Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'неделни беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1932_04_03 Наклали огънь

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наклали огънь Ще взема само две думи отъ 18-та глава, 18-ти стихъ отъ Евангелието на Йоана: „Наклали огънь”. Учениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ неизвѣстни работи; простиятъ, неучениятъ човѣкъ се познава по това, че той се занимава съ извѣстни, съ понятни работи. Простиятъ търговецъ който продава на битъ-пазаръ, се занимава съ вехтории. Учениятъ човѣкъ е единъ шивачъ, който шие все нови дрехи; като дойде нѣкой при него, той му взима мѣрка, скроява дрехата и я ушива. Нѣкои хора много обичатъ битъ-пазара; тѣ казватъ: „дайте ни единъ катѣхизисъ на живота”! Ако искате катѣхизисъ, идѣте на битъ- пазаръ. Ако свѣтътъ можеше да се оправи съ катѣхизисъ, тогава вземете единъ будически, единъ католически, единъ православенъ или другъ нѣкакъвъ - навсѣкѫде има катѣхизиси, нѣма защо да търсимъ нови - и вижте доколко свѣтътъ може да се оправи съ тѣхъ. Сега, отъ това не трѣбва да разбирате, че не трѣбва да се мисли правилно. Мисъльта е единъ прогресивенъ процесъ. Ние едва сме започнали да мислимъ. Човѣкъ едва е преминалъ въ границитѣ на човѣшкото състояние. Той едва сега преминава отъ животинското въ човѣшкото състояние - това е авангардътъ. Човѣкъ едва е преминалъ отъ животинското въ човѣшкото царство. Тѣлото на цѣлото човѣчество е почти въ животинското царство. Това е единъ преходенъ периодъ, вследствие на което ние виждаме толкова много разправии. Разправиитѣ, спорътъ, тѣ сѫ достояние на животнитѣ. Отъ тѣхъ е започналъ спорътъ. Виждате два пѣтела въ нѣкой дворъ, спорятъ, биятъ се. Защо? Иматъ стотина кокошки, дѣлятъ ги помежду си. Защо му сѫ на единъ пѣтелъ толкова кокошки. Ще кажете, че му трѣбватъ. Питамъ: какъ ще ги храни толкова кокошки? Ако пѣтелътъ рече да храни всѣка кокошка, какъ ще ги изхрани? Ако кокошката очаква пѣтелътъ да я храни, какво ще стане съ нея? Нѣкой пѫть вие се произнасяте, мислите, че животътъ не е нѣщо идеално. Да, сегашниятъ животъ е чергарски, той е преходенъ животъ. Сегашната култура е чергарска, така е поне въ моитѣ очи. Това е мое мнѣние. Вие не трѣбва да се обиждате отъ това. Чергарски е този животъ по отношение на едно състояние особено, което е толкова велико, че ако вие бихте били въ новата култура, ще се съгласите напълно, че този животъ и тази култура сѫ чергарски. Но понеже вие мислите, че сегашната култура е последната дума на човѣчеството, казвате: отлична е тази култура. Какво ще ми кажете за тази култура която въ 1914 година избиха само въ продължение на четири години около 25 милиона хора, направиха ги на пастърма и то най-културнитѣ хора - ученитѣ, философи, управници, владици, генерали, музиканти, поети, писатели и т. н. - всички отидоха. Защо? Какво допринесоха съ тѣзи убийства? Ще кажете, че войната допринасяла нѣщо. Азъ не отричамъ това: допринася и войната нѣщо, но тя не е единъ методъ, който трѣбва да се прилага. Войната е единъ изключителенъ методъ. Тъй щото въ природата има постоянни методи, има и изключителни методи. Войната е единъ отъ изключителнитѣ методи. Когато двама души не могатъ правилно да разрешатъ единъ въпросъ, тѣ прибѣгватъ до война. Следователно, въ всѣка война силниятъ има правото, а не умниятъ или добриятъ. Който има сила, той има правото, а може да е кривъ. Когато има сила той може да хване онзи, който има пари и да го набие, да му вземе паритѣ, а той нищо не трѣбва да казва. Напротивъ, той ще каже: както кажешъ, така ще направя. Слабъ е човѣкътъ. И следъ всичко това хората говорятъ за законность. Хората трѣбва да направятъ разлика между власть и права въ свѣта. Споредъ мене, властьта е Божественъ атрибутъ, а управата е човѣшки атрибутъ. Нѣкѫде управата може да бѫде съгласна съ властьта, а нѣкѫде тя е минусъ, никакъ не върви съ властьта. Следователно, мнозина смѣсватъ тѣзи две нѣща, казватъ, че управлението е власть и намиратъ, че така трѣбва да бѫде. Не, не е така. Да управлявашъ, това не е Божествено, това е човѣшко. Споредъ Божествената власть на всѣки човѣкъ е дадено право самъ да се управлява, а властьта е обща за всички - всички трѣбва да властвуватъ. Всѣки пъкъ самъ трѣбва да управлява себе си. Въ сегашния животъ, споредъ човѣшкитѣ разбирания, всѣки има власть надъ себе си, управата има власть надъ всички. Точно обратно е измѣненъ законътъ. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Турете властьта върху всички, а всѣки самъ да се управлява, както той си знае. Нѣкои ще кажатъ: какъ е възможно това, какъ ще се управляватъ сами? Казвамъ: ако имате едно неразумно сѫщество, което не е надарено съ разумъ, което не е надарено съ сърдце, съ воля, то има нужда други да го управляватъ, но единъ ученъ професоръ, има ли нужда да му казвате какъ да разрѣши задачата си? Дайте му задачата и го оставете той самъ да я разрешава по какъвто начинъ си иска. Достатъчно е задачата да е правилно рѣшена, а после той ще изпита и нейнитѣ резултати. Сега всички хора искатъ да иматъ свобода. Свобода може да има само онзи човѣкъ, който има три Божествени атрибути: когато неговата буква „Л” е въ трета степень; когато неговата буква „М” е въ четвърта степень и когато неговата буква „И” е въ пета степень. Това значи абсолютна свобода. Ако вие наредите човѣшката азбука споредъ великия Божественъ законъ, споредъ който тя действително е наредена, като следватъ знацитѣ плюсъ и минусъ, плюсъ и минусъ, после минусъ и плюсъ, минусъ и плюсъ, да дадете на всѣка буква нейното опредѣлено мѣсто, вие ще имате единъ процесъ. Такъвъ процесъ имате и въ аритметиката, дето има различнитѣ знаци. Когато се турятъ тѣзи знаци, трѣбва да знаете съ какъвъ процесъ ще работите, дали съ изваждане или събиране, дали съ умножение или дѣление, и после има извѣстни правила за събиране на числата. Числата иматъ извѣстни свойства, които трѣбва да знаете: трѣбва да знаете, дали дадено число е положително или отрицателно. При това, трѣбва да знаете, че всѣко число има и посока на движение. Всѣко число е резултатъ на извѣстни разумни сили. Следователно, отъ резултатитѣ на числата вие ще знаете интелигентностьта на това сѫщество, което е задъ този резултатъ. Вземете, за примѣръ, много отъ съвременнитѣ учени казватъ, че окултнитѣ науки били отвлѣчени. Не, ни най-малко тѣ не сѫ отвлѣчени. Тѣ сѫ обективни науки, които сѫществуватъ за онѣзи, които ги разбиратъ, а за онѣзи, които не ги разбиратъ, тѣ наистина сѫ отвлѣчени. Всѣка наука, която не разбираме, е отвлѣчена, а всѣка наука, която разбираме, е обективна, положителна. Сега всички хора сѫ физиогномисти. За примѣръ, щомъ видятъ единъ човѣкъ, тѣ веднага се произнасятъ, казватъ, че даденъ човѣкъ не ви харесва или по лицето, по свѣтлината му, или по неговия ходъ, движение и т. н. Вие имате единъ инстинктъ, като нѣкое животно, съ който познавате човѣка. Защо е добъръ, защо не е добъръ, защо и за какво не ви харесва, не знаете, но като нѣкое животно, намирате си пѫтя и нищо повече. Така е за васъ, но за единъ ученъ физиогномистъ не е така. Единъ ученъ, като види човѣка, той най-първо ще тури различни знаци по тѣлото му, плюсъ, минусъ, ще извърши редъ процеси и като постави всички знаци на своето мѣсто, тогава ще може да се произнесе. Напримѣръ, ако човѣкъ на челото си има минусъ, той не разполага съ всички сили на своята мисъль. Ако неговиятъ носъ има минусъ, този човѣкъ не разполага съ всичката си енергия на своята интелигентность. И ако на неговата брада седи минусъ, и той не разполага съ всичката сила на своята воля. Следователно, този човѣкъ е единъ отъ тѣзи, въ които споредъ химицитѣ, металоиднитѣ, иматъ преодоляващо влияние. Той нѣма никаква активность, всичко въ него е въ застой. Този човѣкъ се нарича флегматикъ. Той е едно блато, въ което не приижда прясна вода, и цѣлиятъ день жабитѣ крѣкатъ въ него. Ние наричаме този човѣкъ блато на жабитѣ. И той има извѣстна култура, но тя е жабешка. Обаче това може да се смѣни. Ако дѣсната страна на челото има плюсъ, а лѣвата има минусъ, вие имате единъ правиленъ процесъ. Ако дѣсната страна на скулитѣ има минусъ, а лѣвата плюсъ, пакъ ще имате правиленъ процесъ. И най-после, ако дѣсната страна на брадата има плюсъ а лѣвата минусъ, вие пакъ ще имате правиленъ процесъ. Плюсъ и минусъ плюсъ и минусъ това е единъ естественъ ходъ на нѣщата. Ако навсѣкѫде имате плюсове, каквото сѫ плюсовѣтѣ, това сѫ и минуситѣ. Въ минуситѣ жабитѣ вдигатъ врѣва, култура има тамъ. И въ плюсовѣтѣ може да се вдига шумъ, навсѣкѫде има пожаръ. Следователно, тамъ има революция. Този законъ е вѣренъ и въ свѣта. Когато навсѣкѫде има плюсове, тамъ революцията е неизбѣженъ процесъ въ живота. Когато минуситѣ взиматъ надмощие, тамъ е смъртьта вече. Минуситѣ показватъ, че всичко е изгорѣло вече. И като нѣма какво повече да гори, навсѣкѫде виждаме само пепель. Казвате; да сме активни. Питамъ: въ каква посока ще се движите? Нѣкой казва: трѣбва да осигуримъ живота си! Знаете ли какво нѣщо е осигуровката? Въ каква посока трѣбва човѣкъ да се осигурява? Въ Америка всички американци имаха тъй нареченитѣ спасителни банки, въ които се осигуряваха беднитѣ хора. Беднитѣ влагаха паритѣ си все въ такива банки, но въ тази криза и банкитѣ се спасиха, и хората отидоха. Де отидоха и паритѣ, и беднитѣ хора, не се знае, но всички казватъ: криза има сега. Да, криза има, но де отидоха паритѣ на беднитѣ? Пари поне не се ядатъ. Паритѣ не се явяватъ, казватъ само: банката е пропаднала. Добре, банката пропаднала, но де отидоха паритѣ? Умниятъ човѣкъ ще извади следното заключение: хората не могатъ да спасяватъ. Де сѫ онѣзи, които спасяватъ хората? Тѣ сѫ спасителитѣ на човѣчеството. Тѣ умиратъ на кръста, за да ги спасятъ. Тогава, азъ си представямъ въпроса така. Единъ индиецъ минавалъ за голѣмъ адептъ на окултнитѣ науки. Той отишълъ въ Парижъ, въ Севилъ; дето попадналъ между най-висшето общество и следъ като имъ проповѣдвалъ много отъ учението на йогитѣ, единъ день казалъ: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Азъ имамъ голѣма сила въ себе си: И най-голѣмиятъ и бързъ влакъ мога да го спра, дето искате. Най-виднитѣ парижани по това време били заинтересувани да видятъ това чудо. Той имъ казалъ: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашитѣ скѫпоцѣнни огърлици, скѫпоцѣнни камъни и диаманти. Тѣ дали своитѣ огърлици, и се спрели предъ трена да наблюдаватъ, какво ще направи този магъ. За голѣмо тѣхно учудване, експресътъ не спрялъ, но и адептътъ изчезналъ съ него. Той имъ казалъ, че щѣлъ да се хвърли отъ трена и той моментално щѣлъ да спре. Какво е станало после съ този адептъ, не се знае - може да сѫ го хванали, а може и да сѫ го прибрали мъртавъ. Доколко е вѣрно това, не се знае, предаватъ го като анекдотъ. По такъвъ начинъ, именно, се спасяватъ хората, като имъ се проповѣдватъ .чудесиитѣ на свѣта. Това не показва, че тѣзи хора мислятъ лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите нѣколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не сѫ съгласни да изтича водата отъ шишето. Въ такъвъ случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича отъ него? Не, всички останали части на шишето не сѫ виновни, че водата изтича отъ него. Следователно, всички кризи въ свѣта произтичатъ отъ факта, че все нѣкѫде има дупки. Кризитѣ ставатъ, дето има дупки въ живота. Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, отъ което изтича всичкото злато навънъ. Обаче, то не е загубено, то пакъ остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вѣрваха, че сѫ спасени. Та всички до сега имаха надежда въ тѣзи спасителни банки, че въ време на мѫчнотия, въ време на гладъ и на сиромашия ще има отъ де да си помогнатъ. Обаче, тѣ сега се убедиха въ истината, че това е било една лъжлива надежда. И тѣзи бедни хора почнаха да вѣрватъ другояче, а именно: че не е този пѫтьтъ, че не сѫ хората, които спасяватъ, а Богъ спасява хората. Не сѫ лѣкаритѣ, които лѣкуватъ болнитѣ, не сѫ проповѣдницитѣ, които обръщатъ хората къмъ Бога, не сѫ управляващитѣ, които управляватъ свѣта. Ние можемъ да мислимъ, че е така, но въ края на краищата ще се убедимъ въ истината. Всѣки баща може да каже на сина си, че е неговъ баща, обаче той трѣбва да каже: синко, азъ на земята съмъ ти само възпитатель. Твоятъ истински баща е на друго мѣсто. Каже ли бащата на сина си така, той ще помисли нѣщо съвсѣмъ лошо, ще си помисли най-малкото, че е тѣхенъ храненикъ. Ако майката каже на сина си: синко, азъ не съмъ ти майка, тукъ на земята азъ съмъ само твоя възпитателка, твоята истинска майка е на друго мѣсто. Какво ще си помисли този синъ? Той ще си помисли, че е взетъ за тѣхенъ храненикъ отнѣкѫде. Когато единъ човѣкъ влѣзе презъ нѣкоя врата въ единъ домъ, вратата ли го създаде? Не, вратата е само едно условие, да може този човѣкъ да влѣзе вѫтрѣ. И когато този човѣкъ излѣзе отъ вратата навънъ, вратата ли го създаде? Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ и отива въ мозъка, дето се разлага, очитѣ ли я създадоха? Не, тѣ само я трансформираха. И когато тази свѣтлина се връща назадъ, като една идея, пакъ по сѫщия пѫть, отъ мозъка презъ очитѣ, тѣ ли я създадоха? Въ приемането и връщането на свѣтлината има два процеса. Единиятъ процесъ е външенъ, възприемане на свѣтлината отъ вънъ навѫтрѣ и разлагането й въ мозъка, а другиятъ процесъ е вѫтрѣшенъ, отвѫтрѣ навънъ, то е това, което ние виждаме външно. Тогава свѣтлината излиза отвѫтрѣ навънъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху зрѣнието. Зрението е единъ сложенъ процесъ. Когато свѣтлината влиза презъ очитѣ въ човѣшкия мозъкъ и създава мисъльта, едновременно съ това мисли и цѣлата природа. Какъ мислятъ ученитѣ, какъ мислитѣ вие, то е ваша работа, но азъ предпочитамъ моята теория предъ теорията на ученитѣ хора. Азъ предпочитамъ моята теория, защото ми дава повече свѣтлина. Когато азъ виждамъ тази свѣтлина, зная, че едновременно съ менъ и всички планети, като слънцето, луната и останалитѣ, както и всички сѫщества по цѣлата вселена виждатъ свѣтлината по единъ и сѫщъ законъ. Законитѣ за възприемането на свѣтлината сѫ едни и сѫщи. Когато свѣтлината влиза въ мозъка на една муха, и тя вижда по сѫщия начинъ, както и азъ. Обаче, нейното разбиране за свѣтлината е съвсѣмъ друго отъ моето. Съвременнитѣ хора или всѣки човѣкъ отделно, за да мине въ по-високо състояние, трѣбва съзнанието му да се пробуди. Ние трѣбва да знаемъ върху какво почива щастието на човѣка. Щастието на човѣка зависи отъ извѣстни числа. Въ нѣкои отношения щастието зависи отъ бащата, а въ нѣкои отношения - отъ майката. Азъ взимамъ бащата като едно условие. Въ нѣкои отношения щастието на сина зависи отъ бащата. Въ нѣкои отношения то зависи отъ майката. Нѣкога бащата и майката не вървятъ по една и сѫща линия. Има една положителна страна на щастието, както има една отрицателна страна на щастието. Значи, има положително-отрицателна страна, както и отрицателно-положителна. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако баща ти не е билъ щастливъ. Ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна.- И обратното е вѣрно. Ако ти вървишъ по линията на майка си, ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако майка ти не е била щастлива; или ти не можешъ да бѫдешъ нещастенъ, ако майка ти не е била нещастна. Този законъ е законътъ за вѫтрешното съчетание на семейството. Въ това отношение семейството трѣбва да се постави на съвсѣмъ друга основа. Ако ти търсишъ щастието, това показва, че си нещастенъ. Ако мѫжътъ търси една жена, значи той е нещастенъ, той е гладенъ. Следователно, жената трѣбва да върви по линията на щастието. И обратно: ако една жена търси единъ мѫжъ, тя е нещастна. Следователно, мѫжътъ трѣбва да върви по линията на щастието. Като не разбирате закона, вие казвате: да оженимъ тази мома! Като ожените двама нещастни, какво ще стане? Ще имате минусъ и минусъ, които даватъ плюсъ подъ нулата. Ако имате минусъ и плюсъ, пакъ ще имате минусъ. Но азъ предпочитамъ минусъ и плюсъ, отколкото два минуса. Въ нѣкои отношения азъ предпочитамъ изваждането предъ събирането. Ако събера минусъ две хиляди лева и минусъ десеть хиляди лева, ще получа минусъ 12 хиляди. Въ този случай предпочитамъ едно изваждане, предъ това събиране. Напримѣръ, предпочитамъ да имамъ плюсъ десеть хиляди лева и минусъ петь хиляди. Въ първия случай онзи човѣкъ е по-богатъ отъ втория, само че той има да дава тия пари, а въ втория случай ще има да взима поне петь хиляди лева. Следователно, отрицателнитѣ процеси въ природата всѣкога ограничаватъ човѣка, а положителнитѣ го освобождаватъ. Нѣкой казва: и безъ добродетели може въ живота. Не, всички добродетели въ природата, въ Божествения свѣтъ сѫ все положителни знаци: плюсъ минусъ, плюсъ минусъ и т. н. Тѣ вървятъ по този начинъ. Щомъ имате два плюса, тогава ще се заемете да разрѣшите въпроса. Отъ страна ще турите по единъ минусъ. И тогава, понеже двата плюса ще се отблъснатъ, тѣ ще отидатъ къмъ минуситѣ и ще имате едно съчетание. Азъ лесно мога да примиря двама момци или две животни. Всѣко животно си има свой вѫтрѣшенъ стремежъ. Азъ ще ги примиря, като зная посоката на тѣхнитѣ стремежи, както и силитѣ, които сѫ впрегнати въ тѣхъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ обича да се гнѣви и казва: азъ обичамъ да се гнѣвя. Причината за това е, че у този човѣкъ се е събрала извѣстна енергия въ мозъка, която търси изходенъ пѫть. Като наблюдавате този човѣкъ, какъ се готви да избухне, ще забележите, че въ единъ отъ ѫглитѣ на устата се вижда едно трептение. Ако не можете да отпуснете крана, да изтече тази енергия навънъ, той веднага ще избухне и ще започне да движи рѫцетѣ си, да отваря и затваря устата си и т. н. Като маха рѫцетѣ си на една и на друга страна и удря съ тѣхъ, той иска да каже: кажи ми на коя посока да вървя, назадъ или напредъ, въ тази или въ друга посока? Ако той рече да тѣ удари, ти му кажи: надѣсно отъ тебе, на четири крачки разстояние има едно гърне съ злато, заровено въ земята. Той веднага ще спре и ще отклони вниманието си. Или можешъ да му кажешъ: на еди-кое си мѣсто, подъ еди-кой си камъкъ има заровено гърне съ десеть килограма злато. Той веднага ще спре да се гнѣви, ще отправи погледа си къмъ посоката, която му опредѣляшъ. Който не разбира закона казва: Какво право имашъ да ме биешъ? Обаче, той ще го удари. Следъ това този благочестивъ човѣкъ, който е пострадалъ, ще напише едно заявление до сѫдилището, съ което ще се оплаче предъ сѫда и ще се започне процесъ. Ти ще вземешъ адвокатъ, който да защитава дѣлото. Ще се събератъ хора, които ще разрешаватъ въпроса, какъ станало това, че еди - кой си вдигналъ дѣсната рѫка и ударилъ нѣкого по лицето. И следъ това сѫдътъ ще се произнесе, че този човѣкъ контузилъ втория и го осѫжда на нѣколко мѣсеца затворъ, като му казватъ, че той нѣма право да бие хората. Това сѫ външни резултати, но тѣ ставатъ тайно въ душата на човѣка и спиратъ неговия прогресъ. Много такива процеси спиратъ мисъльта, спиратъ чувствата, спиратъ волѣвата енергия. Ние сме хора, които често себе си самоубиваме. Азъ гледамъ какъ млади хора се самоубиватъ. Виждамъ по лицето му, какъ се самоубива. Сега казвате: да спасимъ младото поколѣние! За да се подобри и спаси младото поколѣние, най-първо трѣбва да му се покаже пѫтя на любовьта, посоката, въ която трѣбва да върви, дали налѣво или надѣсно. При това, въ този пѫть на възпитание, възпитатели на младитѣ момци могатъ да бѫдатъ само младитѣ моми учителки. И обратно: при възпитанието на младитѣ моми, възпитатели могатъ да бѫдатъ само младитѣ момци учители. Споредъ мене, при новото възпитание на младитѣ момичета бихъ поставилъ учители само мѫже, а на младитѣ момци бихъ поставилъ за учители само моми. И въ едната, и въ другата гимназия за изключение може да има само една учителка или единъ учитель. Значи, ще прехвърля учителитѣ въ женската гимназии, а учителкитѣ въ мѫжката гимназия. Ще кажете: ами учителитѣ нали сѫ мѫже, какъ могатъ въ дѣвически гимназии? Така ще бѫде по-добре и за учителитѣ, и за тѣхнитѣ ученици. Учителитѣ при младитѣ момичета ще се възпитаватъ, пъкъ и учителкитѣ при младитѣ момци ще се възпитаватъ. Сѫщевременно и самитѣ момичета и момчетата ще се възпитаватъ. Хората не разбиратъ това нѣщо, тѣ гледатъ само на отрицателната страна. Жената е единъ минусъ, мѫжътъ е единъ плюсъ, тѣ сѫ живи процеси. Два минуса правятъ едно равенство. Като съберешъ две жени на едно мѣсто, тѣ образуватъ едно равенство. Ако искашъ да разберешъ какъвъ е резултатътъ въ единъ домъ, ти трѣбва да съберешъ две жени на едно мѣсто. Ти двама мѫже не можешъ да туришъ за резултатъ. Ако пъкъ искашъ да намѣришъ една посока, въ която човѣкъ може да се избави, ти трѣбва да туришъ двама мѫже на едно мѣсто. Та когато въ математиката се поставятъ знаковѣтѣ плюсъ и плюсъ при събирането, това показва едновременно посоката на новото движение. Ти искашъ да вършишъ работа съ единъ човѣкъ. Преди всичко ти не знаешъ дали той е плюсъ или минусъ. Ако търсишъ единъ другарь, който е плюсъ, ти трѣбва да бѫдешъ минусъ. Ако той е плюсъ, тогава ти ще намѣришъ посоката на мисъльта въ твоя животъ. Това е практическо правило. Вие можете да не знаете това нѣщо, но тѣ сѫ правила. Напримѣръ, единъ учитель обяснява съ плюсъ и минусъ числата 1, 2, 3, 4, и т. н., какъ може да се работи съ тѣхъ. Както сега живѣемъ, ние нѣмаме ясна представа за самия животъ. Гостилничарьтъ не прави изложение, но той храни хората. Хлѣбарьтъ не прави изложение, но той пече хлѣбъ. Дрехарятъ не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникътъ, музикантътъ, всичко това не е изложение на тѣхнитѣ произведения, но тѣ хранятъ хората. Има изложения въ свѣта. Въ едно музикално произведение има храна. Въ една дреха, въ всичко това, до което се докосвашъ, има нѣщо, което или може да вземе отъ тебъ или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: единъ тѣхенъ роднина заболѣва отъ апоплѣксия и умира. Неговитѣ роднини намиратъ, че новитѣ му дрехи, които облекълъ само веднъжъ или нѣколко пѫти, може да се продадатъ по-евтино, и ако иска нѣкой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видѣлъ, че продаватъ доста евтино, купилъ ги. Сестрата, като се научила за това нѣщо, казала на баща си: Татко, не трѣбваше да купуващъ тѣзи дрехи. Не е хубаво отъ боленъ човѣкъ да се купуватъ дрехи. - Това е суевѣрие. Обаче, не минава много време и този човѣкъ, бащата, заболѣва почти отъ сѫщата болѣсть. Той се чуди, отде му е дошла тази болѣсть. Казватъ: дрехитѣ сѫ причина за това. Ако нѣкоя сифилистична жена или нѣкоя болна отъ проказа шие дрехи на царската дъщеря, тази проказа или сифилисъ ще преминатъ въ тѣлото и на царската дъщеря. Ако единъ писатель пише едно писмо и има проказа въ ума си, като пише това писмо, той ще остави тази проказа въ думитѣ, които пише, въ перото си, въ мастилото, въ което топи, и който чете неговото писмо, ще заболѣе отъ тази проказа. Днесь всички хора проповѣдватъ истината, но да имъ дамъ азъ нѣколко правила: вѣрата въ лъжата е смърть въ истината; вѣрата въ истината е животъ въ лъжата. Какво ще кажете на това отгоре? Който вѣрва въ истината, той и въ лъжата ще има животъ. Който вѣрва въ лъжата, той въ истината умира. Нѣкой казва: защо да не вѣрвамъ въ лъжата? - Ще умрешъ - нищо повече. Вѣрата въ злото е смърть, а вѣрата въ доброто е животъ. Вѣрата въ безлюбието е смърть, а вѣрата въ любовьта е животъ. Всѣко нѣщо, което носи животъ въ себе си, то е положително. Всѣко нѣщо, което носи смърть въ себе си, то е отрицателно. Нѣкой казва: азъ искамъ да умра. Азъ не зная какво значи да умре човѣкъ. Това е само едно изречение въ цѣлата човѣшка раса. Всички, които искатъ да умратъ, подразбиратъ друго нѣщо. Българинътъ, който казва, че иска да умре, той има предвидъ друго нѣщо. Изобщо, всѣки народъ се изразява по различенъ начинъ. Българинътъ, напримѣръ, казва: нѣмали да отидешъ еди - кѫде си? Англичанинътъ казва: ще отидешъ ли? Българинътъ казва: нѣма ли да дойдешъ? Англичанинътъ казва: ще дойдешъ ли? Ние, съвременнитѣ хора, търсимъ истината въ онзи, който иска да умре. Азъ зная защо той иска да умре. Всички, които иматъ да даватъ, искатъ да умратъ; всички, които сѫ съгрѣшили, искатъ да умратъ. Болниятъ иска да умре, да се освободи отъ болѣстьта. Това значи, че той иска болѣстьта му да умре, а не той самиятъ. Той казва: болѣстьта в мене да умре, а азъ да живѣя. Понѣкога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болѣстьта, завлича и човѣка заедно съ себе си. Ето защо, човѣкъ въ такива случаи трѣбва да тури и една положителна мисъль въ даденото изречение. „И наклали огънь”. Какво показва това? Щомъ въ една кѫща се накладе огънь, това показва, че отвънъ има студъ, условията вънъ сѫ много лоши. Щомъ се накладе въ една кѫща огънь и се готви на него, хората се нуждаятъ отъ този огънь. Дето нѣма нужда, нѣма и огънь. Сега азъ правя едно заключение. Какво показватъ всички тѣла, които горятъ, като слънцето? - Че има нужда отъ тѣзи тѣла. Ако нѣмаше нужда, тѣ нѣмаше да горятъ. Ние сме слуги, които се печемъ на слънцето. Огъньтъ отвънъ е запаленъ. За кого? За насъ. Защо? Защото, ако слънцето не гори, ние сами не бихме били въ състояние да издържимъ на външния студъ, който сѫществува въ свѣта. Сега можете да забележите, че слънцето носи щастие. Да, вие очаквате щастието да дойде по единъ много произволенъ начинъ. Ще се спра малко върху този въпросъ. Представете си, че вие искате да си купите единъ лотариенъ билетъ, да видите ще спечелите ли нѣщо. За да спечелите, изискватъ се нѣколко условия. Най-напредъ, онзи, който е устроилъ лотарията, трѣбва да е минусъ; после онзи, който ви е донесълъ лотарийния билетъ, сѫщо трѣбва да е минусъ; ако деньтъ, въ който вземете билета е минусъ, както и паритѣ, които давате сѫ отрицателно число, тогава и резултатътъ ще бѫде минусъ. Затова, преди да купите билета, вие трѣбва да се информирате, какъвъ е онзи, положително или отрицателно число, който е устроилъ лотарията. После трѣбва да се информирате за лицето, което ще би донесе билета, за деня, въ който ще го купите, за паритѣ, които ще дадете и най-после и вие самъ трѣбва да бѫдете отрицателно число, ако искате да спечелите. Онзи, който иска да прибере при себе си това богатство, той не трѣбва да бѫде положителенъ, трѣбва да бѫде минусъ. Така и онѣзи хора, които се молятъ на Бога и искатъ да придобиятъ нѣщо, тѣ трѣбва да бѫдатъ отрицателни. Какво става обаче? Тѣ, като се молятъ на Бога, заповѣдватъ Му, а съ това ставатъ положителни. И Богъ е положителенъ, и тогава Той имъ дава точно това, което тѣ искатъ, т. е. Той имъ взима и това, което иматъ. Щомъ вие ставате положителни, Богъ заема вашитѣ мѣста. За да нѣма споръ, Той казва: направихъ така, както ми казахте. Така могатъ да се обяснятъ и страданията на Йова отъ научно гледище. Това е окултно гледище. Йовъ бѣше наистина праведенъ човѣкъ и искаше да покаже на Господа, че като него другъ нѣма. Когато синоветѣ му правѣха угощение, Йовъ принасяше жертва на Господа и казваше: Господи, това да направишъ, онова да направишъ. Тогава Господъ направи, както Йовъ искаше: взе му овцитѣ, добитъка, синоветѣ, лозята, прати вѣтъръ, който събори кѫщата му и го остави безъ нищо. Тогава Йовъ започна да спори, да се разправя съ Господа. И като се видя въ трудно положение, започна да се моли на Господа, да казва: Господи, то нѣма да бѫде така, но моля Тѣ, оправи моята работа! Азъ съвсѣмъ забъркахъ тази работа. И когато въ съзнанието му проникна мисъльта, че той самъ объркалъ работата си, тогава започна вѫтрѣшно да разсѫждава. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ боленъ човѣкъ въ търновската болница. Той заболѣва отъ нѣщо, но лѣкаритѣ не могатъ да му помогнатъ другояче, освѣнъ съ операция. Той заболѣлъ отъ нѣщо, вследствие на което и кракътъ му се заразилъ. Събиратъ се на съвѣтъ четирима-петима лѣкари и най-после казватъ на болния: твоята болѣсть е много опасна. За да не отидешъ на онзи свѣтъ, кракътъ ти трѣбва да се отрѣже, да спре заразата, да не се разпространи изъ цѣлото тѣло. Ако не отрѣжемъ дѣсния ти кракъ, въ една седмица ще свършишъ. - Не, господинъ лекарю! Кракътъ си не давамъ! Какво ще правя съ единъ кракъ? Ако Господъ иска единъ кракъ само, азъ съмъ готовъ да Му дамъ цѣлото си тѣло, но само единъ кракъ не давамъ. Ако е да дамъ нѣщо, ето, нека вземе цѣлото ми тѣло и да прави съ него каквото иска, но единия кракъ само не давамъ! Лѣкаритѣ му казали; ние искаме да ти направимъ едно добро, но като си толкова твърдоглавъ, Богъ да ти е на помощь. Той излиза отъ болницата и следъ петь-шесть мѣсеца се връща въ болницата, съвършено оздравѣлъ. Отива при лѣкаритѣ. Като го видѣли, тѣ се учудили, че е здравъ и го запитали: какъ се излѣкува? - Ходихъ при Господа да Го питамъ, защо Му трѣбва единия ми кракъ, но Той ми каза: азъ казахъ на лѣкаритѣ друго нѣщо, но тѣ криво сѫ ме разбрали. - Какъ се излѣкува? - Господъ ми каза никому да не казвамъ това нѣщо, особено на лѣкаритѣ, защото тѣ ще взематъ това срѣдство като монополъ, ще го забранятъ на другитѣ да се лѣкуватъ, тѣ ще разполагатъ съ него. Ние често казваме: Христосъ каза това, Христосъ каза онова. Когато Христосъ говорѣше и на мѫже и на жени, Той имаше въ ума си вложена една идея, споредъ която всѣки човѣкъ да бѫде на мѣстото си, т. е. да заема това положение, за което Богъ го е изпратилъ въ свѣта. За примѣръ, вие искате любовьта да дойде у васъ. Прави сте, но за да дойде любовьта у васъ да работи, затова се изискватъ редъ условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при извѣстни условия; вие искате да бѫдете свободни, но свободата може да работи само при извѣстни условия. Ако вие поставите всѣки законъ на мѣстото си, само тогава той може да работи. Човѣкъ не трѣбва да изпада въ положението на онзи американецъ, който единъ пазаренъ день си купилъ една пуйка и искалъ да я занесе до дома си, но нѣмало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искатъ по петь-шесть долара, а този богатъ човѣкъ билъ много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходилъ насамъ-натамъ, не може да намѣри нѣкой да му занесе пуйката. Вижда го единъ господинъ, хубаво облѣченъ, чува, че търси нѣкой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - Отъ толкова време търся нѣкое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искатъ много скѫпо. - Азъ мога да ви услужа. Тръгва богатиятъ търговецъ напредъ, а господинътъ, който билъ предсѣдательтъ на Съединенитѣ щати, върви следъ него. Дохожда до дома си и спира. Изважда отъ джоба си единъ доларъ и го подава на господина. - Той се отказва да вземе паритѣ: благодаря, не искамъ. - Защо? И ти ли искашъ толкозъ много, като другитѣ? - Не, азъ безъ пари ви донесохъ пуйката. Изважда отъ джоба си една визитна картичка и му я подава. Сбогомъ - казва, и си заминава. Нѣкои сѣдятъ, като този богатъ човѣкъ въ свѣта и си казватъ: азъ да отида да работя на този, на онзи, да се унижавамъ?! Господъ се е унижилъ като е слѣзълъ между хората да имъ помага, да ги спасява, а ти само седишъ и плачешъ. Да, но все ще получишъ такава една картичка. Ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи великитѣ, на гробоветѣ на които има велики надписи: Тукъ почива еди-кой си великъ царь или князъ, или владика, или проповѣдникъ, поетъ, писатель, философъ и т. н. И това сѫ все велики хора на минуса. За тѣзи хора Христосъ казва за въ бѫдеще, че които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ. Какъ ще дойде спасението на свѣта? Кой ще го спаси? Ще се тури единъ плюсъ. Онѣзи хора, които трѣбва да спасятъ свѣта, тѣ непремѣнно трѣбва да бѫдатъ живи. Ако нѣкой е умрѣлъ даже и преди хиляди години, ние можемъ да го извикаме още сега. Като бѣхъ въ Англия, дето правихъ своитѣ научни изследвания съ медиуми, явява се единъ умрѣлъ, който отдавна вече е въ задгробния свѣтъ, и съобщава нѣкои нѣща, но не можаха англичанитѣ да повѣрватъ въ задгробния животъ. Той даже бѣше фотографиранъ, но и това не можа да ги убеди. И досега се явяватъ редъ учени, които казватъ: какъ можемъ да повѣрваме въ задгробния животъ? Ние трѣбва да убѣждаваме ученитѣ хора, че наистина има задгробенъ животъ. То е все едно да убѣждавате ученитѣ хора, че има жени въ свѣта, или че има мѫже въ свѣта, или че има деца въ свѣта. Ще кажете, че затова нѣма нужда отъ убѣждаване, понеже ние сме виждали жени. Питамъ: кой досега е виждалъ жена? Нима сѣнката на жената е самата жена? Ако е така, азъ мога да ви направя жени отъ восъкъ, колкото искате. Кой досега е видѣлъ мѫжъ? Ако е така, азъ мога да ви направя отъ восъкъ, колкото мѫже искате. Когато една жена види единъ мѫжъ, а е мъртва, тя ще оживѣе. И ако единъ мѫжъ види една жена, ако той е умрѣлъ, ще възкръсне. Жена, която не може да възкреси мѫжа, тя не е жена; и мѫжъ, който не може да възкреси жената, той не е мѫжъ Това е мое разбиране. Господарь, който не може да възкреси своя слуга, той не е господарь; и слуга, който не може да възкреси своя господарь, той не е слуга. Какво ще кажете на това отгоре? Слугата е слуга само ако може да възкреси своя господарь. Ако ви оставятъ да правите изборъ между дветѣ положения, коя сила бихте предпочели, тази на господаря, който възкресява своя слуга, или силата на слугата, който възкресява своя господарь? Де е плюсътъ? Слугата всѣкога е по-силенъ и по умъ отъ господаря си. И Христосъ казва: Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи. Слугата всѣкога е по-силенъ отъ онзи, който господарува. Сега ние виждаме, че всички хора искатъ да господаруватъ. Това показва, че тѣ нѣматъ ясна представа за господарството. Тѣ търсятъ силата въ отрицателното. Азъ не отричамъ това. И отрицателни величини трѣбватъ, трѣбватъ и минуси въ свѣта. Безъ господари въ свѣта не може, но безъ слуги съвсѣмъ не може. Безъ жени не може, но безъ мѫже съвсѣмъ не може, така седи въпросътъ. Това сѫ сѫщини, които трѣбва да лѣгнатъ въ основата на новата култура на човѣчеството, да се преобрази човѣкъ, да започне право да мисли. Казвате: толкова изчисления сѫ направени. Не, важно е азъ да зная какво положение трѣбва да вземамъ всѣки день по отношение на слънцето. Всѣки день не трѣбва и не мога да заемамъ едно и сѫщо положение спрямо слънцето. Ако вие не знаете всѣки день какво положение да заемате спрямо слънцето, вие нищо не можете да получите отъ него. Ако вие не знаете какво положение да заемате всѣки день спрямо Бога, вие нищо не можете да вземете отъ Него. И ако всѣки день не знаете какво положение да имате спрямо хората, вие нищо не можете да вземете отъ тѣхъ. Кога една жена може да обича единъ мѫжъ? Ако той разбира нейното .сърдце, тя ще го обича; ако той не разбира сърдцето й, тя не може да го обича. И обратното е вѣрно: както е за мѫжа, така е и за жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, братътъ и сестрата сѫ сѫщо два елемента, слугата и господарьтъ сѫ пакъ два елемента - това е законъ на поляризиране. После, като дойдете до физическия свѣтъ, тамъ ще срѣщнете елементи, които сѫ еднородни. Плюсъ и минусъ, обаче образуватъ равенства. Изобщо, има различни методи, чрезъ които вие можете да достигнете великата цель въ живота си, която търсите. Който не разбира закона, той гони щастието, което никога не може да го постигне. Съ онова, което ще може да достигне за въ бѫдеще, той трѣбва да направи поне единъ малъкъ опитъ. Постижимото за въ бѫдеще сѫществува като една малка реалность. Това, което искаме да постигнемъ, то вече е постигнато. Ние се стремимъ къмъ идеалъ, който е постигнатъ. Той нѣма защо сега да се създава, той сѫществува въ свѣта. Има сѫщества, които живѣятъ споредъ този идеалъ, а за насъ той трѣбва да се доказва. Азъ мога да ви докажа цѣлата формула за това. Колкото единъ въпросъ е по-неразбранъ, толкова повече знаци и формули трѣбва да се употрѣбятъ за него. Въ математиката при рѣшението на единъ въпросъ могатъ да се поставятъ толкова знаци, че да се уплашите. Като видите буквата v, при една формула, тя вече означава силата на движението на свѣтлината. Ако пъкъ срѣщнете буквата H, тя означава силата на частицитѣ на материята, които действуватъ въ даденъ случай въ извѣстна посока. Изобщо, правятъ се изчисления за бързината и силата на движението на свѣтлината, съ каква скорость пѫтува свѣтлината. Определя се енергията на свѣтлината и силата, съ която се движатъ частицитѣ на материята. После ученитѣ опредѣлятъ масата и палѣто, презъ което ще минаватъ силитѣ, които действуватъ въ окрѫжаващитѣ тѣла. Следъ това взиматъ предвидъ и самитѣ тѣла, които ще дѣйствуватъ, както виждате, това е единъ сложенъ въпросъ. Ако вие сте единъ честенъ човѣкъ, но който се е заблудилъ въ пѫтя си, и азъ излѣза да ви свѣтна съ една свѣщъ, тази свѣщъ непремѣнно ще предизвика голѣма радость за васъ, и очитѣ ви доволно ще се усмихнатъ. Обаче, ако вие сте апашъ, който сте влѣзли нѣкѫде да крадете и азъ отворя вратата и пусна малко отъ тази свѣтлина, тя непремѣнно ще предизвика неприятно трепване и чувство въ сърдцето ви. Питамъ: защо въ единия случай свѣтлината предизвиква радость въ очитѣ ви, а въ другия случай тя предизвиква неприятность за очитѣ ви? Защото, който има нѣкаква користолюбива мисъль, свѣтлината у него се пречупва по особенъ начинъ отъ тази, у когото нѣма користолюбива мисъль. При двата случая става различно пречупване на свѣтлината, което произвежда два вида съединение. Може да се опредѣли даже, какво съединение е станало въ мозъка на единия и на другия човѣкъ отъ свѣтлината на моята свѣщъ. Апашътъ ще се уплаши отъ тази свѣтлина и ще каже: този човѣкъ ни развали работата съ своята свѣщъ. Ако изгася свѣщьта си, този апашъ ще се зарадва. Обаче, ако азъ изгася свѣщьта си за онзи, който се е заблудилъ въ пѫтя си, той ще съжалява. Защо изгасването на свѣтлината при апаша предизвиква радость? Защото тогава именно той се намира въ своето естествено положение. Изгасването на свѣщьта за онзи, който е изгубилъ пѫтя си, предизвиква отчаяние, той изгубва всѣкаква надежда и потъва надолу. Веднага донасямъ свѣщъ и кибритъ, запалвамъ свѣщьта, и той се зарадва, защото намира пѫтя си. Той ще каже: много благодаря за тази свѣтлина, защото намѣрихъ пѫтя си. Апашътъ, като дойде до мене, който нося запалената свѣщъ, ще каже: кой ти даде право да палишъ тази свѣщъ? Ти нали знаещъ че имамъ работа, защо ме смущавашъ? „И запалиха огънь”. Защо? Въпреки голѣмото престѫпление, което искаха да извършатъ, трѣбваше да запалятъ огънь, да иматъ свѣтлина, да се отпечата единъ процесъ на сѫдба, който ставаше преди две хиляди години. И благодарение на този огънь, който бѣше запаленъ да се грѣятъ, слугитѣ имаха тази свѣтлина. Иначе нѣмаше защо да се пали този огънь. Тѣ казваха: този огънь не можемъ да го изгасимъ. Не може безъ огънь, наистина. Ако го изгасимъ, всички ще умремъ. Този огънь показва, че учението на Христа нѣма да изгасне. Това учение ще гори между хората, и макаръ че нѣма да го приематъ всички, обаче хората ще се грѣятъ въ тази тъмна нощь, тя ще бѫде за насърчение въ човѣшкия умъ и въ човѣшката душа. Това сѫ изводи, върху които трѣбва да се разсѫждава. За мене е така, а за васъ - и вие можете да мислите. Може да е така, може и да не е така за васъ. Казвамъ; азъ ще ви дамъ хиляда лева. Но вие сте материалистъ и си казвате: може да дойде, може и да не дойде, я даде, я не даде. Щомъ ви дамъ, веднага казвате, че сте се надявали. Това не е вѣра. Силата на човѣка седи въ неговата вѣра. Сега да вземемъ другъ единъ процесъ, който става въ природата. Ако вие имате десеть килограма жито и ги посѣете на една нива, вие имате единъ минусъ, това жито е изгубено за васъ. Знаете ли, обаче, колко милиона зрънца ще се родятъ отъ това жито? Вие можете да пресмѣтнете това. Приблизително поне можете, защото това зависи отъ нивата, отъ почвата, отъ самото жито, отъ свѣтлината, топлината, влагата, отъ начина, по който сте го обработили и отъ редъ още условия, отъ пожънването му, отъ овършаването и т. н. Оттукъ изваждамъ единъ законъ: който започва съ отрицателнитѣ процеси, той завършва съ положителнитѣ - безъ изключение. Сега ще ви дамъ другъ примѣръ. Имате десеть килограма жито, но отивате съ тѣхъ на кръчмата и ядете, пиете, докато ги изхарчите. Какво остава въ хамбара ви? И хамбарътъ е празенъ, и джобътъ е празенъ. Придобилъ ли е този човѣкъ нѣщо? Нищо, той само се е удоволствувалъ. Ние казваме, че този процесъ е равенъ на нула. Този човѣкъ е дошълъ до едно неестествено положение, изгубилъ е всичко. Всички онѣзи, които сѫ започнали съ положителнитѣ процеси, сѫ нещастни, тѣ въ края на краищата, винаги свършватъ нещастно. Такъвъ е законътъ на земята. Понѣкога вие питате, като това жито, което е посадено въ земята: защо трѣбва да страдамъ? За да свършишъ съ щастие. Щастието е резултатъ на онзи процесъ който човѣкъ е започналъ. Той е резултатъ, който никой не може да отнеме. Ако човѣкъ е посадилъ нивата, т. е. ако е започналъ съ отрицателенъ процесъ, никой не може да му вземе, т. е. да го лиши отъ крайния резултатъ. Ако човѣкъ пие и изпие всичкото жито, а нивата остане не посадена,тамъ ще порастатъ само тръни и бодили. Нищо не е въ състояние да спаси този човѣкъ. Ако този човѣкъ се надява на добри хора въ свѣта, това не може да му помогне. Да вѣрваме въ доброто на хората, това сѫ странични, второстепенни въпроси, тѣ сѫ основани на закона на вѣроятноститѣ. Знаете ли какво нѣщо е вѣроятность? Въ 999 случаи може да има само единъ добъръ случай, напримѣръ, само единъ добъръ човѣкъ. Ако добритѣ хора можеха да оправятъ свѣта, то досега трѣбваше да го оправятъ, както сѫ се надявали. Обаче, свѣтътъ не е оправенъ. Засега свѣтътъ е пъленъ само съ хора, които страдатъ, по единствената причина, че не вървятъ по правилния пѫть на развитие. Богатитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати, и сиромаситѣ не искатъ да бѫдатъ сиромаси. Ето де е спорътъ. Богатството не се туря като условие да могатъ хората да живѣятъ, а се поставя като условие на лекъ, охоленъ животъ. Всѣки казва: азъ да бѫда силенъ. Сиромахътъ пъкъ казва: ако имамъ пари като съмъ богатъ, ще съмъ щастливъ. Казвамъ: при сегашнитѣ условия всички не могатъ да бѫдатъ богати, но и всички не могатъ да бѫдатъ сиромаси. Не, такъвъ законъ не сѫществува. При сегашнитѣ условия има повече сиромаси, отколкото богати хора. Защо? Това е единъ естественъ процесъ, понеже работници трѣбватъ повече. Сиромаситѣ сѫ работни сили въ свѣта, които ни трѣбватъ за работа. Тѣ трѣбва да работятъ разумно, да разбиратъ разумно. И когато хората правилно разбератъ този строй, тогава единствениятъ строй на обществото ще бѫде този именно. Обществениятъ строй ще се съгради по този начинъ. Тогава всѣки човѣкъ ще се остави свободно да върви въ своя пѫть. Това не значи, че нѣма да има управление. И управление ще има, но такова управление, което ще създаде работа на повече хора. Засега злото седи въ чрезмѣрното разплодѣване на хората. Въ бѫдещето, въ бѫдещия строй разплодѣването ще бѫде умѣрено. Това е доказано съ редъ статистики. Вземете, напримѣръ, между микробитѣ. Въ 24 часа една микроба се размножава съ милиони. Тамъ е злото, тамъ е нещастието. Въ това положение нищо не създадоха. Тогава тѣ се превърнаха въ риби, и като риби намалиха своето размножение. Въ единъ часъ тѣ снасяха яйца около 300 хиляди. Но съ това тѣ създадоха своето най-голѣмо нещастие. Следъ това си казаха: ще станемъ на птици и ще раждаме най-много по 12 пиленца въ годината. Но и тамъ се спряха. Тѣ казаха: сега ще станемъ на млѣкопитаещи, да раждаме по-малко. Най-после станаха на хора, и като такива раждатъ по две, три, четири, шесть деца, и рѣдко повече отъ шесть. Обаче, въ бѫдещата култура нѣма да се раждатъ повече отъ две деца: едно момче и едно момиче. Тъй щото, бѫдещето щастие на човѣчеството зависи отъ малкото размножаване. Добре, че българитѣ не се размножаватъ много, но ако при тѣзи граници, съ които разполагатъ, станатъ нѣколко милиона още отъ това, което сѫ, тѣхното икономическо състояние ще бѫде невъзможно. Казвате: да се размножаватъ хората. Не, силата на единъ народъ не е въ неговото размножение, но въ неговото безсмъртие. Който живѣе, да не умира. Всички разумни хора, всички хора съ благородни чувства и съ силна воля, азъ наричамъ хора, които могатъ да оправятъ своя свѣтъ. Това е законъ, споредъ който бѫдещето общество може да се преустрои. Затова трѣбва работа, трѣбва знание, а не хората да се размножаватъ. Ако днесь единъ баща има четири-петь деца, ще му трѣбватъ около четири-петь милиона, за да ги възпита и образова. Какво ще прави, като нѣма тѣзи пари? Той ще трѣбва да отидѣ да краде. Казвате: ако хората не се размножаватъ, тѣ нѣма да успѣватъ. Питамъ: като се размножаватъ сега хората много, успѣватъ ли? Статистиката показва, че отъ сто родени деца днесь едва десеть доживяватъ. Голѣма е смъртностьта между децата. Остава да живѣе само онова, което има условие за животъ. Всичко друго заминава, не може да живѣе. Питамъ: защо трѣбва да раждаме хора, за които нѣма храна? Сега азъ говоря на разбранъ езикъ, за да се даде възможность на хората да живѣятъ споредъ разумната жива природа, нѣщата да ставатъ разумно, за да се избѣгнатъ ненужднитѣ страдания, които сега сѫ създадени въ свѣта. И затова този законъ отъ органическия свѣтъ трѣбва да пренесемъ въ човѣка. Ако въ човѣшкия умъ се наплодятъ чрезмѣрно мисли и то все фантастични, и ако въ човѣшкото сърдце се наплодятъ чрезмѣрни желания, и ако въ човѣшката воля се наплодятъ чрезмѣрни постѫпки, той не може да бѫде човѣкъ. Вие трѣбва да имате най-много четири - петь мисли и то цѣнни. Имайте две желания, две дъщери, на които, като погледнешъ, да разчиташъ. Сега вие имате много желания, които постоянно гракатъ, като гарги: дай, дай, дай! Кой ще имъ даде толкова? Господъ е отъ тѣзи, които даватъ и взиматъ. Той дава животъ, и взима животъ. И благодарение, че дава, всѣка година се раждатъ приблизително 40 милиона хора, споредъ моитѣ изчисления, може би само съ нѣколко единици разлика, а всѣка година заминаватъ около 35 милиона хора. Следователно, всѣка година има единъ придатъкъ отъ петь милиона. Това, че заминаватъ 35 милиона, това е отъ насъ. Господъ не трѣбва да праща повече отъ петь милиона хора на земята. Ако ние водехме разуменъ животъ, Господъ щѣше да изпраща само по петь милиона. Сега взима 35 милиона, а изпраща 40 милиона, за да даде ходъ на всички сѫщества да се проявятъ. Сега всѣки иска да дойде на земята само за театъръ, всѣки иска да види по едно представление поне за петь-шесть години. Работата е, че нѣкой пѫть актьоритѣ плачатъ въ театъра. То е противоположната страна. Майката, която ражда деца, и тя плаче. Защо плаче? - Защото не се е женила, както трѣбва. Не е раждала, както трѣбва. Радва ли се майката, казвамъ: тя се е женила както трѣбва, раждала е както трѣбва. Ако боледува, пакъ не се е женила както трѣбва; не се е раждала както трѣбва, не е живѣла както трѣбва. Тѣзи процеси споредъ менъ вървятъ така. Какво да се прави? Изправете знацитѣ на лицето си, както трѣбва. И следъ това си попѣйте малко. Не ти стига ума за нѣщо, тури плюсъ. Страхъ тѣ е отъ кръста, напримѣръ. Православнитѣ турятъ кръста дето трѣбва и не трѣбва. Кръстътъ никога не бива да се туря на челото. Кръстътъ означава посока на движение, а хората днесь разбиратъ, че нѣкой ще умре и се страхуватъ отъ него. Не, кръстътъ означава да намѣришъ посоката на своята мисъль: единъ неразрѣшенъ въпросъ. И тогава нѣма да туришъ кръста на срѣдата на челото, нито пъкъ съ три пръста да се кръстишъ, както сега се прави. Кръстътъ не се прави съ три пръста. Такъвъ кръстъ направиха евреитѣ на Христа и казаха: такава е задачата на кръста. Кръстътъ е сѫществувалъ и преди християнството, но християнитѣ го взеха като символъ. Важенъ е живиятъ кръстъ, на който трѣбва да се разбира смисъла. Той е цѣла наука. Кръстътъ се взима като посока на движение. Ако отъ страданията влизашъ въ добродетельта, кръстътъ си е на мѣстото, но ако страданията тѣ вмъкнатъ въ престѫпление, кръстътъ не е на мѣстото си. Ако чрезъ мѫченията вкараме човѣка въ престѫпление, това страдание не е на мѣстото си. Ако разтривашъ човѣка и поставишъ крака му на мѣсто, това разтриване е на мѣстото си. Но ако го разтривашъ и не наместишъ крака му, това разтриване не е на мѣстото си. Да осакатишъ човѣка, това не е на мѣстото си. Ако хранишъ човѣка и той расте и се развива добре, тази храна е на мѣстото си, но ако го хранишъ и му отнемешъ живота, това хранене не е на мѣсто. Нѣкой пита: ти кръстишъ ли се? Кръстя се. Подъ думата „кръстене” азъ разбирамъ, че всѣки день мисля, чувствувамъ, вървя, не се спирамъ на едно мѣсто. Пѫтникъ съмъ. Нѣкой казва: да започнемъ една работа, но да викаме Господа. На мене ли остана да викамъ Господа? Значи, Господъ трѣбва да си остави всичката работа и да дойде при менъ, защото Го викамъ съ моята молитва. Господъ, който е заетъ съ цѣлото битие, трѣбва да спре работата си и да обърне внимание на менъ, защото азъ се моля и Го викамъ. Та въ това време милиони като тебъ се молятъ на Господа. Тогава, на кого трѣбва Той да обърне внимание? На кого учительтъ обръща внимание? На кого Господъ обръща внимание? Когато учительтъ влѣзе въ класъ, той обръща внимание на способния ученикъ, който решава всичкитѣ си задачи, приятно му е, че има такъвъ ученикъ. Но като погледна на онзи съ празната торба и съ неразрешенитѣ задачи, такъвъ ученикъ не ми трѣбва. Всѣка молитва предъ Бога трѣбва да бѫде една разрѣшена задача. Като отида да се моля на Бога, да съмъ свършилъ една работа и да искамъ да ми даде друга нѣкоя. А така, ти си изпилъ и изхарчилъ всичкитѣ си пари, а като отивашъ при Господа, лъжешъ Го и казвашъ: Господи, азъ посяхъ нивата, дай ми още десеть килограма жито. Каква молитва е тази? Ядешъ и пиешъ, всичко изпохарчишъ, а после искашъ по десеть кила жито: житарска мѣрка, около 80 крини килото. Въ такъвъ случай, прави сѫ, които възставатъ противъ Господа и казватъ: Нѣма такъвъ Господъ, който само да дава, а вие да ядете, да пиете и да пиянствувате. Нѣма такъвъ Господъ, наистина. Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: Господи, свършихъ работата, която бѣше ми опредѣлилъ. Той ще ти даде една свѣтла мисъль и докато я занесешъ, ти ще пораснешъ съ единъ милиметъръ. Макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, но ти ще пораснешъ. Нѣма ли растене, нѣма никаква добродетель. Има ли растене, макаръ и съ една хилядна отъ милиметъра, има и добродетели. Казвате: толкова малко растене! Че какъ могатъ съвременнитѣ учени да измѣрватъ голѣмината на такива малки величини като атомитѣ, като йонитѣ, като електронитѣ? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ по-малки и отъ една хилядна отъ милиметъра, тѣ сѫ около една десетомилионна часть отъ милиметъра. А пъкъ единъ йонъ - това е една милиардна часть отъ милиметъра. И тѣзи частици сѫществуватъ, движатъ се, иматъ направление. Питамъ сега: кой е онзи вѫтрѣшенъ законъ, който регулира материята въ свѣта? Нѣкой отъ васъ ще попитатъ: какъ ще се оправятъ съвременнитѣ социални въпроси? Всички социални въпроси сѫ разрѣшени. Азъ съжалявамъ, че тѣзи въпроси ги разрешаватъ въ камарата. Не! Въ камарата трѣбва само да се види какъ сѫ разрѣшени, а тѣ ги създаватъ и разрешаватъ. Тѣ ги разрешаватъ въ английската, въ българската камара. Тѣзи въпроси сѫ разрѣшени отъ памти вѣка. При мене нѣкога сѫ идвали нѣкои български изобретатели, и нѣкой отъ тѣхъ казва: азъ измислихъ еди-какъвъ си аеропланъ. Казвамъ: този аеропланъ отдавна вече французитѣ го иматъ. - Ама измислихъ нѣщо ново. - Англичанитѣ отдавна вече сѫ го намислили. Ти по-добре иди при тѣхъ да усъвършенствашъ твоя уредъ. Ако пъкъ откриешъ нѣщо ново, гледай да не го е открилъ другъ нѣкой преди тебе. Когато Дарвинъ откри своята теория за еволюцията, сѫщевременно съ него и други нѣкои учени работиха по този въпросъ, но Дарвинъ издаде по-рано своята теория, тогава тѣ казаха: Така е, както Дарвинъ казва. Но не издадоха своитѣ теории. Въпросътъ за развитието е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да мислимъ, този въпросъ е разрѣшенъ. Начинътъ, по който трѣбва да чувстваме, този въпросъ е разрѣшенъ и най-после, начинътъ, по който трѣбва да действуваме, този въпросъ е разрѣшенъ. Сега ти казвашъ: чакай да помисля малко, да видя какъ трѣбва да постѫпя. Какъ ще постѫпишъ? Ако ти никога не си ималъ любовь, ако ти никога не си ималъ сърдце, ти никога не можешъ да имашъ умъ. Ако ти никога не си ималъ единъ умъ, никога не можешъ да имашъ и едно сърдце. Какво ще разберете отъ това? Съ други думи казано: ако въ твоя организъмъ никога не е било едно сърдце, никога не може да има и единъ мозъкъ. Сърдцето е дошло по-напредъ, като условие за проявяване на мозъка, за разрѣшение на въпроситѣ. Сега у мнозина се явява въпросътъ: какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ - мѫжъ или жена? Най-първо ще бѫдешъ жена, после ще бѫдешъ мѫжъ или най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. Най-първо, когато слѣзешъ отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫдешъ жена, за да станешъ после мѫжъ. Когато се качвашъ нагоре къмъ Бога, ти най-първо ще бѫдешъ мѫжъ, а после ще бѫдешъ жена. И най-после, когато мѫжътъ и жената се съединятъ заедно, тѣ ще образуватъ това, което се нарича човѣкъ - човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Ако нѣма мѫжъ и жена, не може да има и човѣкъ. Затова всѣки човѣкъ си търси половината. Всѣка жена и всѣки мѫжъ си търсятъ половината. Като намѣрятъ една половина, тѣ я премѣрятъ и като видятъ, че не имъ уйдисва, не могатъ да се оженятъ за нея. Казвамъ: ще намѣришъ една половина, ще я премѣришъ и като не ти уйдисва, ще я оставишъ. Щомъ не ти уйдисва, напусни я. Ще я търсишъ изъ цѣлия свѣтъ и като я намѣришъ, ще се оженишъ за нея. Това е бракътъ, това е цѣлиятъ човѣкъ. Иначе, ако не стане така, тогава въ жененето си хората се намиратъ въ положението на онзи американецъ, който дошло му на умъ да се жени и казалъ на единъ свой познатъ: отивамъ да се жега. Този му казва: Господине, не се казва жега - Не, най-важното въ свѣта е жеженето. Не се казва жежене, но женене. - Каква разлика има между жежене и женене? Когато ние не разбираме брака, това е жежене, а когато го разбираме, това е съчетание, това е любовь, това е свобода, това е разбиране единъ за другъ, разбранъ животъ. Мѫжетѣ, женитѣ сѫществуватъ въ свѣта, за да се направятъ щастливи. Тѣ сѫ проводници на Бога. Когато Богъ иска да направи единъ мѫжъ щастливъ, той му изпраща една жена като слугиня, която казва: Господъ ме изпрати да ти послужа. Когато Господъ иска да направи една своя дъщеря много щастлива, Той й изпраща единъ мѫжъ добъръ, който казва: Господъ ти изпраща чрезъ менъ единъ подаръкъ. Твоятъ възлюбенъ Баща ти изпраща този подаръкъ. Той ще се поклони, ще си свърши работата и ще се върне назадъ. Защо сѫ женитѣ? За да направятъ щастливи Божиитѣ синове. Защо сѫ мѫжетѣ? - За да направятъ щастливи Божиитѣ дъщери. Какъвъ другъ смисълъ могатъ да иматъ мѫжетѣ и женитѣ? Това е идейното учение, така трѣбва да се разбира. Нѣкой казва: азъ ще слугувамъ. - Ако ти слугувашъ и си проводникъ на великата Божия Любовь, следъ това Господъ ще тѣ повиши, ще тѣ направи да разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота. Ако слугувашъ, ще ти слугуватъ; ако не слугувашъ, нѣма и да ти слугуватъ. „И накладоха огънь”. Азъ желая този огънь да се накладе и у васъ. Подъ този накладенъ огънь азъ разбирамъ любовьта и всички онѣзи, които се грѣятъ на тази любовь. Този огънь, това сѫ ученицитѣ, които се учатъ. Всички онѣзи, които треперятъ това сѫ хората, които търсятъ свободата. Свободенъ е човѣкъ да трепери, никой не може да му забрани. Като треперя, азъ съмъ свободенъ. Когато човѣкъ е страхливъ и бѣга, азъ го облажавамъ, той обича истината. Свободенъ е човѣкътъ, бѣга. Ако не бѣгаше, той не щѣше да бѫде свободенъ. Щомъ той види мечка, бѣга, свободенъ е и ще се освободи. Ако не можеше да бѣга, тогава? И тъй, свободата въ свѣта зависи отъ това, което можешъ да направишъ, да направишъ по изборъ. Доброто, което можешъ да направишъ, направи го - свободенъ си тогава. Щомъ можешъ да направишъ доброто, това показва, че имашъ любовь, имашъ и знание. Щомъ не можешъ да го направишъ, нѣмашъ нито любовь, нито мѫдрость, нито знание, нито свѣтлина, нито свобода. Затова, именно се изисква ново разбиране на живота. Сега е дошло времето да се повдигнемъ, понеже предъ насъ седи едно велико бѫдеще. Сегашното ваше разбиране вие ще оставите на земята. Като умрете, като отидете на онзи свѣтъ, ще ви прекаратъ презъ една зона, дето ще оставите всичко непотрѣбно придобито, а съ васъ ще вземете само малкото посѣто сѣменце. Съ тази малка торбичка ще отидете въ другия свѣтъ. Сега, азъ не зная колко сѣмена ще останатъ, но това, което остане и се прецеди, това сте вие. Като погледнете къмъ това малкото, вие ще кажете: слава Богу, че е останало това малкото вѫтрѣ. И тъй, като ставате сутринь, хванете дѣсната страна на челото си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на челото ми да царува мѫдростьта, а въ лѣвата - любовьта. После хванете носа си и кажете: азъ искамъ въ дѣсната страна на носа ми да царува любовьта, а въ лѣвата - мѫдростьта. После хванете брадата си и кажете: азъ искамъ въ лѣвата страна на брадата ми да царува любовьта, а въ дѣсната - мѫдростьта. Ако досега бихте направили това, вие щѣхте да бѫдете най-малко талантливи хора. Това, което обикновениятъ човѣкъ изкарва за една година, талантливиятъ го изкарва за единъ мѣсецъ, това което талантливиятъ изкарва за единъ мѣсецъ, гениалниятъ го изкарва за единъ день. Светията, като работи единъ день, той изкарва работа за една година. Тъй щото, ако сте обикновени хора, ще изкарвате работа за една година, която работа светията ще изкара за единъ день. Казано е, че когато жената преде една година, тя може да носи подъ мишца това, което е изпрела. Ако сте талантливи, това, което изкарвате за единъ мѣсецъ, ще се равнява на работа за една година; ако сте гениални, това, което изкарвате за единъ день, ще се равнява на работа за единъ мѣсецъ. Ако сте светия, работата за една година ще свършите въ единъ день. И тъй, пожелавамъ работата за една година да свършите въ единъ день. Плюсъ и минусъ, две противорѣчия раждатъ едно равенство. Два плюса раждатъ едно отблъскване. Два минуса сѫщо се отблъскватъ, но единъ минусъ и единъ плюсъ се привличатъ. Следователно, любовьта и безлюбието се привличатъ; злото и доброто се привличатъ; вѣрата и безвѣрието се привличатъ. Щомъ знаете това, не се обезсърчавайте отъ противоположнитѣ състояния на вашия животъ, понеже тѣ сѫ условия за работа. Това е вашето поле, въ което всички вие трѣбва да работите. За да работите, трѣбва да накладете огънь. Сега азъ ви оставямъ, огъньтъ е накладенъ край васъ, и вие знаете какво трѣбва да правите. Както ви виждамъ, огъньтъ е накладенъ у васъ, всички се грѣете, сърдцата ви туптятъ, мозъкътъ ви мисли, и въпреки всичко това, казвате: какво ще стане съ насъ? Казвамъ: преди две хиляди години туриха Христа на кръста, а сега се решава въпросътъ всички кръстове да се изгорятъ. Този е въпросътъ, който сега се решава: всички кръстове, на които сѫ страдали учителитѣ на земята, трѣбва да се изгорятъ, за да нѣма никаква спънка въ пѫтя на човѣчеството. И всички хора да обикнатъ Бога, да тръгнатъ напредъ, да си подадатъ рѫка и да заживѣятъ братски. 27-ма недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 3-ти априлъ 1932 г. София - Изгрѣвъ.
  2. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣрниятъ въ малкото Ще взема 16 глава отъ Евангелието на Лука, 10 стихъ: „Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ.” Има слово положително и отрицателно. Азъ ще говоря върху положителнитѣ страни. Можемъ да поставимъ и друго едно положение: Състоянието на човѣка зависи отъ неговия духъ, отъ неговия животъ. То е положителното. Отрицателната страна на живота зависи отъ неговата материя и силитѣ, съ които той е свързанъ. Следователно постояннитѣ величини въ живота сѫ, които произтичатъ отъ духа, отъ живота. Това сѫ величини, въ които измѣнения нѣма, защото въ тѣхъ работи животътъ. Реалностьта е създадена отъ тѣхъ. Подъ думата „реалность” ние разбираме изявления на нѣщата и на тѣлата, които сѫществуватъ. Защото, сегашнитѣ хора иматъ едно друго понятие за реалностьта, тѣ искатъ да имъ е приятна кѫщата, да иматъ достатъчно за ядене и пиене, да преживѣятъ единъ спокоенъ животъ. Азъ не разбирамъ, какъвъ спокоенъ животъ може да има човѣкъ, ако се самозаблуждава. Азъ бихъ искалъ отъ историята да ми покажете единъ човѣкъ, който да е живѣлъ спокойно и да е заминалъ за другия свѣтъ щастливъ, или да е оставилъ въ своята биография, че е доволенъ. Всички хора, безъ изключение, отъ 8 хиляди години насамъ, все сѫ свършили по сѫщия начинъ; съ малки изключения. Вие може да кажете, че ще направите изключение. Сѫщото нѣщо може да бѫде и съ васъ - въ една или друга степень, както и да си мислите, каквото и да ви предсказватъ гадателитѣ, пророцитѣ. Ако се яви единъ пророкъ между кокошкитѣ, той може да имъ предскаже, какво ще имъ се случи на тѣхъ и тѣхнитѣ деца. Той ще предскаже точно - кога всѣка кокошка ще умре; ще предскаже: кое яйце - кога ще бѫде изпържено; или опечено; или продадено. Кокошкитѣ ще се чудятъ на този възвишенъ пророкъ, на това пророчество. Ние се намираме въ единъ свѣтъ неустойчивъ. Нѣкой пѫть си правимъ илюзии, казваме, че нѣкой ималъ голѣмо влияние въ свѣта. Азъ не зная какво разбирате подъ думата „влияние”. Влияние има. Златото и среброто иматъ сега по-голѣмо влияние, отколкото единъ професоръ, отколкото единъ знаменитъ проповѣдникъ. Той може да проповѣдва това и онова, но нѣкой човѣкъ може да каже, че това сѫ празни работи; ако извади нѣколко звонкови, като подрънкатъ тѣзи златни пари - много краснорѣчива е тѣхната речь - и човѣкътъ се убѣждава. Когато нѣкой тѣ повика, да му служишъ съ любовь, ти казвашъ: „Ако е за любовь, не служа никому”. Но ако ти даде 3, 4, 5, 6, 10 хиляди лева, веднага ще отидешъ. Колкото повече се увеличава златото, толкова повече си готовъ да служишъ на този господарь. Коя е причината? Подбудителната причина за твоето служене е онази, грубата материя, която не подозира, въ какво седи твоето щастие и нещастие. Ти като видишъ такъвъ господарь, въодушевявашъ се отъ него и си готовъ да му служишъ. Туй важи за безбожния и за набожния, за вѣрващия и за невѣрващия, за младия и за стария, за владици и попове, за проповѣдници - всички вие, каквито и да сте, имате благоговѣние предъ паритѣ. И право казватъ хората: „не може безъ парици”. „Парице, парице, всѣсилна царице” - казва Славейковъ. И действително, голѣма царица е тя. Сега, не мислете, че менъ ме интересува това. Това не е единъ подбивъ, защото азъ не разбирамъ думата „подбивъ”. Никога не може да намѣришъ цената на единъ предмѣтъ. Ти може да мислишъ, че нѣщо си подценилъ, но нѣщата каквато цена иматъ, тѣ не могатъ да се подценятъ. Скѫпоценнитѣ камъни си оставатъ скѫпоценни и фалшивитѣ си оставатъ фалшиви, само че, въ нашия умъ си остава идеята, че можемъ да направимъ нѣкѫде подбивъ. Това е лъжа. Но ако лъжата има съдържание въ себе си, то онзи, който я е създалъ, трѣбваше да обича своето произведение. Но когато дяволътъ е създалъ лъжата, научилъ едно малко дяволче на това изкуство. Това дяволче излъгало учителя си, а дяволътъ му казалъ: „Азъ тѣ научихъ да лъжешъ другитѣ, а не мене. На менъ ще говоришъ истината”. Нѣкой казва: „Безъ лъжа не може.” Безъ лъжа за другитѣ - да, но за тебе? Тогава, каква е разликата между една реалность и една нереалность, или между една истина и една лъжа? Въ истината животътъ се увеличава, а въ лъжата животътъ се намалява. Въ истината безсмъртието продължава, а въ лъжата се намалява. Въ истината щастието идва, пъкъ въ лъжата нещастието царува. Защо тогава хората обичатъ лъжата? Ще кажешъ: „Безъ лъжа не може въ живота.” Че не може, не може - тъй както е устроенъ сега свѣтътъ, навсѣкѫде се шири лъжата. „Има и бѣли лъжи.” Тогава, въ какво седи една бѣла лъжа? Ще ви приведа единъ анекдотъ за единъ американски проповѣдникъ. Той обичалъ да преувеличава нѣщата. Веднъжъ държалъ речь за Самсонъ, който билъ навързалъ опашкитѣ на лисицитѣ и ги пусналъ, съ запалени свѣщи, по нивитѣ на филистимцитѣ. Проповѣдникътъ искалъ да убеди своитѣ слушатели, че тѣзи лисици имали дълги опашки, по шесть метра. Това чувство у него - да преувеличава, било толкова силно, че казалъ на приятеля си: „Когато се увлека да преувеличавамъ нѣщата, направи ми единъ знакъ съ пръста си.” Когато проповѣдникътъ казалъ, че опашкитѣ на лисицитѣ били дълги 6 метра, приятельтъ му направилъ единъ знакъ. Той рекълъ: „Предполагамъ, че 6 метра е много, може би 4 метра сѫ били”. Вижда, че приятельтъ му прави пакъ знакъ. – „Намирамъ, че и това е много, но два метра имаха опашкитѣ”. Онзи пакъ му направилъ знакъ. Проповѣдникътъ казалъ, че опашкитѣ били до половинъ метъръ, както на нашитѣ лисици. Онзи далъ пакъ знакъ, но проповѣдникътъ казалъ: „Не смалявамъ повече.” Нѣма какво да смалявашъ, като дойдешъ до истината. Щомъ дойдешъ до единъ фактъ, то този фактъ нѣма какво да го смалявашъ. Казва Христосъ: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.” Единъ е законътъ. Човѣкътъ на истината не се блазни, той не се измѣня отъ външнитѣ обстоятелства.Когато външнитѣ условия могатъ да произведатъ единъ ефектъ въ човѣка, този човѣкъ е материалистъ. Защото само животътъ, само духътъ е независимъ отъ условията. Духътъ и животътъ използватъ външнитѣ условия за своето развитие и сѫ независими отъ материалнитѣ условия. Когато материалнитѣ условия сѫ неблагоприятни, животътъ и... липсващи фрази благоприятни условия. Когато реалностьта не се проявява вече, казватъ, че тя е изчезнала. Не, не е изчезнала, но тя е престанала да се проявява. Ако нѣкой човѣкъ не може да се прояви, това ни най-малко не показва, че нѣма възможность да се прояви, но условията сѫ неблагоприятни. Той чака по-добри условия. Та, на насъ ни трѣбватъ здрави схващания. Онѣзи, които сѫ дошли до постоянни схващания, търсятъ смисъла на живота. Защото смисълътъ на живота не седи въ сегашнитѣ схващания. Въ сегашнитѣ условия седятъ страдания, мѫчения, несгоди. Въ този животъ, тъй както е сега, бѫдете увѣрени, че въ него не може да бѫдете щастливи. И въ цѣлата история, ако я прегледате отъ единия край до другия, ще видите, че хората не сѫ били, а и сега не сѫ щастливи. Вземете единъ отъ най-щастливитѣ царе - Соломонъ, най-мѫдриятъ царь; или единъ отъ най-силнитѣ еврейски царе - Давидъ; прочетете тѣхната история. Соломонъ е казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Тъй е, суета е този животъ, който живѣятъ хората. Не че животътъ е суета, не че животътъ нѣма смисълъ. Има смисълъ животътъ. Суетностьта на единъ човѣкъ не е суетность на другиго. Когато единъ предмѣтъ се измѣня, това не показва, че всички предмѣти се измѣнятъ. Когато единъ човѣкъ умира, това не показва, че всички хора ще умратъ. Това показва, че ако хората вървятъ по този пѫть, по който върви този човѣкъ, който умира, и тѣ ще умратъ. Но ако тѣ измѣнятъ своя пѫть, веднага ще дойдатъ други условия. Защото виждамъ, че смъртьта, която сега сѫществува въ свѣта, е едно вмѣтнато явление. Първоначално, човѣкъ бѣше създаденъ да живѣе вѣчно, значи - да живѣе единъ щастливъ животъ. Но, понеже човѣкъ не можа да разбере тѣзи закони - Адамъ не бѣше вѣренъ въ малкото - Богъ му каза: „Бѫди доволенъ отъ този животъ, който има въ Райската градина.” Когато му казаха, че има единъ по-великъ животъ, той се рѣши да престѫпи условията на договора, който имаше съ Бога. Той погледна звѣздитѣ и каза: „Азъ не се задоволявамъ да бѫда въ Райската градина простъ градинарь и да гледамъ животнитѣ, азъ мога да бѫда господарь на вселената.” Затова и той прати жена си при този адептъ, да се учи. Азъ сега турямъ друга една повѣсть, не такава, каквато има въ Библията. Той чете тази книжнина, чете тѣзи книги и прати жена си да се учи, да направи единъ експериментъ при Дървото за познаване доброто и злото, да направи единъ опитъ, както правятъ сега опити по физика и химия. Тя направи опитъ при Дървото за познаване доброто и злото, но той излезе много несполучливъ, ретортата се пръсна и Ева се върна съ изгорѣли дрехи, едва се спаси. Сега вие казвате: „Какъ да разберемъ въпроса, буквално или не?” Най-първо, вие не сте виждали, какво нѣщо е човѣкътъ. Нѣма човѣкъ на Земята, който да е видѣлъ, всѫщностъ, какво нѣщо е човѣкътъ. Това, което виждате, това не е човѣкътъ. Това е неговата кѫща. Той има две очи, това сѫ органи, съ които приема свѣтлината; има единъ носъ, който приема като станция въздуха и му служи за обонянието; рѫцетѣ, краката, това сѫ все органи, сѣтива, съ които си служи. Де е човѣкътъ? Какво нѣщо е мозъкътъ? Той е единъ органъ, една станция, която оперира; когато се умори човѣкъ нѣкой пѫть, затвори тази станция като единъ чиновникъ, излиза, ходи насамъ-натамъ и сутриньта се върне. Остави нѣкой слуга да работи тамъ. Казвате за нѣкого: „Видѣхме Стояна, бѣше малко веселъ.” Въ какво седи веселостьта? Че устата се повдигне малко нагоре. За другъ казватъ: „Тѫженъ е.” - Ѫглитѣ на устата му сѫ малко надолу; или потъмнѣли очитѣ му. Казватъ за нѣкого: „Боленъ е този човѣкъ”. Дойде лекарьтъ, иска да стане болниятъ - кракътъ му е боленъ, но човѣкътъ не е боленъ. Крака си счупилъ, куца - човѣкъ ли се е счупилъ? Когато колата скърца, господарьтъ не скърца. Но щомъ скърца едно колело, господарьтъ туря друго колело. И на човѣка може да се счупи осьта нѣкой пѫть - господарьтъ на това човѣшко тѣло прави сѫщото. Вие имате една представа за вашето тѣло, както вашитѣ баби и дѣди нѣкога сѫ ви учили: „Синко, ти гледай да си уредишъ работитѣ, да си направишъ кѫща, да си туришъ пари въ банката, да имашъ жена, дѣчица, да живѣешъ, както Господъ е далъ.” Какъ е далъ Господъ? Като заживѣе, както Господъ е далъ, ще има кокошки, говеда, овце; тѣ ще блѣятъ, ще крѣкатъ, той ще ги дои, ще имъ взема вълната. Ще кажете, че той, по образъ и подобие на Бога, живѣе благочестиво, има резултатъ. Азъ питамъ: Де е самоличниятъ подписъ на Бога, че е подписалъ тѣзи закони? Всички закони, които сѫществуватъ на Земята, сѫ човѣшки закони, временни закони. Една държава живѣе съ извѣстни закони сто-двеста години, после се измѣнятъ. Мойсей създаде закони, които бѣха валидни за времето си, но сега не сѫ валидни. Казвамъ: Въ свѣта на духа, въ свѣта на живота има други закони, които отначало сѫществуватъ и за въ бѫдеще ще сѫществуватъ. Върху тѣхъ ние трѣбва да си изградимъ бѫдещия животъ. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тѣзи закони и сегашнитѣ?” Сегашнитѣ закони умъртвяватъ човѣка. Сегашнитѣ закони всѣкога произвеждатъ една тревога у васъ. А пъкъ онѣзи, Божественитѣ закони, всѣкога внасятъ миръ, спокойствие, доволство, радость, веселие. Божествениятъ законъ внася прогресъ. Ако вие боледувате, не сте въ връзка съ Божиитѣ закони, а сте въ връзка съ човѣшкитѣ закони, защото човѣшкитѣ закони иматъ отражение върху природата като последствие. И въ храната, напримѣръ: нѣкое растение може да е отровно; нѣкоя крава яла отъ тази трѣва и млѣкото се заразява, който го пие, ще пострада; нѣкой фурнаджия е боленъ отъ заразна болѣсть, пипа хлѣба, който ти ще ядешъ, и споредъ закона, ти ще се разболѣешъ. Нѣкой лѣкарь тѣ лѣкува, направи погрѣшка, може да ти даде едно лѣкарство, съ което може да се отровишъ. Пъкъ нѣкой пѫть, може да се отровишъ като онзи манафъ - въ Мала Азия. Предписва му единъ лѣкарь лѣкарство и му казалъ, въ малки дози да го взима - по една лъжичка за нѣколко дена. Манафътъ започналъ да разсѫждава: „Ако това шише изпия за 3 ÷ 4 дена и оздравѣя, поне да го изпия изведнъжъ и изведнъжъ ще оздравѣя.” Изпива изведнъжъ цѣлото шише и умира. Колкото повече, толкова по-зле; колкото по-малко, толкова по-добре. Колкото по-малко дългове имашъ, толкова по-добре; колкото повече дългове имашъ, толкова по-зле. Колкото по-малко богатство имашъ, по-добре; колкото по-голѣмо имашъ, толкова по-зле. Кѫде ще бѫде злото? Ще тѣ преследватъ апаши; както въ Америка сега задигнали детето на единъ американецъ, искатъ милиони въ откупъ. Сега цѣла Америка е въ тревога. Кѫде е неговото дете? Пари искатъ тѣзи разбойници. Човѣкъ не е свободенъ - днесь детето е задигнато, утре ще задигнатъ жена ти, децата ти, брата ти; ти ще трѣбва да плащашъ. Сега, това е външната страна на богатството. Богатство азъ наричамъ това, което никой не може да ти го вземе. Богатството седи въ ума, въ сърдцето, въ душата, въ духа. Или съ две думи: твое богатство е това, което винаги носишъ съ себе си. Въ духа и живота на човѣка седи богатството му. Представете си сега единъ човѣкъ, който разбира законитѣ на духа и живота. По какъвъ законъ той ще се води? Сегашнитѣ хора си позволяватъ да пробиятъ земята на хиляда метра, на 1500 метра, за да извадятъ черни вѫглища, да извадятъ сребро, да извадятъ злато, и не питатъ никого, казватъ: „Туй злато е наше.” Казвамъ: Може ли да действа така този човѣкъ, който разбира закона на духа? Духътъ не сѫществува вънъ отъ човѣка, или човѣкъ не сѫществува вънъ отъ духа, отъ живота. Животъ, човѣкъ и духъ, това сѫ едно и сѫщо нѣщо. Ще кажешъ, че животътъ е нѣщо външно, че душата е нѣщо външно, че духътъ е нѣщо външно, че това сѫ нѣща материални. Душата е нѣщо нематериално. Духътъ е нѣщо, което стои по-високо въ своето развитие отъ материята. Материята всѣкога хвърля една сѣнка върху битието. Материалниятъ животъ хвърля сѣнка върху битието. По това се отличава материята. Тя има и редъ други качества, които ще намѣрите въ коя да е физика. Азъ казвамъ: материята хвърля сѣнка върху битието и вследствие на тази сѣнка се явяватъ всичкитѣ нещастия и несгоди въ живота. Тамъ, дето има сѣнка, има страдания, недоразумѣния, нещастия и всички отрицателни черти. Духътъ никаква сѣнка не хвърля. Ако отворите пета глава отъ Посланието на апостолъ Павелъ къмъ Галатянитѣ, ще видите, кои сѫ тѣзи отрицателни качества на материалния животъ, които човѣкъ ги е създалъ. Защото и злото човѣкъ постепенно го е складиралъ. Ако отидете при нѣкой френологъ въ Америка или въ Лондонъ, той по главата ви ще познае, дали има нѣкои наслоявания отъ тази материя, или не. Ако материята е натрупана близо до слѣпитѣ очи, имате чувство на стяженолюбие. Всички хора, които обичатъ да бѫдатъ богати, туй чувство у тѣхъ е крайно развито. Богатството за тѣхъ е цель, смисълъ на живота. Не само хората сѫ роби на това чувство. Има животни, у които това чувство е много силно развито; има други, у които е много слабо развито. Вземете кокошката - следъ като й хвърлите царевица да яде, тя ще кълве и ще разрови; ако дадете на катерицата, тя, следъ като яде, ще го скѫта нѣкѫде. Цель шиникъ да турите на една кокошка, тя ще се качи отгоре, ще се наяде, а другото съ краката си ще разхвърли и ще си замине. Кокошката за утре не мисли, тя казва: „Добъръ е Господъ за днесь”; каквото може да изяде, ще го изяде, каквото не може да изяде, ще го разхвърли. Азъ не препорѫчвамъ кокошката, защото е много разточителна, тя всѣкога рита крината. Катерицата е демократъ, тя събира. Богатитѣ хора сѫ разточителни - кокошки; сиромаситѣ хора сѫ катерици, които само събиратъ. Не е въ събирането щастието на човѣка, но щастието е положено въ самия духъ на човѣка. Ако този човѣкъ не седи по-високо отъ условията, въ които е поставенъ, ако той не разбира добре тѣзи условия, той не може да бѫде щастливъ. Мощниятъ човѣкъ, онзи, който има мощна мисъль и сила на духа, може да остави кѫщата си отворена и нито единъ разбойникъ нѣма да влѣзе въ нея. Той ще има предъ вратата си електрически токове, никой не ще може да влѣзе. Неговата каса е оградена съ такива токове, такива невидими жици има, че който се приближи и ги бутне, веднага ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие. Казвате: „Господъ да ни пази.” Какъ пази Господъ хората? Господъ тѣ пази, като ти казва: „Развивай своя умъ, развивай своя духъ.” Сегашнитѣ хора защо страдатъ? Тѣ вѣрватъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Въ човѣшкия духъ едва сега се учатъ да вѣрватъ. Въ сърдцето и ума вѣрватъ, но дали има душа или духъ, за тѣхъ това е въпросъ. Та казватъ, че душата е сборъ на мозъчни функции. Научно ето какъ седи въпросътъ. Реалностьта нѣма нужда отъ защита, нито да я утвърждавамъ, нито да я отричамъ. Реалностьта не се нуждае отъ никаква защита отъ никого. Ето де е погрѣшката. Казватъ, че въ свѣта нищо не се губи, нищо не се създава. Значи количеството на материята и количеството на силата не се губи. Питамъ тогава, ако единъ човѣкъ умре, кѫде ще отиде? Казвате, изгуби се. Никѫде не се е изгубилъ той. Какво нѣщо е смъртьта? Нима една фабрика като престане да работи, тя е умрѣла? Спряла фабриката, спрели котлитѣ. Но на утрешния день видишъ, че котлитѣ отново работятъ и колелата се въртятъ. Или може да се премѣсти на друго мѣсто. Онзи, който е създалъ фабриката, той е факторъ; не е важно дали тя върви, но важно е, дали тя има господарь, който може да я кара. Материята, сама по себе си, не може да върви. Сега се казва, че човѣкъ щомъ умре, всичко се свършва съ него. Нищо нѣма да се свърши. Човѣкъ, следъ като умре, или като престане да работи тази работа, той ще се убеди, че неговитѣ възгледи за живота сѫ били лъжливи. Въ туй ще се убеди. Какво прави човѣкъ, следъ като умре? Хората, следъ като умратъ, коригиратъ своитѣ погрѣшки. Азъ виждамъ въ онзи свѣтъ. Не казвамъ, вие да го видите, нито да вѣрвате въ това, което азъ виждамъ. Даже, ако вѣрвате въ това, въ което азъ вѣрвамъ, вие може да напакостите на себе си. Защо? Защото, вие не можете да гледате, както азъ гледамъ. Двама учени хора разрешаватъ една и сѫща задача; по нѣкой пѫть единъ гледа на рѣшението по единъ начинъ, другъ пѫть по другъ начинъ. За примѣръ: ученитѣ хора казватъ, че между две точки може да се прекара само една права. Но ученитѣ хора сѫщо казватъ, че точката е непространствена. Значи, между две непространствени точки може да се прекара една права линия, за която казватъ, че нѣма никаква дебелина. Две прави не могатъ да се прекаратъ между две точки. Относително е вѣрно това. Питамъ, ако правата линия е пѫть отъ една точка до друга, презъ този пѫть колко точки могатъ да минатъ, други точки не могатъ ли да минатъ? Следователно, ако една точка се движи къмъ друга, тя образува права линия; ако друга точка се движи следъ нея, не може ли да образува пакъ сѫщо права линия? Следователно между две точки може да теглимъ много прави линии. Тия линии не сѫ такива, каквито ние си ги представяме. Отчасти е така. За материалния свѣтъ, това е вѣрно. За свѣта на духа - нѣщата трѣбва да се коригиратъ. Презъ две точки могатъ да се прекаратъ много прави линии. Разбира се, за това не може да има доказателство. Така както е писано въ математиката, това е вѣрно, но по отношение на духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Има учени хора, които твърдятъ сѫщото, не го твърдя само азъ. Но това нищо не значи. Вие не може да теглите една права линия между две мъртви точки. Само между две разумни сѫщества може да теглите една права линия. Всѣка една сила е въ зависимость отъ една разумность. Въ дадения случай, материята е, отъ която се образуватъ формитѣ, а пъкъ силата се образува отъ движението. Причината на туй движение е разумностьта. Ако една точка се движи къмъ друга точка и се образува права линия, това е защото правата линия е отношение между две сѫщества, или азъ казвамъ: Правата линия е правото отношение между две разумни сѫщества. Идейно е това. Щомъ се измѣни това отношение, тази линия вече не е права линия, но е крива линия. Следователно, по този законъ, две сѫщества, които се обичатъ, се приближаватъ; две сѫщества, които си приличатъ, се отблъскватъ. Тогава двама души, като ги оставите свободни, по външната имъ обхода азъ мога да опредѣля - обичатъ ли се или не се обичатъ. Ако турите двама души въ единъ салонъ, ще видя кой кѫде сяда; ако взема геометрическата линия между тѣхъ; азъ ще опредѣля колко се обичатъ. Колкото повече се обичатъ, толкова сѫ по-близо, колкото по-малко се обичатъ, сѫ по-далече. Ако не се обичатъ, единиятъ е на единия край, другиятъ е на другия край. Защо сѫ седнали така? Любовь нѣма тамъ. Въ този смисълъ, геометрията е наука, която може да покаже разумнитѣ отношения между хората. Ако двама души се намиратъ въ отношение на права линия, или въ отношение на квадратъ, или на кубъ, това показва, какви сѫ тѣхнитѣ взаимни отношения. Това е по отношение на идейния свѣтъ, върху тази база е основано гаданието по лицето. Сегашнитѣ изследователи, американски и английски учени хора, проектиратъ единъ ѫгълъ - отъ ухото къмъ носа и по него опредѣлятъ, на каква степень на развитие човѣкъ се намира. По моитѣ изследвания, азъ проектирамъ три ѫгъла, които иматъ еднакви граници. И тритѣ ѫгъла излизатъ отъ ухото. Единиятъ ѫгълъ е за челото, другиятъ е за носа, третиятъ е за брадата. По съотношението на тѣзи три ъгли и по съотношенията на линиитѣ, които се проектиратъ като прави линии, се сѫди, въ кой свѣтъ човѣкъ спада. Тѣ опредѣлятъ разумностьта му, интелигентностьта му и физически - човѣкъ на каква степень е. Физическиятъ човѣкъ е брадата, носътъ е умствениятъ човѣкъ, интелигентностьта, а челото е Божествениятъ свѣтъ. Нѣкои хора, въ Божествения свѣтъ едва сега сѫ започнали да работятъ. Едно ниско чело показва, че този човѣкъ сега е влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Нѣкои иматъ два-три сантиметра високо чело, нѣкои иматъ 7 ÷ 8 см. високо чело. Най-малко 10 ÷ 12 см. широчина трѣбва да има челото. Ако е така, този човѣкъ е живѣлъ въ Божествения свѣтъ. Колкото носътъ е по-кѫсъ, толкова човѣкъ е по-любопитенъ, като малко дете, и е още въ едно нисше, недоразвито състояние. Колкото носътъ е по-дълъгъ, по-дълго време той е живѣлъ въ умствения свѣтъ. Дължината на брадата показва, колко е живѣлъ въ материалния свѣтъ. Ако вземете човѣка, колкото е по-масивенъ, толкова повече е живѣлъ въ физическия животъ. Но това не е човѣкътъ, това е материалниятъ животъ и резултатитѣ, набрани отъ миналото. Въ лицето на всѣки човѣкъ сѫ отпечатани хиляди поколѣния, дѣди и прадѣди, които сѫ живѣли, строили. Нѣкой пѫть казвашъ: „Чакай да видя какъ е живѣлъ дѣдо ми, да направя нѣщо като него. Той е билъ механикъ.” И ти започвашъ да се занимавашъ съ механика. Дойде ти нѣкоя друга мисъль, че дѣдо ти е билъ музикантъ, и ти решавашъ да се позанимавашъ малко съ музика. Баба ти се е занимавала съ поезия и ти казвашъ: „Чакай да видя какво е писала въ книгитѣ”; и започвашъ да описвашъ живота, занимавашъ се съ поезия, започвашъ да пишешъ стихове. По нѣкой пѫть азъ чета поетитѣ, виждамъ реалностьта, която описватъ, усмихвамъ се, защото тѣ описватъ това, което не е никакъвъ животъ. Тѣ описватъ една мома: че очитѣ й били свѣтли, че устнитѣ й червенички, че тя била стройна, или тантуреста, че гримаси правѣла, че обходата й нѣщо лѫкатуши. Това лѫкатушене не е животътъ. Че кой не лѫкатуши? Движението е изразъ на живота, но не е само това животътъ. Животътъ е съвсѣмъ друга реалность. Казвате: „Нѣщо отлично е тази мома.” Но това, отличното, после се замрачава. Не се минаватъ 4 ÷ 5 мѣсеца и казвашъ: „Азъ съмъ се излъгалъ.” Момата, дето си описвалъ, я нѣма тамъ. Никой не се е докосвалъ до тази мома. Вие казвате за нѣкого, че ограничава жена си. Не приказвайте така. Какви ли не въпроси засѣгате. Сега, наскоро, идва единъ приятель, разправя ми, че дошълъ единъ ясновидецъ при него и му казва: „Жена ти има любовни отношения съ единъ младъ момъкъ.” Той ще полудѣе. Ти се безпокоишъ, но ти не познавашъ още жена си. Оттамъ насетне, той си създаде една болѣсть и го лѣкуваха. Казвамъ: Ти извади тази мисъль отъ ума си, не се занимавай съ жена си. Ако е по любовь, то е Божия работа, не се занимавай. Зле пише за тебе, ако така правишъ. Но той я подозира въ какви ли не работи, казва: „Близо до ума е това” - билъ намѣрилъ нѣкакви доказателства. Казвамъ: Това не е никакво доказателство и за менъ не е имало никакво доказателство. Откакъ онзи човѣкъ тури тоя бръмбаръ въ главата ти, отъ тогава ти се разболя. Най-после ми казаха, че той заминалъ за другия свѣтъ, да научи тази истина. Отгоре ще я види. Истинскиятъ човѣкъ не живѣе на земята, живѣе въ Божествения свѣтъ. Тукъ живѣе неговата сѣнка. Растението съ своитѣ корени живѣе, но животътъ му се проявява въ клонищата, цвѣтоветѣ и плодоветѣ. Така трѣбва да разбирате цѣлото битие. Човѣкъ е последната фаза на това Дърво на живота. Азъ гледамъ, нѣщата съвсѣмъ другояче. Между растенията и хората не намирамъ голѣмо различие. Има различие, но въ духовно отношение човѣкъ е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нѣщо, но той е последна фаза. И тогава Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ.” Какъ ще обясните това? „Всѣка прѫчка въ Мене, която не дава плодъ, отсича се.” Сега, нѣма какво да ви говоря на васъ, вие знаете истината. Всѣки единъ отъ васъ има една вѫтрѣшна интуиция и знае истината. Азъ поддържамъ, че всѣки човѣкъ знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже дѣди и прадѣди не му позволяватъ да я приложи. При менъ сѫ идвали много мѫже - герои и сѫ ми казвали: „Много хубаво е това учение, но ако научи жена ми, че ходя въ него, цель скандалъ ще направи.” Не е въпросътъ за моето учение, но това е въпросътъ за истината, върху която се гради цѣлиятъ животъ. Всѣки единъ човѣкъ, който говори, стѫпвайки върху това, върху което се гради животътъ, говори истината. Ако ти обичашъ истината и жена ти вдига скандалъ, нека вдига скандалъ, колкото иска. Но ти искашъ да се наживѣешъ на земята и се оправдавашъ съ жена си. Жена ти не е виновна. Тя даже не подозира, тя ще се радва, ако тръгнешъ по този пѫть, но на тебъ не ти оттърва, защото, ако се рѣшишъ да вървишъ въ този пѫть, ти трѣбва да уредишъ всичкитѣ си въпроси съ своитѣ ближни. Този си оплелъ, онзи си оплелъ, на този имашъ да давашъ, на онзи имашъ да давашъ, и като дадешъ последнитѣ си пари, ще останешъ последенъ голтакъ. Азъ не съмъ отъ тѣзи, които ще тѣ учатъ да се молишъ. Следъ като останешъ последенъ голтакъ, тогава самъ, щешъ-нещешъ, ще се научишъ какъ да се молишъ. Следъ като останешъ последенъ голтакъ, тогава азъ ще тѣ науча, какъ да се обличашъ по новия начинъ. Една сестра разправяше - вѣстницитѣ били писали, че единъ индусъ подарилъ на папата едно оризено зърно, на което написалъ цѣла поема. Какъ е станало това, не знаемъ. После другъ му подарилъ единъ платъ, изтъканъ отъ самитѣ буби, които той отхранвалъ. Тѣ сами изтъкали този платъ. Разбирамъ, ако хората тъкатъ платно, но бубитѣ, безъ участието на човѣка, платъ не могатъ да направятъ. Ако разглеждате сегашния човѣкъ, ще видите, че това не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ е красивъ отвѫтрѣ, но ако го разглеждате отъ всѣка гледна точка, ще видите, че той е една грозотия. Вие имате едно много криво понятие за човѣка. Ако търсите поета въ книгата, която той е написалъ, вие ще се лъжете. Четете книгата, но тамъ не е поетътъ. Мислите, че човѣкътъ е вѫтрѣ въ това тѣло, което виждате. Колкото поетътъ е въ книгата, толкова и човѣкътъ е тукъ. Само че тази книга, която човѣкътъ е писалъ, е по-жива. Жива е тази книга, тѣлото на човѣка е жива книга, постоянно функциониратъ силитѣ, постоянно дава. Този поетъ, който е „издалъ” тая жива книга, постоянно прави реклами за себе си, движи се, отваря си очитѣ, той постоянно рекламира човѣка. Казва: „Ученъ човѣкъ е този.” Но той не е господарьтъ, това сѫ слугитѣ, които рекламиратъ. Господарьтъ седи надалече. Когато свѣтътъ ще повѣрва напълно въ него, тогава той ще дойде. А вие мислите, че той е тукъ. Нѣкой казва: „Фалирахъ, не ме почитатъ хората.” Ти самъ себе си не почиташъ, какъ ще тѣ почитатъ хората? Ако ти самъ лъжешъ, какъ ще тѣ почитатъ хората? Ако ти самъ не обичашъ истината, ако въ тебъ нѣма тази разумность, какво уважение ще имашъ и на какво отгоре ще разчиташъ? Въ нашия свѣтъ трѣбва да има нѣщо, което да представя човѣка, да се не лъже. Нѣкой пѫть, като ме срѣщне нѣкой, като говори, започне да си стиска краката, рѫцетѣ, мисли да се представи предъ менъ по-другъ, страхува се да не го разгадая. Той преди да е дошълъ при менъ, азъ го зная какъвъ е. За менъ не е необходимо да срѣщна човѣка, за менъ е достатъчно да пипна една хартия, която той е пипалъ, за да го нарисувамъ този човѣкъ такъвъ, какъвто е. Като минавамъ по единъ пѫть, азъ зная, дали по този пѫть е миналъ вълкъ, мечка, дали сѫ изяли нѣкого или не. За менъ това не е голѣмо знание. Да предскажатъ бѫдещето на единъ човѣкъ, съ това се занимаватъ децата на онзи свѣтъ, които нѣматъ работа. Пъкъ въ този свѣтъ туй се счита за голѣма работа, за голѣмо откритие. Когато единъ ученъ човѣкъ твърди, че на слънцето има кислородъ, водородъ, това се счита за голѣмо откритие. Всички елементи, които ги има на земята, има ги и на слънцето, понеже земята е излязла отъ слънцето. Всички планети, които излязоха отъ слънцето, иматъ сѫщитѣ елементи, както и то. А ученитѣ сега доказватъ чрезъ дедукция, чрезъ индукция, че това било, че онова било. Този, Който е създалъ цѣлата вселена, Той е турилъ извѣстни закони. Ние не трѣбва да се заблуждаваме. Нѣма нужда да знаемъ цѣлото битие, но понеже животътъ върви по особенъ пѫть, отъ материално гледище, постепенно се събужда нашето съзнание. Вие може би искате да знаете, какво има на слънцето. Какво ще ви ползва това и да го знаете? Животътъ на слънцето е най-идеалниятъ животъ въ цѣлата слънчева система. Ако нѣкои жители на планетитѣ искатъ да копиратъ идейния животъ, трѣбва да отидатъ на слънцето, да го видятъ. Азъ вѣрвамъ, че на повърхнината на слънцето, въ неговата фотосфера има 10 ÷ 15 ÷ 20 милиона градуса топлина, а нѣкѫде достига да 50 милиона и повече. Понеже има опасность едно слънце да нападне друго слънце, вследствие на това има тази топлина, за да се защищава отъ нападения. Понеже сѫществата на слънцето сѫ много напреднали, нѣкой пѫть може да стане нашествие, да нападнатъ слънцето, вследствие на това тѣ турятъ такива голѣми укрепления, за да отблъснатъ тѣзи неприятели. Нѣкой пѫть може и отъ земята да ги нападнатъ. Това засега сѫ предположения. Казвамъ, че на слънцето има една область, толкова благоприятна, има една область, дето има идеаленъ животъ. Нашата земя е представена тамъ. Цѣла една земя има въ слънцето, която живѣе и тамъ, и е подобна на нашия земенъ идеалъ. И Венера е представена тамъ, и Марсъ е представенъ, и Юпитеръ е представенъ, всички планети въ слънцето иматъ отличенъ животъ. Ако искате, може да провѣрите това, само че, дали ще ви пуснатъ сега отъ земята до слънцето, понеже границитѣ сѫ затворени, а и много пари трѣбватъ. Ако нѣмате пари да отидете до Франция или Германия, кѫдето сѫ нуждни 4 ÷ 5 хиляди лева, знаете ли колко милиарда ще ви трѣбватъ, до слънцето да отидете? При това, като отидете, тамъ има една граница, ще ви питатъ - какво е вашето вѣрую, въ какво вѣрвате. Вие ще кажете: „Въ нищо не вѣрвамъ.” Тогава казватъ: „Обратно, върнете го назадъ, да отиде тамъ, дето въ нищо не вѣрватъ.” Ще кажете, че сте православенъ, че сте евангелистъ – „Върнете го при православнитѣ”; казватъ: „Върнете го при евангелиститѣ.” На слънцето нѣма православни, нѣма и евангелисти, има подобни само. Казвате: „Азъ съмъ анархистъ”. - Върнете го при анархиститѣ. „Ама болшевикъ съмъ.” - Върнете го при болшевикитѣ. Ако кажете: „Българинъ съмъ, французинъ, англичанинъ, тѣ ще кажатъ: „Върнете го при българитѣ, при французитѣ, при англичанитѣ.” Като отидете въ Америка, ще ви питатъ, какво мислите за Америка. И като отидете на слънцето - и тамъ ще ви питатъ - какво мислите за слънцето. Ако вие сте готови да приемете гражданството на слънцето, да се отречете отъ цѣлия земенъ животъ, ще ви приематъ. Иначе ще ви върнатъ назадъ. Тѣ не искатъ да иматъ такива анархисти, каквито тукъ сѫществуватъ. Тамъ не може да има анархия. Тамъ има толкова много земя за обработване, пари има толкова много, че може да ги носите съ магарета. На слънцето нѣма многоженство, моногамия сѫществува тамъ, ако имате идеята за много жени, веднага ще ви изпѫдятъ навънъ. Ако на слънцето носите нѣкаква икона или идолъ, ще ви върнатъ назадъ. Никакви вѣстници, никакви икони, никакви фотографии. Ако искате на слънцето да фотографирате нѣкого, той ще ви дойде на гости и ще каже: „Вижте ме самъ”, но нѣмате право да го фотографирате; ако фотографирате, ще ви изгонятъ на общо основание. После, на слънцето нѣма клозети като нашитѣ. Тамъ има висока температура, при която, извѣрженията веднага се пречистватъ и нѣма никаква миризма. Ти ще отидешъ най-малко на сто километра и ще се върнешъ чистъ. Въ тази орбита всичко се очиства. Нѣкои учени хора пишатъ въ своитѣ бележки какво има на слънцето. Азъ още не говоря какво има въ онзи свѣтъ, азъ говоря за единъ физически свѣтъ, който е напредналъ и е близо до духовния свѣтъ. Следъ като преминете презъ всички слънчеви системи на материалния свѣтъ, ще влѣзете въ слънцето и оттамъ-насетне може да бѫдете кандидати за Божествения свѣтъ. Следъ като научите всичкитѣ науки на слънцето, може да се върнете на земята и да живѣете, както трѣбва. Тогава ще имате единъ образецъ. Вие казвате, че трѣбва да живѣете по любовь, по мѫдрость и истина. Но въ какво сѣдятъ любовьта, мѫдростьта и истината - не знаете. Всѣки си има свой образецъ. Когато отидете нѣкога на слънцето, ще ви станатъ ясни тѣзи понятия. Това е за свѣдение само. Не искамъ да вѣрвате. Единъ день, когато нѣкой отъ васъ отиде на слънцето, вие ще си спомните, че съмъ ви говорилъ, ще кажете: „Вѣрно е.” Когато видите, тогава да вѣрвате, сега е за свѣдение. Много нѣща сте чели, чели сте „Хиляда и една нощь”. Чели сте Шекспиръ, чели сте Кантъ, чели сте нѣкои стари класици, но хубаво е да знаете и това, че на слънцето нѣма клозети, нѣма боклуци, нѣма торене по нивитѣ. Тамъ е всичко чисто, тамъ всички хора сѫ идеални. Тамъ нѣма гробища; и като нашитѣ църкви нѣма. Всички иматъ едно убѣждение. Има друго нѣщо, което тамъ сѫществува. Тѣ представятъ нѣкой пѫть, какъ хората живѣятъ на земята, представятъ - какъ живѣятъ на Венера и на Марсъ, и на Юпитеръ. После, въ тѣхъ се заражда една мисъль, какъ да помогнатъ на хората. Идея иматъ тѣзи хора на слънцето. Тѣ изнасятъ нѣщата точно, както сѫ и нѣма лъжливи нѣща и факти, които да ги преувеличаватъ. Тамъ героинята отъ нѣкой романъ никога нѣма да припадне, да умре на колѣнетѣ на своя възлюбленъ. Единъ авторъ иска да ме убеди, че героятъ му умрѣлъ отъ голѣма любовь. Това не може да бѫде. Отъ любовь човѣкъ не умира, отъ любовь човѣкъ оживѣва, а отъ безлюбие умира. Когато нѣкоя възлюблена е умрѣла, тя е умрѣла отъ безлюбие. Когато нѣкоя мома се влюби въ нѣкой момъкъ и докаже любовьта си, постигнала е най-високо положение на любовьта. Ако следъ това каже: „Ако азъ го изгубя?”, въ този моментъ тя припада и умира. Въ нейната душа става едно раздвояване, въ нейнитѣ чувства се явява едно раздвояване; момата може да умре, да полудѣе. Отъ кѫде се прѫкна тази мисъль, че този, който я обича, ще й измѣни? То е идея отъ една баба отъ миналото. Тази идея се явява като единъ микробъ, който при извѣстни условия се съживѣва, почва да се разплодява и внася тази отрова. Какъ е възможно да обичамъ нѣкого и следъ това да му измѣня? Да измѣня на нѣкого, значи да измѣня на Бога. Да измѣня на другаря си, значи да измѣня на себе си. И обратното е вѣрно: щомъ измѣня на себе си, и на ближния си, азъ измѣнямъ и на Бога. Азъ съмъ свързалъ тѣзи три нѣща въ едно. Следователно, не допущамъ въ себе си никакво измѣнение, никаква измѣна. Любовьта не може да се измѣни. Понеже, ако азъ измѣня на моето убѣждение, на любовьта, смъртьта ще дойде въ менъ, нищо повече. Дали на себе си измѣнямъ или на ближния си, непремѣнно смъртьта ще бѫде единъ резултатъ, или едно нещастие. Такъвъ е законътъ въ живата природа. Дали го приемашъ, е другъ въпросъ, но всичкитѣ нещастия въ свѣта произтичатъ отъ двата фактора: отъ несъгласието на постѫпкитѣ съ нашия духъ и отъ несъгласието съ живота. Азъ взимамъ онзи истински животъ, въ който смъртьта не царува. Това е разумното въ свѣта. Духътъ и животътъ сѫ, които създаватъ всичкитѣ материални блага, които хората иматъ. Следователно, каква е цѣльта на единъ човѣкъ, който говори? Той, казвате, иска да заблуждава хората. Ако азъ искамъ да ги заблуждавамъ умишлено, или ако неумишлено ги заблуждавамъ, то това води смърть за мене. Питамъ тогава: Какво се ползвамъ азъ, който изневѣрявамъ на онзи великъ законъ въ битието? Нищо. Или какво се ползвамъ азъ, ако заблуждавамъ хората да вѣрватъ въ това, въ което азъ вѣрвамъ? Най-първо, ако вѣрвамъ въ едно учение, азъ го прилагамъ въ себе си, гледамъ какви резултати може да произведе въ мене. Азъ съмъ миналъ презъ една дисциплина. Въ младини бѣхъ толкова слабъ, че очаквахъ вече деньтъ, когато ще дойде да ме опѣе свещеникъ, и да ме заровятъ. Борилъ съмъ се съ смъртьта. Казваха: „Скоро ще свърши той”. Азъ вѣрвахъ въ едно: Щомъ престана да живѣя, както Богъ изисква, ще свърша веднага. Та когато казвамъ нѣкому, че, за да е здравъ, трѣбва да повдигне мислитѣ си, съзнанието си, азъ съмъ опиталъ това. Здравето на човѣка зависи отъ единъ моментъ. Ако повдигнете мисъльта си къмъ онази велика мисъль, която прониква въ цѣлия животъ, въ съзнанието на хората, въ всички растения, въ всички животни, въ съзнанието на камънитѣ, на свѣтлината, вие ще оздравѣете. Свѣтлината има съзнание. Свѣтлината е толкова реална, колкото азъ съмъ реаленъ. Казвате: „Свѣтлината е механическа.” Ако свѣтлината носи животъ за менъ, ако топлината носи животъ за менъ, ако всѣка една мисъль носи животъ, значи животътъ е скритъ въ тази форма - въ свѣтлината, въ топлината, въ мисъльта. И дотолкова, доколкото азъ разбирамъ хората, дотолкова мога да взема този животъ, да се свържа съ свѣта. Защото всѣки единъ човѣкъ е проекция на Бога. Всѣки отъ васъ е проекция на Бога. Дотолкова, доколкото разбирамъ тѣзи хора, дотолкова Богъ се е проектиралъ. Да не спъвамъ Бога, който работи въ човѣка. Щомъ азъ обичамъ Бога, азъ му съдѣйствамъ. Дойде единъ човѣкъ, за да не го спъвамъ, отнасямъ се съ уважение, защото виждамъ проекцията на Бога. Ако нѣкой вижда проекция на Бога въ менъ, и той не трѣбва да ме спъва. Ако всѣки човѣкъ остави Богъ да се проектира, ако нѣщата дойдатъ като единъ съзнателенъ законъ, тогава ще разполагате съ всичкото богатство на земята. Какво заставя тѣзи жители на слънцето, които, отъ сутринь до вечерь, се занимаватъ съ своята цивилизация и култура, да намиратъ време да изпращатъ богатство, блага на хората отъ земята? Цель бюджетъ има слънцето за земята. Тамъ се събира едно събрание, което опредѣля бюджета на цѣлата земя. На всички други се изпраща грамадно количество свѣтлина, топлина, после храна, енергия. Всичкитѣ храни все отъ слънцето идатъ. Казватъ хората: „Господъ създаде свѣта.” Азъ не зная какво хората разбиратъ подъ Господъ. Господъ е създалъ свѣта, но кѫде е той? По неговитѣ външни изявления не знаемъ кѫде е Богъ. За примѣръ, нѣкой човѣкъ говори; казватъ: Много сладко говори. Това сѫ други вибрации, които измѫчватъ ухото. Това е мое схващане. Мърда си устата. Дамъ му малко хлѣбецъ. Казвамъ: Много хубавъ е хлѣбътъ. Има нѣщо въ хлѣба, което е музикално, чрезъ него влизамъ въ връзка съ Божествената реалность. Трѣбва, обаче, дълго време да го дъвча. По нѣкой пѫть ние виждаме хубавото въ човѣка. Има единъ моментъ - 1/10, 1/5, 1/20 отъ секундата или 1/50 отъ секундата, азъ съмъ забелязалъ - това е единъ моментъ много кратъкъ - има нѣщо много хубаво у човѣка, и после премине. Гледамъ, че се отвори нѣщо, и после се изгуби. Въ очитѣ му гледашъ, че се разкрие една реалность, и после се изгуби. Чудишъ се следъ това, вѣрно ли е било. Нѣкой пѫть очитѣ сѫ като врата, екранъ, виждашъ една реалность, после тя изчезне. Това е човѣкътъ тамъ. Този човѣкъ го виждашъ честенъ, справедливъ, благороденъ. Този човѣкъ, у когото ние забелязваме тѣзи качества, всѣкога следъ време ще се измѣни тукъ-тамъ. Нѣкой казва: „Ти какъвъ човѣкъ си?” Наблюдавайте ме нѣкой пѫть. Ако може да видите, че моитѣ очи се отварятъ, може да разчитате. Наблюдавайте, за това не се изисква много. Достатъчно е да погледнешъ човѣка само за 1/5 отъ секундата и да знаешъ вече, дали горнитѣ качества ги има или не. За 1/5 отъ секундата може да видишъ нѣщо, което за сто години не може да научишъ. За 1/5 отъ секундата ще видишъ този човѣкъ какъ е вървѣлъ, какъ е живѣлъ, ще видишъ цѣла една история. Казвамъ: Въ това време виждамъ всичко за него, нищо не го питамъ. Следъ това, като единъ обикновенъ човѣкъ, той ще започне да се движи, ще си почесва главата. Това сѫ актьорски представления. Азъ се усмихна, и той се усмихне. Азъ говоря, а той ще се почеше. Какво изразява човѣкъ, когато се почесва по главата? Когато не може да мисли правилно, той се почесва. Когато мѫчнотията седи въ неговитѣ чувства, той се почесва отзадъ; когато мѫчнотията седи въ неговото користолюбие, той се почесва надъ ухото; когато мѫчнотията седи въ неговитѣ религиозни убѣждения, той се почесва отгоре на главата; когато мѫчнотиитѣ сѫ въ ума му, той се почесва по челото, търси нѣкакъвъ ключъ - да се отвори, да може да разрѣши този въпросъ. Почесването не е нищо друго, освѣнъ търсене на ключа, на едно разрѣшение. Следователно, като се почесва отзадъ, той иска да завърже приятелство и не знае какъ. Отзадъ на главата има единъ центъръ, той търси тамъ ключа, какъ да си намѣри партньора. Нѣкой иска да се моли, но не знае какъ и се почесва горе, най-високо на главата, за да види - дѣдо му, баба му какъ сѫ се молили; не може да го намѣри. Това е фигуративно казано. Научно мога да ви представя тѣзи нѣща, но нищо нѣма да ви ползва. Понеже, ако човѣкъ знае много, много бѣли си създава на главата. Ако сте физиогномисти или френолози, вие бихте си турили шапката на главата и бихте бѣгали изъ горитѣ. Представете си, че самъ сте се оплелъ въ една неприятность, но изучавате нѣкоя отъ тѣзи окултни науки; какъ бихте си помогнали? Или имате единъ събратъ, толкова упоритъ, че не можете да го поправите по никакъвъ начинъ; тогава, съ тѣзи науки, бихте ли могли да му помогнете, или пъкъ на себе си да помогнете? Какво ще правите тогава? Ще опъвате каиша до второ разпореждане. Ако сте воененъ и имате началникъ, упоритъ генералъ, вие сте подчиненъ, какво ще правите? На този генералъ ще му изучавате слабоститѣ. Ако той е тщеславенъ, ще обичате да го хвалите, ако той е много тщеславенъ и гордѣливъ, ще гледате да не го обидите. Много внимателни ще бѫдете съ генералитѣ. Нѣкои обичатъ да бѫдатъ генерали, но добре, че има и такива, които не обичатъ да бѫдатъ генерали. На тѣхъ имъ се е втръснало генералството. Които се отричатъ отъ генералството, тѣ сѫ го имали и имъ е втръснало отъ него, и искатъ да се освободятъ. Други, които нѣматъ, искатъ да бѫдатъ генерали. Малкото дете иска да бѫде като дѣдо си, но като стане като дѣдо си, втръсне му се. Малкото дете казва: „Да имамъ бѣла брада като дѣдо си!” Гледа голѣмитѣ само, но като стане дѣдо, разбира, че нищо не допринася бѣлата брада. Казватъ: „Изкуфялъ е този дѣдо, остарѣлъ е, не е способенъ за никаква работа.” Детето се разочарова въ дѣдо си. Но ние имаме едно криво разбиране за дѣдото. Дѣдото, следъ като остарѣе, стане на 120 години, трѣбва да прилича на едно малко дете, да знае туй изкуство, да става като малко дете. Като дойдатъ децата, да си смъкне брадата и да си поиграе съ тѣхъ, като излязатъ тѣ, да си тури пакъ брадата - за предъ възрастнитѣ. Такъвъ дѣдо виждали ли сте? Ако имате такъвъ дѣдо, ако бихте намѣрили този дѣдо, той може да ви даде всички съвѣти и да разчитате на него. Той може да бѫде като малкитѣ деца. Така и бабата да поиграе съ малкитѣ деца. Защо се срамува старата баба да играе като малкитѣ деца? Значи, да лежи тази баба, да измѫчва децата съ философия, не я е срамъ, а да стане като малкитѣ и да поиграе съ тѣхъ, я е срамъ. Каква философия е това? Тя казва: „Азъ съмъ поживѣла.” Какво е видѣла тя? Че десеть момци я обичали, това знание ли е? Че единъ грънчарь направилъ десеть грънци и ги счупилъ, това занаятъ ли е? Че единъ търговецъ е спечелилъ десеть милиона и после ги изгубилъ, това търговия ли е? Че единъ професоръ училъ десеть години, направилъ такава теория, която за нищо не е, това професорство ли е? Въ всичкитѣ ни теории трѣбва да има една положителна страна, трѣбва да има единъ положителенъ резултатъ. Ако всичкитѣ ни резултати сѫ все отрицателни, това не е професорство. Поне най-малко половината на това, което имаме, да е положително. Най-после, какъвъ ще бѫде резултатътъ на сегашния животъ? Казвате: „Сега ако умремъ, ще отидемъ въ другия свѣтъ.” Че може да отидете въ онзи свѣтъ, това го знаемъ; че ще научите много нѣща, като отидете въ онзи свѣтъ, и това го знаемъ. Но, че сега не учите, на този свѣтъ, и това го знаемъ. Защо не посвѣщавате свободното време, което ви остава, за онзи свѣтъ, за разумния свѣтъ, отъ който зависи сегашниятъ ви животъ? Онзи свѣтъ е тѣсно свързанъ съ сегашния животъ: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.” Малкото вѣра, която се отнася до Реалното, ако нея разработвате, вие, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще бѫдете готови работници. Ако този свѣтъ, физическия, не разбирате както трѣбва, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще срѣщнете други препятствия. Законътъ е единъ и сѫщъ. Вие и тамъ като влѣзете, ще намѣрите единъ свѣтъ, който е създаденъ по подобие на земния животъ. Ако запитате единъ духъ, какво има въ онзи свѣтъ, той ще ви изясни последната теория. Той казва, че всѣки единъ предмѣтъ си има единъ етеренъ двойникъ. Все едно, че вие имате единъ столъ на земята, на който седите. Отъ невидимия свѣтъ виждатъ етерния двойникъ, който не се разрушава. Докато ние обичаме единъ предмѣтъ, той седи въ невидимия свѣтъ, но ако сме развалили този предмѣтъ съ омраза, той изчезва и въ небето. Значи двойникъ има столътъ, и по този двойникъ сѫдятъ, какъвъ е столътъ на земята. Когато вашиятъ столъ въ небето изчезне, това показва, че вие сте фалирали на земята. Тогава, ето какъ познаватъ отъ невидимия свѣтъ, какво става съ васъ тукъ. Когато образътъ на вашия синъ въ небето изчезне, когато образътъ на вашата жена въ небето изчезне, когато образътъ на вашия приятель въ небето изчезне, тѣ знаятъ, че вие съвършено сте фалирали. Всѣки единъ човѣкъ, когото вие обичате на земята, етерниятъ му двойникъ седи тамъ; ако намразите единъ човѣкъ, единъ вашъ приятель, той не сѫществува за васъ - не сѫществува вече и тамъ. По него тѣ сѫдятъ за вашето състояние. Затова казва Писанието: „Дѣлата ти подиръ тебе ходятъ.” Каквото правите, въ небето е живо. Когото вие обичате, той е тамъ, когото не обичате, нѣма го тамъ. Имате приятели, мѫже и жени, тѣ сѫ проектирани на небето - и тамъ има мѫже и жени. Този, земниятъ животъ, е създаденъ по прилика на онзи Божественъ свѣтъ. Не е тъй въ туй, кривото разбиране, както ние мислимъ. Защото подъ „мѫжъ” и „жена”, положителна и отрицателна енергия, въ природата се разбира друго. Женственото въ природата е туй, което съгражда, което събира нѣщата около себе си. Женитѣ създаватъ земитѣ, женитѣ създаватъ слънцата, женитѣ създаватъ слънчевитѣ системи, планетитѣ. Пространството го владѣятъ мѫжетѣ. Пространството между земята и слънцето го владѣятъ мѫжетѣ. Въ всички празни пространства между планетитѣ живѣятъ мѫжетѣ. Всичкиятъ материаленъ свѣтъ е на женитѣ, които само градятъ. Материалниятъ свѣтъ принадлежи на женитѣ. Когато тѣ минаватъ отъ единъ домъ въ другъ, тогава мѫжетѣ ги допущатъ. Когато женитѣ не обичатъ мѫжетѣ, тогава тѣ не допущатъ женитѣ да си ходятъ на гости. Това е единъ отъ старитѣ изводи, и сегашнитѣ изводи сѫ сѫщитѣ. Това е отношение. Разумни сѫщества живѣятъ и въ междупланетното пространство, дето материята е съвършено прозрачна. Най-разумнитѣ сѫщества живѣятъ въ най-прозрачната материя, каквато е свѣтлината, пъкъ въ гѫстата материя на Земята живѣятъ по-нисши сѫщества. Най-разумнитѣ, най-напредналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, живѣятъ въ етера, въ „празното” пространство. То е така населено! Трѣбва да идете тамъ, за да видите какво нѣщо е. Единъ день вие всички ще бѫдете тамъ, може следъ 10 хиляди години, следъ сто хиляди, следъ единъ милионъ, два милиона, сто милиона години, или като турите едно число съ 50 нули - все ще бѫдете тамъ. Туй е единъ Великъ просторъ. Едва сега реалностьта е предъ васъ. „Вѣрниятъ въ малкото”. Малкото е духовното, което имаме. Цѣлото небе, не само слънцата, които свѣтятъ, това сѫ все реалности. Видимото въ свѣта, това е жената. Невидимото, това е Божествената разумность. Казватъ: „Празно пространство.” Пространството не е празно. Това е животъ, въ който живѣятъ такива напреднали сѫщества, за които, едва ли хората иматъ нѣкакво понятие, но единъ день ще иматъ. Както мравитѣ нѣматъ понятие за този свѣтъ, както мравитѣ нѣматъ понятие за насъ, така и ние нѣмаме понятие за тия разумни сѫщества. Ние сме като мравитѣ, които живѣемъ въ такива малки съжителства и мислимъ, че като нашия свѣтъ нѣма другъ. Като свѣта на мравитѣ нѣма другъ - за тѣхъ, и като свѣта на хората нѣма другъ, и като свѣта на ангелитѣ нѣма другъ. Сега азъ ви въведохъ въ една область, което е само външната страна. Все едно, че ви описвамъ една мома какъ е облѣчена: съ накититѣ, съ коприненитѣ дрехи, съ диаманти, съ пръстени, съ автомобилъ, съ слугитѣ си - това е външната страна. Има една страна, въ която вие може да имате почитанието на всичкитѣ хора. Всѣки отъ васъ може да стане виденъ въ единъ моментъ, въ единъ моментъ може да стане гениаленъ на земята. Ако човѣкъ има едно чувство на любовь, едно радио, въ което да проникнатъ енергиитѣ на любовьта, дето и да минава, всички хора ще се стичатъ около него, ще бѫдатъ на негово разположение, и отъ него, и отъ тѣхъ ще изтича любвеобилность и разположение. Въ единъ моментъ може да стане това. Ще ме запитате: „Възможно ли е това?” За свещеното невѣжество - не е възможно. Никога единъ ученъ човѣкъ не може да го заровите въ гроба. Той не е толкова простъ, че да се зарови. Тамъ се заравятъ тѣхнитѣ дрехи, които сѫ турени. Оплакватъ ги, но нѣма ги тамъ. Животътъ, духътъ, не може да ги туришъ въ гроба. Духътъ не е нѣщо материално. И човѣкъ не е нѣщо материално. Казвате: „Какъ така, въ Орландовци е пълно съ заровени.” Магарето може да заровятъ въ Орландовци. Тогава каква разлика има между магарето и човѣка, щомъ и двамата ги заравятъ въ земята? Азъ наричамъ човѣкъ това, което не се заравя въ земята. Всѣко нѣщо, което се заравя въ земята, не е човѣкъ. Това е духътъ. Свещена книга е духътъ, една велика, истинска наука. Туй, което не умира, не се заравя. Свобода трѣбва да се даде на хората! Защото, ако хората сѫ свободни, тѣ сѫ хора, ако не сѫ свободни, тѣ сѫ животни. Въ най-голѣмитѣ мѫчнотии на живота да си свободенъ! Казвашъ: „Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ.” Ти си човѣкъ, какъ ще умрешъ гладенъ? Най-първо ти не трѣбва да вѣрвашъ, че гладенъ ще умрешъ. Ти казвашъ: „Ще ме уморятъ хората.” Никога хората не може да тѣ уморятъ. Ти самъ въ себе си трѣбва да умрешъ. Не трѣбва да вѣрвашъ, че има нѣкой, който може да тѣ умори. Ще застанешъ на този принципъ: Кѫдето и да си, може да заемашъ най-долното положение, кѫдето и да си, отъ това положение може да се издигнешъ. Имашъ приятели, които могатъ да ти помогнатъ. Въ Дѫблинъ свири Крайслеръ като малко момче. Минава единъ и чува свиренето, мисли, че е нѣкой виденъ цигуларь. Иска да види този цигуларь, но вижда едно малко момче на 15 ÷ 16 години. Той го взима при себе си, кара го да свири едно парче и казва: „Ето единъ талантъ.” Той дава съдѣйствието си на туй момче. Талантъ има то! Ако въ вашата душа дѣйства Божествената Любовь, то който и да ви види, ще каже: „Има нѣщо въ този човѣкъ.” Това е спасението въ свѣта. Така е за напредналитѣ души, но не се отнася това и за ненапредналитѣ души. Изходниятъ пѫть е този, нѣма друга свобода. Вие чакате Христосъ да дойде отвънъ. Никога нѣма да дойде Христосъ, ако тъй вие го очаквате. Ще дойде да ви се усмихне, или да ви каже: „Елате вие, благословени”. Много се заблуждавате въ това вѣрване. Христосъ така, както го очаквате, отвънъ да дойде, нѣма да дойде. Тогава, защо да не вѣрвате въ мене, ако е така? Или ще кажете, че азъ съмъ антихристъ? Разумностьта се отличава съ едно нѣщо: онзи, който иде, той носи свобода и животъ за всички хора, нищо повече. А онзи, който носи свобода въ Името Божие, той трѣбва така да живѣе, той трѣбва да има една любовь, която да не се поколебава въ нищо. Неговиятъ животъ да бѫде животъ за другитѣ. Въ който и народъ да дойде Христосъ и да се прояви по този начинъ, вие можете да станете проводници на Христа. Както едно огледало може да стане отражение на слънчевата свѣтлина, така умътъ и сърдцето на човѣка могатъ да станатъ отражение на Словото Божие. Ние трѣбва да бѫдемъ отражение. Колкото по-скоро схванете тази идея, толкова по-добре. Вие може да кажете: „Възможно ли е това, азъ достоенъ ли съмъ?” Вие петните Името Божие. Ако вие не бѣхте достоенъ, Богъ нѣмаше да ви изпрати на земята. Щомъ сте изпратени, достойни сте. Кой ви даде право да се съмнявате? Казват”: „Азъ съмъ много грѣшенъ.” Какво отъ това? Че кой дяволъ ти тури въ ума мисъльта, че си много грѣшенъ? Ти като имашъ грѣхове, може и да ги изправишъ. Въ това седи твоето достойнство! Понеже тѣ сѫ грѣхове на твоитѣ дѣди и прадѣди, които трѣбва да носишъ съ хиляди вѣкове, и ти трѣбва, като нѣкой юнакъ, да изчистишъ онази сметь, онзи боклукъ на хилядитѣ поколѣния, че като тѣ види дѣдо ти, да каже: „Много се радвамъ, че ти ни освободи отъ това робство.” Нѣмате право да се съмнявате въ себе си! Съ това позорите Името Божие. Азъ ви говоря като на приятели. Азъ считамъ за унижение, за позоръ да ви говоря това, което не е истина. Азъ не искамъ да позоря Името Божие, да позоря Онзи, Който ми е далъ живота. Искамъ и вие да бѫдете свободни. Азъ искамъ да бѫдете такива, каквито Господъ ви е пратилъ на Земята. Както азъ познавамъ Бога, искамъ и вие така да Го познавате. Другояче не може да Го познаете. Искамъ да минете по сѫщия пѫть, по който азъ съмъ миналъ. Може да провѣрявате, колкото време искате, колкото дни и часове искате, но да минете по другъ пѫть е невъзможно. Свобода имате въ минаването, но ще минете по сѫщия пѫть, по който азъ съмъ миналъ. Богъ е казалъ: Единъ е пѫтьтъ. Той е пѫтьтъ за въздигането на човѣшката душа. Този пѫть азъ го наричамъ свещениятъ пѫть на Любовьта, свещениятъ пѫть на Мѫдростьта, свещениятъ пѫть на Истината. Той е свещениятъ пѫть, по който всички души, всички хора на земята ставатъ свободни. 26 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 27 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣва.
  3. Ани

