Търсене във форума

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Колелото на съзнанието — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. Представете си, че имате едно голѣмо колело, (фиг. 1) на което сѫ закачени малки кофички. Колелото е въ постоянно движение. Като се движи, една часть отъ кофичкитѣ, долнитѣ, се пълнятъ съ вода, изкачватъ се нагоре, и водата имъ се излива въ голѣмъ басеинъ, отдето се разпредѣля да пои градини и бостани. Значи, при слизане надолу, кофичкитѣ се пълнятъ съ вода, изкачватъ се нагоре и постепенно се изпразватъ. Крѫгътъ е раздѣленъ на четири части. Всѣка часть съдържа по десеть кофички, които се движатъ по посока на стрелкитѣ. Като разглеждате колелото, виждате, че всѣка кофичка представя число, отъ 1 — 10, които биватъ положителни и отрицателни. Всички числа, на които сѫ закачени пълни кофички, сѫ положителни. Останалитѣ, на които висятъ празни кофички, сѫ отрицателни. Значи, положителнитѣ и отрицателнитѣ числа на колелото се опредѣлятъ отъ съдържанието. Ако кофичкитѣ само се пълнятъ и празнятъ, безъ да вършатъ нѣкаква работа, въ това нѣма никаква философия. То е все едно да палите и да гасите кибритенитѣ клечки. Другъ е въпросътъ, ако запалването на кибритената клечка представя процесъ на пробуждане на съзнанието. Следователно, ако колелото, което е въ постоянно движение, представя човѣшкото съзнание, ние имаме едно динамо, въ което числата се мѣнятъ: положителнитѣ ставатъ отрицателни, а отрицателнитѣ — положителни. Понеже съзнанието на човѣка е въ постоянно движение, въ него ставатъ различни промѣни. Тази е причината, поради която човѣкъ ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човѣка ту просвѣтва, ту се помрачава. Представете си, че нѣкой човѣкъ получава голѣмо наследство. Той се радва, и радостьта му се увеличава, докато стигне своята максимална точка, т. е. до зенита. Отъ зенита радостьта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди, кѫде отиде радостьта му, и казва: Изпразни се нѣщо въ мене. Какво стана, не зная, настѫпи нѣкаква промѣна въ съзнанието ми. Много естествено! Щомъ кофата, т. е. сърдцето му се напълни съ радость, непремѣнно трѣбва да се изпразни, за да може отново да се напълни. — Кѫде отиде радостьта му? — Въ басейна на градинаря, който ще полива своитѣ цвѣтя и зеленчуци. Радвайте се, когато вашитѣ кофички се изпразватъ, за та поливатъ зеленчуцитѣ. Ако никой не жертвува своята радость за поливане на градини и бостани, човѣчеството ще бѫде лишено отъ благата на живота. Като се изпразнатъ, кофичкитѣ започватъ да слизатъ надолу, да черпятъ вода отъ голѣмия резервуаръ. Щомъ е така, не съжалявайте, когато вашето съзнание се празни. Като се изпразни, отново ще се напълни. А като се пълни и празни, колелото на съзнанието ще бѫде въ постоянно движение. И тъй, не съжалявайте, че кофичкитѣ ви се празнятъ, но използувайте времето, когато тѣ се пълнятъ съ съдържание, за да можете да уталожите жаждата си. При това, колкото и да сте жадни, вие нѣма да изпиете всичкото съдържание: една часть ще изпиете, а останалата ще отиде за поливане на градинитѣ. Вие мислите, че цѣлото съдържание е ваше. Не, ваше е само това, което можете да изпиете въ даденъ моментъ. Останалото богатство е за другитѣ. Като страдате за изгубеното си богатство, други нѣкои се радватъ. На вашето страдание се дължи радостьта на други сѫщества. После тѣ ще страдатъ, а вие ще се радвате. Тази смѣна въ състоянията наричаме „законъ за редуване.“ Той обяснява промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание или въ движението на колелото на съзнанието. Процеситѣ, които ставатъ въ съзнанието, минаватъ отъ механически въ психически и обратно, отъ психически въ механически. Пълненето и празненето на кофичкитѣ сѫ механически процеси. Радостьта и скръбьта при тия промѣни сѫ психически процеси. Когато кофичкитѣ минаватъ презъ точкитѣ отъ 1 — 10 въ първата четвъртъ на колелото, човѣкъ е обезсърдченъ, защото съзнанието му е празно. Когато човѣкъ влѣзе въ втората четвъртъ, кофичкитѣ започватъ да се пълнятъ. Той се радва, радостьта му постепенно се увеличава, докато стигне числото 10 въ третата четвъртъ. Отъ тази точка вече кофичкитѣ се празнятъ, а съ това и съзнанието на човѣка започва отново да се помрачава. Човѣкъ изпада въ най-голѣмо помрачаване на съзнанието, когато дойде до числото 10, въ първата четвъртъ на крѫга. Оттукъ виждаме, че радостьта и страданието се редуватъ въ зависимость отъ пълненето и празненето на кофичкитѣ. Това показва, че има тѣсна връзка между физическитѣ и психическитѣ процеси. И тъй, когато се намира въ първата четвъртъ на крѫга, т. е. въ първата категория на числата отъ 1—10, човѣкъ дохожда до най-голѣмо обезсърдчение. Всичкитѣ му кофички сѫ празни, и той казва: Свърши се моятъ животъ. Обаче, щомъ дойде въ точка О, дето е изгрѣвътъ на слънцето, кофичкитѣ една следъ друга започватъ да се пълнятъ до точка W. Човѣкъ започва да се обнадежва и казва: Виждамъ, че животътъ ми не се е свършилъ, започвамъ отново да придобивамъ богатството си. Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пакъ ще изгрѣе. Тази радость е въ втората и въ третата четвъртъ на крѫга. Презъ това време хората го морализиратъ, че трѣбва да бѫде щедъръ, да не мисли само за себе си. Въ първо време той не е съгласенъ съ този моралъ и здраво държи богатството си. Но понеже колелото се движи, най-после той се убеждава, че хората сѫ прави, започва да раздава отъ богатството си, и кофичкитѣ една следъ друга се изпразватъ. Щомъ влѣзе между числата отъ четвъртата и първата категория, човѣкъ става вече мораленъ, проявява щедрость и къмъ своитѣ ближни. Въ тѣзи две области се намиратъ всички реформаторски, всички нови движения. Колелото е причина за новото въ свѣта. Като се движи, то заставя човѣка да мисли за Господа. Иска не иска, човѣкъ става мораленъ, благодетеленъ. Ако приеме новото доброволно, съзнанието му се пробужда, и той се радва, че може да сподѣли богатството си съ своитѣ ближни. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ четиритѣ положения на съзнанието, да се пробуди, да заживѣе по новъ начинъ. Животътъ въ първата четвъртъ на колелото наричаме животъ на крайното обезсърдчаване, въ втората четвъртъ — животъ на обнадеждване, въ третата — придобиване на голѣмитѣ богатства, въ четвъртата — реализиране на новитѣ идеали. Въ последната четвъртъ се пробужда висшето съзнание на човѣка, и той се изпълва съ желанието да служи на Бога и да живѣе за ближнитѣ си. Когато съзнае това, човѣкъ дохожда до басеина на градината, дето трѣбва да излѣе всичкото си съдържание, и счита, че нищо не е изгубилъ. Той е раздалъ всичкото си богатство, безъ да е изгубилъ нѣщо. — Защо? — Защото колелото се движи. Човѣкъ пакъ ще мине презъ процеситѣ на обнадеждване, на реализиране на идеалитѣ си, на пълно забогатяване и осиромашаване. т. е. изпразване — животъ за другитѣ. Така се върти колелото цѣлъ день, докато дойде часътъ за почивка. Всѣки ще се намѣри на различно мѣсто: единъ ще бѫде въ първата четвъртъ, другъ — въ втората, въ третата и т. н. Като се събератъ всички заедно, ще говорятъ за опитноститѣ, които сѫ имали презъ деня. На другия день колелото пакъ се върти, и човѣкъ започва работата на съзнанието си оттамъ, дето е спрѣлъ. Това, което казахъ за движението на човѣшкото съзнание, се отнася до всички хора, млади и стари. Разликата между младия и стария се заключава въ начина, по който преживяватъ нѣщата. Младиятъ разчита повече на себе си и, като се обезсърдчи, казва: Ще направя още единъ опитъ. Като се засили, той се намира въ точката на изгрѣващото слънце, въ обнадеждването. Отъ изтокъ той отива къмъ югъ — пълното реализиране на своитѣ идеали. Стариятъ, като се обезсърдчи, казва: Добъръ е Господъ, ще ми помогне по нѣкакъвъ начинъ. Пъкъ ако на земята не могатъ да се наредятъ работитѣ ми, въ другия свѣтъ ще се наредятъ. Обаче, като дойде въ точка О, той вижда, че работитѣ му започватъ да се нареждатъ. Той мисли, че е заминалъ за другия свѣтъ. Споредъ религиознитѣ хора, другиятъ свѣтъ е горе, а споредъ материалиститѣ — долу, дето се пълнятъ кофитѣ. Както и да разглеждате въпроса, важно е да знаете, че едната половина на колелото се намира въ този свѣтъ, а другата половина — въ онзи свѣтъ. Ако колелото прави едно обръщане за 12 часа, казваме, че презъ това време съзнанието минава четири важни състояния. Всѣко състояние трае по три часа: три часа обезсърдчаване, три часа обнадеждване, три часа пълно реализиране на идеалитѣ и три часа раздаване на богатствата, т. е. служене на Бога и на ближния. Ще кажете, че това е игра на сѫдбата. Сѫдбата не си играе съ човѣка, но работи върху него. Значи, движението на колелото наричаме работа на сѫдбата. Сѫдбата поставя всѣки човѣкъ на почетно мѣсто и, ако той съзнателно и съ любовь извършва работата си, велико бѫдеще го очаква. Сѫдбата е господарьтъ на колелото. Като види, че нѣкой човѣкъ влиза въ областьта на обезсърдчаването, той го погали малко и му казва: Не се страхувай, следъ нѣколко часа ти отново ще забогатѣешъ, ще се напълнишъ толкова много, че ще стане нужда да давашъ на другитѣ. Като ученици, вие трѣбва да гледате съзнателно на промѣнитѣ въ вашия животъ. Сѫдбата нѣма лоши намѣрения къмъ никого. Тя не цели нещастието на човѣка. Понеже всѣки човѣкъ е заставенъ да свърши една работа, той неизбѣжно минава презъ всички числа на колелото на живота. Числата мѣнятъ мѣстата си, а съ тѣхъ заедно се движи и човѣкъ. Това движение наричаме функция на живота. Който е слѣзълъ на земята, той неизбѣжно трѣбва да се движи. Остане ли въ покой, въ бездействие, той влиза въ областьта на свещения мързелъ. Бездействието и мързелътъ водятъ къмъ ръждясване, а ръждясването — къмъ разлагане. За да не се разлагатъ нѣщата, колелото трѣбва да се движи. Мнозина се страхуватъ отъ движението. Тѣ мислятъ, че като се движатъ, ще страдатъ. Не е така. Като се движи и като страда, човѣкъ се усъвършенствува. Следователно, благодарете, че сте въ колелото на живота и се движите заедно съ него. Като единица, вие представяте малка но необходима часть отъ това колело. Радвайте се, че ви е дадено мѣсто въ това колело. Дали сте на първо или на последно мѣсто въ колелото, не е важно. Господарьтъ ви се грижи еднакво за всички свои части. Той има предъ видъ щастието и благоденствието на частицитѣ си. Природата поставя всички живи сѫщества на работа, а Божественото начало опредѣля темпа на движението на колелото. — Какъвъ е смисълътъ на живота споредъ това колело? — Да се обезсърчимъ, да се обнадеждимъ, да разбогатѣемъ и най-после да се проникнемъ отъ съзнанието, че трѣбва да служимъ на Бога и на своя ближенъ. Преведено на съвремененъ езикъ това означава: да се изпразднимъ, да се приготвимъ за пълнене, да се напълнимъ и отново да се приготвимъ за изпразване. Сега, ако търсите това колело, ще го намѣрите въ живота. Въ него ще видите живота и на младия, и на стария. Съ помощьта на това колело и младиятъ, и стариятъ си обясняватъ противоречията въ живота и вървятъ напредъ. Стариятъ знае, че като забогатѣе, трѣбва да раздаде всичко, да се откаже отъ своя материализъмъ и да стане религиозенъ, т. е. набоженъ човѣкъ. При това положение той трѣбва да се отрече отъ себе си, отъ своя личенъ животъ. Това значи изпразване. Като се изпразва, човѣкъ се обезсърдчава. Споредъ Толстоя, крайното обезсърдчаване подразбира абсолютно самоотричане. Това сѫ два процеса неразривно свързани. Следователно, каже ли нѣкой, че се е обезсърдчилъ, това значи, че той е дошълъ до фазата на самоотричането. Като се самоотрече отъ всичко, човѣкъ казва: Трѣбва да живѣя за Бога! Колелото, за което говоря днесъ, има отношение къмъ сегашния животъ и сегашнитѣ състояния на хората. Това колело обхваща земния животъ на човѣка. Обаче, то е свързано съ друго едно колело, което е устроено по другъ начинъ, вследствие на което и нѣщата въ него ставатъ другояче. Който влѣзе въ това колело, не мисли вече за земята. Той напуща работата си и тръгва за другия свѣтъ. Една група отъ 40 млади жътвари жънали на нивата. По едно време край тѣхъ миналъ мечкарь съ своята мечка. Като започналъ да разиграва мечката, тѣ напуснали работата си и отишли да гледатъ, какъ играе мечката. Ако за една мечка жътваритѣ напуснаха работата си, колко повече човѣкъ би напусналъ работата си на земята, за да влѣзе въ духовното колело на живота и се понесе съ него въ пространството. Като се върнете у дома си, нека всѣки си начъртае това колело, което нарекохме „колело на човѣшкото съзнание“. При всѣко число кофичката се намира въ различно състояние. Въ първата четвъртъ на крѫга кофичкитѣ се намиратъ при най-лоши, оскѫдни условия; въ втората четвъртъ условията се подобряватъ; въ третата четвъртъ условията сѫ идеални въ материално отношение; въ четвъртата четвъртъ условията на живота даватъ своя плодъ, Тукъ човѣкъ влага капитала си въ своето съзнание, като въ Божествена банка, отъ която всѣкога може да черпи, колкото иска. На земята Божествената банка е басеинътъ на градинаря, от дето водата се разпредѣля по всички лехи, да ги напоява. Тукашнитѣ градинари не държатъ смѣтка, колко кофички се вливатъ въ тѣхния басеинъ, но живата природа държи смѣтка за всѣка кофичка, т. е. за всѣко живо сѫщество, което е участвувало въ движението на нейното колело. Природата е много точна. Тя никого не ощетява. Нѣма случай, когато природата да не е възнаградила щедро всѣки, който е свършилъ нѣкаква работа за нея. Тя плаща скѫпо и за най-малката работа. Въ всичкитѣ си постѫпки тя е крайно справедлива. Който не разбира проявитѣ на природата, нито на цѣлокупния животъ, вади криви заключения, вследствие на което често се обезсърдчава. Естествено е да се обезсърдчи човѣкъ, естествено е и да се насърдчи — зависи въ коя четвъртъ на крѫга е попадналъ. Ако е попадналъ въ първата четвъртъ, ще се обезсърдчи; ако е попадналъ въ втората, ще се насърдчи; ако е попадналъ въ третата, ще почне да реализира своитѣ идеали, ако е попадналъ въ четвъртата, ще почне да прилага, да дава отъ себе си, докато се изпразни. Въ всѣка четвъртъ човѣкъ схваща само една часть отъ истинското положение на нѣщата. Ето защо, за да има пълна представа за проявитѣ на живота, той трѣбва да има търпение, да мине пѫтя на цѣлото колело. Така, той ще знае положението на нѣщата при едно обръщане на колелото. А това колело се движи 12 часа на день. Сѫщевременно то се движи цѣли 365 деня презъ годината. Значи, съ течение на дни и години, човѣкъ разширява своитѣ разбирания и познания. Той се стреми да се домогне до знанието, което се включва въ цѣлокупния животъ. Напишете на дъската числата 195 678 и 956,781. — Каква е разликата между единицата въ дветѣ числа? — Въ първото число единицата стои на мѣстото на стохилядитѣ, а въ второто — на мѣстото на единицитѣ. Въ количествено отношение, първата единица е сто хиляди пѫти по-голѣма отъ втората. Ако дветѣ единици представятъ две съзнания, първото щѣше да бѫде по-обременено отъ второто. Ако дветѣ единици бѣха две животни, второто щѣше да бѫде по леко. Когато се намѣри въ опасность, второто животно ще бѣга по-бързо. Това е вѣрно по отношение само на нѣкои нѣща, а не за всички случаи. Запримѣръ, земята, която е толкова голѣма и тежка, се движи съ много голѣма бързина. Нейната бързина на движение не може да се сравнява и съ най-бързитѣ тренове. Когато дойдемъ до мисъльта, казваме: Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-интенсивна е тя; оттамъ и страданията сѫ по-кратковременни и силни. И обратно: колкото по-бавни сѫ трептенията на мисъльта, толкова по слабо интенсивна е тя, и толкова по-дълготрайни сѫ страданията. Колкото по-тежки сѫ желанията на човѣка, толкова по голѣми сѫ и страданията му. Запримѣръ, нѣкой иска да стане богатъ, да разполага съ милиони. Това желание е много тежко, вследствие на което произвежда голѣма тежесть и напрежение върху мозъка и нервната система на човѣка. Следователно, човѣкъ не може да държи известна идея въ ума си, безъ тя да произвежда известенъ физиологически ефектъ върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си, трѣбва да бѫдете внимателни къмъ тѣхъ. Една мисъль, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърдцето на човѣка такова напрежение, че да го осакати. Ще кажете, че вие си говорите тихо, едва се чувате. Вие можете даже да не се чувате, но навсѣкѫде по земята, както и въ другитѣ свѣтове, сѫществуватъ различни системи радио, които хващатъ и най-слабитѣ звукове и ги разнасятъ изъ пространството. Затова е казалъ Христосъ, че ще отговаряте за всѣка праздна дума, която е излѣзла отъ устата ви. Кажете ли една дума, хиляди години наредъ тя ще обикаля земята. Искате ли да знаете, какво сѫ казали Христосъ, Аристотелъ, Платонъ на времето си, не ходете да слушате какво ще ви кажатъ този и онзи, но турете една антена въ пространството, да хванете направо тѣхнитѣ думи а не да очаквате на нѣкой философъ, той да превежда словото имъ. Материята и енергията въ природата нито се губятъ, нито се създаватъ но само се видоизмѣнятъ. Щомъ нищо не се губи, трѣбва да дойде Божествениятъ огънь на земята, да изгори всичко непотрѣбно. Като мине презъ този огънь, земята се връща въ своето първоначално състояние на девственость. Девствениятъ животъ е новиятъ животъ, който всички очакватъ. Добре, че сѫществуватъ и добри мисли, освенъ лошитѣ, та взаимно да се уравновесяватъ. Отъ гледището на астрологията, човѣкъ може предварително да опредѣли, всѣки часъ отъ деня и отъ нощьта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти, мислитѣ и чувствата се въртятъ заедно съ него. Ако човѣкъ не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нѣщата всѣки моментъ се смѣнятъ, ще каже: Колелото се върти. Ще имамъ търпение да дочакамъ благоприятнитѣ условия. Който движи колелото, той знае, защо нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ. Следователно, ако кофата ти се изпразни, не страдай за това. Ако се обезсърдчишъ, не се отчайвай. Ако забогатѣешъ, не бързай да се радвашъ. Следъ забогатяването иде изпразването. Това сѫ преходни нѣща. Важно е човѣкъ да разбира нѣщата. Нѣма по-велико нѣщо въ живота на човѣка отъ обезсърдчаването. Да се обезсърдчишъ, това значи, да се освободишъ отъ илюзиитѣ и заблужденията на живота. Докато не се обезсърдчи, човѣкъ все още се лъже, че това ще направи, онова ще направи. Като се обезсърдчи и изгуби вѣра въ преходнитѣ нѣща, човѣкъ отправя погледа си къмъ вѣчностьта, къмъ сѫщественитѣ и трайни нѣща. Обезсърдченитѣ хора влизатъ въ правия пѫть на живота. Обезсърдченитѣ хора сѫ обикновено добритѣ хора въ свѣта. Какво виждаме въ живота? Когато нѣкой се обезсърдчи, иска да се самоубие, да тури край на живота си. Този човѣкъ не се е обезсърдчилъ още. Той желае нѣщо и го очаква отъ живота. Той е още въ категорията на насърдченитѣ, готовъ е да воюва. Истински обезсърдчениятъ не иска нищо, не очаква отъ никого нищо. Той е тихъ и спокоенъ и казва: Ако е дошълъ часътъ да умирамъ, нека умра; ако страдамъ, да страдамъ; ако има нѣщо за ядене, добре; ако нѣма, какво да ямъ, ще гладувамъ. Каквото дойде, добре дошло. Това значи, да се отрече човѣкъ отъ себе си. Обаче, ще знаете, че и това обезсърдчаване трае само три часа. Следъ това човѣкъ минава въ втората, третата и четвъртата четвъртини на колелото, докато направи пълно обръщение. Ще приведа единъ примѣръ, чрезъ който ще илюстрирамъ цѣлата лекция. Единъ човѣкъ, крайно набоженъ, тръгналъ на далеченъ пѫть съ магарето си. Той напълнилъ раницата си съ багажъ, турилъ я на гърба си и подкаралъ магарето да върви предъ него, безъ никакъвъ товаръ. По едно време пѫтникътъ срещналъ единъ мѫдрецъ и му казалъ: Тежъкъ е животътъ ми. Дотегна ми да живѣя вече. Не зная, какво да правя. Мѫдрецътъ го запиталъ: Защо карашъ това магаре? Пѫтникътъ си помислилъ: Чудно нѣщо! Азъ се оплаквамъ отъ живота си, а той ме пита, защо карамъ магарето. По-нататъкъ срещналъ другъ мѫдрецъ и на него се оплакалъ отъ живота си. Мѫдрецътъ му отговорилъ: Купи самаръ на магарето си. Срещналъ трети мѫдрецъ, който му казалъ: Натовари магарето си! Като се оплакалъ и на четвъртия мѫдрецъ, той му казалъ: Качи се и ти на магарето си! Сега и азъ ви казвамъ: Натоварете магарето си, качете се и вие на него и така продължете пѫтуването си. Животътъ ви ще стане по-лекъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 16. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четиритѣ положения — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се резюме на темата: „Кога човѣкъ страда най-много“? Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на много знания. Защо имъ сѫ знанията? Кѫде ще ги използуватъ? Знанието има смисълъ, ако се приложи. Кѫде ще се приложи? Това сѫ въпроси, на които мѫчно можете да отговорите. Обаче, ако ви запитатъ, защо ви сѫ зрението, слухътъ, обонянието, веднага можете да отговорите. Зрението е нуждно на всички живи сѫщества, да намиратъ храната си. Преди да е било създадено зрението, като органъ на гледането, животнитѣ сѫ намирали храната си чрезъ пипане, чрезъ обоняние, чрезъ слушане. Най-после тѣ сѫ дошли до зрението, което всички считатъ като най-добъръ и практиченъ методъ. Чрезъ зрението животнитѣ намиратъ най-лесно храната си. И човѣкъ, когато насочва зрението си въ известна посока, непремѣнно има предъ видъ нѣщо близо до сърдцето или до ума си. Зрението на съвременнитѣ хора, въ сравнение съ това на първичния човѣкъ, е отслабнало, вследствие на което и мисъльта му е по-слаба. И тъй, причината за отслабването на зрението е, че сегашнитѣ хора нѣматъ дълбока философска мисъль, каквато сѫ имали първитѣ човѣци, хората на древната мѫдрость. Днесъ хората живѣятъ, безъ да знаятъ, защо живѣятъ. Тѣ се смущаватъ, не знаятъ, какво имъ носи утрешниятъ день. — Какво ще отговорите на въпроса, защо живѣете? — Живѣемъ, за да се усъвършенствуваме, живѣемъ за Бога. — Ако ви поставятъ на изпитъ, ще издържите ли? Когато живѣе за една идея, човѣкъ е готовъ на всички жертви. Ето защо, идеята, за която човѣкъ е готовъ на всички жертви, трѣбва да заслужава това. Да се върнемъ къмъ въпроса за зрението. — Отъ какво зависи силата на зрението? — Отъ яснотата и интенсивностьта на мислитѣ. Колкото по-ясни и интенсивни сѫ мислитѣ на човѣка, толкова по-силно е зрението му. Когато въ мисъльта се вмъкнатъ безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Тѣзи чувства втвърдяватъ нервитѣ, вследствие на което тѣ губятъ своята пластичность. Колкото по-непластични сѫ нервитѣ на очитѣ, толкова по-мѫчно реагиратъ тѣ на трептенията на свѣтлината. Който иска и на стари години да има добро зрение, трѣбва да има ясна и чиста мисъль. Ето защо, чувствата не трѣбва да взиматъ участие въ зрението. За да не отслабва зрението ви, пазете се отъ чувствени вълнения. Срещнете мечка и веднага се уплашите. Защо се страхувате? Една лоша чърта на мечката е тази, че тя никога не забравя обидата, или пакостьта, която сте ѝ направили. Тя не забравя и доброто, което сте ѝ направили, но никога не забравя и злото; тя го помни съ години. Мечката познава тази своя чърта и е доволна, че живѣе въ гората, като монахиня, да не се натъква на нея. За да се изправи отъ своя недостатъкъ, тя е станала вегетарианка. Въ рѣдки случаи тя хапва месо, повече обича кръвьта на животното. Такава мечка наричатъ „стръвница“. И въ човѣка има чувства, подобни на тѣзи въ мечката. Той трѣбва да се справи съ тѣхъ по разуменъ начинъ. Като хванатъ мечката, хората ѝ турятъ халка на устнитѣ, да не хапе, и я учатъ да играе. Трѣбва ли човѣкъ по сѫщия начинъ да възпитава отрицателнитѣ си чувства? Има смисълъ човѣкъ да туря юларъ на чувствата си, но да имъ туря халка, както на устнитѣ на мечката, това не е на мѣсто. Следователно, когато възпитава чувствата си, човѣкъ трѣбва да има знания, да прилага разумни методи. Сега ще ви задамъ въпроса: Отъ какво най-много се нуждае човѣкъ въ сегашния си животъ? — Отъ здраве. — За да бѫде здравъ, човѣкъ се нуждае отъ чистъ въздухъ, отъ чиста вода и храна, отъ свѣтлина и топлина и отъ добро жилище. — На какво може да се уподоби чистиятъ въздухъ? — На чистата мисъль. — Водата? — На чиститѣ чувства и на живота. Значи, между водата и чувствата има известна връзка. Знаемъ, че водата може да мѣни състоянието си; отъ течна става твърда, като намалява топлината си. Въ течно състояние тя има нормална топлина. Като се нагрѣе до възвиране, водата се превръща въ пара, въ въздухообразно състояние, при което топлината ѝ се увеличава. Каквито промѣни ставатъ съ водата, такива ставатъ и съ чувствата. Запримѣръ, едно чувство може да изгуби топлината си и да се втвърди; после то може да увеличи топлината си и да се разшири, но може да запази нормалната си топлина. Когато водата се втвърди, т. е. когато се превърне въ ледъ, лесно може да дойде въ първоначалното си състояние. Достатъчно е да се постави на огънь, и тя веднага се разтопява. Какъ ще превърнете твърдото чувство въ нормалното му състояние? Чувството „омраза“ е твърдо. Какъ ще го смекчите? Съ огънь ли? Това вече е алхимия. Намѣрете начинъ, чрезъ който да превръщате твърдитѣ чувства въ меки, т. е. да увеличавате топлината имъ. Като изучавате живота на хората, ще намѣрите много примѣри, отъ които се вижда, какъ твърдитѣ чувства се превръщатъ въ меки. Ако приведемъ тѣзи примѣри, въ края на краищата въ съзнанието ви ще остане нѣщо отрицателно. За да не се втвърдяватъ чувствата на човѣка, нуждно е той да бѫде почитанъ отъ близкитѣ си. — Какво се иска отъ човѣка, за да го уважаватъ окрѫжаващитѣ? — Днесъ хората уважаватъ човѣка, ако е богатъ. Обаче, богатството не е единственото условие, за да бѫде човѣкъ почитанъ. И друго нѣщо се иска. — Сила. — Още? — Разумность и доброта. — Значи, човѣкъ може да бѫде уважаванъ, ако е богатъ, силенъ, разуменъ и добъръ. Значи, четиритѣ положения — богатство, сила, разумность и доброта представятъ знаменатель на тази дробь, която има за числитель уважението и почитьта. Ако искате, можете да промѣняте мѣстата на величинитѣ, които влизатъ въ знаменателя, но при днешнитѣ условия на първо мѣсто стои богатството. Отъ тѣзи четири елемента могатъ да се образуватъ 24 пермутации. Можете ли да познаете отвънъ, дали нѣкой човѣкъ е богатъ? — Кѫде се отразява богатството му, въ лицето, или въ движенията му? — И въ лицето, и въ движенията. Ако спрете погледа си върху нѣкой свещеникъ, ще видите, че и той има нѣщо особено въ лицето си, което показва, че е работилъ много време въ една область. На лицето на всѣки човѣкъ има една отличителна чърта, по която познавате, какъвъ е и какво работи. Учениятъ, богатиятъ, силниятъ, добриятъ човѣкъ иматъ по една отличителна чърта въ себе си. Богатиятъ върви и носи въ себе си мисъльта за богатството, което има. Тази мисъль хвърля отпечатъкъ върху неговото лице. Красивата мома сѫщо носи на лицето си мисъльта, че е красива. Красива е тази мома, но достатъчно е да отнемете нѣщо отъ лицето ѝ, за да изгуби красотата си. Отнемете носа ѝ и вижте, какво ще стане съ нея. Тя ще изгуби красотата си. Какво представя носътъ? Външно, носътъ е единъ малъкъ удъ, но той дава изразъ на цѣлото лице. Понеже е свързанъ съ умствения свѣтъ на човѣка, носътъ чъртае линии на интелигентностьта върху човѣшкото лице. Махнете ли носа, тѣзи линии губятъ своята красота, и лицето се помрачава. Носътъ е центъръ, около който се групиратъ нѣкои линии на човѣшкото лице. Затова бѫдете внимателни къмъ своя носъ. Най-малката повреда на носа се отразява върху интелигентностьта на човѣка. Приятно е да видите едно лице съ правилни, спокойни чърти, дето всѣка линия е на мѣстото си. Казахме, че отъ четиритѣ положения, при които човѣкъ може да бѫде почитанъ и уважаванъ, сѫ възможни 24 пермутации. — Обаче, коя отъ тѣхъ е най-добра? — Най-добра пермутация е тази, въ която като пръвъ елементъ влиза добротата, после разумностьта, силата и най-после богатството. Ще каже нѣкой, че и безъ богатство може. Не е така. И безъ богатство не може. Самото тѣло, съ своитѣ външни и вѫтрешни органи, е богатство. Какво би направилъ човѣкъ безъ очи, безъ уши, безъ носъ, безъ уста? Не може безъ богатство, но човѣкъ трѣбва да търси начини, чрезъ които да пази своето богатство. Сега да видимъ, кой човѣкъ е добъръ. Добъръ човѣкъ е онзи, който може да приложи доброто въ даденъ моментъ. Добриятъ човѣкъ е безпристрастенъ. Той гледа еднакво на всички хора. Въ него нѣма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи сѫщества и опредѣля отношенията си къмъ всѣко сѫщество, споредъ естеството му. Каквото е естеството на даденото сѫщество, така и той постѫпва. Ако срещне нѣкой разбойникъ, той нѣма да го сѫди, защо е хваналъ такъвъ пѫть, нито ще го морализира, но ще го пита, от де е купилъ пушката си, каква работа е свършилъ съ нея, колко души е убилъ. Следъ това ще го погледне въ очитѣ и ще му каже: Добъръ човѣкъ си ти. Такъвъ разговоръ съ разбойника е страненъ за васъ, но какво ще кажете за такъвъ човѣкъ, който съ пушката си е убилъ десеть разбойника, по-страшни отъ него, или е обралъ десеть апаши, по-голѣми майстори отъ него? Докато не знае вѫтрешната страна на нѣщата, човѣкъ не трѣбва да се произнася. Добриятъ човѣкъ е извънъ всѣкакви закони. Той самъ е законъ. Ако поставите добрия човѣкъ въ известни рамки, вие го ограничавате, и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода. Тази е причината, поради която човѣкъ се стреми да бѫде свободенъ. Когато добриятъ човѣкъ се разговаря съ разбойника, последниятъ започва да се изповѣдва: Ти ми говоришъ добре, но моята работа не е добра. Пушката ми е свѣтла, но много нещастия е създала на хората. Тежко ми е на душата. Никой не знае, какво преживявамъ, когато убия единъ човѣкъ. Тогава добриятъ човѣкъ започва да му дава методи, какъ да излѣзе отъ това положение и да се върне въ правия пѫть. Като изучавате челата на хората, ще видите. че на добрия, на разумния, на силния и на богатия челата се различаватъ едно отъ друго. Разумниятъ човѣкъ разсѫждава правилно. Той е поетъ, музикантъ, художникъ. Той носи всичкитѣ изкуства въ себе си. Разумниятъ човѣкъ поставя нѣщата на мѣстото имъ и на време. Той никога не разбърква мѣстата на нѣщата. Ако вънъ е студено, минусъ 25 градуса, той ще облѣче дебели, топли дрехи. Ако деньтъ е топълъ, слънчевъ, той ще излѣзе съ тънки, лѣтни дрехи. Той не се изненадва отъ нищо. Обаче, неразумниятъ размѣства нѣщата, вследствие на което може да излѣзе въ студенъ день съ тънки дрехи, а въ топълъ день — съ дебели дрехи. Много чувства не могатъ да се реализиратъ по единствената причина, че човѣкъ не знае, кога и при какви условия да ги изнесе. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да познава идеитѣ си и да разбира, кога да ги изнесе предъ хората. Има случаи, когато човѣкъ може да изнесе само часть отъ идеята си, и то само онази, която интересува хората. Запримѣръ, какъ бихте изнесли новитѣ идеи предъ хората? Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Кога човѣкътъ не е билъ добъръ? — Да бѫдемъ разумни. — Кога хората не сѫ били разумни? — Да бѫдемъ силни. — Кога хората не сѫ били силни? — Да бѫдемъ богати. — Кога хората не сѫ били богати? — Кой е силенъ човѣкъ? — Който може да носи на гърба си сто тона товаръ и да го подхвърли на единъ километъръ разстояние. — Кой е богатъ човѣкъ? — Който привлича хората къмъ себе си. Да отидете при богатия, това значи, да се привлѣчете отъ него така, че да не искате да се върнете назадъ. Не може ли да ви привлѣче, той не е истински богатъ. Да срѣщате богати хора, това е все едно да влѣзете въ обществото на свѣтли, разумни сѫщества, които ви разказватъ за своя животъ и за своитѣ отношения. Такова нѣщо представя разумниятъ свѣтъ. Тамъ всички сѫ богати. Попаднете ли между сѫществата на разумния свѣтъ, тѣ ще ви обсипятъ съ подаръци. За да получите тѣхнитѣ подаръци, ще свалите старитѣ си дрехи и обувки. Тѣ ще ви облѣкатъ съ нови, свѣтли премѣни. Всички хора сѫ кандидати за новото, което иде вече въ свѣта. Ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ непостижими. За Бога всичко е постижимо. За онзи, който живѣе съ формулата Д. P. С. Б., т. е. който е добъръ, разуменъ, силенъ и богатъ, непостижимитѣ нѣща ставатъ постижими. За онзи, който е изгубилъ тази формула, и постижимитѣ нѣща ставатъ непостижими. Той живѣе въ постоянни колебания. Дръжте въ ума си формулата, че можете да бѫдете добъръ, разуменъ, силенъ и богатъ. Като се говори за доброта, за разумность, за сила и за богатство, нѣкои се съмняватъ въ постижението на тия качества и казватъ: Мога ли да бѫда азъ най-добъръ, най-разуменъ, най-силенъ и най-богатъ? — Можешъ, но не на земята. На земята, за да не става състезание между хората, само единъ може да бѫде най-добъръ, най-разуменъ, най-силенъ и най-богатъ. Останалитѣ хора ще се разпредѣлятъ по другитѣ планети. Тъй щото, ако не си най-богатъ на земята, ще бѫдешъ най-богатъ на Марсъ, на Венера, на Юпитеръ или на друга нѣкоя планета. Въ Божествения свѣтъ, обаче, нѣма никакво състезание. Тамъ всички могатъ да бѫдатъ и добри, и разумни, и силни, и богати. И тъй, дръжте въ ума си формулата — добъръ, разуменъ, силенъ и богатъ—Д.P.С.Б — и решавайте съ нея всички мѫчни задачи. Сегашнитѣ хора сѫ разбъркали мѣстата на тия качества, като сѫ изключили доброто. То остава на последенъ планъ. На първо мѣсто турятъ богатството, после силата и на трето мѣсто разумностьта. За доброто тѣ не мислятъ. Ако си спомнятъ нѣкога за него, тѣ го поставятъ на последно мѣсто, на края на формулата. Формулата на сегашнитѣ хора е следната: Б.С.Р.Д. Бѣлата раса работи върху развиването на мозъка, т. е. на ума. Бѫдещата раса, която иде, има предъ видъ развитието на човѣшкото сърдце. Тя ще работи и върху развиване на причинното тѣло, което се занимава съ прилагане на доброто. Като се говори за четиритѣ качества на човѣка, вие казвате, че сте слаби, че нищо не можете да направите. Наистина, слаби сте, но не сте по-слаби отъ буквитѣ. Отдѣлно взета, всѣка буква е слаба, особено когато е въ безпорядъкъ, разхвърляна. Обаче, ако се постави на мѣстото си, въ пъленъ редъ и хармония, тя става силна. Въ това отношение, задачата ви е да попаднете на мѣстото си, като буква отъ нѣкоя азбука. Следователно, човѣкъ трѣбва да заема четири положения: да попада на мѣстото си като буква на своето добро, като буква на своята разумность, като буква на своята сила и като буква на своето богатство. За новата година ви давамъ формулата Д.P.С.Б., съ която да решавате мѫчнотиитѣ си. Щомъ се намѣрите въ затруднение, кажете си Д.P.С.Б., за да изпъкне предъ васъ доброто, разумностьта, силата и богатството. Като имате този даръ, вие не трѣбва да се оплаквате, че сте сиромаси. Доброто е плодъ на любовьта, а любовьта — плодъ на доброто. Разумностьта е плодъ на мѫдростьта. Силата има отношение къмъ сърдцето, къмъ чувствата на човѣка. Само силниятъ може да обича. Сърдцето има нужда отъ сила, а не умътъ. Богатството пъкъ подразбира условията на живота. Най-голѣмото богатство, което човѣкъ има, е животътъ. Който има животъ, всичко има. Щомъ изгуби живота, той губи всичко. Животътъ е господарь на всички земни богатства, той разполага съ тѣхъ. И тъй, ако се обезсърдчите, кажете си: Азъ трѣбва да бѫда Д.P.С.Б. Видите ли, че нѣкой човѣкъ не постѫпва правилно, изпратете му мислено думитѣ: Ти трѣбва да бѫдешъ Д.P.С.Б. Добриятъ човѣкъ е образъ и подобие на Бога. Желая ви, всички да се измѣните, да вървите отъ злото къмъ доброто, отъ безумието къмъ разумностьта, отъ безсилието къмъ силата, отъ сиромашията къмъ богатството. Желая ви, всички да тръгнете като екскурзианти къмъ Д.P.С.Б. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 9. декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съединителнитѣ нишки на живота — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Условия на добрия животъ“. Упражнение: рѫцетѣ напредъ, съ длани обърнати нагоре; после, рѫцетѣ на гърдитѣ, на кръста и надолу. Направете това упражнение нѣколко пѫти. Има положения въ живота, които забавляватъ човѣка. При известни случаи забавленията сѫ необходими. Запримѣръ, за децата забавленията сѫ на мѣсто, но възрастнитѣ нѣматъ нужда отъ забавления. Сериозната мисъль изисква понѣкога забавление, но то иде повече като смѣна на работата. Учениятъ, който е работилъ усилено съ мисъльта си, взима мотиката въ рѫка и копае. Той има нужда да смѣня работата си. Тази смѣна той нарича почивка или забавление. Въ този смисълъ, забавлението е необходимо за всички свѣтове. Запримѣръ, като работи умствено, човѣкъ се забавлява съ прочитането на нѣкоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява съ нѣкоя игрива, весела пѣсень; като работи физически, той се забавлява съ една сладка, приятна закуска. Виждате нѣкой работникъ на нивата, какъ изважда сухия хлѣбъ отъ торбата си, надробява го, туря отгоре малко сирене и прѣсно масло, залива го съ вода и доволенъ отъ работата си, сѣда предъ сладката попара. — Какво прави този работникъ? — Забавлява се. — Защо наричаме попарата забавление? — Защото човѣкъ яде попара, само когато има сухъ хлѣбъ. Следователно, когато се натъквате на нѣкоя суха мисъль, или на нѣкое сухо чувство, за да ги използувате разумно, трѣбва да ги накиснете въ гореща вода, да направите отъ тѣхъ попара. На физическия свѣтъ лесно се прави попара, но въ умствения и въ сърдечния — мѫчно. Суха мисъль, запримѣръ, е мисъльта за квадратурата на крѫга. Ученитѣ се занимаватъ съ този въпросъ, но и до днесъ не сѫ го разрешили. Когато се натъкватъ на мѫчно разрешими въпроси, хората ставатъ мѫжествени. Когато се натъкватъ на абсолютно неразрешими въпроси, тѣ се отчайватъ и губятъ смисъла на живота. Тѣ казватъ: Никой не може да разбере смисъла на живота. Наистина, смисълътъ на цѣлокупния животъ мѫчно може да се разреши, но частично той е разрешенъ. Въ далечното бѫдеще човѣкъ ще проникне въ смисъла на цѣлокупния животъ. Днесъ въпросътъ за квадратурата на крѫга е неразрешимъ, но въ бѫдеще може да се разреши. Днесъ е намѣрено лицето на крѫга. То е равно на ПR2, дето П е несъизмѣримо число, a R представя радиуса на крѫга. Въ математиката се говори за несъизмѣрими числа. Въ геометрията пъкъ се говори за несъизмѣрими отсѣчки, несъизмѣрими плоскости и т. н. Въ широкъ смисълъ думата „несъизмѣримъ“ подразбира незавършенъ процесъ. Запримѣръ, недозрѣлиятъ плодъ представя незавършенъ процесъ. Още колко има да зрѣе, не знаете. Колко голѣмъ ще стане, пакъ не знаете. Диаметърътъ на окрѫжностьта се съдържа въ дължината ѝ 3.14 пѫти — несъизмѣримо число пѫти. Оттукъ следва, че крѫгътъ е незавършенъ процесъ. Мислете върху несъизмѣримитѣ числа и незавършенитѣ процеси, да намѣрите разликата и сходството между тѣхъ. Да се върнемъ къмъ понятията забавление и работа, да видимъ, каква разлика сѫществува между тѣхъ. Сѫществената разлика се заключава въ това, че забавлението свършва съ разходи, а работата — съ приходи. Само богатиятъ може да се забавлява, защото има какво да изразходва. Понеже децата се забавляватъ най-много, тѣ сѫ най-богатитѣ сѫщества на земята. Първитѣ две-три години следъ раждането си децата сѫ като царе и князе, навсѣкѫде се чува тѣхната воля. Тѣ заповѣдватъ, тѣ управляватъ. Следъ това тѣ загубватъ магнетичната си сила, ставатъ обикновени хора и се залавятъ за нѣкаква работа. Докато свикне на тази промѣна въ положението си, детето страда дълго време. Има случаи, когато и възрастни хора не могатъ да привикнатъ на новото си положение. Чувате нѣкой да казва: Чудно нѣщо! Не зная, какво става съ мене, но изгубихъ царското си положение. — Много естествено! Нѣкога ти си билъ царь, но си тръгналъ на дълъгъ пѫть самъ, безъ слуги и придворни. Презъ това време ти си изялъ приготвената храна, скѫсалъ си дрехитѣ си и сега трѣбва да мислишъ, какъ да си доставишъ храна, какъ да се облѣчешъ. За всичко трѣбва самъ да мислишъ. Вие сте тръгнали на екскурзия въ планината, да стигнете върха и да се върнете назадъ. Отъ васъ зависи, какъ ще вървите и кога ще се върнете. Върхътъ е далечъ, много време трѣбва да вървите, докато го стигнете. За да стигне благополучно до върха и да се върне на време, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да вземе въ съображение всички условия: съ колко време разполага, какви срѣдства му сѫ дадени — материални и духовни, какво ще бѫде времето, какви сѫ силитѣ му и т. н. Като има предъ видъ всички необходими условия, той може да тръгне на пѫть, като знае предварително, докѫде ще стигне. Това, което сега ви казвамъ, се отнася до всички хора, учени и прости. И ученитѣ се изненадватъ отъ условията, както и проститѣ. Срѣщате единъ математикъ, тръгналъ на екскурзия при ясенъ, слънчевъ день. Той носи съ себе си една малка торбичка съ хлѣбъ и сирене — за нищо друго не мисли. Внезапно небето се заоблачава, и пада силенъ дъждъ. Той се връща у дома си измокренъ до кости. — Защо? — Не съобразилъ да си вземе мушама за дъждъ. Каква полза отъ неговото знание? Той е свършилъ университетъ, изучавалъ математика и физика, знае, какъ се образува дъждътъ, има познания по метереология, но не може да приложи знанието си. Ако бѣше взелъ въ внимание всички атмосферни условия, щѣше да вземе мушамата си и да се върне дома си сухъ. Въ това отношение, безъ тѣзи знания, патицата отъ опитъ, се е нагодила на условията, при които живѣе, и не се изненадва. Макаръ, че живѣе въ вода, тя никога не е мокра. Патицата изпуща специална мась отъ кожата си, съ която маже перата си и не позволява на водата да се докосва до кожата ѝ. Тя прилича на водолазъ, който влиза въ водата и плува надъ нея, безъ да се измокри. Следователно, учете се и вие отъ патицата. И при най-неблагоприятнитѣ условия да попаднете, не ги допущайте до сърдцето си. И тъй, забавлението е преходна стѫпка къмъ сериозенъ животъ, къмъ положителна мисъль. Човѣкъ самъ ли се приготвя за сериозна работа, или други го готвятъ? Ако кажете, че други го готвятъ, ще излѣзе, че той е кукла, съ която всѣки може да си играе. Ако кажете, че човѣкъ самъ се приготвя за сериозна работа, ще излѣзе, че той е единствениятъ факторъ въ живота. Нито първото твърдение е вѣрно, нито второто. Човѣкъ е свързанъ съ сѫщества отъ по-висока и по низка степень на развитие отъ него, които представятъ условия за неговото повдигане. Дали човѣкъ е единственъ факторъ въ живота, или има и други фактори, това е наученъ въпросъ, който трѣбва да се докаже чрезъ опита и чрезъ правата мисъль, За да се изучи и докаже този въпросъ, преди всичко той трѣбва да ви интересува. Запримѣръ, ако искате да изучавате слънцето, вие трѣбва да се интересувате отъ него. Ако се интересувате отъ нѣкой банкеръ, вие ще го изучавате. — Защо? — За да разберете, може ли да вземете пари отъ него, или не може. Сѫщевременно и банкерътъ ви изучава. Въ първо време той отказва да ви отпусне кредитъ, докато разбере, какво е положението ви и дали можете да плащате. Следователно, дойдете ли до изучаване на нѣкой предметъ, между васъ и него трѣбва да сѫществува известна връзка, т. е. нѣкакъвъ интересъ. Съ това се обяснява, защо нѣкой човѣкъ изучава ботаника, другъ — зоология, трети — физика, химия и т. н. Съ интереса или връзката къмъ предмета се обяснява, защо нѣкой изучаватъ окултнитѣ науки. Да изучавашъ окултнитѣ науки, това не значи да ядешъ попара. И бабитѣ, и дѣдовцитѣ ядатъ попара. Обаче, окултната наука изисква зѫби, здравъ стомахъ, здрава храносмилателна система, за да може човѣкъ да смила тази храна. Окултната наука е една отъ най-изисканитѣ храни. Който се опитва да яде тази храна, трѣбва да има права мисъль, прави и благородни чувства и здравъ организъмъ. Правата мисъль изключва всѣкакъвъ страхъ. Окултизъмътъ билъ изучаванъ още отъ древни времена, но въ окултнитѣ школи допущали само възрастни и стари хора — млади не се допущали. — Защо? — Защото не могатъ да дъвчатъ сами храната си. Изобщо, младиятъ човѣкъ не може да бѫде окултистъ, понеже не може да мисли право, т. е. не сѫ изникнали всичкитѣ му зѫби. Докато не може да съпоставя нѣщата правилно, човѣкъ не може да бѫде окултенъ ученикъ. За да бѫде окултенъ ученикъ, той трѣбва да сортира мислитѣ и чувствата си, да отдѣля правитѣ отъ кривитѣ, за да не изпада въ заблуждения и разочарования. Той трѣбва да работи съ чистъ капиталъ, на който всѣкога да разчита. Не е ли отдѣлилъ потрѣбното отъ непотрѣбното, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. — Кой човѣкъ може да бѫде щастливъ? — Който е роденъ отъ здрави, добри и разумни родители; който живѣе въ добра срѣда и който приема чиста и здравословна храна. Значи, за да има добри резултати, земедѣлецътъ се нуждае отъ нѣколко условия; богата почва, разположена на добро мѣсто, добре напоявана, запазена отъ силни вѣтрове и течения. Който иска да стане добъръ градинарь, ще отиде въ умѣрения поясъ. Който иска да отглежда различни растения, ще избере най-доброто мѣсто въ тропическата зона. Едно трѣбва да знаете: доброто се ражда при силнитѣ контрасти, при голѣмото зло. Колкото по-голѣмо е злото, толкова по-благоприятни сѫ условията за проява на доброто; колкото по малко е злото, толкова по-слабо се проявява доброто. Подъ думата „зло“ разбираме неблагоприятнитѣ условия за развиване на човѣшкитѣ мисли и чувства, както и за проява на добрия животъ. Доброто пъкъ носи благоприятни условия за проява на възвишения животъ. Окултистътъ се стреми, именно, къмъ възвишения животъ, който примирява злото съ доброто. Доброто и злото сѫ козмически сили, които се преплитатъ и взаимно допълватъ. За обикновения човѣкъ тѣ сѫ относителни понятия. Запримѣръ, той счита богатството за добро, а сиромашията — за зло. Обаче, има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията — добри. Какво ще кажете за такова богатство и за такава сиромашия? Адамъ и Ева бѣха най-богатитѣ хора въ свѣта. Тѣ живѣха въ рая, но направиха една погрѣшка, за която ги изпѫдиха вънъ, въ свѣта. Тѣ отидоха въ широкия свѣтъ, който, въ сравнение съ рая, е голѣмъ затворъ. И до днесъ още хората се намиратъ въ този затворъ — излежаватъ наказанието си. Малко време имъ остава да лежатъ въ този затворъ. Наближава времето, когато ще бѫдатъ пуснати на свобода. Щомъ платятъ последнитѣ полици на своитѣ прародители, тѣ ще получатъ свободата, за която копнѣятъ тѣхнитѣ души. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили се криятъ въ васъ, за да можете да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Представете си, че дължите известна сума на нѣкой човѣкъ, и той излиза срещу васъ, маха съ юмруци и ви се заканва. Той иска да си изплатите дълга. Какво ще стане, ако и вие му отговорите съ сѫщото? Ще се сбиете? За да не стане това, вие вдигате рѫката си нагоре, съ дланьта къмъ него, и тихо му казвате: Братко, не се безпокой. Ще платя дълга си съ лихвитѣ заедно. Щомъ му отговорите така, той сваля юмруцитѣ си надолу и се успокоява. Значи, човѣкъ трѣбва да знае, кои части отъ своята машина, както и отъ машината на своя ближенъ, да маже съ масло, за да не скърцатъ. Сѫщото става и при храненето. Като си хапне мазна госбичка, човѣкъ намазва стомаха си, а стомахътъ — главата, Тъй щото, ако стомахътъ работи добре, главата мисли право. Между стомаха и главата има известна връзка. И тъй, искате ли да се развивате правилно, започнете първо съ видимия, проявения свѣтъ и постепенно вървете къмъ невидимия, Видимиятъ свѣтъ представя реалнитѣ числа, съ които трѣбва да работите. Ползувайте се първо отъ силитѣ, които сѫ вложени въ вашия организъмъ и после търсете помощь отвънъ. Ако ви боли стомахъ, или коремъ, турете дѣсната си рѫка на слънчевия вѫзелъ Като я подържите известно време, болката ще мине. Ако не можете да разрешите нѣкой мѫченъ въпросъ, турете дѣсната си рѫка на пѫпа, като граница между животинския и разумния свѣтъ въ човѣка. Ако болката на стомаха още продължава, турете дѣсната си рѫка на стомаха, а лѣвата — на кръста. Стомахътъ се управлява отъ разумни сѫщества, които знаятъ физика, химия, хигиена, затова, именно не можете да го излъжете. Той не приема храна, която може да го изложи предъ по-високитѣ учреждения. Затова, като ядете лоша и недоброкачествена храна, той я изхвърля навънъ. Храносмилателната система е велико предприятие, къмъ което трѣбва да се отнасяте съ уважение. Пренебрегнете ли го, ще понесете лошитѣ последствия на поведението си Нѣкой смѣсватъ стомаха съ търбуха и казватъ: Човѣкъ че трѣбва да яде много, да тъпче търбуха си. Търбухътъ е едно нѣщо, а стомахътъ — друго. Не само, че трѣбва да яде човѣкъ, но да знае, какъ да яде. Хората едва сега сѫ започнали да мислятъ, какъ да ядатъ. Правилно хранене е това, въ което взиматъ участие и мисъльта, и чувствата. При това, човѣкъ трѣбва да дъвче храната си добре часть отъ нея да се всмуква и отъ езика. Не дъвче ли храната си добре, човѣкъ се излага на голѣми опасности. И тъй, искате ли да разрешите доброто и злото като относителни и абсолютни сили, трѣбва да изучавате окултнитѣ науки. Това, което считаме добро за възрастния, не е добро за новороденото дете. Запримѣръ, твърдата храна за новороденото дете е зло, а за възрастния — добро. Млѣкото е добро за малкото дете, а зло за възрастния. Ако възрастниятъ се храни дълго време съ млѣко, ще осакати храносмилателната си система. Добро и зло сѫ относителни понятия. Който дъвче храната си, той мисли право. Сѫщевременно, ако я дъвче добре, той се учи на търпение. Вижте, какъ волътъ преживва храната си. Той е спокоенъ. търпеливъ. Като приеме храната си, повторно я връща въ устата си и започва да преживва. Въ този процесъ има нѣщо ритмично. Който иска да развива търпение, нека отиде на полето, между крави и волове, да наблюдава, какъ преживватъ храната си. Достатъчно е да остане половинъ часъ между тѣхъ, за да се върне дома си успокоенъ и разположенъ. Въ този процесъ има нѣщо хармонично. Като ученици, вие трѣбва да правите преводи, да се ползувате отъ всички явления. Когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия въ нервната си система. За да се справите съ тази енергия, трѣбва да потърсите начинъ, да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини голѣми пакости. Това напрежение показва, че трѣбва да минете отъ едно състояние въ друго, да се справите съ неблагоприятнитѣ условия на живота. Вижте, какъ волътъ се справя съ неблагоприятнитѣ условия на живота си. Като се натъкне на такива условия, той започва да преживва храната си. Следъ известно време той се разтърсва, раздвижва се и казва: Щомъ мога да преживвамъ, условията на живота ми ще се подобрятъ. И човѣкъ трѣбва да отдѣли потрѣбното отъ непотрѣбното, да има готовъ материалъ за работа. Следователно, щомъ се натъкнете на явление, което изглежда откѫснато отъ другитѣ явления, потърсете между него и останалитѣ поне една съединителна нишка, чрезъ която да ги съпоставяте. Всѣко явление трѣбва да се постави на мѣстото си, да нѣма никакво разхвърляне. Запримѣръ, ако заболѣете отъ простуда, отъ хрема, потърсете причината на заболяването. Ще видите, че причината се крие въ надмощието на отрицателнитѣ енергии въ организма. И тогава, не остава нищо друго, освенъ да ги превърнете въ положителни. Значи, всѣка болесть се дължи на излишъкъ отъ отрицателни енергии. Ако не можете да ги превърнете въ положителни, намѣрете отдушникъ, отдето да изтече излишъкътъ. Отрицателната енергия въ организма е неканенъ гостъ, отъ който трѣбва да се освободите. Окултната наука предвижда различни методи за лѣкуване, за превръщане на отрицателнитѣ енергии въ положителни. Изучавайте тѣзи методи и правете опити съ тѣхъ, да знаете, кои отговарятъ на вашия организъмъ. Ако не попаднете на съответенъ методъ за васъ, вие можете да влошите състоянието си. Тази е причината, поради която нѣкой лѣкари не се оставятъ да ги лѣкуватъ колегитѣ имъ. Чувалъ съмъ лѣкарь да казва: Страхувамъ се да извикамъ лѣкарь, да не ми даде лѣкарство, което не подхожда на организма и на състоянието, въ което се намирамъ. Ето, азъ самъ зная, какви лѣкарства трѣбва да взимамъ, но не мога да предвидя, какъ ще се отразятъ на моя организъмъ. Значи, всѣко лѣкарство, макаръ и да е опредѣлено за специална болесть, може да действува на организма по другъ начинъ. Най добриятъ методъ за лѣкуване е всѣки моментъ човѣкъ да се справя съ своитѣ мѫчнотии и противоречия. Една мѫчнотия може да причини известна болесть, противоречието — сѫщо. Махнете тогава мѫчнотиитѣ и противоречията отъ ума си, за да се освободите и отъ болеститѣ, отъ които страдате. Запишете си следното правило: Ако искате да разберете своя умственъ, чувственъ и волевъ животъ, правете връзки между отдѣлнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Връзкитѣ представятъ съединителни нишки въ живота. Безъ тѣхъ животътъ не може да се осмисли. Има нѣкои връзки, които не сѫ нуждни, обаче, ние говоримъ за тия връзки, които възстановяватъ цѣлостьта на нѣщата. Каква наука е тази, между фактитѣ на която нѣма никаква връзка? Свързвайте научнитѣ факти въ едно цѣло, за да дойдете до обширната окултна наука, съ помощьта на която можете да разрешавате всички мѫчнотии и противоречия. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилно разбиране на процеситѣ, които се извършватъ въ живота и въ природата. Правилното разбиране подразбира правилна връзка между явленията. Ето, вие се намирате въ началото на новата година и въ края на старата. Очаквате да си отиде старата, да дойде новата, а въ сѫщность нито старата си отива, нито новата иде. Отиването и дохождането сѫ процеси, които ставатъ въ съзнанието на човѣка. Въ действителность, животътъ тече непреривно, безъ никакво прекѫсване. Въ този смисълъ, животътъ е непреривно движение. Отъ това гледище, именно, вие трѣбва да изучавате явленията, да намѣрите съединителнитѣ нишки между физическия, духовния и умствения свѣтъ. Като разсѫждавате за доброто и злото, отъ гледището на цѣлокупния животъ, вие дохождате до въпроситѣ за живота и смъртьта. — Какво е смъртьта? — Излизане на пеперудата отъ пашкула. Като пеперуда, човѣкъ отива въ другия свѣтъ, дето каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да събира медъ. Все едно, че той се намира въ гостилница. Като получи единъ хубавъ обѣдъ, добриятъ човѣкъ плаща за него и остава за дълго време въ този свѣтъ. Ако не е добъръ, човѣкъ не може да плати обѣда си. Тогава гостилничарьтъ го изпѫжда вънъ отъ гостилницата. Следователно, който не е разбралъ живота на земята и не го използувалъ, той се намира вънъ отъ гостилницата. За да не се намѣрите вънъ отъ физическия и духовния свѣтъ, не трѣбва да се пресилвате. При това, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, безъ да се индивидуализира. Свободата се опредѣля отъ любовьта. Само любещиятъ може да бѫде свободенъ. По свободата, която човѣкъ ви дава, можете да познаете неговата любовь. Който истински ви обича, той ви оставя свободенъ, Когото вие обичате, сѫщо го оставяте свободенъ. Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че свободата е мѣрка за любовьта. И като обичашъ, и като те обичатъ, вие трѣбва да бѫдете свободни. Дайте пѫть на Божественото въ себе си и въ всѣки човѣкъ търсете Божественото. Не се спирайте върху човѣшкитѣ прояви, но отправете всичкото си внимание къмъ Божествения животъ, къмъ проявитѣ на Божественото. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си Истината въ човѣка“. Тя е Божественото начало въ човѣка. Човѣкъ става изворъ, когато пусне Божественото въ себе си да тече. Кой не обича извора? Всѣки обича извора, не заради мѣстото и голѣмината му, но за водата, която извира отъ него. Всѣки обича свѣщьта заради свѣтлината ѝ. Всѣки обича живота заради любовьта, която го ражда. Като ученици, стремете се да обичате, безъ да ограничавате; да обичате, безъ да очаквате нѣкакво възнаграждение или отговоръ на любовьта си. Като обичате безкористно, любовьта ви сама по себе си ще събуди любовьта на окрѫжаващитѣ. Когато окрѫжаващитѣ ви обичатъ, вие сте готови да дадете всичко, каквото имате. Душата ви се отваря за тѣхъ, и вие сте готови да услужвате на всички. Когато окрѫжаващитѣ не ви обичатъ, вие се чувствувате самъ, изоставенъ и естествено пожелавате да напуснете земята. За да не заминавате преждевременно, вие трѣбва да работите, да отворите сърдцата и умоветѣ си за хората, да направите връзка съ тѣхъ. Задъ васъ стои миналото ви, съ което трѣбва да се справите. Предъ васъ стои бѫдещето ви, за което трѣбва да се приготвите. Обаче, вие сте въ настоящето, което трѣбва разумно да използувате Като живѣете въ настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старитѣ да не губите. Нѣма по-голѣма печалба отъ тази, да спечели човѣкъ единъ приятель. И нѣма по-голѣма загуба за човѣка отъ тази, да изгуби единъ добъръ приятель. Мнозина плачатъ за изгубенитѣ условия, а при това правятъ сѫщата погрѣшка, т. е. всѣки моментъ губятъ добритѣ условия. Какъвъ смисълъ има въ това? Има смисълъ да плачатъ, но да не повтарятъ сѫщата погрѣшка. Добре е понѣкога човѣкъ да плаче. Това показва, че той има условия да изправи погрѣшкитѣ си. Следъ плача въ човѣка настава вѫтрешенъ миръ и спокойствие. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 2. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь и милосърдие — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Ползата отъ доброто храносмилане“. Представете си, че имате три житни зърна отъ България, четири отъ Германия, петь отъ Франция, шесть отъ Англия и седемь отъ Русия. Като съберете всички зърна, имате на разположение всичко 25 житни зърна. Това е простъ процесъ на събиране. Житнитѣ зърна представятъ обекти съ потенциална енергия. Ако посѣете тия зърна въ почвата, при благоприятни условия, ще имате различни резултати. — Отъ какво зависи различието? — Отъ числата. Числата 4, 5 и 7 ще дадатъ повече плодъ, а 3 и 6 — по-малко. Има законъ, споредъ който може да се опредѣли точно, всѣко число, колко плодъ ще даде. Представете си, че числата 3, 4, 5, 6 и 7 не сѫ житни зърна, но хора съ различни специалности. Значи, имате трима земедѣлци, четири техници, петь музиканти, шесть мореплаватели и седемь педагози. Ако съберете тѣзи хора на едно мѣсто, тѣ ще образуватъ общество, въ което всѣки ще приложи своитѣ знания. Ако условията, при които тия хора живѣятъ, сѫ благоприятни, за всички ще има работа. Земедѣлцитѣ ще оратъ, сѣятъ и жънатъ; техницитѣ ще подобряватъ условията имъ; музикантитѣ ще ги веселятъ; мореплавателитѣ ще съдействуватъ за износа на хранитѣ имъ, а педагозитѣ ще учатъ и възпитаватъ децата имъ. Като изучавате външнитѣ отношения между хората, дохождате до заключение, че човѣкъ има нужда отъ различни специалисти въ себе си, които да съдействуватъ за неговото развитие. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има високо и широко чело. Това е земята, която той трѣбва да обработва. Ако нѣма земедѣлецъ въ себе си, който да разорава почвата, челото му ще остане необработено. Ако нѣма техникъ, който да подобрява условията, челото му бавно ще се обработва. Ако нѣма музикантъ, да пѣе и да свири, човѣкъ ще бѫде лишенъ отъ музиката и поезията въ живота. Ако нѣма мореплаватель, да разнася стокитѣ му като на производитель, въ живота му ще настане застой. И най-после, ако нѣма педагогъ, да възпитава и организира силитѣ, човѣкъ не може да се ползува правилно отъ своитѣ дарби и способности. Земедѣлцитѣ, техницитѣ, музикантитѣ, мореплавателитѣ, педагозитѣ представятъ скачени сѫдове помежду си. Когато работитѣ на единъ отъ тѣхъ вървятъ добре, на всички останали е добре. Между всички органи на човѣшкото тѣло; сѫществува известна зависимость. Въ това отношение и тѣ представятъ скачени сѫдове. Запримѣръ, ако очитѣ на човѣка пожълтяватъ, това показва, че черниятъ дробъ не действува добре. Черниятъ дробъ е свързанъ съ храносмилането; храносмилането пъкъ е свързано съ кръвообръщението. Ако храносмилателнитѣ органи действуватъ добре, кръвообръщението става правилно. Отъ правилното кръвообръщение зависи чистотата на кръвьта. Ако кръвьта е чиста, човѣкъ мисли и разсѫждава правилно. Нечистата кръвь помрачава съзнанието. Щомъ съзнанието не е ясно, и мисъльта не е права. Значи, доброто храносмилане, дишане, кръвообръщение, мислене, чувствуване сѫ добритѣ условия, които човѣкъ трѣбва разумно да използува. Мнозина гледатъ на земедѣлието като на долна, низка работа. Това е криво разбиране. За да оре, обработва и посѣва земята, земедѣлецътъ трѣбва да носи въ себе си качествата на техника; техникътъ трѣбва да носи качествата на музиканта; музикантътъ — на мореплавателя; мореплавательтъ — на педагога и т. н. Трѣбва да има допирни точки между хората, за да се разбиратъ. Техникътъ внася въ земедѣлеца похватъ въ работата, а музикантътъ — оптимизъмъ. Безъ музика човѣкъ не може да работи правилно. Музиката дава красота и потикъ на човѣшката мисъль. Изчезне ли музиката, мисъльта не се развива правилно. Музиката е подобна на топлината. Каквото е действието на топлината въ природата, такова нѣщо е музиката за човѣшката душа. Когато слънцето изпраща топлината си въ природата, тя изважда инструментитѣ и започва да твори. Подъ звуковетѣ на тази музика растенията се накичватъ като млади моми, и хорото се залюлява. Безъ музика нѣма растене. Културата, т. е. растенето и развиването сѫ резултатъ на музиката. Въ природата на първо мѣсто стоятъ техницитѣ. Тѣхната задача е да създаватъ формитѣ, да приготвятъ дрехитѣ имъ. Следъ това идатъ другитѣ условия — топлина, свѣтлина и влага. Тогава земедѣлцитѣ започватъ своята работа. Педагозитѣ пъкъ даватъ правила, какъ трѣбва да се облѣче човѣкъ, кои цвѣтове да носи, какъ да ги съчетава и т. н. Както виждате, развитието на човѣка е сложенъ процесъ, вследствие на което той се нуждае отъ земедѣлецъ, отъ техникъ, отъ музикантъ, отъ педагогъ и т. н. Той трѣбва да носи въ себе си специалисти отъ всички области и отрасли на живота. Какво представя орането въ човѣка? — Храненето. Преди да яде, човѣкъ слага трапеза предъ себе си, разчупва хлѣба на парчета. Както земедѣлецътъ разбива земята съ ралото си, така човѣкъ разчупва хлѣба съ рѫцетѣ си и го слага на трапезата. Следъ това той призовава силитѣ въ себе си и започва да яде. Силитѣ въ човѣка представятъ житнитѣ зрънца на земедѣлеца, които той посѣва въ добре разораната земя. Като културно сѫщество, човѣкъ трѣбва да разбира реда и порядъка, който сѫществува въ разумната природа. Той трѣбва да знае мѣстото, което заема въ природата. Когато намѣри мѣстото си въ природата като число, човѣкъ е наредилъ работитѣ си добре. Всѣко число има своето предназначение. Отъ числата 1 — 7 най-силна е седморката. Въ числото седемь сѫ съединени два свѣта. Числото три съдържа въ себе си основнитѣ принципи за образуване на числото четири, презъ което минава развитието на всички сѫщества, отъ най-долнитѣ до най-горнитѣ. Числото седемь е строго число. То изисква отъ човѣка правилно прилагане на основнитѣ принципи на живота. Който не ги прилага правилно, той се натъква на голѣми нещастия и страдания. Тъй щото, страданията, презъ които минава цѣлото човѣчество, не сѫ нищо друго, освенъ противодействия, които природата му поставя, за да го върне въ правия пѫть, отъ който се е отклонилъ. Разумнитѣ страдания смекчаватъ характера на човѣка, внасятъ нѣщо благо въ него. Какви елементи се съдържатъ въ думата „благость“? Вижте, въ кой часъ, въ коя минута и секунда изговорихме думата „благость“, — Въ 6 ч., 25’, 30”, 56”’. Значи, тѣзи данни показватъ времето на раждането на благостьта. Ако направите хороскопъ на тази дума, ще видите, кои планети господствуватъ при раждането ѝ. При раждането на благостьта, Слънцето и Сатурнъ се намиратъ малко подъ хоризонта, въ първия домъ, въ знака Стрелецъ. Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно съ нея се раждатъ и буквитѣ, отъ които тя е съставена, като нейни елементи. Отъ благоприятното съчетание на условията, при които се раждатъ буквитѣ на думитѣ, зависи и благоприятното раждане на самата дума. Сѫщиятъ законъ има отношение къмъ раждането на идеитѣ, на мислитѣ и на чувствата въ човѣка. Запримѣръ, раждането на една идея въ главата на човѣка е сложенъ процесъ. Че се родила една идея, това още не значи, че тя може да се реализира. — Защо? — Защото се намира въ зависимость отъ раждането на всички мисли и чувства, които иматъ отношение къмъ дадената идея. Ако отдѣлнитѣ мисли и чувства сѫ родени при благоприятни условия за идеята, последната може да се реализира. Отъ колко мисли е съставена една идея? Запримѣръ, колко мисли влизатъ въ идеята за доброто? Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Добриятъ човѣкъ има качества, каквито иматъ скѫпоценниятъ камъкъ и благороднитѣ метали. Скѫпоценниятъ камъкъ се отличава отъ обикновения по свойството си да пречупва лѫчитѣ на свѣтлината. Благородниятъ металъ се отличава отъ неблагородния по това, че не се окислява лесно. Колкото по-мѫчно се окислява единъ металъ, толкова е по-благороденъ. Освенъ това, скѫпоценнитѣ камъни и благороднитѣ метали указватъ добро влияние върху здравето на човѣка. Най-добро влияние указва златото, понеже носи въ себе си магнетическа сила. Защо златото, което действува добре върху здравето, прави човѣка лошъ? Въ желанието си да придобие повече злато, човѣкъ става лошъ, жестокъ за окрѫжаващитѣ. Причината за това се крие въ неправилното отношение на човѣка къмъ златото. Когато се стреми къмъ придобиване само на външно злато, човѣкъ става жестокъ. За да облагороди характера си, той трѣбва да придобива и вѫтрешно злато, т. е. да увеличава златото въ кръвьта си. Когато човѣкъ има и външно, и вѫтрешно злато въ себе си, той става благороденъ, здравъ, ученъ и самостоятеленъ. Да се върнемъ къмъ думата „благость“. — Кой човѣкъ може да бѫде благъ? — Любещиятъ. Думата „любовь“ започва съ буквата „Л“, която показва, че силитѣ, които действуватъ въ нея, сѫ възходещи. Любовьта изключва смъртьта, обезсърдчението страданието. Тя има високъ идеалъ, вследствие на което не познава сълзитѣ, падането, мѫчнотиитѣ. Любовьта ражда живота. — Кои сѫ пеленитѣ на живота? — Милосърдието. Значи, животътъ се обвива въ милосърдието. Любовьта и милосърдието иматъ две различни посоки на движение: любовьта е възходещъ процесъ, поради което се занимава съ велики работи; милосърдието е низходещъ процесъ, т. е. процесъ на слизане, на жертва. Милосърдието включва съжалението, снизхождението къмъ малкитѣ и слаби сѫщества. Между любовьта и милосърдието сѫществува тѣсна връзка. Ако любовьта не се прояви между майката и бащата, дете не може да се роди. Обаче, щомъ се роди детето, милосърдието слиза отгоре и започва да се грижи за него. Ако милосърдието не поеме детето въ пеленитѣ си, то ще умре. Много деца умиратъ по единствената причина, че милосърдието не е слѣзло при тѣхъ да ги завие въ своитѣ пелени и да ги отгледа. Следователно, за да реализирате своя идеалъ, любовьта трѣбва да се поляризира, да има слизане и възлизане на нейнитѣ сили. Тогава се образува буквата „М“, която започва съ възлизане и свършва съ слизане. Въ тази буква има две качвания и две слизания. Човѣкъ се качва, за да приеме нѣщо отъ възвишения свѣтъ. Следъ това той слиза, да даде условия на благото, което е взелъ, да се развива. Животътъ и благата, които той носи, се развиватъ въ долинитѣ. Нѣкои религиозни хора искатъ да живѣятъ само по върховетѣ, да прекарватъ въ постъ и молитва, въ постоянна чистота. Тѣ не искатъ да слизатъ въ долинитѣ, между хората, да не се опетнятъ. Щомъ искатъ да живѣятъ по върховетѣ, тѣ сами се лишаватъ отъ благата на живота. Човѣкъ трѣбва да слиза и да се качва, да влиза въ положението на окрѫжаващитѣ и да имъ помага. Само при това положение той ще се развива правилно. Нѣкой казва: Важно е да е добре на мене, на жената и на децата. За другитѣ хора не мисля. Това е човѣкъ, който се качилъ на нѣкой планински връхъ и не мисли да слиза. Човѣкъ е членъ отъ голѣмата фамилия на човѣчеството. Той има стотици и хиляди приятели, познати, съ които е свързанъ. Неговото благосъстояние зависи отъ благосъстоянието на всички хора, съ които е свързанъ. Той се качилъ на единъ връхъ, нѣма отношение съ никого и желае да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. Хиляди и милиони хора живѣятъ въ долинитѣ. Тѣ страдатъ, мѫчатъ се, чакатъ нѣкой да имъ помогне. Ти, който стоишъ на върха, трѣбва да слѣзешъ между тия хора, да работишъ рамо до рамо съ тѣхъ, да имъ помагашъ. И тъй, да мисли човѣкъ, че отъ върха на планината може да разреши въпроситѣ на своя животъ, това е криво разбиране. Да мисли човѣкъ, че въ единъ моментъ може да стане ангелъ, да прехвръкне пространството, да покаже предъ хората, че всичко е постигналъ, това е заблуждение. Любовьта трѣбва да роди милосърдието. Ако не роди милосърдието, тя нѣма правилни прояви. Ако любещиятъ не прояви милосърдие къмъ ближнитѣ си, любовьта ще му създаде голѣми противоречия. Любовь безъ милосърдие не е истинска любовь. Хората не сѫ опитали любовьта. а говорятъ за нея. Това, което тѣ наричатъ любовь, е огъньтъ на любовьта, който ги поопърлилъ или поизгорилъ малко. Като усѣтятъ този огънь на кожата си тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѣга отъ любовьта. Страшно нѣщо е любовьта! — Това е криво разбиране на любовьта. — Кого опърля или изгаря любовьта? — Онзи, на когото трептенията на организма сѫ по-слаби отъ тия на любовьта. Ако трептенията на организма му сѫ посилни отъ тия на любовьта, огъньтъ на любовьта не го засѣга. За да не изгори отъ огъня на любовьта, нито да се опърли, човѣкъ трѣбва да приложи милосърдието въ живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовьта безъ милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пѫти по сладъкъ отъ обикновената захарь. За да се ползува отъ захарина, човѣкъ трѣбва да разтвори малка часть отъ него въ голѣмо количество вода. Значи, милосърдието е срѣдата, въ която любовьта се разредява, да стане леснопоносима за човѣка. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ още да възприеме любовьта на право, въ всичката ѝ сила и пълнота. И тъй, искате ли да приемете захарина вѫтрешно, трѣбва да го разтворите въ много вода. Приемете ли го въ естествения му видъ, той е толкова сладъкъ, че граничи съ горчивия вкусъ. Значи, за да се ползувате отъ горчивитѣ и сладки нѣща, трѣбва да ги приемате въ разредено състояние. Това правило се отнася и до горчивитѣ и сладки мисли и чувства. Ако една мисъль или едно чувство сѫ много сладки или много горчиви, трѣбва да се приематъ въ разредено състояние, за да може организмътъ да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой ви казва, че сте страшенъ нехранимайко. Ако сте чувствителенъ човѣкъ, тия думи произвеждатъ горчиви чувства. За да се освободите отъ тѣхната горчевина, трѣбва да ги разредите. Разредяването подразбира анализиране. Вие ще отдѣлите сричката „стра“ отъ останалата сричка „шенъ“, която означава веселъ човѣкъ. Отъ думата „нехранимайко“ ще махнете частицата „не“ и ще остане „веселъ хранимайко“. Значи, докато мисли само за себе си, за своитѣ лични интереси, човѣкъ минава за нехранимайко. Той мисли само за голѣми предприятия, отъ които да печели. Обаче, като стане „веселъ хранимайко“, той разбира, че единственото мѣсто, отъ което иде богатството му, е майката. Щомъ се привърже къмъ нея, както кучето къмъ господаря си, той разрешава противоречията на своя животъ. Като ученици, вие трѣбва да анализирате нѣщата, да видите доброто, което се крие въ тѣхъ. Дойде ли нѣкоя добра мисъль въ ума ви, не я отхвърляйте, не казвайте, че не е дошла на време. Може би, чрезъ нея се изявява нѣкой вашъ приятель, който съ години не ви е виждалъ. Следъ всичко това вие казвате: Нѣмамъ време за тебе, не мога да те приема. Той ви носи една свѣтла мисъль. Щомъ отхвърлите тази мисъль, работитѣ ви се объркватъ. Всѣка добра, свѣтла мисъль е единъ добъръ приятель. Ако знаете, какъ да приемете тази мисъль и какъ да я реализирате, вие ще станете гениаленъ човѣкъ. Ако нѣкой царь минава покрай стотици гладни, бедни хора и съ една дума само може да имъ помогне, защо да не каже тази дума? Достатъчно е да каже на слугитѣ си: Дайте на тѣзи хора изобилно хлѣбъ! — той ще се благослови. Защо да не каже човѣкъ на ума и на сърдцето си думата „дай“? Въ всѣки човѣкъ има хиляди мисли и чувства, които чакатъ да дойде нѣкой да имъ даде условия да се развиватъ. Този народъ отъ мисли и чувства вика въ васъ. Дайте ходъ на вашето сърдце и на вашия умъ да се проявятъ! И тъй, когато попадне при неблагоприятни условия на живота, човѣкъ се намира въ положението на гладнитѣ, на просяцитѣ въ него, които викатъ за хлѣбъ. Защо трѣбва да викатъ? Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си университетъ, влѣзъ въ положението имъ и ги задоволи. — Какво ще кажатъ хората? — Кѫде сѫ тия хора? Ако е въпросъ за майка ти и баща ти, за братъ ти и сестра ти, тѣ сѫ твоитѣ ближни, които сѫ въ самия тебе. Ближнитѣ ви, това сѫ притоцитѣ на вашия животъ; тѣ не сѫ извънъ васъ. Следователно, като задоволите ближнитѣ си въ самитѣ васъ, вие ги задоволявате и извънъ васъ. Каквото е отношението на човѣка къмъ неговитѣ ближни, такова е отношението и на Бога къмъ насъ. Ние сѫществуваме благодарение на Божията мисъль. Богъ мисли за насъ и ни държи въ ума си. Ако Той престане да мисли за насъ, ние ще изчезнемъ. Божията мисъль подържа свѣта. Животътъ се крепи на Божията мисъль, която се влива въ всѣко живо сѫщество. Който се е опиталъ да прекѫсне този потокъ на Божията мисъль въ себе си, той самъ се е разрушилъ. Дайте пѫть на тази свѣтла мисъль въ себе си, да потече вѣчниятъ животъ презъ васъ, да се радвате на изобилието, което той носи. Това значи, да бѫде човѣкъ изворъ, да носи въ себе си свѣтлата идея за Бога. Не носи ли тази идея въ ума си, той ще пресъхне. Ще кажете, че имате любовь. — Каква е любовьта ви? Мѣни ли се, или не? Ако любовьта ви не се мѣни, наистина, имате любовь. Глаголътъ „имамъ“, съ който хората често си служатъ, крие магическа сила въ себе си. Като знаете това, употрѣбявайте този глаголъ при всѣко обезсърдчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърдчишъ, че си сиромахъ, кажи въ себе си: Всичко имамъ. — Какъ ще кажа така, като нѣмамъ пари? — Обърни се къмъ слънцето и поискай отъ него злато. То ще ти даде, колкото искашъ. Ако си недоволенъ, че нѣмашъ възможность да постигнешъ нѣщо, кажи си: Имамъ много възможности въ себе си за постигане на своитѣ желания. — Наистина достатъчно е човѣкъ да се вглъби въ себе си, да види, какви голѣми богатства сѫ вложени въ него. Ако имашъ въ себе си всичко, отъ което се нуждаешъ, трѣбва ли да страдашъ? Достатъчно е човѣкъ да подържа въ ума си положителни мисли за постигане на нѣкаква своя цель, безъ никакво съмнение и противоречие, за да я реализира, както е намислилъ. Каквото мисли човѣкъ, това става. Каквото пожелае човѣкъ, сбѫдва се, но гледайте да не се сбѫдне преждевременно. Всѣко желание, реализирано не на време, причинява повече нещастия, отколкото радости. За да не си причинявате сами нещастия, не пресилвайте нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да стане на своето време. Когато българинътъ цъка своето огниво на време, праханьта лесно се запалва. Ако го цъка на време и безъ време, и праханьта ще изгори, и кремъкътъ ще се изхаби. Пишете върху темата: „Какъ приготвя българинътъ своето огниво“? Вие знаете, че за огнивото е нуждно прахань и кремъкъ. Проучете въпроса, отде се взима праханьта, какъ се приготвя и какви свойства има. Колкото и да е суха, праханьта трѣбва да се пази въ кожена кесийка, на сухо. Праханьта представя човѣшката мисъль, която лесно се възпламенява. За да не се запалва, тя трѣбва да се поставя при нейнитѣ естествени условия. И като мисли, и като чувствува, човѣкъ трѣбва да спазва правилата и законитѣ за проява на мислитѣ и на чувствата, както техникътъ и музикантътъ спазватъ законитѣ и правилата, които тѣхното изкуство изисква. Запримѣръ, днесъ и децата знаятъ да събиратъ числата, но въ това събиране още не се прилагатъ законитѣ на истинското събиране. Запримѣръ, да съберешъ три единици на едно мѣсто, това значи, да съберешъ всичкото жито, което си посѣлъ; да съберешъ четири единици, това значи, да съберешъ всичкитѣ рала, съ които си работилъ; да съберешъ петь единици, това значи, да съберешъ всичкитѣ музиканти на едно мѣсто; да съберешъ шесть единици, това значи, да съберешъ моряцитѣ около себе си, да те разхождатъ съ лодка по морето; да съберешъ седемь единици, това значи, да се домогнешъ до ония педагози въ себе си, които ще те възпитаватъ. Следователно, искате ли да работите съ числата, трѣбва да разбирате тѣхния езикъ. Всѣко нѣщо има свой езикъ. Говорите ли езика на нѣщата, ще се ползувате отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако говорите езика на земедѣлеца, на техника, на музиканта, тѣ ще ви разбиратъ и ще ви отговарятъ. Не знаете ли езика имъ, никаква връзка не можете да създадете съ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онова вѫтрешно знание, което произтича отъ мисъльта. За да придобие това знание, той трѣбва да има прави мисли и прави чувства, свободни отъ всѣкакви чужди влияния и примѣси. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ, * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 26. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Езикътъ на природата — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Кога работитѣ на човѣка вървятъ най-добре“? Тема за следния пѫть: „Кога човѣкъ страда най-много“? Животътъ на съвременнитѣ хора не е животъ на настоящето, но на миналото. Науката, съ която се занимаватъ днесъ, не е наука на настоящето, но на миналото. Религията, която изповѣдватъ, и тя е религия на миналото. Изобщо, всичко, което виждате около себе си, е пакъ минало. Хората не се занимаватъ още съ настоящето. Могатъ ли работитѣ на човѣка да вървятъ добре, докато се занимава само съ миналото? Могатъ ли работитѣ на търговеца да вървятъ добре, докато се занимава само съ събиране на стари дългове? Докато търговецътъ събира стари дългове, работитѣ му всѣкога ще оставатъ назадъ. Докато човѣкъ се занимава съ стари работи, никога не може да бѫде здравъ. Когато изучаватъ душата на човѣка, психолозитѣ се интересуватъ отъ това, което става въ съзнанието му въ настоящия моментъ, а не отъ това, което е ставало въ миналото. Той постоянно се връща къмъ младинитѣ си и казва: Какво бѣше едно време! — Какво е било едно време, не е важно. Днесъ какъвъ си, какво можешъ да направишъ, това е важно. — Имамъ високи идеали, разрешението на които е въ бѫдещето. — Започни още днесъ да работишъ за реализирането имъ. Да работишъ за реализирането на бѫдещитѣ си идеали, това наричаме ние настояще. Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ е оптимистъ, стариятъ — песимистъ. Младиятъ има ясенъ погледъ върху нѣщата, а стариятъ — не вижда добре, вследствие на което се заблуждава. Младиятъ е лекъ, подвиженъ, лесно минава препятствията; стариятъ е тежъкъ, неподвиженъ, препъва се, пада и грѣши. Следователно, младъ или старъ, щомъ държи въ ума си мисли, които го спъватъ, непремѣнно ще сгрѣши и ще падне. Тъй щото, младостьта и старостьта не сѫ въ годинитѣ на човѣка, но въ съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте въ ума си противоречиви мисли които се пресичатъ, нито въ сърдцето си противоречиви чувства, които се сблъскватъ. За да не се пресичатъ мислитѣ и да не се сблъскватъ чувствата, тѣ трѣбва да следватъ пѫтя на успореднитѣ линии. За успореднитѣ линии се знае, че не се пресичатъ, освенъ въ вѣчностьта, на безкрайно голѣмо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията сѫ измѣнени. Тѣ влизатъ въ нѣкакво ново измѣрение. Ако условията не се измѣнятъ, ако не се яви нѣкакво ново измѣрение, успореднитѣ линии не могатъ да се пресичатъ. Следователно, колкото е вѣрно твърдението, че успореднитѣ линии се пресичатъ въ вѣчностьта, толкова е вѣрно твърдението, че успореднитѣ линии не се пресичатъ даже и въ вѣчностьта, на безкрайно голѣмо разстояние. Сега, колкото и да се говори за пресичането на успореднитѣ линии, това е отвлѣченъ въпросъ. — Защо? — Защото има отношение къмъ вѣчностьта, къмъ безкрайнитѣ величини. Другъ е въпросътъ, ако това пресичане става на близко разстояние. Ще кажете, че това е нѣкаква мáгия. — Защо е мáгия? — Защото е необяснимо. Споредъ мене, магията подразбира разумно обяснение и извършване на нѣщата. Въ магията нѣма никакъвъ произволъ. Магътъ е физикъ, химикъ, естественикъ, математикъ и т. н. Той работи съ природата, взима отъ нея и дава отъ себе си. Като влѣзе въ природата, той се чувствува така близко, като че е въ собствена банка: отваря книжата, пише, взима, колкото пари му трѣбватъ, и си отива. Въ това отношение, всички хора могатъ да бѫдатъ маги. Ако не успѣватъ, причината за това се крие въ нѣщо, което имъ липсва. Какво липсва на сегашнитѣ хора? Много нѣща можете да намѣрите, но конкретно трѣбва да опредѣлите, какво липсва на съвременния човѣкъ. Ако ви питатъ, какво липсва на сиромаха, веднага ще отговорите. Ще кажете, че пари му липсватъ. — Какво липсва на невежия? — Знание. — На болния? — Здраве. Всѣка проява се нуждае отъ нѣщо конкретно. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви кажа, че, като пишете числата отъ 1 — 1000, състоянието ви ще се смѣни? Това не е достатъчно. За да ме разберете, азъ трѣбва да ви кажа следното: когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трѣбва да четете бавно, спокойно отъ 1 — 1000. Какво ще ви ползува това? Другъ е въпросътъ обаче, ако следите, при изговарянето на кое число състоянието ви се смѣня. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различнитѣ състояния действуватъ различни числа. Това упражнение могатъ да направятъ всички хора. Но вѣра имъ е нуждна. Който не вѣрва, нека да не прави опита. Вѣрващиятъ се движи въ широкъ свѣтъ, вследствие на което нѣщата сѫ неясни. Той вѣрва, че нѣщата сѫ разумно направени, макаръ самъ да не ги е провѣрилъ. Нѣкой ви разправя за онзи свѣтъ: за градинитѣ, полетата, върховетѣ, водитѣ; вие вѣрвате въ думитѣ му. Ако отидете на мѣстото и почнете да провѣрявате това, което сѫ ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на опредѣленото мѣсто и не намѣрите нищо? Щомъ е така, описвайте нѣщата така, че да нѣма нужда нито да прибавяте нѣщо къмъ тѣхъ, нито да вадите. Значи, ще описвате нѣщата въ тѣхната действителность. Вие не можете да вѣрвате на онзи, който описва нѣщата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вѣрвате. Представете си, че нѣкой ви описва една планинска мѣстность презъ пролѣтьта, или презъ зимата, а вие отивате презъ лѣтото и се чудите, защо това, което виждате, не се съгласява съ даденото описание. — Кѫде е грѣшката? И въ двамата: и въ онзи който я описва, и въ онзи, който отива на мѣстото да провѣри. Погрѣшката е въ несъответствието на времето. Който провѣрява нѣщата, трѣбва да отиде въ сѫщото време, когато се прави описанието, или да се движи въ сѫщата посока. Не е лошо, че двама души се движатъ въ противоположни посоки, но трѣбва да знаятъ, че ще иматъ различни резултати. Идеалистътъ разглежда живота, запримѣръ, презъ пролѣтьта, а материалистътъ — презъ зимата. Идеалистътъ е облѣченъ съ тънки, леки дрехи, съ лека шапка, а материалистътъ — съ дебели обувки, съ плътна, топла шапка. И двамата обичатъ живота, но материалистътъ казва: Студено е вънъ, не мога да се облѣка съ тънки дрехи. Материалистътъ е билъ на мѣстото на идеалиста, но е слѣзълъ да работи въ гѫстата материя. Идеалистътъ още нѣма опитностьта на материалиста. Той се движи въ рѣдка материя, съ по-малко съпротивления, не е слѣзълъ още въ гѫстата материя. Значи, материалистътъ е материализиранъ т. е. оформенъ идеалистъ. Стариятъ човѣкъ е материалистъ, но е миналъ презъ идеализма. Какви ли картини не си е рисувалъ! Какви илюзии не си е правилъ! Като остарѣлъ, той напусналъ идеализма: направилъ си кѫща съ удобства, има слуги на разположение. Достатъчно е да дрънне на звънеца, за да му се притекатъ въ услуга. Той заповѣдва, а други вършатъ работата му. Идеалистътъ нѣма слуги, самъ върши работата си. Той е подобенъ на старитѣ евреи въ Египетъ, които сами правѣха тухлитѣ за строежъ. Материалиститѣ сѫ подобни на египтянитѣ, които очакваха наготово да имъ донасятъ тухлитѣ. Евреитѣ казваха, че не може безъ правене на тухли; египтянитѣ казваха, че други могатъ да правятъ тухли вмѣсто тѣхъ. Сиромахътъ казва, че, поради сиромашията си, не може да направи всичко; богатиятъ казва, че всичко може да направи съ паритѣ си. Това, което невежиятъ не може да направи, учениятъ го прави; това, което грѣшникътъ не може да направи, праведниятъ го прави; това, което болниятъ не може да направи, здравиятъ го прави. Следователно, за да се домогнете до истината, всѣкога дръжте въ ума си две противоположни мисли. Запримѣръ, ако искате да разберете, какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо доброто, мѫдростьта, любовьта. Отрицателнитѣ прояви на живота сѫ отклонения. Занимавайте се първо съ положителнитѣ нѣща, а после съ отрицателнитѣ, т. е. съ отклоненията. Постѫпвате ли обратно, скѫпо ще платите. Само силниятъ, свободниятъ, учениятъ може да се занимава съ отрицателнитѣ сили въ живота. Чрезъ положителнитѣ енергии човѣкъ се калява, придобива сила, знание и свобода, за да може впоследствие да изучава и отрицателнитѣ. Като млади, вие искате да бѫдете щастливи. Основателно ли е това желание? Все едно е, богатиятъ да иска да стане богатъ, или онзи, който вижда добре, да каже, че иска да вижда. Той не може да има желанието на слѣпия. Ако има сѫщото желание, това значи, че се страхува да не загуби нѣкога зрението си. Не туряйте въ ума си отрицателни мисли. Може ли здравиятъ да казва, че иска да бѫде здравъ? Нѣма защо, той да желае по голѣмо здраве отъ това, което има. Тъй щото, когато казвате, че искате да бѫдете щастливи, ние подразбираме, че сте нещастни. Нещастниятъ може да търси щастието, но щастливиятъ? Кой човѣкъ е щастливъ? Какво разбирате подъ думата щастие? Ако търсите думата „щастие“ въ речницитѣ, ще се доберете до много значения, но нито едно отъ тѣхъ не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртьта. Условията, които опредѣлятъ щастието, трѣбва да вървятъ въ хармония съ човѣка, а не противъ него. При това, щастието трѣбва да търси човѣка, а не човѣкъ — щастието. Човѣкъ трѣбва да бѫде необходимость за щастието. Докато щастието ви търси, вие живѣете въ благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви сѫ неблагоприятни. Колко хора знаете, които, като сѫ търсили щастието, сѫ го намѣрили? Щастието подразбира връзката на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата. Дето е щастието, тамъ е вѣчниятъ животъ, тамъ е любовьта, тамъ е изобилието, тамъ е и мѫдростьта. Щастливиятъ човѣкъ е въ връзка съ любещи и разумни сѫщества. Каквото пожелае щастливиятъ, всѣкога се отговаря на желанията му. Неговитѣ желания сѫ разумни, а не като тия на хората, които търсятъ щастието. За последнитѣ можемъ да кажемъ, че тѣ нѣматъ свои собствени желания. Тѣ се стремятъ да реализиратъ чужди желания, остатъци отъ миналото. Запримѣръ, какво ще кажете за желанието на стария, стогодишенъ човѣкъ, да играе на хорото съ младитѣ моми и момци? Това желание е отъ миналото му; днесъ той не може да играе, краката му не го държатъ. Ще му говорите следъ това, че чрезъ магията той може да се подмлади. — Това е другъ въпросъ. Той ще ви изслуша, ще каже, че е възможно, но никакви опити нѣма да направи за своето подмладяване. Следователно, за много нѣща човѣкъ може да говори, но всичко не може да приложи. Всички хора казватъ, че човѣкъ може да се подмлади, но малцина могатъ да направятъ този опитъ успѣшно. Подмладяване става и въ природата, но въ дълъгъ периодъ отъ време. Когато иска да подмлади човѣка, тя го приспива и презъ това време заличава отъ паметьта му всѣкакъвъ споменъ за старость. Човѣкъ става младъ, когато забрави, че нѣкога е билъ старъ. Човѣкъ се освобождава отъ известно състояние, само когато го забрави. Нѣкой боледува отъ тежка болесть и казва: Нѣма да забравя тая болесть. Обаче, щомъ оздравѣе, следъ време всичко се заличава отъ паметьта му. Другъ пъкъ падне нѣкѫде, счупи крака си и мисли, че ще помни болкитѣ отъ счупения кракъ. Следъ време и той забравя всичко. Има тягостни състояния за човѣшката душа, които непремѣнно трѣбва да се заличатъ отъ съзнанието му и никога вече да не се повтарятъ. Какъвъ смисълъ има за човѣка да помни своитѣ страдания и мѫчнотии? Трѣбва ли студентътъ да помни презъ цѣлия си животъ, че професоритѣ сѫ го кѫсали на изпитъ? Опитностьта отъ скѫсването на изпитъ трѣбва да остане, но тягостнитѣ състояния трѣбва да се заличатъ отъ съзнанието му. Въ повечето случаи причината за пропадането на студента на изпитъ е външна. Тя се дължи на нѣкакво опияняване: или е надценилъ способноститѣ си, вследствие на което не е училъ достатъчно, или се подалъ на влиянието на своитѣ другари, съ които ялъ и пилъ и пропусналъ времето за учене. Единъ американски проповѣдникъ се качилъ на амвона да държи проповѣдьта си, която научилъ добре наизустъ. Той всѣкога носѣлъ бележкитѣ си и отъ време на време поглеждалъ въ тѣхъ, да не забрави нѣщо. Обаче, този день той забравилъ бележкитѣ си у дома, но въпрѣки това се чувствувалъ увѣренъ въ себе си, затова не изгубилъ присѫтствие на духа. Той започналъ добре проповѣдьта си, помнѣлъ всичко. По едно време вратата се отворила, и въ стаята влѣзла една дама съ черни очила. Като погледналъ къмъ нея, проповѣдникътъ забравилъ всичко, не могълъ да си спомни, какво трѣбва да говори на слушателитѣ си. Спрѣлъ се за моментъ и решилъ да се извини, че не е разположенъ и не може да продължи проповѣдьта си. Въ това време, обаче, въ стаята влѣзълъ младъ, красивъ момъкъ. Проповѣдникътъ погледналъ къмъ него и, за чудо, проповѣдьта му изпъкнала въ съзнанието така ясно. като че била написана на книга. Зарадванъ отъ това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължилъ проповѣдьта си. — Коя е причината за прекѫсването и за възстановяването на проповѣдьта му? — Отъ научна гледна точка, това се обяснява съ хармоничното и дисхармонично влияние на силитѣ върху човѣка. Дамата съ чернитѣ очила указала дисхармонично влияние върху силитѣ въ организма на проповѣдника, и той се объркалъ, забравилъ всичко, което знаелъ. Младиятъ момъкъ му подействувалъ хармонично. Като ученици, за васъ е важно да се научите да смѣнявате състоянията си и по този начинъ да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Представете си, че сте попаднали въ една чужда страна, безъ петь пари въ джоба си. Три деня не сте турили хлѣбъ въ устата си, ходите натукъ-натамъ, нѣмате работа, нѣмате познати. Какъ ще си помогнете? — Съ мисъльта. — Приложете мисъльта и вѣрата си въ действие, за да си доставите по нѣкакъвъ начинъ хлѣбъ, да влѣзете въ връзка съ добри и учени хора, да използувате условията на страната, въ която сте попаднали. Вие живѣете всрѣдъ природата, но не можете да се ползувате отъ нея. — Защо? — Не познавате нейнитѣ закони. Вие изучавате законитѣ на физиката, химията, на различнитѣ граматики, но щомъ дойдете до езика на природата, отказвате се да го разбирате. Искате ли да влѣзете въ хармония съ нея, да се ползувате отъ нейнитѣ блага, започнете да изучавате езика ѝ. За да се домогнете до езика на природата, вие трѣбва да изучавате формитѣ на тѣлата, съдържанието и смисъла имъ. Само при това положение можете да научите азбуката на природата. Щомъ научите буквитѣ, постепенно ще ги съчетавате въ срички, въ думи, докато най-после образувате цѣли изречения. Ако знаете само една дума отъ езика на природата, вие ще бѫдете единъ отъ ученитѣ, гениални хора. Чудно е, наистина, че само една дума отъ езика на природата може да направи човѣка богатъ. Колко злато трѣбва да има човѣкъ, за да бѫде милионеръ? Достатъчно е да му дадете единъ диамантъ, голѣмъ като кокоше яйце, за да стане милионеръ. Такова нѣщо е знанието на езика на природата. То крие въ себе си мощна сила, чрезъ която човѣкъ става ученъ, добъръ, силенъ, богатъ. Ние не говоримъ за обикновенитѣ учени, които преповтарятъ онова, което истинскитѣ учени сѫ създали; ние говоримъ за онѣзи учени, които носятъ въ себе си силата на знанието. Всѣки човѣкъ може да черпи тази сила отъ природата, както и отъ цѣлокупния животъ. Каквото може да придобие, това е неговото богатство, което носи въ себе си, и което никой не може да му го отнеме. На всички хора е дадено по малко отъ това богатство, но не го използуватъ еднакво; единъ го използува повече, другъ — по-малко. Всѣки човѣкъ се ползува отъ благата на природата споредъ степеньта на своето развитие. Нѣкой е способенъ, даровитъ, безъ да подозира това. Трѣбва да дойде човѣкъ отвънъ, да обърне внимание на неговата дарба, и едва тогава той започва да работи върху нея, да се прояви. Докато не съзнава силитѣ, които сѫ вложени въ него, човѣкъ не може да прояви нито знанието, нито добротата си. Щомъ ги съзнае, той се проявява като ученъ и добъръ човѣкъ. Често чувате нѣкой да казва: За нищо не ме бива — езици не мога да уча, музика — сѫщо, наука — сѫщо, и добъръ човѣкъ не съмъ — не зная, какво ще излѣзе отъ мене. Този човѣкъ не мисли право. Той трѣбва да знае и да вѣрва, че носи въ себе си сили, които, както пѫпката, чакатъ да изгрѣе слънцето, да цъвнатъ и да се проявятъ. По какво се отличава човѣкъ отъ животнитѣ? — По своята мисъль. — Като мисли и чувствува, човѣкъ се свързва съ всички сѫщества надъ и подъ него и възприема тѣхнитѣ състояния. Така той се обогатява съ знания. Забелязано е, че колкото по чувствителенъ е човѣкъ, толкова по лесно възприема трептенията на околната срѣда, на окрѫжаващитѣ и, споредъ това, може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дѣсната си рѫка подъ лѣвата на нѣкой човѣкъ, за да възприеме състоянието му, мисъльта му, дали е възходеща или низходеща; сѫщевременно той може да опредѣли и възрастьта му. Причината за това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ, споредъ състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителниятъ веднага възприема. Ако трептенията на известенъ човѣкъ сѫ низходещи, хората постепенно започватъ да го избѣгватъ. Щомъ повдигне състоянието си, трептенията му сѫщо се повдигатъ, и хората отново го обикалятъ. Песимиститѣ, мрачнитѣ и отчаяни хора обикновено сѫ самотни. Когато нѣкой студентъ пропадне на изпититѣ си състоянието му се понижава толкова много, че и близкитѣ му започватъ да го избѣгватъ. По сѫщата причина хората избѣгватъ болнитѣ; страхуватъ се да не се заразятъ, да не изпаднатъ въ тѣхното състояние. Всѣки търси здрави, жизнерадостни, силни хора, защото може да вземе нѣщо отъ тѣхъ. Всѣки търси планинския изворъ защото може да черпи отъ неговата чиста, кристална вода. Първото нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремите, е да увеличите своята магнетична сила, да се отворите за възприемане и предаване на доброто. Това значи, да забогатѣе човѣкъ. Много начини има чрезъ които човѣкъ може да се отвори. Запримѣръ, той може да се отвори чрезъ науката, чрезъ религията, чрезъ изкуствата. За да не изпадне въ еднообразие, той трѣбва да смѣсва тия методи, да развива едновременно и умственитѣ, и сърдечнитѣ, и приложнитѣ си сили. Ще кажете: Какво допринасятъ математиката, геометрията за отварянето на човѣка? Тѣ го разширяватъ, неговитѣ способности взиматъ голѣмъ просторъ. Запримѣръ, отъ геометрията знаете, че най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия. Това е формата на дадения въпросъ. Като се вдълбочава въ тази истина, човѣкъ я разглежда и въ друго отношение: по съдържание и по смисълъ. Следователно една истина е вѣчна, когато има разрешение едновременно на физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ, т. е. когато е решена по форма, по съдържание и по смисълъ. И тъй, казваме, че по-кѫсъ пѫть отъ правата линия нѣма. Това е вѣрно по отношение на пространствения свѣтъ. Въ безпространствения свѣтъ, обаче, по-дълъгъ пѫть отъ правата линия нѣма. — Кога едно тѣло се намира въ безпространствения свѣтъ? — Когато е въ абсолютенъ покой. — Кога тѣлото е въ абсолютенъ покой? — Когато е господарь на положението, въ което се намира. Въ абсолютенъ покой, както и въ движение, могатъ да попадатъ само разумни сѫщества, които иматъ съзнание. Една машина може да бѫде въ абсолютенъ покой, може да бѫде и въ движение, но това не става по нейна воля — нѣкое разумно сѫщество, вънъ отъ нея, направлява нейното движение или я туря въ покой. Сега се явява въпросъ: коя е причината да бѫде разумното сѫщество въ покой, или въ движение? — Този въпросъ не ни интересува. Той нѣма отношение къмъ настоящия моментъ. За всѣки човѣкъ е важенъ настоящиятъ моментъ, какво може той да разреши сега, днесъ. Каква задача ще разрешава въ бѫдеще, това е въпросъ на бѫдещето. Днесъ азъ трѣбва да се движа — нищо повече. Какво ще правя на другия день, това не ме занимава. Има една колективна, широка философия, която разрешава всички въпроси — и на настоящето, и на бѫдещето, но малцина сѫ дошли до нея. Повечето хора се занимаватъ съ личната философия. Тя, обаче, не разрешава въпроситѣ. Ние говоримъ за философията на настоящия моментъ. Разрешавайте ония задачи, които сегашниятъ моментъ ви носи. Това е достатъчно за васъ. — Ама Кантъ казалъ това, Спенсеръ казалъ онова.— Каквото и да сѫ казали философитѣ, на всички липсва нѣщо. Когато намѣрятъ това, което имъ липсва, тѣ ще оправятъ свѣта. Ще кажете, че нѣщата сѫ непостижими. Колкото е вѣрно това твърдение, толкова е вѣрно и обратното, а именно, че нѣщата сѫ постижими. Това зависи отъ условията. При известни условия нѣщата сѫ непостижими, но при други — тѣ сѫ постижими. Запримѣръ, невъзможно е човѣкъ да умре. — Кога? — Когато е абсолютно праведенъ. Възможно е човѣкъ да умре. — Кога? — Когато е абсолютно грѣшенъ. Животътъ и смъртьта сѫ въ зависимость отъ спазването на великитѣ закони на природата. Ако спазва тия закони въ абсолютенъ смисълъ на думата, човѣкъ е дошълъ до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живѣе въ областьта на смъртьта. Ние говоримъ за изучаването езика на природата въ връзка съ безсмъртието, но колко хора желаятъ да изучаватъ този езикъ? Нѣма по-красивъ езикъ отъ този на природата. Който се занимава съ изучаване езика на природата, трѣбва да спазва нейнитѣ правила и закони. Запримѣръ, забранено е на човѣка самъ да отключва и заключва вратитѣ на природата. Ако иска да влѣзе въ една отъ стаитѣ ѝ, ще се спре предъ вратата и тихо, внимателно ще похлопа три пѫти. Ако му отворятъ, ще влѣзе; ако не му отворятъ, ще се върне назадъ — не е готовъ още. Когато се приготви, ще влѣзе и ще види богато наредена трапеза. Той нѣма да седне предъ трапезата, докато не почувствува, че всички присѫтствуващи сѫ съгласни да вземе участие въ общия обѣдъ. Ако се намѣри само единъ, който не е съгласенъ да присѫтствува на общата трапеза, той се връща назадъ. Въ обительта на природата сѫществува пълна хармония и единство. Тамъ се допуща само онзи, който е въ състояние да подържа тази велика хармония и единство. Какъ ще познаете, че нѣкой човѣкъ владѣе езика на природата? Той ще бѫде забравенъ отъ всички. Не е ли добре да ви забравятъ вашитѣ кредитори? Това значи, да ви забравятъ като човѣкъ на старото, съ старитѣ дългове и недоразумения и да ви познаватъ като новъ човѣкъ, носитель на любовь и свѣтлина, на знание и свобода. Да изучавашъ езика на природата, това подразбира готовность да се изпразнишъ отъ всички стари теории и знания и да възприемешъ новото знание, което никой не е въ състояние да изопачи. Това значи, да възприемешъ правата мисъль, която не търпи никакво отклоняване. Идеалътъ на новия човѣкъ — човѣкътъ на шестата раса — е изучаване езика на природата. Това е идеалътъ на бѫдещето човѣчество — носительтъ на новата любовь, на новата свѣтлина и свобода, на новия миръ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 19. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Две реалности —Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Кога работитѣ на човѣка вървятъ добре“? Представете си, че предъ вратата на една кѫща стои едно разумно сѫщество, което чака да му отворятъ, да влѣзе вѫтре. Сѫщевременно друго разумно сѫщество стои отвѫтре, задъ вратата. И то чака да се отвори вратата да излѣзе вънъ. — Защо чакатъ тия сѫщества предъ и задъ вратата? — Тѣ иматъ нѣкаква идея. Сѫществото, което е отвѫтре, иска да излѣзе вънъ, да изнесе идеята си предъ хората. Сѫществото, което чака отвънъ, иска да влѣзе вѫтре, да каже идеята си. Така се смѣнятъ външниятъ и вѫтрешниятъ въздухъ: студениятъ въздухъ отвънъ иска да влѣзе въ топлата стая; топлиятъ въздухъ иска да излѣзе вънъ. — Кога става смѣна на въздуха? — Когато се отвори прозорецътъ или вратата на стаята. Ще кажете, че тѣзи разсѫждения не сѫ важни. Тѣ изглеждатъ маловажни, но сѫ нуждни. Малкото чукче не е толкова важно, но въ рѫцетѣ на опитния ковачъ, то върши чудеса. Перото на писалката е малко, но въ рѫката на добрия писатель, то пише велики работи. Малкото колелце не може да кара кола, но ако е златно, то спира вниманието на всички хора. За гладния парченцето хлѣбъ струва повече отъ всѣкаква философия. Каквото и да му говорите, както и да го убеждавате да търпи, едно знае той: хлѣбъ иска. Като дойде до хлѣба, и обикновениятъ човѣкъ, и талантливиятъ, и гениятъ, и светията еднакво го търсятъ. Ако сѫ гладни, тѣ еднакво ще се нахвърлятъ върху него и еднакво ще дъвчатъ. Странно е, наистина, да видите, че талантливиятъ, гениятъ, светията, въ които висшето съзнание е пробудено, постѫпватъ при известни случаи като обикновени хора. Това показва, че когато висшето, т. е. Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той си остава такъвъ, какъвто е билъ по рано. Запримѣръ, ако е билъ сприхавъ, пакъ сприхавъ си остава, само че сприхавостьта му има по благороденъ характеръ. Ако по-рано нагрубявалъ човѣка, изпѫждалъ го отъ дома си, безъ да му даде нѣщо, като се пробуди съзнанието му, пакъ може да го нагруби, но непремѣнно ще му даде нѣщо, да заглади постѫпката си. Ако по-рано се обиждалъ лесно, и следъ пробуждането си се обижда; въ първия случай реагира срещу обидата, а въ втория — се въздържа. Природата, когато възпитава човѣка, прилага и двата метода: нѣкога го набие добре, повали го на земята, безъ да му даде нѣщо. Нѣкога го набие, даде му нѣщо и го изпрати да си отиде. Въ първия случай човѣкъ е недоволенъ, че го набили, безъ да му дадатъ нѣщо. Обаче, когато разумната природа възпитава човѣка, и като му дава, и като не му дава нѣщо, той еднакво печели. — Ама голѣми противоречия имамъ! — Великитѣ работи ставатъ при голѣми противоречия. На какво се дължатъ противоречията въ живота? — Когато се срещнатъ две противоположни мисли, чувства или желания въ човѣка, тѣ произвеждатъ голѣми противоречия. Или, когато мислитѣ и чувствата не сѫ въ хармония помежду си, пакъ се създаватъ противоречия. Ако синътъ обича майка си, но иска да отиде въ странство да учи, въ първо време той се намира въ противоречие, не знае, какъ да постѫпи. Противоречието се явява между две противоположни сили: отъ една страна желанието му да учи, а отъ друга — любовьта къмъ майка му. Най-после той се решава да замине за странство, безъ да накърни съ това любовьта къмъ майка си. Ще кажете: Трѣбва ли синътъ да се отдѣля отъ майка си? Питамъ: трѣбва ли болниятъ да напуща болницата? Трѣбва ли здравиятъ да влѣзе въ болницата и да заеме мѣстото на нѣкой боленъ? Докато има нужда отъ лѣкарь, отъ милосърдни сестри, болниятъ не трѣбва да напуща болницата. Докато не се нуждае отъ лѣкари и отъ милосърдни сестри, здравиятъ ще стои далечъ отъ болницата. Тъй щото, думитѣ „може“ и „не може“ сѫ относителни. Въ известенъ случай нѣщо може да стане, въ другъ случай — не може. Какво заключение ще извадите, ако чуете, че болниятъ излѣзълъ отъ болницата, а здравиятъ влѣзълъ? Болниятъ излиза отъ болницата, или защото е оздравѣлъ, или му се налага да излѣзе на чистъ въздухъ. Здравиятъ пъкъ влиза въ болницата, или защото е заболѣлъ, или за да помага на болнитѣ. Да се върнемъ къмъ въпроса за дветѣ разумни сѫщества, които стоятъ задъ и предъ вратата. Този, който иска да излѣзе вънъ, има нѣкакво силно желание въ себе си. Той иска да реализира желанието си, да го въплъти. Той се намира въ положението на човѣкъ, който влиза въ гостилница, да задоволи глада си. Дето погледне, все за ядене мисли. — Може ли да задържи желанието си да не яде? — Не може. Следователно, има желания, които не се подчиняватъ на никакви правила. Благодарение на тѣхъ, човѣкъ върши нѣща, за които не може да си даде отчетъ. Запримѣръ, дойде нѣкой гладенъ човѣкъ въ дома ви, и вие го накарате да направи нѣщо. Той се залавя за работа, но въ това време отъ кухнята се разнася миризма на вкусно ядене. Веднага той напуща работата си и започва да се движи — неспокоенъ е. Като изчезне миризмата на яденето, той пакъ се залавя за работа, но желанието му да яде е толкова силно, че не може да се владѣе. Колкото и да се движи, нищо не придобива, но не може да се въздържа. Човѣкъ се подава не само на желанието си да яде; много желания могатъ да нарушатъ спокойствието му. Запримѣръ, нѣкой обича известни цвѣтя и непремѣнно иска да ги види. Изобщо, всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание криятъ въ себе си известно богатство за човѣка. Ако използува това богатство, богатъ ще бѫде. Не може ли да го използува, той минава за беденъ. Едно време, когато Господъ създалъ животнитѣ, всички се изредили при Него, да Му се представятъ. Дошълъ редъ и на лъва. Той се въорѫжилъ и тръгналъ на пѫть. Като вървѣлъ, чулъ жално бръмчене. Погледналъ нагоре, видѣлъ високо нѣкѫде, на едно дърво, пчеличка, здраво омотана въ паяжина. — Моля ти се, ти си единъ отъ голѣмитѣ юнаци — казала пчеличката — помогни ми да излѣза отъ тази мрежа. Може да дойде случай и азъ да ти помогна. Лъвътъ си помислилъ: Ако се отбия отъ пѫтя си, да помогна на пчеличката, ще изпусна опредѣленото време, да се представя на Господа. Въпрѣки това, той се отбилъ отъ пѫтя си, посегналъ съ лапата си къмъ паяжината и освободилъ пчеличката. Въ този моментъ въ лъва се създала една чърта на благородство. Той пожертвувалъ своето благо, да се представи на Господа, за да спаси пчелата. За тази жертва Богъ го възнаградила — произвелъ го царь на животнитѣ. Жертвата, която лъвътъ направилъ, за да спаси пчелата, го издигнала като царь надъ животнитѣ. По сила слонътъ държи първо мѣсто, но по благородство лъвътъ го превъзхожда. Сегашниятъ лъвъ е изопачилъ характера си. Той се е опетнилъ отъ кръвьта на бозайницитѣ. Обаче, лъвътъ, създаденъ отъ Бога, се отличавалъ съ голѣмо благородство. Какво се разбира подъ думата „царь“? Царь е онзи, който държи въ рѫката си ключъ за постигане на своитѣ стремежи и желания, Царь е онзи, който се е справилъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията на своя умъ, съ слабоститѣ на своето сърдце. Царьтъ е богатъ, ученъ, силенъ, добъръ. Щомъ изгуби тия качества, царьтъ постепенно слиза отъ висотата си. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь на себе си, да се справя съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. За да не изгуби царското си положение, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не прояви никаква слабость. Страшно е положението на човѣка, когато започва да губи добротата, силата, богатството, разумностьта си. Докато е добъръ, той прилича на цвѣтъ, който разнася надалечъ уханието си. Приятно е да срѣщате добри хора. То е все едно да влѣзете въ градина съ цъвнали цвѣтя, чийто ароматъ отдалечъ се усѣща. Всѣки може да бѫде цъвналъ цвѣтъ. Ако нѣкой не е цъвналъ още, причината е въ слънцето. Той е пѫпка, която още не се е разцъвтѣла. Когато слънцето го напече добре, той ще се разтвори, ще цъвне и ще започне да благоухае. Всѣки може да бѫде добъръ, т. е. всѣки може да цъвне и да благоухае. Велика е природата по своето разнообразие. Много цвѣтя има въ нейнитѣ градини, но всички се различаватъ. Въ различието и разнообразието на нѣщата се заключава смисълътъ на живота. Красотата на живота пъкъ ще намѣрите въ реализирането на малкитѣ мисли и желания. Дойде ли нѣкоя идея въ ума ви, колкото и да е малка, не я отхвърляйте. Ако не я реализирате, вие губите красотата на живота си и изпадате въ задънена улица. Вие ще познаете великия човѣкъ по това, че се отнася съ голѣмо внимание къмъ малкитѣ нѣща. Видниятъ поетъ се радва на малкото перце, защото съ него може да излѣе душата си. Видниятъ цигуларь се радва на цигулката си, защото съ нея изразява хармонията и мелодията на живота. Цигулката не е голѣма, но се разговаря съ душитѣ на хората. Перото е човѣшкиятъ езикъ, чрезъ който се предава словото. Цигулката е душата на човѣка. Пазете перото и цигулката си, за да се разбирате съ ближнитѣ си и да си помагате. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ такива блага, отъ които да се ползуватъ всички хора. Представете си, че отивате при човѣкъ, който е осѫденъ на смърть, и започвате да му разправяте за бѫдещето величие на неговия народъ. Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: Какво се ползувамъ азъ отъ бѫдещитѣ блага на моя народъ? Следователно, истинско и вѣчно благо е това, отъ което се ползуватъ всички хора. Всѣко благо, отъ което не се ползуватъ всички, не е истинско и лесно се губи. Вѣчнитѣ и истински блага водятъ къмъ истината, която прави човѣка свободенъ. Запримѣръ, ония мѫчнотии, които природата създава на човѣка, сѫ малки задачи за него, но въ разрешаването имъ се крие истината. Страданията и радоститѣ сѫ блага за хората, защото всички участвуватъ въ тѣхъ. Да яде човѣкъ, това е едно отъ великитѣ блага, защото всички хора участвуватъ въ яденето. Докато яде, човѣкъ може да стане и талантливъ, и гениаленъ, и светия. Щомъ престане да яде, всички възможности за него изчезватъ. Като яде, той събира енергия въ себе си, която може да превърне въ работа. Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, а оттамъ и ближнитѣ си. Единъ отъ методитѣ за себепознаването се крие въ яденето. Наблюдавайте се, какъ ядете. Отъ начина, по който ядете, можете да познаете, какво ще излѣзе отъ васъ и какво можете да свършите. Много нѣща зависятъ отъ яденето. Знае ли, какъ да яде, човѣкъ е разрешилъ една отъ важнитѣ задачи на своя животъ. Сѫщото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя съ страданията, той е готовъ за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя съ страданията, не може и да се радва. — Не може ли безъ страдания? — Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се пита, не може ли да се живѣе безъ хлѣбъ. И безъ хлѣбъ може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадинъ Ходжа. Той казвалъ за магарето си: Чудно нѣщо! Тъкмо отвикнахъ магарето си да яде, и то умрѣ. — Какво представя смъртьта? — Лишаване на човѣка отъ възможноститѣ за придобиване на блага. Какъ ще преведете примѣра съ дветѣ разумни сѫщества, които стоятъ предъ и задъ вратата? Кой влиза вѫтре, и кой излиза вънъ? — Свѣтлината влиза вѫтре, а чувствата и мислитѣ излизатъ навънъ. Свѣтлината е свързана съ живота. Дето е животътъ, тамъ е и свѣтлината. Животътъ се облича съ свѣтлина. Значи, свѣтлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи животъ. Нова мисъль, нови разбирания сѫ нуждни на човѣка. При старитѣ разбирания човѣкъ говори, философствува, но не може да се справи съ себе си. Той предприема нови работи, безъ да предвижда последствията на нѣщата. — Защо е така? — Защото се поставя или като учитель, или като ученикъ. Докато не съедини дветѣ положения и не се постави едновременно като учитель и ученикъ въ себе си, да предава и да възприема, да учи другитѣ и себе си, той нищо не може да постигне. Тази е причината, поради която човѣкъ нѣкога си мисли, че нищо не знае. Това сѫ състояния на учителя и на ученика въ човѣка. И едното, и другото състояние се дължатъ на сили, които действуватъ вънъ отъ човѣка. Човѣкъ е гайда, която ту се пълни съ въздухъ и свири, ту се изпразва и млъква. — Кой е причина за надуването и изпразването на гайдата? — Гайдарджията. Щомъ разбере, че ще има хоро, той надува гайдата си и започва да свири. Когато човѣкъ съзнава, че е много ученъ, че знае много работи, той надува гайдата си, и хорото започва да се върти около него. Той си мисли: добре свирихъ, т. е. добре предадохъ урока си, и ученицитѣ ме слушаха внимателно. Когато помисли, че нищо не знае, човѣкъ свива гайдата си и се прибира въ себе си. Човѣкъ е щастливъ, докато играе на хорото; щомъ престане да играе, щастието го напуща. Докато гайдата не писне, човѣкъ не става отъ сънь. Гайдарджията е пѣтелъ, който рано сутринь кукурига. Щомъ пѣтелътъ започне да кукурига, това показва, че учительтъ е влѣзълъ въ класъ, между ученицитѣ си, и започналъ да преподава. Въ кукуригането има нѣщо хубаво. То разпръсва тѫгитѣ и скърбитѣ на хората. Това знае само онзи, който е опиталъ нѣщата и ги разбира. Въ разбирането е всичко; въ него се крие доброто, което предава смисълъ и съдържание на нѣщата. Иначе, всичко става безсъдържателно. Запримѣръ, изречението „Богъ е Любовь“ съдържа всичко въ себе си. То нищо не предава на онзи, който не го разбира, вследствие на което нѣма никакво отношение къмъ него. Ако имате нѣкакво отношение къмъ съдържанието и смисъла на тия думи, вие ще участвувате въ благата, които тѣ носятъ съ себе си. Ако учениятъ каже думата „наука“ и я разбере, ще се ползува отъ нейнитѣ блага. И тъй, дветѣ сѫщества, които стоятъ предъ и задъ вратата, представятъ две реалности, които се срѣщатъ. Ако едната реалность е великото — голѣмо, а другата — великото — малко, тѣ непремѣнно трѣбва да се срещнатъ. — Защо? — За да се яви онова, което се търси. Значи, когато душата стои вѫтре, а духътъ вънъ и чакатъ да се отвори вратата да се срещнатъ, човѣкъ ще намѣри истината, която търси. Когато сърдцето стои вѫтре, а умътъ — вънъ и очакватъ да се отвори вратата, човѣкъ ще намѣри свѣтлината, която ще осмисли живота му. —Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ животътъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 12. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Елементи на планетитѣ Размишление. Какво разбирате подъ думата „единство“? — Въ какво се заключава единството на водата? — Въ състава и формата на всѣка нейна капка. Ние говоримъ за единство въ живота, единство въ природата, единство въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Когато говоримъ за единство между живитѣ сѫщества, разбираме, че посоката на движението имъ е една и сѫща. Какво означава думата „движение“? — Когато едно тѣло постоянно измѣня отношението си къмъ другитѣ тѣла, ние казваме, че то се движи — Коя е причината за движението на тѣлата? — Силитѣ, които действуватъ върху тѣхъ. Едни сили действуватъ въ самото тѣло — вѫтрешни сили, а други действуватъ отвънъ — външни или механически. Казваме, че земята и луната се движатъ. — Около какво се движатъ? — Земята се движи около слънцето, а луната — около земята. — Коя е причината за движенето на земята около слънцето и на луната около земята? — Нѣкаква притегателна сила. Следователно, трѣбва да извадимъ заключение, че луната, земята и слънцето не сѫ несъзнателни сѫщества. Въ тѣхъ или задъ тѣхъ се крие нѣкакво съзнание, което управлява тѣзи движения. — Какъ гледатъ астрономитѣ на земята? — Като на тъмно, небесно тѣло, което се освѣтява отъ слънцето. Представете си, че имате десеть незапалени свѣщи и десеть запалени. По сѫщество запаленитѣ свѣщи не се различаватъ отъ незапаленитѣ. И незапаленитѣ свѣщи могатъ да горятъ. Тѣ очакватъ да дойде нѣкаква разумна причина отвънъ, да ги запали. Значи, и земята очаква да дойде нѣкаква разумна сила да я запали. Докато дойде тази сила, тя ще бѫде тъмно тѣло. Ако предъ запаленитѣ свѣщи поставите дебелъ екранъ, ще кажете, че свѣщитѣ сѫ изгаснали. — Защо? — Не виждате свѣтлината имъ. Или, ако питате слѣпитѣ хора за свѣщитѣ, и тѣ ще кажатъ, че сѫ загаснали. Въ сѫщность, свѣщитѣ горятъ и издаватъ свѣтлина. Сѫщото можемъ да кажемъ и за земята. Представете си, че тя е обвита съ дебелъ тъменъ поясъ. Можете ли да видите свѣтлината ѝ? — И да свѣти, поясътъ препятствува да се види свѣтлината ѝ. Значи, и земята може да свѣти, но очитѣ на хората не могатъ да възприематъ свѣтлината ѝ. Много научни заключения могатъ да бѫдатъ невѣрни, благодарение на несъвършенството на нашитѣ сѣтива. Това сѫ разсѫждения, съ които искатъ да обърна вниманието ви при изучаване на явленията, както въ природата, така и въ живота. Запримѣръ, човѣкъ може да се постави въ магнетиченъ сънь и съ помощьта на друга воля, вънъ отъ него, да го заставятъ да вижда нѣща, които не сѫществуватъ. Сѫщо така могатъ да го заставятъ да прави нѣща, които по своя воля никога не би направилъ. Ето защо, задачата на науката е да се освобождава отъ чужди влияния, да прониква все по-дълбоко въ сѫщината на явленията, и да дава правилна преценка за тѣхъ. Коя е причината, че умътъ не може всѣкога да схваща нѣщата правилно? — Кѫде се крие причината: въ самия човѣкъ, или вънъ отъ него? — Причината може да бѫде въ човѣка, а може да бѫде вънъ отъ него. Значи, причинитѣ, като сили, като разумни принципи, указватъ влияние върху човѣка. Такова влияние указватъ и планетитѣ. Всѣка планета си има свой елементъ на земята, който я представя. Запримѣръ, Марсъ се представя на земята отъ желѣзото. Той е търговецъ, който откупилъ всичкото желѣзо на земята и работи съ него. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на желѣзото, не само като химически елементъ, но и като астрологически. Когато изучаваме влиянието на планетитѣ върху земята и върху човѣка, ние трѣбва да ги разглеждаме като принципи, които действуватъ върху човѣшкото съзнание. И тогава, ако разберете планетата Марсъ като принципъ, ще разберете, какво влияние указва той върху земята чрезъ желѣзото. Когато разберете желѣзото като форма, която се намира въ тѣсна зависимость съ всички останали форми, вие ще можете да го превръщате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма въ друга. Такава е била задачата на алхимицитѣ, да превръщатъ елементитѣ единъ въ другъ. Като изучавате физиката, вие дохождате до закона за скаченитѣ сѫдове, за които знаете, че течностьта въ тѣхъ се намира на еднаква височина, независимо отъ тѣхнитѣ голѣмини и форми. Този законъ сѫществува и между хората. Всички хора, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ, сѫ скачени сѫдове. Всички хора, които иматъ еднакви убеждения, сѫ скачени сѫдове. Всички обикновени хора представятъ система отъ скачени сѫдове; талантливитѣ представятъ друга система; гениалнитѣ — трета. Изобщо, хората представятъ системи отъ скачени сѫдове, въ зависимость отъ нивото на своя умственъ, сърдеченъ и волевъ животъ. Задачата на човѣка е да разбере планетитѣ, като принципи, и тѣхното влияние, а после да дойде до закона за скаченитѣ сѫдове. Не е безразлично за човѣка, въ коя система скачени сѫдове трѣбва да влѣзе. Ако иска да стане гениаленъ, човѣкъ трѣбва мислено да си създаде форма на гениаленъ и така да влѣзе въ системата на гениалнитѣ. Като се свърже съ тѣхъ, той ще възприеме тѣхния импулсъ и ще започне да работи усилено. Изведнъжъ нѣма да стане гениаленъ, но постепенно, съ течение на времето. Важно е да скачи своята форма съ формитѣ на гениалнитѣ. Може ли да направи това, той може да стане гениаленъ. Ако не може да направи това скачване, завинаги ще си остане обикновенъ човѣкъ. Ще кажете, че човѣкъ може да стане гениаленъ и по еволюционенъ пѫть. И това е възможно, но този пѫть е много бавенъ. Днесъ има по бързи начини за развитие, които трѣбва да се използуватъ. Съвременниятъ човѣкъ е слѣзълъ до дъното на своето падане и едва сега започва да се повдига. Той трѣбва да се върне къмъ онази първична форма на развитие, която ималъ нѣкога. Ние не говоримъ за първобитната, но за първичната форма, представитель на която билъ първиятъ Адамъ. Човѣкъ трѣбва да се върне къмъ онази епоха, когато се намиралъ подъ благотворното влияние на слънцето. Като ученици, вие трѣбва да изучавате влиянието на планетитѣ върху човѣка като принципи, за да се ползувате отъ благотворното имъ въздействие. Всѣка планета има добро и лошо влияние. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се ползува отъ доброто имъ влияние. — Какво е влиянието на Марсъ върху човѣка? — Подъ влиянието на Марса човѣкъ развива физическа сила, здрава мускулатура, става енергиченъ въ всѣко отношение. За да уравновеси енергията на Марса, той трѣбва да приложи своята разумность, т. е. да тури спирачка на голѣмото напрежение. Буйни сѫ водитѣ на Марса, голѣмо е напрежението имъ, но бентоветѣ трѣбва да бѫдатъ здрави, да спиратъ тия течения. Ако инженерътъ не предвижда това, водитѣ ще отнесатъ и него, и окрѫжаващитѣ. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да прилага разумностьта си, да се справя съ буйнитѣ течения и напрежения на силитѣ въ природата. Енергиитѣ на природата проникватъ не само въ човѣка, но и въ животнитѣ, и въ растенията. Благодарение на тѣхъ, всичко живо се движи. Обаче, разумниятъ се справя лесно съ тѣзи енергии. Той намалява наклона, по който тѣ слизатъ и ги използува рационално. Да се върнемъ къмъ думата „единство“. Единство сѫществува само въ доброто, въ красивото, въ великото, въ положителното. Оттукъ произлиза поговорката: „Дето е текло, пакъ ще тече“. Дето е работило доброто, пакъ ще работи. Дето слънцето е грѣло, пакъ ще грѣе. Щомъ свѣщьта е горѣла, пакъ ще гори. Когато е нуждно да свѣти, ще дойде нѣкое разумно сѫщество да я запали. — По какъвъ начинъ?