Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'младежки окултен клас'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Превръщане и съпоставяне Т. м. Изпѣ се музикалната тема върху думитѣ: Работа, хармония и мисъль. Тема за следния пѫть: „Предназначението на съня въ природата“. Можете ли да заставите ситиятъ да яде? Ако е въпросъ за ядене, гладниятъ всѣкога е готовъ да яде. Нека трима души напишатъ на дъската по една единица. Други трима да напишатъ по една двойка. Когато нѣколко души напишатъ едно и сѫщо нѣщо на дъската или на листъ, написаното се различава. Тритѣ единици сѫщо се различаватъ. Втората единица е поставена по-низко отъ първитѣ две. Първата единица пъкъ е малко пречупена, което показва, че условията ѝ сѫ неблагоприятни. Както единицитѣ, така и двойкитѣ, написани отъ тримата души, се различаватъ. Оттукъ вадимъ заключението: Природата, която съгражда човѣшкото тѣло, при всички случаи внася известно разнообразие. Тя гради все човѣшки кѫщи — тѣлата имъ, но тѣ се различаватъ едно отъ друго. Устата на нѣкои хора е малка, а на други — голѣма. Малката уста показва, че природата разполага съ малко материалъ. При направа на голѣмата уста, природата разполага съ повече материалъ, вследствие на което се проявява щедро. Тази е причината, поради която тия хора сѫ щедри на думи, т.е. много говорятъ. Чешма, която има широкъ отворъ, пуща изобилно вода. Ако отворътъ на чешмата е малъкъ, водата тече слабо. Нѣкои хора иматъ тънки вежди, други — дебели. И това различие се дължи на вѫтрешни причини въ човѣка. Очитѣ на нѣкои хора сѫ малки, а на други — голѣми. Причината на това се крие въ часа на раждането. Хора, които сѫ родени вечерь, при малко свѣтлина, иматъ голѣми очи. Ония, които сѫ родени презъ деня, при много свѣтлина, иматъ малки очи. Различието между хората сѫществува не само въ външнитѣ имъ чърти, но и въ тѣхния вѫтрешенъ животъ. Запримѣръ, единъ човѣкъ има силно желание да постигане нѣкаква идея, а у другъ нѣкой желанието за сѫщата идея е слабо, или почти го нѣма. Причината за силното или слабо желание на човѣка къмъ нѣщо, се обуславя отъ закона за съответствие между нѣщата. Желанията на човѣка, силни или слаби, сѫ необходими като методи за неговото самовъзпитание. Чрезъ желанията си той изучава силитѣ на своя организъмъ, съ които работи. Може ли пѣвецътъ да пѣе, ако не знае законитѣ на пѣнието, както и музикалнитѣ тонове? Може ли музикантътъ да свири, ако не знае мѣстата на нотитѣ въ своя инструментъ? Може ли човѣкъ да мисли право, ако не познава законитѣ на мисъльта? Какъ познавате, кои мисли и думи сѫ добри? Думата „обичь“ добра ли е? Мисъльта, която е скрита въ тази дума, добра ли е? Това се познава по резултатитѣ, които обичьта произвежда. Запримѣръ, каква мисъль се крие въ вълка, когато изяжда овцата отъ обичь. Значи, мисъльта, скрита въ обичьта на вълка къмъ овцата, не е добра. Стремежътъ на вълка къмъ овцата е отрицателенъ. Той се стреми къмъ нея, за да я изяде. Ето защо, като ученици, вие трѣбва да анализирате мислитѣ, чувствата и желанията си, да видите, какви сили се криятъ въ тѣхъ, добри или лоши, положителни или отрицателни. Външно тѣ могатъ да изглеждатъ добри; важно е, какво се крие въ тѣхъ. Желанието на вълка е положително, той иска да се нахрани. Резултатътъ отъ желанието му е отрицателенъ. Вълкътъ отнема живота на сѫщество, което не принадлежи на него. Ще кажете, че вълкътъ обича овцата, има разположение къмъ нея и е свободенъ да я изяде. Обаче, обичьта на вълка къмъ овцата събужда омраза и негодуване въ овчаря, който се счита господарь на овцата. Вълкътъ се чуди, защо овчарьтъ го преследва. Той си казва: Овчарьтъ коли овцетѣ и ги яде, и азъ ги нападамъ съ сѫщата цель. Защо него не преследватъ, а мене преследватъ? Причината за омразата на овчаря къмъ вълка се дължи на сблъскването на две еднакви желания. Следователно, когато две еднакви желания се срещнатъ въ единъ и сѫщъ човѣкъ или въ двама, тѣ се отблъскватъ. Отблъскването на еднороднитѣ желания произвежда омраза, негодуване; споръ и т. н. Като знаете това, бѫдете внимателни въ желанията си. Преди да желаете нѣщо, вгледайте се въ себе си и помислете, ваше собствено желание ли е то, или принадлежи на други. Ако принадлежи на други, откажете се отъ него. Сега се явява въпросътъ, какво трѣбва да прави вълкътъ съ своето желание да яде овце? Какъ трѣбва да си въздействува? Ако сте запалили огънь въ стаята си направо на пода, колкото и да е слабъ, има опасность дъскитѣ да изгорятъ. Въ първо време огъньтъ е слабъ, но може да се усили и да произведе пожаръ. Какво трѣбва да се направи тогава? — Да се изгаси. — Съ какво? — Съ вода? — По другъ начинъ не може ли? — Да се покрие съ нѣщо, за да се отстрани прииждането на въздухъ, който е причина за горенето. — Както виждате, съ огъня лесно се справяте, но какъ ще се справите съ едно силно желание, което е по-страшно отъ огънь? Запримѣръ, желанието на вълка да яде овце е огънь, който силно гори. Какъ ще се справи вълкътъ съ това желание? Само единъ начинъ има — той трѣбва да стане овца. За да се превърне на овца, вълкътъ трѣбва да познава законитѣ за превръщането. Щомъ стане овца, той ще пасе трева. При това положение, желанието му, да яде овце, естествено ще изчезне. Ако вълкътъ не може да стане овца, тогава овцата трѣбва да стане вълкъ. Вие знаете, че вълкъ вълка не яде. —Възможно ли е това? — Възможно е. Има вълци, които могатъ да се превърнатъ на овце. Има овце, които могатъ да станатъ вълци. Често се говори за нѣкого, че е вълкъ въ овча кожа. Щомъ има вълци въ овча кожа, има и овце въ вълча кожа. Какво разбирате подъ думитѣ „вълкъ въ овча кожа, или овца въ вълча кожа“? Това се отнася до ония характерни чърти на човѣка, които сѫ залегнали дълбоко въ неговата природа, вследствие на което никакво външно възпитание, никакви условия не могатъ да ги измѣнятъ. Вълкътъ всѣкога си остава вълкъ, и овцата — овца. Ако поставите вълка при благоприятни условия, може да го облѣчете въ овча кожа и да мине за овца. Обаче, една малка промѣна на условията го заставя да прояви своето вълче естество. И овцата можете да облѣчете въ вълча кожа, но, при най-малката промѣна на условията, тя проявява овчето си естество. Значи, щомъ се пробуди съзнанието на човѣка и започне разумно да работи, той може да се освободи отъ вълчия си характеръ. Това наричаме вие законъ за смѣна, за превръщане на енергиитѣ, на състоянията въ човѣка. Ако не познава този законъ и не може да го прилага, човѣкъ никога не би се освободилъ отъ ония стари и лоши навици на миналото, които ставатъ причина да го наричатъ вълкъ, облѣченъ въ овча кожа. Какво разбирате подъ думата „смѣна или превръщане“? Да смѣнишъ едно състояние съ друго, това значи, ако имашъ отрицателно желание, отрицателна мисъль, или отрицателно чувство, да ги смѣнишъ съ положителни. Ако веднъжъ сте опитали отрицателнитѣ мисли, чувства и желания, не ги повтаряйте. Природата не търпи еднообразие. Даже и положителнитѣ мисли и желания не трѣбва да се повтарятъ. Всѣко повтаряне ги отслабва и разредява. Обичашъ една дреха, или едно ядене — не ги повтаряй често. За да не се втръсватъ нѣщата, човѣкъ трѣбва да прилага закона за превръщането. Само глупавиятъ човѣкъ опитва едно и сѫщо желание по нѣколко пѫти. Въ известно отношение хората спазватъ закона за превръщането, но, вмѣсто полза, тѣ си причиняватъ вреда. — Защо? — Защото този законъ е свързанъ съ закона за съпоставяне. Човѣкъ трѣбва да съпоставя нѣщата и да знае, при какви случаи може да ги смѣня. Запримѣръ, нѣкоя жена, за да не изпадне въ еднообразие, се облича по нѣколко пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь. Тя иска да има поне три костюма за смѣняване. Ако тази жена е разумна и знае да съпоставя нѣщата, тя ще се съобрази съ материалното положение на мѫжа си и съ свободното си време. Не съпоставя ли нѣщата, тя ще разруши дома си. Ще кажете, че това се прави за чистота. Чистотата се подържа и по другъ начинъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да яде, да се храни съ разнообразна храна, за да живѣе. Вѣрно е, че човѣкъ трѣбва да яде, но какво да яде? Ако става въпросъ за пчелата, тя се храни съ медъ. Вълкътъ се храни съ месо, овцата — съ трева. Съ какво се храни човѣкъ? Природата е строго разпредѣлила, кой съ какво трѣбва да се храни. На човѣка е опредѣлила да се храни съ прѣсна, чиста храна, която мѫчно се разлага. Кухнята на съвременнитѣ хора е неестествена. Тя се отклонила отъ кухнята на природата, вследствие на което хората сѫ изложени на различни заболявания и страдания. Единъ день, когато тѣ се свържатъ съ разумната природа и се подчинятъ на законитѣ ѝ, тя ще даде на всѣко живо сѫщество, каквото то желае. Природата знае, какъ да дава, какъ да задоволява желанията на всички живи сѫщества. Сѫществува законъ въ природата, споредъ който, иска ли нѣкой нѣщо, тя задоволява желанието му. Обаче, едно условие е нужно при изпълнение на този законъ: Който дава, трѣбва да знае, какъ да дава. Ако не знаешъ, какъ да давашъ, ти причинявашъ вреда на ближния си. Ако пъкъ взимашъ насилствено, ти вършишъ престѫпление. И ако давашъ насилствено, безъ да ти искатъ нѣщо, безъ да иматъ нужда отъ него, ти пакъ вършишъ престѫпление. Следователно, даването трѣбва да става свободно и съ любовь. Като ученици, вие трѣбва да разбирате законитѣ за смѣна и съпоставяне на нѣщата. Когато се яви нѣкое животинско състояние въ васъ, вие трѣбва да знаете, какъ да го смѣните. Въ естеството на човѣка е да се проявяватъ и животински желания, но той трѣбва да бѫде буденъ, да не имъ се подава. Ако при дадени условия вълкътъ може да се справи съ нѣкое свое желание, колко по лесно човѣкъ може да се справи съ своитѣ животински желания. Изобщо, вълкътъ обича да яде овце, но ако срещне болна овца, той я побутне оттукъ-оттамъ и се отказва отъ желанието си. Въ този случай, той предпочита да яде корени, отколкото болна овца. Човѣкъ трѣбва да разбира външнитѣ условия и вѫтрешнитѣ възможности въ себе си, за да се справи съ действуващитѣ сили въ природата. Запримѣръ, желанията на човѣка сѫ резултатъ на известни природни сили. Сѫщевременно тѣ сѫ желания на много сѫщества, а не на единъ човѣкъ. Нѣкой човѣкъ иска да превъзмогне желанията си изведнъжъ. Докато е свързанъ съ тия сѫщества, той има сѫщитѣ желания, каквито и тѣ иматъ. Единъ день, когато разреши правилно връзкитѣ и отношенията си съ тия сѫщества, той ще бѫде свободенъ отъ тѣхнитѣ желания. Съвременниятъ човѣкъ още не е господарь на желанията си. Запримѣръ, нѣкой иска да се откаже отъ месоядството, а не може. — Защо? — Защото е свързанъ още съ теченията на месоядството. Когато излѣзе отъ тия течения, той може да стане вегетарианецъ. При това положение, растителната храна се отразява благотворно върху организма. Човѣкъ не може да се освободи отъ едно свое желание, докато мисли, че то му е необходимо. Ако не може да го реализира, той страда, мѫчи се. Такова е положението на човѣка, който минава отъ физическия свѣтъ въ духовния. Докато е на земята, той яде всичко, каквото пожелае. Много естествено. Той има уста, езикъ, зѫби, стомахъ, може да яде. Обаче, като замине за онзи свѣтъ, той оставя физическото си тѣло на земята, а занася съ себе си желанията: иска да яде, не може. Като види, че не е подготвенъ за условията на духовния свѣтъ, той започва да се мѫчи. Ще дойде день, когато ще се нагоди на новитѣ условия, но ще мине време. Значи, за реализиране на едно желание се изискватъ съответни условия. Такъвъ е законътъ и на физическия, и на духовния, и на Божествения свѣтъ. Невъзможно е човѣкъ да реализира желанията си, ако нѣма съответни условия за това. Можете ли да бѫдете гениаленъ, ако не отговаряте на условията за това? Обикновениятъ човѣкъ има мастило, перо, хартия, както и гениалниятъ, но не може да напише една гениална мисъль. Той нѣма вѫтрешни условия за проявяване на гения. Представете си, че единъ човѣкъ иска да бѫде богатъ, другъ нѣкой — ученъ, трети — силенъ. Който иска да бѫде богатъ, трѣбва да носи богатството си безъ умора. Ще кажете, че ще дойде нѣкой да ви помогне. Не, богатиятъ трѣбва самъ да носи богатството си. Готовъ ли е той да носи, напримѣръ, 25 милиона лева на гърба си? Учениятъ трѣбва самъ да носи книгитѣ си. Силниятъ трѣбва самъ да носи инструментитѣ, съ които е развилъ силата си. Ако богатиятъ не може самъ да носи богатството си, ако учениятъ не може самъ да носи книгитѣ си и силниятъ — орѫжията си, нито богатиятъ е истински богатъ, нито учениятъ — истински ученъ, нито силниятъ — истински силенъ. Силниятъ носи земята на гърба си самъ, безъ никаква чужда помощь. Силенъ въ мисъльта си е онзи факиръ, който сѣда на единъ камъкъ всрѣдъ гората и така концентрира мисъльта си къмъ една опредѣлена идея, че и най-свирепитѣ животни минаватъ край него, безъ да го засегнатъ. Той мисли за реалностьта на живота, който прави човѣка доволенъ отъ всичко. Всички хора искатъ да постигнатъ нѣщо, което да ги направи доволни. Кое е това нѣщо, и тѣ не знаятъ. Че имъ липсва нѣщо, което може да ги направи щастливи, всички съзнаватъ това. Обаче, кое е това нѣщо? Да е богатство, не е — всички хора сѫ богати. На човѣка е дадено такова богатство, което не може да се сравни съ нищо друго въ свѣта. — Кое е това богатство? — Животътъ. На човѣка е дадено богатство, знание, сила, обичь, въпрѣки това той е недоволенъ. — Защо? — Той търси онова, което е загубилъ. — Какво е загубилъ? — Една дума. Щомъ намѣри загубената дума, той става щастливъ. — Кога ще я намѣри? — Когато намѣри Учителя. Ще кажете, че има много учители въ свѣта. — Единъ е Учительтъ, който носи загубената дума. Всѣки, който се нарича Учитель, безъ да носи загубената дума, или не е учитель, или е обикновенъ учитель. Казвате: Като познаваме Бога и Му служимъ, не можемъ ли да намѣримъ загубената дума? — Можете, но познаването и служенето на Бога е непреривенъ процесъ. Най-малкото прекѫсване на този процесъ води човѣка въ кривъ пѫть. Какво познаване е това, ако днесъ познавашъ Бога, а на другия день не Го познавашъ? Какво служене е това: днесъ Му служишъ, на другия день се отказвашъ отъ Него? Като ученици на живота, вие трѣбва да търсите загубената дума. Щомъ я намѣрите, вие сте се домогнали до ключа на живота. Който е намѣрилъ тази дума, той прилага правилно законитѣ за превръщане и съпоставяне на нѣщата. Той знае, на какво разстояние да поставя предметитѣ предъ очитѣ си, за да вижда ясно. На какво разстояние предъ очитѣ си поставяте книгата, която четете? И колко време трѣбва да я държите? Книгата се поставя на такова разстояние, да виждате ясно. При това, ще я държите предъ очитѣ си, докато четете отъ нея. Щомъ свършите четенето, ще я затворите и ще я турите настрана, далечъ отъ себе си. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание иматъ опредѣлено мѣсто. Измѣните ли мѣстата имъ, турите ли ги по-близо или по далечъ, отколкото трѣбва, вие нарушавате естествения ходъ на нѣщата. Временно можете да ги приближите къмъ себе си, докато ги изучите. После ще ги поставите на мѣстата имъ. Не постѫпвате ли така, вие сами си създавате противоречия. Следователно, да възприемете една мисъль, това значи, да я проучите, обработите и следъ това да я поставите на нейното мѣсто. Да проявите едно желание, това значи, да изучите неговия характеръ и произходъ, да го облагородите и да го поставите на мѣстото му. Да направите една добра постѫпка, това значи, да реализирате единъ плодъ, който да съдържа обработената мисъль и облагороденото желание и следъ това да я поставите на пѫтя, който природата ѝ опредѣлила. Да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто, това значи, да си разрешилъ правилно една отъ труднитѣ задачи на живота. Това е задача на възпитанието и на самовъзпитанието. Казваме въз-питание. Думата „питание“ започва съ буквата „П“ — узрѣлъ плодъ, който е готовъ вече да падне на земята. Буквата „Т“ показва, че, за да узрѣе плодътъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ известни противодействия. Буквата „А“ означава бременность. Значи, който се храни, т.е. възприема, трѣбва да израсте, да цъвне, да завърже и да узрѣе. За да мине презъ тѣзи процеси, човѣкъ трѣбва да е бремененъ съ нѣкаква идея. И тъй, да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да работи съ една отъ великитѣ науки. Самовъзпитанието е музика, хармония. Който не може да се самовъзпитава, той е дошълъ до онази дисхармония, която нарушава естественитѣ процеси въ живота му. Той постоянно се оплаква, че това нѣма, онова нѣма и самъ се трови. — Защо? — Не знае, какъ да съпоставя нѣщата. Изпаднете ли въ безпаричие, поставете срещу него живота и вижте, кое бихте предпочели. Каквито несгоди и мѫчнотии да имате, поставете предъ тѣхъ живота. Имате ли животъ, здраве и сила, всичко ще преодолѣете. Животътъ, даденъ на човѣка, е надъ всички блага, надъ всички временни постижения. За предпочитане е да бѫдешъ сиромахъ, невежа, но здравъ и пъленъ съ животъ, отколкото богатъ и ученъ, но да изгубишъ живота. Като живѣе, сиромахътъ може да стане богатъ, невежиятъ — ученъ. Обаче, ако отнематъ живота му, всичко пропада — и знание, и богатство, и слава. Казано е въ Писанието; „Блажени нищитѣ духомъ“. — Защо? — Защото привидно тѣ нѣматъ нищо, а въ сѫщность всичко притежаватъ. Като ученици на Великата Школа на живота, отъ васъ се иска любовь къмъ Бога и къмъ истината. Докато не любите Бога, вие нѣмате животъ въ себе си; докато не обичате истината, не можете да бѫдете свободни. Въ каквото положение и да се намирате, бѫдете готови да си кажете истината първо на себе си, да не се самозаблуждавате, да не се самоизлъгвате. Не затваряйте очитѣ си предъ истината. Каквато погрѣшка и да направите, изповѣдайте се предъ себе си. Не закривайте погрѣшката си. Щомъ се изповѣдате, вие се освобождавате. Изповѣдването на човѣка предъ истината наричаме покаяние или освобождаване. Бѫдете готови да казвате истината първо на себе си. Щомъ постигнете това, никой не е въ състояние да ви обиди, да отнеме мира и равновесието на вашата душа. Който е придобилъ истината, той е господарь на себе си. Никой не е въ състояние да му отнеме свободата. И да го лъжатъ, той не се лъже. Единъ пѫть може да се излъже, но втори пѫть не се лъже. Понѣкога се оставя да го лъжатъ, но самъ никога не лъже. За предпочитане е да те лъжатъ, отколкото да лъжешъ; да те обиратъ, отколкото ти да обирашъ хората; да страдашъ, отколкото да причинявашъ страдания. Който лъже, краде, убива и причинява страдания на ближнитѣ си, всѣкога губи. Когото лъжатъ, крадатъ, измѫчватъ, той всѣкога печели. И тъй, ако сте слаби, не се обезсърдчавайте; ако сте невежи, не се обезсърдчавайте; ако сте сиромаси, пакъ не се обезсърдчавайте. Вземете примѣръ отъ житното зърно, което е малко, но храни цѣлъ свѣтъ. То прави слабия силенъ, неучения — ученъ, сиромаха — богатъ. И най-малкитѣ мисли, чувства и желания сѫ въ състояние да повдигнатъ човѣка. Тѣ носятъ въ себе си силата на житното зърно. Приемете малкитѣ житни зрънца, посадете ги въ земята, обработвайте ги съ радость. Тѣ ще ви дадатъ плодъ стократно. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 27. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Работа, музика и мисъль Т. м. Представете си, че имате единъ динамически центъръ — начало на нѣщата. Понеже е въ постоянно движение, този центъръ ще образува около васъ единъ крѫгъ, който ще бѫде толкова голѣмъ, колкото е голѣмо съзнанието ви. Въ съзнанието на всѣки човѣкъ се криятъ точно опредѣлени възможности, вследствие на което крѫгътъ не може да стане нито по-голѣмъ, нито по-малъкъ. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да измѣни законитѣ на природата. Запримѣръ, каквото и да прави, човѣкъ не може да не диша. Дишането е процесъ, който е предвиденъ отъ самата природа. Човѣкъ може да диша правилно или неправилно — отъ него зависи, но по никой начинъ не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставятъ да диша правилно или неправилно. — Това сѫ субективни схващания. Условията на живота не сѫ по-силни отъ природата. Следователно, тѣ не могатъ да измѣнятъ естественитѣ процеси, които ставатъ въ човѣка. Съвременнитѣ хора трѣбва да се научатъ да мислятъ логически, не по законитѣ на обикновения умъ, но по законитѣ на висшия умъ, дето всичко става по единъ съвършенъ начинъ. Тамъ цената на нѣщата не се опредѣля по количеството имъ, но по качеството и по начина на изработването. Представете си, че имате единъ килограмъ вълна. Вие искате да я увеличите, да стане повече. Каквото и да правите, не можете да я увеличите. Единственото нѣщо, което можете да направите, това е, да я изработите фино, да я изпредете на тънки жички. Колкото по-тънко е изпредена, толкова по-интелигентни сте вие. Можете ли да изпредете такава жичка, съ която да отидете оттукъ до слънцето, или поне до месечината? Тънкитѣ жички представятъ мислитѣ на човѣка. Не е въпросъ за количеството на нѣщата, но за тѣхното качество. Казватъ за нѣкого: „Тънко преде този човѣкъ“. Това значи, че пипа майсторски, т.е. мисли майсторски. Когато пипа майсторски, отъ единъ килограмъ вълна той може да изпреде една жичка, дълга отъ земята до слънцето. Който не е майсторъ, и хиляда килограма вълна да има на разположение, нищо не може да изпреде. Изпридането на вълната опредѣля интелигентностьта на човѣка, както и степеньта на развитието на неговото съзнание. Отъ това, именно, зависи, доколко човѣкъ може да използува условията, въ които живѣе. Интелигентностьта и способноститѣ на човѣка се опредѣлятъ още и отъ връзката му съ Първата Причина. Доколкото човѣкъ мисли за Първата Причина на нѣщата, дотолкова Тя го има предъ видъ. Велико благо е за човѣка да се ползува отъ вниманието на Първата Причина. Като ученици, вие трѣбва да изучавате пѫтищата, чрезъ които животътъ се изявява. Ако пъкъ изучавате вѫтрешния смисълъ на крѫга, ще разберете противоположноститѣ въ живота. Крѫгътъ показва, какви възможности се отварятъ за човѣка, за развиване на живота му. Крѫгътъ има много радиуси. Значи, той съдържа много възможности за постигане на човѣшкитѣ желания. Който може да използува тия възможности, той разполага съ магическата прѫчица въ живота. Магическата прѫчица е радиусъ въ крѫга. Колкото по-голѣма е магическата прѫчица, т.е. радиусътъ на крѫга, толкова повече възможности се криятъ въ него. На какво може да се уподоби радиусътъ въ човѣшкия животъ? Споредъ нѣкои, радиусътъ въ човѣшкия животъ е мисъльта; споредъ други — чувствата. Мислете по този въпросъ, да го решите правилно. Сегашнитѣ хора решаватъ и сѫ решили много задачи, но всички не сѫ правилно решени. Запримѣръ, и досега още математицитѣ решаватъ въпроса за квадратурата на крѫга, но не сѫ го разрешили. По отношение на въпроса за квадратурата на крѫга, ученитѣ изпадатъ въ положението на Настрадинъ Ходжа, който каралъ десеть магарета. Като слизалъ отъ магарето, започвалъ да брои, колко магарета води съ себе си. Преброилъ ги, излизатъ десеть на брой. Качилъ се на магарето и пакъ започвалъ да брои. Сега излизали деветь. Пакъ слизалъ отъ магарето, броилъ ги — десеть магарета. Така той слизалъ и се качвалъ на магарето, но не могълъ да преброи магаретата. Той се чудилъ, кѫде се губи едното магаре — не се сѣщалъ, че магарето е подъ него. Като слизалъ и се качвалъ на магарето, Настрадинъ Ходжа изпадалъ въ единъ омагьосанъ крѫгъ на съзнанието и се обърквалъ. Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символъ на нѣщо. — На какво е символъ магарето? — На упоритостьта. Обаче, защо е упорито магарето, не знаемъ. То си има нѣкакви основания, да бѫде упорито. Какви сѫ неговитѣ съображения за това, не знаемъ. И растенията сѫ упорити, когато ги теглите, съ цель да ги извадите отъ земята. Има растения, които мѫчно се подаватъ на изкореняване. Тѣ се държатъ здраво за корена си, защото знаятъ, че ако ги изтръгнатъ отъ земята, ще се лишатъ отъ живота си. Следователно, може би и магарето има основателни съображения, да бѫде упорито. Растението сѫщо има основания, да бѫде упорито, да не си подава главата извънъ почвата. Обаче, водата не може да бѫде упорита. Упоритостьта е отрицателно качество. Щомъ е така, не развивайте упоритостьта си, но я възпитавайте. Да възпитава човѣкъ отрицателнитѣ си качества, значи, да стане господарь на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всѣки човѣкъ. Да стане господарь на себе си, първо, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да управлява ума си, а после, чрезъ ума — сърдцето си. Умътъ и сърдцето сѫ слуги на човѣка, които трѣбва да се управляватъ. Само разумниятъ господарь може добре да управлява слугитѣ си. Ето защо, ако човѣкъ не е разуменъ, слугитѣ му, т.е. умътъ и сърдцето му ще го напуснатъ и ще отидатъ при другъ господарь. Преди да управлява ума си, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, на които умътъ се подчинява. Тъй щото, добриятъ господарь не създава нови закони за слугитѣ си, но спазва ония закони, на които тѣ трѣбва да се подчиняватъ. Природни, разумни закони управляватъ ума и сърдцето на човѣка. Следователно, отъ васъ не се иска нищо друго, освенъ да зачитате тѣзи закони и да следите за тѣхното изпълнение. Това значи, да бѫде човѣкъ господарь на ума и на сърдцето си. Изучавайте разумнитѣ природни закони, прилагайте ги на мѣсто, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да се вглеждате въ природата, да изучавате явленията, които ставатъ въ нея, и да правите преводи на тия явления. Запримѣръ, ако минавате край буйна рѣка, помислете, какво означава рѣката; ако при започване на нѣкоя работа, духа силенъ вѣтъръ, или слънце грѣе, помислете, какво означаватъ вѣтърътъ или слънцето и въ връзка съ това, какъвъ ще бѫде краятъ на работата ви. Природата говори на разумнитѣ сѫщества чрезъ символи, които тѣ трѣбва да превеждатъ правилно, да намиратъ скрития смисълъ въ тѣхъ. Само разумниятъ човѣкъ прави вѣрни преводи. Глупавиятъ вижда, че ставатъ промѣни въ природата, но не ги разбира. Щомъ не ги разбира, той даже не мисли за тѣхъ. Само разумниятъ човѣкъ може да гладува и да жадува. Само той знае, какво нѣщо е чистота. Глупавиятъ жадува и гладува, но само физически. Ние считаме единъ процесъ истински, когато се отнася не само до физическия свѣтъ, но и до духовния и Божествения. Гладува и жадува само онзи, който е опиталъ нужда отъ хлѣбъ и вода и въ тритѣ свѣта — физическия, духовния и умствения. Човѣкъ е дошълъ на земята за три нѣща: да работи, да пѣе и да съзерцава. Докато е на физическия свѣтъ, той ще работи, ще заеме положението на работникъ, въ широкъ смисълъ на думата. Отъ физическия свѣтъ той ще се качи въ духовния, дето ще стане пѣвецъ. Отъ духовния свѣтъ ще се качи още по-горе — въ Божествения, дето ще стане мистикъ, ще съзерцава. Да бѫдешъ мистикъ, това значи, да се занимавашъ съ възвишената мисъль. Мнозина гледатъ на мистика като на мързеливъ човѣкъ. Не, мистикътъ прилага възвишената мисъль въ живота. Той се учи отъ всичко и превежда нѣщата съ езика на възвишената мисъль. Това подразбира истинската молитва. Следователно, да работишъ въ всички области на живота, да пѣешъ и да изливашъ чувствата си въ пълна хармония и да съзерцавашъ, т.е. да възприематъ и прилагашъ възвишената мисъль, това е задача на ученика, това е задача на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята. Какво придобива работникътъ въ живота? — Учи се. — Какво придобива пѣвецътъ? — Учи се. — Какво придобива мистикътъ? — И той се учи. Следователно, човѣкъ е изпратенъ на земята да се учи. Като придобива знания, сѫщевременно той трѣбва да ги прилага. Не прилага ли знанието, което е придобилъ, той ще се намѣри въ положението на натоварена камила. Знанието не трѣбва да бѫде товаръ за човѣка. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начинъ ще имате представа за силитѣ си и за знанието, което сте придобили. Ако не прилагате, ще приличате на малкото дете, което мисли, че и съ вѫдица може да извади голѣмъ сомъ отъ водата. Съ вѫдицата си то може само да докосне сома, но не и да го извади. — Защо? — Вѫдицата е слаба за голѣмия сомъ. Човѣкъ трѣбва да знае, съ какво знание разполага и каква е неговата сила. Ако не познавате силата си, ще се намѣрите въ положението на сина на единъ турчинъ, който, като чувалъ отъ баща си да се говори лошо за гяуритѣ, често ги закачалъ, подхвърлялъ имъ обидни думи. Синътъ на турчина билъ малко момче. Единъ день той извикалъ на баща си: Татко, хванахъ единъ гяуръ. — Доведи го при мене. — Не ме пуща. Въ сѫщность, гяурътъ хваналъ детето, а не детето — гяура. Казвамъ: Не се занимавайте съ мѫчни въпроси. Не закачайте гяуритѣ. Не ловете голѣми сомове и китове. За васъ сѫ леснитѣ въпроси. За васъ сѫ малкитѣ рибки, които се ловятъ съ вѫдица. Голѣмитѣ риби — сомове, китове сѫ само за ума. Упражнявайте се умствено, да видите, какъ ще се справите съ голѣмитѣ мѫчнотии, първо въ ума, а после на физическия свѣтъ. — Какво да правимъ, като не вървятъ работитѣ ни добре? — Пѣйте! — Ако и съ пѣние не успѣвате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щомъ се затрудните въ работата си, започнете да пѣете. Ако и съ пѣние не ви върви, молете се. Работа, пѣсень или музика и мисъль сѫ три свѣта, които се преплитатъ взаимно и образуватъ крѫга, въ който човѣкъ се движи. Като се движи въ крѫга на своитѣ възможности и условия и ги използува разумно, човѣкъ развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пѣе и да се моли и мисли съзнателно. Защо трѣбва човѣкъ да пѣе или да свири? — Ако не пѣе и не свири, той не може да мисли. Въ свѣта сѫществуватъ три нѣща: движение, хармония и мисъль. Музиката е необходима за мисъльта, както храната за стомаха. Безъ музика и хармония човѣкъ не може да мисли правилно. Щомъ не може да мисли правилно, той не може да има никакви постижения. Можемъ да кажемъ, че музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човѣка. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисъльта. Музикалниятъ човѣкъ лесно се справя съ противоречията и мѫчнотиитѣ въ живота си. Като знаете това, пѣйте и свирете, да се свържете съ разумния свѣтъ, който е готовъ всѣкога да помага. Както музиката влияе върху мисъльта, така и мисъльта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пѣете и свирите добре. Дръжте въ ума си тритѣ думи — работа, музика и мисъль, за да бѫдете въ връзка съ разумния свѣтъ. Той иска да подведе работитѣ на човѣка къмъ общъ знаменатель, за да се развива правилно. Свърже ли се съ разумния свѣтъ, човѣкъ може да работи, да пѣе, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човѣка е будно, той е въ хармония съ природата. Докато не се свърже съ природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трѣбва човѣкъ да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трѣбва да упражнява мисъльта си, да стане способенъ да възприема красивитѣ мисли. Всички хора не могатъ да бѫдатъ музиканти и работници, но всички могатъ да мислятъ право. Понеже човѣкъ е мислещо сѫщество, мисъльта му трѣбва да бѫде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трѣбва да мислите. Правата мисъль изтича отъ Бога. Следователно, свържете се съ Бога, за да създадете своя мисловенъ свѣтъ. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Богъ ще го одобри. После, вижте, дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одобрятъ. Пѣйте и свирете, като че сте самъ въ свѣта. Упражнение. Вдигнете дѣсната рѫка нагоре. Свалете я долу. Забелязвате ли нѣкаква разлика при вдигането и свалянето на рѫката? Който е чувствителенъ, ще схване различнитѣ течения: възходещи и низходещи. Чрезъ ума си човѣкъ може да проектира рѫката си много високо, около 10 — 20 клм. нагоре. Сѫщо така мислено може да свали рѫката си много низко, 10—20 клм. въ дълбочината на земята. Въ първия случай човѣкъ възприема течението на висши енергии, а въ втория — течението на низши енергии. Въ този смисълъ, ако искате да реализирате нѣкоя възвишена идея, ще насочите мисъльта си нагоре. Отправите ли мисъльта си надолу, къмъ центъра на земята, не можете да реализирате идеята си. Сѫщото се отнася и до молитвата. За да бѫде приета молитвата ви, и съ затворени очи да се молите, отправете мисъльта си нагоре. Не само дветѣ посоки, нагоре и надолу, иматъ различно влияние, но и посокитѣ напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно, указватъ различно влияние върху човѣка. Забелязано е, че когато човѣкъ тръгне по работа и следъ първата крачка напредъ, направи една назадъ, това показва, че се е разколебалъ. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. — Защо не успѣватъ? — Защото не обръщатъ внимание на малкитѣ работи. Тѣ не държатъ смѣтка, съ дѣсния или съ лѣвия кракъ тръгватъ, нито кѫде държатъ рѫцетѣ си, нито на положението на главата си. Тѣ мислятъ, че това не е важно. Въ сѫщность, и малкитѣ работи иматъ такова значение, каквото и голѣмитѣ. Нѣкой държи рѫцетѣ си отзадъ и се чуди, защо работитѣ му не се нареждатъ. Дръжте рѫцетѣ си въ такова положение, че да хармониратъ съ мисъльта. Като знаете това, никога не дръжте рѫцетѣ си отзадъ. Хармония трѣбва да сѫществува, не само между движенията и положението на рѫцетѣ и краката и мисъльта на човѣка, но въ всички негови прояви. Запримѣръ, облѣклото, прическата, движенията на човѣка трѣбва да отговарятъ на мисъльта му. Забелязано е, че поетитѣ, музикантитѣ се обличатъ по особенъ начинъ, носятъ дълги коси. Това отговаря на положението имъ, което заематъ, и на мисъльта, която ги занимава. Тѣ сѫ по-особени хора отъ обикновенитѣ, затова и външно сѫ особени. Добре е, между мислитѣ и желанията на човѣка и неговия външенъ видъ да има съответствие, но той трѣбва да се пази отъ пресилване на нѣщата. Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче, наруши ли се естествениятъ видъ на нѣщата, тѣ губятъ своята красота. Важно е за човѣка, да не би, вмѣсто да изпише вежди, да извади очи. Задачата на всѣки човѣкъ е да изправя погрѣшкитѣ си. — Какъвъ методъ можемъ да приложимъ за изправяне на погрѣшкитѣ си?— Методътъ на снѣга и на водата. Ако сте снѣгъ, но сте изгубили чистотата си, трѣбва да ви поставятъ на огънь, да се стопите. Първоначално ще се превърнете въ вода, която отъ действието на топлината се превръща на пара. Като отиде въ пространството, парата се втечнява; тукъ тя се охлажда и, въ видъ на дъждъ, отново пада на земята, но вече чиста. Часть отъ дъждовната вода прониква въ земята, дето се прецежда, и оттамъ отново извира отъ земята. Часть отъ нея пъкъ отива въ морето. Следователно, както водата се пречиства чрезъ прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човѣкъ може да се освободи отъ погрѣшкитѣ си и да стане чистъ. Това е бавенъ процесъ. Има и по-бръзъ процесъ, който се опредѣля отъ бързината на човѣшката мисъль. Ако мисъльта на човѣка се движи съ бързината на свѣтлината, той ще стигне до слънцето за осемь минути; ако мисъльта му се движи съ бързината на експреса, той ще стигне до слънцето за 250 години. Ако мисъльта му се движи съ бързината на биволска кола, той ще стигне до слънцето за нѣколко милиона години. Мисъльта на разумнитѣ хора се движи съ бързината на свѣтлината, на обикновенитѣ — съ бързината на експреса, а на глупавитѣ — съ бързината на биволската кола. Между мисъльта и свѣтлината има известно отношение. Като знаете това, работете върху мисъльта си, да увеличите нейната свѣтлина и бързина. Работете върху тритѣ нѣща: работа, музика и мисъль — отдолу нагоре, и мисъль, музика и работа — отгоре надолу. Като ставате сутринь отъ сънь, пѣйте тѣзи думи. Направете една пѣсень, и пѣйте я често. За следния пѫть, нека всѣки се опита да състави отъ тѣзи думи едно музикално упражнение. Думитѣ на упражнението ще бѫдатъ: работа, музика и мисъль, или, работа, хармония и мисъль. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 20. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Методи за самовъзпитание T. м. Каква разлика има между числата 12 и 21, 13 и 31, 14 и 41? Сборътъ отъ числата на 12 и 21 е три, но разликата между тѣхъ е съ деветь единици. Сборътъ отъ числата на 13 и 31 е четири, но тѣ се различаватъ едно отъ друго съ 18 единици. Сборътъ отъ числата на 14 и 41 е петь, но разликата между тѣхъ въ количествено отношение е 27. Въ числото 12 на първо мѣсто стои единицата, което показва, че тя заповѣдва. Въ 21 на първо мѣсто е двойката. Значи, двойката заповѣдва. Ако числата 12 и 21 представятъ човѣшки домове, въ първия домъ мѫжътъ управлява, а въ втория — жената. Като изучавате числата, виждате, че всѣко число съдържа въ себе си известенъ брой единици. Това е външната страна на числата. Тѣ иматъ и своя вѫтрешна страна, която природата старателно крие отъ окото на обикновения човѣкъ. И животътъ има две страни: външна и вѫтрешна. Що се отнася до външната страна на живота, мнозина я разбиратъ, но вѫтрешната страна — малцина я познаватъ. Задъ всѣко число природата е поставила нѣщо, което открива само на разумнитѣ. На обикновенитѣ хора тя представя числата само като количествени величини. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се морализиратъ едни други, но, въпрѣки това, не се изправятъ. — Защо? — Не знаятъ, какъ да се морализиратъ. Да морализирате човѣка, това значи, да му помогнете, безъ да го изложите, безъ да накърните неговото достоинство. Въ единъ анекдотъ изъ руския воененъ животъ се разправя, какъ постѫпилъ генералъ Кутузовъ съ единъ отъ своитѣ офицери. Последниятъ ималъ обичай да стои дълго време въ сутринния си халатъ и така се явявалъ предъ войницитѣ. Това било известно на генерала. Една сутринь той посетилъ полка, дето служилъ въпросниятъ офицеръ, и го заварилъ въ сѫщото положение: въ халатъ и съ чашка кафе въ рѫка. Генералътъ се приближилъ къмъ офицера, поздравилъ го любезно и казалъ: Моля, разведете ме въ частьта си, да видя, какъ вървятъ работитѣ. Понеже нѣмалъ време да облѣче формата си, офицерътъ се принудилъ да изпълни моментално желанието на генерала. Той станалъ отъ стола си и тръгналъ съ генерала на обиколка. Минало цѣлъ часъ, когато офицерътъ, заедно съ генерала, се върнали на мѣстото, отдето тръгнали. Генералътъ се сбогувалъ съ офицера, безъ да каже дума за облѣклото му, и пожелалъ втори пѫть да дойде на прегледъ. Какви сѫ били съображенията на генерала, да се разхожда цѣлъ часъ съ офицера, за това могатъ да се дадатъ различни тълкувания. Важенъ е резултатътъ отъ тази обиколка. Отъ този день офицерътъ никога не се явявалъ предъ войницитѣ си въ халатъ. Въ раненъ утриненъ часъ младъ войникъ се разговаря съ млада, красива мома. Въ това време минава полковникътъ и вижда, че войникътъ не го поздравява. Той му извиква: Войникъ, защо не козирувашъ? Стреснатъ отъ гласа на полковника, войникътъ се обръща, застава предъ командира, безъ да каже нѣщо. Веднага момата пристѫпва къмъ полковника и спокойно отговаря: Той бѣше съ лице къмъ мене, разговаряхме се, затова не ви видѣ. Питамъ: Право ли е постѫпилъ Кутузовъ? — Право е постѫпилъ. — Право ли е постѫпила момата, която защитила войника? — И тя постѫпила право. Тя била интелигентна мома. Като разбрала, че войникътъ ще бѫде наказанъ, тя го защитила, за да намали наказанието му. — Защо полковникътъ не отговорилъ нищо на момата? Той можа да ѝ каже, че не е нейна работа, да се меси въ задълженията на войника. Въ лицето на момата полковникътъ позналъ дъщерята на неговия генералъ. Явява се въпросътъ: отъ уважение къмъ генерала ли отстѫпилъ полковникътъ, или отъ уважение къмъ момата? Ако бѣхте вие на мѣстото на Кутузова, какъ щѣхте да постѫпите? Добре е постѫпилъ Кутузовъ. Той приложилъ единъ отъ методитѣ на природата. Когато имате нѣкакъвъ недостатъкъ, природата ви хваща за рѫка и ви разхожда известно време, докато съзнаете недостатъка си. Следъ това ви връща на мѣстото, отдето ви е взела. Природата е разумна, не изобличава човѣка, но го изправя. Каква поука можете да извадите отъ двата примѣра, които ви дадохъ: за Кутузовъ, който се разхождалъ съ офицера по цѣлия лагеръ, и за войника, който се разговарялъ съ генералската дъщеря? Това сѫ два примѣра, които много рѣдко се случватъ. Едва ли ще се случи втори пѫть на главнокомандуващъ армията генералъ, да се разхожда по цѣлия лагеръ съ офицеръ, облѣченъ въ халатъ. Едва ли ще се случи втори пѫть, войникъ да се разговаря съ генералска дъщеря. И офицерътъ, и войникътъ сѫ изложени предъ началствата си. Ако нѣкой отъ васъ се намѣри въ едно отъ дветѣ трудни положения, кое бихте предпочели: да бѫдете въ положението на офицера съ халата, или на войника, който се разговаря съ генералската дъщеря? За предпочитане е положението на войника, защото момата се застѫпва за него, а офицерътъ нито самъ може да се оправдае, нито другъ нѣкой се застѫпва за него. И въ двата примѣра има нѣщо за подражаване. Постѫпката на Кутузова е благородна. Той даде единъ урокъ на офицера, безъ да го изобличи. И въ постѫпката на генералската дъщеря има нѣщо благородно. Тя взе отговорностьта на войника върху себе си и го защити предъ полковника. Примѣритѣ, които ви дадохъ, сѫ ценни, като образци, за отношенията между хората. Като мислите върху тѣхъ, можете да спрете вниманието си върху постѫпката на Кутузова, върху положението на офицера съ халата и върху заключенията, които войницитѣ си вадятъ, когато гледатъ, какъ Кутузовъ и тѣхниятъ ротенъ се разхождатъ изъ лагера. Въ втория примѣръ има пакъ три положения: положението на генералската дъщеря, на войника и на полковника. Всѣки човѣкъ може да изпадне въ едно отъ тѣзи шесть положения и трѣбва да знае, какъ да постѫпи. Когато човѣкъ изпълнява известна служба, трѣбва да бѫде внимателенъ, да не дава лошъ примѣръ на окрѫжаващитѣ. Ако е началникъ, той трѣбва да знае, кога и какъ да прави забележки на своитѣ подведомствени. Мислите ли, че офицерътъ, който се разхождалъ съ Кутузова, си позволилъ втори пѫть да се явява предъ войницитѣ си въ халатъ? Да се върна къмъ числата, съ които започнахъ лекцията. Казахме, че въ числото 12 единицата е на първо мѣсто. Значи, тукъ управлява принципътъ на мисъльта — разумниятъ принципъ. Въ домъ, дето разумностьта управлява, ще се чува само философия. Всички ще говорятъ за наука, за музика. Всички ще учатъ, ще пѣятъ и свирятъ и ще говорятъ върху това, което правятъ. Въ числото 21 управлява двойката — принципътъ на сърдцето, т.е. на чувствата. Въ такъвъ домъ ще се говори за благодеяния, за ядене и пиене, за всичко, което се отнася до чувствата. Всѣко число носи известенъ родъ енергии въ себе си, които влияятъ върху човѣка и го заставятъ да работи. Ако нѣкое дете се роди презъ месецъ декемврий, при пълнене на луната, то ще бѫде заставено да мисли. Умътъ ще работи въ него повече отъ чувствата, защото е родено зимно време, въ студа. Студътъ е едно отъ неблагоприятнитѣ условия въ живота. Тия условия, именно, заставятъ човѣка да мисли. Чрезъ мисъльта той разрешава и най-мѫчнитѣ си задачи. Ако нѣкое дете се роди презъ месецъ май, чувствата ще взематъ надмощие. Това дете ще чувствува повече, а ще мисли по-малко. Месецъ май е отъ благоприятнитѣ месеци презъ годината. Той разполага повече къмъ музика, пѣсень, ядене и пиене. Както месецитѣ декемврий и май представятъ влиянието на два противоположни рода енергия, такова нѣщо представятъ числата 12 и 21. Числата, съ които работимъ, сѫ живи. Щомъ е така, не е безразлично, дали ще работите съ числото 12 или 21. Тѣзи числа съдържатъ едни и сѫщи цифри, но мѣстата имъ сѫ промѣнени. Съ промѣна на мѣстата имъ, става промѣна въ гамата и въ енергиитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Не е безразлично, дали едно дете е родено въ домъ, дето играе роля числото 21. Въ първия случай, бащата има надмощие, а въ втория — майката. Следователно, въ първия случай детето, което се роди въ този домъ, ще прилича на баща си и по умъ, и по характеръ. Въ втория случай, то ще прилича на майка си. Сборътъ отъ цифритѣ и на дветѣ числа е три. Значи, резултатътъ е единъ и сѫщъ. Това показва, че човѣкъ трѣбва да реши задачитѣ на живота си, независимо отъ това, дали ще ги решава по пѫтя на ума, или по пѫтя на сърдцето. Има известна разлика при решаване на задачитѣ по пѫтя на ума отъ тия, които се решаватъ по пѫтя на сърдцето. Важно е, обаче, задачитѣ да бѫдатъ решени. Запримѣръ, въ дома на числото 12 дохожда единъ беденъ човѣкъ. Какъ ще постѫпятъ съ него? Ще му дадатъ съветъ, какъ да подобри положението си, за да излѣзе отъ беднотията. Ако сѫщиятъ човѣкъ отиде въ дома 21, тамъ ще му помогнатъ материално: ще му дадатъ пари, хлѣбъ, нѣкоя стара дреха. Кой домъ е постѫпилъ по-разумно? И двата дома могатъ да постѫпятъ разумно, и двата могатъ да постѫпятъ неразумно. Ако въ дома 12 му дадатъ добъръ съветъ и отъ сърдце, постѫпката е разумна. Ако само го морализиратъ, постѫпката не е разумна. Въ дома 21 могатъ да му дадатъ необходимата подкрепа за деня, а могатъ да му дадатъ голѣма сума, съ която да го спънатъ. Има случаи въ живота, когато една дума произвежда такъвъ резултатъ, както и най-голѣмата помощь, дадена съ любовь. И обратно, има думи, които могатъ да разрушатъ човѣка. Тѣ сѫ подобни на бомбитѣ. Две деца намиратъ едно малко, тънко вѫженце, закачено нѣкѫде. Тѣ се радватъ, че могатъ да си поиграятъ съ него. Вадятъ кибритъ отъ джоба си и го запалватъ. Въ този моментъ, край тѣхъ минава единъ възрастенъ човѣкъ и, като вижда, какво правятъ децата, веднага прерѣзва вѫжето. Децата се чудятъ, защо този човѣкъ имъ разваля играта и започватъ да се сърдятъ. Възрастниятъ не счита за нужно да се извинява предъ тѣхъ. Той нѣма време даже да имъ обяснява, защо постѫпи така. Вѫженцето, което тѣ запалиха, е фитилъ на бомба, която е заровена близо нѣкѫде. Тѣ не виждатъ бомбата, не разбиратъ, какво може да произлѣзе отъ тѣхната игра. После той имъ разказва, какво нѣщо е бомба, какъ действува тя, и тѣ се успокояватъ. Добре постѫпилъ този човѣкъ. Той спасилъ децата отъ едно нещастие. Сега и на васъ казвамъ: Не си играйте съ фитила на бомбитѣ, нито съ самитѣ бомби. Тѣ сѫ огънь, отъ който можете да пострадате. Съ други думи казано: Не си играйте съ думи, които могатъ да експлодиратъ. Ще кажете, че има невинни думи, като вѫженцето на фитила. Наистина, невинни и безопасни сѫ тия думи, но ако не сѫ свързани съ бомби. Щомъ се свържатъ съ бомба, тѣ ставатъ опасни и причиняватъ голѣми нещастия. Силата на думитѣ, съ които си служите, се познава отъ резултата, който тѣ произвеждатъ. Понеже не знаете, какъвъ ще бѫде крайниятъ резултатъ на думитѣ, съ които си служите, вие трѣбва да бѫдете внимателни, какво ще кажете и какъ ще го произнесете. Въ природата сѫществува моралъ, който има отношение къмъ всички сѫщества въ живота и въ природата. Той е еднакво валиденъ за всички живи сѫщества. Човѣшкиятъ моралъ е валиденъ само за хората, а моралътъ на природата — за всички сѫщества. Този моралъ не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителенъ за всички живи сѫщества. Никой не може да избѣгне отъ отговорность предъ морала на разумната природа. Казвате: Какво отношение иматъ къмъ насъ Кутузовъ, офицерътъ съ халата, полковникътъ и войникътъ? Колкото и да ви се виждатъ далечни тѣзи примѣри отъ васъ, тѣ иматъ отношение къмъ вашитѣ прояви. Кутузовъ представя природата, която хваща човѣка и го развежда въ полето на собствения му животъ и му показва погрѣшкитѣ. Когато човѣкъ не постѫпва правилно съ ближнитѣ си, природата ще го хване за рѫка, ще го заведе настрана и ще го научи, какъ трѣбва да постѫпва. Въ втория примѣръ момата е природата, а полковникътъ — ученикътъ. Природата се застѫпва за онеправдания, а на ученика дава единъ добъръ урокъ. Въ третия примѣръ, съ дветѣ деца, природата се проявява чрезъ възрастния, чрезъ неговата разумность. Той предпазва децата отъ резултата на тѣхния опитъ. Всички хора — възрастни, млади и деца, иматъ детински желания. Всички обичатъ да правятъ опити, но за повечето отъ тѣхъ не сѫ готови. Тази е причината, поради която много отъ опититѣ свършватъ съ експлозия. Днесъ ви дадохъ три примѣра — за Кутузова, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тѣхъ, да видите, какъ се проявява разумностьта въ човѣка. Въ положението на кого отъ тримата бихте желали да бѫдете? Всички ще искате да бѫдете въ положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите, на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човѣкъ. Запримѣръ, момата може да се уподоби на съвѣстьта въ човѣка, а момъкътъ — на сърдцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува — нѣма да бѫде наказанъ. Въ този случай, момата е защитница на момъка. Много примѣри има въ живота, които могатъ да се използуватъ при самовъзпитанието на човѣка. Ще изнеса още единъ примѣръ. Представете си, че момъкъ и мома се разговарятъ. Момъкътъ е добре облѣченъ, съ нови дрехи, представя се за богатски синъ. Въ това време единъ човѣкъ се приближава къмъ момъка и му казва: Господине, моля, платете си дрехитѣ. Този човѣкъ е търговецътъ, отъ когото момъкътъ си купилъ дрехи, но забавилъ съ изплащането. Момата веднага запитала търговеца: Колко струватъ дрехитѣ? — Петь хиляди лева. — Заповѣдайте, вземете тѣзи петь хиляди лева, които азъ дължа на момъка. Търговецътъ благодарилъ и продължилъ пѫтя си. Следъ това момата казала на момъка: Сбогомъ, днесъ заминавамъ за странство. Повече нѣма да ме видите. Какво разбирате подъ думата „самовъзпитание“? Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да си представи мислено всички положения, въ които животътъ може да го постави, и да бѫде готовъ да се самопожертвува. Човѣкъ може да се намѣри въ положението на Кутузова, на офицера въ халата, на неговитѣ войници. Отъ друга страна, той може да се намѣри въ положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или въ положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецътъ можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, безъ да го извика настрана. Защо постѫпва така. Какво има предъ видъ? Той иска да изложи момъка предъ момата, да го застави да му плати? Съ това той постига цельта си: и двамата се засрамяватъ. Момата изважда отъ джоба си петь хиляди лева, дава ги на търговеца, но следъ това се раздѣля съ момъка. Следователно, като си представи всички положения, въ които може да изпадне, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва, и то най-разумно, съ най-малки противодействия и недоразумения. При каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да се справя разумно. Това значи методъ на самовъзпитание. По този начинъ, именно, човѣкъ може да възпита ума, сърдцето и волята си. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да предвижда, какво може да му се случи презъ деня, за да вземе предварително мѣрки. Човѣкъ неизбѣжно ще мине и презъ доброто, и презъ злото, защото сѫ поставени на пѫтя му, като условия за растене и за самовъзпитание. Като четете, или ви разказватъ случки отъ живота, виждате, че тѣ иматъ двояко въздействие върху васъ: добро, или лошо. Разумниятъ се ползува отъ всички случаи на живота, а неразумниятъ— не може. Благороднитѣ и добри постѫпки действуватъ благоприятно върху човѣшкия характеръ и самовъзпитание. Запримѣръ, следъ защитата на момата предъ полковника, последниятъ започналъ да става по-мекъ и внимателенъ къмъ войницитѣ си. Следователно, каквото и да ви се каже за човѣка, не бързайте да се произнасяте и да критикувате. Има кой да възпитава човѣка. Ако самъ не се възпита, природата ще го възпита. Всѣки човѣкъ е поставенъ при условия да се огледа и възпита. Все ще се намѣри нѣкой да ви даде единъ добъръ урокъ, отъ който да се поучите. Не е лошо, че грѣши човѣкъ. Лошо е, когато не изправя грѣшкитѣ си и не се учи отъ тѣхъ. Добрата страна на погрѣшкитѣ се заключава въ това, че чрезъ тѣхъ човѣкъ познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително къмъ всѣки, който грѣши. Не е въпросъ да се поощряватъ погрѣшкитѣ, но не сѫдете грѣшния, падналия и слабия. Човѣкъ понѣкога грѣши, безъ да иска. Той е попадналъ на хлъзгава почва, дето падането е неизбѣжно. Обикновениятъ човѣкъ се учи отъ своитѣ погрѣшки, а мѫдрецътъ — отъ грѣшкитѣ на другитѣ. Примѣритѣ, които изнесохъ въ днешната лекция, представятъ методи, съ които природата си служи при възпитанието на човѣка. Разумниятъ човѣкъ ги използува за самовъзпитанието си. За следния пѫть нека всѣки отъ васъ изнесе три примѣра отъ живота: единиятъ примѣръ да бѫде подобенъ на този съ Кутузовъ и офицера, вториятъ — на полковника и генералската дъщеря, а третиятъ — на момата, която платила дрехитѣ на момъка. Ако не можете да дадете такива примѣри, не правете опита, който децата направили съ вѫженцето на бомбата. Избѣгвайте опити, на които краятъ води къмъ нещастие. Направите ли такъвъ опитъ, молете се да дойде възрастниятъ и разуменъ човѣкъ съ ножчето си, да прерѣже вѫженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че рѣже вѫжето, не се сърдете, че се бърка въ работитѣ ви. Той ви спасява отъ нещастие. Благодарете му, че прерѣзва вѫженцето. Следователно, видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде нѣкой да ви попрѣчи, не роптайте. Щомъ работата ви не върви, това показва, че невидимиятъ свѣтъ ви препятствува, за да ви избави отъ едно голѣмо зло. Десеть пѫти да развалятъ работата ти, не съжалявай. За предпочитане е да прерѣжатъ вѫженцето на твоя опитъ, отколкото да го оставятъ да изгори, и бомбата да избухне. Запримѣръ, нѣкой следва по медицина, но работата му не върви. Навсѣкѫде срѣща прѣчки: въ изпититѣ пропада, другаритѣ му не го обичатъ. Той се чуди, защо става така. — Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бѫде полезенъ на хората. За да не страда повече, предварително прерѣзватъ вѫженцето на неговия опитъ. Другъ следва по богословие, но не му върви. — Защо? — Нѣкой прерѣзалъ вѫженцето му. Човѣкъ трѣбва да се заеме съ тази работа, която е опредѣлена за него. Това значи, да върви въ правия пѫть на доброто. Кога ще стигне до него, не е важно. Важно е човѣкъ да постигне цельта на своя животъ. — По кой пѫть се стига къмъ цельта? — По мекия пѫть, т.е. по пѫтя на разумностьта. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 13. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Основна мисъль — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. Чете се темата: „Влиянието на свѣтлината върху човѣшкия организъмъ“. Тема за следния пѫть: „Влиянието на човѣшката мисъль“. Хората си задаватъ въпроси, на които не могатъ да отговорятъ. — Защо не могатъ да си отговорятъ? — Защото сѫ отвлѣчени, т.е. мѫчни въпроси. Запримѣръ, какъ ще отговорите на въпроса, защо живѣе човѣкъ? Мѫченъ е този въпросъ. Какъвто отговоръ да му дадете, той нѣма да се изчерпи. Другъ е въпросътъ, ако се запитате, защо човѣкъ ходи на училище? Този въпросъ е близъкъ до човѣка, лесно може да се отговори. Другъ мѫченъ въпросъ е този за предназначението на човѣка. Много отговори сѫ дадени на този въпросъ, но кой отъ тѣхъ е истинскиятъ, не се знае. Хората се интересуватъ още и отъ въпроситѣ: защо човѣкъ остарява, какъ да се подмлади, защо се ражда и умира и т. н. — Защо умиратъ хората? — Много просто. Хората умиратъ, защото нѣма какво да правятъ. Ако имаха работа, която да обхваща цѣлото имъ естество, нѣмаше да умиратъ. Хората умиратъ още и поради промѣнитѣ, които ставатъ съ тѣхъ. Въ този смисълъ, ние казваме, че човѣкъ умира и се ражда, понеже претърпява промѣни, минава отъ едно състояние въ друго. Смъртьта подразбира промѣна на материята. Ако житното зърно не падне въ земята и не израсте, нѣма животъ въ себе си. Ако остане за вѣчни времена въ хамбара, то е осѫдено на смърть. Ако яйцето не се излупи, осѫдено е на смърть. Смъртьта води къмъ минаване отъ едно състояние въ друго, но въ нея не ставатъ никакви процеси. Когато се задаватъ въпроси, на които не може да отговори, човѣкъ се смущава. — Защо се смущава? — Страхува се да не мине за простъ, за глупавъ човѣкъ. Споредъ мене, глупавъ е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налѣете вода въ решетка, презъ която тя веднага изтича навънъ, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъжъ, но въ нея нищо не остава. Следователно, не е уменъ, нито ученъ човѣкъ онзи, който отговаря изведнъжъ на всички въпроси. Разумниятъ човѣкъ отговаря само на онѣзи въпроси, по които знае нѣщо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десеть работника предложатъ да пренесатъ двеста килограма товаръ отъ едно мѣсто на друго, тѣ ще кажатъ: Ние можемъ да пренесемъ този товаръ, само ако го разпредѣлимъ помежду си, всѣки отъ насъ да вземе по една часть. Обаче, самъ никой не се заема да го пренесе. Единъ отъ тѣхъ казва: Азъ мога да нося 50 кгр. Вториятъ казва: Азъ мога да нося 70 кгр. Третиятъ: Мога да нося сто кгр. Четвъртиятъ: Мога да нося 150 кгр. Всички спиратъ до 150 кгр. Прави сѫ хората, всѣки може да носи толкова, колкото е носилъ. Все ще се намѣри човѣкъ, който може да носи 200 кгр., но това е рѣдко. Всѣки казва: Не съмъ носилъ толкова голѣмъ товаръ. Тъй щото, когато задаватъ мѫчни въпроси на нѣкого, той казва: По тѣзи въпроси още не съмъ мислилъ. Запитали едно петгодишно дете: Ще се женишъ ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпросъ. — Защо не е мислило? — Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере. Какво нѣщо е женитбата? Днесъ всички хора се женятъ, но какво въ сѫщность е женитбата, и тѣ не знаятъ. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нѣщо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човѣкъ яде. Всѣки ще каже, че яде, защото е гладенъ. — Защо си гладенъ? — Така е наредила природата. — Защо е наредено така? — Въпросътъ за яденето е неизчерпаемъ. Ако отговорите на единъ въпросъ, ще се яви другъ. Въпроситѣ вървятъ безконечно. Най-после човѣкъ ще дойде до положение, да неможе повече да отговаря. Само по този начинъ той ще се освободи отъ онова напрежение, подъ което се намиралъ. Сиромахътъ постоянно се пита, защо е беденъ. Този въпросъ е толкова важенъ, колкото и въпросътъ, защо човѣкъ е богатъ. Ако сиромахътъ каже, че е беденъ, защото нѣма пари, това не е правиленъ отговоръ. Може ли здравиятъ човѣкъ да се нарече сиромахъ? Той е силенъ, може да спечели, колкото пари иска. Здравиятъ, добриятъ, разумниятъ човѣкъ не може да бѫде беденъ. Той е надаренъ богато отъ природата. Отъ него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облѣчени, съ пълни джобове, но не сѫ здрави, нито сѫ разумни. Въ сѫщность, тѣ сѫ бедни хора. Чистата кръвь, чиститѣ мисли и чувства правятъ човѣка богатъ. Нечистотата, въ широкъ смисълъ на думата, прави човѣка беденъ и нещастенъ. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ заблужденията на своята мисъль, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълнитѣ джобове съ пари — за богатство. Който има изобилно животъ въ себе си, не може да се нарече сиромахъ. Достатъчно е да хване съ здравата си рѫка богатия, за да го разтърси, като круша, и да събере отъ земята нападалитѣ плодове. Да разтърсишъ богатия, това значи, да разтърсишъ съзнанието си, да разтърсишъ своя умъ и своето сърдце, въ които се криятъ богатства не само за тебе, но и за твоитѣ ближни. — Има ли право човѣкъ самъ да разтърсва ума и сърдцето си? — Щомъ е силенъ, има право. Ако си боленъ и слабъ, други ще те разтърсватъ. Обаче, законъ е: каквото падне на земята отъ дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Часть отъ него ще задържите за себе си, а останалата часть — за своитѣ ближни. Първата работа на ученика е да се освободи отъ своитѣ лоши навици, които носи отъ миналото. Той не се стреми къмъ освобождение отъ старото, но иска да бѫде красивъ. Естествено е човѣкъ да има това желание, но преди всичко той трѣбва да се освободи отъ старитѣ навици. — Защо иска човѣкъ да бѫде красивъ? И каква красота желае той? — Човѣкъ иска да бѫде красивъ първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трѣбва да знае, че красота и свобода вървятъ заедно. Свободниятъ човѣкъ е красивъ. Ние имаме предъ видъ вѫтрешната красота на човѣка, която предава на лицето му подвижность. Има една външна красота, при която лицето на човѣка е неподвижно, като картина. Казваме, че свободниятъ е красивъ, но и красивиятъ е свободенъ. Той разчита на красотата си. Дето стѫпи, сигуренъ се чувствува. Приятно е да гледате красивъ човѣкъ. Грозниятъ не е свободенъ. Той се смущава вѫтрешно; самъ не се харесва, вследствие на което не очаква и на другитѣ, да го харесватъ. Нѣкои питатъ, кога се явила красотата. На този въпросъ не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е сѫществувала. Не е било време и животътъ да не е сѫществувалъ. — Отде иде животътъ? — И на този въпросъ не може да се отговори. Казватъ нѣкои, че животътъ произлиза отъ Бога. Не, Богъ се проявява въ живота, а въ сѫщность животътъ е атрибутъ на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пакъ той си остава необясненъ. — Какъ ще обясните произхода на цѣлокупния животъ? — Чрезъ дѣление на клетката. — Това е залъгалка. Животътъ е произлѣзълъ отъ цѣлокупностьта на нѣщата. — Какво нѣщо е цѣлокупностьта? — И на този въпросъ не може да се даде отговоръ. Важно е да знаете, че животътъ произлиза отъ цѣлокупностьта. Ако нѣкой ви пита, дали сте любили, и на този въпросъ не можете да отговорите. — Защо? — Защото е личенъ въпросъ. Всѣки самъ трѣбва да се запита и да си отговори, обичалъ ли е нѣкога, или обича ли сега, въ дадения моментъ. Дали другитѣ ви обичатъ, това е въпросъ, който не се отнася до васъ. На кои въпроси можемъ да отговаряме и на кои не можемъ? Човѣкъ може да отговаря на въпроси, които се отнасятъ до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако нѣкой ме пита, дали сѫществува Богъ, ще отговоря: Зная, че Богъ сѫществува. Че не сѫществува, не зная. Да отричашъ Бога, това значи, да отричашъ себе си; да подържашъ сѫществуването Му, това значи, да подържашъ и своето сѫществуване. Вънъ отъ човѣка Богъ не сѫществува, но и човѣкъ не сѫществува вънъ отъ Бога. Това е философски въпросъ, върху който трѣбва да се мисли. Ако Богъ не сѫществува, отде и какъ е произлѣзълъ човѣкъ? Мислете върху тия въпроси, безъ да считате, че отговоритѣ ви сѫ абсолютно истинни. Да се върнемъ пакъ на въпроса за красотата. — Защо човѣкъ иска да бѫде красивъ? — Той има едно интимно желание въ себе си. Ако е красивъ, той знае, че всички ще се интересуватъ отъ него, ще искатъ да го видятъ. Вестницитѣ ще пишатъ за неговата красота. Дето влѣзе — въ гостилница, въ магазинъ, въ театъръ, всички ще му предлагатъ услугитѣ си. Приятно е да услужвашъ на красивъ човѣкъ. Красотата отваря пѫтя и улеснява живота на човѣка. Тя е подобна на богатството. Двама приятели — англичанинъ и американецъ, често си услужвали. Англичанинътъ билъ беденъ, а американецътъ — голѣмъ богаташъ. Като виждалъ трудното положение на приятеля си, американецътъ му помагалъ съ пари. Единъ день той му изпратилъ чекъ отъ единъ милионъ английски стерлинги. Като получилъ паритѣ, англичанинътъ тръгналъ съ чека отъ магазинъ на магазинъ, да си купи необходимитѣ нѣща. Дето влизалъ и показвалъ чека, всички му се покланяли и услужвали, безъ да взиматъ пари, защото нѣмали възможность да размѣнятъ такава голѣма сума. Тѣ си мислѣли, че, като богатъ човѣкъ, той ще размѣни паритѣ и ще имъ плати. Обаче, той си мислѣлъ съвсемъ друго. Той си казвалъ: Никой не знае, че съмъ беденъ човѣкъ. Този чекъ не е мой, приятельтъ ми го изпрати. И така, той прекаралъ цѣлъ месецъ съ чека въ рѫка, но се облѣкълъ поне съ нови, хубави дрехи, обуща и шапка, взети на кредитъ. Дълго време чекътъ останалъ неразмѣненъ. Английскитѣ вестници писали за явяването на единъ милионеръ въ Лондонъ, съ чекъ отъ единъ милионъ лева въ рѫка и, въ който магазинъ влизалъ, търговцитѣ го приемали съ отворено сърдце, съ надежда, че при размѣняване на чека, ще получатъ паритѣ си. Следователно, както на богатия отварятъ широкъ кредитъ, така и на красивия. Красотата не иде сама по себе си. Тя е вѫтрешенъ, органически процесъ, резултатъ на хармонично съчетание между човѣшката доброта, мисъль и воля. Всѣки човѣкъ е красивъ, но всички хора не сѫ проявили красотата си. Ония, които не сѫ проявили красотата си, казватъ, че сѫ грозни. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на бедния англичанинъ. Тѣ носятъ чекове отъ по нѣколко милиони и милиарди въ себе си, а, при това, минаватъ за сиромаси. Всѣки има глава — неговата собствена кѫща, която струва милиарди, но е недоволенъ, иска голѣма кѫща отвънъ, да живѣе на широко. Защо иска голѣма кѫща за живѣене, щомъ се е съгласилъ да влѣзе въ такава малка? Човѣкъ живѣе въ главата си, която по голѣмина се равнява на птиче гнѣздо. Малка е главата на човѣка — неговата кѫщица, но милиарди струва. Бѫдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се отъ всичко ненужно. Много ненужни нѣща има въ живота и въ науката. Тѣ представятъ излишенъ баластъ за човѣка. Хвърлете излишното, за да видите, съ какво разполагате. Всѣки трѣбва да знае, какъвъ капиталъ е вложенъ въ неговата каса, да знае, на какво разчита. На какво разчита гениятъ? — На своята гениалность. — Кой човѣкъ е гениаленъ? — Който въ продължение на сто години може да направи една погрѣшка. Гениятъ не прави погрѣшки. Въ всичкитѣ си работи той има предъ видъ благото на цѣлото човѣчество. Следователно, ако грѣши, човѣкъ не може да бѫде гениаленъ. Гениятъ създава и твори, но никога не разрушава. Той всѣкога има предъ видъ другитѣ хора, а не себе си. Силата на гения се заключава въ това, че, като живѣе въ свѣтъ на противоположности, превръща отрицателното въ положително. Гениалниятъ различава сѫщественитѣ нѣща отъ несѫщественитѣ и дава предимство на първитѣ. Обикновениятъ човѣкъ живѣе въ несѫщественитѣ работи. Той страда, защото нѣма кѫща, дрехи, обуща. Гениалниятъ счита тия нѣща за несѫществени. Той казва: Фактътъ, че човѣкъ не се е родилъ съ кѫща, съ дрехи, съ обуща, това показва, че тия нѣща сѫ несѫществени Като видите нѣкой босъ, питате го, защо е босъ. — Много естествено, топло му е. — Защо си обутъ? — Студено ми е. — Защо има сиромаси въ свѣта? — Защото не се нуждаятъ отъ пари. — Защо има богати хора? — Защото се нуждаятъ отъ пари. Тази мисъль е вѣрна. Когато човѣкъ има нужда отъ пари, той мисли и работи съ единствената цель, да стане богатъ. Следъ време усилията му се възнаграждаватъ. Нека и сиромахътъ върви по пѫтя на богатия и ще види, че следъ време ще стане богатъ. — Защо иска той да стане богатъ? — Да има на разположение файтонъ или автомобилъ, да се облѣче богато, да се представи на хората, да ги очуди съ своето богатство. Ако е самъ въ свѣта, ще има ли такива желания? Може ли човѣкъ да остане самъ въ свѣта? — Не може. — Защо? — Защото той е часть отъ Цѣлото. Сѫществува следниятъ законъ: Цѣлото включва частитѣ и не може безъ тѣхъ. И обратно: частитѣ образуватъ Цѣлото и не могатъ безъ Него. Не е било време и нѣма да бѫде, когато човѣкъ да остане самъ, както не е било време, когато човѣкъ не е сѫществувалъ. На земята или на друго мѣсто, човѣкъ всѣкога е сѫществувалъ. Нѣкой мисли да си направи златенъ палатъ, но въ действителния животъ не може да го постигне. Въпрѣки това, палатътъ сѫществува въ мисъльта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, сѫ нѣща, които не сѫществуватъ на земята, но въ другъ нѣкой свѣтъ сѫществуватъ. Сега, като на ученици, не казвамъ да се освободите отъ фантазиитѣ си, но освободете се отъ ненужнитѣ мисли и желания, които ви спъватъ да вървите напредъ. Освободете се отъ ония процеси, които препятствуватъ на развитието ви. Тѣ сѫ несѫществени нѣща. Спирайте вниманието си върху сѫществени нѣща. Сѫществени процеси за всѣки човѣкъ, за всѣко живо сѫщество сѫ възприемането на свѣтлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Сѫществени мисли и чувства пъкъ сѫ тия, които уравновесяватъ силитѣ на човѣшкия организъмъ и го правятъ тихъ и спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ на душата си. Всѣка мисъль, която внася миръ и спокойствие въ човѣка, е сѫществена. Когато изгуби сѫществената си мисъль, човѣкъ губи и равновесието си въ живота. Той се движи натукъ-натамъ, но нѣма опорна точка. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри своята основна мисъль, безъ която не може да живѣе. Тя е различна за всички. Щомъ я намѣрите, вие ще сте радостни, доволни, насръдчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа прѫчица въ живота. Изгубите ли основната си мисъль, губите радостьта и разположението си. Ако богатиятъ изгуби своята основна мисъль, става сиромахъ; ако сиромахътъ намѣри основната си мисъль, става богатъ. За всички живи сѫщества свѣтлината е основната идея. Безъ свѣтлина, безъ слънце нѣма животъ. Влѣзте въ единъ тъменъ затворъ, безъ никакъвъ слънчевъ лѫчъ, и прекарайте тамъ десетина деня, да видите, какво ще преживѣете. Ако се направи една малка дупчица въ затвора, веднага ще разберете значението на свѣтлината. Безъ слънчевитѣ лѫчи животътъ се обезсмисля. Следователно, ако животътъ ви се обезсмисля, направете единъ малъкъ процепъ въ съзнанието си, да влизатъ слънчевитѣ лѫчи, да го освѣтяватъ. Слънцето указва влияние върху кръвообръщението, дишането и мисъльта на човѣка. Като освѣтява предметитѣ и ги прави видими, слънцето събужда мисъльта. Човѣкъ започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свѣтъ. Има и друго слънце — въ самия човѣкъ, което му служи като пѫтеводитель. То носи различни имена. Нѣкои го наричатъ Божествено начало въ човѣка, други — свѣтла идея и т. н. Сега, кажете, коя е основната ви мисъль днесъ. Нѣкои считатъ, че основната мисъль е голѣма, мѫчна за носене. Не, основната мисъль е малка. Каквото поискате въ нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъль на деня има валидность 12 часа. — Коя е основната мисъль за ученика, който тръгва на училище? — Книги, тетрадки и моливъ. — Коя е основната мисъль за човѣка, който е слѣзълъ на земята? — Да има здрави крака. Щомъ е слѣзълъ на земята, на твърдата материя, той трѣбва да има здрави крака, да стѫпва добре. Ако единъ гениаленъ човѣкъ отиде при сиромаха и го пита, отъ какво има нужда, последниятъ ще иска пари. Онзи, който е билъ десеть години въ окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникътъ ще иска свобода. Слѣпиятъ ще иска да прогледа; глухиятъ — да прочуе. Всѣки човѣкъ има нѣщо сѫществено, отъ което всѣкога се нуждае. И тъй, освободете се отъ ония мисли, които ви смущаватъ. Какъ ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате отъ тѣхъ, нѣма да се освободите лесно. Смѣли трѣбва да бѫдете! Какво ще направите, ако дълбоко въ рѫката или въ крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бѫде по-силна. Ще бѫдете смѣли, да дръпнете иглата изведнъжъ. Пакъ ще ви боли, но само за моментъ. По сѫщия начинъ ще постѫпвате и съ мѫчнотиитѣ си. Натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия, извадете я изведнъжъ. Ще боли единъ моментъ и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у васъ и ще ви измѫчва. Свѣтътъ се нуждае отъ смѣли и разумни хора. Смѣлиятъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и недоволството си. Всички хора сѫ недоволни отъ нѣщо, но не сѫ смѣли да хванатъ недоволството и да го изтръгнатъ изведнъжъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Къртица, славей и пчела T. м. Пишете върху темата: „Влиянието на свѣтлината върху човѣшкия организъмъ“. Какво е нужно на едно живо сѫщество, за да се развива правилно? Щомъ живѣе на физическия свѣтъ, това сѫщество трѣбва да има, преди всичко, здрава стомашна система, добре развита дихателна система — дишането да става правилно, и напълно нормална мозъчна система. Ако това сѫщество е работникъ, на първо мѣсто, стомашната му система трѣбва да е здрава; ако е пѣвецъ, дихателната му система трѣбва да е добре развита, дишането му да е правилно; ако е ученъ човѣкъ, нервната, мозъчната му система трѣбва да е напълно нормална. Значи, за да работи, човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, за пѣние — добре развити дробове, а за мисъль — нормално построенъ мозъкъ. Ако не може да се справи съ работата, съ пѣнието още по-мѫчно ще се справи. Пѣнието е отъ по-високъ свѣтъ. Ако човѣкъ се справя съ работата, а съ пѣнието не може, съ мисъльта още по-мѫчно ще се справи. Мисъльта е отъ още по-високъ свѣтъ и отъ пѣнието. Когато работи повече съ стомашната си система, човѣкъ е ученикъ въ отдѣленията; когато работи съ стомаха и съ дробоветѣ си, той е ученикъ отъ прогимназията и гимназията. И най-после, когато работи съ стомаха, съ дробовете и съ мозъка, той е влѣзълъ вече въ университета. За такъвъ човѣкъ казваме, че има добре развити стомахъ, дробове и мозъкъ, вследствие на което има всички условия за правилно развитие. Когато се говори за сѫщество съ здравъ стомахъ, имаме предъ видъ къртицата. Ако нѣмаше здравъ стомахъ, тя не би могла да живѣе подъ земята и да рови пръстьта. Къртицата има отношение къмъ вашия стомахъ. Следователно, ако стомахътъ ви е слабъ, изучавайте живота на къртицата. Като я изучавате, вие се свързвате съ нея, и понеже здравината на стомаха ѝ е силно подчъртана, вие ще усилите и вашия стомахъ. Това може да ви се вижда странно, но е фактъ. Ако сте жаденъ и отидете на нѣкой изворъ да измиете рѫцетѣ и лицето си, даже и да не пиете вода, все пакъ ще глътнете малко отъ нея. Жаждата ви донѣкѫде ще се задоволи. Следователно, достатъчно е да мислите за къртицата, за да подобрите състоянието на стомаха си. На кое живо сѫщество може да се уподоби добре развитата дихателна система? — Въ кое живо сѫщество става пълно дишане? — Въ славея. Понеже славеятъ е добъръ пѣвецъ, дихателната му система е добре развита. Щомъ престане да пѣе, той е боленъ. Който иска да усили дихателната си система, трѣбва да мисли за славея, като пѣвецъ. Другояче казано: за да усили и разшири дробоветѣ си, човѣкъ трѣбва да мисли за пѣнието, а сѫщевременно и да пѣе. За каквото мисли човѣкъ, съ това се свързва. Чрезъ физическата работа той се свързва съ стомаха; чрезъ пѣнието — съ дробоветѣ, а оттамъ и съ процеса на дишането; чрезъ мисъльта той се свързва съ мозъка. Сега дохождаме до мозъка, до мисъльта, която регулира нервната система на човѣка. За да развива мозъка си, сѫщевременно и мисъльта си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ пчелата, която постоянно хвърчи. Тя непрекѫснато излиза и влиза въ кошера, мисли, какъ и кѫде да намѣри сладъкъ сокъ. Пчелата е въ непреривно движение изъ въздуха. Въ това отношение тя е образецъ на работница въ умствения свѣтъ, вследствие на което мозъчната система въ нея е нормално развита. Дето живѣятъ пчелитѣ, тамъ владѣе пълна хигиена — чистота и умѣрена температура. Каквото и да е времето отвънъ, температурата въ кошеритѣ е умѣрена. Чистота въ мисъльта, разумность и равновесие сѫ първитѣ условия за нормалното развитие на мозъчната система на човѣка. Това сѫ разсѫждения, чрезъ които човѣкъ може да усили мисъльта си. Преди да усилятъ мисъльта си, преди да сѫ развили своитѣ способности, чрезъ които да възприематъ истината, хората се питатъ едни други, вѣрватъ ли въ Бога, вѣрватъ ли въ сѫществуването Му. Да се задаватъ такива въпроси, това е все едно да питате малкото дете, което едва е влѣзло въ първо отдѣление, вѣрва ли въ числата. Детето не знае още, какво нѣщо е число, а вие го питате, вѣрва ли въ числата. Когато детето се запознае съ числата, тогава можете да го питате, вѣрва ли въ тѣхъ. Следователно, всѣка идея става ясна, когато се приеме отъ съзнанието на човѣка, когато мине презъ физическия, сърдечния и умствения му животъ. Това значи: една идея е ясна, когато има отношение къмъ стомаха, дробоветѣ и мозъка на човѣка. Сега, да опредѣлимъ конкретно, какво нѣщо е вѣрата. Представете си, че очитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ затворени отъ детинство. Той минава за слѣпъ. Дето ходи, все тояжка си носи. Съ тояжката той опитва пѫтя; чрезъ нея се запознава съ външната обстановка. Вие го питате, вижда ли слънцето, вѣрва ли въ него, познава ли го. Той ще ви каже, че усѣща слънчевата топлина, но слънцето не е виждалъ, не може да ви говори за него. Фактътъ, че носи тояжка и се подпира на нея, показва, че му липсва нѣщо. Единъ день, когато прогледа, той ще види слънцето, ще се запознае съ него и ще вѣрва, че има слънце въ свѣта. Следователно, да вѣрва човѣкъ, това значи, да вижда нѣщата ясно, да ги е опиталъ и позналъ. Безвѣрието подразбира слѣпота, а вѣрата — виждане. Като ученици, вие трѣбва да изучавате ония процеси въ природата, които указватъ влияние върху васъ чрезъ стомашната, дихателната и мозъчната ви системи. Стомахътъ, дробоветѣ и мозъкътъ сѫ три велики проводници, чрезъ които природата влияе на човѣка. Когато стомахътъ е здравъ, работата върви добре. Наблюдавайте, какъ ядатъ различнитѣ животни, които иматъ здравъ стомахъ. Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживва храната си. Ако е месоядно, като види месо, очитѣ му започватъ да свѣтятъ. То се хвърля върху месото и бързо го изяжда. Ако наблюдавате, какъ човѣкъ яде, ще видите, че още съ сѣдането си предъ трапезата, той става веселъ, разположенъ. Щомъ види яденето, активностьта му се увеличава, и той започва да яде живо, енергично. Като се нахрани добре, той е готовъ за работа. Каквато работа хване въ рѫцетѣ си, добре я свършва. Следователно, ако искате работникътъ ви на време да свърши работата, която сте му дали, нахрането го добре. Отъ доброто състояние на стомашната система зависи доброто състояние на дробоветѣ и на мозъка. Много отъ страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на неправилното хранене. Тѣ ядатъ механически. Виждате, че единъ човѣкъ се храни, но въ това време мисъльта му е заета съ други нѣща. Той яде, безъ да мисли за храненето, като процесъ, който се извършва въ организма. Той не мисли и за храната, която приема въ стомаха си. Сѫщевременно той не благодари за благото, което му се дава въ момента. Следователно, искате ли да бѫдете здрави, мисъльта ви трѣбва да присѫтствува въ време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има, какво да ядете. Изобщо, здравиятъ човѣкъ се отличава съ непреривность въ процеситѣ. Въ него мисъльта, дишането и храненето сѫ непреривно свързани. Като яде, той едновременно мисли и диша правилно. Той яде бавно и съсрѣдоточено. Разумниятъ свѣтъ следи човѣка, какъ се храни. Ако видятъ, че яде бързо, не дъвче добре храната, тѣ иматъ особено мнение за него. Тѣ знаятъ, че работитѣ на този човѣкъ нѣма да вървятъ добре. Обаче, ако той яде бавно и добре дъвче храната си, тѣ му помагатъ въ всичкитѣ работи. Колко време е опредѣлено на човѣка за хранене? Времето е капиталъ, който се опредѣля на човѣка съ специаленъ бюджетъ. Щомъ се съкрати този капиталъ до минимумъ, човѣкъ заминава за другия свѣтъ. За да не замине преждевременно, той трѣбва да спазва времето за хранене, опредѣлено отъ самата природа. Съвременнитѣ хора очакватъ голѣми постижения, безъ да познаватъ основнитѣ закони на храносмилането, дишането и мисленето. Ако човѣкъ не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животътъ, самъ по себе си, ще остане неразбранъ. Животътъ изисква отъ човѣка, мисъльта му да взима участие въ всички процеси. Хранене, безъ участието на мисъльта, не е здравословно. Дишане, безъ участие на мисъльта, не е здравословно. Както мисъльта, чувствуването и действието сѫ неразривно свързани, така трѣбва да бѫдатъ свързани мисленето, дишането и храненето. Мнозина се оплакватъ отъ неразположение на духа. Тѣ търсятъ причината за неразположението си вънъ нѣкѫде, но не могатъ да я намѣрятъ. Неразположението се дължи на самитѣ тѣхъ и се крие въ три причини: въ стомаха, въ дробоветѣ или въ мозъка. Значи, или стомахътъ не е свършилъ работата си, както трѣбва, или дробоветѣ, или мозъкътъ. Щомъ се подобри състоянието на стомашната, дихателната или мозъчната системи, дето се е криела причината, неразположението веднага изчезва. Каже ли нѣкой, че не може да мисли спокойно, или не може да разсѫждава правилно, нека търси причината за това въ стомашната и въ дихателната си система. Забелязано е, че хора, които иматъ нѣкакъвъ недостатъкъ въ дихателната си система, сѫ сприхави, нервни, лесно се сърдятъ. Най-малката причина може да ги изкара отъ равновесието имъ. Такъвъ човѣкъ се сърди, че стомната е празна и не може да пие вода. Той взима празната стомна и я хвърля настрана. После отива къмъ долапа, да вземе хлѣбъ, да си хапне. Обаче, и хлѣбъ нѣма. Той бързо затваря долапа и се връща сърдитъ на мѣстото си. Сѣда на стола, но не може изведнъжъ да се намѣсти добре. Той захвърля стола настрана и сърдитъ излиза на двора. На кого се сърди? Причината е въ него. Щомъ подобри състоянието на стомашната и на дихателната си системи, ще започне да мисли право и ще се успокои. Единъ знаменитъ английски проповѣдникъ страдалъ отъ стомашно разстройство, вследствие на което и дихателната му система не била въ нормално състояние. Проповѣдитѣ му били придружени съ такива страшни примѣри, като че свѣтътъ се свършвалъ. Слушателитѣ му се изплашили отъ неговитѣ проповѣди. Единъ день той решилъ да се заеме съ лѣкуването си. Отишълъ въ една частна болница и се отдалъ на грижливо лѣчение. Лѣкарьтъ го поставилъ на диета, промилъ нѣколко пѫти стомаха и червата му и следъ четириседмично лѣкуване го изпратилъ въ дома му. Като оздравѣлъ, проповѣдникътъ продължилъ работата си. Първата проповѣдь следъ завръщането му отъ болницата била върху стиха: „Богъ е Любовь“. Съ оздравяване на стомаха му и съ възстановяване на нормалното състояние на дихателната му система, той започналъ да мисли право и да държи въ ума си идеята, че свѣтътъ е изправенъ, че хората сѫ добри по естество и т. н. Ако има нѣкакво зло въ свѣта, то е вънъ отъ човѣка. Когато съзнанието на човѣка е будно, злото не може да проникне въ него. И тъй, за да не гледате мрачно на живота и да не плашите себе си и окрѫжаващитѣ, дръжте въ изправность стомашната, дихателната и мозъчната си системи. Съ други думи казано: За да бѫдете оптимисти и да гледате реално на живота, подържайте стомашната система на животното въ себе си, дихателната система на птицата въ себе си и мозъчната система на човѣка въ себе си. Животното се отличава по своята здрава стомашна система, защото живѣе на земята. Птицата се отличава съ здрава дихателна система, защото живѣе въ въздуха. Човѣкъ се отличава съ здрава мозъчна система, защото живѣе въ свѣта на мисъльта. Ето защо, за да бѫде въ изправность мозъчната система на човѣка, преди всичко, той трѣбва да разбира онѣзи закони, презъ които сѫ минали сѫществата преди него, т.е. той трѣбва да знае законитѣ на храненето и дишането. Какви сѫ отличителнитѣ качества на добрия човѣкъ? Като наблюдавате добрия човѣкъ, виждате, че той всѣкога е веселъ и добре разположенъ, готовъ на всѣкакви услуги. Той прилича на узрѣлъ плодъ. Неговата стомашна, дихателна и мозъчна системи сѫ въ изправность. Тази е причината за доброто разположение на духа му. Човѣкъ, въ когото тѣзи системи не сѫ въ изправность, не може да бѫде разположенъ. Той е мраченъ, сърдитъ, недоволенъ отъ живота. Този човѣкъ има нѣкакъвъ недостатъкъ въ една отъ тритѣ системи. Понѣкога и тритѣ системи не сѫ добре развити въ него. Всѣко живо сѫщество, което не се храни правилно, свършва зле. Въ това отношение вълкътъ, лисицата, котката служатъ за примѣръ. Вълкътъ напада овцетѣ, лисицата — кокошкитѣ, котката — мишкитѣ, но въ храненето сѫ крайно нетърпеливи. Котката, която е образецъ на външна чистота, вѫтрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда съ козината и съ вѫтрешностьта ѝ. Сегашнитѣ учени изучаватъ тритѣ системи анатомически и физиологически, но, въпрѣки това, не знаятъ сѫщественото. Много нѣща знаятъ, но до сѫщественото не сѫ дошли. Тѣ мислятъ, че човѣкъ може да има нѣкакъвъ органически недостатъкъ и пакъ да бѫде гениаленъ. Това е невъзможно. Гениалниятъ е здравъ човѣкъ. Тритѣ системи въ него се намиратъ въ пълна изправность. Изобщо, стомахътъ е трансформаторъ на енергията, която се образува отъ храната; дробоветѣ сѫ трансформатори на енергията, която се образува отъ превръщането на въздуха; мозъкътъ е трансформаторъ на енергията, която възприема отвънъ. Следователно, когато стомахътъ изпраща трансформираната енергия въ дробоветѣ, дробоветѣ — въ мозъка, а мозъкътъ — къмъ цѣлото тѣло, човѣкъ е напълно здравъ. Той познава своя организъмъ и на всѣки органъ дава съответна храна. Като стане отъ сънь, здравиятъ човѣкъ веднага отваря прозореца на стаята си, да поеме чистъ въздухъ. Това значи съзерцание съ дробоветѣ. Той чувствува нужда отъ чистъ въздухъ. Да отворишъ прозореца на стаята си, не подразбира отваряне въ букваленъ смисълъ на думата. Всѣко дълбоко поемане на въздухъ означава отваряне на прозорцитѣ на дробоветѣ. Като вървите по улицитѣ, или въ гора, дето въздухътъ е чистъ, отъ време на време се спирайте, да поемете дълбоко въздухъ. Ако вървите бързо, безъ спиране и поемане на въздухъ, това показва, че има нѣщо ненормално въ дихателната ви система. Единъ отъ методитѣ за усилване на дихателната система е ходене по екскурзии. Ако следъ всѣка екскурзия човѣкъ не даде изобилно храна на дробоветѣ си, екскурзията не е постигнала своята цель. Когато дробоветѣ се напълнятъ съ чистъ въздухъ, стомахътъ работи добре. Когато стомашната и дихателната системи сѫ въ изправность, и мозъчната система е въ изправность. Тогава човѣкъ мисли добре и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Следователно, за да се справя съ мѫчнотиитѣ си, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ неговия организъмъ. Щомъ знае тѣзи закони, той може да трансформира енергиитѣ, които минаватъ презъ всички системи на неговия организъмъ. Новото възпитание на човѣчеството се стреми къмъ регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човѣка, да става правилна обмѣна между енергиитѣ му. За това се препорѫчва на всички пълно спокойствие. Всѣко безпокойство нарушава правилния ходъ на мисъльта, на чувствуванията и на храносмилането. Както стомахътъ приготвя материали за дробоветѣ, дробоветѣ — за мозъка, така и обикновениятъ човѣкъ представя условия за развиване на талантливия; талантливиятъ — за гениалния, а гениалниятъ — за светията. И тъй, който има здравъ стомахъ, той е добъръ човѣкъ; ако дробоветѣ му сѫ здрави, той е добъръ пѣвецъ; ако мозъкътъ му работи добре, той е добъръ поетъ. Значи, здравиятъ човѣкъ се отличава съ доброта, съ способность да пѣе и да пише, да се проявява като поетъ и писатель. Да бѫдешъ истински поетъ, това значи, да виждашъ въ всичко доброто и да го прилагашъ въ живота си. Истинскиятъ поетъ живѣе въ свѣтлина. Той вижда нѣщата свѣтли и красиви. Помнете тритѣ думи: доброта, пѣсень и поезия. Мислете върху тѣхъ. Дръжте стомаха си въ изправность, за да бѫдете красиви. Дръжте дробоветѣ си въ изправность, за да пѣете добре. Дръжте мозъчната си система въ изправность, за да мислите добре и да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си. Работете върху себе си, външно и вѫтрешно, да бѫдете здрави, красиви и разумни. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 30 май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Музика и работа T. м. Едно отъ великитѣ блага, дадено на човѣка, е животътъ. Въпрѣки това, мнозина се оплакватъ, че животътъ имъ е нещастенъ. За да бѫде животътъ нещастенъ, това показна, че нѣщо е нарушено въ него. За да се наруши това благо, отношенията на хората къмъ него сѫ измѣнени. Представете си, че имате три сѫщества А, В и С. които се намиратъ въ известни отношения помежду си. Първото сѫщество — А представя бащата, В — майката, а С — детето. Първоначално сѫществата А и В се сдружаватъ, внасятъ известенъ капиталъ и образуватъ една фирма. Следъ време иде сѫществото С. Отношението между тия сѫщества е следното: А:В:С = 1:2:3. Сѫществото А е председатель на фирмата, В — подпредседатели а С — касиеръ. Докато отношенията между членоветѣ на фирмата сѫ правилни, фирмата се развива добре. Щомъ се нарушатъ отношенията, фирмата се разпада. Казваме, че животътъ е велико благо, но човѣкъ се радва на това благо, когато работитѣ му вървятъ добре. Щомъ се натъкватъ на неуспѣхи, тѣ не сѫ доволни отъ живота си. Ако сте студентъ или ученикъ и пропаднете на изпита си, не сте доволни отъ живота. Обаче, окрѫжаващитѣ не се интересуватъ отъ вашия изпитъ. Ако сѫ ваши близки, ще съжаляватъ, че сте пропаднали; ако нѣматъ никакво отношение къмъ васъ и чуятъ, че сте пропаднали, ще кажатъ: Да е училъ повече, да не пропада. Другаритѣ ви ще се стреснатъ, ще разбератъ, че професорътъ ви е сериозенъ и строгъ човѣкъ, и ще учатъ по-добре. Но и еднитѣ, и вторитѣ, и третитѣ нѣма да кажатъ, че животътъ е тежъкъ. Само пропадналиятъ студентъ е недоволенъ отъ живота, а другитѣ оставатъ незасегнати отъ неговия неуспѣхъ. Ако чуете, че нѣкой вашъ близъкъ е назначенъ на добра служба, вие ще се зарадвате, но отъ това животътъ ви нѣма да стане по-красивъ. Обаче, назначениятъ на тази служба ще каже: Добъръ е животътъ. Оттукъ вадимъ заключението: Както учи човѣкъ, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Както живѣе човѣкъ, такъвъ ще бѫде неговиятъ животъ. Съвременнитѣ хора казватъ: Моралъ трѣбва да има човѣкъ. Какво отношение има моралътъ къмъ човѣшкия животъ? Моралътъ е изводъ, т.е. резултатъ на човѣшкия животъ. Моралътъ е промѣнлива величина. Той се измѣня споредъ разбиранията на хората. Моралътъ на животното се отличава отъ морала на човѣка; моралътъ на човѣка се отличава отъ морала на възвишенитѣ сѫщества. Моралътъ зависи отъ степеньта ва човѣшкото развитие. Въ приложение на морала човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ и изпълнителенъ. Ако е търговецъ, трѣбва да прилага мѣрката си честно и съ точность. Точностьта на физическия свѣтъ не може да бѫде абсолютно приложена, затова, по-добре да се рѣже съ единъ два сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цѣръ, но за кѫсото нѣма. Представете си, че нѣкѫде недостига единъ сантиметъръ. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете съ единъ-два сантиметра по-дълго. Точностьта е ценно качество, защото създава добри прояви въ мисъльта. Природата работи съ числа, съ количествени величини, а не съ чувства. Всички мисли, чувства и желания сѫ величини, съ които природата работи. Обаче, за да ги използува, тя ги превръща въ числа и така опредѣля тѣхната стойность. Като се спирате на количествената и качествена стойность, вие дѣлите мислитѣ, чувствата и желанията си на силни и слаби. Запримѣръ, силно е желанието на човѣка да яде. Предъ него отстѫпватъ всички желания. Следъ яденето се нареждатъ по-слабитѣ желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т. н. Ако човѣка не е задоволилъ желанието си да яде, останалитѣ желания сами по себе си спиратъ. Като елементъ, яденето е потрѣбно за всички желания. Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го подържатъ. Това сѫ най-силнитѣ желания, а именно, дишането и яденето. Като знаете основнитѣ желания на човѣка, можете да опредѣлите вторичнитѣ му желания. Ако се храни добре, човѣкъ е здравъ, разполага съ повече срѣдства за работа. Който се храни добре, и мисъльта му е здрава и силна. Слабиятъ, болниятъ човѣкъ не се храни добре, следователно, и не мисли добре. Умътъ трѣбва да се храни и въ тритѣ свѣта едновременно: въ Божествения, въ духовния и въ физическия. Храненето не е механически процесъ, както мнозина мислятъ. Да се хранишъ правилно, значи, едновременно да мислишъ, да чувствувашъ и да възприемашъ материалитѣ, необходими за съграждане на нѣщо ново. Физическиятъ човѣкъ е слугата, духовниятъ — съдружникътъ, който е внесълъ капиталитѣ си, а умствениятъ е онзи, който управлява работитѣ. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. За да бѫде мисъльта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днесъ си служатъ съ музиката, като методъ за възпитание и самовъзпитание. Когато човѣкъ изпадне въ нѣкаква мѫчнотия — материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи съ мѫчнотията си, минава цѣла седмица, а нѣкога и повече. Не само това, но той изгубва напраздно известно количество енергия. Следъ това трѣбва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употрѣби единъ отъ музикалнитѣ методи за трансформиране на съзнанието си, въ половинъ, или въ единъ часъ той ще бѫде въ друга гама на живота, далечъ отъ своята мѫчнотия. Значи, не е достатъчно човѣкъ да трансформира само състоянието си, но и въ скоро време да го трансформира. Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховенъ, Моцартъ и други, сѫ писали музикални произведения не за развлѣчение на хората, но за тѣхното възпитание. Тѣ сѫ гледали на музиката като възпитателно срѣдство. Запримѣръ, Бетховенъ е създалъ нѣщо изключително въ музиката. Само гениитѣ, жрецитѣ на музиката, могатъ да изпълняватъ Бетховена, както трѣбва. Сега музиката не е влѣзла въ обществения животъ. Въ бѫдеще тя ще играе роля въ всички области на обществения животъ. Бѫдещата църковна служба ще се изпълнява изключително отъ пѣвци и музиканти-виртуози. Църквитѣ ще бѫдатъ пълни съ богомолци. Кой не би отишълъ да слуша една Божествена служба, изпълнена отъ духовни пѣвци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползувате отъ нея, обърнете се къмъ онази музика, която природата е вложила въ васъ. Природата е вложила въ всѣки човѣкъ специфична музика, съ която да си помага при мѫчнотиитѣ на своя животъ. Съвременнитѣ хора мѫчно успѣватъ въ музикално отношение, понеже гледатъ на пѣнието и на музиката като на развлѣчение, съ което губятъ времето си. Да пѣешъ и да свиришъ и да мислишъ, че губишъ времето си, това е все едно да ядешъ и да мислишъ, че трѣбва да се плаща. Пѣй и свири, безъ да мислишъ за времето. Яжъ, безъ да мислишъ и да се безпокоишъ за плащане. Ако се безпокоишъ и ядешъ, по-добре не яжъ. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да не се тревожи. Ако мислишъ, мисли спокойно, безъ тревоги; ако свиришъ, свири спокойно; ако ядешъ, яжъ спокойно. Да работи човѣкъ съзнателно, съ участието на мисъльта и съ любовь, това значи, да попадне на добрата почва, въ разумния животъ, дето житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намиратъ въ отношения 1:3:6. Работи ли съ безпокойство, несъзнателно и безъ любовь, резултатитѣ ще бѫдатъ като тия на житното зърно, което е паднало на пѫтя, между камънитѣ и трънетѣ. Защо въ тази притча Христосъ взелъ числата 30, 60 и 100, а не други нѣкои? Като съберемъ числата 1, 3 и 6, получаваме числото десеть, въ което се криятъ всички възможности. Числото десеть съдържа въ себе си пѫтищата, по които минава човѣшката мисъль, отъ най-низка до най-висока степень. Който може да проследи пѫтя на една мисъль, която започва отъ най-низкото стѫпало и достига до най-високото, той е дошълъ до числото десеть, до разумния животъ — до условията на добрата почва, Живѣйте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само цѣлитѣ и половини тонове, но и четвъртинкитѣ и осминкитѣ отъ тона. Когато единъ музикално развитъ човѣкъ слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всѣко музикално произведение крие въ себе си специаленъ ключъ. Намѣрите ли ключа му, вие свободно влизате въ него и го разбирате. Като работите съ музиката, работете и съ числата. Запримѣръ, имате числото осемь. Какво означава това число? Като повдигнете две въ кубъ, въ трета степень, получавате осемь: 23=8, 33=27. Значи, всѣко число е резултатъ на друго число. Оттукъ вадимъ заключението, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка сѫ резултатъ на нѣщо. Запримѣръ, нѣкой казва за себе си, че има любовь. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго, освенъ число, т.е. количествено съдържание на нѣщо. Въ понятието „любовь“ влизатъ сборъ отъ желания, повдигнати въ трета степень. Събрани заедно, тия желания образуватъ една форма. Да обичашъ нѣкого, това значи, да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Ако учительтъ обича ученика си, ще му предаде часть отъ своето знание. Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде. Ако ученикътъ, когото учительтъ обича, цени любовьта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учительтъ, толкова по-добре учи ученикътъ. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикътъ, толкова по-усърдно работи учительтъ съ него. Следователно, и въ любовьта единиятъ плаща, а другиятъ предава. Единиятъ обича и дава, а другиятъ възприема. Всички отношения между хората — материални, сърдечни, умствени, сѫ все любовни отношения. Разликата се заключава само въ степеньта на любовьта, а степеньта се опредѣля отъ полето или свѣта, въ който тя се проявява. Между търговецъ и клиентъ отношенията сѫ пакъ любовни. Мислете върху проявитѣ на цѣлокупния животъ и ще видите, че всички отношения между живитѣ сѫщества иматъ за основа любовьта. Като ученици, вие се нуждаете отъ правилно разбиране. Нѣкои мислятъ, че като заминатъ за другия свѣтъ, ще ги посрещнатъ тамъ съ музики и пѣсни, съ китари и арфи. Това зависи отъ васъ. Каквато музика изработите на земята, съ нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърдце, струнитѣ сѫ вашитѣ мисли, а рѫката, която ще минава по струнитѣ — вашата воля. Ще кажете, че нѣмате инструментъ. Всѣки човѣкъ има инструментъ — сърдце, на което свири. Сърдцето трѣбва да гори отъ желание да свири. Сърдцето е Божествениятъ елементъ въ човѣка. Щомъ имате този инструментъ, ще нагласите мислитѣ си хармонично и съ разумната воля ще свирите и пѣете. Ако обича цигулката си и свири съ любовь, цигуларьтъ може да стане знаменитъ. Но ако нѣма цигулка, нищо не може да постигне. Когато говорите на хората нѣща, които не разбиратъ, тѣ започватъ да се смѣятъ. Не е лошо да се смѣе човѣкъ. Смѣхътъ е хаванъ, въ който се чукатъ твърдитѣ нѣща, да станатъ по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нѣщо, смѣйте се. Чрезъ смѣха вие ще го смелите. После ще дойде мисъльта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нѣщо е смѣхътъ, но все пакъ помага на мисъльта. Първо, човѣкъ трѣбва да мисли, затова е нареченъ мислещо сѫщество. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да нагласите сърдцето си, да свири правилно. Нагласяването на струнитѣ подразбира хармонизиране на мислитѣ. Щомъ нагласите сърдцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушатъ съ разположение и ще ви рѫкоплѣскатъ. Не свирите ли добре, ще ви освиркатъ. Щастието на човѣка зависи отъ неговия умъ, отъ неговото сърдце и отъ неговата воля. Дръжте въ изправность ума и сърдцето си, да бѫдете добри музиканти и пѣвци, да ви обичатъ хората. Какво значи да обичате нѣкого? Това значи, да направите нѣщо заради него, въ негово име. Да обичате Бога, това значи, да направите нѣщо за Него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствувате и не действувате заради Него, въ Негово име, това не е любовь. Любовьта подразбира най-великата работа, която човѣкъ може да свърши. Най-великата работа въ свѣта е любовьта. Въ този смисълъ, желая на всички хора да любятъ. Когато всички хора започнатъ да работятъ съзнателно и съ любовь, дошло е вече Царството Божие на земята. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 23. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Линията на живота — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Коя е най-кѫсата линия въ природата?— Правата. — Коя е най-дългата линия? — Кривата. — Какво представя кривата линия? — Сборъ отъ прави линии. — Можете ли да съедините двата края на правата линия? — Не можемъ. — Съ какво започва началото на нѣщата? — Съ права линия. — Съ какво свършва краятъ на нѣщата? — Пакъ съ права линия. Тази е причината, поради която не можемъ да съединимъ двата края на правата линия. Най-малкиятъ опитъ, който има за цель да съедини двата края на правата линия, измѣня нейното естество. Тя се огъва и става крива линия. Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Това показва, че тя нѣма мѣсто, кѫде да се огъне. Щомъ се огъне една линия, тя има на разположение мѣсто за огъване. Възъ основа на тия твърдения, казваме, че има постѫпки въ живота, при които човѣкъ не може да се измѣни. Такива постѫпки наричаме „морални“. Постѫпва ли морално, и да иска, човѣкъ не може да се измѣни. Обаче, ако сакатиятъ не може да краде, това още не е морална постѫпка. Той не може да краде, защото е лишенъ отъ рѫце. Той не краде външно, но вѫтрешно, т.е. има желание да краде. Изкуство е човѣкъ да има рѫце и да не краде. Ако човѣкъ има желание да краде, а може да заповѣдва на желанието си, ние го наричаме възпитанъ. Той е господарь на своитѣ желания. И тъй, мораленъ и възпитанъ човѣкъ наричаме този, който може да вдига и слага една тежесть по свое желание. Вдигането и слагането на тежестьта се намира подъ неговъ контролъ. При това, той не може да сложи една тежесть на земята, ако нѣкога не я вдигалъ. Законъ е: човѣкъ не може да извърши една морална постѫпка, ако не е въ състояние да я вдигне отъ земята. Съ други думи казано: човѣкъ не може да вдигне една тежесть, ако не е въ сила да я сложи на земята. И обратно: това, което не можешъ да сложишъ на земята, не можешъ и да го вдигнешъ. Опитвайте се да вдигате чували съ различни тежести, за да имате представа за своята сила. Като се опитвате нѣколко пѫти, ще знаете, каква тежесть можете да вдигате и да слагате на земята. Който не се опиталъ да вдига тежести отъ земята, не знае, какъ и кѫде да ги туря. Какво представя свалянето на тежести? — Изправяне на погрѣшки. За да изправишъ една погрѣшка, не е достатъчно само да свалишъ една тежесть. Първо, трѣбва да се опиташъ да вдигнешъ тежестьта нависоко, да я туришъ нѣкѫде; после трѣбва да я снемешъ. Ако и едното, и другото направишъ добре, ти можешъ да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Това е законъ. Който иска да се възпитава, да развива моралнитѣ си чувства, трѣбва да прилага този законъ. Нѣкои престѫпватъ важни закони и следъ това се питатъ, защо не могатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си. Погрѣшката, която човѣкъ прави, подразбира вдигане на известна тежесть нависоко. Щомъ е могълъ да я вдигне, нищо друго не му остава, освенъ да я свали на земята, т.е. да изправи погрѣшката си. Ако нѣкой се опита да свали една тежесть, безъ да я вдигалъ самъ, той губи вѣра въ себе си. По какъвъ начинъ може да се издигне една тежесть нагоре? — По наклонна плоскость, т.е. по права линия. Понеже е мѫчноогъваема и устойчива, правата линия е основа на всички машини. И обратно: всѣка машина, която се основава на правата линия, е устойчива. Когато правата линия се отклони отъ пѫтя си и образува счупена, въ нея често ставатъ експлозии. Всичко, което се основава на правата линия, не търпи никакъвъ крахъ, никаква катастрофа. Следователно, правата линия е неизмѣнна. Вие можете да закачите на правата линия цѣлата земя, безъ тя да се огъне. Колкото и да е тънка тази линия, щомъ съдържа качествата на правата, тя никога не се огъва. Цѣлата земя да окачите на нея, тя не мръдва. Обаче, ако линията е крива, колкото дебела да е, тя не може да издържа и най-голѣми тежести — земята. И тъй, правата линия не е нищо друго, освенъ Божественото начало, което никога не се измѣня. При правата линия всички тежести се разлагатъ, поляризиратъ се, вследствие на което губятъ своята тежесть. Като погледнете правата линия съ окото на ясновидеца, виждате, че къмъ нея се насочватъ тежести отъ всички страни. Понеже силитѣ, които излизатъ отъ правата линия, ѝ предаватъ елипсовидна форма, тя е двуцентрова. Въ тия два центъра, именно, се уравновесяватъ всички тежести. Човѣшкиятъ животъ е построенъ върху правата линия. Докато не разберете законитѣ на правата линия, вие не можете да говорите за мораленъ животъ. Щомъ се отклони отъ законитѣ на правата линия, човѣкъ влиза въ законитѣ на кривата линия, дето сѫществуватъ умствени смущения и противоречия. За да излѣзе отъ това положение, той трѣбва да се върне пакъ къмъ правата линия, да знае, че това е единственото мѣсто, което не може да се огъне. Въ правата линия има само единъ начинъ за разрешаване на въпроситѣ. Явятъ ли се много начини, вие сте влѣзли въ кривата линия. Тъй щото, когато човѣкъ каже, че може да живѣе по много начини, това показва, че се е отклонилъ отъ правата линия. Можешъ да живѣешъ по много начини, но ще носишъ последствията на тия начини. Искашъ ли да бѫдешъ свободенъ отъ последствия, влѣзъ въ законитѣ на правата линия, дето задачитѣ се решаватъ само по единъ начинъ. Мнозина избѣгватъ правата линия съзнателно, като животъ на еднообразието. Тѣ търсятъ кривата линия, като животъ на разнобразието. Наистина, голѣмо е разнообразието на кривата линия, но тя води къмъ разнообразие на нещастието. Правата линия пъкъ води къмъ еднообразие на щастието. Кое бихте предпочели: да живѣете въ еднообразието на щастието, или въ разнообразието на нещастието? Щастието на кривата линия се крие само въ едно — да я превърнете въ права. Нещастието на правата линия се заключава само въ едно — да я превърнете въ крива. Като подържате живота на правата линия, вие можете да я разнообразите, да внесете разнобразие въ щастието, безъ да я изкривите. За да разберете идеитѣ, които изнасямъ, вие трѣбва да се освободите отъ стария животъ и старитѣ си разбирания. Не мислете, че вашитѣ разбирания за природата и за живота сѫ мѣродавни. Мислите ли, че идеитѣ, които хората иматъ, сѫ надъ всичко въ свѣта? Ангелитѣ иматъ идеи, които стоятъ по-високо отъ човѣшкитѣ и които хората още не познаватъ. Следователно, това, което за хората не сѫществува, за други сѫщества е известно. Ще питате, защо хората не знаятъ това, което ангелитѣ знаятъ? Много просто. Човѣкъ е малъкъ сѫдъ съ вода, въ който влизатъ нѣколко риби. Могатъ ли всичкитѣ риби отъ океана да влѣзатъ въ малкия сѫдъ съ вода? Съ други думи казано: възможноститѣ на светията не сѫ възможности на гения; възможноститѣ на гения не сѫ възможности на талантливия; възможноститѣ на талантливия не сѫ възможности на обикновения човѣкъ. Това, което голѣмиятъ човѣкъ си позволява, малкиятъ не може да си позволи. Голѣмиятъ може да носи такъвъ товаръ, какъвто малкиятъ не може да си представи. За идейния човѣкъ не остава нищо друго, освенъ да се стреми къмъ голѣмия, т.е. къмъ козмичния човѣкъ, създаденъ по образъ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се къмъ живота ва правата линия, която носи въ себе си истинския моралъ. Коя постѫпка наричаме морална? Ако дадете на единъ човѣкъ бучка захарь, а на другъ — малко хининъ, или друга нѣкаква отрова, еднакви ли сѫ и дветѣ прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нѣщо добро въ човѣка, а втората — неморална, защото руши човѣшкия организъмъ. Следователно, всѣко нѣщо, което съгражда и хармонизира силитѣ на човѣка, е морално. Всѣко нѣщо, което руши и внася дисхармония въ човѣка, е неморално. Ако разтворите захарьта на нѣкого въ вода и го лишите отъ възможностьта да я изяде, неморално ли сте постѫпили? Споредъ едни, постѫпката ви е неморална, споредъ други — морална. За да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да има нови разбирания. Новото не се съгласява съ старото. Мойсей казва: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Христосъ, обаче, казва точно противното: „Ако те ударятъ по дѣсната страна, обърни и лѣвата.“ Съ слизането на Христа на земята, Мойсеевиятъ законъ трѣбваше да отстѫпи. Буквално ли трѣбва да разбирате Христовитѣ думи? Ако ги разбирате буквално, ще излѣзе, че който се съблазни, трѣбва да извади окото си, да отсѣче рѫката си и т. н. Тогава ще имаме свѣтъ, пъленъ съ сакати хора. Не, думитѣ на Христа сѫ иносказателни. Да обърнешъ и другата си страна на онзи, който те ударилъ, това значи, да запазишъ присѫтствие на духа си, да не отговаряшъ съ сѫщата мѣрка. Това значи възпитана воля. Ако можешъ да проявишъ самообладание, ти си издържалъ изпита си. Като станешъ тихъ и спокоенъ, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударилъ: Азъ издържахъ изпита си; да видимъ сега, какъ ти ще издържишъ твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избѣгнете отъ участьта си, да вдигнете тежкия чувалъ на полицата и следъ това да го свалите долу. Защо хората се противопоставятъ на онзи, който се осмѣлява да имъ удари плесница? — Защото считатъ, че достоинството имъ е накърнено. Когато господарьтъ бие слугата си, последниятъ не възразява. Всички считатъ това въ реда на нѣщата. Обаче, ако слугата се осмѣли да бие господаря си, последниятъ се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Какъ смѣе слугата да ме бие? Накърнено е неговото достоинство. Отъ морално гледище, каква разлика има между господарь и слуга? Какво предимство има господарьтъ надъ слугата, че си позволява да го бие? Като господарь, само той ли има правото да бие? Представете си, че единъ разуменъ господарь има разуменъ слуга. Единъ день слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разуменъ човѣкъ, господарьтъ запазва присѫтствие на духа си и обръща и другата страна къмъ слугата си, да му удари още една плесница. Следъ това пакъ така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при другъ господарь и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически методъ на господаря? Това значи, да се отнася човѣкъ философски къмъ мѫчнотиитѣ и изпитанията въ живота си. Господарьтъ не постѫпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Споредъ мене, унижението се заключава въ неиздържането на изпита. Ако господарьтъ издържи изпита си, унижението отива къмъ страната на слугата. Когато издържи изпититѣ си добре, човѣкъ става господарь на положението си. Ако свършва изпититѣ си добре, човѣкъ се движи по законитѣ на правата линия. Не може ли да издържи на изпитанията си, човѣкъ върви по законитѣ на кривата линия. Който може да се владѣе и издържа на изпитания, той е господарь. Не може ли да се владѣе, не може ли да издържа на изпитания, той е слуга. Тъй щото, когато слугата разбере, че господарьтъ му заема мѣстото си справедливо, той отстѫпва предъ него и му се подчинява съ любовь. Когато господарьтъ разбере, че слугата му е готовъ на всички отстѫпки, той го признава за равенъ на себе си и го нарича свой приятель. Ако господарьтъ прилага силата си, а слугата — любовьта, господарьтъ ще съзнае грѣшката си и ще се изправи. И обратно, ако слугата прилага силата си, а господарьтъ — любовьта, въ края на краищата отношенията имъ ще станатъ братски. Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото слугата му да не е билъ. Когато болестьта ви тури на легло, мислите ли, че сте господарь? Болестьта туря човѣка на легло и го заставя да работи на общо основание. Тя е неговиятъ слуга, който го кара да се движи, да прави упражнения, да се моли. Предъ болестьта и най-голѣмиятъ господарь става слуга. И тъй, ще знаете, че постиженията се основаватъ на законитѣ на правата линия. Не можете ли да постигнете нѣщо, вие сте огънали правата линия. Като изправите линията си, ще постигнете всичко, което желаете. Когато успѣвате, радвайте се, че сте въ правия пѫть. Когато губите, не търсете вината вънъ отъ себе си, но изправете линията, на която сте стѫпили. Ако правите погрѣшки, ще знаете, че причината сте пакъ вие. Искате да снемете чувала, който нѣкой е турилъ нависоко нѣкѫде и като не можете, той пада върху васъ, или право на земята. Ако бѣхте вдигнали този чувалъ, щѣхте да знаете, колко тежи и щѣхте да го свалите. Човѣкъ може да вдигне само това, което самъ е свалилъ. И обратно: той може да свали само това, което е вдигалъ. Другояче казано: всѣки човѣкъ може самъ да изправи погрѣшкитѣ си най-добре. Той самъ е правилъ погрѣшки, самъ ще ги изправи. Като ученици на новото, вие трѣбва да измѣните своитѣ стари възгледи, да се приготвите за новото, което иде въ свѣта. За тази цель изучавайте първо физическия свѣтъ, понеже и той ще претърпи измѣнения. Като знаете законитѣ, които управляватъ физическия свѣтъ, ще се нагласите за новото, което иде вече. Ако не приемете новото съ съзнание и разбиране, ще се натъкнете на по-голѣми мѫчнотии и противоречия отъ сегашнитѣ. Това значи, да се наеме човѣкъ съ работа, която не е по силитѣ му. Тази работа може да го осакати. Нѣкои учени и философи се занимаватъ съ отвлѣчени идеи, които не сѫ за тѣхния умъ, вследствие на което сѫ осакатили мозъка си. Всѣка идея, която човѣкъ не е готовъ да асимилира, произвежда голѣмо налѣгане върху неговия мозъкъ. За да се приготвятъ за новитѣ идеи, хората минаватъ презъ страдания, които укрепватъ нервната имъ система. Така подготвени, тѣ възприематъ новитѣ идеи, асимилиратъ ги добре и се радватъ на резултатитѣ отъ тѣхъ. Ще каже нѣкой, че много е страдалъ, докато се нагоди къмъ новитѣ идеи. — Много е страдалъ, но и много ще се радва. На всѣка скръбь отговаря по една радость. Ако нѣкой казва, че не е страдалъ, ние знаемъ, че той не се е радвалъ. Не може да се радва човѣкъ, докато не е страдалъ. Казвате, че праведнитѣ сѫ имали голѣми изпитания. —Щомъ сѫ минали презъ изпитания, ще минатъ и презъ голѣми радости. — Защо идатъ страданията? — Защото искате радости. — Не може ли безъ страдания? — Ако искате животъ безъ радости, може да минете безъ страдания. Страданията предшествуватъ радоститѣ. Едно време радоститѣ сѫ предшествували страданията, но сега обратно: първо идатъ страданията, а после — радоститѣ. Казвамъ: Нѣма нищо страшно въ страданията, но човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да ги понася разумно. Силенъ човѣкъ е онзи, който е свързанъ съ Първата Причина на нѣщата. Той има знания и може да постигне, каквото желае. Обаче, щомъ прекѫсне връзката си съ Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувствува като малка лодка всрѣдъ развълнувано море. За да понася лесно страданията, човѣкъ трѣбва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човѣкъ расте и се развива по-добре, отколкото безъ музикално настроение. Музиката влияе на мисъльта. Тя повдига мисъльта, а облагородява чувствата на човѣка. Следователно, когато сте скръбни, пѣйте нѣкаква пѣсень, въ мажорна гама, понеже тази гама върви по законитѣ на правата линия. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 16. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Състояния на материята — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Като ученици, отъ всички се изисква точность и работа. Ако не работите и не сте точни, нищо не можете да постигнете. Който не иска да работи и не може да бѫде точенъ, той е мъртъвъ. Той нѣма отношение къмъ живитѣ. Следователно, живитѣ трѣбва да работятъ и да бѫдатъ точни въ задълженията си. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нова философия, нови разбирания, а не като тия на Донъ Кихота и Санчо Панса. Ако разбира живота правилно, човѣкъ е дошълъ вече до познаване на материята. Той знае, че животътъ не може да се изрази нито съ едно отъ състоянията на материята. Животътъ не е нито въ твърдата, нито въ течната, нито въ въздухообразната, нито въ лѫчистата материя. Животътъ е вънъ отъ състоянията на материята. Каква е разликата между четиритѣ състояния на материята? Твърдата материя се отличава съ голѣмо сцепление между частицитѣ си, вследствие на което формата на твърдитѣ тѣла не се измѣня при обикновени условия. Течната материя има по-слабо сцепление между частицитѣ си, затова нѣма опредѣлена форма. Ако поставятъ вода върху дадена плоскость, тя веднага се разлива, заема по-голѣмо пространство. Ако плоскостьта има известенъ наклонъ, водата усилва движението си и започва да тече надолу. Въздухообразната материя пъкъ има още по-малко сцепление между частицитѣ си, вследствие на което нѣма своя форма и обемъ. Твърдитѣ тѣла предизвикватъ налѣгане, главно въ една точка на подпората, течнитѣ — главно на дъното и отстрани, а въздухобразнитѣ — по всички посоки. Първитѣ три състояния на материята сѫ известни на всички, но какво знаете за лѫчистата материя? Като изучавате състоянията на материята, спрете вниманието си върху подвижностьта на частицитѣ ѝ. Колкото по-подвижни сѫ частицитѣ ѝ, толкова по-високо е съзнанието ѝ. Следователно, колкото по-подвижни сѫ умътъ, сърдцето и тѣлото на човѣка, толкова по-високо е съзнанието му. Подвижностьта опредѣля човѣшката воля. Който е способенъ да тича и да се движи бързо, е волевъ човѣкъ. Ще кажете, че заекътъ е волево сѫщество. Заекътъ има воля. Понеже живѣе при неблагоприятни условия, той прилага въ действие краката си — бѣга и се крие отъ опасноститѣ. По този начинъ той развива разумностьта си. По аналогия на това, казваме: Всѣки човѣкъ, който лесно се справя съ страданията, е разуменъ. Въ този смисълъ, волята представя разумно сцепление между частицитѣ на онази материя, съ която съзнанието работи. Една отъ помощнитѣ сили на съзнанието е волята. Като упражнява волята си, човѣкъ може да постигне всички свои желания. Волевиятъ човѣкъ може да бѫде музикантъ, пѣвецъ, поетъ, ученъ и др. Искате ли да развивате волята си, започнете отъ най-малкитѣ величини. Не се отказвайте отъ малкитѣ идеи, отъ малкитѣ желания. Вижте, какво правятъ ученитѣ. Нѣкой ученъ посветява десетки години отъ живота си за изследване на нѣкои бръмбари или пеперуди. Нѣкой ученъ се занимава съ росната капка, измѣрва теглото ѝ по отношение на въздуха и намира, че тя е около 700 пѫти по-тежка отъ него. Чрезъ изчисления и опити ученитѣ сѫ приели водата като единица мѣрка за опредѣляне гѫстотата на течнитѣ и твърди тѣла. Дето има вода, тамъ вирѣятъ и растенията, и животнитѣ, и хората. Значи, водата е носитель на живота. Както водата е единица мѣрка за опредѣляне гѫстотата на течнитѣ тѣла, така и животътъ е взетъ за единица мѣрка. Като знаете свойствата на материята, вие трѣбва да прилагате това знание къмъ вашитѣ мисли и чувства, да ги трансформирате. Има мисли и чувства, които по състояние проявяватъ свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на лѫчистата материя. Когато въ ума ви влѣзе една твърда мисъль, или въ сърдцето ви едно твърдо чувство, които ви измѫчватъ, вие трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да ги превърнете въ течни, или въздухообразни, да се облекчите. Казватъ, че нѣкой човѣкъ, има твърди чувства. Колкото и да сѫ твърди чувствата му, достатъчно е да ги подложатъ на 1000 — 2000 градуса топлина, за да се стопятъ. Предъ огъня и най-твърдитѣ тѣла отстѫпватъ. Какво е приложението на различнитѣ състояния на материята въ живота? Първото приложение на материята е за приготвяне на хлѣбъ. Отъ твърдата материя правятъ воденичното колело, което кара водата и мели житото. Безъ вода колелото не може да се върти. Въ бѫдеще, когато можете да прилагате закона за трансформиране на енергията, ще превръщате водата отъ въздухообразна въ лѫчиста материя и ще се ползувате отъ нея. Понеже не знаете още този законъ, вие се ползувате главно отъ течното състояние на водата. Висшето козмическо съзнание работи чрезъ твърдата, течната и въздухообразната материя, като срѣди за своето проявяване. Чрезъ понижаване на температурата това съзнание сгѫстява воднитѣ пари въ въздуха и, като вода, ги връща отново въ океанитѣ и моретата. Оттамъ, чрезъ раздвижване на въздуха въ видъ на вѣтрове и бури, часть отъ водата се изпарява и отива въ пространството. Като ученици, вие трѣбва да знаете свойствата на четиритѣ състояния на материята, да се ползувате отъ тѣхъ, когато ви потрѣбватъ. Всичко, което става по разумното и доброволно желание на човѣка, може да го ползува. Следователно, когато известни идеи влизатъ въ човѣка по негово желание, той живѣе; когато влизатъ насилствено, той страда и умира. Ето защо, когато се мѫчите и страдате, ще знаете, че нѣкои мисли, чувства или желания сѫ влѣзли въ васъ безъ вашата воля, но все пакъ вие сте дали поводъ за това. Докато въ човѣка нѣма условия за влизане на нѣщо нечисто, то не може да го обсеби. Опитниятъ плувецъ казва на учащия се: водата може да дойде най-много до брадата ти. Мине ли тази мѣрка, ти се излагашъ на опасность. — Защо? — Защото гѫстотата на срѣдата се увеличава, и той не може да издържи. Той губи равновесие и потъва. Значи, когато нѣкои мисли и чувства влѣзатъ въ човѣка безъ негово желание, той се намира въ положението на давещия. — Какъ спасяватъ давещия? — Изваждатъ го отъ водата и го обръщатъ съ главата надолу, да изтече погълнатата вода. Следъ това правятъ изкуствено дишане, да се възстановятъ кръвообръщението и животътъ на сърдцето. Когато започва да се дави, сърдцето бие усилено и следъ това спира. Докато умътъ контролира движението на сърдцето, последното бие равномѣрно. Щомъ умътъ престане да го контролира, то спира движението си. На сѫщото основание, казвамъ: За да не дойде човѣкъ до положението на давещия, той трѣбва да има будно съзнание, да контролира ума и сърдцето си, да не допуща въ тѣхъ чужди, неканени гости. И тъй, когато говоримъ за сърдцето, ние имаме предъ видъ главната двигателна машина, която движи живота. Щомъ машината спре движението си, животътъ спира. Казваме, че човѣкъ умира. Смъртьта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животътъ продължава. Докато клеткитѣ живѣятъ, смърть не сѫществува. Въ този смисълъ, всички тѣла, въ които действува сцеплението между частицитѣ, сѫ живи. Даже и при отсѫтствие на сцепление, клеткитѣ още живѣятъ. Двама търговци се сдружаватъ, внасятъ по сто хиляди лева капиталъ и започватъ обща работа. Докато сѫ въ отношения, тѣ сѫ живи единъ за другъ, подържатъ връзкитѣ си. Единъ день тѣ се раздѣлятъ: единиятъ отива на една страна, другиятъ — на друга. Тѣ се считатъ умрѣли единъ за другъ. — Защо? — Връзката имъ се прекѫсва. Докато капиталитѣ имъ били общи, тѣ се интересували единъ отъ другъ. Щомъ раздѣлятъ капиталитѣ си, връзката имъ сама по себе си пада. Често хората се запитватъ, какво става между тѣхъ, че се раздѣлятъ. Много просто— връзката имъ се прекѫсва. — Каква е била тази връзка? — Материална. Когато материалнитѣ връзки се прекѫсватъ, отношенията между хората изчезватъ. По-силни сѫ връзкитѣ, когато иматъ за основа нѣкаква идея. Значи, духовнитѣ връзки сѫ по-силни отъ материалнитѣ. Докато хората мислятъ единъ за другъ, тѣ сѫ свързани. Щомъ престанатъ да мислятъ, връзката имъ изчезва. Представете си два ученика, които отъ първия до последния класъ на гимназията сѫ били приятели. Щомъ свършатъ гимназия, тѣ се раздѣлятъ, всѣки поема своя пѫть въ живота. Следъ десетгодишна раздѣла тѣ си спомнятъ единъ за другъ и единъ день се срѣщатъ. Още при първата срѣща приятелскитѣ имъ отношения се възстановяватъ. Въ паметьта имъ изпъкватъ всички спомени отъ ученичеството. Не става ли сѫщото въ живота на всички хора? Тѣ се събиратъ въ различни общества, създаватъ връзки помежду си, по-близки или по далечни, и започватъ да си спомнятъ, че нѣкога, въ далечното минало, тѣ пакъ сѫ били заедно, свързани съ приятелски или роднински връзки. Не единъ пѫть въ живота си човѣкъ срѣща своитѣ приятели. Като ученици, вашата задача е да изучавате мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, да знаете, кои отъ тѣхъ отговарятъ на твърдата материя, кои — на течната, на въздухообразната и на лѫчистата, изявени като свѣтлина и топлина. Както постѫпвате съ различнитѣ състояния на материята, така ще постѫпвате и съ съответнитѣ на тѣхъ мисли и чувства. Какъ постѫпвате съ свѣтлината? Отваряте очитѣ си и я възприемате. Щомъ приемете известно количество свѣтлина, затваряте очитѣ си. Свѣтлината влиза и излиза свободно презъ очитѣ ви, но, за да имате резултатъ, непремѣнно трѣбва да става временно прекѫсване. Ако свѣтлината непрекѫснато влиза презъ очитѣ на човѣка, вмѣсто полза, ще причини нѣкаква вреда. Всѣко благо се приема съ мѣрка. Следователно, и свѣтлината, като необходимо благо за живота, се приема съ мѣрка. Клепачитѣ приематъ заповѣдь да се отварятъ и затварятъ, споредъ мѣрката, дадена отъ висшата инстанция въ човѣка. Клепачитѣ сѫ везнитѣ, а реснитѣ на клепачитѣ — грамоветѣ, които опредѣлятъ, колко свѣтлина може да приеме човѣкъ въ даденъ моментъ. Природата държи точна смѣтка, кой колко свѣтлина е приелъ, и на края на годината представя разписка за плащане. Нѣма благо въ свѣта, което човѣкъ получава даромъ. Когато бирникътъ на природата дойде при васъ съ разписка да платите за благата, отъ които сте се ползували, вие трѣбва да благодарите, да кажете, какъ сте използували това благо и да му дадете единъ отъ изработенитѣ плодове. Искрената благодарность и признателность на човѣка къмъ природата и къмъ Бога е плащане за полученитѣ блага. Който не благодари, който не е доволенъ, той плаща глоби. — Какво представятъ глобитѣ? — Страдания. Следователно, който иска да се освободи отъ страданията, трѣбва да благодари на Бога за всичко, което му се дава. Благодарностьта е еквивалентна на плащането. Благодарностьта е особенъ родъ лѫчиста материя, която човѣкъ отправя къмъ разумния свѣтъ. Въ замѣна на тази материя разумниятъ свѣтъ изпраща духовна свѣтлина, която освѣтява пѫтя му. Безъ благодарность не може да става правилна обмѣна между хората на земята и възвишенитѣ сѫщества въ разумния свѣтъ. Както между коренитѣ и клонетѣ на дървото става правилна обмѣна, така и между сѫществата на физическия и на духовния свѣтъ, трѣбва да сѫществува съзнателна, непреривна връзка. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да притежавате две ценни качества: работоспособность и точность. Работоспособностьта на човѣка има отношение къмъ неговия моралъ. Колкото по-работливъ е той, толкова е по-мораленъ. Точностьта пъкъ има отношение къмъ задълженията на човѣка. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Ако Богъ работи, какво остава за човѣка? Всички живи сѫщества трѣбва да работятъ. Който не работи, не е живъ Той не може да се ползува отъ благата на живитѣ хора. Човѣкъ още не е работилъ, както трѣбва. Дръжте въ ума си мисъльта, която Христосъ изнесълъ: „Отецъ ми работи, и азъ работя.“ Казвайте и вие: „Щомъ Богъ работи, и азъ ще работя“. Какво разбирате подъ думата „работа“? Да работи човѣкъ, това значи, да твори. И работникътъ, който копае, върши нѣщо; и писательтъ върши нѣщо. И двамата дигатъ и слагатъ рѫката си. Първиятъ вдига лопата и мотика, а вториятъ — перото. По натрупаната пръсть нищо не се чете, но по написанитѣ редове се чете нѣщо хубаво. Значи, работата на първия не е съзнателна, а на втория — съзнателна и разумна. И децата, които се учатъ да пишатъ, вдигатъ и слагатъ перото, но никой не се ползува отъ написаното. Всѣки човѣкъ има въ себе си едно перо — езикътъ, съ който постоянно пише. То отваря и затваря пѫтя му. Човѣкъ потапя перото въ мастилницата, отъ която вади думи и ги нарежда една следъ друга. Ако знае, какъ да нарежда думитѣ, написаното е разумно и съзнателно. Съ това писмо той си пробива пѫть въ живота. Ако само вади думи, които не знае, какъ да нарежда, написаното е разхвърляно и неразумно. Който го прочете, остава недоволенъ. Като знаете това, пишете разумно. Четете разумнитѣ слова на великитѣ хора, да се поучавате отъ тѣхъ, да растете и да се развивате. Каквото знание придобивате, превръщайте го въ такива формули, отъ които можете да се ползувате. — Въ каква формула можете да превърнете даденъ квадратъ? Въ формулата А2. Квадратътъ (фиг. 1) представя силовитѣ линии, които действуватъ въ човѣка. Правата АВ представя силитѣ на ума, СД — силитѣ на сърдцето, АД — волевитѣ сили, а ВС е връзката на дадения квадратъ съ другъ нѣкой, т.е. съ друго съзнание. Квадратътъ, самъ за себе си, не сѫществува. Той е свързанъ съ четири свѣта, презъ които душата на човѣка минава: физическиятъ — АД, астралниятъ — ДС, умствениятъ — АВ и причинниятъ — ВС. Тѣзи свѣтове сѫ свързани съ състоянията на материята: физическиятъ — съ твърдата материя, астралниятъ — съ течната, умствениятъ — съ въздухообразната и причинниятъ — съ лѫчистата, т.е. съ свѣтлинната и топлинна енергия. Съвременнитѣ учени не изучаватъ свѣтлината и топлината, както трѣбва. Единъ день, когато изучатъ законитѣ на свѣтлината и на топлината, хората ще лѣкуватъ всички болести съ свѣтлинната и топлинна енергия. Нѣма да остане болесть, която да е неизлѣчима. Водата и твърдата храна влиза въ човѣка отъ една страна да подържа живота му, а отъ друга — да изпита състоянието на вѫтрешнитѣ му органи. Въздухътъ изпитва състоянието на дробоветѣ му, а свѣтлината — състоянието на неговия мозъкъ. Искате ли да знаете, какъвъ е даденъ човѣкъ, вижте, какъ яде, какъ пие вода, какъ диша и какъ приема свѣтлината. Когато човѣкъ мига бързо, нервната му система е разстроена. Волята му е слаба, вследствие на което не може да владѣе очитѣ си. Както слабогръдниятъ диша бързо и неравномѣрно, така и нервниятъ мига често и бързо. Опредѣлено е, колко пѫти трѣбва да мига човѣкъ въ минута, както е опредѣленъ броятъ на пулса и на дишането. Сърдцето бие 72 пѫти въ минута: 7+2=9 — число на завършенъ процесъ. Броятъ на вдишкитѣ въ минута е 20. Числото две е число на противоречие. То показва, че процесътъ на дишането не е завършенъ. Колкото по-голѣмъ е броятъ на вдишкитѣ, толкова по-зле за човѣка. Ускореното дишане води къмъ разстройство на организма. Броятъ на пулса и на вдишкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ неговитѣ мисли и чувства. Между дишането и пулса на сърдцето има известно съответствие. И храненето има отношение къмъ умствения и сърдечния животъ на човѣка. Изобщо, между всички функции на органитѣ има известна връзка. Наруши ли се функцията на единъ отъ тѣхъ, отразява се и върху останалитѣ. Правете упражнения да дишате дълбоко и да задържате въздуха известно време въ дробоветѣ си. Колкото повече го задържате, толкова по-добре ще се чувствувате. Чрезъ дълбоко дишане можете да урегулирате нервната си система. Когато нервната система е въ изправность, организъмътъ е здравъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 9. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. Ани

    1930_05_02 Показване

    От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Показване Т. м. Какво разбирате подъ думата „показване“? Да покажешъ нѣщо на човѣка, това значи, да го изнесешъ предъ него и да го заставишъ, да даде мнението си по това, което вижда. Цельта на показването на нѣщо е да заставишъ човѣка да мисли. Така постѫпва природата. Тя облича своитѣ думи въ символи и загадки и кара човѣка да мисли и разгадава нѣщата. Сега азъ искамъ да ви покажа нѣщо, за да разберете, че имате известни дарби, които трѣбва да се развиватъ. Ето, тукъ има два пакета, въ които съмъ завилъ нѣщо. Какво има въ първия пакетъ? — Козунакъ. — Какъ познахте? — По формата. — Значи, макаръ и завитъ въ книга, по формата на пакета познахте, че вѫтре има козунакъ. — Книгата, въ която е завитъ козунакътъ, е тънка. — Както виждате, вие имате дарба, да познавате нѣщата и презъ книга. Ако работите въ това направление, можете да развиете дарбата си още повече. Съмнява ли се нѣкой, че въ пакета има козунакъ? — Никой не се съмнява. Сто на сто всички сме увѣрени въ предсказанието си. — Какво има въ втория пакетъ? — Бонбони. — Ябълки. — Круши. — Портокалъ. — Колко предмети има въ втория пакетъ? — Три. — Еднородни или разнородни? — Еднородни. — Сега ще развиемъ първия пакетъ. Както виждате, познахте, че въ пакета има козунакъ. Всички излѣзохте ясновидци. Обаче, за втория пакетъ не познахте. Въ него има единъ голѣмъ лимонъ, единъ малъкъ и единъ портокалъ. Двата предмета сѫ еднородни, а единиятъ — отъ другъ родъ. Какво можемъ да направимъ съ козунака? — Да го раздѣлимъ. — Както е направенъ, той има 17 бразди. Значи, споредъ браздитѣ, може да се раздѣли на 17 души. Понеже вие сте повече, ще го раздѣлимъ на повече парчета. Козунакътъ, като хлѣбъ, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Значи, вие можете да бѫдете ясновидци на физическия свѣтъ. Що се отнася до умствения свѣтъ, тамъ ясновидството ви още не е развито. Какво символизира хлѣбътъ? — Словото. На физическия свѣтъ хлѣбътъ е отъ първа необходимость. Обаче, хлѣбарьтъ, който билъ въ затворъ, заедно съ Йосифа, сънувалъ, че носи на главата си кошница, пълна съ хлѣбъ, а птицитѣ небесни слизали отгоре и кълвали хлѣба. Йосифъ изтълкувалъ съня на хлѣбаря, че следъ три деня фараонътъ ще заповѣда да го екзекутиратъ. И така станало. Виночерпецътъ пъкъ сънувалъ, че го освободили отъ затвора и отново билъ поставенъ на служба при фараона, като виночерпецъ. Йосифъ казалъ, че съньтъ му ще се сбѫдне, както го видѣлъ. Наистина, следъ три деня той билъ освободенъ отъ затвора и заелъ първата си служба — виночерпецъ на фараона. Следователно, ако сънувате, че носите хлѣбъ на главата си, и птицитѣ го кълватъ, ще ви сполети нѣкакво нещастие. Ако сънувате, че черпите нѣкого съ вино, ще ви назначатъ на добра служба. Съвременнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо природата е допуснала страданията. Ние пъкъ задаваме въпроса: природата ли допусна страданията, или човѣкъ самъ ги създаде? Понѣкога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдатъ. Запримѣръ, въ единъ класъ има два еднакво способни ученици, обаче, учительтъ пише на единия шесторка, а на другия — петорка. Този, който има петорка, страда, недоволенъ е отъ преценката си. Трѣбва ли да страда за една единица? Следъ време учительтъ ще му пише шесторка. Тогава ученикътъ ще се радва. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ малкитѣ и отъ голѣмитѣ страдания, да наблюдава промѣнитѣ, които ставатъ въ него. Отъ промѣнитѣ се сѫди за устойчивостьта на човѣшкия характеръ. За да не изпада въ противоречия, които да причиняватъ страдания, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ и способенъ. Способностьта на човѣка не се оценява отъ бележката, която му е дадена, но отъ работата, която върши. Всички хора търсятъ здравъ и способенъ работникъ. Той е добре възнаграденъ. Дойдатъ ли до нѣкой слабъ и неспособенъ, всичко го отбѣгватъ, вследствие на което той се натъква на противоречие. Какъ ще премахнете противоречието между двамата работника? Или като дадете и на него сто лева, или като раздѣлите стотѣ лева на половина. Тогава ще се паднатъ 50 лева на здравия и 50 лева на слабия. Здравето се отнася къмъ многократнитѣ процеси, а резултатътъ отъ тия процеси — получаването на пари, къмъ еднократнитѣ. Коя е отличителната чърта на еднократния и многократния процесъ? Въ еднократния процесъ става дѣление, намаляване, а въ многократния — умножаване, увеличаване. Водата въ шишето се отнася къмъ еднократнитѣ процеси, поради което тя може да се раздѣли на равни части. Отъ едно кило вода вие можете да напълните две по-малки шишета, съ по 500 грама вмѣстимость. Обаче, ако въ шишето тече вода отвънъ, вие не можете да я раздѣлите правилно. Течащата вода представя многократенъ процесъ. Следователно, числата, които не се дѣлятъ безъ остатъкъ, спадатъ къмъ имагинернитѣ или въображаемитѣ числа, т.е. къмъ непреривнитѣ процеси въ природата. Ще знаете, че когато попаднете предъ нѣкой неразрешенъ въпросъ, или когато не можете да раздѣлите нѣкоя величина правилно, вие сте въ областьта на многократнитѣ процеси. Тогава казвамъ: Не съжалявайте, когато не можете да решите нѣкой въпросъ правилно. Красиво е понѣкога, човѣкъ да се натъкне на нѣкоя трудна задача, която не може да реши. Представете си, че предъ васъ се извива шосе, дълго хиляда километра. Вие сте въ началото на пѫтя, знаете го, но краятъ му знаете ли? За да имате представа за края на шосето, трѣбва да го извървите. Значи, това, което по-рано не ви бѣше известно, следъ време стана известно. Това показва, че неразрешимитѣ задачи днесъ, ще бѫдатъ разрешими следъ известно време. Колко е дълга една линия, ще знаете, следъ като я извървите. Казвате, че нѣкой човѣкъ има линия на поведение. — Дълга ли е линията на поведението, или кѫса? — Дълга. Много време трѣбва да се върви по нея, за да се види краятъ ѝ. — Какъвъ ще бѫде краятъ на тази линия? — Каквото е било началото. — Защо? — Защото линията на поведението се отнася къмъ многократнитѣ процеси. Има законъ въ природата, споредъ който, каквото е началото на еднократнитѣ и многократнитѣ процеси, такъвъ ще бѫде и тѣхниятъ край. Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да се учите да правите преводи. Виждате, запримѣръ, кокиче и минзухаръ. Това сѫ символи, чрезъ които природата говори. И кокичето, и минзухарътъ цъвтятъ пролѣть, но означаватъ две различни нѣща. Кокичето е бѣло и съ увиснала надолу глава, а минзухарътъ — жълтъ и съ глава, отправена нагоре. Щомъ ги изучавате като символи, ще видите, че тѣ говорятъ на два различни езика. Нѣкой казва, че сънувалъ червенъ конь. Да ездишъ на сънь червенъ конь, това показва, че, ако си боленъ, ще оздравѣешъ. Ако ездишъ бѣлъ конь, ще придобиешъ нѣкаква опитность. Червениятъ конь показва, че трѣбва да ценишъ живота и благата, които ти сѫ дадени. Бѣлиятъ конь показва, че трѣбва да подобришъ отношенията си съ окрѫжаващата срѣда, да живѣешъ по законитѣ на природата — по нейната хигиена. Бѣлиятъ цвѣтъ е крайниятъ предѣлъ на живота. Задъ него е черниятъ цвѣтъ. Най-високитѣ върхове сѫ всѣкога бѣли. Задъ високитѣ върхове изпъква тъмна линия — линия на слизане. Казваме, че свѣтлината е бѣла, водата — сѫщо, кокичето — сѫщо, но тия бѣли цвѣтове се различаватъ единъ отъ другъ. Отъ поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философъ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мѫдростьта. То представя духовенъ, религиозенъ човѣкъ, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза въ училището. То гледа нагоре, дано му се даде нѣщо. Когато се намѣри предъ нѣкой труденъ въпросъ, човѣкъ започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щомъ разреши въпроса, човѣкъ изправя главата си, очаква да му падне нѣщо отгоре. Какво очаква? — Плода на разрешения въпросъ. Като изучава символитѣ въ природата, човѣкъ ги прилага въ живота си. Тази е причината, поради която хората не си служатъ съ оригинали, но съ копия. Много естествено. Самъ човѣкъ е копие, а не оригиналъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, човѣкъ е копие, подобие на нѣщо. Оригиналътъ е скритъ нѣкѫде, вследствие на което човѣкъ се стреми къмъ своя оригиналъ. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларьтъ свири на цигулка — копие на самия човѣкъ. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човѣка. Тя има глава, дръжка или шийка, трупъ — резонансътъ на цигулката и крачка, които сѫ много скѫсени. Струнникътъ на цигулката е свързанъ съ крачката ѝ. Значи, това, което излиза отъ разумната и права мисъль, трѣбва да е свързано съ краката. Магарето на цигулката показва, че човѣкъ трѣбва да има търпение и достоинство. Всичкиятъ прахъ отъ лѫка пада върху магарето, но цигуларьтъ не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добриятъ цигуларь разбира инструмента си и знае, какви трѣбва да бѫдатъ размѣритѣ на неговитѣ части. Магарето на цигулката не трѣбва да бѫде много голѣмо, нито много низко. Понеже магарето е символъ на човѣшката твърдость, трѣбва да бѫде толкова голѣмо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостьта е на мѣсто, когато произвежда правилни тонове. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да се познава, както цигуларьтъ познава цигулката си. Човѣкъ е единъ отъ най-съвършенитѣ инструменти, направенъ отъ природата. Ако не познавате добре този инструментъ, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. Следъ това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вѫтрешни органи, тѣхната служба и законитѣ, които ги управляватъ. Ако човѣкъ не познава устройството на своя организъмъ, какъ ще знае по-сложнитѣ работи? Като изучавате човѣка, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате, на какво се дължи различието между тѣхъ и обикновения човѣкъ. Гениалниятъ човѣкъ владѣе принципитѣ на живота, талантливиятъ — нѣкои отъ своитѣ дарби и способности, а обикновениятъ едва сега започва да учи законитѣ, които управляватъ живота и природата. Светията познава законитѣ и принципитѣ на живота и ги прилага, а гениалниятъ живѣе повече въ умствения свѣтъ. Гениятъ всѣкога се нуждае отъ светията. — Защо? — Защото светията прави цигулката и свири съ нея, гениалниятъ свири само, безъ да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което гениятъ не може. Мнозина казватъ: Трѣбва да се живѣе. — Това не е достатъчно. То е все едно, цигуларьтъ да каже, че трѣбва да свири. Важно е, какъ трѣбва да се живѣе и какъ трѣбва да се свири. Когато свири, цигуларьтъ туря подбрадника подъ врата си и започва да тегли лѫка по струнитѣ. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие въ свиренето. Самиятъ цигуларь е умътъ, съ неговитѣ способности. Цигулката пъкъ представя сърдцето на човѣка. Когато цигуларьтъ свири, цигулката излива неговитѣ чувства. Отде идатъ чувствата на човѣка: отъ сърдцето, или отвънъ нѣкѫде? Отде иде тонътъ на цигулката: отъ струнитѣ, или отвънъ нѣкѫде? Отде иде сладостьта на плода: отъ самия плодъ, или отвънъ нѣкѫде? Струната произвежда тона, но тя е взета отъ нѣкое живо сѫщество. Следователно, и тонътъ е живо нѣщо. Който знае законитѣ на музиката, той самъ може да произвежда тоноветѣ. Когато казваме, че нѣкой цигуларь свири съ вдъхновение, ние имаме предъ видъ, че той е свързанъ съ разумната природа, отдето взима тоноветѣ и ги произвежда на цигулката си. Има нѣщо въ човѣка, което го прави музикантъ, поетъ, ученъ, художникъ, добъръ и т. н. Щомъ това нѣщо напусне човѣка, той става обикновенъ. Това значи, да изгуби човѣкъ вдъхновението си. Всички хора търсятъ вдъхновението, но не знаятъ, отде иде то. Да се вдъхнови човѣкъ, това значи, да намѣри основния тонъ на живота. — Кѫде ще го намѣри? — Навсѣкѫде. Когато слушате музика, пѣние, или нѣкоя беседа или проповѣдь, трѣбва да намѣрите основния тонъ на живота. Вие не знаете, какъ да го намѣрите. — Кой е основниятъ тонъ на живота? — Червениятъ цвѣтъ. Ако не знаете, отде извира този тонъ, не можете да разберете живота. Крайниятъ предѣлъ на червения цвѣтъ е бѣлиятъ. Ако не разберете червения и бѣлия цвѣтъ, като крайности, съ които природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младость и старость, свѣтлина и тъмнина, бѣлъ и червенъ цвѣтъ сѫ крайности, полюси, съ които природата си служи. Като контрастъ на бѣлия цвѣтъ, хората поставятъ черния, но това е анормално съчетание на цвѣтоветѣ. Правилно е да съчетаватъ бѣлия цвѣтъ съ червения. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на радость, на постигане на нѣщо. Червениятъ цвѣтъ е животътъ. Знаемъ, че животътъ произвежда радостьта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и бѣлия цвѣтъ. Всички възможности на ума, на сърдцето и на волята се движатъ между червения и бѣлия цвѣтъ. Черниятъ цвѣтъ съдържа възможности за изгубване на онова, което човѣкъ е постигналъ. Когато изгуби всичко, което е придобилъ, човѣкъ почернява. Щомъ почернѣе, той не може повече да се развива и да върви напредъ. Сега, ако искате да се развивате правилно, работете съ музиката. Пѣйте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пѣете, да задържате тоноветѣ дълго време. Следете по часовникъ, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човѣкъ, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пъкъ е въ връзка съ мисъльта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всѣки день увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нѣщо. Работете съ музиката, като нѣщо отъ първа необходимость въ живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора сѫ били музикални. Преди да започвали нѣкаква работа, тѣ се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работитѣ ви не могатъ да се наредятъ. Често се говори, че животътъ е тежъкъ. Това не е вѣрно. Самъ по себе си, животътъ нѣма тегло. Следователно, той не може да бѫде тежъкъ. Това, за което хората казватъ, че е тежко, сѫ условията на живота. Тѣ могатъ да бѫдатъ леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животътъ. Сега, опитайте се да изпѣете по нѣкакъвъ начинъ думитѣ: „Пъленъ е животътъ съ свѣтлина и радость,“ или „пъленъ е животътъ, който носи свѣтлина и радость“. Обикновено хората наричатъ пъленъ животъ, когато иматъ пари, здраве. Нѣматъ ли здраве, богатство и сила, животътъ имъ е празенъ. — Защо богатството прави живота пъленъ? — Защото човѣкъ има пари да си купи кибритъ, да запали лампата си, да си кули дърва за огъня. Тогава около него ще бѫде и свѣтло, и топло. Когато е свѣтло и топло на човѣка, той може да мисли, да чете, да пише и да работи. Като чете, учи и пѣе дълго време, най-после човѣкъ става ученъ, започва да мисли добре и да пѣе правилно. Изведнъжъ човѣкъ не може да стане добъръ пѣвецъ, да пѣе безпогрѣшно. Като сгрѣши нѣколко пѫти, той ще изправи погрѣшката си и ще пѣе добре. За да пѣе добре, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ. — Какво трѣбва да правимъ, когато не сме разположени? — Ще изхвърлите частицата „не“ и ще станете разположени. Нѣкой казва, че е неразположенъ да пѣе, но като му обещаятъ хиляда английски лири, той започва да пѣе. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да прояви детинското си състояние, да вѣрва, че може да пѣе. Никога не казвайте „не мога.“ Добре ли ще пѣете, или лошо, пѣйте. Природата възнаграждава еднакво и способнитѣ, и неспособнитѣ, които я слушатъ и сѫ готови да работятъ за нея. Разликата се заключава само въ преценката на нѣщата. Даровитиятъ оценява това, което природата му дава, и го използува разумно. Който не е даровитъ, получава, но не оценява и не използува онова, което е получилъ. Въ музиката сѫществуватъ низки и високи тонове. Низкитѣ тонове сѫ за земята. Тѣ показватъ, че човѣкъ има много още да върви, докато мине опредѣления отъ природата пѫть. Високитѣ тонове пъкъ сѫ за небето. Ако човѣкъ не може да взима низкитѣ тонове правилно, високитѣ съвсемъ не може да взима. При какви случаи човѣкъ може да си служи съ низкитѣ тонове? — Когато е боленъ. Болеститѣ сѫ музикални, обичатъ да имъ пѣятъ. Ето защо, когато нѣкой заболѣе, нека пѣе на болестьта. Пѣйте и се разговаряйте съ болестьта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при васъ. Като ѝ попѣете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нѣщо отъ васъ. Щомъ получи това, което желае, напуща ви и отива на друго мѣсто. Слушали ли сте, какъ боленъ пѣе на болестьта си, и тя му приглася? Да пѣе човѣкъ на болестьта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия въ кинетическа. Здравословното състояние на човѣка е кинетическо, а болезненото — потенциално. Като не може да направи нѣщо, както трѣбва, или не знае, какъ да постигне нѣщо, човѣкъ се разболява. Повечето болести се дължатъ на непостигнати блага и желания. Дайте възможность на болния да постигне своитѣ желания, и той ще оздравѣе. И обратно: ако на здравия човѣкъ отнемете възможностьта да придобие нѣкакво благо, безъ което не може, той ще се разболѣе. Въ бѫдеще лѣкаритѣ ще лѣкуватъ хората по духовенъ начинъ, а не съ лѣкарства, както правятъ днесъ. Следователно, искате ли да бѫдете здрави, научете се да не виждате отрицателнитѣ и криви прояви на хората. Затворете очитѣ си за всичко, което ви се вижда неправилно, било въ природата, или въ живота. И да виждате кривитѣ нѣща, не ги критикувайте. Знайте, че природата е разумна. Защо нѣкои нѣща изглеждатъ несъответни на тази разумность, това не е ваша работа. Единъ день, когато завършите развитието си на земята, ще разберете, защо нѣкои нѣща сѫ криви, защо сѫществуватъ отрицателни сили въ природата. Защо хората правятъ погрѣшки, и това не е ваша работа. Учете се отъ погрѣшкитѣ на другитѣ, ползувайте се отъ тѣхъ, за да не правите и вие сѫщитѣ. Не питайте, защо нѣкой човѣкъ е беденъ, а другъ — богатъ. Природата компенсира своитѣ енергии. Представете си, че трима младежи, свършили успѣшно университетъ, се явяватъ на изпитъ за една и сѫща професорска катедра. Двамата отъ тѣхъ сѫ богатски синове, по цѣли дни се разхождатъ съ автомобили, ядатъ и пиятъ и не учатъ. Третиятъ младежъ е беденъ и сериозенъ. Той не търси другари за развлѣчение и по цѣли часове учи. Като се явятъ на изпитъ, двамата пропадатъ, а третиятъ — бедниятъ, свършва изпита си съ успѣхъ и заема професорско мѣсто. Трѣбва ли да критикувате двамата кандидати, защо не учатъ и търсятъ развлѣчения? Ако не живѣеха безгрижно и леко, бедниятъ кандидатъ нѣмаше да успѣе. Той щѣше да има двама силни конкуренти. Значи, погрѣшкитѣ на едного носятъ известно благо за другиго. Богатскитѣ синове нѣматъ нужда за професорска служба, затова Провидението помогна на бедния, той да заеме свободното мѣсто. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква, че пропадналъ на изпитъ, казвамъ: Той е богатски синъ. Чувате ли нѣкой да се оплаква отъ нѣкаква болесть, ще знаете, че той е богатски синъ. Само богатитѣ хора боледуватъ. Значи, болеститѣ сѫ за богатитѣ, а здравето — за сиромаситѣ. Подъ думитѣ „богатъ“ и „сиромахъ“ ние не разбираме външно богатитѣ и сиромаситѣ, но вѫтрешно богати и сиромаси. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ съ заблуждения и слабости, той непремѣнно ще боледува. Като дойде болестьта съ своя огънь, тя изгаря непотрѣбното и нечисто въ организма на човѣка, и той започва да мисли право. Нова философия, нови разбирания сѫ нужни на хората. Докато мисли неправилно, човѣкъ всѣкога ще боледува, всѣкога ще се натъква на мѫчнотии и нещастия. Щомъ измѣни мисъльта си, страданията и нещастията го напущатъ. Дръжте съзнанието си будно, да не грѣшите. Ако грѣшите, не търсете вината вънъ отъ себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете струнитѣ ѝ, да взимате правилни тонове. Всички хора, млади и стари, се нуждаятъ отъ нови разбирания, отъ ново възпитание. Ако още се държатъ за старото, ще иматъ резултатитѣ на обикновения животъ. Стариятъ животъ започва съ радость, свършва съ страдания, болести и смърть. При сегашнитѣ условия на живота, природата ще остане затворена. — Защо? — Защото хората не сѫ готови още да разбиратъ нейнитѣ тайни. Тѣ сѫ огънь, който ще ги изгори. Можете ли да носите въ рѫцетѣ си предметъ, нагорещенъ до две хиляди градуса? Можете ли да носите въ ума си мисли, които произвеждатъ ослѣпителна свѣтлина? Можете ли да носите въ сърдцето си желания, които произвеждатъ голѣмо разширяване? Отъ голѣмо разширяване сърдцето на човѣка може да се пръсне. При сегашнитѣ условия човѣкъ не може да даде широкъ замахъ и на способноститѣ си. Тѣ могатъ да го изкаратъ отъ релситѣ на неговия животъ. Има законъ, който опредѣля възможноститѣ на човѣка. Наруши ли се законътъ, нарушава се хармонията на силитѣ въ човѣшкия организъмъ. За всѣка епоха сѫ опредѣлени възможноститѣ, до които тя може да достигне. Сѫщото се отнася и до човѣка. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какви най-голѣми постижения може да има. И тъй, не е важно човѣкъ да има чрезмѣрни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрезъ които да се прояви неговата разумна воля. Значи, разумната воля подразбира права мисъль и право чувство. При това положение само мисъльта може да се реализира, да даде плодъ. Щомъ волята е разумна, мисъльта ще се прояви на време, за да може на време да узрѣе. Не желайте нѣщата да ставатъ преждевременно, да търсите цвѣтарникъ, дето да цъвтятъ и зрѣятъ. Плодътъ е сладъкъ, когато зрѣе подъ непосрѣдственитѣ слънчеви лѫчи. За да узрѣе плодътъ естествено, трѣбва да мине презъ полюситѣ на живота. Съ други думи казано: една мисъль може да се реализира, когато мине презъ съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине презъ съответната мисъль. Мисъльта дава форма на плода, а чувството — неговото съдържание. Ако нѣмате форма, не можете да имате съдържание. Кѫде ще налѣете водата, ако нѣмате шише? Изнесете формата, т.е. мисъльта си, влѣйте въ нея съдържание — чувството, за да имате плодъ, отъ който да се ползувате. За да дойдете до плода, трѣбва да работите. Бѫдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара ѝ, да се пласира. Кой е пазарътъ за вашитѣ плодове? — Приятелитѣ ви. Ако връзката между двама приятели е правилна, тѣ ще се обичатъ. И двамата ще даватъ и възприематъ правилно. Обмѣната между тѣхъ е правилна. Щомъ се наруши хармонията въ отношенията имъ, стоката имъ се разваля. Тѣ търсятъ нови приятели, да пласиратъ производството си. Този законъ има приложение и въ физическия, и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка. Въ всички области на живота трѣбва да сѫществува правилна обмѣна. Като знаете закона за правилната обмѣна, не се спирайте върху отрицателнитѣ чърти на човѣка. Срещнешъ ли нѣкой свой приятель, спри вниманието си върху една отъ неговитѣ добри чърти и я дръжъ постоянно въ ума си. Колкото пѫти си спомнишъ за него, мисли само доброто му. Ще кажете, че носътъ му е кривъ, не можете да мислите добре за него. Той не е виновенъ за кривия носъ. Поколѣнията преди него сѫ започнали да го изкривяватъ. Понеже е съзналъ погрѣшката на миналитѣ поколѣния, на които дължи нѣщо, днесъ той започва да работи за изправянето на носа си. Трѣбва ли следъ това и вие постоянно да носите въ ума си неговата погрѣшка? За да си въздействувате благоприятно, дръжте въ ума и въ съзнанието си добритѣ качества на близкитѣ си. Не се спирайте върху отрицателнитѣ страни и прояви на живота. Новата философия, новиятъ животъ изискватъ това отъ всѣки човѣкъ. Една задача е дадена на всички хора: да измѣнятъ, да преустроятъ тѣлата си. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Да мислите, че ще се измѣните следъ смъртьта си, това е криво разбиране. Човѣкъ трѣбва всѣки день да умира и всѣки день да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вѣченъ животъ, човѣкъ постоянно ще умира и ще възкръсва. Вѣчниятъ животъ подразбира състояние, при което човѣкъ живѣе съзнателно при всички условия — благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човѣкъ умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човѣка, а радостьта го освобождава. Единъ день, когато се издигне надъ радоститѣ и страданията, човѣкъ нито ще умира, нито ще възкръсва. Мнозина говорятъ и проповѣдватъ за вѣчния животъ, но никой не е готовъ за него. Всички хора седатъ на едно мѣсто и чакатъ да мине нѣкой, да имъ даде нѣщо за ядене. Вѣчниятъ животъ нѣма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е. на тѣлото си. Може ли да се нарече ученъ този, който не е господарь на рѫцетѣ, на краката си, на дробоветѣ, на стомаха, на червата си? Работете съзнателно, да станете господари на своитѣ органи, да не се подаватъ на чужди влияния. Това значи, да се свържете съ разумната природа и да изпълнявате нейнитѣ закони. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 2. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свѣтлина и знание Размишление. Ако запитате медика, какво представя медицината, той ще отговори нѣщо на зададения въпросъ. Ако запитате гимнастика, какво представя гимнастиката, и той ще отговори нѣщо по този въпросъ. Ако запитате учителя по математика или по рисуване, какво представя учителството, и той ще отговори нѣщо. Ако запитатъ васъ, какво представя специалниятъ класъ, който отъ десетина години насамъ посещавате, какво ще отговорите? Като ученици на специалния класъ, вие трѣбва да си отговорите, какво представя този класъ и защо сте влѣзли въ него. Не е достатъчно богословътъ да каже само, че е свършилъ по богословие и знае всичко, което се отнася до неговата область. Богословътъ и теологътъ ще кажатъ, че сѫ учили за Бога, а въ сѫщность не знаятъ, какво нѣщо е Богъ, нито сѫ Го видѣли, нито Го познаватъ. Това е все едно слѣпиятъ да изучава слънцето, да знае състава му, неговата форма, разстоянието му отъ земята, безъ да го е виждалъ. Има хора, които безъ да сѫ изучавали теология, познаватъ Бога, опитали сѫ Го. Има смисълъ, да изучава човѣкъ единъ предметъ, но да е влѣзълъ въ близко съприкосновение съ него. Тъй щото, като ви задавамъ въпроса, какво представя специалниятъ класъ, искамъ всѣки отъ васъ да си отговори, защо е дошълъ въ класа и дали мѣстото му е тукъ. Нѣкой влѣзълъ въ класа, но постоянно плаче, като малко дете. Мѣстото му не е въ класа. Другъ влѣзълъ въ класа, но живѣе въ постоянни съмнения. И неговото мѣсто не е въ класа. Който влѣзе въ специалния класъ, трѣбва да работи, да учи, да се занимава съ предметитѣ, които се разискватъ тукъ. Ученикътъ трѣбва да е дисциплиниралъ ума, сърдцето и волята си. Какво означава думата „дисциплина“? — Подчиняване на известенъ редъ и порядъкъ. Ако редътъ и порядъкътъ е разуменъ, дисциплината е разумна; ако редътъ и порядъкътъ е неразуменъ, дисциплината е неразумна. Каква дисциплина представя подчиняването на обрѫчитѣ въ бъчвата на известенъ редъ и порядъкъ? Дъскитѣ на бъчвата сѫ стегнати въ обрѫчи. Тѣ се подчиняватъ на тѣхния редъ, но тази дисциплина е механическа. — Защо? — Защото нито дъскитѣ, нито обрѫчитѣ сѫ съзнателни. Обаче, ученицитѣ, като живи, съзнателни сѫщества, се подчиняватъ на учителя си. Тази дисциплина е разумна. Между учителя и ученицитѣ има известно съотношение. Учительтъ преподава, а ученицитѣ придобиватъ знания. Когато учительтъ разбира предмета си, а ученицитѣ учатъ добре, тогава дисциплината въ класа е естествена и разумна. Тя сѫществува сама по себе си, по любовь, а не чрезъ насилие. Обаче, каква дисциплина може да сѫществува въ единъ класъ, когато учительтъ по музика не може да научи ученицитѣ си да пѣятъ правилно? Или, каква дисциплина ще има въ класа, когато учительтъ по математика не разбира вѫтрешния смисълъ на числата отъ 1 — 10? Каква дисциплина може да сѫществува въ едно училище, ако ученицитѣ не знаятъ защо сѫ дошли и не обичатъ да учатъ? Кои сѫ принципитѣ или основнитѣ положения въ специалния класъ? Ако не знаете това, можете ли да се наречете ученици на специалния класъ? Да сте ученикъ въ специалния класъ и да не знаете, защо сте такъвъ, това значи, да сте българинъ, безъ да знаете отличителната чърта на българина. Ще кажете, че отличителното за българина е българскиятъ езикъ, съ който той си служи. Въ природата сѫществува ли български езикъ? Ще кажете, че българскиятъ езикъ се отнася къмъ славянскитѣ. Сѫществува ли славянски езикъ въ природата? Много езици има въ природата. Всѣки, който говори български езикъ, българинъ ли е? Ако нѣкой французинъ говори български езикъ, става ли българинъ? Значи, българскиятъ езикъ не прави човѣка българинъ, нито френскиятъ — прави човѣка французинъ. Българинътъ има нѣкаква отличителна чърта въ кръвьта си, която презъ никакви времена и епохи не може да изчезне. Тази чърта при никакви условия не се заличава. Това се отнася до англичанина, до германеца, до французина, до всички народности. Следователно, и вие, като ученици на специалния класъ, трѣбва да имате поне една специфична чърта, която да ви опредѣля като такива. Щомъ е така, всѣки трѣбва да проникне въ себе си, да намѣри тази чърта и да си отговори, ученикъ ли е на специалния класъ, или не. Много ученици влизатъ въ този класъ, но малко отъ тѣхъ сѫ истински ученици. Тѣ приличатъ на ония деца, родени отъ едни родители, а осиновени отъ други. Нѣкое дете е родено българче, майка му и баща му умиратъ. Едно английско семейство го взима, завежда го въ Англия, осиновява го, дава му образование. Той става голѣмъ, възрастенъ човѣкъ — цѣлъ англичанинъ. Говори изключително английски, не знае матерния си езикъ, не познава България и т. н. Въ сѫщность, англичанинъ ли е той? Никакъвъ англичанинъ не е. Макаръ, че не знае български, не познава България, той е чистъ българинъ. — Кѫде се крие българското въ този човѣкъ? — Въ кръвьта му. Следователно, като говоримъ за специалния класъ, ще знаете, че и той се отличава по нѣщо, и той има свои характерни положения. Коя е характерната чърта на специалния класъ, ще се разбере отъ проявитѣ на ученицитѣ. По какво се отличава специалния класъ отъ общия, и това ще се види по дѣлата и проявитѣ на ученицитѣ. Ако чуете нѣкой ученикъ да говори за уроцитѣ си, по тѣхъ, именно, ще познаете, въ кой класъ на гимназията следва той. Значи, по уроцитѣ познавате ученика отъ обикновенитѣ училища, а по дѣлата — ученика отъ специалния класъ. Какво особено е придобилъ ученикътъ отъ специалния класъ? Какво особено има въ неговитѣ дѣла? По тѣзи въпроси иматъ думата само онѣзи ученици, които влизатъ въ специалния класъ, които сѫ родени въ него. Слушателитѣ, обаче, които знаятъ само езика на специалния класъ, нѣматъ думата. Тѣ трѣбва само да слушатъ и да мълчатъ. Ученицитѣ на специалния класъ трѣбва да учатъ, да прилагатъ, безъ да мислятъ, какъ ще свършатъ училището, какъ ще наредятъ живота си и т. н. Ако по цѣли дни човѣкъ мисли, какъ да нареди живота си, нищо нѣма да постигне. И ако ученикътъ постоянно се безпокои, какъ ще свърши училището, нищо нѣма да постигне. Нѣкой учи, следва гимназия, университетъ и си казва: Какво ще придобия като свърша университетъ? Рога нѣма да ми пораснатъ. — Ние не сме за такива науки, отъ които да растатъ рога на ученицитѣ. Ние подържаме точно обратното: изучавайте такива науки, отъ които да падатъ рогата на хората. Човѣкъ не е животно, да има рога. Българинътъ е практиченъ човѣкъ. Когато нѣкой се хвали съ знанието си, българинътъ казва: Турете букаи на краката му, завържете рѫцетѣ му съ дебело вѫже и го оставете. Ако той може да счупи букаитѣ и да скѫса вѫжето, наистина, има знание. Не може ли да направи това, никакво знание нѣма. Какво представятъ букаитѣ и дебелитѣ вѫжета въ човѣшкия животъ? — Това сѫ мѫчнотиитѣ, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ задачи за разрешаване. Който може да разреши мѫчнотиитѣ си правилно, да скѫса връзкитѣ на рѫцетѣ и на краката си, той има знания, той живѣе въ свѣтлина. Ако нѣма знания, човѣкъ живѣе въ тъмнина. Не е въпросъ въ много знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняватъ пѫтя на човѣка. Любовьта е потикъ, сила, а знанието — свѣтлина, която направлява движението на тази сила. Ако нѣма сила и свѣтлина, човѣкъ е подобенъ на слѣпецъ. Любовьта и знанието сѫ мощни сили, които направляватъ човѣшкия животъ. Безъ тѣхъ нѣма животъ, нѣма никакви постижения. Сега ние говоримъ за любовьта, като основа на знанието. Щомъ имате знание, можете да проявите любовьта си правилно. Знанието е свѣтлина, слънце за вашия животъ. — Какво ще стане съ човѣка, ако слънцето престане да грѣе? — Ще замръзне. Замръзването не подразбира умиране. Замръзването е спиране действието на силитѣ. Щомъ силитѣ въ човѣка престанатъ да действуватъ, той трѣбва да чака дълго време, докато слънцето изгрѣе отново и го стопли. Топлината движи тѣлата, свѣтлината опредѣля посоката имъ, а любовьта ги потиква. Да се върнемъ къмъ въпроса за отличителната чърта на специалния класъ. Все трѣбва да има една чърта, по която специалниятъ класъ се отличава отъ общия. Който влѣзе въ специалния класъ, трѣбва да бѫде нежененъ — външно и вѫтрешно. Външно нежененъ, това подразбира да бѫде свободенъ отъ задълженията, които семейниятъ животъ налага. Вѫтрешно нежененъ, това значи, да е свободенъ отъ задълженията и изискванията на свѣта. Всѣки може да избѣгне женитбата съ свѣта. Който е жененъ за свѣта, по никой начинъ не може да влѣзе въ специалния класъ. Свѣтътъ е грамадна лаборатория, въ която се правятъ опити. Едни отъ опититѣ излизатъ сполучливи, а други — несполучливи. Що се отнася до опититѣ, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ, като отъ готови знания, безъ да взимате участие въ тѣхъ. Това значи: помагайте на хората въ свѣта, безъ да се свързвате съ тѣхъ. Обичайте ги, безъ да се свързвате съ погрѣшкитѣ имъ. Който влиза съзнателно въ класа, той не мисли да се жени нито за мѫжъ или за жена, нито за свѣта. Това е много естествено. Какъвъ ученикъ ще бѫде този, който едва постѫпва въ училището, а мисли за женене? Докато не свърши гимназия и университетъ, ученикътъ не може да мисли за женене. Сѫщото се отнася и до ученицитѣ отъ специалния класъ. Докато не свършите курса на специалния класъ, вие не можете да се жените. Ако умътъ, сърдцето и волята на човѣка не сѫ свободни, все едно, че е жененъ. Женениятъ не може да учи, както неженениятъ. Той е вързанъ, не може да върши специална работа. Каква работа ще свърши параходътъ, който е вързанъ? Витлото на парахода може да се върти, коминътъ — да пуши, но никаква работа не се върши. Важно е, че параходътъ е спусналъ котва и не може да се мръдне. Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ въ положението на вързания параходъ: витлото имъ се върти, коминътъ — пуши, но никакво движение въ тѣхъ не става. Тѣ не могатъ да прогресиратъ. Тази е причината, поради която хората се оплакватъ, че въпрѣки усилията, които правятъ, не напредватъ много. — Кога напредва параходътъ? — Когато изминава известенъ пѫть. Следователно, когато човѣкъ върви напредъ, ние казваме, че той „еволюира“. Обаче, въ който моментъ параходътъ престане да се движи, той не може да напредва. Сѫщото се отнася и до човѣка: когато сърдцето и умътъ на човѣка престанатъ да се развиватъ, и той спира своя пѫть. Колкото е важенъ изминатиятъ пѫть за парахода, толкова е отъ значение и пѫтьтъ, който човѣкъ изминава въ живота си. — Кое бѣше първото пристанище, отъ което излѣзохте съ парахода си? Като ученици на специалния класъ, вие излѣзохте отъ едно и сѫщо пристанище — на девственостьта, т.е. на младостьта. Сега всички отивате къмъ едно и сѫщо пристанище — на възмѫжаването и на старостьта. Много време ще мине, докато стигнете на това пристанище. Каква е цельта на специалния класъ? — Да ви върне къмъ първоначалната чистота и девственость. Всички имате елементарни разбирания за живота, но това не е достатъчно. Трѣбва да разберете понятието „девственость“ въ широкъ смисълъ. Това разбиране се постига чрезъ дълбока мисъль и възвишени чувствувания. Да живѣе човѣкъ, да се жени, да има деца, да пуши коминътъ му, това сѫ елементарни работи, съ които хората се занимаватъ. Човѣкъ трѣбва да се издигне по-високо, да заживѣе по новъ начинъ, да разбере вѫтрешната страна на живота. Като изучавате живота, вие се запитвате, какво въ сѫщность е женитбата. Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, да живѣятъ заедно, това още не е женитба. Събирането на учителя и на ученика на едно мѣсто не е женитба. — Защо се събиратъ двама души? — Да придобиятъ знание. Следователно, ако не придобиятъ никакво знание, женитбата имъ не е на мѣсто. Колкото по-голѣма е връзката между ума на учителя и на ученика, толкова по-добри условия и възможности сѫществуватъ между тѣхъ. Връзката е невидима, но силна. Когато връзката е силна, учительтъ и ученикътъ се намиратъ въ правилни отношения. Ако ученикътъ възприема правилно, а учительтъ предава съ любовь, отношенията имъ сѫ нормални. Само при хармонични отношения, ученикътъ минава отъ единъ класъ въ другъ, докато най-после свърши университетъ. Както свършвате гимназия и университетъ, така можете да свършите и специалния класъ. Мнозина влизатъ въ специалния класъ, но и мнозина излизатъ отъ него преждевременно. Тѣ отиватъ въ странство да учатъ, докато се приготвятъ за специалния класъ. До това време тѣ отказватъ даже, че сѫ били въ специалния класъ. — Кога се отказва ученикътъ отъ единъ предметъ? — Когато не е готовъ за него. Много предмети и науки има, които не сѫ за всѣки човѣкъ. Тѣ сѫ специални предмети, които се даватъ на способни и даровити ученици, родени за тази специална наука. Сега моята задача е да обърна вниманието ви върху специалния класъ, да знаете, какво представя той. Не е достатъчно само да се събирате, да дохождате и да се връщате, безъ да знаете, какво представя класътъ, въ който влизате. Така се събиратъ хористи, музиканти, да образуватъ нѣщо цѣло. Колкото по-сериозно се отнасятъ къмъ работата си, толкова по-хармонични сѫ помежду си. И тъй, да бѫдете ученици отъ специалния класъ, това значи, да издавате специални тонове. Както всѣка цигулка има свой специфиченъ тонъ, по който се отличава отъ другитѣ цигулки, така и ученикътъ отъ специалния класъ трѣбва да се отличава отъ другитѣ по своя особенъ тонъ. Въ какво се заключава особеностьта на единъ тонъ? — Въ неговата чистота, мекота и сила. Ако една цигулка не може да препорѫча майстора си, тя нищо не допринася нито за майстора, нито за фирмата, дето е правена. Ако ученикътъ отъ специалния класъ не разнася свѣтлина по цѣлия свѣтъ, какво е придобилъ съ учението си? Ученикътъ трѣбва да се учи добре. Ако цигулката не издава красиви и чисти тонове, и ако ученикътъ не носи свѣтлина на хората, тѣ нѣматъ никаква стойность. Специалниятъ класъ дава възможность на ученика да разбере законитѣ, които управляватъ ума, сърдцето и волята му, за да се справя съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си. Това значи, да има човѣкъ отворени очи, да вижда. И слѣпиятъ се справя съ мѫчнотиитѣ си, но чрезъ пипане. Едно нѣщо е да пипашъ, а съвсемъ друго — да виждашъ. Едно нѣщо е да изучавашъ нѣщата чрезъ пипане; друго нѣщо е да изучавашъ нѣщата чрезъ виждане, чрезъ четене и непосрѣдствено откриване на законитѣ и пѫтищата на природата. Да се домогне човѣкъ до законитѣ на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля чрезъ очитѣ си, по пѫтя на виждането, това значи, да е придобилъ положителната наука на живота. Докато не научи законитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, като сонди, чрезъ които да извлича вода отъ дълбочината на земята, човѣкъ не би могълъ да пробие непреривния крѫгъ на живота, въ който текатъ енергиитѣ на знанието. За да влѣзете въ единъ затворенъ крѫгъ, непремѣнно трѣбва да направите нѣкѫде поне единъ процепъ. Обаче, само онзи може да прави процепи, който знае законитѣ. Много работа е дадена на ученика отъ специалния класъ, която той трѣбва да свърши. Колкото по-съзнателно работи, толкова по-скоро ще я свърши. Ще кажете, че не е много работа да изучи човѣкъ законитѣ на ума, на сърдцето и на волята си. — Не е много за онзи, който работи съзнателно и интенсивно. За онзи, който не работи, не е лесно. Да познава законитѣ на своя умъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ мислитѣ си; да познава законитѣ на сърдцето си, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ чувствата си; да познава законитѣ на волята си, това значи, да е миналъ презъ силитѣ на своя организъмъ. Не е ли миналъ по тѣзи пѫтища, човѣкъ може само да си въобразява, че знае нѣщо, а въ сѫщность не е дошълъ до истинското, положителното знание. Който е придобилъ това знание, само той различава обикновения учитель отъ Великия Учитель. Само той знае, кой човѣкъ е талантливъ, кой — гениаленъ, кой — светия и кой — мистикъ. Разликата не е външна. Обикновениятъ и гениалниятъ човѣкъ външно могатъ да си приличатъ, но вѫтрешно се различаватъ по устройството на клеткитѣ, на тъканитѣ, по състава на кръвьта и т. н. Като ученици отъ специалния класъ, вие трѣбва да изучавате законитѣ, съ които да направите мисъльта си пластична а чувствата си — устойчиви. Това се постига чрезъ регулиране на нервната система и подобряване на кръвообръщението. Ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на своитѣ мисли и чувства. Това значи, да е придобилъ правата мисъль. Когато мисъльта на ученика е права, той може самъ да провѣрява нѣщата. Иначе, ще слуша да се говорятъ много нѣща, които той не може да провѣри. Запримѣръ, слушате да се говори за адепти, за невидимъ свѣтъ, за шестата раса, но вие не знаете, доколко тия нѣща сѫ вѣрни. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, могатъ да бѫдатъ и невѣрни. Виждали ли сте адепти? Били ли сте въ невидимия свѣтъ? Срѣщали ли сте хора отъ шестата раса? Вие знаете, че хората отъ шестата раса ще се различаватъ отъ тия на петата раса, но по какво, не знаете. Както светията се отличава отъ гениалния, гениалниятъ — отъ талантливия и талантливиятъ — отъ обикновения, така и човѣкътъ на шестата раса ще се отличава отъ човѣка на петата раса. Който разбира френология, физиогномия, ще види, че човѣкътъ на шестата раса има особено лице, особени рѫце. Всички негови органи отговарятъ на нормалнитѣ мѣрки, опредѣлени отъ природата. Човѣкътъ на шестата раса има такова знание, което човѣкътъ на петата раса не може да носи. Когато прави усилие да постигне известно знание, за което още не е готовъ, човѣкъ се отекчава и казва: Знанието е бреме. — Не е така. Неприложеното знание е бреме. Когато умътъ на човѣка не може да се нагоди къмъ известно знание, тогава то е бреме. Обаче, всѣко знание, къмъ което умътъ се нагажда и може да го приложи, носи благословение за човѣка. Сега, като сте влѣзли въ този класъ, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствувате право. Да мислите и да чувствувате право, това значи, да живѣете добре. Следователно, да живѣе човѣкъ добре, това е задача не само на ученицитѣ отъ специалния класъ, но на всички хора. Въ този смисълъ, всички хора сѫ ученици на специалния класъ, който е въ самия животъ. Животътъ учи човѣка да се изявява правилно. Както пѣвецътъ се учи да пѣе, като се упражнява въ пѣнието, художникътъ — да рисува, сѫщо чрезъ упражнения, така и човѣкъ се учи да живѣе правилно — отъ самия животъ — неговиятъ нераздѣленъ учитель. И тъй, за да живѣете добре, пазете следното правило: Никога не разваляйте отношенията си съ Първата Причина, т.е. съ Слънцето на вашата душа. Ако отношенията ви къмъ Слънцето сѫ правилни, ще бѫдатъ правилни и къмъ всички живи сѫщества на земята. Сутринь, когато ставате отъ сънь, първата ви работа е да изправите отношенията си къмъ Първата Причина. Ако сѫ правилни, работитѣ ви ще вървятъ добре. Ако не сѫ правилни, изправете ги и тогава започнете да работите. Казвате, че обичате Бога, а връзката и отношенията ви къмъ Него не сѫ правилни. Това не е обичь. Когато обичате една пѣсень, вие я пѣете правилно. Колкото по-правилно я пѣете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пѣете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и съ любовь се пѣе една пѣсень, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме любовьта на пѣсень, която се пѣе съ разположение. Следователно, когато казвате, че обичате нѣкого, това подразбира пѣнието на нѣкаква класическа пѣсень, отъ която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушатъ. Нѣкои хора пѣятъ свободно, не се стѣсняватъ. Значи, тѣ не се стѣсняватъ да изявятъ любовьта си предъ хората. Други пъкъ не сѫ свободни въ пѣнието си, както и въ изявяване на чувствата си. Защо едни хора изявяватъ любовьта си, а други не я изявяватъ? Ония, които не изявяватъ любовьта си, сѫ подобни на богатитѣ хора, които не смѣятъ да кажатъ, че сѫ богати. Тѣ се криятъ, казватъ, че нѣматъ петь пари въ джоба си. За да се криятъ, тѣ иматъ съображения. Тѣ сѫ обиколени отъ хора, които не ги обичатъ и сѫ готови всѣки моментъ да ги обератъ. Обаче, ако сѫ обиколени отъ хора, които ги обичатъ, тѣ свободно ще извадятъ кесията си и ще покажатъ, какво има въ нея. Ония пъкъ, които изявяватъ любовьта си, сѫ подобни на богати хора, които не криятъ богатството си. Тѣ не искатъ да знаятъ, какъ ще погледнатъ окрѫжаващитѣ на тѣхъ — приятелски или неприятелски. Изобщо, любовьта не може да се скрие. Христосъ казва, че запалената свѣщь не може да се тури подъ шиникъ. Щомъ се запали, свѣщьта трѣбва да се постави надъ шиникъ. Нѣкои казватъ, че сѫ принудени да криятъ любовьта си, защото хората не я приематъ. — Кога не се приема любовьта? — Когато не минава презъ разумностьта. При това положение тя отдѣля много сажди, много димъ. Въ тази любовь горението е непълно. Естествено е тогава хората да бѣгатъ отъ кѫщи, лишени отъ коминъ. Всѣка кѫща трѣбва да има коминъ, който да тегли добре, да става пълно горение. Основната мисъль на лекцията е, че човѣкъ трѣбва да знае законитѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ действия. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ неговия умъ, неговото сърдце и неговата воля. Всѣки се стреми къмъ това знание, но то не се придобива лесно. Ако нѣкой го придобие преждевременно, ще се натъкне на голѣми противоречия. Какви по-голѣми противоречия можете да очаквате отъ силната свѣтлина и голѣмата сладость? Силната свѣтлина е въ състояние да ослѣпи човѣка, а голѣмата сладость, като тази на захарина, може да разстрои стомаха му. За да се избѣгнатъ тия неестествени положения, хората, които рѫководятъ човѣчеството, сѫ създали известни правила за живѣене. Ученицитѣ, като не разбирали тѣзи правила, превърнали ги на букаи за собственитѣ си рѫце и крака. Тѣхниятъ умъ е стѣснилъ тѣзи правила до такава степень, че тѣ се намиратъ като въ затворъ. Сега, като разглеждамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че сѫ оковани съ букаи и слушамъ дрънкането на тия букаи. Хората ходятъ навсѣкѫде, но сами не чуватъ дрънкането на букаитѣ си. Тѣ сѫ въ положението на затворници, безъ да подозиратъ това. Единъ день ще се убедятъ въ това и ще търсятъ начинъ да се освободятъ. Противоречията на ума, на сърдцето и на волята не сѫ нищо друго, освенъ вѫтрешни букаи. — Какво е нуждно днесъ, за да се освободятъ хората отъ своитѣ букаи? — Огънь. Когато огъньтъ дойде въ свѣта, като съзнателна сила, той ще стопи оковитѣ, и хората ще бѫдатъ свободни. Достатъчно е този огънь да се докосне до букаитѣ, за да ги разтопи. За да се справи съ ограниченията и противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да има съзнание за Божественото начало въ себе си. Формулата, която ви дадохъ „Азъ съмъ доброто, азъ съмъ истината“, има отношение къмъ Божественото въ човѣка, къмъ разумното, великото начало въ него, което е произлѣзло отъ Бога. Тъй щото, кажете ли „азъ“, разбирайте Божественото въ себе си. Само Божественото включва доброто, което произлиза отъ любовьта, и истината, която произлиза отъ мѫдростьта. Който носи доброто и истината въ себе си, той е богатъ човѣкъ. Като съзнава богатството си, той не може да го отрече. Да даде човѣкъ пѫть на Божественото въ себе си, това значи, да е придобилъ такова богатство, въ което да не се съмнява. — Ама искамъ да зная мнението на философитѣ по този въпросъ. — Ти трѣбва да знаешъ мнението на природата, а не мнението на философитѣ. Ученикътъ трѣбва да прави преводи отъ езика на природата къмъ езика на своитѣ разбирания и обратно — отъ езика на своитѣ разбирания къмъ езика на природата. Като може да превежда отъ единъ езикъ на другъ, човѣкъ увеличава знанията си. Колкото повече знания има, толкова по-силенъ е той. Сега, не е въпросъ да мислите, много ли знаете, или малко. Знанието е относително. Ако се сравнявате съ бръмбаритѣ, съ насѣкомитѣ, вие сте гении. По отношение на цѣлото животинско царство, вие сте гении, но и това знание не е достатъчно. Човѣкъ е поставенъ при условия, всѣки день да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умственъ животъ. Обаче, като придобива знание, той трѣбва да го прилага, да не се товари съ излишенъ багажъ. Прилагайте знанието си, да се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Като прилагате това, което знаете, имате възможность да се учите. Отъ добритѣ и напреднали хора ще взимате, а отъ лошитѣ и изостанали ще се поучавате само, да не изпадате въ погрѣшкитѣ, които тѣ правятъ. Като ученици на специалния класъ, вашата задача въ живота е да отстоявате, да не отстѫпвате назадъ. Въ това отношение вие сте фронтъ, а общиятъ класъ — тилъ. Ако вие не отстѫпите, и тилътъ ще ви следва; ако отстѫпите, и тилътъ ще отстѫпи. Следователно, каквито мѫчнотии и противоречия да срѣщате, вървете напредъ. Ще кажете, че имате разбирания, които ви диктуватъ да постѫпите по известенъ начинъ. Ако разбиранията ви сѫ само за днесъ, постѫпката ви е права. Обаче, всѣки новъ день изисква нови разбирания. Животътъ е многократенъ процесъ, а не еднократенъ. Ученикътъ живѣе въ многократнитѣ процеси. Какво разбирате подъ думитѣ „еднократенъ и многократенъ процесъ“? Еднократниятъ процесъ подразбира действие, което става само за единъ пѫть; многократниятъ процесъ обхваща всички действия, които се извършватъ много пѫти. Да учишъ, да придобивашъ знания, да се развивашъ, да работишъ, това сѫ все многократни процеси. Само въ многократнитѣ процеси човѣкъ расте и се развива. — Защо? — Защото въ тѣхъ всѣкога има нѣщо ново. И напредналитѣ сѫщества се учатъ отъ тия процеси. И за тѣхъ има нѣщо ново, което не знаятъ, какъ ще стане. Тѣ говорятъ за това, което знаятъ какъ ще стане. За това, което не знаятъ, тѣ мълчатъ. Мълчанието е вѫтрешенъ процесъ. Напредналитѣ сѫщества външно мълчатъ, а вѫтрешно говорятъ. Обикновенитѣ хора постѫпватъ точно обратно: отвънъ говорятъ, а отвѫтре мълчатъ. Стремете се къмъ многократнитѣ процеси. Не се спирайте на миналото. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Миналото се отнася къмъ еднократнитѣ процеси. За васъ е важно, какъ живѣятъ хората днесъ, какъ живѣятъ всѣки новъ день. — Ама разбиранията ми сѫ такива. — Разбиранията на човѣка сѫ ценни, ако всѣки день се прибавя нѣщо ново къмъ тѣхъ. На времето си Мойсей бѣше напредналъ, но ако днесъ дойде между хората, той трѣбва да носи ново знание и разбиране. Неговиятъ законъ на жертвата сега не може да се приложи. Сегашнитѣ хора сѫ християни. Тѣ иматъ друго разбиране за жертвата. Ще кажете, че Мойсей говорилъ съ Бога. На времето Богъ говорилъ на Мойсея по единъ начинъ, днесъ ще му говори по другъ начинъ. Не се знае, може днесъ даже да не му говори. Не е лесно да говори човѣкъ съ Бога и да Го види, но и мѫчно не е. Много условия опредѣлятъ срѣщата на човѣка съ Бога. Има напреднали сѫщества, които съ хиляди години очакватъ да чуятъ гласа на Бога и да Го видятъ, но не могатъ. Въпрѣки това, тѣ все повече се развиватъ и усъвършенствуватъ. Други пъкъ съ малко усилия успѣватъ да Го видятъ и чуятъ, но още не сѫ придобили съвършенство. Сега, като говоря по този начинъ, не искамъ да смутя духа ви, но казвамъ, че Божиитѣ закони сѫ необятни, неизследими сѫ Неговитѣ пѫтища. Не мислете, че противоречията ще изчезнатъ отъ свѣта. Каквото и да правите, не можете да ги избѣгнете. Докато човѣкъ не се роди отъ Духъ и отъ вода, той не може да разбере истината. Щомъ не е придобилъ истината, той не може да се освободи отъ противоречията. Днесъ хората наричатъ фактитѣ истина. Истината носи свобода, а пъкъ фактитѣ не освобождаватъ човѣка. Докато не изучава нѣщата външно и вѫтрешно, докато не живѣе въ душата си, човѣкъ не може да влѣзе въ правия пѫть. Докато не излѣзе отъ своя пашкулъ, той не може да се развива. Докато не влѣзе въ училището, не може да се учи. Подъ думата „училище“ ние разбираме училището на природата — Божественото училище. Молете се, природата да отвори вратата си за васъ, да ви говори и да ѝ отговаряте; да я слушате и да ви слуша. Това значи, да работите съ многократния процесъ на знанието. Сега, като ви говорихъ, азъ ви заведохъ много далечъ, показахъ ви върховетѣ на това, което ще постигнете въ бѫдеще. Днесъ върховетѣ сѫ далечъ, въ бѫдеще ще се приближите къмъ тѣхъ. Обаче, голѣми усилия се изискватъ за това. Лесно ли се достигатъ Хималаитѣ? Голѣми усилия се правятъ, но никой още не е стигналъ до върха. Да се върнемъ къмъ вашата задача — предназначението на специалния класъ. Мислете по този въпросъ, защото ще бѫдете поставени на изпитъ. Специалниятъ класъ има отношение къмъ ония, които вѫтрешно влизатъ въ него. Само тѣ ще бѫдатъ поставени на изпитъ. — Какъ ще познаемъ, кои влизатъ въ класа? — Много лесно. Овцата знае, че е овца, и отива при овцетѣ. Вълкътъ знае, че е вълкъ, и отива при вълцитѣ. Човѣкъ знае, че е човѣкъ, и отива при човѣцитѣ. Всѣки самъ се опредѣля. Кой кѫдето отива, такъвъ е. Ако отидешъ при свѣтлината, свѣтлина си. Жената отива при женитѣ, мѫжътъ — при мѫжетѣ. Ако отидешъ при болния и станешъ боленъ, боленъ си билъ. Ако отидешъ при здравия и станешъ здравъ, здравъ си билъ. Човѣкъ не може да бѫде едновременно и овца, и вълкъ, и жена, и мѫжъ. Ако се мѣни, той е хамелионъ. Ако запази естеството си и се прояви такъвъ, какъвто е, той е мѫдрецъ. Изучавайте себе си, изучавайте проявитѣ на Бога въ себе си и въ своя ближенъ, да станете мѫдреци. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость и само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 25. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Направления въ живота Размишление Четоха се изреченията, съставени отъ даденитѣ думи въ миналата лекция. Една отъ причинитѣ за неуспѣха на младитѣ се дължи на това, че тѣ събиратъ знания, безъ да ги прилагатъ. По този начинъ тѣ не постигатъ цельта, която е поставена въ училището. Знанието трѣбва да носи въ себе си доброто. То трѣбва да бѫде спомагателна сила — филтъръ. Ако знанието не може да облагороди човѣшкия характеръ, да го превърне въ съзнателна сила, да работи въ съгласие съ природата, то е товаръ. Истинското знание, на време придобито и приложено, рѫководи човѣка въ пѫтя на истината. Като чуятъ думата „истина“, хората казватъ, че истината е горчива. Не, истината не е горчива. Ако има нѣщо горчиво, ще знаете, че истината не е тамъ. Горчевината е въ самия човѣкъ. Ако кажете на болния, че е боленъ, и му стане горчиво, кѫде е причината за горчевината: въ думитѣ, които сте му казали, или въ самия него? За да не му става горчиво, болниятъ трѣбва да се справи съ болестьта си. Щомъ оздравѣе, каквото и да му казватъ, нѣма да му става горчиво. Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трѣбва да се справятъ съ състоянията, въ които се намиратъ: сиромахътъ — съ своята сиромашия, богатиятъ — съ своето богатство, невежиятъ — съ своето невежество, неразумниятъ — съ своята неразумность, глупавиятъ — съ своята глупость. — Кой човѣкъ е глупавъ? — Всѣки, който се стреми да реализира нѣкое непостижимо желание, е глупавъ. Като ученици, вие трѣбва да се откажете отъ глупостьта, отъ пороцитѣ си. Щомъ се очистите веднъжъ, пазете се пакъ да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трѣбва ли детето да се обезсърдчава отъ това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го, какъ да живѣе, но то не слуша. Кой е виновенъ: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикътъ — учителя си, никакво обезсърдчение не може да сѫществува. Който ходи по Божия пѫть, не се обезсърдчава. Здравото дете не трѣбва да очаква само на родителитѣ си. Очаква ли само на родителитѣ си, то става инвалидъ. Способниятъ и даровитъ ученикъ не трѣбва да очаква само на учителитѣ си. Ако самъ не учи и не работи, той ще атрофира способноститѣ си, ще изгуби това, което природата му е дала. Ученикъ е онзи, който има убеждение. Щомъ нѣма убеждение, той не може да бѫде ученикъ. Който се съмнява, не може да бѫде ученикъ. — Защо съмъ дошълъ на земята? — На този въпросъ всѣки самъ може да си отговори. Ако ви пращатъ да свършите нѣкаква работа, ще ви дадатъ акредитивно писмо. Кѫде е вашето акредитивно писмо? Щомъ сте изпратени на земята, дадени ви сѫ акредитивни писма. Ако сте забравили, кѫде сте ги турили, потърсете ги; ако сте ги изгубили, намѣрете ги. Не е достатъчно да кажешъ, че живѣешъ, но като живѣешъ, трѣбва да знаешъ, защо си дошълъ и какво трѣбва да правишъ. Истински ученикъ е онзи, който знае, защо е дошълъ на земята и какъ трѣбва да живѣе. Като живѣе съзнателно, той изучава всичкитѣ действия — събиране, изваждане, умножаване и дѣление и ги прилага. Той прави разлика между количественото събиране на числата, като мъртви величини, и количественото събиране на живи числа. Въ това отношение той никога не се лъже. Ученикътъ не се лъже въ знанието си, а учительтъ — никакъ. Ако учительтъ не е сигуренъ въ знанията си и се заблуждава, ученикътъ изпада въ по-голѣми заблуждения. Съ една дума: между учителя и ученика трѣбва да сѫществуватъ отношения на любовь и пълно довѣрие. Не поставяйте въ сърдцето си желания, които не могатъ да ви ползуватъ. Хората правятъ погрѣшки, поради това, че на първо мѣсто турятъ такива желания, които нѣматъ нищо общо съ желанията на душата имъ. Запримѣръ, каква връзка има между вола и човѣка? Какво ще каже волътъ, ако го поканите въ стаята си, турите го на столъ до васъ и започнете да ядете заедно? Волътъ не може да оцени мѣстото, което сте му дали, вследствие на което не може да ви благодари. Следователно, допущайте въ ума си такива мисли и въ сърдцето си такива желания, които сѫ близки на душата ви, за да могатъ единъ день да ви оценятъ и благодарятъ. Като ученици, вие трѣбва да водите чистъ, непокваренъ животъ. Никаква нечистота не се позволява на ученика. Ние имаме предъ видъ вѫтрешната чистота. Когато човѣкъ е вѫтрешно чистъ, и външно ще бѫде чистъ. Ако вѫтрешно не е чистъ, а външно — чистъ, той ще изпада въ заблуждения. Той ще се самоизлъгва и ще туря нови табели на живота си, а съдържанието ще си остане старо. Никаква погрѣшка не се позволява на ученика. Съ други думи казано: Всѣка погрѣшка трѣбва да се изправя на време. Не се ли изправи на време и на мѣсто, тя води къмъ лоши последствия. Има случаи, когато нѣкоя малка погрѣшка причинява голѣми страдания. Ако капитанътъ на парахода направи една малка погрѣшка, която не изправи на време, отъ неговата погрѣшка ще пострадатъ, много хора. Капитанътъ на парахода нѣма право да се забавлява. Докато параходътъ е въ движение, капитанътъ трѣбва да стои на поста си. Всѣки човѣкъ е капитанъ на своя параходъ и, докато е на работа, той нѣма право да яде и да пие, да спи и да си почива. Когато слѣзе на сушата, капитанътъ има право да яде и да пие, да си почива. Обаче, докато е въ бурното море, той трѣбва да стои на капитанския си постъ. Човѣшкото тѣло е голѣмъ параходъ, пуснатъ въ житейското море. Капитанътъ му трѣбва да бѫде разуменъ, да не го излага на опасности, защото трѣбва да плаща за всѣка негова повреда. Скѫпо струва този параходъ! Ако слѣзете на брѣга съ повреденъ параходъ, компанията ще ви държи отговорни и за най-малката загуба. Колкото по-голѣма е повредата, толкова по-голѣма е отговорностьта. Щомъ става въпросъ за плащане и за отговорности, религиознитѣ казватъ: Богъ е милостивъ, ще прости задълженията ни. — Така не се разсѫждава. Прощава се само на човѣка на любовьта. Сама по себе си любовьта плаща. Въ плащането се заключава прощаването. Като платишъ дълга си, естествено, че ще ти се прости. Хората сѫ изгубили понятията си за този и за онзи свѣтъ, вследствие на което изпадатъ въ противоречия. Тѣ говорятъ за живота на земята, безъ да разбиратъ законитѣ му. Тѣ говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да иматъ нѣкакъвъ споменъ отъ него. Художницитѣ рисуватъ ангелитѣ съ криле, като птицитѣ, съ рѫце и крака, като хората, безъ да сѫ опитали силата имъ. Тѣ рисуватъ, какъ ангелъ благославя човѣка, безъ да подозиратъ, каква динамическа сила се крие въ рѫката му. Сега ще ви дамъ едно правило за успѣване въ живота. Ако искате да успѣвате въ работитѣ си, вие трѣбва да имате абсолютна любовь къмъ Бога и абсолютно уважение къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Да имате любовь къмъ Бога, уважение къмъ себе си и къмъ ближния си, това значи, да имате знание, не само теоретическо, но опитано и провѣрено. Истинското знание е живо. Ако дойдете, запримѣръ, до положителната геометрия, тамъ всички линии, всички ѫгли, фигури и тѣла сѫ живи. Въ Питагоровата теорема, която гласи, че квадратътъ, построенъ върху хипотенузата на правоѫгълния триѫгълникъ, е равенъ на сбора отъ квадратитѣ, построени върху двата катета на сѫщия триѫгълникъ, странитѣ на този триѫгълникъ сѫ живи, а оттамъ и квадратитѣ сѫ живи. Катетитѣ на правоѫгълния триѫгълникъ представятъ бащата и майката, а хипотенузата — тѣхното дете. Възъ основа на Питагоровата теорема, можемъ ли да кажемъ, че детето съдържа всички качества на баща си и на майка си? То носи живота на баща си и на майка си въ себе си, но не съдържа всички специфични качества на баща си и на майка си. Ако детето съдържа всички качества на родителитѣ си, щѣше да има повторение на индивидитѣ. А ние знаемъ, че никѫде въ природата не сѫществуватъ две еднакви форми. Вие сте изучавали геометрия, знаете, въ какво отношение квадратътъ на хипотенузата е равенъ на сбора отъ квадратитѣ на двата катета. Обаче, въ дадения моментъ това не ни интересува. Ние правимъ само известна аналогия между Питагоровата теорема и отношението, което сѫществува между родителитѣ и тѣхното дете. Правоѫгълниятъ триѫгълникъ на Питагора се срѣща и въ човѣка: хипотенузата е гръбначниятъ му стълбъ, а двата катета се намиратъ въ мозъка. Обаче, функциитѣ на тѣлото се различаватъ отъ функциитѣ на мозъка. Доказано е при това, че колкото по-силна е главата, толкова по-силно е тѣлото. И обратно: колкото по-слаба е главата, толкова по-слабо е тѣлото. Освенъ това, височината и широчината на тѣлото се опредѣлятъ отъ интенсивностьта на мозъка. Между широчината на раменетѣ и широчината на мозъка има известно съответствие; между дължината на лицето, на тѣлото и на мозъка сѫщо има известно съответствие. Днесъ тѣзи данни нѣматъ особено приложение. Хората не се интересуватъ отъ тия въпроси. Въ миналото, обаче, сѫществували много школи, въ които сѫ правени тънки наблюдения и изучавания по тия въпроси. Въ тѣзи школи сѫ работили мѫдреци и адепти, които могли по размѣритѣ на тѣлото, на лицето и на главата точно да опредѣлятъ, какъвъ ще бѫде животътъ на даденъ човѣкъ. Това наричаме ние жива геометрия. Не само мѫдрецитѣ на земята се занимаватъ съ тия изчисления, но и ония, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Когато една душа напусне земята, тя прекарва около 45 години въ невидимия свѣтъ, дето ѝ се правятъ подробни изчисления и измѣрвания, т.е. опредѣлятъ ѝ хороскопа. Когато решатъ тази задача, тѣ я пращатъ на земята, да реализира своя хороскопъ. За мнозина това сѫ невѣроятни работи, но за онѣзи, които разбиратъ нѣщата, това е велика наука. Като се говори за живота, мнозина мислятъ, че лесно се живѣе, лесно се придобиватъ блага и лесно се развиватъ таланти. За да се придобие едно благо, човѣкъ трѣбва да е работилъ дълго време. За да се развие единъ талантъ, много поколѣния трѣбва да сѫ работили усилено върху него. Най-после тѣзи поколѣния предаватъ изработения талантъ на нѣкой човѣкъ. Обаче, ако и той не работи върху дадения талантъ, последниятъ заглъхва. Талантътъ не е резултатъ на единъ човѣкъ. Множество разумни сѫщества сѫ работили за развиване на единъ талантъ, но талантътъ се проявява чрезъ единъ човѣкъ, който излиза на чело. Задъ него стои цѣло съдружие. Онзи, чрезъ когото талантътъ се проявява, трѣбва да е готовъ да дѣли печалбитѣ си съ всички ония, които преди него сѫ работили за развитието на дадения талантъ. Запримѣръ, нѣкой пѣвецъ пѣе на сцената и получава голѣма сума и много букети за концерта си. Като получи тия нѣща, той върви гордъ, напетъ, да го видятъ всички, да знаятъ за неговата слава. Той забравя, че успѣхътъ му се дължи на много сѫщества, които сѫ работили преди него. Виждате нѣкой генералъ, накиченъ съ медали въ знакъ на победа, но тази победа не е само негова. Хиляди войници сѫ взели участие въ войната, много отъ които сѫ оставили коститѣ си на бойното поле. Ако и вашитѣ таланти се дължатъ на работата и на усилията на много войници, вие трѣбва да дѣлите съ тѣхъ печалбитѣ, радоститѣ и славата си. Като ученици, съветвамъ ви да учите, да придобивате знания, като условия за вашето развитие, безъ да се осолявате съ него. Който се осоли съ придобитото си знание, неговата работа нѣма да върви напредъ. — Ама искамъ да се ожена. — Щомъ искашъ да се женишъ преждевременно, ти си се осолилъ вече. — Искамъ да стана милионеръ. — Ти си солена риба.— Искамъ да стана проповѣдникъ. — Ти си солена риба. — Искамъ да бѫда гениаленъ човѣкъ. — Ти си солена риба. — Искамъ да стана добъръ човѣкъ. — Ти си солена риба. Да стане човѣкъ министъръ, проповѣдникъ, гениаленъ и добъръ, това сѫ временни положения въ живота. Знанието е сила, която е ценна, когато се прилага. Иначе, то остава като външно украшение, което нищо не допринася. На истинското знание и учительтъ се подчинява така, както и ученицитѣ. Запримѣръ, дойдете ли до науката на храненето, и учителитѣ, и ученицитѣ я прилагатъ еднакво. Разликата се заключава само въ начина на дъвченето и на асимилирането на храната. Дали сте учитель, или ученикъ, вие трѣбва да знаете, защо ядете и какъ ядете; защо учите и какъ учите; защо живѣете и какъ живѣете. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да познае себе си и своя ближенъ. На земята той се проявява като физически човѣкъ; въ духовния свѣтъ — като духовенъ; въ Божествения свѣтъ — като Божественъ. Значи, човѣкъ е трояко сѫщество. На земята той разполага съ известенъ капиталъ, който му е даденъ отъ другитѣ два свѣта — отъ духовния и отъ Божествения. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да живѣе правилно. Всички хора искатъ да живѣятъ добре, да бѫдатъ красиви, да иматъ хубави очи, но, въпрѣки това, нито живѣятъ добре, нито сѫ красиви. Кое е характерното за красивитѣ очи? Нѣкои поети наричатъ красивитѣ очи бездънни. Ние пъкъ казваме, че красиви очи сѫ ония, които сѫ подобни на слънцето. Енергията, която излиза отъ мозъка, трѣбва да се отразява въ очитѣ. Красиви очи сѫ ония, въ които се отразяватъ проявитѣ на човѣшкия духъ и на човѣшката душа. — Какво представятъ душата и духътъ? — Душата е човѣкътъ, който се проявява въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ. Духътъ е човѣкътъ, който се проявява въ Божествения свѣтъ, между разумнитѣ и мислещи сѫщества. Тъй щото, умътъ се проявява между хората, душата — между ангелитѣ, а духътъ — при Бога. За да се прояви въ своята пълнота, човѣкъ трѣбва да обедини своя умъ, своята душа и своя духъ въ едно цѣло. Като се изучава, човѣкъ вижда нѣкои отрицателни чърти и недѫзи въ себе си, остатъци отъ миналото. Ако чрезъ ума си не може да се справи съ своитѣ недѫзи, какъвъ ученикъ ще бѫде той? Всѣка погрѣшка, която учительтъ прави, самъ може да я изправи; всѣка погрѣшка, която ученикътъ нѣкога е направилъ, днесъ самъ може да я изправи. Погрѣшката, която човѣкъ прави, понѣкога е толкова малка, че се равнява на косъмъ, падналъ отъ главата на човѣка, или на косъмъ, туренъ на главата на човѣка. Ще кажете, че косъмътъ може естествено да е падналъ отъ главата на човѣка. Ако иска да се освободи отъ него, той трѣбва да свали дрехата си, да го хване съ пръститѣ си, да го тури въ огъня, или да го посади нѣкѫде, да изникне. Учете се да се справяте съ недѫзитѣ си, за да се ползувате отъ добродетелитѣ си. Много добродетели има човѣкъ, но само съ една погрѣшка, той може да развали нѣкои отъ тѣхъ. Ако отрѣжатъ главата на човѣка, какво струва само тѣлото му? Или, ако отнематъ тѣлото му, кѫде ще се прояви главата сама? Човѣкъ трѣбва да се моли за две нѣща: главата му всѣкога да бѫде на мѣстото си и тѣлото — всѣкога да изпълнява заповѣдитѣ на своята глава. Когато главата и тѣлото на човѣка сѫ на мѣстото си, всички органи изпълняватъ своята служба правилно. Като ставате и лѣгате, молете се за вашитѣ органи, да бѫдатъ въ изправность, да изпълняватъ на време и на мѣсто своитѣ функции. Само при това положение можете да бѫдете доволни отъ живота си. Помнете всичко, което ви говоря, за да се ползувате отъ него. Вие ще минавате презъ голѣми изпитания, ще падате и ставате, докато се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Единъ день, когато завърши развитието си на земята, човѣкъ ще прегледа цѣлия си животъ като на филмъ и ще получи дипломъ за свършенъ курсъ по усъвършенствуване. Този филмъ ще бѫде говорещъ, живъ филмъ. На този филмъ ще видите най-лоши и противоречиви нѣща, както и най-красиви. На филма е отпечатана вашата любовь, проявена въ всички животи. Като дойдете до любовьта, ще видите, че сте започвали добре, а сте свършвали зле. Ако нѣкой не е ценилъ любовьта ви, вие сте започвали да го мразите и сте търсили начинъ да му отмъстите. Въ любовьта на хората има и идеални прояви: започватъ добре и свършватъ добре. Стремете се и вие въ този животъ, да започвате добре и да свършвате добре. Всички хора искатъ да иматъ успѣхъ въ живота си. Успѣхътъ имъ зависи отъ тѣхната вѣрность и искреность. Щомъ се стремятъ къмъ истината, тѣ трѣбва да бѫдатъ вѣрни и готови да се жертвуватъ за нея. Стремете се да придобиете истината, безъ да говорите за нея. За истината се говори последния моментъ. Каквото и да ви питатъ, мълчете. — Какво мислишъ за Бога? — Още нищо не мисля. Този въпросъ съмъ оставилъ за най-после. Сега се занимавамъ съ дребни работи, съ пеперудки, насѣкоми и бръмбарчета. Единъ день, когато порасна, тогава ще се занимавамъ съ голѣмитѣ въпроси. — Какво нѣщо е религията? — И по този въпросъ още не съмъ мислилъ. Като отговаряте по такъвъ начинъ, това не значи, че нищо не знаете, но тѣзи въпроси предстоятъ на развитие. Вие не сте дошли още до крайното имъ разрешение. Днесъ мислите по единъ начинъ, на другия день мислите по другъ начинъ. Едно мнение за религията, запримѣръ, е това, че който стане религиозенъ, той се оженва вече. Значи, религията, науката представятъ женитба, т.е. свързване на човѣка съ нѣщо. И наистина, проследете живота на истински религиознитѣ и учени хора и ще видите, че тѣ сѫ толкова увлѣчени въ своитѣ идеи, че за тѣхъ не сѫществува личенъ животъ. Идеитѣ, желанията на човѣка въ известна область представятъ негови деца. Той отглежда децата си като майка, кърми ги, възпитава ги, но случи се, че нѣкое отъ тѣхъ умре. Той се чуди съ себе си, какво е станало, че не се интересува вече отъ известни въпроси. Запримѣръ, срѣщате учени хора, които не се интересуватъ повече отъ науката. — Защо? — Умрѣли сѫ децата имъ. Има учени, които оставатъ вѣрни на своитѣ идеи и желания. — Защо? — Децата имъ сѫ живи. Когато единъ американски ученъ, който се занимавалъ съ изучаване на неопредѣления членъ въ гръцки езикъ, умиралъ, той казалъ предъ своитѣ близки: Съжалявамъ, че не поживѣхъ още 20 години, да поработя върху неопредѣления членъ въ гръцки езикъ. Следователно, искате ли да станете учени, приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основнитѣ мисли отъ тѣхъ и вижте, кои сѫ за приложение. Това значи, свийте рѫката си на юмрукъ и започнете да работите. Юмрукътъ крие въ себе си сила, която трѣбва да се приложи. Като работите, вие ще се натъкнете на отрицателнитѣ качества въ себе си, но ще имате сила да се борите. Знанието е сила, която ще ви помогне въ борбата. Ще кажете, че отрицателнитѣ прояви представятъ сѫдбата на човѣка. — Такава сѫдба не сѫществува. Човѣкъ самъ е създалъ сѫдбата си и самъ трѣбва да се справи съ нея. Богъ ви изпратилъ на земята да живѣете добре, а не да се сѫдите. Отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ, ученъ или простъ, здравъ или боленъ. Всѣки човѣкъ е такъвъ, какъвто иска да бѫде. Който мисли, че е създаденъ по образъ и подобие Божие, той може да бѫде като своя Създателъ. Значи, човѣкъ може да бѫде добъръ, разуменъ, силенъ, здравъ, ученъ. Не е ли такъвъ, той или не се е ползувалъ отъ силитѣ, които му сѫ дадени, или не ги използувалъ за добро. Който грѣши, е глупавъ. Който не грѣши, е уменъ. Нѣкой казва, че Провидението го пази отъ погрѣшки. Когато Провидението пази човѣка отъ погрѣшки, това показва, че той се ползува съ довѣрието му. Провидението вѣрва, че, като го запази единъ пѫть, и да го изостави по-нататъкъ, той нѣма да сгрѣши. Кой е виновенъ, че пияницата пие и обикаля кръчмитѣ една следъ друга? Той знае, че пиянството е вредно за здравето му, но, въпрѣки това, пие. Вината е въ него. Той не трѣбва да очаква, да слѣзе Богъ отгоре и да го извади отъ кръчмата. Много пѫти му е казвано да не пие, но той не е слушалъ. Като изнасямъ тѣзи нѣща, вие не трѣбва да се обезсърдчавате, да мислите, че не можете да постигнете желанията си. Помнете, че на човѣка е опредѣлено да стане ангелъ. Отъ него зависи, кога ще стане такъвъ. Той може да стане ангелъ въ единъ день, или въ една година; той може да стане ангелъ въ единъ животъ, а може и въ десеть животи. Хората грѣшатъ, понеже не знаятъ, какво да правятъ. Запримѣръ, мнозина отиватъ въ свѣта и очакватъ да получатъ тамъ това, което не сѫществува. За да не изпадате въ такива погрѣшки, вижте, какво правятъ пчелитѣ. Пчелата влиза само въ този цвѣтъ, въ който друга пчела не е влизала. Значи, пчелата влиза само въ такъвъ цвѣтъ, въ който има медъ. Въ празенъ цвѣтъ тя никога не влиза. Въ това отношение пчелата е по-умна отъ човѣка. Тя знае, отде да черпи сокове. Като влѣзе въ свѣта, човѣкъ не прави изборъ. Той отива при всички хора, отъ всички очаква да получи нѣщо и, ако не успѣе, разочарова се. Какво ще намѣрите при грѣшнитѣ хора? Тѣ сѫ празни цвѣтове. Пеперудитѣ и пчелитѣ отдавна сѫ изсмукали соковетѣ имъ, вследствие на което тѣ нищо не могатъ да ви дадатъ. Кръчмарьтъ, който е продалъ всичкото си вино, е доволенъ отъ положението си. Много естествено. Той е доволенъ, защото джобътъ му е пъленъ съ пари, но доволството му е временно. Бѫдещето ще говори за неговото доволство. И тъй, не се радвайте, когато сте празни и не можете да дадете нѣщо на вашия ближенъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ: постоянно да дава и да възприема. Не е позволено на човѣка да бѫде кръчмарска бъчва, нито щерна. Ще кажете, че кръчмарьтъ забогатява. Не се стремете къмъ такова богатство. Животътъ не е кръчма. Науката не е кръчма. Който иска да се ползува разумно отъ живота, отъ свѣта, отъ науката, трѣбва да бѫде организиранъ. За да се организира, човѣкъ трѣбва да учи, да има съзнание, че е дошълъ на земята да работи. — Ама кой го изпратилъ на земята? — Или самъ е дошълъ, или близкитѣ му го пратили, или Богъ го изпратилъ. Въ тритѣ случая той има различни отговорности. Ако е дошълъ самъ, отговорностьта му е една; ако е изпратенъ отъ близкитѣ си, отговорностьта му е друга. Ако е пратенъ отъ Бога, въпросъ става не за отговорность, но за благословение. Велико благословение е дадено на човѣка, когото Богъ изпраща на земята да се учи и да работи. Какъ се познава, кой човѣкъ е изпратенъ отъ Бога? — Онзи, който е изпратенъ отъ Бога, има любовь къмъ Него. Следователно, приложете това правило къмъ себе си и си отговорете, кой ви е изпратилъ на земята. Ако имате любовь къмъ Бога, Той ви изпратилъ. Ако нѣмате любовь къмъ Бога, другъ ви изпратилъ. Обаче, ако настоявате, че сте изпратени отъ Бога, тогава вие сте се отклонили нѣкѫде отъ пѫтя си, вследствие на което сте забравили, отде идете, кой ви изпратилъ и защо. За да си отговорите на тия въпроси, преди всичко трѣбва да обикнете Бога. Това значи, да се върнете тамъ, отдето сте се отклонили, и да влѣзете въ правия пѫть. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за положението, въ което се намирате, и за работата, която се иска отъ васъ. Първото нѣщо, което се иска отъ васъ, е да възстановите връзката си съ Първата Причина на нѣщата, да чуете гласа на Онзи, Който ви изпратилъ. Ще кажете като евреитѣ, че този гласъ е страшенъ. Евреитѣ се уплашиха отъ гласа на Господа и пожелаха Мойсей да се разговаря съ Него и да предаде думитѣ Му. Тѣ не искаха да бѫдатъ направо свързани съ Бога, затова си послужиха съ посрѣдникъ. Като не пожелаха да слушатъ направо гласа на Бога, евреитѣ не послушаха и Мойсея, вследствие на което и до днесъ страдатъ. Сега и на васъ казвамъ: Бѫдете смѣли! Бѫдете готови да слушате гласа на Онзи, Който отъ създаването на свѣта досега е мислилъ за васъ, грижилъ се за вашето добро, уреждалъ е вашитѣ работи. Той е мислилъ и продължава да мисли за васъ. Той ви е далъ животъ и подържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. Ако не сте благодарни на Него, на никого не можете да благодарите. Ако човѣкъ нѣма любовь къмъ Бога и не е благодаренъ за всички блага, които му сѫ дадени отъ Него, той не може да има правилни отношения и къмъ хората. Безъ любовь къмъ Бога нищо не можете да постигнете. Имате ли любовь къмъ Бога, вие ще придобиете и знание, и сила, и свѣтлина, да разбирате живота и природата въ тѣхнитѣ положителни прояви. Каква наука е тази, която изучава паталогическата страна на човѣка? Самъ по себе си, по естество, човѣкъ не е лошъ. Лоши сѫ нѣкои негови прояви, но по естество човѣкъ е добъръ. Въ желанието си да придобие повече знания, богатства, сила, човѣкъ се изопачилъ. Обаче, той може да се изправи, да се върне къмъ своето първично естество. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете самостоятелни, но не своенравни и анархисти. Бѫдете свободни и искрени въ отношенията си. Вие трѣбва да си помагате взаимно. Вижте, какъ постѫпватъ отдѣлнитѣ удове на вашия организъмъ. Запримѣръ, пръститѣ на рѫцетѣ ви сѫ свободни, но всѣки отъ тѣхъ е готовъ да помага на другитѣ. Имайте и вие тази свобода и готовность. Каже ли нѣкой, че не може да помага на другитѣ, той е боленъ. Само болниятъ пръстъ не може да помага на здравитѣ. Обаче, здравиятъ всѣкога е готовъ да помага. Щомъ помагате, ще се радвате, че сте дали нѣщо отъ себе си на своитѣ ближни. И пръстътъ, който помага, се радва. — Защо? — Защото е живъ. Всичко въ свѣта е материя и съзнание. — Кога? — Когато материята е одухотворена, т.е. жива. Дето е животътъ, тамъ е радостьта. T. м. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 18. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Хармониченъ изборъ T. м. Напишете на дъската следнитѣ думи: благость, носи, душа, животъ, младость, пълна, добрини, радость. Опитайте се да съчетаете тѣзи думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите съ съюзи и предлози. Ако ви кажатъ, че отъ съчетанието на тия думи зависи благото на вашия животъ, вие ще употрѣбите всичкото си внимание и знание, да излѣзе изречението по-смислено. Прочетете нѣкои отъ написанитѣ изречения. Четоха се изреченията: Душа, пълна съ благость и добрини, носи животъ, младость и радость. Благостьта носи животъ на душата, а добринитѣ пълнятъ младостьта съ радость. Кои думи наричаме производни? — Производни думи сѫ тѣзи, които иматъ еднакъвъ коренъ съ дадена дума, но се различаватъ само чрезъ представкитѣ и наставкитѣ. — Какъ мислите, отде произлиза благостьта? — Отъ Бога. — А душата? — Пакъ отъ Бога. — Обаче, за да се роди нѣщо, трѣбва да се съединятъ два полюса. Въ случая, за да се роди душата, любовьта и мѫдростьта се съединили и образували едно цѣло. Душата пъкъ се проявила на земята чрезъ човѣка. Душата е сѫдъ, чрезъ който животътъ се проявява. Ако извадите любовьта и мѫдростьта отъ душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а следъ нея — животътъ. — Какво носи животътъ? — Младость? — А младостьта? — Добрини и радость. Значи, душата е пълна съ добрини и радость. Сега можете да направите още нѣколко опити, да наредите думитѣ въ логическа последователность. Каква разлика намирате между думитѣ „душа“ и „духъ“? Тѣ сѫ два клона отъ едно и сѫщо дърво. Душата носи това, което излиза отъ любовьта, а духътъ — това, което излиза отъ мѫдростьта. Любовьта създава единъ свѣтъ, а мѫдростьта — другъ, съвършено различенъ отъ първия. Нѣкои казватъ, че благостьта излиза отъ душата. Ако е така, защо хората не сѫ благи? Едно отъ изреченията, което съчетахте отъ даденитѣ думи, бѣше следното: Благостьта носи добрини и радость и пълни душата съ животъ и младость. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостьта, наистина, носи младость и радость, но казано е въ Писанието, че благъ е само Богъ. Благостьта е външна проява на Бога. Той първо е Любовь и Мѫдрость, а после е благъ. — Къмъ кого проявява благостьта? — Къмъ сѫществата, които сѫ излѣзли отъ Него. Преди да роди деца, бащата е любовь и мѫдрость. Щомъ роди, той проявява благость къмъ тѣхъ. Човѣкъ може да се отнесе благо само къмъ сѫщество, подобно на себе си. При това, благостьта се проявява само чрезъ човѣкъ, въ когото душата е изявена. Представете си, че наредите даденитѣ думи на петь полички, поставени на известно разстояние една отъ друга. Ако на първата поличка поставите думата радость, на втората — пълни и добрини, на третата — животъ и младость, на четвъртата — благость и носи, а на петата — душа. Около поличкитѣ обикалятъ хора на различни възрасти и височини, всѣки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата „радость“; на 14-годишния юноша ще се паднатъ думитѣ „пълни и добрини“; на 21-годишния младежъ ще се паднатъ думитѣ „животъ и младость“; на 28-годишния ще се паднатъ думитѣ „благость и носи“, а на 35-годишния — думата „душа“. Значи, всѣки ще си вземе думитѣ, които сѫ поставени на опредѣлената за него поличка. Това показва, че всички нѣща сѫ поставени на мѣстата си, и всѣки попада на тия отъ тѣхъ, за които съзнанието му е будно. Запримѣръ, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. Въ този смисълъ, казваме, че за всѣки човѣкъ е важна онази дума, която въ даденъ моментъ първа достига до съзнанието му. — Коя дума е най-важна за васъ днесъ? — Животъ. — Човѣкъ трѣбва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животътъ носи радости, но сѫщевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човѣкъ се ползува еднакво и отъ радоститѣ, и отъ страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички ѝ се подчиняватъ. Тя се скрива нѣкѫде и мълчи, слуша, какво говорятъ. Тя всѣкога заема последно мѣсто, но всички ѝ служатъ, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става центъръ, всички се събиратъ около нея. — Кое е отличителното качество на душата? — Младостьта. Да бѫдешъ вѣчно младъ, каквато е душата, това значи, да носишъ въ себе си всички възможности за постигане на своитѣ идеали. Да бѫдешъ младъ, това значи, да използувашъ условията, които ти сѫ дадени за растене и развитие. Човѣкъ се е развивалъ и продължава да се развива, но това не значи, че е започналъ отъ най-малкитѣ форми въ растителното и животинското царства. Ще обясня тази мисъль съ следния примѣръ. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате отъ първия день на живота му и го фотографирате всѣки день, до края на неговия животъ. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възрасть, вие ще имате отъ този човѣкъ много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, какъ постепенно той се измѣнялъ. Фотографиитѣ ли го измѣниха, тѣ ли го създадоха, или той ги създаде? Отъ гледището на еволюцията, ние можемъ да видимъ всички форми, презъ които душата е минала. Въ сѫщность, формата ли е дала нѣщо на човѣка, или човѣкъ — на формата? Като е минавалъ презъ различни форми, човѣкъ е далъ нѣщо отъ себе си на всѣка форма, но формитѣ не сѫ дали нѣщо на човѣка. Отъ значение, както за човѣка, така и за формата, презъ която миналъ, е усилието, което той е правилъ, за да мине отъ едно състояние въ друго. Ще знаете, че усилието, което човѣкъ употрѣбява за създаване на формитѣ, го опредѣля като човѣкъ, а не формитѣ. Въ обикновения езикъ се казва, че формитѣ създаватъ човѣка, но това не е вѣрно. Не може низшето да създаде висшето. Правете опити да нареждате даденитѣ думи, докато образувате отъ тѣхъ нѣщо хармонично. Ако ги наредите по законитѣ на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Тѣ представятъ математическа формула, която можете да прилагате навсѣкѫде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, съ които да отваряте и затваряте. Съ единъ ключъ ще имате едно постижение, съ много ключове — много постижения. Като нареждате думитѣ въ различни съчетания, вие можете да се лѣкувате отъ различни болести, да усилвате паметьта си и т. н. Като работите съ тия думи, можете да прибавяте къмъ тѣхъ нови, но такива, които да образуватъ нѣщо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само съ даденитѣ думи. И тъй, всѣка дума е часть отъ едно цѣло. Ако намѣрите цѣлото, вие сте постигнали нѣщо. Когато говоримъ за частитѣ и за цѣлото, натъкваме се на два важни закона. Първиятъ законъ: частьта никога не може да бѫде по-голѣма отъ цѣлото; цѣлото всѣкога може да бѫде по-голѣмо отъ всѣка своя часть и равно на сбора на всички негови части. Вториятъ законъ: всѣко цѣло може да бѫде толкова малко, колкото е сборътъ на неговитѣ части, но никога не може да бѫде по-малко отъ тѣхъ. Цѣлото никога не може да бѫде по-малко отъ своята часть. Недѣлимото представя най-малката величина въ свѣта. Отъ единицата, като недѣлима, не може да има по-малка величина. Ние можемъ да пренесемъ тия закони и къмъ Бога и да кажемъ: Никое сѫщество не може да знае повече отъ Бога. И обратно: Богъ никога не може да знае по-малко отъ своитѣ части — живитѣ сѫщества. Съ други думи казано: Божественото въ човѣка никога не може да бѫде по-невежо отъ самия човѣкъ. Божественото въ човѣка е неговиятъ духъ, въ по-високъ свѣтъ, и неговиятъ умъ, проявенъ на физическия свѣтъ. Когато намисли нѣщо да направи, човѣкъ трѣбва да почувствува това нѣщо и, ако умътъ и сърдцето се убедятъ, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви безъ ума и безъ сърдцето. Двигатель на волята е сърдцето, а умътъ я направлява. Разумната воля изявява правата мисъль и правото чувство на човѣка. Разумностьта и волята вървятъ заедно. Най-високата проява на ума е разумностьта, а на сърдцето — волята. И разбирането не може да се изяви безъ воля. Безъ воля и безъ разбиране умътъ не може да се прояви. Тѣ сѫ негови органи. Следователно, когато нѣкой казва, че нѣма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли нѣкой, че умътъ му не може да разбере известна работа, той не е правъ. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умътъ му да не разбира нѣкоя работа. Достатъчно е човѣкъ да отправи силитѣ на ума си въ известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да намѣства и размѣства мислитѣ си. Мислитѣ вървятъ по строго опредѣленъ пѫть. Всѣка проява на мисъльта не е нищо друго, освенъ раждане. Като мисли, човѣкъ все трѣбва да роди нѣщо. Като чувствува, сѫщо трѣбва да роди нѣщо. Това показва, че и душата, и умътъ, и сърдцето на човѣка раждатъ. Кое е първото родено дете отъ душата? Какъ се изявило първото ѝ дете? Ако се зададе този въпросъ на майкитѣ и на бащитѣ, все могатъ да отговорятъ нѣщо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било въ утробата на майка си, то не е дишало. Щомъ излѣзе на бѣлъ свѣтъ, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава съ плачъ — гласътъ на волята. Съ плача детето показва, че има нужда отъ нѣщо. Само майката разбира нуждитѣ на детето. Първиятъ звукъ, който детето издава съ заплакването си, е звукътъ „ва“. Всички се радватъ на плача на детето и казватъ: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окрѫжаващитѣ ще плачатъ. Щомъ заплаче, веднага задоволяватъ желанието му. То започва да се храни, безъ да го училъ нѣкой. То иде готово, съ познания за храненето, за което го поставятъ на изпитъ. Следъ всичко това, казватъ, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици сѫ търсили начинъ да извличатъ вода отъ земята и най-после сѫ изнамѣрили помпата. А детето, безъ да мисли много, безъ никаква предварителна школа, носи въ себе си изкуството да се храни. Всѣки човѣкъ носи въ себе си знания и опитности, придобити отъ миналото. Въ всѣки човѣкъ сѫ вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме отъ новороденото дете. Едва дало признакъ за животъ, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на мѣсто, и първиятъ опитъ още излиза сполучливъ. Първиятъ звукъ „ва“ показва, че дихателната система е започнала да действува, а съ нея заедно и умътъ се проявява — мисли. Значи, дишането е свързано съ мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачитѣ си правилно, човѣкъ мисли право. Следователно, той е здравъ. Ако не може да решава задачитѣ си, той не е здравъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ доброто. Ако е готовъ всѣкога да прави добро, човѣкъ е здравъ. Не може ли да прави добро, той не е буденъ за него. За такъвъ човѣкъ казваме, че е боленъ. Новиятъ животъ изисква хора, които сѫ готови да правятъ добро. Стане ли нужда да направятъ едно добро, тѣ всѣкога казватъ: Мога да направя това добро. Щомъ може да прави добро, човѣкъ е здравъ и силенъ. Чувате ли нѣкой да казва, че не може да прави добро, той е слабъ и боленъ човѣкъ. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате „мога“, отколкото „не мога.“ Буквата „М“ прави човѣка по-силенъ отъ онзи, който започва работитѣ си съ буквата „Н“, която е носитель на отрицателното въ свѣта. — Защо не може да мисли човѣкъ? — Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставенъ голѣмъ, тежъкъ камъкъ? Щомъ камъкътъ се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху свѣтла мисъль поставите едно тежко, низко желание, мисъльта спира растенето и се осакатява. Какво трѣбва да правите, за да расте възвишената мисъль? Искате ли мисъльта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежкитѣ и груби желания, които сѫ я затиснали. Добри работи има въ психологията и въ възпитанието, но много отъ тѣхъ сѫ механически, не могатъ да се приложатъ въ психическия животъ на човѣка. Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението имъ е слабо. Тази е причината, поради която, при голѣми усилия, се получаватъ слаби резултати. Днесъ нѣщата се налагатъ съ закони, а дето работи законътъ, тамъ резултатитѣ сѫ малки. Човѣкъ трѣбва да върши нѣщата съ любовь, а не чрезъ закони и правила. Дето управляватъ законитѣ, тамъ всѣкога се раждатъ противоречия. Като прилагатъ законитѣ отвънъ, хората сѫ дошли до положение да се изнасилватъ, да се измѫчватъ, да се борятъ съ себе си. Тия методи не допринасятъ нищо. Да се бори човѣкъ съ себе си, докато се победи, това значи, самъ да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човѣкъ трѣбва да победи себе си, но кажете си: Като човѣкъ, азъ трѣбва да се повдигна. Азъ трѣбва да се освободя отъ вѫтрешното робство, да се повдигна и застана въ положението на истински човѣкъ. И тъй, първата задача на човѣка е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е боленъ човѣкъ. Какъ може новороденото дете да се храни, а възрастниятъ човѣкъ не може? Щомъ заплаче детето и каже „ва“, майката веднага поставя предъ устата му естествената бутилка. То започва да сучи млѣкото, и всички около него се радватъ, че опитътъ излиза сполучливъ. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начинъ само можете да възприемете живота и да растете. Щомъ приемете малкото благо съ благодарность, следъ него иде любовьта, а после — правата мисъль. Щомъ умътъ работи, и сърдцето работи. Умъ безъ сърдце е подобенъ на човѣкъ безъ рѫце, безъ крака и безъ очи. Какъвъ човѣкъ е той? Сърдцето носи пълнотата на живота. Отъ него излиза кръвьта и се разпространява по цѣлото тѣло. Сърдцето храни и мозъка. Безъ сърдце умътъ не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на свѣтлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърдцето, на живота въ себе си. Животътъ е въ кръвьта. Кръвьта пъкъ излиза отъ сърдцето. Значи, животътъ иде отъ сърдцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърдцето си. Ако нашиятъ свѣтъ е лишенъ отъ топлина, все едно, че живѣемъ на месечината. Да живѣете въ свѣтъ съ свѣтлина, но безъ топлина, това значи, да живѣете на полюситѣ, при вѣчния ледъ, дето никаква зеленина не сѫществува. Да имате знания само, безъ добродетели, това значи, да сте на полюситѣ. Знанието трѣбва да почива на любовьта, т.е. на живота, който излиза отъ сърдцето. Сега ще ви дамъ една задача — да работите върху себе си, т.е. върху кръвообръщението си, да направите устнитѣ си червени, а лицето — розово. Устнитѣ и лицето не трѣбва да бѫдатъ бледи, но да иматъ малко червенина. Въ природата сѫществуватъ два основни цвѣта — бѣлиятъ и червениятъ. Отъ тѣзи два цвѣта произлизатъ всички останали. Червениятъ цвѣтъ е на любовьта, а бѣлиятъ — на свѣтлината. Щомъ станете сутринь отъ сънь, погледнете се въ огледалото. Ако устнитѣ ви не сѫ червени, а лицето — розово, кръвообръщението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообръщението си, да го усилите. За да усилите кръвообръщението си, внасяйте въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцето си възвишени чувства. Правете опити въ това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообръщението си. Всѣки е забелязалъ действието на тревожнитѣ мисли върху себе си и това на радостнитѣ и приятни чувства. Запримѣръ, ако ненадѣйно чуете, че вашиятъ добъръ приятель, отъ когото сте очаквали подкрепа, се поминалъ, вие веднага ще се стреснете и ще побледнѣете. Ако пъкъ ви съобщатъ, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще свѣтне отъ радость. Свѣтлитѣ мисли и възвишени чувства разширяватъ човѣка. Това се отразява върху пулса на сърдцето, а оттамъ и върху кръвообръщението. Когато сърдцето работи добре, и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърдцето и на ума, възходещи и низходещи, пулсътъ е различенъ. Когато любовьта работи въ човѣка, пулсътъ му е нормаленъ, кръвообръщението — правилно, и дишането — дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообръщението си, човѣкъ трѣбва да хармонизира мислитѣ и чувствата си, да се освободи отъ всѣкакво противоречие. Като прилагате това, всѣки самъ може да се лѣкува. Свѣтлитѣ мисли и възвишенитѣ чувства регулиратъ нервната система, кръвообръщението, дишането, а оттамъ и храносмилането. Като ученици, пазете следното: не се гнѣвете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавалъ уважение, онзи не билъ достоенъ за вашата любовь, и за това не се произнасяйте. Всѣки човѣкъ има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговитѣ работи. Другъ ще му даде оценка, а не вие. Съ една дума казано: Не се произнасяйте за Божиитѣ работи. Не се заблуждавайте отъ външностьта на нѣщата. Какво представя човѣкъ отвънъ, това е едно нѣщо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човѣкъ е една кутия, съ различна форма, но вѫтрешно той представя скѫпоцененъ камъкъ, който съ милионъ не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човѣка, защото вие не сте още отъ ония учени, които познаватъ, какво се крие въ затворената кутия. Ако плъхътъ познава, кѫде има сладко, човѣкъ не е ли по-уменъ отъ него? Плъхътъ не бърза, първо изпитва нѣщата и после се произнася. Бѫдете тогава като плъха, първо изпитвайте нѣщата и после се произнасяйте. Погрѣшкитѣ на хората се заключаватъ главно въ бързането. Ако не бързатъ, погрѣшкитѣ имъ ще бѫдатъ по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нѣщата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си отъ всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойность, както на вашитѣ мисли и чувства, така и тия на вашитѣ ближни. Задача: всѣки отъ васъ да се опита да състави отъ даденитѣ думи една поезия. Следъ това ще изберете помежду си нѣколко души, да прегледатъ работитѣ на всички, да отдѣлятъ най-хубавитѣ настрана, за да съставимъ отъ тѣхъ една нова пѣсень. — Само проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 11. априлъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Огъната плоскость Размишление. Представете си, че виждате единъ човѣкъ, направенъ отъ захарь. Какво ще бѫде положението на този човѣкъ, ако живѣе въ свѣтъ, дето нѣма никакъ вода? Този човѣкъ ще бѫде устойчивъ, нѣма да знае, какво нѣщо е смърть. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарьта и да се пусне вода презъ нея, за да стане вглъбяване въ захарьта. Ако водата минава по-дълго време презъ захарьта, най-после тя ще се стопи. Този човѣкъ, направенъ отъ захарь, съвсемъ ще изчезне. — Какво ще кажатъ ученитѣ хора за това явление? — Тѣ ще кажатъ, че водата е опасна за захарьта, както и за всички предмети, направени отъ захарь. — Защо едни вещества сѫ сладки, а други — горчиви? — На този въпросъ може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора сѫ добри, а други — лоши? Представете си една плоскость, на двата края на която поставяте две тѣла. — Въ какво състояние ще се намиратъ тия тѣла? — Въ покой. — Докога? — Докато плоскостьта е въ покой. Ако плоскостьта, подъ действието на нѣкаква външна сила, се огъне въ срѣдата, дветѣ тѣла ще излѣзатъ отъ състоянието на покой и ще се стремятъ къмъ срѣдата на плоскостьта, дето е станало огъването. Колко по-голѣмо е огъването, толкова по-силно ще се стремятъ тѣлата къмъ центъра на плоскостьта. Сѫщевременно тия тѣла ще се блъскатъ и отскачатъ едно отъ друго, понеже частицитѣ на плоскостьта претърпяватъ вѫтрешно сътресение. Като се говори за сътресенията на тѣлата и на частицитѣ на плоскостьта, лесно се философствува. Обаче, когато става въпросъ за сътресения, които човѣкъ преживява, положението е сериозно. Човѣкъ минава презъ физически и морални сътресения. Не е лесно да преживѣешъ едно морално сътресение. То не е като вѣтъра. Нѣкои морални сътресения сѫ толкова голѣми, че могатъ да съборятъ човѣка на земята. Тѣ предизвикватъ разривъ на сърдцето. Понѣкога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трѣбва да се прави, за да се избѣгнатъ моралнитѣ сътресения? За да се избѣгнатъ моралнитѣ сътресения, човѣкъ трѣбва да познава почвата, върху която живѣе, както и даденитѣ му условия и възможности. Ако не знае тия нѣща, той мисли, както дветѣ тѣла върху плоскостьта, че почвата имъ е устойчива. Така мислятъ младитѣ хора. Докато е младъ, човѣкъ мисли, че може да устои на всичко. Моралистътъ мисли, че съ морала си може да преодолѣе на всички изпитания и мѫчнотии. И младиятъ, и стариятъ сѫ на кривъ пѫть. Тѣ познаватъ устойчивостьта на своята плоскость, само когато тя е въ покой. Обаче, когато нѣкоя външна сила действува върху плоскостьта, тя непремѣнно ще се огъне. И човѣшкиятъ характеръ се огъва подъ влияние на външнитѣ сили. Мнозина казватъ, че могатъ да правятъ, каквото искатъ. Не е така. Тѣ не могатъ да правятъ, каквото искатъ, защото се намиратъ подъ влиянието на сили, външни и вѫтрешни, на които малцина издържатъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да направи нѣщо самостоятелно, независимо отъ участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашитѣ дѣди сѫ правили, не сте свободни хора. Както е ялъ дѣдо ви, така и вие ядете. Както е спалъ, така и вие спите. При това, ядете, когато сте гладенъ, а не когато искате. Човѣкъ не е свободенъ даже и въ мисъльта си. Той е заставенъ да мисли, както му се заповѣдва, а не както и когато самъ иска. Малко хора сѫ свободни въ мислитѣ и въ чувствата си. Изобщо, човѣкъ се стреми къмъ свобода, но още не е свободенъ. Когато се говори за свобода, ние имаме предъ видъ свободата на други сѫщества, а не нашата. Ние се стремимъ къмъ свободата на висшитѣ сѫщества, но до насъ тази свобода още не е дошла. Ние говоримъ и за безсмъртието на човѣка, но, въпрѣки това, виждаме, че хората около насъ умиратъ. Значи, ние говоримъ за безсмъртието на сѫщества, които живѣятъ извънъ времето и пространството. Ние говоримъ и за съвършенъ моралъ, но той още не е проявенъ на земята. Той е достояние на възвишенитѣ сѫщества. Тъй щото, свободата, безсмъртието, моралътъ сѫ идеали, къмъ които човѣшката душа се стреми. Ще дойде день, когато човѣкъ ще постигне идеалитѣ на своята душа. Какви идеи подържатъ ученитѣ, това не трѣбва да ви смущава. Вслушвайте се въ копнежитѣ на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво подържалъ, дохождате до Калвина, който казвалъ, че всичко въ живота е предопредѣлено, т.е. че човѣкъ нѣма свободна воля. Правъ ли е Калвинъ? Той се основавалъ на думитѣ на Павла, който казва, че едни сѫдове сѫ направени за почесть, а други — за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставилъ на Калвина. Той подържалъ мисъльта, че човѣкъ има свободна воля. Представете си, че нѣкой човѣкъ живѣе въ кофа, въ която събиратъ нечиста вода. Той намира нѣщо за ядене въ кофата и остава въ нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вънъ, измива кофата и я внася въ кѫщи, дето отново я пълни съ нечиста вода. Като остане вънъ, човѣкъ се чуди, какво иска слугинята отъ него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва следъ нея, намира сѫщата кофа и влиза вѫтре да си хапне нѣщо. На сутриньта слугинята пакъ излива водата вънъ, а съ нея заедно и онзи, който е вѫтре. Въ случая слугинята е сѫдбата, която хвърля човѣка вънъ, при лошитѣ условия. Човѣкъ се чуди, какво има сѫдбата противъ него, че го наказва толкова строго. Сѫдбата даже не подозира, че въ кофата съ нечистата вода е влѣзло сѫщество, подобно на жабата, да живѣе тамъ. Ще кажете, че това е предопредѣление на сѫдбата. Видите ли, че сѫдбата нѣколко пѫти наредъ ви хвърля отъ едно и сѫщо мѣсто, не се връщайте повече тамъ. Тя не ви е турила въ нечистата кофа. Излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, на свобода. Щомъ приемете новитѣ условия, ще бѫдете чистъ сѫдъ, за почести. Ще приведа единъ анекдотъ за две учени жаби. Тѣ живѣли въ дома на единъ чифликчия. Често слушали разговоритѣ между чифликчията и жена му. Единъ день чифликчията казалъ на жена си: Много богатъ е станалъ нашиятъ съседъ. Има крави, овце, които дои, вади много млѣко. Отъ млѣкото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабитѣ чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидемъ въ неговата кѫща, да видимъ, какви сѫ тия особени нѣща, които нашиятъ господарь нѣма. Премѣстили се въ кѫщата на съседа. Още първата вечерь тѣ видѣли, че съседътъ внесълъ единъ голѣмъ сѫдъ, съ нѣкаква бѣла течность. Тѣ си казали: Я да влѣземъ вѫтре, да опитаме свойствата на бѣлата течность. Като любознателни, и дветѣ жаби влѣзли заедно. Каква била изненадата имъ, като видѣли, че тази течность не е като водата, не може да се живѣе тамъ. Тѣ започнали да се катерятъ по стенитѣ, да излѣзатъ навънъ, но брѣговетѣ се указали много стръмни. Нѣма какво, започнали да обикалятъ по брѣговетѣ. По едно време една отъ жабитѣ казала: Уморихъ се вече, не мога да обикалямъ, сили нѣмамъ, ще слѣза долу. Слѣзла долу, но вече не излѣзла. Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, безъ да знае, какво е станало, тя видѣла една бучка масло въ срѣдата на млѣкото. Качила се на бучката и излѣзла вънъ. Като се видѣла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори пѫть не отивамъ да изследвамъ непознати области. Ето, за нашата голѣма любознателность дадохме една жертва. Като дошълъ съседътъ, почудилъ се, какъ е влѣзла жабата въ млѣкото. Вие пъкъ ще се чудите, наистина ли сѫществуватъ учени жаби, които умиратъ по този начинъ. Жабата е символъ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умиратъ при своитѣ научни изследвания въ чужди за тѣхъ области и полета. Като наблюдавамъ, какъ живѣятъ хората, какъвъ моралъ иматъ, виждамъ, че никога не могатъ да придобиятъ свободата, която желаятъ. Тѣ постоянно грѣшатъ, постоянно падатъ и ставатъ, и следъ всичко това имъ се проповѣдва разкаяние. Днесъ се разкаятъ, утре пакъ грѣшатъ, пакъ чупятъ главитѣ си. Главитѣ на повечето хора сѫ пукнати, пълни съ рани. Щомъ пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пакъ сгрѣшите, и отново я пукнете. Единъ день главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свѣтъ, както учената жаба въ млѣкото. Не е въпросъ до погрѣшкитѣ и до разкаянието. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не грѣши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгрѣши единъ пѫть, повече да не грѣши. Щомъ грѣши, той е направенъ отъ захарь. Като го полѣятъ съ вода, ще се стопи. Слушали сте нѣкой да казва: Стопихъ се! — Отъ какво се стопилъ? — Отъ мѫка, отъ гнѣвъ, отъ неразположение и т. н. Който се топи, той е направенъ отъ захарь. Ако мине край вода, непремѣнно ще се стопи. Захарнитѣ нѣща се топятъ. Следъ стопяването си тѣ ставатъ горчиви. Наистина, като се топи човѣкъ отвънъ, отвѫтре става недоволенъ, горчивъ, че изгубилъ формата си. Щомъ изгуби нѣщо, човѣкъ е недоволенъ и горчивъ за загубата, която претърпява. Сега, да дойдемъ до философската страна на въпроса. Всички хора грѣшатъ ли? Има ли човѣкъ, който да не е грѣшилъ и да не грѣши? Докато живѣе съ заблуждения и съ криви разбирания за живота, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Отъ осемь хиляди години насамъ на хората се проповѣдва все единъ и сѫщъ моралъ: като сгрѣши, да се разкае. Какво придобива човѣкъ съ разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да грѣши, той е избралъ едно палеативно срѣдство, което нищо не ползува. Да грѣшишъ, да се разкайвашъ и пакъ да грѣшишъ, това е положение на пияницата, който седи до срѣдъ нощь въ кръчмата. Кръчмарьтъ го подсѣща веднъжъ, два, три пѫти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарьтъ го набива, изтласква го навънъ и затваря вратата. Честолюбивъ е пияницата, но желанието му да пие е по-силно отъ неговото честолюбие. Като се наспи, на другия день той пакъ отива въ кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половинъ кило вино, да се примиримъ. Примирятъ се и пакъ започва да пие до забрава, докато кръчмарьтъ повтори сѫщото — набие го и го изтласка навънъ. Ще кажете, че и на това нѣщо има край. Има край, но когато бъчвитѣ се изпразнатъ. Изкуство е, да се откаже човѣкъ да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човѣкъ да грѣши при изпитания и изкушения. Синътъ на единъ турски бей билъ голѣмъ пияница. Бащата го съветвалъ по единъ, по другъ начинъ да не пие, но той си продължавалъ своя занаятъ. Единъ день ходжата намислилъ да го уплаши и му казалъ: Синко, знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? — Не зная. — Като заминешъ за онзи свѣтъ, ще те турятъ въ ада и на врата ти ще закачатъ всички бъчви, които си изпилъ. — Пълни ли ще бѫдатъ, или празни? — Пълни, разбира се. — Щомъ е тъй, радвамъ се, че и тамъ ще мога да пия. Когато бъчвитѣ се изпразнатъ, и азъ ще престана да пия. Както виждате, съ заплашване погрѣшкитѣ не се изправятъ. Трѣбва да се намѣри начинъ, по който бъчвитѣ или да се изпразватъ, или да се напълватъ съ сладко вино, което да не упоява. Човѣкъ трѣбва да живѣе разумно, да премахне всички съблазни отъ пѫтя си. Каквото и да прави, съблазъньта неизбѣжно ще дойде, но той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не налети на нея. Налети ли на нѣкоя съблазънь, човѣкъ може да счупи крака си, или да извади окото си. Единъ младъ момъкъ обичалъ да гледа презъ дупкитѣ на прозорцитѣ, дето момитѣ се събирали на седѣнки, да види, кои моми сѫ тамъ и какво правятъ. Една вечерь, като били събрани на седѣнка, една шеговита мома пъхнала въ една отъ дупкитѣ на прозорцитѣ единъ гвоздей. По старъ навикъ, момъкътъ и тази вечерь дошълъ да надзърне презъ дупчицата, да види, какво правятъ. Още отдалечъ той забелязалъ, че презъ дупчицата не свѣти. Помислилъ си, че огъньтъ е изгасенъ и решилъ да се наведе къмъ дупчицата, дано разбере, какво правятъ момитѣ на седѣнката. Като се навелъ близо до дупчицата, той извикалъ отъ болка — ударилъ окото си въ гвоздея. Трѣбваше ли момата да се шегува по такъвъ начинъ? Не е добре, че момъкътъ надзърта презъ дупчицата, но момата не трѣбваше да се шегува така. Хората не обичатъ да ги гледатъ, какво правятъ у дома си. Обича ли апашътъ да го наблюдаватъ, когато е влѣзълъ въ нѣкоя кѫща да краде? Обаче, момъкътъ пакъ не се отказалъ отъ навика си, да навърта презъ прозорцитѣ. Следъ като ималъ опитностьта съ гвоздея, той станалъ по-внимателенъ. Пакъ надзърталъ презъ прозорцитѣ, но предварително опитвалъ съ рѫката си, да нѣма гвоздей, или друго нѣщо, което да му причини нѣкаква болка. Шегата, съ която си послужила момата, била палеативно срѣдство, което не могло да възпита момъка. Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта презъ дупкитѣ на прозорцитѣ, е на кривъ пѫть. Отъ гледането презъ дупкитѣ е произлѣзълъ шпионажътъ. Всѣки, който гледа презъ дупки, да види, какво правятъ хората, може да стане шпионъ. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за плоскостьта. Докато плоскостьта е въ покой, и тѣлата, които сѫ върху нея, сѫ въ покой. Щомъ плоскостьта се огъне, тѣлата започватъ да се търкалятъ, да се блъскатъ едно въ друго. — Защо се блъскатъ? — Интереситѣ имъ се различаватъ. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя отъ дветѣ форми щѣше да бѫде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпросъ за вдлъбнатина, донѣкѫде ние имаме представа за такъвъ животъ. Запримѣръ, въ морално отношение хората живѣятъ въ огънатъ, т.