    1932_03_20 Що да сторя

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Що да сторя „И нѣкой си голѣмецъ го попита и рече: Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?” (Лука 18:18) Ще прочета 30 глава отъ Притчитѣ, отъ 4 стихъ. Днешната беседа азъ я кръщавамъ „Що да сторя.” - Що да сторя? Тукъ има три букви, които изразяватъ смисъла: Щ, Д, С. „Щ”-то означава една активна сила - трѣбва да работишъ. „Д”-то показва смисъла на работата, „С”-то означава всичкитѣ условия. Значи трѣбва да се опретнешъ да работишъ. „Що да сторя?” Какво да правя сега? Ако си дете, което си родено отъ утробата на майката, какво ще правишъ? Ще слушашъ, ще ядешъ храната, която ти даватъ. Нѣма да давашъ правила какъ трѣбва да се хранишъ. Ще се подчинишъ на условията. После нѣма да учишъ майка си накѫде да тѣ носи, нѣма да я карашъ да създава нови условия. Ти ще се учишъ само на едно изкуство - да ядешъ добре. – Що да сторя? Ще мислишъ правилно, ще чувствашъ и ще дѣйствашъ правилно. Сега мнозина мислятъ, че разбиратъ. Всѣко нѣщо, което се разбира, може да се направи, всѣко нѣщо, което не се разбира, не може да се направи. Да мислишъ, че можешъ да правишъ нѣщо е едно, а да го правишъ е друго. Защото има друго право. Ниското сѫщество, то е срѣдата. Щомъ мислишъ право, можешъ да направишъ нѣщата; нѣкога не можешъ да мислишъ право, тогава е изключена възможностьта да направишъ нѣщата както трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и трѣбва. Сѫщото е и въ науката; нѣкой знаменитъ професоръ по математика решава най-трудни задачи, но се случва, че и знаменитиятъ професоръ не може да рѣши и най-простата задача. Да обясня. Нѣкой пѫть ти виждашъ добре, нѣкой пѫть не виждашъ. Защо? Виждашъ, когато имашъ свѣтлина, не виждашъ, когато нѣмашъ свѣтлина. Въ многото свѣтлина нѣма да се луташъ, въ малкото свѣтлина много ще се луташъ. Човѣшкиятъ мозъкъ не всѣкога приема еднакво количество свѣтлина отвънъ. Може да има мнозина отъ васъ, които тепърва трѣбва да се занимаватъ съ въпроса за свѣтлината, която прониква въ човѣшкия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ едно задръстване на свѣтлината. Задръстването знаете ли какво е ? То е най-лошото нѣщо. Когато единъ царь попиталъ единъ философъ кое е най-лошото нѣщо, той отговорилъ, че най-лошото нѣщо въ свѣта е да се задръсти човѣкъ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това. Той доказалъ това на царя и царьтъ призналъ, че задръстването е най-лошото нѣщо. Задръстване наричатъ, когато нѣма изходенъ пѫть, когато не виждашъ разрѣшение на задачата, която тѣ безпокои. Не само сега, всѣка една точка, отъ която тръгваме, трѣбва да има свое разрѣшение, да има излазъ нѣкѫде. Започвашъ една работа - трѣбва да я довършишъ. Всѣка една работа, която има начало, трѣбва да има край, да се довършва. Всѣко нѣщо, което има начало, а нѣма край, то е опасно за човѣка. Всѣко нѣщо, което нѣма начало, а има край, и то е опасно. Безопасни работи сѫ тѣзи, които иматъ начало и край. Опасни работи сѫ, които иматъ начало, а нѣматъ край или иматъ край, но нѣматъ начало. Съ тия възможности се занимаватъ боговетѣ, които разполагатъ съ много време. За хората които разполагатъ съ малко време, тѣзи задачи се изключватъ. По нѣкой пѫть и човѣшкиятъ животъ се обезсмисля отъ постоянно еднообразие. Има еднообразие въ свѣта, което е царството Божие за нѣкои сѫщества; има сѫщества, за които еднообразието, това е пъкълътъ, това е мѫчението. Раятъ за едни е пъкълъ, за други пъкълътъ е рай. Казвате: „Какъ да го разберемъ?” разбирайте го, както вие намѣрите за добре. Вашиятъ рай не е рай за другитѣ, вашиятъ пъкълъ не е пъкълъ за другитѣ. Това което вие не разбирате, други го разбиратъ; това което вие мразите, други го обичатъ; това, което вие обичате, нѣкои го мразятъ. Това сѫ философскитѣ работи. Както старитѣ кабалисти сѫ разбирали математическитѣ работи, и днесь има учени, които ги разбиратъ. За простия човѣкъ всичко е просто, той всичко отрѣзва изведнъжъ, казва: „Това не сѫществува. Това не може да бѫде свършено. Това не е право.” Ами защо не е право? „Това е право.” Ама защо е право? Той твърди: „Моето право е право за всички хора!” Когато ние говоримъ за живота, когато изхождаме отъ еднолично гледище, ние трѣбва да знаемъ, че всѣки човѣкъ има своето право. Въ свѣта нѣма двама души, които иматъ едно и сѫщо право. Законъ за правото има, но едно и сѫщо право не сѫществува въ свѣта. Това е мое мнѣние. Дали вие го приемате, то е ваша работа. Понеже всички хора искатъ да възстановятъ едно право въ свѣта, вследствие на това произтича едно сблъскване. Всички нали казватъ, че искатъ правото, защо свѣтътъ страда? Често привеждатъ приказки за онази хидра. Защото има много глави. Изрѣжете всичкитѣ глави, да остане само една глава. Каква философия иматъ многото глави? Коя бѣше причината, която подтикна природата да създаде толкова ненуждни глави, отъ туй гледище? Казватъ, една глава трѣбва да има въ свѣта, за да се оправи; трѣбва само единъ умъ, да се оправи свѣтътъ. Ако въ свѣта трѣбваше само единъ умъ, каква нужда имаше природата да туря толкова глави, да туря толкова умове, да произтичатъ толкова разногласия въ стремежитѣ! Хубаво, възможно ли е да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора? Нѣкои казватъ: „Всичко е възможно.” Но да се изрѣжатъ главитѣ на всичкитѣ хора то е невъзможно. Всѣка глава като изрѣжешъ, на мѣстото й ще се явятъ десеть глави; десеть глави като изрѣжешъ, ще се явятъ сто; стотѣ като изрѣжешъ, ще се явятъ хиляда; хилядата като изрѣжешъ, ще се явятъ десеть хиляди. Ако ти отърва, режи колкото искашъ. То е единъ законъ, който работи у самитѣ насъ. Ние искаме да разрѣшимъ нѣкое противорѣчие въ своята душа въ своя умъ, като мислимъ да го изхвърлимъ. Ти казвашъ за нѣкого: „Азъ този човѣкъ не го обичамъ.” Какво разрешавашъ? „Ама азъ го обичамъ.” Ако го обичашъ и ако не го обичашъ, то е едно и сѫщо нѣщо. Ако го обичашъ, ти давашъ начало, творишъ нѣщо въ свѣта; ако не го обичашъ, ти имашъ единъ излазъ. Едновременно ти не можешъ да обичашъ всичкитѣ: половината ще обичашъ, половината ще мразишъ. Това е вече друго разбиране. Единъ човѣкъ не ти е симпатиченъ, но той не е симпатиченъ, защото нищо не ти дава. Огъньтъ не ти е симпатиченъ, защото тѣ изгаря. Но безъ туй, което тѣ гори, макаръ да не ти е симпатично, не можешъ. Колкото да не ти е симпатиченъ огъньтъ при извѣстни условия, но той е симпатиченъ при други. Като си много близо, не е симпатиченъ, но като се доставишъ на извѣстно разстояние, по-симпатиченъ отъ него нѣма. Като каже нѣкой за нѣкого, че не му е симпатиченъ, разбирамъ, че е много близо до него. Ако се тури на извѣстна дистанция, много ще му е симпатиченъ. Ако нѣкой каже за нѣкого, че го обича, казвамъ: той се е поставилъ на мѣстото дето трѣбва. Какъ трѣбва да разбираме това? Азъ го разбирамъ научно. Човѣкъ да се постави на мѣстото, дето трѣбва, значи да вземе една позиция, която природата му е опредѣлила. Защото има и неблагоприятни условия. Всѣки човѣкъ може да се постави въ едно или друго отношение съ хората. Не съ всички хора, съ които сме се поставили въ даденъ моментъ, ние сме въ хармония, и не съ всички хора ние сме въ дисхармония. Сега ще кажатъ, че тѣзи отношения се опредѣлятъ отъ миналото. Така изясняватъ нѣщата индуситѣ; то е донѣкѫде обяснение, но не докрай. Казватъ: кармически е така. Що е кармата? Това сѫ само последствия на причинитѣ. За разумнитѣ има линия на поведение. Щомъ се поставишъ на тази линия, всичкитѣ нѣща иматъ отношение къмъ тебе въ единъ крѫгъ. Ако не се поставишъ на нея, ще дойдешъ въ вѫтрѣшно противорѣчие. Вие често ставате сутринь неразположени духомъ, мѫчи ви нѣщо, всички хора ви се виждатъ не дотамъ добри: баща ви ви се вижда не добъръ, майка ви не е добра, братъ ви, сестра ви не е добра, считате всѣки за опъкъ, негоденъ. Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извънъ границитѣ на възможноститѣ, които природата е турила въ дѣйствие. Тогава какво се изисква? Да се върнете върху възможноститѣ, които тя е турила. Защото човѣкъ по нѣкой пѫть мисли, че той не може да направи повече отъ природата. Може. Ако Господъ на васъ ви каже: „Направете единъ новъ човѣкъ”, какъ ще го направите? Не по неговия образецъ, нали искате нѣщо ново? Какъ ще го направите? Каква форма ще му дадете? Ако го направите такъвъ, какъвто Господъ го е направилъ, вие копирате. Казвате: „Този човѣкъ не ми се харесва.” Тогава дайте единъ моделъ, какъвто Господъ никога не е мислилъ. Да копирате нѣщата, да ги правите по сегашния теркъ, всѣки знае. Но безъ теркъ да ги направите е въпросътъ. Майсторъ е онзи, който самъ създава терка. Азъ виждамъ много ученици, знаменити, като турятъ картината на джама, рисуватъ, тоесть прекопирватъ отгоре и после казватъ, че тѣ сѫ го рисували. Майката казва: „Моето дете рисува”, хвали го. На джама рисува, но безъ джамъ не може да рисува. Сега, нѣкой пѫть вие казвате: „Учительтъ ни занимава съ такива едни работи, нѣщо по-сѫществено да каже.” Най-сѫщественитѣ работи въ сегашния свѣтъ, тава сѫ паритѣ; най-сѫщественото въ този свѣтъ е службата; най-сѫщественото въ този свѣтъ е облѣклото; най-сѫщественото въ този свѣтъ е кѫщата, въ която трѣбва да живѣешъ; най-сѫщественото нѣщо е мекото легло съ пружина; най-сѫщественото нѣщо сѫ лаченитѣ обуща; най-сѫщественото е меката капела на главата; най-сѫщественото сѫ дрехитѣ. Най-сѫщественото това е вече яденето. Това е въ реда на нѣщата, че човѣкъ трѣбва да яде. Азъ съмъ слушалъ да казватъ: „Не можеше ли Господъ да направи хората безъ да ядатъ?” Можеше. Следъ като умрешъ нѣма да ядешъ вече. Следъ като умрешъ, ти ще ходишъ при хората, ще гледашъ, тѣ ядатъ, на тебъ ти се яде, но не можешъ да ядешъ. На всички трапези ще гледашъ, всички ще виждашъ какъ ядатъ, но нищо не можешъ да вкусишъ. Само ще живѣешъ съ преживяванията на миналото. Речешъ да вдигнешъ лъжицата, не можешъ. Трѣбватъ ти нѣколко хиляди души да вдигнатъ една лъжица и да я турятъ въ устата. Докато я вдигнатъ, ще се минатъ три-четири седмици, яденето ще се развали. Нѣкои мислятъ, че душитѣ сѫ много силни. Силни сѫ въ едно отношение, но крайно слаби въ друго отношение. Тѣ не могатъ да вдигнатъ една човѣшка лъжица. Понеже ако рекатъ да вдигнатъ човѣшката лъжица, тѣ ще се вплетатъ въ кармичния законъ за причина и последствие. Нѣкой се чуди какъ единъ духъ да не може да вдигне една лъжица. Какъ ще вдигнешъ, има единъ водовъртежъ, ако речешъ да го прескочишъ, ще идешъ въ дупката, нѣма нищо да остане отъ тебе; този водовъртежъ не можешъ да го прескочишъ. Та нѣкои не разбиратъ този законъ. Не само една душа, но и хиляди души да се събератъ, пакъ не могатъ да вдишатъ една лъжица. А единъ човѣкъ вдига не една, но колкото иска. Въ друго отношение душитѣ сѫ силни. Една душа може да тѣ вдигне и да тѣ пренесе отъ едно мѣсто на друго. Лъжица не може да вдигне, но тебе може да вдигне, кѫщата може да вдигне. Казвамъ: Това сѫ противорѣчия. Защо и за какво, тѣ сѫ математически отношения. Математическитѣ работи сѫ явления, които има тепърва да се разрешаватъ. Дадатъ ви една такава задача: какво представлява точката отъ само себе си. Сѫществуваше една култура въ свѣта, която смѣташе, че движение не трѣбва да има, - Богъ създаде точката да седи на едно мѣсто. Следъ туй сѫществуваше друга култура, която мислѣше, че точката не трѣбва да стои на едно мѣсто, и не може ли малко да се подвижи. Тогава Господъ създаде правата линия - направи точкитѣ да се движатъ. Но точката не може да се движи въ една посока. Нищо не може вѣчно да се движи въ една права посока, такова движение въ свѣта не сѫществува. Сѫществува движение въ права линия, но движение въ една и сѫща посока безъ никакво отклонение, не сѫществува. Сега, мисъльта е толкова тънка, не съжалявайте, че не разбирате това, защото отъ васъ по-учени хора има, и тѣ не го разбиратъ. Ако вие го разбирате, ще стане упрекъ; ако и вие не можете да го разберете, ще минете съ ученитѣ. Пъкъ ако го разберете, много прости ще бѫдете. Ако вие го разберете, ще мязате на онзи прочутъ адвокатъ въ Европа, който водилъ едно дѣло, протакалъ го 30 години. Възпиталъ дъщеритѣ си и най-после, като оженилъ по-голѣмата дъщеря, далъ го наследство на зетъ си, който сѫщо билъ адвокатъ. Зетятъ още първата година разрѣшилъ дѣлото и казалъ на бащата: „Туй, което ти не можа 30 години да разрешишъ, азъ за една година го свършихъ.” Казва му стариятъ адвокатъ: „Много си будала, азъ цѣли 30 години се прехранвахъ отъ това дѣло, ти сега съ какво ще се прехранвашъ?” При сегашнитѣ условия, ако грѣхътъ изчезне, - както едно адвокатско дѣло, ако го разрешатъ - всичкитѣ проповѣдници, всичкитѣ сѫдии, адвокати, какво ще правятъ? Тѣ гладни ще умратъ. Щомъ се разрѣши грѣхътъ, проповѣдницитѣ нѣма да проповѣдватъ, грѣшни хора нѣма да има, престѫпници нѣма да има, стражари нѣма да има, това-онова нѣма да има - ще стане аномалия. Следователно хората като дойдатъ до разрѣшението, казватъ: „Този въпросъ не го бутайте, понеже икономически ще ни засѣгне.” Тѣ знаятъ какъ се разрешава, но не го разрешаватъ. Умни сѫ, и прави сѫ. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Да се освободимъ отъ грѣха!” Не е въ вашъ интересъ да се освободите. Тѣ сѫ мои лични разсѫждения. Азъ разсѫждавамъ обективно, съпоставямъ нѣщата, тъй както сѫ, не че хората тъй ги виждатъ. Има едно разрѣшение. Има много научни теории сега въ свѣта, които сѫ много по-прави отъ досегашнитѣ теории. Но ако тѣ се приематъ, трѣбва да стане едно преустройство въ науката, пъкъ то е грамадна работа. Даже въ православната църква, която бѣше въ Русия, ставаше въпросъ да приематъ западния календаръ, но за това трѣбваше да се измѣнятъ празницитѣ. Отказаха въ църквата да приематъ новото лѣточисление, понеже трѣбва да стане едно такова преустройство. Така е и съ новитѣ възгледи, съ новитѣ теории, съ новиятъ моралъ. Защо се повдига гонение противъ едно учеше? Защото трѣбва да стане преустройство. Прави сѫ въ туй отношение хората. Но все таки, свѣтътъ трѣбва да разрѣши този въпросъ. Частично поне трѣбва разрѣшение, за да не дойде тогава друго противорѣчие. Силната вода тече, нѣкои брѣгове подкопава, създава противорѣчие. Ако новото учение мяза на една рѣка, която минава и подкопава брѣга, изкоренява дървета и много трѣви, брѣгътъ се рони - добре е. Но другата опасность е, ако тази вода остане въ застой или съвсѣмъ пресъхне. Тогава ще дойдемъ до онази поговорка: „Ела зло, че безъ тебе по-зло.” Новото е всѣкога за предпочитане предъ старото, при всичкитѣ несгоди, понеже то е законъ въ природата. Вие казвате: „Ако можеше по стария начинъ, както ние мислимъ.” Това е все едно да казвате: защо слънцето да не изгрѣва веднъжъ, защо постоянно изгрѣва, залѣзва, изгрѣва, залѣзва, да изгрѣе веднъжъ и да седи на едно мѣсто. Въпросътъ е сега: „Що да сторя?” Азъ поставямъ въпроса: Ти обичашъ нѣкого, защо? Не обичашъ нѣкого, защо? Любовьта и омразата си имай две величини: плюсъ и минусъ. Омразата за едного е любовь за другиго, и любовьта за едного е омраза за другиго. То е смѣна на състоянията. Любовьта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любовь за небето. Дали го разбирате вие, то е другъ въпросъ, но така си е. Сега, ако туй учение нѣмаше извѣстно съотношение къмъ строежа на сегашния нашъ животъ, къмъ сегашното наше състояние, то щѣше да е безполезна работа да говоришъ за нѣщо, което хората не разбиратъ; но всичко, което се говори, има отношение къмъ сегашния животъ. Ти ще разберешъ, че злото на вашъ езикъ е единъ преводъ. Злото, това е неразбрана любовь. Неразбраната любовь за едни е зло за други. Разбраната любовь, то е благото, това е животътъ. Върху себе си като пренесемъ закона, то значи, че всѣкога, когато не разберемъ извѣстно положение въ природата, създаваме си омраза въ насъ, а всѣкога, когато разберемъ извѣстно положение, създаваме си едно благо - ние го наричаме това любовь. Когато разберемъ това благо, явява се въ насъ свѣтлина, ние сме радостни, разположени; когато не разберемъ, явяватъ се тѫжни работи. Казва се: човѣкъ не е въ духа си. Тѣ сѫ обща положения. Не е въ духа си значи, че не е разбралъ. Като кажемъ, че не е въ духа си, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоесть ние разбираме нѣщата по механиченъ начинъ. Всичката погрѣшка е тамъ. Механически се разрешаватъ само завършенитѣ процеси. Но има процеси въ свѣта, които не сѫ завършени, има процеси, които едва сега започватъ. Съ завършенитѣ процеси разбирамъ, лесно може да се справишъ, но когато единъ процесъ е незавършенъ, когато единъ процесъ е въ проекции? Сега, вие може да построите единъ домъ върху завършенитѣ процеси; азъ ви казвамъ тогава, съ изключение едно на сто, че този домъ може да успѣе. Но може да построите единъ домъ върху незавършенитѣ процеси - съ изключение две на сто мога да ви кажа дали ще успѣе. Ако го построите върху процеситѣ въ проекция, отъ този домъ нищо нѣма да стане. Не че сѫдбата мисли нѣщо лошо, но основа нѣма. Ако вие градите една кѫща съ устойчивъ материалъ, тя ще устои; но ако материалътъ не е здравъ - тухлитѣ печени-недопечени, гредитѣ слаби, отъ слаби дърва направени, какво здание може да стане? Въ единъ критически свѣтъ може да направите туй отъ паяжина, една кѫща, каквато паяцитѣ правятъ, но най-малката буря или нѣкакво стълкновение и вашата кѫща ще се събори. Туй е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Туй е вѣрно и по отношение на вашитѣ идеи, които създавате. Нѣкой пѫть седимъ и мислимъ, правимъ красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичкитѣ идеи, остане празно цѣлото мѣсто. Всички твои вѣрвания, възгледи изчезнатъ, остане само нѣкоя малка кость и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за въ бѫдеще и за хиляди години ще се намѣрите въ сѫщитѣ процеси. Но това не е насилие. Нѣма да казвашъ, че Господъ е направилъ това. Направиха го другитѣ хора. Господъ е далъ нѣщо на заемъ въ тази работа. Ти може да съградишъ една теория, нѣкакъвъ моралъ. Отъ моето гледище нѣкой пѫть, както разглеждамъ морала, той е относителенъ моралъ. Тогава въ какво седи истинския моралъ въ свѣта? Азъ наричамъ истински морална постѫпка тази, която едновременно и навсѣкѫде да е еднакво валидна, дето и да я вложишъ, да нѣма изключение, да има хубави последствия. Красивата, морална мисъль има еднаква стойность презъ всичкитѣ вѣкове, презъ които мине. Тя остава еднаква въ невидимия свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, тя не губи своята стойность. Такива мисли сѫществуватъ, тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ у насъ. Но ние много пѫти се заблуждаваме съ второстепенни мисли. Има второстепенни, третостепенни мисли, които иматъ прилика съ тѣхъ и ние нѣкой пѫть на тѣхъ приписваме Божественъ произходъ. Тамъ е всичката драма на нашия животъ. Азъ имамъ писмо на една англичанка, още като видѣхъ нейния почеркъ отдалече, казвамъ: ето една добра жена. Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждамъ, че е написано писмото, опредѣлямъ една вѫтрѣшна доброта, нейниятъ умъ опредѣлямъ, на каква възрасть е тя. Защото всички Божествени процеси, тѣ сѫ завършени. При тѣхъ нѣма треперене; треперенето, неустановениятъ почеркъ показва, че има едновременно много мисли и желания, които не сѫ въ хармония. На нѣкой човѣкъ трепери рѫката - седналъ той, ще подписва документъ за пари, пъкъ мисли сега, бори се, колко да пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; редъ разсѫждения се мотаятъ въ главата му. Въ едно такова положение неговиятъ почеркъ е неустановенъ, капилярнитѣ сѫдове сѫ сбити, ритмусътъ на сърдцето е неправиленъ. Скѫперникътъ по това ще го познаешъ, - ако туришъ рѫката си на сърдцето му и чуешъ какъ неравномѣрно удря. На скѫперника пулсътъ е неравномеренъ, той нѣма нормаленъ пулсъ. Онзи човѣкъ, който е разрушителенъ, неговиятъ пулсъ следъ 10 редовни удара въ експлозия има 9 ÷ 10 нередовни. Всички възможности въ характера на човѣка се изразяватъ съ различни числа въ пулса. Пулсътъ не е установенъ. Съ различни числа се опредѣля колко удара има. Нѣкой пѫть лѣкаритѣ забелязватъ, че пулсътъ не е равномеренъ, но не знаятъ произхода, причината за това. На различнитѣ болѣсти по пулса може да се опредѣли причината. Това се отнася за онзи, който има знания, който разбира. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ се е простудилъ. Може преди десеть години той да е намразилъ нѣкого. Тази негова болѣсть сега се дължи на нѣкогашната омраза. Преди десеть години! Той дори е забравилъ за това, но последствията сега се проявяватъ. Може една-две години да се мѫчи съ тази болѣсть, тя сега е последствие, резултатъ. Не всѣко простудяване се дължи на омразата. Но казвамъ, че въ основата си тѣзи заболявания иматъ омразата и мрачнитѣ мисли. Сега азъ правя тѣзи обяснения, за да ви дамъ общия законъ: какво отношение има между човѣшкитѣ мисли вѫтрѣ въ строежа на чувствата, въ волѣвитѣ дѣйствия. Защото ако нѣма тия отношения, другото е забавление. Човѣкъ има една нормална топлина. За себе си зная каква е моята топлина. Измѣрвамъ топлината съ градуси, имамъ термометъръ, съ който измѣрвамъ топлината на тѣлото на три мѣста. Азъ дѣля топлината на човѣка: първо, топлина на главата, то е Божествена топлина; после топлина на дробоветѣ, тя е чисто ангелскиятъ свѣтъ и най-после третата топлина - подъ бедрата отдолу, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Три температури взимамъ предвидъ - X, Y и Z, тогава заключавамъ за отношенията. Всѣки отъ васъ може да измѣри своята топлина. Азъ ще ви дамъ единъ методъ, вие сами да си правитѣ своитѣ наблюдения. Когато нѣкой день имате най-хубави, свѣтли мисли, може би за половинъ часъ, за единъ часъ се проясни умътъ ви, та сте радостни, направете едно измѣрване. Турете единъ термометъръ на слѣпитѣ очи и вижте каква е топлината. Отбележетѣ я. Следъ нѣколко дни имате хубаво разположение отвѫтрѣ, не горе въ главата, но въ чувствата, тукъ подъ лъжичката усѣщате една приятность, като че живѣете въ небето. Измѣрете топлината на гърдитѣ си, но не туряйте термометъра подъ мишницитѣ, а въ тази хлътнина, която има на гърдитѣ - турете тамъ термометъра и пакъ отбележете. Другъ день разположението идва отъ друго чувство: Яли сте нѣщо и казвате: „Славна работа, цѣла седмица сънувахъ това ядене, много ми е приятно.” Турете термометъра на пѫпа, измѣрете, пакъ отбележете. Презъ годината направете три-четири научни изследвания. Ако дойдатъ тия състояния, вижте тази температура каква ще бѫде. Тѣ сѫ научни данни. Това ще хвърли по-голѣма свѣтлина върху вашето здравословно състояние, и което е по-важно, отколкото да знаете какво е състоянието на слънцето. Защото за температурата на слънцето ученитѣ хора на слънцето може да иматъ думата. Ние знаемъ за него дотолкова, доколкото неговата свѣтлина и топлина се отнасятъ до насъ. Има свѣтлина и топлина, която не достига до земята, тя е толкова интензивна, че минава нѣкой пѫть презъ земята транзитъ. Обикновенитѣ учени хора мислятъ, че слънцето изпраща всичката свѣтлина и топлина, и тя се задържа. Слънцето праща, но нѣкѫде мрѣжата на земята не е толкова гѫста, и часть отъ енергията изтича. И за тази енергия ние даже понятие нѣмаме. Може би въ бѫдеще тази мрѣжа ще бѫде по-ситна, земята като се сгѫстява, образува нова мрѣжа, ще има тогава нѣкакви радиоактивни сили, които сега се проявяватъ, но не ги знаемъ. Сега, по закона на аналогията, както земята се формира, така се формира и човѣшкиятъ мозъкъ. Ако ти въ твоя мозъкъ не можешъ да направишъ една мрѣжа по-ситна отъ тази, която имашъ, ти не разбирашъ закона. Всѣка година човѣкъ трѣбва да построява по една мрѣжа, въ която да се разбива слънчевата енергия. Единъ светия, следъ като живѣе 20 години въ пустинята, създава нѣщо такова въ ума си, той долавя нѣща, за които обикновениятъ човѣкъ нѣма хаберъ, и има извѣстни сили, понеже съ тази мрѣжа хваща енергията и може да я тури въ работа. Сегашнитѣ учени хора иматъ клѣтки да хващатъ енергията, но тѣ търсятъ нови пѫтища и начини да схванатъ скритата енергия, която е въ природата. Нѣкѫде схващатъ, нѣкѫде не могатъ да схванатъ, но въ сравнение съ миналото има едно подобрение. Но вѫтрѣ въ насъ, въ нашия личенъ животъ всѣки трѣбва да прави усилие да открие тази свѣтлина и топлина. Когато намѣри законитѣ на своя умъ, тогава ще изследва и други умове, които сѫ въ хармония съ неговия. Ще ги изследва не само тукъ, на земята, но ще проследи всичкитѣ звѣзди. На всѣка звѣзда, споредъ туй учение, има едно сѫщество, което е въ съгласие съ тебе. На мѣсечината има едно такова сѫщество, на Марсъ, на Венера, на Меркурий, на Нептунъ, на Сатурнъ, на Уранъ, на Плутонъ, на Слънцето има, на Сириусъ, на всичкитѣ слънца, планети, звѣзди и съзвѣздия има. Това сѫ сто милиона слънца само въ нашата галактика и на всѣко слънце има по една душа, свързана съ тебъ. Значи сто милиона души има, които си хармониратъ съ тебъ, само отъ Слънчевата система. Всѣки день тѣ по радиото тѣ викатъ и чакатъ да се обадишъ. Всѣки день пращатъ на станцията блага за тебъ и чакатъ да се обадишъ. Ти седишъ и казвашъ: „Какво ли мислятъ за менъ?” Ти само мислишъ и самъ не знаешъ какво. Мислишъ да се женишъ, или да тѣ назначатъ професоръ нѣкѫде, да ти дадатъ нѣкаква важна работа или да вземешъ нѣкаква служба, или се приготвяшъ да погребешъ нѣкого. Мислишъ такива второстепенни работи. Женитбата въ този смисълъ е едно забавление. Защото ако бѣше много сериозна работа, хората никога не трѣбваше да се развеждатъ. Види се, не е сериозна, щомъ се развеждатъ. Ако тази работа - животътъ - бѣше сериозна, трѣбваше хората да не умиратъ. Защото като се ожени жената, направи мѫжа си за Господъ и започне да му се кланя. Но другъ Господъ дойде единъ день, изпрати го. Или мѫжътъ направилъ жена си за Господъ, дойде Господъ, духне, той остане самъ. Естествено, тамъ по звѣздитѣ го викатъ, какво се разправя съ жена си! Жената има толкова право на него, колкото и тѣ. Нѣкой казва: азъ имамъ симпатия. Ти на земята може да имашъ само една симпатия, споредъ тая теория. Двама души не може да тѣ обичатъ. Единъ има на земята, който може да тѣ обича, но въ вселената сто милиона има, които тѣ обичатъ. Питамъ: колко души има, които ви обичатъ? На земята има само единъ. Кой е той? Ще го намѣрите. - Ама азъ толкова хора обичамъ. - Лъжешъ се. Всѣки има само по единъ, когото обича. Това е основенъ законъ. Така трѣбва да се мисли. Нѣкой казва: „Азъ всѣкиго мога да обичамъ.” Ти може да си мислишъ така. Всичкитѣ банки по улицата не сѫ за тебъ. Всичкиятъ въздухъ на земята не е за тебъ. Въ дадения случай приемешъ отъ едно мѣсто въздухъ. Всичката свѣтлина не е за тебъ; всичкиятъ хлѣбъ не е за тебъ; всичката вода не е за тебъ. Едно мѣсто има, отъ дето въ даденъ случай може да почерпишъ. Азъ не искамъ да ви турямъ въ противорѣчие, но ви изнасямъ една истина, съ която азъ работя и досега не съмъ намѣрилъ противорѣчие. Работи отлично тая теория. Казвашъ: какъ само единъ да ме обича? Не само единъ, още сто милиона сѫщества. Сто милиона слънца има, около слънцата има най-малко по 120 планети, тѣ сѫ единъ милиардъ и 200 хиляди. А пъкъ всѣка планета има сателити, както мѣсечината. Тъй щото намиратъ се десеть, петнадесетъ милиарда сѫщества, които мислятъ за тебе. Тѣзи сѫщества отвсякѫде мислятъ, пъкъ ти си се обезсърдчилъ, мислишъ да се самоубиешъ. Тѣзи, които разбиратъ онзи свѣтъ, казватъ: да вѣрваме въ Господа. Какво разбиратъ тѣ подъ думитѣ „да вѣрваме въ Бога”. - Да вѣрваме въ Бога разбираме вѣчно единство. Не, то е криво разбиране. Има две начала: вѣчно множество и вѣчно единство. Законитѣ за единството сѫ едни и законитѣ за множеството сѫ други. Следователно, ние отъ Бога искаме Той постоянно да мисли и да урежда нашитѣ работи. Така всички мислятъ. Тогава туй схващане, че Богъ трѣбва да мисли постоянно за насъ е несъобразно. Кога Господъ ще мисли за себе си. Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичкитѣ мисли, какво ще стане съ нея? Не й даватъ почивка, тя день и нощь все мисли, колко дни може да издържи? Тя може 10, 15, 20, 40, 50 часа да изкара, следъ туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи. Има войници, така уморени, по пѫтя като вървятъ, заспиватъ. Даже въ строя клѣкне нѣкѫде малко да дремне. Другъ върви и заспи. „Що да сторя?” Ние искаме отъ Бога закона на единството. Сѫщевременно и Богъ иска отъ насъ. Богъ спрямо насъ има само едно отношение. Отношението на всички тия милиарди сѫщества, това е отношението въ множеството на Бога къмъ насъ въ своето разнообразие. Пъкъ спрямо насъ отъ времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение къмъ насъ. Вѫтрѣ въ вѣчното битие туй отношение къмъ насъ никой не може да го знае, между насъ и Бога никой не може да бѫде. Изнесешъ ли го, ти ще умрешъ. Ако ти може да изкажешъ туй, което Богъ има спрямо тебъ, то ще бѫде сѫщото да вземешъ да разрѣжешъ сърдцето и да го покажешъ, да вземешъ дробоветѣ да ги покажешъ на хората. Или да вземешъ да разрѣжешъ мозъка да го покажешъ. Ако ти вземешъ главата и я разрѣжешъ и покажешъ на хората, какво ще остане отъ тебе? Ако ти отворишъ главата, ако ти отворишъ сърдцето, ако ти отворишъ дробоветѣ, какво ще стане съ тебе? Въ туй единство на Бога, главата всѣкога седи на мѣсто. Значи, главата ми е за Бога, сърдцето ми е за Бога, душата ми е за Бога, а пъкъ моятъ проявенъ животъ то е множество за резултатитѣ, които излизатъ, за моята глава, за моята душа, за онова множество, въ което се изяснява на насъ. Тогава има законъ за преплитане на нѣщата: ако ти нѣмашъ право отношение къмъ Бога, ти не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното множество; ако ти нѣмашъ право отношение къмъ вѣчното множество, не може да имашъ право отношение къмъ вѣчното единство. Тѣ сѫ две нѣща, които сѫ въ отношение въ тѣсна зависимость. Ако не разбирашъ свойствата на онази точка, която се движи, ти не може да имашъ понятие за правата линия; ако нѣмашъ разбиране за правата линия, ти не може да имашъ понятие за точката. Казвамъ: Ако ние вземемъ старитѣ кабалисти тѣ сѫ развивали закона за сефиротитѣ, една наука, която по своему сѫ разбирали, но преведена въ единъ модеренъ езикъ, то е единъ свѣтъ само една степень на едно измѣрение. Представете си единъ свѣтъ отъ едно измѣрение, азъ говоря за първичния свѣтъ, който има едно отношение, свѣтъ на вѣчно успокоение. Това е законътъ на единицата. Двойката това показва движение вече. Двойката въ дадения случай показва закона на правата линия съ една проекция въ плоскостьта. Раждането на тройката. Тройката сѫщевременно показва закона на плоскостьта съ нейното движение извънъ тази плоскость на трето измѣрение. Следователно, 1, 2, 3, това сѫ числа отъ свѣта на тритѣ измѣрения. Следъ туй имаме другъ единъ свѣтъ, който започва. Каквото е отношението на точката къмъ правата линия, на правата линия къмъ плоскостьта, на плоскостьта къмъ тѣлото, такова е четвъртото измѣрение, петото, шестото измѣрение. Защото четвъртото измѣрение е пакъ точка въ единъ свѣтъ. Значи всичко е концентрирано, има отношение къмъ четвъртото, петото, шестото измѣрение. Имаме втори свѣтъ. Има другъ свѣтъ, който започва съ седемь - свѣтъ на седемь измѣрения, на осемь, на девѣть. Влизаме на една граница, на онзи Божественъ свѣтъ, въ който само Богъ се проявява. Тъй както е спремо себе си, спремо ангелитѣ, спремо човѣцитѣ. Защото свѣтътъ на тритѣ измѣрения е свѣтъ на хората, свѣтътъ на четиритѣ измѣрения е свѣтъ на духоветѣ. Това е гледане отдолу, първиятъ свѣтъ. Ако гледаме на живота отгоре отъ едно до три е Божествениятъ свѣтъ, отъ четири, петь, шесть - това е ангелскиятъ свѣтъ, а отъ седемь, осемь, девѣть - то е нашиятъ свѣтъ. Ако гледаме обратно отъ земята нагоре къмъ небето, тамъ имаме обратния процесъ. Едно, две, три, то е човѣшкиятъ свѣтъ. Четири, петь, шесть, това е духовниятъ свѣтъ; седемь, осемь, девѣть е Божествениятъ свѣтъ. Тази работа е неразбрана, нали? Тя е неразбрана за всичкитѣ учени хора на земята. Ако вие не разбирате, радвайте се, че сте учени. Не трѣбва да се мисли, че всѣко нѣщо, за което говоримъ, трѣбва да го разбираме. Може да се мисли само за неразбранитѣ работи, за разбранитѣ работи никой не може да мисли. Радвайте се, когато мислите за неразбрани работи. Мислите за небето. Вие знаете ли небето какво е и кѫде е? Вие мислите за ангелитѣ, но и тѣхъ не сте виждали. За Бога мислите, но и Него не сте виждали. Щомъ знаете едно нѣщо, вие преставате да мислите за него. Малко разбрани работи трѣбва да имаме. Да имаме само едно разбрано нѣщо, всичкото друго, 15 милиарда горе да бѫдатъ неразбрани. Даже не знаете името на слънцето. И другитѣ звѣзди не ги знаете, неразбрани работи сѫ. Вие казвате: дали е вѣрно или не. То е другъ въпросъ. Дали е вѣрно или не. Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вѫтрѣ не я интересува, но казва, че има писмо отъ еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвамъ: Тази мома не разсѫждава. Следъ като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишатъ ли се? Хвърля писмото. Тази мома има извѣстни разбирания, но разбиранията на момата не може да бѫдатъ разбирания на момъка. Ако момъкътъ пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише въ писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трѣбва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щомъ го разбере, тази работа нѣма да иде на добре. Нека остане нѣщо неразбрано, такъвъ е законътъ въ природата. Ние искаме всичкитѣ работи да бѫдатъ разбрани, да бѫдемъ наредени свѣтийски като ангели. Такъвъ животъ е въображаемъ, той не може да сѫществува. Азъ изхождамъ отъ нашето гледище. Може такъвъ животъ да сѫществува нѣкѫде, но на земята не може да сѫществува. Нѣма нѣща, за които ти може да помислишъ и то да не сѫществува. Сѫществува, но не тукъ. А пъкъ за насъ съ това разбиране, което имаме, има реални нѣща, които сѫществуватъ тукъ. То е много дребенъ свѣтъ. Въ единъ свѣтъ на микробитѣ на една игла отгоре милиони микроби може да ги туришъ. Тѣхнитѣ учени хора и философи ще измѣрватъ, че има километри. Ще говорятъ за грандиозенъ свѣтъ, а за насъ той е толкова дребенъ, милиони сѫщества може да се турятъ на една игла. Даже тия милиони микроби тѣ сѫ празна работа за насъ. Отъ гледището на тия сѫщества, за които съзнанието е така повдигнато, всичкитѣ хора сѫ като микроби. Ние за тѣхъ имаме толкова важность, колкото микробитѣ. Отъ Божествено гледище важни сме, но не представляваме чакъ толкова голѣма важность. Казватъ: трѣбва да туримъ микроскопа да ги видимъ. Ние мислимъ за себе си грандиозни работи, какъ тъй. Обаче ако тия микроби се поставятъ вѫтрѣ въ нашето тѣло, веднага ще се покажатъ, че тѣ иматъ грамадна сила. Сега: Що да сторя? Ще работишъ, ще мислишъ, ще чувствашъ, нѣма да искашъ да уреждашъ живота си. Щомъ ти искашъ да уреждашъ живота си, ти се поставяшъ на лъжлива основа, значи животътъ не е уреденъ, че ти ще го уреждашъ. Може би относително да е вѣрно. Но по отношение на природата, всичката наша погрѣшка е тамъ, че ние искаме да уредимъ живота, да го подобримъ. Нѣма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме. Що да сторя? - Ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще казвашъ: всичко е добро. Или просто казано: ще учишъ. Ще станешъ сутринь, нѣма да кажешъ, че животътъ е лошъ, ще се учишъ и ще считашъ, че всичко е на мѣстото си. Ако има нѣкой да мисли, нека му мисли Господъ, какво ще му мисля азъ? Защо да мисля за Божествения свѣтъ. Както Господъ го е направилъ, е добъръ. Този свѣтъ Господъ го е направилъ. Той мисли съвсѣмъ другояче за работитѣ, не както ние мислимъ. Ако за мене Божествениятъ свѣтъ е неразбранъ, то е другъ въпросъ. Но ако азъ считамъ, че свѣтътъ е неуреденъ, неразбранъ, това не е така. Свѣтътъ е неразбранъ за мене. Свѣтътъ ни най-малко не е неуреденъ и неразбранъ. Този свѣтъ е уреденъ. Вие забележете този пѫть, по който вървятъ всички животни. Отъ милиони години, пчелитѣ почти никакъвъ прогресъ не сѫ направила въ килийкитѣ на своитѣ пити. Защото тѣ казватъ: свѣтътъ е уреденъ, нѣма какво да го уреждаме. Тѣ си правятъ килийки, събиратъ медъ. Казватъ: ако ние искаме да го уредимъ, трѣбва да напуснемъ своята форма. Щомъ искаме да го уредимъ, можемъ. Ако пчелата иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне кошера; ако човѣкъ иска да уреди своя животъ, трѣбва да напусне човѣшката форма. Но като човѣкъ трѣбва да седи въ тѣзи граници, въ които е поставенъ. Не да не мисли, да не разсѫждава, да каже: дотегна ми този животъ. Нѣма какво да му дотѣга. Казва: много съмъ мислилъ. Въ мисъльта не е нещастието. Мисъльта е привилегия. Даже най-нещастната мисъль е едно голѣмо богатство. Страданията на човѣка, това сѫ капитали отъ нѣколко милиарда. Когато нѣкой пѫть му дотегне животътъ, тогава отива при Господа, други сѫщества купуватъ тѣлото му. Щомъ ти не работишъ дойдатъ други сѫщества и купятъ тѣлото. Смъртьта не е нищо друго, освѣнъ продаване тѣлото. Защото щомъ не работишъ, не уреждашъ живота. Има сѫщества, търговци въ вселената, дойдатъ и тѣ купятъ нѣщо, единъ день тѣ изпѫждатъ навънъ, взематъ всичкия материалъ, ти ще останешъ търговецъ безъ дюкянъ, безъ стока, безъ пари. Ти ще ходишъ, ще въздишашъ, казвашъ: кажи, какъ бѣше едно време. Вие искате да станете ангели, нали? Знаете ли какви сѫ задълженията на ангелитѣ? При сегашното състояние на ангелитѣ, можете да търсите единъ ангелъ, колкото си искате, но той е човѣкъ на длъжность, не се намира лесно. Не само да казвате: да ида на работа. Той като схване една Божествена мисъль, напуска веднага своето мѣсто, отива да изпълни Волята Божия. Щомъ Богъ го изпраща, напуска грандиозната си работа въ вселената и отива дето и да е, въ слънчевата система. Може да е долу на земята, безъ значение, кѫдето го изпратятъ. Свърши си работата, върне се при своята работа. Схване пакъ Божествената мисъль, пакъ напусне работата. Нѣма нужда да му казватъ, че трѣбва да отива на еди-кое си мѣсто. Като схване Божествената мисъль, веднага я изпълнява. Единъ ангелъ, мислитѣ вие, едва ли ще се занимава съ васъ, да си напусне неговата работа, да дойде за вашитѣ дребни работи. Дребнитѣ работи сѫ велики работи. Въ една дребна работа се крие цѣла една слънчева система. Една човѣшка душа по нѣкой пѫть става образецъ за цѣла вселена. Върху нея единъ день ще се построи цѣла вселена. Сега ние отидохме надалече, тѣ сѫ неразбрани работи. Азъ се радвамъ, че сѫ неразбрани. За днесь стои въпросътъ: що да сторя? Блажени невежитѣ, защото на тѣхъ се падатъ страданията. Блажени невежитѣ, защото тѣ иматъ преимущество да страдатъ. Отъ страданията ще извадите хубавитѣ работи. Вие не считайте, че всичко е излезло отъ Бога. Ако е както разбирате, че всичко е излезло отъ Бога, де е лошото въ свѣта? Вземете падналитѣ духове, грѣшнитѣ хора, где е лошото? Лошото е въ неразбирането. Но въ най-лошитѣ духове, въ падналитѣ души има друга вѫтрѣшна възможность. Богъ другояче гледа на нѣщата. Но по отношение на сегашния процесъ има разногласие, дето тия разумни сѫщества за тѣхно собствено добро, трѣбва да измѣнятъ начина на своята мисъль, понеже тия сѫщества искатъ да наложатъ своето вѣто на Бога, да мисли и Той като тѣхъ. Най-първо великитѣ духове се опитаха да наложатъ своята мисъль и Той да мисли като тѣхъ. Ние се опитахме да наложимъ нашата мисъль на духоветѣ и това не става. Духоветѣ слѣзоха на земята, ние слѣзохме подъ духоветѣ надолу. Всѣки единъ отъ васъ се стреми да наложи своето вѣто. Виждамъ нѣкой приятель минава покрай мене неразположенъ духомъ. Азъ му се радвамъ, казвамъ: този е отъ блаженитѣ. Той ми се сърди сега, какъ да не влизамъ въ положението му. Азъ казвамъ: ами азъ кому да се сърдя? Този недоволниятъ казва: Учительтъ не трѣбва тъй да говори. Че какъ трѣбва да говоря. Азъ както говоря съмъ правъ и ти както мислишъ, си правъ. Ти трѣбва да се сърдишъ, пъкъ азъ трѣбва да се посмѣя. Утре азъ ще се сърдя, пъкъ ти ще се посмѣешъ. Туй е разнообразие. Ти си недоволенъ. Пъкъ азъ съмъ доволенъ. Утре азъ ще бѫда недоволенъ, пъкъ ти ще бѫдешъ доволенъ. Какво има въ това, че той е недоволенъ. Казва: той не ме разбира. Радвай се, че не тѣ разбира. Ако тѣ разбира, съвсѣмъ ще изчезне отъ свѣта. Докато момата е неразбрана, тя е богиня; като се разбере, става слугиня. И въпреки голата истина, ние искаме всички да се разбираме. Що да сторя? - Азъ Отговарямъ неопредѣлено: да се обичаме. То е неразбрано нѣщо. Любовьта е най-неразбраното нѣщо въ свѣта, но и най-щастливото нѣщо. Това е едно противорѣчие. Искате да направите любовьта разбрана. Вие искате да създадете адъ за себе си. Щомъ стане любовьта разбрана, ще създадете ада. Онѣзи духове, които разбраха любовьта, създадоха ада, онѣзи духове, които не разбраха любовьта, създадоха рая. Що да сторя? Азъ изнасямъ тия нѣща предъ васъ, но не ви казвамъ: Вѣрвайте. Това сѫ факти. За мене не е вѣрата, вие може да вѣрвате въ каквото искате, за мене то е другъ въпросъ. Това, което ви говоря, е едно учение истинно. Има единъ законъ: винаги ли когато се мисли една мисъль е права? Азъ изнасямъ нѣща, които нѣкога сѫ преувеличени, има нѣкои нѣща, които сѫ намалени. Има нѣща, които не сѫ тъй вѣрни, за да ви изпитамъ. Азъ ви изпитвамъ, но и вие ще ме изпитате. Не че нѣщата не сѫ вѣрни, има нѣща, които ги засѣгамъ и сѫ абсолютно вѣрни, но перспективно не сѫ вѣрни, буквално може да сѫ вѣрни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотинъ хиляди километра въ диаметъръ? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето единъ малъкъ дискъ. Трѣбва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако бѣше голѣмо, колкото е въ действителность, то щѣше да ни изплаши. Слънцето, за да бѫде обичано, то знае психологията, че като го видимъ, казваме; да го хванемъ, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пакъ нѣма да ни е обично. Най-хармоничниятъ дискъ, който сѫществува въ природата, това е дискътъ на слънцето, формата на слънцето представлява единъ отъ най-хармоничнитѣ дискове, които сѫществуватъ въ природата. По-хармониченъ дискъ нѣма. За въ бѫдеще като расте нашето съзнание, слънцето ще измѣня своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на слънцето. Вземете тая линия както е въ съзнанието, не както се явява, не както виждаме слънцето на хоризонта. Ние не виждаме крѫга правиленъ. Азъ говоря за този крѫгъ, който се явява въ съзнанието. Когато искате да внесете хармония въ себе си, може да предизвикате формата на слънцето въ съзнанието си, за да се образува и въ съзнанието хармония. Нѣкой пѫть следъ слънцето иде втора луната, следъ луната иде Венера, после иде Юпитеръ по форма. Отъ звѣздитѣ най-хармониченъ дискъ има Сириусъ, после всичкитѣ тия отъ първа величина деветнадесетъ звѣзди. И тѣ, сѫ хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави нѣща. Нѣкои хора сѫ меланхолични, ако сте свързани съ тѣзи звѣзди отъ първа величина, меланхолията ще изчезне. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае по нѣщо за деветнадесеттѣ звѣзди. Вие не сте ги изучавали. Та казвамъ: небето, това е една книга разтворена отъ хиляди години и тия жители на вселената чакатъ жителитѣ на земята да се занимаятъ съ главнитѣ черти на небето. Вие не знаете какво има на Сириусъ. Да се занимавате съ Сириусъ, значи да внесете нѣщо ново въ вашата душа. Сега азъ бихъ отишълъ много далече, да ви запозная съ тѣзи свѣтове, но много работи спъватъ основната идея. Ако дойдете до материалния свѣтъ, вие казвате: какво трѣбва да мислимъ най-после за Бога. За Бога ще мислите тъй, както когато прочетете съчинението на нѣкой философъ, споредъ съчинението му ще мислите за него. За Бога ще мислите тъй, както за единъ художникъ отъ картинитѣ му. За единъ музикантъ ще мислите по онова, което е написалъ или отъ неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направилъ. Или за човѣка ще си съставите понятие отъ онова, което самъ върши. Човѣкъ е едно отъ най-великитѣ произведения. Ако вземете само тѣлото на човѣка въ дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по нѣкакъвъ начинъ да можехте да се фотографирате всѣки день, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всѣки день се фотографирате и снимкитѣ ги нареждате подъ система, какво познание щѣхте да имате. Та не само това, азъ не искамъ да говоря за нѣкои научни работи, защото при сегашнитѣ условия да се говори за наука, може да се дойде до суевѣрие. Суевѣрието произтича отъ онѣзи факти, когато не разбираме нѣщата. Ние мислимъ, че нѣщата може да станатъ произволни. Нѣщата може да станатъ разумно. Има единъ законъ, който опредѣля. Азъ зная идущата година какво ще стане. Но единъ законъ има само въ годината; има само единъ начинъ, когато мислимъ нѣщо, може да стане тъй, както мислимъ. Само единъ день има, когато нѣщата може да станатъ, както ние мислимъ, другитѣ 364 дни ще станатъ нѣщата, както не мислимъ. Туй не е противорѣчие, ще стане, както другитѣ сѫ мислили. Но този день, единиятъ день има или поне една секунда въ всѣки день на годината, когато нѣщата нѣма да станатъ. Въ всѣки единъ часъ има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нѣщата ще станатъ точно тъй, както азъ искамъ. Въ всѣка минута има една частица за мене отъ времето. Въ всѣки часъ, въ всѣки день, въ всѣка седмица, въ всѣка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и въ голѣмитѣ, и въ малкитѣ работи има малка часть, която е опредѣлена само за менъ. Колко внимателно е небето къмъ човѣшката душа, че е предвидило това време, освѣнъ всичкитѣ други работи. Отъ тебе се изисква най-първо да намѣришъ въ деня кой е часътъ, който е за тебе. Цѣль часъ не е за тебе. Въ този часъ ще намѣришъ минутата, въ минутата ще намѣришъ секундата. Когато вече можешъ да се справишъ съ тия, ти ще бѫдешъ човѣкъ, който предвижда бѫдещето. Сега ще кажешъ: какво стана съ мене? - Казвамъ: нищо нѣма да стане. Казва: азъ ще умра. Не, ще ти продадатъ кѫщата, после ще ходишъ подъ кирия. После ще ти направятъ друга кѫща, после пакъ ще тѣ кредитиратъ, ще станешъ виденъ търговецъ. Следъ това пакъ ще фалирашъ, пакъ ще ти продадатъ кѫщата, после пакъ ще ходишъ по разходки. Тъй нѣкои хора се мислятъ за много учени, но все питатъ: после какво ще стане? Единъ негърски проповѣдникъ, следъ като му задавали разни въпроси ученитѣ негри, най-после казватъ: Ти си проповѣдникъ. Какво правѣше Господъ преди да бѣше създалъ свѣта? Той имъ казва: Имаше една брадва и сѣчеше прѫти. Докато създаде земята, тѣзи прѫти ги приготовляваше за хора като васъ, които не разбирате. Той доста умно имъ е казалъ. Така е, когато човѣкъ дойде въ противорѣчие съ онѣзи творчески сили на природата, много прѫти ще се стоварятъ на гърба му. Пъкъ ако разбирашъ, тогава съ прѫти нѣма да тѣ биятъ. Ти тогава ще замязашъ на онзи българинъ, който влѣзълъ въ една турска баня, съблекълъ се, тѣлото му мазно, не сухо, мие се и се тупа, казва: рѫка не го е бутала. Единъ турски бей седи, мие се на единъ чучуръ, става, отива да сѣдне на мѣстото на българина. Българинътъ казва: Ефенди, заповѣдай! - и отива на друго мѣсто. Пакъ казва: Рѫка не го е бутала. Беятъ му казва: Ха да се махашъ и отъ тука. Българинътъ рекълъ пакъ: заповѣдай, ефенди. Така обикалятъ банята три-четири пѫти. Най-после беятъ му казва: Уменъ човѣкъ си, досега не сѫ тѣ бутали, нѣма и да тѣ бутатъ. Земята е пълна съ извори, отвсякѫде може да пиешъ. Не ти позволяватъ отъ едно мѣсто, иди на второ, трето, четвърто, широкъ е свѣтътъ. Какво си седналъ и си навелъ глава, че Господъ ще оставилъ да страдашъ. Запей тогава: „Заплакала е гората.” Ама заплакала гората, мислишъ, че преводътъ не е пъленъ. Плакала тя отъ мѫжа си, тя казва: ходилъ ми е по друмове, по клисури, пъкъ ми е донесълъ кървава кошуля. Плакала тя, понеже не постѫпвалъ, както трѣбва. Заплакала е гората и планината. Гората и планината не плачатъ, гората то сме ние. Подъ думата „гора” се разбиратъ всичкитѣ хора по земята. Ти ходишъ между хората, но всѣки е погълнатъ съ своята работа. Хората сѫ като дърветата. Ти ходишъ съ високо съзнание, вдъхновенъ си нѣщо, но хората около тебе нищо не мислятъ. Защо минавашъ отъ тукъ хичъ не искатъ ида знаятъ. И благодари, че не се интересуватъ, иначе ще започнатъ да ти казватъ отде трѣбва да минешъ. Защо минавашъ оттукъ, отъ друго мѣсто трѣбва да минешъ. Ти може да минавашъ отдето искашъ, само тукъ-тамъ нѣкой стражарь ще тѣ срѣщне и може да ти каже по-точно отъ кѫде да минешъ. Благодарение, че на хиляда души единъ стражарь тѣ срѣща. Ако всѣки, който тѣ срѣща, ти казва: не оттукъ, но оттамъ мини, ти презъ града не може да минешъ. Що да сторя? Казвамъ: Въ новата философия на живота не мисли за старото, никакъ не мисли за него! Старитѣ хора отиватъ при старитѣ хора, старитѣ листа отиватъ при старитѣ листа. Старитѣ отгоре надолу слизатъ, младитѣ се качватъ нагоре. Младиятъ човѣкъ е цвѣтъ, който цъфти; този цвѣтъ ще завърже, ще даде плодъ. Стариятъ кой е? Стариятъ е узрѣлиятъ плодъ; ще го турятъ въ коша, ще го изядатъ. Благодарете, че старитѣ хора хранятъ свѣта. Младитѣ ходятъ, разхождатъ се, старитѣ опѫватъ каиша. Всѣки плодъ, който е въ коша, той е старъ плодъ. Така старитѣ хора умиратъ, заравятъ ги въ земята, а младитѣ ходятъ навсѣкѫде. Тогава законътъ, за да не остарѣва човѣкъ е - както въ Писанието се казва - че онѣзи, които чакатъ Господа, тѣхната сила ще се обнови. Преведено: Онѣзи, които разсѫждаватъ и възприематъ нѣщата, както сѫ наредени, и въ съгласие съ вѣчното множество и вѣчното единство, всѣкога ще бѫдатъ щастливи. Тъй седи онази наука въ свѣта, върху която трѣбва да се преустрои дома. Не се стремете да приведете хората подъ вашия знаменатель. Нагласете се вие себе си да подведете подъ този знаменатель, подъ който трѣбва. Но не се стремете да подведете хората подъ вашия знаменатель, понеже надъ васъ има други сѫщества, които сѫ турени, и тѣ искатъ да измѣнятъ вашия знаменатель, да ви подведатъ точно подъ този знаменатель, който ви подхожда. Вие нѣма да намѣрите вашия знаменатель именно защото не сте само вие факторитѣ въ свѣта, но има и други фактори, тѣ ще се намѣсятъ. Отъ това, което ти си направилъ, нищо нѣма да остане. Отъ най-великитѣ хора кои сѫ останали? Не е за обезсърчение, но следъ 10 ÷ 15 хиляди години кѫде ще бѫдете? Тази култура съвсѣмъ ще изчезне, тя ще се пренесе на друго мѣсто. Тази книжнина кѫде ще остане? Тя ще остане за онѣзи, които ще дойдатъ да наследятъ Земята. Тогава великитѣ имена на нашитѣ хора кѫде сѫ? Планинитѣ създадоха великитѣ души въ миналото. Ученитѣ хора още не знаятъ какъ се е създалъ планинскиятъ връхъ Еверестъ, или какъ се е създалъ Мусала, или какъ се е създалъ Монбланъ. Създадени сѫ, но кой именно ги е създалъ? Имената сѫ записани. Монбланъ кой го е създалъ? Братството на Европа създаде Монбланъ. Кой създаде Еверестъ? Братството въ Индия създаде Еверестъ. А пъкъ египтянитѣ, като нѣмаха връхъ създадоха пирамиди, по-високи мѣста, понеже е забелязано, че въ една равнина, въ която нѣма издигнато мѣсто, човѣкъ не може да мисли. Следователно за да може да мисли човѣкъ, непремѣнно трѣбва да има височина. Ако мислишъ еднообразно, ти си на плоскость. Трѣбва да имашъ планински връхъ. Египтянитѣ най-после създадоха нѣколко пирамиди нависоко - създадоха само единъ идеалъ да си осмислятъ живота. Най-малко единъ идеалъ трѣбва да имашъ въ себе си. Сега, не искамъ да привеждамъ най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко сѫщества има въ свѣта, които мислятъ за васъ, постоянно ви хлопатъ. Казвате: „Мислимъ сега, много сме заети.” Тѣ сѫ живи сѫщества, които хлопатъ въ твоето съзнание, но ти не знаешъ, толкова си оплетенъ, че питашъ: „Какво да правя?” Що да сторя? - Ще се разговаряшъ съ тѣхъ любовно, писма ще имъ пишешъ на всичкитѣ отъ сутринь, като станешъ, до вечерь, все ще пишешъ. Ти намѣришъ единъ възлюбленъ на земята и изгубишъ всичкото си време по него. Този човѣкъ не може да тѣ обича, понеже него го обичатъ 15 милиарда сѫщества. Ти казвашъ: „Азъ имамъ единъ мѫжъ.” - Чудни сте. Петнадесетъ милиона сѫщества има приблизително, които иматъ дѣлъ въ него. Каква часть отъ твоята жена е твоя? Каква часть отъ деня тя е заета съ тебъ? Тя едва ли мисли толкова за тебъ. Не че не мисли, но нѣкои сѫ ми казвали: „Азъ постоянно мисля за тебъ.” Пъкъ азъ зная колко мисли. Вие мислите за менъ, колкото азъ мисля за васъ. Азъ не искамъ отъ хората нищо. Че тѣ мислятъ за менъ, то е отношение къмъ множеството. Нѣкой казва: „Азъ съмъ готовъ всичко да сторя.” Азъ зная какво значи всичко, то е нѣщо много опредѣлено. А пъкъ азъ търся въ свѣта дума, която не е опредѣлена. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, опитай ме, вижъ въ момента което мога да направя, то е.” Опитай какво можешъ да направишъ. Туй, което въ даденъ случай мога да направя, то е силата на човѣшкия характеръ. Когато тѣ изпитватъ и издържишъ, това е силата на твоята вѣра, на твоето знание. Съ най-малкото изпитание, на което тѣ поставя, този Разумниятъ, невидимиятъ свѣтъ веднага тѣ изпитватъ докѫде си достигналъ. Тѣзи разумни сѫщества иматъ красиво чувство къмъ насъ, искатъ да знаятъ външната ни форма каква е, интересуватъ се докѫде сме достигнали. Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плодъ, така и тѣ ни се радватъ, че едно сѫщество цъфнало и дало плодъ. Тѣхъ това ги радва. Всѣко сѫщество взема участие въ процеситѣ на растенето, цъфтенето и зрѣенето на дървото и човѣка, понеже всички участвуватъ въ Дървото на Живота, всѣки се ползва отъ туй Дърво. Изнасямъ това за Божествения день. Нова видѣлина да имате. Толкова познати имате, на които имената не знаете, които мислятъ за васъ. Вие очаквате да видите само тѣзи, които познавате. Но тѣзи, които вие познавате, отъ тѣхъ произлиза вашето нещастие. Коя храна причинява болка на човѣшкия стомахъ - непознатата или познатата? - Познатата. Непознатото въ този смисълъ е вѣчното, което никога не умира. То не може да бѫде нито отвънъ, нито отвѫтрѣ, то си има само отношение къмъ тебе. Може да произведе туй щастие и блаженство. „Що да сторя?” Ще работите, ще развивате вашия умъ, ще образувате тази новата мрѣжа, за да схванете новата свѣтлина. Нѣкой пѫть вие ще мязате на единъ рибарь; ще си оплетете хубава мрѣжа, ще идете да се учите отъ рибаритѣ на тѣхното изкуство. Вие не сте ходили да гледате какъ правятъ рибаритѣ мрежитѣ. Има два вида мрежи: еднитѣ, като се хвърлятъ въ широчина, тѣ се свиватъ; има и други, които потъватъ, тѣ сѫ съ куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вѫтрѣ. Каквото остане въ мрѣжата, каквото хване, то е на рибаря. Всѣки день ще излизате като рибаря отвънъ, ще гледате какъ хвърля мрѣжата и какъ колкото хване, туря въ торбата. Два пѫти не трѣбва да хвърляте. Като хванете много, не можете да изтеглите мрѣжата. Нали знаете, Христосъ като срѣщна Петра, Петъръ му каза: „Господи, цѣла нощь се мѫчимъ, нищо не уловихме.” Христосъ му каза: „Хвърлете за мене.” Петъръ погледна недовѣрчиво, той бѣше рационалистъ малко. Като хвърлиха мрѣжата, толкова много риба се хвана, че трѣбваше да викатъ други лодкари да я изнесатъ. Божественото е: като хвърлишъ мрѣжата, да се хване толкова риба, че да не може да се изтегли мрѣжата. По човѣшки ще хвърлите мрѣжата, но нищо нѣма да уловите. По човѣшки нищо не се постига. Или казвамъ: разсѫждавайте правилно. Вие ще кажете тъй: „Тоя животъ дали да го живѣемъ или не, нищо не струва.” Вие много обезценяватѣ Онзи, Който ви е създалъ тѣлото, Онзи, отъ Когото сте излезли, Който е вдѫхналъ духа ви. Вие обезценявате Бога. Какво може да стане? Богъ е вложилъ въ тебъ една душа, единъ умъ, едно сърдце, а ти мислишъ по този начинъ. Значи не мислишъ правилно. По-добре се помоли, кажи: „Господи, прости ми, че голѣмо богатство си ми далъ, а азъ не съмъ работилъ нито день за Тебе.” Че какво искате повече отъ това, което имате? Несметни богатства имате. Азъ намирамъ изобщо всички хора за непризнателни. Всички искатъ да бѫдатъ царе и князе. Всички до единъ сѫ царе и князе - какво отъ това? То е като зѫбцитѣ въ едно колело. Едно голѣмо колело има 200, 300, 500, 1 000, зѫбци, тия зѫбци сѫ скачени съ други. Когато единъ зѫбецъ потегли другъ, той е царь. Като мине този зѫбецъ, ще дойде другъ, всички ще дойдатъ единъ пѫть да потеглятъ тѣ първи. Като завъртятъ колелото ще царуватъ, после ще дойдатъ други. Когато единъ човѣкъ царува въ свѣта, никога единъ не царува, царуватъ всичкитѣ едновременно. То е мое схващане. А туй, че само единъ царува, то е само ваше схващане. Всички други царуватъ. Върти се това Божествено колело, животътъ тече и вие се радвате. Когато нѣкой царува, радвайте му се! „Що да сторя!” - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бѫдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесетъ милиона въ вселената. Какво мисли Господъ за васъ не разправяйте на хората, да остане тайна и за васъ дори. „Какво мислите за Бога?” Нищо не мисля. „Какво мислите да направите заради Него?” Нищо не мисля да направя. Отъ какво ще се нуждае Господъ, азъ да му направя? Да му принеса въ жертва агне - то е Негово. Да му направя кѫща или нѣкой храмъ - камънитѣ сѫ Негови. Има едно нѣщо, което можете да направите - това, което не знаете. Това, което не знаете, постарайте се да го разберете. Кажи: „Господи, макаръ да не Тѣ познавамъ, искамъ да Тѣ обичамъ по своему. Азъ не зная какъ. Искамъ да тѣ обичамъ!” Това е най-хубавото, което можешъ да направишъ. Не питай кѫде е Господъ, дали си Го обичалъ досега - ти си мисли да обичашъ Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само. Не мисли дали е право или не. Ти остави тази любовь да излезе, да тече къмъ Бога. Когато Богъ тѣ обича, Той оставя животътъ да тече. Дали ти го разбирашъ или не разбирашъ, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Въ всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не тѣ смути. Той казва: „Пообмисли, всѣкога, щомъ си недоволенъ измѣни начина на мисленето.” Пакъ си недоволенъ - причината ще се пише въ книгата. Това дадохъ, недоволенъ е, онова дадохъ, недоволенъ е - хиляда години Господъ е писалъ на тефтера. Тукъ веднажъ ще се покаже, че си билъ доволенъ, че станала работата, както искашъ. То става въ хилядата години само веднъжъ. Само веднъжъ на хиляда години работитѣ ставатъ тъй, както ти мислишъ. Следъ като си живѣлъ десеть хиляди години, десеть пѫти работитѣ сѫ ставали, както ти си мислилъ. Това ще бѫде такова тържество! Ще оставимъ дали туй е вѣрно. Като казвамъ хиляда години, вие казвате: „Посъкрати ги.” Колкото работитѣ се продължаватъ, е по-добре, колкото се съкращаватъ, е по-зле. Ако се съкращава бюджетътъ лошо е за васъ, но ако се увеличава е много добре. На васъ да бѫде добре, за менъ е по-добре да го съкращаватъ. Сега всички съкращаватъ бюджета. Ама пенсиитѣ като се съкращаватъ, заплатитѣ като се съкращаватъ отъ четири хиляди на две хиляди, отъ две хиляди на хиляда, после ще ги подѣлятъ на четири части, на осемь, на десеть - тогава не е добре. Когато се продължава животътъ е по-добре; колкото животътъ е по-кѫсъ, по-зле. Колкото мисъльта се продължава е по-добре. Всички работи, които се продължаватъ е по-добре, които сѫ мимолетни е по-зле. Злото иде въ кѫситѣ вълни. Който държи прави работитѣ, иска светия да стане за една година, азъ да ви кажа какво ще стане отъ него: той апашъ може да стане, но не светия. За да стане светия, трѣбватъ ти тридесетъ години животъ, по 10, 15, 20 часа да работишъ, да се молишъ. Ако искашъ бързо светия да станешъ, за една година отгоре, злото ще дойде. Въ злото творчество нѣма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори. Сега, това е само за обяснение, бързитѣ и кѫситѣ работи въ свѣта не носятъ добри резултати. Нѣкои искатъ нѣкои работи да не сѫ дълги. Онѣзи хора, които по-дълго време страдатъ, иматъ по-добъръ характеръ. Онѣзи хора, които не могатъ да издържатъ на страданията, за менъ тѣ нѣматъ характеръ. Азъ виждамъ нѣкого, увива се, не може да търпи това, но никога не казва „не мога”. Силата на твоя характеръ ще се опредѣли, когато дойде една болѣсть, да я изкарашъ. Болѣстьта е жива. Тя трѣбва да прояви и развие всичката си мощна сила, ако можешъ на най-голѣмия пристѫпъ да устоишъ, ти си силенъ. Ако ти още при първитѣ атаки не можешъ да издържишъ, каква ти е силата? „Ама боли ме главата.” Нѣма нищо! „Боли ме крака”. Нѣма нищо! „Хрема имамъ.” Нѣма нищо! Въ Варненско имало единъ случай, 12 души майстори се мѫчатъ да вдигнатъ единъ камъкъ, да го турятъ отгоре като плоча на една чешма. Идва нѣкой българинъ, пита: „Какво правите?” „Мѫчимъ се да повдигнемъ тоя камъкъ.” „Стойте.” „То не е за тебе.” Той хваща камъка, вдига го, казва: „Де искате да го турите?” Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онѣзи дванадесеттѣ души се пънкатъ, ще трѣбва да имъ платятъ. 12 души работятъ, а този човѣкъ за половинъ часъ го взема, туря го на мѣстото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пъкъ който не знае, 12 души трѣбва да работятъ и пакъ нищо не могатъ да свършатъ. Който мисли много, той има 12 души, който не мисли, той има само единъ, слиза отъ колата и свършва работата, Мощното въ васъ, то е духътъ. Туй, което вашиятъ духъ може да свърши, 12 души не могатъ да го свършатъ. Туй е сега мисъльта. „Що да сторя?” Обичайте Господа. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Той ви е далъ, пъкъ за въ бѫдеще има толкова хубави работи! Като дойдатъ, вие ще ги научите. 25 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 20 мартъ 1932 г. София, Изгрѣва.
  4. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Приложете добродeтeль Ще прочета часть отъ 24 глава на Притчитѣ до 15 стихъ. Ще взема нѣколко думи отъ Второто послание Петрово, отъ първата глава, 5 стихъ: „Приложете на вѣрата си добродeтeль”. Въ какво седи прилагането на добродeтeльта? Много пѫти се говори за добродeтeльта за вѣрата. Вѣрата е една установена сила за човѣка на земята, - съ която той започва, съ която започватъ не само хората, но и всички най-малки, най-дребни животинки. Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, всички започватъ съ вѣрата. И най-голѣма вѣра иматъ най-малкитѣ животинки, най-слаба вѣра има човѣкътъ. Туй е по отношение на вѣрата. Животнитѣ иматъ най-малко знание, а човѣкъ има най-голѣмо знание. И туй знание той го е добилъ благодарение на малкитѣ животни, които съ вѣрата сѫ достигнали тѣзи факти. И той се намира много ученъ човѣкъ. Тъй щото, ако искате да научите какво нѣщо е вѣрата ще го научите при най-малкитѣ животни. Ако искате да научите какво нѣщо е търпението, ще го научите при дърветата. По-търпѣливи сѫщества отъ дърветата нѣма. На човѣка му трѣбватъ още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. И затова се казва че човѣкъ става дърво. По-голѣмо дърво отъ човѣка нѣма. Всички дървета, които се отказватъ отъ търпението, изсъхватъ. Всѣко дърво, което се отказва отъ търпението, умира. Тъй щото наказанието на всѣко дърво, което не търпи, и на всѣко малко сѫщество, което се отказва отъ вѣрата е, че тѣ изчезватъ. Такъвъ е законътъ. Сѫщевременно изчезва всѣки човѣкъ, който се отказва отъ знанието - обезумява. И тъй растенията изсъхватъ, безвѣрнитѣ отъ малкитѣ животни изчезватъ, а онѣзи хора, които се отказватъ отъ резултатитѣ на вѣрата - знанието е резултатъ на вѣрата отъ по-висшъ свѣтъ - тѣ обезумяватъ. Въ Писанието се казва: „Рече безумниятъ въ сърдцето си: Нѣма Богъ.” „Нѣма Богъ” значи: азъ съмъ господарь, нѣма всѣки да ми заповѣдва. Той самъ себе си ражда, нѣма кой да му заповѣдва. Нѣму всички му заповѣдватъ! Една бълха му заповѣдва да си тури рѫката въ пазвата, да се почеше. Единъ цирей, който е излезълъ на гърба му, му заповѣдва да си тури рѫката. Той казва, че е господарь, а цирѣятъ му заповѣдва! Падне една капка кръвь на крака му и тя му заповѣдва: „Измий си крака!” Той казва: „Азъ съмъ свободенъ човѣкъ, каквото искамъ правя.” Като дойде цирѣятъ, той му казва какъ да го лѣкува. Като дойде бълхата, тя казва какъ да я изпѫди; заповѣдватъ му какъ да яде, какъ да се облѣче и т. н. Азъ не зная каква свобода има въ това. Сега, азъ взимамъ фактитѣ така както сѫ, не за присмѣхъ. Защото човѣкъ като не изпълни закона на природата, той става за присмѣхъ. За присмѣхъ е всѣки листъ, който е падналъ отъ дървото. Всичката култура за него е свършена. Той пожълтява. Листата тактика иматъ. За да покажатъ, че ужъ сѫ завършили своята еволюция, слизатъ отъ дървото жълти; ако сѫ зелени, не сѫ завършили своята еволюция. Но за да покаже причината, че слиза отъ дървото, листътъ пожълтява - значи тази култура на дървото не е за него. И хората като гледатъ този учения листъ, въ огъня го изгарятъ. Той се повдигне горе. Затуй казваме: ученитѣ хора все изъ въздуха ходятъ. Това сѫ редъ разсѫждения. Дали така мислятъ, то е другъ въпросъ. Но мисля, че съмъ правъ въ своя изводъ. Не е работата какъ човѣкъ разсѫждава, а какво ще придобие. Не е научно онова, което учениятъ човѣкъ доказва, напримѣръ какви хранителни вещества има въ ситното зърно; научно е само това, което, следъ като го приемешъ, остава въ тѣлото ти и можешъ да се ползувашъ. Това е наука. Онѣзи научни данни какъ можешъ да ги използувашъ, това е въпросътъ, другитѣ сѫ фиктивни числа. За примѣръ, колко бѣлтъчни вещества има въ боба? Ученитѣ хора казватъ, че има бѣлтъчни вещества, но колко бѣлтъчни вещества може да влѣзатъ въ твоя организъмъ? Човѣкъ като яде месо го хваща подагра, но и като яде бобъ пакъ го хваща подагра, бобена подагра има. Защото бобътъ е голѣмъ аристократъ. Ако ти не знаещъ какъ да се обхождашъ съ него, той ще ти даде да разберешъ, че нѣмашъ насрѣща си единъ простъ бобъ. Той казва: „Не е така, както ме кръщавашъ. Азъ мога всѣкиго да кръщавамъ, както мене ме кръщаватъ и азъ кръщавамъ.” Подъ думата „кръщение” се разбира страдание. Сега, подъ „кръщение” се разбира и друго. Кръщението всѣкога подразбира една задача, която трѣбва да разрешишъ. Една трудна задача на сърдцето, не на ума. Има задачи на ума, не на сърдцето. Не само външно да се облѣчешъ по модата, да отидешъ на балъ, да играешъ на хорото - българско забавление е то. Да изплатишъ единъ дългъ, да изнесешъ единъ чувалъ отъ сто килограма на Витоша, то е дългъ на сърдцето, не на ума. Умътъ е, когато ти проектирашъ, напримѣръ, желѣзница да направишъ. Лесно е съ ума да проектирашъ нѣщо, но когато не проектирашъ съ ума си, нѣщата ставатъ мѫчно. Сега, апостолъ Петъръ казва, че трѣбва да се приложи на вѣрата добродeтeль. Много работи трѣбва да се приложатъ на добродeтeльта. За да стане вѣрата устойчива, трѣбва да има добродeтeль. Безъ добродeтeль вѣрата не е устойчива, нѣма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вѣрата. Дотолкова, доколкото ти вѣрвашъ, че вѣрвашъ, че вѣрата ти е въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вѣрата дойде въ подсъзнанието, тя е силна; ако дойде въ съзнанието, е силна; дойде ли въ самосъзнанието, тя е слаба. Много пѫти се работи въ дветѣ области и работитѣ не ставатъ тъй както очакваме. Вѣрата не се е изразила. Когато се работи въ подсъзнанието, каквото пожелаешъ, става. Но туй вѣрване въ подсъзнанието, то е опредѣлено, а всички опредѣлени работи ставатъ. Не се осѫществяватъ онѣзи работи, които не сѫ опредѣлени Щомъ едно знание не е опредѣлено въ човѣшкия животъ, туй знание не става. Казвашъ: „Ама азъ не мислѣхъ така.” Може, но природата мисли другояче. Онова, което вѣрата дава, то се прилага на онова, което природата дава. То се излага на показъ на всички разумни сѫщества. Следователно ти никога не можешъ да приемешъ отъ природата или отъ Бога нѣщо, което не е разумно. Нѣщата ще станатъ по онова, което ти мислишъ и което ти вѣрвашъ, но тази вѣра не е проникнала въ цѣлото битие. Има нѣщо, което ти не вѣрвашъ. Има нѣщо, което трѣбва съвършено да изключишъ отъ вѫтрешния си животъ. Ти като вѣрвашъ въ тия нѣща, които сѫ необходими, нѣма нужда да ги опитвашъ. Ти може да опиташъ само тия нѣща, които не знаешъ, а туй, което знаешъ, отъ него никога не можешъ да се отречешъ. Нѣкой може да възрази: „Какъ тъй?” Ти може да отречешъ себе си, да кажешъ: „Азъ не живѣя.” Но живота си не може да отречешъ. Следователно, единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е че живѣе. Той нѣма защо да отрича това нѣщо. Онѣзи нѣща, които той отрича, той не ги знае. Тъй седи въпросътъ научно. Всички други нѣща, които човѣкъ отрича, той се съмнѣва въ тѣхъ. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество. - Ама съмнѣвамъ се - Невежа сѫ - Ама азъ не вѣрвамъ. - Първокласенъ невѣжа си. - Какъ тъй? - Тъй е, нищо повече, първокласенъ невѣжа си. Ако кажа, първокласенъ ученъ човѣкъ си, това значи имашъ да учишъ. Тази работа не е тъй лесна - да отричашъ: това не сѫществува, онова не сѫществува. Вземете въ сегашния вѣкъ: въпросътъ за душата. Не сѫществува въ много умове. Тя сѫществува, само че не я признаватъ. Душата често я смѣсватъ съ човѣшкото сърдце, смѣсватъ я и съ човѣшкитѣ чувства, правятъ единъ процесъ, единъ експериментъ, съмнѣние въ това, въ онова. Понятието на сегашнитѣ учени за душата - не на всички учени, но на повечето отъ тѣхъ, които иматъ материалистическо схващане за душата, мяза на следното. Американски студенти направили много майсторски единъ бръмбаръ отъ 15 ÷ 20 части на други бръмбари и го даватъ на своя професоръ да го опредѣли къмъ кой видъ спада, къмъ кое семейство. Той като го погледналъ, казва: „Това е хъмбъкъ, значи не може да се опредѣли, това е ваша измислица. Не сѫществува такъвъ бръмбаръ.” Та сега често понятието за душата е такъвъ бръмбаръ, сборъ отъ функции, функцията е единъ процесъ. Следъ като се свърши този процесъ, свършва се и това дѣйствие. А душата е единъ непреривенъ процесъ въ свѣта. Пространството и времето въ природата се включватъ въ душата. Душата е пространствена и безъ друго е материална. Тя включва въ себе си пространството, включва въ себе си и времето, включва въ себе си всички форми, но и възприемането на тѣзи форми. Всѣка една форма представлява едно ограничено пространство, едно пространство, което може да се ограничи. Всѣко едно по-низше пространство може да се ограничи отъ по-висше пространство. Две точки ограничаватъ правата линия, или правата линия е една точка, която може да се движи къмъ друга точка. Тази права линия е толкова малка, че съ микроскопъ не може да я видишъ. Между две точки може да се вземе само една права линия. Има едно малко пространство между едната точка и втората. Но за да се движи извѣстна точка въ една посока, тази точка трѣбва да е разумна. Въ свѣта никой не може да образува движение, ако нѣма разумность въ себе си, движение вънъ отъ разумностьта не може да сѫществува. Дето има разумность, има движение, то е качество на разумностьта. Следователно по движението, по това въ каква линия и плоскость се проявява, ние можемъ да сѫдимъ за степеньта на тази разумность. Това сѫ вѣчни научни работи. Има извѣстни линии, които показватъ разумностьта И на човѣшкото лице има извѣстни линии, които показватъ добродeтeльта. Човѣкъ, който има такива линии, на него може безъ всѣкакъвъ записъ да му повѣришъ сто хиляди лева, единъ милионъ лева, той ще ги донесе точно навреме. Но у когото тази линия отсѫствува, той все ще намѣри едно извинение, на него не можешъ да разчиташъ. Върху тѣзи линии се обуславя физиогномиката. Тя изучава линиитѣ, плоскоститѣ въ човѣшкото лице и въ какво направление тѣ се движатъ, да кажемъ, носътъ въ какво направление се движи. И въ хиромантията е сѫщото, тя изучава основнитѣ линии на рѫката въ какво направление се движатъ. Линиитѣ на сърдцето се движатъ въ една посока, линиитѣ на ума се движатъ въ друга посока. Разни сѫ посокитѣ на движението. Хиромантикьтъ има извѣстни правила, по които изучава посоката и правилностьта на туй движение, той разрешава математически нѣщата Това е проста работа За примѣръ, човѣкъ когато се занимава съ научна работа той е много внимателенъ, ако е малко невнимателенъ, той може да обиди хората. Въ алгебрата и въ аритметиката има извѣстни правила; при нѣкои дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” се унищожаватъ, при други дѣйствия „плюсъ” и „минусъ” даватъ „минусъ". „Плюсъ” и „плюсъ” даватъ „плюсъ"; „минусъ” и „минусъ” пакъ даватъ „плюсъ” - правилото е едно. Но азъ казвамъ да вземемъ една такава задача: Имаме, да кажемъ, три лица; едното лице има да дава 25 лева, второто лице има да взима 25 лева отъ първото лице. А третото лице има да дава на друго лице 25 лева. Значи първото лице има „минусъ”, има да дава, второто има „плюсъ”, и третото има „минусъ”. Следъ като извършите това дѣйствие, ще кажете, че плюсъ и минусъ се унищожаватъ, но у двамата джобоветѣ ще бѫдатъ празни, а у втория ще има вече 25 лева. Значи знацитѣ се унищожаватъ, но числата не се унищожаватъ. Знацитѣ се смѣнятъ. Ако знацитѣ се смѣнятъ или се унищожаватъ, то е въ реда на нѣщата. Смѣна или унищожение значи, че извѣстенъ процесъ е станалъ. То е право. Но числата, силитѣ, чрезъ които природата функционира, тѣзи числа си оставатъ еднаква. Та азъ казвамъ, че има три вида числа, чрезъ които човѣкъ трѣбва да работи: рационални числа на физическото поле, рационални числа въ духовния свѣтъ, абсолютни или положителни числа въ Божествения свѣтъ. Въ рационалнитѣ числа процеситѣ на знацитѣ се смѣнятъ, а въ абсолютнитѣ числа не става никаква смѣна, тамъ нѣмаме никакви отрицателни числа, никакви отрицателни процеси. Въ духовния свѣтъ и въ физическия свѣтъ сѫществува поляризация - положителни и отрицателни числа, въ Божествения свѣтъ нѣма. Но сега не мога да ви разправямъ за този свѣтъ, той е бамбашка, особенъ свѣтъ. Ще кажете, какъ може да бѫде така. Тъй не може да се мисли. Не може да се пита, какъ може да бѫде това. Щомъ питашъ, ти си единъ невѣжа, нищо повече. „Какво нѣщо е любовьта?” Невежа си! Най-малкитѣ микроби, най-малкитѣ буболечици знаятъ, могатъ да държатъ дисертация за любовьта. Малкитѣ микроби знаятъ повече за любовьта а ти я отричашъ, доказвашъ я. Ти си въ знацитѣ. Понеже тебъ не тѣ обичатъ, ти мислишъ, че любовь нѣма. Щомъ тѣ обичатъ, има любовь. Ние казваме: „Нѣма любовь въ свѣта” - По отношение на насъ, ние се считаме като центъръ, по отношение на менъ нѣма любовь, а по отношение на другитѣ има любовь. Може по отношение на менъ да нѣма-свѣтлина, но по отношение на другитѣ да има свѣтлина Азъ може да съмъ въ нѣкое подземие, дето нѣма свѣтлина; другитѣ, които сѫ на повърхностьта, има свѣтлина за тѣхъ. Туй знание, което имате, къмъ него трѣбва да притурите това, което сте придобили. Казвате: „Тѣзи работи ние ги знаемъ.” Знание е да се приложи на твоята вѣра добродeтeль, за да бѫде твоята вѣра устойчива. Знание е придобитото богатство да можешъ да го запазишъ да остане въ тебе. За примѣръ, имашъ едно свѣто чувство; единъ день ти получишъ силата на любовьта и казвашъ: „Не искамъ нищо повече отъ това.” Мислишъ, че си разрѣшилъ въпроса. Не се минава единъ день, туй чувство изчезва. Какъ ще го докажешъ на хората? Ти си билъ готовъ на всички жертви за туй чувство и ето че тѣ поставятъ на кръстъ. Де остана това чувство? Сега си го изгубилъ, усѣщашъ една вѫтрѣшна празнота, едно вѫтрѣшно безсмислие. Нѣкой ти говори за любовьта, ти казвашъ: „Не ми говори.” Защото ти имашъ една опитность, изгубилъ си нѣщо много хубаво. Кѫде си го изгубилъ? Физически не е. Казвашъ, че си го изгубилъ. Може да се е изгубило въ пространството нѣкѫде, но на кое мѣсто е заминало то? Трѣбва ни единъ новъ езикъ за размишление понеже всѣкога, когато говоря за знанието, казвате: „Азъ това го зная.” Радвамъ се да знаемъ. Азъ бихъ желалъ всички да сте запознати съ висшата математика и тогава бихте говорилъ много по-добре. Бихъ желалъ всички да сте запознати съ геометрия и бихъ ви говорилъ за човѣшката глава, за човѣшкото тѣло, за човѣшкитѣ пръсти. Математически отношения има, пропорции има, уравновесяване на пръститѣ. Какви отношения иматъ линиитѣ, какъ и кога сѫ се образували? Минава презъ Изгрѣва единъ чужденецъ отъ високо произхождение, спира се при менъ и ме пита, иска да знае произхода на тази работа, какъ се е образувала. Казвамъ: Историята не помни, отъ памти-вѣка бѣше, преди да бѣше създаденъ свѣта, туй нѣщо сѫществуваше. „Туй учение какво е?” Туй учение е, отъ което всички религии, всички науки сѫ произлезли въ свѣта. Природата е поставила знанията на складъ но всичко е резултатъ. Тя е складирала всичко въ себе си, има закони, които могатъ да покажатъ какви сѫ резултатитѣ. Казвамъ, че природата е единъ резултатъ, една дѣятелность, която е почнала отъ преди милиони години, която служи за наша полза, за наше възпитание. После, ние трѣбва да се занимаваме съ силитѣ, които работятъ и които сѫ създали всичко туй. Трѣбва да знаете, че всички нѣща сѫществуватъ въ природата, тѣ сѫ складирани, и е хубаво да провѣрявате тѣзи факта Казвамъ на този чужденецъ: Ти си ражданъ при много добри условия, богати сте били, майка ти добра, баща ти добъръ, когато сѫ тѣ раждали сѫ били при добри условия. Ти вървишъ по линията на майка си, имашъ точно нейния характеръ. Казва: „Точно така е.” Майка ти е такава, ти си такъвъ. Казва: „Откѫде знаешъ?” Това се провѣрява по особени закони, става една магия, има извѣстни правила. Тѣзи нѣща сѫ елементарни работа Доказвамъ му, че нѣщата въ природата сѫ отбелязани. Азъ чета въ природата, твоето ражадане е отбелязано. Индуситѣ казватъ, че е записано въ акашовитѣ книги. Чета азъ на еди-коя си страница, еди-кой си роденъ на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъвъ е баща му, майка му всичко чета. Какви чудесии има записани въ природата! Записано е всичко въ книгитѣ й. И въ България има записани акашови записки. Навсѣкѫде мога да чета. По листата на дърветата мога да чета какви родове сѫ минали, какви племена сѫ минали: хуни, готи, остготи, всичко е отпечатано на листата; по българскитѣ камъни е отбелязано какви войни сѫ се водили, какви животни сѫ живѣли. И на Сѣверния полюсъ всичко туй го има написано. Ако българитѣ можеха да извадятъ всичко това, щѣха да бѫдатъ най-учениятъ народъ. Това е една история, каквато свѣтътъ не е виждалъ. А при това българитѣ минаватъ за много простъ народъ. Нѣкой пѫть ни питатъ защо ходимъ по планинитѣ. Азъ ходя по планинитѣ да чета какво е писано по тѣзи планини и скали, цѣла архива има. Нѣкои работи, които ми трѣбватъ, ги чета, които не ми трѣбватъ, не ги чета. Сега, онѣзи религиозни хора казватъ: „Това е природа, това е работа на дявола.” То не е така. „Ти ще горишъ.” Отъ Бога кое е? Ако туй, което е въ природата, е отъ дявола, значи и човѣкъ е отъ дявола. Той е съгрѣшилъ. Защо се казва въ Писанието, че всичко въ лукаваго лежи. Ако е така, де ще намѣримъ Божественото? То е логическо заключение. Не е право. Има нѣщо отъ дявола, не го отричамъ. Но туй, че всичко е отъ дявола, и то е много. Ето какъ азъ опредѣлямъ нѣщата. Когато вършишъ нѣщо споредъ закона на вѣрата, по Бога, ти нѣма да мислишъ; ще свършишъ работата безъ да мислишъ, че като я свършишъ, тогава ще мислишъ. По Бога тъй седи. Законътъ е такъвъ. По човѣшки като вършишъ една работа, много ще мислишъ, а като я свършишъ, нѣма да мислишъ. Сега хората като вършатъ Божията работа, се напъватъ, много мислятъ, а като я свършатъ, никакъ не мислятъ. Като вършатъ човѣшкитѣ нѣща, никакъ не мислятъ, а като свършатъ работата, казватъ: „Втасахме я. Какво трѣбва да правимъ сега?” Казвамъ: Измѣнете този процесъ. Не мислете въ Божиитѣ работи, мислете въ човѣшкитѣ работи. Върху свършенитѣ Божии работи мислете, върху свършенитѣ човѣшки работи не мислете. Преди да си свършилъ една човѣшка работа, трѣбваше да мислишъ много. Следъ като я свърши, не мисли повече. Питамъ: следъ като си ялъ едно ядене и остане празна паница, какво ще мислишъ, че трѣбва да я миятъ, нѣма какво да мислишъ. Следъ като си разбилъ касата, какво ще мислишъ? Може да мислишъ, докато има пари въ нея, за обраната каса какво ще мислишъ. Азъ говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислимъ отвлѣчено. Хората сѫ смѣшни. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ на строгата наука. Питамъ: Като умре онзи кѫде отива? Туй, въ което ти вѣрвашъ, може да зачекнешъ този въпросъ. Казвашъ: Този човѣкъ умре. Тукъ бѣше той, кѫде отиде. - Логически въпросътъ не е поставенъ както трѣбва. Казвамъ: ето тукъ имаше човѣкъ. Кѫде отиде той? Пъкъ има нѣща, по които той самъ се издава. Ако той каже, че вѣрва въ другия свѣтъ, ще го считатъ за будала. Онзи, който не вѣрва, той е дважъ по будала. Когато управляватъ богатитѣ хора, който е богатъ, е почетенъ човѣкъ. Тогава не съжалява, че е богатъ. Ако единъ день дойде да управляватъ сиромаситѣ, тогава който е богатъ, ще вземе положението на сиромаха, а сиромаситѣ ще заематъ положението на богатитѣ. Тогава всички ще се хвалятъ съ своята сиромашия, а сега казватъ: „Ти знаешъ ли, азъ съмъ богатъ човѣкъ, разполагамъ.” Това сѫ относителни нѣща. Сиромашията и богатството, това сѫ научни термини, смѣнятъ се „плюсъ” съ „минусъ”. Богатството и сиромашията показватъ само процеси на човѣшкия умъ. Когато човѣкъ поумнява, той богатъ става; когато човѣкъ оглупѣва, той сиромахъ става. Азъ взимамъ богатството и сиромашията въ този смисълъ, вѫтрешни промѣни има. Не мисля, че ставашъ богатъ, когато тѣ товарятъ като единъ конь, който носи злато, или че ставашъ сиромахъ, когато тѣ разтоварватъ. Азъ взимамъ богатството като резултатъ на човѣшката разумность. Въ този случай богатството показва степеньта на човѣшкото развитие. Такъвъ единъ богатъ човѣкъ никога нѣма да изневѣри съ своето богатство. Щомъ има добродeтeль, приложена на вѣрата, той никога нѣма да тѣ изнасили съ своето богатства. Онзи, който се готви за кандидатъ за богатия, той непремѣнно трѣбва да има това качество. Защото ако нѣма това качество, той богатъ не може да стане. Сега, да приведа тѣзи нѣща въ по-ясна форма. Всѣки здравъ човѣкъ е богатъ. Като ядешъ, приятно, ти е, доволенъ си, дори веселъ можешъ да бѫдешъ. Всѣки човѣкъ съ разстроенъ стомахъ е сиромахъ. Ще е сгушенъ, не е тъй както трѣбва. Виждамъ, че сиромаситѣ хора сѫ болни хора. Казва: „Не може тази работа, азъ нищо не струвамъ.” Ходи смирено. За него е тази поговорка на дѣдо Славейковъ: „Покорна главица остра сабя не сѣче.” Коя е покорната глава, която сабя не сѣче? Разумната глава сабя не я сѣче. Тъй бихъ го превелъ азъ: разумната глава, добрата глава, главата на единъ светия, главата на Христа, не може да падне отъ рамената му. Туй разбирамъ азъ „покорна глава сабя не сѣче.” Разумната глава сабя не я сѣче никога. Сега, това е изводъ. Този български писатель, когато е писалъ тия нѣща, той е ималъ тази идея, но я е изразилъ по другъ начинъ. Значи той разумѣва, че нѣма какво да се разправя съ хората. Една малка срѣща има той съ тѣхъ. Разумниятъ ще го биятъ, това-онова, и най-после казва: „Може да правите каквото искате, азъ нѣма да се противя.” Разуменъ е този човѣкъ. Та казвамъ: Добродeтeльта е една основа, върху която трѣбва да туримъ всѣка човѣшка вѣра, за да стане стабилна, което произтича отъ дълбочината на човѣшкото сърдце, отъ дълбочината на човѣшкия умъ, на туй, което ти си опиталъ. Тъй щото идеята за Бога не е отвлѣчена идея, но у човѣка има едно разумно съзнание, което го ограничава. Въ всѣки даденъ моментъ то тѣ упѫтва какво трѣбва да правишъ. Ти искашъ да направишъ нѣщо нѣщо дълбоко въ тебъ ти казва: „Почакай малко.” Ама времето. – „Почакай малко.” Ама условията, хората. - „Почакай малко.” Ако почакашъ, всичко ще се оправи, ако не почакашъ, не го послушашъ, ти ще се объркашъ. Туй, което ти казва, то е Божественото вѫтрѣ. Богъ всѣкога говори на човѣка. Дотогава, докато ти си разуменъ, туй Божественото въ тебъ ти говора. Не го слушашъ, отидешъ да направишъ едно престѫпление - туй Божественото тѣ хване, разтърси тѣ хубаво. Нека тѣ разтърси. Хване тѣ ревматизъмъ въ краката. Туй Божественото казва: „Ти нѣмашъ право да буташъ този човѣкъ.” Съвременната статистика показва, че всички събития въ свѣта ставатъ по единъ опредѣленъ законъ. Войнитѣ ставатъ по опредѣленъ законъ, умиранията ставатъ по опредѣленъ законъ, финансовитѣ кризи ставатъ по опредѣленъ законъ, ражданията ставатъ по опредѣленъ законъ. Въ Англия има единъ уменъ човѣкъ, астрологъ, който взелъ вѣрни данни отъ десеть града въ страната и статистически изчислилъ за десеть години колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Следъ това за следващитѣ десеть години опредѣлилъ колко момчета и колко момичета ще се родятъ. Това станало, съ едно малко различие отъ нѣколко единици. Законъ е това. И този господинъ отива още по-далече: той изчислява отъ една лотария кои номера ще печелятъ и кои нѣма да печелятъ. Той ги познава, но не злоупотрѣбява съ това знание, не го прилага за себе сѫ. Англичанинъ е той, никога не си позволява да забогатѣе съ своето знание. За другитѣ не го прилага, и за себе си не го прилага. Ако си позволи за себе си да го приложи, той ще изгуби това знание. Сега, азъ не искамъ да ви убѣждавамъ, че такова знание има. Строга е тази наука. Говоря ви само за изяснение. Ако съвременнитѣ учени хора можеха да обявятъ това знание правилно, биха облекчили живота на хората съ тази наука въ всичкитѣ нейни приложения, въ всичкитѣ нейни отрасли, които сѫществуватъ. Може да се помогне на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, или на човѣшката душа и човѣкъ да прекара живота си по-сносно. Всички съвременни страдани произтичатъ отъ факта, че въ свѣта се раждатъ повече хора, отколкото трѣбва. За тия хора нѣма приготвени провизии. Онѣзи, които сѫ на земята, не сѫ готови да ги посрѣщнатъ като добре дошла Тѣзи, които сѫ дошли, сѫ взели всичкото богатство за себе си, и когато дойдатъ тия, за които не е приготвено, и тѣ ще помислятъ за себе си. Въ Лондонъ има повече отъ 50 хиляди души - цель единъ български градъ - кѫдето е най-голѣмата мизерия, най-голѣмиятъ упадъкъ, който човѣкъ може да види. Тамъ можешъ да отидешъ само съ стражарь. Ако отидете въ този кварталъ и влѣзете, да речемъ, като артистъ, като излезете дрехитѣ ви ще бѫдатъ нашарени съ каль. Това сѫ хиляди недоволни хора. Какво ще кажете? Ако отидете въ Америка това не е за осѫждане на американцитѣ, тѣзи хора които сѫ тъй сърдечни - и тамъ ще намѣрите милиони синове и дъщери далече отъ майкитѣ си, ще ги видите като на бойно поле, дошли въ Ню-Йоркъ и Чикаго да забогатѣятъ; съ въшкитѣ си дошли, но сѫ забогатѣли, кой по какъвто начинъ е могълъ. То е единъ упадъкъ; и затова трѣбва знание. Ние, съвременнитѣ хора не сме почерпили знание отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове и цивилизации, на миналитѣ култури, които сѫ сѫществували. Ние сме забравили и искаме да повторимъ пакъ сѫщитѣ страдания. Нѣкой пѫть казваме, че човѣкъ трѣбва да страда. Азъ съмъ съгласенъ съ разумнитѣ страдания, но не съмъ за глупавитѣ страдания. Да се избиватъ хората за нѣкаква велика цель или преобразувание, разбирамъ, но да се избиватъ безразборно, за нищо, това не разбирамъ. На съвременнитѣ хора сѫ дали една привилегия, която е чисто Божествена: тѣ мислятъ, че иматъ право да убиватъ човѣкъ. Тогава върнете се при Мойсѣевия законъ. Споредъ него, човѣкъ ако събира сѫчки въ сѫботенъ день, трѣбва да се убие съ камъни. Туй е по буквата на нѣщата. Съ това не се разрешаватъ въпроситѣ. Ние, съвременнитѣ хора живѣемъ по този законъ на Мойсѣя. Христосъ казва: „Иде време, и сега е, всѣки, който би убилъ, да мисли, че служба принася на Бога.” Хората, които вѣрватъ въ Бога, които проповѣдватъ Бога, казватъ: „Този е врѣденъ, да се премахне, той ще разврати свѣта.” Свѣтътъ не се развращава сега, но падението на свѣта се дължи на една обща причина. Не е тъй причината, както се тълкува. Когато хората дойдатъ до сѫщото мѣсто, дето сме паднали, и отъ тамъ се започне едно повдигане постепенно, все ще има положителенъ резултатъ. Ние вървимъ по една крива линия въ една орбита цѣли 8 хиляди години. Наближаваме да направимъ единъ полукрѫгъ. Ние ще дойдемъ по закона на инволюцията въ тази точка, дето сме паднали и по закона на еволюцията ще дойдемъ до противоположната точка и ще имаме другъ Изгрѣвъ. Ще дойде възходътъ, спасението на цѣлото човѣчество. Като минемъ този пѫть, отъ сегашния грѣхъ нищо нѣма да остане. Ще бѫде както при гѫсеницата, която яде листа и осакатява дърветата; като дойде до противоположния полюсъ, веднага щомъ тази гѫсеница се превърне на пеперуда, тя престава да яде листа. Дърветата казватъ: „Слава Богу, отървахме се.” Мнозина, които вѣрватъ, които иматъ знание, които иматъ добродетели, сѫ въ друга степень на развитие, но мнозинството се мѫчи въ съмнѣния. Не сме свободни отъ злобата, омразата, не сме свободни отъ завистьта. Даже онѣзи, които вѣрватъ, не сѫ свободни. Трѣбва да се освободимъ! Това е истинската наука - да се освободимъ. Като срѣщнемъ единъ човѣкъ, да видимъ, че той е свободенъ отъ всички тѣзи минали наслоявания на човѣшката душа. И тогава, ако ние образуваме едно управление отъ такива възвишени хора въ една държава, съвсѣмъ други закони ще има, друго царство ще има. Ако професоритѣ сѫ такива въ единъ университетъ, ако учителитѣ сѫ такива, съвсѣмъ по другъ начинъ ще се възпитаватъ хората. Раждането и възпитанието на хората по съвсѣмъ другъ начинъ трѣбва да върви. Ако хората въ свѣта вървятъ тъй, както сега вървятъ, нѣма никакво избавление, нѣма изгледъ за подобрение. Черната раса показва мѣстото на човѣшкото падение. Човѣшкиятъ оттенъкъ, краската е дошла на човѣшкото лице на мѣстото, дето човѣкъ е падналъ. То е равноденствие на човѣшкото падение. Човѣкъ не пада въ пролѣтьта на своя животъ, но той е падналъ въ есеньта на своя животъ, въ септември, въ туй равноденствие. Следователно цѣлото падение е на земята. Ние наближаваме вече туй равноденствие, оставатъ ни още до него две хиляди години. Научно ви говоря. Оставатъ още две хиляди години, но пролѣтьта е вече толкова близо, че всичко се топа. Две хиляди години оставатъ до това равноденствие. Тогава ще има знамена, пѣене, веселие, такава радость, каквато досега не сте виждали никога. Две хиляди години, това сѫ два дни; две хиляди години човѣшки, това сѫ два дни - не Божествени, въ на духовния свѣтъ. То зависи отъ интензивностьта на мисъльта. Азъ съмъ привеждалъ и другъ пѫть примѣра за онзи отшелникъ, който търсѣлъ Бога 30 години, дошелъ до старини и казва: „Толкова време търсихъ Бога и не съмъ Го намѣрилъ. Вече остарѣхъ, кѫде да ида, какво да правя!” Единъ ангелъ му казалъ: „Ела съ менъ, ти не си избралъ хубаво мѣсто. Ела съ менъ!” Завежда го на едно мѣсто, показва му една дупка и му казва: „Оттамъ ще гледашъ онзи свѣтъ, погледай и после ела при менъ.” Онзи, стариятъ човѣкъ гледалъ 250 години и когато ангелътъ го повикалъ, той казва: „Чакай да погледамъ, азъ едва погледнахъ, много си нетърпѣливъ!” „Че ти гледашъ вече 250 години!” 250 години гледа и му се видѣло като единъ мигъ. Това е до интензивностьта на свѣтлината въ човѣшката мисъль. Ние вземаме духовния животъ въ положителенъ смисълъ. За да се подобри животътъ ни, по нѣкой пѫть искаме да станемъ богати, да станемъ свѣтии, да станемъ щастливи, искаме това-онова. Но другъ начинъ има за живѣене въ свѣта. Азъ казвамъ: Има единъ методъ, който всички трѣбва да спазваме, той е еднакво валиденъ за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъль, която е въ душата ти, онова което иска отъ тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъль. Колкото и да е малка тази Божествена мисъль, изпълни я, глава нѣма да тѣ боли. Тя ще опредѣли една нова епоха въ твоя животъ. Като дойде една Божествена мисъль, не отказвай - изпълни я, за да не се роди единъ день съжаление. Ние мязаме на другъ единъ българинъ, който билъ беденъ. Жена му казвала: „Яде ми се медъ.” „Ще купимъ, жена” „Яде ми се пилешко.” „Ще купимъ, жена.” Тя това искала, онова искала, и той все купувалъ. Тя умрѣла и тогава той взелъ да раздава за Богъ да прости, да си вкуси жена му. Следъ като умре човѣкътъ, тогава ние подаваме за Богъ да прости, а докато е тукъ, остава съ едно незадоволено желание. Той казва: „Ще купимъ”, а като умрѣ тя, другитѣ ще ядатъ. Ние, следъ като сме отказали на една Божествена мисъль, другитѣ, непотрѣбнитѣ мисли ще ги угостимъ, дано Богъ се задоволи съ тѣхъ. Споредъ менъ има едно правило. Ако ти не нахранишъ жена си, никого не можешъ да нахранишъ. Ако ти съ жена си не си водилъ единъ добъръ животъ, съ никого не можешъ да водишъ единъ добъръ животъ. За менъ това е едно правило, за другитѣ дали е правило, не зная. Като казвамъ, „жена ти”, нѣмамъ предвидъ твоята избраница, но тази жена, съ която си роденъ, съ която ти си слѣзълъ отъ небето. Човѣкъ е слѣзълъ отъ небето съ жена, той не е излезълъ самъ. Онзи мѫжъ, който е слѣзълъ отъ небето безъ жена, той е единъ изгнаникъ, никаква култура не може да има, нищо не може да му се обѣщава. Казвамъ: Ти си изгнаникъ, да се върнешъ назадъ и да вземешъ жена си! Когато Христосъ бѣше при кладенеца, на тази жена, самарянката, Той каза: „Иди и повикай мѫжа си.” „Кой отъ тѣхъ?”, запита тя. Той й каза: „Право казвашъ, петь мѫжа си имала, и този, който сега имашъ, и той не ти е мѫжъ.” Нѣма го мѫжътъ. Казва нѣкоя жена: „Не ми върви”, - Мѫжътъ го нѣма. Да дойде този мѫжъ, безъ него нищо не може. Сега, отъ гледището на жената, когато на мѫжа не му върви, казвамъ: Жена ти я нѣма, децата ги нѣма. Слушай, иди и вземи жена си да дойде и тя. Единственитѣ две велики величини, съ които небето работи, това сѫ мѫжътъ и жената. Единственитѣ фактори за насаждането на нѣкаква култура, това сѫ мѫжътъ и жената. Вторитѣ фактори сѫ братътъ и сестрата. Третитѣ фактори сѫ Учителитѣ и ученицитѣ. Най-после, накрая на опашката сѣдятъ господаритѣ и слугитѣ. Но факторитѣ сѫ мѫжътъ и жената. Когато се образува това правилно отношение, ще се разбере, какво нѣщо е жената и какво нѣщо е мѫжътъ въ своята чистота; не въ това състояние, въ което ги виждаме сега да живѣятъ въ своята нехигиенична кѫща, но мѫжътъ и жената които живѣятъ въ своята хигиенична кѫща или въ своя просвѣтенъ умъ, въ своето просвѣтено сърдце, въ своята благородна воля. Мѫжътъ съ своето просвѣтено съзнание, това азъ наричамъ мѫжъ и жена. Човѣкъ може да прави нѣкой опитъ въ свѣта, то е външното проявление на тѣлото. Мекотата и силата на тѣлото, това сѫ нѣща относителни. Има една вѫтрѣшна мекота. Въ мекотата има животъ, въ силата има растене. Животътъ, за да се завърши, непремѣнно трѣбва да има мекота. Тъй трѣбва да се развива. Безъ мекота животътъ не може да се развива, но и безъ сила растене не може да има. Растенето става въ силата. Следователно, за да поддържашъ живота си, трѣбва да бѫдешъ мекъ; за да расте твоятъ животъ, да прогресира, трѣбва да бѫдешъ силенъ. Сега ние измѣняме тия условия. Ние искаме съ своята мекота да накараме животътъ да върви. То не може. „Приложете на вѣрата си добродeтeль.” Добродeтeльта, това е едно отъ основнитѣ разбирания, и човѣкъ трѣбва да се интересува отъ себе си. Съвременнитѣ хора би трѣбвало да се интересуватъ, да изучаватъ своя организъмъ, своето сърдце, своята глава, даже да изучаватъ формитѣ. Като се пипне косата на човѣка, може да се познае дали той прогресира, или регресира. Само като се пипне косата, може да се знае вече какво представлява даденъ човѣкъ. Нѣкой пѫть косата се нахохори нагоре, нѣкой пѫть улегне, когато е нахохорена, много електричество има, сила има, а когато косата е много улегнала, човѣкъ е мекъ. Само съ мекота не става, както и съ сила само нищо не става. Нѣкой пѫть косата може да е нахохорена, повдигната, нѣкой пѫть може да е гладка, да има пѫть. Ако ти вчешешъ косата си, оставилъ си да има пѫть, но косата ти не се подчинява, това значи, че умътъ е много напрегнатъ, и че ти само донѣкѫде се подчинявашъ на своитѣ дѣди и прадѣди. Тъй казва дѣдо ти, баба ти - тѣ сѫ дошли и се проявяватъ. Кѫдрава е косата ти, ти искашъ гладка коса, а тя е кѫдрава; нѣкой пѫть косата на баба ти е мека, тя признава само туй, което е било въ миналото. И така е съ цѣлото наше лице, очитѣ ни, ушитѣ ни - ние още не сме господари на себе си, ние сме още наемници на чужди нѣща. Носътъ ти не е твой, очитѣ ти не сѫ твои, вѣждитѣ ти не сѫ твои, сърдцето ти не е твое, всичко ти е дадено подъ наемъ. Питамъ: Де е човѣкътъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който има свои нѣща. Когато умътъ е свободенъ, сърдцето свободно, волята свободна, човѣкъ е свободенъ и прави различие между своитѣ желания. А ако нѣкой пѫть не е свободенъ, то е въ ущърбъ на самия него, азъ не говоря за това, но той вѣрва въ своята свобода. Въ една държава въ Африка, въ Либерия, се констатира преди 3 години робство. Онѣзи роби, които сѫ ходили въ Америка, сѫ подчинили другитѣ негри. И други се намѣсватъ. Цѣли села се изтрѣбватъ, продаватъ се хората и английскитѣ вѣстници пишатъ за робството въ Либерия. Въпросътъ се отнася до Обществото на народитѣ. Казвамъ: Ето една задача на Обществото на народитѣ. Виждатъ, че има една дисхармония и търсятъ начинъ да се освободятъ отъ нея. Не е лесно да се възпита човѣкъ. Тия хора не сѫ всѣсилни, тѣ иматъ всичката добра воля, но съ какви срѣдства ще ги заставятъ да изпълняватъ законитѣ? Тѣ иматъ силата да ги заставятъ да изпълнятъ тия закони. Ние мислимъ отъ наше гледище, че нѣкои работи изведнъжъ могатъ да станатъ. Нѣкой българинъ казва: „Да ме направятъ менъ министъръ, ще ги избеся всичкитѣ!” Това никакво разрѣшение не е, да избесишъ хората. Другъ казва: „Азъ ще ги изколя всичкитѣ!” Не става така. Така не се разрешава въпросътъ. Казвамъ: При съвременното възпитание трѣбва да се предизвикатъ най-първо всички онѣзи възвишени мисли, ония благородни чувства у религиознитѣ хора. Чудя се на коравосърдечието на религиознитѣ рѫководители. Азъ за примѣръ съмъ въ България толкова година и досега на менъ се приписватъ какви ли не нѣща, отъ съвсѣмъ други съображения. Тѣ мислятъ, че азъ имамъ нѣкаква задна цель, да изтикамъ поповетѣ и владицитѣ. Азъ нѣмамъ никаква такава цель! Свѣтътъ не съмъ го създалъ азъ, той си има свой господарь. Не сѫ само българитѣ, които разрешаватъ въпроситѣ. Има англичани, французи, американци, руси, италианци, сърби, японци, китайци, това сѫ повече отъ два милиарда хора, които разрешаватъ въпроситѣ въ свѣта. Окултиститѣ казватъ, че има още 58 милиарда други човѣшки души които разрешаватъ въпроситѣ. Ще кажете, кога сѫ ги броила. Не зная кога сѫ ги броила. Има кой да ги брои. Въ невидимия свѣтъ всѣки десеть години ги броятъ. Та статистиката казва горе-долу това. Преди десеть години ако сѫ били 60 милиарда, следъ десеть години ще се увеличатъ. Тия данни не ги измислямъ азъ, това сѫ учени хора, които казватъ, че толкова души сѫществуватъ. Дали вѣрвате или не вѣрвате, то е другъ въпросъ. Туй, което сѫществува въ природата, то си сѫществува, независимо отъ това дали ти вѣрвашъ или не вѣрвашъ. Ако слънцето грѣе, то и грѣе, независимо дали ти вѣрвашъ или не. Човѣшката душа сѫществува, дали ти я признавашъ или не, тя упражнява влияние върху тебе. Човѣшкиятъ духъ сѫществува, дали ти вѣрвашъ или не, може да става въпросъ. Душата е всичко въ свѣта. Тя е жената, онази жена, за която азъ говоря. Човѣшката душа я отричатъ, казватъ, че нѣмало душа въ свѣта Ако въ свѣта нѣма душа, съвременната култура е осѫдена на смърть. Иде тя въ свѣта иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както свѣтътъ никога не е виждалъ. Никога откакъ е създадена, не е слизала една душа съ по-голѣма тържественость, отколкото тази душа която сега иде. Ще ви приведа единъ примѣръ, който е станалъ може би преди повече отъ десеть години въ единъ градъ въ Англия. Единъ пчеларь молилъ да му изпратятъ една царица пчела. Той писалъ въ една фирма, откѫдето му отговарятъ, че царицата пристига. Веднага това се пише въ вѣстницитѣ въ града всички вѣстници пишатъ, че царицата пристига. Излизатъ съ знамена, съ вѣнци, съ цвѣтя. Най-после виждатъ едно малко куфарче. Единственъ случай една малка пчелна царица да бѫде така посрѣщната. Всички удрятъ на смѣхъ. Казвамъ: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видятъ хората тази, която е била причината за тѣхното сѫществуване – душата. Тя е, която ги е избавила отъ всички тѣхни нещастия. То е човѣшката душа. И горко на оногова, който не вѣрва въ нея. Да вѣрвашъ въ любовьта на твоята душа която иде! Въ Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ.” Нѣма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голѣмото тържество въ свѣта. Сега ние седимъ и мислимъ за второстепенни работи, колко ще живѣемъ. Ако вѣрвашъ въ душата си, вѣчно ще живѣешъ. Ако я отричашъ, 40 ÷ 50 години, до 120 години ще живѣешъ, следъ туй ще станешъ робъ на земята, робъ на растенията. Тѣ ще тѣ разкѫсатъ, ще тѣ изядатъ, отъ тебе нѣма нищо да остане. Въ Варненско единъ вълкъ си позволилъ лѣтно време да влѣзе въ едно голѣмо стадо говеда че хваналъ едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичкитѣ говеда и съ рогата си удряли вълка и го разкѫсали. Говедата казватъ: „Този нехранимайко, не го е срамъ!” Азъ не зная какво би станало съ съвременнитѣ хора които отричатъ човѣшката душа. Най-голѣмиятъ позоръ на съвременната култура е отричането на човѣшката душа. Тамъ именно е всичкото. Когато човѣкъ е падналъ, нищо нѣма въ него. Човѣшката душа навсѣкѫде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Богъ дихание на животъ въ ноздритѣ на човѣка и той стана жива душа.” Казалъ. Богъ отъ себе си дума и Неговото Слово внесло животъ навсѣкѫде. Въ насъ душата - е туй, разумното. Азъ сега говоря за онова вѣрую, до което ние сме достигнали. Всички хора сѫ имали свое вѣрую споредъ степеньта на своето развитие. Въ сегашния, 20-ти вѣкъ работи едно просвѣтено разбиране за душата, едно просвѣтено разбиране за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, или - да знаешъ какъ да постѫпишъ. Сега, ние ще кажемъ, че Христосъ училъ това, училъ онова. Не зная колко отъ учението на Христа се изпълни. Христосъ на земята ще дойде, но Той нѣма да дойде, както вие мислитѣ. Сега човѣшката душа иде да ревизира онова отъ учението на Христа, което е приложено. Тя ще дойде, това е човѣшката душа, която иде. „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.” - това е човѣшката душа. Това е обективната страна на Бога. Въ нея ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Всѣки има право да каже: „Азъ имамъ душа, значи въ менъ сѫществува това безсмъртното и никой нѣма право да ме ограничава.” Казвамъ: „Ти имашъ право да живѣешъ, ти имашъ право да бѫдешъ свободенъ въ душата.” Едновременно душата казва на богатия: „Ти бѫди мекъ, справедливъ.” На бедния казва: „Ти бѫди свободенъ да работишъ, бѫди достоенъ затова, което иде, на тебъ ще дамъ това.” Единъ день душата ще даде на всичкитѣ души това, което желаятъ. Нѣма да остане нито единъ незадоволенъ, нѣма да остане нито едно сѫщество, което е очаквало нѣщо и да остане онеправдано. Като дойде това равенство, може би следъ две хиляди години ще бѫде. Ако не стане тогава, като ме намѣрите, питайте ме. Тъй сѣдятъ работитѣ, азъ не мога да ги укривамъ. Казвамъ: десеть години. Всѣка моя година е равна на 200 години. Азъ употрѣбявамъ „десеть години”, защото „десеть” е едно щастливо число, а ако кажа „две хиляди години”, това е едно нещастно число. Единственото щастливо число за менъ е десеть години. Затова го казвамъ на хората Ако кажа „20 ÷ 30 години”, това сѫ нещастни числа. Азъ познавамъ всѣко едно число. Следъ две хиляди години - значи следъ сто години това ще бѫде. Затова, приготвѣте знамената. Отсега ги приготвѣте, че като дойде този день, само ще ги вдигнете. Две хиляди години, това сѫ два дни. Може да се каже, че следъ два дни най-после всичко това ще бѫде. Човѣкъ не трѣбва да взима миналото за идеалъ, но трѣбва да мисли за бѫдеще, когато всичко ще се реализира. Всичко онова, което човѣкъ ще реализира, то е вложено въ неговата душа, той го има. Миналото и бѫдещето, това сѫ условия, при които човѣшкитѣ души могатъ да се разкриятъ. Човѣкъ трѣбва да познава физиогномиката. Но ако всички бѣхте физиогномисти, щѣхте да се хванете за коситѣ. Ако сте ясновидци, вие ще видите такива страшни работи, ще можете да четете човѣшкитѣ мисли, ще има такива дандании, спорове, ще се хванете за коситѣ, ще бѣгате, ще идете въ гората. Ако видите какво мисли синъ ви, дъщеря ви за васъ, приятелитѣ ви - ще благодарите на Бога, че не сте ясновидци. Но задъ тази тъмнота седи една свѣтла страна, туй е привидно само така. Човѣкъ, който е станалъ ясновидецъ отъ Божественъ погледъ, той трѣбва да излезе извънъ рамкитѣ на земята, да види онѣзи свѣтли души, да каже: „Това е човѣкътъ.” Всѣки отъ васъ познава, че .има свѣтли души. Туй, което ние наричаме съвѣсть у човѣка, това сѫ свѣтли души, които знаятъ работата и казватъ: „Не прави това, ще спънешъ своето развитие.” Първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ човѣшкия духъ като Божественъ; трѣбва да вѣрва въ човѣшката душа като Божествена; трѣбва да вѣрва въ човѣшкия умъ като Божественъ и трѣбва да вѣрва- въ човѣшкото сърдце като Божествено. Въ какво трѣбва да вѣрва? Въ човѣшкия духъ, но не тъй както се проявява привидно. Човѣшкиятъ духъ - това е, което е най-възвишено, най-благородно. Азъ разбирамъ, това е човѣкътъ, който го носи. Въ човѣшкия духъ, въ човѣшката душа, въ човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, въ всѣки едного отъ васъ трѣбва да има желание да се развивате; да бѫдете меки, да бѫдете едновременно и силни. Та човѣкъ е това новороденото, което се ражда. Човѣкъ нито е още духъ, нито е още душа, нито е още умъ, - нито е още сърдце, той се нарича „азъ” - новороденото дете, на което човѣшкиятъ духъ служи, на което човѣшката душа служи, на което човѣшкиятъ умъ служи и на което човѣшкото сърдце служи. Това е бѫдещиятъ човѣкъ. Това е бѫдещиятъ човѣкъ, и ако искате да знаете, туй е малкото сѫщество на Истината. Вѫтрѣ въ битието човѣкъ не е още духъ. Защото се казва въ Писанието: „Ще изпратя Духа си и ще оживѣятъ.” Казва се още: „Направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое” - Богъ изпраща духа, душата, ума и сърдцето да служатъ. Туй е Азътъ, а всички тия помагатъ за нашето развитие. Туй, малкото „азъ” не е гражданинъ на земята. Единъ день, когато ние се сѫбудимъ, когато минемъ границата на земята, когато минемъ отъ смъртьта къмъ безсмъртието, оттамъ ще дойдемъ въ общение съ ума и сърдцето, ще дойдемъ на тази земя, която нѣма да бѫде такава каквато е сегашната. На всѣки ще му бѫде приятно да живѣе, колкото иска на нея. Тогава нѣма да има тия противорѣчия, които сега сѫществуватъ. Но не трѣбва да пренебрѣгвате настоящето. Настоящето е условие, а. бѫдещето - цель, която трѣбва да се постига. Ние искаме да постигнемъ тази цель - много работи трѣбва да работимъ. Трѣбва да се радвате, че имате условия. Едва започвате да учитѣ въ свѣта. Предъ васъ седи едно велико бѫдеще. Отсега нататъкъ вие ще служитѣ, ще срѣщате онѣзи великитѣ хора. Вие още не сте били въ нѣкоя обсерватория да видитѣ небето какво представлява, гледано съ нѣкой телескопъ. Вие не сте били въ лабораторията на нѣкой химикъ, когато той борави съ елементитѣ, въ лабораторията на нѣкой физикъ, който сега прави опити за постигането на минусъ 270° студъ, дето мислятъ, че животътъ престава. Вие не сте били въ онѣзи области на окултната наука, дето могатъ да правятъ пѫтешествия извънъ земята. Окултната наука е една отъ онѣзи науки, въ която знаятъ методитѣ и пособията, по които човѣкъ може да Отиде на земята, на слънцето, на мѣсечината, на Сириусъ. Най-напредъ може да отиде до слънцето и оттамъ нататъкъ може да пѫтува дето иска. Това е наука. Нито единъ отъ васъ не е ходилъ на слънцето, нито единъ отъ васъ не е ходилъ на мѣсечината. И ако сте ходили, може би сте забравилъ. Но казваме: реално е това - човѣкъ се е родилъ и ще умре. Не въ свѣта той трѣбва да стане гражданинъ на онова велико Божествено Царство съ всички тѣзи възвишени сѫщества, дето може да се оправи, да черпи знания и поука. Всѣки день като си погледнешъ рѫката, да знаешъ каква работа има да вършишъ, да знаешъ колко години ще живѣешъ, да знаешъ ще стане ли нѣщо отъ тебе или нѣма да стане. Какво е опредѣлено въ живота ти? Сега погледнешъ, кажешъ: „Я ми кажи нѣщо.” Мѫчно е. Има нѣщо, което не е опредѣлено да се каже, Въ рѫката сѣдятъ такива велики тайни! Ако ги знаете, сърдцето ви ще бѫде радостно. Написани сѫ хиляди нѣща. Но тия нѣща, умре ли човѣкъ, изгнива и рѫката му, всичко отива. Погледнешъ си рѫката и казвашъ: „Нѣкои линии има начертани на рѫката отъ много работа, отъ много страдания.” Не, отъ много работа не се образуватъ линии. Тѣзи линии на рѫката сѫ образувани отъ много висши сѫщества. Това е геометрия. За създаването на човѣшката рѫка сѫ работили такива възвишени сѫщества, каквито даже и не подозирате. Тѣ сѫ употрѣбили усилия да се начертае човѣшката рѫка, да се построи красива, да се начертаятъ линии и знаци съ голѣмо вѫтрѣшно значение. Всичкото това Царство отъ живи души, тѣ сѫ въ тѣлото. Тѣзи живи клѣтки да ги накарашъ да начертаятъ тия линии, никакъ не е проста тази работа. Ако вие знаете какъ да я миете тази рѫка, какъ да я движите, какви упражнения да правите съ нея, бихте имали голѣми резултати. Ако отидете при единъ банкеръ, да искате пари, и единъ красивъ жестъ съ рѫката е достатъченъ, за да каже той: „Дадено!” Азъ не искамъ да ви убѣждавамъ въ това. Считамъ го дори това като едно забавление. То е като онзи турчинъ, който ходилъ въ Цариградъ и като се върналъ, дошълъ при него турскиятъ ходжа, имамина и го пита: „Какво ново има въ Цариградъ?” „Тебе тѣ готвятъ за шейхъ юлъ ислямъ.” „Не ме подигравай.” Следъ извѣстно време имаминътъ пакъ го срѣща и пакъ го пита: „Какво казватъ въ Цариградъ?” Дори и да не е вѣрно, на човѣка е приятно да му се каже нѣщо похвално. Нѣкой пѫть като хванете нѣкой човѣкъ за рѫката, трѣбва да знаете какъ да се рѫкувате, колко да стиснете рѫката, въ какво положение да я поставите. Единъ разуменъ актъ е то, но да знаешъ какъ. Ние взимаме нѣщата все въ материаленъ смисълъ. Казвашъ: „Азъ да зная това, цель день ще стискамъ рѫце на богати и видни хора.” Изискватъ се много спокойни хора, не превзети. Човѣкъ може да бѫде простъ, може да бѫде ученъ, да има знания, които ние всички носимъ въ себе си, но важно е какво вършимъ и какъ го вършимъ. Има нѣщо, което ние сега можемъ да придобиемъ. Човѣкъ трѣбва да има смирение. Всѣки може да свири, но отъ свирене до свирене разлика има. Нѣкой свири, взима правилно тоноветѣ, чистота на тона има. На какво се основава това? Този човѣкъ има истината въ душата си. Единъ цигуларь, на когото душата не може да влѣзе въ рѫчката на цигулката, той е простъ цигуларь. Като излезе душата му и влѣзе въ рѫчката, цѣлата публика може да плаче. Той мисли вече. А нѣкой пѫть душата не е въ рѫчката на цигулката, той свири, свири, напъва се и нищо не излиза. Единъ американецъ дошълъ да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини, тя свирѣла „Съньтъ на живота.” Той казва: „Въ този моментъ азъ бѣхъ готовъ да се примиря съ цель свѣтъ, да раздамъ всичко.” Цѣлата музикална критика казва сѫщото: въ този моментъ, когато тя свиреше, всѣки е готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ и да раздаде всичко на хората. Нѣкои казватъ, че при еди-кой си бемолъ, еди-кой си диезъ, на еди-кой си бекаръ било нѣщо божествено, изключително. Казвамъ: Има една музика вънъ отъ всѣка критика, вънъ отъ техническата страна. Има едно значение, което въ знацитѣ не може да се тури. Има една музика вънъ отъ физическия свѣтъ. Когато единъ цигуларь влѣзе въ тази музика, ти не мислишъ дали право свири или не, но казвашъ: свири човѣкътъ. Като свири, да остане у васъ една основна мисъль, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко. Такава музика има въ изгрѣва на слънцето, такава музика има въ звѣздитѣ, такава музика има въ цъфтежа на растенията. Пролѣтно време, когато растатъ растенията, може да чуете този пукотъ. Нѣкой ще каже: „Какво, ако си туря ухото и чуя?” Като чуешъ това въ тебе ще се зароди едно високо благоговѣние. Ще чуешъ нѣщо, което съ човѣшки езикъ никога не може да ти го кажатъ, и ти никому нѣма да го кажешъ. Има нѣщо въ природата, което и ученитѣ хора не сѫ слушали. Има единъ шепотъ въ канаритѣ, въ планинитѣ. Лѣтно време може да отидете да послушате този шепотъ. И канаритѣ иматъ единъ говоръ. Който го е слушалъ, казва: „Не сѫ камънитѣ, като че живи сѫщества излизатъ отнѣкѫде.” Общо е това, и то е най-сѫщественото. Всичко е живо. Въ природата всичко е живо за живитѣ, всичко е мъртво за мъртвитѣ. Колкото повече ти се оживявашъ, всичко оживѣва. Иматъ смисълъ нѣщата. Та вие усилено трѣбва да притуряте на вашата вѣра добродeтeльта. Бѫдете всички бодри, юнаци, пъкъ като дойде скръбьта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пъкъ си поиграйте съ него. Вдигнете го изъ въздуха, поиграйте си съ него и всичко ще мине. Сега питате: „Какво да правимъ съ страданието?” Поиграйте си съ него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си съ обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си съ отчаянието. Благодарете на Бога, че сте сиромаси. Нѣма по-голѣмо благословение отъ сиромашията. Нѣма по-голѣма придобивка отъ богатството. Благословението е въ сиромашията, а придобивката е въ богатството. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ, за да има благословение, а трѣбва да бѫде богатъ, за да има придобивка. Относителенъ смисълъ иматъ нѣщата. Нѣма по-голѣмо добро отъ невѣжеството, нѣма по-голѣмо добро отъ знанието, отъ мѫдростьта. При невѣжеството човѣкъ се благославя, а въ знанието той придобива. Какъ се благославя? Биятъ го, но въ този бой има благословение. Когато дойде при тебъ една приятелка и тѣ потупа по гърба, и каже: „Отличенъ човѣкъ ще стане отъ тебе!”, боятъ не е приятенъ, но това, че тѣ потупа и ти каза, че човѣкъ може да стане отъ тебе, тѣ окуражава. И Господъ по сѫщия начинъ тѣ потупва и казва: „Не бой се, човѣкъ отъ тебе може да стане, върви напредъ въ живота!” Та казвамъ: Въ противорѣчията може да турите вѣрата. То значи - човѣшката душа. Като погледнешъ човѣшката душа, кажи: „Заради тебъ азъ мога да нося всичко това.” Работи, мисли! На работа за днешния день, за тази майка - то е смисълътъ. Пъкъ за бѫдещата майка нѣщо друго ще намѣримъ. 24 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 13 мартъ 1932 г., 10 ч. с. София, Изгрѣвъ.
  5. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ последното време 12-та глава отъ Данаила. Въ всѣка една работа най-важенъ е краятъ. Важно е началото, но важенъ е и краятъ. Има нѣколко положения. Въ науката каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Но има и други твърдения: каквото е началото, нѣма да бѫде такъвъ и краятъ, и каквото не е началото, нѣма да бѫде и краятъ. При сегашнитѣ условия, при които хората живѣятъ, има една мисъль по-широка, по-свѣтла. Защото въ каквато кѫща живѣешъ, такъвъ и ще станешъ, т. е. временнитѣ условия повлияватъ на човѣка. Даже и най-красноречивиятъ проповѣдникъ, ако го боднете съ една голѣма губерка 5 см. вѫтрѣ въ тѣлото му нѣкѫде, той ще изгуби цѣлата си речь. Даже и най-напредналиятъ християнинъ, който се моли по три пѫти на день, като му се каже, че паритѣ му, вложени въ банката, на които разчита, сѫ пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вѣра. Казватъ, че човѣкъ е свързанъ съ четири конеца, двата - сѫ съзнателни, двата подсъзнателни. Дали го приема или не, свързанъ е. Свързанъ е, но какъ е свързанъ не се знае. И дали го съзнава или не, то е другъ въпросъ. Та нѣкой пѫть човѣкъ като се освободи отъ двата конеца, оставатъ другитѣ два и той усѣща, че има едно противоречие. Но какъ да се справишъ съ едно противоречие, на което не знаешъ нито началото, нито края? Чувствашъ това противоречие, но не го знаешъ. Сега всички съвременни хора, всички учени хора учатъ, всички сѫ турени на работа да разгадаятъ една велика задача. Едни искатъ да възпитатъ човѣка, други искатъ да му дадатъ нова насока. Всички поети, философи, музиканти, писатели, художници, майки, бащи - това сѫ пионери на новото, които искатъ да дадатъ нова насока на човѣчеството. Но често новата насока се повлиява отъ външнитѣ явления. Температурата се измѣня. Ако момитѣ сѫ облечѣни съ тънки дрехи и температурата се намали до минусъ 25 ÷ 30°, тѣ трѣбва да се върнатъ у дома си, да се преоблѣкатъ наново. Ако сѫ отишли на хорото и сѫ облечѣни съ кожуси, а температурата се повиши до 25 ÷ 30° топлина, трѣбва да се върнатъ, да си свалятъ кожуситѣ, съ тѣхъ не се играе на хорото при такава температура. Сега почти половината животъ на човѣка се състои въ това да се облича и съблича. Вечерь се съблѣчешъ понеже е топло, а сутринь като станешъ, ще се облѣчешъ споредъ условията, при които живѣешъ. Сега, при какви условия трѣбва да се живѣе? По старому не може да се живѣе, всѣкога ще живѣешъ по новому. Младиятъ, който се е проявявалъ, всѣкога остарява, а стариятъ, който никога не се е проявявалъ, всѣкога е младъ. Може да го разбирате, както искате. Казала водата на огъня: „Азъ мога да тѣ загася, но ме е страхъ, че ще замръзна. Азъ бихъ изгасила огъня, имамъ сила, но боя се, че ще замръзна”. Питамъ: Ако водата загаси огъня, какво печели? Защо трѣбва да го загасява? Огъньтъ е независимъ отъ водата, той си има свой животъ, има си своя работа. Тѣ понѣкога се срѣщатъ. По принуда нѣкой пѫть турятъ водата въ огъня. Той не иска тя да дойде. Бои се отъ нея. Казва: „Върви си, тукъ не ти е мѣстото, ти не можешъ да поддържашъ горенето.” Той казва, че може да разложи водата и тя ще изгуби своята сила. Като говоримъ за водата и огъня, какво трѣбва да разбираме? Това сѫ общи положения, общи понятия, философитѣ мислятъ, че тѣхната философия е права. Всички научни теории и всички философски разбирания отчасти сѫ прави, но ако тѣ когато си въ нужда не ти помагатъ, какво тѣ ползуватъ? Отъ осемь хиляди години хората се борятъ съ грѣха като съ една неизцѣрима болѣсть, пъкъ и съ какви ли не болѣсти се борятъ, и все не успѣватъ да победятъ болеститѣ. Викатъ лѣкари, но и тѣ не помагатъ. Туй, което наричатъ грѣхъ, е една епидемия, която е влѣзла въ живота на хората и лесно не може да се ликвидира. Кои донесоха тази епидемия? Тази епидемия е покварила човѣшкитѣ сѣтива, човѣшкитѣ мисли, човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ сърдца и следователно човѣшкитѣ сѣтива не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ чувства не функциониратъ правилно, човѣшкитѣ мисли не функциониратъ, правилно. За примѣръ нѣкой философъ разсѫждава върху нѣкоя научна теория за това, какво имало въ слънцето. На какво основание ще докажемъ, че имало кислородъ въ въздуха? Какво отношение има къмъ насъ това, ако той докаже, че имало кислородъ въ въздуха, че имало кислородъ въ слънцето, или ако докаже каква е температурата на слънцето. Какво ни интересува насъ, че имало кислородъ на слънцето, какво е доказалъ съ това. Предположение има, че температурата на слънцето е отъ 5 хиляди до 100 ÷ 200 хиляди, единъ милионъ, 35 ÷ 45 милиона градуса. Нѣкои ще кажатъ: „Посмали, манго”. Върналъ се единъ мѫжъ, който бѣгалъ отъ гората, съ празна кола. Пита го жена му: „Защо се връщашъ”? „Имаше много мечки, може би повече отъ сто, едва избѣгахъ”! „Посмали малко, сто мечки кѫде ще се събератъ”? „Не зная, но предполагамъ, може да е имало 80”. „Много сѫ”. „Може да сѫ били 60, тъй ми се сториха”. Намалявалъ, намалявалъ, докато най-после казалъ: „Шумна нѣщо, но какво бѣше не зная”. При такова едно състояние, когато чувствата не функциониратъ правилно и сѣтивата не възприематъ правилно външнитѣ прояви въ природата, какви заключения ние можемъ да правимъ? При тѣзи заключения ние може да сме близо до истината, но никой не може да каже абсолютно точно какво е положението на слънцето. Ставатъ постоянни промѣни. Каквото е било преди милиони години, не е това, което е днесь. Съвсемъ друго е сега. И законитѣ сѫ се измѣнили. Вие ще кажете, че законитѣ сѫ нѣщо постоянно. Нѣма по-непостоянно нѣщо отъ закона. Законътъ е една изкривена дума отъ хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нѣмало законъ, затова било беззаконие. Че какво лошо има въ това, ако човѣкъ живѣе безъ законъ? Тамъ, дето има законъ, значи има престѫпление. Каква честь е за една държава, че има закони? Престѫпници има въ нея, щомъ има закони. Тамъ, дето нѣма никакъвъ законъ, тѣзи хора сѫ светии. Кое е по-хубаво: за престѫпници съ законъ или за светии безъ законъ? И ако нѣкой направи така, че престѫпницитѣ да живѣятъ безъ законъ между светиитѣ, той е единъ глупакъ. Законътъ е за престѫпницитѣ. И ако въ природата сѫществува законъ, той сѫществува само за престѫпницитѣ. Единъ законъ не е мѣродавенъ за хората. „Ама той е точенъ законъ”. Законътъ е за физическитѣ тѣла, защото физическитѣ тѣла сѫ престѫпници. Знаете ли какво е законътъ? Ако нѣмаше законъ, нашата земя би офейкала. Понеже има законъ, отдалечъ й църкатъ само. Ако Марсъ нѣмаше законъ, той би разрушилъ нашата земя. По нѣкой пѫть, макаръ че е на толкова далечно разстояние, той праща своитѣ агитатори - за война или каквато и да е кавга въ дома, все Марсъ е причината. За война, за крамоли, все той е майсторъ. Даже най-изящната богиня, богинята Венера, толкова е ревнива спрямо земята, че досега би изчезнала земята, ако нѣмаше законъ; но законъ има. И Венера изпраща своитѣ агитатори - кара хората да пиятъ винце, да живѣятъ единъ разпуснатъ животъ, възпитава ги, тя си има цѣли. Защото хората като живѣятъ нашироко, нейнитѣ агитатори ги обиратъ и каквото има по земята, тѣ го носятъ горе. Сега, дали това е тъй или не, то е една научна теория. То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че оттукъ до слънцето има 92 милиона мили. Вѣрностьта е такава, че единъ ученъ казва, че има 92 милиона мили, а другъ казва, че сѫ 93 милиона мили - една разлика отъ единъ милионъ мили, като една миля е равна приблизително на единъ километъръ и половина. Питамъ, каква научна стойность има въ това изчисление? Казватъ, че свѣтлината пѫтувала съ 300 хиляди километра въ секунда. Не е точно. Свѣтлината не пристига навреме. Доказателство за това е, че много пѫти хората, които сѫ високо развити, на които лицето трепти много бързо, не могатъ да бѫдатъ фотографирани, защото навреме не пристига свѣтлината, тъй щото лицето на нѣкой светия излиза като лице на нѣкой разбойникъ и лицето на нѣкой разбойникъ излиза като лице на нѣкой светия. Това сѫ данни, които не може да ги вземете като абсолютно вѣрни. Това сѫ предположения, които сѫ вѣрни донѣкѫде. Има нѣщо, което е вѣрно по отношение на единъ вѫтрѣшенъ свѣтъ. Каквото сѫ изучавали ученитѣ хора е вѣрно, не по отношение на вѫтрешния свѣтъ, но по отношение на външния свѣтъ. Всички научни данни, които сѫществуватъ, сѫ невѣрни. За примѣръ по разстоянието до нѣкоя звѣзда, отъ 30 милиона или отъ 36 хиляди свѣтлинни години, ученитѣ изчисляватъ каква е била голѣмината на тази звѣзда. Но разстоянието отъ 30 ÷ 40 хиляди свѣтлинни години е предположение. Азъ може да му туря още 10 милиона такива, но въпросъ е дали туй е фактъ въ природата. Мога да твърдя, че на слънцето има жители, нѣма кой да ми забрани, мога да кажа, че тамъ има 10 милиона градуса температура, но това фактъ ли е? Единъ ученъ човѣкъ може да създаде една теория, не е грѣхъ това, обаче въпросъ е дали тази теория съотвѣтствува на онази велика истина, която е въ сѫщината на природата. Една жена вижда мѫжа си по улицата, който поглежда една красива мома, и после му казва: „Азъ тѣ видѣхъ днесь, какъ гледаше една красавица. Но азъ зная защо я погледна”. Това е вече една теория. Че я погледналъ, е фактъ; защо я погледналъ, то е теория, по-точно хипотеза може да бѫде; но всѫщностъ не е така, тя не знае подбужденията. Ще ви кажа единъ анекдотъ отъ християнската епоха. Единъ светия, който се казвалъ Масиони, римлянинъ, живѣлъ въ пустинята повече отъ 30 години, за да се освободи отъ женския ликъ, понеже вѣрвалъ, че всичкитѣ нещастия въ свѣта все се дължатъ на женския образъ и ако човѣкъ може да се освободи отъ женския образъ, той ще може да влѣзе въ Царството Божие. И затова той не допущалъ жена да припари около него. Всичко женско хвърлялъ. Единъ день явява се единъ ученикъ, който се наричалъ Курциусъ, който се отличавалъ съ свѣтла мисъль, и светията го приема. Но този Курциусъ билъ една млада мома, която се облѣкла, въ мѫжки дрехи. Светията всѣкога му казвалъ да се пази отъ женитѣ, тѣ сѫ опасни, ако се поддаде на женитѣ, не може да влѣзе въ Царството Божие. „Да, учителю, слушамъ, ще се пазя, но бѫди увѣренъ, че по-добъръ ученикъ отъ мене нѣма да намѣришъ. Азъ никога нѣма да се съблазня отъ женитѣ, отъ мѫжетѣ може да се съблазня. То е невъзможно отъ женитѣ да се съблазня, но опасявамъ се отъ мѫжетѣ. Мѫжетѣ сѫ опасни”. Това е теория. Мѫжетѣ представляватъ опасность за женитѣ, женитѣ представляватъ опасность за мѫжетѣ. Това сѫ тѣхни хипотези. Причината не е нито у мѫжетѣ, нито у женитѣ, тя е навсѣкѫде. Тя се дължи на онѣзи физически отношения, които сѫществуватъ въ свѣта. Отъ тѣхъ се изкушава мѫжътъ, отъ тѣхъ се изкушава жената, отъ тѣхъ се изкушаватъ господаритѣ и слугитѣ, отъ тѣхъ се изкушаватъ царетѣ. Всѣки се изкушава отъ външнитѣ условия. Когато войникътъ, нарамилъ пушка, отива да се бие на бойното поле, той си има нѣкаква идея, нѣкакво подбуждение. Когато единъ търговецъ се нарами съ пари и отива да купува стока, и той воюва. Когато единъ ученикъ се нарами съ книги и отива въ училището, той е търговецъ. Проповѣдникътъ взима своята свѣтийска книга и отива да проповѣдва - той е търговецъ. Ученитѣ хора иматъ стремежъ, майката има стремежъ, братътъ има стремежъ. Хубавъ е този стремежъ, не е лошото въ стремежа, но въ неразбирането: защо съмъ търговецъ защо съмъ учитель, защо съмъ проповѣдникъ, защо съмъ майка, баща, слуга, господарь - въ неразбирането. Защото ако азъ приема извѣстно ядене и то ми причини болка, значи не разбирамъ живота. Азъ трѣбва да разбирамъ това ядене. Като го приема, да ми причини приятно впечатлѣние и да остави онази необходима сила въ моя организъмъ. Следователно, ако азъ ямъ и въ яденето не добивамъ сила, тогава разбирамъ, че яденето не е естествено. Та казвамъ: всичкото сегашно знание, което сѫществува въ свѣта, то е извинително, така трѣбва да бѫде. Така е и въ красотата. И въ заблуждението има извѣстна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждашъ нѣщата такива, каквито сѫ, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Единъ човѣкъ отдалече ти го виждашъ младъ, отблизо - голѣмъ, а много отдалече - още по-младъ. Туй, което азъ наричамъ заблуждение, то може да бѫде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намѣсватъ тѣзи елементи, даватъ различни гледания на живота. Благодарение на тѣхъ ние отъ гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, отъ гледището на съзнанието - друго, отъ самосъзнанието - съвсемъ друго и отъ свръхсъзнанието - друго, непонятно за човѣка. Та когато нѣкой ми каже истината, трѣбва конкретно да се знае какво подразбира подъ думата „истина”. И Христа запитаха какво нѣщо е истината, и Той не отговори. Истината сѫществува като единъ фактъ. Тя не може да се обясни. По отрицателенъ пѫть може да се обясни, но по положителенъ пѫть никой не може да обясни какво нѣщо е истината. Досега нѣкой видѣлъ ли е истината? Не я е видѣлъ. Отношения сѫ това. Истината като една конкретна реалность никой не я е видѣлъ. Нѣкой казва „абсолютната истина”. Истината като фактъ сѫществува, но каква е по форма, по съдържание и по смисълъ, какво е нейното вѫтрѣшно съдържание, ние не можемъ да я опишемъ; но тя за насъ е една реалность. Та вземете, както сѫ наредени числата въ аритметиката. Ние казваме 1 -1, 2 -2, 3 -3, 10 -10; но ако туримъ знакъ + или минусъ предъ едно число, получава се разлика: -1 и +1 не сѫ равни, -2 и +2 не сѫ равни; -3 и +3 не сѫ равни. Но има и други отношения: 1 е, равно на 2, 2 е равно на 4, 4 ,е равно на 8 , 5 е равно на 10. Може да кажете: „Това не е така”. Това сѫ отношения вече. Ние идваме до раздробяването на цѣлитѣ числа. Защото въ свѣта сѫществува само едно цѣло число. Единицата е цѣло, а всички други числа - 2, 3, 4 до 10 - това сѫ части. Числото 2 показва, че единицата е раздѣлена на две части; числото 3 показва, че единицата е раздѣлена на три части; 4 показва, че единицата е раздѣлена на четири части; 5 показва, че единицата е раздѣлена на петь части; 10 показва, че едно цѣло число има, което е раздѣлено на 10 равни части. Следователно, когато ние казваме, че единицата е по-малка отъ 2, това е вѣрно въ извѣстенъ смисълъ, но въ другъ смисълъ не е вѣрно. Дветѣ полушария на земята сѫ равни на цѣлата земя. Единицата на земята,, ако я раздѣлимъ на десеть парчета, тия десеть парчета сѫ равни на цѣлата земя. Противоречията, ако сѫществуватъ, тѣ сѫществуватъ, отвѫтрѣ. Вземете онѣзи, които изучаватъ астрономия; тѣ мислятъ, че земята е наклонена на 23° къмъ плоскостьта на своята орбита. Предполага се, че земята нѣкога е била отвѣсна спрямо тази плоскость, тя е била перпендикулярна на своята орбита. Единъ ученъ човѣкъ отъ древностьта искалъ да обясни на какво се дължи отклонението на земната ось и намѣрилъ, че мѣсечината е причината за това отклонение отъ 23°. Той казалъ, че нѣкога си на мѣсечината сѫществувала отлична култура. Тогава земята не била населена. Жителитѣ на мѣсечината рѣшили да направятъ единъ походъ, да могатъ да пренесатъ всичкото богатство отъ мѣсечината на земята. Този ученъ човѣкъ доказва, че много отъ богатствата на земята се дължатъ на мѣсечината. Ученитѣ хора на мѣсечината направили една малка погрѣшка, като изчислявали силитѣ на земята - осьта се наклонила, понеже въ едното полушарие земята станала по-тежка, отколкото въ другото и благодарение на това се измѣнило това равновѣсие. Трѣбва да се дадатъ редъ математически формули, какъ е станало това. Нѣма да ви давамъ тѣзи формули, защото нѣкои нѣща могатъ да се изяснятъ съ формули, нѣкои нѣща даже и ученитѣ хора съ формули не могатъ да ги изразятъ. Любовьта съ формули не може да се изрази, Мѫдростьта въ формули не може да се изрази, Истината съ формули не може да се изрази. Даже човѣшкитѣ чувства не могатъ да се изразятъ съ формули. Единъ човѣкъ тръгва по пѫтя си, не можешъ да опредѣлишъ съ формули ли ще се върне или нѣма да се върне. Каква формула ще му опредѣлишъ? Този човѣкъ тръгва, той е числото Пи. Какъ ще опредѣлишъ ще се върне ли или нѣма да се върне? Този човѣкъ нѣма никаква цель. Казвашъ, че ще се върне. Не се минаватъ и петь минути, и той се връща. Казвате, че това е една случайность. Единъ пѫть случайность, два пѫти случайность, три пѫти случайность, сто пѫти случайность - тогава ще се яви извѣстенъ законъ. Този, който върви по пѫтя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашиятъ умъ е по-силенъ, ще видите, че ако нѣкой се е засилилъ въ пѫтя си и вие кажете въ съзнанието си: „Кѫде ли отива този човѣкъ, кѫде се е засилилъ”, той ще се спре. После пакъ казвате: „Защо ли е тръгналъ сега той”? Гледате; той поседи, поседи и се върне назадъ. Другъ нѣкой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човѣкъ, но който е казалъ мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назадъ, той знае причината каква е. Понеже онзи, като е излезълъ отъ кѫщи, неговата жена вижда, че времето е влошено, а той е тънко облѣченъ, и казва: „Студено му е, дано се върне”! Нѣкой го срѣща на пѫтя и му казва да се върне. Всѫщностъ той възприема мисъльта на жена му и казва: „Жена ти каза да се върнешъ въ кѫщи”. И той се връща. Казвате: „Така ли е”? Така е теоретически. Вънъ отъ теорията не е право, но съобразно съ теорията е много право. Вънъ отъ теорията можешъ да кажешъ какви сѫ причинитѣ да се връща този човѣкъ назадъ: може да се връща, защото е дошълъ до една стѣна; може да е дошълъ до брѣга на морето и се връща назадъ, отива до нѣкоя рѣка, която е много дълбока и се върне назадъ. Ще изкриви пѫтя си, ще намѣри нѣкое мѣсто, дето е по-плитко, оттамъ да мине. Въ свѣта противоречията ние ги създаваме. Въ природата сѫществува една вѣчна хармония, вѣчно единство, ние го чувстваме. Който и да е отъ васъ, когато е най-разтревоженъ, ако може да остане само за мигъ спокоенъ, ще види, че вѫтрѣ въ душата си той е развълнуванъ малко. Нѣкой пѫть му иде да се хвърли отъ нѣкѫде, да се самоубие, да направи една глупость. Ако остане само за единъ мигъ спокоенъ, ще види, че има единъ свѣтъ тихъ и спокоенъ. Но изведнъжъ нѣщо пакъ дойде, той пакъ мисли нѣщо, пакъ се развълнува, после пакъ утихне. Та казвамъ: ако този законъ на вѣчната хармония не сѫществуваше, ни единъ човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Туй да ви го докажа сега. Ще ви изнеса единъ фактъ. Ако не вѣрвате, провѣрете го. То е следното. Когато се вълнува океанътъ така, че има вълни отъ 15 ÷ 20 метра, питамъ, цѣлиятъ ли океанъ до дъното се вълнува? Ученитѣ хора сѫ забѣлѣзали до 50 метра вълни, а долу всичко е тихо и спокойно. Значи ако ти се вълнувашъ, вълнува се у тебъ само повърхностьта на твоя животъ, долу въ дълбочинитѣ всичко е тихо и спокойно, всичко живѣе въ миръ и спокойствие. Ти казвашъ: „Господъ е направилъ така”. Господъ не е направилъ така. -Това е работа на океана. Когато е тихъ, той мълчи, а когато работи, той е развълнуванъ. Какво е направилъ океанътъ, като е потопилъ нѣколко кораба? Той е работилъ. Той казва: „Дето ще ви мандахератъ (т. е. размахватъ бавно) вълнитѣ, горе хората ще ви крадатъ, а долу на дъното ще сте на сигурно, никой разбойникъ нѣма да задигне това богатство”. Че какво лошо има, че нѣкой параходъ потъналъ съ всичкото богатство? Де е престѫплението? Всички нѣща, които сѫ излезли отъ земята, отиватъ въ земята, а онѣзи, които отиватъ на слънцето, тѣ сѫ слѣзли отъ слънцето. Питатъ нѣкой пѫть: „Какво ще стане съ насъ”? Казвамъ: Едни ще се върнатъ на земята, други ще идатъ на слънцето. Които сѫ дошли отъ земята, ще отидатъ на земята; които сѫ дошли отъ слънцето, на слънцето ще отидатъ; който е дошълъ отъ онзи свѣтъ, въ онзи свѣтъ ще отиде; който е отъ този свѣтъ тукъ ще остане. Това е цѣла наука. Има хора отъ този свѣтъ, има хора отъ онзи свѣтъ. Какъвъ е този свѣтъ? Този свѣтъ е такъвъ, какъвто не е онзи свѣтъ. Тогава да ви обясня малко по-ясно. Каква е разликата между твърдата почва и водата? Твърдата почва е такава, каквато не е водата. Водата не е такава, каквато е твърдата почва. Забелязано е, че въздухътъ не е такъвъ, каквато е водата и водата не е такава, каквато е твърдата почва. Има ли противоречие? А при това водата е единъ добъръ проводникъ за твърдата почва. И въздухътъ е единъ добъръ проводникъ. После, има и друго едно състояние, етерно. Това сѫ състояния на материята, или състояния на силитѣ, или азъ ги наричамъ състояния на Разумния животъ, който функционира въ цѣлото битие. Ако не разбираме това битие, ще имаме съвсемъ друго понятие. Който разбира нѣщата, обяснява ги. За примѣръ, ако влѣзете въ едно учено мравешко общество, тамъ човѣкътъ ще си го представятъ като една голѣма мравя, съ голѣма глава, бамбашка. Ще кажатъ: „Това е човѣкъ”. Това понятие за най-голѣмата мравя е смѣшно. Даже отъ най-голѣмата мравя човѣкъ е десеть милиона пѫти по-голѣмъ. Това сѫ тѣхнитѣ научни понятия. Тѣ иматъ една оптическа измама по отношение на човѣка. Ние, съвременнитѣ хора въ нѣкои отношения на нашето развитие мязаме на мравитѣ. Питатъ ме нѣкои: „Кѫде е онзи свѣтъ”? Онзи свѣтъ е тамъ, отъ дето ти си излезълъ. Ти дошълъ ли си отъ тамъ? Ако не си дошълъ, не ме питай за него. Синътъ има право да ме пита за баща си; майката има право да ме пита за дъщеря си; но никой нѣма право да ме пита за онзи свѣтъ. Ученикътъ има право да ме пита за своя учитель, но онзи, на когото кракътъ не е стѫпвалъ въ училище, нѣма право да ме пита за никакво училище. Онзи, който вѣрва, има право да ме запита за Бога, но който не вѣрва въ Бога, нѣма право да ме пита за Него. Богъ нѣма .никакво отношение къмъ туй, което имашъ на тебе, но къмъ туй, което си. Тъй както си натоваренъ, ще стане както съ едно магаре, което казало: „Много икони носихъ на Исуса Христа, много икони на светии пренасяхъ”. Но магарето светия не станало, пакъ магаре си останало. Много хора въ свѣта могатъ да носятъ своитѣ идеи, но тѣ си оставатъ като икони на гърба на магарето. Една идея, когато стане плъть и кръвь на човѣка, тогава той ще влѣзе въ новия животъ, да се интересува какъ ще живѣе, какво ще яде днесь. Ако си гѫсеница, листа ще ядешъ. Ако си червей, земята ще ровишъ. Ако си вълкъ, овцетѣ ще ядешъ. Ако си овца, трѣва ще ядешъ. Ако си човѣкъ, ще ядешъ печенъ лукъ, варени картофи. Азъ взимамъ яденето въ широкъ смисълъ. Не е лошото въ яденето, лошото е, когато човѣкъ яде и не благодари, или яде повече отколкото трѣбва. Всичкото престѫпление седи въ невземането на онова количество храна, което е потрѣбно. Това всѣкога се наказва. Ако ядешъ повече, се наказва; ако ядешъ по-малко, пакъ се наказва. Ако ядешъ толкова, колкото трѣбва, се възнаграждава. Не мога да ви докажа тѣзи нѣща. Не е въпросъ само колко ще ядешъ, а и какво ще ядешъ. Този въпросъ вие го знаете, нѣма какво азъ да ви уча какво да ядете. Ако овцата знае да си избира храната - трѣвата, ако малката птичка знае съ какво да се храни, чудни сѫ съвременнитѣ хора, които по три пѫти на день се молятъ и не знаятъ какво да ядатъ. - Хлѣбъ! Ще ме питатъ нѣкои какъ да дишатъ. Дишай, както знаешъ. Птицитѣ знаятъ какъ да дишатъ. - Ама какъ, да си напълня ли дробоветѣ? - Чудно нѣщо, като идешъ съ стомната за вода, питашъ ли дали да си напълнишъ стомната? Отъ тебе зависи. Казвамъ: Ако си силенъ човѣкъ, напълни си стомната да прелѣе отгоре, ако си отъ слабитѣ, не я пълни. Ако носишъ празна стомна, азъ зная какво нѣщо си, нищо повече. Ако срѣщна човѣка, азъ гледамъ пълни ли сѫ му стомнитѣ или празни. Азъ съмъ билъ въ село и гледамъ нѣкоя мома какъ носи котлитѣ. Казва: „Какво ме гледашъ”? Ако котлитѣ й сѫ догоре пълни, тя е кротка. Нѣкоя носи до половината котлитѣ - тя е много сприхава. Пъкъ другата върви тиха и спокойна. Нѣкоя като върви, изпразнила котлитѣ два -три пръста, поляла прашнитѣ улици. Научни данни имамъ, виждамъ кой колко може да носи. Казватъ ми: „Какво ще гледашъ въ котлитѣ”. Гледамъ този котелъ празенъ ли е или е пъленъ, плиска ли момата като носи котлитѣ или не. Нѣкой пѫть изследвамъ човѣка, гледамъ - навелъ глава, отподирѣ го гледамъ и виждамъ, че е закѫсалъ. Другъ нѣкой гледамъ - върви като войникъ, казвамъ: Върви му. Нѣкой си смусилъ лицето, сериозенъ станалъ. Та нима Господъ се нуждае отъ такъвъ свѣтъ? Той се нуждае отъ хора вѣсели. Че сме скръбни и плачемъ, това е наша работа. Какво се ползува Господъ отъ нашитѣ сълзи, какво се ползува Господъ отъ нашитѣ въздишки, отъ нашитѣ страдания? Ти казвашъ: "Господъ не знае ли”? Господъ всичко знае, което Му трѣбва. А всичко онова, което не Му трѣбва, Той го оставя на насъ, ние да го учимъ. И следователно ние на земята сега учимъ онова, отъ което Господъ не се нуждае да учи. Ние учимъ това, което Господъ не иска да учи. Ние казваме: „Господъ не знае ли това”? Той знае. Иде единъ при менъ и ми се оплаква, казва: „Счупи ми се кръста днесь”. Защо? „Имамъ една кѫща, избата ми се напълни съ вода и цѣлия день съ кофи изваждахъ водата”. Казвамъ му: Онзи човѣкъ, който е направилъ канализацията, знае едно копче, като го бутне, отваря се едно отвѣрстие и всичката тази вода щѣше да изтече надолу. Той като не знае, цѣлия день изхвърля водата. Той е единъ глупакъ. Като влѣзе въ тази кѫща, той не пита: - „Моля ти се, господине, ако случайно дойде вода, има ли нѣкакво копче, което като натисна, да спре водата”? Гледамъ, нѣкой влѣзълъ въ тѣлото си, но не знае какъ най-правилно да регулира канализацията, която има. Знае само да се облича, но не е животътъ въ обличането. Ако знаете всичкитѣ копчета на канализацията, като дойде една мѫчнотия, ще натиснете съотвѣтното копче и мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ. „Въ последното време”. Споредъ менъ „последното време” е, когато всичко се разкрие, че всичко въ свѣта е отлично, че всички научни теории, всички свѣтски теории, всички свѣтийски теории и всички други теории сѫ относителни нѣща, относителни истини, не съставятъ никаква реалность. Защо ние се водимъ по ума на ученитѣ хора? Ние мислимъ, че има 92 милиона мили до слънцето. Ако възъ основа на това твърдение ти тръгнешъ да идешъ на слънцето, ти може да останешъ насрѣдъ пѫтя на единъ и половина километра разстояние отъ земята въ пространството нѣкѫде. Че на тебъ храната ти трѣбва! За колко време можешъ да изходишъ това пространство? Сега, другата страна. Колко време може човѣкъ да живѣе на земята, туй трѣбва да го знаете. Въ Писанието се говори за единъ отъ еврейскитѣ царе. Явява се при него Исайя и му казва: „Приготви се за другия свѣтъ”. Този царь се обръща къмъ стѣната и почва да се моли, казва: „Господи, азъ не съмъ си свършилъ работата. Ти знаешъ колко работа имамъ”! Много се молилъ. Исайя пакъ отива при него и му казва: „Господъ чу молбата ти и още съ 15 години продължава живота ти”. Питамъ: Ако този човѣкъ не бѣше се молилъ, щѣше ли да продължи живота му? Нѣмаше. Питамъ: Ако човѣкъ не мисли трѣзво, може ли да се промѣни неговиятъ умъ? Чудни сѫ хората, днесь сѫ толкова оковани. Човѣкъ седи и казва: „Каквото Господъ даде”. Хубаво е каквото Господъ даде, но следъ като сме работили. Туй разбирамъ вече: навреме да сме работили, навреме да сме мислили, навреме да сме учили, навреме да сме дишали, навреме да сме яли, навреме да сме чели и тогава да кажемъ: „Каквото Господъ даде”. Но безъ да сме работили, безъ да сме чели, опасна е тази работа. Пророкътъ ще дойде и ще каже: „Приготви се, защото тѣ викатъ отъ другия свѣтъ”. Трѣбва да дойде това „последното време”, да се освободите отъ набралитѣ се заблуждения на вашитѣ теории, не само отъ този животъ, но и отъ хилядитѣ животи на вашитѣ дѣди и прадѣди; съ тѣхнитѣ теории и досега сте живѣли. За примѣръ, кой отъ васъ не е мечталъ да е милионеръ, а умира сиромахъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде поетъ или писатель, а умира като единъ обикновенъ човѣкъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде единъ красноречивъ говоритель, а умира като обикновенъ. Кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде царь или царица, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде на мѣстото на нѣкой прочутъ светия? Всички сте мечтали, но криете въ себе си тѣзи мечти. Даже, кой отъ васъ не е мечталъ да бѫде близо до Христа? Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ близо до Христа. Хубаво е да бѫдешъ близо до Христа, но като отивашъ близо до Христа, кръстъ има Христосъ. Туй положение, въ което сега се намира Христосъ, до него Той не отиде по гладъкъ пѫть, но отиде по пѫтя на страданията въ Римската империя, и тамъ намѣри кръста. Ти искашъ да отидешъ до Него, да Го зърнешъ. Ти ще Го зърнешъ така, че ще съжалявашъ десеть пѫти, че си отишълъ. То е лесно да отидешъ въ църквата и да Го зърнешъ. Това сѫ заблуждения, които спъватъ благородството на нашата душа. Иска се отъ насъ да бѫдемъ разумни. Ако нѣкой рече да каже истината, ще кажете: „Не е за доброто на народа”. Че кое е за доброто на народа? Доброто на народа е всички да бѫдатъ щастливи, всички да бѫдатъ здрави, децата да не умиратъ, малкитѣ деца да иматъ всичко, да сѫ здрави, въ всички домове да има здраве, веселие, да има свирене, пѣене, ядене. Туй разбирамъ. Но въ единъ домъ на раздѣление, на смърть, на страдание добро нѣма. И затова азъ по нѣкой пѫть искамъ да ви утешавамъ, виждамъ едно противоречие и казвамъ: Нѣма нищо, за добро е то, - ако ме разбирате, но ако не ме разбирате, на зле е. Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбирашъ, двойно по-голѣмо страдание имашъ. За примѣръ, нѣкой пита: „Има ли Господъ въ свѣта или нѣма”? Че ти запитай: „Азъ сѫществувамъ ли въ свѣта или не сѫществувамъ”? Но ти трѣбва да разберешъ идеята за Бога „Ама азъ ще умра”. Ти за умиране не говори. Като умрешъ, запитай човѣка, живъ ли е или не. Защото всѣко нѣщо трѣбва да се опита въ говоренето. Ти като умрешъ, ще видишъ, че е празно твоето съзнание. Туй състояние е както въ съня. Човѣкъ въ съня ходи, разхожда се по планини и долини. Съ какво се разхожда? Тѣлото му тамъ спи, а той казва, че е ходилъ на гости. Азъ съмъ привеждалъ онзи примѣръ за една 85- годишна българка стара баба, на която баща й на времето не далъ да се ожени за този, когото обичала. Сега тя казва на свещеника: „Снощи бѣхъ съ своя любовникъ, яла съмъ и пила”. Съ кое тѣло е била? Съ онова старческо тѣло тя се усѣща като млада мома. Съ кой умъ, съ кое тѣло е правила това? Това сѫ факти. Има единъ животъ, въ който човѣкъ никога не остарява, единъ животъ на вѣчнитѣ промѣни. Въ вѣчнитѣ промѣни седи младостьта. Когато вие дойдете при единъ изворъ, въ всѣки следващъ моментъ този изворъ не е сѫщиятъ, водата не е сѫщата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Какъ ще ми опредѣлите какво нѣщо е чешмата? Не може да опредѣлите, то е вѣчно движение. Водата, която постоянно тече и изтича, това е вѣчно движение. И човѣкъ, самъ по себе си, въ своя животъ е единъ изворъ. Вие не сте днесь това, което сте били вчера, но се заблуждавате и казвате: „Азъ съмъ сѫщиятъ”. Не, не. Вчерашниятъ бѣше другъ и днешниятъ е другъ. Има нѣщо изменено. Ти бѣше едно дете безъ мустаци и брада, сега косата ти е побѣлѣла, носътъ сѫщиятъ, но лицето ти се е набръчкало, ти си другъ човѣкъ. Такива промѣни ставатъ и на сцената. Ти насила си остарѣлъ. Азъ наричамъ старостьта актьорство. Искашъ не искашъ, ти играешъ ролята на стария човѣкъ. Отвѫтрѣ си младъ, отвънъ си старъ. Нѣкой пѫть хванатъ единъ старъ човѣкъ и му казватъ: „Ти ще играешъ ролята на младъ”. Иска не иска, ще играе ролята на младъ. Нито младиятъ е младъ, нито стариятъ е старъ - и двамата сѫ актьори. Казвате: „Какъ може да бѫде така, ние не го виждаме”. Че вие какво виждате? Ако направя една млада кукла и една стара кукла, какво виждате? То е моята идея: искамъ стара кукла - стара си направя, искамъ млада кукла - млада си направя. Ако вие разбирате закона, въ 24 часа можете да измѣните лицето си, да станете едно дете на 15 ÷ 20 години. Ако знаете, можете да се поставите въ магнетиченъ сънь и да кажете: „На 85 години съмъ, мога да се подмладя съ 20 години, да стана на 65”! Станешъ на 65, виждашъ, че има една промѣна. Следъ една седмица пакъ се поставишъ въ магнетиченъ сънь, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да бѫда на 49 години”. Връщашъ се назадъ. Така може този сънь да продължи още 24 часа и да се събудишъ на 35 години. Следъ това другъ опитъ, заспишъ и кажешъ: „Искамъ сега да стана на 25 години”. Ако искашъ още назадъ да се връщашъ, брадата и мустацитѣ ще изчезнатъ, ще станешъ младъ момъкъ. Ако искашъ, още по-назадъ може да се върнешъ, да станешъ малко дете. Туй е,. което правятъ предцитѣ, старитѣ, това е родътъ, който иска да се върнешъ назадъ. Или тѣ, тѣ турятъ въ единъ сънь и ти внушаватъ, че си на 20 години, следъ това че си на 35 години, после на 45, после на 60, прекѫсватъ ти всичката жизненость и ти трѣбва да се върнешъ при тѣхъ. Ако иска човѣкъ да разбере закона за подмладяването, той трѣбва да се освободи отъ влиянието на своитѣ глупави прадѣди и на своитѣ неразумни прадѣди. Защото следъ като се родишъ, тѣ казватъ: „Синко, ти си грѣшенъ човѣкъ; ти трѣбва да имашъ пари за черни дни, за това, за онова. Че има Господъ, че трѣбва да се живѣе по любовь, че трѣбва знание, тѣзи работи после ще ги научишъ”. Какво ще научи той въ затвора? Че има бой. Какво ще научи въ нѣкой изправителенъ домъ, дето храна не даватъ? Гладъ има. Какво ще научи въ една пустиня? Ще научи закона на жаждата. Въ живота човѣкъ кѫдето и да е поставенъ, той изучава само условията на този животъ. Данаилъ, единъ отъ най-виднитѣ хора на миналото, казва: Въ последното време, когато хората ще се освободятъ отъ всички свои криви схващания за живота, тогава възкресение ще има. Ще възкръснатъ хората. Сега всички се стараятъ още този редъ да запазятъ. Всичко, което сега виждате, всичко ще изчезне. Нѣма да намѣрите едно перце отъ тоя редъ и порядъкъ, който сега сѫществува. Не че сега азъ го искамъ, но както отъ честния кръстъ нито едно малко парченце нѣма да намѣрите, така всичко ще се измѣни. Казва Писанието: Всичко ще мине презъ огънь и отъ тази култура и архитектура всичко ще бѫде пометено, всичко ще се измѣни, ще остане въ човѣка само онова отъ културата, което ние сме задържали въ себе си. То ще остане. Всичко друго външно ще изчезне. И онова, което сме задържали, ще роди новата култура която ще бѫде хиляди пѫти по-висока отъ сегашната. Това е най-близкото, което хлопа сега предъ вратата. Предъ насъ е една култура, която седи хиляди пѫти по-високо отъ досегашната. Тази култура отъ дълъгъ пѫть идва. Когато се събуди съзнанието на човѣка, като тѣ срѣщне нѣкой на пѫтя, нѣма да гледа дали си комунистъ, дали си анархистъ, дали си религиозенъ, или православенъ българинъ, или евангелистъ - това сѫ относителни нѣща. Човѣкъ въ рая какъвъ бѣше? Въ рая Богъ бѣше съ него, той бѣше човѣкъ и половина. Но когато Богъ му говорѣше „въ време” и „въ полъ време”, Адамъ разбираше, знаеше да дѣли времето. Който разпредѣли на цѣли седмици времето, той не разбира нищо отъ време. Да имате ясна представа за една стотна отъ секундата. Азъ имамъ три барометъра, единъ отъ кристали, единъ отъ анероидъ и пишещъ барометъръ; най-после имамъ и единъ живъ барометъръ - една котка. Този котаракъ азъ го наричамъ приведенъ зетъ. Когато искамъ да провѣря всичкитѣ си барометри, азъ го повиквамъ, нагостя го и гледамъ каква поза ще заеме около накладената соба - какъ ще си постави главата, лѣвия кракъ или дѣсния си кракъ ще постави напредъ. Отъ това азъ сѫдя за времето. Съ него правя изследвания. Той е цель авторитетъ по метеорологията. Като погледна другитѣ барометри, показватъ само за 24 часа какво ще е времето, а този съ седмица напредъ показва. Тукъ преди нѣколко седмици предсказа за идването на тази вълна, която въ момента имаме. Обърна си гърба и седя около 15 минути, после си обърна корема, пакъ гърба. Казвамъ: следъ около 15 дни ще се промѣни времето. Сега го наблюдавамъ, пакъ гърба си ли ще тури. Това сѫ научни изследвания. Вие ще кажете: „Отде накѫде”? Човѣкъ като нѣма работа, трѣбва да си създаде работа. Работа, която е важна - искамъ да зная времето какво ще бѫде, когато ще излеза на разходка. Азъ като излеза, искамъ да зная ще вали ли, снѣгъ ли ще вали, ще има ли буря, колко градуса ще бѫде температурата. Никога не ме е изненадвало времето. Азъ го очаквамъ и ми е приятно. Като отида на екскурзия, стане точно тъй, както съмъ го предвидилъ - стане ми приятно. Излеза, вали - приятно ми е. Снѣгъ вали - приятно ми е. Ако не се случи, както очаквамъ, никакъ не съжалявамъ, провѣрявамъ дали е станало точно както азъ зная. Нѣкои работи не ставатъ точно както азъ зная. Тогава казвамъ: Това е една широка область. Има нѣщо по-сложно вѫтрѣ въ природата. Пакъ се радвамъ. Нѣкой пѫть се предсказва, че времето ще бѫде лошо, но то се измѣни, не стане лошо, изненада ни. Това сѫ изключения, които се дължатъ на нѣщо. Нѣкой пѫть изключенията се дължатъ 75 % на мѣсечината. За примѣръ вѣтроветѣ, влагата, промѣните на земята нѣкой пѫть се дължатъ на пълнолунието. Каквото е положението на мѣсечината спрямо земята въ пълнолуние, отъ това ще зависи за извѣстенъ периодъ какво ще бѫде времето. Има влияние; нѣкой пѫть има по-далечно влияние, но нѣкой пѫть има едно съвпадение. Казвамъ: Външното знание трѣбва да служи като едно възпитателно срѣдство за разбирането на вѫтрешния животъ, за възможноститѣ, които се криятъ въ всѣки едного отъ васъ, да имате извѣстно постижение. Не се стремите да имате туй, което другитѣ сѫ постигнали, винаги имайте стремежъ да постигнете само това, което е въ вашитѣ възможности. Другитѣ нѣщата сѫ ги постигнали при специфични за тѣхъ условия. Вие искате да бѫдете като Христа. Никога не може да бѫдете като Христа. Христосъ е станалъ такъвъ при по-специфични условия. Казвате: „Като Христа да бѫдемъ”! Вие 10 хиляди чифта цървули да скѫсате, не можете да станете като Него, понеже нѣмате тѣзи специфични условия. Любовьта, съ която Христосъ е разполагалъ, знанието, съ което Христосъ е разполагалъ, истината, всички добродетели, съ които Христосъ е разполагалъ, може да разполагате съ тѣхъ, но вие да станете като Него, да имате сѫщото отношение къмъ Бога, това не може да бѫде. Защото двама души не могатъ да иматъ сѫщото отношение, всѣки ще има специфично отношение. Защото Богъ е едно сѫщество, което има различни отношения. Ако ти постигнешъ своето отношение, ти си човѣкъ. И апостолъ Павелъ не можешъ да бѫдешъ. Не сѫ нуждни двама такива. Ако ти искашъ да бѫдешъ като апостолъ Петъръ, двама не може да бѫдете. Единиятъ може да бѫде мѫжъ, другиятъ може да бѫде жена, и двамата ще бѫдатъ човѣци. Ако Павелъ дойде, единиятъ ще бѫде мѫжъ, другиятъ ще бѫде жена. Казвате: „Какъ ще бѫде това”? Не искамъ да ви обяснявамъ тѣзи работи какъ може да бѫдатъ. Ще ви задамъ другъ въпросъ: Свѣтътъ може ли да бѫде само съ мѫже? Може. Свѣтътъ може ли да бѫде само съ жени? Може. Но този свѣтъ какъвъ ще бѫде? Мѫжътъ и жената вие не разбирате какви сѫ. Това е едно и сѫщо сѫщество, което минава поляризиране, два полюса има. Човѣкъ въ даденъ случай може да бѫде и мѫжъ, и жена. Поляризира се. Въ даденъ случай човѣкъ е жена, въ другъ случай човѣкъ е мѫжъ. Следователно зачитай човѣка въ мѫжа, зачитай човѣка въ жената. Това е правилно разбиране. Ако искате да знаете какво нѣщо е жената, то е човѣкътъ въ този полюсъ, понеже той едновременно функционира и като мѫжъ и като жена. Човѣкъ строи свѣта тогава. И децата се раждатъ по сѫщия законъ: едни се раждатъ на единия полюсъ – момичетата, други се раждатъ на другия полюсъ – момчетата. Тогава едни ставатъ господари, други - слуги. Сѫщиятъ законъ функционира навсѣкѫде. Вие поставяте въпроса защо Господъ създаде свѣта. Но защо Господъ създаде свѣта не е ваша работа. Изучавайте го, тъй както е създаденъ. Детето и жената какво трѣбва да правятъ въ свѣта? Бѫдете като жената. Казвате: „Ама азъ искамъ да бѫда мѫжъ”. Въ това сѫществувание не може да бѫдешъ, въ друго сѫществувание може.да бѫдешъ. Пъкъ и сега може да бѫдешъ. Има случаи, дето жената е станала мѫжъ. Въ древностьта има примѣръ, дето единъ мѫжъ станалъ жена. Въ този животъ може да станешъ жена. Имало е примѣри въ медицината, до 15 години е младъ момъкъ, следъ 15 ÷ 20 години стане жена. Това е хроникирано, че може да стане. Щомъ дойдемъ до друго сѫществувание, казватъ: „Какъ може”? Това е само за просвѣтенитѣ, за ученитѣ, които вѣрватъ въ Бога. Нѣма никакво противоречие. За другитѣ хора не е важно. Човѣкъ се преражда колкото пѫти е опредѣлено. Който иска, може да се преражда въ невидимия свѣтъ. Ако не иска да се преражда, Господъ го оставя въ онзи свѣтъ въ единъ голѣмъ хамбаръ и като му дотегне да стои тамъ, Господъ го пита: „Дотегна ли ти? Готовъ ли си да се прераждашъ, „Готовъ съмъ”. Праща го Господъ нѣкѫде. Питате има ли прераждане. Ако искате да прогресирате, има прераждане, ако искате да седите на едно мѣсто, нѣма. Този въпросъ за прераждането сѫ го засѣгали мнозина, но много повърхностно. Казватъ нѣкои: „Тогава напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане”. Казвамъ: Напразно е умрѣлъ Христосъ, ако нѣма прераждане. Колкото едното е вѣрно, толкова и другото. Чудно е, когато казватъ, че напразно е умрѣлъ Христосъ, ако има прераждане. Христосъ умря, за да ни покаже прераждането. Ако вземемъ въ тѣсенъ смисълъ прераждането, ще стане една галимация. Но ако вземемъ правата мисъль, любвеобилностьта, че Богъ иска да ни освободи отъ всички мѫчни условия въ живота и да ни подобри живота, тогава е съвсемъ друго. Ти си закѫсалъ въ единъ животъ отъ разни болѣсти; най-после умирашъ, напуснешъ тѣлото си, избавишъ се. Ти въ това тѣло не можешъ да функционирашъ, Господъ ти даде друго тѣло, прати тѣ пакъ на земята. Какво зло има въ това, че Господъ тѣ пратилъ пакъ на земята. Има нѣкаква богословска теория, че Господъ не е създалъ свѣта така. Е какво лошо има? Нѣкой съветникъ на Бога билъ ли е? Чудни сѫ тѣзи дървени философи. Всѣки философъ гледа свѣта, както е създаденъ отъ гледна точка на своята философия. Тъй както мислятъ богословитѣ, философитѣ, то ли е вѣрно? Ами следъ хиляди години, когато имаме други факти събрани, какво ще бѫде нашето понятие за свѣта? Ами когато мѫжетѣ и женитѣ се повдигнатъ на по-високъ уровенъ, какви възгледи ще имаме за живота? Нѣкой пѫть ние остаряваме и казваме: „Азъ остарѣхъ, азъ съмъ на 45 години”. На 45 години ти си едно малко яйце, турено нѣкѫде да дрѣме. Нищо не значатъ 45 години. Ако ти имашъ една трезва мисъль въ твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирамъ такъвъ единъ животъ. Но единъ животъ, въ който ти си вегетиралъ само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пѫти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казвашъ, съмъ. Какво отъ това? Та мисъльта, която искамъ да ви кажа, е следната. Освободете се отъ всички ваши превзети възгледи, които имате за природата, за Бога, за религията. Приемете онази религия, която сѫществува въ природата. Ако се опитате да я разберете, тя ще ви допадне. Тя не е религия, каквато проповѣдницитѣ проповѣдватъ. Тя е една религия, въ която човѣкъ се ражда. Има една философия сѫщо така проста. Има нѣщо въ живота, което е самобитно, не зависи отъ нищо отвънъ. Азъ ви казвамъ: Върнете се къмъ тази самобитность, която зависи отъ Бога. Азъ не гледамъ на временното. Че майка ви може да ви е повивала въ пелени, че може да ви е кърмила съ биберонъ, дръжте това нѣщо въ паметьта си, но да го носите цель животъ въ съзнанието си има ли смисълъ? Сега най-добритѣ условия за васъ сѫ други. Какъ ще ядете, какъ ще дъвчете? Най-добритѣ ви дрехи сега нѣма да бѫдатъ повои. Майка ви едно време много добре е направила, но сега вие като човѣкъ какво можете да направите, то е важно. „Въ последното време”. Вие казвате: „Ще умремъ”. Ако сте отъ глупавитѣ, ще умрете. Ако сте отъ разумнитѣ, ще живѣете. Питате: „Ще се повдигнемъ ли”? Ако вървите по Божията Любовь, ще се повдигнете на високъ уровенъ, дето „нито око е видѣло, нито ухо е чуло”, нито на сърдцето на човѣка е дадено да усѣти какво очаква тѣзи, които чакатъ Господа. И нѣма да остане нищо, което сте пожелали, да не получите. Но въпросътъ е при сегашното разбиране, при най-голѣмитѣ страдания да виждаме любовьта на Бога. Туй значи нищо да не е въ състояние да измѣни идеята ни за Бога. Никога не мислете, че Богъ е жестокъ. Страданията сѫ единъ изпитъ за васъ. Въ най-голѣмитѣ страдания да кажете: Всичко е отъ Онзи, Който е благъ. Ако живѣете само въ грубостьта, отде идва тогава импулсътъ да искате да бѫдете щастливи? Значи Богъ не е онова, което да не можете да чувствате. Онзи вѫтрѣшенъ импулсъ за възвишеното, той е Божественото. Богъ казва: Ти не се смущавай отъ вълнението на морето, не се смущавай отъ вѣтъра, не се смущавай, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, не се смущавай, че огъньтъ гори, че тази кѫща изгорела. Какво ще се смущавате отъ единъ грънчарь, който прави стомни и гърнета. Какво ще плачете за тѣзи гърнета, нека ги мачка както иска, да ги прави както иска. Че то е философия. Какво ще плачете, че нѣкое гърне се счупило? Ново ще се направи. Ама разлела се водата. - По-хубава вода ще се налѣе. - Ама изгубихъ си младостьта. - По-хубава младость ще дойде, нищо повече. Така трѣбва да гледа онзи, възвишениятъ човѣкъ въ свѣта. Човѣкъ е и мѫжъ, и жена. Като ги срѣщнете, да видите, че въ всѣки човѣкъ се проявява образътъ на Бога. Ти въ лицето на мѫжа и въ лицето на жената не можешъ да видишъ лицето на Бога. И въ лицето на мѫжа, и въ лицето на жената ще видишъ лицето на човѣка. Тъй седи въпросътъ. Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ ли образа на Бога”? Нѣмашъ ти образа на Бога докато търсишъ една жена. Нѣмашъ ти образа на Бога, докато търсишъ единъ мѫжъ. Не е лошо, че търсишъ образа на човѣка. Ти търсишъ единъ мѫжъ да ти слугува, ти търсишъ една жена да ти слугува. Казвашъ: „Самъ не се живѣе”. Човѣкъ, който живѣе самъ, той живѣе съ Бога. Ако ти съ своята жена не можешъ да живѣешъ добре, ако ти съ своя мѫжъ не можешъ да живѣешъ добре, какъ ще живѣешъ съ човѣка? Ти като дойдешъ до човѣка, тогава ще се научишъ какъ да живѣешъ съ Бога. Защото само като дойдешъ до положението на човѣка, ще имашъ отношение къмъ Бога. Нѣкоя жена казва: „Дотегна ми този мѫжъ”. Но ти погледни, че той е човѣкъ. Кажи му единъ день да си размѣните ролитѣ. Ако вие бѣхте единъ магъ, и не сте доволенъ отъ мѫжа си, че не се отнася добре съ васъ, вие можете като заспи той, да му прочетете една формула, и вие да станете мѫжъ, а той да стане жена. Размѣните си ролитѣ, после на него му дотегне - той прочетѣ формулата и пакъ се промѣнятъ работитѣ. Това сѫ възможности, вѣроятности. Казвате: „Да вѣрваме ли”? Но туй е нѣщо, което може да стане. Ти можешъ да си въздѣйствувашъ въ даденъ случай жената у тебъ да стане мѫжъ. Понеже ако твоето физическо тѣло е женско, твоето духовно тѣло е мѫжко; тогава твоето Божествено тѣло отгоре е човѣкъ. Ако на физическото поле тѣлото ти е мѫжко, въ духовния свѣтъ тѣлото ти е женско. Следователно тури твоето мѫжко тѣло на физическия свѣтъ въ хармония съ женското тѣло въ духовния свѣтъ. Вие искате да оправите работитѣ само на земята. Сега като ви говоря така, вие се объркахте. Мѫжкото тѣло на земята, това го разбирате, но мѫжкото тѣло въ духовния свѣтъ, това не го разбирате. Турете разумното въ свѣта. Ти си мѫжъ, понеже имашъ такова разбиране на физическото поле. Ти си жена, защото имашъ такова разбиране. Знанието тѣ направи жена. Туй тѣ е турило въ нѣгативна мисъль. Жената на физическото поле е „минусъ”, мѫжътъ е „плюсъ”. Обаче животътъ се проявява тамъ, дето е отрицателниятъ полюсъ, тамъ ставатъ всичкитѣ прояви, всичкитѣ течения ставатъ въ отрицателния полюсъ. Значи всичката култура е въ женитѣ. Женитѣ носятъ културата. Мѫжътъ живѣе въ Алфа, жената живѣе въ Омега. Жената е краятъ. Къмъ тази посока е насочена всичката енергия. Тогава да пренесемъ тѣзи разсѫждения къмъ човѣка. Сърдцето на човѣка е мѣстото, отдето всичко изтича навънъ. Ако той не разбира закона на своето сърдце, ако разбира само законитѣ на своята мисъль, но не знае накѫде да ги насочи, ако неговото сърдце не е така благородно, той ще се намѣри въ противоречие съ себе си. Та казвамъ: Новото разбиране на религията е съвсемъ друго. Ние не искаме унищожение на сегашната религия. Тя е за децата. А новата религия въ свѣта, религията на шестата раса, трѣбва да бѫде религия на любовьта. Азъ я наричамъ религия на любовьта, въ която хората се усѣщатъ свободни да живѣятъ, да иматъ само единъ законъ. Не много закони, но само единъ законъ да иматъ. Ще дойде мѫжътъ предъ жената, ще каже: „Моля, за менъ това можешъ ли да направишъ? Може ли да разчитамъ на твоята дума”? - и си замине. Жената дойде, и тя казва: „За менъ можешъ ли да направишъ това”? „Мога”. „Да разчитамъ ли на твоята дума”? Сестрата ще каже на брата: „Това за менъ можешъ ли да направишъ”? Братътъ ще отиде при сестрата и ще каже: „Можешъ ли това да направишъ за менъ”? Сестрата ще разчита на брата, братътъ ще, разчита на сестрата, слугата - на господаря, господарьтъ - на слугата, навсѣкѫде на думата ще си разчитатъ. Всичко ще върви тъй, както никога не е вървѣло. Сега за да накарате нѣкой да направи нѣщо, колко души трѣбва да вървятъ подирѣ му, какви ли не разноски се правятъ. При това думата нѣма никакъвъ резултатъ. Всичко това се заличава, както написаното на морския брѣгъ. Всичката наша култура като минава времето се заличава. Де е египетската култура, де е вавилонската култура, де е сирийската култура, де е еврейската култура? Има едно малко продължение, остане нѣщо малко за продължение. Единъ день ще бѫде така и съ нашата култура. Туй не ви го казвамъ за обезсърчение, но да знаете. Въ свѣта има нѣщо хубаво, велико, на което всички можете да бѫдете граждани. Казвамъ: Натисни това копче въ себе си. Тогава нѣма да изхвърляшъ водата отъ избата. Ще отидешъ при единъ кладенецъ, ще натиснешъ едно копче и водата ще потече. Ако знаешъ, само ще натиснешъ копчето и всичко ще дойде. Пъкъ ако не знаешъ какъ да натиснешъ, тогава магаре ще бѫдешъ, ще пренасяшъ иконитѣ отъ едно мѣсто на друго. Сега нѣкой ще каже: „Какъ тъй магаре”! Че азъ имамъ уважение къмъ магарето. Хората уважаватъ човѣка и ги е срамъ, че съмъ турилъ магарето за изяснение. Че хората сѫ по-долу отъ магарето! То поне не се напива! Трезво е винаги. После, никога нѣма да го накарашъ да пие нечиста вода. Дето пие магарето, пий и ти отъ тази вода. После много е скромно въ яденето, каквото намѣри, яде, казва: „Каквото Господъ даде”. Нѣма претенции. Като го турите да кара овцетѣ, камилитѣ, то върви напредъ и казва: „На васъ ви показвамъ пѫтя”. То иска да покаже, че не е тъй глупаво, както хората го мислятъ, и е много услужливо. Показва каква вода да пиете, и казва: „Яжте като мене. Ушитѣ ми сѫ малко дълги, рева по нѣкой пѫть, но отъ себе си рева”. Товаръ колкото му сложите, носи. Магарето е много скромно сѫщество. Магарещината му седи въ това, че е много гордѣливо и малко инатъ. Единствената му погрѣшка е голѣмата му гордость. Най-голѣмиятъ му недостатъкъ е това, гордѣливо е, не е тщеславно. Та хубаво е да имаме и ние отъ добритѣ качества на магарето. Хубаво е да имаме и отъ хубавитѣ качества на вълка. И той си има добро. Хубаво е да имаме отъ добритѣ качества на паяка, хубаво е да имаме отъ качествата на дървото. Ако магарето е лошо, защо сѫществува, защо Господъ го създаде? Нѣмаше Господъ да допусне магарето въ свѣта, ако бѣше лошо. А то има цель бюджетъ. Царско крѣсло има. Английската кралица Виктория имала едно магаре, на което слугували четирима доктори, треперели надъ него. Четирима души съ висше образование за едно магаре! Като се разболѣе, треперятъ. Ако една Виктория може да почита едно магаре, да тури четирима души доктори, защо ние да не гледаме малко по-снизходително? Английската кралица азъ я уважавамъ, казвамъ й браво! Нека нейното магаре знае, че при кралица е живѣло. „Въ последното време”, когато истината озари хората и въ сърдцето дойде любовьта, ще дойде тази свѣтлина да разбираме живота, да разбираме, че има нѣщо не привидно, но сѫществено, къмъ което ние трѣбва да се стремимъ да го намѣримъ. И като го намѣримъ, всички да участваме въ това благо. Да разберемъ Бога така, че всички да бѫдемъ доволни отъ нашето разбиране. Азъ искамъ всички да имате една религия, едно вѣрую. Че туй е вѣрно, азъ го зная, тъй както слънцето изгрѣва, тъй както вѣтърътъ духа, тъй както земята работи. Дръжте се за новото вѣрую! И старото го дръжте, не го изхвърляйте, но новото сега търсете, защото въ него ще възкръснатъ мъртвитѣ. 23-та недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 6 мартъ 1932 г. отъ 10 ч. София - Изгрѣвъ.
  6. Ани