— По какъвто и да е. Важно е човѣкъ да знае, на кое мѣсто да постави запалката. Ако знае това, той може да запали и земята. Който има знание и разбира законитѣ на Битието, колкото малъкъ да е, той може да направи това, което и голѣмиятъ, мощенъ човѣкъ може да направи. Нуждно ли е днесъ да бѫде запалена земята? Ще дойде день, когато земята ще бѫде подложена на огънь, който чисти, безъ да изгаря. Хората ще минатъ презъ този огънь, ще се пречистятъ, безъ да изгорятъ. Тогава земята ще свѣти съ нова свѣтлина, при която животътъ ще се развива правилно. Добритѣ хора ще се пречистятъ и ще свѣтятъ, а лошитѣ и грѣшнитѣ ще се стопятъ и ще останатъ за торъ на бѫдещето. Наближило е времето, когато земята трѣбва да се пречисти. Огъньтъ, който ще чисти земята, ще бѫде много силенъ и много мекъ. Лошитѣ ще се стопятъ, а добритѣ ще се очистятъ и ще свѣтятъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Иде времето, когато хората ще живѣятъ въ нова свѣтлина и нова топлина и ще се радватъ на новия животъ. Сегашнитѣ хора сѫ минали презъ тритѣ състояния на материята: презъ твърдата, презъ течната и презъ въздухообразната материя. Днесъ живѣятъ въ въздуха. Ще дойде день, когато ще живѣятъ въ огъня, като саламандритѣ. Значи, човѣкъ е миналъ презъ тритѣ срѣди — твърда, въ която живѣятъ духоветѣ на земята — гномитѣ; презъ водата, дето живѣятъ ундитѣ; презъ въздуха, дето живѣятъ сулфитѣ. Най-после ще мине презъ огъня, дето живѣятъ саламандритѣ. Сѫществата на въздуха сѫ голѣми шегаджии. Като задуха вѣтърътъ, тѣ задигатъ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си: на едного шапка, на другиго дреха. Като видятъ, че нѣкой поетъ пише своитѣ стихотворения, тѣ задигатъ листата му, не искатъ да знаятъ за неговата поезия. Вие наричате това вѣтъръ, а въ сѫщность духоветѣ на въздуха играятъ и се веселятъ. Тѣ казватъ: Ние обичаме реда и порядъка. Минемъ ли нѣкѫде и намѣримъ безпорядъкъ, всичко поставяме на мѣсто. Ние казваме, че вѣтърътъ дигналъ голѣмъ прахъ; тѣ казватъ, че поставятъ всѣко нѣщо на мѣстото му. Хора, които иматъ сангвинично-въздухообразенъ темпераментъ, сѫ весели, подвижни, енергични, като вѣтъра. Като говоримъ за четиритѣ срѣди, т. е. четиритѣ състояния на материята, ние ги свързваме съ планетитѣ, които разглеждаме като принципи. Планетитѣ, които действуватъ върху човѣка, сѫ главно седемь. Въ последно време сѫ открити още две — Уранъ и Нептунъ. Въ бѫдеще ще се откриятъ още три — и ще станатъ 12. Слънцето е главниятъ източникъ на енергия, вследствие на което се счита като баща на всички планети. Марсъ предава сила на мускулитѣ въ човѣшкия организъмъ. По отношение на идеитѣ, той прави хората стабилни. Венера прави формитѣ крѫгли, заоблени, а сѫщевременно внася мекота въ човѣшкия характеръ. Тя развива въ човѣка вкусъ къмъ красивото. Подъ влиянието на Венера, майката се отнася къмъ децата си меко, нѣжно. Марсъ пъкъ предава на майката воинственость, благодарение на което тя често ги потупва. Съ това тя имъ предава по-голѣма активность. Меркурий прави човѣка практиченъ. Той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Меркурий е по-близо до Слънцето — главниятъ университетъ, дето отива да се учи. Юпитеръ прави човѣка тактиченъ, благороденъ и щеславенъ. Той има предъ видъ личния животъ на човѣка. Сатурнъ прави човѣка разсѫдливъ, философъ. Той опредѣля неговитѣ отношения къмъ природата. Каквото и да направи човѣкъ, Сатурнъ казва: Не е на време направено. Ако нѣкой сатурновъ типъ се спъне нѣкѫде и падне, казва: Пѫтьтъ е лошъ, никой не се погрижилъ за него. Изобщо, Сатурнъ вижда всѣкога лошата, отрицателната страна на нѣщата. Той винаги застава на особено мнение. Пръстенитѣ около Сатурна показватъ причинитѣ, по които човѣкъ се е отклонилъ. Човѣкъ не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. Въ Сатурна, като принципъ, се криятъ причинитѣ на доброто и на злото. Ето защо, като знаете този принципъ, ще можете да се освободите отъ злото и противоречията въ живота. Сатурнъ носи въ себе си високъ моралъ, който произтича отъ вѫтрешенъ страхъ. Той не се подкупва съ нищо, никой не може да го излъже. Дойдете ли до Юпитеръ, все още можете да го подкупите съ нѣщо — съ слава. Обаче, Сатурнъ не се подкупва съ никаква слава. Луната пъкъ покровителствува семейния животъ, специално майката. Синъ или дъщеря, които се намиратъ подъ доброто влияние на луната, иматъ добри отношения къмъ майка си. Планетитѣ иматъ отношение къмъ известни елементи, специално метали. Запримѣръ, Луната има отношение къмъ среброто, Слънцето — къмъ златото. Марсъ — къмъ желѣзото. Ако човѣкъ страда отъ недоимъкъ на единъ отъ тия елементи въ кръвьта си, той заболява. За да се подобри състоянието му, този елементъ трѣбва да се внесе въ кръвьта му. Изобщо, всѣко разстройство въ физическото тѣло на човѣка, било въ симпатичната или нервната му система, показва липса на нѣкой елементъ въ кръвьта му. Щомъ се набави нуждното количество отъ дадения елементъ, организъмътъ се подобрява. Липсата на нѣкой елементъ въ кръвьта се набавя не само чрезъ храната, но и чрезъ мислитѣ и чувствата му. Има случаи, когато организъмътъ чувствува нужда отъ известни мисли и чувства. Тѣ непремѣнно трѣбва да влѣзатъ въ ума и въ сърдцето на човѣка. Като знаете това, вие трѣбва да прилагате астрологията и при самовъзпитанието си, както при съграждане на нервната система. После, чрезъ своитѣ мисли и чувства ще внасяте въ кръвьта си всички елементи, отъ които се чувствува недоимъкъ. Това е наука, която трѣбва да се изучава не само теоретически, но и практически. Тѣзи знания не се придобиватъ изведнъжъ, но постепенно. Въ какво се заключава практическото приложение на астрологията? — Въ познаване на животнитѣ, на растенията и на минералитѣ. Първитѣ човѣци, Адамъ и Ева, сѫ познавали зоологията и ботаниката. Адамъ е билъ зоологъ, а Ева — ботаничка. Тѣ сѫ познавали влиянията на минералитѣ и на растенията върху човѣка и се ползували отъ тѣхъ. Ако и съвременнитѣ хора дойдатъ до това знание, тѣ ще се ползуватъ отъ лѣчебнитѣ сили на растенията, на минералитѣ и на кристалитѣ. Когато заболѣе, човѣкъ трѣбва да се свърже съ енергията на Слънцето и на Луната. Ако не може да се свърже направо съ тѣхъ, нека се ползува отъ ония растения и минерали, които сѫ свързани съ енергиитѣ на Слънцето и да Луната, и ги трансформиратъ правилно. Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да изучавате природата, да се занимавате съ ботаника, минералогия, геология, зоология — съ естественитѣ науки. Безъ тѣзи познания нищо не можете да направите. Ева познаваше всички растения и плодни дървета, но пожела да опита и забранения плодъ. Опита го, но сгрѣши и следъ това трѣбваше да напусне рая. Тя се намираше при крайно неблагоприятно съчетание на планетитѣ Сатурнъ и Марсъ, и понеже не можа да се справи съ тѣхъ, направи първата погрѣшка. Сатурнъ внесе въ нея съмнението, и тя започна да разсѫждава: Защо да не ямъ отъ забранения плодъ? Какво лошо има въ това? Ако пъкъ, наистина, стана като Бога, толкова по-добре. Марсъ ѝ предаде смѣлость, и тя реши да се подаде на разсѫжденията си, да яде отъ забранения плодъ, да стане като Бога. Понеже всички планети очакваха да добиятъ нѣщо отъ постѫпката на Ева, взаимно дадоха съгласието си: Юпитеръ мислѣше, че ще се издигне по-високо, Венера се повлия отъ Юпитера, Меркурий — отъ Венера. Той очакваше голѣми богатства, затова и той даде съгласието си. Направо или косвено, почти всички планети взеха участие въ погрѣшката на Адамъ и Ева, заради което всички хора носятъ последствията на първата погрѣшка. Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да изправи погрѣшката на първитѣ човѣци въ себе си. Този е пѫтьтъ за изправяне на цѣлото човѣчество. Като изправишъ себе си, ще се изправятъ и окрѫжаващитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 5. декемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Крѫгово движение — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Ще ви дамъ следната задача: 10 ученика за 6 деня прочитатъ 500 страници. Колко страници прочита единъ отъ тѣхъ на день, като се знае, че всички четатъ по еднакъвъ брой страници? — Всѣки ученикъ чете на день 500/60, то е 81/3 страници. Ако страницитѣ на прочетената книга сѫ малки, ученицитѣ не сѫ отъ много способнитѣ, не обичатъ да четатъ. Обаче, ако страницитѣ сѫ голѣми, а при това отъ нѣкоя математическа книга, съ формули и изчисления, осемь страници не сѫ малко. Книги по литература и математика не се четатъ еднакво бързо. При математическитѣ книги ученикътъ се спира на много мѣста да пише, вади си бележки, решава задачи. Сѫщо така и мозъчнитѣ центрове, които взиматъ участие при четене на литературни и на математически книги, не се развиватъ еднакво. Центърътъ за литература е единъ, а за математика — другъ. Тѣ се намиратъ на различни мѣста въ мозъка. Начъртайте на дъската една окрѫжность. Прекарайте двата диаметъра, които сѫ перпендикулярни единъ къмъ другъ. Представете си, че точка А е изтокъ, т. е. мѣсто, дето енергията се проявява. Ако се намирате на нѣкоя точка на окрѫжностьта и се стремите къмъ точка А, можете да минете по два пѫтя — отгоре и отдолу, но въ две противоположни посоки. Обаче, ако се намирате въ точка В на окрѫжностьта, можете да минете направо по диаметъра ВА, и веднага ще дойдете въ точка А. Представете си, че точка А е мѣстораждане на нѣкое дете. Като расте, детето се изкачва нагоре и дохожда до точка С — най-високото мѣсто на неговото развитие. Оттамъ то постепенно слиза и дохожда до точка В — неговото залѣзване. Когато човѣкъ залѣзе, казваме, че той умира. Какво става съ енергията, която този човѣкъ съдържалъ? — Отива въ пространството. — Отъ пространството тази енергия се възприема отъ другъ проводникъ, дето претърпява известно превръщане. Ако се е сгѫстила, тя остава на физическия свѣтъ; ако се е разширила и разредила, тя влиза или въ духовния, или въ умствения свѣтъ. Физическата енергия въ човѣка се превръща въ умствена, само ако той има силно и непреривно желание да учи. Това желание е толкова по-силно, колкото повече хора го подържатъ. Запримѣръ, ако майката и бащата, дѣдитѣ и бабитѣ на едно дете сѫ били ученолюбиви, и детето ще бѫде ученолюбиво. То приема тази енергия отъ всички, които сѫ живѣли преди него, и се проявява като способно, активно, работно — главно въ умствения свѣтъ. И затова казваме, че е невъзможно детето да бѫде способно, ако родителитѣ и дѣдитѣ му не сѫ били способни. Следователно, ако едно дете има обичь къмъ знанието, иска да стане ученъ човѣкъ, то работи въ областьта на ума и развива мозъка си. Ако пъкъ желае да стане добъръ човѣкъ, то работи въ областьта на сърдцето. Обаче, ако пожелае да стане силенъ, физически здравъ, то работи въ областьта на физическитѣ сили. Това дете расте бързо и въ скоро време ще развие силни мускули. То може да стане атлетъ, но за смѣтка на физиката му, слабо ще се развиватъ умътъ и сърдцето. Човѣкъ трѣбва да работи едновременно въ тритѣ свѣта — физическия, сърдечния и въ умствения, да се развива правилно. Запримѣръ, когато яде, човѣкъ трѣбва да влага въ този процесъ и сърдцето си, и ума си едновременно. Устата дъвче, изразходва физическа енергия; сърдцето изпитва приятностьта, т. е. влага чувства; умътъ пъкъ възприема вкуса, т. е. влага умствена енергия. Всѣка проява или всѣко действие е ценно, когато въ него взиматъ участие умътъ, сърдцето и волята едновременно. При това, човѣкъ трѣбва да анализира своитѣ прояви, да знае, докѫде се простира дейностьта на ума, докѫде — тази на сърдцето и докѫде — волята. Само така той може да изучава себе си и своитѣ ближни. Ако не прави тънъкъ, психологически анализъ на своитѣ действия, човѣкъ не може да придобива знания. Като учи, човѣкъ често изпада въ съмнения. Ето едно състояние, което заслужава да се изучи. Нѣкой ученикъ е способенъ, излиза на дъската да решава задачи, но се съмнява, дали ще реши задачата. — Защо се съмнява? Кой е причина да влѣзе съмнението въ него? — Или учительтъ, или ученицитѣ. Ученикътъ се съмнява, да не би учительтъ да му даде нѣкоя мѫчна задача. Ако не се съмнява въ учителя си, той се съмнява въ съученицитѣ си, да не го смутятъ по нѣкакъвъ начинъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всѣка своя мисъль, всѣко свое чувство и действие, да знаете, кога и доколко може да се увеличи или намали тѣхната интенсивность. Запримѣръ, като изучавате крѫга на своята деиность, вие можете да я раздѣлите на четири полета: умствена, сърдечна, волева и чисто физическа. Въ точка А се проявява умствената дейность, която постепенно се увеличава. Въ точка С тя е най-силна. Като слиза надолу, умствената енергия се превръща въ чувствена, която става най-силна въ точка В. Отъ тази точка енергията става волева. Тя действува най-много въ областьта отъ В до Д. Отъ точка Д до А се проявява физическата енергия, и човѣкъ мисли главно за ядене и пиене. Отношението между тѣзи енергии се изразява математически съ общото отношение: А:В=В:С=С:Д=Д:А. Тѣзи енергии сѫ затворени въ крѫга, който представя дейностьта на човѣка. Тѣ се намиратъ въ тѣсна зависимость помежду си: ако се усили умствената дейность, чувствената намалява. И обратно: ако чувствената дейность се усилва, умствената се намалява. Ако крѫгътъ е затворенъ и не дохожда никакъвъ приливъ на енергия отвънъ, тогава часть отъ умствената и сърдечна енергия минава въ физическия свѣтъ, за да усили тѣлото. При това положение човѣкъ обеднява умствено и сърдечно. Ако пъкъ се усили дейностьта на ума, дейностьта на другитѣ области обеднява. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ дейностьта на човѣка въ всички полета да бѫде еднакво силна. Ония области, въ които дейностьта се усилва, приематъ мѫжки характеръ; тия пъкъ, на които дейностьта се намалява, приематъ женски характеръ. Първитѣ сѫ творчески и положителни енергии, а вторитѣ — пасивни и отрицателни. Следователно ако иска да запази едно пасивно състояние на енергиитѣ си, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Запримѣръ, за да се примири съ сѫдбата си, човѣкъ трѣбва да бѫде пасивенъ, да даде нѣщо. Той не трѣбва да се бори съ сѫдбата. Обаче, ако ученикъ пропадне на изпититѣ си, трѣбва ли да се примири съ това положение? Ако се примири, той ще заглъхне, нѣма да стане ученъ човѣкъ. Ако иска да стане ученъ, той трѣбва да обиколи цѣлия свѣтъ но да издържи изпититѣ си. Това зависи отъ него. Другъ е въпросътъ, когато сѫдбата изпраща нѣкакво изпитание на човѣка, за да го смири. Тамъ той трѣбва да търпи, да се помири съ положението си. Способниятъ ученикъ и десеть пѫти да го кѫсатъ на изпитъ, въ края на краищата ще издържи изпититѣ си. Неспособниятъ лесно отстѫпва. Като го скѫсатъ единъ пѫть, повече не се решава да се яви на изпитъ. Той казва: Сѫдбата ми е такава, не искамъ да се боря съ нея. Значи, първиятъ ученикъ е волева натура; той е способенъ да се бори съ мѫчнотиитѣ, да ги преодолява. Вториятъ не е волева натура; той не е способенъ да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Да се върнемъ пакъ къмъ крѫга, да го разгледаме другояче. Запримѣръ, областьта отъ А до С представя свѣтъ, въ който работи причинното тѣло на човѣка; въ областьта С до В работи умственото тѣло; въ областьта отъ В до Д — астралното тѣло и отъ Д до А — физическото. Като обиколи четиритѣ полета, казваме, че човѣкъ е миналъ презъ единъ крѫгъ на развитие и влиза въ другъ — по-горенъ. Физическото тѣло представя почвата, въ която сѫ складирани капиталитѣ на миналитѣ вѣкове. Който иска да вземе часть отъ тия материали и да ги обработи, той трѣбва да слѣзе отъ полето, въ което се намира, въ физическото, да работи известно време тамъ. Като знаете това, не се чудете, защо човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ умствения въ физическия свѣтъ. Много естествено! Физическиятъ свѣтъ е складъ, въ който се намиратъ съестнитѣ продукти. Като огладнѣе, човѣкъ слиза на физическия свѣтъ, да си хапне нѣщо. Неизбѣжно е слизането на духа въ материята. Хората искатъ да знаятъ, като заминатъ за онзи свѣтъ, ще се върнатъ ли пакъ на земята. Ще се върнатъ, разбира се. — Кога? — Когато изядатъ храната, която носятъ съ себе си. Когато човѣкъ яде по вѫтрешна необходимость, това е едно нѣщо; когато яде за удоволствие, защото му е приятно да яде, това е другъ въпросъ. Нѣколко причини заставятъ човѣка да яде: той може да яде, за да има здраво тѣло, да бѫде червенъ, външно да се харесва на хората; може да яде, за да бѫде силенъ; може да яде, за да се удоволствува, да даде храна и на чувствата си; и най-после, той може да яде, за да се развива умствено, да бѫде уменъ човѣкъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се храни съ огледъ на четиритѣ положения едновременно: да бѫде здравъ, силенъ, добре разположенъ по чувства и уменъ. Здравиятъ и силенъ човѣкъ може да работи добре и въ умствено отношение. Затова е казано: „Здраво тѣло, здравъ и бодъръ духъ“. Като ученици, вие трѣбва да изучавате причинитѣ на вашитѣ прояви, дали сѫ вънъ отъ васъ, или вѫтре въ васъ. Запримѣръ, нѣкой студентъ се съмнява въ професора си, гледа отрицателно на него. Обаче, като се яви на изпитъ, професорътъ му се усмихва, потупва го по рамото и му пише добра бележка. Студентътъ веднага измѣня мнението си за професора и става положителенъ къмъ него. Значи, става смѣна на енергиитѣ: отъ отрицателенъ студентътъ става положителенъ, а професорътъ — отъ положителенъ става отрицателенъ. Защо се съмняваше студентътъ въ професора си, и той не знае. Намиралъ се предъ неизвестность. Въ този случай, студентътъ има да решава задача съ две неизвестни. Вие знаете, какъ се решаватъ уравнения съ две неизвестни. Човѣкъ трѣбва да изучава закона за смѣна на енергиитѣ и да бѫде готовъ да минава отъ едно състояние въ друго. Който не разбира закона за смѣна на енергиитѣ, казва, че умствената му дейность се намалила. Енергията не се е намалила, но се е смѣнила. Знаете, че въ природата нищо не се губи, нито създава, но само се видоизмѣня. Тъй щото, не казвайте, че интелектуалната дейность на човѣка се е намалила, но кажете, че е станала смѣна на умствената енергия, отъ положителна въ отрицателна. Понѣкога пъкъ енергията е била отрицателна и се превръща въ положителна. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ изпада въ състояние на глупавъ, неспособенъ и се чуди, какво е станало съ него. Смѣна на енергиитѣ е станало — нищо повече. — Едно време бѣхъ по-добъръ, по-благороденъ. — Станало е смѣна на енергиитѣ. Ако не разбира този законъ, човѣкъ вади криви заключения за нѣщата. Нѣкой се оплаква, че изгубилъ вѣрата си, по-рано билъ вѣрващъ.— Станало е смѣна на енергията, отъ положителна въ отрицателна. Вѣрващиятъ е положителенъ, а безвѣрникътъ — отрицателенъ. Вѣрващиятъ нѣкога е жена, нѣкога мѫжъ. И безвѣрникътъ нѣкога е жена, нѣкога мѫжъ. Какво разбирате подъ понятията „мѫжъ и жена“? Това сѫ неопредѣлени идеи за човѣка. Когато говоримъ за мѫжа и за жената, ние имаме предъ видъ крѫгъ, раздѣленъ на две равни части. Обаче, когато кажемъ „човѣкъ“, имаме предъ видъ цѣлия крѫгъ. Мѫжътъ представя горната, освѣтена часть на крѫга. Жената представя долната, неосвѣтена часть на крѫга. Казвате: Защо жената е тъмна? Да не е съгрѣшила нѣщо? — Такова е положението на крѫга. Дветѣ му части не могатъ да бѫдатъ едновременно огрѣти отъ слънцето. Понеже въ свѣта всичко е въ движение, ще дойде день, когато и жената ще бѫде освѣтена. Засега разликата между мѫжа и жената се заключава въ начина, по който тѣ реализиратъ своитѣ идеи. При реализиране на нѣщата съ положителни енергии, имаме единъ резултатъ; при реализирането имъ съ отрицателни енергии, имаме другъ резултатъ. — Вѣрата не играе ли роля при реализиране на идеитѣ? — Играе, но зависи, каква е вѣрата ви, въ какво вѣрвате. Човѣкъ може да вѣрва въ видимото, но може да вѣрва и въ невидимото. Който вѣрва въ невидимото, казва, че Богъ е всичко въ свѣта. Всичко останало е резултатъ на първото. Който вѣрва въ видимото, казва, че реално е само това, което човѣкъ може да възприеме съ сѣтивата си. Вънъ отъ тази реалность, всичко е нереално. Вѣрващиятъ въ нереалното е положителенъ къмъ видимото, а отрицателенъ къмъ невидимото; вѣрващиятъ въ видимото е положителенъ къмъ видимото, а отрицателенъ къмъ невидимото. Вѣрващиятъ въ невидимото е готовъ до край да го защищава и да се бори за него. Сѫщото се отнася и до вѣрващия въ видимото. И той е готовъ да защищава видимото. — Сѫществува ли връзка между видимото и невидимото? — Сѫществува. Връзката се заключава въ това, че въ невидимото се крие Първата Причина на нѣщата, а видимото представя последствие отъ дейностьта на Първата Причина. Кой човѣкъ проявява по-голѣма дейность: който вѣрва въ видимото, или който вѣрва въ невидимото? Представете си, че двама души сѫ поставени така, щото единиятъ отъ тѣхъ има възможность да гледа само вѫтрешностьта на единъ замъкъ. Другиятъ пъкъ има възможность да гледа само вънъ отъ замъка. Тѣ иматъ право да се разговарятъ помежду си, но безъ да се обръщатъ да гледатъ къмъ забранената страна. Кой отъ двамата ще има повече впечатления: който гледа вънъ отъ замъка, къмъ външния свѣтъ, или онзи, който гледа въ замъка, въ вѫтрешния свѣтъ? Който гледа къмъ външния свѣтъ е свѣтски човѣкъ, а другиятъ — религиозенъ, той вѣрва въ Бога. Свѣтскиятъ вѣрва въ видимия свѣтъ, а религиозниятъ — въ невидимия. Свѣтскиятъ има по голѣма дейность, отколкото религиозниятъ. Отъ философско гледище, кой отъ двамата е на правъ пѫть? Колкото по-широки сѫ възгледитѣ на човѣка, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да бѫде на правъ пѫть. Широки възгледи има онзи човѣкъ, който гледа и вънъ отъ замъка, и вѫтре въ замъка. Какво прѣчи на човѣка, да изучава едновременно и външния, и вѫтрешния свѣтъ? Ученикътъ трѣбва да бѫде широкогрѫдъ, да не спира на едно мѣсто. Запримѣръ, ако тръгнете отъ точка А на крѫга (фиг. 1), нѣма да спрете до С и да мислите, че тамъ всичко свършва. Точкитѣ А и С ще продължатъ движението си до В, да видятъ, че дейностьта имъ може още да се разширява. Като стигнете точка В, всички заедно — А, С и В ще продължите надолу, до точка Д и оттамъ — до точка А. Като извървите цѣлия крѫгъ, тогава имате право да си починете и да кажете, че сте придобили голѣми опитности и знания. Това значи: човѣкъ трѣбва да развива своя умъ, своето сърдце, своитѣ физически сили и тѣлото си. Само така той извървява цѣлия крѫгъ на своето развитие. Нѣкои религиозни пренебрегватъ тѣлото си, мислятъ, че не трѣбва да се занимаватъ съ него. Колкото сѫ важни умътъ и сърдцето, толкова е важно и тѣлото. То представя срѣда, почва, отъ която черпимъ силитѣ на живота. Прилагайте закона за смѣна на енергиитѣ, да можете сами да си помагате. Запримѣръ, какъ ще си помогнете, ако влѣзе трънъ въ рѫката ви? Ще вземете щипци, ще хванете върха на трънчето и веднага ще го изтеглите, Колкото по-бавно го теглите, толкова повече боли. Затова изтегляйте тръна изведнъжъ. Следъ туй намажете мѣстото, дето е било трънчето, съ дървено масло. Така болката ще се смѣни съ приятность. Щипцитѣ и дървеното масло играятъ роля на трансформатори. Истински човѣкъ е онзи, който самъ трансформира състоянията си и лесно се справя съ тѣхъ. Какво печелите, ако тръгнете да търсите лѣкарь да извади трънчето отъ пръста ви? Не само че нищо не печелите, но ще изгубите много време. Ето защо, като дойдете до малкитѣ мѫчнотии, помагайте си сами, не търсете чужда помощь. Казвате, че условията на живота ви сѫ лоши. Това е трънчето въ пръста ви. — Въ грѣхъ ме е родила майка ми. — Това е трънчето въ пръста ви. — Пари нѣмамъ, не се живѣе лесно. — И това е трънчето въ пръста ви. Извадете трънчето, и условията ви ще се подобрятъ, паритѣ ще дойдатъ, погрѣшкитѣ ви ще се изправятъ и т. н. Когато човѣкъ не може самъ да си помогне, това показва, че той има на разположение сто каси, сто ключа за отваряне на каситѣ, но не знае, какъ да отключва. Туря единъ ключъ — не се отваря съ него; туря втори, трети, десети, все не може да отвори. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ замъкъ, въ който има каси, пълни съ злато. Тѣ знаятъ мѣстата на каситѣ, ключоветѣ имъ сѫ въ рѫцетѣ, но не могатъ да намѣрятъ съответнитѣ номера на ключоветѣ. Тѣ сѫ забравили, кой ключъ на коя каса отговаря, вследствие на което богатството имъ остава неизползувано. Ако знаете номера, а не можете, да отворите съ ключа, вие казвате, че работата не върви. — Какво представя замъкътъ? — Човѣшкото тѣло. — Каситѣ съ злато? — Това сѫ дарбитѣ и способноститѣ на човѣка. Значи, човѣкъ носи богатството въ себе си, но е изгубилъ ключа, съ който може да проникне въ него. Като не може да се ползува отъ вѫтрешното си богатство, човѣкъ търси външно богатство, но остава недоволенъ. И тъй, като знаете закона за смѣна на енергиитѣ, не питайте, защо въ известенъ случай сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че часть отъ вашата енергия е отишла въ друга область на съзнанието ви, запримѣръ, въ свръхсъзнанието ви, дето се твори нѣщо хубаво. За смѣтка на това, което се създава въ висшето ви съзнание, вие давате нѣщо, но ще получите два пѫти повече. Нѣкой се оплаква, че падналъ. — Защо падналъ? — За да придобие нѣщо повече. Това се отнася и до физическото падане. Като падне на земята, човѣкъ дава нѣщо отъ себе си, но получава отъ земята два пѫти повече енергия. Който е падалъ, придобива повече отъ онзи, който никога не е падалъ. Всѣко нещастие, което сполетява човѣка, носи две печалби. Едната печалба трѣбва да задържи за себе си, а другата — да продаде. Човѣкъ страда по единствената причина, че страданието му е голѣмо. На всѣки човѣкъ е дадено такова страдание, което може да носи. Ако намира, че страданието му е голѣмо, нека продаде часть отъ него. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, съ които човѣкъ не може да се справи, трѣбва да стоятъ далечъ отъ него. Единъ день той ще вземе тия страдания и ще се справи съ тѣхъ. Значи, това, което човѣкъ не може да направи при едни условия, при други може да направи. Двама паралитици лежали нѣколко години въ една болница, въ Южна Америка нѣкѫде. Лѣкаритѣ се произнасяли за тѣхъ, че сѫ неизлѣчимо-болни. Единъ день въ болницата влѣзла една боа. Като я видѣли, слугитѣ започнали да я гонятъ. Тя успѣла да се скрие въ стаята, дето лежали двамата паралитици. Като я видѣли, тѣ се уплашили толкова много, че забравили болестьта си и избѣгали вънъ отъ болницата. Тѣ едва сега се убедили, че могатъ да ходятъ, и си казали: Това, което лѣкаритѣ не можаха да направятъ, боата можа да го направи. Следователно, когато въ ума на човѣка влѣзе нѣкаква отрицателна мисъль, той се парализира и не може свободно да мисли. За да се освободи отъ отрицателното състояние, трѣбва да дойде нѣкоя боа отвънъ. Боата бѣга, защото я гонятъ, но съ това тя казва на човѣка: Бѣгайте и вие, като мене! Излѣзте на чистъ въздухъ, да спасите живота си. Дръжте въ ума си мисъльта, че въ природата и въ живота нищо не се губи и създава, но само се видоизмѣня. Всѣко нѣщо има своето предназначение. Това се отнася до ония, които разбиратъ нѣщата. Ония, които не ги разбиратъ, оставатъ гладни и при най-голѣмитѣ блага. Разумниятъ човѣкъ вижда благата навсѣкѫде, а неразумниятъ не ги вижда и тамъ, дето сѫ. Разумниятъ лесно изправя положението, въ което се намира. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 28. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Влизане и излизане — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Въ миналата лекция казахме, че за да бѫде човѣкъ щастливъ, непремѣнно трѣбва да се наруши статическото равновесие на силитѣ въ неговия организъмъ. Съ други думи казано: потенциалната енергия трѣбва да се превърне въ кинетическа. Това превръщане трѣбва да става планомѣрно, подъ влиянието на разумни сили. Запримѣръ, човѣкъ има желание да стане ученъ, силенъ, богатъ. Това сѫ желания, които се намиратъ въ потенциално състояние. Той има възможность да постигне желанията си но енергиитѣ имъ трѣбва да се превърнатъ въ динамически, да дадатъ тласъкъ на неговитѣ мозъчни центрове, за да започне умътъ да работи. Това значи прокопаване на каналитѣ, по които текатъ умственитѣ енергии. Забелязано е, че колкото по-тѣсни сѫ трѫбитѣ на канализацията, презъ които минаватъ енергиитѣ, толкова по-голѣмо е напрежението върху стенитѣ имъ. По-голѣмото напрежение прави човѣка по-активенъ. Този законъ има отношение и къмъ нервната система въ човѣка. Ако трѫбицитѣ на нервната мрежа сѫ тѣсни, а теченията, които минаватъ презъ тѣхъ, сѫ бързи, напрежението върху стенитѣ ще бѫде голѣмо. За да не се пропукатъ тѣ, силата на енергията трѣбва да се намали. Ако стенитѣ на трѫбицитѣ сѫ здрави, тѣ издържатъ голѣми напрежения. Човѣкъ трѣбва да знае, доколко е издържлива неговата нервна система. Иначе, ще ставатъ голѣми пропуквания въ нея. Тази е причината, поради която става изтичане на нервна енергия. За да не става това, трѫбицитѣ на нервната система трѣбва да се намиратъ подъ известенъ наклонъ, да се намалява напрежението на енергията. Колкото по-малъкъ е наклонътъ, толкова по-лесно се уравновесяватъ нервнитѣ енергии. При това положение, ние казваме, че човѣкъ има уравновесенъ характеръ. Голѣмитѣ напрежения на нервната енергия сѫ изключителни явления въ живота. Запримѣръ, когато ученикътъ държи изпити, напрежението на нервната му система е голѣмо. Щомъ свърши изпититѣ си, напрежението намалява, нервнитѣ влакна се отпущатъ, и цѣлиятъ организъмъ се успокоява. За да се възстанови спокойствието на нервната система, трѣбва да дойдатъ на помощь разумнитѣ сили въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, рѫката обтѣга лѫка на цигулката или ловджийската стрела, и сѫщата рѫка ги разслабва. Въ случая, рѫката е разумната сила, която освобождава лѫка и стрелата отъ голѣмото напрежение. И тъй, когато дойде до голѣмо нервно напрежение, човѣкъ трѣбва да приложи разумностьта си, да излѣзе отъ това положение. Щомъ се намѣри въ ограничения, той трѣбва да смѣни състоянието си, да излѣзе вънъ отъ тѣхъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ се намира предъ единъ замъкъ. Той вижда единъ бутонъ отвънъ, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вѫтре, но тъмно е навсѣкѫде. Напипва другъ бутонъ, натиска го, и предъ него се явява свѣтлина — прозорецъ се отваря. Той се разхожда изъ замъка и вижда трети бутонъ. Хваща бутона — цѣлиятъ покривъ се отваря; той се намира подъ открито небе. Като прекара известно време въ замъка той започва да го изследва и вижда още единъ бутонъ, който не е пипалъ. Натиска бутона, но положението му се затруднява — дветѣ срещуположни стени се приближаватъ една къмъ друга. Ако остане въ замъка ще бѫде притиснатъ. — Какво трѣбва да прави? — Да излѣзе навънъ. — Какъ ще излѣзе? — Както е влѣзълъ. Следователно, когато човѣкъ дойде до най-високата точка на живота си. трѣбва да бѫде крайно внимателенъ, да запази равновесието на силитѣ си. Най-малкото нарушаване на равновесието ще стане причина да падне на земята, или да излѣзе отъ релситѣ на своя животъ. Щомъ дойде до числото четири, човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ голѣмата височина, да напусне замъка, или да смѣни състоянието, въ което се намира. Какво представя замъкътъ? — Човѣшкото тѣло. Човѣкъ се ражда, т. е. влиза въ замъка, живѣе известно време и следъ това умира — излиза отъ замъка. — Трѣбва ли човѣкъ да се ражда и умира? — Трѣбва. Чрезъ раждането и смъртьта човѣкъ минава презъ голѣми опитности. Той самъ влиза въ замъка, т. е. въ тѣлото си, и самъ излиза отъ него. Когато единъ умира, другъ се ражда; когато единъ се ражда, другъ умира. Това показва, че замъкътъ никога не остава празенъ. Въ този смисълъ, раждането и смъртьта сѫ многократни, а не еднократни процеси. Съ други думи казано: физическата енергия минава отъ едно състояние въ друго, но никога не се губи. Потенциалната енергия минава въ кинетическа, а кинетическата — въ потенциална. Сега, като слушате лекцията, нѣкои казватъ, че нищо не разбиратъ. — Кога човѣкъ не разбира въпроситѣ? — Когато спи или когато е пиянъ. Човѣкъ може да бѫде пиянъ и на физическия свѣтъ, и въ свѣта на чувствата и мислитѣ. Значи, има чувства и мисли, които опияняватъ. Астрологически пияниятъ човѣкъ е на спасителния брѣгъ. Той има възможность да изтрезнѣе и да стане уменъ. Буквата „П“ показва, че плодътъ е узрѣлъ Буквата „И“ показва, че човѣкъ има разбирания за живота. Буквата „Я“ показва състояние на бременность. Човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква идея, която трѣбва да роди. За да роди, той ще мине презъ голѣми мѫчнотии и противоречия. Това се вижда въ буквата „Н“. Най-после „Ъ“ на края на думата показва, че пияниятъ е миналъ презъ голѣми опитности, отъ които е поумнѣлъ. Следъ това той тръгва по свѣта да проповѣдва, да държи лекции противъ пиянството. Както виждате, думата „пиянъ“ съдържа добри условия за поумняване на човѣка. Да се върнемъ къмъ въпроса за влизането и излизането отъ замъка. „Влизане и излизане“ сѫ два процеса, две състояния, които трѣбва да ставатъ съзнателно. Когато влиза нѣкѫде съзнателно и доброволно, човѣкъ трѣбва да излѣзе оттамъ по сѫщия начинъ. Когато се натъква на известно състояние съзнателно, той трѣбва и да излѣзе отъ него съзнателно. Обаче, има случаи, когато човѣкъ влиза нѣкѫде несъзнателно, или съ насилие и следъ това не може да излѣзе самъ. Такова е положението на рибата, която несъзнателно влиза въ мрежата и не може да излѣзе сама навънъ, Човѣкъ влиза въ затворъ, въ участъкъ насилствено, безъ негово желание. Обаче, въ хотелъ той влиза самъ, доброволно. Следователно, всѣка идея, която човѣкъ не може да разреши самъ, го поставя въ затворъ или въ участъкъ. Той се блъска на една и на друга страна и казва: Тъмно ми е, не мога да разреша този въпросъ, не мога да намѣря изходъ отъ това положение. Всѣка идея, която човѣкъ лесно решава, показва, че той самъ е влѣзълъ въ замъка или въ нѣкой хотелъ, и самъ може да излѣзе отъ него. Сега се явява другъ въпросъ: какво трѣбва да направите, ако, при влизането или излизането си отъ замъка, виждате единъ голѣмъ камъкъ, който ви препятствува? Камъкътъ е туренъ точно предъ вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напредъ. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче, писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате предъ него и размишлявате: да го помѣстя, или не? Надписътъ може да е поставенъ отъ нѣкой философъ, но може и отъ нѣкой глупакъ. — Какъ ще постѫпите съ камъка? — Ще го премѣстимъ. После ще се яви мисъльта: не сгрѣшихъ ли, като премѣстихъ камъка? Не извършихъ ли нѣкакво престъпление? Всѣко действие, което внася дисхармония въ цѣлото, наричаме престѫпление. Обаче, всѣко действие, което засѣга личния интересъ или личното благо на човѣка, е погрѣшка. Ако апашъ нападне богатъ човѣкъ и го обере, това се счита за престѫпление. Но, ако апашътъ види, че богатиятъ се дави, и той веднага се хвърли въ водата да го спасява, взима торбата съ паритѣ отъ рѫката му, изважда го на брѣга и бѣга съ паритѣ, това не е престѫпление. — Защо? — Ако не бѣше взелъ торбата съ паритѣ отъ рѫката на богатия и я хвърли на брѣга, богатиятъ щѣше да се удави. Престѫплението не е въ това, че го освободилъ отъ тежката торба, но въ задигането на торбата съ паритѣ. Апашътъ, обаче, разсѫждава по другъ начинъ. Той казва: Ако не бѣхъ сграбчилъ торбата отъ рѫката на давещия и не бѣхъ я хвърлилъ на брѣга, той щѣше да се удави. Азъ спасихъ живота му, който струва не една торба, а много повече. При това, въ дадения случай, само азъ можахъ да спася богатия човѣкъ. Азъ взимамъ торбата съ паритѣ, като възнаграждение за своя трудъ. Безъ мене и човѣкътъ, и торбата щѣха да бѫдатъ на дъното на морето. Ще кажете, че апашътъ трѣбваше да чака богатиятъ самъ да му благодари. Апашътъ не мисли така. Въ случая, той е господарь на положението и решава въпроса споредъ своето разбиране. Неговата постѫпка нарушава частенъ интересъ, безъ да внася дисхармония въ цѣлото. Представете си, че единъ беденъ студентъ следва въ странство, но паритѣ му се свършватъ, и той се намира въ безизходно положение. Какво да прави? Търси работа, никѫде не намира. Приятели, познати има, но всички сѫ бедни. Най-после дохожда до мисъльта да краде. Тукъ той трѣбва да спре, да не реализира тази мисъль. Щомъ е дошълъ до безизходно положение, той трѣбва да се разходи край рѣката, да види, дали нѣкой не се дави. Намѣри ли такъвъ, да се хвърли въ водата да спасява. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ може да попадне на нѣкой давещъ се? Рѣката, т. е. водата представя живота. Значи, влѣзте въ живота, между хората, и вгледайте се въ това, което преживяватъ. Всѣкога ще намѣрите човѣкъ, който се дави, т. е. който е затъналъ нѣкѫде и се нуждае отъ чужда помощь. Помогнете на давещия, за да излѣзете отъ своето безизходно положение. Той ще ви възнагради щедро. Като ученици на живота, вие трѣбва да бѫдете искрени, да не преувеличавате нѣщата, Ако сте гладували два-три деня, това още не е най-голѣмото нещастие. Вие не сте опитали всички пѫтища да излѣзете отъ трудното си положение. Да крадете, това е най-лесниятъ, а сѫщевременно и най-мѫчниятъ пѫть, който човѣкъ може да избере. Много ли е, да не яде човѣкъ три деня? Нѣкои хора пъкъ иматъ голѣми мѫчнотии, а казватъ, че сѫ много добре. И това положение не е естествено. Ученикътъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си, да не преувеличава, нито намалява нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да се представи въ естествения му видъ. Физиогномиститѣ изучаватъ чъртитѣ на лицето, формата и голѣмината на челото, на носа, на ушитѣ, на устата и въ зависимость отъ тѣхнитѣ размѣри тѣ разглеждатъ постѫпкитѣ на хората. Запримѣръ, ако двама души иматъ еднакво високи чела — по 6 см., и различно дълги — по 12 и по 7 см., въ първо време тѣ ще вървятъ заедно, ще постѫпватъ еднакво, но въ края на краищата ще се раздѣлятъ — Защо? — Различаватъ се въ проявитѣ си. — Кѫде е причината за това? — Или въ окрѫжаващата срѣда, или въ самитѣ тѣхъ. Тѣ сѫ различно построени, вследствие на което постѫпватъ различно. За да познаете човѣка, трѣбва да го поставите въ естествената му срѣда. Не попадне ли въ срѣдата си, ще стане едно отъ дветѣ: или ще го насилятъ, или той самъ ще се насили. И въ двата случая човѣкъ ще се прояви такъвъ, какъвто не е. Първиятъ, който има чело 6 см. широко и 12 см. дълго, е широкогрѫдъ, обича да поетизира. Ако е студентъ и се намира при неблагоприятни материални условия, той ще напусне университета и ще се върне въ бащиния си домъ. Той ще каже, че университетътъ не е за него. Тази работа не му се подава. Вториятъ студентъ ще преодолѣе мѫчнотиитѣ и ще свърши университета. Ако и двамата отидатъ на бойното поле, първиятъ пакъ нѣма да издържи, а вториятъ ще издържи. Това не значи, че единиятъ е лошъ, а другиятъ — добъръ. Ние имаме предъ видъ тѣхната издържливость. И двамата иматъ нѣщо добро въ себе си, но и на двамата липсва нѣщо. Онзи, който има чело, дълго 12 см., е крайно чувствителенъ. Той обича да преувеличава нѣщата, да ги вижда по страшни, отколкото сѫ въ действителность, вследствие на което лесно се обезсърдчава и не издържа. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, какъ е построенъ, какво съчетание на сили и на числа представя, за да може самъ да си помага. Като изчислява и съпоставя силитѣ, които сѫ вложени въ него той трѣбва да бѫде готовъ да понесе всички мѫчнотии, на които се натъква. Никой не може да избѣгне мѫчнотиитѣ, но може да ги понесе разумно и да се ползува отъ тѣхъ. Дрехата, която се употрѣбява, не може да се освободи отъ нечистотии, но може да се изпере и очисти. Ако не знае, какъ да я чисти, човѣкъ може да си причини много пакости. Той трѣбва да се научи, какъ да се чисти, какъ да изправя погрѣшкитѣ си. Не е страшно, че човѣкъ прави погрѣшки; страшно е, когато не изправя погрѣшкитѣ си. Какво е положението на апаша, който спасилъ давещия се, но задигналъ паритѣ му? Богатиятъ, който е спасенъ отъ смърть, иска да го види, да му благодари. Обаче, апашътъ бѣга отъ него, не иска да го срещне, защото задигналъ паритѣ му. Съ това той се лишава отъ възможностьта да срещне една признателна душа и да свърже съ нея приятелство. Той трѣбва да бѫде готовъ, да изправи погрѣшката си. Като се намѣрятъ предъ голѣми мѫчнотии, мнозина казватъ, че Богъ ги е поставилъ въ това положение. Богъ ли постави давещия въ водата, да се удави? Той ли тури на гърба му торбата съ жълтици, да му тежи? Въ програмата на Божествения свѣтъ не стои мисъльта да даде на богатия пари и да го прати да се дави. Ако човѣкъ носи въ ума си идея, която не е съгласна съ законитѣ на природата, той самъ е вложилъ тази идея въ главата си. Може и окрѫжаващитѣ да сѫ вложили тази идея въ ума му, но въ никой случай тя не е поставена отъ Първата Причина на нѣщата. Ще каже нѣкой, че иска да бѫде добъръ. Ако се стреми къмъ доброто, като Божествена мѣрка, желанието му е Божествено. Обаче, ако той иска да бѫде добъръ само за моментъ, да се покаже предъ хората, това желание е човѣшко и преходно. Да бѫде човѣкъ добъръ или лошъ, това се опредѣля отъ самия него. Само по себе си, доброто е вложено въ човѣка отъ самото начало, но отъ него зависи въ даденъ моментъ, да прояви и злото, или не. Добриятъ човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не пълни ума и сърдцето си съ праздни, блуждаещи мисли и чувства. Кои числа сѫ щастливи, и кои не? Вие трѣбва да знаете това, да се ползувате отъ числата на всѣко време — Споредъ васъ, кои числа сѫ щастливи? — Шесторката и деветорката. — Защо? — Защото сѫ пълни числа, иматъ резервуаръ, въ който се съдържатъ известни блага. Числото шесть подразбира работа. Ако си градинарь, ти трѣбва да работишъ на време, да използувашъ благоприятнитѣ условия. Ако не работишъ на време, и плодове нѣма да имашъ на време. Следователно, ако не работите на време, шесторката може да ви причини голѣми пакости. Опашката на деветорката показва, че потенциалната енергия се превръща въ кинетическа. Като свържемъ деветорката съ шесторката, енергията слиза въ шесторката и чрезъ единъ малъкъ фонтанъ се излива надолу, да полива градината. И тъй, като ученици, вие ще търсите разумни методи, съ които да разрешавате задачитѣ си. При това, ще знаете, че колкото и да сѫ разумни методитѣ ви, съ тѣхъ можете да решавате само вашитѣ задачи, само вашитѣ мѫчнотии и страдания. Запримѣръ, въ общоевропейската война България изгуби много отъ своитѣ земи. Всички заедно страдахте, но самъ никой не можа да разреши този въпросъ. Всички българи заедно можете да страдате за България, когато се намира въ бедствие, или да се радвате, когато работитѣ ѝ вървятъ добре, но самъ никой не може да разреши задачитѣ ѝ. Вашата задача е да опредѣлите, кои мисли и желания сѫ ваши и кои — чужди, на окрѫжаващата срѣда Има желания и мисли, които принадлежатъ на Божествения свѣтъ. Човѣкъ се ползува главно отъ решаването на своитѣ мисли и желания, както и отъ решаването на своитѣ мѫчнотии и страдания. Що се отнася до чуждитѣ радости и страдания, ние казваме: Привилегия е за човѣка да участвува въ радоститѣ и страданията на своя народъ. Привилегия е за човѣка да участвува въ радоститѣ на разумния свѣтъ. Сега не е достатъчно човѣкъ да отрича само нѣщата, да казва, че животътъ нѣма смисълъ. Това е частично схващане. Това е разбиране на единъ човѣкъ, а не на всички хора. Ако нѣкой философъ казва, че животътъ има смисълъ, това е негово мнение. Ако пъкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ, и това е негово мнение. По какво сѫдите, дали животътъ има смисълъ? Ако съзнанието ви е будно, животътъ има смисълъ за васъ; ако съзнанието ви не е будно, животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. Докато човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва право, животътъ има смисълъ; щомъ не може да мисли, чувствува и постѫпва право, животътъ нѣма смисълъ. Ако мозъкътъ, дробоветѣ и стомахътъ на човѣка работятъ добре, животътъ има смисълъ за него; ако не работятъ добре, животътъ нѣма смисълъ. Ако човѣкъ има приятели, животътъ му има смисълъ; изгуби ли приятелитѣ си, животътъ му се обезсмисля. Значи, смисълътъ на живота се опредѣля отъ правилнитѣ отношения на човѣка къмъ самия себе и къмъ окрѫжаващитѣ. Следователно, ако човѣкъ става на време и се радва на изгрѣващото слънце, животътъ му има смисълъ. И тъй, за да се осмисли животътъ ви, пазете следнитѣ правила: Имайте характера на твърдата материя, безъ да се втвърдявате; имайте характера на водата, безъ да се изпарявате; имайте характера на въздуха, безъ да се люлѣете на различни страни; имайте характера на свѣтлината, безъ да се страхувате, че нѣкой може да ви помрачи. Дръжте съзнанието си всѣкога будно и отъ нищо не се страхувайте. Бѫдете свободни въ мисъльта, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си, но не своенравни. Да бѫдешъ свободенъ, това значи, дето минешъ, никого да не закачишъ, никого да не предизвикашъ. За да разберете, доколко сте свободни, изучавайте се въ всички положения: като ученъ и като простъ; като пръвъ богаташъ въ свѣта и като последенъ беднякъ. Човѣкъ неизбѣжно минава презъ всички положения на живота, за да се изучава. Каквото помисли човѣкъ, това става. За това казваме, че мисъльта на човѣка опредѣля положението и мѣстото му въ живота. Мисъльта опредѣля, да бѫде човѣкъ богатъ или беденъ. Затова, именно, човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ нищо. Ако мисъльта опредѣля богатството, тя опредѣля и сиромашията; ако мисъльта опредѣля невежеството, тя опредѣля и знанието; ако мисъльта опредѣля нещастието, тя опредѣля и щастието. Задъ мисъльта седи разумната сила, която опредѣля човѣшкия животъ, Разумностьта е причина, да се подобри или влоши живота на човѣка; ако прилага разумностьта си, животътъ му ще бѫде добъръ; ако не прилага разумностьта си, животътъ му се влошава. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ, да не преувеличава или намалява нѣщата, но да ги представя въ тѣхната действителность, както сѫ. Запримѣръ, нѣкой казва: Бѣлъ день не съмъ видѣлъ въ живота си! — Той не говори истината. — Цѣлъ животъ гладувамъ. — И това не е истина. — Голѣми добрини съмъ направилъ. — Той преувеличава нѣщата. Две добрини направилъ и мисли, че много нѣщо е направилъ. — Никакво зло не съмъ видѣлъ въ живота си. — Главата му е пукната на десеть мѣста, а той казва, че не е видѣлъ зло въ живота си. Като ученици, вие трѣбва да имате свободна мисъль, да не се ограничавате сами. Свободата включва въ себе си търпение. Свободниятъ човѣкъ е търпеливъ. Когато иска нѣщо отъ природата, свободниятъ човѣкъ чака спокойно момента, когато природата му дава това, което е желалъ. Природата прави много опити съ човѣка, докато му даде необходимото. Вѣрвайте въ разумната природа и спокойно очаквайте благата, които тя е опредѣлила за васъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 21. ноемврий 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумни промѣни — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Най-голѣмото благо, дадено на всички сѫщества, е животътъ. Какво представя животътъ? Ако го разгледате геометрически, като сборъ отъ действуващи сили, донѣкѫде ще имате представа за живота. Запримѣръ, буквата „Ж“ представя сборъ отъ сили, които иматъ една равнодействуваща. Значи, всѣки човѣкъ трѣбва да намѣри равнодействуващата сила въ живота. Буквата „И“ представя две успоредни линии, свързани съ една обща линия, която показва направлението на силитѣ. Буквата „В“ показва, че семето е посѣто. Значи, силитѣ на живота трѣбва да се посѣятъ въ земята. Буквата „О“ представя завършенъ процесъ. Буквата „Т“ показва, че силитѣ, вложени въ живота, търсятъ пѫть за излизане. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ въ буквата Т. Щомъ силитѣ на живота си пробиятъ пѫть и възлѣзатъ нагоре, човѣкъ е доволенъ, радва се на свободата си. Ето защо, когато чувате нѣкой да казва, че иска да живѣе, това подразбира желание да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота и да възлѣзе нагоре. Мнозина казватъ, че животътъ е борба. Подъ думата „борба“ разбираме преодоляване на мѫчнотиитѣ, въ които човѣкъ е поставенъ. Нѣкои пъкъ казватъ, че животътъ е жертва. Наистина, човѣкъ не може да използува добритѣ условия на живота, ако не се пожертвува, т. е. ако не се отрече отъ всичко лично, което го спъва. Докато човѣкъ не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човѣкъ не обърне кофата на своя личенъ животъ надолу, да се освободи отъ излишния товаръ, животътъ му всѣкога ще бѫде тежъкъ. Представете си, че сте младежъ, свършилъ гимназия. Искате да следвате въ университета, но нѣмате срѣдства и се мѫчите при мисъльта, че не можете да постигнете цельта си. Дето отидете, все тази мисъль носите и пълните кофата си съ излишенъ товаръ. Обърнете кофата надолу, откажете се отъ мисъльта за следване. Щомъ изпразните кофата, животътъ ви ще стане по-лекъ. Кажете си: Благодаря на Бога, че ме изпратилъ на земята, въ Великия университетъ на живота. Ще живѣя и ще следвамъ този университетъ. Ще кажете, че искате да учите, докато сте младъ, да използувате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички сѫщества искатъ да живѣятъ. Всички хора искатъ да използуватъ живота, докато сѫ млади, а въпрѣки това, не постигатъ желанието си. Думата „младъ“ започва съ буквата „М“, 12-та буква отъ азбуката. Сумата отъ цифритѣ на числото 12 е 3. Тройката представя два полукрѫга. За да образуватъ крѫгъ, двата полукрѫга трѣбва да се съединятъ така, че да иматъ една централна точка. Значи, задачата на младия човѣкъ е да намѣри центъра на крѫга, въ който се движи. Щомъ намѣри центъра на крѫга, въ който действуватъ неговитѣ сили, той ще ги впрегне на работа. Ако младиятъ не може да намѣри центъра на своитѣ мисли, чувства и желания, нищо нѣма да постигне. Щомъ намѣри центъра на мислитѣ, чувствата и желанията си, той трѣбва да намѣри посоката, къмъ която тѣ се движатъ. Сѫщевременно младиятъ трѣбва да знае, кои мисли, чувства и желания сѫ негови и кои — чужди. Чуждитѣ ще върне на притежателя имъ а съ своитѣ ще работи, като съ свой капиталъ. Ако нѣкой си отговори, че желанието му да служи на Бога е негово, той трѣбва да се запита, какъ ще служи. Докато не намѣри начинъ, какъ да служи на Бога, желанието му остава нереализирано. — Какъ служи ученикътъ на учителя си по музика? — Като изпълнява всички дадени отъ него правила при свиренето и изучава редовно упражненията си. На сѫщото основание казваме, че Онзи, Който е далъ животъ на човѣка и го пратилъ на земята да се учи, далъ му е правила, които трѣбва да спазва, и упражнения, които трѣбва да изучава. Като не могатъ да изпълнятъ задачитѣ на своя животъ, мнозина се оправдаватъ съ неблагоприятнитѣ условия, при които се намиратъ. Външно двама души могатъ да бѫдатъ поставени при еднакви условия, но единиятъ има по голѣми вѫтрешни препятствия отъ другия, поради което не успѣва въ живота си. Запримѣръ, единиятъ се движи въ затворенъ крѫгъ, въ който лѫчитѣ на слънцето мѫчно проникватъ. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да отвори крѫга му, за да влѣзе свѣтлината на живота въ него. Други двама души могатъ да се намиратъ при еднакви условия, съ единствената разлика, че единиятъ приема севернитѣ лѫчи на слънцето, а другиятъ — южнитѣ. За да подобри условията на живота си, първиятъ трѣбва да измѣни посоката на движението си, да се обърне съ лице къмъ югъ, да използува южнитѣ слънчеви лѫчи. Задача на всѣки човѣкъ е самъ да премахва препятствията на пѫтя си и да върви напредъ. Разумниятъ човѣкъ може да си достави всичко, което му липсва. Ако пъкъ има излишно количество прахъ въ себе си, трѣбва да го пусне въ пространството, да произведе отъ него дъждъ, който да полѣе изсъхналата му почва. Прахътъ въ човѣка представя дребнавоститѣ въ живота, които занимаватъ неговия умъ. Мѫчнотиитѣ, на които човѣкъ се натъква въ физическо, сърдечно и умствено отношение, се дължатъ на полето, въ което се движи. Ако полето е въ хоризонтално положение и въ пъленъ покой, силитѣ, които регулиратъ живота на човѣка, сѫ толкова уравновесени, че ограничаватъ всѣко негово действие. Той се намира въ безизходно положение. Това равновесие на силитѣ го прави пасивенъ. Той иска да излѣзе отъ статическото положение на своя животъ, но не знае какъ. Обаче, ако промѣни начина на мисленето и на чувствуването си, полето на действуващитѣ сили въ него ще се наклони на една или на друга страна, и той ще стане активенъ. Така, постепенно той става господарь на своитѣ сили и влиза въ новъ животъ. Всѣка промѣна, която става въ психическия животъ на човѣка, се дължи на новитѣ условия, които разумниятъ свѣтъ му създава. Ако не разбирате законитѣ на живота, вие не можете да използувате новитѣ условия и оставате въ стария животъ. Новитѣ условия, които ви се даватъ, могатъ да произведатъ микроскопическа промѣна, но тя води къмъ голѣми постижения. Представете си, че отивате да видите една хубава, мраморна чешма, съ красива форма въ класически стилъ. Гледате чешмата, любувате ѝ се, но следъ това я напущате и не мислите втори пѫть да я посетите. — Защо? — Суха чешма е, нѣма въ нея вода. Такова нѣщо представя статическиятъ животъ, въ който силитѣ сѫ уравновесени и не се внася нищо ново отвънъ. Обаче, ако при сухата чешма дойде нѣкой виденъ инженеръ. който знае посоката на течащата вода и направи единъ малъкъ отворъ, водата веднага ще протече. Тази чешма започва да се посещава повече, и въ скоро време около нея се развива интенсивенъ животъ: цвѣтя растатъ, птички пѣятъ, деца играятъ. Животътъ, който се влива въ чешмата, привлича хората. Тя става ценна и по-красива отъ по-рано. Цельта на човѣка е да се преобрази, да създаде въ себе си и около себе си животъ. Какво се разбира подъ думата „цель“? Цельта е сила, която тече въ човѣка и се стреми да вземе известна посока. Цельта има предъ видъ постигане на известно желание или реализиране на нѣкоя мисъль. Всѣки човѣкъ иска да бѫде чешма, която да тече изобилно. Ако е пресъхнала чешма, колкото и да е хубава, нищо не се ползува. Обаче, ако красивата мраморна чешма дава изобилно вода, между посетителитѣ и нея става правилна обмѣна. Тя ще дава, но и посетителитѣ ще даватъ нѣщо отъ себе си. Следователно, всѣко желание, всѣка мисъль въ човѣка сѫ важни дотолкова, доколкото иматъ известна посока на движение. Ако нѣматъ импулсъ и посока на движение, тѣ сѫ сухи чешми; ако иматъ импулсъ и посока на движение, тѣ сѫ течащи чешми, които носятъ животъ въ себе си. Човѣкъ е цененъ дотолкова, доколкото може да даде нѣщо отъ себе си. Въ който моментъ престане да дава, всички го изоставятъ, никой не се интересува отъ него. — Отъ какво се интересува пчелата? — Отъ меда. Значи, докато вашитѣ мисли, чувства и желания иматъ медъ въ себе си, пчелитѣ всѣкога ще ви търсятъ. Щомъ се свърши медътъ, пчелитѣ преставатъ да ви търсятъ. Ония мисли и чувства, които носятъ медъ въ себе си, наричаме вѣчни, постоянни. Ония, които не носятъ медъ, наричаме временни, преходни. Ето защо, вие трѣбва да различавате естеството на своитѣ мисли и чувства, да знаете какъ да се справяте съ тѣхъ. Въ това отношение мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка могатъ да бѫдатъ рационални и ирационални числа. И тъй, като ученици, вие трѣбва да си задавате въпроса, рационални ли сѫ вашитѣ мисли и чувства, и дали въ дадения моментъ сѫ постижими или непостижими. Ако сѫ постижими, направете всичко нуждно да ги постигнете. Ако не сѫ постижими, не правете излишни усилия. Чакайте известно време, докато дойде момента за тѣхното постигане. Това е наука, къмъ която всѣки трѣбва да се стреми. Ще кажете, че и безъ наука човѣкъ може да живѣе. Зависи, за каква наука говорите. Има една наука, безъ която човѣкъ временно поне може да живѣе. Обаче, дойдете ли до науката на живота, безъ нея никой не може да живѣе. Колкото по-малко познава човѣкъ тази наука, толкова по-голѣми страдания ще има. Който разполага съ науката на живота, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ беднотията, съ болеститѣ. Какво означава думата „беденъ“ и какъ човѣкъ може да се справи съ беднотията? Буквата „Б“ подразбира познаване на Първия източникъ на живота. Беденъ ли си, не Го познавашъ; богатъ ли си, познавашъ Го. Буквата „Е“ означава законъ на размножаване. Който мисли право, може да увеличи мислитѣ и чувствата си, т. е. да обогати своя вѫтрешенъ животъ. Бедниятъ не мисли право, затова се оплаква отъ положението си. Буквата „Д“ е законъ на равновесие. Буквата „Д“ е законъ на противоречие. За да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си, човѣкъ трѣбва да тури мостъ между тѣхъ и така да ги премине. Значи, беденъ човѣкъ е онзи, който не познава Първия Принципъ на живота; не работи върху себе си, да се обогатява вѫтрешно; не уравновесява мисъльта си, не мисли право и не туря мостъ между противоречията си.— Какво трѣбва да направи, за да излѣзе отъ беднотията?— Трѣбва да стане богатъ. Буквата „Т“ въ думата богатъ показва, че богатиятъ е намѣрилъ пѫтя, по който може да постигне желанията си. За да реши задачата на живота си, бедниятъ трѣбва да дружи съ богати хора, да научи отъ тѣхъ, какъ използуватъ условията, какъ се справятъ съ мѫчнотиитѣ. Бедниятъ е простъ, невежъ. Той носи книги въ рѫцетѣ си, но не знае да чете. Богатиятъ е ученъ човѣкъ. Ето защо, ако си беденъ, търси богатия, а не бедния, отъ когото нищо не можешъ да придобиешъ. Бедниятъ има условия да стане ученъ, да забогатѣе, но трѣбва да дружи съ хора, отъ които да се поучава. Не гледайте съ лошо око и съ недоволство на богатия, но учете се отъ него. Бедниятъ е ученикъ, който трѣбва да се учи. Богатиятъ е неговиятъ учитель. Както гладниятъ отива на фурната да си купи хлѣбъ, жадниятъ — на извора, така бедниятъ трѣбва да отива при богатия, да се ползува отъ неговото знание. Като ученици, вие трѣбва да се учите да превеждате нѣщата. Всѣка отрицателна мисъль или всѣко отрицателно състояние трѣбва да се превръща въ положително. Запримѣръ, нѣкой казва, че е неразположенъ, или обезсърдченъ, или недоволенъ и т. н. Той трѣбва да знае опредѣлено, на какво се дължи неразположението му. Човѣкъ не може да бѫде абсолютно неразположенъ. Ако нѣщо внася нѣкакво неразположение, друго нѣщо може да го разположи добре. Ако е обезсърдченъ или недоволенъ отъ нѣщо, друго нѣщо може да го насърдчи и задоволи. Нѣкой ученикъ е недоволенъ, че пропадналъ по геометрия. Той казва: Скѫсанъ съмъ по геометрия. — Какво трѣбва да правишъ? Какво правятъ съ скѫсанитѣ дрехи? — Закърпватъ ги. Следователно, ако си скѫсанъ на изпитъ, ще се закърпишъ. — Какъ става това закърпване? — Ще поставишъ лодката на своя животъ въ хоризонтално положение. Буквата „К“ представя лодката на живота. Тя не може да бѫде насочена нито къмъ центъра на земята, нито къмъ центъра на слънцето. Лодката на живота трѣбва да се движи хоризонтално по вълнитѣ на водата. За да не ви кѫсатъ на изпититѣ, трѣбва да поставите лодката си въ хоризонтално положение. Това значи, да отправяте къмъ учителитѣ си добри, свѣтли мисли и чувства. Между учителя и ученика трѣбва да сѫществува правилна обмѣна, т. е. хармонично преливане на чувствата и на мислитѣ. Това е възможно, когато ученикътъ не се поставя по-горе отъ учителя си, нито наравно съ него. За да може да излива нѣщо отъ себе си, учительтъ трѣбва да стои по високо отъ ученика си. При това положение, и да падне ученикътъ, учительтъ всѣкога може да го повдигне. Невъзможно е между учителя и ученика да сѫществува равенство. Изобщо, на земята равенство не сѫществува. Равенството прѣчи за правилното развитие на хората. При известни условия равенството е благословение за човѣка, а при други — нещастие. Представете си, че нѣкой ви завърже презъ кръста и подъ мишцитѣ съ вѫже и ви закачи на едно дърво, да висите известно време. Вънъ е тихо, спокойно, никакъвъ вѣтъръ не духа. Вие висите въ въздуха въ пълно равновесие, отъ нищо не смущавани, но положението ви е тежко. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ вѫжето? Ако не можете самъ да си помогнете, вие очаквате, да дойде нѣкой отвънъ да ви освободи отъ вѫжето. Ако се яви силенъ вѣтъръ и ви залюлѣе, вѫжето може да се скѫса и да ви освободи отъ мѫчнотията, въ която се намирате. Въ този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде. Отъ гледището на обикновеното разбиране, вѣтърътъ създава малка психическа катастрофа. Безъ катастрофа човѣкъ не би могълъ да попадне при новитѣ условия на живота. Докато не влѣзе въ тия условия, човѣкъ не би могълъ да разреши задачитѣ на своя животъ. Обаче, за това се изисква учение и работа. Мнозина мислятъ, че, като изучаватъ окултнитѣ науки, сѫ постигнали много нѣщо. Не е лесно да стане човѣкъ окултистъ въ пълния смисълъ на думата. Не е лесно да познавате човѣка въ геометрическо и психическо отношение. Да познавате човѣка геометрически, това значи, да намѣрите тритѣ допирни точки въ него, дето се срѣщатъ сѣченията на плоскоститѣ, въ които действуватъ слънцето, луната и земята. Формитѣ и организирането имъ въ човѣка се опредѣлятъ отъ влиянието на слънцето върху него. Луната указва влияние върху идеитѣ и религията на човѣка. Затова казваме, че луната е майка на въображението, на идейния свѣтъ въ човѣка. А материята, въ която сѫ облѣчени формитѣ, е взета отъ земята. Значи, слънцето се занимава съ ума на човѣка, луната — съ сърдцето му, а земята — съ неговото тѣло. Ако кръвоносната и дихателната системи въ човѣка функциониратъ правилно, той ще има веселъ, жизнерадостенъ, оптимистиченъ характеръ. Такъвъ човѣкъ се намира подъ влиянието на слънцето. Луната ражда идеитѣ но не имъ дава насока. Слънцето дава насока на идеитѣ. Земята пъкъ е подобна на бирникъ. Тя държи точна смѣтка, колко е дала и колко трѣбва да получи. Като знаете влиянието на планетитѣ върху човѣка, специално на слънцето, вие трѣбва да имате правилни отношения къмъ него. Отъ това зависятъ и правилнитѣ отношения на луната и на земята къмъ васъ. Ако човѣкъ е въ хармония съ слънцето, ще бѫде въ хармония и съ луната и земята Доброто влияние на слънцето върху човѣка подобрява състоянието на артериалната кръвь. Връзката между влиянието на слънцето върху артериалната кръвь се крие въ хармонията между мислитѣ и чувствата на човѣка. Слънцето повдига човѣшкитѣ мисли и чувства, съ което и кръвьта на човѣка се пречиства. И обратно: хармоничнитѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка хармониратъ съ енергиитѣ на слънцето, луната и земята, вследствие на което човѣкъ се радва на живота и се ползува отъ неговитѣ блага. Това значи, да бѫде човѣкъ окултистъ, да прилага окултната наука въ живота си. Ще каже нѣкой, че е окултистъ, защото ималъ идея за Бога. Това не е окултизъмъ. Истинскиятъ окултистъ поставя Бога на мѣстото на слънцето, ближнитѣ си — на мѣстото на луната, а себе си — на мѣстото на земята. Въ семейството си пъкъ, бащата ще поставите на мѣстото на слънцето, майката — на мѣстото на луната, а себе си — на мѣстото на земята. Значи, положението на детето зависи отъ отношенията, които иматъ слънцето и луната къмъ него. Ако бащата не благоволи къмъ детето, майката сама нищо не може да направи. Отношенията на детето къмъ бащата трѣбва да бѫдатъ разумни, а къмъ майката — любовни. Като знае това, човѣкъ трѣбва да има разумни отношения къмъ Божиитѣ закони, които действуватъ въ козмоса. Само при това положение енергиитѣ въ козмоса ще потекатъ правилно въ човѣшкия организъмъ, и той ще се чувствува здравъ, енергиченъ и готовъ за работа. И тъй, ако ученикътъ не иска да пропадне на изпита, трѣбва винаги да държи учителя си по-високо отъ себе си. За да бѫде синътъ добре поставенъ между родителитѣ си, той трѣбва да поставя майка си и баща си на първо мѣсто, а себе си следъ тѣхъ. Ако постави себе си на първо мѣсто, той непремѣнно ще бѫде битъ. За да не бѫдете кѫсани на изпититѣ си, да не бѫдете бити и да не страдате, трѣбва да бѫдете разумни, да превръщате правилно енергиитѣ въ своя животъ, да не изпадате въ статическо равновесие. За да бѫдете щастливи, влѣзте въ динамическото равновесие на силитѣ въ природата. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 14. ноемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постижими и непостижими нѣща — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Органическата сила на човѣка.“ Тема за следния пѫть: „Силата на човѣшката мисъль.“ Въ природата сѫществуватъ главно два вида процеси: органически и неорганически. Какъ мислите: органическитѣ процеси ли произтичатъ отъ неорганическитѣ, или неорганическитѣ отъ органическитѣ? Кои процеси наричаме органически и кои — неорганически? Въ органическитѣ процеси действуватъ сили отъ висока организация, а въ неорганическитѣ — сили отъ по-низка организация. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ сили се подчиняватъ на едни и сѫщи закони. Тази е причината, поради която между всички явления въ природата съществува тѣсна връзка. Явленията сѫ неразривно свързани едно съ друго, вследствие на което произтичатъ едно отъ друго. Задъ органическитѣ процеси, като по високи отъ неорганическитѣ, се крие нѣкаква жива, разумна сила, която регулира отношенията, както между най-малкитѣ величини, така и между цѣлитѣ единици. Тя създава формитѣ, преобразява ги, докато ги направи съвършени. Като несъвършени още, тѣ се отличаватъ съ неустойчивость. Ето защо, ако искате да знаете причината за неустойчивостьта на формитѣ, търсете я въ тѣхното несъвършенство. Съвършенитѣ форми се отличаватъ съ устойчивость. Силитѣ, които действуватъ за тѣхното изграждане, сѫ организирани. Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да се пазите отъ нѣкои навици на миналото, които могатъ да ви спъватъ. Запримѣръ, като мислите да направите нѣщо, вие веднага казвате: Тази работа е невъзможна, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Или казвате още: Това нѣщо е непостижимо. — Този методъ на работа е старъ, остатъкъ отъ миналото. Така сами се спъвате. После казвате: Всичко е възможно, всичко е постижимо, защото само възможнитѣ и постижимитѣ нѣща сѫ реални. — И това още не е истината. И това е старъ възгледъ. Има постижими нѣща реални, но всички постижими нѣща не сѫ реални. — Защо? — Защото, следъ като ги постигнете, пакъ не сте доволни. Реалнитѣ нѣща правятъ човѣка доволенъ. Тогава, какъ е възможно, да постигнешъ нѣщо реално, и да не си доволенъ? Обаче, има случаи, когато човѣкъ мисли за непостижими нѣща и се чувствува доволенъ, радостенъ и въодушевенъ. Значи, макаръ и непостижими, тия нѣща криятъ въ себе си известна реалность. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ мечтае да стане царь. Това желание днесъ е непостижимо, но той е радостенъ и веселъ. — Защо? — Намира, че има нѣщо реално въ неговото желание. Той си мисли, че нѣкога, въ далечното бѫдеще, има възможность да стане царь. Възможнитѣ и постижими нѣща сѫ предметъ на миналото. Тѣ сѫ реализирани вече, затова днесъ сѫ реални. Невъзможнитѣ и непостижими нѣща сѫ предметъ на бѫдещето, затова изглеждатъ невъзможни. Единъ день бѫдещето ще стане настояще и тогава невъзможнитѣ нѣща ще станатъ възможни. Всички хора трѣбва да се проникнатъ отъ желанието да измѣнятъ мисъльта си, да мислятъ по новъ начинъ. Като мислятъ по новъ начинъ, ще турятъ въ ума си мисъльта че непостижимитѣ нѣща сѫ абсолютно реални, а постижимитѣ сѫ относително реални. Сѫщото можемъ да кажемъ даже и за онѣзи науки, които днесъ минаватъ за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тѣзи науки поставяме къмъ относително реалнитѣ, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия сѫ абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютнитѣ науки, вие трѣбва да бѫдете въ единство съ явленията на цѣлокупния животъ. При това положение вие ще бѫдете вънъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията на живота. — Какво представятъ мѫчнотиитѣ и страданията? — Нищо друго, освенъ граница между възможното и невъзможното. Човѣкъ страда и се мѫчи, защото мисли, че нѣщо е възможно и може да го постигне, а въ сѫщность не успѣва. Като мисли така, той страда, мѫчи се, прави усилия да го постигне. Нѣкой иска да обере, да измами своя приятель, но започва да страда. Той вижда, че има възможность да извърши това, което е намислилъ, но не може и се мѫчи. Ако се убеди въ себе си, че е невъзможно да обере, да измами, да убие човѣка, той нѣма да страда. Какъ ще оберете човѣка, когато богатството му е въ него? Какъ ще го измамите, когато истината е вложена въ него? Какъ ще го убиете, когато животътъ не е въ тѣлото му? И тъй, страданията и мѫчнотиитѣ сѫ предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължатъ на стремежа на човѣка къмъ невъзможното. Човѣкъ се стреми къмъ познаване на Бога, като велика реалность. Значи, Богъ, Който минава за непостижимъ, е абсолютно реаленъ. Отде идатъ благата въ живота? Отъ Онзи, Който е непостижимъ, неизвестенъ, далеченъ. Мнозина мислятъ, че благата идатъ отъ постижимитѣ нѣща. Въ сѫщность, благата идатъ отъ непостижимитѣ нѣща. Всички хора страдатъ все отъ постигнати желания. Вижте, какво е положението на младия момъкъ, който се е влюбилъ въ нѣкоя мома. Докато не я постигналъ, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати въ въображението си. Щомъ я постигне, той става нещастенъ. Значи, нещастието иде следъ постигане на човѣшкитѣ желания. Следователно, дръжте въ ума си мисъльта, че щастието и силата на човѣка се криятъ въ невъзможното и непостижимото, а не въ възможното и постижимото. За мнозина това е парадоксъ, но въ него се крие истината. Човѣкъ трѣбва да се научи да мисли право. Запримѣръ, нѣкои казватъ, че нещастието на човѣка е въ невежеството. Други казватъ, че упадъкътъ на човѣчеството е въ невежеството. Това не е вѣрно всѣкога. — Защо? — Защото невежиятъ е подобенъ на мъртвия човѣкъ. Като него, той не може да краде, да яде и да пие, да върши престѫпления. Учениятъ, обаче, е живъ човѣкъ. Той може да яде и да пие, да върши погрѣшки. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да познава точно нѣщата. Нещастие е за човѣка да бѫде невежа за истината, за доброто, за любовьта. Обаче, ако човѣкъ е невежа за злото, за лъжата, за омразата, това е щастие. Нещастие е за човѣка да познава злото и грѣха и да минава за ученъ. Щастие е за човѣка да познава доброто и положителното въ свѣта. Значи, има едно невежество, което носи благословение за човѣчеството. Има невежество, което носи нещастие. Има една ученость, която просвѣщава умоветѣ на хората, но има ученость, която помрачава съзнанията имъ. Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ стария начинъ на мислене, който сте наследили отъ миналото. Дайте нова насока на мисъльта си и вѣрвайте въ невъзможнитѣ и непостижими нѣща. — Възможно ли е това? — Възможно е. Идете на гробищата, да видите, колко хора сѫ станали жертва на вѣрата си въ възможнитѣ и постижими нѣща. Като мине презъ гроба, т. е. презъ смъртьта, човѣкъ се освобождава отъ тази вѣра. Той започва да вѣрва въ невъзможното и непостижимото. Казвате: Какъ ще вѣрвамъ, запримѣръ, че следъ смъртьта си ще живѣя? — Отдето е дошълъ човѣкъ, оттамъ пакъ ще дойде. Човѣкъ трѣбва да мисли по новъ начинъ. Днесъ хората страдатъ, мѫчатъ се, бедствуватъ, защото вѣрватъ въ страданията, въ мѫчнотиитѣ, въ беднотията. Направете опитъ да отречете страданията, мѫчнотиитѣ и сиромашията и ще видите, че сте свободни отъ тѣхъ. Какъ можете, отъ една страна, да се наричате синове Божии, а отъ друга, да казвате, че сте сиромаси? Може ли синътъ Божи да бѫде беденъ? Може ли богатиятъ баща да остави сина си да бедствува? — Боленъ съмъ, невъзможно е да оздравѣя.— Повѣрвай въ невъзможното и ще бѫдешъ здравъ. Ще кажете, че това е мета физическа идея. — Никаква метафизика не е това. Човѣкъ трѣбва да отрече лъжата, за да възприеме истината. Трѣбва да отрече омразата, за да възприеме любовьта. Вѣрвайте въ непостижимото, за да бѫдете радостни и доволни. Ще кажете, че въ разсѫжденията за постижимото и непостижимото има нѣщо метафизично. Споредъ васъ, метафизичното не е реално. Въ сѫщность, не е така. Вие трѣбва да разсѫждавате правилно, за да опредѣлите, кои нѣща сѫ реални и кои не сѫ. Взимате парче ледъ и казвате, че той е твърдъ. Обаче, ако поставите леда при температура, по-висока отъ нула градуса, той започва да се топи. Дойде ли до 100°, той се превръща въ пáри, нищо не остава отъ него. Каква твърдость е тази, която не може да издържа и на най-слаба температура? Подъ понятието „твърдость“ ние разбираме нѣщо реално, неизмѣнно. Запримѣръ, реалностьта на Битието се заключава, именно, въ неговата твърдость. Следователно, това, което при никакви условия не се мѣни, нито се дѣли и на което може всѣкога да се разчита, е твърдо. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е твърдъ по характеръ. Какъ познавате твърдостьта на характера? Турили ли сте на гърба му сто килограма злато, да опитате неговата твърдость? Ако при това положение гърбътъ му издържи, безъ да се огъне, казваме, че е твърдъ. Отъ тежестьта на златото човѣкъ може да се огъне, а може и да се стопи. — Защо? — Между частицитѣ на златото става такова триене, че тѣлата могатъ да изгорятъ отъ образуваната топлина. Какъвъ характеръ е този, който се огъва предъ паритѣ? Страшно е положението на човѣка, който се влияе отъ паритѣ. Отъ свободенъ той става робъ, отъ господарь — слуга. Не сѫ страшни паритѣ като външенъ обектъ, но като идея, която прониква въ съзнанието на човѣка и го ограничава. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново вѣрую, отъ нови разбирания за живота и за природата. Цельта на природата не е само да създава форми, но и да ги усъвършенствува. Тя ги води въ новъ пѫть — къмъ вѣра въ непостижимото и невъзможното. — Кое е непостижимото и невъзможното? — Богъ. Тъй щото, ако нѣкой ви пита, вѣрвате ли въ Бога, въ духовния свѣтъ, вие можете да отговорите: Вѣрвамъ само въ непостижимото и невъзможното. Съ други думи казано: Азъ вѣрвамъ въ нѣща, които не сѫществуватъ. — Кои нѣща не сѫществуватъ? — Които не сѫ се проявили. Мислите ли, че непроявилитѣ се още нѣща не указватъ влияние върху проявения свѣтъ? Ще кажете, че проявилитѣ се нѣща не сѫ реални. Тѣ не сѫ реални за единъ свѣтъ, но сѫ реални за другъ. Отъ нереалнитѣ нѣща произлизатъ реалнитѣ, отъ реалнитѣ — временнитѣ, отъ временнитѣ — сѣнкитѣ, отъ сѣнкитѣ — развлѣченията, а отъ развлѣченията — скръбитѣ и страданията. И тъй, сѫществуватъ две учения въ свѣта: учение за реалнитѣ нѣща и учение за нереалнитѣ нѣща. Първото учение е за здрави хора, а второто — за болни. Болниятъ вѣрва въ лѣкарствата, въ леглото си, въ външната помощь. Окрѫжаващитѣ правятъ всичко около него съ единствената цель, да не накърнятъ вѣрата му. Какво допринася тази вѣра? Той вѣрва въ леглото, което утре може да изчезне; вѣрва на лѣкарствата, които следъ нѣколко часа ще изхвърли вънъ отъ организма си; вѣрва на милосърдни братя и сестри, които на другия день могатъ да го изоставятъ. Здравиятъ човѣкъ носи всичко въ себе си и на него вѣрва. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ и живата вода“. Защо човѣкъ да не вѣрва въ абсолютната реалность, която внася въ него живия хлѣбъ и живата вода? Истински богати хора сѫ тѣзи, които никога не осиромашаватъ. Това сѫ хора, които никога не умиратъ. Тѣ носятъ въ себе си вѣчния животъ. Ще кажете, че е невъзможно човѣкъ да не умре. Щомъ е дошълъ на земята, той ще живѣе известно време и следъ това ще умре. Има хора, които никога не умиратъ. Това сѫ ония, които вѣрватъ въ непостижимото и невъзможното. Ония, които умиратъ, вѣрватъ въ постижимото и възможното. Отъ научна гледна точка, кои тѣла се изтриватъ по-лесно: които се търкатъ помежду си, или които не се търкатъ? Когато едно тѣло се движи въ срѣда, въ която срѣща голѣмо съпротивление и триене, то лесно се изтърква. Ако тѣлото се движи въ срѣда безъ никакви съпротивления, то не се изтърква. Докато живѣе въ свѣтъ на страдания и мѫчнотии, човѣкъ постоянно ще се изтърква. Той минава презъ гѫста срѣда, дето търкането е неизбѣжно. За да се освободи отъ мѫчнотиитѣ и страданията, човѣкъ трѣбва да се отрече. — Отъ какво? — Отъ всичко нереално, отъ всичко възможно и постижимо. Христосъ изказва сѫщата идея въ следната форма: „Ако не се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си, отъ приятеля си и най-после отъ себе си, отъ своя животъ, ти не можешъ да разберешъ реалностьта въ живота.“ Съзнава или не, всѣки човѣкъ търси реалностьта въ живота, т. е. непостижимото и невъзможното. Каква е идеята на сегашнитѣ хора за непостижимото? Постижимъ ли е вѣчниятъ животъ споредъ тѣхъ? — Не е постижимъ. — Въпрѣки това, всички се стремятъ къмъ вѣчния животъ. Никой не иска да умре. — Какво означава смъртьта? — Дезорганизиране на материята. Обаче, следъ дезорганизирането на материята настѫпва ново организиране. Това сѫ два процеса, неразривно свързани. При смъртьта материята минава отъ една форма въ друга, силитѣ — отъ едно състояние въ друго, а съзнанието — отъ една область въ друга. Както човѣкъ минава презъ своитѣ мисли, чувства и желания, така той минава и презъ смъртьта. Много отъ неговитѣ желания му носятъ страдания и изпитания, но той не се отказва отъ тѣхъ. Запримѣръ, чувате, че нѣкой иска да стане министъръ, да управлява държавата. Ще стане министъръ, но ще мине презъ голѣми страдания. И волътъ има желания, реализирането на които го водятъ къмъ страдания. Той иска да бѫде свободенъ, да отиде въ гората, да се напасе добре, да си пийне чиста водица и да се изтегне на сѣнка да почива. Обаче, ако мине покрай него нѣкой селянинъ, ще го върже за рогата и ще го заведе въ своя домъ, отдето сутриньта рано ще отиде съ него на нивата да оре. Такова е положението и на човѣка. И той оре въ живота си на общо основание. Скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ браздитѣ на живота, по които човѣкъ тегли своето рало. Докато човѣкъ вѣрва въ възможното и постижимото, дълго време ще оре земята. Щомъ повѣрва въ непостижимото, той ще престане да оре, т. е. да страда. Любовьта е непостижимото въ свѣта, но въпрѣки това вѣрвате въ нея. Тя е реалното въ живота, а човѣкъ не може да не вѣрва въ реалностьта. Новъ пѫть, нова мисъль, нови разбирания сѫ нуждни на хората. Досега тѣ сѫ вървѣли по отъпканъ пѫть, по който има само прахъ. Хората вдигатъ такъвъ прахъ около себе си, че единъ другъ не могатъ да се видятъ, И това наричатъ тѣ „реаленъ животъ“ или „животъ на възможното и постижимото“ Освенъ дъждъ, прахътъ нищо не допринася. И дъждътъ носи благословение за цвѣтята, за животнитѣ и за хората, но въ праха на живота нѣма никаква реалность. Нѣма защо човѣкъ да се движи още по отъпкания пѫть. Той е далъ вече своето, и вие повече не може да се ползувате отъ него. Той се е изтрилъ вече. Стремете се къмъ пѫтя на непостижимото, дето не е влѣзълъ обикновенъ човѣшки кракъ. Задача. За десеть деня мислете върху непостижимото и невъзможното въ живота, като ново вѣрую, което трѣбва да възприемете и приложите. Всѣка сутринь ще взимате по една бучка захарь и ще си казвате: Тази бучка е въ състояние да подслади моя животъ. Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. Въ невъзможното се крие възможното, въ глупавото — мѫдростьта, а въ безсилието — смисъла на нѣщата. Научете се да превеждате нѣщата, да ги разглеждате въ обратната имъ страна, да видите, какво се крие въ тѣхъ. Старостьта, запримѣръ, носи условия за младостьта. Стариятъ човѣкъ е кандидатъ за младъ, а младиятъ — кандидатъ за старъ. Обаче, и дветѣ състояния сѫ преходни. Задъ тѣхъ се крие нѣщо постоянно, неизмѣнно. Човѣкъ трѣбва да дойде до едно трето състояние: нито да се подмладява, нито да остарява. Това е въпросъ на съзнанието. Човѣкъ може да постигне това състояние, когато се освободи отъ мисъльта за младость и старость. Какъвъ смисълъ има младостьта, ако младиятъ не е разрешилъ задачитѣ си? — Какъвъ смисълъ има старостьта, ако стариятъ не е разрешилъ задачитѣ си? При неразрешени задачи, и младиятъ, и стариятъ не сѫ разбрали смисъла на живота. Младиятъ мисли, че ще разбере живота, като остарѣе. Стариятъ мисли, че изпусналъ условията, не може вече да разбере живота. И двамата сѫ прави, защото се стремятъ къмъ невъзможното. Като решавате задачата си, нѣма да изядете бучката захарь, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: Днесъ не съмъ ученъ, но въ бѫдеще мога да бѫда ученъ. Днесъ не съмъ щастливъ, но въ бѫдеще мога да бѫда щастливъ. Човѣкъ носи въ себе си щастието, силата, ученостьта, но гемъ и седло има върху себе си, не е свободенъ. Гемътъ, седлото представятъ неговитѣ стари възгледи, отъ които той трѣбва да се освободи, както войникътъ хвърля войнишкитѣ си дрехи и се облича съ граждански. Ще ви дамъ едно правило, което да прилагате въ живота си. То е следното: Това, което не желаешъ за себе си, не трѣбва да желаешъ и за другитѣ. Това, което желаешъ за себе си, желай го и за другитѣ. Човѣкъ желае нѣкои нѣща за себе си, а не ги желае за другитѣ. — Защо? — По силата на закона за противоположноститѣ. Запримѣръ, даденъ човѣкъ се намира въ известно положение и желае нѣщо за себе си. Приятельтъ му, обаче, се намира въ друго положение, вследствие на което първиятъ не може да желае за приятеля си сѫщото, което желае за себе си. Когато двамата приятели се намиратъ въ едно и сѫщо положение, желанието на единия може да бѫде желание и на другия. Това се случва рѣдко. Обикновено природата поляризира своитѣ сили така, че между тѣхъ да става правилна обмѣна. Забелязано е, че когато единъ човѣкъ се ражда, другъ умира; когато единъ страда, другъ се радва; когато единъ осиромашава, другъ забогатява; когато единъ пада, другъ се повдига. Тия процеси показватъ, че между силитѣ на природата сѫществува вѣчно равновесие. Тъй щото, когато кажешъ, че си нещастенъ, обърни се на противоположната страна и ще видишъ, че нѣкой е щастливъ. Като ученици, вие трѣбва да използувате условията на земния животъ, като велико училище, въ което душитѣ сѫ дошли да се учатъ, да намѣрятъ пѫтя къмъ Великата Истина. Христосъ казва: „Искай и ще ти се даде; търси и ще намѣришъ; хлопай и ще ти се отвори.