е. вдлъбнатъ свѣтъ. Тази е причината, поради която хората не сѫ свободни, нито пъкъ могатъ да издържатъ на възвишенъ моралъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е гладувалъ осемь деня и трѣбва да мине презъ нѣколко фурни. Хлѣбоветѣ се виждатъ отвънъ, отдалечъ миришатъ, току-що сѫ извадени, но фурнаджиитѣ отсѫтствуватъ. Може ли гладниятъ човѣкъ да мине покрай фурната и да не си вземе единъ хлѣбъ? Ако може да издържи да мине спокойно презъ първата фурна, предъ втората нѣма да издържи. Ако има силенъ характеръ и устойчивость, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влѣзе вѫтре, ще вземе единъ хлѣбъ и ще каже: Не мога повече да издържамъ. Макаръ че фурнаджията го нѣма, безъ позволение ще си взема хлѣбъ. Гладенъ съмъ, осемь деня не съмъ ялъ! Ако искаше да не взиматъ хлѣбоветѣ му безъ позволение, той трѣбваше да бѫде въ фурната си. Той трѣбва да има човѣщина, да не ме преследва. Ако го чакамъ да дойде, ще умра отъ гладъ. Явява се въпросътъ: има ли право гладниятъ човѣкъ да вземе хлѣбъ безъ позволение на фурнаджията? — Има право, разбира се. Той нѣма право да извърши това престѫпление, само когато се намира на плоскость, която е въ покой. Обаче, щомъ плоскостьта се огъне, безъ да иска вече, той е принуденъ да върши престѫпления. Колкото повече се огъва плоскостьта, толкова по-голѣмо право иматъ хората да вършатъ това, което ония на неогънатата плоскость не си позволяватъ. Сегашниятъ животъ, въ който хората създаватъ закони, прилича на огъната плоскость. Отъ день на день плоскостьта повече се огъва, въпрѣки това хората искатъ да запазятъ едни и сѫщи отношения. Това е невъзможно. Всѣки говори за моралъ, а огъва плоскостьта, на която стои. Искате ли да имате моралъ, не огъвайте плоскостьта. Моралътъ е цененъ само при неогъната плоскость. Огънешъ ли плоскостьта си, каквото да правишъ, не можешъ да не си причинишъ нѣкаква пакость. При огънатата плоскость главата ти непремѣнно ще бѫде пукната нѣкѫде. Мнозина мислятъ, че човѣкъ е свободенъ. Който мисли така и се чувствува свободенъ, той се намира на неогънатата плоскость на своя животъ. Той живѣе при благоприятни условия, не знае, какво представятъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Единъ день и неговата плоскость ще се огъне, условията му ще се влошатъ, и той ще разбере, че не е свободенъ. При тѣзи условия на живота, невъзможно е да се говори за високъ моралъ. Да изучавате характера на човѣка, това значи, да изучите огънатитѣ плоскости въ него. Едни отъ огънатитѣ плоскости на човѣка представятъ неговитѣ мисли и чувства. Колкото по-огънати сѫ плоскоститѣ на човѣшкитѣ мисли и чувства, толкова по-мѫчно той се владѣе. Видите ли човѣкъ съ неустойчивъ характеръ, ще знаете, че една отъ плоскоститѣ на неговия животъ е огъната. Който е огъналъ плоскостьта на своитѣ мисли, той не може да разсѫждава правилно. Крадецътъ, разбойникътъ отказватъ, че сѫ извършили нѣкакво престѫпление. Колкото повече се оправдаватъ, толкова повече огъватъ плоскостьта на своитѣ мисли и чувства. Нѣкой казва, че нѣкога вѣрвалъ въ нѣщо, а сега не вѣрва. — Защо сега не вѣрва? Друго убеждение ли има? — Нѣма друго убеждение, но плоскостьта, на която стои, се огънала. Сега, да видимъ, какво трѣбва да прави човѣкъ, да не огъва своята плоскость. Той трѣбва да се вглъби въ себе си, да обърне вниманието си върху възможноститѣ, които му сѫ дадени. Условията на човѣка сѫ вънъ отъ него, а възможноститѣ, чрезъ които може да използува условията, сѫ въ самия него. Следователно, задачата на всѣки човѣкъ е да използува даденитѣ условия чрезъ вѫтрешнитѣ си възможности. Само при това положение той може да бѫде господарь на последствията въ своя животъ. Причинитѣ на нѣщата сѫ въ причинния свѣтъ, а последствията — на земята. Значи, хората живѣятъ въ последствията. Казвате, че всѣко нѣщо има причина и последствие. Два момъка се сбиватъ и въ борбата единиятъ убива другия. — Коя е причината за това убийство? — Нѣкоя мома. Момата има отношения и съ двамата, чрезъ което събужда тѣхната ревность. Момъкътъ, който остава на земята, се оженва за момата. Другиятъ заминава за онзи свѣтъ. Ако не бѣше заминалъ за онзи свѣтъ, другарьтъ му нѣмаше да се ожени. — Какъ ще се примири убитиятъ? — Като се прероди. Той ще се роди въ дома на младитѣ. Значи, детето, което родятъ, ще бѫде убитиятъ момъкъ. Ще кажете, че тѣ не го искатъ. Това не зависи отъ тѣхъ. Който отнема живота на нѣкого, той му дължи другъ животъ. Засега човѣкъ не е свободенъ. И като се жени не е свободенъ, и като ражда, пакъ не е свободенъ. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелитѣ му или обществото. Мойсей, който бѣше великъ адептъ, трѣбваше да се ожени, за да се прероди чрезъ него убитиятъ египтянинъ. Той отне животъ и трѣбваше да плати пакъ съ животъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е животъ на последствия. Каквото сѫ сѣли нѣкога, това жънатъ. За да разбератъ последствията, тѣ трѣбва да знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкой момъкъ иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичалъ. Обичьта е последствие на нѣкаква причина. Ако знаеше причината за обичьта си къмъ момата, той не би се оженилъ за нея. Щомъ се ожени, любовьта му ще изчезне. Щомъ се оженятъ, тѣ ще изгубятъ свободата си. — Ама срещнали се. — Това нищо не значи. Като дойдатъ въ близко съприкосновение, тѣ се сблъскватъ; щомъ се сблъскатъ, изгубватъ сѫщо свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е другъ въпросъ. Ако теорията се потвърждава въ живота, тя става практика. Дали е вѣрно това, което говоря, или не, резултатитѣ показватъ. — Защо умиратъ хората? — Защото живѣятъ неразумно. Неразумниятъ животъ всѣкога свършва съ смърть. Въ разумния животъ нѣма споръ, нѣма недоразумения, нѣма смърть. Въ неразумния животъ всѣкога има стълкновения, които говорятъ за дисхармония между сѫществата въ този животъ. Колкото пѫти да се женишъ въ този животъ, въ края на краищата жената ти нѣма да остане при тебе — по нѣкакъвъ начинъ ще я изгубишъ.— Ама, азъ я обичамъ. — Щомъ обичашъ, ти не можешъ да ограничавашъ, но и тебе не могатъ да ограничаватъ. Подъ понятието „женитба“ ние разбираме идеални отношения между разумни сѫщества. Ако две рѣки се съединятъ и образуватъ по-голѣма рѣка, това показва, че отношенията между тѣхъ сѫ разумни. Така ли става съ хората, които се женятъ? Сливатъ ли се мѫжътъ и жената? Образуватъ ли единъ човѣкъ, по-голѣмъ, по-пълноводенъ, съ повече животъ? Ако това не става, хората иматъ механическо разбиране за женитбата. Ако мѫжътъ бие жена си, или жената бие мѫжа си, това женитба ли е? Ако учительтъ немилостиво бие ученицитѣ си, учение ли е това? Боятъ е допуснатъ, но той нѣма нищо общо съ любовьта. Женитба, която не се основава на любовь, нѣма нищо общо съ разумното отношение между душитѣ. Знание, което не се предава и приема съ любовь, нѣма отношение къмъ истинското знание. Следователно, докато мислитѣ и чувствата сѫ огънати, човѣкъ всѣкога ще бѫде изложенъ на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостьта ви нѣкѫде е огъната. Птицитѣ отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскость. Тѣ си направиха крила, съ които избѣгватъ стълкновенията и сблъскванията въ живота. Щомъ плоскостьта имъ се огъне, тѣ веднага се повдигатъ нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но въ рѣдки случаи. — Какво да прави човѣкъ, като нѣма крила? — Той нѣма крила, но умъ има. Щомъ се сблъска, той трѣбва да мисли. Мисъльта повдига човѣка нагоре, както крилата повдигатъ птицата. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ трѣбва да бѫде мораленъ. Тѣ говорятъ за моралъ, а подразбиратъ сила. Нѣкой седи предъ торбата си съ пари и мисли, какво да прави съ това богатство. Край него минава единъ човѣкъ, взима торбата му и бѣга. Обаче, собственикътъ на торбата е по-силенъ, настига апаша, взима торбата си и го набива. Апашътъ казва, че торбата е негова. Случаенъ свидетель настоява, че торбата е на апаша, но собственикътъ туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Кѫде е моралътъ тукъ? Ние виждаме силата на човѣка, но не морала му. Случва се нѣкога, че апашътъ е по-силенъ. Той удря нѣколко плесници на собственика, събаря го на земята и бѣга. Кѫде е моралътъ? И тукъ нѣма моралъ. Моралътъ се заключава въ разумностьта на човѣка. Щомъ имашъ торба, пълна съ скѫпоценности, не я носи съ себе си. За да не изкушавашъ другитѣ, скрий касата си съ златото, никой да не я вижда. Морална постѫпка е онази, която не изкушава хората. Всѣки човѣкъ носи въ себе си мисли, чувства и впечатления, които сѫ отъ такъвъ характеръ, че щомъ се проявятъ, той самъ може да се изкуси отъ тѣхъ. Тѣ представятъ слабата страна на човѣка. Всѣки човѣкъ има поне една слаба страна, която въ даденъ моментъ може да го подхлъзне. Отъ гледището на астрологията, ако направите хороскопъ на нѣкой човѣкъ, можете да опредѣлите точно годината, деня и часа, когато ще се случи нѣкое важно събитие въ живота му, което да има сѫдбоносно значение за него. Ако е разуменъ, той може да избѣгне това събитие. На това, именно, се основава упованието ни въ Божията милость и снизхождение. Понеже Богъ знае, че ние живѣемъ въ огънатъ свѣтъ, дето изкушенията сѫ неизбѣжни, затова е готовъ всѣкога да прощава. Когато се запитвате, защо трѣбва да прощавате, отговорете си: Азъ трѣбва да прощавамъ на всѣки, който живѣе върху огъната плоскость. Който попадне въ такава плоскость, непремѣнно ще грѣши. Който грѣши, самъ се пита, защо е трѣбвало да попадне при условия да грѣши. Много естествено. Като си влѣзълъ въ огънатата плоскость, ще грѣшишъ, ще опитвашъ горчевинитѣ на живота, ще се изкушавашъ, ще падашъ и ставашъ. Запримѣръ, нѣкой се дави въ водата. — Защо? — Попадналъ е въ огъната плоскость. Щомъ го извадятъ отъ водата, той е стѫпалъ на равнина. Който и да е, щомъ попадне въ огъната плоскость, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нѣмаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскость, много вода се събира въ вдлъбнатинитѣ ѝ. Безъ да искатъ, хората попадатъ въ дълбокитѣ води на земята и се давятъ. Дойде ли нѣкой да ги спаси, тѣ благодарятъ за доброто, което имъ е направено. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е спасенъ отъ удавяне и да не е признателенъ и благодаренъ на своя спаситель. Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскость, ние дѣлимъ хората на две категории: първата категория хора сѫ ония, които сѫ майстори да превръщатъ неогънатитѣ плоскости въ огънати; втората категория хора сѫ ония, които сѫ майстори да изправятъ огънатитѣ плоскости. Значи, хората сами създаватъ огънатитѣ плоскости, въ които се давятъ и грѣшатъ. Съ други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашниятъ редъ и порядъкъ въ свѣта е редъ и порядъкъ на огънатитѣ плоскости. При такъвъ редъ и порядъкъ погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни. Тази е причината, поради която днесъ на земята има повече грѣшни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашнитѣ учени, вѣрващи, моралисти е да поставятъ гладния, жадния, недоспалия се на такова мѣсто, че да не грѣшатъ. Обаче, само при огънатата плоскость човѣкъ може да изучи своето вѫтрешно естество. Само при огънатата плоскость човѣкъ има възможность да грѣши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всѣкога минава за праведенъ и чистъ. Като страда, човѣкъ се учи, какъ да живѣе. Чрезъ страдания той придобива опитности, които го правятъ разуменъ. Само разумниятъ може да се освободи отъ страданията. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзълъ отъ небето. Азъ съмъ живата вода“. Може ли да огладнѣе онзи, който носи въ себе си живия хлѣбъ? Може ли да ожаднѣе онзи, който носи въ себе си живата вода? Когато носи живия хлѣбъ и живата вода въ себе си, човѣкъ не може да грѣши. Той е задоволенъ и отъ хлѣбъ, и отъ вода, защото живѣе въ изобилие. — Какъ може да придобие човѣкъ живия хлѣбъ и живата вода? — Като се домогне до любовьта. Любовьта е единствената сила въ свѣта, която освобождава човѣка отъ грѣшки и престѫпления. — Когато любовьта влѣзе въ човѣшкото сърдце, мѫдростьта — въ човѣшкия умъ, а истината — въ човѣшкото тѣло, човѣкъ е въ състояние вече да изправи огънатитѣ плоскости, да преобрази своето естество. Следователно, търсите ли разрешаване на въпроситѣ, търсете ги въ любовьта. Любовьта разрешава всичко. Тя изключва всѣкакви закони и ограничения. Какъ ще кажете на човѣка на любовьта да не грѣши, когато любовьта сама изключва всички грѣшки и престѫпления. Любовьта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросътъ е поставенъ по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Нѣкой казва, че страда отъ любовь. — Това е невъзможно. Той страда отъ нѣкакво непостигнато желание, а не отъ любовь. Като люби, човѣкъ има на разположение всичко. Щомъ има всичко, той не може да страда. Човѣкътъ на любовьта живѣе въ Цѣлото. Дето е Цѣлото, тамъ никакви противоречия не сѫществуватъ. Когато организъмътъ на човѣка е здравъ, всички негови удове сѫ въ пълна хармония. Когато организъмътъ заболѣе, хармонията между отдѣлнитѣ органи се нарушава. Щомъ органитѣ на човѣшкото тѣло изгубятъ правилнитѣ отношения помежду си, клеткитѣ имъ се индивидуализиратъ, и въ цѣлия организъмъ настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частитѣ на Цѣлото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човѣкъ нарушава единството си съ Бога. Казва се, че човѣкъ трѣбва да вѣрва. — За каква вѣра се говори? — Има смисълъ човѣкъ да вѣрва, но така, че да държи връзката си съ Цѣлото, като часть отъ Него. Само тази вѣра спасява човѣка и осмисля неговия животъ. Ако връзката се скѫса, и човѣкъ остане вънъ отъ Цѣлото, той е изложенъ на голѣми опасности. Много естествено. Щомъ човѣкъ е вънъ отъ Цѣлото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синътъ живѣе далечъ отъ родителитѣ си, нѣма никаква връзка съ тѣхъ и върши погрѣшки, родителитѣ му не могатъ да го спасятъ. Колкото и да страдатъ за него, колкото и да искатъ да му помогната, тѣ сѫ безпомощни. Синътъ е вънъ отъ тѣхъ, като цѣло, вследствие на което тѣ не могатъ да му помогнатъ.— Защо не могатъ да му помогнатъ? — Защото и тѣ сѫ скѫсали връзката си съ Цѣлото. — Коя е причината за скѫсване на тази връзка? — Непослушанието. То води къмъ погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ не се е освободилъ още отъ грѣха на първитѣ човѣци. Затова е казано, че малко сѫ праведнитѣ хора на земята. — Какво трѣбва да стане съ човѣка, за да се освободи отъ грѣшния животъ? — Да се роди отново, не отъ майка и отъ баща, но отъ вода и отъ Духъ. Докато се ражда отъ майка и отъ баща, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Христосъ казва: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.“ Докато се раждатъ отъ плъть, хората всѣкога ще грѣшатъ, ще остаряватъ, ще умиратъ, ще ги погребватъ, коститѣ имъ ще се разхвърлятъ по лицето на земята. Следъ всичко това се проповѣдва, че като умре, човѣкъ отива на онзи свѣтъ. Всички хора ги изпращатъ на онзи свѣтъ, но никой нѣма опитности отъ онзи свѣтъ. Чудно нѣщо! Всѣки слиза отъ онзи свѣтъ, но никакви спомени не носи за него. Сега азъ развивамъ различни теории предъ васъ, защото искамъ да ви предпазя отъ страдания. Всѣки отъ васъ се намира въ една малка лодка, съ която може да пѫтува край брѣга на морето. Влѣзете ли въ вѫтрешностьта, при голѣмитѣ дълбочини, нищо нѣма да остане отъ васъ. Вие не сте влѣзли още въ онзи грамаденъ параходъ, който спокойно пѫтува презъ океана на живота. Лодката, съ която пѫтувате, представя сегашнитѣ ви разбирания. Съ тѣзи разбирания вие не можете да издържите на изпитанията въ живота. Нови разбирания, новъ моралъ сѫ нужни за васъ, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали презъ малки изпитания, но не сте дошли още до другия брѣгъ на живота. Единъ день, когато минете отъ единия край на живота до другия, вие ще бѫдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскость безъ никакви пертурбации. Докато не е станалъ герой, човѣкъ носи по-малка отговорность. Че огъналъ плоскостьта, че падналъ въ нея, отговорностьта му е малка. — Ама защо падналъ? Какъ стана това падане? Единъ день Настрадинъ Ходжа покривалъ кѫщата си и, по невнимание, падналъ и навехналъ крака си. Който го срѣщалъ, все го питалъ: Какъ падна, Настрадинъ Ходжа? Не можа ли да бѫдешъ по-внимателенъ? На всички той обяснявалъ, какъ падналъ, какъ навехналъ крака си. Най-после се отегчилъ да дава обяснения за падането си и, като дошълъ стотниятъ съ сѫщия въпросъ, той го за питалъ: Чудно нѣщо! Не се ли намѣри досега поне единъ човѣкъ, който да е падалъ и да знае, какъ се пада? Бѣхъ невнимателенъ, паднахъ, навехнахъ крака си. Нѣма ли човѣкъ, който може да ми поправи крака? — Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пѫтя си. Когато пита за нѣщо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да даде съветъ или мнение по този въпросъ, да се изправи извършената погрѣшка. Днесъ всички хора считатъ, че иматъ право да се интересуватъ, кой какъ падналъ, какъ навехналъ крака си, а нѣматъ право да му се притекатъ на помощь. Това е криво разбиране на свободата. Щомъ имашъ право да питашъ нѣкого, защо и какъ е падналъ, та си изкълчилъ или счупилъ крака още по-голѣмо право имашъ да му намѣстишъ крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създаватъ ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостьта, на която живѣете, толкова по-голѣми ще бѫдатъ и страданията ви. — Кой е изходниятъ пѫть за освобождаване отъ ненужнитѣ страдания? — Знанието. Ще знаете, че съ сегашния моралъ и съ сегашнитѣ си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете отъ моралъ, на който да разчитате въ всички времена и епохи. Сега, като говоря за огънатата плоскость, вие не трѣбва да се плашите. Каквото и да правите, щомъ сте въ огънатата плоскость, неизбѣжно ще грѣшите. Обаче, вината не е въ васъ, но въ онзи, който е билъ на равнината и тамъ извършилъ престѫпление, съ което станалъ причина да се огъне плоскостьта. Когато човѣкъ се намира на плоскостьта и нѣма желание да обсеби нѣщата, тя остава равна. Обаче, яви ли се въ него желание за обсебване, плоскостьта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се отъ ония желания за обсебване, които огъватъ моралната плоскость на човѣка. Често хората несъзнателно огъватъ своята морална плоскость, но, въпрѣки това, се натъкватъ на голѣми морални сътресения. Понеже всѣки самъ е огъналъ своята морална плоскость, самъ ще я изправи. Ако не може да я изправи, той нѣма условия за развитие. Новиятъ моралъ има за задача да научи човѣка, какъ да оправя огънатата плоскость на своя мораленъ животъ. Докато плоскостьта на вашия мораленъ животъ е огъната, вие не можете да използувате нито условията, нито възможноститѣ, които ви сѫ дадени. Следователно, когато механическитѣ закони въ човѣшкия животъ се предаватъ съ езика на новия моралъ и станатъ приложими въ новия животъ, огънатитѣ плоскости могатъ да се изправятъ. Представете си, че единъ знаменитъ лѣкарь, капацитетъ по всички болести, тръгне да пѫтува инкогнито по свѣта, безъ петь пари въ джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известность. Следъ като гладувалъ осемь деня, той се научава, че въ града, въ който е слѣзълъ, дъщерята на единъ голѣмъ милионеръ-банкеръ е на смъртно легло. Десеть души лѣкари я лѣкуватъ, но не могатъ да ѝ помогнатъ. Видниятъ лѣкарь, който е влѣзълъ въ огънатата плоскость на своя животъ, отива при бащата на болното момиче и казва: Азъ мога да излѣкувамъ дъщеря ти. — Колко искашъ? — Единъ милионъ. — Ще ти дамъ, но да я излѣкувашъ. — Ако не я излѣкувамъ, нищо нѣма да взема. Милионерътъ е условие да се прояви знанието на знаменития лѣкарь и неговитѣ възможности, чрезъ които да изправи своята огъната плоскость. Следователно, за да изправи своята огъната плоскость, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, съ изкуство, съ музика. Способноститѣ и силитѣ, съ които разполагате, трѣбва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближнитѣ си. Ще кажете, че цигуларьтъ свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувалъ нѣколко деня и събралъ около себе си моми и момци да играятъ, но сѫщевременно да имъ покаже, че човѣкъ трѣбва да има нѣкакво знание или изкуство, на което да разчита въ всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момитѣ и момцитѣ на хоро, гладенъ щѣше да ходи. И тъй, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които сѫществуватъ между живитѣ сѫщества. Щомъ е така, не казвайте, че условията сѫ лоши, или че животътъ е лошъ. Лоши условия и лошъ животъ сѫществуватъ само за невежитѣ. Добри условия и добъръ животъ сѫществуватъ за онѣзи, които знаятъ законитѣ на живота и на природата и ги прилагатъ правилно. Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявятъ доброто, силата въ себе си. Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да се движи по плоскостьта, безъ да я огъва. Да бѫде силенъ, това значи, да изправя огънатата плоскость на своя животъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е придобилъ истината. Като има вѫтрешна сила, човѣкъ може да изправи всички навици отъ миналото и да тръгне по неогъната плоскость. Запримѣръ, ако има вѫтрешна сила и познава истината, клептоманътъ може да се справи съ своя лошъ навикъ да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трѣбватъ тия предмети. Плюшкинъ, единъ отъ героитѣ на „Мъртвитѣ души“ отъ Гоголя, събира, каквото намѣри по улицитѣ, по чешмитѣ: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно мѣсто, безъ да знае, защо му сѫ. Мнозина представятъ типове, подобни на Плюшкина. Домътъ имъ е пъленъ съ стари вещи, останали отъ миналото. Обаче, всичко това трѣбва да се изхвърли навънъ, и въ човѣка да остане само сѫщественото. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички лоши навици, наследени отъ миналото, и да остане съ онази първична чистота въ себе си, която създава неговия характеръ. И отдѣлниятъ човѣкъ трѣбва да се пречисти, но и обществото трѣбва да се пречисти и нагоди споредъ законитѣ на разумната природа. Огънатитѣ плоскости трѣбва да се изправятъ. Само тогава хората ще могатъ да живѣятъ разумно и свободно. Само по този начинъ ще се избѣгнатъ изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всѣкога ще има изкушения. Изкушенията пъкъ ще създаватъ условия за погрѣшки и престѫпления. Казвате, че Господъ ще промисли за гладнитѣ, за беднитѣ, за онеправданитѣ. Господъ е промислилъ и непрестанно мисли за тѣхъ, но и богатитѣ трѣбва да мислятъ. — Защо? — Защото Богъ дава изобилно храна и блага за всички хора, но нѣкои заграбватъ тия блага, складиратъ ги и се осигуряватъ. Богъ дава, а хората заграбватъ благата и не даватъ на беднитѣ. Постоянно слушате да морализиратъ бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добъръ е този моралъ, но той се отнася еднакво до всички хора — богати и бедни, силни и слаби. Истинскиятъ моралъ подразбира да се проповѣдва истината еднакво на всички. Всѣки трѣбва да отвори ушитѣ си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всѣка погрѣшка, всѣко престѫпление представя затворъ, въ който човѣкъ самъ се огражда и ограничава. Човѣкъ самъ е направилъ затвора, самъ ще го разруши. Той самъ може да се освободи отъ недѫзитѣ; самъ може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излѣзъ на свобода и живѣй по новъ начинъ! — Само проявената Божия Любовь носи пълния животъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 4. априлъ, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.
  14. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Органическа и неорганическа материя — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса: Какво разбирате подъ думитѣ „убеденъ“ и „убеждение“? Всѣки, който яде, може ли да се нарече герой? Всѣка пукната стомна, отъ която водата тече, рѣка ли е? Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ противоречията на живота. На какво се дължатъ противоречията? Ще кажете, че нѣкои отъ противоречията сѫ кармически. — Какво разбирате подъ думата „карма“? — Кармата е законъ на причини и последствия. — Какво разбирате подъ понятията „добро и зло“? Споредъ нѣкои, доброто и злото сѫ сили, които работятъ въ свѣта. Едни хора вѣрватъ въ доброто, а други — въ злото. Като вѣрватъ въ доброто и въ злото, хората все трѣбва да придобиятъ нѣщо. Който вѣрва въ доброто, рано или късно, ще придобие нѣщо. Но и въ злото да вѣрва, пакъ ще придобие нѣщо. Запримѣръ, нѣкой има да взима хиляда лева отъ съседа си. Обаче, съседътъ му постоянно се извинява, че нѣма пари, не може да плати дълга си. Най-после кредиторътъ казва: Тази работа съ добро не става, но азъ ще приложа злото. Той дава съседа си подъ сѫдъ и го осѫжда да му плати хилядата лева въ три дни, заедно съ разноскитѣ по дѣлото. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да знаете, че, за всѣко неизпълнение на законитѣ, трѣбва да плащате глоби. Не само това, но трѣбва да знаете, при всички случаи, какви глоби ще плащате. За всѣко неразположение, за всѣка тревога човѣкъ плаща известна глоба. Лошо нѣщо е глобата, защото взима отъ човѣка. Дето нѣма глоба, тамъ е доброто. На сѫщото основание и хората се дѣлятъ на добри и лоши. Добъръ е този, който дава; лошъ е този, който взима. Следователно, добро е онова, което дава нѣщо на живота; зло е онова, което отнема нѣщо отъ живота. Както въ природата сѫществуватъ доброто и злото като сили, така тѣ се преплитатъ и въ човѣка и вършатъ своята работа. Доброто и злото се различаватъ по материята, съ която работятъ. Материята, съ която злото работи, е несъзнателна, мъртва и безъ всѣкаква интелигентность. Тази материя наричаме неорганическа. Който уповава само на нея, свършва съ смърть. — Защо? — Защото тя отнема нѣщо сѫществено отъ живота. Доброто работи съ съзнателна, интелигентна, жива материя, наречена органическа. Тази материя носи мисъльта и живота. Неорганическата материя е дадена на човѣка за употрѣба, да я обработи и да се ползува отъ нея. Нѣкой казва, че животътъ трѣбва да се използува. Не, животътъ не може да се използува, защото Богъ е животъ. Човѣкъ може да бѫде проводникъ на живота, но въ никой случай не може да го използува, т.е. да го употрѣби за нѣщо. — Защо?— Защото животътъ е недѣлимъ. Само частитѣ могатъ да се използуватъ, а Цѣлото не може. Докато понятията на човѣка за живота сѫ частични, той всѣкога ще мисли, че може да го използува. Частитѣ, въ които се криятъ и доброто, и злото, могатъ да се употрѣбятъ. Не употрѣбите ли материята на злото и на доброто, вие ще създадете още по-голѣмо зло. Запримѣръ, добре е да си хапнете, но още по-добре е, ако раздѣлите яденето си съ нѣкой беденъ човѣкъ. Ако не раздѣлите яденето си съ бедния, една часть отъ него ще остане за другия день и ще се развали. Значи, ако не употрѣбите материята на доброто за добро, злото ще дойде. И ако не употрѣбите материята на злото за добро, злото ще се прояви съ по-голѣма сила. Злото, като мъртва материя, трѣбва да се обработва, да се одухотвори. Запримѣръ, ако спите нѣколко нощи върху камъни, колкото и да сте силни, тѣ ще изтеглятъ нѣщо отъ тѣлото ви. Тѣ ще отнематъ часть отъ силитѣ на вашия организъмъ. Като знаете това, избѣгвайте да спите на камънитѣ, за да не платите съ живота си. Избѣгвайте ония хора, въ които мъртвата материя е взела надмощие надъ живата. Влѣзете ли въ близко отношение съ тѣхъ, вие непремѣнно ще платите съ живота си. Най-ценното нѣщо, което е дадено на човѣка, е животътъ. За да запази живота си, той трѣбва да има будно съзнание. Когато съзнанието на човѣка е будно, животътъ му е красивъ и смисленъ. Животътъ не се заключава нито въ богатството, нито въ удобствата, нито въ храната. Нѣкой обича да яде агнета, кокошки, но не може да използува храната си така, както разумниятъ и съзнателенъ човѣкъ. Разумниятъ може да употрѣби само сто грама хлѣбъ на день, но знае, какъ да го използува. Всичко се крие въ мисъльта на човѣка. Умътъ е проводникъ на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползувате отъ живота. Не е въпросъ до трупане на богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравиятъ човѣкъ се отличава по това, че е организиралъ силитѣ на своето тѣло. Ако мисъльта на човѣка не е организирана, и тѣлото му не е организирано. Ако нѣкой свири, но силитѣ на организма му не сѫ хармонично съчетани, той не е талантливъ музикантъ. За да бѫде човѣкъ музикантъ, външнитѣ и вѫтрешнитѣ тонове въ него трѣбва да си хармониратъ. Какъ ще изразите „доброто“ музикално? Когато музикантътъ свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Сѫщо така той изразява лесно и гнѣва. Като удари силно съ лѫка си, цигуларьтъ изразява своя гнѣвъ, своето неразположение. Пианистътъ пъкъ удря силно върху клавишитѣ на пианото. Когато искатъ да изразятъ тихо, спокойно състояние, тѣ свирятъ пианисимо. Обаче, какъ ще изразите „доброто“ музикално? Представете си, че двама души — кредиторъ и длъжникъ, се срѣщатъ. Длъжникътъ решилъ да плати дълга си съ лихвитѣ даже, заради което има добро разположение. Кредиторътъ, обаче, решилъ да прости задължението на длъжника си, вследствие на което е изпълненъ съ приятно, топло чувство. И двамата сѫ проникнати отъ доброто. И двамата иматъ разположение да пѣятъ и да свирятъ. Ако мълчатъ, ако нѣматъ разположение за пѣние, тѣ сѫ попаднали на музикални паузи. Колкото повече мълчи вашиятъ кредиторъ, толкова по-голѣми сѫ паузитѣ въ музикалната пиеса. Щомъ мълчи дълго време, длъжникътъ трѣбва да се готви да плаща. Започне ли кредиторътъ да пѣе и да свири, това е признакъ, че е готовъ да прости на длъжника си, или цѣлия дългъ, или 50 на сто отъ дълга му. Истинскиятъ музикантъ трѣбва да познава тона на доброто и да го предаде чрезъ инструмента си. Всѣко чувство, всѣка мисъль има свой специфиченъ тонъ. Може ли да попадне на тия тонове, музикантътъ не само свири, но и говори чрезъ инструмента си. Неговата музика действува благотворно върху слушателитѣ му. И тъй, задачата на човѣка е да бѫде проводникъ на Великия животъ. За да постигне това, той трѣбва да дава достѫпъ на добри чувства въ сърдцето си и на добри мисли въ ума си. Добритѣ мисли и чувства съставятъ разумностьта въ човѣка, чрезъ която животътъ иде. За да придобие тази разумность, човѣкъ трѣбва да се свърже съ съзнателната природа и да се подчинява на нейнитѣ закони. Ние не говоримъ за мъртвата природа, която иска да владѣе човѣка. Що се отнася до тази природа, човѣкъ ще я организира въ себе си. Съ други думи казано: човѣкъ ще организира мъртвата материя, а на живата и разумна материя ще се подчини. Въ това, именно, седи истинското възпитание и самовъзпитание. Въ разумната, жива природа всички нѣща сѫ еднакви. Тамъ всички сѫщества иматъ еднакво разбиране за доброто, за морала, за живота и т. н. Какво нѣщо е доброто? Добро е това, което отваря пѫть къмъ живота. Добро е това, което носи свѣтлина и топлина за човѣка. Злото пъкъ отнема свѣтлината и топлината. Безъ свѣтлина и топлина животътъ не се проявява. На физическия свѣтъ свѣтлината е едно нѣщо, а въ духовния — друго. Колкото по-високо се качвате, понятието ви за свѣтлината се разширява. Хората се дѣлятъ на свѣтски и духовни. — Кой е духовенъ човѣкъ? Духовниятъ човѣкъ има правилни разбирания за разумностьта въ природата. Той вижда разумностьта, проявена въ цѣлата природа, както и въ живота, вследствие на което не се пита, сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Той знае, какво нѣщо сѫ работата, трудътъ и мѫчението. Той знае, кой човѣкъ е младъ и кой — старъ. Защо човѣкъ остарява, и това знае. Духовниятъ човѣкъ знае, че работата е отъ Бога, трудътъ — отъ човѣка, а мѫчението — отъ дявола. Значи, когато работишъ, Богъ е съ тебе; когато се трудишъ, човѣкътъ е съ тебе; когато се мѫчишъ, дяволътъ е съ тебе. Дето е мѫчението, тамъ е смъртьта. И обратно: дето е смъртьта, тамъ е мѫчението. Който е миналъ презъ мѫчението, все е умрѣлъ за нѣщо. Дойде ли страданието, човѣкъ има възможность да се повдигне. При мѫчението човѣкъ губи материята на злото, т.е. мъртвата материя въ себе си, но запазва живота си. Дали отива на онзи свѣтъ, или остава на земята, не е важно. Важно е човѣкъ да запази живота си. Като заминава за онзи свѣтъ, праведниятъ оставя мъртвата и непотрѣбна материя на земята, а съ себе си взима само живата. Малцина вѣрватъ въ онзи свѣтъ, но въ края на краищата всички го опитватъ. — Кѫде отива човѣкъ следъ смъртьта си? — На различни мѣста. Неорганическата материя остава при неорганическата, органическата — при органическата, а животътъ — при живота. Това е, което наричаме разлагане. Подъ понятието „разлагане“ разбираме сортиране на материята и на силитѣ въ природата. Който е живѣлъ въ свѣта на доброто, последното ще го посрещне, ще го облѣче, нахрани и ще му отвори пѫть къмъ Великия животъ. Който е живѣлъ въ свѣта на злото, ще бѫде посрещнатъ отъ злото. — Какво иска злото отъ човѣка? — Да отнеме живота му. Какво иска вълкътъ отъ овцата? Животътъ ѝ. Като я види, ще я сграбчи и изяде. Има овце, които вълкътъ не може да яде. Той може да яде само мъртвата материя, но до живота имъ не се докосва. Следователно, искате ли да ви посрещне доброто, правете добро. Който нѣма желание да прави добро, самъ се осѫжда на смърть. Да правишъ добро, това значи, да давашъ нѣщо отъ себе си. — Който дава, и на него даватъ; щомъ спре да дава, човѣкъ престава да получава. Като знаете това, правете добро, за да имате животъ въ себе си. Една отъ причинитѣ, да не прави човѣкъ добро, се крие въ неговия егоизъмъ. Той трѣбва да ликвидира съ егоизъма си съзнателно и доброволно. Не направи ли това самъ, ще дойдатъ страдания върху него. Страданията стопяватъ коравото, жестоко, егоистично естество на човѣка. За да не дойдатъ непосилнитѣ страдания върху васъ, станете господари на своя егоизъмъ. Като се говори за доброто, мнозина казватъ, че то е празна дума. Тѣ подразбиратъ идеята, че животътъ и щастието се заключаватъ въ ядене и пиене. Значи, всичко е въ стомаха на човѣка. Не е така. Яденето има смисълъ, когато човѣкъ е добъръ. Ако не е добъръ, каквато храна да употрѣбява, той не изпитва голѣма приятность. Той се намира въ положението на болния. Каквото хапне, все му горчи. За да бѫде доволенъ отъ яденето си, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Какво удоволствие изпитва при храненето онзи, на когото стомахътъ е разстроенъ? Каквото тури въ стомаха си, ще го върне назадъ. Стомахътъ на човѣка трѣбва да бѫде здравъ, да сподѣля желанието му да яде. Това значи, правилна връзка между главата, гърдитѣ и стомаха на човѣка. Следователно, ако искате да се свържете съ нѣкое разумно сѫщество, вие трѣбва да сподѣляте неговитѣ възгледи. Ако искате да имате приятель, трѣбва да сподѣляте неговитѣ възгледи. И той ще ви бѫде приятель, ако сподѣля вашитѣ възгледи. Всѣка душа иска да бѫде разбрана отъ хората. Това значи, да сподѣлятъ нейнитѣ мисли и чувства. Възвишенитѣ мисли и чувства не сѫ нищо друго, освенъ проява на човѣшката душа. Любовьта въ човѣка пъкъ не е нищо друго, освенъ изворъ на неговия животъ. Ако не даде възможность на любовьта въ себе си да се прояви, човѣкъ не би могълъ да придобие живота. Любовьта е свързана съ живота. Безъ любовь животътъ не може да се прояви. Любовь и животъ сѫ неразривно свързани. Животътъ е проява на любовьта. Значи, първо се проявява любовьта, а после — животътъ. Следъ всичко това, ще се намѣрятъ хора да казватъ, че любовьта е празна работа, че човѣкъ не трѣбва да люби и т. н. Това, което хората наричатъ любовь, е чувствувания, подобни на тия, които пияницата изпитва. Любовьта подразбира жертва, даване. Може да се жертвува и да дава само богатиятъ човѣкъ. И тъй, когато изучавате природата и живота, преди всичко трѣбва да познавате проявитѣ на любовьта. Който има любовь, той може да бѫде истински ученъ и разуменъ човѣкъ. Любовьта увеличава разумностьта, дарбитѣ и способноститѣ на човѣка. Ако нѣкой казва, че люби, а сѫщевременно оглупява, той живѣе съ любовьта и желанията на свѣта. Тѣ сѫ отъ другъ характеръ, не приличатъ на желанията, които великата любовь внася въ човѣка. Има желания, които причиняватъ вреда на човѣка; има желания, които му причиняватъ полза. Обаче, когато се каже нѣщо за любовьта, ние разбираме онази любовь, която носи животъ. Ще кажете, че животътъ е борба, страдание и др. Това сѫ криви разбирания. Животътъ е най-великото и красиво нѣщо, което е дадено на човѣка. Има страдания въ живота, но тѣ идатъ като резултатъ на намаляване, на спиране или на отнемане на силитѣ на живота. Ако се отнеме живота на човѣка абсолютно, тогава иде смъртьта. За да се освободи отъ страданията и отъ смъртьта, човѣкъ се стреми да премахне всички бентове на живота, да пусне силитѣ му свободно да текатъ. Засега животътъ на човѣка носи радости и страдания. Единъ день страданията ще изчезнатъ, и животътъ ще носи само радости. — Кога ще бѫде това? — Когато любовьта вземе надмощие въ живота, а разумностьта стане условие за нейнитѣ прояви. Сегашнитѣ хора сѫ дошли до заключение, че безъ страдания не може. Тѣ сѫ прави въ едно отношение само. Докато разумностьта не вземе надмощие въ постѫпкитѣ на хората, безъ страдания не може. Обаче, когато разумностьта управлява човѣка, и безъ страдания може. Достатъчно е разумниятъ човѣкъ отдалечъ още да види страданието, за да вземе мѣрки да го избѣгне. Ако има да дава пари на нѣкого, достатъчно е кредиторътъ му да го погледне малко строго, за да си изплати веднага дълга. Има ли смисълъ при това положение кредиторътъ му да го дава подъ сѫдъ, да му причинява излишни страдания? Неразумниятъ взима пари на заемъ, купува си дрехи, тютюнъ, иска да се покаже предъ момитѣ. Видите ли момъкъ, който мисли само за обличане, ще знаете, че задъ него седи бащата. Той не е още отъ съвършенитѣ хора. Докато пуши, човѣкъ не е дошълъ още до съзнание, да различава доброто отъ злото. Освенъ физическо пушене има и психическо. Като пуши, човѣкъ задръства поритѣ си и не може да диша добре; щомъ не диша правилно, той не може и да мисли правилно. Пазете се отъ нѣща, които подпушватъ чувствата. Пазете се отъ мисли, които внасятъ раздвояване. Кога човѣкъ се раздвоява? — Когато не говори истината. Ако знае истината и не я казва, човѣкъ се раздвоява. Щомъ каже истината, той се успокоява — раздвояването изчезва. Човѣкъ се раздвоява и когато изгуби нѣщо ценно. Щомъ намѣри изгубената вещь, той се успокоява. Колкото повече се приближавате до изгубения предметъ, толкова повече се успокоявате. Дойдете ли близо до изгубеното, вие се успокоявате съвършено. Този законъ е вѣренъ и по отношение на работата, която вършите. Ако пишете нѣщо — поезия, проза или музикална творба, въ първо време вие сте доволни отъ себе си. Колкото повече се отдалечавате отъ работата си, недоволството ви расте. Вие четете нѣколко пѫти написаното отъ васъ, но самъ се произнасяте, че сте зеленъ още. Може да не сте зеленъ, но не сте се изказали, както трѣбва. Човѣкъ е проводникъ на разумна речь, но той не е самата разумность. Разумното Слово сѫществува въ свѣта, а човѣкъ само го възприема и предава. Затова е казано въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ. Всичко чрезъ Него стана, и което е станало, нищо безъ Него не стана“. На човѣка не остава нищо друго, освенъ да бѫде изразъ на разумното Слово. Съвременнитѣ хора страдатъ не по нѣмане на прави възгледи за нѣщата, но по това, че не се вслушватъ въ своя вѫтрешенъ гласъ и не се подчиняватъ на стремежа на своята душа. Душата се стреми къмъ доброто и възвишеното. Щомъ е така, дайте пѫть на всѣка добра и възвишена мисъль, колкото да е малка. Дойде ли въ ума ви една добра мисъль, а въ сърдцето ви едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ходъ на добрата мисъль и на доброто чувство въ себе си. Щомъ реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто въ себе си. Това растене е малко, но крие въ себе си грамадна енергия. Малкитѣ придобивки на физическия свѣтъ представятъ грамадни енергии въ разумния свѣтъ. Ако на земята израстешъ само една десета часть отъ милиметъра, въ разумния свѣтъ си придобилъ голѣмъ капиталъ. Малкитѣ придобивки въ главата водятъ къмъ голѣми придобивки на физическия свѣтъ. Като знаете това, не пренебрегвайте малкитѣ величини и придобивки. Отъ разумностьта на човѣка зависи, какъ ще използува тия придобивки. Проявитѣ на Божественитѣ мисли сѫ малки, но резултатитѣ имъ сѫ грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живѣе вѣчно. Той носи въ себе си вѣчния животъ. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, въ Бога ще го намѣрите. Днесъ хората не виждатъ Бога, не Го разбиратъ и познаватъ, защото въ съзнанието имъ се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която прѣчи на тѣхното слънце да изгрѣе. Облацитѣ въ човѣшкото съзнание трѣбва да се разпръснатъ, да проникне свѣтлина въ него, да виждатъ нѣщата ясно. Богъ не е нито на слънцето, нито на звездитѣ. Той е извънъ времето и пространството, извънъ този свѣтъ. Докато живѣете въ времето и пространството, нѣщата постоянно се измѣнятъ. Щомъ излѣзете отъ този свѣтъ, нѣщата само се осмислятъ. Поне за моментъ всѣки човѣкъ е могълъ да влѣзе въ свѣта вънъ отъ времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се подава на описание. Запримѣръ, вънъ е студено, бурно време, вѫтре — сѫщо студъ, мракъ, лишения, но вие се чувствувате разположенъ, доволенъ и щастливъ. — Защо? — Влѣзли сте въ свѣта, който е вънъ отъ времето и пространството. Този свѣтъ нѣма никакво отношение къмъ физическия. Ние наричаме този свѣтъ „свѣтъ на чистата мисъль“, или непроявенъ свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ пъкъ представя проявения свѣтъ. За да мине отъ проявения въ непроявения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, безъ никакъвъ страхъ. Какво прави човѣкъ, когато минава презъ нѣкаква опасность? Той затваря очитѣ си — страхъ го е да гледа. Когато минава отъ едно състояние въ друго, човѣкъ трѣбва да бѫде съ отворени очи, отъ нищо да не се страхува. Само така страхътъ ще го напусне. Дето влѣзе животътъ, страхътъ отстѫпва. Когато противоречията изчезнатъ, страхътъ отстѫпва мѣстото си на любовьта. Щомъ си отиде любовьта, страхътъ заема мѣстото ѝ. Страхътъ показва, че въ човѣшкия животъ има нѣкаква дисхармония. Страхътъ показва още отклоняването на човѣка отъ правия пѫть. Колкото по-голѣмъ е страхътъ, толкова по-голѣмо е отклоняването на човѣка. Престѫпницитѣ сѫ крайно страхливи, но се показватъ смѣли. Въ сѫщность тѣ иматъ голѣмъ вѫтрешенъ страхъ. Страхътъ е общъ за всички хора, за всички живи сѫщества. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не изпитва страхъ: апашътъ краде, но страхъ го е; учительтъ преподава, но се страхува да не направи нѣкаква погрѣшка. Малко или много, всички хора се страхуватъ. Когато нѣкой казва, че не е страхливъ, това значи, че е разуменъ. И разумниятъ е страхливъ, но понеже дава предимство на разумностьта, страхътъ остава на последно мѣсто. Следователно, когато доброто вземе надмощие въ човѣка, страхътъ отстѫпва. На мѣстото на страха иде любовьта. Дето е любовьта, тамъ е животътъ. Дето е животътъ, тамъ се проявяватъ интелигентностьта, благородството, знанието и т. н. Стремете се къмъ живота, за да придобиете всичко, което душата ви желае. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 28. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възпитателни методи — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление върху законитѣ на здравето. Често се говори, че човѣкъ трѣбва да живѣе за Цѣлото, а не за частитѣ. Какво разбирате подъ думитѣ „животъ за Цѣлото“? Кое е цѣлото въ човѣка? Цѣлото въ човѣка е неговото тѣло, а частитѣ му — отдѣлнитѣ органи. Тъй щото, да живѣе човѣкъ за цѣлото си тѣло, това значи, едновременно да има предъ видъ интереса и на главата, и на гърдитѣ, и на стомаха, и на рѫцетѣ, и на краката си. Така ли живѣе човѣкъ? Малко хора иматъ предъ видъ всички органи на тѣлото си. Едни се интересуватъ повече отъ очитѣ, други — отъ ушитѣ, трети — отъ рѫцетѣ си и т. н. Благодарение на този частиченъ интересъ, тѣ пренебрегватъ нуждитѣ на цѣлия организъмъ, вследствие на което се явяватъ различни болести. Да се грижи човѣкъ за цѣлото си тѣло, той трѣбва да има предъ видъ интереса на своята воля, на своя умъ и на своето сърдце. Да се грижи човѣкъ за Божественото цѣло, това значи, да има предъ видъ интереса на своята душа и на своя духъ. Хиромантицитѣ се интересуватъ главно отъ човѣшката рѫка: формата и голѣмината ѝ, устройството ѝ, голѣмината и формата на пръститѣ и т. н. Като изучавате положението на пръститѣ на рѫката, виждате, че тритѣ срѣдни пръста иматъ фронтъ и тилъ, а крайнитѣ — палецътъ и малкиятъ, иматъ само фронтъ, нѣматъ тилъ. Срѣдниятъ пръстъ има отношение къмъ показалеца и къмъ безименния, нѣкога повече къмъ показалеца, нѣкога — къмъ безименния. Ако отношението му къмъ безименния е по-голѣмо, той се наклонява къмъ него; ако отношението му къмъ показалеца е по-голѣмо, той се наклонява къмъ него. Понеже малкиятъ пръстъ е лишенъ отъ тилъ, т.е. нѣма кой да го крепи, често полъгва и се изкривява. Обаче, ако следва законитѣ на безименния пръстъ, той е справедливъ. Понѣкога и показалецътъ полъгва. Затова се явява споръ, кой отъ двата пръста лъже повече. За това на малкитѣ деца съединяватъ показалеца съ малкия пръстъ, надъ срѣдния и безименния. Показалецътъ казва на малкия пръстъ: Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ те училъ да говоришъ, затова ще ми отстѫпвашъ. Предъ каквато опасность да се намира показалецътъ, положението му не е много страшно. — Защо? — Тилъ има той — палецътъ. Наистина, далечъ е тилътъ на показалеца, но все пакъ има тилъ. Показалецътъ представя човѣка, който работи за своето изправяне. Да се изправи човѣкъ, това значи, да събуди Божественото въ себе си, т.е. да повика своя палецъ на помощь. Всѣки пръстъ отъ човѣшката рѫка е свързанъ съ известенъ центъръ или органъ на мозъка. Всѣки органъ е свързанъ съ специфични сили. Тия сили пъкъ сѫ свързани съ разумни области и свѣтове. Достатъчно е човѣкъ да повдигне единъ отъ пръститѣ си, за да се свърже съ съответния органъ, презъ който текатъ енергии отъ разумния свѣтъ. Всѣки пръстъ на рѫката представя часть отъ човѣка. Хванете ли единъ отъ пръститѣ на човѣка, вие се свръзвате съ нѣкои негови прояви. Чрезъ движението на пръститѣ си, човѣкъ изявява своята разумность. Ако поставите показалеца си на нѣкоя часть отъ челото, вие събуждате въ себе си мисъль. Следователно, като знаете, че презъ всѣки пръстъ минаватъ съответни сили, които предизвикватъ различни мисли въ ума ви, вие трѣбва да реформирате пръститѣ си. Които не знаятъ това, чрезъ много работа, или отъ голѣма леность осакатяватъ пръститѣ си. Разумниятъ знае това и работи толкова, колкото е нужно. Презъ всѣки пръстъ трѣбва да минава толкова енергия, колкото е необходимо за развитието на човѣка. Значи, пръститѣ възприематъ енергията, която иде отъ възвишения свѣтъ. Понеже всичко въ природата е точно опредѣлено, всѣки пръстъ, всѣка рѫка трѣбва да приеме толкова енергия, колкото е предвидено. Вземе ли повече, отколкото трѣбва, тя ще ви застави да платите. Какъ ще върнете излишната енергия, която сте приели отъ природата? Чрезъ болести, чрезъ кризи, чрезъ изпитания. Природата не търпи никакви лъжи, никакви хитрини. Досега никой човѣкъ не е могълъ да надхитри природата. Колкото и да умува, въ края на краищата, човѣкъ трѣбва да върне на природата това, което е надвзелъ отъ нея. Съвременнитѣ хора приличатъ на деца. Тѣ мислятъ, че ще надхитрятъ природата, но оставатъ излъгани. Природата ги хваща за ухото и ги разтърсва добре. Така постѫпватъ майкитѣ съ малкитѣ си деца, когато ги кърмятъ. Децата обичатъ да хапятъ, но майкитѣ имъ ги хващатъ за ухото и ги разтърсватъ. Така се отвикватъ децата отъ хапане. Всѣки човѣкъ има въ себе си по нѣколко немирни, своеобразни деца, които трѣбва да възпитава. Вие трѣбва, отъ време на време, да ги хващате за ухото да не ви хапятъ. Мнозина се отнасятъ снизходително къмъ своитѣ своеобразни деца, т.е. къмъ своитѣ недостатъци и казватъ: Човѣкъ съмъ, не съмъ божество, все ще направя нѣкаква погрѣшка. Кой човѣкъ не грѣши? Не е така. Всѣки човѣкъ грѣши, но той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си, а не да ги глади и маже и да се прави, че не ги вижда. Всѣки недостатъкъ е незаконородено дете, което трѣбва да се възпитава. Ако можете да го възпитате, работете върху него; ако не можете, пратете го да си отиде, отдето е дошло. Колкото по-рано се освободите отъ него, толкова по-добре за васъ. Не го ли изпѫдите, ще го храните 20-30 години наредъ и, освенъ че нѣма да ви принесе нѣкаква полза, ще ви причини редъ пакости. Като ученици, вие трѣбва да изучавате проявитѣ на природата и да постѫпвате като нея. Колкото нѣжна и внимателна е природата къмъ благороднитѣ и разумни хора, толкова е строга и взискателна къмъ неблагороднитѣ и своеобразнитѣ. Тя изпълнява стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко дърво, което не дава плодъ, се отсича.“ Тя отсича безплоднитѣ дървета и ги хвърля въ огъня. Това наричаме ние „процесъ на чистене.“ Когато градинарьтъ види, че нѣкое дърво не дава плодъ, той си казва: Нека остане още една година. Ще го разкопаваме, ще го поливаме, ще го торимъ и, ако не даде плодъ, ще го отсѣчемъ.“ Какво трѣбва да правите, за да живѣете добре? Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички анормални чърти, които носи въ себе си отъ далечното минало. Човѣкъ носи въ себе си четири категории наследствени чърти, добри или лоши: лични, семейни, обществени или народни и последната категория — чъртитѣ на цѣлото човѣчество. Задачата на човѣка е да се справи съ лошитѣ чърти и да усили и развие добритѣ. Каква е ролята на рѫката на физическия свѣтъ? Ще кажете, че ролята на рѫката е да работи. Това е едната страна. Другата роля на рѫката е да бѫде справочна книга. Предъ каквато мѫчнотия да изпадне, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си на рѫката, да разгледа всичкитѣ пръсти, да концентрира вниманието си върху всѣки единъ поотдѣлно, на лѣвата и на дѣсната рѫка отдѣлно и следъ това да вади заключения. Пръститѣ и рѫцетѣ на човѣка сѫ голѣми майстори. Тѣ сѫ вложили въ себе си отлична скулптура. Не е достатъчно да знаете, че тѣ сѫ работили; но важно е да знаете, каква скулптура сѫ създали. Като говоримъ за рѫката, ние разглеждаме нормалната, здрава рѫка, а не анормалната, болна, паталогическа рѫка. Като изучавате всѣки пръстъ поотдѣлно, както и въ зависимость отъ цѣлата рѫка, виждате, че сѫществуватъ известни математически отношения, които показватъ, дали рѫката е нормална. Ако рѫката е нормална, човѣкъ е до известна степень правилно развитъ. Отъ голѣмината на пръститѣ сѫдимъ за силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Най-голѣмиятъ пръстъ е свързанъ съ Божествения свѣтъ. Той се управлява отъ богинята на любовьта, затова е най-силенъ. Наистина, нѣма по-голѣма сила отъ любовьта. Показалецътъ се намира подъ влиянието на Юпитеръ. Чрезъ него се проявява човѣшкото честолюбие и достоинство. Достатъчно е да засегнете честолюбието на човѣка, за да ви каже: Какъ смѣешъ да ме пипашъ? Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Срѣдниятъ, сатурновиятъ пръстъ опредѣля човѣшката справедливость. Чрезъ него човѣкъ се произнася за справедливитѣ и несправедливи нѣща въ живота. Безименниятъ пръстъ опредѣля човѣшкитѣ радости и постижения въ областьта на науката, на изкуството и на музиката. Ако отрѣжатъ безименния пръстъ на човѣка, той изпада въ голѣма меланхолия и голѣмо отчаяние. Когато енергиитѣ на този пръстъ не текатъ правилно, човѣкъ лесно се обезнадежва. При изучаване на рѫката, трѣбва да знаете нормалната голѣмина на рѫката, на пръститѣ и оттамъ да сѫдите за аномалиитѣ, които се явяватъ въ различни рѫце. Запримѣръ, ако показалецътъ на дадена рѫка е 9 см., безименниятъ трѣбва да бѫде десеть, а срѣдниятъ — 11,5 см. Ако безименниятъ пръстъ е по-дълъгъ отъ срѣдния, т.е. сатурновия, съ такъвъ човѣкъ не вързвай приятелство, нито за учитель го вземай, нито съдружникъ го прави. — Защо? — Защото намисли ли да прави нѣщо, никой не може да му въздействува да не го прави. Той е голѣмо божество. Никой не може да му повлияе въ нѣщо. Изобщо, дългитѣ пръсти показватъ, че тия хора се спиратъ върху подробноститѣ. На тѣхъ сѫ дадени повече енергии, отколкото тѣ могатъ да използуватъ. Ако показалецътъ е по-дълъгъ отъ другитѣ пръсти, такъвъ човѣкъ има силно развити лични чувства. Нѣма нищо лошо въ това, но едновременно трѣбва да сѫ развити и моралнитѣ чувства. Обикновено моралнитѣ чувства регулиратъ личнитѣ. Обаче, ако моралнитѣ чувства на човѣка не сѫ добре развити, а личнитѣ сѫ чрезмѣрно развити, той става неврастеникъ: дето отиде, все обиденъ се връща. Ако е учитель, ще се вглежда въ ученицитѣ си, защо не го поздравили, защо не се отнесли съ уважение къмъ него; ако е чиновникъ, ще разглежда отношенията си съ колегитѣ си и т. н. Ако показалецътъ е по-кѫсъ отъ срѣдния, човѣкъ не е толкова взискателенъ. Макаръ и да му липсва нѣщо, той минава за демократъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи много върху себе си, за да създаде нормална рѫка. Рѫката на човѣка още не е завършена. Даже и най-хубавата рѫка има известни недостатъци. Хора, които иматъ заострени пръсти, така говорятъ, че не можете да разберете, кое е истина и кое не. Благодарение на това, тѣ лесно се изплъзватъ, мѫчно можете да ги подведете подъ отговорность. Като ученици, вие трѣбва да изучавате рѫката си, както и нейнитѣ движения. Мнозина не знаятъ, кѫде и какъ да държатъ рѫцетѣ си. Това се забелязва особено въ ораторитѣ. Гледате нѣкой ораторъ, какъ движи рѫцетѣ си. Той ту ги сваля, ту ги вдига, разтваря ги настрана — не знае, кѫде да ги постави. Когато е гнѣвенъ, човѣкъ сѫщо не знае, кѫде да държи рѫцетѣ си. Въ сѫщность, тогава той трѣбва да постави рѫцетѣ си на такова мѣсто, че да ограничи гнѣва. Нѣкой човѣкъ често хваща малкия пръстъ на рѫката си. — Защо? — Понеже малкиятъ пръстъ обича да полъгва, и той несъзнателно го хваща, пази го отъ лъжата. Рѫката му представя тилъ на малкия пръстъ, съ което го предпазва отъ лъжа. Като наблюдавате хората, какъ държатъ рѫцетѣ си, ще видите, че тѣ несъзнателно изнасятъ това, което се крие въ тѣхъ. Професоръ по математика преподава лекцията си: съ едната рѫка пише на дъската, а другата държи отзадъ, свита на юмрукъ. Юмрукътъ показва, че той пази енергията си, страхува се да не се демагнетизира. Сѫщевременно казва на студентитѣ си: Азъ преподавамъ, но който не знае, какъ да отговаря на зададенитѣ въпроси, ще опита юмрука. Щомъ свърши лекцията си, професорътъ отваря рѫката си. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да отваря и кога да затваря рѫката си. Когато иска да се успокои, човѣкъ спуща рѫцетѣ си надолу. При това положение, пръститѣ на рѫката трѣбва да бѫдатъ отворени. Тази поза показва, че човѣкъ може да бѫде въ война съ земята. За предпочитане е да бѫдешъ въ война съ земята, отколкото съ небето. Никога не вдигайте рѫцетѣ си нагоре, съ пръсти къмъ небето. Това положение означава оплакване къмъ Бога. Ти казвашъ: Господи, помогни ми! Цѣлиятъ свѣтъ е възстаналъ противъ мене. Това не е вѣрно. Невъзможно е цѣлиятъ свѣтъ да възстане противъ единъ човѣкъ. Все ще се намѣрятъ нѣколко души, които да не сѫ противъ него. Такава молитва не се приема. Така не трѣбва да се моли човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва да обръщате внимание на движенията, които правите. Всѣко движение, направено на време и на мѣсто, е разумно. Мнозина отричатъ движенията и упражненията и казватъ, че и безъ тѣхъ може. Безъ много нѣща може, но има нѣща, безъ които абсолютно не може. Безъ глава и безъ опашка не може. Главата и опашката представятъ началото и края на нѣщата. Главата на човѣка е началото, а стомахътъ — краятъ. Каквото главата мисли, стомахътъ го реализира. Като обработи материалитѣ, стомахътъ ги изпраща въ главата на провѣрка. Дробоветѣ пъкъ представятъ междулинието, дето се трансформира човѣшката енергия. Който знае астрологията, намира главата, дробоветѣ и стомаха въ човѣшката рѫка. Като погледне рѫката на човѣка, той намира главата, т.е. ума му, въ срѣдата на рѫката, дето е умствената линия; дробоветѣ се намиратъ въ венерината область, а стомахътъ — между Марсъ и Луната. Когато главата, дробоветѣ и стомахътъ на човѣка сѫ добре развити, и съответнитѣ области сѫ добре развити. Забелязано е сѫщо, че между дължината на главата и на рѫката има известно съответствие; между широчината на рѫката и широчината на мозъка сѫщо има съответствие. Колкото по-активенъ е човѣкъ, толкова по-дълго е лицето му. Когато лицето стане по-дълго отъ дължината на мозъка, това показва, че той изразходва повече енергия, отколкото трѣбва. Вследствие на чрезмѣрно изразходване на умствена енергия, такива хора сѫ предразположени къмъ неврастения. Тъй щото, като се изучавате, трѣбва да обърнете внимание на съотношението между лицето и рѫката отъ една страна, и лицето, рѫката и тѣлото — отъ друга страна. По голѣмина лицето представя една десета часть отъ цѣлото тѣло. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае числата, които опредѣлятъ нормалното отношение на частитѣ на неговото тѣло. Тѣзи числа сѫ динамически и органически, не сѫ мъртви числа. Природата си служи, именно, съ живи числа, а не съ статически. Понѣкога човѣкъ има дълго, или крѫгло лице, дълги, или кѫси пръсти на рѫката си по наследство, а понѣкога ги е придобилъ чрезъ усилена работа. Когато говоримъ за правилното съотношение между удоветѣ на тѣлото, имаме предъ видъ добре организирана глава, добре организирани рѫце и добре устроено тѣло. Ако рѫката е добре оформена, и поритѣ на кожата ѝ сѫ правилни. Наблюдавайте поритѣ на кожата, да видите, каква форма иматъ. Едни отъ тѣхъ сѫ четириѫгълни, други — петоѫгълни, шестоѫгълни и т. н. Като ученици, вие трѣбва да изучавате рѫката си, като едно отъ великитѣ блага на физическия свѣтъ. За да се проявявате правилно, като разумно сѫщество, вие трѣбва да държите рѫката си въ изправность. Вглеждайте се въ движенията, които рѫката прави. Не се позволява на ученика да прави неестествени движения съ рѫката. Всѣко движение на рѫката трѣбва да бѫде съзнателно, подъ контролъ на човѣшката воля. Ако движенията на рѫцетѣ сѫ съзнателни, човѣкъ се намира въ правилни отношения къмъ природата и може да се разговаря съ нея. Рѫцетѣ на този човѣкъ сѫ добре оформени, пръститѣ — прави, красиво поставени. Пръститѣ на рѫката сѫ антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ разумния свѣтъ. Ако пръститѣ сѫ криви и безформени, мѫчно можете да влѣзете въ разумния свѣтъ. И да възприемете нѣкаква мисъль, не знаете отде иде тя, не разбирате смисъла ѝ. Обаче, ако пръститѣ сѫ прави, добре оформени, лесно ще възприемате мислитѣ отъ разумния свѣтъ и ще ги разбирате. Въ това отношение сѫ правени опити. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ отъ Лондонъ изпраща една мисъль до приятеля си въ Ню-Иоркъ. Той написва мисъльта на единъ листъ, затваря я въ пликъ, и писмото изпраща до приятеля си. Обаче, преди да получи писмото, той възприема мисъльта на приятеля си, написва я точно, както я приелъ, и я изпраща въ Лондонъ. Когато отворятъ двата плика, и на дветѣ мѣста е написана една и сѫща мисъль. Всички хора трѣбва да се стремятъ къмъ това, именно, правилно да възприематъ мислитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Ако постигнатъ това, тѣ ще възприематъ и своитѣ мисли, и добре ще се разбиратъ. Днесъ хората не се разбиратъ, защото се намиратъ на поле, дето мислитѣ имъ се кръстосватъ. Вмѣсто да приематъ мисъльта, която е отправена къмъ тѣхъ, тѣ приематъ чужди мисли, вследствие на което се натъкватъ на противоречия. Следователно, всѣко противоречие се дължи на неестественото състояние, въ което се намиратъ удоветѣ на човѣшкия организъмъ. Всѣкаква анормалность въ единъ отъ удоветѣ на организма води къмъ криво възприемане на нѣщата. Ако радиото, съ което хората си служатъ, е добъръ предаватель и възприематель на звуковитѣ вълни, колко по-добъръ предаватель и възприематель може да бѫде човѣкъ. Като по-сложна машина отъ всѣкакво физическо радио, човѣкъ трѣбва да държи въ изправность всички свои органи, да може правилно да възприема и предава. Като изучавате рѫката си, ще разберете, че палецътъ опредѣля разумностьта на човѣка. Останалитѣ четири пръста опредѣлятъ възможноститѣ и способноститѣ, които се криятъ въ човѣка. Които не познаватъ науката на рѫката, казватъ, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете за човѣка, който проявява неразумность, подозрение, безлюбие, безвѣрие? Можете ли да кажете, че е създаденъ по образъ и подобие Божие? Въ Бога нѣщата сѫ точно опредѣлени. Който е създаденъ по образъ и подобие на Бога, той все прилича по нѣщо на Него. Образътъ представя човѣшкото лице, а подобието — неговата рѫка. Рѫката е изразъ на Божията разумность въ човѣка. По рѫката се познава, какво може да излѣзе отъ даденъ човѣкъ. Образътъ, т.