    1932_02_28 Следъ това

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Следъ това Ще прочета 2 глава отъ пророкъ Йоилъ. Ще взема само две думи отъ 28 стихъ: „И следъ това”. При самитѣ мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да опредѣли своето положение. Той си има единъ естественъ стремежъ, както всѣко живо сѫщество се стреми да намѣри своето мѣсто и условия, при които може да живѣе и да се проявява; то е единъ вѫтрѣшенъ, естественъ процесъ. Азъ го наричамъ Божественъ процесъ, помощь на човѣка да живѣе, понеже животътъ, това е изразъ на Божествения животъ; само тамъ, дето е Богъ, има животъ; дето го нѣма Богъ, нѣма животъ. Какво нѣщо е животътъ? Въ присѫствието на Бога е животътъ. Тамъ, дето Богъ го нѣма, нѣма животъ. Съвременнитѣ хора все спорятъ - дали има Богъ или не. То е схоластично разглеждане. Въпроситѣ: дали има вода или не, и дали има Богъ или не, сѫ различни; съвсемъ другъ е смисълътъ на тѣзи понятия. Дали тамъ има вода или не, сѫществува отначало едно предположение; и следъ като провѣрите, ще извадите единъ изводъ, че нѣма вода тамъ, провѣрено е опитно, нѣма вода; това е така наречениятъ логически изводъ. Логическитѣ изводи, това сѫ отражения на нѣкакви истини, но отражението въ едно огледало не е никаква действителность. Въ огледалото има ли нѣкаква реалность? Виждате, човѣкъ се мърда въ огледалото, но въ огледалото нѣма никаква дължина, нѣма никакъвъ свѣтъ - сѫществува, но нищо не сѫществува. Сѫществува едно - отражението. По огледалото можемъ да намѣримъ реалностьта, точно обратно перпендикулярно, въ противоположна посока. Тогава, когато ние казваме „всичко е суета на свѣта”, това е отражението. Споредъ индуската философия, този свѣтъ е отражение; Майя - значи, реалниятъ свѣтъ е въ обратна посока на материалния. Материалниятъ свѣтъ е резултатъ, една проява, той е дотолкова реаленъ, доколкото се отразява вѫтрѣ въ огледалото. Следователно може да поставя нѣкакво противодействие и да не остане отражението. Ако отражението го нѣма въ огледалото, това ни най-малко не показва, че реалностьта не сѫществува. Сѣнката може да изчезне, но реалностьта ще остане; но никога въ свѣта не може да има сѣнка, задъ която нѣма реалность. Тъй щото онѣзи, които казватъ, че „всичко е суета”, както е казалъ Соломонъ, не сѫ прави. Трѣбва да изтълкуваме - какво значи суета. Суета значи - да не разбирашъ нѣщо. Търсишъ реалностьта на нѣщата тамъ, дето я нѣма - суетишъ се. Търсишъ живота въ удоволствията на земята - тамъ никога нѣма да го намѣришъ. Въ удоволствието животъ нѣма. Сега, когато азъ говоря така, ще кажете: „Човѣкъ не трѣбва ли да има удоволствия?” Той не трѣбва да се заблуждава въ удоволствията, ние идваме до крайность. Нѣкой твърди, че трѣбва да се яде много. Не, не трѣбва да се яде много. Нѣкой казва, че никакъ не трѣбва да се яде - и той не е правъ. Ще ядешъ умѣрено, толкова, колкото трѣбва. Единъ законъ има, споредъ който, всѣки единъ знае, колко трѣбва да носи. Всѣки единъ човѣкъ знае, колко трѣбва да яде. Затова не се иска никакво педагогическо наставление, защото малкитѣ птици и животинкитѣ, които нѣматъ учители по педагогия, знаятъ какъ да се хранятъ много добре. Птицитѣ не знаятъ ли какъ да ядатъ? Инструктори нѣматъ за това, но тѣ сѫ много досетливи. Когато майката кълве, тѣ броятъ, колко пѫти удря въ земята и отъ туй кълване изваждатъ своето заключение, колко трѣбва да ядатъ. Следователно тѣ знаятъ да разбиратъ туй хлопане, да го дешифриратъ, както стенографитѣ дешифриратъ; всичката педагогия е тамъ. Следъ като се влюбишъ, какво ще стане? Тамъ е сега, че ти още не си се влюбилъ. Ти още не знаешъ какво нѣщо е влюбването. „Азъ виждамъ едного, че се е влюбилъ.” Нищо не си видѣлъ. Туй нищо не значи. Може да знаешъ това, което си билъ; това, което не си билъ, никога не може да го знаешъ, ти само предполагашъ, че знаешъ. За примѣръ, нѣкой казва: „Азъ разбирамъ отъ хиромантия, отъ физиогномия, разбирамъ отъ математика, отъ геометрия”. Създаденъ си да разбирашъ, но като казвашъ, че разбирашъ математика, много казвашъ. Не разбирашъ какво нѣщо е математика и не си разбралъ положението, защото, ако ти знаешъ математика, ти ще бѫдешъ единъ великъ човѣкъ. Ако знаешъ геометрия, ти ще бѫдешъ единъ гениаленъ човѣкъ. Щомъ не си нито едното, нито другото, ти не разбирашъ нито математика, нито геометрия. Математиката е наука за разумнитѣ сили, които функциониратъ въ времето. Геометрията е наука за материята, отъ която всичко се създава. Геометрията се занимава съ материята. Математиката се занимава съ силитѣ. Туй не е въ противоречие съ сегашното опредѣление, сегашнитѣ учени хора отиватъ въ сѫщата посока. Вземете единъ физиогномистъ. Ако му представите нѣкой човѣкъ, който има носъ, дълъгъ 7 см., веднага ще каже, че този човѣкъ има силенъ умъ, но ако му дадете широчината - отдолу на носа - 5 см., той ще каже, че този човѣкъ е здравенякъ, че има плътно тѣло. Веднага ще извади заключение, че тѣлото е плътно, но че и умътъ е силенъ. Широкиятъ носъ не показва силенъ умъ, но показва плътно тѣло. Дългиятъ носъ показва силенъ умъ. Сега нѣкой ще каже: „Докажи това”. Ако вие вземете една окрѫжность и въ нея впишете единъ квадратъ, ще видите, че той се допира въ 4 точки на окрѫжностьта, въ другитѣ точки не се опира. Питамъ: вписаниятъ квадратъ въ окрѫжностьта равенъ ли е на самата окрѫжность? Не е равенъ. Ако вие впишете една окрѫжность въ единъ квадратъ, тогава окрѫжностьта ще докосне ония части на квадрата, които, въ първия случай не се допиратъ до окрѫжностьта. Защо има различие? Онзи, който не знае, ще иска механически да го обясни, но то е само по отношение пространството. Перспективно нѣщата какъ се представятъ? Една линия се показва дълга, понеже е близо, друга се показва, че е кѫса, понеже е далече. Слънцето, за примѣръ, се показва, че е много малко; тогава, ако вие заключавате невѣрно, ще се чудите, какъ е възможно, това малко слънце да освѣтява цѣлата земя. Кѫде е реалностьта? Не, отъ дължината на слънчевитѣ лѫчи се заключава за силата на слънцето. Лѫчитѣ показватъ разумностьта на слънцето, съ които то освѣтява земята. Следователно, отъ това гледище, слънцето представя разумна сила, която Богъ е поставилъ въ пространството, направилъ го то да свети на земята. Може да ви свети само разумниятъ човѣкъ, когато постави една свѣщь нѣкѫде. Тази свѣщь не е дошла сама да свети, тя може да свети, но задъ нея седи нѣкой, който иска да ви свети. Нѣкой ще ви постави трапеза, ще ви сложи хлѣбъ, но задъ хлѣба седи този, който иска да ви услужи. Следователно всичко въ материалния свѣтъ е изразъ на една Разумность, която седи задъ материята. Задъ всичко туй има нѣкой, който обича хората на земята. Задъ земята седи Единъ - по човѣшки говоря - Когото вие не виждате. Такава е обстановката и вие трѣбва дълго време да я търсите, да я изучавате. Този, който ви обича, той ще направи туй заради васъ. Питамъ сега: какъвъ е смисълътъ на живота? Вие имате глава, защо ви е вашата глава? Или защо ви сѫ вашитѣ гърди? Защо ви е стомахътъ? Защо ви сѫ краката, рѫцетѣ? Сега ще направя сравнение. Въ една окрѫжность имате два диаметъра, които сѫ равни, но въ една елипса двата диаметъра не сѫ равни. Единиятъ е по-дълъгъ, другиятъ е по-кѫсъ. Какво означава това? Човѣкъ нѣма крѫгла форма, но има елипсовидна форма. Следователно дължината на човѣка спрямо земята е перпендикуляръ. Човѣкъ е перпендикуляръ спрямо центъра на слънцето и центъра на земята. Туй показва неговата интелигентность. Дължината на тази елипса показва неговата разумность, а широчината показва неговата чувствителность. Животнитѣ иматъ обратния процесъ. Тѣхнитѣ чувства сѫ по-широки, отколкото тѣхната интелигентность. Животнитѣ се отличаватъ по това отъ хората, че иматъ повече чувства, отколкото имъ трѣбватъ, а иматъ по-малко умъ, отколкото имъ трѣбва. Въ човѣка има повече умъ, отколкото му трѣбва и по-малко чувства, отколкото му трѣбватъ. И тогава, между животнитѣ и човѣка трѣбва да има едно отношение, една обмѣна. Човѣкъ, като не знае какъ да направи тази търговска обмѣна, той почва да коли животнитѣ, да ги яде. Той яде животнитѣ, за да вземе тѣхнитѣ чувства, т. е. туй, което не му достига, да го вземе. Но той е хваналъ кривия пѫть, неразбиране е това. Отъ друга страна, животнитѣ, като имъ трѣбва още интелигентность, и тѣ изяждатъ човѣка, за да придобиятъ това, което имъ липсва. Животнитѣ ядатъ човѣка и човѣкътъ яде животнитѣ. Но нито животнитѣ сѫ станали по-умни, нито хората сѫ станали по-чувствителни. Това сѫ общи разсѫждения. Азъ не искамъ да ви кажа да вѣрвате въ това. То е само единъ показалецъ. Азъ имамъ три барометъра, единъ пишещъ барометъръ, единъ обикновенъ и единъ отъ кристали, и намирамъ, че този, отъ кристалитѣ, е по-чувствителенъ, единъ отъ най-хубавитѣ, които имамъ. Той 10 часа по-рано показва промѣните, които ще станатъ. Понѣкога пишещиятъ барометъръ показва, че времето ще бѫде лошо, а кристалниятъ показва, че следъ единъ часъ времето ще се подобри. Кристалитѣ сѫ се изгубили, а другиятъ още продължава да показва, че времето е лошо. Сега, азъ тълкувамъ това, разговарямъ се съ барометъра. Казвамъ: „Какво казвашъ ти?” Той казва: „Онзи професоръ не е довършилъ наукитѣ си. Това, което азъ зная, той не го знае. Макаръ да има 8 барабана, това сѫ 8 секретаря, но той не знае, което азъ зная.” Тѣзи кристали сѫ живи вѫтрѣ, тѣ иматъ своята интелигентность, само че интелигентностьта имъ е извънъ физическия животъ. А другиятъ барометъръ е направенъ съ лостове. Интелигентностьта е и въ другия, и въ този свѣтъ. И затова той по нѣкой пѫть се влияе и казва: онзи е извънъ, но и съ кристалитѣ се влияе. Сега да обяснимъ нѣщата. Външниятъ свѣтъ има за насъ дотолкова смисълъ, доколкото ние можемъ да обяснимъ нашия животъ и да си послужимъ съ туй знание за напредването на нашия умъ и за облагородяването на нашитѣ чувства. Трѣбва да живѣемъ, а ние не сме живѣли още на земята. Най-великитѣ хора сѫ казали, че 8 хиляди години досега, хората не сѫ живѣли. Туй е било животъ на вѣчни страдания и промѣни. Има радости, но, въ края на краищата, всичката радость, която ще добиемъ, всичко туй ще се вземе и ние ще се върнемъ обратно у дома си, безъ петь пари. Ти ще дойдешъ на земята, ще направишъ изобилно грѣхове, престѫпления; ще се върнешъ при Бога, да се разкайвашъ, ще искашъ пакъ новъ кредитъ. Ти казвашъ: „Пропадна търговията.” Господъ ще тѣ погледне, ще тѣ погледне пакъ, ще се поусмихне и ще каже: „Дайте му малко кредитъ. Пратете го пакъ на земята, наново да учи.” Нѣкой ще каже, че училъ по математика, по геометрия, музикантъ билъ, поетъ билъ, художникъ билъ и т. н., но работата не е вървѣла. Тѣзи нѣща трѣбва добре да се разбиратъ. Да ви приведа единъ митъ за паяка. Азъ сега нѣма да се спирамъ върху произхода на паяка. Сиязъ Спанзу билъ единъ царски синъ, който се занимавалъ съ окултната наука и дълбокото познание. Като Соломона и той искалъ да разкрива тайнитѣ на природата, да достигне до крайното познание, да нѣма познание, което да не знае. И му останала само една точка да разрѣши, една отъ великитѣ задачи въ свѣта. Да тури редъ и порядъкъ въ живота си. Но едно нещастие се случва. Единъ день, той вървѣлъ замисленъ и изгубилъ пѫтя си - не може да се ориентира, накѫде да тръгне. Срѣща една млада мома, много красива, една отъ най-красивитѣ моми. Като я погледналъ, затупкало сърдцето му. Казва й: „Можешъ ли да ми покажешъ пѫтя, изгубихъ се.” Тя му показва пѫтя, но той като се върналъ, вече загубилъ точката. Рече да разрѣши великата тайна на живота, дойде до последната точка - не може да прочете; рече да мисли - момата изпѫкне въ ума му. Туй, което хората наричатъ „влюбилъ се е”. Отива той при момата и казва: „Слушай, ти ми показа онзи пѫть, по който се загубихъ, на менъ ми остава само една точка да разреша, но ти седишъ на тази точка отгоре, не зная какво да правя, азъ се влюбихъ въ тебе. Този въпросъ искамъ да го разреша. Ти какво казвашъ? На моята любовь не можешъ да откажешъ.” Тя му казва: „Може, само при едно условие.” „Какво е туй условие?” „Ще направишъ една нишка, една тънка нишка; да бѫде толкова тънка, че по-тънка отъ нея да не сѫществува. И тази нищка да се не кѫса, никой да не е въ състояние да я скѫса. Когато образувашъ тази нищка, ела при менъ, ти ще имашъ моята любовь.” Излезълъ той замисленъ и оттамъ насетне, този Сиязъ Спанзу, все ходѣлъ и мислѣлъ, какъ да усвои туй тъкачество. И досега той не може да намѣри начинъ, да образува такава тънка нищка, която да не се кѫса. И досега човѣкъ, отъ хиляди години, не може да направи тази нищка. Влюбилъ се е, но нѣма тази нищка. Ние, съвременнитѣ хора, се намираме въ туй положение. Направили сме тази нищка, много тънка е тя, но се кѫса. Но има нѣщо въ насъ, което се кѫса. Или туй, което ние наричаме неустойчивость въ любовьта. Туй го наричамъ неустойчивъ човѣкъ, не може да разчиташъ на него. Дълга е нищката, тънка е, хубава, но не е устойчива, кѫса се. Като направишъ тази тънка нищка, която да се не кѫса, въпросътъ е разрѣшенъ. И Писанието ето какво казва: „И следъ това ще излея Духа си надъ всѣка плъть, и ще пророчествуватъ синоветѣ и дъщеритѣ ви, старцитѣ ви ще видятъ сънища, юношитѣ ви ще видятъ видения.” Сега онзи, който разбира великия вѫтрѣшенъ смисълъ, не е човѣкъ, който да се влюби. Защото всѣко начало има край и всѣки край има свое начало. Ако твоето начало не образува единъ край, ти не си на правата посока, но ако твоятъ край не образува едно начало, ти си пакъ на кривата страна. Писанието казва: „Азъ съмъ Алфа и Омега” - другиятъ край е едно ново начало. Всѣко ново начало води къмъ единъ край. Подъ „край” разбирамъ завършване, разрешаване на една задача. За да се яви на друго мѣсто началото. Другата задача е следната. Вие сте се влюбвали не само веднъжъ, и много пѫти ще се влюбвате, докато дойдете дотамъ - да се влюбите въ Онзи, Който ще ви даде тази задача. Вие казвате: „Да обичаме Господа”. Може. Сега когото и да обичате, за въ бѫдеще тази програма трѣбва да се приложи, и когато направите една тънка нищка, тогава ще имате моята любовь. Така казва момата. Момъкътъ и той ще каже сѫщото. Питамъ тогава, колко хора ще има, които биха се оженили? Хората тогава ще бѫдатъ дѣвствени. Понеже сега не сѫ направили тази нищка, както трѣбва, женятъ се, кѫсатъ се нищкитѣ и домътъ не е устойчивъ. Кой е кривъ? Създадешъ единъ домъ, една нищка, която се кѫса - ти не си разрѣшилъ задачата. Ти разрѣши задачата, както я разрѣши Сиязъ Спанзу. Ти имашъ право да се женишъ; това е единъ изводъ на старата мѫдрость. Не изводъ, да се обезсърдчавате. Обезсърчението вие си го носите, въ това отношение сте специалисти. Ако е за обезсърчение, азъ съмъ готовъ да се уча отъ васъ. Но, ако е да не се обезсърдчавате, вие трѣбва да се учитѣ отъ мене. Да не се обезсърдчава човѣкъ - то е цѣла наука; вие ще дойдете при менъ да я учитѣ. Щомъ наближи да умирате, вие се обезсърдчавате. Щомъ осиромашавате, пакъ се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ студа, вие се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ огъня, се обезсърдчавате. Щомъ ви е страхъ отъ височина, отъ дълбочина, отъ паякъ, отъ лъвъ, отъ тигъръ - отъ какво ли не се бои човѣкъ - вие се обезсърдчавате. Слабостьта на човѣка е обезсърдчението. А при това, човѣкъ е казалъ, че е много срѫченъ герой. Азъ ги гледамъ, носятъ кръстъ за храбрость. Нѣкой пѫть казвате: „Много сѫ храбри тия страхливци.” Единъ храбъръ човѣкъ, споредъ менъ, той е герой, може да помогне на своя народъ. Ако е храбъръ въ науката, пакъ може да помогне. Това е задача на героя. Всѣка една майка трѣбва да бѫде храбра и героиня. Всѣки баща трѣбва да бѫде храбъръ, да помогне. Азъ не вземамъ сегашното положение. Но азъ говоря за онова положение, което е въ природата, което се изработва отъ сѫщества, минали една еволюция, която човѣкъ не е сънувалъ. Апостолъ Павелъ като се пренесълъ въ тѣхния свѣтъ, не вижда сѫщества, но казва: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.” Има единъ свѣтъ, който ви чака и вие даже не можете да предполагате, какъвъ е този свѣтъ. Сѣнката не може да влѣзе въ огледалото, но това не показва, че този свѣтъ го нѣма. Това не е наука, да отричате нѣщо, което не виждате или не разбирате. Отричането не е наука. Съмнѣнието не е наука. Безвѣрието не е наука. Вѣрата - да. Вѣрата е единъ завършенъ резултатъ въ свѣта. Единъ отъ великитѣ резултати, който нѣкога е образуванъ въ свѣта, то е вѣрата. Безъ този разуменъ резултатъ не можешъ да служишъ на Бога. Не да вѣрвашъ въ обикновенитѣ работи. Ти въ обикновеното не може да вѣрвашъ, ти може да вѣрвашъ само въ необикновеното. Може да вѣрвашъ само въ разумното. Питамъ, въ какво може да вѣрвашъ? „Въ смъртьта.” Кой отъ васъ е виждалъ смъртьта? По какво се отличава смъртьта отъ живота? Ученитѣ казватъ, че сърдцето на човѣка при смъртьта спирало. Може сърдцето да спре и човѣкъ да живѣе въ тѣлото. Тази дръжка (Учительтъ показва лупата), клеткитѣ на туй дърво сѫ живи. Ако тѣ умратъ, тя ще се разпадне, тогава тази дръжка нѣма да бѫде на моята лупа. Този металъ и той умира, и той ще се разпадне. Но докато има сцепление, всѣко сцепление показва, че има извѣстенъ вѫтрѣшенъ, разуменъ стремежъ. Какъвъ е? Може този стремежъ да не е като нашия. Но все има единъ стремежъ, единъ животъ има. И ние мислимъ, и Богъ има мисъль, но Божиитѣ мисли се различаватъ отъ нашитѣ мисли. Богъ като мисли, Той мисли за всички едновременно; ние когато мислимъ, мислимъ само за себе си, тази е разликата. Мислимъ само за себе си. Богъ мисли за всички, понеже въ него живѣятъ и се движатъ всички. Сега, като говоря върху този предмѣтъ, азъ не искамъ вие да изоставите нѣкои ваши възгледи. Казвате: „Трѣбва ли да напуснемъ този животъ?” Когато казвамъ, че трѣбва да се напуснатъ извѣстни възгледи, разбирамъ, че трѣбва да напуснете въ себе си извѣстни болѣзнени състояния, да се освободите отъ болеститѣ, да остане истинскиятъ животъ. Болестьта се дължи на чужда материя, на чуждъ животъ, на по-нисшъ животъ, който се е вмъкналъ у васъ. Той е паразитъ. Всѣка една болесть е паразитно състояние въ човѣка. Всичкитѣ болести, кѫдето и да сѫ - въ мускулитѣ, въ коститѣ, въ нервната система, въ стомаха - дето ги наричатъ язви - това сѫ все живи сѫщества, които изтеглятъ соковетѣ на вашия животъ. Следователно трѣбва да се освободите отъ този нисшъ животъ, да го турите на мѣсто, той нѣма право да живѣе у васъ като паразитъ; и грѣха, въ туй отношение, азъ го считамъ за единъ отъ голѣмитѣ паразити, които всѣкога сѫ сѫществували. Може да сѫществува. Грѣхътъ е единъ голѣмъ паразитъ. Сега, не искамъ да се спирамъ и да говоря върху злото, защото туй, за което човѣкъ мисли, отъ него нѣкой пѫть се заразява. Грѣхътъ, този паразитъ, ужасно се размножава. Само тъй, като се докосне вѫтрѣ, е ужасно. Съ най-малкото докосване - съ мисъль, съ чувство, съ пипане, по който и да е начинъ, грѣхътъ се предава. Той е по-страшенъ отъ проказата, по-страшенъ е отъ сифилиса. Ако ти дадешъ на единъ човѣкъ, който е престѫпникъ, да ушие булчинската дреха на една мома, тази булка ще свърши нещастно, трагично. Ако вие дадете на единъ шивачъ - престѫпникъ дреха на единъ младъ момъкъ, който встѫпва въ бракъ, и той ще свърши фатално. Ако дойде въ кѫщата ви единъ свещеникъ, свързанъ съ грѣха, вие ще свършитѣ фатално, или ако е боленъ отъ проказа, вие ще свършитѣ фатално. Ако четете една книга, написана отъ писатель, заразенъ отъ проказа, вие ще свършитѣ фатално. Казвате: „Какво трѣбва да се прави?” Споредъ менъ, единъ поетъ, когато пише, трѣбва да бѫде изпълненъ съ най-възвишени чувства и мисли. Когато единъ художникъ рисува, трѣбва да свещенодейства. Единъ говоритель - когато говори, свещенъ трѣбва да бѫде неговиятъ езикъ. Единъ човѣкъ, който отива да прави добро, или, който гледа една жена, свещени трѣбва да бѫдатъ неговитѣ очи, свещени трѣбва да бѫдатъ неговитѣ уши. Това е дълбокиятъ смисълъ на живота. Ще каже нѣкой, може ли да бѫде това? Може. Ние сме се отклонили отъ онзи, правия пѫть и вървимъ по единъ пѫть на смъртьта. Всѣки тѣ учи да вървишъ въ единъ пѫть, по който ще изгубишъ и последното богатство, което имашъ. Казвашъ: „Трѣбва да се живѣе на Земята.” Че животътъ, който сега живѣешъ на Земята, то е едно голѣмо робство! Ти, отъ сутринь до вечерь, се мѫчишъ за какво ли не. Пари нѣмашъ, стая нѣмашъ, вѫглища нѣмашъ, отвънъ е студено, чакашъ нѣкое благотворително дружество да ти помогне. Тия нѣща сѫ хубави, не сѫ лоши, може нѣкой да се притече за твоитѣ нужди, нѣкои се притичатъ. Пристигналъ онзи, младиятъ момъкъ, при своята възлюбена, когато неговиятъ врагъ отрѣзва главата й; тя си отваря очитѣ и казва: „Кѫсно е!” Питамъ, отрѣзаната глава какво ще прави? Ако имашъ знанието на нѣкой светия, да туришъ главата, може да зарасне, но ако нѣмашъ знанието? Не се ли случва нѣкога, единъ човѣкъ, който е живѣлъ честенъ животъ, да измѣни възгледитѣ си за живота и да каже: „Отсега нататъкъ нѣма да живѣя тъй както досега, оставямъ честния животъ, ще живѣя другояче.” Тогава питамъ, какво се добива? Нищо не се добива. Ти изгубвашъ и последното, което имашъ - разумностьта. Тукъ ние ще дойдемъ до едно противоречие. Казваме: трѣбва ли да работимъ за човѣчеството? Трѣбва да работимъ, но какъ трѣбва да се работи за човѣчеството? За обществото, за дома? По този начинъ, по който ние работимъ, много сѫ малки резултатитѣ. Две хиляди години, откакъ е християнската култура, но всички християни сѫ се отдалечили отъ онова, което Христосъ е проповѣдвалъ преди две хиляди години. Хората сѫ се отдалечили отъ методитѣ, които Христосъ е препорѫчвалъ. Църквата проповѣдва едно учение, но то е далече отъ това, което проповѣдва християнството. Свещеницитѣ проповѣдватъ всичко, но не и това, което Христосъ е училъ. Никѫде не се проповѣдва любовь къмъ Бога. Що значи любовь къмъ Бога? Да бѫде човѣкъ проводникъ на Божията мисъль, на Божиитѣ добродетели, да бѫде човѣкъ проводникъ на Божията Мѫдрость, на Истината, да има еднакво отношение къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Това разбирамъ една религия, която може да помогне на своя народъ. Ако хората разбиратъ така, да бѫдатъ проводници на доброто, положението въ свѣта ще се подобри. Ако всѣки поетъ проповѣдва това, ако всѣки философъ проповѣдва това - проводници да бѫдете на Божественото, сигурно свѣтътъ би ималъ другъ видъ. Сегашниятъ животъ въ съгласие ли е съ строя на природата? Казвате, несъобразно е моето учение. Хубаво, но сегашнитѣ работи съгласни ли сѫ съ великия законъ на Живата природа, отъ която всичко черпимъ, съгласенъ ли е сегашниятъ животъ съ законитѣ на Бога? Когато проповѣдвате, че Той направилъ небето и земята, съгласенъ ли е Той? България има единъ представитель въ Божието Царство. Англия си има едно посолство, Америка си има посолство. Де е посолството на Царството Божие? Нѣма никакво посолство. Значи, скѫсани сѫ отношенията. Както съ Съвѣтска Русия. Не само въ България е така. И Англия нѣма посолство. Духовенството иска да каже, че ние сме една религия. Тѣ казватъ, че ние сме „посолство”, но какъ тъй: Едно посолство, което е посолство на небето, българското посолство, да има нужда отъ българска държава. Тогава, английското посолство, ще има ли нужда България да го издържа? Англия издържа своето посолство. Ако една държава не издържа своето посолство, тя е закѫсала съвсемъ. Ако духовенството, което представя Небето, се нуждае държавата да го поддържа, то е закѫсало. Моятъ изводъ е това. Искаме да правимъ истински изводи, една истина да се изнесе, както трѣбва. Казвате: „Не е право туй учение!” Съгласенъ съмъ. За менъ е право учението. Задъ логическото заключение има една друга истина, която трѣбва да излезе. Всѣко едно заключение трѣбва да има единъ изводъ, но трѣбва да има и свое приложение, и единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Този опитъ всички вие можете да имате. Ще правите опити. Нѣкой иска чудеса. Оставете голѣмитѣ чудеса, които Христосъ е правилъ, но има малки чудеса и вие съ тѣхъ трѣбва да започнете. Имате тайната, Богъ ви я е далъ, знаете какъ да си помогнете, а вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лѣкарь да ви нацърка съ инжекции. И това не е лошо, но най-после ще прибѣгнете до лѣкарь, когато самъ не можете да си помогнете. Разбира се, когато полудѣе човѣкъ, трѣбва да го свържатъ съ вѫжето. На престѫпника трѣбва да му турятъ букаи, да го затворятъ, но така се правятъ голѣми разноски, то не е практиченъ методъ. Ти се безпокоишъ, не знаешъ какъ да се успокоишъ, забравилъ си какъ сѫ се успокоявали хората едно време. Ако азъ съмъ учитель въ едно училище или въ една гимназия, ето какво бихъ препорѫчалъ на ученицитѣ. Всѣки единъ ученикъ въ десния джобъ да си има една най-чиста кърпа, съвършенно чиста; съ нея леко, нѣжно да пипнете носа си, не да го хванете грубо и да се секнете грубо, че всички да ви чуятъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се научатъ, да знаятъ какъ да си пипатъ носа. Една отъ най-великитѣ тайни е тази, какъ да пипате носа. Искате да знаете кѫде е Разумниятъ свѣтъ. Вие имате една станция, едно радио за връзка съ него - това е носътъ. Ще го хващате леко. Нѣкой пѫть нѣкой българинъ казва: „Сърби ме носътъ.” Казвамъ: като го сърби носътъ, или ще се ядосва, или пари ще му искатъ, или нѣщо друго. Мене, щомъ ме сърби дясната ноздра, пари вземамъ. Другъ казва, че носътъ сърби ли го, непремѣнно се ядосва. А пъкъ менъ, сърби ли ме носътъ, следъ нѣколко дни получавамъ една сума. Откѫде знае този носъ, че паритѣ ще дойдатъ? Носътъ е станция; отъ Разумния свѣтъ казватъ, че сега ще имашъ единъ чекъ. Питамъ сега: тази велика, хубава станция, която Господъ е поставилъ на лицето ти, защо ти да не си благоразуменъ, ами теглишъ насамъ-натамъ носа си, чоплишъ го, дърпашъ го - ти нарушавашъ единъ редъ. Нѣмашъ право да се държишъ невнимателно съ носа си! Ти ще имашъ всичкото уважение къмъ него, като че се намирашъ предъ нѣкой владика; съ благоговение ще погледнешъ тази станция и ще кажешъ: „Моля да благоволите, имамъ да разрешавамъ сложенъ въпросъ, какво трѣбва да се направи въ дадения случай? Ще туришъ рѫката си на носа, ще я подържишъ, и нѣма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъль, ще ти свѣтне въ душата и ти ще си разрешишъ въпроса. Ти ходишъ този да питашъ, онзи да питашъ. Попитай носа си! Той ще ти каже по-лесно. Попитай носа си, защото той е свързанъ съ твоя умъ. Ще каже нѣкой, това е заблуждение. По-голѣмо заблуждение е да питашъ този-онзи, което тѣ не знаятъ. Какво трѣбва да бѫде възпитанието на разумнитѣ хора? Ние имаме велико благо - човѣшкото лице. Имаме една картина. Питамъ: какъвъ е този образъ, това човѣкъ ли е? Писанието казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Казвамъ: не е човѣкъ това. „Че какъ да не е?” Този човѣкъ, образъ на Бога ли е? Ти се мислишъ за Господъ. Всички хора трѣбва така да живѣятъ, че образътъ имъ наистина да прилича на Божий. Образътъ на всички хора е образъ на Господа. Кѫдето и да го видите, Богъ е въ тѣхъ. На кого е този образъ? Казвамъ, не е мой. То е честность. Щомъ кажа, че е мой, значи е частна собственость. Нѣкой казва: „Ти не искашъ да кажешъ истината.” Казвамъ: човѣкъ, за да намѣри своята истина, той трѣбва да измѣни начина на своитѣ разсѫждения, да не е никакъ заинтересованъ. Азъ, въ дадения случай, не съмъ заинтересованъ, менъ съвсемъ други работи ме интересуватъ. „Следъ това” какво? Ти ще признаешъ, че онова, което имашъ, то не е твое. Нищо повече. Ще признаешъ, че си часть, или удъ, или органъ, или чувство, или душа, или духъ. Мисли каквото искашъ, но ти влизашъ въ една система, въ единъ организъмъ разуменъ, имашъ свое предназначение, своя работа, своя функция. Мисли както искашъ. Но дотолкова, доколкото ти изпълнявашъ правилно ония наредби, които ти сѫ дадени, ти си на почтено мѣсто. Въ деня, въ който ти започвашъ да мислишъ, че ти си всичко, вече си въ кривата посока въ свѣта. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Тѣ трѣбва да се обичатъ едни други, за да сѫ щастливи. Казвате: „Този се е влюбилъ въ еди-коя си жена.” Азъ го срѣщамъ, хващамъ го за рѫката и казвамъ: Много се радвамъ, че си се влюбилъ въ еди-коя си жена, но залюби всички жени и ще бѫдешъ по-щастливъ. „Може ли?” Може. Богъ ти показва, че както обичашъ едната жена, така можешъ да обичашъ всичкитѣ жени. Той не е, който обича, Богъ обича. Защо се противите на Божията работа? Богъ обича всички. Защо ще противодействате на Божията Любовь, на Божието проявление? Може да услужвате. Нека Богъ да се прояви. Стига Богъ да сe проявява чрезъ васъ - какво по-хубаво? Вие затворите този изворъ, искате да го спънете, казвате за нѣкого, че той не трѣбвало да обича, или, че щѣлъ да я вземе. Щомъ я вземе, ще покаже, че неговата любовь не е любовь. Коя любовь, която влиза въ него, е завладѣла човѣка? Всѣка вода влиза, услужва на човѣка и си отива. Кой хлѣбъ е завладѣлъ свѣта? Всѣки хлѣбъ влиза у насъ, да ни помогне, помага и си отива, нѣма желание да ни завладѣва. Да завладѣешъ, това е частна собственость, това сѫ такива амбициозни изречения, такива мъгливи идеи, дето казватъ гърцитѣ - завладѣлъ свѣта. Утре умира, завладѣлъ ли е свѣта? Себе си не могълъ да завладѣе, ще владѣе хората! Свѣтътъ отъ никого не се владѣе! Единствениятъ владетель въ свѣта, това е Богъ, а подъ думата „Богъ” разбираме Любовьта. Любовьта е, която завладѣва свѣта, Знанието е, което завладѣва свѣта, Истината е, която завладѣва свѣта. Защото въ Истината ние разбираме широкия просторъ, въ който човѣкъ може да действа. Знанието, силитѣ, качествата сѫ, които действатъ вѫтрѣ въ менъ, а Любовьта, това е великиятъ животъ, който прониква въ цѣлото Битие. Въ всичко има животъ. Подъ думата „Богъ” азъ разбирамъ туй Сѫщество, което навсѣкѫде се проявява. Като видишъ едно дърво, да ти трепне сърдцето, да се зарадвашъ, че Богъ се проявява. Да видишъ, че твоятъ Господъ и Господъ на дървото е единъ и сѫщи. Той ще ти каже: „Направи ми една услуга, на Мене,” - ти ще полѣешъ дървото и ще се радвашъ, че си могълъ да помогнешъ. Като минешъ покрай изсъхнало цвѣте - полѣй го. Да се радвашъ, че си направилъ една услуга. Ако ти не си въ състояние да помогнешъ на една мушица, която се дави и има нужда отъ твоята помощь, питамъ тогава, на кого ще помогнешъ? Ти, за да помогнешъ на своя приятель, трѣбва да влѣзешъ въ него, да видишъ, каква нужда има. Ти може да му купишъ обуща, а той има нужда отъ шапка, може да има нужда отъ обуща, а ти да му купишъ палто. Може да нѣма нужда отъ палто, но да има други нужди. Той има една нужда - ти трѣбва да проникнешъ въ душата му и когато намѣришъ неговата нужда, да я задоволишъ. Тогава той казва: „Човѣкъ е този.” Това разбирамъ любовь. Та ние, съвременнитѣ хора, трѣбва да се разбираме. Въ човѣка има две естества, едното естество е добро. Нѣкой пѫть азъ ще ви говоря върху доброто естество на човѣка. Има и едно лошо естество у човѣка. Какво е лошото естество? Тѣ сѫ оплѣтени, свързани сѫ тѣ. Единъ законъ има, и нищо не може да тѣ освободи отъ него: докато си на земята и живѣешъ, и едното тѣ кредитира, и другото тѣ кредитира. Всѣки ще плаща. Доброто иска своитѣ лихви, и злото иска своитѣ лихви. Великъ законъ е това. Ти не можешъ да се освободишъ отъ него. Нѣкой казва: „Азъ ще се освободя отъ злото.” Така говори, защото не разбира. Щомъ дойде доброто естество на човѣка, той има едно възходящо състояние, мисли за небето, всичко е широко, умътъ има цель. Другото естество на човѣка е обратно: ти мислишъ да завладѣешъ хората; затвори правишъ, букаи имъ слагашъ на затворницитѣ; искашъ да ги бѣсишъ, да ги колишъ, на пастърма да ги правишъ. Това е лошото естество на човѣка. Минавамъ азъ покрай месаритѣ и гледамъ, окачени тия сѫщества, а тѣ сѫ радостни, че има стока, че търговията ще върви. Веднъжъ гледамъ - благородна, красива дама влиза въ саламджийницата. Преди да купи саламъ, чертитѣ й бѣха изопнати, напрегнати, малко приличаше на уплашено животно, въпреки че бѣше красива. Следъ като взе салама, пакъ се измѣни лицето й, тури маската, изразътъ й се успокои. Дойде нѣкой въ името на Бога, моли се, но гледа паритѣ ти кѫде сѫ. Следъ като ти задигналъ паритѣ, и той се изпарилъ, нѣма го никѫде. Този животъ въ човѣка, това е лошото естество. Човѣкъ, който мисли само за себе си, е лошъ. Какъ не му мине презъ умъ да бръкне въ джоба си, или да отвори кесията си и да тури въ джоба на нѣкой беденъ, или на нѣкоя вдовица, нѣкой левъ; но де каквото има, туря го въ своя джобъ. Питамъ: какво разбиране има животното относно даването? Вземамъ това въ много широкъ смисълъ. Виждамъ единъ човѣкъ, който е щастливъ, усмихнатъ, но на менъ не ми е приятно да го виждамъ, въпреки че е засмѣнъ, че е развеселенъ. Не ми е приятно. Каже нѣщо хубаво, пакъ не ми е приятно. Бащата казва за сина си: „Той много-много да се не вдига.” Бащата го е страхъ отъ сина, да не се възгордѣе, майката я е страхъ отъ дъщерята, защото дъщерята, като се възгордѣе, ще каже: „Майко, ти си много проста.” Синътъ като се научи много, ще каже, че баща му е простъ. Синътъ не може да бѫде по-ученъ отъ баща си никога, и дъщерята не може да стане по-учена отъ майка си. Сега, азъ вземамъ майката въ положителенъ смисълъ. Ако вие турите едно сѣме въ земята, земята не е майка на сѣмето. Ако вземете едно яйце отъ една кокошка и го турите подъ нѣкоя гѫска, да го излюпи, гѫската не е майка на туй пиле. Вие искате да направите гѫската майка, но и тя се чуди - за майка минава - заведе малкитѣ патета въ водата и казва за пилето отъ кокоше яйце: „Не е мое това дете.” Като че ли другитѣ сѫ нейни. „Майка” и „баща” е само Онзи, Който е далъ първоначалния подтикъ, отдето сме произлезли. Този, отъ който сме взели всичкитѣ тѣзи стремежи, дарби и способности, Той е бащата, Той е майката всѫщностъ. Тѣзи, временнитѣ работи, които минаватъ и отминаватъ, то е - както земята минава за майка на сѣмето, както гѫската минава за майка на кокошето яйце. Излюпятъ се тия яйца и едни отиватъ по водата, а други по сушата. Ако ти имашъ единъ синъ и той не върви въ твоитѣ пѫтища, тогава какво трѣбва да мислишъ? Сега, азъ не искамъ да пръскамъ противоречие въ свѣта. Цельта ми не е това. Но казвамъ: Ние сме измѣнили цѣлия естественъ ходъ на нѣщата. Има едно голѣмо противоречие въ самитѣ насъ. Ние се боримъ. И досега се боримъ, дали е нѣкой въ правия пѫть или въ кривия пѫть, дали служи на Бога или не служи на Бога, дали има Господъ или нѣма Господъ. Постоянно има хора, които се мѫчатъ. Нѣкой мисли, че е на правия пѫть. Нѣкой пѫть казвате: „заблудиха ме”. Постоянно промѣни ставатъ, но главното въ живота не е само вѣрата въ Бога. Защото Богъ не е едно сѫщество механическо, отвънъ, то е самиятъ Животъ. Да разбирашъ смисъла на човѣшкия животъ, да разбирашъ смисъла на твоитѣ мисли, на твоитѣ чувства, да разбирашъ смисъла на любовьта, на знанието, на истината - туй е да се домогнешъ до онова истинско понятие за Бога. Ако въ свѣта се проявява единъ Господъ, тогава трѣбва да се проповѣдва, че въ свѣта трѣбва да се тури редъ и порядъкъ, и този порядъкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ по възможность за всички. Всички нѣма да бѫдатъ на една степень, но да се даде една възможность на природата; всѣки да има възможность и да му се покаже пѫтя, по който трѣбва да работи. Въ природата този законъ е така. Засега той сѫществува извънъ земята, сѫществува този редъ, но на земята хората иматъ малко обикновени възгледи. Та казва Писанието: Този пророкъ преди три хиляди години е предвидилъ това, което сега ще стане, и то ще стане, той е видѣлъ тия картини. Нѣкой казва: „Какъ ще бѫде?” Ще го видите, но всичко туй, което ще дойде, то е животътъ. Животътъ не седи въ свѣтлината, животътъ не седи въ една революция, животътъ не седи въ една промѣна. Животътъ седи въ туй, новото, което ще дойде да се прояви. Новото, което ще дойде, ще засѣгне и насъ. Чистиятъ въздухъ е важенъ до толкова, доколкото може да има отношение къмъ мене, доколкото мога да се ползвамъ отъ него. Храната е важна до толкова, доколкото мога да се ползвамъ отъ нея. Следователно, отъ всички блага, които сѫществуватъ въ свѣта, ние трѣбва да се ползваме. Не само общо да казваме: „Трѣбва да бѫдемъ добри.” Това е много общо казано. Азъ опредѣлямъ доброто: То не е нѣщо механическо. Доброто, това е основа на живота. Ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, понеже безъ доброто не можешъ да живѣешъ. Ти ще направишъ добро, доброто не е вънъ отъ тебе, доброто е основа на живота. Следователно, ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, за да имашъ онзи животъ, който търсишъ. Ти трѣбва да любишъ, понеже, ако ти не любишъ, животътъ не може да дойде у тебе. Ти трѣбва да имашъ любовь къмъ мѫдростьта, понеже, ако нѣмашъ любовь къмъ тази мѫдрость, знанието нѣма да дойде и свѣтлина не може да имашъ. Ти трѣбва да бѫдешъ добъръ, да обичашъ истината, понеже, ако не обичашъ истината, свободата нѣма да дойде. Най-първо, ние всички трѣбва да се освободимъ. Да имаме една пълна, вѫтрѣшна свобода въ живота. Свобода не отвънъ, но отвѫтрѣ. Туй е възможно. Ако не знаешъ какъ да пипашъ носа си, ще създадешъ своето робство. Носътъ е толкова важенъ, нѣма да го пипате грубо! Чрезъ носа Богъ вдъхва дихание въ човѣка. Чрезъ диханието човѣкъ става жива душа. Ако Богъ чрезъ носа е благоволилъ да прати своето дихание, какъ смѣешъ ти да си чоплишъ носа, или да го пипашъ грубо? Отъ него зависи твоята интелигентность. Ако ти хванешъ тъй грубо носа си, цѣлата философия, цѣлиятъ вѫтрѣшенъ апаратъ разваляшъ. Трѣбва да имашъ почить, като опѫвашъ носа си. Твоятъ носъ е отражение на Небето; като изгубишъ носа си, изгубвашъ цѣлото Небе. Носътъ е една проекция на твоя умъ. Милиони години сѫ били нуждни на природата, докато се образува този носъ, „туй, малкото носле.” Благодари, че не е голѣмъ сомунъ, благодари, че е малъкъ, че въ него има голѣма сила. Ако ти знаешъ какъ да се отнасяшъ съ него, съ своя носъ, ти ще бѫдешъ отъ голѣмитѣ щастливци, ти ще бѫдешъ гениаленъ, ще бѫдешъ поетъ, ще бѫдешъ музикантъ, ще бѫдешъ силенъ, всичко ще направишъ. Сега, какъ ще ме разберете? Вие ще питате какъ да пипате носа си. Не да го галите. Най-първо ще се помолите, ще кажете: „Господи, благодаря ти, че си ми далъ носъ.” Вие ще кажете, че носътъ ви е кѫсъ. Оставете вашитѣ заключения. Като започнете да мислите така, носътъ ще стане точно такъвъ, какъвто трѣбва да стане, а като не мислите така, затова не е станалъ правиленъ. Едно сѣме има възможность да стане добро; ако му дадешъ условие, то ще стане. Напримѣръ, ти имашъ сбутанъ носъ - развалилъ си носа си съ твоитѣ мисли, съ твоитѣ желания, съ твоето бутане. Носътъ не е само да образува секрети. Колкото повече секрети има въ носа, това показва, колко излишни нѣща има да се изхвърлятъ навънъ. Тѣзи секрети сѫ филтъръ, презъ който минаватъ всички нечистотии отвънъ; ако не бѣше този филтъръ, досега хората биха изчезнали. Вие не оцѣнявате носа си, не оцѣнявате ушитѣ си, не оцѣнявате очитѣ - това огромно богатство, не оцѣнявате вашето лице. Донѣкѫде само нѣкои хора оцѣняватъ лицето. А ушитѣ, брадата, рѫцетѣ - могатъ да се изучаватъ. Рѫцетѣ сѫ отлични, краката сѫ отлични. Но носътъ е единъ положителенъ центъръ, цель университетъ е; университетъ, въ който свещени работи се криятъ - дори не усѣщате какво притежавате. Много нѣщо зависи отъ човѣшкия носъ. Следъ това - човѣшката уста е изразъ на онова, което умътъ е създалъ. Устата е единъ изразъ на онова, което мисленето е оформило и тогава, нашата уста ще бѫде такава, каквато носътъ я е направилъ. Цѣла наука сѫществува, въ която се изучаватъ устата, носътъ, вѣждитѣ, коситѣ, очитѣ и т. н. Високо напреднали сѫщества се занимаватъ съ носа ни, съ устата, съ линиитѣ на устата, съ брадата. Всичко говори за степеньта, за развитието на човѣшкия умъ. Вие не сте изучавали устата каква дебелина има, после, какъвъ цвѣтъ има. Следъ туй ще дойдатъ очитѣ, челото на човѣка. Челото е мѫдрецътъ. Носътъ е младиятъ човѣкъ на 33 години. Отъ носа надолу, това е малкото дете. Брадата, това е малкото дете, което припка още. Челото е стариятъ човѣкъ на 120 години, който има знания. И всичко туй съставя едно цѣло въ придодата. Въ природата, стариятъ по нѣкой пѫть носи мозъкътъ, но не показва нищо навънъ; така както, вечерно време, стариятъ човѣкъ си снема брадата и я туря на масата - отдолу е единъ младъ момъкъ; сутринь пакъ си тури брадата - предъ хората той е старъ, а отдолу е младъ, а пъкъ онзи, възрастниятъ, той съжалява, че не е достигналъ до онова изкуство, че може да тури мозъка и да го носи. Той казва: „Единъ день и азъ ще мога да бѫда младъ. Да остарѣя, значи другитѣ хора да знаятъ, че азъ съмъ старъ, а пъкъ азъ да зная, че съмъ младъ.” Старитѣ хора вечерно време отиватъ да помагатъ. Любовни работи вечерно време търсятъ. Вие ще кажете: „Ходятъ по гуляи, срѣщи съ младитѣ моми, любовни работи правятъ, пишатъ любовни писма, цѣла нощь не спятъ.” Какъ ще ме разберете съ вашия умъ? Когато си младъ, вечерно време какво правишъ? Чудни сте. Пишешъ любовно писмо и пишешъ отъ дълбочината на сърдцето: „Обичамъ тѣ. Готовъ съмъ да се жертвамъ за тебе.” Като обичашъ, ще обичашъ, да нѣма думата други значения. Обичашъ или не обичашъ. Сега, азъ искамъ да остане у васъ чистата човѣшка мисъль и какво трѣбва да бѫде чистото човѣшко сърдце. Всѣкога да се освобождаваме отъ изопачени мисли и отъ изопачени познания, които сега навредъ се ширятъ. Човѣкъ, като се освободи отъ заблужденията, ще почувства, че сякашъ е смъкналъ единъ товаръ, ще се намѣри въ единъ свѣтъ красивъ, поетиченъ, безъ никакви противоречия. Това ще бѫде, може би, бѫдещата жива религия на хората, която ще ги обедини въ една цель. А следъ това, когато достигнатъ до това познание, Богъ ще изпрати Духа Си. Духътъ е Божественото Начало. Ще се съединимъ и нищката на този, царския синъ, тогава нѣма да се скѫса. Ще се намѣри тази нищка, която не се кѫса. Връзката между всички хора ще бѫде здрава и така устойчива, че смъртьта нѣма да може да я скѫса и хората нѣма да могатъ да умиратъ. Азъ ви оставямъ сега съ мисъльта - да имате голѣмо уважение и почитание къмъ вашия носъ, да си носите по една хубава носна кърпичка, копринена, да не пипате грубо, но като помислите, да кажете: „Свѣто мѣсто е носътъ.” Като помислишъ нѣщо лошо или искашъ да направишъ нѣщо лошо, помисли за носа си, пипни го съ нужното уважение и гледай какво носътъ ще каже - той ги усѣща, помирисва нѣщата и право оцѣнява. Всѣко едно престѫпление въ свѣта се отбелязва въ тази станция, както въ барометритѣ се отбелязва времето. Вие ще попитате: алегорично или въ букваленъ смисълъ говоря. Точно тъй, както ви го казвамъ. Спасението на човѣка е отъ Бога. Богъ действа вѫтрѣ въ насъ, а не отвънъ. Отвънъ свѣтътъ, както е създаденъ, той е завършенъ свѣтъ - съ слънцето, земята и сѫществата, които сѫ минали. Ние действаме въ единъ много малъкъ крѫгъ, но въпреки това, трѣбва да свършимъ своята наука. Трѣбва да влѣземъ въ по-висши рамки. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдемъ свободни. Сега какво ви очаква? Нѣма разрѣшение. Погледнете се въ огледалото и казвате: „Остаряхме.” Хубаво, щомъ сте остарѣли, по-хубаво отъ това не може да има, но като остарявашъ, вечерно време да излизашъ отъ тѣлото навънъ. Като остарѣешъ и не можешъ да излезешъ, ти си инвалидъ. Вечерно време ще напуснешъ тѣлото, ще се разходишъ, ще излезешъ, прикритъ като младъ момъкъ, ще се видишъ съ своитѣ приятели, ще направишъ визита. Ще кажешъ: „Снощи той идва при мене, той се подмладилъ, каза си името, хвърлилъ си брадата.” Хората вечерно време виждатъ дѣдо си. Една сестра ми разправяше, че нейниятъ синъ много обичалъ баща си. Бащата заминава за другия свѣтъ. На другата вечерь, явява се засмѣнъ на сина си и му казва: „Слушай, азъ съмъ много добре, ходя навсѣкѫде, ти за менъ не се безпокой.” Имаше отъ Чирпанъ единъ господинъ, началникъ бѣше, той ми разправяше. Заминава майка му; насънъ му казва: „Азъ съмъ тукъ, въ този свѣтъ, много добре, да не безпокоишъ съ твоитѣ плачовѣ. Трѣбва да се заемешъ да живѣешъ много добъръ животъ, да напуснешъ туй пиянство. Тукъ живѣемъ по другъ начинъ, не както живѣятъ на земята.” Сега, азъ не искамъ да проповѣдвамъ единъ площаденъ моралъ. Азъ не искамъ да проповѣдвамъ едно външно благочестие, азъ съмъ за онзи моралъ: каквото мисли човѣкъ, това да чувства и така да постѫпва. Моралътъ да бѫде еднакъвъ: и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ, свободно. Щомъ направишъ една погрѣшка - коригирай се; защото човѣкъ непремѣнно ще направи погрѣшка. Азъ за погрѣшкитѣ на хората не държа никакъвъ отчетъ, но за онѣзи благородни стремежи, които има у насъ, да вървимъ въ правия пѫть. Младото поколѣние или всички религиозни хора така трѣбва да се възпитаватъ. Тѣ чакатъ Христосъ да дойде на земята. Като дойде Христосъ, какво ще учи хората? Той казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ.” Казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.” „Азъ съмъ пѫть на Онзи, Който говори въ мене”. „Туй слово не е мое, но на Онзи, Който ме е пратилъ.” Нѣкой пѫть ще дойде Христосъ и ще ви пита: „Познаватѣ ли ме?” Вие какво ще кажете? Ще започнете да се съмнявате и да казвате: „Мяза на Христа.” Писанието казва: „Като свѣткавица ще дойде.” Христосъ като свѣткавица ще дойде, но трѣбва да бѫдемъ разумни. Онзи Христосъ, който дойде на Земята, той нѣма да стане богаташъ, милионеръ, патриархъ, царь. Той нѣма да има предвидъ никакви титли. Ако това желае, той не е Христосъ. Христосъ ще дойде да спаси свѣта съ любовь, да помогне, всички да се повдигнатъ и да бѫдатъ братя и сестри помежду си. „Онзи, който изпълнява волята на Отца ми, той ми е майка, братъ, сестра.” Туй значи братъ. Такъвъ единъ широкъ замахъ и такова вѫтрѣшно разбиране е ималъ за нѣщата! Това е Христосъ! Като дойде Христосъ, ще се измѣни цѣлиятъ ти животъ и възгледитѣ ти сѫщо. Ти ще станешъ силенъ човѣкъ, духовенъ човѣкъ и ще можешъ да направишъ не само малкитѣ работи, но и голѣмитѣ работи ще направишъ. Следъ това? „Следъ това” ще се влюбишъ. „Следъ това”, ще тѣ изпѫдятъ навънъ като единъ новаторъ и ще кажатъ: „Той вече не е българинъ”. Значи онѣзи, които вѣрватъ криво, сѫ българи, а тия, които вѣрватъ право, не сѫ българи. Азъ съжалявамъ единъ народъ, който има криви хора. Всѣки единъ народъ въ свѣта, който и да е, всички хора трѣбва да бѫдатъ прави, всички трѣбва да бѫдатъ хора на Любовьта. Това е патриотизъмъ. Другото е кудкудякане. Кокошката снесе яйце, пѣтелътъ кукурига. Единъ направилъ доброто, другитѣ кудкудякатъ. Такова кудкудякане въ природата не се позволява. Както жената мисли, така и мѫжътъ трѣбва да мисли. Азъ съмъ говорилъ доста за издигането на жената, дори - да има такава специална беседа: „Издигнете жената”. Следъ като се повдигне жената, тогава ще говоря за повдигането на мѫжа. Следъ като се повдигне жената, тогава ще имаме основа да се повдигне мѫжътъ. Следъ като се повдигне сестрата, бихъ говорилъ какъ да се повдигне братътъ. Следъ като се повдигне братътъ, бихъ говорилъ какъ да се повдигне слугата. И следъ това - какъ да се повдигнатъ господаритѣ. Това е наука, постепенно повдигане трѣбва, изведнажъ нѣма да стане. То не може съ единъ замахъ, не е разрѣзване на Гордиевия вѫзелъ. Участва вѫзелътъ въ свѣта. Трѣбва да се сплотите, да направите една силна основа. Азъ съмъ за червисване и то - съ любовь. Турете бѣлило, но свѣтлината турете за бѣлило. Червисвайте се, бѣлосвайте се, но червилото свържете съ любовьта, бѣлилото свържете съ свѣтлината, да ви обичатъ всички. Бѫдете свободни, покажете се като жени въ свѣта. Ева значи - дъщеря на Бога. Адамъ, значи, е обикналъ дъщерята на Бога. Тогава ималъ всичкото вдъхновение. Намѣрилъ я за отлична, затупкало сърдцето му. Той ималъ любовь къмъ Ева. Вие се смѣете. Много голѣма любовь ималъ Адамъ, че като съгрѣшилъ, казалъ на Господа: „Кѫдето пратишъ нея и азъ ще ида”. Господъ го изпитвалъ. Но той не можелъ да се откаже отъ нея, казва: „Каквато е нейната сѫдба и моята ще бѫде такава.” Господъ, като казалъ на жената да си върви, и Адамъ тръгналъ подиръ нея, и плакалъ. Обича я. Права ли е Ева, да се оплаква отъ Адама и отъ любовьта му? Той, осемь хиляди години, върви подиръ нея и плаче. Жената поглежда, върви напредъ. Герои сѫ и двамата. Жената пада, и той следъ нея пада. Азъ бихъ желалъ сега да видя мѫжа - герой въ въздигането на жената. Казвамъ: Тази е сериозна работа. Въ падането на жената виждамъ геройството на мѫжа. Сега трѣбва да видя геройството на мѫжа и въ въздигането на жената. Да обърнемъ единия листъ: Издигнете жената, за да се издигне и мѫжътъ. Следъ това? Следъ това, като се издигне жената, ще се издигне и мѫжътъ. 22 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 28 февруари 1932 г., 10 ч. с. София - Изгрѣвъ.
  7. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Моята любовь нѣма да премине Ще взема 24–та глава отъ Матѣя, 35-ти стихъ. „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Много пѫти се говори за истината. Какво нѣщо е истината? Азъ бихъ далъ единъ наученъ отговоръ. Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човѣка. Първото положение: истината е това, което ограничава човѣка. Това е, което въ старата философия наричатъ инволюция, то е отиване отъ свободата къмъ ограничението, слизане. Това ученитѣ хора го знаятъ. Онѣзи, които не сѫ учени, тѣ не знаятъ, за тѣхъ трѣбва да се обяснява. Другото положение, сегашното: истината е това, което освобождава човѣка отъ ограничението, отъ инволюцията. Това е еволюцията, възлизането на духа. Така че, еволюцията е нѣщо друго: човѣкъ започва отъ най-долното мѣсто, додето е достигналъ, надолу отъ това положение той повече не може да отиде. Следователно всѣки човѣкъ се връща тамъ, отдето е излезълъ. Всѣки трѣбва да слѣзе тамъ, дето е билъ по-рано. Защо е това слизане и качване? Нѣма защо да се обяснява. То може да се обясни така: имате една кѫща на два етажа, имате стълба, по нея ту ще се качвате, ту ще слизате. Защо? Защото имате работа и на двата етажа. Вие живѣете на втория етажъ, имате работа - ще слизате на земята; като свършите работата на земята, ще се качвате на горния етажъ. Това сѫ все условия. На другия день пакъ ще слѣзете и ще се качите. Всѣкога ще има слизане и възлизане. Та тѣзи промѣни, които ставатъ въ живота сѫ естествени. Нѣкой пѫть вие искате да не се направи нѣкаква промѣна. То е невъзможно. И самиятъ животъ иска промѣни. Промѣнитѣ сами по себе си сѫ едно отъ Божественитѣ качества на живота. Да се промѣнятъ нѣщата хармонично, то е щастие, да се промѣнятъ дисхармонично, то е нещастие. Следователно дали човѣкъ е щастливъ или нещастенъ, ние казваме: нѣкои хора влизатъ отъ щастието къмъ нещастието, а други отъ нещастието къмъ щастието. Защото нѣщата винаги носятъ въ себе си ограничения. Може да се запитате, не може ли другояче свѣтътъ да се създаде. Така е създаденъ. Нашиятъ свѣтъ е така създаденъ. Има други свѣтове, които сѫ създадени по другъ начинъ. Въ природата не сѫществува само единъ начинъ. Ние мислимъ, че като хората на земята нѣма други. Така е по отношение на нашата земя, а по отношение на другитѣ земи ние сме само едно разнообразие, което е на мѣстото си. Сега, ние може да мислимъ, че като човѣшката култура нѣма друга, това е наше лично схващане, обаче дали е така, то е другъ въпросъ. Христосъ казва: „Небето и земята ще преминатъ, но моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Божиитѣ думи, онова, което Богъ е намислилъ да извърши, то трѣбва да стане тъй, нѣма изключение въ онова, което трѣбва да стане. Сега, трѣбва да се разбере онзи основенъ законъ на живота. Може да е личенъ, семеенъ, общественъ, държавенъ. Законътъ, който регулира живота, е единъ и сѫщъ навсѣкѫде. Туй, което се отнася за единъ човѣкъ, се отнася за всѣки другъ, за всѣки домъ, за всѣко общество, понеже всѣки домъ е направенъ отъ живи сѫщества, които трѣбва да живѣятъ. Две сѫщества образуватъ единъ домъ. Ако единъ народъ е отъ 5 милиона, другъ е отъ 10 милиона или 100 милиона, нѣкои народи сѫ още по-голѣми, китайцитѣ напримѣръ, сѫ 400 ÷ 500 милиона; и всѣки отъ тѣзи народи, всички тѣзи сѫщества се регулиратъ отъ единъ и сѫщъ законъ. Всички тѣзи народи съставятъ едно разнообразие, макаръ че това разнообразие повидимому изглежда като еднообразие. Който изучава ботаника ще види, че едно растение като расте измѣня формата си, разнообразие има, обаче всички клончета съставятъ едно цѣло, една и сѫща сила регулира всичко. И ако започнатъ отгоре да заболѣватъ клончетата, листата, туй показва, че това е състояние на цѣлото дърво. Когато листата сѫ зелени и клончетата сѫ зелени, туй показва, че цѣлото дърво е добро. Така и хората и обществата боледуватъ. Когато единъ народъ започне да боледува, така и цѣлото човѣчество може да боледува. Сега цѣлото човѣчество минава презъ една фаза, която е неизбѣжна. Нищо не е въ състояние да измѣни този ходъ. Причинитѣ сѫ отъ далечното минало. Нѣкой може да каже, че ние, хората сме причина за това. Не сме само ние причината. Че ставатъ земетресения, има и хиляди други причини. Ние може да допринесемъ нѣщо за земетресенията, но причинитѣ сѣдятъ още по-далече. Може донѣкѫде ние да допринасяме за земетресенията, но какви сѫ причинитѣ всѫщностъ? И най-ученитѣ хора, философитѣ, не сѫ могли да ги разгадаятъ. Понеже ако биха могли да ги разгадаятъ, ако знаеха причинитѣ, би могло да се намѣри лекъ за тази болесть. Отъ Божествено гледище има лекъ. Отъ Божествено гледище има цѣръ и сега ние отиваме къмъ излекуване. Невидимиятъ свѣтъ е приготвилъ мѣсто за избавление. Сега въ пространството ние се намираме въ най-неблагоприятнитѣ условия. Мѣстото, дето се намираме въ пространството, то ражда този безпорядъкъ. Ние се намираме сега въ едно мѣсто на разрушение. Тѣзи нѣща, които ставатъ, се дължатъ на извѣстни отломъци. Отъ пространството падатъ патрони, снаряди върху Земята, и всѣка година се посрѣщатъ по десетина милиона такива снаряди. Единъ день ще дойдемъ въ по-хубаво мѣсто и тогава ще настане миръ. Въ туй пространство, въ което сега пѫтуваме, ние се намираме въ опасность, то е както въ Атлантическия океанъ, презъ който пѫтуватъ параходи и се намиратъ въ опасность отъ леденитѣ планини. Сега се изисква онази вѫтрѣшна вѣра, която да даде стабилность на човѣка. Човѣкъ не трѣбва да се бои отъ външнитѣ прояви, които ставатъ, нѣма какво да се боимъ отъ една буря, отъ промѣните на бурята. Дали е 35° студъ, или 40°, или 50°, нѣма какво да се боимъ отъ измѣненията на температурата, които ставатъ въ природата. Когато на едно мѣсто температурата се повдига, на друго мѣсто спада. Когато на едно мѣсто на Земята има приливъ, на друго мѣсто има отливъ. Когато въ една страна е день, въ друга е нощь. Противоположности има. Когато едни хора сѫ щастливи, други страдатъ, бедствуватъ. Така е било винаги. Когато Римската империя е достигнала до върха си, много други народи сѫ страдали. Можемъ да кажемъ, че сегашната епоха на човѣшкото развитие се намира подъ най-благоприятнитѣ условия, понеже всички народи иматъ гори-долу малко свобода. За въ бѫдеще ще иматъ по-голѣма свобода. Въ съзнанието на хората се заражда една нова идея на човѣщина, че всички народи трѣбва да иматъ извѣстна социална свобода, за да може всѣки да се развива правилно. Всички резултати, които се зараждатъ въ сегашното време, тѣ сѫ най-важното, за което може да се говори. Има нѣща, които представятъ увлѣчение за човѣшкия умъ. За примѣръ, може да ви чета нѣкой разказъ, нѣкой романъ за нѣкоя млада мома или нѣкой младъ момъкъ, или романъ за нѣкой старецъ или нѣкоя стара баба, или романъ за нѣкой царь или царица. Разни романи има. Всѣки човѣкъ може да създаде романъ за своя животъ, но да е реаленъ. Всѣки единъ разказъ, който обяснява човѣшкия животъ, донѣкѫде е реаленъ. Казвамъ: има извѣстни познания, които насъ не ни интересуватъ, или ни интересуватъ само до извѣстна степень. Какво тѣ ползува цель хамбаръ пъленъ съ жито, ако ти не можешъ да се ползувашъ отъ това жито? Какво тѣ ползува печениятъ хлѣбъ по фурнитѣ, ако ти не употрѣбявашъ този хлѣбъ? Та нѣщата сѫ дотолкова реални за насъ, доколкото иматъ отношение къмъ подобрението на живота. Тази е основната идея, която Христосъ прокарва навсѣкѫде - че трѣбва да изпълнимъ волята Божия. Единственото реално нѣщо, то е волята Божия, върху която почива човѣшкиятъ животъ, върху която почива семейството, домътъ, народътъ, върху която почива цѣлото човѣчество. Богъ е туй великото, въ което ние живѣемъ и се движимъ, и сѫществуваме. Но въпреки тази реалность, ние нѣмаме ясна представа какви сѫ отношенията на Бога спрямо насъ и какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Него и къмъ ближнитѣ ни. Ние нѣмаме още една правилна философия, опредѣлена. Разнитѣ религии до извѣстна степень даватъ едно упѫтване, но то е временно. Въ най-древнитѣ времена, за да умилостивятъ Бога сѫ принасяли човѣшки жертви, следъ това сѫ принасяли въ жертва животни. Сега ние минаваме съ по-малко разноски, съ много малко разноски, дотамъ сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трѣбва да се принесе въ жертва човѣшкото сърдце. Не туй човѣшко сърдце да се изгори, не да се унищожи, но да се посвѣти на Бога. Единствената култура за въ бѫдеще ще бѫде културата на въздигнатото и очистено човѣшко сърдце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнемъ човѣшкия умъ. Културата на ума е необходима, понеже умътъ може да бѫде помощникъ за въздигането на сърдцето. Ако четете свещенитѣ книги, ще видите, че никѫде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си,” но се казва: "Дай ми сърдцето си”. Умътъ е отъ една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърдцето на човѣка загазва, всичкитѣ противоречия, съблазни, зависти, омраза - всичко това произтича отъ човѣшкото сърдце. Сега, подъ думата „небе” Христосъ разбира онзи възвишенъ животъ, а подъ „земя” разбира земния животъ. „Небето и земята ще преминатъ” - това значи, че земниятъ животъ единъ день ще има друго отношение къмъ насъ, тъй както бащата измѣня отношението си къмъ своя синъ. Докато е малко детето, бащата има едно отношение, щомъ стане възрастенъ, отношението става по-разумно. Значи единъ день отношенията на Небето спремо Земята ще се измѣнятъ! Засега отношенията на Невидимия свѣтъ сѫ достатъчно строги по отношение на Земята. Ние казваме: война. Най-ужасна война има въ свѣта. Всѣка година измиратъ 35 милиона хора, въ 10 години това сѫ 350 милиона, а въ хиляда години! А нѣкои говорятъ за миротворство. Умиратъ тия 35 милиона души, и не само стари хора, но и млади, деца по на единъ мѣсецъ, по на една година, на десеть години, млади и стари - 35 милиона! Защо? Никой не знае. Сега се проповѣдва да нѣма война. То е палеативна работа. Докато смъртьта въ свѣта не се махне, ние всѣкога ще бѫдемъ изложени на тази постоянна война. Когато азъ говоря, че ние сме противъ войната, това значи, че ние сме противъ грѣха. Трѣбва да се премахне грѣха! Сѫществува ли грѣхътъ, никакви външни ограничения не сѫ въ състояние да отмахнатъ войната. Казвамъ: миротворството въ свѣта ще дойде само тогава. Защото въ една война като Европейската 6 милиона хора бѣха избити. Какво сѫ 6 милиона въ сравнение съ 35 милиона, които умиратъ всѣка година? Казватъ, че имало още 25 милиона загинали, 25 милиона плюсъ 6 милиона, ставатъ 31 милиона. Тази война принесе толкова жертви! И като прибавимъ тѣзи отъ Общоевропейската война - за 4 години се избиха 35 милиона, и всѣка година измиратъ по 35 милиона, ще пресмѣтнете колко сѫ станали, като си отидете въ кѫщи. Ние сме за онази идея, която ще внесе у насъ великия животъ, разбирателството. Защо? Трѣбва ли да живѣемъ или трѣбва да умремъ? Като умремъ, трѣбва ли да бѫдемъ мъртви или да оживѣемъ? Питамъ, ако Богъ ни е създалъ и ако ни е далъ животъ, защо нѣкой трѣбва да ни лиши отъ този животъ? Писанието казва така: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника”. Той я допуща като една необходимость по причина на човѣшката свобода. Но отъ гледището на Бога свободата седи въ това, че Той постоянно има работа да възкресява тѣзи хора. Богъ постоянно ги възкресява. Всѣка година Господъ възкресява по 40 милиона. Значи петь милиона възкресява повече, отколкото смъртьта задига. Тъй, щото животътъ има надмощие. Та казвамъ: Възкресението отдавна е започнало, частично възкресение, а ще дойде и общо възкресение, когато ние ще можемъ да бѫдемъ свободни отъ онази вѫтрѣшна зараза, която сега произвежда голѣмата дисхармония. Всичко се дължи на грѣха. Вземете единъ домъ, става извѣстно смущение, извѣстно недоразумѣние между майката и бащата, между братята и сестритѣ. Въ едно общество, въ една държава имате извѣстенъ редъ; но започватъ потайно да работятъ, искатъ да снематъ правителството, нѣкой пѫть по законенъ редъ, нѣкой пѫть по незаконенъ редъ, ставатъ революции. Въ свѣта сѫ ставали хиляди революции и свѣтътъ си върви по сѫщия начинъ. Хората вѣрватъ, че като стане една революция, ще стане нѣщо по-добро. Ще измратъ повече хора, повече ще бѫдатъ избити, ще се създаде повече работа, Господъ да ги съживи отново. Никаква революция не постига това, което Богъ изисква. Защото и онѣзи, които властватъ, и онѣзи, които искатъ да снематъ властващитѣ, нито еднитѣ, нито другитѣ изпълняватъ волята Божия. Онѣзи, които искатъ да снематъ една власть, не сѫ питали Господа съгласенъ ли е съ това, такава ли е Божията воля. И онѣзи, които управляватъ, и тѣ не сѫ питали, съгласно ли е всичко това, което се върши, съ волята Божия. Той ги гледа отгоре. И въ най-тайнитѣ мѣста Той вижда какво се върши. Нищо скрито-покрито нѣма предъ Него. Той вижда и разбира. И нѣма да остане нито едно престѫпление въ свѣта, което да се не изправи. Да оставимъ тѣзи нѣща на страна. Религиознитѣ мислятъ, че като сѫ религиозни, това стига. Не само човѣкъ да е религиозенъ, да носи само единъ надписъ, или да носи диплома, че е свършилъ медицина, а като го викатъ, не може да излекува болния. Защо му е тази диплома? Казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ”. Значи този редъ, който сега сѫществува, ще мине, ще се замѣсти съ единъ редъ по-добъръ. Идването на всички велики Учители въ свѣта е, за да се обнови сегашниятъ свѣтъ, да му се даде едно ново направление. Какъ човѣкъ може да се обнови? За примѣръ, вие седите въ този салонъ, всички дишате, нѣкой пѫть се набира повече вѫглена киселина. Какво се изисква да се направи? Да се отворятъ прозорцитѣ, да дойде повече въздухъ. Или ходите въ една тъмна нощь, какво се изисква? Повече свѣтлина. Щомъ дойде външната свѣтлина, веднага вие се ориентирате. Та човѣшката душа сега се нуждае отъ повече свѣтлина. Ние не поддържаме извѣстенъ редъ на нѣщата съ думи; ние поддържаме, че има единъ естественъ редъ, има единъ Божественъ редъ на нѣщата, споредъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се изявява свободно. И цѣлото човѣчество върви по единъ опредѣленъ законъ. Всички философи трѣбва да поддържатъ това. Има единъ Божественъ пѫть, по който трѣбва да се върви. И този пѫть е еднакъвъ за всички безъ разлика. Той не е за едного единъ, за другиго другъ. Но въ Божествения пѫть по-голѣма отговорность носятъ онѣзи, които знаятъ. Единъ светия носи по-голѣма отговорность, отколкото едно дете. Ако детето направи една погрѣшка, и светията направи погрѣшка, светията ще бѫде повече наказанъ отколкото детето. Когато Богъ изпрати Йона въ Ниневия да проповѣдва, и като не изпълни наказанието си, Господъ каза на Йона: „Има повече отъ 15 хиляди деца, които не знаятъ коя е лѣвата и коя дѣсната рѫка, заради тѣхъ трѣбваше да се спаси Ниневия”. А пъкъ Йона бѣше недоволенъ заради своитѣ лични чувства, да не говорятъ хората: ето, яви се единъ самозванъ пророкъ, лъжецъ който ни изплаши. Каквото каза, не стана. Изплашиха се и царь, и деца, и изправиха се. Йона казва на Господа: „Като си искалъ да ги прощавашъ, нѣмаше нужда да ме пращашъ да проповѣдвамъ”. Тогава Господъ го изпита. Огря го слънцето, израстна една тиква и Йона си каза: „Да има поне листъ на тиквата, да ми направи сѣнка” Господъ заповѣдва на единъ червей да прояде тиквата и тя изсъхна. Йона започна да протестира: „Едно малко наслаждение имахъ, единъ листъ и ни го взе и него”. Господъ му каза: „Тебе ти е жаль за единъ листъ, а азъ не трѣбваше ли да пожаля толкова деца”? Та сега ние съвременнитѣ хора, имаме разни понятия за изпълнението на волята Божия. Старитѣ възгледи сѫ стари, миналото си е минало, то си е донесло своето. Настоящето и бѫдещето сѫ най-важнитѣ. Робството минало, богатството минало, славата минала, и е допринесла нѣщо, но тя нѣма повече да ни ползува. Единъ човѣкъ, който вчера е ялъ, ако днесь не яде, утре не яде, той вече не се интересува, че вчера е ималъ хубавъ обедъ. И днесь трѣбва да има. Каква трѣбва да бѫде настоящата храна? Отъ онѣзи удове, които ние хранимъ въ себе си, зависи нашето благодѣнствие. Има извѣстни мисли, извѣстни желания, извѣстни постѫпки въ свѣта, които носятъ животъ въ себе си. Мислитѣ, които ние възприемаме, тѣ не се създаватъ отъ насъ. Има мисли, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, отъ напредналитѣ сѫщества, които сѫ безсмъртни. Тѣ ни изпращатъ своитѣ мисли, своитѣ желания, своитѣ постѫпки като единъ даръ. Ако разбираме този вѫтрѣшенъ законъ, ние можемъ да използуваме тѣхната мисъль, можемъ да използуваме тѣхнитѣ желания и постѫпки, за да туримъ въ себе си редъ и порядъкъ, по сѫщия начинъ, както вие взимате камъни отъ Витоша и знаете какъ да си направите кѫща! Ако знаете закона, ще знаете какъ да си турите основи, или отъ дървета ще си направите греди. Ако ние знаемъ този вѫтрѣшенъ законъ на тия мисли, на тия чувствувания, трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво отъ това, което създаваме. Често ние не използуваме тѣзи Божествени мисли, а използуваме тѣзи ограниченитѣ, които сѫ изостанали отъ разни човѣшки култури. Защото нѣкой пѫть, когато човѣкъ умира, той оставя своята мъртва мисъль, мъртво чувство и мъртва постѫпка на земята. Възприемешъ ли неговитѣ мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постѫпки, ти веднага почвашъ да чувствашъ онова голѣмо нещастие вѫтрѣ въ себе си. Съвременнитѣ изследователи показватъ, че черничевитѣ и сливовитѣ дървета, които сѫ около гробищата, често сѫ заразени: болеститѣ на заровенитѣ тамъ хора се предаватъ на тази материя, която всмукватъ дърветата чрѣ(езъ коренитѣ си и минаватъ въ плодоветѣ. При сегашнитѣ условия злото е тамъ, кѫдето хората не го съзнаватъ. Ако на земята се увеличатъ грѣшнитѣ, тѣ като умиратъ, оставятъ своитѣ мисли въ растенията, и растенията, които ги възприематъ отъ тѣхъ, заразяватъ се. Та грѣшнитѣ като умиратъ, оставятъ проказата си тукъ, до извѣстна степень тѣ се ползуватъ, но за живитѣ хора става зле. Сега нѣкои сѫ дошли до идеята да изгарятъ умрелитѣ. По-хубаво е това. Мисля, това е една по-хубава философия. Но на земята да се изгарятъ и да се събере и дима имъ, защото има друга опасность тогава, че като се изгори проказата, тя заразява чрезъ своя димъ. Тази пещь тъй трѣбва да бѫде направена, че газоветѣ не трѣбва да влизатъ въ въздуха, да не дишатъ хората заразенъ въздухъ. Споредъ менъ нито трѣбва да ги горятъ умрелитѣ, нито да ги заравятъ въ земята. Ако мене биха попитали, азъ бихъ казалъ всички умрѣли да се поставятъ на студъ 270°. Още не сѫ дошли хората до такъвъ студъ, наближаватъ до 200°. Туй ще бѫде едно спасително срѣдство. Колко звѣрове вѫтрѣ ще останатъ! Единъ день, както казва Писанието, когато дойде времето, цѣлата земя ще се запали и изгори, тогава ще се ликвидира съ всичко. Ние нѣма да бѫдемъ на земята. Но при сегашнитѣ условия - на студъ. Ние не сме за горинето на хората. По-безопасно е горинето, защото при заравѣнето по-лесно се предава заразата. Но и единиятъ, и другиятъ методъ нищо не допринасятъ. То е външна форма. Трѣбва да се проповѣдва една нова философия - по кой начинъ хората могатъ да се избавятъ отъ смъртьта, по кой начинъ може да се продължи животътъ! За да се продължи животътъ, необходимо е сегашнитѣ страдания да се понамалятъ. Ние страдаме чрезмѣрно, съ което разрушаваме своята нервна система. После, условията на живота сѫ толкова лоши, че се зараждатъ въ насъ най-лошитѣ мисли и желания за отмъщение; изгубваме вѣрата си. Въ туй отношение не разбирамъ да подозирашъ всички хора въ престѫпление. Това е едно анормално състояние. Въ природата сѫществува една наука, която за въ бѫдеще трѣбва да се тури въ приложение. Пуснете единъ апашъ въ една тъмна стая, веднага въ него ще се зароди желание да задигне нѣщо, понеже е тъмно. Почнете да пущате свѣтлина. Колкото повече се увеличава свѣтлината, той ще почне да се безпокои. Щомъ прозорцитѣ сѫ отворени, щомъ свѣтлината е непоносима, той почва да се озърта, тази свѣтлина попада въ неговата мисъль. Значи всѣко престѫпление, всѣко зло може да се роди при недоимъкъ на свѣтлина въ човѣшкия умъ. Вие може да направите единъ опитъ. Единъ човѣкъ, който е тръгналъ да извърши престѫпление, внесете малко свѣтлина въ неговия умъ - той веднага ще почне да се спира, да се озърта, дали сѫ го видѣли. Щомъ нѣма свѣтлина, той е смѣлъ, рѣшителенъ въ пѫтя си. Та казвамъ: Престѫпленията въ свѣта почиватъ върху една разумна сила, която първоначално е влѣзла въ свѣта. Всѣки единъ, който върши престѫпление, той мисли, че може да подобри живота си. Това е лъжа, самоизмама. Нѣма престѫпникъ, който да не мисли, че като свърши престѫпление, ще подобри своя животъ. Ако вие можете да премахнете тази самоизмама, ако можете да премахнете тази илюзия въ ума на човѣка, той може да живѣе по-трезвъ животъ. Всички престѫпления ставатъ по единствената причина, че човѣкъ мисли, че ще подобри живота си. А животътъ чрезъ престѫпления не може да се подобри. Защото всѣко престѫпление е нарушение на великия Божественъ законъ на хармонията. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за тѣсната връзка, която сѫществува въ цѣлата природа. Защото всички живи сѫщества, растения, животни, тѣ сѫ изложение. Вие минавате презъ една мѣстность, край нѣкой изворъ виждате едно цвѣте много красиво, у васъ се заражда желание да откѫснете това цвѣте, мислите да го занесете на вашата майка; на баща си, или на нѣкой вашъ приятель, или на нѣкой вашъ възлюбенъ. Или видитѣ нѣкое животно лежи, мислитѣ туй животно да го занесете на нѣкой вашъ близъкъ. Но тѣзи цвѣтя, тѣзи животни сѫ изложение: велики художници, невидими за насъ, тукъ сѫ изложили своитѣ художествени произведения. Много пѫти се случва, че за откѫсването на едно цвѣте, нѣкои хора сѫ плащали съ живота си. Ти ще занесешъ цвѣтето на майка си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на баща си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на сестра си, но ще платишъ съ живота си; ще занесешъ цвѣтето на брата си, но ще платишъ съ живота си. Комуто и да го занесешъ, ще платишъ съ живота си. Хората казватъ, че това е една случайность, и вие ще кажете, че това е една случайность. Но знаете ли за тѣзи живи алпийски рози колко хора сѫ станали жертва? За да могатъ една такава алпийска роза да я снематъ, плащатъ съ живота си. Питамъ тогава, защо ни е едно растение или едно животно, за което ще заплатимъ съ живота си? Въ дадения случай чий животъ е по-скѫпъ - на това животно ли или твоятъ животъ е по-цѣненъ? Ти ще откѫснешъ едно цвѣте, но веднага ще има смъртна присѫда, четатъ ти присѫдата. Както единъ разбойникъ може да тѣ окошари - има пушка, ще тѣ отвлѣче, .ще тѣ обере, ще ти вземе братството, така и ти като откѫснешъ едно цвѣте, може да тѣ изхукатъ. Това сѫ изключителни условия. Така сѫщо е и съ престѫплението. За примѣръ, при бащата е изпратенъ синътъ. Бащата нѣма право да се разпорежда съ него, както иска. Той нѣма право да го бие за каквото и да е. Абсолютно справедливъ трѣбва да бѫде. Синътъ, като направи едно престѫпление, може да го накажатъ за една погрѣшка, но да има една справедлива идея. Ако и на майка му дойде на умъ за каквото и да е да го наказва, тя ще пострада. Много бащи като наказватъ синоветѣ си, плащатъ съ живота си. Защото този синъ, който е изпратенъ на земята, той има и други, които се грижатъ за него. Христосъ казва: „Пазѣте тѣзи малкитѣ, защото тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на Бога”. Ти имашъ синъ, ако постѫпишъ несправедливо, ти разрушавашъ неговия животъ - ще платишъ съ живота си. Ще се лишишъ отъ своята свобода. И обратното отношение е вѣрно. Ако синътъ упражни насилие върху баща си, той ще плати съ живота си. Ако синътъ или дъщерята упражнятъ насилие върху майка си, и на тѣхъ се случва сѫщото. Та казвамъ, какви трѣбва да бѫдатъ онѣзи велики отношения между синове и бащи, между бащи и синове, между майки и дъщери, между дъщери и майки, между господари и слуги, между слуги и господари. Слугата може да изнасили господаря си, но ще плати съ живота си. Законътъ еднакво действува въ природата. Богъ изисква редъ и порядъкъ навсѣкѫде. Туй е за разумнитѣ хора. Много хора, които сѫ разумни, спасяватъ живота си. Мене ми разправяха за единъ български ловецъ. Иде една мечка насрѣща му. Той вдига пушката си, тя се спира, гледа го; тя иска да му каже: какъ искашъ, азъ ли да се отбия или ти да се отбиешъ отъ пѫтя. Тя като се спира, той вдига пушката си, после тя минава, спуща се, хваща го, откѫсва му рѫката и заминава. Наказание е това, нищо повече, Но какво се постига съ пушката? Изгубва рѫката си. Не бѣше ли по-добре за този ловецъ да се отмести нѣкѫде въ гората и да каже на мечката: Заповѣдай. Ще каже той, че има достойнство, има пушка. Но ти като човѣкъ съ достойнство, защо позволи да ти откѫснатъ рѫката? Не стана ли по-лошо за тебе? Въ свѣта има редъ. Всичкитѣ нещастия, които сега ни сполетяватъ, причинитѣ имъ сѫ отдавнашни, наследствени сѫ отъ дѣди и прадѣди. И ние още търпимъ туй нарушение, неспазването на Божия законъ. Казва Писанието: „Моитѣ думи нѣма да преминатъ”. Значи всичко туй, което Богъ е написалъ, ще се изпълни. Богъ изисква отъ всѣки единъ човѣкъ, въ когото е вдѫхналъ дихание, да живѣе както трѣбва. Не живѣе ли ще му даде всичкитѣ нещастия - може да бѫде ангелъ, може да бѫде грѣшникъ. Ако рече да поправи живота си, неговата сѫдба ще почне да се измѣня. Щомъ се намираме въ единъ прогресивенъ периодъ въ развитието на човѣчеството, всѣки день трѣбва да допринася нѣщо въ живота. Има нѣща законни, има нѣща незаконни. Законно е туй, което допринася благо и на менъ самия, и на другитѣ. Ако моята любовь допринася благо на менъ и на окрѫжаващитѣ, тази любовь е законна; ако моята любовь не е законна, тя не допринася нищо на другитѣ. За примѣръ, имамъ желание да пия вино, но моята любовь къмъ виното, моето пиянство не допринася нищо на домашнитѣ ми - на баща ми и майка ми, на брата ми, на сестра ми, на децата ми, ако съмъ баща, на цѣлия домъ тя не допринася никакво благо. Тогава кръчмарьтъ нѣма защо да продава виното. Законътъ е: да се приложи Божията Любовь въ живота. Та сега, за вѣрващитѣ е този законъ. Вѣрващитѣ очакватъ да се поправи свѣтътъ. Чудно е, че сегашнитѣ хора вѣрватъ и очакватъ свѣтътъ да се поправи, Богъ да го поправи. А Богъ очаква най-първо религиознитѣ хора да се поправятъ, добритѣ хора, разумнитѣ хора да се поправятъ, че да дойде едно цѣлокупно добро въ живота. Трѣбва да дойде единъ идѣенъ животъ. Защото българинътъ казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става”. Съ единъ добъръ човѣкъ свѣтътъ не се поправя. И съ десеть души не се поправя. Но когато всички хора решатъ да живѣятъ добре, свѣтътъ може да се поправи. Оправянето на свѣта разбирамъ, че ние може да живѣемъ единъ добъръ животъ. Нѣма да има тогава нещастни хора въ свѣта, нѣма да има смърть, нѣма да има плачъ, нѣма да има войни. Какво ще има тогава? Войнитѣ ще бѫдатъ замѣстени съ дѣятелность, съ подемъ. За въ бѫдеще пакъ ще има войни, но какъ? Ще се събератъ, ще направятъ една война, ще стрѣлятъ съ празни куршуми. Следъ това нѣма да има нито единъ убитъ, ще се прекрати всичко и ще кажатъ: Много добре свърши войната. И азъ ви казвамъ: Преди години, въ миналото столѣтие, така е рѣшилъ въпроса единъ китайски адмиралъ. Между руситѣ и китайцитѣ имало едно несъгласие. Руската флота била въ китайски води. Срѣщатъ се дветѣ флоти и адмиралътъ веднага изпраща единъ свой адютантъ при руснацитѣ, казва: „Може да разрѣшимъ войната много добре. Ще се биемъ, но ще гърмимъ съ празни снаряди, ще свършимъ добре работата и ще се оттеглимъ”. Сега хората не сѫ още готови за такава война. Ако единъ хвърля празни фишеци, а другъ пълни, тогава не върви. Хората още нѣматъ съзнание. Защото всѣки народъ иска да стане великъ на гърба на другитѣ народи. Азъ не искамъ да зная, че величието на единъ народъ можело да бѫде величие на цѣлото човѣчество, на цѣлия свѣтъ. Едно съчетание, една пропорционалность трѣбва да има. Ако моята рѫка стане голѣма за смѣтка на другитѣ части на тѣлото, тогава се получава една анормалность. Рѫцетѣ трѣбва да бѫдатъ толкова голѣми, колкото имъ е опредѣлено. Щомъ едната рѫка е по-малка отколкото трѣбва, то е пакъ анормално състояние. Ако човѣшката глава тежеше 50 кг, какво би станало съ васъ? Човѣкъ нѣма да бѫде въ състояние да носи такава глава. Ако тѣлото стане толкова голѣмо, колкото на старовременнитѣ мамонти, а главата голѣма колкото на една муха, какво би станало? Често съмъ слушалъ да казвате: „Не си струва човѣкъ много да мисли”. Но ти ще мислишъ правилно, за да поддържашъ формата на своята глава. Ти ще поддържашъ идеята за красотата, ще поддържашъ идеята за добротата, ще поддържашъ идеята за всички добродетели. Тѣ сѫ строителни сили, които строятъ. Ти ако поддържашъ доброто въ себе си, ще подпомогнешъ строежа на твоето тѣло. Здравето на твоя стомахъ зависи отъ доброто ти. Здравето на твоитѣ дробове зависи отъ твоята любовь. Човѣкъ обича ли съ нормална любовь, никога не може да заболѣятъ гърдитѣ му. Единъ човѣкъ, който е справедливъ, той никога не може да изгуби силата на ума си, да полудѣе, да се разстрои нервната му система. Само ако е несправедливъ, той може да се разболѣе, да заболѣе мозъкътъ му и нервната му система. Ако ти мислишъ доброто, ако разбирашъ онзи редъ на нѣщата, по който вървятъ добродетелитѣ, ти ще знаешъ какъ да съграждашъ въ себе си своето тѣло. Несправедливъ ли си, рѫцетѣ ще заболѣятъ. Нѣмашъ ли добродетели, краката ще сѫ болни. Да кажемъ, че имашъ любовь къмъ Бога. Но любовьта къмъ Бога не трѣбва да погълне цѣлия ти животъ - ти тогава ще разбирашъ по човѣшки. Ако ти се влюбишъ въ Бога и забравишъ всичко, и ако се влюбишъ въ една мома и забравишъ всичко, това е равносилно. Всичко - колкото трѣбва. Всѣко прекалено нѣщо не е нормално. Нѣкой се влюби въ Бога и за нищо друго не мисли. Нѣкой се влюби въ една мома и за нищо друго не мисли. Тогава по какво се отличава тази любовь отъ Божията любовь? По това, че като обичашъ една мома, ако тя е безсъвѣстна, ще тѣ накара да работишъ заради нея. Ти ще й дадешъ всичкото си имане, тя пакъ ще е недоволна и ще казва: „Това ми купи, онова ми купи”. Ти ще давашъ, ще давашъ и единъ день като нѣма какво да давашъ, тя ще тѣ натири и ще каже: „Стига, азъ съмъ сита, нека дойде другъ да ме обича”. Тази любовь подразбира да има какво да дадемъ. Казвамъ: Ние като се влюбимъ въ Бога, ние ли трѣбва да Му дадемъ, или Той трѣбва да ни даде? Щомъ се влюбимъ въ Бога, трѣбва да се яви у насъ желание да Му служимъ, да работимъ за Него. Яви ли се туй желание, любовьта въ насъ е активна. Не се ли роди това желание, любовьта ни къмъ Бога не е естествена, даже въ закона на молитвата. Сега, ние искаме да изнесемъ закона на молитвата. Тъй както се изнася сега, не е нѣщо вѣрно. Да си разправяшъ предъ Бога своитѣ грѣхове, не зная каква молитва е тя. Каква нужда има Богъ да му разправяшъ своитѣ грѣхове? Счупи ти се кракътъ, защо ще разправяшъ на Господа, че кракътъ ти се счупилъ? „Заболя ме главата, Господи”! „Заболяха ме дробоветѣ, Господи”! Това ме заболя, онова ме заболя - като погледнешъ, Господъ е пъленъ съ молитви за счупени крака, за болни глави, за болни дробове, за изкьлчени рѫце. Не зная, обаче, колко молитви може да се намѣрятъ, съ които човѣкъ благодари на Господа, съ които да каже: „Господи, благодаря Ти за всичко, отъ сърдце и отъ душа Ти благодаря”! Все ще има единъ недоволенъ. Едва на десеть милиона ще се намѣри единъ, който да благодари, отъ сърдце и душа да е благодаренъ. Недоволството е -характерно за човѣка. Благодарностьта е едно велико качество. Нѣкой иска да намѣри последната теория. Последната теория е приложението на любовьта въ живота. Всѣка любовь, която усилва съзнанието и дава повече свѣтлина, е правилна любовь. Всѣка любовь, която помрачава човѣшкия умъ, е неправилна. Всѣко знание, което увеличава любовьта, е правилно знание. Това сѫ диагнози. Казвате: „Едно време имахъ повече любовь, а сега нѣмамъ”. Значи знанието ви не е правилно, защото между любовьта и знанието има извѣстно отношение. Знание безъ любовь, то никога не може да се приложи. Ако пъкъ нѣма знание, любовьта какъ ще се приложи? Все трѣбва да има знание. Знанието е едно срѣдство, съ което ти можешъ да повдигнешъ живота си. За да се повдигне този животъ, непремѣнно най-първо ти трѣбва да преустроишъ главата си. За примѣръ, като ходитѣ, нито единъ отъ васъ не мисли какъ трѣбва да ходи; не ходишъ, както иска Господъ да тѣ види. Има една поза, която човѣкъ трѣбва да държи - винаги изправенъ. Отидешъ при .Господа съ наведена глава надолу, отидешъ при Господа съ наведена глава надѣсно или налѣво, отидешъ при Господа съ наведена глава назадъ. Това сѫ четири активни положения, това сѫ отклонения. Като тѣ види Господъ така, вижда, че ти си въ едно развълнувано море. За да се постави главата ти налѣво, твоитѣ чувства сѫ взели надмощие въ тебе. За да се постави главата ти надѣсно, твоятъ активенъ умъ е взелъ надмощие. За да се постави главата назадъ, твоитѣ лични чувства сѫ взели надмощие; за да се постави главата ти напредъ и надолу, твоята крайно користна любовь е взела надмощие. Значи, ако си наведенъ напредъ, ти си користолюбивъ, ако е наведена назадъ главата, ти си гордѣливъ, ако е надѣсно, твоятъ умъ е взелъ надмощие, ако е налѣво, ти мислишъ само да се удоволствашъ. Това може да е по наследство само. Нѣкой казва: "Гледай му ти ума. Наведена глава налѣво, женска работа е туй." Иска да каже: Не си навеждай главата така настрани, нищо нѣма да направишъ. Хубаво трѣбва да се изправишъ - стѣгнатъ, чистъ, спретнатъ, опънатъ, пластиченъ. Българинътъ иска да каже: "Дигни си главата, какво си тръгналъ така, ще се препънешъ нѣкѫде". Онзи, който не разбира законитѣ, казва: "Туй нищо не значи, важно е правилно да мисля". Ти не можешъ да мислишъ правилно, ако главата ти е налѣво, или ако е надѣсно, или назадъ. За да мислишъ правилно, ти трѣбва да изправишъ главата си, да е точно между слънцето и земята, да е перпендикулярно поставена спремо земята. Като има тази посока, ти ще намѣришъ въ духовния свѣтъ една точка, която ще образува триѫгълника на твоята мисъль. Щомъ намѣришъ тази точка, веднага въ твоето съзнание ще се яви една мисъль. Въ съзнанието си веднага ще почувствувашъ едно просвѣтление. Щомъ човѣкъ придобие туй вѫтрѣшно равновѣсие, той е радостенъ и веселъ. Щомъ като изгуби туй равновѣсие въ себе си, той не знае къмъ коя посока да се движи. Ние, съвременнитѣ хора губимъ туй вѫтрѣшно равновѣсие. Погледнемъ се нѣкой пѫть, наведемъ главата си, плачемъ. Поолеква ни малко. Децата като поплачатъ, поплачатъ, поолеква имъ, но следъ часъ пакъ изгубятъ своето равновѣсие. Като казва Христосъ: „Преминаването на земята”, това е нашиятъ правиленъ животъ, „Преминаването на небето”, това е нашиятъ Божественъ животъ. Ще се смѣнятъ тия двата живота, но думитѣ, Разумното Слово, което гради въ насъ, то нѣма да премине, докато всичко не уреди и изпълни тъй, както трѣбва. Та мисъльта, която искамъ да внеса у васъ, е следната: Едно практическо приложение! Допуснете, че ви заболи корема; неразположението произтича отъ земята, отъ една неестествена храна. Коремътъ може да тѣ заболи отъ прекръстосването на две неестествени желания въ слънчевия вѫзелъ; прекръстосването на две неестествени мисли може да произведе пакъ коремоболие. Тѣ се различаватъ по степеньта. Ако чувствата действатъ, болкитѣ сѫ много силни, ако мислитѣ действатъ, може да пиешъ малко топла вода и изведнъжъ коремоболието може да се премахне. Може да се премахне коремоболието, но болката не е изчезнала отъ твоето тѣло. Тази болка ще се пренесе въ твоята глава; нѣкой пѫть ще се пренесе въ слѣпитѣ очи, другъ пѫть може да получишъ мигрена, отпредъ половината глава да тѣ боли. Какъ ще се освободишъ? Тия вещества отдолу, тѣзи течения, които сѫ произвели болката въ корема, по нервната система произвеждатъ сѫщото напрежение гори, въ мозъка. Ще дойде лѣкарь, ще вземешъ единъ прахъ, два, три, ще настане едно вѫтрѣшно притѫпяване на нервната чувствителность, после като мине действието на лѣкарството, болката ще се усили. За да се освободишъ отъ болката, ти трѣбва да измѣнишъ живота си. Изменението на живота седи въ следното. Ще ви дамъ едно просто обяснение. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого десеть лева. Тия пари сѫ употрѣбени; този човѣкъ е беденъ, закѫсалъ, всичко сѫ му продали, съ трънъ да забодешъ въ кѫщи, нѣма какво да вземешъ. Какво трѣбва да правишъ въ дадения случай? Вземи тефтера си и зачеркни дълга на този човѣкъ, прости му. Той е закѫсалъ, ако ти го държишъ въ ума си, той винаги ще произвежда въ тебъ едно нещастие. Ти зачеркни дълга и кажи: „Хайде, оставямъ ги, за Господа, единъ подаръкъ. Подарявамъ му ги”. Кажи: „Подарявамъ на този човѣкъ десеть хиляди лева, Господъ да го благослови”. Не само нѣма да искашъ паритѣ, но считай едно щастие че си ги подарилъ на този човѣкъ. Какво ще стане? Ще изчезне главоболието, ще изчезне коремоболието. Ако коремоболието не изчезва, то е по причина, че не искашъ да простишъ паритѣ на този човѣкъ. Ако е богатъ, дай го подъ сѫдъ, искай му ги съ лихвитѣ, не му прощавай. Ако е беденъ, прости му. Богатиятъ трѣбва да се научи на редъ и порядъкъ, понеже има да плати. Този, сиромахътъ, остави на Господа. Казва Господъ: „Той закѫсалъ съвсемъ, остави му ги сега”. Господъ ще ти ги плати. Отъ този день, понеже ти освѣщавашъ Божия законъ, постѫпвашъ справедливо, и Богъ ще постѫпи съ тебъ справедливо, ще измѣни живота ти. Следъ като простишъ, не спомѣнавай вече, че имашъ да взимашъ отъ човѣка, да не тѣ сполети нѣщо друго. Но най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да забравишъ погрѣшкитѣ на хората. Това е най-мѫчната работа! Мѫчно е да забравишъ. Нѣкой пѫть пакъ ще дойде този дяволъ, ще изскочи въ ума ти, ще наруши мира ти поне за день, два, три. Този законъ сѫществува сѫщо между народитѣ, между обществата, повдига се омраза между много хора, или въ едно семейство, или въ единъ човѣкъ. Тогава, въ сегашния животъ трѣбва да бѫдемъ силни да се справимъ съ омразата. Любовьта къмъ Бога трѣбва да вземе връхъ надъ всички недѫзи. Но не отъ страхъ. Понеже ти си богатъ, допусни, че имашъ сто души длъжници, които иматъ да ти даватъ по хиляда лева - сто хиляди лева. Ти си наследилъ едно наследство отъ сто милиона лева, какво ти коства да простишъ сто хиляди лева? Ако искашъ да вземешъ стотѣ хиляди лева, това е неправилно приложение на закона на любовьта. Ти на онѣзи, които иматъ да ти дължатъ, като имъ простишъ, прати имъ още по хиляда лева и кажи „Менъ Господъ ме е благословилъ, прощавамъ ви и ви изпращамъ още по хиляда лева”. Тогава ти ще имашъ единъ придатъкъ въ себе си. Този законъ, ако така го приложишъ, ако го прилагашъ всѣки единъ день, не само лично на тебъ ще се оправи животътъ, но и на цѣлия ти домъ. Но въ момента е важно дали се изпълнява волята Божия. Всѣки день това може да се провѣрява. Какво нѣщо е умирането? Като почнешъ да умирашъ, почвашъ да забравяшъ, почватъ да се стѣсняватъ крѫговетѣ, докато дойдешъ до единъ тѣсенъ крѫгъ, дето сѫ майка ти, баща ти, братъ ти, сестра ти; най-после и тѣхъ ще забравишъ, ще дойдешъ до единъ още по-тѣсенъ крѫгъ, дето си самъ, остава само твоето съзнание, като че нищо не сѫществува друго въ свѣта. Тогава предъ тебъ, ще изпѫкнатъ всички твои постѫпки, желания, онѣзи отношения, които си ималъ къмъ всички хора; цѣлия си животъ, който си прекаралъ на земята, ще видишъ като на филмъ: Ще се чудишъ отде изпѫкна този твой свѣтъ, хемъ съ всички подробности. Нито баща, нито майка - ти самъ гледашъ своя животъ, което не може да си обяснишъ. Ти влизашъ въ другия свѣтъ и мислишъ, че ще тѣ посрѣщнатъ ангелитѣ, светиитѣ. Такова посрѣщане има, но за онѣзи, които сѫ разбрали разумния животъ, които сѫ вървѣли по Божия пѫть. Има посрѣщане съ вѣнци, съ музика, съ модерни таксита, съ небесни колесници. Има и такива работи, още отъ земята да ви взематъ съ огнена колесница, като Илия. Тогава нѣма да има нужда да ви заравятъ както сега въ земята. Сега за умрѣлия казватъ, че той отива да си почине. Едно противоречие: ние вѣрваме, че този човѣкъ отива въ другия свѣтъ, но едновременно вѣрване, че той е въ тѣлото си тукъ, въ земята. Ние пущаме тѣлото въ земята, за да може земята да го изпрати въ небето. Защото най-благоприятното мѣсто, това е небето. Ако вие заровите единъ светия, следъ десеть дни нѣма да намѣрите нищо отъ тѣлото, но ако заровите единъ грѣшникъ, ще видите, че нѣма кой да му занесе тѣлото, всичко ще остане тукъ. За тѣлото на светията има кой да се грижи, той ще си го вземе. Та идеята, която трѣбва да остане у васъ, е следната. Има единъ опитанъ начинъ за човѣшката мисъль при сегашното състояние, за да се освободимъ до извѣстна степень отъ онова анормално състояние, което ни измѫчва. Не само обикновенитѣ хора, но и религиознитѣ хора постоянно се измѫчватъ за нищо и никакво. Много пѫти мислишъ, че Богъ е неразположенъ спремо тебъ. Това не е неразположение на Бога, но нѣкой човѣкъ е неразположенъ спремо тебъ, той е толкова силенъ въ мисъльта си, че неразположението му спремо тебъ, неговата мисъль тѣ измѫчва. Вижте онзи влюбения момъкъ - при най-малкото неразположение на неговата възлюбена, цѣлата кѫща се върти ту на една, ту на друга страна, свива го сърдцето, боли го, опасна работа. Най-малкото неразположение на онзи, когото обичате, може да произведе цель адъ у васъ. Следователно любовьта е само тогава любовь, когато не произвежда никакво страдание. Онази любовь, която произвежда страдание, тя не е истинската любовь, която ние очакваме. Онази мисъль, която произвежда страдание, не е мисъль. Онази мисъль, която произвежда безпокойство, не е мисъль. Ако вие имате единъ приятель, въ когото се съмнявате, отношенията между васъ и вашия приятель не сѫ хармонични, нито вие го разбирате, нито той ви разбира. Но ако вие имате въ него пълна вѣра, ако той въ васъ има пълна вѣра, любовьта ви е нормална. Ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Кога ще го оправи? Щомъ ние искаме да го оправи, би трѣбвало да Му съдействуваме, а не да гледаме безучастно. За сега сме зрители само. Какъ се оправя единъ човѣкъ? Проследете този процесъ. Вижте какъ се измѣня неговото лице, изразътъ на лицето, очитѣ другояче говорятъ. Онзи човѣкъ, който служи на Бога, има нѣщо друго, особено въ тона си, въ движенията си, отличава се отъ другитѣ. Когато дойде единъ човѣкъ да би иска своитѣ пари, гласътъ му е единъ, но когато дойде да ви услужи, носи нѣщо въ торбата си, гласътъ му е другъ, другояче говори. Като дойде да вземе нѣщо, поставя се като господарь, казва: „Господине, вие ми обѣщахте това, онова” - започне да ви чете цель помѣникъ. Когато иде като единъ братъ, който иска да ви помогне, въ държанието му се крие една деликатность; вие се усѣщате разположенъ, и действително, цѣлиятъ ви домъ ще бѫде радостенъ и веселъ. Той носи благословение съ себе си. Казвамъ: ние всички можемъ ли да бѫдемъ носители на тази доброта, която Богъ има, или на туй богатство, което Той има? За примѣръ, мнозина отъ васъ искате да бѫдете богати. Може да ви направимъ богати. Отивате при единъ царь съ молба, той веднага ви подписва и казва: „Дайте му два милиона”! Единъ подписъ и работата е веднага свършена. Но следъ като ви подпише, какво ще направите съ тѣзи пари? Ако на васъ биха ви дали десеть милиона, какво ще направите съ тѣхъ? Отде ще започнете най-първо? Помислете, ако ви дадатъ десеть милиона, какво ще направите? Разрешите тази задача. Азъ не зная колко души отъ васъ ще разрешатъ правилно тази задача. Нѣкои отъ васъ най-първо ще си направите хубава кѫща, други ще си направите хубави дрехи, трети ще си направите хубави обуща, шапки; други ще си купите книги, други ще си купите автомобилъ, други ще си купите билетъ да ходите въ Америка, други ще си купите аеропланъ да отидете въ Шанхай. Но това не е разрѣшение на въпроса. Десеть милиона ако получите, какво трѣбва да направите? Десеть милиона златни, то е ценность! Десеть милиона въ злато! Златото е живо, то е равноценно на извѣстни разумни сѫщества, които сѫ работили. Нѣмаме право да разполагаме съ златото, както искаме. Голѣмото нещастие въ съвременния свѣтъ е, че хората не знаятъ какво да правятъ съ златото. Голѣмо нещастие е, че тѣ не знаятъ какво да го правятъ и го турятъ въ земята, а употрѣбяватъ книжни пари. Но положението още повече се влошава. За тази книга има да разправятъ, че тази книга се дължи на живи сѫщества, тѣ сѫ отговорни за тази книга, на която сѫ написани всички престѫпления. Нѣкой човѣкъ се моли на Бога; другъ казва: „Да изобличимъ другитѣ, държавата трѣбва да уредимъ”. На Бога трѣбва да се молимъ, но трѣбва ни едно истинско знание, какъ трѣбва да постѫпимъ спремо Бога. Ако ние считаме Бога като нашъ баща, отношенията ни къмъ Него трѣбва да бѫдатъ като на синъ къмъ баща. Задачата на сегашнитѣ хора е да опредѣлятъ отношенията си къмъ Бога! Както единъ синъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ баща си, така всѣки единъ религиозенъ човѣкъ трѣбва да опредѣли своитѣ отношения къмъ Бога. Тогава каквото и да му се случи, нѣма да се яви нито сѣнка отъ съмнѣние, че то е за негово добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случва на онѣзи, които любятъ Бога, ще се превърне за тѣхно добро”. Кой отъ васъ вѣрва въ това? Четете го, но като дойде една неприятность, казвате: „Какво ли съмъ сгрѣшилъ предъ Господа, какво ли съмъ направилъ?” При сегашнитѣ условия мѫчнотиитѣ сѫ изпитателно срѣдство, да ни опитатъ любовьта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любовь, на млади и стари. Жени се младъ момъкъ за млада мома - изпитва го Господъ какъ ще се отнесе къмъ момата. Жени се млада мома за младъ момъкъ - опитва я Господъ какъ ще се отнесе къмъ момъка. Раждатъ дете - изпитва ги Господъ, какво възпитание ще му дадатъ. Изпитва Господъ единъ слуга, да види какъ ще се отнесе къмъ господаря си. Всички положения въ свѣта, каквито и да сѫ, сѫ само изпитания. Ученикъ си, изпитва тѣ учительтъ. Далъ ти е Господъ единъ учитель, да види какъ ще оцѣнишъ този свой учитель, да види какъвъ манталитетъ имашъ, какво е твоето разбиране. Често ти ставашъ като едно божество, казвашъ: „Свѣтътъ е лошъ, майка ми е лоша, баща ми, учителитѣ, братътъ, сестрата сѫ лоши”. Значи ти остана единственъ светия въ свѣта. Отношение трѣбва да имаме, да получимъ силата на Божията Любовь. Сега ще дойде другата слабость: ние мислимъ, че като се влюбимъ въ Господа всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите въ Него, Той ще ви лиши отъ всичкото ви богатство. Ако сте най-голѣмъ богаташъ, Той ще ви направи последния сиромахъ. Като вземе отъ васъ всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непремѣнно ще имате историята на Йова. Йовъ най-първо мислѣше: „Не съмъ ли азъ, който върша волята Божия?” Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йовъ даде угощение на приятелитѣ си, и пошушна на единъ отъ тѣхъ: „Нѣма на земята другъ, който да обича тъй Господа, както азъ”. Пъкъ дяволътъ го дочулъ. Като имало съвѣтъ при Господа, дошла тази весть до Бога, че на земята нѣма другъ човѣкъ, който да обича Господа като Йова. Дяволътъ искалъ да обърне внимание на това. Казва му Господъ: „Ти ходилъ ли си да видишъ тази работа, че нѣма другъ човѣкъ да ме обича като Йова?” Той казва: „Ти не си го поставилъ на изпитъ да видишъ любовьта му. Дай го на мене, азъ да го изпитамъ този самохвалко”. Една хвалба на Йова, „азъ обичамъ Господа”, какво му струваше? Отиде имането му, отиде кѫщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: „Мислехъ, че обичамъ Господа, а Неговата любовь къмъ мене кѫде е? Съвсемъ ме забрави”. Той се колебаеше, искаше да приказва съ Него. Та работата е тамъ, че и вие казвате: „Колко обичамъ Господа! Щомъ ви чуятъ, веднага ще отиде имането ви, кѫщата ви. Страшно нѣщо е да се изпитва любовьта на човѣка. Нѣма по-голѣмъ изпитъ. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любовь на изпитъ. Нека остане най-после. Като изпитате всичко и нѣма какво да изпитвате, тогава последно опитайте това. Кажѣте: „Обичамъ Господа, както никой другъ”. Кажѣте това и ще имате една опитность. Дойде времето и пакъ наново рече Богъ да изпита Йова. На вториятъ пѫть като дошълъ, Йовъ далъ пакъ угощение на приятелитѣ си, но казва: „Колкото за любовьта си къмъ Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа”. Разбралъ той и казва: „За Любовьта си къмъ Бога ще помисля дали да говоря”. Има нѣщо вѫтрѣ въ него. Казалъ му Господъ: „Не говори за свещени работи, но само ти да си ги знаешъ”. Когато обичашъ Бога, това е актъ само между твоята душа и Бога, на хората не казвай. Кажешъ ли го на хората, ще патишъ. Нека само между Бога и тебе да сѫществува този актъ. На хората не казвай нищо, не се произнасяй. Та казва Христосъ: „Небето и земята ще преминатъ, но моята любовь нѣма да премине, докато всичко това не се сбѫдне”. 21-ва недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 21-ви февруари 1932 г. 10 ч. София, Изгрѣвъ.
  8. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Да известятъ на ученицитѣ Му Ще взема последнитѣ думи отъ 8 стихъ на 28 гл. отъ Евангелието на Матѣя: „Да известятъ на ученицитѣ Му.” Не е въ многото, въ малкото е скрито богатството. Не е въ богатството, въ сиромашията е животътъ. Не е въ здравето, въ болестьта е животътъ. Контраститѣ трѣбва да се разбиратъ. Трѣбва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти сѫществуватъ по причина на самата реалность. Ако нѣма животъ, нѣма да има ни богатство, ни сиромашия. Богатството е резултатъ на живота, и сиромашията е резултатъ на живота. Защо човѣкъ трѣбва да се оплаква? И здравето, и болестьта сѫ резултатъ на живота. Не е въпросъ само да се констатира болестьта, и тя си има свой смисълъ. Ако теглимъ единъ човѣкъ и се увеличава неговото тегло, ние знаемъ, че той забогатѣва, като го теглимъ и той олеква, знаемъ, че той осиромашава. Има сѫщо една норма, едно тегло на нормалното здраве и отъ това дали се увеличава или се намалява, знаемъ човѣкъ здравъ ли е или не. Ако теглото на човѣка е подъ тази норма, започватъ болеститѣ. Всѣка болесть има специфични мѣрки, по теглото може да се знае болестьта. И здравето си има мѣрки; здравето не е отъ едно качество, то е отъ разни качества, всѣко здраве има различни мѣрки. Ние казваме: той е здравъ човѣкъ. Но отъ какво качество е здравето му? Или казваме: той е боленъ. Каква е специфичната болесть, трѣбва да има мѣрки. Тия мѣрки сѫ необходими, тѣ сѫ важни. Защото ако знаешъ мѣркитѣ, тежеститѣ, ти си ученъ човѣкъ. Ако не знаешъ мѣркитѣ, и да си здравъ, ти си невѣжа. Ти чувствашъ, че си здравъ, но не знаешъ защо си здравъ; боледувашъ, не знаешъ защо боледувашъ - ти си първокачественъ невѣжа. Казватъ: той е богатъ. Но той не знае защо е богатъ. Сиромахъ е - не знае защо е сиромахъ; ученъ е - не знае защо е ученъ; невѣжа е - не знае защо е невѣжа; лошъ е - не знае защо е лошъ; добъръ е - не знае защо е добъръ. Та казвамъ: най-хубавото нѣщо е да се извести. „Известете на ученицитѣ.” Известието е отъ разни категории, има радостни известия, има и скръбни известия. Въ единия и въ другия случай човѣкъ се различава. Радостниятъ човѣкъ прилича на свѣщь, най-първо не гори, но като му кажатъ радостната весть, той веднага свѣтне, свѣщьта се запалва. А скръбниятъ човѣкъ е горяща свѣщь, грѣе, и като му кажатъ скръбната весть, той изгасва. Единиятъ се запалва, другиятъ изгасва. Скръбнитѣ хора горятъ, радостнитѣ не горятъ. Всѣки радостенъ човѣкъ като му кажатъ скръбьта, съвсемъ изгасва, побледнява лицето му, отслабва, погледътъ му става мѫтенъ, главата си навежда, не е така бодъръ, върви като пияница, вкѫщи е неразположенъ, не може да говори, не е въ духа си. „Оставете ме, казва, на спокойствие, искамъ да размишлявамъ.” Каква мисъль има, той нѣма никаква мисъль. Каква е мисъльта на скръбния човѣкъ? Нѣкой казва, че въ скръбьта човѣкъ мисли. Какво ще мислишъ, когато ти се забие нѣкой трънъ въ петата? Ще мислишъ само за него. Ходишъ, не можешъ да извадишъ тръна, мислишъ за тръна. Всичката философия е тамъ. Или си осиромашалъ, казвашъ: „Изгубихъ паритѣ си, осемь хиляди, десеть хиляди!” - повтаряшъ все едно и сѫщо. После, изпѫдили тѣ като чиновникъ, ще разправяшъ налѣво и надѣсно, не туй станало причина, онуй станало причина. Едно и сѫщо нѣщо повтаряшъ, повтаряшъ. Какво има да го разправяшъ? Нѣкой свири на сцената и не излезе както трѣбва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонътъ не билъ отопленъ - разправя, разправя. Като не може първия пѫть, опитай втори пѫть! Съвременниятъ свѣтъ е свѣтъ на разочарованитѣ деца. Понеже имъ обѣщали куклички за Великденъ, но станало чудо, не дошли кукличкитѣ, сега цѣлиятъ въпросъ е за куклитѣ. Шумъ се вдига навсѣкѫде, всѣки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на мѣсто, дрехитѣ не били на мѣсто, шапката не била на мѣсто, връзката, общественото положение, после, не го признали своитѣ - навсѣкѫде разочарования. Обаче има една радостна весть въ свѣта. Тя е магическа. „Идете известете на ученицитѣ Му.” - радостната весть, че Учительтъ имъ, който билъ мъртъвъ, оживѣлъ! Той казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и земята. Отсега, каквото искате, ще бѫде. Досега не можеше, но отсега на васъ, моитѣ ученици, каквото искате, ще ви бѫде.” Питамъ: това не е ли радостна весть? Не е ли радостно за онзи, който е закѫсалъ, да му кажатъ: „Нѣма плащане, кредитъ има отпуснатъ.” Веднага си изправя главата. Нѣкой учитель закѫсалъ, назначаватъ го директоръ нѣкѫде въ нѣкоя гимназия. Нѣкой музикантъ закѫсалъ - назначаватъ го въ операта нѣкѫде, или професоръ въ музикалната академия. На нѣкой писатель му даватъ голѣма премия. Нѣкоя майка е тѫжна, казватъ й: „Талантливо е детето ти, гениално е” - майката се радва. Радостни вести има. Най-радостната весть въ свѣта е, когато единъ човѣкъ, който е билъ осѫденъ на смърть, го освобождаватъ и му даватъ граждански права. Казва ангелътъ: „Идете и известете на ученицитѣ Му.” Та при сегашния животъ има една наука, съ която всички трѣбва да се занимавате. Всички други нѣща сѫ временни, нищо не се постига съ тѣхъ. Раждането има смисълъ само съ разбирането на ония отношения, които сѫществуватъ между човѣшката душа и най-великото. Трѣбва да се домогнете до сѫществения животъ. Сѫщественото въ свѣта е това: да имашъ пълна самоувѣреность, не само временна, външна, но самоувѣреность вѫтрѣ въ ума си, самоувѣреность въ сърдцето си, самоувѣреность въ волята си. По нѣкой пѫть ние сме самоувѣрени, но нашата самоувѣреность е механична - ти уповавашъ на външни причини, които не сѫ сигурни. Сегашниятъ физически свѣтъ е толкова изменчивъ, че нищо не е сигурно. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, въ който нищо не е сигурно - нито кѫщата е сигурна, нито здравето, нито честьта, нищо абсолютно не е сигурно. Досега не съмъ срѣщалъ нито единъ човѣкъ, който да се е осигурилъ. Има едно осигуряване, но ние се намираме въ временнитѣ залъгвалия на живота. Хубаво е както ни залъгватъ, така залъгватъ и животнитѣ, и кокошкитѣ, така залъгватъ и хората, така се залъгватъ всички. Ти може и като учитель да се залъгвашъ. Станешъ учитель, учишъ хората, единъ день обаче заминешъ, уволнятъ тѣ отъ гимназията; следъ туй дойде последното уволнение - четатъ ти една надгробна пѣсень, нѣколко попа тѣ опѣятъ, държатъ речи, турятъ надгробенъ надписъ: „Тукъ почива единъ великъ герой.” Азъ не зная какъ може герой да почива въ земята. Сега на васъ ще ви дамъ нѣколко сравнения. Изнесълъ съмъ една нова представа за живота. Представете си единъ милиардеръ, отъ тѣзи голѣмитѣ американски милиардери, нѣколко души сѫ тѣ. Умира тоя милиардеръ, че му направятъ чисто злато ковчегъ, окичатъ го съ чисто златни пръстени, диаманти, всичко туй; ковчегътъ затворенъ. Всѣки, който гледа си казва: „Въ какъвъ ковчегъ сѫ го турили, да ми падне поне частица отъ това злато!” Умира другъ, голѣмъ беднякъ, турили го на четири дъски, даже не сѫ рендосани, той съ скѫсани дрехи лежи въ сандъка. И богатиятъ милиардеръ лежи и слуша какво хората говорятъ - само за сандъка, и бедниятъ и той слуша какво говорятъ, казватъ: „Горкиятъ човѣкъ, въ какъвъ сандъкъ сѫ го турили, пъкъ дрехитѣ му какви сѫ скѫсани!” Питамъ: какво го ползва богатия, че сандъкътъ му е златенъ, и какво го ползва онзи бедния неговиятъ беденъ сандъкъ? И двамата сѫ затворници. Кажѣте ми, какво е разрѣшението на въпроса? Тия двамата души сѫ били нѣкога ученици на нѣкой великъ Учитель и сѫ го напуснали, казвайки: „Неговото учение не може да донесе щастие въ свѣта, ние ще осиромашѣемъ, ако го приложимъ.” Напуснали го. Защо единиятъ е въ златенъ ковчегъ, а другиятъ въ дървенъ? Защото тоя въ златния ковчегъ има повече знания, другиятъ по-малко, но и двамата сѫ напуснали Учителя си. И онзи, който знае много, и онзи, който знае малко, и двамата сѫ въ сандъци - заради славата на свѣта. Казватъ: „Какво ще ходимъ да страдаме, да проповѣдваме ново учение, ние нѣма да ходимъ да гонимъ Михаля” - по български говоря. Хубаво, не гонятъ ли тѣ Михаля, вѫтрѣ въ сандъка? Туй е по-лошо отъ Михаля. Сега кажете, какъ ще се разрѣши този въпросъ? Идва единъ отъ тѣхнитѣ братя, отъ тѣзи, които много знаятъ, при богатия, изправя се при него и казва: „Слушай, давашъ ли ми този сандъкъ, ако ти дамъ животъ и тѣ извадя отъ него?” И чува гласъ, който му отговаря : „Давамъ сандъка, само ме извади изъ него!” Той го изважда и му взема сандъка. Тогава отива при другия ученикъ и казва: „Давашъ ли своя сандъкъ, трѣбва ми.” „Давамъ сандъка и всичко каквото имамъ, само ме извади!” И двамата излизатъ изъ сандъцитѣ навънъ. Но бедата е, че въпросътъ не се е разрѣшилъ още. Понеже има едно дѣло, заведено противъ престѫпленията имъ, хващатъ ги и двамата за тѣхнитѣ престѫпления, осѫждатъ ги на вѣченъ затворъ - милиардера за сто години и бедния за сто години. Турятъ имъ окови по десеть килограма на краката, само че на богатия турятъ златни вериги, а на сиромаха турятъ вериги отъ желѣзо. Турятъ и двамата въ една килия, разхождатъ се тамъ. Онзи богатиятъ е тщеславенъ, казва: „Моитѣ букаи сѫ златни, твоитѣ сѫ отъ желѣзо, има кой да ти ги направи.” Но въпросътъ е тамъ, че разрѣшението не седи и въ тия букаи. Питамъ: какво го ползватъ богатия милиардеръ едни букаи отъ десеть килограма злато, когато туй злато не може да го употрѣби? Той спи съ тѣхъ, става съ тѣхъ, дрънкатъ, само дето дрънкането на златото е малко по-друго, отколкото на желѣзото. Обаче идватъ двама тѣхни приятели и единиятъ пита богатия: „Азъ ще тѣ освободя отъ затвора, но какво ще направишъ съ своитѣ букаи?” Онзи мисли. Ако рече, че като излезе на свобода ще стане банкеръ, той ще намѣри отново затвора. Но ако каже: „Като излеза отъ затвора ще продамъ букаитѣ и колкото пари взема ще ги дамъ на беднитѣ” - въпросътъ съ него е разрѣшенъ. Този богатиятъ разрешава въпроса - той раздава паритѣ и отива да работи. Идва приятельтъ при другия, съ желѣзнитѣ букаи, казва: „Азъ ще тѣ освободя, но какво ще направишъ съ своитѣ букаи?” Ако каже, че ще направи орѫжия, повече да се биятъ хората, той пакъ ще намѣри затвора. Ако каже, че ще направи рала да оре земята, той право е разрѣшилъ въпроса. Желѣзото трѣбва да оре земята, златото - да помага на беднитѣ. Преведете вие тѣзи символа. Ще кажете: „Парички да има.” Съгласенъ съмъ, безъ пари не може. Единъ свещеникъ ми каза: „Безъ пари и умрелъ човѣкъ не се погребва, не му се четатъ молитви. Много лесно се четатъ, когато има пари, колкото повече даватъ, по-лесно се четатъ молитви.” Знание, трѣбва на хората. Знание, което да облекчи страданията на беднитѣ. Тия страдующитѣ хора не сѫ бедни, но сѫ невѣжи. Невежи сѫ, защото когато сѫ бедни разбиратъ живота по единъ начинъ, а когато сѫ богати - по другъ. Неразбирането на съвременнитѣ богати е създало ада. Нито богатитѣ разрешаватъ въпроса, нито беднитѣ. Богатиятъ казва: „Туй богатство Господъ ми го е далъ, ще ямъ и ще пия.” Бедниятъ казва: „Тази сиромашия е отъ Бога.” Щомъ богатството ти е дадено отъ Бога, употрѣби го за Него! Че сиромашията е дадена отъ Бога, това е право, но че сиромахътъ е недоволенъ, тамъ е неразбирането на въпроса. Защото законътъ въ свѣта е: никой не може да стане богатъ, който не е билъ сиромахъ; никой не би могълъ да стане здравъ, който не е билъ боленъ; никой не би могълъ да стане светия, който не е билъ грѣшникъ, и никой не може да стане грѣшникъ, който не е билъ светия; никой не може да стане сиромахъ, който не е билъ богатъ. Така седи въпросътъ. Така трѣбва, това не е произволно. Той е единъ актъ, трѣбва да се разреша. Ние седимъ и се оплакваме отъ сиромашията. Сиромашията е цѣла наука, богатството е цѣла наука, страданието това е наука; радостьта това е наука. Това сѫ елементи, съ които човѣкъ трѣбва да борави. Да кажемъ, ти си лошъ човѣкъ. Лошевината въ какво седи? Ония сили, които Богъ ти ги е далъ, не знаешъ какъ да ги употрѣбишъ. Може да идешъ на бойното поле да се биешъ, може да биешъ ученицитѣ като учитель, може да гонишъ зайцитѣ. Иди на бойното поле, извади ножа, умри за свободата на отечеството! Но нѣкой казва: „Не ми се мре. Не е така. Азъ не харесвамъ сегашнитѣ герои, тѣ не сѫ герои на бойното поле, всичкитѣ насила ги заставятъ да идатъ на бойното поле. Азъ бихъ желалъ единъ, който умира за отечеството, самъ да иде. Сега искашъ не искашъ, трѣбва да умрешъ. Това не е геройство. Когато нѣкой влиза въ затвора, казва: „Влизамъ.” Влизашъ, защото тѣ заставятъ, самъ не отивашъ вѫтрѣ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ.” Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена. Нѣкой е богатъ - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелилъ, останалъ е отъ баща му този товаръ. Азъ не разбирамъ богатъ човѣкъ натоварения. Човѣкъ трѣбва самъ да течели това богатство. Питамъ сега: кой милионеръ, може да спечели нѣкакво грамадно богатство? Богатството е колективенъ трудъ на души, които сѫ вървѣли по известна траектория, единъ отъ тѣхъ е представитель на този животъ. Туй богатство не е за тебе. Ти имашъ богатство - то е разрешаване на единъ духовенъ въпросъ. То не е щастие. Щастието седи въ разумното употрѣбление на туй богатство. Ако разбирашъ закона на богатството, трѣбва да имашъ знание; ако имашъ знание, трѣбва да имашъ мѫдрость, да знаешъ какъ да го употрѣбишъ. Задъ мѫдростьта трѣбва да седи онази любовь, съ която сърдцето ти трѣбва да се отвори. Казвамъ, законътъ е такъвъ: въ богатството животътъ всѣкога се съкращава, въ сиромашията животътъ се продължава. Следователно, сиромашията сѫществува като благоприятно условие на живота. Богатството пъкъ на всѣки единъ човѣкъ зависи отъ страданието. Ще кажете: какъ така? Между богатството и сиромашията има отношение, както между клонищата и коренитѣ на едно дърво. Отъ здравината на коренитѣ зависи здравината на клонищата. Ако не можете да поставите такава връзка - на сиромашията съ коренитѣ, на богатството съ клонитѣ, не разбирате правилно въпроситѣ. Сочностьта на клонищата зависи отъ сочностьта на коренитѣ. Най-първо започватъ коренитѣ, после клонищата. Въ живота най-първо излизатъ коренитѣ. Най-първо сѫществува сиромашията въ свѣта, най-първо сѫществува невѣжеството. Ние ще оставимъ сега идеята за Бога. Едно дете не се ражда изведнъжъ като философъ, невѣжа се ражда и постепенно се пробужда неговото съзнание. Вие когато се раждахте, знаехте ли нѣщо, и следъ колко години дойде вашето съзнание? Де бѣхте тогава, вие не си задавате въпроса, откѫде сте дошли и какъ се събудихте. Отъ какво се събуди този човѣкъ? Казвамъ: за да разбирате сега живота, трѣбва да разберете мѣстото си въ него, вашия социаленъ животъ или вашето предназначение не тъй, както българитѣ разбиратъ. Всѣки народъ има свое разбиране, свое право на сѫществуване, едно правилно разбиране на живота, една вѫтрѣшна правилна философия, съ която човѣкъ може да разполага. Ти не може да имашъ единъ щастливъ животъ, докато въ тебъ сѫществува една неприязнени мисъль, която носи отрова въ себе си. Ти не може да вървишъ смѣло въ пѫтя, ако въ петата ти има забитъ трънъ. Трѣбва този трънъ да го извадишъ. Или имашъ едно знание - трѣбва да знаешъ начина какъ да бѫде огрѣнъ твоя умъ, че да нѣма въ него нито една лоша мисъль. Нека сѫществуватъ лошитѣ мисли отвънъ. Щомъ една мисъль може да наруши спокойствието на твоя умъ, ти си слабъ човѣкъ, ти си убоденъ отъ тръна; щомъ едно лошо чувство може да надуши благородството на твоето сърдце, ти си убоденъ; щомъ една постѫпка може да наруши решимостьта на твоята воля, ти си слабъ човѣкъ. Нѣкой казва: „Богъ ще оправи работитѣ.” Оправя ги Господъ. За глупавитѣ, за невежитѣ, за упорититѣ, за своенравнитѣ, за онѣзи, които не искатъ да изпълнятъ Божия законъ - тѣ сѫ създали ада. Нѣкой мисли, че като умре човѣкъ ще иде въ ада. Той и сега е въ ада. Кой отъ васъ не е ходилъ въ ада? После, искашъ да бѫдешъ въ небето. Щомъ си добъръ, щомъ имашъ свѣтли, хубави мисли и желания, ти си въ небето - ти си радостенъ, веселъ. Небето е мѣсто на любовь. Щешъ имашъ едного да любишъ, ти си на небето, като нѣма кого да любишъ, ти си въ ада. Когато всички тѣ обичатъ въ кѫщи, небето е тамъ. Когато тѣ мразятъ въ кѫщи, адътъ е тамъ. Когато въ една държава навсѣкѫде тѣ гонятъ, адътъ е тамъ; когато пѫтьтъ ти е отворенъ и навсѣкѫде тѣ обичатъ, раятъ е тамъ. Има една истина, но въпросътъ за истината не може да се разрѣши така както е туренъ. Въпросътъ не е правилно поставенъ. Ние въ свѣта очакваме една свобода, но тази свобода нѣма да дойде. Ние вървимъ по единъ кривъ пѫть на разбиране. Свободата въ свѣта нѣма да дойде по този начинъ, както ние очакваме. Вземете младия момъкъ, който очаква една мома да го обича; какво му дава поводъ да мисли, че тя ще го обича? Кое трѣбва да обича въ него? Или момата очаква момъкътъ да я обича. Кое момъкътъ трѣбва да обича въ момата? Синътъ очаква бащата да го обича; майката очаква синътъ да я обича, но кое до му даде поводъ да обича майка си? Азъ вземамъ общо, не вземамъ ония криви разбирания. Въ живота на съвременното семейство не се разбира единъ основенъ законъ. „Радостното известие”. За да дойде Христосъ, да възкръсне, радостната весть трѣбва да се разпространи навсѣкѫде, трѣбва да не остане мѣсто, дето да не дойде. Този, когото очакваме да възкръсне, Той сега иде. Никоя жена, никоя мома не се жени за момъкъ кой да е. Онзи, за когото се жени, той е нейниятъ възлюбенъ. Туй е моето мнѣние, азъ ще ви го докажа. Въ дома майката обича сина повече отколкото дъщерята, а бащата обича повече дъщерята. Неговата възлюбена, заради която той се е оженилъ, е дъщерята. Майката се е оженила за сина, заради него се е оженила. Тя го прегръща, макаръ да знае, че нейниятъ мѫжъ е ревнивъ. Ако прегърне нѣкой мѫжъ отвънъ, ще има скандалъ, но тъй като нейниятъ възлюбенъ е дошълъ въ едно малко дете, тя го прегръща. И бащата прегръща своята дъщеря. И двамата се радватъ. Когато се родятъ една дъщеря и единъ синъ, бащата има своята възлюбена и майката има своя възлюбенъ. Следователно майката винаги въздиша за сина си, тя го носи на рѫце, при сърдцето си го държи. Нѣкой пѫть, ако се случи бащата да обича сина повече, азъ зная сигурно: той ще накара сина да се ожени и снахата, която ще дойде, той ще обича повече отколкото сина. Като види снахата трепери, казва: „Много е хубава”. Но той се пази отъ сина. Вие трѣбва да разбирате дълбочината на живота. Ако ние не разбираме живота, ще имаме противоречия, ще търсимъ щастието тамъ, дето не сѫществува. Така и между сестра и братъ има взаимна любовь. Ако въ единъ домъ имате две деца, синъ и дъщеря, които се обичатъ, ако тѣхната любовь е чиста, непремѣнно и любовьта между майката и бащата ще бѫде чиста. Децата ще заставятъ родителитѣ да се обичатъ. Ако братътъ и сестрата не се обичатъ,зная, че между мѫжа и жената има нѣщо. Азъ не зная дали има нѣкакво изключение отъ това правило. Та казвамъ: въ всѣки единъ домъ, преди да се оженятъ, хората трѣбва да се молятъ на Бога. Въпросътъ е сега като се оженятъ, дали по-напредъ да се роди мѫжко дете или женско. Най-първо въ свѣта се роди мѫжко - Адамъ бѣше първото дете, което се роди въ Божествената фамилия, Ева бѣше второто дете, което се роди - сестрата. Има единъ еврейски митъ, който кабалистически нѣма да ви разяснявамъ. Този митъ поддържа, че жената се е образувала на гърба на мѫжа, и Адамъ дълго време я носилъ на гърба си; и колкото и да искалъ да я види, все не можелъ, била съ лицето обърната на обратната страна. Цѣли 21 години той я носилъ на гърба си. Господъ единъ день го приспалъ и тамъ дето били споени, скѫсалъ тая нишка. Адамъ, като я видѣлъ, зарадвалъ се и рекълъ: „21 години тѣ носихъ, но не съжалявамъ, струва си.” Това е едно еврейско предание. Сега ще оставимъ другото противоречие, отъ онова неразбиране, което се заражда между хората въ свѣта, поради което се разрушава домътъ. Ако се зароди споръ между ума ти и твоето сърдце, веднага твоятъ домъ, твоята воля ще се осакати. Защото въ дадения случай волята играе роля на дете. Сърдцето е майката, умътъ е бащата, волята е детето. Казватъ, че човѣкъ чрезъ волята прави всичко. И въ живота детето стимулира; когато се роди едно дете, бащата е мощенъ, работи, майката е мощна, всички работи вършатъ въ името на детето. Тамъ дето нѣма деца казватъ, че животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. Но всѣки единъ човѣкъ ражда, тъй е направенъ свѣтътъ, че никой въ свѣта не е бездетенъ. Всѣки човѣкъ, който не иска да люби, той е бездетенъ; всѣки човѣкъ, който не обича истината, той е бездетенъ. И тогава казвамъ: всѣки единъ, който обича любовьта и търси любовьта, той не е бездетенъ, въ този домъ има дете. Всѣки единъ, който обича, който е добродетеленъ, въ дома му се е родило дете. И обратна посока има. Въ втория родъ по наследство престѫпленията раждатъ деца на престѫпление, любовьта ражда деца на добродетели. Следователно отъ хората зависи, отъ тѣхнитѣ мисли. Злото въ свѣта всѣкога произтича отъ факта, когато човѣкъ започне да живѣе за себе си. Това е създало злото въ свѣта. Питамъ: ако кракътъ живѣе за себе си, ако колѣното живѣе само за себе си, знаете ли какво би станало? Дърво ще станете. Най-първо кракътъ, колѣното, рѫцетѣ, живѣятъ за цѣлото и после живѣятъ за себе си. Когато се казва, че трѣбва да живѣемъ за Бога, това е идеята - Той е цѣлото въ свѣта, отъ което зависи нашето щастие. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, ако тая идея за Бога е вънъ тебе, ако въ себе си ти не Го съзнавашъ. Ако ти не съзнавашъ Бога въ себе си, ще мязашъ на единъ сухъ клонъ, тогава ще разберешъ, че знание не може да имашъ, нищо не може да тѣ интересува. Ще тѣ интересува само твоята личность. Ще се гледашъ въ огледалото за дрехитѣ, за връзката, за обущата. Твоята философия може да бѫде тогава като на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Като умре жена ми, половината свѣтъ ще се свърши, като умра азъ, цѣлиятъ свѣтъ умира.” Сега, въпросътъ седи другояче. Въ свѣта смъртьта е привидна. Смъртьта е лишаване отъ граждански права. Смъртьта е затворъ, лишаване отъ всички възможности. Смъртьта подразбира: сѫществувашъ въ битието, но нѣмашъ никаква възможность да се проявишъ. То е смъртьта. Животътъ е да придобиешъ своитѣ граждански права и да можешъ да се проявишъ. Животътъ носи най-добритѣ блага. Ти въ живота имашъ всичкитѣ възможности. Ако можешъ да обикнешъ Този, Който ти е далъ тоя животъ, ти по права линия можешъ да постигнешъ всичко, което желаешъ. Питамъ: за въ бѫдеще какъ би се създалъ домътъ, та любовьта между хората да се не наруши? Или, любовьта въ семейството, между братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици какъ ще се създаде? Сега е създадено едно отношение, но това е отношение на насилието, никой не е свободенъ. „Идете и кажете на моитѣ ученици.” Този редъ на нѣщата мина, стариятъ редъ мина – „идете и научѣте ги на новото учение.” Християнството трѣбваше да се проповѣдва, всичкитѣ проповѣдници трѣбваше да го научатъ. Обаче тѣ проповѣдваха какво учение? Сега сѫ основали една църква, която е за малцинството. Всѣки гледа да се осигури, да се спаси и за себе си мисли. Грѣшникътъ мисли за себе си, свещеникътъ мисли за себе си, владиката мисли за себе си, всички въ църквата мислятъ само за себе си. Постоянно има плачъ, страдания, плачъ, страдания, моления, въздишка. Това не е смисълъ на живота, това не е християнство? Дойде нѣкой при мене измѫченъ, изтормозенъ и казва: „Съгрѣшихъ” Казвамъ: Браво! Ако бѣше единъ боленъ човѣкъ, инвалидъ, ти не можеше да съгрѣшишъ. Казва: „Какво трѣбва да правя?” Поправи каквото си направилъ, тогава ще ти кажа два пѫти „браво”. Всѣки, който прави грѣхъ, е силенъ, а който изправя грѣха си, е два пѫти по-силенъ. Може да ме пита нѣкой: „Защо трѣбва да греша?” - За да познаешъ силата си. Ние предполагаме, че има безгрѣшенъ свѣтъ. Дайте ми единъ човѣкъ, който не е грѣшенъ. Отде се прѫкна грѣхътъ въ райската градина? Богъ ги създаде така, че имаше възможность, човѣкъ имаше сила да направи единъ грѣхъ. Богъ казва: „Направихте грѣха, идете да го поправите.” Като ги изпѫди изъ райската градина, имъ каза: „Поправете грѣха, и като го поправите, Азъ ще ви приема”. Ние сме вънъ отъ рая, за да изправяме прегрѣшението. Сега се разкайваме за това прегрѣшение. Преводътъ не е правиленъ. Ако азъ бихъ превелъ Библията, ще кажа тъй: „Изпрати ги Господъ вънъ да поправятъ грѣшката си и да се върнатъ въ Райската градина”. Хубаво, не е лошо, който разбира, все сѫщиятъ законъ е. Тъй седи великата истина. Ние питаме: защо дойде грѣхътъ въ свѣта? - За да се покаже нашата сила - А защо трѣбва да се разкайваме? - За да увеличимъ силата, да бѫдемъ два пѫти по-силни. Животътъ седи въ двойната сила. Човѣкъ, който не е двойно силенъ, човѣкъ, който нѣма достатъчно сила да изправи своята погрѣшка и да остане още толкова сила за едно добро, той е слабъ човѣкъ. Тогава казвамъ на другитѣ: Браво, че си сгрѣшилъ, но ако не изправишъ грѣха си, зле си направилъ. Казва нѣкой: „Ама защо да страдамъ?” - Защото не си изправилъ грѣха. Вие философствате, казвате: "Трѣбватъ условия.". Какви бѣха условията въ Райската градина дето накараха хората да грешатъ? Питамъ: когато една жена има единъ възлюбенъ и като види другъ момъкъ, залюбва го, кой дяволъ я кара да върши това? Каквото намѣри въ единия, и въ другия ще намѣри, и въ единия има толкова любовь, колкото и въ другия. Всичкитѣ мѫже сѫ направени по единъ калѫпъ, и всичкитѣ жени сѫ направени по единъ калѫпъ. Мѫжътъ най-първо ще ти покаже най-хубавата си страна, въ края ще покаже всичкото лошо. И жената е сѫщата, нищо повече. Животътъ е тъй, че ние въ началото изказваме най-хубавото, като се срѣщнемъ сме учтиви, а накрая започваме да си потриваме рѫцетѣ и казваме на гостенина: „Мислите ли да седите дълго време?” Много жени съмъ слушалъ да казватъ за мѫжетѣ си: „Окешилъ се е въ кѫщи, стои, какво да го правя;” „Окешилъ се” не е литературна дума, този, който се е окешилъ, все при огнището стои, той все седи на кьоше. Казвамъ положителната философия на живота е: да отговаряме на онова, за което хората ни любятъ. Като дойде нѣкой при менъ, азъ искамъ да му кажа, че не трѣбваше да се залюбва. Често нѣкой ми казва: „Азъ много Ви обичамъ.” Казвамъ: какво ми обичате? Той като ми казва, че ме обича, азъ зная защо. Дойде нѣкой, говори за любовьта, че трѣбва да се живѣе братски. Зная защо говори така. Погледна - обущата скѫсани, шапката скѫсана. Като говори за любовьта, той вече има нѣщо въ ума си. Ако бѣше богатъ, хичъ нѣмаше да говори за любовьта. Ако е милиардеръ, ще иска да покаже богатството си, хичъ не иска да говори за любовьта. Когато говоримъ за любовьта, ние сме сиромаси; когато не говоримъ за любовьта, ние сме богати. Когато сме недоволни отъ любовьта, ние сме онѣзи сиромаси, които не я разбираме. Когато умниятъ отъ мѫдрость стане надутъ, и той не разбира мѫдростьта. Трѣбва да се разбира любовьта въ свѣта и трѣбва да се разбира мѫдростьта въ свѣта. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свършилъ училище.” Че като си свършилъ какво има, азъ преди тебе свършихъ. „Азъ 20 години се подвизавамъ въ християнския животъ.” Азъ четиридесетъ родини се подвизавамъ, какво има въ четиридесетъ години, има други, които сто, сто и двадесетъ години се подвизаватъ. Адамъ деветстотинъ години се подвизава, той имаше знания, не бѣше невѣжа човѣкъ. Ние съжаляваме, че умре преждевременно, не можа да остави изкуството на дългия животъ. Тогава хората на 50 ÷ 60 години бѣха малки деца, тѣ бѣха щастливи, майкитѣ ги носѣха на рѫце деветдесетъ години; на 120 години детето бѣше като на 12 години наши. Пъкъ сега вече ще се измѣни цѣлиятъ законъ, детето още две-три годишно иска да се освободи, а птицитѣ и още по-малки. Сега, вие сте заети съ сегашното разбиране на живота и живѣете съ илюзиитѣ, но това сегашно схващане е голѣмо разочарование за всички - и за вѣрующи, и за невѣрующи. Защото вѣрующитѣ започватъ да се съмнѣватъ дали има Господъ или нѣма. После, единъ младъ човѣкъ мѫчно се моли, но и стариятъ като поостарѣе мѫчно се моли, потрие се, погледне, казва: „Ако имаше Господъ, щѣше да ми помогне, молихъ се, молихъ се, побѣля ми главата, нѣма го” - и сърди се той нѣкому, отрича и Бога, и всичко, понеже нѣмало кой да му помогне. Ако и вие така мислитѣ, една опасность има. И стариятъ трѣбва да се моли, както и младиятъ. Представете си, дойде нѣкой при васъ и каже: „Азъ видѣхъ Учителя.” Мнозина като идатъ около мене, приказватъ: „Видѣхъ Учителя.” Следъ туй ги гледамъ - биятъ се. „Видѣхъ Учителя” и въ сѫщото време казва: „Ти имашъ да ми давашъ, да ми върнешъ паритѣ.” „Видѣхъ Учителя”, - а се женятъ и следъ единъ мѣсецъ и двамата разочаровани. Това не е никакво виждане на Учителя! Има едно свещено виждане въ свѣта: ти ще живѣешъ, ще престанешъ да умирашъ, смъртьта трѣбва да изчезне. Ти като видишъ Учителя, всичкитѣ бръчки на лицето ти ще изчезнатъ, твоитѣ отрицателни мисли ще изчезнатъ, твоитѣ отрицателни желания ще изчезнатъ, въ тебъ ще остане една мощна сила, каквото кажешъ, ще стане. Когато видишъ Учителя, ако твоето небе е тъмно като нощь, слънцето ще изгрѣе. Ще изгрѣе слънцето, понеже ти ще се повдигнешъ, ще го видишъ. Защото слънцето не обикаля около земята, слънцето се върти отгоре надъ нея, слънцето прави отгоре единъ крѫгъ, понеже земята е наклонена на 23°, тя се върти около своята ось, слънцето и то се върти, тази работа така може да отива, но има мѣсто, на което ще дойде до една точка, дето ще има всичкитѣ положения, нѣма да имате изтокъ, западъ, югъ. Кѫщитѣ ще се огрѣватъ отвсякѫде. Казвамъ: има едно вѫтрѣшно прозрѣние въ душата, когато човѣкъ става като ясновидецъ - той вижда кѫде е слънцето; той всѣкога вижда слънцето, нѣма залѣзъ за него. Той знае какво ще бѫде неговото бѫдеще, Знае какво е било миналото, знае настоящето. Той вижда нѣщата както сѫ и не се плаши отъ тѣхъ никакъ. Той не се плаши отъ вълка, защото знае какво означава вълкътъ. Всички вълци въ свѣта, всички месоядни сѫ резултатъ на едностранчивото разбиране, че трѣбва да живѣятъ само за себе си. Вълкътъ е емблема на крайния човѣшки егоизъмъ, който изповѣдва сегашното човѣчество. Вълкътъ изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нѣщо е овцата? Това сѫ алтруистичнитѣ чувства, туй, което жертва отъ себе си. Нѣкой казва: „Човѣкъ не трѣбва да жертва всичко.” Тогава трѣбва ли да разполага съ всичко? Кой човѣкъ, живѣлъ само за себе си, какъвто и да е, е станалъ безсмъртенъ? Даже ония напреднали сѫщества, които измѣниха на своето първоначално състояние, и помислиха, че могатъ безъ Бога, изгубиха туй първично състояние. Първитѣ хора отъ Рая искаха да живѣятъ самостоятелно вънъ отъ Бога, да бѫдатъ като Него самостоятелни - това бѣше изкушение, оттамъ дойде голѣмото нещастие въ свѣта. Ние искаме да се върнемъ при Бога, но по търговски начинъ. Ние искаме Господъ да ни стане единъ слуга, каквото пожелаемъ, Той да го изпълни. Ще Го почитаме, и ще се молимъ, но каквото поискаме, Той трѣбва да го направи; ако не го направи, тогава не вѣрваме въ Него. Питамъ: защо сѫ на Господа тия поклони? Защо ти е едно дете, което ще ти заповѣдва това да правишъ и онова да правишъ? Коя майка би искала да роди едно дете само да й заповѣдва отъ сутринь до вечерь, да иска да се изпълняватъ неговитѣ капризи? Кой баща и коя майка ще искатъ такова дете? Или кой учитель ще иска да има ученици, които да учатъ каквото тѣ искатъ, тѣ да му диктуватъ какво трѣбва да направи? Не е така. Ние не създадохме свѣта, свѣтътъ е създаденъ по единъ опредѣленъ начинъ. Вие, които ме слушате, приемате това. Но както и да е, свѣтътъ не го създадохме ние. Ти искашъ, имашъ претенции, но запитай се: какво съмъ създалъ азъ? Всѣки единъ отъ васъ да каже това. Не да се обезсърдчишъ, но да признаешъ какво си създалъ въ свѣта. Даже ако вземете едно изкуство, вземете поезията - хиляди хора сѫ работили върху нея, а вие четете наготово. Вземете музиката: вие сте музикантъ; но всичко, което имате е наготово, свирите и пѣете наготово, лично нищо не сте допринесълъ за музиката. Имате голѣми претенции, казвате: „Азъ разбирамъ отъ музика.” Какво разбирате отъ музика? Азъ казвамъ, че разбирамъ отъ музика, ако когато засвиря, дърветата започнатъ да играятъ, или когато започна да свиря, се махнатъ всички облаци; азъ разбивамъ отъ музика, ако когато започна да свиря, умрелите станатъ. Кой може да свири така? Никой. Азъ разбирамъ единъ музикантъ като започне да свири, ако се каратъ хората, да престанатъ. Разправятъ за древностьта, имало такива хора, които като засвирятъ, воюващитѣ страни преставатъ да се биятъ, всѣки споръ престава. Това е музика, това е пѣене. Или, дойде мѫжътъ малко неразположенъ - жената да запѣе. Запей му една пѣсень, а не да му викнешъ. Ти викнешъ сега така, сякашъ барабанъ биешъ. Да викнешъ, но като Адѣлина Пати, та още отдалече който тѣ чуе, да му трепне сърдцето, и ако твоятъ мѫжъ идва отъ работа мраченъ, той ще се развѣсели веднага. Пъкъ ти не пѣешъ. И мѫжътъ като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли споръ въ кѫщи тогава, я ми кажете? Вие сега казвате: „Господъ всичко ще оправи.” Какъ ще поправи Господъ свѣта, я ми кажете? За да поправи свѣта, трѣбва да прати своитѣ ангели съ тѣхнитѣ арфи. Като дойде единъ такъвъ ангелъ въ кѫщи, кѫдето се скарали мѫжътъ съ жената, като дрънне на арфата и започне да свири, дойде съзнанието - жената се изправи, после и двамата се наведатъ, започнатъ да плачатъ, казватъ: „Съгрѣшихме.” Ангелътъ свири, прегърнатъ се двамата докато е той при тѣхъ. Като замине ангелътъ мѫжътъ казва: „Не е тази, която търсихъ въ живота”; като дойде ангелътъ, казва: „Тази е”. Въ свѣта въ всѣка една кѫща непремѣнно има единъ ангелъ, който свири, виждали ли сте го? Вие може да питате азъ виждалъ ли съмъ го. Въ всѣка една кѫща любовь безъ пѣене и безъ свирене не може да има. Музика трѣбва! Да обичашъ нѣкого, значи да го виждашъ като ангелъ. Често той се проявява не само като ангелъ, но важното е да влага въ всичко изкуство, красота и да пръска навредъ красотата. Този когото обичашъ, той има Божествена дарба въ себе си. Що е красотата въ свѣта? Тази мома е красива, вие сте красиви дотогава, докато има единъ ангелъ у васъ, който свири. Като престане ангелътъ да свири около васъ, вие сте грозенъ. Докато свири ангелътъ около васъ, вие сте добъръ, престане ли да свири, вие сте лошъ. Казватъ въ такъвъ случай: „Духътъ дошълъ.” Този духъ като дойде, той работи, пѣе, свири вѫтрѣ. Писанието казва; „Пѣйте и възпѣвайте Господа!” Но най-първо ние се срамуваме да пѣемъ. Сега, въ Евангелието по съвсемъ другъ начинъ е разправѣна тая история. А азъ ще ви приведа онзи примѣръ, който и другъ пѫть съмъ го казвалъ. Случката е изъ американския животъ. Едно малко, 12-годишно момче ходѣло на съживителни събрания. Тамъ богомолцитѣ обичатъ да пѣятъ, всѣки се показва такъвъ какъвто е, нѣма лицеприятие. Върнало се момчето, пѣе. Казва на баща си, старъ консерваторъ: „Татко, защо не пѣешъ?” „Азъ, казва, синко, се утвърдихъ, на млади години съмъ пѣлъ.” Детето се чуди, какъ се е утвърдилъ. Единъ день качва се бащата заедно съ сина на единъ кабриолетъ; по едно време коньтъ се спира, не върви. „Татко, казва детето, коньтъ се утвърди.” Всички ние искаме да пѣемъ, но да ни платятъ. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днесь Богъ се е проявилъ! Публика не търси. Публиката е посторонно нѣщо. Дойде ти наумъ на пѫтя да пѣешъ - пѣй! „Какво правишъ?” „Пѣя.” „Ще тѣ слушатъ хората, ще ти се смѣятъ.” Чудни сте вие! Че какво има, нека се смѣятъ. Азъ ще пѣя, тѣ да се смѣятъ. Убѣждение трѣбва да има човѣкъ. Онзи, който има туй убѣждение, ще има велика дарба. Не искате да ви се смѣятъ, защото сте тщеславни. Казва нѣкой: „Азъ мога да направя това.” Можешъ, ако имашъ вдъхновението. Ако дойде въ тебе вдъхновението на ангела, една Божествена мисъль, приеми я въ твоя умъ. Дойде въ ума ти нѣщо възвишено: „Не живѣй както досега си живѣлъ, бѫди малко по-добъръ”. - Ти почвашъ да споришъ съ себе си, казвашъ: „Условията сѫ такива. Ако откажа съвѣта, който ти ми давашъ, какво ще стане съ мене?” Днесь реагирашъ, утре реагирашъ, и туй сѫщество отъ невидимия свѣтъ се оттегли; и ти кажешъ: „Животътъ нѣма смисълъ”. Когато дойде тази фаза, кажи: „Дошълъ е Учительтъ.” Кой е дошълъ? Сега ще ви приведа другъ примѣръ. Въ единъ американски параходъ двама американци се каратъ за една голѣма торба злато. Влиза единъ отъ капитанитѣ и казва: „Какво правитѣ?” „Не можемъ да се разберемъ за паритѣ, кому принадлежатъ.” „Параходътъ потъва, господа. Следъ два часа параходътъ ще потъне!” Тѣ решаватъ въпроса за кесията, кой да вземе паритѣ, а параходътъ потъва. Ти седишъ, разрешавашъ единъ въпросъ. Ако дойдатъ да кажатъ, че нашата земя потъва, катастрофа ще има, питамъ тогава, всичкото недоволство кѫде ще иде? Нали преди 20 година мина Халѣевата комѣта, изплашиха се хората, че може да засѣгне земята. Откакто мина и земята хаиръ не видя, всичкитѣ тия раздори настанаха. Но иде друго въ свѣта: дъщерята, която е мъртва, ще оживѣе; синътъ, който билъ мъртъвъ, ще оживѣе; всички твои приятели ще оживѣятъ, ще дойдатъ; онова знание, което си загубилъ, ще се завърне. Всичкиятъ този свѣтъ ще се изпълни съ живота, който трѣбва да се завърне, да се завърне въ онова положение, въ което нѣкога сме били. Казвате: старость. Знаете ли какво нѣщо е старостьта? То е натрупване на излишенъ материалъ върху човѣшката душа, върху онова, което сѫществуваше изначално въ човѣка. Дѣдо ти, прадѣдо ти казватъ: „остарѣхме”; баба ти, прабаба ти казватъ: „остарѣхме”; хиляди поколѣния казватъ „остарѣхме, остарѣхме” - и ти започвашъ да мислишъ така. Казватъ: „Ти, синко, ще остарѣешъ”. Най-после и ти казвашъ: „остарѣхъ”, - ако не можешъ да се справишъ съ всичкитѣ тия поколѣния, съ това знание. Най-първо ние трѣбва да се убедимъ, че въ Любовьта седи безсмъртието. Дойдешъ ли до положението да се зароди въ тебъ онзи чаровенъ моментъ - да почувствувашъ какво нѣщо е Любовьта, единъ моментъ да преживѣешъ само въ нея ти е достатъчно за цель животъ. Вие сте го преживявали, нѣма нѣкой отъ васъ - азъ говоря една истина, - който да не го е преживявалъ само за нѣколко минути, когато е билъ готовъ да се примири съ цѣлия свѣтъ. Било е то на млади години, казвате, какво заблуждение. Не, тя е била самата реалность, тогава красиви сте били. Вие се усъмнявате въ тая реалность. Бащата казва: „Ти съ тия глупави работи не се занимавай”. Умнитѣ работи сѫ, отъ които остаряваме ние. Умнитѣ работи сѫ, отъ крито идатъ всички караници, спорове, недоразумѣния. Кое е онова, което разрешава въпроса? Животътъ въ насъ на какво се е обърналъ - на едно вѫтрѣшно нещастие. Да оставимъ външнитѣ препятствия, едно вѫтрѣшно нещастие постоянно ни трови. Казва нѣкой: „Има единъ другъ свѣтъ.” Казва единъ старецъ: Знаешъ, синко, тъмно е, нищо не виждамъ. Казватъ, че има другъ свѣтъ, но азъ не зная има ли го, нѣма ли го. Сега, въпросътъ за оня свѣтъ е въпросъ за една опитность. Христосъ е възкръсналъ. Този е единъ отъ философскитѣ въпроси. Възкръсналъ е, нищо повече. Възкресение има и то ето какво значи да се освободи човѣкъ отъ ограниченията на смъртьта. Следъ като се връща Христосъ, казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята.” Който слуша това учение, който е мой ученикъ, той върви по този пѫть на Христа. И бѫдещитѣ наши учения може да ги уредимъ споредъ любовьта, която имаме къмъ Бога. Въ всинца ни трѣбва да поставимъ идеята да имаме отношения къмъ Този, Който ни е далъ живота. Не тъй, както сѫ го кръстили хората. Има едно вѫтрѣшно разбиране за Бога, което всѣки носи въ душата си, азъ апелирамъ къмъ него, не къмъ вашитѣ понятия. Има едно понятие за Бога, но има и едно разбиране, рѣдко идва то. Дръжте се за туй вѫтрѣшно разбиране. На всинца въ душата ви има едно - вие търсите нѣкой да ви обича. Нѣма нѣкой отъ васъ, който да не иска да го обичатъ. Свещено право е да искате да ви обичатъ. Трѣбва да признаемъ, че трѣбва да има нѣкой да ни обича. Понеже ние живѣемъ, значи има нѣкой да ни обича. Безъ любовь не можемъ да живѣемъ; безъ огънь дървата не могатъ да горятъ, безъ свѣтлина растенията не могатъ да растатъ, безъ вода рѣкитѣ не могатъ да текатъ. Знанието, което имаме, животътъ, който се проявява въ насъ - всичко това е, защото има нѣкой, който да ни обича. На тази обичь ние дължимъ сегашния животъ. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ Този, Който ни обича? И ние трѣбва да го обичаме. Обичьта ражда обичь. Ако ние се научимъ да обичаме Този, Който пръвъ ни обича, тогава нашата любовь къмъ окрѫжаващитѣ по единъ естественъ пѫть ще се проява. Ако любовьта ни къмъ Бога е правилна, и любовьта ни къмъ нашитѣ ближни ще бѫде правилна; ако любовьта ни къмъ Бога е неправилна, и къмъ ближнитѣ ни нѣма да бѫде. Казвамъ една радостна весть: има кой да ви обича! Този, който ви обича, може да ви извади отъ златния ковчегъ; този, който ви обича, може да ви извади отъ затвора. Този, който ви обича, може да ви извади отъ сиромашията, болеститѣ и всичкитѣ недѫзи, които имате въ свѣта. Той е въ сила да ви извади отъ всѣка мѫчнотия. Тогава откѫде ще дойде спасението? Ние вече въ Евангелието имаме нѣколко примѣра. Апостолъ Петъръ имаше желѣзни вериги; като дойде ангелътъ, каза: „стани!” и като бутна веригитѣ, тѣ паднаха. Като дойдоха при вратитѣ, отвориха се. Казва му ангелътъ: „Иди сега и не се връщай въ затвора”. Дойдешъ до едно отчаяние въ живота, мислишъ, че нѣма смисълъ да живѣешъ - защо не опиташъ вѣрата си? Нѣкой дойде при менъ, казва: „Учителю, помоли се за мене”. Азъ съмъ майсторъ, азъ зная да се моля, но и вие трѣбва да се научите. Мога да помогна нѣкому, но въпросътъ седи въ туй, че той самиятъ трѣбва да знае да се моли. Защото единъ учитель като предаде една лекция на ученицитѣ, ако тѣ не залѣгатъ да я изучатъ, какъ ще знаятъ? Учительтъ нищо нѣма да научи отъ лекцията, но ученикътъ ще научи. Казвамъ: всички трѣбва да бѫдете готови, да имате съзнание да възприемете Божията Любовь, която идва въ васъ. Ние сме се превърнали на камъни, тази Любовь се пръска, не може да проникне въ насъ и да ни ползва. Ние при това богатство, което имаме, умираме отъ гладъ. При голѣмата Любовь, която сѫществува въ свѣта, умираме отъ безлюбие. Ти чакашъ нѣкой милъ погледъ. Кѫде търсишъ любовьта? Ще ви държа нѣкой пѫть една лекция, какво трѣбва да правите. Ако никой не тѣ обича, дошло е време ти да обичашъ. Щомъ сте осиромашели, дошло е време да станете богати. Ще се опретнете, ще плюете на рѫцетѣ си да работитѣ. Мѫжътъ, щомъ не го обича жена му, да се опретне на работа, да измие паницитѣ, да измете кѫщата, да каже: „Каквото заповѣдвашъ, това ще направя.” И каквото му заповѣда съ всичкото смирение да го направи. Другъ може да каже: „Азъ като работя така, ще ми падне престижа.” Какво ще ти падне престижътъ? Ако любишъ, твоятъ престижъ ще се повдигне; ако любишъ, твоитѣ цѣнни книжа ще се повдигнатъ. Нѣкой казва, че билъ герой. Геройство вънъ отъ Любовьта не признавамъ. Нѣкой ще каже, че билъ свободенъ. Вънъ отъ Любовьта никаква свобода не сѫществува. Ако ти не обичашъ, нищо не можешъ да проявишъ. Туй за менъ е една аксиома. Сѫществуватъ анормални нѣща, но има и истинско знание. Азъ съмъ срѣщалъ хора отъ едната и отъ другата категория. Има хора, на които сърдцето е запалено, иматъ знание. Любовьта седи вѫтрѣ въ тѣхъ. Азъ съмъ срѣщалъ богати хора, на които сърдцата сѫ запалени отъ любовь, готови сѫ хората, изработени сѫ вече. Наскоро, преди години, единъ американецъ раздава всичкия си имотъ на беднитѣ, отишълъ да живѣе по другъ начинъ, съ трудъ да изкарва хлѣба си. Една американка го последвала, и тя раздала имането си. Отиватъ и й съобщаватъ: „Голѣмо наследство имате, отъ 15 ÷ 20 милиона”. Тя казва: „Защо ме безпокоите съ това?” Ще кажете, колко е глупава. Не зная. Какво по-голѣмо богатство отъ съкровището на една душа? Ако имашъ единъ човѣкъ, който да тѣ обича, ти струвашъ повече, отколкото най-богатия царь. Ако имашъ единъ човѣкъ, на който въ всички случаи на живота си да разчиташъ - разбирамъ обичь не външно - той въ васъ да вижда свѣтълъ ангелъ въ небето, да има за васъ отъ най-хубавитѣ, възвишени мисли - туй е повече отъ всѣко богатство, то е животътъ! Вие въздишате за небето - това е то небето. Когато Христосъ бѣше на земята, Любовьта Му къмъ човѣчеството бѣше такава, че всичко каквото имаше, даде го. И досега Христосъ, при всичкитѣ тия престѫпления, които сѫществуватъ на земята, не се е поколѣбалъ въ ума си, да каже: „Тия хора сѫ лоши, не заслужаватъ моята любовь.” Две хиляди години вече, азъ както виждамъ, Христосъ не се е разколебалъ. Той вѣрва, че хората не знаятъ Божественото, но единъ день ще познаятъ, че туй, което ги е училъ, тъй както е живѣлъ, за тѣхъ е добъръ примѣръ, че туй е животътъ, че този е пѫтьтъ да се изпълни Волята Божия. Той казва: „Азъ не дойдохъ да направя своята воля, но Волята на Този, Който ме е изпратилъ.” Този, който разполагаше съ всичко, нѣмаше като слуга где глава да подслони. Обущата му не бѣха много хубави, само по еврейски, една малка подмѣтка съ нѣколко ремѫчета; имаше и една тога еврейска; но бѣше вглѫбенъ въ една мисъль - да направи всичко за благото на човѣчеството. Всичкитѣ страдания, които ще дойдатъ въ свѣта, сѫществуватъ отъ сегашното безлюбие. Христосъ казва: „Намѣрихъ разрѣшението за безлюбието, идете и известѣте на моитѣ ученици, че отсега задачата е разрѣшена”. Ако нѣкой отъ васъ не знае какво е разрѣшението, може да му покажемъ едно мѣсто. Но азъ зная, че вие го знаете. Вие ще кажете: вѣрата. Не е вѣрата. Вие ще кажете: знанието. Не е знанието. Войникътъ може да има пушка, може да има ножъ, може да има всичко, но войникътъ има едно качество въ себе си, благодарение на което всички тия орѫжия маже да се употрѣбятъ - онази сила, която е скрита въ него, съ която той може да употрѣби орѫжието. Ако тази сила въ себе си нѣма, ако не знае какъ да го употрѣби, всичкото орѫжие може да има, каква полза? Има нѣщо скрито въ човѣка, което вие трѣбва да разкриете. Туй наричамъ разумното, Божественото въ човѣка, то е хубавото, то е вѫтрѣ въ васъ. Следователно, не търсете отвънъ Любовьта. Събуди ли се Любовьта, срѣдствата ще дойдатъ. „Радостната весть” е тази: Онзи, който ви обича, е живъ, той е излезълъ изъ гроба! Споредъ менъ има една детска радость, когато децата скачатъ; това не е радость. Има и една особена радость, която е достояние на всички сѫщества, тя е пълна съ благость. Тази, особената радость за менъ е най-важна. Никога въ нея нѣма абсолютно никакво противоречие. Човѣкъ може да е скръбенъ и пакъ да е радостенъ. Човѣкъ може да е недоволенъ и пакъ да е радостенъ. Човѣкъ може да е лошъ и пакъ да е радостенъ. Този човѣкъ, като е самъ, има спорове вѫтрѣ въ себе си, има нѣщо въ живота, което разрешава; но като дойде при него едно сѫщество, душата му се прелива, пъленъ е съ любовь, готовъ е да направи най-голѣмото добро. Като замине това сѫщество, пакъ разрешава въпроситѣ си добре. Който и да дойде, богатъ, сиромахъ, еднакво е разположена неговата душа. Азъ мога да кажа, че неговата радость е, както радостьта на слънцето. Слънцето като види една мома, поусмихне се; като види малка глиста, поусмихне се; като види заекъ, растение, поусмихне се; и на стари, и на млади, на всички се усмихва слънцето. Едно уподоблѣние знаемъ, по-добро уподоблѣние нѣма: нашата радость трѣбва да бѫде като радостьта на човѣкъ, който може да извести: „Изгря слънцето, дойде пролѣтьта, дойде свободата, дойде любовьта, дойде мѫдростьта, дойде безсмъртието!” Тѣ сѫ новитѣ вѣсти, които сега идатъ въ свѣта. Казва Христосъ: „Идете известѣте на моитѣ ученици да ме срѣщнатъ въ Галилѣя”. Галилѣя, това е възвишеното, разумното, това е мѣстото на човѣшката душа. Сега казвамъ: всички вие трѣбва да имате туй разбиране, великото, хубавото разбиране. Да бѫдете омели, рѣшителни, не да очаквате като пишете, да ви напълнятъ отвънъ. Вие чакате да станете добри. Вие сами трѣбва да станете добри. Добъръ е този, който може да направи добро. Споредъ менъ ето въ какво седи доброто, силата въ какво седи. Ти седишъ, дойде ти една мисъль: „Стани и направи едно добро.” Кому ще направишъ добро посрѣдъ нощь? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ще взема стомната, ще ида до чешмата, ще ида до едно дърво, ще излея стомната и пакъ ще се върна. Или ще дойде пакъ мисъль: „Стани, направи добро.” Срѣднощъ, всичкитѣ хора спятъ, но азъ имамъ куче, което зъзне; ще взема коматъ хлѣбъ, ще му дамъ, или ще му туря малко слама да лѣгне. То е добро. Изведнъжъ нѣма да го туря въ стаята, то нѣма да разбере, за да разбере силния контрастъ, потрѣбно е друго. Като му дамъ хлѣба, ще разбере, че има отношения. Азъ искамъ кучето да бѫде свободно, азъ не искамъ да измѣня неговитѣ условия. Въ кѫщи сега може да се радва, но утре като го изнеса вънъ ще бѫде по-нещастно. Като му дамъ хлѣбъ, ще кажа: „Ти си по-голѣмъ герой, отколкото азъ.” Като го потупамъ, това куче ще бѫде доволно. Това е сѫщество, на което е приятно да стои предъ кѫщата, то има двойна енергия да издържи студа, има специфична сила, съ която си пази топлината. Човѣкъ нѣма тия специфични сили, птицитѣ ги иматъ, растенията сѫщо. Човѣкъ само при рѣдки случаи може да издържа лоши условия. Казвамъ: ще му помогна при неговитѣ условия на живота. Ние трѣбва да бѫдемъ силни въ малкитѣ работи, не въ голѣмитѣ работи. Представете си, идва при васъ единъ човѣкъ, иска ви хиляда лева. Следъ като вземе паритѣ, разправя: „Не може ли азъ да не плащамъ?” И двамата сте християни. Какво трѣбва да се прави? Онзи, който взема паритѣ, трѣбва да ги върне, нищо повече. Азъ съ даването на паритѣ образувамъ дисхармония. Този човѣкъ, на когото съмъ заелъ паритѣ, той се огрѣши, азъ съмъ го турилъ въ пѫтя на изкушението. Той трѣбва да ми даде хилядата лева. Азъ ако искамъ истински да му услужа, ще му ги изпратя по нѣкакъвъ начинъ, безъ да знае той, че азъ му ги изпращамъ, да не се усѣща, че е задълженъ. Тогава и той ще се издигне, и азъ. Единъ день азъ мога да кажа: „Сега отъ мене да мине, хайде, вече ти ги прощавамъ.” Тия пари не сѫ мои. Пари не се прощаватъ. Туй е дълбоко вѫтрѣшно разбиране. Въ любовьта се изисква, когато направимъ една услуга нѣкому, да не засегнемъ неговата свобода; неговата душа да не се усѣща накърнена. Ако азъ не постѫпя спрямо него както спрямо себе си, тогава моята любовь не е съвършена. Ще каже нѣкой, че на менъ Господъ не ми говорѣлъ. Хубаво, азъ ви казвамъ: азъ съмъ роденъ отъ Господа. Ако така говоримъ, всинца сме родени отъ Господа, но има отъ насъ и дважъ родени. Ти си веднъжъ роденъ, азъ съмъ дважъ роденъ. Какво ще кажете ? Тѣ сѫ непонятни работи. Хората ни залъгватъ въ сегашния животъ, че ние умираме въ страдания, турятъ паметникъ. Но ние не знаемъ защо отиваме, защо сме дошли на земята. Ако рече нѣкой да каже истината, всички ще се опълчатъ противъ него. Защо се опълчватъ хората? Азъ да ви кажа защо. Защо се опълчватъ красивитѣ моми противъ онази мома, която се жени за най-красивия момъкъ? Не че я мразятъ, но всѣка мома иска да вземе този момъкъ за себе си. Когато искашъ да кажешъ истината на хората, казватъ: „Не си ти, азъ трѣбва да кажа истината.” Ти ще кажешъ, азъ ще кажа, кажете и вие - всички ще кажемъ. Но трѣбва да я кажемъ. Азъ позволявамъ и двадесетьтѣ моми да обичатъ момъка, ако могатъ да се разбератъ и двадесетьтѣ моми може да се оженятъ за единъ момъкъ. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живѣятъ на едно дърво, туй е едно цѣло. Но ако една отъ тѣхъ иска момъкътъ да бѫде само за нея, другитѣ и тѣ ще искатъ. Ако всички се окачатъ, че станатъ клонища, той ще стане дънеръ, тѣ хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбятъ и той се ожени за всички тѣхъ, той ще стане дърво, ще тури главата отвѫтрѣ въ земята, ще ражда най-хубавитѣ сочни плодове. Казвамъ: това е едно дърво, за което се ожениха тѣзи 20 красиви моми и сега ражда плодъ. Има ли тогава смисълъ? Има смисълъ. Ама какъ може да се оженятъ така? Тогава и 20 момци може да се оженятъ за една мома, пакъ ще бѫдатъ дърво. Момата ще бѫде долу въ земята. Това е една дълбока философия на живота. Ако ти за любовьта не си готовъ да пожертвашъ всичко въ свѣта, ти не можешъ да разбирашъ живота. Това не е любовь. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да жертва. Не да напусне живота, а въ всичкитѣ противоречия да види красивото, хубавото. Между светии всички може да живѣятъ лесно. Вие всички сте светии. Вие искате да ме измамите, че не сте светии. Светии сте, само че не проявявате светията. Азъ ви зная. За примѣръ, нѣкой пѫть седи при мене нѣкоя баба, че ме залъгва седи тя индиферентна старуха. Нѣкой пѫть азъ закачамъ нѣкоя баба. Искамъ да ви изнеса една истина. Една баба казва: „Дотегна ми животътъ, много съмъ лъгана.” Казвамъ: „Сега бабо, представи си, че Господъ тѣ направи една царска дъщеря на 21 години, така окичена съ пръстени, а азъ съмъ царски синъ.” Бабата току се поухили. Може да имате вѣра въ мене. „Синко, казва, дали това може да бѫде?” Че това е именно въ живота. Две души може да се слѣятъ въ едно. Че това е любовь. Когато две души се слѣятъ въ едно, ражда се гений. Когато се сливатъ душитѣ, раждатъ се гениалнитѣ хора въ свѣта. Като се слѣятъ три души заедно, образуватъ светия. Като се слѣятъ хиляди души въ едно, ражда се тогава Учитель. Съ сливането на ония възвишени души, чрезъ които Богъ се проявява въ свѣта, образувана цѣлата вселена. Любовьта въ свѣта е потрѣбна за спасението му. Любовьта е само, която иде спаси човѣчество. Това е новото Учение. Като дойде Любовьта, хлѣбъ ще има, свобода ще има. Всичкитѣ ще ги научи Господъ. Идете, известѣте на моитѣ ученици, нека идатъ да научатъ всичкитѣ народи на това Учение на Любовьта. 20 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 14 февруари 1932 г. София, Изгрѣвъ.
  9. Ани

