Търсене във форума

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пѫтища на природата Т. м. Тема за следния пѫть: „Лесенъ начинъ за справяне съ страданията“. Като се говори за пѫтищата на природата, вие си я представяте като разумно сѫщество. Действително, пѫтища има само въ разумния животъ. Следователно, щомъ природата разполага съ пѫтища, чрезъ които се проявява, тя непремѣнно е разумна. Какво можете да кажете, запримѣръ, за охлюва? Като видите охлювъ въ природата, вие се запитвате, кое го е накарало да си направи такава твърда черупка. Защо охлювътъ влѣзе да живѣе въ тази спирално завита черупка? Все ималъ нѣкакво съображение. Като прави кѫща, и човѣкъ се рѫководи отъ известни съображения. Той туря нѣколко прозорци на кѫщата си, за да се освѣтява добре. После поставя нѣколко врати, за да може свободно да влиза и излиза навънъ. Не само човѣкъ се рѫководи отъ известни съображения, но и малкитѣ бубулечици, при строежа на своитѣ кѫщички, иматъ предъ видъ известни условия. Малки дупки сѫ тѣхнитѣ кѫщички, но ще видите, че сѫ изложени на изтокъ, западъ или югъ, а никога на северъ. Защо? Тѣ знаятъ, че на северъ нѣма никакво слънце, нѣма свѣтлина. Като изучавате зоологията, виждате, че формата на главата и лицевата ѝ часть на всички животни е различна. Ако започнете да изучавате низшитѣ форми и постепенно се изкачвате нагоре, виждате известно преобразование въ формитѣ, съ цель да се доведатъ до най-съвършената отъ тѣхъ. Като дойдете до човѣка, виждате, че неговото лице е най-съвършено. Въпрѣки това, природата не спира и тукъ. Тя продължава още да работи върху лицето и главата на човѣка, да го усъвършенствува. Съ промѣнитѣ на лицето и главата ставатъ промѣни и въ цѣлото тѣло. Казвате: Защо природата, като съвокупность отъ разумни сѫщества, не създава изведнъжъ една съвършена форма, а трѣбва постоянно да прави опити? Въ своята дейность природата прилага закона на последователностьта, чрезъ който дава възможность на своитѣ съзнателни форми да се учатъ, да придобиватъ опитности. Ако природата представи формитѣ си въ своя завършенъ видъ, тѣ нѣма да придобиятъ това, което имъ е нужно. Освенъ това, тя дава възможность и на разумнитѣ сѫщества въ нея да се проявятъ. Като творчески сили, тѣ работятъ като сътрудници на природата за преобразование на формитѣ. Всѣко разумно сѫщество допринася къмъ преобразованието на дадена форма толкова, колкото е неговото развитие. Сѫществата, които сѫ работили за преобразованието на животинскитѣ форми, както и тази на човѣка, се различаватъ коренно едни отъ други. Следователно, човѣшкото лице е площь, върху която се отпечатватъ силитѣ, които работятъ въ човѣка. Запримѣръ, нѣкой день сте веселъ, добре разположенъ, съ подигнато настроение, но случва се, че външна или вѫтрешна причина измѣня вашето състояние. Като се погледнете въ огледало, виждате, че лицето ви има съвсемъ другъ видъ: тѫжно, мрачно, песимистично. И обратно: мраченъ, неразположенъ сте, но изведнъжъ става нѣкаква промѣна въ силитѣ на вашия организъмъ. Защо става тази промѣна? Бутнали сте нѣкой центъръ, който е създалъ разположението, или неразположението на духа ви. Значи, достатъчно е да бутнете единъ отъ добритѣ центрове на вашата глава, за да потекатъ добри мисли и желания въ васъ, чрезъ които да разрешите добре задачитѣ на своя животъ. Като не знаете причинитѣ на тия нѣща, вие си мислите: Защо съмъ билъ толкова глупавъ да се подавамъ на обърканитѣ си работи? Ето, въ единъ моментъ всичко се нареди. Лесно ставатъ работитѣ за онзи, който знае, какъ и кѫде да тури рѫката си. Ако не знае, какъ и кѫде да постави рѫката си, вмѣсто добро той може да произведе катаклизъмъ въ своя личенъ животъ. Ето защо, човѣкъ не трѣбва да се спира само върху последствията на нѣщата, но да търси тѣхнитѣ причини. И тъй, не е достатъчно само да изучавате човѣшкия организъмъ, както и характера на човѣка, но трѣбва да гледате на човѣка като на жива, разумна станция, чрезъ която той влиза въ съприкосновение съ цѣлия козмосъ. Всичко зависи отъ това, кой бутонъ въ станцията ще бутне, за да влѣзе въ връзка съ добри или лоши сѫщества. Ако по невнимание бутне нѣкой отъ лошитѣ центрове, човѣкъ веднага се обръща къмъ своя радиоапаратъ и вика за помощь. Така постѫпватъ днесъ и параходитѣ въ голѣмитѣ морета и океани. Щомъ се намѣрятъ въ опасность, тѣ веднага викатъ за помощь. Коя е радиостанцията въ човѣка? Неговото будно съзнание. Чрезъ тази станция човѣкъ влиза въ връзка съ външния и вѫтрешенъ свѣтъ, съ всички разумни сѫщества. Да имашъ будно съзнание, това значи, да имашъ възможность да приемашъ и да предавашъ мисли, чувства и желания отъ всички станции. Запитатъ ли те нѣщо отъ разумния свѣтъ, ти трѣбва да си буденъ, веднага да отговоришъ на зададения въпросъ. И тъй, когато изучавате живота, вие трѣбва да имате будно съзнание. Животътъ не е така простъ, както мнозина мислятъ. Нѣкой казва: Да си поживѣемъ малко! — Можешъ да си поживѣешъ, но ще страдашъ. Днесъ всички хора страдатъ, защото станциитѣ имъ сѫ затворени. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има само една мисъль и едно желание. Какво разбирате подъ думитѣ „една мисъль и едно желание? Това значи, човѣкъ да се съсрѣдоточи само за себе си, да не се интересува отъ окрѫжаващитѣ. Това не е право. Човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ въ себе си, съ цель да се изучава, но не и да се затваря за ближнитѣ си. — Какво трѣбва да прави човѣкъ? — Много работи очакватъ човѣка. Ако е земедѣлецъ, ще обработва земята; ако е поетъ, ще пише стихове; ако е философъ, ще философствува; ако е ученъ, ще пише научни книги и т. н. Съвременниятъ човѣкъ не е дошълъ още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, съ които да прави своитѣ опити. И това е добре, но сѫщевременно той трѣбва да изучава себе си. Ще кажете, че пособия нѣмате. Имате пособия, но трѣбва да знаете, какъ да работите съ тѣхъ. Човѣкъ има въ себе си единъ отъ най-усъвършенствуванитѣ телескопи, микроскопи, радиоапарати. — Ама обсерватория нѣмамъ. — И обсерватория имашъ, но още не си я отворилъ. — Искамъ да следвамъ въ нѣкоя консерватория. — И консерватория имашъ. Започни да работишъ съзнателно върху себе си, и следъ известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията ти. Човѣкъ носи въ себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само отъ земята, но и отъ Юпитеръ, отъ Венера, отъ Сириусъ, отъ Сатурнъ, отъ Марсъ и т. н. — Кога ще дойде това време? — Въ бѫдеще. Обаче, при сегашнитѣ условия тази опитность не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборгъ е писалъ за онзи свѣтъ, за съобщение съ духоветѣ. Значи, той ималъ тази опитность. Той ималъ вѫтрешно радио, чрезъ което се съобщавалъ съ сѫщества отъ другия свѣтъ. Оттукъ виждаме, че това, което човѣкъ търси вънъ отъ себе си, сѫществува и въ самия него. Тайнитѣ, които се криятъ въ природата, сѫществуватъ и въ човѣка. Чрезъ астралното си тѣло човѣкъ може да проникне въ астралния свѣтъ и да види това, което за физическото зрение е недостѫпно. Докато е на земята, човѣкъ мисли, че другиятъ свѣтъ е идеаленъ. Въ сѫщность не е така. Има идеални нѣща и на онзи свѣтъ, но тѣ сѫ достѫпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ хора, на които съзнанието още не е пробудено. За тѣхъ науката още не е достѫпна. Какво остава тогава за онѣзи възвишени знания и опитности, за които се искатъ широки разбирания? Много астрономи гледатъ съ телескопи, но всички не виждатъ еднакво. Нѣкои виждатъ само външностьта на планетитѣ, а други виждатъ и вѫтрешностьта имъ. Които виждатъ вѫтрешностьта на планетитѣ, мълчатъ, нищо не казватъ. Ония, които виждатъ повърхностьта на планетитѣ, казватъ, че Юпитеръ е препасанъ съ нѣкакви пояси, Венера е обвита въ було, не се вижда ясно. Защо Венера не се отвори, т.е. защо не хвърли булото си? Много естествено, затворила се е нѣщо. Запримѣръ, вие имате една приятелка, съ която се разбирате добре. Дето се срещнете, започвате да се разговаряте, отворени сте една къмъ друга. По едно време другарката ви се затваря къмъ васъ. Вие ѝ говорите, но тя не чува, нищо не ви отговаря. — Защо? — Вглъбена е въ себе си. Отъ това вглъбяване лицето ѝ пожълтява, очитѣ ѝ хлътватъ. Ще кажете, че нѣщо я мѫчи. Нищо не я мѫчи, но тя разрешава единъ важенъ въпросъ. Тя започва да мисли. Щомъ мисли, свѣтлината въ нея се разлага на седемь цвѣта. Ако лицето ѝ пожълтѣе, това показва, че тя мисли. Ако лицето ѝ почернѣе, това показва, че тя започва да разорава своя черноземъ. Ама зелена станала. Това показва, че тревата ѝ почнала да израства. Тя се е превърнала на росна ливада, съ зелена трева. Между тази трева има пелинъ и много още билки. Човѣкъ, отъ време на време, употрѣбява пелина за цѣръ. И кравитѣ пасатъ пелинъ, вследствие на което млѣкото имъ става горчиво. Като знаете това, не пращайте кравата си на такава ливада да пасе пелинъ. Обаче, тази ливада може да се разхубави. Въ скоро време въ нея израстватъ цвѣтя, които започватъ да цъвтятъ, да разнасятъ своето благоухание надалечъ, да привличатъ вниманието на пчели, на пеперуди и бръмбари. Ако отнѣкѫде дойде вода, ливадата става още по-привлѣкателна. Животни и хора започватъ да се събиратъ въ нея. Докато нивата е разоранъ черноземъ, ние казваме, че условията ѝ сѫ ограничени. Обаче, когато нивата се превърне въ ливада, окичена съ свежи, ароматни цвѣтя, и когато бистрата вода на планинското изворче започне да клокочи въ нея, ние казваме, че тя се намира въ процеса на своето вѫтрешно и външно развитие. Презъ тѣзи две фази минава всѣки човѣкъ: презъ фазата на чернозема и презъ фазата на росната, цвѣтна ливада. Цвѣтята въ ливадата показватъ, че условията въ външния свѣтъ сѫ добри. Всички хора обичатъ цвѣтята, но не разбиратъ тѣхния езикъ. Всѣко цвѣте е буква отъ една азбука, която хората нѣкога ще изучаватъ. Не само езика на цвѣтята не знаятъ, но много нѣща има още, които хората не знаятъ. Запримѣръ, тѣ правятъ различни движения, безъ да разбиратъ тѣхното значение. Тѣ се почесватъ тукъ-тамъ по главата, безъ да съзнаватъ, че си причиняватъ пакости. Има случаи, когато човѣкъ бутне нѣкой центъръ на главата си и съ това разваля настроението си. Следъ това бутне другъ центъръ, съ което внася разположение на духа си. Кой центъръ е бутналъ, какъ е станало това, и той не знае. Велика е науката за движенията. Ако знае, какъ и съ кой кракъ да тръгва, човѣкъ би избѣгналъ много нещастия въ живота си. Като става сутринь отъ сънь, човѣкъ трѣбва да отдаде известно внимание и грижа на тѣлото си, на движенията, които прави. Отъ тия движения, именно, зависи успѣха или неуспѣха на работитѣ му презъ цѣлия день. Сега ще ви дамъ едно упражнение за седемь деня, отъ днесъ до следната лекция. Това упражнение ще ви отнеме само единъ день, но сами ще си изберете деня. Всѣки отъ васъ, по желание, ще си избере единъ день отъ седмицата, презъ който ще направи упражнението. Още съ ставането си отъ сънь, вие ще се стремите да запазите будно съзнание въ движенията си. Ще се наблюдавате, какъ сте станали, съ кой кракъ първо сте слѣзли отъ леглото си, въ какво положение сѫ били рѫцетѣ и краката ви презъ цѣлия день, какви движения сте правили съ тѣлото си и какъвъ е резултатътъ на тия движения. Съзнанието ви трѣбва да бѫде будно, а движенията ви — естествени. Всичко особено, което забелязвате, ще записвате. Ако е нужно, можете да чъртаете движенията си съ линии. Не се смущавайте, ако този день мине така обикновено, както и останалитѣ дни презъ седмицата. Каквито и да бѫдатъ резултатитѣ, важно е да имате будно съзнание, да се самонаблюдавате. Като ученици, вие трѣбва да имате предъ видъ, че истинската наука започва съ умѣенето на човѣка да владѣе движенията си, да бѫде господарь на своето тѣло. Ако човѣкъ не знае, какъ е създадено неговото тѣло, какво е предназначението му и ако не може да се справя съ неговитѣ сили, нищо не може да постигне. Какво е предназначението на неговото сърдце, свързано съ астралния свѣтъ, на неговия умъ, свързанъ съ менталния свѣтъ и на неговия разумъ, свързанъ съ причинното тѣло? Съ други думи казано: ако човѣкъ не разбере земнитѣ нѣща, какъ ще разбере небеснитѣ, т.е. отвлѣченитѣ? Физическото тѣло на човѣка е ключъ, съ който могатъ да се разрешаватъ всички трудни въпроси. Изучаването на човѣшкото тѣло е начало на всички науки, които представятъ основа на бѫдещето. Доколко е ученъ човѣкъ, познаваме отъ това, доколко той разбира своето тѣло. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да отдаде всичкото си време и внимание на тѣлото. Важно е човѣкъ да не пренебрегва тѣлото си за смѣтка на въпроси, които днесъ нѣматъ никакво значение. Запримѣръ, трѣбва ли да се занимавате съ въпроса, какво обществено положение ще заемате въ бѫдеще? Вие не знаете, какво е излѣзло днесъ отъ васъ, а се интересувате отъ бѫдещето. Какво ще излѣзе отъ васъ въ бѫдеще? Ще излѣзе това, което е излѣзло отъ всѣки човѣкъ. Човѣкъ е предназначенъ за високъ постъ, а отъ незнание той иска по-доленъ постъ и загубва това, което е спечелилъ. Разправятъ следния случай за единъ българинъ. Той свършилъ наукитѣ си въ Америка, следъ което се върналъ въ България съ специаленъ тренъ. Единъ день той се явилъ при князъ Батембергъ да иска нѣкаква служба. Князътъ искалъ да го назначи за министъръ председатель, но преди това го запиталъ, какво той иска, самъ да си каже. — Искамъ да бѫда назначенъ за директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Това не се отнася до мене. Идете въ министерството на просвѣщението, дето назначаватъ директори и учители. И съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение. Тѣ свършили наукитѣ си въ Америка, въ далечния свѣтъ, връщатъ се въ България съ специаленъ тренъ, дето имъ се готви високъ поетъ за министри, а тѣ искатъ да станатъ директори на гимназия. Князътъ ги изпраща при министра на просвѣщението, той да имъ даде директорска служба. Обаче, като се явятъ при министра на просвѣщението, той имъ казва: Нѣма свободни мѣста за директори, но има нѣколко за учители. Изберете си, каквото мѣсто искате. Сегашнитѣ хора не сѫ дошли още до онова дълбоко, вѫтрешно разбиране на нѣщата, да знаятъ, че човѣшкото тѣло е свещено. Ако не цѣлото тѣло, поне часть отъ него може да се нарече свещена. За това тѣло, именно, може да се каже, че е храмъ Божи. Божественото, което живѣе въ човѣшкото тѣло, е постоянно и неизмѣнно, а останалата часть е изложена на промѣни. Както човѣкъ се облича и съблича, така и часть отъ човѣшкото тѣло непрекѫснато се измѣня. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че човѣшкото тѣло представя обширенъ свѣтъ, който заслужва да се изучава. Каквито открития да направите около вашето тѣло, благодарете. Не търсете щастието си вънъ отъ себе си. Всичко е скрито въ васъ. Ако човѣкъ не намѣри щастието въ себе си, вънъ по никой начинъ не може да го намѣри. Щомъ се намѣрите предъ нѣкаква мѫчнотия, предъ известно затруднение, обърнете се къмъ себе си. Отправите ли се къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце, къмъ своята душа и къмъ своя духъ, тѣ веднага ще ви дойдатъ на помощь. Достатъчно е да бутнете единъ отъ бутонитѣ на вашето радио, за да ви отговорятъ веднага. Нѣкой отъ ученитѣ сѫщества въ радиото ще ви отговори: Въ вашата библиотека, въ еди-кой си шкафъ се намира една книга, съ специаленъ номеръ. Извадете книгата, отворете я на еди-коя си страница и прочетете. Тамъ ще намѣрите разрешението на въпроса, който ви затруднява. После влѣзте въ вашата лаборатория, извадете шишенцето съ еди-каква течность и вземете три капки отъ нея. Като пиете три деня наредъ по три пѫти на день отъ тази течность, вие ще бѫдете съвършено здрави. Ако нѣмате резултатъ, съобщете ми. Щомъ ви отговорятъ, станцията отново се затваря. Вие се чудите, какво стана, кой ви отговори, кѫде остана този човѣкъ. Не е важно, кой ви отговорилъ. Важно е, че вие се чувствувате добре и сте разрешили мѫчния въпросъ. Човѣкъ може да разреши задачитѣ си още на земята. Нѣкои мислятъ, че като заминатъ за онзи свѣтъ, тамъ ще разрешатъ мѫчнитѣ задачи. Възможно е и това, но за предпочитане е човѣкъ тукъ да реши задачитѣ си, отколкото на онзи свѣтъ. Мнозина религиозни и свѣтски хора търсятъ спасението извънъ себе си. Тѣ не знаятъ, че за да дойде до това положение, да придобие известни знания, човѣкъ трѣбва да работи върху своя умъ, да го развие, да разработи сърдцето си, да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Сѫщевременно той трѣбва да стане господарь на силитѣ, които работятъ въ него. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да бѫде господарь на тѣлото си. Какъ може човѣкъ да стане господарь на тѣлото си? Много просто. Какъ може синътъ да стане наследникъ на баща си? Бащата написва единъ документъ, че остава богатството си на своя синъ. Въ силата на този документъ синътъ влиза въ правата си на наследникъ. Следователно, ако човѣкъ не вѣрва, че тѣлото, което му е дадено, е негово, всѣки може да му го отнеме. Докато човѣкъ не е получилъ крепостенъ актъ за тѣлото си, всѣки може да го ограбва: този взелъ нѣщо отъ него, онзи взелъ нѣщо. Получи ли крепостенъ актъ за тѣлото си, той става пъленъ собственикъ, и природата го признава за свой гражданинъ. Виждате, че нѣкой иска да стане собственикъ на едно парче земя, но не успѣва. — Защо? — Не му се дава. Природата не му позволява да губи времето си за излишни работи. Тя му казва: Ти не си станалъ собственикъ на своето тѣло, а искашъ да владѣешъ земя. Ти не си собственикъ на своето тѣло, а искашъ да владѣешъ една кѫща. Започни съ сѫщественото и постепенно върви къмъ несѫщественото. Сѫщественото за човѣка е неговото тѣло. Ако може да стане собственикъ на тѣлото си, той ще стане собственикъ и на нѣща вънъ отъ себе си. Хората обичатъ тѣлото си, искатъ да живѣятъ много години въ него, но още не сѫ станали негови собственици. Човѣкъ трѣбва да има правилно отношение къмъ тѣлото си. Сѫщо така той трѣбва да има правилно отношение къмъ своята душа, така наречената „първична монада.“ За да разбере душата си, човѣкъ трѣбва да пази тѣлото си добре. Душата се проявява чрезъ тѣлото. Отъ какво се нуждае тѣлото? Отъ храна, която да подържа живота и рáстенето му, отъ въздухъ, вода, свѣтлина и чистота. Това сѫ необходимитѣ елементи за човѣшкия организъмъ. Мнозина живѣятъ, но не сѫ доволни. Защо сѫ недоволни? Тѣ се оглеждатъ въ огледалото и намиратъ, че не сѫ красиви, не сѫ достатъчно здрави, силни и т. н. Отъ човѣка зависи да бѫде и красивъ, и здравъ, и силенъ. За да придобие тия качества, той трѣбва да внесе единство между копнежитѣ на душата си и нуждитѣ на своето тѣло. Ако отдѣли живота на тѣлото отъ живота на душата си, той не може да бѫде красивъ, здравъ и силенъ. Съзнателниятъ, разумниятъ човѣкъ знае, че тѣлото е облѣкло на душата. Следователно, каквато е душата на човѣка, такова ще бѫде и тѣлото му. И тъй, първата задача на човѣка е да изучава своето тѣло. Това значи, да изучава функциитѣ на своитѣ външни и вѫтрешни органи, както и положението, което тѣ трѣбва да заематъ. Като знаете функцията на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трѣбва да има главата. Дръжте главата си винаги права. Защо? Защото давате възможность на теченията, или енергиитѣ, които идатъ отъ слънцето, да минаватъ свободно презъ дробоветѣ. Не държите ли главата си права, слънчевитѣ енергии не могатъ да минаватъ презъ дробоветѣ, вследствие на което човѣкъ нарушава здравословното състояние на организма си. Сѫщо така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всѣко прегърбване се отразява вредно върху дробоветѣ. Спазвайте тѣзи две правила, ако искате да бѫдете свободни. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ небрежни къмъ тѣлото си. Тѣ мислятъ, че могатъ да бѫдатъ здрави и безъ специални грижи къмъ него. Нѣкои даже се стѣсняватъ да правятъ упражнения. Има ли нѣщо срамно въ упражненията? Единственото нѣщо, отъ което човѣкъ трѣбва да се стѣснява, това е злоупотрѣблението съ свободата на разумнитѣ сѫщества. Никога не злоупотрѣбявайте съ довѣрието, което нѣкой човѣкъ има къмъ васъ. Тъй щото, грижете се за тѣлото си, като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стѣснявайте отъ нищо. Въ тази машина сѫ вложени възможноститѣ на всички минали култури, както и тия на настоящитѣ и бѫдещи култури. Човѣкъ може да се съобщава съ невидимия свѣтъ само чрезъ физическото си тѣло. Хората на шестата раса, или на новата култура ще се отличаватъ отъ сегашнитѣ по това, че тѣхнитѣ радиостанции ще бѫдатъ отворени. Радиостанциитѣ на сегашнитѣ хора сѫ затворени, вследствие на което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ общение съ възвишения свѣтъ. Въ това отношение тѣ се намиратъ въ положението на блокирани държави, чиито граници сѫ затворени за външния свѣтъ. Казано е въ Писанието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Кѫде седи подобието на човѣка съ Бога? Първото подобие е въ тѣлото. Човѣкъ е съвокупность отъ системи съ различни функции, които ученитѣ и до днесъ още не познаватъ. Тѣ знаятъ само тѣхната физическа страна и функции, и то отчасти. Единъ день, когато станете господари на тѣлото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумнитѣ закони, които управляватъ човѣшкото тѣло. Тази наука ще покаже, какво представя човѣкъ като физическо и духовно сѫщество. Стремете се къмъ великата наука на Битието, чрезъ която ще познаете себе си, своя ближенъ и Бога. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 3. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Собственикъ и наематель Размишление. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Тѣ казватъ, че работятъ много, а нѣматъ резултати. Причината за неуспѣхитѣ имъ се крие въ неразумното работене. Нѣкои хора не знаятъ, какъ да работятъ. Други пъкъ малко работятъ, а трета категория почти не работятъ. Тѣ се подаватъ на леность. Тѣ мечтаятъ да забогатѣятъ, да станатъ учени, съ единствената цель да си починатъ единъ день, т.е. да се предадатъ въ рѫцетѣ на леностьта. Почивка, която се обуславя отъ леностьта, не може и не трѣбва да бѫде идеалъ на човѣка. Леность и почивка сѫ две различни състояния, както ученость и учение. Ученостьта е резултатъ на учението. Като учи, човѣкъ придобива знания и става ученъ. Учениятъ е богатъ човѣкъ, който разполага съ много знания, както бижутерътъ — съ своитѣ скѫпоценни камъни. Учениятъ, както бижутерътъ, е събралъ наготово известни ценности и ги счита за свои. Доколко сѫ негови, познаваме по изпитанията, въ които Провидението го поставя. Ако при всички условия на живота си учениятъ може да се ползува отъ знанието си и да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ, знанията му сѫ действително негови. Тѣ сѫ негова плъть и кръвь. Обаче, ако при всички мѫчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му сѫ излишенъ товаръ, който всѣки може да му отнеме. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе съ себе си, да му послужи въ вѣчностьта. Подаде ли се на леность, той не изпълнява предназначението си, както трѣбва. Какво е предназначението на човѣка? Да бѫде ученикъ на Великата школа на живота. Много отъ мислитѣ и чувствата на човѣка се намиратъ въ такова отношение помежду си, въ каквото собственикътъ на една кѫща и неговитѣ наематели. Каква разлика има между собственика и наемателя на една кѫща? Разликата е въ съзнанието имъ. Докато живѣе въ една кѫща, наемательтъ казва, че кѫщата е негова. И собственикътъ казва, че кѫщата е негова, но въ неговото съзнание за собственость и това на наемателя има известна разлика. Ако собственикътъ умре и не остави никакви наследници, тогава наемательтъ, който е живѣлъ десеть години въ кѫщата, може да стане собственикъ. Въпрѣки това, между неговото съзнание и това на собственика пакъ има разлика. Собственикътъ самъ е градилъ кѫщата си, а наемательтъ я получилъ наготово. Разликата въ съзнанието на собственика и наемателя е толкова голѣма, колкото между учения, който открилъ една теория за слънцето, и онзи, който я разпространява. Първиятъ има въ ума си още недоизказани нѣща за теорията, а вториятъ нѣма нищо. Онзи, който разпространява теорията, знае толкова, колкото е чулъ отъ откривателя. Както откривательтъ на теорията всѣки моментъ мисли да прибави нѣщо ново къмъ теорията си, така и собственикътъ на кѫщата мисли да прибави нѣщо ново къмъ кѫщата си, да внесе известно подобрение. Наемательтъ живѣе въ кѫщата, ползува се отъ нея и за нищо друго не мисли. На сѫщото основание, казвамъ: Всѣки човѣкъ, който не прави никакво подобрение въ своя организъмъ, е наематель, а не собственикъ. Всѣки човѣкъ, който не внася никакво подобрение въ своя умъ и въ своето сърдце, сѫщо е наематель. Той казва: Достатъчно ми е това, което имамъ. Щомъ мога да се ползувамъ отъ него, нищо повече не искамъ. Отъ гледището на идеята за собственикъ и наематель, ние дѣлимъ хората на две категории. По отношение на своя организъмъ, повечето хора сѫ наематели, вследствие на което казватъ: Да си поживѣемъ малко на земята! За какво друго ще мислимъ?— Това сѫ безидейни хора. Безидейностьта е символъ на наемателя. Значи, безидейностьта е качество само на наемателя, а идейностьта — на собственика. Подъ думата „собственикъ“ ние не разбираме частния собственикъ. Ние взимаме понятието „собственикъ“ въ широкъ смисълъ. Който се занимава съ частната собственость, е наематель. Който се занимава съ собственостьта въ широкъ смисълъ на думата, е идеенъ човѣкъ. Ако една идея влиза въ ума ви и не може да стане ваша собственость, да повдигне душата ви, тя не е истинска идея. Тя е дошла въ васъ като наематель, живѣла две-три години, и единъ день, когато не очаквате, тя ви напуща. Въ сѫщность, идеята ли повдига духа, или духътъ повдига идеята? Духътъ е мощното въ човѣка. Следователно, никаква идея не може да повдигне духа на човѣка. Обаче, ние казваме, че духътъ на нѣкой човѣкъ е падналъ, а на другъ се е повдигналъ. Кажемъ ли, че духътъ на човѣка е повдигнатъ, имаме предъ видъ подобрението на дишането му. Когато дишането на човѣка не става правилно, духътъ му пада. Въ това отношение духътъ седи надъ идеята и надъ дишането. Духътъ е въ състояние да подобри и регулира дишането. Оттукъ вадимъ заключението: всѣка идея, която не подобрява дишането, не е истинска, не е права идея. Тя не внася животъ въ човѣка. И тъй, всѣки трѣбва да знае, наематель ли е на нѣщо, или собственикъ. Ако е собственикъ, той трѣбва да знае, има ли наематели въ кѫщата си, или самъ живѣе въ нея. Тъй щото, когато употрѣбявате думитѣ „наематель и собственикъ“, вие трѣбва да знаете точното имъ значение, а не да ги употрѣбявате безразборно. Въ Божествения езикъ не се позволяватъ празни думи, безъ съдържание и смисълъ. Следователно, когато се казва, че животътъ има, или нѣма смисълъ, въ сѫщность ние разбираме методитѣ, съ които човѣкъ работи. Методитѣ опредѣлятъ резултатитѣ. Има методи на луната и методи на слънцето. Методитѣ на луната действуватъ само върху въображението, безъ да даватъ нѣкакви резултати. Обаче, методитѣ на слънцето всѣкога даватъ добри резултати. Следователно, когато нѣкой човѣкъ каже, че не живѣе, както трѣбва, това показва, че той работи съ методитѣ на месечината. Какво трѣбва да направи, за да живѣе разумно и да има резултати? Той трѣбва да мине отъ методитѣ на луната къмъ методитѣ на слънцето. Какъ става това? Когато човѣкъ минава отъ низходещо въ възходещо състояние, той работи вече съ методитѣ на слънцето. Когато говоримъ за низходещи състояния, имаме предъ видъ влиянието на земята и на луната върху човѣка. Само земята и луната указватъ низходещи и възходещи влияния върху човѣка. Слънцето, обаче, указва само възходещи влияния. Като говоря за влиянието на слънцето и на луната върху човѣка, азъ нѣмамъ предъ видъ, какво вие мислите по този въпросъ. Каквото и да мислите, никой не може да проникне въ мисъльта ви. Ако нѣкой човѣкъ проникне въ мисъльта на своя приятель и започне да мисли като него, и двамата ще се слѣятъ въ едно и ще изгубятъ своята индивидуалность. Не е позволено на човѣка да се рови въ мисъльта на своя ближенъ. Той нѣма право да изисква отъ ближния си да мисли като него. Радвайте се, че всѣки човѣкъ мисли специфично, а не като васъ. Красотата на живота седи въ разнообразието на мисъльта. Философитѣ отиватъ още по-далечъ. Тѣ желаятъ да проникнатъ не само въ мислитѣ на хората, но даже и въ мисъльта на Бога. Обаче, тѣ не подозиратъ, че ако проникнатъ въ мисъльта на Бога, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Мисъльта на Бога е огънь, който изгаря. Има ли смисълъ да пипа човѣкъ въ този огънь? Ще кажете, че Божията мисъль е богатство, което трѣбва да се извади отъ този огънь. Ако се опитате да го извадите, ще видите, какво ви чака. Влѣзете ли въ този огънь, повече нѣма да излѣзете. Който влѣзе въ този огънь и не излѣзе вънъ отъ него, ние го наричаме „възлюбения на смъртьта“. Влюби ли се човѣкъ въ смъртьта, тя го взима въ обятията си и не го пуща да излѣзе навънъ. Който влиза и излиза отъ огъня, ние го наричаме „възлюбения на живота“. Значи, сѫществуватъ два вида влюбени хора: еднитѣ сѫ влюбени въ смъртьта, а другитѣ — въ живота. Мнозина мислятъ, че лесно се влиза въ огъня на смъртьта. Лесно се влиза, ако можешъ да излѣзешъ. Но ако влѣзешъ и не можешъ да излѣзешъ отъ огъня, ти се превръщашъ въ прашинка. Досега никой не е разрешилъ този въпросъ правилно. Това значи: мнозина сѫ влизали въ огъня на смъртьта, но и досега още не сѫ разрешили въпроса правилно, т.е. и до днесъ още не сѫ излѣзли отъ него. Не е лесно да извади човѣкъ богатството, което е скрито въ смъртьта. Само единъ начинъ има, по който човѣкъ може да извади това богатство. Този начинъ се крие въ съзнанието на човѣка, че може да извади богатството на смъртьта, безъ да го засегне огъньтъ. Страхува ли се отъ огъня, не вѣрва ли въ себе си, той е загубенъ. Той остава въ огъня и се превръща на пепель. Той не може да разреши въпроса и остава затворенъ въ смъртьта. Може ли мишката да влѣзе въ капанъ съ сирене, и капанътъ да не се затвори следъ нея? Каквото е положението на мишката въ капана, такова е положението и на всѣки човѣкъ, който се занимава съ философски въпроси, като, запримѣръ, съ въпроса за смъртьта. Както и да го разрешава, ще дойде день, когато човѣкъ ще се намѣри въ капана на смъртьта. Ако пожелае да излѣзе отъ капана, ще се намѣри предъ которака. Тъй щото, той ще се намѣри въ положение да не може да разреши, кѫде да остане: въ капана на смъртьта, или извънъ него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртьта, сѫщо така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цель. Защо ви обича нѣкой, и защо вие го обичате, това сѫ въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. Въ стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всѣка индивидуалность. Като се рови въ неразрешимитѣ въпроси, най-после човѣкъ ще дойде до въпроса за вѣчностьта, безъ да може да го разреши. Никой смъртенъ не е разрешилъ, какво представя вѣчностьта. Може ли смъртниятъ да говори за безсмъртното, ограничениятъ — за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпросъ, той неизбѣжно ще изчезне нѣкѫде въ Битието. И тъй, като ученици на живота, вашата задача е да се занимавате съ разрешими въпроси. Запримѣръ, нѣкой ученъ се занимава съ теглото на слънцето, прави свои изчисления и мисли, че по-важенъ въпросъ отъ този не сѫществува. Въ това време една бедна вдовица хлопа на вратата му, иска да го запита, какво да прави съ сина си, въ кое училище да го запише, но той не я приема, подъ предлогъ, че е заетъ. Той счита, че, ако се занимава съ въпроса на вдовицата, ще изгуби времето си. Защо ще изгуби времето си? Защото никой нѣма да му плати. Обаче, като изучава въпроса за теглото на слънцето, много хора ще се заинтересуватъ и ще пожелаятъ да купятъ книгата му. Значи, често хората се занимаватъ съ едни или други въпроси, съ огледъ на това, колко ще спечелятъ отъ тѣхъ. Това не е идейна работа. Идейната работа изключва всѣкакво користолюбие. Каквито предположения и заключения да правятъ за теглото на слънцето, ученитѣ нѣма да се домогнатъ до неговото абсолютно разрешаване. — Защо? — Защото въпросътъ за теглото, макаръ и физически, има свое двояко разрешаване: физическо и органическо. Много планети сѫ произлѣзли отъ слънцето, но то не е намалило теглото си. Този въпросъ ще се разреши въ далечното бѫдеще. Мнозина се интересуватъ отъ въпроса, защо Богъ ги е създалъ такива, каквито сѫ днесъ, и защо ги е поставилъ при тия условия, при които сега живѣятъ. Каквито обяснения и да ви се дадатъ, тѣ не могатъ да ви ползуватъ. Това е все едно, да ви обяснятъ, защо сте радостни или скръбни. Обясненията нито ще увеличатъ радостьта ви, нито ще намалятъ скръбьта ви. Защо едни хора сѫ добри, а други лоши? И този въпросъ е неразрешимъ. Защо Христосъ, Синъ Божи, трѣбваше да мине презъ страдания и да бѫде разпнатъ? И този въпросъ е неразрешимъ. Неразрешимитѣ въпроси сѫ тайна на Битието. Каквито предположения и обяснения да се даватъ по тия въпроси, въ края на краищата тѣ пакъ оставатъ неразрешени. Защо е недоволенъ човѣкъ? Нѣкога той знае причината на недоволството си, а нѣкога не знае. Ако сте ученикъ въ гимназията, и учительтъ ви пише четворка вмѣсто шесторка, вие сте недоволни отъ преценката си. Вие сте отговорили добре, а той е намалилъ бележката ви съ две единици. Тази двойка, именно, внася въ ума ви недоволство. Ако учительтъ види, че направилъ погрѣшка въ преценката си и ви тури шесторка, вие ставате доволни. Значи, двойката изчезва отъ ума ви и престава да ви смущава, да ви прави недоволенъ. Следователно, недоволството се явява тамъ, дето се срѣщатъ два противоположни възгледа, или две противоречиви мисли. Обаче, причинитѣ, поради които се явяватъ противоречивитѣ мисли, оставатъ неизвестни. Като ученици, спазвайте следнитѣ правила: никога не желайте да бѫдете абсолютно щастливи. Никога не желайте голѣми радости. Защо? Защото голѣмитѣ радости носятъ следъ себе си голѣми скърби. Готови ли сте да се справите съ голѣмитѣ скърби? Каквото и да ви се случи въ живота, благодарете на Бога. Щомъ скръбьта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голѣма. Напротивъ, благодарете, че не е по-голѣма, отколкото може да бѫде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръбь съ благодарность, ще ви изпратятъ по-голѣма. Вие познавате ли голѣмата скръбь и голѣмото страдание? Знаете ли, какво нѣщо е да бесятъ човѣка? Ако бесятъ нѣкой 80 — 90 годишенъ човѣкъ, ще кажете, че той се е наживѣлъ. Какво ще кажете, обаче, ако видите да бесятъ младъ човѣкъ, при когото стои, отъ една страна, майка, съ разбито отъ скръбь сърдце, а отъ друга — неговата възлюбена, съ разбити мечти и копнежи за бѫдещо щастие? Ако този човѣкъ може да се освободи отъ вѫжето, той ще изпита чувство на отмъщение къмъ цѣлия свѣтъ за насилието, което се прави върху него. Тъй щото, не се стремете да разрешавате неразрешими въпроси, нито пъкъ се отказвайте отъ разрешимитѣ. Натъкнете ли се на нѣкой неразрешимъ въпросъ, благодарете, че има съ какво да се занимавате въ далечното бѫдеще. Дойдете ли до нѣкой разрешимъ въпросъ, не казвайте, че не е ваша работа да се занимавате съ него. Изследвайте причинитѣ и последствията, предъ които се намирате, и благодарете, че ви е дадена възможность да разширите крѫга на знанията си. Каже ли нѣкой, че не се интересува отъ живота, той е падналъ подъ нулата на термометъра, т.е. въ областьта на студа. Какво ще придобие отъ студа? Той постепенно ще замръзва, докато престане да мисли и да чувствува. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, да се интересува отъ всичко. Което може да разреши, ще разреши; което не може да разреши, ще остави настрана, за далечното бѫдеще. Следователно, всѣко явление въ живота и природата има отношение къмъ човѣка дотолкова, доколкото се отразява въ неговия личенъ животъ. Съ други думи казано: човѣкъ се интересува отъ известно явление дотолкова, доколкото има допирни точки съ него. Заеме ли се човѣкъ съ разрешаването на задачи, които нѣматъ отношение къмъ сегашния животъ, непремѣнно ще се яви недоволство въ него. Запримѣръ, ако човѣкъ пожелае за известенъ срокъ да стане ученъ, ще се натъкне на голѣми нещастия, които ще обезсмислятъ живота му. Ученостьта не се постига въ единъ животъ. Колкото години да живѣе на земята, човѣкъ все ще има какво да учи. Знанието се открива на човѣка постепенно. Соломонъ, който минаваше за голѣмъ мѫдрецъ, се стремѣше къмъ придобиване на много знания, поради което се домогна до окултнитѣ науки. Следъ като придоби голѣми знания, той се опита да проникне въ сърдцето на жената, да види, какво се крие тамъ. За тази цель той събра около себе си 300 жени и 600 наложници, но пакъ не можа да разреши въпроса. Следъ всичко това той трѣбваше да каже: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. Права ли е тази мисъль? Само въ едно отношение, а именно, по отношение на неразрешимитѣ въпроси въ живота. Като дойдете до такъвъ въпросъ, отстѫпете назадъ. Неговото разрешение е скрито въ далечното бѫдеще. Заемете се съ разрешаването на близки до васъ въпроси. Като разрешавате тия въпроси, вие се повдигате, растете, и всѣки день придобивате по нѣщо ново въ съзнанието си. При това положение вие никога нѣма да кажете, че всичко въ живота е суета. Разуменъ е животътъ. Заслужава човѣкъ да живѣе, да учи и да придобива знания, които да прилага. Безъ приложение животътъ нѣма смисълъ. И тъй, ако не се занимавате съ неразрешими въпроси, това не значи, че не трѣбва да работите. Човѣкъ трѣбва да работи постоянно и да бѫде доволенъ отъ работата си, да не мисли за далечни въпроси. Настоящиятъ моментъ е важенъ, а не бѫдещиятъ. Този моментъ може да бѫде много кратъкъ и много дълъгъ — не е важно. Това зависи отъ интенсивностьта на човѣшкитѣ мисли и чувства, отъ степеньта на неговото развитие. Всѣко нѣщо има цена, когато става на своето време. Следователно, младиятъ трѣбва да се радва на своята младость и да не желае преждевременно да стане старъ. Стариятъ пъкъ трѣбва да се радва на своята старость и да не желае да се върне отново въ положението на младия. Колкото и да желаете това, нито младиятъ може преждевременно да остарѣе, нито стариятъ може да се върне въ годинитѣ на своята младость. И безъ да желаете това, ще дойде день, когато младиятъ ще стане старъ, а стариятъ — младъ. Ще каже нѣкой, че животътъ му е дотегналъ и желае часъ по-скоро да умре. И това не зависи отъ него. Сега, като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ всички противоречиви мисли, отъ всички наслоявания въ ума и въ сърдцето ви, останали отъ далечното минало. Ще кажете, че искате да станете учени, богати, свети, силни хора. Да желаете това, значи, да съзнавате, че сте невежи, грѣшници, сиромаси и слаби хора. Това е все едно агнето да желае да стане овца, или вълкътъ да желае да стане вълкъ. Тѣзи желания не сѫ на мѣсто. Само по себе си агнето е овца, а вълкътъ — вълкъ. Въ програмата на всѣки човѣкъ е поставено, какъвъ трѣбва да бѫде. Той трѣбва да стане и ученъ, и философъ, и поетъ, и художникъ, и музикантъ, и родитель и т. н. Каквото е предвидено за човѣка, това ще стане. Ако не е опредѣлено нѣщо въ програмата му, каквито усилия да прави, нѣма да го постигне. Какво трѣбва да правите тогава? Нищо друго не ви остава, освенъ да не се противите на сѫдбата си. Каквото сѫдбата ви носи, използувайте го разумно. Който иска да постигне нѣщо, което не е въ програмата му, и прави усилия, въ края на краищата, вмѣсто постижения, ще има загуби. И обратно: който трѣбва да постигне нѣщо, а се отказва да работи, ще изгуби това, което е придобилъ. Първиятъ ще страда, задето се е качилъ на върха преждевременно. Вториятъ ще страда, понеже е закъснѣлъ да се качи на върха — други сѫ го изпреварили. Той трѣбва да чака, първо тѣ да слѣзатъ, а после той да се качи. Когато дойде времето да станешъ ученъ, не се бави. Качи се веднага на върха и започни да работишъ. — Ама не съмъ облѣченъ. — Това нищо не значи. Облѣченъ ли си, или не, ти трѣбва да се качишъ на върха. Времето е дошло и никакво отлагане не се позволява. Какво прави акробатътъ, който ходи по вѫже? Той се качва на вѫжето и тамъ се облича, да покаже на хората, че е майсторъ. Той се качва на вѫжето съ акробатскитѣ си дрехи и тамъ отваря куфара си и се облича съ нови дрехи. Не можете ли да направите и вие сѫщото? Качете се на върха съ старитѣ си дрехи и тамъ облѣчете новитѣ, да кажатъ хората и за васъ, че сте голѣмъ майсторъ. Това, което говоря, не подразбира процесъ на насилие или принуждение. Да спазва човѣкъ заповѣдитѣ на разумната природа, да спазва времето, което тя е опредѣлила за постигане на неговитѣ идеали, това не значи още насилие. Природата е опредѣлила за всѣки човѣкъ специална работа, която той трѣбва да свърши. Ако се противопостави, той ще понесе последствията на своя отказъ. — Защо трѣбва азъ, именно, да свърша тази работа? — Защото си най-способниятъ, на тебе сѫ дадени условия да я свършишъ. Какво по-хубаво отъ това, да изпълнишъ възложената задача отъ природата и да внушишъ довѣрие въ хората и въ самата природа къмъ тебе? Какво по-велико нѣщо можете да очаквате отъ това, хората да ви вѣрватъ и да разчитатъ на васъ? Като знаете това, не се отказвайте да изпълните задачата, която природата ви възлага. Какво представя вѣрата? Да вѣрва човѣкъ, това значи, да изучава разумнитѣ закони на природата. Щомъ познава тѣзи закони и се рѫководи отъ тѣхъ, човѣкъ никога не се заблуждава. Каквото знае, положително го знае. Той не може днесъ да знае едно нѣщо, а утре да го отрича; днесъ да мисли по единъ начинъ, а на другия день — по другъ начинъ. Отдето и да придобива знания, въ каквото училище и да учи, ако придобива знания на разумната природа, тѣ сѫ навсѣкѫде еднакви. Между всички учебни институти, въ които се изучаватъ законитѣ на природата, има тѣсна връзка. Който разбира природнитѣ закони, той навсѣкѫде вижда една и сѫща мисъль. Който не ги разбира, за него всичко е разпокѫсано и отдѣлно. Разумностьта въ природата се заключава, именно, въ непреривность на нейнитѣ явления. Между явленията на природата сѫществува тѣсна, вѫтрешна връзка. Съвременнитѣ хора често се оплакватъ, че тукъ или тамъ сѫ изгубили времето си. Нищо въ природата не се губи. Ако въ едно отношение човѣкъ мисли, че е изгубилъ времето си, въ друго отношение е спечелилъ. Когато природата реши да направи човѣка ученъ, тя е точна, не губи времето си. Тя ще дойде точно на време и ще го застави да направи това, което му е нужно. Тя говори на човѣка по различенъ начинъ. Първо ще му говори тихо, любовно, ще му каже да свърши дадена работа. Ако се противопостави, подъ предлогъ, че иска да бѫде свободенъ, тя насила ще го накара да вземе раницата си и да тръгне. Каже ли ти природата веднъжъ да се качишъ на върлината, ще я слушашъ. За да бѫдешъ свободенъ, първо трѣбва да проявишъ послушание къмъ природата: ще се качишъ на върлината, ще постоишъ известно време тамъ и после ще слѣзешъ. Цѣла вѣчность нѣма да стоишъ на върлината — единъ моментъ ще стоишъ. При това, нѣма да бѫдешъ самъ. Около тебе ще стои онзи, който ще те учи. Сега ще ви задамъ следния въпросъ. Кое е по-добре за рѣката: да тече, както природата е опредѣлила, да се влива въ морето, или да тече споредъ желанието на хората? Кое е по-добре за васъ: животътъ ви да тече, споредъ програмата, предвидена отъ Бога, или споредъ програма, която хората сѫ опредѣлили? Ако поставите рѣката въ опредѣлени граници и начъртаете нейния пѫть, тя вече не е рѣка, но каналъ. Сѫщото се отнася и до живота. Ако животътъ ви се развива по програма, опредѣлена отъ хората, той изгубва цената си като животъ, произлѣзълъ отъ Бога, и се превръща въ каналъ. Следователно, ако животътъ ви е каналъ, презъ него ще минаватъ всички нечистотии; ако е рѣка, презъ него ще минаватъ само Божествени мисли и чувства. Като съзнателно и разумно сѫщество, човѣкъ самъ опредѣля пѫтя на своя животъ: каналъ ли да бѫде, или рѣка. Той има право на изборъ. Задачата на всѣки човѣкъ е да бѫде въ хармония съ законитѣ на разумната природа, както и съ всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Само тия сѫщества сѫ въ състояние да го опѫтятъ, да му покажатъ начинъ, по който може правилно да се развива. Казвате: Каква е крайната цель на нашия животъ? — Това не е ваша работа. Ще учите, ще работите, ще живѣете и постепенно ще се домогвате до онова, което природата е предвидила за васъ. Опита ли се нѣкой да ви отклони отъ пѫтя, който природата е опредѣлила, кажете: Такъвъ е моятъ пѫть, такава е сѫдбата ми, такава е волята Божия. Не се отклонявамъ отъ този пѫть. Каквото Богъ е опредѣлилъ за мене, него ще следвамъ. Този пѫть води къмъ възкачване. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 27 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Изпълнение и отлагане Т. м. Кѫде сѫществуватъ противоречията? Противоречия сѫществуватъ въ цѣлия свѣтъ: въ минералното и въ растителното царства, въ растителното и животинското, въ животинското и човѣшкото. Дето и да погледнете, навсѣкѫде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървятъ въ една и сѫща посока, между тѣхъ се явява противоречие. Срещнете ли гладенъ и ситъ човѣкъ, ще видите, че и между тѣхъ се явява нѣкакво противоречие. Противоречия сѫществуватъ не само между различни хора, но даже и въ единъ и сѫщъ човѣкъ. Запримѣръ, между лицето и задната часть на човѣшката глава се явяватъ противоречия; между горната часть на човѣшкото тѣло до пѫпа и долната часть — отъ пѫпа надолу, сѫщо има противоречия. Горната часть на тѣлото наричаме „область на мисъльта“, а долната — „область на желанията“. Въ областьта на мисъльта живѣе истинскиятъ човѣкъ, а въ областьта на желанията — низшиятъ човѣкъ, нареченъ „човѣкъ — животно“. Като знаете това, какъ примирявате висшия човѣкъ съ низшия? Има начини за примиряване на човѣка съ противоречията, обаче, докато намѣри тия начини, човѣкъ минава презъ голѣма борба. Въ този смисълъ, вѫтрешната борба въ човѣка не е нищо друго, освенъ търсене на начини за примиряване, или за разрешаване на противоречията. Противоречие се явява тамъ, дето има неизвестни величини. Съвременната математика е намѣрила начини за опредѣляне на неизвестнитѣ. Тя е разпредѣлила задачитѣ съ неизвестнитѣ на задачи съ едно, съ две, съ три и съ повече неизвестни. Въ елементарната математика има задачи отъ просто и сложно тройно правило, въ които има само по едно неизвестно. Запримѣръ, имате следната задача отъ сложно тройно правило: двама работника за десеть деня ушиватъ 15 ризи; колко ризи ще ушиятъ петь работника пакъ за десеть деня? Вие нареждате задачата по следния начинъ: Числото две, двама работника, представя две разумни сѫщества. Числото десеть е сѫщо разумно. Какъвъ е резултатътъ отъ взаимодействието между две разумни числа? И резултатътъ е разуменъ. Числото 15 е сѫщо разумно. Оттукъ вадимъ следния законъ: разумното произвежда разумни резултати. Съ други думи казано: доброто донася добро. Ще кажете, че въ сегашния животъ на хората не е така. И за доказателство на това привеждате поговорката: „Направи добро, да намѣришъ зло“. Задачата на съвременния човѣкъ е да се примири, т е. да се справи съ противоречията въ живота. Противоречията не сѫ нищо друго, освенъ неизвестни величини — х, y, z. Неизвестнитѣ величини сѫ недѫзи, които спъватъ човѣка. Той търси начинъ да ги намѣри, да открие причинитѣ, които сѫ ги създали, за да ги отстрани. Всѣки недостатъкъ, съ който човѣкъ не може да се справи, го плаши. Докато не е видѣлъ недостатъцитѣ си, човѣкъ е смѣлъ и решителенъ. Щомъ види недостатъцитѣ си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхливъ. Въ това отношение той мяза на заякъ. Докато никой не го гони, заякътъ е смѣлъ и решителенъ, отъ нищо не се страхува. Щомъ чуе нѣкакъвъ шумъ, той хуква да бѣга. Като се успокои, той си казва: Колко съмъ билъ глупавъ! Защо се страхувамъ? Смѣлъ трѣбва да бѫда! Той ту се окуражава, ту изгубва всѣкакъвъ куражъ. За да не изпада въ състоянието на заяка, човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ къмъ своитѣ мисли и чувства. Натъкне ли се на нѣкаква добра мисъль или нѣкакво чувство, които трѣбва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трѣбва да пристѫпи къмъ реализирането имъ. Всѣка добра мисъль, или всѣко добро чувство, които не се прилагатъ на време, произвеждатъ лоши резултати. И обратно: всѣка лоша мисъль, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъвъ е законътъ. Като знаете този законъ, не се чудете, защо добритѣ мисли раждатъ лоши чувства, а лошитѣ мисли раждатъ добри чувства. Това се дължи на нереализирането имъ. Следователно, на вашитѣ добри чувства съответствуватъ нереализирани лоши мисли; на лошитѣ ви чувства съответствуватъ нереализирани добри мисли. Казвате: Вѣренъ ли е този законъ? За да се увѣрите въ истинностьта му, трѣбва да го опитате въ живота. Докато не е опитанъ, той остава като предположение, или вѣроятность. Преди да докаже една теорема, математикътъ казва: Да допуснемъ, че това е така или иначе. Значи, преди да се докаже истинностьта на закона, ще допуснете, че е вѣренъ. Докато не сте приложили добритѣ мисли, вие се чудите, защо трѣбва да ги приложите. Щомъ ги приложите, виждате, че законътъ е правъ. Прилагайте добритѣ мисли, за да се освободите отъ лошитѣ чувства, които се явяватъ като последствие на нереализиране на добритѣ мисли. Натъкнете ли се на лошитѣ чувства, на горчивинитѣ, които тѣ произвеждатъ, тогава ще разберете, какво значи нереализиране на добритѣ мисли. Като знае този законъ, разумниятъ го прилага при проявитѣ на злото. Той знае, че злото е резултатъ на нереализирано добро и, за да се освободи отъ него, прилага закона за превръщането. Той владѣе изкуството за превръщане на живитѣ сили въ природата. Тъй щото, ако човѣкъ не реализира Божественитѣ мисли, всѣкога ще се натъква на злото въ свѣта. То събужда въ човѣка енергии, за които нѣкога ще плаща. Като знаете това, вие разбирате, защо трѣбва да отлагате реализирането на злото. Оттукъ вадимъ заключение: мързелътъ или леностьта е резултатъ на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантитѣ си, т.е. не работи върху тѣхъ, човѣкъ става ленивъ. Значи, леностьта е произлѣзла отъ талантливитѣ, гениалнитѣ хора, отъ светиитѣ и адептитѣ. Защо? Защото нѣкога не сѫ работили върху себе си, отлагали сѫ реализирането на Божественитѣ мисли и чувства, които сѫ дошли до тѣхъ. Подаде ли се човѣкъ на мързела и каже, че не иска да работи, нѣма да мине много време, и той ще плати скѫпо за своя мързелъ. Не е позволено на човѣка да се подава на мързелъ и да отлага изпълнението на Божественитѣ мисли. Като ученици, вие трѣбва да имате будно съзнание, да следите, какви мисли и чувства минаватъ презъ васъ, за да разберете състоянията, които тѣ произвеждатъ. Вие трѣбва да знаете, да изпълните или да отложите реализирането на дадена мисъль. Отъ изпълнението или неизпълнението на известна мисъль зависи вашето щастие. Казвате: Какво да направимъ, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете подъ последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте съ разрешаването на голѣмитѣ противоречия. Тѣ сѫ голѣми тежести, които не сѫ по силитѣ ви. Да носишъ едно голѣмо противоречие на гърба си, това значи, да се осакатишъ. На сѫщото основание, казвамъ: Пазете се отъ лоши мисли и чувства, които носятъ голѣми тежести въ себе си. Приемете ли една лоша мисъль въ ума си и едно лошо чувство въ сърдцето си, вие непремѣнно ще се осакатите. За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, съ който земедѣлцитѣ си служатъ. На дивачката тѣ присаждатъ питомно клонче. Правете сѫщото и вие: на лошата мисъль и на лошото чувство, като знаменатель на дробьта, турете добра мисъль и добро чувство за числитель на дадената дробь. Когато соковетѣ отъ корена на дивачката минатъ въ клонетѣ на присадката, ще получите плодъ, който не прилича на майка си. Следователно, лошитѣ мисли и чувства представятъ коренитѣ на дървото, а добритѣ мисли и чувства — клонетѣ на дървото. Обаче, ако при добритѣ мисли и чувства вие циментирате коренитѣ на дървото, лошитѣ мисли и чувства, т.е. горчивитѣ имъ сокове оставатъ завинаги въ земята. Който се опита да вкуси отъ тия корени, за дълго време ще носи тѣхнитѣ последствия. И обратно: ако единъ клонъ, въ който се криятъ добри мисли и чувства, се посади въ земята, следъ време той ще пусне коренчета. Неговитѣ сокове ще слѣзатъ въ корена, но ще станатъ горчиви. Въ този случай, добритѣ мисли и чувства ставатъ лоши. Значи, както лошиятъ човѣкъ има условия да стане добъръ, така и добриятъ има възможность да стане лошъ. Когато въ човѣка се яви желание да стане богатъ, ученъ, силенъ, за да го славятъ хората, той става лошъ. Ученъ, който търси слава отъ хората, не се радва на ученитѣ. Сѫщото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човѣкъ. Силниятъ не се радва на силния; богатиятъ не се радва на богатия; праведниятъ не се радва на праведния. Обаче, ако силниятъ, богатиятъ, учениятъ, праведниятъ сѫ добри хора, тѣ се радватъ на подобнитѣ си. Който не е добъръ по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелитѣ и постиженията си. Добъръ ли е, той се радва и на своитѣ, и на чуждитѣ постижения. Този човѣкъ наричаме ние истински добродетеленъ и силенъ. И тъй, когато говоримъ за гениалния и за разумния човѣкъ, имаме предъ видъ онзи, който е господарь на условията. Той е извънъ законитѣ на обикновения животъ. Защо? Защото има високъ моралъ, който регулира неговитѣ прояви. Разумниятъ човѣкъ никога не пропуща моментитѣ за изпълнение на волята Божия и реализиране на Неговитѣ мисли и чувства. Разумниятъ знае, кога да работи и кога да не работи. Той знае, кога да се въздържа и отъ какво, именно, да се въздържа. Не е достатъчно човѣкъ само да говори за въздържане, безъ да знае, отъ какво да се въздържа. Ако пияницата се въздържа отъ пиене на вино, това въздържане има смисълъ. Обаче, има ли смисълъ да се въздържа човѣкъ отъ пиене на вода? Има смисълъ човѣкъ да се въздържа отъ желанието да коли кокошки и да ги яде. Ще кажете, че той обича кокошкитѣ. Отъ тази любовь той може да се въздържа, но не и отъ любовьта си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Да любишъ, за да изядешъ своя възлюбенъ, тази любовь не е на мѣсто. Като се говори за любовьта, мнозина изпадатъ въ противоречия. Противоречията не сѫ нещастие. Тѣ криятъ въ себе си голѣми блага. Колкото по-голѣми противоречия има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ условията за неговото развитие. Ако при днешнитѣ условия на живота се махнатъ противоречията, човѣкъ би се пукналъ като мѣхуръ. Ако противоречията на даденъ човѣкъ сѫ външни, тѣ се явяватъ като външно налѣгане върху него, за да се уравновесятъ съ вѫтрешното напрежение. Ако пъкъ противоречията му сѫ вѫтрешни, тѣ се явяватъ като вѫтрешно напрежение, което помага за уравновесяване на външното налѣгане. Човѣкъ се развива правилно, благодарение на външното налѣгане и на вѫтрешното напрежение въ него, които взаимно се уравновесяватъ. Ако премахнете външното налѣгане, човѣкъ ще се пръсне; ако премахнете вѫтрешното напрежение, той ще бѫде смачканъ отъ външното налѣгане. Съ голѣмината на външното налѣгане си обясняваме, защо нѣкои хора сѫ високи и слаби, а други — низки и дебели. Когато външното налѣгане е по-голѣмо отъ вѫтрешното напрежение, човѣкъ расте слабо, вследствие на което по ръстъ е дребенъ, низъкъ. Ако външното налѣгане е по-слабо отъ вѫтрешното напрежение, човѣкъ расте на високо и на широко. Ще кажете, че ръстътъ на човѣка се опредѣля отъ храната и отъ добритѣ или лошитѣ условия, при които живѣе. Това е отчасти вѣрно. Като ученици, вие трѣбва да знаете, на всѣко време, колко храна да употрѣбявате, за да можете да уравновесявате външното налѣгане съ вѫтрешното напрежение. Ако туряте въ стомаха си повече храна, отколкото трѣбва, вие ще изразходвате много енергия за смилането ѝ. Изразходваната енергия трѣбва да се набави отъ енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, въ организма на човѣка настѫпва известна дисхармония. Сѫщата дисхармония се явява, когато човѣкъ яде по-малко, отколкото трѣбва. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, на всѣко време, колко храна му е нужна. Нѣкои животни познаватъ този законъ и, когато чувствуватъ приближаване на неблагоприятни условия въ природата, тѣ търсятъ начинъ да се запасяватъ. Запримѣръ, кокошката предчувствува приближаването на неблагоприятнитѣ условия, вследствие на което отива на току що засѣтитѣ ниви и вади житото отъ тѣхъ. Следователно, видите ли, че нѣкой човѣкъ търси начинъ да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този човѣкъ идатъ голѣми изпитания. Нѣкой иска да стане богатъ, но не успѣва. Не само че не става богатъ, но голѣма сиромашия го налѣга. Нѣкой ученикъ отива на училище съ добре приготвени уроци и си мисли, че като го дигнатъ на урокъ, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учительтъ му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспѣха на ученика? Голѣмата самоувѣреность. Понеже мисли, че много знае, учительтъ става положителенъ къмъ него. Ученикътъ е положителенъ, и учительтъ — сѫщо, а вие знаете, че две положителни величини се отблъскватъ. Ако ученикътъ е скроменъ и не мисли, че знае много, учительтъ щѣше да бѫде по-снизходителенъ къмъ него и щѣше да му тури шесторка. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за причинитѣ на доброто и на злото. Мнозина говорятъ за доброто, искатъ да бѫдатъ добри, да оправятъ работитѣ си, но не знаятъ, какъ да направятъ това. Много просто. Дойде ли въ ума ви нѣкаква Божествена мисъль, не я пѫдете, не отлагайте реализирането ѝ, но веднага пристѫпете къмъ приложение. Щомъ я приложите, доброто ще се яви у васъ като естествено последствие на реализиране на Божественитѣ мисли. Колкото маловажна да е тази мисъль, приложете я. Всѣки малъкъ потикъ къмъ доброто е свещенъ тласъкъ въ човѣшкия животъ. Вслушвайте се и въ най-малкитѣ добри потици въ себе си и ги прилагайте. Хората се отказватъ отъ приложението на малкитѣ потици къмъ добро, защото, отъ една страна ги омаловажаватъ, а отъ друга, не могатъ да дочакатъ резултатитѣ. Тѣ бързатъ, искатъ да иматъ резултатъ още въ момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днесъ огрѣва цѣлата земя, се е създало въ единъ моментъ? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, въ което днесъ го виждаме. Днесъ много хора четатъ, пишатъ и говорятъ правилно, но колко работници преди тѣхъ сѫ взели участие въ създаване на писменостьта и на речьта! Колко години сѫ работили тѣ въ това направление! Ние намираме нѣщата готови и продължаваме да работимъ за тѣхното усъвършенствуване. Следователно, за да разберете произхода на нѣщата, вие трѣбва да изучавате законитѣ на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото — добро? Слушали сте да казватъ: „Всѣко зло за добро“. Възъ основа на сѫщия законъ, казвамъ: „Всѣко добро за зло“. — Въ какъвъ случай тия поговорки сѫ вѣрни? — Когато човѣкъ не реализира добритѣ мисли и когато не отлага реализирането на лошитѣ мисли. Запримѣръ, нѣкой иска да каже лошо по адресъ на своя ближенъ и се бори въ себе си, да каже, или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измѫчва. Щомъ е така, нека направи следното: да вземе една трѫба отъ каучукъ, желѣзо или какъвъ и да е материалъ, дълга 50 — 60 см. и широка 1 — 2 см. и отиде на планината. Като стигне до известна височина, тамъ да спре, да изкопае една дупка и чрезъ трѫбата да изкаже думитѣ, които му тежатъ. По този начинъ, именно, той ще се облекчи, а сѫщевременно ще се запази отъ последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивитѣ сокове въ сладки. Знаете ли, какви сѫ последствията отъ многото говорене? Ще приведа единъ примѣръ отъ турския животъ. Единъ пехливанинъ вървѣлъ изъ улицитѣ и настигналъ единъ турчинъ, който едва се движелъ. Пехливанинътъ го настѫпилъ по крака и продължилъ пѫтя си. Турчинътъ започналъ да вика следъ него: Ти слѣпъ ли си? Не виждашъ ли, че предъ тебе човѣкъ върви? Какъ смѣешъ да настѫпвашъ такъвъ почтенъ човѣкъ като мене? Пехливанинътъ се обърналъ, ударилъ му две плесници, повалилъ го на земята и продължилъ пѫтя си. Следъ нѣколко часа той настигналъ другъ турчинъ, когото сѫщо настѫпилъ. Турчинътъ го погледналъ спокойно и му казалъ: Щастливъ съмъ, че срѣщамъ такъвъ юнакъ, който ме настѫпи. Голѣмо благо е за мене, да ме настѫпи юнакъ. Пехливанинътъ се спрѣлъ, извадилъ отъ джоба си една кесия съ пари и му казалъ: Разумнитѣ хора възнаграждавамъ, а неразумнитѣ — на земята повалямъ. Когато разумниятъ знае, какъ да постѫпва съ злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“ Следователно, когато голѣмо зло ви настѫпи, не го ругайте, не му казвайте, че е слѣпо, че трѣбва да бѫде внимателно къмъ васъ, но кажете: Привилегия е за мене да ме настѫпи такъвъ голѣмъ герой. Това, което днесъ е станало и става, колкото и да е лошо, на мѣсто е. Въ бѫдеще може да стане другояче, но днесъ не може. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще дойдете до правото разрешение на нѣщата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпроситѣ за злото и за доброто въ свѣта. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехитѣ, обущата ти се скѫсатъ, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакатъ. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили отъ старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава отъ васъ, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачитѣ на живота си правилно. Когато казвате на хората, че трѣбва да прилагатъ и най-малкитѣ добри мисли, да вършатъ поне малки добрини, мнозина се чудятъ, какъвъ смисълъ има това, какво ще имъ допринесе въ бѫдеще малкото добро. Тѣ си казватъ: Има смисълъ човѣкъ да прави добро, но да е голѣмо, че да се види отъ всички. — Малкото добро, именно, е ценно. То крие въ себе си голѣми блага. Всички знаете баснята: „Пчела и ловецъ.“ Една пчела попаднала въ паяжината на единъ голѣмъ паякъ и започнала да бръмчи жално. Въ този моментъ покрай нея миналъ единъ пѫтникъ. Пчелата се обърнала къмъ него съ думитѣ: Пѫтниче, моля ти се, избави ме отъ тази мрежа. Искамъ да се върна въ кошера си. Тръгнахъ по работа и обещахъ на другаркитѣ си да се върна на време, но ето, нещастие ме сполетѣ. Нѣкога и азъ ще ти бѫда полезна. Пѫтникътъ погледналъ къмъ пчелата и си помислилъ: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Азъ съмъ добъръ човѣкъ, ще ѝ помогна, безъ да очаквамъ отплата и благодарность отъ нея. Той махналъ съ рѫка къмъ паяжината, скѫсалъ я и освободилъ пчелата. Не се минало много време, сѫщиятъ пѫтникъ минавалъ презъ една гѫста гора, дето живѣли разбойници. Единъ отъ тѣхъ се прицелилъ съ пушката си, искалъ да го убие, да вземе паритѣ му. Неочаквано, отнѣкѫде дошла пчела и ужилила разбойника по рѫката. Отъ болка той изпусналъ пушката на земята, а пѫтникътъ успѣлъ да избѣга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъль или постѫпка е въ състояние да ви освободи отъ най-голѣмото зло или нещастие. Като знаете това, всѣкога подържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно отъ красивитѣ съчетания на разумнодействуващи сили въ човѣка. Когато всички сили въ човѣка сѫ въ хармония, той има добро разположение на духа и е готовъ на всѣкаква разумна работа, за приложение на доброто въ всички негови прояви, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Това значи, да има човѣкъ вѫтрешенъ миръ и равновесие въ себе си. Не нарушавайте този миръ, за да бѫдете проводници на Божественитѣ мисли и чувства. И тъй, когато се запитвате за причината на противоречията, казвамъ: Една отъ причинитѣ за противоречията се дължи на нарушаване вѫтрешния миръ и равновесие въ човѣка Алчностьта, стремежътъ за придобиване на много нѣща, създава противоречия въ живота. Когато човѣкъ стане богатъ, около него се трупатъ хора, крадци, които искатъ да го обератъ, Ако успѣятъ да го обератъ, той се натъква на противоречия, защо придоби богатство и защо го изгуби. Докато е богатъ, човѣкъ се страхува да не го обератъ. На този вѫтрешенъ страхъ, именно, се дължи явяването на крадци и разбойници въ свѣта. Като осиромашее, човѣкъ казва: Нѣма моралъ въ свѣта. Вѣрно е, че въ свѣта нѣма още онзи великъ моралъ, за който копнѣе човѣшката душа. Днесъ въ много хора липсва и разумность. Богатиятъ не знае, защо е богатъ; бедниятъ не знае, защо е беденъ; добриятъ не знае, защо е добъръ; лошиятъ не знае, защо е лошъ и т. н. Какъ може човѣкъ да изправи живота си? По два начина: Чрезъ въздържание и чрезъ приложение. — Кѫде трѣбва да прилагате закона на въздържанието? — На земята, дето действуватъ отрицателнитѣ сили. Обаче, влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да проявява приложението. Въ Божествения свѣтъ действуватъ положителни сили. Следователно, докато е на земята, дето владѣе злото, човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ злото, т.е. да отлага прилагането на лошитѣ мисли и чувства. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, въ свѣта на положителнитѣ сили, дето сѫществува само добро, човѣкъ трѣбва да прилага, да изпълнява и да реализира добритѣ мисли и чувства. Като живѣе на земята, човѣкъ се стреми да бѫде добре облѣченъ, нахраненъ и на добра служба. Той не обича дрехи съ кръпки. Това показва, че човѣкъ се стреми къмъ лесния пѫть. Започне ли една работа, той иска да я свърши изведнъжъ. Ако не може да я свърши изведнъжъ, той не иска да я започва отново. Въ Божествения свѣтъ, обаче, човѣкъ започва и прекѫсва една работа по нѣколко пѫти, докато я свърши. За предпочитане е човѣкъ да има кръпки на дрехитѣ си, но да разполага съ знания, отколкото дрехитѣ му да бѫдатъ безъ кръпки, а да нѣма знания. На земята кръпкитѣ сѫ необходимость, а на небето никаква кръпка не се приема. Успѣхътъ и силата на човѣка седи въ доволството, а не въ голѣмото богатство. Ако не е доволенъ отъ условията, при които въ даденъ моментъ се намира, човѣкъ приключва живота си съ малъкъ минусъ. Минусътъ не е истинскиятъ животъ. Добриятъ животъ завършва съ плюсове. Минуситѣ въ живота на човѣка показватъ, че той е работилъ съ отрицателни величини; плюсоветѣ въ живота на човѣка показватъ, че той е работилъ съ положителни величини. Отъ гледището на Божествения животъ и отрицателнитѣ величини иматъ своето предназначение. Ако злото и отрицателното не сѫществуватъ, и доброто нѣма да сѫществува. Когато човѣкъ е лошъ, тогава има възможность да прояви доброто, което крие въ себе си. Какъ ще прояви доброто? Като се въздържа отъ правене на зло. И тъй, основната мисъль отъ днешната лекция е следната: изпълнението на добритѣ мисли произвеждатъ добри чувства, а неизпълнението имъ ражда лоши чувства. И обратно: изпълнението на лошитѣ мисли произвежда лоши чувства, а неизпълнението имъ ражда добри чувства. Като прилагате лошитѣ мисли, а отлагате приложението на добритѣ, вие сами си създавате кармата. Като прилагате добритѣ мисли, а отлагате изпълнението на лошитѣ, вие си създавате дихармата. Само чрезъ ликвидиране на кармата и приложение на дихармата се създава свѣтлото бѫдеще на човѣка. Не живѣе ли съзнателно и разумно, човѣкъ играе на лотария, въ която, или ще спечели, или ще изгуби. Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на лотария. Тѣ непрекѫснато бъркатъ въ торба съ плодове. Ако знаятъ, какъ да вадятъ, ще напипатъ най-хубави, сладки и доброкачествени плодове. Ако не знаятъ, ще напипатъ кисели, горчиви и гнили плодове. Въ науката на живота се събиратъ или само цѣли числа, или само дроби, но въ никакъвъ случай не се събиратъ дроби съ цѣли числа, или цѣли числа съ дроби. Т. м. * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 20. декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смѣни въ природата Т. м. Като наблюдавате течението на една рѣка, забелязвате, че двата ѝ брѣга не сѫ еднакво разрушени отъ водата. Запримѣръ, рѣката Дунавъ руши повече българския брѣгъ, отколкото отсрещния. Значи, южниятъ брѣгъ на рѣката е по-разрушенъ отъ северния. Защо? Има причини за това. Значи, има едно движение отъ северъ къмъ югъ, къмъ екватора, къмъ гѫстата материя. Това движение наричаме слизане отгоре надолу. Кой може да слиза? Само богатиятъ слиза. Сиромахътъ не може да слиза. Той обикновено се качва. Богатиятъ може да се уподоби на топка, пълна съ злато. Ако поставите топката на наклонна площь, тя ще започне да слиза надолу, докато стигне до дъното, дето спира. Ако отворите топката, златото ще се изсипе. Следователно, топката се затваря и остава празна, както е била преди напълването ѝ съ злато. Понеже е гумена и пълна съ въздухъ, тя лесно се издига нагоре, докато стигне такъвъ въздушенъ пластъ, който има гѫстота, равна на гѫстотата на въздуха въ топката. Когато слизаше надолу, топката бѣше богата, пълна съ злато. Щомъ се изпразни, тя осиромашава, изгубва богатството и тежестьта си и започва да се качва нагоре. Когато се спираме върху стиха, изказанъ отъ Христа, че богатиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие, имаме предъ видъ топката, пълна съ злато. Докато не се освободи отъ златото, което я прави тежка, тя не може да се издигне нагоре. Като осиромашее и олекне, тогава може да се издигне нагоре, къмъ Бога. Колкото по-лекъ е човѣкъ, толкова по-високо се издига. Кой може да се учи, да стане ученъ човѣкъ: богатиятъ или сиромахътъ? Сиромахътъ. Богатиятъ не може да стане ученъ. Защо? Защото е пъленъ. Той се е натоварилъ съ много багажъ и тръгналъ на екскурзия по долнитѣ свѣтове, да разглежда богатитѣ долини на живота. Сиромахътъ, обаче, възлиза нагоре съ своята празна торбичка и, каквото срещне на пѫтя си, туря въ нея. Предъ очитѣ му се разкриватъ красиви гледки, които той изучава. Каквото научи, той го туря въ торбичката си. Щомъ я напълни, започва постепенно да слиза надолу. Защо? — Богатъ е станалъ. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да се качвашъ по високитѣ планински върхове, или да слизашъ по долинитѣ на живота? Отъ състоянието на човѣка зависи: ако е беденъ, ще се качва по високитѣ върхове; ако е богатъ, ще слиза въ долинитѣ. Това е единъ отъ законитѣ на разумната природа. Богатиятъ е добре облѣченъ, нахраненъ и засмѣнъ; сиромахътъ е окѫсанъ, гладенъ и натѫженъ. Освенъ въ положението на богатъ и сиромахъ, човѣкъ изпада въ трето състояние — недоволенъ и доволенъ. Недоволенъ или доволенъ могатъ да бѫдатъ само сиромахътъ и богатиятъ. Въ слизането си въ долинитѣ на живота, богатиятъ може да е недоволенъ отъ положението си, особено когато е изгубилъ нѣщо; макаръ че сиромахътъ възлиза нагоре, но и той е недоволенъ отъ положението си. Недоволството е болезнено състояние въ човѣка, а доволството — естествено, здравословно състояние. Когато богатиятъ и сиромахътъ сѫ недоволни отъ положението си, това показва, че тѣ не разбиратъ благата, които тия състояния имъ носятъ, вследствие на което се натъкватъ на нѣкои болезнени състояния. Защо богатиятъ е недоволенъ отъ богатството си, а сиромахътъ — отъ сиромашията си? Богатиятъ е недоволенъ, че не е богатъ, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахътъ е недоволенъ по сѫщата причина? Иска ли и той по-голѣма сиромашия отъ тази, която му е дадена? Понѣкога човѣкъ е доволенъ отъ голѣмото богатство, а понѣкога и отъ малкото. Сѫщо така човѣкъ е доволенъ нѣкога отъ голѣмата сиромашия, а нѣкога — отъ малката. Сѫществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всѣки човѣкъ е доволенъ. При нормалното състояние на сиромашията човѣкъ е доволенъ, защото има непреривенъ импулсъ да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човѣкъ е доволенъ, защото има непреривенъ импулсъ за слизане надолу. Нѣма ли импулсъ нито за едното, нито за другото, човѣкъ не може да се нарече нито богатъ, нито сиромахъ. Нѣкой казва: Азъ съмъ богатъ. — Можешъ ли да слизашъ надолу? — Не мога. — Тогава не си богатъ. Другъ пъкъ казва, че е сиромахъ. — Можешъ ли да се качвашъ нагоре? — Не мога. — Тогава не си сиромахъ. Отъ това гледище, сиромашията и богатството не сѫ нищо друго, освенъ движения въ природата — нагоре и надолу. Сиромашията и богатството се явяватъ като резултати на това движение. Следователно, за да бѫде човѣкъ богатъ или сиромахъ, има редъ причини. Сега, да разгледаме, кой е ученъ човѣкъ и кой — невежа. Ученъ е този, който слиза надолу. Значи, учениятъ е богатъ. Невежиятъ пъкъ се качва нагоре. Той е сиромахъ. Кой е светия и кой — грѣшникъ? Светията е богатъ човѣкъ, а грѣшникътъ — сиромахъ. Светията има право да критикува, защото разполага съ вѫтрешна свѣтлина. Защо иде критиката? За обяснение на известни факти. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-правилна е критиката. Светията носи свѣтлина съ себе си. Въ която стая влѣзе, веднага дава мнението си, веднага започва да критикува нѣщата. Защо? Свѣтлина има той. Ако влѣзе въ тъмна стая и нѣма свѣтлина въ себе си, той не може да критикува. Значи, дето е свѣтлината, тамъ има критика. И тъй, за да може човѣкъ да даде отчетъ за себе си, да знае, какво представя, той трѣбва да бѫде богатъ, ученъ и светъ, да разполага съ свѣтлина. За да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде сиромахъ, невежа и грѣшникъ. Буквата „ш“ въ думата грѣшникъ показва, че грѣшникътъ не трѣбва да лъже. Даже и дяволътъ забранявалъ на своитѣ последователи — грѣшници, да лъжатъ. Той имъ казвалъ: Вие имате право да вършите различни престѫпления, но не и да лъжете. Особено нѣмате право мене да лъжете. Ако разбера, че нѣкой ме е лъгалъ, ще го накажа строго. И дяволътъ обича истината, но въпрѣки това всички лъжи се товарятъ върху гърба му. Дяволътъ се сърди, когато приятелитѣ му го лъжатъ. Какво ще направите вие, когато ви лъжатъ приятелитѣ ви? Защо грѣшникътъ не трѣбва да лъже? Защото лъжата е негова стока. Може ли търговецътъ да купува собствената си стока? Праведниятъ, обаче, като нѣма отъ тази стока, купува си, колкото му е нужно. Кога лъже праведниятъ? Когато направи нѣкаква погрѣшка, която е несъобразна съ неговия животъ. Като се намѣри въ „небрано лозе“, той прибѣгва до лъжата. Той търси начинъ да скрие погрѣшката си, вследствие на което прибѣгва до лъжата. Какво представя погрѣшката? Погрѣшката не е нищо друго, освенъ петно върху бѣлата дреха на човѣка. За да очисти дрехата си, човѣкъ непремѣнно трѣбва да я изпере, или боядиса. Съ какъвъ цвѣтъ ще я боядиса? Съ такъвъ, който да го прикрива въ мѫчнотиитѣ му. По този начинъ той иска да скрие погрѣшката си и да покаже, че бѣлото е пакъ на мѣстото си. Оттукъ можемъ да извадимъ заключение, че различнитѣ цвѣтове сѫ произлѣзли отъ желанието на човѣка да прикрие своитѣ погрѣшки. Въ природата рѣдко сѫществуватъ естествени цвѣтове. Засега цвѣтоветѣ въ природата сѫ повече неестествени, приготвени по изкуственъ начинъ, съ цель да закриятъ погрѣшкитѣ на живитѣ сѫщества. Всѣки цвѣтъ прикрива нѣкакъвъ недостатъкъ, нѣкаква погрѣшка въ човѣка. Запримѣръ, анемичниятъ обича червения цвѣтъ; алчниятъ, материалистътъ — зеления цвѣтъ. Онѣзи, които търсятъ лекъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания, обичатъ синия цвѣтъ, затова гледатъ нагоре, къмъ небето. Обикновено грѣшнитѣ хора обичатъ синия цвѣтъ. Онѣзи, които се стремятъ къмъ мѫдростьта, обичатъ жълтия цвѣтъ. Богатиятъ обича жълтия, главно златистия цвѣтъ, защото му напомня златото. Като ученици, вие трѣбва да дойдете до правилнитѣ прояви въ природата. Дойдете ли до разбиране на тия прояви, ще видите, че това, което считате зло, не всѣкога е зло. Това, което въ даденъ случай е зло за васъ, за други не е зло. Това, което е неприятно за едното, е приятно за другиго. Бухалътъ се плаши отъ свѣтлината, а дневнитѣ животни и птици я търсятъ. Има хора, които, като бухала, бѣгатъ отъ свѣтлината; има и такива, които търсятъ свѣтлината. Грѣшникътъ бѣга отъ свѣтлината, а праведниятъ я търси. Свѣтлината и тъмнината сѫ два процеса въ природата, които човѣкъ трѣбва добре да разбира. Като необходими процеси въ природата, човѣкъ трѣбва да минава презъ тѣхъ. Когато иска да събере известно количество енергия, съ която да свърши нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да мине презъ тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробоветѣ, сърдцето, стомаха въ тъмни стаички, тамъ да работятъ, отъ никого несмущавани. Тѣзи органи иматъ специфична свѣтлина, съ която си служатъ. Така запазени, тѣ не пръскатъ енергията си, вследствие на което всѣкога иматъ излишъкъ, който държатъ като запасна енергия. Значи, всички велики работи ставатъ на тъмно. Въпрѣки това ние обичаме свѣтлината. Защо човѣкъ обича свѣтлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човѣкъ седи дълго време на тъмно, въ него се събужда непреодолимо желание да излѣзе на свѣтлина, да смѣни състоянието си. Когато е миналъ презъ голѣмо недоволство, човѣкъ се стреми къмъ доволство. Всички хора, млади и стари, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Стремежътъ имъ се дължи, именно, на контраститѣ въ живота. Като сѫ били дълго време въ известно състояние, тѣ се стремятъ да излѣзатъ отъ него и да го замѣнятъ съ ново, обикновено противоположно на първото. Ако човѣкъ е разуменъ и върви по отмѣренитѣ, строго опредѣлени закони и действия на природата, той би избѣгналъ голѣма часть отъ страданията, които днесъ има. Както въ музиката движенията сѫ отмѣрени и ритмични, така и въ природата срѣщаме строгъ ритъмъ и движение. Запримѣръ, въ музиката има различни тактове: 2/4, 3/4, 8/16 и т. н. Такива тактове сѫществуватъ и въ природата. Движенията на краката, на рѫцетѣ вървятъ по известни тактове. Когато тръгва отъ дома си, човѣкъ трѣбва да знае, по какъвъ тактъ се движи. Тактътъ 2/4 въ музиката се дава обикновено на маршоветѣ. Въ този смисълъ, ако човѣкъ се движи въ тактъ 2/4, това показва, че той отива на бойното поле, дето го очаква успѣхъ или неуспѣхъ: или той ще надвие, или ще бѫде битъ. Като ученици, ще се стремите къмъ смѣнитѣ, да не оставате дълго време въ едно и сѫщо състояние. Ще кажете, че не трѣбва да става смѣна отъ по-добро състояние въ по-лошо. Споредъ вашата философия, богатиятъ никога не трѣбва да стане сиромахъ. Въпрѣки вашитѣ разбирания често хората се отегчаватъ и отъ богатството си, и отъ любовьта на своитѣ ближни и пожелаватъ да смѣнятъ състоянието си. Богатиятъ е богатъ, защото хората влагатъ паритѣ си въ неговата банка. Следователно, щомъ пожелае да осиромашее, нека върне паритѣ на хората. Сѫщото можемъ да кажемъ и за нѣкой човѣкъ, когото мнозина обичатъ. Като го обичатъ, тѣ влагатъ любовьта си въ неговата банка. Пожелае ли да се освободи отъ любовьта имъ, нека отвори банката си и върне на всѣки човѣкъ това, което сѫ вложили въ него. Каже ли нѣкой, че едно време хората го обичали, а сега престанали да го обичатъ, ще знаете, че тѣ сѫ изтеглили любовьта си отъ неговата банка. Какъ наричаме банката, въ която хората криятъ чувствата си? Сърдце. Докато паритѣ на нѣкого сѫ вложени въ банката ви, той пише любовни писма, интересува се за своитѣ акции. Между васъ и него има непрекѫснато взимане и даване. Щомъ престане да се интересува отъ васъ, това показва, че той е извадилъ паритѣ си отъ вашата банка, прекѫсналъ е всѣкаква връзка на взимане — даване. Когато човѣкъ вложи капиталитѣ си не въ банкитѣ на хората, но въ банката на природата, да се ползуватъ отъ тѣхъ всички хора, той става праведенъ. Започне ли всѣки день да вади часть отъ капиталитѣ си, които е вложилъ въ природата, той става грѣшникъ. Защо става грѣшникъ? Защото изяжда и изпива капиталитѣ си и, дето отиде, всички го приематъ като последенъ сиромахъ, невежа и грѣшникъ. Той се намира въ положението на богатия, който не може да възлѣзе нагоре. Тогава стихътъ, който Христосъ е казалъ преди две хиляди години за богатия, се разширява въ следния смисълъ: богатиятъ, който е внесълъ богатството си въ банката на отдѣлния човѣкъ, и грѣшникътъ, който е изтеглилъ богатството си отъ банката на природата, не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Когато се говори за Царството Божие, мнозина иматъ предъ видъ онзи свѣтъ и се чудятъ, кѫде се намира той. Този и онзи свѣтъ сѫ полюси на единъ и сѫщъ свѣтъ. Обаче, съобщението между двата свѣта е такова, че, за да отидете отъ този въ онзи свѣтъ, трѣбва, или да се качите нависоко и оттамъ да слѣзете на срещуположния полюсъ, или да прокопаете каналъ между тѣхъ. Прокопаването на каналъ е трудна работа. Това не може да направи всѣки. Но кой може да се качи нависоко? Сиромахътъ. Ето защо, който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да осиромашее, да стане невежа. Богатиятъ може само да слиза въ долинитѣ, но не и да се качва. Следователно, богатството и сиромашията сѫ два естествени процеса, които постоянно се смѣнятъ. Не може човѣкъ непрекѫснато да се качва или слиза. Като дойде до известна височина, той започва да слиза. И после, като стигне известна дълбочина, отново започва да се качва. Когато стигне на нѣкой планински връхъ, човѣкъ започва да пълни торбата си съ снѣгъ и ледъ, колкото иска. Снѣгътъ и ледътъ сѫ богатството на високитѣ върхове. Който може да оцени това богатство, ще се ползува отъ него. Който не го разбира и цени, ще каже: Снѣгъ е това! — и ще си замине. Като напълни торбата си съ богатството на планината, човѣкъ слиза въ долината на живота. Така постѫпва онзи, който разбира законитѣ на високитѣ и низки мѣста. Който не разбира тия закони, ще остане на планината и ще умре всрѣдъ богатства, които не може да използува. Съ други думи казано: който разбира философията на живота, знае, какъ да го използува. Той знае причинитѣ за богатството и сиромашията, както и за противоречията въ живота. Като ученици, вие трѣбва да познавате законитѣ на живота, какви сѫ тѣ въ действителность, а не както хората ги тълкуватъ. Ако разбира правилно законитѣ на живота и на природата, човѣкъ вижда, че смѣнитѣ въ състоянията му сѫ необходими. Запримѣръ, необходимо е човѣкъ да минава отъ богатство въ сиромашия и отъ сиромашия въ богатство, отъ скръбь въ радость и отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина и отъ тъмнина въ свѣтлина. Ако не сѫществуваха смѣнитѣ въ природата, човѣкъ не би могълъ да се развива правилно. Като наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ природата, виждате, че тѣ сѫ хармонични. Запримѣръ, всѣки процесъ продължава опредѣлено време. Ако времето на траенето е по-голѣмо или по-малко, отколкото трѣбва, хармонията въ природата се нарушава. Опредѣлено е, колко време трѣбва да продължава свѣтлината и колко — тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъвъ или онакъвъ. Всѣки е роденъ такъвъ, какъвто трѣбва. — Защо живѣе така? — Това е другъ въпросъ вече. Отъ човѣка зависи да живѣе по единъ или по другъ начинъ. Ако туришъ рѫката си въ гореща или въ студена вода и следъ това се оплаквашъ, че животътъ е лошъ, ти не мислишъ право. Отъ тебе зависи да не пъхашъ рѫката си въ гореща или студена вода. Ако си я пъхналъ, безъ да знаешъ, каква е водата, веднага я изтегли навънъ. Следователно, при каквито условия да се намирате, радвайте се, защото имате възможность да учите. При това, знайте, че, благодарение на закона на смѣнитѣ, вие ще минавате отъ едно състояние въ друго, безъ да се отегчавате и обезсърдчавате. Ще марширувате и ще вървите на предъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т. н. Прави сѫ тѣ, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобилъ той, щомъ постоянно е недоволенъ и боледува? Сѫщото става и съ сиромаха. Той нѣма знание, богатство, сила, вследствие на което е сѫщо така недоволенъ и боледува. Първиятъ мисли по единъ начинъ, вториятъ — по другъ начинъ, но и двамата се считатъ прави. И двамата сѫ прави, но и двамата сѫ недоволни отъ живота си и боледуватъ. Защо? Защото това, което иматъ, не е истинското състояние, къмъ което се стремятъ. Богатиятъ цени богатството си и се ползува отъ него, когато слѣзе до дъното. Намира ли се още на повръхностьта, той не е доволенъ отъ богатството си. Сиромахътъ е доволенъ отъ своята сиромашия и я цени, когато се е качилъ вече на високия връхъ. Докато е въ процеса на възлизането си, той още не е оценилъ сиромашията си. Значи, богатиятъ цени богатството си, когато е слѣзълъ до най-гѫстата материя. Сиромахътъ пъкъ цени сиромашията си, когато се издигналъ до най-рѣдката материя. Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха презъ една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бѫдатъ еднакви. Това показва, че голѣмата височина отговаря на голѣмата дълбочина. Като души, и двамата сѫ еднакви. Срѣщали ли сте душата на човѣка? Ще кажете, че сте срѣщали хора, облѣчени въ плъть, но души не сте срѣщали. Свѣтлината и тъмнината срѣщали ли сте? Колкото за свѣтлината и тъмнината, всички имате опитность, всички ги познаватъ. Щомъ сте срѣщали свѣтлината, не може да не сте срѣщали душата. Защо? Понеже свѣтлината е дреха на душата. Всички души идатъ отъ слънцето. Душитѣ слизатъ на земята сутринь рано, съ изгрѣването на слънцето. Всички сѫ облѣчени съ бѣли, свѣтли дрехи. Значи, понятието за душата се слива съ понятието за свѣтлината. Какво ще кажете за тъмнината, срѣщали ли сте я? Плътьта, материята, отъ която човѣкъ е направенъ, е тъмнина. Затова казваме, че сегашниятъ човѣкъ, както е създаденъ, е тъмнина. Пазете следното правило въ живота си: Ако сте богати, никога не искайте сиромашията на сиромаха. Ако сте сиромахъ, никога не искайте богатството на богатия. Защо? Защото тѣ сѫ дадени вече. Безъ да ги искате, когато дойде време, тѣ ще ви посетятъ. Ако ви сѫ дадени очи, трѣбва ли да ги искате? Искате ли нѣкои нѣща преждевременно, вие поемате и тѣхнитѣ отговорности. Не е лесно да носи човѣкъ отговорность за нѣща, за които не е готовъ. Богатството и сиромашията иматъ свои отговорности, т.е. кредитори, съ които трѣбва разумно да се справятъ. Запримѣръ, кредитори на сиромашията сѫ подлостьта, лъжата, страхътъ, кражбата, угодничеството и др. Кои сѫ кредиторитѣ на богатството? Единъ отъ тѣхъ е мързелътъ. Върху останалитѣ кредитори вие сами ще мислите. Като изучавате отличителнитѣ чърти на богатия и на сиромаха, ще видите, че и двамата иматъ по една отличителна добра и лоша чърта. Двамата се различаватъ и въ стремежа си. Сиромахътъ се изкачва нагоре, т.е. еволюира, а богатиятъ слиза надолу — инволюира. Съвременнитѣ хора сѫ сиромаси, възлизатъ нагоре. Мина вече времето на богатитѣ хора. Едно време, когато човѣкъ слизаше отъ небето, бѣше богатъ. Но сега, когато възлиза нагоре, той е сиромахъ. Днесъ човѣкъ не може да бѫде богатъ. Има хора, които не сѫ стигнали още до дъното на живота, поради което разполагатъ съ богатство, но и тѣ скоро ще слѣзатъ и ще започнатъ да се качватъ нагоре. Сегашната епоха е епоха на възлизане — вѣкъ на сиромаситѣ, които носятъ празни торби, да ги напълнятъ съ злато, съ знание, съ сила и съ здраве. Както и да се говори за сиромашията и за богатството, въ края на краищата вие казвате: Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, да разполага съ злато. Вѣрно е, че златото е необходимо въ живота. То е капиталъ, на който всѣки човѣкъ разчита. Когато и да е, човѣкъ все трѣбва да придобие този капиталъ. Златото е необходимо, както за физическия, така и за органическия животъ. И въ кръвьта си човѣкъ трѣбва да има злато. Той трѣбва да бѫде богатъ, но сѫщевременно трѣбва да бѫде и сиромахъ. Не минава ли презъ смѣнитѣ въ природата, човѣкъ не може да се развива добре. Следователно, той трѣбва да мине презъ глада и пресищането, презъ съня и будното състояние, за да познае живота въ всички прояви. Човѣкъ трѣбва да гладува, за да се събуди въ него потикъ къмъ възкачване. Следъ това ще слѣзе долу, да се нахрани добре. Тъй щото, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ богатство и сиромашия, презъ ученость и невежество, презъ ситость и гладъ, като смѣни въ природата. Като ученици на Велика школа, вие трѣбва да се стремите къмъ здрава, положителна мисъль. Здравата мисъль довежда човѣка до дълбоко разбиране на живота и на природата. Ако гледате на природата, въ която живѣете, като на сборъ отъ механически прояви, вие не можете да се развивате правилно. Вие ще стигнете до едно мѣсто и тамъ ще спрете, както спрѣха експедициитѣ, които отиваха за върха Евересъ. На високия връхъ може да се качи само онзи, който е въ състояние да управлява свѣта. Понеже хората не сѫ въ състояние още да управляватъ свѣта, затова не могатъ да стигнатъ до върха Евересъ. Нѣкои учени мислятъ, че до върха Евересъ оставатъ още 200 —300 м. Като тръгнатъ, ще видятъ, още колко метра имъ оставатъ. Тѣ се намиратъ предъ оптическа измама, благодарение на което не могатъ да направятъ точни изчисления на височината на върха Евересъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 13. декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Психологически разборъ‏на явленията Т. м. Като ученици на обикновенитѣ училища, вие сте правили разборъ на различни литературни произведения, но не сте правили разборъ на явленията въ живота. Обаче, като ученици на живота вие трѣбва да разглеждате всички житейски явления психологически, да правите вѫтрешенъ анализъ. Запримѣръ, какво става съ тѣлата, увеличаватъ ли се, или се намаляватъ? Ще кажете, че ако става въпросъ за житното зърно, като се посади въ земята, то се увеличава. Откѫде взима материя за своето увеличаване? Ще кажете, че житното зърно черпи материя отъ слънцето. Щомъ е така, слънцето се намалява. Външно погледнато, процеситѣ ставатъ, както ги виждаме, обаче, въ сѫщность, вѣрно ли е, че житното зърно се увеличава, а слънцето — намалява? — Ако поставите единъ предметъ далечъ отъ васъ, какъ ще ви се види? — Намаленъ. — Какво ще стане съ сѫщия предметъ, ако вие се приближавате къмъ него, или ако той се приближава къмъ васъ? — Ще се увеличи. — Въ сѫщность, увеличава ли се, или се намалява този предметъ? — Нито се увеличава, нито се намалява. Сѫщото можемъ да кажемъ и за житното зърно, както и за слънцето: нито житното зърно се увеличава, нито слънцето се намалява. Увеличаването на житното зърно и намаляването на слънцето сѫ привидни явления. Тогава, какво знание е това, което се основава на външни привидности? Знанията, които съвременнитѣ хора иматъ, трѣбва да се пресѣятъ, да се отдѣли отъ тѣхъ сѫщественото отъ несѫщественото, вѣрното отъ невѣрното. Запримѣръ, често казвате, че човѣкъ първоначално расте, а после започва да се смалява. Вѣрно ли е това? Какво разбирате подъ думата „растене“? Механическо растене ли е това, или съзнателно, психическо? Ако растенето на човѣка е механически процесъ, той постоянно би се увеличавалъ, докато най-после спре. Какво въ сѫщность става съ растенето на човѣка: спира ли, или започва да се смалява? Значи, растенето на човѣка е процесъ, за който той самъ нѣма ясна представа. Защо? Защото човѣкъ не е дошълъ още до онази абсолютна, права мисъль, която опредѣля нѣщата споредъ тѣхната действителность. Представете си, че имате едни везни, които сѫ въ равновесие. Ако на едно отъ блюдата турите една малка тежесть, равновесието веднага се нарушава. Едното блюдо тежи повече отъ другото. Това показва ли, че е станало нѣкакво растене? Ако съберете числата 1 и 2, които нѣматъ вѫтрешна връзка помежду си, това събиране е механическо. Обаче, ако тия числа иматъ вѫтрешна връзка помежду си, ние казваме, че събирането е органическо. Освенъ вѫтрешна връзка, ако иматъ и разбиране помежду си, събирането е трояко: механическо, органическо и психическо. Ние отиваме въ разсѫжденията си по-дълбоко, а именно: две величини, които нѣматъ вѫтрешна връзка помежду си, могатъ да се събератъ механически, но съ нѣкаква цель. Механическитѣ процеси криятъ задъ себе си участието на нѣкакво разумно сѫщество. Запримѣръ, вие виждате на едно мѣсто поставени едно кило захарь и едно кило прѣсни смокини. Казвате, че тукъ има две кила. Вие събирате тѣзи величини, само механически, защото между тѣхъ нѣма съзнателна връзка. Разумниятъ човѣкъ, обаче, ще намѣри нѣкаква цель въ събирането на тия величини. Онзи, който ги е купилъ и оставилъ на едно мѣсто, има за цель да направи нѣщо отъ тѣхъ. Какво може да направи? Сладко. Значи, отъ едно кило захарь и едно кило смокини става хубаво сладко. Разумниятъ, досѣтливиятъ човѣкъ намира цель и смисълъ и въ механическитѣ процеси. Сега, да се върнемъ къмъ думата „увеличаване“ на материята. Много отъ съвременнитѣ учени нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е увеличаване или еволюция на материята. Отъ философско и математическо гледище, първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че ѝ липсва нѣщо. Тя трѣбва да черпи материя отнѣкѫде, да си набави това, което ѝ недостига. Оттукъ излиза, че на вѣчностьта може да се придаде нѣщо. Въ сѫщность, това е невъзможно. Ако пъкъ кажете, че отъ материята на вѣчностьта може да се отнеме нѣщо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вѣрно. Ако приемемъ, че вѣчната материя, т.е. материята на вѣчностьта се увеличава и намалява, ще излѣзе, че Битието е нѣщо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градятъ реални нѣща. Въ този смисълъ, вѣчностьта е реална, защото материята въ нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трѣбва да приемемъ, че материята въ природата е неизмѣнна? Защо трѣбва да приемемъ, че Битието е реално и абсолютно? Защото всѣко друго твърдение, вънъ отъ това, е относително и отрицателно и ще ви изведе на лъжливъ пѫть. Докато човѣкъ уповава на величини, на които може да се придаде нѣщо, или отъ които може да се отнеме нѣщо, той нѣма основа въ живота си, той е стѫпилъ на нѣщо неустойчиво, отъ което всѣки моментъ може да се измѣсти. Животътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде поставенъ на реална основа. Застане ли на такава основа, човѣкъ има нѣщо устойчиво, на което разчита въ всички случаи на живота си. Не е ли реална основата, на която е стѫпилъ, човѣкъ живѣе въ преходнитѣ и временни нѣща. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е неразположенъ къмъ едного, не мисли добре за него. Следъ време той срѣща човѣка, къмъ когото е неразположенъ, и получава отъ него една хубава ябълка. Той взима ябълката, разглежда я и въ това време си мисли: Този човѣкъ не е толкова лошъ, колкото си представяхъ. Има нѣщо добро въ него. Какъ е позналъ това? Отъ ябълката. Значи, този човѣкъ е вложилъ нѣщо добро въ ябълката. Между тѣзи двама души нѣма вѫтрешна връзка. Ако бѣха свързани вѫтрешно, тѣ щѣха да познаватъ доброто и лошото въ себе си безъ никакъвъ външенъ предметъ, както въ случая, чрезъ ябълката. За да познаете добротата на човѣка, не е нужно да получите отъ него нѣкакъвъ предметъ. Вѫтрешната връзка между хората сближава и опознава. Като наблюдавамъ лицата на съвременнитѣ хора, виждамъ, че каквото и да имъ се говори, тѣ знаятъ едно: да искатъ. Кой каквото нѣма, иска да му се даде. Ако нѣма кѫща, иска кѫща да му се даде. Ако нѣма пари, иска пари. Какво ще придобие човѣкъ, ако му се даде това, отъ което се нуждае? Ако е материално, въ скоро време ще го изгуби. Обаче, ако получи нѣщо духовно, той може да го занесе съ себе си. Колкото да разказва професорътъ на котката си за произхода на сиренето, тя нищо не разбира. Тя седи при професора, гледа го въ очитѣ, гледа къмъ сиренето и си казва: Каквото и да ми говоришъ, не те разбирамъ. Само едно искамъ отъ тебе — парче сирене. Даде ли ѝ парче сирене, професорътъ престава да ѝ говори за произхода на сиренето. Котката изяжда сиренето и отново отива при професора да иска още. Значи, материалната придобивка е временна. Каквото и да дадете на котката, тя ще го изяде и пакъ ще иска. Тя яде само такива нѣща, къмъ които има сродство. Дадете ли ѝ парче ябълка, тя ще се приближи къмъ нея, ще я помирише и ще се върне назадъ. Котката не яде ябълка. Сѫщото се отнася и до човѣка. И той се стреми къмъ това, къмъ което има известно сродство. Съ това се обяснява, защо различнитѣ хора се интересуватъ отъ различни нѣща, били тѣ материални или духовни. И тъй, като изучавате живота на различнитѣ хора, виждате, че тѣ се интересуватъ отъ специфични нѣща. Нѣкой се интересува отъ музика, другъ — отъ поезия, трети —отъ художество, четвърти — отъ наука, философия и т. н. Защо е така? Има причини за това. Защо котката обича сирене, масло и риба, а не обича ябълка? Ще кажете, че между котката и елементитѣ, които ябълката съдържа, нѣма нужното сродство. Не, котката не яде ябълка, защото не е дошла до това развитие, да използува елементитѣ на ябълката. Запримѣръ, ако дадете една свирка на нѣкое дете, то веднага ще я надуе. Обаче, дадете ли на сѫщото дете нѣкой сложенъ инструментъ, то не може да свири на него. Защо? Не е дорасло още до този инструментъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ не може да се ползува отъ известни нѣща, това показва, че или не ги разбира, или между него и тѣхъ нѣма сродство. Ако тѣ сѫ по-високи отъ него, той трѣбва да се издигне до тѣхъ, да ги използува. Като ученици, вие трѣбва да си дадете отчетъ, какво разбирате и какво не разбирате. Сѫщевременно, вие трѣбва да знаете, съ какви сили разполагате. Знае ли тия две нѣща, човѣкъ има стълбъ, на който може да уповава. И тогава, на какъвто изпитъ и да го подложатъ, той предварително знае, може ли да го издържи, или не. Като говоримъ за придобивки, ние имаме предъ видъ такива, отъ които човѣкъ черпи нѣщо сѫществено. Истинска придобивка е онази, която придава нѣщо къмъ развитието на човѣка. Като говоримъ за развитието на човѣка, ние се натъкваме на думитѣ „еволюция и инволюция“. Да еволюира нѣщо, значи, да се развива, да има нѣкаква придобивка. Еволюцията подразбира възлизане, качване нагоре, а инволюцията — слизане надолу. Значи, слизането на човѣка съ празна стомна въ кладенеца, наричаме инволюция. Възлизането му нагоре, т.е. излизането му отъ кладенеца съ пълна стомна, наричаме еволюция. При еволюцията човѣкъ придобива нѣщо, а при инволюцията дава, докато се изпразни. Какво е придобилъ този човѣкъ при слизането си въ кладенеца? Напълнилъ е стомната си съ вода. Не само че не е придобилъ много, но нѣкои могатъ да го обвинятъ въ кражба, че е взелъ часть отъ водата на кладенеца. Ако питатъ кладенеца, отнето ли е нѣщо отъ него, той може да каже, че никой нищо не е взелъ. Защо? Защото той извира отъ земята. Следователно, отнетата вода отново се връща. Значи, еволюцията и инволюцията сѫ обратни процеси. Първиятъ наричаме още „процесъ на пълнене“, а вториятъ — „процесъ на празнене“. Може ли да има нѣкаква лъжа въ пълненето? Или каква придобивка има въ пълненето? Лъжа и кражба има само тамъ, дето е користолюбието. Ако човѣкъ се пълни или товари съ цель да обогати себе си, тамъ може да става въпросъ за лъжа и кражба. Единъ апашъ срещналъ една бедна вдовица, която носѣла на гърба си чувалъ съ жито. Като се уморила, тя седнала да си почине. Апашътъ се приближилъ до чувала, сграбчилъ го, метналъ го на гърба си и се запѫтилъ къмъ дома си. Като видѣла това, бедната вдовица започнала да плаче, да вика. че житото ѝ откраднали. Веднага ѝ се притекли на помощь. Затичали се хора, стигнали апаша и го запитали: Защо взе житото на бедната жена? — Взехъ го, за да ѝ помогна. Като видѣхъ, че тя изнемогва подъ неговата тежесть, решихъ да я облекча. Ти си добъръ човѣкъ, казали хората. Въ сѫщность, той не е толкова добъръ, както се представилъ. Обаче, за да избѣгне закона, той си послужилъ съ лъжа. Ако не бѣше излъгалъ, щѣха да го подведатъ подъ отговорность и ще го турятъ въ затвора. При това положение никой не може да го обвини въ кражба. Той носи чувала съ житото, отъ време на време си почива, а жената върви следъ него и вика. Никой не знае, какво е било интимното му намѣрение. Всички виждатъ, че носи чувалъ, потъналъ е въ поть, услужва човѣкътъ. Какво е спечелилъ апашътъ отъ тази кражба? Нищо друго, освенъ лъжата. Лъжата, обаче, не е положителна печалба. Чрезъ нея той се спасилъ отъ затвора, но временно. Ако днесъ се е освободилъ отъ затвора, все нѣкога ще влѣзе въ него. Който лъже и краде, той е въ затворъ. Не е важно дали човѣкъ външно, или вѫтрешно е ограниченъ. Важно е да има будно съзнание, да избѣгва лъжата. За да я избѣгва, той трѣбва да я познава. Често тя се скрива така майсторски, че влиза въ истината, безъ да я познаятъ. Затова, нѣкои хора говорятъ истината, безъ да подозиратъ, че вѫтре е скрита лъжата. Други пъкъ говорятъ лъжа, безъ да подозиратъ, че вѫтре е скрита истината. Представете си, че вдовицата не може да стигне апаша и, следъ известно време, си купува новъ чувалъ съ жито. Сега вече апашътъ е свободенъ и отъ затвора, и отъ лъжата. Той продължава да носи чувала съ опредѣлено намѣрение да го занесе у дома си. По едно време той се спира да си почине и задрѣмва. Другъ апашъ, по-голѣмъ майсторъ отъ него, сграбчва чувала, туря го на рамото си и тръгва напредъ. Докато първиятъ апашъ се събуди и окопити отъ съня си, вториятъ се отдалечилъ на известно разстояние отъ него. Първиятъ започва да тича следъ него, докато го достигне, и се хвърля върху чувала, иска да го вземе. — Защо взимашъ житото ми? — запитва го вториятъ. Житото е мое. — Не, житото е мое. И започватъ двамата да спорятъ. Вториятъ прибѣгва къмъ свидетели, иска да задържи житото за себе си. Той спира нѣколко пѫтници, които го срещнали, и ги запитва: Какво ще кажете вие, чие е житото — мое, или на този, който ме гони? Всички пѫтници единодушно отговарятъ: Житото е твое. Ето единъ случай, когато въ истината е скрита лъжата. Тази истина е привидна, относителна. За да не изпаднатъ въ лъжа, тѣ трѣбваше да кажатъ: Ние видѣхме, че този човѣкъ носи чувалъ съ жито, но чие е житото, не знаемъ. Ако бѣха отговорили така, тѣ щѣха да бѫдатъ по-близо до истината, отколкото да твърдятъ съ положителность, че житото е негово. Като знаете вѣрностьта на относителнитѣ нѣща, вие трѣбва да внимавате да не изпадате въ лъжливи положения. Следователно, натъкнете ли се на известни мисли, чувства и постѫпки, търсете тѣхния произходъ и тогава ги приемайте като свои. И лъжата има свой произходъ. Като не знаете произхода ѝ, вие често я приемате въ себе си и, безъ да искате, носите последствията ѝ. Ако полицията хване апаша за лъжа или кражба, налага му глоба споредъ откраднатата вещь. Глобата може да бѫде 500 лв., хиляда, две хиляди лева и повече. Това показва, че лъжата има отрицателна стойность. Ако пъкъ апашътъ е далъ лъжлива клетва, освенъ глоба, налагатъ му и друго наказание — затворъ. Значи, лъжата се наказва съ глоба, съ пари и съ затворъ. Понѣкога тя се равнява на нѣколкомесеченъ или нѣколкогодишенъ затворъ. Има случаи, когато за лъжа наказватъ човѣка съ бой, удрятъ му 25 тояги. Тъй щото, лъжата се измѣрва съ отрицателни числа. Ако лъжата не бѣше свързана съ отрицателни числа, които да засѣгатъ човѣка, той никога не би могълъ да се освободи отъ нея. Лъжата, кражбата, убийството, насилието, като прояви на злото, се измѣрватъ съ отрицателни числа. Не само злото, но и доброто се опредѣля съ числа. Въ този смисълъ, всѣко добро, голѣмо или малко, се равнява на нѣкакво число. Съ други думи казано: всѣко добро има своя цена, малка или голѣма. Наистина, направите ли добро на нѣкого, той веднага търси случай да ви благодари. По какъвъ и да е начинъ, чрезъ пари, чрезъ нѣкакъвъ подаръкъ, чрезъ услуга, той благодари за направеното му добро. Следователно, всѣко зло, което хората ви причиняватъ, се дължи на вашата карма съ тѣхъ. Всѣко добро, което ви правятъ, се дължи на вашата дихарма съ тѣхъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ ви прави добро, или се отнася добре съ васъ, не питайте, защо става това. Нѣкога въ миналото вие сте направили добро на този човѣкъ и, следъ като ви е търсилъ стотици години, най-после ви намира. Доволенъ, че ви е намѣрилъ, той бърза да ви благодари, да не ви изпусне. Сѫщо така постѫпва и онзи, на когото сте направили зло. Той ви търси съ стотици години и, когато ви намѣри, постѫпва съ васъ по сѫщия начинъ, както нѣкога вие сте постѫпили съ него. Ще кажете, че не помните това нѣщо. То е другъ въпросъ. Помните или не помните своитѣ минали животи и отношения съ хората, това не значи, че не сте живѣли много пѫти на земята. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си, безъ да знаятъ причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си, както и да е, човѣкъ не може да има успѣхъ. Бързата работа е всѣкога несполучлива. Има смисълъ човѣкъ да бърза, но когато му е даденъ срокъ. Иначе, той трѣбва да работи спокойно, планомѣрно. Неприятноститѣ, на които човѣкъ се натъква, пакъ се дължатъ на бързане. За да не преживѣе нѣщо неприятно, човѣкъ трѣбва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си, или да пристѫпи къмъ работа. Бързането винаги носи следъ себе си умора. Като се умори, човѣкъ става неспособенъ за работа и дълго време следъ това трѣбва да си почива, за да възстанови изгубенитѣ си сили. Човѣкъ не се уморява, когато върви по законитѣ на природата. Не следва ли нейнитѣ закони, той всѣкога е изложенъ на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човѣкъ възстановява силитѣ на своя организъмъ. Важно е, какъ си почива. Има почивка, която не възстановява силитѣ на човѣка. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъль. Като мисли спокойно, право, човѣкъ си почива и придобива нови сили. Съвременнитѣ хора мислятъ много, но въпрѣки това не си почиватъ добре, пъкъ и работитѣ имъ не се нареждатъ. Защо? Защото мисъльта имъ не е права. Тѣ мислятъ за дреболиитѣ въ живота: за дрехи, за обуща, за дърва презъ зимата, за служба, за кѫща и т. н. Това сѫ тревоги, безпокойства, а не права мисъль. Предметъ на правата мисъль сѫ възвишенитѣ и красиви нѣща. Щомъ останете свободни, започнете да мислите, че сте богатски синъ и обикаляте свѣта съ научна цель. Тукъ отидете, тамъ отидете, докато придобиете нѣщо ценно. Представете си, че се записвате въ най-съвършения и богатъ университетъ въ свѣта, при най-добри професори, дето изучавате различни предмети. Като казвамъ, че трѣбва да си представяте красиви и приятни нѣща, сѫщевременно имамъ предъ видъ да работите, да придобивате знания. Въ сѫщность, не сте ли въ най-съвършения университетъ, при най-добри професори и учители? Животътъ е най-великиятъ университетъ, съ най-добри професори. Като изучавате природата, не правите ли крѫгосвѣтно пѫтуване? Ще кажете: Така ли е въ действителность? Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вѣрвате. То е все едно да третирате въпроса, има ли задгробенъ животъ, или нѣма. Докато съмъ на земята, има земенъ животъ, въ който всички вѣрватъ. Щомъ напусна земята, има задгробенъ животъ, защото отивамъ тамъ. Вѣрващиятъ въ задгробния животъ и невѣрващиятъ могатъ да се уподобятъ на два радиоапарата, съ различна възприемателна и предавателна способность. Първото радио възприема вълни, които идатъ отъ духовния свѣтъ, вследствие на което вѣрва въ Бога, както и въ задгробния животъ. Второто радио възприема само отъ физическия свѣтъ, вследствие на което не вѣрва въ Бога, нито въ задгробния животъ. Всѣко радио говори и пѣе на свой езикъ. Кой каквото възприема, въ това вѣрва. Двата апарата изхождатъ отъ две различни срѣди. Тъй щото, не е право да спорятъ хората върху въпроса, има ли задгробенъ животъ, или нѣма. Когато човѣкъ върви въ правия пѫть, Богъ сѫществува за него; щомъ изкриви пѫтя си, Богъ престава да сѫществува. Докато човѣкъ има сполуки, Богъ сѫществува; щомъ дойдатъ несполуки въ живота му, Богъ престава да сѫществува. Това е криво разбиране на живота. Богъ се проявява при всички условия на животъ, независимо отъ това, дали човѣкъ е богатъ или беденъ, простъ или ученъ, слуга или господарь, здравъ или боленъ. Не е право богатиятъ да признава Бога, а сиромахътъ да го отрича. Богатство, което се придобива и губи, не е истинско. При това, истински богатъ е онзи, който всѣкога носи богатството съ себе си. Нѣкой богатъ даде богатството си на своя слуга, да го носи на гърба си, да го пренесе отъ едно мѣсто на друго. Като занесе богатството на господаря си, последниятъ му дава десетина лева, задето го е носилъ. Докато богатството е било на гърба му, слугата се радвалъ, минавалъ за богатъ човѣкъ. Щомъ свали богатството отъ гърба си, отново минава за сиромахъ. Но и богатиятъ, който оставя другитѣ да носятъ богатството му, не е истински богатъ. Следователно, богатиятъ трѣбва да носи богатството въ себе си; музикантътъ трѣбва да носи музиката въ себе си; учениятъ трѣбва да носи науката въ себе си; здравиятъ трѣбва да носи здравето въ себе си. Често слушате нѣкой хора да казватъ: Да събираме бѣли пари за черни дни, да си поживѣемъ поне на старини. Значи, тѣ мислятъ да живѣятъ добре на старини. Това е невъзможно. То е все едно, музикантътъ да мисли, че на стари години ще даде най-добритѣ си концерти, а пѣвицата да казва, че на стари години ще пѣе най-добре. Това е невъзможно. Остарѣлиятъ музикантъ може да говори за музиката, за своята цигулка, но не може да свири. Остарѣлата пѣвица може да говори за пѣнието, за успѣха, който нѣкога е имала, но не може да пѣе. Всѣко нѣщо се проявява на времето си. И стариятъ музикантъ, и старата пѣвица могатъ да пѣятъ и свирятъ, но ако не сѫ преставали да работятъ. Човѣкъ трѣбва непрекѫснато да работи, да не мисли за старини. Не дѣлете живота си на външенъ и вѫтрешенъ, на младость и старость. Човѣкъ трѣбва да живѣе и всѣки моментъ да придобива по нѣщо. Младъ ли е или старъ, това не е важно. Той трѣбва да живѣе съзнателно и да работи постоянно. Единъ овчарь, добъръ приятель, е за предпочитане, отколкото десеть учени, богати хора, които ще ти се изявятъ въ бѫдеще като приятели. Овчарьтъ още днесъ може да ти услужи, когато въображаемитѣ приятели нищо не могатъ да ти помогнатъ. Приеми услугата на овчаря, за да не гонишъ сѣнкитѣ на бѫдещитѣ приятели. Това значи, използувай добритѣ условия на живота още днесъ и не очаквай на бѫдещитѣ. И тъй, уповавайте на онази реална, сѫществена мисъль, на която всѣкога можете да разчитате. Тя представя истинския ви капиталъ. Уповавате ли на нѣкоя идеална мисъль, която въ дадения моментъ е приложима, вие имате въ банката си фиктивенъ капиталъ. Ако трѣбва да си създадете нѣкакви възгледи за живота, спрете се въ себе си, въ своята душа, и оттамъ извадете онова, което е написано вѫтре. Не е важно, какво сѫ казали и казватъ писателитѣ по единъ или другъ въпросъ. Важно е, какво е записано въ душата ви. Всѣки писатель изнася своитѣ субективни възгледи върху живота. Всѣки писатель описва себе си. Въ този смисълъ субективнитѣ възгледи не сѫ мѣродавни. Другъ е въпросътъ, ако писательтъ изнася възгледитѣ на великата природа. Обаче, за да изнесе възгледитѣ на природата, той трѣбва да разбира нейния езикъ. Който разбира езика на великата природа, ще намѣри въ нея образци за всичко, къмъ което човѣкъ се стреми. Тя е дала образецъ за истинския бракъ, за отношенията между хората и т. н. Следователно, искате ли да живѣете добре, следвайте неотклонно законитѣ на великата разумна природа и не се страхувайте отъ нищо. Какво разбрахте отъ това, което говорихъ днесъ? Ще кажете, че сте разбрали, какво нѣкои нѣща иматъ приложение въ живота, а други — не; нѣкои нѣща ви ползуватъ, а други — не. Това, обаче, не трѣбва да ви обезсърдчава. Отъ това, че нѣкои нѣща сѫ полезни за васъ, а други — не, вие не трѣбва на първитѣ да давате по-голѣма цена, отколкото тѣ въ сѫщность иматъ, а другитѣ да омаловажавате. Вие трѣбва да разбирате нѣщата, да мислите право и да цените всѣко нѣщо споредъ неговото вѫтрешно съдържание и смисълъ. Да мислите право, това значи, да сте дошли до новото разбиране на нѣщата. Новото разбиране внася свѣтлина въ човѣшкия животъ. Мнозина се обезсърдчаватъ отъ живота си, отъ условията, въ които се намиратъ и, ако разбиратъ астрология, хиромантия, физиогномия, търсятъ причинитѣ за лошитѣ условия въ далечното минало, въ планетнитѣ влияния и т. н. Донѣкѫде това е вѣрно, обаче, защо и какъ сте попаднали подъ едни или други астрологически влияния? Не е достатъчно човѣкъ да констатира, че нѣкои планети иматъ лошо влияние върху него, и съ това да се освободи отъ всѣкаква отговорность. Важно е, защо той е попадналъ подъ това влияние. Когато се спира върху последствията на нѣщата, човѣкъ трѣбва да знае и причинитѣ на тия последствия. Като знае причинитѣ, той трѣбва да знае, какви методи да приложи, за да се освободи отъ ония причини, които носятъ лоши последствия. Често нѣкой хора сѫ недоволни отъ себе си, казватъ, че сѫ лоши. Други пъкъ сѫ доволни отъ себе си и казватъ, че сѫ добри. Кога човѣкъ е лошъ и кога — добъръ? Казвамъ: Когато крѫгътъ на човѣка е отвънъ, а квадратътъ вѫтре — човѣкъ е лошъ. И обратно: когато квадратътъ е вънъ, а крѫгътъ — вѫтре, човѣкъ е добъръ. Какво означава това? Квадратътъ представя физическия, материалния животъ, а крѫгътъ — Божествения. Следователно, когато Божествениятъ животъ е вѫтре въ човѣка, а физическиятъ — отвънъ, по-далечъ отъ него, човѣкъ е добъръ. Когато физическиятъ животъ е близо до човѣка, на първо мѣсто, а Божествениятъ — отвънъ, далечъ отъ него, той е лошъ. Квадратътъ представя още лошитѣ условия, а крѫгътъ — добритѣ. Тъй щото, когато човѣкъ е потопенъ въ лошитѣ условия, т.е. когато лошитѣ условия сѫ въ него, той минава за лошъ. Когато добритѣ условия сѫ въ него, а лошитѣ — вънъ отъ него, той е добъръ. Силата на човѣка седи въ доброто, което той носи въ себе си. Поставите ли добрия човѣкъ при лоши условия, той всѣкога си остава добъръ. Той не се мѣни отъ условията. Велика, мощна сила е доброто, вследствие на което никаква сила не може да го измѣни. Нѣкои хора не успѣватъ въ живота си, защото не вѣрватъ въ доброто. Тѣ казватъ: Не мога да направя това или онова, понеже не е по-силитѣ ми. Всичко, което е дадено на човѣка, е по неговитѣ сили. Ако пилето въ яйцето има сила да използува материалитѣ, които сѫ въ него, и може да се излюпи, защо човѣкъ да не може да използува известни материали, сили и условия, за да свърши известна работа? Следователно, направете малки усилия да счупите черупката на яйцето, понеже условията отвънъ сѫ готови и чакатъ да се проявите. И тъй, искате ли да хармонизирате живота си, стремете се къмъ права мисъль, къмъ дълбоко разбиране на нѣщата. Не мислете, че можете да разрешите всички въпроси. Има въпроси, върху които не можете да разсѫждавате. Колкото да мислите върху тѣхъ, нищо нѣма да разберете и разрешите. Запримѣръ, нѣкой казва: Богъ е създалъ свѣта, но кой е създалъ Бога? Да се задава такъвъ въпросъ, това означава пълно неразбиране на нѣщата. Какъвъ Господъ е този, който е създаденъ отъ нѣкого? Богъ нито се създава, нито се разрушава. Той е вѣченъ и безграниченъ. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опиталъ да разсѫждава върху този въпросъ, той е изгубвалъ съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човѣкъ се опита да разисква върху своя произходъ, непремѣнно ще изгуби съзнание и ще заспи. Богъ създава нѣщата, но Него никой не Го е създалъ. Затова, именно, Той е абсолютно реаленъ. Всѣко нѣщо, което е създадено, е относително реално. Казвате: Кой е създалъ житното зърно? Житното зърно сѫществува, благодарение на едно разумно сѫщество, което се грижи за него. Сѫщото се отнася и до човѣка. — Реално ли е това, което виждаме и което ни обикаля? — Реалното никой не може да ограничи, но може да се провѣри. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 6. декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Природна философия Т. м. Съвременнитѣ хора живѣятъ и работятъ съ огледъ на своята философия и на своитѣ разбирания. Освенъ човѣшката философия, сѫществува и природна философия. Къмъ тази философия, именно, трѣбва да се стреми човѣкъ. Домогне ли се до природната философия, веднъжъ завинаги той трѣбва да ликвидира съ своята стара философия — съ философията, която е събралъ отъ памти - вѣка. Трѣбва ли момъкътъ, който е станалъ 21 годишенъ, да се придържа къмъ своитѣ обуща, дрехи, които е носилъ отъ първата си годишна възрасть досега? На времето тѣзи обуща и дрехи сѫ имали смисълъ и предназначение, но днесъ тѣ сѫ стари, окѫсани, безполезни. Тѣ трѣбва да се изгорятъ. При това, тѣ не сѫ били по вкуса на младия момъкъ. Когато е билъ дете, даже и юноша, родителитѣ му го обличали. Тѣ му правѣли дрехи по свой вкусъ. Днесъ, когато е станалъ пълнолѣтенъ, момъкътъ самъ избира дрехитѣ и обущата си по свой вкусъ и желание. Следователно, ако иска да се развива, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, отъ философията на неговитѣ дѣди и прадѣди. Смисълътъ на живота е въ новото. Не е важно, какъ се е хранилъ човѣкъ досега; важно е, какъ днесъ ще се храни. Какви сѫ били плодоветѣ на крушата въ миналото, не е важно; важно е, какви сѫ въ настоящето. Каква е била философията на хората досега, не е важно; важна е сегашната философия, която се налага на хората. Това е природната философия, която дава обяснение на всички явления въ живота. Тя носи новата култура въ свѣта. Геометрически ние изразяваме думата „култура“ съ права линия. Правата линия пъкъ подразбира почва. Следователно, за да имашъ култура, трѣбва да имашъ почва, въ която да сѣешъ. Когато се говори за култура, трѣбва да се знае отъ какво е тази култура. Има култура отъ растения и плодове, култура отъ различни птици, отъ добитъкъ, отъ свине и т. н. Има култура отъ различни видове хора. Има култура, която разработва човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Значи, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се посаждатъ и обработватъ, както семената и дърветата. Както за израстването на нѣкое растение се изисква опредѣленъ срокъ, така и за реализирането на дадена мисъль е нужно опредѣлено време. Колкото по-дълготрайно е едно дърво, или растение, толкова повече време е нужно за развитието му. Колкото по-благородни и възвишени сѫ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, толкова повече време е нужно за реализирането имъ. Ако не познавате този законъ, вие ще се натъкнете на голѣми противоречия. Запримѣръ, нѣкой иска да стане поетъ, музикантъ или художникъ и, ако въ скоро време не постигне желанието си, той се обезсърдчава. Това не е лесна работа. Да станешъ музикантъ, философъ, това значи, да съберешъ всичкото знание по музика или по философия на хилядитѣ поколѣния преди тебе и да направишъ отъ него единъ изводъ. Какво разбирате подъ думата „философия“? Философията е синтезъ на всички явления въ живота, на причинитѣ и последствията, които ги обуславятъ. Затова се говори за философия на историята, философия на наукитѣ, философия на живота и т. н. При това, не е достатъчно само да знаете причинитѣ и последствията на нѣщата, но да знаете, какви методи да употрѣбите, за да изправите известно отклоняване. И въ изкуствата има философия. Споредъ тази философия, човѣкъ самъ трѣбва да оцени това, което е изработилъ, да не очаква другитѣ да го ценятъ. Той пръвъ трѣбва да има думата за своята работа. Ако не може да оцени себе си, своитѣ работи, човѣкъ не би могълъ да оцени другитѣ хора. Да се оценява човѣкъ правилно, това значи, нито да се подценява, нито да се надценява. Ако се надценява, като излѣзе на пазара, нѣма да му дадатъ тази цена, която той самъ си е опредѣлилъ. Понѣкога човѣкъ самъ се подценява. Хората около него го оценяватъ по-високо, отколкото той самъ. Често селянитѣ постѫпватъ така. Тѣ подценяватъ или надценяватъ стоката си, съ което губятъ. Ако нѣкой гражданинъ отъ селото имъ пожелае да купи масло или яйца, тѣ му искатъ голѣма сума. Защо? Тѣ мислятъ, че ако отидатъ въ града, ще получатъ много пари. Наистина, тѣ отиватъ въ града, скѫсатъ едни царвули и, въ края на краищата, продаватъ стоката си на половина цена отъ тази, която въ селото имъ даватъ. Въ селото надценяваха стоката си, а въ града я подценяватъ. Тѣ не знаятъ истинската цена на стоката си. Това се дължи отчасти на упоритостьта на човѣшкия характеръ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да устоява на своитѣ идеи. Има смисълъ човѣкъ да бѫде твърдъ въ идеитѣ си, но когато се отнася за нѣщо сѫществено. Ако той устоява за несѫществени идеи, нищо нѣма да спечели. Следователно, когато подържа известна идея, човѣкъ трѣбва предварително да я анализиралъ, да знае, какви външни и вѫтрешни качества съдържа тя. Запримѣръ, нѣкой има идеята да бѫде красивъ. Красотата има външни и вѫтрешни качества. Външната красота се изразява съ правилни линии. Лицето на красивия човѣкъ трѣбва да е правилно, между всички линии да има хармонично съчетание. Вѫтрешнитѣ качества на красивия човѣкъ сѫ разумность, доброта и характеръ. Ако едно отъ тия качества липсва, човѣкъ не е напълно красивъ. Външна красота безъ вѫтрешни качества не е истинска. Тя скоро се губи. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде устойчивъ, да издържа на всички изпитания. Като ученици, вие трѣбва да синтезирате и анализирате нѣщата, да имате пълна представа за тѣхъ. Само по този начинъ ще дойдете до истинското знание. Запримѣръ, имате единъ остъръ ѫгълъ (чър. 1). Отъ гледището на писменостьта, въ български езикъ този ѫгълъ означава буквата „Л“, първата буква на думата „любовь“. Тази буква означава планински връхъ, подъ който има изворъ. Обаче, този знакъ може да се напише и въ обратно положение. Ако съединимъ двата знака, съ върховетѣ нагоре, образува се буквата „М“, съставена отъ два планински върха и два извора. Отъ съединяването на двата извора получаваме рѣка. Рѣкитѣ иматъ голѣмо значение за културния животъ на народитѣ. Запримѣръ, рѣката Нилъ създаде египетската култура. Ще кажете, че човѣкъ е създалъ културата. Не, човѣкъ самъ не може да създаде култура. Културата не е създадена отъ човѣка. Тя не е създадена нито отъ народитѣ, нито отъ цѣлото човѣчество. Културата е създадена отъ силитѣ, отъ енергиитѣ на живата природа. Човѣкътъ, народитѣ, както и цѣлото човѣчество сѫ нейни изразители. Отъ това гледище, човѣкъ може да реализира своитѣ идеали дотолкова, доколкото е изразитель на мислитѣ, на енергиитѣ на живата, разумна природа. Понѣкога човѣкъ е свързанъ съ всички хора. Тогава той трѣбва да бѫде проводникъ на общитѣ човѣшки мисли и копнежи. Това е истинскиятъ пѫть за човѣшкото развитие. Отклони ли се отъ този пѫть, той става причина за своитѣ нещастия. Колкото повече се отклонява човѣкъ отъ правия пѫть на живота, толкова по-голѣми мѫчнотии си създава. Какво печели детето, което се гнѣви на майка си и на баща си? Какво ще придобие детето, ако не слуша родителитѣ си? Родителитѣ му иматъ добро желание, да го направятъ ученъ, пращатъ го на училище, но то не желае, казва, че може само да учи. Колкото и да е способно и даровито, детето непремѣнно трѣбва да мине презъ школа. То само не може да постигне това, което родителитѣ и учителитѣ му могатъ да направятъ за него. Детето мисли само за игри и не иска да учи, но ще дойде день, когато ще се види изоставено отъ всички. Тогава ще се принуди да стане простъ овчарь. Затова отъ всѣки човѣкъ се изисква послушание. И тъй, като говоримъ за култура, ние разбираме дадени условия, при които човѣкъ може да постигне своитѣ желания. Културата не подразбира условия за удоволствия на човѣка. Истинската култура носи блага и условия, необходими за развитието на човѣка. Той трѣбва да използува тия блага и условия разумно, за да реализира своитѣ идеали и копнежи. Човѣкъ учи, работи, да придобие знания, съ които да бѫде полезенъ, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Нѣкой учи, придобива знания, заема нѣкаква служба и се задоволява съ това. Той очаква единъ день да го пенсиониратъ, да заживѣе въ установения редъ на живота. Другъ пъкъ има знания, работи, но не може да получи пенсия. Той разчита на себе си. Той се намира извънъ установения редъ на нѣщата. Споредъ начина, по който хората живѣятъ, ние ги дѣлимъ на две категории: едни, които живѣятъ по установения редъ на живота, и други, които живѣятъ извънъ този редъ. Да живѣе човѣкъ по установения редъ на нѣщата, това значи, да го пенсиониратъ. Страшно е да живѣе човѣкъ съ мисъльта да бѫде пенсиониранъ. Това значи, да се откаже отъ работа. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да работи. Когато говедото се угои добре, пенсиониратъ го. Господарьтъ му го завежда на кланницата да го заколятъ. Когато дървото закрепне и започне да дава добри плодове, господарьтъ му го огражда и започва да го използува. Той се радва на плодоветѣ му. Всѣка година той го очаква да роди, да обере плодоветѣ. Какво е положението на пенсионирания човѣкъ? Щомъ пенсиониратъ човѣка, той престава да работи, понеже се е осигурилъ. Дойде ли до това положение, отъ невидимия свѣтъ веднага му изпращатъ призовка, викатъ го тамъ, да видятъ, какви плодове е изработилъ. Сега, това не трѣбва да ви обезсърдчава. Всѣки човѣкъ трѣбва да се запита, кой е правиятъ начинъ на живѣене. Всѣки трѣбва да се запита, какво може да постигне въ живота си. Ако нѣкой е дошълъ на земята като ябълка, трѣбва да знае, че отъ него се иска да даде доброкачествени плодове. Ако е дошълъ като конь, задачата му е да бѫде здравъ, силенъ, да върши работа на господаря си. Ако е дошълъ на земята съ желанието да стане търговецъ, той ще върти търговия, ще прави заеми, ще става порѫчитель на този — на онзи, докато единъ день му наложатъ да плаща за порѫчителството си. Цѣлъ животъ ще плаща, докато най-после замине за онзи свѣтъ. Близкитѣ му ще го оплакватъ и ще кажатъ: Богъ да го прости! Плащá за другитѣ, но поне направи нѣкакво добро. Какво добро е направилъ, и дали е направилъ добро, това е въпросъ. Кое дава поводъ на човѣка да мисли, че е направилъ нѣщо добро, или че е постигналъ нѣщо? Кѫде е свидетелството му за това? За всѣко направено добро се дава документъ на човѣка. Нѣкои могатъ да ви дадатъ една бележка, но, вмѣсто да ви платятъ, въ нея пише нѣщо лошо за васъ, заради което ще ви биятъ. Това често се случва въ живота. Човѣкъ очаква благодарность, а получава бой, или друго нѣщо, което не е очаквалъ. Единъ селянинъ, отъ шопскитѣ села, отишълъ въ града да продаде маслото си. Той мислѣлъ, че тамъ ще го продаде по-скѫпо и ще спечели повече, затова отказвалъ да даде маслото си на хора отъ селото. Като дошълъ въ града, двама апаши решили да купятъ маслото му. Хубаво било маслото на селянина, а при това, цѣло гърне. Апашитѣ пазарили маслото, съгласили се на цената, която селянинътъ искалъ, и му казали: Ние купуваме това масло за единъ свещеникъ въ с. Княжево. Вземи тази бележка, занеси я на свещеника, той ще ти даде сумата. Селянинътъ повѣрвалъ на купувачитѣ, взелъ бележката и тръгналъ за Княжево, при свещеника. Въ бележката било писано: Отче, вземи тѣзи 30 лева и прочети една молитва на селянина. Той е боленъ, малко побърканъ, затова, каквото говори, нѣма да му обръщашъ внимание. Селянинътъ стигналъ въ Княжево, намѣрилъ кѫщата на свещеника, предалъ му бележката и очаквалъ да получи пари за маслото си. Като прочелъ бележката, свещеникътъ турилъ епитрахила си и повелъ селянина къмъ църквата. Свещеникътъ влѣзълъ въ църквата, и селянинътъ — следъ него. Докато селянинътъ си мислѣлъ, че свещеникътъ ще му даде паритѣ, изведнъжъ се намѣрилъ подъ епитрахила на свещеника, който започналъ да му чете молитва. — Слушай, дѣдо попе, тази работа съ молитва не става. Пари искамъ азъ. Свещеникътъ, обаче, си мислѣлъ: Горкиятъ селянинъ, не е съ всичкия си умъ. Дано се излѣкува! — и продължавалъ да му чете молитви. — Слушай, дѣдо попе, колкото и да четешъ молитви, тази работа така нѣма да стане. Ти трѣбва да платишъ за маслото. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на шопа, на когото четатъ молитви, но той вижда, че съ молитви работата не се нарежда. Наистина, работитѣ на човѣка не могатъ да се наредятъ съ разбирането, което той има за живота. Съвременнитѣ хора, млади и стари, се нуждаятъ отъ нови разбирания. Какво мисли да постигне младиятъ? Ако младиятъ има стари разбирания за живота, нищо не може да постигне. Ако пъкъ стариятъ има нови разбирания, той може да постигне много нѣща. Днесъ и младиятъ, и стариятъ се съмняватъ въ сѫществуването на Бога, на онзи свѣтъ. Чудни сѫ хората! Тѣ трѣбва да знаятъ, че по-реална идея отъ сѫществуването на Бога, както и на онзи свѣтъ, нѣма. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Онзи и този свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Дето е този свѣтъ, тамъ е и онзи. Ще питате, защо не го виждате. Виждате ли чувствата, които пълнятъ сърдцето ви? Мислитѣ виждате ли? Нито чувствата виждате, нито мислитѣ, въпрѣки това и еднитѣ, и другитѣ сѫществуватъ. Вие говорите за постѫпкитѣ на хората, но виждате ли ги? Каква форма иматъ добритѣ и лоши постѫпки? Тѣ нѣматъ форма, невидими сѫ, въпрѣки това се говори за тѣхъ, за последствията имъ. Говорите за любовьта, безъ да я виждате. Значи, човѣкъ живѣе повече въ невидимото, въ онзи свѣтъ, отколкото въ видимия свѣтъ, и пакъ се съмнява въ сѫществуването му. Чувствата и мислитѣ на хората, за които се говори, представятъ предметъ на духовния и на умствения свѣтъ. Хората говорятъ за тѣзи свѣтове, безъ да ги виждатъ. Тѣ говорятъ и за онзи свѣтъ, но понеже не го виждатъ, не вѣрватъ въ сѫществуването му. Тѣ не подозиратъ, че свѣтътъ, въ който живѣятъ, е духовниятъ свѣтъ, т.е. онзи свѣтъ. Въ този смисълъ онзи свѣтъ е реаленъ, а този свѣтъ, т.е. физическиятъ, е външна форма, опаковка на духовния. Хората мислятъ, че между този и онзи свѣтъ има граница, презъ която не може да се минава. И така да е, ще дойде день, когато тази граница ще се вдигне и ще видите, че този и онзи свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Разликата между двата свѣта седи само въ това, че сѫществата въ онзи свѣтъ сѫ по-културни. Следователно, не е лесно едно сѫщество отъ този свѣтъ да отиде въ онзи свѣтъ. Защо? Разбиранията и възгледитѣ му за живота сѫ ограничени. Той ще се намѣри въ сѫщото положение, въ каквото ще изпадне волътъ въ човѣшкия университетъ. Възгледитѣ на сегашнитѣ хора сѫ валидни само за този свѣтъ. Влѣзатъ ли въ онзи свѣтъ съ своитѣ разбирания, тѣ нѣма да имъ трѣбватъ. Знанието, което сега иматъ, тамъ не може да имъ помогне. Единъ английски лордъ и дъщеря му предприели едно дълго пѫтешествие по море. Единъ отъ слугитѣ имъ ги придружавалъ. Случило се, че параходътъ билъ разбитъ отъ силна буря, и тѣ, заедно съ слугата си, едва успѣли да се спасятъ съ една лодка, която ги отнесла на единъ уединенъ островъ. Тукъ тѣ прекарали цѣли десеть години. Лордътъ и дъщеря му били учени, знаели езици, но тукъ знанието имъ не могло да се приложи. Благодарение на слугата, който знаелъ да оре, сѣе и жъне, тѣ не умрѣли отъ гладъ на острова. Той станалъ тѣхенъ господарь и учитель, а тѣ — негови слуги. Тѣ работили съ него заедно, изпълнявали всичко, каквото имъ заповѣдвалъ. Сѫдбата се смилила надъ тѣхъ. Единъ параходъ миналъ край острова и ги взелъ съ себе си. Като се намѣрили отново въ отечеството си, тѣ смѣнили ролитѣ си: лордътъ и дъщеря му заели положението си на господари, а слугата заелъ старото си положение. Какво показва този примѣръ? Човѣкъ трѣбва да има нѣщо реално въ себе си, на което да разчита въ всички случаи на живота си. Той трѣбва да има убеждение, върху което да гради своя животъ. Задавали ли сте си въпроса, какво въ сѫщность представяте като човѣкъ? Кѫде ще бѫдете следъ смъртьта си? Ако днесъ сте музикантъ, поетъ, философъ или художникъ, запитвали ли сте се, какъвъ ще бѫдете на онзи свѣтъ? Ако на земята сте музикантъ, и въ онзи свѣтъ трѣбва да бѫдете музикантъ. Ако тукъ сте ученъ, философъ или поетъ, и на онзи свѣтъ трѣбва да бѫдете сѫщиятъ. Това се отнася за онзи, който е истински музикантъ, ученъ, поетъ и философъ. Това значи, музиката, поезията, или философията да сѫ проникнали въ душата му. Тогава, при каквито положения и да се намира, човѣкъ ще носи съ себе си реалното, на което разчита въ всички моменти на живота си. Знанието, музиката, поезията на съвременнитѣ хора е външната имъ дреха, съ която временно сѫ облѣчени. Щомъ напуснатъ този свѣтъ, тѣ събличатъ тази дреха и отъ нея остава само споменъ, че нѣкога сѫ били облѣчени въ дрехата на поета, музиканта, учения и др. Въ сѫщность, истинско знание, истинска музика или поезия сѫ тѣзи, съ които, облѣче ли се човѣкъ веднъжъ, не може вече да ги съблѣче. Едно трѣбва да знаете: всѣки день човѣкъ трѣбва да прибавя къмъ знанията си, къмъ своитѣ мисли и чувства по нѣщо ново, да бѫде готовъ за любовьта, която иде вече въ свѣта. Не работи ли върху себе си, той ще остане неразбранъ за новитѣ времена и условия. Какъ ще бѫде приетъ единъ гайдарджия въ една възвишена музикална срѣда? Преди да познаватъ неговата музика, интересуващитѣ ще го посетятъ, но като го чуятъ, единъ следъ другъ ще напуснатъ залата и ще го оставятъ самъ, съ своята гайда. Който го слуша, нищо нѣма да разбере и ще каже, че неговата музика е останала отъ стари времена, когато сѫ свирили и пѣли само религиозни пѣсни. Много отъ народнитѣ пѣсни иматъ религиозни мотиви. Думитѣ, обаче, не сѫ религиозни. Често слушате народната пѣсень: „Майка Стояну думаше“. Какво питалъ Стоянъ майка си, и какво му отговорила тя? Стоянъ пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде день и той да се ожени — утешава го. Докато не е жененъ, Стоянъ се облича добре, ходи спретнатъ и напетъ. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, отъ нищо не се интересува и казва, че не струва човѣкъ да се жени. Докато не е жененъ, човѣкъ търси любовьта. Като се ожени, започва да я отрича. И съвременнитѣ хора ту отричатъ, ту признаватъ Бога. Нѣкой казва: Какво губя или печеля, ако вѣрвамъ въ Бога? Ако вѣрвамъ въ сѫществуването Му, а Той не сѫществува, нищо не губя. Ако пъкъ вѣрвамъ, че сѫществува, все ще спечеля нѣщо. Философията на живота не седи въ това, дали вѣрва човѣкъ въ сѫществуването на Бога. Сѫществува, или не сѫществува Богъ, това е математическа задача, която трѣбва да се реши правилно. Отъ правилното или неправилно решаване на тази задача зависи успѣха или неуспѣха на самия човѣкъ. Какво ще стане съ семето, което е лишено отъ слънце? Щомъ нѣма слънце, семето не може да израсте. Ако пъкъ израсте, не може да се развива. Значи, за живота на земята слънцето е отъ първа необходимость. Оттукъ вадимъ заключение: за живота, за растенето и развиването на човѣшката душа, Богъ е отъ първа необходимость. — Ама дали сѫществува Богъ? — Щомъ ти сѫществувашъ, и Богъ сѫществува. Твоето сѫществуване е първото доказателство за сѫществуването на Бога. Ако човѣкъ самъ не вѣрва въ това, никакви доказателства, никаква философия не е въ състояние да го убеди. Остане ли човѣкъ да се влияе отъ хората, едни ще го убеждаватъ, други ще го разубеждаватъ. Истинско убеждение е това, което никой не е въ състояние да разклати. Истинско убеждение е това, което отъ никакви мѫчнотии, отъ никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота. Човѣкъ може да разчита само на такива убеждения, които самиятъ животъ е опиталъ и провѣрилъ. Убеждение, което животътъ не е опиталъ, всѣкога може да се заличи. Само онзи има убеждение, който е поставилъ за основа на живота си любовьта къмъ Бога. Това трѣбва да бѫде основната идея на неговия животъ. Кои сѫ характернитѣ белези на една идея? Характернитѣ белези на каква и да е идея сѫ нейната глава и крака, т.е. началото и краятъ ѝ. Значи, за всѣка идея сѫ важни два момента: явяването или изникването ѝ и краятъ или завършването ѝ. Запримѣръ, яви ли се въ човѣка идеята за сѫществуването на Бога, първо той трѣбва да се стреми къмъ придобиване на нѣкаква опитность въ това направление. Макаръ да е направилъ микроскопически опитъ, човѣкъ трѣбва самъ да е дошълъ до убеждението, че Богъ сѫществува. Направи ли единъ малъкъ опитъ, отъ който да е придобилъ известно знание, човѣкъ може да каже, че се убедилъ въ сѫществуването на Бога и живѣе вече на здрава основа. Идеята за Бога прави човѣка щастливъ. Къмъ щастието, именно, се стремятъ всички хора. Представете си, че попаднете въ Англия, но не знаете нито една английска дума. Искате да намѣрите нѣкаква работа, но не можете, никѫде не ви приематъ. Минаватъ три-четири дена, и вие все гладувате, нѣмате пари да си купите хлѣбъ, нѣмате и познати. Както вървите, срѣщате единъ човѣкъ, който спира вниманието си върху васъ и започва да ви разпитва, отде сте, какъвъ сте, защо сте дошли въ Англия, какво мислите да правите и т. н. Вие не разбирате езика му и на всички зададени въпроси отговаряте: Азъ съмъ българинъ. Най-после този човѣкъ ви завежда при единъ българинъ, който знае английски, и отъ него разбира положението, въ което се намирате. Като вижда, че сте въ безизходно положение, той ви поканва у дома си, нахранва ви добре и ви дава една сума да се върнете въ България. Кой отвори сърдцето на този англичанинъ и го застави да ви помогне? Не е ли Този, Когото вие отричате? Ето една опитность, която показва, че Богъ сѫществува и се грижи за всички сѫщества. Колкото посилна е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми опитности има за сѫществуването на Бога. Само съмнението е въ състояние да лиши човѣка отъ тѣзи опитности. Има случаи, когато Богъ тъкмо се готви да задоволи желанието на човѣка, но въ единъ моментъ на съмнение, на разколебаване въ съзнанието си, той разваля всичко. Достатъчно е човѣкъ за моментъ само да се разколебае въ Великия принципъ на живота, за да изгуби всичко. Както въ единъ моментъ детето може да изпусне отъ рѫката си топката, съ която играе, така всѣки човѣкъ въ единъ моментъ може да се разколебае въ науката, въ религията, въ живота, въ любовьта и т. н. Може ли човѣкъ да устои на противоречията, на спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, безъ да се усъмни и разколебае, той е хваналъ въ рѫката си ключа на живота. Отъ това зависи неговото повдигане. Отъ това зависи неговото щастие. Не е позволено на ученика да се съмнява. Като човѣци, отъ васъ се иска, не да бѫдете хора на науката, но да имате убеждение, на което да разчитате въ всички случаи на живота си. Всѣки трѣбва да се познава, да знае, истински човѣкъ ли е, или не. Ако нѣкой ви запитва, вѣрвате ли въ Бога, какво знаете за онзи свѣтъ, поканете го у дома си, дайте му единъ хубавъ обѣдъ, кажете му нѣколко благи думи. Като го приемете добре, вие можете да му кажете, че това, което направихте за него, е доказателство за сѫществуването на онзи свѣтъ. Доброто ядене, въ мисли и чувства, благитѣ думи, добритѣ отношения сѫ прояви на сѫщества отъ духовния свѣтъ. При това положение можете ли да се съмнявате въ сѫществуването на духовния свѣтъ? Не само човѣкъ може да приема добре своитѣ ближни, но и животнитѣ проявяватъ благородни постѫпки. Кравата може да се приближи до човѣка, да му ближе рѫката и следъ това доброволно да му даде възможность да опита млѣкото ѝ. Вие можете да видите добри прояви отъ най-голѣмото до най-малкото сѫщество. — Защо? — Защото Богъ живѣе въ всички живи сѫщества и се проявява, нѣкѫде по-малко, нѣкѫде повече — споредъ степеньта на тѣхното развитие. Като млади, какво очаквате въ живота си? Ще кажете, че очаквате да ви посети любовьта. Какъ ще ви посети любовьта? Любовьта посещава младия чрезъ мѫжа или чрезъ жената. Младиятъ иска да намѣри човѣкъ да го обича. Момата очаква да дойде нѣкой князъ, да я обича. Момъкътъ търси нѣкоя княгиня. Какво означаватъ князътъ и княгинята? Тѣ означаватъ нѣкаква възвишена, велика идея, къмъ която младиятъ се стреми. Какъ ще посрещнете своя възлюбенъ или своята възлюбена? Другояче казано: какъ ще посрещнете своята идея? Всѣки човѣкъ има нѣкакъвъ идеалъ, къмъ който се стреми. Като го запитатъ, какъвъ е неговиятъ идеалъ и какъ ще го посрещне, той започва да се стѣснява. Не е лошо да се срамува човѣкъ, но срамътъ е на мѣсто, когато човѣкъ върши престѫпления. Изобщо, срамътъ е благородна проява. Той е спирачка въ човѣшкия животъ. Човѣкъ се срамува да не направи нѣщо, което не трѣбва, да не каже нѣщо, което не е на мѣсто. Изобщо, срамътъ предпазва човѣка отъ извършване на известно престѫпление или отъ правене на погрѣшки. Между срама и страха има известна връзка. Когато говоримъ за любовьта, хората я разбиратъ едностранчиво. Тѣ иматъ предъ видъ главно любовьта между мѫже и жени. Това е ограничено разбиране. Какво ще кажете за любовьта на майката къмъ дъщерята, или на бащата къмъ сина и обратно? Бащата е подържалъ сина си и дъщеря си цѣли десеть години въ странство и очаква деня на връщането въ дома имъ. Какъ мислите, добре ли ще ги посрещне бащата? Той ще имъ устрои богато угощение, на което всички негови приятели и познати ще взематъ участие. Всички, които посрѣщатъ сина и дъщерята, сѫ все тѣхни възлюбени князе и княгини. Какво показва това? Че любовьта има много форми на изявление, а не само една. Следователно, дойдете ли до любовьта, ще знаете, че всички любещи души сѫ свързани съ възвишенитѣ и разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Въ този смисълъ, когато имате една идея, която обичате и въ която вѣрвате, тя се подкрепва отъ всички възвишени и любещи души. Всѣка душа внася по единъ притокъ къмъ вашата идея. Всѣка душа ви служи като потикъ за реализиране на вашата идея. Колкото малка да е вашата идея, щомъ дойдатъ тия сѫщества около васъ, тѣ непремѣнно ще я засилятъ. Тѣзи сѫщества изпълнятъ пространството и сѫ крайно отзивчиви къмъ всѣки благороденъ стремежъ на човѣка. Достатъчно е да се отправи най-слабиятъ зовъ къмъ тѣхъ, за да се притекатъ веднага на помощь. За тѣхъ нѣма разстояние, нѣма никаква преграда. Тѣ сѫ невидимитѣ помагачи на човѣка. Придобиете ли любовьта, вие придобивате помощьта на хиляди и милиони любещи души. Любовьта подразбира колективната работа на множество души, свързани въ една идея и въ едно разбиране. Велика и мощна сила е любовьта. Усъмнишъ ли се въ нея, всички души, които работятъ въ нейно име, започватъ постепенно да те изоставятъ, докато останешъ съвършено самъ. Страшно е човѣкъ да се усъмни и разколебае въ великата любовь, въ великата мѫдрость и въ великата истина. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ проявитѣ на малката любовь, а не вѣрватъ въ проявитѣ на голѣмата любовь. Тѣ вѣрватъ въ медьта, въ калая, въ оловото, а не вѣрватъ въ среброто, златото и платината. Тѣ не познаватъ отношенията, които сѫществуватъ между атомитѣ на благороднитѣ метали. Отношенията, които сѫществуватъ между атомитѣ на златото, запримѣръ, сѫ подобни на отношенията между разумнитѣ сѫщества, вследствие на което носятъ по-висока култура отъ тази на неблагороднитѣ метали. Благодарение на неуморната работа на атомитѣ въ златото, последното постоянно расте и се развива. Странно е да слушате, че златото расте, но това е фактъ. И тъй, когато казвамъ, че трѣбва да работите за придобиване на злато въ кръвьта, това значи, да се свържете съ разумнитѣ, възвишени сѫщества, които създаватъ въ човѣка потикъ за работа. Всѣки елементъ е свързанъ съ едно разумно сѫщество. Отъ съзнателната връзка на човѣка съ разумнитѣ сѫщества зависи и съзнателното отношение къмъ единъ или другъ елементъ. Колкото по-съзнателно отношение има човѣкъ къмъ удоветѣ на своя организъмъ, толкова по-дълъгъ ще бѫде неговиятъ животъ. Той гледа на мозъка, на дробоветѣ, на стомаха си, като на разумни сѫщества, съ които може да се разговаря, да влиза въ съзнателна връзка. Не гледа ли така на тѣхъ, той съкратява живота си. Който нѣма съзнателно отношение къмъ своитѣ удове, той намира, че и безъ това тѣлото е изложено на промѣни и смърть. Че тѣлото е изложено на промѣни, това е другъ въпросъ, обаче, между промѣна и смърть има грамадна разлика. Клеткитѣ и въ младия, и въ стария човѣкъ претърпяватъ постоянна промѣна, но това не значи, че умиратъ. Съвременнитѣ хора, млади и стари, се страхуватъ отъ страдания, отъ болести, отъ смърть. Ако сѫ религиозни, тѣ се молятъ на Бога да не имъ изпраща страдания и болести, да ги пази отъ тѣхъ. Въпрѣки молитвитѣ имъ тѣ страдатъ, боледуватъ, умиратъ и се чудятъ, защо молитвитѣ имъ не се приематъ отъ Господа. Чудни сѫ хората въ заключенията си! Възможно ли е една молитва, отишла при Господа, да нѣма нѣкакъвъ отговоръ? Ако молитвата ви нѣма отговоръ, тя не е отишла до Господа. Щомъ не е отишла на мѣстото си, тя не е истинска молитва. Молитвата е свещенъ актъ, въ който човѣшката душа взима участие. Молитвата има само единъ изранъ. Тя не може да не се чуе, т.е. да не отиде до Бога. Щомъ е молитва, тя отива на мѣстото си. Каже ли нѣкой, че молитвата му не е приета, това показва, че неговата молитва не е истинска. Това е било нѣкаква декламация. Такъвъ е законътъ въ природата. Ако рѣката не минава по пѫтя, който ѝ е предначъртанъ, тя нѣма бѫдеще и въ скоро време ще пресъхне. Ако минава по опредѣления си пѫть, всички дървета, растения, животни и хора, които се ползуватъ отъ нея, ще ѝ благодарятъ. Често хората се запитватъ, трѣбва ли да правятъ добро и защо трѣбва да правятъ добро. На този въпросъ може да се отговори положително. Човѣкъ трѣбва да прави добро. Защо? Защото той е изворъ или рѣка, която тече и, каквото срещне на пѫтя си, напоява. Не дава ли нищо отъ себе си, тя нѣма бѫдеще и скоро ще пресъхне. Тя минава презъ камъни, презъ пѣсъчливи мѣста. Като дава отъ себе си, рѣката все повече се обогатява. Тя придобива повече притоци, които ѝ придаватъ животъ и енергия. Значи, кой каквото изкуство, знание или добродетель има, трѣбва да го прилага. Прилагането подразбира правене на добро. Човѣкъ прилага своето благо, както за себе си, така и за своя ближенъ, и по този начинъ закрепва връзката си съ Божествения организъмъ. Каже ли, че не трѣбва да дава отъ своитѣ блага на другитѣ, т.е. откаже ли се да прави добро, той се отдѣля отъ Цѣлото и самъ подписва своята смъртна присѫда. Отвори ли човѣкъ сърдцето си за по-долностоещитѣ отъ него, възвишениятъ свѣтъ пъкъ ще се отвори за него. За да проникнатъ слънчевитѣ лѫчи въ цвѣта, първо той трѣбва да се отвори за тѣхъ. Ако цвѣтътъ, т.е. пѫпката не се отвори, нѣма да цъвне. Щомъ не цъвне, не може да се оплоди. Животъ безъ плодъ е подобенъ на животъ въ пустинята. Следователно, стремете се къмъ придобиване на плодове въ живота си. Дойдете ли до нѣкое благородно чувство или желание, отворете се, да го видятъ слънчевитѣ лѫчи, да дойдатъ пчелитѣ на него и да го оплодятъ.— Какво ще стане, ако се отворя? — Ще цъвнешъ? Ако окапя? — За окапване не мисли. Щомъ си цъвналъ, ще мислишъ за оплодяване. — После? — Като узрѣешъ, ще те сложатъ на царска трапеза, да опитатъ твоята сладость и твоя ароматъ. Следъ това ще благодаришъ, че си влѣзълъ въ устата на нѣкой князъ или княгиня, а оттамъ — въ вѫтрешностьта на човѣшкия организъмъ. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това, да влѣзете въ устата на едно възвишено сѫщество и да се пожертвувате за него? Въ това седи реалностьта на живота. Значи, реално е това, което има условия да се разраства, да става все по-голѣмо и въ края на краищата да даде плодъ. Запримѣръ, малкото семе, посадено въ земята, изниква, започва да расте, увеличава се, става голѣмо растение, което следъ време цъвти, връзва плодъ, който узрѣва и се жертвува за другитѣ сѫщества. Сѫщото става съ животнитѣ и съ човѣка. Отъ малки, дребни сѫщества, тѣ растатъ, ставатъ голѣми, разумни сѫщества, които единъ день ще се пожертвуватъ за възвишенитѣ сѫщества. — Кѫде е краятъ на тази работа? Дето е началото ѝ. Край и начало сѫ две страни на една и сѫща реалность. Тѣ не сѫ далечъ едно отъ друго. Като съедините края и началото на нѣщо, ще получите правата линия. Права линия се образува тамъ, дето две разумни сѫщества си подаватъ рѫцетѣ. Не могатъ ли да си подадатъ рѫце, тѣ образуватъ крива линия. Тъй щото, стремете се къмъ правата линия, която има начало и край, два полюса на живота. Когато двама души застанатъ на тия точки, тѣ започватъ да се движатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Ако единиятъ пише, другиятъ учи или свири. Въ това положение тѣ се разбиратъ и взаимно си помагатъ. Изкриви ли се правата линия, и отношенията между двамата се измѣнятъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ въ природата, тѣхния смисълъ и предназначение въ живота. Дойдете ли до правата линия, ще гледате на нея като на свещена линия въ живота. На кривата линия пъкъ ще гледате като на свещена крива линия въ живота, която крие въ себе си условия за реализиране на плодоветѣ на правата линия. Въ пѫтя на реализиране, мислитѣ и чувствата на човѣка образуватъ крива линия. Самиятъ човѣкъ отъ геометрическо гледище има форма на елипса. Докато човѣкъ е на земята, тази елипса постепенно се затваря. Въ първо време тя е била отворена на горния си край. Когато напълно се затвори, ние казваме, че човѣкъ е узрѣлъ вече и трѣбва да се откѫсне. Невидимиятъ, разумниятъ свѣтъ се грижи за откѫсване на плода. Тѣ го откѫсватъ и го турятъ въ чиния, да бѫде опитанъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Въ този стихъ, символично изразенъ, се крие велика, мощна идея. Христосъ е уподобилъ себе си на растение, което има условия да расте, да се развива и да дава плодове. Човѣкъ пъкъ е клонче отъ това растение, на което сѫ дадени сѫщитѣ условия, каквито и на цѣлото растение. Каква е задачата на човѣка въ живота? Задачата на човѣка е да бѫде проводникъ на Божиитѣ мисли и чувства. Той се ползува отъ подкрепата на Бога дотолкова, доколкото е проводникъ на Неговитѣ мисли и чувства. Каквато работа и да върши, човѣкъ трѣбва да съзнава, че е проводникъ на Божественото начало въ свѣта. Работи ли, пише ли, чете ли, свири ли, копае ли, скърби ли, радва ли се, човѣкъ трѣбва да знае, че е проводникъ на Божественото начало въ свѣта. И десеть скърби да го налегнатъ, той лесно може да се справи съ тѣхъ. Христосъ казва: „Скръбьта ви ще се превърне на радость!“ Кога? Когато човѣкъ даде пѫть на Божественото начало въ себе си. — Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 29. ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Природни гами Т. м. Какво отношение сѫществува между дветѣ успоредни и дветѣ наклонни линии на чъртежа? Между успореднитѣ линии има известно отношение, обаче, между наклоннитѣ нѣма никакво отношение. Когато гледате успореднитѣ линии отблизо, тѣ всѣкога се показватъ успоредни. Гледате ли ги отдалечъ, тѣ губятъ своята успоредность, изглеждатъ наклонни — приближени на горния край. Това се вижда ясно въ релситѣ на трамваитѣ, или на желѣзницитѣ. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, въ съзнанието на човѣка се крие нѣкаква причина, споредъ която нѣщата се виждатъ такива, каквито въ действителность не сѫ. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя въ нейния незавършенъ видъ. Запримѣръ, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Какъ се е образувала кривата линия? Отъ безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непремѣнно ще се изкриви. Като говоримъ за прави и за криви линии, явява се въпросъ, защо правата линия става крива. На този въпросъ не може да се даде никакъвъ отговоръ. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща въ крива. При това, колкото по-голѣмо е удължаването ѝ, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне въ окрѫжность и затвори нѣкакъвъ крѫгъ. И обратно: колкото повече кривата линия се скѫсява, толкова по-права става. Оттукъ вадимъ заключението: когато правиятъ човѣкъ се удължава, той става кривъ; и когато кривиятъ се скѫсява, става правъ. Съ други думи казано: ако правиятъ човѣкъ забогатява, въ скоро време става кривъ; ако кривиятъ осиромашава, той става правъ. Значи, когато богатиятъ осиромашава, добъръ става; когато сиромахътъ забогатява, лошъ става. Тази мисъль е вѣрна и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ. Представете си, че имате две прави линии: АВ и ВС (чър. 2). Линията АВ е здраво прикрепена къмъ земята. Тя е направена отъ здравъ материалъ. Къмъ линията АВ е прикрепена линията ВС, направена отъ еластична материя. Ако въ точката С закачите нѣкаква тежесть, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестьта, толкова по-малъкъ е ѫгълътъ на отклоняването и толкова по-малко ще бѫде и огъването. Ако тежестьта е по-голѣма, огъването на правата, както и ѫгълътъ на отклоняването, сѫщо ставатъ по-голѣми. Следователно, отъ ѫгъла на отклоняването и отъ огъването на правата линия сѫдимъ за голѣмината на тежеститѣ, които се окачватъ въ точка С. Това показва, че между тежестьта и ѫгъла на отклоняването сѫществува известно отношение. Това отношение сѫществува между мислитѣ и човѣшкия мозъкъ отъ една страна, както и между чувствата и сърдцето отъ друга страна. Колкото по-тежки сѫ мислитѣ, съ които занимавате вашия мозъкъ, толкова по-голѣми отклонения ставатъ въ силитѣ, които действуватъ въ него. Сѫщото можемъ да кажемъ и за сърдцето. Колкото по-тежки сѫ чувствата, съ които занимавате сърдцето си, толкова по-голѣми сѫ ѫглитѣ на отклоненията, които ставатъ въ него. Като знаете това, пазете мозъка и сърдцето си, не ги обременявайте съ непоносими за тѣхъ мисли и чувства. Какъ става отклоняването на силитѣ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце? Представете си, че единъ виденъ цигуларь се приготвя за концертъ. До деня на концерта оставатъ още десеть деня. До това време мисъльта му е отправена само въ една посока— въ посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освенъ за концерта, който предстои да даде. Обаче, единъ день той получава известие, че дѣдо му, милионеръ отъ Америка, умрѣлъ и му оставя десеть милиона долари наследство. Музикантътъ чете известието и започва да се разколебава. Въ силитѣ, които функциониратъ въ неговия мозъкъ, става известно отклоняване. Той се отказва отъ концерта си и започва да мечтае за десеттѣ милиона. Ако даде концертъ, едва ще получи 50—100 хиляди долари, а отъ дѣдо си получава десеть милиона долари. Значи, десеттѣ милиона долара представятъ такава тежесть, на която той не може да устои. Ще запитате, какъ стана, че дѣдото умрѣ тъкмо тогава, когато музикантътъ — неговиятъ внукъ, се готвѣше за концертъ? Нѣкои казватъ, че това е съвпадение. Други ще кажатъ, че е случайность. Съвпаденията и случайноститѣ не обясняватъ нѣщата. Тѣ не съдържатъ никаква философия въ себе си. Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, 1а и mi. Какви сѫ тѣзи струни по дебелина, по форма и по дължина? Тѣ се различаватъ и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, 1а е по-дебела, re — още по-дебела, a sol — най-дебела. Тя е отъ другъ свѣтъ. Струнитѣ се различаватъ и по форма, а като ги измѣрите, ще видите, че тѣ се различаватъ и по дължина. Най-дълга отъ тѣхъ е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаятъ. Който пръвъ е направилъ цигулката, той знае, защо струната 1а трѣбва да бѫде най-дълга. Въ струнника, отдето струнитѣ излизатъ, всички иматъ еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължинитѣ имъ сѫ различни. Четиритѣ струни на цигулката представятъ четири свѣта, отъ които идатъ мислитѣ и чувствата въ човѣка. Нѣкой казва, че много мисли и чувства достигатъ до ума и до сърдцето му. Добре е това, но важно е, колко отъ тия мисли и чувства се задържатъ въ него. Като знаете, че мислитѣ и чувствата идатъ отъ други свѣтове, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ тѣхъ, да изучава произхода имъ и да отдѣля низшитѣ отъ висшитѣ, както рибарьтъ разпредѣля рибитѣ на категории. Истински рибарь е този, който, като хвърли мрежата си нѣколко пѫти въ водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба съ мрежата си, той не е доволенъ отъ себе си. На сѫщото основание казвамъ: Какъвъ идеалистъ е този, който не може да задържи нито една възвишена идея въ ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минаватъ презъ васъ. Това не е достатъчно. Идеитѣ и чувствата трѣбва не само да минаватъ презъ васъ, но да се възприематъ, задържатъ и реализиратъ. Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ условията, при които се намирате. Запримѣръ, ако вървите по наклонна площь, трѣбва да бѫдете крайно внимателни. Особено голѣмо внимание се иска, ако тази площь е заледена. Какъвъ методъ ще изберете, за да слѣзете по наклонната площь? Ако вървите правъ, опасностьта е по-голѣма, отколкото ако слизате седналъ или легналъ на гръбъ. Другъ е въпросътъ, ако вървите по равенъ, гладъкъ пѫть. Каквито опасности срѣща човѣкъ въ физическия свѣтъ, такива срѣща и въ психическия — въ умствения и въ сърдечния. Ето защо, независимо това, въ кой свѣтъ се движите, вие трѣбва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постѫпвате правилно. Като постѫпва правилно и разумно, човѣкъ избѣгва опасноститѣ, които може да срещне на пѫтя си. И тъй, най-ценното нѣщо, което човѣкъ има, това е животътъ. Щомъ е така, той трѣбва да бѫде разуменъ, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена отъ две срички: жи — вотъ. Важната сричка е първата — жи. Следъ нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая съ буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трѣбва да питате за резултата на живота, който даденъ човѣкъ е миналъ. Въ сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нѣщата ставатъ близо нѣкѫде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нѣщата ставатъ далечъ. Изобщо, когато звукътъ се чува ясно, той иде отъ близко разстояние; когато звукътъ е глухъ, тихъ и не се чува ясно, той иде отдалечъ. Дветѣ срички въ думата „животъ“ показватъ, че човѣкъ започва да живѣе съ импулсъ, съ потикъ, но впоследствие срѣща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срѣщатъ въ живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачкитѣ могатъ да бѫдатъ поставени на време и безъ време. Сѫщо така тѣ биватъ сѫществени и несѫществени. Като знаете това, щомъ се натъкнете на известно противодействие или на спирачка въ живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на мѣсто ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на мѣсто, не правете усилия да я махнете. Всѣка спирачка или всѣко противодействие отклонява живота въ известно направление. Ако отклоняването е възходещо, противодействието е на мѣсто; ако отклоняването е низходещо, противодействието не е на мѣсто. Ако музикантътъ се отказва да даде концерта си само затова, че получилъ десеть милиона долара наследство отъ своя дѣдо, той се отклонилъ отъ правия пѫть на движение. Десеттѣ милиона долара не сѫ нищо друго, освенъ противодействие въ неговия животъ, което го отклонява надолу. Предъ мисъльта за това голѣмо наследство, той се отказва отъ концерта. Той си мисли: Защо трѣбва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бѫда свободенъ. Той ще бѫде свободенъ въ едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всѣки день ще го обикалятъ познати и приятели, да му искатъ пари. Вънъ пъкъ ще го преследватъ апаши, да взематъ нѣщо отъ джоба му. Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже отъ концерта и отъ цигулката си за десеттѣ милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десеттѣ милиона, музикантътъ се осигурява за цѣлъ животъ. Той ще си направи голѣма кѫща, съ всички удобства; ще си купи автомобилъ, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо нѣма да придобие — едва ще си изкарва хлѣба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръбь: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно сѫщество, ще страда и ще търси причината, защо нейниятъ възлюбенъ я изоставилъ. Каквито извинения да дава музикантътъ, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишълъ на погребение на дѣдо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишълъ да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могатъ да извинятъ музиканта. Той се натъкналъ на голѣмо препятствие — паритѣ, и не може да го преодолѣе. Отъ разбирането и отъ степеньта на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочелъ да свири, да не се раздѣля съ цигулката си, всѣкакво препятствие ще се махне. Какво отношение сѫществува между десеттѣ милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десеттѣ милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларьтъ е доволенъ отъ живота си. Щомъ започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде въ живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха, да видите, кой отъ двамата е по-доволенъ. По-голѣмъ процентъ на доволни хора отъ живота ще срещнете между сиромаситѣ. Невъзможно е богатъ човѣкъ да е доволенъ отъ богатството си. Обаче, между сиромаситѣ, макаръ и рѣдко, все ще срещнете хора, доволни отъ своята сиромашия. Богатството крие въ себе си една особена болесть — проказа. Следователно, невъзможно е човѣкъ да забогатѣе, безъ да се зарази отъ тази болесть. Зарази ли се човѣкъ отъ болестьта „проказа на паритѣ“, ако е музикантъ, престава да свири; ако е религиозенъ, престава да се моли; ако е ученъ, престава да работи; ако е поетъ, престава да пише; ако е туристъ, престава да прави екскурзии. День следъ день, богатиятъ се отпуща, търси удобства, отказва се отъ своитѣ красиви стремежи и става обикновенъ човѣкъ. Щомъ подпуши копнежа на своята душа, човѣкъ става недоволенъ отъ себе си. При това положение и животътъ му се обезсмисля. Сиромахътъ е сѫщо недоволенъ. И той страда отъ болестьта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човѣкъ да бѫде доволенъ отъ положението си и като богатъ, и като сиромахъ. Само разумниятъ човѣкъ може да бѫде доволенъ при всички условия на живота си. Следователно, искате ли да знаете, отъ какво страда съвременното човѣчество, казвамъ: Две болести уморяватъ хората — проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ такова богатство, което нѣма никакви болести. Сѫщевременно, иска ли да опита, какво нѣщо е сиромашията, той трѣбва да се стреми къмъ такава сиромашия, която е свободна отъ всѣкакви болести. Богатство и сиромашия безъ болести сѫ на мѣстото си. Мисли, чувства и постѫпки, които сѫ свободни отъ сѣнки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Къмъ такива мисли трѣбва да се стреми човѣкъ, за да си достави градивенъ материалъ за своя бѫдещъ животъ. Иска ли да си изработи свѣтълъ бѫдещъ животъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички състояния, които внасятъ нѣщо болезнено въ неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човѣкъ, че самъ може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вѫтрешно, да бѫде изправенъ въ мислитѣ и чувствата си. Ще каже нѣкой, че е ученъ, че знае много нѣща. Какви знания сѫ тѣзи, съ които не може да си помогне въ критични моменти на живота? Като е ученъ, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага съ много думи въ езика си, за да предаде тънкитѣ чувствувания, които душата преживява. Отъ всички писатели и поети досега най-богата речь ималъ Шекспиръ. Той разполагалъ съ 15000 думи въ речьта си. Останалитѣ писатели, поети и учени си служили съ по-малко думи отъ Шекспира. Бедностьта на думи въ човѣшкия езикъ е причина да не могатъ да се предадатъ деликатнитѣ чувствувания. Много отъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка не сѫ родени днесъ. Тѣ криятъ своя произходъ въ далечното минало, а днесъ едно по едно се проявяватъ. Добре е човѣкъ да изучава мислитѣ си, да разбира, отде идатъ. Като прави сравнение съ новитѣ мисли и идеи на времето, човѣкъ може да опредѣли, колко е излѣзалъ напредъ въ развитието си, или колко е останалъ назадъ. Ето защо, днесъ, на обѣдъ, направете опитъ, да видите, каква мисъль ще мине презъ ума ви въ момента, когато турите първата хапка въ устата си. Запишете мисъльта, която мине презъ ума ви, въ първия моментъ при първата хапка. Каквато и да бѫде тази мисъль, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъль? Не може да не ви интересува. Всѣка мисъль е семка, която трѣбва да се постави въ съответна за нея почва, дето може да расте, да цъвти, да завърже плодъ и да узрѣе. Така, именно, и геологътъ се интересува отъ скѫпоценнитѣ камъни, които сѫ дълбоко заровени въ земята. Дълго време трѣбва да чука той върху пластоветѣ, за да извади единъ малъкъ скѫпоцененъ камъкъ. Той е заровенъ отъ хиляди и милиони години въ земята, но заслужва да дойде нѣкой ученъ да го освободи отъ тежестьта на земнитѣ пластове върху него. Следователно, както геологътъ съ чукчето си изнамира хубави скѫпоценни камъни, така всѣки човѣкъ трѣбва да вземе инструментитѣ си и да изучава своитѣ мисли и чувства, да знае тѣхното начало и произходъ. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ скѫпоценни камъни, за които има пазаръ. Достатъчно е човѣкъ да изнесе единъ отъ своитѣ скѫпоценни камъни на външния пазаръ, за да го купятъ веднага. Като го продаде, той все ще има нѣкаква печалба. Колкото повече мисли минаватъ презъ ума на човѣка, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъль е отъ миналъ животъ. И отъ миналото да е, ако е скѫпоцененъ камъкъ, тя не губи цената си. Всѣка мисъль, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде отъ висшъ свѣтъ, къмъ който човѣкъ трѣбва да се стреми. Като сравнява мислитѣ на своя миналъ животъ и тия, които днесъ има, човѣкъ вижда, докѫде е стигналъ и кѫде е билъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да живѣе само за себе си. Човѣкъ не живѣе самъ и само за себе си. Той участвува въ общия животъ, дето живѣятъ много сѫщества, възвишени и низкостоещи. Той има връзка съ всички сѫщества, вследствие на което се натъква на мѫчнотии и изпитания. Мѫчнотиитѣ и страданията не показватъ, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе при всички условия на живота. Той трѣбва да яде, да мисли, да чувствува при всички условия на живота. Откаже ли се отъ единъ отъ тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Запримѣръ, какъ ще се откажешъ да ядешъ? Какъ ще се откажешъ да мислишъ? Както физическата храна подържа тѣлото, така и мисъльта храни мозъка, а чувствата — сърдцето. Значи, между яденето, мисленето и чувствуването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човѣкъ трѣбва да мисли; щомъ мисли, ще чувствува. И обратно: щомъ чувствува, ще мисли; щомъ мисли, ще яде. Като имате предъ видъ връзката между яденето, мисленето и чувствуването, ще ядете, ще мислите и ще чувствувате правилно, за да могатъ силитѣ въ организма ви да функциониратъ правилно. Често хората си задаватъ въпроса, защо страдатъ. Много просто. Човѣкъ страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувствуването. Запримѣръ, нѣкой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щомъ се храните правилно, ще мислите правилно; щомъ мислите правилно, ще чувствувате правилно. Не внимавате ли въ храненето, ще нарушите правилностьта на мисленето и чувствуването. А всѣко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законитѣ на природата, казва: Човѣкъ може да яде, безъ да мисли. Или, човѣкъ може да мисли, безъ да яде. Това сѫ криви заключения. Храненето, мисленето и чувствуването сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Горение безъ горивенъ материалъ е невъзможно. Горението зависи отъ материалитѣ, които се доставятъ въ огнището. Горението е процесъ на превръщане на едни материали въ други. Тамъ, дето не става превръщане на материята и на енергията отъ едно състояние въ друго, никакво горение не може да се очаква. Между всички явления въ природата има тѣсна, неразривна връзка, както между тоноветѣ на музикалнитѣ гами. Значи, явленията въ природата сѫ наредени по законитѣ за образуване на гамитѣ. Тази последователность между явленията наричаме „природни гами“. Измѣни ли се мѣстото на единъ отъ тия тонове, цѣлата гама се измѣня. Попадне ли въ една отъ тия гами, човѣкъ се повдига, както отъ музиката. Кога може да попадне човѣкъ въ една отъ гамитѣ на природата? Когато хармонизира силитѣ на своя организъмъ. Така нагласенъ, той влиза въ природата и се въодушевява отъ обстановката, която го обикаля. Неусѣтно той започва да пѣе отъ дълбочината на душата си и се чуди, че пѣе толкова хубаво. Това показва, че той е влѣзълъ въ хармония съ природната музика; той приглася на природата. Сѫщото става и въ областьта на мисъльта и на чувствата. Достатъчно е човѣкъ да се хармонизира съ мисъльта на природата и съ пулса на нейното сърдце, за да ѝ приглася. Това значи, да бѫде човѣкъ въ хармония съ Божественото въ природата. Нѣма по-велико изкуство, по-велика музика отъ изкуството и музиката на природата. Великитѣ астрономи сѫ слушали пѣсеньта на небеснитѣ тѣла. При такова велико тържество на небето хората пакъ страдатъ, измѫчватъ се, плачатъ и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. — Защо? — Защото не го разбиратъ. Тѣ могатъ да свалятъ небесната музика на земята, т.е. да я преведатъ. За тази цель тѣ трѣбва да попаднатъ на сѫщото мѣсто и време, когато тя се е произвеждала. Не могатъ ли да попаднатъ на сѫщото мѣсто и време, тѣ не могатъ да я свалятъ. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нѣщо, но кажете, че не сте попаднали на опредѣленото мѣсто и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство. И тъй, за да се развивате правилно, влѣзте въ връзка съ силитѣ на природата, да се хармонизирате. Щомъ се хармонизирате, вие ще попаднете въ музикалнитѣ гами на природата. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 22. ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Външни и вѫтрешни условия Т. м. Какви сѫ признацитѣ на надутия мѣхуръ? Единъ отъ главнитѣ признаци на мѣхура е, че разширява своя обемъ. Щомъ изкарате въздуха отъ мѣхура, той се свива. Като говоримъ за мѣхура, имаме предъ видъ човѣшкия умъ и човѣшкото съзнание. Човѣкъ може да се разширява и свива, споредъ степеньта на своето развитие. Колкото на по-високо стѫпало е дошълъ въ развитието си, толкова повече може да се разширява. Въ зависимость отъ разширяването на своитѣ възгледи, човѣкъ дохожда до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато човѣкъ се разширява и свива, т.е. когато се пълни и празни, но лошо е, когато, вмѣсто да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива. Кой е главниятъ признакъ на добрия човѣкъ? Кое прави човѣка добъръ? Какво нѣщо е доброто? Това сѫ въпроси, на които не само вие, но малцина могатъ да отговорятъ. Обикновениятъ човѣкъ не може да различи истинското злато отъ фалшифицираното. Обаче, ако го дадете на златаря, той веднага ще познае истинското злато. Ако дадете на бижутера единъ камъкъ, той веднага ще ви каже, скѫпоцененъ ли е, или обикновенъ. По какво се отличава златото? Златото се отличава по своята устойчивость по отношение на въздуха. При стоене на въздуха златото не се окислява, вследствие на което минава за благороденъ металъ. Диамантътъ пъкъ се отличава по своята твърдость и способность да пречупва свѣтлината. Коя е причината, че едни метали се окисляватъ, а други — не? Ще кажете, че благороднитѣ метали не се окисляватъ, а неблагороднитѣ се окисляватъ. Това обяснение не е достатъчно. Важно е да знаемъ, защо металитѣ се окисляватъ. Изобщо, когато външнитѣ условия, при които даденъ човѣкъ се намира, сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ, той се подава на тѣхъ. Понеже външнитѣ условия — въздухъ, влага, свѣтлина сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ качества на метала, той се подава на тѣхъ, и ние казваме, че металътъ се окислява. Ако външнитѣ условия сѫ по-слаби отъ вѫтрешнитѣ качества на метала, той непремѣнно ще устои на тѣхъ и нѣма да се окисли. Ние наричаме такъвъ металъ благороденъ. Каквото става съ металитѣ, сѫщото става и съ хората, съ обществата и съ народитѣ. Ако външнитѣ условия, при които хората, обществата и народитѣ живѣятъ, сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ условия въ тѣхъ, тѣ непремѣнно ще се вкиснатъ или ще се окислятъ. Това не трѣбва да ви плаши. Вкисването, окисляването сѫ неизбѣжни процеси въ природата. На тѣхъ се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тѣзи процеси иматъ голѣмо значение и въ живота. Какъ ще направите хлѣбъ, ако тѣстото не се вкисва? И тъй, когато окрѫжаващата срѣда е посилна отъ човѣка, иска или не иска, той се окислява, вкисва се. Ние наричаме този процесъ „огъване“. Когато външнитѣ условия сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ, огъването е отвънъ навѫтре. Когато вѫтрешнитѣ условия сѫ посилни отъ външнитѣ, огъването става отвѫтре навънъ. При това двойно огъване се образува осморката. Оттукъ вадимъ заключението: когато външнитѣ условия, при които човѣкъ живѣе, сѫ по-силни отъ вѫтрешнитѣ, които сѫ въ него, той се вкисва, окислява, огъва. За такъвъ човѣкъ се казва, че нѣма нужното благородство, посрѣдствомъ което би могълъ да издържа на външнитѣ условия. Когато вѫтрешнитѣ условия въ човѣка сѫ по-силни отъ външнитѣ, той издържа на тия условия, безъ да се окислява, вкисва или огъва. За такъвъ човѣкъ казваме, че е благороденъ. Отъ гледището на този законъ ние опредѣляме, кой човѣкъ е добъръ и кой не е добъръ. Добъръ човѣкъ е онзи, въ когото висшето съзнание е по-силно отъ външнитѣ условия или отъ окрѫжаващата срѣда. И обратно: ако окрѫжаващата срѣда или външнитѣ условия, при които даденъ човѣкъ живѣе, сѫ по-силни отъ условията на неговото съзнание, той е лошъ човѣкъ. Това виждате навсѣкѫде въ живота. Срѣщате, запримѣръ, човѣкъ, който се огъва налѣво-надѣсно, гледа мрачно на живота, недоволенъ е отъ всичко. Коя е причината за мрачното състояние на този човѣкъ? Причината за неговото състояние се крие въ отсѫтствие на злато, както въ материалния, така и въ органическия му животъ. Той се подава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота. Значи, този човѣкъ се намира подъ влиянието на това условие. Като знаятъ силата на златото, съвременнитѣ социолози търсятъ начинъ да увеличатъ количеството му въ живота и въ природата. По външенъ пѫть това не се постига. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да увеличи количеството на златото въ кръвьта си, съ което да уравновеси стремежа си къмъ външното злато и забогатяване. Какво е значението на външнитѣ и на вѫтрешнитѣ условия въ живота? Голѣмо е значението имъ. Животътъ се развива благодарение на външнитѣ и на вѫтрешнитѣ условия. Представете си, че въ планината нѣкѫде има чистъ, кристаленъ изворъ. Благодарение на този изворъ, цѣлата растителность около него се развива: тревитѣ, цвѣтята, плодоветѣ, даже и камънитѣ се радватъ на обилната вода. Птички, животни, хора сѫщо обикалятъ този изворъ и се наслаждаватъ на неговата свежа вода и буйна растителность. Обаче, въ ума на нѣкой човѣкъ дохожда идеята да каптира извора. Той реализира идеята си, но съ това отнема благото на растенията и на животнитѣ. Въ сѫщото време той пренася това благо въ града. Въ този случай хората се радватъ, а растенията и животнитѣ, които се ползували отъ извора, страдатъ. Тѣ търсятъ извора и се чудятъ, кѫде е отишълъ. Изворътъ не се изгубилъ, но водата му се премѣстила. По-рано хората сѫ страдали, а следъ премѣстването на извора въ града, растенията и животнитѣ страдатъ. Питамъ: Кое е по-добре — изворътъ да тече въ града, или да остане завинаги въ планината? Растенията ще кажатъ, че по-добре е изворътъ да тече въ планината. Хората ще кажатъ, че по-добре е да тече въ града. Ние пъкъ казваме: Понеже външнитѣ условия, при които изворътъ се намира, сѫ станали по-силни, той е принуденъ да тече въ града. Външнитѣ условия сѫ хората. Тѣ прекарали канали, създали добри условия за извора, и той се съгласилъ да минава презъ града. Водата е голѣма аристократка, не обича да прави усилия, да се качва нагоре. Тя обича да слиза надолу, да тече по наклонъ. Заставятъ ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимость, но при първа възможность слиза надолу съ голѣмъ шумъ. За да не дига голѣмъ шумъ, хората я прекарватъ презъ трѫби и канали. Като се намѣри на тѣсно и ограничена, водата се примирява съ положението си и престава да бучи. Значи, водата бучи отъ страхъ. Затова казваме, че всѣки човѣкъ, който говори много, е страхливъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ страхливъ. Страхътъ показва, че човѣкъ е започналъ да става мѫдъръ. Соломонъ е казалъ, че началото на мѫдростьта се проявява съ страхъ отъ Господа. Лошо е човѣкъ да се страхува отъ хората, отъ животнитѣ, отъ растенията, отъ гладъ и сиромашия, отъ невежество, но страхътъ отъ Господа е добро нѣщо. За да учатъ, студентътъ и ученикътъ трѣбва да се страхуватъ отъ професоритѣ и учителитѣ си. Страхътъ сѫществува и въ самата природа, като подбудителна причина. Кога се страхува човѣкъ? Когато външнитѣ условия станатъ по-силни отъ вѫтрешнитѣ. Следователно, ако човѣкъ се страхува да мине презъ гора, това показва, че той се намира при външни условия, по-силни отъ вѫтрешнитѣ. За да не се страхува, човѣкъ трѣбва да стане по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Като знаятъ този законъ, хората го прилагатъ въ много случаи въ живота си. Запримѣръ, зимно време тѣ се обличатъ съ дебели дрехи, и така ставатъ по-силни отъ външнитѣ условия. Когато външнитѣ условия сѫ лоши, разумниятъ човѣкъ взима предпазителни мѣрки, да се сражава съ тия условия и да ги победи. Обаче, ако условията отвънъ сѫ добри и благоприятни, човѣкъ хвърля орѫжията си. И тъй, когато хората сѫ добри, това показва, че външнитѣ условия сѫ по-добри отъ вѫтрешнитѣ; когато хората сѫ лоши, външнитѣ условия сѫ по-лоши отъ вѫтрешнитѣ. Като знаете това, вие трѣбва да изучавате промѣнитѣ, които ставатъ въ физическия свѣтъ. Като знаете какви смѣни ставатъ въ свѣта, въ който живѣете, вие лесно ще се справяте съ условията на живота и нѣма да бѫдете тѣхна играчка. Стане ли играчка на външнитѣ условия, човѣкъ губи вѣра въ себе си, става малодушенъ и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Не, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да бѫде господарь на външнитѣ и на вѫтрешнитѣ условия. Докато не стане господарь на външнитѣ условия, той всѣкога ще се подава на промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Тази е причината, поради която хората се оплакватъ отъ болки въ кръста, въ краката и рѫцетѣ, въ вѣнцитѣ на зѫбитѣ и т. н. Когато въ атмосферата има повече влага, отколкото трѣбва, въ ставитѣ на човѣшкия организъмъ става разширяване; електричеството въ атмосферата пъкъ произвежда свиване на ставитѣ. Това неестествено разширяване и свиване на ставитѣ произвежда различни болести и неразположения. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношенията между външнитѣ и вѫтрешни условия на живота. Запримѣръ, ако внесете сто хиляди лева въ банката на нѣкой вашъ познатъ, той ще се интересува отъ васъ. Щомъ изтеглите паритѣ си, той ще престане да се интересува отъ васъ. Защо? Защото нѣмате вече капиталъ въ неговата банка. Такива сѫ отношенията и на природата къмъ човѣка. Природата кредитира човѣка дотолкова, доколкото той е вложилъ нѣщо въ нейнитѣ банки. Докато имате капиталъ въ природата, тя ви дава по нѣщо. Щомъ изтеглите капитала си, тя затваря вратата на своитѣ банки за васъ. Сегашниятъ човѣкъ е дошълъ до числото деветь. Значи, той може деветь пѫти на редъ да отива въ банкитѣ на природата, да тегли часть отъ своя капиталъ. Ако си позволи да отиде десети или единадесети пѫть въ една отъ нейнитѣ банки, природата веднага затваря вратитѣ, дава му една мотика или лопата и го праща на работа. Съ други думи казано: докато има пари въ банкитѣ на природата, човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, господарь на условията. Той стѫпва гордо и самоувѣрено, облича се модерно. Нѣма ли пари въ банкитѣ на природата, той изгубва самоувѣреность, стѫпва несигурно и се облича съ стари, скѫсани дрехи. Докато човѣкъ е господарь на условията, той е здравъ, богатъ, ученъ, силенъ. Не е ли господарь на условията, той всичко изгубва. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобилъ? Той трѣбва да стане господарь на условията. Да бѫдешъ господарь на условията, това не значи, че трѣбва да ги владѣешъ. Само онзи може да бѫде господарь на условията, който знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Опита ли се да ги завладѣе, тѣ веднага ще му отворятъ война. Изобщо, войната произтича отъ факта, че две еднакво силни срѣди, съ еднакви желания, се срѣщатъ, и всѣка срѣда се стреми да победи другата и да я завладѣе. Когато хората воюватъ, това показва, че между тѣхъ се явява желание за надмощие. Това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюватъ, може да не победи нито единиятъ, нито другиятъ, но все пакъ тѣ ще опитатъ силитѣ си. Обаче, въ Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасенъ ще бѫде.“ Значи, победата не седи въ надмощието на човѣка единъ надъ другъ, но въ търпението. Ние говоримъ за естественитѣ отношения между хората, при които не става въпросъ за победа и надмощие, но за справяне съ условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явятъ въ свѣта: единиятъ отъ тѣхъ е известенъ на музикалния свѣтъ, а другиятъ не е известенъ. Дето и да се яви първиятъ, около него веднага се събиратъ музикални хора, създаватъ му условия да даде концертъ. Тѣ намиратъ салонъ, даватъ обявления и опредѣлятъ деня на концерта. Цигуларьтъ се явява при готови условия — салонъ, публика и започва да свири. Вториятъ цигуларь, обаче, не е известенъ на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя съ външнитѣ условия. Той не воюва съ условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя съ тѣхъ. Той взима цигулката си, застава всрѣдъ площада и започва да свири. Хората го обикалятъ веднага, слушатъ го съ внимание. Той самъ си наелъ салонъ, самъ си издалъ обявление, самъ събралъ публика. За нѣколко часа само той успѣва да събере голѣма сума. Паритѣ сами идатъ при него. Това значи гениаленъ музикантъ. Мнозина могатъ да направятъ сѫщия опитъ, но резултатитѣ ще бѫдатъ други. Защо? Голѣма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикантъ. Макаръ и по-силенъ отъ условията, при които живѣе, гениалниятъ никога не воюва съ тѣхъ. Той знае, че условията се опредѣлятъ отъ разумни срѣди, затова се справя съ тѣхъ по разуменъ начинъ. Разумностьта е отличително качество на гениитѣ, на светиитѣ, на адептитѣ, на великитѣ хора въ свѣта. Искате ли да познаете, колко сте силенъ, влѣзте въ ада. Ако минете и заминете презъ ада, безъ да ви докоснатъ, вие сте силенъ човѣкъ. Обаче, ако влѣзете въ ада и всички духове се опълчатъ срещу васъ, ще знаете, че сте слабъ човѣкъ. Ако ангелъ влѣзе въ ада, всички духове ще сложатъ орѫжието си предъ него. Защо духоветѣ на ада слагатъ орѫжието си предъ ангела? Защото е силенъ. Сега, като говоря за ада, вижда ви се нѣщо далечно отъ васъ. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голѣмо куче минава презъ нѣкое село. Колкото и да е голѣмо, всички кучета отъ селото започватъ да лаятъ и да го гонятъ. Обаче, ако презъ селото минава слонъ, всички кучета заставатъ на почтено разстояние отъ него и нѣма да посмѣятъ да се приближатъ. Ако едно отъ тѣхъ се осмѣли да се приближи съ лай до слона, последниятъ ще го хване съ хобота си и ще го хвърли въ въздуха. Това ще бѫде добъръ урокъ за останалитѣ кучета. Предъ силния всички отстѫпватъ. Слабиятъ, обаче, не внушава никакъвъ страхъ на окрѫжаващитѣ. За да се усили, да минава безпрепятствено презъ лошитѣ условия на живота, човѣкъ трѣбва да има убеждение. Дали живѣе на физическия, въ духовния или въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има такова убеждение, съ което да се справя съ всички мѫчнотии. Само онзи човѣкъ има убеждение, който е свързанъ съ нѣкое разумно и силно сѫщество, което го повдига, дава му сила въ живота. То е тилъ въ неговия животъ. Да има човѣкъ убеждение, това значи, да вложи капитала си въ банката на нѣкое разумно и възвишено сѫщество, на което всѣкога да разчита. Да се върнемъ къмъ въпроса за окисляването на металитѣ. Казахме, че металътъ се окислява, когато външнитѣ условия сѫ посилни отъ неговитѣ вѫтрешни качества. Ако свойствата на метала, т.е. неговитѣ вѫтрешни условия сѫ по-силни отъ външнитѣ, металътъ не се окислява. Като знаятъ това, ученитѣ търсятъ начинъ да усилятъ вѫтрешнитѣ условия и свойства на металитѣ, да ги направятъ по-устойчиви и издържливи на външнитѣ условия. Запримѣръ, желѣзото лесно се окислява, т.е. лесно ръждясва. За да не ръждясва, то се подлага на галванизиране. Както металитѣ се окисляватъ, така и човѣкъ се окислява. Кога? Когато външнитѣ условия сѫ по-силни отъ него. За да не се окислява, той трѣбва да работи върху себе си, да усили вѫтрешнитѣ условия. Докато не се усили, нека стои настрана, да не излиза вънъ, дето всѣки моментъ ще бѫде победенъ и битъ. Ако нѣкой младъ атлетъ излиза на двубой, преди всичко той трѣбва да познава добре своитѣ сили, както и тѣзи на своя противникъ. Ако противникътъ му е по-силенъ отъ него, по-добре да не се явява на сцената, да се бори. Излѣзе ли срещу противника си, той непремѣнно ще бѫде битъ. Какво ще стане тогава? Противникътъ му ще печели слава, а той — безчестие. Сѫщото става и съ хората, които обичатъ да си опитватъ щастието, било съ лотарийни билети, било съ игра на карти и т. н. Когато нѣкой отива да си купи лотариенъ билетъ, той не знае, дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновенитѣ хора не печелятъ отъ лотария, но даже и видни учени — математици, кабалисти и др. Тѣ боравятъ съ числата, но не знаятъ, кои числа, при дадени условия, печелятъ и кои не печелятъ. Дойдете ли до осморката въ живота, трѣбва да знаете, че външнитѣ условия сѫ по-силни отъ васъ. За да се справите съ тѣзи условия, очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, а съзнанието — будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предъ видъ условията, въ които живѣе. Затвори ли очитѣ си при условията, въ които е поставенъ, човѣкъ на всѣка стѫпка ще се спъва. Ето защо, натъкнете ли се на осемтѣ, отворете широко очитѣ си, да виждате всичко, което се изпрѣчва на пѫтя ви. Очитѣ на човѣка представятъ осморката, т.е. бинокъла, съ който може всѣкога да си служи. Ако сте въ гора и срещу васъ излѣзе мечка, веднага насочете бинокъла си. Той ще ви помогне да видите посоката, отъ която мечката иде, и ще се качите на дърво да се спасите отъ нея. Обаче, ако носите бинокълъ съ себе си, безъ да го приложите, и безгрижно пѣете, напразно го носите. Очитѣ на човѣка сѫ дадени, за това именно, да му послужатъ въ всички трудни моменти. Както вижда красотата на природата, така човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ и при опасноститѣ въ своя животъ. Числото деветь е едно отъ щастливитѣ числа. По съчетание на вѫтрешни сили, то е по-силно отъ външната срѣда. Оттукъ вадимъ заключение: Щастливъ човѣкъ е онзи, въ когото съчетанието на вѫтрешнитѣ сили е по-голѣмо отъ външнитѣ. Този човѣкъ може така да проектира съзнанието си, че като бръкне въ кутията, дето сѫ лотарийнитѣ билети, да извади билетъ съ най-голѣма печалба. Изобщо, само онзи човѣкъ печели на лотария, на когото съзнанието е по-силно отъ окрѫжаващата срѣда. На този законъ се основава успѣхътъ и неуспѣхътъ на хората. Всѣки ученъ е опиталъ този законъ. Има случаи, когато ученикътъ знае добре материала си, но е страхливъ, вследствие на което съзнанието му се раздвоява. Щомъ се раздвои съзнанието му, той изгубва вѣра въ себе си и пропада. Този ученикъ се оплаква отъ живота си и казва, че е нещастенъ. Ако ученикътъ владѣе добре материала си, и съзнанието му е силно, то колкото строгъ и взискателенъ да е професорътъ му, той непремѣнно ще издържи изпита си. Той казва за себе си, че е щастливъ човѣкъ. Както и да го изпитва професорътъ, ученикътъ запазва присѫтствието на духа и отговаря правилно на зададенитѣ въпроси. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ фаталисти, вѣрватъ, че щастието ще дойде при тѣхъ по нѣкакъвъ магически начинъ. Фатализъмътъ е за аристократитѣ. Между аристократизъма и фатализъма има нѣщо общо. Както аристократътъ очаква на другитѣ хора, тѣ да работятъ за него, така и фаталистътъ очаква наготово да получи нѣщо. Човѣкътъ на вѣрата, обаче, е друго нѣщо. Той работи и казва: Като работя, все ще спечеля нѣщо. Той разчита на себе си, на своитѣ сили. Какво нѣщо е вѣрата? Вѣрата е наука, която учи човѣка на работа, трудъ и постоянство. Докато има вѣра, човѣкъ знае, че като работи, непремѣнно ще има нѣкакъвъ резултатъ. Да имашъ вѣра, това значи, да бѫдешъ по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Безвѣрникътъ е по-слабъ отъ окрѫжаващата срѣда. Въ този смисълъ ние казваме: Вѣрващъ е онзи, който работи, а безвѣрникъ — който не работи. Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата, да се справяте съ външнитѣ условия. Когато сте неразположени, гнѣвни, недоволни отъ живота, знайте, че сте попаднали въ срѣда, по-силна отъ васъ. За да преодолѣете неразположението си, вие трѣбва да усилите своитѣ вѫтрешни условия, да излѣзете надъ срѣдата, която ви потиска. Щомъ станете вѫтрешно по-силенъ, вие лесно ще се справите съ външнитѣ условия. Ето защо, натъкнете ли се на неуспѣхи въ живота си, знайте, че външната срѣда е по-силна отъ васъ. Дали сте ученикъ, учитель, свещеникъ, сѫдия, професоръ, или какъвъ и да е, ако външната срѣда е посилна отъ васъ, всѣкога ще пропадате. Животътъ на всѣки човѣкъ е редица отъ изпити, които той трѣбва добре да издържа. За това се изисква вѫтрешна сила, смѣлость и самообладание. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато пропада на изпититѣ си? Той трѣбва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желѣзото? Когато минава презъ огънь. Страданията сѫ огъньтъ въ живота, презъ които всѣки човѣкъ минава. Казано е въ Писанието: „Ако не се родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи: ако не минете презъ вода и огънь, като желѣзото, нѣма да се калите. Докато човѣкъ не се кали, не стане устойчивъ и по-силенъ отъ външната срѣда, той не може да влѣзе въ Царството Божие, не може да стане гражданинъ на небето. Сега, като говоримъ за силни и слаби външни и вѫтрешни условия, явява се въпросъ, какво има предъ видъ природата съ това? Защо поставя човѣка при силни или при слаби условия? Когато иска да застави нѣкое разумно сѫщество да работи, природата го поставя при силни вѫтрешни условия. Съ това тя го стимулира. Това се отнася не само до човѣка, но до всички сѫщества. Заякътъ бѣга. Защо? Отъ страхъ. Ако не се страхуваше, заякътъ нѣмаше да бѣга толкова силно. Страхътъ въ заяка е силно вѫтрешно условие, което го стимулира. Краката на заяка се продължили отъ страхъ. Когато вѫтрешнитѣ условия сѫ силни, външнитѣ условия сѫ лоши. За заяка външнитѣ условия сѫ хрътката, която го гони. Въ време на олимпийскитѣ игри хората се тренирали съ месеци, да получатъ опредѣлената премия. Премията представя силно външно условие. Желанието и амбицията на човѣка да получи тази премия е вѫтрешно силно условие. Значи, за човѣка премията и за заяка хрътката сѫ едно и сѫщо нѣщо. Това сѫ едно и сѫщо условие, което заставя и човѣка, и заяка да бѣгатъ. Оттукъ можемъ да кажемъ, че когато заякътъ бѣга отъ хрътката, все едно, че той участвува въ олимпийскитѣ игри. Онзи, който взима участие въ олимпийскитѣ игри, има предъ видъ премията или лавровия вѣнецъ. И заякътъ има предъ видъ нѣкаква премия — своя животъ. Той се надбѣгва съ хрътката при голѣма стратегия. Като види, че хрътката е близо до него, той се сляга въ тревата. Както се е засилила, хъртката го прескача. Въ това време заякътъ отново се хвърля въ бѣгъ и пакъ се слягва, докато се скрие нѣкѫде въ гората и избѣга отъ окото на хрътката. Като се освободи отъ нея, той казва: Заякъ отъ хрътка не се страхува. Колкото и да е страхливъ, заякътъ има до известна степень самообладание. Въ надбѣгването си съ хрътката, заякътъ прилага математика и геометрия. Той прави крѫгове, излиза отъ центъра имъ, отново влиза тамъ, и по този начинъ хрътката губи следитѣ му. Тукъ се вижда, че и въ заяка има известна разумность. Като се надбѣгва съ хрътката, той постепенно се калява и става по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Българинътъ е доста суевѣренъ. Когато отива на работа и срещне заякъ на пѫтя си, той се връща назадъ. Тази срѣща му предсказва, че нѣма да има успѣхъ въ работата си. Той казва: Днесъ нѣма да успѣя въ работата си, заякъ ми мина пѫть. Когато заякътъ мине пѫть на човѣка, той иска да му каже: Ти си тръгналъ по нѣкаква работа, но нѣма да успѣешъ. Окрѫжаващата срѣда е по-силна отъ тебе, затова се върни назадъ, да се калишъ. Ако можешъ да се надбѣгвашъ съ хрътката, т.е. съ лошитѣ условия, върви напредъ. Ако не можешъ, върни се назадъ, да се въорѫжишъ добре. Запримѣръ, нѣкой младъ човѣкъ иска да постѫпи въ университета, но нѣма срѣдства. Той отива да се запише и мисли, че ще може по нѣкакъвъ начинъ да се освободи отъ такса. Като види, че отникѫде нищо не получава, той се отчайва и казва: Ще отложа тази работа за следната година. Не, той трѣбва да си каже: Окрѫжаващата срѣда е по-силна отъ мене. Тази година нѣма да се запиша въ университета, но ще работя вънъ да се каля, да преодолѣя външнитѣ условия. Като говоримъ за желанието на младия човѣкъ да постѫпи въ университета, това не значи, че знанието се придобива само въ университетъ. Много младежи сѫ минали презъ университетъ, безъ да сѫ придобили истинско знание. Много студенти сѫ носили книгитѣ на видни учени подъ мишцитѣ си, безъ да сѫ станали учени. Вината не е въ университета, но въ тѣхното съзнание и вѫтрешна подготовка, Нѣкой свършилъ по правото, а прилага въ живота кривото. Другъ свършилъ по химия и, вмѣсто да приложи знанието си въ полза на човѣчеството, той го прилага за неговото унищожаване. Измислилъ нѣкакъвъ задушливъ газъ, съ който да трови и задушава стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но природата ще го хване въ своитѣ щипци и ще го застави скѫпо да плати. Човѣкъ трѣбва да бѫде съзнателенъ, да се учи добре и да прилага наученото за благото на цѣлото човѣчество. И тъй, ако човѣкъ придобива знание, което измѣня характера му и внася нѣщо отрицателно въ него, по-добре да се откаже отъ него. Това знание не е на мѣсто. Обаче, ако знанието, което човѣкъ придобива, му придава нѣщо, и го прави по-стабиленъ, нека го следва. То е на мѣсто. Изобщо, знанието трѣбва да направи човѣка по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва първо да изучава проявитѣ на живота въ всички негови форми. Преди да сѫ завършили тази наука, мнозина искатъ да знаятъ, какъ е произлѣзълъ животътъ. Това не е за тѣхъ. Тѣ не сѫ дошли още до разрешаването на този въпросъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво е началото на живота, отъ какво е произлѣзълъ той. Какво ще разберете, ако ви кажа, че животътъ нѣма начало и край? Въ действителность е така. Животътъ се проявява въ безброй форми, но самъ по себе си той е безъ начало и безъ край. Достатъчно е човѣкъ да изучава формитѣ, чрезъ които животътъ се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновениятъ човѣкъ не може да дойде. Всички форми въ свѣта да се разрушатъ, животътъ нѣма да изчезне. Това означава мисъльта, че животътъ е безъ начало и безъ край. Като ученици, вашата задача е да изучавате външнитѣ условия, да се справяте съ тѣхъ. Що се отнася до отвлѣченитѣ въпроси, тѣ сѫ задачи на бѫдещето. — Ама азъ искамъ да стана ученъ човѣкъ. — Щомъ искашъ да станешъ ученъ, ще учишъ. Какво значи, да бѫде човѣкъ ученъ? Истински учениятъ е разуменъ. Той знае, колко товаръ може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоваря. Той носи на гърба си най-необходимото. Ако учениятъ е геологъ, той носи на гърба си едно малко чукче, длето, тевтерче, моливъ и парче хлѣбъ. Нищо друго не му трѣбва. Той върви пешъ, самъ, безъ никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужватъ изучаване, той спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камънитѣ, строежа на пластоветѣ и т. н. Видите ли, че нѣкой геологъ тръгне съ автомобилъ, съ голѣмъ багажъ и съ нѣколко слуги, ще знаете, че той има предъ видъ удоволствията въ живота, а не науката. Отъ кои учени искате да бѫдете: отъ категорията на първия, или отъ категорията на втория? Истински ученъ е този, който съзнава, че трѣбва да учи непрестанно. Каже ли нѣкой, че всичко знае и не се нуждае отъ повече знания, той не е истински ученъ. Кѫде ще се ползувате отъ знанието, което днесъ ви дадохъ? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вѫтрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте съ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се ползува отъ знанията, които има. Нѣкой вѣрва въ сѫществуването на Бога, а другъ не вѣрва. Обаче, и единиятъ, и другиятъ страдатъ, мѫчатъ се и боледуватъ. Да вѣрвашъ, да знаешъ и да си опиталъ нѣщата, това сѫ различни работи. Нѣкой вѣрва, че въ единъ отъ голѣмитѣ градове въ Европа има гостилница съ вкусни яденета. Господарьтъ на гостилницата е добъръ, разуменъ и щедъръ човѣкъ. Който отиде въ неговата гостилница, първо се окѫпва, изчиства, облича и така сѣда да яде. Следъ това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничарь? Ще кажете, че вѣрвате на думитѣ на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видѣли, не сте опитали, какъ готви. Единъ день ще ви се представи случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се увѣрите въ истинностьта на думитѣ. Опитате ли едно отъ неговитѣ ястия, вие пожелавате да станете редовенъ абонатъ на неговата гостилница. Тъй щото, искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете нейнъ абонатъ. Станете редовни абонати на Бога, всѣки день да получавате отъ благата, които Той дава. Следъ като приемете тия блага, бѫдете готови, като добрия гостилничарь, да раздавате отъ тѣхъ и на своитѣ ближни. И тъй, не казвамъ да бѫдете клиенти на лѣкаритѣ, нито на търговцитѣ, но на идеята за Бога. Тази идея е жива и вѣчна. Като има теоретическо познаване за Бога, човѣкъ трѣбва и да Го опиталъ, да има ясна представа за Него и да каже: Познавамъ Бога, опиталъ съмъ Го вече, не се нуждая отъ никакви доказателства. Всѣки день отивамъ въ Неговата гостилница и опитвамъ отъ благата, които Той щедро раздава на своитѣ клиенти. Като ученици, вие разполагате съ много знания, но за да станатъ ваши, тѣ се нуждаятъ отъ приложение. Лесно е да се каже, че човѣкъ трѣбва да бѫде по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда, но какъ се постига това? За да бѫде по-силенъ отъ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ се нуждае отъ една основна идея, на която да разчита въ всички случаи. Ако нѣма поне една основна идея въ живота си, човѣкъ може да има много знания, но като го подложатъ на изпитъ, той се разколебава въ знанията си. Щомъ се разколебаете, вие казвате: Това сѫ окултни, отвлѣчени знания, които нѣматъ приложение въ нашия животъ. Не, окултното знание е приложимо. Защо считате, че окултното знание е неприложимо? Ще кажете, че окултното знание е неприложимо, защото е тайно. Кои нѣща сѫ тайни? Затворенитѣ, скрититѣ нѣща сѫ тайни. За кого сѫ тайни? За глупавия, за невежия. Тайни нѣща сѫществуватъ само за глупавитѣ и невежитѣ, но не и за разумнитѣ и учени хора. Каква по-велика тайна можете да търсите отъ живота? Тайна е животътъ, но за ония, които не го разбиратъ. За ония, които го разбиратъ, животътъ е удоволствие. Това, което глупавиятъ не може да понесе, разумниятъ лесно го понася. Запримѣръ, глупавиятъ не може да издържа на сто градуса температура, когато разумниятъ издържа и десеть хиляди градуса. На какво се дължи това? На знанието. Колкото повече знания има човѣкъ, толкова повече издържа на изпитания, мѫчнотии и страдания. Какво представятъ страданията? Огънь. Следователно, колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣмъ е огъньтъ, презъ който минава. Великитѣ и гениални хора минаватъ презъ голѣми страдания, поради което сѫ изложени на изпитания. Ако човѣкъ умира при сто градуса, това показва, че външнитѣ условия сѫ по-силни отъ него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силенъ отъ външнитѣ условия. Сега, като на ученици отъ Великата школа на живота, казвамъ: Работете върху себе си, да станете по-силни отъ външнитѣ условия. — Възможно ли е това? — Възможно е. Човѣкъ може да преодолѣе всички мѫчнотии, да се справи съ всички условия. Ако се обезсърдчи, това показва, че температурата му е спаднала. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да се облѣче съ по-дебела дреха, да повдигне температурата си. Всѣко понижаване на температурата означава обезсърдчаване, а повишаването — насърдчаване. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: изучаване на външнитѣ условия съ огледъ на вѫтрешнитѣ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се натъква отъ една страна на външнитѣ условия, а отъ друга — на вѫтрешни, и чрезъ съпоставяне на нѣщата той се учи. Животътъ учи не само отдѣлния човѣкъ, но и обществата, и народитѣ и ги кара да търсятъ методи за преодоляване на външнитѣ условия. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ, всѣки народъ ще разбере, че покрай другитѣ задачи, които животътъ му възлага, първата задача е да се справи съ външнитѣ условия. Това се постига чрезъ усилване на вѫтрешнитѣ условия въ човѣка. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 15. ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Здраве, богатство и учение — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Представете си. че двама първокласни цигулари се срещнатъ нѣкѫде. Какъ ще покажатъ своето изкуство? Тѣ ще извадятъ цигулкитѣ си и ще започнатъ да свирятъ. Отъ свиренето имъ ще познаете, доколко тѣ сѫ добри цигулари. Обаче, какво ще бѫде положението имъ, ако тѣ не носятъ цигулкитѣ си? Колкото да познаватъ музикалнитѣ правила и закони, тѣ не могатъ да докажатъ това. Другъ е въпросътъ, ако тѣ сѫ едновременно и добри пѣвци. Ще се изправятъ предъ публиката и ще започнатъ да пѣятъ. Следователно, когато човѣкъ се намѣри предъ известни мѫчнотии, той може да ги разреши по два начина: или съ сърдцето си, или съ мисъльта си. Ако сърдцето не може да вземе участие, умътъ трѣбва да дойде въ помощь на човѣка. Ако умътъ не може да вземе участие, сърдцето трѣбва да му дойде въ помощь. Това значи, да бѫде човѣкъ едновременно и цигуларь, и пѣвецъ. И тъй, когато се намира въ мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да си служи и съ ума, и съ сърдцето си. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да има и топлина, и свѣтлина въ себе си, за да може правилно да се развива. Каква кѫща е тази, въ която нѣма свѣтлина и топлина? Който влѣзе въ кѫща безъ свѣтлина и топлина, той е осѫденъ на смърть. Казано е въ Писанието: „Отъ сърдцето излиза всичко.“ Наистина, сърдцето е причина да излива човѣкъ топли или студени думи, които да сгрѣватъ, или да замразяватъ. Топлитѣ думи подразбиратъ топли чувства, а студенитѣ думи — студени чувства. Дойдемъ ли до ума, и тамъ имаме две категории мисли: еднитѣ произвеждатъ свѣтлина, а другитѣ — тъмнина. Дето горението е силно, тамъ влагата е повече. Защо? Предполага се, че тамъ е имало повече водородъ и кислородъ, които, съединени заедно, даватъ вода или водни пари. Ако при съединяването на водорода съ кислорода остане излишенъ кислородъ, той, като активенъ газъ, може да се съедини съ другъ елементъ, запримѣръ, съ вѫглерода, и да образува вѫглероденъ двуокисъ, задушливъ газъ, който прѣчи на горението. Отъ друга страна, макаръ и по-мѫчно, кислородътъ може да се съедини и съ азота, да образува азотни окиси. Оттукъ виждаме, че главнитѣ елементи, които взиматъ участие въ органическия животъ, сѫ вѫглеродъ, водородъ и кислородъ. Като второстепенни елементи идатъ азотъ, фосфоръ, сѣра и други. Когато опредѣляме четиритѣ главни посоки въ свѣта, става нужда да ги наричаме съ специални имена: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Сѫщо така опредѣляме и четиритѣ главни посоки въ органическия свѣтъ съ четири елемента: кислородъ, водородъ, азотъ и вѫглеродъ. Тѣзи четири елемента представятъ четири състояния на материята: свѣтлинна, въздухообразна, течна и твърда. Не е достатъчно човѣкъ да познава състоянията на материята, но той трѣбва да ги превръща, за да ги използува въ живота си. Превръщането е единъ отъ важнитѣ и необходими процеси въ човѣшкия животъ. Като ученици, вие трѣбва да познавате законитѣ на живота, да ги прилагате правилно. За всѣки даденъ случай вие трѣбва да знаете, отъ какво имате нужда. Ако постѫпвате въ университетъ, вие се нуждаете първо отъ здраве. Щомъ сте здравъ, ще можете да учите, да свършите успѣшно започнатата работа. На второ мѣсто вие се нуждаете отъ злато, т.е. отъ пари, да посрѣщате нуждитѣ си. Следъ това трѣбва да учите, да придобивате знания. Най-после вие очаквате успѣхъ, т.е. реализиране на първитѣ три условия. Значи, златото и учението водятъ човѣка къмъ успѣхъ или постигане на известни резултати. Кабалистически тѣзи процеси се изразяватъ въ числа. Числото деветь представя паритѣ, съ които човѣкъ работи. Остане ли само съ тази величина въ себе си, той се излага на голѣми изпитания. Паритѣ сѫ най-неустойчивата величина въ свѣта. На тѣхъ не може да се разчита. Каквото представятъ разпуснатиятъ мѫжъ и разпуснатата жена, такова нѣщо сѫ паритѣ. Дълго време трѣбва да възпитавате разпуснатитѣ мѫже и жени, за да излѣзе нѣщо отъ тѣхъ. Алхимикътъ ще каже: Много време трѣбва да се работи върху неблагороднитѣ метали, за да се превърнатъ въ злато. Числото осемь представя здравето, което можемъ да уподобимъ на честолюбивъ човѣкъ. По-голѣмо честолюбие отъ това, което здравето крие въ себе си, не можемъ да намѣримъ. То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е въ състояние да наруши цѣлостьта на здравето. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете крайно внимателни къмъ него. Числото седемь пъкъ символизира учението. То може да се уподоби на строгъ господарь, който не взима предъ видъ нито здравето, нито материалното положение на човѣка. Здравъ ли си или не, имашъ ли пари или нѣмашъ, учението, като строгъ господарь, изисква работа, усилие, трудъ. Колко часа на день ще употрѣбишъ за учене, той не иска да знае. Строгиятъ господарь изисква отъ човѣка да учи — нищо повече. И тъй, като разглеждате силитѣ, които се криятъ въ числата 9, 8 и 7, виждате, че всички сѫ положителни и динамически. Ако не познава силитѣ, които се криятъ въ тия числа, и не може правилно да ги използува, вмѣсто да придобие нѣщо, човѣкъ губи. Човѣкъ казва: Азъ искамъ да бѫда богатъ, здравъ и ученъ — нищо повече. Така е за онзи, който не разбира силитѣ, съ които работи. Обаче, онзи, който разбира тия сили, знае, че и паритѣ, и здравето, и ученостьта се нуждаятъ отъ нѣщо. Всички се нуждаятъ отъ умъ. За да се ползува разумно отъ паритѣ си, човѣкъ се нуждае отъ умъ, да знае, какъ да ги употрѣби. За да се ползува отъ здравето си, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какъ и кѫде да приложи рѫцетѣ и краката си, за добро или за зло. За да бѫде ученъ, човѣкъ сѫщо така трѣбва да бѫде уменъ, да придобива знание и да го прилага на мѣсто. Богатството е резултатъ на работата, която човѣкъ е свършилъ. Значи, паритѣ сѫ величина, равноценна на работата. Колкото пари има човѣкъ, толкова енергия е изразходвалъ въ работа. Природата държи точна смѣтка за енергиитѣ си. Тя не позволява да се изразходватъ енергиитѣ ѝ напразно. Възъ основа на този законъ човѣкъ нѣма право да изразходва повече енергия, отколкото въ дадения моментъ е необходимо. Той нѣма право да разполага съ чужда енергия. Той може да изразходва само толкова енергия, колкото му е дадена. Изразходва ли повече отъ тази, която му е дадена, той е взелъ отъ другаде, послужилъ си е съ чужда енергия, за която ще носи морална отговорность. Природата не позволява да се изразходватъ енергиитѣ ѝ безразборно и неразумно. Като ученици, вие трѣбва да спазвате законитѣ на природата. Ядете ли, дишате ли, учите ли, работите ли, трѣбва да прилагате природнитѣ закони. Природата е опредѣлила за всѣки човѣкъ, колко храна е нужно дневно. Не само това, но той трѣбва да употрѣби тази храна разумно, да използува правилно енергията ѝ. Употрѣби ли повече или по-малко храна, отколкото му е опредѣлено, това се отразява на здравето му. Богатитѣ хора обикновено употрѣбяватъ повече храна, отколкото имъ е нужно и отколкото природата имъ е опредѣлила, вследствие на което нарушаватъ здравословното състояние на организма си. Сиромаситѣ пъкъ употрѣбяватъ по-малко храна, отколкото имъ е нужно, вследствие на което често боледуватъ. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да спазва правилата, които природата дава при храненето. Само при тѣзи условия той всѣкога е здравъ и работоспособенъ. Както човѣкъ спазва законитѣ на природата при храненето, така трѣбва да спазва нейнитѣ закони и при дишането, при работенето и т. н. Следователно, дойдете ли до въпроса за придобиване на здраве, богатство и знание, ще мислите право. Да мисли, да чувствува и да постѫпва човѣкъ правилно, това значи, да знае, каква енергия е вложилъ въ природата и какво може да му даде тя въ замѣна на тази енергия. Смѣшно е човѣкъ да очаква богатство, безъ да е вложилъ срещу него известно количество енергия, изразена въ работа и трудъ. При какви условия човѣкъ може да тегли пари отъ нѣкоя банка? Човѣкъ може да изтегли известна сума отъ нѣкоя банка, само когато се яви при касиера съ нужнитѣ документи. Значи, за да получи нѣщо, човѣкъ непремѣнно трѣбва да работи. Днесъ повечето хора живѣятъ отъ подаяние. Тѣ казватъ: Богъ е милостивъ, и на насъ ще даде нѣщо. Обаче, това може да се продължи само известно време. Всѣкога човѣкъ не може да живѣе отъ подаяние. Човѣкъ живѣе въ единъ разуменъ свѣтъ, обиколенъ съ разумни сѫщества, които строго пазятъ законитѣ на природата. Разумниятъ свѣтъ е Божествената банка, а разумнитѣ сѫщества — банкеритѣ на тази банка. Явите ли се при тѣхъ, тѣ веднага взиматъ книжата ви и гледатъ, колко капиталъ сте вложили. Споредъ вложения въ банката капиталъ, вие можете да теглите опредѣлено количество пари всѣки день. Позволите ли си да теглите повече, отколкото ви е опредѣлено за деня, скоро ще фалирате. Въ дадения случай вие ще изпаднете въ положението на единъ отъ английскитѣ лордове, който хранилъ десеть арабски коня, съ единствената цель да излѣзе на опредѣления день да се състезава. За всѣки конь той взелъ специаленъ слуга. Ако въ надпрепускването спечели златната чаша, разходитѣ, които е направилъ за конетѣ и слугитѣ, се оправдаватъ. Ако не спечели златната чаша, разходитѣ му не се оправдаватъ, и той свършва съ пъленъ фалиментъ. Какво печели човѣкъ, ако храни нѣколко коня и нѣколко слуги, безъ да придобие нѣщо отъ тѣхъ? Освенъ че нищо не печели, но губи. Има случаи, когато човѣкъ научава урока си още при първата загуба; има случаи, когато човѣкъ продължава да се впуща въ надпрепусквания, да прави опити за печалби, докато се напълно изтощи и фалира. Какъвъ смисълъ има човѣкъ да прави безуспѣшни опити? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на богатство. Богатството не е крайната цель на живота. Придобиването на богатство и на здраве сѫ само срѣдства въ живота на човѣка, но не и цель. Да придобие човѣкъ известна ученость, това значи, да дойде до нѣкакъвъ резултатъ. Задъ учението се криятъ условията на живота. Само здравиятъ и богатъ човѣкъ, външно и вѫтрешно, има условия да учи. Щомъ има здраве, богатство и знание, човѣкъ може вече да живѣе разумно. Въ какво седи силата на паритѣ? Въ разумно изразходваната енергия. Колкото повече енергия е изразходвалъ човѣкъ, толкова повече злато има на разположение. Значи, здравето и златото сѫ величини, съ които всѣки човѣкъ трѣбва да работи. Както слънцето има отношение къмъ здравето на човѣка, така и златото, което е въ кръвьта му, сѫщо има отношение къмъ здравето. Оттукъ казваме, че златото има отношение и къмъ слънцето. При това, можемъ да кажемъ, че само здравиятъ човѣкъ е способенъ да учи. Когато говоримъ за богатството, ние имаме предъ видъ онова богатство, което има отношение къмъ вѫтрешния животъ на човѣка. Като ученици, вие трѣбва да изучавате астрология, да познавате влиянието на планетитѣ върху човѣка. Едни отъ планетитѣ, специално тия, които се намиратъ вѫтре въ орбитата на земята, указватъ влияние върху субективния, или вѫтрешенъ животъ на човѣка. Това сѫ планетитѣ Слънце, Меркури, Венера и Земя. Ония планети пъкъ, които сѫ вънъ отъ орбитата на Земята, указватъ влияние върху външния или обективенъ животъ на човѣка. Това сѫ планетитѣ Марсъ, Юпитеръ и Сатурнъ. Като знаете това, ще можете при специални случаи въ живота си да се отправяте къмъ една или друга планета. Запримѣръ, ако имате нужда отъ пари, ще се отправите първо къмъ Юпитеръ, който ще ви изпрати при Сатурнъ — секретарь и касиеръ на боговетѣ. Сатурнъ е крайно строгъ. Като се явите при него, той ще ви изгледа отъ главата до краката, да види, какво представяте, дали носите съ себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, рѫката ви, да прочете името на порѫчителитѣ, които се застѫпватъ за васъ. Като види, че сте благонадежденъ човѣкъ, ще ви изпрати при Марсъ — сѫдебниятъ приставъ, който издава решението. Щомъ се явите при Марсъ, и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, къмъ която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера? Тя ще удари печатъ на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркури, който изплаща чековетѣ. Оттамъ ще минете презъ Слънцето и ще слѣзете на Земята, да използувате паритѣ, които сте получили. Земята е мѣстото, дето човѣкъ изразходва паритѣ си. Каква е ролята на Луната при тази сдѣлка? Луната играе роля на разсилнитѣ въ банкитѣ. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трѣбва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нѣщо? Вие ще бръкнете въ джоба си и ще ѝ дадете една малка сума. Когато говоримъ за влиянието на планетитѣ върху човѣка, ние имаме предъ видъ известно количество енергии, които действуватъ съзнателно върху човѣка. Отъ правилното съчетание на тия енергии зависи посоката, която човѣкъ взима въ живота си — нагоре, или надолу. Задачата на науката се свежда, именно, къмъ това, да изучава влиянието на различнитѣ енергии върху човѣка, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетитѣ върху човѣка се дължи неговия стремежъ къмъ придобиване на здраве, богатство и знание. Това сѫ три необходими условия въ човѣшкия животъ. Щомъ се домогне до тѣхъ, той трѣбва да ги използува разумно, за да придобие истинския животъ. Придобие ли този животъ, той оправдава идването си на земята. Да оправдае човѣкъ идването си на земята, това значи, разумно да използува всичко, което му се дава, и съзнателно да дава онова, което е обработилъ. И тъй, за да работи, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, богатъ и уменъ. Само при тѣзи условия той може да се освободи отъ дребнавия, ежедневенъ животъ. Колкото и да е богатъ, човѣкъ не трѣбва да се влияе отъ богатството си, защото днесъ може да бѫде богатъ, а на другия день да осиромашее. Истинско богатство е това, което съставя часть отъ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ е богатъ дотолкова, доколкото има злато въ кръвьта си. Човѣкъ е уменъ дотолкова, доколкото мисъльта му е права. Човѣкъ е добъръ дотолкова, доколкото сърдцето му е богато съ топли чувства. Обаче, ще знаете, че умътъ не създава мислитѣ, и сърдцето не създава чувствата. Мислитѣ и чувствата сѫ капиталъ, съ който човѣкъ работи. Ако умътъ и сърдцето не знаятъ, какъ да работятъ съ своя капиталъ, тѣ въ скоро време ще осиромашеятъ. Затова казваме, че освенъ парично обедняване, сѫществува още умствено и сърдечно обедняване. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ умственото и сърдечно обедняване. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. На какво се дължи тѣхниятъ неуспѣхъ? Причината за неуспѣха на нѣкои хора се дължи на факта, че тѣ очакватъ повече на чужда, външна помощь, отколкото на себе си. Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взиматъ участие въ оздравяването му: природата, лѣкарьтъ и самиятъ боленъ. Природата дава на човѣка помощь 50%, лѣкарьтъ — 25% и болниятъ — 25%. Последенъ има думата болниятъ. Ако той не вземе участие въ лѣкуването си, помощьта на природата и на лѣкаря ще пропаднатъ. Сѫщото става и въ училищата, въ учителскитѣ съвети. Тамъ директорътъ има последенъ думата. Той решава въпроситѣ. Това се забелязва особено въ случаи, когато, при решаването на известенъ въпросъ, нѣма болшинство. Родителитѣ сѫ единъ факторъ въ живота на ученика, учителитѣ — вторъ, а ученикътъ — третиятъ, но решаващиятъ. Безъ участието на ученика никаква работа не може да се свърши. Отъ болния зависи да оздравѣе или не; отъ ученика зависи да учи, или не; отъ човѣка зависи да живѣе, или да умре. Помнете: последниятъ и главенъ факторъ въ живота на човѣка е самиятъ той. Той не е единственъ факторъ въ своя животъ, но решаващъ. Ако природата не го кредитира, той нищо не може да направи. Ако лѣкарьтъ и учителитѣ не му помогнатъ, нищо не може да направи. Обаче, ако той не участвува при първитѣ две условия, нищо не може да постигне. Природата не желае нейния пациентъ да умре, защото нѣма, кѫде да пласира капитала си. Лѣкарьтъ сѫщо нѣма интересъ да умори пациента си, защото отъ него черпи своята издържка. Като оздравѣе болниятъ, лѣкарьтъ очаква и втори пѫть да се разболѣе, да има работа. Обаче, най-заинтересуванъ отъ положението е самиятъ боленъ. Той иска да оздравѣе, за да може да учи, да забогатява, да върви напредъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, това означава неразбиране на живота, на цельта и смисъла, които великата природа е вложила въ него. Като се говори за окултнитѣ науки — астрология, хиромантия, физиогномия, френология и др., нѣкои ги разглеждатъ като Божествени науки. Като кажатъ, че нѣкой човѣкъ е окултистъ, тѣ мислятъ, че е Божественъ. Въ сѫщность подъ окултни науки разбираме ония, които изучаватъ тайнитѣ сили на природата. Да изучаватъ тайнитѣ, т.е. скрититѣ, сили на природата, това още не значи да бѫдешъ Божественъ човѣкъ. Другъ е въпросътъ, като познавашъ скрититѣ сили на природата, да можешъ разумно да се ползувашъ отъ тѣхъ и да ги прилагашъ, както за своето добро, така и за доброто на своитѣ ближни. Не можешъ ли разумно да използувашъ тия сили, ти може да си окултистъ, безъ да си Божественъ човѣкъ. И на западъ има окултисти, но тѣ нѣматъ такова значение, каквото мнозина имъ предаватъ. Подъ думата „окултистъ“, западнитѣ народи разбиратъ човѣкъ, който се занимава съ тайнитѣ науки, каквато е, запримѣръ, магията. Ако е въпросъ до магията, и апашитѣ познаватъ тази наука. Достатъчно е да попаднете подъ окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отвлѣче вниманието ви. Успѣе ли да постигне това, той бръква въ джоба ви и изважда кесията съ паритѣ. Следъ това вие се чудите, какъ е станала тази работа. Голѣмъ магьосникъ е апашътъ! Единъ богатъ търговецъ отишълъ въ Цариградъ по работа. Понеже слушалъ, че въ Цариградъ има много апаши, той решилъ да провѣри слуховетѣ. За тази цель, като излизалъ по работа, той оставялъ златния си часовникъ у дома си, а на златния синджиръ закачвалъ една лукова глава. Той прекаралъ десетина дни въ Цариградъ, но никой не се осмѣлилъ да бръкне въ джоба му, да извади луковата глава вмѣсто златния часовникъ. Единъ день, като седѣлъ въ трамвая, той видѣлъ единъ свой познатъ, съ когото започналъ да се разговаря: Слушалъ съмъ, че въ Цариградъ има много апаши, но ето, десеть деня вече откакъ съмъ тукъ, златниятъ часовникъ още стои въ джоба ми. Единъ отъ присѫтствуващитѣ въ трамвая се обадилъ: Това, което носишъ въ джоба си, е лукова глава, а не часовникъ. Търговецътъ се почудилъ, кой може да знае, че той носи лукова глава въ джоба си. Той не подозиралъ, че въ тия десеть дни най-малко десеть пѫти е бъркано въ джоба му. Като видѣли, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелалъ да я вземе. Днесъ много учени се занимаватъ съ окултнитѣ науки, които, вмѣсто за добро, прилагатъ за зло. Истинскиятъ окултистъ трѣбва да бѫде високо просвѣтенъ. Не е ли духовно просвѣтенъ, той ще приложи знанието си за унищожение на човѣчеството. Това става и днесъ. Всички съвременни науки — химия, физика, могатъ да минатъ за окултни. Тѣ се прилагатъ не само въ полза на човѣчеството, но и за неговото изтребление. Какво ще кажете за задушливитѣ газове, за бомбитѣ, за аеропланитѣ и самолетитѣ, които химията и физиката сѫ открили? Днесъ тия ценни изобретения сѫ впрегнати за унищожаване на човѣчеството. Ние не признаваме за истински окултни науки тия, съ които се вършатъ престѫпления. Нѣкой ще обере едното, или ще го умъртви съ своитѣ задушливи газове, или ще обстрелва хората отъ аеропланъ и следъ това ще се нарече окултистъ. Наистина, и това е окултистъ, но отрицателенъ. Ние подържаме положителния окултизъмъ, а не отрицателния. Положителниятъ окултизъмъ се занимава съ положителнитѣ сили на природата, които се употрѣбяватъ за благото и доброто на всички живи сѫщества. Много сили крие природата въ себе си, но не ги открива на хората, докато тѣ не достигнатъ онова развитие, което ги опредѣля като истински човѣци. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до абсолютната честность и справедливость, които ще ги поставятъ въ положението на истински човѣци. Ще дойде день, когато природата ще открие скрититѣ си сили, но не на всички хора, а само на разумнитѣ. Днесъ отъ всички се изисква разумность, да знаятъ, какво представятъ тѣ сами, както и окрѫжаващитѣ. Първо човѣкъ трѣбва да знае, какво число и каква фигура представя той самъ. Следъ това той трѣбва да знае, каква задача му е дадена въ живота. Ако иска да бѫде ученикъ на Божествената школа, човѣкъ трѣбва да знае, какво число е той. Като започне отъ 1 — 10, той трѣбва да знае своето число; сѫщо така трѣбва да знае, въ категорията на коя десетица и стотица влиза. Като знае своето мѣсто и предназначение въ природата, човѣкъ може да дойде до истинскитѣ, положителни знания. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна, обективна наука, която се движи по стълбата на еволюцията, а не по инволюционенъ пѫть, както сѫ вървѣли досегашнитѣ науки. Сегашнитѣ науки сѫ вѣрни по отношение на слизането, но не и по отношение на възлизането. За да придобиятъ онази абсолютна точность, трѣбва да се допълнятъ съ огледъ на това, което тѣ носятъ отъ миналото. Това допълнение могатъ да направятъ само окултнитѣ науки. Запримѣръ, ако даденъ човѣкъ е нервенъ, причината за това не се крие само въ настоящето, но и въ неговия миналъ животъ. Това могатъ да провѣрятъ астрологътъ, хиромантикътъ, френологътъ и др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени чърти, вие трѣбва да знаете, кога, именно, въ кое отъ миналитѣ поколѣния на вашия животъ сте придобили тѣзи качества. Човѣкъ трѣбва да знае, отде носи своитѣ наследствени чърти. Като знае това, той лесно може да се освободи отъ нѣкои отрицателни прояви въ характера си. Опитниятъ астрологъ може да проникне въ далечното минало на човѣка и да намѣри причинитѣ на всички лоши прояви въ характера и да му покаже начинъ за освобождаване отъ тѣхъ. И това още не е достатъчно. Като знае причинитѣ на своитѣ отрицателни чърти и слабости, човѣкъ трѣбва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолѣе слабоститѣ си и да върви напредъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * Лекция отъ Учителя, държана на 25. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съпоставяне на нѣщата Т. м. Кой ученикъ повтаря класа: способниятъ или неспособниятъ? Неспособниятъ и мързеливъ ученикъ повтаря класа, а способниятъ и прилеженъ ученикъ минава редовно отъ единъ класъ въ другъ. Въпрѣки това, сѫществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“. Въ сѫщность никакво повторение не сѫществува. Защо? Защото никога човѣкъ не може да повтори нѣщо по единъ и сѫщъ начинъ. Колкото и да повтаря нѣщата, въ всѣко повторение има нѣкаква разлика. Значи, може да става въпросъ за заучаване на нѣщата, но не и за тѣхното повтаряне. Това, което човѣкъ не е заучилъ, трѣбва да го научи. Но това, което добре е заучилъ, нѣма защо да го повтаря. Може ли художникътъ да нарисува два пѫти една и сѫща картина на едно и сѫщо платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина. Нѣкой задава въпроса: Защо трѣбва художникътъ да рисува? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се запитвате, защо трѣбва човѣкъ да яде, да говори, да мисли, да диша, да живѣе и т.н. Другъ ще пита, защо трѣбва човѣкъ да учи, да страда и т.н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трѣбва да живѣете, вие се намирате предъ неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трѣбва да учите, вие се намирате предъ неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трѣбва да страдате, вие се намирате предъ неизвестното Z. Колкото да се ровите въ неизвестнитѣ х, y, z, нищо не можете да разберете. Тѣ криятъ тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човѣкъ трѣбва да живѣе, защо трѣбва да учи и защо трѣбва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човѣкъ не трѣбва да живѣе, защо не трѣбва да се учи и защо не трѣбва да страда? Щомъ живѣе, човѣкъ и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършенето. Човѣкъ трѣбва да вършее житото, за да се ползува отъ него. Ако се ползува разумно отъ житото, заедно съ него се ползуватъ и други сѫщества. И тъй, човѣкъ не може да си отговори на въпроса „защо трѣбва да живѣе“ по другъ начинъ, освенъ съ отговора: Само Богъ живѣе. Щомъ си зададе въпроса, защо трѣбва да живѣя, човѣкъ съзнава, че той самъ не е факторъ на нѣщата, но има нѣщо по-високо отъ него, което управлява всичко. Който е факторъ на нѣщо, той не пита, защо това нѣщо става, или защо сѫществува. Изворътъ пита ли, защо трѣбва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човѣкъ си задава въпроситѣ „защо трѣбва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е факторъ на тия процеси. Добре е човѣкъ да се вглъби въ себе си, да види, има ли въпросъ, който да му е напълно ясенъ, че да не става нужда да иска отговоръ на него. Ако намѣри такъвъ въпросъ, това показва, че той е факторъ на това нѣщо. Човѣкъ е свободенъ само тогава, когато е факторъ. Щомъ не е факторъ на нѣщо, той не е свободенъ. Кой човѣкъ наричаме свободенъ? Свободенъ човѣкъ е онзи, който разбира, оценява и използува нѣщата. Запримѣръ, пчелата прави медъ, но не е свободна. Човѣкъ, макаръ да не прави медъ, съ мисъльта си и съ волята си заставя пчелата да работи за него. И въ края на краищата той разбира, оценява и използува меда по-добре отъ пчелата. Като ученици, вие трѣбва да съпоставяте нѣщата, да разбирате отношенията между живитѣ сѫщества и да ги оценявате. Какво отношение трѣбва да сѫществува между двама добри, гениални цигулари? Кой отъ двамата ще бѫде пръвъ? И кой отъ двамата ще свири пръвъ? Ако двамата цигулари сѫ сами, тѣ лесно ще решатъ въпроса. Тѣ знаятъ, че единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да заеме положението на публика. Единиятъ ще свири, другиятъ ще бѫде публика. Следъ това тѣ смѣнятъ ролитѣ си: първиятъ става изпълнитель, а вториятъ — публика. Като се изслушатъ взаимно и дадатъ преценка единъ за другъ, и двамата решаватъ да отидатъ при трети музикантъ, сѫщо така гениаленъ, но сега боленъ. Тѣ искатъ да му посвирятъ, да опитатъ силата и въздействието на своята музика. Ако болниятъ цигуларь оздравѣе, тѣ разбиратъ, че сѫ свирили добре и правятъ своитѣ заключения за силата на музиката. Първиятъ музикантъ представя числото едно — единицата, т.е. човѣшкия умъ; вториятъ музикантъ представя числото две — двойката, или човѣшкото сърдце. Третиятъ музикантъ, на когото и двамата свирятъ, представя, споредъ едни, човѣшката воля, а споредъ други — човѣшката душа, или човѣшкия духъ, който възприема нѣщата безпристрастно. Когато първиятъ свири, въ ума на човѣка влиза свѣтлина, която очъртава формитѣ и границитѣ на нѣщата. Когато вториятъ свири, въ сърдцето на човѣка се влива топлина и мекота. Първиятъ музикантъ внася въ човѣка потикъ да расте и да се повдига нагоре, а вториятъ — стремежъ къмъ разширяване. Когато духътъ или душата на човѣка слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположенъ, веднага се разполага добре и казва: Има смисълъ човѣкъ да живѣе. Животътъ е обширенъ, заслужва да бѫде изучаванъ. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава отъ третия, когото наричаме духъ или душа на човѣка. Следователно, за да намѣрите смисъла на живота, вие трѣбва да слушате, какъ свирятъ двамата музиканти. Когато тѣ свирятъ, вие трѣбва да бѫдете въ числото три — главниятъ съветникъ, който крие разрешението на важнитѣ житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачитѣ на своя животъ, вие трѣбва да ги изнесете въ тѣхната първична чистота. Всѣка задача е свързана съ известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трѣбва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисълъ. Започвате отъ единицата и дохождате до десеттѣ, което е образувано пакъ отъ единица, но съ нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа. Като изучава числата, човѣкъ дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не ѝ дава цена. Защо? Защото не я разбира. Споредъ него нулата е число безъ съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, нѣма съдържание, но дава съдържание на другитѣ числа. Запримѣръ, ако следъ единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десеть пѫти. Въ това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, нѣма никакво измѣрение, но, като се движи въ известна посока, образува права линия, която има вече измѣрение — дължина. Въ такъвъ случай, кое е по-добре: да има човѣкъ нѣщо въ джоба си, или нищо да нѣма? За предпочитане е нищо да нѣма. Ако нѣма стотинка даже въ джоба си, човѣкъ е сиромахъ, въ пълния смисълъ на думата. Въ това положение потикътъ му да придобие нѣщо е по-голѣмъ, отколкото, ако би ималъ нѣщо въ джоба си. За предпочитане е понѣкога човѣкъ да нѣма никакви знания въ главата си, но да се стреми къмъ придобиването имъ, отколкото да има нѣкакви знания и да не се стреми къмъ нови. И тъй, помнете, че нулата е единственото нѣщо въ свѣта, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освенъ любовьта. Който знае, какъ да търкаля нулата и да се справя съ нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богатъ, и ученъ, и гениаленъ. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мѫчнотии и нещастия, които не може да разреши. Какво ще кажете за числата отъ 1 — 10? Сѫществуватъ ли тѣ вънъ отъ човѣка, или не? Вънъ отъ човѣка числата не сѫществуватъ. Тѣ представятъ дейностьта на човѣшкия духъ. Въ този смисълъ числата криятъ творчески сили въ себе си. Единицата, т.е. числото едно е създало останалитѣ числа — две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостьта, куба и всички останали тѣла. Който изучава числата, трѣбва да познава законитѣ, но които тѣ действуватъ, както и реда, по който се проявяватъ. Както въ музикалнитѣ гами трѣбва да знаете реда и мѣстата на всѣка нота, така и въ психическия, умственъ и сърдеченъ свѣтъ на човѣка трѣбва да знаете мѣстото на всѣка мисъль, на всѣко чувство и на всѣко желание. Не само това, но вие трѣбва да знаете, какъ да ги съпоставяте. Както редътъ и мѣстата на числата е въ зависимость отъ известни закони, така сѫщо особени закони регулиратъ отношението между мислитѣ и чувствата на човѣка. При това всѣка мисъль и всѣко чувство се явяватъ на точно опредѣлено време. Пропусне ли човѣкъ времето за реализирането имъ, той пропуща самото чувство и самата мисъль. Запримѣръ, въ нѣкой човѣкъ се явява желание да свърши гимназия, или университетъ. Ако на време не даде ходъ на това желание въ себе си, той изпуща случая да получи образование. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ преходенъ свѣтъ, дето нѣщата зависятъ отъ временнитѣ срѣдства въ живота. Запримѣръ, едно отъ преходнитѣ срѣдства въ живота е парàта. Вие влизате въ една гостилница, искате да се нахраните добре, но нѣмате пари въ джоба си. Значи, доброто ядене е въ зависимость отъ паритѣ. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нѣмате пари, нѣма да ядете добре. Ако влѣзете въ магазинъ да си купите платъ, това пакъ зависи отъ паритѣ, съ които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубавъ платъ; нѣмате ли пари, никакъвъ платъ не можете да си купите. Търговецътъ предлага единъ, втори, трети топъ платъ за продаване, но съ това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецътъ казва: Досега вие ме опитвахте, но сега азъ ще ви опитамъ. Извадете кесията си да видимъ, какво има въ нея. Купувачътъ дава пари, взима стока; търговецътъ дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланятъ и се раздѣлятъ. Сегашнитѣ хора сѫ дошли до положение, при което всички трѣбва добре да плащатъ. Много естествено. Щомъ ядатъ и пиятъ, тѣ трѣбва да отворятъ кесиитѣ си, да плащатъ. Като ги заставятъ да плащатъ, тѣ започватъ да се извиняватъ, че нѣматъ пари, че сѫ бедни. Въ това отношение тѣ мязатъ на скѫперникъ, който не иска да дава. Стане ли въпросъ за пари, той се извинява съ сиромашията; стане ли въпросъ за знание, да научи хората на добро, той се извинява съ невежество. Човѣкъ не е нито сиромахъ, нито невежа. Богъ е вложилъ въ всѣки човѣкъ известни дарби и способности, които той трѣбва да развива. Щомъ работи и прилага дарбитѣ си, той не е нито сиромахъ, нито невежа. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 18. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Права и крива линия — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Често българинътъ си служи съ поговорката: „Който сѣе, ще жъне“. Тази поговорка е станала международна. Наистина, ако земедѣлецътъ само сѣе, безъ да жъне, нищо не се ползува. Остане ли житото на нивата, следната година то пакъ ще изникне, но земедѣлецътъ не се е възползувалъ отъ него. Следователно, ако човѣкъ само събира материали, безъ да ги прилага, той нищо не се ползува. Като ученици, ще ви задамъ следния въпросъ: може ли правата линия да се изкриви? Ако правата се изкриви, кои сѫ причинитѣ за нейното изкривяване? Като се вглеждате въ живота си, намирате, че почти всичкитѣ ви работи сѫ изкривени. Отрицателнитѣ положения въ живота се дължатъ на изкривяването на нѣщата. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че не може да учи; другъ казва, че не може да работи; трети не може да се движи; четвърти не може да постѫпва правилно и т. н. Защо човѣкъ не може да направи нѣкои нѣща? Защото е изкривилъ правата линия въ живота си. Кога се изкривява правата линия? Когато се продължава чрезмѣрно. Значи, ако удължавате правата линия повече, отколкото трѣбва, тя или ще се изкриви, или ще остане права, но много дълга. Знаете, че най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия. Отъ това гледище, казвате, че кривата линия не е нищо друго, освенъ сборъ отъ множество прави. Обаче, това не е отговоръ на въпроса, защо правата линия се изкривява. Като говоримъ за права и крива линии, ние разбираме отношенията между хората. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е правъ или постѫпва право, имаме предъ видъ неговитѣ правилни, разумни отношения. Кажемъ ли за нѣкого, че е кривъ човѣкъ, разбираме, че отношенията му къмъ хората не сѫ правилни. Обаче, въ природата, както и въ живота, и правитѣ, и кривитѣ линии иматъ своето мѣсто. Хората роптаятъ противъ кривитѣ линии, като символъ на криви постѫпки, но въпрѣки това тѣ си служатъ съ криви линии. Чиниитѣ, лъжицитѣ, коритото и много още предмети сѫ направени отъ криви линии. И тъй, дойдемъ ли до идеята за кривата линия, ние търсимъ причинитѣ въ отклонението на човѣка отъ правата линия. Докато се е движилъ само по права линия, човѣкъ ималъ само една идея. Като се движилъ по пѫтя на правата линия, той ималъ съзнание само за едно измѣрение. Въ който моментъ се явятъ въ съзнанието му две идеи, той се отклонява отъ закона на правата линия и образува крива. Невъзможно е да се отклони човѣкъ отъ правата линия безъ да я изкриви. Представете си, че по правата АВ живѣятъ три сѫщества: 1, 2, 3. Значи, линията АВ е раздѣлена на три части: Сѫществото едно (1) влиза въ непосрѣдствено отношение съ сѫществото две (2). Ако иска да влѣзе въ отношение съ сѫществото три (3) и да се запознае съ него, то трѣбва да си послужи съ сѫществото две (2) като посрѣдникъ. То не може да се съобщава направо съ него. Въ това положение сѫществото едно (1) започва да философствува и да търси начинъ, какъ да влѣзе въ прѣко отношение съ сѫществото три (3). Ако рече да направи това по закона на правата линия, не може да успѣе. Нищо друго не му остава, освенъ да се отклони отъ правата линия, да се изкриви нагоре или надолу и да се запознае съ сѫществото три (3). Като се отклони отъ правата линия и изкриви пѫтя си, сѫществото едно (1) знае, че за запознаване съ сѫщества, които не сѫ непосрѣдствено до него, има не само една възможность, но нѣколко. И тъй, ако питате, защо човѣкъ изкривява пѫтя си и не върви всѣкога по права линия, можемъ да дадемъ нѣколко отговора. Човѣкъ изкривява пѫтя си, или когато обича, или когато не обича. Представете си, че единъ студентъ върви отъ дома си до университета по права линия. Обаче, ако разбере, че на сѫщата улица живѣе единъ отъ професоритѣ му, къмъ когото нѣма разположение, той изкривява пѫтя си, взима друга посока, съ цель да не го срѣща. Ако пъкъ на друга улица живѣе професоръ, къмъ когото студентътъ има разположение, той ще изкриви пѫтя си, нѣма да се движи по права линия, за да срѣща професора си често. Като се движи по крива линия, човѣкъ изразходва повече време и енергия, което се оправдава, когато човѣкъ обича или има разположение къмъ дадено лице. Времето, което човѣкъ употрѣбява за изминаване на правата линия, е точно опредѣлено. Започне ли да се изкривява тази линия, заедно съ това и времето се измѣня. Затова казваме, че нѣкои нѣща ставатъ моментално, а други — не. Тия, които ставатъ моментално, вървятъ по права линия. Тия, които не ставатъ моментално, вървятъ по крива линия. Ще кажете: Не може ли студентътъ да продължава да се движи по права линия? И това може, но при условие, любимиятъ му професоръ да живѣе на сѫщата улица, на която той живѣе. Следователно, всѣко сѫщество, което обичате, е въ състояние да възстанови вашитѣ първични отношения, т.