Търсене във форума

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Реалното въ човѣка — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се кратъкъ рефератъ върху Достоевски. Коя е причината за различието между хората? Всички души сѫ излѣзли отъ Бога съ еднакви потенциални възможности, но по време и пространство всички не сѫ излѣзли изведнъжъ. Тази е една отъ причинитѣ за различието, което сѫществува между хората. Като четете съчиненията на Достоевски, виждате, че неговитѣ герои преживяватъ голѣми борби. Тѣ всѣкога се борятъ между две чувства, поради което преживяватъ голѣми страдания. Явява се въпросътъ: Въ сѫщность, иматъ ли хората страдания и радости? Отъ философско гледище, ако страданието и радостьта сѫ нѣщо реално, защо така лесно се загубватъ и заличаватъ? Запримѣръ, единъ търговецъ милионеръ има красива жена, красиви дъщери и синове. Всички му се радватъ, посрѣщатъ го и го изпращатъ любовно, и той се радва на щастливъ семеенъ животъ. По едно време той изгубва богатството си и дохожда до положението на краенъ сиромахъ. Жената не му се радва вече, децата — сѫщо. Той преживява голѣмо страдание, чувствува се изоставенъ отъ всички. Кое отъ дветѣ положения е било реално: когато билъ богатъ и се радвалъ на щастливъ животъ, или когато изгубилъ богатството си отъ една страна, жена си, синоветѣ и дъщеритѣ си — отъ друга, които започнали да роптаятъ противъ него и да го изоставятъ. Ако придобие отново богатството си, съ него заедно ще се върне любовьта на жена му и на децата му. Сега и вие, като млади, гледайте да не изгубите милионитѣ. Ако ги изгубите, стремете се по нѣкакъвъ начинъ да ги придобиете пакъ, но въ по-голѣмъ размѣръ, съ нѣколко милиона повече. Какъ може да спечели човѣкъ нѣколко милиона повече, не е важно. Това не може сега да се обясни. То си остава необясненъ, затворенъ въпросъ. Помнете: красотата въ живота се заключава въ неразбранитѣ нѣща. Кои нѣща сѫ неразбрани? — Великитѣ. Запримѣръ, има велики радости и скърби, които сѫ неразбрани. Тѣ произвеждатъ обратни резултати. Голѣмата радость причинява голѣма скръбь; голѣмата скръбь причинява радость. Ако на земята слѣзе единъ ангелъ, въ своята красота и величие, много хора ще се влюбятъ въ него и ще страдатъ, че не сѫ красиви като него. Ако срещнатъ грозенъ човѣкъ, ще се зарадватъ. Грозниятъ страда, че не е красивъ, а красивиятъ се радва, че му се дава възможность да изпъкне съ красотата си. Това сѫ прояви, свойствени на човѣшката личность, а не на човѣшката душа. Когато душата се проявява, човѣкъ се радва на красивото и скърби заедно съ страдащия. Оттукъ вадимъ заключението: злото действува въ личностьта, а доброто — въ душата. Съ други думи казано: злото се ражда, когато човѣкъ се отдѣля отъ Бога. Щомъ иска да бѫде свободенъ, да прави, каквото иска, безъ да бѫде отговоренъ за дѣлата си, човѣкъ се отдѣля отъ Първата Причина и веднага започва да грѣши. Понеже човѣкъ носи законитѣ на злото въ себе си, той трѣбва да бѫде буденъ, да не му се подава. Това се постига само чрезъ съзнателна и разумна връзка съ Бога. Само така човѣкъ е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ си и да оживѣе. Докато грѣши, човѣкъ е мъртавъ. Щомъ изправи погрѣшкитѣ си, той оживява и възкръсва. Това значи придобиване на вѣчния животъ. Ако животътъ не е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на хората, да превърне злото въ добро и вѫглена въ диамантъ, самъ по себе си, той нѣма смисълъ. Вѣчниятъ животъ носи свѣтлина, топлина и сила за човѣшкитѣ души. Като знаете това, стремете се къмъ онзи животъ, който внася свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото. Само при това положение кармата ще се превърне въ дихарма, вѫгленътъ — въ диамантъ, злото — въ добро. При това положение човѣкъ нѣма да остане въ ада. Вратата на ада ще се отворя, и той ще излѣзе вънъ, на свобода и просторъ. Само така човѣкъ съзнава, че е дошълъ на земята да изпълни Божията воля, въ крѫга на своитѣ възможности и знания. Много хора четатъ Достоевски, възхищаватъ се отъ него, искатъ да бѫдатъ като него. Това е невъзможно. Единъ е Достоевски, единъ е Толстой, единъ е Христосъ. Нѣщата не се повтарятъ. Следователно, ако великитѣ хора сѫ носители на свѣтлина за човѣшкитѣ умове, стремете се всѣки отъ васъ да бѫде поне малка свѣщь, да освѣтява своя пѫть. Щомъ можете да освѣтявате своя пѫть, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свѣщь, която носи свѣтлина въ свѣта. Малкитѣ свѣщи, събрани на едно мѣсто, даватъ силна свѣтлина, която разпръсва голѣмия мракъ. Да бѫдешъ великъ, това значи, да минавашъ презъ голѣми страдания и да се учишъ отъ тѣхъ. Великитѣ писатели описватъ своя животъ, своитѣ борби и страдания. Вие плачете надъ тѣхнитѣ герои, искате да станете велики, но забравяте, че трѣбва да минете презъ голѣми страдания, да създадете своитѣ герои. Иначе, нищо не можете да напишете. Бѫдете доволни на всичко, което ви е дадено. Ролята ви може да е малка, но, ако я изиграете добре, вие ще се прочуете като добъръ актьоръ. Ще кажете, че искате да играете първата, най-важната роля. Кѫде ще я играете? Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте въ ума си мисъльта, че въ своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото мѣсто за себе си, ще отдавате правото и на другитѣ. Въ своята драма всѣки ще заеме първо мѣсто. Следователно, докато не сте влѣзли въ новия животъ, не питайте, защо нѣщата не ставатъ, както трѣбва. Ще дойде день, когато тъмнината ще отстѫпи мѣстото си на свѣтлината, и тогава всички ще виждатъ ясно. За това време апостолъ Павелъ казва: „Сега виждаме мрачкаво, а тогава ще виждаме лице съ лице“. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 1 януарий, 1928 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Човѣшки и природни енергии — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Сега ще ви дамъ следната задача: онѣзи отъ васъ, които сѫ свободни, да извадятъ отъ лекциитѣ на общия и специалния класъ всички практически правила, упражнения и формули. Разпредѣлете се на групи и опредѣлете, коя група коя годишнина отъ лекциитѣ ще вземе. Така ще улесните работата си. На филолозитѣ пъкъ ще дамъ следната задача: да сравнятъ буквитѣ на българската азбука съ латинската и да потърсятъ причинитѣ, защо българското „р“ е на латински „п“, защо буквата „п“ е на латински „н“ и българското „у“ е латинското „и“? Интересно е да се знае защо известни букви иматъ едно значение въ единъ езикъ, а друго значение въ другъ езикъ. Буквата „а“ означава бременность, сѫщевременно символизира ума. Това показва, че умътъ въ бѣлата раса е бремененъ съ нѣкаква идея. Онѣзи отъ васъ, които сѫ музикални, ще заучатъ добре пѣсеньта: „Имаше человѣкъ, проводенъ отъ Бога“. Следния пѫть ще я изпѣете. Изобщо, отъ всѣки човѣкъ, като ученикъ въ живота, се иска работа, както въ областьта на ума, така и въ областьта на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да развива творческитѣ си енергии. Какво ще стане съ него, ако не работи? Какво ще стане съ млѣкото, ако не се свари и стои дълго време неизползувано? Какво ще стане съ житото, ако стои съ години въ хамбара? Всѣко нѣщо, създадено отъ природата, има приложение. Ако не се приложи, то се разваля. Една отъ задачитѣ на съвременното възпитание е да научи човѣка да работи, да влага своитѣ енергии и да ги разработва. Като младъ, човѣкъ се проявява на физическия свѣтъ. Докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система. Като юноша, той работи повече съ сърдцето си и проявява идеализъмъ. Като възрастенъ и старъ, човѣкъ живѣе повече въ умствения свѣтъ. Възъ основа на придобититѣ опитности и знания, той започва да мисли. Често слушате старитѣ да казватъ: Не си струва да бѫде човѣкъ идеалистъ. Нито стариятъ е правъ въ заключенията си, нито младиятъ. Стариятъ отрича идеализма, защото се е разочаровалъ въ него. Младиятъ приема идеализма, защото не го е опиталъ. Той се възхищава отъ различни идеи, приема ги, но скоро се разочарова въ тѣхъ. Той мечтае да работи за отечеството си, да го защищава и се хвърля въ боя съ голѣмъ ентусиазъмъ. Щомъ влѣзе въ боя и го ранятъ, идеализъмътъ му изчезва, и той казва: Не си струва да бѫде човѣкъ идеалистъ. Подъ думата „бой“ не разбираме буквалното значение, да отидешъ на война. И въ обикновения животъ човѣкъ може да се сражава и, като го ранятъ, да търси начинъ да се скрие. Ако е писатель, поетъ, който излизалъ направо съ името си, сега започва да се крие, излиза съ псевдонимъ, да не го познаватъ хората. Псевдонимътъ показва, че има позиция и опозиция, но неприятельтъ е силенъ. Когато писательтъ, поетътъ, учениятъ излизатъ съ името си, това показва, че сѫ станали силни, не се страхуватъ отъ неприятеля си. Имената на всички хора сѫ псевдоними. Никой досега не е излѣзълъ още съ истинското си име. Въ бѫдеще, когато човѣкъ придобие истината и разбере, какво въ сѫщность представя той, ще излѣзе съ истинското си име. Тогава той ще бѫде готовъ да отговаря за всичко, което е и което знае. Съвременнитѣ геолози изучаватъ земята, различнитѣ огъвания и пертурбации, презъ които е минала тя, безъ да знаятъ дълбокитѣ причини, които сѫ предизвикали тѣзи промѣни. Ученитѣ казватъ, че нѣкакви естествени, природни причини сѫ предизвикали промѣнитѣ въ земнитѣ пластове, но тѣзи промѣни не сѫ случайни. Задъ всѣка промѣна се крие разумно сѫщество, разумна сила. Геолозитѣ изучаватъ фактитѣ, но дали има нѣкаква разумность въ промѣнитѣ, които ставатъ съ земята, това не ги интересува. Защо едни планински върхове сѫ по-високи, а други — по-низки, това е цѣла философия. Фактътъ, че планинцитѣ се различаватъ отъ полскитѣ хора по характеръ, по интелигентность, това говори за различнитѣ сили, които действуватъ по високитѣ и низки мѣста. Високитѣ върхово сѫ динамични центрове. Тѣ представятъ резервуаръ на сили, които ще се използуватъ въ бѫдеще. Планинскитѣ върхове сѫ свързани съ центъра на земята и на слънцето. Сѫщевременно тѣ сѫ помпи, които изтеглятъ нечистотиитѣ. Запримѣръ, ако сте неразположени и се изкачвате на нѣкой планински връхъ, неразположението ви ще изчезне, и вие ще се върнете освеженъ, обновенъ. Въ долината човѣкъ се чувствува неразположенъ, угнетенъ, напрегнатъ. Щомъ се качи на планината, неразположението изчезва. Ако изкачите лъвъ, тигъръ или друго хищно животно на планина, висока четири — петь хиляди метра, то коренно ще се измѣни, ще се укроти, ще стане безопасно. Както въ природата сѫществуватъ планински върхове и долини, така има хора съ характери на планински върхове и на долини. Запримѣръ, когато е неразположенъ, гнѣвенъ и напрегнатъ, човѣкъ трѣбва да търси приятель, който представя планински връхъ, да му отнеме неразположението, да смѣни енергиитѣ му. Когато сте пасивенъ, нѣмате енергия за работа, потърсете приятель, който живѣе въ долината и обработва чернозема. Свържете ли се съ него, той ще ви импулсира, ще ви предаде часть отъ енергията си, и вие ще станете активенъ. Ето защо, трѣбва да дружите съ хора, които сѫ противоположни по характеръ на васъ: активни съ пасивни, идеалисти съ материалисти. Изобщо, животътъ се проявява между полюси. Както две окрѫжности съ различни радиуси могатъ да иматъ общъ центъръ, така и хора, съ различни идеи и убеждения, могатъ да иматъ общъ центъръ. Нѣкои мислятъ, че материализъмътъ е зло. Това е криво разбиране. Материализъмъ и идеализъмъ сѫ полюси на живота. Какво, въ сѫщность, представя злото? — Произволния животъ. Значи, злото се крие въ произволитѣ на живота, въ еднообразието, въ повтарянето на нѣщата. Представете си единъ човѣкъ, който заема положението на царь, и създава строги закони. Всѣки, който не изпълнява законитѣ, строго се наказва. Случва се, че въ следното прераждане този царь се явява като простъ войникъ и се намира подъ ударитѣ на тѣзи закони, които самъ е създалъ. Щомъ го засегнатъ сѫщитѣ закони, той ги счита за зло. Много естествено. Тѣзи закони се повтарятъ, тѣ сѫ зло за онзи, на когото се налагатъ. Адътъ е създаденъ отъ нѣща, които се повтарятъ, а раятъ отъ нови нѣща. Ако искате да повторите миналия си животъ, да се върнете къмъ старитѣ си разбирания, това значи, да си създадете най-голѣмото зло. Следователно, за да избѣгнете злото, не се борете съ него, но всѣки день внасяйте нѣщо ново въ разбиранията си. Не оставайте дълго време въ старитѣ си разбирания. Новото прави човѣка силенъ, младъ, жизнерадостенъ. Въ какво се заключава силата на човѣка? — Въ неговата разумна воля. Колкото посилна и разумна е волята на човѣка, толкова по-силенъ е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвънъ, а не свитъ подъ пръститѣ. Когато искатъ да накажатъ човѣка, да го обезсилятъ, отрѣзватъ му палеца. Палецътъ трѣбва да се движи. Забележите ли, че волята ви отслабва, започнете да движите палеца си нагоре — надолу, налѣво — надѣсно, да правите упражнения. Правете упражнения и съ другитѣ пръсти. Като отдѣлите палеца настрана, приближете останалитѣ пръсти, два по два, и правете различни упражнения съ тѣхъ. Колкото по-подвижни сѫ пръститѣ ви, толкова по-здрави ще бѫдете. Горната часть на рѫката е положителна — волева, а долната — отрицателна. Добре е, отъ време на време да търкате дланитѣ си една въ друга, да махнете неразположението си. За да се справи съ своитѣ състояния, човѣкъ трѣбва да наблюдава вървежа си, да изучава стѫпката си. Ако удря силно съ токоветѣ си, това показва твърдъ характеръ. Силното удряне на токоветѣ въ земята разтърсва нервната система. Ако токоветѣ се изяждатъ навънъ, това показва, че човѣкъ е несправедливъ къмъ външния свѣтъ; ако се изтриватъ отвѫтре, той е несправедливъ къмъ себе си. Здравословно е, когато ходите, да стѫпвате на пръститѣ си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство въ нервната система. Гледайте на човѣшкитѣ прояви, като на задачи за разрешаване. Важно е да ги разрешите правилно и да научите нѣщо отъ тѣхъ. Като изучавате различнитѣ науки, вие развивате специални центрове, чрезъ които решавате задачитѣ си. За да възприема и да предава правилно своитѣ енергии и тия на природата, човѣкъ трѣбва да държи всички свои удове въ изправность. Даже и космитѣ, които мнозина считатъ за маловажно нѣщо, трѣбва да се държатъ въ изправность, да не капятъ. Ако главата на човѣка е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждатъ. Обаче, и крайното обрасване съ косми не е за препорѫчване. Много косматъ човѣкъ е повече животно, отколкото човѣкъ. Това показва, че животинското естество въ него е силно развито. Исакъ имаше двама синове: Исавъ, който бѣше много косматъ, и Яковъ. Кой отъ двамата спечели повече въ живота си? — Яковъ. Той не бѣше косматъ. Сѫщевременно той бѣше любимецъ на майка си. Като ученици на великия животъ, стремете се къмъ разнообразие. Това се постига чрезъ изучаване на различни науки — астрология, физиогномия, хиромантия, френология и т. н. Отъ друга страна, изучавайте математика, естественитѣ науки, философия и др. Каквото научите, прилагайте. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има да познавате хиромантията теоретически, а не знаете, съ какви хора да се свързвате и кои да избѣгвате. Казватъ, че е нещастенъ човѣкъ този, на когото тритѣ основни линии — на ума, на сърдцето и на живота сѫ слѣти въ едно. Страшно е положението на човѣка, ако това сливане на линиитѣ е и въ дветѣ рѫце. Ако е само въ едната рѫка, другата може да спаси положението. Обаче, и за това се иска силна воля. Ако този човѣкъ е нещастенъ за себе си, какво може да даде на другитѣ? Трѣбва ли да правите връзка или съдружие съ него? Срещнете ли такъвъ човѣкъ, бѣгайте съ километри отъ него. Изобщо, гледайте на рѫцетѣ си като на проводници и възприематели на енергии. Колкото по-добре е развита рѫката, колкото по-добре сѫ развити пръститѣ и фалангитѣ имъ, толкова по-богати условия има човѣкъ за развитието си. Да бѫдатъ добре развити пръститѣ, не значи да бѫдатъ чрезмѣрно развити, но да отговарятъ на онѣзи нормални мѣрки, които природата е поставила. Това значи да има равновесие между силитѣ на човѣшкия организъмъ. Казано е: „Познай себе си!“ За да се познае, човѣкъ трѣбва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т. е. Божественото, което е вложено въ него. Като почита себе си, ще почита и своитѣ ближни. Божественото въ човѣка, проявено като дарба, способность или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околностьта. Кой жаденъ пѫтникъ не се радва на това изворче? Кой пѫтникъ, объркалъ пѫтя си въ гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пѫтя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия пѫть въ живота. Радвайте се на малкитѣ дарби, които ви избавятъ отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Въ малкото е скрито Божественото, което расте и се развива. Т. м. * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 25 декемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Естествена срѣда — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Тема: „Причини за ограниченията“. Всички хора говорятъ за свобода, но, въпрѣки това, се ограничаватъ едни други, и всѣки самъ се ограничава. Видни хора, професори, учители, проповѣдници, като излѣзатъ да говорятъ, стѣсняватъ се, чувствуватъ се ограничени. Трѣбва да мине известно време, докато се освободятъ. Една отъ причинитѣ за ограниченията и стѣснението на хората е страхътъ. Всѣки се страхува да не изгуби ценното, което носи въ себе си. Генералъ и полковникъ обикалятъ позициитѣ въ време на сражение. Неприятельтъ ги обстрелва, гранати и куршуми се сипятъ около тѣхъ. — Какъ сте, господинъ генералъ? — запитва полковникътъ. — Много добре. — Ами вие? — И азъ съмъ много добре. И двамата сѫ много добре, но зѫбитѣ имъ тракатъ. Не е лесно да вървишъ подъ дъждъ отъ куршуми и гранати. Всѣки моментъ животътъ ти е изложенъ на опасность. Какво по-ценно има човѣкъ отъ живота? Не е лесно да обикаляшъ позициитѣ въ време на бой и да не мислишъ за живота си. Представете си, че въ този моментъ накарамъ нѣкой отъ васъ да изпѣе една пѣсень. Той веднага ще почувствува едно стѣснение, едно ограничение. Не е лесно, гранати хвърчатъ изъ въздуха. Отъ нѣкоя позиция ще профучи една граната, ще ви уплаши. Страшни гранати сѫ критицитѣ. Започвашъ да пѣешъ, но взимашъ невѣренъ тонъ — веднага една граната ще профучи къмъ тебе. Какъ ще пѣете при това положение? Другъ е въпросътъ, ако излѣзете да пѣете въ приятелска срѣда, дето нѣма куршуми и гранати. Нека всѣки отъ васъ прочете първа глава отъ Евангелието на Иоана и да спре вниманието си върху стиховетѣ отъ 6—14, които сѫ наредени музикално. Шестиятъ стихъ е: „Имаше человѣкъ проводенъ отъ Бога, името му Иоанъ.“ Както виждате, Словото е предадено въ музикална форма. Това показва, че всѣка речь може да се изрази музикално. Въ бѫдеще хората ще могатъ да си говорятъ музикално; вмѣсто да говорятъ, ще пѣятъ. Това е новъ начинъ на отношения между хората. Операта не е ли музикално говорене? На каква гама ще се разговарятъ хората, не е важно — може и на мажорна, може и на миньорна гама. Мажорната гама е по-ограничена, а миньорната по-богата на изрази. Като пѣе, човѣкъ прави движения, както въ операта. Изпѣйте първата фраза „Имаше человѣкъ проводенъ отъ Бога, името му Иоанъ“ съ движения. При това, трѣбва да знаете, коя дума е най-силна, нея да поставите на първо мѣсто или да ѝ дадете нуждното ударение. Думитѣ могатъ да се степенуватъ, както и числата. Степенуванитѣ числа представятъ стѫпалата на човѣшкото развитие. Запримѣръ, числата 2, 22, 23 показватъ фазитѣ, презъ които човѣкъ е минавалъ. Първоначално човѣкъ се е хранилъ съ вода, понеже се е движилъ въ водна срѣда, подобно на рибитѣ. Постепенно той сгѫстявалъ храната си, докато дошълъ до твърдата храна. Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ е и характерътъ му. Както външната срѣда указва влияние върху характера и развитието на организмитѣ, така сѫщо и храната имъ влияе. Рибата, запримѣръ, живѣе въ водата, но нѣма вѫтрешна топлина. Тя е студенокръвна, защото има повече електричество въ организма, отколкото магнетизъмъ. Тя има малко вода въ себе си. Нѣкои хора приличатъ на рибата. Мисъльта имъ е логическа, но студена, малко вода иматъ въ себе си. Когато чувствата преодоляватъ, мисъльта на човѣка е топла, магнетична. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ минава отъ областьта на чувствата къмъ мисъльта, т. е. въ умствения свѣтъ. Онзи, за когото мисъльта става необходимость, живѣе въ умствения свѣтъ. За него четенето, ученето е такава храна, както хлѣбътъ. Престане ли да чете и да учи, той усѣща голѣма загуба на енергия, каквато при лишението си отъ хлѣбъ. Да лишишъ единъ човѣкъ отъ умствена храна, това значи, да го подложишъ на гладъ и страдание. Не е такова положението на онзи, който не е дошълъ до умствения животъ. Като се нахрани, като задоволи жаждата си и като подиша чистъ въздухъ, той казва: Нищо повече не ми трѣбва. Достатъчно е да чуя оттукъ-оттамъ, какво става по свѣта — повече не се интересувамъ. Който се интересува отъ развитието на човѣка, на всички живи сѫщества, той чете не само писани книги, но и по камънитѣ, по изворитѣ, по листата, по дърветата. Много книги има въ живата природа, но човѣкъ трѣбва да се отвори за тѣхъ, да ги разбира. Въ бѫдеще, когато хората ще си служатъ съ шестото чувство, ще четатъ книгитѣ на природата, ще ги разбиратъ и ще се ползуватъ отъ тѣхъ. За да се домогнатъ до живота на нисшитѣ сѫщества, каквито сѫ микробитѣ, ученитѣ си служатъ съ микроскопи, увеличаватъ ги нѣколко хиляди пѫти и така ги изучаватъ. Обаче, това увеличение е временно. Не можете да увеличите нѣщата изкуствено, да измѣните естественитѣ мѣрки, които имъ сѫ дадени. Запримѣръ, ако човѣшкото лице се увеличи, човѣкъ погрознява. Много естествено. Съ увеличаване размѣритѣ на човѣшкото лице трѣбва да се увеличатъ размѣритѣ на всичкитѣ окрѫжаващи тѣла, даже и на земята. Не стане ли това, явява се вече известна дисхармония, която нарушава красотата въ природата. Значи, размѣритѣ на човѣшкото лице отговарятъ на първичния планъ на Битието. Ако ги увеличите или намалите, вие дохождате до илюзиитѣ на живота. Голѣмината и тежестьта на земята опредѣлятъ голѣмината и тежестьта на всички сѫщества, които живѣятъ на нея. Чрезъ мисъльта си човѣкъ може да увеличи и намали теглото си. Достатъчно е да мисли само за земни работи, за да увеличи теглото си; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява. Той става лекъ, подвиженъ, едва стѫпва на земята. Като изучавате хода, вървежа на човѣка, ще познаете, дали е материалистъ, или идеалистъ. Материалистътъ стѫпва тежко, грубо, а идеалистътъ — леко, едва се докосва до земята. Обаче, докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашенъ човѣкъ. На земята нѣма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторитѣ, които минаватъ за безстрашни, като се намѣрятъ на голѣма височина въ пространството, изпитватъ страхъ, чувство на самота, на отдалечаване отъ земята. Щомъ се почувствуватъ сами, тѣ искатъ да се върнатъ назадъ. Това сѫ изпитвали много писатели и поети. Чрезъ мисъльта си тѣ се издигатъ високо въ пространството и дохождатъ до такава височина, която не могатъ да издържатъ повече и веднага слизатъ на земята. Чрезъ мисъльта си тѣ сѫ стигали и до слънцето, но и тамъ не сѫ останали. Не е лесно да живѣе човѣкъ въ срѣда, за която не е приготвенъ. Мнозина мечтаятъ да влѣзатъ въ общество на благородни, учени, възвишени хора, но, като попаднатъ между тѣхъ, чувствуватъ се самотни, никой не имъ обръща внимание, поради което искатъ да се върнатъ въ домоветѣ си. Тази атмосфера за тѣхъ е непоносима. Ще напуснатъ обществото на ученитѣ, но нѣма да се върнатъ праздни. Ще имъ напълнятъ торбитѣ и ще кажатъ: Идете си съ здраве и кажете на близкитѣ си, какво сте чули и видѣли между насъ. Когато влиза въ известна срѣда, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за нея. Иначе, и между учени и възвишени сѫщества да влѣзе, пакъ ще се почувствува незадоволенъ. За да не се отегчава, човѣкъ трѣбва да намѣри своята естествена срѣда, която помага за развитието му. Голѣмото разнообразие въ природата е причина за сѫществуването на различни срѣди. Колко време може да живѣе човѣкъ между ученитѣ? Колко време светията може да живѣе въ пустинята? Когато светията прекара известно време въ пустинята, той изпитва голѣмо напрежение и търси начинъ да се освободи отъ събралата се въ него умствена енергия. Той слиза между хората, разговаря се съ тѣхъ, сподѣля придобитото си знание и отново се връща въ пустинята, доволенъ и облегченъ. Никой светия не е останалъ до края на живота си въ пустинята. Той трѣбва да влѣзе между хората, да имъ предаде знанието си, да се обмѣни съ тѣхъ. Какъ получава той своитѣ знания? — Чрезъ съзерцание, размишление и наблюдение. Той наблюдава растенията и камънитѣ, отъ тѣхъ взима примѣръ на търпение и издържливость. Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата, въ която живѣете, да знаете, естествена ли е тя, или изкуствена, Божествена, или човѣшка. При това, като минавате отъ една срѣда въ друга, трѣбва да правите разумни връзки съ сѫществата, да се обмѣняте правилно: да давате и да взимате. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде доволенъ между своитѣ, да имъ даде съ любовь и разположение отъ богатството, което носи въ себе си. Каква по-голѣма радость търсите отъ тази, да бѫдете между близкитѣ си, да се разговорите съ тѣхъ, да си хапнете заедно и следъ това да си легнете. Следъ работа иде почивка. Затова природата е създала съня, да даде почивка на своитѣ деца. Докато спятъ, като грижлива майка, тя изчиства кѫщитѣ имъ, обновява ги и ги събужда, да продължатъ работата си. И тъй, който иска да се развива правилно, да създава характеръ въ себе си, трѣбва да намѣри своята естествена срѣда, своята естествена посока на движение. Налѣво или надѣсно е тази посока? — На всички страни. Вѣтърътъ духа отъ всички посоки, и ти трѣбва да знаешъ, какъ да се справишъ съ него. Акробатътъ, който ходи по вѫжето, е изложенъ на външни мѫчнотии, но силата е въ самия него. Ако има вѫтрешно равновесие, той може да се справи съ всички външни мѫчнотии. Това сѫ неприятелитѣ, които нападатъ човѣка отъ всички страни. Ако се справи съ мѫчнотиитѣ си, той ще се качи и ще слѣзе отъ вѫжето безпрепятствено; ако не се справи съ тѣхъ, ще падне отъ вѫжето, и всички присѫтствуващи ще го осмѣятъ. Ще дойдатъ противодействуващи сили отлѣво и отдѣсно, ще дойдатъ противоречия въ ума и въ сърдцето ти, но никой нѣма да ти помогне. Ще влѣзешъ въ душата си, ще вземешъ прѫта и съ него ще пазишъ равновесие. Когато се намѣрите въ голѣми противоречия, които ви атакуватъ отъ всички страни, ще знаете, че се намирате въ естествената срѣда на живота си. Понеже сте силни въ естествената си срѣда, затова, именно, ви атакуватъ. И, ако издържите, ще ви рѫкоплѣскатъ. Кога и да е, всѣки човѣкъ ще мине по вѫжето. Нѣкои се готвятъ да вървятъ по вѫжето, други се качили вече, а трети сѫ на края. Това е неизбѣженъ пѫть. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да го избѣгне. Това е въпросъ само на време, по-рано или по-късно. Следователно, като дойдете до най-голѣмитѣ противоречия, ще знаете, че е дошълъ моментътъ да се върнете при своитѣ. Дошло е време и за светията, да напусне светилището си, да се върне въ свѣта, да покаже на хората, какъ да живѣятъ. Хората сѣкатъ дърветата въ горитѣ, трошатъ камънитѣ, и светията се вижда принуденъ да напусне гората. Той казва: По-добре между хората, отколкото между дърветата. Хората се оплакватъ отъ страданията и искатъ да ги избѣгнатъ. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото вѫже. Ще пазите равновесие съ върлината на ума и сърдцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойде у васъ съмнението, страхътъ, омразата, завистьта; ще се наклоните налѣво, но пакъ ще се изправите. Ще дойде у васъ гордостьта, ще се наклоните надѣсно, но пакъ ще се изправите. Ще гледате само напредъ, ще вървите само по законитѣ на душата си. Нѣма да се отклонявате налѣво или надѣсно, по законитѣ на сърдцето или на ума. Тъй щото, не питайте, защо идатъ противоречията, но върнете се въ естествената срѣда, въ която Богъ ви е поставилъ, тамъ ще намѣрите себе си, висшето азъ. Намѣри ли себе си, човѣкъ е придобилъ своя вѫтрешенъ миръ, става господарь на себе си. Помнете: всѣки човѣкъ е акробатъ въ живота си. Дали е безвѣрникъ, или вѣрващъ, това не е важно. Има нѣщо по-високо отъ безвѣрието и вѣрата, това е любовьта, която регулира живота. Надеждата и вѣрата сѫ степени, фази въ живота, които водятъ къмъ любовьта. Подъ думата „любовь“ разбираме Божественото начало въ човѣка. Влѣзешъ ли въ този кѫтъ, ти си вече у дома си. Докато не си дошълъ до любовьта, ти си още между камънитѣ, между изворитѣ, между хората — поети, философи, учени и т. н. Каквато поезия да четешъ, каквато музика да слушашъ, каквато картина да гледашъ, нищо не се ползувашъ. Ти трѣбва да влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, да четешъ живата поезия, да слушашъ живата музика, да гледашъ живитѣ картини. Това сѫ разрешенитѣ задачи на човѣшката душа. Желая на всички да вървите напредъ, безъ никакво отклонение налѣво или надѣсно; да се върнете у дома си — въ отечеството на вашата душа. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 18 декемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Химия и алхимия — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се темата: „Разлика между химия и алхимия.“ Може ли да се говори за нѣща, които не сѫществуватъ? Може ли да се говори за алхимически процеси въ природата? Ако не сѫществуваха, нѣмаше да се говори. Въ природата се извършватъ и химически, и алхимически процеси, затова се говори за тѣхъ. Тѣзи процеси вървятъ успоредно. Какви имена ще имъ турите, не е важно. Еднитѣ процеси започватъ съ сричката „хи“, а другитѣ съ сричката „ал“. Това сѫ два обратни пропеса, каквито сѫ силитѣ, които излизатъ отъ лѣвия и отъ дѣсния палецъ, показалецъ на човѣка. Тѣзи сили ще се срещнатъ нѣкога въ вѣчностьта. Явява се другъ въпросъ: могатъ ли правитѣ линии да се пресичатъ? — Могатъ. Като се пресичатъ, тѣ образуватъ плоскости. Значи, правата линия се явява като възможность на точката. Като се движи, точката образува плоскость. И плоскостьта се движи и образува тѣло. Като намѣри пѫтя на правата линия, човѣкъ намира пѫтя на плоскостьта. Отъ плоскостьта пъкъ той намира пѫтя на тѣлото. Защо сѫществуватъ химията и алхимията? — Защото сѫществуватъ хора на земята. Ако нѣмаше хора, нѣмаше да сѫществува нито химия, нито алхимия. Химията изучава външната страна на свѣтлината, алхимията изучава цвѣтоветѣ на свѣтлината, начина, по който се боядисва. Значи, алхимията изучава вѫтрешната страна на нѣщата. Че е боядисана свѣтлината, познаваме, когато се прекара презъ нѣкоя призма. Какво ви интересуватъ частицитѣ „ал“ и „хи“? Тѣ иматъ смисълъ за васъ дотолкова, доколкото сѫ свързани съ живота. Следователно, човѣкъ може да проникне въ науката дотолкова, доколкото има представа за живота. Казватъ, че, за да станатъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да мисли. Не е така. Нѣщата ставатъ само тогава, когато мисъльта е носителка на живота. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Подъ думата „пѫть“ Христосъ разбира всички науки, събрани въ едно цѣло; подъ думата „истина“ Той разбира целитѣ, които наукитѣ преследватъ; подъ думата „животъ“ Той разбира онова начало, което използува наукитѣ и тѣхнитѣ цели. Докато не разбира живота, човѣкъ не може да се нарече дете на природата. Щомъ започне да разбира живота, той постепенно се оформява, и отъ каша се превръща въ твърдо тѣло, което може да издържа на външнитѣ условия. Животъ трѣбва да се внесе въ науката, т. е. така да се оформятъ нѣщата, че да излѣзе отъ тѣхъ вода. Ще кажете, че това сѫ фантазии на мисъльта. Не сѫ фантазии, а реалность. Водата символизира живота. Значи, всѣко нѣщо трѣбва да носи животъ въ себе си. Нѣма ли животъ въ нѣщата, тѣ нищо не струватъ. Всички хора се нуждаятъ отъ животъ. Каквото хванатъ, да потече отъ него вода. Кѫде е силата на живота? — Въ слънцето. Алхимицитѣ взиматъ златото като символъ на живота. Тѣ свързватъ златото съ слънцето. За да разбере, какви сили се криятъ въ слънцето, първо човѣкъ трѣбва да изучава благороднитѣ метали, свойствата имъ и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Старитѣ алхимици сѫ търсили начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Тѣ сѫ търсили още и жизнения елексиръ — нѣкои сѫ го намѣрили, а нѣкои продължаватъ да го търсятъ. Които сѫ го намѣрили, наричаме „посветени, светии, гении на човѣчеството“. Съвременната наука трѣбва да служи на живота. Затова и на васъ казвамъ: Изучавайте всичко онова, въ което можете да вложите животъ. Дръжте идеята за живота, като свещена идея въ ума си. Мислите ли за живота, каквато тъмнина и да имате въ съзнанието си, ще се разпръсне. Любовьта ражда живота. Стремете се тогава къмъ любовьта, за да придобиете живота, който осмисля нѣщата. Вложите ли животъ въ науката, всички нейни отрасли придобиватъ смисълъ. Нека всѣки отъ васъ почне да изучава по единъ предметъ — математика, естествена история, химия, физика, философия, но съ ново разбиране, съ нова свѣтлина. При това положение, времето, което посветите на науката, ще се възнагради. Възнаграждението се заключава въ развиване на скрититѣ сили въ човѣка, чрезъ които той се свързва съ разумната природа, както и съ сѫществата отъ разумния свѣтъ. Като ученици, стремете се къмъ положителното, къмъ неизмѣнното, къмъ вѣчното. Това е съзнателниятъ, разумниятъ животъ. Човѣкъ се стреми къмъ вѣчния животъ, т. е. къмъ безсмъртието. Това е крайната цель на алхимията. Да бѫдешъ истински алхимикъ, това значи, да придобиешъ безсмъртието. Всѣки ученъ се стреми къмъ безсмъртието. И, като не може още по естественъ пѫть да го придобие, той пише, изобретява нѣща, съ цель да обезсмърти името си. Да обезсмърти човѣкъ името си, това значи, той самъ да живѣе въ бѫдещитѣ поколѣния. Въ сѫщность, и като умре, човѣкъ продължава да живѣе въ необятната природа. Дали съзнава или несъзнава това, той живѣе. За предпочитане е да съзнава нѣщата, но, и като не съзнава, фактитѣ си оставатъ вѣрни и неизмѣнни. Желая ви да бѫдете истински алхимици, да придобиете безсмъртието. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 11 декемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лѫчъ на пробуждане — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление Чете се резюме на темата: „Разлика между функциитѣ на алгебрическитѣ числа и функциитѣ на органическитѣ сили“. За следния пѫть нѣкой да напише нѣщо върху темата. „Разлика между химия и алхимия“. Напишете на черната дъска изречението: „Изворитѣ на живота вече протичатъ и образуватъ малки поточета, които поливатъ цвѣтята“. За следния пѫть внесете едно малко подобрение въ изречението, да го направите по-звучно, за да му намѣрите съответна мелодия. Къмъ кой астрологически знакъ спада даденото изречение? — Къмъ Водолѣй. Въ кои думи се крие силата на това изречение? — Въ изворитѣ и въ поточетата. Въ коя гама бихте наредили тази пѣсень? — По съдържание тя е мажорна. Но въ протичането има нѣщо миньорно, защото поточетата срѣщатъ препятствия на пѫтя си. Значи, отъ мажорна тя минава въ миньорна гама. Съвременната наука изучава предмети и тѣла отъ цѣлата природа: минерали, камъни, метали отъ неорганическия свѣтъ; следъ това влиза въ органическия, като изучава растения, животни и най-после дохожда до човѣка. Сѫщевременно тя изучава различнитѣ микроби, които причиняватъ болести. Какво придобива човѣкъ, запримѣръ, ако изучи свойствата на холернитѣ бацили? Като ги изучава, той търси начинъ да се предпази отъ тѣхъ и, ако е заболѣлъ, да знае, какъ да се лѣкува. Една опасность има при това изучаване: въ ума на човѣка се задържатъ различни впечатления отъ опаснитѣ бацили и трѣбва да мине известно време, докато се освободи отъ тѣхъ. Сѫщото става, когато човѣкъ храни отрицателни чувства: зависть, омраза, злоба, ненависть, съмнение и т. н. Кога се озлобява човѣкъ? — Когато срѣща известни противодействия. При това, той се озлобява на предмета или на човѣка, който се изпрѣчва на пѫтя му като препятствие. Когато нѣкой се изпрѣчва на пѫтя ти на време и безъ време, най-после той ти омръзва. Понѣкога и хубавитѣ нѣща омръзватъ на човѣка и започватъ да му се втръсватъ. Той се отвращава отъ храни, които не му хармониратъ, сѫщо отъ мисли и чувства, които не може да възприеме въ себе си. Последното отвращение наричаме „морално отвращение“. Като изучавате злобата и омразата, виждате, че тѣ взиматъ участие и въ биологическитѣ процеси на живота. Кѫде, именно? — Въ коренитѣ. Коренитѣ на растенията отдѣлятъ киселини, които разтварятъ твърдитѣ вещества на почвата и ги използуватъ като хранителни сокове. Такова нѣщо представятъ злобата и омразата за коренитѣ на живота. Клонетѣ и цвѣтоветѣ на живота се хранятъ съ положителни мисли и чувства, съ добродетели. Ето защо, като се натъквате на отрицателни чувства и мисли, не се борете съ тѣхъ, но ги отправяйте къмъ коренитѣ на живота, дето вършатъ добра работа. Не дръжте злобата и омразата въ клонетѣ и цвѣтоветѣ на вашия животъ, да не ви тровятъ. Въ коренитѣ е мѣстото имъ, а не въ клонетѣ и цвѣтоветѣ. Който не разбира това, той страда, мѫчи се и боледува. Хората страдатъ отъ размѣстване на нѣщата. Като поставятъ всѣко нѣщо на своето мѣсто, страданията сами по себе си изчезватъ. Мнозина говорятъ за личность и индивидуалность, но ги объркватъ. Това сѫ две различни нѣща, съ строго опредѣлени мѣста и свойства. Личностьта представя външната страна на човѣка, неговитѣ листа и цвѣтове, съ които всѣка пролѣть се облича и следъ време се освобождава отъ тѣхъ Индивидуалностьта е вѫтрешната страна на човѣка, която остава съ него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало въ човѣка. Въ личностьта влизатъ страсти, желания, униние, щеславие, стремежъ къмъ богатство, къмъ ядене, пиене и т. н. Значи, личностьта се стреми къмъ външни, преходни нѣща, а индивидуалностьта — къмъ вѣчни, трайни нѣща. Съвременната култура се дължи отчасти на стремежитѣ на личностьта, а духовниятъ животъ — на стремежитѣ на индивидуалностьта въ човѣка, която се стреми къмъ благородното и възвишеното. При това положение човѣкъ е готовъ на жертви за великото въ свѣта, но никога не се жертвува за личното въ себе си. Личностьта може да се жертвува за индивидуалностьта, но никога не става обратното. Личностьта се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нѣщо, а индивидуалното въ човѣка се проявява тихо, спокойно, съ вѣра, че всички работи ще се наредятъ добре. Личностьта умира, а индивидуалното въ човѣка страда. То служи като съединителна връзка между човѣка и душата. Личното прави човѣка недоволенъ, затова казваме, че, докато живѣе въ своята личность, човѣкъ никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното въ себе си, човѣкъ е доволенъ отъ всичко, защото знае, че изворитѣ на живота постоянно текатъ. Животътъ на личностьта е изигралъ своята роля. Време е вече да отстѫпи мѣстото си и да отиде на заденъ планъ, да слугува. Досега личностьта е била господарка, отсега нататъкъ тя ще слугува. Когато се казва въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да даде отчетъ за своя животъ, това се отнася до личностьта. Тя трѣбва да отговаря за всичко, което е направила, и да отстѫпи назадъ. Като влѣзатъ въ новия животъ, хората искатъ веднага да ликвидиратъ съ личния животъ. Това е криво разбиране. Невъзможно е човѣкъ да се откаже отъ личния си животъ, като особенъ родъ енергии, отъ които организъмътъ естествено се нуждае. Енергиитѣ на личния животъ трѣбва да се трансформиратъ, а не да се унищожатъ. Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но безъ плъть и кръвь, като облѣкло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшиятъ животъ се облѣче въ плътьта, последната, по благодать, се ползува отъ благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновения човѣкъ да се стреми къмъ висшето, Божественото Начало, което работи чрезъ човѣка и въ по-долнитѣ срѣди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Духъ, тя не може да издържи. Тя ще повѣхне, както повѣхва нѣжниятъ цвѣтецъ подъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Той се нуждае отъ мека, приятна свѣтлина. И душата се нуждае отъ плътьта, като покривка, която я пази отъ силнитѣ лѫчи на Духа. Който не разбира този законъ, плаши се отъ плътьта, отъ личностьта си, иска да убие тѣхния животъ. Той мисли, че тѣ сѫ спънка за неговото духовно развитие. Да убиешъ живота на плътьта и на личностьта въ себе си, това значи, да премахнешъ условията за проява на Божественото, на своята душа. Тѣ сѫ инструментътъ, на който душата свири. Какво ще прави цигуларьтъ безъ цигулка? Какъ ще изрази музиката, която носи въ себе си? Следователно, не се страхувайте отъ плътьта и отъ личностьта си, но работете усилено съ мисъльта си, да се справяте съ всички отрицателни, нисши и кошмарни състояния. Да усилва мисъльта си и да работи съ нея, това е първата задача на ученика. Помнете: каквато мисъль носи човѣкъ въ подсъзнанието, това става. Ако въ подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимистъ става. Песимизъмътъ не е само философска система, за която нѣкои философи говорятъ, но състояние, въ което изпадатъ и хората, и животнитѣ. И кучето изпада въ песимизъмъ. Но достатъчно е да дойде нѣкое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кость, за да се освободи отъ песимизма. Като види, че нѣкой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава отъ песимистичното настроение. Кога изпада човѣкъ въ песимизъмъ? — Когато мисли, че хората не го оценяватъ, не му мислятъ доброто и търсятъ начинъ да го изиграятъ. Песимистичното състояние въ човѣка се дължи на влиянието на Сатурна. Сатурнъ е материалистъ, паднало величие. Той е детрониранъ Богъ. Каквото и да му говорите, той казва: Азъ съмъ билъ между боговетѣ, какво ли не съмъ видѣлъ и опиталъ. Много нѣща е видѣлъ Сатурнъ, много нѣща е опиталъ, но любовьта не е опиталъ. Къмъ всички е недовѣрчивъ, но като види Луната, особено Венера, веднага измѣня възгледитѣ си. Кога измѣня човѣкъ възгледитѣ и настроенията си? — Когато срещне своя любимъ приятель, когото не е виждалъ десетки години. Любовьта му къмъ неговия приятель става причина да се пробуди Божественото, висшето съзнание въ него. Това значи, да изложи душата си на мекитѣ, приятни лѫчи на свѣтлината, които галятъ и повдигатъ човѣка. Отваряйте сърдцето и ума си за тѣзи лѫчи, да растете и да давате плодъ. Не запушвайте прозорцитѣ на душата си за тѣхъ. Тѣ идатъ и заминаватъ, не имъ поставяйте изкуствени прегради. Трѣбва ли да чакате външна помощь, да дойдатъ разумни сѫщества отъ по-високъ свѣтъ, тѣ да отварятъ прозорцитѣ ви и да ви освобождаватъ отъ товара ви? И тѣ могатъ да дойдатъ, но по-добре е човѣкъ да разчита на себе си. Щомъ стане отъ сънь, веднага да отвори прозорцитѣ на ума и на сърдцето си, да възприема мекитѣ и топли лѫчи на свѣтлината. И тъй, дойдете ли до нѣкаква мѫчнотия, изпитание или препятствие, кажете си: Азъ съмъ по-уменъ отъ животното, по-уменъ съмъ и отъ кучето, което лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Вържете едно куче и единъ конь съ вѫже и вижте, какво ще правятъ. Кучето не чака да дойде господарьтъ му, да го освободи. То прегризва вѫжето и се освобождава. Коньтъ ще умре вързанъ, но нѣма да прегризе вѫжето. Ако скорпионътъ се види заграденъ съ огънь, той вади жилото си и самъ се пробожда, не чака да дойде нѣкой да го освободи, нито се оставя живъ да изгори. Това сѫ отрицателни, специфични прояви на сѫществата, не сѫ общи прояви на живота. Отрицателнитѣ прояви и злото не представятъ смисъла на живота. Затова, стремете се къмъ доброто, а понѣкога, като нѣма какво да работите, спрете вниманието си и върху злото. Сега, нека всѣки се опита да създаде мелодия на дадения текстъ. Това се изисква главно отъ музикантитѣ. Добре е човѣкъ да привикне да пѣе, да трансформира състоянията си, да издържа, да подобрява здравето си. Чрезъ пѣние и свирене човѣкъ става поздравъ, калява волята си. Волевитѣ хора могатъ да пѣятъ. Новата култура изисква пѣвци и музиканти. Който не може да пѣе и да свири, не може да влѣзе въ новата култура. Човѣкъ трѣбва да пази гласа си, да не огрубѣе. Грубиятъ гласъ се отразява вредно върху мислитѣ и чувствата на човѣка. Затова е казано въ Писанието: „Пѣйте и веселете се въ Господа“. Който пѣе, не огрубява и не остарява. Той носи изкуството въ себе си. Стремете се да придобиете нѣкакво изкуство. Живописьта, музиката, поезията сѫ изкуства, които облагородяватъ човѣка. Изкуство, наука и занаятъ сѫ условия за развиване и обработване на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и тѣло. Да се върнемъ къмъ изречението: „Изворитѣ на живота протичатъ и малкитѣ поточета цвѣтята поливатъ“. Цвѣтята представятъ човѣшкитѣ мисли и чувства, които се поливатъ отъ извори и поточета. Наредете думитѣ въ стройна, поетична форма, която да задоволи първо вашето вѫтрешно чувство, а следъ това ѝ дайте съответна мелодия. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. ⃰ 12. Лекция отъ Учителя, държана на 4 декемврий, 1927г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мѣрки въ живота — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се резюме на темата: „Произходъ на рудокопачеството“. Чете се темата: „Разлика между функциитѣ на алгебрическитѣ числа и функциитѣ на органическитѣ сили.“ Каква е разликата между механическитѣ и органическитѣ действия? Изобщо, механическитѣ действия сѫ прости. Може ли да се прояви механическо действие безъ участието на разумна сила? Виждате, че единъ камъкъ се търкаля отъ планината, или вода извира отнѣкѫде. Механическо действие ли е падането на камъка? Като изучавате механическитѣ и органическитѣ функции, виждате, че причинитѣ, за да се извършватъ първитѣ действия сѫ външни, а за вторитѣ — вѫтрешни; механическитѣ действия сѫ прости, органическитѣ — по-сложни, а психическитѣ — най-сложни. Представете си, че имате единъ равнобедренъ триѫгълникъ, съ основа 5 см., а бедра — 30 см. (фиг. 1.) Ако основата АВ се увеличава, а бедрата оставатъ сѫщи, височината СД се намалява. Върхътъ С на триѫгълника представя мѣстото, отдето идатъ човѣшкитѣ желания. Тогава казваме: колкото по-голѣма е устата на човѣка, т. е. правата АВ, толкова по-близко до него идатъ желанията му; колкото по-малка е устата, толкова повече се отдалечаватъ желанията му, т. е. обектитѣ му сѫ далечъ. По устата на човѣка се познава още, много ли яде, или малко. Сега ще ви дамъ работа за цѣла година. Раздѣлете се на групи, да изучавате всички удове на човѣка, както и вървежа, движенията му и т. н. Една група ще вземе да изучава очитѣ, друга — ушитѣ, трета — веждитѣ, четвърта — носа, пета — устата, шеста — челото, седма — скулитѣ на лицето, осма — брадата, девета — рѫцетѣ, десета — краката. Останалитѣ групи ще изучаватъ движенията, вървежа на волеви, енергични хора, както и на слабоволни, пасивни. Ще наблюдавате хората откъмъ лицето, откъмъ гърба, за да изучите най-дребнитѣ прояви на характера имъ. Безъ наблюдения нищо не можете да постигнете. Когато наблюдавате хората, съ цель да ги изучавате, винаги взимайте два крайни типа — активенъ и пасивенъ типъ. Ако изучавате ушитѣ имъ, запримѣръ, ще наблюдавате ухото на активния, после на пасивния и ще направите разлика между тѣхъ. Щомъ научите двата вида уши, между тѣхъ ще поставите всички останали. Следъ това намѣрете други два типа — единиятъ интелигентенъ, а другиятъ неинтелигентенъ; изучете ушитѣ имъ поотдѣлно и следъ това направете разлика. Най-после сравнете ушитѣ на други два типа хора: добродетеленъ и недобродетеленъ. Сравнете ушитѣ имъ и отбележете разликата помежду имъ. Като правите своитѣ изследвания, ще дойдете до заключение, коя часть отъ ухото отговаря на интелигентностьта, коя на добродетельта и коя на жизненостьта въ човѣка. Всѣки трѣбва да си има тевтерче, да отбелязва наблюденията си, както и деня, часа и времето, презъ които ги е правилъ. Сѫщо така ще рисувате. Каквото наблюдавате — ухо, око, уста, ще рисувате. Безъ рисунки нищо не можете да научите. Следъ една година съзнателна работа, всѣки ще има по една специалность. Както правите наблюденията върху ушитѣ, така ще правите и за останалитѣ удове. Който изследва челото на човѣка, ще спре вниманието си и върху кожата му. Кожата на интелигентния човѣкъ е нѣжна, мека. По черепа се познава интелигентния отъ неинтелигентния. Това ясно се вижда по дебелината на костьта. Изобщо, при изследванията, ще се стремите да не пресилвате нѣщата. Всѣко пресилване на фактитѣ ви отдалечава отъ истината. Ако челото на човѣка е вдлъбнато по срѣдата, той не може да бѫде историкъ, паметьта му е слабо развита. Като разглеждате челото на математика, на естественика и на историка, виждате разликата между тѣхъ. Като изучавате черепитѣ на хората, ще познаете тѣхнитѣ религиозни и политически убеждения, ще знаете, кой е православенъ, католикъ, евангелистъ, демократъ, социалистъ и т. н. Като ученици, вие трѣбва да придобивате нови, положителни знания, за да можете съ тѣхъ да въздействувате на себе си и на окрѫжаващитѣ. Ако сте учители, ще знаете, какъ да въздействувате на децата, да имъ помагате. Едно докосване на учителя до нѣкой центъръ на главата на ученика може да трансформира енергията му и да го облекчи. Ако иска да накаже ученика си, учительтъ не трѣбва да го дърпа за горната часть на ухото му, но да го хване отдолу, за месестата часть, и леко да я дръпне надолу. Ако детето е разгневено, да пипне леко съ двата си пръста върха на носа му. Дразненето на човѣка не се дължи на нѣкаква вѫтрешна, органическа причина, а на външни причини — противодействия, мѫчнотии и др. Една отъ опаснитѣ страни въ човѣка е, да вижда отрицателното въ живота, въ себе си и въ окрѫжаващитѣ. Понеже всѣки човѣкъ, всѣко нѣщо има две страни — добра и лоша, положителна и отрицателна, той трѣбва едновременно да вижда и дветѣ, да ги съпоставя, изследва, анализира, претегля и тогава да спре вниманието си на неизмѣнното, на доброто въ човѣка. Всѣки човѣкъ има нѣщо добро и възвишено. Следователно, бѫдете справедливи първо къмъ себе си, а после къмъ окрѫжаващитѣ. Първо мѣрете, претегляйте нѣщата, а после правете заключения. Казано е въ Писанието: „Изпитвайте нѣщата, но доброто дръжте“. Сега и на васъ казвамъ: Изучавайте и доброто, и лошото, но доброто дръжте. Нека доброто бѫде основа на живота ви, върху която да градите. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 27 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скрититѣ сили — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се резюме на темата: „Произходъ на тъкачеството“. Чете се темата: „Първиятъ рудокопачъ“. Тема за следния пѫть: „Разлика между функциитѣ на алгебричнитѣ числа и функциитѣ на органическитѣ сили“. Каква е задачата на съвременната наука? — Да подобри живота на човѣка чрезъ усилията на неговия умъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да работи за развитието на своя умъ, да слиза съ него на физическия свѣтъ и да се качва въ умствения, т. е. да твори. Чрезъ науката човѣкъ дохожда до музиката, художеството, като изкуства. Въ тѣхъ той развива чувствителность, мекота, благородство. Обаче, има науки, изкуства и занаяти, които огрубяватъ човѣка. Запримѣръ, хирургътъ, съ постояннитѣ операции, огрубява; скулпторътъ, съ постоянното мачкане на глината, огрубява; тъкачътъ, съ еднообразната работа, огрубява. За да не огрубява, човѣкъ трѣбва да смѣня предмета, съ който се занимава. Това наричаме законъ за „смѣна на енергиитѣ“. Той има отношение и къмъ чувствата. Ако не смѣня чувствата си, човѣкъ огрубява. Който се движи въ една и сѫща посока на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, въ края на краищата ще огрубѣе. Ако се храни изключително съ месо, човѣкъ огрубява. Съ какво може да се замѣсти месото? — Съ бобъ. За да бѫде лесносмилаемъ, трѣбва да се изхвърлятъ люспитѣ му. Тогава той е отлична храна. Добре е поне единъ пѫть въ седмицата да се яде бобъ. Днесъ отъ всички се иска да преустроятъ тѣлото си, да го нагодятъ на сегашнитѣ условия. Не успѣятъ ли да направятъ това, тѣ не могатъ да използуватъ новитѣ условия и често ще се демагнетизиратъ. Хора съ еднакви енергии се отблъскватъ и се проявяватъ грубо едни къмъ други. Това се забелязва особено между господари и слуги. Слугата може да смѣни състоянието на господаря си, да му повлияе по нѣкакъвъ начинъ. — Какъ? — Чрезъ храната. Ако господарьтъ му употрѣбява една храна, той трѣбва да употрѣби друга, противоположна на първата. Чрезъ храната, въ господаря и въ слугата се развиватъ два вида магнетизъмъ, които взаимно допълватъ нуждитѣ и на двамата. При това положение господарьтъ не се гнѣви на слугата си, но е доволенъ отъ него. Като го види, той му се усмихва, разговаря се приятелски съ него. Значи, ако господарьтъ яде кисели храни, слугата трѣбва да яде сладки храни, за да уравновесява енергиитѣ на господаря си. Този законъ работи въ цѣлата природа, затова едни хора се хранятъ съ кисели храни, а други — съ сладки. Този законъ наричаме законъ за „уравновесяване на силитѣ въ природата“. Като учите, вие трѣбва да смѣняте предметитѣ, за да се развива различенъ родъ енергия въ мозъка. Направете следния опитъ: за една седмица занимавайте се по единъ часъ дневно съ алгебра, именно първия часъ следъ изгрѣването на слънцето. Не мислете, че ще придобиете голѣми знания, но ще събудите въ себе си особени енергии, чрезъ които ще свършите друга нѣкаква работа. Следъ това, опредѣлете втория часъ следъ изгрѣване на слънцето за изучаване на нѣкаква философска система. Като работите една седмица въ това направление, ще събудите въ себе си другъ родъ енергия. Презъ времето, когато се занимавате съ математика и философия, измѣрвайте врата си и широчината на рѫката при китката, да видите разликата между енергиитѣ въ единия и въ другия случай и действието имъ върху кръвообръщението. Като разбиралъ този законъ, псалмопѣвецътъ казва: „Господи, на ранина ще Те призова“. Това значи: На ранина, преди изгрѣването на слънцето, ще се занимавамъ съ най-великата работа — общение съ Бога, да придобия енергия, съ която да свърша работата си презъ деня. Дето и да отиде човѣкъ, каквато работа да започне, той се нуждае отъ енергия. Вие трѣбва да бѫдете външно и вѫтрешно богати, съ мощенъ духъ, широка душа, свѣтълъ умъ и съ благородно сърдце. Радвайте се и благодарете, че живѣете при благоприятни условия, когато заедно съ васъ работятъ много хора и взаимно си помагате. Като изучавате математика, запримѣръ, вие се свързвате съ умоветѣ на всички, които работятъ въ тази посока и се импулсирате едни други. Въ древностьта не е било така. Малко хора сѫ работили тогава въ областьта на науката, и всѣки самъ, съ малка външна помощь, си е пробивалъ пѫть. Препорѫчвамъ ви да четете, да учите, да развивате всички мозъчни центрове. Добре е да четете Стария и Новия Заветъ, да изучавате живота и характера на пророцитѣ и апостолитѣ. Ако искате да имате тѣхнитѣ опитности, трѣбва да минете презъ тѣхния животъ, но нѣщата не се повтарятъ. Запримѣръ, опитноститѣ и животътъ на Мойсея, на Соломона и на другитѣ библейски личности никога нѣма да се повторятъ. Четете Еклисиастъ, правете анализъ и синтезъ на Соломоновата философия, въ която той казва: „За всѣко нѣщо има време“. Като изучавате характера и живота на велики личности, вие се ползувате отъ тѣхнитѣ опитности. Сѫщото се отнася и до наукитѣ, съ които се занимавате. Ще дойде день, когато ще ги приложите въ живота си и ще се ползувате отъ тѣхъ. Въ училищата се изучава математика на числата, но безъ да се прилагатъ въ психическия животъ на човѣка. Който знае живата математика, той я прилага въ всѣкидневния си животъ. Още съ ставането си отъ сънь той прави изчисления, съ колко хора ще се срещне презъ деня и какви преживявания ще има; следъ това, колкото косми паднатъ отъ главата му, той ги изброява и измѣрва, да разбере причинитѣ на падането имъ. Така той опредѣля, какво ще му се случи презъ деня. Ще кажете, че падането на космитѣ е маловажна работа. Не е така, космитѣ сѫ антени, чрезъ които човѣкъ се свързва съ духовния свѣтъ. Ето защо, не ги хвърляйте, дето попадне. Събирайте ги въ пликъ и, когато отидете на планината, накладете огънь и тамъ ги изгорете. Това означава почитание къмъ себе си. Ако човѣкъ себе си не почита, никога не може да почита ближния си. Сѫщо така събирайте и ноктитѣ си и ги изгаряйте на планината, заедно съ космитѣ. Велико нѣщо е да знае човѣкъ живата математика, живата химия и т. н. Ако си химикъ, който познава живата, психическа химия, ти ще можешъ да анализирашъ слюнката си и всѣки день ще знаешъ, какво те очаква. Съставътъ на слюнката всѣки моментъ се мѣни и опредѣля промѣнитѣ, които ставатъ въ психиката на човѣка. Това е наука, която ще се изучава въ бѫдеще. Като ученици, вие трѣбва да изучавате свѣтлината, да видите, че всѣки цвѣтъ има различни вълни, различенъ брой трептения въ различнитѣ октави. Запримѣръ, червениятъ цвѣтъ въ долната октава има известенъ брой трептения, въ горната октава — другъ брой трептения. Колкото по-нагоре се качвате, до седмата октава, броятъ на трептенията все повече се увеличава, цвѣтътъ става по-мекъ, по-приятенъ. Като изучаватъ трептенията на свѣтлината, както и вълнитѣ, които тя образува, ученитѣ дохождатъ до заключението, че енергията, която излиза отъ слънцето, докато дойде до земята, претърпява редъ трансформирания и най-после се проявява като свѣтлина, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си. Сѫщото се отнася и до човѣшкото тѣло. Нашиятъ организъмъ е образуванъ отъ милиарди клетки, които иматъ свойствата на земята, да възприематъ слънчевитѣ лѫчи, да ги трансформиратъ и да задържатъ отъ тѣхъ необходимата прана за обновяване и лѣкуване. Ето защо, когато сте неразположени, прекѫснете работата си и излѣзте вънъ, изложете гърба си известно време на слънце и следъ това продължете работата си. Отъ слънцето ще приемете това, което никаква философска мисъль, никаква научна теория не може да ви даде. Знайте, че всѣка мисъль, която възприемате непосрѣдствено отвънъ, има приложение въ живота ви; тя има своя форма и опредѣлено време за реализирането ѝ. Не я отблъсквайте, но анализирайте я, да видите, отъ какви елементи е съставена. Много отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че всичко знаятъ, че сѫ способни. Вѣрно е това, но всѣки ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се види, какви дарби и способности носи въ себе си, какъвъ характеръ има. Затова е казано, че човѣкъ се изпитва въ трудни, въ усилни времена. При благоприятни условия всѣки е добъръ, но важно е, какъ ще се прояви при неблагоприятни условия. Въ Варненско, въ село Николаевка имало единъ голѣмъ чифликчия. Дворътъ му билъ пъленъ съ кокошки, оборитѣ му — съ говеда, хамбаритѣ — съ жито. Жена му, на име Менекша, живѣла като царица въ голѣмитѣ си кѫщи, добре наредени и постлани, обиколена съ слуги и слугини, готови да изпълняватъ заповѣдитѣ ѝ. Случило се, че мѫжътъ ѝ загубилъ нѣщо въ предприятията си и почналъ постепенно да обеднява. Здравето му се разстроило, той заболѣлъ и единъ день умрѣлъ. Менекша, известна по своя мързелъ на цѣлото село, се видѣла въ чудо. Плакала, роптала противъ сѫдбата, сърдила се на слугитѣ си, на съседитѣ си, че я изоставили, но съ това не могла да си помогне. Понеже била умна, тя започнала да мисли, какво да прави, какъ да си помогне, за да излѣзе отъ новото си положение. Най-после съзнала, че единствена тя може да си помогне: скочила на кракъ и започнала сама да си гледа кѫщата — да чисти, да мете, да готви. Най-после дошла и до стана, до който никога не се докосвала. Оттукъ-оттамъ, тя насновала прежда и започнала да тъче. День следъ день тя ставала все по-опитна, докато се усъвършенствувала и започнала да тъче най-сложни нѣща и да учи даже съседкитѣ си. Какъ стана това нѣщо, че Менекша се преобрази? Труднитѣ условия въ живота ѝ събудиха скрититѣ сили и възможности въ нея. Тя се прояви и разбра смисъла на живота. Следователно, радвайте се, когато дойдатъ трудни условия въ живота ви. Тѣ представятъ преса, която ще ви застави да пуснете маслото, което криете въ себе си. Не може ли всѣки отъ васъ да бѫде новата Менекша, да даде ходъ на Божественото въ себе си, да прояви доброто и благородното, което е вложено въ душата му? Вѣрвамъ, че всѣки може да бѫде нѣщо повече отъ Менекша. Нѣма да философствувате, защо това е така, а не иначе. Нѣма да подражавате на този, на онзи, но всѣки ще изнесе нѣщата идейно, както сѫ вложени въ душата му, както той ги разбира. Каквото кажете, каквото правите, да почива на истината, която не търпи нищо нечисто, нищо излишно. Нови времена идатъ, нова култура се създава. Отъ старото споменъ нѣма да остане. Отъ него ще извадите само онова, което е добро, свѣтло и красиво. Останалото ще мине презъ огънь. Старитѣ мѣхове, т. е. старитѣ форми и разбирания сѫ отживѣли времето си, нищо ново не могатъ да държатъ. Турете настрана старото, приемете новото и вървете напредъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. ⃰ 10 Лекция отъ Учителя, държана на 20 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Цѣлесъобразни срѣди — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се темата: „Произходъ на тъкачеството.“ Сегашнитѣ хора гледатъ на тъкачеството като на занаятъ. Наредъ съ него се говори и за рударството, пакъ като занаятъ. Обаче, ние се интересуваме за тѣхния произходъ. Кой човѣкъ или народъ е започналъ пръвъ да копае руди? Това сѫ въпроси, отъ които се интересуватъ естественицитѣ, хората на положителнитѣ науки. Религиознитѣ и духовни хора говорятъ за хармониченъ животъ, който се обуславя отъ благоприятни външни и вѫтрешни условия. За да живѣе хармонично, да бѫде здравъ, първо човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на външнитѣ условия. Затова е нуждна разумность. Кога две сѫщества живѣятъ разумно? — Когато пѫтьтъ имъ образува успоредни линии. Първоначално тѣ се движатъ по прави линии (фиг. 1). Следъ известно време измѣнятъ движението си: едното сѫщество се извива налѣво, другото — надѣсно и образуватъ една форма — (фиг. 1), която напомня формата на земята. Едното сѫщество създало едната половина на земята, а другото — втората половина. Тази форма може да се уподоби и на плодъ — ябълка, орѣхъ, лешникъ и др. Защо орѣхътъ и лешникътъ иматъ твърди черупки? — За да издържатъ на външнитѣ неблагоприятни условия. Следователно, когато казваме, че нѣкой е твърдъ по характеръ, разбираме, че той е живѣлъ при неблагоприятни външни условия. Тѣзи условия правятъ човѣка твърдъ, упоритъ. Ако вѫтрешнитѣ условия сѫ неблагоприятни, той става жестокъ. Формата, която дветѣ сѫщества образуватъ, може да бѫде стомна. Колкото по-красива е стомната, толкова по-голѣмо внимание обръща на минувачитѣ. Ако отивате за вода съ нея, децата ще вървятъ следъ васъ, ще искатъ да знаятъ, какво има въ стомната. Тѣ ще я замѣрватъ съ камъни, докато се пукне, и водата изтече. Видятъ ли водата, ще бѫдатъ доволни, че сѫ научили нѣщо. Тѣ сѫ научили нѣщо, но вие сте изгубили стомната си. Какъ можете да се справите съ децата, че и тѣ да се задоволятъ, и стомната ви да остане здрава? Ще имъ дадете по нѣколко орѣха. Като видятъ орѣхитѣ, децата ще забравятъ стомната. Сѫщевременно вие ще се запознаете съ тѣхъ, и тѣ нѣма повече да замѣрватъ стомната ви съ камъни. Следователно, когато обществото отвънъ ви преследва, или когато външнитѣ условия сѫ неблагоприятни за васъ, подхвърлете имъ нѣщо — орѣхи, пари, съ което да ги залъжете, да се занимаватъ, да не ви безпокоятъ. Като говоримъ за мѫчнотиитѣ и изпитанията, за страданията и болеститѣ, ние имаме предъ видъ разумнитѣ мѫчнотии, които ползуватъ човѣка, а не онѣзи, които нищо не допринасятъ. Запримѣръ, Толстой казва, че следъ всѣко боледуване придобивалъ известно прозрение. Той гледа на страданията, на мѫчнотиитѣ и на болеститѣ като на посвещение. Нѣкой си счупилъ крака и страда. Ако нищо не придобие отъ това страдание, напраздно е счупилъ крака си. Но ако чрезъ боледуването, той се запознае съ лѣкаря, съ цѣлото му семейство и създаде отъ тѣхъ добри приятели, страданието му се оправдава. Човѣкъ страда и не се ползува отъ страданията си дотогава, докато гледа на физическия свѣтъ като на нѣкакъвъ отдѣленъ, случайно създаденъ свѣтъ, безъ никаква разумность. Какво се каза на Мойсея, когато отиде на Синайската гора да получи законитѣ? — Той чу Божия гласъ, Който му говорѣше, да направи всичко така, както видѣлъ горе. Значи, надъ физическия свѣтъ има другъ, по-високъ, който се управлява отъ Разумностьта. Сѫщата Разумность работи и въ физическия свѣтъ, по сѫщитѣ закони и принципи. Който разбира този законъ, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията и различава цѣлосъобразнитѣ отъ ненужднитѣ. Нека всѣки отъ васъ да си постави за задача, да различава разумнитѣ отъ ненужднитѣ страдания. Представете си, че е дошълъ нѣкой виденъ музикантъ, или философъ и, по нѣмане на пари, не можете да си купите билетъ. Трѣбва ли да страдате за това? Разумно ли е вашето страдание? Ако не можете самъ да отидете, ще помолите нѣкой, който е присѫтствувалъ на концерта или на сказката, да ви разкаже нѣщо. Ще възразите, че обичате сами да пиете вода отъ извора, а не други да ви носятъ отъ него вода. Кой е истинскиятъ изворъ: който извира отъ земята, или който слиза отъ небето? Задачата на всѣки човѣкъ е да различава страданията, дали сѫ цѣлосъобразни или не; дали идатъ за изпитание или сѫ ненуждни. Като си отговорите правилно, ще потърсите начинъ, да се справите разумно съ тѣхъ. Понѣкога е за предпочитане да се откажете отъ нѣкакво благо, отколкото да го получите. Днесъ много хора живѣятъ на земята, като въ великъ Божественъ университетъ, но не всички сѫ записани за редовни ученици. На земята има много университети, създадени по подобие на Божествения. Като влѣзе въ единъ отъ тѣзи университети, човѣкъ вижда разликата, която сѫществува между тѣхъ и Божествения. Вънъ отъ Божествения университетъ всички останали сѫ само подготвителни институти за истинския, вѣченъ университетъ. Както четиритѣ годишни времена се различаватъ едно отъ друго, така се различаватъ временнитѣ университети отъ вѣчния. Така и хората се различаватъ едни отъ други, споредъ времето, когато сѫ раждани. Онзи, който е роденъ зимно време, се различава отъ този, който е роденъ презъ пролѣтьта. Достатъчно е да погледнете лицето на човѣкъ, роденъ презъ зимата, за да познаете, какво е било времето, имало ли е снѣгъ, или не; ако нѣкой е роденъ презъ пролѣтьта, лѣтото или есеньта, на лицето му се чете всичко: какво е било времето, имало ли е изобилие, или не — всичко е написано на човѣка. Той е книга, въ която може да се чете всичко съ най-голѣми подробности. Който може да чете, той познава мислитѣ и чувствата на човѣка, разбира неговия вѫтрешенъ животъ. Колкото по-дълго време се задържатъ образитѣ на мислитѣ и чувствата върху човѣшкото лице, толкова по-здравъ е той. Мислитѣ и чувствата сѫ нишкитѣ, съ които човѣкъ тъче платното на своя животъ. Работете съзнателно, за да влѣзете въ Божествения университетъ. Правете опити да преодолявате мѫчнотиитѣ и неразположенията си. Ако сте неразположени и не можете да учите, кажете си нѣколко пѫти тихо думитѣ: животъ, свѣтлина и любовь. Следъ това кажете: Азъ се движа въ живота; азъ живѣя въ свѣтлината; азъ живѣя въ любовьта. Като повторите нѣколко пѫти тѣзи мисли, ще видите, какво действие ще укажатъ върху васъ. Животътъ изнася много нѣща предъ човѣка, но когато той рече да ги вземе, тѣ веднага се скриватъ. Въ такова положение се намирате при срѣщата си съ нѣкой адептъ. Вие се оплаквате отъ сиромашията си, и той ви дава пълна кесия съ златни монети. Туряте кесията въ джоба си, но следъ известно време джобътъ ви се изпразва. Кѫде отидоха паритѣ, не знаете. Вие се намирате въ положението на човѣкъ, на когото стомната е пукната. Той не знае това, отива на чешмата, пълни стомната, но водата се излива. Кой е виновенъ? — Който е направилъ стомната. Кой е по-разуменъ, който налива водата, или който носи пукнатата стомна? Като изучавате окултнитѣ науки, трѣбва да се ползувате отъ тѣхнитѣ методи, за да решавате задачитѣ си правилно. Всѣка мѫчнотия е задача, която трѣбва да се реши правилно. Първо трѣбва да знаете, отъ какъвъ характеръ е тя, външенъ или вѫтрешенъ, за да употрѣбите съответенъ методъ. Не можете ли да приложите къмъ мѫчнотията нѣкакъвъ методъ, вмѣсто да се ползувате отъ нея, тя ви създава нови неприятности. Единъ конь билъ вързанъ за единъ подвиженъ даракъ така, че, като прави крѫгове около дарака, последниятъ се движелъ и раздрънквалъ вълната. За да обикаля дарака доброволно, на известно разстояние предъ него турили сѣно, което да привлича коня. По цѣли часове коньтъ гонѣлъ сѣното, но не могълъ да го стигне. Обаче, даракътъ се движелъ и вършилъ работа. Както коньтъ обикаля около дарака да гони сѣното, сѫщото правятъ и хората. Въ живота на всѣки човѣкъ има по единъ даракъ и предъ него купъ сѣно, което той гони да стигне. Не е лошо, че човѣкъ гони сѣното, но трѣбва да знае, на каква основа е застаналъ. Основата, на която съвременнитѣ хора стоятъ, трѣбва да бѫде неподвижна. Човѣкъ трѣбва да мине отъ подвижната къмъ неподвижната основа на живота, т. е. отъ условията на временния животъ къмъ вѣчния животъ. Следъ като обикалялъ цѣлъ день дарака, най-после коньтъ получава малко сѣно. Следователно, и човѣкъ, следъ като работилъ десетки години въ свѣта, при подвижна основа, накрая ще му се даде малко почивка. Ако нѣкой ученъ, писатель или поетъ работилъ цѣлъ животъ за отечеството си и, въ края на краищата, критицитѣ го нападнатъ отъ всички страни, той се обезсърдчава, не иска вече да живѣе. Защо трѣбва да се обезсърдчава? Ако пъкъ не може да понесе критиката и се обезсърдчи, нека си постави за задача, да изучава обезсърдчението, условията, при които се появява и т. н. Поне ще го разреши научно. Радвайте се, когато обезсърдчението дойде при васъ. То ви дава възможность, като на ученъ човѣкъ, да го изследвате, да придобиете нови знания. Застанете въ положението на ученъ човѣкъ, изследвайте живота въ всѣка негова стѫпка, въ най-малкитѣ му прояви; изследвайте свѣтлината стѫпка по стѫпка, въ най-слабитѣ ѝ прояви; изследвайте любовьта стѫпка по стѫпка, въ красивитѣ ѝ прояви. Нека всѣки отъ васъ си постави за задача, цѣлъ месецъ да изследва мѫчнотиитѣ, страданията, обезсърдченията си и да се произнесе, цѣлесъобразни ли сѫ, или не; при какви условия се явяватъ — благоприятни или неблагоприятни, външни или вѫтрешни. Колкото по-искренъ е ученикътъ въ изследванията си, толкова повече знания ще придобие. Нека всѣки си отбелязва въ тетрадка, като въ дневникъ, резултата на своитѣ научни изследвания. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете повече животъ, повече свѣтлина и повече любовь. Животъ, свѣтлина и любовь сѫ цѣлесъобразни срѣди, при които човѣкъ расте, цъвти и зрѣе. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 13 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Психически анализъ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Тема: „Произходъ на тъкачеството.“ Кога е създадено тъкачеството и при какви условия? Когато се говори за тъкачество, имаме предъ видъ тънки и дебели нишки. Явява се въпросъ: Защо нѣкои тъкатъ тънки материи, а други — дебели? Защо сѫществуватъ тънки и дебели линии? Паякътъ, запримѣръ, тъче тънко. Паяжината му е направена отъ тънки нишки. Защо? — Отъ икономична гледна точка. Тънкото предене е свързано съ икономията въ живота. Първитѣ тъкачи въ свѣта сѫ растенията. Тѣ тъкатъ и разнищватъ. После се явилъ паякътъ като тъкачъ. Наблюдавайте човѣка, да видите, какви линии се срѣщатъ въ него. Запримѣръ, носътъ на нѣкои хора горе е тѣсенъ, образува тънка линия, а долу е широкъ, образува дебела линия. После виждаме разлика въ поставянето на очитѣ: нѣкои очи сѫ близо едно до друго, а други — надалечъ. Онѣзи, на които очитѣ сѫ близо едно до друго, обичатъ да се вглъбяватъ, да се занимаватъ повече съ себе си, отколкото съ външния свѣтъ. Тѣ приематъ по-малко свѣтлина и по-малко впечатления отъ външния свѣтъ. Онѣзи, на които очитѣ сѫ отдалечени, приематъ много впечатления отъ външния свѣтъ, поради което малко се занимаватъ съ себе си. Когато очитѣ на човѣка сѫ голѣми и широко отворени, това показва, че той се е родилъ вечерь. Малкитѣ очи и не много отворени, показватъ, че човѣкъ се е родилъ презъ деня, на свѣтло. Добре е човѣкъ да прекарва повече на свѣтлина, но да се пази отъ пресищане. Свѣтлината храни и развива очитѣ. Като приематъ свѣтлината, тѣ я пращатъ къмъ мозъка, който се храни съ нея и се развива добре. Щомъ мозъкътъ се храни добре, той действува добре, и човѣкъ мисли правилно. Понеже очитѣ възприематъ свѣтлината и хранятъ мозъка, трѣбва да ги пазите, да не отслабватъ. Очитѣ отслабватъ отъ чрезмѣрна свѣтлина, отъ страхъ, отъ отрицателни чувства и силни преживявания. Кога се страхува човѣкъ? Когато се свърже съ нѣкакъвъ обектъ отъ външния свѣтъ. Представете си, че сте се качили на единъ планински връхъ, високъ около петь — шесть хиляди метра. Мѣстото, дето сте застанали, е тѣсно, а подъ васъ се отваря пропасть, дълбока сѫщо петь — шесть хиляди метра. Вие поглеждате надолу и изпитвате ужасъ, да не паднете въ пропастьта. Мисъльта за пропастьта ви плаши. Не можете ли да бѫдете като авиаторитѣ, които летятъ въ въздуха на голѣма височина и не се страхуватъ, че могатъ да паднатъ? Самообладание се иска отъ ученика. Другъ пъкъ върви по планината, но се страхува отъ змия, да не подаде отнѣкѫде главата си и да го ухапе. Змията не е по-силна отъ човѣка. Достатъчно е да отправите къмъ нея мисъльта си, за да я стреснете. Тя се страхува отъ човѣшкия погледъ и бѣга. Змията е опасна, само когато я настѫпите. Само тогава тя хапе. Имайте предъ видъ, че въ свѣта сѫществува една разумность, която следи за всичко, поради което нѣма случайни и произволни нѣща. Вървите самъ въ гората, страхувате се да не излѣзе отнѣкѫде разбойникъ да ви убие. Ако сте богатъ, донѣкѫде имате основание да се страхувате; ако сте беденъ, нѣма защо да се страхувате. Богатиятъ може да се страхува отъ разбойници, а бедниятъ — отъ вълци. Невежиятъ се страхува, ако му дадатъ да развие една философска тема, но учениятъ — не се страхува. Той има знания, може да развие темата. Това показва, че нѣкога страхътъ е основателенъ, а нѣкога — неоснователенъ. Страхътъ се дължи на сърдцето, а не на ума. Той иде отъ астралния свѣтъ. Като се страхува и не може да си обясни причинитѣ за страха, човѣкъ започва да страда. Затова, именно, казваме, че и страданията идатъ отъ сърдцето, т. е. отъ астралния свѣтъ. За да не се страхува безъ причини, човѣкъ трѣбва да анализира мислитѣ си, да види, кѫде се крие страха въ тѣхъ и да го използува. За да се освободи отъ страдания и нещастия, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ ненужднитѣ си желания. Затова е казано, да се отрече човѣкъ отъ желанията си. Азъ добавямъ: отъ ненужднитѣ си желания. Нѣкой желае да стане виденъ философъ, да бѫде известенъ на цѣлия свѣтъ. Какво ще придобие съ тази известность? Другъ иска да бѫде виденъ поетъ, всички хора да го познаватъ, да се възхищаватъ отъ поезията му. Какво ще придобие отъ тази известность? — Ще има по-голѣми страдания. За да стане нѣкой виденъ, трѣбва да дойде единъ силенъ, разуменъ човѣкъ, пръвъ той да го признае и да го наложи на другитѣ. Гърцитѣ се прочуха благодарение на римлянитѣ. Съ своята силна воля римлянитѣ наложиха гръцката култура и философия и на други народи. Тѣ приеха гръцката философия, гръцката култура, дадоха ѝ малко практиченъ духъ. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на философията на Аристотеля, на Платона и на Сократа? Първото правило въ философията на Сократа гласи: „Познай себе си!“ Това значи: Познай доброто и злото въ себе си. Като го познаешъ въ себе си, ще го познаешъ и въ своитѣ ближни. Само по този начинъ ти ще бѫдешъ свободенъ. Докато не познава себе си, човѣкъ е изложенъ на изпитания, на опасности и страхъ. Той се страхува и тамъ, дето нѣма никаква опасность. Страхътъ въ човѣка е дошълъ отъ животнитѣ; тамъ страхътъ е законъ. Животното се подчинява на страха, защото предчувствува, че го очаква нѣкаква опасность. За човѣка не е така. Той има умъ, може да мисли, да анализира нѣщата, да разбере, има ли смисълъ да се страхува отъ нѣщо, или не. Той има условия да изпитва, да прилага нѣщата и да придобива знания и опитности, освенъ по външенъ, още и по вѫтрешенъ пѫть. Отъ васъ се изисква съзнателна работа, да преодолявате мѫчнотиитѣ си, да се справяте съ недоволството и страданията. Щомъ сте дошли на земята, не трѣбва да ги избѣгвате, но ще мислите, ще работите, ще търсите начини, какъ да се справяте съ тѣхъ. Страданията сѫ дадени като условия за създаване на човѣшкия характеръ. Страхътъ сѫщо е необходимъ за човѣка. Чрезъ него той се калява, изработва нѣщо устойчиво въ себе си. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта“. Страхъ отъ Бога има само онзи, който е готовъ да изпълнява Божиитѣ закони. Въ Писанието думата „страхъ“ е употрѣбена въ другъ смисълъ, а не въ този, който обикновено се разбира. Не може човѣкъ да изпълнява Божиитѣ закони отъ страхъ. Който е готовъ да изпълни великитѣ закони на Битието, той е изпълненъ съ любовь, съ благоговение къмъ Бога. Като ученици на живота, вие трѣбва да работите върху своитѣ мисли, да ги анализирате. Преди да приемете една мисъль, анализирайте я, вижте, какво съдържа тя, отде иде и какво иска отъ васъ. Нѣкои мисли понижаватъ човѣка, а други го въздигатъ. Приемете и еднитѣ, и другитѣ, безъ да се понижавате или възгордявате. Ако се възгордѣете, ще паднете; ако се понижите, ще се повдигнете. Не е въпросъ до понижаването, но до смирението, което ученикътъ трѣбва да постигне. Чрезъ смирението той расте, укрепва и се развива. По сѫщия начинъ трѣбва да анализирате и чувствата си, да знаете, отъ какво можете да се страхувате и отъ какво да не се страхувате. Помнете: никой не може да се избави отъ изпитания и страдания. Каквото и да правите, тѣ ще ви следватъ. Законъ е: само смѣлитѣ хора се поставятъ на изпитания, а не и страхливитѣ; само на способнитѣ ученици се даватъ мѫчни задачи, а не и на неспособнитѣ; само на силнитѣ хора се дава да носятъ товаръ, а не на слабитѣ. Дръжте въ ума си тѣзи мисли, и смѣло вървете напредъ. Докато държите връзката си съ Бога, съ Неговитѣ закони, никой не може да отнеме живота ви, да ви обере. Предъ Божиитѣ закони отстѫпва и смъртьта. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 6 ноемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съотношение на величинитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Като измѣрвате височината на тѣлото, гръдната обиколка, врата, дължината на рѫката, както и отдѣлнитѣ ѝ части, дължината отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката и самата китка, виждате, че между всички величини сѫществува известно съотношение. По дължината на рѫцетѣ, запримѣръ, по тѣхната форма сѫдите още и за условията, при които се създавали рѫцетѣ преди хиляди години. Като измѣрвате гръдния кошъ на различни хора, виждате, че въ различни времена и епохи сѫществували различни условия, благоприятни или неблагоприятни, за създаването му. Различнитѣ системи въ човѣка — дихателна, стомашна, нервна сѫ били създадени при различни условия и времена, подъ влиянието на различни планети. Сѫщото може да се каже и за различнитѣ удове на тѣлото. Запримѣръ, рѫцетѣ се намиратъ подъ влиянието на Близнаци и Меркури, краката се намиратъ подъ влиянието на Юпитеръ и Риби, дробоветѣ — подъ влиянието на Ракъ, главата — подъ влиянието на Овенъ. Като ученици, вие трѣбва да правите измѣрвания, да се домогнете до известни практически данни, отъ които да се ползувате въ живота си. Така можете да се освободите отъ нѣкои лоши наследствени чърти, или поне да се предпазвате отъ тѣхъ. Забелязано е, че силитѣ или теченията, подъ влиянието на които човѣкъ се намира днесъ, следъ 22 години се повтарятъ. Това е законъ въ природата. Като знаете, че презъ периодъ отъ 22 години събитията или явленията въ природата, както и въ живота на човѣка, се повтарятъ, вие можете, чрезъ усилена работа върху себе си, да ги избѣгнете. Особено това е отъ значение, когато се говори за лошо наследство. Наистина, има повторения въ природата, но не въ абсолютно сѫщата форма и сила. По сѫщество повторението е еднакво, но по форма и сила има известна разлика. Значи, въ възможноститѣ на човѣка е да усили доброто и да намали слабоститѣ си. Човѣкъ желае много нѣща, запримѣръ, да стане гений, великъ човѣкъ, но затова сѫ нуждни условия, специално стечение на обстоятелствата. За да се яви единъ музикаленъ гений въ свѣта, нуждно е първо срѣда, която да го създаде; после, трѣбва да дойдатъ двама учители — отвѫтре и отвънъ, да му дадатъ потикъ и методи за работа. Вѫтрешниятъ учитель може да бѫде бащата или майката, които ще го импулсиратъ къмъ музиката; външниятъ учитель ще му даде технически методи и начини, за да приложи музиката. Каквото е нуждно за музикалния гений сѫщото се отнася и до всѣки другъ гений, както и за всѣки талантъ. При това, когато работи върху своитѣ дарби и способности, човѣкъ трѣбва да спазва едно правило: да не внася своята личность, своята амбиция. Ако личностьта на нѣкой писатель или поетъ е силно развита, мислитѣ му се нареждатъ по особенъ начинъ. Това дава поводъ на критицитѣ да го нападатъ яростно. Съ това се обяснява, защо нѣкои критици сѫ безпощадни къмъ известни писатели, а къмъ други — меки, снизходителни. Личниятъ елементъ, внесенъ въ поезията или въ прозата, дразни читателитѣ, особено критицитѣ. Следователно, който пише, трѣбва да си служи съ общъ, принципенъ езикъ. Това се постига чрезъ усилена работа върху себе си. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава себе си, да знае, какви числа, т. е. какви сили действуватъ върху него. Запримѣръ, ако вземете отношението между отдѣлнитѣ части на рѫката 35: 27:19, т. е. дължината отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката и дължината на китката, виждате една несъразмѣрность, която води къмъ разочарования. Който има тѣзи числа на рѫката си, започва добре своитѣ работи, но, като дойде къмъ срѣдата или края, става нѣщо особено, и той не дохожда до никакви резултати. На края работата се разваля. Това се дължи на числото 35, което действува на физическия свѣтъ. Числото 35 дава сборъ 3+5=8; то е пасивно число. Обаче, числото 27, сумата на което е 9, е активно число, поради което уравновесява силитѣ на числото 35. Дължината на китката, 19 см., показва, че и лицето на този човѣкъ е дълго. Дългото лице обикновено изразходва повече енергия, отколкото придобива. Такива хора сѫ припрѣни, самообладанието имъ е слабо. Тѣ трѣбва да правятъ голѣми усилия, за да се владѣятъ. Отъ тѣхъ се иска въздържание, за да уравновесяватъ органическитѣ сили, които работятъ въ тѣлото имъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ дохожда до познаване на вѫтрешнитѣ сили въ себе си, както и на външнитѣ сили, които правятъ времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава срѣдата, въ която живѣе, условията, които му съдействуватъ или противодействуватъ и т. н. Само по този начинъ той разбира своитѣ състояния и лесно се справя съ тѣхъ. Иначе, изпада въ различни състояния, тѫжни или весели, безъ да знае причинитѣ имъ, поради което се гнѣви, сърди на окрѫжаващитѣ. И, въ края на краищата, вмѣсто да си помогне, да се освободи отъ тежкото състояние, той го влошава. Човѣкъ трѣбва да бѫде пластиченъ. Това значи, да познава силитѣ, които действуватъ вънъ и вѫтре въ него, че, като започнатъ да го атакуватъ, да се връщатъ назадъ, безъ да го засегнатъ. Колкото пѫти да падне на земята, веднага да се изправи на краката си неповреденъ. Новитѣ времена изискватъ издържливи, устойчиви, здрави хора. Хората ставатъ по-чувствителни, дарбитѣ и способноститѣ имъ се развиватъ повече, амбицията имъ за проявяване, за постижения расте, но външнитѣ условия сѫ ограничени, не даватъ просторъ на човѣка, да се развива. Какво трѣбва да правите при това положение? Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнанието, че не живѣе само за настоящето, но и за бѫдещето. Днесъ той приготвя условия за бѫдещитѣ поколѣния. Ако мислите, че живѣете само за настоящето, вие се движите въ тѣсенъ крѫгъ на съзнанието си. Значи, това, което искате да постигнете днесъ, ще го постигнете утре; ако днесъ не се проявите, утре ще се проявите. Бѫдещитѣ условия носятъ по-голѣми възможности отъ днешнитѣ. Но затова се иска работа, да се приготвите за новитѣ условия. Като работите днесъ, ще се ползувате отъ благата на бѫдещето. Мнозина искатъ да знаятъ нормалнитѣ данни за дължината на лицето, за широчината на врата, за дължината на рѫката и т. н. Мѫчно може да се дадатъ нормалнитѣ мѣрки, защото тѣ сѫ въ зависимость отъ ръста. Запримѣръ, дължината на лицето може да бѫде 17, 17,5, 18, 18,5, 19, 19,5, 20 см., но това зависи отъ другитѣ величини. Ако лицето е много дълго, а ръстътъ малъкъ, въ този човѣкъ има нѣкакво несъответствие, благодарение на което се явява известна аномалия. И обратното не е нормално: голѣмъ ръстъ, кѫсо лице. Ако вратътъ е много широкъ, отъ 35 см., нагоре, до 41, 42 см., този човѣкъ е изложенъ на апоплексия. Той трѣбва да направи нѣщо, да намали дебелината на врата си. Ще пости ли, диета ли ще пази, не е важно — вратътъ трѣбва да стане по-тънъкъ. Вратътъ на човѣкъ, който има височина 165 см., трѣбва да бѫде най-много 35 см. широкъ. Ако се намали широчината и стигне до 29—30 см., той е изложенъ на друга опасность. Трѣбва да се храни по-добре, да увеличи дебелината на врата си. Който може да увеличи или намали широчината на врата си, той може да се лѣкува. Ако дебелината на врата и на рѫката на нѣкой човѣкъ постепенно намаляватъ, той е изложенъ на опасность, да заболѣе отъ нѣкаква гръдна болесть. Помнете: преди да сте се разболѣли, вие можете сами да си помогнете, да предотвратите известни състояния, които ви очакватъ. За тази цель, правете си сами измѣрвания, да опредѣлите диагнозата си, докато сте още здрави. Нѣма по-добъръ практически методъ за опредѣляне диагнозата на здравия човѣкъ, отъ измѣрването и наблюдението първо върху себе си, а после и върху близкитѣ си. Следете, какви промѣни ставатъ съ ноктитѣ ви. По състоянието на ноктитѣ може да се опредѣли, какви болести ви очакватъ даже следъ 20 години. И ако тѣ сѫ наследствени, можете да се справите съ тѣхъ по естественъ, разуменъ начинъ. Вземете ли предварително мѣрки, като дойдете до болестьта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате надъ тѣхъ. Изобщо, окултнитѣ науки показватъ на човѣка, какво може да го сполети, но сѫщевременно тѣ му посочватъ и методи за справяне съ мѫчнотиитѣ и изпитанията, които го очакватъ. Като ученици на живота, вие трѣбва сами да си помагате. Каквато болесть, или каквото неразположение да ви нападне, първо трѣбва сами да си помогнете. Ако нѣмате резултатъ, тогава потърсете външна помощь. Нѣкой се простудилъ слабо и търси човѣкъ, на когото да се оплаче. Това е старъ методъ. Направете опитъ сами да си помогнете. Ако постоянно се оплаквате, вие ще станете отегчителни на хората. Боли ви зѫбъ, тичате при лѣкарь. И това е добре, но потърсете причината на заболяването. Тя е духовна. Зѫбоболието се дължи на нарушаване закона на любовьта. Това нарушаване може да е станало въ далечното минало, а днесъ изпитвате последствията му. Първоначално нарушаването на закона се е отразило върху ума, изопачило е мислитѣ; после е слѣзло въ чувствата, а оттамъ въ физическия свѣтъ, дето се е отразило дисхармонично на зѫбитѣ. Значи човѣкъ може да си помогне по духовенъ начинъ, да въздействува на ума и на сърдцето си, да изправи отношенията си къмъ любовьта. Щомъ се развалятъ зѫбитѣ, човѣкъ не яде сладко, храносмилането не става правилно, а оттамъ и здравето му се разстройва. Безъ зѫби нѣма здраве. Безъ любовь нѣма животъ. Значи, между яденето и любовьта има известно съотношение. Ние говоримъ за любовьта, която носи животъ и подтиква човѣка къмъ придобиване на знание. Значи, знанието, науката се дължатъ на любовьта. Докато не обича нѣщо или докато не обича нѣкого, човѣкъ не може да учи. За да се прояви, той трѣбва да обича нѣкого. Въ това отношение, животътъ не е нищо друго, освенъ потикъ, любовь, стремежъ на висшето съзнание да се прояви навънъ. Има една основна идея въ всички живи сѫщества, която имъ дава тласъкъ да живѣятъ, да се проявяватъ, да се развиватъ. Тази основна идея е центърътъ на живота, който се представя като центъръ на една спирала (фиг. 1). Чувствата се движатъ около основната идея по спиралата къмъ точка М, а мислитѣ — по радиуситѣ. Значи, мислитѣ се движатъ по права линия, а чувствата — по крива. Мислитѣ и чувствата на човѣка се пресичатъ въ известни точки, наречени вѫзли. Като дойде до единъ отъ тѣзи вѫзли, човѣкъ може да спре, да направи изчисления, да види, какво е отношението между неговитѣ мисли и чувства, сѫществува ли между тѣхъ хармония, или не. Ако между мислитѣ и чувствата нѣма хармония, волята постепенно отслабва. Ако умътъ и сърдцето сѫ силни, и волята е силна. Волята е дете на ума и на сърдцето. Тя върви по мѫжка линия; значи, тя е синътъ на ума и на сърдцето. Когато волята на човѣка е силна, синътъ управлява; щомъ отслабне волята, дъщерята управлява. Ето защо, по закона на прераждането, човѣкъ се ражда ту съ по-силна, ту съ по-слаба воля, докато се уравновесятъ и се създаде срѣденъ типъ човѣкъ, съ уравновесенъ характеръ. Въ нѣкои случаи, силната воля е за предпочитане предъ слабата, а въ нѣкои — обратно. Следователно, човѣкъ не трѣбва да дава предимство на волята си, но на разумностьта. Има опасность, силната воля да се превърне въ упоритость, а слабата — въ мекушавость. Затова, именно, казваме, че човѣкъ трѣбва да прояви разумната си воля, която дава представа за срѣденъ, или нормално проявенъ типъ, въ когото силитѣ на ума, на сърдцето и на волята сѫ напълно уравновесени и хармонизирани. Като дойдемъ до човѣшката воля, виждаме различни прояви. Запримѣръ, срѣщате единъ генералъ, или началникъ на учреждение, на които всички се подчиняватъ; на генерала се подчинява цѣла армия, а на началника — всички чиновници и служащи въ учреждението. Всички се произнасятъ за тѣхъ, че сѫ строги, волеви хора. Достатъчно е, обаче, да се яви предъ тѣхъ любимата имъ дъщеря, за да отстѫпятъ веднага. Предъ дъщеря си веднага отстѫпватъ, но предъ другитѣ хора не правятъ никакви отстѫпки. Това е естествено положение. Любимата дъщеря е идеалъ на бащата. Въ нея той вижда реализиранъ своя идеалъ. Може ли той да се бори съ идеала си, съ самия себе си? — Не може. Ето защо, дъщерята може да повдигне баща си, но може и да го понижи. Ако е разумна, тя знае, какво може да иска отъ баща си, безъ да го понижи; ако е неразумна, тя ще иска отъ него да задоволи всичкитѣ ѝ желания и, безъ да съзнава, ще го понижи. Той ще отстѫпва предъ всѣко нейно желание, разумно или неразумно, и въ скоро време ще се обезличи като човѣкъ. Много нѣща могатъ да повдигнатъ или да понижатъ човѣка. Представете си, че въ ума на човѣка влѣзе една мощна, разумна идея, която може да се реализира. Щомъ започне да работи за реализирането ѝ, тя го повдига. Обаче, ако въ ума му влѣзе една неразумна идея, недостѫпна за човѣшкия умъ, която не може да се реализира, тя ще го понижи, ще го съсипе. Започне ли да работи за реализирането ѝ, въ скоро време той ще се съсипе и материално, и духовно. Запримѣръ, такава е идеята „perpetuum mobile“. Не е неразумна тази идея, но днесъ не може да се приложи на физическия свѣтъ. Тя е задача за бѫдещето; тя е задача за великитѣ сѫщества, които сѫ разрешили вече своя животъ. Математически тази идея е разрешима, но не отъ сегашния човѣшки умъ. Днесъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце не могатъ да я обхванатъ. Запримѣръ, какъ можете да вложите въ ума си мисъльта, че ще обичате цѣлия свѣтъ? Днесъ това е невъзможно. Човѣшкото сърдце не може да обхване цѣлия свѣтъ. Какъ ще вложите въ сърдцето си желанието да станете виденъ човѣкъ, да ви познаватъ всички хора на земята и на небето? Сърдцето ви не може да издържи на външния напоръ, което това желание предизвиква. Какъ ще реализирате желанието си да пораснете толкова, че да стигнете до слънцето? За земята такъвъ човѣшки ръстъ е невъзможенъ. Това сѫ нѣколко идеи, мисли и желания отъ характера на идеята „perpetuum mobile“ Съвременнитѣ хора вѣрватъ само въ нѣща, които могатъ да се докажатъ. Обаче, има нѣща, които и безъ доказване сѫ вѣрни, и даватъ известни резултати. Запримѣръ, когато нѣкой се оплаква отъ болки въ зѫбитѣ, той търси нѣкакво външно лѣкарство, за да успокои болкитѣ: компресъ, гаргара съ солена вода, йодъ и др. Сѫщо така приема и вѫтрешни лѣкарства. Какъ действуватъ тѣзи лѣкарства, той не се интересува, важно е да му помогнатъ. Има и психически начини за лѣкуване. Тѣ се отнасятъ главно за съзнателния ученикъ, който не критикува, но прилага и се учи отъ придобититѣ резултати. Само за ученика давамъ следния начинъ за лѣкуване на зѫби. Ако зѫбоболътъ съвпадне съ изпразването на луната, нека вземе едно чукче, да тури раницата на гърба си и, ако деньтъ е топълъ, да тръгне къмъ планината. Като види на пѫтя си камъкъ, да спре тамъ и да започне да удря съ чукчето, докато откърти малки парченца. Ще чука съ чукчето и мислено ще си казва: Както камъкътъ се кърти, така да се откърти болката на зѫба ми. Сѫщевременно, нека брои, да види, следъ колко удара болката ще мине. Колкото по-съзнателно се отнася къмъ опита, толкова по-бързо ще мине болката. Така той ще има възможность да направи екскурзия и да се излѣкува. Ще знаете, че този опитъ може да стане само лѣтно време и при изпразване на луната. Ако ви боли зѫбъ презъ друго време, ще прилагате други методи. Какъ ще си обясните лѣкуването на зѫбобола по този начинъ? — Чрезъ скритата, потенциална енергия въ камъка. Чрезъ чукането човѣкъ се свързва съ потенциалната сила на камъка, която лѣкува. Този опитъ се отнася само за ученика. Докато самъ не направи опита и не получи резултатъ, нищо да не говори за него. Има още много психически методи, чрезъ които човѣкъ може да лѣкува не само зѫбобола, но и други, по-сериозни болести. За това се иска вѣра и съзнателно отнасяне къмъ опититѣ. Съвременната медицина лѣкува съ екстракти, извлѣчени отъ растителното и минералното царство. Обаче, тя е дошла и до новъ начинъ на лѣкуване — чрезъ храната. Той се състои въ следното: чрезъ храната да се доставятъ на организма онѣзи елементи, отъ които той се нуждае въ даденъ случай. Сега и на васъ ви трѣбватъ два важни елемента за психическия ви животъ, т. е. за правилното ви развитие. Тѣзи елементи наричамъ правила. Значи, за да се развива правилно, ученикътъ трѣбва да има предъ видъ две свещени правила въ живота си. Първото правило: Никога да не отнемашъ на ближния си или на своя приятель времето, което не можешъ да му дадешъ. Въ това време приятельтъ ти е заетъ съ важна работа, която решава сѫдбата му — не му отнимай времето. Щомъ разберешъ, че не е свободенъ, върни се и му помогни мислено, да свърши добре работата си. Като се освободи, той самъ ще те извика да се разговаряте. Второто правило: Никога не се отказвай да направишъ това, което можешъ. Отъ тебе искатъ да направишъ една малка услуга — не се отказвай, не мисли, че не можешъ да я направишъ. Откажешъ ли се подъ предлогъ, че не искашъ, не можешъ или нѣмашъ време, ти се свързвашъ съ единъ отрицателенъ законъ въ природата. Противъ тебе се опълчва верига отъ отрицателни сили, които следъ време ще развалятъ хубавитѣ ти планове. Тѣ представятъ подпочвена вода, която бавно, но сигурно разрушава основитѣ на твоя животъ. Единъ день ти ще се намѣришъ предъ голѣма катастрофа. Това подразбира българската поговорка: „Малкото камъче събаря колата.“ Като спазвате тѣзи правила, ще се научите да зачитате правата на другитѣ хора. Ще знаете, че идеитѣ, съ които хората се занимаватъ, сѫ свещени. Не питайте, съ какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуватъ. Това е тѣхна работа. Отъ васъ се изисква да минете край тѣхъ, безъ да ги смущавате съ мисъльта си. Ако ученицитѣ пазятъ тѣзи правила въ отношенията си, тѣ ще се повдигнатъ въ морално отношение, ще създадатъ помежду си благоприятна атмосфера. Това е първото условие за създаване на добра обхода. Първото правило работи въ дѣсното полукълбо, а второто — въ лѣвото. Затова, когато видишъ, че приятельтъ ти е заетъ, тури дѣсния си кракъ напредъ и бавно отстѫпвай. Когато нѣкой иска отъ тебе една малка услуга, тури лѣвия си кракъ напредъ и сигурно пристѫпвай. Въ първия случай ти си готовъ да покажешъ зачитане правото на своя приятель, а въ втория — си готовъ да дадешъ нѣщо отъ себе си, да направишъ малка услуга. Който е разбралъ дветѣ правила и ги прилага, той расте въ духовно отношение отъ никого незабелязанъ, и всѣки день притуря по малко къмъ своитѣ добродетели. Като спазвате правилата къмъ приятелитѣ си, ще се научите да ги спазвате и къмъ себе си. Седишъ, размишлявашъ върху една велика идея. Въ това време нѣкоя странична мисъль влѣзе въ ума ти и започне да те смущава. Казвашъ си: Какво съмъ седналъ да се занимавамъ съ велики идеи. Важно е, да прекарамъ живота си леко. Какъ ще преживѣя съ тѣзи идеи? — Тури дѣсния си кракъ напредъ и започни да отстѫпвашъ. Не отнемай свещеното време на духа си. Отстѫпи назадъ! Второто правило има отношение, освенъ къмъ душитѣ на вашитѣ ближни, още и къмъ вашата душа. Ако нѣкой хлопа на вратата ви да иска услуга отъ васъ, нали ще станете да му услужите? Не трѣбва ли да направите услуга и на вашия приятель, вѫтре въ васъ, който хлопа и очаква нѣщо отъ васъ? И да спите даже, щомъ чуете хлопането на приятеля си вѫтре въ васъ, веднага станете, измийте се, облѣчете се и дайте ухо, да видите, отъ какво се нуждае. Малка услуга иска той отъ васъ, но не трѣбва да му откажете. Той ще ви зададе единъ въпросъ, и вие ще му отговорите. Ще дойде день, той ще ви благодари за направената услуга. Освенъ на земята, човѣкъ има приятели и въ духовния свѣтъ. Затова е казано въ Писанието, че никой не живѣе за себе си. Цѣлото живѣе за насъ, и ние трѣбва да живѣемъ за Него. Това е велика идея, която трѣбва да движи човѣчеството. Ние ще живѣемъ за тази велика идея, а тя — за насъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Научни изследвания — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Четоха се свободнитѣ теми. Чете се резюме на миналата лекция. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ знание. Всѣки иска да стане ученъ. Добро е това желание, но се изисква работа, наблюдения, измѣрвания. Като срещнете нѣкой добъръ, благороденъ човѣкъ, наблюдавайте проявитѣ му. Ако имате възможность, измѣрете дължината на рѫката му, отъ рамото надолу, до пръститѣ. После измѣрете рѫката му на части: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, а най-после и китката, до края на пръститѣ. После измѣрете горната и долната часть на китката поотдѣлно. Изобщо, добре е да имате метъръ, съ който да измѣрвате дължината на рѫката на добри и благородни хора, както и на груби, низки натури, да имате представа за противоположноститѣ въ живота. Като правите своитѣ измѣрвания и наблюдения точно, ще дойдете до истинскитѣ мѣрки, които природата е опредѣлила. Не е случайно дадена дължината на рѫката на добрия и на лошия човѣкъ. Нормалната височина на човѣка е 1’65 м. На тази височина отговаря нормално дълга рѫка. По-горе и по-долу отъ тази мѣрка, заедно съ човѣшкия ръстъ се измѣня и мѣрката на рѫката. Все пакъ трѣбва да се знае, какво е отношението между ръста и дължината на рѫката. Важно е да знаете нормалната височина на човѣка. Що се отнася до отклоненията, това е предметъ на подробни изучавания. Като изучавате тѣзи нѣща, вие се домогвате до ценни данни по отношение на човѣшкия характеръ. Всѣка промѣна въ ръста, въ дължината на рѫцетѣ указва влияние и върху характера. Добре е човѣкъ да изучава окултнитѣ науки, но трѣбва да бѫде готовъ за тѣхъ. За да не изпада въ погрѣшки, нуждно е да развива наблюдателность, точность, безстрашие, да мѣри вѣрно, а после да си служи съ външни пособия. Той трѣбва да схваща нѣщата правилно и, каквото му се открие, да не се страхува. Човѣкъ не може да бѫде астрологъ, френологъ, хиромантикъ, ако не е чувствителенъ. Много нѣща познава той по линиитѣ, по центроветѣ, по влиянието на планетитѣ, но много нѣща му се откриватъ при съприкосновението му съ даденъ човѣкъ. Достатъчно е да пипне рѫката му и, ако е чувствителенъ, да каже много нѣща. Сухата и слаба рѫка, съ дълги пръсти говори едно, а влажната и пълна рѫка, съ кѫси пръсти, говори друго. Виждате, че нѣкоя врачка нарежда бобъ или карти въ различни системи и гадае по тѣхъ. Но тя има и друго виждане — вѫтрешно. Външнитѣ фигури служатъ само като външенъ поводъ, да се съсрѣдоточи човѣкъ, да концентрира мисъльта си къмъ известенъ центъръ, отдето идатъ теченията. Свърже ли се съ този центъръ, човѣкъ може да предсказва. Като се упражнява въ това направление, човѣкъ развива своето вѫтрешно виждане. Доказано е, че линиитѣ на рѫката се обуславятъ отъ мозъчнитѣ центрове. Ако пипнете рѫката на човѣкъ, въ когото мозъчнитѣ центрове сѫ добре развити, ще усѣтите особена мека, приятна топлина. Като се вгледате въ линиитѣ на рѫката, ще видите, че отъ нѣкои излиза свѣтлина. Такава свѣтлина излиза и отъ нѣкои мозъчни центрове, които сѫ добре развити. Запримѣръ, ако центърътъ на съвѣстьта е добре развитъ въ човѣка, оттамъ излиза бѣла, приятна свѣтлина. Има случаи, когато отъ единъ центъръ излиза свѣтлина, а другъ нѣкой е съвършено тъменъ. Запримѣръ, човѣкъ може да бѫде крайно съвѣстенъ, справедливъ, а да не е развилъ религиозното чувство — любовь къмъ Бога. Този центъръ се намира на горната часть на главата. Щомъ не е развитъ този центъръ, никаква свѣтлина не излиза оттамъ. Широчината на рѫката се опредѣля отъ широчината на мозъка, а дължината ѝ — отъ дължината на мозъка. По широчината на рѫката се познава още, здравъ ли ще бѫде човѣкъ, или не. Приятно е да хванете рѫка, на която линиитѣ сѫ живи. Отъ тѣхъ блика животъ и свѣтлина. Тѣ сѫ подобни на бистри планински изворчета, на долини, обрасли съ зеленина, опъстрена съ множество разновидни цвѣтя. Работете върху себе си, но правете и външни научни изследвания, да придобиете знанието на хиромантика, на френолога и на физиогномиста. И тогава, като погледнете рѫката, лицето, главата на човѣка, а после и цѣлото му тѣло, да знаете, какво представя той. Цѣлиятъ човѣкъ е жива книга, която трѣбва да изучавате. Ако линията на сърдцето въ рѫката на нѣкой човѣкъ е добре развита, казвате, че той има добро сърдце; обаче, ако главата му е тѣсна и отзадъ неоформена, въпрѣки добре развитата сърдечна линия, той е гордъ и взискателенъ. Каквото и да говори, той все ще каже нѣщо за своето високо произхождение. Кѫде е мѣстото на сърдечната линия въ рѫката, знаете, но кѫде е тази линия на лицето? — Тя се намира отчасти въ устата и отчасти въ очитѣ. Кѫде е линията на ума въ лицето? — Въ носа и въ челото. А линията на живота? — Въ устата и въ челюститѣ. Всички хора могатъ да изучаватъ хиромантията, френологията, физиогномията, но всички не могатъ да бѫдатъ добри гадатели. Нуждно е вѫтрешно виждане, чувствителность, вѣрно схващане на нѣщата. Истинскиятъ гадатель никога не бърза въ заключенията си. Ако види една линия на рѫката, той не се произнася още, докато не намѣри сѫщата линия на лицето и на главата. Значи, всѣка чърта трѣбва да се срѣща на три мѣста. Нѣма ли я на тритѣ мѣста, не можете да кажете за човѣка нито добро, нито лошо. Като се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота, човѣкъ измѣнилъ нѣкои линии въ себе си, поради което на главата си носи една добра чърта, която въ рѫцетѣ си е изопачилъ вече. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ продълговато лице, съ добре оформена глава, а съ малка рѫка и кѫси пръсти. Срѣщате другъ нѣкой съ дълга рѫка, дълги пръсти, добре оформени, а главата не е много добре оформена, лицето крѫгло. Това несъответствие говори за отклоненията, презъ които човѣкъ е миналъ. Спрете вниманието си върху устнитѣ, върху челюститѣ на човѣка, да видите, какво разнообразие сѫществува и тукъ. Долната устна на нѣкои хора е издадена напредъ, а горната е навѫтре. Това показва, че външни причини сѫ указали влияние върху чувствата му и сѫ го направили пасивенъ. По отношение на чувствата, той повече възприема, по-малко дава навънъ. На това се дължи голѣмата потенциална сила въ него. Колкото и да му говорите, той всичко ще възприеме, но почти нищо нѣма да приложи. Като противоположность на него се явява човѣка съ издадена горна челюсть малко навънъ. Той е крайно активенъ, човѣкъ съ голѣма инициатива. Умътъ въ него е добре развитъ; той упражнява влияние върху горната челюсть, а волята — върху долната. Като работи върху умственитѣ си способности, следъ време човѣкъ може да измѣни неправилноститѣ на лицето, на главата, на рѫката си, да създаде отъ себе си правиленъ типъ въ всѣко отношение. Ако не работи, той може да деформира линиитѣ на лицето и на рѫцетѣ. Запримѣръ, не е правилно челюститѣ да се издаватъ навънъ, както въ животнитѣ, въ които умътъ, изобщо, е слабо развитъ. Обективниятъ умъ въ животнитѣ е развитъ дотолкова, доколкото да си доставятъ храна. Тѣ криятъ въ себе си повече магнетизъмъ, отколкото електричество, затова умътъ имъ е слабо развитъ. Първата задача на ученика е да работи върху лицето си, да го оформи, да изправи отклоненията. Ако и дветѣ челюсти сѫ издадени навънъ, трѣбва да се изправятъ. Центърътъ на тежестьта въ човѣшкия мозъкъ трѣбва да бѫде предъ ушитѣ, а не задъ тѣхъ. Остане ли задъ ушитѣ, човѣкъ дълго време ще бѫде лишенъ отъ религиозно чувство. Докато центърътъ на тежестьта на мозъка не дойде предъ ушитѣ, за никаква религия не може да се говори. Въ човѣшкия мозъкъ има две плоскости — хоризонтална и отвесна, които сѫ въ постоянно движение. Отъ наклона и направлението на тѣзи живи плоскости една къмъ друга, зависятъ проявитѣ на човѣка като чувственъ или умственъ типъ. Ако при движението си, тѣзи плоскости отправятъ силитѣ на ума въ задната часть на мозъка, човѣкъ се проявява повече като чувственъ типъ; ако силитѣ на ума се отправятъ къмъ горната часть на мозъка, човѣкъ е повече религиозенъ, съвѣстенъ и справедливъ; и най-после, ако силитѣ на ума се отправятъ къмъ предната часть на мозъка, човѣкъ е интелигентенъ, наблюдателенъ. Когато силитѣ на ума се отправятъ равномѣрно къмъ всички посоки, имаме нормално развитъ човѣкъ. Опасно е, когато силитѣ на човѣшкия организъмъ се отправятъ къмъ задната часть на мозъка, дето става голѣмо горение, което предизвиква омекване на мозъка. То е причина за неправилното действие на нервната система. Всички нервни заболявания се дължатъ, именно, на възпаления, на сътресения въ задната часть на мозъка. Човѣкъ не трѣбва да се тревожи, да се гнѣви и възбужда. Ако не можешъ да разрешишъ известенъ въпросъ ще го оставишъ настрана. Човѣкъ носи, докато може да издържа. Щомъ дойде до крайния предѣлъ, дето не може повече да издържа, той казва: Такава е Божията воля. Докато можешъ да издържашъ, не казвай, че е такава Божията воля. Щомъ не можешъ да издържашъ напрежения, кажи въ себе си: Такава е Божията воля. Минешъ ли този предѣлъ, безъ да си се смирилъ, сърдцето ти може да се пръсне, да се скѫса нѣкоя вена, да стане разривъ. Ако не можешъ да се смиришъ, отправи излишната енергия на сърдцето си къмъ ума си и започни да мислишъ. Кажи си: Не съмъ азъ единственъ въ свѣта, който страда. Защо трѣбва да се обезсърдчавамъ? Всички хора страдатъ, и азъ страдамъ. Не само хората страдатъ, но и животнитѣ. Много животни биха желали да смѣнятъ живота си съ човѣшкия. Колко по-високо стои човѣкъ отъ всички животни! Защо трѣбва да се отчайва тогава? Ако сте музикантъ, вземете инструмента си и тръгнете по свѣта да свирите; ако сте художникъ, вземете четката и боитѣ си и тръгнете по свѣта да рисувате; ако сте лѣкарь, започнете да изучавате нѣкоя болесть, да се специализирате. Така ще изучавате хората и ще се калите въ живота. Защо не вземете метъръ, книга и моливъ и не тръгнете по свѣта да правите измѣрвания на човѣшкитѣ глави? Не е лесна тази работа, но голѣми знания се придобиватъ. При това, трѣбва да бѫдете силни, да не се свързвате съ енергиитѣ въ човѣка. Има рѫце, които даватъ, но има такива, които приличатъ на ахтаподъ, смучатъ. Достатъчно е да хванете рѫката на човѣка, да познаете, какви сили се криятъ въ него. Има хора добри, магнетични, добре разположени. Като хванете рѫката на такъвъ човѣкъ, изпитвате приятность. Той дава нѣщо отъ себе си. Който има обичь къмъ знанието, ще понесе всички мѫчнотии и неприятности, но ще бѫде възнаграденъ — много тайни ще му се разкриятъ. Природата е щедра къмъ онѣзи, които обичатъ знанието и го търсятъ. Мнозина изучаватъ хиромантията, френологията, но не могатъ да ги прилагатъ. Нѣкои сѫ слушали за тѣзи науки, но не ги признаватъ. Тѣ мислятъ, че чрезъ тѣзи науки се дохожда до нѣкои общи положения, но не могатъ да проникватъ на дълбоко, да откриятъ специфичнитѣ чърти на човѣка. Обаче, ако имъ кажете всичко, което сѫ проявили отъ детинство до зрѣла възрасть, тѣ оставатъ изненадани. Човѣкъ вѣрва главно въ това, което се отнася лично до него, което засѣга неговия животъ. Тогава той казва, че окултнитѣ науки сѫ положителни и може да се разчита на тѣхъ. Много недѫзи има сегашното поколѣние, наследени и лични, но има начини за изправянето имъ. Окултнитѣ науки отварятъ очитѣ на хората. Сѫдятъ нѣкой човѣкъ за кражба. Викатъ свидетели, да се произнесатъ, крадецъ ли е той, или не. Въ края на краищата, пакъ могатъ да се заблудятъ. Достатъчно е да погледнатъ на рѫката, на лицето и на главата му, за да видятъ, има ли знака за кражбата или нѣма. Въ единъ моментъ тѣ могатъ да се произнесатъ, крадецъ ли е даденъ човѣкъ, или не. Който краде, той носи тази слабость отъ далечното минало, когато кражбата се е развивала специално, като добродетель. Такъвъ е билъ моралътъ въ миналото. Днесъ кражбата строго се преследва. Това показва, че хората още не живѣятъ въ абсолютния моралъ, защото и днесъ още има прояви, които се считатъ за добродетели, а въ бѫдеще ще минаватъ като пороци и слабости. Като пази равновесие между силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ постепенно дохожда до онзи абсолютенъ, органически моралъ, който сѫществува въ разумната природа. Какво трѣбва да правите, за да запазите равновесието на своитѣ сили? Вечерь, преди да си легнете, прекарайте всички мисли, чувства и образи, които сѫ минали презъ ума и сърдцето ви. Тѣзи, които намирате, че сѫ противоречиви и внасятъ смущение въ васъ, турете настрана. Оставите ли ги въ себе си, тѣ ще внесатъ известни наслоявания, които ще предизвикатъ подпушване на чувствата. Въ резултатъ на това подпушване се явяватъ различни болезнени състояния. Като направите тази равносмѣтка, вие се примирявате съ себе си, успокоявате се и заспивате здравъ, спокоенъ сънь. Ликвидирате ли веднъжъ съ старитѣ си смѣтки, повече не ги допущайте въ ума си. Постѫпвате ли вечерь по този начинъ, сутринь ще бѫдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате новъ животъ. Така ли живѣятъ сегашнитѣ хора? Малко хора сѫ примирени съ себе си и съ ближнитѣ си. Повечето сѫ обидени едни отъ други, не се поздравяватъ, не могатъ да се търпятъ. Само като си помислятъ, че еди-кой си ги обидилъ, тѣ казватъ: Никога нѣма да простя на този човѣкъ за обидата, която ми нанесе. Правъ си, обидилъ те е този човѣкъ, но какво печелишъ, ако не му простишъ? Не само, че нищо не печелишъ, но пакостишъ на себе си. Вѣрно е, че човѣкъ не може да дружи съ всички хора, да обича всички еднакво, но все пакъ, ще намѣри начинъ да превърне енергиитѣ и на най-нехармонично настроения човѣкъ. Какъ ще стане това? — Като прекара енергиитѣ на този човѣкъ презъ други хора, които си хармониратъ съ него. Забелязано е, запримѣръ, че ако този, когото не можете да търпите, влѣзе въ обществото на вашитѣ приятели, той ви става, ако не приятенъ, поне търпимъ. Това показва, че едни за други хората представятъ срѣда, презъ която енергиитѣ се хармонизиратъ. Не е лесно самъ човѣкъ да се справи съ енергиитѣ на нѣкои хора. Има случаи, когато, въпрѣки голѣмото разположение на нѣкого къмъ васъ, вие не можете да дружите съ него. Той е любезенъ съ васъ, услужливъ, но вие го избѣгвате. Другъ нѣкой, безъ да е любезенъ и внимателенъ къмъ васъ, вие го търсите, приятно ви е неговото присѫтствие. Коя е причината за добритѣ и за неприязненитѣ отношения къмъ хората? — Нѣкога причината е външна, видима, а нѣкога — вѫтрешна, незнайна. Единъ гражданинъ отишълъ въ едно село, въ Варненско, по работа при единъ селянинъ. Последниятъ го посрещналъ любезно, угостилъ го добре и приятелски се разговаряли. По едно време домакинята, угледна жена, влѣзла въ стаята при мѫжа си, рѫкувала се съ госта, който я погледналъ набързо и пакъ продължилъ разговора съ селянина. Недоволенъ отъ госта си, който се осмѣлилъ да погледне жена му, селянинътъ взелъ една тояга и се нахвърлилъ върху него. Гостътъ скочилъ отъ мѣстото си, затичалъ се къмъ вратата и едва се спасилъ отъ разярения селянинъ. Той не могълъ да си обясни защо селянинътъ го приелъ толкова любезно, а накрая го изпѫдилъ съ тоягата. Селянинътъ обичалъ жена си и я ревнувалъ отъ всѣки чуждъ погледъ. Неговата любовь има свойството да предизвиква вкисване. Вкисне ли се веднъжъ, човѣкъ не може да бѫде господарь на себе си. Много случаи има въ живота, които предизвикватъ вкисване. Представете си, че нѣкой свършилъ два факултета, способенъ е, но го назначаватъ за подначалникъ въ едно министерство, дето началникътъ не е образованъ, нито много способенъ. Значи, учениятъ, способниятъ, даровитиятъ трѣбва да се подчинява на по-доленъ отъ себе си. Той се вкисва, сърди се, недоволенъ е отъ положението си. Представете си, въ единъ домъ се раждатъ две момчета: по-голѣмия наричатъ „бате“, но той е посрѣдственъ, съ по-низка култура отъ малкия; по естество е грубъ, невнимателенъ, лошъ. Малкиятъ е съ по-висока култура, по природа мекъ, учтивъ, добъръ. Голѣмиятъ братъ като „бате“ се налага на малкия, бие го, иска да го подчини. Въ първо време малкиятъ е недоволенъ отъ положението си, не може да търпи, щото братъ му, по-некултуренъ и грубъ, да го бие, но, като мисли върху положението си, намира начинъ, какъ да смекчи брата си. Той не му се сърди, но отива при него, гали го, приказва му спокойно, докато единъ день голѣмиятъ братъ отстѫпва. Той вижда, че малкиятъ братъ има право да бѫде на еднакви начала съ него и измѣня отношенията си. Малкиятъ братъ се смирява, а голѣмиятъ отстѫпва предъ неговото смирение. Това става въ семействата, но сѫщото става и вънъ, между чужди хора. Ако се намѣрите въ положението на малкия братъ, не трѣбва ли и вие да се смирите? Щомъ се смирите, отношенията ще се подобрятъ. Търпение се иска отъ всички хора, за да разрешатъ задачитѣ си правилно. Пазете равновесието на силитѣ си, да не излѣзете отъ релситѣ на своя животъ. Следъ това трѣбва да употрѣбите голѣми усилия, за да се върнете въ първото си положение и да набавите изгубената енергия. Тъй щото, колкото и да ви обиждатъ, бѫдете като патицитѣ, по перата на които водата се хлъзга, безъ да ги намокри. Нека и обидитѣ да се сипятъ върху васъ, безъ да ви засѣгатъ, безъ да намокрятъ крилцата ви. Вземете примѣръ отъ великитѣ хора. Презъ какви обиди и хули сѫ минали тѣ, безъ да нарушатъ своето равновесие, безъ да измѣнятъ своя животъ. Дълго време следъ смъртьта имъ се явяватъ хора, които ги разбиратъ и възстановяватъ тѣхното име, честьта и достоинството имъ. Ще каже нѣкой, че нарушили разположението му. Има ли нѣщо лошо въ това? Вие сте ученъ човѣкъ, не се подавайте на външнитѣ условия, но спрете се и започнете да мислите, коя е причината за неразположението ви, външна или вѫтрешна; ако е нѣкое сѫщество, питайте го, какво иска, отде е дошло и, ако има нужда отъ васъ, помогнете му; ако не се нуждае отъ вашата помощь, поговорете съ него и го помолете да излѣзе вънъ. Ако доброто ви разположение се е смѣнило съ скръбь, направете следното: или помогнете на сѫществото въ васъ, което скърби, или му кажете строго, че нѣмате време да се занимавате съ него и му отворете вратата да излѣзе вънъ. Мнозина мислятъ, че трѣбва да се отнасятъ съ страданията си меко, да ги гладятъ. Ако много гладите страданията си, тѣ ще ви ухапятъ. Не прави ли сѫщото и котката? Започнете да гладите котката по козината, и вижте, какво ще направи. Въ първо време тя изпитва приятность отъ гладенето. Колкото повече я гладите, тя започва да се дразни и се обръща да хапе. Отъ гладенето върху козината се образува електричество, отъ което котката иска да се освободи. Тъй щото, искате ли да имате добри отношения съ хората, нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Укоряването е по-тежко отъ хваленето, но и дветѣ не се препорѫчватъ. Стремете се къмъ положителни постѫпки въ живота. Що се отнася до отрицателното, нѣма защо да го учите. Всички хора сѫ минали презъ тази наука. Разправятъ за една жена, че когато се карала съ съседитѣ си, ставала много красноречива, като ораторка. Когато била тиха и спокойна, езикътъ ѝ се преплиталъ, не могла да говори. Щомъ се възбуждала и разгнѣви, езикътъ ѝ се развързвалъ, и тя могла да говори по два-три часа непрекѫснато. Всички ѝ се чудѣли, какъ може да говори толкова много. Но и това е болезнено състояние. Човѣкъ трѣбва да бѫде енергиченъ, но да не се гнѣви. Ако иска да направи нѣкаква забележка на нѣкого, ще я направи смѣло, съ енергия, безъ да се гнѣви, безъ да внася отрова въ организма си. Единъ отъ древнитѣ философи се разхождалъ въ гората и разсѫждавалъ върху важенъ въпросъ. Срещналъ го единъ разбойникъ и се готвѣлъ да го обере, философътъ свалилъ дрехата си и се хвърлилъ върху разбойника, набилъ го добре и му казалъ: Да помнишъ, какъ се обира философъ! Следъ това наметналъ дрехата си и продължилъ пѫтя си, като че нищо не се случило. Това е характеръ! Не можете ли и вие да постѫпвате по сѫщия начинъ съ своитѣ мѫчнотии? Натъкнете ли се на една мѫчнотия, хвърлете дрехата си и започнете да я налагате. Като я обезсилите, метнете дрехата на гърба си, вземете книгата си въ рѫка и, като философа, продължете пѫтя си и размишлявайте върху важнитѣ въпроси. Характеръ трѣбва да има човѣкъ! Материалниятъ животъ, въ който се движите, носи условия за създаване на характери. Тукъ, именно, вие ще срещнете своя противникъ, своя неприятель, който ще ви разтърси. Въ борбата си съ него вие ще се калите, ще създадете характеръ. Справедливъ е вашиятъ неприятель. Той е изпратенъ отъ разумния свѣтъ да предизвика мисъльта ви, да ви застави да мислите. Вие ще се калите въ борбата си съ него, и следъ време ще станете герой. Но каквото и да ви говори той, не трѣбва да се обиждате. Извадете благото, което се крие въ думитѣ му. Постѫпвате ли по този начинъ, следъ време ще станете приятели. Помнете: мѫчнотиитѣ, презъ които минавате, сѫ вашитѣ неприятели, съ които въ даденъ случай не хармонирате. Следъ време ще се хармонизирате съ тѣхъ, и тѣ ще станатъ ваши приятели. Мѫчнотиитѣ сѫ живи, разумни сили, съ които можете да се разговаряте. Като знаятъ това, проповѣдницитѣ говорятъ, проповѣдватъ на грѣшницитѣ, съ цель да имъ въздействуватъ. Тѣ слушатъ да имъ се говори за доброто, докато единъ день решатъ да измѣнятъ живота си. И държавницитѣ прилагатъ сѫщия законъ къмъ своитѣ неприятели, да ги превърнатъ въ приятели. Христосъ казва: „Направете си приятели отъ неправдата“. Изучавайте себе си, своитѣ състояния и ги възпитавайте. Говорете имъ като на разумни сѫщества, да разбератъ, че има единъ, който стои по-високо отъ тѣхъ. Ако човѣкъ не стане господарь на своитѣ състояния и не може да имъ въздействува, той не може да се нарече силенъ. Като работите върху себе си, вие ще дойдете до положение, да отдѣляте чуждото, външното влияние и да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Щомъ искате да се възпитавате, можете да прилагате различни методи, но справедливи трѣбва да бѫдете. Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада. Докато постѫпвате справедливо, сѫществата въ васъ ще ви слушатъ. Измѣните ли на справедливостьта, никакви методи не могатъ да имъ въздействуватъ. При това, обещаете ли имъ нѣщо, непремѣнно ще го изпълните. Само при това положение ще бѫдете свободни отъ мрачни и тъмни мисли и настроения. Ще кажете, че кѫща безъ димъ не може. Кѫща безъ димъ не може, но само при голѣми вѣтрове и бури. При тихъ вѣтъръ, при нормални условия горението става пълно, и въздухътъ е чистъ и приятенъ. Спазвайте правилата за живота, за да преодолявате на съпротивленията на гѫстата материя, въ която живѣете. Ще каже нѣкой, че при днешнитѣ условия на живота човѣкъ трѣбва да се огъва. Какъ ще се огъва: като скорпионъ между два огъня, или като змия въ мравунякъ? Такова огъване не се позволява. Въ него нѣма никаква философия. Подъ думата „огъване“ въ широкъ смисълъ разбираме прилагане на разумностьта. Прилагайте разумностьта навсѣкѫде въ живота си, за да се справяте съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 23 октомврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Значение на линиитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. За следния пѫть пишете върху нѣкоя свободна тема. Когато въ рѫката на човѣка преобладаватъ успореднитѣ линии, по характеръ той е независимъ, на никого не се подчинява. Успореднитѣ линии сѫ линии на разумностьта. Следователно, човѣкъ съ успоредни линии на рѫката е разуменъ, има идеи, особено мнение за нѣщата, не се нуждае отъ чужди съвети. Има случаи, когато линията на живота въ рѫката е успоредна на другитѣ две. Такъвъ човѣкъ е крайно независимъ и свободолюбивъ. Каквото и да му говорите, той постѫпва, както си знае. Има случаи, когато линията на ума и на живота се пресичатъ. И това не е лошо. Този човѣкъ е готовъ да се подчинява на разумностьта. Пресичането на линиитѣ въ рѫката му показва, че той се е намиралъ подъ нѣкакво силно външно влияние. Той е благороденъ, отстѫпчивъ. Хиромантицитѣ сѫ констатирали, че въ нѣкои рѫце линиитѣ на ума и на живота сѫ успоредни, а въ нѣкои — въ началото се сливатъ и после се раздѣлятъ, но какви, въ сѫщность, трѣбва да бѫдатъ тѣзи линии, не казватъ. Тѣ сѫ опредѣлили характера на еднитѣ и на другитѣ, но не сѫ посочили направлението на тѣзи линии, да се знае, какво трѣбва да бѫде. Ако линията на сърдцето дойде въ съприкосновение съ линията на живота, такъвъ човѣкъ има нѣкаква фаталность въ живота си. Ако линията на ума въ нѣкого се слива съ линията на сърдцето, бѫди далечъ отъ него. Опасно е, ако тѣзи линии се сливатъ и въ дветѣ рѫце. Каквото обещае този човѣкъ, нищо не изпълнява. Яви ли се мистичниятъ кръстъ на рѫката, положението се спасява. Той раздѣля линията на ума отъ линията на сърдцето. Често се говори за благоприятни и неблагоприятни условия на живота. Последнитѣ условия се дължатъ на гѫстата материя, която се е създала отъ изопаченитѣ човѣшки умове. Както ученитѣ, съ помощьта на низка температура и високо налѣгане, успѣватъ да сгѫстятъ газоветѣ и да ги превърнатъ въ течности, така и човѣшкиятъ умъ е въ сила да сгѫсти и да разреди материята. Въ първия случай тѣ създаватъ неблагоприятни условия за живота, а въ втория — благоприятни. По силата на този законъ, именно, за сгѫстяване на материята, е създадена и земята. Въ Битието е казано: „Въ начало Богъ създаде небето и земята, но земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше надъ бездната.“ Земята и до днесъ още не е устроена, още се устройва. Единъ день, когато налѣгането, което я притиска като капакъ, се вдигне отъ нея, тя ще бѫде вече устроена. Този капакъ е подобенъ на черупката на яйцето. Докато черупката не се махне, пилето не може да излѣзе навънъ. Капакътъ, който налѣга върху земята, не е отъ варовито вещество, както черупката на яйцето, но отъ много гѫста материя съ голѣмо сцѣпление между частицитѣ ѝ. Тукъ действуватъ особени сили на природата. Налѣгането върху земята е причина за голѣмитѣ страдания, презъ които минава човѣшкиятъ духъ, но тѣ сѫ временни. И Апостолъ Павелъ казва, че цѣлото създание лежи въ страдания, въ робство и въ ограничения, но това е временно. Налѣгането е необходимъ процесъ за оформяване на нѣщата. Следователно, и хората минаватъ презъ процеса на оформяването. Единъ день, когато се оформятъ и завършатъ развитието си, капакътъ отъ земята ще се вдигне, пилето ще покаже главата си и ще излѣзе вънъ. Тогава човѣкъ ще бѫде свободенъ. Много нѣща знаятъ хиромантицитѣ, но каква трѣбва да бѫде дължината на основнитѣ линии на рѫката, нищо не казватъ. За предпочитане е, обаче, линията на сърдцето да бѫде по-дълга отъ линията на ума. Ако линията на ума е чрезмѣрно дълга, тѣзи хора сѫ много подозрителни, съмнителни и хитри. Въ материалния свѣтъ тѣ сѫ добри, но въ духовно отношение сѫ крайно подозрителни. Каквото и да имъ говорите, тѣ казватъ: Никой не може да ме излъже, не вѣрвамъ на хората. Това се отнася до живитѣ линии на рѫката, а не до мъртвитѣ. Значи, има два вида линии на рѫката: живи, които сѫ въ процесъ на развитие, и мъртви — спрѣли вече развитието си. Тъй щото, колкото и да сѫ дълги мъртвитѣ линии, тѣ нѣматъ значение, т. е. не указватъ влияние върху характера. Запримѣръ, линията на сърдцето въ шимпанзето е чрезмѣрно дълга, но тя не увеличава неговото благородство. Хора, въ които линиитѣ на рѫцетѣ сѫ мъртви, се намиратъ въ застой. Тѣхното развитие е спрѣло за известно време. Тѣ трѣбва да чакатъ благоприятни условия, да дойде нѣкаква възходеща вълна въ живота имъ, да ги подеме. Докато се намира подъ влиянието на мъртвитѣ линии, човѣкъ е подобенъ на животно: не иска да учи, да се моли, да работи — отъ нищо не се интересува. И при това положение, на човѣка сѫ дадени възможности, да прескочи мъртвитѣ линии и да върви напредъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да има обичь къмъ знанието, да не гледа на него като на професия, да се прехранва. Гледа ли на знанието като на условие за прехрана, човѣкъ постепенно се изражда. Приеме ли го съ любовь, той се повдига. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ новитѣ идеи. Това е естественъ стремежъ, понеже новото ще подобри състоянието на тѣхния животъ, ще измѣни линиитѣ на рѫцетѣ имъ. Тази промѣна ще стане първо въ астралния свѣтъ, дето основнитѣ линии сѫ успоредни, а после въ физическия, дето ставатъ голѣми или малки отклонявания. Обаче, отклоняването на тѣзи линии не показва, че теченията, които сѫ ги създавали, не сѫ успоредни. Ако отречемъ тѣхната успоредность, отричаме и разумностьта имъ. Това е невъзможно. Разумностьта е първата сила, съ която природата работи, но, въпрѣки това, отклоняването е неизбѣженъ процесъ на физическия свѣтъ. Срѣщате, запримѣръ, човѣкъ съ правилни линии на лицето, на рѫцетѣ, съ благороденъ характеръ, но опитайте се да се докоснете до нѣщо, което е свързано съ неговия личенъ животъ, да видите, какъ ще се отклони отъ разумностьта, която е работила върху него. Ако е поетъ, ученъ, философъ и се опитате да докоснете нѣкой пасажъ отъ съчиненията му, той веднага ще се нахвърли върху васъ, ще каже, че нѣмате право да пипате работитѣ му. Обаче, при другъ случай и той може да постѫпи по сѫщия начинъ. Това показва, колко трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да не се подава на силитѣ въ физическия свѣтъ, да го отклоняватъ отъ правия пѫть. Като говоримъ за хиромантията като наука, имаме предъ видъ бѫдещето ѝ развитие. Трѣбва да се явятъ хора, които обичатъ тази наука, да правятъ точни математически изчисления, да поставятъ хиромантията на почетно мѣсто, като абсолютна наука. Тогава тя ще има практическо приложение въ училищата, въ семействата, при възпитанието и самовъзпитанието. Учительтъ ще погледне рѫката на ученика и ще разбере, въ какво материално положение се намира, какви наследствени чърти носи въ себе си. Ако нѣкой иска да влѣзе въ съдружие, пакъ чрезъ хиромантията ще разбере, трѣбва ли да се свързва съ него, или не. Който си служи съ хиромантията, никога не се лъже; който не я разбира, много грѣшки прави. Сега, ще се отклоня отъ хиромантията. Представете си, че имате числа или букви, повдигнати въ различни степени. Запримѣръ, имате числото 2, 22, 23, 24 или А, А2, А3, А4. Буквата А представя човѣкъ съ единъ моралъ, А2 — съ два морала, А3 — съ три морала, А4 — съ четири морала. Ако имате отношения съ А, никога нѣма да се излъжете. Той си служи съ една мѣрка, която прилага еднакво и къмъ себе си, и къмъ ближния си. Човѣкътъ А2 непремѣнно ще ви излъже, понеже си служи съ две различни мѣрки въ отношенията си, но все пакъ можете да хванете лъжата му, понеже се движи въ плоскость. Човѣкътъ А3 мѫчно можете да го хванете. Щомъ разбере, че сте го познали, ще избѣга въ гората. Онзи пъкъ, който си служи съ четири мѣрки — А4, ще хвръкне въ въздуха. Споредъ езика на математиката, степенитѣ на числата означаватъ измѣренията. Ако числото е въ първа степень, означава точка; ако е въ втора степень, означава права линия, която подразбира движение на войската напредъ и назадъ. Число, взето въ трета степень, подразбира тритѣ измѣрения въ геометрията, т. е. движение, освенъ по права линия, още нагоре и надолу, въ въздуха и въ водата. Четвъртата степень подразбира четири измѣрения, т. е. движение въ всички посоки. Степенитѣ вървятъ до безкрайность. Значи, измѣренията сѫщо сѫ безкрайни. Въ това отношение, степенитѣ, както и измѣренията, сѫ части на едно велико цѣло. Праведниятъ съзнава, че всичко, което притежава, е часть на великото цѣло и му се подчинява. Който не се подчинява на великото цѣло, изпада въ отрицателнитѣ течения на живота. И тъй, когато иска да решава задачитѣ си правилно, човѣкъ трѣбва да започне отъ правата линия, като мѣрка на нѣщата. Колкото повече степенитѣ се увеличаватъ, толкова по-голѣми сѫ противоречията му. За да се справи съ тѣхъ, той трѣбва да си служи съ разумнитѣ сили, които действуватъ по прави линии. — Коя линия на рѫката се явила първа? — Линията на живота. Следъ нея се явила линията на сърдцето, а най-после — линията на ума. Ако означимъ линията на живота съ А, на сърдцето съ А2, а на ума съ А3, имаме тритѣ измѣрения. За да бѫде човѣкъ добъръ, да се развива правилно, трѣбва да живѣе не само въ три, но въ много измѣрения, да разполага съ много начини за изпълнение на Божията воля. Не само единъ пѫть води къмъ планината, много пѫтища има. Разумниятъ човѣкъ намира много пѫтеки, които могатъ да го заведатъ на планината, даже и съ аеропланъ може да се изкачи. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да търси пѫть, не само за физическото си изкачване по планини и високи върхове, но и за духовното си повдигане. Затова, именно, той трѣбва да избира съответни методи за работа върху себе си. Ако се обезсърдчи, трѣбва да знае, какъ да си помогне. Лесно се обезсърдчава човѣкъ, когато попадне въ астралния свѣтъ. Понеже астралниятъ свѣтъ представя водно състояние на чувствата, човѣкъ лесно се въодушевява и лесно се обезсърдчава. Докато не се е натъкналъ на нѣкаква мѫчнотия, той предприема много работи; щомъ дойде мѫчнотията, отказва се отъ всичко, което е намислилъ да прави. Като вижда своята неустойчивость, човѣкъ се задълбочава и вижда, че има скрити сили въ себе си, чрезъ които може да се изправи, да измѣни характера си. Щомъ види доброто и благородното въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да прояви сѫщото. Ако се възхищавашъ отъ благородството и добротата на другитѣ хора, прояви и ти сѫщитѣ качества. Ще кажете, че не искате да страдате. Вѣрно е, че добриятъ и благородниятъ човѣкъ страдатъ повече, но, който иска да благува, трѣбва да приеме и страданията. Радоститѣ и скърбитѣ въ живота се смѣнятъ. Безъ радости и скърби, животътъ не може да се прояви; тѣ сѫ две естествени посоки на движение, но, за да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да се стреми повече къмъ възходещитѣ, положителнитѣ посоки. Ако всѣки день човѣкъ не придава по нѣщо къмъ живота си, той ще се превърне въ точка. Представете си, че сѫществото А иска да отиде до сѫществото В по права линия. То тръгва по правата линия и се намира при В. На другия день, обаче, не отива при В, но съкращава пѫтя си и отива при Е, на третия день — при Д, на четвъртия — при С и т. н. Защо съкращава пѫтя на своята права линия? — По две причини: или се е разболѣлъ и не може да върви дълъгъ пѫть, или е изгубилъ интереса си къмъ живота. Изгуби ли интереса си къмъ живота, къмъ хората, човѣкъ се превръща въ точка, въ неизмѫтено яйце. Следователно, чуете ли, че нѣкой пита хората: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? — ще му отговорите, че ти си едно неизмѫтено яйце. Кажи си: Азъ съмъ човѣкъ, който иска да работи. Това значи: ти си човѣкъ, който се движи по правата АВ, има опредѣлена работа, която трѣбва да свърши. Тръгналъ си на училище да се учишъ, да придобиешъ знания. Питамъ го: Готовъ ли си да извървишъ този пѫть? — Готовъ съмъ. Значи, правата АВ представя дългия пѫть, който човѣшката душа трѣбва да мине. Въ пѫтя на своето движение той срѣща препятствия, които се дължатъ на гѫстата материя. Въ този случай той се намира въ положението на островъ срѣдъ вода. Какво ще прави? — Ще измѣни посоката на своето движение въ плоскость и ще образува квадрата, въ който всички страни сѫ равни, но две по две срещуположнитѣ сѫ успоредни. Тази успоредность говори за разумностьта, която разрешава мѫчнотиитѣ. Затова казваме, че квадратътъ разрешава всички въпроси. Срещнете ли квадрати по линиитѣ на рѫката, ще знаете, че тѣ представятъ спирачки. Като разглеждате рѫката на човѣка, освенъ квадрати, ще видите още триѫгълници и кръстове. Като ги изучавате, ще обръщате внимание на мѣстата, дето се намиратъ. Запримѣръ, ако квадратътъ се намира на Юпитеръ, предпазва човѣка отъ нещастия. За да се образува този квадратъ, върху човѣка сѫ действували висши разумни сили. Ако вмѣсто квадратъ има триѫгълникъ, този човѣкъ притежава особена способность или дарба. Ако има кръстъ, очакватъ го страдания. Кръстътъ показва диагоналитѣ въ живота. Значи, странитѣ на квадрата сѫ изчезнали, останали сѫ само диагоналитѣ. Линиитѣ на човѣшката рѫка сѫ резултатъ на сили, на течения, които работятъ въ природата. Човѣкъ неизбѣжно попада подъ влиянието на тѣзи течения и нѣкога съжалява, нѣкога се радва — зависи подъ влиянието на какви сили е попадналъ. Понѣкога човѣкъ се разкайва и за доброто, и за злото, което е направилъ. И следъ това започва да разправя на хората, какво е извършилъ. Направи ли нѣкакво добро, разумно дѣло, човѣкъ трѣбва да мълчи. Доброто има отношение къмъ козмоса. Следователно, радвай се, че си изпълнилъ Божията воля, че служишъ на Господа. Линиитѣ на рѫката на духовния човѣкъ иматъ опредѣлена дължина, тѣ представятъ ирационални числа, което показва, че животътъ продължава и задъ физическия свѣтъ. Дробнитѣ числа, които се получаватъ при измѣрване линиитѣ на рѫцетѣ, показватъ, докѫде е достигналъ всѣки човѣкъ по отношение на разумностьта. Сега, колкото и да се говори върху хиромантията, човѣкъ самъ трѣбва да работи, да провѣрява знанието, което има, за да не се отегчи отъ него. Въ такъвъ случай, по-добре е да знае малко, но да се радва на знанието си, отколкото много да знае и да се отегчава. Затова той трѣбва да свръзва знанията си по всички окултни науки въ едно цѣло. Ще знаете, че всички линии на рѫката и на лицето указватъ влияние върху мозъчнитѣ центрове. Работете върху всички центрове, да ги развивате правилно. Иначе, човѣкъ може да изпадне въ добри и лоши настроения, отъ които не може да се ползува. — Защо? — Настроенията сѫ временни състояния, които иматъ отношение къмъ животинския свѣтъ. За да излѣзе отъ животинския свѣтъ, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своето знание. Новото внася потикъ, импулсъ въ живота. То въвежда човѣка въ Божествения свѣтъ, въ вѣчния животъ. Още съ ставането отъ сънь, внесете поне една малка Божествена мисъль въ ума си и по едно малко Божествено чувство въ сърдцето си, за да осмислите своя животъ. Обаче, въ желанието си да постигне нѣщо голѣмо, велико, човѣкъ пропуща малкитѣ нѣща, които, въ сѫщность, ще го ползуватъ най-много. Единъ день султанъ Махмудъ тръгналъ съ великия везиръ на разходка изъ Цариградъ, да види, какъ живѣятъ поданицитѣ му. За тази цель той се дегизиралъ, никой да не го познае. Понеже трѣбвало да минатъ на другия брѣгъ на рѣката, тѣ взели една лодка. Лодкарьтъ билъ уменъ човѣкъ и веднага позналъ, съ кого има работа. По пѫтя султанътъ го запиталъ: Твоя ли е лодката? — Моя е, купихъ я въ деня, когато султанъ Махмудъ взе престола. — Доволенъ ли си отъ работата си? — Откакъ султанъ Махмудъ дойде, работата ми върви добре. Това се харесало на султана. Като стигнали на другия брѣгъ на рѣката, султанътъ казалъ едно мѫдро изречение на лодкаря „Казанътъ има седемь халки. Когато се намѣришъ въ мѫчнотия, хвани едната халка, и мѫчнотията ще се разреши“. Следъ това той извадилъ една златна монета да плати на лодкаря. Последниятъ казалъ: Не искамъ пари, но моля ви да ми напишете за споменъ изречението, което ми казахте, много ми хареса. Султанътъ извадилъ единъ голѣмъ ферманъ отъ джоба си, написалъ изречението и се подписалъ: Махмудъ. Като взелъ фермана въ рѫката си, лодкарьтъ дошълъ до една велика идея, за реализирането на която му било нуждно съдействието на другаритѣ му лодкари. На другия день още той извикалъ другаритѣ си и имъ казалъ: Дойде ми една свѣтла идея. Много време страдахме съ нашия занаятъ. Време е вече да подобримъ живота си. Съберете помежду си 400 лири: двеста ми сѫ нуждни да си направя дрехи за великъ везиръ, а останалитѣ двеста ще дамъ на нѣкой добъръ писарь, да напише заповѣдь за уволняване на досегашния везиръ. Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даденъ отъ самия него. Лодкаритѣ изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е уменъ и добъръ човѣкъ. Като взелъ заповѣдьта въ рѫцетѣ си, лодкарьтъ отишълъ въ джамията, дето великиятъ везиръ се молѣлъ. Тихо се приближилъ до него, хваналъ го за рамото и му казалъ: Ето, по желанието на великия султанъ Махмудъ, азъ, новиятъ везиръ, те арестувамъ. Турилъ го следъ това въ затвора и започналъ да управлява. Първата му работа била да смѣни всички по-главни чиновници съ своитѣ другари лодкари. Понеже опитали неправдитѣ на дотогавашнитѣ чиновници върху гърба си, тѣ проявили голѣма справедливость и добросъвѣстность въ работата си. Въ продължение на три месеца новиятъ везиръ изчистилъ страната отъ крадци и разбойници, отъ рушветчии, благодарение на което всички поданици заживѣли спокойно, сигурни за своя животъ и имотъ. Въ това време стариятъ везиръ намислилъ да пише писмо на султана, да го пита, защо не си спомни за него, да го освободи отъ затвора. Той завършилъ писмото си съ думитѣ: Ако има наказание, нѣма ли прошка? Султанътъ се почудилъ, кой турилъ въ затворъ везира и веднага заповѣдалъ да го освободятъ и доведатъ при него. Едва сега той разбралъ, че има новъ везиръ, който турилъ стария въ затвора. Следъ това извикалъ новия везиръ, да разбере отъ него, какъ е станала тази работа. Новиятъ везиръ се явилъ предъ султана, облѣченъ въ формата на великъ везиръ и казалъ: Ето вашиятъ подписъ, който ме постави на това мѣсто. Султанътъ му казалъ: А бе, синко, азъ ти казахъ да хванешъ едната халка на казана, а ти хвана седемтѣ. Но понеже управлявашъ справедливо, и всички поданици сѫ доволни отъ тебе, ще си останешъ на поста. Сега и на васъ казвамъ: Бѫдете смѣли и хванете едната халка на казана, безъ да поставяте стария везиръ въ затвора. Смѣлостьта е добра чърта. Бѫдете смѣли и решителни, да управлявате царството си по-добре отъ стария везиръ, който се подкупва съ пари. Лодкарьтъ представя човѣка на новото, а везирътъ — стария, страхливия човѣкъ, който следъ голѣми страдания се осмѣли да пише писмо на султана и да го запита: Ако има наказание, нѣма ли прошка? Докато живѣе съ старото, човѣкъ всѣкога ще лежи въ затвора. Въ който день приеме новото, той излиза на лице: самъ се назначава, самъ взима високъ постъ и започва да управлява въ името на великата Правда, да възстанови редъ и порядъкъ въ държавата, да я очисти отъ всички вредни елементи, които живѣятъ съ подкупи на гърба на добритѣ и трудещи се хора. Правдата трѣбва да възтържествува! Всички хора, които се мѫчили и страдали, трѣбва да излѣзатъ на лице, да приложатъ наученото, да заживѣятъ братски помежду си и да внесатъ свободата въ свѣта. Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 16 октомврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Линиитѣ на ума и на сърдцето — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се резюме на темата: „Предназначението на красотата“. Кои линии наричаме успоредни? Въ каква посока могатъ да вървятъ успореднитѣ линии? — Въ една и сѫща и въ обратна посока. Въ сѫщность, успореднитѣ линии се движатъ винаги въ противоположна посока. — Защо? — Защото две успоредни линии всѣкога представятъ две части на едно цѣло. Запримѣръ, линията на сърдцето и линията на ума въ човѣшката рѫка представятъ две приблизително успоредни линии, които сѫ части на едно цѣло. Тѣ се движатъ въ противоположни посоки: умътъ излиза отъ възвишението на Юпитеръ и отива къмъ Марсъ; сърдцето върви въ обратна посока на ума. За да запазятъ своята успоредность, дветѣ линии трѣбва да бѫдатъ еднакво дълги, т. е. еднакво интенсивни. Ако едната изгуби скоростьта си, другата ще я привлѣче къмъ себе си, и нѣкѫде въ вѣчностьта тѣ ще се пресѣкатъ. Пресичането на успореднитѣ линии показва, че сѫ попаднали въ различно гѫсти срѣди. Ако линията на сърдцето е по-дълга, а на ума по-кѫса, това показва, че сърдцето е по-интенсивно и се движи съ по-голѣма бързина отъ ума. Представете си, че сърдцето е канализация, презъ която минаватъ енергиитѣ отъ козмичния свѣтъ. Колкото по-широка става канализацията, толкова повече енергия минава презъ нея. Какво ще прави човѣкъ съ толкова много енергия? — Ще увеличи тѣлото си. На голѣмо сърдце отговаря голѣмо тѣло. Наистина, първитѣ сѫщества, на които сърдечната линия била дълга, си създали голѣми тѣла, безъ да мислятъ за бѫдещето поколѣние. Тѣ не сѫ взимали въ внимание, дали растенията могатъ да изхранятъ бѫдещитѣ поколѣния. Тази е причината, дето първичнитѣ животни, като мамонта и др., сѫ изчезнали. Какво може да направи днесъ единъ мамонтъ? За домашна работа не може да се използува, на нивата и на лозето — сѫщо. Трѣбва само да го хранятъ, но нѣма да има достатъчно храна за него. Като имала предъ видъ бѫдещитѣ условия и като спазвала закона на икономията, природата поставила голѣмитѣ животни при такива условия, въ най-скоро време да изчезнатъ. Много желания на човѣка сѫ подобни на предпотопнитѣ животни: колкото и да ги храните, не можете да ги задоволите. Чувате нѣкой да казва: Искамъ да обичамъ цѣлия свѣтъ. Какъ ще обичашъ цѣлия свѣтъ съ малкото си сърдце? Може ли да съберешъ цѣлия свѣтъ въ сърдцето си? Когато човѣкъ пожелае да обича цѣлия свѣтъ, това показва, че той има друго сърдце, въ което може да събере всички хора. Кѫде е това сърдце, не знаете. Мѣстото на физическото сърдце знаете, но кѫде е сѫщинското, духовното сърдце, не знаете. Сърдцето е резервоаръ, въ който се втичатъ и изтичатъ енергиитѣ на козмичния свѣтъ. При новото възпитание се обръща внимание, линиитѣ на ума и на сърдцето да бѫдатъ еднакво дълги. Ако линията на ума е по-дълга отъ линията на сърдцето и надмине марсовото поле, човѣкъ става чрезмѣрно страхливъ и скѫперникъ. Сѫщевременно той е много уменъ. Каквато задача му дадете, ще я реши. Ако се занимава съ статистика, той взима подъ внимание и най-дребнитѣ данни, на които малцина даватъ значение. Изобщо, този човѣкъ е много съобразителенъ. Ако линията на сърдцето е много дълга, човѣкъ става голѣмъ идеалистъ. Той търси все идеални хора, но понеже живѣе по високитѣ върхове, не може да ги намѣри. Ако отиде на Тибетъ, на шесть хиляди метра височина, тамъ ще намѣри нѣколко отшелника. По-високо отъ Тибетъ той не може да намѣри хора. Истинскитѣ идеалисти живѣятъ на Хималаитѣ. Идете тамъ и отъ тази височина разглеждайте човѣшкия животъ. Какво представятъ Хималаите? — Възвишенитѣ човѣшки мисли. Следователно, искате ли да разрешите мѫчнитѣ задачи на живота, качете се въ възвишения свѣтъ на вашия умъ. Тамъ ще ги решите правилно. Има мисли, които човѣкъ мѫчно може да реализира. За тѣхъ сѫ нуждни стотици и хиляди години. При това, колкото по-посрѣдственъ е човѣкъ, толкова и времето се удължава. Даже за гениалнитѣ хора и за светиитѣ сѫ нуждни хиляда години, за да реализиратъ своитѣ свѣтли и възвишени мисли. Какво представятъ хиляда години? За умнитѣ хора хиляда години сѫ единъ щастливъ день. Като изучавате линията на ума и на сърдцето, ще познаете посоката, въ която човѣкъ се движи въ пространството. По дължината и направлението на тѣзи линии познавате пѫтищата, презъ които минаватъ човѣшкото сърдце и човѣшкия умъ. Отъ посоката на движението на тѣзи линии опредѣляте характера на човѣка. Знаете, че характерътъ на човѣка, както и бѫдещето му, се опредѣлятъ отъ различнитѣ планети на слънчевата система, въ която днесъ живѣе той. Мнозина се запитватъ, докога човѣкъ ще живѣе въ слънчевата система. — Докато завърши еволюцията си. Единъ день, когато завърши еволюцията си въ слънчевата система, човѣкъ ще мине въ друга система — въ Сириусъ — най-свѣтлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо отъ слънцето. Като я наблюдава често, човѣкъ изпитва особенъ, свещенъ трепетъ въ себе си. Тя събужда въ човѣка стремежъ къмъ чистота, къмъ нѣщо свѣтло и възвишено. Всѣки би желалъ да отиде на Сириусъ, но тамъ приематъ само хора съ пробудено съзнание. За неподготвения, животътъ на Сириусъ е подобенъ на описанията, дадени въ приказкитѣ „Хиляда и една нощь“. И тъй, когато чувствителностьта на човѣка се увеличава, сърдечната му линия се удължава. Въ него се събира излишна енергия, която се натрупва въ задната часть на мозъка и му създава голѣми тревоги и смущения. За да се справи съ тази енергия, той трѣбва да мисли, да я отправи въ предната часть на мозъка. Ако линията на ума се удължава за смѣтка на сърдечната, чувствителностьта се намалява, и човѣкъ постепенно губи топлината и влагата си, втвърдява се и заболява отъ артериосклероза. Тази е причината, дето младитѣ страдатъ отъ голѣма чувствителность, която ги довежда до размекване въ чувствата, а старитѣ — отъ сухота, втвърдяване и артериосклероза. Следователно, за да не страдатъ нито младитѣ, нито старитѣ, между чувствата и мислитѣ имъ, както и между ума и сърдцето имъ, трѣбва да има равновесие. За да не се размекватъ чувствата, не значи, че не трѣбва да обичате. Ще обичате, колкото е нуждно — нито по-малко, нито повече. — Колко души трѣбва да обичамъ дневно? —Иди на лозето и вижъ, колко корена можешъ да прекопаешъ. Колкото корена си прекопалъ презъ деня, толкова е любовьта ти. Да обичашъ хората, това значи, да работишъ за тѣхъ. Щомъ обикнешъ единъ човѣкъ, ти влизашъ въ неговото положение, интересувашъ се отъ живота му, отъ неговитѣ умствени и сърдечни прояви — отъ цѣлия му животъ. Нѣкой говори за идейна любовь и по цѣли часове седи на едно мѣсто и размишлява. Това не е любовь. Любовьта подразбира работа за ближния. Ти обичашъ човѣка заради една негова чърта, която при всички условия остава неизмѣнна. Много качества има човѣкъ, добри и лоши, но нѣкои отъ тѣхъ сѫ постоянни. На тѣхъ, именно, може да се разчита. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е справедливъ, другъ — честенъ, трети — услужливъ и т. н. За тѣзи качества тѣ могатъ да бѫдатъ обичани. За да се обичатъ двама души, сърдцето на единия трѣбва да бѫде еднакво интенсивно съ ума на другия и обратно: умътъ на втория трѣбва да бѫде еднакво интенсивенъ съ сърдцето на първия. Значи, въ любовьта между двама души трѣбва да става кръстосване на енергиитѣ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на рѫката си, не само по форма, голѣмина и посока, но и по дълбочина. Сѫщо така трѣбва да изучавате пѫтя, по който енергиитѣ текатъ, презъ какви възвишения минаватъ. Ако линията на ума и на сърдцето не сѫ еднакво дълги, тѣ ще изгубятъ своята успоредность и, или ще се кръстосатъ или ще се слѣятъ. И едното, и другото говорятъ за нѣкаква фаталность въ човѣшкия животъ. Съ такива хора не правете никакво съдружие. Има случаи, когато линията на сърдцето се влияе отъ линията на ума. И обратно: линията на ума се влияе отъ линията на сърдцето. Това сѫ отклонения въ човѣшкия животъ, които трѣбва да се изправятъ. Изучавайте рѫката си, като справочна книга въ живота ви. Изучавайте линията на ума си, да знаете, колко е дълга, разклонена или права и колко е дълбока. После, проследете пѫтя ѝ: къмъ сърдцето ли отива, или надолу, къмъ луната. Ако линията на ума слиза къмъ луната, човѣкъ става мистикъ, живѣе повече въ въображението си и мисли, че може да направи всичко, каквото желае. Ако линията на ума се качва нагоре, къмъ сърдечната линия, при Меркурий, човѣкъ проявява спекулантски способности. Той се движи въ гѫстата материя; голѣмъ материалистъ е, нѣма високъ моралъ. Моралътъ му се отнася до неговитѣ смѣтки. Вънъ отъ тѣхъ никакъвъ моралъ не признава. Какъ може да бѫде честенъ, когато едновременно дължи на много хора? Пари нѣма и не може да плати дълговетѣ си. Като се намѣри въ голѣми мѫчнотии, той се ожесточава и казва: Не може да се живѣе съ моралъ, съ честность. Когато по линиитѣ на рѫката срѣщате знаци — квадрати, кръстове, тѣ представятъ спирачки на енергиитѣ въ човѣка. Като изучавате хиромантията, вие ще се натъквате на много линии, но ние обръщаме вниманието ви върху основнитѣ — линиитѣ на ума, на сърдцето и на живота. Линията на сърдцето трѣбва да върви къмъ Юпитеръ, а линията на ума — между Луната и Марса, които се обичатъ. Понеже Луната обича философията, а Марсъ е войнственъ, линията на ума трѣбва да се движи между тѣхъ, да уравновесява силитѣ си. Ако линията на ума е по-кѫса отъ линията на сърдцето, ще правите опити, чрезъ мисъльта си да я продължите поне съ единъ-два милиметра. За тази цель трѣбва да се занимавате съ трудни науки — математика, физика, философия, да уравновесите силитѣ на ума съ силитѣ на сърдцето си. Така вие се свързвате съ разумни, съзнателни сѫщества, които ви водятъ въ правия пѫть. Тѣ дохождатъ при васъ, съ своята мотика и рало, да разкопаватъ почвата ви; следъ това посаждатъ доброкачествени растения и плодни дървета. Отъ време на време тѣ ги присаждатъ. Всички трѣбва да изучавате хиромантията, да знаете, какво ви предстои, за да избѣгнете известни мѫчнотии. Има случаи, когато и да знаете, какво ще ви сполети, не можете да го избѣгнете. Тогава, ако сте страхливи, за предпочитане е да сте невежи, отколкото да разполагате съ голѣми знания. Представете си, че ви предстои нѣкаква страшна физическа или психическа криза. Какво ще правите? Вие ще се уплашите толкова много, че отъ страхъ можете преждевременно да умрете. Ако сте студентъ и знаете, че нѣкой отъ професоритѣ ще ви намрази и ще ви скѫса три пѫти на изпитъ, какво ще правите? Ще кажете, че ще напуснете университета и ще следвате другъ университетъ. Но и тамъ ще се намѣри професоръ, който ще ви скѫса. Има нѣща кармически, които не могатъ да се избѣгнатъ. Професорътъ може да ви скѫса, но може да бѫде крайно разположенъ къмъ васъ, и изпититѣ ви да вървятъ отлично — зависи, какво е положението ви спрѣмо него — карма или дихарма. Като ученици, правете усилия, да подобрите сегашния си животъ. Ако сегашниятъ ви животъ е добъръ, и бѫдещиятъ ще е добъръ. Това подразбира, че идната година се опредѣля отъ сегашната. Ако при усилията, които правите, можете да се свържете съ разумни сѫщества, вие ще подобрите сѫдбата си. Това значи, да вѣрва човѣкъ въ Бога и да уповава на Него. Да се подобри сѫдбата на човѣка, това не значи, да се освободи абсолютно отъ товара си, но да му се покаже, какъ да го носи и по кой пѫть да върви. Въ това отношение хиромантията може да помогне на човѣка. Запримѣръ, ако пръститѣ на рѫцетѣ ви сѫ сухи, не дружете съ човѣкъ, на когото пръститѣ сѫ сѫщо така сухи. Ако вие сте слабъ, сухъ, другарьтъ ви трѣбва да бѫде пъленъ, съ малко въздебели пръсти при основата си. Значи, между двама другари, единиятъ трѣбва да има добре развита стомашна система, а другиятъ — добре развитъ умъ. По линията на сърдцето познаваме състоянието па стомаха, а по линията на ума — състоянието на бѣлитѣ дробове. И тъй, вие трѣбва да развивате мозъчнитѣ си центрове правилно, за да не се създава нѣкаква аномалия. Запримѣръ, ако центърътъ на предпазливостьта е силно развитъ, човѣкъ става страхливъ. Когато има много непостигнати желания и голѣмъ страхъ, човѣкъ става неврастеникъ. Ако знаете хиромантия, вие можете да си въздействувате. Запримѣръ, ако пръститѣ ви при основата си сѫ слаби и между тѣхъ има празднини, това показва, че стомашната ви система е слаба. Който има такава стомашна система, той може да живѣе едва 30—40 г. Ако пръститѣ ви при основата сѫ дебели и плътно прилепватъ единъ до другъ, стомашната ви система е добре развита. Но при това положение човѣкъ е изложенъ на друга опасность — затлъстяване. И той не може да живѣе до дълбока старость. Но, като знаете хиромантия, вие ще си помогнете по другъ начинъ. Ако стомахътъ ви е слабъ, ще усилвате дробоветѣ си. Приложете хиромантията като новъ методъ при самовъзпитанието. Вижте, какво прави прилежниятъ ученикъ. Като учи единъ предметъ и се умори, той не хвърля книгата съ недоволство, но я замѣства съ друга; ако и отъ нея се умори, замѣства я съ трета. По този начинъ той дава възможность на всички мозъчни центрове да работятъ, за да се развиватъ правилно. Сѫщо така постѫпва човѣкъ, който обича да чете. Като чете нѣкоя книга, която засѣга ума, за да не се умори, отъ време на време той я смѣнява съ друга, която действува върху сърдцето. Изобщо, при обучаване на децата, така нареждатъ програмата, че всички предмети да бѫдатъ застѫпени, да се развиватъ еднакво и умътъ, и сърдцето. Тѣ трѣбва да вървятъ успоредно въ развитието си. Нѣкои окултисти подържатъ мнението, че човѣкъ трѣбва да работи главно върху сърдцето си. Човѣкъ трѣбва да работи и върху ума си. Линията на ума и на сърдцето трѣбва да бѫдатъ успоредни. Даже и линията на живота трѣбва да бѫде успоредна на другитѣ две, но засега ние се занимаваме главно съ линиитѣ на ума и на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да се развива правилно. Когато мисли, той дава ходъ на мисъльта си, свободно да се проявява; когато чувствува, дава ходъ на сърдцето си: нито подпушва чувствата си, нито на пара ги поставя. Ние говоримъ за любовьта, като разумна проява въ живота, а не за човѣшкитѣ чувства и настроения. И тъй, искате ли да дадете пѫть на чувствата си, да се проявятъ, трѣбва да обичате. Въ всѣко сѫщество — растение, животно или човѣкъ, ще намѣрите поне една добра чърта заради която можете да го обичате. Обичьта подразбира правилна обмѣна на енергиитѣ между две сѫщества, които едновременно си помагатъ. Ако двама души се обичатъ и не могатъ взаимно да си помагатъ, обмѣната между тѣхъ не е правилна. Обичьта подобрява здравето на човѣка. Казано е въ Писанието: „Слабиятъ въ вѣрата си да яде зеле“. Азъ пъкъ казвамъ: Слабиятъ въ здравето си да обича. Правете опити въ това отношение, да се увѣрите въ истинностьта на закона. Ако страдате отъ ревматизъмъ, треска или друга нѣкаква болесть, обикнете нѣкого. Въ скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравѣете, толкова по-правилно сте проявили обичьта. Законъ е: Любовьта премахва всички слабости и недѫзи. Тя е особено козмическо течение, което минава презъ всички живи сѫщества. Колкото по-правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здравъ е човѣкъ. Рѫката му има здравословенъ цвѣтъ, съ приятна топлина и мекота. Рѫката на здравия човѣкъ не е нито много влажна и топла, нито много суха и студена. И едното, и другото представятъ крайности. Като пипнете дѣсната рѫка на здравия човѣкъ, усѣщате приятна хладина; отъ лѣвата му рѫка се отдѣля слаба топлина. Обаче, при най-малкото заболяване, физическо или психическо, тѣзи течения се смѣсватъ въ организма, вследствие на което се явяватъ различни неразположения: напрежение въ слѣпитѣ очи, задъ ушитѣ, въ задната часть на мозъка и т. н. Човѣкъ самъ се чуди, какво става съ него, че се явява желание да се гнѣви, да се бие, да се сърди на окрѫжаващитѣ. Причината е ясна: въ нѣкои отъ удоветѣ му се е събрала излишна енергия. Освобождавайте се отъ излишната енергия. Какъ? — Вечерь, като си лѣгате, отворете всички кранове на тѣлото си, да излѣзе излишната пара навънъ. Това значи, да си даде човѣкъ смѣтка за постѫпкитѣ си презъ деня и да се освободи отъ всички заблуждения и погрѣшки. Сутринь, като стане отъ сънь, трѣбва да тури вѫглища въ машината си и да каже: Готовъ съмъ за работа! Следователно, изучавайте себе си, за да можете сами да си помагате. За тази цель ползувайте се отъ хиромантията, физиогномията, френологията, астрологията. Тѣ ще ви доведатъ до познаване на себе си, до очъртаване на вашия характеръ въ най-голѣми подробности. И тогава, като погледнете главата, лицето и рѫката си, вие ще четете по тѣхъ, като по книга. Всѣка линия на рѫката, всѣка чърта на лицето и всѣки центъръ на главата сѫ писма, които свидетелствуватъ за живота и дейностьта на човѣка отъ далечното минало до днесъ. Всѣка нова линия на рѫката или на рѫцетѣ трѣбва да ви радва. Обаче, страшно е, когато линиитѣ на рѫката се губятъ. Това показва, че енергиитѣ на човѣшкия организъмъ потъватъ нѣкѫде дълбоко. Като ученици, вие трѣбва да изучавате различнитѣ типове рѫце, глави, лица, тѣла, всѣки да се опредѣли, къмъ кой типъ спада. Нѣкой се хвали съ знанията си, иска да мине за ученъ човѣкъ, а като го запитатъ нѣщо за самия него, къмъ кой типъ спада, нищо не знае. Не е ученъ онзи, който знае много нѣща за външния свѣтъ, а себе си не познава. Не е ученъ онзи, който знае различни теории за душата, а своята не познава и е готовъ да я отрече. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки, за да се домогне до истинското знание, което материалистичната наука не може да даде. Като изучавате физиогномията, вие можете да опредѣлите, къмъ кой типъ спадате, какви възможности носите въ себе си за справяне съ изпитанията и изкушенията въ живота. Всѣки отъ васъ ще се намѣри предъ отворени каси и ще види, доколко може да издържи на изкушението. Нѣкой ще се изкуси и ще бръкне въ една отъ тия каси, а другъ ще мине и замине, като че нищо не вижда. Опасни сѫ отворенитѣ каси въ живота! Защо трѣбва да се изкушавате отъ отворенитѣ каси? Погледнете главата, лицето и рѫката си, да видите, какви блага и богатства се криятъ въ тѣхъ. Ако носите богатството и благата си въ себе си, трѣбва ли да се изкушавате отъ външнитѣ богатства и блага? Не бъркайте въ чуждитѣ каси, но бръкнете въ собствената си каса, въ която ще намѣрите всичко, каквото ви е нуждно. Изпаднете ли въ сиромашия, погледнете рѫката си; тамъ ще намѣрите начинъ, какъ да се справите съ положението си. На рѫката, на лицето е написано, какъ и кѫде ще намѣрите приятелитѣ си, които могатъ да ви помогнатъ. Ако бѣхте пристигнали на време до спасителната станция — при вашитѣ приятели, щѣхте да избѣгнете много трудности и мѫчнотии. Помнете: богатството на човѣка е въ самия него. Затова, именно, е казано: „Познай себе си!“ Познай себе си, открий своето богатство и го приложи. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 26 септемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Качества и линии на красотата — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се резюме на темата: „Отличителни качества на великитѣ хора.“ Чете се темата: „Значението на красотата.“ Какви сѫ основнитѣ качества и линии на красивия човѣкъ? На челото, на носа, на лицето на красивия човѣкъ се забелязватъ тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване края на устнитѣ. Тази усмивка увеличава физическата красота на човѣка и предава весело изражение на лицето му. Краятъ на устнитѣ се повдига нагоре. Въ песимиститѣ е точно обратно — надолу. Изобщо, когато човѣкъ е веселъ, радостенъ, линиитѣ на устата му взиматъ възходеща посока; когато е тѫженъ, скърбенъ, линиитѣ взиматъ низходеща посока. Който погледне лицето на такъвъ човѣкъ, разбира, че той е подъ тежестьта на известни страдания. Който изпадне въ песимизъмъ, въ обезсърдчаване, губи красотата си. Всѣко помръдване на линиитѣ на устата надолу причинява малко или голѣмо нещастие на човѣка. Значи, човѣкъ самъ създава нещастието си. Той самъ туря хомота на главата си, но и самъ може да си помогне. Една усмивка е въ състояние да измѣни посоката на линиитѣ и ѫглитѣ на устата му — отъ низходещи да ги превърне въ възходещи. Ако сте се скарали съ приятеля си, и двамата ще се върнете дома си съ песимистиченъ изразъ на устата. И двамата ще бѫдете недоволни. Какво се изисква отъ васъ? Да се срещнете пакъ, но съ усмивка на лицето, съ повдигнати линии на устата. Помнете: лошитѣ навици измѣнятъ естественитѣ, красиви линии на лицето, на устата. За да не изопачите мускулитѣ на лицето си и правилнитѣ линии, които природата ви е начъртала, стремете се къмъ доволство, къмъ добро разположение на духа. Кои линии правятъ човѣка красивъ? — Които природата е поставила. Всички хора се усмихватъ, но не всички усмивки сѫ красиви. Има линии на устата, които правятъ усмивката неприятна. Очитѣ на красивия човѣкъ нито сѫ много отворени, нито много затворени. Нѣкой затваря очитѣ си толкова много, че едва вижда. Той иска да се виждатъ клепкитѣ му, да бѫде красивъ. Въ красивия човѣкъ сѣнката, която пада отъ горния клепачъ, минава презъ срѣдата на зеницата. При това, посоката на лѫча, който излиза отъ очитѣ му, е възходещъ. Той живѣе на земята, но умътъ му е заетъ съ свѣтли, възвишени мисли, а сърдцето — съ благородни чувства. Правете наблюдения върху очитѣ, върху посоката на погледа, върху най-слабитѣ помръдвания на носа, на устата въ различнитѣ хора, за да си извадите сами заключение за красивитѣ линии, както и за красотата на човѣка. Изучавайте челата на хората, да различавате челото на красивия човѣкъ отъ челото на разумния и добъръ човѣкъ. Ако челото е високо и широко, вие имате предъ себе си уменъ човѣкъ, съ силно въображение, но не и красивъ. Челото на красивия човѣкъ е особено. Въ красивия човѣкъ преобладаватъ повече чувствата, отколкото мисъльта. Той не е философъ, не е мѫдрецъ, но експансивенъ човѣкъ, съ добро сърдце. Въ красивитѣ хора чувствата играятъ важна роля. Тъй щото, когато говоримъ за красотата въ живота, имаме предъ видъ проява на разумния животъ чрезъ чувствата. Чувствата сѫ по-близо до живота, отколкото мисъльта, която се движи въ по-високо поле на живота. Какъвъ е носътъ на красивия човѣкъ? Нѣкой ще каже, че красивиятъ носъ трѣбва да бѫде „гръцки типъ.“ Не е така. Гръцкиятъ типъ носъ показва интелигентность, той изразява повече красота на интелигентность, но не и красота на линията. Красивиятъ носъ не е много широкъ, нито много сплеснатъ. Широкиятъ носъ означава голѣма чувствителность, а тѣсниятъ, сплесканиятъ — голѣма сухота. Носътъ на красивия човѣкъ се отличава съ лека, едва видима подвижность, която говори за будность на съзнанието. Красивиятъ човѣкъ съзнава, че крие въ себе си нѣкаква сила, нѣкакво обаяние. Движенията му сѫ хармонични и въ тактъ; когато се усмихне, едновременно се помръдватъ очитѣ, веждитѣ, линиитѣ на челото и на носа. Не само това, но и движенията на цѣлото тѣло въ него сѫ хармонични. Като ученици, вие трѣбва да наблюдавате хората, да изучавате линиитѣ и движенията на красивитѣ хора, да видите, каква пластика има въ тѣхъ, какви красиви движения правятъ тѣ. Така ще различите истинската красота отъ привидната, духовната отъ физическата. Нѣкои хора сѫ красиви само външно, като маски, но нѣматъ никаква пластичность, никаква красота въ движенията си. Тѣ сѫ наследили тази красота, но понеже нѣматъ красивъ вѫтрешенъ животъ, линиитѣ на лицето имъ сѫ неподвижни, въ застой. Като изучавате цвѣта на лицето на красивитѣ хора, ще забележите три характерни цвѣта: блѣдо розовъ, белезникавъ и слабо, едва забележимо жълтъ. Първиятъ цвѣтъ показва, че този красивъ човѣкъ живѣе повече въ чувствата; вториятъ живѣе повече въ мисъльта, а третиятъ е излѣзълъ и отъ двата свѣта и се занимава съ възвишеното, великото въ свѣта. Красотата на третия типъ наричатъ „духовна красота“. Когато човѣкъ се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава съ красиви работи, лицето му придобива особени линии, особена красота. Една американка презъ цѣлия си животъ прочела съзнателно, съ любовь и разположение Библията 90 пѫти. Това занимание съ Библията дало отпечатъкъ на лицето ѝ. Тя придобила особени линии, които ѝ предали нѣжность, красота и пластичность. Тя възприела добритѣ чърти на библейскитѣ пророци и на апостолитѣ. Затова е казано: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Дружбата не подразбира само външни приятели, но и приятелство съ възвишенитѣ и свѣтли мисли и чувства на разумни, велики хора. Като четете живота на великитѣ хора, вие се свързвате съ тѣхното величие и подсъзнателно възприемате нѣкои тѣхни чърти. Казвате за нѣкого, че е великъ. За да се произнесете така, това показва, че имате представа за великия човѣкъ. Казвате за нѣкого, че е строгъ, сериозенъ човѣкъ. По какво познавате? — По линиитѣ на лицето, на устата, на челото, на очитѣ. Когато човѣкъ стисне устнитѣ си, това показва, че той е твърдъ, взелъ е нѣкакво решение. Когато учительтъ влиза въ класъ, ученицитѣ веднага познаватъ, строгъ ли е, или не. Ако е строгъ, той е навѫсенъ: свива веждитѣ си, челото му се набръчква, поглежда подъ очи, сѣнката на горния клепачъ минава подъ центъра на зеницата. Следователно, когато сѣнката на горния клепачъ минава надъ центъра на зеницата, човѣкъ е справедливъ, мекъ и снизходителенъ. Щомъ се измѣни посоката на тази линия, той става строгъ, грубъ и дава видъ, че нищо не вижда, а въ сѫщность всичко вижда. И тъй, дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нѣщо възвишено, Божествено. За да станете красиви, стремете се къмъ красивитѣ, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналитѣ цвѣтя и дървета, върху умрѣлитѣ животни и хора. Красиво е онова, което расте, цъвти и зрѣе. Стремете се къмъ чиститѣ извори, вслушвайте се въ тѣхното клокочене, въ духането на вѣтъра. Наблюдавайте изгрѣването на слънцето, пѣнието на птичкитѣ. Цѣлата природа е пълна съ красота и хармония, съ пѣсень и животъ. Влѣзте въ съгласие съ природата, за да се ползувате отъ нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилнитѣ и изопачени форми. Достатъчно е да влѣзете въ връзка съ нея, за да може само съ една линия, съ една сѣнка да изправи това, което човѣкъ е изкривилъ въ себе си. Ако грозниятъ човѣкъ се предаде съзнателно въ рѫцетѣ на разумната природа, само въ нѣколко години тя ще го преобрази, ще го направи красивъ. Велико нѣщо е красотата. Турцитѣ казватъ: „Благословение е за човѣка да гледа красиви нѣща“. Засега малко хора сѫ красиви, но всички носятъ красотата въ себе си като заложба. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ красиви. Въ своитѣ първични форми красотата действува възпитателно върху човѣка. Въ всѣки човѣкъ има поне една красива чърта, поне една красива линия. Той трѣбва да знае тази своя чърта и да работи за усъвършенствуването ѝ. Когато обичате нѣкого, това се дължи на красивата чърта въ характера му. Тя може да бѫде въ обходата, въ движенията, въ усмивката, въ говора му и т. н. Заради една красива чърта въ характера му, вие сте готови да понасяте неговитѣ лоши прояви. Красотата, вложена въ човѣка, е въ състояние да заличи лошото, което се проявява въ характера му. Сега се явява въпросъ: каква е температурата на красивия човѣкъ? Ако пипнете рѫката му, ще усѣтите приятна, умѣрена топлина. Повиши ли се топлината на рѫката му, той е изпадналъ въ отрицателно състояние. Красивиятъ човѣкъ има силно развита надежда. Той не се обезсърдчава. Скръбьта и страданията могатъ да го посетятъ, но никога не го обезсърдчаватъ. Тѣ сѫ необходими за него, за да се развие по-голѣма дълбочина въ характера му. За да придобиятъ топлината на красивия човѣкъ, хората трѣбва да си въздействуватъ съзнателно съ красиви образи: камъни, растения, цвѣтя, картини отъ природата и т. н. По този начинъ ще внесатъ чувството къмъ красотата като необходимъ елементъ при възпитанието на младото поколѣние. Бѫдещитѣ хора трѣбва да служатъ на красотата. Хората отъ шестата раса, която иде въ свѣта, ще бѫдатъ красиви. Тѣ носятъ високъ идеалъ въ душата си, който ги прави красиви. Какъ може да стане човѣкъ красивъ? — Като направи известно усилие и употрѣби малко енергия, за да повдигне ѫглитѣ на устата си нагоре и отвори очитѣ си така, че сѣнката отъ горния клепачъ да пада надъ центъра на зеницата на очитѣ. Като гледа по този начинъ и като се усмихва приятно, той ще обърне внимание на ближнитѣ си, и тѣ ще му се радватъ, ще го приематъ добре. И приятелитѣ му ще иматъ добра обхода къмъ него, и той — къмъ тѣхъ. Какъ се поздравяватъ хората? Кой е най-красивиятъ поздравъ? Днесъ мѫжетѣ поздравяватъ своитѣ познати съ снемане на шапка, а женитѣ — съ слабо навеждане на главата. Американцитѣ, за които времето е пари, за да не губятъ време да свалятъ шапката си и пакъ да я турятъ, вдигатъ малко рѫката си и заминаватъ. Нѣкога хората сѫ се поздравявали, като допирали носоветѣ си, после — езицитѣ си. Тѣ още не сѫ дошли до истинския поздравъ. Животнитѣ се запознаватъ и опознаватъ съ мирисане. Като се срещнатъ две животни, първо се спиратъ, погледнатъ се, после се приближатъ едно до друго и започватъ да се миришатъ: по носа, по гърба си и се раздѣлятъ. Какви трѣбва да бѫдатъ веждитѣ на красивия човѣкъ? Нито много тънки, нито много дебели, но въ никой случай сключени. Изобщо, всички части въ тѣлото на красивия човѣкъ сѫ съразмѣрни, съ правилни съотношения помежду си. Ако нѣкой човѣкъ е природно красивъ и наследилъ отъ майка си красотата, той се намира при щастливи, благоприятни условия. Който е далечъ отъ тѣзи условия, трѣбва да работи много, за да стане красивъ. Ако устнитѣ на човѣка сѫ много тънки, това показва сухота; ако сѫ дебели, показва, че има много влага въ организма си. Следователно, устнитѣ не трѣбва да бѫдатъ нито много тънки, нито много дебели. Както при хора съ дебели устни, така и при хора съ тънки устни, ритъмътъ на сърдцето не е правиленъ. Съкратениятъ ритъмъ на сърдцето е причина за неврастенията. Сърдцето трѣбва да бие ритмично, равномѣрно. Добре е отъ време на време да провѣрявате ритъма на сърдцето си, но ако се укаже нѣкаква неправилность, не трѣбва да се страхувате; ако е правиленъ, радвайте се и благодарете на Бога, че сърдцето ви е въ изправность. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ красотата, като нѣщо сѫществено въ живота ви. Докато е красивъ, човѣкъ се радва на живота; изгуби ли красотата си, той престава да се радва на живота, но и хората вече не му се радватъ. И животнитѣ се влияятъ отъ красотата. Кучето не лае красивитѣ хора, но, срещне ли нѣкой грозенъ, веднага се хвърля върху него. Красотата е изразъ на истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка“. Значи, истината е вложена въ човѣка, но всѣки не я проявява. Само красивиятъ човѣкъ проявява истината. Стремете се къмъ красотата, за да проявявате истината, вложена въ душата ви. Като знаете това, работете върху себе си, да се освободите отъ лошитѣ наследствени чърти. Както сѫ създадени тѣ, така можете да се освободите отъ тѣхъ. Сегашното поколѣние е въ състояние да се справи съ лошитѣ чърти, наследени отъ дѣди и прадѣди. Ако се натъкнете на нѣкой лошъ навикъ въ себе си, правете усилия да не го проявявате. Вие сте го придобили чрезъ често повтаряне. Като избѣгвате да го проявявате, ще се отвикнете отъ него. Три нѣща сѫ необходими за придобиване на красотата: любовь къмъ любовьта, т. е. свързване съ природата, за да се оформи човѣшката уста. Любовь къмъ мѫдростьта; тя ще оформи човѣшкия носъ. Най-после, любовь къмъ истината; тя ще оформи челото, погледа и очитѣ. Очитѣ, съ веждитѣ и клепачитѣ, изразяватъ истината. Самитѣ очи, безъ вежди и клепачи, като пособия, не сѫ красиви. Днесъ истинската красота е изгубена. За да придобиете красота, правете красиви движения. И тогава всѣки ще каже: Ето човѣкъ съ красиво сърдце и съ красивъ умъ. Може ли умътъ да бѫде красивъ? Щомъ носътъ е красивъ, и умътъ ще бѫде красивъ; щомъ устата е красива, и сърдцето ще бѫде красиво. Въ какво се заключава новото учение? Въ преустройване на сегашната човѣшка форма и въ нейнитѣ удове: лице, чело, носъ, устни, рѫце и др. Красотата е колективно благо на цѣлъ народъ, на цѣлото човѣчество. При това, за придобиване на красотата трѣбва да се работи едновременно въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и умствения. Въ физическия свѣтъ човѣкъ има възможности да прави опити и да работи; въ ангелския, т. е. въ духовния свѣтъ той придобива красотата, а въ умствения свѣтъ тя се превръща въ нѣщо величествено. Гледайте красиви нѣща, мислете за красотата и създавайте красиви форми. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 18 септемврий, 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Великитѣ хора — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Чете се темата: „Отличителни качества на великитѣ хора“. Като се говори за великитѣ хора, ние дохождаме до тѣхния произходъ и до пѫтя, по който сѫ вървѣли. Ние се интересуваме отъ тѣхъ дотолкова, доколкото можемъ да следваме пѫтя имъ и да се ползуваме отъ тѣхнитѣ опитности. Важно е да се знае, кой е билъ първиятъ тласъкъ въ човѣка, да работи върху себе си и да стане великъ. Първиятъ тласъкъ въ човѣка за съзнателна работа се крие въ мисъльта. Мозъкътъ оформява човѣшката глава и опредѣля границитѣ, въ които човѣкъ може да се движи. Като мислилъ дълго време, човѣкъ опредѣлилъ крѫга на своята дейность въ умствения свѣтъ. Отъ този свѣтъ той слѣзълъ въ сърдцето и образувалъ другъ крѫгъ — поле на дейностьта си въ свѣта на чувствата. Мислитѣ представятъ формитѣ на идеитѣ, но форми безъ съдържание нищо не струватъ. За да ги осмисли, човѣкъ вложилъ въ тѣхъ чувства, като съдържание на мислитѣ. Следователно, мозъкътъ е резултатъ на умствената дейность на великитѣ хора. Бѣлиятъ дробъ и сърдцето сѫ резултатъ на тѣхнитѣ чувства. Между великитѣ хора, както и между обикновенитѣ, се появило раздвояване: еднитѣ тръгнали налѣво, другитѣ — надѣсно. Първитѣ били по-силни отъ вторитѣ, поради което измѣстили сърдцето налѣво. Въ бѫдеще, когато мислитѣ и чувствата на човѣка се уравновесятъ по сила, сърдцето ще бѫде точно на срѣдата, както е било първоначално, при създаването на първия човѣкъ. Най-после, великитѣ хора постепенно слизали надолу, докато единъ день стѫпили на земята и създали стомаха — третиятъ крѫгъ на своята дейность, проявена на физическия свѣтъ. Стомахътъ е полето, въ което човѣкъ усилено работи, за да придобие блага, чрезъ които да подслажда живота си. Значи, като говоримъ за великитѣ хора, ние имаме предъ видъ това, което тѣ сѫ създали чрезъ мисъльта, чувствата и стремежа си къмъ хранене, къмъ задоволяване нуждитѣ на вкуса. На великитѣ хора, именно, се дължи създаването на мозъка, бѣлия дробъ, сърдцето и стомаха. И тъй, първото нѣщо, което опредѣля човѣка, е правата мисъль, която трѣбва да бѫде строго опредѣлена, т. е. да отговаря на реалностьта. Реалностьта е тилъ на правата мисъль. Второто нѣщо, което се иска отъ човѣка, сѫ правитѣ чувства, които иматъ задъ себе си поне една основна мисъль като тилъ. Преходнитѣ чувства нѣматъ никакъвъ тилъ задъ себе си. Тъй щото, човѣкъ може да бѫде великъ, когато мислитѣ му иматъ за тилъ Божествени принципи, а чувствата му се подържатъ отъ Божествени мисли. Първоначално, когато свѣтътъ се е създавалъ, великитѣ хора сѫ взимали участие въ създаването му. Тѣ сѫ били богове на небето. Като свършили работата си горе, тѣ слѣзли на земята на по-низка служба — да я уредятъ. Щомъ завършатъ тази работа, тѣ ще се качатъ на небето, като оставятъ на земята по нѣколко отъ своитѣ представители. Като проследите живота на великитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ живѣли при голѣми ограничения, поради което не сѫ могли да се проявятъ напълно. Тѣ се проявили частично. Христосъ бѣше великъ човѣкъ, но не можа да се прояви напълно, не му се даде възможность: биха Го, разпнаха Го и Го изпратиха на онзи свѣтъ. Христосъ носѣше въ себе си велико слово, свѣтлина и мѫдрость, знание и любовь, но не можа напълно да се прояви. Днесъ постепенно се създаватъ условия за проявяване на великитѣ хора. Отсега нататъкъ тѣ ще слизатъ на земята, за да се проявятъ въ своята пълнота и величие. И въ сегашнитѣ времена слизатъ велики хора на земята, но малцина ги приематъ съ любовь, още по-малцина ги познаватъ. За да познаете, кой човѣкъ е великъ, вие трѣбва да имате отзивчиво сърдце и будно съзнание. Който не е готовъ да познае великитѣ хора, той минава край тѣхъ, както край обикновенитѣ, безъ да придобие нѣщо. Много естествено. Какъ може слѣпиятъ да се ползува отъ свѣтлината на слънцето? Срещнатъ ли човѣкъ, който има любовь въ себе си, великитѣ хора веднага се отварятъ, пущатъ малко отъ свѣтлината си и отново се затварятъ. Не бѣше ли сѫщото и съ Христа? Колко души Го познаха и приеха учението Му? Като ученици на живота, вие се нуждаете отъ смирение. Да се смири човѣкъ, това значи, да научи закона на смаляването. Въ една легенда се разправя, какъ Буда приложилъ закона на смаляването. Единъ день той си почивалъ въ една градина, между цвѣтята, и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи отъ нея, той започналъ да се смалява и се смалилъ толкова много, че се излузилъ отъ нейнитѣ гънки. Следователно, щомъ се намѣрите предъ нѣкаква мѫчнотии, направете опитъ, да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и презъ най-малкитѣ отвърстия. Кои сѫ отличителнитѣ качества на свѣтлината, на въздуха, на водата и на земята? Кое е отличителното качество на вѫглерода? — Твърдостьта. Най-съвършената форма на вѫглерода е диамантътъ, който се отличава съ твърдость и лѫчепречупване. Кое е отличителното качество на водорода? — Неговата подвижность и способность да прониква и презъ най-малкитѣ шупли. Достатъчно е да отворите сѫда, въ който е билъ водородътъ, за да изпълни цѣлото пространство. Той е общителенъ, съ всички става приятель. Турцитѣ иматъ една поговорка: „Не ставай приятель съ седемь крале.“ Значи, между седемь крале не може да има разбирателство. Тѣ не се разбиратъ, а вие ще ставате приятель съ всички. Бѫдете твърди и устойчиви като диаманта. Щомъ се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, одерете кожата ѝ, както на змията. Ако въ сърдцето ви влѣзе едно желание, което има характера на змията, не се оставяйте то да ви души, но вземете диаманта, който носите въ себе си, направете единъ разрѣзъ около врата на това желание и одерете кожата му. То веднага ще се укроти, ще се смири, и втори пѫть нѣма да чуете гласа му. Кое е отличителното качество на азота? Той е недеятеленъ газъ, мѫчно влиза въ съединение съ другитѣ елементи. Съ други думи казано: азотътъ не е общителенъ, не прави връзки съ хората, не мисли за любовни работи, за домъ, за семейство. Той е идеалистъ, остава вѣренъ на единъ принципъ — на огъня. Щомъ се повиши температурата, той влиза вече въ съединение и съ други елементи. Както водородътъ, така и азотътъ се съединяватъ съ кислорода, като единъ крайно активенъ елементъ, и образуватъ нови вещества. Когато намислите да правите зло, мислете за азота, който образува неустойчиви съединения. Ето защо, влѣзете ли въ съюзъ съ злото, бързайте да развалите този съюзъ. Бѫдете неустойчиви въ съюза си съ злото, а устойчиви въ съюза съ доброто. Всѣки елементъ има опредѣлено мѣсто въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, мѣстото на кислорода е въ кръвьта на човѣка; на азота — въ мозъка, въ нервната система; на водорода — въ стомаха; на вѫглерода — въ коститѣ. Да се върнемъ къмъ въпроса за дейностьта на човѣка, който се е поляризиралъ: единиятъ полюсъ представя дейностьта на ума, а другиятъ — на сърдцето. Фигуративно представяме това съ помощьта на два триѫгълника — фиг. 1., които могатъ да се намаляватъ и увеличаватъ. Намаляването и увеличаването на триѫгълницитѣ зависи отъ дейностьта на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. При това, колкото по-голѣма хармония сѫществува между ума и сърдцето на човѣка, толкова по-правилни сѫ триѫгълницитѣ. Като изучава законитѣ на ума и на сърдцето, човѣкъ може лесно да се справя съ своитѣ криви мисли и чувства. Достатъчно е да измѣни посоката на действуващитѣ сили въ ума и въ сърдцето си, за да преодолява всички мѫчнотии и смущения. Като познава законитѣ на ума и на сърдцето си, той ще скѫсява и удължава линиитѣ АД и СВ, ще скѫсява и удължава линията АВ — резултатъ на силитѣ. Така той ще превръща силитѣ, които действуватъ въ триизмѣрния свѣтъ, въ едно и двуизмѣрни, споредъ нуждитѣ на своя организъмъ. Представете си, че нѣкой заема високо обществено положение — пръвъ министъръ въ отечеството си. Като министъръ, той има много задължения, отговорности, съ които не може да се справи. Той се движи въ триизмѣрния свѣтъ на своитѣ мисли и чувства, но не може да ги хармонизира. За да излѣзе отъ това трудно положение, той трѣбва да напусне своя постъ, да приеме само една идея. Ако му предложите да си даде оставката, ще се огорчи. Въ такъвъ случай, освобождаването му отъ трудния постъ може да се наложи по другъ начинъ — чрезъ заболяване. Тогава той непремѣнно ще напусне поста си и ще има само една мисъль — да оздравѣе. По този начинъ той ще излѣзе отъ триизмѣрния свѣтъ и ще влѣзе въ едноизмѣрния. Не чакайте това да става по насилственъ начинъ, но изучавайте законитѣ, сами да минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, да трансформирате състоянията си. Ще кажете, че човѣкъ се понижава, когато държи само една мисъль въ ума си. Зависи, каква е мисъльта. Ако дадете пѫть на една Божествена мисъль въ ума си и на едно Божествено чувство въ сърдцето си, вие туряте основа на своето величие. Работете съзнателно върху Божественитѣ мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпросъ на времето. Божественитѣ мисли и чувства могатъ да се проявяватъ всѣки моментъ, но човѣкъ трѣбва да се освободи отъ дребнавоститѣ въ живота, които играятъ роля на паразити. Тѣ изяждатъ възможноститѣ и добритѣ условия за проявяване на Божественото Начало въ човѣка. Като ученици, вие трѣбва да работите върху сърдцето си, да го храните съ устойчиви чувства. Това се постига чрезъ любовьта. Само любовьта прави човѣшкото сърдце устойчиво. За да придобиете любовьта, вие трѣбва да правите опити, да обичате хората. Кого трѣбва да обичаме? Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено, то е въ реда на нѣщата. Детето да обича майка си, и майката да обича детето си, това е естествено. Христосъ казва: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Той казва, че човѣкъ трѣбва да люби и враговетѣ си, но какъ, не е казано. Значи, това не е достояние за всички хора. Само великитѣ хора могатъ да любятъ враговетѣ си. Тѣ иматъ методъ, по който проявяватъ любовь къмъ враговетѣ си. Който не е дошълъ до този методъ, трѣбва да прави опити, да си изработи свой специфиченъ методъ. Защо трѣбва да любите враговетѣ си? — За да станете велики. Като люби враговетѣ си, човѣкъ е подобенъ на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вѣтъра за добритѣ и за лошитѣ. Когато раздава благата, Богъ има предъ видъ всички сѫщества, малки и голѣми, добри и лоши. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да люби враговетѣ си и да е готовъ да прощава. Разправятъ за единъ отъ българскитѣ писатели и общественици, че, когато заминавалъ за онзи свѣтъ, поискалъ прошка отъ всички хора, които обиждалъ; сѫщевременно той простилъ въ себе си на всички, които нѣкога сѫ го обиждали. Велико нѣщо е да искашъ прошка отъ онѣзи, които си обиждалъ, но по-велико е да простишъ на онѣзи, които сѫ те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човѣкъ. То не се постига изведнъжъ. Много трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, за да го придобие. Направете опитъ, да работите поне една година върху това качество, да видите, какво ще постигнете. Беденъ човѣкъ дължалъ голѣма сума на единъ богатъ и не могълъ да му я върне. Богатиятъ не искалъ да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоелъ за паритѣ. Единъ день бедниятъ се разхождалъ край брѣга на рѣката и видѣлъ, че нѣкой се дави. Веднага той се хвърлилъ въ водата, хваналъ давещия се за рѫката и го извлѣкълъ на брѣга. Въ него той узналъ своя кредиторъ. Отъ благодарность къмъ бедния, който спасилъ живота му, богатиятъ го пригърналъ братски и му простилъ дълга. Когато Христосъ казва да възлюбимъ враговетѣ си, Той има предъ видъ това положение, че презъ дългия земенъ животъ на човѣка, ще дойде день, когато врагътъ му ще го извади отъ рѣката и ще спаси живота му. Отъ вашия врагъ зависи, да ви извади отъ водата, или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великитѣ хора, за идейнитѣ нѣща. Като мислите известно време върху идейното въ живота, ще започнете постепенно да го прилагате. Мислете за Бога, Който повдига и облагородява човѣшкото сърдце. Мислете и за великитѣ хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любовь къмъ знанието, истината и свободата. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 11 септемврий. 1927 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествената мисъль — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ качества на великитѣ хора.“ Какво прави човѣкъ, когато го канятъ на сватба? Първо той отива на баня да се окѫпе, да бѫде чистъ. Следъ това се облича съ чисти дрехи. Казватъ, че нѣкой се облѣкълъ като сватбарь. Това подразбира, че той се облѣкълъ съ най-новитѣ си и чисти дрехи, премѣнилъ се е, турилъ си накититѣ. Той знае, че тамъ го чака угощение и веселие. Какво прави човѣкъ, когато го повикатъ на лозе да копае? Той знае, че на лозето трѣбва да отиде като работникъ, цѣлъ день да вдига и слага мотиката. При това положение, той облича работническитѣ си дрехи, а не сватбарскитѣ. Да отидешъ на сватба, или да отидешъ на лозе да копаешъ, това сѫ две различни нѣща, за които се изискватъ различни пособия. Следователно, който разбира живота, знае, какво се изисква отъ него всѣки даденъ моментъ. Не разбира ли живота, той се обърква и изпада въ драматично, комично или въ трагично положение. Не е ли комично положението на човѣкъ, който отива да копае лозето съ сватбарска премѣна, а на сватба — съ работническа? И тъй, отъ човѣка зависи да бѫде животътъ му комиченъ, драматиченъ или трагиченъ. Самъ по себе си, животътъ не е нищо друго, освенъ драма. Когато драмата не се изпълнява, както трѣбва, превръща се въ комедия; когато въ изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща въ трагедия. Въ сѫщность, комедията и трагедията, като самостоятелни прояви на живота, не сѫществуватъ. Тѣ сѫ полюси на самия животъ, който представя драма. Ето защо, за да не изпадате нито въ комично, нито въ трагично положение, поставяйте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Ако отивате на сватба, ще се облѣчете въ нова, чиста премѣна; ако отивате на лозе, ще облѣчете работническитѣ си дрехи и ще вземете мотика въ рѫка; ако влѣзете въ църква, ще се прекръстите, ще запалите свѣщь и ще слушате, какво чете свещеникътъ. Вземете ли мотика въ рѫка и влѣзете въ църква, вие ще изпаднете въ комично положение. Като ученици на великия животъ, вие трѣбва да имате широкъ умъ, да разбирате законитѣ, които работятъ въ Битието. Не е достатъчно човѣкъ да разбира външния животъ, както днесъ се проявява. Това е частично проявяване на живота. Човѣкъ трѣбва да разбира цѣлокупния животъ, както се схваща въ пробуденото съзнание. Схване ли живота по този начинъ, ученикътъ става активенъ, готовъ за работа. Който иска да бѫде активенъ, дееспособенъ, трѣбва да се стреми къмъ разбиране на цѣлокупния животъ. Не дойде ли до това широко разбиране на живота, човѣкъ се движи въ ограниченъ крѫгъ на дейность. За да разшири съзнанието си, той трѣбва да гледа на всѣко явление като на часть отъ цѣлокупния животъ, да знае, че между всички явления има тѣсна, неразривна връзка. Следователно, дето и да вложите енергията си — да копаете, да пишете, да се молите, да правите добро, тя ще произведе единъ и сѫщъ резултатъ. По сѫщество енергията е една и сѫща, но различна по направление. Ако посоката ѝ е възходеща, и резултатътъ ще бѫде възходещъ; ако посоката ѝ е низходеща, такъвъ ще бѫде и резултатътъ. Който иска да се благослови трудътъ му, нека вложи енергията си за повдигане на цѣлото човѣчество, т. е. за общото благо. Ако вложи енергията си само за свое, лично благо, той постепенно се понижава и остарява. И тъй, докато живѣе само за себе си, човѣкъ се намира въ ограничени условия на дейность; когато живѣе за хората, условията му се обогатяватъ, но все още не е дошълъ до цѣлокупния животъ; дойде ли до идейното схващане на живота, до изпълнение на Божиитѣ закони, човѣкъ влиза вече въ цѣлокупния животъ, който обхваща всичко. Който е влѣзълъ въ областьта на великия животъ, той се свръзва съ съзнанието на разумнитѣ сѫщества, които сѫ готови всѣкога да му помагатъ. Ето защо, когато се говори за велики работи, ще знаете, че тѣ сѫ дѣло на цѣлокупния животъ. Тѣ сѫ дѣло на велики съзнания, които действуватъ вънъ отъ обикновенитѣ форми, вънъ отъ обикновения животъ. Когато говоримъ за обикновеното човѣшко съзнание, ние разбираме обикновенитѣ човѣшки прояви. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ отправи погледа си къмъ васъ, и вие казвате, че ви внушилъ нѣкаква мисъль — добра или лоша. Това може да направи всѣки човѣкъ и всѣко животно. И змията, и лъвътъ, и тигърътъ могатъ да спратъ погледа си върху васъ и да ви уплашатъ. Дойдете ли до човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, той може да изпрати своята мисъль не само наблизо, но и на далечно разстояние. Има хора, на които мисъльта отива на разстояние стотици и хиляди километри. Съ помощьта на своята силна мисъль тѣ могатъ да лѣкуватъ болни на разстояние, безъ никакви лѣкарства. Мощно нѣщо е мисъльта. Тя прави чудеса, тя твори и разрушава. Като знаете силата на мисъльта, хранете въ себе си само свѣтли и възвишени мисли, които повдигатъ, съграждатъ и обновяватъ човѣка. Съвременнитѣ учени се спиратъ върху закона на внушението като вѫтрешна, съзнателна сила въ човѣка. Достатъчно е да има човѣкъ чисто и пробудено съзнание, за да бѫде проводникъ на свѣтлитѣ и възвишени мисли на разумнитѣ сѫщества. Той може да лѣкува, да помага на болни, страдащи, обезсърдчени хора, да ги оправя въ пѫтя имъ. Като знаете това, работете върху своя умъ, да организирате неговитѣ сили, да станете проводници на Божията мисъль. Ако имате добре организиранъ ларинксъ и добре развито музикално чувство, вие ще възприемете музиката, която иде отъ високъ, възвишенъ свѣтъ. Ако религиозното чувство е добре развито въ васъ, чрезъ него ще възприемете Божията Любовь. Като ученици, вие трѣбва да работите върху пробуждане на висшето, Божествено съзнание въ себе си, както и върху организирането на висшитѣ центрове като проводници на Божественитѣ идеи и чувства. Това се постига чрезъ новитѣ мисли. Достатъчно е да насочите ума и сърдцето си къмъ новитѣ, свѣтли идеи, за да започнатъ тѣ да работятъ въ васъ и да организиратъ ума и сърдцето ви, да събудятъ висшитѣ умствени центрове. За каквото мисли човѣкъ, това става. Повечето хора мислятъ, какъ да наредятъ живота си, какъ по-лесно да преживѣятъ. Откакъ свѣтътъ сѫществува, хората сѫ мислѣли по този въпросъ, нѣма защо повече да се занимаватъ съ него. Не само хората, но и минералитѣ, и растенията, и рибитѣ, и птицитѣ, и млѣкопитаещитѣ мислятъ по този въпросъ. Което живо сѫщество да попитате, какъ живѣе, то веднага ще ви отговори — специализирало се е. По този въпросъ всички живи сѫщества сѫ специалисти, не се нуждаятъ отъ учители. Щомъ е така, трѣбва ли човѣкъ и до днесъ още да мисли какъ да си нареди живота? Това е единъ въпросъ, който не внася нищо ново въ човѣка. Който продължава да се занимава още съ него, той страда отъ така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненость.“ Много естествено. Установенитѣ работи не могатъ да разширятъ човѣшкото съзнание. Колкото и да е добъръ единъ писатель или поетъ, докато се занимава съ установени въпроси, той не може да се издигне надъ обикновения уровенъ на мисъльта. Колкото и да е добъръ единъ пѣвецъ, докато се движи въ крѫга на установенитѣ пѣсни, той не може да възприеме новата пѣсень и музика. Когато възприеме новия животъ, писательтъ започва да твори; той излива мисъльта си въ нови, стройни форми; пѣвецътъ и музикантътъ изливатъ пѣсеньта си въ нови форми и образи. Пазете се отъ правилата на стария животъ, които сѫ вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъль, на новитѣ чувства и на новата пѣсень. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ новия животъ, който иде сега, и да ликвидирате съ старото. Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ новия животъ, а не въ стария, който представя замъждѣлото човѣчество. Казано е въ Писанието, че Богъ твори нова земя и ново небе. Значи, стариятъ човѣкъ трѣбва да си замине, да отвори пѫть на новия. Бѫдещето е въ рѫцетѣ на новия човѣкъ. Ако искате да познаете, кой е старъ и кой — новъ човѣкъ, вижте, каква храна употрѣбяватъ, съ какви мисли и чувства се хранятъ. Стариятъ човѣкъ се храни съ отрицателни мисли и чувства — зависть, користолюбие, страхъ, съмнение и т. н. Новиятъ човѣкъ се храни съ положителни мисли и чувства. Новиятъ и стариятъ човѣкъ се различаватъ единъ отъ другъ и по методитѣ, съ които си служатъ: новиятъ човѣкъ си служи съ методитѣ на свѣтлината, а стариятъ — съ методитѣ на тъмнината. Мнозина отъ васъ се считате за ученици на Божественото учение. Помислете върху отличителнитѣ качества на ученика и, каквото знаете по този въпросъ, напишете го като тема. Всичко, каквото виждате въ природата — камъни, растения, животни, хора се различаватъ едни отъ други по нѣкаква специфична чърта. Следователно, и ученикътъ на новото се отличава съ нѣкои специфични качества. Мислете по този въпросъ, за да си съставите ясна представа за себе си, да знаете, доколко, въ сѫщность, сте Божествени ученици. Човѣкъ трѣбва да се познава добре, да знае, съ какви дарби и способности разполага, за да може да се справя съ всички мѫчнотии въ живота си. Даже великитѣ хора изучаваха себе си, съ цель да намѣрятъ най-добри методи за справяне съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Колко повече това е задача за обикновенитѣ хора! Като изучавате живота на великитѣ и гениални хора, виждате, че тѣ не дойдоха на земята съ сватбарски дрехи, но съ работнически. Тѣ носѣха въ рѫцетѣ си чукове, мотики, рала, да трошатъ камъни, да правятъ пѫтища, да разораватъ земята. Тѣ пожертвуваха живота си за благото на човѣчеството, но проправиха неговия пѫть. Не бѣше лека тѣхната работа. Тѣ се занимаваха съ грубата материя, но преодоляха мѫчнотиитѣ. Ако великитѣ хора минаватъ презъ мѫчнотии и изпитания, мислите ли, че обикновениятъ човѣкъ ще върви по гладъкъ и лекъ пѫть? Мнозина мислятъ, че, ако приематъ новитѣ идеи, ще прекаратъ живота си леко, безъ мѫчнотии. Вѣрно е това, но лекиятъ, приятниятъ животъ ще бѫде накрая, а въ началото всички ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Това не трѣбва да ви плаши. Знайте, че колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ ви, толкова по-голѣми постижения ви чакатъ. Човѣкъ става великъ, само когато минава презъ голѣми мѫчнотии и изпитания и ги преодолява. Запримѣръ, ако поставите медузата въ условията на човѣка, тя ще се повдигне, и човѣкъ ще стане. Ако поставите човѣка въ условията на вълка, колкото и да се е повдигналъ, следъ време ще стане вълкъ. Презъ всѣка форма на живота минаватъ специфични течения, които се проявяватъ навънъ по начинъ, който съответствува на дадената форма. Следователно, въ каквото течение попадне, човѣкъ неизбѣжно се намира подъ неговото влияние. Въ този смисълъ, той не може да избѣгне закона на влиянието. Едно се иска отъ васъ: да се стремите къмъ добритѣ влияния и да избѣгвате лошитѣ. И тъй, като ученици на великия животъ, вие трѣбва да се стремите къмъ новото, което иде вече въ свѣта. Кое е новото, къмъ което трѣбва да се стремите? Новото подразбира нови схващания за живота, нови възгледи за всичко, на което се натъквате. Представете си, че ви дойде нѣкакво страдание. Какъ ще се справите съ него? Като ученици на новото, вие трѣбва да помислите за всички сѫщества, малки и голѣми, които сѫщо страдатъ. Нѣма сѫщество на земята, което да не страда. Щомъ мислите така, по-лесно и разумно ще понасяте страданията. Ако се индивидуализирате и мислите само за своето страдание, вмѣсто облекчение, вие ще страдате повече, отколкото трѣбва. Всѣко живо сѫщество взима участие въ общата скръбь на свѣта. Това е неизбѣженъ законъ. Чрезъ страданията животътъ се организира и оформява. Не става ли сѫщото и съ храната? За да придобие известна енергия, чрезъ която да подържа живота си, човѣкъ приема известно количество храна. Първо той донася храната си съ рѫцетѣ си, туря я въ устата и започва да я дъвче. Следъ това я изпраща въ хранопровода, въ стомаха и въ червата. Оттукъ тя минава въ дробоветѣ, дето се пречиства, и най-после отива въ мозъка. Значи, енергията, която се съдържа въ храната, минава презъ редъ процеси на огъвания, страдания, докато се превърне въ фина, организирана енергия, отъ каквато се нуждае човѣкъ. Сѫщо така и теченията, т. е. енергиитѣ, които действуватъ въ живота, трѣбва да се префинятъ, да се организиратъ, да подготвятъ човѣка къмъ новъ животъ. Какъ се постига новото? — Чрезъ съзнателна работа, външна и вѫтрешна. Добритѣ резултати не се постигатъ чрезъ бързане, но чрезъ постоянство и любовь. Който не иска да работи, казва, че е достатъчно да посадишъ лозената прѫчка въ земята, за да ти даде винце. Не е така. Първо ще разкопаешъ земята, следъ това ще посадишъ лозовата прѫчка, ще се грижишъ за нея и едва следъ три-четири години ще очаквашъ плодъ. Природата работи постоянно, планомѣрно, тя никога не бърза. Ще кажете, че страданията ви, като ученици, сѫ голѣми. Това е криво разбиране. Всички сѫщества страдатъ, независимо това, дали сѫ ученици, или не. Ранениятъ заякъ не страда ли? Овцата, която колятъ, не страда ли? Онзи, когото турятъ въ затворъ и измѫчватъ, не страда ли? Онзи, когото бесятъ, не страда ли? Всички растения, животни и хора страдатъ, безъ да сѫ ученици. При това, нѣкои хора страдатъ повече, нѣкои — по-малко. Това зависи отъ степеньта на развитието на тѣхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова по-интенсивни сѫ страданията му. Много хора, съ пробудено съзнание, въ миналото сѫ били бесени, изгаряни, но тѣ сѫ разрешили въпроса правилно, както житното зърно. Тѣ гледали на смъртьта като условие за посѣване на новия животъ. Съ тѣхното пожертвуване животътъ имъ се вливалъ въ окрѫжаващата срѣда. Отъ тѣхния животъ се ползували всички сѫщества на земята. Нищо въ природата не се губи. Следователно, енергията на човѣка, който се жертвува за общото благо, се влива въ много сѫщества, които възприематъ неговитѣ енергии и ги разпространяватъ. Тъй щото, ако сте истински ученици, не се страхувайте отъ страданията; не се страхувайте и отъ смъртьта. Като умре, човѣкъ влиза въ други хора и пакъ продължава да работи. Въ този смисълъ, за съзнателния, за разумния човѣкъ смърть не сѫществува. Формата му може да се разруши, но съзнанието — никога. — Какво става съ съзнанието? — Разширява се. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова повече се разширява. Като знаете това, не се плашете отъ смъртьта. Никой никого не може да убие. Страшно е, ако съзнанието на човѣка не е пробудено. Той пакъ не умира, но живѣе въ тъмнина, въ дълбокъ сънь. За да извади човѣка отъ това състояние, природата му дава страдания. Чрезъ тѣхъ съзнанието се пробужда, и той започва да вижда нѣщата ясно. — Не може ли безъ страдания? Докато сте на земята, страданията сѫ неизбѣжни. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, тамъ сѫществуватъ други закони. Не избѣгвайте страданията, но се ползувайте отъ тѣхъ. Всѣко страдание крие нѣкакво благо въ себе си — гледайте да не изпуснете това благо. Една отъ първитѣ задачи на ученика е да изучава своя животъ, да дойде до познаване на своитѣ добри и лоши чърти. За да стане истински ученикъ, той трѣбва да се освободи отъ всички слабости. Запримѣръ, между ученицитѣ често се явявя вѫтрешна, скрита зависть. Докато не се справи съ нея, ученикътъ не е проникналъ още въ новия животъ. Забележи ли това отрицателно чувство въ себе си, той трѣбва да търси методъ, какъ да се справи съ неговата енергия, да го превърне въ положително чувство. Завистьта е опасно чувство, защото въ него нѣма даже микроскопическа свѣтлинка или радость. Въ другитѣ слабости все има нѣщо, което радва или залъгва човѣка. Виждате пияницата, че пие и се разболява отъ пиене, но въ това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливиятъ, обаче, нѣма никаква радость въ себе си, благодарение на което и той страда, но иска другитѣ повече да страдатъ. За да не получи съседътъ му по-голѣмо благо отъ неговото, той е готовъ да му извадятъ едното око, но на съседа — дветѣ очи. Стремете се да превръщате енергията на завистьта въ положителна. И тогава, вмѣсто да пожелавате на ближния си по-голѣмо зло, пожелайте му по-голѣмо добро отъ вашето. Христосъ изрази този законъ чрезъ стиха: „Онѣзи, които идатъ следъ мене, ще правятъ по-голѣми чудеса отъ моитѣ.“ Христосъ не завидѣ, не мислѣше, че следъ Него не трѣбва да дохождатъ велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто въ свѣта. Това показва, какво благородство се криеше въ душата на Христа, Който носѣлъ въ себе си велика идея. Той разбира, че всички добри и възвишени прояви въ живота, сѫ Божии, и затова казва: Въ бѫдеще Богъ ще се прояви по-силно, отколкото днесъ. Следвайте Христа и радвайте се на всѣка добра проява, на всѣки талантъ, на всѣко добро предприятие. Ако завиждате, вие спъвате ближнитѣ си, но спъвате и себе си. Единъ художникъ представилъ завистьта картинно въ видъ на високъ планински връхъ, като идеалъ на човѣчеството. Всички хора се стремятъ къмъ него. Всѣки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу — другитѣ го теглятъ отзадъ, не му позволяватъ да стигне пръвъ. Следъ първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглятъ, не му позволяватъ да стигне върха. Идеалътъ привлича всички, но, поради завистьта, никой не може да го постигне. Навсѣкѫде въ живота виждате блъскане, теглене, да не би нѣкой да излѣзе пръвъ. Сега, като на млади, ви казвамъ: Работете върху съзнанието си, да измѣните коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, просторъ на душата си, въ всѣка добра проява да виждате нѣщо Божествено. Помнете: Като помагате на другитѣ, вие помагате и на себе си. Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближнитѣ си. Нека Божественото въ човѣка се проявява свободно. Нѣкой иска да напише нѣщо ново, да се прояви. Дайте му пѫть. Досега мнозина сѫ писали и пишатъ върху драмата на живота. Нека нѣкой напише нѣщо ново върху драмата, отъ гледище на новото. Нека всѣки се опита да работи въ новия духъ. Малко да направите, но да придадете нѣщо къмъ това, което досега сте съградили. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо не успѣватъ? Защото се залавятъ за велики работи. На всѣки човѣкъ е дадено да носи по една малка часть отъ общия товаръ, а не цѣлия. Никой не може да носи земята на гърба си, но всѣки може да носи по една малка частица отъ нея. Никой не може да носи страданията на цѣлия свѣтъ, но всѣки може да носи своитѣ страдания, като часть отъ общитѣ страдания, и да се радва за привилегията, която му е дадена. Привилегия е за човѣка да страда. Чрезъ страданията той вижда, че е предпочетенъ. Кой ученикъ не страда? За да научи уроцитѣ си, той употрѣбява четири-петь часа отъ времето си, не си доспива, понѣкога не си дояжда, както трѣбва, мѫчи се, но въ края на краищата, мѫчнотиитѣ и страданията му се възнаграждаватъ. Който не е училъ, не е страдалъ, не се е мѫчилъ, животътъ му не се нарежда добре. Трудолюбивиятъ ученикъ се възнаграждава, а ленивиятъ — страда. Ако този законъ е вѣренъ за обикновения ученикъ, колко по-вѣренъ е за ученика на новото. Който иска да бѫде истински ученикъ, не трѣбва да бѣга отъ страданията, нито да се оплаква отъ тѣхъ. Като човѣкъ, като ученикъ въ живота, всѣки трѣбва да бѫде носитель на Божественитѣ идеи, колкото малки и да сѫ тѣ, колкото страдания и да му причиняватъ. Най-малката Божествена мисъль е въ състояние да повдигне човѣка, да го постави на здрава основа. Не мислете за голѣми идеи, които могатъ да ви спънатъ. Приемете малкитѣ Божествени идеи въ себе си, както майката отглежда детето си въ своята утроба. Отхранвайте малкитѣ идеи като малки деца въ себе си, за да се радвате нѣкога на голѣмитѣ идеи. Малкитѣ идеи се посаждатъ въ човѣшката душа, растатъ, развиватъ се, цъвтятъ, завързватъ плодъ и зрѣятъ. Ако не сте сѣли, какво ще очаквате? Радвайте се на малкитѣ Божествени идеи, които сѫ въ състояние да разпръснатъ всѣко отчаяние и обезсърдчение. Тѣ действуватъ върху съзнанието, както пълната каса върху задлъжнелия търговецъ, както богатата библиотека върху мисъльта на учения. Щомъ се намѣри предъ нѣкой труденъ въпросъ, търговецътъ отваря пълната си каса и го разрешава; учениятъ отива къмъ библиотеката си, изважда една отъ книгитѣ и разрешава мѫчнотията си. И вие имате условия да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Погледнете къмъ вашата малка, Божествена мисъль, която живѣе въ ума ви, и мѫчнотиитѣ ви ще изчезнатъ. Вѣрвайте въ Божественото въ себе си; вѣрвайте въ Божественото въ всички хора. Не се стремете да станете велики хора, но дайте пѫть на Божественото въ себе си. То ще ви направи велики. Божественитѣ мисли правятъ хората велики. Като вѣрва въ Божественото Начало, човѣкъ усилва вѣрата си. Вънъ отъ Божественитѣ мисли, вѣрата не може да се прояви. Много естествено, ще вѣрвашъ въ това, което сѫществува, а не въ това, което не сѫществува. Единственото реално нѣщо въ човѣка е Божественото, което е вѣчно и неизмѣнно. И тъй, който иска да се развива правилно, трѣбва да приеме сѫществуването на Божественото Начало въ себе си, като аксиома. Ще кажете, че не приемате недоказани нѣща. Понѣкога доказанитѣ нѣща се приематъ по-мѫчно отъ недоказанитѣ, но очевидни. Божественитѣ нѣща сѫ очевидни. Достатъчно е да ги възприемете, за да се оформятъ като доказани. Каква нужда има растението отъ доказване на неговото сѫществуване? То стои предъ тебе, расте, развива се, цъвти и плодъ дава. Трѣбва ли да доказвате процеситѣ, презъ които минава то? Ще кажете, че вѣрвате въ дървото, а не вѣрвате въ неговата семка. Малка е семката, наистина, но въ нея е скритъ животътъ на цѣлото дърво. Приемайте и вие малкитѣ Божествени идеи, въ които е скритъ животътъ на цѣлото. Първоначално и земята е била малка, но постепенно е расла и се разширявала, докато е дошла до положението на плодъ, който зрѣе. Единъ день тя ще узрѣе и ще капне отъ дървото на живота. Заедно съ земята ще узрѣятъ и хората. Тогава ще дойдатъ ангели отъ разумния свѣтъ, да видятъ узрѣлия човѣкъ и да го поставятъ при нови условия на живота. Всѣки човѣкъ ще узрѣе, но това трѣбва да стане на време, когато всички ще го ценятъ, а не преждевременно, когато червеи ще го ядатъ. Пазете следното правило: ставайте отъ сънь съ радость, че носите Божественото въ себе си и съ негово съдействие можете да развивате дарбитѣ и способноститѣ си. Вѣрвайте въ всѣка Божествена мисъль, колкото да е малка, като зародишъ, отъ който може да израсте голѣмо, велико дърво. И най-малката Божествена мисъль е магическа прѫчица, която ви отваря пѫть навсѣкѫде. Тя е подобна на малка свѣтлинка въ тъмна, бурна нощь, която освѣтява пѫтя ви крачка по крачка, докато слънцето на живота изгрѣе и освѣти цѣлия ви пѫть. Това значи, да се измѣни коренно живота ви, да влѣзете въ областьта на новото, великото въ свѣта. Слънцето на човѣшкия животъ не е изгрѣло още, но човѣкъ има рѫководни нишки, които го упѫтватъ. Това сѫ малкитѣ Божествени мисли, които не трѣбва да се пренебрегватъ. Безъ тѣхъ човѣкъ не може да направи крачка напредъ. Такъвъ животъ води къмъ голѣми разочарования. Трѣбва ли младиятъ да върви по пѫтя на стария, който се е обезсърдчилъ и разочаровалъ? Стойте далечъ отъ стария животъ. Едно ви е нуждно: да вложите въ ума си мисъльта, че Божественото Начало е въ всѣки човѣкъ. Нека тази мисъль бѫде основниятъ камъкъ на вашия животъ, за да съградите върху нея своето велико бѫдеще. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 4 септемврий, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три посоки — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Като ученици, всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Можете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? Запримѣръ, какъ ще разрешите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? Въ сѫщность, какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя човѣка да работи. Безъ гладъ и безъ жажда човѣшкиятъ животъ не би могълъ да се развива. Гладъ и жажда, това сѫ две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действието на тия сили, по необходимость вече човѣкъ започва да работи. Тѣ сѫ подобни на учитель, който влиза въ класъ съ прѫчка въ рѫка. Първитѣ учители сѫ употрѣбявали прѫчка, наказания, но днесъ тия методи нѣматъ мѣсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сѫ си служили. И природата първоначално е била по-строга и сурова къмъ човѣка, но днесъ и тя си служи съ други методи. За всѣки вѣкъ, за всѣка епоха, за всѣка възрасть тя си е служила и си служи съ различни методи. Нѣкои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родителитѣ умиратъ, слугитѣ и слугинитѣ напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сѫ методи, съ които природата има предъ видъ развитието на различнитѣ индивиди. Каквито методи да употрѣбява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мѫчнотии и да се развива. Не постигне ли човѣкъ това нѣщо, причината е самъ той. Това показва, че не е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, опредѣлени специално за него. Представете си, че ви сѫ дадени на разположение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия нѣща? Точката представя непроявено сѫщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живѣе въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни мисли и идеи, които сѫществуватъ само въ съзнанието на човѣка, безъ да се проявятъ. Взематъ ли нѣкакво направление, въ каква и да е посока — нагоре, надолу, надѣсно или налѣво, образува се правата линия. Какво нѣщо е правата линия? Въ геометрията е казано, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-кѫсото разстояние между две разумни сѫщества е правата линия. Какво могатъ да разрешатъ две сѫщества, следъ като се движатъ по права линия? Докато се движатъ по права линия, тѣ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ плоскость — квадратъ, запримѣръ, тѣ решаватъ нѣщо. Да се движатъ въ плоскость, това значи, да прилагатъ изкуството на тъкане: единиятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на човѣка, а отъ друга — рѫцетѣ, сувалката се промъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветѣ разумни сѫщества тръгватъ да го продаватъ, или да шиятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба, или кое и да е тѣло, което има вече три измѣрения. Ще ви дамъ още единъ примѣръ за обяснение на тритѣ измѣрения. Срѣщате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е влѣзълъ въ отношения съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката — на непроявения животъ. По едно време къмъ него иде сѫщество, което иска да го предизвика, да му каже нѣщо. Астрологътъ започва да се проявява, отива въ посока на разумното сѫщество, което се интересува отъ неговото знание. И разумното сѫщество отива къмъ астролога. По този начинъ между тѣхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той влиза въ отношения съ други сѫщества, разговаря се съ тѣхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуватъ отъ знанието му, астрологътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ свѣта. По този начинъ той влиза въ свѣта на тритѣ измѣрения. Следователно, като живѣе на земята, човѣкъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обмѣна на нѣщата“. Споредъ този законъ, всички сѫщества се движатъ между два полюса — даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сѫщия моментъ ти ще давашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъзможно е човѣкъ презъ цѣлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира нѣщата. Ако не сѫществуваше законъ за правилна обмѣна, никакви отношения не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ една идея дава нѣщо на човѣка, друга идея трѣбва да взима. Само при това положение идеитѣ могатъ да се реализиратъ. Не се ли реализиратъ, тѣ внасятъ вѫтрешно смущение въ човѣка. Не е достатъчно, известна идея само да се реализира. Щомъ се реализира, това трѣбва да стане по правъ пѫть. Всѣка идея, която не е реализирана по правъ пѫть, непременно ще внесе въ човѣка известно смущение. Когато говоримъ за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Запримѣръ, за земедѣлеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивитѣ му трѣбва да бѫдатъ добре изорани, наторени и посѣти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивитѣ, или да не стане наводнение. Това сѫ условия, необходими за земедѣлеца. Обаче, за окултния ученикъ сѫ нужни още нѣкои условия. Къмъ всички тия условия той трѣбва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житнитѣ класове ще бѫдатъ по-едри и вкусни. Съ мисъльта си човѣкъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сѫ добре развити. Ако нѣкой не е музикаленъ, съ мисъльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даденъ центъръ, човѣкъ отправя къмъ него повече кръвь и по този начинъ го храни. Ако житото е отгледано съ пѣсни, съ радость и любовь, хлѣбътъ, направенъ отъ него, ще бѫде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ човѣка. Този методъ на работа трѣбва да се приложи и къмъ мѣсенето и печенето на хлѣба. Който прави хлѣбъ, трѣбва да бѫде здравъ, жизнерадостенъ и добъръ човѣкъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчнотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мѫчнотиитѣ си, тѣ трѣбва да се учатъ отъ напредналитѣ сѫщества. Понѣкога човѣкъ може да се учи и отъ растенията и животнитѣ. Срѣщате две кучета: едното куче е голѣмо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото — малко, добро, съ остра муцуна — интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на дветѣ кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намѣрение да я опита. Въ този моментъ голѣмото куче пристига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костьта, поставя я предъ голѣмото куче и се отдалечава. Съ това то иска да му каже: Заповѣдай, костьта е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нѣщо отъ нея. Добре ли постѫпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстѫпва костьта на голѣмото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстѫпи, кожата му ще бѫде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мѫчнотията си, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, какъ да решава мѫчнитѣ си задачи. Какво представя голѣмото и силно куче въ човѣшкия животъ? Голѣмото куче не е нищо друго, освенъ сѫдбата на човѣка. За да се справишъ разумно съ сѫдбата си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстѫпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и кажи: Заповѣдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на сѫдбата си, бъди увѣренъ, че тя нѣма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере. Следователно, искате ли да се справите разумно съ сѫдбата си, вслушвайте се въ Божествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ трѣбва да постѫпвате. Ти бързашъ, искашъ въ нѣколко години да станешъ ученъ. Нѣщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, вижда ти се мѫчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Нѣкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се изясни. Нѣкога си затворилъ спирачкитѣ и се чудишъ, защо работата ти не върви. Изведнъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкитѣ! Каквото гласътъ ти каже, слушай го. Така, именно, сѫдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човѣкъ, и ще бѫде по-снизходителна къмъ тебе. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малкитѣ мѫчнотии и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Какво прави детето? То започва отъ първо отдѣление и постепенно се издига нагоре. Кога синътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолѣтенъ. Докато не е дошълъ до пълнолѣтие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ цѣлото човѣчество. Съвременното човѣчество не е дошло още до своето пълнолѣтие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави каквото иска. Единъ день, когато достигне пълнолѣтието си, то ще излѣзе отъ настойничеството и ще решава въпроситѣ по другъ начинъ. Днесъ човѣчеството се намира подъ закона на необходимостьта, а когато стане пълнолѣтно, ще се намира подъ закона на свободата. Нѣкои религиозни мислятъ, че сѫ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болестьта, страданието, смъртьта, тѣ виждатъ, че не сѫ свободни. Само съвършениятъ човѣкъ е господарь на положението. Искате ли да бѫдете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепенно вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ тѣлото — къмъ явленията отъ триизмѣрния свѣтъ. Какво значи да се движи човѣкъ по права линия въ живота си? Представете си, запримѣръ, че искате да отидете на планината и търсите човѣкъ да ви придружи. Срѣщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го запитвате направо, и той трѣбва да ви отговори по сѫщия начинъ. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори, може или не може — споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размѣства: дето сѫ нужни прави линии, такива поставя; дето сѫ нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничнитѣ движения въ природата. Да се движи човѣкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпроситѣ и да отговаря разумно. Като следва правия пѫть на живота, човѣкъ може да реализира програмата, която му е дадена. Щомъ реализира своята програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова, именно, е призванъ човѣкъ на земята. За да реализира програмата си, човѣкъ трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Всѣки човѣкъ носи бѫдещето си въ своето съзнание. Бѫдещето на човѣка зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Колкото по-голѣми сѫ възможноститѣ му, толкова по-свѣтло е неговото бѫдеще. Често се говори за миналото, настоящето и бѫдещето. Това сѫ три момента въ човѣшкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Чрезъ тѣхъ той се запознава съ силитѣ и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Чрезъ окултнитѣ науки човѣкъ може да се предпази отъ нѣкои нещастия и неприятности въ живота. Чрезъ тѣзи науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!“ Къмъ това познаване се стреми всѣки човѣкъ. Това е една отъ задачитѣ на неговия животъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 37 Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Типове и образи — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Къмъ кои типове можете да отнесете пророкъ Иона? Преведено на еврейски езикъ, Ионъ означава гълѫбъ. Значи, той се отнася къмъ венеринитѣ типове. Понеже лесно се обезсърдчавалъ, това показва, че и Луната имала влияние върху него. Къмъ кои типове се отнася Соломонъ? Кои планети сѫ имали влияние върху него? (— Меркурий, Юпитеръ, Венера). По влияние на баща си Соломонъ е юпитерианецъ. Изобщо, той не се придържалъ строго въ постановленията на Мойсея, но самъ издирвалъ нѣщата. Соломонъ ималъ разположение къмъ научни изследвания. Той е написалъ много работи: Притчи, Пѣсень на Пѣснитѣ, Еклесиастъ. Подъ влияние на кои планети се е намиралъ, когато е писалъ „Пѣсень на Пѣснитѣ?“ (— Подъ влиянието на Венера и Луната). Който чете „Пѣсень на Пѣснитѣ“, трѣбва да бѫде силенъ. Не е ли силенъ, човѣкъ не може да издържи на ония мисли, които сѫ прокарани въ нея. Притчитѣ представятъ друго нѣщо. Като ги чете съзнателно, човѣкъ може да изправя погрѣшкитѣ си. Въ Еклесиастъ Соломонъ се намира подъ влиянието на Сатурна. Представете си, че въ дадения моментъ ви предложа нѣколко билети съ различни възможности. Запримѣръ, мога да ви дамъ единъ билетъ, съ който да присѫтствувате на богатъ, царски обѣдъ. Съ втория билетъ можете да отидете на театъръ, съ третия — на концертъ, съ четвъртия — на екскурзия, нѣкѫде въ странство. Отъ четиритѣ билета, кой бихте избрали? За да предпочетете единъ отъ четиритѣ билета, вие трѣбва да имате разбиране, да знаете, какво ще придобиете отъ него. Сѫщото можемъ да кажемъ и за окултното знание. Не е достатъчно, човѣкъ да знае нѣщо, но той трѣбва да използува това знание. Окултното знание е кондензирано. Иска ли да се ползува отъ него, ученикътъ трѣбва да го разреди въ нѣколко килограма вода. При това, той трѣбва да знае свойствата на водата, а сѫщевременно и количеството вода, нужно за разредяване на известно окултно знание. Колкото по разредени разтвори отъ окултното знание употрѣбявате, толкова по-голѣма полза ще имате. Дойдете ли до това положение, вие ще можете да лѣкувате своитѣ недѫзи само съ чиста вода. Запримѣръ, ако вземете опредѣлено количество водни капки, вие можете да лѣкувате подозрението, съмнението, нетърпението и др. За всѣки недѫгъ, за всѣко отрицателно чувство ще употрѣбявате точно опредѣлено количество вода. При този начинъ на лѣкуване, човѣкъ придобива нови знания, които осмислятъ живота му. Изобщо, знанието осмисля стремежитѣ на човѣка, както и цѣлия му животъ. Коя е главната причина за търпението и нетърпението? Забелязано е, че хора, които не дишатъ дълбоко, сѫ нетърпеливи. И обратно; хора, които дишатъ дълбоко, сѫ търпеливи. Дълбокото дишане е пълно дишане. При това дишане взиматъ участие и долната, и горната часть на дробоветѣ. Като поема повече въздухъ, всички алвеоли се изпълватъ, вследствие на което човѣкъ задържа въздуха за по-дълго време въ дробоветѣ си. Колкото повече въздухъ поема човѣкъ, толкова повече прана влиза, въ дробоветѣ му. Отъ дробоветѣ праната прониква въ цѣлия организъмъ. Съ праната заедно човѣкъ възприема повече идеи, които следъ време се реализиратъ. Значи, часть отъ идеитѣ се приематъ чрезъ въздуха, а се оплодяватъ въ бѣлия дробъ. Тъй щото, който иска да придобие търпение, трѣбва да диша дълбоко. Не диша ли дълбоко, той става нервенъ, сприхавъ, нетърпеливъ. Видите ли човѣкъ, който диша бързо, кратко, ще знаете, че дишането му обхваща само горната часть на дробоветѣ. Този човѣкъ не може да бѫде търпеливъ. Накарайте двама души — единиятъ търпеливъ, а другиятъ нетърпеливъ, да напишатъ една и сѫща теза, ще намѣрите грамадна разлика въ работата имъ. Въ тезата на търпеливия има по-голѣма дълбочина и смисълъ, отколкото въ тази на нетърпеливия. И двамата мислятъ, но мисъльта имъ коренно се различава. Днесъ всички хора се намираме въ края на вѣка. Предъ видъ на това положение, повечето хора бързатъ, искатъ да изживѣятъ това, което имъ е опредѣлено. Нѣкои се впущатъ въ удоволствия и преживявания, искатъ да си поживѣятъ. Удоволствията и бързитѣ преживявания не сѫ истинскиятъ животъ. Да живѣе човѣкъ и да се радва на красотата на живота, това значи, да се проникне отъ великитѣ идеи на Духа. Колкото по-високи сѫ мислитѣ на човѣка, по-благородни чувствата му и по-чисти желанията му, толкова по-осмисленъ е неговиятъ животъ. Като ученици, отъ васъ се иска пълно концентриране на мисъльта. Концентрирането на мисъльта е въ зависимость отъ дишането. Колкото по-дълбоко диша човѣкъ, толкова по-лесно може да се концентрира. Отъ друга страна, концентрирането на мисъльта се опредѣля и отъ броя на идеитѣ, които вълнуватъ човѣка. Ако държи много идеи въ ума си, човѣкъ бива разсѣянъ. Той трѣбва да държи една основна идея въ ума си, около която да се съсрѣдоточаватъ всички останали идеи. Да имашъ една свещена идея въ ума си, това не значи, да мислишъ цѣлъ день върху нея. Достатъчно е две минути да мислишъ върху нея, за да се реализира тази идея и следъ време да даде плодъ. Този моментъ ще бѫде единъ отъ паметнитѣ. Когато става въпросъ за изправяне на живота, нѣкои казватъ, че като остарѣятъ, тогава ще мислятъ за това. За да разберете, какво значи изправяне на погрѣшкитѣ на старини, ще направя следното сравнение. Представете си, че една кола се спуща по наклонъ. Можете ли да я спрете въ пѫтя ѝ, да я поправите? Колкото и да желаете, вие не можете да я спрете, защото наклонътъ е голѣмъ. Ако при движението си по наклона колата не претърпи нѣкаква катастрофа, ще спре въ полето. Стигне ли благополучно въ полето, ако има нѣкаква повреда, тя лесно ще се изправи. Значи, колата въ полето представя стария животъ на човѣка. И въ това положение могатъ да се изправятъ погрѣшкитѣ, но само тогава, когато колата може да се впрегне на работа. Нѣма ли да се впрѣга, никакви поправки не се правятъ. Следователно, човѣкъ може и на старини да изправи живота си, но само когато съзнава, че му предстоятъ нови изкачвания и слизания, нова работа. Обаче, ако стариятъ мисли, че не може вече да работи, той е кола, която е спрѣла на полето. За такава стара, развалена кола, господарьтъ не иска да прави разходи, да я поправя. Това положение, т. е. такава старость представя излизането на човѣка отъ нормалния животъ. Движението на нормалния животъ е подобно на това на свѣтлината — вълнообразно. Казвате, че младиятъ човѣкъ живѣе интенсивно. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да живѣятъ споредъ естественото движение на живота. Видите ли, че нѣкой младъ се спуща стремително по наклонъ, безъ спирачка и контролъ, ще знаете, че той живѣе несъзнателно. Ако пъкъ на старини човѣкъ остава на полето, да се изправя, ние знаемъ вече, какво е било миналото му. Ще кажете, че стариятъ е поумнѣлъ, изправя погрѣшкитѣ си. Не, този старецъ нищо не е придобилъ. Той изправя погрѣшкитѣ на своя безконтроленъ животъ на младини. Кой е виновенъ, че младиятъ се е спущалъ стремително по наклона? Вината е въ спирачкитѣ. Тѣ сѫ били развалени. Обаче, господарьтъ на спирачкитѣ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не тръгва съ развалени спирачки. Ако машинистътъ е пиянъ и не може да управлява спирачкитѣ, тренътъ непременно ще излѣзе отъ релситѣ. Ако съзнанието ви е будно, вие ще се молите на Бога, да не стане голѣма катастрофа, и втори пѫть ще бѫдете внимателни, да не се качвате на тренъ, чийто машинистъ е пиянъ. Какъ изпълнихте задачата съ водата? Понеже сега нѣмате условия за тази задача, ще я отложите за известно време, докато се приготви чешмичката, долу при рѣката. Като правите тази задача, ще научите нѣкои свойства на водата, главно магнетичното ѝ свойство. Нѣщата се изучаватъ добре, когато се прилагатъ. Запримѣръ, казватъ, че овцата е кротка. Това е опитано отъ актьори, които играятъ любовни роли. Преди да се яви на сцената да изиграе своята любовна роля, актьорътъ се храни цѣлъ месецъ съ овче месо. Този методъ се отнася до месоядцитѣ. Какво трѣбва да прави актьорътъ, който е вегетарианецъ? Той трѣбва да се храни съ такива зеленчуци и плодове, които иматъ свойствата на овчето месо. Има такива плодове и зеленчуци. Изобщо, искате ли да се храните съ чиста, здравословна храна, ще знаете, че не е безразлично, какъ се приготвя хлѣбътъ, откѫде се купува и т. н. Направете опитъ поне за десетина деня да се храните съ хлѣбъ, приготвенъ отъ ваше жито, отгледано съ любовь, счукано съ специаленъ камъкъ, или на ваша воденица. Като правите хлѣбъ сами, ще видите разликата между вашия хлѣбъ и този, който купувате отъ случаенъ фурнаджия. Не е безразлично, кога се сѣе житото. Ако сте посѣли житото въ моментъ, когато ритъмътъ на слънчевитѣ енергии е възходящъ, вие ще имате единъ резултатъ; ако сте го посѣли въ момента, когато енергиитѣ на слънцето сѫ били низходящи, ще имате другъ резултатъ. Това се отнася не само до житото, или до другитѣ растения, но и до посаждането на вашитѣ мисли и чувства. Като ученици, вие трѣбва да правите опити. Колкото добри да сѫ резултатитѣ на опититѣ, всѣки опитъ може да трае 15 — 20 деня, не може да се продължава съ години. Защо? Защото опититѣ изискватъ специални условия, външни и вѫтрешни. Опититѣ сѫ ценни, понеже отъ тѣхъ човѣкъ се учи. Истинско знание е онова, което е придобито отъ опитъ, външенъ или вѫтрешенъ. Запримѣръ, като ви говоря за резултата на хлѣбъ, който човѣкъ си направилъ, азъ съмъ убеденъ въ силата и хранителностьта му, защото съмъ го опиталъ и сравнилъ съ онзи хлѣбъ, който купувате отъ фурнитѣ. При това, за водата, съ която е мѣсенъ хлѣба, за огъня, на който е печенъ, сѫщо сѫ спазени специални условия. Не е безразлично, въ кой часъ на деня е донесена водата; не е безразлично, отъ коя гора и кога сѫ донесени дървата; не е безразлично, кога е замѣсенъ хлѣбътъ. Спазятъ ли се всички благоприятни условия, вие имате хлѣбъ, който крие въ себе си магическа сила. Мнозина се отчайватъ, като видятъ, колко работа имъ предстои. Кога се отчайва човѣкъ? Когато употрѣбява много време за дребни работи. Нѣкой мисли, че за да помогне на нѣкого, трѣбва да му говори много, или да му прави много добрини. Помощьта не е въ многото. Искашъ ли да помогнешъ на нѣкого, помисли две минути за него. Презъ това време не допущай никаква лоша мисъль или лошо чувство къмъ него. Искашъ ли да се разговаряшъ съ нѣкого, дай му две минути на разположение. Въ това време ти можешъ да му кажешъ толкова нѣща, колкото за десеть часа. Искашъ ли да посетишъ единъ боленъ, посети го за две минути и изпрати къмъ него своитѣ чисти и добри желания. Две интенсивни минути въ мисъльта, въ чувството, въ разговора, въ правене на добро струватъ повече отъ десетки мисли и чувства, отъ дълги разговори и отъ много добрини. Така постѫпва Богъ. Ако Той ви държи две минути въ мисъльта си, вие сте придобили толкова, колкото въ цѣлъ животъ не можете да придобиете. Изобщо, искате ли да имате резултатъ и успѣхъ въ живота си, стремете се къмъ интенсивна мисъль и интенсивни чувства. Ако можете всѣки день да преживявате по две интенсивни минути, тѣ съставятъ половинъ день отъ годината. Въ този половинъ день е силата на цѣлата година. И тъй, за да възприемете окултнитѣ идеи, отъ васъ се иска не продължителна, но интенсивна работа. Всѣки день мислете по две интенсивни минути върху известна идея. Като мислите редовно, всѣки день, въ десеть години вие ще разберете и възприемете ония окултни истини, които не сте могли да разберете. Това значи възприемане на знания чрезъ разредяване. Презъ това време съзнанието на човѣка се пробужда, и той излиза отъ яйцето, както пиленцето отъ своята черупка. Докато не се пробуди съзнанието, човѣкъ е затворенъ въ яйце, въ ограничителни условия, лишенъ отъ свѣтлината и простора на живота. Много време прекарва човѣкъ въ яйцето, докато се излупи, но това не трѣбва да го обезсърдчава. Ако работи десеть години непрекѫснато и употрѣбява по две минути за съзнателна работа, човѣкъ ще има петь интенсивни дни презъ живота си. Ако работи 20 години, ще има десеть интенсивни дни. Ако работи 40 години, ще има 20 интенсивни дни. Следъ 48 години човѣкъ се излупва отъ яйцето. Какъвъ трудъ, какво постоянство се иска отъ човѣка, за да се излупи отъ яйцето, въ което е затворенъ. И светиитѣ сѫ минали по този пѫть. Тѣ сѫ работили цѣли 48 години скрито, отъ никого незабелязани, и следъ това сѫ били готови за истинско служене на Бога. И тъй, искате ли да се свържете съ разумната природа, да научите нейния езикъ, посвещавайте всѣка сутринь по две минути за съзнателна, интенсивна работа въ мисъльта, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 36 Лекция отъ Учителя, държана на 12 юний, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трениране — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Представете си, че на човѣка сѫ дадени три възможности въ живота. Откѫде трѣбва да започне той движението си къмъ тия възможности? Естествената посока за движение е отлѣво къмъ дѣсно. Тритѣ възможности, дадени на човѣка, това сѫ възможноститѣ да тренира или развие своето тѣло, своето сърдце и своя умъ. За да трениратъ тѣлото си, съвременнитѣ хора си служатъ съ гимнастически упражнения. Добре е човѣкъ да прави гимнастически упражнения, но тѣ представятъ механически методъ за трениране на тѣлото. Човѣкъ трѣбва да намѣри други методи за развиване на тѣлото си. Като работи върху трениране на тѣлото си, едновременно човѣкъ трѣбва да работи върху трениране на своето сърдце и на своя умъ. Той трѣбва да вземе въ внимание всички ония органи, които сѫ въ близка или далечна връзка съ сърдцето и съ ума. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ сърдцето и мозъка. Не е лесно човѣкъ да работи съ мозъка и съ сърдцето си. За да може кръвьта да храни цѣлия мозъкъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, по които се движатъ живото електричество и живиятъ магнетизъмъ, така наречената отъ индуситѣ „прана“. Гръбначниятъ мозъкъ е главниятъ приемникъ и предавателъ на праната. Първо праната отива въ малкия мозъкъ, а оттамъ — въ главния. Яви ли се нѣкакво подпушване въ малкия мозъкъ, праната не може да продължи пѫтя си къмъ главния мозъкъ, вследствие на което въ него се явява нѣкаква дисхармония. Тази дисхармония се предава на цѣлия организъмъ. Искате ли да работите съзнателно върху тренирането си и въ тритѣ направления, започнете първо съ трениране на тѣлото, после — съ трениране на сърдцето и най-после — съ трениране на ума. Като работи правилно и въ тритѣ направления, човѣкъ дохожда до изобилие на физически, сърдечни и умствени енергии въ себе си. Не е ли трениралъ тѣлото си и влѣзе неподготвенъ въ духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сънно състояние. Той не познава законитѣ на астралния свѣтъ и остава вънъ отъ него. Тукъ той започва да се лута, защото не може да намѣри астралното училище, да изучава законитѣ на астралния свѣтъ. Като се събуди, човѣкъ остава недоволенъ, че нищо не е разбралъ. И тъй, за да издържа на страдания, мѫчнотии и изпитания въ живота, преди всичко човѣкъ трѣбва да е трениралъ тѣлото си. Това значи, да има присѫтствие на духа, да не се страхува отъ нищо. Страхътъ ще дойде, но човѣкъ трѣбва смѣло да върви напредъ. Който е трениралъ тѣлото си, той може чрезъ него да познае, ще срещне ли нѣкакво препятствие на пѫтя си, или не. Тренираното тѣло е чувствително къмъ външни влияния. То се превръща въ слухъ и зрение и отдалечъ чува и вижда това, което му предстои да срещне на пѫтя си. Да тренира човѣкъ тѣлото си, това значи, да го е пригодилъ на всички условия. Дойде ли страхътъ, рѫцетѣ и краката не трѣбва да се пресичатъ, сърдцето не трѣбва да отслабва, да намалява пулса си. За да тренирате тѣлото си, добре е да носите вода съ две стомни, като започнете отъ единъ килограмъ и свършите съ десеть — постепенно да увеличавате голѣмината на стомнитѣ. Добре е мѣстото, отдето ще носите вода, да е наклонно, да има качване и слизане. Направете следното упражнение за десеть деня: първиятъ день ще донесете единъ пѫть вода, вториятъ день — два пѫти, третиятъ—три пѫти и т. н. Като минете десетия день, ще си починете. Презъ десеттѣ дни стомнитѣ ще бѫдатъ едни и сѫщи, нѣма да увеличавате голѣмината имъ. Искате ли да увеличавате голѣмината имъ, ще правите други упражнения. Като носите вода, вие развивате дихателната система и подобрявате кръвообръщение си. Изобщо, тѣлото на човѣка е изразъ на неговата интелигентность. Ние казваме, че човѣкъ е здравъ, когато тѣлото му се подчинява на неговата разумна воля. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да мисли изключително за тѣлото си, да го направи по-силно. Тѣлото трѣбва да бѫде органъ на ума, на сърдцето и на волята въ човѣка. Като работите върху тренирането си, изобщо, трѣбва да бѫдете внимателни, да не влѣзете въ области, които водятъ къмъ лоши последствия. За тази цель отъ васъ се иска умѣрена, системна работа — никакво пресилване на мускулитѣ, никакво пресилване на сърдцето и на мозъка. Като ученици, вие знаете закона за действие и противодействие на силитѣ. Следователно, щомъ започнете да работите върху тренирането, веднага ще се яви противодействие. Съ трудъ, постоянство и усилие, вие ще преодолѣете всички противодействия. Колкото по-голѣмо е противодействието, толкова по-голѣмо трѣбва да бѫде и усилието ви да се справите съ него. Щомъ се справи съ противодействието и постигне известно трениране, човѣкъ подобрява живота си, ако не напълно, поне отчасти. Той придобива повече жизнена енергия и по-голѣма работоспособность. Като работите върху трениране на тѣлото си, всички кривини — на гръбначния стълбъ, на рѫцетѣ, на краката ще се изправятъ. Искате ли да изправите гръбначния си стълбъ, опирайте се съ гърба си на стената. Правете това упражнение често, да не остане никаква гърбица у васъ. Ученикътъ трѣбва да има добре тренирано тѣло, безъ никакви изкривявания. Той трѣбва да изправи тѣлото си, да го нагоди споредъ мѣркитѣ, които природата е опредѣлила. Много отъ недѫзитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че тѣлата имъ не сѫ тренирани. Да тренира човѣкъ тѣлото си, това значи, да го пречисти, да го освободи отъ всички утайки и наслоявания на миналото. Не е ли чисто тѣлото, не е ли чиста кръвьта, човѣкъ всѣкога може да се подаде на чужди влияния, на желания, останали отъ преди хиляди години. Човѣкъ трѣбва да пречисти и съзнанието си, да се освободи отъ своитѣ стари разбирания. Като се изучава, човѣкъ вижда, какъ се проявяватъ нѣкои атавистически чувства въ него. Ако е съзнателенъ, той може да се освободи отъ тѣхъ. Слушате нѣкой човѣкъ да упорствува въ нѣщо, не иска да го направи. Защо проявява упоритость въ дадения случай, и той не знае. Ако човѣкъ проявява твърдость, това е другъ въпросъ. Твърдостьта е на мѣсто, ако човѣкъ има убеждение. Да бѫдешъ твърдъ и упоритъ въ убежденията си, има смисълъ. Обаче, да бѫдешъ упоритъ тамъ, дето трѣбва да отстѫпишъ, това не е на мѣсто. Единъ день Настрадинъ Ходжа се разхождалъ изъ града, безъ петь пари въ джоба си. Той обиколилъ пазара, но нищо не могълъ да си купи. Недоволенъ отъ положението си, той гласно извикалъ: Ако сега намѣря 99 жълтици на земята, щомъ не сѫ сто, не ги взимамъ. Единъ търговецъ чулъ заканата на Настрадинъ Ходжа и решилъ да изпита неговата упоритость. Той турилъ 99 жълтици на пѫтя, отдето Настрадинъ Ходжа щѣлъ да мине, и се скрилъ, да види, какъ ще постѫпи. Като стигналъ до мѣстото, дето били паритѣ, Настрадинъ Ходжа се навелъ, взелъ жълтицитѣ въ рѫка, преброилъ ги, турилъ ги въ джоба си и казалъ: Който е далъ 99 жълтици, той ще даде още една. Защо Настрадинъ Ходжа не упорствувалъ и въ този случай, но прибралъ паритѣ въ джоба си? Злато е това, не е нѣщо въображаемо. Златото събужда мисъль. Настрадинъ Ходжа помислилъ и си казалъ, че предъ златото всѣкакво упорство трѣбва да отстѫпи. Като ученици на окултна школа, всѣки отъ васъ трѣбва да научи нѣкакъвъ занаятъ. Всѣко празно време трѣбва да бѫде добре използувано. Всички велики хора сѫ работили и физически, за трениране на тѣлото си. Запримѣръ, Гладстонъ е рѣзалъ дърва въ дома си по единъ-два часа на день. Затова той ималъ добъръ сънь. На каквито бурни заседания да присѫтствувалъ въ парламента, щомъ лѣгалъ, веднага заспивалъ. Тренирано било неговото тѣло. Днесъ много хора се оплакватъ, че не могатъ да спятъ добре. За да заспятъ, трѣбва да мине половинъ, единъ, а нѣкога и два часа. Това показва, че не сѫ тренирани физически. Въ такива случаи, добре е човѣкъ да стане отъ леглото си, да изтрие тѣлото си съ кърпа, потопена въ топла вода, да измие краката си сѫщо съ топла вода и, безъ да се изтрива съ суха кърпа, да си легне. Като си легне и затопли, той ще усѣти приятно раздвижване на кръвьта, и съньтъ ще дойде. Здравиятъ човѣкъ се поти. Ще кажете, че и болниятъ се поти. Има разлика между потенето на здравия и на болния. Когато се поти, здравиятъ диша правилно и ритмично; презъ това време поритѣ му се отварятъ, и цѣлото тѣло диша. Болниятъ, обаче, се поти, но дишането му е неравномѣрно и трудно. Когато се тренира физически, човѣкъ трѣбва да обръща внимание на дишането си, да диша и презъ кожата си. Всички пори на тѣлото му трѣбва да бѫдатъ отворени и да приематъ въздухъ. Индуситѣ работятъ усилено върху дълбокото и пълно дишане. За тази цель тѣ разполагатъ съ много методи, които не сѫ приложими за европейцитѣ. При това дишане се събира много енергия, която европейцитѣ не биха знаяли, какъ да я употрѣбятъ. Въ края на краищата, вмѣсто добро, ще се създаде нѣкакво зло. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да се тренира физически, да регулира енергиитѣ на своя организъмъ. Тренираниятъ не се гнѣви, не се дразни. Както и каквото да му кажатъ, той не губи равновесието си. Той е богатъ на сили, на чувства и на мисли и всѣкога е готовъ да дава. Не е нужно да го предизвикватъ, да го дразнятъ, и по този начинъ да го изчерпватъ. Като види, че нѣкой се нуждае отъ него, той веднага дава отъ себе си. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще видите, че той има добре развита глава, снажно, добре развито тѣло. Отъ всѣка негова клетка лъха животъ и енергия. Той е благороденъ, не се занимава съ погрѣшкитѣ на хората. Като види, че нѣкой грѣши, той продължава пѫтя си, като че нищо не вижда. Обаче, срещне ли нѣкой отшелникъ, който минава за светия, той ще го спре, ще започне да му проповѣдва. Този човѣкъ минава за светия, но не е никакъвъ светия. Светостьта е вѫтрешенъ процесъ. Ако търсите светия, ще го намѣрите въ свѣта, между грѣшници, страдащи и слаби хора, за които, именно, той е дошълъ да работи. Не е светия онзи пожълтѣлиятъ, съ хлътнали очи, окѫсанъ и гологлавъ. Външно светията е здравъ, съ свѣтълъ и чистъ погледъ, добре и спретнато облѣченъ. Той помага на хората, показва имъ правия пѫть. Следователно, първото нѣщо, което се иска отъ ученика, е да тренира своето тѣло. Като тренира тѣлото си, той лесно ще трансформира енергиитѣ си. И тогава, при каквото състояние и да се намира, той лесно заспива. Когато пожелае да заспи, той може да направи това. Мнозина се въртятъ съ часове въ леглото, докато заспятъ. Тѣ мислятъ за миналото, за младинитѣ си и най-после казватъ: Остарѣхме вече. Не, и младиятъ, и стариятъ трѣбва да мислятъ за бѫдещето, за онова, което предстои да придобиятъ. Нѣкой казва, че иска да стане ученъ; другъ иска да стане богатъ; трети — щастливъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде щастливъ — отъ него зависи. Какво се иска отъ човѣка, за да бѫде щастливъ? Графологически разгледана думата щастие, виждаме, че първо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ силитѣ, вложени въ него. Буквата „Щ“ представя човѣшката рѫка. Значи, човѣкъ трѣбва да вѣрва на силитѣ, вложени въ неговата рѫка. Буквата „А“ представя човѣшкия носъ. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Буквата „С“ представя законъ на промѣни — влияние на луната. Буквата „Т“ представя законитѣ на земята. Човѣкъ трѣбва да знае, съ какви сили разполага, за да работи. Значи, той трѣбва да познава срѣдата, въ която живѣе. Буквата „И“ означава начало на нѣщата, отдето всичко извира. Колкото по-високо е поставенъ изворътъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на човѣка. Щомъ изворътъ стигне до височината на главата, човѣкъ е намѣрилъ вече правия пѫть въ живота. Главата на човѣка е изворъ, отъ който той трѣбва да черпи. Никой не трѣбва да се издига по-високо отъ своя изворъ. Съ други думи казано: не мисли за себе си повече отъ това, което въ действителность представяшъ. Започни отъ малкитѣ величини и постепенно върви къмъ голѣмитѣ. Всѣки день реализирай по едно малко желание. Буквата „Е“ представя законъ за придобиване на енергия. И тъй, споредъ съчетанието на буквитѣ въ български езикъ, щастието съдържа следнитѣ елементи: вѣра, разумность, въображение, чувство, познаване законитѣ на земята — на твърдата, течна и въздухообразна материя, както и законитѣ на свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизма. Това се отнася до българина, както и до всѣки славянинъ изобщо. Дойдете ли до англичанина, той пише щастието съ други букви. Англосаксонецътъ не върви по пѫтя на славянина. Той е цъвналъ и вързалъ вече, нѣма какво повече да чака. Славянинътъ отсега нататъкъ ще цъвти и връзва. Затова е казано, че бѫдещето е на славянството. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се занимавате съ изучаване на окултнитѣ науки: астрология, физиогномия, френология, хиромантия, графология и др. Дойдете ли до графологията, ще видите, че буквитѣ, като символи на нѣщо, сѫ взети отъ природата, отъ човѣшкото тѣло. Запримѣръ, буквата „А“ представя човѣшкия носъ. За да напише правилно тази буква, човѣкъ трѣбва да спазва мѣрката на онзи естественъ ѫгълъ, който отговаря на нормалния носъ. Природата има опредѣлена норма за човѣшкия носъ. Сѫщо така отъ значение е дължината на крачката въ тази буква. За това ученикътъ трѣбва да познава анатомия, да знае, каква е дължината на дългитѣ и кѫси кости въ нормално развитъ организъмъ. Изобщо, ученикътъ трѣбва да знае всичко, което се отнася до неговия организъмъ. Щомъ познава своя организъмъ, той ще познава и организъма на своитѣ близки. Като знае нормата на нѣщата, той ще разбира и отклоненията отъ тази норма. Като пипнете рѫката на човѣка, вие познавате, доколко енергиченъ е той. Меката, отпусната рѫка говори за пасивность. Рѫка съ твърди, стегнати мускули говори за голѣма активность и енергия въ човѣка. Когато пипнете рѫката на добре и правилно развитъ човѣкъ, вие усѣщате да излиза отъ нея приятна топлина. Такава рѫка е мека, пластична, малко влажна и топла. Мускулитѣ ѝ сѫ яки, стегнати, но не корави. Ако рѫката ви е студена, и пръститѣ лесно истиватъ, това показва, че кръвообръщението ви не става правилно. Щомъ забележите това, вземете мѣрки да подобрите кръвобръщението си: ще се движите, ще правите екскурзии, ще се изпотявате, ще разтривате тѣлото си съ кърпа, натопена въ топла или въ хладка вода, ще пиете гореща вода. Ако не можете да пиете гореща вода, ще пиете студена, но за всѣка чаша студена вода, ще извървите единъ километъръ пѫть, да се изпотите, да излѣзе водата навънъ. Това сѫ упражнения, които човѣкъ трѣбва да прави, за да тренира тѣлото си. Като тренира тѣлото си, ученикътъ трѣбва да се заеме съ трениране на ума и на сърдцето си, за което се изискватъ по-голѣми знания. Не разполага ли съ тия знания, той може да се осакати. За да прилага окултнитѣ знания за трениране на ума и на сърдцето си, човѣкъ трѣбва да е постигналъ известна чистота, външна и вѫтрешна. Нѣма ли нужната чистота, тия знания ще му причинятъ пакости и нещастия. Упражнение. Изпѣйте гамата съ движения на рѫцетѣ напредъ, настрана и надолу. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 35 Лекция отъ Учителя, държана на 5 юний, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Хармонични положения — Само свѣтлиятъ пѫть на мъдростьта води къмъ истината. Чете се една отъ темитѣ върху книгата отъ Библията: „Софония“. Като четете Библията, трѣбва да прониквате въ вѫтрешния смисълъ, който е вложенъ въ отдѣлнитѣ книги. Забележете реда, по който съ наредени книгитѣ на Библията. Първата книга е Битие — начало на нѣщата. Втората е Изходъ — излизане. Третата е Левитъ — рѫководна книга за онзи, който е излѣзълъ вече и започналъ да ходи. Четвъртата книга е Числа. Числата подразбиратъ смѣтка, изчисление, за колко време, запримѣръ, човѣкъ може да проходи самостоятелно. Следъ Числа иде книгата Второзаконие — приложение на закона. Има ли законъ, нужно е приложение. После иде книгата Исусъ Навинъ. Исусъ Навинъ е единъ отъ героитѣ, който се учи при Мойсея. Като дойдете до книгата Сѫдии, помислете, защо се е създала епохата на сѫдиитѣ. Явяването на сѫдиитѣ почива на нѣщо дълбоко. Следъ Сѫдии иде книгата Руть — влиянието на жената въ свѣта. Следъ това вече иде царскиятъ периодъ. Еврейскиятъ народъ, който се счита за избранъ народъ отъ Бога, възприе едно външно влияние — царизмътъ. Той започна да се управлява отъ царе, между които особено забележителни сѫ Давидъ и Соломонъ. Въ времето на Соломона културата стигна до своя разцвѣтъ. Следъ него започна упадъкъ на еврейската култура и мѫдрость. Пророцитѣ носятъ друга култура на човѣчеството. Тѣ обръщатъ вниманието му върху бѫдещия животъ, като говорятъ за далечното бѫдеще, за новата култура въ свѣта. Като изучавате Библията съзнателно, вие дохождате до заключението, че животътъ на миналото, описанъ въ тази книга, е животъ и на отдѣлния човѣкъ. Всѣки човѣкъ минава презъ Битие, Изходъ, Левитъ, Числа, Второзаконие и т. н. Като се стреми да се освободи отъ старото и да придобие нѣщо ново въ себе си, по този начинъ той се учи. Какъ мислите, ако Соломонъ дойде днесъ на земята, виденъ човѣкъ ли щѣше да бѫде? Той щѣше да бѫде знаменитъ ученъ, защото и на времето си се занимаваше съ различни науки. Той е свалялъ огънь отъ небето. Въ морално отношение, обаче, той е билъ много свободенъ. Соломонъ искалъ да научи, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между мѫжа и жената, искалъ да изучи сърдцето на жената. Той се интересувалъ отъ жената като проява на пасивния принципъ, но тукъ се е оплелъ. Колкото мѫдъръ да бѣше, Соломонъ се оплете въ сърдцето на жената, не можа да проникне въ него и да го изучи. Тукъ той не издържа. Не само Соломонъ, но и по-напреднали отъ него съ се спъвали въ този въпросъ. Културата на Соломона и до днесъ още сѫществува на земята. Въпросътъ, който е интересувалъ Соломона, и до днесъ не е разрешенъ. Адамъ, за когото се говори въ Битието, създаденъ по образъ и подобие Божие, сѫщо не можа да издържи изпита си по този въпросъ. Съвременнитѣ духовни и религиозни хора искатъ да влѣзатъ въ общение съ невидимия свѣтъ. Желанието имъ е добро, но тѣ не сѫ подготвени за този свѣтъ, не могатъ да го разбератъ. Какво ще разберете, запримѣръ, ако едновременно отворите десетина апарата радио, едно отъ тѣхъ да възприема това, което става въ Англия, друго — въ Америка, трето — въ Германия, после въ Русия, въ Финландия, въ Япония и т. н.? Вие ще чувате хаосъ отъ гласове, музика, пѣсни, но нищо нѣма да разберете. За да разбере нѣщо, човѣкъ трѣбва да се е издигналъ надъ преходнитѣ нѣща. Преди да дойде до високата култура на духовния свѣтъ, човѣкъ ще мине презъ преходната, низка култура, дето се намиратъ най-голѣмитѣ изпитания и изкушения. За да издържи на това, отъ човѣка се изисква твърдъ характеръ и устойчивъ моралъ. Какво прави детето, когато майка му го оставя само въ стая, въ която има различни сладкиши и плодове? То може да даде хиляди обещания на майка си, че нѣма да взима безъ позволение, но дете е, все ще се изкуси. Сѫщото може да се каже и за човѣка: Дете е, все ще се изкуси. Въ духовно отношение човѣкъ е дете, което, щомъ се намѣри предъ изкушения, непременно ще сгрѣши. Свойствено е на човѣка да грѣши. Ето защо, като се занимава съ окултната наука, човѣкъ все ще падне въ изкушение и ще сгрѣши. За да се справи съ изкушението, той трѣбва да има високъ моралъ, да издържа. Характеръ трѣбва да има човѣкъ, за да издържа на външния и вѫтрешенъ напоръ въ себе си. За да придобие едно велико благо, човѣкъ трѣбва да е работилъ върху себе си, да се е приготвилъ за това благо. Не е ли готовъ за известно благо, човѣкъ не може правилно да го използува, поради което пада. Адамъ, запримѣръ, преждевременно искаше да има другарка. Той не бѣше готовъ още за нея, но прибърза, поради което Ева се роди на седмия месецъ, а не на деветия. Непослушанието на първитѣ човѣци стана причина за грѣхопадането. Прибързаха първитѣ човѣци, прибързаха и евреитѣ. Въ лицето на Мойсея евреитѣ направиха сѫщата погрѣшка. Мойсей имаше знания, но прибърза да ги приложи, да освободи евреитѣ отъ робство. Той се опита по единъ неправиленъ начинъ да ги освободи, но не можа. Следъ като уби единъ египтянинъ, той се уплаши, избѣга въ пустинята и се отказа отъ плана си. Той прекара въ пустинята цѣли 40 години, но когато дойде времето да реализира своя планъ, отказа се, подъ предлогъ, че не билъ красноречивъ. Кога изгуби Мойсей красноречието си и стана гъгнивъ? Откакъ уби египтянина. Мойсей бѣше адептъ, членъ на Бѣлото Братство, и не му бѣше позволено да върши убийства. За да изпълни мисията си, Богъ изпрати съ него брата му Арона да му помага. Мойсей освободи евреитѣ, но самъ той не можа да влѣзе въ Ханаанската земя. И съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на Мойсея — всички бързатъ. Едно трѣбва да знае човѣкъ: всѣка идея, колкото велика или малка и да е, има опредѣлено време за своето реализиране. За да се реализира една идея, трѣбва да има готови хора, да я приложатъ. Искате ли да приложите известна теория, да я изнесете предъ свѣта, не бързайте, чакайте времето ѝ. Нѣма кой да ви слуша и разбира. Хората сѫ още деца и не разбиратъ. Почакайте да пораснатъ, да станатъ възрастни, тогава да имъ говорите. — Ама теорията ми е готова. — Нека чака. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е на 40 години. На години е голѣмъ, но по умъ е дете. Не бързайте да изнасяте идеитѣ си предъ хора, които не разбиратъ. На какво се дължи бързането? Човѣкъ бърза, когато има много желания, които иска да изрази навънъ. Който има много и сѫщевременно силни желания, той скоро остарява. Умътъ му отслабва, и той престава да мисли. Щомъ престава да мисли, човѣкъ започва да остарява. Той мисли само за старостьта си. Дето ходи, све едно говори: краката ми отслабнаха, не държатъ; стомахътъ ми отслабна, не работи вече. Това сѫ атавистически мисли, на които човѣкъ се натъква и преждевременно остарява. За да не се подава на такива мисли, той трѣбва на младини още да придобие навикъ да мисли правилно, да се съсрѣдоточава при четене, да отдѣля сѫщественото отъ несѫщественото, безъ да се отегчава. Ето, запримѣръ, вие четете Библията и дохождате до нѣкои книги или глави отъ нея, които ви отегчаватъ. Въ нѣкои глави се изреждатъ само имена, родове, числа, които нѣматъ смисълъ за васъ. Който разбира кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира предъ една статистика, която не го ползува. Такава книга е и „Тайната доктрина“. Много хора сѫ започвали да я четатъ, но не сѫ могли да я завършатъ — нѣматъ търпение. Добре е човѣкъ да се заеме съ четене на Тайната доктрина, на Библията, като методъ за придобиване на търпение. Тѣ представятъ разхвърлянъ материалъ, който търпеливиятъ може да събере на едно мѣсто и да образува отъ него нѣщо цѣло. Като четатъ живота на Соломона, мнозина се чудятъ, какъвъ смисълъ има да знаятъ хората, колко жени и колко наложници ималъ Соломонъ. Едно трѣбва да знаете: по отношение на идейния си животъ, всѣки човѣкъ има идеи въ себе си, едни отъ които сѫ наложници, а другитѣ — законни жени. Той трѣбва да знае, какъ да се отнася съ тѣхъ, да не го спъватъ. Други идеи сѫ отъ характера на фараоновата жена, която искаше да отклони Иосифа отъ правия пѫть. Пазете се отъ идеи, които отклоняватъ човѣка отъ неговия идеалъ. Следъ грѣхопадането се яви многоженството. Помнете следното: Една жена, т. е. една идея трѣбва да има човѣкъ. Всички останали идеи се въртятъ около основната. Едно слънце има въ слънчевата система, а всички останали сѫ планети, които се въртятъ около него. Следователно, за да не се излага на външно и вѫтрешно падане, човѣкъ трѣбва да има само една свещена идея, на която да служи. И за тази идея той трѣбва да бѫде готовъ на всички жертви. Презъ каквито изпитания и гонения да минава, той трѣбва да издържа. Като четете живота на пророцитѣ, виждате, че тѣ сѫ били свързани съ невидимия свѣтъ. Азъ наричамъ невидимия свѣтъ реаленъ свѣтъ. Значи, пророцитѣ били посещавани отъ братя на реалния свѣтъ и сѫ се разговаряли съ тѣхъ. Какъ бихте посрещнали единъ такъвъ братъ и какво бихте говорили съ него? Ако отидете въ Англия и нѣмате преводчикъ, вие трѣбва да знаете английски езикъ. Съ това вие ще укажете почитанието си къмъ англичанина. Ако отидете въ невидимия свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщества, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Съ това ще укажете почитанието си къмъ тѣхъ. Ако нѣкое отъ тия сѫщества дойде при васъ, трѣбва да знае български езикъ. Възвишенитѣ сѫщества знаятъ всички езици. Тѣ ще ви говорятъ на първиченъ български езикъ, който е запазилъ първоначалната си чистота. Като ученици, спазвайте закона на равномѣрното движение, безъ никакво бързане и пресилване. Ако бърза, човѣкъ изразходва енергията си, която мѫчно може да набави. Човѣкъ е пѫтникъ въ живота. Като пѫтникъ, даденъ му е известенъ планъ, който трѣбва да реализира въ опредѣлено време. Той трѣбва да бѫде буденъ, да не разпилява времето си, но и да не бърза повече отколкото трѣбва. Природата не позволява безразборно изразходване на енергиитѣ. Кога бърза човѣкъ? Когато закъснѣе. Когато е закъснѣлъ съ записването си въ училище, ученикътъ бърза, иска да достигне съученицитѣ си, да набави загубения материалъ. Защо закъснява човѣкъ? Защото бърза. Като бърза много, човѣкъ се уморява. Щомъ се умори, той се успива и закъснява. Колкото да бърза, каквито усилия и да прави, човѣкъ не може да постигне повече отъ това, което е предвидено за него. Дълъгъ е пѫтьтъ на човѣка, за да постигне известно развитие, но той не трѣбва да се отчайва. Работа се иска отъ него. Апостолъ Павелъ казва: „Ние живитѣ нѣма да изпреваримъ умрѣлитѣ“. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се пази отъ три нѣща: отъ атавистически мисли на своето минало, отъ атавистически мисли на своя народъ и отъ атавистически мисли на човѣчеството. Попадне ли въ едно отъ тия течения, човѣкъ се спъва и пада. Като знаете това, бѫдете будни къмъ чуждитѣ влияния и не ги допущайте въ себе си. Докато сте бедни и слаби, занимавайте се съ своитѣ мисли и чувства. Много отъ обезсърдченията на човѣка сѫ чужди. Запримѣръ, нѣкой е беденъ, нѣма пари и се обезсърдчава. Той се плаши отъ живота, не знае, какъ ще го прекара. Това е чужда мисъль, която е сѫществувала отъ памти-вѣка въ умоветѣ на хората. Пазете се отъ тази мисъль. Какво страшно има въ сиромашията? — Ще умра гладенъ. — Че и богатиятъ умира. Сиромахътъ умира гладенъ, богатиятъ умира ситъ. Обаче, и двамата умиратъ. Другъ нѣкой умира отъ преяждане. Едно трѣбва да знаете: който живѣе правилно, той никога не умира гладенъ. Това е невъзможно. Тъй щото, за човѣка е важно да знае, защо и за кого яде: за себе си, или за хората. Нѣкой се е нахранилъ добре, доволенъ е отъ яденето, но въ това време му донасятъ нѣкакво ядене. За да не откаже, той се пресилва и яде отъ всичко, което му донасятъ. После стомахътъ му се разстройва, и той страда. Човѣкъ трѣбва да яде умѣрено и на време: нито да гладува, нито да преяжда. При това той не трѣбва да смѣсва хранитѣ. Единъ православенъ свещеникъ разправя една своя опитность за силата на външното влияние. Единъ неговъ приятель му изпратилъ подаръкъ една кошница грозде, която съдържала 12 килограма. Той изялъ два-три грозда и легналъ да спи. Натукъ се обърне, натамъ се обърне, не може да заспи — кошницата съ гроздето стои предъ очитѣ му и го изкушава. Стане, изяде още единъ-два грозда, пакъ легне да спи. Кошницата изпъква отново предъ очитѣ му. Той пакъ стане, хапне още единъ-два грозда. Яде и се упреква, че не е време за ядене, че е полунощь вече, но никакви разсѫждения не помагатъ. Гроздето въ кошницата го изкушава. Той ставалъ, лѣгалъ, докато изялъ всичкото грозде. Щомъ го изялъ, успокоилъ се, легналъ и спалъ до сутриньта. Той разправя тази опитность и се чуди на силата, която иматъ чуждитѣ мисли върху човѣка. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова повече може да издържа на чужди влияния. Като издържа, човѣкъ се калява и придобива по-голѣма самоувѣреность. Като четете книгата на пророцитѣ, виждате, че тѣ съ смѣли и решителни. Изобщо, еврейскитѣ пророци сѫ воинствени, безстрашни. Тѣ изнасятъ Словото Божие съ достоинство и казватъ: „Така говори Богъ... “. При голѣмитѣ страдания нѣкои отъ пророцитѣ сѫ се разколебавали, но временно. Запримѣръ, пророкъ Иеремия казва: „Господи, откакъ започнахъ да Ти служа, главата ми побѣлѣ“. Следъ това той се разкайва и плаче. Ако единъ пророкъ плаче, какво остава за обикновенитѣ хора. Когато Богъ изпрати пророкъ Иона въ Ниневия да проповѣдва, той започна да се разговаря съ Господа въ себе си. Той си казваше: Зная, Господи, че си милостивъ и благоутробенъ. Ти ме изпращашъ да проповѣдвамъ на тия хора, но като се обърнатъ къмъ Тебе съ молба да ги простишъ, ще ги помилвашъ. Тогава азъ ще излѣза лъжливъ пророкъ. Следъ този разговоръ пророкътъ взе торбата си и тръгна за Испания, избѣга отъ лицето на Бога. Но следъ като китътъ го погълна, той лежа три деня въ утробата му. Ионъ се моли усърдно на Господа да го избави отъ това нещастие. Той казваше: Господи, извади ме отъ утробата на кита. Ще отида въ Ниневия да проповѣдвамъ Словото Ти. После, когато тиквата, която пазѣше сѣнка на Иона, изсъхна, той пакъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, не стигаше ли, че ми отне пророчеството, но трѣбваше и тиквата да ми вземешъ? Съ този примѣръ Богъ показа на Иона, че любовьта му е малка още. Богъ му каза: „Ти жалишъ за една тиква, която израсна въ една нощь. Не трѣбва ли азъ да пожаля тия хора, които се разкайватъ? Между тѣхъ има деца, които не различаватъ дѣсната си рѫка отъ лѣвата. Не трѣбва ли да ги пожаля?“ По характеръ Ионъ е чистосърдеченъ, искренъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 34 Лекция отъ Учителя, държана на 29 май, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Седмиятъ крѫгъ на живота — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Днесъ ще ви дамъ една задача, да работите върху Библията. Цѣлиятъ класъ ще се раздѣли на две групи, и всѣки единъ отъ групата ще вземе по една отъ книгитѣ на Стария Заветъ. Запримѣръ, единъ ще вземе Битие, другъ — Изходъ, трети — Левитъ и т. н. Като четете книгитѣ, ще изучавате характера на всѣки единъ, за когото се говори. Коя е характерната чърта на Аврама? Аврамъ се отличавалъ съ послушание. Той напусна бащиния си домъ и отиде въ непознати земи. Той отиде въ Египетъ да се учи. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ условията. Какво е било положението на старозаветницитѣ? Тѣ сѫ живѣли при по-тежки условия на животъ, отколкото сегашнитѣ хора. Отде черпѣха тѣ сила, за да издържатъ? Като ученици, вие трѣбва да изучавате цѣлокупния животъ, както и единичния — човѣшкиятъ животъ. Като изучавате човѣшкия животъ, ще видите, че въ него има седемь крѫга. Шесттѣ крѫга сѫ въ покой, а седмиятъ — въ постоянно движение. Който схване движението на седмия крѫгъ, той е разбралъ живота. Сѫщото дѣление имаме и въ окото. Който може да схване седмиятъ крѫгъ и да чете по него, само той вижда живота на човѣка въ окото. Всѣки не може да чете по окото. Всѣки не може да чете и по лицето на човѣка. За да чете по окото, по лицето, по линиитѣ на рѫката, човѣкъ трѣбва да схваща не само линиитѣ, които сѫ въ покой, но и ония, които сѫ въ постоянно движение. Характерътъ на човѣка не се опредѣля отъ статическитѣ линии на лицето, на носа, на устнитѣ, на очитѣ, но отъ линиитѣ, които постоянно се движатъ. Какво ще прочетете по лицето на една мумия, или на една статуя? Колкото да е гениална, статуята изразява само една основна чърта. Тя изразява идеята, която скулпторътъ е вложилъ въ нея. За да направи цененъ камъка, скулпторътъ е вложилъ въ него една идея. Безъ идеи нищо не се постига. Следователно, човѣкъ трѣбва дълго време да мисли върху красиви нѣща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постѫпки, за да изработи ценното въ своя характеръ. Да мисли човѣкъ съзнателно, това е цѣла наука. Като мисли, чувствува и постѫпва съзнателно, човѣкъ се подига. Сѫщевременно той се справя съ излишнитѣ енергии на своя организъмъ. Ако не може да се справи съ излишъка на своитѣ енергии и не знае, какъ да ги трансформира, човѣкъ се излага на голѣми страдания и болести. И тогава, отъ доброто излиза нѣщо лошо. И тъй, спрете вниманието си на седмия крѫгъ на вашия животъ и бѫдете готови да реализирате всичко красиво, което излиза отъ него. Мине ли нѣкаква свѣтла мисъль презъ ума ви, не я изпущайте. Приемете я въ себе си и я реализирайте. Не я ли приемете, вмѣсто нея ще дойде друга, отъ низшъ характеръ. Съ възвишенитѣ мисли човѣкъ работи и се подига, а съ низшитѣ се мѫчи и труди. Отъ васъ се иска съзнателна работа, да не очаквате наготово, като на лотария. Печалбата на лотария е случайно нѣщо: или ще спечелишъ, или ще загубишъ. Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да създаде характеръ. Едно отъ условията за създаване на характеръ е постоянството и точностьта. Обещае ли нѣщо, човѣкъ трѣбва да изпълни обещанието си — никакво отлагане не се позволява. Човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ не само къмъ близкитѣ си, но и къмъ себе си. Обещае ли му нѣкой да дойде въ опредѣленъ часъ и не изпълни обещанието си, той не трѣбва да чака. Има сѫщества, които сѫ заинтересувани отъ човѣка. Едни иматъ желание да го спъватъ, а други — да го подигатъ. Тия, които го спъватъ, иматъ желание да го обератъ, да изсмучатъ жизненитѣ му енергии и по този начинъ да го демагнетизиратъ. Това наричаме „духовенъ вампиризъмъ“, или ограбване на духовнитѣ енергии на човѣка. Запримѣръ, дойде ви нѣкаква Божествена идея, която трѣбва да реализирате. Тъкмо се готвите да я реализирате, нѣщо вѫтре въ васъ ви казва: Не бързай, не е дошло още времето за тази идея. Щомъ чуете този гласъ, вие се отказвате отъ намѣрението си. Щомъ се откажете, веднага идатъ сѫщества, служители на духовния вампиризъмъ, и ви ограбватъ. За да не губите духовнитѣ си сили, щомъ дойде въ ума ви нѣкаква свѣтла идея, веднага пристѫпете къмъ реализирането ѝ. Ако при първия опитъ не сполучите, направете нѣколко опити, докато я реализирате. И да се обезсърдчите, пакъ не се отказвайте. Личностьта може да се обезсърдчи, това е външно обезсърдчаване. Важно е душата да остане тиха и спокойна, като гладката повърхности на океана, като спокойното лазурно небе. Безъ постоянство никаква култура не сѫществува. Вие искате да бѫдете носители на новата култура. Какъ ще постигнете това, ако не работите, ако не правите опити и упражнения? Имайте постоянството на мравката, на пчелата. Лесно е човѣкъ да се обезсърдчи, но изкуство е самъ да се насърдчи. Разправятъ за Мохамеда следния случай. Като виждалъ, колко мѫчно учението му си пробивало пѫть, той се отчаялъ и решилъ да избѣга, да се скрие отъ очитѣ на хората. За тази цель той отишълъ въ една гора и, като се уморилъ, седналъ на единъ камъкъ да си почине. Дълбоко замисленъ въ своитѣ идеи, той видѣлъ предъ себе си една мравка, натоварена съ нѣщо голѣмо, извънъ силитѣ ѝ. Като вървѣла, тя попаднала на единъ стръменъ пѫть. Мохамедъ се спрѣлъ да наблюдава, какъ ще мине стръмнината съ голѣмия товаръ на гърба си. Той останалъ очуденъ, като видѣлъ, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори съ препятствието. Мохамедъ започналъ да брои, колко пѫти ще се засилва да мине стръмнината. Цѣли 99 пѫти мравката се отправяла къмъ препятствието и на стотния пѫть го преминала. Тогава Мохамедъ си казалъ: Ако една мравка може да приложи постоянство и да преодолѣе голѣмитѣ препятствия въ живота си, не мога ли и азъ да преодолѣя своитѣ? Той се върналъ въ дома си и продължилъ започнатата си работа. Като разуменъ и посветенъ човѣкъ, Мохамедъ видѣлъ голѣмото постоянство на едно малко сѫщество и последвалъ неговия примѣръ. Дръжте въ ума си следната мисъль: Каквото се случва на човѣка, който люби Бога и пази законитѣ Му, всичко работи за негово добро. Не е достатъчно човѣкъ само да придобие нѣкаква философия, или да стане поетъ, музикантъ и художникъ и да загуби придобитото. Човѣкъ трѣбва да умре съ това, което е придобилъ, и да го занесе съ себе си въ другия свѣтъ. Много хора иматъ убеждения, но като дойде смъртьта предъ тѣхъ, едни се отказватъ отъ убежденията си, а други заминаватъ съ тѣхъ заедно. Запримѣръ, разказватъ за Калвина, какъ издържалъ на убеждението си. Когато билъ на смъртно легло, изпратили единъ кардиналъ да го причасти и изповѣда. Калвинъ отворилъ очитѣ си и казалъ: „И безъ кардинали ще ида на онзи свѣтъ. Между Бога и мене не позволявамъ да застане нѣкой.“ Убеждение ималъ Калвинъ и съ убеждението си отишълъ на онзи свѣтъ. Ще ви дамъ едно упѫтване при изпълнение на задачата върху четенето на Стария Заветъ. Която книга ви се падне, ще я четете съзнателно. Ако се паднатъ Псалмитѣ, ще ги четете внимателно, да извадите характерното отъ тѣхъ. Въ всѣки Псаломъ се виждатъ условията, при които е писанъ, както и преживяванията, които Давидъ ималъ, характера му и т. н. Това можете да видите въ по-важнитѣ и силни псалми. Като четете Исаия, сѫщо така направете характеристика и сравнете характера му съ този на Иеремия, Иезекиила и др. Като свършите книгитѣ на Стария Заветъ, започнете да четете Новия Заветъ. Като дойдете до Посланията на Павла, на Иоана, на Петра, сравнете ги и вижте, при какви условия сѫ живѣли и работили. Първоначално апостолъ Павелъ е гледалъ оптимистически на живота, но следъ като го били нѣколко пѫти, той казалъ: „Братя, съ голѣми мѫки и страдания ще влѣземъ въ Царството Божие.“ На друго мѣсто той казва: „Пѫтьтъ упазихъ, вѣрата упазихъ, сега ми остава вѣнецътъ на живота.“ Като четете, не се спирайте на подробноститѣ, но на по-важнитѣ мисли, които характеризиратъ личностьта, условията, при които тя е работила, както и идеитѣ, които сѫ я вълнували. Добре е понѣкога да правите наблюдения върху себе си, да видите, кои тонове ви влияятъ — низкитѣ или високитѣ, цѣлитѣ или половинитѣ и т. н. Съвременната наука е изчислила броя на трептенията на високитѣ и на низкитѣ тонове, но не е изчислила, колко трептения има думата „любовь“. Всички говорятъ за любовьта, но никой не знае, на кой тонъ по трептения отговаря тя. Като сравнявате броя на трептенията на думитѣ, можете да стигнете до положение, при което музиката да се превърне въ говорима речь. Нѣкои музиканти сѫ постигнали това. Като слушате нѣкой виденъ цигуларь, вие казвате: Цигулката му не свири, но говори. Постижение е това. Когато музикантътъ свири добре, свиренето му се превръща въ говоръ. Когато ораторътъ е красноречивъ, говорътъ му се превръща въ музика. Следователно, между музиката и говора не трѣбва да има разлика. Това може да се постигне, когато всички науки се одухотворятъ и приложатъ въ живота. Математиката, запримѣръ, трѣбва да се приложи въ експерименталния животъ, да обяснява всички житейски явления. Като решава задачи, математикътъ получава понѣкога резултатъ нула. Той не се обезсърдчава. Защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е въ нулево състояние, това значи, че се намира въ пасивно, въ непроявено състояние. Какво трѣбва да се направи съ тази идея? За да се прояви, тя трѣбва да се постави подъ нулата, т. е. подъ почвата. Ако правата линия представя почвата, т. е. нулевата линия, вие трѣбва да посадите житното зърно въ почвата, подъ нулата. Щомъ се намѣри подъ нулата, въ ограничителнитѣ условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи отъ страданията. Единъ день виждате житенъ стъркъ надъ земята — житното зърно се освободило и започнало да расте. Сѫщиятъ законъ се отнася и за идеитѣ. Посадете една своя идея въ мозъка си, подъ нулата, и не се безпокойте. Отъ време на време поливайте идеята си и не мислете, какъ и кога ще израсте. Когато не очаквате, ще видите, че е подала главичката си навънъ. Процесътъ още не е завършенъ. Досега идеята бѣше подъ нулата, сега е надъ нулата. Посаждането на идеитѣ става подъ нулата, а реализирането имъ — надъ нулата, въ въздуха. Ще дойде день, когато за реализиране на нѣкои идеи ще се изисква по-рѣдка срѣда отъ въздуха, а именно: топлина, свѣтлина, електричество, магнетизъмъ. Днесъ повечето идеи се посаждатъ въ земята, а се реализиратъ въ въздуха. Изобщо, за реализиране на идеитѣ се изискватъ специални условия. Има идеи, които безъ вода не могатъ да се реализиратъ, други — безъ въздухъ, трети — безъ свѣтлина. Ако познавате условията, при които идеитѣ сѫ расли, вие можете да се произнесете за всѣки поетъ и писатель, при какви условия е писалъ произведенията си. Въ поезията на поета е очъртанъ цѣлиятъ му животъ: неговитѣ мисли, чувства, желания, начинъ на живѣене. Четете поезията на нѣкой поетъ и казвате, че той живѣе въ областьта на чистата, възвишена мисъль. Никой не може да скрие това, което живѣе въ него. Никой не може да се упази отъ влиянията на външния свѣтъ. Когато влѣзе въ храма и видѣ, че търговци продаватъ вѫтре гълѫби и други стоки, Христосъ се възмути отъ тѣхния животъ и взе камшикъ, та ги изгони вънъ. Въ душата на Христа се подигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито мѣсто — сърдцето си. Не опетнявайте въ себе си онова малко, свето мѣсто, въ което Богъ присѫтствува. Колкото малко да е вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено. Съ всичко търгувайте, но сърдцето си оставете чисто, непокварено. Запазете сърдцето си въ чистота и светость. Чисто ли е сърдцето ви, и окото ви ще вижда ясно. При единъ виденъ адептъ, който познавалъ добре магията, дошълъ другъ адептъ, да се разговаря съ него. Като се разговаряли по различни въпроси, гостътъ пожелалъ да влѣзе въ светилището на адепта, да го разгледа. Безъ да мисли много, адептътъ отворилъ вратата на светилището си и пусналъ госта вѫтре. Следъ заминаването на госта, адептътъ забелязалъ, че му липсватъ жезъла и чашата — гостътъ ги взелъ за себе си. Кой е виновенъ за кражбата? Самиятъ адептъ. Той не трѣбваше да отваря храма си и да показва на хората, какво има въ него. Този храмъ представя човѣшкото сърдце, което трѣбва да бѫде затворено. Иска ли нѣкой да познае сърдцето ти, това може да стане само по единъ начинъ. Какъвъ е този начинъ? Той трѣбва да влѣзе въ сърдцето ти като чиста, червена кръвь. Докато се превърне на чиста кръвь, той трѣбва да мине презъ устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръвь, да отиде въ сърдцето. Това означава стиха отъ Евангелието: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че едни отъ тѣхъ живѣятъ повече въ стомашната си система, въ гѫстата материя на живота, поради което сѫ изложени на голѣми страдания. Други живѣятъ повече въ дробоветѣ си, а трети — въ главата. Дето и да живѣятъ, всички страдатъ. Каквото да правятъ, тѣ не могатъ да избѣгатъ отъ страданията, но могатъ поне да ги намалятъ, или съзнателно да ги носятъ. Тѣ могатъ да ги намалятъ, когато хармонизиратъ и тритѣ системи въ себе си: стомашна, дихателна и мозъчна. Може ли човѣкъ да хармонизира тия три системи въ себе си, енергиитѣ имъ ще се разпредѣлятъ равномѣрно. Тогава, каквото страдание да дойде, човѣкъ ще го понесе спокойно. Той разбира живота и законитѣ, които го управляватъ, и отъ нищо не се смущава. Той знае, че всичко въ свѣта е подложено на постоянни промѣни. Щомъ външниятъ животъ се промѣня, съ него заедно се мѣни и вѫтрешниятъ животъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да ви даде потикъ да учите. Истински потикъ е онзи, който иде отъ душата, въ която нѣма никаква амбиция, никакво съревнование. Мнозина учатъ, работятъ, трудятъ се, но малко успѣватъ. Защо? Защото иматъ голѣми желания и амбиции. Тѣ искатъ да станатъ голѣми личности, видни хора, всички да ги познаватъ. Да ги познаватъ всички хора, да бѫдатъ видни, това значи, да иматъ особени качества. Вие знаете, че въ миналото сѫ сѫществували грамадни дървета и животни, които сѫ внасяли страхъ и трепетъ въ по-слабитѣ отъ тѣхъ, но къде сѫ тѣ днесъ? Отъ тѣхъ сѫ останали само желанията имъ, които, отъ време на време, се проявяватъ по атавистически начинъ въ човѣка. Често слушате нѣкой да казва: Азъ искамъ да имамъ много къщи, богатства, голѣми знания, голѣма сила и т. н. Тѣзи желания въ човѣка представятъ остатъкъ отъ желанията на предпотопнитѣ животни и растения. Помнете, че колкото повече знания имате, толкова по-голѣми страдания ви очакватъ. Нѣкой иска да бѫде ясновидецъ, но главата му ще побѣлѣе отъ ясновидството. Като ясновидецъ, той ще вижда доброто въ хората, но наредъ съ доброто ще вижда и лошото въ тѣхъ. Като ясновидецъ, той не подозира, че първо въ себе си ще види лоши чърти и прояви, които по-рано не е виждалъ, и ще започне да страда и да се измѫчва. Въ такъвъ случай, докато човѣкъ не се е приготвилъ за ясновидство, за предпочитане е да не вижда всичко. Като знае това, невидимиятъ свѣтъ не събужда човѣка преждевременно за дарби, за които още не е готовъ. Затова, именно, казвамъ: Не желайте да се отворятъ очитѣ ви преждевременно. Следователно, като ученици, вие трѣбва да започнете съ положителната наука за живота — да виждате въ човѣка само доброто и положителното. Като пораснете и станете адептъ, тогава само ви се позволява да виждате и лошото. Щомъ мислите за своитѣ слабости и погрѣшки, както и за тия на своитѣ близки, вие се заразявате отъ тѣхъ. За да не се заразявате, вие трѣбва да мислите за доброто. Когато се калите и не се заразявате отъ лошото въ свѣта, тогава можете свободно да изучавате недѫзитѣ на хората. Обаче, това време е още далечъ. Единъ отъ древнитѣ учители далъ на единъ отъ ученицитѣ си задача да чука соль и въ това време да мисли за всичко, но не и за носорога. Какъ изпълнилъ задачата си ученикътъ? Тъкмо обратно. Презъ всичкото време, докато чукалъ сольта, той не мислилъ за нищо друго, освенъ за носорога. Какво представя носорогътъ? Носорогътъ не е нищо друго, освенъ недѫзитѣ и обидитѣ, които постоянно държите въ ума си. Нѣкой вашъ приятель ви казалъ една обидна дума. Вие четете, работите, разговаряте се, но презъ всичкото време мислите за обидната дума, която ви казали. Защо ми каза така? Като го срещна, азъ ще му кажа, какъ смѣе да ме обижда. Срещнете го, кажете му нѣщо, да се удовлетворите, но пакъ не ви минава — носорогътъ е постоянно въ ума ви. Сега ще ви дамъ едно правило, какъ да постѫпвате, когато нѣкой ви обиди, или не се отнесе съ васъ, както трѣбва. Всѣкога носете въ джоба си по една кутия локумъ. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, веднага извадете кутията отъ джоба си и му предложете единъ локумъ. Той ще вземе локума, ще се засмѣе, но ще се замисли. Той ще разбере, че вие сте проводникъ на нѣщо високо, не искате да си служите съ сѫщата мѣрка, която самъ той е приложилъ. Ако не искате да носите локумъ, тогава носете въ джоба си по една-две мѫжки и женски кърпички. Ако ви обиди братъ, ще му дадете мѫжка кърпичка. На сестрата пъкъ ще дадете женска кърпичка. Ще имъ дадете кърпичката и ще имъ кажете: Вземете тази кърпичка за споменъ. Постѫпите ли по този начинъ, вие ще усѣтите вѫтрешна радость въ себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние. Постѫпвате ли по този начинъ, носътъ при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човѣкъ издребнява въ идеитѣ си, носътъ при основата си постепенно се стѣснява. Това не е добъръ признакъ. Разширява ли се носътъ при основата си, човѣкъ става широкъ, благороденъ. Широчината на носа трѣбва да отговаря на останалитѣ удове на лицето. Срещнете ли хора съ много остри носове, ще знаете, че тѣ сѫ голѣми критици. Каквото да имъ дадете, все недоволни оставатъ. Каквото преживява човѣкъ, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждитѣ му. Веждитѣ представятъ граница между духовния и физически свѣтове. Отъ веждитѣ се опредѣля и бѫдещето на човѣка. Следователно, не е безразлично, дали човѣкъ има тънки или дебели вежди. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили и способности криете въ себе си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 22 май, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свѣтлиятъ крѫгъ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. На фиг. 1. е дадена правата линия АВ. Ако нѣкое сѫщество се движи по тази права и срещне препятствие въ точка С, като не може да продължи пѫтя си до точка В, то ще се издигне нагоре, въ посока на второто измѣрение. Значи, ако човѣкъ срещне препятствие въ живота на първото измѣрение, нищо друго не му остава, освенъ да се издигне нагоре, въ посока на второто измѣрение. Това е методъ, който човѣкъ може да приложи по отношение на своитѣ мисли. Срещне ли известно препятствие или съпротивление въ мисъльта си, човѣкъ трѣбва да се подигне въ по-високо поле. Влѣзе ли въ полето на висшата мисъль, той е свободенъ отъ всички противоречия и спънки. Коя е причината за препятствията въ живота? Преди всичко препятствия сѫществуватъ въ материалния свѣтъ, дето възможноститѣ сѫ ограничени. Когато казваме, че възможноститѣ на човѣка сѫ ограничени, имаме предъ видъ материалния животъ, въ който идеитѣ не се реализиратъ мигновено, както въ идейния свѣтъ. Въ идейния свѣтъ човѣкъ може въ единъ моментъ да стане милиардеръ, царь, божество, но дойде ли до реализиране на тия идеи, нужно е време. При сегашнитѣ условия на живота невъзможно е всички хора да станатъ царе, но презъ вѣчностьта всички иматъ възможность да постигнатъ идеалитѣ си. Понеже въ единъ животъ човѣкъ не може да реализира желанията си, затова сѫ предвидени много сѫществувания. Много пѫти ще дохожда човѣкъ на земята, докато реализира своитѣ желания и се усъвършенствува. И тъй, за да реализира една своя идея, човѣкъ трѣбва да разполага съ известни условия. Запримѣръ, ако иска въ даденъ моментъ да си ушие копринена дреха, той трѣбва да има на разположение коприна. Какъ ще реализира идеята си, ако страната, въ която живѣе, не произвежда коприна? Въ идейния свѣтъ човѣкъ лесно може да има копринена дреха, но въ материалния свѣтъ не може да я реализира. — Ама азъ искамъ да имамъ копринена дреха. — Какъ ще искате отъ хората това, което тѣ не сѫ въ състояние да направятъ? Въ идейния свѣтъ човѣкъ може да бѫде милостивъ, любещъ, добродетеленъ, но ако рече да се прояви такъвъ, какъвто желае, ще види, че не може. Колкото да желае, въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ не може да обича всички хора. Въ даденъ моментъ човѣкъ може да обича само едно лице. Щомъ обича единъ човѣкъ, той не може едновременно да обича всички хора. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ Цѣлото, къмъ Бога, въ Когото се включватъ всички живи сѫщества. Обичате ли Бога, ще обичате и Неговитѣ части. Отправете всичката си любовь и всичкото си внимание къмъ дървото, а не къмъ неговитѣ листа и клоне. Отъ благосъстоянието на цѣлото дърво зависи благосъстоянието на всѣки листъ и клонъ. Възлюбете живота. Това е задачата на всѣки човѣкъ. Всѣки може да възлюби живота, но никой не може да го придобие. Защо? Защото животътъ му е даденъ вече, нѣма защо да го придобива. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да придобие, но за тѣхъ се иска време, усилие и трудъ. Малко е житното зърно, но милиони работници работятъ въ неговата лаборатория, докато го извадятъ на бѣлъ свѣтъ. Малки, свѣтли точки сѫ Божественитѣ мисли, но за реализирането на една такава мисъль сѫ нужни милиарди работници. Човѣкъ се е родилъ на земята, но колко работници сѫ чукали върху него,за да се яви днесъ въ човѣшка форма! Първоначално човѣкъ е сѫществувалъ като идея въ ума на Бога, докато е дошълъ деньтъ на неговото проявление. Сѫщото може да се каже и за идеитѣ. Всѣка идея може да се реализира на земята, само когато слѣзе отъ идейния свѣтъ. Докато е въ идейния свѣтъ, тя храни само ума на човѣка. Щомъ се оформи и отдѣли отъ другитѣ идеи, тя слиза на земята, като запазва основата си неизмѣнна и така се реализира. Въ даденъ моментъ човѣкъ може да реализира само една идея. Докато държи въ ума си две идеи върху единъ въпросъ, той не може да реализира нито една отъ тѣхъ. Запримѣръ, човѣкъ може да се храни само по единъ начинъ — чрезъ устата. Стане ли ангелъ, той може да се храни пакъ по единъ начинъ — чрезъ поритѣ на тѣлото си. И човѣкъ се храни чрезъ поритѣ, но несъзнателно. Поритѣ възприематъ прана отъ въздуха и по този начинъ обновяватъ организма. За да се реализира една идея, тя трѣбва да мине презъ подсъзнанието, или презъ свръхсъзнанието. Тамъ идеята узрѣва и излиза на бѣлъ свѣтъ, готова за реализиране. Подсъзнанието крие въ себе си живота на миналото. Тамъ сѫ складирани опитноститѣ на човѣка. Достатъчно е човѣкъ да напрегне мисъльта си, да се концентрира, за да извади нѣщо отъ склада на своето далечно минало. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху концентриране на мисъльта си. Не работи ли доброволно, насила ще го заставятъ. Великитѣ хора се отличаватъ съ голѣма концентрация на мисъльта си. За да постигнатъ концентрация на мисъльта си, тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания и тежка дисциплина. За да напише едно велико произведение, писательтъ е миналъ презъ такава дисциплина, каквато обикновениятъ човѣкъ не подозира. Вие четете, запримѣръ, романа „Възкресение“ отъ Толстоя, но не знаете, кое го е заставило да напише този романъ. Кога може да възкръсне човѣкъ? Когато поправи своето минало. Като работи върху самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ чистота. Нѣма по-красиво нѣщо на физическия свѣтъ отъ чистотата. Да бѫдешъ чистъ на земята, това значи, да живѣешъ въ рая. Чистотата е свързана съ здравето. Чистиятъ човѣкъ, външно и вѫтрешно, е абсолютно здравъ. За да бѫдете здрави и да запазите чистотата си, не увеличавайте тежестьта на желанията си. Всѣко желание има опредѣлена тежесть. Колкото по-низко е едно желание, толкова по-голѣма е неговата тежесть. Следователно, искате ли да запазите чистотата на сърдцето си, не дръжте въ ума си две разбирания за живота, за науката, за природата. Стремете се къмъ добъръ животъ и права мисъль. Добриятъ животъ носи топлина за сърдцето. Правата мисъль носи свѣтлина за ума. Четете ли нѣщо, не бързайте да се произнасяте, че нищо не струва. Кажете въ себе си, че тази форма на изказване на мисъльта не е още завършена. Каквато да е формата на дадено произведение, то все ще може да трансформира енергиитѣ на нѣкой човѣкъ. Формитѣ на всички извори, скъпоценни камъни, животни, могатъ да трансформиратъ енергиитѣ на човѣка. Има автори — писатели, музиканти, художници, които сѫ въ състояние да трансформиратъ човѣшкитѣ енергии. Като знаете това, отдавайте на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество такова внимание и почитание, каквото и на себе си. Това е правило, което трѣбва да се спазва при самовъзпитанието. Самовъзпитанието има за цель да организира силитѣ на човѣка. Мѫчно се постига организиране на човѣшкитѣ сили. Ако отдѣлниятъ човѣкъ мѫчно се организира, колко по-мѫчно ще бѫде организирането на обществото. Обществото не е механически сборъ на сѫщества, но органически, съ строго опредѣлени интереси — материални, умствени, духовни. Кой каквито интереси има, трѣбва да ги реализира. Не ги ли реализира, той ще се подпуши. Нѣкой има интересъ къмъ научни въпроси, другъ — къмъ изкуствата. Нѣкои се занимаватъ съ окултни науки, изучаватъ щастливитѣ числа въ живота. Всѣки моментъ отъ времето е свързанъ съ щастливо, или съ нещастно число. Отъ съчетанието на силитѣ въ човѣка зависи, въ кой отъ двата момента ще попадне — въ щастливия, или въ нещастния. За да хармонизира силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Като изучавате геометрията, вие се натъквате на квадрата, като форма или образъ, съ който можете да вършите всичкитѣ си работи. Квадратътъ представя материалния свѣтъ, а крѫгътъ — идейния. Като прекарате двата диагонала АВ и CD въ квадрата ACBD, фиг. 2., той се раздѣля на четири малки и на два голѣми триѫгълника. Диагоналътъ АВ, който сѫщевременно е основа на триѫгълницитѣ АСВ и АВD, служи като граница на два свѣта. Защо? Защото точката D е свързана съ центъра на земята, а точката С — съ центъра на слънцето. Който влѣзе въ триѫгълника АСВ, ще има едни условия за животъ — възходящи. Който влѣзе въ триѫгълника АВD, ще има други условия — низходящи. Тѣ представятъ две течения на живота, които се отразяватъ и въ самия човѣкъ: едното течение върви отъ главата къмъ краката, а другото — отъ краката къмъ главата. Всички енергии слизатъ отъ главата и отиватъ пакъ къмъ главата. Затова е казано: Каквато е главата на човѣка, такъвъ е цѣлиятъ човѣкъ. Дветѣ течения въ човѣка образуватъ единъ крѫгъ около него. Колкото по-свѣтълъ е този крѫгъ, толкова по-здраво и чисто е неговото тѣло. Когато линиитѣ на този крѫгъ не се прекѫсватъ, човѣкъ може да направи всичко. Той започва да пише, да работи, да твори. Той става поетъ, художникъ, музикантъ. Желая всички да образувате този свѣтълъ крѫгъ около себе си и да бѫдете внимателни, да не подпушвате енергиитѣ си. По този начинъ вие ще бѫдете защитени отъ буритѣ на живота. Това значи, да се свърже човѣкъ съ добритѣ влияния на планетитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Тя постоянно ни весели. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 15 май, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Координиране на силитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. За координиране на сили се говори въ математиката и въ физиката, а сѫщо и въ психическия животъ на човѣка. Изобщо, координиране на сили сѫществува въ разумната природа, въ живота на разумнитѣ и възвишени сѫщества. Да координира човѣкъ силитѣ въ себе си, това значи, да е дошълъ до високо развитие. При координиране на силитѣ се създаватъ съвършени форми. Запримѣръ, крѫгътъ е една отъ съвършенитѣ форми, защото разумни сѫщества съ работили за създаването му. Силитѣ въ крѫга съ координирани. Крѫгътъ представя форма, въ която се криятъ много възможности. Всѣки крѫгъ е раздѣленъ на две части: дѣсно полушарие — положително, и лѣво — отрицателно. Ако раздѣлимъ крѫга на две части, но не дѣсна и лѣва, а горна и долна, тогава ще имаме горна — положителна, и долна — отрицателна. Горната половина представя пролѣтьта и лѣтото на живота, а долната — есеньта и зимата. Какво се постига съ координиране на силитѣ въ човѣшкия организъмъ? Тамъ, дето силитѣ сѫ координирани, има взаимно подпомагане. Възъ основа на този законъ органитѣ могатъ правилно да се развиватъ. Следователно, искате ли да усилите единъ органъ, вие трѣбва съзнателно да намалите, или поне временно да спрете деятелностьта на другъ нѣкой. Това може да стане само тамъ, дето силитѣ сѫ координирани. Запримѣръ, ако искате да усилите окото си, вие трѣбва временно да намалите деятелностьта на ухото. Работите ли едновременно съ окото и съ ухото, вие не можете да ги развиете добре. Безъ да съзнава този законъ, човѣкъ го прилага. Запримѣръ, когато иска да види нѣщо, да го разгледа отъ всички страни, човѣкъ напрѣга главно очитѣ си, и презъ това време той почти не чува, какво става около него. Когато пъкъ иска да чуе нѣщо, да го обхване изцѣло, той напрѣга слуха си, а очитѣ си затваря. Когато иска да се концентрира вѫтрешно, да се вглъби въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ и ушитѣ си за външния свѣтъ. По този начинъ той дава ходъ на вѫтрешнитѣ сили въ себе си, тѣ да се проявятъ. Щомъ свърши работата си, човѣкъ изпраща енергиитѣ си отвѫтре навънъ, и тогава зрението и слухътъ започватъ отново да действуватъ. Когато работи върху самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се наблюдава, кои органи, или кои сили въ организма му не сѫ координирани. Когато нѣкой органъ въ човѣка не е координиранъ съ другитѣ, той остава самъ, неподпомогнатъ отъ останалитѣ. Въ такъвъ случай той прибѣгва до помощьта на външни срѣдства, т. е. външни пособия. Запримѣръ, когато не може самъ да респектира говедата, говедарьтъ си служи съ тояга. Едно време хората сѫ воювали съ тояга, защото не сѫ могли по вѫтрешенъ начинъ да си въздействуватъ. Адептитѣ сѫ превърнали тоягата въ магическа прѫчица, която сѫ носили въ рѫкава на своята дреха. Истинскитѣ мѫдреци и адепти не се нуждаятъ отъ никаква тояга, отъ никаква магическа прѫчица. Следователно, и на васъ казвамъ: Откажете се отъ всѣкаква външна тояга или прѫчица, подъ каквато форма да е тя. Съвременнитѣ модерни хора носятъ бастони. Който е ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ носене на бастонъ. Носи ли бастонъ, човѣкъ трѣбва да знае, защо го носи. Въ всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, се изисква съзнание. Нѣкой туристи носятъ специални тояги съ себе си, да се подпиратъ отъ време на време. Добре е да хвърлятъ тоягитѣ, да разчитатъ на своитѣ сили. Като се опира на тоягата си, туристътъ се разсѣйва, а сѫщевременно се лишава отъ възможностьта да развива своитѣ вѫтрешни сили и да ги координира. Сега, като ви давамъ известни съвети, пазете се да не изпаднете въ крайность. Който обича да носи бастонъ, свободенъ е да носи; важно е да не вършите нѣщата по мода, по подражание. Преди години между ученицитѣ бѣше на мода да носятъ очила, да изглеждатъ сериозни, като професори. Други пъкъ обичаха да носятъ дълги коси, да си предаватъ видъ на философи. Не е лошо подражанието, но въ него нѣма идея. Човѣкъ трѣбва да върши нѣщата съзнателно, подъ влиянието на нѣкаква идея. Идейниятъ животъ осмисля нѣщата. Имате ли нѣкаква идея, проявете я. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете всѣка планета въ коя часть на тѣлото ви действува. Планетитѣ мѣнятъ мѣстата си въ човѣшкото тѣло, вследствие на което ставатъ промѣни и въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Споредъ мислитѣ, които вълнуватъ човѣка въ даденъ моментъ, можете да сѫдите за влиянието на една или на друга планета върху него. Силитѣ на Марса правятъ главата крѫгла, а силитѣ на Сатурна я правятъ продълговата. Ако влиянието на Марса върху човѣка се увеличава, влиянието на Сатурна се намалява, и обратно: ако влиянието на Сатурна се увеличава, влиянието на Марса се намалява. Съ други думи казано: тамъ, дето философската мисъль престава, войната започва. Наистина, когато воюва, човѣкъ не мисли много. Англичанинътъ, който е практиченъ, като го обиди нѣкой, веднага се разправя съ него; удари го единъ-два пѫти въ лицето, и въпросътъ се свършва. И другиятъ му отговаря съ сѫщото. Тѣ не мислятъ много, нито сѫдилища търсятъ — разправятъ се набързо. Така постѫпватъ и американцитѣ. Това е влиянието на Марса. Славянитѣ, обаче, не постѫпватъ по този начинъ. Когато нѣкой ги обиди, тѣ носятъ мисъльта за обидата дълго време въ себе си и търсятъ случай да отговорятъ за обидата, да се удовлетворятъ. Така постѫпва и българинътъ. Изобщо, когато Сатурнъ влияе съ своитѣ низши енергии върху човѣка, последниятъ става отмъстителенъ, подозрителенъ и жлъченъ. Сатурновиятъ типъ отъ една страна отрича чувствата, а отъ друга — ги търси. Единствената планета, къмъ която Сатурнъ се отнася благосклонно, е Венера. Като ученици, вие трѣбва да се свързвате съ Слънцето, за да се ползувате отъ неговото влияние. Слънцето влияе главно върху слънчевия вѫзелъ и симпатичната нервна система на човѣка. За да координира силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ трѣбва да свърже симпатичната нервна система съ мозъчната нервна система. Когато се усилва деятелностьта на симпатичната нервна система, мозъчната енергия временно престава. Когато мозъчната система действува усилено, деятелностьта на симпатичната система отслабва. Затова, именно, трѣбва да сѫществува координиране между силитѣ на симпатичната и мозъчна системи. Между костната и мускулна системи сѫщо трѣбва да има координиране. Който е координиралъ силитѣ въ себе си, той се е координиралъ и съ силитѣ на природата. Ходътъ на такъвъ човѣкъ е пластиченъ, равномѣренъ. Неговитѣ движения съвпадатъ съ тия на природата. Всѣко негово движение е музика и ритъмъ. Като ходи, този човѣкъ не се уморява. Щомъ ходи правилно, човѣкъ мисли правилно. Не е ли съгласувалъ движенията си съ тѣзи на природата, човѣкъ се уморява лесно. Той възприема новитѣ идеи, стреми се къмъ тѣхъ, но нищо не постига. Защо? Защото не е координиралъ своитѣ сили. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва съзнателно да работите върху координиране на силитѣ въ своя организъмъ. Като работите върху себе си, вие помагате и на своитѣ ближни. Щомъ помагате на ближнитѣ си, и на васъ ще помагатъ. Вие трѣбва да си помагате взаимно въ всѣко отношение: физически, сърдечно и умствено. Не работите ли съзнателно върху себе си, вие не можете да се подигате. Всички хора живѣятъ още въ миналото си, въ зимата на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да мине въ пролѣтьта, въ своето настояще. Да живѣе човѣкъ въ пролѣтьта на своя животъ, това значи, да се е подмладилъ. Подмладяване може да стане само тамъ, дето силитѣ сѫ координирани. Не може ли да се координира, човѣкъ клони къмъ остаряване. А всѣки старъ човѣкъ попада подъ влиянието на Сатурна, който засега е въ низходяща степень. Той е миналъ младинитѣ си и слиза въ долното полушарие на крѫга, въ есеньта и зимата. Човѣкъ може да отиде при Сатурна въ краенъ случай, да поиска нѣкакъвъ съветъ. Обаче, иска ли да знае, какъ да прекара младинитѣ си, нека отиде при Венера — богинята на любовьта. Иска ли да знае, какъ да живѣе, изобщо, нека отиде при Меркурий — младиятъ секретарь на боговетѣ. Младитѣ трѣбва да посещаватъ въ крайни случаи планетитѣ Сатурнъ, Уранъ и Нептунъ, понеже тѣ влияятъ отрицателно върху човѣка. Не е лошо влиянието на тия планети, но младитѣ не сѫ готови за тѣхъ. Тѣ не сѫ съградили още ония духовни органи, върху които тия планети се отразяватъ благотворно. Като не сѫ развили още духовнитѣ си органи, щомъ се намѣрятъ подъ влиянието на тия планети, младитѣ употрѣбяватъ духовнитѣ си сили за физически нужди, вследствие на което огрубяватъ. Когато не може да даде правиленъ изразъ на духовнитѣ сили въ себе си, човѣкъ непременно ще огрубѣе. Невъзможно е съ физически усилия да имате духовни постижения. За физически постижения сѫ нужни физически усилия, за духовнитѣ — духовни усилия. Не се ли спазватъ тия правила, човѣкъ непременно ще огрубѣе. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да работи умѣрено — нито много, нито малко. Ако работи много, ще огрубѣе и ще изгуби онази чувствителность, съ която възприема висшитѣ, духовни вибрации. Ако работи малко, той развива въ себе си стремежъ къмъ охоленъ животъ — животъ на удоволствия. Природата обича лекитѣ упражнения, т. е. упражнения, които сѫ по силата на човѣка. Копае ли на нивата, или на лозето, човѣкъ трѣбва да вземе лека мотика и спокойно да разбива почвата. Видите ли, че нѣкой е взелъ тежка, голѣма мотика и копае съ голѣмо напрежение, ще знаете, че той ще свърши малко работа и ще се преумори. Каквато работа и да върши, духовна или физическа, човѣкъ трѣбва да работи съ любовь и разположение. Щомъ изгуби разположението си, той трѣбва да промѣни работата си. Промѣната на работата е почивка. Не е позволено на ученика да седи безъ работа. Ако нѣкой не може да следва университетъ и ходи съ скѫсани обуща, нека стане обущарь. Ако Толстой знаеше да кърпи и шие обуща, колко повече вие трѣбва да правите това. Младиятъ иска да бѫде самостоятеленъ, а не работи, очаква всичко наготово. За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде срѫченъ, да може самъ да прави всичко, отъ което има нужда. Това не значи, че той трѣбва да бѫде и шивачъ, и обущарь, и дърводѣлецъ, но да разбира отъ всичко по малко. Скѫса ли се дрехата му, да може самъ да я закърпи. Скѫсатъ ли се обущата му нѣкѫде, да може да ги закърпи. Въ всички случаи на изненада въ живота си, човѣкъ самъ трѣбва да си помага. Като е дошълъ на земята, на човѣка е дадена задачата да се учи, да помага на себе си и на ближнитѣ си. Той е пѫтникъ въ живота, въ торбата на когото трѣбва да има всѣкакви пособия. Коя е торбата му? Неговата глава. Тамъ влага той своитѣ знания. Човѣкъ трѣбва да започва отъ малкитѣ работи и постепенно да върви къмъ голѣмитѣ. Това може да постигне, когато се координира съ силитѣ на природата. Разумни сѫ силитѣ на природата. Ако човѣкъ се свърже съ тия сили, въ единъ день само природата ще го научи толкова много, колкото най-видниятъ професоръ — за 20 години. Не обичате ли природата, не се ли свържете съ нея, тя нищо не дава. Природата дава много на онзи, който я обича и когото тя обича. Не я ли обичатъ, тя нищо не дава. Тя чака времето, докато съзнанието на човѣка се пробуди. Тя не изразходва силитѣ си напразно. Сега, като на ученици, препорѫчвамъ ви да изучавате астрологията. Кѫде се проявява Сатурнъ въ човѣка? Костната система, кожата, сѫщо така и ушитѣ се намиратъ подъ негово влияние. Жлъчката на човѣка пъкъ се намира подъ влиянието на Марса. Споредъ нѣкои астролози движението на жлъчката се съвпада съ движението на Марса. Какво разположение трѣбва да иматъ планетитѣ, за да бѫде единъ хороскопъ хармониченъ? (— Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата астрология засѣга психическия животъ на човѣка, а втората — физиологическия. Споредъ хелиоцентричната астрология вѫтрешниятъ животъ на човѣка не зависи отъ влиянието, което дава знакътъ. Всѣка планета има и второстепенно влияние върху човѣка — вѫтрешно, психическо влияние. Ето защо, има случаи, когато нѣкой дисхармониченъ аспектъ отъ геоцентрично гледище, координиранъ съ хармониченъ аспектъ отъ хелиоцентрично гледище, излиза добъръ). Човѣкъ трѣбва да хармонизира и дветѣ системи въ себе си, защото слънцето, както и всички останали планети, иматъ свой специфиченъ зодиакъ. За да има вѣрни и правилни разбирания върху астрологията, човѣкъ трѣбва да носи въ ума си зодиацитѣ на всички планети. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да използува енергиитѣ си на време. Ако не е използувалъ известна енергия на младини, ще я използува на старини, но съ обратно движение. Затова е казано, че всѣко желание, което се явява на младини, трѣбва да се приложи на време, за да даде плодоветѣ си на старини. Не реализира ли човѣкъ желанията си на младини, на старини мѫчно се реализиратъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има желание да учи, но нѣма условия на младини. Сѫщото желание ще се яви и на старини, но понеже не може вече да учи, този човѣкъ започва да става недоволенъ отъ живота си. Страшно нѣщо е да бѫде човѣкъ недоволенъ. Недоволството препятствува за духовното развитие на човѣка. Следователно, имате ли желание още на младини да учите, използувайте всички условия, които ви сѫ дадени за това. Ако не използува благоприятнитѣ условия за реализиране на желанията си на младини, човѣкъ става крайно недоволенъ и така заминава за другия свѣтъ. И въ невидимия свѣтъ той продължава да се мѫчи и страда, че нищо не е постигналъ. Той ходи тукъ-тамъ, останалъ само съ съзнанието си за непостигнати желания, търси помощь навсѣкѫде, докато най-после нѣкое разумно сѫщество му съдействува да дойде отново на земята, да реализира желанията си. Страшно е положението на обезплътения човѣкъ, който живѣе съ желанията си, но нито е на земята, нито е на небето. Това положение е подобно на човѣка въ пустинята. Силното слънце го изгаря, жаждата го мѫчи, а той е самъ въ пустинята, забравенъ отъ всички. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ своитѣ желания и къмъ себе си. Дойде ли въ сърдцето ви нѣкое добро желание, вижте, имате ли условия да го реализирате. Ако имате условия, използувайте ги, за да не се мѫчите на старини. Пазете се отъ всички мрачни мисли, чувства и неразположения, които водятъ човѣка въ крайности. Вие сте млади, здрави, силни, способни за работа и за учене. Защо трѣбва да се подавате на песимистични мисли и чувства? Всички мрачни мисли сѫ чужди, не сѫ ваши. Вие сте ги приели отвънъ нѣкѫде. Нѣкой вашъ прадѣдо, заминалъ преди двеста години за онзи свѣтъ, понеже не е подготвенъ да живѣе тамъ, лута се изъ пространството, докато дойде нѣкой възвишенъ духъ при него и му помогне да се прероди. До това време вие ще го възпитавате, ще го учите, какъ да изпълнява волята Божия. Като изпълнява волята Божия, всѣки човѣкъ може да се подмлади. Когато изучава хороскопа на своя животъ, човѣкъ трѣбва да забрави своитѣ лоши аспекти. Единъ лошъ аспектъ въ живота на човѣка не е нищо друго, освенъ дисхармонично състояние, на което той самъ се подлага. Човѣкъ самъ е причина за своитѣ лоши аспекти. Когато слиза на земята, човѣкъ носи съ себе си благоприятни условия за тритѣ свѣта — физически, духовенъ и умственъ. Ако злоупотрѣби съ тия условия, той самъ влошава живота си. Кой може да злоупотрѣбява съ добритѣ и богати условия на живота си? Богатиятъ може да злоупотрѣбява, защото има дадени условия. Обаче, бедниятъ не може да злоупотрѣбява. Който има очи, рѫце, само той може да грѣши. Слѣпиятъ, сакатиятъ не могатъ да грѣшатъ. Какъвъ грѣхъ може да направи онзи, който е лишенъ отъ чувства? Той е малко семе, затворено въ кутия; при тѣзи условия семето не може да грѣши. Днесъ всички хора преживяватъ своето минало, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Тѣ живѣятъ въ миналото и не могатъ да се справятъ съ настоящето. Задачата на живота имъ се заключава въ това, именно, да излѣзатъ отъ миналото и да влѣзатъ въ настоящия животъ. Настоящиятъ животъ изисква отъ човѣка да опредѣли отношенията си къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. За да изпълни тази задача, човѣкъ трѣбва да прилага закона за координиране на силитѣ. Срещне ли нѣкой силенъ човѣкъ, той трѣбва да знае, какъ да се справи съ него. Какъ ще се справите съ мечката? Като срещнете мечка въ гората, вие ще се качите на нѣкое дърво или на нѣкоя скала и оттамъ ще наблюдавате, какво прави. Обаче ако владѣете закона за координиране на силитѣ, като видите мечката, отдалечъ още ще и въздействувате съ мисъльта си, да се върне отъ пѫтя си, да вземе друга пѫтека. Ученикътъ трѣбва да работи върху мускулитѣ на лицето, на носа, на брадата си, да ги координира. Брадата на човѣка символизира неговата воля. Той трѣбва да работи върху силитѣ на волята си, да ги координира. Не обработва ли силитѣ на волята си, той нищо не може да постигне. Чрезъ волята си човѣкъ може да преодолява всички външни и вѫтрешни мѫчнотии и препятствия въ живота си. Единъ день Буда заспалъ въ една цвѣтна ливада. Въ това време една змия се приближила до него и го обвила. Като започнала да го души, Буда веднага се събудилъ и приложилъ закона на смаляването. Той се смалилъ толкова много, че се изхлузилъ отъ оковитѣ на змията. Буда се освободилъ лесно отъ змията, понеже знаялъ, какъ да се смалява. Какво ще правите вие, ако се намѣрите въ ограничителнитѣ условия на живота? Нещастията, ограниченията, страданията въ живота не съ нищо друго, освенъ оковитѣ на змията. Намѣрите ли се въ нейнитѣ окови, тя непременно ще ви задуши. Какъ ще се освободите отъ змията: чрезъ разширяване, или чрезъ смаляване? Чрезъ смаляване. Ще започнете да се смалявате, докато се изхлузите отъ змията. За да дойде до закона на смаляването, човѣкъ трѣбва всѣки день да се отказва отъ нѣщо несѫществено и да остане само съ Божественото съзнание, съ което е дошълъ на земята. Само при това положение човѣкъ може да се смали дотолкова, че да се изхлузи отъ оковитѣ на змията. Освободи ли се отъ тия окови, той отново ще създаде своята форма. Щомъ създаде новата си форма, той веднага ще вложи въ нея идеитѣ и чувствата си. Въ природата нищо не се губи. Човѣкъ временно само губи формата си, т. е. той видоизмѣня формата си, докато се изхлузи отъ ограничителнитѣ условия. Освободи ли се отъ тия условия, той отново се проявява. Ако нѣкой ученикъ иска да свърши училище, но нѣма благоприятни условия, той трѣбва временно да се примири съ невъзможностьта да учи. Въ ума си, обаче, той трѣбва да държи мисъльта, че ако тази година не може да учи, следната година ще му се дадатъ добри условия. Сега азъ говоря за изключенията въ живота. Съ правилата човѣкъ лесно се справя, но съ изключенията се работи мѫчно. Ако не може да се справи съ изключенията въ живота си, човѣкъ се натъква на такива сили въ себе си, които му противодействуватъ и ставатъ причина за нежелателни промѣни на неговитѣ външни и вѫтрешни органи. Запримѣръ, носътъ, устата, брадата му започватъ постепенно да се измѣнятъ. Носътъ става по-широкъ или по-тѣсенъ отколкото трѣбва. Устата сѫщо става по-голѣма, устнитѣ надебеляватъ или изтъняватъ повече отколкото трѣбва. За да следи промѣнитѣ, които ставатъ съ органитѣ на лицето си, човѣкъ трѣбва да знае колко голѣми трѣбва да бѫдатъ тѣ, споредъ ръста му. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, какви мѣрки да взима за изправянето си. Ако носътъ, устата и брадата на човѣка сѫ правилни и отговарятъ на мѣрката, която природата е предвидила, това показва, че силитѣ въ организма на този човѣкъ сѫ координирани. Отъ неговитѣ мисли и чувства излиза приятна миризма. Не сѫ ли координирани силитѣ на човѣшкия организъмъ, човѣкъ е лишенъ отъ това благоухание. Срещнете ли човѣкъ, на когото силитѣ не сѫ организирани, отъ него излиза неприятна миризма. За да се освободи отъ тази миризма, той трѣбва да прави изпотявания, да пречисти тѣлото си отъ ония утайки и наслоявания, които прѣчатъ за координирането. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете смѣли и искрени въ себе си. Погледътъ ви трѣбва да бѫде устойчивъ. Неподвижниятъ, установенъ погледъ не подразбира още устойчивость, но и бързото движение на очитѣ не е правилно. Очитѣ трѣбва да бѫдатъ спокойни, съ ритмично и пластично движение. Наблюдавайте се, да видите, какъ се движатъ очитѣ ви. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да следи, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Забележи ли нѣщо отрицателно въ себе си, да не се смущава, но да се заеме съ изправянето му. Има ли нѣкакъвъ недостатъкъ, човѣкъ трѣбва да приложи волята си, да го изправи. Колкото време да му отнеме, той не трѣбва да се отчайва. Това значи волевъ човѣкъ. По отношение на работата върху себе си, човѣкъ трѣбва да постоянствува, да бѫде истински мѫжъ. Какво разбираме подъ думата „истински мѫжъ“? Това значи благороденъ човѣкъ, който устоява на думата си. Каже ли че трѣбва да свърши нѣкаква благородна работа, той постоянствува. Погледнете ли въ лицето му, отъ него блика животъ и енергия. Кои сѫ характернитѣ чърти на мѫжа и кои — на жената? Мѫжътъ трѣбва да бѫде справедливъ и никога да не лъже. На мѫжа не се позволява никаква лъжа. Ако мѫжътъ понѣкога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трѣбва да има благородно, отзивчиво сърдце, което никога да не се обижда. Тя трѣбва да бѫде дълбока вода — море или океанъ. Какъвто камъкъ да хвърлите въ нея, да не се размѫтва. Мѫжътъ трѣбва да бѫде висока планина. Каквито бомби да хвърлятъ къмъ него, да не го засѣгатъ. Сега, като говоримъ за координиране на силитѣ, натъкваме се на въпроса за влиянието. Колкото да се пазятъ отъ влияния, хората не могатъ да бѫдатъ свободни отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако нѣкой мѫжъ обича да лъже, той непременно ще повлияе на жена си. Ако пъкъ жената не е благородна, тя ще повлияе на мѫжа. си. Подъ нейно влияние той ще стане грубъ. Благородството и търпението сѫ качества, свойствени на жената. Синътъ може да придобие тия качества отъ майка си. Като казвамъ, че търпението е качество на жената, имамъ предъ видъ козмическата жена — девата. Съ други думи казано: само любещиятъ може да бѫде търпеливъ. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ естественость. Каквото правите, да бѫде направено добре и красиво. Ако поздравявате нѣкого, въ поздрава ви трѣбва да има истинско почитание. Поздравете човѣка, сторете му пѫть да мине, а следъ това продължете и вие своя пѫть. Ако искате да учите, трѣбва да знаете, защо учите — по подражание, или отъ любовь къмъ ученето. Ако се радвате, радвайте се отъ сърдце, да заразите окрѫжаващитѣ съ своята радость. Ако скърбите, скръбьта ви трѣбва да излиза отъ дълбочината на душата. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете герои. Ако обичате, обичайте съ всичкото си сърдце и умъ. Обичайте, безъ да очаквате да ви обичатъ. Днесъ всички искатъ да бѫдатъ обичани. Да желае човѣкъ това, значи, да иска най-голѣмото нѣщо. Щомъ иска да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да върши всичко, каквото любовьта изисква. Не може ли да върши всичко това, той не е готовъ за любовьта. Щомъ не е готовъ, той трѣбва да се откаже отъ желанието си да го обичатъ. Само боговетѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ могатъ да бѫдатъ обичани, защото тѣ сѫ въ състояние да направятъ всичко, което любовьта имъ заповѣда. Обикновениятъ човѣкъ не може и не трѣбва да желае да бѫде обичанъ отъ всички хора. Има ли такова желание, той е излѣзълъ отъ рамкитѣ на човѣшкитѣ възможности. Слушате нѣкой да казва, че никой не се грижи за него, че Богъ го е изоставилъ. Много иска този човѣкъ. Той се е отпусналъ, нищо не работи, а изисква любовьта и вниманието на Бога. Той иска Богъ да спре всичката си работа и да се занимава само съ него. Това е невъзможно. Въ едно индийско предание за Брама — върховното божество на Индия, се разправя, че нѣкога той получилъ подаръкъ едно яйце, въ което билъ скритъ цѣлиятъ козмосъ. Това яйце било подарено на Брама, за да го изпитатъ, какво може да направи съ него. Брама поставилъ яйцето при благоприятни условия за неговото излупване. Яйцето се излупило и отъ него излѣзълъ сегашниятъ свѣтъ. Значи, свѣтътъ сѫществува благодарение на подаръка, който Брама е получилъ. Питамъ: ако Богъ даде на всѣки човѣкъ по единъ подаръкъ, какво ще направи той съ него? Можете ли да го използувате разумно, да влѣзе въ работа? Всѣки трѣбва да се запита, какво може да направи съ идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ неговата глава. Като не мисли, както трѣбва, човѣкъ казва, че не е въ сила да реализира Божественитѣ идеи. Защо не може да ги реализира? Защото били мѫчни. Въ Божественитѣ нѣща се крие доброто, а въ човѣшкитѣ — и злото, и доброто. Човѣкъ е въ състояние да прави и добро, и зло. Ако има нѣщо мѫчно въ свѣта, това е да прави човѣкъ зло. Въпрѣки това той прави зло. Следователно, ако човѣкъ прави най-мѫчното въ свѣта — злото, много лесно може да прави доброто. И детето може да прави добро. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да се отличавате отъ другитѣ хора. Ученикътъ трѣбва да има високъ идеалъ и да го следва неотклонно. Този идеалъ води къмъ придобиване на знание, свобода и любовь. Иска ли нѣкой да му покажете, какво знаете, извикайте го да види, какъ живѣете. Отъ живота на човѣка се сѫди за знанието, свободата и любовьта, които той носи въ себе си. — Докажи, че имашъ знание. — Знанието, истината, любовьта нито се доказватъ, нито се отричатъ. Какъ ще докаже розата, че има приятна миризма? Който се приближи до нея, веднага ще се убеди, че тя има приятна миризма. Ако и човѣкъ благоухае, хората сами ще го търсятъ и ще му отдадатъ нужното почитание. Като е дошълъ на земята, човѣкъ е обещалъ да реализира Божественитѣ идеи и да изпълни волята Божия. Изпълни ли обещанието си, човѣкъ ще бѫде: изворъ, отъ който извира чиста, кристална вода; цвѣте, което цъвти; дърво, отрупано съ зрѣли, вкусни плодове; статуя, която художникътъ е завършилъ вече; храмъ, въ който свещеницитѣ и пѣвцитѣ служатъ на Бога и призоваватъ всички хора да Му се поклонятъ въ духъ и истина. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ великия идеалъ на живота, да го реализирате, безъ да се връщате къмъ миналото. Въ миналото нѣма онази красота, къмъ която се стремите. Миналото е животъ на жертви и противоречия. Бѫдещето оправдава всички страдания на човѣчеството въ миналото и въ настоящето. За да използува настоящето, човѣкъ трѣбва да координира силитѣ на своя организъмъ съ тия на природата. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да координира своя слънчевъ вѫзелъ съ енергиитѣ на слънцето, енергиитѣ на черния дробъ — съ тия на Сатурна, задната часть на мозъка — съ Венера, долната часть на челото — съ Меркурий. Въ долната часть на мозъка се намира центъра на наблюдателностьта — обективниятъ умъ на човѣка. Следователно, когато срещнете човѣкъ, който наблюдава нѣщата, съ цель да ги изучи, ще знаете, че той е меркурианецъ. Онзи, който обича да разсѫждава, да философствува и да прави философски заключения, той е сатурновъ типъ. Днесъ всички хора трѣбва да работятъ върху координиране на силитѣ си. Да се координира човѣкъ, това значи, да води хармониченъ животъ. Въ което общество влѣзе, той трѣбва да се отнася къмъ всички съ почитание, съ довѣрие, като къмъ души, а не като къмъ личности. Обикне ли нѣкого, той трѣбва да знае, че се намира подъ окото на разумнитѣ и възвишени сѫщества. Тѣ го наблюдаватъ и следятъ, какъ проявява любовьта си. Да любишъ, това значи, да изпълнявашъ свещенъ актъ, не предъ подобнитѣ си, но предъ възвишения свѣтъ. Отъ това, какъ ще извършишъ този актъ, зависи, дали ще получишъ Божието благословение. Богъ простира рѫцетѣ си върху онзи, който е проявилъ любовьта правилно. Сега азъ не говоря за обикновената любовь, но за онази любовь, която има за обектъ истината. Велико и свещено нѣщо е да изяви човѣкъ любовь къмъ истината. Проявлението на тази любовь опредѣля бѫдещето на човѣка. Само онзи може да бѫде обичанъ, който е приложилъ въ живота си любовь къмъ истината, т. е. любовьта, която има за обектъ истината. Щомъ прояви тази любовь, цѣлото небе се отваря за него, и всички се радватъ, че сѫ срещнали човѣкъ, изразитель на любовьта. Да ти се радватъ възвишенитѣ сѫщества, това значи, да се възнесешъ на седмото небе. Изгубишъ ли тази любовь и радость, ти се смалявашъ, дохождашъ до положението на бубулечица — сѫщество, което е лишено отъ всѣкаква идея, отъ импулсъ въ живота. Страшно е положението на онзи, който е изгубилъ своя вѫтрешенъ потикъ къмъ знание, любовь и свобода. Желая ви да придобиете онова знание, което носи свѣтлина за ума. Желая ви да придобиете онази любовь, която изключва всички противоречия и недоразумения. Желая ви да придобиете онази свобода, при която сами да се вързвате и развързвате, сами да излизате и да се връщате. Желая ви да се координирате съ силитѣ на разумната природа, съ всички добри хора на земята. Постигнете ли това, къмъ васъ ще потекатъ енергии отъ всички посоки, и вие ще бѫдете готови за работа и служене на Бога въ духъ и истина. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 8 май, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Хигиенични правила —Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Какъ може най-добре да отпразнувате единъ великъ празникъ? Каква е задачата на огърлицата, която нѣкой ви е подарилъ? Мѣстото на огърлицата е шията, а задачата ѝ — да краси човѣка. Кѫде е мѣстото на пръстена? На единъ отъ пръститѣ. Кѫде е мѣстото на часовника? Въ джоба, или на рѫката, споредъ това, дали часовникътъ е джобенъ или рѫченъ. Какво е предназначението на книгата? Да се чете. Следователно, всѣко нѣщо, което човѣкъ има, трѣбва да го тури въ действие. Не го ли използува, то ще му причини нѣкаква пакость. Запримѣръ, ако човѣкъ не употрѣби плодоветѣ, които нѣкой му е далъ, тѣ ще се развалятъ, ще се вкиснатъ. Органическитѣ тѣла се разлагатъ и вкисватъ, а неорганическитѣ се разрушаватъ. Често се говори за вкисване не само въ органическия, но и въ психическия животъ на човѣка. Слушате нѣкой да казва за себе си, че се е вкисналъ. Кое се е вкиснало въ него? Чувствата му. Значи, когато не дава ходъ на своитѣ чувства, човѣкъ се вкисва. Когато чувствата въ човѣка се подпушатъ, тѣ се вкисватъ. Мислитѣ могатъ ли да се вкиснатъ? Мислитѣ не се вкисватъ. За да не се вкисватъ чувствата, вие трѣбва да работите върху себе си, съзнателно да си въздействувате. Докато е младъ, човѣкъ може да прави повече опити върху себе си, да трансформира чувствата си и да се облагородява. Не работи ли съзнателно върху своитѣ чувства, човѣкъ дохожда до застой. Сѫщевременно вие трѣбва да работите и върху организъма си, да прилагате дълбокото дишане. Ще дишате дълбоко, като правите специални упражнения. Правете често екскурзии по планинитѣ, да избѣгвате онази инертность, която води човѣка къмъ мързелъ. Тази инертность внася въ него разположение къмъ покой, къмъ бездействие. Той се стреми къмъ охоленъ животъ, т. е. къмъ животъ безъ мѫчнотии и страдания. Като млади, вие трѣбва да пазите здравето си и да го подържате. Първото условие за подържане на здравето е чистъ въздухъ, слънце и разходки. Използувайте раннитѣ утринни разходки, когато въздухътъ е пъленъ съ жизнена енергия, която индуситѣ наричатъ прана. Дойдатъ ли болеститѣ, организъмътъ постепенно се разрушава. Заболѣе ли човѣкъ сериозно, и лѣкаритѣ мѫчно могатъ да му помогнатъ. Задачата на лѣкаритѣ не е толкова въ лѣкуването, колкото въ умѣнието да затварятъ вратитѣ за болеститѣ. Ако младиятъ не може коренно да измѣни живота си, стариятъ никога нѣма да постигне това. Ако не живѣе правилно, младиятъ преждевременно остарява. Като наблюдавамъ лицата и походката на нѣкои млади, виждамъ, че тѣ сѫ остарѣли преждевременно. Остаряването на човѣка се дължи на натрупване на известни киселини и отрови въ организъма, както и на утайки, които предизвикватъ болестьта артериосклероза. Страшно е да гледате, какъ човѣкъ постепенно се втвърдява, докато дойде до пъленъ фалиментъ: не може да мисли, да чувствува, да диша, да се движи. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува, да се движи, да диша дълбоко, да работи. Рече ли, че не се нуждае отъ много мисъль, той е далъ вече пѫть на склерозата въ себе си. Чуете ли нѣкой да казва, че човѣкъ може да яде, каквото намѣри, ще знаете, че той е отворилъ вратата на организъма си за всички болести. Човѣкъ не трѣбва да яде, каквото намѣри, но да знае, каква храна отговаря на неговия организъмъ. При това, като се храни, и умътъ, и сърдцето, и волята му трѣбва да взиматъ участие въ процеса на храненето. Всѣка клетка въ организъма трѣбва да взима участие въ храненето. Само при това положение човѣкъ може да бѫде здравъ и да запази младостьта си. Като ученици, вие трѣбва да изучавате организъма си не само външно, анатомически и физиологически, но съ окото на ясновидеца, да знаете, какъ го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създавала. Природата е поставила милиарди прозорци въ човѣшкия организъмъ — поритѣ, чрезъ които да прониква жизнената енергия и постоянно да го обновява. Тѣзи прозорци трѣбва да бѫдатъ винаги чисти и отворени, да става правилна обмѣна между външния и вѫтрешния въздухъ. Станатъ ли нечисти прозорцитѣ, задръстятъ ли се съ различни утайки, организъмътъ е изложенъ вече на заболявания, на различни неразположения. Отде ще влиза свѣтлина и въздухъ, ако прозорцитѣ на кѫщата ви сѫ нечисти и затворени? Отде ще влѣзе и излѣзе водата, ако поритѣ ви сѫ запушени? И тъй, първата работа на ученика е да отвори поритѣ на тѣлото си. Поритѣ на тѣлото се отварятъ чрезъ вода, която предизвиква изпотяване. Магическа сила се крие въ водата. Безъ вода никаква култура не сѫществува. Вие какъ пиете вода? По колко чаши вода пиете на день? Това сѫ въпроси отъ голѣмо значение, които малцина сѫ си задавали. Сегашнитѣ хора пиятъ вода, както сѫ пили тѣхнитѣ дѣди и прадѣди. Какво е значението на водата за организъма, малцина знаятъ. Обикновениятъ човѣкъ знае, че като е жаденъ, трѣбва да пие вода, да утоли жаждата си — нищо повече. Що се отнася до това, че водата чисти организъма, че разтваря утайкитѣ, които сѫ се наслоили въ него, че е добъръ проводникъ на магнетизъма, той нищо не знае. Съвременниятъ човѣкъ не знае, какъ да пие вода и въ какво количество. Всѣки организъмъ се нуждае отъ известно количество вода, която да се задържа въ самитѣ клетки, да подържа неговата влага. Изгуби ли влагата си, организъмътъ е изложенъ на изсушаване. Такива хора съ обикновено нервни, сухи, раздразнителни. Ето защо, за да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да подържа тази влага въ организъма си. Безъ вѫтрешната влага и външната вода, човѣкъ не може да пречисти организъма си отъ външнитѣ и вѫтрешни наслоявания. Останатъ ли тия утайки въ организъма ви, тѣ ще станатъ причина за нежелателни заболявания. Искате ли да не боледувате, дръжте въ ума си мисъльта за благотворното действие на водата върху организъма. Пийте вода съзнателно и не мислете за болести. Дръжте въ ума си мисъльта за здравето си, за красивото и великото въ живота и отъ нищо не се страхувайте. И тъй, първиятъ урокъ, даденъ днесъ, бѣше да се научите правилно да пиете вода, за да се свържете съ нейнитѣ магнетични сили. Вториятъ урокъ, който ви давамъ, е да се научите да дишате правилно. Щомъ се запролѣти, започнете всѣка сутринь да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре. Излизайте на открито, на чистъ въздухъ, далечъ отъ градския прахъ и димъ, и посветете за дишане, за гимнастика поне единъ часъ. Следъ това можете да започнете работата, която ви предстои за деня. Правите ли тия разходки, работитѣ ви ще вървятъ по-добре, отколкото, ако стоите въ стаитѣ си и работите. Очистете първо машината си, нагласете я и тогава започнете да работите съ нея. Не направите ли това предварително, тя ще ви изненада въ момента, когато не очаквате. И тогава, вмѣсто единъ часъ, вие ще употрѣбите десеть часа, докато я поставите въ пълна изправность. Сега, като говоря за дълбокото дишане, азъ нѣмамъ намѣрение да препорѫчвамъ специални упражнения. Индуситѣ иматъ специални упражнения за дишане, които не сѫ приложими за европейцитѣ. Ако европейцитѣ приложатъ сѫщитѣ упражнения, ще се натъкнатъ на голѣми противоречия. Затова и на васъ казвамъ: Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично. Когато дишате дълбоко, първоначално ще почувствувате нѣкакво препятствие, но като постоянствувате вие ще се освободите отъ него и ще придобиете свобода въ дишането. За да бѫде дишането ви пълно, вие трѣбва да отворите поритѣ на тѣлото си. Това се постига чрезъ употрѣбата на вода. Пълното дишане подразбира, да диша човѣкъ не само съ дробоветѣ си, но и съ кожата на тѣлото си. Всѣка клетка въ човѣка трѣбва да диша. Който диша по този начинъ, може да се нарече здравъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ различни болести. Днесъ рѣдко ще срещнете здравъ човѣкъ. Причината на болеститѣ се крие въ запушенитѣ пори. Въ която область на организъма става подпушването, тамъ се явява болестьта. Организъмътъ не търпи никакви нечистотии, никакви чужди вещества въ себе си. Събератъ ли се нѣкѫде такива нечистотии, организъмътъ заболява. Всѣко заболяване има предъ видъ освобождаване на организъма отъ чуждитѣ вещества. Ако става подпушване на нѣкое отъ каналчетата на гръбначния стълбъ, човѣкъ губи своята жизненость. Гръбначниятъ мозъкъ има свойството да поглъща праната или жизнената енергия отъ въздуха и да я предава на цѣлия организъмъ. Като изучавате процеситѣ на човѣшкия организъмъ, забелязвате, че едни енергии излизатъ отъ центъра на всѣка клетка и отиватъ вънъ, въ пространството. Други енергии идатъ отвънъ и се отправятъ къмъ центъра на всѣка клетка. Тамъ, дето се срѣщатъ тия енергии, се изявява деятелностьта въ живота. Ако едно отъ тия течения на енергии, външното или вѫтрешното, се подпуши, явяватъ се различни болезнени състояния на организъма. Всѣко подпушване нарушава правилния ходъ на кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението не е правилно, организъмътъ се излага на различни заболявания. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, работете върху тѣлото си, да се освободите отъ всички нечистотии и излишъци — утайки, мазнини. Забележите ли натрупване на мазнини въ нѣкоя часть на тѣлото си, веднага приложете върху себе си спартански режимъ. Искате ли да се лѣкувате по природосъобразенъ начинъ, трѣбва да използувате главно месецитѣ априлъ и май, когато природата е богата съ жизнена енергия. Всѣки день отъ тия месеци струва милиони лева. Това, което човѣкъ придобие презъ тѣзи месеци, въ никое друго време не може да го придобие. Никоя аптека въ свѣта не може да даде на човѣка това, което природата му дава. Не могатъ ли да използуватъ тия енергии на природата, хората изпадатъ въ положението на онзи, за когото е казано: „Вода гази, жаденъ ходи“. Ако знае, какъ да използува енергиитѣ на природата, въ единъ месецъ само човѣкъ може да придобие толкова сили и идеи, че, дето мине, да остави нѣщо бодро и свежо отъ себе си. Въ който домъ влѣзе, всички ще го очакватъ съ нетърпение и радость. Човѣкъ трѣбва да придобива магнетична енергия отъ природата и да дава отъ нея на своитѣ ближни. Като ученици, вие трѣбва да подържате въ себе си непрекѫснато импулсъ за работа. Чрезъ работа и упражнения вие развивате своето тѣло и ставате силни. Природата обича силнитѣ и смѣлитѣ хора. Защо? Защото могатъ да се ползуватъ отъ благата ѝ. Тя е сложила богата трапеза за всички живи сѫщества. Види ли, че нѣкой човѣкъ не може да се ползува отъ нейнитѣ блага, тя казва за него, че не е разуменъ. Който яде отъ трапезата на природата съ благодарность и съзнание, той всѣкога е бодъръ и жизнерадостенъ и навсѣкѫде е добре приетъ. Днесъ хората се събиратъ въ общества, но скоро се отегчаватъ едни други и не могатъ да се търпятъ. Защо? Има нѣщо неестествено въ тѣхния животъ, вследствие на което сѫ неспокойни, неразположени и болни. Единъ се оплаква, че глава го боли, другъ — страда отъ сърдце. Сегашнитѣ хора страдатъ главно отъ сърдце. Когото срещнете, все ще чуете да се оплаква отъ сърдцебиене. Много естествено. Поради неестественъ животъ той е натрупалъ въ организъма си млѣчна и пикочна киселини, които се отразяватъ вредно върху сърдцето и кръвообръщението. Следъ това ще се върти съ часове въ леглото си, не може да спи. Какъ ще спи при това положение? За да спи, той трѣбва да подобри кръвобръщението си. За тази цель човѣкъ трѣбва поне два пѫти презъ седмицата да предизвиква изпотяване чрезъ пиене на гореща вода. Ще изпие нѣколко чаши гореща вода, въ която може да изтиска нѣколко капки лимонъ. Като се изпоти добре, ще изтрие тѣлото си съ влажна кърпа и ще се преоблѣче. Следъ това нека изпие още половинъ или една чаша гореща вода. Чистата гореща вода помага за освобождаване на кръвьта отъ натрупалитѣ се въ нея млѣчна и пикочна киселини. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да има абсолютно чиста кръвь. Щомъ човѣкъ подобри кръвообръщението си, и праната се възприема правилно отъ организъма му. И тъй, две нѣща ви препорѫчвамъ: пиене на гореща вода за чистене на тѣлото и за изпотяване и дълбоко дишане. Останете ли половинъ или единъ часъ свободни, дишайте дълбоко. Отправете мисъльта си нагоре, къмъ Бога, свържете се съ Него и започнете да дишате ритмично. Използувайте всѣки чистъ въздухъ и чиста вода. Когато ходите на планината, носете си оттамъ поне единъ килограмъ чиста вода. Не се обленявайте да казвате, че ви е тежко да носите вода отъ такава далечина. Каква тежесть представя единъ килограмъ? Едно ви съветвамъ: взимайте мѣрки преди да сте заболѣли. Не чакайте болестьта да дойде съ своята артилерия и кавалерия и тогава да се лѣкувате. Пуснете ли болестьта да влѣзе въ васъ, мѫчно се лѣкува. Като говоря за болести и заболявания, азъ имамъ предъ видъ болезненитѣ състояния. Споредъ мене болести не сѫществуватъ, но има болезнени състояния. Тия болезнени състояния произвеждатъ известно разстройство на нѣкой органъ, вследствие на което той заболява. Като знаете това, пазете се отъ причинитѣ, които създаватъ болезненитѣ състояния въ васъ, за да не се превърнатъ тѣ въ болести, или, както ги наричаме, въ заболявания. Какъ може човѣкъ да се пази отъ болезненитѣ състояния? Като подържа вѫтрешна и външна чистота на своя организъмъ. Отъ днесъ нататъкъ (отъ 25 априлъ до 4 юлий) ви давамъ следната задача за десеть седмици. По два пѫти въ седмицата ще предизвиквате изпотяване чрезъ гореща вода. Ще изпивате по четири-петь чаши гореща вода, съ десетина капки лимонъ, докато се изпотите добре. Следъ това ще изтриете тѣлото си съ влажна кърпа. После, съ суха кърпа ще попиете влагата добре и ще се преоблѣчете. Най-после ще изпиете още една чаша гореща вода, да възстановите изгубената топлина при изпотяването. Добре е да правите изпотяването сутринь, или вечерь — преди залѣзъ слънце, или преди лѣгане, къмъ десеть часа. Докато пиете гореща вода и правите движения, не се страхувайте отъ простуда. Като ученици, трѣбва да помните следното: никаква леность, никакъвъ мързелъ! Трѣбва ли да станете рано, не отлагайте. Станете веднага и не се залъгвайте съ мисъльта, че ви се спи, или че сте работили много и сте уморени и т. н. Бѫдете прилежни и изпълнителни въ задачитѣ си. Като изпълните дадената днесъ задача, ще видите, какъвъ резултатъ имате. Ако цвѣтътъ на лицето ви се е подобрилъ, и ако сте изтънѣли малко, трѣбва да се радвате, че имате резултатъ. Презъ времето, когато изпълнявате задачата, ще мислите само за здрави, за жизнерадостни хора, а не за болести. Мислете само за природата, която е пълна съ животъ и енергия. Свързвайте се съ силитѣ на природата, които могатъ да обновяватъ. Мислете за слънцето, което изпраща енергията си по цѣлия свѣтъ. Избѣгвайте ония области на живота, дето има застой на енергиитѣ. Това се случва и между хората. Забележите ли такова нѣщо у нѣкои хора, дръжте се настрана отъ тѣхъ. Дружете съ ония, които търсятъ природата, разбиратъ законитѣ ѝ и ги прилагатъ. Едно отъ условията за правилна обмѣна между природата и човѣка, между разумнитѣ сѫщества и човѣка е доброто разположение на духа. Когато обмѣната между двама души става правилно, тѣ веднага се обикватъ и сприятеляватъ. Това показва, че тѣ сѫ здрави хора. Само здравиятъ човѣкъ може да обича. Като обича, той се разширява и облагородява. Обичьта е достояние на душата. Само душата обича. Тя изявява любовьта си не само къмъ едно сѫщество, но къмъ всичко живо, което срѣща на пѫтя си: цвѣте, дърво, мушица, птичка, животно, човѣкъ. Птичката ще мине и замине, но това, което душата отправя къмъ нея, остава въ вѣчностьта. За да задържите въ себе си любовьта, пазете свещено правилото: да обичате, безъ да очаквате да ви обичатъ. Бѫдете въ това отношение като Бога. Той обича, Той дава инициатива, безъ да очаква да Му се отговори. Нѣма по-велико нѣщо за човѣшката душа отъ стремежа ѝ да обича всичко живо, създадено отъ Бога. Обичайте, както слънцето обича. Като изгрѣва, слънцето изпраща свѣтлината си къмъ всички сѫщества, грозни и красиви, малки и голѣми. Приложете любовьта въ всички свои прояви и не се страхувайте. Нека нѣкой отъ васъ се заеме да направи хороскопъ на днешната лекция и на задачата, която ви дадохъ. Вземете въ внимание часа и времето, презъ което е дадена задачата. Времето е кално, вѣтровито, съ леки облаци по небето. Вѣтърътъ показва, че въ задачата ви трѣбва да има мисъль. Днесъ е недѣля, 24 априлъ, 1927 г., 7 ч. 21 м. вечерьта. Всички тия данни сѫ необходими при направата на хороскопа. Нека тази задача ви бѫде единъ малъкъ подаръкъ за Великдень. Приложете задачата добре, да имате резултати, следъ което да помагате и на своитѣ близки. Вие трѣбва да се отличавате по нѣщо отъ ония, които не познаватъ законитѣ на разумната природа и не работятъ съ тѣхъ. Упражнение за дишане. Рѫцетѣ се изнасятъ напредъ, нагоре, крѫгообразно, презъ което време дълбоко поемате въздухъ. Бавно сваляне на рѫцетѣ настрана, надолу и бавно издишане. Упражнението се прави три пѫти. Изнасяне дѣсниятъ кракъ напредъ, дълбоко поемане на въздухъ и бавно клѣкане. Следъ това тѣлото се издига полека, съ бавно издишване и прибиране краката на мѣсто. Сѫщото упражнение се прави и съ изнасяне лѣвия кракъ напредъ. И дветѣ упражнения се правятъ по три пѫти. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 30 Лекция отъ Учителя, държана на 27 априлъ. 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Справяне — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Четоха се свободнитѣ научни теми. фиг. 1. Представете си, сега, че въ единъ конусъ има множество разумни сѫщества, съ които вие трѣбва да влѣзете въ контактъ. Ония сѫщества, които се намиратъ въ основата на конуса А, фиг. 1., иматъ широко съзнание, вследствие на което гледатъ на живота и на явленията въ него съ широкъ замахъ. Колкото по-горе отиватъ, съзнанието на сѫществата въ конуса става все по-тѣсно, докато стигне точката, дето е върхътъ на конуса. Колкото по-тѣсно става съзнанието на сѫществата, толкова по-мѫчно се разбирате съ тѣхъ. Дойдете ли до ония, които се намиратъ на върха на конуса, вие казвате, че това сѫ тѣсногръди хора, съ които не можете да влѣзете въ никакво разбирателство. Върхътъ на конуса представя крайната точка, до която съзнанието на сѫществата може да се стѣсни. Щомъ дойде до това състояние, съзнанието минава въ другъ конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Колкото по-горе се качватъ сѫществата въ конуса В, толкова повече съзнанието имъ се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представя диаметъра на конуса, тамъ има най-голѣмо разбирателство. Тъй щото, искате ли да не влизате въ стълкновение съ приятелитѣ си, движете се по права, която не е ограничена, за да може да расте и да се увеличава. Когато се движатъ по права линия, сѫществата трѣбва да вървятъ едно следъ друго. Дойдатъ ли едно срещу друго, за да не се стълкновятъ, едното трѣбва да поеме посока нагоре, по второто измѣрение. Следъ време и тукъ могатъ да се стълкновятъ. За да избѣгнатъ всѣкакво стълкновение, тѣ трѣбва да влѣзатъ въ триизмѣрния свѣтъ. Всѣко сѫщество, което се движи въ триизмѣрния свѣтъ, се рѫководи отъ нѣкое сѫщество отъ четириизмѣрния свѣтъ. Четириизмѣрниятъ свѣтъ е идеенъ свѣтъ. Тамъ идеитѣ сѫ несъизмѣрими. Следователно, всѣка идея, която не може да се реализира на физическия свѣтъ, принадлежи къмъ по-високъ свѣтъ. Запримѣръ, идеята за безсмъртието не може да се реализира на земята. Любовьта сѫщо не може да се реализира на земята. Любовьта принадлежи къмъ Божествения свѣтъ — свѣтътъ на високитѣ и безгранични измѣрения. Въ този свѣтъ идеитѣ оставатъ всѣкога отворени. Запримѣръ, хиперболата принадлежи къмъ ония идеи, които оставатъ незавършени на физическото поле. Натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите. Тъкмо въ това седи красотата на тази идея. Тя отваря за човѣка просторъ за вѣчна дейность. И тъй, всѣка идея, която има характеръ на хипербола, е безсмъртна. Всѣка идея, която има завършенъ крѫгъ на деятелность, е смъртна. Малкитѣ идеи лесно се реализиратъ, но великитѣ — мѫчно. Всѣки може да даде единъ обѣдъ, който струва десетина лева, но не всѣки може да направи едно човѣшко око. За създаване на окото се изисква материя отъ четириизмѣрния свѣтъ. Материята, отъ която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лѫчитѣ на слънцето и да ги задържа въ себе си. Окото на човѣка трѣбва да се държи въ абсолютна чистота. Не се ли подържа тази чистота, то не ползува човѣка. Затова Христосъ казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навънъ.“ За кое око говори Христосъ? За вълчето око въ човѣка. Много очи има човѣкъ, а не само две, както ние виждаме. Той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н. Когато не прилага човѣшкитѣ си очи, а си служи съ очитѣ на нѣкое животно, човѣкъ изпада въ областьта на многото желания. Забелязано е, че вълкътъ гледа надолу. Има хора, които, като вълка, гледатъ къмъ земята. Това показва, че вълчитѣ очи се проявяватъ у тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на човѣшкото лице и по тѣхъ да сѫдите за промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣка. Има постоянни, неизмѣнни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се мѣнятъ, споредъ това, което човѣкъ преживява въ даденъ моментъ. Запримѣръ, каква е линията на очудването? Когато човѣкъ се очудва, очитѣ и лицето му иматъ особени линии. Какви линии се образуватъ на лицето при ревностьта и подозрението? Можете ли да опредѣлите, къмъ кое измѣрение се отнасятъ ревностьта и подозрението? Ревностьта спада къмъ второто измѣрение. Ревнивиятъ се движи въ две измѣрения. Често ревнивиятъ е и подозрителенъ, съ което се излага на по-голѣми страдания. Въ едно общество на мѫже и жени попадналъ единъ гостъ, който ималъ навикъ да мига съ лѣвото си око. Случило се, че този господинъ седналъ срещу една млада двойка, мѫжъ и жена. Мѫжътъ билъ крайно ревнивъ и подозрителенъ. Като забелязалъ, че господинътъ мига, помислилъ, че той дава знакъ на жена му, и силно разгнѣвенъ, той го извикалъ настрана и му искалъ обяснение, защо се държи така предизвикателно съ жена му. — Господине, казалъ обвинениятъ, азъ имамъ лошъ навикъ да мигамъ съ лѣвото си око. Това е единъ отъ моитѣ недостатъци, който ми е създавалъ голѣми неприятности въ живота. Когото да питате отъ моитѣ познати, всички ще ви кажатъ, че това е мой недостатъкъ. И азъ не зная, какво да направя, за да се освободя отъ него. Повѣрвалъ ли е оскърбениятъ мѫжъ? Човѣкъ може да чете не само по линиитѣ на лицето, но и по цвѣтоветѣ, които окрѫжаватъ човѣка. Това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човѣкъ. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ подържа въ себе си едно възвишено, благородно чувство отъ духовенъ характеръ, той ще бѫде потопенъ въ нѣжно-розовъ цвѣтъ. Колкото повече чувството приема низшъ характеръ, цвѣтътъ постепенно потъмнява. Не само чувствата иматъ специфични цвѣтове, но и мислитѣ. Опитниятъ ясновидецъ чете по цвѣтоветѣ, като по книга. Обаче, има различни ясновидци. Нѣкои отъ тѣхъ виждатъ нѣщата, а други ги възприематъ по интуиция. Всѣки човѣкъ може да развие своята интуиция и да предчувствува, какво ще му се случи. Почти всички хора иматъ до известна степень предчувствие, съ което познаватъ, че ще имъ се случи нѣщо. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е предупреденъ за онова, което предстои да му се случи. Нѣкои съзнателно отблъсватъ това предупреждение, други не го приематъ, а малцина се вслушватъ въ него. Понѣкога външно човѣкъ е разположенъ, а вѫтре изпитва нѣкаква горчевина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. — Не може ли да се избѣгне лошиятъ край на това предприятие? — Ако въ човѣка има благоприятни вѫтрешни условия, може да се избѣгне; ако нѣма такива условия, не може да се избѣгне. Когато известно нещастие не може да се избѣгне, това показва, че човѣкъ се намира подъ закона на кармата — законъ на причини и последствия. Въ миналото, нѣкога, човѣкъ е създалъ нѣщо, на което днесъ носи лошитѣ последствия. Нѣкои отъ състоянията, които човѣкъ преживява, иматъ връзка съ миналия му животъ. Нѣкои състояния, обаче, днесъ ги създава. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Предприема ли нѣкаква работа, първо той трѣбва да се изпита, може ли да я свърши успѣшно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза въ стълкновение съ себе си и съ окрѫжаващитѣ. Като не успѣватъ въ нѣкои свои предприятия, хората започватъ да губятъ вѣра въ себе си, въ близкитѣ си и даватъ пѫть на съмнението. Щомъ се усъмнятъ въ Божественото въ себе си, тѣ отварятъ врата на злото. Фактътъ, че злото се промъква въ човѣка, показва, че му е дадена свобода. Щомъ допусне злото въ себе си, човѣкъ се свързва съ него и се ограничава. За да се освободи отъ грѣха, той трѣбва да скѫса връзката си съ злото. Какъ ще я скѫса? Като усили доброто въ себе си. Като даде ходъ на доброто въ себе си, човѣкъ постепенно навлиза въ по-широкъ свѣтъ, въ свѣта на многото измѣрения. Злото има сила до точката, т. е. до мѣстото, което е извънъ всѣкакви измѣрения. Дойде ли до това мѣсто, човѣкъ има възможность да съзнае положението си и да започне постепенно да се подига: отъ точката — въ правата линия, отъ правата — въ плоскостьта и отъ плоскостьта — въ тѣлата — въ триизмѣрния свѣтъ — най-високиятъ свѣтъ на физическото поле. Като слушатъ да се говори за грѣшки и за грѣхове, мнозина искатъ да не грѣшатъ, за да не страдатъ. Ралото, което оре земята, все ще направи нѣкакви погрѣшки, но важно е да изоре земята добре. Перото, което пише, все ще направи нѣколко погрѣшки, но важно е да напише нѣщо хубаво. Ножътъ, който рѣже книгата, все ще направи нѣкаква грѣшка, но важно е добре да я нарѣже. Разумниятъ човѣка се учи отъ всичко. Той съжалява само, ако не е използувалъ случаитѣ да научи нѣщо, а не за това, че е станала нѣкаква погрѣшка. Разумниятъ се учи и отъ погрѣшкитѣ си. Като сгрѣши, човѣкъ започва да мисли. Докато не е сгрѣшилъ, той се намира въ заблуждение, мисли, че е съвършенъ. Човѣкъ може да постигне съвършенство и безъ да грѣши, но това се отнася до мѫдрецитѣ, до хората на високата култура. Има много пѫтища за постигане на съвършенство, но всѣки пѫть крие въ себе си и добри, и лоши страни. Като млади, вие се стремите къмъ придобиване на знания, на богатство, на сила, на красота. Добъръ е този стремежъ, но запитали ли сте се, защо ви е всичко това и, ако постигнете желанията си, кѫде и какъ ще ги приложите. Има смисълъ човѣкъ да бѫде ученъ, но той трѣбва да разтвори сърдцето си, да предаде знанието си на своитѣ ближни. Не е ли готовъ да предаде знанието си и на другитѣ, това е все едно, че нищо не е придобилъ. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ, но да отвори сърдцето си и за другитѣ. Мисли ли само за себе си, свие ли се въ богатството си, като въ охлювъ, по-добре да не е богатъ. Всѣко неизползувано благо създава излишъкъ на човѣка, който природата не търпи. Единъ день този излишъкъ ще се изрази въ нѣщо нежелателно. Гнѣвътъ, запримѣръ, не е нищо друго, освенъ излишна енергия, която човѣкъ не е впрегналъ на работа. Разгнѣви ли се човѣкъ, вмѣсто да разрушава, нека вземе мотиката и да отиде на нивата или на лозето да копае. Значи, лопатата и мотиката сѫ за гнѣвния. Перото и цигулката сѫ за онзи, който е въ добро разположение на духа. Тъй щото, изпадне ли въ отрицателни състояния, като малодушие, подозрение, ревность, съмнение, гнѣвъ, човѣкъ трѣбва да търси начинъ да се освободи отъ тѣхъ. Остане ли дълго време съ тѣхъ, тѣ причиняватъ органически повреди въ тѣлото му. Казваме, че човѣкъ трѣбва да се лѣкува, преди да е заболѣлъ. Това значи: забележи ли нѣкакво отрицателно състояние въ себе си, човѣкъ трѣбва да направи всичко възможно, за да се освободи отъ него. Остави ли го да работи въ него продължително време, той ще заболѣе отъ нѣкаква болесть. На всѣка отрицателна мисъль, или на всѣко отрицателно чувство въ себе си, поставете една положителна мисъль и едно положително чувство, които да ги неутрализиратъ и обезвредятъ. Като ученици, прилагайте закона за трансформиране на енергиитѣ. Вие живѣете въ свѣтъ, въ който действуватъ, освенъ положителни, още и отрицателни енергии, съ които разумно трѣбва да се справите. Не знаете ли, какъ да се справяте, вие ще си причините голѣми нещастия. Сегашната култура, въ която и вие взимате участие, е въ положението на бременна жена, която е предъ раждане. Тя преживява голѣми мѫки, вследствие на което всички хора сѫ крайно нервни. Всички хора на сегашния вѣкъ чувствуватъ, че става нѣщо особено, но не знаятъ, какво, именно, става. Какво става днесъ въ свѣта? — Ново човѣчество се ражда. Какво става въ единъ домъ, когато се ражда дете? Всички сѫ въ тревога и безпокойство. Не става ли сѫщото и въ свѣта? Днесъ цѣлиятъ свѣтъ е въ тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на новото, което ще въведе човѣка въ новъ свѣтъ — въ свѣта на великитѣ идеи, въ свѣта на великата любовь. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 17 априлъ, 1927 г. София.