    1932_02_07 Тѣзи малкитѣ

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тѣзи малкитѣ Ще прочета 18-та глава отъ Евангелието на Матѣя. Ще прочета и часть отъ 10-ти стихъ, 18-та глава отъ Евангелието на Матѣя: „Не презирайте никого отъ тѣзи малкитѣ.” Животътъ самъ по себе Си е най-красивото съчетание на една велика разумность. Животътъ е резултатъ на нѣщо. Задъ живота седи нѣщо непостижимо, за което човѣшкиятъ умъ нѣма понятие, но ние се занимаваме само съ този резултатъ отъ непонятното, което е задъ насъ. Следователно туй най-хубавото, макаръ че се оплакваме отъ него, най-хубавото е животътъ. Най-хубавото нѣщо, това е животътъ въ свѣта. И най-лошото е животътъ, споредъ както го мислятъ хората. Всички страдания се раждатъ все отъ живота. Раждане и смърть, падане и ставане - всичкитѣ противоречия сѫ все въ живота. Съвременнитѣ хора сѫ безгрижни по отношение на живота. Богатитѣ иматъ едно понятие, сиромаситѣ иматъ друго понятие за него; ученитѣ хора иматъ едно понятие, невежитѣ хора - друго; добритѣ хора иматъ едно понятие за живота, лошитѣ иматъ друго понятие; силнитѣ иматъ едно понятие, слабитѣ иматъ друго. Всѣки разбира живота отъ своето становище, и всичко това наричатъ „животъ”. Ученитѣ хора сѫ се старали да дадатъ разни дефиниции на живота, но не съмъ намѣрилъ нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалность, понеже животътъ е единъ резултатъ. Самиятъ резултатъ не можешъ да го познаешъ, докато не знаешъ причината, отъ която той произтича. Ние сѫдимъ за живота споредъ последствията, които се явяватъ у насъ. Нѣкой пѫть мислимъ, че животътъ е лошъ. Защо? Така го виждаме. Нѣкой пѫть мислимъ, че животътъ е добъръ. Защо? Така ни е достѫпенъ. Следователно животътъ трѣбва да се постави на нѣкоя философия, и на нѣкое дълбоко познание. За да познаешъ живота, не е нужно да бѫдешъ великъ философъ, или нѣкой светия, или нѣкой поетъ, или талантъ. Може да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ, много простъ човѣкъ и пакъ да имашъ правилно понятие за живота или за човѣка, да кажешъ: „Добъръ е този човѣкъ”. Така сѫщо учениятъ и невежиятъ, и двамата се отличаватъ въ разбирането на своето щастие. Учениятъ човѣкъ разбира едно, а невежиятъ разбира друго. Учениятъ човѣкъ разбира отъ какво иде плодородието на земята, а простиятъ не разбира. Детето може да се радва на млѣкото, което майка му дава, и майката може да се радва, но между радостьта на майката и тази на детето има голѣма разлика. Майката се радва за едно, детето за друго. Нѣма двама души, които да разбиратъ живота еднакво. Изключение ще е, ако има такива. Нѣма двама души, които могатъ да се радватъ еднакво за едно и сѫщо явление. Пъкъ радостьта и скръбьта сѫ единъ резултатъ на самия животъ. Животътъ е причина за две последствия: скръбь и радость. Защо трѣбва да скърбишъ? Защото живѣешъ. Защо трѣбва да се радвашъ? Защото живѣешъ. Ами после? Ще скърбишъ и после ще се радвашъ. Ами после? Ще скърбишъ. Който може да даде друго опредѣление, нека даде. Може да се дадатъ много дефиниции. Ти се радвай, то е резултатъ на живота. Защото въ твоята радость нѣкой скърби, и въ твоята скръбь нѣкой се радва. Следователно твоята скръбь въ дадения случай не е скръбь за всички, а за нѣкои е радость. И твоята радость не е радость за всички, а е скръбь за нѣкои. Едновременно половината хора се радватъ, а другата половина скърбятъ. Но всѣкога радостьта е по-голѣма отъ скръбьта. Деньтъ е по-голѣмъ отъ нощьта. Туй нѣма да ви го доказвамъ. Но ако се занимавате съ математика, ако премѣрите количеството на тъмнината, защото тъмнината има тежесть, ще се убедите въ това. За една нощь се иждивѣва (т. е. – изразходва) единъ грамъ тъмнина за да се покрие цѣлото земно кълбо съ нея. А въ единъ день се иждивѣва половинъ грамъ свѣтлина. Следователно свѣтлината е повече. Но вие ще кажете: „Отде го намѣри, че е така?" Попитайте ученитѣ хора. Когато говорятъ за атома, кѫде сѫ го намѣрили? Чудни сѫ, питатъ ме, де съмъ го намѣрилъ. Че какъ ученитѣ хора хванаха атомитѣ? Атомитѣ иматъ йони, протони и още много частици, но още по-малки отъ тѣхъ има, които само имена още нѣматъ. За въ бѫдеще нѣкога ще ги кръстятъ. Това, което не е кръстено, ще му сложатъ име. Родено е, но име нѣма. Не го знаемъ кѫде е, но сѫществува. Нѣкой пѫть вие седите и гледате много мрачно на живота. Питате: „Защо съмъ се родилъ, защо живѣя? Защо умирамъ?” Защото животътъ ражда едновременно раждането и смъртьта. Единъ день животътъ намира, че твоята форма не съотвѣтствува на неговото изявление. Животътъ казва: „Да се донесе въ фабриката да се ремонтира”. Ремонтирането го наричатъ „смърть”.. Следъ като го ремонтиратъ, става малко годенъ за живота, веднага отново се роди. Вие не мислете, че само единъ животъ има. Ние на живота не сме фактори, ние сме само гости, поканени на тази велика трапеза, и каквото ти дадатъ, яжъ. Втори пѫть господарьтъ, който тѣ е поканилъ, едва ли при сѫщитѣ условия пакъ ще тѣ покани. Вториятъ пѫть ще седишъ отвънка, ще гледашъ, когато другитѣ ядатъ и пиятъ, ти само ще надниквашъ презъ прозореца, да видишъ кои сѫ тамъ. Ако вие разбирате, животътъ има хиляди други проявления, и именно въ тѣзи проявления е неговата хубость. За примѣръ, вие растете, възприемате живота чрезъ растенето. Докато растете, искате да бѫдете млади. Що е младостьта? Качество на живота на щастливия човѣкъ. Началото на живота е младостьта. Остаряването е качество на разумния животъ. Остарялъ си - дошълъ си на разумното. Ти като мислишъ по младенчески, мислишъ, че старостьта е едно нещастие, понеже имашъ възгледитѣ на младия. Защо като остарѣешъ мислишъ, че си нещастенъ? Казвашъ: „Младитѣ години отидоха”. Ти гледашъ на живота отъ друго гледище. Като остарѣешъ разбирашъ, че животътъ има не само младость, но той има и старость - погледнешъ го и отъ дветѣ гледища. Младиятъ се движи, стариятъ чете, той има свѣтлина. Защо младиятъ се движи? Съвременната наука казва, че движението произвежда огънь, свѣтлина. Следователно младиятъ човѣкъ, следъ като произведе огънь, който трѣбва въ живота, той остарява. А старостьта не е нищо друго, освѣнъ да започнешъ да мислишъ, да четешъ. Казвате: „Не ни трѣбва старость”. Да, но това значи да четете хубави, велики работи. Вие казвате за нѣкого: „Този човѣкъ е остарѣлъ, но не е разбралъ живота”. Стариятъ като разбере живота, тогава има смисълъ старостьта. Защото нѣкои стари хора, следъ като сѫ произвели огънь, сѫ го изгасили съ вода, и повече като нѣматъ сила да запалятъ огъня, зъзнатъ на студа. Защото въ живота има единъ великъ студъ. Недоволството, нещастието, това е студътъ въ живота. Не 35° студъ, но студъ 270° - тъй както ученитѣ хора го казватъ. А азъ казвамъ, че това е студъ 3 000 000°, разбирате ли? За земята е това. Сега не мога да ви го докажа, но ще го вземете за вѣрно. Ако вѣрвате, добре. Дали ще го вѣрвате или не, то не може да се докаже. Турцитѣ казватъ „ола бѣлиръ” - може да е тъй. Дали е тъй или не, то е въпросъ, който остава за бѫдещето; понеже всичко, каквото хората говорятъ, за въ бѫдеще ще се провѣри. Единъ день вие ще видите моитѣ беседи вѣрни ли сѫ или не. Пъкъ единъ день ще видите дали сте живѣли добре или не. Всичко това ще бѫде, ще го видите като на картина. Нѣкой пѫть въ бѫдещитѣ вѣкове ще ви дадатъ едно кино, ще видитѣ кой де е и какъ е. Сега вие ще кажете: „Значи има нѣща невѣроятни”. Възможно е отъ Ваше гледище така да е, възможно е половината да не е вѣрно, възможно е три четвърти да не е вѣрно и една четвърть да е вѣрно, 25 % допустимо. Азъ допущамъ всичко. Онзи, който има пари, всичко може да отпуща, може да отпусне хиляда лева, 2, 3, 4, хиляди и повече, а онзи, който нѣма, нищо не може да отпуща. Той може да вѣрва може и да не вѣрва, но азъ нѣмамъ нужда отъ това. Какво ще ми важи дали вѣрватъ хората, или не? Азъ най-добрата публика съмъ намѣрилъ. По-добра публика отъ себе си досега не съмъ намѣрилъ, а вие сега сте ми гости, искамъ да ви дамъ едно забавление. Може нѣкой пѫть това, което съмъ ви представилъ, да не ви хареса. Ако повикате на гости единъ американецъ и му направите една българска лютеница съ шопски пиперки, онзи американецъ ще обиколи за секунда цѣлата ви кѫща. Една несъобразность е това. Туй въ България се случва. Единъ американецъ, продавачъ на библии, билъ поканенъ отъ единъ българинъ на гости и следъ като Му далъ и една лютеница само отъ люти пиперки, той извикалъ: „Вай, вай!” Българинътъ рекълъ: „Нѣма нищо”. Далъ му после зелева чорба да пие малко. Той седи и се смѣе: „Азъ досега не знаѣхъ какво нѣщо сѫ тѣзи люти чушки”. Въ Америка четохъ, че имало люти краставички, по-люти отъ шопскитѣ чушки. Носятъ ги въ малки шишенца и когато стомахътъ на нѣкого е малко разваленъ, ще откѫсне малко отъ краставичкитѣ като специалитетъ, който лѣкаритѣ даватъ. Единъ проповѣдникъ ималъ слабъ стомахъ, на Западъ нѣкѫде се случило това, носѣлъ си шишенце; извадилъ си малко веднъжъ и съ апетитъ го изялъ. Единъ господинъ до него казалъ: „Господине, може ли да ми услужите съ вашето шишенце?” „Може, на драго сърдце”. Той мислѣлъ, че онзи е достатъчно опитенъ въ тази работа, изглеждалъ единъ доста практиченъ човѣкъ. Вториятъ откѫсва едно голѣмо парче, запълва му се устата и пламва отъ лютивото. Едва могълъ да попита: „Господине, ти какъвъ си? Проповѣдникъ ли си?” – „Че проповѣдникъ съмъ”. „Азъ много пѫти съмъ мислилъ за онзи проповѣдникъ, който носѣлъ огнени камъни. Ти си първиятъ отъ тѣзи, когото виждамъ. Огнени камъни носишъ въ шишенцето". Това е анекдотъ. Има и другъ примѣръ съ двама водители на племена въ Америка, единиятъ младъ, на 25 години, другиятъ старъ. Слагатъ имъ блюдо, турятъ имъ сокъ, нѣщо като нашия хрѣнъ. Американецътъ следъ като вземе месо или нѣщо друго, ще вземе отъ този сокъ да върви месото по-лесно. Младиятъ взелъ малко отъ него и като хапналъ, поизпотилъ се малко. Стариятъ го пита: „Какъ е, хубаво ли е?” „Отлично е”. Стариятъ взима отъ сока, но повече. Започватъ да капятъ сълзи отъ очитѣ му. Пита го младиятъ: „Защо ти текатъ сълзи?” „Спомнихъ си, че миналата година баща ми се удави въ Голоновското езеро.” „Не плачи, защото и ти ще се удавишъ съ баща си.” Съвременнитѣ хора искатъ навсѣкѫде природата да си отвори всичкитѣ врати и всичко да имъ бѫде ясно, понятно. Не, всичкитѣ врати на Природата сѫ затворени, понеже тя е въ движение. Когато нѣкой тренъ се движи, вратитѣ му сѫ затворени. Когато нѣкой параходъ се движи, вратитѣ му сѫ затворени. Когато нѣкой аеропланъ се движи, всичко е затворено. Когато нѣкой човѣкъ излиза отъ кѫщи, той си затваря вратата, затваря си всичкитѣ врати. Но когато тренътъ спре на нѣкоя главна станция, тогава вратитѣ се отварятъ, да излезатъ пѫтуващитѣ вънъ. Та питатъ, когато вратитѣ сѫ затворени, какво трѣбва да прави човѣкъ? Той трѣбва да върши една отъ най-великитѣ работи - той трѣбва да учи, да прави своитѣ наблюдения. Христосъ казва: „Пазѣте тѣзи малкитѣ.” Защо? Защото тѣ живѣятъ на земята, но ангелитѣ имъ живѣятъ при Бога. Следователно, ако туй малкото игнорирашъ, то има задъ себе си единъ великъ принципъ, и тогава ти може да пострадашъ. Ако ти презирашъ живота, значи презирашъ Бога, защото животътъ е едно проявление на Бога. То е най-разумното, което сѫществува. Ако ти презирашъ живота въ неговото проявление, ти се поставяшъ противъ онзи великъ законъ, който ще ти даде голѣмото благо. Ти може да имашъ опитностьта на тѣзи двамата, да плачешъ. Защо? Защото си взелъ малко. Ти искашъ да вземешъ голѣмо парче, но голѣмото повече люти. Първо трѣбва да вземешъ по-малко, докато се приспособишъ. Вземете елементитѣ въ въздуха, човѣкъ се е научилъ да ги понася. Едно сѫщество, което не е свикнало да диша нашия въздухъ, може да се отрови. Човѣкъ постоянно трѣбва да се приспособява къмъ онѣзи отрови, които сѫ въ въздуха. Сѫщо и като се учимъ, ние почваме да се тровимъ. За примѣръ ти имашъ едно знание и казвашъ „наука.” - Науката трѣбва да бѫде другояче построена. Ти когато дишашъ, трѣбва да имашъ едно хармонично съчетание на мислитѣ. Защото ако мисъльта ти не е хармонична, въздухътъ нѣма да тѣ ползува. Мисъльта ти трѣбва да бѫде въ хармония съ чувствата и съ волята. Онѣзи хора, които се разгнѣвяватъ, дишатъ много бързо, у тѣхъ има едно дисхармонично движение на нервната система, която е разстроена. Въ живота човѣкъ трѣбва да изучава новитѣ положения, какъ трѣбва да живѣе. Вие седите и казвате: „Нали така Господъ е направилъ човѣка?” Изучавали ли сте какъ Господъ е направилъ човѣка? Проучили ли сте направения отъ каль човѣкъ, да видите елементитѣ и силитѣ, които сѫ скрити въ него, кои сѫ скрититѣ чувства у него, какво представлява неговата воля, какво представляватъ неговитѣ мисли? Вие казвате: „Това е човѣкъ, който се движи”. Това ни най-малко не е човѣкъ. Туй, което се движи и ходи на два крака като една кукла, това още не е човѣкъ. Неговата глава се върти, за да пази равновѣсие. Ако престане да мисли правилно, той веднага пада на земята. Всѣко падане, всѣко подхлъзване, всѣко преждевременно остаряване въ живота се дължи на една неправилна мисъль, на неправилни чувства и неправилни постѫпки. - Ама другояче не може ли да действуваме? - То е другъ въпросъ, ако можешъ. Но за твоето благо, ако искашъ по-дълго време да си младъ, ти непремѣнно трѣбва да проучвашъ законитѣ на Бога, въ които животътъ седи като единъ резултатъ; понеже този животъ не иде всѣкога тъй изобилно. Ако вие иждивите силитѣ на живота си, после ще усѣтите колко е мѫчно да ги възстановите. Никой не може да ви заеме нѣщо. Никой никому не може да даде. Човѣкъ може да даде хлѣбъ на стомаха, но ако не стане смилане, тази храна е отрова за него. Ти може да дишашъ, но дробоветѣ сѫ толкова нѣжни, въздухътъ трѣбва да е стопленъ, ако не, ти ставашъ инвалидъ. Като затворишъ вратата си, ти ще се учишъ отъ Бога и ще Му благодаришъ за живота, който ти е далъ. Ще искашъ да ти даде едно знание да живѣешъ на земята, както и Той. То е най-хубавото нѣщо! Сега ние като се погледнемъ, виждаме, че сме направили живота си нещастенъ. Земята за напредналитѣ сѫщества е едно отлично забавление. Нарича се забавачница. Най-хубавата забавачница е земята, по-хубава забавачница въ цѣлата слънчева система нѣма. Отлична е. И когато на нѣкой ангелъ нѣкой пѫть му стане много мѫчно, той идва на земята да се повесели. Тѣ идатъ да се повеселятъ съ хората. Като видятъ, че нѣкой плаче - нѣкой мѫжъ, нѣкое дете, или жена, или философъ плаче, взематъ едно шишенце отъ тѣхнитѣ сълзи, че отиватъ въ небето и ги разглеждатъ. „Взехъ, казва ангелътъ, тази вода отъ едно сѫщество на земята, тя изтичаше отъ очитѣ му”. И други ангели се събиратъ и ги разглеждатъ. Тѣ знаятъ причинитѣ защо е текълъ този изворъ. Сега вие казвате, че отъ нещастие плачели хората. Лъжете се, и безъ нещастието човѣкъ плаче. Защото хората плачатъ и въ радостьта. Казвате: „Защото съмъ скръбенъ, затова плача.” „Ами при радостьта защо плачете?” Но причината за плача не е нито радостьта, нито скръбьта. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да плачете; не да ревѣте. Не спъвайте плача, но рева. Ревътъ е нѣщо второстепенно. Плачътъ е нѣщо възвишено, благородно. Когато човѣкъ иска да изрази най-хубавитѣ си чувства, най-възвишенитѣ, ще му потекатъ сълзи. Ако ти си изразъ на великото, ще плачешъ. То е най-великото разрѣшение. Казвате за нѣкого: „Каква баба е, да плаче за нищо”. Онзи, който не плаче, не билъ баба. Именно трѣбва да съжалявате онзи, който не плаче, защото бабата най-малко плаче. На планинскитѣ върхове пращатъ най-много влага. Нали отъ онѣзи склонове, на които сѫ събрани много снѣгове, като дойде слънцето, ще потече тази влага. Ако изсъхнеха тѣзи върхове, какво щѣше да бѫде положението на долинитѣ? Всичкиятъ прогресъ въ тази забавачница се дължи само на сълзитѣ, не на рева. Азъ не искамъ да вѣрвате въ това. Едно опредѣление: плачътъ е подтикъ на една нова култура. Когато хората престанатъ да плачатъ, ставатъ жестоки, култура вече въ тѣхъ нѣма. Защото култура има тамъ, дето има влага. Култура има тамъ, дето има топлина. Култура има тамъ, дето има свѣтлина. Свѣтлина, топлина и влага, това сѫ тритѣ елемента, които вървятъ заедно. Сълзитѣ, това е влагата на живота. Най-първо имате свѣтли мисли, свѣтли чувства и имате плача на волята. Когато плачътъ е свързанъ съ човѣшката мисъль, съ човѣшкитѣ чувства, тогава той е единъ добъръ резултатъ. Волята ще дойде като единъ разуменъ актъ, който обира плодоветѣ отъ дървото на живота. Колко сѫ подобри тѣзи плодове, които сѫ излезли отъ свѣтлината или отъ човѣшката мисъль, които сѫ излезли отъ човѣшкитѣ чувства и които сѫ излезли отъ човѣшкия плачъ! Обикновено човѣкъ, когато страда или скърби, плаче. Плачътъ е външенъ изразъ на вѫтрешната скръбь, която е свързана съ мислитѣ и съ чувствата. Сега вие искате да живѣете безъ скръбь и безъ страдание, нали така? Такъвъ животъ не може да сѫществува. Той е неразбранъ. Вие не искате едно отъ най-великитѣ блага. Вие считате плача за една слабость. Едно отъ най-великитѣ блага е страданието, скръбьта. Скръбьта, страданието е единъ видъ измѣнение, сгѫстяване. Страданието е най-малкото състояние на човѣшката душа. Човѣшкиятъ духъ слиза на земята да вземе малко скръбь. То е единъ резултатъ, то е една дреха, която духътъ трѣбва да облѣче. Ще знаете, че човѣкъ е създаденъ отъ една субстанция, отъ една есенция. Както и да мислите, той е съставенъ отъ много елементи, макаръ че философитѣ поддържатъ, че човѣкъ е съставенъ отъ една субстанция. Тѣ не знаятъ каква е субстанцията. По субстанция е еднообразенъ, но по проява е много разнообразенъ. Сега, това е въпросъ, по който ученитѣ хора може да спорятъ. Хубаво е, че има за какво да спорятъ и какво да доказватъ. Но ние нѣмаме време за споръ. Когато ядемъ, когато сме на обедъ, нѣма какво да споримъ. Ние ще ядемъ, понеже имаме единъ опитъ въ лабораторията. Вие ще ядете и следъ това ще. правите своитѣ умозаключения, своитѣ спорове дали яденето е било хубаво сготвено или не. Сега ще се усмихвате; ще кажете една дума, ще вземете вилушката, ще хапнете, пакъ ще погледнете въ чинията, пакъ ще вземете една хапка, ще я сдъвчите. И философи, и светии все дъвчатъ. И светията дъвче по сѫщия начинъ. Единъ дъвче отлѣво надѣсно, другъ дъвче дѣсно налѣво и това го считате за нѣщо обикновено. Вие не виждате млѣкопитаещитѣ преживни животни. Когато единъ волъ яде, той преживя, размишлява. Цель процесъ протича въ този волъ докато преживя. Най-хубавото състояние на вола е, когато седне да преживя. Този волъ е великъ философъ, който не е могълъ да разрѣши въпроса въ небето и дошълъ въ забавачницата. Като преживя, казва: „Лесна е тази работа. Тамъ имаше принципи, а тука е резултатъ”. Като преживя, той разрешава въпроса. Като го разрѣши, веднага хвърля рогата, копитата, кожата тукъ, на земята и вече е единъ ангелъ. Тукъ той е билъ единъ ескимосъ, а като отиде въ небето, е нѣщо друго. Вие казвате: „Нашето волче”. Като го погледнете, поусмихнете се малко: „Ди, ди”. Знаете ли какво значи „ди-ди” ? Въ Америка на единъ докторъ богословъ даватъ титлата „диди”. Значи по американски вие сте го произвели вече въ волъ. Всички волове българитѣ сѫ ги произвели въ „диди”. Всѣки български волъ е „диди” - докторъ на орането, докторъ на труда. Българинътъ безъ да знае, го прави. Казва: „Ди, синко”. Много хубава дума е взелъ, за да подкара волътъ да работи – „диди”. Ние, съвременнитѣ хора, трѣбва да обърнемъ внимание на онази вѫтрѣшна красота, която сѫществува въ живота. Този пѫть, по който сега искаме да разрѣшимъ въпроситѣ, то е губене на време. За примѣръ, може да се мажешъ отвънъ, да се червисвашъ. Азъ намирамъ, че е хубаво това нѣщо. То е най-лесно да се бѣлосашъ и червисашъ. Една кѫща, като се намаже съ варь, добре е. Нѣкой казва: „Червисала се е”. Не е лошо. Българскитѣ моми нали си бѣлосватъ кѫщитѣ, взематъ малко червено, сложатъ отдолу. Който ходи да се жени за нѣкоя мома, гледа какъ е боядисала и нашарила кѫщата си. Казва: „Много хубаво е замазана кѫщата, кенари е турила за пердета и тя сама си боядисала кѫщата”. Имаше тукъ една Султана, тя си мажеше лицето. Една сестра ми разправяше следния случай. Имала една книга, подвързана съ хубава червена кожа. Гледа, че книгата губи червения цвѣтъ. Пита се, кѫде отиде червениятъ цвѣтъ? А тя имала една слугиня, която си мажела устнитѣ съ червеното отъ книгата. Цѣла година си червила устнитѣ и развалила книгата. Казвамъ: Това е износенъ, практиченъ методъ. Азъ не правя никакъвъ упрекъ. Този е стариятъ методъ, най-износенъ. Има право всѣки да си боядисва кѫщата. Казвате, нацапалъ се. Може да се е нацапалъ, но той си се харесва така. Момитѣ си нацапатъ устнитѣ и излезатъ на разходка. После, българитѣ обичатъ бѣли и червени моми. Онази мома, която има червени устнички, веднага всички я харесватъ. Има единъ вѫтрѣшенъ процесъ въ живота, по-хубавъ, по-устойчивъ. Защото човѣкъ единъ день нѣма да има червило отвънъ. Тогава и боя нѣма да има. Сега, докато има боя, много хубаво сте боядисани, но единъ день нѣма да има варь, пъкъ и червило нѣма да има. Какво ще правите тогава? Сега на васъ, българитѣ, лаборатории трѣбва да имате, да започнете сами да си произвеждате вашето червило и бѣлило, и да ги туряте на мѣсто. Азъ харесвамъ всѣка мома, която се черви. Азъ харесвамъ повече онѣзи, които се червисватъ, отколкото тѣзи, които не се червисватъ. Азъ ги харесвамъ по това, че сѫ спретнати, не сѫ лениви моми, кѫщата имъ е замазана. Онѣзи, които не сѫ спретнати, кѫщитѣ имъ не сѫ замазани, неглиже ходятъ. Азъ харесвамъ свѣтскитѣ моми, че сѫ спретнати. Другитѣ сѫ лениви, не обичатъ да се докарватъ. Азъ се чудя нѣкой пѫть на философията на хората. Сега правя сравнение, търся причинитѣ. Понеже тукъ е забавачница има какво да се занимавамъ. Когато нѣкоя мома се влюби въ единъ момъкъ, тя се облича, гледа се въ огледалото, вчесва се, отлично работи. Тя на своя възлюбенъ иска да му каже: „Виждашъ ли ме, азъ като влѣза въ дома ти, ще го уредя, вижъ, че съмъ спретната, чиста, не съмъ тъй проста. Зная какъ да уреждамъ. Както себе си уреждамъ, така и тебе ще уреждамъ”. Чудно нѣщо: онзи, който се влюби въ Бога, за нищо не мисли, нито се вчесва, заплеснатъ става. Казва, че се заплѣсва отъ голѣма любовь. Не е вѣрно, любовьта всичко може да направи, но заплѣсване въ любовьта нѣма. Любовьта е единствената сила, въ която човѣкъ не може да се заплесне. Ти не можешъ да се заплеснешъ. То е все едно да ми кажатъ, че гладниятъ като види яденето, може да се заплесне и да не яде. Не може това! Той като види яденето, ще му се отворятъ очитѣ, ще го погледне оттукъ, оттамъ, ще вземе на върха на лъжицата и пакъ ще го остави. Казвамъ: този човѣкъ не е гладенъ, нищо повече. Това не е любовь. Сега, да говоримъ по принципъ. Ти като обичашъ Бога, може да си спретнатъ, може да си хубаво облѣченъ. Азъ ще ви кажа защо, ще ви дамъ едно тълкувание по отношение на живота, защо нѣкои хора сѫ лоши и защо нѣкои сѫ добри. Лошевинитѣ и добринитѣ, това сѫ моди въ небето. Не смѣсвайте. То е външна дреха, съ която ще се облѣчете. Когато нѣкой човѣкъ се влюби въ нѣкого, той го лъже, той се облича хубаво. Който не се е влюбилъ въ Бога, той се облича въ отрицателни качества, въ него ще има зависть, злоба, омраза, хитрина, лукавство - всички тѣзи качества ги носи и си прави черни дрехи. Черно носи да изгори сърдцата на хората. Туй е мода. Когато нѣкой се влюби въ Бога, той ще почне съ добродетелитѣ: той е добъръ, миротворецъ, облѣченъ е хубаво, ще си направи косата, ще се покаже, че не е старъ. Това сѫ две моди. Първата мода въ свѣта считамъ, че е отживѣла работа. И лошитѣ хора сѫ влюбени, и добритѣ хора сѫ влюбени. Защото и онзи, който прави зло, е влюбенъ въ нѣщо. Той прави зло заради любовьта, има нѣкого да обича. Онзи вълкъ, който хойка, 20 кошари обикаля, кой го кара да обикаля кошаритѣ. Онзи разбойникъ, който ходи да обикаля съ своята пушка кѫщитѣ, той казва: „Заради нея всичко ще направя”. Любовь гори сърдцето му. Всѣки, който не дава, му тегли куршума. Та въ това отношение момитѣ трѣбва да предупреждаватъ своитѣ възлюбени. Но и момитѣ сѫ два сорта. Или да преведа: всѣки човѣкъ, който се удоволствува, той служи на злото. Всѣки човѣкъ, който служи на трезвия животъ, той служи на доброто. Щомъ искашъ да се удоволствувашъ, непремѣнно паденията ще дойдатъ. Ти искашъ да бѫдешъ младъ, това е удоволствие. Искашъ да бѫдещъ богатъ, това е удоволствие. Друго нѣщо е стремежътъ въ тебе да добиешъ богатство въ пълния смисълъ - богатство въ своитѣ мисли, богатство въ своитѣ чувства и богатство въ своята воля; после ще имашъ и материални богатства - това е въ реда на нѣщата. Но когато ти искашъ да добиешъ едно материално богатство, безъ да имашъ богатство на твоята мисъль, на твоитѣ чувства и воля, и ще накарашъ другитѣ хора да работятъ за тебе - това е удоволствие. Следъ време тѣ ще станатъ по-умни отъ тебе и ще почнатъ да тѣ измѫчватъ. Вие може да станете нещастни. Психологически е така. Вие искате да имате сега едни установени правила, които обаче не могатъ да оправятъ сегашния животъ. Има единъ неразбранъ животъ въ свѣта, който е произлезълъ отъ любовьта, но единъ животъ, който нѣкога е сѫществувалъ. Злото въ свѣта зависи отъ една много стара култура, която е сѫществувала преди появата на човѣка и на земята сѫ сѫществували други сѫщества. Следъ туй земята е била преобразена, но материята, съ която тѣ сѫ работили, е останала. Следователно ние като сме се облѣкли съ тази материя, тя придава свойства и качества и на насъ, тъй както тѣ сѫ творили. Вие сега ще кажете: „Какво е писалъ Мойсей?” Но Мойсей не е казалъ всичко. Сега религиознитѣ хора се спиратъ върху това какво е казалъ Мойсей. Много малко е казалъ Мойсей. Ученитѣ хора каквото сѫ казали е право. Пророцитѣ каквото сѫ казали е право. Пророцитѣ много малко сѫ казали. Христосъ е казалъ много малко. Казватъ: „Какъ смѣешъ да казвашъ, че е така?” Самъ Христосъ е казалъ: „Има много нѣща да ви кажа, но сега още не сте готови, за въ бѫдеще когато дойдатъ благоприятнитѣ условия, когато вашето съзнание се повдигне, когато Азъ дойда пакъ на земята съ своитѣ избрани, тѣзи нѣща ще бѫдатъ тогава разбрани”. Казвате: „Ние вѣрваме сега буквално”. Ако нѣщо не е съгласно съ евангелието? Има нѣща, които трѣбва да бѫдатъ съгласни, има нѣща, които не трѣбва да бѫдатъ съгласни. Ако туй е законъ, че трѣбва да сме съгласни съ старото, питамъ: Христосъ бѣше ли съгласенъ съ старото? Нѣкѫде бѣше съгласенъ. Мойсей казваше: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ”. До Мойсей бѣше така – „Око за око, зѫбъ за зѫбъ”, има си причини, за да е било така. Христосъ идва и казва: „Ако ти извадятъ едното око, ти дай и другото. Ако тѣ ударятъ отъ едната страна, ти обърни и другата”. Ще преведете сега смисъла: „Ако тѣ ударятъ отъ едната страна, ти обърни и другата”. „Ако ти взематъ горната дреха, дайте си и другата”. Преведете това. Ние придаваме само материаленъ характеръ на казаното. Въпросътъ е и за нашитѣ мисли, за нашитѣ чувства и за нашитѣ постѫпки. Тогава резултатитѣ ще иматъ едно съотвѣтствие, както животътъ е резултатъ на нѣщо разумно. Ние не го знаемъ какво е, но отъ самия резултатъ на живота, който дава радость и страдание, може да предположимъ тѣзи велики сили, които функциониратъ, какви сѫ. Ти имашъ едно страдание, не си доволенъ отъ нѣщо. Запитай се най-първо, защо не си доволенъ. Всичко ти е дадено даромъ. Майка ти тѣ храни даромъ, баща ти тѣ храни даромъ, навсѣкѫде всичко даромъ получавашъ. Ти седишъ цель день и правишъ въпросъ, че не си щастливъ. Ти не си щастливъ въ тази забавачница, а ангелитѣ биха се радвали на твоето мѣсто. Десеть ангела биха се поставили на твоето мѣсто, и ти пакъ си недоволенъ. Тѣ като тѣ гледатъ казватъ: „Да идемъ да го замѣстимъ”. Но Господъ казва: „Не, това дете ще остане”. Дохождатъ да Го убѣждаватъ. Той се гнѣви. Въ тази забавачница има вѣрую, има и безвѣрие. Има любовь, детинска - любовь на куклитѣ, любовь на кончетата. Питамъ каква любовь ще има едно момченце, което е възсѣднало кончето? Любовь може да има между две разумни души, които еднакво схващатъ нѣщата. Щомъ човѣкъ е гладенъ, ти участвувашъ въ този гладъ, като го нахранишъ. Този човѣкъ ти е признателенъ. Ако ти не познавашъ неговия гладъ, може да му дадешъ една храна, която не му съотвѣтствува. За примѣръ ако единъ човѣкъ е постилъ 10 ÷ 20 дни и ти му дадешъ една тежка храна, ще му направишъ най-голѣмото зло. Ти ще му дадешъ най-деликатната храна. Въ Германия, като пости нѣкой 30 ÷ 35 дни, най-първо лѣкаритѣ ще му дадатъ едно зърно грозде, дори ще го раздѣлятъ на четири и една четвърть ще му дадатъ първо, после ще дадатъ второ, трето и постепенно ще увеличаватъ храната. Неговитѣ черва, които сѫ били въ инертно състояние, трѣбва да се събудятъ, да започнатъ животъ. Постътъ е много хубавъ методъ за лѣкуване на болести, и на онѣзи болести, които не се поддаватъ на никакво лѣкарство, даже проказа, сифилисъ - ако човѣкъ може да пости по 30 ÷ 35 дни, той ще се пречисти и никакъвъ сифилисъ нѣма да остане у него. Но да издържи 35 дни. Общиятъ гладъ ще развие динамическа сила въ организма. Следъ 35 дни съвсемъ нѣма да ви познаятъ. Казвате: „Ама ще умра”. И безъ това проказата пакъ ще ви умори, но ако постите най-малко 20 ÷ 25 дни, ще живѣете повече. Но какъ да се направи постенето? За всѣко нѣщо има начинъ. Постътъ не може да се установи за всички еднакво. За всѣки човѣкъ има специфиченъ начинъ. Всички хора не може еднакво да постятъ. Всички хора въ едно и сѫщо време не може да започнатъ да постятъ. Защото ако на нѣкой човѣкъ организмътъ му е въ възходящо състояние, той не трѣбва да пости. Организмътъ когато е въ нисходящо състояние трѣбва да почине. Тогава е най-добриятъ постъ, да се освободи отъ всички влияния. Когато човѣкъ е неразположенъ, страда, недоволенъ е, той има нѣгативно състояние. Щомъ имашъ неразположение, волята ти е отслабнала. Страданието показва, че волята ти е отслабнала. Страданията идватъ за тониране, нищо повече. Отъ моето гледище това е тониране. Ако разбирашъ туй, което тѣ тонира, ти ще влѣзешъ въ връзка съ всички ония разумни сѫщества, които тѣ заобикалятъ. Тѣ сѫ невидими. Ще кажете: Има ли невидимъ свѣтъ? - Разбира се. Какво нѣщо е невидимиятъ свѣтъ? Не мислете, че невидимите нѣща, не се виждатъ. За тѣзи, които виждатъ, нѣма невидими нѣща. Понеже тѣ сѫ въ една обстановка по-особена, не всички могатъ да ги виждатъ. Представете си единъ параходъ, който е на 100 ÷ 200 километра отъ васъ, какъ ще го видите? Грамаденъ е той, но далечно е разстоянието. Казватъ, че въздухътъ е невидимъ. Невидимъ е, защото е на далечно разстояние, но ако той слиза на земята, ще го видишъ. Той е грандиозенъ, снаженъ, такъвъ изразъ има на очитѣ, на мускулитѣ, той е грандиозно нѣщо. Той като се намѣри предъ нѣкоя канара отъ десеть тона, съ една рѫка само може да я вдигне. Канарата може да е като Витоша, но въздухътъ само съ едно дихание може да я катурне. Какво нѣщо е въздухътъ? Вашата кѫща като я бутне, ще отхвръкне. Това е въздухътъ. Сила има въ него. Вие считате въздуха нѣщо нѣжно. Въздухътъ е най-мощното, най-силното, най-разумното въ свѣта. И въ него има такива мощни и едновременно толкова нѣжни духове на любовьта, любовьта имъ е толкова силна, че тя не е за насъ. Но сега нѣкой пѫть тѣ чрезъ слънчевитѣ лѫчи изпращатъ любовьта си навънъ. Всѣки единъ лѫчъ тебъ тѣ огрѣва, милва, лѣкува, и ако не бѣше този въздухъ за да ни пази, ние бихме се стопили отъ топлината на слънчевитѣ лѫчи. Какво е лѫчътъ? Едно любовно писмо. Той казва: „Много тѣ обичамъ. Откакъ съмъ тѣ видѣлъ, сърдцето ми тупти”. Ти четешъ писмото и казвашъ: „Какво ли значи това?” Дойде ти една хубава мисъль, изхвърлишъ я. Защо? Всѣки день получавашъ писма и не забелязвашъ колко е хубаво това. Отъ забавачницата на Земята се интересуватъ горе. Вие казвате: „Нещастни хора сме”. Не е вѣрно. Вие сте най-щастливи на земята, това е истината! Най-щастливи сте, понеже Богъ се занимава съ васъ. Ако Богъ, Този най-мощниятъ, най-силниятъ, който е направилъ свѣта, ако Той кѫделя отъ времето си за васъ, тогава защо вие се считате нещастни? Богъ ви обръща внимание, погледне къмъ васъ и казва: „Не бойте се, азъ съмъ намислилъ нѣщо много хубаво за васъ”. Прати ви на друго мѣсто. Като свършитѣ туй училище, Той ви прати въ друго. Погледнете - не Го виждате. Дойде пакъ съмнѣнието, мѫчи ви онзи дяволъ, брадатиятъ. Голѣма брада има той, до пѫпа му е. Космитѣ му сѫ черни, вѣждитѣ му сѫ черни, три пръста дебели, голѣмо лице, а пъкъ устнитѣ му сѫ три пръста дебели и като се изпѫчи, казва: „Слушай, ти тази брада виждашъ ли я?” Има нѣщо въ свѣта, което васъ ви забавлява, и то така, че изгубвате най-хубавитѣ работи. Та ще ви приведа онзи примѣръ. Минава една лисица покрай единъ пѣтелъ, който държи сирене и му казва: „Петльо-дай ми това сирене”. „Защо?” „То не е измито. Ти ще изгубишъ своята красота. Дай ми го, азъ ще го измия въ една вода и като го донеса и хапнешъ отъ него, ти ще станешъ най-великата птица”. Пѣтелътъ дава сиренето, тя го взима и дава на пѣтела малко парченце. Два - три дни тя ходи и мие сиренето, и все по малко дава на пѣтела. Пѣтелътъ казва: „Слушай, по този новия начинъ азъ взехъ да гладувамъ вече. Не го мий повече”. Тя го изяжда. И се оправдава: „Знаешъ ли, че тази вода разтопява сиренето. По-добре е като се измива сиренето, вижъ че съвсемъ се намали парчето”. Най-после пѣтелътъ казва: „Благодаря, азъ дойдохъ до положението да ямъ немито сирене”. Насъ това не ни занимава, дали е станало точно тъй или не. Туй, което е станало, е станало, въ края на краищата свѣтътъ е една забавачница. По стария начинъ нищо нѣма да придобиемъ. Мислите ли другояче, е самоизмама. Ти ще се мѫчишъ, ще страдашъ, това - онова, ще раждашъ деца, и на стари години ще живѣешъ за Бога. Туй е детинска самоизмама. Ти всѣки день живѣй за Бога, ти и децата ти! Не чакай да си направишъ кѫща, да се оженишъ, че овце да си купишъ, че кончета. Свѣтътъ може да мисли така, то е забавление за свѣта, но за разумнитѣ хора то е губене на време. Ти не знаешъ какъ ще свършишъ своя животъ. Сега, ние мислимъ, че животътъ е борба. Това е една дяволска лъжа. Въ свѣта може да е. Че земята е юдолъ (т. е. – долина) на страдание, може да е, но ние хората образуваме страданията. Вижте днешния день. Свети свѣтлината. Щомъ почнахъ да говоря за истината, времето е съгласно съ мене и грейна слънце. Азъ ви говоря истината. Времето съотвѣтствува на свѣтлината, на Истината и носи всичкитѣ блага отвънъ. Въздухътъ е хубавъ, всички вие сте добри, ама по стария навикъ. Знаете ли кой е стариятъ навикъ човѣкъ да бѫде добъръ? Кой е стариятъ навикъ. Пияницата като седи, казва на приятеля си: „Имамъ много сериозна работа. Следъ малко ще дойда”. Нѣму се запалило гърлото. Следъ 5 ÷ 10 минути се върне вече малко кефлия. После пакъ за малко излиза, и пакъ се напие - това е стариятъ навикъ. Вие казвате: „Върна се въ кръчмата на дявала”. Като пие той една чаша мастика или една чаша винце, и стане кефлия. Като пие една чаша мастика, тя може да му даде сила. Досега всички хора сѫ пили - това е стариятъ навикъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ виното, даже като се напиятъ, хората ги уважавамъ, че сѫ се напили. Като вървя въ София, срѣщамъ нѣкой пиянъ, блъсне се. Казва: „Извинете, господине, напилъ съмъ се като магаре. Ще ме извините”. Казвамъ: „Магаретата не пиятъ. Много тѣ харесвамъ, много хубаво вървишъ, свободенъ си въ ходенето, не оставашъ хатъръ на улицата, отъ едната страна на улицата до другата вървишъ. Ти си много учтивъ и много добъръ човѣкъ, говоришъ истината. Пийналъ си малко, виното е много хубаво, нали?” Казва: „Хубаво е, отлично е това вино”. „На добъръ пѫть, съ здраве. Гледай, запомни две нѣща: вечерно време да не правишъ инженерство по пѫтя, вечерно време не мѣри улицата. Понеже ако вечерно време го правишъ, нищо нѣма да ти платятъ, че нѣма какво да правишъ после.” Казва: „Разбирамъ, ще работя, искамъ да се отуча отъ това нѣщо. Нѣма да мѣря улицитѣ, разбирамъ.” Всичкитѣ удоволствия, които имаме въ свѣта, ние може да сравнимъ съ удоволствието на една пияница. Има едно неразбиране въ живота, има пияни хора, има религиозни - пияни хора. Въ какво вѣрватъ, и тѣ не знаятъ. Има религиозни по форма само. Въ Бога не вѣрватъ, въ Христа не вѣрватъ. „Братко, ти не си билъ въ моето сърдце, да знаешъ въ какво вѣрвамъ”. Това е неразбиране на работата. Ела съ менъ да ядемъ. Единъ православенъ ми казва; „Ти не си православенъ.” Казвамъ: „Азъ тѣ приемамъ, че ти си много православенъ, радвамъ се, ела сега да сѣднемъ двамата да ядемъ”. Казвамъ му: „Сега ще ядешъ по православному, нали имашъ една нова религия. Азъ искамъ да видя какъ ядешъ. Въ какво седи туй новото. Искамъ нѣщо сѫществено да видя въ тебе”. „Ама месо не ямъ, постя, не разбирашъ ли”. „Хубаво, бобъ ще сваримъ, леща. Искамъ да видя какъ ще вземешъ лъжицата, какъ ще я държишъ, хлѣба какъ ще го дъвчишъ”. „Бързо трѣбва да ядешъ, да ти пращятъ ушитѣ”. „Не, моитѣ уши пращятъ само когато мисля, когато ямъ, никога не пращятъ”, казвамъ азъ. Богъ не е направилъ ушитѣ ми да пращятъ при яденето! Не, полека трѣбва да ядемъ и малко трѣбва да ядемъ. Виждашъ ли този хлѣбъ? Ти вѣрвашъ въ Христа, но Христосъ е въ този хлѣбъ. Не тѣ ли е срамъ да ти пращятъ ушитѣ и да дъвчешъ този хлѣбъ? Ще му дадешъ всичкото уважение и почитание”. „Ама ти не вѣрвашъ въ Христа”. „Ти виждалъ ли си Христа, ти съ Христа приказвалъ ли си? Пъкъ азъ и сега се разговарямъ съ Него и съмъ билъ на угощение съ Него, като нахрани онзи хиляденъ народъ.” Казвамъ: Не сме пратени на земята да споримъ, но трѣбва да служимъ на Бога. Този хлѣбъ ти и азъ го ядемъ тъй, както знаемъ. Но ще благодаримъ на Бога, че имаме единъ Баща, че имаме Учитель, че имаме свѣтлина, че имаме топлина, че имаме вода; ще благодаримъ, че майкитѣ сѫ ни обичали и сѫ ни разбирали. Нито една майка не иска детето й да умре. Казвамъ: православни въ рая нѣмаше; Райската градина имаше една религия. Всичкитѣ тия различия излезоха следъ като изпѫдиха хората отъ рая. Тогава дойдоха всичкитѣ религии, всичкитѣ учения. Но въ рая имаше живи икони. Тамъ нѣмаше никакви свѣщи. Споредъ менъ въ църквата иконитѣ трѣбва да бѫдатъ живи, да нѣма никакви икони нацапани, не искамъ грозни икони, най-красивитѣ жени ще ги турятъ да ги цѣлуватъ, най-красивитѣ мѫже ще ги турятъ да ги цѣлуватъ. Предъ живитѣ икони ще се прекръстимъ, насрѣща имъ. Ако имаме икони, православна да е иконата, ако ти си православенъ. Казва нѣкой: „Много далече отиде”. Азъ съмъ дошълъ много близо. Ако ти не почиташъ туй, което Богъ е създалъ, не може да почиташъ и онова, което човѣкъ е създалъ. Той иска да ме убеди да се възхищавамъ отъ една човѣшка картина. Той не говори истината. Единъ човѣкъ, който не се възхищава отъ това, което Природата е направила, той не може да се възхищава отъ човѣшкото изкуство. Азъ се възхищавамъ отъ единъ художникъ, който е изразилъ една идея на платното, изразилъ е една добродетель на платното - имаме една реалность. Радвамъ се, че той е могълъ да нанесе реалното на платното. Туй ме радва. Неговата картина е написана. Азъ се радвамъ на единъ писатель, че той е могълъ да предаде чрезъ слово това, което вижда и чувствува. Красиви сѫ тѣзи писма. Ако не оценяваме външния животъ, който Богъ е създалъ, какъ ще оценяваме живота на хората вѫтрѣ? Ако не оценяваме всичко въ себе си, какъ ще оценяваме живота на другитѣ хора? Да се радвашъ, че си едно дете въ забавачницата, излезло да поздрави слънцето, да поздрави изворитѣ. Видишъ една звѣздица - поздрави я, кажи й: „На добъръ пѫть!” Сега, казвашъ: „Това е форма, това е камъкъ, това е волъ, това е конь”. Така не се говори. Всѣко едно дърво е една свещена форма, която Богъ е поставилъ и отъ това свещено дърво се хранятъ хората. Всѣко едно животно е свещено, понеже то помага, работи. Не гледай съ презрѣние на тѣзи форми. Богъ ги е направилъ съ своето Слово. То е дѣло на Бога. Богъ е казалъ, тѣ да бѫдатъ. Единъ день ти туришъ петно на картината. Какво ще ти каже художникътъ? – „Господине, не цапай картината.” Мислишъ ли, че единъ день Богъ нѣма да тѣ хване, да ти каже: „Кой ти даде право да цапашъ вола, да цапашъ коня?” Това е на Бога! Ние мислимъ, че имаме право, че всичко ни е дадено. Именно за бѫдещата култура трѣбва само едно възпитание. Това азъ наричамъ християнство. Най-после, като нѣмаме никакво уважение и почитание къмъ човѣка, който носи образа и подобието Божие, единъ човѣкъ, въ когото Богъ е вложилъ своя Духъ, съ какво можемъ да се похвалимъ? Всѣки човѣкъ е плодъ. Кажи му: „Братко, не падай, ти не вървишъ както Богъ тѣ е направилъ”. Азъ не искамъ да ви наведа на мисъльта, че вие не сте добри, както сѫ ви създали. Този свѣтъ е свѣтъ на доброто. Не казвайте, че сте грозни. Не казвате истината. Хубави сте. Единъ ангелъ сте за въ бѫдеще. Като тѣ срѣщна, ще имашъ сила, мощь. „Сега ние сме малки деца”. Нищо не значи. Трѣбва ли да плаче детето, че не е възрастно? Ще плаче, че има нѣщо долно. Нѣща, които лесно се постигатъ, сѫ долни. Не желайте да постигнете нѣщата изведнъжъ. Тѣ иматъ смисълъ, когато постепенно се придобиватъ. Искамъ да остане въ ума ви една мисъль: да благодарите на вашия Баща, Който е направилъ тази земя, че ви е пратилъ тукъ да ядете и пиете, да се радвате, да дишате чистия въздухъ, свѣтлината. Да Му благодарите, днесь да Му напишете едно любовно писмо. Да кажете: „Татко, благодаримъ Ти за всички грижи, които си поелъ за насъ. Много сме добре. Благодаримъ за грижитѣ, които си далъ. Поздрави мама и братята”. Тъй ще напишете. Туй е великото, туй е човѣшкото - да признаемъ, че имаме единъ Баща, да Му благодаримъ за голѣмитѣ грижи, съ които ни е обградилъ, а не само да философствуваме. Има едно учение въ свѣта, което трѣбва да даде импулсъ за наука, за изкуство, за музика, въ всички области, и въ религиозно, и въ божествено отношение, и въ морално. Това е онази велика сила, която ни повдига, за да не бѫдемъ стари, но да бѫдемъ любими деца. Азъ не искамъ вие да станете стари и възрастни, не ви желая това. Азъ искамъ всички вие да бѫдете разумни деца, да бѫдете вѣсели, желая всички да припкате. Нѣма за какво да се грижите откѫде ще вземете хлѣбъ. Онова дете, което е на гърба на майка си, не трѣбва да скърби че хлѣбъ нѣма. Майка му ще му даде. Послушание се изисква отъ всички, нищо повече. Туй е новата философия, така трѣбва да се разбира. А всичко онова, което сега учите, то е остарѣло, то е било важно за нѣкога. Това е новото, което Богъ казва на хората. Казано е въ Писанието: „Ще сътворя нѣщо ново и чудно”. Вие ще се зачудите. „Дѣва ще роди.” „Коя е дѣвата?” Това е човѣшката душа. За бѫдещата култура говорятъ пророцитѣ, за онова братство, за онова велико разбиране, което сѫществува въ свѣта. Тия войни, тия спорове, тѣ сѫ начини за уреждане на въпроситѣ споредъ сегашното разбиране. Сиромаситѣ и богатитѣ - това е тѣхно разбиране. Щомъ се измѣнятъ вѫтрешнитѣ разбирания на хората, и цѣлиятъ животъ, и цѣлиятъ строй ще се измѣни. Първото нѣщо е човѣкъ да съзнава, че има единъ Баща, Който го обича, и да му напише едно любовно писмо. Ако той на баща си не пише любовното писмо, на никого не може да го напише. Къмъ всичкитѣ хора ще имате сѫщитѣ отношения. Единъ човѣкъ, който нѣма това разбиране, и за себе си той ще бѫде нещастенъ. - Тогава защо трѣбва да скърбимъ? Безполезна е нашата скръбь. - Не, скръбьта ви е на мѣсто. Безполезно е вашето твърдение за страданието и скръбьта. Казано е: „Радвайте се”. Страдашъ. Защо? Защото живѣешъ. Радвашъ се. Защо? Защото живѣешъ. Това е най-хубавото опредѣление. Защо скърбя? Защото живѣя. Защо трѣбва да се трудя? Защото живѣя. Защо паднахъ? Защото живѣя. Защо ставамъ? Защото живѣя. Всичко ще опитамъ, но животътъ е мощното въ мене, което може да създаде онзи великъ импулсъ. Нѣма препятствие, което животътъ да не може да преодолѣе. Следователно онова, което е задъ живота, азъ го наричамъ съ една дума, която не изразява самата реалность; азъ го наричамъ любовь. Но думата „любовь” донѣкѫде само показва пѫтя, въ който животътъ иде. Тази дума показва единъ пѫть. И когато хората казватъ „любовь”, тази дума не е понятна. Като кажатъ „любовь”, да пламнатъ хората! Ако тази дума бѣше силна, ако вие разбирахте думата „любовь”, като я произнесе нѣкой, вие трѣбва да пламнете всички, да станете горящи, да свѣтнете. Докато не се запалите, да почнете да горитѣ, вие все ще бѫдете стари. Като се запалите и почнете да горитѣ, тогава вие ще бѫдете млади. За васъ ще дойде Царството Божие, въ което Христосъ ще пребѫдва. 19-та недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 7 февруари 1932 г., отъ 10 ч. София, Изгрѣвъ.
  10. От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проява на живата свѣтлина Ще прочета 5 глава отъ Евангелието на Матѣя - глава за блаженствата. Ще взема само една дума: „Блажени”. Тя е най-положителната дума въ българския езикъ. Съ качествата, които тя изразява, сѫ свързани и други думи: блажени нажаленитѣ, кроткитѣ, гладуващитѣ. Гладътъ е положителна дума. Вие, разбира се, искате да кажа това, което вие искате. Не мога да ви го кажа, нито мога да кажа това, което азъ искамъ. Искамъ да кажа въ дадения случай туй, което трѣбва да бѫде. Защото всѣки единъ човѣкъ си има свои лични възгледи - или сегашни, или на миналото, или на срѣдата, и той мисли, че сѫ негови. И да се потвърди, че туй, което вѣрва, което знае, е право - може, хубаво е. Ако моитѣ възгледи сѫ прави, ако моитѣ мисли сѫ прави, ако вашитѣ мисли сѫ прави и т. н., има единъ законъ: тогава страданието е несъвмѣстимо, нещастието е несъвмѣстимо, противоречието е несъвмѣстимо, беднотията е несъвмѣстима, смъртьта е несъвмѣстима. Казва нѣкой: „Азъ съмъ това, азъ съмъ онова.” Не, страдашъ ли, ти нѣмашъ вѣрую; умирашъ ли, ти нѣмашъ вѣрую. Ще каже нѣкой: Трѣбва да умираме. - Богъ не е Богъ на мъртвитѣ. Че ти като умирашъ какъвъ Господъ имашъ? - Трѣбва да умремъ. - Който грѣши, той умира. Тъй седи въпросътъ. Сега казватъ: „И праведниятъ, и грѣшниятъ трѣбва да умратъ.” - Не, не говорите истината. – „Христосъ умря.” - Христосъ умря заради грѣховетѣ на хората. Ако единъ човѣкъ фалира, фалира заради нѣкога. Нѣкой отъ васъ дойде при мене и казва: „Ти не влизашъ ли въ моето положение, не знаешъ ли, че азъ съмъ нещастенъ човѣкъ?” - Ако ти си последниятъ нещастенъ човѣкъ, моя длъжность е да ти помогна, понеже азъ като уредя твоето нещастие, Царството Божие ще дойде на Земята. Но ти не си последниятъ, следъ тебе идатъ хиляди, мисля за всичкитѣ тѣхъ. Ако уредя само твоитѣ работи, нищо нѣма да уредя. Ако е тъй, кой баща не урежда работитѣ на своя синъ или дъщеря, коя държава не урежда работитѣ на своитѣ поданици? Ако е да пишешъ хубави писма, кой баща не е писалъ хубави писма на своя синъ и дъщеря, но свѣтътъ не се е оправилъ. Какви ли не такива слова на високи хора сѫ казани, и Христосъ е казалъ, но свѣтътъ не се е оправилъ. И защо не се оправи? Защо Господъ не иска да оправи свѣта? Защото е Любовь. Затова не иска да го оправи. Ако не бѣше Любовь, щѣше да го оправи. Вие тогава не разбирате закона. Тъй да се оправи свѣтътъ, както вие искате, то е механически законъ, все едно да се турятъ обрѫчи на кацитѣ. Кацитѣ сѣдятъ правилно, докато сѫ обрѫчитѣ. „Блажени”. - Свѣтътъ не може лесно да се оправи. - По-лесна работа отъ тази нѣма. Но най-лесната работа е най-мѫчна, понеже е работа на всички. Ако всички не се съгласятъ единъ съ другъ, свѣтътъ не се оправя. И свѣтътъ не се оправя по единствената причина, понеже всички сѫщества - и хора, и растения, и животни и риби - всички не сѫ съгласни, нѣматъ едно мнѣние. Рибитѣ мислятъ едно, животнитѣ мислятъ друго, растенията мислятъ трето; и между хората е сѫщото: едно общество мисли едно, друго общество - друго. Ако всичкитѣ хора се съгласятъ, да мислятъ едно, Царството Божие ще дойде. Понеже иска да вземе мнѣнието на всички, Господъ чака. Той иска да види своето Царство, но далъ е разпореждане, всички трѣбва да гласуваме - има законъ, че всички трѣбва да гласуватъ за Царството Божие. Ако всички гласуватъ, ще дойде; ако има единъ, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето кѫде е мѫчнотията. Господъ не може да престѫпи закона. Казвате тогава: „Да ги намѣримъ колкото души има въ свѣта, които не сѫ гласували, да ги убедимъ.” Сега, туй е проповѣдване. Азъ ви проповѣдвамъ да намѣрите този последния да гласува тия правила, да дойде Царството Божие. Ако не гласува, Царството Божие нѣма да дойде. Ако можеше, то щѣше да дойде. „Блажени.” Въ блаженствата нѣма противоречие. Има единъ отрицателенъ животъ, който сега го имаме. И той е хубавъ, той е животъ за упражнение. Малкитѣ деца трѣбва да се занимаватъ съ нѣщо, но следъ като тия детински упражнения отминатъ, ще дойдатъ упражнения въ училище, да се учимъ. Сега е дошълъ периодътъ на учението. И то не сѫ ни потрѣбни излишни знания, но сѫществени. Ще говоримъ за блаженитѣ. Казватъ: „Той е нисшь духомъ.” Какъвъ е нисшиятъ духомъ ? Нисщиятъ е свободенъ отъ всичкитѣ грѣхове, той нѣма нищо, той седи и мисли въ ума си кой е този последниятъ, който не е гласувалъ за Царството Божие; жаль му е, ходилъ да му говори, пролива сълзи. Онзи казалъ: „Азъ ще си помисля.” Той жали за този последния, той страда - всички гласували, единъ останалъ, не може да го убеди. Блаженъ е, който жали за този последния, който не е гласувалъ за Царството Божие. Вие казвате: „Защо ще жалимъ?” Тоя жали не за себе си, но за другитѣ. Той жали, че хиляди и милиони чакатъ - чакатъ да видятъ какво е мнѣнието, съгласенъ ли е последниятъ да гласува или не. Той мисли дали трѣбва или не трѣбва да се гласува, какви сѫ законитѣ, какви сѫ правата, да не би да дойде нѣщо по-лошо, отколкото е сега. Сега, вие какво мислите, вашето мнѣние какво е? Тази мисъль никому не е идвала на ума, тази мисъль е нова за всинца ви. Близо сме до истината сега, Господъ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последниятъ.” Ти казвашъ: „Господи, какво може да стане, какво ще направя азъ? Азъ съмъ такова малко сѫщество!” - Отъ тебе зависи, ти като гласувашъ, Царството Божие ще дойде, ти си последниятъ! Ти казвашъ: „Но тази работа кой я знае, нѣкой лошъ духъ има въ менъ, азъ не съмъ толкозъ важенъ въ свѣта.” Ако си последенъ въ едно дѣло, ти си най-важенъ. Когато всички дърва сѫ готови на огнището, най-важна е една малка клѣчка - тя като се драсне, всички дърва се запалватъ. И тогава всичко става: и хлѣбъ се пече, и вариво се вари, и яденето става, и хората се стоплятъ - всичко се нарежда. Ние сега умуваме въ своитѣ размишления - измѣнила се е нашата права мисъль, ние нѣмане една права мисъль за живота. Три фази има, които отличаватъ човѣка въ опита му да познае Истината. Той нѣщата може и да ги вижда по форма, но не може да знае отношението между една форма и друга. Защото въ всички форми има вѫтрѣшно съдържание. И всичкитѣ форми не сѫ изпълнени съ едно и сѫщо съдържание. После, важенъ е смисълътъ, който е туренъ въ туй съдържание - то има смисълъ, и той се различава. Силата - и тя се различава. Казвамъ: въ всѣка една дума, която вие може да изкажете, въ всѣко ваше желание, въ всѣка постѫпка има три фази. Презъ тия три фази трѣбва да минаватъ постѫпкитѣ ви, желанията ви и мислитѣ ви. Тази ваша мисъль трѣбва да придобие форма, външно да стане красива. Това е обаче само една трета отъ Истината. Тази ваша мисъль, следъ като постигне своята форма, трѣбва да придобие съдържание и най-после да дойде вѫтрешниятъ смисълъ. Тѣ сѫ три фази, които сѫ необходими; има и други, но за сегашния животъ, който така не мисли, той не може да се добере до Истината, не може да бѫде благоугоденъ на Бога. Не че Богъ не ни обича, но отношение не можемъ да имаме. Ще кажете: „Какъ да нѣмаме отношение къмъ Бога?” Да кажемъ, единъ цигуларь започне да свири нѣкое класическо съчинение, но вѣрно не свири, нѣма отношение къмъ онзи творецъ - ако Бетховенъ, да кажа, или Бахъ го чуе да свири неговото произведение, той ще направи една гримаса, ще каже: „Не взима вѣрно, не изразява моята идея.” Следователно ние сме хората въ свѣта, които трѣбва да изразимъ Божественитѣ идеи. Искаме ние да изпълнимъ това, което Богъ е написалъ. Ти си единъ изпълнитель - ще изпълнишъ тая часть, която ти е дадена, и добре да я изпълнишъ. Казвашъ: „Постарахъ се да я изпълня.” Нѣма какво да се стараешъ, хубаво ще свиришъ, по всичкитѣ правила, безпогрѣшно. Ще каже нѣкой: „Може ли безъ погрѣшка?” Може, който се учи; който не се учи, не може. „Може” и „не може” сѫ думи относителни. Подъ думитѣ „онзи, който не може” разбираме единъ човѣкъ, който е инвалидъ. Не може да ходи кой? Който има ревматизъмъ въ краката, който има болка въ корема. Не може да ходи кой? Който има болка въ гърдитѣ си. Не може да ходи кой? Който има болка въ мозъка си. Казва: „Какво трѣбва да се прави?” Ревматизмътъ трѣбва да се изхвърли изъ колената; коремоболието трѣбва да се изхвърли изъ стомаха; и болката въ гърдитѣ трѣбва да се изхвърли изъ дробоветѣ; и болката изъ главата трѣбва да се изхвърли. Какъ - то е наука. Много лесна работа, ще отворишъ вратата, ще кажешъ: „Моля, излезте навънъ на чистъ въздухъ, слънцето е изгрѣло, нѣма да ви храня повече; досега бѣхте говеда хранехъ ви съ слама, сега има трѣва.” На този махна юларя, на онзи хомота, пратя ги въ гората, азъ ще остана самъ да изчистя дома. Идущата година ще си помисля дали да ги приема. Вие философстватѣ, какво морално право има ревматизмътъ да ви мѫчи. Човѣкътъ сила има, затова той идва и казва: „Ти си благодетель, научихъ, че си богатъ, имашъ много пари”; сѣдне въ нѣкое шише - въ колѣното, и казва: „Ще платишъ.” „Нѣмамъ време, шишето е затворено.” „Не, ще платишъ, докато не платишъ, не се мърдамъ.” Ще викашъ лѣкарь, лекарьтъ е посрѣдникъ, той ще го убѣждава: „Излезъ вънъ.” Но ревматизмътъ не мърда. Човѣкътъ казва: „То не е твоя работа, остави,” лекарьтъ замине; болниятъ му плати, а болестьта остане. Втори пѫть дойде лекарьтъ, пакъ увещава болестьта да излезе. Най-първо иде съ шише, но болестьта казва: „Не се плаша азъ.” Дадатъ едно лѣкарство, болестьта не излиза. Има единъ начинъ, по който всички болести излизатъ. Той е онзи на „блаженитѣ”. Като дойдешъ при болестьта, казвашъ: „Блажена си ти, сестра, блажена си, че си дошла въ моя домъ.” Като кажешъ: „блажена, че си дошла въ моя стомахъ; блажена, че си дошла въ моитѣ гърди; блажена, че си дошла въ моята глава”, болестьта ще излезе. Ако не й кажешъ „блажена”, болестьта нѣма да излезе. Този новъ начинъ, начинъ непонятенъ, начинъ неразбранъ. Какъ е възможно да кажешъ „блаженъ” на единъ човѣкъ, който тѣ мѫчи! Ако лѣкувашъ единъ човѣкъ, на който се е забила цѣла игла нѣкѫде въ дебелинитѣ на крака, пъкъ тебъ тѣ е страхъ да изтеглишъ иглата навънъ да излезе, ти връзвашъ рѫцетѣ, краката, теглишъ иглата, той вика, небето цепи, вика „оле-ле!” Питамъ: този, когото си лѣкувалъ по тоя начинъ, какво зло си му направилъ? Че всѣка една болесть е такова теглене. Азъ не съмъ виждалъ нито една болесть да е дошла за зло. Всѣка болесть носи благословение въ свѣта. Следъ всѣко боледуване, човѣкъ става по-благоразуменъ, по-досѣтливъ, по-благороденъ, влиза въ положението на другитѣ хора. Всички хора сега се оплакватъ отъ болестьта. Нѣкога нѣкой боледува и ново просвѣтление е дошло въ ума му. При сегашнитѣ условия, тъй както живѣемъ, болеститѣ сѫ само единъ резултатъ, отъ който трѣбва да извадимъ единъ правиленъ изводъ. Не че това е смисълътъ на живота, това е нѣщо посторонно. Но всѣки човѣкъ може да се освободи отъ една лоша мисъль, която го мѫчи. Една лоша мисъль може да се превърне на каква да е болесть. Първитѣ хора нѣмаха никакви болести, но се даде само една заповѣдь, каза Господъ: „Отъ дървото на познанието на доброто и злото нѣма да ядете!” После имъ каза какви ще бѫдатъ резултатитѣ: „Въ който день хапнете, ще умрете" - ще започнатъ страданията. Страданията сѫ признакъ, че човѣкъ трѣбва да се освободи отъ единъ старъ редъ на нѣщата, който сѫществува. Ние страдаме и умираме поради тоя старъ редъ на нѣщата. Туй старо разбиране трѣбва да се замѣни. Ние украсяваме мѣстото на онѣзи, които за заминали. Мѫжътъ, докато била жива жена му, нищо не й давалъ, не изпълнявалъ нейнитѣ желания, много пѫти се каралъ, казвалъ некрасиви думи. Следъ като умре, ще тури на камъка вѣнци, ще ходи, ще туря цвѣтя, ще прелива съ вода, ще прелива съ вино, ще пророни нѣколко сълзи, ще казва: „Добра бѣше, хубаво готвѣше.” Ще плаче сега. Каква нужда иматъ умрелитѣ отъ нашитѣ сълзи? Плачи за живия човѣкъ, когото си наскърбилъ, плачи за него, кажи: „Братко, не бѣхъ отъ блаженитѣ!” Кой е блаженъ? Има една дума, която Христосъ е оставилъ да разберемъ. Вие трѣбва да намѣрите тая дума, изгубената дума. „Блажени нисшитѣ духомъ.” Има една изгубена дума, който я намѣри, то ще е разрѣшение на ребуса, ще се осмисли животътъ. Ако всички въ свѣта гласуваха, той щѣше да се оправи. Има нѣщо изгубено въ свѣта. Пише ти единъ твой приятель писмо, едро отлично писмо, ти четешъ, дойдешъ до края, спрешъ се на една мисъль, яви се у тебъ една малка сѣнка. Казвашъ си: „Дали този приятель върху туй, което е писалъ е мислилъ, или така е писалъ да ме залъже?” Не е само външната форма. Ти си поетъ, писатель си, музикантъ, нѣкой пѫть самъ намислишъ нѣщо, напишешъ нѣщо хубаво. Най-първо се въодушевишъ, защото всѣки единъ писатель, всѣки единъ поетъ мисли, че туй, което е написалъ като го публикува, свѣтътъ ще се оправи. И право е. Но после, следъ като го пусне въ свѣта, той почне да се съмнѣва въ тая мисъль. Кога ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ ще се оправи, когато ти обърнешъ онзи последния, който не е гласувалъ. Твоята поезия още не е достигнала до последния. Всички трѣбва да я възприематъ. Пишешъ за любовьта, но ти си писалъ само до едного, тази любовь не е достигнала до последния, той седи тамъ и не иска да гласува да дойде Царството Божие; и тогава всички страдаме. Ти се усъмнишъ въ себе си, казвашъ: „Какво може да излезе отъ мене, азъ не съмъ ученъ човѣкъ, да бѣхъ свършилъ четири факултета!” Ти си мислишъ, че щѣше да оправишъ свѣта? Азъ да ви посоча, че тия, които сѫ свършили четири факултета, не сѫ оправили свѣта. Ти си правъ като казвашъ, че не си свършилъ; но и онѣзи, които свършиха, мислѣха да оправятъ свѣта, но после казаха: „Знанието нѣма край.” Именно, знанието нѣмаше да бѫде неоцѣнимо, ако имаше край. Да благодаримъ, че знанието нѣма край. Въ туй седи хубостьта на знанието. Туй, което не можемъ да постигнемъ, то е реално. Туй, което всѣкога постигаме, то не е реално. Едно противоречие е това. Философски противоречива е тази мисъль. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Ако си намѣрилъ балканския изворъ, не мисли, че ти трѣбва да го изпиешъ. Това значи, че като идешъ, ще пиешъ колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдатъ, този изворъ все ще извира. Да разрешишъ въпроса на вѣчностьта, значи да изпиешъ всичката вода. То е невъзможно. Океанътъ не е могълъ да събере всичката вода на едно мѣсто, защото има много вода, има вода събрана въ пространството, и океанътъ казва: „стига толкозъ”, постоянно тече. Ако вие имате знанието на древнитѣ мѫдреци, ще видите, има постоянно слизане и качване на водата. Горе въ пространството има много по-голѣми океани, отколкото на земята. Вие ще кажете: „Покажете ни ги тия океани кѫде сѫ.” Най-първо идете и вижте Атлантическия и Великия океанъ на земята, идете, пребродете ги; после идѣше на Северния и Южния полюсъ, да видите и тамошнитѣ океани, и като дойдете, ще ви кажа и другитѣ кѫде сѫ, да се разходите и до тѣхъ. Вие питате: „Какво е Божествената Любовь?” Сѫщиятъ законъ. Ти още съ любовьта въ дома не си се запозналъ, какво нѣщо е, пъкъ искашъ да разрешишъ какво нѣщо е Божията любовь. - Я ми покажи Божията любовь. - Ти съ любовьта на своитѣ деца, съ любовьта на своята другарка, на своитѣ приятели не си се справилъ, пъкъ изведнъжъ - какво нѣщо е Божията Любовь. Казвамъ: Братко „блаженъ”, ти си единъ отъ блаженитѣ. - Този въпросъ, казва, азъ не съмъ го разрѣшилъ. Азъ му казвамъ: Отъ блаженитѣ сѫ - Какъ, казва, отъ блаженитѣ? Ама азъ искамъ да го разреша. - Тогава ти ще станешъ нещастенъ. Отъ разрѣшението на този въпросъ вие страдате, Ние мислимъ, че сме разрѣшили въпроса, но какъ го разрешаваме? Следъ като сте изследвали дълго време Божията Любовь, учили сте, учили, вие казвате: „Нѣма любовь, то е празна работа, яжъ и пий.” - и разрешавате въпроса. Отъ този день разрѣшихте въпроса, но сте нещастенъ, ходите, нѣма смисълъ животътъ. Защо нѣма смисълъ животътъ? Защото си разрѣшилъ въпроса, че нѣма любовь. Вдигни глава, яжъ и пий - така не може да се разрѣши въпросътъ. Та мислите ли вие, че ако днешната криза се разрѣши, хората ще бѫдатъ щастливи? Въ съвременнитѣ народи, въ съвременното общество, въ съвременния строй, на всички религиозни вѣрвания имъ липсва едно нѣщо. Тѣ нѣматъ единство въ разбирането си за Бога. Тѣ казватъ, че Богъ е Любовь, но всѣка религия по форма живѣе за себе си. Православието живѣе въ православието; протестантството живѣе въ протестантизма; баптиститѣ живѣятъ въ баптизма; социалиститѣ живѣятъ въ социализма; комуниститѣ живѣятъ въ комунизма; българитѣ живѣятъ въ българщината; англичанитѣ живѣятъ въ англичанството; французитѣ живѣятъ въ французщината. Така свѣтътъ не може да се оправи. То е сегашното положение. Ако искате да дойде Царството Божие, така не може. Нѣма да оправятъ англичанитѣ свѣта и българитѣ нѣма да оправятъ свѣта, и руситѣ нѣма да оправятъ свѣта, и американцитѣ нѣма да оправятъ свѣта, никой нѣма да го оправи. Свѣтътъ ще се оправи, когато цѣлото човѣчество отъ начало до край, всички гласуватъ за идването на Царството Божие на земята, въ една мисъль се съединятъ. Тогава ще ви приведа единъ митъ изъ древностьта. Това се случило нѣколко хиляди години преди Христа, въ епохата на единъ знаменитъ владетель, който се е наричалъ Бенъ-Азуръ - това е преводъ. Работитѣ въ царството не вървѣли и повикалъ Бенъ-Азуръ всичкитѣ десеть мѫдреци да уредятъ неговата държава. Тогава се явяватъ трима мѫдреци при него. Първиятъ мѫдрецъ билъ Хазуръ-Менъ, вториятъ - Азонъ-Фа, третиятъ - Кияронъ-Ра. Тѣзи трима сѫ най-важнитѣ. Тѣ му казватъ: „Трѣбва да напуснешъ царството, да тѣ заведемъ въ единъ замѫкъ и оттамъ ще давашъ своитѣ разпореждания. На народа ще пишешъ, че отивашъ на едно дълго пѫтешествие, да обиколишъ земята, ще оставишъ управлението на насъ.” Тия тримата мѫдреци имали още седемь души помощници. Съгласилъ се тоя владетель, когото закарали въ храма и го затворили, и му казали: „Ще правишъ това, което ние ти кажемъ; туй, което правишъ, ще бѫде за твоя полза и за полза на твоето царство. Ако право издавашъ заповѣди, и положението на народа ще се подобрява, и твоето положение ще се подобрява. Ако заповѣдитѣ иматъ лоши резултати, положението на народа ще се влошава и твоето положение ще се влошава.” Сега, да направимъ единъ малъкъ преводъ. Когато вашето положение въ живота се влошава, какво показва това? Ако вашето положение се подобрява, отношенията ви къмъ Бога сѫ се подобрили, и къмъ цѣлото човѣчество; ако вашето положение се влошава, отношението ви къмъ цѣлото човѣчество се е влошило. Та казвамъ: този владетель разбралъ какъ трѣбва да се изпълни Волята Божия. Той казалъ на своитѣ мѫдреци: „Бихъ желалъ, но нѣмамъ достатъчно знания да изправя тая работа, както вие разбирате. Ще ида да уча, и когато свърша своитѣ науки, ще дойда пакъ.” Оттамъ насетне той оставилъ цѣлото управление на тия десеть души мѫдреца. Той отишълъ да следва и досега не се е върналъ, и мѫдритѣ хора управляватъ. Казваме: „Кога ще се оправи свѣтътъ?” Когато Бенъ-Азуръ се върне. Той казалъ: „Като науча цѣлата истина, ще дойда да я приложа както трѣбва, сега не съмъ въ състояние да я приложа.” Казвамъ: ако въ душата на всѣки едного отъ васъ се зароди идеята и вие като Бенъ-Азуръ да идете да следвате, колко години ли ще следвате? Вие често казвате, че трѣбва да се самоотречете. Какво нѣщо е самоотричането? Ти трѣбва да бѫдешъ щедъръ. Какво нѣщо е щедростьта? Ти трѣбва да бѫдешъ справедливъ. Какво нѣщо е справедливостьта? Може отъ твоето гледище да си справедливъ самъ за себе си, но за другитѣ да не бѫдешъ справедливъ. Ти можешъ да бѫдешъ справедливъ. Да бѫдешъ справедливъ къмъ другитѣ - то е Божественото Начало, което трѣбва постоянно да функционира у насъ. Вие всички се постарайте да станете членове въ Царството Божие. Въ Царството Божие никой не може да влѣзе, който не е гласувалъ за неговото идване на земята. Умрешъ, идешъ тамъ, питатъ тѣ: „Гласувалъ ли си за Царството Божие?” „Не”. Върнатъ тѣ наново на земята. Трѣбва да се гласува за идването на Царството Божие на земята, всичкитѣ хора трѣбва да иматъ идеалъ да живѣятъ добре въ свѣта. Сега навсѣкѫде сѫществува едно подозрѣние. Ние сме за изправѣнето на свѣта, за внасянето на единъ Божественъ редъ на нѣщата: да се не избиватъ хората, да се не измѫчватъ хората, да бѫдатъ справедливи онѣзи, които управляватъ и съ управляванитѣ да иматъ разумни отношения, едната и другата страна. Силниятъ трѣбва да бѫде силенъ, за да помага на слабия. Слабиятъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ слабостьта си, само съ него да се занимаватъ. Въ душата на слабия трѣбва да има единъ идеалъ, да не е единъ вѣченъ инвалидъ, той трѣбва да оздравѣе. Казвамъ: въ свѣта ние се нуждаемъ отъ здрави хора въ всѣко отношение - и въ физическо, и въ умствено отношение; мислитѣ трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ, желанията трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ и постѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ чисти като кристалъ. Ние започваме много добре, но казваме после: „Тази работа нѣма да се свърши, вижъ какъ хората си живѣятъ.” - Хората станатъ идеалъ. Какъ живѣятъ въ свѣта? Всѣки единъ знае какъ живѣе. Всѣки живѣе тъй, както разбира. Не считайте, че другиятъ е несправедливъ. Но отъ Божие гледище всичкитѣ тия хора не сѫ изпълнили още закона на Любовьта. Ние досега изучаваме свѣта по отношенията му. Да кажемъ, орачътъ оре, но той още не е орачъ, той още не се е научилъ да печели, той граби още земята. Иманярьтъ копае дълбоко въ земята, изважда злато, но той изважда чуждото скрито богатство, обсебва го. Казва: „Забогатѣхъ.” То не е истинско богатство, то е вземане на придобитото, на готовото. Да се научишъ да придобивашъ ти самъ отъ съкровището, отъ Бога, тукъ е въпросътъ, а така наготово всѣки знае. Умниятъ човѣкъ може да придобие, само че кога? Въ свѣта не може да има истинско придобиване безъ закона на Любовьта. Какъ ще спечелишъ една душа? Много пѫти християнитѣ казватъ: „Да придобиемъ една душа.” Какъ ще я придобиешъ? Не може да се придобие една душа, която не забогатѣва, която е въ бездействие. Трѣбва да я научишъ да живѣе чисто, свободно, тази душа да почувствува свободата. Нѣкой казва: „Азъ придобихъ своята свобода” - Ти си за мене идеалъ. Ние търсимъ Бога защо? Понеже тоя животъ, който го имаме, той е даденъ отъ Него. Като ни е далъ Богъ живота, Той не иска ние да бѫдемъ роби. Христосъ казва какви сѫ отношенията тукъ. Едни ще се нарекътъ Синове Божии. Кои ще се нарекътъ Синове Божии? Миротворцитѣ ще се нарекътъ Синове Божии. Редъ отношения има вече. Съ тази беседа не искамъ да ви морализирамъ, държа я, за да ви науча какво да правите. Споредъ менъ вие всички знаете какво да правите, много учени хора сте. Официално не сте учени, нѣмате дипломи, но споредъ менъ официалната наука е съвременната наука, а има наука, съ която човѣкъ се ражда. Има хора, които сѫ се родили ясновидци, има хора, които виждатъ презъ стѣнитѣ, иматъ развито шесто чувство, надалече виждатъ, предсказватъ бѫдещето, знаятъ кога ще стане земетресение: могатъ да ви кажатъ, че въ еди-кое си време, въ еди-кой си край ще стане земетресение. Обясняватъ го и не могатъ да го обяснятъ, казватъ, че става по сѫщия начинъ, както барометърътъ се измѣня; когато налѣгането е силно или слабо, въ него живакътъ спада или се вдига. Отъ спадането и вдигането на живака сѫдимъ, че има известни промѣни въ външния свѣтъ. Да кажемъ, ти си при единъ човѣкъ, веднага въ тебе се яви гнѣвъ, чувство на отмъщение за нѣщо. Коя е причината? Ти си скѫсалъ връзката съ Бога, мислишъ, че всичкитѣ хора сѫ ти враговѣ. Твоятъ синъ и дъщеря може да ти станатъ враговѣ по сѫщия начинъ. Дъщерята може да мисли, че бащата е врагъ, кога? Когато бащата не изпълнява всичкитѣ условия, които дъщерята и синътъ искатъ. Щомъ като дъщерята каже „дай”, и бащата даде всичко, синътъ и дъщерята казватъ: „Баща ни е много добъръ.” Защо е добъръ бащата? Понеже изпълнилъ всичкитѣ прищѣвки на сина. Когато не изпълни всичкитѣ прищѣвки, бащата не е добъръ. Да допуснемъ, че и бащата иска нѣщо отъ сина, моментътъ е такъвъ. Най-първо синътъ казва: „Дай”. Бащата ще даде. После бащата казва: „Синко, дай.” Синътъ ще даде. Бащата дава, и синътъ дава, тогава има правилна обмѣна. Ако само бащата дава, имаме порядъкъ не на мѣсто. Какъвъ е сегашниятъ порядъкъ? Ученитѣ хора, философитѣ искатъ, каквото тѣ кажатъ да става. То е половината на истината, всичко да стане. Онѣзи хора, къмъ които се отнася тази заповѣдь, тѣ ще дадатъ своето. Само съ думи работитѣ не ставатъ въ свѣта. Всѣки трѣбва не само да каже, но трѣбва да вземе участие въ работата, която сега става. Тази работа въ свѣта става по отношение и на нисшитѣ тѣла, защото единъ день тѣлата, които имаме, ще се освободимъ отъ тѣхъ. Други ще дойдатъ, трети, четвърти, ще се освободимъ отъ тѣзи тѣла; тогава кѫде ще бѫдемъ? Ние искаме да оправимъ живота на земята. Животътъ на земята лесно ще се уреди. Като гласуваме за Царството Божие, свѣтътъ ще се оправи. Но при сегашния строй работитѣ стоятъ другояче. Следъ като умремъ кѫде отиваме, какво става съ насъ? Нѣкой казва: „Следъ като умремъ, насъ не ни интересува нищо.” Какъ да не ви интересува? Вие не разсѫждавате както трѣбва. Ти си единъ милионеръ, имашъ десеть милиона златни английски лири въ една банка. Считашъ, че това е сегашниятъ редъ на нѣщата. Тебъ тѣ интересуватъ тѣзи милиони. Ако тия пари се изгубятъ, кѫде ще бѫдешъ тогава? Ще се измѣни мѣстото. Ти ако си въ Англия, ще бѫдешъ лордъ въ Камарата на лордоветѣ; ако си въ Америка, ще бѫдешъ нѣкой сенаторъ въ Сената. Следъ като обеднѣешъ, нѣма да бѫдешъ никакъвъ сенаторъ, и лордъ. нѣма да бѫдешъ въ Камарата, ще бѫдешъ на друго мѣсто. Нѣма ли да сѫществувашъ? Ще сѫществувашъ, но ще има различие въ твоята мисъль. Като лордъ ще мислишъ по единъ начинъ, като изгубишъ богатството, искамъ да зная какъ ще мислишъ. Да допуснемъ, че сте богати, мислите по единъ начинъ, следъ като осиромашѣете какво ще правите, кажете ми. Тогава ще дойдете до онова вѣрую - не искамъ да го изнасямъ точно какъ е. Ще кажете: „Подиграва се съ чувствата.” Дошълъ нѣкой отъ умрелитѣ насънъ и казалъ: „Синко, дай нѣща”. Бащата се нуждае синътъ да му даде нѣщо, че дано да го пренесатъ въ другия свѣтъ, да се нахрани. Ако иде отъ тукъ въ другия свѣтъ, докато го преведатъ, не знамъ колко време ще е нужно, та да получи яденето. Сега, да ви преведа единъ примѣръ, който се е случилъ въ Ихтиманско. Единъ българинъ на срѣдна възрасть, около 40 години, баща му иде насънъ и казва: „Синко, да ми направишъ курбанъ.” Става синътъ на сутриньта, заколва единъ хубавъ овенъ на баща си. На другата вечерь бащата казва: Такъвъ курбанъ не искамъ, курбанъ истински искамъ.” Синътъ се чуди: „Заклахъ най-хубавия овенъ, какво иска? Отива при единъ старъ човѣкъ, разправя му: „Не зная, нашиятъ баща отиде въ оня свѣтъ, недоволенъ е нѣщо, курбанъ иска. Заклахъ му овенъ, гълча ме.” „Синко, вземи едва овца съ едно агне, дай я на нѣкоя бедна вдовица да си куснатъ отъ млѣкото децата й, може баща ти тогава да е доволенъ.” Той взема една хубава овца съ агне и я подарява на една вдовица. Иде на третата вечерь бащата, казва: „Хубаво, това искамъ, това е курбанъ.” Изисква се въ свѣта една идея да имаме всички: да нѣма гладуващъ човѣкъ! Ние седимъ и мислимъ за пОправянето на свѣта. Да нѣма нито единъ човѣкъ гладенъ, да нѣма нито единъ човѣкъ, който вечерно време да си лѣгне гладенъ, да вдигне очи и да каже: „Нѣма братство, нѣма човѣщина!” Да нѣма нито единъ гладуващъ човѣкъ, така да сѫ будни съзнанията на хората, че всички вдовици, сираци, всичкитѣ хора да иматъ необходимия хлѣбъ, жилище - това значи да се изпълни Волята Божия на земята. И когато народътъ съзнае това, то може да се приложи, по който и да е начинъ. Не чрезъ насилие да нѣма гладни хора въ свѣта, да има работливи хора, всички да взематъ еднакво участие - тогава ще има култура на блаженства. Трѣбва разбиране. А сега насила нѣкой става богатъ. Законътъ е другъ. Когато единиятъ става богатъ, другиятъ става сиромахъ; когато единиятъ става ученъ, другиятъ става невежа. Знанието, богатството трѣбва да бѫдатъ достояние на всичкитѣ хора свободно. Всѣки е призванъ въ свѣта да знае, всѣки е призванъ въ свѣта да бѫде богатъ. Ако ние мислимъ, че не сме богати, ние сме на кривъ пѫть. Несметни сѫ богатствата, които сѫ въ насъ. Но сегашниятъ редъ на нѣщата ни е довелъ до бедно положение, ние мислимъ, че нищо нѣмаме. Какво по-хубаво нѣщо отъ живота? Какво по-хубаво нѣщо отъ твоята свѣтла мисъль? Какво по-хубаво нѣщо отъ твоитѣ свѣтли чувства? Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Ти като излезешъ отвънъ и погледнешъ на изгрѣващото слънце, какво по-хубаво нѣщо отъ това? Чрезъ слънчевата свѣтлина, чрезъ духането на вѣтъра, Богъ тѣ поздравлява. Срѣщнешъ нѣкого: „Добъръ день!” Казва: „Откѫде ме познавашъ?” Англичанинъ ако тѣ срѣщне, ще каже: „Гудъ монингъ!” Какво иска да ми каже? Ако въ лицето на всѣки единъ човѣкъ не можешъ да видишъ проявлението на Бога, ти не разбирашъ живота. Срѣщнешъ куче, замаха опашка насрѣща. Ако въ туй куче не можешъ да видишъ проявлението на Бога, не си разбралъ живота. Казвашъ: „Какво размахало опашка?” А кучето ти казва: „Не зная да говоря, ако бихъ могло да говоря съ думи, щѣхъ да кажа защо сега махамъ опашка.” Ти като не можешъ да се разговаряшъ съ единъ твой приятель, размахашъ се съ рѫката, казвашъ: „Сбогомъ, на добъръ пѫть, на добъръ часъ!” Кучето, като маха опашка, тѣ поздравлява, казва: „Накѫдето отивашъ, Господъ животъ и здраве да ти даде.” Ти не разбирашъ - вземешъ камъкъ, хвърлишъ. Кучето си отвори устата, започне да лае подирѣ ти. Често мислимъ, че животътъ за насъ е безсмисленъ. Това идва донѣкѫде отъ тая крива философия, на която ние се учимъ. Бащата казва: „Синко, ти си опичай ума! Гледай да си уредишъ живота.” Майката казва на дъщерята: „Дъще, гледай да си уредишъ живота.” Всички искаме да си уредимъ живота. Всички сме си уредили живота, но има нѣщо, което липсва, недоуредено нѣщо има вѫтрѣ. Държавата следи поданицитѣ, много се интересува отъ тѣхъ; има си специални хора, които сѫ опредѣлени за това. Стражаритѣ сѫ най-учтивитѣ хора, като го срѣщнешъ, ще тѣ поздрави, и като направишъ нѣкое велико дѣло, той ще каже: „Заповѣдайте въ нашия домъ, въ участъка, искамъ да зная отде сте родени, какво сте учили, годинитѣ ви, ще ги запишемъ въ книгата, много се интересуваме кога сте дошли въ България.” Ако си въ Англия - по сѫщия начинъ. Ако не разбирашъ нѣщата и се противишъ на установения редъ, ще тѣ викатъ въ този домъ. На насъ ни се вижда смѣшно, понеже искаме онѣзи установени процеси, механически процеси въ свѣта съ единъ замахъ да ги премахнемъ. Невежитѣ въ свѣта лесно уреждатъ нѣщата: на менъ да ми дадатъ власть, казватъ, всички ще ги избеся. Като избѣсишъ хората, кой ще остане? Невежитѣ хора все съ бѣсилка уреждатъ, а умнитѣ хора си мълчатъ и гледатъ. Като питашъ умния, той казва: „Не зная, не съмъ рѣшилъ този въпросъ.” Невежитѣ веднага решаватъ, а умниятъ казва: не зная. Не че не знае той. Казвамъ: какъ ще се оправи свѣтътъ? Най-лесното нѣщо е да се оправи свѣтътъ, а най-мѫчното - ние да оправимъ свѣта. Свѣта ние го оправяме, а други го развалятъ. Тамъ е всичкото: едни го поправятъ, други го развалятъ. Затуй имаме единъ свѣтъ на постоянно вдигане - слагане, вдигане - слагане. Ще ви приведа единъ примѣръ на какво мяза съвременното човѣчество. Единъ английски художникъ нарисувалъ планински връхъ, съ нѣкакъвъ великъ идеалъ горе. Безброй хора сѣдятъ долу и всички гледатъ къмъ този идеалъ и чакатъ реда си. Всѣки иска да се качи горе на върха. Тамъ има складирано голѣмо богатство. Долу се забелязва борба: единъ като потегли да се качи, той рече да излезе напредъ, другъ го тегли за палтото. Теглятъ се единъ другъ, никой не може да се качи горе. Всички искатъ да идатъ при Бога, но единъ потегли, другъ казва: „Чакай, ти не си първиятъ.” Другъ рече да върви, и него потеглятъ: „Ти не си първиятъ.” Сега не може да се рѣши кой ще бѫде първиятъ. - Пуснете единъ; който и да е, и всички тръгнете, когато той замине! За менъ този въпросъ е толкова ясенъ, че и децата могатъ да го разрешатъ. Този изворъ е грамаденъ, до този изворъ на богатства всички ще стигнатъ. Пуснете ги наредъ, кой откѫдето иска да се качи, единъ по единъ. Нѣкои хора по единъ пѫть, други - по другъ пѫть, по трети, четвърти, въ края на краищата за всички ще има горе блага, всички ще се качатъ. Но сега въпросътъ е, кой да се качи пръвъ. Като идешъ пръвъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ първиятъ, който се качихъ!” Безъ разлика е първи или втори. Въпросътъ е да идешъ и да утолишъ жаждата, защото достатъчно за всѣки ще има. Знанието ще внесе онзи миръ въ душата ти, ще имашъ онази радость, ще станешъ членъ на цѣлата земя, ще започнешъ да се разговаряшъ съ всички души. Когато дойде любовьта, ще започнатъ да работятъ хилядитѣ радиоапарати въ свѣта. Вие не сте чували едно радио; тия, които вие имате, тѣ сѫ едно хубаво забавление, но слушали ли сте едно радио на светия? Слушали ли сте едно радио отъ мозъка на единъ великъ светия, този огънь на мозъка? Тогава вие ще се захласнете, знаете ли какъ? Да ви приведа единъ примѣръ. Въ древностьта било, въ християнската епоха; единъ отшелникъ 20 години се подвизавалъ въ пълно служене на Бога, постилъ, молилъ се, плакалъ. Най-после явява се единъ старей, казва: „Какво искашъ, синко?” „Моля се на Бога, викамъ, плача, не ме чува; 20 години се мѫча. Господъ не ме чува.” „Може да не си разбралъ хубаво, не си избралъ хубаво мѣсто. Господъ иска хубаво мѣсто.” Повиква го старецътъ и го завежда въ една пещера, намира една малка дупка отворена и му казва: „Гледай презъ дупката, какво виждашъ?” „Много хубаво!” „Презъ тази дупка всичко ще видишъ. После азъ ще дойда, следъ нѣколко часа, да тѣ взема.” Колко време седѣлъ тамъ този отшелникъ? 250 години гледалъ. Дошълъ старецътъ и, казалъ; „Хайде, стига ти толкова.” „Едва започнахъ да гледамъ, търпение нѣмашъ.” „Не, приятелю, ти седя 250 години, азъ имахъ търпение да тѣ чакамъ, но повече не мога.” Въ Божественото време и пространство нѣма. При сегашния редъ на нѣщата, ако се открие Божествения свѣтъ, всичко ще замре. Онзи манифактуристъ ще го намѣришъ въ едно положение, владиката, проповѣдникътъ, майката - всички ще се забравятъ, нѣма да има оране, копане на земята. Нѣкой ще каже: „Извѣянитѣ хора отидоха нагоре, нѣма никаква дѣятелность на земята.” Сега, Божественото го уподобявамъ на туй положение, при което се разрешава онзи най-важенъ въпросъ, който е въ моя умъ. То става на следното основание. Онази млада мома - млада мома коя е, млади моми има тукъ, за тѣхна полза говоря; за младитѣ моми говоря, но младитѣ моми да се не възгордѣятъ, старитѣ да не се обидятъ... Младата мома седи; баща й благороденъ, майка й благородна, братъ й благороденъ, гледатъ я като писано яйце. Седи тя, добре облѣчена, после иде на прозореца, погледне. Майката пита: „Какво гледашъ?” „Гледамъ какъ минаватъ хората.” После дойде пакъ на прозореца. Не вижда тя хората, нѣкого търси. Много хора минаватъ, но него го нѣма. Поглежда день, два, три, въздъхва - нѣма го. Минава князътъ. Като го види, върне се весела. Майка й се чуди, като че слънцето изгрѣло. „Видѣхъ го”, казва. То е небето. Нищо повече. Да го види отвънъ, то е една фаза, но той трѣбва да дойде въ дома. Когато ще идва въ кѫщи, тичане ще има. Сега не само момата гледа презъ прозореца, но и бащата гледа и синътъ гледа, майката гледа, сестрата гледа. Като се отвори вратата, князътъ съ всичкото си величие влиза; гости наредени, ядене, пиене има. То е Царството Божие - да дойде избраникътъ. Тогава ще има ядене и пиене, че въ туй ядене да участвува не само единъ, цѣлото човѣчество да участвува, да нѣма човѣкъ гладенъ. Тогава ще дойде Онзи, Когото толкозъ дирехме презъ прозорцитѣ отъ хиляди години, и когото чакаме. Отъ прозорцитѣ надникнемъ - нѣма Го; въ църквата идемъ, надникнемъ - нѣма Го; въ училището надникнемъ - нѣма Го, въ свѣта надникнемъ - нѣма Го. Единъ день ще дойде, ще Го зърнемъ, ще се зарадваме и когато дойде вкѫщи, всички ще се зарадваме. Туй е законътъ на Любовьта - по човѣшки да ви обясня. Когато вкѫщи дойде Живата Любовь, тогава всички взиматъ участие, всички ще бѫдатъ радостни, нѣма да има хилави. Онази баба инвалидъ, и тя, горката, стане като млада мома. Казва: „Дойде, дойде!” Краката й се развързватъ, и тя сяда на трапезата, като Го погледне радва се: „Дойде вече!” Казвамъ: когато Любовьта дойде въ свѣта, всички хора ще се подмладятъ, всички хора ще станатъ богати, всички хора ще станатъ щастливи. Блажени онѣзи, при които Любовьта е дошла! Блажени онѣзи, които сѫ познали Любовьта! Блажени онѣзи, които работятъ съ великия законъ на Любовьта! То е разрѣшението на въпроса. Туй е искалъ Христосъ да каже, когато е говорилъ за блаженстваща. Казвамъ: искамъ вие днесь да гласувате за Царството Божие. Следъ туй да намѣрите всички ваши приятели, които не сѫ гласували, да гласуватъ. Едно „окрѫжно” изпратете по цѣлия свѣтъ, който иска сега да гласува. Пратете го, както искате, пратете го на книга, пратете го съ мисъль, както искате, то ще отиде на предназначението. Блажени, които познаватъ Любовьта! Блажени, които Любовьта е посѣтила! Блажени сѫ онѣзи, които сѫ на обедъ съ Любовьта, въ ядене и пиене! Блажени всички онѣзи, дето нѣма нито единъ гладенъ, всички сѫ сити! Блажени сѫ всички, които служатъ на Бога отъ Любовь! 18 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 31 януари 1932 г. София, Изгрѣвъ.
  11. Ани

    1932_01_24 Доведете ми го

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доведете ми го Ще прочета 17 глава на Евангелието отъ Матѣя. Ще взема 17 стихъ „А Исусъ отговори и рече: О, роде невѣрни и развратени, докога ще бѫда съ васъ? До кога ще ви търпя? Доведете ми го тука.” Този стихъ се нуждае отъ едно превеждане на съвремененъ, модеренъ езикъ. Класическиятъ езикъ не е езикътъ на мѫдростьта. Класически ще изкажешъ една своя тѫга. Това е грубость. Всичко онова, което не е естествено въ свѣта, то е класическо. Следователно всички онѣзи поети, които сѫ възпели миналото, сѫ класически. Въ моитѣ очи миналото не е минало на доброто. Само злото минава, доброто никога не минава. Доброто нѣма минало, то нѣма и бѫдеще. Злото има минало. Казвамъ: това е едно гледище, то е едно ново становище. Вие може да държите вашето становище. Защо всѣкога се помни една обида? Казвате, че се помни и едно добро. Но кога се помни доброто? Доброто се помни само когато го правите. Добро, което сега не се прави, не е добро. Минало добро нѣма. Затова законътъ въ това отношение не е вѣренъ. Докато любишъ, ти си добъръ. Щомъ престанешъ да любишъ, ти вече си човѣкъ на миналото. Казвате: „Едно време ние се обичахме. Едно време ние мислѣхме добро за себе си.” „Едно време”. Щомъ говорите за едно време, азъ вече разбирамъ единъ свършенъ резултатъ. Злото винаги се изключва въ миналото. То нѣма мѣсто въ настоящето. Злото въ настоящето не сѫществува. Въ Бога зло нѣма. Въ Първата Причина, която е създала свѣта, нѣма зло. Понеже тя сѫществува сега, тя се проявява. Злото сѫществува въ миналото. Всѣко нѣщо, което е станало лошо, то е въ миналото. Следователно, то се изхвърля отъ този Божественъ процесъ. Та когато вие говорите за миналото, да си уредите живота, ако досега не сте го уредили и отсега нататъкъ ще трѣбва да го уреждате, много сте закѫснѣли. Ако нѣкой отсега почне да ме обича, той е закѫснѣлъ. Любовьта нѣма свое начало и нѣма свой край. Ако нѣкой може да ми каже, че той сега ме обича, че любовьта му е едно начало, той е човѣкъ на миналото. Че туй е една истина! Хората се чудятъ какъ тѣхната любовь е изчезнала и какъ тѣхната любовь не се проявява. Чудно е какъ туй, което нѣма нито начало, нито край, може да изчезне и да не се проявява. Това, което нѣма начало и край, азъ го вземамъ въ философски смисълъ: то е туй, което абсолютно никога не може нито да се промѣни, нито да се измѣни, а само се проявява тъй както е. Или казано на наученъ езикъ: туй е абсолютното добро, абсолютната любовь, която човѣкъ търси, туй е абсолютното щастие, абсолютното благо, за което всѣки единъ въздиша. Защото когато видя единъ човѣкъ, който плаче за доброто, азъ разбирамъ едно дете, което майка му го е оставила и е отишла на работа. Голѣмо нещастие станало, голѣма философия, плаче и казва: „Дали ще се върне?” Та казвамъ: трѣбва едно ново схващане въ свѣта. Съвременнитѣ философи нѣкой пѫть мислятъ правилно, нѣкой пѫть не мислятъ правилно. Това е една вѫтрѣшна аномалия, която си има своята причина. Сѫществува единъ времененъ фактъ: здравиятъ човѣкъ да се разболѣе. Това е една аномалия. Коя е причината? Може надълго и нашироко лѣкаритѣ да обясняватъ, че това или онова е причината. Разболѣлъ се е човѣкъ, това е аномалия. Щомъ се е разболѣлъ, това не е сѫщиятъ човѣкъ. По-рано е билъ веселъ, разположенъ, щомъ се е разболѣлъ, става неразположенъ, недоволенъ, киселъ, става претенциозенъ, не му се мърда, свѣтътъ му е кривъ, вижда изопачени хора, несимпатични, домашнитѣ му се виждатъ грозни, вика, крѣска и т. н. Случило се едно изключително явление на миналото. Нашитѣ съвременни понятия за Божествения свѣтъ, за Бога сѫ анормални понятия. Ние се измѣняме и вследствие на това всичкитѣ ни понятия за Бога се измѣнятъ. Ние мислимъ, че Той се е промѣнилъ. Ако наблюдаваме външния, обективенъ свѣтъ, виждаме: рѣкитѣ текатъ по сѫщия начинъ, слънцето грѣе по сѫщия начинъ, вѣтърътъ духа по сѫщия начинъ, животнитѣ живѣятъ по сѫщия начинъ, дърветата растатъ по сѫщия начинъ - външниятъ свѣтъ, обективниятъ свѣтъ, който има своята реалность, не се измѣня. Но реалниятъ свѣтъ не може да се прояви въ едноизмѣрния свѣтъ, нито въ двуизмѣрния свѣтъ, нито въ триизмѣрния свѣтъ. Вие запитайте математицитѣ кѫде се проявява реалниятъ свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ включва всичко въ себе си. Богъ е реалность. Всички други реалности произтичатъ отъ Него. Нѣкой може да ви каже: абсолютенъ свѣтъ. Какво разбирате подъ думата „абсолютенъ свѣтъ”? Колкото и да ви говоря, колкото и да ви го обяснявамъ, въ съзнанието ви остава нѣщо непонятно. За примѣръ думата „понятие”; английската дума „кънсепшънъ” (conception) съдържа повече смисълъ, отколкото българската дума „понятие”. Тази дума е интересна. Тя има туй свойство, че има единъ слогъ, който се повтаря два пѫти – „ън” или „он”. На френски е „консепсионъ” (conception) Англичанитѣ пишатъ думата по сѫщия начинъ, но изговарятъ „кънсепшънъ”. Защо тѣ измѣнятъ „т”-то въ „ш”? Иматъ си свои причини. Азъ не се занимавамъ съ филология. Тя е доста трудна дума. Основниятъ слогъ е „он”. Въ единия и въ другия езикъ „кънсепшънъ” значи туй, което е знанието, значи идея, замисълъ, понятие. Значи и зачатие. Туй, което е заченато, ако не се роди какво става? Раждането е процесъ на зачатието, растенето е процесъ на раждането. Защото ако не се зачене, ако не се роди и ако не расте, нѣма връзка между зачатието и раждането. Това сѫ процеси, които азъ свързвамъ съ думитѣ „мисъль”, „чувство” и „постѫпка”. Мисъльта, това е зачатието, чувството е вече раждането, а постѫпката, това е растенето. Това сѫ три процеса, които сѫ свързани единъ съ другъ. Ако твоята мисъль не може да се превърне въ едно чувство, ако твоето чувство не може да се превърне въ една постѫпка, или другояче казано, ако твоята мисъль не може да даде ходъ да се прояви едно чувство, и ако твоето чувство не може да даде ходъ да се прояви твоята постѫпка, има нѣщо чуждо, внесѣно въ този вѫтрѣшенъ процесъ, ражда се едно неестествено състояние. Всѣкога болеститѣ се раждатъ отъ вмѣтнати чужди „вещества” между мисъльта и едно чувство, или между едно чувство и една постѫпка. Та ние имаме три свѣта. Ние се занимаваме съ физическия свѣтъ, който наричаме свѣтъ на постѫпкитѣ. Той е единъ резултатенъ свѣтъ. Че е станалъ този резултатъ, ние не искаме да знаемъ. Казваме, че това е единъ фактъ. Фактътъ е нѣщо, което може да се вземе като истина. Станалото вече има единъ резултатъ. Житото се е родило, но ние не искаме да знаемъ кой го е садилъ. Искаме да го продадемъ, да си купимъ дрехи, да се облѣчемъ, да ядемъ. Нѣкой казва: „Азъ намѣрихъ истината въ главата си”. Истината не може да се намѣри въ главата. Имашъ една глава която е единъ резултатъ; не е само твоята глава хиляди глави има: има човѣшки глави, има животински глави, има растителни глави, има минерални глави, има йонически глави, има и глави на духоветѣ. Истината се намира въ цѣлото битие. Въ свѣта сѫществува само една глава, а всички други глави на земята сѫ клончета на тази глава тѣ сѫ само отражение на тази голѣма глава. Мислите ли, че ако увеличите слънцето нѣколко милиона пѫти, вие сте го уголѣмили? Каква нужда има това, което е голѣмо, да се увеличава? Ученитѣ хора на Земята съ своитѣ телескопи се мѫчатъ да увеличаватъ слънцето. Следъ като го увеличатъ по този начинъ, Слънцето уголѣмява ли се? Постоянно говорятъ, че го увеличаватъ 4 ÷ 5 пѫти въ диаметъръ. Смѣшно е това увеличение на слънцето, което нашитѣ астрономи правятъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ една грандиозна идея, като мѣсечината едно грандиозно чувство, една грандиозна постѫпка”. Де е тази постѫпка? Все грандиозни работи имаме, отъ които всички страдаме. Въ кѫщи като влѣземъ, все грандиозни идеи ни вълнуватъ, философията е грандиозна, учението е грандиозно, музиката е грандиозна, поезията е грандиозна - всичко е грандиозно. А нѣщо сѫществено липсва на хората. Религията е грандиозна, вѣруюто е грандиозно - всичко е грандиозно. Обяснете си тази дума. Какво значи „грандиозно”? Една чужда дума е. Ще намѣрите въ нѣкой филологически речникъ обяснението. Сега азъ нѣма да обяснявамъ, понеже голѣмото си е голѣмо. Грандиозното и голѣмото сѫ равносилни, „грандъ” – „андъ” е коренътъ. „Андъ” значи туй, което се движи. Туй, което се ражда, то е голѣмо. Защото за вселената всички тѣзи звѣзди, слънца и планети въ нашата Слънчева система, не сѫ нищо друго, освѣнъ плодове. И нашата земя е голѣмъ плодъ. Очакватъ я всички да узрѣе и като узрѣе, ще я изядатъ. Пъкъ и слънцето единъ день ще узрѣе, ще го откѫснатъ и ще го изядатъ. Сега и вие да си представите онова Дърво, на което слънцето е увиснало като плодъ. Нашата земя е малъкъ плодъ. Тя е малка, тя расте, единъ день тя ще порасне. Това сѫ фигуративни обяснения на нѣщата. Съгласенъ съмъ съ ученитѣ хора, които казватъ, че единъ день работитѣ на земята ще престанатъ да се развиватъ. Значи земята ще престане да се развива, ще узрѣе. Какво ще стане съ нѣя ? Ще я откѫснатъ отъ дървото, ще я изядатъ. Единъ день, казватъ, слънцето ще угасне. Азъ тълкувамъ: ще узрѣе и ще го изядатъ. То нѣма да умре, но ще влѣзе нѣкѫде. Туй ще оставимъ настрана, не искамъ да остане слънцето въ умоветѣ ви, понеже е много голѣмо. Ако остане тамъ, ще ви задръсти. Ако и земята остане, и тя ще ви задръсти. Тѣзи нѣща трѣбва да ги извадя навънъ, да се освободятъ възгледитѣ ви. Туй, което ние виждаме въ природата, то е единъ завършенъ резултатъ. А има задъ завършенитѣ резултати и незавършени нѣща, които сега започватъ. Тази връзка, която сѫществува между видимия и невидимия свѣтъ, ние трѣбва да я разберемъ. Отъ неразбирането на връзката между видимото и невидимото идватъ противоречията. Подъ „видимото” разбираме туй, което не може да се измѣни. Казватъ, нѣма зло, което да сѫществува. Споредъ вашитѣ идеи нѣщата може да сѫществуватъ. Сѫществува вашиятъ дългъ отъ 20 хиляди лева. Какво ви допринася тази реалность, да знаете, че този дългъ отъ 20 хиляди лева сѫществува? Вие трѣбва да го плащате. Въ дадения случай има два резултата. Онзи, който има да взима отъ васъ, за него реалностьта е положителна, той се радва, че има да взима; но вие, който имате да давате и вѣрвате въ реалностьта, за васъ тази реалность е отрицателна. Следователно по какво се отличава онзи, който има да взима, отъ онзи, който има да дава? Тѣ се отличаватъ по единъ резултатъ. Ако ги туримъ на едни везни, тѣ ще тежатъ еднакво, тѣ иматъ една и сѫща тежесть, тѣ сѫ въ една плоскость. Единиятъ казва на другия: „Ти имашъ да ми плащашъ”. Ако онзи на противоположната страна плати дълга си, първиятъ ще натежи, ще слѣзе долу, а пъкъ онзи, който е платилъ, ще се вдигне горе. Тогава азъ изяснявамъ единъ фактъ: едни хора има, които слизатъ надолу, а други, които се качватъ нагоре. Еднитѣ наричамъ грѣшници, а другитѣ праведници. Всѣки единъ човѣкъ, който е платилъ дълга си, е праведникъ, отива нагоре, а всѣки, който е взималъ нѣщо отъ съсѣда си, той е грѣшникъ, той отива надолу. То е само думата. Думитѣ „грѣшникъ” и „праведникъ” азъ ги взимамъ като една специфична форма, за да изясня само нѣщата. Грѣшниятъ човѣкъ е станалъ малко по-тежъкъ. Грѣшнитѣ сѫ по-тежки отъ праведнитѣ. Вземете единъ обикновенъ светия и единъ банкеръ, претеглете ги, ще видите, че банкерътъ тежи два пѫти повече отъ светията. Защо тежи повече? Защото светията е изплатилъ дълга си на банкера. Какво трѣбва да прави грѣшникътъ? Да си плати дълга, тогава и той ще отиде нагоре. Като го турите на мѣстото на светията, той си плаща дълга и олеква. И тогава виждаме, че едни хора слизатъ надолу, а други се качватъ нагоре. Това е само единъ процесъ. Въ природата сѫществува единъ законъ. Всѣкога когато човѣкъ изпълнява своя дългъ, своето задължение, той е въ възходящо положение, а този, който дължи на банкера, на съсѣда си и прочѣе, той се намира въ едно по-тежко състояние, защото мисли, тревожи се, има да изплаща. Ако и този, който още не е платилъ плати, тогава и двамата сте на една и сѫща плоскость, ще кажете, че сте платили дълговетѣ си. Вие сте въ едно равенство. Въ математиката имате равенство. Тамъ има цель единъ процесъ: равенството го обръщатъ въ неравенство. Докато задачата не е рѣшена, е равенство. Щомъ се рѣши, станало е неравенство. Това е отъ мое гледище. Щомъ се разрѣши въпросътъ, то е неравенство. Всички казватъ, че трѣбва да бѫдемъ равни. Неравенство трѣбва да има въ свѣта! Ние страдаме отъ равенства. Никой не иска да плаща, всѣки иска да взима. Въ природата сѫществуватъ два фактора: длъжници и кредитори. Ще имаме толкова длъжници, колкото и кредитора. Не може да имаме ни повече, ни по-малко. Такъвъ е законътъ. Какво е между насъ, то е другъ въпросъ. Единъ банкеръ може да има 10 длъжници, но това е неестествено положение. Ти едновременно не можешъ да дадешъ на 10 души пари, нито да вземешъ едновременно отъ 10 души кредитори, изисква се малко време. Той е единъ длъжникътъ, това е единъ процесъ. И въ края на краищата ние мислимъ, че много хора иматъ да ни дължатъ. Не, въ свѣта ние дължимъ само на едного. И когато нѣкой човѣкъ дойде при мене и казва „ти ми дължишъ”, азъ казвамъ, че онзи господарь, който дойде преди хиляди години, той ме е чакалъ; поздравете, казвамъ, господаря и му кажете, че много му благодаря за крайнитѣ услуги, които ми е направилъ; а този банкеръ, който е сега при мене, той е единъ разсиленъ, който иде. Той е разсиленъ, той само може да даде видъ на кредиторъ; като онзи богаташъ французинъ, индустриалецъ, който произвежда автомобили като Фордъ, отива въ Америка и мисли, че ще го посрѣщнатъ съ почитание. Американцитѣ сѫ малко особени хора. Той влиза въ стаята на Фордъ, но той не го поглежда, французинътъ си мисли: „Навѣрно слугата не го е предупредилъ, че французинъ индустриалецъ ще го посѣти.” Фордъ му казва: „Вземете си единъ столъ и сѣднете.” Той се чуди; какъ така азъ да си взема столъ! „Ама ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ еди-кой си индустриалецъ”. „Щомъ е така, вземете си два стола.” Нѣкой пѫть и ние като влизаме въ природата, мислимъ, че тя знае кои сме. Тя казва: „Вземете си единъ столъ.” Ние се чудимъ какъ така. „Ама не знаете ли кой съмъ?” „Тогава вземете си два стола.” Понеже столътъ не е туренъ на мѣсто, ние се чувствуваме отдалечени отъ живота. То е едно крайно разбиране. При сегашното състояние ние имаме едно криво разбиране за живота Да се сърдимъ и да не се сърдимъ, да се одумваме, животътъ си тече по единъ и сѫщи начинъ, ще си върви по единъ и сѫщи начинъ. Ако нашето вѣрую бѣше на мѣсто, както трѣбва, животътъ щѣше да има другъ резултатъ. Единъ човѣкъ мислѣлъ, че много хубаво пише. Единъ день пише едно писмо на своя приятель, но приятельтъ му не могълъ да прочетѣ писмото. Пише му: „Малко ми е неудобно, но не можахъ да прочета.” Ние не се досѣщаме, струва ни се, че е така, че сме го направили така както трѣбва едно писмо, пъкъ то не е така. Азъ напоследъкъ имахъ разговоръ съ единъ господинъ. Разговаряхме се върху нѣщо отъ Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиилъ. Той ми казва: „Наскоро четохъ Библията и разбрахъ нѣщо.” Какво разбралъ? Че като умрелъ Елисей, явилъ се при него единъ другъ пророкъ и Господъ му далъ още 10 години да живѣе. „Но ти си преплелъ две събития.” Има нѣщо такова, азъ зная единъ еврейски царь, който се разболѣлъ и на когото Исайя казалъ, че може да продължи живота му. Господъ му продължилъ живота още съ 20 години. Той сега се чуди какъ дошло това преплитане въ неговия умъ. И въ нашия животъ става преплитане. Защо и за какво? И като се обясни, ще се хвърли друга свѣтлина. Въ насъ често става преплитане между доброто и злото. Направишъ една постѫпка лоша, мислишъ, че е добра. Всички я съзнаватъ за лоша, а ти казвашъ, че си направилъ най-голѣмото добро. Преплитане на два фактора. Въ резултатъ - не можешъ да различишъ единия факторъ отъ другия. Дълго време трѣбва да мине. Въ сегашния животъ има едно преплитане на фактитѣ. То, всичкитѣ учени хора иматъ желание да разплетатъ тѣзи факти и да ни обяснятъ живота. Сега съвременнитѣ философи, писатели иматъ туй желание, да разплетатъ фактитѣ и да разрешатъ тази задача. Тя частично може да бѫде разрѣшена. Изцѣло не може да се разрѣши, защото всѣко едно разрѣшение трѣбва да бѫде пълно. Въ нашия животъ има известенъ родъ явления, кѫдето ние започваме съ разрешаването на една задача, а свършваме съ неразрешението. А нѣкѫде започваме съ неразрешението, а свършваме съ разрѣшението. И тъй, трѣбва да почнемъ съ неразрешението и да свършимъ съ разрѣшението. Неразрешението да остане като единъ процесъ. Туй, което не е разрешено, да не го разрешаваме, но и въ началото, и въ края трѣбва да бѫде реалностьта. Или другояче казано: и въ началото ние трѣбва да започнемъ съ любовьта, и въ края да свършимъ съ любовьта. И въ началото трѣбва да започнемъ съ знанието, и въ края да свършимъ съ знанието. И въ началото трѣбва работата да започне съ свободата, истината трѣбва да бѫде тамъ, и въ края да бѫде истината. Това сѫ граници на единъ завършенъ процесъ. Ако така си работилъ, нѣма да има никакво изключение. Но ако си започналъ съ любовьта, а си свършилъ безъ любовь, нѣма никакво разрѣшение. Нѣма постоянно разрѣшение. Станалъ си търговецъ, искашъ да спечелишъ. Освѣнъ че нѣма да спечелишъ, но и ще загубишъ. Ходишъ да се учишъ, но не ти върви. Искашъ да станешъ лѣкарь, или си свършилъ по медицина. Турилъ си табѣлата, но хората не идватъ. Лѣкувашъ единъ, но не можешъ да го излекувашъ, втори сѫщо. Седишъ съ докторската титла, но не можешъ да лѣкувашъ. Какво тѣ ползува докторската титла? Или си адвокатъ да защищавашъ хората, но не идватъ да ги защищавашъ. Едно дѣло загубишъ, второ - не върви. Докторъ по правото, но нѣмашъ клиенти. Може да ви наведа редъ факти отъ този родъ. Докторитѣ, лѣкаритѣ, тѣ опѫватъ каиша. Кои сѫ причинитѣ, които направиха женитѣ да станатъ майки, кои сѫ причинитѣ, които направиха мѫжетѣ да станатъ бащи, кои направиха едни да сѫ господари, други слуги? Като вземете цѣлия строй, кои сѫ причинитѣ за това? Този нашъ съвремененъ строй сѫществува ли въ самата реалность, въ битието, сѫществува ли въ първоначалната чистота? Не сѫществува. Той е една аномалия. Има нѣщо естествено, но има и една крайна аномалия, болѣзнено състояние. Има чужди елементи, внесени вѫтрѣ въ цѣлия строй. Туй хората го приематъ като едно зло, като едно морално зло, като едно обществено зло. Но това сѫ общи думи. Злото, ако е зло, какъ, по кой начинъ да извадимъ туй чуждо сѫщество отъ човѣка? Като дойде лѣкарь, той или ще тури инжекция, или ще се мѫчи чрезъ храната да изпѫди навънъ болестьта, която е била въ човѣка, и да се освободи човѣкъ отъ това лошо състояние. Може причината да е лоша мисъль. Често една мисъль поражда една болесть, едно чувство поражда една болесть, или една постѫпка поражда една болесть. Следователно единъ правиленъ процесъ е, да се отмахне тази мисъль, която е причина, да се отмахне това чувство, което е причина и да се отмахне постѫпката, която е причината за болестьта. Като ги отмахнемъ, ще дойде онзи чистиятъ животъ, който е свободенъ отъ тѣзи нѣща. И този животъ се отличава по това, че въ него нѣма нѣщо чуждо, което не е присѫщо на човѣшката душа. Ти си нѣкакъ притѣсненъ, което не можешъ да си обяснишъ. Стѣгатъ тѣ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ, коремътъ. Въ медицината кръщаватъ тѣзи състояния съ различни имена. Не е лошо да се кръщаватъ всички тѣзи състояния; и въ морално отношение пакъ има кръщаване, и въ субстанционално отношение пакъ има кръщаване. Ти може да кръстишъ човѣка ангелъ, но той ангелъ ли е? Ти може да го кръстишъ дяволъ, но той дяволъ ли е? Той си остава такъвъ, какъвто си е. Може да го кръстишъ светия, но той си остава такъвъ, какъвто си е. Ти може дявола да го кръстишъ светия, но той пакъ дяволъ си остава. Нашето заблуждение е тамъ, че като кръстятъ нѣкого светия, мислимъ, че е светия. Единъ светия като насади тръни, тръни ще растатъ. Единъ грѣшникъ като насади жито на нивата, то пакъ жито ще расте, нѣма да измѣни своето естество. Само че за светията и за грѣшника има една разлика въ мисъльта: светията като види, че е посадилъ единъ трънъ, той мисли какъ да поправи своята погрѣшка, нѣма да мисли какъ да го изкорени - той е уменъ човѣкъ, но гледа какъ да го присади. Следъ време ще израстне отъ тръна едно хубаво дръвче съ сѣмена. А на грѣшника като му се роди житото, ще каже: „Чакай да ида да го продамъ, да се напия.” Тази е разликата. И светията, и грѣшникътъ ще употрѣбятъ живота - единиятъ по единъ начинъ, другиятъ по другъ начинъ. Следователно ние сѫдимъ отъ резултатитѣ на нѣщата, какви сѫ хората. Христосъ казва: „Доведете ми го”. Кого? Доведете ми този трънъ на светията. Пита го защо е влѣзълъ тукъ. „Посади ме единъ светия”. Тогава той казва на единъ отъ ученицитѣ си: „Дайте единъ ножъ да го присадимъ.” Не го изкоренява, но го присажда. Трънътъ е грѣшникъ. Онзи, който е продавалъ житото, той трънъ ще остане. А онзи светия, който присадилъ тръна, иска да го облагородява - това е новата присадка. Въ Божествения свѣтъ Богъ не изхвърли грѣшника, но Той го присажда - единъ на другъ. Нѣкой пѫть присажда дивото върху питомното, а нѣкой пѫть присажда питомното върху дивото. Апостолъ Павелъ казва, че дивата маслина се присаждала на питомната. Какъвъ е този, който присажда дивата маслина на питомната? Богъ присажда нѣкой пѫть. Това е правиленъ методъ, за да облагороди дивата, макаръ че тя расте по-естествено, но за да я облагороди, я присажда. Въ сегашния животъ лошитѣ хора сѫ присадени върху добритѣ. Лошитѣ хора ядатъ и пиятъ. Единъ день лошитѣ ще слѣзатъ долу, а добритѣ ще се качатъ горе, ще се обърне процесътъ. Свѣтътъ е едно колело на движение, на растене, на облагородяване. Въ този процесъ трѣбва една правилна мисъль за разбиране. Да допуснемъ, че вие се намирате въ единъ свѣтъ само съ едно измѣрение. Азъ наричамъ едноизмѣренъ свѣтъ граничния свѣтъ. Какво наричаме едноизмѣрно? Туй, което опредѣля една граница, каквото и да е то, то е едноизмѣренъ свѣтъ. Едноизмѣренъ свѣтъ какъ ще го видишъ? Да кажемъ, че живѣешъ въ единъ свѣтъ само съ едно измѣрение, нѣмашъ понятие за плоскостьта, за дебелината, за височината на тѣлата. Какъ ще си ги представишъ? Въ едноизмѣрния свѣтъ може ли да видишъ правата линия? Правата линия може да бѫде само една концепция. Това е едно понятие, има зачатие. Ти ще видишъ този свѣтъ само като една точка. Следователно всички ония нѣща, които ние виждаме като една точка, сѫ само едноизмѣрни свѣтове, нищо повече. Когато движението на едноизмѣрния свѣтъ, или съзнанието на едноизмѣрния свѣтъ се измѣни, става едно пречупване. Ние го наричаме въ геометрията една плоскость. Ти ще схванешъ този свѣтъ като плоскость. Тогава вече въ плоскостьта ти ще имашъ възможность да видишъ нейнитѣ граници, но самата плоскость не можешъ да я видишъ. Защото плоскостьта не е нѣщо друго, освѣнъ безброй прави линии, които я образувалъ. Но има и единъ свѣтъ вънъ отъ плоскостьта, тъй наречения свѣтъ на третото измѣрение, или свѣтъ на тѣлото, което има дебелина. Ако пъкъ плоскостьта измѣни своето движение въ каквато и да е посока, границитѣ ще ги опредѣли перпендикулярътъ. Трѣбва да се измѣни движението, въ каквато и да е посока. Всѣко едно измѣрение въ природата винаги става перпендикулярно. Каквото и да е, както и да го туришъ, то е перпендикулярно. Каквото и да е пречупването, когато минавашъ отъ единъ свѣтъ въ другъ, отъ едно измѣрение въ друго, туй измѣрение все ще бѫде перпендикулярно на плоскостьта, отъ която се отклонява. Ние нѣма да споримъ, защото математицитѣ може да спорятъ върху този въпросъ. Не е лошо и това. Спорътъ е единъ процесъ на разсѫждение. Въ нашия умъ може да има естественъ въпросъ за реалностьта на нѣщата. Всѣко измѣнение на правата линия може да бѫде плоскость. Щомъ се измѣни правата линия, тя може да бѫде вече плоскость. Може да бѫде права, но резултатитѣ ще бѫдатъ прави или не, разумни или неразумни. Но вече може да има едно измѣрение въ правата линия. То е другъ въпросъ. Подъ „правъ ѫгълъ” винаги разбираме съотношение на две сѫщества, които иматъ разумни отношения. Правиятъ ѫгълъ е като емблема на разумностьта между две сѫщества, на които задълженията сѫ строго опредѣлени. Когато двама души си изпълняватъ задълженията както трѣбва, безъ никакво измѣнение, тѣ сѫ преминали подъ правия ѫгълъ. Щомъ се измѣни ѫгълътъ, на колкото градуса и да е, тогава отношението на хората се измѣня. Затова именно въ кръста, ако вземете тѣзи две линии, които се пресичатъ, имате четири прави ѫгъла. Значи имаме отношение между четири разумни сѫщества, или имаме отношение само между две разумни сѫщества, отъ които всѣко си има две състояния: едно отрицателно и едно положително. Следователно всѣко едно разумно сѫщество разполага съ по два прави ѫгъла, или съ по 180°. Тогава раздѣляме земята на две полушария: едното полушарие, което е освѣтено, а другото, което не е освѣтено. Тѣзи философски, тѣзи отвлѣчени работи, тѣ още, не сѫ ясни, понеже не можете да видите вѫтрешната връзка между единъ правъ ѫгълъ и една постѫпка. Че вие въ живота не може да имате правилни отношения, ако въ ума ви този законъ на правата линия не сѫществува, да знаете всѣки единъ човѣкъ, който идва при васъ, въ какво отношение се намира спрямо васъ. Дойде нѣкой и ми говори за любовьта. Азъ трѣбва да видя, върви ли той по правата линия на любовьта. Той може да ми говори за знанието, азъ трѣбва да видя върви ли той по правата линия на знанието. Тъй както сега е устроена човѣшката глава, тя трѣбва да се измѣни отвънъ. Природата прави голѣми усилия да се преустрои човѣшката глава; но не само костьта, костьта не е факторъ, но да се промѣни мозъчното вещество и силитѣ, които функциониратъ вѫтрѣ. Азъ разбирамъ: да се измѣнятъ силитѣ, мозъчното вещество и самиятъ черепъ отвънъ. Три нѣща разбирамъ да се измѣнятъ. Човѣшката мисъль трѣбва да се измѣни съ силитѣ, които функциониратъ вѫтрѣ въ мозъка, човѣшкитѣ чувства - съ съдържанието, което е вѫтрѣ, а човѣшкитѣ постѫпки – съ коравата кость, която служи като изразъ на онова, което е у насъ. Човѣшкиятъ черепъ е единъ отпечатъкъ на безброй процеси, на хиляди вѣкове, на хиляди поколѣния на миналото. Човѣшката глава не е още завършена. Има много нѣща още да се измѣнятъ. Нѣкой пѫть ми говорятъ за красива глава. Азъ досега не съмъ срѣщалъ една идеална глава. Френолозитѣ сѫ измѣрвали черепа на човѣка и не сѫ намѣрили идеална глава. И азъ не съмъ намѣрилъ досега идеаленъ черепъ. На Земята още нѣма идеална глава. Художницитѣ сѫ рисували много човѣшката глава. Една идеална глава не може да се изнесе на една плоскость, една идеална глава, не може да се изнесе въ триизмѣренъ свѣтъ. Азъ съмъ виждалъ идеална глава, но тя не може да се фотографира, не може да се нарисува по никой начинъ. Тя е несъвмѣстима съ нашия свѣтъ. На сѫществото може да я видите, да я доловите, азъ мога да ви покажа, всѣки може да види една идеална глава и вие, когато видите тази глава, никога нѣма да я забравите. Ще стане цель корененъ превратъ въ живота ви. Може да ви рѣжатъ на парчета - вие ще сте готови да станете мѫченици, като видите какво нѣщо е идеалната глава. Сега, не искамъ да извадите заключение, че отъ усилията, които сега правите, нищо нѣма да стане. Вие сте тикнати въ едно неестествено положение, влѣзли сте въ единъ театъръ, безъ да искате. Единъ французинъ въ Франция искалъ да посѣти Парижъ. Толкова приказвали за „Нотръ дамъ”, искалъ да влѣзе въ църквата, но попада въ единъ театъръ. Чуди се: билети ли взиматъ за „Нотръ дамъ”? Плаща си билета, влиза и сѣда въ театъра. Гледа, чуди се. Събиратъ се всички хора; представя се една драма: какъ единъ престѫпникъ обира единъ богатъ съсѣдъ и го сѫдятъ. Човѣкътъ седи на стола, гледа и се чуди какъ тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда цѣлия процесъ, какъ онзи открадва, какъ го сѫдятъ, и нито единъ отъ публиката не казва нищо! Той не могълъ да се стърпи повече, скача отъ стола си и вика: „Какъ, азъ не тѣ ли видѣхъ, защо лъжешъ всички хора!” Цѣлата публика рѫкоплѣска. Той се обръща и не знае на кого рѫкоплѣскатъ, чуди се. Ние се намираме въ положението на французина; и като си изкажемъ мнението на съвременнитѣ хора, като кажемъ истината, тѣ рѫкоплѣскатъ и казватъ: „Малко смахнатъ е този човѣкъ, ние се забавляваме.” Значи каквото пише единъ философъ е вѣрно, ако е съгласно съ мнението на окрѫжаващата срѣда. Този французинъ, който е влѣзълъ безъ да знае въ театъра, неговата погрѣшка е тамъ, че той търсилъ истината въ „Нотръ дамъ”, а „Нотръ дамъ” значи „Нашата дама”. Всѣки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане съ дамата. Истината не може да се намѣри на Земята, тя е несъвмѣстима съ нашия животъ. И затова всички ония, които сѫ искали да разрешатъ този въпросъ, всѣкога сѫ идвали до крайния предѣлъ - че трѣбва да умремъ, за да намѣримъ истината. Защо човѣкъ трѣбва да умре, за да намѣри туй, което търси? Туй е едно крайно разрѣшение. Всичкитѣ хора сега търсятъ, искатъ да се спасятъ на земята, но всички трѣбва да се подложатъ на смърть. Защо? За да намѣрятъ истината - онази истина, която ще внесе туй, което сега имъ липсва. Но азъ не говоря за смъртьта, която сега иматъ хората. Защото ако тази смърть разрешаваше въпроса, тогава Христосъ дава примѣра за двамата души отъ еврейския народъ: притчата за богатия и Лазара, който седѣше при портата на богатия, който ялъ и пилъ. Умира Лазаръ и отива въ небето, умира богатиятъ и отива въ ада. Единиятъ ималъ своя рай на земята и своето мѫчение въ другия свѣтъ, а другиятъ ималъ своя адъ на земята, а своя рай на небето. Питамъ, това правило ли е и има ли изключение? Ако вие влѣзете като богатия въ другия свѣтъ, какво може да бѫде положението ви? Не че всички богати ще отидатъ въ пъкъла. Лазаръ билъ въ лоното на Авраама. Авраамъ е билъ единъ богатъ човѣкъ. Той се отличавалъ съ едно качество: беззаветно служене на Бога. Цѣлиятъ му животъ, на тоя богатъ човѣкъ, бѣше изключително посветенъ да служи на Бога, на туй първоначално Сѫщество. Казва: „Господи, всичко, което имамъ, е на Твое разположение. Ти можешъ да разполагашъ съ него.” Виждаме, че този бедниятъ, който се намира въ лоното на Авраама, бѣше приетъ отъ него. Сега, заключението какво е? Едно нѣщо виждаме, че единъ сиромахъ и единъ богатъ сѫ въ небето, а въ ада виждаме само единъ богатъ човѣкъ. Небето и адътъ се отличаватъ по едно качество: че адътъ е пъленъ само съ богати хора, сиромаси нѣма тамъ. Ученитѣ сѫ все, богати. Въ небето има и богати, и сиромаси, заедно сѫ, но въ любовь живѣятъ. Лазаръ живѣлъ и отишълъ при Авраама, който казва: „Синко, този нашъ събратъ, богатиятъ, много зло е сторилъ, но азъ сега искамъ да залича всичкитѣ му грѣхове.” Лазаръ бѣше забравилъ земнитѣ унижения, затова бѣше въ лоното на Авраама да заглади лошото преживяване. А на богатия, когато той му каза „Отче Аврааме” казва: „Този, който не е изпълнилъ нашитѣ традиции на земята, гърлото му застава.” Но той билъ реформаторъ, този богатиятъ, и искалъ да изпрати Лазара на Земята при своитѣ близки, да имъ каже какъ трѣбва да живѣятъ. Той имъ желаеше доброто. Лазаръ му казва: „Тѣ иматъ Мойсѣя, и да възкръсне нѣкой, пакъ нѣма да му вѣрватъ.” Или казано другояче: не можешъ да убедишъ въ каквато и да е истина единъ човѣкъ, който нѣма любовь въ себе си. Може да му снемешъ звѣзди отъ небето - този човѣкъ. Ще остане съ своитѣ възгледи. Работа, започната безъ любовь, всѣкога ще бѫде безуспѣшна. Или, не се заемай да убѣждавашъ човѣка въ нѣщо, ако нѣма любовь. А всѣки другъ човѣкъ, който има любовь, той може да бѫде вѣрующъ, ти не можешъ да внесешъ каквато и да е нова идея въ него. Любовьта е единствената сила, която отхранва добритѣ мисли, добритѣ чувства и добритѣ постѫпки. Тя ги отхранва. Тя е, която дава подтикъ на човѣшкия умъ, дава подтикъ на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля. Тя е, която обновява човѣшкото тѣло. Че ние не трѣбва да останемъ такива, каквито сме сега! Имашъ една мисъль, която тѣ безпокои, имашъ чувство, което тѣ безпокои, имашъ една постѫпка, която тѣ безпокои. Какво трѣбва да правишъ? Ти ще отидешъ при ученицитѣ Христови, може да ти помогнатъ. Учительтъ го нѣма, Той е горе въ планината, има своя работа. Той като дойде, ще започнешъ да разговаряшъ съ него. Бащата казва за своето дете, въ което сѫ влѣзли зли духове и го разпъватъ отвѫтрѣ, че въ огъня се хвърля, въ водата, оплаква се бащата на Учителя – Христосъ. Той казва: „Доведете ми го!” И запрети Христосъ на този духъ да мѫчи детето. Вие сте ученици - тогава идете при Учителя, намѣрете Учителя, заведете вашето дете - вашата мисъль, заведете я тамъ и дръжте вашето чувство, вашата постѫпка тамъ! Ние оставаме съ незавършени процеси и ходимъ, търсимъ, и най-после казваме: „Нѣма го тукъ.” Носимъ своето Божествено дете, носимъ своята Божествена мисъль, носимъ своето Божествено желание, носимъ своята Божествена постѫпка - въпросътъ не се разрешава. Тогава оставаме съ една фикция за бѫдещето, че въ едно друго сѫществувание ще се преродимъ и мислимъ, че тогава ще се уредятъ нѣщата ни. Това правятъ хора съ много голѣма вѣра. Въ едно отношение азъ ви похвалявамъ: много голѣма вѣра имате за бѫдещето. Но сте безвѣрници въ настоящето, вѣрвате всички въ бѫдещето. Безвѣрницитѣ вѣрватъ въ това, което може да стане въ настоящето, а вѣрващитѣ - въ това, което може да стане въ бѫдеще. Ако всичко, което ние сега имаме, съдържа въ себе си онова, което ние желаемъ, повече не можемъ да търсимъ. Всѣки единъ отъ васъ доволенъ ли е отъ своя животъ, както е сега? Не е доволенъ. Младиятъ не е доволенъ, иска да расте; стариятъ не е доволенъ, както е живѣлъ, иска да умре. Момата не е доволна отъ баща си; майка й я обича, баща й я обича, братъ й я обича, тя не е доволна, ходи и пъшка. Търси нѣщо, гледа презъ прозореца, очаква пощаджията, нѣщо очаква отвънъ, очаква отъ нѣкѫде отъ земята. Адвокатътъ очаква да дойде нѣкой, лекарьтъ очаква да дойде нѣкой боленъ, стражарьтъ очаква да хване нѣкого, учениятъ човѣкъ и той очаква, всички ходятъ и търсятъ. Като питашъ нѣкого какво търси, нѣма да ти каже истината, ще тѣ излъже. Онзи проповѣдникъ, и той търси грѣшника да го обърне къмъ Господа. Но следъ като го обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъвъ единъ проповѣдникъ се връща отъ изтокъ въ Парижъ и минава за голѣмо величие, нѣщо като махатма, или адептъ, запознатъ съ всички тайни. Следъ като убедилъ парижкото общество, че притежава мощна сила, той щѣлъ да докаже това, но му липсвало едно нѣщо: ако ималъ скѫпоценности, огърлици съ скѫпоцѣнни камъни, щѣлъ да ги запознае съ всичко онова, което не сѫ видѣли. Тѣ му повѣрвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да имъ покаже, че съ своята мисъль ще може да го спре, но какво било учудването имъ, когато експресътъ не се спрелъ и адептътъ изчезналъ съ скѫпоценноститѣ. Задъ всички благодеяния, които ние правимъ, имаме една скрита мисъль. На този адептъ не му сѫ нуждни скѫпоцѣнни камъни. Трѣбваше ли да турятъ на Христа нѣкаква огърлица, за да изпѫди бѣснуемия? Казва: „Доведете ми го тукъ.” Излиза вънъ, не нарушава Божия свѣтъ, остава това дете да функционира както трѣбва. Сега за да излекуваме нѣкой боленъ, трѣбва да отнесемъ нѣкоя огърлица на лѣкаря. Кой лѣкарь сега лѣкува безъ пари? Кой сѫдия раздава правото безъ пари? Кой синъ, коя дъщеря, правятъ нѣщо безъ пари? Въ умоветѣ на всички, навсѣкѫде седи една идея - да печелятъ пари. То не е за укоръ. Лошото е, че я нѣма любовьта. Защото ако любовьта функционира, срѣдствата, паритѣ ще дойдатъ сами по себе си. Не е създаденъ човѣкъ за пари. Ние не сме противъ богатството. Ние сме противъ онова богатство, което е отрова за човѣшката душа, за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, за човѣшката воля, за човѣшкия организъмъ. Ако ние схванемъ, че богатството въ свѣта, това сѫ добродетелитѣ, знанието, положителнитѣ качества -това е другъ въпросъ. Най-първо ние трѣбва да се заемемъ да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна любовь, тогава богатството ще бѫде като единъ резултатъ на земята, ще бѫде на наше разположение. Ако всички хора имаха тази любовь, каквато Христосъ показа, тогава какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ! Туй, което единъ човѣкъ не може да направи, цѣлото човѣчество ще го направи. Ако всичкитѣ хора решатъ да иматъ едно сърдце, една воля, всички тия сегашни мѫчнотии, които сега сѫществуватъ, ще се премахнатъ. Да ви кажа сега, какво трѣбва да се прави. Всички ние трѣбва да се свържемъ съ Първата Причина въ свѣта, да се свържемъ съ първоначалния източникъ на нѣщата, и въ всѣки единъ моментъ да бѫдемъ готови да пожертвуваме всичко за Него. Туй е личното, индивидуалното, което човѣкъ може да направи въ себе си. Никакъвъ законъ не трѣбва да го заставя, защото съ законъ всички вършатъ. Кой не отива съ законъ на бойното поле да се бие? Всѣки отива да се бие за отечеството. Но това е по принуждение. Адвокатътъ защищава нѣкакво право по принуждение; лекарьтъ лѣкува по принуждение; проповѣдницитѣ проповѣдватъ по принуждение. И вие ме слушате по принуждение, не по добра воля. Азъ ви наричамъ всички затворници, вие се наричате свободни. Азъ мога единъ день да ви изведа навънъ отъ затвора. Наричамъ хора свободни само тѣзи, които сѫ се освободили отъ всички видове престѫпления: умствени, духовни и физически. Споредъ менъ, всѣки единъ човѣкъ, който се секне на улицата е престѫпникъ; споредъ менъ, всѣки единъ човѣкъ, който плюе кѫдето му падне, е престѫпникъ; всѣки, който се криви като ходи или който мига непрекѫснато, е престѫпникъ; всѣки, който киха, безъ да си сложи кърпа на устата, е престѫпникъ. Това сѫ дефиниции, васъ не ви засѣгатъ. Онова, което казвамъ, то нѣма да ви засѣгне. Азъ съмъ взелъ въ съображение да причиня по възможность най-малката врѣда, когато говоря така. Нѣкой пѫть виждамъ, че ще причиня врѣда, но азъ гледамъ да причиня най-малката врѣда; ако причиня, то поне да бѫде най-малката. Когато барабанчикътъ бие тѫпана, ползата каква е? Като се бие тѫпана, поне всичкиятъ прахъ отскача, никакъвъ прахъ не остава. Това е необходимо, защото този прахъ може да запуши вашитѣ пори, може да запуши вашитѣ очи, може да запуши вашия носъ. Защо кихате? За да отскочи прахътъ. Плюете, за да се махне прахътъ. Навсѣкѫде прахъ, отъ прахъ ние страдаме. А прахътъ се образува отъ смъртьта. Природата, понеже прахътъ се вдига нагоре, турила всичкитѣ тия прашинки да работятъ - за дъжда, за дъждовнитѣ капки, за да ги обновятъ по нѣкакъвъ начинъ. Всичката тази мъртва материя трѣбва да се обнови, да оживѣе. Представете си единъ свѣтъ, въ който нѣма никакъвъ прахъ, да е абсолютно чистъ. Вземете нашата София; София минава за единъ чистъ планински градъ, а има толкова димъ, мръсотия, толкова каль! Питатъ ме нѣкой пѫть, защо ние софиянци не живѣемъ добре. Какъ може да се живѣе добре въ такава една атмосфера? Ние се нуждаемъ отъ носитель на въздуха безъ никакъвъ прахъ. Абсолютно чистъ въздухъ безъ никакъвъ прахъ. Трѣбва ни една свѣтлина, която да е преминала презъ този въздухъ, чиста храна, чиста свѣтлина, неопетнена свѣтлина, която като влѣзе въ очитѣ ни, да ги нахрани. Ние приемаме храната презъ устата, въздуха - презъ дробоветѣ, свѣтлината -презъ очитѣ. Азъ взимамъ живота не като еднократенъ процесъ, взимамъ всичкитѣ състояния на човѣка отъ сутринь до вечерь. Човѣкъ и като спи, не е добъръ. Вечерно време какви ли не работи прави. Нѣкой пѫть вечерно време на сънь вършитѣ работи, които не сѫ простени. Денемъ сте като светия. Възможно е вечерно време да правите хубави работи, денемъ да сте единъ престѫпникъ, а вечерно време на сънь да вършитѣ свѣтийски работа. И то се зачита, но въ будния животъ не е. Онова, което искамъ да запомните е следното: въ природата, или въ сърдцето на Бога има едно желание да ни освободи отъ всички нещастия. Въ сърдцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне отъ насъ страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има единъ начинъ, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава свѣтътъ по този начинъ нѣма да сѫществува. Туй, което е сега, този редъ на нѣщата, той би трѣбвало да престане. Този свѣтъ както сега сѫществува; има едно преимущество, то е следното: този свѣтъ е направенъ само за да се опознаемъ. Той е като едно рандеву - да се срѣщнемъ, да си кажемъ „добъръ день”. Богати и сиромаси се запознаватъ. Възлюбени и възлюбили само се запознаватъ, какви ли имена не си турятъ. Бащата и майката се запознаватъ, адвокати, лѣкари, сѫдии се запознаватъ. Болнитѣ отиватъ при лѣкаритѣ да се запознаятъ. Другояче насила ще ги закаратъ да се запознаятъ. Болниятъ обикновено носи нѣкой подаръкъ на лѣкаря, нѣкой пѫть пуйка, нѣкой пѫть една тенекия сирене дава това-онова. На този свѣтъ сме дошли да се запознаемъ. Следъ като се запознаемъ, ще дойдемъ до единъ свѣтъ, дето нѣма да има вече запознаване и срѣщи. Онази, младата мома... Ще ме извинятъ младитѣ моми, нѣкой пѫть съмъ принуденъ да ги взема за примѣръ, и колкото пѫти ги взема за показъ, все трѣбва да платя нѣщо; не е хубаво тъй да си служишъ съ паритѣ, но съ младитѣ ще изясня една идея. - Младата мома следъ като се ожени ходи ли да търси рандеву, да се срѣща и да се запознава съ нѣкого? Ако рече да се запознава, това може да бѫде нѣкой чуждъ момъкъ. А всѣко ново запознанство мѫжътъ й го счита за престѫпление. Значи своето запознанство той го счита за добродетель; а щомъ тя се запознае съ втори, той го счита за голѣмо престѫпление. Неговото запознанство съ момата бѣше по любовь. И съ втория е пакъ съ любовь. Какво престѫпление има въ това? Нѣма никакво престѫпление. Престѫплението е вѫтрѣ въ неговото понятие: какъ тъй съ чуждъ мѫжъ да се запознава. Любовьта ще тѣ направи свой. Този, съ когото се запознавашъ, той ще тѣ направи свой. Тогава ще кажете: това сѫ много свободни разсѫждения, свѣтътъ ще се развали. Ще ме извините. Че ако досега свѣтътъ не се е развратилъ, моитѣ думи ли ще го развалятъ? Ако всички вие сте светии, азъ прося извинение отъ васъ, че ви проповѣдвамъ една истина. Азъ ще си взема думитѣ назадъ. Ние седимъ предъ онова Лице, предъ онази велика Истина. Образътъ на всѣки човѣкъ въ нашето сърдце трѣбва да бѫде свещенъ. Азъ мога да се не изказвамъ. Себе си сѫдя, ако не изповѣдвамъ Истината. Като срѣщна едного съмъ любезенъ, срѣщна другъ, не съмъ така любезенъ. Не, не, така не се разсѫждава. Всички сѫ хора, които сѫ излезли отъ Бога, и къмъ всички ще се отнасяме еднакво добре. Азъ може да не уважавамъ тѣхнитѣ лоши постѫпки, но ще кажа: Много си обиченъ, но не можешъ да говоришъ хубаво. Много добъръ човѣкъ си, но плюешъ. Много си добъръ, но обичашъ много да се секнешъ. Даже, знаете ли, единъ день се натъкнахъ на една много голѣма мѫчнотия и оттамъ насетне взехъ да се коригирамъ и да гледамъ да съмъ много внимателенъ. Изпращахъ единъ гостенинъ навънъ отъ кѫщата и следъ като съмъ го нагостилъ хубаво, безъ да искамъ плюнахъ, когато го изпращахъ. Той го чу и си каза: „Вижъ, плюе подире ми. Такова почитание да ми дава.” Представете си, добре ви нагостятъ нѣкѫде и като ви изпратятъ десеть крачки следъ васъ плюятъ. Казвамъ на себе си: „Слушай, така не трѣбва да плюешъ никога! Следъ никого! Ти трѣбва да имашъ единъ плювалникъ и да плюешъ въ него. Като плюешъ въ кѫщи, никой да не тѣ слуша.” Не плюй, не се секни! Престѫпление е да плюешъ, отгоре ни опредѣлятъ глоба. Учете се отъ моя опитъ. Не плюйте, не се секнете, но идете да се скриете, никой да не ви вижда, когато правитѣ тѣзи нѣща. Не е хубаво. Плюене азъ разбирамъ въ широкъ смисълъ. Въ своята мисъль, въ своитѣ чувства, въ своитѣ постѫпки ние трѣбва да дойдемъ до онова положение да се считаме Синове Божи. Сега Господъ е навсѣкѫде. Най-първо всѣки човѣкъ това, реалното да го види. Има едно вѣрую въ свѣта. Азъ ви говоря сега за положителното. Христосъ казва: „Ако азъ кажа, че не Го познавамъ...” Ние казваме, че въ себе си като едно отражение познаваме Бога. Като едно отражение Го виждаме навсѣкѫде въ себе си. Не че реалностьта е въ мене. Следъ като се разруши моето тѣло, де може да бѫде реалностьта? Има едно нѣщо, въ което реалностьта се отразява, и азъ го виждамъ. Туй, което сега имаме, то ще си иде на своето мѣсто. Ние ще останемъ съ тази реалность, съ която сега живѣемъ. Ще забележите, че у васъ има едно реално състояние. При това реално състояние и да сте богатъ, и да сте беденъ и боленъ, то остава неизмѣнно. У нѣкои туй състояние е такова, че тѣ губятъ съзнанието си и то нѣкой пѫть се помрачава. Ние казваме: реално е туй, което не умира; туй, реалното, което живѣе, въ което злото не може да влѣзе вѫтрѣ като единъ елементъ, което може да е само добро. Христосъ казва: „Доведете ми го.” Пазѣте вашитѣ мисли! Вие сте сега въ единъ периодъ на едно развитие, когато свѣтътъ трѣбва да се пречисти. Толкова пертурбации сега ставатъ! Въ свѣта може да стане нѣкакво преобразование, и ще стане. Но докато дойде преобразованието, вие ще имате страдание. Какъ ще се справите съ вашитѣ страдания? Да кажемъ, че имате богати приятели, добри приятели. Изпаднали сте въ гората сами, тамъ вашитѣ приятели ги нѣма, а студътъ е минусъ 35°. Питамъ: какво ще правите тогава ? Обърнете се къмъ Господа и кажете: „Господи, спаси ме!” Нѣма да мине единъ часъ и всичко това ще се измѣни, ще духне единъ топълъ юженъ вѣтъръ и цѣлиятъ ходъ на природата ще се измѣни. Затова наричатъ въздуха, че е дихание на Бога. Той не е нѣщо физическо, той е навсѣкѫде. Ще проектирате своята мисъль къмъ Бога, независимо като единъ ученъ човѣкъ ли, като единъ пророкъ ли, като единъ светия ли ще се отнесете къмъ Бога. Нѣма да мислите какво е Той. Нѣма да мислите дали Го нѣма. Ще се отнесете къмъ Неговата добра Воля безъ никакво съмнение. Нѣма да разсѫждавате. Всичко може да бѫде, ако се отнесете къмъ Господа като къмъ свой баща. Ще кажете: „Туй, което искамъ, ще бѫде!” Въ Бога има една черта, съ която се отличава отъ всички: Той обича да задоволява и най-малкитѣ желания на най-малкитѣ, дребни сѫщества. Нѣма желание, колкото и да е малко, което нѣкое сѫщество и най-микроскопичното да е, да има, и да не е задоволено отъ Бога. Въ него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господъ. А ние въ сегашното си понятие за Бога мислимъ, че предъ Него трѣбва да се явятъ светии, да се молятъ, да Го убѣждаватъ, че тогава да изпълни нѣщо. Той е образецъ на милость. Отъ Него ще се учите какъ да бѫдете милостиви. Светиитѣ отъ Него се научиха какъ да бѫдатъ милостиви. Тѣ казватъ: „Господи, направи съ него тъй, както съ насъ, постѫпи съ него тъй, както съ насъ.” Тѣ не казватъ: „Постѫпи както той постѫпва”, но казватъ: „Господи, постѫпи така, както съ насъ постѫпвашъ.” Тѣхната молитва е много кратка. Тѣ не се молятъ дълго. Ние какъ ще постѫпимъ? Това е сега наше вѫтрѣшно разбиране. Оставямъ една мисъль: „Доведете ми го”. Сега азъ правя единъ другъ преводъ. Доведете ми ги и двамата тука - и богатия, и сиромаха, и добрия, и престѫпника, и онзи, който има да дава, и онзи, който има да взима. Сѫдията казва: „Доведете ми ги”. После казва сѫдията въ сѫдилището: „Вие готови ли сте да се примиритѣ?” Двамата трѣбва да се примирятъ. Не мислете, че вие можете така лесно да отхвърлите вашия лошъ животъ. Лошиятъ животъ е животъ на миналото, но той има въ себе си една задна мисъль. Вие съ вашия лошъ животъ не може изведнъжъ да се справите, не може да съедините вашия лошъ животъ съ вашия добъръ животъ а тогава, когато вашиятъ добъръ животъ пусне корени въ лошия животъ, вие ще почнете да изваждате соковетѣ. Защото злото въ свѣта се е родило отъ неприложение на доброто. Всѣко добро, което не се е приложило, е станало зло. Абсолютното добро въ свѣта е превърнало всички ония елементи на зло, защото доброто не се е приложило. Следователно доброто ще превърне злото и свѣтътъ ще се промѣни. Казва Писанието: Богъ единъ день ще превърне всичкото зло въ добро, и противоречията ще се премахнатъ. Тия противоречия, които сега сѫществуватъ въ нашия организъмъ, въ мислитѣ, въ сърдцето. Ние сега можемъ да направимъ цель единъ превратъ въ себе си. Че не е ли тъй? Макаръ и да си беденъ, да ходишъ свободенъ като князъ, да имашъ достойнство и да не мислишъ, че си беденъ, хилавъ, мраченъ, но да ходишъ разположенъ, да знаешъ, че си гражданинъ на една велика вселена, гражданинъ на разуменъ свѣтъ; да не гледашъ съ презрѣние на хората, но съ любовь да гледашъ всички. И въ най-голѣмата сиромашия да си разположенъ, а не наведенъ, но изправенъ. И като тѣ питатъ защо ходишъ изправенъ, какъвъ отговоръ ще дадешъ? Натоваренитѣ хора ходятъ прегърбени, свободнитѣ ходятъ изправени. Понеже азъ съмъ свободенъ човѣкъ, нѣмамъ никакъвъ товаръ на гърба си, ходя изправенъ. Турете ми единъ товаръ, и азъ ще ходя прегърбенъ. Нѣкоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съмъ обременена. - Казвамъ: Хвърли товара си! - Какъ? Не зная. Знаешъ да го туришъ, не знаешъ да го снемешъ. - Много голѣми страдания имамъ. - Дай ми ги, продай ми ги. - Не мога. - Защо? - Нѣмамъ крѣпостенъ актъ, не мога да ги продамъ. - Азъ се чудя нѣкой пѫть какъ да помогна на хората. Искамъ да имъ купя нещастията, не могатъ да ми ги продадатъ. Считатъ ги нещастия, а нѣматъ крѣпостенъ актъ, не може да ги продадатъ, законътъ не позволява. Казвамъ: кои сѫ границитѣ на твоитѣ страдания? Иванъ, Драганъ, Стоянъ? - Зная, че има нѣкои съседи, не зная кои сѫ - Че тогава има едно преимущество - ти си свободенъ. Представи си, че азъ ти дамъ единъ декаръ. Преимуществото е много голѣмо. Малкото е благословение, голѣмото е тежесть въ свѣта. Въ свѣта малки можемъ да бѫдемъ, но всички въ свѣта голѣми не можемъ да бѫдемъ. Помнете едно нѣщо. Въ свѣта абсолютната истина седи въ това: има само едно велико число, а всички други сѫ части на това число. Не може да имаме две единици равни една на друга. Това не сѫществува. Въ свѣта сѫществува само една единица, която е абсолютна, всички други числа сѫ части отъ единицата. Всички малки можемъ да бѫдемъ и да се стремимъ къмъ голѣмото, но всички голѣми не можемъ да бѫдемъ. Защото, щомъ ти станешъ голѣмъ, съ тебе всичко се е свършило. Ти ще измѣнишъ всичкитѣ си възгледи, ще забравишъ всичко отъ този животъ. Мислите ли, че ако достигнете единъ день състоянието на Бога ще помните всичко това? Всичко това ще излезе отъ живота. Да оставите всички онѣзи тежнения на богатия. Хората, докато сѫ сиромаси, казватъ: „Само да забогатѣемъ! Това ще направимъ, онова ще направимъ, църкви ще направимъ.” ...Като забогатѣятъ, нищо не правятъ. И действително, сиромаситѣ хора сѫ много щедри, всичко даватъ. Единъ свѣтски човѣкъ, като гледалъ нашитѣ братя на Изгрева, казва: „Жаль ми е за тѣзи хора като ги гледамъ какъ сѫ се сгушили, треперятъ, ако имъ дамъ по 20 хиляди лева на всѣки, дали ще се оправи работата?” Единъ свѣтски човѣкъ е той. Казвамъ: „Много хубави, отлични мисли имашъ, но двата милиона едва ли ще оправятъ работитѣ. Ако ги натоваришъ, ще си измѣнятъ възгледитѣ. Ако не ги измѣнятъ, отлично ще бѫде.” Моитѣ възгледи сѫ други. Не обичамъ да виждамъ натоварени хора. Студътъ въ свѣта сѫществува при известни условия. Топлината сѫществува въ свѣта при известни условия. Но сѫществува една особена топлина, която азъ наричамъ абсолютна топлина въ свѣта, Тя носи животъ въ себе си. Щомъ престѫпишъ единъ Божии законъ, студътъ се явява като едно последствие. И въ студа, и въ топлината ти умирашъ. Въ абсолютната топлина нѣма туй поляризиране, ти животъ придобивашъ. Необходимо е да изучавашъ тази топлина на живота. Тя се крѫщава по нѣмане на други думи съ името Любовь. Но любовьта ще я освободите отъ всички еротични понятия. „Еросъ” азъ наричамъ понятието, съ което вие искате да увеличите вашата любовь, да я направите грандиозна. Любовьта е изразъ, който може да даде нашата душа, най-благородния изразъ на душата. Ако ти дадешъ този изразъ, ти си човѣкъ, ти си майка, ти си баща, сѫдия, учитель - ти си човѣкъ на мѣсто. Не можешъ ли да изразишъ тази любовь, ти си само едно растение, една муха, една мравя, едно увехнало цвѣте, една изсъхнала трѣва - това можешъ да бѫдешъ. Въ края на краищата имаме два резултата: когато азъ виждамъ сухата трѣва, въ моя умъ имамъ съвсемъ друга идея, когато гледамъ звѣздитѣ, друга идея имамъ. Когато видя единъ лошъ човѣкъ, азъ не гледамъ на него така, както вие гледате, азъ зная причинитѣ защо този човѣкъ е лошъ. Отъ неразбиране е лошъ. Трѣбва да стане цѣло едно социално преобразувание, едно морално обновяване отъ хиляди години, но какъ? Трѣбва да намѣримъ онзи начинъ, онзи пѫть, по който може човѣкъ да се преобрази, да се освободи. Не че сега може да се постигне. Постига се цельта, но ние всѣкога оставаме разочаровани, следъ като постигнемъ нашата цель. Нѣкой пѫть, като проповѣдвамъ, следъ като съмъ говорилъ часъ и половина, аргументиралъ съмъ се, оказва се, че нѣкоя права мисъль е разхвърляна; причината е, че далечнитѣ работи не може да се направятъ ясни на хората, а само близкитѣ сѫ такива... Правъ е човѣкътъ, тамъ дето е, го нѣма. Той ми казва: Ти си пропусналъ нѣщо. Че съмъ пропусналъ, пропусналъ съмъ. Азъ го сравнявамъ. Тази връзка не мога да я направя, трѣбва да направя единъ мостъ. Ти си връхъ, а до другия човѣкъ, който сѫщо е връхъ, азъ трѣбва да направя мостъ. Най-после се питамъ, тъй по вашему: „Ти като говори на тѣзи хора, какво направи сега, тѣ разбраха ли тѣ?” Но веднага идва второто положение: „Когато и да е, ще тѣ разбератъ.” Ама какво ще мислятъ за тебе? Може да мислятъ каквото искатъ, азъ зная какво ще мислятъ. Когато и да е, тѣ ще почнатъ да мислятъ право. Безъ противоречия не може. Тия противоречия произтичатъ отъ самитѣ тѣхъ. Нѣкой пѫть виждамъ, нѣкой е недоволенъ, слушамъ го да ми казва: - Кажи, кажи! - Казвамъ: - Не мога да кажа. - Какво ми разправяшъ това, азъ съмъ боленъ човѣкъ, утре умирамъ, какво ме интересува! - Обърни се къмъ Бога. - Попщина азъ не искамъ. - Че ти си тръгналъ по попщината, тамъ е твоето заблуждение. Че и сега по попщината вървишъ. За менъ, всѣки единъ неразбранъ животъ е попщина. Всѣки единъ човѣкъ, който е туренъ въ граници, туй е попщина. Попътъ мисли, че неговитѣ мисли сѫ прави. Правъ е донѣкѫде. Моитѣ мисли азъ всѣкога ги сравнявамъ съ една реалность вънъ отъ свѣта. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Нѣкой пѫть отида при нѣкоя голѣма планина. Казвамъ си: „Ти казвашъ, че като се молишъ, можешъ да направишъ много. Вдигни тази планина”. Планината седи. Казва: „Ти си сега по-уменъ отъ мене. Въ мене сѫ складирани все такива учени като тебе. Виждашъ ли това малко кристализирано камъче? То бѣше едно време единъ философъ, който мислѣше, че може да оправи свѣта. Сега е туренъ като единъ чиновникъ.” Казвамъ: „Азъ не искамъ да бѫда като тѣзи философи!” „Всички философи сѫ у менъ, уча ги сега.” Тогава азъ седна и уча философията на тѣзи камъни. Сега се разговаряме. Този философъ казва: „Пази се отъ моитѣ погрѣшки, да не се намѣришъ въ моето положение.” „Какви бѣха твоитѣ погрѣшки?” „Имахъ мнение за себе си, че съмъ нѣщо велико, че всичко мога да направя. Краенъ егоистъ бѣхъ, който петь пари не даваше за страданията на хората. После изопачихъ истината, никога не съмъ казалъ нѣщо много умно. Пази се отъ това нѣщо.” Казвамъ: „Крайно ти благодаря. Ще запиша това въ моята книжка”. Казва: „Пази се отъ това, което не можешъ да направишъ. Прави това, което можешъ да направишъ, а не прави това, което не можешъ да направишъ.” Това, което азъ не мога да направя, то е друго. Но има нѣщо, което не влиза въ моето владичество. Та искамъ и вие нѣкой пѫть да отидете при канарата и да попитате какво можете да направите. Сега, нѣкой пѫть вие искате да се ожените за нѣкоя княжеска дъщеря или за царски синъ. Нѣкоя сестра това би го считала за голѣмо нещастие. Нѣкои искатъ да бѫдатъ много богати. Идете при планината да попитате, защо не сте могли да се ожените за царския синъ. Тамъ ще намѣрите вашия възлюбенъ, той ще ви каже защо. Въ тази, великата Книга на Живота ние ще намѣримъ разрѣшението на въпроситѣ, които ни вълнуватъ. Искрени трѣбва да бѫдемъ. А нѣкой пѫть може да минаваме по отношение на много хора, че седимъ много високо. Въ сравнение съ Божественото колко нѣща имаме за постигане! Тогава трѣбва да се освободимъ отъ това самомнение. Единъ отъ съвременнитѣ царе обичалъ неговитѣ придворни да го хвалятъ: „Като тебе царь нѣма. Всички се кланятъ предъ тебе. Природата, вѣтърътъ, всичко ти се подчинява.” Тогава той поискалъ да занесатъ стола му на морския брѣгъ, дето ставалъ голѣмъ приливъ. Придворнитѣ казватъ; „Ваше величество, да се върнемъ назадъ.” „Че какъ така?” „Ваше величество, да се върнемъ назадъ, приливътъ иде!” „Не се връщамъ!” Но като дойде до тебе, ще признаешъ, че този приливъ иде. Ти трѣбва да бѫдешъ далече отъ него. Туй, което не можешъ да направишъ, ще съзнаешъ, че не можешъ да го направишъ. Туй, което можешъ да направишъ, то ще тѣ ползува. Отъ това, което не можешъ да направишъ, не се обезсърдчавай. Това, което можешъ да направишъ, не увеличава вѣрата. По-добре малкиятъ придатъкъ, който увеличава вѣрата, отколкото голѣмото разочарование на съзнанието. Търсете малкитѣ придобивки, които увеличаватъ човѣшкия умъ. Търсете малкитѣ придобивки, които увеличаватъ човѣшкото сърдце. Търсете малкитѣ придобивки, които увеличаватъ човѣшката воля. Туй, малкото, то е Любовьта. Вие докато не изучите великия законъ на Любовьта, да сте доволни отъ това положение, въ което се намирате, по-добро положение нѣма да намѣрите. Въ тази неволя вие ще опитате Бога, който е скритъ вѫтрѣ. Туй, което искате да научите, въ туй състояние ще го научите. Нѣкой пѫть може да минете презъ нѣкоя голѣма криза, толкова голѣма, че ще се пръснете сякашъ. Въ това ще научите великата истина. Всѣки може да изпадне въ семейна криза, сѫщо въ обществено отношение, или въ личния животъ може да е кризата, законътъ е единъ и сѫщъ. Въ този моментъ именно великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуешъ този гласъ на Битието, ти ще станешъ едно съ всички добри хора, ти ще станешъ едно съ всички разумни хора презъ всичкитѣ вѣкове, не само съ сегашнитѣ, но презъ всичкитѣ вѣкове. Тѣ живѣятъ навсѣкѫде. Ти ще се слѣешъ съ тѣхъ, ще чуешъ тѣхния гласъ. Благословенъ е онзи, който върви по Пѫтя на Любовьта. Благословенъ е онзи, който изпълнява Любовьта и който всичко може. 17 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 24 януари [[1932]] г., отъ 10 ч.съ. София, Изгрѣвъ.
  12. Ани

    1932_01_17 Освободени

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Освободени Ще прочета часть отъ първата глава на Евангелието отъ Лука, отъ 67-ми стихъ. Ще взема само нѣколко думи отъ 71-ви стихъ: „Освободени отъ рѫката на враговетѣ наши.” Животътъ има една драматична страна. Тази драматична страна не се разбира и по нѣкой пѫть се превръща въ трагедия. Ако младата булка, която носи своитѣ бѣли дрехи, не внимава на онази горяща свещъ, съ прекрасния воалъ, съ който е обвита, сватбата може да се обърне на едно нещастие. Ако онзи, който се храни, не обръща внимание на храната, която яде, може една отъ хапкитѣ да се превърне въ нещастие. Онзи юнакъ, който е тръгналъ по пѫтя, ако не обръща внимание, една отъ стѫпкитѣ му може да се превърне въ негово нещастие. Или онзи воененъ, който носи своето орѫжие, и то може да се обърне за негово нещастие. Онзи, който пише писмо, ако не внимава, една отъ думитѣ може да произведе цѣло нещастие. Ако онзи, който носи жито на воденица, не внимава, може да стане нещастие, ако отъ нѣкоя малка дупка се изсипе житото. Сега съвременната наука трѣбва да се занимава съ тия посторонни въпроси. Ние не сме призвани да уреждаме живота, споредъ тѣзи опасности, които може да се превърнатъ въ цѣли трагедии. Ние трѣбва да ги предвидимъ и да ги отстранимъ. Булката може да се вѣнчае и безъ свещи, но обичаятъ е, нѣколко свещи да има. Пъкъ колко булки сѫ се изгаряли съ тѣзи свещи! Може яденето нѣкой пѫть да се свърши много добре, човѣкъ не трѣбва да бръщолѣви, но той като яде - става, говори и погледнешъ - свърши работа; смѣхътъ при яденето се превърне въ една трагедия, случи се нѣкое нещастие. Казватъ: „Много свещи има да му горятъ.” Безъ свещи може, и безъ смѣхъ може, и безъ закачки може. Сериозни въ работата! Като се наядешъ, тогава се смѣй, говори; булката, докато се вѣнчава, никаква свещъ не й трѣбва; като се вѣнчае, вечерно време, да запали една свещъ, да чете. Тя като се вѣнчава, много свещи горятъ наоколо, а като се вѣнчае, изгасва всичкитѣ свещи. Безъ свещи да се вѣнчае. Разбира се, това сѫ символи, алегории; тѣ не се отнасятъ до васъ, понеже ние говоримъ за миналото, не говоримъ за настоящето. Настоящето ще бѫде, когато Любовьта дойде въ свѣта и всички хора се разбиратъ. Какъ ще се разбиратъ? Какво разбирателство може да има човѣкъ съ единъ врагъ? Разбирателство ще имашъ, и пранги,[1] и букаи[2] на краката, гривна и белегчета на рѫцетѣ си, вѫже на врата си, може и нѣкоя дупка по тѣлото. Това е оправия, изходенъ пѫть нѣма. Какъ може да се справи една овца съ своя врагъ? Вие ще приведете стиха: „Любѣте враговетѣ ваши”. Тогава приложете туй Христово учение на овцетѣ и вълцитѣ. Има лесни задачи въ свѣта, които малкитѣ деца разрешаватъ, но я се опитайте вие да разрѣшите квадратурата на крѫга. Защо досега не е разрѣшена? Понеже крѫгътъ е една незавършена форма. Всички незавършени форми не могатъ да се разрешатъ. Следователно ти не можешъ да разрешишъ единъ процесъ, докато той не се завърши. Какво заключение може да извади единъ сѫдия, когато процесътъ не е завършенъ, наполовина е разгледанъ? Трѣбва да се разгледа цѣлия процесъ, за да може да се произнесе сѫдията. Квадратътъ е завършена форма. Следователно, ако вие искате да изчислите, точно на какво се равнява единъ крѫгъ, не ще можете, понеже все ще намѣрите едно малко отвърстие, единъ малъкъ остатъкъ. Туй, което не се разрешава, е единъ новъ пѫть, който трѣбва да се извърви. Ако вие живѣете въ една форма на крѫгъ, трѣбва да знаете, че имате дълъгъ пѫть. Ако живѣете въ единъ квадратъ, трѣбва да знаете, че въ четиритѣ кьошета има по единъ врагъ. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живѣятъ въ квадратъ, живѣятъ ли въ миръ? Може да е едно съвпадение, може да е една случайность, но всѣкога казватъ, че кѫща, въ която хора живѣятъ, безъ димъ не можело, безъ врагъ не можело. Та казвамъ: трѣбва да знаете, че на всѣко едно кьоше има по единъ врагъ. Онзи, който изучава квадратурата, той трѣбва да знае мѣстата на тия враговѣ и да вземе предохранителни мѣрки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудишъ своя врагъ, той иска като тебъ да живѣе. Понеже едно сѫщество на крайнитѣ, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непремѣнно ще тѣ изяде, нищо повече. Не знаете ли онзи анекдотъ, дето единъ човѣкъ освободилъ единъ лъвъ; лъвътъ му обѣщалъ, че нѣма да му прави никаква пакость, ще му бѫде признателенъ. Но следъ като го освободилъ, казва: „Обѣщахъ ти да не тѣ изямъ, но какъвъ смисълъ има разрешаването на такава задача? Въ капана щѣхъ да умра, сега като си ме освободилъ, пакъ ще умра, отъ гладъ. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да тѣ изямъ.” Питамъ сега: има ли право човѣкъ да прави добро на единъ лъвъ, който е хванатъ въ капанъ? Едни ще кажатъ, че има право, друга категория хора ще кажатъ, че нѣма. Може да направишъ добро на лъва, може да освободишъ лъва отъ капана, но ще му отрѣжешъ ноктитѣ, ще му извадишъ зѫбитѣ. Ако той се съгласи да му извадишъ зѫбитѣ - всичкитѣ; да му отрѣжешъ ноктитѣ, тогава отвори капана и го пусни. Но питамъ: кой лъвъ ще се съгласи да му отрѣжешъ ноктитѣ и да му извадишъ зѫбитѣ? Това сѫ форми, алегории, които сѫ вѫтрѣ въ живота. Имаме ние нѣщо, което ни мѫчи. Всѣки човѣкъ има безброй враговѣ, съ които трѣбва да се справи. Нещастието въ живота, въ всички негови форми, се дължи на тия враговѣ, които сѫ разумни. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ микроскопични, не имъ обръщашъ внимание, но сѫ крайно хитри и лукави. Вземете враговетѣ на охтиката: много малки сѫ, микроскопични, не можешъ да ги видишъ; когато се заселятъ нѣкѫде, живѣятъ си, изяждатъ дробоветѣ на човѣка на общо основание. Лѣкаритѣ идватъ, какви ли не цѣрове се препорѫчватъ, а тѣ - по малко, по малко ядатъ, и както таралежътъ, като хване нѣкоя змия - изяжда я, така, погледнешъ, и човѣкътъ свършилъ. Той най-първо се смѣеше, но тия враговѣ се умножиха, изпоядоха го. Имашъ нѣкой малъкъ врагъ, хване тѣ за крака, за колѣното. Най-първо, усѣщашъ едно малко бодване, нищо не е, но като се минатъ една-две години, то е свършено; съвършено не можешъ да станешъ отъ кревата. Казвашъ: „Този ставенъ ревматизъмъ мѫчно се лѣкува.” - Врагове дошли вѫтрѣ. Този ставенъ ревматизъмъ ще се пренася, докато дойде въ сърдцето, и тогава, взема въ него всичкото наследство, вземе ти живота, пъкъ тебе пуща на хаджилъкъ. Нѣкой казва, че го пратилъ при Бога. Когато единъ съвремененъ апашъ обере нѣкой богаташъ, той туря паритѣ въ банката, безъ нѣкой да знае. Ако единъ день се окаже, че сѫ откраднати, тогава може да го откриятъ. Онѣзи враговѣ, които обиратъ на общо основание, сѫ толкозъ хитри, че турятъ паритѣ въ Божественитѣ банки, докато не се узнае, че нѣкой е извършилъ престѫпление. Ти можешъ да плачешъ, колкото искашъ. Когато дойде такъвъ нѣканенъ гостъ у тебе, по нѣколко пѫти викашъ, не излиза отъ кѫщи; понеже онзи законъ, за гостоприемството, не позволява да изпѫдишъ госта си, трѣбва да му покажешъ, че не е гостъ. Азъ съмъ виждалъ хора, които страдатъ отъ ревматизъмъ по две-три години, не могатъ да докажатъ, че не сѫ приятели съ ревматизма. Седи той по закона, а споредъ закона - щомъ е гостъ, има право да седи при тебъ мѣсецъ, два, три, година, две, три - ти ще го хранишъ на общо основание. Щомъ се окаже, че е врагъ, изпѫди го веднага навънъ! По нѣкой пѫть, докато докажешъ това, ще минатъ 4 ÷ 5 години, и 10 години по нѣкой пѫть. А лѣкаритѣ, които се явяватъ, тѣ следствие правятъ, да докажатъ, че ревматизмътъ е врагъ, неприятель. Следователно лѣкаритѣ ги викатъ да докажатъ, че болеститѣ сѫ враговѣ, неприятели. Онзи лѣкарь, който може да открие, че известна болесть не е приятель на човѣка, той може да изпѫди болестьта. Туй е въ преносенъ смисълъ казано, защото ние, по нѣкой пѫть, може да разглеждаме болеститѣ като резултатъ. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувалъ единъ ножъ - тя е единъ резултатъ. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има нѣкой пѫть неразумни причини, но въ повечето случаи, разумни сѫ причинитѣ. Да кажемъ, ти се качвашъ на планина, имашъ амбицията да се качишъ на нѣкой високъ връхъ, да вземешъ нѣкое цвѣте, да пишатъ вѣстницитѣ, че другъ туристъ като тебе нѣма. Паднешъ нѣкѫде, счупишъ си крака на тия камъни. Ето резултатътъ на твоята глупава амбиция. Трѣбваше ти този алпийски цвѣтъ, ти доби слава, но си счупи крака. Казвашъ: „По невнимание се плъзнахъ, ако не бѣха тия камъни, ако да бѣше вода, нѣмаше да си счупя крака.” Но се случи, че не бѣше вода. Та, всѣки единъ отъ васъ, при нещастията е като тоя туристъ, който ходи по високитѣ върхове отъ амбиция да откѫсне нѣкое рѣдко цвѣте. Нѣкои отъ васъ сте мореплаватели, направили сте двадесетъ крачки въ морето, но искате да се покажете, да отидете нѣколко километра навѫтрѣ, да кажатъ хората, че сте голѣмъ плувецъ. Тогава ви завари нѣкое нещастие. Нѣкои отъ васъ сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате рѫцетѣ си. Нѣкои сте лозари, отивате да рѣжете лозето, погледнете - отрѣзали сте си пръста. Казвате: „Тия лози да не бѣха”! Не, не, будно съзнание е нужно! Сегашното предназначение на живота ви е: да живѣете въ съгласие съ онѣзи вѫтрешни закони, които сѫ установени. Коя религия е дала досега, ония съвършени закони на държавата, при които, нейнитѣ поданици да сѫ свободни отъ болести? Нито една държава нѣма такива закони. Не, че държавата е виновна. Коя религия е дала закони, при които онѣзи, които вѣрватъ, да не страдатъ? Всички вие вѣрвате въ Бога, но страдате. Разрешавате единъ въпросъ неразрѣшимъ. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатитѣ на страданието, но не причинитѣ. Произходътъ на злото ние не знаемъ, откѫде е дошло и какъ ще се завърши. Знаемъ, че единъ день човѣчеството ще се освободи отъ сегашното свое нещастие, но откѫде е дошло злото, кѫде ще иде, това не знаемъ. Има една психологическа проява: вие обичате нѣкого, който и да е отъ васъ, младъ или възрастенъ, но дойдете до една фаза на вашата обичь, дето у васъ се заражда едно чувство на ревность; вие искате този човѣкъ да ви бѫде приятель само на васъ. Ако го видите, че той има приятелство съ други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е измѣнилъ. Питамъ: Откѫде се прѫкна туй чувство? У васъ, най-първо, имаше едно хубаво чувство, следъ туй се яви ревностьта. Откѫде иде тя? Ревностьта е обща въ цѣлото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали сѫщества отъ хората. Произходътъ на ревностьта откѫде е? Фактъ е, тя сѫществува. Какъ трѣбва да се справишъ съ нея? Ако две тѣла се приближаватъ много наблизо и сѫ въ движение, ще има търкане. Щомъ има търкане, какво ще се образува? Ще се образува електричество. Но при търкането има и изтъркване. Разправяше ми единъ познатъ: „Отивамъ на банята и казвамъ на телѣка, хубаво да ме изтрие. Оттамъ насетне рѣшихъ, телекъ да не ме трие! Охлузи ми гърба, нѣколко мѣсеца страдахъ отъ това триене. Изтри ме така, че и кожата ми охлузи.” Желанието у телѣка е хубаво; онзи, който искалъ да го изтриятъ, хубаво мислилъ, но телакътъ не билъ досѣтливъ, търкалъ така, че му изтрива и кожата. Казва му човѣкътъ: „Чакай, недѣй толкозъ да ме триешъ.” „Не, не, казва, азъ ще ти изтрия кирта.” Изтрилъ кирта, но изтрилъ и кожата. Та, по нѣкой пѫть, въ всичкитѣ форми на живота, и въ религиозната форма, има известни теляци. Билъ ли си на нѣкоя религиозна баня, че да ти четатъ молитви, че да видишъ, какво е да ти изтриятъ кожата? Като излезешъ отъ такава религиозна баня, не мислишъ вече да отивашъ втори пѫть. Гледамъ хора, дето бѣгатъ, напускатъ религиознитѣ форми - такива теляци сѫ ги накарали да бѣгатъ; казватъ: „Не ни трѣбватъ такива работи!” Интересно е, когато болниятъ започва да лѣкува боленъ. Азъ разбирамъ, когато здравиятъ лѣкува боленъ, както и да е, но когато боленъ тѣ лѣкува, това е смѣшно. Та сега, въ прочетения стихъ се казва, че въ единъ день Провидението ще освободи хората отъ сегашнитѣ враговѣ. Защото нѣма човѣкъ на земята, който да е щастливъ. Ние имаме много враговѣ - болеститѣ. Най-после, дойде голѣмиятъ врагъ - дойде смъртьта. Следъ това насъ ни утѣшаватъ, че човѣкъ отива въ оня свѣтъ, при Бога. Съгласенъ съмъ, ако отива при Бога, по-хубаво нѣщо отъ това не може да има. Но сега, като започватъ да се съобщаватъ съ невидимия свѣтъ, идатъ редъ писма - положението на умрелитѣ хора не е тъй хубаво, както, ако сѫ при Бога. Не може всички при Бога да сѫ и да сѫ гладни, да сѫ боси, гологлави, искатъ дрехи, искатъ житце, казватъ, че ги забравили домашнитѣ. Щомъ искатъ такива нѣща, не сѫ били при Бога. Идва ми наумъ онзи примѣръ, за единъ английски проповѣдникъ, който проповѣдвалъ, че всички, които умиратъ, отиватъ все при Бога. Единъ американски търговецъ, милионеръ, на когото умрела единствената дъщеря, става и пита проповѣдника, кѫде е сега дъщеря му; нему е много тежко и иска да знае, при Бога ли е тя. Проповѣдникътъ казва, че е при Бога. „Не ми е писала, не ми е съобщила, не се обажда, че е при Бога.” Става другъ ясновидецъ въ църквата и казва: „Твоята дъщеря не е при Бога, но е тукъ.” Започва да я описва: еди каква си, на толкозъ години, лицето й такова. „Ето какво иска отъ тебе.” Започва да разправя за нейнитѣ нужди, какво иска на баща си. Питамъ сега: тази публика, какво ще мисли за проповѣдника и какво ще мисли за онзи ясновидецъ? Единиятъ казва едно, другиятъ казва друго. Онзи, като описва дъщерята, бащата разбира, че това е неговата дъщеря. Той не я вижда въ църквата. Казва: „Какъ може умрелъ човѣкъ да бѫде между насъ?” Ние казваме, че той е при Бога, но не знаемъ кѫде е Богъ. Посочваме горе въ небето. Ако Господъ е горе на небето, както посочваме съ рѫката нѣкѫде, то е едно заблуждение. Споредъ сегашнитѣ научни данни, нагоре - значи къмъ слънцето. Ами когато вечерно време земята се обърне, че ние сме надолу, тогава, като сочимъ нагоре, то е не нагоре, то е надолу. Но всичката погрѣшка е, че не знаемъ кѫде е мѣстото на Бога. Затова правимъ погрѣшки. Ние Го търсимъ тамъ, дето не е, и си създаваме своитѣ религиозни идеи. Може да ги създадемъ, имаме право да ги създадемъ, но тъй не може да се освободимъ отъ страданията. Всичкитѣ страдания произхождатъ отъ тамъ, че ние не знаемъ мѣстото на Бога. Поне опитната наука показва това. Ако човѣкъ не излиза и не се грѣе на слънцето, ако той не възприема достатъчно количество свѣтлина и топлина отъ слънцето, неговата работа е свършена. Въздухътъ, който ние дишаме, е носитель на слънчевата енергия. Въздухътъ е единъ акумулаторъ на складирана слънчева свѣтлина и топлина. А пъкъ самата свѣтлина и топлина, това сѫ акумулатори на складирана животворна енергия. Най-първо трѣбва да възприемемъ въздуха, свѣтлината и топлината; свѣтлината и топлината ще освободятъ въ тебъ живота. Ако можешъ да извършишъ този процесъ, ще бѫдешъ здравъ, ако не можешъ да извършишъ този процесъ, ще хабишъ енергията напразно. Сега, по нѣкой пѫть, ние се молимъ на Бога като на човѣкъ. Боли тѣ кракътъ, казвашъ: „Господи, не знаешъ ли, че ме боли кракъ?” Господъ не може дори да предположи какъ тѣ боли кракъ. Той като тѣ е направилъ съвършенъ, сега и да Го убѣждавашъ, че има погрѣшка въ Неговата работа, е кѫсно. Ти като казвашъ, че си боленъ, искашъ да убедишъ Бога, че работата, която е направилъ, не е както трѣбва. Ти казвашъ: „Господи, живѣхъ много добъръ животъ, но се разболѣхъ.” Искашъ да убедишъ Господа. И Господъ седи сега и мисли, дали говоришъ истината. Най-първо въ молитвата искате да убѣждавате Господа, че не искате да Го лъжете, но така сѫ ви научили. Той се чуди и мисли, мисли, дълго време мисли Господъ. Той взема факта, както ти го казвашъ. Той ще се спре, нѣма да каже, че Го лъжешъ, но ще се върне назадъ милиони години, ще започне да преглежда цѣлия процесъ, както си създаденъ, и ще види, направилъ ли е погрѣшка. Докато Господъ провѣри тази работа, ти ще чакашъ, бързо не става, ще провѣри туй точно, и следъ две години вече ще имашъ отговоръ на молитвата. Ти всѣка сутринь все се молишъ, Господъ казва: „Прегледахъ въпроса, нѣма погрѣшка - туй, което пише, туй направихъ.” Започва се единъ споръ между тебе и Господа. Господъ казва: „Втори пѫть пакъ ще прегледамъ.” Но ти ще опѫвашъ каиша, втори, трети, четвърти, пети. Нѣкой казва: „Въ този свѣтъ нѣма оправия.” Така не се разсѫждава сега. Въ сегашния неразуменъ свѣтъ се изисква ние да бѫдемъ крайно разумни. Разумность се изисква! Една пълна разумность трѣбва, като съзнаваме тия факти, които сѫществуватъ, трѣбва да видимъ причинитѣ кѫде се криятъ, тия, близкитѣ причини на ония голѣми нещастия, които сполетяватъ окрѫжаващитѣ. Всѣка една опасность, която сполети твоя ближенъ, единъ день може да сполети и тебъ. Та казвамъ: ние сме въ предвечерието, въ свършването на една епоха, на единъ Божественъ день. Господъ вече готви слънцето, звѣздитѣ. Той ще каже: „Стана утро, стана вечерь, день първи.” Но следъ като залѣзе слънцето, вие има да работитѣ въ себе си единъ процесъ. После ще започне вториятъ день. Вториятъ день, това е разбирането. Всѣки единъ день ти трѣбва да научишъ една добродетель и презъ вечерьта да се върнешъ дома. Нали хората вечерь се връщатъ въ своя домъ. Следъ като стане утро, пакъ излезатъ, работятъ дълго време вънъ, като стане вечерь, отново влизатъ вкѫщи. Тогава, ние имаме понятия само за деня какво е станало. Направилъ Богъ свѣта, станало утро, станало вечерь, но презъ вечерьта какво става, не знаете. Вие казвате: „Презъ вечерьта ще спимъ.” Нѣма спане. Спането, това е болесть. Всѣки човѣкъ, който спи много, е изложенъ на болести. Всѣки, който спи, може да го сполети голѣмо нещастие. За немарливия се казва: „Спалъ е този човѣкъ.” Ще се намѣрите въ друго противоречие: „Какво трѣбва да правимъ, да не спимъ?” Ти като спишъ, очитѣ ти трѣбва да бѫдатъ отворени. Или казано на другъ езикъ: съвременнитѣ хора сѫ крайно лековѣрни, крайно подозрителни. Крайно лековѣрни, че като взематъ нѣкой билетъ отъ лотарията, мислятъ, че ще спечелятъ. Азъ съмъ виждалъ религиозни хора, и нерелигиозни, взематъ единъ билетъ - вѣрватъ и се надяватъ, следятъ вѣстницитѣ, кога ще се тегли лотарията. Следъ като се тегли лотарията, чудятъ се, какъ така - да не имъ се падне нищо. Нѣкой казва: „Какъ е възможно да не ми се падне нищо!” После, когато ние страдаме, мислимъ: „Какъ е възможно тази болесть върху насъ да дойде? Да сме живѣли лошъ животъ, не е; молили сме се по три пѫти, въ Бога сме вѣрвали, не знаемъ, не можемъ да си представимъ какъ е станало!” Казваме: „Онзи човѣкъ грѣши, прави престѫпления, него болесть не го хваща; а насъ, какво ли не ни хваща? Чакай, казваме, ще хванемъ неговия пѫть.” На мнозина съмъ казвалъ за оня гръцки попъ, който обичалъ да яде каймакъ. Сега говоря за гръцкитѣ попове, не за българскитѣ. Само за изяснение турямъ, той да е попъ. Той обичалъ каймакъ и жена му обичала каймакъ, повече отъ него. Той купи едно-две кила млѣко, подкваси го, дойде - намѣри обранъ каймака. Година, две, три, все нѣкой ще изяжда преди него каймака. Най-после казва: „Нѣма да го държа вкѫщи, трѣбва да има тука магия”, и започва да затваря млѣкото въ църквата. Подкваси го тамъ, но и въ църквата нѣкой изяжда каймака. Жена му била хитра, единъ день, следъ като яла, нацапала мустацитѣ на Свети Никола. Той като го видѣлъ, извикалъ: „Разбрахъ каква е работата, толкозъ години тебъ ти служа, ти да ядешъ този каймакъ!” Затваря църквата, не иска вече да служи на Свети Никола. Тръгва той по свѣта, да намѣри нѣкѫде работа, дето каймакъ може да се яде. По пѫтя го срѣща единъ старецъ, казва: „Синко, кѫде?” Той му разправя. Пъкъ старецътъ билъ Свети Никола. Разправя попътъ своитѣ убѣждения, вѣрвания, казва: „Изневѣри ми единъ светия, толкозъ години не можахъ да хапна каймакъ, изяде ми всичкиятъ каймакъ”. „Синко, ще му простишъ.” „Какъ да му простя, светия да яде каймакъ! На мене подобава да ямъ, като на попъ, но не и на него!” „Ела, казва старецътъ, съ мене, азъ ще се потрудя, като обичашъ толкозъ каймакъ, да ти намѣря отнѣкѫде.” Влѣзли въ една кѫща, дето имало деца; едно отъ децата било болно. Свети Никола казва: „Донесѣте болното дете, азъ ще го излекувамъ.” Вика свещеника, затваря вратата, взима детето, измива го, после взима ножъ, отрѣзва главата, отрѣзва рѫцетѣ, краката, нарѣзва го на части детето. Свещеникътъ гледа и си казва: „Този човѣкъ е нѣкой престѫпникъ!” Иска да бѣга, но затворено, заключено. Казва си: „Каймакъ не можахъ да ямъ, пъкъ сега и затворъ ме чака.” Свети Никола измива всичкитѣ удове[3] и поставя всичко на мѣсто; духва и детето става, оздравело. Идватъ родителитѣ и питатъ: „Какво да ви дадемъ?” „Ако имате малко каймакъ.” „А, имаме, имаме каймакъ.” Попътъ си хапналъ добре каймакъ. Научилъ изкуството отъ Свети Никола, казва: „Лесна работа! Що ми трѣбваше, толкозъ години каймакъ не можахъ да ямъ, то вижъ, колко било лесно.” Сутриньта казва на стареца: „Много бързамъ, много работа имамъ, не мога съ тебе да вървя.” „Синко, казва, ако се намѣришъ въ затруднение, повикай ме.” Отива попътъ въ друго съсѣдно село, въ една богата кѫща. И тамъ детето болно; той казва: "Донесѣте го." Мисли си, че каймакъ ще яде. Заключва, взима коритото, измива детето, отрѣзва главата, краката, умива всичко. Туря главата - не се залепва, туря рѫцетѣ - не се залепватъ, духа - детето не оживѣва! Започва да вика, вика човѣкътъ Свети Никола пакъ да го избавя, че му казва: „Правъ си, Свети Никола каймакъ не яде.” Сега да преведа този анекдотъ. Всички вие си имате известни слабости, не сѫ слабости, но желания, които трѣбва да се изпълнятъ - едно желание да ядешъ каймакъ, въ какъвто и да е смисълъ. Искашъ ученъ да станешъ, искашъ щастливъ да бѫдешъ, искашъ да си богатъ, да си знаменитъ. Всички тия желания, които човѣкъ има, сѫ на мѣсто. Нѣма желание въ човѣшкия животъ, което да не е на мѣстото си. Туй, което не е на мѣсто, то е чрезмѣрностьта. Силенъ да бѫде човѣкъ, ученъ да бѫде, богатъ да бѫде, всичко туй е на мѣсто, но има работи, които сѫ несъвмѣстими; искашъ много повече, отколкото ти трѣбва. Казватъ нѣкои: „Не можеше ли Господъ да създаде свѣта, безъ да ядемъ?” - Не можеше. Ако можеше, щѣше да го създаде. Но какъвъ животъ щѣше да бѫде безъ ядене? - Не можеше ли Господъ да създаде свѣта, безъ да дишатъ хората? - Можеше, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ дишане? Тогава отивамъ по-далече. Не можеше ли да направи човѣка, безъ да мисли? Какъвъ щѣше да бѫде този свѣтъ? Онзи, който казва, че свѣтътъ не е хубавъ, съгласенъ съмъ съ него, но какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ идеаленъ свѣтъ? Тогава, ние ще се намѣримъ въ онова противоречие, въ което се намѣрилъ единъ гръцки зидарь, който вѣрвалъ въ Зевса. Качилъ се той на една църква, но падналъ, че си счупилъ крака. Обърналъ се къмъ Зевса и рекълъ: „Досега мислѣхъ, че си единъ отъ най-разумнитѣ богове, отъ най-силнитѣ, но сега познахъ, че си направилъ свѣта не тъй, както трѣбва.” Цѣла седмица се занимава съ това, говори. Зевсъ казва: „Какво искашъ?” „Искамъ да направишъ единъ свѣтъ, дето хората да не си чупятъ краката.” „Иди си, както искашъ, тъй ще стане, лесна работа.” „Не е, казва, това свѣтъ.” Следъ една седмица зидарьтъ билъ здравъ; взима си чуковетѣ, отива да работи на едно здание. Започва да забива гвоздеи, удря - нито единъ гвоздѣй не влиза. Гредитѣ всички леки като перце, не може да ги събере. Цѣлиятъ день да чука, нищо не може да свърши. Излиза отъ търпение, хвърля чука - той увисналъ въ въздуха, хвърлилъ шапката - и тя увиснала, хвърлилъ дрехата - и тя увиснала. Станалъ той, иска да подскочи, да хване чука - и той увисналъ - день, два, три. Чака го жена му, не се връща. Зидарьтъ пакъ започналъ да вика: „По-голѣмо безобразие отъ това има ли?” Зевсъ казва: „Какво искашъ? Онзи законъ, който троши крака, замѣнихъ, по-спокойно може да седишъ, краката ти ще бѫдатъ здрави.” Тогава зидарьтъ казва: „Виждамъ, че първото положение е по-добро, отколкото второто.” Та и ние, по нѣкой пѫть сѫдимъ въ себе си и мислимъ за единъ идеаленъ свѣтъ, като този гръцки зидарь. Мислимъ за животъ безъ страдания, съ всички удобства, но ще бѫдемъ окачени въ въздуха като този зидарь. Ако на всѣки единъ отъ васъ биха му се задоволили идеитѣ, както той иска, той не щѣше да има никакви добродетели, той щѣше да бѫде изолиранъ отъ всичкитѣ хора, даже изолиранъ отъ самия себе си. Питамъ: всѣки единъ човѣкъ, вънъ отъ хората, какъвъ щѣше да бѫде неговиятъ животъ? Представи си, че не ядешъ, че не дишашъ, не чувствашъ, не се движишъ - въ какво ще седи животътъ? Представи си, че ти не приемашъ нито едно любовно писмо отникѫде, нито единъ милъ погледъ, слънцето е загаснало, звѣздитѣ сѫ загаснали, нищо нѣма, ще настане абсолютенъ мракъ въ душата ти, питамъ тогава, какво ще бѫде положението ти? Съвременнитѣ хора искатъ щастието на абсолютния мракъ. То е най-голѣмото страдание, което може да има единъ човѣкъ, една душа вѫтрѣ въ себе си. Ти да съзнавашъ, че си спрелъ всички условия, и живота си, въ който можешъ да се изявишъ, това е най-голѣмото робство. А пъкъ въ сегашния животъ имаме надежда, че е процесъ на освобождение отъ робството, въ което сега се намираме. Вие сте имали ваши възлюбени, баща ви, майка ви, братъ ви, мнозина отъ вашитѣ братя сѫ заминали. Отивате на гробища, разравяте - само кости, мускули нѣма, останалъ само черепътъ. Питамъ: де е баща ви? То е едно криво разбиране. Както, ако идете при нѣкой автомобилъ, а шофьорътъ го нѣма. Питамъ: кѫде е шофьорътъ? Тѣлото е външната страна, автомобилътъ; едно такси, съ което вие си служитѣ. Единъ день, когато се строшатъ колелата на това такси, вие ще го напуснете, ще си купите другъ автомобилъ. Онова сѫщество, което търси свободата, то не трѣбва да я търси отвънъ, то трѣбва да търси свободата отвѫтрѣ. Човѣкъ самъ трѣбва да стане господарь на своята свобода. Тази свобода той може да постигне по два начина. Единъ отъ начинитѣ е да изучава живата природа, това е сегашното положение; другото положение е да изучава вѫтрешната страна на живота, та чрезъ закона на Любовьта да живѣе безъ законъ. Да живѣешъ съ законъ, това е отношение съ всичкитѣ хора, да съзнавашъ нуждитѣ, които всѣки човѣкъ има, и да бѫдешъ крайно уменъ, за да задоволишъ нуждитѣ имъ. Другиятъ законъ на Любовьта е изобилието, свободата, въ която човѣкъ трѣбва да се прелива. Какъ ще разберете вие, да се прелива единъ човѣкъ? Вие може да вземете единъ литъръ вода и да я прелѣете, да станатъ два литра. Но питамъ: ако вие раздѣлите водата на малки капчици, тя умира ли? Водата никога не умира. По сѫщия законъ и човѣкъ трѣбва да мяза на водата. Така и неговата външна форма може да се измѣни. Ние винаги сме поддържали тая хипотеза, че сегашната ни форма ще се измѣни. Че такива форми човѣкъ е измѣнялъ съ хиляди. Дарвинъ е внесълъ своята сегашна теория. Еволюцията показва пѫтя, по който човѣшката душа е минала. Тя най-първо имала много микроскопична форма, въ която живѣела. Много малка колибка имала, съ която душата се задоволявала, оттамъ гледала свѣта и се радвала; после литература имала, изкуства имала, картини е изписала. Въ природата тия картини сѫществуватъ. Сега хората мислятъ, че тия, микроскопичнитѣ организми, никаква култура нѣматъ, но се лъжатъ. Отъ наше гледище е така, но всѣка култура, отъ най-нисшитѣ форми до най-висшитѣ, има цѣли музеи въ природата. Нѣкои отъ васъ казватъ, туй да го докажа. Нѣма да го доказвамъ, защото, какво ще спечеля, ако го докажа? За да го доказвамъ, трѣбва да съмъ търговецъ. Нѣкой казва: „Да докажемъ, че има Господъ.” Казвамъ: азъ не съмъ търговецъ, азъ не доказвамъ, че Господъ сѫществува. Да се доказва, че Господъ сѫществува, въ моитѣ очи е търговия. Азъ казвамъ: „Нѣмамъ платъ да продавамъ.” Нѣкой пита: „Ти вѣрвашъ ли?” Казвамъ: съ търговия не се занимавамъ. Азъ не продавамъ вѣрата си. - Ти въ какво вѣрвашъ? - Съ търговия не се занимавамъ. Не продавамъ вѣрата си. Вѣрвамъ, че може и безъ насилие, вѣрвамъ, че може и безъ да се краде; азъ вѣрвамъ, че може и да не се лъже. - Въ какво друго вѣрвашъ? - Вѣрвамъ, че всичко, което сѫществува, ще изчезне. - Ама докажи го. - То само ще се докаже. Нѣщата, сами по себе си, се доказватъ. Чудни сѫ хората като мислятъ, че сѫ много умни. Единъ художникъ пише, че азъ съмъ отъ тия художници, дето могатъ да тѣ нарисуватъ въ огледало. Азъ държа едно огледало, казвамъ: „Виждашъ ли се, харесвашъ ли се?” Но не продавамъ тази картина на огледалото. Азъ имамъ огледало, което никога не се продава; продадешъ ли своето огледало, ти ставашъ робъ на условията. Защо тия нѣща ставатъ? Продалъ си огледалото си. „Ти, казва нѣкой, дали като ме нарисувашъ, нѣма да ме продадешъ?” Казвамъ: азъ съмъ много честенъ човѣкъ; ела отъ другата страна на огледалото, изгаси своята лампа, безъ свѣтлина виждашъ ли нѣщо? - Виждамъ. - Докато слънцето е задъ гърба ти, ти може да виждашъ; докато е слънцето задъ гърба ти, може да се образуватъ тия впечатлѣния, но когато изолираме слънчевата свѣтлина, която не идва ни отзадъ, ни отпредъ, никакъвъ образъ нѣма да дойде. Казвамъ: ти си човѣкъ, който живѣешъ съ огледала, въобразявашъ си въ себе си, че ще бѫдешъ красивъ, ще бѫдешъ уменъ, ще бѫдешъ министъръ, ще бѫдешъ князъ. Това сѫ илюзии на живота. Ако ти досега не си станалъ князъ, отсега нататъкъ никакъвъ князъ нѣма да станешъ. Ако сега не си богатъ, никога нѣма да станешъ. Ако сега не си човѣкъ, та отсега нататъкъ ли ще станешъ? Тогава, какъ ще сравнимъ това положение, съ онази философия на Писанието, което казва, че направилъ Богъ човѣка по образъ и подобие свое? Преди хиляди години го направилъ, по свой образъ. Хората още не могатъ да повѣрватъ, че така е направенъ човѣкъ; казватъ, че Богъ малко му далъ. Та какъ да ги сравнимъ тия дветѣ нѣща? Азъ мисля така. Малкитѣ нѣща сѫ далечни нѣща, голѣмитѣ нѣща сѫ близки нѣща. Туй, което ти никога не разбирашъ, то е много далечно отъ твоето съзнание. Туй, което ясно разбирашъ, то е близо до тебе, до твоето съзнание. Има единъ законъ: голѣмото, което виждашъ - не може да имашъ знание за него, не може да го изучишъ. Отъ най-голѣмата сфера ти виждашъ малка часть. Казва единъ човѣкъ: „Азъ виждамъ Стояна, Драгана.” Въ какво седи това виждане? Казва: Много интелигентенъ човѣкъ. - Тогава дай му да ти направи една кѫща. - Ама вижъ, много е музикаленъ. - Дай му да ти изсвири нѣщо. - Ама пише много хубаво. - Може случайно да пише хубаво, дай му книга, да напише нѣщо. Сега не е важно какво ние мислимъ. Ние мислимъ нѣкой пѫть това-онова, но Провидението подлага всичко на изпитъ. Туй, което ти можешъ да направишъ, това си ти. Ако ти не можешъ да издържишъ една малка болесть, една малка тежесть, кѫде ти е силата? Защото нѣкои болести сѫ умни сѫщества. Когато нѣкой ангелъ дойде отъ Небето, той стѫпи на краката ви, а васъ ви боли, но не знаете защо. Този ангелъ знае какво да направи - една игла, много остра, че я тури той, съ всичката си тежесть, сѣдне на върха, на ушитѣ на иглата - обича тѣ човѣкътъ. Ако всички болести сѫ такива хубави сѫщества отъ Небето, които идватъ да ви посѣтятъ! Понеже, като чули за великото дѣло на Бога и дошли да видятъ, тѣ дошли съ своитѣ столове, турили ги на иглитѣ, стѫпили на ушитѣ на иглитѣ. Вие не можете да издържите единъ - два часа, а день и нощь се молите, да дойде нѣкой ангелъ. Той като дойде, носи столъ, тури го на рамото или на врата ви нѣкѫде. Най-после, вие казвате: „Никакъвъ ангелъ да не идва!” Това е само обяснение на нѣщата. Че туй е така - най-хубавитѣ нѣща въ свѣта произвождатъ най-голѣми нещастия. Вземете единъ беденъ човѣкъ; нѣма нищо, но стане милионеръ - какво нещастие е да стане богатъ! Той постоянно мисли, не може да спи, день и нощь мисли - какво става въ свѣта, иска да знае - какво става съ банката, въ която е вложилъ паритѣ. Нѣкой пѫть се случва и да полудява. Учениятъ човѣкъ день и нощь мисли, знае редъ научни теории, следи литературата, да види - какви нови теории има, пише друга книга, защитава старата теория дотогава, докато единъ день отстѫпи, казва: „Новото трѣбва да приемемъ.” Богословитѣ и досега още защитаватъ твърдението, че Господъ създалъ въ шесть човѣшки дни свѣта. Но така ли е? Въ шесть дни ли е създаденъ? Въ едно изгрѣване и едно залѣзване? Това е човѣшко разбиране. Но свѣтътъ не е така създаденъ. Сега, това приемамъ като аналогия въ живота. Ние имаме известни схващания, теории; имаме схващането, като богословитѣ, че въ шесть дни Богъ създалъ свѣта, имаме и схващането, че ние трѣбва да живѣемъ добре. Трѣбва да живѣемъ, но трѣбва и да постѫпваме добре, трѣбва и да разбираме добре живота. Вземете сега съвременнитѣ европейски народи, какво богатство сѫ, никога свѣтътъ не е ималъ толкова културни хора, както сега, това сѫ най-културнитѣ народи. Вземете всичкитѣ - американци, французи, англичани, германци, италианци - всички тия сѫ най-просвѣтенитѣ държави, културни държави. При това, съ тѣхъ сѫществува и най-голѣмото противоречие. Какъ ще го обясните сега? Не, че тѣ сѫ виновни, но всичкото противоречие седи въ това, че всѣка една държава иска да бѫде велика сила въ свѣта. Велики можемъ да бѫдемъ, но въ едно нѣщо. Колко велики хора може да има? Само единъ. На едно тѣло колко глави може да има? Азъ турямъ само една. Ако туримъ десетина-двайсетъ глави, ние имаме хидра. Съвременниятъ общественъ животъ има много глави. Тогава казвамъ: изрѣжете всички глави и оставете само една. Да се изрѣжатъ всичкитѣ религиозни глави и да остане само една глава, да остане само Христосъ - Любовьта. Въ държавата да остане само една глава. Казвате: „Ще се развали обществениятъ животъ.” Хидритѣ развалятъ обществения животъ - многото глави развалятъ. И въ индивидуалния животъ е така; ти като имашъ едновременно много глави, ти трѣбва да се установишъ върху нѣщо, което е разумно. Ако твоятъ животъ служи за нещастието на твоитѣ ближни, тѣзи ближни, които искатъ да живѣятъ, тѣ могатъ да тѣ очистятъ единъ день, нищо повече. Но ако рекатъ да очистятъ ония елементи, които сѫ въ държавата, вѫтрѣ и сѫ опасни за нея, ще бѫде трудно. Не сѫ враговетѣ отвънъ, а отвѫтрѣ сѫ голѣмитѣ враговѣ. България не се застрашава толкозъ отвънъ, а отвѫтрѣ. Англия не се застрашава отвънъ, а отвѫтрѣ. Всичкитѣ държави се заплашватъ отвѫтрѣ. Когато се направи една кѫща отъ негоденъ материалъ, съ нищо не може да се спаси. Ние говоримъ за единъ животъ. Една кѫща, направена отъ здравъ материалъ, на здрава почва, е хубава кѫща. Но ако този материалъ, съ който кѫщата е направена, не е здравъ, не е на здраво мѣсто, каквито поправки и да направимъ, тази кѫща е непоправима, трѣбва наново да я направимъ. Ние считаме за материалъ мислитѣ на човѣка, неговитѣ чувства, неговитѣ постѫпки. Тѣ трѣбва да бѫдатъ здрави, тогава съ човѣка може да ставатъ реформи. Човѣкъ трѣбва да мисли здраво, здраво да чувства и здраво да постѫпва. Може да станатъ известни преобразувания, но образецътъ за правилнитѣ мисли въ свѣта сѫществува. Сѫществува въ свѣта една мѣрка - туй, което ние наричаме Богъ. То е абсолютна мѣрка. Че, ако ние добиемъ едно правилно познание за Бога, или една мѣрка, ние наричаме тази мѣрка - разуменъ животъ; или Любовь, или Разумность, или Мѫдрость, или Свобода, или Истина - тѣ сѫ думи синоними. Туй е, което дава разрѣшение за всички ония хора, които страдатъ въ дадения случай. Сега, не е въпросъ само, да отмахнемъ страданията за днешния животъ. Ние трѣбва да внесемъ здравето като една най-важна задача. Здрави да бѫдемъ, умни и добри. Ако религията бѣше едно учреждение, отъ което да не сѫ заинтересувани хората, никой нищо да не имъ плаща за тѣхнитѣ вѣрвания, тогава ще видимъ, колко хора биха били религиозни. Какво ще ми плащатъ хората за моята вѣра? Че азъ вѣрвамъ въ Бога, какво ще ми плащатъ! Срамота е една майка да ражда деца, че да й се плаща. Че, ако туй е философия, рибитѣ трѣбва да възнаградимъ, по 300 000 раждатъ. Че една майка родила шесть-седемь деца, да дадатъ пари на тази майка, че е производителна! Дайте тогава възнаграждение на рибитѣ, по 300 000 иматъ. Не е въ многото, а въ малкото. Питамъ: отъ тѣзи шесть-седемь деца, колко живи ще останатъ? Колко отъ тѣхъ ще бѫдатъ полезни на ближнитѣ въ свѣта? Съвременнитѣ хора употрѣбяватъ ножа. Ножътъ е една емблема. Казватъ: „Сабята и топоветѣ ще ни освободятъ.” Азъ съмъ съгласенъ. Но работата е, че следъ като победятъ, хората турятъ сабитѣ на мѣсто и тѣ ръждясватъ. Сега всички саби и всички топове се оплакватъ. Всички топове, които вземаха участие въ превземането на Одринъ, кѫде сѫ? Плачатъ нѣкѫде ръждясали. Казватъ: „Така, докато бѣхме млади - помогнете; като свършиха работата, взеха победата, насъ захвърлиха.” Та казвамъ: сабята, това е разумното слово, това е неговиятъ езикъ. Въ думата „пушка” е вложена сила. Ако имената на всички орѫжия, които хората иматъ, ги преведемъ на единъ разуменъ езикъ, какво щѣхме да разберемъ? - Имашъ ли ти пушка; наточенъ ли е ножътъ ти; кобуритѣ какъ сѫ; пушката ти добра ли е; барутъ имашъ ли; скоро война ще има ли? Сега, можемъ да говоримъ на такъвъ страненъ езикъ, но ако ще отидемъ на тая война, и ни биятъ, и обърнемъ гръбъ, че бѣгаме, войната не е излезла както трѣбва. Азъ бихъ желалъ да сме въ една война, въ която никога да нѣма бѣгащи. Позволява се малко бѣгане, отстѫпление по стратегически съображения. Но всѣкога да отстѫпваме въ живота, нѣма никакъвъ смисълъ. Да отстѫпвашъ въ религиозно отношение, разбирамъ, но въ научно отношение, въ обществено отношение, отвсякѫде да отстѫпвашъ, питамъ тогава - какъвъ смисълъ има? Че, ако жената постоянно отстѫпва, ако мѫжътъ постоянно отстѫпва, ако децата постоянно отстѫпватъ, какъвъ ще бѫде животътъ? Жената не всѣкога трѣбва да отстѫпва, нѣкой пѫть трѣбва да отстѫпва, а после трѣбва да напада. Кого? Мѫжа си. Нѣкѫде мѫжътъ трѣбва да отстѫпва, после трѣбва да напада. Тогава, щомъ мѫжътъ напада, жената трѣбва да се оттегли по стратегически съображения. Щомъ мѫжътъ има право да напада, жената ще отстѫпва. Ако неговата мисъль е права, ако неговитѣ чувства сѫ прави, ако той ще донесе благо на цѣлия домъ, тогава жената да отстѫпва. Щомъ жената мисли право, чувства право, мѫжътъ да отстѫпва за благото на дома. Ако жената напада, ако синътъ напада, ако дъщерята напада, всички ония хора, които може да ни нападнатъ, ако тѣхната мисъль е права, на мѣсто е тѣхното нападение. Следователно, вие гледайте на нападението, което имате, право ли е или не. Че ни нападатъ, то е единъ въпросъ; дали нападението има съобразность, то е другъ въпросъ. Кой не е нападнатъ отъ болести, кой не е нападнатъ отъ разочарования въ живота? Погледнете - нито царьтъ е свободенъ, нито владицитѣ, нито проповѣдницитѣ; и най-великитѣ хора, какви ли нападения не сѫ имали. Ако вие сте нападани, трѣбва да изучавате причинитѣ на това нападение. Казва се въ този стихъ: „Ще ни освободи отъ враговетѣ.” Кога? Когато ние станемъ учени хора, когато ние употрѣбимъ закона на Любовьта и да знаемъ, какъ да си служимъ съ своитѣ чувства, съ огъня. Разправяше ми една млада българка: „Азъ, казва, много добре живѣя съ мѫжа си, но съмъ изучила характера му. Щомъ го видя малко тъй, да напада нѣщо, ще донеса нощвитѣ, ще взема да сѣя брашно, ще наточа хубава баница съ масло. Като го нахраня, погледнешъ - поусмихне се. Веднага примиря тоя врагъ, превзема го, сключимъ миръ.” Всѣкога, когато се точи баница или се готви нѣщо хубаво, има нападение. Нѣма какво - ще сѣднешъ, ще наточишъ баница и онова горчиво чувство, онова строго лице, ония мускули, готови да се нахвърлятъ - поомекнатъ; човѣкъ стане мекичъкъ. Жената казва: „Азъ зная, че това се дължи на баницата; ако не бѣхъ разточила баница, лошо щѣше да стане.” Сега, преведете вие тая „баница”. Все ще трѣбва да се разточи нѣкаква баница. Българитѣ колеха кокошки, баници правѣха на всички турци и така спасяваха гърба. Ще се научишъ да точишъ баница. Ако си сиромахъ, богатъ ще станешъ, ако нѣмашъ вино, ще напълнишъ бъчвите съ най-хубавото 15 ÷ 20 годишно вино, ще насипешъ, ще черпишъ. Ще изтъчешъ най-хубавия платъ, ще направишъ най-хубави ризи, най-хубави дрехи, най-хубави обуща и т. н. То е вѫтрѣшно. То е една временна постѫпка, не е вѣчна постѫпка, защото, въ вѣчнитѣ процеси на нѣщата, работитѣ другояче сѫ сложени. При сегашния строй на нѣщата, трѣбва да изучавашъ. Единъ учитель ти далъ известенъ урокъ - ще го учишъ, иначе ще има цель скандалъ. Ти не си научилъ урока - ще минавашъ за слабоуменъ. Ти не ходишъ въ църква, не палишъ свещи, не се кръстишъ - ще минавашъ за безбожникъ. Такъвъ е сегашниятъ редъ и порядъкъ. Казвамъ: най-първо, временниятъ животъ, който е въ насъ, трѣбва да се хармонизира, после вѣчниятъ. Има една философия въ живота, дето работитѣ се разрешаватъ другояче. Разрешаватъ се по два начина. Азъ ще ви приведа следния примѣръ. Въ една кѫща, дето майката възпитава децата по всичкитѣ правила на съвременната педагогика и на всичкитѣ педагози, тия деца станали малко немирни, не усѣщатъ, че ще имъ дойде нѣщо много лошо. Единъ день й идва на умъ - да ги сплаши тия деца. Съ тояга ги плаши - не върви. Тогава, майката направила една страшна гугла, турила я на главата си; сѣдятъ петь деца, каратъ се, вдигатъ шумъ. Като влиза съ тази страшна гугла, като писватъ децата, тя махва само съ рѫката, после излиза; веднага хвърля гуглата и всичкитѣ деца се нахвърлятъ, казватъ: „Мамо, влѣзе едно страшно чудовище, щѣше да ни изяде!” Държатъ се за майка си. Ако ние сме отъ онѣзи непослушни деца, майката ще влѣзе съ своята гугла. То е една истина. Страшна е гуглата, ти не знаешъ, какво се крие задъ нея. Причината, дето е влѣзло злото - то е единъ признакъ, че има непослушни деца. Злото е, което стрива всички хора. Нито единъ отъ васъ не мисли, защо трѣбва, онова жито, да го стриемъ на камъкъ. Всички казвате, че е хубаво да се мѣли брашно на камъкъ. Отъ хиляди години, най-голѣмото нещастие е, че мелимъ брашното. Азъ може да ви го докажа, но не искамъ да доказвамъ, и да го докажа, е безпредмѣтно. Всички хора, които ядатъ така стрито на хромелъ[4] жито, и тѣ така, по сѫщия начинъ, се триятъ. Вие носите дрехи, ушити на машина, но всѣки день и вие се дупчите, както сѫ вашитѣ дрехи надупчени. Може да има нѣщо общо, може да нѣма. Рѣжете съ ножици, то е хубаво, то е творчество, но казвамъ: шитите дрехи не разрешаватъ крайнитѣ въпроси на живота, мляното брашно не разрешава крайнитѣ въпроси на живота. То е едно вѫтрѣшно състояние, което трѣбва да премелимъ. Туй, което сега мислимъ, туй, което сега вѣрваме, то е едно вѫтрѣшно състояние, не е онова състояние, което трѣбва да повдигне човѣка, да го направи свободенъ. Туй трѣбва да знаемъ ние. Не, че то е лошо. Временно заради насъ е добро, но за утрешния день е лошо. Ако това смлѣно брашно го държимъ мѣсецъ, два, година, две, то ще се развали, ще се вгорчи. Но, ако държимъ житото несмляно, и шесть хиляди години може да го държишъ, ще запази своята сила. Ако вземемъ твоитѣ мисли, чувства и желания, да ги направимъ на брашно, ще се вкиснатъ. Ти ще оставишъ всѣка твоя мисъль да бѫде цѣлокупна, и следъ шесть хиляди години да има сѫщата сила, та като посѣешъ, да израстне житото въ време на нужда. Всѣки единъ отъ васъ ще смѣли своитѣ чувства, но когато се мелятъ чувствата, когато ние се приспособяваме къмъ хората - ти мелишъ брашно; по тоя начинъ и ти постѫпвашъ като тѣхъ, мислишъ като тѣхъ, чувствашъ като тѣхъ. Брашното е смлѣно, хубаво е за сега, за днесь ти разрешавашъ въпроса, но утре, следъ 10 ÷ 15 години, туй смлѣно брашно ще се вгорчи. Положението ти тогава ще бѫде като на онзи българинъ, когото срѣщнали разбойници, взели му паритѣ, набили го много хубаво, освободили го и казватъ: „Да си вървишъ съ здраве.” Срѣщатъ го други разбойници, хубаво го набили и тѣ, защото не задържалъ, не скрилъ четири-петь кесии за тѣхъ. Той казва: „Де да зная, че и васъ ще намѣря.” Днесь насъ ни биятъ, че не сме задържали петь кесии за другитѣ, които ни обиратъ. Ти не си ясновидецъ, отде да ги знаешъ, че ще дойдатъ - не си задържалъ петь кесии за тѣхъ. Сега, ние се намираме въ положението да търсимъ свободата въ свѣта; желанието на всички съвременни хора е свободата. Всички съвременни хора търсятъ свобода; хиляди и хиляди хора измиратъ за свобода. Но какъвъ е този стремежъ на човѣшката душа, не сѫ разбрали. Една борба има въ религията. Навсѣкѫде има борба. Естествено е туй положение, при което, всички хора да живѣятъ добре, да бѫдатъ здрави, да иматъ достатъчно храна да ядатъ, да иматъ достатъчно свѣтлина, да ги освѣтява, да си иматъ кѫщица, обуща, дрехи. Туй е положението. Но въ свѣта трѣбва да идатъ толкозъ хора, за колкото има провизии, да може да живѣятъ. Въ сегашния свѣтъ, има повече сѫщества дошли, отколкото трѣбва. Тѣ сѫ неканени гости, и тамъ е нещастието. Изчисляватъ, колко души трѣбвало да има на земята. Хората не разбиратъ, какво нѣщо е живота. Криво имъ е, че има смърть. Два милиарда души сѫ много за Земята. По мои изчисления, тя може да храни едва 100 милиона души, два милиарда сѫ много. Всичкото нещастие е, че много сѫ хората на Земята. Ако станатъ четири милиарда, ще бѫде четири пѫти по-лошо, ако станатъ шесть милиарда, ще бѫде шесть пѫти по-лошо. Ако въ тебе твоитѣ мисли, желания и постѫпки прогресивно се увеличаватъ, не сѫ въ съгласие съ условията, при които живѣешъ, ти ще създадешъ нещастие въ себе си. Ти искашъ да бѫдешъ като нѣкой ангелъ; че ти трѣбва да ходишъ да помагашъ, нѣма да бѫдешъ само като нѣкой български министъръ, да приемашъ, да влизатъ и да излизатъ хора. И при менъ, нѣкой пѫть, идватъ хора. Азъ съжалявамъ, че си губятъ времето като дойдатъ при мене. Като му кажа нѣщо, казва: „Това го зная.” Той иска да ме лъже, че знае. Азъ казвамъ на себе си: „Ти, ако знаеше, щѣше да бѫдешъ здравъ, щѣше да бѫдешъ богатъ, щѣше да бѫдешъ уменъ, щѣше да можешъ да оправишъ свѣта. Понеже търсишъ другъ да тѣ оправя, тамъ е твоето невежество.” Дошълъ и пита: „Кажи ми, кѫде мога да намѣря Бога?” – „Ще Го намѣришъ тамъ, дето никога не се намира.” – „Кѫде?” – „Като тѣ турятъ въ гроба, тамъ ще Го намѣришъ.” За да идешъ при нѣкой човѣкъ, ти трѣбва да идешъ по закона на Любовьта. Идва той при менъ да ме изпитва, казва си: „Тамъ се явилъ единъ ясновидецъ.” Иде при менъ, или при който и да е. Ти отивашъ при нѣкой ясновидецъ, но по-невежи хора отъ ясновидцитѣ нѣма. Защото, единъ ясновидецъ нѣма да ти каже, какъ живѣешъ и какъ ще живѣешъ за въ бѫдеще, той ще ти разказва този животъ, който вече си живѣлъ. Да кажемъ: 10 ÷ 15 прераждания си живѣлъ престѫпенъ животъ, въ този животъ си пратенъ да страдашъ. Това не е никаква философия, една буболечка може да ти го каже. Азъ наричамъ ясновидецъ онзи, който може да създаде нѣщата, не да ги предсказва. Ще ти каже истината и ти ще му платишъ 50 ÷ 100 лева. Други пъкъ ще отидатъ при нѣкой хиромантъ. Хиромантията е наука, въ която има много нѣща за чистене. Тия линии на рѫката изразяватъ моя миналъ животъ, новата рѫка азъ градя сега. Когато единъ физиономистъ започналъ да разправя на Сократъ: „Ти си билъ такъвъ и такъвъ”, Сократъ казалъ: „Това бѣше така, но всичко това азъ го преживѣхъ, сега вече азъ съмъ другъ Сократъ. Азъ съмъ онзи Сократъ, когото жена му го поля съ легена отгоре и той бѣше въ състояние да каже: Дето има гръмъ, има и дъждъ, дъждътъ е благословение.” - Ама не е хубаво да имашъ една жена, която всѣки день да ти пѣе, не е хубаво да имашъ единъ мѫжъ, който е капелмайсторъ. - Какво има отъ това? Хванешъ едно дърво, раздрусашъ го; хванешъ единъ мѫжъ, радвашъ се; мѫжътъ тѣ хваналъ, раздрусалъ тѣ - ще види, дали сѫ узрѣли плодоветѣ ти, дали ще падне нѣкой плодъ. Ако падне, много хубаво, ако не падне, нищо не значи - зеленъ е още; ще узрѣе. Тълкуването - то е за васъ. Казвате: „Подиграва живота.” Да подигравамъ живота, значи да подигравамъ себе си. Ние криво тълкуваме нѣщата. Нѣкой пѫть човѣкъ е съ най-хубаво намѣрение да ти каже нѣщо, ти се обидишъ. Единъ мѫжъ, който обича жена си, то е хубаво, но криво е тълкуванието. Въ кривото тълкувание се ражда свадата. Една жена се оженила за единъ капелмайсторъ. Да се не обиждатъ музикантитѣ. Мѫжетѣ създадоха такта въ музиката, а женитѣ създадоха нотитѣ. Понеже мѫжътъ й обичалъ да маха, тя обличала слугинята си хубаво и той на нея „преподавалъ”, а после отивалъ да се извинява на жена си, казвалъ й: „Ще извинишъ, прекалихъ.” И тя го извинявала, за смѣтка на гърба на слугинята. Той мислѣлъ, че жена си бие, то се оказало, че слугинята. Но и господарката била умна, че като седѣла слугинята десеть години, казва: „Тази слугиня е много добра, тя е една отъ най-добритѣ слугини, ще й дадемъ 30 000 лева възнаграждение за добрата услуга.” „Да й дадемъ.” Тя опитала такта на господаря си. Слугинята, това е плътьта; като дойде капелмайсторътъ, нека се разправя. Щомъ се свърши този тактъ, нека дойде вашиятъ духъ - сѫщинскиятъ човѣкъ да се изрази. Тъй ще се изразятъ доброто и злото въ свѣта. Тѣ сѫ едно разрѣшение въ свѣта. Така, ние ще намѣримъ истинския начинъ, какъ трѣбва да живѣемъ. Сега вие мислите, че като кажете на единъ човѣкъ, че трѣбва да направи нѣщо, той ще го направи. Никога не спирайте единъ човѣкъ въ неговитѣ намѣрения и желания! Никога не го спирайте и не му налагайте: така трѣбва да направишъ. Кажѣте: „Много хубаво, отлично.” Не го спирайте, какво ще го спирате, нека той отъ себе си да се научи. Той пита: „Харесвашъ ли това нѣщо?” „Много добре, много хубаво.” При мене, преди десеть години, дойде единъ български поетъ. Следъ като ми чете своята поезия, стихове, казва - да си дамъ мнението. Азъ му направихъ една много малка, деликатна бележка, съ една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съмъ му направилъ бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървятъ, както знаятъ, по пѫтя. Ние страдаме отъ критикари. Кажи: „Много хубаво, отлично е стихотворението.” После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четатъ хората, кажи: „Тѣ ще тѣ разбератъ следъ време, следъ десеть-двадесетъ години.” Казватъ: „Не струва това нѣщо.” Не, кажи: „Хубаво е.” Нека всѣки човѣкъ да се прояви, както Богъ го е наредилъ. Не давайте тонъ на извора. Нека всѣки изворъ извира тъй, както извира, не можешъ да го научишъ другояче. Има нѣщо въ човѣка, което не можешъ да заприщишъ, то е изворъ. Може после водата, която извира, да я канализирашъ, но не ограничавай изворитѣ, не ходи да ги заграждашъ, остави ги свободни. Сегашнитѣ хора все ограждатъ и развалятъ изворитѣ. Ние ставаме неспособни да проявимъ това, което е вложено въ насъ отъ Бога. Единъ-други се коригираме. Не се коригирайте, кой е правъ - и двама сте прави. Разберете: магическата сила на човѣшкия животъ седи въ живота и любовьта. Любовьта, отъ която произтича изобилието. Животътъ е проява на любовьта. Животъ, който изобилно тече, отъ него може да се явятъ изобилно мисли, изобилно чувства. Дето има изобилно мисъль, ще има и свобода. Ако ти не въздействашъ на първия процесъ на Божествения животъ, този животъ, самъ по себе си, ще се нареди; спасението въ свѣта ще дойде. Не мисли, че ние ще оправимъ свѣта. Всичкитѣ хора, каквито и да сѫ, колкото и да сѫ видни, трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото. Всичкото заблуждение е, дето ние мислимъ, че допринасяме по нѣкакъвъ начинъ, за изменението на нѣщата съ критиката. Азъ направихъ опитъ съ тоя български поетъ, който се обиди. Той е казалъ на другъ: „Имаше право, но не трѣбваше да ми го каже.” Правъ е, не трѣбваше да го казвамъ. Азъ сега коригирамъ поведението си. Божията Любовь никога не коригирай! Каквато и погрѣшка да направи Провидението отъ ваше гледище, не коригирай, понеже ще си навлечешъ пакость на главата. Не коригирай Бога въ Неговитѣ постѫпки, не Го отричай! Живѣй съгласно съ Него. Че единъ си говори, че има Господъ; другъ - че нѣма Господъ - въ себе си което мисли, то е важно; то е вѣрую. Туй, което мисля за Бога, не е толкова важно, какъ живѣя - то е моето вѣрую. Това, което говорятъ отвънъ, то е другъ въпросъ. Всѣки единъ отъ васъ, доколкото той живѣе по Бога, доколкото прилага Неговитѣ закони, дотолкова е правъ. Каквито и да сѫ неговитѣ вѣрвания, азъ не се мѣся. Не коригирайте човѣка въ неговитѣ вѣрвания, вѫтрешни или външни! Или, казано другояче, не коригирайте Бога въ неговитѣ постѫпки, защото човѣкъ така постѫпва, както може. Сега законътъ е - не коригирайте! Не само вие всички не коригирайте, но и не казвайте: „Защо Господъ направи свѣта така?” А има единъ свѣтъ, създаденъ отъ насъ, отъ заблуждение. Вложете въ живота си новата любовь. Новата любовь азъ наричамъ днешното слънце, което изгрѣва. Преди хиляди години какъ е изгрѣвало слънцето, то е другъ въпросъ. Слънцето, което днесь изгрѣва, тази свѣтлина, която изпраща, ако вие я разбирахте и възприемахте както трѣбва, учени глави бихте станали. Съ закона на свѣтлината, ако съвременнитѣ учени хора се заемеха да го изучатъ, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ако вие разбирахте закона на свѣтлината, вашитѣ работи щѣха да се оправятъ. Вие, за примѣръ, виждате червенъ цвѣтъ; ако можете да го динамизирате - да стане активенъ, да го очоплите като единъ плодъ, ще потече отъ него благодатенъ сокъ, изворъ ще излезе. Но червениятъ цвѣтъ, ако дойде въ дома ви, може да ви накара и да плачете. Зависи съ кой нюансъ на червеното си служите. Всичкитѣ враговѣ на червения цвѣтъ - отъ четиритѣ кьошета на дома - ще се втурнатъ вѫтрѣ. Но вие, ако знаете какъ да го посрѣщнете, ще бѫде добре. Ще наточите една баница по български съ точилката, тогава той ще ви донесе най-хубавото благо. Ако вие разбирате червения цвѣтъ и го използвате, както трѣбва, въ него има такива трептения, чрезъ които, съвременнитѣ учени хора могатъ да се домогнатъ до безсмъртие. Въ червения цвѣтъ има единъ видъ трептения, азъ ги наричамъ - трептения на безсмъртието; това сѫ ритмични трептения, тѣ ви носятъ безсмъртие, но трѣбва да знаете точно времето за тѣхното възприемане. Тѣзи животворни лѫчи на червения цвѣтъ, тѣзи трептения сѫществуватъ и идватъ точно навреме. Дойдатъ ли тѣзи лѫчи на слънцето, лѫчитѣ на безсмъртието, изложи се на тѣхното действие. Понѣкога тѣ произвеждатъ една обратна реакция и ти казвашъ: „Стига ми вече!” Не, точно тогава ще останешъ. Напуснешъ ли съ една секунда по-рано, и болестьта си остава. Или пъкъ обратно: една секунда само да стоишъ повече подъ въздействието на тѣзи лѫчи, болестьта пакъ остава. Навреме, и съзнанието ти да присѫства. Въ даденъ случай, когато тия вълни действатъ, който мисли за друго нѣщо, не може да ги възприеме. Умътъ ти ще бѫде концентриранъ, за нищо нѣма да мислишъ, да схванешъ тия трептения. Схванешъ ли ги, имашъ всичкото богатство, не ги ли схванешъ, ти ще ходишъ да дивѣешъ по гората. Туй е за червенитѣ лѫчи. Сега ние всички търсимъ тия трептения. Като наближатъ, тѣ обикновено влияятъ. Ако можешъ да прекарашъ тия именно червени лѫчи надъ единъ мършавъ, веднага той ще стане. Това е наука, която Христосъ разбираше и си служеше съ нея. Когато плюна, прогледа слѣпиятъ. Но кога плюна? Вие може да плюете, ама не знаете кога да плюете. Когато плюна Христосъ, то не бѣше на пѫтя, на улицата. На кое мѣсто бѣше? После Той не остави това изкуство, занесе го съ себе си. Свѣтътъ още не е готовъ за една велика наука. Ако сегашнитѣ лѣкари можеха така да плюятъ, чудеса щѣха да правятъ, но не знаятъ. Ако Христосъ дойде, тѣ първи ще бѫдатъ наоколо, да видятъ, по кой начинъ плюна и какъ се мажатъ тия очи. Като изучатъ това изкуство, ще кажатъ: „Да си върви, той не е специалистъ.” Има задачи, които ни сѫ дадени, за нашето щастие. Вие искате да бѫдете здрави, вие искате да бѫдете умни. Днешниятъ день носи всичкитѣ блага, но цивилизацията затвори цѣлото небе съ мъгла. Тука сте въ мъгла, горе - на Витоша, е свѣтло, чисто, и по-топло. Ако не вѣрвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се увѣрите, че е ясно, има 22° топлина. Но понеже тукъ се говори, туриха пердета. Мъгла има, когато атмосферата е дисхармонична. Хубаво, ако сте силни, разпръснете мъглата! Ако вие сте силни, ако имате знание, сега, въ единъ моментъ, можете да отворите небето - да просвѣтне. Направете опитъ да се изясни съвсемъ, да изгрѣе слънцето. Сега седи тая мъгла и заповѣдва. Такава мъгла има въ умоветѣ на хората. Мъглата се разпръсва при вѣтъръ. Вѣтърътъ е мисленето. Ако твоята глава не мисли, мъглата ще седи. Щомъ седи тази мъгла, не можешъ да възприемашъ лѫчитѣ на слънцето, както трѣбва. Като изучавашъ свѣтлината на червенитѣ лѫчи една година, тъй както трѣбва, ще видишъ колко мощно и целебно е тѣхното действие. Ще почувствашъ живата, безсмъртната природа чрезъ тѣзи червени лѫчи, ще ги видишъ така, както никога не си ги виждалъ. Ако този хубавъ, ярѫкъ червенъ цвѣтъ можешъ да го видишъ, никога не можешъ да го забравишъ. Всѣкога, щомъ си спомнишъ за него, състоянието ти ще бѫде такова, като че си придобилъ цель свѣтъ. Богъ е оставилъ една велика тайна въ тия червени колебания, въ тия чудни трептения. Има една есенция, затворена отъ хиляди години въ този цвѣтъ и Богъ очаква децата Му да бѫдатъ досетливи и умни, че всѣки да си вземе толкова благо отъ него, колкото му е необходимо. Ние почти я отминаваме тази свѣтлина и постоянно се обръщаме и викаме за помощь. Той пакъ изпраща. Ние викаме, че нѣмаме животъ и умираме при голѣмото изобилие, което Богъ изпраща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходимъ горе да се учимъ, пакъ ще се връщаме, ще ходимъ, ще се учимъ, ще се връщаме. Ще се връщаме, докато въ насъ остане истинското познание за благата, които ни заобикалятъ. Спасението въ свѣта зависи отъ нашето разбиране на онова, което вече сѫществува въ природата. Сега, ако ви кажа да бѫдете свободни, то значи да ви залъгвамъ, баница да ви правя. Да ви кажа да имате вѣра, то е пакъ залъгване. Вие вѣра имате, даже имате повече вѣра, отколкото трѣбва; дори страдате отъ излишна вѣра. Вие вѣрвате въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате. Вѣрвате, че нѣкога, за вбѫдеще, ще бѫдете спасени. Азъ наричамъ туй голѣма вѣра, толкозъ силна вѣра азъ нѣмамъ. Азъ вѣрвамъ за днешния день, за утре - дали ще живѣя - това е голѣмъ наученъ въпросъ. Какви ще бѫдатъ отношенията за въ бѫдеще, то е велика тайна за мене. Отношенията, които Богъ ги има днесь, азъ ги зная, но какви отношения ще има за въ бѫдеще, това е великъ въпросъ. Желая днешнитѣ отношения, които имате къмъ Бога, да сѫ прави. Повдигнете се надъ срѣдата, забравете всички несгоди въ живота и кажете: „Всичко въ свѣта е за добро!” Иначе, какъ ще се оправдае у насъ онзи стихъ, дето казва апостолъ Павелъ: „Въ Бога живѣемъ, движимъ се и сѫществуваме”. Какъ е възможно въ Бога да живѣемъ и да се движимъ, и пакъ да бѫдемъ нещастни? Ние сме хора, които постоянно продаваме, успѣваме, взели сме повече, отколкото трѣбва. Хората страдатъ отъ изобилието. Вложете сега малкото въ себе си, вложете закона на червения цвѣтъ, който носи животъ. Отъ него всички се плашатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ да запаля огънь.” И какво искате, ако се е запалилъ? Този огънь е вѣчниятъ животъ. Ако въ този животъ хората започнатъ да оживяватъ, какво има да се плашимъ - какво ще стане въ свѣта? Всички разумни хора трѣбва да оживѣятъ. Това е разбирането. Ако този огънь се е запалилъ, още по-добре. Дето има живъ огънь, хората живѣятъ, дето огъньтъ е изгасналъ, хората умиратъ. Тамъ, въ топлината, дето има по-голѣмъ огънь, има животъ, дето нѣма огънь, има страдание. Следователно щомъ имашъ огънь въ своята мисъль, щомъ имашъ огънь въ своитѣ чувства и постѫпки, ти живѣешъ; щомъ изгасне твоятъ огънь, щомъ изгасне този, червениятъ цвѣтъ, иде и свършването. Миналитѣ поколѣния, които нѣмаха топлина и свѣтлина, свърши се съ тѣхъ, тѣ оставиха само претенции. Сега не искамъ да правя изводъ, вѣрвамъ, че вие нѣма да бѫдете като това минало поколѣние. Азъ нѣмамъ право да предполагамъ и то ще бѫде престѫпно отъ моя страна, ако кажа, че и вие ще бѫдете като тѣхъ. Сегашното виждамъ, то не е за бѫдещето. Онзи, който може да ви гадае за 50 лева, много евтино гадае и малко казва. „Азъ ти плащамъ за невѣрнитѣ нѣща, които каза.” Всѣка една лъжа не струва повече отъ петдесетъ, сто, двеста лева най-много. Всички ония ясновидци и учени хора трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото, трѣбва да носятъ връзката на живота. Казва Писанието - да се освободимъ отъ нашитѣ враговѣ. Нашитѣ враговѣ сѫ онѣзи, които заблуждаватъ, които спиратъ мисъльта, които спиратъ чувствата, които спиратъ добритѣ постѫпки, които ни залъгватъ съ бѫдещето. Настоящето, онова, което Богъ е вложилъ въ насъ, е важно. Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате, ако не Го познавахте, не щѣхте да умирате. Всички хора умиратъ, защото познаватъ Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щомъ познавашъ Бога, Той ще тѣ подложи на единъ опитъ: нѣма да ядешъ отъ плода на познанието на доброто и злото. Тогава, като не изпълнявашъ закона, умирашъ. Казва Адамъ: „Чухъ гласа Ти, но убояхъ се, уплашихъ се.” Чулъ гласа на Бога и се скрилъ. Казвамъ, може да ви се вижда противоречие. Ако човѣкъ познае Бога и не носи Любовьта, и не живѣе въ Любовьта, той ще умре; ако познаешъ Бога и носишъ Любовьта, ще имашъ животъ. Ако познаешъ Бога и не носишъ Любовьта, ще умрешъ. Ако Го познавашъ и не Го обичашъ, ще умрешъ; ако Го познавашъ и Го обичашъ, ще живѣешъ. 16 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 17 януари 1932 г., София, Изгрѣвъ. [1] пранга (остар. ит. - тур.)- верига, окова. [2] букаи (остар. тур.)- окови. [3] Удъ (остар.) - телесенъ членъ, крайникъ. [4] хромелъ (гр.)- камъкъ на рѫчна мелница.
  13. Ани