е. лицето, показва, съ какъвъ капиталъ разполага човѣкъ, за да вземе участие въ предприятието, което рѫката има предъ видъ. Следователно, ако искате да знаете, какъвъ е умътъ на човѣка, гледайте рѫката му; ако искате да знаете, какъвъ капиталъ е вложенъ въ него, гледайте лицето му; ако искате да знаете, какъвъ е неговиятъ произходъ, гледайте главата му. Сега, ще оставимъ настрана лицето и главата, ще спремъ вниманието си върху рѫката. По рѫката, специално по дължината и формата на ставитѣ на пръститѣ, може да се опредѣли, кой човѣкъ е добродетеленъ, и кой — не. Между ставитѣ на пръститѣ има известно математическо съотношение. Ако това съотношение не е правилно, въ характера и проявитѣ на човѣка има нѣщо ненормално. Ако отношението между ставитѣ на срѣдния пръстъ е правилно, човѣкъ е съвѣстенъ. Този човѣкъ има единъ ключъ въ живота си, който прилага на мѣсто. Рѫката на човѣка расте и се измѣня до 30 годишна възрасть. Отъ 30 годишна възрасть нататъкъ пакъ се измѣня, но едва забележимо. Като изучавате рѫката на човѣка, виждате, че има разлика не само въ голѣмината на пръститѣ и тѣхнитѣ стави, но и въ формата имъ. Има пръсти съ коническа и цилиндрична форма. Ако пръститѣ въ основата си сѫ широки, а на върха се заострятъ, като конусъ, тѣзи хора иматъ добре развита стомашна система и обичатъ повече да си похапватъ. Хора, на които пръститѣ сѫ тънки, дълги и цилиндрични, иматъ слабъ стомахъ. Тѣ търсятъ начинъ, какъ да кредитиратъ стомаха си, да работи по-добре. Откаже ли се стомахътъ да работи, предприятието имъ се разпада. За да кредитира стомаха си, човѣкъ трѣбва да усили вѣрата си. — Кѫде е мѣстото на вѣрата въ рѫката? — Въ юпитеровия пръстъ. Срѣдниятъ пръстъ трѣбва да бѫде по-дълъгъ отъ показалеца, за да привлѣче слънчевитѣ енергии къмъ него. Слънчевитѣ енергии указватъ влияние върху стомаха. Тѣ събуждатъ неговата активность. Физически слабитѣ хора трѣбва да развиятъ срѣдния си пръстъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да продължатъ живота си. Въ различнитѣ възрасти пръститѣ иматъ различна дължина. Обаче, въ човѣкъ на срѣдна възрасть, палецътъ е дълъгъ срѣдно 5 — 7 сантиметра. Ако малкиятъ пръстъ е дълъгъ сѫщо 7 см., този човѣкъ е много практиченъ. Ако е борецъ, той никога нѣма да се остави да го повалятъ на земята. Той никога не пада на гърба си. Изобщо, при изучаване рѫката и пръститѣ на рѫката, добре е да имате предъ видъ и отношенията на всѣки пръстъ къмъ палеца. Каквито познания да имате за рѫката, вие трѣбва да бѫдете предпазливи, да не вадите бързи заключения. Едно предсказание е вѣрно само тогава, когато има белези на три мѣста: на лицето, на главата и на рѫката. При това положение предсказанието е сто на сто вѣрно. Ако имате белегъ за известно качество само на рѫката си, а на главата и на лицето нѣма никакви белези, предсказанието е вѣрно една трета на сто, а две трети не е вѣрно. Задачата ви като ученици се заключава не толкова върху изучаване на рѫката, колкото върху наблюдения на рѫката. Обширна е науката за рѫката, много е писано за нея. Вашата задача, обаче, е да правите наблюдения върху рѫката и отъ наблюденията да вадите заключения. Като наблюдавате рѫката, спирайте вниманието си и върху горната, и върху долната ѝ часть. Горната часть на рѫката е мѫжътъ въ човѣка, а долната — жената. Следователно, ако искате да усилите мѫжеството си, гледайте повече горната часть на рѫката си; ако искате да развивате нѣщо нѣжно, благородно въ характера си, гледайте долната часть на рѫката си. Рѫката има две лица: горно — космато, мѫжко и долно— гладко, нѣжно, женско. Значи, жената се е освободила вече отъ космитѣ си. Единъ день, когато и мѫжътъ се освободи отъ космитѣ, рѫката ще бѫде гладка и отгоре, и отдолу. Като живѣла известно време на земята, жената минавала презъ голѣми страдания, вследствие на което е придобила по-голѣми опитности отъ мѫжа. Хората на бѫдещата раса ще се отличаватъ отъ сегашнитѣ. Тѣ ще иматъ новъ типъ рѫка, която ще отговаря на характера имъ. — Каква трѣбва да бѫде рѫката на пипане? — Нито много мека, нито много твърда; нито много суха, нито много влажна; нито много гореща, нито много студена. Значи, по топлина и по мекота рѫката трѣбва да бѫде умѣрена. Като пипнете рѫката, трѣбва да усѣтите мека, приятна топлина, която да изтича отъ самия човѣкъ. Такава рѫка наричаме магнетична. Ако разгледате рѫката на човѣка като ясновидецъ, около нея ще забележите една свѣтла, подвижна рѫка, която представя двойникъ на физическата. Докато двойникътъ на човѣшката рѫка действува правилно, и физическата рѫка е нормална. Осакати ли се нѣщо двойникътъ, и физическата рѫка се осакатява. Не само рѫката, но цѣлото тѣло на човѣка има специфиченъ двойникъ. Ако двойникътъ изцѣло, или отчасти се отдѣли преждевременно отъ физическия човѣкъ, явяватъ се различни осакатявания, болести и т. н. Запримѣръ, общата или частична парализия се дължи, именно, на преждевременното отдѣляне на двойника отъ физическото тѣло на човѣка. Преждевременното отдѣляне на двойника се дължи на неправилно преминаване на природнитѣ енергии чрезъ рѫцетѣ и краката. Човѣкъ възприема умствена енергия отъ пространството, по което се отличава отъ животнитѣ. Последнитѣ възприематъ главно енергия отъ земята, чрезъ четиритѣ си крака. Човѣкъ пъкъ приема енергия чрезъ краката, рѫцетѣ и главата си. За да приема енергия отъ пространството, съ която да пресъздава своята глава, своя умственъ свѣтъ, въ помощь му иде самото положение, а именно, че е изправенъ на два крака. Благословение е за човѣка това, че рѫцетѣ му сѫ свободни отъ влиянието на земята. Въ бѫдеще човѣшкитѣ рѫце ще заематъ друго положение. Днесъ, при различни състояния, човѣкъ държи рѫцетѣ си въ различни положения. Запримѣръ, когато е неразположенъ, съ понижено състояние на духа, човѣкъ отпуща рѫцетѣ си надолу. Когато се насърдчи, и мисъльта му започне да работи, той вдига рѫцетѣ си нагоре, или ги разтваря настрана. Значи, рѫцетѣ заематъ едно или друго положение, споредъ вѫтрешния или психически животъ на човѣка. Щомъ изпаднете въ лошо настроение, промѣнете положението на рѫцетѣ си и си кажете: Азъ съмъ човѣкъ, който мисли. Щомъ мисля, азъ стоя по-високо отъ своитѣ настроения и лесно се справямъ съ тѣхъ. Повторете тази мисъль нѣколко пѫти, докато настроението ви се повдигне. Това е единъ отъ практическитѣ методи за самовъзпитание. Първата задача на ученика е да възпитава рѫката си, за да може правилно да възприема и предава енергиитѣ на природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трѣбва да благодари на Провидението, че му сѫ дадени рѫце, чрезъ които може да хваща предметитѣ и да работи. Може ли следъ всичко това да се оплаква нѣкой, че е гладенъ? Щомъ има рѫце, съ които работи, и глава, съ която мисли, човѣкъ никога не може да бѫде гладенъ. Докато мозъкътъ е активенъ, рѫцетѣ и краката сѫ въ постоянно движение. Рѫцетѣ играятъ важна роля въ човѣшкия животъ. Като знаете това, възпитавайте рѫцетѣ си да действуватъ правилно. Бѫдещето възпитание ще започне, именно, отъ рѫцетѣ. Въ бѫдеще майкитѣ и учителитѣ ще обръщатъ особено внимание върху рѫцетѣ, върху тѣхната чистота. Ноктитѣ сѫщо трѣбва да бѫдатъ чисти. Като се постигне външна чистота, вниманието на родителитѣ и на учителитѣ ще се спре върху хармоничнитѣ движения, които човѣкъ прави съ рѫцетѣ си. Сѫщо така по ноктитѣ не трѣбва да има никакви петна, бѣли или черни. Бѣлитѣ петна по ноктитѣ показватъ анормалность въ нервната система. Щомъ се махнатъ бѣлитѣ петна, състоянието на нервната система се подобрява. Бѣлитѣ петна по ноктитѣ сѫ подобни на петната на слънцето. Колкото повече петна има на слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голѣмо изобилие сѫществува въ природата. Сѫщото става и съ човѣкъ, който има бѣли петна по ноктитѣ. Той е крайно активенъ, отдѣля повече енергия отъ себе си, вследствие на което чрезмѣрно се изтощава. За да се освободи отъ тия петна, човѣкъ трѣбва да съсрѣдоточи ума си къмъ известна мисъль. Въ продължение на два-три месеца той може да махне петната отъ ноктитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 23. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дисонанси въ живота Размишление. Какво означава думата „дисонансъ“? Кой е коренътъ на тази дума? Думата „дисонансъ“ е латинска, а коренътъ ѝ е „sono“, което означава „звучи“. Какви сѫ трептенията на звука? Какви линии образуватъ звуковитѣ трептения? Вълнообразни. Представете си, че имате права линия, около която се увива една вълнообразна линия. Това сѫществува ли въ природата? Сѫществува. Какво прави бръшлянътъ, когато се намѣри близо до нѣкое дърво? Увива се около дървото. Дървото е правата линия, а бръшлянътъ кривата, т.е. вълнообразната линия. Не правятъ ли сѫщото и паразититѣ? Като намѣрятъ нѣкое живо дърво, тѣ се увиватъ около него и започватъ да смучатъ соковетѣ му. Какъ наричате растенията, които водятъ самостоятеленъ животъ? — Благородни. — А тия, които черпятъ отъ тѣхъ сокове? — Несамостоятелни, паразити или неблагородни. Къмъ коя категория ще отнесете говедаря, който носи тояга и цѣлъ день я стоваря върху гърба на едно или на друго животно? Той има на разположение 20-30 говеда и по цѣли дни се занимава съ тѣхъ, заповѣдва имъ, кѫде да ходятъ, какво да правятъ. Той е началникъ на говедата. Тоягата на говедаря представя правата линия. Ако не работи сама, говедарьтъ прибѣгва до кривата линия, т.е. до камшика, който завършва добре работата. Камшикътъ се увива около тоягата и удря добре. Значи, това, което тоягата не може да свърши, вѫжето го свършва. Наистина, съ вѫжето можете да извадите вода отъ кладенеца, а съ тоягата не можете. Да се върнемъ къмъ думата „дисонансъ“. Въ музиката, както и въ живота, подъ дисонансъ разбираме несъгласуване, неблагозвучие. Когато два тона не звучатъ помежду си хармонично, явява се дисонансъ. Когато две еднакви сили се отблъскватъ, явява се дисонансъ. Когато двама еднакво добри, или еднакво лоши хора се срещнатъ, тѣ веднага се отблъскватъ, между тѣхъ се образува дисонансъ. Между добритѣ хора се вмъква положителенъ елементъ, между лошитѣ — отрицателенъ елементъ. Само по себе си доброто е положително и абсолютно, вследствие на което не може да произвежда отблъскване или дисонансъ въ този смисълъ, въ който ние го разбираме. Доброто обединява, а не разединява. Доброто привлича нѣщата, а не ги отблъсква. Когато казваме, че двама добри хора се отблъскватъ, това става не по силата на доброто, но по закона на привличане на разнородни полюси, а отблъскване на еднородни. Само като еднородни полюси, добритѣ хора се отблъскватъ, но не и като разединяващи се сили. Мнозина иматъ желание да станатъ добри хора. Нѣкой даже казва, че иска да бѫде абсолютно добъръ въ проявитѣ си. Какво означава думата „абсолютно добъръ“? Да бѫде човѣкъ абсолютно добъръ, това значи, да се движи къмъ центъра на крѫга. Който се движи къмъ центъра на крѫга, той има еднакво отношение къмъ цѣлия крѫгъ, както и къмъ всички точки на окрѫжностьта. Обаче, ако човѣкъ измѣни движението си отъ центъра къмъ периферията, отношенията му къмъ хората не сѫ еднакви: къмъ едни сѫ по-близки и сърдечни, а къмъ други — по-далечни. Първитѣ той нарича свои приятели, а вторитѣ — познати, другари и т. н. На този, къмъ когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече отъ него. Значи, приятелството е движение отъ центъра къмъ периферията. Движението отъ периферията къмъ центъра пъкъ подразбира отношения къмъ Великото начало въ свѣта. Следъ като е билъ въ центъра, следъ като е опредѣлилъ отношенията си къмъ Бога, само тогава човѣкъ може да каже, че има правилни отношения къмъ хората. Той е влѣзълъ вече въ добрия животъ и познава себе си, както и своя ближенъ. Животътъ представя живъ крѫгъ, който се намира въ постоянно движение. Този крѫгъ е съставенъ отъ много точки, въ които живѣятъ разумни сѫщества. Всички точки представятъ крѫгове, които иматъ общъ центъръ. Следователно, животътъ е голѣмъ крѫгъ, съставенъ отъ много концентрични крѫгове, въ които влизатъ всички живи сѫщества: растения, животни и хора. Задачата на всѣки човѣкъ е да изучи първо онази часть отъ великия животъ, въ която той се движи. Като изучи своя животъ, човѣкъ постепенно ще изучава живота на другитѣ крѫгове, докато дойде до познаване на цѣлокупния животъ. Иска ли да проникне едновременно въ всички крѫгове, човѣкъ се омотава така, че съ години не може да се разплете. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да живѣе добре, това значи, да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Всѣки трѣбва да се движи и работи въ крѫга, въ който е поставенъ. Излѣзе ли вънъ отъ своя крѫгъ, той нарушава равновесието на силитѣ въ този крѫгъ. Мнозина не разбиратъ законитѣ на живота и казватъ: Не можемъ ли да живѣемъ, както искаме? — Човѣкъ не може да живѣе, както иска. — Не можемъ ли да говоримъ, каквото искаме? — Човѣкъ не може да говори, каквото иска. Има случаи, когато за една дума само, казана не на мѣсто, човѣкъ плаща скѫпо. Има случаи, когато човѣкъ каже нѣкоя дума не на мѣсто и въ лошъ часъ, за което носи последствията съ години. Запримѣръ, нѣкой казва: Защо ми е голо здраве? Понеже не е доволенъ отъ положението си, той мисли, че и здраве не му е нужно. Другъ казва: Защо ми сѫ дадени очитѣ, да гледамъ само сиромашията си ли? Той иска да бѫде богатъ, и забравя, че здравитѣ очи сѫ неизмѣримо богатство. Ще дойде день, когато ще изгуби очитѣ си, и тогава ще разбере, какво богатство сѫ били тѣ. Единъ младъ, здравъ българинъ, отъ варненско нѣкѫде, билъ известенъ между селянитѣ съ своето юначество. Всички гледали на него съ страхъ. Никой не смѣелъ да излѣзе срещу него — толкова силенъ билъ. Често той си казвалъ: Защо ми е това здраве и тази сила? Всички се страхуватъ отъ мене като отъ мечка, всички ме избѣгватъ. По-добре да бѫда между хората, макаръ и слабъ, отколкото да съмъ силенъ и извънъ хората. Единъ день той заболѣлъ отъ треска и лежалъ цѣли три години. Презъ това време толкова отслабналъ, че станалъ само кожа и кости. Често си казвалъ: Господи, помогни ми да оздравѣя, да възстановя силата си, макаръ и да внушавамъ страхъ на хората. Сега разбрахъ, какво значи, да бѫде човѣкъ здравъ и силенъ. Ще кажете, че това е случайность или съвпадение въ живота. Не е така. Наистина, има случайни и механични явления въ живота и въ природата, но всички необясними явления не сѫ случайни. Тѣ сѫ необясними само за нѣкои хора, а не за всички. Има сѫщества високо издигнати, които знаятъ причинитѣ на всички явления. Вие срѣщате единъ човѣкъ, който ви харесва, разговаряте се съ него, но не знаете, защо сте го срещнали и какво ще излѣзе отъ тази срѣща. Обаче, има сѫщества които сѫ наредили тази срѣща. Вие не подозирате това, но тѣ иматъ свой планъ, по който нареждатъ работитѣ. Представете си, че вие се уговаряте съ единъ отъ вашитѣ приятели да се срещнете въ опредѣленъ день и часъ, на опредѣлено мѣсто. Като дойде опредѣления день и часъ, вие се срѣщате и се разговаряте приятелски. Който ви срещне, ще мисли, че случайно сте се видѣли, но вие знаете, че срѣщата ви е уговорена. Следователно, задъ всѣко случайно явление се крие разумно, съзнателно сѫщество. Всѣко случайно явление е предизвикано отъ разумни сѫщества, които живѣятъ извънъ физическия свѣтъ. И тъй, бѫдете внимателни въ думитѣ, въ мислитѣ и въ чувствата си. Не можете да говорите, да мислите и да чувствувате, както искате. За всѣко нѣщо се държи отчетъ. Сиромахътъ не трѣбва да се оплаква отъ сиромашията си. Богатиятъ не трѣбва да мисли само за забогатяване. Ако сиромахътъ роптае противъ сиромашията си, вмѣсто да подобри положението си, той ще го влоши. Ако богатиятъ мисли за по-голѣмо богатство отъ това, което има, въ края на краищата ще свърши съ минусъ. Той ще изгуби и това, което има. Като не разбиратъ законитѣ на живота, вмѣсто да придобиятъ щастие, хората ставатъ нещастни. Малко щастливи хора има въ свѣта. Щастливъ е само онзи, който има вѫтрешно рѫководство и по него върви. Той знае, какво да говори и какъ да постѫпва. Щастливиятъ човѣкъ прилича на обученъ войникъ, който знае вече да стреля и, дето удари, удря на месо, т.е. на пълно. Нещастниятъ е подобенъ на необученъ войникъ, който по цѣли дни стреля, но все на празно удря. Щастливиятъ човѣкъ се движи по строго опредѣлени линии въ живота си, а нещастниятъ — по криви, неопредѣлени линии. Ония, които обичатъ да лъжатъ, се движатъ по криви линии, по задънени пѫтища. Въ живата геометрия правата линия опредѣля пѫтя на мѫжа, т.е. на ума, на мѫжкия принципъ. Кривата линия опредѣля пѫтя на жената, на женския принципъ, т.е. на сърдцето. Съ други думи казано: Всѣка линия, която се удължава, е женска, т.е. линия на мекота; всѣка линия, която се скѫсява, е мѫжка, т.е. линия на твърдость, на якость. Колкото повече се скѫсяватъ кривитѣ линии, толкова предметътъ става по-твърдъ, по-коравъ; колкото повече се удължаватъ правитѣ линии, толкова предметътъ става по-мекъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да трансформирате състоянията си. Представете си, че сте гладенъ, не сте яли два деня и се връщате у дома си, съ мисъльта, че ще намѣрите нѣщо сготвено. Обаче, оставате изненадани. Не само че не намирате нѣщо сготвено, но хлѣбъ даже нѣма. Вие сте недоволенъ, разгнѣвенъ и започвате да роптаете противъ сиромашията. Вмѣсто да облекчите състоянието си, вие ставате още по-недоволенъ. Какъ ще се справите съ недоволството си? Представете си мислено, че нѣкой вашъ приятель отъ Америка е пристигналъ и свиква всичкитѣ си приятели, между които и васъ, на банкетъ. Като мислите така, мисъльта ви ще се реализира, но едновременно и състоянието ви ще се трансформира. Ще кажете, че не искате да се занимавате съ невѣрни, съ илюзорни нѣща. Илюзорни нѣща сѫ тия, които въ даденъ моментъ сѫ невъзможни. Следъ десеть години, обаче, тѣ ставатъ действителни и реални. Илюзия е човѣкъ да мисли, че ябълчната семка, която държи въ рѫката си, може веднага да се превърне на дърво. Не е илюзия, че следъ десеть години семката, посадена въ земята, ще се превърне на голѣмо ябълчно дърво. Значи, ако приятельтъ ви днесъ не може да ви даде банкетъ, следъ десеть години ще ви даде. Казвате: „Трай, коньо, за зелена трева.“ Въ природата има съкратени и разширени периоди. Едно страдание може да продължава секунди, но може да продължава и години. И обратно, отъ години страданието може да се съкрати до секунди. Тъй щото, приятельтъ ви може да ви покани на обѣдъ още въ този моментъ и да задоволите глада си. Има законъ, споредъ който едно страдание може да продължи седемь години, а споредъ българитѣ — деветь години. Тѣ иматъ една народна пѣсень, въ която се казва: „Деветь години боленъ лежахъ.“ Минатъ ли деветь години, каквото страдание и да имате, отъ каквато болесть да лежите, всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който лежалъ 38 години? Той боледувалъ отъ разстройство на нервната система, а не отъ нѣкоя органическа болесть. Ако е въпросъ за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години, презъ което време състоянието на болния ту се усилва, ту отслабва. Обаче, невъзможно е човѣкъ да боледува 38 години при едно и сѫщо положение на болестьта. Да се върнемъ къмъ основната мисъль — дисонанси въ живота. Представете си, че нѣкой човѣкъ е отчаянъ и, вмѣсто насърдчение, вие внасяте въ мислитѣ, или въ чувствата му нѣкакъвъ дисонансъ. Какъ мислите, ще подобрите ли състоянието му? Не само че нѣма да го подобрите, но даже ще го влошите. Вмѣсто на едно зло, той ще се натъкне на друго. Ако нѣкой способенъ студентъ направи усилие да свърши университетъ съ отличие, да бѫде пръвъ между другаритѣ си, той може да успѣе, но това усилие ще се отрази пакостно въ живота му. Когато влѣзе въ обществото и започне да работи, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ. — Защо? — Защото е изразходвалъ енергиитѣ си напразно. Следователно, не изразходвайте енергиитѣ си преждевременно, за да бѫдете активни и способни за работа презъ цѣлия си животъ. Нѣкой прави усилия да стане виденъ поетъ, другъ иска да стане виденъ музикантъ. Това не се постига въ единъ животъ. Орфей билъ гениаленъ пѣвецъ, но неговата гениалность не е проява на единъ животъ. Когато Орфей свирилъ, цѣлата природа оживявала: растения, птички, животни, рѣки — всичко започвало да се движи и да играе. Такъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ поетъ! Такъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ музикантъ! Мнозина се стремятъ къмъ гениалность и, ако не могатъ да станатъ гениални, тѣ се обезсърдчаватъ, отчайватъ и ставатъ недоволни. Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволството, само като резултатъ на справедливо негодуване. Запримѣръ, ако човѣкъ може да носи на гърба си 20 килограма тежесть, а го натоварятъ съ сто килограма, той има право да е недоволенъ и да негодува. На такъвъ човѣкъ природата е готова да помага. Обаче, ако той носи на гърба си петь килограма и роптае, природата ще го натовари повече, да го научи да бѫде доволенъ отъ онова, което Провидението му дава. Като наблюдавате вашия животъ, ще видите, че много отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията ви се дължатъ на това, че не знаете, какъ да постѫпвате. Запримѣръ, като се натъкнете на една малка мѫчнотия, вие искате да се освободите отъ нея, но, вмѣсто освобождение, вие увеличавате товара си. Законътъ е такъвъ. За да не попаднете подъ удара на този законъ, бѫдете доволни отъ положението, въ което се намирате. Знайте, че малката мѫчнотия, малкото страдание е отдушникъ за васъ. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голѣмо зло. Освободите ли се отъ страданията и мѫчнотиитѣ си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя животъ. Затворите ли този отдушникъ, вие сами се излагате на смърть. Човѣкъ трѣбва да има два отдушника: единъ горенъ и единъ доленъ. Мнозина не си даватъ отчетъ за преживяванията и казватъ, че не сѫ видѣли бѣлъ день въ живота си. Тѣ не говорятъ истината. Който не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, той не може да живѣе. Други казватъ, че не сѫ видѣли черенъ день. И тѣ не говорятъ истината. Който не е видѣлъ черенъ день, сѫщо не може да живѣе. Страданията носятъ животъ. Отъ статистически данни се вижда, че нормалнитѣ страдания продължаватъ живота. Две нѣща продължаватъ живота: разумно хранене, т.е. спазване на известна диета, и нормални страдания. Като не преяжда и не си дояжда, човѣкъ пакъ продължава живота си. Ако знае, какъ да се храни, човѣкъ ще живѣе повече години, отколкото, ако преяжда и живѣе въ изобилие. Богатиятъ, който живѣе въ изобилие, ако яде безразборно и никога не благодари, въ организма му се наслояватъ утайки, отровни мисли, които разрушаватъ. Всѣка отрицателна мисъль привлича къмъ себе си съответни отровни вещества, които внасятъ известенъ дисонансъ, както въ самия човѣкъ, така и въ природата. Който не е благодаренъ на това, което има, той самъ си противодействува. И тъй, бѣлитѣ и чернитѣ дни сѫ необходимость въ живота, както деньтъ и нощьта, свѣтлината и тъмнината. Какъ и кѫде се приготвятъ фотографическитѣ плочи? Въ тъмнина. Можете ли да извадите тѣзи плочи на свѣтлина, преди да сте ги промили на тъмно? Защо сѫществува тъмнината въ природата? Ако въ сѫществуването ѝ нѣма никакъвъ смисълъ, тя не би била допусната. Защо сѫществува адъ и рай, страдание и радость? Христосъ дава примѣръ за Лазаръ и за богатия — два диаметрално противоположни живота, които вървятъ успоредно. Богатиятъ живѣе въ палатъ, а Лазаръ нѣма какво да яде. При това, богатиятъ не вѣрва въ Бога и въ Провидението, а Лазаръ вѣрва. Това показва, че адътъ и раятъ сѫ едновременно и на небето, и на земята. Нѣкой е способенъ, има знания, чувствува се свободенъ, разположенъ. Другъ нѣкой е неспособенъ, нѣма знания, чувствува се унизенъ, ограниченъ. Това сѫ положения, въ които се намиратъ богатиятъ и Лазаръ. Обаче, като заминатъ за онзи свѣтъ, положенията имъ се смѣнятъ: богатиятъ отива въ ада, а Лазаръ — въ рая. Какво показва това? Това показва, че ако способниятъ и даровитъ човѣкъ не учи, ще изгуби добритѣ условия на живота и ще отиде въ ада; ако онзи, който не е даровитъ, прави усилия, учи, работи, той подобрява условията си, отива въ рая. Като знаете това, развивайте добродетелитѣ си, за да не ги атрофирате. Като упражнявате органитѣ си, колкото и слаби да сѫ, вие ще ги развиете. И тъй, дисонанситѣ въ живота сѫ възможности за развиване на човѣка. Тѣ сѫ необходими. И въ музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонанситѣ, знае, кѫде да ги постави. Ако се турятъ на мѣсто, дисонанситѣ допринасятъ нѣщо ценно. Само великиятъ музикантъ разбира смисъла на дисонанситѣ. Той изразява мисъльта си музикално, чрезъ свирене и пѣние. Въ това отношение музиката трѣбва да взима живо участие, както при възпитанието на човѣшкото тѣло, така и при възпитанието на неговитѣ мисли и чувства. Всѣко движение на човѣка трѣбва да бѫде въ съгласие съ природата. Не е ли въ съгласие съ нейнитѣ закони, то е дисхармонично. Който спазва законитѣ на природата, може да стане пѣвецъ, музикантъ, ученъ, философъ. За да станешъ пѣвецъ, ти трѣбва да бѫдешъ въ хармония съ всички пѣвци въ свѣта; за да станешъ ученъ, ти трѣбва да бѫдешъ въ хармония съ всички учени въ свѣта. Безъ участието на всички пѣвци и на всички учени, ти нито пѣвецъ ще станешъ, нито ученъ. Пѣвецътъ и музикантътъ трѣбва да иматъ добре развито ухо, което да схваща и предава тоноветѣ вѣрно. Учениятъ трѣбва да има добре развита глава, да възприема мислитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ и да ги предава. За придобиване на всѣко нѣщо сѫ нужни съответни условия. Нѣкои цигулари свирятъ отначало тихо, спокойно, а свършватъ бурно, съ силно теглене на лѫка. Това се дължи на известенъ дисонансъ въ живота имъ. И приятелството на мнозина започва добре, свършва зле. Това се дължи пакъ на дисонансъ въ тѣхния животъ. Като ученици, всички трѣбва да работите въ областьта на музиката, на науката, но ще започнете съ малкитѣ величини и постепенно ще вървите къмъ голѣмитѣ. Ще работите съ доброто, като основа на великия животъ. Каквото и да се случи въ живота ви, знайте, че е за добро. Въ всѣка работа влагайте своитѣ добри мисли и чувства. Доброто, само по себе си, е добро, не може да се критикува. Започнете ли да го критикувате, да го изследвате отъ една и друга страна, въ скоро време ще го изгубите. Защо ще критикувате недозрѣлия плодъ? Наистина, въ първо време той е киселъ, стипчавъ, но като мине известно време, той става сладъкъ, ароматенъ и приятенъ на вкусъ. Защо ще критикувате нѣкоя лоша чърта на характера си? Днесъ тя е стипчавъ, недозрѣлъ плодъ, но единъ день ще узрѣе, ще стане сладъкъ и ароматенъ плодъ, къмъ който всѣки ще се стреми. Като знаете това, не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близкитѣ си. Ако се ударите въ нѣкой камъкъ на улицата, не бързайте да роптаете противъ онѣзи, които не сѫ изчистили улицитѣ. Този ударъ може да произведе нѣкаква мисъль въ ума ви. Вие не знаете крайнитѣ цели на природата. Представете си, че нѣкой се произнася за вашитѣ дарби, преди да сте ги проявили. Трѣбва ли да се съмнявате въ думитѣ му? Работете върху дарбитѣ си и вижте, какво можете да постигнете. Не бързайте да се произнасяте нито за злото, нито за доброто. — Ама не съмъ красивъ. — Единъ день ще проявишъ красотата си. — Не съмъ добъръ. — Нѣкога ще проявишъ добротата си. — Не съмъ силенъ. — Въ бѫдеще ще станешъ силенъ. Сегашниятъ човѣкъ носи дарбитѣ и способноститѣ си въ потенциално състояние. Нѣкога ще ги разработи и прояви. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ е добъръ, това значи, че е проявилъ доброто въ себе си. Неговиятъ умъ и неговото сърдце работятъ въ единство. Добриятъ човѣкъ е разуменъ. Той разбира законитѣ на живота и не се възмущава, че се спъналъ въ нѣкой камъкъ. Той се спира предъ камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновенъ камъкътъ, азъ трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не се спъвамъ. Както азъ се спънахъ въ камъка, така може нѣкое по-силно сѫщество да се спъне въ мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камънитѣ, и него ще ритатъ. Като знаете това, щомъ се ударите въ камъкъ, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макаръ и да е застаналъ на пѫтя ви, той не е произволно поставенъ. Всичко въ природата е целесъобразно. Природата работи върху човѣка, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливость. Съ какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човѣка е да се ползува отъ методитѣ и пособията на природата за неговото възпитание. Природата има предъ видъ да усъвършенствува човѣка, да го направи безсмъртенъ. Какво се иска отъ човѣка, за да стане безсмъртенъ? Иска ли да стане безсмъртенъ, човѣкъ трѣбва да измѣни напълно своя мирогледъ. Новъ мирогледъ, ново разбиране, новъ моралъ е нуженъ на човѣка, за да придобие безсмъртие. Безсмъртниятъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквото и да се случи въ живота му, по негова воля, или вънъ отъ него, той трѣбва да го приеме съ готовность. Лесно е човѣкъ да бѫде добъръ, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нѣщата не ставатъ по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде пръвъ въ всичко. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но какво се иска за това? Пръвъ човѣкъ е онзи, който всѣки день изправя по една своя погрѣшка. Всѣко изправяне на погрѣшкитѣ е прибавяне на нѣщо положително къмъ характера на човѣка. Следователно, човѣкъ не може да предаде нѣщо къмъ характера си, ако не изправи поне една отъ погрѣшкитѣ си. Каже ли нѣкой, че не може да изправи погрѣшкитѣ си, че е неспособенъ да направи това, казваме, че този човѣкъ държи способноститѣ и дарбитѣ си въ потенциално състояние. За да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да превърне потенциалната енергия на своя организъмъ въ кинетическа. Каже ли нѣкой, че иска да стане добъръ, трѣбва да се заеме съ изправяне на погрѣшкитѣ си. Когато изправи всичкитѣ си погрѣшки и нѣма какво да придобива, ще отиде при хората, да ги учи, какъ да изправятъ погрѣшкитѣ си. Който е свършилъ тази работа, той отива при хората, да работи между тѣхъ. Като работи и създава велики работи, безъ да иска, става причина хората да правятъ погрѣшки. Великитѣ музиканти станаха причина хората да дератъ кожата на животнитѣ, да правятъ отъ тѣхъ струни. Като свирятъ, животнитѣ взиматъ участие въ тѣхната музика и по този начинъ се повдигатъ. Нищо въ природата не се губи, нито се създава. Страданията на хората, както и на животнитѣ, служатъ като импулсъ на други сѫщества да се повдигнатъ, да станатъ добри. Все трѣбва нѣкое сѫщество да се пожертвува за повдигането на друго. Обаче, сѫществото, което се жертвува, сѫщо така се повдига. Едно е нужно за всички живи сѫщества: да измѣнятъ формитѣ си. Като се повдигатъ отъ стѫпало на стѫпало, да излѣзатъ отъ ограничителнитѣ условия, въ които се намиратъ. Ще кажете: Лесно е човѣкъ да се освободи отъ ограниченията. — Какъ ще се освободи? — Чрезъ една-две усмивки. Тукъ ще се усмихнешъ, тамъ ще се усмихнешъ и ще ти отворятъ вратитѣ на рая. — Това е механическо, временно постижение. Това, че нѣкой ви отстѫпилъ да седнете на първо мѣсто, или да минете пръвъ, не е освобождаване отъ ограниченията въ живота. За коя усмивка говорите вие? Ако е въпросъ за истинската усмивка, рѣдко ще я видите. Истинската, т.е. идеалната усмивка подразбира пълно участие на духа, на душата, на ума и на сърдцето на човѣка. Благословение е за васъ да видите такава усмивка. Видите ли идеалната усмивка на лицето на човѣка, никога нѣма да я забравите. Усмивката на повечето хора не е нищо друго, освенъ неестествено помръдване на мускулитѣ на лицето. Тази усмивка не дава нищо особено на човѣка. За да се усмихне човѣкъ, както трѣбва, това подразбира, че е видѣлъ нѣкаква Божествена проява. Като ученици, стремете се къмъ Божественото начало, къмъ великата философия на живота. Да съзнавашъ, че живѣешъ за всички, безъ да загубишъ себе си, това значи, да си дошълъ до великата философия на живота. Щомъ живѣешъ за всички, всички ще живѣятъ за тебе. Какво губи човѣкъ при това положение? Не само че не губи, но животътъ му се напълно осмисля. Този човѣкъ вече е способенъ да се усмихва съзнателно. Неговата усмивка е отворенъ цвѣтъ, готовъ да приеме въ себе си слънчевитѣ лѫчи и да ги предаде и на другитѣ. Като погледне къмъ небето и види безбройнитѣ звезди, човѣкъ се усмихва радостно, че има възможность да учи. Той не се обезсърдчава, че не знае всичко, но се радва, че и въ бѫдеще има какво да учи. За да гледа на нѣщата надежно, човѣкъ трѣбва да има широта, да не се ограничава и самоизлъгва. Гледайте на нѣщата въ тѣхната действителность. Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всѣкога води къмъ обратни резултати. Защо трѣбва да гледате нѣщата въ тѣхния изопаченъ видъ? Изопаченитѣ нѣща не сѫ Божествени. Изопачениятъ свѣтъ не е създаденъ отъ Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щомъ гледате на свѣта като на Божие творение, ще знаете, че той е разуменъ и смисленъ. Само при това разбиране Богъ може да ви се усмихне и зарадва. Всѣки, на когото Богъ се е усмихналъ, е придобилъ нѣщо ценно. Нѣма сѫщество въ свѣта, на земята или на небето, което да не е видѣло великата усмивка на своя Създателъ. Щомъ Богъ ви се усмихналъ, трѣбва ли да бѫдете недоволни? Нека Божията усмивка бѫде идеалъ за вашата душа! При каквито мѫчнотии и страдания да се намѣрите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете къмъ небето, къмъ необятния свѣтъ и приемете всичко съ благодарность. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде благодаренъ за всичко дадено и да има импулсъ къмъ работа за Великото начало въ свѣта. Ако днесъ сте скръбни, знайте, че на другия день ви чака радость. Скръбь и радость, това сѫ моменти въ човѣшкия животъ. Като минава отъ едно състояние въ друго, човѣкъ трѣбва да измѣня своитѣ възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрезъ свѣтлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: Ето човѣкътъ на новото! И тъй, една отъ проявитѣ на новото, на Божественото въ свѣта е идеалната усмивка. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: Ето една Божествена проява. Ако тази усмивка не се яви на лицето ви, никакъвъ напредъкъ не може да се очаква. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, за да се озари лицето ви отъ свѣтлата Божия усмивка. Т. м. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 14. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Идеалниятъ човѣкъ T. м. Като ученици на Великата школа на живота, вие трѣбва да изучавате музиката, както сѫществува въ природата. Щомъ се домогнете до природната музика, вие ще научите онѣзи природни, творчески гами, чрезъ които е създаденъ свѣтътъ. Състоянията на всички живи сѫщества се смѣнятъ споредъ природнитѣ гами, т.е. музикално. Щомъ се смѣни гамата, смѣня се и състоянието. Като знаете това, чрезъ музиката вие можете да въздействувате на мислитѣ и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губятъ основния тонъ на живота си, вследствие на което произвеждатъ вѫтрешенъ дисонансъ въ състоянията си. Ако сте нервенъ, неразположенъ, раздразненъ, започнете да пѣете тихо, гласно или мислено, докато смѣните състоянието си. Музиката, пѣнието помагатъ за развиване на дарбитѣ въ човѣка. Всички велики, гениални хора, които сѫ минали презъ голѣми страдания и изпитания, сѫ били музикални. Тѣ имали правилни, високи, добре развити чела. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите въ себе си образа на идеалния човѣкъ, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човѣкъ вънъ отъ себе си. Той е вложенъ въ всички хора, но трѣбва да се прояви навънъ. Ако идеалниятъ човѣкъ не е въ васъ, какъ можете да знаете, кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално? Кои сѫ отличителнитѣ чърти на идеалния човѣкъ? Опитайте се да опишете отличителнитѣ чърти на идеалния човѣкъ, не както го описватъ поетитѣ, художницитѣ, но както вие го схващате. Ако трѣбва да се произнесете за качествата на идеалната свѣщь, веднага ще направите това. Обаче, за идеалния човѣкъ мѫчно можете да се произнесете. Доброкачествена свѣщь е тази, която гори безъ пушекъ, не се топи бързо, не капе, не се пресѣква. Пламъкътъ на свѣщьта трѣбва да бѫде ясенъ, свѣтълъ и чистъ. Каквито сѫ качествата на идеалната свѣщь, такива сѫ и на идеалния човѣкъ. Идеалниятъ човѣкъ свѣти като свѣщь. За да свѣти, причината се крие въ това, че той обръща внимание на всичко, безъ да се спира върху дефектитѣ. Недостатъцитѣ на хората хвърлятъ сѣнка върху съзнанията имъ и ги помрачаватъ. Недостатъци въ природата не сѫществуватъ. Тѣ сѫ въ мисъльта на човѣка. Ако успѣе да ги изхвърли отъ мисъльта си, човѣкъ става чистъ и свѣтълъ. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човѣкъ, не дръжте въ ума и въ съзнанието си недостатъцитѣ на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъцитѣ на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човѣкъ; колкото повече се спирате върху недостатъцитѣ на хората, толкова по-далечъ сте отъ образа на идеалния човѣкъ. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате отъ пѫтя на идеалния човѣкъ. Представете си, че имате две жици, презъ които прекарвате електрически токъ. Горната жица е отъ металъ, който е добъръ проводникъ на електричеството, поради което силно се нажежава и започва да свѣти. Втората жица е по-слабо електропроводна, вследствие на което слабо се нажежава и не свѣти. Тя запазва тъмния си цвѣтъ, какъвто първоначално е имала. Значи, бѣлотата на жицата зависи отъ способностьта ѝ да провежда по-лесно електрическия токъ. Долната жица, като слабо електропроводна, остава тъмна. Сѫщото нѣщо се отнася до добрия и лошия човѣкъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който е добъръ проводникъ на енергиитѣ отъ висшитѣ свѣтове. Добриятъ човѣкъ е бѣлъ и свѣтещъ. Лошиятъ човѣкъ е лошъ проводникъ на енергиитѣ отъ висшитѣ свѣтове. Той е повече тъменъ и несвѣтещъ. Следователно, каже ли нѣкой, че е лошъ, това значи, че не е добъръ проводникъ на енергиитѣ, които идатъ отъ пространството. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да прояви доброто въ себе си? Той трѣбва да смѣни жицата, по която идатъ енергиитѣ — отъ лошъ проводникъ да я превърне въ добъръ. Да смѣните жицата, това значи, да смѣните състоянието си, отъ лошо въ добро. Вие можете да смѣняте състоянията си дотогава, докато намѣрите такава жица, която да звучи въ унисонъ съ дадена гама на природата. Това значи, да намѣрите жица, която е добъръ проводникъ на природата. Свѣтлата и бѣла жица представя Божественото начало въ човѣка, а тъмната и несвѣтеща жица наричаме нисше естество на човѣка. Нисшето естество на човѣка се нуждае отъ култура, отъ развитие, докато се рафиниратъ грубитѣ прояви, т.е. грубитѣ човѣшки състояния. Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо идатъ страданията. Много просто. Страданията сѫ огънь, на който човѣкъ се пече. Докога ще се пече? Докато свѣтне и стане бѣлъ. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да станешъ добъръ проводникъ. Колкото по-лошъ проводникъ е човѣкъ, толкова по-голѣмо е желанието на природата да го направи добъръ проводникъ. Щомъ пусне токъ къмъ този човѣкъ, той започва да свѣти. Човѣкъ страда главно по две причини: когато не иска да даде пѫть на силитѣ въ природата да се проявятъ и когато природата не му дава това, което той желае. Тя поставя до устата му това, което желае и, щомъ отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човѣка да страда, но да го направи щастливъ. Той не може да бѫде щастливъ, докато не стане проводникъ на енергиитѣ въ природата. Какво представя щастието? Отъ научна гледна точка, щастието не е нищо друго, освенъ повдигане на съзнанието на по-високо стѫпало, при което човѣкъ излиза отъ старитѣ традиции и разбирания за живота. Не само хората живѣятъ по традиции, но и животнитѣ. Запримѣръ, вълкътъ по традиция дави овцетѣ; овцата по традиция пасе трева. Отъ научна гледна точка, пасенето не е нищо друго, освенъ косене на трева. Овцата коси тревата и я събира на едно мѣсто. Единъ день, когато овцата се превърне на човѣкъ, какъ ще проявява старата си традиция? Човѣкъ не пасе трева, но отъ време на време се навежда, откѫсне си малко тревица и продължава пѫтя си. Това е остатъкъ отъ традицията на овцата. Понѣкога човѣкъ кѫса цвѣтя и ги мирише. Това е остатъкъ отъ желанието на птицитѣ да чистятъ клюна си въ цвѣтята. Като чистятъ клюна си, тѣ кѫсатъ цвѣтята. Като се наблюдава и изучава, човѣкъ може да познае, отде иде началото на нѣкои негови прояви и традиции. Човѣкъ има желания, чрезъ които се проявяватъ традициитѣ. Съ нѣкои отъ тия желания, човѣкъ се справя съ години. Нѣкои отъ страданията сѫ естествени, а други — неестествени. Особено сега нѣкои отъ естественитѣ традиции се превърнали въ неестествени и безполезни. Много време трѣбва да мине, докато вълкътъ се откаже отъ желанието си да дави овцетѣ. Тъй щото, помнете: човѣкъ може да бѫде щастливъ, когато въ всички случаи на живота си е билъ добъръ проводникъ. Яви ли се единъ случай въ живота му, когато той не е добъръ проводникъ, щастието му изчезва. За да запази щастието си, преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да възпитава тѣлото си, а сѫщо така мислитѣ и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагатъ психологията и етиката за възпитанието на човѣка? Единъ отъ методитѣ на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата въ широкъ смисълъ: чистота на тѣлото, на ума и на сърдцето. Човѣкъ трѣбва да подържа чистотата на тѣлото си съ често миене, изпотяване, преобличане, чесане на косата и т. н. Като приложи чистотата къмъ тѣлото си, човѣкъ започва да мисли за чистотата на чувствата и на мислитѣ си. Чисти чувства сѫ ония, които сѫ лишени отъ всѣкакъвъ егоизъмъ. Чиститѣ чувства изключватъ всѣкакво користолюбие. Благородството въ чувствата на човѣка подразбира присѫтствие на органическо злато въ кръвьта. Златото подържа здравословното състояние на организма. Колкото по-малко е златото въ кръвьта на човѣка, толкова повече той е изложенъ на страдания и болести. Златото е добъръ проводникъ на топлината и на електричеството. Следователно, органическото злато въ кръвьта на човѣка е проводникъ на енергиитѣ въ природата. Като знаятъ силата и цената на златото, хората се стремятъ къмъ него, искатъ да бѫдатъ богати. Всѣки човѣкъ иска да има нѣкакъвъ златенъ предметъ като украшение. Ако не може да носи златно украшение, добре е да носи златенъ наполеонъ въ джоба си. Любовьта на човѣка къмъ златото е естественъ стремежъ, който е вложенъ въ него като вѫтрешенъ импулсъ къмъ благородство. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича златото. И тъй, златото е необходимъ елементъ при възпитанието на човѣка. Обаче, това не значи, че цѣлъ животъ човѣкъ трѣбва да придобива злато. Щомъ придобие нужното количество злато, човѣкъ започва да търси други елементи. Човѣшкиятъ организъмъ се нуждае отъ различни елементи, а не само отъ злато. Ако организъмътъ придобива само единъ елементъ, човѣкъ дохожда до еднообразие, което убива. Изобщо, човѣкъ трѣбва да се пази отъ еднообразието въ живота. Като дойде до еднообразието, и богатиятъ се отказва отъ богатството си. Когато човѣкъ преяде, и най-приятната храна произвежда въ него тягостно състояние, вследствие на което стомахътъ му се отказва да приема тази храна. Човѣкъ се нуждае отъ разнообразна храна. Въ бѫдеще, при самовъзпитанието, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, какви елементи да внася въ организма си. Той трѣбва да знае, въ какво количествено отношение се намиратъ тия елементи единъ къмъ другъ, за да не внесе нито единъ отъ тѣхъ въ по-голѣмо количество, отколкото е нужно. Дойдете ли до златото, ще знаете, че всѣки човѣкъ трѣбва да има на разположение по нѣколко грама външно и вѫтрешно злато, като неприкосновенъ запасъ. Който иска да бѫде морално чистъ, той трѣбва да има известно количество сребро въ себе си. Среброто чисти човѣка. Безъ сребро човѣкъ не може да бѫде чистъ. Златото е носитель на жизнени енергии въ природата, а среброто чисти човѣка отъ непотрѣбни вещества въ организма му. Желѣзото пъкъ усилва организма. Лѣкаритѣ даватъ на анемични хора желѣзни капки и прахове. Обаче, ако внесе въ организма си повече желѣзо, отколкото трѣбва, човѣкъ започва да огрубява. Всѣки елементъ има своето предназначение за човѣшкия организъмъ, но ако е употрѣбенъ въ опредѣлено количество. Внесе ли се въ по-голѣмо количество отъ опредѣленото, той причинява вреда. Когато въ организма на човѣка се яви излишъкъ отъ известни елементи, веднага идатъ паразити, микроби, които изяждатъ този излишъкъ. Както микробитѣ и паразититѣ изяждатъ излишъцитѣ въ физическото тѣло на човѣка, така и нѣкои мисли и чувства нападатъ ума и сърдцето на човѣка като паразити и предизвикватъ известно изсушаване. Значи, едни мисли и чувства изсушаватъ човѣка, а други произвеждатъ затлъстяване. Следователно, за да бѫде здравъ и нормално развитъ, човѣкъ трѣбва да придобие вѫтрешно равновесие между силитѣ на материята, отъ която е направено тѣлото му, както и между мислитѣ и чувствата си. Музиката е едно отъ срѣдствата за подържане на това равновесие. Който знае законитѣ на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразититѣ въ своя организъмъ и да подобри състоянието си. Започнете ли да пѣете, тѣ преставатъ да правятъ пакости. Орфей, чудниятъ пѣвецъ, съ свирката си укротявалъ най-свирепитѣ звѣрове. Той билъ овчарь, но понеже въ мѣстностьта, дето пасълъ овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирѣлъ и пѣелъ, да ги укротява. Понеже проповѣдвалъ учение на миръ и любовь, той не искалъ да убива животнитѣ, но свирѣлъ и пѣелъ по цѣли дни. Отъ действието на неговата пѣсень всички животни започвали да играятъ и забравяли да пакостятъ, да нападатъ овцетѣ му. Ако Орфей, съ своята пѣсень, могълъ да укротява дивитѣ звѣрове, не можете ли и вие чрезъ своята музика и пѣсень да се справяте съ мѫчнотиитѣ и неблагоприятнитѣ условия въ живота? Ще кажете, че лесно се говори, мѫчно се прилага. Лесно е да свири човѣкъ, но той трѣбва да свири така, че да укротява звѣроветѣ въ себе си. Безъ да правите усилия, вие казвате, че не можете да пѣете и да свирите и по този начинъ сами си поставяте преграда. Всѣки може да пѣе. Ако жабата, която не е пѣвица, започва да пѣе, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете пѣвци и музиканти. Ако осѫдятъ човѣка на смъртно наказание и, за да го помилватъ, трѣбва да пѣе или да направи едно добро, нѣма ли да се научи да пѣе и да прави добро? Предъ мисъльта, че ще бѫде помилванъ, той и пѣвецъ ще стане, и добро ще прави. Голѣми наказания налага природата на човѣка, но малко нѣщо се иска отъ него, за да се отмѣни наказанието. Мнозина мислятъ, че за да се простятъ грѣховетѣ имъ, трѣбва да правятъ голѣми добрини, или да станатъ видни пѣвци и музиканти. Въ човѣшкия свѣтъ е така, но въ Божествения свѣтъ не се иска много нѣщо отъ човѣка. Достатъчно е той да попадне въ една отъ гамитѣ на природата, за да започне да пѣе. Истинското пѣние подразбира мисъль. Като мисли право, човѣкъ може да пѣе. Следователно, щомъ станете сутринь, започнете да пѣете, мислено или гласно, но безъ колебание и съмнение въ себе си. Не казвайте, че не можете да пѣете. Чрезъ пѣнието вие влизате въ основата на живота. Самъ по себе си животътъ е музика и хармония. Човѣкъ е изпратенъ отъ небето съ музика и пѣсень. Следователно, музиката не е чужда за душата му. Той е потопенъ въ музиката, и на това основание може да пѣе и да свири. Той трѣбва да направи крачка назадъ, да се върне въ своето първично състояние на музика и пѣсень, на хармония и мелодия и оттамъ да тръгне напредъ. Като знаете това, дръжте въ ума си мисъльта, че животътъ е музика и пѣсень. Всичко въ живота е добро и хармонично. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 7. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Закони на доброто Т. м. Какво може да придобие водата, затворена въ шише? Може ли да прояви свойствата си? Едно отъ свойствата на водата е нейната подвижность. Обаче, затворена въ шише, водата е лишена отъ възможностьта да прояви, именно, това си свойство, вследствие на което губи нѣщо ценно отъ себе си. Следователно, всѣко нѣщо се нуждае отъ условия, при които да прояви своето вѫтрешно естество. Сѫщото се отнася и до човѣка. И човѣкъ се нуждае отъ условия да прояви своето естество. Съ други думи казано: Човѣкъ се нуждае отъ условия, които да му помогнатъ да вземе ново направление въ живота си. Какво се разбира подъ думитѣ „ново направление“? Ако на стъблото на дървото, което представя права линия въ природата, се яви една пѫпка, която съ години стои затворена, какво придобива това дърво? Нищо не придобива. Ще кажете, че пѫпчицата стои замислена и философствува. Какво се ползува дървото отъ нейната философия? Ако пѫпчицата не вземе ново направление въ живота си, колкото и да философствува, нито тя ще придобие нѣщо, нито дървото. Не е ли сѫщото и съ човѣка? Колкото и да философствува човѣкъ, щомъ стои на едно и сѫщо мѣсто, неговата философия остава безплодна. Не е важно, каква посока ще вземе човѣкъ въ живота си, но важно е да се движи. Въ една или въ друга посока, той непремѣнно трѣбва да се движи. Съвременнитѣ хора се спъватъ и сами си противодействуватъ, благодарение на своята мисъль. Тѣ се запитватъ, дали пѫтьтъ, по който вървятъ, е правъ. Въ природата всѣка посока е добра. Какво ще кажете за радиуситѣ на крѫга? Много радиуси има крѫгътъ, но можете ли да кажете, кой отъ тѣхъ е по-добъръ? Всички радиуси на крѫга сѫ равни и еднакво добри, защото водятъ къмъ общъ центъръ. Тъй щото, всѣка посока, която води къмъ общия центъръ на живота, е добра. Значи, става ли въпросъ за посоката, къмъ която се движите, знайте, че тя е права. — Кога? — Когато води къмъ Великия центъръ на живота. Правата и крива посоки въ живота се познаватъ по резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ. Ето защо, за да не грѣши, човѣкъ трѣбва да се произнася за нѣщата само когато види тѣхнитѣ резултати. Представете си, че имате една печка, която може да гори съ вѫглища, съ дърва, или даже съ плѣва. Ако нѣмате вѫглища, ще я напълните съ дърва; ако нѣмате и едното, и другото, ще я напълните съ плѣва. Като надникнете въ печката, и въ тритѣ случая казвате, че става горение, но резултатитѣ на горението сѫ различни: вѫглищата даватъ по-висока температура, но при изгарянето имъ оставатъ много примѣси; дървата даватъ по-низка температура, но оставатъ по-малко примѣси; плѣвата дава низка температура и малко остатъци. Всѣки човѣкъ има въ себе си по една печка, която постоянно трѣбва да подклажда, за да произвежда топлина. Коя е печката въ човѣшкия организъмъ? Съ какво се отоплява тя? Ще кажете, че кръвьта на човѣка е топла, затова цѣлиятъ му организъмъ е топълъ. Обаче, какъ и отде се топли кръвьта? Ученитѣ казватъ, че при химическата обмѣна между веществата, които влизатъ въ организма, се образува топлина. Кѫде е стаята на човѣка, т.е. неговата печка, дето става горението, химическата обмѣна или химическото разлагане на веществата? Кой пали печката на човѣка? Кѫде сѫ неговитѣ огняри? Човѣкъ трѣбва да има топла кръвь, но сѫщевременно трѣбва да има топли чувства и топли мисли. Отде идатъ топлитѣ мисли и топлитѣ чувства? Топлата мисъль иде отъ ума, а топлитѣ чувства отъ сърдцето. Обаче, и въ ума, и въ сърдцето има специфични мѣста, въ които мислитѣ и чувствата на човѣка се отопляватъ. Мислитѣ и чувствата на съвременния човѣкъ сѫ лишени отъ нужната топлина и свѣтлина, понеже се подаватъ на влияние. Днесъ много хора мислятъ по порѫка, а не самостоятелно. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва, че времената сѫ тежки, и вие започвате да мислите като него. Мисъльта, че времената сѫ тежки, обикаля всички хора, докато най-после стане общоприета, и всички хора я подържатъ. Нѣкой заболява отъ епидемическа болесть, и всички около него започватъ да се страхуватъ, да не се заразятъ. Преди да сѫ заболѣли още, тѣ викатъ лѣкарь, съветватъ се съ него, и отъ страхъ заболяватъ. Какво трѣбва да правятъ, за да не заболѣятъ? Тѣ трѣбва да изпѫдятъ страха навънъ. За да изпѫди страха навънъ, човѣкъ не трѣбва да възприема блуждаещитѣ мисли въ себе си. Защо трѣбва да мисли човѣкъ, че времената и условията сѫ лоши? Той самъ създава лошитѣ времена и условия. Великиятъ животъ изключва лошитѣ условия. Човѣшкиятъ животъ, обаче, е създалъ лошитѣ условия въ себе си. Коя сабя бихте предпочели: стоманената или златната? Ако искате да вършите работа, ще предпочетете стоманената сабя; ако искате да имате нѣкаква скѫпоценность, ще изберете златната. Обаче, стоманената сабя ще остане по-дълго време у васъ отъ златната. Който види златната сабя, препасана презъ кръста ви, непремѣнно ще иска да я вземе за себе си. Защо златото се губи и изчезва? Мнозина казватъ: Минаха добритѣ времена. Защо се губи доброто? Коя е причината, че човѣкъ губи добритѣ условия? Той може да чете, да учи, да работи и да бѫде щастливъ. Но ако не иска да учи и да работи, никакво щастие не може да придобие. Като видятъ, че нѣкой не иска да учи, казватъ му: Прѫчка ти трѣбва! Наистина, съвременнитѣ хора лесно разрешаватъ въпроситѣ съ прѫчката. Майката възпитава дѣцата си съ прѫчка, учительтъ възпитава ученицитѣ си съ прѫчка, проповѣдникътъ проповѣдва съ прѫчка. Въ края на краищата, за свое оправдание, всички казватъ, че прѫчката е излѣзла отъ рая. Какъ е възможно прѫчката да е излѣзла отъ рая, когато по това време брадвата не е сѫществувала? Въ рая не е позволено да се сѣкатъ дървета. Въ древностьта всички учени сѫ носѣли прѫчки. Прѫчката символизира знанието. Всѣки ученъ е носѣлъ въ рѫката си прѫчка, да покаже на хората, че разполага съ знание. Като види, че знанието не помага, той взима прѫчката си и започва да я движи на една, или на друга страна. Значи, майката и бащата, които често слагатъ прѫчката върху гърба на детето си, минаватъ за учени хора. Чрезъ нея тѣ предаватъ знанието си на детето, което започва да вика: Мамо, тате, боли! Думата „боли“ представя математическа формула, чрезъ която детето иска да каже на баща си: Татко, посѣй въ моя мозъкъ известно знание, чрезъ което да опредѣля посоката на своето движение и да осмисля живота си. Като налага детето си съ прѫчката, бащата казва: Ти трѣбва да ме слушашъ! — Трѣбва да те слушамъ, но какъ? Питамъ: Може ли детето всѣкога да разбира волята на баща си и да я изпълнява? Когато бащата изисква отъ детето послушание, това подразбира, че на детето предстоятъ известни мѫчнотии. Само онзи, който се намира предъ мѫчни, неразрешими задачи, трѣбва да прояви послушанието си. Като слуша, той се домогва до начини за правилно разрешаване на своитѣ задачи. Представете си, че имате една овощна градина, пълна съ зрѣли плодове. Вие се разхождате съ баща си изъ градината и поглеждате къмъ плодоветѣ, но баща ви заповѣдва да не кѫсате още отъ тѣхъ. Обаче, ако баща ви се отдалечи отъ васъ, вие веднага посѣгате къмъ плодоветѣ, искате да си откѫснете нѣколко зрѣли плода. Първо се оглеждате да не ви забележи баща ви; после се озъртате, да не ви види другъ нѣкой и, като се убедите, че никой не вижда, вие посѣгате съ рѫката и си откѫсвате нѣколко зрѣли плода. Ще кажете, че това е непослушание. Кой обикновенъ човѣкъ, като влѣзе въ овощна градина и знае, че никой не го вижда, нѣма да откѫсне нѣколко плода? Когато баща ви дойде въ градината, ще познае ли, че сте кѫсали плодове? Понеже не е броилъ плодоветѣ, той нѣма да познае, дали сте яли отъ тѣхъ, или не. Ако баща ви не е броилъ плодоветѣ и не знае, че сте кѫсали, вие ще мислите, че всѣкога можете да си откѫсвате по нѣколко плода. Отъ друга страна баща ви ще изгуби авторитета си предъ васъ. Обаче, ако баща ви знае, колко сѫ плодоветѣ въ градината, нѣма да ви пита, кѫсали ли сте, или не, но ще вземе прѫчката и ще ви даде добъръ урокъ, да не си позволявате втори пѫть да кѫсате безъ негово разрешение. Защо баща ви не позволява да кѫсате отъ плодоветѣ на неговата градина? Коя е причината за това? Бащата иска да възпитава послушанието у васъ, да не се подавате на изкушение. При това, има плодове въ живота, съ които човѣкъ не трѣбва да се храни. Вкуси ли отъ тѣзи плодове, той самъ се осѫжда на смърть. Казано е, че съ каквито плодове човѣкъ се храни, такъвъ става; каквито мисли и чувства възприема, такъвъ става. Като знаете това, вие трѣбва да филтрирате мислитѣ и чувствата, които проникватъ въ ума и въ сърдцето ви, да не допущате въ себе си отровни мисли и чувства. Сегашнитѣ хора възприематъ лоши мисли и чувства, хранятъ се съ лоши плодове и, като се натъкнатъ на тѣхнитѣ последствия, казватъ: Лоши времена настанаха. Какво разбирате подъ думитѣ „лоши времена“? Лошитѣ времена подразбиратъ лоши условия. Запримѣръ, нѣкой ученикъ се записва въ училище, иска да учи, обаче, намира се при крайно неблагоприятни, лоши условия: учебници нѣма, дрехи и обуща нѣма, храната му оскѫдна, жилището му тъмно, влажно, приятелитѣ му — крайни егоисти, окрѫжаващата срѣда — груба. Този ученикъ отива и се връща отъ училището, въздъхва, мѫчи се и постоянно говори за лошитѣ условия на живота. Кой е виновенъ за тия условия? Много причини има за това, но и той самъ е една отъ причинитѣ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази добритѣ условия, които му сѫ дадени. Като ученици на Великата школа на живота, пазете следното правило: Още съ ставането си отъ сънь, турете въ ума си мисъльта да не разваляте доброто, което деньтъ носи въ себе си. Не свръзвайте днешния день съ вчерашния. Не мислете, че времената сѫ лоши. Лошото е вънъ отъ васъ. Ако времето е студено или топло, това се дължи на външната температура. Наистина, температурата указва влияние върху човѣшкия животъ, но трѣбва да се знае, че и топлото, и студено време, както и добритѣ, и лошитѣ условия въ живота, криятъ нѣкакво добро въ себе си. Отъ топлитѣ и студени течения въ природата се образува дъжда, който носи благата на живота. Сѫщото нѣщо става и въ човѣка. Ако пипнете рѫката на здравия човѣкъ, ще забележите, че едната страна е топла, другата — студена; едната рѫка е топла, другата — студена; едната половина на главата е топла, другата — студена. Въ болния човѣкъ не е така. Теченията въ него се измѣнятъ: или сѫ топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силитѣ въ неговия организъмъ. Тъй щото, за да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да възстанови вѫтрешното равновесие на силитѣ си. Ако това се постигне, той оздравява. Сега се явява въпросъ: защо високата температура е вредна за човѣка, а умѣрената, не само че не е вредна, но го ползува? Известно е на всички, че нормалната температура на човѣка е отъ 36,8° — 37°. Мине ли тази температура, той се простира на леглото и оставя другитѣ хора да му слугуватъ. Колкото по-висока е температурата му, толкова по-немощенъ става той. Като дойде до 40° — 41°, човѣкъ напуща тѣлото си и отива нѣкѫде въ пространството на разходка. Обаче, ако мине благополучно високата температура, безъ да напусне тѣлото си, казваме, че е оздравѣлъ. Рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ иматъ различни температури. Запримѣръ, птицитѣ иматъ около 40° температура, млѣкопитаещитѣ — приблизително като човѣшката, рибитѣ — по-низка отъ човѣшката и т. н. Като измѣрваме температурата на различнитѣ животни, виждаме, че нормалната температура за едни е вредна за други. Температурата, при която живитѣ сѫщества се развиватъ, е въ зависимость отъ тѣхнитѣ вѫтрешни условия. Ще дойде день, когато човѣкъ ще понася по-висока температура отъ тази, на която днесъ едва издържа. Засега човѣкъ самъ не се познава, не знае, какви сили се криятъ въ него. Той казва: Азъ трѣбва да свърша училището. Защо, именно, трѣбва да свърши училището, не знае. Какво ще прави като свърши училище, пакъ не знае. Често срѣщате младежи, които сѫ свършили гимназия, но не знаятъ, какво да правятъ по-нататъкъ. Като мислятъ известно време, най-после решаватъ да следватъ нѣкаква наука: медицина, философия, богословие и др. Какъвъ е резултатътъ на тѣхното следване, не знаятъ. Единъ день ги хване нѣкаква болесть, повиши се температурата имъ до 41° и заминаватъ на разходка за онзи свѣтъ. Когото и да срещнете днесъ, който е изучавалъ медицина, философия, математика, богословие, всички казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Ако, наистина, животътъ нѣма смисълъ, защо хората учатъ, защо се стремятъ къмъ придобиване на знание, сила и богатства? Кѫде е истината по въпроса за смисъла на живота? Не е въпросъ да се обезсърдчава човѣкъ, но важно е, че всички хора не мислятъ еднакво за живота. Едни отричатъ смисъла на живота, други го приематъ. Да подържа човѣкъ мисъльта, че животътъ е безсмисленъ, това показва, че нѣкога животътъ ималъ смисълъ за него. Значи, животътъ, въ своята сѫщина, има смисълъ, но малцина го виждатъ. Като сѫ обезсмислили своя личенъ животъ, тѣ сѫ обезсмислили и великия животъ. Въ това седи погрѣшката. Щомъ осмислятъ своя животъ, ще осмислятъ и великия животъ. Като придобие правиленъ възгледъ за нѣщата, човѣкъ вижда, че външно нѣкои нѣща сѫ безсмислени, а вѫтрешно смислени; други, точно обратно — външно сѫ смислени, а вѫтрешно безсмислени. Задачата на човѣка се заключава, именно, въ това, да различава нѣщата и да се ползува разумно отъ тѣхъ. Отъ разбирането на човѣка зависи, кои нѣща сѫ смислени и кои безсмислени. Запримѣръ, ситиятъ казва, че нѣма смисълъ човѣкъ да яде. Гладниятъ пъкъ подържа точно обратното. Той казва, че има смисълъ човѣкъ да яде. Като преяждалъ много пѫти, човѣкъ обезсмислилъ процеса на яденето въ природата. Като гладувалъ дълго време, човѣкъ разбралъ смисъла на яденето и казва, че нѣма по-великъ процесъ въ природата отъ храненето. Великъ смисълъ е вложила природата въ храненето, но когато точно се спазва количеството храна, което тя е опредѣлила за всѣко живо сѫщество. Всѣки, който си е позволилъ да употрѣби повече храна отъ тази, която природата му е опредѣлила, скѫпо е платилъ. Не е позволено на човѣка да преяжда. Като преяжда, отъ една страна той нарушава силитѣ на своя организъмъ, а отъ друга — отнема часть отъ храната, предвидена за други сѫщества. Съвременнитѣ учени даватъ различни методи за приготвяне на хранитѣ. Правили ли сте опити да готвите споредъ методитѣ, посочени отъ ученитѣ? Една отъ главнитѣ храни на българина е бобътъ. Искате ли да се ползувате отъ хранителностьта на боба, гответе го безъ приправки. Бобътъ не търпи никакви приправки. Варете бобъ съ чиста вода и една-две глави лукъ, безъ дървено масло. Като го сварите, турете малко соль. Турите ли дървено масло, вие ще го развалите. Бобътъ съдържа въ себе си специално масло, което не се съгласява съ останалитѣ масла. Бобътъ не приема нито чушки. Сѣйте бобъ на чисти мѣста, изложени на слънце. Никога, обаче, не яжте бобъ, който е стоялъ въ избитѣ ви повече отъ една година. Следователно, искате ли да бѫдете физически здрави, пазете хигиена въ храненето, като правите изборъ на хранитѣ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате динамическата сила на думитѣ, на мислитѣ и на чувствата. Като знаете динамическата сила на думитѣ, вие можете да се справяте съ тѣхъ разумно. Сѫщото се отнася и до мислитѣ и чувствата. Има думи, мисли и чувства, които произвеждатъ два различни резултата. Това особено се забелязва въ мисли, които не сѫ провѣрени. Такива мисли произвеждатъ повече отрицателни резултати, отколкото положителни. Не давайте ходъ на такива мисли. Ще кажете, че трѣбва да имате вѣра въ хората. Има смисълъ да вѣрвате въ хората, но не всѣкога. Довѣрието трѣбва да бѫде взаимно. Добре е да имате довѣрие въ човѣка, на когото давате пари на заемъ, но той трѣбва да подържа това довѣрие. Изгубите ли довѣрието си въ него, вашето приятелство се разваля. Десеть лева да сте взели на заемъ, трѣбва да ги върнете на време. Точни трѣбва да бѫдете въ задълженията си. Ако не сте точни въ малкитѣ си задължения, не можете да бѫдете точни и въ голѣмитѣ. Точностьта е едно отъ условията за съграждане на човѣшкия характеръ. Нѣкои не издържатъ на обещанията си, защото уповаватъ на баща си. Първо уповавайте на себе си, а после на близкитѣ си. За предпочитане е два-три деня да постите, но да изплатите задължението си, отколкото да сте нахраненъ, а неточенъ къмъ малкото си задължение. Десеть лева дългъ, неизплатенъ на време, спъва човѣка. Всички знаете поговорката: „Малкото камъче събаря колата“. Микробитѣ, колкото малки да сѫ, разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Ако нѣкой вземе 500 хиляди лева на заемъ и не ги върне на време, не го сѫдятъ. Всѣки знае, че мѫчно се връщатъ голѣми суми. Обаче, той ще бѫде сѫденъ, задето е взелъ тѣзи пари. Като знае, че не може да ги върне на време, не трѣбва да ги взима. Ще кажете, че кредиторътъ ви е длъженъ да търпи. Това е негова работа. Ако търпи, той печели. Вие, обаче, сте длъжни да изплатите дълга си. Не го ли изплатите, не иска ли да търпи той, отношенията ви ще се развалятъ. Не само това, но онзи, който не плаща на време задълженията си, губи уважение предъ себе си. Когато човѣкъ се натъква на задълженията си, въ него се събуждатъ две съзнания. Божественото настоява да плати дълговетѣ си, а човѣшкото отлага, докато най-после каже: Нѣмамъ намѣрение да плащамъ дълговетѣ си. Баща ми не е милионеръ. Нѣкой вземе петь-десеть лева на заемъ и казва: Колко сѫ петь лева? Нищо не представятъ. Другъ е въпросътъ, ако сумата е голѣма. И германецътъ може да каже сѫщото: Колко сѫ петь марки? Петь марки не сѫ много, но една марка се равнява на 30 лв. български. Американецътъ казва: Колко сѫ петь долара? Но единъ доларъ се равнява на 85 лв. български. И тъй, не е въпросътъ въ лева, въ мярката, въ долара, но въ точностьта на човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ предъ себе си, да има вѫтрешенъ, устойчивъ моралъ, а не външенъ. Ако не е точенъ предъ себе си, предъ своето висше съзнание, човѣкъ ще изгуби вѫтрешната си сила и равновесие. Човѣкъ губи своя вѫтрешенъ миръ, своята вѫтрешна сила, благодарение на прекѫсване на връзката си съ висшето, Божествено съзнание. Щомъ изгуби тази връзка, той губи и своя кредитъ. Днесъ всички хора сѫ взели по десеть лева на заемъ, които още не сѫ върнали. Не можете да бѫдете нови хора, т.