Търсене във форума

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Естественото състояние Размишление върху стиха: „Пѫтьтъ на праведния е като на зазоряване“. Тема за следния пѫть: „Полза отъ физическия трудъ“. Какво се образува при равномѣрното движение на едно тѣло? — Ако тѣлото е твърдо или течно, образува се права линия. Ако е въздухообразно, образува се сфера. Представете си, че земната кора постоянно се повдига и спада. Кои сѫ причинитѣ за повдигането и спадането ѝ? Ученитѣ даватъ различни обяснения на този въпросъ. Споредъ васъ, кѫде се криятъ причинитѣ на това явление, вънъ нѣкѫде, или въ самата земя? Кои сѫ причинитѣ за сплесването на земята при полюситѣ? Ще кажете, че въртенето ѝ около осьта е причина за сплесването ѝ при полюситѣ. Произволенъ процесъ ли е въртенето на земята около слънцето и около осьта ѝ, или е наложенъ отъ нѣкаква външна, разумна сила? Ученитѣ казватъ, че Слънцето привлича Земята, затова тя се върти около него. Възможно ли е едно тѣло, което се намира на 92 милиона мили далечъ отъ друго, да го привлича и заставя да обикаля около него? Ученитѣ даватъ обяснения и на този въпросъ. Има и частни причини, които сѫ предизвикали промѣната на земната кора. Това сѫ създаването на горитѣ и изсичането имъ. Въ първия случай, часть отъ земята се покрива съ гѫсти, непроходими гори, а въ втория случай, горитѣ постепенно изчезватъ, и земята се оголва. Така се създадоха органическата и механическата култури. За смѣтка на живота на растенията, изникнаха човѣшкитѣ жилища. Човѣкъ приложи изкуството си да гради. Въ това изкуство, той изяви своитѣ вѫтрешни нужди и разбирания. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ на една кѫща, толкова по-съзнателно е отношението на човѣка къмъ свѣтлината. Той се нуждае отъ повече свѣтлина и повече въздухъ. За да разбере законитѣ на природата и нейнитѣ прояви, първо човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ процеситѣ, които ставатъ въ него. Следователно, започнете отъ себе си, като мѣрка на нѣщата, и постепенно вървете къмъ природата. Напримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ силно развити скули, а другъ — съ по-слаби. Какво забелязвате между двамата? Първиятъ се отличава съ голѣма издръжливость; вториятъ не е много издръжливъ. Хора, на които мускулитѣ на лицето сѫ хлътнали, иматъ слаба стомашна система. Ако дишането е слабо, отразява се върху носа и очитѣ. Изобщо, всички правилни и неправилни прояви на организма се отразяватъ върху лицето. Съвършениятъ човѣкъ има съвършени чърти на лицето си. Явява се въпросъ: Кое се проявява по-рано — характерътъ или формата, чрезъ която се изявява той? Това е все едно, да се пита, причината ли се явява по-рано или последствието. Нѣкой иска да говори съ васъ, но вие нѣмате разположение да го слушате. Знаете ли какво ще ви говори? — Не знаете. Въпрѣки това го отблъсквате. Значи, вие предварително знаете, че ще ви говори нѣщо неприятно и не искате да го слушате. Както виждате, първо се проявява причината, следъ нея иде последствието. Ще кажете, че това е проста работа, като a+b=c. Като равенство, това е проста работа, но трѣбва да знаете, какво означаватъ тѣзи величини Тукъ a+b представятъ две сѫщества, които сѫ свършили известна работа. То е все едно, да съберете труда на онзи, който е направилъ цигулката, на учителя, който преподава музика, и да създадете ученика. Ако нѣмате цигулка и учитель, нищо не можете да направите. И тъй, започнете отъ физическитѣ нѣща, които сѫ най-близо до васъ, и постепенно отивайте къмъ духовнитѣ. Започнете отъ познаване на вѫтрешнитѣ процеси въ себе си и вървете къмъ духовнитѣ и Божественитѣ. Виждате двама души съ болни крака. Казвате имъ да ходятъ. Първиятъ казва, че не може да се движи и остава на мѣстото си. Вториятъ започва да ходи. Защо единиятъ не може да ходи, а другиятъ може? Вториятъ има посилна воля и преодолява болката. Въ нѣкои случаи, силната воля има механически характеръ. Причината за проявата ѝ се дължи на здраво сърдце и на силни мускули. Въ други случаи, проявата на волята е органическа или духовна. Нѣкой човѣкъ не може да ходи, но може да рѣже дърва, да работи умствено и т. н. Разумниятъ човѣкъ координира дейностьта на своята воля, благодарение на което животътъ му е хармониченъ. Ако не може да координира дейностьта си, явява се дисхармония въ живота му. Като изучава себе си, човѣкъ почва да различава три вида процеси въ своя организъмъ: механически, органически и психически. Споредъ едни учени, първо се проявяватъ психическитѣ процеси, после — органическитѣ и най-после механическитѣ. Споредъ други, точно обратно: започва се съ механическитѣ и се свършва съ психическитѣ. Важно е да се съединятъ тритѣ процеса въ едно. Колата, конетѣ и коларьтъ представятъ тритѣ процеса заедно. Сглобяването на частитѣ на колата е механически процесъ, тегленето на колата отъ конетѣ е органически, а управляването на колата отъ коларя е психически процесъ. Колата се движи напредъ, колелата — крѫгообразно, конетѣ — сѫщо напредъ, а коларьтъ управлява юздитѣ напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно. При скѫсяване на лѣвата юзда, движението отива налѣво; при скѫсяване на дѣсната юзда, движението отива надѣсно. Сѫщото се отнася и до чувствата: ако юздата на човѣшкитѣ чувства се скѫсява налѣво, човѣкъ отива налѣво; ако юздата на чувствата му се скѫсява надѣсно, и той отива надѣсно. Нѣкой казва, че не те обича, но ти пакъ отивашъ при него. Той казва, че не иска да те вижда, но ти постоянно се изпрѣчвашъ на, пѫтя му. Това показва, че ти, който не искашъ да видишъ този човѣкъ, си свързанъ съ него. Ти скѫсявашъ юздата на твоитѣ чувства, и той отива точно въ сѫщата посока, въ която и ти отивашъ — свързани сте двамата. — Защо идешъ съ мене? — Защото скѫси юздата ми, и самъ ме потегли въ посоката на твоето движение. Колкото по-силно е желанието ви — този човѣкъ да не върви съ васъ, толкова по-силно е и неговото желание да ви следва. Майката не иска да вземе детето си, дето отива, но то тръгва следъ нея. Тя се върне, набие го и заминава. Следъ малко то пакъ тръгва подиръ нея. Защо става така? — Опнатъ е ремъкътъ му, не може то да не върви следъ нея. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за процеситѣ, които ставатъ вънъ и вѫтре въ него. Нѣкой се оплаква, че не може да се владѣе, че нѣма самообладание. Много естествено. Той се качилъ на колата, а коларьтъ кара и не мисли да спира. При това положение, човѣкъ не може да се владѣе, не зависи отъ него. Докато коларьтъ непрекѫснато стѣга ремъцитѣ, ти винаги ще бѫдешъ воденъ отъ него. — Какво трѣбва да направя? — Ще приложишъ волята си, ще кажешъ на коларя да спре; той ще заповѣда на конетѣ си, и колата ще престане да се движи. Следователно, ако искашъ да постигнешъ желанията си, трѣбва да знаешъ, какъ да постѫпишъ. Коларьтъ трѣбва да разбира твоя езикъ, а ти да знаешъ, кога да му говоришъ. Колата слиза по наклонъ, а ти казвашъ на коларя да спре. Колкото и да го молишъ да спре, той нѣма да те послуша. Ще чакашъ да дойде колата на такова мѣсто, дето нѣма препятствия и мѫчнотии за нея. Тогава ще кажешъ на коларя да спре, и той ще те послуша. Тъй щото, ако искате да спрете нѣкой процесъ, не го спирайте въ момента, когато минава по наклонъ, или когато се изкачва. Спрете го, когато е въ равнината, на равно мѣсто. Само въ равнината човѣкъ разсѫждава правилно. Само на равни мѣста колитѣ спиратъ. Само на равни мѣста едни хора се забавляватъ, а други философствуватъ и размишляватъ. Нѣкой минава за добъръ математикъ, но не може да спре една кола на пѫтя ѝ. Коя е причината за това? — Той изчислява добре, но не мисли добре. Другъ пъкъ казва за себе си, че е набоженъ, всѣкога се моли на Бога. Набоженъ е, добре се моли, а дето влѣзе, произвежда раздори. Нѣкой минава за добъръ счетоводитель, добре смѣта, но винаги липсва нѣщо отъ касата. Защо се явяватъ тѣзи противоречия? — Защото между външната проява и вѫтрешната подбуда нѣма съгласие. За да бѫде касата на човѣка въ изправность, между външното и вѫтрешното смѣтане трѣбва да има единство. Като не знае причинитѣ за неуспѣхитѣ си, той ги търси вънъ отъ себе си. Причинитѣ за успѣхитѣ и неуспѣхитѣ на човѣка сѫ въ самия него. Една отъ причинитѣ за неуспѣхитѣ на кората е отлагането. Нѣкой намисли да отиде на планината, но отлага за другъ день, защото днесъ било облачно, дъждъ ще вали. Другъ день пъкъ снѣгъ вали. Той не знае, че всѣки день носи известно благословение. Дъждътъ носи голѣмо благо за растенията. Снѣгътъ е топла покривка за тѣхъ. Следъ усилената имъ работа презъ пролѣтьта и лѣтото, иде зимата, покрива ги съ топла завивка — снѣгътъ — и ги оставя да си починатъ. Благоприятнитѣ условия и за растенията, и за животнитѣ идатъ следъ дъжда и снѣга. Дето е падналъ голѣмъ дъждъ и дълбокъ снѣгъ, тамъ мѫчнотиитѣ сѫ голѣми. Който разбира този законъ, може да изчисли количеството на падналия дъждъ и снѣгъ и да вади заключение за състоянието на атмосферата. Той може да отиде още по-нататъкъ, да вади заключение за физическитѣ и психически мѫчнотии, презъ които сѫ минали хората на известна мѣстность Забелязано е, че когато вали дъждъ, действуватъ едни сили; когато вали снѣгъ, действуватъ други сили. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да не отлага нѣщата, за да се ползува разумно и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ сили. Така той ще използува благословението, което тѣ носятъ въ себе си. Изучавайте символитѣ, съ които природата си служи, като съ методи за рабата, и правете преводи отъ тѣхъ. Ставашъ една сутринь отъ сънь, крайно неразположенъ. Имашъ да плащашъ една голѣма сума, а нѣмашъ пари. Сѣщашъ се за приятеля си, който е богатъ и добъръ човѣкъ. Бързашъ да отидешъ при него, да му искашъ пари на заемъ, да платишъ поне часть отъ дълга си. Знаешъ, че приятельтъ ти излиза рано и се страхувашъ, че нѣма да го намѣришъ въ дома му. Гледашъ, вънъ се излива проливенъ дъждъ. Не отлагай да изпълнишъ решението си. Дъждътъ е благословение за тебе, ще задържи приятеля ти вкѫщи, и ти ще свършишъ работата си. Такова е решението на задачата, при условие, че имашъ богатъ приятель. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ такъвъ приятель? Поетъ си, пишешъ стихове и започвашъ да фантазирашъ, какъ ще напишешъ едно хубаво стихотворение, ще го напечаташъ и разпространишъ по цѣлия свѣтъ, всички да го четатъ. Добре е това, но пари нѣмашъ за напечатването му. Какво ще правишъ? Има единъ изходъ. Ще отидешъ при гостилничаря, при когото се хранишъ, и ще му напишешъ едно стихотворение, като реклама на гостилницата му. Следъ това ще го помолишъ да останешъ при него известно време, да му помагашъ и да научишъ нѣщо отъ занаята му. Като го разположишъ, той ще отвори сърдцето си и ще ти помогне. Като изпаднатъ въ мѫчнотии и затруднения, хората не сѫ готови да слѣзатъ отъ високото положение, въ което се намиратъ, и съ това усложняватъ мѫчнотиитѣ си. Казватъ: Какъ е възможно единъ поетъ, ученъ или философъ да слѣзе толкова низко, да работи въ гостилница и да пише реклами? Ако не е готовъ да слѣзе отъ висотата си, дълго време ще стои тамъ, изложенъ на бури и вѣтрове. Ще дойде день, когато ще слѣзе, но по-добре по-рано, съ малко разходи и загуби. Вижте, какво прави водата въ природата. Като падне на планината, тя започва да слиза надолу, въ долината. Ако не е готова да слѣзе, нѣма да донесе плодородие на хората, и сама тя ще замръзне. Вслушвай се въ природата и вижъ, какво иска тя отъ тебъ. Каже ли ти да слѣзешъ, ще слѣзешъ. — Искамъ да се качвамъ нагоре. — Стани въздухъ. Има въздушни течения, които възлизатъ нагоре, но има такива течения, които слизатъ по склоноветѣ на планината. Каже ли ти природата да отстѫпишъ, ще отстѫпишъ. По-добре да отстѫпишъ, отколкото да паднешъ въ пленъ. Ще отстѫпишъ, и пакъ ще настѫпишъ. Когато условията сѫ благоприятни, ще настѫпвашъ; когато сѫ неблагоприятни, ще отстѫпвашъ. Разумность се иска отъ всички. Какво трѣбва да правите, когато изгубите разположението на духа си? Първо трѣбва да знаете причината на неразположението. Ако е отъ материаленъ характеръ, ще я трансформирате пакъ съ нѣщо материално, но отъ по-висока степень. Причината за неразположението ви се крие въ невъзможностьта да изплатите дълга си. За да не ви мѫчатъ тежки мисли, ще си представите, че сте министъръ на просвѣтата, или генералъ и заповѣдвате на своитѣ подведомствени. Вие вървите нагоре - надолу и си представяте хубоститѣ на новото положение: получавате голѣма заплата, назначавате на служба свои познати, тѣ ви благодарятъ. Съ тази маневра вие си въздействувате и превръщате неразположението си въ разположение. Това е добъръ методъ за самовъзпитание. Обаче, презъ това време не се заблуждавайте, но работете повече отъ всѣки другъ день. Вие съзнавате, че отъ васъ, като министъръ, като генералъ се иска повече работа. Казано е, че мисъльта е творецъ на характера. Значи, ще си помагате съ мисъльта. Който не може да работи съ мисъльта си, ще се натъкне на по-голѣми мѫчнотии, ще се обезсърдчи и ще си каже: Нѣма да стане човѣкъ отъ мене. Ще кажете, че не искате да се самозалъгвате. — Това не е залъгване. Какъ може актьорътъ на сцената да стане царь, министъръ, генералъ, а ти не можешъ въ стаята си да станешъ виденъ човѣкъ само за нѣколко часа. Като се свърши представлението, ти си пакъ обикновенъ човѣкъ. Не мислете, че изпадате въ смѣшно положение — това е временно. Правете такива опити, докато дойдете до положение да различавате сѫщественото отъ несѫщественото. Не гледайте на погрѣшкитѣ си като на нѣща, сраснати съ васъ. Това сѫ временни роли, които играете на сцената. Всѣка роль продължава известно време и се смѣня съ друга, по-добра и по-достойна за васъ. — Защо трѣбваше да се окалямъ толкова? — Вие не сте виновни, пѫтьтъ е такъвъ. Попаднали сте на прашенъ пѫть, а после сте минали презъ мочурливи мѣста, дъждъ ви е валѣлъ и сте се окаляли. Като научите пѫтя, нѣма да минавате вече презъ него. Така ще придобиете по-голѣма опитность и разумность, да избирате чистъ пѫть и да знаете по кое време да пѫтувате. Не се спирайте върху това, което сте преживѣли. Вървете напредъ и размишлявайте. Създайте си нова философия. Останете ли на едно и сѫщо мѣсто въ мисъльта си и кажете, че отъ васъ нищо нѣма да излѣзе, вие се втвърдявате. Младиятъ трѣбва да бѫде пластиченъ, да се свива и разпуща като пружина. Пазете се отъ атавизъма, да не повтаряте нѣща, които сте преживѣвали въ миналото си. На времето си тѣ сѫ били естествени, по днесъ не сѫ естествени. Всѣко неестествено състояние причинява голѣми страдания. Затова, за да не страдате, пазете се отъ неестественитѣ състояния; не се обезсърдчавайте и не бѣгайте отъ хората и отъ живота. Върнете се къмъ естественото състояние на своята душа. И тогава, колкото трудни задачи да имате, ще намѣрите начини за решаването имъ. Природата дава методи за решаване и на най-мѫчнитѣ задачи. — Какъ може човѣкъ дъ се върне къмъ състоянието на своята душа? — Като мине презъ всички царства подъ себе си и надъ себе си и вземе отъ тѣхъ по едно отъ най-добритѣ качества. Първо ще минете презъ минералното царство, после — презъ растителното, презъ животинското, презъ човѣшкото, презъ ангелското и отвсѣкѫде ще задържите най-ценното. Това значи, човѣкъ да изучава и да прилага закона на алхимията, за превръщане на материята. Като работи съ този законъ, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрезъ която душата се проявява въ своята пълнота и сила. Стремете се къмъ онази основна чиста и свѣтла мисъль и къмъ онова основно красиво чувство, съ които да работите като съ най-устойчива и фина материя. Тѣ представятъ основа на вашия животъ. Докато работите съ тѣхъ, никаква изненада нѣма да срѣщате на пѫтя си. Който не иска да работи, гледа да прекара живота си леко, безъ мѫчнотии. Това не е истински животъ. Ще живѣете съзнателно, за да придобиете онази първоначална материя, съ която можете да работите. Само така ще разберете, че животътъ и въ училището, и извънъ училището е единъ и сѫщъ. За онзи, който не разбира нѣщата, училищниятъ и външниятъ животъ сѫ две различни нѣща. За него дъждътъ и снѣгътъ сѫ две различни нѣща. За онзи, който разбира нѣщата, дъждътъ и снѣгътъ сѫ две състояния на една и сѫща материя. Външниятъ животъ е разширение на училищния. Въ училището се работи съ математиката на статичнитѣ числа, а въ живота — съ математиката на живитѣ числа, които сѫ въ постоянно движение. За следния пѫть всѣки отъ васъ да помисли върху понятията: учитель, проповѣдникъ и търговецъ и да види, на какви числа ще ги уподоби. Въ математиката се работи съ промѣнчиви и съ постоянни числа. На какво число ще уподобите търговеца, като знаете, че стоката, съ която работи, се мѣни постоянно? — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ на доволството Размишление върху силата на живота. Представете си, че класътъ ви разполага съ капиталъ отъ петь милиона лева. Кое осмисля този капиталъ? — Онова, за което той може да се употрѣби. Отивате да купите жито, но ви казватъ, че то не се продава. Отивате да купите платъ, и за него казватъ сѫщото — не се продава. Искате да направите сѫщо съ капитала, да го вложите въ нѣкакво предприятие, но ви казватъ, че нѣма материали за тази работа. Вие стоите съ паритѣ си, и нищо не можете да направите. Докато нѣмахте пари, казвахте, че безъ пари не се живѣе. Сега имате пари, но нищо не можете да си купите, нищо не можете да направите съ тѣхъ. Това е все едно, да се раждатъ въ главата ви различни идеи, безъ да знаете, какъ да ги реализирате. Всѣка идея има мѣсто, време и начинъ за прилагане. Докато не вземе предъ видъ тѣзи нѣща, човѣкъ не може да реализира своитѣ идеи. Често се говори за човѣшки мисли и за човѣшки идеи. Каква е разликата между мисъль и идея и между мислене и идеализиране? Казватъ за нѣкого, че мисли много, а за другъ — че идеализира. По какво се отличава първиятъ отъ втория? Нѣкои не правятъ разлика между мислене и идеализиране. Представете си, че имате дългъ отъ сто хиляди лева. За да изплатите дълга, какво трѣбва да правите: да мислите или да идеализирате? При това положение, можешъ ли да бѫдешъ идеалистъ? Щомъ става въпросъ за дългове, ще мислишъ, какъ да ги изплатишъ. Идеализмътъ представя високъ планински върхъ. Идеалистътъ се качва на него и оттамъ гледа красивитѣ картини въ живота. Мисъльта пъкъ представя процесъ на слизане и на качване. Тя се занимава съ обикновенитѣ работи въ живота. Кога мисли човѣкъ повече: когато забогатява, или когато обеднява; когато е здравъ, или когато е боленъ? Той мисли повече, когато обеднява и заболява. А бедностьта и болестьта сѫ принудителни процеси. Значи, мисъльта е принудителенъ процесъ. Нѣкой казва, че мисли много. Ако го биятъ, ако е боленъ, наистина, мисли; ако всичко му върви добре, той мисли малко. Значи, мисъльта е силна, активна, когато човѣкъ се намира въ отрицателни състояния. Чрезъ тѣхъ природата го заставя да мисли. Който има добра, силна мисъль, той не подозира, че е миналъ презъ голѣми мѫчнотии и изпитания, докато се е научилъ да мисли. Човѣшката мисъль е изкупена съ цената на хиляди скѫпи жертви. Достатъчно е да видите своитѣ минали животи, мѫчнотиитѣ и страданията, които сте преживѣли, за да разберете, колко скѫпо струва вашата мисъль. Като знаете цената на правата и силна мисъль, благодарете за страданията, презъ които сте минали. Тѣ сѫ учители на човѣчеството. Тѣ сѫ научили човѣка да мисли. Въпрѣки това, той не е доволенъ, че страда. Коя е причината за недоволството на човѣка? — Търсенето на лесния пѫть въ живота. Всѣки иска да живѣе охолно, богато, да се задоволяватъ всичкитѣ му желания. На кого се задоволяватъ желанията? — На малкото дете. То е слабо, немощно, не може само да си услужва. Като огладнѣе, то започва да плаче, и майката веднага се притича на плача му. Тя му дава млѣко, облича го, кѫпе го. При това, не всички сѫ на разположение на детето — само майката, или близкитѣ му се грижатъ за него. Ако попадне въ срѣда на крави, овце, биволици, колкото и да плаче, никой нѣма да се погрижи за него. Тѣ не разбиратъ нуждитѣ му и не могатъ да ги задоволятъ. Ако това се отнася за безпомощното дете, колко по-малко възрастниятъ може да очаква на другитѣ, да задоволятъ желанията му. Пазете се отъ недоволството, като вѫтрешно напрежение, да не се пръсне формата, въ която се е намѣстило. Какво ще стане съ газьта, която е сипана въ една сфера, ако въ нея има известно напрежение? Газьта ще налѣга върху всички точки на сферата, докато си намѣри пѫть и изтече навънъ. Дето сцеплението между частицитѣ на сферата е най-слабо, тамъ ще стане пропукването ѝ, и газьта ще излѣзе навънъ. Какво придобива сферата въ този случай? Не само че нищо не придобива, но губи; формата и се разрушава. Такова нѣщо е недоволството. То руши човѣшкия организъмъ. Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, крѫгътъ и сферата представятъ хармонично съчетание на сили. Ако и въ човѣка, както въ сферата, силитѣ му сѫ въ хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждитѣ му. Когато силитѣ въ човѣшкия организъмъ не сѫ хармонизирани, човѣкъ самъ се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срѣщате човѣкъ съ високо обществено положение, съ добра обхода къмъ подчиненитѣ си. Всички го обичатъ, изпълняватъ заповѣдитѣ му. Всѣки бърза да се отзове на нуждитѣ му, да му услужи. За такъвъ човѣкъ се казва, че планетитѣ, подъ влиянието на които се намира, сѫ въ добъръ аспектъ. Единъ день той се провини, извърши нѣкакво престѫпление. Хората, които сѫ около него, отнематъ довѣрието си, не го слушатъ, не изпълняватъ вече заповѣдитѣ му. Той самъ трѣбва да върши всичко, самъ да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращатъ го въ затворъ, лишаватъ го отъ права и т. н. Кой е виновенъ за сегашното му положение? — Той самъ. Ще кажете, че аспектитѣ на живота му не сѫ благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектитѣ. Могатъ ли да се поправятъ лошитѣ аспекти въ човѣшкия животъ? — Могатъ, но време е нуждно за това. Има случаи, когато лошитѣ аспекти се изправятъ лесно. Напримѣръ, нѣкой прилича на единъ престѫпникъ, който успѣлъ да се скрие. Хващатъ набедения, наказватъ го, но временно. Единъ день намиратъ истинския престѫпникъ и веднага освобождаватъ невинно пострадалия. Това се случва въ човѣшкия животъ. Едно трѣбва да се знае: човѣкъ може да подобри живота си, т. е. да измѣни лошитѣ аспекти на своята сѫдба, когато служи на една възвишена идея. Ако нѣкой извърши престѫпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е въ състояние да измѣни лошитѣ аспекти на своя животъ. Задача на всѣки човѣкъ е да изучава законитѣ на висшето, Божествено съзнание. Само чрезъ тѣзи закони той може да се справя съ недоволството си. Само така той ще разбере, трѣбва ли да бѫде недоволенъ за дребни работи. Детето да плаче за чаша млѣко, това се допуща, но младата мома и младиятъ момъкъ да плачатъ за чаша млѣко, това съвсемъ не е на мѣсто. Който е дошълъ на земята, носи известенъ капиталъ за обработване. Трѣбва ли тогава да бѫде недоволенъ? Нищо не му остава, освенъ да работи. Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша млѣко, той е малко, недорасло дете. Има ли съзнание за себе си, че е голѣмъ, ученъ човѣкъ, той трѣбва да се прости съ недоволството. Защо идатъ страданията въ живота? — За изправяне на погрѣшкитѣ. Малкитѣ страдания изправятъ малкитѣ погрѣшки, а голѣмитѣ страдания — голѣмитѣ погрѣшки. Като се изправятъ погрѣшкитѣ, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човѣка е тежка, затова страда. Какво нѣщо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живѣятъ въ съгласие съ Божественитѣ закони. Тѣ се отклоняватъ отъ правия пѫть и вървятъ по крива, вълнообразна линия, наречена „пѫть на астралната змия“. Който попадне въ този пѫть, скѫпо плаща. Дълго време той ще се мѫчи, ще страда, докато се освободи отъ клещитѣ на тази змия. Много нѣщо ще научи, много качества ще придобие, но може и съ живота си да плати. Бѫдете будни къмъ изкушенията, които срѣщате на пѫтя си, за да не попаднете въ вълнитѣ на кривата линия. Който е доволенъ отъ условията на своя животъ, върви по пѫтя, който разумнитѣ сѫщества му опредѣлятъ. Недоволниятъ постоянно се отклонява, но, вмѣсто придобивки, свършва съ голѣми загуби. Условията на всѣки човѣкъ криятъ възможности за неговото развитие. Ако използува възможноститѣ, които му сѫ дадени, той върви напредъ и постига своята цель. Като ученици, отъ васъ се иска будно съзнание, да разбирате нѣщата правилно и да ги прилагате разумно. Който има будно съзнание, бързо се ориентира, разбира хората и имъ помага. Той е като онѣзи хора „психометри“, които съ едно докосване до нѣкой предметъ, описватъ човѣка, на когото принадлежи предметътъ, или който последенъ го е хващалъ. Тѣ описватъ неговата външность, характера му, даже и неговото минало, отчасти и бѫдещето му. Бѫдещето е въ зависимость отъ миналото. Който знае миналото на човѣка, може да предскаже и бѫдещето му. Какъ нѣма да предскажешъ бѫдещето на онзи, който преди 20 години извършилъ убийство, но успѣлъ да скрие следитѣ на своето престѫпление. Ще дойде день, когато престѫплението му ще се открие. Откриването на престѫплението е неговото бѫдеще. Какъ нѣма да предскажете бѫдещето на човѣкъ, който е живѣлъ добъръ и чистъ животъ? Каквото е миналото му, такова бѫдеще го чака. Следвайте крѫга на Божественото съзнание, дето нѣма страдание, нѣма недоволство. Който влѣзе въ този крѫгъ съ своето недоволство, самъ попада въ устата на астралната змия. Той бива изхвърленъ вънъ, като пророкъ Иона. Три деня ще седите въ устата на змията и, като се пробуди съзнанието ви и схванете погрѣшкитѣ си, тя ще ви изхвърли вънъ. Оттукъ пакъ може да влѣзете въ крѫга на Божественото съзнание. Влѣзете ли въ този крѫгъ, пазете се отъ недоволството. Тамъ не се позволява нито сѣнка отъ недоволство. Хората се плашатъ отъ старостьта. На каквато възрасть и да сте, бѫдете доволни. Старостьта не е въ годинитѣ, но въ погрѣшкитѣ, въ недоволството. Недоволниятъ е старъ. Като прави погрѣшки, съзнанието му се помрачава, той става недоволенъ и преждевременно остарява. Младиятъ е всѣкога доволенъ. Ако грѣши, той бързо изправя погрѣшкитѣ си. И младиятъ, и стариятъ се учатъ, но стариятъ се страхува да не изгуби знанието си. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ придобитото знание? — Да събере сѣмето му. Само така той може да запази знанието си. Какво прави градинарьтъ наесень? — Събира сѣмената на растенията и напролѣть отново ги посѣва. Не направи ли това, той ще изгуби растенията и цвѣтята, които ималъ миналата година въ градината си. Красивъ цвѣтъ е знанието! Грижливо трѣбва да се отглежда и навреме да се събира сѣмето му. Градинарьтъ трѣбва да знае, следъ колко време всѣко цвѣте израства, цъвти и дава плодъ. Задръжте въ ума си следнитѣ мисли: Не смущавай безъ причина Божественото съзнание, въ което живѣешъ. Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднешъ въ областьта на недоволството. Натъкнешъ ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: Колко си красиво! Можешъ ли да кажешъ тѣзи думи съ разположение, недоволството само по себе си ще те напусне. Единство въ съзнанието и връзка съ Божественото съзнание сѫ закони, чрезъ които човѣкъ се освобождава отъ недоволството. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 31 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единство въ живота Размишление върху жизненитѣ токове въ природата. Какво представя геометрически фигура 1.? — Две концентрични окрѫжности. Тукъ има само две концентрични окрѫжности, а тѣ могатъ да бѫдатъ безъ брой. Около окрѫжноститѣ може да се прекара една крива, вълнообразна линия. Такава система, отъ концентрични окрѫжности и криви линии, сѫществува и въ природата. Слънчевата система е построена върху сѫщия принципъ. Слънцето е центърътъ, а планетитѣ се движатъ около него въ крѫгъ. Коя е причината за образуване на крива линия между два крѫга? Ще кажете, че кривитѣ линии се образуватъ механически. Въ сѫщность, и механическитѣ движения иматъ свой психологически, вѫтрешенъ произходъ. Причината за тѣзи движения е вѫтрешна. Въ природата се забелязватъ криви линии и при образуване на планинитѣ и долинитѣ. Нѣкои учени обясняватъ образуването на кривитѣ линии съ огъването на пластоветѣ. Това обяснение за природата е донѣкѫде вѣрно. Обаче, какво обяснение ще дадете за кривитѣ линии на предмети, направени отъ човѣшка рѫка? За да се огъне една линия, върху нея сѫ действували две разумни сѫщества. На мѣста разумнитѣ сѫщества сѫ били по-силни отъ теченията въ природата, а на други мѣста природнитѣ течения сѫ били по-силни отъ разумнитѣ сѫщества. Така се е образувала кривата, вълнообразна линия. Известно е, че когато една линия се огъва и пресича крѫговетѣ хармонично, всѣкога се забелязватъ две мѣста, въ които действуватъ токоветѣ на природата: едното мѣсто е отрицателно, а другото — положително. Тѣзи мѣста отговарятъ на две противоположни действия — на събиране и на изваждане. Тѣзи процеси вървятъ успоредно. Затова казваме, че дето става събиране на сили, тамъ става и изваждане. Отъ друга страна, дето става умножаване на силитѣ, тамъ се явява и дѣление. Разликата между тѣзи действия е въ бързината на тѣхното извършване: събирането е бавенъ процесъ, а умножаването — бръзъ. Изобщо, бавнитѣ процеси въ природата се извършватъ чрезъ действията събиране и изваждане, а бързитѣ — чрезъ умножаване и дѣление. И въ обикновения животъ хората си служатъ съ сѫщитѣ действия. Напримѣръ, домакинята събира жито и го туря въ тенджерата да се вари. Следъ това взема лъжица и вади свареното жито. На трапезата сѫ поканени гости, всички очакватъ да се сложи вареното жито. Домакинята дѣли житото, т. е. разпредѣля го въ толкова чинии, колкото е числото на гоститѣ. Домакинята е разумното сѫщество, което събира, изважда и разпредѣля житото. Всѣка страна е съставена отъ общества. Държавата, т. е. страната е центърътъ, а обществата се движатъ около нея въ концентрични крѫгове. Нѣкои общества сѫ партийни, други — научни, трети — духовни и т. н. Хората, които влизатъ въ обществата, представятъ кривата линия. Като минаватъ отъ една партия въ друга, отъ едно научно или духовно общество въ друго, тѣ образуватъ огъната крива линия. Често слушате да казватъ за нѣкой човѣкъ, че се огъналъ, т. е. миналъ отъ една партия въ друга. Казватъ още, че той промѣнилъ боята си. Нѣкога е добре човѣкъ да промѣни боята си. Напримѣръ, добре е черното лице на човѣка да стане бѣло. Бѣлиятъ цвѣтъ е плюсъ, а черниятъ — минусъ. Другъ е въпросътъ, ако бѣлиятъ цвѣтъ се промѣни въ черенъ. Това означава обезценяване, падане, извършване на нѣкакво престѫпление. Престѫплението е вънъ отъ гамата на цвѣтоветѣ. Черниятъ цвѣтъ не сѫществува въ спектъра. Ако си червенъ, жълтъ, синъ, портокаловъ, зеленъ, виолетовъ цвѣтъ, ти си въ естественитѣ процеси на природата. Излѣзешъ ли отъ тѣзи цвѣтове и влѣзешъ въ черния, ти излизашъ отъ границата на естественитѣ цвѣтове. Има два черни цвѣта, които сѫ граници на другитѣ цвѣтове: доленъ черенъ цвѣтъ — положителенъ и горенъ — отрицателенъ. Докато се движи между двата черни цвѣта, човѣкъ не прави престѫпления. Щомъ излѣзе отъ тѣзи граници, той влиза въ свѣта на тъмнината, на злото, на разрушаването и започва да върши престѫпления. Какво представя престѫплението? Отъ гледището на юриспруденцията, престѫплението е нарушаване на известни закони. Въ този смисълъ, престѫпления се вършатъ въ всички области на живота. И въ музиката има престѫпления. Ако вземешъ фалшивъ тонъ, ти си извършилъ вече престѫпление. Всѣко престѫпление води следъ себе си наказание. Ако не пѣешъ правилно, първо ще те мъмрятъ; не се ли изправишъ, ще те изпѫдятъ навънъ. И при писането се вършатъ престѫпления. Тамъ се говори за погрѣшки, а не за престѫпления. Имената сѫ различни, а въ сѫщность и погрѣшкитѣ носятъ наказания, както престѫпленията. Ако ученикътъ не знае, кѫде да туря ѣ, е, ъ, ь, ѫ, и ако не знае мѣстата на препинателнитѣ знакове, той прави повече или по-малко погрѣшки, за които учительтъ го наказва. Въ този случай, наказанията сѫ слабитѣ бележки. Забелязано е, че следъ всѣко престѫпление, въ човѣка се измѣнятъ цвѣтоветѣ, както и ритмуса на неговото сърдце. Сѫщевременно се измѣнятъ и движенията му, ставатъ неправилни и дисхармонични. Вижте, какъ върви престѫпникътъ и какви движения прави. Ще кажете, че се страхува да не го хванатъ. Причината за дисхармонията въ него не е страхътъ, но изгубване на естествения ритмусъ на движенията му. Какво се образува при огъване на правата линия? — Долини и върхове. Въ планинскитѣ върхове текатъ положителни енергии, а въ долинитѣ — отрицателни. Отъ върховетѣ къмъ долината слизатъ нѣколко вида енергии: свѣтлинна, магнетична и електрична. Като минаватъ презъ етера, тѣзи енергии се отклоняватъ отъ своя пѫть, което показва, че етерътъ не е навсѣкѫде еднакъвъ, значи, има различна гѫстота. Както въ природата кривитѣ линии се движатъ около крѫгове и ги пресичатъ, така и въ човѣшкия животъ, между две състояния, между две мисли или между две чувства — положителни и отрицателни, всѣкога се явява трето. Напримѣръ, нѣкой те обича — това е единиятъ крѫгъ; другъ те мрази — вториятъ крѫгъ. Кой отъ двата крѫга е отвънъ или отвѫтре, не е важно. Тѣ мѣнятъ мѣстата си. Важно е, между двата крѫга да се образува кривата, вълнообразна линия на вашата мисъль, която да примири дветѣ състояния на обичь и на омраза и да създаде трето, равновесно състояние. Въ какво се заключава разликата между обичьта на хората? — Въ дължината на окрѫжностьта. Ако обичьта е външниятъ крѫгъ, на дължината на окрѫжностьта, т. е. кривата линия е по-голѣма, удължена; ако обичьта е вѫтрешниятъ крѫгъ, дължината на окрѫжностьта е по-малка, т. е. кривата линия е съкратена. Сѫщото се отнася и до омразата. Следователно, можемъ да кажемъ, че даденъ човѣкъ се движи по линията на удължената обичь, а другъ — по линията на съкратената обичь. По какво се различаватъ двата вида обичь? — По методитѣ, съ които си служатъ. Кажете ли за нѣкого, че се движи по удължената или по съкратената линия на омразата, това означава два различни метода на действия. Като разглеждате фигура 1., тя представя статическо положение на силитѣ. Такова е положението на всички фигури и тѣла въ статичната, т. е. относителна геометрия. Дойдемъ ли до абсолютната, духовна, психическа геометрия, тамъ всичко е въ движение. Крѫговетѣ, съ своитѣ радиуси и диаметри, кривитѣ линии — всичко се движи. Движението осмисля и одухотворява нѣщата. Казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукавия.“ Ако разглеждаме тази мисъль буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Богъ? Абсолютното добро е въ центъра, а относителното добро и зло образуватъ кривата линия, която пресича вълнообразно крѫговетѣ. Както има два концентрични крѫга (фиг. 1.), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата — на злото. Докато се движи по линиитѣ на относителното добро и зло, човѣкъ всѣкога се намира въ противоречия, всѣкога ще бѫде недоволенъ. Той мечтае за абсолютния центъръ, за центъра на абсолютното добро, а въпрѣки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното въ живота. Напримѣръ, младъ, красивъ, образованъ момъкъ търси работа. Той иска да бѫде свободенъ, да се свърже съ живота и, по линиитѣ на радиуситѣ, да има отношение само съ абсолютното добро, съ центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбѣжно минава по кривата линия. На пѫтя му застава млада, красива мома, която го увлича следъ себе си. Той намира работа, но изгубва идеала си. Никой не знае неговия идеалъ — абсолютния центъръ на живота; той мечтае за него, въздиша, пише му писма и така прави усилия да върви по правитѣ линии — по радиуситѣ. Много центрове има въ живота, но единъ е истинскиятъ. И змията се увива въ концентрични крѫгове, като туря главата си за центъръ, но страшно е да попаднешъ въ този центъръ. Тукъ действуватъ нисши сили, които дебнатъ човѣка, съ цель да го използуватъ и унищожатъ. Мнозина се питатъ, кога ще се свършатъ противоречията. Тѣ не се разрешаватъ лесно. Ако се освободишъ отъ противоречията на ума, ще попаднешъ въ противоречията на сърдцето: като решишъ тѣзи противоречия, ще попаднешъ въ противоречията на волята. Докато съзнанието на човѣка не се издигне, не влѣзе въ високитѣ области на живота, човѣкъ непрестанно ще минава отъ едно противоречие въ друго. Докато кривата линия минава презъ крѫга на ума, на сърдцето или на волята му, той всѣкога ще констатира отсѫтствие на връзка между ума и сърдцето си, между ума и волята, или между сърдцето и волята. Да възстанови човѣкъ връзката между ума, сърдцето и волята си, това значи, да възстанови единството между физическия, духовния и Божествения свѣтъ въ себе си. Това се постига по пѫтя на самовъзпитанието. Създаде ли се тази връзка, кривата линия ще се измѣни. Тогава крѫговетѣ нѣма да се пресичатъ. Никакви нисши сили не могатъ да минатъ презъ тѣхъ. Следвайте пѫтя на свѣтлината, която единствена минава презъ концентричнитѣ крѫгове. Ако течението на свѣтлината въ вашия умъ е по-силно, оставете го да минава тамъ; ако течението на свѣтлината въ вашето сърдце е по-силно, оставете го да минава презъ сърдцето; ако пъкъ течението на свѣтлината въ вашето тѣло е посилно, пуснете я да тече въ тѣлото ви. Дето е най-силно течението, тамъ да минава; дето е слабо, пазете го да не го изгубите. Коя е основната мисъль на днешната лекция? — Влиянието на кривата линия, която пресича крѫговетѣ. Тя постоянно обикаля живота. Има смисълъ да обикаля човѣкъ, но да върши нѣкаква работа. Ако бояджията само върти четката си, безъ да обръща внимание, кѫде и какъ я поставя, той не върши никаква работа, но само цапа. Трѣбва да изправи погрѣшката си, да боядиса нѣщо. Само тогава може да му се плати. Въ този смисълъ, погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освенъ цапане. Изправянето на погрѣшкитѣ е художествено боядисване. Така боядисва природата. Лошата дума е цапане съ черна боя; добрата дума — боядисване съ бѣла боя. Като слушате лекцията, едни ще кажатъ, че всичко разбиратъ, а други — че нищо не разбиратъ. Това е добре, но трѣбва да стане обмѣна между еднитѣ и другитѣ. Които разбиратъ, нека дадатъ отъ своето разбиране на онѣзи, които нищо не разбиратъ. Които не разбиратъ, нека дадатъ отъ неразбирането си на другитѣ. Само така могатъ да сѫществуватъ отношения между хората. Ако се събератъ такива, които всичко разбиратъ, или нищо не разбиратъ, тѣ не могатъ да създадатъ връзка помежду си. Въ пѫтя на живота човѣкъ трѣбва да върви отъ положителнитѣ величини къмъ отрицателнитѣ и обратно, отъ отрицателнитѣ къмъ положителнитѣ. Така се образуватъ кривитѣ линии на движението. Дето има криви линии, тамъ усилено работятъ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Той мисли, чувствува, работи, прави изчисления, намира мѣстото на своитѣ погрѣшки, на страха, и самъ си помага. Упражнение. Ще изпѣете нѣколко пѫти думата „слушамъ“. Така ще си въздействувате при различни психически състояния. Така ще изправяте кривата линия на вашия животъ и ще вървите по радиуситѣ на концентричнитѣ крѫгове. Пѣйте упражнението съ думата „слушамъ“. То ще ви помогне при самовъзпитанието. Пѣйте всички, работете върху себе си и вървете напредъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 17 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добрата дума Размишление върху силата на живота. Какво представя правата линия? — Граница на плоскостьта. А плоскостьта? — Граница на тѣлото. Когато правата линия става по-дебела и по-голѣма, това показва, че тя се превръща въ плоскость. Значи, правата линия е въ движение. Има движения въ материалния свѣтъ, въ духовния и въ умствения. Напримѣръ, срѣщате двама приятели, които сѫ въ хармония помежду си. Докато сѫ въ хармония, движението между тѣхъ е незабелязано, отношенията имъ сѫ отмѣрени. По едно време отношенията имъ се измѣнятъ. Единиятъ отъ тѣхъ казва, че приятельтъ му се измѣнилъ къмъ него. И вториятъ казва сѫщото. И двамата започватъ да мислятъ по особенъ начинъ, съставятъ си особено мнение единъ за другъ. Това показва, че хармонията помежду имъ е нарушена. Обаче, промѣната въ отношенията между двама души не показва още дисхармония. Чрезъ промѣната може да се внесе нѣщо ново, което да увеличи хармонията между приятелитѣ. Следователно, човѣкъ трѣбва да провѣрява промѣнитѣ, които ставатъ въ неговия умъ и въ неговото сърдце, да знае, какви резултати произтичатъ отъ тѣхъ — хармонични или дисхармонични. Ако учительтъ е недоволенъ отъ ученика си и му каже, че нищо не знае, последниятъ може или да се разгнѣви на учителя си, или да се съгласи съ него. Ако се разгнѣви, отношенията къмъ учителя му сѫ дисхармонични. Ако се съгласи съ него, той започва да учи добре, поправя слабата си бележка, мнението на учителя си, и отношенията къмъ последния ставатъ хармонични. Лошо е положението на ученика, ако остане съ мисъльта, че учительтъ му е несправедливъ и го е преценилъ неправилно. Тогава той престава да учи и върви къмъ загуба. И учительтъ губи, и ученикътъ губи; учительтъ губи едно на стотѣ, а ученикътъ — две, три и повече. Когато учитель и ученикъ се борятъ, яйцето на учителя пострадва само отъ единия край, отъ острия, а на ученика и отъ двата края — и отъ острия, и отъ тѫпия. Затова, като видятъ, че нѣкой се бори съ по-силенъ отъ него, казватъ му: Пази добре яйцето си, поне тѫпиятъ край да остане здравъ. Въ заключение на това, казвамъ: Не докарвай обидитѣ до крайния предѣлъ. Като дойдешъ донѣкѫде, върни се, да остане поне едно чисто мѣсто, на което да стѫпишъ. Не докарвай обидата до крайния предѣлъ. Това е правило, чрезъ което си служатъ и лѣкари, и свещеници, и учители, и сѫдии. Като отиде при нѣкой боленъ, на когото стомахътъ е крайно разстроенъ, лѣкарьтъ му препорѫчва абсолютенъ гладъ и отъ време навреме да употрѣбява по една чайна лъжичка лѣкарство, разредено въ малко вода. Болниятъ пита, защо не трѣбва да яде. — Много просто, стомахътъ му трѣбва да се запази, да не отиде до крайния предѣлъ на неговото разстройство. Който мисли криво, казва, че лѣкарьтъ не обича този боленъ, затова го лишава отъ ядене. Ако му даваше да яде, това показва ли, че го обича? Колкото е вѣрно едното заключение, толкова е вѣрно и другото. Ако акордътъ е хармониченъ, това не показва, че тоноветѣ, които го съставятъ, се обичатъ помежду си. И обратно: ако акордътъ е дисхармониченъ, т. е. ако тоноветѣ сѫ въ дисонансъ, това не показва, че се мразятъ. Въ музиката и дисонансътъ, и съзвучието сѫ еднакво необходими. Така свѣтлината и топлината сѫ необходими за живота. Отде произлиза свѣтлината? — Отъ знанието и отъ науката. Затова казваме, че знанието носи свѣтлина и сила. Понѣкога свѣтлината изсушава нѣщата, понѣкога ги опорочава. Напримѣръ, докато не познавашъ единъ човѣкъ, ти имашъ добро мнение за него. Щомъ го познаешъ, измѣняшъ мнението си. Докато не познава материалното положение на своитѣ клиенти, гостилничарьтъ е добъръ и внимателенъ къмъ тѣхъ. Щомъ разбере състоянието на кесиитѣ имъ, той измѣня отношенията си къмъ тѣхъ: къмъ беднитѣ става грубъ и невнимателенъ, а къмъ богатитѣ увеличава вниманието и разположението си. Следователно, за предпочитане е гостилничарьтъ да бѫде невежа за кесиитѣ на своитѣ клиенти. Нѣкой казва, че иска да знае всичко. — Не трѣбва да знаешъ всичко. Какъвъ смисълъ има да знаешъ, кога ще умрешъ, или кога ще ти се случи нѣкакво нещастие? Страшно е за човѣка, да научи нѣкаква новина изведнъжъ. Единъ циганинъ-хамалинъ спечелилъ на лотария единъ голѣмъ параходъ. Завели го при парахода и му казали: Този параходъ е твой, на лотария го спечели. Като чулъ това, той се стресналъ изведнъжъ и полудѣлъ отъ радость. Трѣбвало да го подготвятъ, постепенно да свикне на радостьта. Да го заведатъ при парахода и да го запитатъ: Харесва ли ти този параходъ? Какво би направилъ, ако ти го подарятъ? Най-после да му се каже, че този параходъ е неговъ. Голѣмитѣ изненади сѫ опасни за съзнанието на човѣка. Напредналитѣ сѫщества се справятъ лесно съ тѣхъ, но обикновенитѣ не могатъ да издържатъ голѣми напрежения. Понѣкога природата си служи съ тѣхъ. — Кога? — Когато иска да кали човѣка. Така желѣзарьтъ кали желѣзото: нагорещява го силно и после го поставя въ студена вода или обратно: силно изстуденото желѣзо туря въ огънь. Мисъльта, която обхваща човѣшкото съзнание, се нуждае още отъ мекота и пластичность, да може гръбнакътъ ѝ да издържа и на най-голѣмитѣ бури и изпитания. И тъй, никой не може да се произнася, че еди-кой си го обича, или не го обича. — Защо? — Защото любовьта сѫществува само като абсолютна проява на Бога. Човѣкъ не е проява на любовьта, но чрезъ него тя може да се прояви. А Богъ е Любовь. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на свѣтлина и на любовь. Тъй щото, ако търсите свѣтлина, тамъ ще я намѣрите; ако търсите любовь, пакъ тамъ ще я намѣрите. Вънъ отъ този свѣтъ вие изпадате въ мракъ и въ безлюбие. Ние говоримъ за възходещата любовь, въ която нѣма измѣна. Ако говорите за любовьта на промѣнитѣ, вие сте въ другъ свѣтъ. Тази любовь наричаме нисходеща. Въ тази любовь хората се влюбватъ и разлюбватъ. Докато сѫ влюбени, тѣ сѫ готови на всѣкакви жертви. Щомъ се разлюбятъ, нищо не даватъ единъ за другъ. Любовь, въ която има влюбване и разлюбване, е любовь на илюзиитѣ. Такава е земната любовь. Докато е на земята, човѣкъ се движи въ илюзии. На десеть илюзии ще срещне едва една реалность. Ако избѣгвате илюзиитѣ, нищо нѣма да ви остане. Илюзиитѣ сѫ като трицитѣ на брашното, но и безъ тѣхъ не може, все има съ какво да се занимавате. Каквото представятъ играчкитѣ за децата, такова нѣщо сѫ илюзиитѣ за възрастнитѣ. Дълго време детето се занимава съ играчкитѣ си. Следователно, и възрастниятъ не може въ единъ моментъ да се откаже отъ илюзиитѣ си. Докато живѣе съ илюзии, човѣкъ все още се държи за земята. Отнематъ ли изведнъжъ илюзиитѣ му, той ще полети въ пространството, безъ да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно, да се качишъ на балонъ и да отрѣжатъ връзкитѣ на балона. Дълго време ще викашъ, но никой не може да ти помогне. Ще чакашъ, докато балонътъ самъ падне на земята. Всѣко нѣщо може да бѫде илюзия, но може да бѫде и реалность — зависи отъ разбирането на човѣка. Бомбата е илюзия за онзи, който не я разбира, но реалность за онзи, който я разбира. Нѣкои казватъ, че илюзиитѣ сѫ сѣнки на живота. Лошо ли е да бѫдешъ на сѣнка? Лѣтно време, въ голѣмитѣ горещини, е добре да бѫдешъ на, сѣнка, но зимно време сѣнкитѣ сѫ опасни. Значи, илюзията е опасна, когато не е употрѣбена на мѣсто. Други пъкъ поддържатъ, че илюзията е подобна на рекламата. Както рекламата привлича вниманието на хората къмъ нѣщо ценно, така и илюзията привлича вниманието имъ къмъ реалностьта. Като седишъ известно време подъ сѣнката на крушата, най-после ще обърнешъ внимание и на самата круша. Сѣнката на крушата ще ви даде поводъ да правите научни изследвания. Като знаете това, не избѣгвайте илюзиитѣ, но вървете постепенно къмъ реалностьта на живота. Ученитѣ, по линиитѣ въ спектроскопа, познаватъ, дали две тѣла въ пространството се отдалечаватъ едно отъ друго, или се приближаватъ. Външно отдалечаването и приближаването не се забелязватъ, но по линиитѣ лесно се опредѣлятъ. Сѫщо така се опредѣля и бързината на това отдалечаване и приближаване. Илюзии сѫществуватъ и въ мислитѣ, и въ чувствата на човѣка. Напримѣръ, нѣкой ученикъ или студентъ се готви за изпитъ и си въобразява, че ще го издържи за шесторка, но получава едва тройка. Явява се на другъ изпитъ и очаква да бѫде скѫсанъ, а въ сѫщность получава добра бележка. Това сѫ илюзии на неговитѣ мисли и чувства. Въ заключение, казвамъ: Който печели в началото, накрая губи. И който губи в началото, накрая печели. Не е голѣмо нещастие, че ученикътъ или студентътъ е пропадналъ на изпита си. Когато влѣзе въ реалния свѣтъ, тогава ще има ясна представа за нѣщата; тогава ще разбере, кое му носи щастие. Щомъ е така, не казвайте, че знаете това или онова. Истинско знание е това, което ви следва навсѣкѫде. Нѣкой казва за себе си, че е добъръ математикъ, но не може да си служи съ математиката. —Защо? — Защото не се упражнява, не работи съ нея. Другъ казва, че е силенъ, но силата му изневѣрява. Той не се упражнява, не работи физически, и всѣки день губи силата си. Когато човѣкъ губи силата, знанието си, това показва, че се намира подъ влиянието на други закони. Всѣки иска да бѫде свободенъ, самостоятеленъ, никой да не му влияе. Това е невъзможно. Напримѣръ, нѣкой решава една задача, иска самъ да я реши. Така той усилва своята самоувѣреность, но, въ края на краищата, пакъ не е самостоятеленъ. Стотици хора преди него сѫ решавали сѫщата задача, мислили сѫ върху нея, и той върви по отъпканъ пѫть — не е самостоятеленъ и независимъ. Той се влияе отъ мисъльта на онѣзи, които сѫ работили преди него. — Не искамъ да се свързвамъ съ хората, не искамъ да правя връзки. — И това е невъзможно. Ще правишъ връзки съ хората, съ храната, съ дрехитѣ си и т. н. Едно е важно за човѣка: всѣка връзка да му предава нѣщо. Връзвашъ обущата си, да се държатъ добре за краката. Връзката е минусъ, ползата отъ обущата е плюсъ. Ако плюсътъ е по-голѣмъ, минусътъ е на мѣсто. Храната е минусъ, товаръ; ползата отъ храната е плюсъ. Природата започва съ минусъ и свършва съ плюсъ. Като се роди, детето започва да диша, да се храни — изразходва енергия — минусъ е това. Въздухътъ, водата, храната му предаватъ нѣщо — това е плюсъ. Има външна и вѫтрешна пасивность — минусъ; има външна и вѫтрешна активность — плюсъ. На пасивностьта отговаря активность. Нѣкой човѣкъ е външно пасивенъ, вѫтрешно — активенъ. И обратно: нѣкой е външно активенъ, вѫтрешно — пасивенъ. Казватъ, че този човѣкъ има инициатива. Той може да има инициатива, безъ да свърши нѣкаква работа. Другъ пъкъ нѣма инициатива, но, като започне да работи, свършва работата си. Добре е човѣкъ да има инициатива, добре е да бѫде индиферентенъ, но само за нѣкои нѣща. Философътъ, обаче, се интересува отъ всичко, но не купува всичко. Правете и вие сѫщото: всичко наблюдавайте, отъ всичко се интересувайте, но малко купувайте — не се товарете много. Представете си, че искате да знаете, кога е създадена Витоша. Какво ще придобиете отъ това знание? И да знаете, кога е създадена Витоша, вие не я познавате в началото. Като млада, на една година, тя е била красива, напета. Днесъ е стара баба, набръчкана. Понеже я виждате като баба, за васъ е важно да знаете, какви богатства крие въ себе си. Внуцитѣ се интересуватъ отъ баба си дотолкова, доколкото тя е скрила нѣкакво богатство за тѣхъ. Какво по-голѣмо благо може да очакватъ, ако бабата даде на всѣко внуче по нѣколко килограма злато? Златото осмисля живота. То е най-добриятъ проводникъ на живота, на праната, на жизнената енергия. Който има повече злато въ кръвьта си, той се радва на повече животъ. Ако златото въ човѣка е малко, той често боледува. И въ астрологията златото се разглежда като проводникъ на живота. Духовната наука разполага съ формули, чрезъ които се привлича златото. Едно момиченце минавало често край кантората на единъ банкеръ, спирало се, разглеждало жълтицитѣ на прозореца и си казвало: Богъ да ти помогне да спечелишъ два пѫти повече злато. На другия день пакъ се спирало предъ прозореца и пожелавало на банкера да спечели три пѫти повече злато. Колкото пѫти минавало, всѣкога му пожелавало да има по-голѣма печалба. Банкерътъ забелязалъ, че, когато момиченцето се спирало предъ прозореца, печалбата му се увеличавала. Единъ день той извикалъ момиченцето вѫтре и го запиталъ, какво си шепне, когато се спира предъ прозореца му. То отговорило: Пожелавамъ ти всѣки день по-голѣми печалби. Той благодарилъ, далъ му нѣколко жълтици и го поканилъ да дохожда често при него. Следователно, който иска да придобие органическо злато въ кръвьта си, нека всѣки день, като минава покрай нѣкой банкеръ, да му пожелава да печели двойно, тройно, четворно повече, отколкото по-рано е печелилъ. Всѣка свѣтла и възвишена мисъль, често повтаряна, чистосърдечно и безкористно, предава нѣщо на човѣка. Природата възнаграждава човѣка за всѣка добра дума, за всѣка добра мисъль, отправена къмъ нѣкого. И обратно: ако човѣкъ пропусне да каже една добра дума, или да пожелае добро на нѣкого, природата го наказва. Една добра дума, казана на мѣсто, отваря сърдцето и на най-голѣмия скѫперникъ. Така може човѣкъ да си помага и при различни заболявания. Ако сте хремави, мислете за здравето. Често повтаряйте мисъльта „азъ съмъ здравъ“, и въ скоро време хремата ще ви напусне. Здравиятъ често мисли за болестьта и я привлича. Правете точно обратното: мислете за здравето, за да го привлѣчете и усилите и да се освободите отъ болестьта. Разумното, доброто, великото въ човѣка е въ състояние да се бори съ микробитѣ, които причиняватъ болеститѣ. Прилагайте добритѣ и положителни думи и мисли като формули, съ които можете да си въздействувате. Ако си песимистъ, повтаряй по нѣколко пѫти на день думитѣ: Азъ съмъ оптимистъ. Ако си нарушилъ мира си, повтаряй думитѣ: Азъ имамъ вѫтрешенъ миръ. Прилагайте положителното на мѣстото на отрицателното, доброто на мѣстото на злото, правдата на мѣстото на неправдата и така ще изправяте погрѣшкитѣ си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 10 май 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Външни и вѫтрешни методи Размишление върху добритѣ придобивки. Чете се темата: „Любовно писмо.“ Думата „любовь“ е динамична. Да любишъ, значи да живѣешъ и да градишъ. Чистата, безкористна любовь произвежда чиста радость. Напримѣръ, благодетель подържа единъ студентъ въ университета. Той не иска нищо отъ студента, благодарение на което му дава свобода, да се прояви, както желае. Студентътъ се радва на свободата си, доволенъ е отъ своя благодетель. Той посещава редовно лекциитѣ си, учи съ радость. Обаче, единъ день, като отива въ университета, спъва се въ единъ камъкъ, пада на земята и си счупва крака. Сега той скърби, че се лишава временно отъ възможностьта да посещава университета. Като оздравѣе, нова радость го очаква. Той боледува, но провѣрява закона, че на две радости иде една скръбь, и на две скърби — една радость. Различни сѫ случаитѣ въ живота, при които човѣкъ може да провѣри този законъ. Ако студентътъ е способенъ и се възгордѣе, безъ да счупи крака си, пакъ ще провѣри закона. Той започва да си въобразява, че знае почти като професора си, съ което го настройва противъ себе си. Единъ день професорътъ му дава мѫчна задача и го скѫсва. Следъ време, като съзнае погрѣшката си, студентътъ изправя своето поведение, и професорътъ му помага да издържи изпита си. Така студентътъ преживѣва две радости и една скръбь. Понѣкога хората сами си създаватъ скърби и страдания. — Какъ? — Като преувеличаватъ нѣщата. Нѣкой преживѣе едно нещастие, изгуби разположението си и казва: Нѣма по-нещастенъ човѣкъ въ свѣта отъ мене. — Това не е вѣрно. Като сравнява положението си съ свои приятели, възможно е той да е по-нещастенъ отъ тѣхъ, но въ никой случай не е най-нещастенъ човѣкъ въ свѣта. Да се мисли така, то е все едно да вѣрвате въ израза: „Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне“. Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате правилно, да виждате истинската стойность на нѣщата. Напримѣръ, имате числата 1 и 2. Външно тѣ не се различаватъ много. Двойката е съ единица по-голѣма отъ числото едно. Обаче, ако тѣзи числа сѫ величини съ различни стойности, разликата между тѣхъ ще бѫде голѣма. Диамантътъ е скѫпоцененъ камъкъ и рубинътъ е скѫпоцененъ камъкъ, но тѣ се различаватъ по стойность не съ единица, а съ много повече. Имате два коня: единиятъ е отъ арабска порода, а другиятъ отъ обикновена. И между тѣхъ разликата е голѣма. Имате двама приятели: единиятъ е богатъ и ученъ, а другиятъ — беденъ и простъ. И тѣ се различаватъ единъ отъ другъ. Тъй щото, когато се произнасяте върху известни предмети, трѣбва да имате ясна представа за тѣхната стойность и съдържание. Това се познава, когато ги изгубите. Промѣната, която става въ съзнанието ви, показва, каква е цената на загубения предметъ. Ако загубите скѫпоцененъ камъкъ, ще страдате по-малко, отколкото при загуба на коня. Ако загубите приятеля си, ще страдате повече отъ загубата на коня. Скѫпоценния камъкъ можете да продадете; коня можете да продадете, но можете и да си служите съ него. Приятеля си не можете да продадете; той струва надъ всичко. Той е жива душа, която не може съ нищо да се смѣни. Ще кажете, че приятель не се губи. Изключение е, наистина, човѣкъ да изгуби приятеля си, защото връзката между приятелитѣ е любовьта. А любовьта сѫществува и на този, и на онзи свѣтъ. Да допуснемъ, като изключение, че е възможна тази загуба. Въ такъвъ случай, скръбьта ще бѫде голѣма. Сѫществуватъ ли изключения въ свѣта? — Въ човѣшкия животъ сѫществуватъ изключения, но въ Божествения нѣма изключения. И тогава казваме: Невъзможно е безсмъртни родители да родятъ смъртни деца. Невъзможно е гениални родители да родятъ идиоти-деца. Невъзможно е глупави родители да родятъ умни деца. Изключенията идатъ само като последствия на човѣшкитѣ грѣхове. Погрѣшки сѫществуватъ въ физическия животъ на хората. Затова, именно, казваме, че изключенията сѫществуватъ само въ физическия свѣтъ. Говоримъ за безсмъртна майка и за безсмъртенъ баща. На какво се дължи безсмъртието? — На добродетелитѣ и способноститѣ на човѣка. — Защо? — Защото само тѣ го следватъ въ вѣчностьта. Нѣкой говори за безсмъртие, а сѫщевременно прави хлѣбъ отъ трици, или баница отъ развалено брашно. Хлѣбътъ отъ трицитѣ не може да нахрани човѣка. Отъ каквото брашно да сѫ трицитѣ, той все гладенъ ще бѫде. Нито разваленото брашно ще задоволи човѣка. Ако искате да направите хубава баница, нуждно ви е прѣсно брашно и чисто масло. Който се храни физически, духовно и умствено съ чиста и доброкачествена храна, въ него има условия за безсмъртие. Ще кажете, че ако не сте безсмъртни, поне първи да бѫдете въ живота. Това е възможно само при условие, всѣки да работи въ своята область и на своето мѣсто. — Да бѫдемъ богати. — Можете да бѫдете богати, ако сте готови да носите голѣми мѫчнотии. Богатиятъ е пълна кесия, а бедниятъ — праздна кесия. Коя кесия се отваря най-много? — Пълната. Всички се интересуватъ отъ пълната кесия, а не отъ праздната. Нѣкой казва, че сърдцето му е обременено, иска да си почине малко. Лесно ще си почине, ако изпраздни сърдцето си отъ желанията на свѣта. Тѣ го обременяватъ и го правятъ неспокоенъ. Сърдцето му е пълна кесия, която трѣбва да се изпраздни. Лесно се праздни каса, но какъ ще се изпраздни сърдцето отъ своитѣ желания? То е подобно на шише, което може да се пълни и праздни съ известно съдържание. Сърдце, пълно съ желания, е подобно на магнитенъ полюсъ, който се привлича отъ магнита. За да не се привлича, то трѣбва да се освободи отъ всички желания, които, подобно на желѣзнитѣ стърготини и желѣзнитѣ предмети, го правятъ магнитенъ полюсъ. Това състояние на изпразване наричаме изолиране на човѣка отъ свѣта на желанията. Попаднете ли въ този свѣтъ, нищо друго не ви остава, освенъ да събуете обущата си и да продължите пѫтя си босъ. За предпочитане е босъ да вървишъ, отколкото да се залепятъ обущата ти на магнита на желанията, отдето съ години не можешъ да се освободишъ. Не е лошо да има човѣкъ желания, но не трѣбва да имъ се поддава, да го водятъ при голѣмия магнитъ, отъ който не може да се отлепи. За учения този магнитъ не е опасенъ, но за невежия е опасенъ. Да допуснемъ, че магнитътъ е поставенъ на Витоша и привлича хората отъ 10-15 клм. разстояние. Учениятъ ще подкове обущата си съ желѣза, да го привлѣче магнитътъ отдалечъ и, като стигне на върха, ще ги събуе и ще започне свободно да се разхожда на планината, да прави научнитѣ си изследвания. — Какъ ще се върне назадъ? — Босъ, Той ще остави обущата си на магнита, ще се върне босъ, но свободенъ и богатъ съ знания. Невежиятъ ще остане на планината, не може да се върне назадъ, и знания нѣма да придобие. Той не може да си представи, че, като е отишълъ обутъ, може да се върне босъ. Човѣкъ постоянно се запитва, какъ да нареди живота си. — Много просто: или като учения, или като невежия, т. е. или ще отиде обутъ и ще се върне босъ; или ще отиде обутъ, и, като се привлѣче отъ магнита, ще се върти около него съ години, докато дойде нѣкой отвънъ да го освободи. Съвременнитѣ хора иматъ всичко на разположение, и, въпрѣки това, сѫ недоволни отъ живота си. Тѣ се намиратъ предъ богатата трапеза на природата и постоянно негодуватъ. Защо сѫ недоволни? — Защото се сравняватъ едни съ други. Всѣки иска да бѫде богатъ, ученъ, щастливъ, да заема първо мѣсто. Първото мѣсто не разрешава въпроситѣ на живота. Както не можете да раздѣлите числото петь на две, на три и на четири безъ остатъкъ, така има въпроси, които не се разрешаватъ нито съ богатство, нито съ сила, нито съ ученость. Има явления въ природата, които, преди да се разрешатъ, трѣбва да се преведатъ. Безъ преводъ тѣ не ви интересуватъ. А всѣко нѣщо, което не ви интересува, нѣма смисълъ за васъ. Като се натъкнете на такъвъ въпросъ, казвате, че не обичате да се занимавате съ него. Не че не обичате, но не можете. Ако питате сламката, защо не слиза до дъното на водата, и тя ще каже, че не обича да прави това. Не че не обича, но не може; теглото ѝ не позволява да слиза до дъното на рѣката. Златото пъкъ ще ви каже, че не обича да остава на повръхностьта на водата. Не че не обича, но не може; теглото му е голѣмо и го заставя да слиза до дъното на рѣката. Бедниятъ е на повръхностьта на водата, а богатиятъ — на дъното. Направете преводъ, при какви условия човѣкъ трѣбва да бѫде сламка и при какви — злато. Когато морето е бурно, бѫдете подвижни и леки като сламката, за да можете да се движите по повръхностьта на водата, безъ да се удавите. Когато морето е тихо, бѫдете като златото, скрийте се на дъното, да не ви обератъ крадци и разбойници. Когато иска да възпитава човѣка, и природата си служи съ тѣзи символи — сламката и златото. Сламката е радостьта, златото — скръбьта. Природата изпраща на човѣка радости и скърби, да се учи отъ тѣхъ. Обаче, малцина използуватъ разумно радостьта и скръбьта. Сламка иматъ, не я оценяватъ, злато иматъ — и него не оценяватъ. Радоститѣ и скърбитѣ минаватъ и заминаватъ край тѣхъ, безъ да ги използуватъ. Нѣщата трѣбва да се осмислятъ. Само така човѣкъ ще разбере, какви богатства се криятъ въ радостьта и въ скръбьта. Хората не могатъ да се ползуватъ отъ благата, които имъ се даватъ, защото мислятъ за старини. Тѣ търсятъ начинъ, какъ да се осигурятъ, да си създадатъ добро материално положение, че на старини да благуватъ. Това е криво разбиране. Използувайте разумно днешния день. Той носи блага и за бѫдещето. Всѣки день, разумно преживѣнъ, осигурява бѫдещия. Днесъ хората сѫ недоволни, страдатъ, измѫчватъ се, защото не знаятъ, съ какви методи да си служатъ. Има два вида методи за работа и за постижения: външни и вѫтрешни. Външнитѣ методи сѫ за работа и за учене, а вѫтрешнитѣ — за мисъль и за молитва. Ако първо си се молилъ и мислилъ, следъ това ще впрегнешъ ралото и ще орешъ. Ако първо си оралъ и разработилъ почвата, после ще се молишъ и ще мислишъ. Нѣкой се моли за дъждъ и не работи. Другъ пъкъ оре и копае, безъ да се моли. Като дойде дъждътъ, първиятъ казва: Богъ послуша молитвата ми, затова завалѣ дъждъ. Вториятъ казва: Ако азъ не бѣхъ работилъ, твоята молитва нѣмаше да помогне. Кой е правъ? — Двата метода трѣбва да се приложатъ отъ единъ и сѫщъ човѣкъ. Ще се молишъ и ще работишъ едновременно, или ще работишъ и ще се молишъ. Остане ли единъ само да се моли, а другъ само да работи, резултатитѣ не сѫ добри. Всѣки трѣбва да бѫде творецъ на сѫдбата си. Това се постига чрезъ мисъль, чрезъ молитва и чрезъ работа. Упражнение. Дветѣ рѫце се поставятъ отпредъ на гърдитѣ, съ допрѣни пръсти. Разтваряне на рѫцетѣ настрана и бързо движение на китката. Сваляне на рѫцетѣ до земята, като че гребатъ. Свиване на рѫката въ юмрукъ, бавно издигане на рѫцетѣ и поставяне предъ гърдитѣ, въ първото положение. Изнасяне рѫцетѣ настрана, съ бързо движение на китката. Цѣлото упражнение се прави нѣколко пѫти. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 3 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Преводи въ природата — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление върху прилежанието. Отъ какво се нуждаятъ хората въ живота си? Отъ какво се нуждае младиятъ? Отъ какво се нуждае човѣкъ при ходене? — Отъ крака. — За мислене? — Отъ глава. — За слушане? — Отъ уши. — За гледане? — Отъ очи. — За живота? — Отъ дишане. Ще кажете, че най-важна е мисъльта. Не е така. Преди мисъльта е дишането. Човѣкъ първо диша, а после мисли. Първо приготвя хлѣбъ, а после яде. Когато човѣкъ прави погрѣшки, мисъльта и чувствата му идатъ на помощь, да му помогнатъ за изправяне на погрѣшкитѣ. Мислитѣ и чувствата помагатъ на човѣка да се освободи отъ скърбитѣ. Какъ ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той отъ скръбьта си. Той мисли, че скръбьта му е голѣма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръбь отстѫпва предъ голѣмата. Ако нѣкой е радостенъ, по сѫщия начинъ можете да отнемете радостьта му. Щомъ го стиснете за врата, той вижда, че животътъ му се свършва, и радостьта веднага го напуща. Значи, една и сѫща причина — стискането, произвежда два различни резултата: скръбьта превръща въ радость, а радостьта — въ скръбь. Скръбьта и радостьта сѫ състояния, презъ които минаватъ всички хора. На тѣхъ се дължи промѣната въ отношенията имъ къмъ Бога и къмъ ближнитѣ имъ. Човѣкъ става радостенъ и веселъ отъ сънь, но до вечерьта все ще се намѣри нѣкой, който да стисне ума или сърдцето му, да му причини нѣкаква болка. Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже единъ, два, три или повече пръста. Ако ви покаже единъ или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, петь или шесть пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали въ по-горенъ класъ. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голѣма е радостьта ви. Показването на пръститѣ не е нищо друго, освенъ мълчаливъ разговоръ между хората. Който разбира този езикъ, може да се радва или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръститѣ, безъ да прави нѣкаква връзка. Докато е живъ, човѣкъ ще вижда единъ или нѣколко пръсти, които ще му показватъ, какъ е издържалъ изпититѣ си. Кой човѣкъ наричаме младъ? Докато Сатурнъ не се е проявилъ въ човѣка, докато е веселъ, той е младъ. Щомъ Сатурнъ се прояви въ него, той е старъ. — Доколко години човѣкъ е младъ? — И стогодишенъ да е, щомъ е веселъ, разположенъ, той е младъ. Който пада духомъ, не е младъ. Въ този смисълъ, всѣки самъ може да си отговори, младъ ли е, или старъ. Ако ранитѣ ви заздравяватъ лесно, това показва, че мислитѣ и чувствата ви сѫ добри. При това положение, вие минавате за младъ човѣкъ. Онзи, на когото ранитѣ не заздравяватъ лесно, е старъ. Лѣкаритѣ ще кажатъ, че причината на това е нечистата кръвь. Ние вадимъ друго заключение, а именно: стариятъ има нечиста кръвь. На младия кръвьта е всѣкога чиста. Тъй щото, ще знаете, че старостьта не е нито въ външния изразъ на човѣка, нито въ годинитѣ, но въ нечистата кръвь. Старъ човѣкъ е онзи, който се спъва отъ злото. Който не се спъва отъ злото, е младъ. Младиятъ е добъръ, стариятъ — лошъ; младиятъ е силенъ, стариятъ — слабъ. Хората трѣбва да се откажатъ отъ външното гледане на нѣщата. Нѣкой, напримѣръ, минава за религиозенъ, защото се моли по нѣколко пѫти на день. Това е външно, механическо отношение къмъ Бога. Това е външна връзка. Така се връзватъ хората съ вѫжета, когато минаватъ презъ опасна планинска мѣстность. Въ духовния свѣтъ вѫжета не сѫществуватъ. Тамъ не можете да обсебите никого. Тамъ не се допущатъ никакви престѫпления, никакви обиди. Какъ ще обидятъ нѣкого, когато въ речника имъ не сѫществуватъ обидни думи? Докато сте на земята, ще се обиждате, защото речницитѣ на хората сѫ пълни съ обидни и горчиви думи. Обаче, щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ, трѣбва да се откажете отъ стария си животъ. За да се приготвите за ангелския свѣтъ, трѣбва още на земята да възприемете идеята, че Богъ живѣе въ васъ, и вие живѣете въ Бога. Не приемете ли тази идея, и млади, и стари ще се вкисвате. За да не изпадате въ това положение, отъ всички се изисква правилна обхода къмъ Първата Причина, къмъ ближния и къмъ себе си. Така ще дойдете до онова вѫтрешно разбиране на живота, което представя идеалъ на човѣшката душа. За следния пѫть всички ще напишете по едно любовно писмо до нѣкой гостилничаръ, когото често посещавате. Вие знаете, какви ястия готви той, каква обхода има къмъ клиентитѣ си. Отъ отношенията му къмъ клиентитѣ, вие ще опишете неговия портретъ, ще му направите характеристика и ще завършите писмото си съ излияние къмъ ястията му. Писмото ще бѫде добре написано, на хубавъ езикъ и съдържателно. — Защо хората криятъ любовнитѣ си писма? — Защото се страхуватъ да не останатъ неразбрани. Всѣки, който се опиталъ да изкаже любовьта си, устно или писмено, и не сѫ го разбрали, се счита за мъртавъ. Той е изгубилъ любовьта си. Ето защо, който люби, трѣбва да мълчи като риба. Представете си, че млада, красива мома се влюбва въ единъ князъ. Ако е разумна, тя нѣма да изкаже любовьта си. Ще ходи скромно облѣчена, да не я забележи той. Скромното облѣкло показва, че тя обича работата, обича живота и това я задоволява. Въ любовьта си тя не е сама. Да любишъ, това значи, да си свързанъ съ много души, които любятъ. И слънцето е свързано съ много слънца. То свѣти, защото не е само въ свѣта и защото има за кого да свѣти. Бѫдете и вие като слънцето и като младата мома, да обичате живота, да работите и да свѣтите за другитѣ сѫщества, а не само за себе си. Светията, момата и момъкътъ, които любятъ Бога, си приличатъ. Предадени на своята идея — служене на Бога, тѣ забравятъ себе си. Обличатъ се чисто, спретнато, но скромно. Безъ да искатъ, тѣ обръщатъ внимание на хората, всѣки се спира да ги гледа. Тѣ сѫ вѫтрешно облѣчени, вѫтрешно красиви. Темата, която ви дадохъ, да напишете по едно любовно писмо до нѣкой гостилничаръ, има широкъ смисълъ. Подъ „гостилничаръ“ разбирамъ човѣкъ, който върши работата си съ любовь. Той може да бѫде учитель, професоръ, проповѣдникъ, сѫдия и др. На каквато служба да сте, вие имате клиенти, както гостилничаря. Отъ тѣхъ ще си изберете нѣколко, съ които ще работите. Като свършите една работа съ любовь, започвате друга. Докато свикнете съ новата работа, вие скърбите и се измѫчвате. Изобщо, на две скръбни състояния иде едно радостно. И обратно: на две радостни — едно скръбно. — Защо радостьта се замѣства съ скръбь? — Защото е дошла отвънъ, отъ хората. Човѣшкитѣ радости се губятъ, а Божественитѣ — никога. Човѣкъ трѣбва да се радва на нѣща, които произтичатъ отъ самия него, а не на нѣща, които идатъ отъ окрѫжаващитѣ. Разчитайте на орѫжието, което носите въ себе си, а не на външнитѣ орѫжия, направени отъ металъ. Давидъ предпочете да излѣзе на борба съ Голиата съ своята прашка, а не съ орѫжието, което Саулъ му предложи. Не разчитайте на външнитѣ условия, нито на приятелитѣ си, но на силитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Като размишлявате върху лекцията, спомнете си случаи отъ живота си, когато на две скръбни състояния сте имали едно радостно и на две радостни — едно скръбно. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 26 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ линии на съзнанието Размишление. Чете се темата: „Любимиятъ ми цвѣтъ.“ Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати съ растенията и животнитѣ, съ тѣхното устройство и можете да говорите за тѣхъ, като за живи форми въ природата. Това е наука за живитѣ форми. Значи, има наука и за мъртвитѣ форми, която се занимава съ вкаменелоститѣ. Често и хората изпадатъ въ тѣзи категории, т. е. въ категорията за живитѣ и за мъртвитѣ форми. Когато се обезсърдчи, когато изгуби разположението на духа си, човѣкъ изучава науката за мъртвитѣ форми. Щомъ се насърдчи, животътъ му се осмисля, и той се занимава съ науката за живитѣ форми. Затова се казва, че съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ. Когато сте всрѣдъ природата, между гѫсти, зелени гори, съ чистъ, свежъ въздухъ, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живѣете. Ако попаднете на мѣсто, дето лежатъ коститѣ на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тѫженъ, замисленъ и недоволенъ отъ живота. Човѣкъ се радва на всѣко нѣщо, отъ което лъха животъ, а скърби за всѣко нѣщо, което му напомня за смъртьта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. Въ това отношение, скръбьта и радостьта сѫ необходими за човѣка, като условия за развитието му. Следователно, хората се интересуватъ, отъ една страна отъ радостьта и отъ скръбьта, отъ друга — отъ живота и отъ смъртьта. Който живѣе, непремѣнно ще умре. Щомъ е така, естествено е човѣкъ да се интересува и отъ живота, и отъ смъртьта. — Право ли е това? — Право е. Кои нѣща сѫ прави, и кои — криви? Кой човѣкъ е правъ въ разбиранията си, и кой — кривъ? Който не е правъ, той е кривъ; който е кривъ, не е правъ. Който не върви по правата линия, е кривъ; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трѣбва да се разбира сѫщината имъ. Когато минаватъ презъ човѣшкото съзнание, тѣзи линии внасятъ радость и разширение въ него, предаватъ му сила и бодрость. Така се отразяватъ всички нѣща, които иматъ отношение къмъ човѣка. Нѣматъ ли никакво отношение къмъ съзнанието му, тѣ минаватъ и заминаватъ, безъ да му предадатъ нѣщо. Напримѣръ, виждате предъ себе си парче тебеширъ. Казвате, че това е тебеширъ, но той не произвежда никакво впечатление върху васъ. Ако трѣбва да напишете нѣщо на черната дъска, вие вземате тебешира въ рѫка и свършвате работата си. Въ този случай, тебеширътъ има отношение къмъ васъ. Често съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота си, защото схващатъ нѣщата ограничено; тѣхнитѣ разбирания сѫ стари, отживѣли своето време. Напримѣръ, старъ, стогодишенъ дѣдо върви по улицата и вижда предъ себе си единъ голѣмъ скѫпоцененъ камъкъ. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камъкъ сега, на стари години? Да бѣхъ го намѣрилъ на младини, щѣхъ да го използувамъ, както трѣбва. Хвърля камъка на земята и продължава пѫтя си. Вие се чудите на постѫпката на стареца и си мислите, че ще постѫпите другояче съ скѫпоценния камъкъ. Ако сте на мѣстото на стария човѣкъ, и вие ще постѫпите като него. Колко свѣтли и възвишени идеи сте пренебрегнали, подъ предлогъ на това, че сте възрастни вече, или че времето не благоприятствува за реализирането имъ. Това е криво разбиране. Който на млади години е добъръ, ученолюбивъ, музикаленъ и философъ, и на стари години ще бѫде такъвъ. Ако на млади години не сте готовъ да приемете новитѣ идеи и да работите за реализирането имъ, и на стари години не можете да ги приемете. Помнете: златото и въ кальта е пакъ злато; медьта и на царската маса, пакъ е медь. Щомъ излѣзе отъ кальта, златото веднага измѣня своитѣ възгледи за живота. То разбира, че има нѣщо ценно въ него, на което всѣкога може да разчита. И медьта, като излѣзе отъ царскитѣ условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздухъ, веднага измѣня възгледитѣ си. Тя разбира, че стойностьта ѝ не се крие въ нея, но въ условията, при които се намира. Ценни нѣща, въ абсолютенъ смисълъ на думата, сѫ онѣзи, които не измѣнятъ свойствата си и при лошитѣ, и при добритѣ условия. Златото, и въ кальта, и на царската маса, има една и сѫща цена. Следователно, ако кажете, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, а сѫщевременно мислите, че нищо не може да стане отъ него, вие имате криви разбирания и вървите по пѫтя на кривитѣ линии. Едно отъ дветѣ трѣбва да допущате: или че сте излѣзли отъ Бога, или че не сте излѣзли отъ Него. Ако приемете, че сте излѣзли отъ Бога, вие имате велико бѫдеще, отъ васъ ще излѣзатъ истински човѣци. Ако приемете, че не сте излѣзли отъ Него, ще знаете, че, каквито усилия да правите, отъ васъ нищо нѣма да стане. — Свѣтътъ не е направенъ, както трѣбва. — И това е криво разбиране. Богъ е създалъ свѣта. Щомъ е така, свѣтътъ е създаденъ разумно. Ако има нѣщо криво, неправилно въ живота, то се дължи на човѣшкия свѣтъ. Човѣкъ самъ е изопачилъ своя свѣтъ, и самъ трѣбва да го изправи. Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяватъ чрезъ човѣшкото съзнание. Както вижда човѣкъ, така мисли. Въ този смисълъ, правитѣ и кривитѣ линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съмъ отвънъ, такъвъ съмъ и отвѫтре. За да бѫде заключението ви правилно, вие трѣбва да виждате едновременно и външно, и вѫтрешно. Тогава ще разберете, че, ако сте злато, заровено въ кальта, външно можете да бѫдете нечисти, но вѫтрешно сте чисти и ценни. Само любовьта вижда нѣщата и външно, и вѫтрешно. Затова казваме, че любовьта осмисля живота. Вънъ отъ човѣка, вънъ отъ живитѣ сѫщества любовьта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовьта осмисля живота, вие веднага ще помислите за нѣкое живо сѫщество — цвѣте, животно или човѣкъ. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовьта, безъ да я свързвате съ нѣкое сѫщество, това значи, да проникнете въ цѣлата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовьта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовьта. Който разбира любовьта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? — Защото любовьта се проявява въ настоящето. Тя нѣма отношение къмъ миналото и къмъ бѫдещето. Любовьта не се занимава съ велики работи. Тя нѣма предъ видъ високи служби. Да заеме човѣкъ високо обществено положение, това значи, да раздѣли окрѫжаващитѣ на два лагера и да предизвика между тѣхъ споръ. Тѣ започватъ да спорятъ, какъвъ е човѣкътъ, който заема високиятъ постъ, дали е знаменитъ, виденъ, или обикновенъ. Каквото положение и да заеме човѣкътъ на любовьта, той всѣкога служи на другитѣ. Той има предъ видъ първо интереса на своитѣ ближни. Себе си оставя на последно мѣсто. Кой цвѣтъ символизира любовьта?— Бѣлиятъ и розовиятъ. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ и на чистотата. Първото пролѣтно цвѣте е кокичето. То е символъ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бѣло, а минзухарътъ — жълтъ и лилавъ. Кокичето има луковица, а минзухарътъ — грудка. На какво се дължи бѣлиятъ цвѣтъ на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различнитѣ цвѣтя сѫ различно обагрени? — Бѣлиятъ цвѣтъ на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано презъ пролѣтьта, когато е още студено, и слънцето грѣе слабо, тогава нѣма условия за образуване на багрилни вещества. Бѣлиятъ цвѣтъ на кокичето не е бѣла боя, но въздухъ, който прониква въ клеткитѣ му. Естественицитѣ казватъ, че багритѣ на цвѣтята се дължатъ на условията, при които се развиватъ. Сѫщо така климатътъ опредѣля цвѣта на животнитѣ. Севернитѣ животни — мечки, елени, зайци сѫ повечето бѣли. Съ промѣната на температурата се измѣня цвѣтътъ на животнитѣ. Това е законъ, който има отношение и къмъ човѣка. Като знаете този законъ, вие можете сами да си въздействувате. Напримѣръ, оплаквате се отъ студъ. Какво трѣбва да направите противъ студа? — Да увеличите любовьта си. Безлюбието внася студъ въ човѣшкия организъмъ, а любовьта — топлина. Нѣкой се оплаква отъ тъмнина въ съзнанието си. Щомъ му е тъмно, нищо друго не остава, освенъ да си купи една свѣщь и да я запали. Като увеличи свѣтлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вѫтрешната свѣтлина и топлина въ човѣка се увеличаватъ, положението му се подобрява. Не е въпросъ за подобряване на положението, но човѣкъ трѣбва да решава задачитѣ си правилно. Какъвъ смисълъ има подобряването на прасето, ако го чака ножъ? Въ такъвъ случай, по-добре да е слабо, но да живѣе, отколкото угоено, и да умре. И за човѣка е сѫщото. По-добре е да бѫде слабъ и да живѣе, отколкото да е изхраненъ, и да умре. Животътъ се предпочита предъ смъртьта. Като живѣе, човѣкъ има възможность да учи, да придобива опитности. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови възгледи, отъ ново разбиране на нѣщата, за да различаватъ сѫщественото отъ несѫщественото И природата прави усилие да измѣни условията, да преобрази живота на сѫществата, за да намали страданията имъ. Пертурбациитѣ, които ставатъ въ нея, иматъ за цель да измѣнятъ посоката, по която хората се движатъ, за да бѫдатъ щастливи. Щастието се придобива по много пѫтища, а не само по единъ. Много пѫтища, много линии водятъ човѣка къмъ щастието. Тѣ се наричатъ живи линии на съзнанието. По тѣхъ се изучаватъ Божественитѣ закони, които действуватъ въ човѣшкия животъ. Вънъ отъ живитѣ линии, човѣкъ се натъква на мъртви линии, остатъци отъ живота, които съставятъ предметъ на мъртвата наука. Който се занимава съ мъртвата наука, обича да се рови въ миналото си, да види, че въ нѣкое минало сѫществуване е билъ царь. Какво печели той, ако знае, че нѣкога е билъ царь? Ако, като царь, е прекарвалъ въ съмнения и страхъ, че неприятелитѣ му ще го убиятъ, за предпочитане е положението на обикновения човѣкъ. Ако си обикновенъ човѣкъ и въ лицето на всички, които срѣщашъ, виждашъ свои приятели, радвай се на положението си. Нѣма по-голѣмо благо въ живота, да виждашъ въ човѣка свой братъ и приятель. За предпочитане е да бѫдешъ здравъ, и самъ да си услужвашъ, отколкото да си боленъ, и други да ти услужватъ. Какво означава думата „боленъ“? Тя е образувана отъ две срички: бол и лен. Сричката „бол“ означава изобилие, а „лен“ — мързелъ. Значи, човѣкъ боледува по причина на изобилие или на пресищане въ живота. Думата „здраве“ е образувана отъ сричкитѣ „здра“ и „ве“. Значи, здравиятъ „здра, дра“ обича да одира кожата на хората, или да съблича, кожуха имъ. Понеже той е пъленъ съ енергия, лесно може да спре човѣка на пѫтя и да му одере кожата. Въ известни случаи, болниятъ се предпочита предъ здравия. Болниятъ е честенъ човѣкъ, на никого зло не прави, освенъ на себе си. Съ какво си причинява пакости? — Съ мързела. Като ученици, вие трѣбва да изучавате растенията, да се ползувате отъ тѣхъ, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. Въ какво се заключава неговата красота? — Въ вѣнчето му. Освенъ на чистота, кокичето е символъ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклонъ. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклонъ е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарътъ — твърдость. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на бѣлия цвѣтъ. Минзухарътъ предава повече електричество, бодрость, твърдость на човѣшкия характеръ. Затова се казва: Ще бѫдешъ мекъ и чистъ като кокичето, а твърдъ и смѣлъ като минзухара. За да придобиете тѣзи качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадатъ. После ще си кажете: Днесъ слушахъ лекциитѣ на двамата нови професора — кокичето и минзухарътъ. Всички хора се нуждаятъ отъ новъ начинъ на мислене. Ще кажете, че животътъ е тежъкъ, че хората се нуждаятъ отъ пари. Паритѣ представятъ движение. Щомъ имашъ нѣкаква идея, ще се движишъ, и пари ще имашъ. Какъ ще се движишъ — по прави, или по криви линии, това зависи отъ твоето съзнание. Който е излѣзълъ отъ Бога, знае точно направлението, по което се движи, и придобивкитѣ, които ще има. Това значи, да мисли човѣкъ право и да разсѫждава по новъ начинъ. Новото иде, и всички трѣбва да се отворите за него, както се отваря цвѣтътъ за слънчевитѣ лѫчи. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ животътъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 19 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Истинска опора Размишление. Теми: „Най-красивото лице.“ „Най-добре оформената глава.“ Кое държи човѣка за земята? — Материята, теглото, земното притегляне. Земята привлича всѣка частица отъ материята. Сѫщо така и слънцето привлича всѣка частица отъ земята. Има два вида привличане: частично и общо или колективно. Математицитѣ се занимаватъ съ това привличане и правятъ изчисления и измѣрвания на ѫглитѣ, които се образуватъ при привличането. Казваме, че човѣкъ се привлича отъ земята, благодарение на земното притегляне. Привличането, т. е. връзката на човѣка съ земята се дължи на материята му. Значи, материалниятъ човѣкъ е свързанъ съ земята, а духовниятъ — съ слънцето, което символизира Бога. Слънцето въ човѣка е неговото съзнание. Чрезъ съзнанието си той е свързанъ съ Бога. Нѣкои признаватъ тази връзка, а други я отричатъ. Тѣ казватъ, че Богъ не сѫществува, но, въпрѣки това, мислятъ за Него. Едни приематъ сѫществуването на другъ свѣтъ, освенъ земния; други го отричатъ, но, отъ, време на време, се замислятъ върху въпроса сѫществува ли другъ свѣтъ, или не сѫществува. Мнозина се оплакватъ, че не могатъ да се освободятъ отъ влиянието на този или на онзи човѣкъ. Защо не могатъ да се освободятъ? — Защото сѫ попаднали въ мрежата му. И мухата не може да се освободи отъ паяка, когато попадне въ неговата паяжина. Какъ ще се освободи мухата отъ паяка? — Като скѫса паяжината. И мисъльта има нишки, както паяжината, съ които привлича хората. Следователно, ако искате да се освободите отъ мисъльта на човѣка, въ чиято паяжина сте попаднали, скѫсайте нишкитѣ ѝ. Минавате покрай едно дърво и се спирате предъ него. — Защо? — Привлича ви то. — Съ какво? — Съ хубавитѣ си плодове. При това, вие не се спирате предъ коя и да е страна на дървото, но на онази, дето плодоветѣ сѫ най-красиви и зрѣли. Както плодоветѣ привличатъ човѣка, така го привличатъ и мислитѣ, и чувствата. Въ това отношение, тѣ сѫ плодове на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Като се говори за привличане, явява се въпросътъ: земята ли привлича човѣка, или човѣкътъ привлича земята? Щомъ сте дошли на земята, тя ви привлича. Защо не ви е привлѣкла друга нѣкоя планета? На този въпросъ никой ученъ не е отговорилъ. Важно е, че земята привлича човѣка, и той може да се ползува отъ нейната материя, отъ всички нейни сили. Цѣлата земя е на разположение на човѣка. Въпрѣки това, той не може да се ползува изцѣло отъ нея. — Защо? — Защото не познава законитѣ ѝ. За да се ползува отъ всичкитѣ сили на земята, човѣкъ трѣбва да я изучава като живо сѫщество. Да се върнемъ къмъ основната идея, къмъ връзката на човѣка съ земята. Говори се за връзка между човѣшката душа и Бога. Говори се за връзка, за отношения между хората. Каква представа имате за връзката изобщо? Реално понятие ли е връзката или отвлѣчено? Споредъ окултиститѣ, астралното тѣло на човѣка е свързано съ физическото посрѣдствомъ една нишка. Когато астралното тѣло напусне физическото, нишката се скѫсва. Сѫщо така човѣкъ е свързанъ и съ Божествения организъмъ, отъ който съставя удъ. Тѣзи нишки сѫ невидими за обикновеното око, но тѣ сѫществуватъ. За да не скѫса нишката си съ астралния и Божествения свѣтъ преждевременно, човѣкъ трѣбва да се изучава всестранно, и въ физическо, и въ духовно отношение. Затова е казано: „Познай себе си!“ Не се ли познава, човѣкъ изпада въ заблуждения. Сѫществуватъ два вида заблуждения: едни, при които човѣкъ се подценява, и други, при които се надценява. Човѣкъ изпада въ заблуждение, когато не може да реши правилно мѫчнотиитѣ и изкушенията си. Обидитѣ, противоречията, на които се натъквате, сѫ изкушения и мѫчнотии, съ които трѣбва да се справите. Какъ ще се справите съ обидата? — Ще се повдигнете въ съзнанието си, да не ви засегне. Работете върху себе си съзнателно, за да се справите съ мѫчнотиитѣ си и да придобиете практически резултати. Ако не работите върху себе си, нищо нѣма да придобиете. Като работи, ученикътъ развива мозъчнитѣ си центрове, проявява способноститѣ си и лесно решава своитѣ задачи. Единъ отъ въпроситѣ, който спъва мнозина, е въпросътъ за сѫществуването на Бога. Често се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не, иматъ ли връзка съ Бога, въ правъ пѫть ли вървятъ. Ако връзката ви съ Бога е силна, никакви съмнения и колебания нѣма да ви смущаватъ. Човѣкъ трѣбва да има такова убеждение, което да издържа на всички сътресения. Каквито разтръсвания да има, физически или душевни, връзката му съ Бога трѣбва да бѫде канара, опора на неговия животъ. Скѫса ли се тази връзка, човѣкъ излиза отъ своята орбита, отъ орбитата на слънчевата система и отива въ друга система. Не е лесно да влѣзе човѣкъ въ друга система, да прави нови връзки, да създава нови отношения. Това е все едно, да скѫсате приятелскитѣ си отношения съ нѣкого и да създадете нови. Най-силни приятелски връзки сѫ онѣзи, които сѫществуватъ отъ детинство. Новитѣ връзки сѫ по-слаби. Колкото по-дълбоки сѫ коренитѣ на дървото, толкова по-добре се развива то. Не е позволено да се пренася едно дърво отъ едно мѣсто на друго. Колкото повече се пренася, толкова повече губи силата си. Съвременното градинарство е дошло до развитие, което отговаря на сегашното човѣшко съзнание. Сегашнитѣ градинари кастрятъ дърветата безразборно. Това е все едно, да рѣжете косата си, безъ да знаете, какво представятъ космитѣ. Жената, като магнетична натура, носи дълга коса, понеже магнетизмътъ върви по дълги, криви линии. Мѫжътъ, като електриченъ, носи кѫса коса. Електричеството се движи по кѫси, прави линии. Отъ това гледище, хората трѣбва да знаятъ, кога и колко да рѣжатъ коситѣ си. Космитѣ сѫ изразъ на известни сили, които действуватъ въ организма. Когато се устройва единъ организъмъ, едновременно взематъ участие и магнетизмътъ, и електричеството. Ако преодолява магнетизмътъ, жена се създава; ако преодолява електричеството, мѫжъ се създава. Изобщо, при създаване на единъ организъмъ става премѣстване или придвижване на клеткитѣ. Съ една дума, всичко въ природата е въ движение. Земята се движи въ пространството, а заедно съ нея се движатъ всички живи сѫщества. Обаче, и човѣкъ, самъ за себе си, се движи въ нѣкакво пространство. Промѣнитѣ, които ставатъ на земята, не се дължатъ толкова на слънцето, колкото на движението на слънчевата система въ козмичното пространство. То не е еднородно, съставено е отъ различни полета, съ различни енергии. Това е отвлѣченъ въпросъ, който не ви интересува. Вие сте дошли на земята, и тя ви интересува. Казвамъ: Човѣкъ е дошълъ на земята и трѣбва да живѣе, да се изучава, да познава своето естество. Не е достатъчно да разбирате само отношенията си къмъ земята; трѣбва да разбирате и отношенията си къмъ слънцето, защото животътъ иде отъ него. У нѣкои хора има надмощие влиянието на Юпитеръ, у други — Сатурнъ, у трети — Венера, у четвърти — Луната и т. н. Понеже влиянието на Слънцето у повечето хора отстѫпва на другитѣ планети, тѣ сѫ обеднѣли, лишени сѫ отъ животъ. Правилно е Слънцето да има господствуващо влияние върху човѣка. Съ други думи казано: Много идеи вълнуватъ човѣка, но една трѣбва да има господство въ него. Тя трѣбва да заема въ умствения му свѣтъ такова мѣсто, каквото Слънцето въ слънчевата система. Една отъ причинитѣ за неврастенията се дължи на слабата връзка между човѣшкия организъмъ и слънчевитѣ енергии. Ако засилите тази връзка, неврастенията ще изчезне. Който е свързанъ съ Слънцето, той води добъръ, разуменъ, мораленъ животъ. Като ученици на Великата школа, вие се интересувате отъ окултнитѣ науки, специално отъ астрология, за да се опознавате. Ако изучавате астрологията механически, малко ще се ползувате отъ нея. Трѣбва да изучавате психоастрологията, т. е. отношението на астрологията къмъ душевния животъ на човѣка. Астрологията и останалитѣ окултни науки иматъ смисълъ, когато се прилагатъ при самовъзпитанието. Да се възпитава човѣкъ, това значи, да се подчинява на великитѣ Божии закони, не отъ страхъ, а отъ съзнание, както планетитѣ се подчиняватъ. На Слънцето, на Земята, на всички планети е казано да се движатъ, и тѣ се движатъ. И на човѣка е казано да се движи. Кажатъ ли ви да излѣзете вънъ, трѣбва да излѣзете. Учительтъ казва на ученика да излѣзе, и той излиза. Това е послушание. Нѣкой бѣга въ гората отъ страхъ, мечка видѣлъ. Това не е онзи страхъ, за който се казва, че е майка на живота, начало на мѫдростьта. Който не е миналъ презъ разумния страхъ, не може да бѫде мѫдъръ. Всички познаватъ страха, но има разлика между разумния и неестествения страхъ. Когато влѣзе въ разумния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ му и да се съобразява съ тѣхъ. Ти стоишъ на релситѣ на една линия и философствувашъ, безъ да забележишъ, че задъ тебе иде тренъ. Каква дума трѣбва да ти кажа, за да те предпазя отъ опасностьта, която те очаква? Щомъ съмъ вънъ отъ релситѣ, ще ти кажа: Ела! Мога да ти кажа още: Излѣзъ! Думата „ела“ има отношение къмъ приятель; „излѣзъ“ означава начало на нѣщо, а „влѣзъ“ — създаване на връзка. Думата „излѣзъ“ започва съ буквата „и“ — истината. Казано е, че истината освобождава човѣка. Който не излиза, не може да бѫде свободенъ. Който не влиза, не може да образува правилни връзки. Значи, излизането и влизането трѣбва да се разглеждатъ като съзнателни, разумни процеси. Каквото правите, всичко трѣбва да бѫде разумно. Ако говорите, ще се съобразявате съ онзи, на когото говорите. Не можете ли да постѫпите така, по-добре мълчете. — Свободенъ съмъ да правя, каквото искамъ. — Не си свободенъ. Външно можешъ да бѫдешъ свободенъ, но не и вѫтрешно, Не всѣкога човѣкъ е свободенъ външно и вѫтрешно. А отъ него се изисква външна и вѫтрешна свобода, т. е. дѣлата да отговарятъ на убеждението му. Ще кажете, че се нуждаете отъ знание. Така е, знание е нуждно на всѣки човѣкъ. Но ако не може да го приложи при самовъзпитанието, знанието е безпредметно. Какъвъ смисълъ има да давате на пияницата пари? И тъй, пазете връзката си съ Бога, като истинска опора на живота. Докато сте свързани съ Бога, вие ще изпълнявате Неговата воля, ще вземате участие въ Неговото дѣло. Скѫсате ли тази връзка, всичко ще загубите. Прилагайте Божиитѣ закони не механически, отъ страхъ, но по любовь и разположение. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 12 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Азбуката на природата — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление върху Духа Божи. Съвременнитѣ хора казватъ: Азбуката е за децата, книгата — за ученицитѣ, а науката — за ученитѣ. Ако ви запитатъ, знаете ли азбуката, ще кажете, че я знаете. Въ сѫщность, вие знаете азбуката на български езикъ, но не знаете азбуката на другитѣ езици. Нѣкои знаятъ азбуката на единъ или на два чужди езици, но никой не знае азбуката на природата. Тази азбука трѣбва да се изучава сега. Днесъ хората не се разбиратъ, понеже нѣматъ обща азбука, нѣматъ еднакви схващания за морала, за живота, за природата. Когато всички хора научатъ азбуката и езика на природата и могатъ да се разговарятъ на него, тѣ ще се разбератъ. Тогава ще дойде онази хармония между тѣхъ, която всички търсятъ. Коя е първата буква въ азбуката на природата? Ще кажете, че първата буква въ българската азбука е „а“, но коя е първата буква отъ азбуката на природата, не знаете. Въ сѫщность, коя буква наричаме първа? Коя дъждовна капка е първа? Коя капка на извора е първа? Ние сме се условили да даваме първенство на всѣко нѣщо, което е начало. Първороденъ синъ е онзи, който, съ идването си на земята, туря началото на децата въ семейството. Пръвъ день е този, съ който туряме начало на нѣкаква работа. Съ коя буква е започнала природата своята работа? Сегашнитѣ учени говорятъ върху различни въпроси, пишатъ книги, правятъ изследвания, но какво остава отъ тѣхния трудъ, ако дойде нѣкой отвънъ и заличи написаното въ главитѣ на ученитѣ или въ тѣхнитѣ книги? Докато написаното въ главитѣ и въ книгитѣ имъ стои, тѣ сѫ доволни, радостни; щомъ се заличи, всички страдатъ и казватъ, че животътъ имъ се обезсмислилъ. Какво остава въ рѫцетѣ на богатия, като взематъ паритѣ му? — Праздната кесия. Какво остава на човѣка, когато отнематъ щастието му? — Скръбьта. Скръбьта представя праздна кесия. — Не може ли да се живѣе безъ скръбь? — Не може. Паритѣ трѣбва да се турятъ въ кесия. Привилегия е за човѣка да има хубава, скѫпа кесия. Има кесии, табакери, украсени съ скѫпоценни камъни. Ако нѣкой беденъ студентъ има такава кесия или табакера, той може да я продаде скѫпо и съ паритѣ ѝ да свърши университетъ. Има обикновени и необикновени кесии, както и обикновени и необикновени скърби. Обикновенитѣ кесии струватъ нѣколко лева, нѣма смисълъ да се продаватъ. И обикновенитѣ скърби струватъ евтино, затова не се намиратъ хора, които да ги купуватъ. Другъ е въпросътъ за необикновенитѣ скърби и страдания, които всѣки се стреми да купи. Когато страда, човѣкъ трѣбва да знае причината на страданието и мѣстото, отдето иде то. Това се отнася не само до страданието, но и до мислитѣ и чувствата на човѣка. Като знае причинитѣ, които ги предизвикватъ, и мѣстото, отдето идатъ, той може да опредѣли тѣхната ценность. Това е предметъ на човѣшкото съзнание. Съзнанието на човѣка се намира въ главата му. То има своитѣ корени— нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлѣчено понятие, безъ специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрезъ какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче, всѣки е забелязалъ, че, при най-малкия ударъ въ главата, човѣкъ губи съзнание и претърпява голѣми пертурбации. Съзнанието на човѣка се разглежда като вѫтрешна сила, която организира неговитѣ мисли, чувства и действия. Много отъ сегашнитѣ учени не знаятъ, кѫде е мѣстото на съзнанието. Седалището на съзнанието е въ главата, а отчасти и въ гръбнака. То се изявява чрезъ главния и гръбначния мозъкъ. Нѣкогашната столица на съзнанието е била на друго мѣсто, а не въ главата. Има още сили на съзнанието, които не сѫ премѣстени въ главата. — Кѫде е било мѣстото на съзнанието по-рано? — Въ симпатичната нервна система, или така наречения слънчевъ вѫзелъ. Въ далечното минало главата на човѣка е била на това мѣсто. Той е мислилъ чрезъ слънчевия вѫзелъ. Днесъ ученитѣ разглеждатъ главата като мѣсто, дето се складира знанието. Човѣкъ придобива известно знание и го отпечатва въ мозъка си. Това не е истинско знание, но помнене, т. е. запаметяване на известни факти. Истинско знание. е това, при което човѣкъ разполага съ силитѣ на своя организъмъ. Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, тѣ се различаватъ помежду си по строежъ, по проява на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. На това се дължи, защо едни хора сѫ математици, други — философи, трети — музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължатъ различнитѣ възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. Доброто и злото сѫ мѣрки, съ които човѣкъ опредѣля нѣщата. Дойде ли до тѣзи мѣрки, като абсолютни величини, той се е домогналъ до сѫщината на живота. — Какво е човѣкъ по сѫщина? — На този въпросъ не можешъ да си отговоришъ. Речешъ ли да мислишъ за своята сѫщина, ти ще заспишъ. — Каква е сѫщината на Бога? — И по този въпросъ не можешъ да мислишъ. Човѣкъ може да мисли за себе си, въ смисълъ на своитѣ нужди, но не и за себе си, като сѫщина. Ако искашъ да знаешъ, какво си въ сѫщность, ще знаешъ, че си нула — нищо повече. Нулата пъкъ представя елипса или крѫгъ, зависи какъ ще я напишете. Значи, човѣкъ е крѫгъ, когато има единъ центъръ, или елипса — съ два центра. Ще кажете, че искате да бѫдете свободни. Може да бѫдете свободни, а може и да не бѫдете, отъ васъ зависи. Който се движи само около единъ центъръ, т. е. около Бога, той е свободенъ. Хвърчилото, съ което си играятъ децата, свободно ли е? — Не е свободно. То хвърчи, благодарение на това, че не е свободно. Ако е свободно, не може да хвърчи. Центърътъ, около който е закаченъ, е рѫката на детето. Значи, хвърчилото се движи изъ въздуха, понеже е свързано за разумната воля на детето. То го пуща да хвърчи и го прибира по своя воля. Привидно хвърчилото е ограничено, защото е вързано съ канапъ, но то лети, именно, защото е вързано. Оттукъ вадимъ заключението, че не всѣка връзка ограничава човѣка. Има връзки, които го ограничаватъ; има връзки, които го освобождаватъ, даватъ му възможность да хвърчи. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ връзки, не искатъ да изгубятъ свободата си. Кога листътъ е свободенъ и се развива правилно? — Когато е свързанъ съ дървото. Откѫсне ли се отъ дървото, той пада на земята и започва да гние. Презъ това време вѣтърътъ го духа, играе си съ него. Следователно, разумнитѣ връзки, направени отъ природата, не ограничаватъ човѣка. Неразумнитѣ връзки, обаче, го ограничаватъ. Пазете се отъ такива връзки. Пазете се отъ отрицателнитѣ внушения на хората. Нѣкой ви казва, че въ скоро време ще се разболѣете. Ако сте слабъ по духъ, вие възприемате това внушение и, наистина, заболявате. Ако сте силенъ, отхвърляте внушението и казвате: Азъ съмъ здравъ човѣкъ, живѣя разумно и не се поддавамъ на чужди внушения. Изобщо, това, въ което човѣкъ вѣрва, става. Има случаи, когато, и като вѣрва въ нѣщо, не става споредъ вѣрата му. Обаче, въ повечето случаи става. Като знаете този законъ, приложете вѣрата си за реализиране на положителни нѣща. Двама светии живѣли въ една гора, дето прекарвали повече въ постъ и молитва. Единиятъ вѣрвалъ въ силата на мисъльта и казвалъ, че съ мисъльта си човѣкъ може всичко да постигне. Единъ день другарьтъ му останалъ въ колибата да вари бобъ, а той отишълъ въ гората да се разходи и да размишлява. Като се върналъ въ колибата, намѣрилъ всичко приготвено, и седнали двамата да обѣдватъ. Първиятъ светия, който поддържалъ, че съ мисъльта всичко се постига, хапналъ отъ боба, но веднага оставилъ лъжицата въ чинията си и казалъ: Бобътъ е безсоленъ. Другарьтъ му отговорилъ: Помисли, че е соленъ, и той ще се осоли. Всѣки самъ трѣбва да соли яденето си. Готвачътъ не е длъженъ да го осолява. Неговата работа се заключава само въ готвенето; що се отнася до осоляването, това е работа на онзи, който яде. Така постѫпва и природата. Тя готви, а осоляването остава на хората. Осоляването е процесъ, който става въ мисъльта. На човѣка е дадено правото да осолява нѣщата споредъ вкуса и разбирането си. Това, което за нѣкого е солено, за другъ е безсолно. И обратно: безсолното за едного е солено за другиго. Какво представя още мисъльта? — Изгрѣване на слънцето, т. е. на съзнанието въ човѣка. Всѣка мисъль е слънчевъ лѫчъ, или лѫчъ на човѣшкото съзнание. Ето защо, когато човѣкъ мисли, скръбьта го напуща. Скръбьта има отношение къмъ сърдцето и къмъ чувствата. Щомъ чувствува, човѣкъ скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. — Коя мисъль разпръсва скръбьта? — Правата мисъль. Всѣка крива, изопачена мисъль може да усили скръбьта, но не и да я премахне. Затова, когато нѣкой каже, че собственитѣ му мисли сѫ спънка въ неговия животъ, ние подразбираме неестественитѣ, изопачени човѣшки мисли. Обаче, правитѣ, естественитѣ мисли премахватъ всички препятствия, всички скърби отъ човѣшкия животъ. Когато мисли право, човѣкъ е свободенъ. Той е свързанъ съ Първата Причина и се намира въ нейнитѣ рѫце, както хвърчилото въ рѫцетѣ на детето. Пусне ли канапа, хвърчилото пада на земята. Радвайте се, докато Богъ ви държи въ рѫката си. Пусне ли ви, вие попадате въ рѫцетѣ на вѣтъра, който ви люлѣе дето иска. Паднете ли на земята, смърть ви очаква. Сѫщината на човѣка се крие въ неговото съзнание, което всѣки день го повдига все по-високо и го напѫтва въ живота му. То му нашепва, какво да прави, какъ и кога да се прояви. Въ този смисълъ, съзнанието на човѣка не е нищо друго, освенъ неговото рѫководно начало! Нѣкои го наричатъ още интуиция, ангелъ пазитель и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работитѣ му се нареждатъ добре. Престане ли да слуша този гласъ, всичко на зле върви. Ако искате да бѫдете свободни, дръжте връзката си съ своето рѫководно начало. Това не значи, че нѣма да се натъквате на мѫчнотии. Ще минавате презъ мѫчнотии, презъ страдания, но лесно ще се справяте. Задачата на човѣка е да развръзва неправилнитѣ връзки, да се освобождава отъ ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки. Съзнателни и естествени връзки сѫ тѣзи на ученика съ неговитѣ учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. Желанието на човѣка да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бѫдатъ връзкитѣ му съ неговитѣ учители. Той ще ги обича, и тѣ ще го обичатъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѫтрешно самовъзпитание. Всѣки трѣбва да знае, докѫде се простиратъ неговитѣ възможности и свобода. Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голѣма е неговата свобода. Свободниятъ върви по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления. Като минава покрай нѣкоя овчарска кошара, отдалечъ още той я обикаля, за да не предизвика кучетата. Той може да мине и направо, но джобоветѣ му трѣбва да бѫдатъ пълни съ камъни, да се брани отъ кучетата. Ще каже, че иска да мине направо презъ кошарата, да не губи време. И въ двата случая ще употрѣби едно и сѫщо време: въ първия случай ще обиколи, но нѣма да се спира, да се разправя съ кучетата; въ втория случай пѫтьтъ му е по-кѫсъ, но ще изразходва време, докато се освободи отъ кучетата. Истински свободниятъ разполага съ знание, което всѣкога може да приложи. Прилагане на знанието е нуждно, а не само знание. Ще каже нѣкой, че се намира въ лишение: нѣма дрехи, обуща, шапка, пъкъ и пари нѣма. Едно е нуждно на човѣка — вѫтрешенъ миръ. Щомъ има миръ, той не се смущава отъ нищо. Той знае, че, каквото му е нуждно, ще го придобие — всѣко нѣщо ще дойде на своето време. — Това не е най страшното. Всички хора сѫ умирали и умиратъ гладни. Значи, и ти ще умрешъ гладенъ. — Ще умра младъ и зеленъ, безъ да съмъ си поживѣлъ. — Не си ти първиятъ, който ще отидешъ младъ и зеленъ. Колко млади хора сѫ отишли на онзи свѣтъ! Явленията въ живота и въ природата се повтарятъ. Каквото е ставало и става съ хората, ще стане и съ васъ. Дѣдото на нѣкого умрѣлъ отъ простуда, баща му — сѫщо. Най-после и той ще умре отъ простуда. Тукъ действува закона на фаталностьта, но това не значи, че този законъ не може да се измѣни. За да се избѣгне фаталностьта, той трѣбва да намѣри причината, която е предизвикала простудата. Дѣдото се простудилъ, защото пиянствувалъ; бащата се простудилъ, защото отишълъ да краде една мома презъ студена зимна нощь. За да избѣгне тази фаталность, той трѣбва да живѣе по новъ начинъ, да вложи нова мисъль въ ума си. Само така ще се създаде ново, здраво поколѣние. Какво трѣбва да се прави тогава? — Нѣма да пиешъ като дѣдо си, нито ще крадешъ мома презъ студена зимна нощь. Какво представя зимата? — Неблагоприятнитѣ, неестественитѣ условия въ живота. Ще живѣешъ разумно и ще използувашъ благоприятнитѣ условия. Това иска разумниятъ свѣтъ отъ всички хора. Това значи човѣкъ да се самовъзпитава. То подразбира, да работи човѣкъ съ първичнитѣ елементи на умствения, на сърдечния и на волевия животъ. Всѣка проявена мисъль, всѣко проявено чувство и всѣка проявена постѫпка е сложенъ процесъ. За да се проявятъ правилно и за да се използуватъ разумно, човѣкъ трѣбва да познава първо елементитѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки и после да ги съединява и да образува отъ тѣхъ цѣлъ умственъ или духовенъ процесъ. И тъй, изучавайте първо елементитѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, за да можете впоследствие да образувате сложни съединения. Започнете съ изучаване елементитѣ на търпението, за да се справите съ нетърпението си. Това е наука, за прилагането на която има различни методи. За развиване на търпението приложете следното упражнение: Застанете правъ на единъ кракъ, а другия подгънете подъ правъ ѫгълъ. Така застанали, ще се държите право, безъ да се люлѣете на една или друга страна. Като се възпитавашъ, нѣма да се люлѣешъ отъ кракъ на кракъ, но ще стоишъ тихъ и спокоенъ, ще се наблюдавашъ, накѫде се наклонява тѣлото ти: надѣсно, налѣво, напредъ, или назадъ. Ако не станешъ господарь на дѣсния или на лѣвия си кракъ, какъ ще станешъ господарь на цѣлото си тѣло, на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки. Когато сте затруднени и не можете да разрешите известенъ въпросъ, изнесете дѣсния кракъ и дѣсната си рѫка напредъ. Пръститѣ на рѫката да бѫдатъ свити, само показалецътъ да бѫде изправенъ нагоре и постепенно да го свивате. Ще кажете, че това е детинска работа. Не е детинска. Който може правилно да свива и изправя показалеца си, всичко може да постигне. Ще свивате и изправяте пръста си 10—30 пѫти и въ това време ще забравите всичко около себе си. Ще се стремите да проникнете въ смисъла на свиването и изправянето на показалеца. Нѣма движение въ природата, което да е лишено отъ смисълъ. Когато иска да хване една отъ овцетѣ си, овчарьтъ си служи съ кука. Тя крие нѣкакъвъ смисълъ въ себе си. На сѫщото основание, когато се намѣрите предъ изкушение, извадете показалеца си навънъ и започнете да го свивате и изправяте. Така вие хващате изкушението и го обезсилвате. Устойчивостьта на човѣка зависи отъ правилното свиване и изправяне на показалеца. Като правите това упражнение, ще разберете неговото голѣмо значение. Дайте перо въ рѫката на онзи, който нѣма показалецъ, и вижте, какъ ще се подпише той. Като знаете значението на този пръстъ, научете се да го свивате и изправяте при всѣка лоша мисъль, която дойде въ ума ви, или при всѣко изкушение. Като правите упражнението, изучавайте лошата мисъль, наблюдавайте я и ще видите, че тя прилича на животно, което има желание да ви напакости. Обаче, ако съзнанието ви е будно, тя ще мине и замине край васъ, безъ да ви причини нѣкаква пакость. Какъ върви мисъльта на човѣка? — По течението на вѣтъра. Така се движи и хвърчилото. Ще кажете, че искате да бѫдете свободни, да мислите, както намирате за добре. Не е така. Правата мисъль има само единъ пѫть на движение, а кривата, изопачената мисъль има много пѫтища. Човѣкъ е свободенъ дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си. Вънъ отъ съзнанието никаква свобода не сѫществува. Ученикътъ на Великия животъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие самообладание. Така той може да кали нервната си система. Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, безъ да мигате. Така ще концентрирате мисъльта си и ще регулирате нервната си система. Нѣкои мислятъ, че гледането нѣма влияние върху човѣшкия характеръ. Не е така. Гледането, погледътъ има голѣмо значение върху човѣка. Ако говоришъ за Бога, а гледашъ къмъ земята, ти обезценявашъ думитѣ си. Щомъ говоришъ за Бога, ще гледашъ нагоре. Лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ ти, образува ѫгълъ отъ 45° съ хоризонталната права, теглена отъ очитѣ навънъ. Невъзможно е човѣкъ да говори искрено върху възвишени въпроси и да гледа къмъ земята. Невъзможно е и обратното: да говори върху въпроси, които се отнасятъ до нисшия животъ, и да гледа нагоре. Следователно, когато се говори за Бога, ѫгълътъ, образуванъ отъ лѫча, който излиза отъ окото и отъ хоризонталната права, трѣбва да бѫде равенъ най-малко на 45°. При това, лѫчътъ трѣбва да бѫде възходещъ, а не нисходещъ. Възвишенитѣ мисли образуватъ възходещи лѫчи, а нисшитѣ и отрицателни — нисходещи. Ученитѣ сѫ доказали, че всѣки предметъ, съ който се занимава човѣшкиятъ умъ, има свой специфиченъ ѫгълъ, съ опредѣлена голѣмина и направление. Всѣки ѫгълъ има свой вѫтрешенъ смисълъ. Ако изнасяшъ нѣкаква идея, безъ да се образува нейниятъ ѫгълъ, тя не може да се реализира. Една идея е постижима, когато възможноститѣ за нейното реализиране образуватъ специфичния ѝ ѫгълъ. Когато стреля, войникътъ нагажда орѫдието подъ такъвъ ѫгълъ, за да постигне своята цель. Слънчевитѣ лѫчи сѫщо падатъ подъ известни ѫгли. Всѣка разумна работа образува ѫгли и линии, опредѣлени строго математически. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Каже ли нѣкой, че цѣлъ животъ мислилъ и нищо не постигналъ, това показва, че мисъльта му не е вървѣла по пѫтя на своитѣ линии и ѫгли. Упражнение. Сутринь, като станете отъ сънь, измийте добре рѫцетѣ си и въ дѣсната си рѫка сипете малко вода, която ще изпиете на седемь пѫти, на глътки. Това ще правите седемь сутрини наредъ, т. е. една седмица. Малъкъ е този опитъ, но цененъ. Така ще опитате силата на енергиитѣ, които възприемате чрезъ рѫката си. За да разберете смисъла на опита, добре е да правите наблюдения и да си отбелязвате впечатленията. Който пие вода отъ рѫката си, а не направо отъ извора, той не се простудява. Ако нѣкой страда отъ коремоболие, нека направи следния опитъ: сутринь да пие по десеть глътки гореща вода, на всѣки петь минути. Като правите това нѣколко пѫти, коремоболието ще изчезне. Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система отъ наслоявания, които подпушватъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Тя го освобождава отъ напрежението, което нервната система произвежда върху него. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 5 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Периодичность въ живота Размишление върху противоречията. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ противоречията и търсятъ причината за сѫществуването имъ. Тѣ не подозиратъ, че въ противоречията се крие нѣщо велико. И за кривия ракъ е противоречие, защо ходи настрана; защо черупката му е твърда; защо има десеть крака и т. н. Въ тѣзи противоречия, обаче, се крие нѣкакъвъ великъ замисълъ на природата. Условията, при които е живѣлъ ракътъ, сѫ го създали кривъ. Ако се проследи далечното му минало, ще се намѣрятъ причинитѣ, които сѫ го създали, и ще видите, ме никакво противоречие нѣма въ устройството на неговия организъмъ. Въ този смисълъ, противоречия сѫществуватъ само за ограничения човѣшки животъ, но не и за вѣчностьта. Може ли да дѣлимъ голѣмото, безкрайното, вѣчното на времето? — Може, но все пакъ ще се получи безкрайно голѣмо число. Да дѣлите безконечностьта на времето, това значи, да изливате водата отъ единъ котелъ, въ който постоянно се налива нова. Отъ една страна ще го изпразвате, отъ друга ще се пълни. Това показва, че вѣчностьта е недѣлима, но резултатитѣ ѝ се поддаватъ на разглеждане и на дѣление. Какво отношение сѫществува между масата на едно тѣло и силата, която действува въ него? — Право пропорционално. Това значи: колкото е по-голѣма масата на тѣлото, толкова по-голѣма сила действува въ него. Десеттѣ крака на рака показватъ действието на известни сили. Съ числото десеть той е разрешилъ известно противоречие. Ако не бѣше го разрешилъ, щѣше да излѣзе отъ положението си на ракъ. Всѣко неразрешено противоречие внася стремежъ въ човѣка къмъ повдигане. Представете си, че имате една неопредѣлена величина, която означаваме съ нула, т. е. съ нищо, което представя крѫгъ. Крѫгътъ е неопредѣлена величина, понеже можемъ да се движимъ по него хиляди години, безъ да го извървимъ, особено ако повръхностьта му е навсѣкѫде гладка и еднаква. Колкото пѫти да го обикаляте, не можете да познаете, дали сте го извървѣли или не. Ако има нѣкакви белези върху крѫга, вие ще знаете, колко пѫти сте го обиколили. Значи, явленията въ живота се повтарятъ периодически, презъ всѣки 22 години. Това показва, че сѫществува една периодичность, както въ човѣшкия животъ, така и въ цѣлокупния. Напримѣръ, ако родителитѣ даватъ на своето петгодишно дете да пие малко вино, следъ 22 години, като стане 27 годишенъ момъкъ, въ него ще се яви желание пакъ да пие, но повече, отколкото е пилъ като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. Следъ други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява отъ пиене. Така, следъ всѣки 22 години той пие все повече и повече, докато организмътъ му съвършено се разстрои, отслабне и не може вече да издържа. Той престава да пие, но заминава за другия свѣтъ. Законътъ на периодичностьта се проявява въ възходеща и нисходеща степень, въ зависимость отъ разположението на човѣка къмъ добри или лоши навици. Като се говори за пиенето, нѣмаме предъ видъ само пиене на спиртни питиета; пиянство сѫществува и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Човѣкъ е пиянъ, когато между чувствата и между мислитѣ му нѣма никакво съотношение. Той не чувствува и не мисли правилно. Положението на пияния, било на физическия, въ сърдечния или въ умствения свѣтъ, е подобно на онзи пияница, който пилъ за здравето на всички свои приятели и, като тръгналъ за дома си, възседналъ коня си наопаки — съ опашката напредъ. Той самъ се чудѣлъ, какво е станало съ коня, че главата му изчезнала. Всѣки, който не може да намѣри главата на коня си, непремѣнно е пиянъ. Когато не можете да разрешите една мѫчнотия, това показва, че сте възседнали коня си наопаки. Търсите главата му и, като не можете да я намѣрите, казвате: Страданията ми нѣматъ край. Който мисли, че страданията му нѣматъ край, той прилича на онзи, който търси главата на коня си и не я намира. Ще знаете, че и страданията, и радоститѣ иматъ край. — Защо? — Защото обектитѣ на страданията и на радоститѣ сѫ материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щомъ изчезнатъ обектитѣ, ще се свършатъ и радоститѣ, и страданията. Придобиването на богатство, на приятели прави човѣка радостенъ. Щомъ ги изгуби, той страда. За да не губи радостьта си и да не страда, човѣкъ трѣбва да търси духовни обекти, а не материални. Ще кажете, че радостьта се дължи на правилното разрешаване на задачитѣ, а страданието — на неправилното имъ разрешаване. Така е, но какво се разбира подъ правилно и неправилно разрешаване на известни въпроси? Ние казваме: Не е силенъ онзи, който решава задачитѣ си при благоприятни условия на живота. Не е ученъ онзи, който наготово преписва задачитѣ си. Който носи страданията си съ радость, той е по-силенъ и по-ученъ отъ онзи, който избѣгва страданията. Той е по-разуменъ отъ онзи, който преписва задачитѣ си наготово. Всѣки самъ трѣбва да решава задачитѣ си. Че срѣщалъ на пѫтя си препятствия, това нищо не значи. Колкото повече спънки срѣща човѣкъ и ги преодолява, толкова по-силенъ става. Не си създавайте сами спънки, но не избѣгвайте онѣзи, които разумната природа ви е поставила. Тя знае, какво е нуждно на човѣка, за да кали волята си. Чрезъ спънкитѣ природата го заставя да мисли, да работи и да се движи. Тя го кара да взема участие въ нейнитѣ работи, да изучава законитѣ ѝ. Като върви въ правия пѫть на живота, човѣкъ лесно решава задачитѣ си, не се отклонява, не нарушава законитѣ на природата. Щомъ кривне нѣкѫде, той вече се е отклонилъ или нарушилъ законитѣ ѝ. Всѣко нарушаване или отклоняване води къмъ заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идатъ днесъ. Който намѣри причината на заболяването си, лесно се лѣкува. Не я ли намѣри, болестьта не го напуща. Като знаете това, не питайте, защо нѣкой боледува и грѣши, а другъ не боледува и не грѣши. Първиятъ се поддава на действието на всѣкакви бацили, а вториятъ е неуязвимъ за тѣхъ; първиятъ минава покрай касата на богатия и веднага бръква въ нея, а вториятъ минава и заминава, безъ да я погледне. Първиятъ е нечестенъ човѣкъ, а вториятъ — честенъ. Обаче, има случаи въ живота, когато малкитѣ погрѣшки се предпочитатъ предъ безгрѣшния животъ. За предпочитане е да вземешъ паритѣ на онзи, който е решилъ да си купи съ тѣхъ револверъ, за да убие своя неприятель. Като вземешъ паритѣ му, той трѣбва да разбере, че разумната природа съзнателно му поставя препятствие, да го отклони отъ престѫплението, което е намислилъ да прави. Ето защо, когато се яви нѣкакво препятствие на пѫтя ви, мислете, коя е причината за това; щомъ намѣрите причината, можете да махнете препятствието, а може и да го оставите. Има голѣми, тежки препятствия на пѫтя ви, които сами не можете да вдигнете. Срещнете ли такова препятствие, обиколете го и вървете по другъ, по-чистъ и правъ пѫть. Да се върнемъ пакъ върху противоречието на кривия ракъ. Мислете върху него като задача, на която разрешението се крие въ далечното минало. Ако разрешите тази задача, ще разрешите и своитѣ мѫчнотии, които се криятъ въ закона на периодичностьта. Който не разбира този законъ, той преяжда. Опасно е преяждането. Който го разбира, не си е доялъ. За предпочитане е нѣкога да не си доялъ, отколкото да си преялъ. Ако не си доялъ, ти имашъ условия да се наядешъ. Ти имашъ импулсъ, потикъ въ себе си. Наблюдавайте проявитѣ на живота си презъ различнитѣ възрасти. Така ще разберете проявитѣ на закона за периодичностьта. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 15 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отворени форми Размишление. Коя мисъль е ценна? — Разнообразната. Често мисъльта става еднообразна, както вървежътъ на рака, и отегчава човѣка. Каквото и да правите съ кривия ракъ, той все настрана ще върви. Това е навикъ въ него, отъ който не може да се освободи. Каква култура носи кривиятъ ракъ? — Нисша култура. — Защо? — Възможноститѣ му сѫ ограничени. Развитието на неговитѣ способности е ограничено. За да придобие нѣщо повече отъ това, което носи днесъ, кривиятъ ракъ трѣбва да напусне сегашната си форма и да влѣзе въ друга, съ по-голѣми възможности. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Всѣка мисъль има специфична форма. Докато дадена мисъль може да излиза вънъ отъ своята форма и да се реализира, тя има условия за развитие. Щомъ не може да се проектира навънъ и да се реализира, тя нѣма условия за развитие. Тя е затворена въ своята форма. Щомъ се намѣри въ такова положение, човѣкъ търси външни форми или пособия, чрезъ които да си помогне. Както въ механиката хората си служатъ съ лостове, за да извършатъ това, което не могатъ да направятъ съ рѫцетѣ си, така и въ мисъльта си тѣ прибѣгватъ до лостове, чрезъ които пренасятъ мислитѣ си отъ по-низка въ по-висока форма, т. е. отъ форма съ по-малки възможности въ форма съ по-голѣми възможности. Човѣкъ се ражда съ способности и дарби, които се проявяватъ само на земята. Нѣкои способности и дарби въ човѣка сѫ толкова слабо застѫпени, че презъ цѣлия му животъ не могатъ да се проявятъ. Неспособниятъ и съ лостъ, и безъ лостъ, малко постига; обаче, способниятъ лесно постига нѣщата. Той работи и безъ лостъ, и съ лостъ. Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. Човѣкъ си служи съ лостове не само на физическия свѣтъ, но и въ другитѣ свѣтове. Напримѣръ, нѣкои мѫчнотии сѫ въпроси извънъ физическия свѣтъ. Следователно, за разрешаването имъ сѫ нуждни не физически, а психически, духовни лостове. Щомъ се намѣришъ предъ една психическа мѫчнотия, ще потърсишъ нѣкакъвъ духовенъ лостъ, съ който да я повдигнешъ. Помнете: мѫчнотиитѣ въ живота, били тѣ физически или психически, сѫ задачи, които трѣбва правилно да се разрешаватъ. Докато човѣкъ гледа на мѫчнотиитѣ като на задачи и се стреми да ги разрешава правилно, той може да бѫде ученикъ. Ако гледа на тѣхъ като на произволни, случайни явления, наложени отъ условията, той не може да бѫде ученикъ. Нѣкои учени, философи, писатели минаватъ и заминаватъ покрай мѫчнотиитѣ, но не се спиратъ върху тѣхъ, да ги разгледатъ като задачи, дадени отъ съзнателния, разуменъ свѣтъ. Щомъ се намѣрятъ въ неблагоприятни условия, тѣ казватъ, че животътъ имъ е тежъкъ, и ги отминаватъ. Истинскиятъ философъ използува разумно неблагоприятнитѣ условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силенъ е вѣтърътъ, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинскиятъ философъ, ученъ и писатель е въ състояние самъ да подобри условията си. Като решава мѫчнотиитѣ правилно, той изкарва доброто отъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че светията, философътъ или учениятъ не се нуждаятъ отъ удобства, отъ много храна, отъ хубаво облѣкло и т. н. Нѣкои си представятъ светията бедно облѣченъ, съ жълто, изпито лице, съ хлътнали очи и т. н. Едно е вѣрно: светията не живѣе само, за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другитѣ. Затова нѣкои казватъ: Обикновениятъ човѣкъ живѣе шесть деня за себе си, а седмиятъ посвещава на Бога и на ближния си. Животътъ на светията е точно обратенъ: шесть дни отъ седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия — за себе си. Има светии, които се хранятъ само единъ пѫть презъ седмицата, но това сѫ изключителни случаи. Трѣбва да се знае, че всѣка мѫчнотия може да се разреши по пѫтя на най-малкото съпротивление. Мѫчнотията има за цель да събуди човѣшкитѣ способности къмъ дейность, да застави човѣка да мисли право. Само така човѣкъ ще разбере, че различнитѣ мѫчнотии, презъ които е миналъ, сѫ го научили, какъ да работи и да прилага знанията си. Сегашната човѣшка форма е резултатъ на усилията, които човѣкъ е правилъ при минаване отъ една форма въ друга, докато е дошълъ до сегашната. Микроскопически сѫ промѣнитѣ, презъ които човѣкъ е миналъ, но всѣка промѣна говори за условията, за времената и за усилията, презъ които е миналъ той. Като изучавате линиитѣ на човѣшкото лице, по дължината и правилностьта имъ, ще сѫдите за дейностьта на човѣшкия умъ. Колкото е по-дълга и по-правилно развита една линия, толкова повече е работилъ и толкова по-голѣми придобивки има човѣкъ. Голѣмитѣ придобивки носятъ голѣма радость, а малкитѣ придобивки — малка радость. Радостьта и скръбьта сѫщо иматъ свои силови линии, свой пѫть на движение. Пѫтьтъ на радостьта се отличава отъ пѫтя на скръбьта. Сѫщо така и пѫтьтъ на доброто се отличава отъ пѫтя на злото. Апашътъ върви по единъ пѫть, а добродетелниятъ човѣкъ — по другъ пѫть. Затова казваме, че пѫтищата на хората се различаватъ. Апашътъ излиза обикновено вечерь, когато хората спятъ, когато градинаритѣ сѫ въ домоветѣ си. Добродетелниятъ човѣкъ върши работитѣ си презъ деня, когато всички хора сѫ будни и се намиратъ въ нужда. Като мине покрай нѣкоя градина, той не гледа, дали дърветата иматъ плодове, да ги обере, но се вглежда въ тѣхъ, да разбере нуждитѣ имъ и, ако сѫ сухи, полива ги и си заминава. — Защо трѣбва човѣкъ да скърби? — За да дойде радостьта. Радость безъ скръбь не може. Ако линията на радостьта ви е дълга, ще знаете, че на единия ѝ край е скръбьта. Радостьта и скръбьта сѫ две нераздѣлни сили. Щомъ едната се прояви, другата чака вече своя редъ. И тъй, който се радва, трѣбва да е готовъ да страда; и който страда, трѣбва да се готви за радостьта. Човѣкъ дъвче храната си. Това е особенъ родъ страдание. Обаче, ако храната, която дъвче, има приятенъ вкусъ, при дъвченето той изпитва приятность. Ако дъвче разваленъ орѣхъ, напримѣръ, той изпитва неприятность. Това показва, че приятностьта и неприятностьта, както и страданието и радостьта, сѫ тѣсно свързани. Гледате нѣкого, докато се радва още, започва да скърби; и докато скърби, започва да се радва. Ние отиваме още по-далечъ и казваме: Едни хора трѣбва да страдатъ, за да се радватъ други. Ще кажете, че това е несправедливо. Въ Великия животъ нѣма неправда. — Защо? — Защото силитѣ въ разумната природа се смѣнятъ. Който е страдалъ, ще се радва; който се е радвалъ, ще страда. Въ притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този законъ добре изразенъ: Лазаръ страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно: богатиятъ благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че билъ приетъ въ лоното на Аврама, т. е. въ рая, а богатиятъ — въ ада, т. е. въ свѣта на вѣчното мѫчение. Въ какво се заключава мѫчението? — Въ трудъ, въ занимание съ тежки, груби работи, които не ви подхождатъ. Адътъ е мѣсто на усилена работа. Тамъ не се позволява никакво излежаване, никакъвъ мързелъ. И въ рая се работи, но съ приятность и разположение. Както на земята човѣкъ учи, работи и живѣе добре или зле, така и въ рая, и въ ада той се учи и работи. Колкото по-съзнателно се отнася човѣкъ къмъ работата си, толкова тя му е по-приятна. Несъзнателното отнасяне на човѣка къмъ работата му причинява неприятность. Въ първия случай той казва, че се намира въ рая, а въ втория случай — въ ада. Добриятъ животъ подразбира приятна работа, а лошиятъ животъ — неприятна работа. Като смѣнишъ разположението къмъ работата си отъ неприятно въ приятно, ти се качвашъ въ рая; ако работишъ съ неразположение ти слизашъ въ ада. Ако философътъ престане да работи, става орачъ; ако орачътъ учи и работи съ разположение, той става философъ. Единъ день запитали Сократа: Защо богатитѣ даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: Богатитѣ даватъ милостиня на беднитѣ, защото и тѣ могатъ нѣкога да осиромашеятъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото не могатъ да станатъ философи. Значи, човѣкъ влага енергията и срѣдствата си тамъ, отдето очаква да получи нѣщо. Отдето нищо не очаква, тамъ нищо не влага отъ себе си. Като се намѣрите предъ нѣкакви мѫчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отдѣлите отъ себе си и така да ги разрешите. Щомъ сѫ вънъ отъ васъ, запитайте се, защо е дошла тази мѫчнотия, коя е причината за нея. Нѣкой се мѫчи, че не може да се прояви. Другъ иска да стане добъръ ораторъ, да владѣе публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мѫчи. Какъвъ смисълъ има да говоришъ предъ публика? Нѣкой говори съ часове, но, въ края на краищата, публиката го освирква. Има смисълъ да говори човѣкъ предъ публика, но ако може да ѝ предаде нѣщо отъ себе си, тя да остане доволна отъ него. Всички хора ще кажатъ за него: Уменъ човѣкъ е, добре и разумно говори. Задачата на човѣка е да решава мѫчнотиитѣ си правилно, а какъвъ е той по професия, това е второстепененъ въпросъ. Като живѣе, човѣкъ ще бѫде и философъ, и ученъ, и музикантъ, и поетъ. Ще кажете, че трѣбва да се осигурите. — Природата е осигурила всички живи сѫщества. Организмътъ, съ който човѣкъ разполага, е най-голѣмата осигуровка. Който може да използува на мѣсто своитѣ мисли и чувства, своитѣ дарби и способности, той е осигуренъ, той минава за богатъ човѣкъ. Той съзнава своето призвание на земята като човѣкъ и се стреми правилно да го изпълни. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 8 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Търпение и безстрашие — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Хората се оплакватъ отъ противоречията на живота, но лесно могатъ да се справятъ съ тѣхъ. Какъ? — Като научатъ законитѣ на земния и небесенъ животъ. Подъ думата „небе“ разбираме нѣщо вѫтрешно, невидимо, отвлѣчено, недостѫпно за обикновения човѣкъ. Като изучава законитѣ на земята и на небето, човѣкъ изучава себе си — отъ една страна организма си, а отъ друга — своитѣ мисли и чувства. Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трѣбва да работи. Запримѣръ, човѣкъ трѣбва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Чувството на страхъ е силно развито въ човѣка, като остатъкъ отъ животинското му състояние. Не е лесно да живѣе човѣкъ подъ постояненъ страхъ, да не заболѣе, да не бѫде убитъ и т. н. Страхътъ се преодолява чрезъ любовьта. Прилагайте любовьта, за да се справите съ страха. Търпението пъкъ е въ връзка съ устойчивостьта на чувствата. И милосърдието, върху което трѣбва да се работи, сѫщо е свързано съ любовьта. Само любещиятъ може да бѫде милосърденъ човѣкъ. Като се говори за тѣзи качества, човѣкъ дохожда до паметьта и намира, че тя постепенно отслабва. За да усили паметьта си, той трѣбва да укрепи нервната си система. Значи, отслабването на паметьта е въ връзка съ отслабване на нервната система. Страхътъ, отслабването на паметьта, подозрението сѫ болезнени прояви на човѣка. Това показва, че почти всички хора сѫ болни въ известно отношение — физическо, сърдечно или умствено, поради което трѣбва да се лѣкуватъ. Човѣкъ не се познава, не знае, какви сили се криятъ въ него, затова казва, че е въ състояние да разруши свѣта. Той не може да вдигне единъ камъкъ, а ще разруши свѣта. Богъ управлява свѣта. Той е изпратилъ човѣка на земята да учи, а не да разрушава. Който си въобразява, че може да направи много нѣща, той се намира подъ влиянието на сѫщества отъ низка култура, които искатъ да го изложатъ и спратъ въ развитието му, Затова е казано въ Писанието: „Опитвайте духоветѣ“. Като изпитвате духоветѣ, вие придобивате знание да ги различавате, да знаете положително, кой духъ ви говори, и дали казаното ще съ сбѫдне. По това, именно, ще познаете, кой духъ е изпратенъ отъ Бога, и кой не иде отъ Него. Нѣкой ви нашепва, че на еди-кое си мѣсто въ земята има заровени пари — голѣмо богатство. Въ сѫщность, това не е вѣрно. Вие можете да направите опитъ, да се увѣрите въ истинностьта на това, което ви се нашепва. Като разкопаете земята на опредѣленото мѣсто, ще видите, че всичко е било лъжа, никакво богатство нѣма тамъ. Ако, вмѣсто да търсите пари, бихте разорали земята и засѣли съ жито, наистина, щѣхте да придобиете известно богатство. Ако Богъ ви каже да обърнете нѣкой човѣкъ къмъ Него и успѣете да направите това, вие се повдигате. Нѣма по-голѣмо благо за човѣшката душа отъ това, да покаже правия пѫть на човѣка и да го научи, какъ да живѣе. Който влѣзе въ правия пѫть, той е подобенъ на изворъ, който постоянно изтича навънъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога, да се стреми къмъ великия идеалъ на живота. Разумность се иска отъ човѣка, да знае, какъ да постѫпва, какво да говори, какъ да се отнася съ хората. Ако преувеличава или намалява фактитѣ, той не е разуменъ. Безъ да иска, той си служи съ лъжа. Видѣлъ една змия половинъ метъръ дълга и ще казва, че имала два метра дължина. Въ България нѣма такива змии. Отъ страхъ може да му се е видѣла много дълга, но страхътъ преувеличава нѣщата. За да не изпадате въ неестествени състояния, работете върху себе си, за да се справите съ страха. Вложете любовьта въ сърдцето си, и страхътъ ще излѣзе вънъ. Тамъ той може да остане, като външна стража, но по никой начинъ вѫтре. Изучавайте Божественитѣ закони, които ще ви доведатъ до Божественото знание. Имате ли това знание, вие ще бѫдете безстрашни, силни, търпеливи. Безъ него вие никога не можете да бѫдете силни. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синаповото семе, можете да кажете на планината да се премѣсти, и тя ще се премѣсти“. Вѣрата въ Бога включва Божественото знание. Съ това знание, наистина, човѣкъ може да мѣсти планини. Желая ви, не да вдигате и мѣстите планинитѣ, но да се справяте съ голѣмитѣ си мѫчнотии, които за васъ представятъ нѣщо по-голѣмо отъ планина. — Само свѣтлиятъ пѫтъ на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тънкиятъ конецъ и дебелото вѫже — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на ученика“. Представете си, че нѣкой човѣкъ влиза въ свѣта на свѣтлината, но нищо не вижда. Защо? — Слѣпъ е, зрението му липсва. Останалитѣ сѣтива сѫ добре развити въ него, но зрение нѣма. Съ него заедно влиза другъ човѣкъ, на когото всичкитѣ сѣтива сѫ добре развити. Ще познаете ли, кой отъ двамата е слѣпъ? Ако този свѣтъ има форма на билярдна топка, не можете да познаете, кой е слѣпъ и кой — не. И двамата ще се хлъзгатъ безпрепятствено. Какъ ще познаете, кой отъ двамата не вижда? — Като поставите на пѫтя имъ едно физическо препятствие. Колкото и да е малко препятствието, онзи, който не вижда, веднага ще се спъне, ще забави движението си; който вижда, ще прескочи препятствието и свободно ще се движи. Следователно, всѣка спънка въ живота ви показва, че очитѣ ви сѫ затворени. Докато не се натъквалъ на препятствия, слѣпиятъ си мислилъ, че всичко ще му върви наредъ. Той мисли, че е като всички хора. Наистина, и той е човѣкъ, но му липсва нѣщо — зрение нѣма. Тъй щото, не питайте, защо се спъвате, но благодарете, че ви даватъ възможность да видите своя недостатъкъ. Може би, той е единствениятъ ви недостатъкъ, но трѣбва да го видите, да не живѣете съ заблуждението, че сте съвършенъ. На всички хора липсва нѣщо; всички хора иматъ нѣкакъвъ недостатъкъ, който носятъ отъ далечното минало. Недѫзитѣ на хората показватъ, че въ известно отношение тѣ сѫ слѣпи. Запримѣръ, нѣкой се съмнява въ хората, въ Бога. Щомъ се усъмни, иде безвѣрието. Съмнението е препятствие въ неговия животъ. Ако не може да прескочи препятствието, което разумнитѣ сѫщества сѫ поставили на пѫтя му, той се обезвѣрява. Първитѣ човѣци, създадени отъ Бога, били безгрѣшни. Тѣ живѣели въ свѣта на свѣтлината, безъ никакви препятствия. Обаче, още при първото препятствие тѣ се спънали. Тогава видѣли своята голота, своя мораленъ недѫгъ. Докато се движели на билярдната топка, и двамата били съ отворени очи; щомъ поставили на пѫтя имъ дървото за познаване на доброто и на злото, и двамата се спънали и разбрали, че нѣматъ зрение, не виждатъ ясно. Често хората се запитватъ, защо не могатъ да се обичатъ. Много просто — недѫзитѣ не имъ позволяватъ. Най-малкиятъ недостатъкъ е въ състояние да лиши човѣка отъ едно велико благо. Единъ младъ, беденъ момъкъ се оженилъ за една княжеска дъщеря. Тѣ се обичали и си живѣли добре. Младоженикътъ ималъ голѣма слабость къмъ чесъна, но възлюбената му органически не могла да го понася. Обикновено той ялъ чесънъ скришомъ отъ нея. Случило се, единъ день тя го помирисала и толкова се ужасила отъ миризмата на чесъна, че изпаднала въ изстѫпление: започнала да го бие, ругае и го изпѫдила вънъ отъ кѫщата си. И така, за една своя слабость, младиятъ човѣкъ се лишилъ отъ едно велико благо — отъ своята възлюбена. Да се върнемъ къмъ въпроса за отличителнитѣ качества на ученика. Най-важното качество на ученика е стремежътъ му да учи, да придобива знания, да открива тайнитѣ на природата, за да може, като Архимеда, да извика: „Еврика!“ За кои хора Архимедъ извика „еврика“: за сегашнитѣ, или за хората на миналото? Великитѣ хора работятъ, създаватъ, откриватъ, но не за своитѣ съвременници. Тѣ се раждатъ по-рано, отколкото трѣбва. Въ това отношение, тѣ сѫ предшественици, представители на бѫдещата епоха. Нѣкои се раждатъ сто, двеста години по-рано, а нѣкои— хиляда, даже две хиляди години. Тѣ първи се качватъ на върха на планината, дето слънцето ги огрѣва и разкрива красотата на живота. Кое е отличителното качество на красотата и кое — на грозотата? Красотата работи съ кѫситѣ вълни или съ бързитѣ трептения, а грозотата — съ дългитѣ вълни или съ бавнитѣ трептения. Значи, красивиятъ човѣкъ предизвиква съкращаване на мускулитѣ, а грозниятъ — удължаване. Какво ще кажете за музиканта, който свири само съ цѣли ноти? Колкото и да е добъръ музикантъ, нищо хубаво не може да изсвири. Изкуството на свиренето се заключава въ съкращаването и удължаването на времето. За да се произведе музикаленъ тонъ, непремѣнно трѣбва да срещнете нѣкакво препятствие. Ако удряте съ камертонъ въ праздно пространство, никакъвъ звукъ не може да се произведе. Като знаете това, благодарете за препятствията въ живота си, чрезъ които можете да произвеждате музикални тонове. Препятствията биватъ физически, духовни и препятствия отъ причинния свѣтъ. Отъ който свѣтъ и да идатъ, тѣ сѫ временни. Щомъ се постигне известенъ резултатъ, тѣ се вдигатъ. Това показва, че препятствията се поставятъ отъ разумни сѫщества, които следятъ за действието, което произвеждатъ тѣ. Едно отъ качествата на ученика е изразено въ желанието му, по-скоро да завърши учението си. Той трѣбва да знае, че учението нѣма край. Ще свърши едно училище, ще влѣзе въ друго; ще издържи едни изпити, ще дойдатъ други. Каквото и да правите, ще знаете, че има неразрешими въпроси. Запримѣръ, какъ ще разрешите въпроса за глада? Никое сѫщество, на земята или на другъ нѣкой свѣтъ, колкото и да е учено, не може да разреши този въпросъ. Въпросътъ за глада е неразрешимъ. Като знаялъ това, единъ старъ, опитенъ адвокатъ, приложилъ разбиранията си на практика. Той водѣлъ едно дѣло цѣли 40 години и съ него изхранилъ семейството си. Въ деня на сватбата на дъщеря си, бащата предалъ това дѣло въ рѫцетѣ на зета си, да му послужи като зестра. Младиятъ адвокатъ, зетътъ, проучилъ дѣлото и въ две години го разрешилъ. Дѣдото му казалъ: Синко, гладенъ ще ходишъ. Азъ цѣлъ животъ прехранвахъ себе си и семейството си съ това дѣло, а ти го разреши за две години. Щомъ разрешавашъ въпроситѣ толкова бързо, ти не можешъ да бѫдешъ адвокатъ, ще вземешъ друга служба. Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почитъ къмъ учителитѣ си, къмъ другаритѣ си и къмъ себе си. Безъ това чувство никой не може да бѫде ученикъ. После иде вече стремежътъ къмъ учене. Отъ ученика се изисква първо любовь и почитъ, а после стремежъ къмъ знание. Любовьта ражда любовь къмъ знанието. Почитьта къмъ учителя подразбира любовь и почитъ къмъ източника, отдето излиза знанието; почитьта къмъ себе си подразбира любовь и почитъ къмъ резервоара, въ който се влива знанието; почитьта къмъ ближния подразбира умение на ученика да използува външнитѣ условия за прилагане на знанието. Може ли растението да се развива безъ почва? Може ли да расте, ако не е пуснало корени надолу и стъбло и клончета нагоре? Може ли да расте, ако нѣма свѣтлина, топлина и влага? Сега ще ви дамъ две важни правила въ живота: Никога не кѫсайте тънкия конецъ. Никога не кѫсайте и дебелото вѫже. Що се отнася до останалитѣ конци и вѫжета, между най-тънкия конецъ и най-дебелото вѫже, можете да ги кѫсате свободно. Който не разбира тѣзи правила, самъ си причинява пакости и нещастия. Който се осмѣли да скѫса най-тънкия конецъ, той ще скѫса и най-дебелото вѫже. Това не е геройство. Истински герой е онзи, който не кѫса нито тънкия конецъ, нито дебелото вѫже. Задача. Всѣки отъ васъ да изрѣже единъ картонъ съ елипсоидна форма, съ дължина 20 см. и широчина 15 см. На картона ще напишете съ едъръ, красивъ почеркъ дветѣ правила: Не кѫсай най-тънкия конецъ! Не кѫсай най-дебелото вѫже. Следъ това ще окачите картона на източната стена на стаята си и ще го четете поне по три пѫти на день. Картонътъ ще остане въ стаята ви 20 деня, докато трае задачата. Следъ това можете да го свалите. Прилагайте правилата първо къмъ себе си, после и къмъ окрѫжаващитѣ. Видите ли, че двама души се каратъ, минете край тѣхъ и кажете: Не кѫсайте най-тънкия конецъ! Не кѫсайте най-дебелото вѫже! — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 8 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Втичане и изтичане — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Тема за следния пѫть: „Причини за притѫпяване на вкуса“. Ще пишете едновременно за физическото и за духовното притѫпяване на вкуса. Сѫществуватъ два вида отношения: съзнателни, които сѫ въ връзка съ съзнанието, и несъзнателни или механически. Бомбата, която експлодира, има несъзнателно отношение къмъ човѣка; колата, която скърца, мишката, която гризе, сѫщо иматъ несъзнателно отношение. И човѣкъ има съзнателно или несъзнателно отношение къмъ по-високостоещитѣ надъ себе си сѫщества. Отношенията му къмъ тия сѫщества опредѣлятъ неговата свобода. Колкото по-съзнателни сѫ отношенията му, толкова е по-свободенъ той. Несъзнателниятъ човѣкъ се подава лесно на чуждо влияние, на внушения. Достатъчно е да дойде при него нѣкой човѣкъ съ по-силна мисъль, за да го постави въ магнетиченъ или хипнотиченъ сънь и да му предаде своето желание. Като се събуди отъ сънь, той не помни нищо, но чуждата мисъль е проникнала въ подсъзнанието му и работи тамъ до деня, въ който трѣбва да реализира чуждото желание. Той чувствува въ себе си силенъ импулсъ да направи нѣщо и пристѫпва къмъ реализирането точно така, както му е внушено. Защо върши това, самъ не знае, но се подава на своя вѫтрешенъ потикъ. Човѣкъ не подозира, че мислитѣ и чувствата му сѫ преплетени съ мислитѣ и чувствата на други сѫщества, и при известни условия той върши това, което нѣкога му е било внушено. Следъ всичко това, човѣкъ казва, че е свободенъ да прави, каквото иска, т. е. има свободна воля. Докато не се свърже съ Първата Причина и не реши да изпълнява нейната воля, човѣкъ не може да говори за свобода. Внушението, на което човѣкъ се подава, иде отъ две страни: отъ тъмнитѣ сили на природата и отъ свѣтлитѣ сили. При първото внушение човѣкъ е ограниченъ, действува като сомнабулъ. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е хипнотизиранъ. При второто внушение човѣкъ е свободенъ и постѫпва съзнателно, разумно. За да не попадате подъ влиянието на тъмнитѣ сили въ природата, вие трѣбва да правите опити, да съсрѣдоточавате мисъльта си, да бѫдете господарь на мислитѣ и чувствата си. Докато не постигнете това, вие всѣкога ще бѫдете жертва на чужди мисли и желания. Самъ ще се чудите, отде идатъ известни влияния, но, въпрѣки това, ще изпълните всичко, което ви се внушава. Упражнение. За 20 деня ще бѫдете будни, да наблюдавате мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ и движенията си. Каквато мисъль мине презъ ума ви, ще се спрете известно време, да изпитате, отде иде тази мисъль и трѣбва ли да я реализирате. Дойде едно чувство въ сърдцето ви, сѫщо така ще го анализирате. Ако трѣбва да направите нѣщо, преди да се проявите, ще обмислите добре, каква е цельта на вашата постѫпка и, ако не е нуждно, ще я отложите за другъ пѫть. Ако направите нѣкакво движение, веднага ще си отговорите, защо правите това движение, какво целите съ него и т. н. Има разумни и неразумни движения. Разумнитѣ движения сѫ красиви, а неразумнитѣ не сѫ красиви. Да изучавате движенията си, това значи, да изучавате органическата или вѫтрешна динамика. Който се е домогналъ до тази наука, той е господарь на движенията си. Затова всѣко негово движение е красиво и пластично. Той познава, отде иде налѣгането върху човѣка и лесно се справя съ него. Има два вида налѣгане: външно — върху цѣлото тѣло и специфично върху мозъка и сърдцето; вѫтрешно — върху всички органи. Чрезъ разумнитѣ и съзнателни движения човѣкъ може да въздействува върху налѣгането и, ако е силно, да го намали, да го разпредѣли по цѣлото тѣло. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се тренира. Тренирането е механически процесъ. Разумната природа си служи съ съзнателни упражнения, съ гимнастика, а не съ тренировка. Вѣтърътъ, напримѣръ, е гимнастика, въ която взиматъ участие и хората, и животнитѣ, и растенията. Нѣма живо сѫщество, което да не взима участие въ природнитѣ гимнастики. Изучавайте законитѣ и методитѣ, съ които природата си служи, за да ги прилагате при възпитанието и самовъзпитанието. Природата разполага съ методи за хранене, за дишане, за концентриране на мисъльта и т. н. Като си служите съ методитѣ на природата, вие дохождате до истинското познаване на нѣщата, до положителната наука. Ще прочета десета глава отъ Притчитѣ, въ която се съдържатъ мисли, които иматъ отношение, както къмъ физическия, така и къмъ духовния свѣтъ. Като чете тия мисли, човѣкъ може да изправи живота си. Значи, изправянето на човѣка става преди да е сгрѣшилъ. Като сгрѣши веднъжъ, изправянето е по-мѫчно. Сѫщото нѣщо виждаме и въ училищата. Запримѣръ, ученикътъ има класна работа по математика. Докато тетрадката е въ негови рѫце, той може да прави, колкото иска корекции. Предаде ли тетрадката си на учителя, ученикътъ не може вече да прави корекции. Като знаете това, изправяйте мисъльта си, докато още не е излѣзла навънъ, т. е. докато не се е реализирала. Щомъ се реализира, изправянето ѝ е невъзможно. Трѣбва да минатъ месеци и години, когато мисъльта отново ще се върне при сѫщия човѣкъ и, ако има нѣщо за изправяне, да я изправи. Но при връщането си, мисъльта носи нѣщо ново въ себе си. Кое е новото, което носи мисъльта въ себе си? Колкото повече време е изложенъ на слънце, толкова по-зрѣлъ и сладъкъ е плодътъ. Следователно, колкото по-дълъгъ пѫть е изминала една мисъль, толкова по-зрѣла е тя. Ние не говоримъ за плодове, които узрѣватъ и изгниватъ, но за онѣзи, които вѣчно зрѣятъ. Ето защо, ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчнитѣ процеси, които иматъ начало, но нѣматъ край. Такъвъ процесъ е ученето. Като свърши първоначалното училище, ученикътъ трѣбва да мисли за гимназия; като свърши гимназията, ще мисли за университетъ; като свърши университетъ, той ще мисли за училището на живота, което е безъ край. Страшно е, когато ученикътъ бърза да свърши учението си. Щомъ престане да учи, той не може вече да живѣе. Съ ученето се свършва и човѣшкиятъ животъ. При ученето, като вѣченъ процесъ, човѣкъ се запознава съ процеситѣ приливъ и отливъ, или съ процеситѣ вливане на козмическата енергия — приливъ и изливане — отливъ, втичане и изтичане на енергия. Човѣкъ извършва два процеса въ природата: работа и почивка. При работата козмическата енергия постоянно излиза навънъ, а при почивката се влива. Радвайте се, когато козмическата енергия постоянно изтича навънъ и се втича навѫтре. Докато детето играе, работи и скача, то е здраво. Щомъ престане да играе, то е болно. Сѫщото се отнася и до човѣка. Вмѣсто да играе, той работи. Следъ като работи известно време, човѣкъ се нуждае отъ почивка. Колко време трѣбва да почива? — Петь минути. Повече отъ петь минути не се позволява. Човѣкъ трѣбва да знае, колко време да работи и колко да почива. Ако работи или почива повече, отколкото трѣбва, той губи разположението на духа си и започва да боледува. Стремете се къмъ красиви, съзнателни и пластични движения, за да се свържете разумно съ приливитѣ и отливитѣ на козмичната енергия, т. е. съ изтичащата и втичаща се козмична енергия. Излизането и влизането на козмичната енергия опредѣля здравословното състояние на човѣка, а сѫщо така и неговитѣ мисли и чувства. Който иска да се развива правилно, трѣбва да знае, че, преди всичко, той има отношение къмъ Първата Причина и къмъ разумната природа. Всичко останало въ живота на човѣка е второстепенно. Съ други думи казано: върнете се къмъ онова състояние, при което козмичнитѣ енергии хармонично се втичатъ и изтичатъ отъ човѣшкия организъмъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 28 Лекция отъ Учителя, държана на 1 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилно дъвчене — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания. Това желание е естествено, но, за да придобиятъ знания, тѣ трѣбва да разглеждатъ нѣщата въ естественитѣ имъ прояви. Запримѣръ, за да дойде до понятието число, човѣкъ се е запознавалъ съ числата постепенно, както вървятъ въ естествения си редъ, отъ 1 — 10 и т. н. Така наредени числата, между тѣхъ има едно механическо отношение, каквото виждаме и между органитѣ на човѣшкото тѣло. Ако искате да наредите органитѣ въ такъвъ редъ, както нареждате числата, това е невъзможно. Вие не знаете, кой органъ се е явилъ пръвъ, кой — втори, трети и т. н. Освенъ механическото нареждане на числата, можемъ да ги наредимъ и по съдържание, но трѣбва да знаемъ, какво е тѣхното съдържание. Какво разбирате, ако наредите числата въ следния редъ: 1+2, 2+3, 3+4, 4+5, 5+6, 6+7, 7+8, 8+9, 9+10. Ще кажете, че тукъ имате действието събиране и знаете, че 1+2= 3, или 2+3=5 и т. н. Обаче, какво представя събирането, като съдържание на даденъ процесъ? Ако подъ единицата разбирате активна сила, каквато е кибритената клечка, а подъ двойката — дървата, поставени на огнището, като цъкнете клечката, дървата се запалватъ и горятъ. Тѣ ставатъ активни, благодарение на клечката, отъ нея сѫ приели енергия. Колко време гори една кибритена клечка? — Нѣколко секунди. Ако запалите една свѣщь, тя гори повече. Важно е да разбирате числата, като механически величини, като съдържание и като смисълъ. Следъ това трѣбва да разбирате отношенията между числата, напримѣръ, отношението 1:2. Единицата е активно число, което предава активностьта си на числото две. Миналия пѫть говорихъ за храненето. Сега ще ви запитамъ, кой дъвче правилно: професорътъ, или работникътъ? Като ученъ, който знае значението на дъвченето, професорътъ би трѣбвало да дъвче храната си по-правилно отъ работника, но понеже умътъ му е заетъ съ важни задачи, той не обръща голѣмо внимание на яденето. Въ това отношение работникътъ го превъзхожда. Той мисли за работата си, докато работи. Щомъ свърши работата си и започне да яде, мисли само за яденето и дъвче правилно. Професорътъ мисли върху важни въпроси, напримѣръ, върху явяването на една комета въ пространството и прави изчисления за бързината на движението ѝ и т. н. Какво ще яде, колко ще яде, той не мисли за това. Какво допринася професорътъ на човѣчеството съ своитѣ изчисления за бързината на една комета? — Нищо особено. Какво допринася на човѣчеството съ това, че дъвчелъ храната си правилно, или неправилно? — Пакъ нищо особено. Който го види, какъ дъвче, ще каже: Професорска работа! Дъвче, както си иска. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Когато се отнася за научни въпроси, мислете като професора; когато дойдете до яденето, яжте и дъвчете като работника, който е гладенъ и мисли само за хлѣба. Следователно, всѣко нѣщо, което вършите въ даденъ моментъ, е най-важно. Като ядете, ще мислите за храненето и за дъвченето. Правилното дъвчене оказва влияние върху човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Съ други думи казано: Правилното дъвчене оказва влияние върху човѣшкия характеръ. Ако човѣкъ се отнася небрежно къмъ дъвченето на храната, какво отношение ще има къмъ другитѣ си задължения? Важенъ процесъ е дъвченето — отъ него зависи бѫдещето на човѣка. Като наблюдавате младия и стария професоръ, ще видите, че тѣ се различаватъ въ дъвченето: младиятъ дъвче бързо, а стариятъ — бавно. Той дъвче храната си и мисли, защо Господъ е създалъ свѣта така, самъ човѣкъ да си търси храната и да я дъвче. При това, защо Богъ не е направилъ разлика между учения и простия? Учениятъ, който се занимава съ важни въпроси, трѣбва да дъвче, както обикновения и простъ работникъ, който по цѣлъ день вдига и слага чука или мотиката. Дъвченето на храната е маловажна работа, не е за професоръ. Не е така. Да сдъвчешъ една хапка хлѣбъ правилно и да я приемешъ въ организма си, това е велика работа. Като знаешъ това, ще дъвчешъ бавно, съзнателно и съ любовь. Никакво бързане не се позволява при дъвченето, никакво излизане отъ релситѣ. Защо си служимъ съ сравнението, да не излиза човѣкъ отъ релситѣ? — Защото живѣемъ въ 20. вѣкъ, когато хората си служатъ съ превозни срѣдства, които се движатъ по релси. Въ миналото, преди две хиляди години, хората не сѫ познавали релситѣ, и сѫ казвали: Внимавай, да не се отклонишъ отъ пѫтя си. Рибитѣ, за които не сѫществува никаква суша, нѣматъ понятие нито отъ релси, нито отъ пѫть. Релситѣ, пѫтищата по суша и по вода сѫ установени положения, споредъ времето и епохата, но, въпрѣки това, тѣ съграждатъ вѫтрешния мирогледъ или вѫтрешния животъ на човѣка. Важностьта на нѣщата се опредѣля отъ разбиранията на човѣка и отъ духа на времето. Представете си, че ви предложатъ единъ билетъ за театъръ или концертъ, но ви го донасятъ половинъ часъ преди започване на представлението. Какво ще направите? Ще се облѣчете набързо и още по-набързо ще се нахраните. Въ дадения случай, вие считате концерта за по-важно нѣщо отъ яденето. Тукъ не сте прави. Но представете си, че ви поканятъ на обѣдъ, дето присѫтствува комисия отъ нѣколко лица, която отъ начина на храненето ви, отъ държането на вилицата, на ножа и на хлѣба опредѣля дали да ви назначатъ на нѣкоя висока служба, или не. Какъ ще се храните, какъ ще дъвчете? Въ този случай, по-важна работа за васъ отъ яденето и дъвченето нѣма. Отъ нея зависи бѫдещето ви. Ако пъкъ сте войникъ и трѣбва да присѫтствувате на парадъ, по случай пристигането на виденъ гостъ, князъ или царь, трѣбва да се явите въ пълна изправность: съ чистъ шинелъ, съ лъснати копчета, лъснати обуща, съ добре поставена фуражка и т. н. Ако само едно отъ копчетата ви не е лъснато, вие пропадате. Въ този случай по-важно нѣщо отъ лъснатитѣ копчета нѣма. Много подобни примѣри се явяватъ въ живота ви, които опредѣлятъ важностьта на нѣщата. Значи, важностьта на нѣщата бива относителна и абсолютна. Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важность на нѣщата, която остава една и сѫща за всички хора, за всички времена и епохи. Какво ще каже природата, ако види човѣка съ едно нелъснато копче? — Нищо нѣма да му каже. Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пѫтя си. Обаче, ако види, че той не дъвче добре храната си, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: Какъ смѣешъ да гълташъ цѣли хапки, безъ да ги дъвчешъ? За нарушаване на този законъ, ще бѫдешъ наказанъ. Това, отъ което хората се интересуватъ, природата не се интересува. Методитѣ, съ които хората си служатъ, не сѫ методи и на природата. Добре е човѣкъ да знае методитѣ на природата и да ги различава отъ човѣшкитѣ. Сѫщото можемъ да кажемъ и за реда на човѣшкитѣ мисли и чувства. Този редъ се различава коренно отъ реда на мислитѣ въ природата. Ето защо, който има отношение къмъ природата, трѣбва да се съобразява съ хода на нейнитѣ мисли. Каже ли нѣкой, че иска да бѫде свободенъ, да мисли, както намира за добре, той влиза въ стълкновение съ природата. Зданието гори, ти не можешъ да бѫдешъ на особено мнение. Всички бѣгатъ, и ти ще бѣгашъ. — Имамъ да разреша единъ важенъ въпросъ. — Ще го отложишъ за другъ пѫть, а сега ще бѣгашъ. — Срамота е човѣкъ да бѣга! — Когато животъ се спасява, ще бѣгашъ, нищо срамно нѣма въ това. Кое е по-добро: да бѣгашъ, или да останешъ въ кѫщата и да изгоришъ? Другъ е въпросътъ, ако можешъ да изгасишъ пожара — тогава ще минешъ за герой. Но, ако не можешъ да го изгасишъ, бѣгай вънъ. — Какво ще кажа на хората? Защо бѣгамъ? — Ще кажешъ, че кѫщата, въ която живѣешъ, гори; температурата е много висока и при тѣзи условия не можешъ да се занимавашъ. Кажешъ ли така, всички ще те разбератъ и ще влѣзатъ въ положението ти. — Какъ да излѣза отъ кѫщата: да бѣгамъ, или да вървя бавно? — Ще бѣгашъ, колкото можешъ повече. Даже и стариятъ ученъ, който дъвче бавно, като види огъня, ще ускори движението си. И тъй, когато описвате нѣщо, ще се стремите да бѫдете по-възможность точни. Да ли предавате чувствата, или мислитѣ си, ще бѫдете точни, ще ги предадете въ тѣхната действителность, безъ преувеличаване или намаляване. Всѣко преувеличаване или намаляване на нѣщата внася неточность, неискреность въ човѣшкия характеръ. Нѣкой казва, напримѣръ, че не се интересува отъ вестницитѣ, не ги чете, а въ сѫщность по цѣли часове чете вестници; другъ казва, че обича науката, въ сѫщность нищо не учи; трети казва, че обича висшата математика, но не се интересува отъ елементарната математика, която работи съ действията на проститѣ числа, но въ сѫщность не познава даже и проститѣ действия съ числата. Така не се говори. Всички процеси въ математиката сѫ важни, отъ най-проститѣ до най-сложнитѣ. Изобщо, всѣки процесъ е важенъ за времето и за случая, въ който се извършва. Важно е това, което въ дадения моментъ занимава ума и сърдцето ви. По това се сѫди, докѫде сте стигнали. Следователно, не подценявайте и не надценявайте нѣщата. Природата си служи съ строго опредѣлени мѣрки, съ които оценява нѣщата. Всѣко нѣщо е ценно, каквото си е. Високиятъ човѣкъ е цененъ по своята височина, широкиятъ — по своята ширина, низкиятъ — по своя низъкъ ръстъ и т. н. Тия величини сѫ още по-ценни, ако сѫ въ правилно отношение съ други такива. Запримѣръ, на известна височина отговаря опредѣлена широчина. Ако нѣкой е много високъ и тѣсенъ, той прилича на ось; ако е низъкъ и широкъ при раменетѣ, той минава за човѣкъ, който причинява голѣми пакости. Отъ друга страна, той е работливъ. Каквато работа му дадете, ще я свърши добре и на време. Който иска да бѫде ученъ, трѣбва да върши работитѣ си добре; ходътъ на неговитѣ мисли да бѫде въ съгласие съ тѣзи на живата природа или съ Божественитѣ мисли. Истинскиятъ ученъ, музикантъ или художникъ върви въ съгласие съ законитѣ на разумната природа. Учениятъ се отличава отъ обикновенитѣ учени по своята мисъль, музикантътъ — по своя тонъ, художникътъ — по своя замахъ. Мисъльта на истинския ученъ, тонътъ на истинския музикантъ и четката или замахътъ на истинския художникъ се отличаватъ отъ проявитѣ на обикновенитѣ хора. Тѣ служатъ като мѣрка на нѣщата и корегиратъ неправилноститѣ въ живота. Всѣко нѣщо въ тѣхъ е естествено, защото тѣ иматъ ясна представа за себе си и за окрѫжаващитѣ. Тѣ не се самозаблуждаватъ, но и другитѣ не заблуждаватъ. Отъ сънь да ги събудите и да ги питате за часа, ще ви кажатъ точно, едва ли ще има разлика отъ две-три минути. Каквото знаятъ, точно го знаятъ. Който може да опредѣля точно времето, и като музикантъ ще бѫде точенъ, ще има вѣренъ, сигуренъ тактъ. И безъ тази точность хората свирятъ, но имъ липсва нѣщо. Много моми и момци играятъ на хорото, но като свършатъ играта, нѣкои се оплакватъ, че краката ги болятъ, а други нищо не сѫ усѣтили. Последнитѣ сѫ истинскитѣ играчи. За да се умори човѣкъ, това зависи и отъ музикантитѣ, които свирятъ на хорото. Нѣкои свирятъ така, че играчитѣ се уморяватъ. Други музиканти не само не причиняватъ никаква умора, но и болнитѣ вдигатъ отъ легло. Какво показва това? — Че въ природата сѫществува правиленъ ритъмъ, който се възприема и предава чрезъ хората. Музикантътъ го предава чрезъ свиренето; художникътъ — чрезъ четката; учениятъ — чрезъ мисъльта; любещиятъ — чрезъ сърдцето си. Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се подчиняватъ на този ритъмъ въ природата, той може да предаде своя основенъ тонъ на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си и на другитѣ хора. Нѣма ли този ритъмъ, никакъвъ тонъ не може да предаде. И тогава, ако е ученъ, ще говори на хората, но тѣ нѣма да го разбиратъ; ако е музикантъ, ще имъ свири, безъ да ги въодушевява. Стремете се къмъ положителнитѣ методи, за да знаете, какъ да развивате своитѣ дарби и способности. Нѣкои сѫ намѣрили начинъ за развиване на дарбитѣ си и лесно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Други не сѫ намѣрили съответенъ начинъ и повече страдатъ и се мѫчатъ. А всѣки трѣбва да намѣри специфиченъ методъ за себе си. Иначе, даже и способни да сте, дарбитѣ ви ще останатъ неизползувани. Запримѣръ, малко хора работятъ върху центъра на причини и последствия, поради което само констатиратъ нѣщата. Запалила се кѫщата на нѣкого, и той разправя на всички, че го сполетѣло нещастие. Защо се запалила кѫщата му, той не мисли, не търси причината на това нещастие. Който търси причинитѣ и последствията на нѣщата, той работи съ мисъльта си, прави анализъ и синтезъ на своитѣ мисли. Това наричаме ние „дъвчене въ умствения свѣтъ“. Значи, има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свѣтъ и дъвчене въ умствения свѣтъ. Истински учениятъ дъвче добре мислитѣ си, смила ги и така ги изпраща въ умствения свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да преработва мислитѣ си, т. е. да ги дъвче, да намѣри начинъ за развиване на своитѣ дарби и способности. Колкото по-съзнателно работи човѣкъ въ това направление, толкова по-голѣмъ е интересътъ на разумния свѣтъ къмъ него. Разумнитѣ сѫщества се интересуватъ отъ способния, разумния, добрия, здравия и справедливия човѣкъ. Тѣ се интересуватъ и отъ болния, лошия, несправедливия и неразумния човѣкъ дотолкова, доколкото могатъ да му помогнатъ. Това сѫ контрасти въ живота, които трѣбва да се изучаватъ, не съ цель да се измѣни естествения редъ на нѣщата, но като условия за човѣка, да познае равноценноститѣ въ природата. Върху тѣхъ, именно, е построенъ красивиятъ, истинскиятъ животъ; върху равноценноститѣ се крепи човѣшкиятъ идеалъ. Ако не може да се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човѣкъ нищо не може да постигне. Който не може да се домогне до равноценното, той остава въ стария животъ, дето нѣма напредъкъ. Стариятъ животъ е пъленъ съ противоречия, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Ако кажете на пияницата, който живѣе въ стария порядъкъ, че не трѣбва да пие, той ще се намѣри въ противоречие и ще каже: Човѣкъ не може да не пие. — Не може да не пие, но какво? Безъ вода не може, а не безъ вино. — Нѣмамъ ли право да мисля? — Имашъ право, но какво трѣбва да мислишъ? Ако и ти, по цѣли часове държишъ отрицателни мисли въ ума си, не приличашъ ли на пияницата? Какво печели пияницата? Не само че нищо не печели, но губи силитѣ и здравето си. Има мисли, които действуватъ върху човѣка, както виното. Не внасяй въ ума си мисли, които опетняватъ и понижаватъ. Дойде ли такава мисъль при тебе, веднага я изхвърли навънъ. Допущай въ ума си само такива мисли, които идатъ отъ Божествения източникъ. Тѣ сѫ подобни на чисти, планински води. И тъй, стремете се да нареждате нѣщата въ естествения имъ редъ. Ако напишете нѣколко глагола, за да ги наредите въ естествения имъ редъ, трѣбва да имате предъ видъ граматическото и логическо нареждане. Запримѣръ, глаголитѣ пиша, работя, искамъ, живѣя, проектирамъ, виждамъ, уча, дишамъ, чувствувамъ, ямъ сѫ въ безпорядъкъ, не представятъ нѣщо цѣло. Обаче, тѣ могатъ да се поставятъ въ такъвъ редъ, да изкажатъ нѣщо цѣло. Първиятъ глаголъ е живѣя. Като се роди детето, първиятъ звукъ, който издава, е звукътъ „в-ва-а.“ Буквата „в“ означава противоречие. Значи, съ раждането си, детето разрешава едно противоречие. Вториятъ глаголъ е дишамъ. Като издаде първия звукъ и заплаче, детето започва да диша. Следъ това вече му се дава малко млѣко, и то започва да се храни. Нареждането на глаголитѣ въ този редъ, именно, наричаме естествено или логично: живѣя, дишамъ, ямъ и т. н. За да върви въ естествения пѫть на живота, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да реализира желанията, които Богъ е вложилъ въ него. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 25 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Растене и развитие — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Кои нѣща сѫ реални и кои отвлѣчени? Гладътъ, напримѣръ, реално нѣщо ли е? — Реално. Гладниятъ усѣща особено състояние, липсва му нѣщо, затова търси начинъ да се освободи отъ това състояние. За да се справи съ глада, човѣкъ прибѣгва до кесията си, или до хлѣба. И кесията съ паритѣ, както и хлѣбътъ сѫ реални величини, които задоволяватъ глада. — Защо сѫществува гладътъ? — Това е другъ въпросъ. Ще кажете, че сѫществуването на глада е противоречие. Дали е противоречие, или не, това не е важно — той трѣбва да се задоволи. И музикантътъ се оплаква отъ лошитѣ струни на цигулката си, но трѣбва да ги смѣни съ нови, хубави струни. Лошитѣ струни сѫ противоречие за него, но той трѣбва да се справи съ противоречието си. Задача на човѣка е да се справя съ противоречията си. Ако не може да се справи съ тѣхъ на физическия свѣтъ, той не расте; ако не може да се справи съ противоречията си въ духовния свѣтъ, той не се развива. Който не расте, не може да се развива. Растенето е процесъ, свързанъ съ формитѣ. Само формитѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ. Формата е свързана съ растенето, а развитието — съ движение. Развитието има отношение къмъ духовния свѣтъ, а растенето — къмъ физическия. Това сѫ две величини, които играятъ роля въ човѣшкия животъ. Ако не расте и не се развива въ най-слаба степень, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ, ще чувствува празднина въ живота си. Тукъ иматъ смисълъ поговоркитѣ: „Камъкъ, който се търкаля, не може да послужи за основа на зданието“. „Падналиятъ отъ дървото листъ не носи животъ въ себе си“. Всички говорятъ за живота, искатъ да живѣятъ. Това желание е естествено, но добре е, сѫщевременно, да изучавате живота, проявенъ въ всички форми, даже и въ елементитѣ, дето се проявява въ видъ на сродство или стремежъ. Като изучавате живота на формитѣ, естествено дохождате до тѣхното растене. Растенето подразбира увеличаване на формитѣ. Обратниятъ процесъ на увеличаването е намаляването. Значи, формитѣ се намаляватъ и увеличаватъ. Това сѫ два закона, които иматъ приложение въ цѣлокупния животъ: въ економическия, обществения, семейния и индивидуалния. Запримѣръ, когато държавата иска да закрепи финансовото си положение, тя намалява разходитѣ на бюджета. Бедниятъ, въ желанието си да задоволи своя гладъ, е доволенъ на малкото. Той иска малко хлѣбъ. Ситиятъ, обаче, иска много. Гладниятъ изучава закона на смаляването, а ситиятъ — закона на увеличаването. Ако първиятъ се оплаква отъ условията и не прилага закона на смаляването, природата ще го ограничи още повече. И при благоприятнитѣ, и при неблагоприятнитѣ условия на живота, човѣкъ еднакво се учи. При неблагоприятнитѣ условия той изучава закона на смаляването, а при благоприятнитѣ — закона на увеличаването. И при еднитѣ, и при другитѣ условия има противоречия, но тѣ не трѣбва да се примиряватъ. Справяйте се съ противоречията, изучавайте ги, но никога не ги примирявайте. Могатъ ли брѣговетѣ на рѣката да се примирятъ? Ако се примирятъ, водата ще излѣзе отъ коритото си и ще залѣе околностьта. Природата не позволява да се примиряватъ противоречията. Рѣката ще върви въ пѫтя си, а вие ще я изучавате. Представете си, че ви назначаватъ на служба въ една голѣма градина. Работата ви се състои въ това, цѣлъ день да вдигате и слагате една голѣма дръжка. Вие веднага изпадате въ противоречие и се запитвате недоволно: Какво ще направя съ тази дръжка? Само време ще губя. Не бързай, имай търпение, ще видишъ, какво ще излѣзе отъ вдигането и слагането на дръжката. Тя е свързана чрезъ трѫби съ единъ дълбокъ подземенъ изворъ. Като вдигашъ и слагашъ дръжката, ще потече вода. Нѣколко дни наредъ водата ще тече и ще полѣе цѣлата градина. Следъ това ще оставишъ дръжката и ще вземешъ мотиката, да разкопаешъ градината. Като свършишъ и тази работа, ще видишъ плода отъ своето усилие. Плоднитѣ дървета ще дадатъ добри плодове, зеленчуцитѣ — сѫщо и, въ края на краищата, господарьтъ ще опредѣли заплатата ти. Трудътъ, който си положилъ, опредѣля благосъстоянието на плоднитѣ дръвчета, на господаря ти, а най-после и твоето. Както виждате, едно противоречие, разумно използувано, дава добри резултати за всички. Следователно, когато се оплаквате отъ противоречията си, казвамъ: Движете дръжката бавно, спокойно и съзнателно. Ще потече вода, ще полѣете дърветата и скоро ще видите плода на своя трудъ. Какво представя дръжката въ човѣшкия животъ? — Волята. Докато човѣкъ прилага волята си разумно, планомѣрно, съзнателно и съ търпение, животътъ ще тече правилно и хармонично. Хармонични трѣбва да бѫдатъ движенията на рѫката! Ако волята на човѣка не е свързана съ буталото, ако съзнанието му не е будно и ако не разбира основния законъ на живота, той нѣма да получи никакъвъ резултатъ. Той ще вдига и слага дръжката механически, безъ да потече вода, т. е. безъ да се прояви животътъ. Ако не потече водата, откажете се отъ дръжката. Ако храната, която употрѣбявате, не дава добри резултати, откажете се отъ нея. Сѫщиятъ законъ се отнася до чувствата и до мислитѣ на човѣка. Следователно, ако постоянно се натъквате на едни и сѫщи чувства, безъ да имате нѣкакъвъ резултатъ, откажете се отъ тѣхъ. Да се откажете отъ едно чувство, това значи, да го пожертвувате, както жертвувате нисшето за висшето. При това, ако жертвоприношението ви не даде никакъвъ резултатъ, то не е разумно. Разумна жертва е тази, която се приема. Не се ли приеме, тя не е на мѣсто. Жертвата има отношение къмъ висшитѣ сѫщества. Тя представя тѣхната храна. Въ старо време жертвоприношението се изразявало въ различни форми. Клали сѫ животни, птици. Нѣкѫде, за да омилостивятъ божествата, хората сами се ранявали. Така постѫпватъ днесъ и децата, и възрастнитѣ. Жертвоприношения, съ които човѣкъ пакости на себе си, сѫ неразумни. Нѣкой се обезсърдчава, обезвѣрява, животътъ му се обезсмисля, и той не прави усилия да се освободи отъ тѣзи състояния. Съ това той мисли, че ще омилостиви Бога и разумнитѣ сѫщества, които ще му се притекатъ на помощь. Не е позволено на човѣка самъ да си пакости. Той трѣбва да се примирява съ условията, да трансформира състоянията си. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ въ своитѣ постѫпки. Той не може да прави, каквото иска. Ако си позволи да прави, каквото си иска, той ще носи последствията на своята неразумна свобода. Нѣкой иска да бѫде поетъ, или философъ, за да се прочуе, да има уважението на всички хора. И това е възможно, но той трѣбва да е работилъ върху себе си, да му се дадатъ благоприятни условия. Поетътъ, философътъ, учениятъ, музикантътъ се проявяватъ при добри условия. Подъ добри условия разбираме тѣзи, при които човѣкъ може да расте и да се развива. Това значи, да се прояви човѣкъ и да бѫде признатъ отъ хората. Когато говоримъ за добри и лоши условия, не разбираме само външнитѣ условия, но и вѫтрешнитѣ. Външнитѣ и вѫтрешнитѣ противодействия не подразбиратъ лоши условия. Великитѣ хора сѫ имали голѣми спънки и противодействия, но чрезъ тѣхъ тѣ сѫ расли и сѫ се развивали. Безъ мѫчнотии и страдания нѣма растене, нѣма условия за развитие. Лошитѣ условия и препятствия въ живота помагатъ за развиване на благородното и възвишеното въ човѣка. Тѣ ставатъ причина да напуснете стария животъ и да влѣзете въ новия. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 18 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Методи за хранене — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Тема за следния пѫть: „Предназначение и задача на храносмилателната система“. Мислете върху въпроситѣ: Кога се е създала храносмилателната система, при какви условия и защо се е създала? Какви системи има въ човѣка? — Нервна, кръвоносна мускулна, костна, дихателна и храносмилателна. Може да се даде и друго дѣление на системитѣ: нервна или мозъчна, дихателна и стомашна. Или, нервна или мозъчна, дихателна и симпатична нервна система. Мозъчната система е динамична, понеже произвежда електричество, а симпатичната нервна система произвежда магнетизма. Стомахътъ спада къмъ симпатичната нервна система, затова е магнетиченъ. Като знаете това, използувайте магнетичнитѣ сили на стомаха за смѣна на човѣшкитѣ състояния. Ако видите, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, дайте му нѣщо за ядене. Колкото и да е неразположенъ, щомъ се нахрани, неразположението му изчезва, и той придобива енергия, импулсъ за работа. Оставите ли човѣка гладенъ, той ще изгуби своята енергия и вдъхновението си. Стомахътъ е министъръ на вѫтрешнитѣ работи, но не и на полицията. Всичко, което се отнася до благоустройството на организма, до неговото здраве, е предоставено на грижитѣ на стомаха. Значи, стомахътъ има предъ видъ вѫтрешната уредба и благосъстояние на организма. Въ помощь на стомаха идатъ още много органи: зѫбитѣ езикътъ, устата, хранопровода и червата. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава своитѣ външни и вѫтрешни прояви, да разбира физическитѣ и психически функции на своитѣ органи. До известно време човѣкъ расте, развива се, придобива знания. Следъ това иде смъртьта, която ние наричаме ликвидиране съ дадена фирма. Когато човѣкъ ликвидира съ живота си, веднага дохожда ликвидационната комисия, да прегледа смѣткитѣ му. Така постѫпватъ при ликвидацията на всѣко дружество. Онѣзи, които погребватъ човѣка, сѫ първитѣ членове на ликвидационната комисия. Следъ тѣхъ идатъ и други, които правятъ равносмѣтка, колко приходи и разходи има дружеството. Чиститѣ печалби се разпредѣлятъ между членоветѣ. Сѫщо така се разпредѣлятъ и дълговетѣ. При образуване на дружеството сѫ нуждни поне двама души: председатель и подпредседатель. Тѣ изработватъ устава на дружеството. Следъ това се записватъ членове, отъ които избиратъ останалия съставъ на управителния съветъ: секретарь, подсекретарь и касиеръ. Това сѫ положения, върху които трѣбва да мислите, защото развитието, растенето на човѣка зависи отъ състоянието на храносмилателната система. Една трета отъ енергията на човѣка се изразходва отъ стомаха. Следователно, не е безразлично, какъ се изразходва тази енергия и какви резултати се получаватъ. Ако енергиитѣ, които храносмилателната система произвежда, се използуватъ разумно, състоянието на човѣшкия организъмъ се подобрява. Като говоримъ за значението на храненето при организма, нѣмамъ предъ видъ повдигането му въ култъ. Храненето има отношение и къмъ вкуса. Безъ вкусъ човѣкъ би билъ апатиченъ. Тъй щото, колкото по-добре е развитъ вкусътъ въ човѣка, толкова по-сладко яде той, и толкова по-активно работи стомахътъ. Това не значи, че вкусътъ трѣбва да управлява дейностьта на стомаха. Той само събужда известни енергии, безъ да направлява работата на стомаха. Ето защо, вкусътъ не трѣбва да се изопачава, нито да се претѫпява. Дойде ли до това положение, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да възстанови своя нормаленъ вкусъ. Нѣкои майки, безъ да познаватъ научно въпроса за храненето, като видятъ, че децата имъ сѫ неразположени, даватъ имъ такива храни, които да повдигнатъ духа имъ, да ги разположатъ. Това лесно се постига съ плодоветѣ. Децата обичатъ плодоветѣ, затова съ тѣхъ лесно се трансформиратъ състоянията имъ. Всѣка форма, всѣки плодъ има специфично предназначение. Чрезъ плодоветѣ природата дава възможность на хората да трансформиратъ състоянията си. На малкитѣ деца, бозайничетата, природата трансформира състоянията чрезъ майчиното млѣко; на онѣзи, които лазятъ — чрезъ играчки, чрезъ плодове и бонбони, а на онѣзи, които сѫ проходили вече — чрезъ плодоветѣ. Последната категория деца най-много обичатъ плодоветѣ. Къмъ тази категория се отнасятъ повечето хора на земята. Тѣ сѫ стѫпили вече на краката си и трѣбва да се отнасятъ съзнателно къмъ живота си. Като се изучавате, добре е да знаете, въ всѣки даденъ моментъ, къмъ коя категория деца принадлежите: къмъ бозайничетата, къмъ онѣзи, които пълзятъ, или къмъ тѣзи, които ходятъ самостоятелно. Времето, презъ което майката носи детето си на рѫце, наричаме „златно време“. Презъ този периодъ детето е божество, всички му се радватъ, носятъ го на рѫце. Дойде ли началото на втората година, царството на детето се свършва. То постепенно пристѫпва, изправя се и единъ день започва само да ходи. Отъ този моментъ детето става по-самостоятелно. Това сѫ фази, презъ които детето неизбѣжно минава, докато дойде до състоянието на възрастенъ човѣкъ, който започва да решава задачитѣ на своя животъ. За да разреши задачитѣ си, човѣкъ трѣбва да има буденъ умъ и интересъ къмъ тѣхъ. Интересътъ се диктува отъ развитието на човѣшкитѣ дарби и способности. Колкото по-повдигнатъ е човѣкъ въ умствено и въ духовно отношение, толкова по-голѣми и високи интереси има. Не можете да заставите насила да се интересува отъ музиката онзи, който не е музикално развитъ. Обаче, има интереси, които сѫ присѫщи на всички хора: на учени и прости, на бедни и богати, на красиви и грозни. Такъвъ интересъ е, напримѣръ, интересътъ къмъ яденето. Каквито умствени интереси и да има човѣкъ, щомъ му замирише на ядене, веднага вкусътъ му се събужда. Защо? — Интересува се човѣкътъ отъ яденето. Ако на различни категории хора предложите нѣкаква чорба, всички решаватъ задачата си по единъ и сѫщъ начинъ — съ лъжицата. Ако имъ предложите хлѣбъ, всички ще постѫпятъ по единъ и сѫщъ начинъ: всѣки ще отчупи едно парченце, ще го тури въ устата си и ще почне да го дъвче. Разликата се заключава само въ начина на дъвченето: професорътъ дъвче по единъ начинъ, простиятъ — по другъ начинъ, проповѣдникътъ — по трети начинъ и т. н. По начина на дъвченето може да се познае, какъвъ е човѣкъ. Наблюдавайте, какъ дъвче човѣкъ, и си правете научни изводи Сега, да се върнемъ пакъ къмъ храносмилателната система, като елементъ, нуженъ за създаване на човѣшкия характеръ. За да създаде добъръ характеръ въ себе си, човѣкъ трѣбва да държи храносмилателната си система въ изправность. Какво разбирате подъ думитѣ „изправность на храносмилателната система“? Това подразбира нейната нормална дейность. Тя зависи, първо, отъ външнитѣ условия и обстановка, а после — отъ вѫтрешнитѣ условия. Запримѣръ, не е безразлично, какъ ще започнешъ да ядешъ, изведнъжъ ли ще се нахвърлишъ върху яденето, или ще се спрешъ предъ трапезата, ще благодаришъ за това, което ти е дадено, ще си направишъ молитвата и следъ това ще започнешъ да ядешъ. Не е безразлично, дали ще ядешъ бързо, или бавно; дали ще дъвчешъ добре, за да се всмукватъ хранителнитѣ сокове не само отъ стомаха, но и отъ езика. Не е безразлично, дали трапезата е чиста, добре наредена, или е нечиста и въ безпорядъкъ. Това сѫ условия, които оказватъ влияние върху изправното или нередовно състояние на храносмилателната система. Не е безразлично още, дали човѣкъ е разположенъ, или неразположенъ, когато яде. При добро разположение на духа стомахътъ свършва работата си добре, а при неразположение, той не функционира правилно. Ето защо, не е добре да яде човѣкъ, когато е гнѣвенъ, или пъкъ да се гнѣви въ време на ядене. Забелязано е, че като яде, човѣкъ трансформира състоянието си, и неразположението му изчезва. За предпочитане е, обаче, като яде, да бѫде разположенъ. Храненето е процесъ за трансформиране на известни енергии, които се събрали въ излишъкъ. Като яде, човѣкъ решава една задача, която му е дадена. Дали съзнава това, или не, не е важно. Опитътъ е доказалъ вече това. Преди да се е нахранилъ, понѣкога човѣкъ се мѫчи, страда, не може да реши нѣкакъвъ въпросъ. Въ това време сѫ събудени известенъ родъ енергии, съ които той не може да се справи. Щомъ се нахрани, излишнитѣ енергии въ организма му се поглъщатъ отъ стомаха, той се успокоява и започва да мисли правилно. Не се минава много време, въ ума му проблесне нѣкаква идея, и той решава въпроса, който го е измѫчвалъ. Като се храни правилно, човѣкъ изучава закона на жертвата. Тогава той не жали сѫществото, което се пожертвувало за него, но го обиква и му благодари за направената жертва. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Това подразбира съзнателно, разумно хранене. Който се храни съ любовь и благодарность, той има животъ въ себе си. Различаваме три категории хранене: механическо или физическо, органическо и умствено. Механическото хранене е присѫщо на животнитѣ, които гледатъ на храненето като на процесъ, чрезъ който задоволяватъ своитѣ нужди. Тѣ нѣматъ съзнателно отношение къмъ храненето. Колкото на по-низко стѫпало се намира животното, толкова по-несъзнателенъ е процесътъ на храненето за него. Като се качваме по стълбата на живитѣ сѫщества, дохождаме до обикновения човѣкъ, у когото храненето минава въ втората фаза, като органически процесъ. Човѣкъ се храни съзнателно, изпитва приятность и вкусъ при яденето. При този процесъ взиматъ живо участие чувствата. Най-после дохождаме до третия процесъ на храненето, който е присѫщъ на хора съ висока умствена и духовна култура. Тукъ мисъльта взима живо участие. Който се храни механически, лесно заболява. Значи, една отъ причинитѣ за заболяването на хората се дължи на механическото хранене. Нѣкой започва да яде, но самъ не знае, гладенъ ли е, или не. При това положение, за него е безразлично, какво ще яде. Ако пъкъ е гладенъ, стреми се да напълни стомаха си, да не го безпокои, а какво е ялъ и какъ е ялъ, не иска да знае. Като говоримъ за храненето, имаме предъ видъ следното правило: яжъ, когато си гладенъ. Не си ли гладенъ, не яжъ. Гладътъ е първиятъ импулсъ, който свързва човѣка съ физическия свѣтъ. Той е най-добриятъ приятель на човѣка, но и най-голѣмиятъ му неприятель — отъ човѣка зависи, какъ ще го приеме и какъ ще се справи съ него. Отъ значение е още, каква храна се употрѣбява. Природата е опредѣлила за всѣко сѫщество специална храна. Следователно, и за човѣка е опредѣлена специфична храна. Попадне ли на нея, той ще бѫде здравъ и ще се развива правилно. Тази е храната, която той обича. Тя отговаря на силитѣ, който действуватъ въ неговия организъмъ, на неговитѣ мисли и желания. Тя представя основния тонъ на физическия му животъ. Като намѣри основния тонъ на физическия, на сърдечния и на умствения си животъ, човѣкъ влиза въ онази хармония, която представя идеалъ на неговия животъ. Споредъ храната, която употрѣбяватъ, хората се дѣлятъ на вегетарианци и месоядци. Има вегетарианци отъ рождение, но има вегетарианци, които употрѣбяватъ растителна храна отъ 10-20 години насамъ. Тъй щото, когато говоримъ за вегетарианци и ги сравняваме съ месоядци, имаме предъ видъ първата категория. Главата на вегетарианцитѣ, въ сравнение съ тази на месоядцитѣ, е по-дълга и по-тѣсна, когато на месоядцитѣ е по-широка и покѫса. Изобщо, главата на месоядцитѣ е по-широка около ушитѣ. Това показва, че разрушителнитѣ способности сѫ силно развити у тѣхъ. Изобщо, храната оказва влияние, както върху физическия, така и върху духовния и умствения животъ на човѣка. Отъ произведенията на поетитѣ и писателитѣ можете да опредѣлите, съ малки изключения, кой е вегетарианецъ, и кой — месоядецъ. Изучавайте влиянието на храната по отношение на тѣлото, на сърдцето и на мозъка. Ако сте се хранили правилно, ще имате добри резултати, както върху здравето, така и върху мислитѣ и чувствата. Ето защо, пазете следното правило при храненето: преди да започнете да ядете, съсрѣдоточете мисъльта си къмъ храната, която природата ви дава, като велико благо за живота. Като мислите върху храната, вие се свързвате съ разумната природа и внасяте спокойствие въ мислитѣ и въ чувствата си. Така успокоени, пристѫпете къмъ яденето. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го съ благодарность. Може да имате само хлѣбъ и соль, благодарете и за това. Хлѣбътъ е най-важниятъ елементъ за организма. Посолете си хлѣба, турете малко червенъ пиперъ и яжте съ благодарность. Ако имате нѣщо готвено и плодове, по-добре ще бѫде, но учете се да благодарите за всичко. Като ядете, стремете се да дъвчете храната добре. Никакво бързане не се позволява. Докато ядете, мислете си, че сте богатъ човѣкъ, че имате на разположение слуги, за да можете да се нахраните спокойно. Не мислете за никаква друга работа, освенъ за яденето. Когато се храните, по-важна работа отъ яденето нѣма. Постигнете ли това, вие ще използувате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щомъ физическото ви състояние е добро, щомъ сте физически здрави, и психически ще бѫдете добре. При това, не трѣбва да преяждате. Ще ядете дотогава, докато дойдете до най-сладката хапка, и тамъ ще спрете. Усѣтите ли, че можете още да ядете, спрете вече. Ако продължавате още да ядете, стомахътъ ще погълне всичката енергия и нѣма да остане нищо за мозъка. Ето защо, който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тѣло се развива за смѣтка на мозъка. Задача. Въ продължение на десеть деня направете опитъ да се храните по новъ начинъ, да видите, какви резултати ще имате. Преди да ядете, ще се успокоите напълно, никакво смущение или безспокойство да не остане въ ума и въ сърдцето ви. Следъ това ще си отчупите 20 хапки отъ хлѣба; по-малко може, но не повече отъ 20 хапки и не по-малко отъ петь. Ще ядете съ благодарность и съзнание, че вършите велика работа. Който успѣе да приложи тѣзи правила при храненето, непремѣнно ще има добри резултати. Отбелязвайте състоянието, въ което се намирате презъ време на опита. И най-малкиятъ резултатъ трѣбва да ви радва. Голѣма придобивка е за човѣка, ако може да превърне храненето отъ механически въ умственъ процесъ. Това не се постига изведнъжъ. Много опити трѣбва да прави човѣкъ, докато приложи напълно новитѣ правила при храненето. Тѣ трѣбва да станатъ за него втора природа. Презъ времето, когато правите задачата за храненето, проучете въпроса за храносмилането, както и устройството на храносмилателната система. Като изучавате процеса на храненето, ще видите, че водата е единъ отъ елементитѣ, който присѫтствува въ всички храни: твърди, течни и въздухообразни. Ако изучавате начина на храненето у различнитѣ сѫщества, ще забележите, че колкото по-напреднали сѫ тѣ въ умствено и въ духовно отношение, толкова по-фина храна употрѣбяватъ. Има сѫщества, които се хранятъ съ въздухъ, свѣтлина и топлина. Тѣ сѫ високо организирани, поради което могатъ да използуватъ елементитѣ на въздуха, на свѣтлината и на топлината. Природата е предвидила условията за подържане живота на сѫществата, поради което е устроила тѣхнитѣ организми разумно и целесъобразно. Това виждаме ясно въ висшитѣ организми, специално у човѣка. Щомъ храната влѣзе въ устата, веднага жлезитѣ проявяватъ своята дейность. Тѣ отдѣлятъ специални сокове и вода, съ което помагатъ за омекването и смилането на храната. И тъй, задачата на човѣка е да осмисли процеса на храненето, да знае, че той е сложенъ. Човѣкъ се храни не само физически, но и сърдечно, и умствено. Отъ съзнанието на готвача и отъ умѣенето му да готви, зависи доброто физическо, сърдечно и умствено състояние на човѣка. За да държи въ изправность тѣлото, ума и сърдцето си, човѣкъ трѣбва да готви добре и съ любовь. Най-добриятъ готвачъ е човѣкъ самъ за себе си. Щомъ нахрани тѣлото си, той изпраща храна на сърдцето и мозъка. Отъ енергиитѣ на приетата храна той създава красивитѣ форми на тѣлото и на удоветѣ си. Който се храни правилно, той има красивъ строежъ на тѣлото си, красиви очи, уши, носъ, уста и т. н. Човѣкъ може да бѫде красивъ, ако енергиитѣ му се разпредѣлятъ правилно по всички удове. Не става ли това, едни органи ще приематъ повече енергия, отколкото други. На това се дължи остротата на човѣшкия характеръ. Всѣка дисхармония въ организма прави човѣка сприхавъ, грубъ, остъръ. Изкуство е да се знае, какъ да се отправя енергията отъ стомаха въ сърдцето и отъ сърдцето въ мозъка. Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ съзнателно върху самовъзпитанието. За тази цель, тѣ трѣбва да започнатъ съ храненето, да изправятъ погрѣшкитѣ на миналитѣ поколѣния. Като изучаватъ изкуството за правилното хранене, едновременно ще работятъ и върху правилното и дълбоко дишане. Като работятъ върху храненето и дишането, естествено ще изправятъ мислитѣ и чувствата си и ще се домогнатъ до по-високъ животъ. Този животъ наричаме Божественъ. Той има отношение къмъ разумнитѣ хора, а не къмъ обикновенитѣ. Божествениятъ свѣтъ не е нѣкѫде далечъ, не е отвлѣченъ. Той се рѫководи отъ разумни и високо напреднали сѫщества. Тѣхната мисъль е силна. Чрезъ мисъльта си тѣ организиратъ свѣта. Като знаете, че мисъльта е мощна, творческа сила, развивайте я, за да постигнете това, което желаете. Малко хора успѣватъ въ живота си, понеже мислятъ за обикновени работи. Тѣ се интересуватъ отъ въпроса, какъ ще прекаратъ живота си. Ако мислите за обикновени работи, ще прекарате живота си като дѣдо си и баба си. Какъ сѫ прекарали тѣ живота си? Живѣли сѫ като обикновени хора, докато най-после сѫ ликвидирали съ живота си, т. е. дружеството имъ ликвидирало. Ликвидацията на дружеството свършва съ това, че комитетътъ дава отчетъ за своята дейность. Преди последния си отчетъ, всѣка година дружеството дава отчетъ за дейностьта си и, ако се окаже, че загубитѣ сѫ по-голѣми отъ приходитѣ, то решава да ликвидира окончателно. Невъзможно е да сѫществува едно дружество, следъ като е изразходвало всичкия си капиталъ. То е осѫдено на окончателно ликвидиране или фалиментъ. Дружество, което всѣкога печели, не ликвидира. Това дружество сѫществува вѣчно. Защо? — Комитетътъ и членоветѣ му живѣятъ разумно, прилагатъ правилно методитѣ за хранене и дишане. Тѣ се радватъ на добро здраве и щастливъ животъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 11 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ посоки — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Кой е крайниятъ предѣлъ, до който една болесть може да се развива? — Смъртьта. По-далечъ отъ смъртьта, болестьта не може да се развива. И обратно: крайниятъ предѣлъ, до който здравето може да се развива, е придобиване на живота. Значи, най-низката граница, до която болниятъ може да стигне, е смъртьта; най-високата граница, до която здравиятъ може да стигне, е животътъ. Въ смъртьта тѣлата се разлагатъ, а въ живота тѣ се обновяватъ, подмладяватъ, растатъ. Въ смъртьта човѣкъ се разлага и вмирисва; въ живота той започва да цъвти и благоухае. Благоуханието е признакъ на права мисъль. Съвършено здравиятъ човѣкъ мисли право. Започне ли да боледува, мисъльта му се изопачава. Който върви въ посоката на смъртьта, се различава коренно отъ този, който върви въ посоката на живота. Това сѫ две диаметрално противоположни посоки, които внасятъ две различни разбирания въ човѣка за Битието и за живота. Задачата на съвременнитѣ учени и философи е да дойдатъ до разрешаване смисъла на живота и на науката. Споредъ крайнитѣ материалисти, животътъ нѣма смисълъ, а предназначението на науката е да подобри живота на хората. Споредъ идеалиститѣ, смисълътъ на живота се заключава въ усъвършенствуването на човѣшката душа, а на науката — въ познаването на Бога. Обаче, само онзи, който е дошълъ до крайния предѣлъ на живота, може да говори за неговия абсолютенъ смисълъ. Той започва да цъвти и се радва на първия плодъ, който придобива. Кой е първиятъ плодъ? — Любовьта. Казано е, че първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Значи, първитѣ плодове на здравето сѫ любовьта, доброто и животътъ; първитѣ плодове на болестьта сѫ омразата, злото и смъртьта. Това знание се отнася до онѣзи отъ васъ, които искатъ да се развиватъ правилно. Ако не дойдете до положителното знание, всички ще започвате добре, а ще свършвате зле. Ще започвате съ идеализъмъ, ще свършвате съ разочарование. Докато сте млади, ще казвате, че животътъ има смисълъ, че хората сѫ добри и благородни. Като остарѣете, ще подържате обратното, че животътъ нѣма смисълъ, че хората сѫ лоши. Това е субективно схващане за живота, което се придобива по отрицателенъ пѫть. Това показва, че болезненото състояние въ човѣка е достигнало до крайния си предѣлъ. Има една болесть въ човѣка, наречена грѣхъ. Затова и Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Болестьта и болезненитѣ състояния въ науката, въ живота и въ самия човѣкъ трѣбва да се изключатъ. Въ това се заключава смисълътъ на живота въ физическия свѣтъ. Остане ли болестьта да царува на физическия свѣтъ, тя ще разруши всичко. Докато болестьта сѫществува, животътъ, богатството, знанието, силата сѫ безпредметни. — Защо? — Защото отъ една страна човѣкъ ще придобива, отъ друга страна болестьта всичко ще изяжда и руши. Сегашнитѣ хора, млади и стари, вървятъ по единъ пѫть, който не имъ е наложенъ отъ природата, а отъ самитѣ тѣхъ, отъ тѣхнитѣ криви разбирания, поради което има толкова лоши последствия. Това е пѫтьтъ на болестьта. Трѣбва по наученъ, естественъ пѫть да влѣзатъ въ пѫтя на здравето. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, но, като рекатъ да се мръднатъ отъ мѣстата си, тѣ се страхуватъ. Наистина, има опасни мѣста въ новия пѫть, но човѣкъ трѣбва да бѫде безстрашенъ; той трѣбва да бѫде герой. Като дойдатъ до тѣзи мѣста, и най-голѣмитѣ герои се разколебаватъ. Вѣра е нуждна на човѣка. Не е лесно да минете пропастьта по една тънка, огъваема дъска. Като стѫпите съ единия си кракъ, дъската веднага се огъва, и всѣки моментъ може да се счупи и вие да паднете въ пропастьта. Какъ ще минете по тази дъска, особено ако сте боленъ? Никой не може да накара болния, самъ да мине по дъската. Трѣбва да дойдатъ двама силни, здрави юнаци, да го вдигнатъ на рѫце и така да го пренесатъ отъ единия брѣгъ на другия. Вѣра и безстрашие се иска отъ човѣка, за да премине пропастьта, която раздѣля пѫтя на болестьта отъ пѫтя на здравето. Културата на съвременнитѣ хора се отличава по това, че по отношение на земята, всѣки човѣкъ е въ хоризонтално положение и двама души го носятъ. Той не уповава на себе си, т. е. на Божественото начало въ себе си. При това положение човѣкъ не е нито културенъ, нито духовенъ. Въ него трѣбва да се яви желание да постави гръбнака си перпендикулярно на плоскостьта, върху която стѫпва. Щомъ се изправи на краката си, човѣкъ изправя и съзнанието си и взима права посока на движение. Ако не е въ състояние да вземе това положение, той не може да постигне своитѣ идеали. Като влѣзе въ живота, човѣкъ трѣбва да стѫпи на краката си, да вземе правата посока на движение и да знае, какво го очаква. Той не трѣбва да бѫде новобранецъ, когото посрѣщатъ съ музика и пѣсни, и да мисли, че животътъ му въ казармата е забава. Влѣзе ли въ казармата, той трѣбва да знае, че, рано или късно, го чака фронтъ, на който ще приложи пушката и топоветѣ. Като чуе гърмежитѣ, този голѣмъ герой ще започне да трепери, да вика майка си и Бога на помощь. Той вика и пита, защо никой не му е казалъ, какво го очаква и какво трѣбва да прави. Който е дошълъ на земята, той е войникъ, доброволно, или насила, ще участвува въ войната. Веднъжъ си влѣзълъ въ войната, ще я свършишъ и ще излѣзешъ победитель, но нѣма да унищожишъ неприятеля си, а ще му дадешъ права, като на себе си. Ще му вземешъ орѫжието и ще внесешъ новото, както въ своя животъ, така и въ неговия. Ако мислишъ, че, като победишъ неприятеля си, трѣбва да го унищожишъ, ти си на кривъ пѫть, не си разрешилъ задачата си правилно. Ще победишъ неприятеля си, и ще го повдигнешъ. Това значи, да вземешъ правата посока на живота. На физическия свѣтъ войната е неизбѣжна. Човѣкъ трѣбва да воюва съ злото въ себе си, което се проявява въ видъ на слабости, недѫзи, отрицателни чувства и мисли. Ще се борите съ тѣхъ, да ги победите, безъ да ги унищожите. Ще воювате съ отрицателнитѣ сили въ себе си, докато ги превърнете въ положителни. Отъ низходеща посока ще ги насочите къмъ възходеща. Това е задачата на сегашния ви животъ. Всички хора иматъ нѣкакво знание, но не могатъ да го приложатъ. Защо? — Нѣматъ методи. Знанието безъ приложение е товаръ. За да се освободи отъ товара си, човѣкъ трѣбва да го приложи, да го тури на работа. Войникъ е той, не може и не трѣбва да носи голѣмъ товаръ. Той трѣбва да воюва съ неприятеля си и да го победи. Болниятъ ще дойде до границата на смъртьта, здравиятъ — до границата на живота и трѣбва да преминатъ тѣзи граници. Не минатъ ли отвѫдъ границитѣ, ще паднатъ въ пропастьта, а всѣко падане подразбира връщане назадъ. Дръжте тѣзи идеи въ ума си, да се ползувате отъ тѣхъ. За тази цель, вие трѣбва да учите като малкитѣ деца, които постѫпватъ въ първо отдѣление. Учительтъ започва съ тѣхъ отъ най-елементарни работи и върви напредъ. Той ги запознава съ буквитѣ и съ аритметическитѣ действия, като започва съ събирането. И вие ще започнете съ събирането: да знаете, какъ се събиратъ две идеи, две противоречия, две мѫчнотии и т. н. Какъ ще съберете мѫчнотиитѣ си? Докато не ги отдѣлите отъ себе си, не можете да ги съберете. Колкото мѫчнотии имате въ ума, въ сърдцето и въ волята си, ще ги приведете къмъ общъ знаменатель и ще ги съберете. Тѣ се движатъ въ една посока. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за болния и за здравия. Когато болниятъ дойде до крайния предѣлъ на своята болесть, иде смъртьта. Лесно се казва това, но мѫчно се умира, т. е. мѫчно се влиза въ предѣлитѣ на смъртьта. На границата сѫ поставени десеть врати за минаване. Човѣкъ трѣбва да знае, презъ коя врата да мине, т. е. по кой начинъ да слѣзе въ предѣлитѣ на смъртьта. На умиращия се дава свобода на изборъ, самъ да опредѣли начина на заминаването си за онзи свѣтъ. Всѣки се стреми да избере най-лекия начинъ на умиране. Първата врата представя най-лекия начинъ, а десетата — най-мѫчния. Сѫщото става и съ здравия. Когато дойде до крайния предѣлъ на живота, здравиятъ се намира на границата на възкресението, дето му се представятъ десеть врати, т. е. десеть начина за възкресение. Той самъ може да си избере единъ отъ десеттѣ начини. Чуете ли нѣкой да казва, че животътъ му е дотегналъ, и иска да се освободи отъ него, ще знаете, че той е боленъ човѣкъ. И като боленъ, той не може да стигне до границата на смъртьта, докато не изплати дълговетѣ си — тѣ го мѫчатъ. Ще работи дни, месеци и години, докато ги изплати. При това, човѣкъ не може непрекѫснато да бѫде боленъ. Състоянията му се мѣнятъ, той е ту здравъ, ту боленъ. Като ученикъ на живота, той ще събира моментитѣ, да знае, колко пѫти презъ деня е билъ боленъ и колко пѫти — здравъ, за да има представа за своето състояние. Това сѫ отвлѣчени задачи, които човѣкъ самъ трѣбва да реши. Решаването имъ е въ зависимость отъ правилното разбиране на нѣщата. Ще знаете, че човѣкъ може да реши задачитѣ си, когато постави болестьта и здравето вънъ отъ себе си, само като възможности. Човѣкъ не е роденъ да бѫде боленъ, не е роденъ и да бѫде здравъ — това сѫ възможности въ живота. Въпрѣки това, той не може да избѣгне нито болестьта, нито здравето. Човѣкъ не се е родилъ нито за болести, нито за здраве. Той се е родилъ да живѣе. Животътъ му се осмисля, само когато цъвне и даде плодъ — любовьта. Като говоримъ за живота, ние го схващаме като цвѣтъ и плодъ на любовьта, затова казваме, че любовьта ражда живота. При сегашнитѣ условия, животътъ има възможность само да цъвне, но не и да върже, да даде плодъ. Като слиза на земята, човѣкъ има предъ видъ учението. Той се учи, придобива знания, а животътъ му се опредѣля отъ посоката на неговото движение. Човѣкъ трѣбва да научи две нѣща: да намѣри посоката на своето движение и начинъ, по който да смѣня състоянията си. Научи ли тѣзи нѣща, той получава дипломъ, съ който може да продължи учението си въ по-висока школа. Докато завърши образованието си на земята, човѣкъ минава презъ много школи. Колкото по-съзнателно е работилъ, толкова повече знания и опитности има. Той може, като химикъ, да различава свойствата на първото състояние — на болестьта, и на второто — на здравето, и да опредѣля посоката на тѣхното движение, още докато сѫ въ зародишъ. Правете и вие опити, да изучавате дветѣ посоки на вашето движение. За следния пѫть, нека всѣки отъ васъ да намѣри въ себе си две състояния на болестьта и две — на здравето и да си ги отбележи. Изкуство е да можете да ги различите още въ зародишното имъ състояние. Какъ ще различите по външенъ пѫть змийското яйце отъ това на славея? Външно мѫчно се различаватъ, но ако ги поставите при условия да се измѫтятъ, отъ змийското яйце ще излѣзе змийче, а отъ яйцето на славея — славейче. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание. Змийчето ще започне да пълзи по земята — пѫтьтъ на болестьта и смъртьта, а славейчето ще литне нагоре — по пѫтя на здравето. За да не изпадате въ заблуждения, вие трѣбва да оставите идеитѣ си, които сѫ въ зародишно състояние, при условия да се измѫтятъ. Едва тогава ще знаете, въ каква посока се движатъ тѣ. Оттамъ ще опредѣлите тѣхния вѫтрешенъ характеръ и тѣхния произходъ. Като не разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата, човѣкъ изпада въ противоречия и недоволство, и самъ не може да си помогне. Той е недоволенъ, че е сиромахъ, че нѣма пари, че не е ученъ, че не може да свири, да пѣе и т. н. Наистина, не е лесно да се справи човѣкъ съ тѣзи нѣща, но и богатиятъ не е всѣкога доволенъ отъ положението си. Той е богатъ, има пари, но е боленъ и не може да намѣри лѣкарь да му помогне. Човѣкъ не подозира, че лѣкарьтъ е въ самия него. Той самъ може да си помогне при всички мѫчнотии. Какъ? — Чрезъ мисъльта си. Достатъчно е да държи въ ума си положителни мисли, за да се справи лесно и съ сиромашията, и съ невежеството, и съ болеститѣ. Защо не си представи, че е богатъ, че има на разположение кѫща, скѫпи дрехи, слуги? Защо не си представи, че е ученъ, че е професоръ въ нѣкой университетъ? Защо не си представи, че е младъ, здравъ и веселъ? Чрезъ мисъльта си временно поне човѣкъ може да смѣни състоянието си. Всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ — отъ него зависи. Три елемента сѫ необходими, за да бѫде човѣкъ богатъ: да прояви доброто, разумностьта и здравето си. Само добриятъ, разумниятъ и здравиятъ човѣкъ може да бѫде богатъ. Той може да бѫде и ученъ — и това зависи отъ него. Ще каже нѣкой за себе си, че не е ученъ, защото не е написалъ нито една научна книга. Това нищо не значи. Всички хора не могатъ да бѫдатъ писатели: едни ще пишатъ, други ще четатъ. Често писателитѣ не сѫ доволни отъ произведенията си, намиратъ, че нѣщо имъ липсва. Обаче, четцитѣ сѫ доволни, намиратъ, че произведенията имъ сѫ гениални. И обратното се случва: писательтъ е доволенъ отъ произведенията си, а четцитѣ не сѫ доволни. Следователно, и който пише, и който чете трѣбва да бѫде ученъ, да разбира смисъла на нѣщата. Казано е въ Писанието: „Не чрезъ сила, нито чрезъ крепость, но чрезъ духа ми“. Това значи: човѣкъ може да постигне всичко не чрезъ сила, нито чрезъ крепость, но чрезъ своя мощенъ духъ. Какво крие духътъ въ себе си? — Животъ, разумность, доброта и здраве. Това сѫ четири важни елемента, чрезъ които човѣкъ може да разреши социалнитѣ въпроси. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 4 май, 1928 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смирението — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Ще прочета 55 глава отъ Исаия, която разглеждамъ като литературно произведение. „О, вие, които сте жадни, елате всички при водитѣ“. (— 1 ст.). „Вмѣсто драка, ще възлѣзе елха; вмѣсто коприва, ще възлѣзе мирсина; и това ще бѫде Господу за име, за вѣчно знамение, което нѣма да изчезне.“ (— 13 ст.). Време е вече ученикътъ не само да носи името ученикъ; не да бѫде пъленъ съ знание, както касата на банкера е пълна съ пари; не само да бѫде нагорещена пещь, въ която да се пече хлѣбъ; не само да бѫде фурна, да продава хлѣбъ, нито зеленчукова градина, която да изкарва лукъ и чесънъ. Ако е пълна каса, ще се изпраздни: ако е нагорещена пещь, ще изгасне; ако е фурна, ще продаде хлѣба си и ще се изпраздни; ако е зеленчукова градина, ще дава временно продуктитѣ си. Ученикътъ не трѣбва да бѫде и цвѣтъ, който прецъвтява. Какво трѣбва да бѫде ученикътъ? — Изворъ, който постоянно блика. Той трѣбва да разбира отношенията между неговата душа и различнитѣ роли, които трѣбва да играе. Напримѣръ, какво е отношението на човѣшката душа къмъ пълната каса съ богатство и знание, къмъ нагорещената пещь, къмъ фурната, къмъ зеленчуковата градина и т. н.? Като разглежда и изучава тѣзи отношения, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, а не да се дресира, както дресиратъ коткитѣ и кучетата. Единъ човѣкъ се занимавалъ съ дресиране на котки. Той събралъ 40—50 котки и дълго време работилъ за дресирането имъ. Най-после той дошълъ до убеждението, че коткитѣ сѫ вече дресирани и може да прави съ тѣхъ различни опити. Веднъжъ дошълъ при него единъ приятель, да види, докѫде е стигналъ съ възпитанието на коткитѣ. Той наредилъ коткитѣ по групи и почналъ демонстрации съ тѣхъ. Въ това време приятельтъ му пусналъ една мишка. Всички котки хукнали веднага подиръ мишката и дресировката пропаднала. Достатъчно било да се яви една мишка, и трудътъ на възпитателя пропадналъ. Какво представя мишката? — Стариятъ, наследенъ навикъ. Каквото е мишката за котката, такова нѣщо сѫ старитѣ навици за човѣка. Колкото дресираната котка може да издържа предъ мишката, толкова и човѣкъ може да издържа съ своето знание предъ старитѣ навици. Тѣ сѫ сила, предъ която човѣкъ мѫчно устоява. На какво се дължатъ старитѣ навици и какъ може да се справи човѣкъ съ лошитѣ навици? Навицитѣ сѫ резултатъ на честото повтаряне на нѣщата. Това не значи, че човѣкъ не може да се откаже отъ навицитѣ си. Достатъчно е да се намѣри предъ нѣщо силно, за да забрави навицитѣ си и да отстѫпи отъ тѣхъ. Какво ще прави онзи, който има навикъ всѣка сутринь да се кѫпе, но кѫщата, въ която живѣе, се запали? Той ще гледа часъ по-скоро да излѣзе вънъ и ще забрави, че е навикналъ сутринь да се кѫпе. Страхътъ отъ изгаряне е по-силенъ отъ навика. Той казва: Днесъ направихъ изключение, не се окѫпахъ, както правя всѣки день. Значи, изключенията сѫ резултатъ на силни подбуди, силни преживявания въ човѣшкия животъ. Предъ пожара всѣкакъвъ навикъ отстѫпва. Смѣшно е да видите, че нѣкой се кѫпе, когато кѫщата му гори. Пророкъ Исаия казва, че Божиитѣ мисли не приличатъ на човѣшкитѣ. Съ други думи казано: идейниятъ животъ не прилича на обикновения. Противоречията на хората се дължатъ, именно, на това, че искатъ да влѣзатъ въ идейния животъ съ обикновенитѣ си разбирания. Нѣкой мисли, че може да влѣзе въ идейния свѣтъ съ своитѣ стари навици и разбирания. Това е невъзможно. Новитѣ времена изискватъ нови разбирания. Запримѣръ, ако ви представятъ две положения — богатство и дарби, кое бихте предпочели? Едни ще пожелаятъ да бѫдатъ богати, а други — даровити. Ще се явятъ различни мнения по въпроса. Нѣкои ще кажатъ, че богатиятъ може да стане даровитъ. Като има добри външни условия, той ще работи върху себе си и ще развива дарбитѣ си. Други ще кажатъ, че даровитиятъ, т. е. вѫтрешно богатиятъ има условия да стане и външно богатъ. Ние пъкъ казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде и богатъ, и даровитъ, защото всѣко нѣщо има своето специфично мѣсто. Богатството има отношение къмъ физическия свѣтъ, знанието и способноститѣ — къмъ умствения свѣтъ, а добротата — къмъ духовния. Следователно, човѣкъ не може да бѫде духовенъ, докато не е добъръ; той не може да бѫде уменъ, докато нѣма знания и не може да бѫде здравъ, докато не е богатъ. Златото има отношение къмъ здравето. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова е по-благороденъ, по-устойчивъ и по-здравъ. Нѣкой ще възрази, че има богати хора, които сѫ болни. Това не е истинско богатство. Ако натоварите едно магаре съ скѫпоценности, богато ли е то? Магарето носи чуждо богатство, а не свое. То не съзнава богатството си. И да го съзнава, не може да се ползува отъ него. Тъй щото, за да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ; за да бѫде уменъ, трѣбва да има знания; за да бѫде духовенъ, трѣбва да е добъръ. Богатство, знание и доброта сѫ качествата на истинския човѣкъ. Ако отнемете едно отъ тия качества, вие нарушавате неговата цѣлость. Представете си, че ви дадатъ следната задача: да извадите една часть отъ цѣлото, или цѣлото отъ неговитѣ части, безъ да нарушите цѣлокупностьта на цѣлото. Можете ли да решите тази задача? — Не можете. Ако извадите една часть отъ цѣлото, непремѣнно ще нарушите цѣлостьта му; да извадите цѣлото отъ частитѣ му, и това е невъзможно. Цѣлото може да се дѣли на своитѣ части, но то вече не е цѣло. На сѫщото основание, казваме: Като цѣло, човѣкъ е недѣлимъ. Не можете да извадите отъ него една часть, и той да остане цѣлъ. Какъвъ човѣкъ е този, отъ когото сте извадили доброто? Но и доброто, като часть отъ човѣка, само не сѫществува. Доброто, като абстрактна величина, не сѫществува. Затова казваме, че има голѣма разлика между проявеното и непроявеното добро. За да схванете тази разлика, мислете върху житото, брашното и хлѣба. Житото се мели и се превръща въ брашно. Тѣ се различаватъ по обемъ, но не по качество и по съставъ. Житото заема по-малъкъ обемъ отъ брашното. Като се смѣси съ вода, брашното отново намалява обема си и се превръща въ тесто, което се пече и става на хлѣбъ. Тукъ имаме два процеса: на разширяване — смилане на житото въ брашно и смаляване — превръщане на брашното въ хлѣбъ. Разширяването и смаляването сѫ процеси, презъ които минаватъ и човѣшкитѣ идеи. Явява се въпросъ: при кое отъ дветѣ състояния идеитѣ сѫ най-устойчиви? Кое е най-устойчиво: житото, брашното или хлѣбътъ?— Житото. Защо? — То е първичната идея, която слиза направо отъ идейния свѣтъ. Щомъ слѣзе на земята, то минава презъ различни фази, които сѫ временни, преходни. И тѣ иматъ приложение, но само за известно време и при известни случаи. Оттукъ вадимъ заключението: възприемайте идеитѣ направо отъ идейния свѣтъ, въ първичното имъ състояние, а не въ видоизмѣненията имъ. Идеитѣ само се посаждатъ, но нито се мелятъ, нито на хлѣбъ се правятъ. Ако нѣма условия веднага да ги посѣете, тогава имате право да ги смелите на брашно, да ги омесите и да направите хлѣбъ, отъ който да се ползуватъ окрѫжаващитѣ. Не прекарвате ли идеитѣ си презъ тѣзи процеси, тѣ ще се развалятъ и ще губятъ своя смисълъ. Дойдатъ ли добри условия за сѣене, веднага ще ги посѣете. Така постѫпва добриятъ и богатиятъ човѣкъ. Сега азъ изнасямъ тѣзи процеси за способнитѣ и талантливи ученици, за да извлѣкатъ отъ тѣхъ нѣкакъвъ методъ за самовъзпитание. Да се върнемъ къмъ основната мисъль на лекцията, а именно: човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Божественото. Между човѣшкитѣ и Божественитѣ мисли трѣбва да има пълно съгласие. Когато казваме, че въ живота всичко е постижимо, разбираме, че между човѣшкото и духовното, между духовното и Божественото сѫществува известно отношение, известенъ паралелъ. Дойдемъ ли до непостижими нѣща, това показва, че паралелътъ е нарушенъ, т. е. между човѣшкото и Божественото е настанала нѣкаква дисхармония. Нѣкой има амбиция да стане ученъ човѣкъ и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е потикъ въ човѣка да постигне нѣщо, но не е резултатъ на Божествения паралелъ, който включва основнитѣ правила на живота. Само смирениятъ човѣкъ спазва тѣзи правила. Въ духовния свѣтъ смирението е мѣрка, която опредѣля разстоянието между успореднитѣ линии. Смирението е качество, но сѫщевременно е мѣрка за опредѣляне разстоянието между успореднитѣ линии. Отъ това разстояние зависи хармонията, която сѫществува между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Между мислитѣ на смирения и Божественитѣ мисли има известенъ паралелъ, благодарение на което смирениятъ се ползува отъ знанията на Бога естествено, безъ никакви усилия. Горделивиятъ прави усилия да постигне Божественото знание, но не успѣва. Той придобива известно знание, но не става ученъ. Той не може да стане истински ученъ, понеже е нарушилъ паралела между Божественото и човѣшкото въ себе си. Гордостьта представя сушата въ живота. Какво може да расте на суша? — Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растатъ и да се развиватъ, идеитѣ се нуждаятъ отъ слънце, влага и хранителни елементи. Гордостьта е причина за пропадането на нѣкои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на свѣтски хора. Когато религиозниятъ започне да мисли, че е достигналъ до откровението на живота, и когато свѣтскиятъ мисли, че е дошълъ до крайния предѣлъ на науката, и двамата се провалятъ. Тѣ достигатъ до точката на замръзването. Кога остарява човѣкъ? — Когато мисли, че е постигналъ всичко. Като стане на 21 годишна възрасть, той си въобразява, че е придобилъ голѣми знания, че нѣма какво повече да учи, дошълъ е вече до своето пълнолѣтие и желае да стане като баща си — съ брада и съ мустаци. И това е добро, но брадата и мустацитѣ не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Какво ще каже жената, която нѣма брада и мустаци? И тя има задачи за разрешаване. Като нѣма брада и мустаци, трѣбва ли да се мисли, че животътъ ѝ е лекъ и я освобождава отъ мѫчнотии и страдания? Мѫжътъ има брада и мустаци, защото живѣе въ гористи мѣста; жената нѣма брада и мустаци, защото живѣе въ полета. Въ това отношение, мѫжътъ е дърварь, а жената — земедѣлецъ, който произвежда жито. Стремежътъ на жената къмъ мѫжа и на мѫжа къмъ жената се дължи на необходимостьта отъ материалитѣ, които тѣ произвеждатъ. Жената взима горивенъ материалъ отъ мѫжа, а той взима жито отъ жената. Като говоримъ за мѫжа и за жената, имаме предъ видъ отношенията между гората и полето, а не външнитѣ отношения между формитѣ мѫжъ и жена. Гората и планината даватъ едни блага, а полето и долината — други. Тѣ взаимно се допълватъ. Който не разбира предназначението си въ живота, той е недоволенъ отъ всичко. Дърварьтъ, напримѣръ, всѣки день сѣче дърва въ гората, товари ги на магарето си и слиза въ града да ги продава. Като се отегчи отъ работата си, той става недоволенъ, не знае, какъ да излѣзе отъ положението си. Щомъ се отегчишъ въ гората и въ планината, слѣзъ въ долината; като се отегчишъ отъ долината, възлѣзъ пакъ на планината. Важно е, и при еднитѣ, и при другитѣ условия човѣкъ да намѣри нѣщо красиво и възвишено. Красивиятъ и възвишенъ животъ ще намѣрите на слънцето. Стремете се къмъ слънцето, за да не се отегчавате отъ условията на земята. Слънцето представя човѣшката глава, а земята — неговиятъ стомахъ. Като се отегчите отъ земята, т. е. отъ живота на стомаха си, качете се въ главата си и започнете да мислите. Тамъ е вашето слънце, оттамъ иде вашата радость и вашето веселие. Следователно, когато сте радостни и доволни, вие сте на слънцето; когато сте скръбни и недоволни, вие сте на земята. Отъ васъ зависи да бѫдете радостни и доволни. Качвайте се на слънцето, да придобивате животъ и енергия, да се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията си. Ще кажете, че условията на сегашния ви животъ сѫ тежки. Знайте, че сегашниятъ животъ е само часть отъ цѣлокупния, а частитѣ не представятъ правила. Общиятъ, цѣлокупниятъ животъ включва правилата, а частитѣ му представятъ методи, чрезъ които човѣкъ може да прилага своето богатство, знание и доброта при дадени условия. Каквото и да се случва въ живота на ученика, отъ него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вѫтрешно. То е мѣрка, която опредѣля разстоянието между успореднитѣ линии. Смирението е мѣрка, която опредѣля правилнитѣ отношения между човѣшкитѣ и Божественитѣ отношения. Следователно, докато не се смири, човѣкъ не може да има правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата. Казано е въ Писанието: „Богъ къмъ смиренитѣ благоволи, а на горделивитѣ се противи“. — Докато човѣкъ върви успоредно съ Божествения свѣтъ, смирението има смисълъ. Щомъ се наруши паралела на неговия животъ, смирението губи своя смисълъ. Който не разбира дълбокия смисълъ на смирението, не иска да бѫде смиренъ. Защо? — Той мисли, че, като смиренъ, трѣбва да се подчинява на всички, и кой какъ мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Въ сѫщность, истински смирениятъ е брониранъ, никой не може да го тъпче. Какъвъ паралелъ можемъ да поставимъ между стомаха и главата? Задачата на стомаха не е само да поглъща, но да превръща хранителнитѣ елементи и съединения, да ги обработва и като сокове да ги изпраща къмъ мозъка. Въ този смисълъ, стомахътъ всѣки день пренася жертви, за да изкупва грѣховетѣ си. Ако не прави жертвоприношения, стомахътъ не може да има правилни отношения съ Първата Причина на нѣщата, т. е. съ своя мозъкъ, съ главата си, която мисли и направлява цѣлия животъ на човѣка. Внесете тази идея въ ума си, за да приемете новитѣ идеи, да приложите новитѣ методи за тѣхното реализиране. Само по този начинъ ще се освободите отъ старитѣ разбирания и навици, които досега сѫ ви спъвали. Старото трѣбва да отстѫпи, да направи пѫть на новото. Желая ви да възприемете новитѣ идеи и да ги приложите въ живота си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 27 априлъ, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Будниятъ день — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Казано е въ Писанието: „Разумнитѣ ще разбератъ.“ Ние желаемъ всички хора да бѫдатъ разумни, да разбератъ великата истина, за която сѫ дошли на земята. Всѣки човѣкъ трѣбва да има правилно разбиране за своя животъ. Не разбира ли живота си правилно, той всѣки день ще се натъква на разочарования. Сега ние говоримъ на онѣзи хора, на които съзнанието е пробудено. — Защо? — Защото истински човѣкъ е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излѣзълъ отъ животинското си състояние, т. е. отъ онова състояние, когато е живѣлъ безъ закони и правила, когато не е разбиралъ живота. Разумниятъ, истинскиятъ човѣкъ се отличава по това, че живѣе по вѫтрешни, Божествени закони и правила, чрезъ които съзнателно се ограничава. Понѣкога човѣкъ самъ себе си не разбира и се чуди, защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бѫде господарь, да бѫде щастливъ, безъ да се подчинява на вѫтрешнитѣ закони. Какъвъ господарь е този, който при най-малкото изпитание бѣга? Кѫде остава неговата сила и мощь, неговото господарство? Започне ли земята да се тресе, всички живи сѫщества бѣгатъ и хора, и животни, и бубулечици. И щурецътъ бѣга отъ дупката си. Всичко живо излиза отъ скривалището си и бѣга. Коя е причината за страха отъ земетресенията? Въ време на земетресение се отдѣля голѣмо количество електричество. Животнитѣ, както и хората, възприематъ това електричество и, за да се освободятъ отъ него, като отъ голѣмъ товаръ, тѣ бѣгатъ. При движението си отъ едно мѣсто на друго, тѣ се освобождаватъ отъ излишното електричество. Природата е вложила страха въ животнитѣ, за да ги освободи отъ нещастието, което би ги сполетѣло при великата работа, която тя върши. Въ този случай, страхътъ е на мѣсто. Отъ гледището на цѣлокупния животъ, земетресението, като промѣна въ природата, е велико дѣло. Всички велики работи въ природата започватъ съ земетресения. Ние живѣемъ въ началото на великитѣ работи, отдалечъ чуваме чуковетѣ на майсторитѣ, които работятъ. Хората се страхуватъ отъ земетресенията, но има нѣщо по-страшно отъ външнитѣ земетресения. Представете си една млада мома, едва влѣзла въ живота, се влюби въ единъ момъкъ и следъ година-две тя преживѣе нѣкакъвъ крахъ въ чувствата си: животътъ ѝ се обезсмисля, надеждитѣ ѝ пропадатъ, мечтитѣ — рухватъ. Тя чувствува, че сърдцето ѝ е разкѫсано, намира се предъ развалинитѣ на своя животъ и желае да умре, отколкото да живѣе съ разрушения въ себе си. Какво е станало съ момата? — Земетресение въ чувствата ѝ. Външно погледнато, всичко е въ редъ и порядъкъ, разрушението е станало вѫтре нѣкѫде. Момата мисли, че въ нея е станало голѣмо, непоправимо разрушение, но то не е видимо, не е реално за другитѣ хора. То може лесно да се поправи. Страшни сѫ земетресенията въ чувствата на човѣка, но и тукъ природата работи разумно и целосъобразно. Тя има предъ видъ да научи човѣка, кои желания сѫ законни и сѫществени и кои — не сѫ. Всѣко чувство и желание, които не вървятъ по законитѣ на великата природа, сѫ незаконни и несѫществени и сѫ осѫдени на разрушаване. Който има такива желания, той е осѫденъ на страдания. Като страда известно време, той ще разбере, че се намира на кривъ пѫть и ще се оправи. Знайте, че за васъ се интересуватъ множество разумни и възвишени сѫщества и всѣки моментъ ви помагатъ. Вие не ги виждате, но трѣбва да знаете, че успѣхътъ ви въ живота се дължи на любовьта и грижитѣ имъ къмъ васъ. Отношението имъ къмъ васъ е сѫщото, каквото е отношението на родителитѣ, на братята и на сестритѣ къмъ добрия синъ и братъ. Той отива въ странство да се учи, но е подкрепенъ отъ любовьта на своитѣ любими родители, братя и сестри, приятели. Като чувствува тѣхната любовь, той учи повече за тѣхъ, отколкото за себе си. Като се върне отъ чужбина, всички му се радватъ. Ако подържате сѫщото отношение и къмъ сѫществата отъ разумния свѣтъ, които ви обичатъ, животътъ ви коренно ще се измѣни. Понѣкога човѣкъ се чувствува самотенъ, изоставенъ. Това е общо чувство, което изпитватъ всички хора, не само нѣкои лица. Това чувство изпитва и малкото дете, когато майка му го отдѣля отъ гърдитѣ си и го туря въ люлката. Това изпитва и детето, което прохожда. Щомъ стѫпи на краката си, майката не го носи вече на рѫце. Тя прави това съзнателно, привиква детето си къмъ самостоятеленъ животъ. Ако цѣлъ животъ го държи на рѫце, то ще стане инвалидъ. Ако майката постѫпва разумно съ детето си, какъ трѣбва да постѫпва великата, жива природа съ насъ? Следователно, който се стреми къмъ новитѣ идеи, трѣбва да съзнае положението си, като дете на разумната природа, която има любовь и грижи къмъ него, по-голѣми отъ тѣзи на майката. Щомъ съзнава това, той трѣбва да бѫде въ съгласие съ нея и да се подчинява на нейнитѣ закони. Свърже ли се съ природата, човѣкъ отваря сърдцето си за всички живи сѫщества. Той гледа на тѣхъ като на ценни книги. Въ всѣко живо сѫщество, малко или голѣмо, природата е вложила известно съдържание, което заслужва да се пази, за да могатъ всички сегашни и бѫдещи поколѣния да четатъ по него и да се поучаватъ. Отъ правилното разбиране и отношение къмъ природата, човѣкъ постепенно отива къмъ Бога. Той започва да Го разбира по новъ начинъ. Днесъ повечето хора гледатъ на Бога като на външна необходимость, като на сѫщество, което наказва и преследва, поради което иматъ повече страхъ отъ Него, отколкото любовь. За тѣхъ Богъ е въ бурята, въ земетресенията, въ страданията. Тѣ не Го търсятъ въ себе си, но само отвънъ. Докато гледатъ така на Бога, тѣ всѣкога оставатъ далечъ отъ Него. Приемете Бога първо въ себе си, въ своята душа, въ своя умъ и въ своето сърдце, като изразъ на велики мисли и чувства, като потикъ на добри и възвишени дѣла. Оттамъ, погледнете вънъ, на окрѫжаващата природа, и ще Го видите въ всичко чисто и красиво: въ небето, осѣяно съ безброй звезди и слънца, въ чиститѣ планински извори, въ красивитѣ цвѣтя, въ долини и планини. Вслушвайте се въ гласа на пойнитѣ птички, въ шумоленето на цвѣтята, въ тихия вѣтрецъ — навсѣкѫде е Богъ. Ще Го видите и вънъ, и вѫтре въ васъ, горе и долу, надѣсно и налѣво. Нѣма кѫтъ въ свѣта, дето Богъ да не присѫтствува. Ставате ли отъ сънь или лѣгате да спите, знайте, че животътъ има смисълъ, защото всичко е изпълнено съ Божието присѫтствие. Само при това разбиране можете да четете 91 Псаломъ и да вѣрвате въ истинностьта на думитѣ, вложени въ него. Тамъ е казано: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближатъ.“ (—7 ст.). — Когато е писалъ този Псаломъ, Псалмопѣвецътъ е минавалъ презъ голѣми противоречия, въ които опиталъ и позналъ силата на Бога. Щомъ дойде до това познаване, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ тисящитѣ, т. е. отъ хилядитѣ мѫчнотии, въ които се намира. Когато се свърже съ Бога и живѣе въ единство съ Него, той решава лесно мѫчнотиитѣ си. „Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще пребивае подъ сѣнката на Всемогѫщаго“. (—1 ст.). Защо е казано подъ покрива, а не въ дома? Сѫщата идея българинътъ би изразилъ съ думитѣ: „Който живѣе подъ сѣнката на Всевишнаго“. Подъ думата „сѣнка“ разбираме, да имашъ пари въ нѣкоя банка, или приятели, на които да разчиташъ. Подъ думата „покривъ“ се разбира, да имашъ нѣкой да ти помага, да те защищава, да се подслонишъ подъ неговото крило. Псалмопѣвецътъ искалъ да предаде идеята, че човѣкъ трѣбва да уповава на Бога, като на вѣченъ, неизмѣненъ принципъ и да Го пази свето въ душата си, да не Го излага на поругание. Представете си, че имате една тетрадка съ чисти, бѣли листа, подвързана съ скѫпа, здрава подвързия. Вие пазите тетрадката си въ голѣма чистота и я давате само на приятелитѣ си, всѣки отъ тѣхъ да напише нѣщо хубаво въ нея. Отъ време на време четете написаното и го сподѣляте само съ онѣзи близки, които могатъ да го разбератъ и оценятъ. Можете ли да оставите тетрадката си на разположение на децата? Ако намѣрятъ тетрадката ви, тѣ ще започнатъ да драскатъ, да пишатъ кукички и лулички и въ скоро време ще я изцапатъ. Като знаете това, казвамъ: Не отваряйте ума и сърдцето си предъ онѣзи, които не разбиратъ и не ценятъ това, което вашитѣ разумни и напреднали братя сѫ писали въ тѣхъ. Пъкъ и вие, ако трѣбва да проникнете въ тѣхнитѣ умове и сърдца, четете само онова, което може да ви ползува и което разбирате. Напримѣръ, вие четете книгата на нѣкой философъ и се спирате предъ неговитѣ разсѫждения за Бога. Той казва, че Богъ не сѫществува. Ако приемете тази мисъль буквално, ще се спънете. Обаче, ако я преведете, ще намѣрите истинския ѝ смисълъ. Философътъ иска да каже, че този Богъ, на когото хората днесъ служатъ, не сѫществува. Какъвъ Богъ, наистина, е този, когото хората призоваватъ въ своя личенъ и материаленъ животъ? Тѣ искатъ отъ Него пари, кѫщи, имоти, да имъ помага въ борбитѣ и въ раздоритѣ, да побеждава неприятелитѣ имъ. При това, подъ неприятель тѣ разбиратъ всѣки, който се изпрѣчи на пѫтя на тѣхнитѣ интереси. Стремете се къмъ онзи Богъ, Който рѫководи цѣлокупния животъ, Който има предъ видъ нуждитѣ и интереситѣ на всички сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. Въ името на този Богъ пишете, както въ своята книга, така и въ книгитѣ на своитѣ приятели само онова, което Той ви диктува. Всичко друго, написано вънъ отъ Неговата намѣса, е писано отъ деца, които въ скоро време ще изцапатъ и скѫсатъ книгата. Дръжте въ ума си свещената идея за Бога, че Той е неизмѣненъ, вѣченъ, необятенъ и бди за живота на всички сѫщества. Бѫдете герои като онзи войникъ на фронта, който е изложенъ на дъждъ отъ куршуми и гранати, но уповава на Бога, мускулъ не трепва на лицето му. Много гранати ще се сипятъ върху васъ, но не се страхувайте! Пазете връзката си съ Бога. Ще дойдатъ отвънъ хора да ви казватъ да се откажете отъ убежденията си, да напуснете този пѫть, но вие трѣбва да устоявате. Да се откаже човѣкъ отъ убеждението си, да напусне правия пѫть, това значи, да се откаже отъ живота, отъ богатството, отъ знанието, отъ силата си. Ако се откажешъ отъ живота си, ще намѣришъ смъртьта; ако се откажешъ отъ богатството си, ще намѣришъ сиромашията; ако се откажешъ отъ знанието, ще намѣришъ невежеството; ако се откажешъ отъ силата, ще намѣришъ безсилието. Изобщо, откажешъ ли се отъ това, съ което въ даденъ моментъ разполагашъ, ти се натъквашъ на страдания. И сиромахъ да си, не се отказвай отъ сиромашията. Откажешъ ли се преждевременно отъ нея, ти никога не можешъ да бѫдешъ богатъ. Който не е билъ сиромахъ, не може да бѫде богатъ; който не е билъ богатъ, не може да бѫде сиромахъ. Това сѫ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Разумниятъ лесно се справя съ състоянията си. И като богатъ, и като беденъ, той еднакво се учи. Когато говоримъ за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на човѣка, но и неговото умствено и сърдечно положение. Човѣкъ може да бѫде богатъ съ идеи и желания, но може да бѫде и беденъ. И въ единия, и въ другия случай разумниятъ знае, какъ да се справя. Многото желания, напримѣръ, могатъ да удавятъ човѣка, но ако е разуменъ, той ще намаже кожата си съ мась, както прави патицата, и тѣ нѣма да го докоснатъ. Патицата влиза въ водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не прѣчи на плаването ѝ. Ако водата достигаше до кожата на патицата, щѣше да отнима топлината на тѣлото и да ѝ противодействува. Тъй щото, когато много желания нахлуватъ въ сърдцето ви, намажете тѣлото си съ мась, която да имъ се противопоставя. Който иска да бѫде ученикъ, да решава задачитѣ си правилно, трѣбва да бѫде разуменъ и добъръ. Това сѫ две качества, които се изискватъ отъ всѣки човѣкъ и специално отъ ученика. Казано е за Бога, че е всеблагъ, всемѫдъръ, вселюбещъ. На сѫщото основание и за човѣка казваме, че трѣбва да бѫде всеразуменъ и вседобъръ, т. е. да проявява своята разумность и доброта при всички условия на живота си. Значи, отъ човѣка се изисква доброта и разумность, но какво представя той самъ по себе си? — Квадратъ и крѫгъ. Квадратътъ е физическиятъ човѣкъ, който разрешава отношенията си на физическия свѣтъ; крѫгътъ е духовниятъ човѣкъ, който разрешава отношенията си въ духовния, въ идейния, въ Божествения свѣтъ. Ако разглеждаме човѣка геометрически, казваме, че главата представя крѫга, а тѣлото — квадрата, т. е. четириѫгълника. Главата мисли, съзерцава, решава въпроситѣ въ умствения свѣтъ, а тѣлото изпълнява нейнитѣ решения. Главата на човѣка представя кълбо, сфера, а тѣлото му — кубъ. Значи, отъ една страна човѣкъ представя крѫгъ и квадратъ, а отъ друга — сфера и кубъ. Сферата крие въ себе си множество възможности и условия, които човѣкъ проявява на земята като безброй отношения и съотношения. Думитѣ квадратъ и кубъ, крѫгъ и сфера сѫ мощни, понеже криятъ въ себе си всички възможности и условия. Като кажешъ квадратъ и кубъ, разбирашъ всички възможности за реализиране на разумнитѣ нѣща на физическия свѣтъ. Като кажешъ крѫгъ и сфера, разбирашъ всички възможности за реализиране на разумнитѣ идеи въ Божествения свѣтъ. Както виждате, човѣкъ е създаденъ по правилата на великата геометрия. За да не наруши тѣзи правила, той трѣбва да мисли и чувствува право. Като чувствува, човѣкъ опитва нѣщата. Като ги опита, той пристѫпва къмъ реализирането имъ. Въ реализиране на нѣщата, волята играе важна роля. Това показва, че дейностьта на ума, на сърдцето и на волята сѫ тѣсно свързани. Ще прочета нѣколко стиха отъ 58 глава на Исаия. Пророкътъ казва, че, за да придобие любовьта и да я запази, човѣкъ трѣбва да живѣе въ свѣтлина. „Тогазъ твоята свѣтлина ще изгрѣе като зората, и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще предиде предъ тебе, и славата Господня ще ти е задна стража.