    1932_01_10 Вземи детето

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вземи детето „А следъ отиването имъ, ето, Ангелъ Господенъ явява се на сънь Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бѣгай въ Египетъ, и бѫди тамъ до когато ти река; защото Иродъ има да потърси детето да го погуби.” (Евангелие отъ Матѣя 2:13) Ще взема само нѣколко думи отъ 13 стихъ: „Вземи детето и майката”. Туй изречение се повтаря два пѫти въ сѫщата глава. Първиятъ пѫть - да вземе детето и майката и да иде въ Египетъ. Вториятъ пѫть - да вземе детето и майка му и да се върне въ Йерусалимъ, въ Израилъ. Да описваме известни събития, които сѫ станали преди две хиляди години, като една история и да не можемъ да извадимъ нѣкаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присѫтствувате вие на нѣкой концертъ, на нѣкое представление; следъ като излезете отъ представлението, може да си дадете единъ отчетъ какво сте придобила преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете отъ представлението, пакъ се премѣрите на точни везни, да видите придобихте ли нѣщо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всѣкога когато човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо на земята, той трѣбва да придобие единъ грамъ или една хилядна отъ грама, да има едно измѣнение въ неговата тежесть. Ние наричаме туй реалность. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нѣщо сте научили и има промѣна въ теглото ви. Другъ пѫть може да идете и да се върнете съ една загуба - не ви е харесало, и паритѣ сѫ отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявамъ”, но пакъ се утѣшавате, че сте придобили една опитность. Опитностьта на онзи, който се е изгорилъ на печката, каква е? Той има белегъ на рѫката, който всѣкога напомня, че печката, при всичката своя добрина по нѣкой пѫть, ако не знаешъ какъ да се отнесешъ съ нея, малко по своему, като професоръ, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмѣрно съ нея. Нѣкои хора иматъ навикъ, особено като отидатъ въ село, постоянно да човъркатъ огъня; но това не е нѣщо важно, то си е тѣхна работа. Че други ходятъ на представление, и то си е тѣхна работа. Дали губятъ или печелятъ, то е тѣхна работа. Има едно взаимно отношение, което сѫществува въ свѣта, то ни интересува насъ Може нѣкое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за менъ, въ дадения моментъ решава моята сѫдба Казвате: „Какъ така?” Много естествено, много проста работа Просто е за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира. Води се едно дѣло отъ 25 години за 100 000 000 лева Ето последния моментъ, когато трѣбва да се рѣши туй дѣло. Менъ то ме интересува, защото и азъ съмъ единъ отъ наследницитѣ. Може въ началото да не ме е интересувало, но въ края, понеже идатъ известни облаги за менъ, казвамъ: Отъ това дѣло зависи моята сѫдба. „А следъ отиването имъ...”. Когато този ангелъ се явява на сънь на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди въ Египетъ”, тамъ думата на български е преведена „бѣгай”. Думата „бѣгай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идешъ, може и да не идешъ. Като се каже „бѣгай” значи ще бѣгашъ, нищо повече, ти не може да не бѣгашъ. Въ английския езикъ има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бѫдеще време или за изразяване на намѣрение: „shall” и „will”. Нѣкой англичанинъ казва: „I shall go” - значи: азъ ще ида. Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непремѣнно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всѣки езикъ си има свои свойства. Езикътъ, то е разумното въ човѣка. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди кой си човѣкъ не знае да говори правилно. Действително, човѣкъ трѣбва да знае да говори правилно, но три качества има, съ които речта е свързана: права мисъль, право чувство и права постѫпка; това значи право говорене. Не може човѣкъ да говори право, т. е. да говори перфектно единъ езикъ, ако не мисли правилно. Ако въ него има правилни чувства, правилни постѫпки, той не може да говори правилно, езикътъ му не може да е изященъ. Нѣкой може да каже, че лошитѣ хора говорятъ красноречиво. Не, единъ лошъ човѣкъ не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалнитѣ чувства не сѫ развити, може да говорятъ, но следъ като слушашъ единъ човѣкъ да говори, следъ като каже нѣколко изречения ще знаешъ мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речьта му, говорътъ му ще опредѣли какво е неговото вѫтрѣшно състояние. Тогава този човѣкъ, каквото и да ти каже, или както казватъ българитѣ, звѣзди да ти снема отъ небето, ти ще знаешъ мисли ли правилно, или не. Българинътъ има едно качество: той преувеличава нѣщата, за да бѫдатъ разбрани. Казва: „бѣга като куршумъ”, „бѣга като свѣткавица”, или „яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. То има мѣсто много хиляди и хиляди яйца да паднатъ, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Сѫществуватъ въ главата ни два центъра наблизо, свързани съ него, не сѫ отпредъ на голата часть на челото, но подъ коситѣ сѫ скрити. Туй чувство спада къмъ тъй нареченитѣ морални чувства на човѣка. Ние се учудваме на величието Божие, на свѣта, на звѣздитѣ. Едно благородно чувство е то. Човѣкъ, който нѣма туй чувство, не е доволенъ. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силенъ въ преувеличението, ако му кажешъ: „Ти, който знаешъ да преувеличавашъ, кажи ми колко е голѣмо слънцето”, той ще каже: „Голѣмо е колкото цѣла Европа”. То е едно умаление. Въ неговия умъ Европа седи като нѣщо голѣмо. Може би у васъ има едно притѣснение. Вие се намирате като предъ единъ гадатель. Отивате при нѣкой да ви врачува на кафе, на бобъ, или пъкъ на восъкъ, или пъкъ на нѣкоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадательтъ. Очаквате да ви каже нѣщо много хубаво. Но всѣки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри отъ Братството бѣха ходили при единъ гадатель й следъ като имъ врачувалъ, най-после имъ казалъ: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човѣкъ да ходи при гадатели, но той и самъ може да си гадае. Гадатель всѣки може да стане. Ако ти сутринь ставашъ рано, можешъ да си гадаешъ. Ето какъ може да си гадаешъ, азъ да ви кажа-едно просто гадание. Излезъ и вижъ слънцето на ясно ли изгрѣва, или задъ облакъ. Ако изгрѣва на ясно, нѣма никакво облаче, цѣлиятъ день работитѣ ще ти вървятъ добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него день работата ти ще мяза на небето. Или като излезете сутринь и има вѣтъръ, вижте откѫде духа. Ако духа отъ изтокъ, ще има спънка. Ако е студено, пакъ ще има спънка. Ако нѣма никакъвъ вѣтъръ, работитѣ ще вървятъ добре. Ако духа задъ гърба, ще има попѫтенъ вѣтъръ, работата ще бѫде още по-добра. Тогава като тръгнете по пѫтя, ще гледате кого ще срѣщнете. Ако срѣщнете млада мома и тази мома е красива, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако срѣщнете нѣкоя грозотия, работитѣ ще се оплетатъ. По всичко може да се гадае. Ако срѣщнете една баба съ патерица, и вашата работа ще бѫде такава. Срѣщнете нѣкой дѣдо, натоварилъ колата - и работата ви ще бѫде по сѫщия начинъ, и вие трѣбва да напълните колата. Като работите, да мислите. Но колата трѣбва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлекълъ моста, отдето трѣбва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакашъ, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направятъ моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това сѫ правила за гадаене, сами да си гадаете. Пъкъ ако отивате при нѣкой гадатель, да знаете, че той нѣкой пѫть може да не си нареди бобовитѣ зърна както трѣбва. Азъ съмъ гледалъ какъ нѣкой гадатель не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимѣрни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалнитѣ линии, и заключенията му не сѫ права. Или пъкъ хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае какъ да нарежда картитѣ; той не е билъ въ школата на гадателитѣ, научилъ нѣщо отъ дѣдо си, отъ баба си, но тѣ не сѫ знаели хубаво, нито дѣдото, нито бабата не сѫ имали това изкуство. Хвърля гадательтъ картитѣ, но. на 100 предсказания едва 10 се сбѫдватъ, 90 не се сбѫдватъ. Така е и при астролозитѣ: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбѫдватъ. Има нѣщо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, съ които борави, всички трѣбва да се преобразятъ. Астрологията е цѣла наука. Може да се предсказва какво има да става въ живота съ голѣма точность, но не всѣки знае. Майката може да знае какво има да става съ нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята. На туй дете и какво ще стане съ него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своитѣ сънища, и тѣ щѣха да й предскажатъ. Всѣки човѣкъ, който не е вещь въ тѣзи науки, ще изпадне въ суевѣрие. Суевѣрието е заблуждение, незнание, невежества. За примѣръ ти винаги искашъ гадательтъ да ти каже нѣщо хубаво. Азъ да ви кажа: Въ основата на всѣка душа Богъ е вложилъ нѣщо много хубаво, безъ изключение. Но животътъ отпосле се е развалилъ. Азъ имамъ една максима. Тя е следната: Миналитѣ добродетели сѫ настоящи престѫпления, и настоящитѣ престѫпления сѫ бѫдещи добродетели. Това е единъ законъ. Нѣкой дойде и казва: „Еди кой си е извършилъ едно голѣмо престѫпление”. Казвамъ: Извършилъ е едно престѫпление по силата на своитѣ добродетели. Тия престѫпления за въ бѫдеще пакъ ще се превърнатъ въ добродетели. Всѣко престѫпление, което е продиктувано отъ една добродетель, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за въ бѫдеще, като се върне при своята причина, пакъ ще има сѫщитѣ резултати. Има единъ законъ въ Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, ще се превърне за добра. Вие ще кажете: Какъ може да бѫде нашитѣ минали добродетели да сѫ сегашни престѫпления? Да ви приведа единъ примѣръ. Представете си, че до четири поколѣния, или 500 години назадъ, кой да е отъ васъ е билъ майка, ималъ дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нѣжно, че сте били образецъ на окрѫжаващитѣ, сочатъ ви и казватъ: „Това е майка!”, всички ви похваляватъ. Обаче съ течение на времето майката остарява, умира, и децата умиратъ. Следъ четири поколѣния като дойдешъ на земята, твоитѣ деца не се раждатъ въ твоя домъ, но се родятъ въ другъ домъ; синъ ти и дъщеря ти сѫ станали вече 20-годишни, красивъ момъкъ и красива дъщеря въ нѣкое друго семейство. И ти си красива. Като влѣзешъ въ този домъ, тебе ти мръдне сърдцето като видишъ този момъкъ. Въ тебъ има желание като майка да го прегърнешъ. А бащата и майката на момъка казватъ: „Какво играятъ очитѣ на тази изедница”. И после става цель скандалъ, единъ небивалъ скандалъ, цела история. Значи любовьта на миналото е престѫпление въ настоящето. Защото материалнитѣ условия сѫ се промѣнила. Измиратъ тия хора. И тѣ бѣха красиви, и онѣзи бѣха красиви. Какъ стана това? Но да не ти дава Господъ. Следъ едно поколѣние целата тази фамилия идва отново, тази мома е пакъ майка, събиратъ се нейниятъ синъ и нейната дъщеря, събиратъ се бащата и майката, и тѣзи, които казваха, че е изедница, ставатъ нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва - примиряватъ се. Онзи, който знае, ще каже, че голѣмиятъ скандалъ на любовь се превръща, сега се прегръщатъ, гощаватъ се. Невежитѣ философи, които нищо не знаятъ, казватъ: „Това може ли да бѫде така?” Това за глупавитѣ не може, за ученитѣ може. За онѣзи, които знаятъ истината, може; за онѣзи, които, не знаятъ, не може. За онѣзи, които знаятъ мѫдростьта, може; за които не знаятъ, не може. Въпросътъ е дали човѣкъ се преражда или не. Смисълътъ на живота е въ прераждането. Вземете го въ букваленъ и въ преносенъ смисълъ. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да се прераждамъ”. То не зависи отъ тебъ. Другъ казва: „Азъ не искамъ да гледамъ”. Но гледането осмисля живота. При силната свѣтлина ти си затваряшъ очитѣ. Но смисълътъ на живота е да имашъ очи. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да слушамъ”. Но смисълътъ на живота е въ слушането. По нѣкой пѫть може да затворишъ ушитѣ сѫ Хората материално сѫ заинтересовани отъ гледането. „Ако човѣкъ се преражда, тогава напразно е дошълъ Христосъ да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбирашъ защо Христосъ е дошълъ на Земята, ти не разбирашъ защо човѣкъ се ражда, не знаешъ защо Богъ е създалъ свѣта така. Това не е произволенъ законъ. Това е законътъ на Битието. Въ свѣта всичко се преражда безъ изключение, и не само веднъжъ, но милиони пѫти се преражда Нѣкой пита: „Като се прероди единъ човѣкъ, той ще прилича ли на сѫщия човѣкъ отъ миналия животъ?” Жабата като се прероди волъ, нѣма да бѫде жаба, на волъ ще мяза. Волътъ като се прероди въ човѣкъ, на човѣкъ ще мяза. Човѣкъ, ако се прероди на волъ, нѣма да мяза на човѣкъ, но на волъ ще мяза, и обратното. Азъ сега не защитавамъ истината не си позволявамъ да я защитавамъ, азъ изнасямъ истината Една истина, която се нуждае отъ моята защита, тя е стара баба. Истината нѣма нужда отъ защита. Истината е най-силното нѣщо въ свѣта. Всѣки, който иска да прогресира, трѣбва да се развива за себе си. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, не да я защитава. Азъ като човѣкъ другояче не мога да раста Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. Въ туй отношение, ако се откажа отъ нея, азъ ще осакатя себе си, пъкъ ще осакатя и своитѣ ближни. Затова именно трѣбва да говоря истината За какво ще защитавамъ свѣтлината? Тя сама се защитава Тази свѣтлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че свѣтлината иде отъ слънцето? Нѣкой ще ме убѣждава, че свѣтлината иде отъ свещьта, че тази свѣтлина, която имамъ, била отъ лампитѣ. Само на менъ не може да ми каже, че тази свѣтлина е отъ лампитѣ, тя отъ лампитѣ не може да дойде. Свѣтлината идѣла отъ лампитѣ, отъ огъня, отъ свещитѣ. Излиза отъ тѣхъ нѣкаква свѣтлина но тя не иде отъ лампитѣ, свѣтлината иде само отъ едно мѣсто. Следователно тази свѣтлина има свой проводникъ; може да има хиляди и милиони отражения, то е другъ въпросъ. То е свѣтлината на отраженията, тя не е онази истинска свѣтлина. Истинската свѣтлина оживѣва човѣка. Тази свѣтлина, ако падне върху мъртъвъ човѣкъ, той ще оживѣе. Тази свѣтлина, като падне върху ума, човѣкъ започва да мисли. Като падне тази свѣтлина върху сърдцето, ти веднага чувствувашъ, че си въ Царството Божие, свѣтлината е вѫтрѣ. Споредъ свѣтлината, която хората иматъ, е и философията имъ. Западнитѣ народи мислятъ, че сѫ по-умни отъ източнитѣ. Източнитѣ народи въ нѣкои отношения сѫ по-умни отъ западнитѣ. Източнитѣ народи съгрѣшиха въ друго. Тѣ не се водиха споредъ свѣтлината, която имаха, но когато придобиха знанието въ тази вѣчната свѣтлина, въ тѣхъ се роди най-голѣмиятъ егоизъмъ, яви се факирството, йогийството, поискаха да станатъ йоги, адепти, учители. Ако идешъ на Изтокъ, ще видишъ цѣли общества отъ факири, чудесии правятъ споредъ европейцитѣ. Пъкъ то какви чудесии, нѣма никакви чудесии. Чудесиитѣ на единъ факиръ се равняватъ на какво? Ако азъ взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голѣма, но като излезе въздухътъ, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е нѣкакъвъ фокусъ. Но въ факирството никакви чудесии нѣма. Просто ще напълнишъ питката съ въздухъ и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правятъ факиритѣ, това сѫ сѣнки на реалностьта. Реалностьта има три качества, които вървятъ съ нея. Реалностьта носи животъ, носи свѣтлина, реалностьта носи и свобода. Всѣко едно явление въ свѣта, отъ какъвто и да е характеръ, което не носи тия тритѣ качества, то е фиктивно, то не е реално. Нѣкой човѣкъ тѣ увещава: „Азъ следъ 10 години ще имамъ голѣмо наследство и на тебъ ще дамъ единъ милионъ”. Какъ ще познаешъ дали това ще стане? Азъ зная, че следъ 10 години той нѣма да има 10 милиона, това сѫ въображаеми нѣща. Азъ считамъ реално само туй, съ което въ даденъ моментъ разполагамъ, а не това, съ което за въ бѫдеще ще разполагамъ. Не считамъ за реални и тѣзи нѣща, съ които съмъ разполагалъ въ миналото. Това сѫ относителни нѣща. Реалностьта е нѣщо, съ което сега разполагамъ, туй, което никой не може да ми го вземе въ даденъ случай. То е тази Божествена реалность въ свѣта, съ която мога да оперирамъ. „Стани, та вземи детето и майка му...” Детето, това е реалностьта. Туй дете е човѣшкото „азъ”. Въ момента, въ който съзнавашъ, че си „азъ”, едно живо разумно сѫщество, туй дете въ тебъ се е родила. Това е новиятъ човѣкъ. Ти ако не съзнавашъ въ себе си новото, новиятъ човѣкъ не е роденъ. Не е въпросъ имашъ ли душа или не. Ти мислишъ, че душата е вънъ отъ тебъ. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тебъ, то не е реално. Твоята кѫща вънъ отъ тебъ ли е? Тя не е реална, понеже е вънъ отъ тебъ. Следъ време ще се разруши. Следъ година, две, три, десеть, двадесетъ, тридесетъ, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо нѣма да остане отъ нея. Ще дойдатъ други, ще преустроятъ твоята кѫща; ако дойдешъ следъ 400 ÷ 500 години, нѣма да има нищо. Даже тѣлото, което имашъ, и то не е реално. Виждашъ, твоята кѫща се измѣня. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момъкъ, ще му израстватъ мустачки. Ако мустачкитѣ сѫ вирнати нагоре, това е добъръ признакъ, този момъкъ е здравъ. Ако мустацитѣ сѫ надолу, той е загазилъ вече. Ако е мома, коситѣ й ако сѫ дълги до петитѣ, тя е здрава, пълна съ чувства, тази мома е съ богати чувства. Щомъ започнатъ да осиромашаватъ чувствата, коситѣ почватъ да намаляватъ. Чувствата на човѣка сѫ свързани съ неговитѣ коси. Неговата интелигентность е свързана съ гладкостьта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човѣкъ е по-уменъ. Това помнете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговитѣ мисли сѫ по-груби. Колкото коситѣ му сѫ по-груби, толкова той е неодѣланъ. Богатъ е той, но и чувствата му сѫ такива. То сѫ общи работи. Дългитѣ коси показватъ богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при единъ отличенъ умъ могатъ много добре да се разбератъ. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умътъ, и сърдцето добре сѫ работили. За примѣръ ако сѫ доставени добре, съразмѣрно бузитѣ, вѣждитѣ, устата, очитѣ, ушитѣ - всичко това показва вѫтрешната доброта на човѣка. Всѣки човѣкъ е основанъ на нѣщо разумно. Нѣма линия въ човѣшкото лице, която да е излишна. Всѣка линия, точка, размѣръ, цвѣтъ на човѣшкото лице говорятъ за качества или недѫзи, за вѫтрѣшенъ животъ. Нѣкои линии сѫ неподвижни, понеже съотвѣтнитѣ способности, съотвѣтнитѣ чувства не сѫ започнали да функциониратъ. Но щомъ почналъ да функциониратъ способноститѣ и чувствата, тия линии ставатъ подвижна. Има линии на лицето, които сѫ подвижни. Когато хората сѫ много чувствителни, близо около устата имъ има едно едва забележимо движение. Когато нѣкой е много чувствителенъ, едно мърдане има на устата. Или когато нѣкой е нервенъ, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевитѣ мускула Азъ съмъ забелязалъ много пѫти музиканти, които учатъ музика; учатъ добре, но и тѣ, и професорътъ имъ правятъ такива гримаси, които сѫ неприятни. Има движения, съ които може да се изрази нѣщо велико, идейно, но безъ да се правятъ гримаси. Нѣкой цигуларь си чупи тѣлото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения съ тѣлото и главата, прави гримаси; може да е добъръ цигуларь, не го отричамъ, но съ такова свирене не може да даде концѣртъ между ангелитѣ и светиитѣ. Тѣ ще кажатъ: „Иди най-първо да се научишъ главата какъ да си държишъ, после цигулката си какъ да държишъ и лѫка какъ да го теглишъ”. Има едно теглене на лѫка, което е специфично за добрия цигуларь. Казвамъ: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи въ лѫка, после седи въ тона. Родениятъ цигуларь знае какъ да тегли лѫкъ, прави едно особено движение на лѫка така, че цѣлата публика е въ възторгъ. Но туй движение на лѫка съотвѣтствува на неговия умъ. Ако той не знае какъ да движи лѫка, тоноветѣ не сѫ правилни. Азъ правя опити по музика, да видя какво влияние има лѫкътъ. Не искамъ да дамъ своето изкуство. Взимамъ човѣшката рѫка. Всѣки единъ човѣкъ е артистъ. Азъ взимамъ цигулката въ широкъ смисълъ. Дѣсната рѫка, това е лѫкътъ, лѣвата рѫка, това е рѫката която свири, ще даде изразъ на тона. Ако ти не знаешъ какъ да движишъ рѫцетѣ си, ще загазишъ. Много нещастия въ свѣта зависятъ отъ неправилното движение на рѫцетѣ. Много щастливи случаи зависятъ отъ махането на рѫката. Онѣзи, които сѫ изучавали науката за движението, а това сѫ индускитѣ учени и адептитѣ, иматъ такива движения, че като сѫ между свирѣпи животни, само съ едно вдигане на рѫката по известенъ начинъ, безъ да говорятъ, стѫписватъ се животнитѣ. Махането на рѫката трѣбва да образува едно особено движение, което е въ съгласие съ Природата. Щомъ махнешъ по този начинъ, ти предизвиквашъ всичкитѣ силови линии и тѣ по този начинъ ти помагатъ. И ти имашъ цѣлата разумна Природа на своя страна. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Защо трѣбва да живѣя?” За да знаешъ, какъ да ходишъ отмѣрено. За примѣръ: вие не сте изучавали отмѣрения ходъ на краката. Едно дете като го пращате на училище, още съ тръгването, отъ първитѣ три, четири, десеть крачки може да разберете ще има ли успѣхъ този день или не. Не че това е нѣщо злокобно, но въ него вече сѫществуватъ тия движения на неговата мисъль. Детето върви несъзнателно, естествено, но вѫтрѣ въ него вече е заложено какво ще бѫде днесь положението и то се движи споредъ вѫтрешнитѣ импулси. Ако съ излизането отъ вратата почва да тича припрено, нѣма да има успѣхи. Туй дете може да го спаси само нѣкой добъръ човѣкъ, добъръ учитель, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъвъ човѣкъ, така ще се свърши деньтъ безъ придобивки. Другъ примѣръ: когато се направи нѣкоя бомба, този, който я е направилъ, я е направилъ така, че при най-малко експлозивъ да направи известна пакость. Значи тази бомба е силна, когато се докоснешъ до нея. Учениятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ може да обезврѣди тази бомба, като извади отъ нея запалителнитѣ, взривнитѣ вещества. Въ всѣки единъ човѣкъ по нѣкой пѫть се складиратъ известни взривни вещества и той, безъ да знае това, се чуди, че нѣкоя бомба нѣкой день за дребно нѣщо е експлодирала. Може никой да не види, но вие съ години не можете да забравите нѣщо, което сте преживѣли. Не само отвънъ, но и вѫтрѣ ставатъ силни експлозии. Или рѣшишъ въ себе си, въ своята мисъль, да поправишъ нѣщо; години минаватъ, не можешъ да поправишъ живота си, въпреки, че мислишъ и искашъ да оправишъ нѣкой недостатъкъ. Истинската наука, Божествената наука има пѫть, по който може да се постигнатъ положителни резултати, добри условия за земята и за небето. Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже въ този неустойчивъ вѫтрѣшенъ животъ ние може да използуваме пѫтя на тази наука. Тукъ човѣкъ може да уреди своя животъ, ако, бѫде крайно разуменъ. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, дето сѫществува най-разумното Сѫщество, но предъ лицето на Бога всѣки день какви ли глупости не вършимъ. Тѣзи глупости, които хората не виждатъ, има други сѫщества, които ги изваждатъ на явѣ и ни коригиратъ. При това въ насъ не се заражда желание да се изправимъ, но си правимъ оглушки. Това е въ реда на нѣщата. Да допуснемъ, че вие седите така. Нѣкои отъ васъ, както виждамъ, имате една поза много неестествена. Нѣкои отъ васъ ще ме разбератъ много криво. Срѣщатъ единъ старъ българинъ, който не дочува, и го питатъ: „Дѣдо, кѫде си ходилъ?” - „Купихъ си новъ калпакъ.” „Кѫде отивашъ?” - „Хубавъ, лошъ - купихъ го вече, ще го нося.” Той е съсрѣдоточенъ въ калпака, той мисли, че го питатъ за калпака. Другиятъ дори не подозира, че дѣдото си е купилъ новъ калпакъ. Онзи, който е измислилъ калпака, философия е ималъ. Защо турятъ хората калпакъ или шапка на главата? Женитѣ носѣха шамии[1] понеже разбраха че съ шамии тази работа нѣма да стане - това означава подчиненость - започнаха да носятъ шапки като мѫжетѣ. После почнаха да си стрижатъ коситѣ. Дългитѣ коси показватъ подчиненость, подчинени трѣбва да бѫдатъ. Но мѫжътъ криво разбира подчинението, и жената го разбира криво. Човѣкъ разумно трѣбва да се подчини, не глупаво да се подчинява. Ти ще се подчинишъ разумно. Единъ чувалъ отъ 100 килограма не можешъ да го вдигнешъ, да го пренесешъ, ще повикашъ нѣкой силенъ човѣкъ; ще отстѫпишъ, този човѣкъ ще го вземе на гърба си. Ти ще благодаришъ, че той е силенъ и може да го носи. Ще благодаришъ, че той въ дадения случай ти помага, че носи чувала. Може да ти каже: „Малка е силата ти.” Ще признаешъ, че е малка. Ако този юнакъ вдигне чувала, то е за негова слава. Ако той съ единъ юмрукъ тѣ прострѣ на земята, питамъ, неговата сила на мѣсто ли е? По нѣкой пѫть ние идваме до друга философия. Казваме: „На силния трѣбва да се създаде нещастие, за да не прострѣ другия на земята.” Много добре, съгласенъ съмъ. Нѣкой пѫть пожелаватъ да полежи една-две години на легло; следъ като е билъ нѣкого, битиятъ ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е билъ юнакъ.” Ако искашъ нѣкой слабъ човѣкъ, който нѣма тази сила, да лежи на гърба си три години, нѣма никакъвъ смисълъ въ това. Слабиятъ трѣбва да стане силенъ” а силниятъ трѣбва да стане разуменъ. Слабиятъ най-първо трѣбва да стане силенъ” когато стане силенъ” той трѣбва да стане разуменъ. Щедриятъ трѣбва да стане първо богатъ” после да стане щедъръ. Богатъ като стане, въ богатството ще се прояви неговата щедрость. Онзи, който трѣбва да се научи на закона на икономията, трѣбва да стане сиромахъ. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, отъ малкото въ даденъ случай да може да пести така че добре да живѣе. Нѣкой казва: „Азъ не Съмъ наученъ.” Ще се научишъ. Въ богатството нѣма нужда отъ икономия, но въ сиромашията има нужда отъ икономия. Когато богатиятъ стане икономистъ, когато сиромахътъ стане щедъръ, то не е въ реда на нѣщата, но външниятъ свѣтъ е обърнатъ съ главата надолу. Сиромаситѣ хора сега на теория сѫ много щедри, тѣ даватъ. Всѣки единъ отъ васъ знае, че мнозина казватъ: „Да стана азъ богатъ, това ще направя, това ще направя”, това, онова, какво ли не правятъ. Но щомъ станете богати, вземете друго правило, обръщате другъ листъ, казвате: „Другояче трѣбва да се живѣе.” Човѣкъ, когато стане богатъ, тогава трѣбва да дойде тази идея въ него, тогава той трѣбва да дава. Ако не дава богатиятъ, ще му се случи най-голѣмото нещастие. Всичкитѣ богати хора, които страдатъ, страдатъ по единствената причина, че не даватъ. Всички сиромаси хора страдатъ по единствената причина, че не икономисватъ. Ако сиромахътъ не икономисва и ако богатиятъ не дава, и двамата еднакво ще пострадатъ. Сега, да направимъ една вѫтрѣшна връзка. Всичко въ свѣта си има свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Казва ангелътъ: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратенъ отъ Бога, но Христосъ е единъ символъ, или единъ идеалъ за човѣка, за онова Божественото, което ще се роди въ всѣка душа. Душата единъ день ще бѫде майката, тя ще роди едно дете. Нѣма да остане никой бездетенъ. Онѣзи, бездетнитѣ хора сѫ осѫдени на смърть. Помнете това нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да се женя.” Оставете вашата женитба. Ти ще раждашъ! Нѣма да се женишъ, сватба нѣма да има, попове нѣма да тѣ вѣнчаватъ, но ще раждашъ. Бащата нѣма да го има. Безъ баща ще родишъ. Вие въ вашата мисъль ще кажете: „Кѫде е бащата?” Майката е тамъ, бащата го нѣма. На онова, което се роди, ние не търсимъ бащата, важно е онова, което се роди, каква благость ще донесе въ свѣта. Кѫде бѣше бащата на Христа? Когато Му казватъ, че майка Му и баща Му се смущавали, Тай казва; „Азъ зная кой е баща ми. Баща ми не е тукъ на Земята.” Ако мислишъ, че твоятъ баща и твоята майка сѫ тукъ на Земята, ти живѣешъ въ една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги нѣма, ти си въ Пѫтя на Истината. Баща ти и майка ти не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто, да вдигатъ скандалъ. Но пакъ ме разбирайте добре, да не влѣзе въ ума ви една крива идея. Подъ думитѣ „майка” и „баща” всѣкога се разбира една вѫтрѣшна цѣлокупность. Бащата и майката сѫ на едно мѣсто и двамата. Ангелъ Господенъ явява се на сънь на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ.” Когато ти слушашъ вѫтрешния гласъ, то гласътъ на твоя Баща е, Който говори. Майката е тукъ. Всичкитѣ хора наоколо представляватъ твоята Майка. Това, което изпитвашъ въ себе си, то е онзи невидимъ Баща, Който говори, и когато хората слушатъ Неговия гласъ, Той ги благославя. Когато не Го слушатъ, тогава имъ дава най-голѣмитѣ страдания. Въ Него нѣма лицеприятие. Най-малката погрѣшка, която може да направишъ, веднага дойде този гласъ отвѫтрѣ и може да ти каже: „Ти си направилъ това, но нѣма нищо, така трѣбва да бѫде!”. Не, не. Има единъ животъ, който трѣбва да бѫде идеаленъ, върху който се обуславя нашето бѫдеще. Направишъ ли погрѣшка, веднага ще я изправишъ. Ако пъкъ ти си щастливъ, направи така, че и другитѣ да сѫ щастливи. Този животъ, който го имаме, ще го изгубимъ. Нѣма да се минатъ 30, 40, 50 години, всичко ще изгубимъ. Питамъ тогава, каква е реалностьта на сегашния вашъ животъ? Опитностьта, която ще имате. Всички възвишени сѫщества сѫ преживѣли това. Нѣкои отъ васъ може да иматъ тази опитность. Тази опитность - да направите другитѣ щастливи, да ги зарадвате съ нѣщо - да бѫде едно рѫководно правило за васъ. Ние нѣкой пѫть се самозаблуждаваме отъ временнитѣ нещастия, които ни сполетяватъ, отъ временнитѣ страдания, които идватъ, но всичко ще дойде и отмине, живѣемъ въ единъ свѣтъ преходенъ. Не сме само ние въ свѣта, не е само нашето благо важно въ свѣта, но благото на толкозъ. Милиарди сѫщества, които може да взематъ участие въ нашия животъ, както и ние въ тѣхния. Следъ като съмъ щастливъ, азъ трѣбва да работя за щастието на всички други сѫщества около мене. Казва се: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ, и бѫди тамъ, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „азъ”, туй, което е съзнанието, че си човѣкъ, туй, което за въ бѫдеще ще живѣе, туй, което трѣбва да расте и да се развива въ насъ - то е новиятъ човѣкъ. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъль, свещено чувство, свещена постѫпка; туй е човѣкътъ въ миниатюръ, който за въ бѫдеще ще се развие. Всичкото бѫдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце не знае още какъ да говори, но бѫдещето е за него, не е за тебъ, стария. Ти, ако си старъ човѣкъ, ти си Йосифъ. Ти, който вземашъ сега детето на физическия свѣтъ, ти си Йосифъ, който вземашъ грижата. Ще хванешъ магарето, ще качишъ детето и ще идешъ въ Египетъ. Но туй дете за въ бѫдеще ще обърне вниманието на свѣта, не неговата майка, не Йосифъ, но самото дете. Словото, силата, която излиза отъ него, то ще обърне свѣта. Именно въ това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. Отъ него каквото дойде, всѣка душа ще се въздигне, защото всѣка душа се повдига отъ „аза”, който „азъ” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не рода. Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нѣмашъ деца, тогава защо се наричашъ майка? Щомъ искашъ да бѫдешъ майка, роди него, което да го отхранишъ, че като идешъ въ другия свѣтъ да занесешъ едно дете. Всѣки единъ отъ васъ като иде въ небето, ако носи дете, ще го приематъ, ако не, ще го върнатъ назадъ, нѣма да го приематъ. Тогава, ще кажете, всички жени, които сѫ родили деца, ще се спасятъ, а всички мѫже и ония жени, които сѫ бездетни, какво ще правятъ? То е криво разбиране на въпроса. Въ раждането на едно дете, или въ раждането на „азъ” въ нашата душа взиматъ еднакво участие и сърдцето, и умътъ; туй „азъ” го наричамъ Божественото съзнание, туй, което опредѣля нашето битие като човѣкъ; въ раждането му взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце. Тѣ сѫ слугитѣ, които служатъ на това дете. Тогава какво ще стане, ако умътъ потупва детето и ако сърдцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсѣкѫде - по театри, концѣрти, забавления, по любовни работи? Ние хората отъ любовни работи умираме Твоятъ възлюбенъ отвънъ нѣма да тѣ спаси, ти ходишъ да гонишъ Михаля. Това, което тѣ спасява, е твоятъ Господъ вѫтрѣ, туй, което е родено въ твоята душа. Че възлюбената е нѣкаква жена или възлюбениятъ нѣкакъвъ мѫжъ, това сѫ заблуждения. Ще се женишъ за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отивашъ, свършвашъ съ тѣхъ заедно. Питаха Христа: „На кого отъ тѣзи седмината братя ще бѫде жената?” - „Не разбирате. Въ възкресението нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ”. Идеята е детето, което трѣбва да се роди. Душата ми ще бѫде майката, а отвънъ - това сѫ временни отношения, не се лъжете. Ако вѫтрѣ нѣма бракъ, външниятъ е лъжливъ. Ако вѫтрѣ нѣма дете, и външнитѣ деца сѫ лъжлива Ти вѫтрѣ нѣмашъ нищо родено, отвънъ имашъ. То сѫ кукли. Колко момиченца иматъ по 4 ÷ 5 кукли, значи че петь деца иматъ. Кога сѫ ги родили? Че тия кукли иматъ бащи - ония, които сѫ ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е сѫщото. Ако въ твоето съзнание е родено детето, усѣщашъ, че има нѣщо въ тебъ, което живѣе, и ти се радвашъ на живота, не се обезсърдчавашъ, има нѣщо, за което ти живѣешъ, чувствувашъ една неопредѣлена радость въ себе сѫ. Всичкитѣ жертви, всичкитѣ страдания сѫ на мѣсто, чувствувашъ, че има защо да страдашъ. Сега си бездетенъ - нѣма защо да страдашъ, да живѣешъ. Сега, азъ оставямъ външното. Вашитѣ възгледи сѫ неправилни, искамъ да дамъ насока на вашитѣ възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вѫтрешния животъ, силата се крие тамъ - въ детето. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да щади, да почита това дете. Като видишъ, че единъ човѣкъ има това дете, почитай! Защото ще направишъ крайно престѫпление, ако не зачиташъ това, което е родено въ името Божие въ душата, защото ако не вземешъ участие въ тази работа, ако не я зачиташъ, ти ще понесешъ най-голѣми последствия. Ако само се опиташъ да наврѣдишъ на него, ти ще изчезнешъ отъ лицето на земята. Ако се опиташъ да наврѣдишъ на детето, както Ирода, ще изчезнешъ. Туй дете ще остане! Бѫдещето е на него. Писанието казва: „Ако не се родите изново отъ вода и духъ.” Казвамъ: Ако въ васъ туй новото,” Божественото не се роди въ вашата душа, ако вие не се почувствувате въ положението на една майка, че да имате нѣщо, за което да живѣете, то нѣма да бѫде една проста мисъль, едно просто чувство, една проста постѫпка, то ще бѫде нѣщо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощь. Даже, въ природата, онази страхливата кокошка, която и отъ сѣнката бѣга, когато има дѣчица, тя се опери на нѣкой волъ, като подскочи, клъвне го по носа и волътъ се отбие, Върне се назадъ. Казва: „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвамъ: Уменъ е този волъ, връща се назадъ. Всички хора, които сѫ пострадали въ свѣта като мѫченицитѣ, тѣ имаха деца. Когато Христосъ бѣше на кръста, имаше дете въ себе сѫ. Нѣкои, като не разбиратъ смисъла на живота, искатъ да се женятъ. Сегашниятъ бракъ се е обезсмислилъ, сегашната любовь се е обезсмислила по единствената причина, че хората сѫ забравили дълбокия смисълъ, защо сѫ дошли въ свѣта. Другитѣ нѣща сѫ преходни. Ако двама души сѣднатъ и ядатъ заедно, смисълътъ не е въ яденето. Двама души може да пиятъ отъ чучура вода, смисълътъ не е тамъ. Може да четатъ една книга, и тамъ не е смисълътъ. Въ какво седи великото добро? Ти ще познаешъ твоята възлюбена само въ време на изпитания, когато нѣкѫде слѣзешъ въ нѣкой кладенецъ, че нѣма кой да дойде да ти помогне, тя трѣбва да тѣ извади. Въ дадения случай онзи човѣкъ, който може да ти съдействува да израсне твоето дете въ тебъ, той е твой ближенъ. Детето е мѣрка за любовьта отвънъ. Една майка, която не е родила дете, тя нѣма любовь. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да бѫде една майка. Азъ ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраамъ роди Исака” Едно време и мѫжетѣ, и женитѣ раждаха. Въ отрицателния периодъ женитѣ раждатъ. Пакъ ще се смѣнятъ. Ту женитѣ, ту мѫжетѣ раждатъ. Сега мѫжетѣ не се женятъ, само женитѣ се женятъ, затова и тѣ раждатъ. Ще дойде време, когато женитѣ ще се подмладятъ, мѫжетѣ ще се женятъ, тогава мѫжетѣ ще раждатъ. По на 10 ÷ 20 години сѫ всички мѫже на земята, тѣ не се женятъ, деца сѫ още. Сега женитѣ сѫ възрастни, тѣ се женятъ, а пъкъ мѫжетѣ минаватъ само за сватове. Вземете това въ чистия смисълъ. Нѣма никакви мѫже въ свѣта, все жени има. Следъ време ще има само мѫже, никакви жени нѣма да има. Женитѣ ще бѫдатъ момичета по на 10 ÷ 12 години. Въ този периодъ женитѣ раждатъ, ще дойде време у мѫжетѣ ще се роди туй съзнание. Или казано на другъ езикъ: когато женитѣ и мѫжетѣ, когато женскиятъ и мѫжкиятъ принципъ се съединятъ въ едно тѣло, както сѫ били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположниятъ принципъ на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие въ душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степень Детето винаги трѣбва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мѫжъ, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Въ вѣчния животъ онова красивото дете, то е идеалъ, то е неопорочено. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката да работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме бащи и майки, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички, се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушание.” Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте.” Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата - за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушаше”. Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте”. Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Тукъ въ България преди двадесетъ години се случи единъ анекдотъ. Хващатъ нѣкого за едно престѫпление, завеждатъ дѣло, ще го сѫдятъ. Той ималъ адвокатъ, който го защитава предъ сѫда, казва: „Господа сѫдии, моятъ довѣреникъ нѣмалъ никаква умисълъ да направи престѫпление, той взелъ само хиляда лева, а тамъ имало още 50 хиляди, той взелъ малкото, другитѣ пари оставилъ, нѣмалъ никаква умисълъ”. По едно време виждатъ подсѫдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го сѫдията: „Защо плачешъ?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявамъ, че не можахъ да видя 50-тѣ хиляди”. Адвокатътъ искалъ да го оправдае, а той казва, че му изгорела душата, какъ да не види тия 50 хиляди лева! Ние въ свѣта плачемъ не отъ съзнание. Всѣки плаче, но защо? Азъ съмъ изследвалъ плача, колко души сѫ идвали при мене, плачатъ. Нѣкой плаче, че братъ му взелъ нивата и че никакъ не живѣели добре. Жената плаче, че мѫжътъ не се обхожда добре съ нея. Мѫжътъ плаче, че жената не се обхожда добре. Плаче слугата, че господарьтъ билъ гордъ; плаче господарьтъ, че слугата билъ лошъ. Всички плачатъ, все нѣщо сѫ изгубили. По нѣкой пѫть, понеже имамъ друго схващане, поусмихна се малко, а тѣ казватъ: „Види се, ти не си страдалъ, какви страдания имамъ, пъкъ ти се смѣешъ.” Казвамъ: Какво правите? Заявление, ще даватъ нѣкого подъ сѫдъ, изигралъ ги единъ мошеникъ. Обѣщалъ да донесе брашно два чувала. Единиятъ му далъ 50 лева, другиятъ му далъ 150 лева, нищо не донесълъ. Този младъ момъкъ искалъ да се жена Отива при проповѣдника и казва: „Ще ти дамъ брашно.” Отива при адвоката, и на него обѣщава да донесе брашно, и взима 150 лева, че отива и се оженва Азъ ги гледамъ, поусмихвамъ се. „Защо се смѣешъ? Тебе не сѫ тѣ изиграли, та затова ти е смѣшно.” Казвамъ: Азъ се чудя на вашия умъ. Честно трѣбва да постѫпи човѣкъ. Колко ви дължи? „40 лева”. Давамъ му 40 лева. Азъ решавамъ въпроса казвамъ: Заповѣдайте 40 лева Ако ви плати този момъкъ, ще ми ги върнете. Този момъкъ се е женилъ, трѣбватъ му пари за жената, за неговата възлюбена. Съ много малко, все пакъ се е оженилъ. Доволни ли сте? Ако би върне паритѣ, ако искате, може да ми ги върнете, ако не, считайте този въпросъ за уреденъ. Пъкъ сега ще го давате подъ сѫдъ, ще се кълнете. Казвамъ на адвоката: На тебъ колко дължи? „Не, не, моля, не искамъ. И азъ ще постѫпя като тебъ, не искамъ. И азъ ликвидирамъ по сѫщия начинъ.” Защо ще се хули името Божие? Защото, ако търсимъ натънко, нѣма нѣкой да не е закачилъ нѣкого. Може даже като сме най-праведни, нѣкой пѫть по закона на съзнанието хиляди погрѣшки да сме направили. Та казвамъ: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ. Човѣкъ ще стане силенъ като придобие това съзнание. Само тогава може да се предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които иматъ деца. Ако вие нѣмате деца, по никой начинъ онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бѫде неразбрана за васъ. Вие ще кажете: „Какъ така?” По сѫщия законъ: Единъ цигуларь може да е най-голѣмиятъ виртуозъ въ свѣта, гениаленъ човѣкъ може да е, но нѣма цигулка, нѣма лѫкъ, съ какво ще свири? Това е мощното, то е инструментътъ. Този цигуларь когато има цигулка, тогава всички ще разбератъ, че той е първиятъ цигуларь, като тегли лѫка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърдцето. Такова нѣщо е човѣкътъ. Съ твоята цигулка - съ твоето дете, като теглишъ лѫка, въ цѣлата природа, дето идешъ, и камънитѣ ще оживѣятъ, и ще проговорятъ. Христосъ казва: „Ако тѣ млъкнатъ, камънитѣ ще проговорятъ.” Казвамъ: Когато децата въ свѣта дойдатъ, камънитѣ ще проговорятъ, дърветата ще проговорятъ, вѣтърътъ ще проговори, свѣтлината ще проговори, всички ще проговорятъ. Като проговорятъ, ще дойде спасението на свѣта. Това е нѣщо реално, не е нѣщо отвлѣчено. Питатъ ме: Ти жененъ ли си? Казвамъ: Сега азъ искамъ да се оженя, досега съмъ се женилъ, разженвалъ, женилъ, разженвалъ. По нѣкой пѫть жененето е като яденето, съжалявамъ, че съмъ го ялъ. Колко пѫти съмъ ялъ ядене и съмъ съжалявалъ, че съмъ го ялъ. Азъ сравнявамъ жененето съ яденето. Женитбата е единъ обедъ, неестественъ обедъ, следъ който се съжалява, че си ялъ, че си се оженилъ. Ако женитбата считашъ за тайнство, ако е тайнство, нека децата бѫдатъ Божествени. Нѣма никакво тайнство въ такъвъ единъ бракъ въ свѣта на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждатъ, но сега нѣма нито единъ бракъ както трѣбва. Ама той се влюбилъ въ една жена. Туй е едно криви разбиране. Въ ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носишъ, азъ ще ямъ.” Добре, трѣбва да яде, но не е смисълътъ въ яденето. Тукъ е и въпросъ за детето, което трѣбва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако нѣма дете, сиромашията ще е до немай кѫде. Казвамъ: Детето - това трѣбва да бѫде идея, вложена въ васъ, ако искате да разберете смисъла. Това е то Божественото въ свѣта Тогава ще дойдатъ страданията Но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъвъ е Царството Божие. „Вземи детето и иди въ Египетъ”. Значи човѣкъ ще влѣзе въ Египетъ. Това е земята, това е материалниятъ свѣтъ съ всички възпитателни срѣдства. Ще минешъ една дисциплина, на всѣко едно страдание ще се поусмихнешъ. Сегашнитѣ ваши престѫпления може да бѫдатъ добродетели за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ваши престѫпления ще бѫдатъ ваши бѫдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши нѣща ще се превърнатъ на скѫпоцѣнни камъни, ще разберете смисъла имъ. Тогава онази идея ще бѫде въ васъ, и ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, а сега вече разбирамъ.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука въ свѣта, и човѣчеството, което ще дойде, трѣбва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ съединителното звено. Само децата ще повдигнатъ жената, и само жената и децата ще повдигнатъ мѫжа. 15 беседа, държана отъ Учителя на 10 януари 1932 г., недѣля, 10 ч. съ, София, Изгрѣвъ. [1] шамия (аръ.-туръ.) - тънка женска кърпа за глава
  14. Вземи детето Дънов, Петър Константинов. Вземи детето. Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Няма намерени издания от преди 1944 г. Книгата е подготвена в стар правопис от Георги Касапов с помощта на програма. Текстовете са проверени и коригирани в съответствие с действащия за тогавашното време правописен речник. 1. Вземи детето, 10 януари 1932 г. 2. Освободени, 17 януари 1932 г. 3. Доведете ми го, 24 януари 1932 г. 4. Проява на живата светлина, 31 януари 1932 г. 5. Тѣзи малкитѣ, 7 февруари 1932 г. 6. Да известятъ на ученицитѣ Му, 14 февруари 1932 г. 7. Моята Любовь нѣма да премине, 21 февруари 1932 г. 8. Следъ това, 28 февруари 1932 г. 9. Въ последното време, 6 март 1932 г. 10. Приложете Добродетель, 13 март 1932 г. 11. Що да сторя, 20 март 1932 г. 12. Вѣрниятъ въ малкото, 27 март 1932 г. 13. Наклали огънь, 3 април 1932 г.
  15. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отъ смърть въ животъ Добрата молитва „Въ начало бѣ Словото” Ще взема 5 глава отъ Евангелието на Йоана, отъ началото до 31 стихъ. „Ще се развеселя” Ще взема последната часть отъ 24 стихъ: „Отъ смърть въ животъ”. Животътъ, това е осмисляне, отъ гледището на Земята осмисляне на човѣка, на човѣшката мисъль. Смъртьта, това е обезсмисляне на човѣшката мисъль. Мнозина отъ васъ нѣмате ясна представа какво нѣщо е смъртьта. Смъртьта е придружена съ едно разлагане, съ разединение на краткосрочния и дългосрочния животъ. Това, което разединява краткосрочния животъ съ дългосрочния животъ, това е смъртьта. Има единъ процесъ на разлагане, образува се особена миризма. Всички сѫщества, които умиратъ, иматъ особена миризма. Затова не се изисква голѣма философия, за да позная кога ще умре човѣкъ. Щомъ започне да мирише, може да е година, две преди, но той вече е започналъ да се разлага. Още приживѣ се разлага. Казвате: този човѣкъ много мирише. - Смъртьта е влѣзла и провѣрява дали вече може да го вземе. Че смъртьта е врата за живота, това сѫ поетически изрази, значи затворътъ е врата за човѣка. Като го турятъ въ затвора, да намѣри Бога. Това не е научно. Следователно смисълътъ, който ние търсимъ, това е животътъ. Вънъ отъ живота човѣшката мисъль, човѣшкото сѫществувание нѣматъ цвѣтъ, нѣматъ изразъ, нѣматъ стремежъ. Най-голѣмото изкуство е човѣкъ да придобие живота. Подъ Думата „придобиване” не се разбира да имате животъ и да ви го взематъ - това не е придобивка, това е загуба. Подъ думитѣ „придобиване на животъ” се разбира да владѣешъ ония принципи, върху които животътъ е съграденъ, и да ги имашъ всѣкога предвидъ. Всѣкога, когато може да ти взематъ туй, което имашъ, то е вече смъртьта. Тогава ще бѫдешъ въ едно положение на страхъ. Страхътъ не е нищо друго, освѣнъ смъртьта. Щомъ човѣкъ се бои, смъртьта е близо. Щомъ любовьта е близо, животътъ е тамъ. Често ние се забавляваме съ съвременната наука. Това е едно условие за човѣшкото въображение, за човѣшкитѣ способности. Нѣкои казватъ: Науката това доказвала, онова доказвала. Дѣйствително, науката е доказала много нѣща. Но нѣкога тази наука, която доказва нѣщата, се загубва, нѣма я. Днесь наука въ пълния смисълъ на думата нѣма, това е временна наука, на временния животъ. Съ умирането на Адамъ онази наука, която Богъ повѣри на първия човѣкъ, изчезна. Жалко е, че Адамъ умре и занесе науката съ себе си; и остави Матусалъ, синъ Еноховъ, живѣлъ 969 години подиръ него, но и той замина, и занесоха науката, и никаква наука нѣма. Ние виждаме, нашата наука е до 120 години. Една наука, която се простира до 120 години, какво може да знае? Една наука, която не знае какво има на Слънцето, една наука, която не знае какво има на мѣсечината, една наука, която не знае какво има на планетитѣ, която не знае какво има на звѣздитѣ, която не знае какво има въ празното пространство, която не знае какво има долу въ центъра на Земята, която не знае какво има въ самия човѣкъ, не знае какъ е направенъ неговиятъ мозъкъ, какви жлези има, какъ се изявяватъ тѣ - каква наука е тя? При това като гледашъ тѣзи голѣмитѣ, ученитѣ хора, голѣмитѣ деца, научно разправятъ, доказватъ нѣщо и следъ нѣколко години го отричатъ, доказватъ друго. Вие отивате при тѣхъ съ букваритѣ си да ви разправятъ за последнитѣ научни данни, тѣ си даватъ видъ на професори, а и вие си давате видъ на професори. Хубаво е това. Азъ говоря оптимистично. Менъ ми е много приятно да срѣщна единъ професоръ, и казвамъ: ето едно учено дете, което отива съ буквара въ училище, на добъръ пѫть, много се радвамъ. Този професоръ мисли, че знае нѣщо. Не е лошо да мисли така, защото да мисли, че не знае, е още по-лошо. Нека мисли, че знае, хубаво е. Хубаво е да мислимъ каквото искаме, но когато дойдемъ до онзи, дѣйствителния животъ, ние трѣбва да имаме едно знание, не да се пустослови. Напримѣръ, лесно е да кажемъ: каквото Господъ казалъ. Тази дума има съвсѣмъ друго значение. Господъ какво ти е казалъ? Отвънъ каквото е казалъ Господъ. Че отвънъ и вѣтърътъ говори, и слънцето говори. Всичко отвънъ говори, какъ ще познаешъ гласа Божий? Казвате: Господъ говори отвѫтрѣ. Че отвѫтрѣ говорятъ и безумнитѣ, и глупавитѣ хора. Казва псалмопѣвецътъ, че разумниятъ говори отвѫтрѣ, отъ сърдцето си. Отврѣдъ се говори. Какъ ще познаете гласа Божий? Наука се изисква за това. Вижте нѣкой музикантъ като вземе камѣртона, зависи какъ ще схване тона: единъ схваща абсолютно точно тона, но другъ музикантъ схваща съ 10 вибрации по-ниско, трети схваща съ 30 вибрации по-ниско. Тонътъ не е вѣренъ. И цѣлиятъ хоръ не върви, има единъ дисонансъ. Басътъ криво пѣе, алтътъ криво пѣе. Сопранътъ криво пѣе, и тенорътъ сѫщо. Като пѣятъ криво всички, всичкитѣ пѣятъ да се заглушатъ. Колкото повече крѣскатъ, толкова повече се объркватъ. Капелмайсторътъ трѣбва веднага да ги спре. Като сбъркатъ, пакъ да ги спре. Една пауза ще направи, нищо повече. Но понеже имаме честолюбие, мислимъ какво ще каже публиката. Че публиката е по-невѣжа отъ капелмайстора. Въ дадения случай диригентътъ е най-важното. Той ще се влияе отъ публиката! Какво разбира публиката? Тя може да каже дали е правилно или не е правилно нѣщо, но диригентътъ има главната дума. Дойде Христосъ и донесе една наука, велика наука. Жалко, че го убиха преди време и Той занесе науката съ себе си. Той внесе нѣщо ново въ свѣта. Но и християнството, което сега се проповѣдва, не казва ония принципи на Христа. Христосъ казва: „Много работи има да ви кажа, но сега тѣзи работи не можете да ги носите, не сте готови.” И въпреки това Христосъ много нѣщо изнесе предъ ученицитѣ си. Ако бѣше останалъ 70 ÷ 100 ÷ 200 години, щѣше - да бѫде още по-добре. Но древнитѣ тълкуватели казватъ: „Било опредѣлено да умре Той.” – Бѣше опредѣлено да умре по Божественъ начинъ, не по такъвъ, по римски начинъ да Го разпнатъ. „Ама Той умре.” – Умре, но азъ казвамъ, че не умре Христосъ както трѣбва. Като умре по този начинъ, Той занесе знанието съ себе си. Сега, останаха всичкитѣ учени и цѣла каша забъркаха въ тѣзи 2000 години. Всички казватъ: ние знаемъ. И се проповѣдва за онзи свѣтъ. Ако ги питашъ кой кѫде отива, все за оня свѣтъ отиватъ, но засега нѣма нито едно писмо отъ оня свѣтъ. Какво представлява онзи свѣтъ? Хората не знаятъ какво представлява, защото тази станция за тѣхното радио е затворена. Има хора, които слушатъ новини отъ Лондонъ, иматъ радио, и се разговарятъ - отъ Парижъ се разговарятъ, отъ Ню Йоркъ, отъ Чикаго, отъ Вашингтонъ. Онѣзи, които говорятъ за онзи свѣтъ, какво доказателство иматъ? Казвате, че преди 2 000 години нѣкой дошълъ. Преди 2 000 години дошла една комѣта. Ако е така и сега би трѣбвало да се яви. Ще бѫде смѣшно една комѣта да се яви веднъжъ и после да я нѣма. Ученитѣ хора нѣматъ понятие и досега какво нѣщо е комѣтата. Комѣтата, това е новородено слънце, което се явява, и като се роди, крѣска, вика, обикаля навсѣкѫде да я видятъ и най-после се настани въ нѣкоя система. Образува единъ свѣтъ около себе си, може да стане и слънчева система. Сега като на параходъ ходи. Ученитѣ хора ще кажатъ, че това не е така. Нѣмамъ нищо противъ. Азъ мога да направя едно възражение, че е право. Може възражението на ученитѣ хора да не е право, но може и съвсѣмъ да е право. Тѣ сами често правятъ възражения за своитѣ теории. Много пѫти единъ ученъ човѣкъ създаде една теория, следъ туй другъ ученъ му възрази съ съвсѣмъ друга теория. Следъ това трети възрази, четвърти, и гледамъ теория следъ теория - и човѣшкитѣ умове се просвѣщаватъ. Лошото не е тамъ. Това е прогресъ. Смѣната на теориитѣ е добъръ признакъ. Че ученитѣ хора мислятъ и че знаятъ - азъ ги уважавамъ. И това не е лошо. Лошото е тамъ, дето мислятъ, че науката е казала последната си дума, че нѣма какво повече да се учи. Като въ църквата символътъ на вѣрата. Като прочетешъ този символъ - край. Но колко има да се коригира този символъ! Вѣрва той въ Единния Богъ. Азъ бихъ казалъ така: вѣрвамъ въ Единния Богъ, съ когото съмъ говорилъ, вѣрвамъ въ Единния Богъ, на когото на гости съмъ билъ. Вѣрвамъ въ Единния Богъ, който ми е далъ Вѣчния Животъ. Вѣрвамъ въ Единния Богъ, на когото слугувамъ. И всѣкога свѣрявамъ своето знание съ Него. Туй значи „вѣрую въ Единния Богъ”. Какво ще ми казвате, че вѣрвате въ Единния Богъ! Каква разлика има между моя символъ и тѣхния? Или това е символътъ на вѣрата, който трѣбва да имаме? Тѣзи, за да оправдаятъ своето невѣжество, казватъ: невъзможно е човѣкъ да говори съ Господа, Той е Сѫщество велико и трѣбва да се наредятъ редъ свѣтии между хората и Бога. Така е и на Земята. То е човѣшкиятъ редъ на нѣщата. До единъ голѣмъ човѣкъ мѫчно се достига. Така е въ слънчевитѣ системи. Въ материалния свѣтъ е така, това е въ реда на нѣщата, но това не е мѣрката, съ която можемъ да опредѣлимъ доколко Богъ е близо до насъ. Можемъ да идемъ и до другата крайность, защото всѣки може да каже, че говори съ Господа. Ще направя опредѣление съ единъ символъ, за да изясня какво нѣщо е реалностьта. Питатъ: какво нѣщо е Любовьта и безлюбието? Безлюбието, това е една пустиня, дето нищо не расте, дето всичко е замръзвало, нѣма вода, нито птици - нищо нѣма. Това е пустиня. Представете си, че живѣете въ единъ такъвъ свѣтъ. Като дойде Любовьта, всичко въ тази пустиня започва да расте. Извори се явяватъ, свѣтлина се явява, животни, птици, хора - всичко има. И животътъ наново почва. Следователно когато Любовьта дойде въ твоя дворъ, ябълки ще израснатъ, сливи ще израснатъ, круши ще израснатъ, жито ще израсне, и веселие ще имате. И мисъль ще имате. Когато Любовьта си замине, всичко туй ще изсъхне и нищо нѣма да остане. Сега казвате: искатъ насъ да ни убѣдятъ, да ни представятъ другия свѣтъ, оня свѣтъ. Милтънъ е писалъ за ада, но както Милтънъ е силенъ, когато пише за ада, така и този италиански поетъ Дантѣ е силенъ, когато описва ада. Много хубаво описватъ, понеже тѣ описватъ Земята. Защото Земята е адътъ. По-голѣмъ адъ отъ Земята нѣма. Когато Господъ създаде свѣта, една малко ангелче четѣло една книга; то ходѣло въ първо отдѣление и въ буквара му имало написано, че е създадена Земя, че била особена, че на нея живѣели хора, че имало тамъ хубавъ животъ. Заинтересувало се то и започнало да се моли , на единъ голѣмъ ангелъ да го заведе на Земята, да види тия красиви сѫщества - понеже Господъ ги е създалъ, трѣбва да сѫ красиви. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на Земята. Малкото ангелче като погледнало хората, казало: „Азъ ти казахъ на Земята да ме занесешъ, а не въ ада. Туй не е Земята! – Туй е Земята, а това сѫ хората, отъ които ще излѣзе нѣщо хубаво единъ день.” Ангелчето казало: „Занеси ме въ небето, че когато дойде хубавото, тогава ме доведи тукъ.” Ние говоримъ за единъ животъ, който не познаваме, Казвате: непонятенъ е духовниятъ животъ. Обратното казвамъ: нѣма по-понятно отъ духовния животъ. Непонятенъ е материалниятъ животъ. Туй, което потъмнява човѣшката мисъль, туй, което потъмнява човѣшкитѣ чувства, това сѫ ония желания на материята, вѫтрешнитѣ работи, които имаме. Може единъ предмѣтъ да го турите тъй близо при очитѣ, че нищо да не виждате. Съ една златна монета можене да затворите цѣлото поле на Човѣшкото зрѣние. Може да имате една мисъль въ ума си, съ която да затворите цѣлото съзнание. За примѣръ, мислите да станете богатъ човѣкъ, но най-първо, знаете ли какво нѣща е богатството? Искате да станете ученъ човѣкъ, но най-първо, знаете ли какво нѣщо е ученость? Искате да станете добъръ човѣкъ, но вие най-първо не знаете какво нѣщо е доброто. Доброто, това е една отъ най-великитѣ науки. Но страшното въ доброто е, че то е свързано съ злото. Онзи, който се занимава съ доброто и злото, той трѣбва да бѫде гениаленъ човѣкъ. И злото е велика наука въ свѣта. Едната наука носи смърть, другата наука носи животъ. Казва Моисей, че Богъ тури на изпитание Адамъ. И досега всичкитѣ богослови много хубави трактати пишатъ. Отъ моето гледище казвамъ: много учени деца сѫ тѣ. Тѣ пишатъ нѣщо, което абсолютно нѣма никаква основа въ природата и туй никакъ не сѫществува. Това е толкозъ вѣрно, колкото въ една отъ американскитѣ колегии, единъ отъ знаменититѣ професори по зоология искали да го изпитатъ неговитѣ студенти колко е ученъ. Взели и направили единъ новъ бръмбаръ. Взели 50 ÷ 60 вида разни бръмбари и отъ различнитѣ части съединили и направили единъ новъ видъ бръмбаръ и всичкитѣ много сериозно казватъ: „Господинъ професоре, намѣрихме единъ новъ екземпляръ. Вие сте ученъ човѣкъ и ще бѫдете ли добъръ да ни освѣтлите къмъ кой видъ спада?” Професорътъ погледалъ, погледалъ бръмбара и казалъ: „Хъмбъкъ, Това е ваша измислица, такъвъ бръмбаръ не сѫществува. Това е ваша измислица, вие сте го устроили.” И тѣ казватъ: „Ученъ човѣкъ е, позна, че е хъмбъкъ”. Сега и вие четете нѣкоя скърпѣна теория, нѣкой човѣкъ оттукъ взелъ, оттамъ взелъ, този философъ казалъ това, онзи философъ казалъ онова, еди кой си авторъ казалъ, другъ авторъ еди какво си казалъ. И скърпи една нова теория. И казва: „Това е нова теория за спасението на хората.” Томове има написани, все спасяватъ хората. Като се върналъ единъ ученъ българинъ отъ странство, започналъ да разправя какъ може да стане по-хубава баницата, която майка му разточвала. Бащата казва: „Хубаво, синко, ха сега по твоя начинъ да направишъ ти баницата. Вдигнете тавата. Кажи какъ става баницата.” Обяснява много хубаво, но баница нѣма. Мазната баница не става по този начинъ. Може ученитѣ баници тъй да ставатъ, но тѣ животъ не носятъ. Та казвамъ: всѣка теория е упражнение, гимнастика на ума. Една хубава теория трѣбва да има свое приложение. Щомъ прекѫснешъ приложението на процеса, всички онѣзи процеси, всички онѣзи знания, съ които процесътъ се скѫсява, тѣ не носятъ истината. Донѣкѫде може да я носятъ, но въ всѣко едно знание трѣбва да има единъ завършенъ процесъ. Сега, за примѣръ, вие може да кажете, че вѣрвате въ Христа. Вѣрвамъ, не се съмнѣвамъ, че вѣрвате. Но въ какво сѣди вашата вѣра въ Христа? Вие казвате: ние вѣрваме въ Него. Добре, какво се ползвате, ако вѣрвате? И какво се ползва Христосъ? Защото трѣбва и вие да се ползвате, и Той да се ползва. Азъ ще ви направя едно възражение, което и вие може да ми поставите. Писмо отъ Христосъ имате ли? Казвате, че нѣмате. Сега наскоро - не, преди 10 години - пакъ не. А сега, преди 10 дни? - Не. За Новата година имате ли писмо? Вижда ви се чудно, какъ е възможно да имате писмо отъ онзи свѣтъ. - Това е много казано! - Сега ще ви приведа единъ примѣръ. Трѣбва да се разбиратъ нѣщата въ тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ. Иначе всѣкога можемъ да се заблудимъ. Това става въ новитѣ времена, въ 19 вѣкъ, когато се създаде интересъ къмъ окултнитѣ науки; единъ отъ европейскитѣ князе, нѣма да му казвамъ името, заинтересувалъ се и следъ това поискалъ да види своя Учитель. Главното въ окултната наука е: ученикътъ, който влиза въ Школата, трѣбва да види своя Учитель и той да му предаде своитѣ уроци, защото безъ Учитель може да четешъ окултни книги колкото искашъ, но тѣ сѫ безсмислени. Да четешъ окултни книги, то е като да учишъ музика, да разглеждашъ нотитѣ, безъ да има кой да ти каже какъ се пѣятъ. Даже може да правишъ опитъ да пѣешъ, но когато дойде онзи видниятъ музикантъ, той ща ти каже, изпѣе и изсвири всичко така, както е написано. И въ окултната наука казватъ, че има два начина за съобщение съ невидимия свѣтъ, съ този окултенъ, таенъ свѣтъ - вѫтрѣшенъ и външенъ; външниятъ за хората е подложенъ на съмнѣние, но ако се вслушате въ вѫтрешния си гласъ, който е по-сигуренъ, нѣма да се излъжете. Правото е вложено въ вѫтрешния гласъ. И тъй, единъ день този князъ чува, че му казватъ: „Ще напуснешъ палата си, ще се облѣчешъ въ прости дрехи, ще вземешъ тоягата и ще отидешъ при своя Учитель.” Казано-свършено. Веднага се облича, напуща двореца си, отива и сѣда да проси. Минава единъ, минава другъ, всички турятъ по нѣщо. Напълнила се паничката. Той като князъ за пръвъ пѫть има тази опитность. И чака да мине неговиятъ Учитель. Минава единъ човѣкъ, младъ, на 33 години, и му казва: – Какво си сѣдналъ да просишъ, защо не отидешъ да работишъ? Той си взема канчето и тръгва следъ този човѣкъ. – Ти отидѣ да сѣднешъ на пѫтя, да просишъ, мислишъ, че твоятъ Учитель тамъ ще дойде. Трѣбва да работишъ, да се занимавашъ съ уроци. – Каза ми нѣщо отвѫтрѣ. – Каза ти нѣщо вѫтрѣ, но ти трѣбва да разбирашъ кѫде е тази улица, въ училището трѣбва да идешъ и тамъ ще просишъ знания. Въ училището ще идешъ като ученикъ, а не да се курдисашъ тукъ. Този човѣкъ именно билъ неговиятъ Учитель, но той още не го познава! Ученикътъ рекълъ: – Направихъ една погрѣшка. Какво да правя сега? – Сега ще чакашъ, докато втори пѫть чуешъ гласа. – Дълго време ли ще бѫде? – Ще чакашъ. Когато ни се каже една истина, ние може да се обезсърдчимъ. Обезсърчението нищо не значи. То е единъ актъ материаленъ. Ти се обезсърчавашъ, мислишъ, че нищо не можешъ да постигнешъ. Обаче въ Божествения животъ всичко е постижимо. Тамъ, дето има животъ, всичко е постижимо. Тамъ, дето има животъ, трѣбва да има време. Въ времето, въ безкрайностьта всичко може да се постигне. Човѣкъ трѣбва да разбере, че за сбѫдването на всѣко нѣщо си има опредѣлено време. Важно е да знаешъ какво трѣбва да учишъ въ този моментъ. Този, който е направилъ свѣта, не е направилъ нѣкои нѣща тъй както ученитѣ хора. Има единъ свѣтъ, който отъ самата вѣчность сѫществува, той никога не е направѣнъ. Направенъ е нашиятъ свѣтъ. И този, нашиятъ свѣтъ е направенъ по образецъ на онзи, идейния свѣтъ. Цѣльта е животътъ, и то безсмъртниятъ животъ. Казвате: като умремъ. Не е въпросъ за умиране. На първия човѣкъ Богъ му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на послушанието, а после на търпението. Сега ние имаме два вида послушание, понеже двама души учители имаме. Богъ казва: „Нѣма да ядете отъ това дърво на познанието на доброто и злото. Нѣма да ядете отъ това дърво дотогава, докато азъ не ви позволя, азъ да ви покажа какъ се яде отъ това дърво.” Адамъ трѣбваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението. Но Раятъ бѣше едно велико училище, въ което имаха право да влизатъ и ученици отъ противоположния лагеръ на тъмнината. И дойде единъ адептъ отъ противоположната страна - отъ вънъ, отъ външнитѣ учени и каза: „Хубаво мѣсто е тукъ. Знаете ли каква сила се крие въ това дърво?” Ева, ученичката на Адамъ, отговори: „Господъ ни е забранилъ да ядемъ отъ него. – Но Господъ ви опитва. Вие трѣбва да имате инициатива, да бѫдете смѣли и рѣшителни.” И тѣ послушаха него - намѣсто да послушатъ Господа, послушаха този адептъ, ядоха отъ плода на забраненото дърво. (Сега се опитва едно послушание на българина.) И какви бѣха последствията? Дойде смъртьта. Следователно онзи адептъ, който дойде въ Рая, задигна живота на Адамъ. Открадна го и си замина, и остави смъртьта въ Рая. Като дойде Богъ видя, че тѣ сѫ яли отъ този плодъ, разбра, че сѫ се заразили вече. Както най-страшната отъ любовнитѣ болѣсти е сифилисътъ - най-страшната проказа, която свѣтътъ нѣкога е виждалъ, тъй грѣхътъ е най-страшната болѣсть, която сѫществува въ свѣта, която носи смърть и унищожава живота. Тъй сѣди истината. Ако тази болѣсть влѣзе въ човѣка, тя трѣбва да се изпѫди навънъ. Когато Богъ дойде, спорѣдъ законитѣ на Школата Той облѣче нова дреха на първитѣ хора и ги изпѫди извънъ Рая, за да не се зарази той съ тази страшна болѣсть. Казвате: сгрѣши човѣкътъ. - Не изпѫдиха човѣка заради това, че сгрѣши. Не за грѣха, за непослушанието го изпѫдиха. Казва тогава Господъ: „Идете при този черенъ адептъ вънъ и живѣйте. Понеже вие повѣрвахте на него, при него идете. Всѣки трѣбва да иде при своя учитель.” И 8 000 години тѣ сѫ при своя учитель въ свѣта, който ги учеше, че ако ядатъ отъ това дърво, ще станатъ богове. Въ човѣшка форма ще станатъ като боговетѣ. И каквото каза този учитель, тѣ го туриха на Земята. Той бѣше много ученъ човѣкъ. Сега нѣкои ставатъ царе, нѣкои ставатъ князе, мантия си слагатъ; нѣкои ставатъ владици, че освѣнъ мантия и корона иматъ на главата. Нѣкоя мома като булка сѫщо слага вѣнецъ на главата си. Но дойде день, на булката одиратъ кожата, на владиката одиратъ кожата, на царя одиратъ кожата. Не е останала кожа въ свѣта, която да не е одрана. Науката показва, че отъ 8 000 години насамъ нѣма нѣкой, на който кожата да не е одрана. Занимавашъ се съ спасението, но ти одиратъ кожата. Както и да е, ще дойдешъ до първоначалното търпение, до търпението на Бога. Сега търпишъ, но това е неволя. Търпишъ - дератъ ти кожата, ти викашъ, ревешъ, но искашъ - не искашъ търпишъ. Азъ наричамъ търпение това кожата ти да е на гърба ти. Менъ не ме интересува какви сѫ били нѣкога хората, но какви сѫ сега. Менъ ме интересува сегашниятъ животъ какъвъ трѣбва да бѫде. Изразътъ, отношението ни къмъ тази реалность, къмъ която се стремимъ, постиженията на нашия сегашенъ животъ, това ме интересува. Нали малкото дете трѣбва да расте? Отъ това гледище животътъ на младия е краткосроченъ. Въ сегашната култура животътъ на младия е краткосроченъ. Не се знае дали ще стане старъ. Младитѣ хора сѫ изложени на много болѣсти и затова трѣбва да ги пазимъ. Младиятъ е изложенъ на болѣсти, на грѣхъ, на доброто и злото, и рѣдко може да издържи. Колко можемъ да издържимъ? Нѣмаме достатъчно време, това сами го знаете. Яденето само колко време ни поглъща! Колко време ни остава на день да учимъ? Ние сме въ Египетъ, при онзи фараонъ, който ни управлява. Законъ нѣма. Постоянно трѣбва тухли да печемъ. Едва ни остава време да мислимъ. Даже религиозниятъ човѣкъ е робъ на яденето. Може да смиламе жито като воденичаря, но брашното го взима онзи, който е господарь. Вие ходили ли сте да наблюдавате воденичаря? Той смила зърното, но брашното го взима онзи, който е донесълъ житото. И колцина отъ насъ, като ядатъ, знаятъ какъ да ядатъ? Сега ученитѣ хора казватъ: пресмѣтаме какви храни трѣбва да се ядатъ, за да е здравъ човѣкъ. Това не е наука, азъ правя едно малко възражение. Какъвъ трактатъ сѫ чели трѣвопаснитѣ животни? Какъвъ трактатъ сѫ чели месояднитѣ животни? Какъвъ трактатъ сѫ чели мухитѣ, пчелитѣ? Ние казваме, че ако не се учимъ, не може. Съгласенъ съмъ, но пчелата, която отива да събира нектаръ, по кой принципъ знае кѫде има медь? Казвате, че това е инстинктъ. Това е залъгване. Не е инстинктъ, никакъвъ инстинктъ не е, както вие го разбирате. Мухата се е учила дълго време, за да разбере какъ да си намира храна. Пчелата работи 4 ÷ 5 мѣсеца и пакъ се връща въ своя свѣтъ. Пчелитѣ не сѫ така глупави сѫщества, както си мислите. Тѣ сѫ много умни сѫщества, макаръ и въ тази миниатюрна форма. Едно дете, като суче млѣко отъ майка си, умно ли е? Като дойде на 10 ÷ 15 годишна възрасть, започва неговата интелигентность да се възстановява и да се развива единъ органъ, чрезъ който човѣшкиятъ духъ работи. Защото ти може да съзнавашъ нѣщо въ себе си, може да си много музикаленъ, ако нѣмашъ органъ, съ който да изразишъ въ външния свѣтъ своята музикалность, тя какво ще тѣ ползва? Може да си говоритель, но ако нѣмашъ езикъ да изразишъ своята рѣчь, тогава мисъльта ще остане затворена. У насъ трѣбва да има вѫтрѣшенъ импулсъ да изучаваме съвременната материя. Ние още не познаваме какво нѣщо е материя. Изучавали ли сте какво нѣщо е материята? Казвате: Субстанция. Какво нѣщо е субстанция? Или казвате: това е есенция, това сѫ елементи. Какво нѣщо сѫ елементитѣ? Сега обясняватъ тѣзи нѣща, но ние не сме дошли до края на обяснението имъ. Задъ всѣки елементъ, какъвто и да е той, сѫществува една разумна сила. Задъ водорода сѫществува една разумна сила. Водородътъ е изразъ на тази разумна сила, въ всички отношения, съединения и разединения, които ставатъ, той се подчинява на нея. Дето има законъ, има разумность. Ние приемаме водорода за най-лекия елементъ на Земята. Но има вещества, които сѫ хиляди пѫть по-леки отъ водорода. Да оставимъ това дали е така, защото може да дойдемъ до споръ. Азъ не искамъ вие да вѣрвате на всичко, но като започнете да изучавате степенитѣ на елементитѣ, на частицитѣ, ще дойдете до сѫщото. Има такива вещества, които сѫществуватъ въ свѣта и които вие не можете да обясните. Какъ ще обясните човѣшката радость? Вие имате извѣстни скърби въ душата си, като че ли цѣлиятъ свѣтъ предъ васъ се разрушава. Но въ единъ моментъ е така - нѣкой нашъ приятель е казалъ нѣщо много малко. Много малка причина може да създаде цѣлъ превратъ въ човѣшката душа. На менъ ми разправяше единъ господинъ въ Варна: отчаялъ се единъ день, не му се живѣе, иска да си замине за другия свѣтъ. Казва: не искамъ да видя никого. И вървѣлъ край брѣга. Влиза въ една пещера и покрай него минава една малка мушица, започнала да ходи насамъ-натамъ. Веднага се измѣня състоянието му и дохожда едно приятно състояние. Зарадвалъ се въ себе си, че тази мушица го посрѣщнала. Зимно време било. Излѣзла и започнала да се върти около главата му - измѣнила цѣлото му състояние. И оттамъ насетне, откакто го посѣтила тази мушица, той започналъ да мисли другояче. Слушахъ го и рѣкохъ на себе си: срамота е ти като човѣкъ да мислишъ така. Тази мушица разбира живота по-добре. Като я видѣхъ, казва той, влѣзе въ менъ нѣщо, стана ми приятно, деньтъ ми стана свѣтълъ. - Тази мушица е срѣда. Една Божествена енергия минава презъ тази малка мушица. Тя е дошла като единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Запалила го като кибритена клѣчица и произвела цѣлъ превратъ. Като мине Божествената енергия презъ мушицата, произвежда превратъ въ неговия мозъкъ. И трѣбва да знаете, че мозъкътъ отъ скоро е създаденъ. Нашиятъ мозъкъ е създаденъ изключително за физическия свѣтъ, той е най-крайниятъ предѣлъ и най-висшето въ природата, но центърътъ на човѣшкия животъ не е главата. Ако вземете човѣка и проточите рѫцетѣ и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърътъ, тамъ е най-важното мѣсто на човѣка. Като ви говоря, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: въ пѫпа е. Не е въ пѫпа, но близо до сърдцето. Тамъ е най-разумното мѣсто въ човѣка. Когато ти чувствашъ, че нѣщо ще ти се случи, когато ти е мѫчно или радостно, всичко това става въ този физически центъръ. Тукъ, въ сърдцето се намира духовното тѣло, съ което човѣкъ живѣе. Каквото и да направишъ за туй физическо тѣло, което така крѣпишъ, единъ день все трѣбва да се простишъ съ него. То е временно. Ние така сме свързана съ физическия си животъ, че искаме презъ цѣлия си животъ да закрѣпимъ това тѣло, безъ да обръщаме внимание на духовното. Ако бѣше красиво и съвършено, то щѣше да реформира физическото тѣло. Процеситѣ на яденето щѣха да ставатъ по другъ начинъ, процеситѣ на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването сѫщо. Чувствата не спадатъ къмъ физическия свѣтъ. Сега да обяснимъ нѣщата. За да бѫде здравъ човѣкъ, той трѣбва да изучава природата. Понеже природата е постоянно дѣло на Бога. Вънъ отъ природата нищо друго не сѫществува. Сѫществува единъ свѣтъ, но между природата и този свѣтъ още не е образувана връзка, или казано другояче, въ насъ не е образувана връзка. Ако излѣземъ извънъ живота на природата, ние не можемъ да влѣземъ въ този другъ свѣтъ. Или ако влѣземъ, той ще бѫде непонятенъ за насъ, ние нѣма да можемъ да си го изяснимъ. Въ физическия свѣтъ трѣбва да имашъ очи, трѣбва да имашъ уши, трѣбва да имашъ обоняние, 5 сѣтива трѣбва да имашъ, за да се ориентирашъ. Щомъ влѣзешъ въ другия свѣтъ, тамъ трѣбва да имашъ повече сѣтива. Другиятъ свѣтъ коренно се различава отъ нашия. Въ онзи свѣтъ ти никога не можешъ да видишъ едно сѫщество да си свива вѣждитѣ. Въ оня свѣтъ ти не можешъ да видишъ едно сѫщество да се прозява, да си наведе главата или да се намуси, да сѣди на столъ, нито да спи по гърба си или по коремъ. Въ оня свѣтъ сѫществата се отличаватъ коренно отъ насъ. За тѣхъ е непонятно какво е това да направишъ престѫпление. За тѣхъ е непонятно какъ може единъ човѣкъ да се съблазни отъ пари, да вземе нѣкой металъ и да го тури въ джоба си, и да мисли, че е щастливъ. Тѣ не могатъ да си представятъ да взематъ 100 английски лири и да мислятъ, че това е осигуряваме на живота. За тѣхъ това е голѣма заблуда. Златото за тѣхъ не е това, което е за насъ. Тѣ разполагатъ съ истинско знание, което води къмъ вѣчния животъ, къмъ законитѣ на природата, къмъ мисленето, къмъ чувстването, къмъ прилагането - това е тѣхниятъ животъ. Златото тѣ сѫ го разложили и сѫ го турили на работа. А ние го туряме въ каситѣ да сѣди. Дойде нѣкой, задигне паритѣ. А следъ това цѣлъ животъ разправяме, че сѫ ни обрали, че сѫ ни взели нѣколко милиона, че сме станали нещастни, сиромаси. Много хора се самоубиватъ следъ като ги обератъ. Защо? Защото имъ взели паритѣ. Въ оня свѣтъ ти пари на човѣка никога не можешъ да откраднешъ, златото не можешъ да му вземешъ. Първо, като тръгнешъ за оня свѣтъ, паритѣ си не можешъ да вземешъ, златото си не можешъ да вземешъ сѫщо. Въ оня свѣтъ каквото пожелаешъ, ще го имашъ. Българитѣ иматъ едно повѣрие: тѣ вѣрватъ, че има една вечерь, на Богоявление, когато небето се отваря и човѣкъ каквото пожелае, му се дава. Единъ българинъ турилъ главата си презъ едно малко прозорче и искалъ отъ Господа: „Господи, да ми дадешъ пари една крина, голѣма като главата ми.” Паритѣ дошли, но и главата му станала като крина, че той не могълъ да я извади отъ прегръдкитѣ на прозореца, отвънъ останала. Дошълъ неговъ съсѣдъ и се чудѣлъ защо се е заклѣщилъ така, че главата му ни напредъ, ни назадъ може да се движи, и тѣлото сѫщо не може да излѣзе отъ прозореца. Трѣбвало да се събори цѣлата стѣна... И ние сме горе-долу въ това положение: главата е въ оня свѣтъ, а тѣлото е въ този свѣтъ. Нито въ този свѣтъ можемъ да направимъ нѣщо, нито въ оня свѣтъ можемъ да направимъ нѣщо. Въ този свѣтъ не можемъ да направимъ нѣщо, защото главата ни я нѣма. Въ онзи свѣтъ не можемъ да направимъ нѣщо, защото тѣлото ни го нѣма. Писанието казва: трѣбва да се събори стѣната, да се освободи главата на човѣка. Тази глава не трѣбва да бѫде голѣма като крина. Една толкова голѣма глава не е реална. Клеткитѣ, които живѣятъ въ такъвъ мозъкъ, сѫ страшни аристократи. Тѣ сѫ като турскитѣ бейове, какво ли не искатъ - това да направятъ, онова да направятъ, туй да бѫде, онуй да бѫде. Всѣки день, всѣки часъ все искатъ нѣщо. И като не можешъ да ги задоволишъ, тѣ ще тѣ уволнятъ. Или ще си заминатъ и ти ще останешъ на празни ясли. Тогава не въ своята глава ще вѣрвашъ, но въ глава, която представя Истината и която е въ единство съ сърдцето. Силата на човѣка сѣди въ мозъка му, но животътъ му сѣди въ сърдцето. Трѣбва да се заемемъ да освободимъ нашия животъ. Знанието нищо не може да ни ползва, ако ние не можемъ да придобиемъ живота. Казва Христосъ: „Азъ за това дойдохъ, да имъ дамъ животъ въ изобилие”, и да се научатъ хората какъ трѣбва да живѣятъ. За това има специфични методи и начини, не само празни думи. Цѣлата природа отвънъ: всички растения, плодове - ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ - всички скѫпоцѣнни камъни, после металитѣ - всички елементи сѫ тѣсно свързани съ човѣка. Тѣ криятъ въ себе си извѣстни сили, които човѣкъ трѣбва да знае какъ да използва. Сега ученитѣ хора използватъ силитѣ на природата само за механически процеси, напримѣръ електричеството е за освѣтление на градоветѣ, за лѣкуване на извѣстни болѣсти; но нѣкой пѫть правятъ по-голѣми пакости, отколкото добро. Казвамъ: тепърва трѣбва да се проучва Природата. Ние казваме „Природа”. Въ Природата сѫ внесени съкровищата на нашия животъ и ние тѣзи съкровища трѣбва да ги изследваме и да извадимъ онѣзи сили, които сѫ скрити въ тѣхъ. Тогава ще дойдемъ въ връзка съ единъ свѣтъ, близъкъ до Природата. Защото тази Природа, която се открива, това е едното й лице, това сѫ отрицателнитѣ природни сили, които дѣйстватъ засега. Ние живѣемъ въ една Природа, която има смѣни, тъмнина и свѣтлина, животъ и смърть. Другото лице на Природата е, кѫдето животътъ е непреривенъ процесъ и единъ непреривенъ прогресъ. Да допуснемъ сега, че си боленъ. Не всѣки лѣкарь може да лѣкува болѣститѣ, защото онзи лѣкарь, който ще лѣкува извѣстна болѣсть, той трѣбва да има вещество, положително вещество, което е антиподъ на болѣстьта. Или, казано другояче, той трѣбва да съдържа такъвъ магнетизъмъ, който може да лѣкува твоята болѣсть. Има лѣкари, които като дойдатъ въ кѫщата ти, детето ти ще умре, нищо повече. Има лѣкари, като дойдатъ, детето ти ще оздравѣе и безъ да му даватъ лѣкарство. Лѣкарь, който нѣма необходимия елементъ на лѣкарството въ себе си, той не е роденъ за лѣкарь, той е единъ професионалистъ лѣкарь, по-често уморява хората, отколкото да ги лѣкува. Въ средновѣковието единъ лѣкарь лѣкувалъ хората съ топла вода. Той пущалъ кръвь на болнитѣ и имъ давалъ топла вода. И цѣлъ животъ като ги лѣкувалъ така, всички ги уморявалъ. „Досега нито единъ човѣкъ не съмъ излѣкувалъ, но нима другитѣ лѣкари ги изцѣряватъ?” - казвалъ за свое утѣшение. Да допуснемъ, че вие имате едно просто главоболие. Споредъ съвременнитѣ теории, то се дължи на натрупване на извѣстни полуорганични вещества, на събирането на повече водородъ или повече кислородъ, или повече азотъ, или повече вѫглеродъ, или други елементи въ слѣпитѣ очи. Този водородъ, този кислородъ, или този азотъ, или вѫглеродъ ставатъ срѣда за събиране на извѣстни енергии, които въ дадения случай не употрѣбявате въ работа. Усѣщате едно напрежение въ главата, като че ли ще се пукне. Какъ трѣбва да се лѣкувате? Българитѣ иматъ стари баби лечителки. Доведатъ нѣкого, който го боли главата, бабата ще го вземе въ стаята си, ще вземе едно кокошо яйце, пресно, блъсне го въ челото на болния, следъ това измива челото и човѣкътъ оздравѣва. Бабата му казва: „Никому нѣма да казвашъ, баба, че яйцето е счупено.” Азъ ви давамъ рецепта. Когато се измѫти кокошото яйце на челото, главата ще оздравѣе. Туй значи, въ преносенъ смисълъ, да счупишъ кокошото яйце на главата си. Важното е, че тази баба знае да лѣкува. И тя трѣбва да счупи яйцето - ако ти го чупишъ, нѣма да оздравѣешъ. Не само това, но има и растения, които могатъ да лѣкуватъ. Една ябълка може да ти послужи като лѣкарство, една круша може да имашъ като лѣкарство. Всички растения, които сѫществуватъ, може да ги употрѣбишъ като лѣкарство и като храна, но трѣбва да знаешъ какъ и при какви условия. Най-първо трѣбва да знаешъ закона на своята мисъль. Ако ти хранишъ една отрицателна мисъль, ако ти хранишъ каквато и да е омраза къмъ когото и да е, ти не може да бѫдешъ излѣкуванъ. Помни това! Понеже отрицателнитѣ мисли сѫ лоши проводници на силитѣ на живота. Следователно ти, за своето благо, за благото на своето тѣло, за благото на своята душа, за благото на своя умъ, за благото на своето сърдце - ти трѣбва да отпѫдишъ всѣка една лоша мисъль, която е лошъ проводникъ. Какво тѣ ползва? Ти сѣдишъ и казвашъ: има единъ, когото не обичамъ. Ти не обичашъ този човѣкъ и това е причина за всичкитѣ ти нещастия. Откакто си го намразилъ, болѣститѣ тѣ сполетѣха. Казвашъ: не мога да го обичамъ. Не е въпросътъ да го обичашъ, тури го малко настрана. Кажи: този човѣкъ не ми е направилъ никакво зло, той не ми е направилъ и никакво добро. Тури го настрана. Замести го съ нѣкого, когото обичашъ, за да стане проводникъ. Трѣбва да обикнешъ нѣкого, за да се излѣкувашъ. Ти може да обичашъ баща си и майка си, въ кѫщи тѣ сѫ основа за тебъ. Но, за да бѫдешъ излѣкуванъ, ти трѣбва да обичашъ трето лице, отвънъ, човѣкъ, когото никога не си обичалъ. Може да направишъ опитъ; може баща си, братъ си да обичашъ, той е основа, но трѣбва единъ другъ човѣкъ, новъ елементъ, който ще послужи като проводникъ, за да се излѣкувашъ. Когато Христосъ казва да се обичаме единъ другъ, Той иска да каже: за да бѫдемъ здрави, за да бѫде нашата мисъль трѣзва, за да може да се разбираме, непремѣнно трѣбва да имаме любовь единъ къмъ другъ. Не само да се обичаме; ако любовьта нѣма никакво приложение, какво ни ползва тази любовь? Да хранимъ Добри чувства. Добритѣ чувства сѫ проводници на ония сили, които носятъ Божествения животъ. Така има смисълъ. Ще кажешъ: заради моя прогресъ трѣбва да изхвърля лошитѣ чувства. Сѫщиятъ законъ е: този човѣкъ, когото мразишъ, той става причина ти да бѫдешъ сиромахъ; не ти върви - трѣбва да обичашъ нѣкого отвънъ, за да станешъ богатъ. И за да бѫдешъ ученъ, пакъ трѣбва да има нѣкого да обичашъ. Онзи ученъ професоръ има нѣкого, когото той обича. Всички постижения въ свѣта сѣдятъ въ този великъ законъ: да обичашъ нѣкого. Има два вида обичь. Единъ германски професоръ се влюбва въ своя студентка, но изгубва своята професорска катедра, завлича го студентката. Другъ германски професоръ се влюбва въ една много бѣдна студентка, но тя го повдига. Едната е черенъ магъ, а другата - свѣтълъ. Едната да знаешъ, че ще тѣ смъкне - то е омразата. Като мразишъ, и въ омразата има любовь. Защото онзи, който тѣ мрази, другиго обича. Всѣкога омразата има противоположни на себе си. Ти не можешъ да мразишъ нѣкого, докато не обичашъ другиго. Въ сегашния животъ напримѣръ онзи мѫжъ, който намрази жена си, защо я намразва? Защото обича друга. Той не може едновременно да обича силно и дветѣ. Той като не познава закона, жената трѣбва да го познава: тя трѣбва да обича онази; която мѫжътъ й обича, нищо повече. Тази е тайната на живота. Казвате: ама какъ така? Азъ ще го науча, какъ той смѣе! - За нейно благо трѣбва да я обича, да влѣзе животъ въ нея, иначе нищо нѣма да добие. Въ насъ има противоположности, които сѫществуватъ. Самиятъ мѫжъ не може да разрѣши въпроса. Вижда противорѣчието: той е обикналъ тази жена, но се мѫчи човѣкътъ, защото казва: какво ще каже жена ми сега? Жената не е авторитетъ. Защото, има ли право мѫжътъ да обича всѣка жена? Има право. Има ли право жената да обича всѣки мѫжъ? Има право, но всѣки мѫжъ да го обича въ времето, което е опредѣлено за него. Има право: Кой е далъ тази наука, че жената нѣма право да обича другъ мѫжъ? Съвсѣмъ друго е да обичашъ другъ мѫжъ. Специфично ще го обичашъ. Всѣки мѫжъ ще обичашъ по особенъ начинъ. Сега се изисква да мислите трѣзво. Вие мислите като децата. Като се говори за чаша, казвате: може ли човѣкъ безъ винцето? Може, защо не. Чашата не е направена за вино, за ракия. Чашата е направена за бистра вода, за най-хубавата бистра вода. Следователно въ човѣшкото сърдце, което е чашата на живота, трѣбва да се вмести Любовьта - животъ възвишенъ и благодатенъ. Сърдцето работи съ Любовь, съ безлюбието спира. Въ новото разбиране казвате: азъ съмъ християнинъ. Тогава какъ ще обясните този фактъ, дето Христосъ казва: „Едва ли ще се, намѣри човѣкъ да умре за своя си приятель.” Апостолъ Павелъ казва: „Христосъ умре за насъ.” Кой застави Христа да умре за другитѣ? Имаше една дълбока вѫтрѣшна причина, която го застави. Ако Христосъ не бѣше се подчинилъ на този великъ законъ, Той щѣше да влѣзе въ рамкитѣ на смъртьта. Именно въ този смисълъ Христосъ дойде въ свѣта, за да покаже онзи истински пѫть, че животътъ е въ Любовьта, не въ омразата. Животътъ е въ послушанието, а не въ непослушанието. И ние трѣбва да се върнемъ къмъ послушанието, къмъ Бога. Послушание е потрѣбно. Сега, каквото и да ви кажа, вие може да подложите моята беседа на критика. Хубаво. Азъ ви похвалявамъ. Но питамъ ви: по-учени ли сте отъ менъ? Не сте. Въпросътъ не е да споримъ. Ако азъ споря, то ще бѫде за да покажа знанието си. Въпросътъ е, че онова знание, което мога да внеса въ васъ, може да се провѣри; Може да се провѣри, че думитѣ ми сѫ истинни. Това е знанието да използвате живота, туй благо, което Богъ ви е далъ първоначално. Това е наука - ако вие разрѣшите туй противорѣчие, което опитвате отъ хиляди години съ онзи магъ, който е казалъ, че може да бѫдемъ като Бога. Ние казваме: ние сме като Бога, но виждаме, че не сме като Бога. Правата мисъль сѣди въ това: азъ наричамъ силенъ човѣка, който може да смѣни въ даденъ случай едно свое лошо състояние. Напримѣръ дойде нѣкой и ти казва: „Слушай, ти си цѣло говедо.” Азъ правя преводъ на тази мисъль, това значи: никога не бѫди въ противорѣчие съ любовьта и съ Бога. Не бѫди въ противорѣчие съ живота. Това значи не бѫде говедо. Ако азъ взема въ букваленъ смисълъ думата и мисля, че съмъ говедо, това най-първо не е вѣрно! Азъ съмъ говедо, ако се скарамъ съ този човѣкъ. Но азъ го поглеждамъ и казвамъ кротко: приятелю, крайно ти благодаря за хубавитѣ думи. Ще ги помня. Вземамъ, записвамъ думитѣ и турямъ своя преводъ. Азъ правя преводъ, тѣ сѫ магически думи. „Не бѫди животно”. Това е най-обикновениятъ ватански езикъ. Волъ, говедо, конь, магаре - ще намѣрите преводъ на тия думи: да не бѫде човѣкъ въ противорѣчие съ любовьта, съ Бога и да изпълни Божия законъ. Ще бѫдешъ човѣкъ. Това ти е казалъ: не бѫди говедо! Бѣлиятъ цвѣтъ на вола и рогата какво показватъ? Волътъ е волъ, защото е въ противорѣчие съ невидимия свѣтъ. Той е турилъ бѣла козина, понеже изгубилъ своята чистота. Следователно волътъ само чистотата може да го спаси. Ако всѣки волъ би разбралъ, че той е въ противорѣчие съ разумния свѣтъ, че нему му трѣбва чистота, тогава той ще се спаси. Веднага рогата му ще паднатъ. Че по-нечисти отъ животнитѣ има ли? Този волъ ще тѣ поздрави, ще го видишъ, ще тѣ срѣщне, ще се рѫкува съ тебъ и хичъ нѣма да знаешъ, че това е волъ. Любовьта има едно свойство. Онзи, който тѣ обича, да остане всѣкога невидимъ за другитѣ хора, да не подозира никой, че той тѣ обича. Ще ви приведа единъ окултенъ митъ. Въ една царска дъщеря се влюбилъ единъ момъкъ, и никой не могълъ да го види. Щомъ дойдатъ други гости, той не си отива, но веднага се превръща въ едно плодно дърво. Казватъ: отлични плодове. Откѫснете си, наскоро е садено. А пъкъ нѣкой пѫть се превърне въ нѣкой хубавъ конь, който язди, пита откѫде е, наскоро дошълъ, Щомъ заминатъ гоститѣ, нейниятъ възлюбенъ взема своята форма. Щомъ дойдатъ чужди хора, се обръща или на изворъ, или на ябълка, или на круша, или на конь. Какви сѫ сега нашитѣ понятия за любовьта? Вие като имате нѣкой, който ви обича, ще се похвалите и още насрѣдъ пѫтя ще ви го взематъ. Има ли нѣкой въ сегашния животъ, мѫжъ или жена, на които да не е взетъ любимия човѣкъ? И въпреки това, онзи, който тѣ обича, той никога не може да тѣ разлюби. Онзи, когото ти обичашъ, никой не може да тѣ застави да го разлюбишъ. Ако нѣкой ме обича, нищо не е въ състояние да го застави да ме разлюби. Ако азъ обичамъ нѣкого, нищо не може да ме застави да го разлюбя. Така сѣди този великъ законъ. Да мисля другояче значи да съмъ въ крайно заблуждение. И тогава се раждатъ нещастията на човѣка. Въ Любовьта има признакъ какъ може да обичашъ. Вие питате: кой е признакътъ? По какво познавате, че нѣкой ви обича? По какво познавате, че той докрай нѣма да ви измѣни? Ако не ви измѣни, може да разчитате. Може да ви измѣни по единствената причина, че вие се съмнявате. По сѫщата причина ние отдалечаваме Бога отъ себе си, прекѫсваме връзката и казваме: Господъ не ме слуша. Господъ ли не ни слуша или ние не Го слушаме, причината е вѫтрѣ у насъ. Какъвъ е смисълътъ? Религията е наука за сърдцето, а науката е наука за ума. Какъ ще ги примиришъ науката и религията? Нѣма какво да се примиряватъ. Пъкъ и нѣма какво да се дѣлятъ. Значи, религията е наука за сърдцето, и ако е на сърдцето, тази религия ще бѫде безсмъртна. Казваме, че като умремъ, ще идемъ при Христа, Той ще ни даде животъ, но следъ 20 години. Сега трѣбва да дойде животътъ! Въ този моментъ трѣбва да има животъ. Казва Писанието: „Ако чуете гласа ми, ще имате животъ.” Любовьта въ сърдцето е една малка запалка. Ако ти посѣешъ едно малко сѣменце или едно малко зърно въ своя умъ, или едно малко желание въ своето сърдце, не се отказвай отъ това желание. Единъ день туй желание ще внесе у тебъ всичкото знание. Вие не трѣбва да бѫдете свързани съ сегашнитѣ си вѣрвания. Сегашнитѣ ваши вѣрвания турете за торъ на туй новото знание. Казвате: кѫде ще отидѣ нашето знание? Кѫде отидѣ еврейството, когато дойде Христосъ? То стана торъ. Сегашното християнство трѣбва да стане торъ на Божественото учение, което иска да освободи хората отъ заблудитѣ. Сега мѫжетѣ искатъ свобода, женитѣ искатъ свобода, братята искатъ свобода, сестритѣ искатъ свобода, слугитѣ, всички искатъ свобода. И право иматъ. Какъ ще имъ се падне тази свобода? Има едно разрѣшение. Щомъ направимъ единъ опитъ въ себе си, да придобиемъ свободата въ себе си, ние и отвънъ ще знаемъ какъ да приложимъ закона. Тъй както тѣ вървятъ, тѣ ще си заминатъ, и разрѣшаватъ въпроситѣ на краткосрочния животъ. Свободата всѣкога е краткосрочна. Ти се освобождавашъ отъ затвора, утре дойде смъртьта, хване тѣ, задигне тѣ, турятъ тѣ въ гроба, турятъ ти надгробенъ камъкъ и казватъ: при Бога е отишълъ. Не е лошо така да се мисли, но азъ съмъ противъ заблужденията. Защо ще продължава една лъжа? Какъ е отишълъ при Бога? Въ времето на Иеремия много пророци имаше. Тѣ бѣха единъ видъ като връзка между Бога и хората. „Тъй рече Богъ.” И за всички е естествено да приематъ това, което пророкътъ казва. Иеремия е билъ виденъ пророкъ, на почить, защото е казвалъ истината. Но и тогава имало безчетъ други лъжепророци, които всячески сѫ се старали да пречатъ на истинскитѣ пророци. Единъ день гласъ отвѫтрѣ му проговаря. Казватъ му: „Иди и кажи на тия лъжливи пророци, че каквото предскаже пророкътъ, ще се сбѫдне. Васъ не ви е пратилъ Господъ, и каквото кажете вие, нѣма да се сбѫдне.” Казвамъ: и въ сегашното време има доста пророци, пророкуватъ навсѣкѫде; чули-недочули, разбрали-недоразбрали пророкуватъ. Но знание трѣбва, знание за живота, за дѣйствителния животъ какъвъ е. Какво е отношението между душата и сегашното тѣло, какво е отношението между човѣка и природата? Какво е отношението между мозъка и симпатичната нервна система? Какво е отношението на рѫцетѣ спрямо краката, какво е отношението между човѣка и Бога? Има отношение. Деформиране става на краката. Деформиране става на рѫцетѣ. Деформиране става на лицето. Деформиране става на очитѣ. Деформиране става въ вѫтрешнитѣ органи, въ мозъка. Защо? Щомъ започнатъ зѫбитѣ да се наяждатъ, развалятъ се единъ отъ другъ, и така всичкитѣ зѫби изпадатъ, венцитѣ вече не ги държатъ. Защо? Има причини, преди всичко вѫтрешни. Между нашитѣ чувства и нашитѣ стремежи има отношение. Вълнува тѣ една малка лоша мисъль. Това е зараза. Казвашъ: Господъ да я премахне. Че тя е у тебъ. Ако въ този лошъ човѣкъ не можешъ да намѣришъ една добра черта, която да обичашъ, тогава де е твоето знание? Я вижте онзи ученъ човѣкъ се занимава съ киселинитѣ, турилъ я въ едно шишенце, потрѣбна му е тази киселина. Въ друго шишенце има основа, съ киселинитѣ и съ основата той работи. Единъ лошъ човѣкъ тури го въ шишето, той е киселина. Може да работишъ, имашъ една основа. Ако нѣмашъ основа, не може да образувашъ никакво химическо съединение. Турцитѣ казватъ: свѣтътъ да изгори, не искамъ да зная. Основа е той. Въ живота има нѣкой лошъ човѣкъ, радвай се. Ако съберешъ основата и киселината заедно, ще извадишъ соль, но да се образува соль, трѣбва да туришъ нѣкой металъ. Значи, за да се произведе едно равновѣсие, ще трѣбва да имашъ търпение въ себе си. Ти си нетърпѣливъ. Ще вземешъ храна, която съдържа повече метали, ще вземешъ малко храни, които съдържатъ киселини, ще ядешъ и храни, които образуватъ основи. За да се образува едно съединение, напримѣръ соль, ще станешъ по-търпѣливъ, ще правишъ редъ опити, докато стигнешъ до тѣзи храни, които ще сѫ най-добри за тебъ. Учениятъ човѣкъ знае хранитѣ, които сѫ полезни за него. Нѣкой яде само сладкиши, но това е крайность; другъ пъкъ не яде сладко, и това е друга крайность. Три вида храни има: сладкитѣ храни правятъ човѣка по-мекъ, основа има повече. Киселитѣ храни правятъ човѣка активенъ, но трѣбва да се образува между сладкитѣ и киселитѣ храни соль, равновѣсие да има. Лютивитѣ храни правятъ човѣка буенъ, рѣшителенъ, смѣлъ, енергиченъ, гнѣвливъ. Важно е да мине храната въ твоята мисъль и чувства. Ако ти следъ като ядешъ не усѣщашъ, че енергиитѣ на влѣзлата храна не сѫ измѣнили твоята мисъль, не сѫ измѣнили твоитѣ чувства, ти още нѣмашъ основа, мязашъ на воденицата, която мѣли брашно. Брашното се взема, а дерменджията ще вземе паспала. Защо нѣкои дерменджии иматъ воденица? Защото сѫ тщеславни. Какво ще изкара воденичарьтъ като цѣлъ день мѣли? Вие може да имате каквато искате вѣра, каквато искате религия; вие може да бѫдете безбожници или вѣрующи. Безбожницитѣ - на воденицата. Вземете вашата вѣра и я оставете за васъ, а вашето безвѣрие оставете на воденицата. Но наука има и за безвѣрнитѣ, и за вѣрующитѣ. Безвѣрницитѣ и вѣрующитѣ еднакво дишатъ въздуха. Въ едно отношение сѫ безвѣрници, но въ друго отношение сѫ като менъ. И ти приемашъ въздуха като менъ. Свѣтлината не приемаме съ задната часть на главата си, а съ очитѣ си. Хлѣба го приемаме презъ устата. Казвашъ: „Азъ имамъ особено вѣрую.” Ти ядешъ по сѫщия начинъ, както азъ ямъ. Ти дишашъ по сѫщия начинъ, както азъ дишамъ. Има значи едно вѣрую, което е общо. Ако приемешъ въздуха за основа, ти приемашъ неговитѣ елементи. Ако знаешъ само какъ да приемашъ въздуха и какво да изговаряшъ, когато дишашъ, ще се ползвашъ много повече отъ това дишане. Когато Христосъ дойде при слѣпия, взе каль, плюна, намаза му очитѣ и му каза: „Иди сега и се умий.” Той отидѣ, изми се и прогледа. Казвамъ: това бѣше Христосъ, разполагаше съ наука, съ знание, съ сили. Слѣпиятъ пожела и повѣрва, че може да му се отворятъ очитѣ. И му се отвориха очитѣ. Ако ти имашъ знания като Христа и срѣщнешъ нѣкой слѣпъ, който тѣ е очаквалъ, може да плюнешъ, да намажешъ очитѣ му и той като се умие да прогледа. Ти ще кажешъ: „Азъ не съмъ Христосъ.” Щомъ като не си Христосъ, да ти кажа какво ще бѫде съ тебъ. Ти ще бѫдешъ единъ робъ, ти ще бѫдешъ единъ човѣкъ нещастенъ, ти ще бѫдещъ единъ човѣкъ само на условията. „Добре. Ама азъ искамъ да бѫда като Христа.” Ти искашъ да бѫдешъ като Христа, да имашъ корона, патерица, скиптъръ. Знанието на Христа трѣбва да имашъ! И да имашъ въ себе си онази самоувѣреность, като онази баба: въ кѫщи ще вземешъ, ще блъснешъ яйцето въ челото на болния и като излѣзе отвънъ, този да каже: „Оздравя главата ми, не ме боли вече.” Имашъ лишеи по гърба; мажешъ ги съ катранъ, не върви. Има хора, които само като духнатъ на лишѣя отгоре, и оздравѣва, лишѣятъ го нѣма, търсишъ го - нѣма го. Плюнатъ - и следъ два дни го търсишъ, лишѣятъ го нѣма. И знаете ли какво нѣщо е плюнката? Вие сутринь като станете, ако нѣколко пѫти плюете върху нѣкоя котка, следъ два дни тя ще умре. Защо постоянно плюемъ ние? Защото трѣбва да чистимъ мислитѣ и чувствата си. Чисти чувства се изискватъ всѣкога отъ насъ. Всѣки единъ отъ насъ да знае какво нѣщо е омразата. Срѣщнете нѣкого и не може да го погледнете. Представете си, че вие се влюбите въ нѣкоя мома отъ високо произхождение, нѣкоя княгиня. Тя казва: „Слушай, ще си отидешъ. Ако ми донесешъ една боа жива, само тогава ще имашъ моята рѫка.” Ти какво ще правишъ сега? Сърдцето ти гори отъ деветь мѣста, а тази мома иска една боа, да я хванешъ за врата, че да й я занесешъ. Ако можешъ да овладѣешъ тази змия, ще покажешъ, че имашъ любовь. Ако не можешъ да я занесешъ, всичко друго е напразно. Изпитание е това. Тя казва: „Ако ти не можешъ да ме познаешъ като царска дъщеря, ако ти не можешъ да ме познаешъ като онази боа, ти не можешъ да ме вземешъ.” Какво значи това? Питамъ азъ: какъ ще бѫде въ васъ, две противоположности да имате? Какъ е възможно да мразишъ баща си? Ти казвашъ: какъ е възможно тази мома да бѫде боа? Какъ е възможно да мразишъ баща си, че не е ли сѫщото нѣщо? Ето противорѣчието: въ омразата и любовьта къмъ баща си ще разберешъ две нѣща. Ще разберешъ, че баща ти има две естества. Ще разберешъ отъ две мѣста баща си. Едното естество ще хванешъ като тази боа, близо до главата, да познае, че си силенъ. Другото естество ще оставишъ свободно. Ти ще хванешъ нѣщата за врата, когато сѫ лоши, а ще ги оставишъ свободни, когато сѫ добри. Тогава: ако нѣщата сѫ лоши, за врата ги дръжте. Имамъ ли право? Ако сѫ добри, оставете ги свободни. Разговаряйте съ тѣхъ като съ свободни. Вие искате сега да галите змията отгоре по главата. Това не е наука. Змията не се глади отгоре. Змията има извѣстна интелигентность, трѣбва да знаете да й говорите. Разговаряли ли сте вие съ змиитѣ? Въ свѣта има единъ великъ законъ: това, отъ което човѣкъ го е страхъ най-много, винаги идва до главата му. Туй, отъ което не го е страхъ, и то идва до главата му. Искате любовь - тя дойде; вие се плашите, че ще изгубите любовьта - то ще бѫде. Страхувате се, че ще живѣете дълго - идва животътъ. Страхувате се, че ще изгубите живота - и умирате. Страхувате се, че ще сгрѣшите - и сгрѣшавате. Вѣрвате, че ще се покаете - и се покайвате. Вѣрвате, че ще станете ученъ човѣкъ - и ставате. Каквото мислитѣ, това ще бѫде. Въ всѣки даденъ случай човѣкъ трѣбва да уравновѣси своитѣ мисли, да е господарь, да е приятель на доброто и господарь на злото. Сега съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ господари на злото и приятели на доброто. Това е философия. Религията е наука за любовьта. Науката е наука за Божествената мѫдрость, за Божията сила, съ която човѣкъ трѣбва да започне. Досега ние сме били затворени въ затворъ. Тепърва трѣбва да живѣемъ, да се създадатъ нови тѣла, нови глави, нови способности, нови дарби да развиемъ и тѣзи палещи въпроси ще ги разрѣшимъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да вземе участие въ разрѣшението на тѣзи въпроси. Като разрѣша нѣщо въ себе си, азъ съмъ внесълъ нѣщо въ свѣта. Не само това, но азъ съмъ вече съработникъ на онзи, великия свѣтъ, съ онѣзи сѫщества, които работятъ за преобразуването на този свѣтъ. Сега имаме механическо разбиране за това преобразувание. Трѣбвало да дойдатъ да ни освободятъ. Питамъ: руситѣ ни освободиха - освободиха ли ни наистина? Освободиха ни отъ турцитѣ. Нѣколко града съ свобода имаме. Но онази свобода, която българитѣ искатъ, иматъ ли я? Нѣматъ я. Други освободители трѣбва да дойдатъ. Пакъ трѣбва да ни освободятъ. Че тепърва пакъ трѣбва да ни освободятъ... Седемь пѫти трѣбва да бѫде освободенъ човѣкъ! Трѣбва да бѫде освободенъ отъ тѣлото, трѣбва да бѫде освободенъ отъ сърдцето, трѣбва да бѫде освободенъ отъ ума, трѣбва да бѫде освободенъ отъ чувствата, трѣбва да бѫде освободенъ отъ душата, трѣбва да бѫде освободенъ най-после отъ духа. Знаете ли какво нѣщо е духъ? Да бѫде освободенъ човѣкъ отъ духа, това е нѣгативната страна на свободата. Сега иде положителната й страна, именно: свободата трѣбва да бѫде на духа и на душата на човѣка, на ума и на сърдцето. Това е цѣла наука. Тогава човѣкъ, който има тѣзи познания, ако може да употрѣби чувствата както трѣбва; най-после ще бѫде свободенъ и ще може да има животъ какъвто той иска. Ще бѫде господарь не на другитѣ, но господарь на себе си, ще бѫде приятель на всички около себе си. Онѣзи около него, които сѫ лоши и онѣзи, които сѫ добри, всички ще му бѫдатъ приятели. Всички трѣбва да се стремите да бѫдете господари на вашитѣ лоши мисли и приятели на вашитѣ добри мисли. Всички трѣбва да се стремите да бѫдете господари на вашитѣ лоши желания и приятели на вашитѣ добри чувства. Сега вие ще кажете: най-важното не казахте. Прави сте. Най-важното оставихъ за себе си. Защото азъ съмъ отъ онѣзи готвачи, които следъ като сготвятъ, първо сами опитватъ яденето. Азъ не готвя, безъ да вкусвамъ, не само това, но отдѣлямъ най-хубавото за себе си. Да ви говоря истината. Отъ тази тенджера отдѣлямъ най-хубавото за себе си и на другитѣ ще дамъ отъ нея. Нѣкой ще каже, че най-първо ще ви даде на васъ и после на себе си. Той ви залъгва. Азъ ако не зная какъ да сипвамъ на себе си, нѣма да зная какъ да сипя и на своитѣ ближни. Най-първо азъ правя опитъ съ себе си. Ако за менъ излѣзе право туй учение, което проповѣдвамъ, непремѣнно ще бѫде право и за всички. Азъ каквото ямъ, зная дали е сготвено хубаво или не. Ако не е сготвено добре, втори пѫть вземамъ предвидъ какво трѣбва да се прибави: ако туря пиперъ, турямъ му съ мѣрка, колкото му трѣбва; ако му туря соль, ще му туря толкова, колкото му трѣбва; може да му туря и краве масло. Единъ свещеникъ препорѫчалъ на единъ човѣкъ да яде дървено масло. Но той ималъ свинска масъ, а билъ бѣденъ. Взелъ едно дърво, пробилъ една дупка въ него отъ половинъ сантиметъръ и започналъ да прекарва свинската масъ презъ дървената дупка и да пие отъ нея като дървено масло. Пита го свещеникътъ: „Хубаво ли е дървеното масло? – Много е хубаво. Прекарахъ го презъ дупка.” Уменъ човѣкъ! Той мисли, че като прекара свинската масъ презъ дървената дупка, тя ще придобие качеството на дървото. Ние, ако отказваме да ядемъ месо, имаме предвидъ извѣстно научно основание. Ако десеть години ядешъ свинско месо, въ тѣзи десеть години можешъ да се опорочишъ. Единъ български свещеникъ ми разправяше; „Всичко сполучвамъ да преодолѣя въ себе си, но по Коледа отъ свинско месо не мога да се откажа. Всѣка година този дяволъ все ме изкушава. Като дойде Коледа, все ще си кусна малко. Не го обичамъ, но все ще си хапна малко, и после боледувамъ. Всѣкога, когато съмъ ялъ, боледувамъ цѣла седмица. Следъ туй казвамъ: идната година нѣма да ямъ. Дойде идната година и пакъ ямъ. Не е било нито единъ пѫть следъ като съмъ ялъ, цѣла седмица да не боледувамъ. Като дойде Коледа ямъ и после ме стивосватъ.” Азъ го похвалявамъ, че е ялъ, иначе, ако не бѣше ялъ, нѣмаше да ви дамъ този примѣръ. Казвамъ ви го, за да обясня единъ принципъ. Вие очаквате да дойде Христосъ, да се изправи предъ васъ, да Го видите. Като дойде Христосъ, вие ще Го подложите на голѣмъ изпитъ. Ако дойде днесь Христосъ, на колко мѣста ще го спратъ да му искатъ лична карта? Ако дойде въ България ще му искатъ лична карта, ако дойде въ Франция, и тамъ ще му искатъ лична карта. Ако нѣмашъ паспортъ, ще тѣ считатъ нелѣгаленъ. Това е наука: „Отъ смърть въ животъ.” На всинца ни предстои една важна задача: туй знание, което имаме, отъ него да се домогнемъ до онова знание, съ което можемъ да съградимъ своето бѫдеще. Не само болниятъ търси здраве. Невѣжиятъ търси знанието. Човѣкътъ на безлюбието търси любовьта. Вие търсите винаги противоположното въ свѣта. Азъ бихъ далъ на всинца ви цѣрове. Но ако ги търсите буквално, ще имате обратни резултати. Ако ви кажа: раздай половината отъ имането си, за да бѫдешъ здравъ, ще почнете да гледате отгоре надолу и ще кажете: „Какъ е възможно да любишъ всички?” Това значи да считате, че въ живота сѫществува едно единство между всички хора. Ако не схващате така, не може да любите всички хора; то е немислимо, съзнанието не може да го обхване. За да обичате едно сѫщество, трѣбва да го обхванете съ вашето съзнание. Ако не можете да го обхванете, не можете да го обичате. Щомъ едно сѫщество ви обхване съ своето съзнание, вие се ограничавате; като ви хване нѣкѫде, не ви пуща. То казва: „Тукъ при менъ ще сѣдишъ!” Има си книга, пише кѫде си ходилъ, кѫде си се явилъ. Щомъ не тѣ обича, не тѣ ограничава, ти си свободенъ да ходишъ, кѫдето искашъ. Щомъ тѣ обикне или щомъ го обикнешъ, пакъ сѫщата история. Какъ ще се справите сега съ тази история? И омразата е потрѣбна. Омразата е киселина, и тя е потрѣбна. Представете си, тѣ чуй сѫщество, което люби, не сте вие. Вие сте зритель: наблюдавате онзи, който мрази и онзи, който люби. Или сте ученикъ. Тия две сѫщества, които любятъ и мразятъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ вашия домъ; вие не се мѣсете въ работата. Ако така не разрѣшите въпроса, никога нѣма да дойдете до истината. Щомъ мислите, че вие любите и че вие мразите, се заблуждавате. Трѣбва най-първо да се освободите отъ онова сѫщество, което люби. Усѣщате любовьта, тя дѣйства. Дойде омразата, и нея усѣщате. Трѣбва да се научите да се освобождавате отъ тѣхъ, да не се вплитате въ тѣхнитѣ мрежи. Сега ви пожелавамъ на васъ отъ смъртьта да минете къмъ живота, отъ омразата къмъ любовьта, отъ глупостьта къмъ знанието, отъ робството къмъ свободата. Това е смисълътъ. Само по този начинъ за въ бѫдеще вие ще си създадете новъ животъ. Защото ще срѣщате какви ли не работи отсега нататъкъ. Знаете ли какви планини има да преминете? Знаете ли какви глетчери има да минете, презъ какви бурни и голѣми морета има да минете? Ще минете презъ центъра на Земята, презъ всичкитѣ огньове, презъ какви страшни работи ще минете! Нѣкой пѫть ще желаете да ви се затворятъ очитѣ и да минете. Трѣбва да имате животъ и ще вѣрвате, че животътъ никой не може да го разруши; и тогава ще бѫдете герои. Вие мислите, че сега ще ви взематъ съ нѣкоя колесница оттукъ и направо на небето ще идете безъ никакво страдание. Азъ бихъ казалъ, че може да бѫде така, но отсега нататъкъ вие трѣбва да имате любовьта, понеже ще държите най-мѫчния изпитъ. Туй е законъ. Колкото човѣкъ става по-ученъ, по-мѫчни задачи му поставятъ. Нѣкои отъ васъ сте остарѣли и казвате: остарѣхме. Пипате си главитѣ, брадитѣ, казвате: остарѣхме, побеляхме, бръчки имаме. Хубаво е, че имате бръчки. Хубаво е, че имате бради, да не сте за съблазънь. Едно време бѣхте красиви, но все палехте чергитѣ на момцитѣ. Сега погрозняхте, никой момъкъ не се пържи за васъ. Едно време бѣхте богати, съблазнявахте хората, а сега осиромашахте и никого не съблазнявате. Радвайте се! Азъ така гледамъ на живота. Въ всички условия, въ каквито и да се намирате, то е само за единъ малъкъ моментъ. Сиромашията е единъ малъкъ моментъ. Богатството е единъ малъкъ моментъ. Благодарете на Бога! Схващайте думата „Богъ” правилно. Азъ употрѣбявамъ думата „Богъ” въ съвсѣмъ другъ смисълъ. Азъ говоря за единъ Господъ, за Когото никога не сте слушали. Вие никога не сте слушали за този Господъ. Каквото имате, всичко Нѣму дължите. Вие за Него де сте мислили и никѫде Го нѣма въ свѣта. Азъ говоря за този Господъ, Когото всѣкога ще намѣрите навсѣкѫде. И мъртви, и живи, и ангели, и човѣци, и растения, и животни - всички въ свѣта черпятъ сила отъ Него. Единственото сѫщество, което ни подтиква къмъ възвишеното въ свѣта, това е Господъ. Нѣма какво да споримъ за Него. Еднакво дишаме въздухъ. Еднакво възприемаме свѣтлината, еднакво сме свободни, еднакво сме богати въ Него. Той ни е турилъ на разни работи. Едного турилъ касиеръ на паритѣ и той се заблудилъ, че е богатъ. На нѣкого далъ голѣмо тѣло и той мисли, че е силенъ. А после Той му показва, че не е нито силенъ, нито слабъ. Та Божествениятъ животъ - това е смисълътъ на сегашния животъ. Ако го постигнете, тогава всички наболели въпроси, които имате, каквито и да сѫ тѣ, ще се разрѣшатъ. Ако главниятъ въпросъ се разрѣши, всички други въпроси - икономически, социални и прочѣе - ще се разрѣшатъ. Следователно трѣбва да започнете съ най-мѫчния въпросъ. Германцитѣ въ миналата война атакуваха Вѣрдюнъ, но не сполучиха, понеже тѣ нѣмаха за цѣлъ да превзематъ Вѣрдюнъ, но имаха за цѣлъ голѣмитѣ богатства, складирани за Франция. Това е лакомия. Ако искаха Вѣрдюнъ да взематъ, щѣха да го взематъ. И ние имаме да превземаме „Вѣрдюнъ”, но имаме нѣщо користолюбиво, затова нѣма да го вземемъ. Ако германцитѣ не искаха богатствата на Франция, тѣ щѣха да сполучатъ. И после като се свърши войната, какво стана? Ако у васъ влѣзе каквото и да е користолюбие, вие ще претърпите крахъ. Това значи: когато човѣкъ атакува една силна крѣпость, той трѣбва само да стане господарь на крѣпостьта, господарь да стане на положението. Това е за Новата година. Да посрѣщнете вашата майка, която иде. Азъ казвамъ: майката на Любовьта като ви погледне, да ви намѣри малко благонадеждни. Тя ще ви даде ново учение. Може да ви завари такива, каквито сте сега. Ще кажете като апостолъ Павелъ: „Дано като дойде, да не разплаче мнозина отъ васъ.” Тя не обича да плачете. На всинца ви пожелавамъ новъ животъ. Не четете на брадитѣ колко косми има. После, никога не туряйте въ ума си, че сте стари. Никога не мислете, че сте грѣшни. Никога не мислете, че сте бѣдни. Че сте бѣдни, туй не е право. То е лъжа. Никой не е бѣденъ. Да мислимъ, че сме бѣдни, не е така! Всѣки единъ човѣкъ има въ себе си възможность да стане повече отколкото той е мислилъ. Спретнете се презъ тази година да имате единъ гласъ. Спретнете сѫ да учите. Кѫсно ще лѣгате, рано ще ставате, ще учитѣ. Нѣма да заповѣдвате никому. По-малко ще ядете, повече ще работите. Презъ тази година това се изисква. Ако така работите, презъ тази година ще се подмладите съ 5 години. Идущата година съ още 5 ÷ 10. Идущата още съ 5 ÷ 15. За десеть години по 5 години като се подмладявате, съ 50 години ще се подмладите, а пъкъ за сто години по 5 - съ 500 години ще се подмладите. Ако съ 500 години можете да се подмладите, то е вече „Отъ смърть въ животъ”. Отче нашъ 14. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 3 януари 1932 г., София, Изгрѣвъ.
  16. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Думата му държа „Отче нашъ” „Въ начало бѣ Словото” Ще прочета часть отъ 8 глава на Евангелието на Йоана, 55 стихъ. „Ще се развеселя” Ще взема само последнитѣ думи на 55 стихъ: „ Но азъ Го познавамъ и думата му държа”. Може да се познае само абсолютното. Ние отричаме всѣко друго познание. Всѣко познание, което се измѣня, то не е познание. Вие казвате, че познавате нѣкой човѣкъ. То е относително дали го познавате. Именно голѣмото противоречие е въ това, че хората казватъ, че не познаватъ Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нѣщо, което познаваме, то е абсолютното. И всѣка философия, която нѣма тази основа, е квадратна лъжа. Всѣки човѣкъ, който не е съграденъ върху тази истина, азъ мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалидъ, ще бѫде нещастенъ, измамникъ, лъжецъ, всичко може да стане, но човѣкъ - никога. Той може да стане животно, змия, но благороденъ човѣкъ да стане - никога. Следователно когато казва човѣкъ за нѣщо „азъ го познавамъ”, туй е реалното, което не се измѣня, туй, което търсимъ. Следъ като сме опитали всички нѣща въ живота: и слава, и богатство, и честь, и почить, все ще има още нѣщо, което да търсимъ. Ние сме познали много работи, но онова, което трѣбваше да познаемъ, не сме го познали. Следователно ние сега се стремимъ къмъ това познание. Когато дойдемъ въ него, ние ще бѫдемъ свободни. То е, което ще освободи човѣка. Реалното има тази сила въ себе си, че щомъ го познаемъ, можемъ да бѫдемъ свободни. Оттамъ насетне всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ, ще изчезнатъ като пѣна. Нѣкой ще дойде, ще ми каже: „Ти де си дошълъ? – Никѫде. – Какво знаешъ? – Нищо не зная. – Колко езици говоришъ ? – Колкото искашъ.” Защото досега сме изучавали езицитѣ на всички животни. На всичкитѣ животни езицитѣ зная, но сега изучавамъ езицитѣ на хората. Не всѣки отъ васъ знае много езици. Досега на колко животни сте изрѣзали и изяли езика, знаете ли? Много езици знаете. Азъ говоря въ малко преносенъ смисълъ. Но да бѫдемъ конкретни. Вие всички, които ме слушате тукъ, сте като иманяри, вие очаквате да ви кажа кѫде има заровено богатство. Но азъ ще ви кажа едно нѣщо: дѣйствително азъ зная де има заровено богатство. Азъ съмъ единъ своенравенъ човѣкъ, азъ съмъ отъ тѣзи, които ще кажатъ истината, но ще ви въртя, ще ви въртя и най-после като умирате, ще ви я кажа. Защото ако ви кажа кѫде е богатството, да станете богати, азъ зная какво ще стане. Вие искате да сте добри хора, но ще си създадете нещастие въ живота. Човѣкъ може да си създаде неприятности по много проста причина. Даватъ ви единъ хубавъ обѣдъ - вие може да преядете. Въ такъвъ случай за предпочитане е да ядете сухъ хлѣбъ, да не си дояждате, отколкото хубавъ обѣдъ, но да умрете следъ това. Много хора умиратъ отъ богатство. Много хора умиратъ отъ слава. Ако се не лъжа, така умрелъ единъ, който, като пристигналъ отъ Англия въ Франция, така добре го посрѣщнали, че отъ радость умрелъ. Доколко е вѣрно не зная, едно твърдение е. Значи, можемъ да познаемъ само абсолютното, реалното въ живота, което сѣди въ основата на всички нѣща въ нашето съзнание и онзи великия вѫтрѣшенъ импулсъ на нашата душа. Въ нашия умъ, въ нашето съзнание, въ дъното на всѣка душа сѣди една способность: туй великото, реалното, неизмѣнното, вѣчното, което търсимъ. Всѣки единъ отъ васъ чувствува, че има нѣщо реално въ себе си, което не се мѣни. Съмнението е единъ нѣгативенъ методъ, обратенъ методъ, по който може да се познае реалното. Следователно човѣкъ, който е на кривия пѫть, той учи реалното чрезъ съмнение. Той казва: „Може да не е право.” Нищо отъ това, ако човѣкъ се съмнѣва. Самата реалность не се измѣня. Реалностьта, и когато я приемашъ, и когато я отричашъ, тя си остава една и сѫща, но твоето положение не е едно и сѫщо. Щомъ отричашъ реалностьта, ти се смалявашъ; щомъ познавашъ реалностьта, ти се разширявашъ, увеличавашъ. Щомъ познавашъ реалностьта, ти оздравѣвашъ; щомъ не я познавашъ, ти боленъ ставашъ. Всички положителни и отрицателни качества се дължатъ на отношението ти къмъ реалностьта. Казвамъ: съвременната психология, или съвременнитѣ методи на индуситѣ и на Западъ проникватъ нѣкѫде. За примѣръ, вземете индускитѣ факири, тѣ оставятъ въ сѣнка знанието, а чудеса правятъ. Така сѫ закѫсали, никакви чудеса нѣма. Въ изпълнението на единъ факиръ нищо реално нѣма, това е една лъжа. Той може да се качи на една върлина горе, а всѫщностъ азъ не виждамъ никаква върлина, той сѣди на земята, но ще прати въ ума ти толкова силна мисъль, че ти го виждашъ горе. Съ силата на мисъльта човѣчеството може да бѫде заставено да мисли като тебъ. Ще кажете: Може ли да стане това? Може. Напримѣръ въ България обвиняватъ единъ баща, че убилъ сина си. И като го били толкова много, най-после той признава, че го е убилъ; „ – Азъ го убихъ, не ме бийтѣ. – Какъ го уби? – Така и така го убихъ. Хвърлихъ го въ Дунава.” Завеждатъ дѣло. Не зная колко време се водило дѣлото, година или две, най-после опредѣлятъ присѫдата. Въ деня, когато четатъ последната резолюция, синътъ пристига въ сѫдилището. Възкръсналъ. Значи накарали бащата да мисли, че е убилъ сина си, нищо повече. Казватъ: ти имашъ нѣкакво вѣрване. - Никакви вѣрвания. Толкозъ сѫ тѣ били въ Обществената безопасность, че имашъ вѣрване. Въ тебъ майка ти може да внесе извѣстно вѣрване. Напримѣръ, когато е била бременна, майка ти може да е имала извѣстни халюцинации, или е видѣла мечка и оттамъ насетне ти се плашишъ отъ мечка, треперятъ ти краката като я срѣщнешъ. Азъ съмъ срѣщалъ много приказки за мечки, разправяли сѫ ми за мечки, но едно заключение съмъ извадилъ. Казватъ, че мечката плюела човѣка. Въ историята на човѣшкия животъ не съмъ срѣщалъ единъ праведенъ човѣкъ, когото мечката да го е плюла. Онзи, когото мечката го е плюла, той е лошъ човѣкъ. Тя се изправя и му казва: „Не тѣ е срамъ, ти, който имашъ образъ и подобие Божие, да ходишъ и да биешъ нашитѣ мечки!” И го плюе, плюе. И той може да боледува 1 ÷ 2 мѣсеца отъ страхъ. После казватъ, че го плюла мечка. Плюе го, защото не е добъръ. Тя си казва мнението. Обаче нѣма примѣръ, когато мечка да е срѣщнала добъръ човѣкъ и да го е плюла. Разправяха ми за единъ добъръ карагьозчия, около Стара планина, който казвалъ, че 20 години нито вълкъ, нито мечка сѫ взели нѣщо отъ неговото стадо. Значи добъръ човѣкъ е. Единъ день като се връщалъ отъ планината, въ единъ тѣсенъ проходъ насрѣща му иде една голѣма старопланинска мечка. И го гледа. Той знае характера на мечката, тя не се връща назадъ. Да се отбие нѣкѫде - нѣма мѣсто. Да се върне назадъ - тя е подирѣ му. Тя е особена мечка, мисли си той. По едно време мечката, както го гледа, изправя се и полѣга на канарата, оставя му мѣсто да мине. Минава покрай нея, той я гледа и тя го гледа. Защо му прави пѫть мечката? Тя казва: „Ти си добъръ човѣкъ.” Втори примѣръ има, съ едно дете, момиченце на 10 ÷ 12 години, пакъ въ планината. То отива да занесе храна на баща си, който работѣлъ на желѣзния пѫть. Гледа бащата - отгоре иде насрѣща детето му, качило се на една мечка. Като я срѣщнало, то се изплашило, но тя като стига до него, хваща го съ преднитѣ си лапи, повдига го, обръща се и го туря на гърба си. Туй е, защото това момиченце било добро, нищо повече. Та когато ви се случи нѣкое нещастие въ живота, не минавайте за свѣтии. Ако мечката ви е газила и плюла, признайте, че тя е авторитетъ. Вие ще кажете: мечката е безобразно сѫщество, тя ме уплаши, разтреперяха ми се краката, сърдцето! Че кой богатъ човѣкъ не е каралъ сърдцето на нѣкой бѣденъ да трепери? Кой учитель въ училището не е каралъ да трепери сърдцето на ученицитѣ? И на онѣзи, които знаятъ, и на онѣзи, които не знаятъ трепери сърдцето, да не ги вдигне да ги изпитва. Казвате за учителя: много лошъ човѣкъ е - защото нѣкога ще тѣ пита точно за онова, което не знаешъ. Сега ще кажете: това сѫ посторонни работи. Че се учишъ не е толкова важно. Че си свършилъ съ отличие, това е едно упражнение; свършилъ си четири факултета - ти си актьоръ съ четири дипломи, четири дѣйствия си игралъ. Че твоятъ университетъ нищо нѣма да ти помогне, по сѫщия начинъ ще тѣ погребатъ, като че нищо не си свършилъ, само съ тази разлика, че ако си свършилъ единъ факултетъ, съ единъ попъ ще тѣ погребатъ, ако си свършилъ четири факултета, съ четири попа ще тѣ погребатъ и ще разправятъ: тържествено го погребаха. Казвамъ: ако ме каратъ съ четири стражаря въ затвора, затворътъ нѣма да бѫде по-безопасенъ. Когато единъ стражарь ме кара, по-безопасно е, отколкото ако сѫ четирима, тогава съмъ единъ отъ главнитѣ виновници. Това не е важно. Защо ме каратъ въ обществена безопасность? Защото съмъ слабъ. Ако съмъ отъ силнитѣ хора, който стражарь дойде да го поваля, колкото души дойдатъ - 10, 20, 100 души - всички да ги поваля на земята, какво ще ми сторятъ? Сега ще кажете: такава е волята Божия. - Щомъ си слабъ, такава е волята Божия. Щомъ си слабъ - въ затвора; щомъ не си слабъ - вънъ отъ затвора. Превеждамъ думата „слабъ”. Всѣки човѣкъ, който грѣши, е слабъ човѣкъ. Всѣки, който прави добро, е силенъ човѣкъ. Ако ние имаме тази висша добродетель, ако познаваме реалното, Божественото въ свѣта, тогава ние можемъ да бѫдемъ ясновидци. Че азъ нѣма да чакамъ да ме арестуватъ, но още една седмица преди това ще замина за друго мѣсто, като зная какви сѫ мислитѣ имъ. Разбира се, единъ добъръ човѣкъ е опасенъ за нѣкого, той е опасенъ за лошитѣ хора. Туй, което сега ви говоря, не е още истината. Това е забавление, да привлѣка вашето внимание. Ще запитате: какво иска да каже? Азъ ще ви обясня какво искамъ да кажа. Ще ви приведа единъ примѣръ. Единъ велможа въ времето на пророкъ Елисей, една знатна личность, дохожда при Елисѣя, боленъ билъ отъ проказа. Натоварилъ своитѣ камили съ подаръци като мислѣлъ, ако го изцѣри пророкътъ, всичкитѣ тѣзи подаръци да му ги даде. Казва му пророкътъ да си върви съ камилитѣ, нѣма нужда, нищо не иска, но да се потопи въ рѣката Йорданъ. Като излѣзълъ, слугата на Елисей му казва: „Господарьтъ ми каза да отидешъ да се потопишъ въ рѣката Йорданъ”. Велможата отговорилъ: „Не знае ли кой съмъ азъ? Нима всичкитѣ рѣки въ моето отечество нѣматъ туй лѣчебно свойство!” Най-после единъ отъ неговитѣ прислужници му казалъ: „Ти, господарю, толкозъ време си билъ въ Израелъ, нѣма да ти коства нищо да се потопишъ въ рѣката. Направи опитъ”. Отива велможата, потапя се и оздравѣва. Веднага се промѣня неговото съзнание. Защо? Защото той позналъ истината. Следъ това се връща да благодари на пророкъ Елисѣя и да му остави подаръцитѣ. Елисей му казва: „Иди си, живѣй добре, нищо не ми трѣбва”. Слугата на Елисей, обаче, се изхитрилъ, казва си: „Моятъ господарь е малко серсеминъ, глупость е да отказва, той не знае, че въ тѣзи оскѫдни времена, въ тази криза, въ която се намираме, паритѣ сѫ много нѣщо. Той не знае нищо, не му стига умътъ.” Отива при богатия и му казва: „Слушай, дойдоха гости на господаря ми, та моля, дай малко отъ дрехитѣ, отъ подаръцитѣ”. Взима дрехитѣ и ги скрива. Като се връща, Елисей го пита: „Кѫде ходи?” Той мисли да го лъже. Пророкътъ му казва: „Ти защо отиде въ мое име да лъжешъ? Тази проказа ще дойде на твоята глава!” И ето, проказата излиза отъ рѣка Йорданъ и се качва на гърба на неговия слуга. Вие казвате: защо е билъ толкова глупавъ? Сега и азъ ще попитамъ: защо и вие сте толкова умни? Защото спорѣдъ това учение, спорѣдъ Божественото учение не е важно какъвъ си билъ въ миналото, не е важно какъвъ ще бѫдешъ въ бѫдещето, но въ дадения моментъ, въ настоящия моментъ какъвъ си. Нѣкой казва: едно време какви сме били ние, а сега сме сиромаси. Нѣкой ти гледалъ на кафе и казалъ, че за въ бѫдеще ще бѫдешъ богатъ, милионеръ ще станешъ следъ две години. Но умниятъ човѣкъ не обръща внимание нито на миналото, нито на бѫдещето. Това сѫ условия. Реалностьта сѣди въ настоящето. Ти си силенъ само ако разполагашъ съ настоящето. Бѫдещето е едно условие за настоящето и миналото. Затова не се спирайте върху погрѣшкитѣ на своето минало, това е безпредмѣтно. Не се спирайте и върху въображаеми работи, които ще станатъ за въ бѫдеще. Ще ви приведа примѣръ изъ българския животъ. Всички съвременни хора иматъ все сѫщитѣ заблуждения. Единъ българинъ следъ като заченала жена му отишълъ въ странство. Следъ 20 години, като спечелилъ доста пари, се връща въ кѫщи. Седелъ една седмица радостенъ. Единъ день гледа дъщеря му плаче, жена му плаче, пита ги: – Защо плачете? – Че си толкова глупавъ, не знаешъ нищо. Снощи детето на дъщеря ни умряло! – Какво дете? – Снощи насънъ тя се оженила, родила детенце, но то умрело. Тъй хубаво детенце, като ангелче. Той ги гледа, клати глава и казва: - Двадесетъ години бѣхъ въ странство и не видѣхъ такива глупави хора като васъ. Ще тръгна отново по свѣта и ако намѣря по-глупави хора отъ васъ, ще се върна. Тръгналъ да пѫтува. Вижда на едно мѣсто на едного му ушили шалвари, но той не знаелъ какъ се обуватъ. Окачилъ ги горе на стрѣхата, а самъ се качилъ на покрива и иска отъ покрива да скочи въ шалваритѣ, да ги обуе. Пита нашиятъ българинъ: „Какво правишъ тамъ, ще се убиешъ. Азъ ще ти кажа какъ се обуватъ гащитѣ, слѣзъ долу”. Показва му какъ се обуватъ гащитѣ, но ги взема за себе си, дали му ги. Дошълъ до едно друго мѣсто, гледа едно теле, турило си главата въ едно гърне и не може да я извади. Не могатъ да извадятъ главата на телето и искатъ да му я отрѣжатъ, да го колятъ. Той казалъ: ,,И безъ пари ще ви кажа какво да направите, само да се освободи животното отъ тѣзи страдания”. Блъсналъ съ тоягата си и освободилъ телето, но поискалъ да му го дадатъ. Освобождава телето и го повежда. Най-после вижда една сватба, но всички плачатъ, голѣмо нещастие. Пита защо плачатъ. „Голѣмо нещастие. Булката е съ една глава по-висока отъ вратата, не може да влѣзе. Трѣбва да се рѣже главата й. – Защо ви е булка безъ глава? Ще ви помогна. – Всички скѫпоцѣнности ще ти дадемъ, само да остане жива”. Качва се на врата й и казва: „Теглете я да влѣзе.” Тя влиза… Сега, кой е създалъ тази приказка? Казвате: предчувствамъ, че ще ми се случи нѣщо. Или: мисля, че нѣма да се харесамъ, отъ менъ човѣкъ нѣма да стане. Това сѫ въображаеми работи. Или пъкъ се възмущавашъ отъ престѫпленията на другитѣ хора. Нѣма какво да се възмущавашъ. Човѣкъ трѣбва да разглежда въпроситѣ отъ гледна точка на реалностьта въ свѣта. Азъ разглеждамъ живота тъй, както е въ Божествения животъ. Никоя държава досега не е могла да разрѣши своя икономически въпросъ. Нито Асирия, нито Вавилонъ, нито Индия, нито Египетъ - никоя не е могла да разрѣши кой да е въпросъ. Въ времето на египетската държава имаше учени хора, които знаеха лѣкарствата по-добре, отколкото сегашнитѣ учени. Въ римската култура имаше по-добри ясновидци, които можеха да предсказватъ по-вѣрно събития отъ бѫдещето, отколкото сега могатъ да предсказватъ. Било е време въ развитието на хората, когато тѣ сѫ имали знания и сѫ разбирали за небето много повече, отколкото сегашнитѣ, много по-вѣрни данни сѫ имали. Такива трѫби като нашитѣ телескопи не сѫ имали, тѣхнитѣ трѫби отвънъ погледнато се състояли отъ прости лещи, но тѣзи лещи сѫ били нагласени другояче съ мозъчнитѣ центровѣ на ясновидството и тѣхнитѣ телескопи сѫ можели да увеличаватъ по 100 и 200 милиона пѫти повече отъ сегашнитѣ. Туй, което сега ви говоря, е като приказки отъ хиляда и една нощь. Казвате: тѣзи нѣща възможни ли сѫ? Щомъ вѣрвашъ, възможни сѫ, щомъ не вѣрвашъ, не сѫ възможни. Има единъ законъ въ свѣта: каквото и да помислишъ, то е станало нѣкога въ свѣта. „Ние не знаемъ кога е било.” – Може да ме попитате кога е било, може да ви кажа, но ще ви запитамъ можете ли да ме разберете. Ако сега нѣкой дойде и почне да описва Слънцето, неговата вѫтрешность и направи единъ паралелъ, че и на Слънцето има хора както на Земята, вие бихте ли повѣрвали? Ще кажете: ние сме повѣрвали. Вие имате право да имате и извѣстни съображения, но питамъ, ако Слънцето не е горещо тѣло, какъ ще изпраща топлина на Земята? Отъ друга страна въ огъня животъ нѣма. Какъ е възможно туй Слънце, което гори на 92 милиона миди или на 150 милиона километра, какъ е възможно неговата енергия, която пристига на Земята, да дава животъ на хората? И следователно, има два момента, които ученитѣ хора сега изучаватъ. На Слънцето има специфични трансформатори, които сѫ нагодени само за Земята, защото Земята си има музикаленъ тонъ и извѣстна краска въ слънчевата система. Тѣзи трансформатори сѫ нагласени съобразно земнитѣ организми. Въ центъра на Земята живѣятъ разумни сѫщества отъ друго естество. Какви сѫ, това не трѣбва да се изнася; който иска да знае, да отиде да провѣри, който не вѣрва, да отиде да провѣри. И тѣ си иматъ свои трансформатори. Когато слънчевата енергия достигне до центъра на Земята, веднага се трансформира и се явява като свѣтлина. Онази свѣтлина, която иде отъ Слънцето, още не е пригодена за нашитѣ очи. Ако отидете горе въ пространството какво ще видите? Горе не е тъй свѣтло, както вие мислите. Тѣзи нѣща сѫ отречени, защото животътъ на Земята ни е сковалъ и насъ не ни интересуватъ много нѣща. Въ даденъ случай азъ имамъ извѣстна болка, тази болка ме интересува повече, отколкото всичко друго. Имамъ да плащамъ 20 хиляди лева, или съмъ гладенъ - туй чувство на глада е толкова силно въ дадения моментъ, че всички други научни теории не сѫ толкова важни. Туй констатирамъ въ дадения моментъ. Тъй щото, за да познаете истината, вие трѣбва да бѫдете свободни отъ много ваши чувства, които не сѫ ви потрѣбни. Най-първо, за да се хармонизиратъ чувствата ви, вие трѣбва да имате едно вѣрую, едно понятие за свѣта, за природата. Ако изучавате английски какво ще придобиете? Ако отидете въ Англия, добре дошло ще ви е това. Ако знаете да говорите добре, може да употрѣбите този езикъ, но тъй да го знаете, че като говорите на всѣки единъ англичанинъ да му е приятно. Успѣете ли така да приложите английския езикъ, той непремѣнно ще ви покани въ дома си да ви нагости. Свойствено е на човѣка, когато нѣкой му говори една истина тъй хубаво и красиво, у него се заражда едно вѫтрѣшно предразположение да се отнесе приятелски съ този човѣкъ, който говори на този езикъ. Та трѣбва да изучавате езика на Природата. Сега всички имате вѣрую, нали? И въ Бога вѣрвате, и въ Христа вѣрвате. Колцина отъ васъ, като говорите на Христа, Той би ви разбралъ? Ако му говорите както подобава, Той ще разбере. Христосъ най-първо не разбира вашитѣ постѫпки. Въ какво сѣди неразбирането? Детето минава съ баща си, вижда една каса съ пари и му казва: „Татко, бръкни въ тази каса и ми дай малко пари”. Бащата си прави оглушки, че не е разбралъ. Разбиране трѣбва. Казвате: какъ да не разбира Христосъ, Той толкова ли е глупавъ? Има нѣща, които Христосъ никога не разбира. Има нѣщо, което Богъ не разбира. Той не може да участвува въ тѣзи престѫпления, които сѫ нѣщо обикновено за човѣка. Следователно за да проникне твоята мисъль въ Божественото съзнание, или да има единъ образъ отъ тамъ, тази мисъль трѣбва да е нагодена спорѣдъ законитѣ, които сѫществуватъ въ Битието. Туй лице, къмъ което ти отправяшъ твоята просба, ти трѣбва да имашъ къмъ него една непреодолима любовь, да ти тупти сърдцето. Христосъ казва: „Азъ Го познавамъ и думата Му държа”. Страданията, които Христосъ понесе въ едно отношение, показватъ Неговата голѣма любовь къмъ тази реалность, която Той познаваше и заради която понесе всичко. Да понесе всичко това е второстепенно за този човѣкъ. Той дойде да опита своята любовь, да види дали неговата любовь може да устои така, както Божията любовь устоява. Ако ние въ мѫчнотиитѣ и страданията не можемъ да издържимъ, де е тогава човѣкътъ? Ако най-малкитѣ страдания и трудности не можешъ да издържишъ и огънешъ характера си, де е твоята любовь? Сега да ви приведа единъ примѣръ. Азъ го намѣрихъ въ единъ разказъ отъ 19 вѣкъ. На нѣкой си князъ Мещевски му се ражда дъщеря; но понеже въ дома искали да иматъ момче, като се родило момиче, жена му не могла да го търпи, взема, че го дава като подхвърлено дете. Бащата обичалъ дъщеря си, но за да не влѣзе въ стълкновение съ жена си, дава детето на едно бѣдно сѣмейство и казва: „Имайте грижа за това дете, каквито разноски направите, азъ ще ви ги заплатя”. Това бѣдно сѣмейство имало и друго едно момиче, което било лошо. Взели детето и почнали да го хранятъ. Като израснали децата, бащата срѣщалъ по-голѣмото момиче и му казвалъ; „Ти гледай много добре сестричето си, каквото направишъ за него, азъ ще ти се отплатя”. Винаги чрезъ него изпращалъ на дъщеря си подаръци. Дъщерята се чудѣла кой е този, дето тайно й и изпраща подаръци. Дветѣ сестри го нарѣкли „онзи”. Като срѣщалъ момичето, той и казвалъ: „Азъ ще ти помогна да се оженишъ, всичко ще направя за тебъ, но гледай добре сестра си”. Тя все казвала: „Да не е онзи!” Като донесе нѣкой подаръкъ на малката си сестра, тя казвала: „Азъ не бихъ ти го дала, ако не бѣше отъ онзи”. И тя не знаела кой е „онзи”. Та сега, мнозина отъ васъ имате ролята на първата сестра, а мнозина отъ васъ имате ролята на втората сестра. Азъ ви казвамъ: туй е едно чувство. Ако човѣкъ се самоизпита вѫтрѣ въ себе си, въ съзнанието си, той ще се засрами отъ себе си. Има нѣщо много лошо. Минешъ покрай нѣкой добре облѣченъ човѣкъ, гледашъ - хубава шапка, хубави дрехи, стане ти мѫчно, че той е добре облѣченъ, а ти нѣмашъ нищо. Това е едно лошо чувство. Ти вече опетнявашъ себе си. Питамъ: когато една свиня е добре угоена и я водятъ на заколение, не е ли добре облѣчена? Или когато ти си боленъ на леглото и никой не тѣ гони, кое е по-хубаво? Кое е по-добре, сухичъкъ отвънъ или мазничъкъ, кое е по-добре? Вие казвате: тѣзи нещастия какъ ли ще ги оправимъ, дали нѣкой день ще ни оставятъ? Не ми разправяйте за нещастията, не ми разправяйте за оная свиня, която е угоена, и не ми разправяйте за нещастието на онзи, който е на легло. Нѣкой ученикъ е скѫсанъ на изпитъ, нищо отъ това. Той може да не си е издържалъ изпита, животътъ не сѣди въ това, че не е издържалъ изпита си. Или нѣкой не е станалъ владика - той нищо не е изгубилъ, нито ако е владика е спечелилъ. Само глупавиятъ може да мисли, че е владика. Турили му една килимявка, едно черно расо и - станалъ владика. Ти да си роденъ владика, не отпосле да тѣ правятъ. Смѣшни сѫ хората, когато казватъ за нѣкого, че го овладичили. Една българка имала мѫжъ, който не знаелъ какво да работи. Тя му казва: „Търси си работа!” Никѫде не може да намѣри работа, никѫде не го искатъ. Жена му казва: – Азъ ще ти направя една работа. Взема едно хубаво медно котленце, дава му едно расо и казва: – Тръгни отъ кѫща на кѫща да ръсишъ, махай рѫката съ кандилницата. Вечерьта мѫжътъ иде - напълнило се котленцето съ пари. Той е доволенъ: – Много добра работа! Казватъ: „Единъ новъ попъ дошълъ”. Научилъ се владиката и казва: „Азъ не съмъ отопилъ никого”. Викатъ жена му: – Какъ ти имашъ право? - Мѫжъ ми е, имамъ право. Че какъ петь-шесть души ще се събератъ, ще отопятъ нѣкого, кой имъ е далъ това право? Иматъ ли тапия отъ небето? Той казва: „Азъ имамъ власть.” Тази жена на сѫщото основание казва: „Ние имаме право”. Кой има право да отопѣва нѣкого? Това не е алегория, това е логиченъ изводъ. Ние трѣбва да се спремъ върху факта кой ни е далъ правото. Далъ ни е нѣкой правото. Не само този Драганъ, Иванъ, Петко, Стоянъ, всѣки, който е отъ майка роденъ. Всѣко нѣщо, което е въ разрѣзъ съ нашитѣ традиции, ние считаме, че не е право. Но има една истина, то е другъ въпросъ. Човѣкъ може да е роденъ владика, то е другъ въпросъ. Споредъ менъ свѣтиитѣ се раждатъ, учениятъ човѣкъ се ражда. Ти отпосле не можешъ да станешъ ученъ; учитель не можешъ да станешъ отпосле, трѣбва да се родишъ такъвъ. Нѣкой казва: ще стана учитель. Учительтъ се ражда. Вземи онова мѣсто, което Природата ти е дала. Не искай да станешъ онова, което не можешъ. Защото ако вземешъ туй положение, ще имашъ ролята на съвременното магаре. Когато Господъ създаде магарето, даде му малъкъ ръстъ. Искало да бѫде щастливо туй магаре. Много красиво било, но като гледало другитѣ животни наоколо съ хубави гласове, почнало да се моли: „Господи, Ти си направилъ една погрѣшка, дай ми по-голѣмъ ръстъ и по-хубавъ гласъ да пѣя, че като зарева, всички да ме слушатъ”. Казва Господъ: „Тогава ще бѫдешъ ли щастливо? – Много щастливо ще бѫда, само ми дай това, което искамъ.” И така, сегашното магаре е направено спорѣдъ своето желание. Като зареве, всички мислятъ, че е много силно, но щомъ го видятъ, впрегатъ го на работа. И сега всѣки часъ реве магарето, казва: не следвайте моята философия. Ние сега вземаме механическата страна на нѣщата. На нашъ езикъ става и по-глупава работата, откѫдето сѫщо може да пострадаме. Казва Христосъ: „Азъ познавамъ”. Значи Той прозре тази реалность, отъ която произтича Неговиятъ животъ. Та силата на човѣка е въ словото. Човѣкъ ще се научи да говори право, ще се научи и на граматика. Граматиката отпосле иде. Но има граматика, съ която човѣкъ се ражда. Има и една логика, съ която човѣкъ се ражда. Ако тази граматика, българската, бѣше валидна и за другитѣ езици, би било лесно да се изучаватъ тѣ. Българинътъ казва: „азъ му казахъ” или „казахъ му”. На английски никога не можешъ да кажешъ: „Казахъ му”, винаги трѣбва да кажешъ мѣстоимѣнието „азъ”. Трѣбва да го туришъ най-отпредъ, иначе глаголътъ не може да се разбере. Значи, англичанитѣ иматъ една граматика, която се отличава отъ нашата по своето мѣстоимѣние. После, въ английски членътъ е туренъ отпредъ на думитѣ, българитѣ турятъ члена отзадъ. Така е и у французитѣ, и тѣ турятъ члена отпредъ. Това сѫ съображения, това е личното въ развитието. Щомъ славѣнитѣ минатъ презъ това развитие, единъ день и тѣ ще измѣнятъ своята речь. Въ речта може да има членъ, може и да нѣма членъ. Може да се тури една буква, която да членува. Тѣзи членове въ българския езикъ – ,,-ътъ” и „-та” не сѫ красиви. Нашитѣ добри приятели се стремятъ да избѣгнатъ членоветѣ. Въ гръцкия текстъ на Писанието сѫ използвали много пѫти неопредѣления членъ. Единъ американски ученъ е посвѣтилъ цѣлия си животъ да изучава неопредѣления членъ въ Писанието, изучава какво иска да каже апостолъ Павелъ, когато туря неопредѣления членъ: „нѣкой си човѣкъ” или „този човѣкъ”. Всѣка дума е опредѣлена само тогава, когато е свързана съ реалното, и колкото повече се отдалечава отъ реалното, толкова повече губи своята сила. Вземете за примѣръ думата „любовь”. Тя е измѣнена въ българския и въ английския езикъ, нѣма този ритъмъ. Нашитѣ думи сѫ изгубили ритъмъ, такта, чрезъ който да изразятъ идѣята. Ти кажешъ: „любовь”, нѣкой тѣ погледне - не тѣ разбралъ или пъкъ влага друго съдържание. Като кажешъ думата съ единъ опредѣленъ ритъмъ, този човѣкъ трѣбва да почувствува тази дума, защото тя е обвита въ мощно, силно чувство. Вие казвате тази дума, обаче тя нѣма нужното съдържание. Сега четете Библията по буква, безъ дълбоко разбиране на нейното съдържание. Въ Библията външнитѣ знаци, формитѣ, числата, събитията, законитѣ - всичко е символъ, и за да я разберете и да се ползвате отъ нея, ще трѣбва да намѣрите реалностьта, смисъла на друго мѣсто. Или, да преведа на вашъ езикъ: вие имате една ябълчна сѣмка. Азъ казвамъ: въ тази сѣмка се крие цѣлото дърво. „Какъ е възможно?” – Вземете сѣмката, изровѣте една малка дупка, посѣйте я, следъ десеть години ще имате едно голѣмо дърво. Ако всѣка една мисъль като една сѣмка не я вложите въ вашия мозъкъ и не работитѣ съ вашия умъ, съ вашето сърдце, съ вашата воля, всѣки текстъ отъ Библията ще ви остане неизясненъ, а той трѣбва да се разчепка, да се проучи по-дълбоко, да се разбере, не да се чете механически или пъкъ да му давате свое повърхностно тълкувание. Така само думата „любовь” ако вземете и я изговаряте често, и я проучвате, ще опитате нейното съдържание, тя ще развие една динамическа сила у васъ. Невъзможнитѣ нѣща за васъ ще бѫдатъ възможни. Въ Америка една комисия отъ десеть мѫже отиватъ при единъ богатъ банкеръ, искатъ пари за нѣкакво благодѣяние. Той изважда и дава хиляда долара. Тѣ го поглеждатъ. Той казва: „Съ повече не разполагамъ, не мога да дамъ”. Следъ това отива една комисия отъ десеть дами, добре облечѣни. Той ги поглежда и имъ дава 10 хиляди долара. На всѣки мѫжъ по сто долара, а на всѣка жена по 1000 долара. После отиватъ десеть моми по на 30 години, на тѣхъ дава сто хиляди долара - на всѣка по 10 хиляди долара. Най-подиръ отива една млада и красива мома, и на нея той дава 500 хиляди долара. Защо? Защото тази млада мома имаше повече умъ, отколкото десеттѣ мѫже, отколкото десеттѣ жени, отколкото десеттѣ млади моми. Вие ще кажете: тази мома като го е погледнала, го е оплела. Всички онѣзи бѣха предшественици, да го подготвятъ. Тѣ сѫ слугинитѣ, прислугата на господарката. Той казва: „Тази е господарката.” И така, само съ хиляда долара не се свършва работата. И съ десеть хиляди сѫщо. Съ сто хиляди долара се свършва повече работа, а най-много съ 500 хиляди. Казвамъ: този законъ може да приложите навсѣкѫде въ свѣта. Ти рисувашъ, искашъ да станешъ добъръ и извѣстенъ художникъ, имашъ тѣзи заложби въ себе си. Обаче трѣбва да познавашъ добре реалното, природата, човѣкътъ, да лѣгне у тебъ всичко така добре, че който види твоитѣ картини, да каже: ето единъ гениаленъ човѣкъ. Линиитѣ сѫ вѣрни. Всѣка линия е на мѣсто. Нѣма нито една погрѣшка. Азъ гледамъ българскитѣ художници - нѣма да ги критикувамъ, понеже нѣмамъ туй право - но тѣ не сѫ изучили и не сѫ турили на лицето линиитѣ на доброто, линиитѣ на справѣдливостьта, линиитѣ на милосѫрдието, линиитѣ на въздържанието, на кротостьта. Турили едни труфила, нацапано съ бои и казватъ: отлична картина. Устата несъразмѣрни, вѣждитѣ сключени и казвате: „Художество! Хубава е тази картина.” – Така не се разсѫждава. Да ви Приведа другъ примѣръ. Трима души цигулари претендирали, че знаятъ да свирятъ. Вика ги царьтъ, иска да познае дали наистина знаятъ да свирятъ. Умира единъ отъ неговитѣ слуги. Вика първия цигуларь да свири. Като свири, умрелиятъ се размърдва само, но не могълъ да стане. Дошълъ вториятъ цигуларь, умиращиятъ се повдигналъ нагоре, но като престаналъ да свири, пакъ лѣгналъ. Дошълъ третиятъ и като засвирилъ, умрелиятъ станалъ и оживѣлъ. Това е сѫщинскиятъ цигуларь, който знае какъ да свири. Десеть души тамъ се каратъ, иди при тѣхъ, вдигни рѫката си, примири ги. Ако само за мигъ спратъ и пакъ почнатъ, ти цигуларь нѣма да станешъ. Ако умиращиятъ стане и оживѣе, цигуларь си. Ако примиришъ враждуващитѣ, цигуларь си. Азъ вземамъ този законъ като правило и за менъ, и за васъ сѫщо. Не трѣбва да си правитѣ илюзии, че като идете въ онзи свѣтъ, ще имате сѫщото почитание както тукъ. Знаете онзи примѣръ съ бѣдния Лазаръ, който седѣлъ при вратата на богатия. Думитѣ на Христа и неговитѣ притчи трѣбва да умѣете да ги четете. Единъ художникъ трѣбваше да нарисува портрета на този Лазаръ, на бѣдния Лазаръ, който седѣлъ при вратата на богатия. Надали въ цѣлата история на евреитѣ има по-красивъ образъ отъ този Лазаръ, който седѣлъ тамъ и търпѣливо изчакалъ смъртьта. Единъ характеръ на доволство. Той е опиталъ богатия и богатиятъ човѣкъ бѣше сѣнка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазаръ мислѣше: докато азъ съмъ на твоята врата, ще ядешъ и пиешъ. Въ деня, въ който азъ тѣ напусна, ти ще бѫдешъ въ пъкъла. Докато твоятъ Лазаръ - докато твоето хубаво сърдце, докато твоятъ хубавъ умъ, докато твоята хубава воля сѣдятъ на твоята врата, ти ще ядешъ и ще пиешъ, ще бѫдешъ човѣкъ, но въ деня, въ който твоятъ Лазаръ тѣ напусне, ти ще бѫдешъ въ пъкъла. Това значи да се познава истината. Ето какво отношение има тази притча къмъ васъ. Сега казвате, че искате постоянно да сте богати. Едно богатство на свѣтлия умъ, който при никакви условия да не се колебае, разбирамъ; едно сърдце, което никога да не се разколебана, което никога да не губи своята основа, това разбирамъ истинско богатство. Най-после кажете: всичко, което знаемъ, ще приложимъ за доброто на човѣка. Въ днешно време има една наука, която е за наблюдение. Има една линия на лицето, която показва човѣшката честность. Туй го знаете: дветѣ линии на срѣдата на челото, нѣкой пѫть сѫ успоредни, нѣкой пѫть сѫ наклонени нагоре, нѣкой пѫть само една линия има. Тѣ сѫ добъръ признакъ. Но има една друга линия, която показва абсолютната справедливость и доброта, благородството у човѣка. Тя се проявява около тѣзи линии три пѫти на день - сутринь, обѣдъ и вечерь. Ако тази линия се явява, то на този човѣкъ може да разчиташъ сто на сто. Отъ тази линия зависи какво е отношението на другитѣ части на лицето помежду имъ. Има една пропорция. Като вземете широчината на челото и дължината му, и съпоставите съ единъ пергелъ тия мѣрки съ положението на тази линия, ще можете да узнаете каква е честностьта на човѣка, доколко издържа. Изобщо, формата на главата и формата на мозъка упражняватъ извѣстно влияние. У човѣка има извѣстни линии, които фигуриратъ вѫтрѣ. Казвате: Словото вѫтрѣ е непрочетено. Има нѣщо непрочетено у човѣка, което ние наричаме човѣшка душа. Въ очитѣ може да се види тази свѣтлина на душата. Споредъ науката на боваризма, ако теглите една хоризонтална линия презъ зеницата и ако погледътъ е насоченъ нагоре спрямо нея, на 45 градуса, вие вече ще имате една натура, на която може да разчитате. Но ако ѫгълътъ на зрѣнието е 45 градуса спремо хоризонталната надолу, на този човѣкъ каквото и да му говорите, той е така свързанъ съ земята, че всѣкога ще ви остави на понедѣлникъ, не може да разчитате на него. Погледътъ му е раздѣленъ, както казватъ турцитѣ: тебъ гледа, менъ вижда. Той сѣди въ кѫщи и наблюдава, хвърля погледъ и като апашъ, де какво става всичко вижда. Той говори съ тебъ, но съзнанието му е раздвоено. Питамъ: защо неговото съзнание е раздвоено? Това сѫ редъ поколѣния всадени въ него. Този човѣкъ е роденъ при дисхармонично съчетание на звѣзди, зодиакални знаци, планети. Всички престѫпници сѫ родени въ часове и дни престѫпни. Има часове престѫпни, има дни престѫпни, има минути престѫпни, има секунди престѫпни въ свѣта. Следователно така родениятъ човѣкъ трѣбва нѣкой ученъ да го изведе отъ това положение, както нѣкой човѣкъ заблудилъ се въ строежа на кѫщата, която е почналъ, трѣбва да има нѣкой да го живота трѣбва да изгрѣе. Затова Христосъ е казалъ, че онзи, който е роденъ въ деня на престѫпленията, само по единъ начинъ може да се спаси - ако се роди изново. Ние можемъ да се родимъ изново, въ себе си можемъ да се родимъ изново. Въ насъ трѣбва да стане едно вѫтрѣшно преобразуване на тази престѫпность. Въ всѣки човѣкъ се явява извѣстна престѫпность. Туй не се дължи на нашата воля, даже не се дължи на нашето желание, на това е единъ навикъ, това е една хипнотична мисъль. По закона на хипнотизма човѣкъ може да изпълни една чужда престѫпна мисъль. Но по закона на внушението не всѣки човѣкъ може да се хипнотизира. Ти не можешъ да хипнотизирашъ единъ светия, единъ праведенъ човѣкъ, а единъ грѣшенъ човѣкъ можешъ да го хипнотизирашъ. Слабия човѣкъ може да го хипнотизирашъ, силния човѣкъ не може да го хипнотизирашъ. Вие, християнитѣ, искате да бѫдете силни. Ако не познавате Бога, силни не може да бѫдете. Ако вие не познавате Неговото Слово, не може да бѫдете силни. Но питате: туй, което уча, съгласно ли е съ църквата? – Ами туй, което църквата учи, съгласно ли е съ Божия законъ, съгласно ли е съ Природата? Който и да е, еднакъвъ е законътъ. Та казвамъ; когато азъ дойда до себе си, за менъ не важи църквата, азъ не се мѣся въ живота й. Църквата е едно общество между хората. Ако тя е отъ Бога - добре дошла. Но тѣзи хора не сѫ за менъ авторитетъ. Защо да вървя съ тѣхъ? Животътъ ми, волята ми, духътъ ми, душата, умътъ ми не идватъ отъ църквата, нито отъ другитѣ хора, животътъ ми иде отъ друго мѣсто. Дотолкова, доколкото тѣзи хора вървятъ по Божия законъ и изпълняватъ Божия законъ, ще бѫда съ тѣхъ. Въ противенъ случай, не могатъ ли да изпълняватъ Божия законъ, за менъ тѣ не могатъ да бѫдатъ авторитетъ. Мога да се отдалечавамъ отъ Божия законъ, но тогава нѣма за какво да претендирамъ. За менъ авторитетъ е тази абсолютна реалность въ свѣта. Туй е едно правило. Гледамъ тази реалность каква е спремо църквата. Но църквата може да ми даде уважение дотолкова, доколкото има уважение къмъ тази реалность. Моитѣ отношения къмъ тази реалность ще бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията на църквата спремо Бога. Точно каквито сѫ отношенията ми къмъ Бога. Ние други отношения не може да имаме въ свѣта. Не може да ме сѫдятъ, защото Божиятъ законъ въ свѣта е да любимъ. Божиятъ законъ е да имаме знание, което да спасява живота ни. Божиятъ законъ е да имаме истина, която да ни въздигне. Истината е само за хората. Само човѣкъ може да бѫде свободенъ. Всѣко животно, което иска да бѫде свободно, то става човѣкъ, трѣбва да измѣни своята форма. Сегашнитѣ хора трѣбва да измѣнятъ своята форма. Сегашнитѣ разбирания, които имаме, трѣбва да се измѣнятъ. Ние казваме: какво е било едно време! Едно време е сега. Разликата сѣди въ това, че нѣма нито единъ ученъ човѣкъ отъ нашето време, който да знае точно разстоянието отъ Земята до Слънцето. Има други нѣща, които знаятъ, но отъ всички авторитети по астрономия нѣма нито единъ, който да знае точно колко е разстоянието отъ Земята до Слънцето. Знаятъ го съ единъ милионъ километра разлика. Ще кажете: единъ милионъ километра то не е разлика. А пъкъ то опредѣля отношението ни. Ако ти знаешъ правилно отношението, което Слънцето има къмъ Земята, веднага много работи въ твоя животъ ще се измѣнятъ. Кривитѣ понятия, които имаме за дистанцията между Земята и Слънцето, туй криво отношение се отразява въ нашия умъ, ние не можемъ да се нагодимъ. Има единъ правиленъ начинъ, по който можемъ да се нагодимъ. Азъ зная точно колко е разстоянието, но това е само за менъ. Като излѣза, азъ излизамъ по специфично време, държа заради менъ тѣзи лѫчи. Можемъ да ги възприемемъ. Вие мислите, че въ атмосферата горе вие сте господари. Природата не е толкова проста. Освѣнъ това въ пространството има различни плоскости, съзнанието на хората се обърква. Да не мислите, че вие сте господари? Вие трѣбва да излѣзете отъ тази атмосфера, трѣбва да се качите горе на Хималаитѣ, за да имате ясна представа какво нѣщо е човѣкътъ. Колкото европейцитѣ се качиха, нѣкои англичани се качиха почти до върха и казваха, че като се вдигнали на тази височина, забелязали, че не се чувствуватъ англичани вече. Като се върнаха отъ тази височина, трѣбваше две седмици да привикнатъ да мислятъ, че сѫ англичани. Казвате за нѣкого: този човѣкъ има възвишени мисли. А сърдцето му тупа само когато говорятъ за него нѣщо.. Много висока мисъль! Че той даже още до Мусала не е отишълъ, много възвишено мисли! Не зная колко български писатели има, мисъльта имъ да е надъ Мусала. До Мусала сѫ достигнали, но до 5 хиляди, 10 хиляди, 15 или 20 хиляди метра височина надъ Мусала, туй азъ наричамъ поетическа мисъль, да се забравишъ, че си българинъ, всички дребнави работи да забравишъ и като погледнешъ отъ тази височина, ще кажешъ: елате, братя, при менъ тъй се живѣе. А той съ своята възвишена мисъль казва: „О, майко България, която си ни родила, която си толкозъ нещастна!” Туй иска да каже поетътъ: България е една нещастна жена, нещастни сѫ нейнитѣ деца. По-нещастна жена отъ България нѣма. - Та какво ще кажете? Какво ще възпѣвамъ майка България, да я оплаквамъ? Азъ съмъ срѣщалъ българи да казватъ: какво да правя съ децата си, не ме слушатъ, какво да правя съ тѣхъ? – Ще страдатъ. Ще ви кажа една истина. България мяза на една едра жена, 2,5 ÷ 3 метра височина, перспективно както съмъ я виждалъ, до 3,5 м. височина близо, 1 и 1/2 широчина, и може на лакѫтя си да тури около десеть души българи и да стане такава една изразителна. Ние не мязаме на нея. Тя не мяза на децата си. Въ нея нѣма престѫпни черти. България иска азъ да й угодя, да кажа както българскитѣ попове: нѣма други като владицитѣ, тѣ сѫ свѣтии. Но тогава азъ бихъ могълъ да кажа: като менъ човѣкъ нѣма. Ако азъ кажа тъй, поповетѣ ще повѣрватъ ли? Нѣма да повѣрватъ. Ако кажа за българитѣ, че по-добри българи отъ поповетѣ нѣма, какво ще кажете? Кой ще го повѣрва? Ще кажете: намазали сѫ му торбата, затова така говори. Азъ бихъ казалъ най-хубавитѣ работи за българскитѣ свещеници, ако изпълнятъ три нѣща: да бѫдатъ изразители на Божията Любовь, да бѫдатъ изразители на Божията Мѫдрость и да бѫдатъ изразители на Божията Истина. Тогава ще кажа най-хубавитѣ работи за тѣхъ. Но иначе азъ ще ги опиша както се мѫчатъ въ ада. Богатиятъ казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да каже на моитѣ близки да измѣнятъ начина на животъ. Ние ядохме и пихме на Земята, но се пържимъ тукъ - и владици, и попове, и проповѣдници, и държавници има въ ада, всички, които сѫ вършили престѫпления и сѫ изнасилвали своитѣ братя...” Срамота е това въ 20 вѣкъ, такива, лъжи да сипятъ по нашъ адресъ. Това не е наука, нито религия. Не е въпросътъ само до това, че тѣ говорятъ лошо за менъ. Тѣ сега за менъ говорятъ каквото си искатъ. Ако е само за менъ, и безъ да говорятъ, азъ мога да накарамъ всички българи да говорятъ добре за менъ. Ако намажа на всички вѣстникари торбитѣ съ по 20 ÷ 30 хиляди английски лири, какъ ще говорятъ? На всички журналисти ще намажа торбитѣ имъ съ по 100 ÷ 200 хиляди - и на французи, и на англичани - всички ще говорятъ добре. Това отъ моя страна ще бѫде едно нечувано престѫпление въ свѣта, което нѣкога е станало, разбирате ли? Азъ бихъ предпочелъ да се изсипятъ отгоре ми най-голѣмитѣ хули, отколкото да ми подхвърлятъ тѣзи ненуждни похвали. Сега да се върнемъ. Две нѣща ви трѣбватъ: да познавате разнообразието въ свѣта - това е Богъ, Който живѣе въ вашитѣ души и въ вашитѣ тѣла. И да познаете Неговата дума, която е свещена, вѫтрѣ въ вашия духъ - това е реалното. Ако вие опитате тѣзи две нѣща, ще забележите, че отъ днесь нататъкъ вашата сѫдба ще се измѣни. Измѣни ли се вашата сѫдба, и сѫдбата на всички въ свѣта ще се измѣни. Една кибритена клѣчка е въ състояние да измѣни цѣлия свѣтъ. Тогава азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Когато Господъ създаде Слънцето, то било десеть пѫти по-голѣмо, отколкото е сега, но не грѣело, свѣтело като мѣсечина и хора не могли да живѣятъ - Земята била пуста и Духъ Божий се носѣлъ надъ нея. Тогава идатъ най-ученитѣ хора, ангелитѣ на Земята, обръщатъ се около Слънцето. Тогава Господъ изпратилъ най-малкото ангелче съ една клѣчица отъ Божественото, и то като дошло, запалило Слънцето. На едно мѣсто се е запалило Слънцето и досега гори. И благодарение на туй малко ангелче, откакто то го запалило у Слънцето станало десеть пѫти по-малко отколкото по-рано. Питамъ: кое е по-добре, да бѫде Слънцето десеть пѫти по-голѣмо и да не грѣе, или да бѫде десеть пѫти по-малко и да грѣе? – Да стане десеть пѫти по-малко и да грѣе. Тази истина, това ангелче, което ще дойде у васъ, ще запали вашето сърдце, ще запали вашия умъ, ще запали вашата душа, ще запали вашия духъ. Това ангелче азъ желая да дойде у васъ и да се радвате на него. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ” Тайна молитва. 13. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 27 декември 1931 г., София, Изгрѣвъ.