е. хора на новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали предъ своето висше съзнание. Като дойде до обещание, човѣкъ трѣбва да мисли, какво обещава. Но обещае ли веднъжъ нѣщо, той трѣбва да го изпълни на време. Една добра, отличителна чърта на англичанина е точностьта. Обещае ли нѣщо, той непремѣнно ще го изпълни. Докато даде обещание, той много мисли, но даде ли веднъжъ обещание, нищо не може да го застави да не го изпълни. Той е изправенъ и изпълнителенъ къмъ себе си. Само при това положение науката, изкуствата, религията иматъ смисълъ. Не изпълнявате ли обещанията си, не сте ли точни къмъ задълженията си, нито науката, нито религията иматъ смисълъ за васъ. Всѣка наука е полезна за човѣка дотолкова, доколкото той е точенъ и изпълнителенъ къмъ себе си. По отношение на науката, човѣкъ е подобенъ на земнитѣ пластове, презъ които минава водата. Чистотата на водата зависи отъ пластоветѣ, презъ които тя минава. Тя е толкова по-нечиста, презъ колкото по-нечисти пластове минава. Чистотата на пластоветѣ пъкъ зависи отъ тѣхната изправность къмъ общитѣ сили, които действуватъ въ земята. Отъ действието на външнитѣ и вѫтрешни сили на земята, пластоветѣ се снишаватъ и възвишаватъ. На обикновенъ езикъ това снишаване и възвишаване на пластоветѣ наричаме наказание. Хората се страхуватъ отъ тѣзи наказания. Споредъ мене, наказанието не е нищо друго, освенъ прѫчка, която се вдига и слага върху гърба на човѣка. Защо прѫчката играе върху човѣшкия гръбъ? Да го направи уменъ. Преди нѣколко години срещнахъ единъ коларь, който караше кола, впрегната съ биволи, но силно натоварена. Пѫтьтъ бѣше стръменъ, постепенно се издигаше нагоре. Биволитѣ едва влачеха колата следъ себе си. Селянинътъ немилостиво ги биеше. Той ги удряше съ прѫчка върху гръбначния стълбъ. Обаче, колкото повече ги биеше, толкова повече тѣ упорствуваха, не искаха да вървятъ. Като наблюдавахъ това нѣщо, азъ се спрѣхъ и казахъ на селянина: Представи си, че си войникъ, участвувашъ въ войната и те хванатъ пленникъ. Следъ това турятъ на гърба ти товаръ отъ сто килограма тежесть и те заставятъ да го изнесешъ на известна височина. Какво ще правишъ съ този товаръ? — Ще кажа, че не мога да го нося. — Ти ще кажешъ, че не можешъ да го носишъ, но никой не влиза въ положението ти. Щомъ не можешъ да носишъ, прѫчката ще играе върху гърба ти, както ти постѫпвашъ съ воловетѣ си. Какво ще бѫде положението ти? — Да ме пази Господъ! Дано не дойда до това положение. Ако товарътъ ми е по-лекъ, ще го нося, но ако е голѣмъ, загубенъ съмъ. — Ето, такова е положението и на твоитѣ волове. Ти ги биешъ по гърба и ги парализирашъ, вследствие на което не могатъ да се движатъ. Като ги удряшъ по гърба, тѣ губятъ половината отъ силата си. Ти не знаешъ, кѫде да удряшъ и какъ да постѫпвашъ съ тѣхъ. Ако искашъ, мога да ти дамъ съветъ, какъ да се отнасяшъ съ воловетѣ си. Въ този моментъ азъ се приближихъ до воловетѣ, които ме погледнаха спокойно. Помилвахъ единия волъ по главата, другия — по челото и по този начинъ ги заставихъ да тръгнатъ напредъ. Бавно и спокойно тѣ продължиха пѫтя си и изнесоха товара горе, на опредѣлената височина. Следъ това запитахъ селянина: Какво печелишъ като биешъ воловетѣ си? Не само че нищо не печелишъ, но губишъ даже. Сѫщото може да се случи и съ тебе. Като отидешъ на война, и тебе могатъ да биятъ по сѫщия начинъ. За да не изпаднешъ въ това положение, ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ къмъ воловетѣ си. Като е дошълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, човѣкъ трѣбва да пази организма си, да има правилна обхода къмъ него. Не пази ли тѣлото си, не се ли отнася добре съ него, въ скоро време той ще предизвика голѣма дисхармония въ себе си. Не е позволено на човѣка да измѫчва тѣлото си. Човѣкъ трѣбва да пази известенъ моралъ къмъ тѣлото си. Тѣлото е подобно на помощния добитъкъ. Ако къмъ добитъка е нужно човѣшко отнасяне, колко повече това е нужно къмъ собственото ви тѣло. Като прилага известенъ моралъ къмъ тѣлото си, човѣкъ ще дойде до високо разбиране на живота. Значи, приложението на морала започва отъ човѣшкото тѣло и постепенно излиза навънъ, къмъ сѫщества, по-далечни и по-близки отъ него. Затова казваме, че както постѫпва човѣкъ къмъ себе си, така ще постѫпва и къмъ другитѣ. Невъзможно е да бѫдешъ къмъ себе си небреженъ, а къмъ другитѣ внимателенъ. Като постѫпва добре съ себе си, човѣкъ дохожда до положение да цени и по-долностоещитѣ отъ себе си сѫщества. Не мислете, че животнитѣ сѫ прости и неинтелигентни. И тѣ иматъ известна интелигентность. Животнитѣ сѫ създадени чрезъ Словото. Богъ каза да се създадатъ животнитѣ, и тѣ се създадоха. Словото означава разумното начало. Значи, произходътъ на животнитѣ се крие въ разумностьта. Който иска да се учи, може да научи много нѣща и отъ животнитѣ. Запримѣръ, ако искате да придобиете търпение, изучавайте вола. Колкото да го биете, той стои спокойно и си преживва. При това, той скоро забравя лошото отношение къмъ него. Волътъ не е злопаметенъ, никого не мрази. Ако волътъ излѣзе отъ своята форма и влѣзе въ човѣшка, той ще прояви своята интелигентность. Тогава ще разберете, какво нѣщо е волътъ. За да прояви своята интелигентность, волътъ се нуждае отъ известни органи, каквито днесъ не му сѫ дадени. Всичко зависи отъ органитѣ. Това, което човѣкъ не може да направи съ дветѣ си рѫце, може да го направи съ лостъ. Съ две рѫце той не може да дигне единъ тонъ злато, но съ помощьта на лоста може да го дигне. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нови разбирания. Тѣ трѣбва да бѫдатъ носители на новитѣ идеи. Докато не приеме новитѣ идеи въ себе си, човѣкъ остава завинаги простъ, старъ, безъ никакъвъ напредъкъ. За да се домогне до новитѣ идеи, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброто. Нѣкой иска да помогне на своя ближенъ, да го направи богатъ, ученъ. Съ това той мисли, че прави добро. Да направишъ нѣкого богатъ, или ученъ, това още не е добро. Доброто започва съ микроскопически нѣща. Да правите добро, това значи, да сте готови всѣки моментъ да изпълните волята Божия въ най-малкитѣ ѝ прояви. Ако можете да изпълните волята Божия на време и на мѣсто, вие сте и богатъ, и ученъ човѣкъ. Ако на време извадите единъ падналъ човѣкъ отъ кладенеца, той нѣма ли да ви благодари? Не само, че ще ви благодари, но ще ви възнагради щедро. Той ще ви бѫде признателенъ презъ цѣлия си животъ. Колкото по-безкористно правите добро, толкова повече ще ви благодарятъ. Благодарностьта на хората ще внесе въ васъ голѣма радость и доволство. Доброто е жива сила, която работи въ цѣлото Битие. Ако не се свържете съ него, вие не можете да се домогнете до живота. Страшно е положението на човѣка, който е изолиранъ отъ живота. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ единъ ограниченъ, херметически затворенъ крѫгъ, вследствие на което не виждатъ ясно нѣщата. Тѣ трѣбва да се качатъ въ по-високъ свѣтъ и да отворятъ прозорцитѣ, които сѫ къмъ тѣхъ, за да влѣзатъ въ връзка съ силитѣ на този свѣтъ. За да се свърже съ възвишения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да мине по единъ тънъкъ конецъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, вие ще разберете, че единъ моралъ, едно добро сѫществува въ свѣта. Това сѫ моралътъ на великата любовь и доброто, направено за Бога. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на човѣка да направи това добро. Хората на новата епоха се познаватъ, именно, по морала си и по доброто, което правятъ въ името на Бога. Като знаете това, не казвайте, че условията ви препятствуватъ въ правене на добро. Не казвайте, че хората сѫ лоши. Не казвайте, че времето не ви благоприятствува. Това сѫ празни думи. Ако е въпросъ за времето, наистина, има известно съотношение между времето и човѣшкия животъ, но човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, надъ времето, надъ хората и да прояви Божественото въ себе си. Който познава законитѣ на времето, той се е домогналъ до една отъ великитѣ тайни на живота. Времето носи съ себе си всички нѣща; сѫщо така времето отнася всичко съ себе си. Времето пише, но времето и заличава. За онзи, който разбира законитѣ на времето, всичко е възможно. Вие трѣбва да изучавате законитѣ на времето и законитѣ за правене на доброто като ученици, а не като млади. Защо? Защото, споредъ мене, младъ човѣкъ е онзи, който може да прави добро; който не може да прави добро, той е старъ. Който може да прави добро, той е човѣкъ на новата култура; който не може да прави добро, той е човѣкъ на старата култура. — Може ли при всички условия да се прави добро? Ако въ смъртьта се заражда живота, защо при лошитѣ условия да не се прави добро? Когато материята започва да се разкапва, тогава, именно, зародишътъ на живота пуща своитѣ динамически сили въ действие, поляризира ги и започва да ги организира. На сѫщото основание и вие трѣбва да пуснете коренитѣ на своя животъ при най-лошитѣ условия. Можете ли да направите това, разкапалата се материя на лошитѣ условия почва да се организира, и вие коренно се преобразявате. Който разбира законитѣ на живота, при най-тежката болесть може да увеличи жизненитѣ сили на организма си и да надвие болестьта. И тъй, искате ли да постигнете нѣщо, проявете доброто въ себе си и знайте, че никаква сила въ свѣта не е въ състояние да ви попрѣчи за правене на доброто. Пазете своето достоинство като душа и помнете, че и като богатъ и сиромахъ, като царь и последенъ простакъ, вие имате една и сѫща цена. Цената на човѣка седи въ неговата душа, а не въ формитѣ и положенията, презъ които той минава. Сиромахътъ трѣбва да бѫде царь на сиромаситѣ, а богатиятъ — царь на богатитѣ. Царьтъ на сиромаситѣ не може да управлява богати, нито царьтъ на богатитѣ може да управлява сиромаси. Искате ли да направите хората свети, учени, благородни, поставете ги въ сиромашия. Сиромашията ражда добродетелитѣ, а богатството ги отглежда. Ние разглеждаме сиромашията въ широкъ смисълъ, не когато човѣкъ самъ я създава, а когато иде отвънъ. Неразумниятъ самъ създава сиромашията. Споредъ мене сиромахъ е онзи, който не разполага съ капиталитѣ на баща си и на майка си, на дѣдо си и на баба си, но разчита на собственитѣ си сили и способности. Каквото хване, изкарва нѣщо отъ него. Хване ли перото, ще напише нѣщо ценно; хване ли мотиката, бързо и добре ще копае. Какъвто занаятъ започне, въ скоро време става майсторъ. Той може да пере, да готви по-добре отъ всѣка домакиня. Въ половинъ часъ може да опере много дрехи, да ги изсуши и изглади. Той впрѣга на работа всички природни сили: слънце, вода, електричество. Нѣма работа въ живота, която той не може да свърши. Ще дойде день, когато хората ще ператъ дрехитѣ си не съ вода и сапунъ, както правятъ днесъ, но съ слънчевата свѣтлина и топлина. Като изложатъ дрехитѣ си на слънце, въ 10-15 м. тѣ ще бѫдатъ изпрани и дезинфекцирани. Тѣ знаятъ, презъ кои часове на деня слънчевитѣ лѫчи могатъ да чистятъ и дезинфекциратъ. Да се върнемъ къмъ мисъльта за доброто. Едно трѣбва да знаете: нѣма по-здравословни условия за човѣка отъ правене на добро. Правете добро при всички условия и никога не се отказвайте отъ него. Да прави човѣкъ добро, това е отъ значение първо за самия него, а после за другитѣ. Когато правите добро, Божественото око, т.е. Висшето съзнание въ козмоса наблюдава, помага ви и се радва, че се подавате на импулса, който доброто произвежда въ васъ. Вие възприемате тази радость и се чувствувате мощни въ приложение на доброто. Отъ доброто, което човѣкъ прави, се опредѣлятъ неговитѣ дарби, както и здравословното и материалното му състояние. Ако не прави добро, а работи върху себе си, човѣкъ пакъ придобива знания, но често губи отъ придобивкитѣ си. Днесъ спечели нѣщо, на другия день изгуби часть отъ спечеленото; днесъ се натъкне на доброто, на другия день — на злото. Той се движи между плюсове и минуси и, въ края на краищата, придобивкитѣ излизатъ по-малко отъ загубитѣ. Какво се получава при горението на дърва и на вѫглища? Топлина и пепель. Топлината е плюсъ, пепельта — минусъ. Топлината е движение на въздушнитѣ частици; движението пъкъ създава условия за работа — плюсове въ живота, а пепельта се използува за торъ. Който знае, какъ да използува пепельта, по-добъръ торъ отъ нея нѣма; който не знае, какъ да я използува, по-лошъ торъ отъ нея нѣма. Не е важно, какъвъ торъ е пепельта; важно е човѣкъ да прилага доброто за подкрепа на науката, на изкуствата, на отношенията между хората — на цѣлия животъ. Днесъ отъ всички хора се иска приложение на доброто въ живота като новъ начинъ за подмладяване, за усилване на способноститѣ, за закрепване на здравето. Правенето на добро е единъ отъ новитѣ методи за самовъзпитание. Ако човѣкъ не прилага доброто, каквито усилия да прави, нищо не може да постигне, никаква промѣна не може да стане въ живота му. Всѣки самъ може да подобри условията си; всѣки самъ може да произведе промѣна въ своя животъ. Доброто е магия, съ която човѣкъ превръща отрицателнитѣ сили въ положителни. Представете си, че имате единъ добъръ приятель, съ когото сте се скарали отъ нѣколко години насамъ. Вие сте му казали нѣколко обидни думи, съ които сте внесли огорчение въ сърдцето му. Какво трѣбва да направите? Ще отидете при него и ще му кажете нѣколко добри думи. Добритѣ думи ще бѫдатъ лѣкъ за нараненото му сърдце. По този начинъ ще загладите работата. Ще тръгнете двамата заедно и ще се разговаряте приятелски. Това значи истински човѣкъ. Азъ наричамъ човѣкъ онзи, който може да изправи погрѣшката си. Казвате: Какъ ще си вземемъ думитѣ назадъ? — Нѣма да вземете думитѣ си назадъ, но ще си послужите съ нови думи, по-силни отъ първитѣ, съ които ще заличите всичко горчиво, което сте написали въ сърдцето на своя приятель. Не очаквайте щастието да дойде предъ нозетѣ ви, но вие идете при него. Щастието може да дойде предъ нозетѣ ви, но ако не сте готови да го приемете, то ще мине и замине, безъ да го използувате, както трѣбва. Така стана съ бедната вдовица, която се домогна до щастието чрезъ пророкъ Елисей. Той ѝ каза да приготви сѫдове за наливане на масло, да вземе такива и отъ съседкитѣ си, но когато маслото започна изобилно да тече, сѫдоветѣ се напълниха, и маслото престана да тече. Следователно, бѫдете готови за щастието, че като започне да тече, да не се прекѫсва. Колкото малко да тече, не оставяйте да изтича навънъ, или да се прекѫсва. Съ други думи казано: Бѫдете готови за благата, които всѣки моментъ могатъ да ви се дадатъ. Колкото сѫдове имате, пригответе ги да се напълнятъ съ благата на живота. Т. м. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 28. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумность и доброта Т. м. Чете се резюме на темата: „Изкуството като възпитателно срѣдство“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е гладъкъ. Чудни сѫ хората! Възможно ли е човѣкъ да върви по пѫть, който да бѫде навсѣкѫде гладъкъ? Ако отидете въ единъ градъ, ще видите, че нѣкои улици, обикновено въ центъра, сѫ гладки, павирани, а въ крайнитѣ квартали сѫ неравни, каменисти. Ако се качвате на нѣкой планински връхъ, докато стигнете върха, ще се натъквате на равни и на неравни пѫтища, каменисти и меки, покрити съ трева. Ако на физическия пѫть срѣщате неравни и равни мѣста, колко повече ще срѣщате такива пѫтища въ духовния или психическия си животъ! Невъзможно е пѫтьтъ на човѣка да бѫде еднакво гладъкъ. Защо хората търсятъ гладъкъ, равенъ пѫть? Защото по естество сѫ склонни да търсятъ лесния пѫть. Други казватъ, че търсятъ гладъкъ пѫть, защото товарътъ имъ е голѣмъ. Кой ги кара да носятъ голѣмъ товаръ? Щомъ тръгвате на пѫть, не взимайте съ себе си голѣмъ товаръ. Само въ изключителни случаи можете да носите голѣмъ товаръ. Представете си, че ви предлагатъ три торби: едната е пълна съ пѣсъкъ, втората — съ злато, а третата — съ скѫпоценни камъни. Съ коя отъ тритѣ торби ще се нагърбите? Това зависи отъ разбирането. Ако човѣкъ разбира цената на златото и на скѫпоценнитѣ камъни, ще предпочете една отъ дветѣ торби, но никога нѣма да вземе торбата съ пѣсъка. Обаче, ако не разбира цената на златото и на скѫпоценнитѣ камъни, той ще вземе торбата съ пѣсъка. Да се стреми човѣкъ къмъ златото, или къмъ скѫпоценнитѣ камъни, това значи, да се стреми къмъ нѣкоя голѣма, велика идея. Има смисълъ човѣкъ да се стреми къмъ велики идеи, но ако може да ги реализира. Не може ли да ги реализира, за предпочитане е да се заеме съ реализирането на нѣкоя малка идея. За предпочитане е малкото благо, но разумно използувано, отколкото голѣмото благо неразумно използувано. Има ли смисълъ да храните слонъ, безъ да се ползувате отъ него? Знаете ли, колко храна е нужно за единъ слонъ? Слонътъ изяжда на день около петь крини оризъ. Ако не можете и не знаете, какъ да го използувате, по-добре го дайте на нѣкой, който знае, какъ да се справи съ него. И тъй, стремете се къмъ постижими нѣща. Запримѣръ, постижимо е човѣкъ да бѫде добъръ. Доброто е вложено въ човѣка. Добриятъ човѣкъ е всѣкога здравъ. Въ този случай, има смисълъ да бѫде човѣкъ добъръ. Ако не е добъръ, не може да бѫде здравъ. Болниятъ човѣкъ не може да бѫде добъръ. Често слушате да казватъ за нѣкой лошъ човѣкъ, че като се разболѣе, ще омекне, ще стане добъръ. Тежко на този човѣкъ, който чрезъ болестьта може да стане добъръ! Той временно е добъръ. Щомъ оздравѣе, пакъ проявява лошавината си. Всѣки може да стане добъръ. — Кога? — Когато работи съзнателно върху себе си. Важно е да има желание да прояви доброто, което е вложено въ него. И замръзналата змия е добра. Стопли ли се, тя показва естеството си. Зимно време, когато прекарва зименъ сънь, и мечката е добра, но щомъ се събуди, тя проявява своето мечешко естество. Често хората говорятъ за неуспѣване въ своитѣ идеи и отдаватъ всичко на сиромашията, на условията и т. н. Липсата на пари, както и условията, не сѫ причина за неуспѣха на хората Що се отнася до неуспѣха въ идеитѣ, погрѣшката се заключава въ незнанието на човѣка. Той не знае, какъ да ги приложи. Както въ механиката човѣкъ трѣбва да знае, какъ да впрегне известни принципи на работа, така и въ идейния свѣтъ идеитѣ трѣбва да се прилагатъ. За да се приложи една идея и да даде плодъ, преди всичко тя трѣбва да е любима, точно опредѣлена и съвмѣстима съ условията на живота. Колкото малка да е тази идея, тя непремѣнно ще донесе известно благо на човѣка. Като знаете това, никога не дръжте въ ума си нѣкоя велика идея като слона. Слонътъ мисли ли за човѣка, т.е. за господаря си? Колкото слонътъ мисли за своя господарь, толкова и идеитѣ, и желанията мислятъ за човѣка. Човѣкъ мисли за тѣхъ, но тѣ не мислятъ за него. Когато детето умре, майката и бащата ли плачатъ за него, или то плаче за тѣхъ? Майката и бащата плачатъ за умрѣлото си дете, а то не плаче за тѣхъ. При раждането на детето е точно обратно: майката и бащата се радватъ, а детето плаче. Човѣкъ се радва и плаче за нѣща, съ които е тѣсно свързанъ. Обаче, за нѣща, съ които не е свързанъ, той нито плаче, нито се радва. Ако нѣкой тегли пръста на рѫката ви силно, вие усѣщате болка и страдате. Защо? Пръстътъ е тѣсно свързанъ съ васъ. Ако нѣкой бръкне въ джоба и вземе паритѣ ви, вие нѣма да усѣтите никаква болка, вследствие на което нѣма да страдате. После ще дойдатъ страданията. Защо? Защото отсѫтствието на паритѣ ви лишаватъ отъ нѣща, съ които сте тѣсно свързани. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за товара. Кога и съ какво трѣбва човѣкъ да се товари? Човѣкъ трѣбва да носи на гърба си само такъвъ товаръ, който никой не може да му отнеме. Какъвъ смисълъ има да носи на гърба си знание, което следъ десетина години ще изгуби? Нѣкой минава за философъ, за адептъ, за ученъ, но следъ нѣколко години изгуби философията, ученостьта, адептството си. Това показва, че нито ученостьта, нито философията, нито адептството на този човѣкъ сѫ истински. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ постигането на такива нѣща, които никой не може да му отнеме. Следователно, стремете се къмъ идеи, на които да разчитате всѣкога. Такава идея е благо не само за васъ, но за цѣлото човѣчество. Помнете сега правилото, което ви дадохъ: Постѫпвайте съ хората така, както искате да постѫпватъ съ васъ. Като имате предъ видъ това правило, за десеть деня приложете следната задача: Като срещнете нѣкого, познатъ или непознатъ, близъкъ или далеченъ, поздравете го вѫтре въ себе си, като му пожелаете нѣщо добро. Ако успѣете да отправите къмъ него своето пожелание за нѣщо добро, той ще се зарадва, че срещналъ единъ добъръ човѣкъ. Погледътъ ви, разположението ви къмъ него трѣбва да бѫдатъ чисти. Това е истинската обхода, истинското отношение между хората. Ако това отношение стане втора природа за васъ, вие ще дойдете до онази вѫтрешна красота, която ще се отрази на лицето ви, както и на цѣлото тѣло. Че е така, вижте, какво става съ крадцитѣ и разбойницитѣ, които живѣятъ съ мисъльта да обиратъ хората. Въ нѣколко години само тѣ изгубватъ красотата на своитѣ линии и се обезобразяватъ. Какво се иска отъ човѣка, за да възстанови своята първоначална красота? Той трѣбва да пази своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие, да не бърза, да не се безпокои, да не се обезсърдчава. Защо трѣбва да бързате? За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Кога цъвтятъ и зрѣятъ черешитѣ въ умѣрения поясъ? Презъ априлъ цъвтятъ, презъ май зрѣятъ. Природата е опредѣлила време и мѣсто за реализирането на всѣко нѣщо. Следвайте нейнитѣ закони и не се безпокойте. Бѫдете разумни като природата, но никога по-разумни отъ нея. Това е изказалъ Христосъ съ стиха: „Достатъчно е на ученика да бѫде като учителя си“. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 21. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Човѣкъ и природа Т. м. При изучаване на космографията, хората се домогватъ и до въпроса, защо годината е раздѣлена на четири годишни времена, на 12 месеци, на две равноденствия — пролѣтно и есенно, а месецитѣ — на 30 дни и т. н. Защо въ всѣко годишно време влизатъ по три месеца? Сѫщевременно хората изучаватъ въпроса, защо презъ четиритѣ годишни времена температурата е различна. За обяснение на това ще чуете различни отговори: едни отдаватъ тази причина на влагата, други — на вѣтроветѣ и на топлитѣ и студени течения и т. н. Тѣзи обяснения не почиватъ на строго математически изчисления. Ако днесъ приемете едно обяснение за вѣрно, на другия день ще приемете друго обяснение. По този начинъ науката всѣки день напредва и се приближава все повече къмъ истината. Като разглеждамъ въпроса за температурата презъ годишнитѣ времена, азъ имамъ предъ видъ да развивате своята наблюдателность и паметь. Наблюдавайте, какъ се промѣня температурата презъ единъ и сѫщъ день, както и презъ различнитѣ годишни времена. Правете сравнение между температуритѣ на нѣкои забележителни за васъ дати отъ сегашната и миналата година. Запримѣръ, можете ли да си спомните, какво е било времето на първи януарий миналата година, за да го сравните съ времето и температурата на тазгодишния първи януари? Ако на първи януари миналата година сте получили нѣкакво наследство, или сте преживѣли голѣма радость, вие непремѣнно ще помните, какво е било времето този день. Като правите наблюдения, вие ще забележите, че хубавитѣ работи обикновено се съвпадатъ съ хубаво време. Доброто настроение на човѣка сѫщо така се съвпада съ добро време. Ако имате единъ пишущъ барометъръ, ще забележите, че както времето се подобрява, така и настроението ви се повдига. Въ този случай барометърътъ отбелязва една възходеща линия. Има малки изключения отъ този законъ, но тѣ рѣдко се случватъ. Когато живакътъ въ барометъра се изкачва, въ природата действуватъ особени, възходещи сили. Въ такъвъ случай, естествено е възходещитѣ сили да повдигатъ настроението на човѣка. Когато действуватъ низходещи сили въ природата, човѣкъ постепенно губи настроението си. Значи, както барометърътъ се повдига и спада, така и човѣкъ повдига и понижава настроението си. Това показва, че между силитѣ, които действуватъ въ природата, и човѣка, има известна връзка, известно съотношение. На какво се дължатъ възходещитѣ и низходещи сили въ природата? Споредъ една теория, възходещитѣ сили се дължатъ на възвишената мисъль на сѫщества съ висока култура, а низходещитѣ — на мисъльта на сѫщества съ низка култура. И еднитѣ, и другитѣ сѫщества сѫ силни. Дали вѣрвате въ тази теория, това е другъ въпросъ. Важно е, че природата е пълна съ такива сѫщества. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се намира подъ тѣхното влияние. За да се освободи отъ влиянието на низшитѣ сѫщества, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се повдига. Научното обяснение за възходещитѣ и низходещи сили на природата се крие въ електричеството и магнетизма. Обикновено електричеството въ природата произвежда възходещитѣ сили, т.е. мисъльта на възвишенитѣ сѫщества, а магнетизъмътъ — низходещитѣ сили. Затова казваме, че електричеството събужда мисъль, а магнетизъмътъ — чувства. Когато се качва нагоре, по планината, човѣкъ се свързва съ възходещитѣ сили на природата, а когато слиза отъ планината — съ низходещитѣ. Мнозина отдаватъ разположенията и неразположенията на човѣка на постигане и непостигане на желанията му. Студентътъ или ученикътъ е неразположенъ, когато пропадне на изпита си. Обаче, важно е, защо е пропадналъ. Той училъ редовно, има знания, а пропада. Въ такъвъ случай, между пропадането на ученика и времето има известна връзка. Ако времето не е било добро, или ученикътъ не е билъ разположенъ, действували сѫ низходещи сили. Като ученици, вие трѣбва да правите наблюдения, да знаете, на какво се дължатъ вашитѣ добри и лоши разположения и настроения. Отъ научна гледна точка, доказано е, че всѣки день се отличава съ известно количество възходеща или низходеща енергия, която се съвпада или не се съвпада съ силитѣ на човѣка. Отъ съвпадението на възходещитѣ сили на природата съ тия на човѣка се обяснява неговото разположение. За такъвъ човѣкъ казваме, че е хармониченъ. Когато низходещитѣ сили на природата се съвпадатъ съ низходещитѣ сили на човѣка, казваме, че този човѣкъ е дисхармониченъ. Обаче, ако възходещитѣ сили на природата се срещнатъ съ низходещитѣ сили на човѣка, или низходещитѣ сили на природата — съ възходещитѣ на човѣка, последниятъ изпада въ борба. Той се бори, докато възходещитѣ сили въ него взематъ връхъ. Който знае и разбира теченията въ природата, може така да ги използува, че да измѣня своитѣ състояния. Упражнение за наблюдаване на времето. Въ продължение на три месеца наблюдавайте времето, дали ще бѫде облачно, ясно, топло, студено и т. н. На специално тевтерче си отбелязвайте всѣка промѣна. Сѫщевременно наблюдавайте и вашитѣ състояния. Ако забележите, че между вашето състояние и времето има известно съотношение, проследете, дали е възходещо или низходещо. Като правите тѣзи наблюдения, ще видите, че, наистина, състоянията на човѣка често зависятъ отъ проявитѣ на времето. Това се случва главно съ нервнитѣ хора. Въ това отношение нервниятъ човѣкъ е барометъръ. Той предварително предсказва, какво ще бѫде времето, добро или лошо. Ако пъкъ човѣкъ страда отъ ревматизъмъ въ крака, въ рѫката, или въ друга нѣкоя часть на тѣлото, отъ болката му, която се усилва, намалява, или съвършено изчезва, той може да опредѣля и най-малкитѣ промѣни на времето. Следователно, ако искате да отидете на екскурзия и не можете да се решите, да предприемете ли екскурзията, или не, посъветвайте се съ нѣкой нервенъ човѣкъ. Той ще опредѣли, какво ще бѫде времето — дъждовно, облачно, ясно, слънчево и т. н. Вие можете да разчитате на неговитѣ познания за времето. Мнозина се оплакватъ отъ болки въ ушитѣ, въ пръститѣ на рѫцетѣ и краката, но не знаятъ причинитѣ на тия болки. Ако наблюдаватъ времето, тѣ ще видятъ, че болкитѣ имъ сѫ въ зависимость отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде метереологъ. Сегашнитѣ метереолози си служатъ съ различни инструменти за опредѣляне на промѣнитѣ, които ставатъ въ природата — съ термометри, барометри, сеизмографи и др. Обаче, нѣма по-усъвършенствуванъ инструментъ за опредѣляне и на най-слабитѣ промѣни въ природата отъ организма на високоорганизирания и чувствителенъ човѣкъ. И тъй, отъ болкитѣ въ организма си, човѣкъ може да опредѣля промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Тѣ се дължатъ на теченията въ природата. Който не разбира това, той се страхува, да не заболѣе сериозно. Много болезнени състояния на човѣка идатъ по отражение на силитѣ и теченията въ природата. Щомъ теченията взематъ възходещо състояние, и болката изчезва. Както природата влияе върху човѣка, така и човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, указва влияние върху теченията на природата. Ако това не е вѣрно, какъ ще си обясните, защо хората се молятъ за дъждъ? Когато много хора се събератъ на едно мѣсто и се молятъ за дъждъ, молитвата имъ има резултатъ. — Защо? — Като се молятъ, тѣ съсрѣдоточаватъ мисъльта си въ една и сѫща посока. Тѣхната силна мисъль измѣня теченията въ природата, вследствие на което започва да вали дъждъ. Колкото по-силна е мисъльта имъ, толкова по-скоро се измѣнятъ теченията въ природата. Съ помощьта на мисъльта могатъ и да се разпръсватъ облаци. Тъй щото, помнете: природнитѣ сили указватъ влияние върху човѣшкия организъмъ. Като знаете това, правете наблюдения върху себе си и природата, да придобивате повече знания. Наистина, върху състоянията на човѣка указватъ влияние и други нѣкои причини, извънъ природата, но тѣ сѫ странични. Тѣ трѣбва да се отдѣлятъ отъ общото влияние. Запримѣръ, когато държавата и общината иматъ голѣми дългове, тѣ ги разхвърлятъ между гражданитѣ. Яли не яли, пили не пили, тѣ трѣбва да плащатъ. Тия задължения сѫ временни и нѣматъ нищо общо съ влиянията и теченията, които идатъ отъ природата. И природата прави такива разхвърляния върху хората, но тя е последователна и точна въ своитѣ печалби и загуби. Когато взима данъци отъ хората, тя пише всичко, каквото взима. Когато печели, тя дѣли печалбитѣ си съ ония, отъ които е взела нѣщо. Тя прилага закона за взиманията и даванията си абсолютно справедливо: колкото взима, толкова дава. Нѣма живо сѫщество, което природата да е ощетила. Държавата не спазва закона на абсолютната справедливость. Когато има дългове, тя ги разхвърля между своитѣ поданици въ видъ на данъци, берии и др. Когато придобива блага, т.е. когато има печалби, тя не ги разхвърля между поданицитѣ си. Тя се рѫководи отъ закона на относителната справедливость. Следователно, ако не работите върху облагородяване на вашия характеръ, вие само ще изисквате, ще търсите вашето право, безъ да мислите за задълженията си. Обаче, като работите съзнателно върху облагородяване на своя характеръ, вие трѣбва да прилагате закона на абсолютната справедливость, съ който си служи природата: искашъ ли, ще дадешь; давашъ ли, ще вземешъ. Щомъ искашъ отъ човѣка известна услуга въ пари, въ грижи къмъ тебе, въ морални услуги, ще дѣлишъ съ него благата и печалбитѣ си. Не спазвате ли този законъ, между васъ и природата възниква известно противодействие, известна дисхармония. Единъ адвокатъ отъ Горна-Орѣховица си купилъ билетъ занѣкѫде, ще пѫтува съ тренъ. Въ това време единъ селянинъ си купилъ билетъ, и той ще пѫтува съ сѫщия тренъ. Обаче, не му стигали само 0,30 лв. за билета. Той се обърналъ къмъ адвоката съ молба да му услужи съ 0,30 лв. — Нѣмамъ, отговорилъ небрежно адвокатътъ. Селянинътъ въздъхналъ, нарамилъ торбичката си и тръгналъ пешъ за селото си. Следъ петь - шесть години сѫщиятъ адвокатъ попадналъ въ Англия. Единъ день той отишълъ на гарата да си купи билетъ, трѣбвало да пѫтува отъ единъ градъ за другъ. Какво се указало? Не му достигали за билета само 0,30 лв. Той се обърналъ къмъ единъ, къмъ втори англичанинъ, да му услужатъ съ 0,30 лв., но всички му отказали, подъ предлогъ, че нѣмали излишни пари. Той се принудилъ да вземе багажа си въ рѫка и да тръгне пешъ до една отъ близкитѣ станции. Едва сега, когато се намѣрилъ въ сѫщото положение, въ което изпадналъ селянинътъ, на когото отказалъ да даде 0,30 лв., той разбралъ, че не постѫпилъ добре. Какво показва това? Това показва, че въ природата сѫществува законъ, който регулира количеството на силитѣ и енергиитѣ, съ които тя борави. И тъй, правете упражнението, което ви дадохъ. Понеже ще трае три месеца, ще свършите на 15 май. Ще наблюдавате добре всички промѣни въ температурата, въ облацитѣ, дали сѫ черни или свѣтли, дали сѫ високо или низко на небето, дъждовни или вѣтровити и т. н. Като наблюдавате промѣнитѣ на времето, ще следите и своитѣ вѫтрешни състояния. Ако състоянията ви вървятъ въ съгласие съ промѣнитѣ на времето, ще извадите единъ законъ; ако сѫ извънъ влиянието на времето, ще извадите други заключения. Изобщо, ще правите научни изводи. Сега, едната половина отъ класа да пѣе тоноветѣ do (отъ долно do), mi, sol, do (горно); другата половина отъ класа да започне отъ do (горно) да слиза надолу, sol, mi, do (долно). Колкото повече пѣете, толкова по-здрави ще бѫдете. Пѣнието указва влияние върху здравето на човѣка. Ако не станете пѣвци, поне ще усилите здравето си. Пѣйте и отъ нищо не се страхувайте. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 14. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. Ани

    1930_02_07 Напрежение

    От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Напрежение Размишление. Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачвате известна тежесть. Какво ще стане съ пружината? Тя ще се разтегли. Колкото по-голѣми тежести закачвате, толкова повече ще се разтегля. Ако постепенно откачвате тежеститѣ една следъ друга, пружината ще се върне въ първото си положение. Природата е пълна съ такива пружини — въ растителното и животинското царство. Дето и да погледнете, навсѣкѫде виждате пружини. Допуснете, че човѣшкиятъ мозъкъ представя една пружина, на която се закачватъ различни тежести. Ако закачите една мисъль, тежка единъ килограмъ, мозъкътъ ще усѣти известно налѣгане или теглене и ще се огъне надѣсно, налѣво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачвате на мозъка, съ по-голѣми тежести, тѣ ще упражняватъ по-голѣмо налѣгане върху него. Случва се, че две или повече мисли, съ еднакво тегло и съ еднакви посоки, се стълкновятъ помежду си. Това стълкновение се предава и на мозъка. Следъ време противоречивитѣ мисли се отразяватъ вредно върху мозъка, а оттамъ и върху цѣлия организъмъ. Като знаете това, пазете мозъка си отъ излишни напрежения и сътресения. Допущайте въ ума си само такива мисли, които не предизвикватъ сътресения и напрежения въ мозъка. Това сѫ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове. Като пази мозъка си, човѣкъ ще се научи да пази и дробоветѣ, и стомаха си. Следователно, вкарвайте въ дробоветѣ си само такъвъ въздухъ, който не произвежда никакво налѣгане и напрежение. Внасяйте въ стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ония мисли и чувства, които произвеждатъ вѫтрешно напрежение въ мозъка и въ сърдцето му? Ако става въпросъ за отнемане тежести отъ пружината, това е лесна работа. Ако става въпросъ да освободите крушата отъ плодоветѣ, които я огъватъ, и това е лесна работа. Ще посегнете съ рѫката си и ще откѫснете нѣколко плода. Кой не е кѫсалъ отъ своята градина, или отъ нѣкоя чужда градина по нѣколко плода? Дървото се облекчава отъ товара, но васъ обвиняватъ въ това извършено престѫпление. Значи, вие се товарите съ тежката мисъль, че сте извършили известно престѫпление. Търсете методъ, чрезъ който да се справяте съ мисли, които предизвикватъ напрежение върху мозъка ви. Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че съ всѣка тежесть, закачена на мозъка, е свързана една лампа. Представете си, че отъ енергията, която се образува при напрежението или налѣгането на тежеститѣ върху мозъка, се произвежда свѣтлина, отъ която лампитѣ започватъ да свѣтятъ. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази свѣтлина се събиратъ учени, философи, които започватъ да пишатъ. Ако отнемете една отъ тежеститѣ, свѣтлината се намалява. Отнемете ли всички, свѣтлината съвсемъ изчезва. Професоритѣ, ученитѣ, философитѣ оставатъ въ тъмнина и преставатъ да работятъ. Въ такъвъ случай, кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да имате тежести, т.е. напрежение на мозъка, но да имате и свѣтлина, отколкото да нѣмате никакво напрежение и никаква свѣтлина? Щомъ нѣмате напрежение, ще бѫдете въ тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човѣкъ, както и на цѣлото човѣчество. Значи, добро е това, което принася блага на цѣлото човѣчество. Всѣко нѣщо, което не допринася блага за цѣлото човѣчество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, отъ което се ползува само единъ човѣкъ? И тъй, когато хората питатъ, защо сѫ нужни страданията, казвамъ: Човѣкъ страда, защото на пружината на неговия мозъкъ или на неговото сърдце е закачена нѣкаква тежесть. Какво лошо има въ страданието? Има смисълъ да страда, да се огъва човѣкъ, но ако се образува свѣтлина, на която поне нѣколко души могатъ да четатъ и да пишатъ. Колкото по-голѣми и разумни сѫ страданията, толкова повече свѣтлинна енергия образуватъ тѣ и толкова повече хора се ползуватъ отъ нея. Следователно, страданията и напреженията иматъ смисълъ, когато произвеждатъ свѣтлина. Ако не произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ безпредметни. Обаче, каквото и да правите, страданията сѫ неизбѣжни. Щомъ има пружина, има и напрежение; щомъ има напрежения, има и страдания. Дето нѣма страдания, тамъ нѣма напрежения. — Защо нѣма напрежения? — Защото тежести нѣма. Какъ може да се справя човѣкъ съ страданията? Чрезъ музика. Пѣйте и свирете главно за себе си. Като пѣете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате отъ страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисъльта на човѣка. Т. м. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 7. февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  22. От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На време и на мѣсто Т. м. Чете се резюме на темата: „Лесенъ пѫть за справяне съ страданията“. Четоха се темитѣ: „Изкуството като възпитателно срѣдство.“ Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на гръбначнитѣ животни“. За следния пѫть всѣки отъ васъ да се приготви да изпѣе четиритѣ тона: do (долно), mi, sol, do (горно). Ще пѣете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакватъ, че не могатъ да пѣятъ. Защо не могатъ да пѣятъ? Има причини за това. Въ времето на руско-турската война единъ капитанъ заповѣдалъ на барабанчика да бие барабана. — Господинъ капитанъ, барабанътъ не издава звукъ. — Защо? — Не зная. — Все трѣбва да има нѣкаква причина. Отвори тѫпана, да видимъ, кѫде се крие повредата. Барабанчикътъ отворилъ тѫпана и останалъ силно засраменъ предъ капитана. Защо? Въ тѫпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, че при това положение тѫпанътъ не може да бие. Какъ сѫ влѣзли кокошкитѣ въ тѫпана? Когато минавалъ презъ едно село, барабанчикътъ открадналъ кокошкитѣ, заклалъ ги, изчистилъ ги и, като нѣмало кѫде да ги тури, набързо ги скрилъ въ барабана. Той не предполагалъ, че капитанътъ ще го накара да удря тѫпана. И съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърдцето си съ заклани и изчистени кокошки. Той страда отъ наслояване въ ума и въ сърдцето си, предизвикани отъ закланитѣ кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувствува. Струнитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце не издаватъ тонъ. Щомъ барабанътъ не издава тонъ, човѣкъ не е разположенъ, не може спокойно да работи. И тъй, искате ли да не губите разположението на своя духъ, изучавайте законитѣ, върху които се гради животътъ. Ако не разбирате законитѣ на физическия свѣтъ, вие не можете да разберете законитѣ на висшитѣ свѣтове. Като познава законитѣ на различнитѣ свѣтове, човѣкъ ще различава мислитѣ една отъ друга, ще знае, какво носи всѣка мисъль въ себе си. Има мисли, които миришатъ неприятно, а други, отдалечъ още разнасятъ своето благоухание. Трѣбва ли да приемете мисъльта въ себе си и тогава да се произнесете за нейния характеръ? Разумниятъ човѣкъ е господарь на условията. Отдалечъ още той познава нѣщата и не се лъже въ тѣхъ. Когато дойде зимата, той е добре облѣченъ, готовъ е да се справи съ нея. Когато дойде лѣтото, той се е приготвилъ вече, знае, какъ трѣбва да го посрещне. Разумниятъ човѣкъ е господарь и на зимата, и на пролѣтьта, и на лѣтото, и на есеньта. Тъй щото, помнете: болниятъ човѣкъ е всѣкога зависимъ отъ условията, а здравиятъ е свободенъ; глупавиятъ е зависимъ, разумниятъ — свободенъ; лошиятъ е зависимъ, добриятъ — свободенъ. Нѣкои ще възразятъ, че лошиятъ човѣкъ може да бѫде силенъ. Азъ отричамъ това. Само доброто прави човѣка силенъ. Привидно, външно, нѣщата могатъ да иматъ другъ изгледъ, но въ сѫщность работата седи другояче. Минава единъ добъръ човѣкъ край едного и му удря две плесници. Защо постѫпва така? Добриятъ човѣкъ знае, защо е ударилъ две плесници на този човѣкъ, но окрѫжаващитѣ не знаятъ причината и мислятъ, че този човѣкъ е лошъ. Не е лошъ, много добъръ човѣкъ е той. Дветѣ плесници, които той удря на пѫтника, внасятъ провѣтряване въ главата му. Той тръгналъ да върши нѣкакво престѫпление, а добриятъ човѣкъ го отклонилъ отъ намѣрението му. Значи, дветѣ плесници били на време и на мѣсто. — Защо? — Защото резултатътъ имъ е добъръ. Ако не иска да признае истината, пѫтникътъ ще каже, че лошъ човѣкъ го срещналъ и му ударилъ две плесници. Обаче, ако е готовъ да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасилъ отъ по-голѣмо зло. Ако бѣше извършилъ престѫплението, щѣше да лежи въ затворъ. Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата правилно, да знаете, че доброто прави човѣка силенъ, а злото го прави слабъ. Вие ще цитирате поговорката: „Направи добро, да намѣришъ зло“. Тази поговорка не е вѣрна въ всички случаи на живота. Човѣкъ може да направи добро и да не намѣри зло. И обратното е възможно: да направи добро, а да намѣри зло. Въ края на краищата, резултатитѣ на доброто сѫ всѣкога добри, а тия на злото —лоши. Безкористното добро всѣкога води къмъ добро. Възъ основа на силата, която доброто крие въ себе си, казвамъ: Ако си силенъ и правишъ зло, ще изгубишъ силата си; ако си слабъ и правишъ добро, ще станешъ силенъ. Често хората се обиждатъ едни други — на мѣсто и безъ мѣсто, на време и безъ време. Какъ ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искатъ извинение, или ще отговорите пакъ съ обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидишъ нѣкого, да помислишъ, вѣрно ли е това, което ще кажешъ. Ако си сигуренъ, че е вѣрно, пакъ не бързай, помисли, на мѣсто и на време ли е да кажешъ това, което си намислилъ. Има случаи, когато говоришъ истината, но не си я казалъ на мѣсто и на време. При това положение ти пакъ можешъ да обидишъ човѣка. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалишъ ли човѣка, похвали го на време и на мѣсто. Правишъ ли добро, прави го на време и на мѣсто. Търсишъ ли истината, ще я намѣришъ и въ обидата, и въ похвалата. Обаче, ако те хвалятъ или укоряватъ много, може да ти напакостятъ. Въ всѣко нѣщо трѣбва да има мѣрка. Сега ще ви дамъ следното правило въ живота: Както искашъ да постѫпватъ хората съ тебе, така постѫпвай и ти съ тѣхъ. Като прилагате това правило, вие ще избѣгнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на нѣкой писатель, музикантъ, поетъ, ученъ или художникъ, вие трѣбва да спазвате сѫщото правилото. Днесъ вие се произнасяте за нѣкого, но ще дойде време други да се произнасятъ за васъ. Тогава ще разберете, добре ли сте постѫпили, право ли сте се произнесли. Като ученици, които внасяте новото въ живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Сѫщевременно пазете чистотата на тѣлото си. Не допущайте нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство иди желание въ сърдцето си. Лошитѣ желания събуждатъ лоши, противоречиви мисли. Следователно, искате ли да изчистите мисъльта си отъ противоречия, изхвърлете лошитѣ желания отъ сърдцето си. Всички желания сѫ на мѣстото си, но тѣ трѣбва да се реализиратъ на своето време. Не стане ли така, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Нищо въ природата не става произволно. Проследете живота на растенията и ще видите, че всѣко растение се развива на своето мѣсто и време. Този законъ се отнася не само за цѣлото, но и за неговитѣ части. Запримѣръ, всѣки клонъ има свое мѣсто и опредѣлено време за развитието си. Първо се явяватъ голѣмитѣ клонове и, колкото по-нагоре се отива, явяватъ се малкитѣ клончета. Голѣмиятъ клонъ живѣе съ голѣми идеи, малкиятъ клонъ — съ малки идеи. Ако размѣнятъ ролитѣ си, и голѣмиятъ, и малкиятъ клонъ ще се натъкнатъ на противоречия. Всѣки човѣкъ, като часть отъ дървото на живота, трѣбва да знае своето мѣсто и своето време за проявяване. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 31. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  23. От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възпитание на волята Т. м. Тема за следния пѫть: „Изкуството като възпитателно срѣдство“. Четоха се темитѣ: „Лесенъ пѫть за справяне съ страданията“. Като говорите или пишете за страданията, вие трѣбва да имате предъ видъ категорията на страданията. Значи, различаваме нѣколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато човѣкъ счупи крака или главата си, той страда физически. Нѣкои отъ физическитѣ страдания биватъ силни, а други — слаби. Сѫщото можемъ да кажемъ и за душевнитѣ страдания. И тѣ биватъ силни и слаби. Къмъ коя категория се отнася страданието, което гладътъ причинява? Страданията могатъ да се неутрализиратъ. Какъ? Обикновено физическото страдание се неутрализира съ психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира съ физическо. Това е законъ. Поговорката: „Клинъ клинъ избива“, се отнася, именно, до този законъ. Когато нѣкой страда психически, като му дойде нѣкое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човѣкъ да счупи крака си, за да забрави психическото си страдание. Нѣкой е недоволенъ отъ живота, отъ себе си, отъ окрѫжаващата срѣда. Той иска да се самоубие. — Защо? — Не намиралъ смисълъ въ живота. Обаче, ако по нѣкаква случайность той счупи крака или рѫката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да живѣе и намира, че животътъ има смисълъ. Ако природата бѣше направила коститѣ на човѣка отъ гъвкаво, еластично вещество, тѣ нѣмаше да се чупятъ. Защо не ги е направила отъ такава материя, ние не можемъ да отговоримъ на този въпросъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ, но какво е мислила природата по този въпросъ, не знаемъ. Сега се явява въпросътъ: Може ли човѣкъ да не усѣща и да не чувствува никакви болки? — Може. — Кога? — Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горятъ човѣка, никакви болки не усѣща. Съвременната медицина претѫпява болкитѣ временно, или съвсемъ ги прекратява съ помощьта на анестетични или упоителни срѣдства. Обаче, щомъ се върне съзнанието, човѣкъ отново усѣща болка и започва да страда. Индуситѣ пъкъ правятъ други опити: чрезъ усилие на волята тѣ прекратяватъ физическитѣ болки на човѣка. За да може чрезъ волята си да прекратява и претѫпява болкитѣ си, човѣкъ трѣбва да прави много опити въ това направление. Ако не може да се лѣкува съ волята си, човѣкъ ще се огъва отъ болки и ще забрави идеитѣ, които сѫ го вълнували. Срѣщате единъ идеенъ човѣкъ, но като го заболи зѫбъ, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето единъ случай за приложение на волята като методъ за лѣкуване. Сега ще ви препорѫчамъ единъ методъ за лѣкуване на зѫбъ съ помощьта на волята. Като ви заболи зѫбъ, мислено вземете едно парче чистъ пчеленъ восъкъ, стопете го, оставете го малко да истине и следъ това го турете на болното мѣсто като компресъ. Ако при първия компресъ болката не мине, следъ десетина минути направете втори компресъ. Ако болката пакъ не мине, следъ десетина минути направете още нѣколко компреси, докато усѣтите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резултатъ. Като правите опити за лѣкуване чрезъ волята, по този начинъ вие я усилвате. Това е една отъ задачитѣ на ученика. Ученикътъ трѣбва да има силна воля, да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Прилагането на волята като методъ за преодоляване на физически и душевни болки, на мѫчнотии и изпитания не е нищо друго, освенъ законъ на внушение. Който иска да работи чрезъ този законъ, трѣбва да бѫде положителенъ. Най-малката отрицателна мисъль парализира действието на волята. Тази е причината, поради която, хора, съ добри желания, съ добри мисли и чувства, не успѣватъ въ живота си. Тѣ иматъ добри мисли и желания, но не постигатъ желанията си. — Защо? — Защото допущатъ въ себе си съмнението, недовѣрието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лѣкувате, да си въздействувате за нѣщо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли въ себе си, вие ще видите, че съ силата на волята вие ще имате по-добри резултати отъ тия, които указватъ различнитѣ медицински лѣкарства и специалитети. Силната воля може да замѣсти действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, когато се натъквате на мѫчнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния свѣтъ, че ви дава възможность да упражнявате волята си, да станете хора съ силна воля, съ устойчивъ характеръ. Защо идатъ страданията въ свѣта? — Да спасятъ човѣчеството отъ отрицателнитѣ прояви, остатъци отъ далечното минало. По атавизъмъ, хората изпадатъ въ отрицателни състояния, съ които не знаятъ, какъ да се справятъ. Днесъ, както и да се проповѣдва на хората, безъ страдания тѣ не могатъ да се изправятъ и облагородятъ. Страданията сѫ мухи и стържели за човѣчеството. Като хапятъ и жилятъ човѣка, като го безпокоятъ, отъ една страна тѣ го заставятъ да мисли, а отъ друга — го изваждатъ отъ състоянието на инертность, въ което е изпадналъ. Леностьта е качество на материята. И най-активниятъ човѣкъ е склоненъ повече къмъ леность, почивка, пасивность, отколкото къмъ дейность. На какво се дължи аристократизмътъ? Аристократизмътъ е останалъ отъ миналото, когато хората сѫ живѣли при добри условия и, съ малко усилия и трудъ, сѫ прекарвали лекъ, сносенъ животъ. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се даватъ. Днесъ тѣ сѫ благо за човѣшката душа. Съвременнитѣ хора се движатъ въ крайности: отъ голѣма бездейность тѣ сѫ минали въ чрезмѣрна дейность. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейность и крайната дейность се отразяватъ вредно, както върху физическото състояние на човѣка, така и върху психическото. И въ единия, и въ другия случай организъмътъ е изложенъ или на недоимъкъ на нѣкои вещества, или на излишъкъ. За да се справи съ тия аномалии, организъмътъ се принуждава чрезъ усилване дейностьта на едни органи за смѣтка на други, да внесе равновесие въ силитѣ, които действуватъ въ него. Тази е причината, задето при такива случаи единъ органъ отдѣля повече секреции отъ обикновено време, съ което неутрализира силитѣ. Това наричаме ние „чистене на тѣлото“, което понѣкога се постига и чрезъ различни болести. И тъй, като ученици, работете, освенъ съ ума и съ сърдцето си, още и съ волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лѣкувате. При участие на волята вие можете да стоите съ часове вънъ, на студа, съ тънки дрехи, безъ да се простудите. Правете опити да се лѣкувате мислено, съ участие на волята си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по тѣлото ви нѣкѫде излѣзе цирей, лѣкувайте го мислено. Представете си, че го налагате съ лукъ, или съ друго срѣдство, и следете за резултата. Ако мисъльта ви е силна, въ скоро време циреятъ ще набере и ще се пукне. Мислено човѣкъ може да си изработи топла, магнетична дреха, съ която и въ най-голѣмия студъ нѣма да трепери. Безъ такава дреха, безъ участието на волята, колкото добре да е облѣченъ, човѣкъ пакъ може да усѣща студъ и да се простудява. Това сѫ малки опити, които трѣбва да правите. Безъ опити нѣма знания. Като прави опити, човѣкъ вижда, че въ природата има известна сила и материя, съ които всѣкога може да си служи. Натъкне ли се на нѣкаква мѫчнотия, той може да прибѣгне къмъ тѣхъ. Човѣкъ може да се лѣкува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че нѣкой е неразположенъ. — Защо е неразположенъ? — Защото е крайно беденъ, нѣма пари да си купи дрехи. Той ходи натукъ-натамъ, окѫсанъ, съ стари дрехи, крие се отъ хората, да не го видятъ. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно изъ града? Ще кажете, че тукъ мисъльта не помага, защото, като се погледне, вижда скѫсанитѣ си дрехи. Какво ще бѫде положението ви, ако, следъ като си представишъ, че имашъ нови дрехи, видишъ на масата си пакетъ съ нови дрехи, донесени отъ магазина? Двама другари, бедни студенти, живѣли заедно въ една стая. Единиятъ отъ тѣхъ, който билъ доста разсѣянъ, често се оплаквалъ на другаря си: Какво да правя съ тази сиромашия? Ето, Великъ день иде, пъкъ азъ съмъ съ тия скѫсани дрехи. — Е, ще се нареди тази работа нѣкакъ. Вториятъ студентъ могълъ да спечели една сума, съ която купилъ два нови костюма, за себе си и за своя другарь. Вечерьта, той оставилъ дрехитѣ на другаря си на мѣстото, дето били старитѣ му дрехи, и тихо излѣзълъ отъ стаята. На сутриньта другарьтъ му станалъ, бързо облѣкълъ дрехитѣ си и, като разсѣянъ, не забелязалъ, че сѫ нови. Като видѣлъ другаря си, той пакъ започналъ старата си пѣсень: И днесъ съмъ съ скѫсанитѣ дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облѣченъ съ нови дрехи, но вижъ, въ какво положение се намирамъ азъ. — Ти вѣрвашъ ли въ магията? — запиталъ го другарьтъ му. — Вѣрвамъ, но какво отъ това, че вѣрвамъ? — Ето, затвори очитѣ си и ще видишъ, че следъ половинъ часъ ще бѫдешъ съ нови дрехи. — Възможно ли е? — Магия е това. Съ магия всичко може. Отвори очитѣ си сега и ще видишъ. Той отворилъ очитѣ си, огледалъ се въ огледало и останалъ очуденъ, като видѣлъ, че е облѣченъ въ нови дрехи. — Чудно нѣщо! Ти си билъ цѣлъ магьосникъ. Значи, човѣкъ може да бѫде облѣченъ съ нови дрехи и да мисли, че е съ скѫсанитѣ си дрехи. И обратно: той може да бѫде облѣченъ съ стари дрехи и да мисли, че е съ нови. Следователно, за да излѣзете отъ хипнотичното състояние, въ което се намирате, трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ вънъ отъ васъ, да ви докаже по нѣкакъвъ начинъ, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение да работятъ за възпитание на волята си. Какво значи, да има човѣкъ възпитана воля? Има много примѣри въ живота на хората, които показватъ, какво представя възпитаната воля. Единиятъ примѣръ е за Епиктета, който билъ робъ на виденъ римски патриций. Господарьтъ му билъ много жестокъ и се отнасялъ грубо съ Епиктета. Той често биелъ робитѣ си, между които и Епиктета. Последниятъ всѣкога мълчалъ, не роптаелъ противъ сѫдбата си. Единъ день господарьтъ се нахвърлилъ жестоко върху Епиктета. Епиктетъ спокойно казалъ: Господарю, страхувамъ се, че ще счупишъ крака ми и нѣма да мога добре да ти слугувамъ. Както казалъ, така станало. Господарьтъ му продължавалъ да го бие и, наистина, счупилъ крака му. — Нали ти казахъ, че ще счупишъ крака ми! — спокойно забелязалъ Епиктетъ. За голѣмото му самообладание и за възпитаната му воля, господарьтъ му го освободилъ и изпратилъ да си отиде въ Гърция, дето Епиктетъ се прочулъ като виденъ философъ. Другиятъ примѣръ се отнася до единъ руски князъ и единъ английски лордъ. Тѣ се срещнали съ своитѣ кабриолети въ една тѣсна уличка и не могли да се разминатъ. Докато решатъ, какво да правятъ, тѣ спрѣли кабриолетитѣ си и започнали да мислятъ. Въ това време рускиятъ князъ извадилъ вестникъ Таймсъ и за почналъ да чете отначалото до края. Английскиятъ лордъ спокойно седѣлъ въ кабриолета си и чакалъ, князътъ да свърши вестника. Следъ това той изпратилъ кочияша си при княза съ думитѣ: Господарьтъ моли да му услужите съ вашия вестникъ. Сега английскиятъ лордъ започналъ да чете, а руснакътъ чакалъ. Като свършилъ четенето, англичанинътъ се обърналъ къмъ руснака съ думитѣ: Дойде ми идеята да размѣнимъ кабриолетитѣ си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Тѣ размѣнили кабриолетитѣ си, поздравили се и продължили пѫтя си. Ще кажете, че времето е загубено. Никакъ не е загубено. Когато единъ въпросъ се разреши правилно, колкото време да е употрѣбено за него, не е изгубено. При разумно разрешенитѣ въпроси времето се плаща добре. Ако този примѣръ се изнесе на филмъ, ще даде голѣми печалби. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ добритѣ примѣри въ живота за възпитание на волята. Правете опити да се справяте съ мързела. Тамъ волята се указва най-слаба. Нѣкѫде ще имате успѣхъ, нѣкѫде нѣма да имате. Не е лесно да се справи човѣкъ съ мързела. Разумниятъ човѣкъ се ползува отъ всички физически и душевни страдания и мѫчнотии, за да възпитава волята си. Нѣкой страда отъ това, че нѣма шапка, обуща, трѣбва да ходи босъ и гологлавъ. Едно време това се считаше за нещастие. Днесъ и богатитѣ хора ходятъ зиме и лѣте гологлави. Тѣ намиратъ, че това е хигиенично. По едно време бѣше на мода да ходятъ боси. Ако модата може да наложи на човѣка едно или друго поведение или начинъ на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрезъ волята си да понесе спокойно мѫчнотиитѣ и лишенията? Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трѣбва да знае, че материята на физическия свѣтъ се подчинява на човѣшката воля. За тази цель трѣбва да знаете законитѣ, които управляватъ волята. Материята се подчинява и на човѣшката мисъль. Следователно, приложете енергиитѣ на волята и на мисъльта си на работа. Само по този начинъ ще имате резултати. Чрезъ усилие на волята и на мисъльта си, човѣкъ може да изкара навънъ чуждитѣ вещества отъ организма си. Докато тия вещества сѫ въ него, той се чувствува неразположенъ физически и душевно. Щомъ приложи мисъльта си и започне съзнателно да работи, въ скоро време той може да застави чуждата материя отъ организма да излѣзе навънъ, въ видъ на цирей. Щомъ нечистата материя се локализира въ цирея, човѣкъ се успокоява. Циреятъ се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли сѫщото и при треската? Докато е трескавъ, човѣкъ страда, мѫчи се. Щомъ треската избие навънъ, той се облекчава. Чрезъ мисъльта и волята си човѣкъ може самъ да предизвика явяването на цирей нѣкѫде по тѣлото си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременнитѣ хора проявяватъ волята си повече на физическия свѣтъ. Тамъ тѣ сѫ силни. Вижте, какво правятъ военнитѣ на бойното поле. Тамъ тѣ сѫ смѣли, решителни, хвърлятъ се въ огъня безъ страхъ. Дойдатъ ли до духовния свѣтъ, тѣ отстѫпватъ вече. Защо? Слаба е волята имъ. Ако поставятъ идеитѣ и убежденията имъ на изпитание, тѣ отстѫпватъ. Въ духовния свѣтъ мисъльта имъ е слаба. Ако човѣкъ не може едновременно да бѫде силенъ и въ двата свѣта, за предпочитане е тогава да бѫде по-силенъ въ духовния свѣтъ. Ще кажете, че това е противоречие. Какъ ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човѣка е силна въ духовния свѣтъ, той може да се справя и съ физическитѣ несгоди. Ако волята му е силна само въ физическия свѣтъ, той не може да се справя съ мѫчнотиитѣ на духовния свѣтъ. Отъ какво произлизатъ мѫчнотиитѣ въ духовния свѣтъ? Отъ мислитѣ и чувствата на хората. Кой отъ васъ не е опиталъ силата на отрицателнитѣ и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъль може да парализира човѣка и да го прикове на мѣстото му. Тя е по-силна и отъ най-голѣмитѣ далнобойни орѫдия. И обратно: силната, положителна мисъль повдига човѣка, прави го мощенъ, силенъ, готовъ да издържа най-голѣмитѣ физически мѫчнотии. Като ученици, съветвамъ ви да възпитавате волята си, да усилвате мисъльта си. Самовъзпитанието е великъ, съзнателенъ процесъ. Използувайте противоречията и мѫчнотиитѣ за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърдчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде день, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя животъ. Съзнанието указва голѣмо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи въ себе си, минава и въ волята. Щомъ съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този законъ е познатъ на хората. Ето защо, когато искатъ да парализиратъ волята на човѣка, тѣ ограничаватъ съзнанието му. И обратно: когато помрачатъ съзнанието на човѣка, и волята му се парализира. Въ този смисълъ, съзнанието е волевъ актъ, който предизвиква дейностьта на волята. И тъй, използувайте всички случаи въ живота си за усилване на волята си. Ако пръститѣ на рѫцетѣ или на краката ви сѫ истинали, проектирайте мисъльта си къмъ тѣхъ и пожелайте въ петь минути да се стоплятъ. Ако не успѣете изведнъжъ, повторете опита два-три пѫти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате лѣкарь, но приложете мисъльта и волята си въ действие. Турете рѫката си на главата, изпратете мисъльта и желанието, въ нѣколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пакъ да се повтори. Това не трѣбва да ви плаши. Щомъ имате най-малки резултати, продължавайте да работите въ това направление. Волята се усилва чрезъ постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестественъ процесъ и създава неприятности и нещастия. Срѣщнете ли противодействия въ живота си, не изпадайте въ своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие пѫть, водата употрѣбява голѣма сила, но въ края на краищата успѣва да премахне спънкитѣ отъ пѫтя си. Не може ли и вие да правите сѫщото? Вие можете да направите нѣщо повече отъ водата. Чрезъ усилване и възпитаване на волята си, човѣкъ може да се справи съ всички лоши навици, съ всички свои недѫзи, които е придобилъ чрезъ влияние отъ силни и учени хора. Още отъ детската възрасть човѣкъ започва да се влияе: отъ другарчета, отъ учители, отъ външни хора. Той се подава на подражание и неусѣтно придобива навицитѣ на ония, съ които дружи. Щомъ може да се подаде на отрицателни влияния, защо да не се подаде и на положителни? Нѣкой срещне човѣкъ съ оголѣла глава, съ слаби, изпадали зѫби и казва: И моята коса ще окапе; и моитѣ зѫби ще опадатъ. Както мисли, така става. Внушение е това. Защо да не се стремите да влѣзете въ общение съ здрави хора, на които коситѣ сѫ буйни, гѫсти, зѫбитѣ здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моитѣ зѫби ще укрепнатъ. Ще кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни нѣща, така ще си внушавате и положителни. Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си. да разработвате дарбитѣ си. Ползувайте се отъ въздуха, водата, свѣтлината, които ви се даватъ даромъ. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я нѣколко пѫти на день съ чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човѣка е възпитана, и космитѣ му ще бѫдатъ възпитани. Изобщо, всички удове въ човѣшкия организъмъ зависятъ отъ волята. Ако волята е възпитана, удоветѣ извършватъ правилно своитѣ функции. Въ заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъвъ начинъ ще работите? По различни начини: чрезъ пѣние, свирене, работа, мисъль и т. н. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 24. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Самосвѣтеща лампа Т. м. Какво носи малкото дете въ себе си: теория или практика, т.е. знание или опитъ? Малкото дете носи теория, т.е. знание, което постепенно прилага и опитва въ живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, учениятъ първо прави свои предположения, които прилага и опитва въ живота. Като се убеди чрезъ опити, че предположенията му обясняватъ всички явления, които влизатъ въ дадената область, предположенията му се превръщатъ въ научна теория. Въпросътъ съ тази теория още не е свършенъ. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основитѣ ѝ се разклащатъ. Колкото повече явления се явяватъ, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойностьта си като вѣрна, научна теория. Като се говори за хипотези и теории, за мнозина тѣ представятъ отвлѣчени нѣща. Отвлѣченитѣ работи сѫ разбрани, а неотвлѣченитѣ — неразбрани. Така ли е въ сѫщность? Зависи отъ разбирането на хората. Ако момъкъ отвлѣче нѣкоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха въ този домъ и започва да работи. Тя става вѫтрешенъ членъ въ тази кѫща. Докато не била отвлѣчена, тя стояла вънъ отъ дома на момъка. Щомъ я отвлѣче момъкътъ, тя влиза въ дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавалъ, а сега е позната на цѣлия домъ. Значи, отвлѣченитѣ нѣща ставатъ познати. Казвате, че и любовьта е нѣщо отвлѣчено. Да, отвлѣчено нѣщо е любовьта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпросъ, който да занимава умоветѣ на всички хора, това е любовьта. Казвате, че любовьта е невидима. Въпрѣки това навсѣкѫде я виждате. Значи, любовьта е видима, но не се подава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Нѣма жива форма въ свѣта, чрезъ която любовьта да не се проявява, въ малка или въ голѣма степень. Като изучавате проявитѣ на съвременнитѣ хора, виждате, че животътъ на всѣки народъ, на всѣко общество, на всѣко семейство, на всѣки индивидъ има свой специфиченъ изразъ. Отъ това, именно, произлиза голѣмото разнообразие въ живота. Това разнообразие пъкъ създава различни понятия за нѣщата. Слушате нѣкой да пита, какво нѣщо е моралъ. Много обяснения се даватъ за морала, но човѣкъ пакъ остава незадоволенъ. Всѣка права мисъль, всѣко право чувство и всѣка права постѫпка сѫ прояви на морала. Въ моралния животъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, а знацитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ поставени на тѣхнитѣ мѣста. Ако единъ отъ знацитѣ имъ не е поставенъ на мѣсто, моралътъ не е абсолютенъ. Не само това, но проявитѣ на морала иматъ и своя форма. Всѣко число, всѣка идея, всѣка проява на морала иматъ свои форми. Запримѣръ, научната идея има научна форма, обществената идея — обществена форма, моралната — морална форма и т.н. Нѣкои казватъ, че не вѣрватъ въ нѣща, които не виждатъ. Това е другъ въпросъ. Нѣкои хора вѣрватъ и въ невидими нѣща. Това значи: нѣкои хора не вѣрватъ въ нѣща, за които нѣматъ знания. Запримѣръ, нѣкои не вѣрватъ въ числата, докато не ги познаватъ, докато не разбиратъ тѣхното значение. Ученикътъ пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1+2+3=6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шесть. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могатъ ли да се събератъ числата 1, 2 и 3 на едно мѣсто? Могатъ да се събератъ. Единицата представя мѫжа, двойката — жената, тройката — детето. Значи, като съберете мѫжа, жената и детето на едно мѣсто, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по нѣколко начина: 1+1+1+1+1+1=6. 2+2+2=6. 3+3=6. Резултатътъ при събирането на тия числа е еднакъвъ, но числената имъ стойность не е една и сѫща. Тѣ се различаватъ още и по значение. Когато събирате шесть единици, получавате шесть мѫже; когато събирате три двойки, получавате шесть жени; когато събирате две тройки, получавате шесть деца. Това показва, че всѣко число има специфиченъ смисълъ. — Защо? — Защото числата изразяватъ идеи. Можемъ да кажемъ още, че идеитѣ изразяватъ числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто? Всички хора говорятъ за зло и за добро, но тѣ не могатъ да дадатъ обяснение, какво въ сѫщность е доброто и какво — злото. Тѣ познаватъ доброто чрезъ злото по негативенъ пѫть. Значи, злото е методъ за познаване на доброто, но скѫпо струва този методъ. Много нѣща струватъ скѫпо, но сѫ хубави. Ако сте богатъ, вие купувате скѫпи дрехи, защото сѫ хубави. Обаче, не всички скѫпи нѣща сѫ хубави. Тъй щото, когато трѣбва да учите, за васъ е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите съ себе си въ вѣчностьта. Не струва ли да платите скѫпо за единъ урокъ, който ще ви донесе знанието на вѣчностьта? Следователно, всѣка мисъль и всѣко чувство, които идатъ отъ високъ свѣтъ, сѫ идеи и чувства на вѣчностьта. Тѣ се движатъ съ голѣма бързина. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка се движатъ съ малка бързина, това показва, че идатъ отблизо, отъ по-низъкъ свѣтъ. На сѫщото основание казвамъ: Мораленъ човѣкъ е онзи, на когото мислитѣ и чувствата се движатъ бързо и, каквито препятствия срѣщатъ на пѫтя си, минаватъ и заминаватъ край тѣхъ, безъ да накърнятъ цѣлостьта си. Неморалниятъ човѣкъ не може да се справя съ препятствията. Като мине край тѣхъ, тѣ все ще го засегнатъ и ще го отбиятъ отъ пѫтя му. Мораленъ човѣкъ ли е апашътъ? Не е мораленъ. — Защо? — Защото, щомъ види касата на банкера на пѫтя си, като препятствие, той веднага се спира и остава предъ нея. Честниятъ и добъръ човѣкъ е мораленъ. Той се движи съ голѣма бързина, вследствие на което минава свободно презъ всѣкакви препятствия. Никаква каса не е въ състояние да го отклони отъ пѫтя му. Често хората се натъкватъ на такива идеи, които, вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги. Запримѣръ, тѣ се натъкватъ на една отъ социалнитѣ идеи — идеята за осигуряване. Тѣ се питатъ: Какъ можемъ да се осигуримъ? Всѣки говори за осигуряване. Чудно нѣщо! Човѣкъ е осигуренъ отъ самата природа, а въпрѣки това говори за осигуряване. Щомъ главата, дробоветѣ и стомахътъ ви функциониратъ правилно, вие сте осигурени вече. Щомъ умътъ, сърдцето и волята ви функциониратъ правилно, вие сте осигурени. Щомъ краката и рѫцетѣ ви сѫ свободни да действуватъ и да се движатъ добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свѣтъ, дето живѣе, човѣкъ е осигуренъ. Каква по-голѣма осигуровка отъ тази може да желае? Вънъ отъ възможноститѣ и способноститѣ, дадени на човѣка, никакво осигуряване не сѫществува. Заблуждението на човѣка седи въ това, че той очаква нѣкакво осигуряване вънъ отъ себе си. Нѣкой човѣкъ влага 500 хиляди лева въ банката и мисли, че е осигуренъ. Неговото осигуряване зависи отъ банкеритѣ, които образуватъ банката. Ако тѣхнитѣ умове сѫ на мѣсто, и неговитѣ пари ще бѫдатъ на мѣсто. Обаче, ако умоветѣ на банкеритѣ не сѫ на мѣсто, и неговитѣ пари ще изчезнатъ, нищо нѣма да остане отъ тѣхъ. Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снѣга и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите въ една торба злато, на стойность 50 хиляди лева. По едно време минавате презъ такава зона, въ която температурата е висока. Отъ тази температура златото се стопява, превръща се на течность и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усѣщате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натукъ-натамъ, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вънъ отъ торбата. Кѫде е отишло златото? Въ природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала въ книгитѣ си на ваше име. Тя изпратила своитѣ агенти да ви придружаватъ и като видѣли, че златото ви се топи, тѣ започнали да го събиратъ капка по капка. Затова казваме, че въ природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили паритѣ си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкеритѣ въ живота ще го намѣрятъ и ще го запишатъ въ книжата си на свое име. Единствениятъ добъръ платецъ е природата. Като намѣри нѣщо чуждо, тя веднага го записва въ книгитѣ си, но на името на неговия притежатель. Като загуби богатството си, човѣкъ не може лесно да се съвземе. Години и вѣкове минаватъ, докато го намѣри. Природата туря неговото богатство въ съкровищата си, съ намѣрение отново да го върне на неговия притежатель, но на опредѣленото за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, кѫде се крие богатството му, човѣкъ роптае, сърди се, обвинява сѫдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубенитѣ богатства на хората въ своитѣ съкровища? Докато научатъ нейния езикъ. Знаете ли поне една дума отъ езика на природата? Природата е единъ отъ най-добритѣ банкери. Дето ходи, тя носи перото съ себе си и записва. Като види, че нѣкой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Единъ день, когато види, че той е поумнѣлъ и може да се ползува разумно отъ богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава съ хората, но тѣ занимаватъ ли се съ нея? Тѣ мислятъ, че знаятъ много, че сѫ учени хора, но това сѫ болезнени състояния на тѣхния умъ. Тѣ не сѫ уредили смѣткитѣ си на земята, а мислятъ, че знаятъ много работи отъ по-високъ характеръ. Истински учениятъ не може да бѫде сиромахъ. Той не може да бѫде и боленъ. Той е разрешилъ основнитѣ задачи на живота. Той е господарь на положението, въ което се намира. Ако се намѣри въ планината, въ тъмна, студена зимна нощь, той нѣма да пострада отъ студъ. Защо? Ще вземе кремъкъ и огниво и самъ ще си произведе огънь. Той не философствува, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го. Казвате: Отде можемъ да почерпимъ това знание, което да ни направи учени? — Отъ училището на природата. Който се запише въ това училище, ученъ става. — По какво познавате, че сте ученикъ отъ школата на природата? Тамъ не изучаватъ обикновени работи. Въ обикновенитѣ училища изучаватъ обикновени нѣща. Въ училището на природата изучаватъ необикновени нѣща. Достатъчно е човѣкъ да се домогне до свидетелство, подписано отъ природата, за да се осигури на цѣлъ животъ. Не става ли сѫщото и съ подписа на нѣкой съвремененъ царь? Достатъчно е да имате подписа на нѣкой царь, за да бѫдатъ вратитѣ на всѣки домъ отворени за васъ. Единъ день, единъ отъ турскитѣ султани, султанъ Махмудъ, излѣзълъ да се разходи съ лодка по водитѣ на Златния рогъ въ Цариградъ. Той билъ дегизиранъ, да не го познае никой. Като се качилъ на една лодка, султанътъ запиталъ лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарьтъ билъ хитъръ, досѣтливъ човѣкъ. Той позналъ султана, и затова отговорилъ: Моя е лодката, имамъ я отъ времето на султанъ Махмудъ. — Какъ прекарвашъ живота си? — Отъ времето на султанъ Махмудъ добре прекарвамъ. Тогава султанътъ му казалъ: Животътъ представя голѣмъ казанъ, вързанъ съ седемь превесла. Хвани едното отъ тѣхъ и повече не мисли, лесно ще прекарашъ живота си. Лодкарьтъ казалъ на султана: Много ми харесватъ тия думи. Ако обичашъ, напиши ми ги на едно листче. Султанътъ извадилъ едно листче, написалъ ги и отдолу сложилъ подписа си: Махмудъ. Като направилъ разходката си, султанътъ извадилъ отъ кесията си една жълтица и я далъ на лодкаря. Последниятъ не приелъ паритѣ и казалъ: Азъ съмъ благодаренъ за това, което ми даде, повече не искамъ. Така изминали десеть години. Единъ день лодкарьтъ събралъ двеста лодкари, негови приятели, и казалъ: Всѣки отъ васъ ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. Съ тия пари той си купилъ нови дрехи, облѣкълъ се добре и събралъ още стотина души, съ които отишълъ да арестува стария везиръ. Дето показвалъ листчето съ подписа на султана, навсѣкѫде му отваряли пѫть. Така той успѣлъ да стане пръвъ министъръ, а стария везиръ турилъ въ затворъ. На мѣстата на старитѣ министри той назначилъ свои приятели и започналъ да управлява страната. Като прекаралъ три месеца въ затворъ, стариятъ везиръ изпратилъ писмо до султана съ следното съдържание: Ако имамъ нѣкаква грѣшка, нѣма ли извинение? Султанътъ останалъ очуденъ, кой си позволилъ да затвори везира. Той го извикалъ при себе си и го запиталъ: Кой те затвори? — Новиятъ везиръ. — Кой е новиятъ везиръ? — Не зная. Султанътъ извикалъ новия везиръ и го запиталъ: Кой те назначи на тази служба? Везирътъ извадилъ листчето, на което ясно се виждалъ подписа на султана, и казалъ: Ето, този ме назначи. — Бе синко, азъ ти казахъ да хванешъ само едното превесло, а ти хвана седемтѣ. Лодкарьтъ отговорилъ: Простиятъ хваща само едното превесло, а учениятъ — седемтѣ. — Щомъ е така, управлявай царството ми и за напредъ. Лодкарьтъ останалъ да управлява царството и добре управлявалъ. Това е единъ отъ рѣдкитѣ примѣри, които се случватъ въ живота, но все пакъ сѫ възможни. Отъ простъ войникъ, отъ ефрейторъ, Наполеонъ стана императоръ. Глава имаше той! Сократъ, отъ простъ овчарь, се издигна до положението на виденъ философъ. Всички велики хора сами си пробиватъ пѫть. Султанътъ казалъ на лодкаря: Ако хванешъ едното превеело на живота, работитѣ ти ще се наредятъ добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане съ васъ. Ако работитѣ ви се нареждатъ като хванете само едното превеело на живота, колко по-добре ще се наредятъ, ако хванете седемтѣ. Хванете седемтѣ превесла на живота и не се страхувайте отъ нищо. — Какво ще правимъ съ сиромашията? Въпросътъ за сиромашията е наученъ и се разрешава по наученъ начинъ. Сиромашията крие въ себе си различни възможности. Чрезъ нея човѣкъ може да стане ученъ, добъръ, силенъ, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, нѣма по-голѣмо нещастие отъ сиромашията. Когато учениятъ чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежиятъ чуе сѫщото, отъ очитѣ му потичатъ сълзи. Който плаче отъ сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите съ тази стомна? Нищо друго не остава, освенъ да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всѣки търси здрава стомна, защото може да пренася съ нея вода отъ едно мѣсто на друго. Оттукъ можемъ да извадимъ следнитѣ изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближнитѣ си, но не интереса на своя господарь. Господарьтъ ѝ не е доволенъ отъ нея, но тревицитѣ, мушицитѣ сѫ доволни. Тѣ казватъ: Откакъ тази стомна дойде между насъ, животъ внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревитѣ? Едни ще кажатъ, че мнението на господаря е по-право, други — мнението на тревитѣ. И едното, и другото мнение говорятъ за относителния моралъ на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарьтъ ѝ да е доволенъ отъ нея, и тревитѣ да се радватъ. Тревитѣ и цвѣтята се радватъ, защото и господарьтъ, и стомната сѫ разумни. Господарьтъ взима пълната стомна, обръща я съ устата надолу и полива цвѣтята и тревитѣ. Сега, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса за сиромашията и богатството. Въ единъ свѣтъ сиромашията е благо за човѣка, а богатството — препятствие; въ другъ свѣтъ е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството — благо. Представете си, че по тегло сте толкова лекъ, че можете да се задържате на повърхностьта на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхность, разглеждате нѣщата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде нѣкой и закачи на гърби ви товаръ отъ нѣколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате въ водата. Въ дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за васъ? Не само, че не е благо, но е спънка. Безъ него вие щѣхте да се крепите на водната повърхность. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човѣка, тя се дава за изпитъ. Издържи ли изпита си, човѣкъ придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно презъ пѫтя на сиромашията и се поучи отъ нея, казваме, че той е ликвидиралъ вече съ този въпросъ и влиза въ нови условия — въ свѣта, дето го очаква богатството, като благо на живота. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ училището на живота, дето сѫ дошли да учатъ условията, при които той се проявява. Не е въпросъ да бѫдете богати или бедни. Важно е да бѫдете разумни. Разумностьта седи въ правилното използуване на силитѣ, съ които разполагате. Сѫщевременно трѣбва да знаете функциитѣ на тѣзи сили, за да ги прилагате въ работа. Не е достатъчно да знаете функциитѣ имъ, но трѣбва да се ползувате отъ тѣхъ. Какво ще ви ползува известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свѣщь, знаете, отъ какъвъ материалъ е направена и какъ е направена, а не можете да се ползувате отъ нея. Има лампи, които временно горятъ, свѣтятъ и после загасватъ. Има и такива, които постоянно горятъ. Такава свѣщь е човѣшкиятъ мозъкъ. Мозъчнитѣ енергии могатъ да се впрегнатъ така, че да се използуватъ като горивенъ материалъ въ нѣкоя лампа. Ако се намѣри нѣкой да направи такава лампичка и да я патентова, въ нѣколко години той би станалъ милионеръ. Знаете ли, колко скѫпо струва една такава лампа? Умъ се иска, за да изобрети човѣкъ такава лампа. Когато сиромашията ви посети, вмѣсто да се оплаквате отъ положението си, започнете да мислите върху изработване на самосвѣтещата лампа. Нека това бѫде една задача за всѣки отъ васъ. Ако успѣете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щомъ изпаднете въ лишения, започнéте да мислите за нѣкакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагороднитѣ метали въ благородни. Ако можете да постигнете това, всѣкаква сиромашия ще отстѫпи отъ васъ. Вие не мислите да направите нѣкакво откритие, но се молите съ часове, Богъ да ви помогне да се подобри положението ви. Богъ помага, но на онзи, който работи. Безъ да работи, човѣкъ иска да стане уменъ, добъръ, силенъ. Това е криво разбиране. Човѣкъ трѣбва да знае, че му сѫ дадени условия да бѫде уменъ, добъръ, силенъ, богатъ — отъ него зависи да прояви тия качества. Човѣкъ носи въ себе си условия да бѫде уменъ, но той трѣбва да намѣри начинъ да прояви силата на своя умъ. Султанътъ даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десеть години той мислѝ върху тази формула, докато единъ день я приложи. Следователно, като ученици, работете върху себе си, безъ да се оплаквате отъ сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вѣрно. На човѣка сѫ дадени дарби и способности, върху които той трѣбва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използува като методи за работа. Като види, че нѣкой човѣкъ става инертенъ, природата му изпраща сиромашията, да го направи активенъ, да стимулира неговата воля. Сега ви оставямъ да мислите върху свѣтещата лампа, да направите такова откритие, съ което да се повдигнете предъ очитѣ на хората. За васъ откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможность да впрегнете ума си на работа. Като работите съ мисъльта си, вие сѫщевременно развивате и талантитѣ си. Отъ усилията, които човѣкъ прави, и отъ съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човѣкъ да постигне нѣщо въ областьта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретатель, или да остане обикновенъ човѣкъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да прояви своитѣ таланти, да се опече добре въ пещьта, да не пропуща вода презъ поритѣ си. Който е здрава стомна, той може да влѣзе въ употрѣбление. Всички ще бѫдатъ доволни отъ него и ще му се радватъ. Изпѣйте пѣсеньта на зората, точно споредъ гамитѣ, въ които е написана. Тази пѣсень е съставена отъ три части: първата часть има отношение къмъ природата, втората — къмъ човѣка, третата — пакъ къмъ природата. Като пѣете пѣсеньта, съзнанието ви трѣбва да участвува. Като пѣете по този начинъ, вие се ползувате отъ пѣнието. И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земедѣлецътъ и градинарьтъ, запримѣръ, знаятъ, при какви условия расте всѣко дърво и цвѣте. Не спазватъ ли необходимитѣ условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбитѣ сѫщо сѫ нужни специфични условия. Не поставите ли дарбитѣ си при специфичнитѣ за тѣхъ условия, тѣ постепенно заглъхватъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 17. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. От "Служене, почить и обичь" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.I, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Функции на човѣшкияорганизъмъ Размишление. Какво разбирате подъ думата „функция“? Думата „функция“ означава служба, упражнение. Какви сѫ функциитѣ на различнитѣ системи въ човѣшкия организъмъ? Запримѣръ, каква е функцията на храносмилателната система? Ако съзнанието на човѣка не е въ връзка съ функциитѣ на различнитѣ системи въ организма, човѣкъ се намира въ голѣмо затруднение. Когато системитѣ въ човѣшкия организъмъ функциониратъ правилно, той има голѣми придобивки. Въ този смисълъ, за човѣка не е толкова важна работата на различнитѣ системи, колкото придобивкитѣ отъ тѣхъ. Работата има отношение къмъ органитѣ и системитѣ, а придобивкитѣ — къмъ самия човѣкъ. Нѣкои казватъ, че физическата работа не е толкова важна. Това е криво разбиране. Всички системи въ човѣшкия организъмъ извършватъ физическа работа. Обаче, какво ще стане съ васъ, ако една отъ системитѣ престане да работи физически? Представете си, че стомахътъ ви е разстроенъ и три деня не ядете. Какво ще стане съ васъ? Краката ви ще отмалѣятъ, ще изгубите силата си и нѣма да можете да се движите. Щомъ стомахътъ ви се поправи и започнете редовно да се храните, силитѣ ви се възвръщатъ, и вие започвате да се движите и работите. Всѣки органъ, всѣка система въ човѣка има отношение къмъ неговия животъ. Запримѣръ, стомахътъ има отношение къмъ физическия животъ на човѣка. Когато оправи материалнитѣ си работи, стомахътъ му работи добре. Щомъ обърка физическитѣ, т.е. материалнитѣ си работи, и стомахътъ му се разстройва. При това, забелязано е, че човѣкъ може да бѫде физически здравъ, безъ да е силенъ. Значи, силата иде отъ друго мѣсто. Откѫде иде силата на човѣка? Отъ бѣлия дробъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човѣкъ не може да бѫде силенъ. Стомахътъ пъкъ доставя необходимитѣ материали за съграждане на човѣшкото тѣло, т.е. на физическия човѣкъ. Той взима активно участие при строежа на тѣлото. Когато строятъ кѫща, преди да започнатъ нейния строежъ, постройватъ малки барачки, въ които складиратъ материалитѣ: дъски, варь и др. Стомахътъ може да се уподоби, именно, на тия барачки. Въ него се складира градивния материалъ, който впоследствие се разпредѣля по цѣлия организъмъ. Когато изучавате зоологията, вие едновременно се запознавате съ условията на физическия животъ. Първитѣ животни сѫ мекотѣлитѣ, запримѣръ, амебата. Това показва, че условията на живота сѫ били добри. Наистина, когато видимъ, че нѣкой човѣкъ е физически мекушавъ, заключаваме, че той е живѣлъ при добри физически условия, не се е борилъ съ мѫчнотиитѣ въ живота. Колкото по-лоши ставатъ физическитѣ условия, мекотѣлитѣ се измѣнятъ, явяватъ се животни съ по-добре развита дихателна система. Значи, силовитѣ линии се проявяватъ. Колкото по-добре е развита дихателната система, толкова по-голѣма е силата на животното, но условията сѫ по-лоши. Явяването на костната и мускулна системи въ животнитѣ показва, че условията ставатъ все по-лоши. Съ това се явява онази съзнателна борба за животъ. Когато дойдемъ до човѣка, виждаме вече добре проявенъ физически животъ. Човѣкъ е готовъ да се справя съ условията на живота по физически и умственъ начинъ, чрезъ своя интелектъ. Най-после се явява духовниятъ човѣкъ, който живѣе въ слънчевия вѫзелъ и въ задната часть на мозъка. Съ първитѣ прояви на духовния човѣкъ се създава разказа за първитѣ хора въ рая, които ядоха отъ дървото за познаване на добро и на зло. Това дърво се намира въ задната часть на човѣшкия мозъкъ. Дървото на живота пъкъ е поставено въ гръбначния стълбъ на човѣка. Ако извадите гръбначния и главния мозъкъ на човѣка, ще видите голѣмата, страшна змия, за която се говори въ Битието, че се качила на дървото за познаване на добро и на зло. И тъй, духовниятъ човѣкъ се отличава отъ физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае, кои сили действуватъ въ съгласие съ него и кои сѫ противъ него. Дойде ли до положение да различава доброто отъ злото, човѣкъ се е свързалъ вече съ Духа, който е надъ доброто и надъ злото. Докато дойде до това състояние, човѣкъ минава презъ физическия животъ — животъ на ограничения. Той живѣе въ малъкъ крѫгъ и се стреми да излѣзе отъ него. Стремлението му да излѣзе отъ този животъ го въвежда въ духовния, дето се иска будно съзнание. Съвременнитѣ хора, учени и прости, млади и стари, мислятъ, че всички идеи, които минаватъ презъ ума имъ, сѫ тѣхни. Много идеи, които минаватъ презъ ума ви, нѣматъ нищо общо съ васъ. Запримѣръ, нѣкой си въобразява, че може да стане великъ музикантъ, художникъ, писатель и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това сѫ нужни данни. Какъвъ музикантъ ще стане, ако музикалното чувство не е развито въ него? Преди години дойде при мене единъ младъ господинъ, основенъ учитель. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикантъ, дотегнало му да работи съ малки деца. — Свирилъ ли си на нѣкакъвъ инструментъ? — Не съмъ свирилъ. — Кога се яви въ тебе желание да свиришъ? — Една вечерь слушахъ единъ струненъ оркестъръ и решихъ да стана музикантъ. — Ти можешъ да се научишъ да свиришъ, но музикантъ никога нѣма да станешъ. — Азъ ще свиря много, по десеть часа на день. — Колкото да свиришъ, въ единъ животъ музикантъ не можешъ да станешъ. — Защо? — Ти не си построенъ музикално. Преди всичко, пръститѣ на рѫцетѣ ти сѫ кѫси, лишени отъ всѣкаква пластичность. Ти можешъ да станешъ добъръ търговецъ, но не и музикантъ. Като давамъ този примѣръ, азъ имамъ предъ видъ и васъ. Това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, за какво е роденъ, и да работи въ това направление. Човѣкъ трѣбва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трѣбва да работи върху ония центрове, които сѫ добре развити. Тамъ, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които сѫ най-добре развити. За да стане човѣкъ музикантъ, редъ поколѣния преди него, дѣди и прадѣди, трѣбва да сѫ работили въ областьта на музиката. Този човѣкъ има желание да стане музикантъ. Желанието е едно нѣщо, а възможноститѣ — друго. Той може да желае да стане музикантъ, но колкото и да свири, ще види, че нищо нѣма да направи. Посрѣдствени музиканти и пѣвци въ свѣта има много, но истинскитѣ музиканти сѫ малко. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да свири. Всѣки човѣкъ трѣбва да свири и да пѣе, да постави основа, върху която да работи въ бѫдеще. Първата задача на човѣка е да изучава себе си, да знае, какви сили се криятъ въ него и на какви закони се подчиняватъ тѣ. Като изучава себе си, човѣкъ се натъква на нѣколко системи, свързани съ специални функции: стомашна система, която управлява физическия човѣкъ; симпатична нервна система, свързана съ задната часть на мозъка, която управлява духовния човѣкъ, и нервна система, свързана съ главния и съ гръбначния мозъкъ, която управлява умствения или Божествения животъ на човѣка. Следователно, за да бѫде духовенъ, човѣкъ трѣбва да разбира функциитѣ на слънчевия вѫзелъ, или на симпатичната нервна система. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да развива дихателната си система, специално дробоветѣ. Като изучавате движенията, които стомахътъ и дробоветѣ правятъ, виждате, че стомахътъ извършва напрѣчни и надлъжни движения, а дробоветѣ — на широчина. Значи, храната предизвиква единъ родъ движения въ стомаха, а въздухътъ въ дробоветѣ — другъ. За да функциониратъ стомаха и дробоветѣ правилно, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се храни и какъ да диша. Правило е човѣкъ да яде, когато е гладенъ. Той трѣбва да пристѫпва къмъ храната само тогава, когато се е събудило въ него специфично чувство за ядене. Докато се вслушва въ това чувство, което му подсказва, кога да яде и кога не, стомашната му система ще бѫде въ пълна изправность. Щомъ стомахътъ е въ изправность, и дробоветѣ ще бѫдатъ въ изправность. Като се храни правилно, човѣкъ диша правилно. Щомъ диша правилно, и мисъльта му е права. Значи, между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесътъ на храненето, такъвъ ще бѫде и процесътъ на мисленето. Сега ние говоримъ за разумнитѣ функции, които природата е опредѣлила. Тѣ сѫ точно измѣрени и опредѣлени. Както въ музикалнитѣ тонове не можете да прибавите или отнемете единъ тонъ, така и въ функциитѣ, които природата е предвидила за всѣки органъ, не може нищо да се прибави или отнеме. Запримѣръ, тонътъ do (долно do) има 32 трептения, re — 36, горно do — 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоноветѣ. Колкото по-малко трептения има даденъ тонъ, толкова по-низъкъ е той. Сѫщото се отнася и за проявитѣ на живота. Ако проявитѣ на живота иматъ малко трептения, тѣ отговарятъ на низкитѣ тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви иматъ физически, или материаленъ характеръ. За да увеличи трептенията на своитѣ прояви, да мине въ по-високи тонове на живота, човѣкъ трѣбва да има стремежъ къмъ музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се къмъ музиката. Яде ли, работи ли, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешенъ импулсъ къмъ свирене и пѣене. Ако човѣкъ яде и вѫтрешно си припѣва нѣщо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пѣе въ себе си, работата му ще бѫде резултатна. Ако е ялъ и работилъ сладко, човѣкъ пакъ има желание да пѣе и да свири. По това познавате, кой човѣкъ яде и работи музикално. Следователно, който пѣе и свири, той всѣкога успѣва. Чуете ли, че болниятъ пѣе, знайте, че той непремѣнно ще оздравѣе. Невъзможно е да пѣе и да свири човѣкъ и да нѣма успѣхъ. Затова е казано: „Който пѣе, зло не мисли“. И тъй, поставете като задача въ живота си желанието да пѣете и да свирите. Въ каквото положение и да се намирате, пѣйте. Дали ще имате добъръ резултатъ въ работитѣ си, не мислете. Пѣйте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мѫчнотии и радости, пѣйте. И боленъ да сте, пѣйте. Пѣнието е зовъ на човѣшката душа къмъ природата. Като отзивчива, природата изпраща своитѣ разумни, съграждащи сили къмъ човѣка, да му помагатъ. Като пѣе и свири, като мисли, чувствува и постѫпва право, човѣкъ предизвиква разумнитѣ сили на природата да му помагатъ. Нѣкои мислятъ, че болниятъ трѣбва да бѫде сериозенъ, постоянно да се моли. Нима пѣвецътъ не е сериозенъ? Когато пѣе на сцената, пѣвецътъ е сериозенъ. Той е съсрѣдоточенъ въ себе си, пази се да не направи нѣкаква погрѣшка. Сериозенъ е, но пакъ пѣе. Пѣнието е методъ, чрезъ който природата регулира силитѣ на физическия и на духовния животъ на човѣка. Музиката, изобщо, е спомагателно срѣдство на човѣка. Безъ музика животътъ е пустиня. Който пѣе и свири, става разуменъ. Не може да бѫде поетъ и мѫдрецъ онзи, който не пѣе и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора сѫ били музикални. Немузикалниятъ може да бѫде ученъ, но идеенъ човѣкъ, въ широкъ смисълъ на думата, не може да бѫде. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ въ живота си. Една отъ причинитѣ на тѣхния неуспѣхъ е бързането. Тѣ бързатъ, въ малко време искатъ да свършатъ много работа. Ученикътъ иска да свърши училището въ кратко време. Учительтъ иска въ малко време да изкара добри ученици. Свещеникътъ иска въ малко време да обърне много хора къмъ Бога. Това е невъзможно. Всѣко музикално парче има свой опредѣленъ тактъ и ритъмъ. Измѣните ли неговия тактъ, ще измѣните и характера му. Не можете да пѣете миньорна пѣсень съ такта на мажорната, нито мажорната — съ такта на миньорната. Игривитѣ, весели пѣсни иматъ бързъ темпъ, а миньорнитѣ — бавенъ. Миньорнитѣ пѣсни сѫ за богатитѣ хора, а мажорнитѣ — за сиромаситѣ. Рѣдко ще срещнете богатъ човѣкъ да играе и скача. Той се чувствува тежъкъ, сериозенъ. Богатиятъ обича да се излежава. Той ляга подъ крушата и почива. Сиромахътъ, като изкара нѣкоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървятъ работитѣ, поне да пѣе и да играе. Той казва: Съ сиромашия работитѣ не се уреждатъ, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатиятъ се излежава подъ крушата и казва: Работитѣ ми сѫ наредени вече, нѣма защо да играя, да губя силитѣ си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнятъ. Следователно, искате ли да регулирате силитѣ на вашия организъмъ, да функциониратъ правилно, поставете като методи въ живота си пѣнието и работата. Като пѣе и работи, човѣкъ помага за развиване и усъвършенствуване на своитѣ дарби. Щомъ не пѣе и не работи, той се натъква на отрицателнитѣ сили въ природата и загубва всичко, което е вложено въ него. Отрицателнитѣ сили въ човѣка събуждатъ отрицателни прояви — съмнение, недоволство, зависть, умраза, които не сѫ нищо друго, освенъ паразити за човѣшкия умъ и за човѣшкото сърдце. Като паразити, тѣ изсмукватъ всички жизнени сокове на неговия организъмъ и го изсушаватъ. Като пѣе и работи, човѣкъ лесно се справя съ страданията. Това не значи, че нѣма да страда. Всѣки човѣкъ минава и ще минава презъ страданията, но ще избѣгне ненужнитѣ страдания. Казватъ, че великитѣ хора сѫ страдали много. Вѣрно е, че тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания, но нѣкои отъ страданията имъ сѫ били ненужни, тѣ сами сѫ ги създали. Ако не бѣха минали презъ ненужнитѣ страдания, тѣ щѣха да създадатъ още по-велики работи отъ тия, които създадоха. Нѣкои писатели и поети представятъ живота по-мраченъ и тежъкъ, отколкото е въ действителность. Животътъ нито е тежъкъ, нито е мраченъ. Коя е причината, поради която считате, че животътъ е тежъкъ? Ще кажете, че сте бедни, че нѣмате кѫща, пари, дрехи. Това нищо не значи. Какво правятъ птицитѣ небесни? Тѣ нѣма кѫде да подслонятъ глава. Въпрѣки това и тѣ живѣятъ. А колко по-голѣма и хубава е кѫщата и на най-бедния човѣкъ! Кой прави живота на човѣка тежъкъ и непоносимъ? Много причини има за това, но една отъ тѣхъ се крие въ съзнанието на човѣка, а друга — въ съзнанието на окрѫжаващитѣ. Окрѫжаващитѣ могатъ да направятъ живота на човѣка несносенъ. Учительтъ може да направи живота на ученика си въ училището приятенъ и неприятенъ. Той може да помрачи живота и на най-способния ученикъ; той може да подобри живота и на неспособния ученикъ. Обаче, каквото и да прави той, способниятъ и добъръ ученикъ внася нѣщо добро въ учителя си. Въ природата има едно колективно съзнание, съ което човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Проститѣ хора познаватъ този законъ повече отъ ученитѣ и го прилагатъ. Запримѣръ, ако простъ човѣкъ посети нѣкой богатъ, той никога не отива съ празни рѫце. Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия. Последниятъ, като види, че простиятъ човѣкъ му носи нѣщо, приема го добре и съ разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиватъ при него съ празни рѫце. Колкото бедни да сте, непремѣнно трѣбва да му занесете нѣщо. Ако двама студенти, единиятъ даровитъ, а другиятъ посрѣдственъ, отидатъ при единъ отъ професоритѣ си, първиятъ студентъ ще отвори широко сърдцето на професора си, който е готовъ да му даде всичко, каквото пожелае. Вториятъ студентъ, обаче, затваря сърдцето на професора си, вследствие на което професорътъ нищо не му дава. Защо трѣбва да се прави разлика между двамата студенти? Ще кажете, че това не е право. Не е право, наистина, но въ какво седи правото? Неспособниятъ и лишенъ отъ дарби студентъ не може да вземе правото на способния и талантливъ студентъ. И обратно: способниятъ и даровитъ студентъ не може да бѫде лишенъ отъ дарбитѣ и способноститѣ си. Законътъ е такъвъ. Ако на недаровития дадете правото на даровития, какво ще направи той съ тѣхъ? Каквито усилия да прави, неспособниятъ не може да се ползува отъ правото на даровития. Външно дарбитѣ не се предаватъ. Тѣ се придобиватъ чрезъ усилена вѫтрешна работа. Казвате: Защо професорътъ нѣма еднакви отношения къмъ двамата студенти? Много естествено. Вие имате ли еднакво разположение къмъ две деца, едното отъ които е здраво, свежо, приветливо, а другото — слабо, хилаво, цѣло покрито съ рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение къмъ дветѣ деца. Всѣко състояние, въ което човѣкъ се намира, има своитѣ равноценности. Съ други думи казано: всѣко нѣщо има своя цена. Запримѣръ, като разглеждате различнитѣ монети, виждате, че и тѣ иматъ различна стойность. Английскиятъ стерлингъ, турската лира и французкиятъ наполеонъ се различаватъ, както се различаватъ английскиятъ шелингъ, турскиятъ бешликъ и французкиятъ франкъ. На шелинга и на стерлинга ще дадете различна стойность; на бешлика и на лирата — сѫщо; на франка и на наполеона — сѫщо. Както стойноститѣ на монетитѣ сѫ различни, така и отношенията между хората сѫ различни. Различието въ отношенията не подразбира несправедливость. Напротивъ, различнитѣ отношения между хората, които природата е поставила, сѫ строго, математически опредѣлени. Колкото човѣкъ дава отъ себе си за другитѣ, толкова ще получи отъ тѣхъ. Малко давашъ, малко получавашъ; много давашъ, много получавашъ. Всичко, което става въ свѣта, е точно опредѣлено. Мнозина се оплакватъ, че хората не ги разбиратъ и оценяватъ. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Ако сте музикантъ, хората ще ви оценятъ като музикантъ; ако сте скулпторъ, ще ви оценятъ като скулпторъ; ако сте ученъ, поетъ или писатель, ще ви оценятъ като ученъ, поетъ или писатель. Хората ще ви ценятъ споредъ ползата, която имъ принасяте. Всѣки човѣкъ се оценява споредъ дарбитѣ и способноститѣ, които носи въ себе си. Като не разбиратъ това, нѣкои хора се оправдаватъ съ условията на живота. Условията представятъ сцена, на която актьоритѣ играятъ. Понѣкога сцената е богата, публиката — избрана, но актьоритѣ не играятъ добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката — малочислена, а актьоритѣ играятъ отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играешъ добре, или сцената да е голѣма, публиката избрана, а да не играешъ добре? Ако не играешъ добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излѣзълъ да направишъ първия си опитъ на нѣкоя малка сцена, предъ малко хора? Като ученици, вие трѣбва да започнете съ изучаване функциитѣ на вашитѣ органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своитѣ системи и тѣхнитѣ функции, човѣкъ познава и проявитѣ на природата. Така човѣкъ ще познае и силата, която крие въ себе си. Какъ познавате силата на вѫжето? По тежеститѣ, които може да издържа. Това пъкъ се познава по броя на концитѣ, които го образуватъ, и по тѣхната здравина. Обаче, концитѣ на вѫжето трѣбва да бѫдатъ добре осукани и преплетени, да образуватъ едно цѣло. На сѫщото основание казвамъ: Силата на човѣка седи въ концентриране на неговитѣ мисли, чувства и желания въ една опредѣлена посока. Ако е въпросъ за физическия човѣкъ, той трѣбва да знае, въ каква посока да насочи своитѣ сили и способности. Сѫщото се отнася и до духовния и до Божествения човѣкъ. Силата на човѣка не седи само въ физическата храна. За да бѫде силенъ, той трѣбва да знае, какъ да използува въздуха, който диша, да го отправи къмъ всички клетки на дробоветѣ, за да става дишането правилно. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да знае още, какъ да регулира теченията на своята симпатична нервна система, главно слънчевия вѫзелъ и малкия мозъкъ. За да бѫде силенъ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да регулира енергиитѣ на своя стомахъ. Най-после, като знае да управлява дробоветѣ, симпатичната нервна система и стомаха си, човѣкъ ще започне да изучава главния мозъкъ, т.е. истинския човѣкъ. Често хората оставятъ всичко на Провидението, наготово да се наредятъ работитѣ имъ. Тѣ трѣбва да се откажатъ отъ тази идея. Провидението представя висшата разумность въ свѣта, която не търпи глупави и неразумни хора. Защо е така, не питайте. Дали, наистина, сте глупави, пакъ не питайте. Фактътъ, че хората страдатъ и не разбиратъ, защо страдатъ, показва, че тѣ не сѫ дошли още до онази разумность, къмъ която се стремятъ. Една отъ спънкитѣ на сегашнитѣ хора седи въ това, че тѣ иматъ за себе си високо мнение. Тѣ сѫ вѫтрешно горделиви. И най-простиятъ мисли за себе си, че е нѣщо особено. Всѣки човѣкъ мисли, че е нѣщо особено, безъ да е работилъ върху себе си, да развие своитѣ дарби. Ще кажете, че царска кръвь тече въ васъ. Възможно е, но ако царскиятъ синъ не работи и не учи, царската кръвь нищо не може да му допринесе. Талантътъ е цененъ, докато се впрѣга на работа. Остане ли въ бездействие, той прашасва. Силата и достоинството на човѣка седи въ съзнанието му, че всѣки моментъ трѣбва да изпълнява и прилага законитѣ на разумната природа. За да успѣвате въ своитѣ предприятия, вие трѣбва да имате добро настроение. Какво значи, да има човѣкъ добро настроение? Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се изявяватъ правилно, както водата на извора, той има добро настроение. Значи, настроението на човѣка зависи отъ правата посока на енергиитѣ, които текатъ въ него. Не текатъ ли енергиитѣ въ човѣка правилно, той нѣма настроение. За да не се подава на чужди влияния, човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно. Не може ли да запази съзнанието си отъ чужди влияния, той ще бѫде въ положението на вѣтропоказатель: дето духне вѣтърътъ, натамъ ще се обърне. Нѣкой се оплаква, че следъ като билъ десеть години вегетарианецъ, пожелалъ да яде месо. Отде иде това желание? То не е негово. Той се срѣщалъ съ месоядци и отъ тѣхъ възприелъ желанието да яде месо. Ако съзнанието на човѣка е будно, той може да се противопоставя на чужди желания. Ако не може да се противопоставя на чуждитѣ мисли и желания, поне ще различава, кои сѫ негови и кои сѫ дошли отвънъ. Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко на природата. Тя работи върху васъ, но и вие трѣбва да бѫдете въ съгласие съ нея. Каже ли ви, че пѫтьтъ, по който вървите, не е правъ, не се противопоставяйте. Вслушвайте се въ думитѣ ѝ и изправяйте пѫтя си. Тръгнете по пѫтя, който природата ви сочи. Не следвате ли нейния пѫть, нищо нѣма да постигнете. Ако гърнето се удря по камънитѣ, непремѣнно ще се строши. Камънитѣ нѣма да пострадатъ, но гърнето ще стане на парчета. Следователно, не удряйте главата си въ законитѣ на разумната природа. Каквото и да правите, тя нѣма да отстѫпи. Ако вие съзнателно не отстѫпите, главата си ще счупите. И тъй, отличителното качество на младия човѣкъ е здравето. Младиятъ е здравъ, енергиченъ, отстѫпчивъ. Той и като вегетарианецъ, и като месоядецъ, яде съ апетитъ, сладко и съ благодарность. Нѣкои мислятъ, че вегетарианецътъ трѣбва да пости. Това е криво разбиране. Постътъ е за болни, за грѣшни хора, а не за здрави и праведни. Само болниятъ човѣкъ се лѣкува чрезъ постъ. Здравиятъ трѣбва да яде, безъ да преяжда. Щомъ преяде, той е нарушилъ законитѣ на правилното хранене, заради което трѣбва да пости. Като говоримъ за вегетарианството, пишете за следния пѫть върху темата: „Отличителнитѣ чърти на вегетарианеца“. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ млади, здрави, идейни хора. Тѣ ще оправятъ свѣта. По какъвъ начинъ? Като се откажатъ да вървятъ по пѫтя на старитѣ. Стане ли въпросъ до женитба, младитѣ моми и момци трѣбва да кажатъ: Ние се отказваме да живѣемъ по стария начинъ. Ние се отказваме да се женимъ по стария начинъ. Ако се женимъ като роби, и ако раждаме роби, по-добре да не се женимъ. Има смисълъ човѣкъ да се жени, но като свободенъ. Ако момъкътъ се ожени и може цѣлъ животъ да издържа жена и деца, защо да не подържа една мома, като своя сестра, безъ да се жени за нея? Той ще живѣе на единия край на свѣта, тя — на другия, но ще ѝ помага. Свѣтътъ се нуждае отъ идейни хора, които да живѣятъ въ чистота. Нѣкои казватъ, че Господъ ще оправи свѣта. Вѣрно е, че Господъ ще оправи свѣта, но пакъ чрезъ хората, чрезъ тѣхнитѣ умове и сърдца. Когато хората изправятъ умоветѣ и сърдцата си, и свѣтътъ ще се изправи. Ще кажете: Може ли човѣкъ да живѣе самъ, нежененъ? Едно трѣбва да знаете: и като жененъ, и като нежененъ, човѣкъ всѣкога е самъ. Чрезъ женитбата човѣкъ губи и онази малка свобода, съ която по-рано е разполагалъ. Ние не сме противъ женитбата, но имаме предъ видъ истинската женитба, която подразбира разумно съчетание между души, а не сливане на полюси. Двата пола, мѫжки и женски, представятъ два полюса, между които животътъ се проявява. Полюситѣ на живота не трѣбва да се сливатъ, нито да се сближаватъ, но да стоятъ на разстояние, за да могатъ силитѣ на живота правилно да се проявяватъ. Благодарение на сближаването на полюситѣ се явяватъ неестествени, болезнени състояния и страдания между хората. Понеже мѫжкиятъ принципъ е активенъ, той е внесълъ въ живота много енергия, много капиталъ, който нѣма условия да се използува. Мекиятъ елементъ, т.е. женскиятъ принципъ, отсѫтствува днесъ въ свѣта, вследствие на което се проявяватъ повече грубитѣ сили или енергии. Ако хората продължаватъ да живѣятъ по стария начинъ, тѣ ще се раждатъ и умиратъ, безъ да внесатъ въ свѣта голѣмо подобрение. Отъ две хиляди години насамъ, отъ времето на Христа, хората още не живѣятъ по новъ начинъ, вследствие на което има известно подобрение въ живота имъ, но микроскопическо. Новъ животъ трѣбва да се внесе между хората. Нови идеи, нови чувства сѫ нужни на свѣта. Днесъ погледътъ на всички хора е обърнатъ къмъ младитѣ. Всички очакватъ на младото поколѣние. Въ тѣхъ е силата. Само младиятъ се стреми къмъ възстановяване на първичното положение на човѣка. Това е положението преди грѣхопадането, когато мѫжътъ и жената сѫ били въ отношение на братъ и сестра. Когато мѫжътъ срещне жена, сърдцето му трѣбва да се изпълни съ свещенъ трепетъ, да вижда Бога въ нейното лице. И когато жената срещне мѫжъ, умътъ ѝ трѣбва да се изпълни съ свѣтлина, да вижда Бога въ него. Свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжътъ и жената бѫдатъ братъ и сестра, когато станатъ истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Нѣкои мислятъ, че предназначението имъ е да се женятъ, да раждатъ деца, да ги отглеждатъ и т. н. Истинското предназначение на момата и на момъка е да познаятъ Бога. Това е предназначението и на всѣки човѣкъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората дойдатъ до онова истинско и правилно отношение къмъ Бога. Тогава и природата, и добритѣ, и възвишени сѫщества ще имъ помагатъ. Добриятъ животъ ще оправи обърканитѣ работи на хората. Да живѣе човѣкъ добре, това значи, да бѫде свързанъ съ добритѣ, гениални, светитѣ и възвишени хора въ свѣта. Свързанъ ли е съ тѣхъ, нищо въ свѣта не може да го унищожи. И въ огънь да влѣзе, той пакъ ще остане живъ. Такъвъ примѣръ имаме въ Стария Заветъ, за тримата момци, които бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Защо не изгорѣха? Защото вѣрваха въ силата и мощьта на живия Богъ. Вѣрата имъ се оправда. Мнозина мислятъ, че ако вървятъ въ Божествения пѫть, ще пострадатъ. Възможно е и това, но възможно е нито единъ косъмъ да не падне отъ главата имъ. Всички, които следватъ Божия пѫть, иматъ положителни опитности. Животътъ имъ не е теория, но непрекѫсната редица отъ опити. Единъ младъ музикантъ, виртуозъ, се явилъ предъ многолюдна публика, да даде своя пръвъ концертъ. Едва излѣзълъ на сцената, публиката го посрещнала съ рѫкоплѣскане, съ бурни овации. Той се смутилъ отъ този приемъ, разтреперилъ се, но понеже билъ чистосърдеченъ човѣкъ, обърналъ се къмъ публиката съ думитѣ: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. Следъ това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започналъ да свири и завършилъ концерта си блѣскаво. Следъ свършване на концерта, публиката изказала удобрението си съ бурни рѫкоплѣскания и овации. И тъй, когато човѣкъ не е завършилъ още работата си, трѣбва да бѫде готовъ да излѣзе предъ свѣта и да помоли да го почака, да не дава още мнението си за него, докато не се е проявилъ докрай. Излѣзте предъ публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си. Излѣзте всрѣдъ природата и кажете: Не ме освирквай, докато не свърша работата си. Слабъ съмъ още, но работя, правя усилия, да свърша работата си добре. Като я свърша, тогава можешъ да кажешъ последната си дума. Природата ще отговори: Ето единъ искренъ човѣкъ, отъ когото може да излѣзе нѣщо добро. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ, положителенъ, да знае, какви възможности крие въ себе си. Той трѣбва да знае не само своитѣ възможности, но и тия на сѫществата, съ които е свързанъ. За да диша свободно, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, какъ да излѣзе отъ херметрически затворенитѣ условия и да поеме чистъ въздухъ отвънъ. Следователно, за да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да пази връзката си съ Бога и съ всички възвишени сѫщества. За да държи връзката си здрава, той трѣбва да знае законитѣ на живота. Като знае тия закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето съзнание, да приема чистъ въздухъ отвънъ, да се освежава. Време е вече човѣкъ да ликвидира съ своитѣ стари възгледи. Какъ може да постигне това? Като отвори всички вентилатори въ стаята си, да влѣзе отвънъ чистъ въздухъ. Всѣки свѣтъ има свои специфични вентилатори, презъ които влиза чистъ, свежъ въздухъ. Физическиятъ свѣтъ се провѣтрява чрезъ едни вентилатори, духовниятъ — чрезъ други, Божествениятъ — чрезъ съвършено различни отъ тия на другитѣ два свѣта. Ако не отваряте прозорцитѣ на стаитѣ си, да влиза чистъ въздухъ, вие ще бѫдете недоволни, ще изпадате въ песимизъмъ. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ песимизъма, отъ отрицателнитѣ състояния? Докато не знае, кои прозорци да отваря, какъ да провѣтрява кѫщата си, отде да влиза и излиза, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия и мѫчнотии. Обаче, това не трѣбва да го плаши. Докато е на земята, противоречията сѫ неизбѣжни. Нѣма нищо страшно въ тѣхъ. Страшното е въ смъртьта. А това, че миналъ и минава презъ мѫчнотии, не е страшно. Свѣтътъ е море, презъ което всѣки ще мине, но за да мине благополучно, трѣбва да бѫде добъръ плувецъ. Докато сте млади, учете се да плувате, че като остарѣете, да ви е лесно. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 10. януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...