“ (— 8 ст.). „Тогазъ ще зовешъ, и Господъ ще отговаря; ще викнешъ, и Той ще рече: „Ето, азъ.“ „Ако извадишъ изсрѣдъ си хомота, посочването съ пръстъ, и суетнитѣ думи, и отваряшъ душата си на гладния, и наситишъ утѣснената душа, тогазъ свѣтлина ще ти изгрѣва въ тъмнината, и мракътъ ти ще бѫде като пладне.“ (—9 и 10 ст.). „И Господъ ще те води всѣкога, и ще насищава душата ти въ бездъждие, и ще даде сила на коститѣ ти; и ще бѫдешъ като градина напояваема и като воденъ източникъ, на който водитѣ не пресекнуватъ.“ ( —11 ст.). „И отъ тебе роденитѣ ще съградятъ ветхитѣ запустения: ще възстановишъ основанията на много родове; и ще се наречешъ зидатель на развалинитѣ, поправитель на пѫтища за население.“ ( —12 ст.). „Тогазъ ще се наслаждавашъ въ Господа; и азъ ще те направя да ездишъ по високитѣ земни мѣста, и ще те нахраня съ наследието на отца ти Якова; защото устата Господни казаха това.“ ( —14 ст.). Когато четете тази глава, виждате, че думитѣ на пророка и до днесъ не сѫ изгубили значението си. Ако живѣете така, както пророкътъ пише, всичко, което душата ви желае, ще се сбѫдне. Душата желае само едно нѣщо: да се прояви. Може ли да се прояви, вие ще бѫдете всѣкога разумни и добри. Това сѫ качества на човѣшката душа. Следователно, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и разуменъ, това не значи, че отсега нататъкъ ще придобива тѣзи качества. По естество човѣкъ е добъръ и разуменъ, но трѣбва само да се прояви. Видите ли, че детето ви иска да прояви милосърдието си, да раздѣли хлѣба си съ бедното си другарче, не му забранявайте. Обикновено майката, бащата или по-голѣмитѣ братя и сестри забраняватъ на детето да дѣли хлѣба си съ беднитѣ деца. Всѣки човѣкъ има по едно малко дете въ себе си — неговото милосърдие. Не препятствувайте на милосърдието ви да се проявява. Днесъ препятствувате, утре препятствувате на милосърдието, докато най-после сърдцето ви се втвърди и се превърне въ красива форма безъ съдържание. Дайте пѫть на всѣка свещена идея въ себе си, да се прояви. Колкото и да е малка, не я спъвайте, Човѣкъ работи върху себе си, докато е младъ. Щомъ остарѣе, мѫчно може да си въздействува. Младъ човѣкъ е онзи, който прави добро и мисли правилно. Щомъ престане да мисли и да прави добро, той преждевременно остарява. Кажете ли, че искате да бѫдете млади, да се подмладите, трѣбва да правите добро и да мислите. Нѣкой се оплаква, че не може да учи. Щомъ прави добро и мисли, той може да учи. — Голѣма сиромашия ме е налегнала. — Сиромашията е училище. За да научишъ уроцитѣ, които се преподаватъ въ това училище, ще проявишъ доброто въ себе си и ще мислишъ. Да мисли човѣкъ, да прави добро и да учи, това сѫ магически сили, които той крие въ себе си. Прилагайте тѣзи сили въ живота си и не се страхувайте отъ нищо. Съ тѣхъ можете да постигнете каквото желаете. Ще мислите върху доброто и разумностьта и ще ги проявявате. Ако мислите само, че сте добъръ и разуменъ, безъ да проявявате доброто и разумностьта си, тѣзи качества губятъ своята магическа сила. Доброта безъ разумность губи силата си. Ако проявява само разумностьта си безъ доброта, човѣкъ става горделивъ; ако проявява добротата си безъ разумность, той става фанатикъ. Обаче, ако проявява и добротата, и разумностьта си заедно, човѣкъ се разширява, проявява душата си. Само любещиятъ и разумниятъ е съ широка душа, благородно сърдце и просвѣтенъ умъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ изключителни времена. Възкресението, за което се говори въ Писанието, става и сега. Днесъ свѣтътъ се сѫди, и мъртвитѣ ще възкръснатъ, ще се явятъ на сѫдъ предъ Господа. Сѫдбата се налага по различни начини: чрезъ земетресения, чрезъ войни, чрезъ болести, чрезъ страдания. Богъ казва на Израиля: „Търсете ме, докато съмъ близо“. Това значи, търсете Бога, докато още не е закоравѣло сърдцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдатъ катаклизми и катастрофи въ свѣта. Това е начало на изпитанията, които нѣма да преминатъ скоро. Земята ще се тресе, ще се огъва, докато се създаде новото. Новъ свѣтъ се твори сега. Не се страхувайте, но уповавайте на Бога и кажете като Псалмопѣвеца: „Тисящи ще падатъ отъ страната ти, и десеть тисящи отдѣсно ти, но при тебе нѣма да се приближи“. Работете върху ума и сърдцето си съзнателно, да бѫдете отъ онѣзи праведни, добри и разумни хора, за които възвишенитѣ и напреднали братя сѫ готови всѣкога да воюватъ. Вие ще работите за доброто на своята душа, както и за доброто на своитѣ ближни, а други ще воюватъ за васъ. Когато дойдоха ангелитѣ въ Содомъ и Гоморъ, да погубятъ тѣзи градове, Аврамъ ги запита: „Ако има поне десеть праведни между жителитѣ на Содомъ и Гоморъ, ще погубите ли градоветѣ?“ Ангелитѣ имъ отговориха: Нѣма да ги погубимъ. Обаче, между жителитѣ на Содомъ и Гоморъ нѣмаше даже десеть души праведни, затова се приложи наказанието върху тѣхъ. Желая и между васъ да има поне десеть души праведни, да не се приложи наказанието на свѣта. Ако не може да се избѣгне напълно наказанието, поне да се смекчи. Числото десеть е едно отъ добритѣ числа за човѣчеството. Човѣкъ е дошълъ на земята да донесе Божието благословение. Това го отличава като Синъ Божи, като Божи служитель. Казано е въ Писанието: „Вие сте чада Божии“. Следователно, който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да служи на Бога отъ сърдце и съ любовь. По това, именно, се отличава синътъ отъ слугата. Синътъ служи на баща си съ любовь, а слугата — съ пари. Само онзи може да служи на баща си безъ пари, който има синовни отношения къмъ него. Следователно, докато сте въ бащиния си домъ, служете безъ пари; благодарете че живѣете подъ покрива на баща си. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ по умъ и по сърдце. Освободете сърдцата си отъ горчивинитѣ и умоветѣ — отъ недоразуменията помежду си, защото сѫ настанали усилни времена. Пространството е пълно съ Божии войни. Ако погледнете нагоре, ще видите войни, съ извадени ножове, съ вдигнати знамена, съ бойни колесници. Тамъ всички точатъ ножоветѣ си и поглеждатъ къмъ земята, търсятъ праведни и добри хора въ свѣта. Ако не намѣрятъ, колкото трѣбва, тѣ ще тръгнатъ напредъ, ще се пуснатъ въ бой и ще извикатъ: Край на всички неправди! Редъ и порядъкъ е нуженъ въ свѣта. Че нѣкой ималъ едни убеждения, другъ — други убеждения — предъ нищо не се спиратъ. Една свещена идея трѣбва да изпълва умоветѣ и сърдцата на всички хора: Да се въдвори редъ и порядъкъ въ свѣта, да се приложи Божията Любовь, да се пригърнатъ всички хора, като братя, като синове на единъ Баща. Ако доброволно не стане това, насила ще ви заставятъ. Дошло е време да се въведе Божиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Какво виждате следъ земетресението, което стана преди нѣколко деня? Всички хора, бедни и богати, напуснаха кѫщитѣ си, излѣзоха вънъ, на палатки или на открито. Богати, красиви кѫщи, съ всички удобства, станаха необитаеми. Въ това отношение и бедни, и богати се приравниха. Всички хора пазятъ живота си. Тѣ разбиратъ, че най-ценното нѣщо, което имъ е дадено, е животътъ. Обаче, той може да се запази само съ доброто и правдата. Праведни хора се търсятъ днесъ, и то не десеть, но стотици и хиляди. Праведнитѣ, добритѣ и разумнитѣ ще спасятъ свѣта отъ ударитѣ на земетресенията и отъ ударитѣ на сѫдбата. Бѫдете готови всѣки моментъ да посрещнете Бога, вашия Баща, съ любовь. Христосъ казва: „Блаженъ е онзи робъ, когото господарьтъ намѣри, че прави това, което му е заповѣдалъ.“ Това значи: бѫдете будни да посрещнете новия день, новия животъ, който иде въ свѣта. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ животътъ. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 20 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Практически правила — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Каква е ползата отъ изучаване на математика? Математиката има голѣмо приложение въ живота, но какво се ползува самиятъ човѣкъ отъ нея? Центроветѣ на математическитѣ способности въ човѣка се намиратъ отъ дветѣ страни на челото, горе, при обективния умъ. Тѣ трѣбва да се пренесатъ въ горната часть на мозъка, при висшитѣ способности. Тогава човѣкъ ще работи не само съ неодушевени, мъртви величини, но и съ живи величини. И тогава, като каже „единъ камъкъ“, той ще дойде не само до понятието камъкъ, но ще се свърже и съ силитѣ, които единицата камъкъ съдържа; като каже единъ килограмъ вода, той ще се свърже съ енергиитѣ на водата въ единицата вода. И най-после, като каже единъ е Богъ въ свѣта, той ще се свърже съ силитѣ, които Богъ съдържа въ себе си. За да се оформятъ въ човѣка понятията единица, двойка, тройка, той трѣбва да прекара презъ ума си всички одушевени и неодушевени предмети за даденото число. Следъ това той може да каже, че въ него се е оформило понятието за дадено число. Ако иска да си състави понятие за числото две, презъ ума му трѣбва да минатъ два диаманта, две струни, две житни зърна, две амеби, два славея, две овце, два човѣка и т. н. Въ училищата се изучава външната страна на математиката а въ живота — вѫтрешната. Колкото повече напредва човѣкъ, толкова повече прониква той въ съдържанието и смисъла на числата и толкова по-сложни ставатъ задачитѣ му. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да отдѣля всѣки день по петь минути, да мисли върху всички предмети, т. е. върху всички науки. Всѣка наука събужда съответния мозъченъ центъръ и дава възможность на човѣшкия черепъ да се оформи добре, да стане правиленъ. Тази е причината, дето въ училищата сѫ застѫпени всички предмети. Еднородната и еднообразна работа събужда еднородни центрове. Затова се препорѫчва на човѣка да разнообразява работата си. Човѣкъ има около 50 центра на главата, които трѣбва да се развиватъ. Има методи, чрезъ които човѣкъ може да отправя повече или по-малко кръвь къмъ едни или други центрове, за да ги храни споредъ нуждата и изискванията имъ. Напримѣръ, ако иска да развива милосърдието си, човѣкъ трѣбва да се срѣща съ слаби, нуждаещи се хора. Като влиза въ положението имъ, той изпраща повече кръвь къмъ центъра на милосърдието и го храни. Човѣкъ може да е милосърденъ къмъ слабия, но къмъ силния той има уважение. Работете върху себе си, безъ да се пресилвате. Всѣко пресилване на мѣхура ще го пукне. Ако искате да развивате въображението си, никога не си представяйте отрицателни положения: че падате въ нѣкоя яма, или че ви гонятъ да ви убиятъ, или че пропадате на изпитъ. Носите ли отрицателни образи въ себе си, нѣкога тѣ ще се реализиратъ въ умствения или въ физическия свѣтъ. Щомъ си представите, че падате въ яма, веднага си представете, че нѣкой ви подава рѫката си или вѫже, и веднага излизате оттамъ; ако нѣкой ви гони, пакъ си представете, че ви идатъ на помощь; ако отивате на изпитъ, дръжте въ ума си мисъльта, че професорътъ ви е разбранъ човѣкъ, влиза въ положението ви и ви помага свободно да си кажете, каквото знаете. Каквото мисли човѣкъ, това става. Съ каквито форми и образи се свързва, това става. Природата си служи съ здрави и красиви форми, а не съ пукнати и грозни. Процеситѣ въ природата ставатъ непреривно, последователно. Явява се въпросъ: Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото си служатъ повече съ отрицателни и счупени форми и образи, отколкото съ положителни и здрави. По този начинъ тѣ кѫсатъ връзката между ума и сърдцето, между ума и духа, между сърдцето и душата си. Единствената връзка, която не могатъ да скѫсатъ, е връзката между душата и духа, но тя е много високо, почти недостѫпна за физическия свѣтъ. За да не кѫса естественитѣ си връзки, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което въ дадения моментъ има. Дойде ли недоволството, той трѣбва да се справи съ него, да го изучи и да извади нѣкаква поука. Въ всѣка мѫчнотия, въ всѣко изпитание се крие нѣщо добро, което единъ день ще даде резултати. — Не може ли безъ мѫчнотии и страдания? — Не може. Ако можеше безъ страдания, пръвъ Христосъ щѣше да мине безъ тѣхъ. Цѣлото небе щѣше да Му дойде на помощь. Мѫчно се носятъ страданията, но когато човѣкъ знае крайнитѣ резултати, когато знае, че задъ всѣка физическа мѫчнотия се крие нѣкакво благо, той става силенъ и издържа съ радость и любовь. Търговецътъ може да изгуби една малка сдѣлка, но задъ нея се криятъ голѣми блага и печалби. Работете върху себе си съзнателно, всѣки день да придобивате по нѣщо. Ако имате известно качество, по-силно развито отъ другитѣ качества, приложете първо него, като го разпредѣлите навсѣкѫде. Нѣкой казва, че любовьта му е много развита, че има много любовь. Тогава нека разпредѣли любовьта си на вадички, да полива цѣлата си градина. Не се страхувайте отъ любовьта. Напротивъ, ако имате много любовь, благодарете. Ако любовьта ви е изворъ, съ нея можете да поите вашата градина, както и градинитѣ на вашитѣ съседи. Страшно е, ако любовьта ви е локва, въ която се вѫдятъ микроби и се развиватъ миризливи газове. Никой не е пострадалъ отъ любовь, на която водитѣ сѫ чисти, кристални. Тази любовь носи изобилие въ живота, прави хората радостни и весели. Опасно е, когато човѣкъ скача, играе, и по невнимание, може да падне, да си счупи крака. Това не се дължи на любовьта, но на неумението на човѣка да се справя съ нейнитѣ енергии. Свещено нѣщо е любовьта. Дойде ли при васъ, ще се отнесете къмъ нея съ всичкото си почитание и благоговение. Богъ е Любовь. Следователно, каквото мислите за Бога, такова ще мислите и за любовьта. Задачата на човѣка е да опредѣли отношенията си къмъ любовьта. Който е постигналъ това, знае, какво може да иска отъ нея и какъ да благодари за всичко, което тя му дава. Тукъ, именно, се прилага законътъ: каквото желае човѣкъ, може да го постигне. Безъ любовь нищо не се постига; съ любовь всичко се постига. Въпросътъ е само до времето. Човѣкъ трѣбва силно да желае нѣщо, за да го постигне. Не го ли постигне изведнъжъ, ще чака. Нѣкой изисква отъ природата веднага да се реализиратъ желанията му и, ако не бѫде задоволенъ, гнѣви се. Гнѣвътъ е резултатъ на човѣшкото честолюбие. Може ли детето да се сърди на майка си? Природата е майка на човѣка. Като види, че се гнѣви, тя го приспива. Щомъ се събуди, нахрани го, помилва го и пакъ го приспива. Не мислете, че ще постигнете нѣщо съ гнѣвене. Не само че нищо нѣма да постигнете, но даже ще си напакостите. Следователно, щомъ дойдете до природата, вашата майка, ще бѫдете разумни, ще знаете, какъ да искате и какво да искате. Какво може да иска човѣкъ отъ природата и колко да иска? — Най-необходимото, но въ количество, което да го задоволи, безъ да го претовари. Ако искашъ ядене, ще искашъ само единъ обѣдъ, но да бѫде царски, т, е. първокачественъ; ако искашъ богатство, ще искашъ толкова, колкото е нуждно за единъ день; ако искашъ знание — колкото да разрешишъ една мѫчнотия; ако искашъ сила — колкото да вдигнешъ едно препятствие отъ пѫтя си. Ако желаете да бѫдете ученикъ, ще искате отъ природата благоприятни условия за учене. Само онзи може да бѫде ученикъ, който обича да учи. После той трѣбва да обича учителя си и своитѣ съученици. Така ученикътъ си създава външни и вѫтрешни благоприятни условия. Щомъ вече е готовъ да бѫде ученикъ, природата му доставя всичко, което му липсва. Първото условие е любовьта, като връзка между ученика и учителя, между ученика и неговитѣ другари. Той може вече правилно да възприема и да дава. За да прояви любовьта си, отъ него се иска само едно: да намѣри въ учителя и въ другаритѣ си онази основна чърта въ характера имъ, на която всѣкога да разчита. Безъ тази чърта никаква връзка не може да се създаде между хората. Първото правило, което трѣбва да прилагате въ отношенията си съ хората, е да намирате въ всѣки човѣкъ по една добра чърта, най-силна, която да го отличава отъ всички хора. Той самъ трѣбва да познава тази чърта въ себе си. Мѫчно е за човѣка да намѣри най-силната чърта въ себе си; мѫчно е и другитѣ да я намѣрятъ, но трѣбва да се наблюдавате и изучавате. Не търсете силната отрицателна чърта въ човѣка, но положителната, която го издига като човѣкъ, като разумно сѫщество. Ако срещнете на пѫтя си неразуменъ човѣкъ, не му отговаряйте споредъ безумието му. Ако срещнете глупавъ, не му говорете нищо. На глупавия и на безумния можете да говорите мислено, да не знае, отде иде съвета. Търсете доброто въ човѣка и не се страхувайте. Щомъ намѣрите добрата чърта и заради нея го държите въ съзнанието си, той ще бѫде винаги добре разположенъ къмъ васъ и ще ви стане приятель. Свържете ли се съ лошата чърта на човѣка, вие го настройвате противъ себе си и го правите вашъ неприятель. Казано е въ Писанието: „Създавайте си приятели отъ неправдата.“ Прилагайте този стихъ въ живота си, да си създадете добри условия, да можете правилно да се развивате. Кога може човѣкъ да постигне желанията си? — Когато се приготви за онова знание, което е въ рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества. Обикновеното знание лесно се постига, но истинското знание — мѫчно. То се пази съ мечъ и се дава само на онзи, който е отворилъ ума, сърдцето и волята си за него. Той е миналъ презъ процеса на чистенето. Съ други думи казано: той е миналъ презъ огънь и вода. Казано е въ Битието, че въ райската градина имало много плодни дървета. Всѣко дърво представяло известно знание. То било достѫпно за първитѣ човѣци, но преди да сгрѣшатъ. Следъ грѣхопадането то се пазѣло отъ ангели, съ мечъ въ рѫка. Тѣ и до днесъ още стоятъ предъ райската врата съ мечъ въ рѫка и пазятъ, да не влѣзе нѣкой, който не е готовъ за него. Желая ви, да се приготвите за това знание, че, като дойдете до райската врата, мечътъ да падне отъ рѫцетѣ на ангелитѣ, и вие свободно да влѣзете вѫтре, да започнете да се учите. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 1 априлъ, 1928 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание По пѫтя на природата — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Тема за следния пѫть: „Отношението на сложно тройно правило къмъ живота.“ Сегашнитѣ хора гледатъ повече мрачно на живота. Малко хора сѫ жизнерадостни. За да бѫде жизнерадостенъ, човѣкъ трѣбва да е развилъ три основни центрове. Единиятъ центъръ се намира задъ ушитѣ — издадената кость. Колкото по-издадена е тази кость, толкова по-голѣма жизненость има човѣкъ, толкова по-издържливъ е той. Има голѣмъ запасъ отъ енергия, поради което не пада духомъ. Второто условие, да бѫде човѣкъ жизнерадостенъ, е силно въображение. Когато горната часть на челото е широка, човѣкъ има силно въображение. Съзнанието действува въ предната часть на мозъка. Третото условие, за да бѫде човѣкъ жизнерадостенъ, е духовниятъ елементъ въ него. Духовниятъ човѣкъ е жизнерадостенъ. Който естествено не е жизнерадостенъ, трѣбва да работи върху себе си, изкуствено да си създава образи, които да будятъ нужднитѣ центрове. Всички знаете поговорката: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Значи, човѣкъ е изложенъ на постоянно влияние, както отъ хората, така и отъ мислитѣ на окрѫжаващитѣ. Той се влияе сѫщо и отъ своитѣ мисли. Законъ е: човѣкъ не може да се освободи отъ влиянието на масата. Какво се разбира подъ думата маса? — Сборъ отъ интелигентни сѫщества. Маса сѫществува само въ разумния животъ. Запримѣръ, въ океанитѣ има острови, образувани отъ малки животинки — кораловитѣ острови. Тѣ се дължатъ на тѣхния колективенъ животъ. Тѣзи животни могатъ да образуватъ не само острови, но и цѣли континенти. Единъ день, когато тѣ престанатъ да работятъ, земята ще бѫде мъртва. Сѫщо така и човѣкъ расте и се развива благодарение на малкитѣ разумни сѫщества въ себе си. Престанатъ ли тѣ да работятъ, и неговиятъ животъ престава. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да работи върху своя мозъкъ, да го развива. Когато мозъкътъ се развива правилно, животътъ на всички малки сѫщества въ човѣка върви добре. Наруши ли се равновесието въ мозъка, нарушава се и въ цѣлия организъмъ. Човѣшкиятъ мозъкъ има две страни: материална или физическа и духовна или силова. Когато човѣкъ напусне земята, материалниятъ мозъкъ изгнива и се разлага, а духовниятъ, т. е. силовиятъ, въ който е написанъ цѣлиятъ животъ, той взима съ себе си. Значи човѣкъ взима сѫщественото съ себе си, а не сѫщественото оставя на земята. Материалниятъ мозъкъ е организиранъ споредъ силовия. Докато материалниятъ и силовиятъ мозъкъ сѫ свързани помежду си, докато сѫ въ хармония, човѣкъ учи, възприема знания и помни. Щомъ се наруши връзката между тѣхъ, той забравя всичко: чете, учи, но нищо не запомня. Изследванията на нѣкои учени сѫ потвърдили това. Обаче, има учени, крайни материалисти, които не вѣрватъ въ духовната страна на мозъка и отдаватъ всички способности на голѣмината и теглото на мозъка. Тѣ приематъ, че човѣкъ работи съ цѣлия си мозъкъ. Въ сѫщность, съвременнитѣ хора работятъ само съ известни мозъчни центрове— съ тия, които иматъ отношение къмъ тѣхната работа. Запримѣръ, математикътъ, който има отношение повече къмъ числата, работи главно съ центъра на числата; когато разглежда математическитѣ истини отъ гледището на философията, той работи повече съ центъра на разсѫждението; поетътъ работи повече съ въображението. Изобщо, човѣкъ работи най-много съ десетина мозъчни центрове. Той не е дошълъ още до положението да работи съ цѣлия си мозъкъ, съ всички мозъчни центрове. Даже да развие всичкитѣ си центрове, той не може да работи едновременно съ тѣхъ. Умственитѣ способности, както и интелигентностьта на човѣка не се опредѣлятъ отъ тежестьта на мозъка, както нѣкои погрѣшно мислятъ, но отъ развитието на предния мозъкъ, отъ челото. Всѣки мозъченъ центъръ има специфична служба. Запримѣръ, горната часть на мозъка опредѣля моралностьта и религиозностьта на човѣка. Слѣпоочната область опредѣля полуинтелектуалнитѣ или творческитѣ способности на човѣка. Количеството на мозъка се опредѣля отъ броя на мозъчнитѣ клетки, отъ броя и дължината на мозъчнитѣ нишки. Единъ день ще се достигне и до тѣзи измѣрвания. Сѫщо така, отъ кожата на човѣка може да се опредѣли, коя часть на мозъка е развита: предната, слѣпоочната, горната или задната часть. Днесъ не може да се говори на хората за тѣзи работи, защото още не сѫ готови. Ако имъ се откриятъ нѣкои признаци въ връзка съ френологията или друга окултна наука, тѣ ще се уплашатъ. Ето защо, начинаещитѣ въ тѣзи науки трѣбва да изучаватъ първо положителнитѣ страни на живота, както и на човѣшкото естество, а следъ това отрицателнитѣ. Отрицателнитѣ страни на живота и на човѣка сѫ предметъ на паталогията. Обаче, ученикътъ изучава първо здравословнитѣ, нормални прояви на човѣка, а после — ненормалнитѣ и болезненитѣ. Задача на човѣка е да работи върху себе си, да развива правилно своитѣ мозъчни центрове. Особено трѣбва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човѣкъ лесно мѫчнотиитѣ въ живота. По естество човѣкъ е веселъ, но трѣбва да прилага веселието си при мѫчнотиитѣ, а не дето не трѣбва. Животнитѣ, въ сравнение съ човѣка, не сѫ весели, тѣ сѫ повече тѫжни, сериозни. Обаче, въ присѫтствие на човѣка и тѣ ставатъ весели, възприематъ неговата веселость. Като се изучава, човѣкъ по естественъ пѫть се запознава съ влиянието на планетитѣ върху себе си. Той забелязва, че влиянието на Марсъ се проявява при всички случаи, когато става състезание за права. Той се проявява въ твърдитѣ и упорити хора. Влиянието на Меркури се проявява силно, когато човѣкъ се стреми къмъ придобивки, материални или духовни. Добре е да изучавате влиянието на планетитѣ въ различнитѣ възрасти на човѣка, отъ 1—7 години, отъ 7—14, отъ 14—21, отъ 21—28 и т. н. Въ стремежа си да се домогне до положителното знание, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умътъ му не е свободенъ да възприема нѣщата правилно. При това положение, той изпада въ обезсърдчение, което прекѫсва хода на правилното развитие на процеситѣ. При изучаване на човѣка, добре е да правите мислено опити. Представете си напримѣръ, че ви се пада голѣмо наследство, отъ нѣколко милиона лева, и започнете да мечтаете, какъ да ги използувате. Въ този процесъ, именно, въ разпредѣляне на паритѣ, ще познаете, какви желания и стремежи иматъ надмощие въ васъ. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пѫтуване въ чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете да раздавате паритѣ на бедни, страдащи хора, да помагате за издържката на бедни и способни ученици, сърдцето е силно развито у васъ. Вие туряте своитѣ лични интереси на заденъ планъ. Ако пъкъ започнете да мислите за строежъ на кѫщи, за купуване на имоти, вие живѣете повече на физическия свѣтъ, съ желание да се осигурите на земята. Освенъ това, можете да си представите, че заемате високо обществено положение и отъ висотата на своя постъ да се наблюдавате, какъ постѫпвате съ хората. Човѣкъ трѣбва да се изпитва при всички положения, да знае, какво носи въ себе си, какви центрове трѣбва да развива. Има естествени положения въ живота на човѣка, на които самата природа го поставя, но има и изкуствени, които той самъ си създава. Има даровити хора, които естествено заематъ положението си като актьори, музиканти, учители, професори, проповѣдници и т. н. Има и такива, които само заематъ тѣзи мѣста. Първитѣ сѫ естествени, чисти диаманти или скѫпоценни камъни, а вторитѣ сѫ изкуствени. На каквото мѣсто да турите първитѣ, свойствата имъ веднага ще блеснатъ; изкуственитѣ камъни, обаче, въ първо време блѣсватъ, но на края показватъ естеството си. Природата признава само онова, което тя е създала. Всичко изкуствено остава на последенъ планъ. Едно нѣщо е да бѫдешъ гениаленъ, признатъ отъ природата; друго нѣщо е ти самъ да станешъ гениаленъ, съ неестествени усилия и трудъ. Въ края на краищата, ти самъ ще си кажешъ, че не заслужва по изкуственъ начинъ човѣкъ да става гениаленъ. Изразходваната за тази цель енергия струва повече, отколкото придобивкитѣ, получени чрезъ нея. За предпочитане е, човѣкъ да бѫде признатъ отъ природата за гениаленъ, отколкото отъ хората. Помнете: работитѣ на природата се различаватъ отъ човѣшкитѣ работи. Когато човѣкъ работи едновременно съ природата, инициативата излиза отъ природата, а човѣкъ е изпълнитель на нейната инициатива. Тогава природата върви напредъ, а човѣкъ следъ нея. Има случаи, когато инициативата взима човѣкъ, а природата му помага. Въ този случай, човѣкъ върви напредъ, а природата следъ него. Дали човѣкъ ще работи по първия, или по втория начинъ, не е важно; важно е само, да бѫде въ съгласие съ природата. Който е въ съгласие съ природата и работи по нейнитѣ методи, всѣкога дохожда до ценни резултати. При това, природата прилага за всѣки човѣкъ различни методи. Следвате ли методи, които не сѫ за васъ, вие може да пострадате. Въ такъвъ случай, нѣма да имате добри резултати. Това е забелязано въ западноевропейскитѣ окултни школи. При дишането, напримѣръ, тѣ си служатъ съ методитѣ на индускитѣ йоги, но не получаватъ добри резултати. Много естествено, тѣ не сѫ нагодени за тѣхнитѣ условия. Вървете по естествения пѫть на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните отъ нейния пѫть, вие ще си създадете изкуствени мѫчнотии, съ които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ сѫ относителни понятия. Това, което днесъ, при дадени условия не можешъ да свършишъ, при други условия ще можешъ да свършишъ. Представете си, че искате да отидете за дърва въ гората. Впрѣгате колата си и тръгвате на пѫть. Колкото и да сте силни, ако пѫтьтъ е много каленъ, колата ще стигне до едно мѣсто и ще се върне назадъ — невъзможно е да прегази голѣмата каль. Следъ нѣколко деня, времето се поправя, кальта изсъхва, и вие можете да донесете една две коли дърва отъ гората. Значи, това, което вчера не можахте да направите, сега го направихте. Защо? — Условията се подобриха. Ако направите единъ опитъ и не успѣете, ще направите още два опита. За да има успѣхъ въ работата си, човѣкъ прави поне три опита. Ако още при първия опитъ има успѣхъ, нѣма защо да прави други опити. Изобщо, разумниятъ прави по три опита, обикновениятъ човѣкъ — десеть опита, а глупавиятъ — 99. Допуснете си, че сте свършили университетъ съ отличенъ успѣхъ въ странство, и искате да се настаните за учитель въ една отъ софийскитѣ гимназии, но не успѣвате. Ще направите втори опитъ, да се назначите въ нѣкой голѣмъ градъ въ България. Ако не успѣете и този пѫть, ще оставите на министъра, той да ви назначи, кѫдето намѣри за добре. Този пѫть успѣвате. Ще кажете, че искате да живѣете въ София. Това е вашето желание, но не е желание на природата. Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бѫдеще. Тя иска да ви изпрати на работа тамъ, дето ще бѫдете най-полезенъ. Ако речете да изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но, въ края на краищата, виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки. Ще разберете, че сте сгрѣшили. Ако се остави на плана на природата, човѣкъ се радва на голѣми придобивки. Съ малко енергия той постига голѣми резултати. Отъ Божествено гледище, човѣкъ трѣбва да запази силата и трезвостьта на мисъльта си, за да има какво да предаде на бѫдещето поколѣние. Когато нѣкой поеме длъжностьта библиотекарь, той трѣбва да пази книгитѣ, да ги държи въ изправность, за да има какво да предаде на следния библиотекарь. Следователно, като напуща земята, човѣкъ трѣбва да остави добро наследство следъ себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: Ето единъ човѣкъ, който не е изпълнилъ задълженията си, както трѣбва. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори пѫть на земята, този човѣкъ носи вече печата, който природата му е сложила — печатъ на лошъ, изопаченъ животъ. — Докажи това. — Всѣко ново поколѣние носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че нѣма нищо скрито-покрито въ природата. Отворете книгата на Стария Заветъ, и тамъ ще провѣрите сѫщия законъ. Аврамъ бѣше на 90 години, а Сарра на 80, когато имъ се роди синъ — Исакъ. Тѣ трѣбваше да се приготвятъ, да се очистятъ отъ отрицателнитѣ мисли и желания, за да има какво да оставятъ въ наследство на своето поколѣние. Аврамъ не бѣше простъ човѣкъ, той бѣше адептъ. Отличаваше се съ голѣмо послушание: каквото Богъ му кажеше, всичко изпълняваше, безъ никакво разсѫждение. Аврамъ ходи и въ Египетъ, да се запознае съ законитѣ на Бѣлото Братство и следъ това се върна въ Ханаанъ, дето го приеха съ почести. Каквото знаеше отъ учението на Бѣлитѣ Братя, всичко прилагаше, затова се ползуваше съ почитъ и уважение между своитѣ. Сега и на васъ казвамъ: Идете въ природата да се учите и се върнете обратно при своитѣ, да видите, какъ ще ви посрещнатъ. Ако прилагате наученото добре, ще ви посрещнатъ съ почести и уважение; ако нищо не прилагате, не сте научили нищо отъ природата. Ще се върнете отново въ природата, да учите. Докато между теорията и практиката не настане пълна хармония, вие ще отивате въ природата и пакъ ще се връщате. Щомъ тя ви даде дипломъ за свършенъ курсъ на учението, вие ще влѣзете и въ външния свѣтъ, да помагате на цѣлото, като часть отъ него. Ще кажете, че животътъ е тежъкъ, че имате голѣми мѫчнотии. На кого животътъ е тежъкъ? — На когото бащата и майката сѫ умрѣли, и той е принуденъ да работи на чужди хора, само да има възможность да учи. Много студенти въ странство сѫ минали презъ тази опитность. За да изкаратъ прехраната си, тѣ работятъ по нѣколко часа на день чужда работа, а презъ останалото време учатъ. И при тѣзи условия тѣ свършватъ университета съ успѣхъ. Англосаксонецътъ казва, че времето е пари и го използува добре. Славянинътъ пилѣе времето си и, за да учи, той търси удобства. Англосаксонцитѣ сѫ весели, жизнерадостни. Следъ като работили цѣла седмица, въ праздникъ тѣ се обличатъ добре, почиватъ си и се радватъ на придобивкитѣ си. Кой е беденъ, кой — слуга и кой — господарь, не познавате, всички живѣятъ като аристократи. Славянитѣ сѫ повече песимисти, отколкото оптимисти. Тѣ сѫ възприели тази чърта отъ гръцката култура. Песимизъмътъ и недоволството на българитѣ сѫщо носи началото си отъ византийцитѣ, съ които българитѣ сѫ били дълго време въ контактъ. Младото поколѣние трѣбва да работи, за да се освободи отъ старото и чуждо византийско влияние. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 25 мартъ, 1928 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Животътъ въ формитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление Отъ следната седмица влизаме въ съзвездието Водолѣй, което продължава до девети мартъ. Сѫществуватъ два водолѣя: малъкъ и голѣмъ. Презъ това време ще изучавате лекциитѣ, ще размишлявате върху тѣхъ и ще прилагате това, което може още сега да се приложи. Мисленето, като процесъ, не е нищо друго, освенъ тъкачество. Досега вие сте прели, отсега нататъкъ ще тъчете, да изработите нѣщо. За тази цель ви сѫ нуждни станъ, бърдо; после, ще насновете преждата и ще започнете да тъчете. По какъвъ начинъ ще тъчете? — По методитѣ на природата. Търсите ли философски системи при тъкането, нищо нѣма да постигнете. Защо? — Много философи тъкатъ, но само въ своята область. Излѣзатъ ли вънъ отъ нея, философията имъ пропада. Тя е нагодена само за една срѣда, както рибитѣ — за водата, птицитѣ — за въздуха. Истинскиятъ ученъ, философъ живѣе въ всички срѣди. Той лесно трансформира състоянията си и минава отъ въздухообразна срѣда въ течна, отъ течна въ твърда и обратно: отъ твърда въ течна и въздухообразна. Като се говори за постиженията на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце, дохождаме до гениитѣ, светиитѣ и адептитѣ. Щомъ сѫществуватъ такива постижения, и обикновениятъ човѣкъ може да върви по пѫтя на съвършенитѣ, да постигне съвършенство. Това не се постига изведнъжъ, но постепенно. Важно е още днесъ човѣкъ да постави добра основа на живота си и да гради върху нея. Приемете ли една Божествена идея, не я чоплете. Посѣйте я, тя сама ще се организира. Ще кажете, че трѣбва много да мислите върху нея. Многото мислене не помага — нуждна ви е свѣтлина. За обикновения човѣкъ е достатъчна свѣтлината на философския умъ, но за онзи, на когото умътъ е организиранъ вече, друга свѣтлина е нуждна — мека, бѣла свѣтлина, наречена духовна. Тази свѣтлина се отнася къмъ втората гама на дѫгата. Въ сѫщность, дѫгата се състои не отъ седемь, а отъ десеть краски: първитѣ три сѫ основни, четиритѣ — производни, а останалитѣ три — принципални. Който попадне въ последнитѣ три краски на дѫгата, ще възприеме въ ума си меката, бѣла свѣтлина, която ще внесе мекота и разположение въ сърдцето. Безъ тази свѣтлина сърдцето остава кораво и сухо. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да понася мѫчнотиитѣ въ живота? — Да прилага любовьта. Безъ любовь задачитѣ не се разрешаватъ. За да запази равновесието си, човѣкъ трѣбва да обича и лошитѣ хора, съ които е поставенъ на везнитѣ. Може ли да обичашъ лошитѣ хора? — Ако обичашъ себе си, ще обичашъ и лошитѣ хора. Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везнитѣ, а на другото — единъ лошъ човѣкъ, къмъ когото нѣмате разположение. Лошъ човѣкъ е, наистина, но само съ него се уравновесяватъ везнитѣ. Пожелаете ли той да слѣзе долу, да се освободите отъ него, равновесието се нарушава, и вие падате на земята. Докато сте на везнитѣ, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Безъ него вие ще се намѣрите на земята; безъ васъ и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя въ блюдата на житейскитѣ везни единъ добъръ и единъ лошъ човѣкъ, взаимно да се уравновесяватъ. Въ рѣдки случаи поставятъ на дветѣ блюда добри хора. Ще кажете, че хората се теглятъ. Теглятъ се, безъ да знаятъ това. И на земята ги теглятъ, и въ онзи свѣтъ ги теглятъ. Тегленето има за цель да уравновесява величинитѣ, съ които природата си служи. Това подразбира стиха отъ Евангелието: „Не противи се на злото“ Ние казваме: „Не се бори съ злото“. Българитѣ пъкъ казватъ: „Ела зло, че безъ тебе по-зло“. Не може да се изхвърли злото отъ живота, нито отъ природата. То е велика, козмическа сила, която работи заедно съ доброто. Злото и доброто сѫществуватъ и въ самия човѣкъ. Каквито усилия и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ злото. Да се освободишъ отъ него, това значи, да напуснешъ земята. Изкуство е не да бѣга човѣкъ отъ лошото си естество, но да го уравновеси съ доброто. Щомъ постигне това, тѣ ставатъ приятели. Най-малкото нарушаване на равновесието внася противоречия въ човѣка. Той се чуди, какво е станало съ него, че е толкова лошъ. Самъ се пита: Азъ ли съмъ това, или не съмъ? За да не нарушава равновесието си, човѣкъ трѣбва да знае, отъ какво може да се освободи и отъ какво не може. Освобождавайте се отъ всичко човѣшко, но не и отъ Божественото. На Божественото ще се подчинявате, а човѣшкото ще възпитавате. Дойдете ли до желанията си, правете наблюдения, изучавания, да различавате човѣшкитѣ отъ Божественитѣ. Не е въпросъ да се самоосѫждате, но да анализирате нѣщата. Критиката е опасна, но и безъ критика е опасно: Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кога и какъ да критикува. Защо не трѣбва човѣкъ да критикува? — Защото всѣко нѣщо е въ процесъ на развитие. Какъ ще критикувашъ пѫпката, че не е цъвнала? Тя чака момента на своето разпукване. Какъ ще критикувашъ плода, че не е узрѣлъ? Той не е достатъчно огрѣванъ отъ слънцето. Когато слънцето го грѣе определено време, плодътъ узрѣва. Следователно, не критикувайте художника, че не рисува добре. Той не е завършилъ още учението си. Не критикувайте музиканта, че не свири добре. Той не е завършилъ още развитието си. Радвайте се и на слабитѣ, незавършили още поети, писатели, музиканти и художници, защото предъ тѣхъ се открива велико бѫдеще. Важно е човѣкъ да работи, единъ день ще излѣзе нѣщо отъ него. Свѣтътъ, въ който живѣете, е велико училище, отъ което ще научите много уроци. Дали сте материалистъ, или идеалистъ, не е важно. И материалистътъ се учи, както и идеалистътъ. Разликата е въ това, че идеалистътъ е веселъ, съ добро разположение на духа и вѣрва въ успѣха на работата, която започва. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, какви линии носи въ себе си. Ако линията на раменетѣ е права и широка, човѣкъ е пригоденъ за физическия свѣтъ. Той върви по мѫжка линия. Правитѣ линии, съ които природата си служи, показватъ енергия. Когато линията на раменетѣ е крива, заоблена надолу, човѣкъ върви по женска линия. Кривитѣ линии показватъ пластичность. Такъвъ човѣкъ работи повече съ мисъльта си. Като наблюдавате човѣшкото лице, виждате, че то представя два триѫгълника, съ обща основа и съ върхове въ противоположни посоки. Колкото повече се засилва долниятъ триѫгълникъ, т. е. колкото повече енергия се складира въ брадата, човѣкъ става по-голѣмъ материалистъ. Колкото повече се засилва горниятъ триѫгълникъ, челото и горната часть на главата, човѣкъ става по-голѣмъ идеалистъ. Той се интересува отъ възвишени работи и дава условия за проявяване на Божественото въ него. За да развива ума или сърдцето си, човѣкъ трѣбва да си създава красиви образи за нѣщата. Запримѣръ, ако искате да имате високо чело, ще мислите за хора съ високи чела, ще изучавате пѫтя, по който тѣ сѫ изработили своето чело. Ако искате да развиете нѣкоя добродетель, мислете за хора, които носятъ тази добродетель въ себе си. Ако искате да станете атлетъ, мислете за хора, които сѫ развили голѣма физическа сила. Затова е казано: За каквото мисли човѣкъ, това става. Или, съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ. Невъзможно е външната обстановка да не повлияе на човѣка. Като знае това, той трѣбва да се движи въ срѣда, която да му влияе благотворно. Както благоуханието на цвѣтята се разнася надалечъ и влияе на хората, така добритѣ и лошитѣ хора оказватъ влияние на окрѫжаващитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ красиви и изопачени форми на мисъльта, но човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на себе си, да знае, кои да възприеме и кои да отхвърли. Затова е казано въ Писанието, че духоветѣ трѣбва да се подчиняватъ на праведния и на пророка, а не пророкътъ на духоветѣ. Подъ думата „духове“ разбираме онѣзи сѫщества, които помагатъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Обаче, заедно съ човѣка тѣ трѣбва да се подчиняватъ на неговата разумна воля, т. е. на неговата разумна природа. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде господарь на своитѣ мисли и чувства, да ги различава и да знае, кои да приеме, кои да остави вънъ отъ себе си. Учете се да си избирате добри приятели и приятелки, добри книги и добри занятия. Има занаяти, професии, които развиватъ долната часть на лицето — брадата, челюститѣ, скулитѣ на лицето и правятъ човѣка материалистъ. Има и такива занаяти и професии, които развиватъ горната часть на лицето и правятъ човѣка идеалистъ. Работете върху себе си съзнателно, да подобрите своитѣ форми и чърти на лицето, на главата, на рѫцетѣ, да изваете красивъ образъ, т. е. да се усъвършенствувате. Правете различни опити и наблюдения върху себе си, да знаете по какъвъ начинъ да възприемате свѣтлината и да се ползувате отъ нея, както за лѣкуване, така и за повдигане и растене на ума. Като излизате вънъ, да се печете на слънце, не е безразлично, подъ какъвъ ѫгълъ ще възприемете слънчевитѣ лѫчи. Обръщайте ту дѣсната, ту лѣвата страна или гърба си къмъ слънцето, и следете, какъ ви се отразяватъ слънчевитѣ лѫчи. При различно положение ще имате различни резултати. Ако сте на планината, и тамъ правете сѫщитѣ опити, но обръщайте внимание на мѣстото, дето седите. Въ природата има тъй наречени „живи мѣста, живи фокуси,“ които предаватъ на човѣка живи, разумни енергии. Едно такова мѣсто може да предаде на човѣка една свѣтла, възвишена мисъль, която да го подтикне къмъ нѣщо добро и красиво. Въ това отношение, земята е складъ на енергии, които трѣбва да се използуватъ за доброто на цѣлото човѣчество. Който иска да се развива правилно, трѣбва да бѫде внимателенъ, да използува нѣщата разумно. Ако четешъ презъ деня или вечерь, първо ще се нагодишъ така, че свѣтлината да пада добре върху книгата, да не разваляшъ очитѣ си. Заемешъ ли добро положение, и състоянието ти ще бѫде добро. Който не внимава и бърза, всѣкога ще страда. Затова е казано: „Покритото млѣко котка го не лочи.“ Покривайте сѫда, въ който сте турили ценно съдържание, за да не страдате. Какво по-ценно може да има човѣкъ отъ живота си? Работете съ цвѣтоветѣ, съ различнитѣ краски, като методи за лѣкуване и за набавяне на онѣзи енергии, които липсватъ въ организма ви. Всички хора не се нуждаятъ отъ единъ и сѫщъ родъ енергии, затова, именно, всички не обичатъ единъ и сѫщъ цвѣтъ. Ако нѣмате предмети, които да ви свързватъ съ различнитѣ цвѣтове, работете мислено, като изговаряте такива думи, които ще събудятъ у васъ съответни цвѣтове. Запримѣръ, ако кажете думата „синь“, веднага си представяте или тъмно синь, или ясно синь цвѣтъ. Първиятъ е цвѣтъ на долина, затова ви сваля низко, въ долината на живота. Ясно - синиятъ цвѣтъ ви напомня небе, височина, затова издига мисъльта ви високо, на нѣкой планински връхъ. Сѫщо така и другитѣ цвѣтове произвеждатъ различни състояния въ човѣшката мисъль. Отъ днесъ, до 9 мартъ оставатъ още осемь седмици. Презъ това време ще изберете осемь лекции отъ по-важнитѣ, и всѣки ще вземе една отъ тѣхъ, да я проучи добре. Ще извадите основната мисъль, както и тѣзи мисли, които иматъ практическо приложение. Ще видите, какво може да направите за себе си. Всѣки ще работи за себе си, безъ никакво възнаграждение — даромъ. Кога работи човѣкъ даромъ? — Когато работи за душата си. Този законъ наричаме „благиятъ законъ.“ Старитѣ българи, които живѣли на Балканския полуостровъ, служили на благия Богъ, затова се нарекли „българи“. Това е духовното тълкуване на думата „българинъ.“ Нѣкои казватъ, че българитѣ носятъ името си отъ рѣката „Волга“, отдето дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостровъ, дето имало вече българи. Старитѣ българи се различаватъ отъ новитѣ, които преминали Дунава. Първитѣ сѫ благи, служатъ на благия Богъ, а вторитѣ се отклонили малко отъ пѫтя си, заради което изгубили религиозното си чувство. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ сѫ на везнитѣ, взаимно си помагатъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 22 януарий, 1928 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Творецъ на сѫдбата си — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Кѫде се проявява най-голѣма дейность на човѣка? — Въ устата и въ носа. Устата е свързана съ стомаха и съ дробоветѣ. Значи, най-голѣма дейность проявяватъ стомахътъ и дробоветѣ. Устата е врата, връзка между природата и човѣка. Стомахътъ пъкъ е свързанъ съ слѣпоочнитѣ области на човѣка, а оттамъ и съ творческия му умъ. Нуждата отъ храна е направила човѣка изобретателенъ. Съ други думи казано: стомахътъ е направилъ човѣка изобретателенъ. Гладътъ е накаралъ хората да мислятъ, да откриватъ различни нѣща. Който гладува, може да стане гениаленъ въ областьта на изобретенията. И тъй, всѣки органъ, всѣко сѣтиво помага за развиване на известни способности въ човѣка. Запримѣръ, дробоветѣ помагатъ за развиване на обективния, т. е. наблюдателния умъ на човѣка. Понеже и носътъ има отношение къмъ дробоветѣ, и той помага за развиване на обективния умъ; очитѣ и ушитѣ взиматъ участие при развиване на висшитѣ способности. Като изучавате анатомията и физиология, вие се свързвате съ физическата и психическата служба на органитѣ. Всѣки органъ има двойна служба: външна и вѫтрешна, т. е. материална и духовна. Като изучавате службата на своитѣ органи, дохождате и до отвлѣчени въпроси, запримѣръ, какво представя изкуството, красотата и т. н. Добре е да изучавате тѣзи въпроси, както сѫ ги разглеждали ученитѣ и философитѣ въ миналото, както ги разглеждатъ и днесъ. Добре е да познавате културата на миналото, както и съвременната култура. Въ далечното минало хората сѫ живѣли въ плоскость, днесъ живѣятъ въ куба, въ третото измѣрение, а въ бѫдеще ще живѣятъ въ тесеракта — въ четвъртото измѣрение. Много отъ сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ идеенъ животъ, т. е. къмъ плоскостьта, но този животъ носи изненади. Стѫпишъ ли на една плоскость, лесно можешъ да се подхлъзнешъ. Не е така, обаче, съ тѣлата. Влѣзешъ ли въ едно тѣло, опасноститѣ сѫ по-малко. Тамъ има много рѫбове въ противоположни посоки, които задържатъ човѣка, препятствуватъ на падането. Ако на едно мѣсто се подхлъзне, отъ друго ще се задържи. Като геометрическо тѣло, човѣкъ представя кубъ въ движение. Той се движи напредъ, ту съ едната страна на куба, ту съ другата. Тази е причината, поради която човѣкъ не тръгва всѣки день съ единъ и сѫщъ кракъ отъ дома си: нѣкога съ дѣсния си кракъ, нѣкога съ лѣвия. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да следите, какъ се нареждатъ работитѣ ви презъ деня, съ какви хора ще се срѣщате, въ какви отношения ще бѫдете съ тѣхъ, въ зависимость отъ това, съ кой кракъ сте тръгнали. Двата крака не съдържатъ еднакви енергии, тъй щото, отъ значение е, съ кой кракъ човѣкъ тръгва отъ дома си, колко обръщания правилъ презъ деня и въ колко часа се връща и т. н. Съ това се обясняватъ различнитѣ отношения на хората къмъ училището и къмъ окрѫжаващитѣ. Нѣкой ученикъ или студентъ тръгва отъ дома си за училище и отива направо тамъ; другъ не отива направо, а се отбива на нѣколко мѣста — въ една, въ друга лавка, да си хапне и пийне, докато изгуби времето за училище. Ученикъ или студентъ, който не отива направо въ училището, прилича на онзи турски бей, който се напилъ и започналъ да пѣе, да играе и забравилъ, каква работа трѣбвало да свърши. Той отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия да поговорятъ по една важна работа. Чорбаджията го поканилъ да седне и следъ това му донесълъ да опита новото вино, което едва започнало да кипи. Беятъ пилъ повече, отколкото трѣбва, и се напилъ. По едно време той казалъ на чорбаджията: Чорбаджи, иска ми се да поиграя. — Поиграй! — Иска ми се да викамъ, да пѣя. — Викай, пѣй, колкото искашъ. Беятъ игралъ, викалъ и пѣлъ, но работата си не свършилъ. Дойдете ли до живота на съзнателния човѣкъ, нужно е будно съзнание. Той не трѣбва да се ограничава, но да се рѫководи отъ правилата на разумния животъ. Като отива на работа или на училище, човѣкъ трѣбва да знае, съ кой кракъ да тръгне — съ дѣсния, или съ лѣвия. За да дойдете до това знание, трѣбва да правите опити. По този начинъ вие се свързвате съ органическитѣ сили въ природата и ще знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Знанието трѣбва да се прилага. Ако не го прилагате, не можете да се ползувате отъ него. Човѣкъ може да черпи знанията си направо отъ природата: отъ вѣтъра, отъ облацитѣ, отъ небесната дѫга, отъ камънитѣ, отъ цвѣтята, отъ дърветата, отъ животнитѣ. Затова е нуждно наблюдение, размишление, съпоставяне. Изучавайте вѣтроветѣ и вижте, кой вѣтъръ обичате — тихия или силния, западния или източния, южния или северния. Разглеждайте облацитѣ, вижте, кои отъ тѣхъ сѫ дъждовни, кои не сѫ. После спрете вниманието си върху цвѣтята и тѣхнитѣ краски, да научите, какво влияние оказватъ тѣ върху нервната ви система. Постепенно ще дойдете до птицитѣ, млѣкопитаещитѣ. Интересно е, всѣки самъ да провѣри, кое животно обича най-много и защо го обича. Всѣко животно има специфични прояви, които заслужаватъ изучаване. Колкото по-съзнателно изучавате природата, толкова повече се свързвате съ нея и дохождате до такива знания, които ви правятъ самостоятелни и сигурни въ живота. Казано е: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Дружете съ природата, черпете отъ нея сила и знание, за да се развивате правилно. Само онзи може да се ползува отъ знанието на природата, който, като дете, съ довѣрие възприема и се учи. За него природата отваря вратата си и го въвежда въ своитѣ скривалища. Покаже ли му пѫтищата, които трѣбва да следва, тя го пуща въ живота да изучава себе си и окрѫжаващитѣ. Следователно, човѣкъ не може да дойде до познаване на себе си, ако не е позналъ природата. Като четете съчиненията на нѣкой философъ, или ученъ, вие виждате, какво е работилъ, но сѫщевременно прониквате въ неговата мисъль. Нѣкой изучава мравкитѣ, прави заключения за тѣхъ, но силата на неговия умъ се проявява, именно, въ тълкуванията, които той дава. Така отъ една страна изучавате животнитѣ, растенията и минералитѣ, а отъ друга — ума, който ви довежда до тѣзи познания. И най-после, като изучите и човѣка — самия себе, вие сте готови да влѣзете въ Божествения свѣтъ. Това не значи още, че сте решили напълно задачитѣ на живота, но поне отчасти. Докато не влѣзе въ Божествения свѣтъ, човѣкъ се намира въ бурното море, изложенъ на бури и вѣтрове, на земетресения и катаклизми, на тревоги, смущения, лишения и т. н. Ще дойде день, когато ще излѣзе отъ вълнитѣ на бурното море и ще стане творецъ на собствената си сѫдба: каквото помисли, ще стане; каквото пожелае, ще има. Работете съзнателно, да станете творци на сѫдбата си. Това подразбира, да бѫде човѣкъ господарь на своитѣ сили, да разполага съ знанието си въ всѣки даденъ моментъ. Той познава законитѣ на Битието и се ползува отъ тѣхъ. Когато дойде нѣкаква идея въ главата му, той не се мѫчи да я организира, но я посѣва въ добра почва и я оставя сама да се организира. Вземе ли човѣшкиятъ умъ участие въ организиране на идеитѣ, нищо не се постига. Това е механически процесъ, а естественото организиране на идеитѣ е разуменъ, съзнателенъ процесъ. Да пренасяте съ кофа вода отъ далечно разстояние, за да измиете единъ голѣмъ салонъ, това е губене на време. Много време, много енергия ще изразходвате, а резултатътъ ще бѫде малъкъ. Какво трѣбва да направите? Ще вземете една каучукова трѫба, ще я турите на чешмата и ще поливате. Едно е нуждно само: малъкъ наклонъ, по който нечистата вода да изтича навънъ. Въ разумния животъ е допуснатъ малъкъ наклонъ, по който нечистотиитѣ да изтичатъ навънъ. Като знаете това, дайте малъкъ наклонъ на плоскостьта, на която живѣете, да стане едно изтичане навънъ. Само при това положение може да стане въпросъ за смѣна на състоянията. Колко голѣмъ трѣбва да бѫде наклонътъ на вашата плоскость? Не по-голѣмъ отъ два градуса. При този наклонъ човѣкъ се чувствува доволенъ, радостенъ и обновенъ. Това, което говоря днесъ, се отнася за напредналитѣ ученици, които сѫ дошли до границата на Божествения свѣтъ. Тѣ трѣбва да работятъ за себе си, но и да помагатъ на по-слабитѣ. Силни и слаби, всички хора трѣбва да работятъ, никой да не очаква наготово. И като очаква наготово, нѣщата пакъ ще станатъ но не така, както искате. Запримѣръ, нѣкой влѣзе въ лодка безъ гребла, безъ кормило и очаква на условията. Ще дойде приливъ на вълнитѣ, ще го отнесе на брѣга. Тукъ той ще чака известно време да дойде по-голѣмъ приливъ, да го поеме. Отново ще влѣзе въ водата, но вѣтъръ нѣма да го подкара. Ще чака день-два да дойде вѣтъръ. Ще го подеме вѣтърътъ, но въ посока, която той не желае. Следъ много блъскане, ще го остави на нѣкой брѣгъ, но не на този, който човѣкътъ е желалъ. Разумниятъ човѣкъ не очаква на приливитѣ и на отливитѣ. Той върви съ тѣхъ, но прилага греблата и кормилото. Той знае посоката на движението си и не се подава на случайности и произволи. За да спазва разумнитѣ правила на живота, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Въ широкъ смисълъ на думата „окултна наука“ разбираме науката, която изучава сѫщината на живота, т. е. неговитѣ дълбоки прояви. Дали ще изучава хиромантия, френология, физиогномия, астрология, това сѫ все окултни науки. Всѣка отъ тѣхъ изучава специални прояви на живота, които се отразяватъ на рѫката, на лицето, на главата, на цѣлия организъмъ. Останалитѣ науки — физика, химия, математика, естествена история, философия, сѫ достѫпни за по-голѣма часть хора и се явяватъ като съставна часть на окултната наука. Който познава тѣзи науки, по-лесно ще изучава окултната. Като изучава окултнитѣ науки, човѣкъ вижда, че външнитѣ условия оказватъ влияние върху организма и характера му. Запримѣръ, ако космитѣ на човѣка сѫ дебели, това показва, че той е живѣлъ въ груба срѣда, която му е противодействувала; ако космитѣ му сѫ меки, той е живѣлъ въ мека срѣда, благоприятна за развитието му. Колкото по-отворени сѫ очитѣ на човѣка, толкова по-малка е била окрѫжаващата свѣтлина. Очитѣ се хранятъ отъ свѣтлината, но тя не трѣбва да бѫде нито много силна, нито много слаба. Силната свѣтлина, както и голѣмата тъмнина произвеждатъ единъ и сѫщъ резултатъ — ослѣпяване. Прилепитѣ, които живѣятъ въ тъмни пещери, иматъ съвършено слабо зрение. Обонянието и осезанието въ тѣхъ е добре развито, за смѣтка на зрението. Хора, на които очитѣ сѫ широко отворени, иматъ интенсивни желания. Тѣ сѫ весели, обичатъ разнообразието. Ако очитѣ сѫ крайно изпъкнали, това означава алчность. Малкитѣ очи приематъ малко впечатления отъ външния свѣтъ, но и тѣхъ всѣкога не обработватъ добре. Това се отнася до нормалнитѣ очи. При анормалнитѣ очи дохождаме до други белези. Човѣкъ трѣбва да пази зрението си: да не гледа направо силна свѣтлина, като слънчевата, електрическата и др. Силната свѣтлина действува върху ретината и притѫпява зрението. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да тонира зрението си, да се нагажда на различнитѣ свѣтлини, безъ да поврежда очитѣ си. За да усилите зрението си, излизайте вънка следъ полунощь, отъ 12 — 1 ч., когато небето е звездно, да наблюдавате звездитѣ. Добре е да излизате и въ мрачна, бурна нощь. Следъ това сравнявайте, какъ се отразяватъ на очитѣ ясната и мрачната нощь. Тѣзи опити сѫ добри, както за усилване на зрението, така и за каляване на нервната система. Излизайте вечерь и при добро, и при лошо разположение на духа. Въ втория случай ще трансформирате състоянието си и ще се върнете бодри и съ добро разположение. Едно се иска при опититѣ — спокойствие. Никакъвъ страхъ, никакво смущение! Най-малкиятъ страхъ или най-малкото смущение прѣчи на опита. Който е страхливъ и не се решава самъ да излиза вечерь, нека извика своя приятель и заедно да излѣзатъ. Щомъ сѫ двама, тѣ могатъ да излѣзатъ вънъ отъ града. Значи, първото условие, което помага за добритѣ резултати при опититѣ, е спокойствието. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да се лѣкува, да трансформира състоянията си. Това се постига чрезъ опити и упражнения. Малки опити ще правите, не започвайте съ голѣми. Малкитѣ опити даватъ добри резултати, не изведнъжъ, но постепенно. Ако отлагате и не работите доброволно, природата ще ви застави насила. Ще ви даде нѣкаква болесть, ще ви тури на легло, ще боледувате петь-шесть месеца, докато платите задълженията си. Ще кажете, че не сте разположени да правите упражнения. Разположението или неразположението не трѣбва да прѣчатъ на работата ви. Тѣ сѫ резултати на миналото. Дали се радвате, или скърбите, това сѫ последствия отъ миналия ви животъ. За да създадете нѣщо хубаво въ себе си, трѣбва да работите при всички условия: при разположение или неразположение, при радость или скръбь. Само по този начинъ ще влѣзете въ красивия животъ. Мнозина се оплакватъ отъ отслабване на паметьта и отдаватъ това на възрастьта си. Тѣ мислятъ, че сѫ остарѣли. Паметьта отслабва отъ натрупване на стари идеи въ ума. Запримѣръ, хората се страхуватъ за бѫдещето си и постоянно мислятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ 10 — 20 години. Това сѫ идеи на вашитѣ дѣди и прадѣди. Нѣма защо да се страхувате за утрешния день. Бѫдещето ви зависи отъ васъ. Изхвърлете старитѣ идеи отъ ума си, и вие ще се подмладите, ще усилите паметьта си. Ако вложите вашитѣ стари идеи въ ума на едно дете, и то ще изгуби паметьта си. Защо трѣбва да се страхувате за бѫдещето си, когато животътъ ви е поставенъ предъ васъ на изучване? Отворете книгата на вашия животъ и четете. Само онзи се страхува, който нѣма очи да вижда и глава, да разбира. Дето погледнете — на рѫката, на лицето, на главата — навсѣкѫде е писано, какъ ще живѣете и презъ какви мѫчнотии и страдания ще минете. Отворете книгата на вашата астрология, да видите, кои планети ви влияятъ и какъ можете да се справите съ добритѣ и лошитѣ имъ влияния. Четете това, което сте писали сами върху себе си и бѫдете внимателни въ това, което пишете днесъ. Ако въ хороскопа ви преобладава числото едно, т. е. единицата, ще знаете, че мѫжкиятъ принципъ — бащата, е оказалъ влияние върху васъ; ако преобладава двойката, майката е упражнявала влияние; ако преобладава тройката, братята и сестритѣ сѫ упражнявали влияние. Тройката е число на равновесие. Следъ това, отново иде влиянието на бащата — четворката, на майката — петорката, на децата — шесторката. Това е втората фаза на влияние. Най-после влизаме въ третата фаза — седморката — влияние на бащата, осморката — на майката и деветорката — на децата. Това сѫ кратки обяснения. Искате ли да знаете повече, всѣки самъ ще изучава астрологията, но, при условие, да не се страхува. Дойде ли до затворенитѣ числа, да не бута тамъ. Тѣ ще се откриватъ постепенно, споредъ подготовката на човѣка — това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Богъ работи върху човѣка съ доброто и съ злото, съ положителнитѣ и съ отрицателнитѣ сили. Отъ човѣка зависи, какъ ще се ползува отъ тия сили. Представете си, че сте беденъ момъкъ, следвате въ университетъ, но едва се справяте съ срѣдствата си. Въ сѫщия университетъ следва единъ синъ на милионеръ, който има на разположение хиляди. Какво трѣбва да направите, за да подобрите положението си? Свържете се съ богатския синъ чрезъ услуги. Гледайте всѣки день да му направите услуга, която той да оцени. Това значи: свържете своето нещастие съ щастието на другитѣ хора и къмъ васъ ще потекатъ струи на изобилие, на новъ животъ. Ще кажете, че това е унизително за васъ. Чудно нѣщо! Човѣкъ се е унижилъ предъ Бога и предъ разумнитѣ сѫщества, като е загубилъ благото, което му е дадено, а не иска да се изложи предъ ближния си. Въ живота има много начини, чрезъ които човѣкъ може да подобри сѫдбата си. Представете си, че вашиятъ приятель, който има лоша сѫдба, падне въ дълбокъ кладенецъ. Трѣбва ли да се спуснете следъ него да му помогнете? Ще го оставите да чака известно време, докато намѣрите здраво вѫже, съ което да го извадите отъ кладенеца. Дебелото вѫже е условието, съ което подобрявате сѫдбата му. Вие давате часть отъ своитѣ блага на приятеля си и му помагате да подобри живота си. Трѣбва ли да стоите въ кладенеца и да плачете, че никой не ви чува, никой не се отзовава на вашия викъ? Достатъчно е да мине само единъ часъ, за да дойдатъ вашитѣ добри приятели. Благодарете на добритѣ си приятели, видими и невидими, които се притичатъ на вашия разуменъ зовъ. Дето е разумностьта, тамъ сѫ вашитѣ приятели. Нѣма човѣкъ на земята, който да е лишенъ отъ добри и разумни приятели. Тѣ му се притичатъ на помощь и подобряватъ неговата сѫдба. Отъ правилната връзка съ вашитѣ приятели зависи вашето бѫдеще. Затова казваме, че човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. — Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 15 януарий, 1928 г. София.

От томчето "Божествената мисъль" 30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.), Първо издание - София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумно ограничение — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Размишление. Чете се темата: „Причини на ограничението“. Отде произлиза думата ограничение? — Отъ граница. Въ сѫщность, не всѣка граница е ограничение. Рѣката има два брѣга, които опредѣлятъ посоката на нейното движение. Значи, брѣговетѣ сѫ граници, безъ да ограничаватъ. И обратно: не всѣка свобода е истинска. Да мисли, да чувствува и да постѫпва човѣкъ, както иска, както намира за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разуменъ, съзнателенъ актъ. Отъ гледище на свободата, всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да има опредѣлена граница, т. е. опредѣлена форма. Като говоримъ за ограниченията, добре е човѣкъ да се наблюдава, да види, на какви външни и вѫтрешни ограничения се натъква. Когато мислитѣ на човѣка иматъ земенъ характеръ, той навежда главата си повече надолу, къмъ земята. Колкото по-тежки ставатъ мислитѣ му, толкова повече натежнява главата. Тази е причината, дето понѣкога човѣкъ подпира главата си съ рѫце. Когато главата натежнѣе, това показва, че човѣкъ се движи въ гѫста материя. Направлението на човѣшката мисъль къмъ центъра на земята или къмъ центъра на слънцето дава свобода на човѣшкитѣ действия, или ги ограничава. Като говоримъ за ограниченията, имаме предъ видъ разумния човѣкъ, който лесно се справя съ тѣхъ. Той разбира смисъла и важностьта на нѣщата и знае, кога трѣбва самъ да се ограничава и кога не. Запримѣръ, единъ разуменъ студентъ се нуждае отъ учебникъ и получава отъ баща си пари, колкото му трѣбватъ, за излишни работи нѣма. Отива да купи книгата, но вижда по магазинитѣ хубава баница, Очитѣ, стомахътъ му силно желаятъ баницата. Ако си хапне баница, часть отъ паритѣ за учебника ще отиде. Като разуменъ, той веднага съобразява, че учебникътъ е по-необходимъ и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Законъ е: първо посѣй житото, а после яжъ баница. Астрологически погледнато, този студентъ е работилъ върху себе си, справилъ се е съ свѣта на временнитѣ желания и различава сѫщественото отъ несѫщественото. Който не разбира астрологията, ще се чуди, какво влияние може да окаже тя върху човѣшкия животъ. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че астрологическитѣ знаци не сѫ само вънъ отъ него, тѣ се намиратъ и въ човѣшкия мозъкъ. Въ мозъка на човѣка има едно слънце, около което се движатъ всички планети. Значи, каквото виждаме на небето, сѫщото го има и въ мозъка. Това, което наричаме движение на сили, на силови центрове въ мозъка, не е нищо друго, освенъ влиянието на външнитѣ планети върху човѣшкия мозъкъ. Значи, човѣкъ носи астрологическитѣ знаци въ мозъка си. Защо се интересува човѣкъ отъ слънцето? Защото е въ неговата глава. Ако слънцето въ човѣка изгасне, той е загубенъ. Ако една отъ планетитѣ въ неговата глава се разруши, той преживява голѣмъ катаклизъмъ. За да не ставатъ катаклизми и пертурбации въ човѣшкия животъ, на всички хора се препорѫчва съзнателна, разумна работа върху себе си. Въпрѣки това, човѣкъ се гнѣви, не може да се владѣе и току грабне ножа, иска да си отмъсти на нѣкого. Какво е станало съ него? Коя е причината за гнѣва му? Марсъ е дошълъ близо до него, влияе му. Но въ този моментъ други планети се намѣсватъ, той хвърля ножа и бѣга — уплашилъ се. Значи, Сатурнъ е въздействувалъ на Марсъ. Отъ голѣмъ страхъ човѣкъ може да се разболѣе. Като утихне гнѣва, като мине страха и болестьта, човѣкъ започва да мисли, да търси причината на своето състояние и по този начинъ самъ си въздействува. При вторъ случай той не се подава на влиянието на Марсъ, справя се лесно съ гнѣва си. Това наричаме работа върху себе си. Ето защо, когато се натъква на известни състояние, на известни мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да търси причинитѣ имъ, защо идатъ, отде идатъ и т. н. Така той придобива знания и опитности, отъ които се ползува въ живота си. Когато планетитѣ дохождатъ близо до слънцето, тѣ указватъ благотворно влияние върху човѣка. Съ това се обяснява, защо човѣкъ мисли върху нѣкои нѣща, а тѣ не се сбѫдватъ, докато не ги почувствува въ слънчевия вѫзелъ. Щомъ нѣщо трепне подъ лъжичката му, т. е. въ слънчевия вѫзелъ, това, което мисли, ще се реализира. Не трепне ли, мислитѣ му не се реализиратъ. Колкото по-далечъ сѫ планетитѣ отъ слънцето на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно се реализиратъ неговитѣ мисли. Години ще минатъ, докато се реализиратъ. Крайниятъ предѣлъ за реализиране на една човѣшка мисъль на физическия свѣтъ е 22 години. Ако презъ този периодъ не се реализира, тя остава нереализирана. И тъй, всѣки трѣбва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство. Чрезъ интуицията той ще знае, какъ ще свърши гимназия или университетъ, дали ще успѣе въ предприятията си и т. н. Интуицията е вѫтрешниятъ пѫтеводитель. Тя води човѣка въ правия пѫть, посочва му, какво да работи, какви връзки да прави съ хората и т. н. Чрезъ интуицията човѣкъ изучава вѫтрешната астрология, т. е. астрологията на своя мозъкъ. Щомъ научи нея, той може да изучава и външната, обширна, козмическа астрология. Ако разбере вѫтрешната, ще разбере и външната. Безъ познаване на вѫтрешната астрология, външната не може много да ви ползува. Като изучава себе си, човѣкъ може да си даде отчетъ за всички свои движения, да разбере, произволни ли сѫ тѣ, или не сѫ произволни. Той ще разбере, че много отъ неговитѣ движения сѫ подъ влиянието на нисши сѫщества и ще прави опити да се владѣе. Човѣкъ не трѣбва да се подава на чужди влияния и внушения, на хипнотични състояния. Чрезъ възпитанието и самовъзпитанието вие можете да си помагате, да не се подавате на външни влияния, или поне да ги разбирате и да знаете, какъ да си въздействувате. И най-силниятъ, и най-учениятъ човѣкъ не може да се освободи отъ влияния. Малко или много, всѣки човѣкъ се намира подъ чужди влияния и внушения. Опасно е, когато влиянието иде отъ нисши сѫщества и свѣтове. Ако влиянието е отъ възвишения свѣтъ, човѣкъ се ползува. Ще възразите: Защо Богъ е допусналъ влиянието? Много подобни въпроси могатъ да се зададатъ. Запримѣръ, може да се запита, защо паякътъ лови мухитѣ, защо соколътъ граби малкитѣ птички, защо сомътъ гълта малкитѣ риби, защо змията гълта жабитѣ, защо жабата гълта мухитѣ? Какъвто отговоръ и да дадете на тѣзи въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трѣбва да знаете: всичко, което става въ природата, въ външния свѣтъ, сѫщото става и въ човѣка. Въ животинското царство сѫществува велика борба, която не може да се избѣгне. Тя се дължи на различието, което сѫществува въ съзнанията. Всѣко сѫщество живѣе така, както съзнанието му го рѫководи. Не е въпросъ, да се постави хармония въ съзнанието на другитѣ сѫщества, но всѣки да помисли за своето съзнание. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човѣкъ трѣбва да се огради отъ влиянието на дисхармоничнитѣ съзнания вънъ отъ себе си. Това значи, да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, нисши влияния. Въ този смисълъ, ограничението е не само на мѣсто, но даже е благо. Представете си, че кесията ви е пълна съ златни монети, и вие трѣбва да минете презъ гората, дето ви очакватъ разбойници. Горскиятъ стражарь ви срѣща и казва: Дайте кесията си! — Не я давамъ. — Върнете се тогава у дома си да я изпразните. Вие се възмущавате отъ ограничението, което ви прави стражарьтъ. Не се възмущавайте, послушайте го: върнете се у дома си, да изпразните кесията, или я оставете при него. Като се върнете, той ще ви я даде. Не се ли ограничите, ще платите съ живота си. Ще кажете, че не е морално да ви ограничаватъ, или да взиматъ богатството ви. Тукъ не става въпросъ за моралъ, но за спасяване на живота. Ако вълкътъ попадне въ капанъ, той предпочита да прегризе задния си кракъ, за който е хванатъ, отколкото да остане въ капана и да одератъ кожата му. За предпочитане е да живѣе, макаръ и съ три крака, отколкото да разчита на случайностьта. Щомъ се е хваналъ въ капана, нѣма спасение. Другъ е въпросътъ, ако е попадналъ въ капана съ предния кракъ. За нищо въ свѣта той не може да прегризе предния си кракъ. Въ този случай, той е готовъ да се моли на онзи, който го е хваналъ, но крака си нѣма да прегризе. Тъй щото, ако кесията ви представя задния кракъ, съ който сте попаднали въ капана, прегризете го, т. е. оставете кесията на стражара, откажете се отъ нея. Обаче, ако кесията ви е предниятъ кракъ, ще разчитате на Провидението. Значи, ако е хванатъ задниятъ ти кракъ, ти самъ ще разрешишъ въпроса; ако е хванатъ предниятъ кракъ, Богъ ще разреши въпроса. Ако краката ти сѫ хванати, рѫцетѣ могатъ да те освободятъ; ако рѫцетѣ ти сѫ хванати, краката не могатъ да те освободятъ. Въ случая, рѫцетѣ представятъ човѣшкия умъ, а краката — човѣшкото сърдце. Ето защо, като се намѣрите предъ известно ограничение, стремете се да разбирате не само себе си, своя личенъ животъ, но и силитѣ, които действуватъ въ самата природа. За това се изисква непрестанна работа. Никога не оставайте праздни, безъ работа. Каквито състояния да минавате, положителни или отрицателни, изучавайте ги, за да се ползувате отъ тѣхъ. Разправятъ за английския държавникъ Гладстонъ, че никога не оставалъ безъ работа, поради което се справялъ съ мѫчнотиитѣ си. Когато се натъквалъ на трудни въпроси, на тежки състояния, той отивалъ да рѣже дърва. По този начинъ трансформиралъ състоянията си и отново пристѫпвалъ къмъ разрешаване на мѫчнитѣ задачи. Какво представятъ лошитѣ и мрачни състояния? Тѣ сѫ мисли на живи сѫщества отъ низка култура. Щомъ ви нападне такова сѫщество, впрегнете го на работа. Дайте му единъ добъръ урокъ, втори пѫть да не ви посещава. Ще кажете, че причината се крие въ васъ, че вие сте лошъ човѣкъ, затова имате лоши състояния. И това е възможно, но питамъ: Какъ така, единъ и сѫщъ човѣкъ, днесъ е добъръ, на другия день лошъ? Човѣкъ е или добъръ, или лошъ; въ сѫщность, човѣкъ не е нито добъръ, нито лошъ. Като дойде доброто при васъ, приемете го, то работи въ ваша полза; като дойде злото, впрегнете го на работа. Не го ли заставите на сила да работи за васъ, то ще ви застави да работите за него. Нѣкои мислятъ, че Богъ и природата ще оправятъ работитѣ имъ, ще помогнатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ си. И това е вѣрно, но първо вие ще работите, да трансформирате състоянията си. Богъ помага на онѣзи, които работятъ, които проявяватъ доброто. Представете си, че намѣрите на пѫтя кесия съ 500 златни монети. Виждате, че единъ човѣкъ се навежда, търси нѣщо по земята. Кесията е негова. Той отивалъ при нѣкои бедни, да имъ помогне. Щомъ разберете, че кесията е негова, вие му я давате. Доволенъ отъ постѫпката ви, той взима вашия адресъ, иска да ви посети. Вие разправяте за случката на вашия приятель, но той ви нарича будала, глупецъ. Защо сте будала? — Защото не сте задържали кесията съ паритѣ за себе си. Трѣбва ли да се обиждате отъ приятеля си? Какво лошо има въ постѫпката ви? Богатиятъ човѣкъ дохожда въ кѫщата ви, разговаря се съ васъ и ви обещава, че ще ви подържа да свършите университетъ. За вашата честность, разумниятъ свѣтъ ви отпуща кредитъ чрезъ богатия човѣкъ, да свършите образованието си. Следъ всѣко добро, което правите, разумниятъ свѣтъ увеличава кредита ви. Които ви обичатъ, сѫ готови на всѣкакви жертви за васъ, защото вървите въ правия пѫть. Добре е, отъ време на време, да получава човѣкъ нѣкакъвъ подаръкъ отъ онѣзи, които го обичатъ. Като знаете това, стремете се да проявявате доброто, справедливостьта, любовьта, да се свързвате съ разумнитѣ и напреднали сѫщества, които сѫ завършили развитието си на земята. За най-малкото добро, което виждатъ въ човѣка, тѣ сѫ готови да го възнаградятъ материално и морално. Това не е подкупъ, а поощрение. За да върви напредъ, човѣкъ се нуждае отъ одобряването на нѣкое възвишено сѫщество. Човѣкъ иска да знае, какъ е издържалъ изпита си. Приятно е да чуешъ мнението на разумния и ученъ човѣкъ. Какво ще каже за васъ онзи, който не разбира нѣщата, това да не ви смущава, нито да ви обижда. Започнете съ малки опити и упражнения да калите волята си. Запримѣръ, рѫцетѣ трѣбва да иматъ приятна топлина, да не бѫдатъ нито горещи, нито студени. Челото трѣбва да бѫде хладно, а не топло или горещо. Ако рѫцетѣ сѫ горещи или студени, а челото и предната, горна часть на главата — топли, трѣбва да приложите волята си, да урегулирате кръвообръщението си. Въ предната часть на мозъка действува електричество, а въ задната — магнетизъмъ. Така, именно, се уравновесяватъ силитѣ въ човѣшкия организъмъ, и той мисли право, радва се на добро здраве. Организъмътъ, съ който човѣкъ разполага, е неговиятъ инструментъ. За да си служи съ него, той трѣбва да го държи въ изправность. Който не разбира нѣщата, бърза, иска по-скоро да свърши работата си. Бързането не помага. Разумниятъ човѣкъ прави всѣко нѣщо на време. Той не губи времето си, затова работитѣ му се нареждатъ добре. Като бърза, човѣкъ самъ се спъва: тукъ се изгорилъ, тамъ се ударилъ и т. н. Ще кажете, че трѣбва да се мѫчите, да се трудите, за да свършите работитѣ си на време. Защо ще се мѫчите? Мѫчението е за ада, трудътъ — за земята, а работата, творчеството — за рая. Следователно, щомъ се намѣрите предъ мѫчнотии, не се мѫчете, но излѣзте отъ лошитѣ условия на живота и започнете да мислите. Чрезъ мисъльта си човѣкъ се повдига въ по-високъ свѣтъ, дето лесно решава задачитѣ си. И тъй, трѣбва да работите върху характера си, да развивате самообладание. Чрезъ самообладанието си вие можете да владѣете силитѣ на своя организъмъ, да владѣете своитѣ нисши желания. Това не значи, да ги подпушвате, да се борите съ тѣхъ, но да ги изучавате и възпитавате. Като влѣзе едно нисше желание въ сърдцето ви, или една нисша мисъль въ ума ви, започнете да се разговаряте съ тѣхъ. Като имъ обърнете внимание, тѣ се смекчаватъ и постепенно утихватъ, докато излѣзатъ вънъ отъ васъ. Опасностьта не е въ сърдцето, нито въ предната и горна часть на главата, но въ задния мозъкъ. Дойдатъ ли желанията тамъ, човѣкъ мѫчно може да си помогне. Затова казватъ, че човѣкъ се спъва отъ задния си умъ. Когато силата му е въ задния умъ, той минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, но, въ края на краищата, ще се освободи, ще излѣзе отъ този умъ и ще влѣзе въ предната и горна часть на своя мозъкъ. Желая ви да бѫдете силни въ предния си умъ, а не въ задния. Последниятъ нека бѫде въ запасъ; ако потрѣбва нѣкога, ще се обърнете къмъ него за услуга. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. ⃰ 17. Лекция отъ Учителя, държана на 8 януарий, 1928 г. София.