  17. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Споредъ дѣлата „Отче нашъ” „Духътъ Божий” Ще прочета 16 глава отъ Евангелието на Матѣя. Ще взема нѣколко думи отъ последната часть на 27 стихъ: „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата му”. Може да вземете цѣлия стихъ. Цѣлиятъ стихъ, ако го прочетете, има съвсѣмъ друго значение. А „всѣкиму спорѣдъ дѣлата”, това е единъ завършенъ процесъ, той е омега на нѣщата. Въ прочетената глава се казва, че садукеитѣ и фарисеитѣ правѣли препятствия, изкушения на Христа. Изкушенията въ свѣта не идватъ отъ невежитѣ хора, но отъ най-ученитѣ; злото въ свѣта не е създадено отъ глупавитѣ хора, то е създадено отъ най-гениалнитѣ. Лошитѣ закони въ свѣта сѫ създадени отъ най-гениалнитѣ хора. Насилието, всичко това е създадено отъ хора, които сѫ много умни. Какви сѫ тѣхнитѣ съображения, то е другъ въпросъ. Сегашниятъ редъ на нѣщата не е така наследенъ, въ смисълъ: той е създаденъ последователно, после е станалъ наследственъ, по причина на факта, че се е повтарялъ хиляди пѫти и е станалъ навикъ у хората. За примѣръ, вземете чувството у васъ къмъ яденето. Кой е Отецътъ на яденето? Не е Адамъ, защото онѣзи, които бѣха преди Адама, животнитѣ ядяха, а той се научи отъ тѣхъ да яде. Не е Адамъ, който научи животнитѣ какъ да ядатъ, но животнитѣ научиха Адама какъ да яде. Животнитѣ, които бѣха създадени преди Адама, мислѣха. Не е Адамъ, който ги научи какъ да мислятъ и какъ да живѣятъ, а тѣ го научиха до извѣстна степень на нѣкои нѣща, тѣ бѣха единъ авторитетъ за него. Ние имаме предразположението, слабостьта да мислимъ, че ние сме фактори за всичко въ свѣта. Забравяме, че фактори на нашия животъ сѫ и растенията, и животнитѣ. Въздухътъ, свѣтлината и много още фактори мога да ви дамъ, да ви ги наредя. Въ извѣстенъ смисълъ човѣкъ, физическиятъ човѣкъ е само резултатъ на тия фактори. Ако нѣкой поддържа, че той е факторъ, трѣбва да докаже това на опитъ. Той е едно производно число на тия външни условия. Казвате: азъ съмъ свободенъ. Или философитѣ днесь казватъ, че човѣкъ е абсолютно свободенъ. Покажете ми единъ абсолютно свободенъ човѣкъ. Свободни сѫ мѫченицитѣ, свѣтиитѣ, които сѫ умирали за вѣрата си. Онзи, който може да умре гладенъ, той е свободенъ. Всѣки, който не го е страхъ отъ страданията, всѣки, който не го е страхъ отъ смъртьта, всѣки, който не го е страхъ отъ студа, всѣки, който не го е страхъ отъ бѣднотията, всѣки, който не го е страхъ отъ безпаричието, е свободенъ човѣкъ. Ти всѣка вечерь се страхувашъ да не умрешъ, да не обѣднеешъ, да не се разболѣешъ, да не оглупѣешъ и се мислишъ за свободенъ човѣкъ. Това е малко специална свобода. Ще кажешъ: ние сме свободни съ Христовия духъ. Нѣкой често казва: Христосъ ни е освободилъ. Ние не говоримъ истината. Сегашнитѣ християни сѫ дошли дотамъ, че сѫ толкова свободни, колкото и хората въ свѣта. Различаватъ се по табѣлата. Това единъ християнинъ разбира какво значи, но единъ човѣкъ отъ свѣта другояче го разбира, има различие. Сега говоримъ за истината. Когато говоримъ за истината, нѣмамъ предвидъ да нападамъ нѣкого; но когато се произнасяме за извѣстно художествено произведение, по всички правила, които сѫществуватъ въ разумната Природа, азъ ще се изкажа тъй, както трѣбва да бѫде. Дали е въ художеството, музиката, математиката - има извѣстни правила, които не може да се пренебрѣгватъ и отминаватъ. И въ туй отношение всѣки единъ човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, нито да увеличава, нито да намалява. Той трѣбва да постави въ фактитѣ извѣстни норми, по които да се отличава. Ако ти мислишъ както другитѣ хора, тогава кѫде е различието между тебъ и тѣхъ? Поне въ единъ моментъ трѣбва да се отличавашъ коренно отъ всички хора въ свѣта. Твоята мисъль трѣбва да се различава така, че да нѣма друго сѫщество, което да мисли като тебъ. Ти си човѣкъ, въ този моментъ ти си онзи, който ще кажешъ: „Азъ съмъ!” Нѣма ли такъвъ моментъ, ти си вече единъ обикновенъ човѣкъ, едно обикновено сѫщество, което ходи по общото течение. Това не ви го казвамъ като упрекъ, изнасямъ истината. Азъ искамъ да ви направя една връзка съ живота. Моята цѣлъ не е да повтарямъ като автоматъ едни и сѫщи нѣща. Това не е знание, не е и моя работа да повтарямъ, че Богъ е благъ, тѣ Богъ е Мѫдрость, че Богъ е Истина. Това е тавтология. Да повтарямъ, че азъ съмъ добъръ, нѣма смисълъ. Кому ще повтарямъ, че съмъ добъръ? Отде могатъ да знаятъ хората дали азъ съмъ добъръ или не, дали вие сте добри или не? Пѫтникъ съмъ, приемешъ ме вечерно време - ти си добъръ човѣкъ. Обирашъ ме - лошъ човѣкъ си. Кажешъ една добра дума, насърдчишъ ме - добъръ човѣкъ си. Вземешъ, че ме наскърбишъ - лошъ човѣкъ си. Вземешъ дрехитѣ отъ гърба ми - какъвъ човѣкъ си. Облечешъ ме, на човѣшки казано - добъръ човѣкъ си. Добрината е нѣщо реално. Нѣкои хора искатъ да я опредѣлятъ като нѣщо субективно. Не, тя е конкретна. Добрината сѣди въ малкитѣ, микроскопически, но реални нѣща. Ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, безъ да направишъ добро. Може да мислишъ, че си добъръ, то е другъ въпросъ. Въ туй, което си направилъ, твоята мисъль трѣбва да бѫде права. Има едно отвлѣчено добро, когато моята мисъль е права по отношение на други сѫщества. Понеже моята мисъль има единъ свѣтъ така реаленъ, така конкретенъ, така материаленъ, както една постѫпка въ физическото поле. Едно мое чувство, което тукъ може да не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постѫпка. Следователно отвлѣченитѣ работи сѫ по отношение на единъ другъ свѣтъ. Нашитѣ мисли и чувства сѫ отвлѣчени по отношение на физическия свѣтъ, но по отношение на единъ възвишенъ свѣтъ именно постѫпкитѣ ни сѫ отвлѣчени. Ако вие влѣзете между сѫщества отъ невидимия свѣтъ, ще видите, че тамъ мисъльта е тъй конкретна, както сѫ постѫпкитѣ тукъ. И тогава, вашитѣ постѫпки на Земята тамъ ще бѫдатъ отвлѣчени. Тамъ мисъльта е важна. Понеже на Земята сте едновременно въ тѣзи свѣтове, макаръ че мислитѣ тукъ не сѫ тъй конкретни, тѣ сѫ дадени, за да се изпълни извѣстна постѫпка. Мисъльта е причината и чувствата сѫ силата, за да се изпълни тази постѫпка. За насъ тя е едно реално проявление. Имаме отношение, затова тя е реална. Но всѣка една постѫпка съдържа въ себе си мисъль. Всѣка една постѫпка съдържа въ себе си чувство. Та казвамъ: ние трѣбва да имаме едно правилно схващане за реалностьта на нѣщата, която постепенно прогресира. Има и една реалность, която постоянно се повтаря. Вземете речта на единъ ораторъ, записана на грамофонна плоча. Като се тури плочата, тя се върти и речта се повтаря. Говори този ораторъ. Туришъ веднъжъ плочата, туришъ я втори пѫть, трети пѫть, десеть пѫти я туришъ и тя казва все едно и сѫщо нѣщо. Умна била тази плоча! Плочата разбира ли, че тя говори? Никакъ не разбира. Когато нѣкой мислитель мисли, че свѣта можемъ механически да го обяснимъ, това значи да се обясни само плочата. Казвамъ: дѣйствително, материални сѫ плочитѣ, не съзнаватъ като говорятъ, радватъ се, безъ да знаятъ, че се радватъ. Така и въ свѣта има извѣстни отношения, които мязатъ на тия плочи. Вие нѣкой пѫть се мѫчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите предъ хората, че плачете. Една ученичка въ гимназията имала много забележки; директорътъ на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очитѣ си, за да се представи, че плаче. Питамъ: единъ човѣкъ, крито е наплюнчилъ очитѣ си, за да се покаже, че плаче, какъвъ плачъ е този? После, нѣкой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязатъ на случая съ Настрадинъ Ходжа: като обѣднѣлъ, той тръгналъ да иска пари на заемъ отъ този и отъ онзи богатъ. Накрая единъ день си купилъ една пила. Отишълъ при единъ магазинъ, заключенъ съ кофаръ и започналъ да рѣже кофара. Питатъ го: – Какво правишъ, Настрадинъ Ходжа? – Свиря на кемане. – Ами гласътъ му кѫде е? – Гласътъ му утре ще излѣзе... Разбира се, все таки, за единъ музикантъ иматъ авторитетъ критицитѣ. За единъ, който нарежда законитѣ, и за него иматъ авторитетъ критицитѣ. Тѣ опредѣлятъ какво е възнаграждението за извършената работа. „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата”. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, дето трѣбва да разрѣшимъ единъ важенъ въпросъ, Има въпроси, които трѣбва специално да разрѣшимъ. Каквото е извършилъ Христосъ, Той го е свършилъ много добре. Какво трѣбва да свършимъ ние, на това да се спремъ. Защото всѣки единъ отъ насъ трѣбва да свърши нѣщо. Ако сѣдите и казвате: „Азъ вѣрвамъ въ Христа”, азъ питамъ: каква нужда има Христосъ да вѣрвате въ Него? Ако вашето вѣрване въ Христа допринася нѣщо - добре, но само да вѣрвате, че Христосъ дошълъ, живѣлъ, проповѣдвалъ - какво може да се ползва Христосъ отъ това? Какво мога да се ползувамъ азъ, когато ме обератъ 10 души разбойници, взематъ ми паритѣ - какво се ползувамъ отъ това, че сѫ ме обрали? Какъвъ резултатъ е това? Силата на мисъльта сѣди въ онова единство на хората да мислятъ по единъ правиленъ начинъ. Може ние да нѣмаме уважение и почитание къмъ самата истина, понеже не знаемъ, че въ истината сѣди основата на нашия животъ, на нашето бѫдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само въ съвременния животъ, но и въ хилядитѣ сѫществувания, които ще дойдатъ, до самата вѣчность. Тъй сѣди истината. Дали вие вѣрвате въ това или не, то е другъ въпросъ, но туй е една истина, която ще провѣрите. Мнозина отъ васъ знаете това. Нѣкои го знаете, защото сте го опивали, нѣкои не го знаете. Казвате: възможно е. Имате едно съмнение. Азъ наричамъ истина само това, което сме провѣрили, знаемъ положително, можемъ да опитаме. За примѣръ, вземете съвременната литература. Представятъ хората като материалисти и идеалисти. Казватъ: той е материалистъ, а онзи идеалистъ. Въ моя умъ азъ не виждамъ много голѣма разлика между материалисти и идеалисти. Много малко различие има, микроскопическо. Цѣли томове има написани върху понятието за материалиститѣ и понятието за идеалиститѣ. Да ви представя една картина. Материалистъ и идеалистъ живѣятъ въ единъ замѫкъ, иматъ две стаи най-модерно направени, съ освѣтление, съ модерни бани, съ кухни, всичко иматъ, нищо не имъ липсва. Но капацитѣ на прозорцитѣ сѫ съвсѣмъ затворени отвънъ и тѣ нищо не знаятъ за външния свѣтъ. Тѣ мислятъ, че въ тѣзи стаи е всичкиятъ животъ. Тъй сѫ раждатъ и умиратъ редъ поколѣния материалисти и идеалисти. Говорятъ за лампитѣ, говорятъ за свѣтлината, която ги освѣтява, но не знаятъ, че тя има отношение къмъ външния свѣтъ и казватъ: „Само този свѣтъ сѫществува. Тъй сме го намѣрили.” И идеалиститѣ иматъ сѫщитѣ удобства. Само че по едно нещастие при тѣхъ има малка пукнатина въ стѣната, влиза нѣщо отъ външния свѣтъ. Гледатъ, иде една свѣтлина отвънъ. Нищо не виждатъ, но казватъ: „Има нѣщо отвънъ!” И разправятъ на материалиститѣ, които имъ казватъ: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нѣщо.” Еднитѣ пишатъ единъ томъ, другитѣ пишатъ другъ томъ, спорятъ за пукнатината. Но и еднитѣ, и другитѣ иматъ удобства, живѣятъ еднакво; различието е тамъ, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази свѣтлинна, която се промѫква въ ума му. Но единъ день, безъ тѣ да знаятъ въ замѫка се промѫква трето лице. Азъ го наричамъ сѫщество отъ Божествения свѣтъ, или да кажемъ единъ окултистъ. Той нѣма нито лампа, нито свѣщъ. Учудватъ се тѣ: – Ти откѫде дойде? Какъ влѣзе вѫтрѣ между насъ, въ нашия свѣтъ? Той казва: – Господа, оставете вашата пукнатина, азъ ще ви изведа отъ вашитѣ стаи. Има цѣла врата, презъ която ще ви изведа. Вашитѣ свѣтилници, чрезъ които вие се освѣтявате, вашиятъ огънь има отношение къмъ външния свѣтъ. – Може ли? – Може. Ако искате още сега може да излѣзете. Той отваря вратата и ги извежда навънъ. Питамъ тогава, де останаха материалистътъ и идеалистътъ? Умреха и станаха окултисти. Какво значи да познаешъ истината! Следъ като познае човѣкъ истината, той не е нито материалистъ, нито е идеалистъ. Другиятъ начинъ на разсѫждение е следниятъ. Отишла една пеперуда при цвѣтята. Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на нѣкоя знатна дама. Дори нито една дама нѣма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда. Пеперудата има 40 ÷ 45 цвѣта на дрешката си - голѣмо разнообразие. Облекли се цвѣтята и тѣ въ пъстритѣ си дрешки и й казватъ: – Не ни върви... Тази година се народиха едни такива като червеи, че лазятъ отгоре ни, изпоядоха ни. – Тъй ли? – казала пеперудата. – Тогава ще дадете заявление до Господа да премахне тѣзи червеи. Отишли, дали заявление на Господа, че гѫсеницитѣ имъ изпояли листата. Господъ казалъ на пеперудитѣ: – Ами че вие сте излѣзли отъ тѣзи гѫсеници! Така и вие се оплаквате отъ онзи лошъ човѣкъ, отъ престѫпника, но вие сте излѣзли отъ него. – Да се премахне той, да се махне отъ свѣта! Като се махне той, ще се махнешъ и ти. Вие казвате: „Защо Господъ търпи тия лоши хора въ свѣта!” Азъ бихъ запиталъ защо и васъ търпи, като имамъ предвидъ личния животъ на хората. Съ нашитѣ криви разбирания ние си създаваме редъ нещастия, редъ тежки преживявания и затова не усѣщаме хубавия, красивия животъ, който имаме и не можемъ да живѣемъ тъй, както трѣбва. Въ новия животъ трѣбва нови мисли да влѣзатъ у насъ, да видимъ съотношението между нѣщата, да преценимъ точно какво имаме и какво е излишно. „Най-първо трѣбва да се проучи защо злото сѫществува въ свѣта, защо неправдата сѫществува, този редъ и порядъкъ защо сѫществуватъ!” - Въпросътъ не е тамъ, че злото сѫществува въ свѣта. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата въ една фабрика като се въртятъ, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трѣбва, да задвижва машинитѣ, но тази сила може да бѫде нещастие за едно дете, което не разбира законитѣ и може да си тури пръститѣ между колелата, че да му ги откѫснатъ. Тогава какво ще кажете, колелото да се не върти ли? Това дете не трѣбва да влиза въ фабриката да върти колелото, трѣбва да бѫде внимателно, да гледа отстрани, да не пипа. Злото сѣди въ незнанието какъ да се справимъ съ извѣстни сили, които сѫществуватъ въ свѣта. Съвременнитѣ физиолози и анатоми изучаватъ човѣшкия организъмъ, изучаватъ жлезитѣ, мозъка, бѣлитѣ дробове, стомаха, но иматъ много повърхностни познания за сѫщностьта на тѣзи жлези и органи. Много нѣща сѫ изучили тѣ, но туй, което сѫ изучили въ сравнение съ онова, което трѣбва да се учи, то е капка въ морето. За примѣръ, нѣкой пѫть човѣкъ има сърдцебиене. Сърдцебиенето има свои причини. Въ човѣшкото тѣло има една много малка жлеза, за която физиолозитѣ нищо не знаятъ (то е мое твърдение, тѣ ще го опитатъ за въ бѫдеще), отъ която жлеза зависи всичката редовность на функциитѣ на сърдцето; тя е като часовникъ, тя регулира движението. Тази жлеза съдържа извѣстна първична енергия, съ която регулира сърдечната дѣйность и сърдцето тогава работи много правилно. Когато по нѣкой пѫть тази енергия се изразходва изцѣло навънъ, сърдцето започва да тупти ту бързо, ту полека и тогава кръвообращението не става правилно. Наруши ли се нормалното дѣйствие на тази жлеза, започватъ да се пукатъ венитѣ и артериитѣ, и става едно изтичане на кръвьта. Физиолозитѣ казватъ, че сърдцето спира, защото нѣмало достатъчно кръвь, която да го движи. Казвамъ: причината сѣди въ нарушението на дѣйностьта на онази жлеза, която е свързана съ човѣшката мисъль. Въ момента, въ който ти започнешъ да се страхувашъ, че твоето сърдце може да спре, ти въздѣйствашъ върху тази жлеза. Отъ де ти е хрумнало, че сърдцето ти може да спре? После, има друга жлеза, която регулира дѣйностьта на дихателната система; нейното здравословно състояние зависи напълно отъ тази жлеза. Единъ день ти дойде на умъ, че може да заболѣятъ дробоветѣ и ти вече започвашъ да работишъ върху тази жлеза. Има друга една жлеза, която регулира цѣлокупната дѣйность на мозъка. Има и много други жлези, но една има основна, която регулира цѣлокупната дѣятелность на мозъка. Единъ день ти дойде на умъ: ами ако стане нѣкакъвъ ударъ въ мозъка - ти започвашъ да разваляшъ тази жлеза. Следователно това, което помислишъ, става следъ време. Ако не въ тоя животъ, тази мисъль, която сега тѣ е занимавала, ще се прояви въ другъ животъ. Опасно е, че всичко, каквото си помислимъ въ единъ животъ, въ следващия може да се реализира, а може и следъ 3 ÷ 4 живота да се реализира. Казвате: „Свободенъ съмъ да мисля каквото искамъ.” - Всѣка една мисъль има своитѣ последствия. Това е законъ, който се отнася както за лошитѣ мисли, така и за добритѣ. Като мислишъ, че твоитѣ дробове сѫ здрави, че нѣма да се заразятъ, и тъй става. Вѣрвашъ, че сърдцето ти бие правилно, и тъй става. Вѣрвашъ, че живѣешъ добре, и тъй става. Питате отъ кѫде зная това. Отъ Онзи, Който създаде свѣта. Богъ нѣма никаква болѣсть. Ние сме родени отъ едно Сѫщество, въ Което нѣма никакви отрицателни черти. Всичко въ Него е положително. Тогава казвате: „Откѫде се родиха всички тия отрицателни черти въ насъ?” Вие си ги създадохте. Като мислѣхте да станете като Бога, станахте като Него – създадохте злото. Въ свѣта всѣко създадено нѣщо има отношение къмъ тебъ, ти трѣбва да го поддържашъ. Злото само по себе си е една мисъль родена, или едно чувство, или една постѫпка. Постѫпката не е мъртво нѣщо. Постѫпката е тъй жива, както живото сѫщество. Напримѣръ ако си направилъ нѣкога една лоша постѫпка на себе си, ти никога нѣма да я забравишъ. Ако си направилъ зло нѣкому, то ще живѣе у него и той ще мисли какъ да ти отмъсти. Направишъ едно добро нѣкому и този човѣкъ мисли съ години по кой начинъ да ти се отплати. И въпреки този законъ, който сѫществува, ти казвашъ: „Азъ да поживѣя добре, че тогава да правятъ съ мень каквото искатъ. Като умра, вече не ме интересува.” Азъ не зная каква философия има въ израза „азъ като умра, да правятъ съ менъ каквото искатъ.” На тази философия отгоре сѣдятъ тѣзи, които така мислятъ. Видѣхме, че като дойдохме въ този свѣтъ, плащатъ се работитѣ, нищо не можемъ да избѣгнемъ. Туй е, което индуситѣ наричатъ законъ на кармата. Законъ за причина и следствие. Сѫществува въ природата специфично умиране. За да си почине човѣкъ, той трѣбва да умре. Но за да се освободи отъ дълговетѣ, той трѣбва да живѣе. Като заспишъ, ти извѣстно време ще спишъ, нѣма да мислишъ, че имашъ да давашъ. Сѫщевременно си свободенъ. Но понеже този сънь се опредѣля, ти нѣма да спишъ цѣла вѣчность, ще спишъ 10 ÷ 20 ÷ 56 ÷ 100 години и ще тѣ събудятъ. Щомъ се събудишъ, леглото, което си ималъ, ще ти го взематъ. Събудишъ ли се, стани! Започватъ всички да хлопатъ. Хубаво нѣщо е да умира човѣкъ. Приятно е да умира човѣкъ, не е голѣмо нещастие. Почива си. Казвашъ: „Изчезна нашиятъ братъ” – а пъкъ той е подъ юргана отдолу. „Какво ще стане?” – Ами като се наспи хубаво, ще си почине и като се събуди, ще стане и ще се върне отъ оня свѣтъ. Тогава работитѣ мязатъ на онази приказка за Настрадинъ Ходжа, който ходилъ нѣкога да събира дърва. Казва си: „Да ида и азъ да набера дърва.” Но никога не билъ сѣкълъ. Качилъ се на единъ клонъ и започналъ да пѣе, хемъ сѣче клона подъ себе си, хемъ пѣе: „Ето че и азъ мога нѣщо да правя.” Минава единъ човѣкъ и казва: – Господинъ Настрадинъ Ходжа, ще паднешъ. – Ти – отговоря Настрадинъ Ходжа, – не казвай такова нѣщо, азъ не падамъ. Но като отсѣкълъ клона, падналъ. Тогава Настрадинъ Ходжа казва: – Азъ такъвъ ученъ човѣкъ търся. Ти като знаешъ кога ще падна отъ клона, ще знаешъ и кога ще умра. – Следъ три дена – рекълъ онзи. Върналъ се той и казва на жена си: – Отсякохъ дървото, но три дни ми оставатъ да живѣя. Простилъ се той съ ней, простилъ се съ децата си и тръгналъ за оня свѣтъ. Отишълъ, изкопалъ единъ гробъ подъ една круша и лѣгналъ въ гроба. Падне една круша, той я вземе, изяде я, падне втора, пакъ я изяде и казва: „Въ този святъ много добре върви.” Но следъ три дни чува шумъ отъ звънци. И отъ любопитство повдига си главата да види. Въ това време минавали камили, натоварени съ грънци и той като си подалъ главата, изплашили се камилитѣ, хукнали да бѣгатъ и счупили грънцитѣ. Хванали го грънчаритѣ и го набили. Той си казва: „Подъ крушата бѣше много добре.” - Много добре е да сѣдишъ, но опасно е да си покажешъ главата. Връща се той при жена си и тя го пита: „Какъ е на оня свѣтъ, Настрадинъ Ходжа? – Всичко е хубаво, крушитѣ падатъ отъ горе направо въ устата ти, но ако подплашишъ камилитѣ, бой има.” Ние можемъ да се смѣемъ на Настрадинъ Ходжа, но сѫщитѣ нѣща ставатъ и съ насъ. Колко пѫти плашимъ ние камилитѣ отъ гроба и си създаваме сами нещастията. Разтупало се сърдцето ти - подплашишъ камилитѣ. Викашъ единъ лѣкарь, втори лѣкарь, инжекции, разправяшъ на този, на онзи, че сърдцето ти се е разиграло. Казвамъ: азъ зная защо се е разиграло сърдцето ти. Ти си нарушилъ енергията за регулирането на твоето сърдце. Или си допусналъ въ своята мисъль една чужда мисъль, която нарушава хармонията на твоята мисъль, или си нарушилъ хармонията на своитѣ чувства, нарушилъ си онзи духовенъ свѣтъ и следъ това, разбира се, че ще стане една промѣна вѫтрѣ, въ самия организъмъ. На какво се дължи човѣшката интелигентность мѫчно може да се опредѣли. Човѣшката интелигентность се дължи на голѣма мозъчна площь или както казватъ ученитѣ, колкото повече гънки има мозъкътъ, толкова човѣкъ е по-интелигентенъ. Ако може да се отвори мозъкътъ и да се разпрострѣ като едно платно, колкото по-голѣма площь има то, толкова по-голѣма е човѣшката интелигентность. Повече впечатлѣния възприема. Следователно и повече съобщения има за невидимия свѣтъ. Защото трѣбва да знаете, че клеткитѣ, отъ които е образуванъ човѣшкиятъ организъмъ, това сѫ живи, разумни сѫщества, тѣ сѫ създадени но сѫщия начинъ, както е създаденъ и човѣкътъ. Тѣ иматъ външно общение съ свѣта, хармонични съобщения съ външния свѣтъ. Първо, тѣ иматъ съобщения помежду си; между две клѣтки има течения, хармонични течения. Когато тия хармонични течения вървятъ правилно, имаме здравословно състояние. Когато се наруши хармонията, настава болѣзнено състояние. Ако би се увеличило вашето зрѣние, вие бихте видѣли, че отъ хората излизатъ редъ течения. Вие ще видите нѣкой пѫть, че отъ организма излиза цѣла една гѫста материя като рѣка. Даже нѣкои хора миришатъ. Смрадъ излиза отъ тѣхъ. Ти, следъ като си въ общение съ този човѣкъ, се усѣщашъ крайно неразположенъ. Тази миризма си я попилъ въ себе си. Срѣщнешъ единъ добъръ човѣкъ - благоухание излиза отъ него, като единъ бистъръ потокъ. Ти си билъ малко неразположенъ, но се връщашъ следъ такава срѣща добре, оздравѣешъ, освежишъ се. Този човѣкъ отъ своята чистота, отъ своята енергия ти е предалъ нѣщо. Въ този смисълъ ние сме резервоари на енергия, на Божествена енергия. И всѣки единъ човѣкъ трѣбва да приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трѣбва да предаде на другитѣ хора - това е правилниятъ животъ. Сега всѣки се огражда и казва: този е лошъ, онзи е лошъ. Искате да живѣете само за себе си. Така ще се задушите. Ако дълго време живѣете въ една стая съ затворени прозорци, херметически затворени, онзи въздухъ ще се поквари и вие ще умрете. Вие трѣбва да отворите прозорцитѣ, да възприемете друга енергия. Казвамъ: ако това обновяване не става въ насъ, ние ще се задушимъ. Съвременното общество ще умре отъ задушаване. Казвате: „Какъ тъй? Затворете прозорцитѣ, течение има, да не се простудимъ.” – Течението, което иде отгоре, никога не може да простуди човѣка. Едно течение, което иде отгоре, отъ главата, не ни простудява. Всички течения идватъ отгоре надолу. И всички трѣбва да се поставимъ така, че да ги възприемемъ. Ние се простудяваме по единствената причина, че като живѣемъ въ много топла стая, разширява се тѣлото, поглъща повече топлина, отколкото трѣбва, и вследствие на това излѫчва повече топлина, затова се простудява. Никога тѣлото не трѣбва да поглъща чрезмѣрно топлина, нито пъкъ да изстива повече, отколкото трѣбва. Две крайности има, човѣкъ може да се простуди и въ единия, и въ другия случай. Може да се простуди и когато съзнанието му не е будно. Вечерно време, ако му е студено, да изпие две-три чаши топла вода. Нѣкой казва: „Урочасахъ.” Това урочасване не е нищо друго, освѣнъ ако е пилъ студена вода и тя е погълнала голѣмо количество отъ неговата топлина, вследствие на това кръвоноснитѣ сѫдове сѫ се свили и тия енергии, които текатъ въ тѣлото, не текатъ правилно, затова той усѣща едно стѣгане. Ако е ималъ топла вода въ термоса или ако е ималъ търпение да стопли вода на примуса и да пие, хичъ не щѣше да урочаса. Тия работи вие ги считате за маловажни. Нѣкои християни говорятъ само за Христа, какъ е дошълъ, какъ ще спаси свѣта. Че Христосъ дойде най-първо да ни научи какъ да мислимъ, какъ да чувстваме правилно. Христосъ дойде да ни научи какъ да постѫпваме правилно, не само въ единъ моментъ, но и въ всѣки моментъ на нашия животъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ енергиченъ човѣкъ.” – Нѣма нищо лошо въ това. „Ама азъ съмъ съ пламененъ характеръ.” – И то не е лошо, съ пламененъ характеръ да е човѣкъ. Защото пламенниятъ характеръ е отличенъ. Пламенниятъ характеръ дава пламъци. „Азъ съмъ, казва, живъ характеръ.” – Отлично нѣщо е животътъ. „Ама той е много мраченъ.” – Има норма въ живота. Норма е, когато всички сили не само сѫ въ равновѣсие, но дѣйствуватъ правилно, ти усѣщашъ приятно настроение вѫтрѣ въ мозъка и въ дробоветѣ, навсѣкѫде работишъ добре. То е нормата, която трѣбва да спазвашъ - приятно настроение да имашъ на духа. Ти почнешъ тъй, но си казвашъ: „Пази се, че туй настроение може да се измѣни.” Че ти всѣки день съ закона на внушението нарушавашъ хармонията на живота. Имашъ единъ приятель, за когото ти казватъ: „Не му вѣрвай, защото утре може да ти изневѣри.” Имашъ единъ учитель, за когото казватъ: „Не му вѣрвай, той може утре да ти измѣни.” Туряшъ си тогава отрицателни мисли въ главата и започвашъ да се пазишъ. Отъ кого ще се пазишъ? Отъ учителя, защото може да тѣ скѫса. Какъвъ интересъ има единъ разуменъ учитель да скѫса ученика? Нѣкой пѫть може да се зароди такова желание, но при този естественъ начинъ, когато единъ ученикъ изучава добре предмета, който учительтъ преподава и има любовь къмъ учителя си, нѣма абсолютно никаква възможность учительтъ да го скѫса. Учительтъ има най-доброто желание ученикътъ да изкара добре. Неспособнитѣ ученици въ училището си създаватъ едно мнение за учителя и мислятъ, че той взема страна. Но този учитель, както си го представятъ, той може да се справи и съ най-лошитѣ ученици. Той ще внесе най-хубавитѣ мисли въ онази жлеза, която регулира дѣйностьта на мозъка и лошиятъ ученикъ ще стане прилеженъ ученикъ. Липсва нѣщо на тѣзи жлеза въ мозъка, тя е изгубила своята първоначална пъргавина, нѣма достатъчно енергия, затова нѣкои ученици иматъ една вѫтрѣшна лѣность. Азъ съмъ виждалъ много пѫти учители, които безъ да знаятъ правятъ това несъзнателно. По времето, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания, казвамъ на единъ учитель: „Извади този ученикъ. – Той е голѣмъ лентяй.” Казвамъ му: ти го потупай въ еди коя си часть, по дѣсното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, въ което има хубави заложби, следъ една година ще станешъ добъръ ученикъ.” Направи това и следъ време ще ми кажешъ резултатитѣ. Изправя се, изправя се ученикътъ и казва: „Способно момче ще стана!” Всѣки отъ васъ може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставишъ настрана. Тъй както ти казвамъ направи и ще видишъ, ще опиташъ какъвъ ще бѫде резултатътъ. Азъ въ това дете виждамъ умственитѣ му възможности. Челото му виждамъ. Има извѣстни признаци, че то скоро ще се събуди, оставатъ му още нѣколко мѣсеца. Той ще се събуди и ще стане добъръ ученикъ. Психологически всѣки трѣбва да бѫде подготвенъ, да знае тия нѣща. Тѣ сѫ необходими, за да се избавимъ отъ всички нещастия въ свѣта, които сега сѫществуватъ. За примѣръ, вие се интересувате какъвъ ще бѫде изходътъ отъ живота. Отлично. Свѣтътъ го очаква едно велико бѫдеще, което не сѫ го мислили и не сѫ го сънували хората. Ама за кои? За онѣзи, които вѣрватъ. Доброто е слѣзло въ дълбинитѣ на човѣшкия животъ и разклаща цѣлия строй. Всичкитѣ тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира. Както когато вие туряте торъ върху нѣкои растения, тия растения го разработватъ, преобръщатъ и преобразяватъ. Злото, което усѣщате, е едно напрежение. Нѣкой пѫть усѣщате голѣма болка въ зѫбитѣ. Тази болка е борба между положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата. Положителнитѣ сили асимилиратъ, превръщатъ отрицателнитѣ. Докога ще продължи болката? Докато всичко отрицателно се превърне и се постави въ хармония. Болката тогава ще престане и ще мине. Ако нѣкой пѫть се образува нагноясване, ще изтече и болката ще мине. Изисква се вѫтрѣшно бдение, положителна вѣра въ онази абсолютна разумность, която сѫществува въ живата природа. Онѣзи отъ васъ, които сѫ материалисти, да вѣрватъ че има врата, отъ която може да излѣзатъ. Дали вие знаете това или не, то е другъ въпросъ. Тази врата може да се отвори и вие може да излѣзете. Нѣма да остане нито единъ материалистъ, който да не излѣзе изъ своя замѫкъ навънъ. Нѣма да остане нито единъ идеалистъ, който да не види, че пукнатината има връзка съ външния свѣтъ. Не тъй, както сега вѣрва. Нѣкой казва: „Ти вѣрвай, че това ще се докаже.” Не, суевѣрието иска да се докаже. Вѣрата не иска никакво доказателство. Вѣрата не е нѣщо слѣпо, вѣрата е нѣщо разумно. „Вѣрвай, азъ ще ти докажа и като ти докажа, тогава ти ще се убѣдишъ, че вѣрвашъ, че азъ съмъ ти говорилъ истината.” Вѣрата никакво доказателство не иска. Турцитѣ казватъ: седемь ката горе, седемь ката долу. Какви сѫ тия катове? То е сѫщото като да мислимъ, че онзи, който умре, съ него всичко се свършва. Може ли да се свърши? Че ти какъ провѣрявашъ туй свършване? Ти ходи ли, видя ли, че азъ като съмъ умрелъ, съмъ свършилъ? Ти, който си материалистъ, вѣрвашъ, че съ смъртьта всичко ще се свърши. Да предполагашъ само да, но не да кажешъ положително. И набожнитѣ хора иматъ слабоститѣ на материалиститѣ. Единъ евангелски проповѣдникъ проповѣдва, че като умиратъ хората не трѣбва да се плаче, понеже при Господа отиватъ. Свършва той своята беседа и дохожда една телеграма, въ която му съобщаватъ, че сестрата на неговата жена е умрела. Викнала жена му да плаче и той започналъ да плаче. Той опровѣргалъ своята проповѣдъ. Или казвате, че не трѣбва да се безпокоите. Бръкнете въ джоба си - изгубили сте 1000 лева! Ние нѣмаме онова спокойствие на Сократа, който завелъ веднъжъ своя приятель въ дома си, а въ това време Ксантипа, неговата жена, излѣла върху него кофа съ вода. Той казва: „Не се безпокой, тази сутринь не се михъ и моята възлюбена, като отлична жена, е решила да ме умие. Затова го прави.” Пита го приятельтъ му: „По този ли начинъ тѣ мие?” – По нѣкой пѫть, то е изключение. Тукъ само въ дадения случай е така. Сега нѣкои ще взематъ да казватъ, че жената била много лоша. Лошитѣ жени не сѫ жени. Споредъ менъ нѣма лоша жена. Тази жена, която е лоша, не е жена. И този мѫжъ, който е лошъ, и той не е мѫжъ. Тѣ сѫ отъ животинското царство. Жената по естество е едно отъ най-красивитѣ създания, което може да сѫществува. Жената станала лоша по причина на това, че станала животно, нищо повече. Ние трѣбва да се откажемъ отъ идеята, че сме лоши. Азъ съмъ противъ това. Не можешъ въ общия животъ да кажешъ: лошъ човѣкъ съмъ азъ. Тази дума „лошъ” да я замѣнимъ съ друга дума. Всѣки единъ отъ насъ може да бѫде добъръ. По нѣкой пѫть азъ правя наблюдения; за примѣръ, когато нѣкой ще се разгнѣви, азъ виждамъ какви брожения ставатъ въ него. Тогава около устата му нѣщо започва да се мърда. Щомъ започнатъ устата да се мърдатъ, трѣбва да излѣзете навънъ. Идва единъ кредиторъ, който има да взема отъ единъ бѣденъ човѣкъ. На човѣка така му е докипяло, че кредиторътъ, като влѣзе вижда, че почватъ да се мърдатъ устата на бѣдния. Кредиторътъ казва: „Извинете, азъ не ви ги дадохъ на време” – изважда кесията си и дава. Излиза навънъ, казва: „Благодаря, че кесията бѣше при менъ.” Това е уменъ човѣкъ. Носи джоба си пъленъ. Като видишъ нѣкого, че си мърда устата, извади кесията. Ти казвашъ: „Редъ и порядъкъ има, закони има, стражари има...”, но като ти пукнатъ главата, какво тѣ ползува, че има стражари, че има редъ? Носи пълна кесията си. Извади, усмихни се и плати. Като излѣзе кредиторътъ, бѣдниятъ човѣкъ ще каже: „Уменъ е този човѣкъ.” Казвате: „Че какво има отъ мърдането?” Опасно е това мърдане на устата. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ направи една гримаса, изкриви устата си. Опасно е туй кривене. Нѣкой пѫть помръднешъ окото си, нѣкой пѫть свиешъ едното око. Опасно е. Не знаешъ какви последствия ще има това кривене. Не можете да си представите какво влияние оказватъ тия физически гримаси, мръщене, кривене върху мозъка. Ужасни последствия иматъ. Сега, разбира се, азъ не искамъ да внеса въ вашия умъ мисъльта да бѫдете като мумии, неподвижни. Живѣете въ единъ динамиченъ свѣтъ. Трѣбва да знаете кѫде ходитѣ, има мѣста опасни. И ако сте невнимателни, може да произведете нѣкѫде цѣла катастрофа. Има мѣста свети, и свѣтитѣ мѣста сѫ опасни. Ще бѫдете крайно внимателни. Както онзи акробатъ, който минава по вѫжето. Той като върви по вѫжето, всичкото му внимание е съсрѣдоточено. Какво мислятъ хората отдолу, тѣхното мнение какво е, то е другъ въпросъ. Въ дадения случай трѣбва да минете благополучно по вѫжето и тамъ е вашето спасение. Не минете ли, публиката ще се смѣе и ще каже: „Глупакъ е. Като не знае да пѫтува по вѫже, защо ли се захваща?” Хората на новото трѣбва да знаятъ магията на човѣшката мисъль и магията на човѣшкия говоръ. Имате единъ приятель, който ви е нарочилъ. Имате да вземате отъ него. Идете и му кажете: „Нѣма нищо, следъ една година можешъ да ми платишъ.” Потупай го по рамото, внеси едно хубаво чувство въ него. Кое е по-хубаво - да вземашъ или да давашъ? Да давашъ е по-хубаво. Следователно въ всинца ни трѣбва да има желание да дадемъ нѣщо отъ себе си. Всѣки трѣбва да има въ себе си желание да дава. Всѣки трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Не да се спре върху тефтера да види какво има да взема и откѫде има да взема. Само фалиралитѣ търговци отварятъ тефтеритѣ си да видятъ откѫде иматъ да взематъ. И това ще стане. Но кога ще се ликвидиратъ смѣткитѣ на единъ търговецъ? Човѣкъ, който иска да живѣе, никога не трѣбва да отваря старитѣ тефтери, да гледа отъ кого колко има да взема. Той трѣбва да знае кому има да дава, а отъ кого има да взема да остави настрана. Само да дава. Но ако вие давате, безъ да имате любовь... Трѣбва да имате основна идея за какво именно давате нѣкому. Защо давате? Вие знаете всички хора, които сѫ се влюбили какъ умѣятъ да даватъ. На вашъ езикъ говоря, понеже азъ не вѣрвамъ въ влюбването. Влюбването е набиране на извѣстна енергия, която после изведнъжъ събаря и завлича всичко. А въ свѣта сѫществува една енергия, която е правилна. Тя като влиза въ душата на човѣка, той почва да обича. Та вие сте научени да обичате не отъ сега. Детето най-първо люби майка си, прегръща я, цѣлува я. Като прегръщате майка си, то е вече този законъ на любовьта. Следъ туй се изопачава вашиятъ умъ, започвате да се преструвате - като обичате нѣкого, показвате гърба си. Като че не искате да знаете нищо за него. Ужъ не искате, пъкъ се интересувате, следите да видите какво прави. Мѫжътъ казва: „Азъ не искамъ да зная нищо за жена си.” Жената и тя ужъ не го обича, но и двамата като детективи ходятъ единъ подиръ другъ. Това сѫ анормални работи. Набрана енергия, която иска да излѣзе навънъ, да изтече. Вие сте подпушили Божествения свѣтъ. Синъ ви, дъщеря ви - това сѫ сѫщества, изпратени отъ невидимия свѣтъ въ едно училище вие да ги възпитавате. Хващате ги, впрягате ги на работа. Казвате: „Синъ ми е, дъщеря ми е, трѣбва да ме гледатъ.” Че кѫде е казано, че синъ ти или дъщеря ти трѣбва цѣлъ животъ да тѣ гледатъ? Следъ 10 години синъ ти се опъне, отиде въ небето. Ти казвашъ: „Умре синъ ми.” Не, не е умрелъ синъ ти! Синътъ ти като се върне въ другия свѣтъ, ще ти пише единъ чекъ отъ 10-тина хиляди лева, ще ги прати и ще уреди работата. Той знае, че имашъ нужда. Дъщеря ти сѫщо ще прати единъ чекъ и ще уредятъ работата. Това е новата философия. „Родени сме да страдаме.” – Това е лъжа! Ние сме родени въ свѣта да живѣемъ, да се учимъ, да се самоусъвършенствуваме. Страданията - това сѫ само извѣстни опитности, несполуки. Страданията идватъ отъ неразбиране на онзи редъ, който вече сѫществува. „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата.” Та първата мисъль, която искамъ да внеса у васъ, е следната: трѣбва да се развържете отъ мислитѣ на хилядитѣ поколѣния, които въ миналото сѫ мислили криво. Не само отъ тѣхнитѣ мисли, но и отъ вашитѣ криви мисли презъ вѣковетѣ както сте мислили. Да кажемъ, имате единъ раздразнителенъ характеръ, обичате да се карате. Изваждате ножа навсѣкѫде и казвате: „Знаешъ ли кой съмъ азъ?” Единъ астрологъ ще ви каже, че вие сте подъ влиянието на Марсъ. Имате насрѣща си човѣкъ, който има достойнство, държи на своята честь. Обича славата. Ходи изправенъ. Той е подъ влиянието на Юпитеръ. Има нѣкои пъкъ, които обичатъ женитѣ. Тѣ сѫ подъ влиянието на Венера. Нѣкой е търговецъ - той е подъ влиянието на Меркурий. Има нѣкои, които фантазиратъ, мечтаятъ, които сѫ капризни и промѣнчиви по характеръ. Тѣ сѫ подъ влиянието на Луната. Нѣкой ходи веселъ, свежъ, бодъръ - той е подъ влиянието на Слънцето. Следователно ако вие сте проводникъ на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве. Ако вие сте човѣкъ, който разбирате законитѣ, тогава Юпитеръ ще даде у васъ онзи подтикъ къмъ благородство, нѣма да има честолюбие, дразнене, гнѣвъ у васъ. Ако вие сте подъ доброто влияние на Марсъ, или казано на астрологиченъ езикъ, ако Марсъ е хармонично поставенъ въ вашия хороскопъ, вие ще се застѫпвате всѣкога за правото и нѣма да избухвате. Че сте марсианецъ, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако въ васъ се набере чрезмѣрно енергия и ако не знаете какъ да я употрѣбите, ще се роди въ васъ нѣщо неприятно, ще се биете, ще ви пукатъ главата и вие ще искате да мушкате. Единъ художникъ, единъ музикантъ или религиозенъ човѣкъ, ако сѫ подъ влиянието на Марсъ, нѣма да се справятъ така. Не е само до това да имате едно влияние, но трѣбва да имате благородното влияние на Венера, да обичате. Трѣбва да имате онази сила на Марсъ, да воювате за правото. Не трѣбва да бѫдете страхливи като заекъ. Страхливо сѫщество е заекътъ, понеже Луната му влияе. Всички ония хора, които сѫ подъ влиянието на Луната, сѫ крайно страхливи. Какво трѣбва да направите, за да не сте страхливи? Трѣбва да влѣзете подъ влиянието на Марсъ. Нали знаете онази басня, която разказва какъ заекътъ турилъ два кобура и рекълъ: „Никому не отстѫпвамъ!” Обаче като шумнало нѣщо, хвърлилъ кобуритѣ и избѣгалъ. И досега заекътъ не се е научилъ да бѫде смѣлъ. Заекътъ трѣбва да измѣни своята форма, начинътъ на своето мислене, трѣбва да го измѣни съвършено. Туй човѣкъ може да го направи. Сатурнъ пъкъ е критично настроенъ винаги. Който се съмнѣва, подозира, гледа мрачно на нѣщата, е подъ сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването сѫ качества на Сатурнъ. Еднообразието въ свѣта всѣкога произвежда извѣстно разрушение. Ако бихъ ималъ време, щѣхъ да ви покажа какъ всички планети дѣйствуватъ различно върху човѣшкия черепъ. Марсъ прави главата широка при ушитѣ, широка и ниска. Юпитеръ дава широчина на задната часть, развива личнитѣ чувства и крайно честолюбие. Нѣкои планети развиватъ челото и т. н. Сега, отъ материалистическо гледище тѣзи нѣща сѫ заблуждения, васъ ще ви интересува сегашния животъ - да живѣете, да ядете, да се удоволствувате. Това не е животъ. Ако си осѫденъ на 20 години затворъ какъ ще живѣешъ? Ти не си свободенъ най-първо, въ затворъ си. Мнозина отъ васъ не сѫ свободни. Ние сме затворени отъ редъ предразположения, отъ редъ наследствени качества. Страхътъ е едно анормално чувство. Честолюбието е едно анормално чувство. Отмъщението е едно анормално чувство. Какъ може да бѫдешъ човѣкъ, когато не знаешъ да владѣешъ себе си? Ако ти си учитель, ще загазишъ. Ако си майка, ще загазишъ. Ако си баща, ще загазишъ. Ако си свещеникъ, ще загазишъ. Съ такова едно устройство ти всѣкога ще забъркашъ своитѣ работи. Тогава, отъ Божественото гледище, какво иска Христосъ? Да бѫдемъ като Него. Не само да вѣрваме, но да носимъ онѣзи вѫтрешни духовни богатства, да разбираме живота. И да сме готови да бѫдемъ като Христа, какъвто Той бѣше, да бѫдемъ готови за такива дѣла. Христосъ не бѣше отъ страхливитѣ. Казва: „Азъ имамъ кръщение, съ което ще се кръстя”. Дойде Петъръ и му каза: „Не ти трѣбва сега да страдашъ.” Христосъ отговори: „Азъ затова дойдохъ.” Смѣлъ е значи. Той има туй марсианското въ себе си, има и достойнството на Юпитеръ въ себе си. И казва: „Не може да ме унижатъ хората. Може да ми препишатъ каквото искатъ качество, но азъ зная: азъ дойдохъ да изпълня Волята на Онзи, Който ме е пратилъ.” Всички вие трѣбва да осъзнаете, че сте пратени да изпълните волята Божия. Не сте пратени да бѫдете стражари, не сте пратени да бѫдете професори нѣкѫде, не сте пратени да бѫдете чиновници, не сте пратени да бѫдете мѫже или жени или туй, или онуй. Вие сте пратени съ специална мисия на Земята, а че може да вземате друга служба, то е другъ въпросъ. Вие трѣбва да знаете вашитѣ отношения съ Бога какви сѫ. Щомъ имате правилни отношения къмъ Бога, ще имате единъ вѫтрѣшенъ миръ на чувствата, такъвъ миръ, който ще уравновѣси вашитѣ сили. Ще имате истинско достойнство. И тогава да кажемъ, нѣкой вашъ противникъ, съ когото не се спогаждате, казва: „Никакъвъ другъ свѣтъ не сѫществува.” Ако съ менъ спори, ще му кажа: кажи поне, че единъ свѣтъ има и то е този свѣтъ. И въ този свѣтъ Богъ живѣе. Дали той вѣрва или не, други свѣтове сѫществуватъ. Дали задъ гроба има животъ, той нѣкой день ще види. Ако ме попита една гѫсеница отъ пашкула вънъ има ли животъ, ще кажа: има, разбира се. Въ другия животъ ти нѣма да лазишъ, съ много крака нѣма да ходишъ, но ще хвъркашъ. „Какъ ще бѫде?” – Като излѣзешъ изъ пашкула ще видишъ. Ако разбирашъ, ще видишъ. „Задъ гроба, значи, въ този животъ, въ който живѣемъ, има ли другъ животъ?” – Има, но той нѣма да бѫде като сегашния. Въ този животъ, въ който ще влѣзешъ, даже нѣма да тежишъ нито единъ грамъ. Ще бѫдешъ съвършено безъ тежесть или освободенъ отъ всички влияния на земното привличане. И тогава като умрешъ, ще тѣ привлѣкатъ насила, ще идешъ нѣкѫде. Кѫде ще отидешъ? Като отидешъ, ще видишъ. Като влѣзешъ въ онзи свѣтъ, още като умирашъ, най-първо ще усѣтишъ, че потъвашъ, но следъ туй ще усѣтишъ друго едно движение, ще вървишъ нагоре. Азъ говоря за съвършената душа. Като влѣзе въ онзи свѣтъ, тя ще се намѣри въ едно свѣтло тѣло. Човѣкъ вече е младъ, нѣма да боледува и отъ храна нѣма да има нужда. Нѣма да се храни както сега, а храната ще взема отъ въздуха. Като живѣе и ще се храни, като мисли ще се храни, като чувства ще се храни. Отъ ваше гледище това сѫ забавления, това сѫ крайности. Но отъ реално гледище това сѫ вѣрни и провѣрени нѣща. Разбирате ли ги или не, тѣ сѫществуватъ, както сѫществува и този свѣтъ, въ който сега сте потопени. Казвате: „Това е крайно заблуждение.” – Заблуждение е за единъ сиромахъ да мисли, че е богатъ. Заблуждение е за единъ богатъ да мисли, че е сиромахъ. Ако материалистътъ мисли, че въ онзи свѣтъ нѣма никакъвъ животъ, той е правъ. За него нѣма никакъвъ животъ. Но азъ, който съмъ ходилъ въ онзи свѣтъ и живѣя тамъ, азъ да мисля като него, това нѣма смисълъ. Той, който не е ходилъ, казвамъ му: правъ си, не си ходилъ тамъ. Но туй, което не е вѣрно за тебъ, то е частично. То не е общъ законъ. И онова, което е вѣрно за менъ - че азъ съмъ ходилъ тамъ - и то не е общъ законъ. Не значи, че всички може да идатъ. Но азъ като съмъ ходилъ, значи че и всички могатъ да отидатъ. И хората очакватъ да се домогнатъ да живѣятъ въ онзи свѣтъ, който наричатъ животъ на Вѣчностьта, или щастливия животъ, или блажения животъ, или този идеалъ, къмъ който вие се стремите. Какво щастие искате вие да смъкнете отъ небето не зная, но на Земята човѣкъ щастливъ не може да бѫде. Ти си младъ, остарѣешъ, побелѣе ти главата и казвашъ: „Не дойде щастието.” Или очаквашъ мѫжътъ ти да тѣ възлюби? Повечето моми това очакватъ. Първата година като се оженятъ, много силна е любовьта. Втората година е наполовина. Третата година е една трета, четвъртата една четвърть и накрая остане една стотна - все повече се намалява любовьта. Не е туй, първоначалното. После идва осиромашаване. Мѫжътъ осиромашава и жената осиромашава. Напълнятъ се само съ отрицателни мисли. Въ тѣхъ любовьта можеше да се увеличава. Има такива души, чиято любовь се увеличава. Питате: „Има ли такива души?” – Има ги, ще ги намѣрите въ България. Азъ бихъ желалъ у всички васъ любовьта не да се намалява, а да се увеличава. Ние сме тукъ, въ тази Божествена школа, за да се учимъ да разбираме дълбокия смисълъ на живота. Този дълбокъ смисълъ нѣма да се разбере само отъ една сказка. Човѣкъ само съ едно ядене не израства. Човѣкъ съ една дума не става добъръ. Човѣкъ трѣбва да живѣе съ разбиране въ ония условия, въ които той е поставенъ. Казвамъ на всинца ви: условията, които Богъ ви е далъ, да ги използвате разумно. Поне като станете сутринь, не бързайте съ тѣзи мисли какво ще правите и какво ще ядете. Най-първо кажете така: „СИЛА, ЖИВОТЪ, ЗДРАВЕ. Сила за ума ми, животъ за сърдцето ми и здраве за волята ми!” Кажѣте го веднъжъ. Като дойдете на обѣдъ, не бързайте да ядете, кажете: „Сила за ума ми, животъ за сърдцето ми и здраве за волята ми!” И като вземете супѣната лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!” Съ втората лъжица кажете: „Животъ за сърдцето ми!” Съ третата лъжица: „Здраве за волята ми!” Но вие ще възразите: „Какво да казвамъ такива работи. Да се нагълтамъ часъ по-скоро.” Като сѣднете да се храните, ще мислите за всѣка дума. Всѣка една дума е написана въ яденето, ще мислите разумно. Отъ какво зависи разумностьта? Онзи, който чете, казва: „Колко хубаво писмо!” Като сѣднете да ядете, ще напишете и вие едно писмо. Като ядете не можете ли да напишете едно хубаво писмо, да благодарите на онзи, който е приготвилъ това хубаво ядене, да благодарите на всички онѣзи, които сѫ приготвили туй хубаво ядене и да кажете: „Много хубаво ядене сѫ приготвили нашитѣ приятели, много се радвамъ!” А вие сте кисели, намусени, гледате насамъ-натамъ и казвате: „Не се живѣе вече!” Ние мислимъ по единъ механически начинъ - да ни дадатъ пари, да ни направятъ кѫща, да ни облѣкатъ. Хубаво е, ако има кой, но ако нѣма кой да ги даде всичкитѣ тия нѣща? „Всѣкиму спорѣдъ дѣлата.” Богъ казва сега: „Да се спретнете!” Спретнете се всички да работите, да бѫдете синове на Бога, да бѫдете като Баща си. Вие не сте синове на Бога, понеже не живѣете както Той живѣе, не живѣете както Баща си. Съжалявамъ, християни сте, но за Баща си не зная колко отъ васъ сте готови да пожертвувате всичко. Опитайте се. Ако Той ви каже: „Я раздай всичко”, веднага ти ще кажешъ: „Ами сега!” Господъ никога не прави глупави опити. Но все ще дойде едно време, когато ще каже: „Раздай всичко.” Ще го раздадешъ ли? Какъ ще го раздадешъ? Като приближи старостьта, Господъ казва: „Нѣма да ядешъ.” Това, отъ което най-много тѣ е страхъ - да не ядешъ. Гледашъ, гледашъ и казвашъ: „Отиде вече.” Страхъ тѣ е да не би да изгубишъ здравето си - и ще го изгубишъ. Тебъ тѣ е страхъ да не би да изгубишъ ума си - и ще го изгубишъ. Страхъ тѣ е да не изгубишъ репутацията си - всичко ще изгубишъ. И най-после ще тѣ повдигнатъ, и онѣзи, които тѣ носятъ, ще ти отдадатъ последното почитание, за да тѣ заблудятъ. Ще тѣ заринатъ подъ земята и ще почнешъ да гниешъ. Ще дойдатъ после отгоре да тѣ поливатъ съ малко винце и вода. Благодаримъ за такава утеха. Азъ не бихъ желалъ да ме поливатъ отгоре, азъ не бихъ желалъ да ме погребватъ, даже да се събератъ всичкитѣ попове и владици отъ цѣлия свѣтъ, не бихъ желалъ да ме носятъ. Да живѣешъ, да ходишъ по земята, да гледашъ небето, да гледашъ звѣздитѣ, свѣтлината, всичко туй има смисълъ. Има смисълъ да живѣешъ. Но да затворишъ очитѣ си, да затворишъ устата си и да има нужда хората да тѣ носятъ, това е представление. И после казватъ: „Да направимъ единъ паметникъ.” Азъ не искамъ такива паметници да ми правитѣ. Направете си паметникъ, но като турите любовьта въ вашето сърдце. Турете свѣтлината въ вашия умъ. Турете истината въ вашата душа. Това е паметникъ. Станѣте сутринь неразположени, потупайте се по дѣсното рамо и си кажете: „Ти си много добъръ. За въ бѫдеще ще бѫдешъ много добъръ.” Нѣма да се минатъ 5 ÷ 10 минути и веднага ще дойде туй състояние. Потупайте се пакъ: „Ще се оправи тази работа. Не бой се!” Човѣшката рѫка е магическа сила, ако знаете какъ да я освободите. Това сѫ вашитѣ сили, Божественитѣ енергии, които изтичатъ отъ вашитѣ пръсти, и ако вие концентрирате вашата мисъль въ пръститѣ, каквото пожелаете, то ще стане. Въ рѫката Богъ е турилъ всичкото ваше бѫдеще. Вие чакате нѣкой да ви спаси. Вдигни рѫката и кажи: „Богъ създаде тази рѫка. Азъ ще бѫде господарь!” На какво? Господарь на въздуха, господарь на рибитѣ, на водата, господарь на земята, на яденето, на дишането, господарь на мислитѣ, на чувствата, на своитѣ постѫпки. „Знаете ли, този каза една мисъль, колко е лошъ! – Тегли му единъ куршумъ, хвани този господинъ за гърлото! Искашъ да си отмъстишъ - хвани за го гушата!” Азъ не съмъ отъ онѣзи, които отмъщаватъ. Азъ съмъ отъ онѣзи, които благославятъ, които сѫ дошли да вършатъ волята Божия на Земята. Това сѫ хората сега. Тѣ представятъ бѫдещата култура. Че какво е науката? Науката е въ моята рѫка. Науката е въ моя мозъкъ. Науката е въ моето сърдце. Ако сега не искамъ да стана ученикъ, никога нѣма да стана. Въ момента, въ който пожелая, азъ съмъ вързанъ въ туй учение. Свѣщьта като запаля, гори. Ти запали свѣщьта и тя гори. Тази свѣщъ веднага ще почне да свети. Нѣма да изгасне. Сѫщиятъ законъ е у човѣка. Ще запалишъ себе си, своето съзнание ще запалишъ. Има една запалка. Запали съзнанието си и остави последствията. Не бѫдете страхливци, да служит4 на Луната. После, не бѫдете критици като Сатурнъ, който вижда само лошото въ свѣта. То е болѣзнено състояние. Всичкитѣ най-добри състояния се дължатъ на Слънцето. Ако човѣкъ не знае какъ да постѫпи, той ще създаде зло въ свѣта. Любовьта е една отъ най-великитѣ сили въ свѣта. Ако не знаемъ какъ да употрѣбимъ нейната енергия, ще си създадемъ най-ужасни страдания. Напримѣръ ревностьта. Че прочетете, какви ли не примѣри нѣма за ония глупави подозрѣния на нѣкой мѫжъ дали не се е скрилъ нѣкой въ кѫщи, ще отваря долапитѣ, скриновѣтѣ, навсѣкѫде ще ходи да търси и казва: „Идвалъ е нѣкой, усѣщамъ.” Нѣкой е идвалъ, това е вѣрно. Ако нѣкой чуждъ мѫжъ е идвалъ, той ще остави своята миризма. Лошиятъ човѣкъ оставя миризма. Щомъ като види такъвъ, жената трѣбва да му изпрати една мисъль въ неговата жлеза, като влѣзе въ мозъка му да го освободи. Женитѣ трѣбва да освобождаватъ мѫжетѣ си. А тя се уплаши какво ще прави. Той казва: „Азъ виждамъ какъ ти играятъ очитѣ”, а тя, горката, я е страхъ. Туй е анормално състояние. Има го въ човѣка, но и у животнитѣ го има. Ревность има въ човѣка. Ревность има въ животнитѣ. Ревность има и въ по-възвишенитѣ сѫщества отъ човѣка. Ревностьта е една сила въ свѣта, но въ която глава проникне е опасно. Въ първия моментъ съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Да имате кого да обичате. Ревностьта произтича отъ простата причина на безлюбието. Вие нѣма кого да обичате. Вие сте вложили въ едно сѫщество всичкия си капиталъ и искате туй сѫщество да ви обича. То не ви обича. Неговиятъ умъ е на съвсѣмъ друго мѣсто. Той не е нагласенъ като вашия, не може да мисли като васъ, не може да чувствува като васъ. Вземете единъ мѫжъ, на когото челото е високо 6 ÷ 7 см., а на жената е 3 ÷ 4 см., после на жената челото ако е и тѣсно, какъ ще се разбиратъ? Развитъ ли е обективниятъ умъ, човѣкъ мисли за външни нѣща, развитъ ли е субективниятъ умъ, занимава се съ други нѣща, той е идеалистъ. Той си фантазира. За него жената казва; „Моятъ мѫжъ е захласнатъ, той хвърчи нѣкѫде по небето.” Може и жената да е такава, а мѫжътъ обратно. Хората трѣбва да се хармониратъ съ своитѣ чувства и способности като започнатъ да живѣятъ заедно; трѣбва да си хармониратъ, както небеснитѣ тѣла си хармониратъ. Казвамъ: по причина на туй неестествено съчетание, което сега сѫществува въ дома между мѫжа и жената, нѣма хармония. Виждаме въ много домове братя и сестри не могатъ да живѣятъ въ любовь. Има крайна дисхармония и въ самото раждане на децата. Братътъ не е роденъ навреме, сестрата не е родена навреме. Бащата и майката сѫ се оженили не навреме. Венчали сѫ се не навреме. Ако вие не изпълните закона тъй, както трѣбва, ще имате последствия. Казвамъ: за въ бѫдеще изисква се една наука, която да преобрази съвременния животъ отъ дъно. Като говоря за жената, разбирамъ закона на Любовьта като малка единица, която може да преустрои живота. Да построимъ новия човѣкъ, който трѣбва да дойде. Трѣбва да се образува едно ново общество. Ще кажете, че много лесно е да ви говоря отъ моя страна, но азъ виждамъ колко е мѫчно да се каже нѣщо, за да се даде единъ правиленъ изразъ на това, което говоря. Ще кажете: Учительтъ тъй мисли, но тази работа не е за нашитѣ времена. Не казвамъ да се откажете отъ вашия животъ. Цѣлиятъ сегашенъ вашъ животъ е складъ съ отрицателни черти. Нѣма да ги изхвърляте. Но всичко отрицателно ще вземете и ще го превърнете въ скѫпоцѣнность. Знаете ли, че ако дойде единъ истински ученъ човѣкъ, ако му дадете едно кило вѫглища, той на другия день ще ви даде едно кило диамантъ. Ако имате чувалъ вѫглища, този ученъ човѣкъ ще превърне вашитѣ вѫглища въ диамантъ. Знание трѣбва! Христосъ казва: „Ако не се родите изново”. Безъ тази наука вие не можете да влѣзете въ Царството Божие. Ако не се родите изново, ако свѣтлината не може да озари вашето небе, ако свѣтлината не може да озари вашитѣ сърдца и вашата водя, по никой начинъ не можете да влѣзете въ това Царство, къмъ което се стремите. Мислете върху три нѣща: сила, животъ и здраве. Животътъ - заради Любовьта. Силата - заради Мѫдростьта и здравето - заради Истината. Здравето носи истината въ себе си, тя има свои физиологични резултати. Когато човѣкъ говори истината, той всѣкога дава. Всички болѣсти въ свѣта се дължатъ на лъжата, безъ изключение. Това е мое мнение. Така вѣрватъ всичкитѣ, малкитѣ животни. Кѫсиятъ животъ се дължи на това, че ние винаги имаме едно съмнение въ законитѣ на Любовьта. Малкото сила, безсилието се дължи пакъ на сѫщата причина. Та казвамъ сега: вложете въ душата си не силната мисъль, но правата мисъль, която ще внесе сила, правитѣ чувства, които ще внесатъ животъ и правитѣ постѫпки, които внасятъ здраве. Това е новата физиология, новата енергия, която регулира живота. Човѣкъ като внесе една мисъль въ себе си, като внесе едно чувство въ себе си, тѣ ще внесатъ отъ своето дѣйствие. Защото разбирайте, не сме ние, които работимъ въ свѣта! Има нѣщо, което работи за насъ. Невъзможното за васъ е възможно за другитѣ. Това невъзможното за васъ е възможно за Бога. Въ свѣта иде единъ великъ превратъ, той иде сега. Туй голѣмото разклащане, финансовото разклащане, всичко, което иде, това сѫ най-голѣмитѣ доказателства, че доброто разклаща цѣлия свѣтъ. Всичко това ще се стопи и ще дойде новиятъ вѣкъ въ свѣта; и безъ да искаме ще заспимъ и после ще се сѫбудимъ. Ще минемъ презъ едно състояние на заспиване и после ще се сѫбудимъ. И ще видимъ, че отъ този редъ и отъ-онзи редъ нищо не е останало. Ще бѫде точно тъй, както когато турцитѣ навлязоха въ България: тогава турцитѣ бѣха свободни, но руситѣ като освободиха българитѣ, турцитѣ се върнаха назадъ, върнаха се бити. Така и сега всичко отрицателно ще изчезне и ще видимъ новия порядъкъ. Абсолютна свобода трѣбва, Божественото трѣбва да дойде. Всѣки, който мисли, че е човѣкъ, трѣбва да се повдигне. На тази височина да достигне три нѣща: една права мисъль, единъ възвишенъ и благороденъ животъ и благородни постѫпки. Божественитѣ мисли, Божественитѣ чувства и Божественитѣ постѫпки сѫ, които ще внесатъ новитѣ елементи за свобода. Въ това нѣма никакво съмнение вече. Може да се съмнявате, но ако се съмнявате, вие ще си носите страданията. Не очаквайте да влѣзете въ онзи свѣтъ. Има разни окултни теории. Казвате, че човѣкъ ще се прероди 777 пѫти и то епохални прераждания, а и други още безброй прераждания извънъ тѣзи ще има. Ако ги използвашъ, човѣкъ ще станешъ, ако не ги използвашъ, ще бѫдешъ като единъ охлювъ. Единъ обикновенъ човѣкъ ще останешъ, ще страдашъ. Но азъ вѣрвамъ, че всички вие, които ме слушате, не сте отъ тѣзи, които сте като охлюви, да останете въ положението на обикновени хора. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да остане отъ тѣзи обикновенитѣ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да остане въ тинята, въ кальта на блатото, вие не сте отъ онѣзи, които бихте желали да останете въ мѫтната вода. Всѣки единъ отъ васъ ще бѫде единъ хубавъ изворъ съ идеи, ще застане при зелената морава, при плоднитѣ градини, при високитѣ хубави върхове, изложени на хубавото слънце. Да бѫдете вѣрни на туй желание, което имате въ себе си, на това желание, което Богъ е вложилъ у васъ! И оттамъ насетне ще служитѣ на Бога. Неговото благословение ще дойде! Аминъ. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ” Тайна Молитва. 12. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 20 декември 1931 г. 11 ч. с., София, Изгрѣвъ.
  18. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Предъ всичкия народъ Добрата молитва „Духътъ Божий” 24 глава отъ Евангелието на Лука, до 23 стихъ Ще взема само думитѣ отъ 19 стихъ: „Предъ всичкия народъ”. Моята цель не е нито да ви уча, нито да ви морализирамъ. Учи се невежиятъ, защото у него има стремежъ къмъ знание. Тогава ние задаваме въпроса: онзи, който знае, какво трѣбва да прави? Който не разбира смисъла на живота, той ще се възгордѣе, ще мисли, че знае много. Знанието е, върху което добритѣ работятъ, невежиятъ не може да работи. Трѣбва да работи онзи, който знае; следователно невежеството е стремежъ къмъ знанието, знанието е стремежъ къмъ работата, а работата е стремежъ къмъ постижението на великата цель на живота. Казватъ нѣкои: Каква е цельта? Цельта стои въ човѣшкия умъ. Всѣки, който има умъ, има цель. Всѣки, който има сърдце, има условия. Всѣки, който има воля, има постижение. Това сѫ нѣща вложени въ човѣшката душа. Сега, душата може да я разбирате както искате. Тя е единъ фактъ. Противоречие има като каква е, дали е нѣщо недѣлимо или е нѣщо, което се дѣли. Азъ казвамъ: душата е нѣщо, което се дѣли и не се дѣли, което се умножава и не се умножава. Следъ като раздѣлите една единица на нейнитѣ съставни части, какво придобива тази единица? И като съберѣте нейнитѣ части на едно мѣсто, какво придобива тази единица? Цѣлото и като го дѣлишъ, и като го умножавашъ съ неговитѣ части, не може да стане нито по-голѣмо, нито по-малко. Това е аксиома, която трѣбва да разберете. Ако мислите, че животътъ може да се увеличава или намалява, грѣшите; ако мислите, че може да умрете и да оживѣете, това сѫ състояния на живота. Трѣбва да имате една постоянна философия. Тъй както философитѣ разглеждатъ нѣщата, то е частично разглеждане. Вземете личностьта. Казвате: „Азъ съмъ личность”. Личностьта не се състои само отъ единъ фактъ. Личностьта е единъ завършенъ резултатъ на физическия свѣтъ. Следователно всички сегашни хора не живѣятъ своето настояще, всички хора сега живѣятъ живота на миналитѣ вѣкове. Да ви приведа онзи примѣръ на съвременнитѣ астрономи. Вземете свѣтлината като единица, или скоростьта на свѣтлината. Мѫчно може да се опредѣли съ каква бързина пѫтува свѣтлината до Земята, но приблизително изминава около 300 хиляди километра въ секунда. Следователно ако вие сте на Мѣсечината, въ 3/4 отъ секундата или за около една секунда свѣтлината вече е отишла отъ Земята до Мѣсечината. Отъ Слънцето до Земята пристига за 8 минути, както изчисляватъ. (Значи свѣтлината, която сега възприемаме, не е тази, която сега излиза отъ Слънцето, а онази, която е излѣзла преди 8 минути.) А до най-далечнитѣ области на нашата Слънчева система, до крайнитѣ й предели, доколкото сега знаятъ, свѣтлината пристига за 5 часа. Авторътъ, който дава тѣзи изчисления, не е турилъ десетата планета, която сега е открита, но не е кръстена още. Има десета планета, която по голѣмина иде следъ Юпитеръ. А ако старовременнитѣ астролози дойдатъ въ вашитѣ времена, ще кажатъ, че има само седемь планети. Мѣркитѣ на тѣзи учени хора бѣха толкозъ ограничени, че не позволяваха никой другъ да оспорва тѣхната наука. Като имъ трѣбваше нѣкоя планета, турѣха Слънцето за планета. Иска не иска Слънцето, направиха го планета - въ тѣхната астрология то е взето като планета. Прави сѫ, може би, въ едно отношение - ако подразбиратъ, че планета е всѣко тѣло, въ което живѣятъ нѣкои организирани сѫщества; прави сѫ въ туй отношение. Но сега да оставимъ този въпросъ. Тѣ сѫ имали становище по него спорѣдъ степеньта на тѣхното съзнание. Въ ония времена нѣмаше тия уреди, съ които хората да видятъ, а тѣ не можеха да осъзнаятъ, че има и други планети. За примѣръ сега ние знаемъ, че има само седемь цвѣта, че има седемь тона. Сега музикантитѣ иматъ 8 октави на пианото. Споредъ нѣкои научни изследвания обаче, въ предната часть на човѣшкия мозъкъ има едно мѣсто, дето е поставенъ единъ органъ, който има 25 хиляди клавиша. Онзи, който не е запознатъ съ музиката, може отчасти да разбере какво нѣщо е музиката. Ако вие се качите въ свѣта на сѫществата, които сѫ по-развити отъ насъ, ще разберете: ние имаме претенции да мислимъ, че ние сме най-висшитѣ сѫщества на Земята, но истината е, че има далечъ по-развити и възвишени сѫщества, за които и хаберъ нѣмаме. Но ние не сме нѣщо отделно отъ тѣхъ, а сме едно цѣло. Цѣлокупното човѣчество е било отъ преди времето на Адамъ, преди да е съгрѣшило. Казва се, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Следъ туй направи още единъ човѣкъ отъ каль. Следователно има човѣци, които сѫ направени по образъ и подобие Божие, и други, които сѫ направени отъ каль, мязатъ на каль; тѣ иматъ жива душа и сѫ смѣсени. Еднитѣ ги наричатъ Синове Божии, а другитѣ ги наричатъ дъщери човѣшки. Казватъ, че тия Синове Божии се влюбили въ дъщеритѣ на човѣчеството. Митъ е това. Хубаво е да имате едно схващане, да разбирате какво се крие въ единъ митъ. Дъщеритѣ човѣшки сѫ тѣзи, които сѫ направени отъ каль, отъ материя. Каль употрѣбяватъ само българитѣ; кальта, която хората тъпчатъ по пѫтя, това наричатъ каль. Каль се нарича когато не е добре замесена, но когато е добре замесена, какъ я наричате вие? За примѣръ, когато една домакиня отъ житото замѣси хлѣбъ, какво ще го наречете? Вие имате въ нощвитѣ смлѣно жито - брашно и съ него замѣсвате хлѣба. После това, което замѣсвате въ нощвитѣ, го наричате тѣсто, нали? Като се омѣси тѣстото и като го опечете, вие го намирате за отлично. Да се върнемъ къмъ стиха „Предъ всичкия народъ”. Това сѫ най-умнитѣ, най-възвишенитѣ души, които могатъ да се разбиратъ. Азъ подъ думитѣ „всичкия народъ” не разбирамъ тълпата, масата. Така можете да говорите вие за нѣкое стадо животни, но когато се отнася за народъ, се разбира най-разумното. Ако вие не внесете тая идея въ ума си, създавате най-голѣмото нещастие въ свѣта. Сега вие мислите, че онзи народъ, който Богъ е избралъ, ще седи по-високо отъ васъ, или пъкъ вие съ вашето самомнение сте нѣщо много по-високо отъ нѣкои народи. Ще се повдигнете да мислите, че вие всички сте едно велико цѣло, нито по-високо, нито по-ниско отъ останалитѣ. Това е една обща психологическа слабость. Или вие мислите, че сегашнитѣ ви разбирания сѫ реални и не подлежатъ на измѣнения? Като казвамъ „вие”, не разбирамъ подъ това мѣстоимение васъ, слушателитѣ само. Вие не можете да разберете смисъла на човѣшката речь, докато не дойдете до обикновенитѣ съюзи. Извадете съюзитѣ отъ речта и вижте какво ще представлява тя. Туй, което циментира, споява, това сѫ съюзитѣ. Прилагателнитѣ, глаголитѣ, сѫществителнитѣ безъ съюзитѣ сѫ като овцетѣ безъ овчарь. Следователно съюзитѣ сѫ овчарьтъ, който свързва и дава смисълъ. Като минавате покрай нѣкоя патка, тя казва: „Съ-съ-съ-съ" - съюзъ. Ти си разумно сѫщество, гледай да не тѣ сполети нѣкой глаголъ. Защото глаголътъ е действие. Кога се явяватъ глаголитѣ? Глаголитѣ се явиха, когато съгрѣши Адамъ. Преди да съгрѣши Адамъ нѣмаше никакви глаголи. Въ този смисълъ вие казвате: Азъ искахъ, бѣхъ, говорихъ, пихъ, мислихъ и т. н. Следъ като си искалъ, какво си направилъ? Далъ ли си нѣкакъвъ подтикъ? Казвате: култура, бояджийство. Съ бояджийство може ли да се оправи свѣтътъ? Може да се създаде една мода. То е хубаво, не е лошо това изкуство, но ако мислишъ, че като смѣсвашъ това и онова си направилъ нѣщо, ти нѣмашъ понятие за бояджийството. Ако е за бояджийство, птицитѣ сѫ хиляди пѫти по-майстори отъ насъ, хората. Цвѣтята, растенията сѫ още по-добри специалисти. А ние ги считаме за първокласни невѣжи. Растенията така се боядисватъ, че колкото и да пече слънцето, не се развалятъ краскитѣ имъ. Какво представлява едно цвѣте вие знаете ли? Говоря по новата философия. Подъ думата „цвѣтя” азъ разбирамъ нѣща, които не сѫ завършени, които не сѫ реални. Има много творения на Земята, които не сѫ реални, не сѫ завършени. За въ бѫдеще ще станатъ реални. И сегашниятъ материаленъ свѣтъ преди милиони години не бѣше реаленъ, а бѣше въ едно газообразно състояние. Имаше и тогава морета, сѫществуваха, само че не ги виждаха. И растения имаше, само че тия растения бѣха другояче организирани. Азъ наричамъ отвлѣчени работи тия, които сѫ неразбрани. Тѣ трѣбва да се съпоставятъ съ разбраните. Предъ сегашнитѣ хора щомъ разглеждашъ една истина, тѣ ще кажатъ: Това съобразено ли е съ съвременната последна научна теория? Може да е съобразено, може да не е съобразено. Сегашнитѣ научни теории съобразени ли сѫ съ теориитѣ на миналото, съобразени ли сѫ съ теориитѣ на бѫдещето? Теориитѣ и хипотезитѣ, това сѫ стѫпала, по които ние се качваме нагоре. Всичкитѣ теории отъ създаването на мира съставятъ стѫпала, по които цѣлото човѣчество се качва, и нищо не е изгубено, Най-голѣмитѣ противоречия, които сѫ сѫществували нѣкѫде, сѫ изчезнали. Може да се каже, че тѣзи геологически формации сѫ образувани и че животътъ е едно противоречие. Това е една философия. Да вземемъ мисъльта: ти можешъ да мислишъ криво, както и да е. Но мисъльта, която ти пращашъ въ свѣта, е единъ физически принципъ. Дали ти мислишъ право или криво, ти вече творишъ въ свѣта. Тази сила - мисъльта, която е излѣзла отъ твоя умъ, тя твори. Отъ научно гледище, какъ се образуваха планинитѣ, какъ се образуваха скалитѣ? Може да обяснявате тѣхното образуване по единъ механиченъ начинъ, може да го обяснявате по единъ технически начинъ, но това е едно много леко обяснение. Фабрикитѣ, колелата какъ сѫ създадени? Каква сила е действала вѫтрѣ, докато се турятъ тия колелца въ действие, на работа? Първоначално тия фабрики сѫ сѫществували въ природата и по тѣхенъ образецъ сѫ създадени фабрикитѣ, които сега имаме. Какви ли не чудни инсталации има въ природата! Ако вие можете да погледнете въ една природна инсталация, малко ще се позасмѣете. Много хубава е. Все таки, трѣбва да се насърдчимъ като малкитѣ деца. Често детето рисува едно гардженце, майката се учудва и казва: „Гениално е това дете, на 4 ÷ 5 години е, а каква гарга е нарисувало!” Тя показва гаргата и се възхищава. Майката може би вижда бѫдещето, какво ще излѣзе отъ това дете, че ще стане великъ художникъ, гений. Права е майката въ това отношение. Виждате работата на художника: като тегли една крива линия, той туря основнитѣ черти на своята картина. Отъ тѣзи черти ще се познае, ще стане ли тя едно велико творение или не. Въ такива основни черти понѣкога може да изучавате характера на хората. И при човѣшкия характеръ най-първо се турятъ основнитѣ черти, следъ туй се турятъ сѣнкитѣ. Има основни черти, които Природата е положила въ вѣждитѣ на човѣка, има основни черти въ носа, въ устата, не само прави линии, но основни черти. Основната черта отъ детство до стара възрасть си остава неизмѣнна. Та казвамъ: тѣзи основни черти съставятъ основното, върху което нашиятъ характеръ се гради. Даже ние, когато разглеждаме себе си, казваме: азъ не познавамъ себе си. За да познаешъ себе си, ти трѣбва да имашъ една основна черта въ ума си, която никой никога да не измѣни. Въ сърдцето си трѣбва да имашъ една основна черта, която да познавашъ и въ волята си трѣбва да имашъ една неизмѣнна черта, която да познавашъ. Сега онѣзи отъ васъ, които по едно стечение на обстоятелствата не обичатъ дълбокото, казватъ: който много мисли, се поврѣжда. Вѣрно е, че който много мисли се поврѣжда, но и който не мисли се поврѣжда. Азъ ви казвамъ: като мислишъ ще се поврѣдишъ и като не мислишъ ще се поврѣдишъ. Кое е по-добре? По-добре е да мислишъ и да се поврѣдишъ, отколкото да не мислишъ и да се поврѣдишъ. Цель трѣбва да има въ живота. Мисъльта, това е цель. Когато дойдатъ тѣзи съюзи, съюзяването, тогава ще се образуватъ нѣщата. И онѣзи нѣща, които сега сѫ намъ непознати, ще ни станатъ познати. За примѣръ азъ наричамъ наука това: да се извади единъ недѫгъ на човѣшката душа, да се види какъвъ е той; напримѣръ крадливъ ли е човѣкъ или не е крадливъ. Споредъ моето становище науката е да намѣришъ финото въ човѣка; онова, обикновеното, всѣки може да го намѣри, да го види. Бѫдещото възпитание на хората ще зависи отъ това, да гледашъ положителната страна на всичко и да насърчавашъ всѣкиго къмъ успѣхъ. Въ това отношение азъ съмъ правилъ само нѣколко опита въ Варна. Имаше едно малко момиче, майка му постоянно му се караше, че не може да вземе три тона. Тя казваше: „Отъ нея всичко може да стане, но пѣвица не може да стане, не може да пѣе.” Но азъ знаѣхъ, че тя може да пѣе, защото въ рода имъ по майка и по баща имаше пѣвци, и майка й пѣеше. Когато баща й бѣше трезвенъ, не пѣеше, но щомъ изпие четвърть кило винце, започне да пѣе. Значи има хора, които сѫ музикални, но не пѣятъ въ трезво състояние; когато не сѫ трезви, пѣятъ. На туй момиче казахъ: Ти можешъ да пѣешъ, понеже въ рода ви има пѣвци. Ти ще пѣешъ! И следъ година-две тя пѣеше. Не казвай, че не може да излѣзе нищо отъ тебъ, ти не познавашъ Божиитѣ планове. И като видишъ нѣкой човѣкъ, кажи: въ твоя родъ има даровити хора, и ти можешъ да сътворишъ нѣщо велико. Ти казвашъ: „Нищо не може да стане отъ менъ.” Ако ти, човѣкътъ, си направенъ отъ нѣкой грънчарь, разбирамъ, но ти си едно живо сѫщество, произведено отъ Природата - не ти се позволява да казвашъ, че отъ тебъ нищо нѣма да излѣзе! Тъй както разбирашъ, тъй както мислишъ, правъ си, но ако мислишъ другояче, ако измѣнишъ своята мисъль, отъ тебъ ще излѣзе нѣщо велико. По единъ въпросъ хората сѫ раздѣлени: дали човѣкъ живѣе следъ смъртьта или не, дали има животъ или не. Отъ каквото становище и да се разглежда, този въпросъ научно не е поставенъ добре. Животътъ при извѣстни неблагоприятни условия може да престане да се проявява. При сегашнитѣ механични представи хората, които се занимаватъ съ физика, които изучаватъ пространството мислятъ, че пространството е празно, че между Земята и Слънцето е празно. Но това е едно заблуждение. Пространството е изпълнено, но не съ такъвъ материалъ както на Земята. Питамъ: ако това пространство е празно, тъй както си мислимъ, какъ е възможно слънчевата енергия да минава презъ празно пространство? Може ли да мине свѣтлината? Не може. Трѣбва да има нѣкакъвъ проводникъ. Онзи, който не разбира, ще каже: пространството е празно. Подъ празно пространство ние разбираме пространство, което предава енергия. Тъй разбирамъ, не че е празно, не че нѣма нищо въ пространството. После, тѣзи, които изучаватъ електричеството, казватъ какво нѣщо е електричеството, какво нѣщо е магнетизмътъ. Ами че електричеството отъ памти вѣка сѫществува. Твоята глава е едно електрическо динамо. Твоятъ „стомашенъ мозъкъ” е едно магнетично динамо. Онѣзи, които не разбиратъ, казватъ, че Богъ щѣлъ да унищожи търбуха и стомаха. Не, нѣма да ги унищожи. Подъ думата „търбухъ” въ преносенъ смисълъ се разбира едно неестествено, атавистично желание, което върви по единъ анормаленъ пѫть. Следователно всички тия желания у хората ще се унищожатъ и ще дойдатъ чисти желания въ човѣка. Лошото не е въ яденето, но трѣбва да знаешъ какво да ядешъ и какво да не ядешъ. Лошото не е въ пиенето, но да знаешъ какво да пиешъ. Лошото не е въ мисленето, но да знаешъ какво да мислишъ. Лошото не е въ чувстването. Вземете общото положение въ любовьта за примѣръ. Ако види, че дъщеря й се е влюбила въ нѣкого, майката, докато е проповѣдвала, че трѣбва да се обичаме, ще се наежи: какъ дъщеря й си е позволила да се влюби въ нѣкого! Тя има криво разбиране за любовьта. Сегашната любовь е развита възъ основа на частната собственость. Любовьта не е въ притежанието на нѣщата. Но онзи, който се оженва за една жена, казва: „Ти моя частна собственость може ли да станешъ, тапия може ли да ми дадешъ? После, въ други рѫце да не минавашъ!” – Туй е частна собственость. Тази мома, преди да се ожени, се е срѣщала свободно съ единъ българинъ, съ другъ, никой не й прави бележка. Като даде тапия на своя мѫжъ, тя вече нѣма право да гледа настрани, трѣбва да гледа само въ една посока. Той й казва: „Какво право имашъ да гледашъ хората?” – На какво основание този мѫжъ твърди, че тази жена е негова частна собственость? Той не я е създалъ. Умъ има въ тази жена... Сега ще ме извините. Впрочемъ, нѣма какво да ме извинявате, нѣма какво да искамъ извинение, защото изнасямъ една истина. Ако ние живѣемъ въ миналото, единъ атавистиченъ животъ, трѣбва да го изправимъ. Този умъ, който сѫществува въ жена му, това сърдце, което сѫществува въ жена му, той ли ги създаде? Откѫде накѫде се яви тази претенция? Приемамъ, че може да има извѣстни заблуждения. Азъ не вземамъ мѫжа, както е сега създаденъ; още като се образува тази любовна връзка, тѣ се разпредѣлятъ: това ще направи мѫжътъ, това ще направи жената. Или си разпредѣлятъ работата, както растенията си разпредѣлятъ работата, както клончетата и коренитѣ на дървото. Мѫжътъ е долу въ коренитѣ, въ черната земя, а жената е въ клонищата. Двамата заедно се оженили. Колкото по-дълбоко обработватъ коренитѣ, толкозъ повече се развиватъ клонищата. Тамъ дето отиватъ коренитѣ, отиватъ и клонищата. Следователно има едно вѫтрѣшно съотношение между коренитѣ и клонищата. Онѣзи, които изучаватъ ботаниката, още не сѫ стигнали до тамъ. Тѣ считатъ това за илюзия. Но туй, което вие сега наричате илюзия, ще бѫде една реалность. За човѣкъ се казва, че той е една лоза. Ако човѣкътъ е лоза, кѫде е мѫжътъ, кѫде е жената? Мѫжътъ е въ краката, въ коренитѣ, жената е въ клонищата. Мѫжътъ казва: „Тя ли ще ми заповѣдва?” – Криво заключение. Никой никому не заповѣдва, има отношение. Преди всичко какво отношение има той? Хубавото въ нашата Земя е нейното отношение къмъ Слънцето. Фактътъ, че на Земята може да се развиватъ такива организми се дължи на онова благоприятно съчетание на условия, при които Земята е поставена. Въ слънчевата система нѣма по-благоприятни условия отъ тѣзи, въ които е поставена Земята. Но сѫществува единъ законъ на противоречие. Ако ти дадешъ добри условия на единъ човѣкъ, който не е готовъ въ даденъ случай да ги използва, той ще се спъне въ тѣхъ. Дайте на едни мѫжъ или на една жена красота, тѣ ще злоупотрѣбятъ съ своята красота. Дайте на единъ човѣкъ, който не е готовъ, 6огатство, той ще злоупотрѣби съ това богатство. Дайте на единъ човѣкъ, който не е готовъ, власть, сила, той ще злоупотрѣби съ тази власть. Следователно ние страдаме на Земята по единствената причина, че условията сѫ много благоприятни. Сега всички се считатъ нещастни. Вие сте нещастни отъ хубавитѣ условия на живота, които не сте използвали. Вие, мѫжетѣ, и досега мислитѣ какъ да подчините женитѣ си, да ги направите частна собственость. Вие, женитѣ, мислитѣ какъ да подмамите мѫжетѣ си, да ги направите частна собственость. Нѣкой пѫть жената налага мѫжа, нѣкой пѫть мѫжътъ налага жената. Най-после и двамата изсъхватъ - като изсъхнатъ коренитѣ, изсъхватъ и клонищата. Тогава казваме, че сѫ умрели. И ги изнесатъ. Това е смешната страна на живота, Защото азъ разглеждамъ живота отъ три положения. За глупавитѣ животътъ е комиченъ, за обикновенитѣ той е трагиченъ, а за умнитѣ хора е драматиченъ. Или, съ други думи: ако животътъ ви се представя като една комедия, ще знаете, че сте единъ глупакъ. Щомъ смѣтате, че животътъ е трагиченъ, вие сте обикновенъ човѣкъ. А щомъ смѣтате, че е драматиченъ, вие сте гениаленъ. Нима мислите, че не е трагедия човѣкъ да умре? Нима мислите, че да се разостави мѫжътъ съ жената това не е драма? Нима мислите, че единъ богаташъ, който е смъкналъ своитѣ еполети и хубави дрехи, не е комиченъ? Съвременнитѣ религиозни хора, богати и сиромаси, иматъ два възгледа за онзи свѣтъ. (Ако има нѣкой отъ васъ, който е много религиозенъ, не говоря за васъ, но казвамъ само за едно вѣрую, което сѫществува не отъ сега, но отъ хиляди години.) Религиознитѣ богати хора мислятъ, че всѣки човѣкъ, който се облича много хубаво, който носи пръстени, нанизи, огърлици, хубави лачени обувки, бѣли гащи, той навсѣкѫде може да влѣзе. И само той може да влѣзе въ Царството Божие. - Не може да влѣзе навсѣкѫде. Религиознитѣ бѣдни хора пъкъ мислятъ, че всѣки човѣкъ, който ходи опърпанъ, скѫсанъ, невчесанъ, е влѣзълъ въ Царството Божие. Когато нѣкои искатъ да иматъ влияние, тази идея трѣбва да я доразвиятъ. Подъ истинско богатство се разбира скромностьта на човѣка, но скромностьта не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Лошото е това, че ние не сме добре облечѣни. Лошото е, ако ти нѣмашъ характеръ, ако не си облѣченъ съ онази свѣтла дреха на добродетельта, на доброто, ако ти не си облѣченъ съ дрехата на любовьта, ако не си облѣченъ съ дрехата на мѫдростьта, на разбирането, на онова, разумното разбиране, ако погледътъ ти не е живъ, ако въ него нѣма разумность. Какво си се обезсърдчилъ? Казвашъ: „Свърши се.” Какво се е свършило? „Отсега нататъкъ отъ менъ човѣкъ нѣма да стане.” Та ти досега ако не си билъ човѣкъ, отсега нататъкъ ли ще бѫдешъ? Ако досега не си билъ свободенъ, та отсега нататъкъ ли ще станешъ свободенъ? Казвате: „Да се разбираме, да не споримъ.” Не е въпросъ въ споренето, не е въпросъ за вашето вѣрую. Моето почитание къмъ всѣко едно вѣрую! За менъ всѣко вѣрую е една дреха, която човѣкъ има на Земята; една дреха, колкото и да е проста, при дадени условия е хубава. Ние не трѣбва да мислимъ, че тя е единствената дреха и като нея нѣма друга. Трѣбва да знаемъ, че тази дреха е потрѣбна. Никога не се старайте хората да иматъ вашитѣ възгледи за живота, понеже е невъзможно. Хубавото въ свѣта е, че сте различни, имате и различни възгледи за живота. Нѣма друго сѫщество, което да има точно такива идеи като вашитѣ. Може да има едно сѫщество, то ще има само опакото на вашитѣ възгледи. Религиознитѣ хора искатъ всички хора да станатъ религиозни. Това е заблуждение. Ако всички хора сега станѣха религиозни, то е загубена работа. Другъ казва: всички трѣбва да станатъ материалисти. Материалисти да станатъ, и то не е право. Че тѣ и сега сѫ материалисти. Кой не е материалистъ? Единъ свещеникъ казваше: „Азъ не съмъ материалистъ.” Казвамъ: точно ти си материалистъ. Ти си облѣченъ цель въ материя, ядешъ и пиешъ и благославяшъ, и после казвашъ, че не си материалистъ. Всички хора сѫ материалисти, щомъ сѫ облечѣни въ материя. Подъ думата „духовни хора” да обясня какво разбирамъ. Материализмътъ, това е магнетизъмъ; идеализмътъ, това е електричество. Идеализмътъ значи силитѣ да действатъ по права линия, по кѫситѣ линии въ природата, а при материализма обратното. Има разлика между едно магнетично поле и едно електрическо поле. Има една тъмна зона, която е като граница на едното и другото братство. Защото онзи, който има туй магнетично поле, въ него има едно разстояние, една граница, около която той образува единъ водовъртежъ, който всичко привлича, всичкия магнетизъмъ въ пространството. Ученитѣ хора казватъ: това въртене спира магнетичнитѣ сили. Защото магнетизмътъ е, който твори, който създава. Тамъ дето астрономитѣ виждатъ, че пространството е празно, има голѣми долини - това сѫ полетата на електричеството, на онова електричество, което мислимъ, че е неразумно. Това сѫ разумни сили, които действатъ въ природата. Сега, не разбирайте това въ тѣсния смисълъ, че искамъ да ви подведа къмъ едно вѣрую, което не е истинно. Ако азъ искамъ да ви представя една истина, която не сѫществува въ свѣта, какво печеля отъ това? Да ви заблуждавамъ ли? Ако азъ ви представя една истина, която не сѫществува въ природата, вие губите. У насъ, у всинца ни има едно желание да разберемъ свѣта, природата такива, каквито сѫ. Трѣбва да правимъ корекции въ всичкитѣ си схващания, тъй както ученитѣ хора правятъ постоянно корекции. Туй има смисълъ. Приятно е, че правятъ всѣки день корекции въ своитѣ научни теории. Въ представите за създаването на свѣта всѣки день става едно разширение. Въ туй отношение ученитѣ хора не сѫ тѣсногръди. За религиознитѣ, хора има една опасность - да не възприематъ по-новитѣ открития. Не че искамъ да ги сѫдя, че не сѫ учени. Религиознитѣ хора живѣятъ въ полето на магнетизма. Тѣ искатъ да печелятъ, да иматъ бѫдеще. Ученитѣ пъкъ искатъ да привлѣкатъ свѣта да мисли. Религиознитѣ хора искатъ да привлѣкатъ свѣта чрезъ вѣрата. Но вѣрата само по себе си, ако е неразумна, то е суевѣрие. Тѣ поставятъ нѣщата въ себе си тъй, както не сѫществуватъ въ свѣта. Но нѣщата отвънъ - свѣтътъ, слънцето, въздухътъ, водата, свѣтлината - иматъ отношение къмъ човѣка. Защото, ако, ти не знаешъ да пиешъ вода, ако ти не знаешъ да дишашъ, ако ти не знаешъ да спишъ, ако ти не знаешъ какъ да ядешъ, ако не знаешъ какъ да се обличашъ, ако не знаешъ какъ да се радвашъ, какъ да мислишъ, въпреки вѣрата ти нещастията ще се случватъ. Ти не си вѣрващъ, а си суевѣренъ. Като погледна косата на единъ човѣкъ, зная вече ще успѣе ли този човѣкъ или не. Главата, устройството на мозъка е най-важно за успѣха, но сѫщо едни остри, твърди, разхвърляни коси говорятъ за цель хаосъ въ тази глава. Въ този смисълъ не само гладкостьта на косъма е важна, но и всички линии по лицето говорятъ ще успѣе ли човѣкъ въ живота си и или не. Нѣкои религиозни често казватъ за нѣкого: лицето му свети, сияе; отлично сияние се излѫчва отъ този човѣкъ. Свѣто сияйно лице. Азъ не бихъ желалъ да имамъ такова сияйно лице. Като умре човѣкъ, какво ще стане съ това сияйно лице? Или за нѣкой умрелъ казвате: умре човѣкътъ, цель сияе, какво свѣтло лице! Това показва, че този човѣкъ се е безпокоилъ много приживе и сега като е умрелъ, вижда истината; всичко е разбралъ, всичко му е станало ясно относно живота му тукъ на Земята - просвѣтва му. Казва: много голѣма грѣшка направихъ, много голѣми мѫчнотии минахъ, много се безпокоихъ за нищо, сега мога да мисля за нѣщата както сѫ. Сега се успокоява, гледа нагоре. Затова умрелитѣ хора не ги турятъ съ лицето надолу, а съ лицето нагоре. Прекръстосватъ рѫцетѣ ямъ и казватъ: „Нѣма да пипашъ нищо. Съ празни и примирени рѫце ще си заминешъ. Нѣма да пипашъ дето не трѣбва, ще пипашъ дето трѣбва.” Азъ изнасямъ една истина. Въ живота си ти съ своитѣ мисли ковешъ своята сѫдба. Единъ народъ самъ кове своята сѫдба. Едно общество само кове своята сѫдба. Единъ човѣкъ кове самъ своята сѫдба. Ти съ своето вѣрую ковешъ своята сѫдба, съ своята наука, съ своята поезия, съ своята философия - съ всичко ковешъ своята сѫдба. Затова трѣбва да бѫдешъ внимателенъ. Ти ковешъ сѫдбата си съ своя мирогледъ, съ търпението си, съ дѣлата си. Имай търпение да изслушвашъ другитѣ. Сега да ви приведа единъ примѣръ. Примѣритѣ изобщо не сѫ едно доказателство, тѣ сѫ само едно обяснение. Единъ примѣръ, една аналогия - това не е доказателство. Даже най-голѣмитѣ доказателства, които физицитѣ могатъ да ви дадатъ, и тѣ не сѫ доказателства. Ако единъ физикъ изучава теоретически полето, електрическитѣ свойства, напримѣръ, или сегашната теория за образуването на материята, той може да прави различие между единъ атомъ и единъ йонъ. Сегашнитѣ физици разграничаватъ сѫщо материалнитѣ частици на атома. Тѣ сѫ дошли до една електрическа единица, до единъ електрически пълнежъ, който е толкова малъкъ, че не може да се дѣли. За това има редъ доказателства. Като вземете за единица водорода, относителното тегло на кислорода е 8:1... За нѣкои отъ васъ това сѫ отвлѣчени работи, при това не могатъ да се свържатъ. Какво отношение иматъ кислородътъ и водородътъ спрямо васъ? Иматъ отношение, вие постоянно ги възприемате. Този водородъ и този кислородъ постоянно влизатъ въ дробоветѣ ви. Затова ви интересуватъ. Отъ вашето разбиране на кислорода и водорода зависи бѫдещото състояние на тѣлата ви. Отъ разбирането на водата, която възприемате, отъ нейнитѣ елементи зависи здравословното състояние на вашето тѣло. Отъ елементитѣ на храната, която възприемате, зависи здравословното състояние на вашия организъмъ. Много пѫти ученитѣ хора познаватъ единъ човѣкъ по носа му, по вѣждитѣ му, по височината на челото му, по ухото му, по дебелината на рѫцетѣ, по движението на пръститѣ, по линиитѣ на дланьта. Дали пръститѣ сѫ гладки или заострени, кѫси ли сѫ или дълги, всичко има извѣстно значение, ако човѣкъ разбира. После, рѫката ако е космата, говори за мѫжественость и грубость. Нѣкоя рѫка е женствена, кожата е гладка, мека, безъ косми, това значи, че преобладава едно меко, магнетично чувство. Космата рѫка показва енергия, мѫжественость, електричество. Космитѣ, това сѫ гори насадени, а голата рѫка, това сѫ полета съ жито. Казвате: косматъ е този човѣкъ. Ако всичко е покрито съ косми, тамъ е опасностьта. Животнитѣ сѫ покрити съ косми. А човѣкъ е влѣзълъ въ полето на магнетизма, въ полето на сърдцето. Всичкото преобразуване става, защото човѣкъ минава въ единъ по-висшъ свѣтъ, дето силитѣ действатъ по-разумно. Следователно, за въ бѫдеще тѣлото ви трѣбва да се измѣни. Ако не се измѣни, това, което сега учитѣ, е изгубена работа, безсмислено е. Главата ви трѣбва да се измѣни. Всичко, казва Писанието, ще се измѣни. И трѣбва да се измѣни. Въ туй седи прогресътъ. И въ живота си, именно, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да види въ своята мисъль, че вѫтрѣшно е станала промѣна въ него, но той трѣбва да види едно коренно измѣнение, материална промѣна и въ своето тѣло. Ако вашиятъ носъ е по-дълъгъ, отколкото трѣбва, вие не можете да бѫдете много наблюдателенъ. Ако носътъ ви е дълъгъ и тѣсенъ долу, дето сѫ крилата на дробоветѣ, тогава вие ще имате една канализация съ огромна енергия, но съ тѣсни трѫби. Тогава казвамъ, че вашата канализация може да се спука отъ напрежение. А когато носътъ е широкъ и кѫсъ, тогава трѫбите сѫ много широки и водата само се показва, тогава казваме, че тия трѫби ще мухлясатъ. Следователно дъното, широчината на носа трѣбва да съотвѣтства на дебелината. Въ природата има съотвѣтствие. Енергията минава презъ носа, но той е само едни външенъ обектъ. Тъй както единъ уредъ, напримѣръ барометъръ, показва промѣната на времето, едно особено състояние на атмосферата, така и носътъ е барометъръ, който показва вѫтрешното състояние на човѣка. Този барометъръ вие трѣбва да го проучите. Не трѣбва никога грубо да го хващате или да го теглите грубо. То не е хубаво. Пазѣте се отъ това. Ще пипнете леко, нѣжно носа си, ще кажете: ти трѣбва да мислишъ хубаво. Като направите погрѣшка, кажете: ти трѣбва да мислишъ малко. Седнали сте, но постоянно мърдате, кривите рѫцетѣ си, просто не знаете какъ да ги движите, кѫде да ги поставите. Сложите ли го отзадъ на кръста, работата е още по-забатачена. Ако сте студентъ и знаете, че професорътъ е страшенъ, обича да кѫса студентитѣ, вие помилвайте носа си и кажете: не бой се, ти ще издържишъ. Като пипнете носа си и професорътъ ще стане по-снизходителенъ. Но ако се уплашите отъ професора, ще събудите неговитѣ сили на подозрѣние, той ще ви погледне и ще каже: ти искашъ да минешъ евтино. Всѣки студентъ, както и всѣки човѣкъ, самъ си създава нещастията. Ние въ свѣта съ своитѣ неправилни мисли - майки и бащи - създаваме редъ поколѣния нещастни. Нѣкога нѣкой роди мисъльта, че трѣбва да воюва. Азъ не отричамъ воюването, войната; трѣбва човѣкъ да воюва, но правилна да воюва. Ако ти ще се биешъ и ще плащашъ контрибуции, не воювай. Ако ти воювашъ и повдигнешъ себе си, воювай тогава. Въ природата ние трѣбва да воюваме, но не трѣбва да убиваме, нищо повече! Воюване безъ убиване! Всичкото престѫпление не е въ воюването, но въ убиването. Нѣмаме право да рушимъ това, което не сме създали. Отъ създаването на свѣта досега народитѣ плащатъ данъкъ на убиването. Въ XIX вѣкъ китайцитѣ и руситѣ имаха единъ споръ. Рускиятъ императоръ заповѣдалъ да иде единъ генералъ и да наложи на китайцитѣ това, което той искалъ. Тогава китайскиятъ адмиралъ казва на руския генералъ: „Ти си уменъ човѣкъ, и азъ съмъ уменъ човѣкъ. Твоятъ царь и моятъ царь сѫ се скарали, сега ние да приемемъ да се убиваме, това не е умно. Ние ще направимъ една престрѣлка, ще стрѣляме, но нѣма да убиваме. Вие ще направите сѫщото. Тогава ще кажемъ: ние побѣдихме и вие побѣдихтѣ.” Ще кажете: това е по китайски. Ние считаме побѣда, когато унищожимъ неприятеля. Въ природата сѫществува единъ законъ: този, който убива, въ следващото прераждане ще бѫде убитъ: Унищожишъ ли, ще тѣ унищожатъ. Въ това отношение природата е безпощадна. Имаме примѣръ когато Давидъ следъ своята побѣда взе трона на израилѣвитѣ царе, искаше да създаде храмъ на Бога. Богъ му каза: „Нѣма да съградишъ храмъ, понеже много кръвь си пролѣлъ.” А Давидъ го наричатъ слънце на Бога. Богъ казва: „Твоитѣ рѫце сѫ оцапани съ кръвь, ти не можешъ да ми съградишъ храмъ, но синътъ ти, който е излѣзълъ отъ твоитѣ чресла, той ще ми съгради храмъ.” Цѣли поколѣния сѫ оцапани съ кръвь. Всичката сегашна култура трѣбва да си замине. Всички онѣзи хора, на които рѫцетѣ сѫ оцапани съ кръвь, не могатъ да бѫдатъ носители на бѫдещата култура, не могатъ да създадатъ туй великото здание на човѣшкия храмъ. Тѣ не могатъ да дадатъ подтикъ на човѣшкия умъ, не могатъ да дадатъ подтикъ на човѣшкото сърдце, не могатъ да дадатъ подтикъ на човѣшката душа. Трѣбва да се преродятъ изново, да се претопятъ. Нѣма да се изгубятъ. Тѣ даже ако бѣха умни, трѣбваше да повикатъ онѣзи, на които рѫцетѣ не сѫ оцапани съ кръвь и да кажатъ: елате вие, на които рѫцетѣ сѫ чисти! Понеже нашитѣ рѫце сѫ много оцапани съ кръвь, много съжаляваме, затова елате вие, на които рѫцетѣ сѫ чисти, замѣстете нашата култура и продължете нашата работа. Питамъ: днесь хората дошли ли сѫ до това съзнание? Днесь има борба между пролѣтарии и буржоа. И еднитѣ, и другитѣ сѫ избѣгали отъ рая; и еднитѣ, и другитѣ сѫ ни проповѣдвали нѣкакъвъ рай. И единиятъ, и другиятъ рай ще дойдатъ на власть. Раятъ на пролѣтариитѣ ще бѫде като този на буржоата. Хората сѫ се раздѣлили. Или азъ казвамъ: засега женитѣ сѫ пролѣтарии, а мѫжетѣ сѫ буржоа. За въ бѫдеще женитѣ ще бѫдатъ буржоа, а мѫжетѣ пролѣтарии. Това сѫ две партии - мѫже и жени. Хората въ свѣта се нагаждатъ - еднитѣ сѫ женска партия, а другитѣ мѫжка партия. Каквото и да изисквате, да мислите, каквито принципи има тази партия, такива ще има и другата. Азъ не сѫдя. Затова ви казахъ само онова разсѫждение, че каквито сѫ буржоата, такива сѫ и пролѣтариитѣ. Ако партията въ свѣта може да бѫде носитель на извѣстни идеи, които сѫ въ природата, добре дошла е. Ако една религия може да стане носитель на онова учение, което го има въ природата, на една наука, на единъ разумъ, какъвто и да е той, който ще носи добро, това е религия. Но ако една партия не може да носи тѣзи принципи; тя е осѫдена отъ природата, която е безпощадна. Ние не сѫдимъ партията, защото и да сѫдимъ, нѣмаме власть да проведемъ нашето становище въ действие. Защо ще сѫдя хората, ако не мога да ги изправя? Ще кажа на нѣкого: Ти си кривъ. Хубаво, щомъ е кривъ, кривъ е, но какъ ще го изправя? Природата си има начини за изправѣне. Въ природата смъртьта сѫществува като начинъ за изправѣне на човѣшкитѣ погрѣшки. Хората трѣбва да умратъ, за да изправятъ своитѣ погрѣшки. Отъ толкова хиляди години много малко хора има, които сѫ убѣдени, че не трѣбва да правятъ зло. Като го направятъ, тогава иде смъртьта като единъ фактъ, за да изправи злото въ свѣта. Статистиката показва, че повече лошитѣ хора умиратъ, отколкото добритѣ. И добритѣ хора умиратъ. Кога? Когато съгрѣшатъ. Всѣки единъ добъръ човѣкъ е умрелъ при направѣнето на една погрѣшка. Сега да ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ него се разказва за царството на Езеръ-Бутъ, който ималъ дъщеря Марима. Не сте били въ това Царство. Но приказката, както и да я преведете въ сегашния животъ, ще видите, че туй, което е станало тогава, става и сега. Ако не ставаше сега, нѣмаше да ви разказвамъ тази приказка, тя не би имала никакво отношение къмъ сегашния животъ. Ако свѣтлината на миналото нѣма отношение къмъ настоящето, тя не е потрѣбна. Но тази свѣтлина, която въ настоящия моментъ възприемаме, е всѫщностъ свѣтлина отъ миналото - 8 минути има откакто е излѣзла отъ Слънцето. Чудеса могатъ да станатъ за 8 минути. Нѣкой пѫть свѣтлината достига до насъ отъ нѣкоя далечна звѣздна система за 100 милиона години, нѣкой пѫть за 900 милиона години. Ти казвашъ: видѣхъ въ телескопа една мъглѣвина. Питамъ: тази свѣтлина е пристигнала сега въ телескопа, но преди 900 милиона години е излѣзла отъ тази мъглѣвина. А сега какво става тамъ? Има нѣщо, но не се знае. Казватъ за тебъ: той е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ - знае допреди 900 милиона години какво е станало на мъглѣвината. Или да ви преведа на вашъ езикъ: виждате едно детенце, което тежи 4 килограма. Следъ 20 години го намирате, но вече не е 4, а 75 килограма. Или казвашъ за нѣкого: едно време ти бѣше много добъръ. – Кога? Преди 20 години? Преди 20 години този човѣкъ е слѣзълъ отъ небето, неговиятъ духъ е слизалъ отъ небето. Защото и хората слизатъ отъ небето. Но когато единъ човѣкъ слиза, предъ него вървятъ слуги, коли, говеда и най-после ще дойде господарьтъ. Той иде отъ пространството, нѣма го още. Той се образува. Като дойде господарьтъ - духътъ, събужда се съзнанието на човѣка. Всички знаятъ, че той е господарь. Преди да е дошълъ, човѣкъ е можелъ всичко да направи. Та много отъ вашитѣ господари не сѫ дошли още. Има господари, които ще дойдатъ, когато човѣкъ е на 21 години, други ще дойдатъ, когато е на 84 години, други ще дойдатъ на 120 години. Това сѫ степени на съзнание. Следъ като дойде онзи господарь на 120 години, жительтъ му казва: „Много кѫсно е дошълъ господарьтъ. Едно време азъ бѣхъ много младъ, всичко можехъ да направя, но сега както виждашъ, краката не ми държатъ.” Господарьтъ го погледне, погледне и каже: „Трѣбва да тѣ взема съ себе си” – осиновява го. Вие казвате: еди-кой си старъ човѣкъ на 120 години умрелъ. – Като дошълъ господарьтъ на 120 години, взелъ го съ себе си. И всѣкога ние умираме, когато дойде този нашъ възлюбенъ, когото ще чакаме. Той като дойде, казва: хайде, тукъ нѣма условия. Следъ туй хората ще поплачатъ. Та нима онази мома, която излиза отъ бащиния си домъ, е умрела? Та нима онзи момъкъ, който е отишълъ да работи, е умрелъ? Та всички наши дѣди и прадѣди сѫ отишли на работа. Вие сте имъ турили кръстъ, поливате ги, ходите да се молите на тѣхъ. Моитѣ почитания къмъ вѣрата на хората. Азъ не смѣя понѣкога да си изкажа моето вѣрване за онзи свѣтъ. Питатъ ме нѣкой пѫть, има ли задгробенъ животъ. Казвамъ: има и нѣма задгробенъ животъ. – Ти не си опредѣленъ. – Азъ съмъ толкова опредѣленъ, колкото си и ти опредѣленъ. Отъ моето гледище, животъ следъ гроба нѣма. Отъ моето гледище гробъ нѣма. Тогава? – Споредъ менъ животътъ може да измѣни формата си въ друга. То е фикция, че човѣкъ може да умре, то е ограничение на съзнанието. Възможно е, тъй както единъ търговецъ може да фалира, да изгуби 100 милиона; тъй както единъ студентъ могатъ да го скѫсатъ; или както жената може да напусне мѫжа си. Туй е едно състояние. Умрелъ, тоесть скѫсали го. Умрелъ - изгубилъ имането си. Но никога човѣшката душа не може да напусне, да излѣзе извънъ рамкитѣ на природата. Нѣкой казва: на менъ ми дотегна, не искамъ вече да обичамъ. Ще обичашъ и оттатъкъ ще минешъ, насила ще обичашъ. Нѣкой казва: азъ нѣма да ямъ. – Ти се опитай най-първо може ли да не ядешъ. Колко дни ще се въздържашъ да не ядешъ? Ти се опитай, вижъ колко дни може да не ядешъ. Колкото дни може да не ядешъ, толкова дни може да се въздържашъ да не обичашъ. – Ама азъ не искамъ. – Опитай се! Криво разбиране имате за любовьта. Откажете се отъ частната собственость. Най-първо, когато се женитѣ, да знаете дали жена ви ви обича или не. Ако ви обича, нейната любовь не може да се измѣни. Ако се измѣни, не ви е обичала. Тъй щото предизвикайте нейната любовь. Не че тя не може да ви обича; ако тя не ви обича, вие не сте я обичали, нищо повече! Ако нѣкой не ви обича, и вие не го обичате. Сега ще ви приведа този примѣръ за Езеръ-Бутъ, неговата дъщеря Марима и онзи неинъ възлюбенъ Елонъ. Това е друга форма. Тя била знатна въ царството на баща си. Единъ день иде при нея едно бѣдно момиче. Тя си правѣла прическата и казала на прислугата: „Кажѣте на това момиче, че съмъ много заета съ своята прическа, другъ пѫть да дойде.” Когато излѣзло момичето, препъва се и пада, но тя продължила да си прави прическата. Иде нейниятъ възлюбенъ, качватъ се на два коня - тя на червенъ, той на бѣлъ - и тръгватъ по Ливийската пустиня да се разхождатъ. По едно време нейниятъ възлюбенъ пада отъ коня и свършва. Виква тя да плаче, казва: „О, слънце на живота ми, свѣтътъ вече почерня за менъ! Ти си единствената ми надежда. Ти като умрешъ, за менъ какво остава, освѣнъ и азъ да умра!” Разбирамъ колко време би траяла тази скръбь, но минава тогава оттамъ учительтъ на Елонъ (той билъ ученикъ на Ешуа-Бетунъ), който й казва: – Не плачи, той почива. Ще се събуди. – Но той се уби! – Не знаешъ ти отъ какво произтича твоето нещастие. Като си правѣше прическата, ти не услужи на онова младо момиче. Прическата ти е много хубава, но ти създаде едно нещастие на своя възлюбенъ. Той дойде при тебъ, но не дойде да ме попита. Той бѣше мой ученикъ. Но азъ искамъ да ви услужа, не съмъ противъ вашата любовь, азъ се радвамъ. Тогава той хваща младежа за ухото и му казва: – Слушай, когато се женишъ, трѣбва да питашъ своя учитель. Елонъ се събужда и става. Повежда ги и двамата и казва на Марима: – Ти, когато си правишъ прическата, първо услужи и после пакъ продължи съ нея. Казвамъ: нашитѣ нещастия ставатъ отъ нашитѣ прически. Богатиятъ си прави прическата и казва: „Сега нѣмамъ време”; бѣдниятъ си отива. Онзи, който проповѣдва нѣкоя истина, той не пита Господа какъ да проповѣдва, казва: „Азъ съмъ свободенъ човѣкъ.” Свободенъ е онзи, който говори истината. Ако тази истина, която ти говоришъ, произвежда пертурбации въ човѣшката душа, ако ти причинява страдание, това не е никаква истина. Онзи, който проповѣдва истината, Тя произвежда радость дълбоко въ душата му. Вие всички говорите истина, но истина е само онова, което носи безсмъртие, сила въ организма. Всичко въ свѣта се дължи на истината. Въ даденъ случай, когато вие искате да изкажете вашата любовь, спрете се, попитайте какъ да я изкажете. При кого? При болния, който е на умиране, който се моли. Изкажете своята любовь при бѣдния, който се молилъ, за да престанатъ страданията му. Подъ молитва азъ разбирамъ, когато дойдатъ най-дълбокитѣ страдания, отчаяния и си кажешъ: душа нѣма ли, която да разбира моитѣ страдания! Молитвата къмъ Бога - това е разговоръ. Богъ, който живѣе въ насъ, казва: „Иди да помогнешъ на онѣзи, страдащитѣ заради Менъ.” Ти казвашъ: „Господи, работа имамъ, не мога да си оставя работата.” Господъ пише въ книгата: „Ти ще паднешъ отъ коня.” Хубаво, азъ често казвамъ, че женитѣ сѫ, които създаватъ нещастие на мѫжетѣ. На всѣка жена, която пъшка и плаче, казвамъ: ще кажешъ: „Господи, на този мой мѫжъ дай му добъръ разумъ. Измѫчи ме.” И мѫжътъ като я гледа, казва: „Какво виждамъ въ твоитѣ очи?” Значи ще падне отъ коня. Той нѣма право да измѫчва тази Божествена дъщеря, жената, това последно творение на Бога. Тя е последна, която е създадена, оттамъ насетне нищо не е създадено. Оттамъ насетне хората правятъ само каши, това-онова. Ако ние не можемъ да разберемъ това последно творение, което е излѣзло отъ човѣка, то какви човѣци сме? Първото творение, това е човѣкътъ. Второто творение, това е жената. Ако жената не разбира първото творение на Бога и ако мѫжътъ не разбира второто творение на Бога, значи нищо не разбираме. Не е въпросъ да бѫдемъ господари, но да се създаде извѣстна връзка. Като види жената онзи мѫжъ, да каже: „Господъ създаде това творение.” Ако мѫжътъ вижда жената, последното творение, което Богъ е създалъ, да каже: „Това е любовьта въ свѣта, която трѣбва да се яви.” Защото жената е врата за любовьта. Ако ти не познавашъ жената - любовьта, за тебъ любовьта ще бѫде чужда презъ всичкитѣ вѣкове, нищо не е въ състояние да отвори вратата на любовьта. А това е смисълътъ на живота. Мѫжътъ е врата за Божествената мѫдрость; ако жената не познава мѫжа, свѣтлината нѣма да дойде до нея. Но ако мѫжътъ и жената, братътъ и сестрата, майката и бащата не се разбиратъ, никаква наука, никаква култура не може да се яви. Защото небеснитѣ тѣла иматъ едно съотвѣтствие на Земята. Има една наука, съ която нѣщата на Земята могатъ да се обяснятъ. Ние не искаме женитѣ да станатъ господари. Засега Природата иска да направи жената работница, да я извади, да я направи майка, а майката е врата за любовьта. Друга една фаза ще настане следъ майката: майката трѣбва да стане дѣвица. То е едно високо състояние - да е абсолютно свободна. Щомъ е майка, тя има свободни отношения къмъ сина и дъщерята. Щомъ е майка, тя има отношение къмъ всички умствено, духовно. Това е майката. Майката трѣбва да се освободи отъ всички тия връзки, да стане свободна, естествена. И които иматъ отношение, да сѫ доволни отъ нея. Ако майката следъ като стане майка нищо не е припечелила, де е майчинството? Ако любовьта не дойде въ свѣта, смъртьта ще царува на Земята. Сега, моралътъ какъвъ трѣбва да бѫде? Една княгиня подъ името Матилда, следъ като чела стихове отъ единъ поетъ, Уйлямъ, знаменитъ поетъ отъ XIX вѣкъ, толкова се влюбила въ него, че извадила единъ много скѫпоцѣненъ пръстенъ и му го дала. Следъ една година вижда, че пръстенътъ на рѫката му го нѣма. Попитала го кѫде е; отговорилъ, че го е оставилъ въ кѫщи, не искалъ да го носи. Тя настояла: „Кажи ми истината. – Ще ме извинишъ, но за да напечатамъ моето творение, заложихъ твоя пръстенъ.” Питамъ тогава: моралътъ кѫде е? Напечатването на неговитѣ стихове ли е по-горе отъ даването на пръстена? Това да излѣзатъ стиховетѣ ли е по-горе, или любовьта на княгинята? Тя нищо не му казала, отива при бижутера, дава му паритѣ и си взема пръстена назадъ. Питамъ: ако имате една дарба, която Богъ ви е далъ като единъ пръстенъ, и вие го заложите, за да напечатате вашитѣ стихове на Земята, прави ли сте? Че какъвъ е сегашниятъ моралъ въ свѣта? Този моралъ трѣбва да бѫде еднакъвъ за всички, като започнемъ отъ най-високото мѣсто, отъ царя, до последния, който живѣе въ колиба. Този моралъ трѣбва да бѫде еднакъвъ къмъ всичкитѣ. Това наричамъ будность на душата. Като срѣщна единъ царь и единъ човѣкъ отъ колиба, въ духовно отношение трѣбва да ги поставя като че сѫ братя, излѣзли отъ сѫщото мѣсто. Ако вземете една вода, която е минала хиляди километри и се е окаляла, и водата, която сега изтича отъ извора, каква е разликата между едната и другата? Почти никаква разлика нѣма. Разликата е, че онази, която е текла, има малко каль, но тази каль, влѣзла въ водата, тя не може да се разложи, тази вода като мине презъ нѣкои пластове, ще се очисти. Следователно онзи, който стои на положението на своята висота и мисли, че е свѣтъ и чистъ, азъ се радвамъ, той сега е излѣзълъ отъ извора; а онзи, който се е огрѣшилъ, е миналъ презъ всичкитѣ несгоди на чернозема и се е окалялъ; защо да му приписваме извѣстно престѫпление и да казваме: голѣмъ грѣшникъ е той. Външно е грѣшенъ. Въ туй отношение въ нашия организъмъ има престѫпление. Нѣкой казва: да не нося престѫпление? Разправяше ми една жена веднъжъ: „Не зная какъ ще ми обясните това, но непрекѫснато живѣя подъ страхъ и едни други още по-лоши състояния. Напримѣръ, нѣкой пѫть съмъ наготвила много хубаво ядене, а като дойде мѫжътъ ми, имамъ желание да вдигна нѣкой предметъ и да го ударя. Чудя се отде ми идва тази мисъль. Азъ нѣмахъ това желание у себе си, чудя се отде дойде! Азъ съмъ нѣжна, деликатна жена, пъкъ искамъ да го блъсна въ главата. Нормална съмъ, а защо искамъ това? Ако го бутна съ гърнето, ще му пукна главата.” Казвамъ: атавизъмъ е това. Ние имаме да даваме по нѣкой пѫть нѣкому нѣщо, останало отъ миналъ животъ. Ти искашъ нѣкому да дадешъ да се разбере и казвашъ: азъ ще му дамъ да се разбере, азъ ще го нарѣжа хубаво. Но като го нарѣжешъ какво ще спечелишъ, или какво ще направишъ? Нищо нѣма да направишъ. Или казвашъ: ще го поокастря. – Чудна е тази философия. Азъ съмъ противъ рѣзането на дърветата и противъ, кастренето. Не се разрѣшаватъ въпроситѣ нито по единия начинъ, нито по другия. Та състоянията, които тѣ нападатъ, сѫ остатъкъ отъ миналото. Онова, истинското разбиране на живота кѫде е? Сѫществува една философия вѫтрѣ въ самитѣ насъ. Очистете се най-първо отъ всички посторонни влияния на редъ поколѣния въ васъ и елате до онзи свѣтъ, въ който нѣма престѫпления. Трѣбва да знаете, че има единъ нормаленъ свѣтъ, дето никакви престѫпления нѣма. Казвамъ ви една истина. Азъ го зная и говоря за него, дето идеитѣ не се мѣнятъ. Тамъ хората сѫ толкова чувствителни, благородни, че като влѣзете между тѣхъ, бѣдни не можете да бѫдете, зло не можете да направите. Тѣзи хора сѫ предвидливи толкова, че вие никога скѫсана дреха не може да носите, скѫсано палто не може да носите, скѫсана шапка не може да носите. Всички сѫ толкова хубави, че никога нѣма да пожелаете да ги напуснете. Ако ви дойде мисъль за нѣщо, стига само да го пожелаете, ще го намѣрите въ стаята си. Книга ли е за четене, нѣкой инструментъ ли - каквото ви е нужно, ще го намѣрите въ стаята си. Има случаи, когато вие се молите дълго време, съ години за нѣщо и то пакъ не идва. Защо? Защото хората сѫ, които спиратъ Божието благословение. Азъ считамъ за заблуждение онова, което носи нещастие въ свѣта. Онова считамъ за нещастие, което носи заблуждение въ свѣта, което носи смърть въ свѣта; онова, което носи развратъ, онова, което носи лъжата - това е заблуждение. А онова, което носи въздигането на хората кое е? Ние ще имаме една религия не тъй както сега я разбиратъ. Ние ще имаме единъ Господъ, който да взима участие въ нашия животъ, да се интересува отъ насъ. Ние искаме да имаме единъ Господъ, отъ когото и ние да се интересуваме, да нѣма никаква разлика между Бога и насъ, тъй както е отношението между бащата и сина, тъй както е отношението на ученика къмъ учителя, тъй както е отношението на майката къмъ дъщерята. Не бихъ искалъ да се противопоставямъ на една идея. На насъ не ни трѣбватъ старитѣ богове, които досега ни учеха да се биемъ и ни направиха нещастни. Не ни трѣбватъ тѣзи идеи, които ни караха да се не разбираме. Ние искаме онѣзи идеи, които служатъ като съюзъ да свържатъ хубавото, благородното у насъ съ Бога. Тѣзи идеи ни трѣбватъ. Писанието ни казва: „Предъ всичкия народъ”. Ако у тебъ самия не може да живѣе всичкиятъ народъ, ако ти не можешъ да живѣешъ въ всичкия народъ, ти не си го разбралъ. Ти тъй чувствашъ нѣщата, но всичкия народъ въ себе си, при сърдцето си да го имашъ. Не само своя си народъ - законътъ е единъ и сѫщъ. Единъ народъ има въ свѣта, то е цѣлото човѣчество. Това е народътъ. Българскиятъ народъ е удъ на цѣлото човѣчество, френскиятъ народъ е удъ на цѣлото човѣчество. Всички народи сѫ удове на цѣлото човѣчество, което говори единъ езикъ, а различнитѣ езици сѫ само наречия. На френски е „жарденъ”, на български „градина” - думата е една и сѫща. Тази дума е славѣнска. Французитѣ нѣматъ глаголъ, англичанитѣ нѣматъ глаголъ, тѣ сѫ взели тази дума отъ насъ и я считатъ за своя. Вземете думата „млѣко”. Англичанитѣ казватъ „милкъ”, българинътъ казва „млѣко”. Англичанинътъ казва „винъ”, българинътъ „вино”. На български е „вълкъ", англичанинътъ казва „улкъ” - тѣ иматъ сѫщия произходъ. Ако съпоставите съвременнитѣ езици ще видите, че тѣ иматъ единъ произходъ. Колкото произходътъ е по-близъкъ, толкова различието е по-малко. Ако иматъ нѣкои разлики, тѣ сѫ специфични нѣща. При раздѣлянето на народитѣ всѣки единъ народъ е образувалъ специфични черти въ свѣта. Той си има своя специфична работа. Всѣки единъ човѣкъ и той е специфиченъ. Цѣлото човѣчество следъ като завърши еволюцията си, всичкитѣ народи ще се обединятъ въ единъ народъ, тъй както една ябълка е расла 20 години и оставя единъ плодъ, и този плодъ може да се събере въ една сѣмка. То е бѫдещата култура на Земята. Следъ хиляди години ще се образува единъ човѣкъ, една цель, всички хора ще станатъ толкова разумни, че ще бѫдатъ въ мисъль и чувство като че ли единъ човѣкъ мисли, не въ еднообразие, но въ разнообразие. Следователно ние ще се приготвимъ за онзи редъ и порядъкъ. Този день ще дойде, той нѣма да бѫде далечъ. Даже въ този вѣкъ хората ще бѫдатъ свидетели на едно начало на този порядъкъ. Нѣкои ще доживѣятъ да видятъ това. Нѣма да минатъ 53 години, 62 години, 75 години и тѣзи, което ще доживѣятъ дотогава, ще бѫдатъ свидетели на единъ великъ превратъ, който ще стане въ свѣта. Цѣль единъ превратъ ще стане въ съзнанието, въ разбирането на хората, въ разбирането на женитѣ, въ разбирането на мѫжетѣ. Нѣкои отъ васъ може да доживѣятъ дотогава. Които сѫ на 5 ÷ 6 години, на 10 години сега, ще видятъ много чудеса. Нѣкои отъ васъ ще заминатъ за другия свѣтъ на екскурзия, после пакъ ще се върнатъ. Защото азъ виждамъ, отъ невидимия свѣтъ не сѫ много прави. Нѣкои отъ вашитѣ бащи сѫ се затѫжили, викатъ ви да се върнете. Вие казвате: страшна работа! Не е страшна, а много приятна. Пѫтни разноски ще има. А нѣкой може и като свети Илия съ огнена колесница да го взематъ. Въ Писанието се казва: „Ще си почина отъ всички тѣзи терзания”. Та казвамъ: въ живота има добра страна. Човѣкъ трѣбва да вникне въ възможноститѣ, които се криятъ въ него. Най-първо той трѣбва да разбере себе си. Разбирането на себе си не е разбирането на своя личенъ животъ. Личностьта, това е едно положение, което човѣкъ има на Земята. То е чисто материално. Като живѣешъ като личность, ти разбирашъ само материалния животъ. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземемъ индивидуалния животъ на човѣка. То е духовенъ животъ, но отвънъ го нѣма. Единъ човѣкъ на великото съзнание нѣма да бѫде като сегашния, той ще бѫде безсмъртенъ, той ще бѫде майсторъ на своята сѫдба. Той ще се явява когато иска, ще взима тѣло каквото иска, и младъ ще става, и старъ ще става, и ученъ ще става, и простъ ще става, и владика ще става, и попъ ще става, и царь, и просякъ ще става, всички положения ще взима - свободенъ ще бѫде. Пари ще има колкото иска. Когато му е мѫчно, че иска да стане бѣденъ, бѣденъ ще стане. За него сиромашията и богатството ще бѫдатъ като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човѣкъ ще ви срѣща нѣкой пѫть, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закѫсалъ.” Той ще каже: „Много ми е приятно, азъ сѫдранитѣ гащи ги вземамъ повече за въздуха, по-хубаво провѣтрение има. – Дрехата ти е скѫсана. – Никой не може да я открадне. Една сѫдрана дреха никой апашъ нѣма да я вземе.” Апашътъ казва: „Горе рѫцетѣ! Съблѣчи дрехата!” Бѣдниятъ съблича дрехата си и казва: „Тя има повече Отъ 50 дупки, – А, тъй ли? Облѣчи си я!” И той облича дрехата. Съблича палтото, но и то има 50 дупки, и то не струва. Този човѣкъ съ скѫсаната дреха никого не съблазнява. На единъ адептъ единъ апашъ му казва: „Горе рѫцетѣ!” Той отговаря: „Долу рѫцетѣ!” Като се Приближилъ, пита: „Колко ти трѣбватъ?” - „Хиляда лева.” - Изважда адептътъ две банкноти по 1000 лева и му дава. „Много ти благодаря. Свърши се безъ да ми кажешъ „горе рѫцетѣ”. У насъ трѣбва да има човѣщина, разбиране на човѣшкото. Сега ние не разбираме човѣка. Казваме за нѣкого: „Той е крадецъ, разбойникъ, убиецъ, той е лошъ човѣкъ.” – Отношение нѣмаме. Нѣмамъ нищо противъ това, но това не е новата култура, въ която влагаме нови разбирания. Трѣбва да станемъ едно съ тѣхъ, да станемъ силни, не както сега да умираме. Да бѫдемъ умни, силни и добри; и после, трѣбва да бѫдемъ пълни съ любовь. Като тѣ срѣщне нѣкой, и у него, и у тебъ да има туй доволство, че сте се видѣли. Казвамъ: този пръстенъ на княгиня Матилда, този умъ, който ви е даденъ, подъ наемъ не го давайте. Вашето сърдце, което Богъ ви е далъ, не го залагайте. Вашата душа не я продавайте никѫде. Това трѣбва да се проповѣдва на хората. Тогава ще имаме една красива наука. Ако съвременната наука върви подъ свѣтлината на това разбиране, ще бѫде добре. Гледамъ, сегашнитѣ учени хора сѫ дошли въ областьта на онази старовременна магия. Чудесии има много въ съвременнитѣ модерни открития. Нови формули, нови открития, сѫществени нѣща вече сѫ предметъ на изучаване. Учени има между всички народи. Гениални умове съ формули доказватъ редъ психологически и мѣтафизически въпроси. Често се говори за полета на електричеството и магнетизма, за тѣзи тъмни зони изъ вселената, за образуването на тѣзи най-мънички единици, навлѣзло се е въ една область, дето, ако хората знаятъ какъ, може да бѫдатъ безсмъртни. Ти всѣкога можешъ да умрешъ ако скѫсашъ тока на електричеството, който е връзката на сърдцето ти съ козмическото сърдце. Сърдцето се движи съ електрическото и магнетичното влияние, което иде отъ пространството, то моделира; течението на електричеството кара сърдцето да се свива. Индуситѣ другояче наричатъ животворното електричество. Тия влияния чрезъ сърдцето и кръвьта се разнасятъ по цѣлото тѣло. Единъ день ти можешъ да сгѫстишъ туй течение. Тогава става скѫсване на сърдечнитѣ нишки съ нишкитѣ на мозъчната система и казватъ: парализира се сърдцето и токътъ се парализира. Ти ще бѫдешъ внимателенъ да не прекѫсвашъ онова независимо течение, което иде отъ Бога. Да не казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ. Ти можешъ да живѣешъ 100, 500, 999 години ако не прекѫсвашъ туй течение, а може и въ петь години да умрешъ, ако го прекѫсвашъ. Азъ съмъ билъ често при хора, които сѫ умирали, разбирате ли, правилъ съмъ опити; нѣма да ви кажа сполучилъ ли съмъ или не съмъ, но правилъ съмъ много наблюдения, турялъ съмъ рѫката си на сърдцето и съмъ виждалъ пулсътъ какъ замира. Усѣщамъ какъ иде единъ моментъ, когато може да стане прекѫсване. Само като пошепна думи на ухото на умиращия, азъ забелязвамъ - пулсътъ се усилва, той си разтърси главата и оживѣе човѣкътъ. Сега не е въпросътъ да ви разправямъ тѣзи нѣща, но наблюдения съмъ правилъ. Това е единъ законъ не механически. Една дума може само да му кажешъ на ухото на единъ човѣкъ, на дѣсното ухо, и да го въздигнешъ; може да пошепнешъ на лѣвото ухо едно дума и да го уморишъ, но ако знаешъ какъ да кажешъ думата. „Онѣзи, които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ”, казва Христосъ. Това не сѫ празни думи. Сега когато слушате нѣкого, казвате: то е празна работа. Или казвате: азъ мога да убия. Казвамъ: това изкуство сте научили, но изкуството да съживявате не сте научили. Колко отъ васъ сѫ майстори да съживяватъ? Азъ имамъ единъ кобуръ, като го тегля, той оживѣва. Минава единъ човѣкъ, тегля му единъ-два куршума и той умира. Тегля му други два куршума и той стане на крака. Единъ мой познатъ ми разправяше единъ случай. Трима отиватъ въ Пловдивъ при една сестра. Тя ги черпи по модерному съ сладко отъ череши. Единиятъ взима сладкото, другиятъ го засмива и сладкото спира въ дихателното гърло. Тази сестра била срѫчна, отваря устата му, бръква съ пръстъ, изважда сладкото. Тя му е теглила единъ кобуръ. Ти вземашъ и туряшъ сладкото, което може да тѣ умори, пъкъ азъ зная да го извадя навънъ. Следъ като ти извадятъ сладкото, може да се смѣешъ, колкото искашъ. Да остане у васъ идеята: нека онзи, великиятъ Божий народъ да живѣе въ насъ. Нека всички ние да живѣемъ въ този великъ народъ и всички да бѫдемъ носители на онова възвишеното, Божественото. Да бѫдете всички радостни и вѣсели, какъвто е днешниятъ день. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ” „Отче нашъ” 11. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 13 декември 1931 г., София, Изгрѣвъ.
  19. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание За кого ме мислите „Отче нашъ” „Ще се развеселя” Ще прочета последната глава отъ Пророкъ Данаила. Тя се отнася до всички ония, които преди хиляди вѣкове, презъ хилядитѣ години, сѫ се подвизавали. Тя ще бѫде разбрана само отъ онѣзи, които иматъ тази опитность. (12 гл. отъ началото до 8 ст.) Майкитѣ правятъ най-хубавитѣ баници, когато всички дeца спятъ. Защото ако не спятъ, ще имъ пречатъ. (Учительтъ прочетѣ докрай главата.) „Въ начало бѣ Словото”. Преди да ви дамъ стиха, ще ви дамъ едно малко опредѣление. Кое е най-великото въ свѣта, което интересува и ползува хората? Великото, това Цѣлото, това е Смисълътъ. Цѣло въ живота може да бѫде само това, което не се постига. Смисълъ въ живота може да бѫде само това, което не може да се обяснява. Щомъ нѣщо се обяснява, то нѣма смисълъ. Смисълътъ не може да се опредѣля, всѣко опредѣление е затворъ. Сега, азъ не искамъ вие да се съгласите съ менъ, защото нѣма какво да се съгласявате - ние говоримъ за нѣща, които трѣбва да бѫдатъ, които сѫ. Не на менъ да е приятно само, а и на васъ. Безразлично е дали на менъ това е неприятно, а на васъ приятно. Щомъ си боленъ, извѣстни положения сѫ неприятни, щомъ си здравъ, извѣстни положения сѫ приятни. Болнитѣ хора всѣкога иматъ обичь къмъ здравитѣ, които могатъ да имъ дадатъ нѣщо, държатъ се за тѣхъ съ две рѫце. А здравитѣ всѣкога обичатъ нѣкой да работи за тѣхъ. Здравиятъ човѣкъ никога не обича да има нѣкой мѫрзеливъ около него. Какво разбирате подъ думата „мѫрзеливъ”? Турцитѣ казватъ „хайлазъ”. Човѣкъ, за да бѫде мѫрзеливъ, значи е миналъ презъ нѣкакво посвѣщение, а може и да е билъ отъ последната степень на аристокрацията. Само той може да бѫде „хайлазъ”, лѣнивецъ. Ще ви приведа единъ турски анекдотъ. Явилъ се при султана единъ бѣднякъ и му казва: – Отъ много ядене осиромашахъ, султанъ ефенди, отъ изучаване на живота осиромашахъ. Султанътъ рѣшилъ да изпита този човѣкъ, колко е разбралъ отъ живота и му задалъ следния въпросъ: – Я ми кажи, на кокошката кое е най-сладкото? – Трътката. – Браво! – казалъ султанътъ и наредилъ да му дадатъ 250 лири за умния отговоръ. Взелъ си човѣкътъ паритѣ, после разправялъ какъ само за казването на думата „трътка”, че тя е най-сладката часть отъ кокошката, получилъ 250 лири. Чулъ това и другъ единъ бѣднякъ и рѣшилъ и той да си опита кѫсмѣта. И той отива при султана и се оплаква: – Азъ, султанъ ефенди, обѣдняхъ само отъ ядене и пиене. Султанътъ попиталъ: – Кажи ми, на вола кое е най-сладкото? – Задницата. – Ударете му 25 тояги! – наредилъ султанътъ. Понѣкога и ние разбираме живота по два начина, като турскитѣ хайлази. Сега ще ме извините за това, което казахъ, то не се отнася до васъ. Азъ говоря за живота въ неговитѣ проявления, за ролитѣ, които играемъ. Ние можемъ да играемъ една или друга роля, но човѣкъ, които иска да разбира истината, той не трѣбва да смѣсва ролитѣ. Може да играешъ ролята на единъ сиромахъ - трѣбва да знаешъ, че лошото не е въ сиромашията, но въ неразбирането на сиромашията. Може да си богатъ - не е лошото въ богатството, но лошото е, ако туй богатство го употрѣбишъ само за своя полза. Ако отъ сиромашията само се оплаквашъ, това е едно неприятно положение. Да се оплаквашъ, че не си ялъ, че си голъ, босъ, това не е добро. А богатиятъ може само да се хвали колко кѫщи има, колко слуги има, колко ката дрехи има. Да се оплаквашъ не е лошо, и да се хвалишъ не е лошо, но по нѣкой пѫть дотѣга на хората и едното, и другото. Хубаво, какъвъ е смисълътъ на сиромашията? Сиромашията - това е ясно небе. За да можешъ да наблюдавашъ небето, трѣбва да бѫдешъ астрономъ. Като нѣма съ какво да се занимавашъ на Земята, ще гледашъ звѣздитѣ, астрономъ ще станешъ. Най-виднитѣ астрономи сѫ най-голѣмитѣ бѣдняци. И мисля, че наистина единъ отъ най-виднитѣ астрономи е билъ най-голѣмиятъ бѣднякъ. Ще го потърсите въ справочницитѣ, ще го намѣрите. Богатитѣ хора сѫ онѣзи, които обзавеждатъ. Само богатитѣ хора могатъ да устройватъ хубави кѫщи, хубави здания, училища, църкви, да помагатъ на хората да се учатъ. Всичкиятъ редъ и порядъкъ на Земята се дължи на богатитѣ хора. Туй, което сѫществува, е все за богатитѣ хора, нищо нѣма за сиромаситѣ. За сиромаситѣ има само астрономия. Сега, дали вие ще се съгласите съ всичко това, е безразлично. Може да бѫдете на едното или на другото становище. Разбира се, сиромашията, когато ни се налага, тогава не е добре дошла. И богатството, и то нѣкой пѫть не е добре дошло. Защото при извѣстенъ редъ на нѣщата е добре да бѫдешъ богатъ, но при другъ редъ на нѣщата е добре да бѫдешъ сиромахъ. Сега нѣма да се впущамъ въ обяснения; може да ви приведа примѣри отъ обществения животъ; може да дамъ окраска на нѣкаква политическа тенденция, а въ политиката има нѣщо специфично и тамъ човѣкъ не може да намѣри истината. Но ще ви дамъ сега само този примѣръ. Ако вие се окажете въ единъ параходъ, който потъва, какво бихте предпочели: да имате 40 ÷ 50 кг. злато на гърба или нищо да нѣмате? Въ такъвъ моментъ трѣбва да бѫдете сиромаси, не само да си хвърлите дрехитѣ, но и да знаете да плувате. То е „астрономия”. Ако знаете да плувате, спасени сте. Когато параходътъ излѣзе на брѣга, тогава може и 50 кг. въ раницата да носите. Ще бѫдете свободни, ще има съ какво да разполагате. Това е значението на обстановката. Сега нѣкой препорѫчва сиромашията - да, при извѣстни условия. Сиромашия - когато се давите, богатство - когато излѣзете на сушата, за да работите. Всѣки човѣкъ, който отива да работи, трѣбва да бѫде богатъ. Но ще кажете: „Християнитѣ проповѣдватъ сиромашия.” Какво по-голѣмо богатство отъ човѣшкия умъ? Какво по-голѣмо богатство отъ човѣшкото сърдце? Какво по-голѣмо богатство отъ човѣшката душа? Какво по-голѣмо богатство отъ човѣшкия духъ? Казва нѣкой: „Азъ съмъ сиромахъ”. Лъжа е това! Даже най-ниско стоящиятъ човѣкъ, ако го сравните съ кое да е млѣкопитаещо, колкото и да е интелигентно, разликата е такава голѣма, че всичкитѣ гении и поети на млѣкопитаещитѣ да се събератъ, не може да се сравняватъ съ човѣшко дете. Нѣматъ тѣзи възможности. Та всички вие си имате лични възгледи за живота... Христосъ пита своитѣ ученици: „Вие за кого ме мислите, че съмъ?” Т. е. Той запитва ученицитѣ си: „Мислите ли, че азъ съмъ единъ сиромахъ човѣкъ? Мислите ли, че азъ съмъ единъ богатъ човѣкъ? Сега вие ще си отговорите какъвъ съмъ всѫщностъ, богатъ или сиромахъ.” Той скрива една мисъль, като всѫщностъ иска да каже на своитѣ ученици: „Азъ съмъ и дветѣ. Сиромахъ съмъ тогава, когато трѣбва. Богатъ съмъ тогава, когато трѣбва. Туй е философията на живота”. Тази е мисъльта, която е скрита вѫтрѣ въ думитѣ му. Днесь искамъ да изнеса нѣщо много хубаво. Защото, ако е да ви разправямъ за старитѣ работи, вие ги знаете по-добре отъ менъ. Да ви разправямъ за хигиена, вие я знаете по-добре отъ менъ. Да ви разправямъ за баници какъ се точатъ, вие знаете по-добре отъ менъ. Да ви разправямъ какъ се шиятъ дрехи по парижката мода, и това знаете по-добре отъ менъ. Ако ви приказвамъ за обуща, сѫщо: нѣкои отъ васъ много добре знаятъ да шиятъ обуща. Ако ви говоря за пѣене, нѣкои по-добре го знаете, свирите и пѣете. Но въ човѣка, въ човѣшкия духъ, има единъ стремежъ да върши нѣщо ново. То е стремежъ и на малкитѣ деца, и на старитѣ хора. И когато човѣкъ почне да повтаря старитѣ работи, той вече не е интересенъ. Въ Природата нѣма никакво повторение! Когато ти се струва, че тя го направи, ти непремѣнно трѣбва да имашъ единъ бележникъ да си запишешъ. И да ти каже нѣщо повторно, тя нѣма да го каже съ сѫщитѣ думи. Природата никога не поставя въ живота два пѫти едни и сѫщи условия. Тя никога не повтаря! Онѣзи, които мислятъ, че има повторение, тѣ не разбиратъ нейнитѣ пѫтища. Затова Богъ казва: „Моитѣ пѫтища не приличатъ на вашитѣ”. Т. е. „Колкото отстои небето отъ земята, толкова далече сѫ моитѣ пѫтища отъ вашитѣ, моето разбиране отъ вашето разбиране.” За да разбере една велика истина, човѣкъ трѣбва да разбира какво всѫщностъ е той. Две нѣща има въ свѣта, които не сѫ разбрани: най-малкото и най-голѣмото. Ти не можешъ да си представишъ въ своя умъ кое е най-голѣмото въ свѣта и кое е най-малкото, ако говоримъ за тѣхъ конкретно. Ти никога не можешъ да си представишъ най-голѣмата единица. Можешъ да кажешъ, че най-голѣмата единица - това е Богъ, но това е едно понятие. Ти конкретно не можешъ да си представишъ какъ между тия два полюса, между най-великото и най-малкото, сѣдятъ редъ други единици наредени. Въ този редъ на нѣщата има една граница, додето достигатъ относителнитѣ числа. Тази висша математика въ древностьта сѫ я изучавали. Има математика на рационалнитѣ числа, чрезъ която всѣкога може да се опредѣли какъвъ ще бѫде животътъ на човѣка. После, има една математика на ирационалнитѣ числа, въ която се намѣсватъ редъ причини и явления отъ другъ единъ, по-висшъ свѣтъ. Има една причина вънъ отъ васъ. Тогава ти донѣкѫде може да знаешъ, ти си скроилъ добре, но работата се измѣня. Ето единъ примѣръ. Единъ американски проповѣдникъ излиза да проповѣдва. Нагласилъ си беседата хубаво, но ето предъ него седи една госпожа съ черни очила: щомъ я погледне, проповѣдьта му изчезва, тя като го погледне, проповѣдьта изчезва. Седи той и мисли, свива се, мисли си: ами сега, какво да кажа? Той мисли да каже, че е малко неразположенъ духомъ и не може да проповѣдва днесь. Тъкмо въ този моментъ вратата се отваря и влиза единъ човѣкъ, поглежда го весело въ очитѣ и веднага неговото съзнание се възстановява, беседата продължава... Та казвамъ: нѣкои отъ васъ ги сполетяватъ нѣкои нещастия, изгубватѣ беседата си - нѣкоя съ черни очила ви е погледнала. Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е изгубилъ нѣкой добъръ случай въ живота си? Колко пѫти разправяте: „Азъ това щѣхъ да стана”, но изгубвате условията. Другъ казва: „Азъ това и това постигнахъ.” - Донесълъ е нѣщо онзи, който е влѣзълъ въ тебъ. Туй да не бѫде упрекъ за жени съ черни очила. Чернитѣ очила - това е злото въ свѣта, което лишава човѣка отъ неговата разумность. Тази жена съ чернитѣ очила е злото. Тя е дошла да слуша какво ще кажешъ. Днесь ти си дошълъ да реформирашъ свѣта. Като си я видѣлъ, помислилъ си да слѣзешъ отъ амвона, но влиза онзи на свѣтлината и казва: „Ти ще говоришъ, каквото азъ ти кажа”. - Той носи проповѣдьта. Проповѣдникътъ, следъ като свършилъ беседата, отива, хваща го за рѫката и казва: „Много ти благодаря, ти днесь проповѣдва, иначе трѣбваше да слѣза отъ амвона”. Този день той е проповѣдвалъ най-хубавата беседа. Туй наричатъ хората вдъхновение. Нѣкой писатель пише, но като дойде онази съ чернитѣ очила, всичко се заличава - седи той, обезсърдчава се. За примѣръ, дойде нѣкога едно мѫчно състояние у васъ. Мѫчното настроение въ свѣта произтича отъ факта, че ние имаме предвзети възгледи за себе си. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме нависоко, неуязвими. Нѣкой пѫть като се увѣримъ, че не е така, си казваме: „Нищо нѣма да стане отъ менъ”. Така не трѣбва да се мисли. Нито си толкова силенъ, както мислишъ, нито си толкова слабъ, както предполагашъ. Нито си толкова високо, нито си толкова ниско. За да работи човѣкъ въ умствения свѣтъ, да разсѫждава, трѣбва да не се упреква. Какво, че си падналъ отъ горе? Въ този случай трѣбва да имашъ смѣлость. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ отъ американския животъ. Американцитѣ нѣкой пѫть правятъ такива работи, лудории, които водятъ до умопобъркване. Единъ американецъ, който за пръвъ пѫть минавалъ Ниагарския водопадъ, турилъ едно голѣмо вѫже отъ единия брѣгъ до другия. Далъ голѣмо обявление, че ще мине по вѫжето надъ водопада. Събрали се хиляди хора. Качва се той съ една върлина и минава по вѫжето отъ единия до другия край. Връща се, минава втори пѫть безъ върлина отъ единия до другия край. Не се задоволява съ това. Третия пѫть взима едного на гърба си и го носи по вѫжето. Питамъ: кой отъ двамата е по-смѣлъ - онзи, който е на гърба, или онзи, който го носи? Вие ще кажете: „Това е лудория.” Не, не, това е смѣлость, това е героизъмъ, това е присѫствие на духа. Много християни не могатъ да направятъ този опитъ. То не е за упрекъ. Много пѫти ние въ живота нѣмаме смѣлостьта на този човѣкъ. На него Природата иска да каже: „Ти си въ състояние да извършишъ чудеса.” Въ единъ вѣстникъ се дава малко съобщение, за единъ изпълнитель виртуозъ, шестгодишно дете което не знае нотитѣ, но свири отлично. На състоялия се концѣртъ произвело чудо. Всички най-видни музиканти сѫ били тамъ и казватъ: „Чудо!” Ученитѣ хора ще обяснятъ това чудо чрезъ закона на наследственостьта. Това е единъ начинъ на обяснение. Много начини могатъ да се дадатъ. Чудото е тамъ, че ако едно шестгодишно дете може да свири, защо единъ възрастенъ човѣкъ да не свири? Чудото е, че старитѣ хора, които мислятъ, че сѫ много умни, като дойдатъ до едно чудо, казватъ: „Туй чудо не е за насъ.” А ето че слабитѣ хора - дeцата, които минаватъ за много малки и че нищо не знаятъ, правятъ чудеса. Едно дете на шесть години, което не знае нотитѣ, свири и чудо произвежда. Бащата мисли да го подготви за бѫдеще да стане великъ музикантъ, да създаде нѣщо. Но едно е да изпълнявашъ музика, друго е да я създавашъ. Защото има единъ творецъ, има и единъ изпълнитель. Нѣкой пѫть може да имате ролята на изпълнитель, нѣкой пѫть - ролята на творецъ. Като ви говоря днесь, нѣмамъ за цель да подиграя нѣкоя ваша слабость. Азъ искамъ да говоря за хубавото и красивото въ свѣта. А обикновенитѣ работи, които вие имате – какъ ще ядете, какъ ще спите, какъ ще се обличате, какъ ще се стрижете - то е ваша работа, може да се оправдавате съ тѣхъ както искате, може да имате каквото искате вѣрую. Азъ зная, че всѫщностъ всички хора иматъ едно вѣрую. Всички хора дишатъ по сѫщия начинъ, както и азъ дишамъ. Всички хора гледатъ по сѫщия начинъ, както и азъ гледамъ. Всички хора ядатъ и приематъ храната презъ сѫщото мѣсто, както и азъ ямъ. Всички ходятъ по сѫщия начинъ, както и азъ ходя - всички вървятъ все напредъ, никой не върви назадъ. Всички хора вървятъ по земята, не вървятъ по небето. Това е едно вѣрую. - Въ какво вѣрвашъ? - Вѣрвамъ въ въздуха, чрезъ него става дишането. Вѣрвамъ въ свѣтлината, чрезъ нея става движението. Вѣрвамъ, че като ямъ хлѣба, чрезъ него се дава сила на живота. То е едно вѣрую. - Кажи ми нѣщо за Господа. За този Господъ, за когото мислишъ, я ми разправи нѣщо за Него. - За Него никакъ не говоря, не съмъ говорилъ на хората досега, даже не съмъ засѣгналъ този въпросъ. Вие сѫщо вѣрвате въ въздуха, вѣрвате въ свѣтлината, вѣрвате въ хлѣба. Христосъ, като слѣзе на Земята, каза: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, ще има животъ”. Не казва: „който има вѣра въ Бога, ще има животъ”, но казва: „който ме яде...” Какъ ще разберете това? Ако приемете мисъльта буквално, ще разберете едно. Но азъ ви казвамъ, че трѣбва да имате едно дълбоко разбиране, не да се съобразявате само съ външния редъ на нѣщата. За примѣръ промѣните, които ставатъ съ времето, дали ще бѫде облачно или вѣтровито, това е работа на Природата, азъ никога не се мѣся. Но времето го разбирамъ много добре и винаги се съобразявамъ съ него. Ако е влажно времето, а имамъ малко влага въ организма си, азъ ще отида да се разходя, да приема малко влага отъ въздуха. Защото влагата, която приемате отъ въздуха, упражнява различно влияние отъ влагата, която приемате чрезъ водата. После, свѣтлината, която възприемате чрезъ влагата, чрезъ облацитѣ, ще има едно влияние, а свѣтлината, която възприемате, когато небето е чисто, ще има друго влияние. Нѣкои хора искатъ ясенъ день, но тѣ не знаятъ, ако приемаха свѣтлината само въ ясни дни, какво влияние щѣше да има тя. Напримѣръ статистиката показва, че въ цѣла Англия и въ Лондонъ имало само петь дни въ годината, когато слънцето грѣе презъ цѣлия день, отъ сутринь до вечерь. Презъ останалото време нѣмало достатъчно пряка слънчева свѣтлина. Но казватъ, че англичанитѣ сѫ много умни хора. На какво се дължи това? Ако Англия бѣше изложена както Италия повече на слънце, англичанитѣ можеше да бѫдатъ като италианцитѣ. Но туй усилие на ума да приематъ свѣтлината отъ облачното небе, да преодолѣятъ една голѣма мѫчнотия - тамъ е силата на английския умъ. После, свѣтлината има съвсѣмъ различно влияние, когато е студено времето и когато е топло. Ние разбираме нѣщата много обикновено, по нѣкой пѫть „а ла турка”. Какво значи „а ла турка”? - „Седемь ката нагоре, седемь ката надолу, повече отъ това е отъ лукаваго”. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Отива единъ турски ходжа на гости на единъ български свещеникъ. Зимно време било. Когато рѣшилъ да се връща, българинътъ му казва: – Ефенди, сега времето ще се развали, затова трѣбва да останете цѣла седмица, иначе не може да се мръднете, ще падне голѣмъ снѣгъ, повече отъ единъ метъръ. – Че отде знаешъ това? – Моята свиня ми каза. Той забелезалъ, че когато времето ще се разваля, свинята взимала клѣчки въ устата си и се въртѣла, въртѣла изъ двора като нѣкоя кокона. Върти се, върти се и следъ това хвърли клѣчката. – Като модерна дама играе свинята. Казвамъ ви да не заминавате, послушайте ме. Послушалъ го турскиятъ ходжа и рѣкълъ: – Я ми кажи, кога ще се оправи времето? – Господъ знае. – Какъ Господъ знае? Свинята знае кога ще се развали времето, пъкъ ти да не знаешъ кога ще се оправи времето! Не че свинята знае, но попътъ знае какъ да тълкува. Това, което тя прави въ дадения случай, тълкува го като единъ барометъръ. Разправяха ми и единъ другъ анекдотъ. Единъ български свещеникъ отъ Сѣверна България простиналъ. Взелъ камфоръ и го разтворилъ въ спиртъ, и се разтривалъ човѣкътъ. Следъ като оздравѣлъ, останала половината отъ разтворения камфоръ. Синътъ му, който билъ гимназистъ, гледалъ шишето на баща си и правѣлъ своитѣ научни наблюдения. Той забелязалъ, че при хубаво време кристалитѣ, образувани отъ наситения разтворъ на камфора, вземали едно положение, а разваляло ли се времето, тѣ сѫщо се измѣняли - при вѣтровито време още по-хубави кристали се образували. И направилъ синътъ единъ барометъръ. Прочулъ се въ селото. Селянитѣ разговаряли: – Свещеникътъ има едно шише, което показва кога ще се развали и кога ще се оправи времето. Нѣкой впрегне колата, дойде при попа и пита: – Какво показва твоето шише? Ще се развали ли времето? – Хубаво ще бѫде. – Добре, ще отида да работя. Другъ дойде: – Твоето шише какво показва, ще се развали ли времето? – Ще се развали. Така се прочулъ този свещеникъ. Това сѫ редъ наблюдения, които сѫ вѣрни. И вие можете да си направите отъ камфоръ единъ барометъръ, който надминава сегашнитѣ барометри. Тѣзи кристали на камфора показватъ теченията на въздуха - откѫде ще се появи вѣтъръ или облаци и накѫде ще изчезнатъ, за колко време ще се развали времето и пр. Точно показватъ. И когато времето за дълго ще се развали, въ центъра на този камфоръ се образува единъ цель крѫгъ. Образува ли се, непремѣнно за 7 ÷ 8 деня ще се развали времето. Сега може да обяснявате свойствата на кристалитѣ надълго и нашироко... Христосъ попиталъ своитѣ ученици: „Вие за кого ме мислите, че съмъ?” Човѣкъ трѣбва да си даде единъ отчетъ за себе си: „Азъ кой съмъ”. Носите името Иванъ, Драганъ, Петко, носите и нѣкой прекоръ. Следъ туй виждате, че сте като едно малко дете, вършите пакости; учите се, свършите училище, това става, онова става, най-после заболѣвате, почнете да ходите съ тояга, прегърбите се и кажете: „Животътъ е бамбашка.” - Ти не знаешъ кой си! И хората умиратъ по единствената причина, че не знаятъ кои сѫ. Ако ти не знаешъ кой си, ще дойдатъ страдания и ако не изгубишъ вѣрата си въ Бога, ти ще придобиешъ една дарба. Като единъ българинъ, който се родилъ нѣмъ. Лѣкували го много лѣкари въ България и казвали, че тази болѣсть е нелечима. Баща му билъ бѣденъ човѣкъ, но вѣрващъ; той казва: „Господа, защо ми даде този синъ? Азъ искахъ отъ Тебъ едно дете, което да ми говори, а Ти ми изпрати единъ нѣмъ синъ, какво да го правя?” Мисли, мисли, отива при чорбаджията и казва: „Да ти го пратя безъ пари да ти служи, защото нѣма съ какво да го храня.” Синътъ говори нѣщо, върти си рѫцетѣ, бащата нищо не разбира. Следъ като седелъ една година при чорбаджията, единъ день той го праща въ гората да сѣче дърва. Вижда го горскиятъ пазачъ и казва: „Кой ти позволи да сѣчешъ дърва? Бързо да вземешъ едно позволително!” И почналъ да го бие. Най-после момчето казало: „Не ме бий!” - Проговорило! На глухонемия се отворилъ езикътъ! Азъ ви питамъ: този бой на мѣсто ли бѣше? На мѣсто бѣше, проговори човѣкътъ. Ако въ свѣта дойде нѣщо, което ще ти придаде нѣкаква дарба, то е разумното Слово. „Не ме бий! - Че какъ? - Азъ бѣхъ нѣмъ, не можехъ да говоря! - Извини ме, братко, азъ съгрѣшихъ, не знаѣхъ. - Много хубаво, че ме би, благодаря ти, другояче не можехъ да проговоря.” Казвамъ: въ свѣта кой си ти? Единъ отъ двамата: или този, който не знае да говори, или този, който може да тѣ накара да говоришъ. Следователно, науката, знанието въ какво седи ? Тя е свързана съ вѣрата. Вѣрата въ дадения случай е условие, единъ каналъ, единъ пѫть, по който знанието може да дойде въ човѣка. Така трѣбва да се разбира. Знанието или доброто само по закона на вѣрата може да дойде. Вѣрата е пѫть, по който нѣщата могатъ да дойдатъ. Безъ този пѫть каквото и да е знание, каквато и да е дарба, нищо не може да се добие. Тя е една сила у тебъ. Вѣрата е едно положение, единъ естественъ пѫть, по който могатъ да дойдатъ ония дарби, които ти трѣбватъ въ живота. А следъ като придобиешъ една дарба, ще се породи у тебъ желание да придобиешъ и други. Хората си представятъ Бога като себе си. Вие можете да си представяте Бога както искате, но Богъ въ никаква форма не може да се вмести и съ никакви думи не може да го обясните. Може донѣкѫде да го представите въ човѣшка форма, може донѣкѫде да го обясните въ формата на една звѣзда, може донѣкѫде да го обясните въ формата на слънцето, въ формата на водата, на въздуха, на плоднитѣ дървета и т. н. Но това е само обяснение. Богъ е онова истинско въ живота, отдето произтичатъ всички блага, великото, за което трепти животътъ ти, всичко онова, заради което ти искашъ да се изявишъ. Само Той е, Който може да Ти даде и да тѣ изяви. Единственото Сѫщество. И ние не Го знаемъ Кой е. Туй Сѫщество е толкова отзивчиво къмъ тебъ, че ако знаешъ езика Му, и когато Той тѣ бие, можешъ да проговоришъ и да кажешъ: „Не ме бий!”, Той ще спре веднага. Той бие, за да види знаешъ ли да говоришъ. Вие знаете, че младитѣ моми често отговарятъ на майкитѣ си, на бащитѣ, на братята си троснато. Не че го искатъ, но условията на живота не сѫ тъй деликатни. Представете си, че млада мома нѣкой пѫть скришомъ пише любовно писмо на своя възлюбенъ; сѣдне, замислили се, пише. Но за какво пише тѣзи затворени писма? Пише, задрасква, пише, задрасква. Нѣкой пѫть искатъ да осѫдятъ младата мома, защо писала любовни писма. Майката казва: „Ако, намѣря тѣзи хартии, ще ги изгоря! Не трѣбва да пишешъ любовни писма, на какво си замѣзала!” Че по-хубаво нѣщо тя не може да направи! Че туй първото любовно писмо е поезия, то е най-великата философия, най-хубавото нѣщо, което може да се намѣри! Я ми кажете: какво лошо има? Казвамъ: хубаво е да напишешъ любовно писмо, стига да е написано както трѣбва. За нѣкого пъкъ казватъ: „Той не може да се моли, не знае какъ да се моли.” Тогава да напише едно любовно писмо на Бога. Напиши едно любовно писмо! Праща тѣ Богъ на Земята, далъ ти умъ, сърдце, а ти си Го забравилъ. Той очаква и казва: нѣма ли нѣкое писмо отъ този нашия синъ? А ти си забравилъ! Единъ день ти напишешъ едно писмо. Другитѣ казватъ: „Оставете го, той е извѣтрялъ, почналъ да се моли.” Нѣма по-велика работа отъ тази, когато човѣкъ се замисли сериозно въ живота. Той досега не е поддържалъ отношение съ своя Баща, той не е знаелъ кой е баща му, майка му. Баща може да има, може да нѣма. Реалното е това, което не се мѣни. Туй значи: има едно сѫщество въ свѣта, на което всѣкога можешъ да разчиташъ. На баща си, на майка си всѣкога можешъ да разчиташъ, докато сѫ живи. Като умратъ, донѣкѫде можешъ да разчиташъ на тѣхното влияние, ако сѫ оставили нѣщо за тебъ, но ако не сѫ оставили, не можешъ да разчиташъ. Но въпреки това не можешъ да оставишъ живота. Ние трѣбва да използваме съвременния животъ при всичкитѣ несгоди, които имаме. Какъвто и да е животътъ, да го приемемъ. Не че азъ го считамъ за най-красивъ, но този животъ, както сега го живѣемъ, както го имаме, отъ това гледище, той е най-добриятъ животъ; не че е най-идеалниятъ животъ, но е най-добриятъ животъ въ дадения случай. Този законъ е вѣренъ. Туй положение, което вие сега преживявате, млади или стари, все едно, то е най-доброто положение за дадения моментъ, не за вѣки-вѣковъ. Ако така съзнавате това великото въ свѣта, което сѫществува, то ще има и нѣщо по-велико. Защото когато обичашъ нѣкого, любовьта не се спира само при единъ обектъ. Нѣма по-изобретателна сила отъ любовьта. Тя не е тъй слаба: предъ предмета, който обикне, тя не се завързва. Тя започва съ малкитѣ работи. Този, който истински обича, той не започва съ голѣмитѣ работи. Онзи, който започва съ голѣмитѣ работи, дружи съ малкитѣ, а който започва съ малкитѣ, той дружи съ голѣмитѣ. Такъвъ е законътъ на любовьта въ природата. Нашата Земя най-първо не е била такава голѣма, тя е била малка. Най-първо е била колкото единъ орѣхъ, по-нататъкъ като диня станала и тъй се е увеличавала, увеличавала, така милиони години расла. Като престане растенето, ще започне да се свива, ще остарѣе, ще я погребатъ нѣкѫде и следъ туй ще се роди една нейна дъщеря, която да заеме нейното мѣсто. Тъй нашата Мѣсечина е умрела отдавна и скоро ще възкръсне, казватъ ученитѣ хора. Ако възкръсне въ нашитѣ времена, ще се измѣни свѣтлината й - ще стане ясно синкава, приятна, и тогава хората ще бѫдатъ сто пѫти по-добри, отколкото сѫ сега. Понеже сегашната свѣтлина на Мѣсечината не е така нагодена, тя е само за извличане злото на хората. Тя е мѣстото, презъ което минаватъ всички земни нечистотии. Чрезъ тази магнетична сила, която има Луната, отъ Земята се изтеглятъ всички нечистотии, тя пречиства нашия въздухъ, нашата вода; затова въ нея ставатъ тѣзи пертурбации. Ако не бѣше Мѣсечината, животътъ на Земята Щеше да бѫде сто пѫти по-лошъ. Сега можете да запитате, какво е отношението на Луната спрямо Земята. Нѣщата сѫ тѣсно свързали. Не мислете, че Мѣсечината е тъй далече, тя е много близо. Луната играе спремо насъ важна роля. Слънцето играе спремо насъ още по-важна роля. То е тѣло физическо, но Слънцето упражнява и извѣстно духовно влияние. И всички други планети упражняватъ два вида влияние: физическо и духовно. Казвате: „Азъ не се интересувамъ отъ небето, отъ звѣздитѣ, отъ планетитѣ.” Ти не си човѣкъ, ти имашъ само форма на човѣкъ. Само ония хора, които се интересуватъ отъ Слънцето, отъ звѣздитѣ, отъ планетитѣ, отъ всичко това, тѣ сѫ хора на новото. Не е вѣрата само, не. Въ какво ще вѣрвашъ безъ небето? Какъ ще вѣрвашъ въ единъ Господъ, Който никога не се е проявилъ? Всѣки човѣкъ, който ти е писалъ едно-две писма, ти вѣрвашъ въ неговия характеръ, има на какво да разчиташъ. Като видишъ неговото лице, на какво разчиташъ? Какво е човѣкътъ? Това, което е написано въ неговото лице, въ неговитѣ очи, въ неговитѣ уста, уши, крака, рѫце, сърдце, умъ - това е човѣкътъ. Да имашъ хубави рѫце, крака, хубави очи, носъ, уста - това е чудесно. Има художници, които треперятъ като видятъ хубави рѫце. Преди извѣстно време мина оттукъ единъ полски журналистъ; като му погледнахъ рѫцетѣ, той каза: „Даваха ми 50 хиляди лева да ми нарисуватъ рѫцетѣ.“ Петдесетъ хиляди лева му давали само за да имъ позира, само за рѫцетѣ! Вие седи те и се считате нещастни. Я вижте какви богатства притежавате! Но трѣбва да имате неговитѣ рѫце. Ако вие разбирате закона, ако вие разбирате онѣзи велики закони на Живота, ако разбирате ония велики закони на Любовьта, ако бихте разбрали оня великъ законъ на Вѣрата, онзи великъ законъ на Знанието, ако бихте знаели какъ да погледнете, само съ единъ погледъ щѣхте да измѣните цѣлата си сѫдба. Една бѣдна мома, която сполетѣли най-голѣмитѣ нещастия, следъ като ходила въ много богати кѫщи, при свещеници, при владици и навсѣкѫде я отпращали, най-после се отчаяла отъ живота си, казала си: „Кѫде е Господъ?” Тогава нѣщо й казва: „Не бой се, ще се уреди твоята работа”. И срѣщнала единъ човѣкъ, нагледъ хубавъ, красивъ; тя се спира и го поглежда. И той я поглежда. Нищо не й казва, но този хубавъ погледъ го заинтригувалъ. Това билъ царскиятъ синъ. Погледътъ на бѣдното момиче така му харесалъ, че той си казалъ: „Чудно нѣщо, такива очи, такъвъ погледъ! Тукъ има нѣщо велико, хубаво, мощно, силно!” И постепенно положението на тази бѣдна мома започнало да се измѣня. Оттамъ насетне затекли всички блага въ живота й. И вие може да отидете при нѣкой богатъ, може да ви изпѫдятъ - това нищо не значи. Трѣбва да срѣщнете единъ човѣкъ, когото да погледнете по този особенъ начинъ, който ще уреди вашитѣ работи и ще ви извади отъ едно безизходно положение. Христосъ казва: „За кого ме мислите, че съмъ?” Той е Онзи, Царскиятъ синъ, когото вие трѣбва да следвате. Ако го погледнете както трѣбва, оттамъ насетне вашето положение, каквото и да е, ще се измѣни. Ако сте писатель и не знаете какъ да пишете, оттамъ насетне ще върви перото; ако сте търговецъ, оттамъ насетне ще върви търговията. Каквато и спънка да имате, щомъ срѣщнете царския синъ, всичко ще се оправи, всички блага ще дойдатъ. Ако сте били инвалидъ или несретникъ, всичко ще се измѣни. Но тъй, буквално, не искамъ да ме разбирате. Има едно разумно разбиране въ живота, единъ важенъ моментъ въ живота. Които сѫ изучавали закона на интуицията, тѣ знаятъ какъ може да се познаватъ, нѣщата мигновено. Интуитивно можете точно да видите какво може да стане въ единъ моментъ нѣкѫде. Като срѣщнете единъ човѣкъ, можете да прозрѣте вѫтрѣ въ него какво става. Това вѫтрѣшно виждане у всички ви трѣбва да е развито. Сѫщо, да Дадете ходъ на Божественото въ живота. За примѣръ, ако кажете: „Отъ менъ нищо не може да стане”, вие така ограничават” Божественото въ себе си. Пъкъ ако си давате по-голѣма цѣна, пакъ ограничавате Божественото. Значи вие имате за Бога две различни понятия: днесь азъ считамъ този животъ за по-добъръ, а въ миналото не е билъ добъръ. Така не се разсѫждава. И миналиятъ животъ е билъ добъръ, и сега е добъръ. Миналиятъ животъ е билъ добъръ за миналото, а сегашниятъ е добъръ за сегашното време. Не сравнявайте живота. Казвате: „Азъ бѣхъ бѣденъ.” Ами че бѣднотията все ще дойде, непремѣнно човѣкъ ще мине и презъ бѣднотията, и презъ богатството. Бѫди благодаренъ на бѣднотията! Вие казвате: „Азъ на млади години да живѣя, че на стари години ще стана светия.” Че ти на млади години ако не живѣешъ единъ свѣтъ животъ, и на стари години нѣма да го живѣешъ. Тъй е спорѣдъ менъ. Може да се не съгласявате, но такива сѫ моитѣ изводи. Азъ не съмъ намѣрилъ никакво изключение въ това мое твърдение. Правилъ съмъ своитѣ наблюдения 12 години тъй щателно, както никой българинъ не е правилъ. Такива наблюдения съмъ правилъ, много данни съмъ насъбралъ, всички положения съмъ измѣрвалъ. Измѣрвалъ съмъ хора, на които добродетелитѣ не търпятъ никаква критика. Азъ имамъ своя мѣрка, която нѣма защо да я давамъ на свѣта. Ще дамъ всичко, но на хора, които мислятъ като менъ, когато човѣкъ дойде до една фаза, при която лъжата да е изключена. Трѣбва да има една мѣрка установена, спорѣдъ която да се опредѣля какъвъ е носътъ и какво значи всѣка една линия на носа, на очитѣ, на вѣждитѣ. После, очитѣ иматъ опредѣленъ отворъ. И вѣждитѣ иматъ извѣстенъ строежъ. Има статични положения на вѣждитѣ, установени, които не се мѣнятъ, но има положения на вѣждитѣ, които постоянно се мѣнятъ. То е като Земята, която се движи. Въ тѣзи движения ще схванешъ онзи характеръ, който се мѣни. Защото единъ добъръ човѣкъ може да вземе обратна посока, да стане лошъ, или единъ лошъ Човѣкъ да стане добъръ. За менъ не е важно, че той е станалъ по-добъръ или по-лошъ. Считамъ, че това сѫ външни положения. Добъръ човѣкъ е този, който се качва на планината, а лошъ човѣкъ е онзи, който слиза въ долината. Какво добро има въ това, че се качва въ планината? Ние го считаме така. Какво лошо има въ това, че слиза отъ планината? Ние считаме нѣкой пѫть, че сме добри, а другъ пѫть считаме, че сме лоши. Този, който би нѣмия, лошъ човѣкъ ли бѣше? Той не смѣта, че е лошъ. Значи, ако употрѣбишъ своето изкуство, дето не трѣбва, ако употрѣбишъ своята мисъль, дето не трѣбва, ако употрѣбишъ своето чувство, дето не трѣбва, ако употрѣбишъ своята постѫпка, своето влияние, дето не трѣбва, ти си лошъ човѣкъ. Ако съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своята постѫпка не правишъ добро на хората - да се повдигнатъ, това не е добро. Това е едно основно опредѣление. Може да има по-право опредѣление. Туй нищо не значи. По отношение на себе си този законъ е сѫщиятъ: за себе си ти трѣбва да си помогнешъ за своето развитие. За примѣръ, ти искашъ да станешъ кандидатъ за нѣкоя професорска катедра. Хубаво нѣщо е, отлично, но ти искашъ да станешъ хамалинъ на едно пристанище, да носишъ голѣми товари. Че тамъ трѣбва да имашъ херкулесовска сила, да туришъ една бъчва отъ 300 кг на гърба си, за да я носишъ, не може да бѫдешъ деликатенъ човѣкъ, силенъ, якъ, здравъ и по-грубоватъ трѣбва да си. Но за какъвто и да е товаръ, физически или психически, се изисква сила на човѣшкия характеръ. Силата може да се изявява. Има законъ, съ който вие може да преодолявате силата. Менъ ми разправяше единъ български лѣкарь, отъ старитѣ лѣкари - той е билъ въ Диарбекиръ затворенъ на заточение, въ ония български бъркотии преди да стане вѫстанието. Казва: „При менъ сѣдѣше другъ единъ затворникъ. Вземе единъ голѣмъ камъкъ и като каже тъй съ пръститѣ си на камъка, той се разчупи и отхвръкне. Той казва, че силата е наследствена въ рода имъ. Голѣмъ камъкъ, якъ камъкъ, като го удари, като че го откѫсва съ бръсначъ.” Не само това, но има и сега хора въ Америка и въ Европа, които развиватъ своята мускулна сила така, че могатъ желѣзни обрѫчи да скѫсватъ. Голѣма мускулна сила развиватъ. Има хора, които могатъ да вдигнатъ цель единъ конь. Азъ съмъ ви привеждалъ онзи примѣръ съ американския бѣденъ студентъ, който ходилъ да гледа тѣзи боксьори пинджулисти, пехливани; единъ такъвъ пехливанинъ му ударилъ веднъжъ две плѣсници и го търкулналъ на земята; казва му: „Ти далечъ да седи шъ.” Въ него се повдига честолюбието, започва той да наблюдава пехливанина какъ живѣе, какъ се упражнява. Почналъ и той да се упражнява, да вдига тежести. Най-първо дошълъ до положението да вдига и той единъ,конь, после вдигалъ конь съ едно конче. Казва си: „Има напредъкъ.” Следъ това турилъ два коня и едно конче да ги вдига. Единъ день той намѣрилъ пехливанина и му казалъ: – Знаешъ ли кой съмъ азъ? – Не зная. Той го хваща за крака и го вдига нагоре. Оня му казалъ: – Почитамъ тѣ сега. – Азъ съмъ онзи студентъ, на когото ти удари две плѣсници. – Съжалявамъ, че ученикътъ надмина своя учитель. Този ударъ е дошълъ точно навреме, че младежътъ удвоилъ тази мощна сила. Ако въ живота ти се случи една морална несрета, образувай въ себе си единъ мощенъ характеръ. Тогава този ударъ е билъ на мѣсто. Но ако ти кажешъ: „Господъ ме е създалъ така слабъ”, всѣки ще тѣ бие. Не е тъй. Не! Биятъ тѣ, за да станешъ силенъ. Нѣкой пѫть нѣкой казва: „Иде ми да умра”. Христосъ като се моли, казва: „Скръбна е душата ми до смърть”. Но рѣши ли се Той да се самоубие? Казва: „Азъ трѣбва да покажа на свѣта единъ примѣръ, ще нося този римски кръстъ.” Какво поругание: 6 хиляди войници да Му се подиграватъ, да Го плюятъ, да Му турятъ корона и мантия, и тръненъ вѣнецъ, и сѫщо така да Му дадатъ единъ голѣмъ кръстъ да го носи! И Той го носи до едно мѣсто, но после хвърли кръста. Какво означава това? Ние трѣбва да се радваме, че Христосъ хвърли кръста! Значи до половината пѫть, до извѣстно мѣсто ще носишъ кръста и ще го хвърлишъ! Оттамъ насетне другъ ще го носи. Той каза: „Това нищо не значи. Азъ зная каква е вашата цель. Искате да ме заковѣте. Заковѣте ме!” По римския законъ вързаха Го съ вѫжета, туриха Го на кръста и Го заковаха съ гвоздеи. Знаете ли какво нѣщо е закованиятъ човѣкъ? Отъ физическо гледище се изисква грамадна сила и мощь. Този характеръ трѣбва да развиемъ! Дойде до края и извика: „Господи, не се търпи! Боже мой, Боже мой, защо си ме оставилъ на тѣзи гвоздеи?” Писанието казва, че следъ като казалъ това, свършило се всичко, и престанали страданията. Свърши се, значи пакъ хвърля кръста. Страданията до тамъ спреха. Но имаше и по-голѣми. Следъ като слѣзе отъ кръста, хванаха Го онѣзи жители на астралния свѣтъ и онѣзи, които Го бѣха осѫдили, казаха: „Доведете го тука.” Вързаха Го духоветѣ, дяволитѣ Го вързаха и Го доведоха съ вериги, пранги туриха на краката Му, войници Го водеха. Писанието казва, че Той като дойде, съ крака си ритна вратитѣ на ада и тѣ се събориха изведнъжъ; веригитѣ и всичко изчезна, и Той влѣзе вѫтрѣ. Тамъ блѣсна една свѣтлина, изпоплашиха се всичкитѣ духове и Той отвори затворенитѣ, и каза: „Излѣзте и идете при този Богъ, Който ви е пратилъ, и не грѣшете вече.” Излѣзнаха единъ по единъ и се изпразни цѣлиятъ адъ. Казва дяволътъ: „Защо ми го доведохте този? Отиде всичко!” Сега азъ не искамъ да вѣрвате какво Христосъ е направилъ. Вие нѣма какво да играете тази роля - да ритате вратата, защото Той я събори. Сега вие ще кажете: „Ние дали ще можемъ да я съборимъ?” - Само веднъжъ се събаря адовата врата, два пѫти не може. И вие имате една врата на ада, която трѣбва да ритнете. Като ви заведатъ до адовата врата, ритнете я, кажете: „Навънъ всички!” Всички онѣзи препятствия на вашата мисъль, ритнете ги. Ще ритнете онази дяволска врата на пѫтя и ще кажете: „Свободна е моята мисъль!” Ще дойдете после до другата врата - трета врата има - до вратата на вашитѣ чувства. Ще я ритнете и ще кажете: „Свободни сѫ всички мои чувства!” Ще дойдете до вратата на своитѣ постѫпки и ще ритнете и тази врата. Ще кажете: „Свободни сѫ моитѣ постѫпки!” И тогава Христосъ ви попита: „Знаешъ ли кой съмъ азъ? Азъ съмъ онзи, който може да събори вратата на ада и да освобождава хората. Азъ съмъ онзи, който може да даде свобода на своята мисъль, азъ съмъ онзи, който може да даде свобода на своитѣ чувства, азъ съмъ онзи, който може да даде свобода на своитѣ постѫпки.” Така трѣбва да се разбира онова велико учение въ живота. Всичко друго придобито е залъгалка. Това е една самоизмама. Ако всички така разбираме, всичко е на мѣсто. Следователно всички мѫчнотии, които сега сѫществуватъ въ свѣта, сѫ само условие, за да се повдигаме, за да разберемъ великото въ свѣта, което се крие за насъ. Азъ гледамъ на въпроса другояче. Ще дойде день, когато свѣтътъ ще се примири. Не само това. Ако искате да знаете, и самиятъ дяволъ, и самиятъ Сатана, и той ще се примири, и той ще стане ангелъ на свѣтлината. Всичко въ свѣта ще се примири, нѣма да има зло. Той ще каже на хората: „Едно време азъ не разбирахъ, но сега разбрахъ истината. Ще ме извините, много пакости съмъ направилъ на свѣта отъ незнание.” Та сега не се занимавайте вие да укорявате дявола, нито укорявайте себе си, нито се обезсърдчавайте, но всѣки отъ васъ да тури въ себе си мисъльта да стане човѣкъ: „Кой съмъ азъ и въ кого да вѣрвамъ.” Да имашъ едно вѣрую, което да внесе въ тебъ този, новия животъ. Тъй както Христосъ го разбиралъ преди две хиляди години и тъй както сега трѣбва да го разберемъ. Сега, това е отрицателната страна. Следъ туй трѣбва да имате сила да съборитѣ адовитѣ врата на вашитѣ препятствия. Следъ туй трѣбва да имате ключа на Любовьта, ключа на Знанието и следъ туй трѣбва да имате ключа на Свободата, за да бѫдете свободни. Дето трѣбва да влѣзете, да съборите, но и да градите сѫщевременно. Та казвамъ сега на всинца ви: на насъ въ свѣта трѣбва второто положение. Първо да се освободимъ отъ онова робство, въ което се намираме, и второ, следъ като придобиемъ свободата си, да знаемъ какъ да я цѣнимъ. Всички хора отъ каквото и съсловие да сѫ, трѣбва да дойдатъ да си подадатъ рѫка и да знаятъ, че всичко въ свѣта е за добро. Та „За кого ме мислите, че съмъ?” - Той имаше една мисъль: „Азъ съмъ онзи, който разкрива любовьта на Бога на хората, любовьта, която Той има.” „Благословенъ Господъ Богъ нашъ”. Добрата молитва. 9. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 22 ноември 1931 г., София, Изгрѣвъ.
  20. Ани