е. да ви върне въ правия пѫть. Ако единъ човѣкъ не ви обича, намѣрете другъ, който ви обича. Той ще ви помогне да се върнете въ правия пѫть. Ако хората ви преследватъ и говорятъ лошо за васъ, тѣ ставатъ причина да изкривите пѫтя си. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, потърсете поне единъ човѣкъ, който да ви съчувствува. Той може да ви помогне да се върнете въ първото си положение, да тръгнете въ правия пѫть на живота. Достатъчно е да намѣрите единъ човѣкъ, който да е съ васъ, за да възстановите връзката си съ Бога. Тогава вие казвате: Ако всички сѫ противъ мене, но единъ е съ мене, азъ имамъ вече сила да вървя въ правия пѫть. Когато искатъ да заставятъ човѣка насила да върви въ правия пѫть, хората постигатъ това по механически начинъ. Тѣ почватъ да го морализиратъ, да го наказватъ, да прилагатъ крути мѣрки къмъ него. Като се види отъ всички страни ограниченъ, той се принуждава да върви въ правия пѫть. Той се намира между чукъ и наковалня, т.е. подложенъ е на Мойсеевия законъ и, иска или не иска, подчинява се. Обаче, щомъ види, че едно отъ ограниченията е премахнато, той веднага се отклонява отъ правия пѫть. Следователно, всѣко механическо въздействие върху човѣка е дресиране, а не съзнателно възпитание. Щомъ се дигне тоягата на дресирането отъ него, той пакъ изкривява пѫтя си. Съ други думи казано: Докато човѣкъ се намира подъ закона на наследственостьта, той често попада подъ едни и сѫщи навици, добри или лоши. Защо? Защото не е свободенъ отъ причината, която го заставя да се прояви по единъ или другъ начинъ. Махне ли се причината, човѣкъ тръгва по своя естественъ пѫть, който природата му е предначъртала. Като се изучава, човѣкъ трѣбва да знае, по свой вѫтрешенъ потикъ ли върви въ правия пѫть, или подъ външно, механическо въздействие. Ако върви по свой вѫтрешенъ потикъ, човѣкъ и да види отворена каса, пълна съ злато, ще мине и замине край нея, безъ да ѝ обърне внимание. Той не се интересува, има ли човѣкъ въ стаята или не. И самъ да е, той минава край касата и излиза вънъ отъ стаята, безъ да посегне къмъ нея. Обаче, ако човѣкъ върви въ правия пѫть по механически начинъ, подъ действието на Мойсеевия законъ, чрезъ заплашване и морализиране, щомъ види, че е самъ въ стаята, веднага ще посегне къмъ касата и ще извади нѣколко златни монети. Човѣкъ трѣбва да върви въ правия пѫть безъ стражарь. Остане ли стражарь да го следва и напѫтва, той всѣки моментъ може да изкриви пѫтя си. Тъй щото, когато се стреми къмъ идеенъ животъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ мисъльта за стражаритѣ. Отклоняване или изкривяване на правата линия става не само въ физическия пѫть на човѣка, но и въ пѫтя на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Възъ основа на това, ние вадимъ следния законъ: когато две еднородни сили се срѣщатъ, тѣ всѣкога се отблъскватъ. Това отблъскване е причина за отклоняване или изкривяване въ правия пѫть на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За реализиране на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания трѣбва да действуватъ противоположни сили, който се привличатъ. Вследствие на това тѣ произвеждатъ работа, свѣтлина, топлина — условия за проява на мислитѣ, чувствата и желанията. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото между проявитѣ на физическия и духовния животъ нѣма здрава, положителна връзка. Щомъ връзката между тия прояви не е здрава, тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Ако връзката между физическитѣ и духовни прояви въ живота на даденъ човѣкъ е съзнателна, той може разумно да се ползува отъ тѣхъ. И тогава, каквото изкривяване да стане на правата линия, то е на мѣсто. Запримѣръ, казваме, че не е право студентътъ да изкривява пѫтя си, понеже не иска да срещне лице, което не обича. Обаче, той има право да изкриви пѫтя си, ако му предстои да срещне разбойници. Както човѣкъ изкривява пѫтя си, така и параходътъ изкривява своя пѫть. Видите ли, че единъ параходъ лѫкатуши на една или на друга страна, знайте, че той срѣща на пѫтя си такива изненади, които могатъ да го разрушатъ: подводни мини, разрушени канали и др. Съзнателното отклоняване на човѣка отъ правия пѫть е на мѣсто. Обаче, несъзнателното отклоняване става причина за голѣми страдания. Следователно, когато казваме, че нѣкой човѣкъ се отклонилъ съзнателно отъ правия пѫть, или се върналъ назадъ, имаме предъ видъ желанието му да разреши правилно известенъ въпросъ. Когато човѣкъ срѣща на пѫтя си непреодолими препятствия, за предпочитане е да се върне назадъ, отколкото да върви напредъ, съ рискъ да разбие главата си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 11. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Органическо злато Т. м. Чете се резюме на темата: „Разлика между растителното и животинското царство.“ Тема за следния пѫть: „Разлика между животното и човѣка.“ Често слушате хората да казватъ, че нѣматъ настроение, или че сѫ изгубили настроението си. Какъвъ е смисълътъ на думата „настроение“? Какви елементи съдържа настроението? Кой изпада повече въ настроения: младиятъ или стариятъ? Казвате, че нѣкой човѣкъ се намира въ добро или въ лошо настроение. Значи, думата „настроение“ има двоякъ смисълъ: положителенъ и отрицателенъ. Когато цигулката не е добре настроена, цигуларьтъ взима камертонъ и я настройва. За настройване на цигулката има известни правила. Когато вие се настройвате, какви правила спазвате и съ какъвъ камертонъ си служите? Когато е добре настроена, цигулката издържа повече време. Колко време продължава доброто настроение въ човѣка? Отъ какво зависи продължителностьта на доброто и лошото настроение на човѣка? При какви случаи човѣкъ може да изгуби настроението си? Който се състезава и падне въ състезанието, губи настроението си. Когато ученикътъ пропадне на изпитъ, сѫщо губи настроението си. Когато учительтъ пише единица на ученика си, последниятъ губи настроението си. Една малка прѫчица е въ състояние да развали настроението му. За да запази настроение, човѣкъ трѣбва да си представи, че единицата, т.е. прѫчицата е отъ злато. Златото е въ състояние да подобри разположението на човѣка. Изобщо, приятнитѣ чувства сѫ причина за доброто настроение, а неприятнитѣ — за лошото. Когато нѣкой ученикъ свърши гимназия съ отличие, той има добро настроение, което продължава известно време, докато влѣзе при нови условия. Въ първо време той се чувствува самоувѣренъ, гордъ; мисли, че знае много. Обаче, като влѣзе въ университета и разбере, какво се иска отъ него, той постепенно губи настроението и смѣлостьта си. Щомъ се убеди, че може да преодолява мѫчнотиитѣ, той отново придобива смѣлость и добро настроение. Когато човѣкъ очаква отнѣкѫде да получи много нѣщо, но остане излъганъ въ очакванията си, той всѣкога губи настроение. Нека всѣки си постави задача, да намѣри методъ, чрезъ който да превръща лошото настроение въ добро. Като ученици, вие трѣбва да работите върху самообладанието, да се справяте съ настроенията си. Причината, поради която човѣкъ губи настроението си, се дължи на неустойчивостьта на материята. Проявениятъ или физически свѣтъ е преходенъ. Ето защо, на физическия човѣкъ не може всѣкога да се разчита. Достатъчно е да дадете на човѣка единъ скѫпоцененъ камъкъ, за да повдигнете духа и настроението му. Скѫпоценнитѣ камъни, благороднитѣ метали иматъ магическа сила. Като види златото или диаманта, колкото и да е билъ неразположенъ, човѣкъ се развеселява и започва да говори. На какво се дължи способностьта на човѣка да говори? Коя планета указва влияние върху говора? Меркурий. Като секретарь на боговетѣ, той всѣкога дава отчетъ за направеното. Живакътъ има отношение къмъ Меркурий. Когато въ кръвьта на човѣка има достатъчно живакъ, той говори много. Защо? Защото живакътъ търси мѣсто да излѣзе вънъ. Всѣки металъ има отношение къмъ нѣкоя планета. Като знаемъ свойствата на метала, можемъ да опредѣлимъ нѣкои характерни чърти на дадена планета. Златото има отношение къмъ Слънцето, медьта — къмъ Венера, среброто — къмъ Луната, желѣзото — къмъ Марсъ, калаятъ — къмъ Юпитеръ, оловото къмъ — Сатурнъ, платината — къмъ Уранъ. Сега, като знаете влиянието на планетитѣ върху човѣка, а оттамъ и свързанитѣ метали съ тѣхъ, вие можете да си въздействувате съ металитѣ. Запримѣръ, когато не сте разположени, мислено внесете въ кръвьта си известно количество злато. Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото. Направете този опитъ нѣколко пѫти, докато разположението ви се измѣни. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова по-благороденъ и устойчивъ е той. За такъвъ човѣкъ казваме, че има самообладание. Значи, той има такова количество злато въ кръвьта си, че може да издържа на голѣми изпитания, безъ да се разколебае, безъ да измѣни убежденията си. При какви условия трѣбва да се намира човѣкъ, за да развива самообладание? Контраститѣ на живота развиватъ самообладание. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ тръгва на екскурзия при хубаво време, но веднага следъ това времето се разваля. И обратно: тръгва въ лошо време, но скоро следъ това времето се оправя. За да развива самообладание, човѣкъ трѣбва да се отнася еднакво и къмъ хубавото, и къмъ лошото време. Той трѣбва да се радва еднакво и на вѣтъра и на дъжда, които го брулятъ, както и на слънцето, което грѣе. Той гледа на явленията въ природата като на езикъ на природата. Знаемъ при това, че природата говори съ символи. Топлото и дъждовно време говори на чувствата въ човѣка, вѣтърътъ — на неговия умъ. Дъждътъ казва на човѣка, че чувствата му трѣбва да се пречистятъ. Вѣтърътъ говори сѫщото на мислитѣ въ човѣка. Следователно, сѫществуватъ два начина за пречистване на човѣшката кръвь: чрезъ мислитѣ и чрезъ чувствата. Чувствата се пречистватъ чрезъ даване. Като дава съ любовь, сърдцето на човѣка се разширява. Колкото по-широко е сърдцето на човѣка, токова по-лесно се пречиства. Ако нѣкой е беденъ и не може да дава, той трѣбва да прави умствени упражнения, да си представи, че разполага съ голѣми богатства и да раздаде всичко на бедни и страдащи. Като остане безъ нищо и бѫде доволенъ отъ положението си, той е изчистилъ сърдцето си. Яви ли се най-малкото недоволство въ него, сърдцето му още не е чисто. Изобщо, недоволството показва, че въ сърдцето на човѣка се крие нѣщо нечисто и користолюбиво. За да чисти човѣкъ сърдцето си, не е нужно даже да прави умствени упражнения. Животътъ всѣкога носи условия за човѣка да чисти сърдцето си. Ако е въпросъ за даване, човѣкъ може да дава и материално, и сърдечно, и умствено. Помнете, че колкото по-чисти сѫ човѣшкитѣ мисли и чувства, толкова по-чиста е неговата кръвь. Чистата кръвь пъкъ носи здраве и веселие. Като ученици, вие трѣбва да имате чисти мисли и чувства. Първото нѣщо, което се иска отъ ученика, е чистотата. Колкото и да се стреми къмъ чистота на ума и на сърдцето си, човѣкъ все ще се натъкне на мисли и чувства, които ще го покварятъ. Условията, при които съвременнитѣ хора живѣятъ, сѫ такива, че, било чрезъ мисъль, чувство или постѫпка, тѣ ще внесатъ известна нечистота въ себе си. Това е неизбѣжно, обаче, разумниятъ човѣкъ използува тия условия за съзнателна работа върху себе си. Ако не работи върху себе си, самъ да се чисти, природата ще го застави насила да направи това. Много методи има за чистене на човѣшкото сърдце, но той самъ трѣбва да си избере методъ, съответенъ за него. Както правите изборъ въ храната, въ облѣклото си и въ начина на живѣенето, така можете да правите изборъ въ методитѣ за работа върху себе си. Колкото малка да е една мисъль, тя е въ състояние да внесе подемъ въ ума ви и да ви освободи отъ недоволството. Когато единъ младъ и богатъ човѣкъ отишълъ при Христа да иска методъ за придобиване на вѣчния животъ, Христосъ му казалъ, че едно му недостига. И на съвременнитѣ хора недостига нѣщо. Тѣ се нуждаятъ отъ злато въ кръвьта, наречено органическо. Благодарение на отсѫтствието на органическо злато въ кръвьта имъ, тѣ страдатъ отъ анемия, физическа и духовна. Златото е символъ на живота. То има отношение къмъ съзнателния, разуменъ животъ, който иде отъ слънцето. Тъй щото, първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, е да има достатъчно злато въ кръвьта си. После той се нуждае отъ стая, въ която да прояви своя животъ. Стаята му трѣбва да има поне два прозореца, които да бѫдатъ обърнати, единиятъ къмъ изтокъ, а другиятъ къмъ югъ. Казано е въ Писанието, че когато човѣкъ се моли, трѣбва да влѣзе въ своята тайна стаичка. За тази тайна стаичка говоримъ и ние. Тя трѣбва да има два високи и свѣтли прозорци — умътъ и сърдцето, предъ които да се намира висока планина — идеалътъ на човѣшката душа. Като става отъ сънь и като ляга да спи, човѣкъ трѣбва да поглежда къмъ високата планина, да се стреми да я постигне. Влѣзе ли въ своята тайна стаичка и отправи погледа си къмъ високия връхъ, човѣкъ се домогва до онова вѫтрешно познаване на нѣщата — вѣченъ идеалъ за постигане. И тъй, задачата на всѣки човѣкъ е да се домогне до онова вѫтрешно знание, чрезъ което да намѣри златото, нужно за неговата кръвь. После, той трѣбва да намѣри ключа на своята тайна, свещена стаичка, въ която може да решава правилно задачитѣ си. — Възможно ли е това? — Възможно е. Като се обремени въ живота, всѣки чувствува нужда да се уедини нѣкѫде, отъ никого несмущаванъ. Уединението може да стане само въ тайната стаичка, освѣтена отъ двата прозорци. Докато дойде до това знание, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобива органическо злато въ кръвьта си, т.е. свѣтли мисли и възвишени чувства и постѫпки. Иначе животътъ не може да се осмисли. При новото възпитание човѣкъ трѣбва да спре вниманието си на влиянието на различнитѣ елементи върху човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, забелязано е, че липсата на злато въ кръвьта прави човѣка несигуренъ въ живота. Той ходи свитъ, прегърбенъ, нѣма смѣлость. И въ материалния животъ е сѫщото. Докато има злато въ касата си, човѣкъ върви смѣлъ, изправенъ, самоувѣренъ, разчита на нѣщо. Щомъ изгуби златото си, той изгубва смѣлостьта и самоувѣреностьта си. Какво трѣбва да прави, за да върне изгубеното си злато? Да работи. Като работи съзнателно, човѣкъ може да придобие малко злато. Единъ милиграмъ органическо злато въ кръвьта е достатъчно да повдигне духа на човѣка. Следователно, като методи за придобиване на злато въ кръвьта сѫ: съзнателна работа върху себе си и употрѣба на храни, които съдържатъ злато. Новитѣ химици знаятъ, кои храни съдържатъ повече злато. Такива храни, именно, сѫ употрѣбявали гениалнитѣ и свети хора. Мислете по този въпросъ и пишете върху темата: „Храната на гениалния човѣкъ“. Вие знаете, че активнитѣ хора обичатъ повече кисели, лютиви и солени храни. Въ този смисълъ, гениалнитѣ хора се хранятъ съ съответна на развитието имъ храна. Отъ храната, която човѣкъ употрѣбява, зависи донѣкѫде, какви прояви ще има. Ако физическата храна указва влияние върху характера на човѣка, колко по-силно ще бѫде влиянието на психическата храна върху неговия организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате, отъ една страна състава на хранитѣ, а отъ друга — състава на своитѣ мисли и чувства. Значи, човѣкъ трѣбва да се занимава, освенъ съ физическата химия, още и съ психическата. Бѫдещата наука, новото възпитание изискватъ тънко познаване свойствата на елементитѣ, които влизатъ въ кръвьта на човѣка. Той трѣбва да знае, какво влияние оказватъ върху човѣка благороднитѣ метали — среброто, златото и платината. Алхимицитѣ сѫ търсили начинъ за превръщане на неблагороднитѣ метали въ благородни. Това е задача и на сегашнитѣ химици. Какво по-голѣмо постижение за човѣка отъ това, да превръща всичко неблагородно въ себе си въ благородно? Златото е меко и огъваемо. Такава трѣбва да бѫде и човѣшката мисъль. Щомъ има това свойство, тя ще бѫде въ състояние да позлатява неблагороднитѣ метали въ човѣка, за да го предпази отъ отравяне. Златото насърдчава и обнадежва човѣка. Щомъ изгуби настроението си, той губи и надеждата си. Внесете ли въ кръвьта на човѣка малко злато, той веднага се насърдчава. Желая ви, всѣки день да внасяте по малко злато въ кръвьта си, за да се облагородите, да придобиете здраве и сили въ себе си, да се домогнете до новия животъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 4. октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три идеи Размишление върху пѫтя на живота. Тема за следния пѫть: „Произходъ на човѣшкото сърдце“. Колко и какви положения могатъ да сѫществуватъ между три точки? Ако имате точкитѣ А, В и С, между тѣхъ сѫществуватъ следнитѣ отношения: А:В. А:С. В:А. В:С. С:А. С:В. Какъвъ преводъ можете да направите на отношението между тѣзи точки въ живота? Ако направите обикновенъ преводъ, ще имате обикновени резултати. Представете си, че ви предстои да извървите единъ пѫть пешъ. Ако минете единъ пѫть по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общитѣ чърти на пѫтя, но не и подробности. Ако минете десеть пѫти по него, ще го познавате повече, но пакъ не изцѣло. Вие можете да сте минали десеть пѫти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пѫтя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко снѣгъ пада на това мѣсто, какъ изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролѣть пакъ десеть пѫти презъ сѫщото мѣсто, ще знаете, какви цвѣтя и дървета има въ околностьта и какъ се развиватъ тѣ. Ако минете десеть пѫти презъ лѣтото, ще имате познания за това мѣсто, но пакъ специфични, споредъ времето. И най-после есеньта ще ви даде сѫщо така специфични познания за този пѫть. Значи, като минете 40 пѫти презъ това мѣсто, по десеть пѫти презъ всѣко годишно време, вие ще имате пълна представа за мѣстностьта. Всѣко годишно време дава специфични познания и опитности на човѣка. Какво представятъ годишнитѣ времена въ човѣшкия животъ? Пролѣтьта представя детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — зрѣлата възрасть — възмѫжаване, а зимата — старостьта. Какво иде следъ старостьта? — Смъртьта. Има ли училище въ смъртьта? Има. Като умре, човѣкъ влиза въ ново училище, предъ вратата на което го посрѣща професорътъ и му казва: Каквото носишъ, ще го дадешъ. Като отнематъ отъ човѣка всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нѣщо, което човѣкъ запазва следъ смъртьта си, това е неговото съзнание. И тъй, когато влѣзе въ училището на смъртьта, първо, човѣкъ минава презъ периода на старостьта. Отличителната чърта на старостьта е даването. Като остарѣе, човѣкъ дава всичко, което е спечелилъ, понеже не може да го носи съ себе си и става последенъ сиромахъ. Човѣкъ остарява, понеже непрекѫснато трупа богатства. Когато товарътъ му става непоносимъ, той започва да се пригърбва, краката му не държатъ и най-после умира. Смъртьта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава отъ излишния товаръ и го праща отново на училище. Товарътъ на стария се дължи на неговитѣ мисли, чувства и желания. Неестественитѣ желания представятъ непоносимъ товаръ за човѣка. Сѫщо така има идеи, които сѫ непоносими за човѣшкия умъ, въпрѣки това, той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестьта имъ, той най-после остарява и заминава за другия свѣтъ. Следователно, въ училището на смъртьта човѣкъ минава четиритѣ фази на живота по обратенъ пѫть. Той започва съ старостьта, минава въ зрѣлата възрасть, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малъкъ и лекъ, че може да мине презъ най-малкитѣ дупчици на училището, което е херметически затворено. Щомъ влѣзе въ фазата на детинството, човѣкъ иска вече да бѣга. Нищо не е въ състояние да го задържи въ училището на смъртьта. Той не чака никакво разрешение, да излѣзе отъ училището, не пита и професоритѣ си, може ли да излѣзе, но бѣга. Най-малката дупчица да намѣри, той се измъква и излиза навънъ. Освобождаването на човѣшката душа отъ училището на смъртьта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртьта“. Въ това училище има само една врата, презъ която професоритѣ влизатъ и излизатъ. Само тѣ знаятъ тази врата. Обаче, когато ученикътъ отъ това училище мине 40 пѫти презъ пѫтя на смъртьта и стане малъкъ, лекъ и въздухообразенъ, той намира тази врата и излиза навънъ, въ широкия свѣтъ. Излѣзе ли веднъжъ отъ тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволилъ да излѣзе отъ тази врата, професоритѣ му налагатъ наказание — обличатъ го отново въ плъть и го пращатъ на училище да учи. Училището, въ което го изпращатъ, е наречено „земя“ — земно училище. Какво ще кажете сега, вѣрно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате съ нѣща, за които не знаете, сѫществуватъ ли, или не. Какъ се занимавате съ точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не сѫществува? При това, ако се даде тласъкъ на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство — има едно измѣрение. Какъ е възможно отъ нѣщо, което не сѫществува и не заема пространство, да излѣзе нѣщо пространствено? Значи, точката крие въ себе си възможностьта да създаде нѣщо пространствено. Ако пъкъ подвижите правата линия, въ посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскость — съ две измѣрения. Какъ излѣзе плоскость отъ правата линия? Ако плоскостьта започне да се движи въ перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тѣло. Кѫде се криеше тѣлото? Въ плоскостьта нѣма тѣло, но то се образува отъ движението ѝ. На сѫщото основание казвамъ: Смъртьта не е въ живота, но животътъ може да произведе смъртьта. И обратното е вѣрно: смъртьта не е животъ, тя не съдържа живота въ себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животътъ може да произведе живота, животътъ може да произведе и смъртьта. Сега ще ви запитамъ: Може ли смъртьта, която представя потенциална енергия т.е. енергия въ покой, да се превърне въ кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непремѣнно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърть въ живота, ще има и животъ въ смъртьта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до васъ. Вие гледате, какъ млади моми и момци играятъ на хорото и се чудите, какъ се залавятъ за тази работа. Това не се отнася до васъ. Ще кажете, че е глупаво човѣкъ да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртятъ на колело, младитѣ моми и момци изучаватъ крѫга, измѣрватъ дължината на окрѫжностьта. Ако питате младата мома и младия момъкъ, защо се въртятъ, защо играятъ на хорото, тѣ ще ви отговорятъ, че изучаватъ свойствата на кривата линия. Като се въртятъ известно време, тѣ вадятъ заключение, че всички точки на периферията сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ. Значи, младитѣ моми и момци изучаватъ свойствата на кривата линия на хорото, дето центърътъ е гайдарджията. Вниманието на всички точки отъ периферията е насочено къмъ гайдарджията. Всички слушатъ, какво ще свири той. Живъ крѫгъ е хорото. Защо? И центърътъ се движи, и точкитѣ на периферията сѫщо се движатъ. Точкитѣ, които образуватъ окрѫжностьта, се различаватъ една отъ друга: едни сѫ положителни, а други — отрицателни. Момцитѣ сѫ положителни точки, а момитѣ — отрицателни. Въ живота ние уподобяваме момъка и момата на чукъ и наковалня. Момъкътъ е чукътъ, а момата — наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато сѫ сами, чукътъ и наковалнята сѫ тихи и спокойни, добре се разбиратъ. Дойде ли нѣкой между тѣхъ, веднага тѣ ставатъ активни. Чукътъ не позволява да се приближи нѣкой до наковалнята. Въ обикновения животъ това наричатъ ревность. Който се е опиталъ веднъжъ само да влѣзе между чука и наковалнята, втори пѫть не си позволява. Той знае, какво значи, да се намирашъ между чукъ и наковалня. Съ други думи казано, между момата и момъка може да сѫществува единъ центъръ. Между тѣхъ нѣма мѣсто за втори центъръ. Ако се опита нѣкой да стане вторъ центъръ, той е намѣрилъ смъртьта си, или най-малко, гърбътъ му е позналъ, какво значи чукъ и наковалня. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ страданията си и се питатъ, коя е причината, че страдатъ. Много просто. Тѣ страдатъ, защото сѫ застанали на пѫтя между чука и наковалнята. Какво ще стане съ тѣхъ? Ще живѣятъ. Въ първо време човѣкъ не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срѣщате много мъртви хора въ свѣта, които се оплакватъ, че животътъ имъ нѣма смисълъ. Какво трѣбва да направятъ, за да осмислятъ живота си? Ако сами не могатъ да осмислятъ живота си, страданията ще дойдатъ. Ще кажете, че сте умрѣли вече. Страданията ще ви съживятъ. Колкото повече страданията шибатъ човѣка, толкова по-лесно го съживяватъ. Докато чукътъ не играе върху гърба на човѣка, той не мисли сериозно. Щомъ чукътъ започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право: Нѣкои хора се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ живота си, че работитѣ имъ не се нареждатъ добре, че не могатъ да постигнатъ желанията си. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Тѣ не знаятъ, че въ който день реализиратъ желанията си, ще умратъ. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичкитѣ си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, тѣ сѫ неизбѣжни. За да се реализира една идея, или едно желание, тѣ непремѣнно трѣбва да минатъ презъ страдания, презъ чука и наковалнята. И тъй, не е страшно човѣкъ да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идатъ страданията. Нѣкой се оплаква, че е беденъ, че дѣдо му умрѣлъ, безъ да остави нѣкакво наследство. Питамъ: Какво можете да очаквате отъ човѣкъ, който се надѣва на дѣдо си и на баба си? Преди всичко, този човѣкъ не вѣрва, че дѣдо му е живъ, а започналъ да го осѫжда, защо не му оставилъ наслѣдство. Какъ е възможно да сѫдите умрѣлъ човѣкъ? Вие можете да осѫждате само живи хора, но не и мъртвитѣ. При това, фактътъ, че сте беденъ, че живѣете при лоши условия, още не показва, че нѣма изходъ отъ положението ви. Вие трѣбва да знаете, че когато човѣкъ не може да разреши нѣкой въпросъ по единъ начинъ, трѣбва да потърси другъ начинъ. Ако не можете да подобрите положението си съ наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по другъ начинъ. Когато правата линия срещне препятствие на пѫтя си и не може да върви напредъ, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскость. Следователно, ако не можете да разрешите единъ въпросъ по пѫтя на първото измѣрение, ще го решите по пѫтя на второто измѣрение. Ако не можете да го решите по пѫтя на второто измѣрение, ще го решите по пѫтя на третото измѣрение и т. н. Страданията въ свѣта идатъ, именно, затова, да заставятъ човѣка да работи, да решава задачитѣ си самостоятелно. Ако пѫтувашъ отъ София за Варна и по-нататъкъ не можешъ да вървишъ, ти ще бѫдешъ принуденъ да слѣзешъ въ града и да измѣнишъ посоката на своята дейность. Вмѣсто да продължавашъ пѫтя си, ще влѣзешъ въ нови отношения съ хората отъ този градъ и ще потърсишъ работа. Ако имашъ нѣкакво изкуство или нѣкакъвъ занаятъ, лесно ще прекарашъ, но ако нѣмашъ нищо въ рѫцетѣ си, тогава ще започнешъ отново да работишъ и да се учишъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи. При каквито условия да се намира, той трѣбва да търси начинъ да прояви своитѣ сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете въ чуждъ градъ, безъ стотинка въ джоба си, безъ знание на езикъ, безъ познати и близки? Тукъ ще похлопате, тамъ ще похлопате, докато най-после се домогнете до нѣщо. Единъ индусъ описва подобна своя опитность. Той изпадналъ между чужденци, безъ никаква пара въ себе си, безъ познати, безъ знание на езикъ и следъ дълго лутане — гладенъ и уморенъ, дошълъ най-после до пълно отчаяние. По едно време намислилъ да се обърне къмъ Христа съ молба, да му помогне да излѣзе отъ това положение. Той си казалъ: Господи, ако ми помогнешъ да се справя съ това положение, обещавамъ, че ще тръгна въ Твоя пѫть. Единъ день, като се молѣлъ, стаята му се изпълнила съ голѣма свѣтлина, и той чулъ гласъ: Азъ дойдохъ да спася свѣта и се пожертвувахъ за него. Трѣбва ли сега, при това малко изпитание, въ което си изпадналъ, да се самоубивашъ? Започни да работишъ, и азъ ще ти помагамъ. Следъ това свѣтлината се изгубила. Като дошълъ на себе си отъ тази опитность, той изпиталъ голѣма радость и решилъ да изпълни обещанието си, да тръгне следъ Христа. Думитѣ, които чулъ отъ устата на Христа, произвели превратъ въ душата му. Дълго време следъ това, той си спомнялъ своята опитность и си казвалъ: Христосъ дойде при мене, каза ми нѣколко думи и си замина, но думитѣ Му произведоха превратъ въ душата ми. Тѣ осмислиха моя животъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човѣкъ знания, това значи, да тури повече или по-малко товаръ въ мозъка или въ сърдцето си. Къмъ какво знание трѣбва да се стреми той? Къмъ Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човѣкъ се обезсърдчава и отчайва, той не е дошълъ още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човѣкъ дохожда въ положението, въ което се е намѣрилъ апостолъ Павелъ и казалъ: „Всичко считамъ за изметъ, за да позная Христа“. Въ този случай Христосъ представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човѣкъ се ражда, расте, развива се, но това не сѫ идеи, това сѫ само възможности. Човѣкъ минава презъ юношеска възрасть, възмѫжава, остарява, но и това не сѫ идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човѣкъ умира, но и съ това всичко не се свършва. Той отива въ училището на смъртьта съ единствената задача, да се смали толкова много, че да мине презъ тѣсната дупчица на живота, презъ вратата, отъ която само професоритѣ минаватъ. Не е достатъчно само човѣкъ да мине презъ тѣсната врата, но той трѣбва да бѫде свободенъ, т.е. така да мине, че никой да не го хване. Хванатъ ли го, ще го облѣкатъ въ плъть и ще го изпратятъ отново на земята да се учи. Да придобие човѣкъ свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия животъ. Съвременниятъ човѣкъ разполага съ много възможности, които трѣбва да използува за реализиране на своитѣ идеали. Една отъ възможноститѣ, която му е дадена, е младостьта. Той се ражда, расте, минава презъ детинство и юношество и се проявява като цвѣтъ въ живота. Цельта на този цвѣтъ е да завърже, да даде плодъ, и плодътъ да узрѣе, но и това не е крайната цель на живота. Защо? Защото, ако човѣкъ се прояви като круша или ябълка, ще го изядатъ. Ако е жито, ще мине презъ воденичния камъкъ и ще го мѣсятъ, пекатъ, за да послужи за храна на другитѣ. Важно е, презъ каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си. Като млади, вие трѣбва да си създадете новъ мирогледъ за живота. Ще кажете, че не струва човѣкъ да живѣе. Какво ще прави, ако не живѣе? Ще излѣзе, че ако не иска да живѣе, човѣкъ трѣбва да се самоубие. Азъ пъкъ казвамъ: Преди да се самоубие човѣкъ, т.е. преди да даде пѫть на обезсърдчението и на отчаянието въ себе си, човѣкъ трѣбва да направи единъ важенъ опитъ въ живота си. Този опитъ се заключава въ търсене и намиране на вѫтрешната истина на живота. Заслужава човѣкъ да търси истината и да я намѣри, защото единствена тя осмисля цѣлокупния животъ. Всѣки човѣкъ трѣбва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдатъ. Една е задачата на всѣки човѣкъ — да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрезъ търсене и намиране на истината, или чрезъ страданията. Естествениятъ пѫть за осмисляне на живота седи въ търсене на истината. Страданията идатъ като последствие на нежеланието на човѣка да търси истината. Религиознитѣ ще кажатъ, че задачата на човѣка е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя сѫществена храна за човѣшката душа. Като говори човѣкъ за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трѣбва да се дъвче добре. Сдъвкватъ ли я? Отъ хиляди години насамъ хората ядатъ, дъвчатъ храната си, почиватъ си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трѣбва. Като видятъ, че нищо не сѫ постигнали, тѣ казватъ: Ние сме длъжни да живѣемъ добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старость иде, а следъ нея смърть иде. Какво ще правите следъ всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човѣкъ трѣбва да знае, че тъкмо за тѣхъ не може да се говори. Силни, добри и красиви нѣща сѫ тия, за които човѣкъ никога не говори. Срѣщате единъ човѣкъ слабъ, изнемощѣлъ, гладенъ, три деня не е ялъ. Вие носите пълна торба съ хлѣбъ. Трѣбва ли да му говорите, да вѣрва въ Бога, да се моли? Въ дадения случай, каквото и да му кажете, вашитѣ думи не хващатъ мѣсто. Единственото нѣщо, което можете да направите, е да извадите единъ хлѣбъ отъ торбата си и да го сложите предъ него. Това ще бѫдатъ най-силнитѣ думи. Той взима хлѣба, хапва си добре, възстановява силитѣ си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате отъ това — да дадешъ и да вземешъ? Въ случая, и даването, и взимането сѫ на мѣсто. Даване и взимане съ любовь сѫ изразители на новитѣ идеи въ свѣта. И тъй, ние наричаме нова идея онази, която може да накара човѣка да стане, да оживѣе и възкръсне, т.е. да напусне старото. Новитѣ идеи носятъ въ себе си кремъкъ, огнило и прахань. Ако въ студена зимна нощь попаднете всрѣдъ планината, безъ дърва, безъ кибритъ и безъ огънь, вие сте осѫдени на смърть. Обаче, ако въ джоба си напипате кремъка, огнилото и праханьта, вие сте спасени. Ако праханьта ви е суха, лесно ще произведете огънь. Щомъ запалите огъня, положението ви се смѣня. Значи, идеитѣ на човѣка трѣбва да носятъ въ себе си огънь, на всѣко време да го стоплятъ и изсушатъ. Ако тѣ не носятъ огънь въ себе си, по-добре да се изхвърлятъ навънъ. Каква наука е тази, която не може да запали праханьта на човѣка, да си направи огънь, на който да се грѣе? Науката трѣбва да се приложи, да осмисли човѣшкия животъ. Не може ли да направи това, тя трѣбва да се изхвърли навънъ. Стремете се къмъ онази наука и философия, които могатъ да запалятъ праханьта ви, да произведатъ огънь, на който да се грѣете. Истинска наука е онази, която произвежда свѣтлина въ човѣшкия умъ и топлина въ сърдцето му. Дръжте тази наука въ себе си, защото въ всички критични моменти на живота ви тя може да просвѣти ума ви и да стопли сърдцето ви. Въ тази наука се криятъ новитѣ идеи — идеитѣ на кремъка, на огнилото и на праханьта. Сега ви оставямъ да мислите върху тритѣ нови идеи — огнилото, кремъкътъ и праханьта. Ако можете съ тѣхъ да запалите огъня на своето огнище, животътъ ви ще се осмисли. — Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. — Въ Истината е скритъ животътъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 27. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Удължени и скѫсени линии Т. м. Всички сте изучавали геометрия, знаете, какво представя триѫгълникътъ. Имате триѫгълника CmD. (чър. 1.) Какво ще стане съ триѫгълника и съ точката О на основата, ако раздвижите странитѣ Cm и Dm? Ако подвижите линията mD къмъ точката O, mD ще се удължи, a Cm ще се скѫси. Ако подвижите Cm, Dm ще се скѫси. Какво показва удължаването на една линия? Всѣко удължаване на линията показва, че или даденото тѣло се приближава къмъ васъ, или вие къмъ него. Какво ще стане съ триѫгълника, ако се раздвижатъ и тритѣ му страни? Удължаването и скѫсяването на линиитѣ е процесъ, който се извършва въ самия животъ. Запримѣръ, ако човѣкъ изгуби едно отъ сѣтивата си, за смѣтка на него се удвоява силата на друго нѣкое сѣтиво. За предпочитане е, обаче, човѣкъ да не губи нито едно отъ сѣтивата си. Всѣко сѣтиво има свое специфично предназначение. За да изучи единъ предметъ всестранно, човѣкъ трѣбва да го прекара презъ всичкитѣ си сѣтива. Първо той ще го пипне, после ще го помирише, следъ това ще го вкуси. Първитѣ три възприятия сѫ получени отъ елементарнитѣ сѣтива. За да допълни познанията си за предмета, човѣкъ трѣбва да го подложи на изучаване на останалитѣ сѣтива: слухъ и зрение. Какво ще стане, ако върху линията CD наложите последователно линиитѣ Cm и mD? За да разберете, какви нови качества ще придобие линията CD, трѣбва да знаете, какво представятъ тритѣ линии. Тѣ сѫ граници на три свѣта. Линията CD представя физическия свѣтъ, Cm — умствения a mD — духовния. Следователно, ако върху линията CD наложите линията Cm, първата ще придобие нѣкои отъ качествата на втората. Значи, линията CD ще придобие мисъль. Въ дадения случай мисъльта ще се изяви като движение и свѣтлина. Ако върху CD нанесете mD, тя ще придобие чувствуване, интенсивность, което ще се изяви като топлина. Значи, мисъльта увеличава свѣтлината на тѣлата, а чувствата — топлината. Какво става съ човѣка, когато се удължаватъ линиитѣ на лицето му? Всѣко удължаване на линиитѣ на лицето се отразява върху физическото тѣло на човѣка. Той става по-високъ, по-активенъ. Колкото по-високъ е човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ крачкитѣ му, и той изминава по-голѣми разстояния. Могатъ ли да вървятъ заедно високъ и низъкъ човѣкъ? Ще кажете, че ако низкиятъ ускори движението си, може да върви съ високия. Тѣ могатъ да вървятъ заедно толкова, колкото конь и биволъ. Ако коньтъ съзнателно намали крачкитѣ и бързината си, той може да върви заедно съ бивола, но въ противенъ случай по никой начинъ не се схождатъ. И тъй, за да се развива мисъльта, нужна е височина и дължина. На чувствата е нужна широчина. Мисъльта търси причината на нѣщата. Причината за известно явление се намира въ точката С (чър. 1).Точката D е крайниятъ предѣлъ, до който действува причината. Като измине разстоянието CD, човѣкъ знае вече причината на нѣщата. Ако измине разстоянието CD и е недоволенъ отъ знанието си, човѣкъ се връща отново въ С и продължава до m. Отъ m той слиза въ D и, като обходи цѣлия триѫгълникъ, той знае вече истината. Той се е домогналъ до онова знание, което се съдържа въ триѫгълника. Той знае дължината на тритѣ страни на триѫгълника, които може да пренесе въ тритѣ свѣта: физически, духовенъ и умственъ. Какво ще получите, ако умножите числото три само на себе си? Ще получите числото деветь, което представя квадратъ на числото три. Значи, 32=9. Ако повдигнете две въ трета степень, ще получите числото осемь: 23=8. Какво е отношението между числата деветь и осемь? Числото деветь е получено отъ квадрата на числото три, а осемь — отъ куба на числото две: 32=9, 23=8. Обаче, 33= 27. Числата 8 и 27 се отнасятъ къмъ третото измѣрение, а 81 — къмъ четвъртото измѣрение, 34=81. Значи, 3x3=9, 9x3=27, 27x3=81. По-нататъкъ имате следнитѣ действия: 4 х 4 = 16, 16 х 4 = 64. 5 х 5 = 25, 25 x 5 = 125. 6 х 6 = 36, 36 х 6 = 216. 7 х 7 = 49, 49 х 7 = 343. 8 х 8 = 64, 64 х 8 = 512. 9 х 9 = 81, 81 х 9 = 729. По сѫщия начинъ вие можете да напишете много числа, но тѣ иматъ смисълъ, когато разбирате отношенията между тѣхъ. Като съберете цифритѣ на тризначнитѣ числа 216, 343, 512, 799, ще получите: 2 + 1 + 6 = 9; 3 + 4 + 3 = 10; 5+1+2=8; 7+9+9=25. [7 + 2 + 9 = 18?] Какво можете да кажете за тѣзи числа? Тѣ засѣгатъ третото измѣрение. Щомъ дойдете до третото измѣрение, вие намирате отношенията, които сѫществуватъ между тѣлото, ума и сърдцето ви, или между волята, мисъльта и чувствата. Сега спрете вниманието си върху челото на човѣка. Какво става съ мисъльта, ако челото расте на височина? Високото чело прави мисъльта интенсивна. Колкото по-интенсивна е мисъльта, толкова по-голѣма свѣтлина има човѣкъ. Ако пренесемъ тази идея въ физическия свѣтъ, тя означава: колкото по-голѣма е височината, отъ която пада едно тѣло, толкова по-голѣма енергия се развива. Значи, ако мисъльта иде отъ по-отдалечено мѣсто, тя е по-силна; ако иде отъ по-близо, тя е по-слаба. Следователно, за да бѫде мисъльта на човѣка интенсивна и да се реализира, нишкитѣ на мозъка трѣбва да се удължатъ. Не могатъ ли да се удължатъ нишкитѣ на човѣшкия мозъкъ, не можете да очаквате интенсивна мисъль. Ако при известни случаи нишкитѣ на мозъка не се разширятъ, човѣкъ не може да работи правилно съ чувствата си. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка се развиватъ правилно и си хармониратъ, нишкитѣ на неговия мозъкъ придобиватъ нужната дължина и широчина, отъ което тѣлото става по-устойчиво. Вие знаете, че ако една струна се удължава чрезмѣрно, въ скоро време ще се скѫса. За да не стане това, тя трѣбва да се разшири. Сѫщото важи и за мислитѣ. Ако една мисъль се удължи чрезмѣрно, непремѣнно ще се скѫса. За да не стане това, въ помощь идатъ чувствата. Тѣ внасятъ разширяване на мисъльта и я правятъ устойчива. Мисъльта е устойчива, когато отговаря на известна дължина и широчина. Безъ широчина мисъльта е осѫдена на скѫсване. На опредѣлена дължина на мисъльта отговаря опредѣлена широчина. Спазено ли е това отношение, мисъльта е устойчива и интенсивна. Дължината и широчината на мислитѣ трѣбва да отговарятъ на известни числа, наречени нормални. Оттукъ ние виждаме значението на числата въ живота, т. е. приложението на кабалата. Всѣко число е изразъ на нѣщо. Числата отъ 1—10 представятъ свойствата на точката. Съ други думи казано: когато точката минава презъ различни фази, ние си служимъ съ числата отъ 1—10. Сама по себе си точката нѣма никакво измѣрение, но като се подвижи въ известна посока, тя образува права линия. Правата линия има вече едно измѣрение — дължина. Правата линия е числото едно. Когато линията се подвижи, тя образува плоскостьта — числото две. Когато плоскостьта се подвижи, образува куба — числото три. Кубътъ пъкъ образува тесеракта — числото четири. Питагоръ, както и останалитѣ древни учени, сѫ дошли до числото четири. И съвременнитѣ математици сѫ дошли до числото четири. Какво се крие до числото четири, тѣ знаятъ; какво се крие надъ числото четири, нищо не знаятъ. Числото петь представя човѣка, който е извънъ четириизмѣрния свѣтъ. Тази е причината, поради която човѣкъ не познава себе си. Цѣлъ животъ човѣкъ се изучава и, въ края на краищата, никой не може да каже за себе си, че се познава. Като ученици, вие трѣбва да различавате висшитѣ мисли отъ низшитѣ. Висшитѣ мисли се различаватъ коренно отъ низшитѣ по свойства и по елементи, които съдържатъ въ себе си. Каквато е разликата между една възвишена и една обикновена мисъль, такава е разликата между духовния и физическия свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ е несравнено по-голѣмъ отъ физическия. Сѫществата, които живѣятъ въ духовния свѣтъ, знаятъ, какви сѫ неговитѣ размѣри. Тѣ знаятъ, какви сили и закони действуватъ тамъ. Човѣкътъ, който живѣе на физическия свѣтъ, се движи въ него, безъ да го познава. Той може да се уподоби на триѫгълникъ, който нѣма строго опредѣлени по голѣмина страни. Той нѣма възможность да изучи свѣта, въ който живѣе. Обаче, колкото повече се увеличава чувствителностьта на човѣка, и чувствата му ставатъ по-интенсивни, той разширява възможноститѣ на ума си и започва да вижда и разбира нѣща, които по-рано не е разбиралъ. Когато чувствата на човѣкъ ставатъ по-интенсивни, мисъльта му става по-интенсивна. При това положение и съзнанието му се разширява. Човѣкъ, въ сравнение съ сѫществата отъ духовния свѣтъ, представя малко дете, дошло на земята да се учи. Като не разбира уроцитѣ си, той страда и се пита, защо идатъ страданията. Много естествено. Човѣкъ страда, защото взима нѣщата безъ позволение. Ако нѣкое дете влѣзе въ една гостилница и се нахрани безъ позволение на гостилничаря, последниятъ непремѣнно ще го набие. Детето ще излѣзе отъ гостилницата и ще се пита, защо го биятъ. После ще влѣзе въ една бакалница ще вземе ябълки безъ позволение и, като го набиятъ, пакъ ще се пита, защо го биятъ. Ако нѣма, кой да отговори на въпроса му, детето започва да прави връзка между яденето и ябълкитѣ, които си е позволило само да вземе, и между гостилничаря и бакалина, които го набиха. Оттукъ то вади заключение, че нѣма право да взима нѣща безъ позволение. Като влѣзе втори пѫть въ гостилница или въ бакалница, детето започва да се озърта натукъ-натамъ, да не го види нѣкой, като си вземе нѣщо. Значи, то е научило единъ урокъ, да не взима безъ позволение каквото и да е. Но и при второто положение, ще научи единъ урокъ, че, и да не го види нѣкой, то нѣма право да взима чужди работи. Човѣкъ трѣбва да чака да му дадатъ това, което желае, а не самъ да взима. Докато научи тия уроци, той минава презъ голѣми страдания. Тъй щото, докато научи уроцитѣ си, докато дойде до разумни, философски заключения въ живота, човѣкъ неизбѣжно ще минава презъ мѫчнотии, страдания и изпитания. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората се запитватъ, право ли е да страдатъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво представя правото и правдата въ свѣта. Днесъ две приятелки дружатъ, иматъ добри отношения помежду си. Единъ день тѣ се скарватъ и развалятъ отношенията си. Защо се каратъ, и тѣ не знаятъ, но и едната, и другата търсятъ правото. Съ думи правото не се решава. То се оформява въ човѣка като идея. За да разбератъ, какво нѣщо е правото, нека въ продължение на 21 дни чъртаятъ прави линии. Като чъртаятъ всѣки день по нѣколко прави линии, на 21 день въ ума имъ ще блесне идеята за право и справедливость. При това положение отношенията имъ естествено ще се оправятъ. Както при написване на числата човѣкъ се свръзва съ енергиитѣ, които тѣ носятъ въ себе си, така и при чъртане на правата линия той естествено възприема идеята за право и справедливость, за правда и прави, разумни отношения. Какво представя числото 21? Това число е образувано отъ цифритѣ 1+2=3. Тройката, сама по себе си, е коренъ отъ числото деветь. Казваме, че 3X3=9. Числото деветь е отъ триизмѣрния свѣтъ, въ кабалистически смисълъ. Ако извлѣчемъ квадратенъ коренъ отъ числото деветь, получаваме числото три. Съ други думи, ако умножимъ тройката сама на себе си, получаваме деветь. Значи, въ кабалистическо отношение числото деветь има по-голѣма цена, отколкото въ математическо. Едно трѣбва да се знае: за да се използува една енергия, тя трѣбва да се канализира. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я канализира. Веднъжъ канализирана, тя лесно може да се използува. Ако вие самъ не можете да канализирате енергията си, други хора ще я канализиратъ, т. е. други хора ще ви възпитаватъ. Какво се ползувате вие тогава? Ако една държава възпитава друга, какво се ползува първата? Дойде ли нѣкой отвънъ да ви възпитава, вие трѣбва да знаете, че той е вложилъ свой капиталъ въ васъ. Докато неговиятъ капиталъ е въ вашата банка, той ще бѫде свързанъ съ васъ. Щомъ извади капитала си, връзката му се прекѫсва. Следователно, приятелството ви съ единъ човѣкъ продължава дотогава, докато той има чувства къмъ васъ. Щомъ отнеме чувствата си, приятелството се прекѫсва. И то се основава върху числата. Каква тайна се крие въ отношенията на числата, вие не можете да знаете. Обаче, какви сѫ отношенията между числата, това можете да знаете. Запримѣръ, ако лицето на единия приятель е дълго, а на другия — широко, между тѣхъ може да се подържа приятелство. Защо? Защото се допълватъ. Първиятъ има интенсивна мисъль, а вториятъ — интенсивно чувство. Значи, първиятъ ще бѫде привързанъ съ мисъльта си, а вториятъ — съ чувствата си. Ако лицата на двамата приятели сѫ дълги или широки, между тѣхъ често се явяватъ недоразумения. Следователно, при самовъзпитанието вие трѣбва да се ползувате отъ геометрията и отъ кабалата. Представете си, че сте нервенъ, неразположенъ, гнѣвенъ, готовъ сте да се карате съ всички. Какво трѣбва да направите, за да излѣзете отъ това състояние. Всѣки човѣкъ трѣбва да прави на день по нѣколко упражнения, чрезъ които да смѣня енергиитѣ си. Има естествени упражнения, съ които човѣкъ постига добри резултати. Подъ „естествени упражнения“ разбираме ония, които сѫ свързани съ природата. При това, човѣкъ трѣбва да знае, по колко пѫти на день да прави упражненията. И тукъ числата играятъ голѣма роля. Безъ упражнения човѣкъ мѫчно може да смѣни своитѣ енергии. Ако броятъ на упражненията е по-голѣмъ или по-малъкъ, отколкото трѣбва, въ нѣкоя область на организма ви непремѣнно ще се яви известна дисхармония: въ симпатичната нервна система, въ гръбначния стълбъ, въ стомаха, или въ другъ нѣкой удъ на организма. Чрезъ правилното самовъзпитание човѣкъ може да въздействува на организма си по единъ правиленъ начинъ и да постави всѣка енергия на своето мѣсто. Щомъ енергиитѣ сѫ на мѣстото си, човѣкъ е постигналъ известна хармония въ себе си. И тъй, искате ли да се развивате правилно, вие трѣбва да съгласувате теорията съ практиката. Запримѣръ, четете една книга, изваждате известно знание отъ нея. Това, обаче, не е достатъчно. Добре използувана е книгата, ако можете да приложите нѣщо отъ нея. Ако изучавате хиромантия, физиогномия, астрология, безъ приложение въ живота, вие не можете да се ползувате много отъ тѣхъ. Като знаете тия науки, трѣбва да познавате хората, за да разберете, на какво се дължатъ вашитѣ приятелски и неприятелски отношения къмъ тѣхъ. Съ това знание вие можете да избѣгнете нѣкои аномалии въ живота си. Съ това знание вие си обяснявате известни неправилности въ отношенията и въ живота на хората и знаете, какъ да постѫпвате. Чрезъ окултнитѣ науки човѣкъ прониква въ миналата история на човѣка. Той прониква въ минали епохи. Интересно е човѣкъ да познава историята на миналото и по нея да чете развитието на настоящето. Казвате, че хората, които иматъ сини очи, сѫ студени. Какво означаватъ думитѣ „студенъ човѣкъ“? Студенъ човѣкъ е онзи, който има интенсивна мисъль. Въ него мисъльта работи повече отъ чувствата. Кажатъ ли за нѣкого, че е горещъ човѣкъ, това значи, че чувствата му сѫ интенсивни, вследствие на което се разширява много. Този човѣкъ обича да живѣе въ широка стая, на просторъ. Човѣкътъ на мисъльта е доволенъ на малка стая, но непремѣнно да има прозорецъ, отъ който да гледа небето. Човѣкътъ на чувствата обича широка, просторна стая, но работитѣ и на двамата оставатъ неуредени. Защо? Защото човѣкъ се нуждае едновременно отъ интенсивна мисъль и интенсивни чувства. Освенъ това, той трѣбва да има устойчивость въ мислитѣ и въ чувствата. Човѣкъ трѣбва да развива мислитѣ и чувствата си правилно, да не бѫде много жълтъ, нито много червенъ. Ако чувствата сѫ чрезмѣрно развити, лицето на човѣка е по-червено, отколкото трѣбва. Ако мислитѣ му сѫ чрезмѣрно развити, лицето му пожълтява повече, отколкото трѣбва. Човѣкъ трѣбва да се отнася съзнателно къмъ своитѣ мисли и чувства, да ги регулира правилно. Ако енергиитѣ на мислитѣ и на чувствата въ човѣка не сѫ правилно разпредѣлени въ организма, той е изложенъ на вѫтрешни експлозии. Ако човѣкъ самъ не регулира енергиитѣ си, ще се натъкне на външни закони, които ще ги регулиратъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една фаза въ своя животъ, която изисква съзнателно отношение на енергиитѣ въ организма имъ. Това се постига чрезъ работа върху самовъзпитанието. Както ученитѣ изучаватъ природата съ всички нейни прояви, съ всички нейни линии, така всѣки човѣкъ трѣбва да изучава линиитѣ и формитѣ на своето лице, глава и тѣло, да знае причината за кѫситѣ и дълги линии. Съ една дума, той трѣбва да изучава себе си. Ученитѣ знаятъ, защо въ дадена мѣстность преобладаватъ дългитѣ линии, а въ друга — кѫситѣ, но не знаятъ, защо въ самитѣ тѣхъ преобладаватъ такива линии. Човѣкъ трѣбва да прави преводи, да пренася знанието за природата и къмъ себе си. Природата чъртае навсѣкѫде по единъ и сѫщъ начинъ. Дългитѣ линии показватъ, че тѣлата се приближаватъ къмъ насъ, а кѫситѣ показватъ отдалечаване. Колкото и да обичате вашия приятель, понѣкога пожелавате той да се отдалечи малко отъ васъ. Красотата на живота се заключава въ отдалечаване и приближаване на нѣщата, но човѣкъ трѣбва да знае, кога може да стане това. Предметитѣ трѣбва да се отдалечаватъ и приближаватъ правилно и на време. Приближаването подразбира увеличаване на предмета, а отдалечаването — намаляване. Има величини, които нито се увеличаватъ, нито се намаляватъ. Обаче, увеличаването или смаляването на тѣлата е привидно. Въ сѫщность тѣ си оставатъ едни и сѫщи. Увеличаването и намаляването на разстоянието дава илюзия, че предметитѣ растатъ или се смаляватъ. Като знаете този законъ, вие можете правилно да регулирате отношенията си къмъ хората. По този начинъ ще се освободите отъ недоразумения и заблуждения. Ако сте се отдалечили отъ приятеля си, не мислете, че той е престаналъ да ви обича. Вие сте се отдалечили временно отъ него. Щомъ се приближите, т.е. щомъ намалите разстоянието между него и себе си, обичьта ви отново ще се прояви. Какъ можете да се топлите на огънь, отъ който сте се отдалечили? Като отидете по-близо до огъня, — ще се стоплите. Вината не е въ огъня, нито въ васъ. Огъньтъ не може да се мѣсти, но вие трѣбва да се приближавате и отдалечавате отъ него. Щомъ се движите отъ едно мѣсто на друго, разстоянието между огъня и васъ ту ще се намалява, ту ще се увеличава. Следователно, който познава закона на отношенията и съзнателно го прилага, той ще се освободи отъ много погрѣшки и заблуждения. Като методъ за самовъзпитание, съветвамъ ви въ свободното си време да пишете числата отъ 1—10 и да размишлявате върху тѣхъ. Чъртайте прави линии, ѫгли, триѫгълници, четириѫгълници, петоѫгълници и мислете върху тѣхъ. И да не разбирате дълбокия смисълъ, който се крие въ тѣхъ, все пакъ тѣ ще укажатъ известно въздействие върху васъ. Какво означава петоѫгълникътъ? Петоѫгълникътъ представя човѣка. Ако преплетете два петоѫгълника, единиятъ съ върха нагоре, а другиятъ съ върха надолу, вие представяте човѣка въ дветѣ му проявления — материално или физически и духовно или Божествено. Духовниятъ човѣкъ се движи нагоре, а физическиятъ — надолу. Духовниятъ човѣкъ дава, а физическиятъ взима. Първо човѣкъ трѣбва да започне съ даването. Ако не научи закона на даването — първиятъ Божественъ законъ, той никога нѣма да научи закона на взимането. Ако не може да живѣе за Бога, човѣкъ никога не може да живѣе за себе си. Като живѣешъ правилно за Бога, ще живѣешъ правилно и за себе си. Мнозина не разбиратъ живота и очакватъ по магически начинъ да се наредятъ работитѣ имъ. Това значи, да очакватъ наготово да получатъ нѣщо. Какъ ще получатъ, ако нищо не сѫ дали? Нѣкой иска по насилственъ начинъ да получи това, отъ което се нуждае. Той не мисли, че насилието ражда насилие. Както си взелъ нѣщата, така ще ти ги взематъ. Както давашъ, така ще ти се даде. Ако давашъ съ любовь, съ любовь ще ти дадатъ. Като дава съ любовь, човѣкъ разширява сърдцето си, облагородява чувствата си и придобива повече свѣтлина въ ума си. И тъй, работете съзнателно върху себе си, да придобиете красиво лице, да оформите главата си, да моделирате своята рѫка. Ако рѫката ви е слаба, съ тѣсна длань и кѫси пръсти, работете върху чувствата си, да ги продължите, да разширите дланьта си и да я направите малко по-дебела. Задачата на човѣка е да вае своето тѣло, както скулпторътъ вае статуитѣ си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 20. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отношения къмъ природата Размишление върху правдата. Тема за следния пѫть: „Разлика между растителното и животинското царство“. Упражнение. Рѫцетѣ настрана. Леки и бързи движения на рѫцетѣ, нагоре и надолу. Като правите тѣзи движения, спирайте вниманието си върху природнитѣ движения. Като изучавате природнитѣ движения, ще видите, че повечето сѫ вълнообразни. Рѣдко ще срещнете въ природата право, гладко движение. Каквито движения и да правите, важно е да бѫдатъ тѣ хармонични. Щомъ сѫ хармонични, тѣ сѫ правилни. Когато движенията на човѣка сѫ хармонични, това показва, че той има правилни отношения къмъ природата. Докато не хармонизира движенията си съ природата, човѣкъ всѣкога ще бѫде неразположенъ. Стане ли сутринь отъ сънь неразположенъ, още преди започване на каква и да е работа, човѣкъ трѣбва да направи нѣколко упражнения съ рѫцетѣ, съ краката, да се хармонизира съ природата. Правете по десеть пѫти на день упражнението, което ви дадохъ днесъ. Ако състоянието ви не се измѣни, направете го нѣколко пѫти по десеть. Ако не правите упражнения за смѣна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате съ нѣкой отъ близкитѣ си. По какъвто и да е начинъ, човѣкъ трѣбва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши нѣкаква работа, отколкото да развали отношенията си съ нѣкой свой близъкъ. Чрезъ упражненията човѣкъ изправя мисъльта си. Защо трѣбва да мисли човѣкъ право? За да бѫде здравъ. Кривата мисъль влияе върху правилното кръвообръщение, а оттамъ и върху дейностьта на всички органи. Изобщо, дали мисли, чувствува, или действува, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно изразяване. Ако не можете да свирите или да пѣете правилно, дружете съ човѣкъ, който е музикаленъ. Ако не намѣрите такъвъ, правете следното упражнение: турете пръститѣ на рѫцетѣ си на слѣпитѣ очи и отправете мисъльта си къмъ музикалния центъръ. Като правите това упражнение често, вие изпращате кръвь къмъ този центъръ и го храните. Който разбира законитѣ на природата, той може да развива своитѣ мозъчни центрове. По сѫщия начинъ той може да си въздействува, да смекчи известни прояви на своя характеръ. Когато почувствувате въ себе си нѣщо твърдо, вземете следното положение: дѣсния кракъ малко напредъ, лѣвата рѫка на хълбока, а дѣсната — горе, на главата, като че сте се подпрѣли. Това положение внася известно успокояване и мекота въ човѣка. Понѣкога човѣкъ прави естествени упражнения, безъ да ги обмисля. Това се дължи на висшето съзнание въ човѣка, което регулира енергиитѣ му. Естественитѣ движения сѫ разумни и красиви. Отклони ли се отъ естествения животъ, човѣкъ започва да губи красотата и пластичностьта на движенията си. Когато учительтъ запознава детето съ буквитѣ, той пише красиво, отчетливо. Детето копира учителя си, иска да напише буквитѣ сѫщо така красиви, но не може. Каквито движения да прави съ рѫката си, буквитѣ не излизатъ сполучливи. Въ случая, причината, която заставя детето да прави движения съ рѫката си, да подражава на своя учитель, е разумна, но движенията му още не сѫ разумни и хармонични. Дълго време трѣбва детето да се упражнява, докато почне да пише като учителя си. Както детето прави движения, така постѫпва и възрастниятъ, но и неговитѣ движения не сѫ всѣкога хармонични. Нѣкой човѣкъ глади веждитѣ си, пипа очитѣ си, прави движения съ рѫцетѣ си, безъ да разбира смисъла на своитѣ движения. Ако го питатъ, защо глади веждитѣ си, той ще каже, че изправя космитѣ имъ. Това не е истинската причина. Той прави това движение несъзнателно. Въ сѫщность, причината се крие другаде. Много отъ движенията на човѣка се дължатъ на нѣкои остатъци, т. е. наслоявания отъ минали поколѣния. За да разбере причинитѣ на движенията си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ, да проследи живота на своитѣ дѣди и прадѣди. Въ живота на миналитѣ поколѣния се криятъ причинитѣ за добритѣ и лоши прояви на човѣка. Като наблюдавате човѣка, виждате, колко много движения прави той: ту главата си хваща, ту челото, ту ушитѣ, а отъ време на време движи и рѫцетѣ си. Чрезъ движенията си човѣкъ регулира енергиитѣ на своя организъмъ. Колкото по-съзнателни сѫ движенията му, толкова по-правилно се регулиратъ енергиитѣ на неговия организъмъ. Движенията разтърсватъ въздуха, чиито трептения се предаватъ на физическото тѣло на човѣка чрезъ двойника. Двойникътъ на човѣка е антена, чрезъ която той възприема впечатления отъ външния свѣтъ. Тази е причината, поради която двойникътъ обвива човѣшкото тѣло и го предпазва отъ нещастия. Колкото по-добре човѣкъ регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията отъ външния свѣтъ. Като знаете това, често трѣбва да регулирате антената си. Щомъ антената ви е въ изправность, чувствата и мислитѣ ви ще бѫдатъ правилни. Не регулирате ли антената си, каквито движения да правите, мѫчно можете да си помогнете. Какъ може да си помогне човѣкъ, ако не знае причината на нѣщата? Радиото, съ което съвременнитѣ хора си служатъ, е направено възъ основа на законитѣ, по които е построенъ човѣшкиятъ организъмъ. Ако радиото минава за сложенъ апаратъ и само специалисти могатъ да го пипатъ, колко повече може да се каже това за човѣшкия организъмъ. Той е апаратъ, хиляди пѫти по-сложенъ отъ радиото. Следователно, задачата на човѣкъ, който иска да работи за самовъзпитанието си, се свежда къмъ изучаване на своето тѣло. Човѣкъ трѣбва да знае предназначението на всички удове на своя организъмъ, за да разбира състоянието, въ което тѣ се намиратъ. Запримѣръ, ако рѫката му е чрезмѣрно суха, той трѣбва да ѝ предаде малко влага. Какъ се постига това? Ще вземе една влажна кърпа и ще я прекара нѣколко пѫти по дължината на рѫцетѣ си. Ако пъкъ рѫката му е много влажна, нека я изтрие нѣколко пѫти съ суха кърпа. Голѣмата сухота и голѣмата влага не сѫ за предпочитане. Ако се потите много, изтривайте тѣлото си съ влажна кърпа. Човѣкъ трѣбва да мие лицето, рѫцетѣ си по нѣколко пѫти на день съ чиста вода. Сѫщо така трѣбва да мие и ушитѣ си. Ухото е приемникъ на звуковитѣ вълни, вследствие на което трѣбва добре да се измива, да не остава никакъвъ прахъ по него, нито въ гънкитѣ му. Ако ухото ви е запушено, вие не можете да възприемате здравословнитѣ течения на природата. Нѣкой се оплаква, че косата му е много суха, често се разбърква и стърчи нагоре. Това се дължи на голѣмото количество електричество, което се събрало въ главата му. За да се освободи отъ това електричество, той трѣбва да хармонизира мислитѣ си, да регулира теченията на електричеството и магнетизма въ мозъка си. Това се постига по външенъ и по вѫтрешенъ пѫть. Вѫтрешниятъ пѫть е по-мѫченъ. Външно всѣки може да си въздействува: ще мокри косата си по нѣколко пѫти на день и добре ще я разчесва. Ако навреме не освободи мозъка си отъ излишното електричество, човѣкъ изпитва голѣмо напрежение въ областьта на слѣпитѣ очи. За да се освободи отъ това напрежение и отъ болкитѣ въ главата, добре е да туря на главата си тънко нарѣзани филийки отъ картофи. Тѣ извличатъ излишното електричество отъ мозъка. Ако не си помогне на време, електричеството се предава на цѣлия организъмъ, и човѣкъ заболява сериозно. Понѣкога малки причини произвеждатъ голѣми последствия. Като се намѣри въ затруднение, човѣкъ търси помощьта на лѣкаритѣ. И това е добре, но понѣкога и лѣкаритѣ не могатъ да помогнатъ. Натъкне ли се на известна дисхармония, човѣкъ трѣбва да вземе мѣрки на време, да възстанови хармонията си съ природата. Всѣко нарушаване на хармонията въ човѣшкия организъмъ е въ зависимость отъ нарушаване законитѣ на разумната природа. Всѣка дисхармония въ човѣшкия организъмъ показва, че той не може правилно да възприема енергиитѣ на природата и, вмѣсто да се ползува отъ тѣхъ, става известно сблъскване и сътресение въ него. Всѣка дисхармония действува разрушително. Често една дума е въ състояние да произведе пертурбация въ организма на човѣка, особено ако той е чувствителенъ. Като ученици, вие трѣбва да се самообладавате, да следите за мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Намѣрите ли нѣщо неправилно въ тѣхъ, веднага се корегирайте. Разумниятъ човѣкъ самъ се изправя. Той знае, какво да говори и съ какви думи да си служи. Както радиото има ключове, които се завъртватъ и отвъртватъ на време, така и човѣкъ има ключове, съ които си служи. Всѣки ключъ трѣбва да се отваря на време. Има дни и часове, когато атмосферата е силно развълнувана. Ако презъ това време отворите радиото, звуковетѣ не сѫ ясни и се чува голѣмъ шумъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Той не може презъ всѣко време да се прояви по единъ и сѫщъ начинъ. Следователно, иска ли да се прояви правилно, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ своята природа. Като познава природата си, той може да използува благоприятнитѣ условия за своето проявление. Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото живѣятъ като рентиери, като клиенти на нѣкоя гостилница. Рентиерътъ не се интересува, отде идатъ паритѣ и какъ сѫ спечелени. Той знае само едно нѣщо, а именно, че му трѣбватъ пари. Посетительтъ на гостилницата се интересува само отъ яденето. Той влиза въ една гостилница, сѣда на столъ и чака да му донесатъ ядене. Като се нахрани, взима си шапката, плаща на гостилничаря и излиза навънъ. Кой ще мие чинията му, кой ще събере трохитѣ, това не го интересува. Така е на земята, между хората. Обаче, ако влѣзете въ природата, между разумнитѣ сѫщества, тамъ не се позволява това. Като се нахраните, самъ ще вдигнете трапезата, ще измиете чинията си и ще изчистите мѣстото, дето сте се хранили. Не постѫпите ли по този начинъ, нѣма да ви пуснатъ да си отидете. Това наричатъ индуситѣ законъ за карма, или законъ за причини и последствия. Споредъ този законъ, кой каквото е направилъ, самъ ще го изправи. Ако е направилъ нѣщо лошо, пръвъ той ще понесе последствията и самъ ще се изправи; ако е направилъ нѣщо добро, пръвъ той ще се ползува отъ благата на направеното добро. Докато живѣе на земята, между обикновенитѣ хора, човѣкъ се натъква на погрѣшки, на престѫпления, на кражби. Обаче, като отиде между разумнитѣ сѫщества, той ще бѫде свободенъ отъ грѣшки и престѫпления, отъ кражби и насилия. Въ разумния свѣтъ кражби не ставатъ. Дето оставите нѣщата си, тамъ ще ги намѣрите, и то така запазени, както сте ги оставили. Отъ васъ се иска само едно: да помните, кѫде сте ги оставили. Дръжте тази идея въ ума си, за да се ползувате отъ нея. Не казвайте, че природата не ви е надарила. Природата е надарила всички хора, но тѣ не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ своитѣ дарби. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, съ които природата работи. Ако спазва законитѣ ѝ, той може правилно да развива дарбитѣ си. Всѣка дарба се развива правилно, ако се работи на време. Изпусне ли човѣкъ времето за работа, дарбата остава въ своето потенциално състояние. Той трѣбва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия. Нѣкой иска да стане поетъ. Той има вѫтрешни условия въ себе си да стане поетъ, но външни условия нѣма — не е дошло още времето му. За всѣки човѣкъ е опредѣлено специфично време и специфични условия да прояви една отъ своитѣ дарби. Той трѣбва да бѫде разуменъ, да използува своето време и условия, а не да прави усилия, да се вмъкне въ чужди условия. За това, именно, ние казваме, че за всѣка епоха е точно опредѣлено, колко истински учени, поети, музиканти, художници, философи трѣбва да се проявятъ. Като не знаятъ това, мнозина се силятъ да се проявятъ, да заематъ по-високо положение, да бѫдатъ почитани и уважавани отъ хората. Така е за всички, които търсятъ човѣшка слава, но не и за онѣзи, които живѣятъ споредъ законитѣ на разумната природа. Въ разумния свѣтъ отдаватъ по-голѣма почить и уважение на по-долнитѣ служби, отколкото на по-горнитѣ. Тамъ на слугата се отдава по-голѣма почить, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарьтъ съзнава това и е доволенъ отъ положението си. Ако господарьтъ пожелае по-голѣми почести, отколкото му се даватъ, ще му предложатъ да заеме положението на слуга. И ако слугата не иска голѣми почести, ще го заставятъ да вземе положението на господарь. Въ разумния свѣтъ въпроситѣ лесно се решаватъ. Докато е на земята, всѣки човѣкъ желае да стане царь. Обаче, въ разумния свѣтъ нито царьтъ желае да стане слуга, нито слугата —да стане царь. Тамъ всѣки е доволенъ отъ положението, което заема. Не е въпросъ за външното положение, което хората заематъ, но за вѫтрешното състояние на човѣка. Царьтъ всѣкога ще си остане царь, а слугата — слуга. Царьтъ се ползува отъ външно почитание, а слугата — отъ вѫтрешно. Всѣки има достоинство и се ползува отъ почитьта на хората, когато е на своето мѣсто. Колкото и да се различаватъ отношенията на хората и тия на разумнитѣ сѫщества, все пакъ нѣкѫде има нѣщо общо. Ако наблюдавате философа на земята, или на небето, той се отличава съ едни и сѫщи качества. Външно той е деликатенъ, съ нѣженъ организъмъ, но главата му е добре развита — мисли право. Като ходи, той върви леко, като че не стѫпва на земята. Вземе ли перо въ рѫката си, тамъ показва всичкото си изкуство. Ако го сравните съ нѣкой юнакъ, той веднага отстѫпва предъ него, дава му първо мѣсто. Юнакътъ е силенъ на физическия свѣтъ. Той е съ широки гърди, съ здрави мускули. Каквото хване съ рѫцетѣ си, счупва го. Обаче, като срещне философа, и види, какъ перото лети подъ рѫката му, юнакътъ веднага отстѫпва. Силата на философа е въ неговата глава, а силата на юнака — въ неговитѣ мускули. Философътъ е силенъ въ умствения свѣтъ, а юнакътъ — на физическия. Това, което философътъ може да направи, юнакътъ не може. И обратно: това, което юнакътъ може да направи на земята съ своята сила, философътъ не може. Каквито усилия да прави, философътъ не може да стане атлетъ. Ако прави усилия да се прояви като юнакъ, той измѣня своето естество и се рѫководи отъ щеславието. Той не прави безполезни опити. И философътъ може да стане силенъ, но не чрезъ физически усилия. Той е силенъ въ мисъльта си, въ самообладанието. Да прави безполезни опити, това значи, да изразходва напразно енергията си. Чрезъ самообладанието, чрезъ мисъльта си той може да постигне това, което атлетътъ постига съ физическата си сила. Ако философътъ използува енергията си, да стане физически силенъ, той ще изгуби умствената си сила. И ако юнакътъ приложи физическата си сила за умствена работа, въ скоро време ще я изгуби. Всѣки човѣкъ трѣбва да се прояви на своето мѣсто и всѣка енергия — за своето предназначение. Следователно, каквито усилия да прави човѣкъ, каквито желания да има, той не може да се прояви въ всички направления. Човѣкъ живѣе едновременно въ четири свѣта. За да изучи законитѣ на тия свѣтове и да ги приложи, нужно е много време. Достатъчно е всѣки човѣкъ да развие по една дарба въ живота си, както трѣбва. По този начинъ хората могатъ взаимно да си помагатъ и да се допълватъ. Между работника и философа сѫществуватъ отношения, благодарение на нуждата, която иматъ единъ отъ другъ. Работникътъ помага на философа въ грубитѣ, физически работи, а философътъ помага на работника въ неговото умствено развитие. Възъ основа на закона за взаимопомощьта, уважавайте всѣки човѣкъ, безъ огледъ на работата, която той извършва. И най-малкитѣ сѫщества сѫ въ състояние да дадатъ урокъ на човѣка. Представете си, че въ двора ви има единъ мравунякъ. Вие поглеждате къмъ него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъль въ ума ви, спрете се за моментъ и помислете, защо сѫ дошли мравитѣ въ двора ви. Ще кажете, че тѣ сѫ дошли случайно. Нѣма случайности въ природата. Мравитѣ сѫ символъ на алчность, и на краенъ материализъмъ. Следователно, явяването на мравитѣ въ двора ви има за цель да обърне вниманието ви върху алчностьта на човѣка. Ако у васъ се яви желание да станете богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, това показва, че сте дали пѫть на алчностьта въ себе си. Вие проявявате смѣлостьта на мравитѣ, да придобиете голѣми богатства и знания, съ които да осигурите живота си. Ако пъкъ въ двора ви влѣзатъ пчели, ще знаете, че и тѣ ви говорятъ нѣщо. Пчелата е символъ на чистота, на редъ и порядъкъ. Когато се обезсърдчишъ, вземи урокъ отъ пчелата, която ти казва: Събирай медъ отъ всѣко цвѣте. Нѣкой се оплаква, че краката му сѫ слаби, не може да се движи. Ако въ това време въ двора му влѣзе змия, тя иска да му даде урокъ, да следва нейния пѫть и да не се обезсърдчава. Наистина, ако змията се движи безъ крака, колко повече човѣкъ, който има крака, може да преодолѣе всички спънки и мѫчнотии въ живота си. Ще кажете, че краката на този човѣкъ сѫ болни. Той може да се движи и съ болни крака. Достатъчно е да употрѣби воля, всѣки день да се упражнява, да ходи по малко. Нѣма да мине много време, краката му ще се усилятъ, и той ще започне свободно да се движи. Като ученици, вие трѣбва да спрете вниманието си и върху най-малкитѣ цвѣтя и животни, защото тѣ представятъ езикъ на природата. Въ това отношение поетътъ е буденъ. Той се вглежда въ най-малкитѣ цвѣтенца и ги тълкува. Въ тѣхъ той вижда идеята, която природата е вложила. Поетътъ се отличава съ способностьта да тълкува символитѣ, съ които природата си служи. Въ този смисълъ, истински поетъ е онзи, който тълкува правилно образитѣ въ природата, които представятъ нейния езикъ. Колкото по-близо е до истината въ тия тълкувания, толкова по-добъръ поетъ е той. Въ всѣки цвѣтъ той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинскиятъ поетъ тълкува символитѣ на природата по вѫтрешенъ пѫть. За това казватъ, че поетътъ е изразъ на човѣшката душа. Философътъ, музикантътъ сѫщо трѣбва да бѫдатъ изразители на човѣшката душа. Пишете върху темата: „Най-добриятъ български поетъ“. И тъй, искате ли да се развивате правилно, влѣзте въ връзка съ природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всѣки, който съгласува своитѣ действия съ нейнитѣ. Не може ли човѣкъ да влѣзе въ съгласие съ действията на природата, тя отказва да му помага. Човѣкъ остава самъ, безпомощенъ и обезсърдченъ, както освирканиятъ актьоръ на сцената. Въ широката и необятна сцена на природата човѣкъ е актьоръ, който, колкото и да знае ролята си, все пакъ се нуждае отъ помощьта на суфльора. Ако суфльорътъ не му подсказва, какво да говори, той съвсемъ ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всѣкога изпълнявайте нейнитѣ съвети. Природата започва отъ малкитѣ работи. Като знаете това, и вие не трѣбва да пренебрегвате малкитѣ работи. Стане ли въпросъ за упражнения, не ги пренебрегвайте. Въ тѣхъ се крие нѣщо мощно. Тѣ каляватъ волята на човѣка. Наистина, не е лесно човѣкъ да постоянствува въ правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човѣкъ може да се освободи отъ упражненията толкова, колкото поетътъ и писательтъ отъ буквитѣ. Тѣ си служатъ съ тѣхъ постоянно, заради което трѣбва да пишатъ ясно, отчетливо и красиво, да не бързатъ. Природата не е противъ бързането, но казва на човѣка, че и като бърза, пакъ трѣбва да бѫде спокоенъ. Ако искате да реализирате своя идеалъ, да сте щастливи, бѫдете еднакво бързи и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Ако сте бързи въ мислитѣ си, а бавни въ чувствата, или бързи въ чувствата и бавни въ мислитѣ си, и въ двата случая ще бѫдете нещастни. Коя е основната мисъль на днешната лекция? Главната мисъль бѣше: „Правилни отношения къмъ природата“. Тѣзи отношения се изразяватъ и въ най-малкитѣ движения. Достатъчно е човѣкъ да направи едно неправилно, дисхармонично движение, за да развали своето добро разположение, както и това на своя ближенъ. Бѫдете внимателни въ движенията си, да не направите нѣкое малко движение, съ което да изразите пренебрежение къмъ малкитѣ сѫщества. Човѣшкиятъ характеръ зависи отъ неговото правилно и неправилно отношение къмъ природата, изразено въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му. Като знаете вече цената на правилнитѣ отношения къмъ природата, никога не пренебрегвайте своитѣ малки прояви къмъ Великото въ свѣта. Това е истинското отношение на малкото къмъ голѣмото и на голѣмото къмъ малкото. Проявите ли най-малкото пренебрежение къмъ кое и да е живо сѫщество, вие си създавате кармични отношения съ него. Следъ това трѣбва да минатъ много години, да прекарате голѣми страдания, за да изправите погрѣшката си. Има ли желание да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ е на правъ пѫть. По-лесно е човѣкъ да прави погрѣшки, отколкото да ги изправя. — Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина да пребѫдватъ въ насъ. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 13. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смѣна на състоянията — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление Чете се темата: „Отношение между отрицателнитѣ и положителни сили на природата“. Напишете нѣколко положителни и нѣколко отрицателни думи. Думитѣ „чистота, вдъхновение, свобода, хлѣбъ, животъ“ сѫ положителни, а думитѣ „смърть, леность, гнѣвъ, зависть, катастрофа“ сѫ отрицателни. Положителнитѣ и отрицателнитѣ думи могатъ да бѫдатъ възходещи и низходещи. Коя дума е антиподъ на думата „чистота“? — Нечистота. А на вдъхновението? — Унилость, упадъкъ. Като изучавате въздействието на положителнитѣ и отрицателни думи върху себе си, у васъ се явява желание да трансформирате отрицателнитѣ въ положителни. Не е лесно да трансформирате думитѣ. Запримѣръ, думата „грозде“ е свързана съ виното. Отъ гроздето правятъ вино, което, употрѣбено въ малко количество, докарва веселие, а въ голѣмо количество— упояване. Коя дума е антиподъ на виното? Водата. Значи, за да смѣни упояването съ трезвеность, вмѣсто вино, човѣкъ трѣбва да употрѣбява вода. Какъ можете да постигнете това? Ако обичате да пиете вино, вследствие на което често се опивате, турете предъ себе си една чаша съ чиста, планинска вода и щомъ усѣтите жажда, веднага дигнете чашата съ вода, приближете я къмъ устнитѣ си и кажете: Щомъ искашъ да пиешъ, пий чиста, планинска вода. Като пиешъ вода, ще станешъ трезвенъ, бодъръ и силенъ. Като постѫпвате единъ месецъ по този начинъ, ще замѣните пиенето на вино съ пиене на вода. Сѫщо така човѣкъ може да замѣсти водата съ вино, да изгуби своята трезвеность, здравето и силитѣ си. Коя дума е антиподъ на мързела или на леностьта? — Трудътъ. Трудолюбивиятъ не може да изпадне въ състояние на леность. Каква разлика има между думитѣ „мързелъ и леность“? Направете анализъ на тия думи и кажете, каква е разликата между тѣхъ. Кажете, коя отъ дветѣ думи се е родила първа? Значи, думитѣ иматъ своя опредѣлена възрасть, вследствие на което нѣкой сѫ по-стари, а други — по-млади. Думитѣ сѫщо така се раждатъ и умиратъ. Изчезналитѣ думи се наследяватъ отъ нови. Общо казано, думитѣ сѫ живи, минаватъ презъ сѫщитѣ процеси, както живитѣ сѫщества. Когато една дума остарѣе, тя излиза отъ употрѣба и се замѣства съ нова. Като изучавате думитѣ „мързелъ и леность“, намѣрете причината за сѫществуването имъ. Сегашнитѣ хора се спиратъ често върху думитѣ „добро и зло“. Кога се ражда злото? Когато човѣкъ не прилага доброто, ражда се злото. Ако желанията на нѣкое дете се напълно задоволяватъ, има ли условия въ него за злото? Въ живота на задоволеното дете нѣма условия за зло. Обаче, щомъ не задоволите едно отъ неговитѣ желания, то става неразположено. Ние знаемъ, че всѣко неразположение на духа е причина за зло. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човѣкъ да осиромашее, преди да е билъ богатъ? Може ли човѣкъ да умре, преди да е билъ роденъ? Значи, злото се явило следъ доброто, сиромашията — следъ богатството, смъртьта — следъ живота. Смъртьта подразбира животъ. Който се е родилъ, само той може да умре. Неродениятъ нѣма условия нито да живѣе, нито да умре. Като ученици, вие трѣбва да се учите да смѣняте състоянията си. Казвате, запримѣръ, че нѣкой човѣкъ е киселъ, т. е. неразположенъ. Какъ ще смѣни своето кисело състояние? Ако имате киселина, химикътъ лесно се справя съ нея. Той взима известно количество основа и я неутрализира. Обаче, какъ може човѣкъ да смѣни своето кисело състояние въ неутрално? Разумниятъ самъ намира методъ за това, а неразумниятъ очаква нѣкой да дойде отвънъ да му помогне. Не дойде ли помощь отвънъ, дълго време той остава съ своето неразположение. Като изучава методитѣ за трансформиране на състоянията си, човѣкъ трѣбва да прониква въ тритѣ свѣта — физически, сърдеченъ и умственъ. Сѫщевременно той трѣбва да изучава тритѣ вида явления въ живота: механически, органически и психически. Като познава различнитѣ явления, той знае, съ какви методи да си служи. Представете си, че влизате въ единъ тъменъ салонъ, безъ никаква свѣтлина. Вие ще направите крачка напредъ и крачка назадъ, но повече не се решавате. — Защо? — Страхъ ви е да не направите нѣкаква пакость. Ако влѣзете въ една тъмна пещера, ще се намѣрите въ сѫщото положение, както въ тъмния салонъ. Какво ще бѫде положението ви? Какво трѣбва да правите сега? Тъмнината е голѣма, нищо не виждате. При това, вие сте влѣзли вѫтре съ намѣрение да правите научни изследвания. Като се лутате известно време въ мрака, вие си спомняте, че имате кибритъ въ джоба си. Изваждате кибрита, драсвате и запалвате само една клечка. Колкото малка да е свѣтлинката, вие отчасти се ориентирате и започвате да търсите свѣщь, лампа или ключа на електрическото освѣтление. Намѣрите ли ключа на освѣтлението, вие запалвате лампитѣ и се радвате на свѣтлината. При тази свѣтлина започвате да правите своитѣ изследвания. Най-после дохожда моментъ, когато и тя не ви е достатъчна. Вие се нуждаете вече отъ духовна свѣтлина, за придобиването на която се изисква повече работа. Колкото повече напредвате въ умствено и въ духовно отношение, толкова повече свѣтлината ви се увеличава. Тогава виждате, че, за да смѣни състоянието си, човѣкъ се нуждае отъ повече знания: физически или материални и духовни. Има състояния, които човѣкъ не може да трансформира само по физически начинъ. Нужни сѫ духовни знания и методи, за да ги трансформира. Често хората се запитватъ, какъ да се освободятъ отъ злото и страданията. Каквото и да правятъ, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ злото и страданията, които пристѫпватъ въ дома на човѣка свободно, безъ да искатъ да знаятъ, приематъ ли ги, или не. Ако злото и страданията посещаватъ човѣка безъ негово позволение, колко по-свободно е доброто въ това отношение. Доброто посещава човѣка на всѣко време, защото е господарь на положението. То се вмъква въ човѣка и презъ най-малката дупчица. Доброто е господарь на човѣка, а човѣкъ — слуга на доброто. Следователно, когато доброто влиза въ човѣка, не го пита да влѣзе, или не. Господарьтъ никога не хлопа на стаята на слугата си. Обаче, когато слугата иска да влѣзе въ стаята на господаря си, непремѣнно трѣбва да хлопа. Човѣкъ хлопа ли на своята стая? Той не хлопа на своята стая защото самъ си е господарь. Какво означава хлопането? Да хлопашъ на вратата на нѣкой човѣкъ, или на своята врата, това значи, да правишъ добро. Трѣбва ли тогава да питате, да правите ли добро? Който пита, да прави ли добро, или не, той е слуга. Господарьтъ прави добро и никого не пита, отъ никого не иска позволение. Кой отъ двамата стои по-високо: който прави добро и пита, да прави ли добро, или който прави добро, безъ да иска позволение? Който прави добро безъ да пита е господарь. Господарьтъ стои по-високо отъ слугата. Сега да се спремъ върху въпроса за злото. Нѣкои питатъ, трѣбва ли да правятъ зло, а други не питатъ никого и на своя глава правятъ зло. Който се допитва до съвета на мѫдрия и добродетеленъ човѣкъ, той е господарь. Обаче, онзи, който не пита никого и на своя глава прави зло, той е слуга. Значи, законътъ за злото е точно обратенъ на закона за доброто. Следователно, който иска да бѫде господарь, трѣбва да прави добро. Ако не спазва тѣзи закони, той става слуга. Слугата прави зло, а се отказва да прави добро. Като ученици, вие трѣбва да изучавате проявитѣ на хората, да знаете, кой за какво е готовъ. Срещнете ли нѣкой мързеливъ човѣкъ, накарайте го да яде. Въ яденето той е голѣмъ майсторъ: яде бавно, спокойно, добре дъвче храната. Трудолюбивиятъ, който не остава моментъ безъ работа, яде бързо, неспокойно, не дъвче добре храната. Колкото по-бавно яде мързеливиятъ, толкова по-бързо се храни трудолюбивиятъ. Ленивиятъ пъкъ става крайно религиозенъ. По цѣли дни той седи безъ работа и само се моли, дано по нѣкакъвъ начинъ Богъ му помогне да нареди работитѣ си добре. Мързеливиятъ, въ своитѣ мечти за бѫдещи проекти, развива голѣма пожертвувателность. Той седи и мисли, че ако има срѣдства, ще направи училища, църкви, болници и т. н. Той седи съ часове на едно мѣсто и мисли, какво изобретение може да направи. Въ края на краищата той се установява върху идеята „perpetum mobile“. Значи, ленивиятъ е набоженъ, т. е. религиозенъ човѣкъ, а мързеливиятъ — ученъ. Кажатъ ли за нѣкого, че е набоженъ човѣкъ, простолюдието го нарича ленивъ. Всички знаятъ, че той се моли по цѣли часове, очаква да получи нѣщо наготово. За мързеливия пъкъ казватъ, че е отъ „ученитѣ“ хора. За него сѫществува поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на умъ“. Леностьта е недѫгъ на сърдцето, а мързелътъ — на ума. Обаче, ние не говоримъ за недѫзитѣ и слабоститѣ на хората. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, да придобива знания. Като ученици, вие трѣбва да знаете законитѣ, чрезъ които се смѣняватъ енергиитѣ. Така, именно, вие ще се справяте съ отрицателнитѣ енергии и ще ги използувате за добро. Който знае тѣзи закони, той може да използува горчивитѣ и кисели сокове на злото за добро. Енергиитѣ на злото сѫ горчиви и разрушителни само на физическия свѣтъ. Пренесете ли ги въ духовния свѣтъ, тѣ намаляватъ горчевината и разрушителностьта си. Пренесете ли ги въ Божествения свѣтъ, тѣ коренно се видоизмѣнятъ и се превръщатъ въ сладки плодове. Въ Божествения свѣтъ нѣма горчиви, кисели и разрушителни енергии. Велика наука е да знае човѣкъ да превръща енергиитѣ. Има случаи, когато възвишенитѣ идеали на човѣка, чиито корени сѫ въ Божествения свѣтъ, при слизането си въ физическия свѣтъ, всмукватъ отъ соковетѣ на злото и ставатъ горчиви и разрушителни. Това се дължи на непознаване закона за трансформиране на енергиитѣ. Ако познава този законъ, човѣкъ може да пренесе и най-лошитѣ си и отрицателни състояния отъ физическия въ Божествения свѣтъ и да ги превърне въ сладки, ароматни сокове. Като познава този законъ, човѣкъ може да си въздействува при самовъзпитанието. Нѣкои ще възразятъ, че е невъзможно злото да се превърне въ добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбивъ човѣкъ. Единъ день срѣщате единъ господинъ, който е неразположенъ къмъ васъ, иска да ви отмъсти за нѣщо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице. Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постѫпилъ зле, че накърнилъ достоинството ви и т. н. Въ това време при васъ дохожда неговъ добъръ приятель, и, за да измие погрѣшката му, предлага ви една сума отъ десеть хиляди английски долари. Вие взимате паритѣ и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получихъ една плесница, за да забогатѣя въ единъ моментъ. Значи, златото, като елементъ на Божествения свѣтъ, превръща соковетѣ на злото въ добри, сладки плодове. Предъ вида на златото човѣкъ забравя удара и започва да се радва. Магията седи въ това, да знаешъ на всѣки ударъ, на всѣка горчевина, какви елементи да противопоставишъ. Всѣко състояние въ човѣка, лошо или добро, може да се смѣни. Ако нѣкой не обича да учи, могатъ да го заставятъ да учи. Умътъ на човѣка може да се отвори или затвори, ако знае, какъвъ методъ да приложи. Следователно, иска ли да се самовъзпитава, човѣкъ трѣбва да прилага тия закони, съ помощьта на които отрицателнитѣ енергии се превръщатъ въ положителни. Религиознитѣ прилагатъ молитвата като методъ за трансформиране на енергиитѣ. Добритѣ мисли, чувства и постѫпки, добритѣ думи сѫ въ състояние да трансформиратъ горчивото въ сладко. Връзката на човѣка съ способни и даровити хора е въ състояние да повдигне неговитѣ низши енергии въ висши. Запримѣръ, ако нѣкой посрѣдственъ човѣкъ дружи съ талантливи и гениални музиканти, въ десетина години той може да стане добъръ музикантъ. Тази дружба указва влияние върху неговото музикално чувство, и той започва да работи усилено въ областьта на музиката. За да се развива известна способность въ човѣка, тя се нуждае отъ специфична свѣтлина, топлина и храна. Не ѝ ли дадете тия условия, тя остава въ потенциално състояние. Ако не поставите една семка въ почвата, тя винаги остава семка. Отъ нея не може да излѣзе нищо. Обаче, ако посадите семката въ почва, при свѣтлина, топлина и съответна храна, въ скоро време отъ нея ще се роди дърво, което ще даде своитѣ сладки плодове. Мнозина и до днесъ още гледатъ на проявитѣ на природата като на случайности. Благодарение на това, тѣ вѣрватъ, че щастието може да имъ дойде отвънъ нѣкѫде. Не, щастието е абсолютенъ законъ, или законъ на опредѣлени величини. Щастието се обуславя отъ закони, които не зависятъ отъ материалнитѣ условия. Въ идеаленъ смисълъ на думата, щастливиятъ човѣкъ е абсолютно доволенъ отъ живота. Каквото и да му случи, той не губи щастието си. Никаква сила не е въ състояние да отнеме щастието на човѣка. Може ли да се отнеме щастието му, това показва, че той не е дошълъ до истинското щастие. Щастието се дължи на особени закони. Докато човѣкъ живѣе въ тия закони, никаква сила не може да му отнеме щастието. На земята щастие не сѫществува. Вие знаете, презъ какви страдания и изпитания сѫ минавали мѫченицитѣ. Тѣ били изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпрѣки това били доволни и щастливи. Тѣ заминавали съ пѣсни за онзи свѣтъ. Всички хора минаватъ за ученици на живота. Наистина, по-велико училище отъ живота не сѫществува. Съ какво се характеризира ученикътъ? Кое му дава името ученикъ? Ученикъ е онзи, който учи, за да придобива знания. Какви знания трѣбва да придобие ученикътъ? Истински, положителни знания. Придобие ли истинското знание, ученикътъ не трѣбва да се разколебава отъ нищо. Ние наричаме истинското знание Божествено. Отъ него произлизатъ всички науки. То е източникъ на наукитѣ и изкуствата. Предъ Божественото знание сегашнитѣ науки минаватъ за деца, които още не сѫ достигнали своето крайно развитие. Каквото е отношението между мѫдреца и детето, такова е отношението между Божественото и човѣшкото знание. Когато човѣкъ отчасти се домогне до познаване на Божествената наука, той придобива жизнения елексиръ. Той владѣе магията на живота. Това знание прави човѣка силенъ, способенъ и добъръ. Божественото знание може да се приложи и на земята. Който носи това знание въ себе си, за всѣки даденъ моментъ той знае, какъ да постѫпва, какво да говори. Той знае, защо е дошълъ на земята. Той знае, какво е предназначението на човѣка. Ученикътъ на Божествената наука изучава влиянието на планетитѣ върху човѣка, за да може да се справя съ тѣхъ. Едни отъ влиянията на планетитѣ сѫ благоприятни за човѣка, а други — неблагоприятни. Отъ живота на човѣка зависи, да се справи или не съ лошитѣ условия. За да преодолява мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Като ученици на живота, вие трѣбва да изучавате окултнитѣ науки. Безъ астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологътъ знае, защо едни хора не си хармониратъ, а други си хармониратъ. Като разбира причинитѣ, които създаватъ лошитѣ отношения между хората, той може да ги отбѣгва. На наученъ езикъ лошитѣ отношения между хората се наричатъ карма, лошъ съвпадъ на планетитѣ и т. н. За ученика не е достатъчно да знае това, той трѣбва да се ползува отъ своето знание. Като прилага знанието си, ученикътъ дохожда до положение да смѣня отрицателнитѣ си състояния въ положителни. Само по този начинъ той може да си пробие пѫть въ живота и да реализира желанията си. Мѫчно е да постигне човѣкъ това знание, но безъ него всѣки день ще претърпява неуспѣхи. И въ края на краищата, той ще търси вината вънъ отъ себе си. Да мисли човѣкъ, че външнитѣ хора сѫ виновни за неуспѣха му, това значи, да живѣе въ заблуждения. Ученикътъ трѣбва да има стабилно знание, съ което да постига своитѣ желания. Божественото знание дава устой, стабилность на човѣка. Следователно, стремете се къмъ Божественото знание, съ което можете да разрешите всички въпроси. Нѣма задача въ живота, която Божественото знание не може да разреши. Стремежътъ на човѣка седи, именно, въ това, правилно да решава задачитѣ си. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 6. септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Служене, почить и обичь Размишление върху служенето. Тема за следния пѫть: „Отношение между положителнитѣ и отрицателни сили въ природата“. Какъвъ е положителниятъ смисълъ на думитѣ „това, което трѣбва да бѫде“? Запримѣръ, какво разбирате, ако нѣкой ви запита, какво трѣбва да бѫде детето, което се е родило? На този въпросъ можете да отговорите следното: Детето, което се ражда, първо трѣбва да отговаря на известна форма като човѣкъ. Второ, то трѣбва да носи такова съдържание въ себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на своята форма. Ако ви предложатъ две монети — златна и медна, коя отъ тѣхъ бихте предпочели? Който разбира цената на металитѣ, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието ѝ е по-ценно. Въ този смисълъ, човѣшкиятъ организъмъ е цененъ дотолкова, доколкото има животъ въ себе си. Всѣки се радва на новороденото дете, защото носи животъ въ себе си. Щомъ умре, човѣкъ губи цената си като организъмъ, защото животътъ го напусналъ. Значи, съдържанието на човѣшкия организъмъ е животътъ; съдържанието на живота е здравето, а здравето се обуславя отъ хармоничното съчетание между елементитѣ и силитѣ, които действуватъ въ човѣшкия организъмъ. Сега, да се върнемъ къмъ смисъла на думитѣ „това, което трѣбва да бѫде“. Какво трѣбва да бѫде човѣкъ? Първо, човѣкъ трѣбва да бѫде форма, която, за да се развива правилно, трѣбва да има отношение къмъ природата. Наистина, човѣкъ има три важни отношения къмъ природата: съ стомаха си той има отношение къмъ физическитѣ сили на природата; съ бѣлия дробъ той има отношение къмъ духовнитѣ сили на природата; съ мозъка си той има отношение къмъ умственитѣ сили на природата. Освенъ тия три важни отношения къмъ природата, човѣкъ има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човѣка къмъ живитѣ сили на природата. И тъй, чрезъ мозъка си човѣкъ опредѣля изобщо отношенията си къмъ природата; чрезъ дробоветѣ си той уравновесява тия отношения, а чрезъ стомаха си той ги реализира. Първата проява на човѣка въ физическия свѣтъ е желанието му да яде. Значи, първо се проявява стомахътъ. За да се нахрани, той започва да мисли, да търси начинъ да си достави храната. Като достави храната си, чрезъ устата си той я изпраща въ стомаха, дето се превръща въ кашица. Отъ стомаха храната отива въ дробоветѣ, а оттамъ — въ мозъка — динамото на човѣка, дето се набавя изразходваната енергия. Оттукъ виждаме, че стомашната, дихателната и мозъчната системи играятъ важна роля въ подържане живота на човѣка. Ако една отъ тия системи не функционира правилно, цѣлиятъ организъмъ страда. Ако човѣкъ е инвалидъ въ материално отношение, т. е. ако е инвалидъ въ физическия свѣтъ, той ще бѫде инвалидъ и въ Божествения свѣтъ. Ще кажете, че не искате да бѫдете материалистъ. Това е другъ въпросъ. Да бѫдешъ материалистъ е едно нѣщо, да бѫдешъ физически здравъ е друго нѣщо. Да бѫдешъ само идеалистъ, безъ да се вглеждашъ въ реалностьта на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализъмътъ, нито идеализъмътъ разрешаватъ въпроситѣ на живота. Човѣкъ не е нито само материя, нито само духъ. Материя безъ духъ не сѫществува, и духъ безъ материя не сѫществува. Духъ и материя сѫ две състояния, които взаимно се допълватъ. Следователно, ако подъ думитѣ „духъ и материя“ разбирате полюситѣ на живота, които се изразяватъ въ две течения — материализъмъ и идеализъмъ, вие сте на правъ пѫть. Обаче, ако подъ думата „материя“ разбирате, че животътъ се заключава само въ материалната си страна, а подъ „духъ“ разбирате, че животътъ е изтъканъ само отъ идеи, вие сте на кривъ пѫть. Животътъ се изразява въ полюси : духъ и материя, мѫжъ и жена и т. н. Като стане въпросъ за мѫжа и за жената, хората започватъ да спорятъ, кой отъ двамата е истински проводникъ на човѣка. Колкото и да спорятъ, тѣ не могатъ да дойдатъ до правилни заключения. Защо? Защото истинскиятъ човѣкъ не е нито мѫжъ, нито жена. Ако мѫжътъ включва въ себе си жената, и ако жената включва въ себе си мѫжа, тѣ могатъ да носятъ името „човѣкъ“. Обаче, докато мѫжътъ се отдѣля отъ жената като нѣщо особено, и докато жената се отдѣля отъ мѫжа, тѣ още не сѫ дошли до положението на истинския човѣкъ. Като различни форми, — мѫжътъ и жената представятъ принципи, течения въ живота, но по сѫщина тѣ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ даватъ представа за понятието „човѣкъ“. По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вѫтрешни сили тя е материалистка. Достатъчно е жената да спре на едно мѣсто, за да стане центъръ. Въ скоро време тя ще направи кѫща, ще я напълни съ мебели и покѫщнина. Поставятъ ли мѫжа при тѣзи условия, той всичко ще разпръсне. Затова казваме, че жената събира, а мѫжътъ разпилява. Жената се изявява отвънъ навѫтре, а мѫжътъ — отвѫтре навънъ. Съвременнитѣ хора нѣматъ още ясна представа за понятието мѫжъ. Като кажатъ „мѫжъ“, тѣ разбиратъ възлюбения на човѣшката душа. Между понятията „мѫжъ и възлюбенъ“ има грамадна разлика. Нѣкой пѫть възлюбениятъ може да стане мѫжъ на нѣкоя жена, но мѫжътъ никога не може да стане възлюбенъ. Думата „мѫжъ“ подразбира физическа сила. Значи, когато жената търси мѫжа, тя се нуждае отъ сила, която да я покровителствува. По естество жената е по-слаба отъ мѫжа, вследствие на което разчита на неговото застѫпничество. Мѫжътъ и жената сѫ два принципа, които се изявяватъ въ две различни форми. Слушате нѣкой мѫжъ да казва, че не иска да бѫде жена. Чудно нѣщо! Той е роденъ отъ жена, а не иска да бѫде жена. Нѣкоя жена казва, че не иска да бѫде мѫжъ. И това е чудно. Тя е зачената отъ мѫжъ, а не иска да бѫде мѫжъ. Началото на всѣки човѣкъ се крие въ мѫжа, а краятъ му — въ жената. Отъ мѫжа и отъ жената пъкъ произлиза детето, което единъ день ще се прояви като мѫжъ или като жена, споредъ силитѣ, които действуватъ въ него. Като не разбиратъ, какво въ сѫщность е човѣкъ, какво представятъ мѫжа и жената, хората влагатъ въ тия понятия изопачени, неестествени идеи, вследствие на което сами се спъватъ. Човѣкъ не е сѫщество, създадено за ядене и пиене. Жената не е сѫщество, създадено само да ражда деца, нито мѫжътъ е създаденъ само да внася въ дома продукти за ядене и пиене. Велико е предназначението на човѣка. Велика е ролята, която мѫжътъ и жената трѣбва да извършатъ на земята. Ако за физическото си сѫществуване човѣкъ трѣбва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща въ стомаха и въ червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене. Днесъ тя си служи съ единъ методъ за хранене на човѣка. Обаче, ще дойде день, когато тя ще приложи другъ методъ за хранене. Това виждаме и днесъ още, а именно: дробоветѣ се хранятъ по единъ начинъ и съ храна, съвършено различна отъ тази, която стомахътъ приема. Мозъкътъ пъкъ се храни по начинъ съвършено различенъ отъ този, по който се хранятъ дробоветѣ и стомахътъ. Следователно, това, което е необходимо за мозъка, не е нужно за дробоветѣ; това, което е необходимо за дробоветѣ, не е нужно за стомаха. Като слушате да се говори за различнитѣ методи на хранене, съ които природата си служи, това не значи, че трѣбва да се произнасяте, кой отъ тѣхъ е най-добъръ. Всѣки методъ е на мѣстото си. Що се отнася до хранене на дробоветѣ чрезъ въздухъ, методътъ е единъ. Дробоветѣ възприематъ въздуха по единъ начинъ, а стомахътъ приема храната по другъ начинъ. Дробоветѣ не могатъ да дъвчатъ храната си, нито стомахътъ може да я диша. Докато храната дойде до стомаха, тя минава презъ нѣколко последователни процеси : разкѫсване, дъвчене, поглъщане, смилане, всмукване и т. н. Чрезъ тѣзи процеси природата работи върху човѣшката воля, усилва я. Отъ начина, по който се извършватъ процеситѣ на храносмилателната система, зависи и усилването на волята. Силата на волята, проявитѣ на човѣшкия характеръ се опредѣлятъ отъ силата на мисъльта. Това е твърдение, което трѣбва да се провѣри. Наблюдавайте, кой какъ дъвче и следете, какви сѫ проявитѣ на човѣшкия характеръ и воля. Не само това, но наблюдавайте, какъ дъвчатъ англичанитѣ, германцитѣ, французитѣ, за да видите грамадната разлика, която сѫществува между проявитѣ на различнитѣ нации въ характеръ и воля. Отъ начина, по който става храносмилането, се опредѣля работата, която човѣкъ върши. Кое наричаме правилно хранене? Правилно хранене е това, при което мисъльта взима активно участие. Яденето е резултатъ на дейностьта на човѣшкитѣ клетки. Колкото по-съзнателно извършватъ работата си, толкова по-здравъ е човѣшкиятъ организъмъ. Десеть милиона клетки въ стомаха взиматъ участие въ смилането на храната. Това е мощна, велика сила. Този процесъ се извършва правилно, когато всички клетки иматъ едно и сѫщо желание да работятъ, да възприематъ една или друга храна. Ако нѣколко милиона отъ тѣхъ се откажатъ да работятъ и се раздѣлятъ въ желанието си по отношение на една или на друга храна, и стомахътъ се отказва да работи. Ако чрезъ мисъльта си го заставите да работи, той ще смели храната, но безъ любовь. Всѣка работа, извършена безъ любовь, не дава добри резултати. Десеть милиона клетки! — това е цѣлъ народъ, цѣла държава. За да се развива държавата правилно, поданицитѣ ѝ трѣбва да бѫдатъ въ единство. Следователно, вземе ли храната въ устата си, човѣкъ трѣбва да има съзнание за процеситѣ, които ставатъ въ устата, въ стомаха и въ червата. Той трѣбва да знае, какъ да я смели и обработи, за да я изпрати после въ дробоветѣ, а оттамъ въ мозъка. Съвременнитѣ учени разглеждатъ храносмилането като физически процесъ, но това не е още завършена работа. Като дойде храната до мозъка, ангелитѣ я приематъ оттамъ въ видъ на прана. И въ тѣхъ праната минава презъ стомаха, дробоветѣ и мозъка имъ. Като стигне до мозъка, възвишенитѣ сѫщества отъ Божествения свѣтъ приематъ тази фина, преработена енергия и я прекарватъ отъ стомаха въ дробоветѣ си и отъ дробоветѣ — въ своя мозъкъ. Тъй щото, ако смлѣната храна въ човѣка не мине отъ физическия въ духовния свѣтъ и отъ духовния — въ Божествения, тя не е завършила своя пъленъ крѫгъ на движение. Тогава ние казваме, че човѣкъ не се храни правилно. Обаче, ако смлѣната храна въ човѣка прониква въ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, ние казваме, че човѣкъ се храни правилно. Когато процесътъ на храносмилането въ човѣка става правилно, той се чувствува радостенъ и веселъ, радва се на отлично здраве. Въ колко време ще стане този цикълъ на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне въ различнитѣ свѣтове и навсѣкѫде да остави своето. Не може ли храната да проникне въ различнитѣ свѣтове, човѣкъ не може да се развива правилно и започва да боледува. Казано е въ Писанието: „Никой не живѣе за себе си“. Значи, никой удъ не живѣе за себе си. Въ този смисълъ, нито стомахътъ живѣе за себе си, нито дробоветѣ, нито мозъкътъ живѣятъ за себе си. Стомахътъ приема храната и я обработва, но следъ това я отправя къмъ дробоветѣ, а оттамъ — къмъ мозъка. И мозъкътъ не работи за себе си. Той мисли за дробоветѣ, за стомаха, за всички удове на човѣшкия организъмъ. Той мисли, по какъвъ начинъ да достави нужнитѣ материали на всѣки органъ, да го застави да работи. Следователно, за да бѫде здравъ, за да съзнава, че е гражданинъ на великата природа, човѣкъ трѣбва да има широки схващания за живота, всѣки моментъ да съзнава, че не живѣе и не умира за себе си. Ако нѣма широки разбирания за живота, човѣкъ ще учи, ще работи, но безъ любовь. Каквото и да направи, въ края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питамъ : ако човѣкъ изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини отъ природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикътъ изучава рѫката на човѣка, празна работа ли е това? Въ рѫката се крие историята на човѣка. Какво по-приятно занимание можете да имате отъ това? Има учени хора, които се занимаватъ или само съ човѣшкото око, или само съ човѣшкия носъ, или само съ човѣшката уста. Въ окото, въ носа, въ устата се крие историята на човѣка. Който изучава историята на даденъ човѣкъ, едновременно той изучава и себе си. Както въ семката на едно дърво се крие цѣлото дърво, така и по отдѣлнитѣ удове на човѣка можете да познаете цѣлия човѣкъ. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я въ земята, отъ нея израства голѣмо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, въ природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе цѣлото растение, така и по единъ удъ отъ човѣшкото тѣло можете да опишете цѣлия човѣкъ. Като разбира законитѣ на цѣлокупния животъ, човѣкъ може самъ да си въздействува, да изправи погрѣшкитѣ си. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на страдания и противоречия вънъ отъ себе си. Причинитѣ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да познава силитѣ, които действуватъ въ неговия организъмъ, както и тия, които действуватъ въ природата. Ако той самъ е отрицателенъ и се свръзва съ отрицателнитѣ сили на природата, въ неговия организъмъ се зараждатъ редъ болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ходъ на положителнитѣ сили въ себе си, и сѫщевременно се свръзва съ положителнитѣ сили на природата, човѣкъ подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази отъ отрицателнитѣ сили на природата и не се стреми къмъ положителнитѣ, човѣкъ дохожда до състояние на безразличие. Първоначално човѣкъ е смѣлъ, предприема една или друга работа. Ако срѣща препятствия и неуспѣхи, той става страхливъ. Колкото повече неуспѣхитѣ и мѫчнотиитѣ му се увеличаватъ, той става все по-страхливъ, докато най-после дойде до безразличие. Това сѫ три състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Смѣлиятъ излиза отъ дома си и отива на работа. Страхливиятъ, обаче, се връща въ дома си, предполага се, че е завършилъ работата си. Значи, смѣлиятъ започва да работи, безъ да свърши работата си докрай. Страхливиятъ всѣкога завършва работата си. За изяснение на тази идея ще си послужа съ следния примѣръ. Представете си, че имате да давате на нѣкого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смѣлъ, ще кажете: Нѣма да ви дамъ паритѣ ! Ако сте страхливъ и чуете, че ви заплашватъ съ бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завършване на известна работа. Смѣлиятъ взима пари на заемъ, а страхливиятъ ги връща. Две държави се биятъ, започватъ да воюватъ помежду си. Защо воюватъ? Защото сѫ смѣли. Щомъ положението стане сериозно, тѣ се уплашватъ и започватъ да преговарятъ за миръ. Значи, за да дойде мирътъ, човѣкъ трѣбва да стане страхливъ. Страхътъ внася миръ въ човѣка. Върху този законъ е основана съвременната педагогия. Слушате учителитѣ да говорятъ на ученицитѣ си, че това не е добро, онова не е морално, но тѣ не искатъ да знаятъ. Обаче, като ги заплашатъ, тѣ започватъ да се страхуватъ и сѫ готови да направятъ всичко, каквото имъ заповѣдатъ. Това наричаме ние „моралъ на страхливитѣ“. Всички велики работи, всички култури се дължатъ на страха. Страхътъ завършва работитѣ, но не ражда герои. И природата използува страха. Какво се получава отъ съединяването на страха и на смѣлостьта? Като се съединятъ страхътъ и смѣлостьта, ражда се разумностьта. За да се придобие разумностьта, страхътъ трѣбва да се превърне въ смѣлость, а смѣлостьта — въ страхъ. Запримѣръ, имате една страхлива котка. Тя се плаши отъ най-малкитѣ изненади. Но ако се намѣри въ безизходно положение, тя става толкова смѣла, че се хвърля върху човѣка, драще го, докато се освободи. Значи, човѣкъ става смѣлъ, когато дойде до крайния предѣлъ на страха. Той трѣбва да разбира проявитѣ на страха и на смѣлостьта. Човѣкъ е смѣлъ, когато знае, че противникътъ му е по-слабъ отъ него. Щомъ разбере, че противникътъ му е по-силенъ отъ него, той става страхливъ. Единъ заякъ се отчаялъ отъ живота и тръгналъ къмъ близката рѣка да се удави. Като вървѣлъ по пѫтя, той си мислѣлъ: Не искамъ да живѣя вече. Дето се обърна, всички ме гонятъ : животни, хора — всички искатъ да отнематъ живота ми. Защо ми е такъвъ животъ? Веднъжъ завинаги ще свърша съ него, да се освободя отъ мѫчнотиитѣ. Като разсѫждавалъ по този начинъ, той миналъ покрай едно блато, дето крѣкали жаби. Като чули стѫпкитѣ на заяка, тѣ веднага се скрили въ водата и млъкнали. Заякътъ видѣлъ това и си казалъ: Имало и отъ мене по-страхливи. Значи, азъ не съмъ най-страхливиятъ въ свѣта. Щомъ е тъй, ще продължа да живѣя. Заякътъ се отказалъ отъ решението си да се дави. Той и до днесъ още живѣе съ идеята, че жабитѣ сѫ по-страхливи отъ него. Следователно, докато човѣкъ мисли, че е преследванъ, гоненъ отъ хората, че нѣма успѣхъ въ работитѣ си, че нищо не може да направи, той се намира въ положението на заяка, който се отчаялъ отъ живота и тръгналъ да се дави. Обаче, като се убеди, че може да излѣзе нѣщо отъ него, че има по-неспособни и отъ него, той се насърдчава и започва да става смѣлъ. Той си казва : Щомъ има поне едно сѫщество, което се страхува отъ мене, това показва, че не съмъ съвсемъ изгубенъ. Все има нѣщо въ мене, на което може да се разчита. Сега се обръщамъ къмъ младитѣ, на които казвамъ: Вие трѣбва да се учите, да разберете вѫтрешния смисълъ на живота. Не разберете ли живота въ неговата сѫщина, вие ще се раждате и умирате заедно съ старата култура, която всѣки день отива къмъ залѣзване, т. е. къмъ смърть. Щомъ се обезсърдчи, щомъ изгуби разположението си, човѣкъ казва: Нищо нѣма да излѣзе отъ мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освенъ да се простя съ живота. Защо човѣкъ се обезсърдчава? Защо не е смѣлъ и разуменъ? Какво ще придобие, ако умре? Сегашнитѣ хора умиратъ преждевременно. Да умре човѣкъ преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършилъ. Господарьтъ изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обѣдъ. Защо се връща толкова рано? Свършилъ ли е работата си? Не я свършилъ. Щомъ не е свършилъ работата си, господарьтъ му отново ще го изпрати на нивата да копае. Следователно, ако човѣкъ умира преждевременно, това показва, че той се връща въ дома си преди да е свършилъ работата си. Като видятъ, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратятъ на нивата да оре, да сѣе и да жъне. Както човѣкъ не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човѣкъ не знае, кога ще се роди, така не може и не трѣбва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарьтъ ѝ пожелае. За да измѫти пиленца, и това пакъ зависи отъ господаря ѝ. Казвате, че повечето хора умиратъ отъ естествена смърть. Привидно е така, но въ сѫщность малцина умиратъ отъ собствена смърть, а още по-малко хора умиратъ по свое желание. Все ще се намѣри нѣкой господарь, който ще пожелае тѣхната смърть. Слушате нѣкой да казва: Изяде ме тази болесть! Значи, болестьта е неговъ господарь. Болесть, която уморява човѣка, не е нищо друго, освенъ общество отъ сѫщества, които устройватъ противъ него заговоръ. Ще кажете, че самоубилиятъ се умира по свое желание. Ако е вѣрно това, нека самоубитиятъ се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедимъ, че, наистина, човѣкъ се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човѣкъ? Когато направи голѣми дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достоинството си, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човѣка. Тъй щото, невъзможно е човѣкъ самъ да се убие и да не може самъ да се съживи. Ако самоубитиятъ не може самъ да се съживи, това показва, че другъ нѣкой го убилъ. И тъй, не си правете илюзии да мислите, че отъ васъ зависи да живѣете или да умрете. За да живѣе човѣкъ, или да умре по свое желание, това подразбира да владѣе великата наука за живота. Той трѣбва да разбира законитѣ на живота и смъртьта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човѣкъ неизбѣжно минава презъ тия процеси. Човѣшкото тѣло е затворъ, въ който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи отъ този затворъ, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратитѣ на затвора, или чрезъ насилие. Ако не я оставятъ да излѣзе отъ вратитѣ на затвора, тя изкопава дупка нѣкѫде въ затвора, влиза въ нея, и оттамъ, по вѫтрешни пѫтища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода. Питамъ: Кое може да освободи човѣка отъ затвора? Освобождаването на човѣка зависи отъ неговитѣ правилни възгледи за законитѣ на живата природа. За тази цель той трѣбва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законитѣ на великата природа, човѣкъ се свръзва съ Божественото въ свѣта. Това значи придобиване на знание, което развива висшитѣ умствени способности. Сѫщевременно човѣкъ развива и своитѣ чувства, посрѣдствомъ които той дохожда до разграничаване на доброто отъ злото. Това опредѣля постѫпкитѣ на човѣка като добри и лоши. Щомъ влѣзе въ умствения свѣтъ, човѣкъ започва да се интересува отъ правдата, т. е. отъ правото. Обаче, въ духовния свѣтъ той борави само съ морала, съ понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралътъ — до сърдцето. Когато говоримъ за висшитѣ прояви на ума, имаме предъ видъ чистата мисъль, въ която нѣма стремежъ къмъ материални придобивки. Запримѣръ, докато човѣкъ се стреми къмъ музиката, като висша наслада, която обхваща дейностьта на висшитѣ умствени способности, ние казваме, че той живѣе въ чистата мисъль. Започне ли да прилага музиката като срѣдство за печелене, той слиза отъ висшата область на мисъльта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата. Съвременнитѣ хора се движатъ между два морала — старъ и новъ, вследствие на което изпадатъ въ затруднения, Защо? Отъ стария моралъ не могатъ още да се откажатъ, а за новия не сѫ готови. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии, веднага се отказватъ отъ новия моралъ и пакъ живѣятъ по старому. Тѣ говорятъ за нови идеи, за ново учение, но щомъ се намѣрятъ на тѣсно, прилагатъ старото учение. Ако ги запитатъ, въ какво се заключава новото учение, нищо не могатъ да отговорятъ. Новото учение обединява и примирява страха съ смѣлостьта, отъ които се ражда разумностьта. Новото учение обединява и примирява любовьта съ умразата и вмѣсто тѣхъ създава благостьта. Ако нѣкой изповѣдва новото учение, а не може да примири страха съ смѣлостьта, умразата съ любовьта, той живѣе въ старото учение, т. е. въ старата култура. Въ старата култура става точно обратното: смѣлостьта се превръща въ страхъ, любовьта — въ умраза. Състоянията се мѣнятъ и въ новата, и въ старата култура съ единствена разлика, че въ новата култура движенията сѫ възходещи и положителни, а въ старата — низходещи и отрицателни. Въ новата култура времето доказва нѣщата, а въ старата — паритѣ. Запримѣръ, ако дадете пари нѣкѫде, въ скоро време ще ви изкаратъ способенъ, ученъ, гениаленъ човѣкъ. Обаче, въ новата култура паритѣ не играятъ роля. Днесъ могатъ да ви гонятъ, преследватъ, да отричатъ способноститѣ ви, но следъ време истината излиза на лице. Последната дума има времето. То показва, на какво се дължи тежестьта на човѣка — на паритѣ, или на неговата способность и ученость. Сѫщото се отнася и до доброто. Нѣкои хора минаватъ за добродетелни, за светии, защото паритѣ сѫ играли роля. Като турите на везнитѣ на човѣка хиляди английски лири, разбира се, че ще стане светия. Следователно, ценни нѣща сѫ само ония, които не се измѣнятъ, които и времето не заличава. Права мисъль е онази, която презъ всички времена и епохи различава доброто отъ злото. И Адамъ яде отъ дървото за познаване на доброто и злото, но преждевременно. Следъ това, за да не яде отъ дървото на живота и да влоши положението си, Богъ го изпѫди отъ рая. Човѣкъ първо трѣбва да яде отъ дървото на живота, а после отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Изпѫждането на Адамъ и Ева отъ рая е процесъ, презъ който всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Ако майката и бащата не изпѫдятъ детето отъ дома си и не го пратятъ на училище, то никога нѣма да стане ученъ човѣкъ. Докато е около майка си и баща си, детето постоянно ги пригръща и цѣлува. Щомъ го изпратятъ на училище, то влиза въ нови условия. Учительтъ поема детето и го поставя на строга дисциплина. Детето вижда, че тукъ нѣма пригръдки и цѣлувки и започва да гледа сериозно на работата. Който влѣзе въ училището, трѣбва да учи. Ако не учи, понѣкога учительтъ прилага магическата прѫчица, съ която и капелмайсторътъ си служи. Магическата прѫчица е сѫществувала въ всички времена. Тя сѫществува и днесъ, само че формата ѝ е измѣнена. Нѣкога тя е била въ форма на обикновена прѫчица, после се е замѣстила съ плесница, следъ това — съ тевтерче. Днесъ учительтъ влиза въ класъ съ тевтерче, въ което пише бележки върху успѣха и поведението на ученика. Запримѣръ, единицата не е нищо друго, освенъ плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на рѫката си и отъ тѣхъ образува плесницата. Като получи единица, ученикътъ се стресва по сѫщия начинъ, както отъ плесницата и започва да учи. Нулата пъкъ подразбира юмрукъ. Каквото разрешение дава юмручното право въ свѣта, такова дава и нулата за ученика. Съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ добре. Отъ какво зависи добриятъ животъ? Отъ стомашната и отъ отдѣлителната системи. Който иска да живѣе добре на физическия свѣтъ, той трѣбва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отдѣлителна система. Между дейностьта на стомашната и отдѣлителна система въ човѣка и разкаянието, презъ което той минава, има известно съотношение. Както стомашната и отдѣлителна системи отдѣлятъ чистото отъ нечистото, потрѣбното отъ непотрѣбното, така и чрезъ разкаянието човѣкъ се чисти — отдѣля чистото отъ нечистото, положителното отъ отрицателното. Всички религии препорѫчватъ разкаянието като процесъ на чистене : чистото отива на една страна, а нечистото — на друга. Следъ това чиститѣ сокове отиватъ къмъ сърдцето и дробоветѣ, а оттамъ — въ мозъка. Ако сърдцето и бѣлитѣ дробове не функциониратъ правилно, човѣкъ не може да диша. Щомъ не диша правилно, той не може да мисли право. Дихателната система на човѣка показва, че не само кръвьта трѣбва да се пречиства, но и желанията. Както нечистата кръвь трови организма, така и нечиститѣ желания го тровятъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да знаете, каква е службата на вашитѣ системи не само на физическия, но и въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, службата на стомашната система на физическия свѣтъ е да смила храната, а въ духовния — да прекара страститѣ и низшитѣ желания на човѣка презъ смилане, да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре, къмъ огнището. На физическия свѣтъ сърдцето и дробоветѣ пречистватъ кръвьта, а въ духовния свѣтъ тѣ сѫ мѣхътъ и огнището, презъ които трѣбва да минатъ желанията на човѣка, да се отдѣли чистото отъ нечистото. Мозъчната система отправя заповѣдитѣ си къмъ различнитѣ органи за службата, която тѣ трѣбва да изпълняватъ. Въ духовния свѣтъ мозъкътъ опредѣля службата и мѣстото на всички мисли въ човѣка. Следователно, не смѣсвайте чиститѣ мисли съ нечиститѣ. Чиститѣ мисли туряйте на една страна, а нечиститѣ — на друга. Както природата отдѣля чистото отъ нечистото, така и човѣшкиятъ умъ трѣбва да отдѣля чиститѣ мисли отъ нечиститѣ. Не ги ли отдѣля, приема ли ги въ смѣсенъ видъ, той внася отрова въ своя мозъкъ. Ще бѫдете внимателни къмъ своитѣ мисли, ще ги изучавате, да знаете, какво желание събужда всѣка мисъль. Мисъльта е свързана съ желанията, желанията — съ действията, а действията — съ последствията. Следователно, ако искате да бѫдете здрави, дръжте въ изправность стомаха, дробоветѣ и мозъка си. Здравословното състояние на стомаха зависи отъ храната, която човѣкъ приема. Колкото по-чиста е храната, толкова по-здравъ ще бѫде човѣкъ. Като приема чиста храна, човѣкъ спазва всички правила при храненето. Той знае, колко храна да приеме и какъ да я приеме. Храненето не е само физически процесъ, но и духовенъ. Тъй щото, натъкнете ли се на известна аномалия въ живота си, не се извинявайте, не казвайте, че нѣщо не сте знаяли. Има нѣща, които човѣкъ не знае, но що се отнася до живота, какъ трѣбва да живѣе, всѣки човѣкъ знае това. Кой не е опиталъ последствията на кривитѣ мисли и заблуждения? Следователно, всѣки човѣкъ знае, че, за да бѫде здравъ, трѣбва да има права мисъль, възвишени чувства и благородни постѫпки. Ако не е здравъ, човѣкъ не може да свърши работата, която му е дадена. Сега пакъ ще ви запитамъ: Въ какво седи новото учение? Задачата на новото учение седи въ отдѣляне на злото отъ доброто, на умразата отъ любовьта, на невежеството отъ знанието, на безсилието отъ силата и т. н. Може ли да се нарече силенъ онзи, който не е въ състояние да отдѣли злото отъ доброто? Силенъ човѣкъ е онзи, който отдѣля злото отъ доброто и ги поставя въ две противоположни посоки. Като поставите добритѣ хора на една страна, а лошитѣ — на друга, ще видите, какви резултати ще имате. Казвате: Може ли да стане такова раздѣляне на хората? Може. Нима това не става въ войнитѣ? Войната не е нищо друго, освенъ раздѣляне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашиятъ неприятель. Вие седите тихо и мирно, нѣмате намѣрение да нападате. Щомъ не нападате, вие сте приятелски разположени къмъ вашия съседъ. Вие не сте въорѫжени, но имате здрави крепости, въ които можете да се криете. Неприятельтъ ви напада, хвърля своитѣ бомби върху васъ, но вие сте скрити въ вашитѣ здрави крепости. Най-после неприятельтъ ви изхвърля всичкитѣ си бомби и престава да ви напада. Тогава вие излизате отъ своитѣ крепости, събирате остатъцитѣ отъ бомбитѣ, претопявате ги, превръщате ги въ злато и започвате да работите съ тѣхъ. Неприятельтъ ви, който сега е обеднѣлъ, дохожда при васъ да търси работа. Вие му давате работа и му плащате добре. Той става слуга, а вие — господарь. И тъй, неприятельтъ ви е човѣкъ, който работи съ злото. Той седи на едно мѣсто и ви се заканва, хвърля бомбитѣ си срещу васъ. Вие мълчите, слушате го, какво говори, и не му възразявате. Като изхвърли всичкитѣ си бомби, той се изпразва, става последенъ беднякъ. Най-после той си казва: Тази работа не върви съ зло. По-добре да се примиря съ своя съседъ, за да се наредятъ и моитѣ работи. Сега съседътъ, който мълчеше, става силенъ, а противникътъ — слабъ. Той отива при съседа си, иска да се примири съ него. Съседътъ му го приема любезно, започва да се разговаря съ него и го поучава. Тъй щото, не разчитайте на злото. Натъкнете ли се на него, отстѫпете назадъ. Злото е бомба, която експлодира, безъ да причини сѫществена пакость. Неприятельтъ е скритъ въ крепостьта си, напразно ще го бомбардирашъ. Обаче, ако искашъ да изхвърлишъ бомбитѣ си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлишъ всички бомби. Щомъ осиромашеешъ, той ще събере бомбитѣ, ще ги превърне въ злато, отъ което единъ день ти самъ ще се нуждаешъ. Ти ще отидешъ при съседа си и ще искашъ отъ него работа. Той ще ти даде работа, за която ще ти плати съ собственитѣ ти думи, съ собственитѣ ти бомби. Това, което си отправялъ къмъ него, единъ день ще се върне къмъ тебе. Питамъ: Можете ли да приложите този законъ? Можете ли на злото да въздействувате съ добро? Ще кажете, че каквото прави човѣкъ, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тѣзи закони, дръжте въ ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете нѣщо добро, да станете ученъ, музикантъ или поетъ, работете непрекѫснато въ това направление и дръжте въ ума си мисъльта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вѣрва въ Него. Положителнитѣ мисли привличатъ възвишени сѫщества, които веднага идатъ въ помощь на човѣка. Когато човѣкъ се стреми къмъ постигане на известна идея, всички разумни сили въ природата, които работятъ въ тази посока, се коопериратъ и му даватъ упѫтвания и съдействие. Тѣ се притичатъ на помощь на всѣка безкористна мисъль, на всѣко безкористно чувство и желание, както планинскитѣ потоци се събиратъ заедно, за да образуватъ една голѣма рѣка. Учениятъ, талантливиятъ, гениалниятъ човѣкъ сѫ голѣми, пълноводни рѣки, въ които се втичатъ множество поточета и рѣкички. Ако нѣмате вѣра и любовь къмъ Бога, каквито желания и да имате, нѣма да ги постигнете. Ако успѣете да постигнете нѣкои отъ желанията си, вие сте употрѣбили голѣми усилия и трудъ. Защо? Защото не можете да разчитате на свѣтлитѣ, разумни сѫщества да ви помагатъ. Тѣ не се отзоваватъ на отрицателнитѣ сили на природата. Безлюбието, безвѣрието сѫ отрицателни прояви въ човѣшкия животъ. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителнитѣ мисли привличатъ възвишенитѣ сѫщества, а отрицателнитѣ ги отблъскватъ. Мнозина се страхуватъ отъ живота и казватъ: Какво ще правимъ, ако трѣбва да влѣземъ въ свѣта? Много просто. Ако сте цигуларь, ще извадите цигулката си и ще свирите. — Каква пѣсень трѣбва да свиримъ? — Споредъ случая. Ако сте въ църква, ще свирите нѣкоя религиозна пѣсень; ако сте на площада, ще свирите една обикновена пѣсень, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграятъ хората; ако сте на сцената на нѣкой голѣмъ салонъ, ще свирите класически парчета. — Имамъ ли право да свиря? — Щомъ си майсторъ и знаешъ да свиришъ, имашъ право да свиришъ. Каквото свиришъ, всичко е на мѣсто. Който може да играе на хорото, той може да се моли и въ църква. Не може ли да играе на хорото, и въ църква не може да се моли. Преди да стане набоженъ и да ходи на църква, човѣкъ е игралъ на хорото. Защо отива днесъ на църква? Защото е преживѣлъ голѣми разочарования и неуспѣхи въ живота си. Въ бѫдеще, когато работитѣ му се наредятъ добре, той пакъ ще посещава хорото. Не е лошо да играе човѣкъ на хорото. Лошата страна на хорото седи въ неразбирането. Лошо е, когато човѣкъ играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човѣкъ и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. Нѣкой казва: Не зная, какво да правя. — Щомъ не знаешъ, какво да правишъ, пѣй и свири. — Нѣмамъ тѫпанъ. — Щомъ нѣмашъ тѫпанъ, ори и копай. Орането и копането е пакъ музика. — Право ли е да пѣя и да свиря? — Право е, разбира се. — Какво ще кажатъ хората? — Важно е, какво ти ще кажешъ за себе си. Щомъ нѣмашъ работа, пѣй и свири. За предпочитане е да пѣешъ и да свиришъ, отколкото да останешъ безъ работа. Съзнателниятъ животъ изисква работа. Новата култура се нуждае отъ работни хора. Новата култура изключва затворитѣ и бесилкитѣ. Тя не търпи никакви човѣшки недѫзи и слабости. Срещне ли човѣкъ съ нѣкаква слабость, колкото да е малка, тя ще го прекара презъ огънь да го очисти. Новата култура не приема хора, които вървятъ по пѫтя на старата култура и на старитѣ хора. Ако срещне на пѫтя си младъ човѣкъ, който върви по пѫтя на старитѣ, тя не го счита за младъ. Тя знае, че и да мине по пѫтя на стария, той нищо нѣма да придобие. Какво се ползува младиятъ, ако тръгне по пѫтя на фалиралия търговецъ? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но въ края на краищата ще си счупи главата, както е станало съ фалиралия търговецъ. Има ли смисълъ, младиятъ да се хвърли отъ една височина, за да провѣри, какъ търговецътъ си е счупилъ крака или главата? Хвърли ли се отъ голѣма височина, човѣкъ непремѣнно ще счупи крака, рѫката или главата си. Ще кажете, че има други пѫтища, презъ които човѣкъ може да мине безопасно. Казвамъ: Вървите ли по пѫтя на старата култура, все ще се контузите или нараните нѣкѫде. Въ стария животъ нѣма безопасни мѣста. Пѫтищата на стария животъ привидно сѫ безопасни, но влѣзешъ ли въ тѣхъ, непремѣнно ще се осакатишъ нѣкѫде. Какви сѫ пѫтищата на новата култура? Много пѫтища водятъ къмъ новата култура, но сега ще спомена само три: пѫть на служене, пѫть на почитание и пѫть на обичь. На кого трѣбва да служи човѣкъ? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне въ това положение, човѣкъ трѣбва да служи на Великия принципъ въ живота, отъ Когото е получилъ всичко. Кѫде ще намѣри този принципъ? Той се намира навсѣкѫде въ живота. Ние го наричаме Божествено начало въ свѣта. Ако искрено го търсите, вие ще го намѣрите и въ растенията, и въ животнитѣ, и въ хората. Кого трѣбва да почита човѣкъ? Себе си ще почита. Ако човѣкъ не почита първо Божественото въ себе си, никога нѣма да го почита вънъ отъ себе си. Щомъ не може да почита Божественото вънъ и вѫтре въ себе си, човѣкъ е изложенъ на пъленъ банкрутъ. Който почита себе си, той има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества: растения, животни и хора. Когато познава двата пѫтя въ новата култура — служене и почить, човѣкъ влиза въ третия пѫть — въ обичьта. Значи, служенето има отношение къмъ физическия свѣтъ, почитьта — къмъ духовния, а обичьта — къмъ Божествения. Докато не е служилъ, докато не е билъ слуга, човѣкъ не може да има пари, да си купи нови дрехи, съ които да се облѣче. Щомъ не е облѣченъ въ нови и чисти дрехи, човѣкъ не може да се ползува отъ почитьта на окрѫжаващитѣ. Какъ ще почитате човѣкъ, облѣченъ съ скѫсани и нечисти дрехи? Той отдалечъ още мирише. Следователно, ако не е служилъ, човѣкъ не може да се облѣче съ нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облѣченъ, да благоухае, той не може да влѣзе въ Божествения свѣтъ, да получи своето наследство — обичьта. Задръжте въ ума си тритѣ идеи: служене, почить и обичь. Който не се е научилъ да служи, да се труди и да работи, той не е разбралъ живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другитѣ хора. Да служишъ, да почиташъ и да обичашъ, това е девизътъ на новия животъ. Не прилага ли този девизъ, човѣкъ преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човѣкъ да се увлича въ нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младитѣ, които живѣятъ съ фантазии. Ако младиятъ живѣе съ увлѣчения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговитѣ придобивки? Стариятъ всѣки день се разочарова. Кѫде сѫ тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трѣбва да бѫдатъ правилни. Тѣ трѣбва да почиватъ на вѫтрешна, дълбока връзка. Младиятъ трѣбва да се поучава отъ стария, а стариятъ да поощрява младия. Правилни, нормални отношения сѫ тия, когато младиятъ и стариятъ сѫ доволни отъ живота си. Младиятъ се стреми да върви напредъ, безъ да се обезсърдчава, а стариятъ разглежда миналия си животъ, изправя погрѣшкитѣ си, безъ да се самоосѫжда. Младиятъ изучава служенето, а стариятъ — почитьта. Отъ отношенията на хората едни къмъ други, стариятъ ще изучава почитьта. Обичьта не е нито за младия, нито за стария. Да обичашъ, да любишъ, това значи, да умрешъ. Следователно, смъртьта не е нищо друго, освенъ любовь. Защо? Защото, както смъртьта, така и любовьта взима всичко отъ човѣка. Който люби, той трѣбва да даде всичко отъ себе си. Въ любовьта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господарь на положението, въ което се намира. Той е господарь и на смъртьта. Когато смъртьта стане господарь на човѣка, той е извънъ любовьта. Каже ли ви нѣкой, че ви обича, питайте го, станалъ ли е господарь на смъртьта. Ако не е господарь на смъртьта, той говори само за любовь, безъ да я носи въ себе си. Любовь, въ която смъртьта царува, не е истинска любовь. Това е любовна каша. Истинската любовь изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртьта отъ себе си. Тя е онази мощна сила, онази вѣчна свѣтлина, онази гениалность, която създава всичко въ свѣта. Човѣкътъ на любовьта е господарь на смъртьта, на всички низки и отрицателни сили въ свѣта. Най-великото нѣщо въ свѣта е любовьта. Най-силното нѣщо въ свѣта е мѫдростьта. Най-красивото нѣщо въ свѣта е истината. Като знаете това, кажете си: Великъ човѣкъ е онзи, който има любовь. Силенъ човѣкъ е онзи, който има мѫдрость. Красивъ и благороденъ човѣкъ е онзи, който носи истината въ себе си. — Само Божията Любовь дава смисълъ на живота. 1. Лекция отъ Учителя, държана на 30. августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На планината Сега вие сте дошли на планината, но и говедарьтъ извелъ говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си животъ, да го издигнете по-високо, отколкото е сега. Човѣкъ трѣбва да започва отъ видимото и постепенно да върви къмъ невидимото, т. е. отъ физическия свѣтъ къмъ духовния. Все трѣбва да има нѣкакъвъ материаленъ предметъ, който да въздействува върху ума и сърдцето ви. Безъ материалното, духовното остава неразбрано. Говорите за човѣка, за неговата душа, но за това вадите заключение отъ неговата външность и отъ неговитѣ прояви. Какво нѣщо е душата, никой не знае, никой не я виждалъ. Обаче, всѣки е опиталъ нейното въздействие. Достатъчно е да изпаднете въ мракъ, въ тъмнина, въ заблуждение и да се обърнете къмъ душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по единъ скритъ, вѫтрешенъ начинъ, но веднага ще познаете присѫтствието ѝ. Тя ще разсѣе мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. Душата помага, но се крие,, иска да остане невидима. Тя е красива, подобна на едва разцъвналъ се цвѣтъ. Тя се страхува отъ хората, да не я обсебятъ. Често хората сами се произнасятъ за себе си, казватъ, че сѫ добри, чисти, справедливи. Ако искате да познаете, доколко даденъ човѣкъ е чистъ, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чистъ. Като дохождате на планината, всѣки трѣбва да си носи лопатка, да заравя боклуцитѣ и нечистотиитѣ си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушавате чистотата ѝ, тя ще ви изпѫди съ дъждъ, снѣгъ, гръмотевици. Навсѣкѫде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който сѫществува въ природата. Бѫдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тукъ всичко е въ порядъкъ, понеже Богъ нарежда и оправя работитѣ въ козмоса. Щомъ оправя работитѣ на цѣлия козмосъ, и вашитѣ ще оправи. Дръжте тази мисъль въ ума си, безъ никакво съмнение и колебание. Като ученици, отъ васъ се иска животъ безъ съмнение и страхъ; отъ васъ се иска абсолютно чистъ животъ, външно и вѫтрешно. Ще кажете, че не можете да живѣете чисто, защото вашитѣ прадѣди и прабаби сѫ грѣшили. Щомъ Адамъ и Ева сѫ сгрѣшили, и вие ще грѣшите. Така не се говори. Адамъ сгрѣшилъ още преди създаването на Ева. Че ядоха отъ забранения плодъ, това бѣше само поводъ, да излѣзе грѣха навънъ. Веднъжъ излѣзълъ грѣхътъ на повръхностьта на живота, не се позволява вече човѣкъ да грѣши. Още преди създаването на Ева, Адамъ носѣше въ ума си мисъльта да се отдѣли отъ Бога. Затова, като му забраниха да яде отъ дървото за познаване на доброто и на злото, той използува случая да се отдѣли отъ своя Баща, да стане самостоятеленъ и каза: Нали азъ съмъ обработвалъ това дърво? Нѣмамъ ли право да вкуся отъ него? Щомъ намисли да реализира желанието си, той яде отъ забранения плодъ и напусна рая. Казвате: Защо Учительтъ ни говори така? — Все имамъ нѣкаква цель. Ако запаля свѣщьта си въ тъмна нощь, свѣтлината е на мѣсто. Ако запаля свѣщьта си презъ деня, когато слънцето грѣе, свѣтлината на моята свѣщь е безпредметна. И безъ моята свѣщь, слънцето грѣе. Свѣщьта гори, защото слънцето грѣе, а не обратно. Азъ мисля, защото Господъ мисли, а не обратно. Нѣкой се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, не виждашъ ли, какво правя? Господъ отговаря: Ти трѣбва да гледашъ, какво азъ правя, а не азъ да гледамъ, какво ти правишъ. Гледай мене, и прави, каквото азъ правя. Азъ съмъ направилъ толкова нѣща, а ти още не си ги изучилъ. Нѣкой иска да покаже, че много знае. Защо ще се показвашъ предъ хората? — Искамъ да покажа, че зная много нѣща, че съмъ обиколилъ всички върхове. Ако си се качилъ на Харамията, какво си придобилъ? Този връхъ е забележителенъ по това, че въ старо време харамиитѣ се качвали на него и оттамъ наблюдавали минаващитѣ пѫтници да ги обератъ. Има смисълъ да се качишъ на единъ връхъ, но ако можешъ да се помолишъ тамъ, да оставишъ нѣщо добро отъ себе си. Всѣко нѣщо, което прави човѣкъ, трѣбва да бѫде продиктувано отъ нѣкаква идея. Ако се качишъ на единъ връхъ, той трѣбва да бѫде пъленъ съ енергия, да ти предаде нѣщо. Харамията е електриченъ връхъ, той повече взема, по-малко дава. Мнозина се качватъ на него, за да не се изложатъ предъ другитѣ, да не мислятъ, че тѣ не могатъ да се изкачватъ. Тамъ е погрѣшката на хората. Тѣ гледатъ да не се изложатъ предъ близкитѣ си. Въ сѫщность, човѣкъ трѣбва да постѫпва така, първо да внимава да не се изложи предъ Бога, после предъ себе си и най-после предъ хората. Добре е човѣкъ да се качва по високитѣ върхове, да преодолява мѫчнотиитѣ, които срѣща по пѫтя си. Това сѫ постижения, които внасятъ нѣщо въ характера. Колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ на човѣка, толкова повече се калява волята му. Вие се качвате по планински върхове, но се задъхвате, краката ви се пресѣкватъ, не можете да ходите. Защо? — Защото бързате, надпреваряте се, искате да се покажете, че сте добъръ туристъ. Искате ли да се качвате по върховетѣ, ще бѫдете тихъ и спокоенъ; първо ще си направите молитвата, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможность да се разходите. Следъ това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Свѣтскиятъ човѣкъ се качва по планинскитѣ върхове и, ако стигне пръвъ, извиква, всички да видятъ, че е стигналъ вече. Религиозниятъ пъкъ, като стигне на върха, казва: При Бога съмъ, видѣхъ Го вече. — И едното, и другото е щеславие. Какво печели този, който се качи пръвъ? Какъ ще докаже религиозниятъ, че е видѣлъ Бога? Който види Бога, става съвършенъ. Щомъ не е съвършенъ, нищо не е видѣлъ. Какво става съ младия момъкъ, като види една красива мома? — Той се измѣня коренно: лицето му става свѣтло, гласътъ — мекъ, погледътъ — дълбокъ. Привидно той е унесенъ, а въ сѫщность е съсрѣдоточенъ, все за красивата мома мисли. Ако тя може да измѣни момъка, колко повече Богъ е въ състояние да измѣни човѣка. Христосъ казва: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми“. За да бѫде силенъ, да издържа на мѫчнотиитѣ и изпитанията, човѣкъ трѣбва да има нѣкакъвъ свѣтълъ образъ, който да носи постоянно въ съзнанието си. И Петъръ казваше, че е видѣлъ Бога, но, въ сѫщность, той Го видѣ следъ като мина презъ изпитания. И Христосъ, преди да пострада, имаше едно разбиране за Бога. Следъ възкресението имаше друго разбиране. Той отиде да види Онзи, Който Го възкреси. Ще кажете, че и вие следвате Христа. Мнозина следватъ Христа, безъ да Го познаватъ и разбиратъ. Тѣ сѫ въ положението на хора, които външно търсятъ Христа и не Го следватъ. Следването е вѫтрешенъ процесъ, а не външенъ. Да следвашъ Христа, и да не Го разбирашъ, това значи, да носишъ въ рѫката си златна монета, безъ да разбирашъ стойностьта ѝ. Който следва Христа и Го разбира, той е миналъ презъ нѣколко реторти и се очистилъ. Ученикътъ трѣбва да мине презъ огънь и вода, за да бѫде готовъ да учи, да разбира и да прилага. Не е лесно да носишъ златна монета въ рѫката си, да я оценявашъ и да се справяшъ съ нея. Като ученици, отъ васъ се иска приложение. Прилагайте знанията въ живота си, а не ги трупайте. Ако чрезъ знанието не можете да придобиете вѫтрешенъ миръ и спокойствие, все едно, че нищо не знаете. Който има знания, той вижда ясно нѣщата. Като се качва по върховетѣ и слиза, той вижда всичко. Значи, знанието подразбира отворени очи. Знаещиятъ приема еднакво и радостьта, и скръбьта. За него радостьта е като днешния день, свѣтълъ, ясенъ, топълъ. По-хубавъ день отъ днешния не сме имали, и по-хубава вечерь отъ снощната не сме имали. Какъвъ ще бѫде утрешниятъ день, не е наша работа. Така гледа на радоститѣ и на скърбитѣ всѣки, който има знания. Днесъ се радва на радостьта, а какво го очаква на другия день, не мисли за това. Той счита за привилегия да има страдания. Който нѣма знания, роптае, гнѣви се, пита се, той ли е единствениятъ най-грѣшенъ човѣкъ, че трѣбва да страда толкова много. — Не си най-голѣмиятъ грѣшникъ, но не си и най-голѣмиятъ праведникъ. Както се радвашъ на радостьта, така трѣбва да се радвашъ и на скръбьта. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, както понася радостьта, така да понася и скръбьта. Не е лесно да носи човѣкъ радостьта. И за това се иска знание. То е все едно, да ви дадатъ една книга, пълна съ магически формули и правила. Ако ги разбирате, ще ги прилагате на мѣсто и ще бѫдете като алхимицитѣ, да превръщате неблагороднитѣ метали въ благородни, да укротявате буритѣ и вѣтроветѣ, да донасяте дъждъ и т. н. Ако не разбирате тѣзи формули и правила, книгата ще бѫде затворена за васъ. Вие ще бѫдете готови да я продадете на всѣки, който я пожелае. Милиарди струва тази книга, но за онзи, който я разбира. Такава книга представя човѣшкото тѣло. Въ него сѫ вложени много дарби и способности, много сили, които трѣбва разумно да се използуватъ. Всички хора се нуждаятъ отъ въздържание, да не произвеждатъ експлозии въ организма си. Много кибритени клечки имате, но трѣбва да знаете, кога да ги палите. Нѣкой само се заканва, че ще драсне кибрита си, а въ сѫщность, кутията му е праздна. Желателно е кутията на всички да бѫде пълна съ кибритени клечки, че като драснатъ, да произведатъ ефектъ. Като палишъ кибрита си, трѣбва да се съобразявашъ съ времето. Ако вънъ духа силенъ вѣтъръ, колкото клечки запалишъ, всички ще изгаснатъ, безъ да накладешъ огънь. Затова, ще намѣришъ нѣкое закѫтано мѣсто, дето нѣма вѣтъръ, и тамъ ще запалишъ огънь. Щомъ се разгори огъньтъ, можешъ да го изнесешъ вънъ, при силния вѣтъръ. Огъньтъ ще гори, вѣтърътъ ще го раздухва, и ти ще свършишъ работата си. Значи, не е достатъчно човѣкъ само да се качва и да слиза, но да свърши нѣкаква работа, т. е. да придобие енергия за ума, за сърдцето и за тѣлото си. Казвате: Богъ е Любовь. Богъ е виделина. Това е казано въ Писанието, но вие опитали ли сте Господа? Казано е, че чистосърдечниятъ ще види Бога. Значи, чистота се изисква отъ всички: чистота въ мислитѣ, въ чувствата, въ постѫпкитѣ. Чисти мисли, безъ никакво съмнение; чисти чувства, безъ никаква користь; чисти постѫпки, безъ никакво петно. Говоришъ за Божията Любовь, а се съмнявашъ въ нея. Това не е никакво познаване на любовьта. Съмнението не е нищо друго, освенъ плюене върху дрехата на любовьта. Въ школата не се позволява никакво плюене: нито надѣсно, нито налѣво; нито напредъ, нито назадъ. Щомъ плюете, вие огорчавате нѣкое сѫщество. Вие сте обиколени отъ сѫщества, които ви придружаватъ. Бѫдете внимателни, да не ги наплюете. Дето и да сте, на планината, или въ града, трѣбва да пазите чистота. Не е позволено на ученика да плюе по земята. — Въ бѫдеще ще постигнемъ тази чистота. — Ние живѣемъ въ настоящето, а не въ бѫдещето. Затова още днесъ ще започнете да служите на Бога съ чистота и светость. Ако отношенията ви къмъ Бога сѫ изправни, още днесъ можете да постигнете всичко, каквото желаете. Това значи познаване на Бога. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Познаването на Бога има отношение къмъ вѣчния животъ. Който познава Бога, той е придобилъ вѣчния животъ. Той може да постигне желанията си. — Богъ всичко може да направи. — Така е, но важно е, какво ти можешъ да направишъ. Всѣки да си постави за задача, да се опита, да разбере, съ какви сили разполага и какво може да направи. Сега отъ васъ се иска здрава, положителна мисъль. Здрава мисъль е тази, която има за основа чистотата. Абсолютна чистота въ мисли, въ чувства и въ действия — това трѣбва да бѫде идеалътъ на всѣка душа. Чистиятъ и мораленъ човѣкъ не се подкупва съ нищо — нито на земята, нито на небето. Цѣлиятъ свѣтъ да му дадатъ, той пакъ не се подкупва. Той е свѣщь, която свѣти на всѣки свѣтилникъ. Той е дошълъ на земята да се учи, защото се интересува отъ нея, както и отъ небето. И за мене земята е толкова важна, колкото и небето. Адътъ е толкова важенъ, колкото и раятъ. Така провѣрявамъ, мога ли да превърна ада въ рай. Като усѣтя, че температурата на ада става много висока, наливамъ вода въ огъня, изгасвамъ го, и адътъ се превръща въ рай. Изкуство е човѣкъ да превърне ада въ рай, и тъмнината въ свѣтлина. Мнозина изгасватъ свѣтлината на рая и го превръщатъ въ адъ. Казано е въ Писанието: „Наближило е Царството Божие на земята.“ Наистина, хората сѫ далечъ още отъ Царството Божие, но все пакъ сѫ по-близо, отколкото въ времето на Христа. Днесъ, при хубавия слънчевъ день, при чистия въздухъ и чистата вода, вие сте почти въ рая, между ангелитѣ. Какъ ще опишете ангела? Ще кажете, че е много красивъ. Вие имате понятие за красотата, каквато познавате на земята. За рая, за ангелитѣ хората иматъ такава представа, каквато художникътъ — за свѣта, въ който живѣе. Той рисува една картина: планина, дървета, вода, птички. И казва, че това е рай, но не е истинскиятъ рай. Като разглеждате картинитѣ на нѣкой художникъ, трѣбва да знаете, отъ кой свѣтъ сѫ снети тѣ — отъ физическия, отъ духовния, или отъ Божествения. Ако една картина представя физическия свѣтъ, художникътъ самъ е ходилъ до обекта на своята картина; ако е отъ духовния свѣтъ, обектътъ на картината самъ е дошълъ при художника. Физическиятъ свѣтъ е направенъ отъ материя, която постепенно се мѣни, разлага и гние; духовниятъ свѣтъ е направенъ отъ материя, която отчасти се промѣня; материята на Божествения свѣтъ е специфична, абсолютно не се измѣня. Това знание се дава на онѣзи, които познаватъ Бога и обичатъ истината. За да познаешъ Бога, ти трѣбва да Го обичашъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Познавашъ човѣка, когато го обичашъ. Тогава той отваря сърдцето си и се разговаря съ тебе. Ако не го обичашъ, той се затваря. Следователно, ако искате да се отворятъ хората за васъ, обикнете ги. Тѣ веднага ще отворятъ прозорцитѣ си, ще ви се усмихнатъ, ще ви приветствуватъ. Ако мразите хората, веднага студътъ нахълтва въ сърдцата имъ. Тѣ затварятъ прозорцитѣ си, обличатъ дебелитѣ си дрехи и не се разговарятъ съ васъ. Омразата е затворъ, въ който и затворникътъ, и надзирательтъ сѫ чужди единъ за другъ. Проникне ли любовьта въ затвора, вратата на келията се отваря, затворникътъ хвърля дебелата си дреха, отваря прозореца и се разговаря съ надзирателя. И двамата ставатъ приятели. Дето влѣзе любовьта, оковитѣ падатъ отъ краката на затворницитѣ, и тѣ излизатъ на свобода. Казвате: Какво ли мисли Богъ за насъ? Който се интересува отъ мнението на Бога, той е готовъ да се жертвува за Него. Той познава Бога. Достатъчно е да си помисли за Него, за да се справи моментално съ мѫчнотиитѣ си. Ще кажете, че за всѣко нѣщо е нуждно време. Време е нуждно, за човѣшкитѣ работи, състояние — за ангелскитѣ, а мигъ — за Божественитѣ. Мигътъ е господарь и на времето, и на състоянието. Това значи: Божествениятъ свѣтъ управлява и духовния, и физическия. Затова, палете всѣки день клечки отъ тритѣ кибритени кутии: отъ физическата, отъ духовната и отъ Божествената. Съ физическата клечка палите огънь, който гори и изгаря; съ духовната клечка палите огънь, който никога не изгасва, а съ Божествената палите огънь, който дава животъ. Това сѫ тритѣ разбирания на човѣка: физическо, духовно и Божествено. Палете огънь всѣки день съ тритѣ клечки кибритъ, за да имате широко и правилно разбиране. Отъ какво се нуждае човѣкъ? — Отъ любовь: да обича и да го обичатъ. Свойствено е на човѣка да иска всички да го обичатъ. Това е възможно, само ако той живѣе въ Божествения свѣтъ. — Азъ искамъ да обичамъ. — Това показва, че си въ духовния свѣтъ.— Искамъ само единъ човѣкъ да ме обича. — Това е човѣшкиятъ свѣтъ. Въ човѣшката любовь хората затварятъ сърдцата си. Защо? — Попарени сѫ. Мѫжъ бие жена си. Щомъ излѣзе на работа, жената бързо затваря вратата. Защо? — Тя се страхува да не влѣзе другъ мѫжъ да я бие. Ако мѫжътъ се отнася добре съ жена си, тя е готова да отвори вратата си за всички хора. Тя вѣрва въ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Следователно, кажете ли, че нѣкой човѣкъ затваря сърдцето си, ще знаете, че той е билъ обиколенъ съ лоши хора. Ако отваря сърдцето си, той е билъ обиколенъ съ добри хора. Първиятъ не вѣрва въ доброто и въ свѣтлината, а вториятъ вѣрва. Сега ние говоримъ за Божествения животъ, който прави човѣка добъръ, уменъ, здравъ и справедливъ. Щомъ е здравъ, той е богатъ. Ако си богатъ, трѣбва да давашъ отъ своитѣ блага. Ти ще кажешъ, че давашъ любовь. Каква е твоята любовь? — Човѣшка. Човѣшката любовь е преходна — между любовьта на хората и на ангелитѣ. Ангелътъ е щедъръ, на всички дава изобилно. Каквото срещне на пѫтя си, ще го цѣлуне. Любовьта на ангелитѣ е подобна на свѣтлината, която цѣлува всичко, каквото срещне на пѫтя си. Тя всичко освѣтява, безъ да се опетнява. Божествената любовь е готова на всѣкакви жертви. Дохожда единъ момъкъ при този, който носи Божествената любовь въ сърдцето си и му казва: Ще ти повѣря една тайна. Влюбихъ се въ една мома, но сега ми трѣбватъ 20,000 лева. Понеже му е повѣрилъ тайната си, дава му 20,000 лв., той плаща за него. Следъ това дохожда другъ и му повѣрява своята тайна. Той убилъ съперника си и сега се моли, да не го намѣрятъ, да го накажатъ за убийството. Щомъ му е повѣрилъ тайната си, и на него ще помогне. Намира убития, намазва раната му съ нѣкакъвъ цѣръ, и той възкръсва. Следъ това извиква виновния и го заставя да се примири съ убития. На убития казва да не ходи повече да се бие за чуждитѣ моми. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ жива вѣра. Тѣ се нуждаятъ и отъ любовь, но не като тази на заека. Заекътъ казва: Умирамъ отъ любовь, но щомъ му тропнешъ съ кракъ, той изчезва. Какво означаватъ думитѣ „умирамъ отъ любовь“? Защо, който обича, трѣбва да умре? — Защото нѣма любовь въ него. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, той никога не умира. Нѣкой казва: Умирамъ отъ жажда, умирамъ за вода. Защо умирашъ? — Защото водата е вънъ отъ тебе. Щомъ влѣзе въ тебе, ти вече не умирашъ. Разбиране е нуждно, да различавате проявитѣ на хората, да знаете, въ кой свѣтъ живѣятъ. Христосъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Ето защо, първата работа на човѣка е да разбере земния животъ и проявитѣ на хората. Видите ли, че нѣкой мига бързо и гледа къмъ земята, ще знаете, че той ще ви излъже. Ако му дадете пари, нѣма да ги върне. Сега вие гледате облацитѣ на небето и се страхувате да не вали дъждъ. Не всички облаци сѫ дъждоносни. Когато Мойсей се качи на планината, облакъ обви цѣлата планина, и тогава Богъ проговори на Мойсея. Нѣщо хубаво се криеше въ този облакъ. Така и въ външната грозота понѣкога се крие нѣщо красиво. И въ геометрическитѣ линии има нѣщо красиво. Видите ли такива линии на човѣшкото лице, ще знаете, че красотата е задъ тѣхъ. Когато ангелитѣ гледатъ човѣшкото лице, тѣ търсятъ главно две линии на него. Намѣрятъ ли ги, казватъ, че лицето е красиво. И любовьта има свои характерни линии. Първо, тя се проявява въ устата. Ако линията на любовьта се намира на устата, любовьта присѫтствува въ човѣка. Нѣма ли тази линия, любовьта отсѫтствува. Втората линия сами ще намѣрите. Ако говорите за старостьта и за младостьта, тѣ иматъ две характерни линии. Който знае мѣстото на тѣзи линии, той е разбралъ и старостьта, и младостьта и се ползува разумно отъ тѣхъ. При това положение, човѣкъ се радва и на старостьта, и на младостьта. Той вижда красотата въ всичко. Има смисълъ да бѫде човѣкъ красивъ и да се радва на живота. Кои сѫ отличителнитѣ качества на красивия човѣкъ? — Дето мине красивиятъ, всичко запалва. Той носи творчески сили въ себе си. Не произвежда ли огънь, човѣкъ не е красивъ. Красотата е творческа сила. Както любовьта произвежда огънь и топлина, така действува и красотата. Обаче, любещиятъ е сѫщевременно мѫдъръ, силенъ, свободенъ. Той носи истината въ себе си. Любещиятъ е съвършенъ човѣкъ. Той постоянно дава отъ себе си, както планината. Като сте дошли тукъ, вие постоянно черпите: отъ въздуха, отъ водата, отъ енергиитѣ и отъ силитѣ, които се криятъ въ самитѣ върхове. Има върхове, които излѫчватъ магнетична енергия; има върхове, които излѫчватъ електричество. Като се качвате по върховетѣ, вие се възхищавате отъ красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, Който е създалъ цѣлата вселена. Вие искате да видите Бога вънъ отъ себе си, въ другъ нѣкакъвъ свѣтъ. Това е невъзможно. Ако не Го видите на земята, никѫде не можете да Го видите. Въ небето никога нѣма да видите Бога. Много естествено. Кой отъ васъ е видѣлъ себе си вънъ отъ подобнитѣ си? Всѣки се вижда въ подобния си. Ако отидешъ на онзи свѣтъ, ти ще бѫдешъ самъ. Какъ ще се видишъ, щомъ нѣма друго сѫщество, въ което да се огледашъ? На небето нѣма обекти, които могатъ да събудятъ стимулъ въ човѣка, да търси Бога. Какъ ще Го види тогава? Който иска да види Бога, да слѣзе на земята. Качи ли се но небето, при Него, нѣма да Го види. Въ единъ стихъ отъ Писанието е казано: „Когато видя лицето Ти.“ Значи, има мѣста на земята, дето можешъ да видишъ Бога. Това, което виждашъ на земята, и на небето ще го видишъ; това, което не виждашъ на земята, и на небето не можешъ да го видишъ. Мнозина казватъ, че понятията на хората за любовьта, за живота сѫ объркани. — Зависи, отъ какво гледище изхождатъ. Напримѣръ, като се влюби нѣкой, той става слуга. Неприятно е на човѣка да му кажатъ, че е слуга, но, като се влюби, доброволно става слуга. Ако съзнателно ставашъ слуга на любовьта, ти си на правъ пѫть. Нѣма да мине много време, любовьта ще те направи господарь. Какъ ще стане това? Като слугувашъ на възлюбения си, ти работишъ, учишъ, придобивашъ нѣщо, а той се отпуща, губи и това, което е ималъ. Следъ време ти прилагашъ това, което си придобилъ, и се издигашъ надъ него, ставашъ господарь. Ако не си билъ уменъ като слуга, не можешъ да станешъ господарь. Ако си неразуменъ, неустойчивъ, страхливъ, слабъ, не можешъ да бѫдешъ господарь. Важно е да бѫдешъ свободенъ и като слуга, и като господарь. — Искамъ да бѫда господарь. — Искай отъ Бога само това, което не те ограничава. Стремете се къмъ запазване на свободата си, а не къмъ господаруване. Който иска да бѫде господарь, трѣбва да е слугувалъ дълго време, да е придобилъ качествата на господаря. Какъвъ господарь е този, който се страхува отъ микробитѣ? Какъвъ господарь е този, който се смущава отъ една мисъль? И страхътъ е на мѣсто, но на физическия свѣтъ. Страхува се онзи, който не познава любовьта. Има нѣщо по-високо отъ страха, това е съвѣстьта. Какво е нуждно на човѣка? — Свобода. Който иска да бѫде свободенъ, трѣбва да пази свободата и на другитѣ. Всѣки да бѫде свободенъ на своето мѣсто. Коньтъ ще бѫде свободенъ като конь, волътъ — като волъ. И да имъ дадете свобода като вашата, тѣ не могатъ да я оценятъ и използуватъ. Подъ „свобода“ се разбира използуване на онѣзи условия, които сѫ дадени на всѣко живо сѫщество. Като се ползува отъ даденитѣ условия, то се развива правилно. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ и да изгуби свободата си. Като прави зло, той самъ се ограничава. Ограничи ли се човѣкъ, и другитѣ го ограничаватъ. Преяде ли, той самъ се ограничава. Говори ли лоши думи, той пакъ се ограничава. Бѫдете будни, да живѣете така, че да не губите свободата си. Помнете, че вие сте едва въ началото на своето съзнателно развитие. Много още трѣбва да работите, да учите, докато достигнете копнежитѣ на своята душа. Нѣкои сѫ по-напреднали, но на всички предстои усилена работа. Научете се да служите правилно на себе си, за да служите и на Бога. Да служишъ на себе си, това не значи, да мислишъ само за себе си. Служенето е велика работа. Тя включва идеята любовь къмъ Бога. Слугата работи отъ любовь, а не за пари. Той оставя на господаря си да го възнагради споредъ своето разбиране. Ученикътъ работи безъ пари, но съ ценности. Знанието му е една отъ ценноститѣ. Чрезъ него той отваря пѫтя си. Работете, безъ да се оплаквате. Сѣйте, безъ да критикувате. Какво се иска отъ ученика? Да придобива знания, да възприема науката, която иде отъ Бога, а не отъ хората. Ще цитирате стиха, че знанието възгордѣва. Знанието възгордѣва онзи, който не го разбира. Трѣбва ли да се хвали онзи, който помага на ближнитѣ си? Той помага, защото обича истината, защото вѣрва въ Бога, защото има отношение къмъ хората, а не защото е добъръ. Той не мисли за своята доброта. Нѣкой помага материално на хората, понеже мисли, че ще ги освободи отъ ограниченията. Ако хората се освобождаватъ чрезъ материалното, пръвъ Богъ би задоволилъ материалнитѣ имъ нужди. Друго нѣщо освобождава хората. Казано е, че истината освобождава човѣка. Значи, всѣки трѣбва да възлюби истината и да я придобие. Само така той ще се освободи. И тъй, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ свободата, но трѣбва да има ясна представа за нея. Да бѫдешъ свободенъ, значи, да желаешъ и за другитѣ това, което ти имашъ. Ти пиешъ чиста вода, ще желаешъ и другитѣ да пиятъ отъ сѫщата вода. Който грѣши, не може да бѫде свободенъ. Само свободниятъ може да люби и да мисли. Да любишъ и да мислишъ, това подразбира абсолютна свобода. Свободенъ е онзи, който може да слугува на всички. Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тукъ. Сега трѣбва разумно да използувате всичко, което сте придобили. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 16 августъ, 1929 г. Рила. — Седемтѣ езера.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна и относителна реалность Размишление. Често се говори за абсолютна и относителна реалность. Представете си, че напишете числата десеть и сто. Какво означаватъ тѣзи числа? Тѣ могатъ да бѫдатъ слънца, животни, дървета, камъни и др. Тѣзи числа могатъ да означаватъ нѣщо реално, което има свой смисълъ. Ще кажете, че числата криятъ въ себе си абсолютна и относителна реалность. Това е донѣкѫде вѣрно. Представете си, че единъ пияница има въ джоба си само десеть лева. Какво ще направи той съ тѣзи пари? Ще отиде въ една кръчма и ще се напие. Съ това той влага паритѣ си въ банката на кръчмаря. Какво е придобилъ, като изпилъ паритѣ? — По-голѣма смѣлость. Преди да пие, той е билъ мраченъ, неразположенъ. Щомъ се напие, става веселъ, смѣлъ и решителенъ. Излиза отъ кръчмата и започва да пѣе, да говори високо и казва: Никого не искамъ да зная. Не ме интересува общественото мнение. Ще кажете, че паритѣ правятъ човѣка смѣлъ. Това е относителна истина. Младъ момъкъ, студентъ, получава сто хиляди лева наследство отъ чичо си, и веднага измѣня живота си. Преди това е билъ беденъ, окѫсанъ, но сега се облича добре, разхожда се съ автомобилъ. Казвате, че паритѣ направили смѣлъ този беденъ студентъ. Външно паритѣ го измѣнили, направили го посмѣлъ, по-самоувѣренъ, но това не е още истинскиятъ човѣкъ. И пияницата стана по-смѣлъ съ десеттѣ лева, и студентътъ стана по-смѣлъ съ стотѣ хиляди лева, но тази смѣлость е относителна, а не абсолютна. Ако пияницата изгуби десеттѣ лева и не може да пие, ако студентътъ изгуби стотѣ хиляди лева, и двамата ще изгубятъ смѣлостьта си. И гѫсеницата е смѣла, когато се нахрани; докато е гладна, никаква смѣлость нѣма въ нея. Като е гладна, тя минава за демократка. Щомъ се нахрани, тя става аристократка, едва се движи, поглежда самодоволно натукъ - натамъ. Явяватъ се въпроситѣ: Кой направи пияницата толкова смѣлъ? — Десеттѣ лева и виното. — Кой даде възможность на бедния студентъ да се облича хубаво, да се разхожда съ автомобилъ и да държи главата си нагоре? — Стотѣ хиляди лева. — Кой застави гѫсеницата да лази по дървото? — Нуждата отъ листа, съ които се храни. — Реални ли сѫ положенията, въ които се намиратъ пияницата, студентътъ и гѫсеницата? — Не сѫ реални. Ще дойде день, когато пияницата ще изтрезнѣе; студентътъ ще придобие вѫтрешно богатство, на което всѣкога може да разчита; гѫсеницата ще се превърне въ пеперуда и ще напусне дърветата. Следователно, каквото е отношението между гѫсеницата и пеперудата, такова е отношението между човѣка и ангела. Човѣкъ мисли, че по-реално положение отъ неговото нѣма. Обаче, като се превърне на ангелъ, ще разбере, че се е намиралъ въ относителната реалность на живота. Помнете: Човѣкъ е подложенъ на постепенно развитие. Благодарение на това, той измѣня, както начина на храненето си, така и своитѣ мисли и чувства. Невъзможно е да се хранишъ по единъ и сѫщъ начинъ и съ една и сѫща храна презъ цѣлия си животъ. Невъзможно е да мислишъ и да чувствувашъ по единъ и сѫщъ начинъ презъ цѣлия си животъ. Ако не възприемашъ всѣки день по една нова мисъль, ти си осѫденъ на смърть. — Не ни трѣбватъ нови колове. Старитѣ колове сѫ добри за нашия бентъ. — Не е така. Старитѣ колове сѫ изгнили, наведени; въ скоро време ще паднатъ, и водата ще нахлуе, дето не трѣбва. Какво ще стане тогава съ воденицата ви? — Ще престане да работи. Престане ли тя да мели брашно, воденичарьтъ пропада. Коловетѣ постоянно трѣбва да се подновяватъ, за да бѫде бентътъ ви въ изправность. Вие сте млади, предприемчиви, искате да се проявите, да забогатѣете. Всичко можете да постигнете, но зависи, какъвъ пѫть ще изберете. Пѫтьтъ опредѣля вашето бѫдеще. Нѣкой избира известенъ клонъ отъ науката, другъ става музикантъ, художникъ, занаятчия и т. н. Какъвто изборъ е направилъ, такъвъ ще бѫде резултатътъ на неговия животъ. Нѣкой изучава бацилитѣ и става ученъ човѣкъ, професоръ. Опасни сѫ бацилитѣ, но тѣ хранятъ учения. Чрезъ тѣхъ той се повдига въ обществото, храни себе си и семейството си. Ако питате, защо сѫществуватъ опаснитѣ микроби и бацили, ще си отговорите, че чрезъ тѣхъ хората ставатъ учени. За да се запазятъ отъ тѣхъ, тѣ изучаватъ живота имъ, условията за размножаването имъ, и така минаватъ за защитници на човѣчеството. Въ сѫщность, причината за сѫществуването на микробитѣ се крие другаде. Въ бѫдеще хората ще разбератъ и този въпросъ. Кой е създалъ микробитѣ: човѣкъ, или Богъ? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Нѣкой пита, кой е създалъ динамита? Сѫществува ли динамитъ въ природата? — Не сѫществува. Значи, човѣкъ самъ е създалъ динамита. Отъ съчетанието на глицеринъ и азотна киселина се получава динамитъ. Самъ по себе си, азотътъ е инертенъ газъ, но азотната киселина лесно образува експлозивни вещества. Динамитътъ е сложно тѣло, получено по изкуственъ начинъ. Това показва, че много вещества, получени отъ човѣка изкуствено, носятъ нещастия за човѣчеството. Въ желанието си да твори, да съчетава нѣщата, човѣкъ не предвижда последствията на своитѣ изобретения и, вмѣсто полза, причинява пакости на своитѣ ближни. Като не предвижда нѣщата, човѣкъ произвежда експлозии и съ езика си. Тукъ каже една обидна дума, тамъ — друга и произвежда голѣмъ пожаръ. Коя е причината за експлозиитѣ и за пожаритѣ въ свѣта? Много отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но единъ е истинскиятъ. Ще кажете, че експлозиитѣ се дължатъ на неустойчивостьта на веществото Защо нѣкои вещества сѫ устойчиви, а други не сѫ устойчиви, и това не е обяснено. Братъ и сестричка се забавляватъ. Майката имъ дава две ябълки, да си ги раздѣлятъ. Обаче, братътъ иска да вземе и дветѣ ябълки. Той започва да разказва приказки на сестричката си, да отвлѣче вниманието ѝ отъ ябълкитѣ, за да ги вземе за себе си. Това е единъ начинъ за постигане на цельта му. Ако така не успѣе, дава бонбони на сестричето си, да го залъже. Ако и това не помогне, той сграбчва ябълкитѣ и ги туря въ джоба си. Сестричето се разплаква, вика майка си, тя да разреши въпроса. Както виждате, една неправилна проява въ отношенията на брата къмъ сестричето създава голѣми неприятности въ дома. Това сѫ въпроси, които трѣбва да се изяснятъ. Всѣки самъ трѣбва да си отговори, защо постѫпва по единъ или по другъ начинъ, да знае причинитѣ, които го подбуждатъ. Като говоримъ за неправилнитѣ прояви на брата къмъ сестричето си, имаме предъ видъ различната степень на развитие на хората. Това показва, че всички хора не сѫ еднакво развити, нѣматъ еднакво пробудено съзнание. Следователно, тѣ не дохождатъ отъ едно и сѫщо мѣсто. Водата слиза отъ планинскитѣ върхове, но всички върхове не сѫ еднакво високи. Сѫщото се отнася и до съзнанието на хората. Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, защото съзнанието имъ не е еднакво високо. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ по съзнанието, което иматъ за материалното си положение. Богатиятъ съзнава, че има пари и може да направи, каквото иска. Бедниятъ съзнава, че нѣма пари и се чувствува ограниченъ. Но какво ще бѫде съзнанието на богатия, ако е боленъ и постоянно лежи? Макаръ и богатъ, той се чувствува ограниченъ. Ако бедниятъ е здравъ и силенъ, той се чувствува свободенъ. Болестьта е свързала богатия, както се свързватъ мома и момъкъ. Ще кажете, че женитбата е едно нѣщо, а връзката между богатия и болестьта — друго нѣщо. Не е така. Като говорите за бракъ, за женитба, за съчетание, трѣбва да ги разглеждате въ всички случаи, а не само като отношения между мома и момъкъ. И свѣтлината има различни прояви и съчетания. И елементитѣ иматъ различни съчетания. Напримѣръ, ако водородътъ и кислородътъ се съединятъ въ отношение 2:1, получава се вода. Съединятъ ли се въ друго отношение, получава се друго съединение. Като ученици, вие трѣбва да изучавате не само материалната химия, но и духовната, да изучавате съединенията, които се образуватъ отъ две мисли, отъ две чувства, отъ две добродетели и т. н. Какво съединение ще се образува отъ елементитѣ правда и любовь? Ще кажете, че такова съединение не може да стане. За онзи, който гледа само на материалната страна на нѣщата, това е невъзможно. Обаче, за онзи, който разбира вѫтрешния смисълъ на живота, всичко е възможно. Той не гледа само на механичната страна на явленията. Който гледа механически на нѣщата, той изпада въ убийствено еднообразие. Той се намира въ положението на учителя, професора, проповѣдника, които всѣка година повтарятъ едни и сѫщи нѣща, докато най-после се отегчатъ отъ живота. Когато нѣщата се повтарятъ, човѣкъ се механизира. Тъкмо това трѣбва да се избѣгва въ съвременното възпитание. Човѣкъ трѣбва да дойде до дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота, да различава сѫщественото отъ несѫщественото. Той трѣбва да осмисли живота си. Какъ ще го осмисли? — Като внесе разнообразие въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ не е дошълъ на земята да разкрива тайнитѣ на Битието и на природата, но е дошълъ да учи, да преустрои организма си. Ще кажете, че нѣмате условия за това. Не говорите истината. Всѣки може да измѣни живота си. Какъ? — Като избере специаленъ методъ за своето развитие. Обикновенитѣ методи сѫ отъпкани пѫтища. Който търси истината, който иска да разбере смисъла на живота, ще върви по специаленъ за него пѫть. Отъпканитѣ пѫтища сѫ за обикновенитѣ хора, които се задоволяватъ съ обикновени нѣща. Младъ, но беденъ студентъ търси начинъ да си изкара хлѣба. Отива при единъ фурнаджия и си мисли: Много нѣща мога да кажа на фурнаджията. Ученъ съмъ, имамъ знания, но той не се интересува отъ моитѣ знания. Какъ да му поискамъ хлѣбъ? Разумниятъ се вслушва въ нуждитѣ на хлѣбаря. Така постѫпва и студентътъ. Той вижда, че хлѣбарьтъ има нужда отъ вода. Взема стомнитѣ и му донася вода. Фурнаджията го поглежда, благодари и му дава половинъ килограмъ хлѣбъ. Между хлѣбаря и студента се завързватъ правилни отношения, и тѣ взаимно си услужватъ. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всѣки човѣкъ къмъ природата. Стане ли сутринь отъ сънь, той трѣбва да се свърже съ природата, като съ разумно сѫщество. Нѣма по-разумно сѫщество отъ природата, не само въ нейнитѣ прояви, но и въ силитѣ, които действуватъ задъ тѣзи прояви. Виждате, единъ човѣкъ пали кибритъ. Радвате се на свѣтлината, но, въ сѫщность, задъ свѣтлината се крие разумната, реалната сила. Свѣтлината те привлича, ти отивашъ въ посока къмъ нея и виждашъ разумното сѫщество, което пали кибрита. Така постѫпва и природата. Ти се намирашъ въ бурна, тъмна нощь вънъ и се обезсърдчавашъ, мислишъ, че всичко е свършено съ тебе. Въ този моментъ въ ума ти прониква една свѣтла мисъль, която ти посочва пѫтя, по който трѣбва да вървишъ. Задъ свѣтлата мисъль се крие разумната природа, която те вика при себе си. Свържешъ ли се съ нея, ще видишъ колко много работа ти предстои и ще се насърдчишъ. Докато има работа, човѣкъ живѣе и се радва на живота. Престане ли да работи, животътъ му се обезсмисля. Една опасность има за човѣка. Тя се заключава въ търсене на лесния пѫть. Страшно е, когато човѣкъ избѣгва работата, ученето и търси лекъ пѫть за постигане на своитѣ желания. Нѣкой иска да работи само съ мисъльта си, да не учи, да не копае и оре. Това е невъзможно. Мощна сила е мисъльта, но резултатитѣ ѝ не сѫ всѣкога добри. Мисъль, чувства и действия, съединени въ едно, даватъ условия на човѣка да расте и да се развива. Ако мислишъ само, ти можешъ да попаднешъ въ миналото си, което е подобно на мъртвитѣ, стари езици. Старитѣ езици не ползуватъ човѣка. Иска ли да напредва, да се свързва съ културата на напредналитѣ народи, той трѣбва да изучава новитѣ, живитѣ езици. Работете съ мисъльта, съ чувствата и съ волята си, за да създадете своето свѣтло бѫдеще. Миналото, мъртвитѣ езици сѫ мъртви хора, за които Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли.“ Какво трѣбва да правятъ живитѣ? — Да се занимаватъ съ това, което животътъ имъ предлага. Човѣкъ трѣбва да се свърже съ себе си, съ своето висше съзнание, съ живата природа. Само така той може да познае Бога. Ще кажете, че всички хора търсятъ Бога, но не могатъ да Го намѣрятъ. Какъ Го търсятъ? Съ плачъ и съ роптание ли? Богъ не се трогва отъ човѣшки сълзи. Той иска всички хора да участвуватъ въ Неговото дѣло, да станатъ съработници съ Него. Вънъ отъ Бога нѣма животъ. Вънъ отъ Бога човѣкъ не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Безъ Него и богатството, и знанието, и силата нѣматъ смисълъ. Съ Него и сиромашията, и болеститѣ, и страданията се осмислятъ, Човѣкъ научава езика имъ и се разговаря съ тѣхъ. Мисъльта, която искамъ да ви оставя, е следната: Да имате връзка съ Бога. Тази връзка е реалность, на която можете да разчитате при всички условия: като боленъ и здравъ, като беденъ и богатъ, като нещастенъ и щастливъ. При тази връзка и най-голѣмитѣ дяволи отстѫпватъ. Тази вѫтрешна връзка опредѣля бѫдещето на човѣка. И да се обезсърдчи, и да се обезвѣри, щомъ има тази връзка, той лесно се справя съ своитѣ състояния. Скѫса ли се връзката, всичко пропада: и знание, и вѣра, и сила, и богатство. Изгуби ли вѣрата въ себе си, човѣкъ изгубва живота си. Щомъ е така, пазете връзката си съ Бога. Бѫдете готови на всички страдания, но да не изгубите връзката си. Бѫдете готови да жертвувате всичко за тази връзка. Който е направилъ връзка съ Бога и подържа отношенията си съ Него, той е намѣрилъ магическата прѫчица въ живота си. Той е магъ, съзнателно работи съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля. Той разполага съ нѣщо положително. Той е свързанъ съ абсолютната реалность и всѣкога разчита на нея. И презъ най-голѣми страдания да мине, той е смѣлъ и решителенъ. Упражнение. За една седмица правете наблюдения: какъ лѣгате вечерь да спите, въ какво положение, на коя страна, и какъ се събуждате сутринь. Отбелязвайте си, какви отклонения сте направили презъ съня си, въ каква посока и подъ какъвъ ѫгълъ. Забелязано е, че когато човѣкъ страда отъ кракъ, рѫка, коремъ, въ него се явява желание да тури болния удъ по-близо до центъра. Като правите наблюдения върху отклоненията на тѣлото си, правете наблюдения и върху влиянието, което различнитѣ идеи ви оказватъ. Тѣлото заема такова положение, каквито сѫ идеитѣ на човѣка. Това показва, че човѣкъ се движи въ два свѣта: въ подсъзнателенъ и въ свръхсъзнателенъ. Първиятъ свѣтъ произвежда несъзнателнитѣ, неволнитѣ движения, а вториятъ — съзнателнитѣ, волевитѣ движения. И тъй, стремете се къмъ онази основна мисъль въ себе си, върху която почива вашата свобода и развитието ви. Отъ тази мисъль зависятъ вашето здраве, вашитѣ радости и скърби. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 9 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Мълчание и говоръ Размишление върху свѣтлината. Кога мълчи човѣкъ? — Когато спи, когато пости, когато мисли; когато се страхува отъ нѣщо, когато има да дава, когато не знае урока си и т. н. Значи, човѣкъ мълчи при различни случаи, а това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Нѣкой казва, че не иска да говори. Защо не иска да говори? — Или защото не може, или защото не е разположенъ. Въ това мълчание нѣма никаква философия. Човѣкъ не може да говори още при два случая: когато се намира въ безвъздушно пространство, или когато пространството е крайно наситено. Между говоренето и сѣенето има известно отношение. Всѣки казва: Азъ мога да говоря. Това е все едно, да кажешъ, че можешъ да сѣешъ. Можешъ да говоришъ, ако има условия за говорене. Можешъ да сѣешъ, ако има условия за сѣене. Първото условие е да имашъ сѣме и нива, на която да сѣешъ. Ако нѣмашъ нива, сѣмето ще падне нѣкѫде, но нѣма да израсте. Казватъ, че живитѣ говорятъ, а умрѣлитѣ мълчатъ. Обаче, и живитѣ могатъ да мълчатъ. Кога мълчи живиятъ и кога — умрѣлиятъ? Какво се образува при мълчанието на живия и на умрѣлия? — Прави линии. Умрѣлиятъ образува линията А — основа, а живиятъ — линията В, — растене нагоре. Умрѣлиятъ казва на живия: Ако говоришъ много, както азъ съмъ говорилъ, ще легнешъ на гърба си и ще образувашъ основата А. Живиятъ казва: Ако говоришъ много, ще израстешъ много. Турцитѣ казватъ: Който много говори, много знае; който много знае, много страда. Мълчанието на умрѣлия показва, че нищо не го смущава. Той си е изработилъ особена философия за живота. Живиятъ пъкъ мълчи и съ това иска да каже да не го предизвикватъ, защото ще избухне. Какво е значението на мълчанието въ природата? Кога мълчи ученикътъ? — Когато слуша, какъ учительтъ преподава. Кога мълчи учительтъ? — Когато изпитва ученика. Мълчанието на ученика е резултатъ на възприемане, а мълчанието на учителя — резултатъ на пресѣване, преценяване на нѣщата. Въ дадения случай, учительтъ е подобенъ на търговецъ, който разпредѣля стоката: една туря надѣсно, друга — налѣво; една горе, друга долу. Да мълчи човѣкъ, това значи, да бѫде вѫтрешно тихъ и спокоенъ, а въ мисъльта си активенъ. Той ще мълчи физически, външно, а ще работи съ мисъльта си. Кога човѣкъ не може да мълчи? — Когато сѫ засегнати чувствата му. Колкото посилно сѫ засегнати, толкова по-голѣмо е напрежението му да говори. За да мълчи, той трѣбва да успокои чувствата си, да утихне вълнението на сърдцето му. Какви методи прилагате за мълчание? Когато учительтъ иска да застави ученицитѣ си да мълчатъ, той приковава вниманието имъ къмъ нѣщо важно. Когато се качвате по планинскитѣ върхове, сѫщо се налага мълчание. Когато слизате отъ планината, сѫщо е нуждно мълчание. Значи, учительтъ призовава вниманието на ученицитѣ къмъ известенъ предметъ, като къмъ високъ планински връхъ. За да разбератъ, какво се крие въ този връхъ, нуждно е мълчание. Ако влѣзете въ общество, дето всички мълчатъ, ще усѣтите голѣмо напрежение. Ако ораторътъ, преди да говори, мълчи петь минути, публиката сѫщо изпитва голѣмо напрежение. Ето защо, които сѫ изпитвали напрежение при мълчанието на нѣкой човѣкъ, казватъ, че мълчанието е страшно нѣщо. Страшно е за онѣзи, които не го разбиратъ. Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато човѣкъ мълчи на физическото поле, той е крайно активенъ. Малцина се интересуватъ отъ мълчанието, но ако отъ мълчанието зависи щастието на хората, всички ще се интересуватъ отъ този въпросъ. Нѣкой казва, че не обича да мълчи. — Не обичашъ да мълчишъ, защото не знаешъ цената на мълчанието. Ако знаешъ цената му, ако отъ мълчанието зависи твоето щастие, ще мълчишъ. Важно е да знае човѣкъ, кога да мълчи и кога да говори. Ти се оплаквашъ отъ сѫдбата си, но единъ твой приятель ти казва да мълчишъ една минута. Ако мълчишъ, сѫдбата ти ще се подобри. При това положение, ти ще послушашъ приятеля си и ще млъкнешъ. Значи, има моменти въ човѣшкия животъ, когато мълчанието произвежда превратъ въ сѫдбата на човѣка. Както музикантътъ трѣбва да знае, кога да мълчи, т. е. кога да туря паузи, така всѣки човѣкъ трѣбва да знае, кога да мълчи. Паузата е необходимость въ музиката. Чрезъ паузата се отдѣля една музикална мисъль отъ друга. Пѣвецътъ използува паузата за поемане на въздухъ. Законитѣ на организма налагатъ на пѣвеца естествено прекѫсване на пѣсеньта. Това прекѫсване е на мѣсто, когато се диктува отъ дишането. Защо мълчи умрѣлиятъ, и защо мълчи живиятъ? Като мълчи, умрѣлиятъ иска да каже, че неговата работа е свършена вече, нѣма какво да прави. Когато свърши речьта си, ораторътъ млъква. Съ това той иска да каже, че е свършилъ работата си. Въ този смисълъ, мълчанието на умрѣлия и на живия представя граници на речьта. Когато умрѣлиятъ мълчи, речьта му е свършена, настава пауза. Когато живиятъ мълчи, това показва, че речьта му ще започне. Такива моменти на мълчание сѫществуватъ и въ мисъльта, и въ чувствата на човѣка. Затова, като мълчи, човѣкъ трѣбва да знае, дали е настѫпилъ край въ мисъльта и въ чувствата му, или начало. Старитѣ окултни школи сѫ налагали на ученицитѣ си мълчание. Въ Питагоровата школа сѫ изисквали отъ ученицитѣ четири години мълчание. Не е лесно да мълчишъ четири години. Това не е за обикновенитѣ хора. Чрезъ мълчанието човѣкъ изучава вѫтрешнитѣ закони на Битието. Чрезъ мълчанието той разбира вѫтрешния смисълъ на живота. Чрезъ мълчанието той разбира двата полюса на нѣщата. Като ученици, наблюдавайте лицата си, да различавате скръбното състояние отъ радостното. Така ще знаете, кои мускули на лицето се измѣнятъ при скръбьта, и кои при радостьта. Сѫщевременно, наблюдавайте, кога човѣкъ се отпушва и кога се запушва. При радостьта човѣкъ се отпушва, свързва се съ природата, и тя му проговаря. При скръбьта той се подпушва, влиза въ дисхармония съ природата, и тя се затваря за него. Три важни моменти има презъ деня, когато човѣкъ може да смѣни радостьта си съ скръбь и скръбьта — съ радость. Всѣки самъ трѣбва да намѣри тѣзи моменти и съзнателно да си въздействува. Като работите върху самовъзпитанието си, трѣбва да знаете, какъ да ставате сутринь и какво състояние да си наложите — радостно, или скръбно. Ако сте радостни, природата ще бѫде щедра къмъ васъ и ще ви даде всичко, каквото искате. Ако сте скръбни, природата ще се затвори за васъ. Обаче, за нея не важи, дали сте радостни, или скръбни. Важно е да научите нѣщо. За природата скръбьта и радостьта сѫ две състояния, еднакво важни и необходими. Тя щедро дава на човѣка, каквото иска. Ако иска радость, радость му дава; ако иска скръбь, скръбь му дава; ако иска да мечтае, дава му условия за това. Мнозина се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре. Защо? — Защото не знаятъ, какъ да ставатъ сутринь и какъ да лѣгатъ вечерь. Ставането отъ сънь и лѣгането сѫ два важни момента презъ деня, които опредѣлятъ хигиената на човѣшкия животъ. Ако ставате и лѣгате, както трѣбва, работитѣ ви презъ деня вървятъ добре. Вие сте радостни, и цѣлата природа е отворена за васъ. Ако не ставате сутринь правилно, гледайте да си лѣгате поне правилно. Това сѫ два важни момента, които опредѣлятъ бѫдещето ви. Правете опити въ това направление, да се научите правилно да ставате и да лѣгате. Правете наблюдения поне седемь деня наредъ. Ако сте ставали и лѣгали правилно, ще имате едни резултати; ако не сте ставали и лѣгали правилно, ще имате други резултати. Отбелязвайте резултатитѣ и си правете научни заключения. Бѫдете смѣли и искрени въ наблюденията и заключенията си. Природата обича смѣлитѣ хора и на тѣхъ помага. Нѣкой се оплаква, че е беденъ, че никой не му помага. Отива при единъ, при втори богаташъ, но и тѣ не се отзоваватъ на молбата му. Тѣ чувствуватъ, че този човѣкъ не е станалъ правилно отъ леглото си. Бедниятъ самъ може да си помогне. Какъ? Той има добъръ гласъ. Вмѣсто да иска помощь отъ богатия, нека му изпѣе една пѣсень. Така той ще отвори сърдцето на богатия, който ще го възнагради щедро. Следъ това ще го покани и другъ пѫть да го посети, да му попѣе малко. Богатиятъ ще си каже: Ето единъ човѣкъ, който е станалъ правилно отъ сънь. Следователно, ако работитѣ ви не вървятъ добре, влѣзте всрѣдъ природата и изпѣйте ѝ една пѣсень. Тя обича смѣлитѣ хора и богато ги възнаграждава. На страхливия тя казва: Ще имашъ търпение, ще чакашъ, докато проявя своето благоволение къмъ тебе. Не постѫпва ли така и учительтъ? На добрия и смѣлия ученикъ той отговаря съ внимание и разположение; за страхливия той се затваря и го оставя да чака, докато придобие смѣлость и решителность. Кои сѫ основнитѣ мисли на днешната лекция? — Мълчанието и правилното ставане и лѣгане. Сега изпѣйте думата „говори“ на срички. И тритѣ срички сѫ силни, действуватъ върху нервната система. Така, човѣкъ може да се лѣкува. Затова, отъ най-стари времена до днесъ, окултнитѣ школи сѫ прилагали музиката, като методъ за трансформиране на енергиитѣ и за лѣкуване. Думата „говори“ е енергична, силна, отпушва човѣка и го повдига. Ще кажете, че не всички хора сѫ родени за пѣние. Обаче, ученикътъ трѣбва да пѣе. Ако не пѣе, самъ ще си причини нещастие. Казвате: Какво е заключението на днешната лекция? — Още не може да се говори за заключение. Защо? — Защото не е говорено върху сѫщностьта на мълчанието и на говоренето. Може ли една речь да има заключение, когато още не е говорено, както трѣбва? Може ли човѣкъ да скърби, ако още не се е радвалъ? Който не се е радвалъ, не може да скърби; и който не е скърбѣлъ, не може да се радва. Обикновено радостьта се явява първа, а скръбьта — последна. Всѣко нѣщо започва съ радость; радостьта е инициаторка. Втория моментъ иде скръбьта. Щомъ си отиде скръбьта, настѫпва второто начало — радостьта. Ще знаете, че първа се явява радостьта, а последна — скръбьта. — Изобилието на Божиитѣ блага носи животъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 2 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣрниятъ образъ Размишление. Какво става, като се срещнатъ две тѣла въ пространството? Ако си хармонизиратъ, тѣ ще се сближатъ и опознаятъ. Ако не си хармонизиратъ, ще се отблъснатъ, и отъ срѣщата имъ ще се създаде източенъ въпросъ, Каквото представятъ срѣщитѣ между сѫщества, които сѫ хармонично или дисхармонично настроени помежду си, такова нѣщо представятъ и думитѣ, които хората си подхвърлятъ. Ако думитѣ сѫ хармонични, сѫществата се сближаватъ и опознаватъ. Ако сѫ обидни, сѫществата се отблъскватъ, както се отблъсква гумената топка, хвърлена върху твърда преграда. Коя е причината, че се говори за срѣща и за отношения между две сѫщества? — Все има нѣкаква причина, външна или вѫтрешна. Дали хората се разговарятъ, дали се срѣщатъ, има нѣкакъвъ поводъ за това. Нѣкой говори, съ цель да оправдае себе си или ближния си. Ако успѣе да направи това, той минава за талантливъ човѣкъ. Ако не успѣе, той минава за невежа. Обаче, невежеството не е многократенъ процесъ. Човѣкъ може да бѫде невежа въ единъ моментъ, а въ другъ да прояви голѣмо знание, да мине за ученъ. За невежеството пишатъ двойка, а за знанието — шесторка. Като събератъ дветѣ бележки и ги раздѣлятъ на две, получаватъ тройка, срѣденъ успѣхъ. Талантливиятъ човѣкъ е запалена свѣщь. Невежиятъ е загаснала свѣщь. Невежиятъ и учениятъ сѫ полюси на живота. Невежиятъ започва съ нула и свършва съ двойка; учениятъ започва съ тройка и свършва съ шесть. Който започва съ шесть, свършва съ нула. Това значи превръщане на енергията отъ нисша въ висша и отъ висша въ нисша. Който знае да превръща енергията отъ нисша въ висша и отъ висша въ нисша, той може да тълкува и изправя погрѣшкитѣ си. Често ученицитѣ грѣшатъ, защото се мѣсятъ въ работата на своитѣ учители. И тогава, вмѣсто добри бележки, тѣ получаватъ слаби. Учителитѣ представятъ природата. Следователно, хората, като ученици на живота, се мѣсятъ въ работитѣ на природата и, вмѣсто добри бележки, получаватъ слаби. — Нѣмамъ ли право да говоря, да кажа мнението си? — Имашъ право да говоришъ, но разумно, правилно. Добриятъ, разумниятъ говоръ е вѫтрешенъ и невидимъ. Този говоръ е истински, реаленъ. Оттукъ вадимъ следното заключение: реални нѣща сѫ тѣзи, които предизвикватъ вѫтрешенъ говоръ въ човѣка. Между тѣхъ всѣкога се образува духовна връзка. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 25 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Специфичната свѣтлина итоплина Кога се доспива на човѣка? — Когато се занимава съ обикновени мисли. Когато се почувствува осигуренъ, човѣкъ лесно заспива. Той се успокоява, не мисли за нищо и заспива. Необикновенитѣ мисли подтикватъ човѣшкия умъ къмъ дейность. Изобщо, неблагоприятнитѣ условия подтикватъ човѣка къмъ работа, а благоприятнитѣ — къмъ почивка. Почивката е добро нѣщо за тѣлото, но не и за ума. Сегашнитѣ хора се стремятъ повече къмъ охоленъ животъ, къмъ почивка, но и това имъ дотѣга. Тѣ сѫ задоволени, не мислятъ за ядене, всичко имъ е дадено въ изобилие. Други пъкъ гладуватъ, но сѫ дейни, търсятъ начинъ да задоволятъ глада си. Има нѣщо приятно и въ ситостьта, и въ глада. За да не се изгуби приятностьта, човѣкъ не трѣбва да бѫде всѣкога ситъ, нито всѣкога гладенъ. Гладътъ стимулира човѣка, кара го да мисли, да работи. Той предвкусва удоволствието, което ще изпита въ момента, когато започне да яде. Следъ това въ него се зараждатъ други желания. Следователно, добре е човѣкъ да реализира едно свое желание, но веднага следъ това трѣбва да се роди друго желание, което да му дава импулсъ, потикъ къмъ работа и движение. Нѣкой казва, че нѣма никакви желания, мисли и стремежи. Какъ мислите, щастливъ ли е този човѣкъ? Не е щастливъ. “Човѣкъ живѣе и се радва на живота, докато мисли, чувствува и желае. Изгуби ли тѣзи потици, той е мъртавъ. Една стара философия казва, че човѣкъ трѣбва да убие всѣко желание въ себе си. На тази мисъль Христосъ се противопоставя съ думитѣ: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ нашъ небесни“. Значи, човѣкъ трѣбва да усъвършенствува своитѣ желания, а не да ги убива. Богъ, Който е създалъ свѣта, далъ условия на всички живи сѫщества да растатъ, да се развиватъ и усъвършенствуватъ. Той знае, какви мисли и чувства вълнуватъ човѣка, затова дава на всѣкиго съответни условия. На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария — други. Кой е ученикъ? — Който учи. Да учишъ, това още не значи, че си ученикъ. Много ученици учатъ, Но пропадатъ на изпититѣ, повтарятъ класоветѣ. Споредъ мене, ученикъ е този, който никога не пропада на изпитъ и минава безпрепятствено отъ единъ класъ въ другъ. Изпититѣ подразбиратъ мѫчнотии и затруднения въ живота. Ученикътъ всѣкога свършва добре изпититѣ си, т. е. лесно решава мѫчнотиитѣ и затрудненията си. Каквато задача да дадете на ученика, той лесно я решава. Нѣма работа, която той не може да свърши. Работата подразбира разумно използуване на Божественитѣ условия. Кажемъ ли „работенъ день“ разбираме день, въ който човѣкъ е използувалъ разумно условията на живота. Въ този смисълъ, едно отъ качествата на ученика е прилежание и работоспособность. Сега ще ви задамъ въпроса: коя рѣка се размѫтва? — Малката, тѣсна и плитка рѣка. Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може да се размѫти. Какво трѣбва да направите съ вода, която лесно се размѫтва? — Да я прекарате презъ тѣсна, стъклена цевь, т. е. презъ ограничения. Голѣмата рѣка, обаче, не може да се прекара презъ цевь. Само часть отъ нея може да прекарате, но не всичката. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: обикновенитѣ мисли и чувства могатъ да се ограничатъ, да се прекаратъ презъ цевь, но великитѣ мисли, чувства и добродетели не се ограничаватъ. Всѣко нѣщо, което се ограничава, е слабо, малко, несъвършено. Великитѣ нѣща никой не ги ограничава. Въ този смисълъ, великъ, съвършенъ човѣкъ е онзи, когото никой не може да ограничи. Той е неограниченъ, свободенъ. Ако става въпросъ за ограничаване, той самъ се ограничава и самъ се освобождава. Докато грѣши, човѣкъ всѣкога се ограничава. Престане ли да грѣши, преставатъ и ограниченията му. За оправдание на погрѣшкитѣ си, грѣшниятъ казва: Понеже свѣтлината ми е отнета, затова правя погрѣшки. — И това е възможно. Въпросътъ е, обаче, кой отнелъ свѣтлината му. Три причини има за отнемане свѣтлината на човѣка. Тѣ сѫ вѣтърътъ, окрѫжаващитѣ и той самъ. Когато вѣтърътъ затвори капацитѣ на вашитѣ прозорци и попрѣчи на свѣтлината да влиза въ кѫщата ви, следъ време той пакъ ще ги отвори, и свѣтлината отново ще проникне. Когато окрѫжаващитѣ затварятъ капацитѣ на прозорцитѣ ви, и тѣ иматъ нѣкаква цель. Когато вие затваряте капацитѣ на прозорцитѣ си, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за да проникне свѣтлината въ кѫщата ви. Всѣки самъ трѣбва да си отговори, кой отъ тритѣ случая е за предпочитане: вѣтърътъ ли да затвори капацитѣ на прозорцитѣ ви, окрѫжаващитѣ, или вие сами? Какъ се прекѫсва свѣтлината на вашия умъ и какъ се възстановява, това сѫ съзнателни процеси, които се извършватъ, както въ отдѣлния човѣкъ, така и въ природата. Всѣки процесъ въ човѣка се основава на разумностьта, която работи въ природата. Седите на брѣга на морето и близо до васъ виждате човѣкъ, добре облѣченъ, държи се съ достойнство, съ съзнание, за нѣкакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение съ васъ. По едно време той усѣща гладъ, иска да намѣри отнѣкѫде хлѣбъ, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натукъ-натамъ, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хлѣбъ отъ васъ. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате часть отъ своя хлѣбъ. Чрезъ глада гордиятъ човѣкъ се запознава съ васъ. Следователно, Божественото Начало дава на човѣка първия урокъ на смирение. Чрезъ глада хората се опознаватъ, правятъ връзки помежду си. Гладътъ е първата буква на знанието. Който не е гладувалъ, не може да стане ученъ човѣкъ. Докога може да гладува човѣкъ? — Докато изпитва приятни чувства. Въ това време той има приятни преживѣвания, радва се, че следъ известно време ще задоволи глада си. Почне ли да чувствува неприятность, човѣкъ трѣбва да задоволи по нѣкакъвъ начинъ глада си. Не го ли задоволи, той се превръща въ разрушителенъ процесъ: по-силнитѣ клетки изяждатъ по-слабитѣ. Това наричаме процесъ на самоизяждане, на вѫтрешно месоядство. Желанието на човѣка да задоволи глада си е Божествено, Следователно, ако не дадете ходъ на Божественитѣ желания въ себе си, иде разрушението. Тогава настѫпва разрушение и смърть на организма. Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грѣхътъ, който е по-страшенъ отъ смъртьта. Човѣкъ трѣбва да отвори душата си за лѫчитѣ на любовьта, за да бѫде чистъ, добъръ и любещъ. Като се говори за благодарность, имаме предъ видъ онази вѫтрешна благодарность, а не обикновената. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да благодари за живота и за благата, които му сѫ дадени. Животътъ е най-великото благо, което притежавате. Щомъ има животъ, всичко може да придобиете: и знание, и свобода, и свѣтлина. Постоянно се молете и благодарете за великия даръ, който Богъ ви е далъ. Да се молишъ, това значи, да работишъ. Да се молишъ, това значи, да отваряшъ прозорцитѣ на душата си за свѣтлитѣ лѫчи на любовьта. Само при тѣзи лѫчи зрѣятъ плодоветѣ. Благодарностьта е единъ отъ узрѣлитѣ плодове на душата. Имате ли зѫби, вие ще ядете свободно отъ плодоветѣ на своята душа и ще благодарите. Стариятъ, който нѣма зѫби, не може да се ползува отъ Божественитѣ плодове и не може да благодари. Дадете ли му плодъ, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имахъ зѫби, да го опитамъ, да вкуся отъ него и да благодаря? Пазете зѫбитѣ си, за да бѫдете всѣкога млади и да благодарите за всичко, което ви се дава. Така се възпитава ученикътъ. Така се повдига всѣки човѣкъ и се опредѣля за членъ на бѫдещата раса. Какво представятъ сегашнитѣ хора и какво — бѫдещитѣ? — Сегашнитѣ хора сѫ още неизлюпени яйца, а бѫдещитѣ — малки излюпени пиленца. За да се излюпите, вие трѣбва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате отъ малки работи и да не губите лесно радостьта си. Съзнателна, вѫтрешна работа се изисква отъ всички. Който се вкисва и лесно губи радостьта си, той е играчка на условията. Затова трѣбва да бѫдете разумни. Представете си, че се намирате на брѣга на дълбока и буйна рѣка. Искате да минете на другия брѣгъ, да отидете въ града да свършите една важна работа. Какъ ще минете рѣката? Мостъ нѣма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощьта. Следъ известно време виждате, че десетина души носятъ една голѣма греда, която ще поставятъ за мостъ на рѣката. Ако сте разуменъ, веднага ще се приближите при хората и ще вземете участие въ построяването на моста. Съ общи усилия ще се построи мостътъ, и всѣки ще мине рѣката, ще свърши работата си. Значи, всѣка мѫчнотия представя рѣка безъ мостъ. За да разрешите мѫчнотията си, трѣбва да знаете, какъ и кѫде да поставите моста. Така ще преминете рѣката. Сега вие сте дошли на Мусала да прекарате нѣколко деня. Какъ ще използувате времето си? Ще кажете, че ще дишате чистъ планински въздухъ и ще правите разходки. За да се ползувате отъ планината, вие трѣбва да възприемете слънчевата свѣтлина чрезъ ума си, слънчевата топлина чрезъ сърдцето си и въздуха чрезъ дробоветѣ си. И това не е достатъчно. Трѣбва да знаете, кой моментъ презъ деня да възприемете свѣтлината и топлината, за да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Това значи, да приемете специфична свѣтлина и топлина отъ слънцето. Който може да възприеме слънчевата свѣтлина и топлина чрезъ ума и сърдцето си, той се чувствува радостенъ, свободенъ и разположенъ. Упражнение. Всѣки ще си избере единъ камъкъ и ще го полѣе десеть пѫти съ вода, която самъ ще носи отъ едно отъ езерата. Ще кажете, че дъждътъ полива камънитѣ, нѣма защо вие да ги поливате. Вашата работа е специфична. Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той, и какъ се разлива водата по него. Всѣки ще прави наблюдения и ще ги отбелязва. Това упражнение ще направите най-късно до обѣдъ. Ще мислите върху лекцията и ще я свържете съ водата. * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 12 юлий, 1929 г. Рила. — Мусала.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обикновено и Божествено съзнание Размишление. Кои нѣща въ живота сѫ важни? Споредъ нѣкои, важни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ вижда; споредъ други, важни нѣща сѫ тѣзи, които човѣкъ съзнава. Представете си, че единъ ученъ изпитва голѣмъ гладъ. По особени причини той не е ялъ два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисъльта му е заета само съ едно, да намѣри хлѣбъ и да се нахрани. Срѣща приятели, разговаря се съ тѣхъ, тѣ му посочватъ различни картини, обръщатъ вниманието му къмъ красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивитѣ картини, вижда радостнитѣ и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нѣщо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлѣбътъ. И музикантъ, и художникъ да сте, щомъ сте гладенъ, най-важното нѣщо за васъ е хлѣбътъ. Той изпълва съзнанието ви. Щомъ се нахраните, хлѣбътъ изчезва отъ съзнанието ви. Значи, и хлѣбътъ не е най важното нѣщо. Хората ядатъ, растатъ, развиватъ се и умиратъ. Какво остава отъ тѣхъ? — Само онова, което тѣ сѫ възприели и обработили. Всѣки день човѣкъ вижда, какъ слънцето изгрѣва и залѣзва, но то не е реалното. Това, което човѣкъ възприема отъ слънцето и го обработва въ себе си, то е реално, то следва човѣка навсѣкѫде. Той носи реалното постоянно съ себе си. Затова казваме, че реалнитѣ нѣща сѫ непреривни. Тѣ никога не губятъ цената си. Напротивъ, колкото повече време минава, толкова по-ценни ставатъ тѣ. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Нѣкой иска да изучава музика, но следъ две-три години желанието му изчезва. Другъ иска да стане художникъ, но следъ нѣколко месеца желанието му изчезва. Това не сѫ истински желания. Тѣ нѣматъ нищо общо съ реалностьта. Трети обича да се моли, минава за религиозенъ, но следъ известно време престава да се моли, тръгва по другъ пѫть. Значи, религиозното чувство въ него е било слабо, нѣмало дълбоки корени и лесно изсъхнало, Нѣща, които се явяватъ и скоро изчезватъ, не сѫ реални. На фигура първа виждате две концентрични окрѫжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окрѫжноститѣ. Силитѣ, които действуватъ въ концентричнитѣ крѫгове, сѫ равномѣрни; силитѣ, които действуватъ върху вълнообразната линия, сѫ крайно интенсивни и експансивни. Въ случая, вие виждате окрѫжноститѣ, виждате и вълнообразната линия и казвате, че тѣ сѫ реални величини, защото въ тѣхъ действуватъ сили. въ сѫщность, реалностьта е въ силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ, а не въ самитѣ величини, които се образуватъ подъ влиянието на силитѣ. Ако силитѣ не действуваха, величинитѣ нѣмаше да сѫществуватъ. Какво представя правата линия? — Пѫть, изминатъ отъ една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-кѫсото разстояние между две точки се нарича права линия. Дветѣ точки се движатъ въ две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че дветѣ точки играятъ важна роль навсѣкѫде. За да се прояви идея въ човѣка, нуждни сѫ две противоположни мисли. За да се прояви нѣкакво чувство, пакъ сѫ нуждни две противоположни чувства. Въпрѣки това, казва се, че човѣкъ трѣбва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вѣрно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, въ човѣка сѫ действували две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама рѫка нищо не върши; две рѫце всичко могатъ да направятъ. За да се роди една велика идея, други две идеи трѣбва да се стълкновятъ. Нѣкой се оплаква, че паметьта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? — Защото въ ума и въ сърдцето му не сѫ се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Какъ ще забравите онази мисъль, която се е стълкновила съ нѣкоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира въ свѣта, върху вѫтрешния миръ въ човѣка, и въ този моментъ дойде нѣкой отвънъ и ви набие добре. Следъ това вие ще помните мисъльта си съ години, ще помните и мислитѣ, които ви е казалъ онзи, който е посегналъ върху васъ. Следователно, всѣка мисъль, на която вибрациитѣ сѫ по-силни отъ вибрациитѣ на вашитѣ мисли, остава паметна за васъ. Кога страда човѣкъ? — Когато съзнанието на онзи, който му причинява нѣкаква болка, е по-силно отъ неговото съзнание. Кога се радва човѣкъ? — Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по-слабо отъ неговото. Съ други думи казано: Човѣкъ страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано съ неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тѣсна, правилна връзка. Каже ли нѣкой, че страда, нищо друго не му остава, освенъ да съедини своето нисше, обикновено съзнание съ Божественото, т. е. съ възвишеното, благородното начало въ себе си. Само така човѣкъ може да постигне своитѣ благородни и възвишени идеали. Безъ връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши. Често ученицитѣ се оплакватъ, че нѣматъ успѣхъ въ училището. Тѣ учатъ много, а малко придобиватъ. По цѣли дни учатъ, а свършватъ съ срѣденъ успѣхъ. Защо? — Нѣма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието имъ. Срещнете ли ученикъ, у когото сѫществува връзка между дветѣ съзнания, ще знаете, че и учителитѣ сѫ разположени къмъ него. Въ края на краищата, той свършва училището съ отличенъ успѣхъ. Невъзможно е учительтъ да скѫса ученикъ, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието сѫ въ хармония. И да желае да го скѫса, не може, защото хармоничната връзка между дветѣ съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става веселъ, разположенъ, поглежда съ усмивка къмъ ученика, и последниятъ дава добъръ отговоръ. И тъй, за да има разположението на професора си, студентътъ трѣбва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щомъ прояви Божественото съзнание, студентътъ въздействува вече на своя професоръ, у когото сѫщо се проявява висшето съзнание. Така между тѣхъ се създава връзка. Професорътъ се вслушва въ отговоритѣ на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентътъ да доказва на професора знанията си, последниятъ ще го скѫса. Какви знания има студентътъ? Той не знае повече отъ професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научилъ отъ професора си. Може ли да направи това, професорътъ му ще бѫде доволенъ отъ него. На сѫщото основание, ако искате да задоволите единъ поетъ, декламирайте неговитѣ стихове, а не вашитѣ. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добъръ приятель. Невъзможно е студентътъ да стои по-горе отъ своя професоръ. Да се мисли другояче, това значи, професорътъ да е престаналъ да работи. Щомъ спре на едно мѣсто, студентътъ ще го настигне. Но, докато професорътъ върви напредъ, студентътъ никога нѣма да го настигне. Съ други думи казано: Невъзможно е обикновеното човѣшко съзнание да стои по-високо отъ Божественото съзнание. На първо мѣсто е Божественото съзнание, а следъ него иде човѣшкото или обикновеното. Погрѣшкитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че и младиятъ иска да докаже на стария, че знае повече отъ него; и стариятъ иска да докаже на младия сѫщото. Младиятъ иска да докаже на стария още, че е по-силенъ отъ него. Докато живѣе въ висшето съзнание, стариятъ всѣкога ще бѫде по-силенъ отъ младия. Ако стариятъ живѣе въ обикновеното съзнание, а младиятъ — въ Божественото, той, наистина, ще бѫде по-силенъ отъ стария. Значи, силата на човѣка се крие въ неговото висше съзнание. Който започва съ материализма, а свършва съ идеализма, е вѫтрешно младъ човѣкъ; който започва съ идеализма, а свършва съ материализма, е вѫтрешно старъ човѣкъ. Материализмътъ има отношение къмъ обикновеното, т. е. къмъ човѣшкото съзнание; идеализмътъ има отношение къмъ Божественото съзнание. То дава сила на човѣка да реализира копнежитѣ на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимитѣ нѣща ставатъ постижими. Прекѫсне ли се тази връзка, човѣкъ не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатитѣ му сѫ слаби, а нѣкога почти нѣма резултати. Хранете ума си съ положителни мисли, за да подържате връзката си съ Божественото съзнание. Кажешъ ли, че отъ тебе нищо не може да стане, ти самъ кѫсашъ тази връзка. — Невежа съмъ. — Не си невежа, но си скѫсалъ връзката между Божественото и обикновеното съзнание. — Грѣшенъ съмъ. — Скѫсалъ си връзката. Възстанови тази връзка, и ще станешъ праведенъ. — Беденъ съмъ. — Не си беденъ. Възстанови скѫсаната връзка, и богатството, само по себе си, ще потече. Отъ тебе зависи да бѫдешъ богатъ и почтенъ човѣкъ. Като дадешъ нѣкакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научишъ да използувашъ моментитѣ, а всѣки моментъ носи своитѣ блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човѣкъ започва да се извинява, да търси причинитѣ вънъ отъ себе си. Никакви извинения не помагатъ. Всѣко неизпълнение показва прекѫсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановишъ тази връзка и ще изпълнишъ обещанието си. Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човѣка, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всѣко неразположение, всѣко смущение се дължи на прекѫсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, какъ се прави тази връзка. Първо ще вѣрвате въ силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканятъ нѣкѫде на обѣдъ? Знаете ли, какво ще ядете? — Нищо не знаете. Вие вѣрвате, че сте поканени на обѣдъ, че ще ви угостятъ добре, и, следъ като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щомъ се нахранишъ, ти оживѣвашъ, ставашъ добъръ, веселъ, разположенъ. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание. Когато ставате сутринь отъ сънь, правете следното упражнение. Седнете спокойно на столъ, повдигнете ума си къмъ Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка петь минути и започнете работата си. Вечерь, преди лѣгане, благодарете за помощьта, която ви е дадена презъ деня, и пакъ помислете за силата, която се крие въ тази връзка. Не очаквайте голѣми резултати изведнъжъ. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултатъ. Силата на нѣщата се крие въ тѣхното съединяване, а не въ разединяването имъ. Само съ обикновеното съзнание нищо не можешъ да направишъ. И само съ Божественото съзнание нищо не можешъ да направишъ. Обаче, дветѣ съзнания, свързани заедно, представятъ велика сила. Какво представя Божественото съзнание? — Височина, т. е. високъ планински връхъ. — Какво представя обикновеното съзнание? — Долина. За да се ползува долината отъ благата на планината, между тѣхъ трѣбва да има връзка, по която енергиитѣ на височината да слизатъ въ долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, въ която се реализиратъ всички възможности. Божественото съзнание пъкъ крие въ себе си условията за тѣхното реализиране. Ще кажете, че за това е нуждна воля. Който има отличенъ умъ и отлично сърдце, обединени въ едно цѣло, той разполага и съ отлична воля. Не може синътъ да е добъръ, а бащата и майката да не сѫ добри. Тамъ, дето волята е силна и разумна, умътъ и сърдцето сѫ сѫщо разумни. Две разумни сѫщества, отъ които едното живѣе на Слънцето, а другото — на Земята, могатъ да си подадатъ рѫцетѣ по-лесно и да направятъ връзка помежду си, отколкото две неразумни сѫщества, които живѣятъ въ една стая. Първитѣ сѫ близки, сродни души, а вторитѣ — далечни, чужди едно на друго. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 5 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свѣтътъ на ограниченията Размишление Кои сѫ отличителнитѣ чърти на физическия животъ, изобщо? По какво се отличава физическиятъ животъ на растенията, на животнитѣ и на хората? Ще кажете, че отличителното въ физическия животъ отъ една страна е движението, а отъ друга — формитѣ. Физическиятъ свѣтъ борави съ формитѣ, духовниятъ — съ съдържанието имъ, а умствениятъ — съ тѣхния смисълъ. Сега азъ искамъ да ми говорите на езикъ, който разбирамъ, който съмъ изучавалъ. Ще си представите, че съмъ чужденецъ и ще ми говорите на моя езикъ. Кой е моятъ езикъ? — Езикътъ на природата. Този езикъ съмъ изучавалъ и на него искамъ да ми говорите. Какво става съ една рѣка, ако дължината ѝ постоянно се увеличава? Можемъ ли да кажемъ, че тя расте? Какво става съ рѣката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измѣрвате дължината и широчината на рѣката съ една и сѫща мѣрка и видите, че тя се съдържа еднакво число пѫти въ дължината и въ широчината ѝ, какво показва това? Ще извадите заключение, че рѣката има еднаква дължина и широчина. Да се върнемъ пакъ къмъ това, което отличава физическия човѣкъ отъ духовния. Ще кажете, че физическиятъ човѣкъ яде, а духовниятъ не яде. Ако въ гърлото на воденицата сипете жито, което трѣбва да се мели, можемъ ли да кажемъ, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава презъ физическия свѣтъ; ако го мели и превръща на брашно, тя минава презъ другъ свѣтъ. Интересенъ е въпросътъ за физическия животъ на човѣка. Като говоримъ за физическия животъ, не можемъ да не засегнемъ и Божествения, понеже тѣ сѫ антиподи. Въпрѣки това, въ едно отношение между тѣхъ има нѣщо общо, а въ друго отношение, нѣма нищо общо. Физическиятъ животъ подразбира голѣми ограничения. Свѣтътъ, въ който на всѣка стѫпка сѫществуватъ ограничения, наричаме физически. Влѣзете ли въ свѣтъ, дето постоянно срѣщате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свѣтъ. Видите ли, че нѣкой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влѣзълъ въ физическия свѣтъ, т. е. въ свѣта на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакватъ, че не имъ даватъ достатъчно храна, не имъ позволяватъ да ходятъ, дето искатъ и т. н. Като дойдатъ до известно ограничение, всички се питатъ, какъ да се справятъ съ него, т. е. какъ да се справятъ съ физическия животъ. Хората искатъ да живѣятъ на земята, но да бѫдатъ свободни. Това е невъзможно. Свобода сѫществува само въ Божествения свѣтъ. Защо трѣбва да бѫдемъ ограничени? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, защо шишето има отворъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде ограниченъ, за да придобие свободата си. — Защо умира човѣкъ? — За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човѣкъ? — За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождаватъ. Който се е родилъ и живѣе, както и този, който е умрѣлъ вече, тѣ сѫ ограничени. Значи, човѣкъ е свободенъ само въ момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъжъ, той вече е ограниченъ; роди ли се и започне да живѣе, той пакъ е ограниченъ. Наистина, едва се роди детето, веднага го окѫпватъ, завиватъ въ пелени — ограничаватъ го. Следъ това му даватъ да яде, безъ да го питатъ, иска, или не иска — пакъ ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, безъ да го пита, иска ли да учи, харесва ли другаритѣ си, учителитѣ си. Учительтъ преподава урокъ и на другия день го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наредъ, като минава отъ едно ограничение въ друго, докато най-после свърши курса на земнитѣ училища. Христосъ казва: „Ако не се родите отново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Новораждането подразбира освобождаване отъ ограниченията на живота. Значи, само новоредениятъ може да бѫде свободенъ отъ ограниченията. Раждането на човѣка е еднократенъ процесъ. Щомъ се роди, той влиза въ свѣта на ограниченията. Обаче, новораждането е многократенъ процесъ. Човѣкъ се новоражда много пѫти и при всѣко новораждане се освобождава отъ ограниченията. Често учителитѣ влизатъ въ класъ и намиратъ ученицитѣ си неразположени, недоволни. Тѣ четатъ молитва, започватъ работа, но разположението имъ не изчезва. — Защо? — Защото трѣбвало да четатъ молитвата си, преди да е влѣзълъ учительтъ въ класъ. Щомъ стане отъ сънь, ученикътъ трѣбва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влѣзе ли въ класъ съ неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часътъ, за да излѣзе вънъ. Такова е положението на ученикъ, който живѣе само на физическия свѣтъ. Той се намира въ ограниченията на живота. Какъ може да се освободи отъ тѣзи ограничения? — Като влѣзе въ Божествения свѣтъ. Какво представя Божествениятъ свѣтъ? — Свѣтъ на абсолютна свобода. Минаването на, човѣка отъ физическия къмъ Божествения свѣтъ означава освобождаване; минаването му отъ Божествения къмъ физическия свѣтъ означава ограничаване. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ природата. И тамъ има ограничаване и освобождаване. Напримѣръ, правата А1 А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата, А2 или двойката — майката, а нулата въ срѣдата — детето. А1 е Божествениятъ свѣтъ, А2 — физическиятъ, а нулата — духовниятъ. Когато бащата застане предъ нулата, имате числото десеть. Когато нулата застане предъ единицата или предъ двойката, имате числата 0.1, 0.2. Въ научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могатъ да се проявятъ, да се родятъ, да покажатъ, какво се крие въ тѣхъ. Значи, енергията, която майката и бащата съдържатъ, може да се прояви само при условия, които нулата имъ дава. Защо човѣкъ слиза на земята, на физическия свѣтъ? — За да придобие свободата си. Това се постига чрезъ ограниченията. Понеже физическиятъ свѣтъ ограничава всички сѫщества, човѣкъ изучава ограниченията, които срѣща на пѫтя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига въ единъ животъ. Какво правятъ инженеритѣ и техницитѣ, които строятъ автомобили, параходи и аероплани? Тѣ взематъ подъ внимание всички ограничения, които ще срещнатъ на пѫтя си. Само така тѣ могатъ свободно да се движатъ съ изобретенията си. И човѣкъ е подобенъ на автомобилъ, параходъ или аеропланъ. Щомъ е така, и той се натъква на ограничения, които трѣбва да има предъ видъ. Нѣкой се оплаква отъ сиромашия, нѣмалъ пари да си купи хлѣбъ. Хлѣбътъ представя вѫглищата, а паритѣ — водата, която се превръща въ пара и движи парахода. Тежко е положението на параходъ, който нѣма вѫглища и вода. Тежко е положението на човѣкъ, който нѣма пари да си купи хлѣбъ. Такъвъ човѣкъ, както и такъвъ параходъ, не могатъ да стигнатъ до пристанището. Идеалътъ на човѣка е да постигне нѣщо, т. е. да стигне до нѣкое пристанище, да слѣзе въ града и тамъ да се запише въ нѣкое училище, да учи. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ограниченията? Много начини има за това. Напримѣръ, страхътъ е едно ограничение. Какъ ще се освободите отъ него? За да се освободите отъ страха, трѣбва да знаете, какво представя той. Страхътъ е подобенъ на праздна кола, която се движи по каменистъ пѫть. Тя често подскача, вдига голѣмъ шумъ и отдалечъ се чува. За да не подскача толкова, трѣбва да се напълни. Колата се пълни лесно, но съ какво ще напълните страхливия? — Съ вѣра. Колкото е по-силна вѣрата на човѣка, толкова повече се намалява страхътъ. Щомъ вѣрвате, че ще имате хлѣбъ, пари, страхътъ ви ще изчезне. По-рано сте се страхували отъ гладъ, сиромашия, а като дойдатъ хлѣбътъ и паритѣ, страхътъ изчезва. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Значи, който има вѣра и любовь, той става, смѣлъ и безстрашенъ. Когато се говори за обичьта или за любовьта, хората започватъ да се страхуватъ. — Защо? — Защото сѫ пострадали нѣщо отъ тѣхъ. Коя е причината за това? Тѣхното криво разбиране. И въ миналото, и днесъ, хората нѣматъ ясна представа за любовьта. Тѣ мислятъ, че като ги обича нѣкой, той трѣбва да се жертвува напълно за тѣхъ. Тѣ очакватъ отъ него всичко, да задоволи всичкитѣ имъ нужди. Като не се оправдаватъ очакванията имъ, тѣ се разочароватъ. Не само че нищо не получаватъ, но онзи, който обича, отнема жизненитѣ енергии на своя възлюбенъ. Срещнете ли човѣкъ, който постепенно съхне, слабѣе, губи силитѣ си, ще знаете, че нѣкой го е залюбилъ, или той се е влюбилъ. Така се проявява любовьта на физическия свѣтъ, дето на първо мѣсто сѫществуватъ ограничения и користь. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичатъ. Който яде много и добре се развива, малцина го обичатъ. На физическия свѣтъ любовьта постоянно взема. Другъ е въпросътъ, ако говорите за духовната и за Божествената любовь. Тази любовь постоянно дава, внася животъ, свѣтлина и топлина въ човѣка. Какво търси човѣкъ на физическия свѣтъ? — Възвишената, Божествената любовь. Влѣзе ли въ Божествения свѣтъ, човѣкъ приема енергиитѣ на този свѣтъ, и недоволството му постепенно се превръща въ доволство. Ако живѣе само на физическия свѣтъ, той ще бѫде недоволенъ. Започне ли да яде, той търси нѣкакъвъ недостатъкъ въ яденето: маслото било лошо, сольта била недостатъчна, не било сготвено, както трѣбва и т. н. Всичко е добре направено, но на този човѣкъ липсва нѣщо. За да придобие това, което му липсва, той трѣбва да бѫде свързанъ едновременно съ тритѣ свѣта — физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимитѣ енергии за своя организъмъ. Само така той ще уравновеси силитѣ, които действуватъ въ него, и ще живѣе хармонично. Всички хора се стремятъ къмъ живота, искатъ да живѣятъ. Колкото повече време живѣятъ на земята, толкова по добре за тѣхъ. Отъ какво зависи дългиятъ животъ? — Отъ правилното разпредѣляне на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да пренася енергиитѣ си отъ физическия свѣтъ въ духовния, отъ духовния въ Божествения, и обратно: отъ Божествения свѣтъ въ духовния и отъ духовния въ физическия. Спре ли на физическия свѣтъ и остане за дълго време тамъ, той непремѣнно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушаватъ, изсмукватъ енергиитѣ му. Такъвъ човѣкъ се радва и скърби, но нито радостьта му е трайна, нито скръбьта разумна. Въ първия моментъ може да се зарадва за нѣщо, но въ скоро време радостьта му ще падне подъ нулата. Скръбьта му пъкъ не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, безъ да придобие нѣщо. Следъ всичко това ще каже за себе си, че е лошъ. Не е така. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да направи нѣкакво добро. Дали е добъръ, или лошъ, важно е всѣки день да прави по едно малко добро. Доброто, което човѣкъ прави, уравновесява силитѣ на неговия организъмъ и му съдействува за освобождаване отъ ограниченията на физическия животъ. И тъй, когато се чувствувате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свѣтъ. За да излѣзете отъ ограниченията, трѣбва да влѣзете въ духовния свѣтъ, да си послужите съ методитѣ, съ които тамъ се работи. Приложите ли тѣзи методи, вие постепенно ще се освободите и ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Ще кажете, че знаете много нѣща, но, въпрѣки това, не можете да се освободите отъ ограниченията. Не можете да се освободите, защото не прилагате знанието си. Каквото знаете, трѣбва да го прилагате. Така ще придобиете изкуството, съ което да си служите при всички мѫчнотии въ живота си. Човѣкъ трѣбва да започне съ онова, което му е дадено, и постепенно да отива къмъ незнайното. Щомъ се е родилъ, той трѣбва да знае, какво нѣщо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртьта. Щомъ знае, отде е дошълъ, ще знае и кѫде ще отиде. Като разбере земния животъ, човѣкъ ще разбере и живота на онзи свѣтъ. Кѫде е онзи свѣтъ, и какво въ сѫщность представя той? Споредъ мнението на нѣкои учени, онзи свѣтъ се отличава съ пълна свобода, но кѫде е той, не опредѣлятъ. Той не е на нѣкоя планета, но не е свѣтъ и на абсолютна свобода. Освенъ Божествения свѣтъ, въ всички останали свѣтове има известни ограничения, по-малки, или по-голѣми. Ограниченията сѫ условия за минаване отъ единъ свѣтъ въ другъ. Тѣ създаватъ известни промѣни въ човѣка, и така той се движи въ различни свѣтове. Въ този смисълъ, и смъртьта не е нищо друго, освенъ вѫтрешна промѣна въ човѣка. Като се ражда, човѣкъ носи съ себе си много желания. Като умре, той се освобождава отъ желанията си. Желанията сѫ конци, съ които човѣкъ е свързанъ за земята. Като умре, тѣзи конци се скѫсватъ постепенно, и той се освобождава. Кѫсането на концитѣ има отношение къмъ неестественитѣ желания. Напримѣръ, желанията на човѣка да пие, да краде, да убива сѫ неестествени. Отъ тѣхъ, именно, всѣки трѣбва да се освободи. Обаче, има желания, концитѣ на които не се кѫсатъ. Колкото повече се проявяватъ, толкова по-силни ставатъ. Желанието къмъ щедрость е естествено. То носи животъ. Щедриятъ дава и това, което обича. Значи, желанията на човѣка да бѫде щедъръ, милосърденъ сѫ естествени и свободни. Тѣ му даватъ свобода да се проявява, както иска. Неестественитѣ и несвободни желания държатъ здраво човѣка за земята. Естественитѣ желания представятъ изворъ, който постоянно тече. Както водата на извора отъ предидещия и последващия моментъ се различава по свойства, така и въ естественитѣ желания всѣки моментъ става опрѣсняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясатъ. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичатъ желанията навънъ. Което можете да реализирате, още въ момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Единъ день то пакъ ще дойде у васъ, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинскитѣ желания се отличаватъ съ постояненъ притокъ на енергия. И когато не могатъ въ момента да се реализиратъ, тѣ пакъ сѫ непрекѫснати. Тѣ оставятъ своята енергия и чакатъ времето за тѣхното реализиране. Тѣ се втичатъ и изтичатъ и постоянно чистятъ човѣка. Временно тѣ могатъ да го ограничатъ, но въ края на краищата го освобождаватъ. Неестественитѣ желания се втичатъ, безъ да изтичатъ, или изтичатъ, безъ да се връщатъ отново въ човѣка. Често хората грѣшатъ, защото не знаятъ, какъ да се справятъ съ желанията си. Като се натъкнатъ на нѣкое желание, тѣ го спиратъ, започватъ да го чоплятъ, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли нѣкакво желание въ тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя пѫть и пакъ ще се върне при тебе. Ученикътъ има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пакъ се връща въ него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навънъ. Тогава ученикътъ започва да мисли, защо трѣбва да учи, какъ и кога да учи и т. н. Силно трѣбва да бѫде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университетъ, да стане ученъ човѣкъ. Значи, естественитѣ или Божествени желания сѫ постоянни и непреривни, а неестественитѣ и човѣшкитѣ сѫ непостоянни, колебливи и прекѫснати. Да се върнемъ къмъ основната идея. Физическиятъ свѣтъ е свѣтъ на ограничения, а Божествениятъ — свѣтъ на освобождаване. Какъ можемъ да подобримъ физическия свѣтъ, да го направимъ сносенъ? — Като работимъ съ методитѣ на духовния свѣтъ. Така ще привлѣчемъ енергиитѣ на Божествения свѣтъ къмъ себе си. Божествениятъ свѣтъ може да ни освободи отъ ограниченията. Не е лесно да се издигне човѣкъ до Божествения свѣтъ, но и на земята да е, той пакъ може да възприема енергии отгоре, да се ползува отъ Божественитѣ блага и да живѣе добре. Какво прави водолазътъ въ морето? Слиза долу, за да придобие нѣкакво богатство. Сѫщото прави и човѣкътъ. Той слиза на земята, като водолазъ, придобива нѣщо, но, за да не се задуши, вкарватъ му чрезъ трѫби въздухъ или кислородъ. Така той подържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате отъ главоболие. Причината за главоболието се крие въ тънкитѣ и дебелитѣ черва. Щомъ тѣ не сѫ въ изправность, и стомахътъ не работи добре. Щомъ стомахътъ не е добре, човѣкъ страда отъ главоболие. За да се справи съ главоболието, първо той трѣбва да тури краката си въ гореща вода, после, да изчисти червата си. Щомъ облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахътъ не търпятъ никакво робство. Щомъ ги подпушите, тѣ започватъ да протестиратъ, не искатъ да работятъ и обявяватъ стачка. Следъ тѣхъ се разстройватъ и други органи. Ето защо, казвамъ: Живѣйте на физическия свѣтъ, но приемайте енергии отъ Божествения свѣтъ, за да се справите лесно съ ограниченията. Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви освободи.“ * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 28 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Отворени форми" Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.) Първо издание, София, 1943 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лесно и мѫчнопостижими нѣща Размишление върху силата на живота. Съвременнитѣ хора се стремятъ да постигнатъ нѣкакъвъ центъръ въ живота си, около който да се наредятъ всички тѣхни възможности и условия. Тѣ виждатъ, че имъ липсва нѣщо сѫществено. Като дѣлятъ нѣщата на лесно и мѫчнопостижими, казватъ, че любовьта се постига мѫчно. Въпрѣки това, тѣ се стремятъ къмъ любовьта и, освенъ че не я постигатъ, губятъ това, което иматъ. После, като се разочароватъ отъ живота, казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. А разумностьта не се постига лесно. Не е достатъчно да бѫде човѣкъ разуменъ, но да разбира законитѣ на разумната природа и да ги прилага. Говори се за лесно и за мѫчнопостижими нѣща, но, преди всичко, за постигане на каква и да е идея, нуждно е работа и постоянство. Невежиятъ казва, че мѫчно се постига изкуството да четешъ и да пишешъ. Какво виждаме ние? И шестгодишното дете се научава да чете и да пише. — Какъ става това? — Чрезъ постоянство. То започва съ чъртички и кукички, съединява ги, докато образува отдѣлни букви, срички и думи. Следъ това съединява по нѣколко думи заедно и образува изречения. Постоянството не подразбира да се седи съ месеци върху една и сѫща буква, нито да държишъ въ ума си постоянно една и сѫща буква. Буквитѣ трѣбва да се смѣнятъ една следъ друга; всѣка предидеща буква трѣбва да отстѫпва мѣстото си на последващата. Само така детето се научава да чете, съзнанието му се обогатява и разширява. Пишешъ и четешъ думата „любовь.“ Първо спирашъ вниманието си върху буквата „л“, после — върху „ю“, постепенно се изреждатъ останалитѣ „б, о, в, ь“, докато възприемешъ въ съзнанието си понятието, което се съдържа въ тази дума. Тя пъкъ съставя отдѣлна буква отъ още по-голѣма азбука — азбуката на необятната любовь. Казвашъ, че любишъ. Какво любишъ? Може да любишъ хора, дрехи, книги, цвѣтя, животни, ядене и т. н. Ако любишъ нѣщо за ядене, ще го изядешъ. Да любишъ, значи, да се проявишъ въ известно направление. Казвашъ, че любишъ знанието. И това не е достатъчно. Ти любишъ знанието, но то не те люби. Всички хора сѫ опитали това. Всички сѫ любили, безъ да бѫдатъ любени. Нѣкой харесва една дреха, обиква я, но дрехата не го обича, дрехарьтъ — сѫщо. Има начинъ, по който можете да ги заставите да ви обикнатъ. — Какъ? — Като дадете добра сума за дрехата. Тогава туряте дрехата на гърба си, тя ви прилегне добре, и вие се радвате, че е отговорила на любовьта ви. Значи, колкото и да е мѫчнопостижима любовьта, има начинъ, по който може да се придобие. Първата работа на човѣка, като ученикъ на Великия животъ, се свежда къмъ изучаване външната страна на живота. Отъ външната страна постепенно се отива къмъ вѫтрешната. Не можешъ да постигнешъ нѣщата, ако не следвашъ естествения ходъ на живота. Какво трѣбва да правишъ, като се върнешъ вечерь отъ работа? Първо ще измиешъ рѫцетѣ и лицето си съ чиста, топла вода, ще съблѣчешъ дрехата си, ще я изчеткашъ отъ праха и ще я закачишъ на кука, да не се мачка. Сутринь пакъ ще облѣчешъ дрехата си. Каквото е отношението на човѣка къмъ дрехата, такова трѣбва да бѫде и къмъ тѣлото му. То трѣбва да се пази чисто, да се подържа здравословното му състояние. Отъ външната чистота човѣкъ постепенно отива къмъ вѫтрешната, къмъ чистотата на ума и на сърдцето. Както въ обикновения животъ се спазватъ известни правила, така трѣбва да се пазятъ правилата на разумната природа. Ако си поканенъ на вечеря, можешъ ли да отидешъ съ проститѣ си, работнически дрехи? Ще облѣчешъ новитѣ си дрехи и така ще отидешъ на гости. Ако отидешъ на балъ, ще облѣчешъ специални дрехи, споредъ изискванията. Нѣмашъ ли специални дрехи за бала, нѣма да те пуснатъ вѫтре. Ако отивашъ на училище, безъ книги и тетрадки, ще те върнатъ. Казвате, че човѣкъ трѣбва да има идея, да знае, какво му е нуждно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание въ него. Когато това съзнание се проявява, човѣкъ се отличава съ постоянство. Каквато работа започне, свършва я добре. Неговиятъ стремежъ къмъ постигане на известна идея е непрекѫснатъ. Когато висшето съзнание действува въ човѣка, всичко е постижимо за него; когато действува обикновеното съзнание, човѣкъ мѫчно постига желанията си, Истинскиятъ животъ започва съ проявяването на висшето съзнание. Безъ него нѣма движение, нѣма мисъль, нѣма чувство. То импулсира човѣка; подтиква го къмъ животъ, работа и учене. Той се намира въ постоянно движение, дава пѫть и на другитѣ сѫщества да се движатъ. Въ неговия животъ нѣма никакъвъ застой. Дето има застой, спиране, тамъ се проявява обикновеното човѣшко съзнание. Трѣбва ли човѣкъ да държи само себе си въ съзнанието си? Какво представя човѣкътъ? — Една буква отъ голѣмата азбука на козмоса. Съ една буква нищо не се постига. Следователно, за да се научишъ да четешъ и да пишешъ, да разбирашъ езика на природата, ти трѣбва да държишъ и другитѣ хора въ съзнанието си, като букви на голѣмата азбука, и така да се обогатявашъ, да придобивашъ знания и опитности. Ще кажете, че знаете азбуката на много езици. — Много азбуки знаете, съ много думи и изречения си служите, но, въпрѣки това, ви липсва нѣщо. Има нѣщо, което сте изгубили и непрестанно го търсите. Всѣки се оплаква, че нѣщо му недостига. Какво сте загубили? — Една дума. Щомъ намѣрите загубената дума, животътъ ви ще се осмисли. Коя е изгубената дума за гладния? — Живиятъ хлѣбъ, отъ който, като яде веднъжъ, никога не огладнява. Коя е изгубената дума за жадния? — Живата вода. За учения? — Знанието, което носи свѣтлина. За нещастния? — Щастието, което никога не се губи. Мнозина казватъ, че сѫ щастливи, но се страхуватъ да не загубятъ щастието си. Щастие, което се намира и губи, не е истинско. Изгубената дума не се срѣща въ никой съвремененъ езикъ. Тя нито се пише, нито се изговаря. Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята сила и красота. Единствениятъ езикъ, на който може да се изговори, е езикътъ на любовьта. На този езикъ говорятъ всички възвишени сѫщества — адепти, светии, но никой не си позволява да произнесе тази дума. Свещена дума е изгубената. Всичко въ живота и въ природата се подчинява на нея. Чрезъ нея Богъ създаде свѣта. Чрезъ нея създаде и човѣка. Казано е въ Писанието: „И рече Богъ.“ Много нѣща рече Богъ, и много нѣща създаде, но чрезъ коя дума ги създаде, не е казано. Следователно, външниятъ свѣтъ, който ни обикаля, е резултатъ на изгубената дума, която Великиятъ е произнесълъ. Хората търсятъ тази дума. Тѣ мислятъ, че сѫ я намѣрили, но следъ време виждатъ, че се заблудили, не сѫ я намерили. На това самоизлъгване се дължатъ разочарованията. Безъ магическата дума, положението на човѣка е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходътъ му е въ изправность, но той не знае, кѫде да го бутне, за да тръгне. Не се иска много, за да потегли параходътъ. Трѣбва да се натисне бутончето. Който знае мѣстото на това бутонче, ще го натисне, и параходътъ ще тръгне. Който не знае мѣстото му, ще обикаля натукъ-натамъ, ще търси чужда помощь, докато най-после намѣри бутона, натисне го, и параходътъ поеме своя пѫть. За онзи, който знае мѣстото на бутона, всичко е лесно. Обаче, за невежия нѣщата сѫ мѫчнопостижими. Представете си, че параходътъ се движи вече, върви по пѫтя си, но не знаете да го управлявате, не знаете, какъ да го спрете. Какво ще правите тогава? Ще потърсите онзи, който разбира отъ работата. Той знае, кѫде е бутонътъ, който управлява парахода, дава му направление. Като дойде на пристанището, той пакъ натисне бутона, и параходътъ спира. Не можете ли да спрете парахода, ще изпитате ужасъ. Бѫдете добри капитани, да знаете, какъ и кога да натиснете бутона, за да може параходътъ ви да тръгне и да спре навреме. Какво представя организмътъ? — Параходъ, който вечерь спира движението си и сутринь отново започва да се движи. Спирането на парахода наричаме заспиване, а тръгването — събуждане отъ сънь. Какъ става това, не знаете. Лѣгате да спите, и параходътъ спира нѣкѫде. Кѫде спира, и това не знаете. Кой го спира, сѫщо не знаете. Има нѣкой, който натиска бутончето. Като го натисне първия пѫть, параходътъ започва да се движи. Щомъ го натисне втори пѫть, параходътъ спира. Всѣки параходъ има по единъ капитанъ, който се грижи за движението му. Той го движи и управлява. Ако за огъването на една права линия трѣбва да знаете свойствата на крайнитѣ ѝ точки, колко по-голѣми знания трѣбва да има капитанътъ на парахода. Две сѫ крайнитѣ точки на правата линия, но тѣ представятъ две съзнания, А и В, на които трѣбва да разбирате езика. Говори се за движение и за спиране на парахода, но това сѫ относителни нѣща. Въ сѫщность, всичко е въ движение. Когато пѫтуваме съ параходъ или съ желѣзница, вижда ни се, че предметитѣ вънъ отъ насъ се движатъ, а параходътъ стои на едно мѣсто. Това е илюзия — параходътъ се движи, а предметитѣ сѫ въ покой. За да имате абсолютна представа за състоянията на движение и покой, вие трѣбва да излѣзете вънъ, въ пространството, оттамъ да наблюдавате. Учительтъ изважда ученика предъ дъската да решава задачи. Ученикътъ взема тебешира и започва да се движи, решава задачата. Той показва, какво е разбралъ и научилъ отъ учителя си. Учительтъ го слуша и провѣрява знанията му. Външно той е въ покой. Когато учительтъ разказва урока, той е въ движение, а ученикътъ — въ покой. Учительтъ внася нѣщо ново въ съзнанието му. Въ действителность, и учительтъ, и ученикътъ сѫ въ постоянно движение по умъ, по съзнание. Ние говоримъ за външно, за физическо движение, а не за движение въ мислитѣ, въ чувствата, въ съзнанието на човѣка. Има случаи въ живота, когато човѣкъ се движи предъ природата, държи изпита си. Природата го изслушва внимателно и му пише бележка. Понѣкога става обратното: Природата се движи предъ човѣка, предава му урокъ. Той я слуша и се произнася върху работата ѝ, казва, че предава добре, разбрано. Значи, и той ѝ пише бележка. Каквито сѫ отношенията между добрия учитель и добрия ученикъ, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между природата и човѣка. Природата, като добъръ учитель, никога не прави погрѣшки. Погрѣшкитѣ, които забелязвате въ нея, се дължатъ на елементитѣ, съ които тя работи. Представете си, че двама трезви, добри приятели се отбиватъ въ една кръчма да си починатъ и да си хапнатъ нѣщо. Тѣ никога не сѫ пили вино, не познаватъ свойствата му. Кръчмарьтъ, освенъ хлѣбъ, имъ поднася по една чаша вино. Тѣ изпиватъ виното и се развеселяватъ. Изпиватъ още по една чаша вино и се опиватъ. Следъ това другаритѣ имъ се смѣятъ, началството имъ ги наказва. Кѫде е погрѣшката? — Въ виното. Природата не позволява на човѣка да влиза въ кръчма, била тя физическа, или психическа. Страшно е да се стремите къмъ виното, но още по-страшно е пиянството въ мислитѣ и въ чувствата. Пазете се отъ мисли, чувства и желания, които опиватъ и разстройватъ организма. Пазете се отъ желания, които опропастяватъ човѣка и го изкарватъ отъ релситѣ на живота. Който си позволява да пие, той дава ходъ на лошитѣ си желания. Нѣма да мине много време, ще дойдатъ лошитѣ последствия: мъмрене, наказание, унижение и т. н. За да изправи погрѣшката си и да възстанови първото си положение, човѣкъ трѣбва да обещае, че втори пѫть нѣма да влиза въ кръчми, дето има вино, лоши мисли и желания. Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тѣло, на своя умъ и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влѣзете ли въ кръчма, шишето ви става господарь. Тогава изпадате въ безволие, и шишетата се пълнятъ и празднятъ предъ васъ, безъ да знаете, какъ става това. Отивате си най-после вкѫщи, но оставате изненаданъ, че часовникътъ, паритѣ, горната дреха ви липсватъ. Кой ги е взелъ? — Нѣкое користолюбиво сѫщество. Такива користолюбиви сѫщества има и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Тѣхната задача е да обиратъ хората и да ги съсипватъ материално и морално. Работете върху себе си, да имате ясна представа за нѣщата; за всѣки даденъ случай да знаете, вие ли се движите, или предметитѣ около васъ се движатъ. Пазете се отъ погрѣшки, които могатъ да ви опропастятъ. — Не трѣбва ли да се пие? — Ще пиете, но само такива течности, които внасятъ животъ, а не отнематъ животъ. Пийте вода, чай, сладко вино. Давайте мѣсто въ ума и въ сърдцето си на такива мисли и чувства, които повдигатъ и облагородяватъ. Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така да изврати вкуса си, че да не оценява и най-чистата вода. Така се извращаватъ и мислитѣ, и чувствата. Пазете се да не изгубите онзи тънъкъ усѣтъ къмъ нѣщата, онази нѣжность, които природата е вложила въ умоветѣ и въ сърдцата ви. Пазете се отъ еднообразието въ живота, което действува убийствено върху ума и сърдцето. Влюбенитѣ често попадатъ въ това еднообразие и въ скоро време изгубватъ любовьта. Следъ това плачатъ, страдатъ, търсятъ любовьта, но не могатъ да я намѣрятъ. — Защо? — Любовьта изключва еднообразието. Ако търсите разнообразието въ живота, търсете го въ свѣта на великата любовь. Влѣзете ли въ този свѣтъ, навсѣкѫде ще срѣщате сѫщества, облѣчени най-разнообразно — въ разноцвѣтни костюми. Има нѣщо общо въ тѣхъ, но има нѣщо особено, по което тѣ се различаватъ. Сегашнитѣ хора търсятъ любовьта, но сѫщевременно се срамуватъ отъ нея. Срамътъ се дължи на нечистотата. Ако дрехата ти е чиста, безъ никакви петна, нѣма защо да се срамувашъ. Срамува се онзи, който излиза пиянъ отъ кръчмата, Опие ли се, той не разбира любовьта. Каквото и да му говорите за любовьта, той остава чуждъ за нея. Търсете онази любовь, въ която има пълно разнообразие и абсолютно безкористие. Търсете онази любовь, която ще донесе изгубената дума, т. е. магическата прѫчица. Тя обновява, подмладява и възкресява. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 14 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.