    1931_11_15 Нѣма да угаси

    Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Нѣма да угаси „Отче нашъ” „Духътъ Божий” Ще прочета часть отъ 12-та глава на Евангелието отъ Матѣя, отъ началото до 22 стихъ. „Въ начало бѣ Словото” Ще взема само нѣколко думи отъ 20 стихъ: „Тръстъ смазана нѣма да пречупи и отъ ленъ свѣщило замѫждѣло нѣма да угаси, докога изведе сѫда въ побѣда.” Може да прочетете този стихъ. Има две положения въ Природата: едното положение ученитѣ наричатъ положително, а другото отрицателно. Проститѣ хора наричатъ едното положение работа, другото почивка. Зидаритѣ едното положение наричатъ съграждане, а другото разграждане. Тия двата процеса сѫ потрѣбни, когато всѣки е на своето мѣсто. Когато идватъ навреме, тѣ произвеждатъ своитѣ добри резултати, а когато не сѫ навреме, човѣкъ винаги претърпѣва една малка несполука въ живота. И нѣкога има голѣма радость, а нѣкой пѫть може да се причини смърть. Смъртьта и животътъ – това сѫ две състояния. Животътъ е положителенъ, а смъртьта е отрицателна. Следователно когато човѣкъ е въ съгласие съ великитѣ закони на Природата, той е въ положителното на Природата, въ положителното на Божественото, въ положителното на събуждането - това е животътъ. А смъртьта не е влѣзла въ страданието. Смъртьта е една вѫтрѣшна почивка. Писанието казва: да си починатъ. Гърчи ли се нѣкой, това не е смъртьта. Когато човѣкъ не е разбралъ защо умира, той се гърчи. Щомъ умре, намира, че тази работа не е така страшна, както е мислилъ. И казва: „Азъ се безпокояхъ и напразно се гърчехъ,” За примѣръ, нѣкого извадятъ отъ кѫщи и той се тегли, не иска да излѣзе, пъкъ като излѣзе навънъ на чистъ въздухъ, вижда цвѣтята цъфнали, плодоветѣ узрѣли и казва: „Не било толкова страшно да се излѣзе навънъ.” Въ съвременната философия има тенденция да се представи истината такава, каквато не е. И въ религиознитѣ разбирания има сѫщата тенденция. Азъ наричамъ това животинско състояние, състояние на мързелъ. Има единъ свещенъ мързелъ. И лъжата има сѫщата подкладка - мързелътъ е основа на лъжата. Щомъ човѣка го мързи, той ще дойде до лъжитѣ. Все таки, когато лъже човѣкъ, той трѣбва да знае отъ кѫде се е зародила лъжата. Представете си едно дете, което никога преди не е лъгало. Лесно е да се каже сега, че лъже, но да се изясни произхода на лъжата, откѫде иде тя, е по-мѫчно. Ако ние не знаемъ произхода на лъжата, ние никога не можемъ да се освободимъ отъ нея. Ние говоримъ за лъжата като за незавършенъ процесъ - това не е просто лъжа, това е едно престѫпление. Тя е като покривка на кѫщата отгоре. Тя е едно спомагателно срѣдство. Азъ не искамъ сега да ви занимавамъ съ лъжата, защото искамъ да ви занимая съ капитала, който сте приложили. Има една лъжлива философия, спорѣдъ която казвате: „Това трѣбва да приложимъ, онова трѣбва да приложимъ.” Въпросътъ е: какъ? Когато бабата иска да ожени нѣкоя млада мома, тя й разправя, че този момъкъ е такъвъ, онакъвъ - хвали го. Като се впримчи младата мома, казва: „Бабо, отде ми дойде тази бѣля на главата, защо ми казваше ти такива работи? – Е, бабино, отде да зная азъ? – Като не знаешъ, защо ми разправяше?” Идеята, че иска да ожени момата не е лоша, тя е отлична идея, но бабата не знае какъ трѣбва да я ожени. Разбира се, това сѫ злободневки, това сѫ социални въпроси. Женитбата е социаленъ въпросъ. Сега ние мимоходомъ минаваме край него; не трѣбва да обръщаме такова внимание. Това е посмѣшище за невидимия свѣтъ. Когато сѫществата отъ невидимия свѣтъ искатъ да се посмѣятъ малко, тѣ говорятъ за женитбата на хората на Земята. Всѫщностъ женитбата съдържа единъ великъ актъ на човѣшката душа. Да се женишъ - това значи да познавашъ великата истина на Живота, която може да внесе въ тебъ безсмъртие. Това е женитба, нищо повече. И ако ти, като се оженишъ, умирашъ, това е незаконно съжителство. Ще кажете: „Децата ми да живѣятъ.” Питамъ: сегашнитѣ деца живѣятъ ли? Нѣкой казва: „Да се не женимъ.” Азъ не, говоря за женитбата като за единъ завършенъ актъ. Женитбата е единъ незавършенъ актъ въ Природата. Който мисли, че веднъжъ ще го венчаятъ и съ това ще се свърши, това не е никаква женитба. Ти всѣки день ще се женишъ най-малко хиляда пѫти. Много казано, нали? Азъ сега не засѣгамъ туй, което хората наричатъ женитба. Тѣ могатъ да кръщаватъ нѣщата тъй както тѣ искатъ, съ каквито имена искатъ. Съ това тѣ угасяватъ онова благородното чувство и най-после ще кажатъ: „Не си струва човѣкъ да се жени!” На единъ великъ, доста виденъ, реформаторъ въ Америка, Йоанъ Веслей му дошла идеята да се ожени. Единъ неговъ приятель го посъвѣтвалъ: – Тъй, безъ жена, ми се струва по-добре, ще си гледашъ работата, не си струва да се женишъ. И при това де ще намѣришъ такава жена да тѣ разбира? – За благоприличие. Като нежененъ имамъ работа съ много жени, мисля, че може да хлътна. Ще си взема една жена да ме пази. И знаете ли какъ го пазила тази жена? Не го била, но претърсвала всичкитѣ му писма, за да види откѫде идвали и дали нѣма нѣкое любовно писмо до него. Отваряла ги всичкитѣ и ги четяла. Казвала му: „Ти ходишъ... – не искамъ да употрѣбя една българска дума, – нѣма да ходишъ тъй съ женитѣ! Кѫдето азъ ти, позволя, ще ходишъ.” Туй е малко преувеличено, не е така буквално, но духътъ на нѣщата е такъвъ. Йоанъ Веслей казва: „Нито крачка нѣма да отстѫпя, азъ ще ходя.” Но тя била по-силна отъ него и единъ день го хванала за косата и го влѣкла изъ стаята цель день. Той казва после на приятеля си: „Наистина, не си струва човѣкъ да се жени.” Донѣкѫде се вижда отъ това каква е думата, която всѣки день ние претърпѣваме съ нѣкое чувство или мисъль. Тя е сѫщата като на всѣки мѫжъ и всѣка жена - безразлично е, зависи само отъ характера. Мѫжетѣ го вършатъ повече отъ женитѣ, но зная, че при женитѣ има поне една добра страна - тѣ повече за косата хващатъ. А мѫжътъ ще вдигне нѣкоя тояга и ще хлопне жената по главата. Като тѣ хване жената за косата, ще тѣ раздруса и ще каже: „Ти глава имашъ, защо си роденъ!” А мѫжътъ като вдигне тоягата, хлопне я по главата и казва: „Ти трѣбва да се смирявашъ.” Това е истината. Всички тия социални форми, които днесь сѫществуватъ като единъ яремъ, ние мислимъ, че сѫ установени отъ Бога. Не. Тия форми, които сега сѫществуватъ, всички тия човѣшки институти, това сѫ дрипели. Нека се формулиратъ въ своята първоначална чистота! Следователно бѫдещото човѣчество, бѫдещото общество, бѫдещитѣ народи не може да отидатъ напредъ, назадъ ще вървятъ, ако вие, хората, не си хармонирате. Всички писатели, философи, сѫдии, учители, свещеници ще дойдатъ до положение да погледнатъ на нѣщата тъй, както трѣбва. Мислите, че Господъ ще оправи свѣта. Господъ ще го оправи, но първо ще го събори и тогава отново ще го съгради. Когато Господъ отново го съгради, Той нѣма да остави абсолютно нищо отъ старото. Та и сега, нѣма да остане нищо! Онѣзи, които се държатъ за стария редъ и порядъкъ на нѣщата, ще разбератъ, че сѫ се заблуждавали. За примѣръ вземете една жена, която е женена за единъ мѫжъ: тя трепери за мѫжа си - кѫде той отива, да не би да влѣзе въ лошия пѫть; но когато умре мѫжътъ, какъ ще го контролира, че той е влѣзълъ въ другия свѣтъ? Тамъ има повече жени, отколкото тукашнитѣ. Мѫжътъ сѫщо иска да контролира жена си, но и жена му като влѣзе въ другия свѣтъ, тамъ има толкова мѫже! Вие ще цитирате стиха: „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.” Така е въ онзи, великия Божественъ свѣтъ, дето хората сѫ разбрали закона на Любовьта. Тамъ стариятъ редъ е замененъ съ онова, истинското, което осмисля живота. Сега ние не сме за туй всичко, което сѫществува, да го изхвърлимъ. Основата, върху която почива животътъ, е истинска. Човѣкъ може да изгуби живота си, но онова, което е вѫтрѣ въ него, е невъзможно да изгуби. Питамъ: въ единъ семеенъ животъ ако се загуби любовьта, какво струва семейството? Ако отъ тѣлото се загуби животътъ, какво струва самото тѣло? Ако отъ главата се загуби мисъльта, какво струва главата? Ако отъ сърдцето се загуби чувството, какво струва сърдцето? Ако отъ мускулитѣ се изгуби силата, какво струватъ мускулитѣ сами по себе си? Следователно важенъ е онзи вѫтрѣшенъ, съзнателенъ животъ, който почива на извѣстни закони, такива, каквито ние не познаваме; не онзи законъ за децата, не онзи мъртъвъ законъ, който умъртвява хората, който казва: този трѣбва да се обѣси, онзи трѣбва да се пусне - не този законъ! А онзи, великиятъ законъ, който казва: тия, мъртвитѣ, трѣбва станатъ отъ гробоветѣ! Този е великиятъ Божи законъ. Когато Господъ мисли, Той мисли какъ да въздигне мъртвитѣ. Ако Богъ дойде на Земята, Той ще се спре да помисли какъ да подобри дома, какви нови идеи да внесе въ ума на мѫжа и жената, на брата и сестрата, на управляващитѣ; какви нови идеи трѣбва да се внесатъ, за да се роди едно вѫтрѣшно разбиране въ умоветѣ. Защото при сегашнитѣ условия кой е доволенъ отъ реда на нѣщата? Нима вие сте доволни? Никой не е доволенъ. Свѣтътъ е пъленъ само съ сълзи. Навсѣкѫде казватъ: „Животътъ, добъръ е животътъ.” - Не, не! Този животъ е на скърби, страдания и сълзи. Хлѣбътъ, който ядемъ, киселъ ни става. Не киселъ, а горчивъ е този хлѣбъ. Имашъ едно дете, отгледала си го - дете като ангелъ, но утре изчезне детето ти. Казвашъ: „Такава е волята Божия.” - Не е такава волята Божия! Обѣсятъ нѣкого, казвашъ: „Такава е волята Божия.Ь” - Не е такава волята Божия! Напилъ си се здравата, казвашъ: „Такава е волята Божия.” - Волята Божия не се изразява така. Това е дълготърпението на Бога. Богъ търпи глупоститѣ на хората. Като запитали единъ великъ Учитель отъ древностьта: „Ти кой си?”, казалъ: „За умнитѣ азъ съмъ най-умниятъ, за глупавитѣ азъ съмъ най-глупавиятъ, за силнитѣ азъ съмъ най-силниятъ, за болнитѣ азъ съмъ най-болниятъ, за богатитѣ азъ съмъ най-богатиятъ, а за сиромаситѣ азъ съмъ най-сиромахъ. Ти какъвъ си?” Сегашнитѣ хора само дебнатъ и казватъ за нѣкого, че билъ царь, че билъ божество - какви велики хора! Та ние, съвременните хора, все отъ божества страдаме. Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ божества! Никога свѣтътъ не е ималъ толкова богове, както днесь. И въ Индия има 35 милиона богове. А въ Европа има 250 милиона богове. Та всѣки единъ човѣкъ, който убива другиго, не е ли той Богъ, който си позволява това? Казва: „Азъ имамъ право да го убия.” Не е ли той божество? Всѣки единъ банкеръ, който по законъ ти взема и тѣ оставя голъ, не е ли той божество? И последниятъ стражарь, който може да тѣ насилва и малтретира, не е ли той божество? Единъ свещеникъ, който може да тѣ изпѫди отъ църквата, не е ли той божество? Майка ти и баща ти, които могатъ да тѣ изпѫдятъ, не сѫ ли тѣ едно божество? Казвате: „Знаешъ ли, че нѣма божество?” Много божества има, и то божества на насилие. Следователно подъ думата „божество” азъ разбирамъ едно сѫщество, което се опитва да примирява всичкитѣ противоречия. Идва и казва на всички други божества: „Слушайте, откажете се отъ вашитѣ мандати.” Когато срѣщна нѣкой гладенъ, той ми казва: „Стига да ме тъпчатъ хората.” - И той иска да стане божество. Има една наука, която трѣбва да знаете, въ която хората нѣма да ви тъпчатъ и ще можете да бѫдете свободни. Онзи капиталъ, който Богъ е вложилъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какъ да го употрѣбите. Всички ние страдаме отъ незнание какъ да употрѣбимъ своя капиталъ: своя умъ, чувствата си и волята си навреме. Ние чакаме да дойде нѣкой великъ човѣкъ. Дойде великъ човѣкъ, каже нѣкоя мисъль и следватъ разискванията. Единъ отъ английскитѣ проповѣдници привежда единъ смѣшенъ примѣръ. Питатъ го: „– Какво проповѣдва днесь? – Изнесохъ една беседа за духовнитѣ хора, за да покажа какъ китътъ погълна Йона.” Но и самиятъ проповѣдникъ се намѣрилъ въ трудно положение - взело му часъ и половина да държи Йона на повърхностьта, докато влѣзе въ корема на кита... Нѣкои казватъ, че като умре човѣкъ, съ него всичко е свършено. Други казватъ, че като умре, пакъ ще оживѣе - това е една друга, но крива философия. Трѣбва да се знае до какви граници е вѣрно това, което се говори. Ако азъ посадя това житно зърно на дълбочина колкото връхъ подъ земята, то нѣма да поникне. Но ако му туря отгоре само единъ или два пръста земя, то ще изникне. Ако измѣня този законъ, нѣма да изникне. Казваме за нѣкой умрелъ човѣкъ: ще възкръсне. Но при какви условия може да възкръсне? Всичкитѣ хора, които сѫ умрели, всѫщностъ не сѫ мъртви, защото ако тѣ умратъ, никога не могатъ да станатъ. Следователно въ тѣхъ е онази мощна, Божествена сила, която е и въ зърното, и въ кокичкитѣ, които могатъ да сѣдятъ 2 ÷ 3 мѣсеца посадени и следъ време да поникватъ. Онази мощната сила, която е вложена въ твоя умъ, онази мощна сила, която е вложена въ твоето сърдце и твоята воля - тази сила, турена при благоприятни условия, може да произведе резултатъ, какъвто искашъ. Следователно нѣкои отъ васъ трѣбва да умрете . Нѣкои отъ васъ иматъ основната идея за Бога, нали? Подъ Богъ какво трѣбва да разбирате? Това е сборъ на всичкитѣ резултати. Сборъ на всичкитѣ мисли, сборъ на всичкитѣ чувства, сборъ на душата, на духа, сборъ на каквото искате въ свѣта. Той е сборъ на всичко. Вънъ отъ Него нищо не сѫществува. Следователно като казвамъ, че трѣбва да умрете , азъ разбирамъ този разуменъ актъ, въ туй единение вѫтрѣ - то е като въ океана, въ който ти ще влѣзешъ като една водна капка, въ него ти нищо нѣма да изгубишъ, всичко ще бѫде осѫществено. Въ него като влѣзешъ, ти ще се пречистишъ, ще се кооперирашъ съ Божествения животъ. Ще се стопишъ въ природата на Бога. Ние трѣбва да се върнемъ къмъ нея и колкото повече се приближаваме, повече се обезсилваме и усилваме. Следователно ние сме дошли до едно положение, дето сме се обезсилили. Философитѣ искатъ да ни убѣдятъ да вѣрваме въ Бога. Но тѣ искатъ да ни убѣдятъ по единъ неестественъ пѫть. Защото онзи, който тѣ убѣждава и онзи, който тѣ разубѣждава, и двамата вършатъ престѫпление. Да се отричашъ отъ туй, което е, е престѫпление, и да представишъ туй, което е, тъй, както не е, и то е престѫпление. Следователно необходимо е за човѣка въ крѫга на неговата мисъль да представи една истина тъй, както е, спорѣдъ както той я е разбралъ, понеже това е истина. Туй, което за менъ е най-важно и е съградило моя животъ, то ще съгради живота и на другитѣ хора. Ние не представяме всѣкога нѣщата, както сѫ. Хората иматъ едно желание, не че не искатъ да кажатъ истината. Азъ ви разбирамъ, влизамъ въ положението ви. Но нека кажемъ истината тамъ, дето трѣбва, и да не я кажемъ тамъ, дето не трѣбва. Казва Христосъ: „Нѣма да угаси.” Силата на човѣка е въ това да не угаси доброто въ себе си, което сѫществува. Силата на човѣка е въ това да не загасва правата своя мисъль. Следъ нея ще дойдатъ отрицателни мисли. Откѫде се роди престѫплението на новитѣ хора? Има единъ такъвъ старовремененъ митъ: когато Богъ създалъ първитѣ хора, тѣ влѣзли като ученици въ училището. Жената избрала като специална наука ботаниката, да изучава растенията. Тогава Господъ се явявалъ всѣки день по веднъжъ, проповѣдвалъ имъ. Има единъ Господъ, който всѣкога се явява. Този Господъ, дето казалъ: „Адамъ да се занимава съ зоология, да изучава животнитѣ, а жената съ ботаника.” Като дошълъ до растенията и по-специално до забраненото дърво, Богъ разправилъ на Ева, че плодоветѣ на това дърво, на това растение, съдържатъ толкова голѣма отрова, че нѣма организъмъ на Земята, който да може да погълне тази отрова и да не умре. Следъ това Господъ я завелъ при Дървото на Живота и казалъ: „Отъ това дърво ще се храните. То съдържа онѣзи елементи, които вѣчно продължаватъ живота.” Дълго време тя мислила върху това и дошла до една критика въ себе си, искала да провѣри дали думитѣ на Господа сѫ вѣрни или не. Гледала този хубавия плодъ и си казвала: „Какъ е възможно този хубавия плодъ да съдържа качества да разрушава!” Нѣмала опитность, плашело я нѣщо. Вие ще кажете сега: „Така е, у човѣка винаги има любопитство, по естество човѣкъ е любопитенъ, съмнѣва се, на което пъкъ се дължи знанието му. Една подбудителна сила го тласка къмъ проучване.” Малко ще се спра и тогава ще ви приведа другъ единъ разказъ. Явила се една комисия отъ жени при единъ старовремененъ царь, и тогава женитѣ сѫ търсили своитѣ права. Казватъ: – Искаме да имаме и ние право сами да се управляваме. – Може, може, на драго сърдце. Азъ отдавна мисля върху туй. Донесълъ имъ две паници затворени и казалъ: – Тия две паници ще държите затворени, нѣма да ги отваряте. Взели тѣ паницитѣ, събрали се женитѣ и започнали да се питатъ какво има вѫтрѣ. Пита една, втора, трета. Казватъ: – Два видимъ какво има вѫтрѣ, да отворимъ! – Да не ни види нѣкой! – Пакъ ще затворимъ. Никой да не знае. Излизатъ въ една гора, скриватъ се, гледатъ да нѣма никой да ги наблюдава. Като отворили паницата делегаткитѣ, една птичка хвръкнала оттамъ. – Ами сега! Какъ ще я хванемъ? Затварятъ дветѣ паници и ги занасятъ на царя. Той ги пита: – Де е птичката? Дветѣ панички били тамъ, но птичката я нѣма. Сега като говоря тъй, нѣкой ще каже: „Вижъ какви сѫ женитѣ!” Въ този смисълъ любопитството не е лошо, то е детинщина, но така изпуснали птицата. Сега да се върнемъ къмъ Ева, къмъ любопитството й. Гледала тя плода, но и отъ нея изскочиха птичкитѣ. И тогава хората изгубиха живота въ Рая. Преди извѣстно време дойде при менъ единъ приятель и ми разправя една своя опитность. Тя е следната. Габровци иматъ такива едни солени риби, наречени косатъ. Единъ габровецъ му донесълъ такава риба, били донѣкѫде двамата вегетарианци, но му казалъ да си похапне малко солена риба. Хапналъ следъ това той грозде, ябълки. Следъ като ялъ, очитѣ му изпѫкнали отъ тази риба. Искало му сѫ да я хвърли, но я държалъ нѣколко дена. И като дошли баща му и майка му, казва имъ: „Похапнете си отъ тази риба.” Майка му, още по-умна, измива рибата и я изпържва въ тигана. По едно време идва баща му и вика: „Синко, майки ти умира!” Едва спасилъ майка си. Тази риба е отрова. Нѣма никакъвъ животъ въ нея. Въ нея има само излишна соль. Та казвамъ сега: и Ева яде отъ плода, отъ солената риба яде. После каза: „Чакай да дамъ и на мѫжа си.” И двамата ядоха. И какво стана съ тѣхъ? Изгубиха онзи първоначаленъ животъ. И оттамъ насетне смъртьта влѣзе въ живота. Отрицателнитѣ сили си пробиха пѫть въ човѣшкото естество и всички хора, които дойдоха следъ тѣхъ, не можаха да направятъ бентъ, да спратъ това пропукване. И досега не е спряно. Тѣзи сили постоянно текатъ и разрушаватъ човѣка, не може да ги спре. Инженеритѣ не могатъ да турятъ бентъ на водопада, не могатъ да спратъ тия сили, и тѣ събарятъ, събарятъ... Тази вода е немислимо да се спре. Сега азъ искамъ да ви наведа до онази, истинската мисъль: никога не се занимавайте съ сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се съ сили, на които познавате закона. Когато вие ще правите какъвто и да е опитъ, трѣбватъ ви професори. Ако влѣзете въ една съвременна лаборатория и си позволите да правите каквото искате, ще претърпите такова фиаско, каквото никога не сте виждали. Най-виднитѣ химици и алхимици въпреки познанията си, и тѣ сѫ претърпѣвали неуспѣхи. Най-видниятъ химикъ отъ Англия си позволилъ да навлѣзе въ нѣкои отвлѣчени области на Природата, въ неговия кабинетъ, но по едно време почналъ да вижда какъ се пренасятъ неговитѣ шишета отъ единъ долапъ въ другъ. И какво става? Една сутринь го намиратъ мъртъвъ на пода. Има въ Природата извѣстни мисли, които моментално могатъ да умъртвятъ човѣка. Има извѣстни чувства, които могатъ въ даденъ моментъ да умъртвятъ човѣка. Има извѣстни постѫпки, които всѣкога могатъ да умъртвятъ човѣка. Пъкъ има въ Природата мисли, които могатъ и мъртвия да оживятъ. И три, и четири, и петь дена да е седелъ въ гроба, като положишъ рѫката си, ако имашъ дарбитѣ и знаешъ законитѣ, той веднага ще стане, ще възкръсне. Ще кажете: „Какъ?” Вие имате едно механично разбиране за нѣщата. Ако постѫпвате съобразно съ Божествения законъ, въ който Богъ работи, като разберетѣ Божествения законъ, Богъ веднага ще извърши туй, което искате, понеже законътъ е въ съгласие съ Неговата воля. Нѣкой пѫть се чудите за нѣщо какъ може да стане. Чудното е, че днесь хората сѫ се научили да убиватъ, но не сѫ се научили да възкресяватъ. Като говоря за възкресението, нѣкои дори казватъ: „Богохулство е това. Той си присвоява правото да възкресява хората.” Владици и попове казватъ: „Този безумецъ, този самозванецъ!” А като убивате нѣкой, нищо не бива да ви казватъ. Единъ като убива, трѣбва да има другъ да възкресява. Защо на единия човѣкъ се чудятъ, а на другия не? Какъ е възможно това? Нѣма никаква логика. Писателитѣ казватъ: „Убилъ го е”, а не казватъ: „Възкресилъ го е.” Като кажатъ „Възкресилъ го е” мислятъ, че е голѣмо величие. Колко хора има въ Европа, които сега възкръсватъ? Въ Европа има 120 милиона хора, които възкръсватъ. И всички онѣзи, които възкръсватъ, не се връщатъ на Земята. Тѣ не искатъ втори пѫть да умиратъ. Разбирате ли това? Единъ човѣкъ, който възкресява едното, той е въ състояние като се върне, да приказва съ тебъ, а следъ туй да престане да живѣе въ тази материална кѫща. Тя е мъртва. Материята е мъртви. И всѣки, който живѣе тамъ, той е мъртъвъ. Това е едната мъртва материя, всмукана съ всички отрови вѫтрѣ. Вие сте сензитивенъ и влѣзете въ нѣкой домъ, кѫдето двадесетъ години мѫже и жени сѫ живѣли въ нечистота, вие едва бихте могли да изтърпите. Ако човѣкъ остане да реди тамъ, трѣбва да има грамадна сила, за да издържи. Като почувства какво е мислила жената, какво е мислилъ мѫжътъ, всички престѫпления сѫ вѫтрѣ въ кѫщата!... И азъ се чудя не толкова за онова, което сѫ създали, азъ се чудя какъ е било възможно да живѣятъ въ тази кѫща! Та съвременниятъ свѣтъ: всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега сѫществуватъ, съ изключение на нѣкои паметници, всичко туй трѣбва да се събори. Това е законъ. Когато Соломонъ съгради храма, той каза въ него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пѫти се събаряше този храмъ и наново трѣбваше да го съграждатъ?! Защо? Защото свещеницитѣ опетняваха храма. Не искамъ да оставя у васъ едно песимистично чувство, азъ само казвамъ истината. Но ако нѣкой каже истината, веднага мислите, че той е изменникъ. Че и вие, които убивате, сте изменници. Вие, които не живѣете добре съ жена си, съ братъ си и вие сте изменници. Живѣете ли единъ развратенъ животъ, вие сте изменникъ. Кое е онова, за което се петнятъ на Земята? Ако нѣкой изповѣдва една нова идея, ще бѫде нареченъ изменникъ, а другъ, който убива на бойното поле, ще му турятъ кръстъ за храбрость и ще кажатъ: „Той е герой, той е благодетель на човѣчеството.” Философия! Въ единъ християнски свѣтъ какъ ще приематъ всички християнски народи, че има единъ Богъ, единъ Учитель, едно вѣрую? Тѣ не сѫ въ състояние да разбератъ тази велика истина. Не само това, но казвамъ: само виднитѣ хора, писателитѣ - не всички, но мнозина отъ тѣхъ - мълчатъ и казватъ: „Ще му дойде времето.” Кога ще му дойде времето? Днесь трѣбва да се проповѣдва на всички майки и бащи, всички учители и свещеници трѣбва да подематъ този въпросъ, не само да служатъ за пари! Може да искатъ пари, ще имъ дадемъ колкото искатъ. Когато единъ човѣкъ дойде при менъ и проповѣдва тъй, както азъ, азъ за себе си не мисля. Ще му дамъ 4 милиона и ще го осигуря. Ама ще извърша единъ опитъ, не само да проповѣдва той, но да проповѣдва даромъ. Но при менъ даромъ нѣма. Даромъ се проповѣдва за мъртвитѣ хора, за живитѣ хора нѣма даромъ. Не ни трѣбватъ ковчези да ни погребватъ. Азъ казвамъ: долу вашитѣ ковчези! Ще турятъ на нѣкого кръстъ на гроба - казвамъ: долу кръстоветѣ! Тия хора сѫ живи! Азъ не съмъ за това да поливатъ гробоветѣ на хората, да имъ държатъ надгробни речи. Нека излѣзатъ тия хора да кажатъ истината. Нека мъртвитѣ да станатъ и да кажатъ: „Въ онзи свѣтъ има свѣтлина, има наука.” Ако тия хора искатъ да заслужатъ нашето уважение и почитание, нека дойдатъ и кажатъ какво има тамъ. Чудни сѫ хората, когато говорятъ, че вършатъ чудеса. Могатъ да ги вършатъ, това е извратена философия. Чудно е, че кръстътъ на единъ човѣкъ можелъ да върши чудеса, а светията не можелъ да върши. Светията и самиятъ човѣкъ, който има духъ и велика мисъль, не можелъ да извърши чудо! Нѣкой ще каже, че така не се говори, че трѣбва да се зачитатъ традициитѣ на свѣта. Има свещени традиции. Азъ съмъ за традициитѣ, които Божествениятъ свѣтъ е установилъ: традициитѣ на Великия безсмъртенъ Животъ. Азъ съмъ за традициитѣ на едно Велико Знание, което дава свѣтлина. Азъ съмъ за традициитѣ на онова велико, благородно чувство, което съживѣва хората. Азъ съмъ за братството, за сестринството, за приятелството; за всичко онова, което е хубаво. Азъ не признавамъ никакви други традиции извънъ тия свещени традиции. Вие вървите по единъ кривъ пѫть и вашитѣ сетнини ще бѫдатъ гибелни. Не че азъ го казвамъ, азъ го зная. И онзи, който не проповѣдва така Истината, той самъ ще се отрови. Ако спра да говоря Истината, азъ ще се отровя. Ако ти спрешъ само за единъ моментъ и се поколебаешъ да кажешъ Истината, ти си мъртъвъ. Смъртьта ще влѣзе въ тебъ, ако ти за единъ моментъ само се откажешъ да проявишъ божествената Истина. Ако ти за единъ моментъ се поколебаешъ да бѫдешъ свободенъ, ти си въ областьта на Смъртьта. И като идешъ тамъ, кажешъ: „Нима може да ме убиятъ!” Та нима свѣтиитѣ и мѫченицитѣ не ги биеха? Поне иматъ единъ мѫченикъ въ сегашната християнска история. Христосъ е единъ мѫченикъ, който говори на своитѣ ученици. Той говори 40 дни съ тѣхъ, дава наставления. Сега ще дойдатъ да питатъ какъ се е явявалъ Христосъ, като сѫ били затворени братята. Щеше да ми бѫде по-чудно, ако не се явяваше, менъ ни най-малко не ме учудва това какъ се е явявалъ. Онѣзи, които нѣматъ вѫтрѣшно знание за много нѣща, ще се чудятъ. Мнозина сѫ идвали при менъ съ обръщението: „Учителю благи.” Казвамъ като Христосъ: „Благъ е само Богъ.” Искамъ да кажа на такъвъ човѣкъ: „Ти Бога въ себе си не си разбралъ, че менъ ще разберешъ! Ти онова, което Богъ ти е далъ - твоя умъ, твоето сърдце, твоята душа, твоятъ духъ - ти тѣхъ не си разбралъ, на тѣхъ не служишъ, че си дошълъ сега на менъ да казвашъ: „Учителю благи!” Това е лъжа! Ако азъ ти кажа; „Ти си много добъръ човѣкъ”, какво искамъ да кажа съ думитѣ „много добъръ”? Доброто у тебъ - това е единъ актъ на сила, съ която ти трѣбва да разсѫждавашъ въ дадения случай. Доброто не е отвлѣчена мисъль. Любовьта не е само едно чувство. Това е една мощна сила въ свѣта, която действа навсѣкѫде. Тя е магическа сила. Нѣма по-голѣма отъ нея! Но тя има само единъ законъ, чрезъ който работи: това е законътъ на Истината. Ако ти не разбирашъ Истината, Любовьта при тебъ никога нѣма да припари. Ти може да кръщавашъ всичко, което чувствашъ, че е любовь, но то е само едно условие. Истината - това е образъ на човѣка. Това е първиятъ образъ, въ който царува неговиятъ умъ. Първиятъ образъ, въ който царува неговиятъ духъ, той е първиятъ образъ на Истината. Питате: „Какво нѣщо е истината?” Истината е такова нѣщо, че като си голъ и треперишъ зимно време, тя като дойде при тебъ, ще тѣ облѣче съ най-хубавитѣ дрехи, съ които единъ ангелъ може да бѫде облѣченъ. Ако си боленъ, имашъ една болѣсть, отъ която не можешъ да се излѣкувашъ, и ако ти влѣзешъ въ тази Истина, веднага болѣстьта ти ще изчезне, ще се намѣришъ здравъ. Ти може да си най-голѣмиятъ невѣжа, хиляди години да се учишъ, но като дойде Истината, веднага ще имашъ Знанието, ще разбирашъ това, което е въ тебъ и това, което сѫществува извънъ тебъ. Това носи Истината. Но тази Истина е прогресивна, тя се развива; и нѣма да кажешъ: азъ всичко зная. Всичко знаешъ въ дадения случай, но понеже Истината е вѣчна, безбройни сѫ моментитѣ на докосването до нея, царството на разбирането й е безконечно. И когато разберешъ, когато постигнешъ разбиране, въ тебъ нѣма да има желание да отидешъ нагоре, но ще имашъ желание да отидешъ да помагашъ на онѣзи, страдащитѣ, да вървишъ въ пѫтя на Истината, на Любовьта. Казва се въ стиха: „Нѣма да угаси.” - Нѣма да угаси Любовьта, нѣма да угаси онова Божествено състояние, нѣма да угаси Божествената свобода и Истината въ твоята душа. Това е капиталъ, съ който ти трѣбва да разполагашъ. Всички, които ме слушате, трѣбва да знаете, че Любовьта трѣбва да е единъ капиталъ, нѣщо, което да не се колебае. Вие трѣбва да бѫдете като единъ милионеръ, който разполага съ сто милиона английски лири стерлинги. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да бѫда богатъ.” Така не се говори. Ти трѣбва да изберешъ едно отъ дветѣ положения: или трѣбва да бѫдешъ много богатъ, или много сиромахъ, Въ най-голѣмата сиромашия у тебъ ще се зароди жажда за богатство, че то като дойде, ще знаешъ по-добре какво да правишъ съ него. А пъкъ като се освободишъ отъ всичкото богатство, което имашъ, да слѣзешъ въ низинитѣ, да видишъ какво е произвело твоето богатство. Трѣбва да посѣешъ навънъ туй знание, което имашъ. Ние искаме сега да дойде Христосъ на Земята. Че това е външно любопитство! Нѣкой момъкъ иска да види нѣкоя хубава мома - не да види душата й, не да види нейното благородно сърдце, а иска да види нейното лице. Това е единъ фактъ. Следъ като я види, казва: „Видѣхъ, като другитѣ е и тя.” Като дойде Христосъ днесь и види нашата мома - съвременната цивилизация - какво ще намѣри Той? Тази мома е съ вапсани устни, съ вапсано лице, съ вапсани коси, съ вапсани страни, съ изгладени нокти, ще го посрѣщатъ съ фракове и съ всичкитѣ най-изискани маниери. Всичко е лъжа, фалшъ! Гледамъ отстрани съвременнитѣ хора, какъ манкиратъ. За примѣръ: веднъжъ гледахъ едно дете, което слушало какъ свири голѣмъ виртуозъ, че то взело една дъска и се навежда надѣсно, налѣво, свири ли, свири на дъската. Има движенията донѣкѫде, но гласътъ го нѣма. И ние сега, на тази мъртва дъска, се мѫчимъ да свиримъ, но никакъвъ гласъ не излиза. Гласъ, гласъ трѣбва да се изкара! Казвашъ: „Азъ имамъ сърдце.” Съжалявамъ, че имашъ сърдце. Какво може да излѣзе отъ твоето сърдце? „Азъ имамъ умъ.” Какво може да излѣзъ отъ твоя умъ? „Азъ имамъ душа.” Какво може да излѣзе отъ твоята душа? „Азъ имамъ духъ.” Какво може да излѣзе отъ твоя духъ? Менъ не ме интересува какво знаешъ, но какво можешъ да направишъ. Азъ съмъ срѣщалъ нѣкои, които сѫ свършили консерватория; казвамъ: Я ми попей малко! – „Не съмъ разположенъ. Пъкъ и въздухътъ отвънъ ще пречи.” Който знае да пѣе, не се страхува, въздухътъ познава пѣвеца. Като дойде този пѣвецъ и въздухътъ се измѣня, времето става хубаво. Като дойде нѣкой, който не знае да пѣе, времето се разваля, казва: „Не ти позволявамъ да пѣешъ.” Казвамъ: на онѣзи пѣвци, които знаятъ да пѣятъ, дайте ходъ на тѣхъ. А на ония, които не знаятъ да пѣятъ, не имъ давайте ходъ! Азъ не искамъ да оставате съ мисъльта, че нѣма нищо добро въ васъ. Казвамъ: вие сте много добри, но не сте пробудили вашата доброта. Вие сте много умни, но не сте пробудили вашия умъ. Вие сте гениални, но не сте пробудили вашата гениалность. Вие сте отлични музиканти, но никога не сте свирили. Ако се изправите, то е другъ въпросъ. Човѣкъ въ живота си трѣбва да има поне единъ случай, единъ примѣръ, дето той е проявилъ Великото, мощното въ свѣта. Знаете ли какъвъ е моятъ идеалъ за живота? Да ви преведа на вашъ езикъ. Като срѣщна една млада, 19-годишна мома, да ми стане приятно, но никога да не влѣзе въ ума ми една отрицателна мисъль; да се зарадвамъ, че виждамъ единъ ангелъ, изпратенъ отъ Бога, пъкъ и тя да вижда въ моето лице, че е изпратенъ отъ Бога единъ човѣкъ, който я посрѣща на пѫтя. Никаква друга мисъль. И ти, като се приближишъ съ единъ свещенъ трепетъ, да не внесешъ никаква отрицателна мисъль въ душата на 19-годишната мома. Като тѣ види тази мома, да се не засрами. Щомъ тя се засрами, ти си грѣшенъ човѣкъ. Щомъ не се зарадва, тя се е уплашила. Щомъ се засрами, идеалътъ на момата се е принизилъ. За срама азъ имамъ следното психологично разбиране: срамътъ, това е единъ предвестникъ на най-малкия грѣхъ, който едва могатъ да видятъ ангелитѣ. Ако тази 19-годишна мома се засрами, тя е видѣла идването на този грѣхъ, който единъ день може да произведе и самата смърть. Значи като се засрамишъ, да се пазишъ, че неприятельтъ ти е близо. А безсрамието значи, че грѣхътъ е влѣзълъ и е станалъ гражданинъ въ твоето царство. Когато грѣхътъ иде при насъ, тогава срамътъ е при нозетѣ ни. Та Христосъ казва: „Нѣма да угаси...” Питате: „Какъ ще се оправи свѣтътъ?” И все чакате Христосъ да го оправи. Но ако ние не разбираме Христовото учение, ако ние не разбираме туй, което е въ Бога, ако ние не се съединимъ съ Него, какъ ще се оправи свѣтътъ? Колко истини има сега въ Европа? Франция, Русия, Германия - всѣки единъ по своему разбира истината. Всѣка държава има свой начинъ на управление, всѣки иска да тури редъ и порядъкъ. Но попитайте народитѣ, които сѫ въ тази държава, доволни ли сѫ. Не сѫ доволни отъ порядъка, нито отъ законитѣ. Туй, което нареждатъ законитѣ, би трѣбвало да е справедливо. Справедливость трѣбва да има, благородство трѣбва да има въ постѫпкитѣ, трѣбва да бѫдемъ скромни. Истината не може да бѫде приложена въ нейната пълнота, докато нѣма нужното разбиране. „Нѣма да угаси...” Не само не трѣбва да се угаси, но туй чувство за правда и истина трѣбва да се разпалва. Ние постоянно седи мъ на една отрицателна позиция и при това очакваме всѣки день да ни се внесе новъ капиталъ. Засега се изисква този капиталъ, съ който разполагаме, да се вложи въ действие. Всички вие трѣбва да направите единъ опитъ. Ако въ свѣта има 12 души праведни, които могатъ да обърнатъ по единъ човѣкъ въ година къмъ Господа, и на другата година всичкитѣ двадесетъ и четири обърнатъ още по единъ, по този прогресивенъ начинъ въ триста години цѣлиятъ свѣтъ щѣше да бѫде обърнатъ. А ние седи мъ и чакаме Господъ да оправи свѣта. Действително Господъ го е оправилъ и продължава да го оправя, тъй както желѣзарьтъ оправя една изкривена ось: трака, чука, но бой има. Това оправѣне съвсѣмъ не е нѣщо ново. Въ всѣка война Господъ оправя свѣта; въ всѣко земетресение, въ всѣка епидемия Господъ оправя свѣта; въ всичкитѣ раздори въ кѫщи Господъ оправя свѣта; въ всичкитѣ убийства Господъ все оправя свѣта. Ако така се разбира оправянето, то е само изразходване на излишна енергия. Като страдаме, Господъ ли страда или ние страдаме? Всички съвременни страдания сѫ отъ нереализирани идеали. Ще ви представя единъ митъ. Следъ като създалъ хората на Земята, Господъ рѣшилъ да имъ създаде и помощници. И създалъ отъ рода на мухитѣ другъ родъ мухи, не сегашнитѣ (и мухитѣ сѫ се изродили при грѣхопадението, и тѣ сѫ слѣзли надолу). Тази муха, създадената тогава, била много хубава, красива мома. Далъ й Господъ да направи едно добро и й казалъ следъ като го направи, да се върне при Него. Тя тръгнала. Минала покрай единъ паякъ - най-красивия момъкъ - който й рекълъ: – За пръвъ пѫть виждамъ такова хубаво лице като твоето! Сърцето ми трепти! Ето ти едно огледало да се видишъ. Азъ никога не съмъ виждалъ такова красиво лице! – Бихъ желала да дойда при тебъ, но Господъ ми е зарѫчалъ като отивамъ да изпълня една Негова зарѫка, никѫде да не се спирамъ, та като се върна, тогава ще се огледамъ въ твоето огледало. – Бързай, колкото можешъ, по-скоро да дойдешъ, да се върнешъ като си свършишъ работата! Знаелъ Господъ какъвъ капанъ й крои този паякъ - издигнала се една буря, че му развалила паяжината. И мухата, като се върнала, не могла да намѣри паяка и огледалото му, и си казала: „веднъжъ въ живота си рѣшихъ да се огледамъ и не можахъ. Изгубихъ случая!” Затѫжила се тя, че не могла да се огледа... И всички вие сега тѫжите, че не можете да се огледате. По-добре е да не се оглеждате въ паяковото огледало. Азъ харесвамъ тази муха, че е свършила работата си, затова намирамъ, че мухата е много умна. Мухитѣ сѫ възпитатели на млѣкопитаещитѣ: като сѣдне нѣкое животно, мухата идва и казва: „Хайде да работишъ!” и ще го ухапе. То маха съ опашката, съ рогата, съ главата и най-после казва: „Не може, ще стана.” Като иде да работи, мухата казва: „Така е, съ мързелъ нищо не става, ще идешъ да работишъ!” Всичкитѣ наши нещастия въ свѣта - това сѫ паяжини, това сѫ огледала, въ които ние се оглеждаме. Искате да станете силенъ човѣкъ - това е едно огледало. Искате да станете богатъ човѣкъ - това е огледало. Искате да станете професоръ, да се издигате - това е огледало. Искате да станете владика, това е огледало. Искате да станете знаменитость - това е огледало. Сѫщественото е, което Богъ е вложилъ въ насъ. За него имамъ само единъ изразъ: онзи изворъ, който извира, изпълнява своята длъжность навреме. А онази вода, която е налѣта въ шишето, нея я разливатъ налѣво и надѣсно. И нашиятъ животъ мяза на такова наливане и разливане на шишето. Всички ние трѣбва да приличаме на извори, които текатъ свободно. Сега, не искамъ да кажа, че вие не течете, но у васъ се заражда по нѣкой пѫть едно вѫтрѣшно недоволство, изпадате въ какви ли не противоречия. Разрешавате онѣзи капитални въпроси за вашето битие, за вашето отношение къмъ причина и последствие, къмъ любовьта, къмъ смъртьта. Не да бѫдете играчка на Смъртьта, но като дойде, вие кажете: „Нѣма да си подложа главата!” Виждали ли сте какво става, когато светията срѣщне Смъртьта? Азъ да ви кажа какво става. Понеже Смъртьта има високо самомнение, като хване единъ светия, казва му: „Какви по-велики хора съмъ налагала!” И го завежда до границата на онзи свѣтъ да го тури въ затвора. Но светията я блъсне така, че тя се търкулне и падне. Той се освободи, а тя негодува: „Нахалникъ!” Но той й казва: „Светията нѣма да туряшъ въ затвора! Това е волята Божия!” Удари два юмрука да се търколи Смъртьта! Ако тя успѣе да тѣ внесе вѫтрѣ въ затвора, ти не си никакъвъ светия. „Нѣма да угаси.” Този светия не угасва. Той знае, че е силенъ. Той се е приготвилъ за този моментъ. Смъртьта трѣбва да разбере, че той не е като другитѣ. Този е моментътъ, въ който той показва силата си, че свети. Та казвамъ: всички трѣбва да бѫдете готови за този моментъ. Въ онзи, крайния моментъ човѣкъ трѣбва да се покаже какъвъ е. Капиталътъ, който Богъ е вложилъ въ вашата душа, въ критиченъ моментъ ще го покажете. Знанието на всички философи и поети върши много хубава работа. Знанията, които сѫ вложени въ вашата душа, това сѫ условия. Тѣ трѣбва да се развиятъ, за да бѫде всѣки отъ васъ единъ великъ Божи служитель. Свободата започва съ знанието и най-после иде любовьта. Майката трѣбва да роди детето си, трѣбва да го учи, следъ туй ще се яви у него съзнанието, че майка му го обича. Въ този редъ на нѣщата свободата ще се яви първа. Ти не може да освободишъ единъ човѣкъ, който не е роденъ. Той не може да обича, докато не го освободишъ. Ние обичаме Бога, понеже единственото Му желание е да ни освободи. Отъ какво? Отъ всички условия на смъртьта. Той казва: „Въ свѣта нѣма да седи шъ малодушенъ въ каквото и да е отношение!” Защото Земята е едно училище за децата. Ние дълго нѣма да останемъ тукъ. Този редъ и порядъкъ на Земята, той трае две хиляди години, повече не може. Сегашната култура е на края си. Иде нѣщо хубаво, велико, за което ние се готвимъ. Смъртьта е единъ начинъ за пречистване отъ всички стари разбирания, съ които ние трѣбва да ликвидираме. И да влѣземъ въ невидимия свѣтъ съ запалена свещъ. Азъ наричамъ човѣкъ този, у когото тѣзи три Божествени добродетели сѫществуватъ: разбирането на Любовьта въ всички области на живота, разбирането на Мѫдростьта и Знанието въ всички области на живота и разбирането на Свободата. Да бѫдемъ свободни въ всички свои прояви, тъй щото да не виждаме въ себе си никакво противоречие. Азъ зная, ще се зароди въ вашия умъ мисъльта да знаете много. Може да знаете, но вие не можете да осмислите знанието, да се ползвате отъ него, да го приложите, ако не допуснете любовьта въ себе си. Какъ си представяте любовьта? Любовьта се изявява въ всички сѫщества, които сѫ безсмъртни. За да дойде любовьта у васъ, трѣбва да дойде едно сѫщество, което е безсмъртно, едно сѫщество, което е чисто, единъ ангелъ въ васъ, и тогава и вие ще бѫдете безсмъртенъ. Той ще ходи съ васъ и вашиятъ пѫть навсѣкѫде ще бѫде отворенъ. Това е Любовьта. Тя не е сила като електричеството. Тя като дойде и електричеството, и магнетизмътъ ще потекатъ. Любовьта е най-разумното сѫщество. Богъ е Любовь. Той има такова знание и богатство, което съ нищо не може да се сравни. Той може да повдигне Земята на рѫцетѣ си. Туй сѫщество е въ сила да направи каквото пожелае. Туй сѫщество е въ сила да събере Земята въ единъ лѣшникъ. Това какъ ще го разберете? То не може да се разбере, то се предполага. И опитъ не може да се направи. Могатъ да се разбиратъ понятията. За да разберешъ Земята, тази голѣма Земя, трѣбва да я направишъ малка. Опитвали ли сте нѣкога да я обхванете? Имате ли ясна представа за Земята, че е валчеста? Въ ума ви да изпѫкватъ всичкитѣ морета, океани, острови, а сѫщо и всичкитѣ буболечици. Кой отъ васъ е правилъ такъвъ опитъ? Това е познание. Познание е въ ума си да обхванете всичко въ едно. И да знаете въ коя область сѫ тѣзи или онѣзи планини, и какви сѫ. Това е знание. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ, както турцитѣ, които не искатъ да мислятъ: акълъ зараръ. Турцитѣ като не искатъ да мислятъ, казватъ: седемь ката нагоре, седемь ката надолу. Тѣ обичатъ да преувеличаватъ. Въ турско време единъ турски бей казалъ на единъ български свещеникъ, че султанътъ ималъ „бинъ билионъ аскеръ.” Свещеникътъ му рекълъ: „Това да сѫ орѣхи, пакъ не може да се събератъ въ вашата държава!” Толкова милиона войници да ги нахранишъ, това е едно грамадно число. И въ съвременната култура има много нѣща измислени и преувеличени. Нѣкой пише една книга. Но тази книга, ако съдържа Истината, умрелъ човѣкъ може да възкреси. Или боленъ човѣкъ като я прочете, да оздравѣе. Въ Истината човѣкъ се обновява и възкръсва. Казвате, че трѣбва да стане корененъ превратъ. Единъ англичанинъ за много работи питалъ Ганди и най-после го запиталъ откога има тѣзи идеи. Ганди отговорилъ, че две книги му направили силно впечатлѣние: на единъ английски писатель и на Толстой; като ги прочелъ, той измѣнилъ живота си. Англичанинътъ работѣлъ въ фабрика и печелѣлъ на година по два милиона. Следъ като разбралъ смисъла на живота, всичко раздалъ на бѣднитѣ хора и започналъ да изпълнява програмата на Ганди. И той, Ганди, му показалъ съ какво се храни - малко и много скромно се е хранелъ, дни наредъ взималъ само по единъ плодъ на день. Превратъ трѣбва да стане въ твоята душа. Ако ти не се освободишъ отъ тѣзи два милиона, ако ти не се освободишъ отъ сегашната храна, която ядешъ, какъ ще влѣзешъ въ Царството Божие? Може, следъ десеть хиляди години, разбира се, но не по-рано... Едно друго негово меню: или малко козе млѣко, или 4 круши на обѣдъ, десеть грама бадемово масло и вечерь пакъ козе млѣко, хлѣбъ не употрѣбявалъ. Това, което Ганди яде, не можемъ да туримъ като примѣръ за единъ европѣецъ, но казвамъ, че ние може да си направимъ едно отлично меню, при което да има по-малко излишъци. Сега отъ сутринь до вечерь ние мислимъ какво ще ядемъ, какво ще се прави следъ 20 години, въ бѣднотия ще умремъ, голи и боси ще ходимъ... Азъ въ България съмъ срѣщналъ само единъ бѣденъ, който ми хареса. Босъ и голъ го срѣщнахъ и той ми се усмихна, и азъ му се усмихнахъ. Казва ми: „Благодаря, откакъ обосяхъ, азъ оздравѣхъ. По-рано все изстивахъ, а сега не изстивамъ, по-рано имахъ шумъ въ главата, сега както ме виждашъ, съ кърпени гащи съмъ, но съмъ здравъ и въ главата ми нѣма шумъ.” Вървимъ съ него и се разговаряме. Следъ като му говорихъ за обикновени работи, казвамъ му: Азъ се радвамъ, че ти си намѣрилъ спасителния пѫть въ живота. Ако ти даде нѣкой нѣкои хубави дрехи и обувки, нѣма ли да ги облѣчешъ и обуешъ? Той ми се поусмихна малко и казва: „Може само когато ходя на представление, защото ако влѣза въ туй общество босъ, това ще внесе смущение, ще наруши реда. Но щомъ излѣза оттамъ ще ходя както сега. Азъ съмъ доволенъ за себе си, не искамъ ни най-малко да наложа своето убѣждение на другитѣ.” Казвамъ: Ето единъ човѣкъ, който е доволенъ. Както виждашъ, азъ съмъ хубаво облѣченъ сега, но отивамъ на концертъ. Следъ това ще отида на театъръ, на журъ-фиксъ, следъ това на беседа, че ако си свърша работата и азъ ще хвърля обуща, шапка, гологлавъ ще остана. - Разбираме се двамата. Естествениятъ, чистиятъ, свѣтлиятъ животъ, който внася хубавото, красивото въ живота, това е смисълътъ. Да се разбираме, да сме готови въ даденъ случай ако срѣщнемъ този, бѣдния човѣкъ, да влѣземъ въ неговото положение и той да влѣзе въ нашето положение. Той като ме види, да не каже: „Колко хубаво е облѣченъ този човѣкъ!” Азъ съмъ виждалъ хора хубаво облечѣни - нищо не казвамъ. Като видя този, бѣдния, радвамъ се, приятно впечатлѣние ми прави. Идея има въ него. Азъ го зная, че той не е толкова бѣденъ, колкото се представя. „Свѣщило запалено нѣма да угаси.” Азъ желая вие свѣщитѣ си да не угасите и дето минавате, палете свѣщитѣ. „Благословенъ Господъ, Богъ нашъ” Добрата молитва. 8. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 15 ноември 1931 г., София, Изгрѣвъ.
  21. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Синъ человѣчески отхожда „И Синъ Человѣчески отхожда, споредъ както е опредѣлено” (Лука, 22:22) „Отче нашъ” „Въ начало бѣ Словото” Ще прочета часть отъ 22 глава отъ Евангелието на Лука. Ще говоря върху 22 стихъ: „Синъ Человѣчески отхожда”. Въ съвременната култура хората разглеждатъ еднакво и тъмнитѣ, и яснитѣ работи. Ако говорите нѣкому една истина и ако му говорите една лъжа, за него е все едно; даже на лъжата той може да вѣрва повече, отколкото на истината. Ако му говорите истината, ще произлѣзе споръ. Ако му говорите лъжата, той ще ви каже, че е така - ще се съгласи съ васъ. Засега лъжата господствува навсѣкѫде, лъжата е основа на всичко. Всичкото нещастие на съвременния строй седи въ лъжата. Той въ основата си има нѣщо гнило и отъ тази гнилота произтичатъ всички противоречия: измами, бѣдствия, престѫпления, лъжи. Лъжата господствува навсѣкѫде - и въ религията, и въ науката - навсѣкѫде. Въ всѣка теория, каквато и да е тя, ще намѣрите повече лъжа, отколкото истина. И сега това се нарича „съвременна култура”. И ако нѣкой се осмѣли да каже нѣщо противъ културата, веднага ще кажатъ: този човѣкъ не е културенъ. Азъ предпочитамъ да се отрѣка отъ една такава култура, отколкото да я признавамъ. Ако една култура е култура на лъжата, ако една култура е култура на престѫпленията, на измамитѣ, на вѣчния споръ, на вѣчнитѣ страдания, на измѫчванията, на инквизицията - азъ се отричамъ отъ такава култура. Това не е никаква човѣщина, това е животинщина. Съвременнитѣ хора изживяватъ последнитѣ етапи на своето животинство. Казвате: „Какво ще дойде следъ това животинство?” Ще дойде човѣщината. Животинщината трѣбва да умре, т. е. да престане да се явява въ тази форма, въ каквато досега господствува. Да искашъ да бѫдешъ богатъ, това е животинско състояние; да искашъ да бѫдешъ силенъ, това е животинско състояние. Тѣзи нѣща ги преживяваха животнитѣ преди хиляди години и създадоха грамаднитѣ форми. Тѣ постепенно се стопиха. Всичкитѣ мазнини, които животнитѣ носѣха на гърба си, говорятъ за тѣхнитѣ грамадни богатства. Но тѣ прекараха единъ голѣмъ фалитъ - настана потопътъ на Земята, който ги изтрѣби. И досега още намираме както коститѣ имъ, така и месата имъ въ друго състояние. Обаче като дойдатъ ученитѣ хора, тѣ се мѫчатъ да ни представятъ нѣщата, както сѫ били. Тѣ се мѫчатъ да възстановятъ грамаднитѣ форми на допотопнитѣ мамути, да ни ги представятъ такива, каквито сѫ били. Съ това тѣ искатъ да ни кажатъ: ето, това е наука. Единъ човѣкъ, който има ненаситна алчность, той е цель мамутъ; единъ човѣкъ, който има непримирима омраза, той е цель мамутъ. Тия мамути и сега сѫществуватъ навсѣкѫде. Ако се повдигне завѣсата на миналото, ще се види всичко, както е било. „Синъ Человѣчески отхожда”. Защо отхожда Синъ Человѣчески? Защото той се отказва да живѣе въ такава култура. Времето презъ което живѣеше Христосъ на Земята, бѣше по-лошо отъ сегашното. Отъ 2000 г. насамъ има единъ напредъкъ, макаръ и много малъкъ, но все е успѣхъ. Отъ 2000 г. насамъ следъ голѣми усилия и мѫчения човѣчеството се е мръднало едва на единъ косъмъ! Сега ученитѣ хора изнасятъ въ вѣстницитѣ една теория, но тя е стара. Питатъ се напримѣръ може ли единъ човѣкъ да помѣсти Земята. Ученитѣ хора вече сѫ съгласни съ това твърдение, че даже едно дете може да измѣсти Земята отъ нейния пѫть - достатъчно е само да я бута продължително съ рѫката си, най-после ще я помѣсти на много малко разстояние. Но доказано е, че това може да стане само съ тѣзи, които сѫ абсолютно свободни. Въ този смисълъ абсолютно свободнитѣ тѣла даже нѣматъ никаква тежесть. Нашата Земя - въ свободното си състояние - може да я носи на гърба си даже едно дете, тя е много лека. Ако едно дете може съ бутането на кората й да я измѣсти отъ пѫтя, още повече единъ ученъ човѣкъ ще може да я измѣсти. Това е законъ въ свѣта, не се чудете. Азъ говоря и за бѫдещата култура. Бѫдещата култура ще зависи отъ абсолютната свобода на човѣшкото съзнание. Когато единъ свѣтъ става абсолютно свободенъ, той е свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Докато ти си свързанъ съ каквито и да е желания, съ каквито и да е ограничения на нѣкакви си закони, ти не можешъ да се развивашъ правилно. Защото ако културата ти се налага отвънъ, това е единъ въпросъ; ако културата ти се налага отвѫтрѣ, това е другъ въпросъ. Днесь и всредъ четириногитѣ животни има културни: има коне, които знаятъ да четатъ и да пишатъ; има маймуни, които сѫ културни, тѣ могатъ да се обличатъ като хората. Обаче това не е естествено състояние, това е дресировка, а не култура. Хората иматъ желание да стане маймуната културна. Временно тя може да стане културна, но като я пуснешъ въ гората, тя си е пакъ маймуна. И коньтъ временно може да се научи да чете и да пише, но като го пуснешъ въ гората, той си е пакъ конь. Следователно всѣка култура, която се явява само временно, ние не я наричаме култура. Култура е само това състояние, което се явява въ човѣшкия духъ. Писанието казва, че е вдѫхналъ Богъ въ човѣка дихание и той станалъ жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е тамъ, че Богъ казалъ на човѣка, че трѣбва да живѣе по особенъ начинъ. Казано е, че Богъ е ходилъ между животнитѣ и отъ тамъ е взелъ човѣшката душа. Значи грѣхътъ е сѫществувалъ и преди човѣка, въ животинското царство. Вие пъкъ мислите, че грѣхътъ е започналъ отъ Адама, когато е билъ въ Райската градина. Не, грѣхътъ е сѫществувалъ и преди Адама. На тази душа, която била между животнитѣ, Богъ вдѫхналъ животъ и й казалъ: „Отсега нататъкъ ти нѣма да бѫдешъ като животнитѣ, но ще живѣешъ споредъ закона, който сега ти давамъ - споредъ закона на свободата. И докато спазвашъ този законъ, ти ще бѫдешъ свободенъ. Въ който день се опиташъ да престѫпишъ моя законъ, ти пакъ ще дойдешъ въ състоянието, въ което си сега.” Тъй седи истината. Ние, съвременнитѣ хора, сме въ състоянието на животнитѣ, върнали сме се назадъ. Съвременната култура е култура на животнитѣ. Ето въ 1914 година, въ всѣобщата война, се избиха шесть милиона души и то най-образованитѣ. Инвалиди станаха 25 милиона, а 5 милиона жени останаха вдовици. И всичкиятъ развратъ сега въ Европа, както и всички нещастия, се дължатъ все на тази война. Тази война не бѣше нищо друго освѣнъ животинска война. И сега искатъ да се оправдаватъ. Какво ще се оправдаватъ? Отъ всички тия европейски народи спечели ли нѣкой нѣщо? Англия спечели ли нѣщо? Нищо не спечели! Германия спечели ли нѣщо? Нищо не спечели! Франция спечели ли нѣщо? Нищо не спечели! България, Турция спечелиха ли нѣщо? Нищо не спечелиха! Всички изгубиха, но нищо не спечелиха. Ако нѣкой иска да ме убѣди, че тѣзи народи сѫ спечелили нѣщо, ще му кажа, че той не говори истината: нищо не сѫ спечелили, но сѫ изгубили. Всички хора трѣбва да съзнаятъ това, тѣ трѣбва да изтрѣзнѣятъ и да знаятъ, че ако има още една такава война, съвременната култура съвсѣмъ ще изчезне. Всички трѣбва да изтрѣзнѣятъ! Сега за насъ е безразлично дали ще има още една такава война, ние не искаме; да ги убѣдимъ да направятъ така или иначе, но казвамъ, че ако има още една такава война, молитвата на съвременното човѣчество е изпѣта. Една трета отъ човѣчеството ще изчезне. Сега не е въпросътъ дали ще вѣрвате, азъ не искамъ никой да вѣрва, но казвамъ, че щомъ стане това, което сега казвамъ, сами ще видите и ще повѣрвате. Не само вие, но всички, които сте тукъ на Земята, ще видите това нѣщо отъ последствията, защото съзнателни хора не сме само ние, които сме тукъ на Земята. Подъ думата „Земя” ето каква идея имамъ азъ; подъ думата „Земя” азъ разбирамъ най-ниското състояние на човѣшкото съзнание, въ което човѣкъ се намира. Това е за менъ Земя. Идеитѣ въ менъ сѫ точно опредѣлени. Това е ниско състояние на съзнанието, въ което човѣкъ заспива и минава въ 13-та сфера, която е сфера на мѫчението. Ако човѣкъ изпадне дотамъ, той отъ болѣсти не може да се отърве. Сега да оставимъ този въпросъ настрана. Подъ думитѣ „другъ животъ” или „Божественъ животъ” азъ разбирамъ най-високото състояние на съзнание на човѣка, въ което съзнание той може да се пробуди. Божественъ свѣтъ е този, въ който грѣхътъ, измамата, както и всички пороци и недѫзи сѫ абсолютно изключени. Въ този свѣтъ вирѣятъ само великитѣ добродетели, великитѣ мисли, великитѣ прояви на човѣшката душа. Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ?” Като влѣзете въ единъ по-възвишенъ свѣтъ. „Може ли да се живѣе такъвъ чистъ и свѣтъ животъ?” Чудни сѫ хората, като питатъ може ли да се живѣе чистъ и свѣтъ животъ. Може да се живѣе, разбира се! Сега ще ви направя едно малко сравнение. Хубаво ли е да живѣете постоянно въ общение съ единъ въорѫженъ човѣкъ, който всѣки часъ да ви мушка съ ножа си по ребрата, по краката и дето намѣри? Представете си при това, че той ви мушка по 12 пѫти на день и вие сте принудени да живѣете цѣли 10 години съ него - ще търпите ли това положение? Ще искате ли следъ като се освободите отъ него, да си спомняте този животъ? Ще си спомняте ли тази култура? Ще искате ли да живѣете повече отъ десеть години съ този човѣкъ? Представете си друго - че живѣете съ единъ човѣкъ, който ви помага, постоянно се грижи за васъ, доставя ви храна, дрехи. Това е примѣръ отъ бѫдещата култура. Въ бѫдещата култура нѣма да има никакво мушкане. Днесь има разни видове мушкания. Въ вѣстницитѣ ще тѣ мушкатъ. Какъ? Ще напишатъ една лъжа за тебъ. Ще тѣ мушнатъ въ чувствата, въ тѣлото - навсѣкѫде. Има едно мушкане, което осакатява човѣшкитѣ мисли, човѣшкитѣ чувства и човѣшкото тѣло. То е мушкане, останало отъ една назадничава култура. Казвамъ: не е достатъчно само да се констатиратъ фактитѣ, но трѣбва да се търсятъ причинитѣ за тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две течения - на доброто и на злото. Кои сѫ причинитѣ за тѣхъ, това нѣма да ви обяснявамъ. Това сѫ две нѣща, за които никога не може да се разрѣши въпросътъ отде сѫ произлѣзли и защо сѫществуватъ. Отъ всички вѣкове, откакъ свѣтъ сѫществува, колкото и учени да сѫ минали покрай него, никой не го е бутналъ. Който се е опитвалъ да го бутне, да го разрѣши, той е изчезвалъ отъ лицето на Земята, нищо не е оставало отъ него. Въ съвременната епоха само единъ културенъ адептъ се е опиталъ да го бутне, да го разрѣши, но и той е изчезналъ отъ лицето на Земята и никой не е могълъ да го намѣри. Кой е този адептъ, вие сами можете да намѣрите името му, то е записано нѣкѫде. Всѣки, който се опиталъ да разрѣши този въпросъ, той е изчезналъ. Не е въпросътъ да се обясни какво нѣщо е доброто и злото. Това сѫ нѣща неизясними. Който иска да знае сѫщината на злото и сѫщината на доброто, той ще изчезне. Ние ще оставимъ въпроса за сѫщината на нѣщата. Едно трѣбва да се знае: човѣкъ е свободенъ. Човѣшката свобода седи въ това, че злото не се налага. Човѣкъ самъ доброволно приема доброто и злото. Доброто и злото сѫ две съзнателни сили, които действуватъ извънъ човѣка. И човѣкъ по своето естество е абсолютно свободенъ. Само така вие ще видите отношението, което сѫществува между тѣхъ. Злото и доброто сѫ две велики, мощни, съзнателни сили въ Природата, които творятъ. Цѣлиятъ козмосъ, както е поставенъ въ материалния свѣтъ, е подложенъ на действието на тѣзи две сили. Тѣзи сили сѫществуватъ въ една или друга форма, не само въ тѣзи форми, които виждате въ човѣка, но тѣзи две сили се заплитатъ въ всички форми, които виждате. Сега азъ засѣгамъ въпроса другояче. Човѣкъ е абсолютно свободенъ. Злото и доброто сѫ вънъ отъ човѣка, и следователно по свободата на своята воля той възприема едната или другата сила. Никой въ този смисълъ не може да се оплаква отъ злото и отъ доброто. Злото сѫществува вънъ отъ насъ, но не и вѫтрѣ въ насъ. Влиянието отвънъ иде, но вѫтрѣшно ние сме абсолютно свободни кое отъ тѣхъ да избираме. И ако нѣкой приеме злото вѫтрѣ въ себе си, то е другъ въпросъ. Ако нѣкой пита защо Господъ създаде така свѣта, казваме: не, Господъ създаде съвсѣмъ другояче свѣта. Ние сами сме пресъздали този свѣтъ. Сега вие казвате, че Господъ е създалъ и хората. Не, съвременнитѣ хора не ги е създалъ Богъ. За менъ поне е така: Господъ не е създалъ хората, а за васъ може да ги е създалъ. То е вече другъ въпросъ, азъ не го оспорвамъ. Мога да ви кажа кого е създалъ Господъ. Богъ създаде само първитѣ човѣци - Адамъ и Ева, а Каинъ, Авелъ, Ситъ и тути кванти не сѫ създадени отъ Бога. Та и васъ не ви е създалъ Господъ. Вие си въобразявате, че Господъ ви е създалъ. Астрологически сѫщо е така. Писанието казва, че ако сегашниятъ човѣкъ не се роди изново отъ духъ и вода, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Значи има възможность той да бѫде създаденъ отъ Бога. То е другъ въпросъ. Има една вѫтрѣшна възможность, споредъ която всѣки отъ васъ може да бѫде създаденъ отъ Бога. Кога може да стане това? Деньтъ, въ който вие рѣшите да живѣете споредъ Божия законъ, можете да бѫдете създадени отъ Него. Ако вие рѣшите да живѣете споредъ съзнателния законъ на Великата Божия Любовь, и ако живѣете споредъ закона на Божествената Мѫдрость, на най-висшето съзнание, и ако се рѣшите да живѣете споредъ закона на съзнателната Божия Истина, вие ще бѫдете създадени отъ Бога. Споредъ менъ свободата и Божествената Истина сѫ синонимни думи. Свободата е изразъ на онова Божествено начало, въ което душата изисква Свободно да върши всичко, каквото иска. Като казвамъ, че човѣкъ иска да върши, каквото желае, азъ имамъ предвидъ човѣка, който е абсолютно свободенъ. Свободенъ отъ всѣкакви престѫпления. Въ него нѣма нито сѣнка отъ лоши мисли, отъ лоши чувства и отъ лоши постѫпки. И всѣки човѣкъ, който върши какво да е престѫпление - дали въ мислите си, дали въ чувствата си или въ постѫпкитѣ и въ желанията си - той не е свободенъ човѣкъ. Той не може да говори за свобода. Всѣки човѣкъ, който не е свободенъ отъ лошитѣ мисли, чувства и желания, той е животно. И сега искатъ да ни докажатъ, че онѣзи хора, които вършатъ престѫпления, били свободни. Не е вѣрно това. Нито онѣзи, които убиватъ, могатъ да бѫдатъ свободни, защото Богъ не е Богъ на престѫпленията. Въ Бога има единъ вѫтрѣшенъ импулсъ да очисти Земята отъ всички престѫпления. И това Той ще го направи. Той е турилъ въ ходъ всички сили. Наближава времето, когато отъ престѫпленията на Земята нѣма да остане нито поменъ. Тогава хората ще бѫдатъ свободни, но кои хора? Само онѣзи, които свободно възприематъ вѫтрешния процесъ на Любовьта и се рѫководятъ отъ нея. Напримѣръ всички хора, които рѫководятъ войнитѣ, каква цель иматъ? Тѣ искатъ свобода. Когато хората воюватъ на бойното поле, има нѣщо Божествено въ това, но има и нѣкаква неразбранщина. Защо се биятъ хората? Когато въ една култура има различие въ формитѣ, а еднообразие въ принципитѣ, тя е правилна, тя се нарича култура на свободата, тя е Божествена. Обаче ако въ една култура формитѣ сѫ еднакви, а въ принципитѣ има разнообразие, тогава тя е престѫпна, тамъ започватъ престѫпленията. Въ формитѣ човѣкъ е свободенъ. Напримѣръ човѣкъ е свободенъ да прояви любовьта си ако иска по хиляди начини и форми, въ това нѣма нищо престѫпно, но принципътъ трѣбва да е единъ и сѫщъ. Щомъ мотивътъ е любовь, ако принципътъ въ тебъ е вѣренъ, каквато форма и да употрѣбишъ за изявяването на любовьта, ти вече си подчиненъ на любовьта, не можешъ да извършишъ никакво престѫпление. Ако въ ума си имашъ едновременно два принципа, а една форма за изразяване, тогава престѫплението ще дойде като едно последствие. Отъ какво произтича престѫплението въ единъ месоядецъ? Отъ желанието му да лиши кокошката отъ нейния животъ. Той иска да лиши кокошката отъ нейната форма, а той да остане. Значи у него има два принципа различни: кокошката иска да живѣе, а той я унищожава. И той иска да живѣе, а счита, че има право да убие нѣкого, за да живѣе. Човѣкътъ казва: менъ Господъ ме създаде, а кокошката не е създадена отъ Бога. Не е така. Не, Богъ не е създалъ нито кокошката, нито човѣка. И човѣкъ е една голѣма кокошка - нищо повече. Сега азъ искамъ да изнеса една истина, защото само истината може да направи човѣка свободенъ. Ако азъ говоря една неистина, това още повече влошава съвременната култура и не само че нищо не допринася, но увеличава страданията на хората. Защо трѣбва да се говори истината? Ако съ говоренето на истината не помогнешъ на цѣлото човѣчество, то поне си помогналъ да се подобри състоянието му поне на единъ косъмъ. И ако хората въ цѣлия християнски свѣтъ за 2000 г. сѫ могли да придвижатъ културата поне на единъ косъмъ, това е грамадно нѣщо. Колко косми ни трѣбватъ още, да промѣнимъ цѣлата култура, за да можемъ да влѣземъ въ Царството Божие? Нѣма защо да повдигате въпроса какъ ще се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Вашето спасение е извършено преди създаването на свѣта, вие само трѣбва да го знаете въ себе си, И всѣки може да бѫде спасенъ. Деньтъ, въ който ти повѣрвашъ и възприемешъ любовьта въ себе си, ти си спасенъ. Въ който моментъ осъзнаешъ, че любовьта е законътъ, който тѣ повдига, ти си спасенъ. Ти можешъ да осъзнаешъ.това нѣщо още сега, можешъ да го осъзнаешъ вечерь или денемъ, можешъ да го съзнаешъ следъ хиляди години, но законътъ еднакво ще действува. Тъй щото спасението не е важно за васъ. Най-важниятъ процесъ е развитието на човѣшката душа. Да се спаси една душа, да се повдигне единъ човѣкъ, това струва повече, отколкото проявата на една цѣла култура като нашата. Да се издигне една такава култура, това е само безразборно изразходване на Божествената енергия. И като си помислите, какво всѫщностъ може да допринесе тази култура? Азъ гледамъ другояче на въпроса. Въпросътъ е въ подобрението, което може да се внесе. Каква полза може да ви допринесе посяването на хиляди декара земя, ако въ края на краищата тя нищо не дава? Представете си, че житото израства, но нѣма никакъвъ плодъ. Какво ви струватъ тѣзи хиляда декара земя? Подъ думата „култура” ние разбираме плодъ. Значи по-хубаво е да посѣешъ десеть декара земя и да ти допринесатъ изобилно плодъ, отколкото да посѣешъ хиляда декара, които нищо нѣма да дадатъ. Въ дадения случай спасението на единъ човѣкъ струва повече, отколкото повдигането на цѣла култура. Но ако подъ израза „повдигане на цѣла култура” разбираме повдигането на всички души, тогава ние сме въ естествено и право положение. И отъ това именно се нуждае свѣтътъ. Като влѣзешъ нѣкѫде и погледнешъ единъ човѣкъ, да знаешъ, че той тѣ обича и ти го обичашъ. Че тѣ обича, това не трѣбва той да ти го каже, но ти самъ да го почувствувашъ. Любовь, която се изявява съ думи, това не е любовь. Тя трѣбва да се чувствува. Като влѣзешъ въ една стая, дето има запалена соба (Учительтъ е употрѣбявалъ думата „соба” въ смисълъ на печка. Бел. ред.), тя може ли да тѣ обича? Ни най-малко. Но ако туришъ рѫцетѣ си близо или далече отъ нея, ти ще почувствувашъ нейната топлина. Собата казва: „Дали ще се приближишъ по-близо или ще останешъ по-далече отъ менъ, азъ все едно ще си извърша своето къмъ тебъ. Отъ тебъ зависи. Ти можешъ да заемешъ каквото искашъ положение.” Тъй щото, и по отношение на любовьта пакъ можете да заемете едно или друго положение. Можете да се приближите толкова, че да изгорите рѫцетѣ си, а можете да се приближите така до нея, че да не я почувствувате или така, че да остане извѣстно разстояние, едно незабравимо, едно паметно положение. Отъ васъ зависи да бѫдете близо или далече отъ нея. Новитѣ схващания, които сега придобивате, не трѣбва да бѫдатъ въ разрѣзъ съ онова, което досега сте придобили. Вие не трѣбва да казвате: “Ние не обичаме ли Бога?” Имайте предвидъ, че азъ ви говоря за една философия, която е въ движение, не ви говоря за една застояла философия. Коститѣ на мъртвитѣ животни не могатъ да се измѣнятъ отъ мъртвата философия. За нея не говоря. Говоря за една философия, която постоянно се мѣни. За менъ доброто е добро само за моментъ. Ако философията расте, а принципътъ си остава единъ и сѫщъ, тя е права. Ако въ началото като расте е добра, и въ края ще бѫде добра. Ако началото е лошо, и краятъ ще бѫде лошъ. Сега азъ ще разгледамъ единъ социаленъ въпросъ, какъвто е бракътъ. Бракъ въ свѣта не сѫществува. Той е едно хрумване на хората. Никой нѣма право да жени когото и да е, нито има право самъ да се жени за когото и да е. Защо? Защото това е право само на Бога, то е Неговъ прерогативъ. Казано е въ Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва”. Като е изпратилъ душитѣ на Земята, Богъ ги е съчеталъ. Сега престѫпленията на хората сѣдятъ въ това, че тѣ казватъ: „Хайде да оженимъ този.” Вие ще го ожените? „Хайде да венчаемъ този.” Нито ще го венчаятъ! Това сѫ престѫпления отъ страна на хората. Христосъ е казалъ, че никой нѣма право да разваля Божественото. Какво е доброто? Въ даденъ моментъ, когато две души иматъ Божественото съчетание, това е добро вече, това е любовь. Когато две души въ даденъ моментъ иматъ съчетание въ името Божие, тогава ще се роди доброто, а когато се събератъ безъ любовь, тѣ ще извършатъ престѫпление. Следователно престѫплението е само на безлюбието, доброто е само на любовьта. И тогава, когато въ единъ домъ се раждатъ престѫпни деца, какъ ще изясните това? Ще искате да обвините Бога ли? Не. Когато това дете се е зачевало, майката й бащата сѫ били въ областьта на безлюбието. Следователно и резултатътъ е такъвъ. И обратно: ако вземете една фамилия, даже и недобра, дето майката и бащата сѫ престѫпници, но при съчетанието за единъ моментъ само сѫ били въ любовно състояние, тогава може да се роди едно дете-ангелъ. Тѣзи родители сѫ само условие за неговото дохождане, а то всѫщностъ се ражда отъ друго мѣсто. Тъй щото тѣзи нови виждания, тѣзи нови схващания се отнасятъ само за онѣзи, които иматъ пробудено съзнание. Сега, какво е психологическото приложение на закона? Ако въ даденъ случай искашъ да извършишъ една работа, а нѣма любовь между една твоя мисъль и едно твое желание, ти непремѣнно ще родишъ едно престѫпление, т. е. последствията на твоята постѫпка ще бѫдатъ престѫпни. Ако между твоитѣ мисли и желания има любовь, непремѣнно и постѫпката ти ще бѫде добра. Какво се изисква отъ васъ? Никога не казвайте, че вие ще направите това или онова нѣщо. Нѣщата се опредѣлятъ само въ момента, когато Богъ действува. Когато казвате, че утре напримѣръ ще направите това или онова, вие правите престѫпление. Защо? Защото искате да заповѣдвате на Бога. Богъ е, който разполага съ васъ и съ работата. Покажете се въ момента, когато трѣбва да действувате. Като дойде време да действувате, тогава се проявите, но не говорѣте преди още да сте пристѫпили къмъ дадена работа. И тъй, въ Писанието се казва: „Синъ Человѣчески отхожда”. Защо отхожда? Не знаете, защото вашитѣ умове сѫ пълни само съ противоречия, само съ безвѣрие. Ние сме се обезвѣрили въ себе си, обезвѣрили сме се въ Първото начало, обезвѣрили сме се и въ ближнитѣ. Възъ основа на това се е създала онази поговорка, споредъ която „човѣкъ за човѣка е вълкъ”. Каква култура е тази, въ която човѣкъ за човѣка е вълкъ? Каква култура може да има тамъ, дето нѣма никакви принципи, върху които човѣкъ да положи живота си? И каква култура може да има тамъ, дето човѣкъ се съмнѣва въ себе си? Първото нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ себе си; второто нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ ближния си и третото нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ Бога. Азъ турямъ обратното положение: първото нѣщо - човѣкъ нѣма право да се съмнѣва въ Бога. Единственото абсолютно сѫщество, което е надъ всичко, това е Богъ. То е възвишеното, трайното, дълбокото въ човѣка, което действува въ него като непреривенъ актъ. При най-лошитѣ условия на живота, когато ти се обезсърдчишъ, обезкуражишъ, нѣщо дълбоко въ тебъ ти казва: „Не бой се, тази работа ще се оправи.” Какъ ще се оправи? Пакъ ти казва този гласъ: „Не бой се, ще се оправи тази работа.” И ти ще видишъ, че както ти каже този гласъ, така ще стане. Това, което този вѫтрѣшенъ гласъ ти каже, е вѣрно. Богъ ти говори - този е вѫтрешниятъ гласъ, и Той говори не когато си щастливъ, но когато върху тебъ дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия и ти казвашъ: всичко се свърши. Когато всички престанатъ да говорятъ, тогава Богъ започва да говори. Тогава ти се намирашъ предъ една пропасть и казвашъ: бѣше, вече всичко се свърши. Тогава именно и Богъ ще ти проговори. Разправяха ми за единъ праведенъ човѣкъ, българинъ отъ Варненско, когото въ турско време турцитѣ осѫдили на обѣсване. Деньтъ, когато трѣбвало да го бѣсятъ, той се приближава до бѣсилката, поглежда къмъ вѫжето и си казва: „Кой може сега да ме избави отъ това положение, освѣнъ Богъ?” Отива до бѣсилката, турятъ вече вѫжето на врата му, но нѣщо отвѫтрѣ му казва: „Не бой се, вѫжето ще се скѫса.” Увисва на вѫжето, но наистина то се скѫсва. Следъ това той си казва: „Благодаря Ти, Господи. Първото се скѫса, но второто вече не знамъ какво ще стане.” Увисва на второто вѫже - и то се скѫсва. Турчинътъ казва: „До трети пѫть ще го бѣсимъ, дайте сега друго, по-дебело вѫже.” Взиматъ трето вѫже, увисва той и си казва: „Сега вече работата е сериозна.” Но интересенъ фактъ, наистина - и третото вѫже се скѫсва. Тогава пашата казва: „Нека си върви този българинъ, и Богъ не е съгласенъ да бѫде обѣсенъ.” Не зная дали сегашнитѣ българи биха освободили човѣка по този начинъ. Азъ вѣрвамъ, че тѣ биха го окачили на желѣзно вѫже, да не се кѫса втори пѫть. Питамъ: какво ще придобиемъ, ако обѣсимъ или ако обвинимъ единъ човѣкъ? Човѣкъ трѣбва да избѣгва злото. Каква полза, ако си отмъстите нѣкому? Ето какъ разсѫждавамъ азъ. Ако нѣкой човѣкъ ми е направилъ най-голѣмото зло, нѣма да му отмѫстя, но ще му кажа: „Азъ нѣма да върша престѫпления по никой начинъ!” Това е най-голѣмото наказание, което мога да наложа на този човѣкъ. Щомъ дойде до менъ, казвамъ: „Азъ съмъ човѣкъ, който не иска да върши никакви престѫпления.” И всѣки отъ васъ, като види, че бѣсятъ едното, не казвайте, че такава е волята Божия, но кажете въ себе си: „Да се скѫса това вѫже!” Нека плати държавата за туй вѫже, какво отъ това, че едно вѫже се скѫсало? Нѣма да бѣгате настрана, но ще седи те тамъ, докато вѫжето се скѫса. Както виждате, при този българинъ, който се съмнявалъ дали ще се скѫса вѫжето, не само първото се скѫсало, но и второто, и третото, и той най-после билъ освободенъ. Всичкитѣ вѫжета могатъ да се скѫсатъ. А вие седи те и си казвате: „Кой ще оправи свѣта?” Вие сте съзнателенъ човѣкъ, но пакъ се съмнявате. Тогава Богъ иде при васъ и казва: „Ще ви кажа кой ще оправи свѣта. Има Единъ, който може да оправи свѣта.” Само Богъ съединява хората, само Той ги групира въ едно. Никой нѣма право да жени хората, никой нѣма право да ражда безъ Бога. Когото Богъ съедини, само той може да ражда. Ако човѣкъ съединява хората, то престѫпници ще раждатъ. Когато единъ сѫдия е изправенъ предъ едно положение да сѫди нѣкого, нека се спре и запита Господа: „Господи, кое е правото, да осѫдя ли този човѣкъ или да го оправдая?” Единъ вѫтрѣшенъ гласъ му казва: „Оправдай го!” Какво ще каже отгоре на това сѫдията? Той ще каже: „Азъ съмъ на особено мнение.” Ако този сѫдия схване, че обвиняемиятъ е праведенъ споредъ думитѣ на Господа, той ще може да докаже и неговата праведность. Ако този сѫдия стане и каже: „Господъ да сѫди, този човѣкъ не е виновенъ, азъ съмъ виновенъ” и обвини себе си, мислите ли, че нѣма да спечели? Защото ако вие сте на положението на обвиняемия, вие сте длъжни да изправите сѫщата погрѣшка. Като оправдаете този човѣкъ, оттамъ насетне всичко ще ви тръгне напредъ. Ако осѫдите този човѣкъ, оттамъ насетне всички нещастия въ свѣта ще ви сполетятъ едно следъ друго. Кое е по-хубаво отъ дветѣ положения? Въ православната църква започнаха да гонятъ сектантитѣ. Православнитѣ си мислятъ, че тѣ сѫ истински православни, а другитѣ сѫ сектанти. Всички православни сѫ сектанти. Самата православна църква е сектантска, а ако искатъ да знаятъ, тя е даже и схизматична. Тѣ искатъ да докажатъ, че иматъ право, а когато другитѣ хора искатъ да докажатъ своето право, тѣ го отричатъ. Засега на Земята никоя църква нѣма право. Има само една църква, която има право, но тя е въ душитѣ на хората. Азъ съмъ правъ въ всѣки даденъ моментъ, когато изпълнявамъ волята Божия въ съвършенство, когато изпълнявамъ Божиитѣ Закони, когато нѣмамъ абсолютно никаква отрицателна мисъль въ себе си, когато съмъ въ хармония съ онова възвишено и благородно чувство въ себе си и когато желая доброто на всички живи сѫщества. Виждамъ единъ лошъ човѣкъ, казвамъ: да му помогне Богъ да се поправи. Виждамъ единъ добъръ човѣкъ и му се радвамъ. Нѣкой ще каже: „Ние толкова лоши хора ли сме?” Не е въпросътъ, че сте лоши хора, но важното е, че сте непослушни. Ако нѣкой напримѣръ днесь каже, че е Синъ Божий, веднага ще помислятъ, че той иска да управлява свѣта, да заповѣдва на хората. Да заповѣдва на хората, това не е никаква синовностъ. Да бѫдешъ Синъ Божий значи абсолютно да зачиташъ Божия законъ, да работишъ за благото на всички, за благото на цѣлото човѣчество. Тази е идеята, която е вложена и въ Евангелието. Та ако вие дойдете до новото съзнание, то нѣма да измѣни вашитѣ форми, вие пакъ ще си останете такива, каквито сте си, но ще настане една промѣна въ вашата душа, ще придобиете онази съзнателна сила, която ви трѣбва, и ще трѣбва да знаете какъ да се справите съ себе си. Сега, вие обърнете внимание на следното: въ Природата сѫществуватъ три положителни състояния, три положителни начала споредъ менъ. Едното състояние води началото си отъ закона на Любовьта. То съдържа извѣстно вещество, извѣстна материя, която е необходима. Върху тази материя животътъ може да се гради. Следователно съ първия законъ се явява животътъ, който създава формитѣ. Второто състояние произлиза отъ Мѫдростьта, отъ знанието. Тя е съзнателна сила, която сѫщо така съдържа извѣстна материя, която е необходима за човѣшкитѣ мисли. Човѣкъ не може да мисли, ако тази материя не сѫществува. Защото не може да бѫде грънчарь онзи, който нѣма материалъ, съ който да работи. Не може да бѫде печатарь онзи, който нѣма съ какво да работи. Третиятъ принципъ, това е Истината. Ти искашъ да бѫдешъ свободенъ, но и въ този случай тя съдържа извѣстна материя, съ която човѣкъ трѣбва да работи. Ако вие приложите закона на Любовьта, ще видите колко е мощенъ. Напримѣръ имате едно крайно неразположение: отивате при едного, разправяте му болката си, отивате при втори, при трети, при четвърти, на всички разправяте болката си, но тя не минава. Никой не може да ви помогне. Защо не може да премине болката? Защото законъ е: онзи, който може да ви помогне, това сте вие самитѣ. Въ дадения случай ако самъ не направите едно положително усилие, не можете да излѣзете отъ това затруднение. Кажѣте си: „Въ менъ сѫществува една Божествена възможность и азъ самъ мога да излѣза отъ тази болка, отъ това трудно положение!” Ако си кажете така, веднага положението ви ще се смѣни. Или ако си кажете, въ следната форма: „Възможно ли е това?”, пакъ ще си помогнете. Може да турите едно положително или едно отрицателно твърдение, но въ никой случай две противоречиви. Като казвате: „Възможно ли е това?”, значи вѣрвате, че може да стане и другояче. Българинътъ напримѣръ казва: „Нѣма ли да дойдешъ у дома?” Англичанинътъ пъкъ не губи време, той направо казва: „Ще дойдешъ ли у дома?” Значи, ако поставите думитѣ въ формата „Може ли да бѫде това?”, но съ положително желание, то ще бѫде. Щомъ държите положителната мисъль, веднага Божественото съзнание ще се прояви и вие ще го изпитате. Който и да е отъ васъ, ако иска да опита реалностьта на нѣщата, така трѣбва да постѫпи. Напримѣръ мнозина отъ васъ вѣрватъ въ Бога, но нѣматъ една ясна, положителна мисъль за Бога. Казвате напримѣръ: „Азъ се молихъ и Господъ отговори на молитвата ми.” Въпросъ е дали Господъ е отговорилъ на вашата молитва. Защо? Защото, когато вие се молите, вие сте много далече отъ Бога. Когато сте се молили, може би нѣкоя ваша близка душа, която е била близо до васъ, ви е чула и ви е помогнала. Тъй щото всѣка помощь, която ви иде, тя всѣкога не е отъ Бога, може да е отъ нѣкоя ваша близка душа. Вие трѣбва да знаете въ коя сфера сте били, когато сте се молили. Имате нужда отъ това-онова и казвате: „Азъ се помолихъ на Бога и Той отгоре ми помогна.” Ако мислите така, ще мязате на онзи българинъ, който ималъ нужда отъ хиляда лева, намиралъ се въ голѣмо затруднение, отникѫде не могълъ да намѣри тѣзи пари. Имало много чорбаджии, къмъ които би могълъ да се обърне, но той си казалъ: „Всички чорбаджии сѫ голѣми изедници, никой нѣма да ми помогне. Господи, на голѣмъ зоръ съмъ, само Ти можешъ да ми помогнешъ, никой другъ!” Въ това време близо до него минавалъ единъ отъ тия чорбаджии, срѣщу които той изказвалъ недоволството си и му пъхналъ една кесия съ хиляда лева. Като видѣлъ тѣзи пари, той въздъхналъ спокойно и казалъ: „Господи, благодаря Ти, че ми помогна!” Чорбаджията попиталъ: – Защо благодаришъ на Бога? – Какъ да не благодаря, Той ми помогна, даде ми хиляда лева. – А, Господъ ти даде! Азъ ти дадохъ тѣзи пари, да не мислишъ, че всички чорбаджии сѫ изедници. – Кой знае дали си ги далъ ти. Ти по-рано не бѣше такъвъ, навѣрно Господъ тѣ е пратилъ да ми ги дадешъ. И тъй, сега на хората това е потрѣбно - да иматъ повече отъ тази първична материя на Любовьта. Хората сѫ изгубили тази първична материя, и като погледнете лицето имъ, ще видите една керемидена краска, вмѣсто хубавата червена краска. Тази краска показва отсѫствие на материята на Любовьта. Щомъ отсѫствува тази материя на любовьта, отсѫствува и силата на любовьта; щомъ отсѫствува силата на любовьта, отсѫствува и онова Божествено съзнание, и тогава се раждатъ всички нещастия въ свѣта. Та сега нѣкои отъ васъ сѣдятъ тукъ, нѣкои сѫ стари, нѣкои сѫ болни и мислятъ само за старостьта и за болѣстьта си. Болниятъ мисли само за нѣкой лѣкарь, да дойде да му помогне. Онзи лѣкарь, който може да ви лѣкува, той е вѫтрѣ въ васъ. Вземете примѣръ отъ животнитѣ. Като се разболѣятъ, тѣ ни най-малко не търсятъ нѣкакъвъ лѣкарь, но сами се лѣкуватъ. Ние, разумнитѣ хора, намѣсто сами да се лѣкуваме, отиваме при лѣкаритѣ. Азъ не съмъ противъ лѣкаритѣ, но казвамъ: преди всичко повикайте своя вѫтрѣшенъ лѣкарь, който отъ своя страна, ако самъ не може да помогне, ще извика единъ външенъ лѣкарь като асистентъ, и ще каже: кажи на Иванъ, на Драганъ или на Петканъ да дойде да му помогна. А вие сега отивате, викате десеть лѣкари на консултъ. И десетте лѣкари свършватъ толкова работа, колкото и единъ. И всички тия лѣкари най-после казватъ: „Стана нѣкакво усложнение.” И този човѣкъ умира. Следъ това хората ще кажатъ: „Тъй писалъ Господъ.” Не е писалъ така Господъ. Всичко седи въ неразбирането. Онзи, който е станалъ лѣкарь, той трѣбва да е роденъ лѣкарь. Никой нѣма право да става лѣкарь, ако не е роденъ такъвъ; никой нѣма право да става учитель, ако не е роденъ такъвъ. Никой нѣма право да става банкеръ, ако не е роденъ такъвъ; никой нѣма право да става майка или баща, ако не е роденъ за това, никой нѣма право да става генералъ, или министъръ, или царь, ако не е роденъ за такъвъ. Който е роденъ за една отъ тѣзи професии или длъжности, да стане такъвъ. Който е роденъ за генералъ, или за учитель, или за свещеникъ, или за царь, или за какъвто и да е и стане такъвъ, той е на мѣстото си, ще извърши добра работа; който не е роденъ за такъвъ, той ще извърши най-голѣмото престѫпление. Въ време на Царска Русия имаше единъ споръ съ китайцитѣ. За китайцитѣ всички казватъ, че сѫ некултурни, диваци хора, но и тѣ иматъ своя философия. По едно време китайцитѣ отслабнаха и тогава Русия изпрати своята флота да ги принуди да отстѫпятъ и да отговорятъ на всичко това, което Русия искаше. Тогава китайскиятъ главнокомандуващъ флотата извика този на руската флота и му каза: „Слушай, братко, нашитѣ господари царе се скарали нѣщо, не могатъ да се споразумѣятъ, искатъ ние да воюваме вмѣсто тѣхъ, да избиваме хората си и напразно да проливаме кръвь. Я ние да си направимъ едно увеселение: ще гърмимъ напразно, ще обикаляме насамъ-натамъ и най-после ще кажемъ, че никой отъ насъ не можа да побѣди.” Ще кажете: китайско разрѣшение. Значи, ако снарядитѣ удрятъ на мѣсто и убиватъ хората, това е по западенъ маниеръ, ако пъкъ не удрятъ на мѣсто и не убиватъ хората, това е по китайски. Казвамъ: китаецътъ е правъ. „Нека твоятъ и моятъ царь се събератъ на аудиенция и да си поговорятъ като братя, а пъкъ ние нѣма какво да се биемъ. Ако се биемъ, съвсѣмъ ще разбъркаме работата.” И прави сѫ китайцитѣ. Въ нѣкои отношения и ние трѣбва да бѫдемъ китайци. Питамъ: кой човѣкъ досега, като си е наложилъ волята, е направилъ нѣщо? Ако извърша моята воля и ако това мое желание внесе въ менъ новъ животъ и азъ придобия безсмъртие, тогава има смисълъ да изпълня своята воля. Но ако една моя постѫпка ме лиши отъ живота, ако изгубвамъ живота си и преждевременно остарѣвамъ, какво ми коства тази моя постѫпка или това мое богатство? Или ще каже нѣкой, че поне е ялъ и пилъ въ този животъ. Тогава ние ще бѫдемъ въ положението на онзи турски младежъ, когото единъ ходжа съвѣтвалъ да не пие, понеже младежътъ ималъ голѣма слабость къмъ пиенето. Той пиелъ особено много ракия. Единъ день ходжата му проповѣдвалъ: – Ти не трѣбва да пиешъ, трѣбва да се откажешъ отъ тази слабость. – Какво да правя, като ми е удоволствие да пия, не мога безъ това. – Но така не става. Ти знаешъ ли какво тѣ чака, като отидешъ въ онзи свѣтъ? – Какво ме чака? – Всички бъчви, отъ които си пилъ досега, ще бѫдатъ окачени на врата ти и ти презъ цѣлия си животъ ще трѣбва да ги носишъ. Знаешъ ли колко е лошо това нѣщо? – Пълни или празни ще бѫдатъ тѣзи бъчви? – Пълни, разбира се, ще ти тежатъ. – Е, като сѫ пълни, нѣма нищо, колкото и да сѫ тежки, пакъ ще ги нося, ще има поне какво да пия и тамъ. Ще умре човѣкътъ и пакъ за пиене мисли! Това е турско разбиране за онзи свѣтъ – бъчвитѣ да бѫдатъ пълни. Ти му говоришъ, че го чака нѣщо лошо, а той казва, поне да сѫ пълни, че да има да пие и на онзи свѣтъ. Нѣкой казва: азъ тукъ да си поживѣя, да си поямъ и да си пийна, че на онзи свѣтъ да ме правятъ каквото си искатъ. Това не е никаква философия, така не трѣбва да се мисли. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески отхожда.” Откѫде? Отъ всѣка душа, която не изпълнява Неговата воля, Божията воля. Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣки домъ, дето любовьта не живѣе, не цари; Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣка църква, която не живѣе по Бога. Синъ Человѣчески отхожда отъ всички приятели, които не живѣятъ добре. Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣки народъ, който не изпълнява волята Божия. Синъ Человѣчески отхожда отъ всѣка култура, която не изпълнява волята Божия. И когато Синъ Человѣчески замине, тогава ще дойдатъ всички нещастия върху хората. Защо ? Защото си е заминалъ Синъ Человѣчески, излѣзълъ е навънъ. И ние тогава оставаме да пожънемъ онѣзи последствия, които животътъ ни е отредилъ. Та казвамъ: въ изучаването, на окултнитѣ науки, въ изучаването на човѣшкия организъмъ, въ изучаването на човѣшкото лице, човѣшкитѣ косми, човѣшкитѣ рѫце се изискватъ специални методи и главно - съзнание и дълбоко разбиране. Досега се изучаваше човѣшкото лице, както и физиогномията, съ огледъ на човѣшкия характеръ, да се намѣрятъ слабоститѣ въ човѣка. Мнозина изучаваха физиогномията съ цель да намѣрятъ слабоститѣ на човѣка, да знаятъ какво му не достига, че да могатъ да го оплетатъ. Не, тайнитѣ науки не се изучаватъ съ такава цель! Тѣ се изучаватъ съ цель да научите човѣка, да видите отъ какво има нужда и да можете да му помогнете, да му направите нѣкакво добро. Преди нѣколко години ми донесоха лекции отъ единъ курсъ на една окултна школа въ Америка. Единъ мой ученикъ се влюбилъ въ тѣхъ, задигналъ ги, искалъ да види какво се преподава тамъ и казва: отъ всички лекции и отъ правилата, които тамъ се преподаватъ, азъ можахъ да взема само едно правило. Всички други правила, които тѣ поддържатъ, сѫ все правила на престѫпления. И сега, ако погледнете лицата, челата, вѣждитѣ, носа, устата на съвременнитѣ хора, ще видите голѣма несиметричность, отъ която нищо не можете да познаете. Тамъ не сѫ отбелязани правилнитѣ черти на лицето. Ние говоримъ за физиономията на хората, но азъ не искамъ да се занимавамъ съ отрицателнитѣ черти на човѣшкия характеръ. И когато се приближавамъ до престѫпни типове, когато съмъ ги изучавалъ, азъ не искамъ да се занимавамъ много съ тѣхъ, не искамъ да пипамъ злото, но казвамъ: всѣка престѫпна мисъль оставя извѣстни отпечатъци върху твоитѣ черти. Най-първо тя ще остави отпечатъкъ върху носа, ще направи тамъ редъ наслоявания, главно на върха на носа. Кое е това мѣсто на върха на носа, нѣма да го кажа, дори и ако всичкото богатство на Земята ми дадатъ. Ако сами можете да намѣрите това мѣсто, то е ваша работа, но азъ никога не го казвамъ. Обаче трѣбва да знаете, че всѣка мисъль оставя отпечатъкъ върху носа, върху устата, върху очитѣ, върху вѣждитѣ, върху космитѣ и т. н. Всѣка престѫпна мисъль оставя своитѣ отпечатъци. И ако вие вървите по този пѫть, нѣма да се мине дълго време и ще изгубите своята красота. Тогава човѣкъ почва да мисли, че е остарѣлъ, че е изгубилъ смисъла на живота. Тъй щото натегването на престѫпленията оставя отпечатъкъ върху цѣлия човѣкъ. Това показва, че вие вървите по пѫтя на вашитѣ дѣди и прадѣди, които сѫ слѣзли въ една ниска сфера на влияние, дето чувствувате престѫпленията на хората. Често човѣкъ, като изпадне въ такава сфера, започва да мисли, че самъ е престѫпникъ. Та сега, вие искате да се повдигне цѣлото човѣчество, да се повдигнете отъ тази сфера на. престѫпления. Подъ думата „престѫпление” азъ разбирамъ всѣко нѣщо, което не е извършено съ любовь. Всѣко нѣщо, което е извършено съ любовь, въ него нѣма никакво престѫпление. Мислите ли, че ако вие сте облѣкли нѣкого безъ любовь, сте направили нѣкакво добро? Ако го облѣчете съ любовь, както себе си, ако го нахраните съ любовь, както себе си и ако му дадете приемъ въ дома си, както и на себе си, и ако треперите за него, както за себе си - това е любовь. Казвате: може ли? Може, разбира се, това е Божествено! И онзи, който идва при васъ, и той трѣбва да мисли по сѫщия начинъ. И бѣдниятъ, който иде при менъ, и той трѣбва да мисли за менъ така. Ако между неговия и моя умъ нѣма съчетание, и ако азъ мисля едно, а той мисли друго, това не е любовь. Непремѣнно и той трѣбва да мисли и да гледа на менъ, както и азъ на него. Той трѣбва да каже за менъ: този е най-добриятъ човѣкъ, когото азъ познавамъ въ свѣта. И азъ ще кажа; този е най-добриятъ човѣкъ, когото азъ познавамъ. Щомъ каже така за менъ, тогава вече азъ не считамъ този човѣкъ за бѣденъ, нито за чуждъ, но го считамъ за свой братъ и му казвамъ: ако желаешъ, ти можешъ да останешъ при менъ колкото искашъ, можешъ да останешъ и презъ цѣлия си животъ. Но и азъ, и той трѣбва взаимно да хранимъ единъ къмъ другъ едни и сѫщи чувства. Обаче ако следъ като го нахраня първата вечерь, той каже: „Добре, този човѣкъ ме нахрани тази вечерь, но утре какво ли ще ми каже”, той не е на правъ пѫть; или, ако азъ кажа: „Докога ли ще остане този човѣкъ при менъ?” - това вече не е никакъвъ моралъ нито отъ моя, нито отъ негова страна. Отъ такъвъ моралъ азъ се отказвамъ. Идва единъ при менъ, моли ми се за пари. Казвамъ му: - Ти идвашъ при менъ и ми се молишъ, защото мислишъ, че имамъ пари. Ако нѣмахъ пари, ти не би ми се молилъ. Азъ бихъ желалъ да дойдешъ при менъ даже ако знаеше, че нѣмамъ петь пари въ джоба си. Ако азъ съмъ човѣкъ и видя, че имашъ нужда, ще ти помогна. Ти трѣбва да мислишъ за менъ така, както Богъ мисли за менъ. Ако не мислишъ така, ще ти кажа: моля ти се, излѣзъ навънъ, иди на друго мѣсто. Ти спадашъ къмъ друга категория хора, на които азъ не мога да помагамъ. Нѣма законъ. Казвашъ: ти си длъженъ. - Не, никакъ не съмъ длъженъ. Сиромашията ти е наложена, за да познаешъ Бога, и затова ти не трѣбва да се страхувашъ. Колко време си гладувалъ? – Четири-петь часа не съмъ ялъ. – Че ти още и десеть дни не си гладувалъ. – Мога ли да гладувамъ десеть дни? – Можешъ, разбира се, ти можешъ и 40 дни да гладувашъ. Човѣкъ може да гладува 40 дни. За 40 дни има най-малко кандидати - десетина души. Казвамъ: всички, които ме слушате, се нуждаете отъ една вѣра, която може да мѣсти Земята, не само планинитѣ. Азъ отивамъ по-далече. Въ времето на Христа се казваше, че трѣбва да имате вѣра, която планинитѣ да премѣства, а сега се изисква отъ хората вѣра, която и Земята да премѣсти и да я върти. Това ниско съзнание, въ което сега живѣете, това е вашата Земя. И ако вие не сте въ състояние да измѣните това ваше ниско съзнание, никаква вѣра нѣмате. Вашето съзнание е толкова тежко, че се равнява почти на Земята по тежесть. Вие сте една планина или една земя и трѣбва да сте въ състояние да повдигнете тази ваша планина или тази ваша земя. Има нѣкои хора, които не бихъ могълъ да ги нося на гърба си и въ този случай казвамъ: азъ бихъ предпочелъ да нося Земята, отколкото тия хора на гърба си. Има нѣкой българи, които сѫ по-тежки отъ Земята. Това е до разбирането на великия законъ. Казвате: „Какво искашъ да кажешъ?” Да престанете съ вашитѣ престѫпления! „Какво искашъ да кажешъ?” Да обичате всички хора! „Какво искашъ да кажешъ?” Ще говорите всѣкога истината, безъ да лъжете! „Какво искашъ да кажешъ?” Ще живѣете абсолютно свободно, ще дадете свобода на всички и ще желаете свободата на всички хора! Това искамъ да кажа. „Ама какъ да го направимъ?” Ще ви кажа какъ да го направите. Не е мѫчно да се каже комуто и да е. Това е най-лесното нѣщо. Тогава ще бѫдете най-силнитѣ и най-мощни хора въ свѣта. Ако християнитѣ отъ първитѣ времена още и до днесь поддържаха Христовото учение, както се проповѣдваше, досега свѣтътъ щѣше да има съвсѣмъ различенъ видъ отъ сегашния. Вие казвате: „Азъ съмъ жена, имамъ мѫжъ.” Че отъ кога го купи? „Ама азъ съмъ мѫжъ, имамъ жена.” Че отъ кога купи тази жена? Не, така не се говори. Никаква жена нѣмашъ ти, никакъвъ мѫжъ нѣмашъ ти. Ако пъкъ имашъ единъ мѫжъ, какво си придобила? Казвашъ: „Мѫжъ ми ме чака въ кѫщи.” Че какъ така? Мѫжътъ ти е въ кѫщи, а ти си тукъ? Щомъ имашъ мѫжъ, и ти ще бѫдешъ тамъ, дето е той, и никога нѣмашъ право да се дѣлишъ отъ него. Ти нѣмашъ право да се раздѣлишъ нито на една педя разстояние отъ него. И ако мѫжътъ има жена, и той нѣма право да се дѣли нито на една педя разстояние отъ нея. Сега азъ говоря за другитѣ, не говоря за вашитѣ отношения. Не мислете, че това само азъ говоря. И Христосъ казваше: ще бѫдатъ двамата въ една плъть, ще живѣятъ въ хармония, че каквото единиятъ пожелае, това и другиятъ. И двамата ще изпълняватъ волята Божия, и никакво противоречие нѣма да има между тѣхъ. И тогава всѣки ще вижда предъ себе си единъ ангелъ. Мѫжътъ, като види една жена, ще каже: „Ето единъ ангелъ!” И жената, като види единъ мѫжъ предъ себе си, ще каже: „Ето единъ ангелъ!” И тогава и двамата ще работятъ заедно. А сега жената като види мѫжа си, казва: „Де ли е ходилъ той да хайтува.” Но като дойде той, тя се позасмѣе малко, като че ли нищо не е било. Не, тя като знае, че той е ходилъ нѣкѫде, нека се радва, че той може би е ходилъ съ други ангелици. Това е едно благословение и за нея, и за него. Право ме разбирайте. Ако вашиятъ мѫжъ нѣма много ангелици, които да го поддържатъ, той ще умре. И ако вашата жена нѣма много ангели, и тя ще свърши. Всички тия мѫже и жени сѫ синове Божии ~ така трѣбва да мислите. Мислите ли, че всѣки мѫжъ, който се приближава къмъ една жена непремѣнно въ неговия умъ има нѣкакво престѫпление? Не, ни най-малко не е така. Никакво престѫпление той нѣма въ ума си, това сѫ чужди мисли, които се натрапватъ понѣкога. По естество никой мѫжъ нѣма желание да направи каква и да е пакость на жената. Жената го предизвиква за това. Тя, като види нѣкой мѫжъ, уплаши се и казва: „Той непремѣнно ще ми направи нѣкаква пакость.” Да, и затова мѫжътъ прави пакости на жената. Сѫщото се отнася и до мѫжа; той, като види една жена, казва си: „Тя непремѣнно ще ми направи нѣкаква пакость.” И така става. „Тази жена ще ме съблазни.” Значи мѫжътъ е причина да става това нѣщо. Това е, което азъ зная. Обаче по естество нито жената има желание да прави зло на мѫжа, нито мѫжътъ има желание да прави зло на жената. Злото се ражда отпосле, като последствие на онова вѫтрѣшно недовѣрие, което сѫществува у насъ. И затова казвамъ: щомъ се приближавашъ къмъ единъ човѣкъ, или щомъ единъ човѣкъ иде насрѣща ти, ти веднага си помисли, че Богъ живѣе въ него. Ако ти не помислишъ, че Богъ живѣе въ него, той непремѣнно ще извърши нѣкакво престѫпление. Въ всѣки даденъ случай и ти трѣбва да мислишъ за себе си сѫщото, та като се приближавашъ къмъ една сестра, или като видишъ една сестра, у тебъ непремѣнно ще се роди желание да й помогнешъ. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората въ бѫдещата култура. За въ бѫдеще у всички хора трѣбва да се роди желание да се подобрятъ условията на живота за всѣки, а да не очаква на подаяния. Подаянието ще бѫде само едно последствие. Но условията трѣбва да се подобрятъ. Щомъ се подобрятъ условията, и човѣчеството ще се повдигне. Засега обаче, това не може да стане изведнъжъ, докато всички не осъзнаятъ, че трѣбва да живѣятъ единъ за другъ. Сега мнозина казватъ: „Всѣки трѣбва да се грижи за себе си.” Това се отнася до онѣзи вѣрващи, които се намиратъ въ положението на християни и минаватъ за такива. Питамъ: ако днесь Христосъ дойде на Земята, какъ ще ни посѣти и какъ ще Го приемемъ? Ако Той каже: „Азъ съмъ Христосъ, който ви проповѣдвахъ преди две хиляди години”, вие ще му отговорите: „Ти не знаешъ ли, че ние живѣемъ въ 20-ти вѣкъ и не сме хора, които можемъ тъй лесно да вѣрваме? Ние не сме будали да помислимъ, че ти си Христосъ.” Това е едно изопачено вѣрване. Впрочемъ, азъ не казвамъ, че Христосъ тъкмо така ще каже. Ни най-малко Той нѣма да говори за себе си, но ще ни запита: „Какъ прекарвате живота си? Какъ живѣете съ мѫжа: си, съ жена си, съ децата си? Какво е материалното ви положение? Какъ спите, здрави ли сте?” Тъй щото Той за всичко ще се интересува и ще ви разпитва. Но относно вѣрванията ви, въ какво вѣрвате, Той въпросъ нѣма да направи. После ще ви запита дали четете Евангелието, ще ви слуша какви коментари правитѣ по него и т. н. „Но ето, рѫката на тогози, който ме предава, съ мене на трапезата.” (21 стихъ, 22 глава отъ Евангелието на Лука). „И Синъ Человѣчески отхожда споредъ както е опредѣлено, но горко на тогозъ человѣка, чрезъ когото се предава!” Синъ Человѣчески като си отиде отъ евреитѣ, какво стана оттамъ насетне съ тѣхъ? Отъ две хиляди години насамъ този народъ е подложенъ на най-голѣми страдания. И ако Синъ Человѣчески си отиде отъ нашитѣ съвременни (...) народи, какво ще стане съ тѣхъ? Законътъ пакъ е сѫщиятъ. И ние вече опитваме лошитѣ последствия. Тогава ще дойде другиятъ стихъ, дето се казва въ Писанието: „Ето, хлопамъ, дошълъ съмъ предъ вратата ви.” Ако нѣкой отвори и възприеме Словото, добре ще бѫде за него. И ако вие възприемете Словото, то значи да възприемете цѣлия животъ, защото Словото е законътъ на Любовьта, която обхваща цѣлия животъ. И този законъ трѣбва да обхване цѣлия социаленъ строй, а не само да се молимъ, не само на църкви да ходимъ, не само на училище да ходимъ. Този законъ трѣбва да обхване цѣлия животъ, отъ най-ниското до най-високото стѫпало, и тогава у всички хора - професори, свещеници, сѫдии, учители трѣбва да се роди една свещена мисъль - да се подобри положението на цѣлото човѣчество. Въ миналата си беседа азъ говорихъ какво е предназначението на жената, сега ще ви кажа какво е предназначението на мѫжа. Женитѣ трѣбва да се откажатъ да раждатъ престѫпници, а мѫжетѣ трѣбва да се откажатъ да хранятъ престѫпници. Не давайте храна на никое ваше низко желание или мисъль, които сѫ ви обсебили. Нека умратъ! Какво казва Христосъ? Въ дадения случай, ако Христосъ дойде между богатитѣ, Той ще имъ каже: „Всички богати християни трѣбва да раздадатъ имането си на сиромаситѣ.” Тѣ ще Му отговорятъ: „Такъвъ Христосъ ние не искаме.” Ако дойде между бѣднитѣ, Той ще имъ каже: „Заради любовьта си къмъ менъ, слугувайте на богатитѣ доброволно, безъ пари.” Бѣдниятъ ще му отговори: „Ние такъвъ Христосъ не искаме!” Ако дойде между женитѣ, ще имъ каже: ,3аради любовьта си къмъ менъ, слушайте мѫжетѣ си и имъ угаждайте, както тѣ искатъ.” Женитѣ тогава ще отговорятъ: „Ние не искаме такъвъ Христосъ!” Ако дойде при мѫжетѣ, ще имъ каже: „Слушайтѣ женитѣ си и правете, каквото тѣ искатъ.” Тѣ ще отговорятъ: „Такъвъ Христосъ ние не искаме!” Ако дойде между свещеницитѣ, и тѣ нѣма да бѫдатъ доволни отъ Него и ще му кажатъ: „И ние не искаме такъвъ Христосъ.” Значи, ние искаме такъвъ Христосъ, който да върши точно това, което ние желаемъ. Братя, азъ да ви кажа: това не е човѣщина. Ако ние вървимъ по този пѫть, ще изгубимъ и това, което досега имаме. Ние (...) се крѣпимъ донѣкѫде, но и това, което сега, имаме, ще го изгубимъ. Азъ говоря за общитѣ загуби въ свѣта. Ако единъ народъ се повдига, сѫщевременно съ него печелятъ и неговитѣ членове. Ако единъ народъ губи, и членоветѣ му губятъ. Следователно има общи загуби и общи печалби. Народитѣ могатъ взаимно да си помагатъ едни на други. Затова именно трѣбва да се повдигне съзнанието на цѣлото човѣчество. „Синъ Человѣчески отхожда.” Кое е по-добре: да си отиде или да дойде? Всички нечисти мисли, желания и постѫпки трѣбва да умратъ! Нито трошица хлѣбъ! Нищо не трѣбва да имъ се даде. Това е дълбокото разбиране на въпроса. Ако не разбирате нѣщата по този начинъ, новата култура не може да дойде. Само при едно дълбоко разбиране може да дойде новата култура. И само при тази култура можете да опитате Великото Начало, което сѫществува въ свѣта. Тепърва трѣбва да изучавате себе си! Азъ бихъ далъ на всинца ви методи да измѣрвате дебелината на устнитѣ и широчината и дължината на носа си, дебелината на вѣждитѣ си, разтвора на очитѣ си, после да следите космитѣ ви тънки ли ставатъ или дебели, меки или твърди, падатъ ли свободно и спокойно или не, започватъ ли да побѣляватъ, после ще следите ставатъ ли нѣкакви промѣни съ ноктитѣ ви, дали ставатъ крѣхки или други нѣкакви промѣни. Всѣка промѣна въ тѣзи удове говори за поява на нѣкаква болѣсть, или кожни образувания, или нѣкакви тръпки, или бодежи по тѣлото, или нервни прояви. Какво показва това нѣщо? Че срѣдата, въ която живѣете, е срѣда на промѣни. Тѣзи промѣни показватъ, че ние едновременно чувствуваме състоянието на цѣлото човѣчество. Често вие чувствувате нѣкакво страдание, изпитвате нѣкаква скръбь, но не знаете причината за това. Причината е, че чувствате страданието на цѣлото човѣчество. И затова вие трѣбва да се свържете съ онзи мощенъ принципъ, който показва, че има нѣщо мощно, велико, което преодолява всичко въ свѣта. И Писанието казва: „Любовьта побѣждава всичко въ свѣта.” Не казвамъ, че съ вѣрата трѣбва да се свържете, но съ Любовьта, защото тя побѣждава всичко. Ако вие не можете да побѣждавате, трѣбва да знаете, че нѣмате Любовь. Всѣко знание въ свѣта иде чрезъ любовьта. Всѣка сила въ свѣта иде отъ любовьта. Ако сте безсилни - нѣмате любовь. Ако не постѫпвате добре - нѣмате любовь. Любовьта е единствената магическа сила въ свѣта, която може да ни подобри въ единъ день. Това, което другитѣ сили вършатъ съ години, любовьта е въ сила да го извърши само въ единъ день! Съ любовьта и цѣлото Небе би слѣзло на Земята. Тогава вие ще се измѣните - и брадитѣ ви ще паднатъ, и космитѣ ви ще почернѣятъ, никой нѣма да ви познае - ще се измѣните, напълно ще се подмладите. Като дойде Любовьта, тя ще каже: долу брадата! Брадата е само за Земята. Въ свѣта на Любовьта нѣма закони, нѣма правила. Тамъ всички ще бѫдатъ млади, като деца. Христосъ казва: ако вие не си хвърлите брадитѣ, ако вие не си хвърлите бѣлитѣ коси, ако не изчистите кирта подъ вашитѣ нокти, ако не изтриете гурлитѣ отъ очитѣ си, ако не изчистите добре ушитѣ си, да нѣма каль въ тѣхъ и ако не изчистите добре зѫбитѣ си, вие не сте за Любовьта. Всичко това трѣбва да се изхвърли навънъ. И да не четете като менъ съ лупа. Че чета съ лупа, съ това азъ показвамъ на хората каква е сегашната култура. Менъ ме е страхъ да чета безъ лупа. Искамъ да покажа на хората, че тѣхнитѣ мисли трѣбва да преминатъ презъ една чиста срѣда, като стъкло. Всички ваши мисли, всички ваши желания и чувства трѣбва да преминатъ презъ една съвършено чиста срѣда - презъ срѣдата на Любовьта - и тамъ да се пречистятъ. Азъ и безъ лупа мога да чета. Нѣкои като ме виждатъ съ лупа, казватъ: „Този човѣкъ прави нѣкаква магия, той омагьосва хората.” Та всички хора сега сѫ омагьосани, никой не знае какво върши. Дяволътъ ги е омагьосалъ. Досега азъ не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е омагьосанъ. Сега, намѣсто Синъ Человѣчески да си отхожда, както е писано, азъ казвамъ: всички престѫпления човѣшки си отхождатъ, а Синъ Человѣчески прихожда. И ще започне сѫдъ и правда въ свѣта, по любовь, по знание и по свобода, и тогава всички хора ще бѫдатъ свободни, ще бѫдатъ чада, родени отъ единъ Баща и ще живѣятъ така добре, безъ да се мушкатъ. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ.” 7. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 8 ноември 1931 г., София, Изгрѣвъ.
  22. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дайте ни отъ вашето масло „А безумнитѣ рекоха на разумнитѣ: „Дайте ни отъ вашето масло, защото свѣтилницитѣ наши угаснуватъ.” (Евангелие отъ Матѣя, 25:8) (10 ч. 20 м. Приятно, хубаво време. Слънцето топло грѣе.) „Отче нашъ” „Въ начало бѣ Словото” Ще прочета 25 глава отъ Евангелието на Матѣя. „Имаше человѣкъ, проводенъ отъ Бога” Неразумнитѣ рекоха на разумнитѣ: „Дайте ни отъ вашето масло!” Тѣзи, които изучаватъ древнитѣ книги, които изучаватъ старитѣ писания, все още не могатъ да разбератъ единъ такъвъ преносенъ, фигуративенъ езикъ, какъвто е езикътъ на Природата. Въ нея всичко е само изложение въ картини, всичко е нагледъ разхвърляно. Тъй да се каже, Природата никога не ни говори на нашъ езикъ. Ние сами си тълкуваме, правимъ си нѣкакви преводи отъ онова, което тя прави. Но какъвъ е езикътъ на Природата, никой не знае; какъ точно говори тя, никой не знае. Природниятъ езикъ нѣма никаква граматика. Кои сѫ нейнитѣ сѫществителни, прилагателни имена, мѣстоимения или глаголи, и това никой не знае. И сега ние се спираме върху думитѣ, които Христосъ е изказалъ преди 2000 години. Ако ги разберемъ така, както Христосъ ги е разбиралъ преди 2000 години, значи, че сме останали много назадъ, понеже самъ Христосъ отъ 2000 години насамъ е направилъ голѣмъ прогресъ. Христосъ преди 2000 години не е билъ такъвъ, какъвто е днесь. Днесь Той е съвсѣмъ другъ. Всичко въ свѣта прогресира. Едничкото неизмѣняемо сѫщество, което никога не се мѣни, това е само Богъ. Той не се мѣни по единствената причина, че е вѣченъ, безграниченъ, съвършенъ въ Себе Си, а всичко друго, което се съдържа въ Битието на Бога, търпи измѣнение, постоянно се промѣня. Благото на всички хора - единично, индивидуално, семейно, обществено, общочовѣшко - седи именно въ тѣзи промѣни, които ставатъ. Тѣзи промѣни могатъ да бѫдатъ нормални, могатъ да бѫдатъ и анормални. Напримѣръ разболѣва се човѣкъ - това е анормална промѣна; осиромашава - това е анормална промѣна. Обаче забогатява човѣкъ - това е нормална промѣна. Вземете напримѣръ думата „богатъ”, богатъ човѣкъ - това е дума, която означава нормално състояние. Прибавите ли къмъ тази дума частицата ,,-ашъ” - „богаташъ”, вече се измѣня съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние. Като кажешъ „богатъ човѣкъ” търпи се това, но като кажешъ „богаташъ”, тази дума става вече опашата. Какво й придаватъ тѣзи две букви? Какво означава частицата „ашъ” на края на думата? Частицата „ашъ” на думата „богаташъ” показва, че този човѣкъ така живѣе, че оттукъ-оттамъ зачеква, лъже хората, а иска да имъ покаже, че ужъ по Бога живѣе. Тъй щото въ думата „богатъ” има нѣщо нормално, но като се каже „богаташъ”, въ тази дума има вече нѣщо криво. Или думата „буржоа” – и въ нея има като българското „богаташъ”. Като се каже „аристократъ” или „noble man”, е пакъ сѫщото - българското „богаташъ". Сега, това сѫ идеи, изразени чрезъ извѣстни думи, които азъ не вземамъ въ другъ смисълъ, освѣнъ въ смисълъ на онзи великъ законъ, който регулира нѣщата въ нашето съзнание. Напримѣръ, ако вземемъ едно парче месо, въ първо време то е пресно, има червенъ цвѣтъ, но ако поседи нѣколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата въ това отношение опредѣля нѣщата. По сѫщия законъ много думи, съ които ние си служимъ, сѫ започнали да се разкапватъ, да се разлагатъ, да миришатъ и затова имъ трѣбва малко соль, за да се спре този процесъ на разлагане. По сѫщия законъ ние не можемъ да живѣемъ стария животъ. Животътъ на миналото е абсолютно невъзможенъ, понеже въ природата два еднакви момента абсолютно не сѫществуватъ. Колко години трѣбва да живѣе цѣлото човѣчество, това е абсолютно опредѣлено. Колко време трѣбва да живѣе човѣкъ, и това е абсолютно опредѣлено. Нѣщата въ природата абсолютно не се повтарятъ. Казвате: защо ни говорите тѣзи нѣща? Ние ги знаемъ, ние сме ги слушали толкова пѫти, знаемъ тѣзи работи. Казвамъ: ако азъ преповтарямъ това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Нѣма защо да ви преповтарямъ старитѣ истини. Нѣма какво да разправямъ на стария човѣкъ за неговитѣ младини, какво е билъ той на времето си, той знае тѣзи работи по-добре и отъ менъ. Но ако на този старецъ му разправямъ нѣща, които той не знае, съ четири уши ще ме слуша. Ако му казвамъ начини какъ може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, азъ ще тѣ слушамъ.” Ако му разправямъ опититѣ, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при единъ боленъ и започна да му разправямъ за болѣстьта, той нѣма да ме слуша, той я знае по-добре отъ менъ, самъ ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправямъ начинитѣ, които може да приложи за своето излѣкуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: нѣма какво, ще трѣбва да търпите, той нѣма да ме слуша. Това и баба знае. Всѣка баба знае да разправя тѣзи нѣща, да дава разни утешения. Болниятъ обаче казва: „Не, цѣръ, цѣръ ми Дайте. Дотегна ми това нѣщо. Не мога повече да търпя.” Ама Господъ ти е изпратилъ тази болѣсть. - „Какъвъ е този Господъ?” Има нѣща въ свѣта, които не сѫ вѣрни. Има нѣща въ свѣта, които сѫ невъзможни, невѣроятни. Да ми каже напримѣръ нѣкой, че ми далъ единъ милиардъ лири стерлинги на заемъ, това е невѣроятно. Невъзможно е да каже нѣкой, че ми е подарилъ цѣлата мѣсечина или да каже нѣкой, че ме е направилъ господарь на цѣлата Вселена, че безъ неговата воля нищо не може да стане. Това е немислимо. Той самъ умира като менъ, самъ е боленъ като менъ, самъ е бѣднякъ като менъ, търси оттукъ-оттамъ да вземе назаемъ стотина лева, а пъкъ ще ми се прави господарь, и то господарь на цѣлата Вселена. Всичко това именно показва, че трѣбва нова мисъль. Ако вие всѣки день или всѣка минута не можете да поставите въ себе си по нѣщо ново, дали азъ ви говоря или вие си говорите, или други ви говорятъ, то е все едно. Ако не можете да внесете въ себе си, въ своя животъ, нѣщо ново, вашиятъ животъ се губи. Това показва, че сте въ единъ нѣгативенъ пѫть и се израждате, не се прераждате, не прогресирате. Защото подъ думата „прераждане”, което мнозина не приематъ, азъ разбирамъ законъ на еволюция, законъ на развитие. Значи, човѣкъ не се преражда, но се развива, расте. Всѣки моментъ, всѣки день той расте и се развива. И действително, всѣки день всѣко нѣщо трѣбва да расте, трѣбва да се развива. Сега ние ще оставимъ настрана тѣзи догматични въпроси. Съ тѣхъ може да се занимава само онзи, който ги е създалъ. Догмитѣ сѫ предметъ на едно догматично учение, тѣ сѫ собственость на извѣстни философи, на извѣстни традиции. Тази тѣхна собственость ние не искаме да я вземемъ, тѣ нека си я пазятъ. Казвамъ: два пѫтя има, които хората трѣбва да разбиратъ. Въ единия пѫть вървятъ онѣзи, които вѣрватъ въ Бога. Тѣ сѫ хората на прогреса, идеалиститѣ, тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Богъ и казватъ, че този Богъ живѣе въ сърдцето имъ. Другитѣ пъкъ вѣрватъ въ природата, но тѣ трѣбва да я разбиратъ, да живѣятъ съгласно нейнитѣ закони. Азъ не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо насъ; азъ говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаешъ нейнитѣ закони, тя веднага ще тѣ успокои. Има единъ законъ на Природата, който знаятъ мѫдрецитѣ и свѣтиитѣ. За тѣхъ тя е много отзивчива. Напримѣръ, ако ти си нѣкѫде всредъ природата, но облѣченъ съ тънки дрехи, а вънъ е много студено, около минусъ 30 градуса, и ти ако се обърнешъ къмъ нея съ нейния езикъ, тя веднага ще ти отговори: нѣма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минусъ 20 градуса. Ще кажете: какъ може да стане това? То е нейна работа, това е фактъ. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния езикъ, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния езикъ - ни гласъ, ни услишание. И тъй, безумнитѣ казали на разумнитѣ: „Дайте ни отъ вашето масло!” Вие можете да кажете: „Че нали тѣзи, разумнитѣ, сѫ били милосърдни, защо да не дадатъ отъ своето масло на онѣзи дѣвици?” Маслото въ този случай представя условия за произвеждане на човѣшкитѣ мисли. Човѣшката мисъль не се продава; свѣтлината не се продава. Ти не можешъ да я хванешъ, не можешъ да я впрегнешъ на работа. Ако ти знаешъ законитѣ, можешъ да хванешъ веществото, отъ което свѣтлината се произвежда и да я произведешъ, но самата свѣтлина не можешъ да хванешъ. Тя е свободна, тя си ходи навсѣкѫде. И човѣшката мисъль е напълно свободна. Но първото нѣщо: не трѣбва да вѣрвате въ този законъ, че човѣшката мисъль е абсолютно свободна. И свободенъ човѣкъ е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъль сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощь, тя е свободна. Тя върви въ възходящъ пѫть. А всѣка мисъль, която не е правилна, тя върви по низходящъ пѫть; тя ще смути сърдцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации въ човѣка. Следователно, когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли, азъ разбирамъ онази свѣтла мисъль, която върви. Само тази свѣтла мисъль е въ състояние да гради. Ще кажете, че животътъ е лошъ. Не си туряйте въ ума мисъльта, че животътъ е лошъ! Това е нѣщо относително, то е нѣщо само временно. Студено е, но студътъ може да се превърне въ топлина, да се смѣни времето. Ти може да си сиромахъ, но сиромашията може да се смѣни, да се превърне единъ день въ богатство. Всичко зависи отъ вашата разумность, която имате. Ние често се произнасяме за живота, но безъ да размислимъ добре върху нѣщата. Ако единъ човѣкъ, живѣлъ пороченъ животъ, се постави въ положението на единъ безумецъ, който иска пари на заемъ отъ праведния, отъ светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за менъ на Господа да ми прости грѣховетѣ, това е нѣщо, което не може да бѫде. Праведниятъ може да се помоли за него, но само ако той обѣщае да работи; безъ да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другиятъ да се моли за него да му се простятъ грѣховетѣ - такова прощаване, такова правило никѫде въ природата нѣма. И после, нѣкой може да каже: азъ живѣя много добре. Че живѣешъ много добре, така е, но на твоето добро живѣене всѣки день трѣбва да прибавяшъ по нѣщо, понеже животътъ е непреривенъ. Това сѫ две фази на еволюция. Предъ тебъ седи единъ пѫть на вѣчностьта, по който ти трѣбва да минешъ. Всѣки день трѣбва да прибавяшъ нѣщо. Всѣки день си носи нѣщо ново. Въ това отношение вие трѣбва да разглеждате живота като едно дърво, което всѣки день расте. И ако всѣки день или всѣка година не придава по едно малко клонче, то е осѫдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възрасть то всѣки день не придава по нѣщо, значи не се е развивало както трѣбва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показватъ, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислятъ хората, но азъ казвамъ: всѣко растене има извѣстна мисъль въ себе си. Така и всѣко растение въ процеса на своето развитие има извѣстна мисъль. Нека ви приведа следния примѣръ: представете си, че тренътъ върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питамъ: самиятъ тренъ има ли нѣкакво съзнание за своето движение? Той самъ нѣма никакво съзнание. Пѫтницитѣ, които сѫ въ него, тѣ знаятъ това, но и онзи, който кара трена, самиятъ машинистъ, той знае цѣлата работа, отъ него зависи всичко. Другъ примѣръ: когато на бойното поле предъ тебъ падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при тебъ или нѣкой другъ я изпрати? Тя не дойде сама, нѣкой я изпрати, и като стигна до тебъ, пръсна се, направи пакость, но тя не съзнава нищо отъ това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до тебъ, той знае какво може да извърши и какво е извършила. Казвамъ: има извѣстни човѣшки мисли, които мязатъ на гранати. Тѣ сѫ изпратени отвънъ. Има извѣстни човѣшки мисли, които мязатъ на житнитѣ зрънца. Тѣ сѫ изпратени за съграждане на човѣка. Всѣка мисъль, която може да помогне на човѣшкото съзнание, е изпратена отъ живата Природа. Има нѣща въ свѣта, които никой не може да ни ги даде. Единственото сѫщество, което може да дава, то е само Природата, въ която ние живѣемъ. Само отъ нея можемъ да взимаме нѣщо назаемъ. Но тя всѣкога държи отчетъ за нѣщата. Притчата за талантитѣ показва, че тѣ могатъ да се дадатъ само на тѣзи, които иматъ. Вземете напримѣръ кой носи тежкитѣ работи въ живота? Юнакътъ, здравиятъ човѣкъ носи тежкитѣ работи. На коя кола турятъ повече тежести? На здравата кола. Въпросътъ обаче е другъ: какво е вѫтрешното състояние? Кому даватъ най-голѣмото богатство? На умния човѣкъ. Ние говоримъ за богатството въ правия смисълъ на думата. Човѣкъ може да бѫде не само материално богатъ, той може да бѫде и умствено, и духовно богатъ. Подъ богатъ човѣкъ не разбирамъ онзи, който използва своитѣ братя. Богатъ човѣкъ е онзи, който работи за благото на своитѣ братя. Той е богатъ, защото работи въ полза, за благото на своитѣ братя. Да вземемъ, напримѣръ двама братя, родени отъ единъ и сѫщъ баща; единиятъ отъ тѣхъ става богатъ, а другиятъ остава бѣднякъ. Богатиятъ братъ се заема да повдигне своя бѣденъ братъ, да подобри условията на неговия животъ. Добритѣ хора, богатитѣ хора помагатъ, нѣма защо да питатъ да помагатъ ли или не. Морализирането, правенето на добро на хората не седи само въ даване пари съ лихва. Хубаво е и това, добре е, нѣкога съ това се поощрява труда, но питамъ: този банкеръ, който дава пари на заемъ, какво е изработилъ? Преди всичко той е едностранчивъ въ своята работа. Единъ банкеръ, който е работилъ петь-шесть години въ своята банка, следъ това трѣбва да се откаже отъ тази си работа, да отстѫпи мѣстото си на другъ. Ако човѣкъ стои все на една и сѫща специфична работа, ще се развиятъ само едни центровѣ, а други ще останатъ съвсѣмъ неразвити. Въ сегашно време като наблюдаваме хора въ различнитѣ занаяти, отъ различни съсловия, забелязва се, че при тия хора сѫ развити само извѣстни центровѣ, които сѫ взели голѣмо участие въ работата. Напримѣръ онѣзи, които сѫ ковачи, желѣзари, иматъ силно развита рѫка. Онѣзи, които постоянно бѣгатъ, силно развити сѫ у тѣхъ краката; онѣзи, които постоянно се борятъ, иматъ силно развити рѫце, силно развити мишци; които се готвятъ за балове, иматъ много нѣжна, парфюмирана кожа, безъ никакви мазоли, намазана съ фини масла и кремове. Какви ли масла не употрѣбяватъ тия хора, само и само да иматъ нѣжна кожа. Хубаво е човѣкъ да има такава нѣжна, мека кожа, но какво предназначение има тя? Сега, да ви разправя една история. Когато Богъ създавалъ свѣта, Той създалъ и лисицата, която назначилъ за виденъ професоръ, да преподава своитѣ науки. При този професоръ, назначенъ отъ Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облѣчена и му казва: - Искамъ да постѫпя въ твоя университетъ, да ме учишъ. За твоитѣ уроци ще ти дамъ едно перце отъ себе си. - Не, съ перца азъ не се занимавамъ. Ти давашъ ли ми онова, което е подъ твоитѣ перца отдолу? - Какъ ще ти дамъ това, което е подъ перцата ми, не го давамъ. - Тогава и азъ не мога да тѣ приема въ училище. - Щомъ не приемашъ менъ, азъ съмъ млада, имамъ десеть малки деца, тогава приеми поне едно отъ моитѣ деца въ училището, да го изучишъ. - Като е за децата ти, готовъ съмъ, ще ги приема въ училището си и ще имъ дамъ такова едно образование, че да бѫдатъ добре подготвени за обществото. И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учатъ. Отъ време на време тя ходѣла при лисицата да пита какво правятъ децата й, дали добре се учатъ. Лисицата казвала: „Много добре се учатъ, много бързо прогресиратъ, следъ време ще станатъ като менъ професори.” Най-после тази работа дошла до ушитѣ на Господа. Той викналъ лисицата и я запиталъ: „Ти защо лъжешъ? Защо изяде пилцитѣ на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще тѣ изпратя изъ горитѣ, да тѣ гонятъ хръткитѣ и съ хиляди години да не намѣришъ миръ, задето се зае съ възпитанието на тѣзи пилци, а злоупотрѣби съ тѣхъ. А на кокошката казалъ: „Понеже ти бѣше толкова глупава, че изпрати децата си при този професоръ, а не ме пита за това, ще тѣ поставя въ положение само да крѣкашъ и да снасяшъ яйца, които хората да ги взиматъ и да ги ядатъ.” Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядатъ? Докато поумнѣе, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бѫде гонена отъ кучетата? Докато тя като професоръ престане да лъже. Тя опапала всичкитѣ пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави. Сега вие ще разгледате този въпросъ не външно, но вѫтрѣшно. Ще кажете: „Ние не можемъ да го разберемъ.” Вие трѣбва да схванете дълбокия смисълъ. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадешъ една своя свещена мисъль на такъвъ професоръ като лисицата, да я опапа, нѣма ли да тѣ вика Господъ и да тѣ пита: де изпрати своята свещена мисъль? На кой професоръ изпращашъ своитѣ свещени мисли? И лисицата ще бѫда наказана, но и ти ще бѫдешъ наказанъ. Казвамъ: и отъ едната, и отъ другата страна трѣбва да бѫдемъ разумни въ всички свои постѫпки, понеже предъ насъ седи едно велико бѫдеще. Ако ние най-първо не бѫдемъ полезни на себе си, тогава и на другитѣ не можемъ да бѫдемъ полезни. Ако бѫдемъ полезни на себе си, и на другитѣ ще бѫдемъ полезни. За да бѫдемъ полезни, ние трѣбва първо да опредѣлимъ своитѣ отношения не къмъ хората, но къмъ Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първиятъ човѣкъ какви бѣха неговитѣ отношения. Вие не разсѫждавайте какви сѫ сегашнитѣ ви отношения, но какви бѣха вашитѣ първи отношения. Трѣбва да се знае какви бѣха първитѣ отношения на първия човѣкъ. Когато бѣше въ Райската градина и когато около него нѣмаше още никакъвъ животъ, неговитѣ първи отношения бѣха къмъ Бога. Богъ посѣщаваше първия човѣкъ всѣка сутринь и му преподаваше уроци при изгрѣва на слънцето по единъ часъ. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, какъ да живѣе, какъ да обработва градината. Единъ день Адамъ свърши това теоретическо училище и влѣзе въ опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господъ му каза: „Азъ тѣ учихъ, а ти сега трѣбва да туришъ имена на всички тия животни.” Това, което Мойсей каза за Адама, азъ малко ще го коригирамъ, т. е. нѣма да го коригирамъ, но ще кажа какъ седи истината по този въпросъ. Господъ прекара всички животни предъ Адама и го накара той да имъ даде имена. Всѣко животно си има свое значение, въ азбуката на Природата всѣко животно имало свое опредѣлено предназначение. Каквито имена далъ Адамъ, Господъ ги одобрилъ и на гърбоветѣ на тия животни били написани имената имъ. Обаче останалъ единъ въпросъ неразрѣшенъ: Господъ запита човѣка за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господъ го приспа, извади две отъ ребрата му и направи отъ тѣхъ едно сѫщество, за което Адамъ каза: това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми. Какъ нарече това сѫщество? Вие казвате „Ева”, а той го нарече „Йехова” - сѫщество, направено отъ Бога. Името му е съставено отъ четири букви. Първата буква е „И” - принципътъ, който твори. Втората - „О” - принципътъ, който съхранява; третата изразява принципъ, който държи нѣщата въ равновѣсие и последната буква е пакъ повторение. Евреитѣ произнасятъ това име така: „Иотъ хей ватъ хей”. Човѣкъ трѣбва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че тамъ се казва: „Ще ви дамъ ново име.” Всѣки човѣкъ трѣбва да знае своето име. Силата на човѣка седи въ неговото име. Като каже човѣкъ името си, въ него се съдържа нѣщо мощно. Подъ думата „животно” се разбира сѫщество, което ходи само по своитѣ желания, безъ да разбира. Не че лошо живѣятъ животнитѣ. Тѣ не разбиратъ какви ще бѫдатъ последствията на нѣщата, последствията на тѣхнитѣ постѫпки. Ти можешъ да желаешъ да ядешъ и пиешъ, но трѣбва да знаешъ последствията на тия свои желания. Тази притча за свѣтилницитѣ Христосъ изнесе повече за своитѣ ученици, за да имъ обърне внимание, че добриятъ животъ - маслото - човѣкъ трѣбва да носи въ себе си. То е вложено вѫтрѣ въ него. Всѣки трѣбва да вѣрва, че се ражда съ всичкитѣ заложби отъ Бога и трѣбва да живѣе споредъ тия свои заложби, а всички други нѣща въ свѣта сѫ само условия за неговото развитие: майка и баща, братъ и сестра, общество, народъ, човѣчество, Небе и Земя, Вселена - всичко това сѫ условия за неговата велика мисъль, а той, въ единение съ Бога, ще размишлява и всичко ще използва. Той нѣма какво да се занимава съ недѫзитѣ на хората; съ бѣднитѣ хора нѣма какво да се занимава, защото всѫщностъ бѣднитѣ хора не сѫ бѣдни. Когато казваме, че нѣкой е бѣденъ, той е бѣденъ само по мисъль, той не знае какъ да мисли. Азъ съмъ привеждалъ много пѫти примѣра за вързания конь и вързаното куче. Направете опитъ да вържете единъ конь, ще видите, че този конь гладенъ ще умре. Свържете обаче кучето съ едно здраво вѫже - то ще прегризе вѫжето и ще избѣга. Коньтъ казва: „Такава е волята Божия, ще се мре”. Кучето казва: „Волята Божия не е такава, да мра, Той ми е далъ зѫби, съ които да се браня - нищо повече.” И следъ това ще питате: има ли право кучето да прегризва вѫжето? Има право, разбира се! Никой не е далъ право на човѣка да връзва което и да е животно. Нито на насъ ни далъ нѣкой право да завързваме животнитѣ. Не е волята Божия ние да умираме; не е и волята Божия ние да страдаме. Страданието е процесъ на възпитание. Ако не ти даватъ три дни да ядешъ, ти трѣбва да разбирашъ смисъла на глада. Ако си боленъ, три дни нѣма да ядешъ, но можешъ да не ядешъ и цель мѣсецъ. Има болѣсти, които не се поддаватъ на никакво лѣкуване, а се лѣкуватъ само съ гладъ. При това, като гладувашъ, не трѣбва да се тревожишъ, да не мислишъ като си гладувалъ 10 дни, че ще умрешъ. Нѣкой казва: цѣли десеть часа не съмъ ялъ, ще умра отъ гладъ. Не ялъ 10 часа само и мисли, че ще умре отъ гладъ! Не само 10 часа, но и 1000 часа можешъ да не ядешъ и пакъ да не умрешъ отъ гладъ. Но ако човѣкъ като не яде се безпокои, отъ страхъ може да му се пръсне сърдцето. Ако разбира закона на неяденето и организмътъ му е пъленъ съ нечистотии, той трѣбва дълго време да не яде, за да премине презъ огънь и да се пречисти тѣлото му. За това нѣщо Природата има редъ начини. Когато организмътъ трѣбва да вземе храна, тогава тя му туря единъ силенъ тласъкъ или подтикъ за ядене. Тя казва: ти ще ядешъ, но нѣма да преяждашъ, ще ядешъ по малко. Често, презъ четири-петь часа, но по малко ще ядешъ, да не преяждашъ. А когато Природата ти казва да не ядешъ, тя ще ти заключи устата и нѣма да можешъ да ядешъ. Ти казвашъ тогава: нѣмамъ апетитъ. И тръгвашъ при единъ, при втори, при трети лѣкарь, които ще ти даватъ разни лѣкарства, да стимулиратъ стомаха ти. Природата ти казва: „Не яжъ!” - и ти не трѣбва да ядешъ. Когато майката не е опекла още питата, тя казва: чакай, питата още не е готова. Когато питата се опече, тя ще каже: ето, яжъ сега, питата вече е готова. Докато тя казва, че питата не е опечена, ти чакай, иди си върши работата. Всички най-добри хора въ свѣта, всички свѣтии, всички тѣ сѫ учени, но сѫ започнали възпитанието си съ този природенъ законъ: да ядатъ, когато Природата казва и да не ядатъ, когато пакъ тя казва. Всѣко нѣщо трѣбва да става на времето си. Казвамъ: този законъ е сѫщиятъ и въ правенето на добро. Мислите ли кога може да се направи едно добро? Идва единъ познатъ, за когото смѣтатъ, че не обичалъ да говори истината, но всѣкога казва малко невѣроятни работи. Единъ неговъ приятель го пита: – Нѣмашъ ли да ми кажешъ една лъжа? Той започва да плаче насрѣща му и отговаря: – Я се остави, азъ отдавна вече се отказахъ да говоря лъжи. Дотегна ми вече. Писаха ми вчера, че баща ми умрелъ, а азъ много обичахъ баща си и сега се чудя какъ да отида на погребението му, какъ да го погреба, като нѣмамъ петь пари въ джоба си! Приятельтъ му веднага бръква въ джоба си и му дава една банкнота. – Много ти благодаря, тази е последната лъжа, която ти казахъ. Това се нарича уменъ човѣкъ. Това на турски се казва „масалъ”. Да ви приведа сега този „масалъ” на турски. Единъ турски султанъ повикалъ единъ дервишъ, единъ ходжа, много уменъ човѣкъ и му казалъ: – Я ми кажи една дубара. – Такъми нѣмамъ. – Какво ти трѣбва за тѣзи такъми? – Трѣбватъ ми 200 турски лири да си купя такъмитѣ, че после ще ти кажа една дубара. Тогава султанътъ изпратилъ съ него заедно своя пръвъ министъръ да го придружи, да купятъ заедно такъмитѣ. Тръгватъ двамата отъ дюкянъ на дюкянъ да търсятъ такъми. Цѣла седмица обикаляли, дервишътъ изхарчилъ паритѣ, но нито такъми намѣрилъ, нито дубарата казалъ. Та сега и васъ питатъ: каква дубара искате да кажете? Но и вие цель животъ преминавате все въ търсене на такъмитѣ - въ какво да вѣрвате и въ какво да не вѣрвате, или какво да ядете и какво да не ядете. Така минава цѣлиятъ ви животъ, докато най-после се намѣрите въ положението на единъ старъ човѣкъ, съ побеляла брада, сгушенъ, който се чуди какво да прави. Но съ това въпросътъ не е рѣшенъ. Ти можешъ да излъжешъ султана само единъ пѫть. Но като остарѣешъ, като не ти държатъ краката, ти вече не можешъ да ходишъ отъ дюкянъ на дюкянъ да търсишъ такъмитѣ си. Следъ като остарѣешъ, ще дойдешъ най-после до положението да тѣ носятъ на тарга. Ние сега трѣбва да изнесемъ нѣщо на свѣта - учението, което трѣбва да имъ проповѣдваме. Подъ думитѣ „да бѫдемъ праведни, да бѫдемъ свети, да бѫдемъ учени, да бѫдемъ благородни, възвишени и интелигентни”, азъ разбирамъ да можемъ да живѣемъ единъ благороденъ животъ, да разбираме законитѣ на Природата, постоянно да се обновяваме. Казано е въ свещенитѣ книги: постоянно се обновявайте въ вашия духъ! Въ какво седи това обновяване? Азъ говоря на онѣзи отъ васъ, които пряко можете да разберете мисъльта ми. Отъ това, което ви говоря, вие можете да направите единъ малъкъ опитъ, не единъ день, а всѣки день да правите опити. Каквото и да ви дойде въ живота, задайте си въпроса: каква е цѣльта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате въ едно или въ друго положение или състояние? Да кажемъ, че вие сте нѣщо тѫжни, скръбни. Трѣбва да знаете, че тази скръбь не е ваша. Може да е обща скръбь на всички хора. Вие минавате, напримѣръ, покрай една кѫща и въ това време чувствате една голѣма скръбь, нѣкаква голѣма тѫга. Причината за тази тѫга е, че въ тази кѫща има единъ човѣкъ много боленъ, който е дошълъ до силно отчаяние и вие трѣбва да влѣзете вѫтрѣ и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трѣбва. Ако влѣзете, тази тѫжна мисъль или това тѫжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга кѫща, дето има другъ боленъ и пакъ нѣщо ви казва: влѣзъ да помогнешъ на този човѣкъ. Не влѣзете ли, тѫгата ще продължава. На третия день пакъ не послушате своя гласъ и по този начинъ болѣстьта се умножава. Ако бѣхте влѣзли още веднага въ първата кѫща и бѣхте помогнали на първия човѣкъ, той щѣше да се освободи поне отчасти отъ едно страдание, а на васъ щѣше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти самъ носишъ редъ страдания, едно отъ друго по-тежки. Не да казвашъ: това не ми влиза въ работата. Не, трѣбва да ти влиза въ работата, понеже свѣтътъ, въ който живѣешъ, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратенъ въ този свѣтъ на училище. Владение имашъ, имашъ право да се учишъ, да следвашъ и каквото придобиешъ въ това училище, то ще остане съ тебъ, а всички пособия, всички такъми на училището ще останатъ въ самото училище за други ученици. Като излѣзешъ отъ училището, съ себе си нищо нѣма да вземешъ, освѣнъ своята диплома, съ която да докажешъ, че си свършилъ това училище. Дипломитѣ, които ни даватъ свѣтскитѣ училища, биватъ обикновено написани на книга, а дипломитѣ, които живата Природа дава, биватъ написани на умоветѣ, на сърдцата, на душитѣ ни. „Дайте ни отъ вашето масло!” Така казали неразумнитѣ дѣвици на разумнитѣ: „Дайте ни отъ вашето масло!” Можемъ ли да дадемъ отъ това, което е потрѣбно за насъ? Можемъ ли да дадемъ нашитѣ добродетели въ услуга на другитѣ хора? Добродетелитѣ назаемъ не се даватъ; любовьта назаемъ не се дава; мѫдростьта на заемъ не се дава; истината на заемъ не се дава; знанието назаемъ не се дава. Заемъ въ природата не сѫществува. „Даромъ сте взели, даромъ давайте” е казано, заемъ въ Природата нѣма. Заемътъ е ограничение, заблуждение. Даромъ сте взели, даромъ давайте - това е единъ Божественъ процесъ. Божественитѣ процеси сѫществуватъ въ Божествения свѣтъ, но човѣшки процеси въ Божествения свѣтъ нѣма. Човѣшкитѣ процеси сѫ само временни въ нашия животъ на земята и при завършване на нашата еволюция, като растемъ постепенно, и тѣзи пособия се измѣнятъ. Напада ви една тѫжна мисъль и казвате: азъ съмъ сиромахъ човѣкъ, мѫчно се живѣе така. Хубаво, азъ мога да ви направя богати. Какъ? Ще ви направя богати, но непремѣнно ще изгубите нѣщо. За да ви направя богати, непремѣнно трѣбва да изгубите нѣщо. Въ Америка напримѣръ има единъ голѣмъ милионеръ, който разполага съ 500 милиона долари, но е слѣпъ и съ дветѣ си очи. Този милионеръ дава половината отъ богатството си на онзи, който би се съгласилъ да му даде дветѣ си очи. Ето, дава 250 милиона долара за две очи! Този човѣкъ е готовъ и всичкото си богатство да даде само за две очи. Който се съгласи да му даде дветѣ си очи, ще отиде на неговото мѣсто, а той ще заеме мѣстото на виждащия. Съгласни ли сте нѣкои на такова предложение? Да, но този, който се съгласи да даде дветѣ си очи, той ще трѣбва да се подложи на операция, отъ която ще чувствува такива ужасни болки, че ще види и ще пати. Ще вземе наистина 500 милиона долара, но ще види и ще пати. Та казвамъ: онова положение, въ което сега се намирамъ, съ нищо не го замѣствамъ въ свѣта! И цель свѣтъ да ми дадатъ, не ми трѣбва. Христосъ казва: какво ще спечеля, ако и цѣлия свѣтъ ми дадатъ, но душата ми погубятъ? Онова, което ти дава мисъль, онова, което ти дава чувство, онова, което ти дава щастие, онова, което ти дава сила, което прави човѣка силенъ не само за единъ моментъ, но това, което придружава човѣка презъ цѣлия животъ - то е мощното и силното, което човѣкъ може да постигне. Съ силитѣ си, съ способноститѣ си, които има, той всичко може да постигне! Това сѫ Божествени способности и дарби, вложени отъ Бога въ самия човѣкъ. Ти и здравъ можешъ да бѫдешъ, и ученъ можешъ да бѫдешъ - всичко можешъ да направишъ, това е само въпросъ на време, обаче трѣбва да работишъ. Въ това отношение не трѣбва да се бърза. Въ сегашния животъ всички бързатъ и искатъ въ 5 ÷ 10 години да станатъ свѣтии. Светостьта е възможна за единъ дълъгъ периодъ отъ време. Ти можешъ да бѫдешъ свѣтъ, но само за единъ моментъ, следния моментъ дали ще бѫдешъ свѣтъ, то е другъ въпросъ. Ще ви приведа примѣра за онзи светия, който живѣлъ цѣли 20 години на планината и станалъ толкова свѣтъ, че можелъ да държи въ рѫката си снѣгъ, безъ да се топи. Той рѣшилъ единъ день да слѣзе отъ планината и да вземе въ рѫката си малко отъ този свещенъ снѣгъ, съ което да покаже на братъ си до колко билъ свѣтъ. Братъ му билъ обущарь въ единъ голѣмъ градъ като София, Лондонъ или Парижъ. Слѣзълъ светията при братъ си и отишълъ въ дюкяна му, дето той взималъ порѫчки за направа на разни видове обуща. Обущарь билъ, но единъ отъ виднитѣ, прочути обущари въ града. Братътъ казалъ: „При менъ ще дойде днесь да си порѫча обуща една отъ най-виднитѣ дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажешъ нѣколко думи.” И той останалъ при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и братъ му започналъ да й взема мѣрка. Като държалъ снѣга въ рѫката си, светията се загледалъ нѣщо въ крака й и не забелязалъ какъ снѣгътъ му постепенно почналъ да се топи. Обущарьтъ му казалъ: „Братко, снѣгътъ ти се топи.” Този моментъ на светость не е нѣщо наследствено. Баща ти може да е билъ светия, но само за извѣстни моменти. Светостьта е прогресивна, въ извѣстенъ моментъ ти можешъ да паднешъ и после пакъ можешъ да станешъ. Нищо отъ това, че си падналъ, но трѣбва пакъ да станешъ. И като станешъ, не мисли, че пакъ нѣма да паднешъ. Значи, има възможность и да паднешъ, и пакъ да станешъ. Като паднешъ, кажи на Бога: благодаря, че кракътъ ми не се счупи! Не е голѣмъ грѣхъ и на този светия, че е падналъ. Какво отъ това, че снѣгътъ почналъ да се топи? Сега, отъ извѣстни данни азъ ще си позволя да изтълкувамъ какво си е помислилъ този светия, заради което снѣгътъ му е почналъ да се топи. Той си помислилъ: „Двайсетъ години прекарахъ на планината и какво научихъ тамъ? Само снѣгъ да държа въ рѫката си. Ако бѣхъ прекаралъ живота си въ свѣта, бихъ ималъ възможность да стана може би царски синъ, да имамъ познанство и разговоръ съ тази царска дъщеря. Колко хубаво щѣше да бѫде това!” Тъй щото нищо лошо не е помислилъ този светия. Но тази мисъль нѣма нищо общо съ неговата свѣтость. Въ кой умъ не биха минали такива мисли? Но казвамъ: когато Богъ въ даденъ случай ни тури да живѣемъ въ свѣта, ние трѣбва да знаемъ кое е хубавото и кое е лошото. Преди всичко, този светия не билъ сигуренъ дали, ако той бѣше княжески синъ, би могълъ да се ожени за тази царска дъщеря; това сѫ възможности. А при това постижение, което ималъ въ планината, той трѣбваше, при виждането на царската дъщеря, да си каже: „Азъ се радвамъ, че живѣя на планината, радвамъ се, че и тази царска дъщеря живѣе въ града, радвамъ се, че и братъ ми именно й взима мѣрки за обуща, радвамъ й се, Богъ да й даде животъ и здраве, както на нейния възлюбенъ и на нейнитѣ деца!” Ако той бѣше помислилъ така, снѣгътъ му нѣмаше да се топи. „Всичкитѣ мои благословения да бѫдатъ съ тази мома!” - така трѣбваше да помисли този светия. Но щомъ той е помислилъ нѣщо и за себе си, снѣгътъ му почналъ да се топи. Тази негова мисъль е толкова малка, че само съ теглилкитѣ на небето може да се мѣри. Това обаче е мое предположение. Има единъ законъ на вѣроятноститѣ. Казвамъ сега: маслото - добродетелитѣ - никога на заемъ не могатъ да се дадатъ. Съ резултатитѣ на нашиятъ животъ ние можемъ да услужимъ комуто и да е, но онова, което Богъ е вложилъ у насъ, никога не можемъ на заемъ да го дадемъ. Никога една свѣщъ не трѣбва да напуска свѣтилника. Очитѣ на гости не трѣбва да ходятъ; ухото на гости не трѣбва да ходи; носътъ на гости не трѣбва да ходи; езикътъ на гости не трѣбва да ходи; сърдцето на гости не трѣбва да ходи; краката на гости не трѣбва да ходятъ. Сами тѣ на гости не трѣбва да ходятъ, но съ господаря си могатъ да отиватъ. Има нѣща, които ние сами не можемъ да направимъ въ свѣта. Ако ти самъ си позволишъ да извършишъ нѣщо, безъ позволението на твоя господарь, ще направишъ грѣшка. Ако твоето око излѣзе само, безъ позволение отъ мѣстото си, вие знаете какво го очаква, каква е неговата сѫдба. Има свещени нѣща; има органи, които ако напуснатъ своето мѣсто, ние знаемъ какво ги очаква. И ако вие сами напуснете своето свещено мѣсто, което Богъ ви е далъ, вие сами се излагате на най-голѣмитѣ противоречия въ живота. Това се отнася до вѫтрешния животъ на човѣка. Понеже трѣбва да се живѣе на Земята, този животъ, това училище трѣбва да се завърши. Хората казватъ: какво ни очаква насъ? И богати, и бѣдни, и болни, и здрави, и силни, и слаби, и учени, и прости, насъ всинца ни очаква една много строга участь, очаква ни смъртьта - така, по всичкитѣ правила. Азъ си представямъ какъ ще се яви Смъртьта при бѣднитѣ. Тя ще се начумери малко и ще имъ каже: „Съжалявамъ, че не сте малко по-тлъстички,” На богатитѣ, на тлъститѣ ще каже: „Тъй, хубаво е.” На невежитѣ пакъ ще се начумери малко и ще каже: „Бива, не бива, сиромахъ или богатъ, нѣма какво да се прави. И еднитѣ, и другитѣ ще минатъ!” На нея всички й трѣбватъ. За да взема и богати, и сиромаси, и учени, и прости, Смъртьта си има нѣкаква опредѣлена цель. На общо основание тя взима всички и на богатия казва: „И ти ще свършишъ, както и бѣдниятъ.” - „Поне се понаядохъ.” Ако ти разбра яденето, колкото воденицата разбра брашното, което смля на хората, какво си придобилъ? Ти мислишъ, че си ялъ, и воденицата мисли, че е мляла брашно, но всичко това, което си взелъ, пакъ ще се вземе. Ти мислишъ, че си ялъ, казвашъ: „Поне ядохъ.” Така не мисли здравомислещиятъ човѣкъ. Така може да мисли само единъ анормаленъ човѣкъ, който не разбира закона. Ако за едно малко благо, което си взелъ, трѣбва да платишъ хиляди, каква разумность има въ това? Ако за сто хиляди лева изгубишъ всичко, каквото имашъ, не зная какво предприятие ще е това. Азъ не мога да си представя какво ще спечелишъ, ако за единъ романъ пожертвашъ всичкитѣ твои свещени книги, които имашъ въ библиотеката си. Всѣки мигъ, всѣки моментъ трѣбва да се прилага по нѣщо ново у васъ. Не се спирайте върху това, че сте утвърдени. Мнозина мислятъ, че сѫ утвърдени. Тѣ мязатъ на онзи евангелистъ, за когото единъ американски проповѣдникъ разправя следния случай. Едно малко дете отивало въ тази именно американска църква и било много доволно отъ пѣснитѣ и отъ молитвитѣ, които тамъ се изпълнявали. Баща му обаче не ходѣлъ на църква. Детето, като се връщало, всѣкога разказвало на баща си какво се е пѣло и правело въ църквата. Единъ день то запитало баща си: – Татко, защо ти не ходишъ на църква, нито пѣешъ, нито се молишъ? – Азъ, татковото, съмъ утвърденъ, да се молятъ и да пѣятъ тѣзи, които още не сѫ утвърдени. Детето се радвало, че баща му е утвърденъ. Единъ день то се качва съ баща си на една кола съ единъ конь, но по едно време колата спряла и коньтъ спрялъ - нито напредъ, нито назадъ иска да върви. Детето казало на баща си: – Татко, коньтъ се утвърди. Желая хората да не се утвърдяватъ. По-добре конетѣ да си вървятъ напредъ, безъ да се утвърдяватъ. И желая последователитѣ на едно учение да си вървятъ, безъ да се утвърдяватъ, но да вървятъ все напредъ и напредъ, отъ слава въ слава. И азъ считамъ, че истинскиятъ животъ е животъ на вѣчно подмладѣване. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ”. Тайна молитва. 3-та Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 11 октомври 1931 г., 10 ч. 20 м. ÷ 11 ч. 20 м., София, Изгрѣвъ.
  23. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Да се облѣчете съ новия человѣкъ! „И да се облѣчете съ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога въ Правда и въ свѣтость на Истината.(Послание к Ефесѣномъ, 4:21)” „Отче нашъ” „Въ начало бѣ Словото” Ще прочета 4 гл. отъ „Послание к Ефесѣномъ”. „Милосърдието е градина райска” „И да се облѣчете въ новия человѣкъ, създадения по образа на Бога въ Правда и въ свѣтость на Истината.” Апостолитѣ на християнската църква сѫ турили тази идея въ малко по-достѫпна за тогавашнитѣ християни форма, въ образна форма. „Да се облѣчемъ въ новия човѣкъ.” Новиятъ човѣкъ не е една нова дреха, въ която можемъ да се облѣчемъ. Казано е фигуративно: за стария човѣкъ да се съблѣче, а за новия човѣкъ да се облѣче. Природата има единъ образенъ езикъ, който трѣбва да се разбира. Тя никога не си служи съ конкретенъ езикъ, за да каже на човѣка, че това е така или иначе. Ние казваме, че Природата говори, но това е фигуративенъ езикъ. Тя не ни говори както нѣкой човѣкъ би ни говорилъ, тя ни говори по свой особенъ начинъ и ние разбираме, че тя ни казва нѣщо. Христосъ е турилъ тази идея въ друга форма, като казва: „Ако се не родите изново отъ Духъ и вода, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Защо трѣбва да се роди човѣкъ? Защо трѣбва да се облѣче въ новия човѣкъ? За да влѣзе въ Царството Божие. При сегашния животъ, който имаме, насъ ни очаква едно отъ най-голѣмитѣ страдания, каквото даже не сте си въобразявали. Каквото и да си мислите, но трѣбва да знаете, че задъ тѣзи временни наслади, които ви се даватъ, седи такава една примамка на страданието, каквато вие даже и не сте сънували. Тази идея е представена много хубаво въ разказъ отъ единъ виденъ писатель, а много по-рано е представена като митъ въ древната митология. Единъ пѫтникъ, който билъ адептъ, тръгналъ по свѣта да изучава окултнитѣ науки. Той билъ посвѣтенъ, неговиятъ Учитель го изпратилъ въ пустинята да изучава тайнитѣ науки, да изследва тайнитѣ на природата. По едно време въ пустинята започналъ да го преследва единъ червенъ бикъ съ голѣми и силни рога. Като го видѣлъ, човѣкътъ разбралъ, че нѣма да може да се бори съ него, бикътъ ще го смачка и ще остане дѣлото му незавършено. Той хукналъ да бѣга, а бикътъ подирѣ му. Най-после намѣрилъ единъ кладенецъ и видѣлъ, че по стѣнитѣ му израснала една шубрачка. Заловилъ се за тази шубрачка и увисналъ въ кладенеца; турилъ краката си на стѣнитѣ на кладенеца и така останалъ извѣстно време. Бикътъ обаче останалъ отгоре. По едно време човѣкътъ вижда, че по стѣнитѣ на кладенеца пчелитѣ оставили малко медь. И като огладнѣлъ, започналъ да лиже отъ този медь като си казвалъ: „Слава Богу, че има малко медецъ да си хапна.” Следъ това забелязва, че по стѣнитѣ на кладенеца полазватъ две мишки - едната черна, а другата бѣла - и започватъ да прегризватъ дървото, на което се държалъ.. Като погледналъ надолу въ кладенеца, забелязалъ единъ голѣмъ драконъ и разбралъ, че ако падне, той веднага ще го излапа както трѣбва. Като се видѣлъ въ това положение, човѣкътъ си казалъ: „Господи, изпаднахъ въ много тежко положение!” Отгоре седи бикътъ, отдолу драконътъ, змѣятъ, а отстрани мишкитѣ прегризватъ дървото, на което той се е хваналъ. Казвамъ: тази задача седи още неразрѣшена. Васъ ви гони сѫдбата и вие сте се хванали за дървото, което мишкитѣ прегризватъ, а змѣятъ ви чака отдолу, бикътъ пъкъ отгоре. По този начинъ вие ще паднете въ устата на змѣя. Дали сте грѣшници или праведници, вие ще паднете въ устата му. Сега нѣкои ни убѣждаватъ, че онѣзи, които сѫ грѣшни, змѣятъ ще ги сдъвче хубаво и ще ги изхвърли навънъ. А тѣзи, които сѫ праведни, месото имъ е толкова твърдо, като кости, че зѫбитѣ на змѣя ще се счупятъ и той ще ги изплюе навънъ, не ще може да ги изяде. Ще ви приведа единъ другъ митъ, да видите какъ именно праведниятъ ще се спаси. Когато Господъ създавалъ свѣта, създалъ много животни, докато дошълъ най-после и до човѣка. Той създалъ най-първо вълка. Вълкътъ билъ лѣвентъ момъкъ, герой, снаженъ, мускулестъ и много красивъ, при това съ отличенъ умъ. Богъ го създалъ такъвъ, за да може да работи. Сѫщевременно създалъ и овцата, като отлична, красива мома, която да тъче, да изработва разни платове, съ които хората да могатъ да се обличатъ. Вълкътъ, като миналъ покрай нея, харесалъ я и казалъ: „Видѣхъ една много добра другарка, искамъ да се задомя за нея.” Господъ му казалъ: „Много добре, но пази другарката си!” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казалъ истината, защото въ душата му се таила една скрита мисъль. И още първата вечерь на любовната си срѣща той я опапалъ, както се опапва кокошка. Тогава отишълъ при Господа и Му казалъ: „Отиде си възлюбената ми, скри се нѣкѫде, напусна ме.” Господъ не му казалъ, че знае де е неговата възлюбена. Но овцата оживѣла въ него вѫтрѣ и той се видѣлъ въ чудо, хвърлялъ се, ровилъ земята отъ мѫка, докато най-после тя излѣзла отъ устата му пакъ цѣла, неповрѣдена. Той видѣлъ, че не може да изяде това, нѣщо. Тогава пакъ отива при Господа и казва: „Господи, тя се скрила вѫтрѣ въ менъ и докато излѣзе, щѣше да ме умори. Господъ му отговаря: „Дръжъ си устата затворена.” И сега още вълкътъ все говори за това, което Господъ не му казалъ. Наистина, Господъ не му казва: „Ти изяде Овцата”, но му казва една Истина: „Пази я, тя ще се върне, и дръжъ устата си затворена.” Вълкътъ не може да изяде тази овца, тя излиза навънъ отъ неговата уста. И сега, казвамъ, че въ свѣта има промисъль. Въ този Божественъ промисъль едни вѣрватъ, а други не вѣрватъ. На мнозина животътъ се вижда като нѣщо случайно, като че има въ него нѣкакъвъ произволъ. Привидно е така, има нѣкакъвъ произволъ, но за мѫдрия човѣкъ не е така. Той ще види, че въ свѣта има извѣстенъ редъ и порядъкъ. Така е и за всѣки, който разбира - той вижда навсѣкѫде редъ и порядъкъ. И въ Природата сѫществува единъ редъ и порядъкъ, сѫществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пъкъ на република. Нѣкои видни окултисти го кръщаватъ съ името „Синархия”, а въ Евангелието го наричатъ съ името „Царство Божие”. Подъ думата „синархия” ние разбираме най-разумнитѣ хора въ свѣта, които сѫ се докоснали до тайнството на живота, които сѫ минали презъ редъ изпити, завършили сѫ своята еволюция и наистина могатъ да се нарѣкатъ „хора”, а не които нищо не знаятъ. Та казвамъ: понѣкога се повдига въпросътъ какво управление да има човѣкъ. Монархическото управление у човѣка се представя чрезъ главата, теократичното - чрезъ дробоветѣ и дихателната система, а демократичното - чрезъ стомаха. Монархията води своя произходъ отъ бащата, теокрацията води своя произходъ отъ майката, а демокрацията - отъ синоветѣ и дъщеритѣ. Или: бащитѣ създадоха монархията, майкитѣ - теокрацията, а синоветѣ и дъщеритѣ създадоха демокрацията. И понѣкога ме запитватъ кое управление е идеално. Казвамъ: като съединитѣ монархията, теокрацията и демокрацията въ едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това въ Природата: това Божествено управление, което наричатъ синархия. При туй не трѣбва напримѣръ да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трѣбва да функциониратъ едновременно, така е и въ Природата. Обаче въ обществения животъ не е така, въ индивидуалния животъ на хората не е така. Външностьта представя външния човѣкъ. Това, което става вънъ отъ хората то временно отдалечава умоветѣ. Много пѫти ние се самоизмамваме мислимъ, че като се изправи свѣтътъ, това ще ни помогне нѣщо. Това е едно заблуждение. Като се говори, че свѣтътъ трѣбва да се оправи, това подразбира, че отношенията, които сѫществуватъ между хората и Бога, както и помежду имъ, не сѫ още прави. Това не значи, че и Природата не е права. Нима ако нѣкой баща е оставилъ голѣмо наследство на своя синъ, а той се предава на пиянство и изхарчва всичко, това значи, че бащата го е оставилъ на сина си за тази цель именно? Ни най-малко. И когато Богъ е създалъ свѣта, нима Той го е създалъ съ цель хората да вършатъ редъ престѫпления, както виждаме, че става? И ако хората вършатъ престѫпления, тѣ сѫ извънъ естествения редъ на нѣщата. И всѣкога, щомъ човѣкъ излѣзе отъ този редъ на синархичното, на Божественото управление, започватъ постепенно да го сполетяватъ всички нещастия и страдания. Въ Божественото управление сѫществуватъ само радость и миръ, а извънъ него въ свѣта сѫществуватъ само страдания и мѫчения. Защото всички хора на Земята все иматъ нѣкакво заблуждение: тѣ искатъ да станатъ царе, да станатъ управители на свѣта, да станатъ богати и т. н. Да станешъ царь, това е въ реда на нѣщата; да станешъ богатъ, пакъ е въ реда на нѣщата. Защото всѣки човѣкъ, който е създаденъ отъ Бога, има вече царско произхождение, а Богъ е царь на царетѣ. И затова ние казваме, че всѣки човѣкъ, който е създаденъ отъ Бога, не може да бѫде простъ човѣкъ. Простъ човѣкъ е само онзи, който не е създаденъ отъ Бога. Създадениятъ и родениятъ отъ Бога има всички привилегии, всички права. Така трѣбва да се разбиратъ нѣщата. Казва Давидъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Щомъ въ грѣхъ тѣ роди майка ти, значи Богъ не тѣ е създалъ, създалъ тѣ е нѣкой човѣкъ - майка ти, баща ти. Следователно твоята участь ще бѫде такава, каквато е участьта на майка ти и на баща ти. Каква е участьта на малкото вълче? Очаква го смърть, нищо повече. За какво е годенъ вълкътъ въ свѣта? Овцата я очаква животъ, понеже отъ нея се интересуватъ хората - отъ нейното млѣко, отъ нейната вълна - има какво да допринесе донѣкѫде на човѣка. И ние виждаме, че овцетѣ се размножаватъ и разплодѣватъ, понеже има какво да допринесатъ за хората, й вълцитѣ се загубватъ постепенно, понеже нищо не допринасятъ на хората. И мисля, че презъ последната година въ Англия сѫ убили вече и последния вълкъ. Въ културно отношение тя е достигнала много нѣщо, понеже е успѣла да изтрѣби вълцитѣ отъ земята си. Тя е изтрѣбила физическитѣ вълци, остава й сега да изтрѣби и астралнитѣ или духовнитѣ вълци, вълцитѣ на заблужденията. И тъй, новиятъ човѣкъ - това е идеалътъ, съ който трѣбва да се облѣчете. Или, това сѫ елементитѣ, които човѣкъ трѣбва да привлѣче въ себе си, за да представи формата на Човѣка. Ето какво азъ подразбирамъ подъ думата „Човѣкъ”: Човѣкъ е само онзи, който може самостоятелно да се освободи отъ всички свои страдания и да превърже срѣдата, въ която живѣе, въ рай. Човѣкъ е само онзи, който може да укроти всички животни, които живѣятъ около него, да ги тури на работа и да ги накара да вървятъ по неговия пѫть. Човѣкъ е само онзи, който може да укроти всички бълхи и въшки, да не живѣятъ въ главата му, въ гърба му и да го глождятъ, но да ги впрегне на работа - да ги изпрати да копаятъ на лозето му и да жънатъ на нивата му. Сега е точно обратното: човѣкътъ се е впрегналъ на работа, копае и жъне, а „въшкитѣ” и „бълхитѣ” оставилъ свободно въ себе си да гуляятъ. И въ войната нѣмаше нито единъ офицѣръ нито единъ полковникъ, който да нѣма на главата или по тѣлото си отъ тѣзи гуляйджии. Сега мимоходомъ само казвамъ каква е задачата на човѣка. Той трѣбва да изучава онзи великъ, разуменъ законъ, който функционира днесь въ живота, и да знае съ каква храна трѣбва да се храни; да знае още какъ да подобри условията, въ които живѣе, да знае какъ да пресъздаде себе си. Както сега сме устроени, ние сме хилави, крѣхки и съ такива тѣла, каквито сѫ нашитѣ, въ много отношения животътъ ни виси на косъмъ. Поглеждате нѣкой човѣкъ, на видъ здравъ, но чувате на другия день, че умрелъ отъ разривъ на сърдцето или отъ задушаване, или отъ падане нѣкѫде, или пъкъ се удавилъ и т. н. Ние виждаме какъ най-малкитѣ причини спъватъ човѣка. Значи тѣлото, въ което живѣемъ, не е така сигурно. Нѣкой приелъ нѣкаква неестествена храна и се разстроилъ стомахътъ му, и умрелъ. Даже и най-силнитѣ, и най-ученитѣ хора често плашатъ съ живота си, като сѫ приели нѣкаква неестествена храна. Новиятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да подбира своята храна, да поставя всички растения, всички животни на тѣхното мѣсто и, ако направите една аналогия, човѣкъ трѣбва да постави и своитѣ мисли и желания на тѣхното мѣсто. Злото въ свѣта седи въ това, че ние искаме да премахнемъ злото. Това е неразбиране на онази велика идея, която сѫществува въ свѣта. Знаятъ ли хората какво нѣщо е злото? Знаятъ ли хората какво нѣщо е доброто? Нѣкои казватъ, че злото трѣбва да се премахне. Злото по никой начинъ не може да се премахне, но може да се тури на неговото мѣсто. Лошитѣ хора никога не могатъ да се премахнатъ, но тѣ трѣбва да се турятъ на тѣхното мѣсто. Вървите по една отъ софийскитѣ улици и кракътъ ви се блъска въ единъ камъкъ, който излѣзълъ отъ паважа. Казвате: кой тури този камъкъ тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритатъ, блъскатъ камъка и казватъ: голѣмо безобразие е това! Кой е оставилъ този камъкъ всредъ пѫтя, да се блъскатъ хората въ него? Минава единъ разуменъ човѣкъ, поставя камъка на неговото мѣсто въ паважа и никой повече не се блъска въ него. Нѣма нищо лошо въ този камъкъ, но, понеже е излѣзълъ отъ своитѣ естествени отношения, затова е лошъ - всички хора се блъскатъ въ него. Така и всѣки лошъ човѣкъ не е нищо друго освѣнъ камъкъ, излѣзълъ отъ своето мѣсто. Турете този камъкъ на мѣстото му и той ще престане да бѫде лошъ. Вие можете да разбивате този камъкъ съ чукъ, но като не разбирате закона, нѣма да постигнете нищо. Турете този камъкъ на мѣстото му! Или, другояче казано: впрегнете тази енергия на работа. Лошиятъ човѣкъ е производителенъ, той иска да го поставите на нѣкаква работа. Ако не му дадете никаква работа, тогава той се проявява както той разбира. Преди нѣколко години имаше два хубави примѣра въ София: съ единъ гимназистъ и съ единъ студентъ. Първиятъ, гимназистътъ, свършилъ гимназия е много добъръ успѣхъ и поискалъ нѣкаква служба, но не му дали. Като видѣлъ, че не може да се настани, той поискалъ отъ единъ свой приятель сто лева на заемъ и си купилъ съ тѣхъ едно точило, да точи ножоветѣ на хората. Така тръгналъ той изъ софийскитѣ улици да точи ножове. Като го виждали нѣкои, които го познавали, веднага се спирали и се запитвали какъ е възможно този способенъ младъ човѣкъ да се постави на това положение, да точи ножове? Казвамъ: ако той не вземе такава работа, тогава ще трѣбва да върши друго нѣщо, което не е желателно нито за самия него, нито за хората около него. Студентътъ пъкъ ималъ да довърши още нѣколко сѣместъра въ университета, но нѣмалъ отъ никѫде нищо и затова се принудилъ да стане ваксаджия, та по този начинъ да си изкара малко срѣдства да довърши наукитѣ си. Като го видѣли познати въ това положение, съжалили се надъ него и събрали една сума, съ която му помогнали да завърши университета. Казвамъ: има нѣкои, които ваксаджии ще станатъ, други ще взематъ точилото на гърба си и ще точатъ ножоветѣ на хората, но има и нѣкои, които нито ваксаджии ще станатъ, нито точилари ще станатъ, тѣ ще взематъ пушки на рамо и ще отидатъ въ гората, и дѣ кого срѣщнатъ, ще казватъ: „Горе рѫцетѣ!” Та при сегашния строй ние казваме, че сме културни хора, че имаме наука, знания, закони, но ако съвременнитѣ хора искатъ да узнаятъ доколко сѫ истински културни, нека направятъ следния опитъ: нека само за една седмица спратъ функциитѣ на всички закони, на всички учреждения, нека всички стражари се магнатъ отъ своитѣ мѣста и да видятъ при това положение на работитѣ доколко и какъ ще се проявятъ хората, като знаятъ, че ще бѫдатъ свободни отъ всѣкакви закони и отъ всѣкаква власть. Сега тѣзи, които сѫ на власть, ще кажатъ: „Ще станатъ най-голѣмитѣ престѫпления” - Може би - предполагатъ. Онѣзи пъкъ, които не сѫ на власть, ще кажатъ: „Не, нѣма да станатъ никакви престѫпления.” - Може би - предполагатъ. Обаче и едното, и другото сѫ твърдѣния, които трѣбва да се провѣрятъ. Ако не за една седмица, то нека се направи този опитъ поне за единъ день - да не функционира никаква власть; да се види кой какъ ще постѫпи, щомъ се оставя свободно на своята съвѣсть и съзнание. Този опитъ е интересенъ да се види докѫде сѫ дошли хората въ своето разбиране и отъ него ще може да се извлѣче една добра поука. Ще кажете: това ни останало сега, да оставимъ хората да живѣятъ единъ день безъ закони и безъ власть, докато имаме толкова важни икономически въпроси за разрѣшение. Та икономическитѣ работи много лесно могатъ да се разрѣшатъ. Трѣбва да се постави този законъ въ действие: богатството на човѣка да бѫде толкова, колкото той може да носи на гърба си. Това, което той може да носи на гърба си, това ще бѫде неговото богатство. Колко може да носи човѣкъ на гърба си? Сто килограма злато ще може ли да носи? Ако му дадатъ сто килограма злато да ги занесе на сто километра разстояние, азъ вѣрвамъ, че още на петия километъръ, като срѣщне нѣкого, ще му каже: „Много ми е това злато, което нося, искашъ ли да ти дамъ десетина килограма?” Ще му даде десеть килограма и ще остане съ 90. На другитѣ петь километри ще срѣщне другъ човѣкъ, на когото сѫщо ще даде още десеть килограма злато. Така ще постѫпва на. всѣки петь километра пѫть и като дойде на стотния километъръ, той ще носи едва десеть килограма злато, което е истинското негово богатство. И тогава той ще си каже: благодаря и за толкова, другото ми бѣше излишно.” Това е съ паритѣ, които не се ядатъ, но сѫщото нѣщо е и съ това, което се яде. Това не е мое твърдение, но това е единъ великъ законъ, който функционира въ живота. За насъ единственото богатство седи въ това, което човѣкъ днесь може да изяде. Това е богатството, съ което човѣкъ разполага. Това, което днесь изядешъ: хлѣбецътъ, сиренцето, масълцето, кокошчицата, пуйчицата, агънцето - азъ се абстрахирамъ отъ това, дали то е много или малко - но това, което днесь можешъ да изядешъ, то е твоето богатство, което никой не може да ти вземе. Които ядатъ месо, казватъ: нѣма какво да се прави, ядемъ месо, защото друга храна нѣма. Това не е вѣрно. Тѣ иматъ философията на онзи вълкъ, който отъ единия до другия край на живота си лъже, да не казвамъ, че лъже, но не казва истината. Питамъ: кой застави вълка да яде овце? Кой застави овцетѣ да пасатъ трѣва? Ученитѣ хора разсѫждаватъ върху този въпросъ и посочватъ кои сѫ причинитѣ за това; тѣ казватъ, че условията били такива и заставили хората, както и животнитѣ, да се хранятъ съ една или съ друга храна. Хубаво, нѣкога условията сѫ заставили вълка да стане месоядецъ, но днесь овцетѣ и вълцитѣ живѣятъ заедно, защо тогава вълцитѣ ядатъ месо, а овцетѣ пасатъ трѣва? Сѫщото положение срѣщаме и при птицитѣ: нѣкои птици гълтатъ мушици, а нѣкои се хранятъ съ зърнени храни, каквито сѫ напримѣръ гълѫбитѣ и гургулицата - тѣ сѫ вегетарианци. Питамъ: кои сѫ онѣзи условия, които сѫ заставили гълѫба отъ толкова хиляди години насамъ да си остане пъленъ вегетарианецъ? Не само вегетарианецъ, но дори той се храни изключително съ зрънца, най-чистата вегетарианска храна. Ние виждаме при това човѣка, „създаденъ по образъ и подобие Божие” - той нѣма силата и характера на гълѫба да си избере поне съотвѣтна вегетарианска храна. И ние, съвременнитѣ хора, умираме отъ неестествената храна, която употрѣбяваме. Ще видите, че нѣкой човѣкъ яде кокошки птици, прасенца, агънца и тѣмъ подобни и мисли, че съ тази храна ще влѣзе въ Царството Божие. Кракътъ му не може да стѫпи тамъ! Всѣки човѣкъ може да яде каквото иска, но Природата има следния законъ: всѣки, който яде разнообразна, но неестествена храна, кракътъ му нѣма да влѣзе въ Царството Божие и той самъ ще се изложи на смърть. Понеже самъ причинява смърть, и той самиятъ ще бѫде изложенъ на смърть. Ти щомъ колишъ кокошкитѣ, и децата ти нѣкога непремѣнно ще бѫдатъ заклани по сѫщия начинъ. И деньтъ, въ който ти престанешъ да измѫчвашъ другитѣ, и тебъ ще престане Природата да тѣ измѫчва. Законътъ е такъвъ. Вие, не вѣрвате въ това, но източнитѣ народи вѣрватъ. Когато ти заколишъ една овца, която е озвѣрена, тогава тя ще влѣзе въ нѣкой човѣкъ и чрезъ нето ще тѣ измѫчва и преследва. Ти можешъ да убиешъ единъ вълкъ, но той още повече ще тѣ преследва. Ти си могълъ да убиешъ единъ тигъръ или една оса, и тѣ могатъ да влѣзатъ въ нѣкой човѣкъ и чрезъ него ще тѣ измѫчватъ. Ако хората още не сѫ изучили последствията на своитѣ престѫпления и постѫпки, Тѣ нѣма да се освободятъ отъ своитѣ страдания. . Хората вършатъ престѫпления на общо основание. Убиватъ и животни, и хора и казватъ, че всичко това е дадено за човѣка. И следъ всичко това тѣ ще цитиратъ стихове отъ Писанието! Моисей даде много разрешения на евреитѣ, но тѣ притуриха къмъ неговото учение много работи, който той не е казалъ. И ако той дойде единъ день, ще се чуди на гениалностьта, съ която евреитѣ можаха така да изопачатъ неговото учение. И ако Христосъ днесь дойде и види какъ поучаватъ въ съвременнитѣ християнски църкви, и Той ще се чуди на гениалностьта на тия хора, които сѫ могли така да изопачатъ Неговитѣ думи! За кои хора се отнася това? Два вида хора има въ свѣта: еднитѣ азъ наричамъ хора на тъмнината, а другитѣ хора на свѣтлината. Хората на тъмнината иматъ право да ядатъ каквото искатъ, а хората на свѣтлината нѣматъ право да ядатъ каквото искатъ. На тѣхъ е забранено да ядатъ каквото искатъ. Хората на тъмнината иматъ право да се женятъ колкото пѫти искатъ и за колкото жени искатъ: за една, за две, за три, за четири, за петь, ако искатъ и хиляда жени могатъ да иматъ. На хората на свѣтлината не е позволено да се женятъ. На хората на тъмнината е позволено да иматъ деца колкото искатъ, а на хората на свѣтлината се позволява да иматъ само едно дете. Това е единъ фактъ. Ние виждаме, че и Богъ има само единъ синъ. Богъ дъщери нѣма. Никѫде въ Писанието не се казва, че има дъщери. Тамъ се говори за осиновяване. По закона на осиновяването Богъ има хиляди, синове и дъщери, но тѣ сѫ осиновени, а по закона на раждането Той има само единъ синъ: „Единородниятъ Синъ” се казва за Него. Така се нарича Той и въ църквата. Нѣкой твърдятъ, че и други синове ималъ. То е другъ въпросъ. „Да се облѣчемъ въ новия човѣкъ, който е роденъ въ Правда и въ свѣтость на Истината.” Истината въ този смисълъ - това е най-голѣмата свобода, въ която човѣкъ може да живѣе. Човѣкъ постоянно трѣбва да мѣни своитѣ възгледи, и не само веднъжъ. Това е цѣла наука. Цѣлата прочетена глава показва пѫтя, по който трѣбва да вървимъ и да се развиваме. Когато косата ти побѣлява, ти трѣбва да знаешъ защо; когато лицето ти се набръчква, ти трѣбва да знаешъ защо; когато остарявашъ, ти трѣбва да знаешъ защо става така; когато краката ти отслабватъ, ти трѣбва да знаешъ защо. Ти трѣбва да знаешъ причинитѣ за всичко това и да ги премахнешъ. Нѣкой казва: ще се мре. Не е въпросътъ само, че ще се мре, всички боравятъ съ термина „ще се мре”, но човѣкъ трѣбва да знае защо ще се мре. Знаете ли какво нѣщо е умирането? Смъртьта подразбира глупавитѣ условия въ живота. Глупавиятъ човѣкъ е поставенъ въ непоносими условия, въ ада, да страда и да не знае какво нѣщо е свѣтълъ день. Тъмнина, страдание е това. Но животътъ не седя въ страданието. Божествениятъ животъ седи въ радостьта, която трѣбва да се прояви. Скръбь и радость - това азъ не подразбирамъ животъ. Щомъ дадатъ нѣкому скръбь, взематъ” му радостьта; ако пъкъ му дадатъ радость, взематъ му скръбьта. Обаче човѣкъ не е нито въ радостьта, нито въ скръбьта. Скръбьта и радостьта сѫ елементи извънъ човѣка. Който съзнава тѣзи две състояния на скръбь и на радость, които сѫществуватъ въ живота, и ако той може да се справи съ тѣхъ, това е човѣкътъ. Радостьта на човѣка може да се отнеме и той да изпита скръбь, но това още не е човѣкътъ. Или може да се вземе скръбьта и да изпиташъ радость, но и това още не е човѣкътъ. Това не е животътъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь и на скръбьта, и на радостьта въ себе си. Като дойде радостьта при него, той трѣбва да я приеме. И като дойде скръбьта, той пакъ трѣбва да я приеме. Радостьта мяза на една хубава мома която като дойде при тебъ, ти ще я приемешъ, ще й дадешъ една българска кобилица на рамо, два кърчага на кобилицата и ще я изпратишъ за вода. После ще й дадешъ нощвитѣ и брашното и ще я накарашъ да омѣси хлѣбъ; после да го опече и той ще бѫде най-вкусниятъ хлѣбъ. Като дойде скръбьта при тебъ, ти пакъ ще я приемешъ. Тя е сѫщо така мома, както и радостьта, но толкова грозна, че едва ще я издържишъ; но като дойде при тебъ, ти веднага ще й дадешъ мотиката и ще я изпратишъ да ти копае на нивата или на лозето. Ще я впрегнешъ на работа. Като се върне отъ работа, ще я поставишъ въ една стая, въ съсѣдство съ стаята на радостьта, и тамъ ще си приказвате. Радостьта ще бѫде една слугиня, и скръбьта ще бѫде друга слугиня на човѣка. Тѣ ще се разговарятъ презъ преградата, а човѣкътъ ще ги навѣстява отъ време на време. Всѣка сутринь той ще отива при едната и при другата и ще каже на първата: сестра Скръбь, вземи мотиката и иди на нивата да копаешъ. После ще каже на радостьта: сестра Радость, вземи кобилицата и иди за вода, а после размѣси хлѣба въ нощвитѣ я го приготви. Свѣтскитѣ хора поне има съ какво да се залъгватъ. Тѣ отъ единия до другия края на живота си се трудятъ, трудятъ, като казватъ: да си създадемъ една работа, да си направимъ една кѫща, че поне на стари години да има де да живѣемъ. Въ Варненско единъ български адвокатъ се заловилъ за едно предприятие, отъ което спечелилъ 500 000 лева. Той си казалъ: „Поне се осигурихъ вече.” На другия день обаче четатъ некрологъ, че еди-кой си богаташъ умрелъ и оставилъ 500 000 лева на държавата. Въ време на войната единъ български полковникъ, като се страхувалъ да отиде на солунския фронтъ, тамъ да участвува, пожелалъ да остане нѣкѫде въ тила, да запази живота си, и успѣлъ, взелъ нѣкаква служба въ тила. Обаче единъ день, въ време на едно отъ засѣданията, пада една граната и му отрезва единия кракъ. Както виждате, граната и въ тила го намѣрила. Много офицѣри и полковници и на бойното поле оставатъ живи, а много отъ тѣхъ и въ тила измрѣха. Казвамъ: праведниятъ можа да премине презъ купъ гранати и да остане неуврѣденъ. Разправяше единъ офицѣръ случай съ единъ отъ тѣхнитѣ войници. Въ време на сраженията съ сърбитѣ главниятъ офицѣръ изпратилъ този войникъ да занесе нѣкакво извѣстие, но той трѣбвало да мине точно презъ линията, дето ставало най-страшното и ожесточено сражение. Този войникъ минавалъ презъ огънь отъ куршуми, но нищо не го хващало. Той си минавалъ, като че ли нищо не става около него и си мислѣлъ за работата, която непремѣнно трѣбвало да свърши. Той знаелъ, че ако не свърши работата си както трѣбва, ще бѫде застрѣлянъ. Отъ това се страхувалъ, а не отъ този огънь отъ куршуми и гранати, които се сипѣли наоколо му. Вървялъ съсрѣдоточенъ въ мисъльта си да занесе това извѣстие точно навреме. Страхувалъ се отъ своя полковникъ, отъ своето началство, а за куршумитѣ не искалъ даже и да знае. Казвамъ: ако и ние като този български войникъ сме така съсрѣдоточени въ това. което Богъ ни казва, нѣма да ни е страхъ отъ сърбитѣ - нека стрѣлятъ, колкото искатъ. Нека говорятъ хората, каквото искатъ. Ние ще си вървимъ съсрѣдоточени въ себе си, никакъвъ срѫбски куршумъ нѣма да ни засѣгне. Та този офицѣръ разправяше: „Като гледахъ какъ спокойно вървѣше този войникъ всредъ градъ отъ куршуми, менъ ми трепереха гащитѣ (но да си остане между менъ и тебъ). Като върви, онѣзи снаряди - тькъ-тъкъ, но той си върви изправенъ, мисли си за работата.” Казвамъ: отличенъ примѣръ е този. Така е и съ всѣки човѣкъ, който има една Божествена идея въ себе си. Презъ каквито и страдания да минава, той казва: „Каквото Господъ иска отъ менъ, ще го направя!” Нѣкой пита: „Какво трѣбва да се прави?” Ти ще обичашъ Бога и ще знаешъ, че всичко въ свѣта е създадено само за Него, нищо повече. Този Богъ нѣма да го поставитѣ нѣкѫде вънъ отъ себе си - въ Слънчевата система или нѣкѫде въ Вселената, но ще го поставитѣ въ себе си и ще си кажете: „Азъ живѣя за Бога; свѣтътъ е Неговъ н за Неговата слава живѣя. И който се опита да служи на Бога той смърть нѣма да види. Онзи човѣкъ, който служи на Бога въ този смисълъ, той ще постигне всичко, каквото желае. Ти ще живѣешъ само за Бога и тогава ще станешъ ученъ човѣкъ. Дѣ сѫ ученитѣ хора въ свѣта? Дѣ е Сократъ, дѣ е Платонъ, де е Аристотелъ, де е Кантъ, де е Толстой? Коститѣ имъ все сѫ останали нѣкѫде, но де сѫ тѣ самитѣ? Човѣкъ не е въ тази смъртна форма, той е въ словото, той е въ ума, той е въ душата. Това, което остава безсмъртно, е Човѣкътъ. Толстой е този, който живѣе въ сърдцата на хората. Кантъ е този, който живѣе въ умоветѣ на хората. Аристотелъ, Сократъ и досега още живѣятъ. Не е човѣкътъ нѣщо механическо. Не. Думитѣ, които азъ ви говоря, тѣ сѫ моята плъть. Живота е вѫтрѣ въ словото. Та казвамъ: добриятъ човѣкъ е това, въ което той може да живѣе. Вие се плашите и търсите живота извънъ себе си. Искате да се осигурите, но никой досега не се е осигурилъ чрезъ външни условия. Това сѫ условия за единъ преходенъ животъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си онѣзи елементъ, които носятъ безсмъртието. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи съ закона на Любовьта. Този законъ е мощниятъ законъ на безсмъртието. Този законъ ще ни освободи отъ всички недѫзи, които сѫществуватъ въ свѣта. Човѣкътъ на Любовьта и да умре, пакъ ще оживѣе; човѣкътъ, който люби, и да осиромашѣе, пакъ ще забогатѣе; човѣкътъ на Любовьта и да се разболѣе, пакъ ще оздравѣе. За човѣка на Любовьта, въ когото Богъ живѣе, всичко въ свѣта ще се обърне да работи за негово добро. И следователно тази велика идея у насъ - да бѫдемъ господари на положението си - е обща съ тази идея, че всѣки живѣе за Бога. Не е въпросътъ да рекламирашъ само, че имашъ единъ Господъ. Щомъ рекламирашъ, че имашъ единъ Господъ, ти имашъ вече механически схващания. Ти трѣбва да живѣешъ за Бога и за цѣлото човѣчество. Богъ живѣе едновременни въ цѣлото човѣчество. Има една извѣстна мисъль: гласътъ на народа е гласъ Божий. Това е онази идея, дето ви казвамъ, че ние трѣбва да обичаме всички. Щомъ обичаме всичко въ Бога, тогава ще ни е приятно; погледнемъ къмъ звѣздитѣ - приятно ни е. Понѣкога азъ казвамъ, че се разговарямъ съ звѣздитѣ, а вие смѣтате това за едно заблуждение. За онзи, който не разбира, това е заблуждение, но не е така за този, който разбира. Богъ живѣе навсѣкѫде: и въ звѣздитѣ, и въ растенията, и въ животнитѣ. Въ растенията Богъ се проявява по особенъ начинъ; въ всѣки човѣкъ Богъ се проявява по особенъ начинъ. Но Богъ се проявява въ специфични часове, не всѣкога. Важно е всѣки да държи въ себе си идеята за Бога. Когато тази идея проникне въ човѣка, тя се отличава по своитѣ особени качества: ако ти си закѫсалъ и си дошълъ до отчаяние, но въ ума ти дойде само за еданъ день идеята за Бога и видишъ лицето Му, въ единъ моментъ само ще изчезне сиромашията, ще изчезне отчаянието, болѣстьта. И на смъртно легло да си, достатъчно е само единъ день да си помислишъ за Бога и да видишъ образа Му, за да възкръснешъ моментално. Проявлението на Бога у ще се характеризира съ това, че всички недѫзи се махватъ моментално, но и цѣлата Вселена може да се създаде моментално. Ако това не може да стане, нѣмашъ идея за Бога. Имате ли идеята за Бога въ себе си вие и учени може да станете, и богати, и свѣтии, и гениални хора - всѣкакви можете да станете. Щомъ Богъ се отдалечи отъ васъ, тогава вие ставате най-грозното, най-слабото сѫщество и можете да направите всички престѫпление И всички престѫпления въ света ставатъ по единствената причина, че Богъ отсѫства отъ това мѣсто. А всички добрини ставатъ по единствената причина, че Богъ присѫствува тамъ. Дето Богъ присѫствува, здраве има, сили има, таланти има, дарби има, способности има, богатство, щастие има. Дето Богъ се отдалечава, и животътъ се измѣня. И сега, насъ ни заставятъ да търсимъ Бога да му се молимъ, да Го търсимъ вънъ отъ себе си, като единъ човѣкъ. Богъ не е Човѣкъ. Той не е като насъ. И ако Той е човѣкъ, Той е най-идейниятъ човѣкъ, за когото ние даже нѣмаме понятие. Той е безсмъртенъ, който обхваща всичко въ себе си. Казва се за Бога, че е дълготърпѣливъ, благосклоненъ, милостивъ, чува страданията на всички сѫщества промисля за всички сѫщества въ свѣта. Нѣма сѫщество въ свѣта колкото и да е малко, колкото и да е дребенъ животътъ му, въ което Той да не прониква и да не му помага. Какъ ще схванете този великъ умъ, какъ ще схванете това велико сърдце и тази велика душа, която помага на всички сѫщества? Но сѫщевременно, когато тѣ види, че вършишъ нѣкакво престѫпление, че насилвашъ нѣкого, Той веднага ще изпрати нѣкой по-силенъ отъ тебъ, да постѫпи и съ тебъ по сѫщия начинъ. Следъ това ще изпрати стражарь, който да хване другия, и т. н. Той ще тѣ постави въ сѫщото положение, да видишъ какво вършишъ ти съ другитѣ и да си извадишъ урокъ, Съ това Богъ иска да ти каже, че живѣешъ единъ животъ, който не е съгласенъ съ Него Ти убивашъ, Богъ съживѣва. Ти измѫчвашъ нѣкого, Богъ му помага. Тогава върши доброто! Кое е по-хубаво въ живота: да връзвашъ нѣкого или да го развързвашъ? Да му взимашъ хлѣба или да му го давашъ? Да му взимашъ здравето или да му го давашъ? Да му взимашъ водата или да му я давашъ? Кое е по-хубаво? Да давашъ въ свѣта е по-хубаво отъ всичко друго. Тогава и ние въ всички области на живота така трѣбва да постѫпваме. Така трѣбва да бѫде даже и въ Любовьта. Казвашъ за нѣкого; „Азъ го много обичамъ”. Че като го обичашъ, ти искашъ да продадешъ любовьта си ли? - „Да знаешъ, колко тѣ обичамъ!” - Колко искашъ да ти платя за тази твоя любовь? Че отде знаешъ, че и азъ не тѣ обичамъ? Ти ми направи едни обуща, които ми направиха толкова много мазоли! Ти ми направи едни дрехи, но тѣ сѫ толкова тѣсни, че откакъ ги облѣкохъ, добъръ день не съмъ видѣлъ. Направи ми такива едни дрехи, та като ги облѣка, свѣтълъ день да видя съ тѣхъ. Направи ми такива обуща, че като ги обуя, да ти благодаря. Питамъ: какво искашъ още? Да имамъ единъ братъ, който да мисли, че свѣтътъ е създаденъ само за менъ. И ти да имашъ единъ братъ, за когото да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Но после, да имашъ единъ баща, за когото да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за него. Да имашъ една майка, за която да мислишъ, че свѣтътъ е създаденъ само за тази майка. Това азъ наричамъ идеаленъ свѣтъ. А не да мислишъ че свѣтътъ е създаденъ само за тебъ. Това не е твоя работа. Нека майка ти, баща ти, сестра ти, братъ ти мислятъ, че свѣтътъ е създаденъ само За тебъ. Нека тѣ мислятъ така а ти за себе си остави, нищо не мисли. Казвамъ: това е новото учение. Ако хората не мислятъ така, свѣтътъ не може да се поправи. Така е и въ Природата. И апостолъ Павелъ казва: „Вече съмъ по-близо до спасението, до Божествения день.” И ако ние така разбираме, въ нашия животъ може да настане една промѣна. Азъ съмъ за онази коренна промѣна, която може да стане у васъ. У мнозина отъ васъ тази коренна промѣна още не е станала. Нѣкои отъ васъ сте като буби, но нѣкои отъ васъ сѫ застанали на вратата вече. Този е спасителниятъ пѫть. Това е пѫтьтъ на самоусъвършенствуване. Вие можете да вѣрвате въ Бога, можете да вѣрвате въ нѣкаква църква, моитѣ похвали за това, но всичко това не може да ви спаси. Може да ви спаси само онзи моментъ, въ който вие възприемете Бога. Кажѣте: „Всичко е създадено отъ Бога и азъ мога да живѣя за Него.” За да се спасите, не е достатъчно само да бѫдете членъ на нѣкаква църква или да сте гениаленъ човѣкъ или светия. Ако се проявите като светия, вие ще имате одобрението на хората и ще пишатъ цѣли трактати за васъ, но това ни най-малко нѣма да ви направи гражданинъ на Царството Божие. Но деньтъ, въ който вие рѣшите да служите на Бога, тогава Богъ ще ви каже въ душата така: „Всичко, каквото виждашъ, е за тебъ.” Ти ще кажешъ въ душата си; „Господи, всичко е за Тебъ.” Но Той ще ти проговори въ душата: „И слънцето, и звѣздитѣ, и луната - всичко, каквото виждашъ, съмъ създалъ заради тебъ.” Когато Богъ ти проговори, ти ще се облѣчешъ въ новия човѣкъ. Тогава ще се родишъ и съ Господа наедно ще тръгнешъ да посѣщавашъ всичкитѣ свѣтове и да ги изучавашъ. Тогава ще разберешъ цѣлия животъ и отношението на всички хора къмъ тебъ. И когато забогатѣешъ, ще имашъ цѣлата Вселена, ще бѫдешъ толкова богатъ, че като дойдешъ въ България като неинъ гражданинъ, въ 24 часа ще уредишъ всичкитѣ си нужди. Всички ще се интересуватъ да знаятъ отде имашъ тѣзи приходи. Я ми кажете сега, кой урежда българския бюджетъ? Благодарение, че има единъ Господъ, който люби българитѣ, та имъ отпуща този бюджетъ. Това, дето казватъ, че министритѣ го уреждали, тѣ го уреждатъ само съ цифри, а сѫщината на този бюджетъ се урежда отъ другаде. България има седемь милиарда бюджетъ, но ако нѣма жито, ако нѣма царевица и ако хората не работятъ, кой ще имъ даде, кой ще имъ отпусне този бюджетъ? Какво биха правили българитѣ тогава? Отде ще дойде този бюджетъ? Има Единъ отгоре, Който люби българитѣ и казва: „Хайде въ тази година да имъ отпуснемъ, да преживѣятъ” - праща имъ Той своето благословение. Казвате: „Ние уредихме българския бюджетъ.” - Уредихте го, но всички се намирате много натѣсно. Не само българитѣ, но всички се намиратъ натѣсно. Питамъ: какъ трѣбва да се проповѣдва на хората? Вие казвате: „Кажѣте ни единъ спасителенъ пѫть!” Казвамъ: обичайте Бога съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ й съ всичката си сила! После, обичайте ближния си като себе си. И най-после, обичайте дърветата, Слънцето, звѣздитѣ, луната, водитѣ, вѣтъра, изворитѣ, въздуха - обичайте всичко въ свѣта! Казвате: „Какъ може това?” - Съ въпроса „какъ” азъ не се занимавамъ. Има други хора, по-учени отъ менъ, които се занимаватъ съ тази терминология. Занимавамъ се съ положителни нѣща, които мога да направя. Съ това, което не мога да направя, не се занимавамъ. Азъ ви говоря една велика Истина, за която ви казвамъ, че е така. Има една велика Истина, въ която сѫ живѣли и живѣятъ възвишени хора, които радватъ днесь свѣта. Тѣзи възвишени хора сѫ по лицето на Земята. Тѣ сѫ, които сѫ постигнали този пѫть и тѣ живѣятъ все по този законъ - Любовь къмъ Бога, Който е нашъ Баща, любовь къмъ ближнитѣ, които сѫ наши братя и сестри и любовь къмъ всичко, което има дихание. Тази е идеята, която Павелъ е ималъ въ ума си, казвайки: „Да се облѣчемъ въ новия човѣкъ”, за да достигнемъ съвършенство и да наследимъ това, което Богъ е създалъ за насъ. „Благословенъ Господъ Богъ нашъ.” Тайна молитва. 2 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 4 октомври 1931 г., 11 ч. 15 м., София, Изгрѣвъ.
  24. Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том I. Бургас, 1992. Книгата за теглене на PDF Съдържание Душата ми е отегчена отъ живота ми „Душата ми е отегчена отъ животи ми” (Йовъ, 10:1) Добрата молитва „Въ начало бѣ Словото" Ще прочета 10 глава отъ книгата на една отъ най-старитѣ драми - живота на Йова. Ще взема първитѣ думи отъ първия стихъ на 10 глава: „Душата ми е отегчена отъ живота ми”. Едно отъ качествата на живота, което се развива на нашата Земя, е животътъ на противоречията. И всѣки странникъ, който иде въ живота, отдето и да е той, все ще се намѣри въ това противоречие. Противоречията сѫществуватъ навсѣкѫде. За да може човѣкъ да разбира живота, той трѣбва да разбира основнитѣ закони, които работятъ за неговото развитие. За примѣръ хората търсятъ щастието, безъ да подозиратъ, че всѣко щастие носи следъ себе си нещастие. Нещастието - това е една неприятность, едно потъмняване на съзнанието. Има нѣщо материално въ живота. Казватъ ви, че баща ви е умрелъ (а той може да не е умрелъ) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума може да измѣни цѣлото ви съзнание. Или могатъ да ви кажатъ, че свѣтътъ ще се свърши. Но свѣтътъ продължава да сѫществува. Не се свършва свѣтътъ. Сега ние се намираме предъ живота на единъ човѣкъ, който е живѣлъ преди хиляди години и който е единъ отъ най-възвишенитѣ въ човѣшкия родъ. Животътъ му е описанъ въ Стария Завѣтъ. Тогава е написана тази драма, обширна въ своитѣ граници и изяснения на природата на човѣшкия родъ, тъй както е, а не тъй както не е. Днесь напримѣръ [1. Йовъ, 10:1] всички хора се лъжатъ. Всички представятъ живота такъвъ, какъвто не е: проповѣдникътъ представя живота такъвъ, какъвто не е; майката представя на дъщеря си живота такъвъ, какъвто не е; възлюбениятъ представя живота на своята възлюбена такъвъ, какъвто не е; учительтъ представя на ученицитѣ си живота такъвъ, какъвто не е. Въ всички срѣди и области на живота хората представятъ живота такъвъ, какъвто не е. И всѣки казва, че работитѣ ще се уредятъ, а тѣ оставатъ неуредени. Нѣкой казва: не бой се, ти нѣма да умрешъ, а ти умирашъ. Или: здравъ ще бѫдешъ, а ти се разболявашъ; ученъ ще станешъ, а ти невѣжа оставашъ. Ти, казва, ще се издигнешъ въ обществото, а освѣнъ че не се повдигашъ, но ще тѣ затворятъ нѣкѫде въ затворъ. Нѣкой казва: ти ще живѣешъ добре съ мѫжа си, а то, не само че не живѣешъ добре, но се развеждашъ. Ти, казва, деца имашъ - ти ги имашъ, но тѣ всички измиратъ. Обаче при всички противоречия човѣкъ е голѣмъ оптимистъ. По натура той е оптимистъ. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живѣемъ съ една надежда, съ една вѣра, че работитѣ ще се оправятъ. Отде произтича това чувство психологически мѫчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вѣрвате. Нѣкой казва: „Е, Господъ ще оправи свѣта.” Когато допущаме, че Господъ ще оправи свѣта, това е друго нѣщо, но ние трѣбва да обяснимъ нѣщата конкретно, научно. Защото да кажемъ, че Господъ ще уреди нѣщата, това е механическо разбиране. Всѣки човѣкъ трѣбва да уреди първо своитѣ работи, нищо повече. Въ свѣта нищо нѣма да се уреди, докато всички хора не дойдатъ до това съзнание - всѣки да уреди своитѣ работи и своя животъ, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане. Има нѣща, които Богъ ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Богъ никога нѣма да се намѣсва да урежда твоя животъ, защото ако Той се намѣси, това вече не е твой животъ, това е Неговъ животъ. Следователно при това положение ти нѣма да сѫществувашъ, а за да сѫществувашъ, ти трѣбва да имашъ битието. Дали ще бѫдешъ щастливъ или не, ти трѣбва да работишъ, самъ да уредишъ живота си. Цѣлата човѣшка история показва, че най-великитѣ Учители въ свѣта сѫ минали презъ най-голѣми противоречия въ това отношение. Христосъ, който проповѣдваше Божията ЛЮБОВЬ, който проповѣдваше, че Богъ е благъ, и Той се натъкна на тѣзи голѣми противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно мѣсто изживя едно вѫтрѣшно разколебаване въ себе си. Това разколебаване не е показано никѫде; то се изразява въ думитѣ, които Той казва: „Господи, защо си ме оставилъ?4 Да тѣ остави този, който тѣ обича, не е ли едно противоречие въ живота? Да не ти помагатъ тѣзи, който могатъ, не е ли едно противоречие въ живота? Да не тѣ учи този, който знае, не е ли едно противоречие въ живота? Вие казвате, че трѣбва. Оставете вашето „трѣбва"! Отде знаете, че трѣбва? Това не е твърдение, за васъ то е една аксиома. Казвате, че две по две е равно на четири. Отде знаете, че две по две е равно на четири? Това е едно механично твърдение. Две ябълки по две ябълки ставатъ четири, така е. Но нѣкога две по две не е четири. Щомъ посѣете тѣзи две ябълки тѣ вече не сѫ четири, но ставатъ хиляда ябълки. Какво ще кажете на това отгоре? Като казвате, че две по две е равно на четири, това изразява единъ механиченъ процесъ, при който нѣма размножаване; но при единъ живъ процесъ има размножение, това вече не е две по две прави четири. Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение. Математически, въ даденъ моментъ, две по две е четири, но следъ като се измѣни моментътъ, вече две по две не е равно на четири. Ако нѣмаше промѣни въ свѣта, така е, но въ единъ свѣтъ на постоянни промѣни никаква аксиома не е постоянна. Въ свѣта има само три величини, които сѫ постоянни и които постоянно се развиватъ: едната е величината на любовьта, на живота; другата е величината на свѣтлината, на мѫдростьта; а третата е пространството, въ което се проявява човѣшката свобода. Или, казано на другъ езикъ, тѣзи три величини сѫ: Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тѣ сѫ единственитѣ неразбрани величини. Любовьта никога не може да бѫде разбрана. Нѣма сѫщество въ свѣта, което може да разбере Любовьта. Тя всѣкога ще остане неразбрана величина, понеже съ нея се мѣри, но нея ти не можешъ да мѣришъ. Мѫдростьта е една величина, съ която ти мѣришъ нѣщата; сама по себе си тя е неизмѣрима, ти не можешъ да измѣришъ какво нѣщо е Мѫдростьта. Истината е пакъ мѣрка, ти съ нея мѣришъ нѣщата. Това сѫ отвлѣчени работи, които на насъ не ни трѣбватъ, но и на васъ не ви трѣбватъ. Тѣ не ни трѣбватъ, понеже сѫ единъ излишенъ товаръ. Можете ли да мислите за любовьта изобщо, безъ никакъвъ обектъ? Ти мислишъ за любовьта, но все се свързвашъ съ нѣкой човѣкъ. Помисли за любовьта, но безъ нѣкакъвъ обектъ, абсолютно безъ обектъ. А ти помислишъ ли така, винаги въ ума ти ще израсне нѣкой, който тѣ обича. Кажѣте ми кой ви обича? Че ви обича нѣкой, това е ваше предположение. Има само Единъ, който ви обича въ свѣта. Кой е Той? Ще кажете: Богъ. Че това сте вие самитѣ! Единственото нѣщо, което вие знаете, то е всѫщностъ, че вие самъ се обичате. А идеята, че Богъ, че Стоянъ, че Иванъ ви обича, това сѫ нѣща проблематични; може да е така, азъ не отричамъ тѣзи нѣща. Ти говоришъ за Бога, че сѫществувалъ отвънъ. Това е въпросъ, че сѫществувалъ нѣкакъвъ Богъ отвънъ, това е по отношение на твоето съзнание; и като казвашъ, че Богъ сѫществува, ти предполагашъ, че другъ нѣкой като тебъ сѫществува въ свѣта. Ние сега изопачаваме реда на нѣщата и казваме: Богъ сѫществува и Той ни е създалъ. Азъ намирамъ тази логика много смѣшна. То е все едно гърнето да мисли за своя господарь, който го е създалъ. Но господарьтъ му сѫществува вънъ отъ него. Никога гърнето не може да мисли за своя господарь. И ако ние сме създадени отъ Бога тъй, както хората мислятъ, абсолютно нѣмаше да има никаква мисъль. Това, че мислимъ, показва, че това създаване не е такова, каквото философитѣ смѣтатъ, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагатъ. Значи и които ни обичатъ, и които не ни обичатъ, не сѫ прави. Тѣ сѫ прави само въ извѣстно отношение. И материалиститѣ сѫ прави само отъ свое гледище. Тѣ сѫ прави само за даденъ моментъ. Сѫщевременно азъ предполагамъ, че и единъ вѣрващъ е правъ само за единъ даденъ моментъ. Напримѣръ, че даденъ човѣкъ тѣ обича, това е право само за даденъ моментъ, следващия моментъ той вече не тѣ обича. Какъ е възможно сѫщевременно ти да обичашъ и да скърбишъ? Кѫде се е дянала сега любовьта и отде е дошла скръбьта? Следъ това де ще отиде скръбьта и отде ще дойде любовьта? Тѣзи нѣща - любовьта и скръбьта - сѫществуватъ ли въ свѣта? Съ това азъ не искамъ да разклащамъ вашата вѣра, но искамъ да направите малко гимнастика. Вие се намирате въ едно торпедно състояние и мислите, че свѣтътъ ще се оправи самъ по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че нѣкога ще бѫдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за въ бѫдеще ще бѫдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за въ бѫдеще ще бѫдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бѫде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бѫде, не става. Щомъ сега сте нещастни, и за въ бѫдеще ще сте нещастни, ако държите сѫщото поведение. Но вие въ момента сте нещастни, а казвате, че можете да бѫдете щастливи - следователно въ момента, въ който казвате, че сте щастливи, въ сѫщия моментъ сте станали щастливи. Казвате, че обичате нѣкого - така е. И веднага положението се измѣня. Сега азъ ви говоря за една философия, която е. Всѣки день вие мислите така. И каквото мислите, това става. И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена отъ живота ми.” Или да преведа: „Душата ми е отегчена отъ неразбирането ми.” Йовъ казва: азъ имамъ една крива философия; така ме е училъ баща ми, майка ми, тѣ сѫ ме учили на този животъ, който сега имамъ. Но този животъ, на който сѫ ме учили, не ми допада. Този животъ, въ който досега съмъ живѣлъ, не е истински, той е фалшивъ животъ, лъжливъ животъ. - Той го разбира, но не го изказва, както и вие не го изказвате. Всѣки човѣкъ не е достатъчно истинолюбивъ, за да изкаже истината, и той не може да я каже; по-добре, че не може. Той не може да каже цѣлата истина и на себе си, и по-добре, че не я казва. Не може да каже истината на никого, даже и на себе си. Допуснете, че се хващате на басъ да прекарате единъ ножъ презъ рѫката си, да мине отъ единия край на рѫката ви до другия. Вие не сте имали тази опитность. Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете да изтърпите докрай. Защо? Казвате: „Азъ не съмъ магъ.” Другъ нѣкой казва: „Азъ съмъ герой, мога да прекарамъ ножа презъ рѫката си.” Питамъ: следъ като прекарашъ ножа отъ единия до другия край на рѫката си, какво си спечелилъ? Ти се хващашъ на баса и го спечелвашъ, следъ което минавашъ за герой предъ хората. Но после три-четири мѣсеца ще носишъ рана и като тѣ питатъ защо ти е превързана рѫката, ще кажешъ: „На басъ се хванахъ.” Защо? „За да покажа геройство, че мога да си пробия рѫката.” Въ тази далечна драма за Йовъ имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие въ единъ съвѣтъ, който станалъ нѣкѫде горе. Това сѫщество е Сатана. Богъ му казалъ: „Ти обърналъ ли си внимание на единъ човѣкъ на Земята, подобенъ на когото досега другъ нѣма?” Това сѫщество, подобно на Бога, казало: „Ще ме извинишъ, но азъ имамъ противно мнение за това, което ми говоришъ, че като този човѣкъ подобенъ нѣмало. Ти имашъ добро мнение за него, но ти си му далъ нѣколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколенъ е съ синове и дъщери, съ всички богатства, какъ нѣма да тѣ хвали? Но ти трѣбва да се увѣришъ, че имашъ криво мнение за него. Я го опитай, вземи му всичкитѣ богатства и ще видишъ, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъвъ, какъвто ти си го представяшъ. Той говори като мазна Гайа.” Това е преведено на български езикъ. Това сѫщество не е употрѣбило тѣзи думи точно така, както азъ ги превеждамъ. Или споредъ неговитѣ думи, Йовъ е само привидно такъвъ, какъвто се представя, той иска да се докара. Сатана казва на Господа: „Остави го на менъ, азъ да направя единъ опитъ. Дай го на менъ азъ да го посѣтя, че ще го видишъ, ще ти го донеса после и ти самъ ще се слисашъ отъ това, което ще видишъ.”Това е пакъ неточенъ преводъ. Това сѫщество не е употрѣбило тази дума „ще се слисашъ”, то е казало: ти ще се убѣдишъ въ края на краищата, че моето мнение е право. Ще видишъ, че това, което азъ казвамъ, е право. - „Хубаво, позволявамъ ти да направишъ опитъ, да му вземешъ всичкитѣ овце, всичкитѣ камили, говеда, да го опиташъ и после ела при менъ; само живота му нѣма да вземашъ.” Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой преводъ) и - не се знае по какъвъ начинъ - внушава на всички англичани, на всички народи да дойдатъ да обератъ Йова. И дохождатъ всички тия англичани (единъ силенъ народъ, който е живѣлъ между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обиратъ Йова, взиматъ му говедата, камилитѣ, овцетѣ и го оставятъ съвършено бѣденъ. Единъ следъ другъ идватъ слугитѣ на Йова и му казватъ: – Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили. Йовъ имъ отговаря: – Господъ далъ, Господъ взелъ. – Камилитѣ отидоха. – Господъ далъ, Господъ взелъ. – Всичко отиде! Конетѣ отидоха. – Господъ далъ, Господъ взелъ... Като се свърши първиятъ процесъ, иде пакъ Сатаната и казва на Господа: „Той е хитъръ, той знае да се представя. Малко по-далече го хвани. Да вземешъ имота му, говедата му, това е лесно, но да се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъвъ е.” Започва вториятъ изпитъ за Йова. Явява се нѣкаква силна вихрушка, събаря кѫщата и засипва подъ нея синоветѣ и дъщеритѣ му. Йовъ и въ този случай казва: „Да е благословено Името Божие. Господъ даде, Господъ взе. Господъ взема своето.” Иде Сатаната пакъ при Господа и казва: „Този човѣкъ е краенъ егоистъ, той е затворенъ въ себе си; той жертвува и синоветѣ си, и дъщеритѣ си, само на него да е добре. Опитай се само да му бутнешъ кожата и той ще каже редъ лоши думи за тебъ." Най-после започва третиятъ изпитъ, докосва се до кожата му, явява се една болѣсть, подобна на проказата, кожата му се напуква, голѣми бразди се явяватъ, голѣми и дълбоки по единъ сантиметъръ. (Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажешъ, че яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. Като казвамъ два сантиметра, това е относителна истина. Ако взема да изчислявамъ точно, ще извадя единицата и ще остане нѣщо като нашенското три милиметра.) И тъй, ние казваме: въ живота на Йова се явява вече едно противоречие. Философията, съ която до това време Йовъ е живѣлъ, той е примирявалъ съ нея всички противоречия, той е мислѣлъ, че Богъ е благъ и така е проповѣдвалъ истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече да идватъ неговитѣ приятели при него и да го изкушаватъ, като му казваха: ти трѣбва да имашъ нѣкакъвъ скритъ грѣхъ... Той ималъ не грѣхъ, но нѣкакъвъ голѣмъ недѫгъ, азъ нѣма да ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами да го намѣрите. Ако го намѣрите, вие сами можете да ми го кажете; може да намѣрите и нѣщо друго. Ако не го намѣрите, нищо, азъ го зная за себе си. Неговиятъ недѫгъ се състои въ това, че не е разбиралъ живота; той носѣлъ въ себе си една крива философия: мислѣлъ, че всѣки човѣкъ може да бѫде щастливъ на Земята, че всѣки човѣкъ трѣбва винаги да бѫде благодаренъ на Бога. Това е крива философия. Всѣки може да бѫде благодаренъ на Бога, но когато се отнесе добре съ него; когато не се отнесе добре съ него, всѣки не може да бѫде благодаренъ. Всѣки може да ти благодари, когато му дадешъ нѣщо, но не зная колко хора има, колко може да се намѣрятъ, които, като имъ вземешъ нѣщо, да ти благодарятъ. Да си благодаренъ, когато си здравъ - да, но да си благодаренъ, когато си боленъ, това е малко неестествено. Та въ разбиранията си отпосле Йовъ е съзналъ, че всѣки човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Всѣки човѣкъ не може да бѫде благодаренъ, безкористенъ. Не само когато Богъ ти е далъ овце, говеда и камили, тогава да бѫдешъ благодаренъ. Това преди всичко не е благодарность, това е заинтересованость, която всѣки може да прояви. Важно е да имашъ едно опредѣлено понятие за живота, та когато сѫществуватъ и най-голѣмитѣ противоречия, и отъ тѣхъ да извадишъ своето щастие. Това е разбиране на живота или то значи да си силенъ човѣкъ. Силниятъ човѣкъ може да отбива страданията. Внушава ти се една мисъль, че баща ти напримѣръ е умрелъ - това е една мисъль, която трѣбва да отхвърлишъ и да знаешъ, че баща ти не може да умре. Или ако ти кажатъ, че твоето имане е изгубено, да съзнавашъ, че твоето имане не може да се изгуби. Имането на човѣка не може да се изгуби. Или ако ти каже нѣкой, че си боленъ, че очитѣ ти пожълтели, ти да знаешъ, че не можешъ да се разболѣешъ. Или когато нѣкой ти каже, че ти не можешъ добре да свършишъ университетъ, да не вѣрвашъ на това. Когато ти говорятъ съ единъ противоречивъ езикъ, да можешъ да превръщашъ този езикъ въ положителенъ. Отъ неразбиране на живота произтичатъ всички нещастия и страдания. Ние сами сме изковали сегашната си сѫдба. Всички нещастия въ свѣта ние сами сме ги образували. Азъ ще ви обясня отчасти какъ се създаватъ нещастията въ свѣта. Моитѣ обяснения сѫ следнитѣ. Млада мома се жени, иска да стане майка, да има дете. Тя си казва на ума: „Азъ да имамъ едно дете, все тъй на рѫце ще го държа, като писано яйце ще го гледамъ!” Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на рѫце не може да го държи. Тя ще го държи на рѫцетѣ си година, две, три, но като израсне, като стане момъкъ или мома на 21 години, когато ще тежи 60 ÷ 70 килограма, какъ ще го държи на рѫцетѣ си? После тя си мисли: „Като писано яйце ще го гледамъ, ще искамъ азъ само да му услужвамъ, то само въ кѫщи при менъ ще си седи .” Че то, като седи постоянно въ кѫщи и го държатъ като писано яйце, ще стане първокласенъ лѣнивецъ, нѣма да работи нищо. Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете. Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно да го носятъ на рѫце, да бѫде гледано въ кѫщи като писано яйце. И после майката се чуди защо нейното дете иска само внимание и е толкова докачливо. Тя казва: „Иванъ да ми е, нищо друго не искамъ.” А този Иванъ казва на майка си: „Вода ще ми донесе! Стани да ми направишъ това-онова!” Тя се чуди какъ е могла да създаде такова дете. Че тя сама го е създала. Синътъ й казва: „Харесвашъ ли сега това дете, което ти искаше да гледашъ все като писано яйце и все на рѫце да го държишъ?” После, тя си е мислѣла синътъ и да бѫде така силенъ, че кой каквото му каже, да му се отговори. После е искала той да стане богатъ и ученъ. Но като иска синътъ й да стане богатъ, силенъ, ученъ, тя не знае какъ да внесе тѣзи качества въ него и по този начинъ му предава само лошитѣ страни на тѣзи качества. И той действително става ученъ, става богатъ, но става и крайно користолюбивъ. Кой е изходниятъ пѫть на нѣщата? Ще кажете: азъ искамъ да имамъ едно дете, което да расте, да порастѣ, да стане голѣмъ, ученъ човѣкъ, да бѫде послушенъ, да ми помага, да ходи на нивата, да носи вода. Всичко това майката трѣбва да каже още преди да се е родило детето. И тогава каквото каже ще стане. Каквото пожелае майката, такова ще стане и детето. Не само това, но съвременнитѣ хора си самовнушаватъ за всичко. Всѣки човѣкъ се създава такъвъ, какъвто е. Нѣкой казва за нѣкого: „Азъ ще го убия него” и така става, той си самовнушава. „Азъ ще му изпия кръвчицата.” И така става. И така идватъ престѫпленията. Днесь кажешъ, утре кажешъ, и ако съ тебъ не стане днесь това, въ нѣкое друго поколѣние все ще стане, нѣкое сѫщество ще се роди съ тази мисъль и ще извърши престѫплението. Ножътъ не може да се откаже отъ своето предназначение. Камъкътъ, отъ който е направенъ онзи хребетъ, не може да се откаже отъ своето предназначение. Каквото е казано за всѣки предметъ, такъвъ и става. Та въ днешния свѣтъ малко хора ще намѣришъ такива, каквито Богъ ги е създалъ. Ти трѣбва да ги търсишъ съ свѣщъ и ако ги намѣришъ, да ги пазишъ като писани яйца. Ще дойде нѣкога единъ Учитель или единъ светия между хората - той е вече човѣкътъ, който е дошълъ отъ Бога. А всички обикновени хора сѫ все по този начинъ създадени, както майката имъ е внушила. Днесь казвате, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Казвате, че хората сѫ все отъ Бога направени. Ще бѫде смѣшно хората да сѫ направени отъ Бога, а да сѫ нещастни; ще бѫде смѣшно хората да сѫ направени отъ Бога, а да сѫ крадци; ще бѫде смѣшно хората да сѫ направени отъ Бога, а да сѫ разбойници; ще бѫде смѣшно хората да сѫ направени отъ Бога, а да сѫ престѫпници. Това ще бѫде едно крайно противоречие. Този животъ, който ние имаме, не е отъ Бога създаденъ, той е отъ насъ създаденъ. Има нѣщо чуждо въ този животъ. Това е най-голѣмото противоречие. Това насилие, което сѫществува въ свѣта, безразлично отде иде, е отъ хората създадено. Насилие навсѣкѫде сѫществува. Два вида насилие сѫществува въ свѣта: насилие отъ силнитѣ хора и насилие отъ слабитѣ хора. И силниятъ изнасилва, но и слабиятъ изнасилва. Какъ изнасилва слабиятъ? Като се събератъ милиони хора въ едно, тѣ образуватъ едно цѣло и така могатъ да употрѣбятъ насилие върху цель единъ народъ. Това множество го наричатъ демокрация, маса. И така изнасилватъ. Единъ народъ въ своята компактность щомъ поиска, изнасилва. Тогава единъ народъ може като единъ човѣкъ да стане силенъ. При такова разбиране ние не можемъ да бѫдемъ щастливи, нито можемъ да имаме щастливъ животъ. Каквато власть и да дойде, дали крайно либерална или крайно консервативна, всички си служатъ все съ насилието. Покажете ми една държава безъ затвори, безъ бѣсилки, безъ смъртни наказания, безъ казарми! Казвате: това е човѣщина. Ние говоримъ за човѣщина, а насилието се шири. Но това го има и у животнитѣ, и у хората. И въ най-свободнитѣ държави, дето и да сѫ тѣ, свѣтътъ е пъленъ съ затвори, навредъ бѣсятъ и наказватъ. И ако ние говоримъ истината, нѣма да се съгласимъ съ онѣзи, които сѫ на власть и казватъ: не може безъ тѣзи нѣща, другояче не може. Да, съгласенъ съмъ съ това - при тѣзи условия, при които живѣемъ, при тѣзи разбирания, не може. Най-първо трѣбва да се създаде друга една философия, а после да се махнатъ затворитѣ. Ние трѣбва да започнемъ оттамъ, отдето наистина трѣбва да се поправи свѣтътъ. Свѣтътъ ще се поправи, когато всѣки самъ се поправи. Ти си скържавъ, но мислишъ, че като имашъ пари, ще поправишъ живота си. Освѣнъ че паритѣ нѣма да поправятъ живота ти, но и ще го развалятъ повече. Ти мислишъ, че трѣбва да имашъ знания. Освѣнъ че знанието нѣма да ти поправи живота, но и ще го развали. Така ти само ще усилишъ страданието въ живота си. А главната философия седи въ това: по кой начинъ можемъ да отмахнемъ страданието, да имаме едно естествено положение на живота. Азъ не разбирамъ живота така, както го проповѣдватъ философитѣ, материалиститѣ или духовнитѣ хора. Защото еднитѣ проповѣдватъ за свой интересъ, казватъ: всичко е въ онзи свѣтъ. Ами въ този свѣтъ? И другитѣ проповѣдватъ за свой интересъ, като казватъ: ние трѣбва да се уредимъ въ този свѣтъ. Тѣзи, които казватъ, че тукъ трѣбва да се наредятъ, питамъ: какво ще стане съ тѣхъ, когато единъ день нашата Земя се изгуби? Единъ день нашата Земя ще умре. Питамъ: какво ще стане тогава съ онова, което сѫ придобили? Пакъ ще дойдемъ до едно противоречие. Ученитѣ хора казватъ, че Земята единъ день ще остарѣе и ще дойде до едно положение, при което върху нея ще се спре всѣкакъвъ развой. Питамъ тогава: като се спре животътъ, де ще отидемъ ние? Споредъ моитѣ разбирания, въ свѣта има единъ приливъ и единъ отливъ на нѣщата. Това подразбира, че извѣстни музикални сили напримѣръ може да дойдатъ до своята максимална степень на развитие и следъ това въ музиката ще започне единъ обратъ, едно отслабване, единъ отливъ ще дойде. Така е и въ живота. Като казвамъ, че животътъ ще дойде до единъ край въ своето развитие, разбирамъ, че този съвършено неестественъ животъ е почти на границата вече, по-далечъ той не може да отиде и трѣбва да се спре по нѣкакъвъ начинъ. Това нѣма да стане защото такива сѫ предсказанията, но той ще се спре по начинъ, който Природата е предвидила. Още нови и голѣми страдания и нещастия ще дойдатъ за цѣлото човѣчество - не защото азъ ги предсказвамъ, но тѣ си идватъ сами по себе си. Когато казвамъ, че годината ще бѫде плодородна, то е не защото азъ го казвамъ, но защото тя е такава сама по себе си. Казваме, че Пѣтлитѣ пѣятъ на промѣна на времето - да, но и безъ да пѣятъ пѣтлитѣ, времето пакъ ще се смѣни. Когато проповѣдницитѣ проповѣдватъ за Бога, тѣ не го създаватъ, Той и безъ тѣхъ си сѫществува. И когато материалиститѣ отричатъ Бога, тѣ не го отхвърлятъ, тѣ само Го отричатъ. Проповѣдницитѣ проповѣдватъ една идея, която не имъ е ясна. Проповѣдникътъ проповѣдва за единъ Богъ, когото той никога не е виждалъ. Материалистътъ отрича единъ Богъ, за когото той не знае дали наистина сѫществува, или не. Чудни сѫ, и еднитѣ, и другитѣ. Азъ ги намирамъ за крайно невѣжи и казвамъ: еднитѣ проповѣдватъ за Бога, за когото нѣматъ никаква опитность, не сѫ Го опитали; другитѣ пъкъ отричатъ Бога, но и тѣ не сѫ Го опитали. Единъ день, като вземете овцетѣ, говедата и камилитѣ на този вѣрващъ, той ще каже: „Азъ не вѣрвамъ вече въ този Богъ.” Вземете пъкъ единъ материалистъ, който не вѣрва въ Бога, дайте му щастие - той веднага ще повѣрва. Азъ говорихъ единъ день съ единъ материалистъ, който казваше, че нѣма щастие въ свѣта и го питамъ: ако Богъ ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повѣрвашъ ли въ Бога? - „Да, тогава ще повѣрвамъ.” То е споредъ турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и въ джендема отивамъ. Както виждате, свѣтътъ не е лошъ, той си върви по единъ естественъ пѫть на своето развитие. Злото и доброто се преплитатъ. Отъ злото и доброто произтичатъ радоститѣ и скърбитѣ. Това и нѣкои философи поддържатъ. И прави сѫ донѣкѫде. Въ свѣта сѫществуватъ две воли: едната воля ражда сладоститѣ, а другата воля ражда горчивинитѣ. Мнозина не знаятъ положително дали сѫществува такава воля, но сѫществуватъ такива явления. Горчивината сѫществува въ свѣта, но тя никога не може да произтича отъ единъ сладъкъ принципъ. Сладчината никога не може да произтича отъ единъ горчивъ принципъ. Така е психологически, отъ човѣшко гледище. Сладчината произтича отъ сладко, горчивината произтича отъ горчиво. Тѣ се различаватъ въ своя строежъ, въ своя съставъ. Защото горчивина има само въ едно разумно сѫщество. Колкото едно сѫщество е по-разумно, толкова и горчивината въ него е по-силна. И колкото едно сѫщество е по-силно, толкова и радостьта въ него е по-голѣма. Колкото едно сѫщество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме въ една сфера, въ едно общо поле, дето сами трѣбва да изправимъ своя животъ, сами да станемъ господари на своя животъ. Човѣкъ въ своя индивидуаленъ животъ съставлява единъ елементъ на битието. Или, подъ думата „душа” разбираме това въ свѣта, което не може да се измѣни, което не може да изчезне. То не може да изчезне въ развоя, въ неговото проявление, т. е., въ съединенията, въ които влиза; тѣзи съединения могатъ да изчезнатъ, резултатитѣ на този елементъ могатъ да изчезнатъ - всичко е възможно, но самиятъ елементъ де ще изчезне? Нѣкой казва, че нѣма животъ следъ смъртьта, но въ това нѣма никакво философско разсѫждение. Това, което е, не може да бѫде това, което не е. Ако животътъ сега сѫществува въ менъ, питамъ: това съзнание, което сега сѫществува въ менъ, като се измѣни тѣлото ми кѫде ще.отиде? Можете да ми приведете като примѣръ онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори. Питамъ: когато плочата изчезне, това сѫщество, което я е направило, сѫщо ли изчезва? Неговото съзнание може ли да изчезне? Плочата може да изчезне, но съзнанието не. Този говоръ на плочата може да се развали, но има единъ говоръ, който нито се разваля, нито може да изчезне. Всѣки съзнава това. Има нѣщо у насъ, което може да изчезне, има стремежи, които могатъ да изчезнатъ, но има стремежи, които нищо не е въ състояние да ги обезличи. Това нѣщо и крайниятъ материалистъ съзнава. Напримѣръ материалиститѣ съзнаватъ, че ще живѣемъ въ народа и затова казватъ: да живѣе народътъ! Или, казано на другъ езикъ: въ живота реално е само това, което никога не се измѣня, каквито промѣни и да ставатъ въ свѣта. Реалното никога не може да се измѣни, то винаги остава едно и сѫщо. Азъ, като елементъ, никога не мога да изчезна отъ него. Никой не може да ме лиши отъ този елементъ. Като елементъ, азъ винаги ще имамъ дѣлъ въ реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приематъ или не, то е другъ въпросъ. Отъ друга страна всички вѣрватъ въ това. Азъ не съмъ за външнитѣ прояви. Нѣкой може да се прояви като вѣрващъ или като безбожникъ - свободенъ е. Свободата въ живота е свобода на възгледи. Противоречивитѣ възгледи - това е законъ на свободата. Ако нѣмаше тѣзи противоречия, ние не щѣхме да бѫдемъ свободни. Ако единъ човѣкъ не може да мисли различно отъ другитѣ, той не е свободенъ. Ако всички ние мислимъ по единъ теркъ, това показва, че не сме свободни. Свободата седи въ това, че можемъ да мислимъ върху две противоречиви нѣща различно. Можемъ и за еднакви нѣща да мислимъ различно. Да оставимъ тази мисъль малко настрана, понеже тя не е въ съгласие съ сегашния преходенъ животъ. Може да сте учени, може да сте богати, но ще станете възрастни, ще остарѣете. А като остарѣете, може да изгубите своето знание, Може да сте най-голѣмиятъ красавецъ, най-силниятъ човѣкъ въ свѣта, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне. А хора, които привидно не се занимаватъ съ философията на живота, казватъ: той не ни интересува, - възможно е. Но умниятъ човѣкъ не трѣбва да се лъже, да вѣрва въ това, което утре ще му взематъ. Азъ не считамъ уменъ човѣкъ онзи, което се е натоварилъ съ 60 ÷ 70 килограма злато на гърба си и му кажатъ: ти ми го пренеси, че после азъ ще ти го дамъ на тебъ; а като го пренесе и като дойде до крайния предѣлъ, нищо не му даватъ. Азъ не искамъ да ми взематъ това злато, което нося на гърба си. Това злато трѣбва да си остане съ менъ. Реално е това, което никой не може да ти вземе. За менъ е реално това, което всѣки моментъ може да ми помага въ всички радости, скърби, страдания, неволи и мѫчения. Това, което може да ми помага вѫтрѣ въ менъ тогава, когато нѣкой не може да ми помогне, само това е реално за менъ. Ако азъ съмъ въ единъ затворъ и знамъ какъ да излѣза, а не излизамъ, който ме гледа нѣма ли да каже: „Колко е хладнокръвенъ този човѣкъ! Може да излѣзе отъ затвора, а седи вѫтрѣ.” - Представете си обаче, че следъ като съмъ въ затвора, дето отвънъ ме пазятъ стражари, тѣ поглеждатъ по едно време вѫтрѣ, не ме намиратъ, търсятъ ме тукъ-тамъ и най-после ме виждатъ вънъ да се разхождамъ свободно. Хванатъ ме полицаитѣ, турятъ ме отново въ затвора, заключатъ здраво килията и казватъ: „Тукъ има редъ и порядъкъ. Тукъ ще стоишъ! Ти, трѣбва да се подчинишъ на законитѣ на държавата”. Следъ малко отново ме виждатъ отвънъ свободно да се разхождамъ. Какво ще кажатъ на това съвременнитѣ хора? Това може ли да стане? Възможно е. Нѣкой ще попита: ти можешъ ли да го направишъ? - За себе си го правя, но за хората никога. Менъ никой не може да ме постави въ затворъ, т. е. никой не може да постави моитѣ мисли, моитѣ чувства въ единъ затворъ. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостьта, това е красотата на живота. Единственото сѫщество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пакъ самитѣ вие. Нито менъ, нито васъ може нѣкое сѫщество да ни накара да мислимъ другояче. Нѣкой казва: „Азъ ще умра” - и така става, умира. Другъ казва: „Азъ мисля, че не мога да стана ученъ, щастливъ човѣкъ” - и така става. „Азъ мисля, че не мога да свърша училището” – и така става; „Азъ мисля, че жена ми ще ми изневѣри” – и така става. „Азъ мисля, че децата ми ще умратъ” – и така става; „Азъ мисля, че ще ме снематъ отъ управлението” – и така става; „Азъ мисля, че нѣма да бѫда повече министъръ” – и така става. Каквото мисля, това става. Казвате: има ли Господъ, или нѣма? Какво ме ползува Господъ, ако азъ съмъ нещастенъ? Или какво ме ползува, че нѣма Господъ, ако азъ съмъ нещастенъ? Казвамъ на тѣзи философи: ако вашата философия на безбожие може да ме направи щастливъ, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Богъ и може да ме направи щастливъ, добре дошла. Ако вашата философия, че нѣма Господъ, ме прави нещастенъ, вземете си я; или ако вашата философия, че има Господъ, ме прави пакъ нещастенъ, дръжте си я за себе си. Не ме интересува една философия на живота, която не може да ми уреди живота. Азъ съмъ за онази истина, за реалното, което може да уреди живота ми. Не говоря за бѫдещия, но за настоящия животъ. Азъ не говоря за живота на другитѣ звѣзди, тамъ може да има животъ, но това сѫ Предположения още. Реално е само това, което може да уреди нашия животъ. И това, реалното, е въ насъ вѫтрѣ. Тази теория донѣкѫде е права. Една бѣдна вдовица ми разправяше следната своя опитность. Мѫжътъ и билъ много богатъ човѣкъ, но по едно време умира и тя изпада въ голѣмо отчаяние. „Цѣли осемь години - казва тя - азъ не искахъ да живѣя: искаше ми се да се обеся или да се хвърля отъ нѣкоя канара, или да се удавя въ водата. Не можехъ да се успокоя, цѣли осемь години се мѫчихъ да разрѣша въпроса защо мѫжътъ ми умре. Единъ день като че ме озари една свѣтла мисъль и нѣщо въ менъ ми каза: ти питашъ сега защо мѫжътъ ти умре. Ще дойде день обаче, когато ти ще се запиташъ: защо и азъ трѣбва да умра. А трѣбва да знаешъ, че и ти ще умрешъ по сѫщия начинъ, както и мѫжътъ ти умре. Когато дойде този день, не само за мѫжа си, но и за себе си ще питашъ: защо азъ трѣбва да умра? Остави сега мѫжътъ ти лично да пита за себе си, а ти ще питашъ за себе си, когато му дойде времето.” Азъ й казахъ: ще се оправи работата. И тя си каза: „Наистина, и азъ мисля, че е само едно въображение, че съмъ имала мѫжъ. Ако той бѣше истински мѫжъ, не трѣбваше да умира, а щомъ е умрелъ, азъ повече не го искамъ. Мѫжъ, който умира, не го искамъ. Той трѣбваше да седи при менъ въ тѣзи години, да ми помага. Какво трѣбва да плача за този умрелъ мѫжъ? И нѣма го вече при менъ.” Тя продължи: „Оттамъ насетне станахъ съвършено спокойна, съвзехъ се, ободрихъ се, и слава Богу, работитѣ ми почнаха да се оправятъ.” После нейни познати я запитвали: – Ти искашъ ли пакъ да се оженишъ? Тя отговаряла: – Този, за когото искате да ме женитѣ, ще умира ли? – Ще умира. – Тогава не го искамъ. Азъ искамъ да се оженя за нѣкой, който не умира. Ако ми намѣрите такъвъ, ще го взема, иначе оставете ме, азъ ще си бѫда съ това вѣрую, което имамъ сега. Ще ви преведа факта въ следната форма: защо трѣбва да вѣрвате въ едно вѣрую, или да имате едно вѣрую било въ консервативенъ, или въ либераленъ смисълъ, че има Господъ, когато единъ день този Господъ ще умре за васъ? Или пъкъ защо ви е единъ материализъмъ, който казва, че Богъ не сѫществува, когато единъ день и той ще умре, и вие ще се разочаровате? И въ едното, и въ другото вие ще се разочаровате. Отъ това гледище ти нито можешъ да отричашъ Бога, нито да го доказвашъ. Щомъ кажешъ, че нѣма Господъ, това значи, че ти не сѫществувашъ. И щомъ кажешъ, че има Господъ, това значи, че ти сѫществувашъ. Каква нужда има тогава ти да отричашъ себе си или да твърдишъ, че сѫществувашъ? Въ съзнанието на всѣки трѣбва да има една обща мисъль, че той сѫществува. Това е разрѣшението на въпроса. И по-нататъкъ - дали има задгробенъ животъ или не това е второстепененъ въпросъ: Защото този въпросъ говори, че моятъ животъ може да се измѣни. И тогава казвамъ: за да се измѣни моятъ животъ, това показва, че въ менъ има друго нѣкакво сѫщество, което измѣня живота ми. Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че въ менъ има друго нѣкакво сѫщество, което може да измѣни живота ми, да ми направи нѣкаква пакость или нѣкаква врѣда. Ако азъ съмъ самъ въ свѣта, кой може да ми направи зло? Да допуснемъ, че цѣлата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животнитѣ, овцетѣ, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пакъ нещастни Кой е причината за това ваше нещастие? Говедата никой не ви е взелъ, овцетѣ - сѫщо, богатствата, паритѣ - сѫщо. Тогава кой е причината за вашето нещастие? - Вие сами. Ще кажете: общественитѣ условия. Да! Вѣрно е, че общественитѣ условия сѫ виновни, но доколкото вие имате отношение къмъ обществото, дотолкова и то може да бѫде причина за вашето щастие или нещастие. Щомъ имате отношения къмъ това общество, не може да бѫдете извънъ него. И доколкото то има отношение къмъ васъ, дотолкова и вие държите за него. Обаче има правилни отношения, както и неправилни; има хармонични отношения, има и нехармонични. Азъ не съмъ за това, да опровѣргавамъ този въпросъ. Щомъ въ едно общество или въ едно учение пребѫдва Истината, то е хармонично устроено. Споредъ менъ Истината е само това, което никога не се измѣня. Истината е само това, което всѣкога е живо, което всѣкога пребѫдва въ човѣшкия умъ и сърдце, въ човѣшката душа. Истината е най-мощниятъ елементъ, който върви съ всички души заедно. Истина е това, което никога не прави зло въ свѣта. Или съ други думи казано: Истината е най-разумното въ свѣта, което урежда щастието и радоститѣ на всички хора. Това нѣщо нѣкои хора наричатъ Богъ, но думата „Богъ” е изкривена дума. Какво означава думата „Богъ”? Думата „Богъ” означава, че Той всичко може. Мнозина считатъ, че Богъ е вънъ отъ хората. Питамъ: ако Богъ е всѣсиленъ, а азъ съмъ слабъ човѣкъ, какъ е възможно това нѣщо? Какъ е възможно азъ, който съмъ излѣзълъ отъ Бога, да съмъ инвалидъ, да съмъ слабъ човѣкъ? И най-после, Богъ нѣма да иска да държи на рѫцетѣ си единъ инвалидъ. Не, разумното и силното въ свѣта ражда само разумни и силни работи, Богъ не може да роди едно слабо, едно хилаво сѫщество. Азъ не мога да защитавамъ такава, теория, но правя психологически изводъ. Този Богъ, за когото се проповѣдва въ свѣта, че е силенъ, че е всѣмогѫщъ, Той не може да роди едно слабо, хилаво и неспособно сѫщество. И затова животътъ, въ който живѣемъ, трѣбва да го разрѣшимъ много правилно. Ние участвуваме сега и въ скърбитѣ, и въ радоститѣ на живота. Какъ ще си помогнете тогава? Какъ ще си помогнете, ако въ свѣта дойде едно голѣмо земетресение, или една чума, или единъ голѣмъ циклонъ, или ураганъ? Умниятъ човѣкъ предвижда нѣщата отдалече и затова ги избѣгва. Когато единъ разуменъ човѣкъ пусне единъ корабъ въ морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начинъ ще ги избѣгне. При сегашнитѣ условия на живота трѣбва да бѫдете крайно разумни. Сега азъ говоря на онѣзи, отъ васъ, които сѫ силни, които мислятъ. А онѣзи отъ васъ, които сѫ слаби и които не мислятъ, тѣ не обръщатъ внимание на думитѣ ми, тѣ се държатъ за старото. Който е слабъ, да си държи старото. Стариятъ дѣдо да държи патерицата си, да се подпира на нея, а на младия не трѣбва никаква патерица. Остане ли до нѣкаква патерица, той нѣма вече никакъвъ моралъ. Това, на което ние трѣбва да разчитаме, е онзи вѫтрѣшенъ законъ на живота, който наричаме Любовь. Първата подпора, това е Любовьта. Втората подпора, това е знанието, Мѫдростьта; третата подпора, това е свободата, Истината. Това сѫ три подпори въ три свѣта: въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце и въ човѣшката воля. Това сѫ три велики свѣта, които управляватъ човѣка. А човѣкъ е само онзи, който въ волята си има истината, който въ сърдцето си има любовьта и който въ ума си има мѫдростьта; Човѣкъ е само онзи, който използва всички тия закони и живѣе съобразно тѣхъ. Та казвамъ: въ тази стара драма Йовъ се оплаква отъ живота си. Прочетете тази драма, да видитѣ развръзката й. Той придобива едно прозрѣние, влиза въ новия животъ и намира, че стариятъ животъ, въ който дотогава е живѣлъ, е билъ фалшивъ. Той, казва: „Азъ вече се отказвамъ отъ всичко старо и нѣма да мисля по стария начинъ.” И на този Богъ, който му говорилъ отвѫтрѣ, той казва: „Отсега нататъкъ ще Тѣ слушамъ да ми говоришъ истината.” Тъй както ми говоришъ, кажи ми истината, и азъ ще Тѣ слушамъ, ще приложа тази истина въ живота си, за да придобия новия животъ.” Щомъ той приложи тази философия въ живота си, въ него стана едно преобръщане и въ този моментъ всичко му се възвърна: богатството, говедата, камилитѣ, овцетѣ, конетѣ, дъщеритѣ и синоветѣ, и то два пѫти по-хубави и красиви, отколкото бѣха първитѣ. Които четатъ тази история на Йова, ще кажатъ: този човѣкъ е проповѣдвалъ за Господа, така ли трѣбваше да пострада? Значи споредъ тѣхъ той не трѣбваше да премине тѣзи изпитания. Не, единъ човѣкъ като Йова, който проповѣдваше за Бога, трѣбваше да се изпита, следъ което всичкитѣ богатства му се възвърнаха, а синоветѣ и дъщеритѣ му сѫщо се възвърнаха, но два пѫти по-красиви отъ първитѣ. Не може да се приеме новото учение, докато човѣкъ не се изпита въ всѣко отношение. Това, да получи изведнъжъ всички блага, то не е никакво ново учение. А така, да го залъгватъ, че като отиде въ онзи свѣтъ, ще свири на китара и само ще пѣе, това не е истински онзи свѣтъ. Че ние и безъ да сме на онзи свѣтъ, пакъ свиримъ и пѣемъ съ китари. Нѣма какво да ни залъгватъ съ китари. Подъ думата „китара” може да разбираме хармонично свирене, здраво мислене. Иначе, ако се отиде съ тѣзи китари на онзи свѣтъ и се скѫса една отъ струнитѣ имъ, какво ще се прави тогава? Китара, на която струнитѣ се кѫсатъ, това не е китара, това е дъска. Така е и съ всѣка мисъль, която не може да внесе въ човѣшкия умъ онази велика сила. Азъ не казвамъ, че нѣма да се тревожите, но и следъ като се разтревожите и дойдете до крайния предѣлъ, да можете да превърнете тази енергия и да произведете въ себе си онова щастие, като на онази вдовица, да кажете: „Този мѫжъ не трѣбва да умира. Щомъ умира не го искамъ!” Досега колко вдовици сѫ дохождали при менъ да ме питатъ какво правятъ мѫжетѣ имъ въ онзи свѣтъ. На нѣкои отъ тѣхъ казвамъ: – Мѫжътъ ви тамъ е ожененъ. – Че какъ и кога се е оженилъ? – Вѣрвате ли въ този мѫжъ? – Вѣрвамъ, обичамъ го още. – Че какъ може да вѣрвате въ нѣщо, което е умрело вече? И какъ може да обичате това, което е умрело? Невъзможно е човѣкъ да обича това, което е умрело, разбирате ли? Вашиятъ мѫжъ се е измѣнилъ, той сега е у васъ. – Че какъ може да влѣзе въ менъ толкова голѣмъ човѣкъ? Тази жена съ своитѣ материалистически схващания мисли, че мѫжътъ й съ цѣлото, си тѣло е влѣзълъ въ нея, такъвъ голѣмъ, лѣвентъ човѣкъ, юнакъ!... Може нѣкои отъ васъ да ми кажатъ: така не се говори за живота. Не азъ говоря, вие говорите, вие се оплаквате. Толкова години вече съмъ въ България, но никой още не е дошълъ да се похвали съ живота. Кой какъ дойде, все се оплаква: жена отъ мѫжа си, мѫжъ, отъ жена си, братъ отъ брата си, сестра отъ сестра си, приятелка отъ приятелката си, учитель отъ ученици и обратно. Досега не съмъ срѣщалъ нито единъ учитель да каже: доволенъ съмъ отъ ученицитѣ си и отъ работата си. Значи, има нѣщо криво въ живота. Но не сме само ние виновни. Азъ не мога да бѫда отговоренъ за грѣховетѣ на хората. Азъ съмъ отговоренъ само за своята мисъль. Всички противоречия въ живота ние самитѣ сме ги създали колективно и ни трѣбва една правилна философия, за да се освободимъ отъ тѣхъ. Има една Школа за тази цель. Ако се следва тази Школа най-малко 25 години, свѣтътъ ще се поправи. Има начини, има формули за това и така може да се поправи той, че да имаме единъ свѣтъ на свѣтии. Може да се направи единъ опитъ. Двайсетъ и петь години трѣбва да пожертвуватъ съвременнитѣ народи, за да иматъ извѣстни резултати. Следъ 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи свѣтътъ. Като поддържате, че мисъльта е, която създава щастието или нещастието, всѣки отъ васъ, ако е внимателенъ какви мисли влага въ съзнанието си, ще може да оправи своя свѣтъ. Всѣка мисъль, която идва отвънъ, или която произлиза отъ човѣка отвѫтрѣ, той трѣбва да бѫде внимателенъ заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човѣкъ не трѣбва да приема нищо отвънъ, което да не е вѣрно. Сѫщо така и нищо не трѣбва да излиза отъ него, което да не е вѣрно. Само така може да се поправи твоятъ свѣтъ и като се поправи той ще се оправи и външниятъ свѣтъ. Твоята свѣщъ ако е запалена и гори, ще може да помага и на другитѣ около тебъ. Но свѣщъ, която не е запалена, не може да помага никому. Въ сегашния си животъ хората още не сѫ запалени свѣщи. Тогава какъ ще си обясните онова положение, когато единъ отъ виднитѣ американски милионери, това било въ миналия вѣкъ, отивалъ съ параходъ за коронацията на единъ отъ тогавашнитѣ английски крале и като се размислилъ изъ пѫтя, че триста и шейсеттѣ милиона лири стерлинги, които ималъ на разположение нѣма да му стигнатъ за този праздникъ, хвърлилъ се въ водата и се удавилъ. Какъ ще си обясните това? Какво ще кажете на това отгоре? Лѣкаритѣ ще кажатъ, че това е едно болѣзнено състояние. Не, това е изразъ на една лъжлива философия, която сѫществува въ свѣта, това е изразъ на една криза. Ние знаемъ причинитѣ на кризитѣ. Въ днешно време Англия въ единъ день е изгубила 600 милиона английски лири стерлинги. Това е една грамадна загуба. Веднага английскиятъ стерлингъ е спадналъ съ 15 на сто. Но тѣзи богати милионери и банкери си иматъ съвсѣмъ особенъ възгледъ за живота. Тѣ влизатъ въ разрѣзъ съ единъ установенъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Въ свѣта има единъ установенъ редъ на нѣщата, съ който като влѣземъ въ стълкновение става така, както ако се блъсне едно шише въ нѣкоя канара. Нали шишето се счупва? И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскатъ, остава реалното въ свѣта, а ние ставаме на малки парченца. Това е много естествено. Нѣма какво да се сблъскваме. И съвременнитѣ хора искатъ да измѣнятъ цѣлия редъ и порядъкъ на живота на Земята, но това е невъзможно, Тѣ могатъ да го измѣнятъ външно: могатъ да затварятъ хората, могатъ да биятъ, да бѣсятъ - всичко могатъ да направятъ, но живота не могатъ да измѣнятъ. Тѣ могатъ да внесатъ грѣха, могатъ да внесатъ противоречиви мисли, но да измѣнятъ реда и порядъка на великия Животъ - това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човѣкъ самъ себе си да унищожи. Може да унищожи своитѣ дѣла, може да унищожи една своя мисъль, но самъ себе си да унищожи - това е немислимо. Азъ бихъ желалъ нѣкой да направи това и да докаже, че е успѣлъ. Нѣкой казва: „Азъ ще се самоубия.” Ти можешъ да убиешъ едно свое дѣло, ти може да унищожишъ една своя мисъль, но по никой начинъ не си въ състояние да унищожишъ себе си. Този въпросъ сѫ задавали и най-древнитѣ философи: може ли човѣкъ да унищожи себе си? Азъ отговарямъ положително: това е невъзможно, понеже животътъ е цѣлокупенъ. Като казвамъ, че не мога да унищожа себе си разбирамъ, че азъ съмъ единъ живъ елементъ отъ едно цѣло и по никой начинъ не мога да унищожа този живъ елементъ, този животъ. Това и математически е вѣрно. Единъ човѣкъ не може да унищожи цѣлото, на което е часть. Нито пъкъ цѣлото може да разруши нѣкоя отъ своитѣ части. И дветѣ нѣща сѫ невъзможни. Резултатитѣ на частитѣ могатъ да се разрушатъ; резултатитѣ на цѣлото могатъ да се разрушатъ, но отношението, което сѫществува между частитѣ и цѣлото, не позволява нито едното, нито другото да се разруши. Ако приемемъ че това е възможно, тогава трѣбва да допуснемъ друга една реалность, въ която нѣщата могатъ да се измѣнятъ. Обаче въ абсолютната реалность, въ безграничното, въ вѣчното не могатъ да ставатъ никакви промѣни. Следователно въ едно трѣбва да бѫдете сигурни: че вие никога не можете да унищожите сами себе си. Тъй щото ще мислите положително! Всѣкога ще мислите, но не както досега. Защото подъ думитѣ „всѣкога живѣя” азъ подразбирамъ цѣлокупния животъ въ безконечностьта - да живѣя съобразно съ всички форми, които живѣятъ, да живѣя въ формитѣ на най-висшитѣ сѫщества, както и въ формитѣ на най-нисшитѣ; да става единъ приливъ отъ нисшето къмъ висшето и отъ висшето къмъ нисшето. Всички тѣзи форми сѫ въ съотношение една къмъ друга. Това е нашето разбиране. Вие казвате: „Това е нищо, единъ червей.” Да казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей. Или казвате: „Това е една мушица”, но не разбирате смисъла на тази мушица. Тази мушица е важна колкото е важенъ и човѣкътъ. Това значи, че колкото човѣкъ е важенъ на своето мѣсто, толкова и мушицата е важна на своето мѣсто. Та въ най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората иматъ, че причината за нашето нещастие е извънъ насъ. Така съмъ говорилъ, казва Йовъ, но вече нѣма да говоря така; мислилъ съмъ, но вече нѣма така да мисля; живѣлъ съмъ, но вече нѣма така да живѣя. Той съзналъ, че вече нѣма да спъне своя животъ. Следователно това, което може да стане съ Йова, може да стане и съ васъ. Това, което може да стане съ единъ човѣкъ, може да. стане и съ единъ домъ, и съ единъ народъ, и съ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество прогресира общо. И хората общо прогресиратъ. Ние не сме такива, каквито сме били въ далечнитѣ времена. Богъ казва чрезъ пророка: „Ще обърша сълзитѣ отъ очитѣ имъ и скърби нѣма да иматъ вече.” Кога? Когато всички хора дойдатъ да мислятъ въ единение, както Богъ мисли. Въ този смисълъ, когато ние дойдемъ въ хармония, ще видимъ, че това е мисъльта и на Бога. Тогава нѣма да страдаме, бѣднотия нѣма да има, скръбь нѣма да има, и отъ единия до другия край всички ще бѫдатъ щастливи, всички ще се учатъ и ще прогресиратъ. Децата тогава нѣма да умиратъ, но и по много деца нѣма да иматъ хората. Всѣки ще има само по едно дете. И мѫжътъ жена нѣма да има, той самъ ще бѫде; и жената мѫжъ нѣма да има, тя сама ще бѫде. Христосъ е ималъ предвидъ тази идея, като е казалъ, че за въ бѫдеще хората нито ще се женятъ, нито за мѫжъ ще отиватъ. Това значи: нито жената се жени за мѫжъ, който умира, нито мѫжътъ отива за жена, която умира. Между тѣхъ ще има единение, ще има една велика любовь. Нѣкой ще каже, че това сѫ фантазии. Съгласенъ съмъ съ васъ, но кой отъ васъ, които ме слушате, сега би могълъ да ми покаже една реалность? Отъ толкова години насамъ азъ търся една реалность, бихъ я купилъ още сега, имамъ на разположение десеть милиона. Още сега бихъ далъ единъ чекъ за десеть милиона да ги вземете отъ английската банка. „Душата ми е отегчена отъ живота ми.” Както живѣете сега, все ще имате опитностьта на Йова. Виждамъ хората - днесь сѫ вѣсели, утре сѫ тѫжни. Това е самоизмама въ живота. Азъ бихъ желалъ всѣкога да ви виждамъ вѣсели. Единъ день дойдете вѣсели, на другия день сте отпаднали духомъ. Това е, защото живѣете въ илюзиитѣ на живота. Единъ день ви виждамъ здрави, на другия день имате трѣска - живѣете въ илюзиитѣ на живота. Бихъ желалъ да виждамъ хората около себе си здрави - и по мисъль, и по чувство, и по тѣло. Искамъ да виждамъ хората въ единъ животъ безъ противоречия. Казвате: „Тежъкъ е животътъ ми.” - Както сега живѣете, този животъ е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е животъ на илюзии и измама. Вие сте като въ положението на Настрадинъ Ходжа. По едно време той осиромашалъ; тръгналъ единъ день по улицата, като се разговарялъ съ единъ турчинъ богаташъ. Настрадинъ Ходжа казалъ: – Сега да намѣря 99 турски лири, нѣма да ги взема, ако не сѫ сто. Турчинътъ рѣшилъ да го изпита. Турилъ на земята една кесия, въ която имало 99 турски лири. Настрадинъ Ходжа като видѣлъ кесията съ паритѣ, я взелъ, турилъ я въ джоба си и продължилъ. Турчинътъ му рѣкълъ: – Ти не знаешъ ли, че въ кесията сѫ 99 лири, а не сто? – Нѣма нищо, който е турилъ 99, той ще тури и още една. И на васъ ви трѣбва сега само още една лира. И вие като Настрадинъ Ходжа взимате кесията, туряте я въ джоба си, като казвате: онзи, който е турилъ 99, той ще тури още една. Казвамъ сега: освободете се отъ вашитѣ стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пакъ илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вѣрвате - то е една илюзия; после мислите, че не вѣрвате - и то е пакъ илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невѣжи - то е друга илюзия. Коя е реалностьта тогава? Щомъ помисля, че ставамъ ученъ, значи сравнявамъ се съ нѣкого. Азъ не се сравнявамъ съ никого, нито казвамъ, че съмъ ученъ, нито че съмъ невѣжа, нито пъкъ казвамъ, че другитѣ сѫ по-учени отъ менъ. Азъ проповѣдвамъ едно: човѣкъ прогресира въ своето развитие. Че съмъ ученъ, това е относително така. Това знание, което имамъ, то е събрано отъ тукъ - отъ тамъ. Наука е това, следъ като тѣ затворятъ въ затвора, да излѣзешъ отъ него; наука е това, като лежишъ отъ нѣколко епидемични болѣсти, като проказа да кажешъ на болѣстьта: „Махни се отъ менъ, азъ съмъ човѣкъ, съ когото не можешъ да се разправяшъ. Никой нѣма право да ме закача!” - и тя да се махне. Нѣкой казва: учени хора сме. Щомъ сме учени, защо страдаме? Учени хора сме, а погубваме радоститѣ си. Може да е приятно да живѣемъ въ илюзиитѣ на живота, но това нѣма смисълъ. Поне да съзнаваме това положение. И за единъ животъ по-красивъ отъ този, който сега живѣемъ. Както има животъ по-красивъ отъ животинския, така има животъ по-красивъ отъ сегашния човѣшки. Сѫществува на Земята една човѣшка раса, която живѣе нѣкѫде, но още не е извѣстна на хората. Ще дойдатъ наследници на тази раса. Къмъ нея днесь се стреми цѣлото човѣчество. Хората отъ тази раса живѣятъ отличенъ животъ. Е, кажете, кой отъ васъ е ходилъ при тѣхъ? Не съмъ ходилъ, но съмъ приказвалъ съ тѣхъ. Кое е по-вѣрно: да кажа, че съмъ билъ между тѣхъ и съмъ приказвалъ, или че съмъ въ общение съ тѣхъ? Да съмъ въ общение съ тѣхъ е по-реално, отколкото ако съмъ билъ между тѣхъ. Може да си ходилъ въ Франция - това не е реално; може да си ходилъ въ Англия или въ Америка - и то не е реално. Азъ съмъ ходилъ въ Америка, но това е сънь за менъ; това, което е въ човѣшкото съзнание, което никога не се мѣни, то е реалното. Следователно ако твоята душа е изпълнена съ Божията Любовь и ти чувствувашъ импулса и пулса на всичко живо въ свѣта, тогава като дойде Смъртьта при тебъ, ти ще я хванешъ за краката, ще я вдигнешъ въ въздуха и ще й кажешъ: „Хвърли си сега косата! Ти трѣбва да знаешъ, че предъ тебъ седи човѣкъ, който никога не умира!” - И какво ще ти каже смъртьта? Тя ще ти козирува и ще каже: „Слушамъ, Ваше високоблагородие!” - и ще си обърне гърба. Това е щастието на човѣка - да не дойде за него смъртьта. Следъ това ще дойде Сиромашията. Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаешъ ли, че азъ никога не осиромашавамъ? Така че, иди си веднага!” Ще кажете: може ли да бѫде така? - Съ простотията си ще си умрете - нищо повече. Може ли да бѫде това? Когато казвамъ на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момъкъ или мома и после ще остарѣе, това дете ме пита: може ли да бѫде това? Това ще бѫде не защото азъ го казвамъ, но защото и безъ това то ще стане така - това е вложено въ самото дете вѫтрѣ. Следователно ние всички трѣбва да вѣрваме въ онова, което Богъ е вложилъ въ насъ - то е Божественото, абсолютното, за което всички трѣбва да държите. Ако нѣкой пѫть се обезсърдчите, влѣзте по-дълбоко и по-дълбоко въ себе си, докато дойдете въ вашия свѣтъ на щастие, на радость и на веселие. И ще кажете тогава: „Сега разбирамъ Истината.” Ще ви приведа единъ примѣръ. Представете си, че сте въ единъ затворъ, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение отъ малката дупчица, която сте прокопали, да може малко свѣтлина да влѣзе. Всѣка сутринь слънчевата свѣтлина ще прониква презъ тази малка дупчица. Колкото нѣщата ставатъ по-тънки, толкова и Свѣтлината повече прониква презъ тѣхъ. Като се пробие дупка, и свѣтлината ще дойде. Докато въ Съзнанието сѫществува този пластъ отъ заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философъ така казалъ, онзи така казалъ и вѣрваме на това, което философитѣ сѫ казали, свѣтлината отвънъ не може да проникне въ съзнанието ни. Това е вѣрно, а още повече то е вѣрно за онѣзи времена, когато тия философи сѫ живѣли; но не е вѣрно за всички времена. Всички философи, всички богослови, каквото сѫ казали, то е вѣрно само за времето си. Христосъ, единъ отъ великитѣ Учители, каза на еврейския народъ: „Много нѣщо имамъ да ви кажа, но то не се отнася до васъ, не е още за васъ. А за въ бѫдеще много нѣща има да ви се кажатъ.” - Какво можемъ да кажемъ за неизказанитѣ нѣща? Защото малкитѣ работи, които Христосъ каза, не сѫ приложени, а какво остава за голѣмитѣ? Ако бѣхме приложили малкото, което Христосъ каза, ние щѣхме да имаме съвсѣмъ друга култура, съвсѣмъ другъ строй, съвсѣмъ друго благо. Но такова разбиране, каквото и да е, и то е добро. Бѫдещето насъ не ни засѣга толкова. Питате какъвъ ще бѫде бѫдещиятъ строй. Той ще бѫде точно такъвъ, каквито сѫ хората. Отъ толкова хиляди години хората сѫ създали този строй, но и той не е лошъ. Той съотвѣтствува точно на вѣрванията имъ. Азъ не го считамъ лошъ, но го разглеждамъ въ широкъ смисълъ: като имамъ предвидъ и вѣрващи, и безвѣрници, той съотвѣтствува точно на тѣхнитѣ вѣрвания, на тѣхнитѣ копнежи. Азъ не правя разлика между народитѣ. Този строй, този животъ, какъвто и да е, той повдига цѣлото човѣчество. И той е добъръ, но още не е идеаленъ. Следователно има още единъ по-възвишенъ животъ, къмъ който човѣчеството се стреми. Както нашата слънчева система се стреми къмъ своя центъръ, така и нашиятъ животъ се стреми къмъ единъ центъръ - къмъ великото благо на Живота, къмъ радостьта, къмъ Любовьта, къмъ Мѫдростьта, къмъ Истината и къмъ Свободата. И тогава ще кажемъ като Йова: нѣма да мислимъ по старому, нѣма да живѣемъ по старому, нѣма да чувствуваме по старому, нѣма да постѫпваме по старому! Тѣзи мисли може да ги поставитѣ за основа. Ако живѣете така нѣколко години, вие ще създадете отъ себе си такива хора, каквито искате да бѫдете създадени. Казваме тогава: блажени вѣрващитѣ въ новото схващане на Любовьта; блажени вѣрващитѣ въ Мѫдростьта; блажени вѣрващитѣ въ Истината и Свободата! Нещастни онѣзи, които вѣрватъ въ сегашното и мислятъ по сегашному, и чувствуватъ и постѫпватъ по сегашному. Дръжте положителната мисъль: вѣрвайте въ новото. Азъ вѣрвамъ, че днешнитѣ хора не сѫ всички безвѣрници. Споредъ менъ доброто въ хората е следното: въпреки всички най-голѣми противоречия, които сега сѫществуватъ въ свѣта, у тѣхъ има една непреодолима вѣра, че свѣтътъ ще се подобри. Всѣки казва: „Каквото и да е, но на менъ ми се струва, че животътъ ще се подобри.” Менъ това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пакъ не сѫ изгубили вѣрата си въ абсолютното. Тѣ казватъ: „Макаръ че сега е лошо, но свѣтътъ все пакъ ще се оправи.” Тази мисъль е вѣрна! И тогава нѣма да казваме, както Йовъ нѣкога е казалъ, но ще кажемъ: блажени онѣзи, които идатъ съ новата вѣра. Блажени онѣзи, които идатъ съ новата любовь. Блажени онѣзи, които идатъ съ новата свобода. Блажени онѣзи, които идатъ съ новото знание. Казвамъ: блажени сѫ, защото тѣ ще се нарѣкатъ Синове Божии. 1 недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 27 септември (Кръстовденъ) 1931 г., София, Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Условия за растене" 13 серия, т.4 (1930), Издание 1949 г., София (нов правопис) Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов Книгата за теглене - PDF Съдържание Дигнете камъка! „Казва Исусъ: „Дигнете камъка!”” Йоана 11:39 Това е единъ великъ процесъ, който става въ човѣшката душа. Това е велико изкуство, което човѣкъ трѣбва да научи. Докато не се справи съ методитѣ, по които става този великъ процесъ, човѣкъ всекога ще се натъква на разочарования въ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. За да се съгради човѣшкиятъ животъ, нужна е здрава основа. Ако съградишъ личния си животъ на такава основа, ти ще бѫдешъ щастливъ; ако съградишъ сѣмейството си на такава основа, цѣлиятъ ти домъ ще бѫде щастливъ; ако на сѫщата основа съградите държавата, и тя ще бѫде щастлива; ако съградите дома на цѣлото човѣчество, на цѣлото небе, и то ще бѫде щастливо. Това е единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Следователно, всички елементи, които взиматъ участие въ този процесъ, трѣбва да бѫдатъ разумни, отзивчиви. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справи съ тѣхъ. Съ камъка мѫчно можешъ да се справишъ, защото е твърдъ. Има начини, по които можешъ да се справишъ съ него. Ако го пущашъ отъ върха на планината, той ще тѣ слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го карашъ да върви нагоре, той нѣма да тѣ слуша. Камъкътъ може да върви надолу, но не и нагоре. Подъ „камъкъ” разбирамъ онѣзи навици у хората, придобити отъ памти-вѣка. Това сѫ наследствени черти, по които вървятъ всички хора. Обаче, камъкътъ не е разуменъ. Има нѣщо разумно въ него, но само въ една посока. Като знаете това, работете върху себе си, да премахнете мѫчнотиитѣ въ живота си. За да прояви доброто, човѣкъ трѣбва да премахне мѫчнотиитѣ въ живота си. Ако въ личния си животъ имашъ една мѫчнотия, трѣбва първо да я премахнешъ и после да проявишъ доброто. Ако въ дома си имашъ мѫчнотии, трѣбва да знаешъ, какъ да премахнешъ и тѣхъ. Напримѣръ, какъ ще се справишъ съ единъ камъкъ, поставенъ на пѫтя ти? Като го дигнешъ, ще го премахнешъ. Допусни, че камъкътъ е много тежъкъ, напримѣръ, до 100 или 500 кг. Какво ще направишъ? Ще повикашъ нѣколко души да ти помогнатъ. „Дигнете камъка!” Питамъ: Кой тури камъка върху гроба на Лазара? Той не бѣше, самъ по себе си, тамъ. Така и хората ще ти турятъ единъ камъкъ отгоре, и после, викай, колкото искашъ. Като тѣ заровятъ, и да викашъ, никой нѣма да тѣ чуе. Докато хората се убѣдятъ, че си живъ, и тѣ разровятъ, ти ще умрешъ отново. Съвременнитѣ хора си служатъ съ философията на крайнитѣ отрицания. Тѣ отричатъ сѫществуването на Бога. Тѣ казватъ: Дали сѫществува Богъ, или не, не знаемъ. Всеки човѣкъ си има по единъ Богъ. Въ всеки домъ има по единъ Богъ. Нѣкой пѫть мѫжътъ е божество, нѣкога – жената; нѣкога синътъ е божество, а нѣкога – дъщерята. Всекога силниятъ става божество, и той заповѣдва. Хората страдатъ подъ тежестьта на единъ такъвъ камъкъ, туренъ на пѫтя върху умоветѣ и сърдцата имъ, и всички казватъ: Ако дойде днесь единъ спаситѣль, той ще каже: Вдигнете този камъкъ и излѣзте вънъ! Тогава всички хора ще се изправятъ. Но трѣбва да дойде нѣкой да вдигне този камъкъ. Важно е, тѣзи камъни отъ тамъ да се махнатъ. – Защо? – Защото, ако Лазаръ иска да излѣзе, този камъкъ ще му препятства. Азъ правя аналогия между камъка върху гроба на човѣка и камъка върху ума и сърдцето. Вдигането на камъка е вѫтрѣшенъ процесъ. Да вдигнешъ камъка, това значи, да знаешъ, какъ да се справишъ съ силитѣ въ своя организъмъ. Ти си гладенъ – трѣбва да знаешъ, какъ да се справишъ съ своя гладъ. – Имамъ вѣра. – Имашъ вѣра, но трѣбва да знаешъ, какъ да се справишъ съ своята вѣра. Има случаи, когато съ тази вѣра можешъ да отидешъ далечъ, дето не трѣбва. Нѣкога вѣрата може да тѣ заведе въ правата посока, а нѣкога може да тѣ заведе толкова далечъ, че да тѣ направи нещастенъ. Бѣденъ си, но срѣщнешъ царската дъщеря, влюбишъ се въ нея и започвашъ да мечтаешъ, че можешъ да се оженишъ за нея. Вѣрвашъ, че ще се оженишъ за царската дъщеря. Вѣра ли е това? Не, то е суевѣрие. Вѣра е само това, което моментално се реализира, а не следъ години. Това, въ което вѣрвате, се отнася за днешния день. Щомъ остане за другия день, то е суевѣрие. Казвашъ: Азъ вѣрвамъ. – Сега вѣрвашъ ли? – Мѫча се да вѣрвамъ. – Щомъ се мѫчишъ, това е вѣрване. – Утре ще се реализира. – Щомъ остане за утре, то е суевѣрие. – Ще се увѣря, но като прочета, какво сѫ казали философитѣ. – Остане ли философитѣ да тѣ увѣряватъ, това е суевѣрие. Че философитѣ още не сѫ видѣли Господа, не сѫ се разговаряли съ Него. Тѣ си правятъ предположения. Ще направя беседата си по-конкретна. Вие вѣрвате въ Бога и казвате: Доста вече ни се проповѣдва за Господа, станало е банално. Азъ не казвамъ, че трѣбва да вѣрвате въ Бога, но вие имате единъ капиталъ, който постоянно трѣбва да се увеличава. Тамъ е хубавото въ живота ви. Ако капиталътъ ви, като на търговеца, не се увеличава; ако вашитѣ чувства не се подобряватъ, и ако вашиятъ организъмъ не расте и не укрѣпва, вие нѣмате никакво вѣрую. Вѣрата е вѫтрѣшенъ процесъ, който внася подобрение въ човѣка. Всеки день трѣбва да придобивате по една нова идея за Бога. Вие имате отношение къмъ Бога, но днешното ви отношение не е като вчерашното. Отношението на детето къмъ бащата не е едно и сѫщо отъ ранната му възрасть до края на живота. Когато детето се роди, майката го носи на рѫце: милва го, гали го, по три пѫти на день го кѫпе: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Като започне детето да расте, майката намалява кѫпането: отъ три пѫти на день – на два, на единъ пѫть; после, по единъ пѫть въ седмицата, а нѣкога и по единъ пѫть на две седмици. Колкото по-голѣмо става детето, толкова повече майката го изоставя. Тя измѣня отношенията си къмъ него. Ако детето схване тази промѣна, то ще се запита: Защо ли майка ми се измѣни къмъ мене? Защо вече не ме милва и цѣлува, както по-рано? Защо сега прѫчката играе по гърба ми? – Много просто, майката е капелмайсторътъ, а детето – музикантътъ. Тя дирижира, а то свири. Майката тактува, а детето изпълнява. Въпреки това, детето не може да си обясни, защо майката си служи толкова често съ прѫчицата. Какво ще отговори майката на детето си? Като порасне и почне да разбира, тя ще му каже: Слушай, синко, преди да бѣше дошълъ при мене, ти живя между растенията, като дърво, на което главата бѣше заровена въ земята. Клонетѣ ти се издигаха нагоре, къмъ слънцето. Сега, като напусна сѣмейството на растенията и дойде при мене, пакъ ще се стремишъ къмъ слънцето, но нагоре съ главата. Ще се движишъ перпендикулярно, между центъра на слънцето и центъра на земята. Казвамъ: Всеки човѣкъ, който се грижи само за земния си животъ, заравя главата си въ земята. И обратно: който мисли за Божествения свѣтъ, държи главата си изправена, къмъ центъра на слънцето. Той е свободенъ човѣкъ. Той носи щастието въ себе си. Като знаете това, не питайте, защо единъ човѣкъ е ограниченъ, а другъ – свободенъ. Ако сте въ ограничителнитѣ условия на живота, стремете се да се освободите отъ тѣхъ. – Какъ да се освободимъ? – Като напуснете живота на растенията и животнитѣ. Ние не можемъ да живѣемъ нито като растенията, нито като животнитѣ, нито като хората, живѣли преди хиляди години. Ние сме дошли до единъ развой, дето трѣбва да ликвидираме съ всички стари смѣтки и дългове, съ всички вземания-давания и да влѣземъ въ новата епоха на живота. Въ новата епоха не ще има болѣсти и дългове, кражби и лъжи, безвѣрие и заблуждения. Иде вече новата епоха на земята. – По какво ще я познаемъ? – По живота и отношенията на хората. Тѣ ще живѣятъ като Синове Божии, слѣзли преди хиляди години на земята. Сегашнитѣ хора сѫ жито, което вече е ожънато, овършано и отвѣяно. Остава само да се прибере въ хамбара. Казватъ за насъ, че сме извѣяли хора. – Нѣма по-добро нѣщо отъ това, да бѫдешъ извѣянъ. Значи, житото е отдѣлено отъ сламата. Горко на неизвѣянитѣ! Като дойдатъ извѣянитѣ философи, учени, писатели и поети, сѫдии, свещеници, майки и бащи, братя и сестри, ще покажатъ на хората, че нѣматъ вече слама въ себе си, че сѫ чисто жито. Ето защо, ако нѣкой тѣ нарече извѣянъ, кажи му: Благодаря ти, братко, че ме наричашъ така. Както съмъ изчистенъ, нищо друго не остава, освѣнъ да ме посѣятъ на Божията нива и отново да започна работата си. Значи, добритѣ, честнитѣ и разумнитѣ хора сѫ извѣяни, а онѣзи, които обичатъ да се осигуряватъ, да лъжатъ и крадатъ, не сѫ извѣяни. Извѣяниятъ не прави никакви престѫпления. Христосъ казва: „Дигнете камъка!” Камъкътъ е спънката въ свѣта. Ние искаме да живѣемъ, да бѫдемъ щастливи. Това е наше право, дадено ни отъ Бога. Ние трѣбва да пазимъ живота, който ни е далъ Богъ, защото Той самъ е въ живота. Безъ Бога и безъ любовьта, животътъ не е животъ. Любовьта е мѣрка за живота, а животътъ е мѣрка за любовьта. Ако не разбирате любовьта, като мѣрка за живота, и живота, като мѣрка за любовьта, вие не можете да мислите право. Свѣтлина, която нѣма съзнание, не е свѣтлина. Мѫдрость, която нѣма свѣтлина, не е мѫдрость. Истина, която нѣма свобода, не е истина. Това сѫ положения, съ които всеки день трѣбва да измѣрвате живота си. Имате ли любовьта, като мѣрка за живота, мѫдростьта, като мѣрка за свѣтлината и истината, като мѣрка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната страна на живота. Ако напишешъ едно стихотворение, ще го премѣришъ съ тѣзи шесть мѣрки. И като го изнесешъ предъ свѣта, всички камъни ще бѫдатъ дигнати отъ гробоветѣ. – Какъ може да бѫде това? – Много естествено. Шесттѣ мѣрки сѫ шесть принципи, съ които си служи природата. Впрегни тѣзи принципи на работа и, каквото пожелаешъ, ще постигнешъ. Така работятъ всички изобретатели. Какъ се движи аеропланътъ? Достатъчно е да се завърти витлото, и той тръгва. Щомъ спре витлото, и той спира. Механикътъ, т. е. разумната природа, която създала човѣшкия организъмъ, е изчислила, колко и какви сили сѫ вложени въ нашия умъ, сърдце и воля. Въ това отношение, тя разполага съ редъ математически и геометрически формули. Ако не разбираме формулитѣ и пѫтищата, съ които тя си служи, не може да бѫдемъ щастливи. Нещастията въ нашия животъ се дължатъ на нашата немарливость. На всичко това отгоре, казваме: Господъ ще оправи свѣта. Обаче, техникътъ, който разбира законитѣ, казва : Еди-коя си часть е поврѣдена, поправете я. Сега, да дойдемъ до религията. Нали всички хора сѫ вѣрващи, иматъ правилно схващане за Бога. Щомъ е така, поне принципно хората трѣбваше да се обичатъ, да иматъ съгласие помежду си. Съберѣте всички православни, католици, протестанти и вижте, каква е тѣхната любовь. Презъ време на свѣтовната война, единъ православенъ свещеникъ и единъ равинъ пожелали да намѣрятъ истината. Равинътъ казалъ на свещеника: Макаръ, че азъ служа на Моисея, а ти на Христа, хайде да допремъ гърбоветѣ си единъ до другъ и, ако моето учение е по-право, азъ ще ти въздѣйствамъ, да станешъ евреинъ; ако пъкъ твоето учение е по-право, ти ще ми въздѣйствашъ да стана християнинъ. Тѣ направили този опитъ, съ цель, да познаятъ истината. Не зная, дали сѫ намѣрили истината, но и до днесь хората, като търсятъ истината, допиратъ гърбоветѣ си единъ до другъ. И така, ако искате да познаете, дали единъ човѣкъ стои по-високо отъ васъ, допретѣ гърба си до неговия. Сѫщо така, за да познаете, дали единъ човѣкъ е по-здравъ отъ васъ, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здравъ отъ васъ, ще усѣтите добро разположение на духа; ако не е по-здравъ отъ васъ, ще усѣтите отмаляване, отпадане на духа. Гърбътъ представя материалнитѣ блага, съ които опитватъ морала на хората. Като дойде въ дома ти единъ бѣденъ човѣкъ, той опитва гърба ти. И това не е лошо, но има и другъ начинъ: не само да опитва гърба ти, но този човѣкъ трѣбва да излѣзе предъ лицето ти и да ти поиска нѣщо разумно. Ние, съвременнитѣ хора, опитваме религията само съ гърбоветѣ си. Докато материалнитѣ ни работи вървятъ добре, докато сме здрави, докато имаме богатства, казваме, че Богъ е много добъръ, че свѣтътъ е добъръ. Щомъ настане нѣкаква авария въ нашия животъ и започнемъ да губимъ, казваме, че Богъ не е добъръ, че свѣтътъ е разваленъ. Това сѫ наши субективни схващания. „Дигнете камъка!” Подъ „дигането на камъка” се разбира нѣщо разумно, разуменъ процесъ, на който трѣбва да знаешъ законитѣ. Каква полза щѣхъ да имамъ азъ, ако камъкътъ бѣше скѫпоцѣненъ? Ако ви се каже да дигнѣте този скѫпоцѣненъ камъкъ, кой отъ васъ не би го дигналъ? Ако не можете цель да го дигнѣте, ще отчупите отъ него парче, тежко половинъ или единъ килограмъ, ще го занесете у дома си, да бѫдете осигурени презъ цѣлия си животъ. Казвамъ: Когато Христосъ дигна камъка отъ гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисъльта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; азъ знаѣхъ, че винаги ме слушашъ, не искахъ това за себе си, а за народа, да повѣрватъ, че Ти си ме проводилъ.” Това може да стане, когато хората бѫдатъ готови да дигнатъ камъка. Не само това, но онзи, който ще възкръсне, трѣбва да има две сестри: Едната да е изтрила краката на своя Учитель съ сълзитѣ и съ коситѣ си, а другата да е толкова спретната, че да е посрѣщала и приемала своя Учитель. Лазаръ имаше такива две сестри. Съ това Христосъ искаше да каже: Ако ти нѣмашъ свѣтълъ умъ, като Марта, и благородно сърдце, като Мария, братъ ти ще лежи въ гроба, а ти ще страдашъ. Значи, твоятъ умъ и твоето сърдце ще кажатъ на Учителя, т. е. на Духа, Който ще дойде: Учителю, братъ ни умрѣ. И онзи, който ще възкръсне отъ гроба, това е твоята душа. Безъ тѣзи условия, тя не може да възкръсне. Единственото мощно нѣщо въ човѣка е неговата душа – безсмъртниятъ принципъ въ живота. Умътъ и сърдцето му сѫ нейни служители. Душата наричатъ съ много имена, но азъ я наричамъ „разумниятъ принципъ”. Когато душата възкръсне, умътъ и сърдцето заематъ своето опредѣлено мѣсто; ако тя не възкръсне, умътъ и сърдцето пропадатъ. Дето нѣма умъ и сърдце, тамъ нѣма и душа. Когато душата присѫства въ човѣка, умътъ му е свѣтълъ и благороденъ, а сърдцето - добро и благо. Следователно, ние говоримъ за душата, само ако умътъ на човѣка е свѣтълъ, а сърдцето – благородно. Казвашъ: И азъ искамъ, като Христа, да възкресявамъ мъртвитѣ. – Защо искашъ това, за да печелишъ пари ли? Ако ти, обикновениятъ човѣкъ, възкресишъ нѣкого, нѣма да го оставишъ на спокойствие – постоянно ще искашъ отъ него или отъ сестритѣ му, да ти платятъ. Заслужава да си дадешъ всичкото богатство, за да излѣзешъ отъ гроба, но доброволно, а не чрезъ насилие. Не е лесно да останешъ въ гроба. Който е миналъ презъ гроба, той знае, какво нѣщо е гробътъ. Той е готовъ да даде всичко, каквото има, само да се намѣри човѣкъ да дигне камъка отъ гроба му и да го възкреси. Животътъ, който имамъ, струва хиляди и милиони пѫти повече отъ богатството, съ което разполагамъ. Животътъ е надъ всичкото богатство въ свѣта. Питамъ: Какво сме направили ние заради Бога, Който ни е възкресилъ? Ще кажете, че майка ви и баща ви сѫ направили много нѣщо. – Това не е важно; важно е, какво ние сме направили. Какво особено сѫ направили нашитѣ родители отъ осемь хиляди години заради Господа? Ще кажете, че тѣ сѫ направили държави, общества. – На кого служатъ вашитѣ държави и общества? Коя отъ великитѣ държави на миналото сѫществува и досега? Много държави сѫ изчезнали вече. Ако и сегашнитѣ държави вървятъ по пѫтя на тѣзи държави, и тѣхъ ги очаква сѫщата участь. Не е важно, че хората се проявяватъ, че градятъ, но важно е, на каква основа градятъ. Христосъ казва: „Всеки домъ, построенъ на пѣсъкъ, ще се разруши. И всеки домъ, всеки животъ, съграденъ на камъкъ, ще оцѣлѣе.” И тъй, за да разберете Христовото учение, трѣбва да Го приложите. То има лично приложение. Като Го прилагате, всеки отъ васъ трѣбва да увеличава своя капиталъ. Всеки день трѣбва да имате по едно ново схващане за Божественото начало. Ето какво разбирамъ азъ подъ думата „Божествено начало.” Ако ти си малъкъ изворъ, който има малко вода, едва тече, втория день водата ти трѣбва да се увеличи; третия день да се увеличи още повече, докато станешъ голѣмъ изворъ. Всеки день трѣбва да имашъ по единъ малъкъ придатъкъ, докато станешъ виденъ човѣкъ. Това значи проява на Божественото начало. При това положение, какво може да тѣ смущава? Ако си изворъ, отъ какво ще се страхувашъ? Докато се страхувате, вие сте въ положението на престѫпника. Само той се страхува. Кога излѣзе първиятъ човѣкъ отъ рая? – Когато сгрѣши. Казвате за нѣкого, че открадналъ нѣщо. – Сигурни ли сте въ това, или се съмнявате? – Отде дойде тази мисъль, че той краде? – Защото и ти си кралъ. Иначе, не би могълъ да знаешъ, че хората крадатъ. Човѣкъ не може да знае нищо за грѣха и престѫпленията, както и за доброто, ако не ги е вършилъ нѣкога. Казвате за нѣкого, че е добъръ човѣкъ. – Защо е добъръ? – Защото и ти си като него. Добриятъ доброто познава. За този случай, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Краставитѣ магарета презъ девѣть баира се помирисватъ.” Азъ пъкъ казвамъ: Здравитѣ магарета и презъ сто баира се помирисватъ. Кои магарета сѫ по-хубави: които се помирисватъ презъ девѣть баира, или презъ сто? Азъ бихъ предпочелъ тѣзи магарета, които се помирисватъ презъ сто баира, отколкото единъ съвремененъ културенъ човѣкъ. Въ нѣкои случаи азъ не бихъ се срамувалъ да произнеса името на едно магаре, понеже досега магарето не е направило нито едно престѫпление. Единствената му погрѣшка е, че често реве. Единъ културенъ човѣкъ убива десеть души и минава за герой. Кой стои по-високо: той, или магарето? Ще кажете, че човѣкътъ е по-горе. – Това е въпросъ. Какво представятъ животнитѣ? – Тѣ сѫ символи. Тѣ сѫ букви отъ азбуката на Свещената книга. Магарето е една страница отъ тази Божествена книга. Волътъ, коньтъ, вълкътъ, мухата, паякътъ сѫ все страници отъ Божествената книга. Четешъ нѣщо отъ магарето. То казва: Ти трѣбва да живѣешъ като истински човѣкъ. Ако имашъ убѣждение, трѣбва да го изповѣдашъ свободно, да покажешъ, че си човѣкъ. Когато Христосъ яздилъ на магарето, съ това искалъ да каже: Всички, които ме проповѣдватъ, трѣбва да бѫдатъ като магарето – да проповѣдватъ, безъ да се страхуватъ. Въ древностьта на магаре се качвалъ само онзи, който е трѣбвало да мине презъ четвъртото посвѣщение. Ще кажете, че това е приказка. – Възможно е, но питамъ: Цѣлиятъ животъ не е ли мечтата на една мома, която иска да се ожени, да се облѣче хубаво, да тури лачени обувки и да се вози съ своя възлюбенъ на файтонъ. Единъ день, като се види стара и набръчкана, ще каже: Нѣма го онова хубавото въ живота. Цѣлиятъ ви животъ не е ли една фантазия, не е ли илюзия? Какво е спечелила старата баба отъ своитѣ фантазии? И Соломонъ е казалъ: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Сега, азъ не ви говоря, за да се обезсърдчавате. Само глупавитѣ се обезсърдчаватъ, а умнитѣ се насърдчаватъ. Като видя старъ човѣкъ, азъ се усмихвамъ. На детето казвамъ: Добъръ животъ ти е далъ Господъ, върви напредъ, на добъръ часъ! На стария казвамъ: Много знания си придобилъ, ще бѫдешъ полезенъ на хората. Ни най-малко азъ не се спирамъ върху стария, че нѣма сили, че мускулитѣ му отслабнали. Това не ме интересува. На детето казвамъ: Има много да ядешъ и пиешъ, но има много и да плащашъ. На дѣдото казвамъ: Дѣдо, ти си ялъ и пилъ много. Това сѫ вмѣтнати думи, които вие сами трѣбва да си обясните. Азъ не поддържамъ онази крива философия, че трѣбва да бѫдешъ пустинникъ, или да прекарвашъ постоянно въ църквата. За мене, слънцето, звѣздитѣ, мѣсецътъ – всичко живо е църква. Всеки човѣкъ, когото срѣщна и видя, че мисли и чувства, той е запалено кандило. Казвамъ: Слава Богу, че срѣщнахъ едно запалено кандило. Всеки човѣкъ, който помага на бѣднитѣ и страдащитѣ, за мене той е единъ добъръ свещеникъ и владика. Азъ не търся свещеницитѣ и владицитѣ въ църквитѣ, а вънъ, въ свѣта. Тѣзи въ църквата сѫ порѫчани. Сѫщо така, порѫчани актьори сѫ тѣзи въ театритѣ, а истинскитѣ сѫ вънъ, въ свѣта. Казватъ за нѣкого: Великъ актьоръ е той. Азъ да ви покажа, какви актьори има въ свѣта. По-велики отъ тѣхъ нѣма. Не казвамъ, че тѣзи въ театритѣ сѫ лоши – не споря даже по това. И азъ, като ви проповѣдвамъ тукъ, съмъ отъ порѫчанитѣ. – Защо? – Защото мнозина ще кажатъ, че ми плащатъ, затова проповѣдвамъ. Ще кажатъ, че азъ не проповѣдвамъ безъ пари. – Възможно е, човѣщина е, но казвамъ: Ако има нѣкой, който да знае истината, това съмъ азъ. Азъ зная, дали ми плащатъ, или не. – Какъвъ човѣкъ е той? – Вие може да ме считате за много добъръ – това е безразлично за мене. Онова, което азъ зная за себе си, то е мѣродавно. И онова, което вие знаете за себе си, то е мѣродавно. Днесь всеки може да се спре предъ единъ гробъ и да каже, както Христосъ на Лазара: „Лазаре, излѣзъ!” Отъ две хиляди години се намѣри само единъ човѣкъ, който имаше смѣлостьта да каже: „Лазаре, излѣзъ вънъ!” – Кой бѣше Христосъ? – Синъ Божи. Всеки другъ на Негово мѣсто ще каже: Да не би да се изложа? Всеки не може да направи това. И Христосъ не можѣше да възкресява всички. Тукъ бѣха изключителни условия. Ако нѣмате тѣзи условия, ще лежите въ гроба. – Какви бѣха тѣзи условия? – Непремѣнно да имате две сестри, да имате единъ братъ и най-после, да имате единъ Учитель, Когото обичате, и Той да ви обича. Исусъ обичаше Марта, обичаше Мария, обичаше и Лазара. И тримата Го обичаха. Тѣ поставиха любовьта, като основа на живота си, като необходимъ елементъ. Ако не поставите въ душата си любовьта, като необходимъ елементъ, никаква наука не можете да имате. И тогава, въ живота на хората не може да се проповѣдва никакво съгласие. Това не подразбира, че между хората нѣма съгласие. Има съгласие, но то не е Божествено, не носи непреривно щастие. Засега, колкото щастие, толкова и нещастие има въ живота. Ние сме дошли до такива разочарования, че казваме: Не струва да се живѣе. – Това е криво разбиране. Мнозина мислятъ, че като повѣрватъ въ Бога, богатство ги очаква. Това е крива мисъль. По-голѣмо богатство отъ любовьта нѣма. По-голѣмо богатство отъ силата нѣма. По-голѣмо богатство отъ мѫдростьта нѣма. По-голѣмо богатство отъ истината и свободата нѣма. Какво друго богатство може да очакватѣ въ живота? Всички други богатства се основаватъ на това, върху което е съграденъ животътъ. Казвате : Кажи дума, и тя ще бѫде чута. Питамъ: Колко пари ви трѣбватъ? Голѣмата френска банка „Банкъ дѣ Франсъе разполага съ 420 милиона английски лири, заровени на дълбочина 25 м. въ земята, и оттамъ се вадятъ съ електричество. – Защо сѣди това злато тамъ? Казвамъ: Франция е богата, именно, заради това злато, дълбоко заровено въ земята. Ако това злато изчезне, ще я сполетятъ най-голѣми нещастия. Това е не само за Франция, но и за всека друга държава. Златото представя коренитѣ на нейния животъ. По аналогия на това казвамъ: Ако вашата симпатична нервна система нѣма капиталъ въ себе си, тя ще се разруши и изчезне. А симпатичната нервна система на човѣка се занимава съ стомаха и съ цѣлата храносмилателна система. Ако вашата стомашна система нѣма извѣстни капитали, вие, като държава, не можете да сѫществувате и ще изчезнете. Човѣкъ трѣбва да има отлична нервна система и симпатична нервна система, съ капиталъ най-малко 500 милиона английски лири. И природата е вложила своя капиталъ въ нашата симпатична нервна система, въ нашия умъ и сърдце. Ако една държава пропада, това се дължи на нейната бѣдность. Ако и човѣкъ фалира, това се дължи на факта, че изчезва капиталътъ на неговия животъ. Азъ не поддържамъ сиромашията и безпаричието. На какво се дължи безпаричието? Който нѣма умъ и сърдце, всекога живѣе въ безпаричие. То води къмъ смъртьта. За да забогатѣете, вие трѣбва да поставите въ ума си най-богатитѣ мисли и въ сърдцето си – най-богатитѣ чувства, като капиталъ на вашата симпатична нервна система. Достатъчно е да си вземете малко отъ това богатство, за да се отворятъ предъ васъ всички врати. Сега, азъ не искамъ да ви залъгвамъ, но казвамъ: На земята има много богатства, изостанали отъ първата раса. Такива богатства има, каквито човѣкъ никога не е сънувалъ. Ако нѣкой отъ васъ намѣри това богатство, какво ще прави съ него? Богатството трѣбва да се впрегне на работа, за да направи хората по-добри. Ако богатството на хората не служи за придобиване на добродетели, то е за тѣхно нещастие и наказание. Богатството трѣбва да служи на хората за повдигане на тѣхната култура. Обаче, ако ги ожесточава, то не е на мѣстото си. „Дигнете камъка!” Възкресението е процесъ, който всеки очаква. Християнството се опредѣля съ възкресението. Докато не възкръсне, човѣкъ не може да се нарече истински християнинъ. Когато Христосъ възкръсна, тогава стана Христосъ. До това време Той бѣше Исусъ. Като възкръсна, Той каза: Сега съмъ християнинъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ християнинъ. – Възкръсна ли? – Не съмъ възкръсналъ. - Тогава още си исусянинъ. Ти си човѣкъ, кандидатъ за смъртьта и страданията. Що е християнинъ, въ пълния смисълъ на думата? – Той е човѣкъ, кандидатъ за всички Божии блага въ свѣта. Той е Синъ Божи. Синътъ Божи непремѣнно трѣбва да възкръсне. И апостолъ Павелъ казва: „Сега не живѣя азъ, но Христосъ живѣе въ мене.” Значи, той е възкръсналъ. Тогава казватъ, че Савелъ го нѣма вече. Мнозина питатъ: Де отиде Савелъ? Казвамъ: Когато житното зърно падне на земята и израсне, де отива то? Значи, житното зърно се явява въ поникналото сѣме. Само възкръсналиятъ човѣкъ дава възможность да се разбере вѫтрѣшно съвършения животъ, както и смисъла на живота. Само така можемъ да се освободимъ отъ съвременното робство. Ние сме поставени на едно вѫтрѣшно робство, т. е. на постоянно безпокойство. Ето защо, човѣкъ трѣбва да дойде до възкресението, за да почувства, че той е господарь на възкресението, да разбере, че той има съчувствието и защитата на всички хора, които го окрѫжаватъ. Били ли сте въ нѣкое общество, да почувствате, че всички хора тамъ ви обичатъ? Почувствали ли сте, че всички хора, между които се движите, ви мислятъ доброто? Нѣма по-голѣмо щастие отъ това. Нѣма и по-голѣмо нещастие отъ това, да се движите между тѣзи хора и да чувствате, че сте чужди за тѣхъ. – Защо страдатъ добритѣ хора? - Понеже се чувстватъ чужди въ свѣта. Тѣхъ наричатъ извѣяни. Така е било и съ християнитѣ следъ Христа. Какви ли нечувани работи не сѫ имъ приписвали! Обвинявали ги въ устройване на разни оргии, че се кланятъ на магарешки глави и др. Достатъчно е да прочетете „Камо грядеши”, за да видите, на какви изпитания сѫ били подлагани. Въ времето на Нерона била издадена отъ него заповѣдь, да се съблѣкатъ голи десеть хиляди дѣвици – християнки и да се разхождатъ предъ него. Това говори за морала на тогавашната Римска империя. Разбира се, това представя една фаза отъ живота. Такава преходна фаза азъ наричамъ смъртьта. Когато човѣкъ умре, той започва да се вмирисва, защото живота го нѣма тамъ. Щомъ животътъ не е тамъ, нѣма защо да се занимаваме съ него. Следователно, когато човѣкъ влѣзе въ отрицателната страна на живота, живота го нѣма вече тамъ. Азъ не съмъ за отрицателната страна на живота, за западналата страна. Животъ безъ любовь, животъ безъ свѣтлина и животъ безъ свобода е смърть. Защото, който умира, той губи свободата си. Да умирашъ, това значи, да чувствашъ въ съзнанието си, че си изгубилъ най-цѣнното въ живота си. При това, съзнанието ти не е изгубено. Като влѣзешъ въ гроба, ти съзнавашъ това и цѣли 30 ÷ 40 години страдашъ, че си изгубилъ нѣщо. Казвашъ: Изгубихъ нѣщо цѣнно, умрѣхъ. Срѣщамъ този човѣкъ десеть години следъ смъртьта му, и той плаче за тѣлото си. Той казва: Нѣма какво да правя въ този свѣтъ. Ние разбираме само едната страна на живота, не разбираме цѣлокупния животъ. Всичко, което човѣкъ преживява, е написано. И когато нѣкой не върви въ правия пѫть, той самъ се излага на изпитания. Следъ всичко това казватъ, че е писано на човѣка, какво ще мине. Сѫщо така се казва и за Христа. Писано е, че Синъ Человѣчески ще умре. - Отде знаятъ това? Христосъ отваряше очи на слѣпи, възкресяваше мъртви, и при това трѣбваше да бѫде разпнатъ. На какво основание стана това? Христосъ казваше: Този народъ, между който дойдохъ да проповѣдвамъ, ще ме умори съ своето безлюбие. Въ дадения случай, евреитѣ излѣзоха по-силни отъ мене. Азъ трѣбва да умра. Като умра, азъ ще имъ покажа, че имамъ сила да възвърна живота си. Но следъ това не ще имамъ никаква връзка съ тѣхъ. Христосъ трѣбваше да умре, за да се освободи отъ влиянието на евреитѣ. Всеки отъ васъ трѣбва да умре, ако иска да се освободи отъ връзката си съ свѣта. – Защо трѣбва да умираме? – За да се освободимъ отъ сегашния свѣтъ на безлюбието. И като умремъ, ще кажемъ: Ние нѣмаме нищо общо съ васъ, сами носете своя товаръ. Тъй щото, ако трѣбва да умремъ, то е, за да се освободимъ отъ ограничителнитѣ условия на живота. И ако трѣбва да възкръснемъ, то е, за да покажемъ на свѣта, че има само единъ Богъ на Любовьта, Спаситель на човѣчеството, чрезъ Когото всичко можемъ да направимъ и всичко може да стане. Той ще ни спаси. Казвамъ на онѣзи отъ васъ, които сте възкръснали: Азъ ви поздравявамъ. – Кой е възкръсналъ? – Това не се казва. Който е възкръсналъ, възкръсналъ е. Азъ нѣма да гадая. На онѣзи, които не сѫ възкръснали, азъ казвамъ: Вие трѣбва да умрѣте. – Защо? – За да се освободите. Но като умирате, гледайте да имате две сестри; гледайте Учительтъ ви да е близо нѣкѫде до васъ. И като Го извикате, да се изправи предъ вашия гробъ и да каже: Излѣзъ вънъ! Това трѣбва да стане съзнателно, а не отъ страхъ. Ще кажете на сестритѣ си: Азъ сега си заминавамъ, но вие ще повикате Учителя да ме върне назадъ. Нѣма да се страхувате. Трѣбва да напуснете еврейския страхъ. Ние трѣбва да умремъ, за да се освободимъ. Като умираме, ние не искаме никакви колесници, никакви пѣсни, никакви свещеници. Въ нашия умъ стои само една мисъль: Да дойде Учительтъ при насъ. И нашитѣ сестри да сѫ близо до насъ и да кажатъ на Учителя: Братъ ни умрѣ. Това значи да очаквате интензивно Този, Който ви обича, и Когото обичате. И когато Той дойде и прострѣ рѫката си, ти ще излѣзешъ вънъ отъ гроба и ще се освободишъ. Гробътъ, това сѫ всички онѣзи връзки, които сѫ свързали душата ви, които сѫ ви оковали. Апостолъ Павелъ казва: „Цѣлото Битие, цѣлото създание, заедно съ Бога, въздиша.” Ето защо, по който и да е начинъ, трѣбва да се освободимъ. Ние не избѣгваме смъртьта, но приемаме тази смърть, която носи възкресението. Това е индивидуално за всеки единъ. Засега много отъ васъ сте още здрави, но като се разболѣете, тогава ще дойде Учительтъ ви. Това ще стане. – За насъ ли се отнася това? – Ще дойде Учительтъ ви, и мнозина ще повѣрватъ, че сѫ възкръснали. Единъ день ще станете и ще кажете: „Вече азъ не живѣя, но Христосъ живѣе въ мене.” Всичко, каквото имамъ, отсега нататъкъ принадлежи на всички. Така ще стане тази промѣна. Такива герои се изискватъ сега въ свѣта. Да знаемъ, че въ насъ ще стане вѫтрѣшна промѣна. Не е въпросъ да намразимъ живота си, но да възкръснемъ. Сега вие повдигате въпроса, кого обичате и какъ го обичате. Нали ние проповѣдваме любовьта? Но ако бащата рече да проповѣдва любовьта спорѣдъ изискванията на Евангелието, веднага синоветѣ и дъщеритѣ му ще кажатъ: А, не може така! И ние сме въ състояние да опетнимъ, да изопачимъ всички прояви на любовьта, даже и най-малкото добро, останало въ насъ. Питамъ: Ако човѣкъ грѣши, какво печели съ това? Той всекога губи, а не печели. Когато страда, човѣкъ казва: Много страдамъ. – Радвамъ се, че страдашъ. Страданието говори въ твоя полза. То е процесъ, който показва, че Божествената рѫка намѣства всички счупени части на твоята душа. Радвай се, че Богъ ги намѣства. Ако не страдашъ, ти си изоставенъ, ти си неизлечимъ инвалидъ. Ако не дойде една рѫка да тѣ изправи чрезъ страданието, ти си изгубенъ човѣкъ. Единственото нѣщо, което ви препорѫчвамъ сега, това сѫ страданията. Дойде ли страданието, радвай се. Ако си богатъ, и дойде страданието, отвори кесията си; ако си бѣденъ, стани и иди да помагашъ на близкитѣ си. Какъвто и да си, щомъ дойде страданието, приеми го като добъръ признакъ. Казва Писанието: „Блаженъ е онзи, който страда.” И Христосъ казва: „Блажени страдащитѣ.” Азъ разбирамъ страданието като вѫтрѣшенъ процесъ на Божествената Любовь. Когато връщате удавения къмъ животъ, той прави голѣми конвулсии: гърчи се, мѫчи се, усѣща болки навсекѫде. Това показва, че животътъ въ него се възвръща. Ако не усѣща болки, животътъ му е вече изгубенъ. Значи, страданието е правилниятъ пѫть. Христосъ казва: „Смъртьта на Лазара е за слава Божия, за да познаятъ хората, че има Единъ, Който може да възкресява.” Това не се отнася лично нито за Ивана, нито за Драгана. Всеки трѣбва за себе си да умре и да възкръсне, но затова е нужно да имате две сестри, т. е. единъ отличенъ умъ, едно отлично сърдце и единъ Учитель, Който ще дойде при вашия гробъ и ще каже: Хвърлете тѣзи обвивки, и той да си върви. – Накѫде? – Само Учительтъ знае, накѫде да го отправи да върви. – Кѫде? - При Бога. Лазаръ трѣбваше да отиде при Бога, да изкаже благодарностьта си, че животътъ му е възвърнатъ. Само който е възкръсналъ, той може да отиде на църква - при Бога. Който не е възкръсналъ, не може да отиде на църква. Чудни сѫ хората, като казватъ, че трѣбва да отидатъ на църква. Богъ е Духъ и само въ Духъ и Истина трѣбва да Му се кланятъ. Който не е възкръсналъ, не вѣрва. Ще дойде нѣкой да тѣ пита, възкръсналъ ли си. Не е важно това. Ако си възкръсналъ, това ще знаешъ само ти, никой другъ; ако си възкръсналъ, ти ще отидешъ въ другия свѣтъ. Щомъ тѣ нѣма на земята, хората ще знаятъ, че си възкръсналъ. Да възкръснешъ, това значи, да имашъ правилна връзка съ Бога. – Ама азъ водя добъръ животъ. – Имашъ ли връзка съ Бога? – Нѣмамъ още. – Щомъ нѣмашъ, ти не си възкръсналъ. Всеки е свободенъ да живѣе, както разбира, но той самъ ще носи последствията на своя животъ. По какво се познава възкръсналиятъ? – Той е свободенъ човѣкъ, той разбира дълбокия смисълъ на живота. Той има свѣтълъ умъ и благородно сърдце. Всички добри и разумни хора сѫ негови приятели, негови братя и сестри. Единъ день, когато умре, не само две сестри ще се молятъ за него, но много повече. Когато хората станатъ истински братя и сестри помежду си, ако умре единъ отъ тѣхъ, всички ще се помолятъ, ще извикатъ Учителя си, и Той ще застане предъ гроба му и ще го възкреси. Това може да стане и въ църквитѣ, но ако свещеницитѣ и владицитѣ сѫ истински служители. Какъвъ служитель е този, който мисли само за себе си, и гледа на всички хора като на по-долностоящи отъ него? Всеки царь мисли само за своята държава; всека майка мисли само за своето дете. Всеки, който мисли само за себе си, за своитѣ деца и за своя домъ, е краенъ индивидуалистъ, човѣкъ на крайния егоизъмъ. Това не е смисълътъ на човѣчеството. Ние трѣбва да реализираме задачитѣ на своя животъ, а не да се отричаме отъ себе си. Животътъ не е въ индивидуалностьта и личностьта, но въ единението ни съ Първата Причина. Животътъ е въ обединението на всички добри и разумни хора. Когато азъ обичамъ хората, и тѣ ще ме обичатъ. Това е животътъ. И когато всички ние обичаме онова Начало, отъ което сме излѣзли, това е вѣчниятъ животъ. Щомъ придобиемъ това ново разбиране за живота, ще се създаде новата култура. Тогава нѣма да става такава криза, като сегашната. Днесь всички търсятъ причината на тази криза. Съвременнитѣ народи създадоха една каша. – Какъ дойде кризата? – По причина на това, че европейскитѣ стоки въ Китай и Индия не се приеха, и пазарътъ се затвори. Примирете Китай, убѣдете китайцитѣ да не се биятъ, дайте свобода на индуситѣ, тѣ ще приематъ вашитѣ стоки, и кризата ще изчезне. Обаче, тъй както вървятъ работитѣ, кризата още повече ще се усили. Сега има повече злато, отколкото всеки другъ пѫть. Както виждамъ, и хамбаритѣ сѫ пълни съ жито. Жито има повече, отколкото всеки другъ пѫть. При това, хората страдатъ. Всичко има въ изобилие, но нѣма правилно разпредѣляне. Да оставимъ социалнитѣ въпроси настрана. Тѣ ще се разрѣшатъ, но има нѣща, които ние трѣбва да разрѣшимъ. И въ нашия животъ – въ нашия Китай и въ нашата Индия – има вълнение, нѣма кѫде да пласираме стоката си. Естествено е, че ще има криза. Помнете: „Дигнете камъка отъ гроба!” Така казва Учительтъ. И заповѣда Учительтъ, всеки да дигне камъка отъ гроба си и да чуе гласа на своя Учитель: Излѣзъ вънъ! Всеки самъ да дигне камъка си, да излѣзе вънъ и да благодари на Бога. 14. Беседа отъ Учителя, държана на 30 ноември, 1930 г. София. – Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...