“ Азъ превеждамъ тия мисли: Искай любовьта, търси мѫдростьта, хлопай за истината. Ходи тамъ, дето е истината; мисли за това, което носи свѣтлината на мѫдростьта; живѣй тамъ, дето е любовьта. Радвай се на най-малкитѣ си придобивки, за да видишъ, че тамъ е скрито Великото. Радвай се на малкото, което има условия да расте, да цъвти и да зрѣе. Вѣрвай въ непостижимото и невъзможното, за да разберешъ реалностьта на живота. Богъ е въ непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бѫде въ общение съ хората; който търси невъзможното, той иска да бѫде въ общение съ Бога. Въ това се крие смисълътъ на живота. Реални блага сѫ тия, които идатъ по пѫтя на невъзможното и непостижимото. Това е пѫтьтъ на Единия; това е пѫтьтъ на Съвършения. Това е пѫтьтъ на любовьта, която ражда живота. Това е пѫтьтъ на мѫдростьта, която носи виделината. Това е пѫтьтъ на истината, която носи свободата. И тъй, любовьта е за непостижимия животъ, мѫдростьта — за непостижимата виделина, а истината — за необятната свобода. Страданията и мѫчнотиитѣ сѫ граница между постижимото и непостижимото. Радоститѣ и дарбитѣ сѫ плодове на непостижимото и невъзможното. Къмъ това се стремятъ великитѣ души, чийто идеалъ е служене на Господа на великата Любовь, на великата Мѫдрость и на великата Истина. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * Лекция отъ Учителя, държана на 7. ноемврий 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни отношения Размишление. Тема за следния пѫть: „Органическата сила на човѣка.“ Често се говори за отношения между живи сѫщества. Запримѣръ, какво е отношението на единъ човѣкъ къмъ другъ, на едно млѣкопитаещо къмъ друго, на една птица къмъ друга, или на една риба къмъ друга? Отношението на тия сѫщества може да се изрази съ числата 1:1. Какво означава думата „отношение“? Какви биватъ отношенията? Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателни отношения сѫществуватъ само между сѫщества съ пробудени съзнания. Могатъ ли отношенията да се усилватъ или отслабватъ? Какво означава отношението 1:l? — Отношение къмъ самия себе. Ако това отношение е правилно, човѣкъ расте и се развива правилно. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането въ него става правилно. Когато стомахътъ работи добре, човѣкъ има условия да забогатява. Ако стомахътъ не работи добре, човѣкъ постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Стомахътъ на такъвъ човѣкъ се намира между две криви линии. Благодарение на това, животътъ му се осложнява. Кривата линия подразбира осложненъ животъ, а правата — простъ животъ. Правата линия опредѣля най-кѫсото разстояние между две точки. Дветѣ точки представятъ отношението 1:1, т. е. отношение на човѣка къмъ самия себе. Значи, правата линия е отношение на човѣка къмъ себе си. Какво означава отношението 1:2? — Излизане на човѣка вънъ отъ себе си. Значи, единицата е намѣрила едно сѫщество — двойката, къмъ което има отношение. Въ отношението 2:3 двойката пъкъ излиза вънъ отъ себе си. Всички числа могатъ да се намиратъ въ отношения помежду си, но всички отношения не даватъ еднакви резултати. Запримѣръ, отношението 1:1 дава единъ резултатъ, 2:2 — другъ, 3:3 — трети и т. н. Даже единицата, като влиза въ различни действия сама съ себе си, дава различни резултати: 1.1=1, 1:1=1; 1+1=2; 1-1=0. Докато има нѣкаква единица въ себе си, единъ левъ, единъ хлѣбъ или друго нѣщо, човѣкъ е доволенъ, уповава на нѣщо. Щомъ изгуби единицата и остане нулата въ него, той започва да се безпокои. Наистина, не е все едно за пѫтника, дали има хлѣбъ въ торбата си, или нѣма. Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Тамъ лесно се работи съ числата, но като дойде до приложението имъ въ живота, както и въ вашия психически животъ, вие се натъквате на голѣми мѫчнотии. И ако нѣмате ясна представа за числата, като сили, които действуватъ въ вашия умственъ, сърдеченъ и волевъ животъ, можете да се натъкнете на голѣми противоречия. Невежеството на нѣщата води къмъ катастрофи. Запримѣръ, какво ще стане съ невежия и съ окрѫжаващитѣ, ако дадете въ рѫцетѣ му едно шише, пълно съ взривна течность? Учениятъ ще носи шишето внимателно, ще го пази и отъ най-малкото сътресение. Невежиятъ, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голѣма катастрофа, както за себе си, така и за околнитѣ. Единъ килограмъ е тази течность, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принципъ. Съ тази енергия човѣкъ твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако въ умствения свѣтъ напишете единица не на време, вие ще причините голѣмо сътресение въ своя умъ. Следователно, дойдете ли до единицата, като творческа сила въ умствения свѣтъ, ще бѫдете много внимателни. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не причинява катастрофи въ никой свѣтъ? — Той трѣбва да пази законитѣ, които управляватъ материята. Спазва ли тия закони, той пази равновесие между частицитѣ на материята. Може ли бомбата да избухне, ако равновесието между частицитѣ ѝ е запазено? Обаче, най-малкото нарушаване на равновесието между частицитѣ на веществото, съ което е пълна бомбата, причинява експлозия и катастрофи. Ние засѣгаме въпроса за бомбитѣ въ връзка съ експлозиитѣ, които човѣкъ несъзнателно произвежда въ своя умственъ и сърдеченъ свѣтъ. Що се отнася до физическитѣ бомби, ние не се интересуваме отъ тѣхъ. Тѣ иматъ приложение главно въ войната. Веднъжъ направени, тѣ трѣбва да се употрѣбятъ. Ако не се употрѣбятъ въ времето, когато се правятъ, следъ години, сами по себе си, тѣ ще експлодиратъ. Такова е естеството на взривнитѣ вещества. Като знаете тѣхното естество, не си служете съ бомби нито въ физическия свѣтъ, нито въ умствения или сърдечния, защото, ако не днесъ, следъ години тѣ ще произведатъ своето нежелано действие. Ще се чудите тогава, отде произлѣзе известна експлозия. Понѣкога и паритѣ експлодиратъ. Ако човѣкъ държи паритѣ си 10 — 15 години въ каса и постоянно мисли за тѣхъ, единъ день тѣ ще експлодиратъ. — Какъ? — Ще привлѣкатъ къмъ себе си нѣкой престѫпенъ човѣкъ, който ще разбие касата, ще убие господаря на паритѣ и ще избѣга. За да не експлодиратъ по този начинъ, паритѣ трѣбва да влѣзатъ въ обръщение. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Ако човѣкъ задържа дълго време известни мисли и чувства въ себе си безъ приложение, въ края на краищата тѣ ще експлодиратъ и ще произведатъ неочаквани резултати. Трѣбва да знаете, че между силитѣ въ природата сѫществува известно съотношение. Това не е отъ днесъ. То е сѫществувало откакъ вселената сѫществува. Ония сили, които си хармониратъ, се събиратъ на едно мѣсто; ония, които не си хармониратъ, се раздѣлятъ и между тѣхъ се явяватъ противоречия, раздори и войни. Това се забелязва не само между хората, но и въ самата природа. Това се вижда и между животнитѣ и растенията. Войната не спира тукъ. Тя продължава и по-нагоре, между ангелитѣ. Тази е причината, поради която и ангелитѣ сѫ раздѣлени на лагери. Тѣ иматъ различни възгледи за създаването на вселената. Не само ангелитѣ, но и боговетѣ се раздѣлиха на лагери. Като четете гръцката митология, виждате, какво дѣление сѫществува между боговетѣ. Ще кажете, че това сѫ митове. Митове сѫ, но въ тѣхъ се крие велика истина. Като говоря за противоречията, които сѫществуватъ въ самата природа, имамъ желание да ви ориентирамъ. Вие живѣете въ природата, следователно, имате отношение къмъ силитѣ, които действуватъ въ нея. Това, което става въ природата, става и въ васъ. Тази е причината, поради която нѣкои ваши добри мисли и желания не могатъ да се реализиратъ. Вие правите усилия да ги реализирате, но нѣщо вънъ отъ васъ ви противодействува. Има начинъ, по който можете да ги реализирате, но трѣбва да се домогнете до него. За това се изисква работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своитѣ мисли и желания. Щомъ ги познавате, вие сами ще решавате, кои отъ тѣхъ трѣбва да реализирате, и кои не трѣбва. Това зависи и отъ развитието на вашето съзнание. Когато съзнанието на човѣка е високо, той реализира само ония мисли и желания, които иматъ отношение къмъ съзнателния животъ. Тѣ увеличаватъ свѣтлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговитѣ ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, свѣтли. Всѣка мисъль и всѣко желание, които отнематъ свѣтлината на човѣшкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Тѣ не трѣбва да се реализиратъ. Ученикътъ трѣбва да знае това, защото между свѣтлината и силата има известно съотношение. Когато се увеличава свѣтлината въ човѣка, заедно съ това се увеличава и силата му; когато се намалява свѣтлината, намалява се и силата му. Сѫщото отношение намираме и между свѣтлината и топлината. Когато свѣтлината се увеличава, и топлината се увеличава. И обратно: когато топлината се увеличава, и свѣтлината се увеличава. Това сѫ правилнитѣ отношения между свѣтлината, топлината и силата. Ако има изключения, тѣ се отнасятъ до неправилноститѣ. Изключенията се дължатъ на гѫстотата на материята. Като ученици, вие трѣбва да изучавате законитѣ на хармонията, която се обуславя отъ правилнитѣ отношения между частитѣ на материята. Ако частицитѣ на материята, отъ които е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ, се намиратъ въ правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бѫдатъ въ хармония. Щомъ тѣ сѫ въ хармония, и мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка ще бѫдатъ хармонични. Всѣка клетка, всѣки органъ отъ човѣшкото тѣло представятъ числа, които съдържатъ известенъ родъ енергии. Тѣзи енергии трѣбва да си хармониратъ. Щомъ се наруши хармонията между тѣхъ, организъмътъ заболява. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да борави съ числата. Не можете на всѣко време да пишете едно или друго число. Запримѣръ, не е позволено на човѣка да пише безразборно единица. Като число, което съдържа творческа енергия, то трѣбва да се пише на време. Какво е положението на ония учители, които безразборно пишатъ на ученицитѣ си единици? Ученицитѣ имъ не ги обичатъ. Ако години наредъ тѣ пишатъ единици, въ края на краищата ученицитѣ имъ ще ги биятъ. Ученицитѣ обичатъ ония учители, които пишатъ шесторки. Много естествено! Шесторката означава посѣто семе, което е израсло нагоре. Единицата представя сухо дърво, което нищо не ражда. Само гениалнитѣ хора могатъ да работятъ съ единицата. Единицата е опашка на шесторката. Ученицитѣ не се нуждаятъ само отъ опашката, тѣ искатъ цѣлата шесторка. Единицата представя още шията на човѣка, а нулата — неговата глава. Ученицитѣ нѣматъ нужда отъ шията на човѣка, тѣ искатъ и главата му. Нулата съ единицата заедно образуватъ числото деветь. Днесъ най-висока бележка въ училищата е шесторка. Би могла да бѫде и деветката, но засега шесторката е приета като най-висока бележка на земята. Законътъ за единицата и шесторката има отношение не само къмъ учители и ученици, но и въ живота на всички хора. Запримѣръ, ако милионерътъ години наредъ дава на просяцитѣ по едно петаче, непремѣнно ще бѫде битъ. Ако дава щедро, просяцитѣ ще го обичатъ. Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскѫдно, получава оскѫдно. Нѣкои учители пишатъ на ученицитѣ си единици, за да ги стреснатъ. Добъръ е този методъ, но всѣкога не дава добри резултати. Има много начини, чрезъ които учительтъ може да застави ученицитѣ си да работятъ. Единицата представя магическа тояжка. Тя дава сила на ученика, прави го активенъ. Обаче, въ рѫцетѣ на глупавия ученикъ, магическата тояжка допринася зло, вмѣсто добро. Той става активенъ, но понеже е простъ и неспособенъ, не може да използува тази сила за добро. Другъ е въпросътъ, ако магическата тояжка, т. е. единицата, попадне въ рѫцетѣ на способния и уменъ ученикъ. Не повѣрявайте единицата на глупави и неспособни ученици. Давайте единицата въ рѫцетѣ на способни и свети хора. Тѣ знаятъ, какъ да постѫпватъ съ нея. Следователно, ако на способнитѣ ученици поставяте единици, а на неспособнитѣ шесторки, ще имате по-добъръ резултатъ, отколкото, ако постѫпвате обратно. Кога трѣбва да постѫпвате така? Когато искате да направите способния ученикъ активенъ и да поощрите неспособния, но трудолюбивъ ученикъ. Способниятъ ученикъ ще се стресне отъ единицата и ще превърне леностьта си въ дейность. Отъ шесторката неспособниятъ ученикъ ще се поощри и ще удвои трудолюбието си, съ което ще постигне добри резултати. Задачата на всѣки човѣкъ е да разбира своитѣ мисли и чувства, да знае, какво отношение сѫществува между тѣхъ, за да може разумно да се ползува отъ енергията, която тѣ съдържатъ. Една лоша и една добра мисъль могатъ да уравновесятъ енергиитѣ си. Следователно, ако една лоша мисъль влѣзе въ ума ви, не се борете съ нея, да я изхвърлите навънъ, но веднага поставете срещу нея една добра мисъль. Ако употрѣбите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиитѣ си и ще причини по-голѣми пакости. На лошото и на злото отговаряйте съ добро. Това подразбира стихътъ, който Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото.“ Каквито промѣни да ставатъ съ васъ, търсете съответенъ методъ, чрезъ който да си въздействувате. Нѣкой се оплаква, че паметьта му отслабнала и, вмѣсто да си помогне по нѣкакъвъ начинъ, той си казва, че е остарѣлъ и нищо не прави за усилване на паметьта си. Той мисли, че нѣма начини за усилване на паметьта. Отслабването на паметьта показва, че канализацията, по която тече тази енергия, е пукната нѣкѫде, вследствие на което часть отъ нея изтича навънъ. За да се възстанови силата на паметьта, канализацията трѣбва да се поправи. Понѣкога и разсѫдъкътъ на човѣка отслабва. Причината е сѫщата — пропукване на канализацията, по която тече енергията на разсѫдъка. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ нервно разстройство. Цѣрътъ е сѫщиятъ. Направете прегледъ на канализацията на нервната система и смѣнете пукнатитѣ трѫби съ здрави. Това не значи да ги залепите, както нѣкой лепятъ счупенитѣ стомни съ восъкъ. Не, восъкътъ лесно се топи. Нови трѫби, нови канализации сѫ нуждни на хората. Какво ще стане съ боба, ако го турите да се вари въ пукнато гърне, на което дупката е залепена съ восъкъ? Щомъ засилите огъня, восъкътъ ще се стопи, водата ще изтече, и огъньтъ ще изгасне. Какво ще излѣзе отъ една идея, на която трѫбитѣ сѫ били нѣкога пукнати и впоследствие запушени съ восъкъ? Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Да се възпитава човѣкъ, това значи, да хармонира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Като се хармонира вѫтрешно, той трѣбва да се хармонира съ окрѫжаващитѣ. За да постигне това, той не трѣбва да се спира върху злото. Като козмическа сила, злото е неизбѣжно. Не се борете съ злото. Щомъ се намѣрите предъ него, поздравете го и си заминете. Не се ли отнасяте добре съ него, то ще ви търколи на земята. — Защо? — Защото и злото работи върху човѣка, както доброто. Благодарение на злото, човѣкъ се предпазва отъ голѣмитѣ нещастия. Щомъ се натъкнете на злото, приложете метода, който е посоченъ въ Писанието. Казано е: „Побеждавайте злото съ доброто, омразата съ любовьта, лъжата съ истината.“ Когато злото влѣзе въ съприкосновение съ доброто, то приема отъ него това, което му липсва, и казва: Намѣри се едно сѫщество, което ме обича и разбира. Омразата приема нѣщо отъ любовьта, лъжата — отъ истината. Само по този начинъ злото, омразата и лъжата могатъ да се задоволятъ. Едно малко дяволче отишло при единъ голѣмъ дяволъ, съ намѣрение да го излъже. Голѣмиятъ дяволъ разбралъ мисъльта на дяволчето и му казалъ: Слушай, не искамъ да ме лъжешъ. Лъжата е моя стока, на мене нѣма да я продавашъ. Иди въ свѣта, тамъ да продавашъ стоката ми. Щомъ дойдешъ при мене, ще ми говоришъ истината. — Какво показва това? — Че хората на крайното отрицание въ живота търсятъ винаги положителното. Наистина, хора, които лъжатъ, търсятъ такива, които говорятъ истината. Съвременнитѣ хора търсятъ начини, чрезъ които да регулиратъ силитѣ на своя организъмъ. Много методи сѫ дадени за това, но най-правилни сѫ методитѣ на природата. Свържете се съ нея и работете споредъ нейнитѣ методи и закони. Ако сте неразположени, потърсете методъ въ природата, какъ да смѣните неразположението си въ разположение. Спомнете си, че въ този моментъ хиляди сѫщества сѫ неразположени — нѣкои повече, нѣкои — по-малко. Който е най-много неразположенъ, той минава за глава на неразположението. Свържете се съ него и започнете да се разговаряте. Следъ известно време неразположението ви ще изчезне. Когато сте разположени, свържете се съ главата на разположението. Така разположението ви ще се удвои. Това показва, че човѣкъ е свързанъ съ хора отъ различни общества, съ различни съзнания, вследствие на което се намира подъ тѣхно влияние. Едни го теглятъ нагоре, други — надолу, трети — надѣсно, четвърти — налѣво. Какво означаватъ думитѣ „горе, долу, дѣсно, лѣво“? Думата „горе“ подразбира рѣдка срѣда, „долу“ — гѫста срѣда, „дѣсно и лѣво“ — интенсивни срѣди, въ които действуватъ различни сили. Дѣсната страна подразбира по-широко поле на дейность отъ лѣвата, понеже тамъ повече се работи. Въ миналото човѣкъ е работилъ повече съ лѣвата рѫка, а днесъ работи повече съ дѣсната. По отношение на мозъка е обратно: днесъ лѣвото полушарие на мозъка работи повече отъ дѣсното. Въ бѫдеще дѣсното полушарие ще работи, а лѣвото ще почива. Днесъ човѣкъ тръгва дърво съ дѣсния кракъ, а после съ лѣвия. Направете опитъ за една седмица, да тръгвате първо съ дѣсния си кракъ. Втората седмица тръгвайте съ лѣвия кракъ напредъ. Въ това време следете, кога ще имате по-добро разположение на духа — когато тръгвате съ дѣсния или съ лѣвия кракъ напредъ. Следете, какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично, съ кой кракъ тръгва човѣкъ — съ дѣсния, или съ лѣвия. Какво се изисква отъ съвременния човѣкъ? — Правилни отношения къмъ себе се и къмъ окрѫжаващитѣ. Това значи, да има той свобода на мисъльта, да не се ограничава самъ, както се ограничава ученикътъ, който получава единица. Трѣбва ли човѣкъ да мисли, че е неспособенъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него? — Тази мисъль ограничава човѣка. Той самъ си пише единици и си внушава, че е неспособенъ. Човѣкъ самъ трѣбва да се насърдчава. Още съ ставането си отъ сънь, кажете си: Азъ съмъ добъръ и способенъ човѣкъ. Не съмъ проявилъ още способноститѣ си, но единъ день ще ги проявя. Днесъ съмъ неизлупено яйце, но когато намѣря квачката, която е опредѣлена да ме измѫти, отъ мене ще излѣзе човѣкъ, съ дарби и способности. Ако сами не се насърдчавате, отвънъ никой не може да ви насърдчи. Това е единъ отъ методитѣ на самовъзпитанието. И тъй, ако искате да се самовъзпитавате, дръжте въ ума си положителни мисли и въ сърдцето си положителни чувства, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далечъ отъ себе си. Природата е положителна, и ние трѣбва да бѫдемъ положителни. Тя е вложила въ човѣка редъ дарби и способности. Той трѣбва да работи, да прояви своитѣ дарби и да се убеди, че е способенъ и даровитъ. Защо да не мисли, че нѣкога ще стане гениаленъ? Мислете върху това, безъ да разправяте на хората, че ще станете гений. Мислете и работете върху себе си. За онзи, който се учи и работи, всичко е постижимо: и талантливъ, и гениаленъ може да стане. Ще кажете, че не сте щастливи. Мислете, че сте щастливи. Ако въ даденъ моментъ сте нещастенъ, въ сѫщия моментъ другъ нѣкой е щастливъ. Радвайте се на неговото щастие, за да бѫдете единъ денъ и вие щастливи. Щомъ сте нещастенъ, свържете се мислено съ щастливия. По този начинъ ще можете да се развивате правилно. Когато гладниятъ се свърже съ сития, последниятъ получава потикъ за работа. Той съзнава, че безъ работа нѣма хлѣбъ и удвоява своята активность. Значи, гладътъ внася потикъ за работа въ свѣта. Ситиятъ има капитали, а гладниятъ — идеи. Гладътъ въ човѣка нѣма отношение само къмъ хлѣба, но и къмъ известни мисли и чувства. Човѣкъ изпитва гладъ къмъ науката, къмъ музиката, къмъ изкуството и т. н. Този гладъ наричаме „стремежъ“. Отъ всичко казано днесъ, помнете следното: стремете се къмъ правилни и хармонични отношения, както къмъ себе си, така и къмъ своитѣ ближни. Ако отношенията ви сѫ правилни, всички ще ви пишатъ шесторки; ако не сѫ правилни, ще ви пишатъ единици, но отгоре на това ще има и бой. Единъ пѫтникъ минавалъ край единъ бостанъ. Той се огледалъ натукъ-натамъ, не видѣлъ никого. Помислилъ си, че може да влѣзе въ бостана, да си откѫсне една диня и набързо да излѣзе, безъ да го види пѫдарьтъ. Планътъ му пропадналъ: пѫдарьтъ изкочилъ отнѣкѫде, сграбчилъ динята отъ рѫцетѣ му и право въ неговата глава. Пѫтникътъ се ужасилъ: динята се счупила, и парчета нападали на земята. Пѫтникътъ събралъ парчетата, турилъ ги въ една торбичка и продължилъ пѫтя си, като си мислѣлъ: Скѫпо ми излѣзе тази диня! — Защо? — Защото не постѫпихъ правилно. И пѫдарьтъ е постѫпилъ жестоко съ пѫтника. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ: първо, къмъ себе си, а после къмъ другитѣ. Ако нѣма добро мнение за себе си, той не може да има добро мнение и за ближнитѣ си. Ето защо, казвамъ: Мисли добре за себе си, да мислятъ добре и хората за тебъ. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 30. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Движение на силитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Размишление. Тема за следния пѫть: „Основнитѣ принципи на съвременната математика“. Какво се разбира подъ думата „зависимость“? Може ли двама души да се намиратъ въ известна зависимость и при какви условия сѫществува тази зависимость? Казватъ, че човѣкъ зависи отъ своя умъ, отъ своето сърдце и отъ своята воля. По какво познаваме, че даденъ човѣкъ зависи отъ ума, отъ сърдцето или отъ волята си? — Какъ можете да изразите ума, сърдцето и волята на човѣка геометрически? — Съ помощьта на триѫгълникъ, за основа на който приемаме волята. Представете си, че имате три полета — А, В, С, въ които действуватъ различни сили — (фиг. 1). Полетата — А, В, С представятъ тритѣ свѣта — Божественъ, духовенъ и физически. Въ полето А действуватъ сили отъ Божествения, т. е. отъ разумния свѣтъ, въ В — сили отъ духовния свѣтъ, а въ С — сили отъ физическия свѣтъ. Силитѣ на тритѣ свѣта се намиратъ въ зависимость едни отъ други. Запримѣръ, ако се измѣни посоката на силата С1Д, ще се измѣни посоката и на силата ДЕ1, като зависима отъ първата. Ако се измѣни посоката на силата ДЕ1, ще се измѣни и посоката на силата Е1Е2. И обратно: ако тръгнете отъ физическия свѣтъ нагоре, ще забележите, че всѣка промѣна въ посоката на силитѣ отъ този свѣтъ се отразява и въ посоката на силитѣ отъ другитѣ два свѣта, понеже тѣ се намиратъ въ зависимость единъ отъ другъ. Колкото по нагоре се качвате, толкова по-голѣмъ е броятъ на измѣренията. Ако се движите по права линия само, вие сте въ свѣта на първото измѣрение. Ако се движите по плоскость, влизате въ свѣта на дветѣ измѣрения — дължина и широчина. Щомъ влѣзете въ свѣта на третото измѣрение, имате три посоки — дължина, широчина и дълбочина. Въ четвъртото измѣрение тѣлата започватъ да растатъ. Когато линията се продължава, плоскостьта се разширява; когато плоскостьта се разширява, тѣлото увеличава дълбочината си. Когато дължината, широчината и дълбочината се увеличаватъ, тѣлото започва да расте, т. е. влиза въ областьта на четвъртото измѣрение. Първото измѣрение се представя съ права линия, второто — съ плоскость, третото — съ тѣло. Като знаете това, вие можете да си представите човѣшкия носъ въ четири измѣрения последователно. Запримѣръ, като права линия — въ първото измѣрение; като плоскость — въ второто измѣрение; като тѣло — въ третото измѣрение и като тѣло, което е подложено на постоянно растене, носътъ представя величина отъ четвъртото измѣрение. Колкото повече сили сѫ работили върху човѣшкия носъ, толкова повече измѣрения обхваща той. За да разберете, коя линия на носа отговаря на четвъртото измѣрение, трѣбва да наблюдавате нервната система на човѣка подъ силно увеличение. Така ще видите, какъ работи природата. Ако изучавате човѣка геометрически, можете да си го представите въ видъ на два конуса, които иматъ обща основа — (фиг. 2). Върхътъ А представя възвишения, т. е. разумния свѣтъ въ човѣка. Точката В е центъръ, въ който се събиратъ силитѣ отъ духовния свѣтъ. Върхътъ С пъкъ представя поле, въ което действуватъ силитѣ на физическия свѣтъ. Когато ставатъ промѣни въ полето А, едновременно ставатъ промѣни и въ полето В и С. Това показва, че между всички свѣтове сѫществува известна зависимость. Зависимость сѫществува и между скаченитѣ сѫдове, а именно: на каквато височина се намира водата въ единъ отъ скаченитѣ сѫдове, на такава височина се намира въ всички останали сѫдове, независимо тѣхната форма. Всички хора помежду си се намиратъ въ положението на скачени сѫдове, вследствие на което, колкото повече се издига или понижава водата въ единъ отъ сѫдоветѣ, съ които тѣ сѫ свързани, толкова повече се повдига или понижава водата и въ тѣхъ. Ако изучавате човѣка споредъ неговия съставъ, ще видите, че нѣкои хора съдържатъ повече кислородъ, други — повече водородъ, трети — повече азотъ, а четвърти — повече вѫглеродъ. Който съдържа повече кислородъ, той се отличава съ голѣма активность. Който съдържа повече водородъ, чувствата му взиматъ надмощие. Дето има повече вода, тамъ растителностьта е богата. Дето растителностьта е богата, тамъ има повече животъ. Ако растителностьта с слаба, животнитѣ не могатъ да се развиватъ. Ако въ нѣкой човѣкъ преобладава азотътъ, това показва, че въ него се проявява разумното начало. Като ученици, вие трѣбва да прониквате въ дълбочината на нѣщата, за да имате по-голѣми постижения. Мнозина изучаватъ геометрия, но малцина проникватъ въ дълбочината на формитѣ. Старитѣ египтяни изучаваха геометрията, но спрѣха вниманието си върху линиитѣ, плоскоститѣ и тѣлата, безъ да проникнатъ въ дълбочината на тѣлата. Едва индуситѣ започнаха да проникватъ въ дълбочината на тѣлата, но и тѣ не сѫ постигнали много въ тази область. И на индуситѣ липсва още дълбочина въ схващанията. Има области, дето тѣ сѫ силни, но не навсѣкѫде. Като дойдатъ до философията на нѣщата, тѣ се натъкватъ на голѣми празднини. Запримѣръ, нѣкои индуси твърдятъ, че никакво движение въ свѣта не сѫществува. Въ сѫщность не е така. Всички тѣла се движатъ, но съ такава бързина, че движението имъ не се забелязва. Това не значи, че движение не сѫществува. Ако тѣлата, както и частицитѣ имъ, не се движатъ, свѣтътъ би изчезналъ, т. е. би се превърналъ на нула. Какво означаватъ нулата и единицата? Нулата подразбира процесъ, при който нѣщата се намаляватъ. Единицата подразбира процесъ, при който нѣщата се увеличаватъ. При нулата човѣкъ се запознава съ закона на намаляването, на израждане на нѣщата. При единицата той се запознава съ закона на растенето. При нулата човѣкъ губи, а при единицата печели. Болниятъ губи, а здравиятъ печели. — Защо боледува човѣкъ? — Защото се е натоварилъ много. Когато природата види. че нѣкой човѣкъ се е натоварилъ много, тя му изпраща нѣкаква болесть, да отнеме часть отъ материята му. Като отслабне, човѣкъ е доволенъ и намира, че е станалъ по-здравъ отъ по-рано. Какво трѣбва да прави болниятъ въ болницата? — Да проповѣдва на хората, да ги обърне къмъ Бога. Здравиятъ лесно проповѣдва, но болниятъ — мѫчно. За да проповѣдва, преди всичко, болниятъ трѣбва да знае причината на заболяването си и да е готовъ да се изповѣда. Всѣка болесть се дължи на нѣкаква духовна причина. Неправилнитѣ отношения между близкитѣ хора — майка и деца, братя и сестри, мѫжъ и жена причиняватъ различни болести. Щомъ се изправятъ отношенията, болестьта изчезва. Болеститѣ иматъ различенъ произходъ: физически сърдеченъ и умственъ. Когато студентъ или ученикъ пропадне на изпититѣ си, той пада духомъ и се намира въ положението на боленъ. — Защо е пропадналъ? — Много причини има за пропадането на ученика. Той може да не е училъ достатъчно, но може да е училъ и да пропадне; може да е неспособенъ, но може да е способенъ и пакъ да пропадне. Човѣкъ може да вади вода отъ кладенеца съ тънко вѫже, безъ да се скѫса вѫжето; вѫжето може да е дебело и пакъ да се скѫса. Вѫжето представя разумностьта на човѣка. Значи, ученикътъ може да е способенъ, но да не е разуменъ. Тогава, ако разумностьта отсѫтствува, ученикътъ може да пропадне. Обаче, случва се, че способенъ ученикъ пропада на изпититѣ си. — Защо? — Времето, както и действуващитѣ сили въ природата сѫ указали влияние върху професора, или върху ученика, и последниятъ пропада. Нѣкой ученикъ е много самонадеянъ и казва, че никой учитель не може да го скѫса. Той се самозаблуждава. Силното всѣкога може да спре движението на слабото. Професорътъ е силниятъ, а ученикътъ — слабиятъ. Следователно, професорътъ всѣкога може да скѫса студента или ученика. Като ученици, вие трѣбва да изучавате срѣдата и условията, при които живѣете. Безъ това знание не можете да се хармонизирате. Въ този смисълъ, професорътъ е срѣда, съ която студентътъ трѣбва да се хармонизира. Не може ли да се хармонизира, колкото и да е училъ, ще стане нѣщо неочаквано, и той ще пропадне на изпита. — Какво може да стане? — Или паметьта му ще изневѣри, или съзнанието му ще потъмнѣе. Ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ. Ако единъ камъкъ се търкаля отъ планината, трѣбва ли да вървите срещу него? Вие ще се отбиете отъ пѫтя си, за да не падне камъкътъ върху васъ. Въ дадения случай професорътъ е камъкътъ, който слиза отвисоко, а студентътъ е пѫтникътъ, който се качва на планината. За да не падне камъкътъ върху него и го удари, той трѣбва да бѫде разуменъ, да се отбие отъ пѫтя си. Ако студентътъ или ученикътъ не прояви своята разумность, професорътъ ще го смачка. — Кой ще носи отговорностьта за това злополучие? — Студентътъ. Той трѣбваше да бѫде разуменъ, да отстѫпи на професора си. Когато професорътъ мине по своя пѫть, студентътъ ще продължи движението си нагоре. Когато изучавате природата, вие се натъквате на два вида процеси: механически и съзнателни. Тѣ се различаватъ по мѣстото на разумностьта. Въ механическитѣ процеси разумностьта е отвънъ, а въ съзнателнитѣ — вѫтре. Следователно, ако се натъкнете на единъ механически процесъ, не се борете съ него, нито го корегирайте. Запримѣръ, гнѣвътъ е механически процесъ. Колкото и да се борите съ него, нѣма да го победите. Ще кажете, че искате да намѣрите причината на гнѣва, да се освободите отъ него. Каквито усилия да правите, не можете да намѣрите причината на гнѣва. Тя не е нито вънъ отъ васъ, нито вѫтре въ васъ. Причината на гнѣва се крие въ козмоса. Гнѣвътъ е козмическа сила, срещу която човѣкъ не може да се бори. Той не се подава на нашата воля. Обектътъ на гнѣва е вънъ отъ човѣка Следователно, човѣкъ трѣбва да има знания, да гледа на предмета така, че да не се дразни отъ него. Наистина, докато гледа на нѣщата широко, човѣкъ никога нѣма да се гнѣви. Когато знае нѣщата, той не се гнѣви, не се и смущава. Запримѣръ, дойде нѣкой при васъ и ви казва, че апашъ влѣзълъ въ дома ви. Вие оставате тихъ и спокоенъ — Защо? — Знаете, че кѫщата ви е праздна апашътъ нѣма какво да вземе. Ако пъкъ има нѣщо за крадене, ще знаете, че сте направили нѣкакво опущение, заради което ще понесете последствията си. За да не се гнѣви, човѣкъ трѣбва да гледа философски на живота. Срѣщате единъ вашъ приятель, който бърза нѣкѫде, но вие го спирате. Той веднага кипва. — Защо се гнѣви? — Гладенъ е, отива на фурната да си купи хлѣбъ, страхува се, че хлѣбътъ ще се свърши. Напраздно се гнѣви. Вие изваждате отъ торбата си единъ топълъ хлѣбъ и му го предлагате. Щомъ вземе хлѣба, състоянието му се измѣня. Това, което става съ приятеля ви, става съ всички хора. Всички бързатъ, часъ по-скоро да стигнатъ до фурната, да си купятъ хлѣбъ. Ако се осмѣлите да спрете нѣкого на пѫтя му, той непремѣнно ще се разгнѣви. Обаче, дадете ли му топълъ, хубавъ хлѣбъ, той го взима, благодари за него, и неразположението му изчезва. За да се справяте съ енергиитѣ, които рушатъ, вие трѣбва да се ползувате отъ всичко, което учите. Много нѣща учи човѣкъ на земята, но повечето отъ тѣхъ забравя. Въ края на краищата той ще остане съ малъкъ капиталъ въ себе си, и то съ този, който е приложилъ при самовъзпитанието си. Щомъ е така, работете съзнателно върху себе си и прилагайте всичко, което сте придобили. Въ много полета се движи човѣкъ, но отъ тѣхъ три сѫ най-важни: физическото, сърдечното и умственото. Каквото придобие и приложи въ тия полета, това ще занесе съ себе си. Какво се разбира подъ думата „поле“? Полето е область, въ която живѣятъ и работятъ хиляди сѫщества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, тѣ се намиратъ въ известно отношение помежду си. Запримѣръ, всички хора, които работятъ на физическия свѣтъ, сѫ свързани помежду си. Сѫщо така сѫ свързани и тия, които живѣятъ въ сърдечния и въ умствения свѣтъ. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-голѣми придобивки иматъ. Нѣкой казва, че живѣе за себе си. Това е неразбиране на живота. Никой не може да живѣе за себе си. Да живѣешъ за себе си, това значи, да живѣешъ въ затворъ. Да излѣзешъ отъ себе си и да живѣешъ за другитѣ, това значи свобода. Когато се разочарова отъ живота, човѣкъ иска да се уедини, да остане самъ. Много калугери се уединяватъ но скоро напущатъ уединение то. — Защо? — Защото разрешаватъ само единъ въпросъ. Ученикътъ се уединява да учи. Той взима петь-шесть книги съ себе си и мисли, че е самъ. И въ този случай не е самъ. Чрезъ книгитѣ той е свързанъ съ умоветѣ на ученитѣ. Нѣма мѣсто, дето човѣкъ може да бѫде самъ. Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голѣмото нещастие, въ което човѣкъ може да изпадне. Докато е свързанъ съ хората по умъ, по сърдце и по воля, човѣкъ никога не може да бѫде самъ. Колкото и да се уединява, той не може да остане самъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови възгледи за живота и за природата. Тѣ се радватъ и страдатъ, безъ да знаятъ защо; забогатяватъ и осиромашаватъ, безъ да знаятъ защо; грѣшатъ и правятъ добрини, безъ да знаятъ защо. Нѣкой е сиромахъ, нѣма петь пари въ джоба си, но мисли за автомобили, за голѣми кѫщи, за богати трапези. Този човѣкъ не може да се освободи лесно отъ сиромашията. Другъ е въпросътъ, ако сиромахътъ мисли за възвишени работи. Ако и богатиятъ иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на кривъ пѫть. Какво ще придобие богатиятъ, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобилъ, за кѫщи, за ядене и пиене? Вмѣсто да му помогне, той ще опорочи душата му. Богатиятъ трѣбва да знае, какъ и на кого да прави добро. И сиромахътъ трѣбва да знае, какво да желае. Единъ светия минавалъ често покрай единъ беденъ каменарь, който цѣлъ день чукалъ камъни. Каменарьтъ се отнасялъ добре съ светията. Щомъ го виждалъ, ставалъ на крака и му давалъ чаша студена вода, да се разхлади. Възхитенъ отъ този благочестивъ каменарь, светията често се молѣлъ за него, да го освободи Богъ отъ сиромашията. Най-после молитвата му била приета. Каменарьтъ забогатѣлъ и започналъ да живѣе нашироко. Така той загубилъ своето благочестие, изопачилъ характера си. Единъ день ангелътъ рѫководитель на каменаря срещналъ светията и му казалъ: Знаешъ ли, какво направи съ каменаря? Съ желанието си да го освободишъ отъ сиромашията, ти погуби душата му. Сега ще ти дамъ единъ урокъ, да знаешъ втори пѫть, какъ да постѫпвашъ. Той го набилъ добре и продължилъ пѫтя си. Следъ това ангелътъ поставилъ забогатѣлия каменарь на голѣми изпитания, за да загуби богатството си. Като осиромашалъ, каменарьтъ се заелъ отново съ стария си занаятъ. Като виждалъ светията да минава по сѫщия пѫть, той му казвалъ: Моля ти се, помогни ми по нѣкакъвъ начинъ, отново да забогатѣя. — Не се наемамъ втори пѫть да правя такова добро. Научихъ вече урока си, не искамъ да повторя сѫщата грѣшка. Като млади, ползувайте се отъ този примѣръ, да не правите погрѣшки като тази на светията. Когато правите добро, бѫдете внимателни. Доброто, което правите, трѣбва да ползува първо душата на човѣка. Нѣкой иска да напише една книга, за да се прослави. Може да се прослави, но може и да го биятъ за тази книга. Другъ нѣкой иска да реформира свѣта. Нѣма по голѣмо добро отъ това, да обърнешъ една душа къмъ Бога. Това добро стои надъ всѣкаква човѣшка слава. Хората нѣма да ви славятъ, но Богъ ще ви слави. Турете въ ума си мисъльта, каквото придобивате — знание, добродетели, изкуства, всичко да е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближенъ. Който се стреми къмъ това благо, той знае, какъ да го придобие. Който не мисли по този начинъ, той търси благото по външенъ, механиченъ пѫть. Не, отворете прозореца на своя умъ, и свѣтлината ще влѣзе въ него. — Кога трѣбва да отваряте този прозорецъ? — Когато слънцето грѣе. Отворете прозореца на своето сърдце, и топлината ще влѣзе. Отворете прозорцитѣ на своето тѣло, и силата ще влѣзе. И тъй, вие трѣбва да учите, да превръщате соковетѣ на знанието въ свѣтлина, топлина и сила да се ползувате отъ тѣхъ. Така постѫпватъ съвременнитѣ хора съ водата, да използуватъ енергията ѝ като свѣтлинна и топлинна. Така постѫпватъ растенията съ въздуха отъ който отнематъ необходимитѣ елементи за хранене. Да се върнемъ къмъ основната мисъль — за движението на силитѣ въ различнитѣ свѣтове. Ако въ Божествения свѣтъ силитѣ се движатъ отдѣсно къмъ лѣво, въ духовния свѣтъ се движатъ от лѣво къмъ дѣсно. Въ физическия свѣтъ пъкъ силитѣ се движатъ въ обратна посока на духовния свѣтъ, но въ една и сѫща посока съ Божествения. Това показва, че човѣкъ се намира въ правилни отношения къмъ тритѣ свѣта. Значи, посоката на силитѣ отъ физическия свѣтъ съответствуватъ на тия отъ разумния свѣтъ. Когато линията на челото се изправя, т. е. челото излиза навънъ, и брадата трѣбва да излѣзе навънъ. Линията на носа пъкъ трѣбва да се оттегля навѫтре, но въ никой случай да не мине задъ своя перпендикуляръ. Колкото по-наклонна е линията на носа, толкова по-слаба е интелигентностьта на човѣка. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 24. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единица мѣрка — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Отношение между цѣли и дробни числа.“ Представете си, че имате квадрата АВСД. (фиг. 1). Отношението на съседнитѣ върхове е: А:В, А:С, С:Д и Д:В, а на срещуположнитѣ е А:Д и В:С. — Какво представя квадратътъ? — Единица мѣрка. Ако стане промѣна въ странитѣ АВ и АС, ще се измѣни ѫгълътъ А; сѫщевременно ще се измѣни и противоположниятъ ѫгълъ Д. Следователно, ако ѫгълътъ А се увеличи съ 10°, ще бѫде равенъ на 100°; ѫгълътъ Д сѫщо ще бѫде равенъ на 100°. Другитѣ два ѫгли В и С ще се намалятъ по 10°. Щомъ ѫглитѣ не сѫ прави, квадратътъ се превръща въ ромбъ. Ѫглитѣ А и Д могатъ да се увеличаватъ до 179°, следъ което ще се превърнатъ въ прави линии. Това измѣня вече отношението между ѫглитѣ и върховетѣ на квадрата. Какво представя ѫгълътъ? Ѫгълътъ не е нищо друго, освенъ дѫга, взета отъ окрѫжностьта. Когато се увеличаватъ ѫглитѣ на квадрата, тѣ се приближаватъ; когато се намаляватъ, тѣ се отдалечаватъ. Това се отнася до всички тѣла и предмети. Изобщо, когато единъ предметъ се увеличава, това показва, че той се приближава до насъ; когато се намалява, той се отдалечава. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ интелигентностьта па човѣка. Колкото ѫгълътъ на челото е по-голѣмъ, толкова по-интелигентенъ е човѣкъ. Ако челото легне надолу, ѫгълътъ става малъкъ. При това положение интелигентностьта се намалява. Ако носътъ изпъква много навънъ, интелигентностьта на човѣка е слаба. Тя зависи отъ дължината на перпендикуляра, спуснатъ отъ челото надолу, а не отъ дължината на носа. За да се увеличи интелигентностьта на човѣка, трѣбва да стане вѫтрешна, органическа промѣна въ него. Колкото по-силно е развита стомашната система на човѣка, толкова по-слаба е неговата интелигентность. Такъвъ човѣкъ мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено. Той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното. Воденичарьтъ печели отъ брашното, но воденицата и воденичнитѣ камъни нищо не печелятъ. Следъ време тѣ ще се изтриятъ. Като изучавате сравнителната зоология, виждате, че колкото повече линията на челото лѣга, т. е. се наклонява, интелигентностьта се губи. Това виждаме особено ясно въ змията. Тя нѣма лице, вследствие на което нѣма никакъвъ моралъ. Змията е много жестока. Започне ли ѫгълътъ на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентность. Като дойдемъ до кучето, ѫгълътъ е равенъ на 45°, въ слона — на 90°, а въ човѣка — на 180°. Челото му е изправено, образува права линия, каквито сѫ странитѣ на квадрата, които, отъ своя страна, пъкъ представятъ радиуси на разумни природни сили. Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на човѣшкото лице и да четете по тѣхъ. Забелязано е, че въ хора, които иматъ устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навънъ. Това показва известна интелигентность. Ако брадата не излиза напредъ, интелигентностьта се намалява. Сѫщото е и съ челото. Ако челото е право, човѣкъ е интелигентенъ, разуменъ; започне ли челото да лѣга назадъ, интелигентностьта постепенно намалява. Съ носа е точно обратно. Когато носътъ изпъква напредъ, интелигентностьта се намалява. — Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивость на чувствата? — Защото тя представя центъръ, т. е. равнодействуваща линия, въ която силитѣ се уравновесяватъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаятъ, какъ да си въздействуватъ. Само съ желание нѣщата не се постигатъ. За да имате постижения, трѣбва да работите съзнателно върху себе си, за да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това мѣсто на брадата, и мислете върху устойчивостьта на чувствата. Ако искате да увеличите интелигентностьта си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навънъ. Когато чистите носа си съ кърпа, не го дърпайте навънъ, но надолу. Ако теглите носа си навънъ, вие нарушавате хармонията на умственитѣ сили, а съ това измѣняте и посоката на силитѣ, които действуватъ въ него. И тъй, изучавайте квадрата като единица мѣрка въ неговото динамическо състояние, както на физическия свѣтъ, така и въ духовния. Когато двата ѫгла на квадрата се увеличаватъ, срещуположнитѣ се намаляватъ. Квадратътъ става ромбъ. Увеличаването на ѫглитѣ показва забогатяване, а намаляването — осиромашаване. Значи, когато едно сѫщество забогатява, друго нѣкое осиромашава. Това става въ самия човѣкъ. Нѣкои негови способности забогатяватъ, а други — осиромашаватъ. Невъзможно е, въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да бѫде богатъ въ всички направления. Ако си богатъ на физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ ще бѫдешъ беденъ. Затова е казано, че богатиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Като ученици, вие трѣбва да изучавате квадрата въ неговото динамическо състояние, защото всѣки човѣкъ има отношение къмъ него. Вие изучавате квадрата вънъ отъ себе си, като резултатъ. Това е недостатъчно, защото, като резултатъ, квадратътъ има едно отношение къмъ васъ, а, като разумно действуващи сили, той има друго отношение. Ако заградите човѣшката глава съ четири линии, ще получите квадратъ. Всѣка страна на квадрата представя свѣтъ, въ който човѣкъ живѣе. Четиритѣ страни на квадрата сѫ четиритѣ свѣта: физически, астраленъ, умственъ и причиненъ. Човѣкъ има отношение къмъ тия свѣтове, като представители на различни видове материя: физическиятъ свѣтъ е свързанъ съ твърдата материя, астралниятъ — съ течната, умствениятъ — съ въздухообразната, причинниятъ — съ свѣтлинната. За да се ползува отъ тия свѣтове, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за превръщането на материята отъ твърда въ течна, отъ течна въ въздухообразна, отъ въздухообразна въ свѣтлинна. Не може ли да превръща материята отъ едно състояние въ друго, той не може да изправи линиитѣ на лицето си. Запримѣръ, ако се натъквате на твърди чувства, които могатъ да осакатятъ сърдцето ви, трѣбва да знаете начинъ да ги смекчавате. Ако се намирате дълго време подъ тѣхното влияние, ще изкривите линиитѣ на лицето си. Като знаете това, пазете се отъ корави чувства и упорити мисли. Малко хора могатъ да се справятъ съ своитѣ корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаятъ, че между физическия и духовния свѣтъ има тѣсна връзка. Понеже явленията на физическия свѣтъ сѫ отражение на тия отъ духовния свѣтъ, човѣкъ може да си служи съ духовни методи така, както и съ физически. По този начинъ той може да въздействува на отрицателнитѣ си мисли и чувства, да ги превърне въ положителни. Ще ви дамъ единъ методъ, по който можете да постигнете желанията си. Нѣкой иска да стане богатъ, ученъ, силенъ. Сами по себе си, тия качества сѫ нули, съ които не може да постигнете нищо. Добродетельта пъкъ представя единицата въ живота. Следователно, ако къмъ единицата прибавяте последователно една, две и повече нули, тѣ вече се осмислятъ. Запримѣръ, искате да станете богатъ. Прибавете нулата къмъ единицата и ще получите числото десеть. Ако искате да станете и ученъ, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100. Искате ли да станете силенъ, къмъ единицата ще прибавите още една нула — ще получите числото 1000. Обаче, ако изтриете единицата, нулитѣ отново се обезсмислятъ и обезценяватъ. И тъй, добродетельта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулитѣ. Много обещания сѫ дадени на човѣка, но едно му е нуждно — единицата, т. е. добродетельта. Физическиятъ свѣтъ крие въ себе си условия и възможности за развиване на душата на човѣка. Математиката, геометрията сѫщо сѫ условия за развиване на човѣшката душа. Обаче, ако човѣкъ не разполага съ единицата, съ която започва всѣка работа, нулитѣ губятъ цената си. Както нулитѣ, безъ единицата предъ тѣхъ, нѣматъ никаква стойность, така и човѣкъ, безъ положителното знание, е като лодка безъ кормило. Запримѣръ, човѣкъ вдига рѫцетѣ си нагоре, изнася ги настрана, безъ да знае, защо върши това. Много естествено! Когато вдига рѫцетѣ си нагоре, човѣкъ иска да свали нѣщо; когато ги изнася напредъ, той иска да вземе нѣщо. Ако нѣма тия елементарни знания, човѣкъ пада по-долу и отъ животнитѣ. Жеравътъ, запримѣръ, знае. че иде лошо време и напуща родното си мѣсто. Човѣкъ не знае, кога ще настѫпи лошо време, отъ което често се изненадва. Тръгва съ нови дрехи за планината, безъ кибритъ, но времето скоро се разваля, и той започва да трепери отъ студъ. Като се поправи времето, той си казва: Лошо бѣше времето, изненада ме, но поне единъ урокъ научихъ. Научилъ си единъ урокъ, но се простуди и осакати единъ отъ удоветѣ на своя организъмъ. Каква полза има човѣкъ отъ живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното въ себе си? Опитноститѣ и уроцитѣ, които животътъ дава на човѣка, иматъ смисълъ, когато го направятъ по-здравъ, отколкото е билъ по-рано. И презъ най опасното мѣсто да мине човѣкъ, кракътъ му трѣбва да остане здравъ. Това значи, да минешъ презъ опитности и да излѣзешъ неповреденъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете разумни, да познавате проявитѣ на Божественото и само въ него да вѣрвате. Човѣшкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вѣрва. Ако сте гладенъ, три деня не сте ялъ, и срѣщате единъ човѣкъ, който ви дава съветъ, да влѣзете въ близката градина и да си наберете ябълки и круши, колкото искате, трѣбва ли да го послушате? Той ще ви каже, че е тъмно вече, никой нѣма да ви види, но вие не можете да бѫдете спокоенъ. Много естествено! Градината е чужда, не можете да влѣзете вѫтре безъ позволението на господаря ѝ. Ако изпълните съвета на този човѣкъ, вие ще се намѣрите въ по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е да гладува човѣкъ, отколкото да краде плодове отъ чужда градина. Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божественото, а не въ човѣшкото, имаме предъ видъ, че Божественото въ всички хора си прилича, а човѣшкото се различава. Запримѣръ, единъ човѣкъ минава съ 10 — 12,000 лева годишно, а другъ има на разположение 200 — 300.000 лева и пакъ е недоволенъ. Човѣшката лакомия нѣма край. Тя представя тѫпъ ѫгълъ, който все повече расте, докато дойде до 180°, т. е. до правата линия. Когато ѫгълътъ дойде до 180°, човѣкъ лѣга на гърба си, превръща се въ права линия и заминава за другия свѣтъ. Значи, човѣкъ може да грѣши до 180°; щомъ се превърне въ права линия, той престава да грѣши. Казваме, че този човѣкъ е напусналъ земята. За онзи, който не разбира законитѣ на живота и на смъртьта, правата линия е смърть. За онзи, който разбира тия закони, правата линия е продължение, т. е. непреривно движение. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ погрѣшкитѣ си? — Да ги изправя. Представете си, че нѣкой ученикъ решава задачи по математика, или чъртае геометрически фигури. Тукъ направи погрѣшка въ изчисленията, тамъ въ точностьта на фигуритѣ и казва: Не излѣзе добре, но нищо, и така ще мине. Днесъ пропусне една погрѣшка, на другия день — друга, докато най после съвсемъ се обърка и не може да се оправи. Ето защо, турете за основа на живота си правилото: щомъ направите една погрѣшка, колкото малка и да е тя, спрете се, не отивайте напредъ. Изправете погрѣшката си и тогава продължете работата си. — Защо хората не могатъ да изправятъ погрѣшкитѣ си? — Защото се страхуватъ отъ окрѫжаващитѣ, да не разбератъ, че сѫ направили нѣкаква погрѣшка. Въ сѫщность, важно е човѣкъ да изправи погрѣшката си, а не да я закрие по нѣкакъвъ начинъ, за да не се изложи предъ хората. Всѣка изправена погрѣшка внася нѣщо добро въ характера на човѣка, т. е. въ неговия органически животъ. Казано е въ Евангелието: „За всѣка праздна дума ще давате отчетъ“. Като не знаятъ силата на думитѣ, на числата, като носители на динамическа енергия въ себе си, хората си служатъ съ тѣхъ, както имъ попадне, безъ да подозиратъ, че тѣ произвеждатъ известна реакция върху човѣка. По този начинъ хората спъватъ себе си, а на близкитѣ си произвеждатъ болка и страдания. Вие не трѣбва да си служите нито съ праздни думи, нито съ праздни числа. Запримѣръ, шесть е число на илюзии. То представя мъртавъ капиталъ, туренъ въ хамбаръ. За да използувате енергията на този капиталъ, извадете го отъ хамбара и го посѣйте на нивата, да покълне, да израсте и плодъ да даде. Шесть е число и на търпение. Човѣкъ трѣбва да търпи, да чака известно време, докато посѣтото семе поникне, израсте, цъвне и върже. Когато плодътъ узрѣе, шесторката се превръща въ деветорка — въ узрѣлъ плодъ. Числата съдържатъ положителни и отрицателни енергии. Положителнитѣ енергии се изявяватъ въ положителния, т. е. въ добрия, въ нормалния животъ, а отрицателнитѣ — въ неправилния. Запримѣръ, за добрия човѣкъ числото шесть означава растене, развитие, а за лошия — смърть; за добрия човѣкъ числото деветь означава узрѣлъ плодъ, а за лошия — затворъ. Ако на числото шесть турите знаменатель единица, то означава праведенъ човѣкъ, който има идея въ живота си; обаче, ако знаменательтъ е нула, резултатътъ е пакъ нула. Когато изучавате човѣка, като сборъ отъ числа, вие се домогвате до нѣкои отъ неговитѣ минали сѫществувания и разбирате, какви идеи сѫ го вълнували, какви схващания ималъ за живота. Следователно, отъ сегашния животъ на човѣка сѫдите за миналото му; отъ идеитѣ и чувствата, които днесъ го вълнуватъ, можете да разберете, какъ ще се изяви въ бѫдеще. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се изучава, да види, кои отъ желанията му сѫ отъ миналото и кои — отъ сегашния му животъ. Запримѣръ, стремежътъ на човѣка да бѫде богатъ, силенъ, ученъ е отъ миналото. Този потикъ не се създава въ единъ животъ. Желанието на човѣка да изпълнява волята Божия е вложено въ него още отъ началото, но е събудено въ настоящия му животъ. Всѣки човѣкъ има дълбоко желание въ себе си да изпълни волята Божия. Това негово желание е свързано съ усилване на волята му, съ оформяване на неговата брада. За да изправи брадата си, човѣкъ трѣбва да люби; за да изправи ума си, той трѣбва да бѫде добъръ. Значи, изпълнението на волята Божия укрепва човѣшката воля. Любовьта изправя сърдцето на човѣка, а добротата неговия умъ. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума къмъ дейность. Нѣма сила, подобна па доброто, която да помага за развиване и усилваме на човѣшката интелигентность. Ако изгуби доброто, като единица мѣрка въ живота си, човѣкъ постепенно започва да се изражда, докато и животътъ му се обезсмисли. Следователно, всички дарби и способности на човѣка се дължатъ на развиването на известни добродетели въ миналото. Щомъ тѣзи добродетели се атрофиратъ, съ тѣхъ заедно ще се атрофиратъ и неговитѣ дарби и способности. Лицето на човѣка не е нищо друго, освенъ сборъ отъ числа и геометрически фигури, които показватъ неговото минало. Колкото по-правилни сѫ линиитѣ на лицето, толкова по-правиленъ и добъръ е билъ животътъ му въ миналото. Всѣко отклоняване отъ правия пѫть измѣня хармонията между линиитѣ. Когато напусне кривитѣ пѫтища, човѣкъ постепенно изправя линиитѣ на лицето си. Запримѣръ, ако нѣкой, преди да е станалъ добродетеленъ, иска да стане богатъ и силенъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да стане добродетеленъ. Изгуби ли доброто въ себе си, всички други придобивки се равняватъ на нула. Човѣкъ трѣбва да постави доброто като единица мѣрка въ живота си, и следъ това може да бѫде и богатъ, и ученъ, и силенъ, и щастливъ. Млади и стари, всички трѣбва да поставятъ добродетельта като основа на живота си. Които не разбиратъ значението на доброто, мислятъ, че и безъ него може. Тѣ искатъ да прекаратъ живота си, както и да е, безъ солидна основа, и казватъ: Като вѣрваме въ Бога, всичко можемъ да придобиемъ. — Не е така. Вѣра безъ добродетель нищо не струва. Знание безъ добродетель нищо не струва. Доброто осмисля всичко — и знание, и сила, и богатство. Какво знание е това, да разрѣжешъ умрѣлия човѣкъ и да го изучавашъ? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човѣшки организъмъ. Само добродетелниятъ може да се учи отъ живитѣ организми. Той вижда, какъ ставатъ процеситѣ въ самитѣ тѣхъ. Едно се иска отъ човѣка — да бѫде добъръ. Добродетельта е магическата прѫчица, която магитѣ въ древностьта още сѫ носѣли въ рѫката си. Магическата прѫчица въ рѫката на човѣка струва повече отъ всички богатства на свѣта. Тя е живата единица, подиръ която нулитѣ се нареждатъ. На тази прѫчица се подчиняватъ всички сили въ природата. Добриятъ човѣкъ, въ правъ смисълъ на думата, съ едно вдигане на рѫката си, може да разсѣе облацитѣ и да поправи времето. Нѣма ли магическата сила въ себе си, вмѣсто да оправи времето, той го разваля. Добриятъ човѣкъ помирява хората, а лошиятъ разваля отношенията между тѣхъ. Като ученици, правете опити, да видите, доколко доброто живѣе въ васъ. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете, какво ще стане съ васъ. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали пѫть на доброто въ себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърдцето си за доброто. Търсете доброто въ себе си, а не отвънъ. Ако искате да проявите доброто, което е вложено въ васъ, отворете сърдцето си за Бога. Той е изворъ на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създалъ, и помолете Го да ви я върне. Чрезъ нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нуждно. Който носи магическата тояжка въ рѫката си, знае, какъ да постѫпва съ хората, и какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ. И тъй, да живѣете съ доброто, това е най-лесниятъ пѫть. Безъ доброто мѫчно се живѣе. Когато нѣкой казва, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че той е изгубилъ магическата прѫчица, т. е. доброто. Доброто е свѣтлина, която оправя пѫтищата на човѣка. Мойсей имаше магическата тояжка въ себе си Достатъчно бѣше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. Съ помощьта на жезъла си той изведе евреитѣ отъ Египетъ. Съ него той раздѣли Червеното море на две, и евреитѣ можаха да минатъ по суша. Съ тояжката си Мойсей направи чудеса предъ евреитѣ. Така тѣ разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобилъ магическата прѫчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. Следъ това ще се приближи при него и, ако е раненъ, ще превърже ранитѣ му; ако е убитъ, ще го възкреси. Неприятельтъ му ще тръгне съ него и ще му стане приятель. Така той ще му покаже силата, която доброто крие въ себе си. Помнете: доброто е единица мѣрка на физическия свѣтъ. На земята безъ доброто не можете да направите крачка напредъ. Щомъ носите доброто въ себе си, разумнитѣ и свѣтли сѫщества ще бѫдатъ на ваша страна. Отъ тѣхъ ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да има на своя страна свѣтли и разумни сѫщества? Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ любовьта е мѣрка на нѣщата. Щомъ придобиете любовьта и доброто, като плодъ на любовьта, вие притежавате богатството на цѣлия свѣтъ. Задача. Цѣлъ месецъ мислете върху доброто, като основа и единица мѣрка на нѣщата, като начало на живота. Щомъ помислите за доброто, кажете си: Азъ съмъ добъръ, защото Богъ ме е направилъ добъръ. Не питайте, вѣрно ли е това, или не. По естество човѣкъ е добъръ. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живѣе въ него. Работете съзнателно за проявяване на доброто въ себе си и следъ единъ месецъ ще видите, какъвъ е резултатътъ на вашата работа. Ще кажете, че тази работа е мѫчна. Каква мѫчнотия има въ възприемане на свѣтлината, на въздуха и на храната? Отвори очитѣ си, и свѣтлината сама ще мине презъ тѣхъ. Разшири дробоветѣ си, и въздухътъ самъ ще си направи пѫть. Отвори устата си, и храната сама ще влѣзе въ нея. Малко се иска отъ човѣка. Освободете се, за да се прояви доброто въ васъ. То е вложено въ васъ отъ самото начало. Безъ доброто нѣма развитие. Доброто осмисля нѣщата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вѣчни времена. Доброто е основа на живота. Т. м. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 17. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новъ мирогледъ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Влиянието на сладкитѣ и кисели храни върху човѣшкия организъмъ“. Тема за следния пѫть: „Предназначението на ноктитѣ.“ Какво означава думата „мирогледъ“? — Начинътъ, по който човѣкъ разглежда и схваща цѣлостьта на вселената и неговото положение въ нея. Представете си, че имате единъ ѫгълъ. Какво можете да кажете за него? Ще кажете, че ѫгълътъ се образува отъ пресичането на две прави въ една точка. Ние пъкъ прибавяме, че ѫгълътъ се образува и отъ известни течения въ природата. Запримѣръ, ако раменетѣ на ѫгъла представятъ рѣки, които се спущатъ отъ известна височина, тѣ се срѣщатъ въ точка, която образува връхъ на ѫгъла. Ще се запитате, коя е причината, че тѣзи рѣки се пресичатъ? Онѣзи, които не разсѫждаватъ, казватъ, че сливането на дветѣ рѣки е случайно. Обаче, онѣзи, които разсѫждаватъ, търсятъ причината на това явление и я намиратъ. Тѣзи хора иматъ новъ мирогледъ. Тѣ търсятъ разумностьта въ природата и казватъ, че между силитѣ на природата има известно координиране. Когато хората се движатъ по улицитѣ, пресичатъ пѫтищата си. Привидно, движението на даденъ човѣкъ е независимо отъ движението на другъ нѣкой. Въ сѫщность, между движенията на хората има известно съотношение. Въ разумната природа има закони, които регулиратъ всички движения. Като търсите причината за сливането на дветѣ рѣки, ще дойдете до заключение, че слънцето ги движи. Първоначално тѣ сѫ били голѣми снѣжни прѣспи, които постепенно се стопявали, докато се превърнали въ малки рѣкички. Колкото по-голѣма е топлината на слънцето, толкова по-лесно се топятъ снѣговетѣ. Ние казваме, че слънцето се движи отъ югъ къмъ северъ. Следователно, между движението на слънцето, неговата топлина и образуването на рѣката има известно съотношение. Колкото по-голѣма е топлината на слънцето, толкова по-силно е течението на рѣката. Какво е значението на ѫгъла въ природата? За невежитѣ ѫгълътъ е нѣщо обикновено, безъ никакво значение. Обаче, за учения ѫгълътъ играе важна роля въ човѣшкия животъ. Не е безразлично, дали човѣкъ се натъква на правъ пѫть въ живота си, или на кръстопѫть, подъ ѫгълъ. Ако пѫтьтъ му е правъ, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопѫть, той се спира да мисли, коя посока да хване. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, коя отъ дветѣ посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пѫтя, той трѣбва да избере този пѫть, който изисква по-малко изразходване на енергия. Ако слиза отъ планината, той трѣбва да знае, какъ да слиза — по права, или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той самъ се излага на опасность. Това слизане наричаме падане отъ височина. При качване или слизане отъ планината, кривитѣ линии сѫ безопасни, а правитѣ — опасни. Слизането и качването по правитѣ пѫтеки на планината е само за разумни хора, т. е. за хора съ будно съзнание. Електричеството се движи по права линия, а магнетизмътъ — по крива. Обаче, ако застанете на пѫтя на електричеството, ще се намѣрите на земята. Ако застанете на пѫтя на магнетизма, никаква опасность не ви застрашава. Опасно е, ако сте попаднали въ единъ магнетиченъ поясъ. Той ще ви привлѣче къмъ себе си. За да се освободите отъ този поясъ, трѣбва да излѣзете отъ сферата на неговото влияние. Привличането на човѣка отъ електрични и магнетични центрове сѫ механични прояви на живота. Тѣзи центрове представятъ механични идеи, къмъ които човѣкъ се привръзва несъзнателно. Запримѣръ, вие се интересувате отъ единъ учитель по музика и се привличате къмъ него, не заради добродетелитѣ му, а заради неговото знание. Знанието му представя магнетично поле, отъ което вие се привличате. Щомъ вземете часть отъ знанието му, вие не се интересувате повече отъ него. Често и учительтъ има отношение къмъ ученика си дотолкова, доколкото може да се ползува отъ паричното му възнаграждение. Ако ученикътъ не може да плаща, учительтъ отказва да го учи. Такива отношения сѫществуватъ и въ религиозния животъ на хората. Нѣкой проповѣдникъ поучава богатия човѣкъ. не за душата му, а за неговитѣ пари. Изобщо, нетрайнитѣ и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“. Задачата на всички хора е да разбиратъ своитѣ вѫтрешни похвати, своитѣ вѫтрешни побуждения, да знаятъ, въ каква область действува съзнанието имъ: на физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ — при чувствата му, или въ умствения свѣтъ — при неговитѣ мисли. Разсѫжденията на човѣка се опредѣлятъ отъ областьта, въ която се движи съзнанието му. Запримѣръ, ако сте въ областьта на физическия свѣтъ, въпроситѣ лесно се решаватъ. Трѣбва ли да мислите много, колко правятъ две и три крини жито? Събирате числата две и три и получавате петь крини. Другъ е въпросътъ, когато се натъквате на чувствата и на мислитѣ си. Тѣ не се събиратъ, както величинитѣ на физическия свѣтъ. Тѣзи задачи изискватъ други разсѫждения. Запримѣръ, ако нѣкой човѣкъ има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нуждни сѫ много срѣдства. Тукъ не можемъ да съберемъ две и три и да получимъ резултатъ. Ако нѣкой проповѣдникъ отиде да проповѣдва на езичницитѣ, той не може да реши задачата си лесно. Той има предъ видъ да ги освободи отъ заблужденията, въ които се намиратъ, а това не е лесна задача. Освобождаването подразбира даване работа на човѣка. Да освободишъ нѣкого отъ пленъ, това значи, да му дадешъ нѣкаква работа. Като се топи, снѣгътъ се освобождава отъ пленъ. Той започва да се стича надолу, т. е. върши работа. Отъ една страна водата принася полза на растенията, на воденицитѣ, но отъ друга страна руши брѣгове, кърти дървета и т. н. Ще излѣзе, че освобождаването на едного причинява вреда на другиго. Така е при неразумнитѣ сѫщества. Обаче, свободата на разумнитѣ хора носи свобода на всички живи сѫщества. Ние говоримъ за числата две и три като разумни и неразумни величини. Ако събирате два и три лева, ще получите петь лева, но тѣ нѣматъ съзнание за това, което става съ тѣхъ. Обаче, ако двама ученика отъ една гимназия се събератъ съ трима ученика отъ друга гимназия, тѣ съзнаватъ положението си като ученици и знаятъ, защо се събиратъ. На сѫщото основание казваме, че и връзкитѣ между сѫществата могатъ да бѫдатъ съзнателни и несъзнателни, дълбоки и повръхностни, разумни и неразумни. Колкото по-дълбоки, съзнателни и разумни сѫ връзкитѣ между две сѫщества, толкова по-голѣма е възможностьта за развиване на съзнанията имъ. Тѣ иматъ по-богатъ психически животъ. За да разберете тѣхнитѣ прояви, трѣбва да разберете цѣлокупния животъ на природата. Въпрѣки това, колкото по-разумни сѫ проявитѣ на човѣка, толкова поразбрани сѫ тѣ. Не е лесно да разберете проявитѣ на глупавия човѣкъ. — Защо? — Защото неговиятъ животъ е неорганизиранъ. При единъ американски френологъ отишли десеть души, да измѣри главитѣ имъ и да имъ каже нѣщо. Тѣ влѣзли единъ следъ другъ въ стаята на френолога. Деветтѣ души останали доволни отъ казаното, но десетиятъ билъ недоволенъ. — Защо? — Защото френологътъ не му казалъ нищо. Той го запиталъ, защо и на него не каже нѣщо. Френологътъ отговорилъ: Писмото, което е написано на твоята глава, е много ситно, не мога да го прочета. Съ това той искалъ да каже, че на главата на този човѣкъ нѣма нищо особено. Значи, този човѣкъ билъ доста простъ. Той не е работилъ върху себе си, вследствие на което не могълъ да напише нѣщо важно на главата си. Ценна е главата на човѣка, когато е богата по съдържание. Не е ли съдържателна, тя мѫчно се разгадава, мѫчно се чете по нея. Нѣкои мислятъ, че, ако не можете да четете по главата имъ, сѫ велики хора. И това е възможно. Великитѣ хора могатъ да се разбиратъ лесно, но могатъ да останатъ и неразбрани. Добре е да бѫдете отъ тѣзи велики и мѫдри хора, които рано или късно ще бѫдатъ разбрани. Не се стремете да бѫдете отъ онѣзи велики хора, които презъ цѣлата вѣчность ще останатъ неразбрани. Върхътъ Евересъ е неразбранъ още за хората. Той е толкова високъ, че е недостѫпенъ за изследване. Ще дойде день, когато хората ще го постигнатъ и ще знаятъ, какво представя той. Като ученици, вие трѣбва да знаете, въ коя область се намирате всѣки даденъ моментъ. Запримѣръ, ако въ даденъ случай вие имате разположение да работите физически, въ сѫщия моментъ не можете да учите, още повече не можете да изследвате причинитѣ и последствията на нѣщата. Може ли физически силниятъ да бѫде едновременно и умствено силенъ? Ако той е употрѣбилъ всичкото си време за развиване на мускулитѣ си, невъзможно е да бѫде еднакво силенъ и способенъ въ умствения свѣтъ. И обратно: умствено способниятъ не може да бѫде и физически силенъ. Правилно е човѣкъ да се развива еднакво и въ тритѣ свѣта — физическия, духовния и умствения. Пренебрегне ли единъ отъ тѣзи свѣтове за смѣтка на другитѣ, той нарушава хармонията между силитѣ на своя организъмъ. Развитието на ума не зависи отъ развитието на физическото тѣло. Ако земедѣлецътъ произвежда грамадни количества жито, това не показва, че той е много интелигентенъ. Неговата алчность го заставя да работи много, да изкара повече жито, да се осигури. Умствениятъ работникъ не произвежда много жито. Той се задоволява съ малко. Ще кажете, че онзи, който произвежда много жито, си служи съ модерни срѣдства, а сѫщевременно има предъ видъ благото на другитѣ хора. Важно е, какъ услужва на хората: даромъ, или съ пари. Ако имъ услужва съ пари, това всички правятъ. Изкуство е човѣкъ да има предъ видъ благото на своитѣ ближни като свое благо. Съвременнитѣ хора, главно материалиститѣ, се радватъ на голѣмитѣ производства, на многобройнитѣ фабрики. Тѣ се радватъ, че умътъ работи. Вѣрно е, че умътъ работи, но какво придобива човѣкъ въ морално отношение? Ако умътъ се развива, а моралътъ отпада, какво придобива човѣкъ? Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който благата се разпредѣлятъ равномѣрно. Ако единъ човѣкъ е богатъ, всички трѣбва да бѫдатъ богати. Разликата е въ степеньта на изобилието. Запримѣръ, когато снѣгътъ на върховетѣ се топи, и долинитѣ се ползуватъ отъ тѣхното богатство. Щомъ снѣгътъ изчезне, и долинитѣ обедняватъ. Като знаете това, не се радвайте на богатството си, не мислете, че сами сте го придобили. Други сѫ работили за васъ. Ако тѣ престанатъ да работятъ, вашето богатство ще изчезне. Каквото става въ видимия свѣтъ, сѫщото става и въ невидимия. Както рѣкитѣ и изворитѣ на земята пресъхватъ, премѣстватъ се и отново се явяватъ, така и въ духовния, и въ умствения свѣтъ рѣкитѣ и изворитѣ се отдръпватъ отъ едно мѣсто и започватъ да извиратъ на друго. Тази е причината, поради която често ученитѣ казватъ, че нѣкѫде е настаналъ духовенъ и умственъ гладъ. Този гладъ води къмъ израждане — физическо, духовно и умствено. Снѣговетѣ спасяватъ хората отъ израждане. Щомъ паднатъ голѣми снѣгове, тѣ се скриватъ по домоветѣ си, но се радватъ, защото се създаватъ нови условия за забогатяване. И тъй, страданията не сѫ нищо друго, освенъ снѣгове, навалѣли по върховетѣ на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣзи снѣгове носятъ богатство за човѣка. Ако нѣма снѣгове, т. е. ако нѣма страдания, човѣкъ е осѫденъ на крайна сиромашия, на фалиране. Страданията сѫ причина за прииждане на нови енергии въ живота. Ако нѣма страдания, никакво прииждане на енергия нѣмаше да сѫществува. Хората не обичатъ страданията, защото не сѫ дошли до ония методи, чрезъ които да трансформиратъ придобититѣ енергии, вследствие на което изпитватъ неприятни състояния. Приятно ви е, когато се рѫкувате съ приятеля си. Колкото силно да стисне рѫката ви, вие сте доволни. — Защо? — Защото съ стискането на рѫката ви, той предава часть отъ своята енергия и доказва, че ви обича. Понеже и вие имате разположение къмъ него, приемате енергиитѣ му и лесно се справяте съ тѣхъ. Колкото по-здраво стисне рѫката ви, толкова повече ви обича. Когато дърводѣлецътъ постави дъскитѣ между менгемето и ги стисне здраво, да се слепятъ, казвате за него, че е добъръ майсторъ. Ето защо, както обичате приятеля си и се справяте съ неговитѣ енергии, така обикнете и страданието, за да се справяте лесно съ енергиитѣ, които излизатъ отъ него. Разчитайте на енергиитѣ, които идатъ чрезъ страданията. Тѣ внасятъ нѣщо добро въ човѣка. Разчитайте на онзи, който хваща здраво. Ако е вашъ приятель, той ще ви помага въ всички случаи на живота. Ако ви е неприятель, мѫчно можете да се освободите отъ рѫката му. Какво прави силниятъ стражарь? Като хване апаша, той го държи здраво въ рѫцетѣ си. На такива стражари обществото може да разчита, да се чувствува защитено отъ тѣхъ. Само онзи човѣкъ може да държи нѣщата здраво, който има излишъкъ отъ енергия въ себе си. Като говоримъ за физическата енергия, ние я разглеждаме като резултатъ на умствения животъ отъ миналитѣ поколѣния. Ако не можете да опредѣлите, какъвъ е билъ центърътъ на умствената дейность на човѣка въ неговото минало, не можете да опредѣлите нито настоящето, нито бѫдещето му. Ако знаете настоящето положение на човѣка, ще знаете и неговото минало и бѫдеще. Да разгадаете нѣщо, да решите една задача, това не значи, че трѣбва да проникнете въ всички тайни на природата. За решаването на една задача се иска поне едно условие. Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ духовния свѣтъ, ще придобиятъ изведнъжъ много знания. Човѣкъ може да влѣзе въ духовния свѣтъ, безъ да придобие нѣкакво знание. Какъвто е влѣзълъ, такъвъ ще излѣзе. Нѣкой се хвали, че е ходилъ въ духовния свѣтъ, а знае за него толкова, колкото и онзи, който не е ходилъ. За да придобие нѣщо отъ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има разбирания — да знае, какъ да използува неговитѣ блага. Запримѣръ, ако влѣзе неподготвенъ въ една библиотека, той ще види само полици, пълни съ книги; ако влѣзе въ единъ магазинъ, ще види много стока безъ да може да си купи нѣщо; ако влѣзе въ една гимназия и посети единъ класъ, ще види, че ученицитѣ седатъ мирно на чиноветѣ си и слушатъ, какъ учительтъ преподава. Ако влѣзе въ двора на гимназията, когато ученицитѣ сѫ въ междучасие, ще види, че тѣ играятъ, пѣятъ, скачатъ. Ако не разбира нѣщата, той ще извади криво заключение за тѣхъ, ще каже, че библиотеката е мѣсто, пълно съ полици; магазинътъ е мѣсто, пълно съ стока; гимназията — мѣсто, дето влизатъ ученици и т. н. Обаче, защо сѫ полѝцитѣ въ библиотеката, защо е стоката въ магазина, защо ученицитѣ посещаватъ училището, той не знае. Ако не разбира съотношенията на нѣщата, като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще си състави за него такова мнение, каквото и за физическия. Той ще каже, че и духовниятъ свѣтъ е така неорганизиранъ, както физическиятъ. Той не познава нито физическия свѣтъ, нито духовния. При сегашното си съзнание, човѣкъ не може да отиде въ духовния свѣтъ. И да влѣзе тамъ, той не може да задържи нито едно впечатление отъ него въ съзнанието си. Следователно, когато човѣкъ не може да запази никакъвъ отпечатъкъ въ съзнанието си за това, което е видѣлъ, все едно, че нищо не е видѣлъ. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате, да познавате органитѣ си, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Запримѣръ, като погледнете показалеца си, вие трѣбва да знаете, защо формата му е заострена, или тѫпа. Ако показалецътъ ви при основата си е дебелъ, а на върха заостренъ, причината се крие въ теченията, които излизатъ отъ организъма. Пръстътъ може да се уподоби на рѣка която въ основата си има притоци, които я правятъ пълноводна. Колкото отива къмъ края си, тя намалява. Човѣкъ съ остри пръсти изразходва много енергия, понеже става голѣмо изтичане. Колкото по-тѫпи сѫ върховетѣ на пръститѣ, толкова по-малко енергия изтича презъ тѣхъ. Хора съ заострени пръсти сѫ нервни, енергични. Нервниятъ човѣкъ е като огънь. Понеже иска да се прояви, енергията предизвиква голѣмо напрежение въ него. Нервниятъ човѣкъ е крайно активенъ, но не болезненъ. Умътъ му е подвиженъ, бързо схваща идеитѣ. Той е бързъ и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ действията си. Каквото предприема, добре го обмисля. Като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, не я отлага, но веднага пристѫпва къмъ решаването ѝ. Който не разбира, какво представя нервниятъ човѣкъ, страхува се да не стане нервенъ. Подъ понятието „нервность“ разбиратъ нѣкакво болезнено състояние. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ нервенъ, т. е. активенъ. Най-съвършената система въ човѣка е нервната. Следователно, добре е, когато нервната система е въ действие. Докато тя се проявява правилно, човѣкъ мисли, чувствува и действува добре. Когато срещнете такъвъ човѣкъ, не казвайте, че е нервенъ, но кажете, че нервната система въ него работи правилно. Оплаква ли се нѣкой, че е нервенъ, ние разбираме, че той не е нервенъ въ правия смисъль на думата, но е човѣкъ съ разслабена нервна система. Такъвъ човѣкъ иска да се прояви, но не може, затова е неспокоенъ. Той трѣбва да каже: Азъ се безпокоя, че не мога да се проявя, както трѣбва, т. е. не мога да проявя нервната си система. Нервната система е съставена отъ безброй влакънца, които възприематъ впечатленията отъ външния свѣтъ и ги предаватъ навънъ чрезъ мисъльта. Осакатятъ ли се тия влакънца, осакатява се и нервната система. Влакънцата не сѫ нищо друго, освенъ антени, т. е. възприематели и предаватели. Слабата паметь се дължи на осакатяване на нервнитѣ влакна. Щомъ се подобри състоянието имъ, паметьта се усилва. Това става по много начини. Единъ отъ тѣхъ е храната, която човѣкъ възприема. Запримѣръ, за усилване на мозъчната енергия се препорѫчватъ орѣхи, но трѣбва да се знае, какъ да се ядатъ. Сѫщо така се препорѫчватъ различни растения. Ученитѣ хора се занимаватъ съ растенията и търсятъ между тѣхъ такива, които могатъ да въздействуватъ на нервната система. Както идеитѣ въздействуватъ върху психическия животъ на хората, така растенията въздействуватъ върху нервната система. Алхимицитѣ сѫ търсили жизнения елексиръ, за да направятъ човѣка безсмъртенъ. Той сѫществува и като идея. Важно е човѣкъ да намѣри такава идея, която да го направи безсмъртенъ. Както храната опредѣля здравословното състояние на човѣка, така и идеитѣ обуславятъ нормалното развитие на неговия психически животъ. Адамъ, който живѣлъ въ рая и се хранилъ съ най-интелигентнитѣ растения и плодове, се отличавалъ съ голѣма ученость. Той далъ на всички животни имена, съответни на характера имъ. Това може да направи само онзи, който има знания. Ученъ човѣкъ билъ Адамъ, но като напусналъ рая, изгубилъ знанията си. — Защо? — Защото билъ лишенъ отъ онази храна, която ималъ въ рая. Храната го правѣла ученъ. Не може човѣкъ да се храни съ свинско, съ козе месо и да стане великъ. Иоанъ Кръститель се хранѣлъ съ медъ и акриди. Медътъ смекчавалъ малко характера му. Той билъ много енергиченъ. Акридитѣ пъкъ му придавали веселость и добро разположение. Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ научно. Правете опити, да видите, какво въздействие указватъ върху човѣка различнитѣ храни. Наблюдавайте нѣщата, изучавайте ги, да видите, какви знания ще придобиете. Изучавайте явленията въ живота и въ природата, безъ да вадите бързи заключения. Съ бързане работитѣ не се уреждатъ. Запримѣръ, ако пипнете рѫката на нѣкого и усѣтите, че е студена, казвате, че кръвообръщението на този човѣкъ не става правилно. Ако цвѣтътъ на рѫката е жълтеникавъ и венитѣ силно издути, вие веднага се произнасяте, че рѫката е на старъ човѣкъ. Това не е наука. Важно е да опредѣлите колко енергия изтича отъ тази рѫка и колко се възприема. Какво показватъ издутитѣ вени? Който има издути вени на рѫцетѣ си, той се намира подъ голѣмо напрежение, очаква нѣщо. Ако е старъ, той очаква да дойде при него нѣкой младъ, да му предаде службата си. Издутитѣ вени на рѫката показватъ, че човѣкъ иска да даде нѣщо. Ако венитѣ сѫ хлътнали навѫтре, човѣкъ нѣма какво да дава. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ нѣщата всестранно. Не е достатъчно да кажатъ, че 2+3=5. Тѣ трѣбва да отидатъ по-далечъ, да проникнатъ въ съдържанието на числата. Тѣ събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, безъ да знаятъ подбудителнитѣ причини на тия действия. Лесно е да извадишъ 2 отъ 3, да умножишъ 2 на 3, или да раздѣлишъ 3 на две. Външната страна на тия действия има отношение къмъ физическия свѣтъ. Ако иска да разгледа тия действия въ чувствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху тѣхното съдържание. И най-после, като дойде до умствения свѣтъ, той трѣбва да проникне въ смисъла на тия действия. Оттукъ вадимъ заключението: физическиятъ свѣтъ се занимава съ формитѣ на нѣщата, чувствениятъ — съ съдържанието имъ, а умствениятъ — съ тѣхния смисълъ. Мнозина се питатъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота се крие въ яденето. Ако това е така, научилъ ли е човѣкъ, какво съдържание и какъвъ смисълъ има всѣка храна? Нѣкой изяде една ябълка, безъ да си отговори, какви елементи съдържа тя, отде е дошла, подъ влиянието на коя планета се намира и т. н. Това трѣбва да се изучава всѣка година, понеже миналогодишнитѣ ябълки не приличатъ на тазгодишнитѣ нито по съставъ, нито по влияние на планетитѣ. Това днесъ не ви интересува, защото не можете да го използувате. Днесъ съзнанието ви се приготвя, за да можете въ бѫдеще да се ползувате отъ храната, която употрѣбявате. Всѣки плодъ крие въ себе си лѣчебна сила, която трѣбва да се използува. Ако сте нервно възбуденъ, изяжте три петровки ябълки, и неразположението ви ще изчезне. — Възможно ли е това? — Направете опитъ и ще се увѣрите. Ако неразположението ви изчезне, думитѣ ми сѫ вѣрни. Не питайте, кое е вѣрно и кое не, но прилагайте. Задръжте въ ума си следната мисъль: между всички явления въ свѣта има известно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна. Тъй щото, ще знаете, че всѣко физическо явление има отражение въ духовния и въ умствения свѣтъ. Както между формата, съдържанието и смисъла има известно съотношение, така и между всичкитѣ свѣтове сѫществува известна връзка. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ тежи 75 килограма. Това тегло отговаря на неговото съдържание, както и на неговия умственъ животъ. Дойдете ли до теглото на другъ човѣкъ, за него се изискватъ съвършено други числа. Изобщо, за всѣки даденъ случай е опредѣлено специфично число. Запримѣръ, като наблюдавате хората, виждате, че носътъ на всички хора е различенъ. Нѣкои хора иматъ дълги носове, а други — кѫси. Споредъ физиогномиститѣ, дългиятъ носъ е признакъ на интелигентност. Устата, носътъ, очитѣ, веждитѣ сѫ главнитѣ антени на човѣшкото лице. Тънкитѣ вежди възприематъ по-фини чувства, а дебелитѣ — по-груби, т. е. чувства отъ физически характеръ. Хора, които иматъ тънки вежди, минаватъ за духовни. Тѣ иматъ добре развита интуиция. По характеръ сѫ меки. Мекотата не подразбира слаба воля. Ако такъвъ човѣкъ срещне мечка на пѫтя си, той ще я поглади малко, и тя ще клекне на земята. Тогава той може да се разговаря съ нея. Ако човѣкъ съ дебели вежди срещне мечка, той ще я хване за ушитѣ, ще я търколи на земята и ще каже: Ще знаешъ, че съ мене не може да се играе. И двамата сѫ юнаци, но единиятъ се справя съ мечката по мекъ начинъ и се разговаря съ нея, а другиятъ я събаря на земята, стѫпва съ кракъ върху гърба ѝ и се заканва срещу нея. Единиятъ изразходва повече енергия, а другиятъ — по-малко. Следователно, който изразходва най-много енергия, живѣе на физическия свѣтъ; който изразходва по-малко енергия, живѣе въ духовния свѣтъ; който изразходва най-малко енергия, т. е. колкото е нуждна въ даденъ случай, той живѣе въ Божествения свѣтъ. Тамъ всичката енергия се използува разумно. Физическиятъ свѣтъ разполага съ много енергия, вследствие на което малко се използува, а повече се разпилява. Ако едно сѫщество отъ духовния свѣтъ слѣзе на земята, то ще се ползува отъ физическата енергия нѣколко хиляди години и пакъ ще остане часть отъ енергията неизползувана. Физическиятъ човѣкъ, обаче, едва изкарва 50 — 60 години съ енергията, която му е дадена, и като я свърши, заминава за другия свѣтъ. Заминаването на човѣка за другия свѣтъ не е нищо друго, освенъ запасяване съ нова енергия. Човѣкъ умира, за да вземе ново количество енергия и пакъ да се върне на земята. Скѫпо струва тази енергия. Десетки години човѣкъ трѣбва да пѫтува отъ този до онзи свѣтъ докато си набави нуждната енергия. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 10. октомврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Милосърдие и користолюбие — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на физическия и на духовния свѣтъ.“ Тема за следния пѫть: „Влиянието на сладкитѣ и кисели храни върху човѣшкия организъмъ“. Сегашнитѣ хора трѣбва да поставятъ съзнанието си далечъ отъ житейското море. Както вълнитѣ на морето заличаватъ всичко написано на морския брѣгъ, така и житейското море заличава всичко написано въ човѣшкото съзнание. Казвате: Не трѣбва ли да ходимъ при морето? — Можете да ходите при морето, но не трѣбва да живѣете при него. Вълнитѣ на морето не трѣбва да се блъскатъ въ вашето съзнание. Като се блъскатъ въ съзнанието ви, тѣ заличаватъ всичко, което пишете. За да не става това, стойте далечъ отъ морето. Съ други думи казано: Не привличайте свѣта близо до сърдцето си. Всички хора, особено младитѣ, като мислятъ, че благата идатъ отъ свѣта, увличатъ се въ него, турятъ го близо до сърдцето и до съзнанието си, вследствие на което страдатъ. Много естествено! Тѣ не познаватъ законитѣ на свѣта и не могатъ да се справятъ съ него. Свѣтътъ е опитно училище. Който влѣзе въ него, трѣбва да познава законитѣ и елементитѣ, съ които той работи. Ако не ги познава, човѣкъ се натъква на противоречия и мѫчнотии. За да влѣзе въ свѣта и да излѣзе незасегнатъ отъ него, той трѣбва да е завършилъ своето развитие. Само съвършениятъ човѣкъ може да работи съ елементитѣ на свѣта и да се ползува отъ тѣхъ. Понеже хората влизатъ въ свѣта като несъвършени още, тѣ живѣятъ малко време и умиратъ. При сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ не може да живѣе дълго време на земята. Ако той живѣе на земята хиляда години, нищо нѣма да остане отъ него. Той ще изопачи характера си толкова много, че въ края на краищата, вмѣсто да придобие нѣщо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза въ училище, безъ да знае нито програмата, нито законитѣ, които го управляватъ? Мнозина казватъ, че свѣтътъ е мѣсто, дето се проявяватъ науката, изкуствата, религията и т. н. Ние отричаме това. — Защо? — Подъ думата „свѣтъ“ въ тѣсенъ смисълъ, разбираме външната страна на нѣщата, която мами човѣка и го въвежда въ заблуждения и противоречия. Другъ е въпросътъ, ако разглеждаме свѣта въ широкъ смисълъ на думата, като проява на Битието, на Козмоса. Тамъ вече спадатъ и науката, и религията, и изкуствата. И външниятъ свѣтъ си служи съ тѣхъ, но като съ украшения, както младата мома се кичи и нарежда съ хубави дрехи, съ златни пръстени и гривни. Тя се кичи съ тѣхъ, но сама нищо не е изработила. Какво придаватъ коприненитѣ дрехи на момата? Съ тѣхъ става ли тя по-благородна? Какво печели човѣкъ, ако постоянно носи въ джоба си научни книги, безъ да ги чете? Какво придобива войникътъ, ако на гърдитѣ му закачатъ кръстове за храбрость, безъ да е ходилъ на война? Човѣкъ придобива нѣщо само тогава, когато обработи нѣщата, и тѣ ставатъ негова плъть и кръвь. Истински придобивки сѫ ония, съ които човѣкъ разполага на всѣко време и които измѣнятъ характера му, внасятъ въ него нѣщо благородно и устойчиво. Какво става съ восъка, като го турите на огъня? Отъ огъня той се топи, става теченъ. Обаче, щомъ го отдѣлите отъ отъня, той отново се втвърдява. — Какво е придобилъ восъкътъ? — Нищо особено. По характеръ много хора сѫ подобни на восъкъ. Докато сѫ въ огъня, тѣ сѫ меки, подвижни; щомъ излѣзатъ отъ огъня, отново се втвърдяватъ. Това сѫ неустойчивитѣ характери въ свѣта. Тѣ сѫ подобни още на гайдата, съ която българинътъ си служи. Докато има въздухъ, гайдата свири. Щомъ въздухътъ излѣзе, тя се свива и млъква. И свѣтътъ може да се уподоби на гайда. Докато разумностьта е въ свѣта, той привлича хората. Щомъ разумностьта напусне свѣта, той губи своята красота, и всички бѣгатъ далечъ отъ него. Разумностьта е въздухътъ, който пълни свѣта и му дава възможность да свири. Гайдата е ценна, докато има въздухъ. Тъй щото, ако свѣтътъ ви привлича заради разумностьта си, има смисълъ да се стремите къмъ него и да го изучавате. Но ако го търсите само за неговата външность, т. е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуща отъ въздуха, нищо нѣма да остане отъ нея. Това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да бѣгате отъ него. Живѣйте въ свѣта, но заради разумностьта въ него. Изучавайте разумностьта и я прилагайте въ живота си. Съ други думи казано: Възприемайте само чиститѣ тонове, които излизатъ отъ свѣта. Разработвайте ухото си така, че да различава чиститѣ тонове отъ нечиститѣ, да възприема само чиститѣ и да ги отправя къмъ душата си. При това положение, живѣенето въ свѣта се осмисля. Кѫде е разумностьта въ човѣка: вънъ отъ него, или вѫтре въ него? Когато човѣкъ спи, разумностьта е вънъ отъ него. Когато се събуди, разумностьта е въ него. Тогава той започва своята истинска дейность. Сѫщото може да се каже и за семето. Докато е въ хамбара, то е въ спящо състояние, и съзнанието е вънъ отъ него. Щомъ се посѣе въ земята, при благоприятни условия за неговото покълване, съзнанието му се връща. Ние казваме, че семето проявява нѣкаква дейность. Привидно, условията на посѣтото семе сѫ неблагоприятни, но тѣ носятъ неговото благо. Житното зърно, или какво и да е семе, може да израсте и да даде плодъ, само ако го поставите въ пръстьта, подъ действието на влагата и на слънчевата свѣтлина и топлина. Сѫщитѣ условия сѫ нужни за израстването на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Вие не можете да реализирате една мисъль или едно свое желание, ако тѣ не хванатъ коренъ въ васъ. Да хванатъ коренъ, това значи, да сте ги посадили въ съответна за тѣхъ почва. Следъ това трѣбва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата свѣтлина и топлина. Само при тѣзи условия можете да очаквате отъ тѣхъ плодъ. Който не разбира законитѣ на природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето на почвата и да го остави на Бога, Той да свърши останалата работа. Не, ти самъ ще разорешъ земята, ще посѣешъ семето, ще го загърлишъ и следъ това ще го оставишъ на Бога. Влагата, топлината и свѣтлината сѫ въ Негови рѫце. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а, въпрѣки това, се запитва, защо свѣтътъ е направенъ така, а не по другъ начинъ. Когато отивате на концертъ, да слушате нѣкой великъ цигуларь, вие питате ли, защо държи цигулката и лѫка си по този начинъ, защо свири така, или го слушате и се учите отъ него? За васъ е важно да слушате, какъ свири и да се учите отъ него, а какъ държи цигулката и лѫка си, това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на нѣкой виденъ професоръ, за васъ е важно първо съдържанието на лекцията, а после формата на изреченията, дикцията на говора му. Не е безъ значение и красотата на езика, съ който хората си служатъ, но на първо мѣсто е съдържанието и смисъла на речьта имъ. Не е достатъчно човѣкъ да знае само максимитѣ на живота, но той трѣбва да знае методитѣ на приложението имъ. Чувате да се говори, че трѣбва да бѫдемъ добри, благородни. Обаче, добротата и благородството придобиватъ ли се, или човѣкъ се ражда съ тѣхъ? Човѣкъ се ражда добъръ и благороденъ, но той трѣбва да прояви добротата и благородството си, които сѫ вложени въ душата му. Въ помощь на това му идатъ условията. Казвамъ на едного: Развържи кесията си. Има смисълъ човѣкъ да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е сѫщо да му се казва да я развърже. Следователно, когато се казва на хората, че трѣбва да бѫдатъ добри, благородни, справедливи, това подразбира, че тѣ сѫ пълни кесии. Природата е вложила въ тѣхъ доброто, което всѣки моментъ могатъ да проявятъ. Като знаете това, прилагайте следнитѣ правила въ живота си: ако хамбарътъ ви е празенъ, отваряйте го, само когато искате да турите нѣщо въ него; ако хамбарътъ ви е пъленъ, отваряйте го, само когато искате да извадите нѣщо отъ него, а не да притурите още нѣщо. Ако хамбарътъ ви е пъленъ, нѣма защо да го препълвате; ако е празенъ, трѣбва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нѣщо отъ него. Пълния хамбаръ ще отваряте, за да вадите нѣщо отъ него; празния ще отваряте, за да туряте нѣщо въ него. Ако постѫпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте отъ него и на другитѣ. Желаете ли само да прибавяте, безъ да давате на другитѣ, шишето ви ще се пръсне. И тъй, щомъ ви се даватъ известни условия, вие трѣбва да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Ако трѣбва да вземете нѣщо, ще вземете; ако трѣбва да турите, да дадете нѣщо отъ себе си, ще дадете. Ако не можете да използувате условията, които ви сѫ дадени, вие не сте за тѣхъ. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя болесть. Тя е условие, задача, която трѣбва да решите правилно. — Ама защо ми дойде тази болесть? — Това не е важно. Важно е, какъ ще се справите съ нея. Преди всичко, трѣбва да намѣрите причината на болестьта. Всѣка болесть се предшествува отъ известно неразположение физическо или психическо. Като намѣрите неразположението, ще намѣрите и причината, която го предизвиква. По този начинъ лесно ще се справите съ болестьта. Ще кажете, че сте учени хора, свършили сте естественитѣ науки, математика, философия и т. н. Щомъ имате знания, трѣбва да ги прилагате. Мнозина изучаватъ математика, работятъ съ числата, но ги разглеждатъ само като количествени величини. Освенъ количество, числата съдържатъ въ себе си още и енергия. Запримѣръ, повече работници свършватъ повече работа, не само защото сѫ повече на брой, но защото енергията имъ е повече. Ако две тѣла сѫ нагрѣти до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа. То е по-активно. Когато двама души иматъ различна температура, по-интелигентенъ е онзи, който има по-висока температура. Вибрациитѣ на неговата мисъль сѫ по-високи и по-многобройни. Човѣкъ представя съвокупность отъ числа, всѣко отъ които има опредѣленъ брой вибрации. Въ това отношение, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка е число, съ опредѣленъ брой трептения и съ опредѣлено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислитѣ и чувствата си въ количествено отношение на топлина, свѣтлина и сила, за да можете да ги прилагате на съответното мѣсто. Ако искате да разтопите нѣкой мѫчнотопимъ металъ, ще употрѣбите висока температура. Приложите ли къмъ него низка температура, нищо нѣма да свършите. Следователно, ако искате да свършите нѣкаква важна работа, ще приложите мисъль, която има висока температура, т. е. голѣма свѣтлина и топлина. Когато изучавате хората, виждате, че всѣки човѣкъ отговаря на известно число. Запримѣръ, срѣщате едного и виждате, че е бръзъ въ проявитѣ си. Той не е способенъ за научни изследвания, които изискватъ бавна, планомѣрна работа. Като го измѣрите, виждате, че той е високъ 1.90 см., а широчината на гърдитѣ му е 35 см. Този човѣкъ има тѣсно сърдце; каквато работа започне, той иска да я свърши часъ по-скоро. Това не е правиленъ методъ. Важно е човѣкъ да свърши започнатата работа, а кога ще стане това, не е важно. Нѣкой гради кѫща, иска да я свърши по-скоро. Той има предъ видъ материалнитѣ блага. Като свърши кѫщата си по-скоро, ще може веднага да я даде подъ наемъ и да се ползува отъ нея. Следователно, въ всѣка бърза работа се крие нѣщо користно, нѣкакъвъ материаленъ интересъ. Въ духовния свѣтъ обръщатъ внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова тамъ не бързатъ. Желанието на човѣка да бѫде ученъ е свързано съ придобиването на много знания. Въ този смисълъ, учениятъ представя натоварена кола. Съ какво е натоварена колата— съ знание, съ жито, или съ скѫпоценности, не е важно. Срѣща-. те двама души: единиятъ носи сто килограма жито, а другиятъ — едно зрънце. Който носи стотѣ килограма, той има предъ видъ яденето. Който носи само едно зърно, той мисли да го посѣе. Той знае да яде, но знае и да сѣе. Какво означава яденето? Да ядешъ, това значи, да мислишъ. Нѣкои хора могатъ само да мислятъ, но не и да творятъ, т. е. да сѣятъ. Като посѣете едно житно зърно, вие изучавате процеситѣ на покълването, на растенето, на цъвтенето, на връзването на плода и на узрѣването му. Като изучавате тия процеси, вие придобивате постоянство и търпение. Само по този начинъ взимате участие въ процеситѣ, презъ които минава житното зърно. Не е достатъчно човѣкъ да отваря само хамбаритѣ и да вади оттукъ-оттамъ по нѣколко килограма жито, но той трѣбва да се научи да сѣе. Сегашнитѣ хора повече взиматъ наготово нѣщата, отколкото сами да творятъ. Взимате книгата на единъ авторъ, на втори, на трети и я четете. И това е добре, но сѫщевременно и вие трѣбва да творите. Всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една малка нива, която самъ да обработва и засѣва. Всѣко знание или изкуство, което човѣкъ придобива, както и всѣка работа, която върши, не е нищо друго, освенъ сѣене. Да се върнемъ пакъ къмъ числата, като живи величини. Запримѣръ, всѣка мисъль, всѣко чувство представя опредѣлено число и линия. Ако произнесете думата милосърдие правилно, вие веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието представя правилна крива линия, съ голѣма височина, като кубе. Думата користолюбие е сѫщо крива линия, но вдлъбната, като чиния. Въ това отношение, милосърдието и користолюбието иматъ точно противоположни направления. Милосърдниятъ човѣкъ представя пълна чаша, която всѣки моментъ се обръща съ устата надолу, готова да дава. Користолюбивиятъ е чаша, обърната съ устата нагоре, готова да взима, да се пълни. Милосърдниятъ се бележи съ знака плюсъ, а користолюбивиятъ — съ минусъ. Обаче, следъ време користолюбието става положително. Всѣка користолюбива мисъль, въ края на краищата се превръща въ положителна. Какъ се превръща користолюбието въ милосърдие? Когато чашата на користолюбивия се препълни, той не може вече самъ да я носи и търси нѣкой, да му помогне. Щомъ нѣкой човѣкъ му се притече на помощь, той е длъженъ да му даде нѣщо отъ изобилието си. Тъй щото, първоначално човѣкъ дава по необходимость, докато придобие навика, естествено и доброволно да дава. Щомъ развие милосърдието си, той не се стреми повече къмъ взимане. Дето влѣзе, той е готовъ да помага: оглежда се, кѫде може да предложи услугитѣ си. Като види, че нѣкой пъшка подъ тежестьта на пълната си чаша, веднага отива да му помогне. Ако помогне на десеть души презъ деня, той спечелва повече, отколкото ако очаква на хората да пълнятъ чашата му. Това значи, че той е научилъ вече урока си. Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, следъ време тя започва да се празни вследствие на което се превръща въ чаша на милосърдието. Въ този смисълъ, мѫчнотиитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ условия за превръщане на користолюбието въ милосърдие, т. е. превръщане на отрицателнитѣ сили въ положителни. Иска, или не иска, природата заставя човѣка да дава. Ако доброволно не дава, той ще се намѣри на дъното на кладенеца, отдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само да дойде нѣкой да го извади оттамъ. Задачата на природата е да застави хората да работятъ и да мислятъ. Мисъльта, като процесъ, е свързана съ яденето. Както при яденето човѣкъ трѣбва да дъвче добре храната си, така трѣбва да асимилира и мислитѣ си, да се ползува разумно отъ тѣхъ. Отъ мислитѣ на човѣка зависи неговото бѫдеще. Мисленето е единствениятъ процесъ, който човѣкъ върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробоветѣ си, а мисли — за себе си. Като мисли, човѣкъ плаща труда и работата на стомаха и на дробоветѣ си. Каквото задържи той отъ своитѣ мисли, това е неговата заплата. Нѣкои ще възразятъ, че иматъ право да ядатъ и да дишатъ. Ако дадатъ на стомаха да яде, той ще яде; ако дадатъ на дробоветѣ да дишатъ, ще дишатъ. Обаче, човѣкъ има право и да мисли. Мисленето е единствениятъ процесъ, който продължава и следъ смъртьта. Като замине за другия свѣтъ, човѣкъ нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, сѫщественото нѣщо въ живота е мисъльта. — Ама трѣбва да ядемъ! — Съгласенъ съмъ. — Трѣбва да дишаме. — И съ това съмъ съгласенъ. Сѫщественото, обаче, е мисъльта. Правата мисъль е вѣчна. Тя следва човѣка навсѣкѫде. Щомъ е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползувате отъ него. Не е достатъчно само да усѣщашъ свѣтлината на ума и топлината на сърдцето, но трѣбва да ги възприемашъ и обработвашъ въ себе си, за да се ползувашъ отъ тѣхъ. Ето защо, правата мисъль е ценна за човѣка дотолкова, доколкото да му разкрие живота въ всичкитѣ негови вѫтрешни и външни прояви. Задача за всички хора на земята е да изучаватъ живота въ сегашното му проявление. Какъвъ е билъ животътъ въ миналото, не е важно; какъвъ ще бѫде въ далечното бѫдеще, сѫщо не е важно. Важенъ е настоящиятъ животъ. За да го разбере и проучи, човѣкъ се нуждае отъ чиста и права мисъль, която изключва страха, подозрението, съмнението и т. н. На какво се дължи страхътъ? — На несполучливитѣ опити въ миналото на човѣка. Като носи въ себе си далеченъ, смѫтенъ споменъ за неуспѣхитѣ си, човѣкъ се е наплашилъ толкова много, че мѫчно се решава да пристѫпи къмъ нови опити. Само справедливостьта е въ състояние да премахне страха отъ човѣка. Ако отидете въ държава, въ която нѣма редъ и порядъкъ, нито справедливость, ще видите, че поданицитѣ на тази държава сѫ крайно страхливи. Тамъ, дето владѣе пъленъ редъ и порядъкъ и справедливость, страхътъ отсѫтствува. — Защо? — Хората разчитатъ на устойчивитѣ нѣща. Кой не разчита на здравия параходъ? Кой не разчита на силния конь? За да не се страхувате, уповавайте на Бога. Той е най-силниятъ, най-разумниятъ, най-мѫдриятъ. Следователно, който се страхува, той е слабъ въ мисъльта си и не уповава на Бога. Слабата мисъль и колебливата вѣра внасятъ страха въ човѣка. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората сѫ лоши. Това сѫ второстепенни работи. Ще знаете, че вѣрата ви е слаба. Работете върху себе си, да усилите вѣрата си, да изправите погрѣшкитѣ си. Не е лесно да изправи човѣкъ погрѣшкитѣ си. Тѣ се дължатъ на хиляди оплитания въ миналото. Днесъ всѣки трѣбва да вземе при себе си вѫжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита. За това се изисква дълъгъ периодъ на работа върху себе си. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ новъ начинъ на възпитание; тѣ трѣбва да се изучаватъ, да знаятъ, презъ какви епохи сѫ минали. Въ характера и въ проявитѣ си човѣкъ носи отпечатъцитѣ на епохитѣ, презъ които е миналъ. Като изучавате себе си, както и ближнитѣ си, виждате, че сегашниятъ човѣкъ живѣе още въ своето минало. Ето защо, докато не се освободи отъ миналото си, той не може да приложи новото. Миналото крие въ себе си стари, отживѣли времето си форми, вследствие на което човѣкъ трѣбва да ги остави настрана. Нѣкой казва за себе си, че е сериозенъ човѣкъ, справилъ се е вече съ миналото. — По какво познавате сериозния човѣкъ? — По мислитѣ, които го интересуватъ. — Какви сѫ мислитѣ му?— Не зная, какви сѫ мислитѣ му, но все надолу гледа и постоянно е замисленъ. — Не, мислещиятъ човѣкъ не гледа нито надолу, нито нагоре. Мислещиятъ човѣкъ е вглъбенъ въ себе си. Мисъльта му е всѣкога права. Отъ центъра на слънцето къмъ горната часть на главата му е отправенъ единъ перпендикуляръ. Това показва, че неговата мисъль е свързана съ центъра на слънцето. Ако отъ главата на даденъ човѣкъ не е издигнатъ перпендикуляръ къмъ слънцето, ние казваме, че мисъльта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъль обновява и весели човѣка. Искате ли да бѫде мисъльта ви всѣкога права, съ отвесъ къмъ слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40 — 45 см. и леко я прикрепете на източната страна въ стаята си. Въ срѣдата на дъсчицата да виси коприненъ конецъ, на края на който закачете малка тежесть — камъче, сребъренъ левъ, или малка златна монета. Така прикрепенъ, конецътъ ще ви дава идея за отвеса на мисъльта. Щомъ погледнете къмъ него, ще кажете: Искамъ да имамъ права мисъль, т. е. отвесъ къмъ слънцето. Съ други думи казано: искамъ да имамъ прави отношения къмъ Бога. Който има правилни отношения къмъ Бога, мисли за Него и Го обича. Щомъ Го обича, той Го разбира. Ако нѣма правилни отношения къмъ Бога, човѣкъ се страхува отъ Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. Този законъ е вѣренъ и по отношение на работата, и на ученето. Каквато работа започне, човѣкъ винаги трѣбва да работи съ любовь. Каквато наука изучава, трѣбва да вложи любовь. Дето е любовьта, тамъ е успѣхътъ. Безъ любовь нѣма успѣхъ. Ако изучавате числата съ любовь, вие ще дойдете до известни открития. Днесъ вие си служите съ числата като съ символи, безъ да знаете тѣхния произходъ. Освенъ количествени величини, числата представятъ още и силово съдържание. Освенъ това, тѣ криятъ въ себе си дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Който разбира смисъла на числата, може да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако разбирате числото шесть, вие можете да произведете всички числа, които сѫ произлѣзли отъ него; ако не го разбирате, ще попаднете въ числото шесть, като число на илюзии, и нищо нѣма да постигнете. Съ числото шесть се изразява Соломоновиятъ знакъ — два преплетени триѫгълника, единиятъ съ върха нагоре, а другиятъ — съ върха надолу. Ако попадне въ триѫгълника, съ върха нагоре, човѣкъ ще се ползува отъ условията на живота; попадне ли въ триѫгълника, съ върха надолу, ще се натъкне на голѣми нещастия. Ако раздѣлите числата отъ 1 — 10 въ три категории, ще имате следната табличка: 1, 2, 3 — отъ Божествения свѣтъ. 4, 5, 6 — отъ ангелския свѣтъ. 7, 8, 9 — отъ физическия свѣтъ. Това трѣбва да се докаже и разбере. Нѣщата се разбиратъ само при правата мисъль. Безъ нея нѣма животъ. Тя е външна проява на Божествения свѣтъ Стремете се къмъ правата и чиста мисъль, за да проникнете въ Великия свѣтъ. Като ученици на Великата Школа на живота, всѣкога започвайте живота си съ правата мисъль, а не съ доброто и злото. Бѫдете художници въ работата си, да виждате предметитѣ ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивитѣ линии, т. е. да ги поставите така, както сѫ въ природата. Следъ това всички ще кажатъ за васъ, че сте великъ художникъ. Въ заключение казвамъ: Мисъльта сѫществува въ живота, като външна проява на Божествения свѣтъ. Следователно, вие трѣбва да нанесете мисъльта върху себе си, както художникътъ нанася красивитѣ линии на природата върху платното си. Колкото по-вѣрно е нанесена мисъльта, толкова по-ясна представа имате за нея. Ако я нанесете несполучливо и вложите въ нея несѫществени нѣща, вие влизате въ крива посока на живота и се натъквате на мѫчнотии и нещастия. И тъй, както добриятъ художникъ снема вѣрно линиитѣ на природата, така и човѣкътъ на правата мисъль трѣбва да се държи за отвеса, т. е. за перпендикуляра отправенъ отъ главата му къмъ центъра на слънцето. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 26. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силата на доброто — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на физическия и на духовния свѣтъ.“ Често се говори за права мисъль, но за да се прояви тя, нуждни сѫ известни условия. Първото условие за проява на правата линия е пѫть безъ препятствия. Щомъ срещне нѣкакво препятствие на пѫтя си, тя веднага се изкривява. Сѫщото твърдение се отнася и до правата линия. Щомъ срещне най-малкото препятствие, правата линия става крива. Какъ се доказва твърдението, че правата мисъль, както и правата линия се движатъ по гладъкъ пѫть, безъ препятствия? Казано е за точката, че не заема никакво пространство, че нѣма никакво измѣрение. Въпрѣки това тя образува правата линия, която има едно измѣрение и заема пространство. Какъ може безпространственото да образува нѣщо пространствено? Ние наричаме безпространствено всѣко нѣщо, което не срѣща никакво съпротивление на пѫтя си. Въ този смисълъ, точката не срѣща никакво съпротивление на пѫтя си. Всѣко нѣщо, което срѣща съпротивление на пѫтя си, е пространствено. Каквото и да се говори за правата линия, тя е интересна въ живота дотолкова, доколкото може да свърши известна работа. Когато работникътъ тури мотиката си на рамо и отиде на лозето да копае, ние се интересуваме отъ работата, която той ще свърши, а не отъ мотиката. Свѣтътъ е пъленъ съ мотики, т. е. съ прави линии. Ние се интересуваме отъ работата, която правитѣ линии могатъ да свършатъ. Математицитѣ преди да изчислятъ работата, която правата линия върши, първо даватъ опредѣление за нея. Покрай другитѣ опредѣления за правата линия, тѣ казватъ: Права линия е тази, която се движи само въ една посока. Една права линия може да се движи само въ една посока. Когато безброй прави линии излизатъ отъ единъ центъръ и се движатъ въ много посоки, тѣ образуватъ крива линия. Въ този случай, правитѣ линии сѫ радиуси на кривата, която наричаме окрѫжность. Значи, само кривата линия има радиуси, а правата — нѣма. Ако можемъ да кажемъ, че и правата линия има радиусъ, приемаме, че нейниятъ радиусъ е безкрайно голѣмъ. Тази права линия се движи до безконечность. Чували сте да казватъ за нѣкого, че е правъ човѣкъ, т. е. добъръ, а за другъ — че е кривъ човѣкъ, т. е. лошъ. Какво показва това уподобяване? Правата линия се взема като символъ на доброто и правото въ свѣта, а кривата като символъ на злото. Може ли правата линия да бѫде безкрайно дълга? — Може. — А кривата? — Сѫщо. — Значи, въ това отношение правата и кривата линия си приличатъ. Обаче, дветѣ линии се различаватъ по резултатитѣ, които произвеждатъ. Приятно е, когато човѣкъ върви въ правия пѫть, а неприятно, когато върви въ кривия пѫть. Правата линия може да се уподоби на сладкитѣ нѣща въ живота, а кривата — на горчивитѣ. Защо е така, не може да се отговори. И вие не можете да си отговорите, но можете да мислите по този въпросъ. И най-голѣмитѣ математици не могатъ да отговорятъ на този въпросъ. Ние разглеждаме математицитѣ като хора, които сѫ най-близо до Божествения езикъ. Езикътъ на математиката е първиятъ и най-близъкъ преводъ на Божествения езикъ. — Защо? — Защото и природата работи съ числа, както математиката. Всѣки органъ въ човѣшкото тѣло се изразява чрезъ числа. Измѣни ли се числото на даденъ органъ, въ смисълъ, да се намали или увеличи, измѣня се и правилното отношение между останалитѣ органи. Увеличаването или намаляването на органитѣ не е произволно, но не е нормално. Запримѣръ, чрезмѣрно голѣмитѣ очи на човѣка показватъ, че отъ далечното минало до днесъ въ него сѫществуватъ голѣми желания, които той се стреми да постигне. Ако устата или рѫцетѣ на човѣка сѫ чрезмѣрно голѣми, и това е нѣкаква аномалия. Който има голѣма уста, много говори. Който има дълги рѫце, обича да взима чуждото. Той си проточва рѫцетѣ тамъ, дето не трѣбва. Като знаете това, вие трѣбва да работите върху себе си, да станете господари на своитѣ сили и способности, да не развивате чрезмѣрно органитѣ си. Опасно е да се развиватъ едни способности за смѣтка на други. Ако придобие преждевременно много знания, човѣкъ става гордъ. Не е добре да бѫде човѣкъ крайно горделивъ, или крайно щеславенъ. Гордостьта върви по прави линии, а щеславието — по криви. Горделивиятъ има отношение главно къмъ себе си. Той мисли много за своето достоинство. Щеславниятъ има отношение повече къмъ окрѫжаващитѣ. Той е подобенъ на камбана. Достатъчно е малко да го докоснешъ, за да се чуе гласътъ му. Още отдалечъ ще чуете, че край васъ минава щеславенъ човѣкъ. Горделивиятъ е котелъ, пъленъ съ енергия. Отвънъ е мълчаливъ, но вѫтре постоянно буботи. Гордостьта и щеславието сѫ две прояви на човѣка, които трѣбва да се изучаватъ. Като изучава себе си, човѣкъ дохожда до положение да различава нѣщата. Само по този начинъ той ще разбере, кои процеси сѫ естествени и кои — неестествени; кои се извършватъ доброволно и кои — не. Запримѣръ, доброволно ли влиза гвоздеятъ въ дъската? Доброволно ли пада камъкътъ въ кладенеца? Доброволно ли се качва на планината? Той нито се качва доброволно, нито слиза доброволно. Значи, нѣкой го е качилъ на планината, или свалилъ въ долината. Въ кой случай човѣкъ изразходва повече енергия: когато сваля камъка въ долината, или когато го качва на планината? Отъ морално гледище ние казваме: Доброто е процесъ, при който човѣкъ разумно изразходва повече енергия. Злото е процесъ, при който човѣкъ изразходва по-малко енергия. Ще приведа примѣри изъ живота, да видите, че, наистина, при доброто се изразходва повече енергия, а при злото — по-малко. Представете си, че работите десетина години неуморно въ областьта на изкуството, науката или на нѣкой занаятъ. Вие изразходвате енергия, мисъль, време и едва следъ много години можете да спечелите стотина хиляди лева. Обаче, ако нѣкой апашъ намисли да вземе спечеленитѣ ви пари, въ една нощь може да реализира желанието си. Той става богатъ въ нѣколко часа, безъ много трудъ и работа, безъ изразходване на много енергия. Въ богатство, спечелено по бръзъ начинъ, действуватъ силитѣ на злото. Въ богатство, придобито по честенъ и бавенъ начинъ, действуватъ силитѣ на доброто. За предпочитане е човѣкъ да работи съ силитѣ на доброто, отколкото съ силитѣ на злото. Ще кажете, че искате да бѫдете силни, учени, богати хора. И това е добре, но преди да бѫде силенъ, човѣкъ е билъ слабъ; преди да бѫде ученъ, той е билъ невежа; преди да бѫде богатъ, той е билъ сиромахъ. Като се упражнява, като учи и работи, като прилага силитѣ си, слабиятъ става силенъ, невежиятъ — ученъ, сиромахътъ — богатъ. Като ученици, вие трѣбва да превеждате сегашния езикъ, съ който си служите, по отношение езика на живата математика и геометрия. Запримѣръ, какво означаватъ думитѣ „добро и зло“ отъ гледището на живата математика и геометрия? За да ги разберете, да проникнете въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, трѣбва да ги произнасяте така, че да станете господари на силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Запримѣръ, ако сте неразположени, вие можете съ думата „добро“ да смѣните състоянието си. Направете опитъ, да произнесете думата „добро“ сто пѫти, по единъ пѫть въ секунда. За този опитъ ще ви трѣбватъ една минута и 40 секунди; после произнесете думата „добро“ сто пѫти, по единъ пѫть въ минутата; и най-после, произнесете я пакъ сто пѫти, по единъ пѫть въ часъ. Като направите опита, ще видите, че въ тритѣ случая ще имате различни резултати. Добре е при даденъ случай да произнасяте думата „добро“ всѣка секунда, после — всѣка минута и най-после — всѣки часъ. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да произнесатъ думата „добро“ по единъ пѫть на секундата, се намиратъ на физическия свѣтъ; вторитѣ, които ще произнасятъ думата по единъ пѫть въ минута, влизатъ въ духовния свѣтъ. И най-после, онѣзи, които ще произнасятъ думата по единъ пѫть на часъ, влизатъ въ Божествения свѣтъ. Като произнасятъ думата добро, първитѣ ще мислятъ за физическия свѣтъ, вторитѣ — за духовния, а третитѣ — за Божествения свѣтъ. Първитѣ ще свършатъ работата си най-бързо, за една минута и 40 секунди, вторитѣ — за единъ часъ и 40 минути, а третитѣ — за четири дни и четири часа. Направете опита съ произнасянето на думата „добро“ и следете за резултата, който ще получите. Когато започнете опита, забележете, какво е било времето. Когато свършите опита, пакъ обърнете внимание на времето. Това сѫ данни, които иматъ влияние върху опита. Сѫщевременно, запишете точно часа, минутата и секундата, когато започвате и свършвате опита. Онѣзи, които ще произнасятъ думата „добро“ всѣки часъ, ще държатъ съзнанието си будно, защото и вечерь, и презъ деня, въ сънь или въ будно състояние, пакъ трѣбва да произнасятъ думата. Когато съзнанието на човѣка е будно, и като спи, той пакъ може да прави опита. Стремете се да бѫдете будни, да не прекѫсвате съзнанието си. Дали ще имате резултатъ, или нѣма да имате, не се смущавайте. Най-малко въ 25% отъ опититѣ ще имате резултатъ, а 75% ще бѫдатъ изключения. Като свършите опита, сполучливо или несполучливо, пакъ ще продължавате да работите върху доброто и да го прилагате въ живота си. Като ученици на живота, поставете си задачата да прилагате доброто въ тритѣ свѣта, въ които се движите: въ умствения, въ сърдечния и въ волевия. Този е начинътъ, по който доброто може да се реализира. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 19. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свѣтъ на правата линия — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Произходъ на правата линия.“ Тема за следния пѫть: „Произходъ на сладкото“. Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ произхода на нѣщата — всѣки въ своята область. Геометрикътъ се интересува отъ произхода на линиитѣ, на ѫглитѣ, на фигуритѣ, на тѣлата и т. н. Математикътъ се интересува отъ произхода на числата. Той иска да знае, какъ е произлѣзла единицата, двойката, тройката и т. н. Благодарение на това, единъ математикъ разглежда числата като количествени величини, другъ — като символи, трети — като характери и т. н. Следователно, като дойдемъ до произхода на правата линия, разглеждаме я като пѫть, който изминава точката. Ако точката не се движи, правата линия не може да сѫществува. При това, знае се, че точката нѣма измѣрение, не заема никакво пространство. Въпрѣки това, при движението си тя образува права линия, която има едно измѣрение — дължина, и заема известно пространство. Въ този смисълъ, правата линия се разглежда още като начало на пространството. Какво се разбира подъ понятието „крива линия“? Въ геометрията, запримѣръ, окрѫжностьта е крива линия, която има центъръ. Всичкитѣ точки на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ нейния центъръ. Ние пъкъ казваме, че всѣка линия, която има центъръ, не е крива. Всѣка линия, която нѣма центъръ, е крива. Казвате, че две точки образуватъ права линия. — Защо? — Защото едната отъ тѣхъ е центъръ на другата, която се движи въ известна посока. Отъ това гледище, ако нѣкой се движи по крива линия, която има центъръ, казваме, че той е човѣкъ съ идея. Схващанията на обикновенитѣ хора сѫ тъкмо обратни. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ върви по крива линия, тѣ казватъ, че той е въ безпѫтица. Въ безпѫтица е, ако нѣма центъръ, къмъ който се стреми. Обаче, ако има центъръ, той не е въ безпѫтица. Тогава ще заключимъ, че слънцето, земята и другитѣ звезди и планети, които се движатъ по крива линия, сѫ въ безпѫтица. Не, тѣ иматъ центъръ, къмъ който се стремятъ. Въ сѫщность, криви линии не сѫществуватъ. Кривата линия е сборъ отъ множество прави линии, между които има известно съотношение. Значи, кривата линия не е нищо друго, освенъ разширение на правата линия. Безъ кривата линия правата не може да се разширява. Подъ думата „разширение“ на правата линия разбираме „продължение“. И тъй, правата линия е единствената възможность за проява на точката. Отъ това гледище, плоскостьта е единствената възможность за проява на правата линия. Тѣлото пъкъ е единствената възможность за проява на плоскостьта. Следователно, ако човѣкъ иска да се прояви индивидуално, трѣбва да се движи по пѫтя на правата линия. Ако иска да се прояви колективно, трѣбва да се движи по пѫтя на плоскостьта. Мислете върху точката, правата линия, плоскостьта и тѣлото. Не се водете само отъ гледището на официалната геометрия, но и отъ гледището на живата геометрия, и я приложете въ живота си. Знание, което не може да се приложи въ физическия и въ психическия животъ на човѣка, остава безплодно. Мнозина отъ васъ минаватъ за окултни ученици, изучаватъ окултнитѣ науки, безъ да ги прилагатъ. Това не е знание. Нѣкой минава за естественикъ, другъ — за математикъ, трети — за философъ, четвърти — за музикантъ, но не знаятъ, какъ и кѫде да приложатъ знанието си. Това е неразбиране на науката. Какво знае хиромантътъ, ако не може да приложи хиромантията първо въ своя животъ? Какво ще направи войникътъ, ако отиде на бойното поле съ ръждясала сабя или пушка? Не само че нищо нѣма да постигне, но ще се обремени отъ тежестьта имъ. Той носи товаръ, който не може да използува. Такъвъ товаръ представя всѣко знание, което не може да се приложи. Има учени хора въ свѣта, съ голѣми знания, но, въ края на краищата, като се намѣратъ предъ известна мѫчнотия, тѣ казватъ: Не можемъ да разрешимъ тази мѫчнотия, не знаемъ, какво да мислимъ вече. — Защо не знаятъ, какво да мислятъ? Нали иматъ знания? Защо не могатъ да разрешатъ мѫчнотията си? Много знания иматъ, но неприложени. Такова е положението на ученика, който не учи. Първоначално той отива на училище съ празна торба. Всѣки день учительтъ туря въ торбата му по едно перце. Като се върне у дома си, ученикътъ извади перцето, погледне го и пакъ го туря въ торбата. Той казва: Еднообразни сѫ перцата, нѣма защо да ги преглеждамъ. Не, съ перцата ще пишешъ, нѣма само да ги гледашъ. Вземи едно отъ перцата въ рѫка и започни да пишешъ. Всѣко перце пише различно. Какво би направилъ поетътъ, ако нѣмаше перо? Ако ученикътъ не пише съ перцата си, т. е. не прилага знанието, което учительтъ му дава, той ще ги използува само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата — риба, волътъ — волъ, коньтъ — конь. Като нѣмали желание да учатъ и да прилагатъ знанието, което имъ се преподава, пуйката се накичила съ перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила съ перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; отъ перцата волътъ си направилъ рога и станалъ волъ; коньтъ си направилъ копита и станалъ конь. Ние взимаме думата „перца“ въ символиченъ смисълъ. Тѣ представятъ човѣшката мисъль, която трѣбва да вземе участие въ знанието, да го приложи въ живота. Да се върнемъ пакъ къмъ правата мисъль, като проява на точката. Следователно, ако човѣкъ не може да намѣри пѫть за проява на една своя мисъль, на едно свое чувство или на една своя постѫпка въ най-елементарния имъ видъ, той не разбира закона на правата линия. Съграждането на човѣшкия характеръ почива върху закона на правата линия. Възпитанието и самовъзпитанието на човѣка почиватъ върху сѫщия законъ. Когато се говори за моралния упадъкъ на личностьта, на семействата, на народитѣ, разбираме отклоняването имъ отъ посоката на правата линия. Хората се отклоняватъ отъ посоката на правата линия съзнателно или несъзнателно, понеже считатъ, че този пѫть е мѫченъ. Въ сѫщность, най-лесенъ е пѫтьтъ на правата линия, понеже тя е мѣрка за нѣщата. Има единъ свѣтъ вънъ отъ правата линия, но той е духовенъ, вънъ отъ времето и пространството, въ които се движатъ хората. И тъй, точкитѣ сѫ основа на материалния свѣтъ, а линиитѣ — граници на този свѣтъ. Плоскостьта може да се разложи на линии, а линията — на точки. Математицитѣ казватъ, не най-кѫсото разстояние между две точки е правата линия. Това твърдение е вѣрно, когато приемемъ, че едната точка е въ движение, а другата — въ покой. Правата линия подразбира, че нѣщо е реализирано вече. Значи, точката изминала известенъ пѫть, вследствие на което е образувала правата линия. Щомъ има права линия, има и постижение. Когато физиогномистътъ разглежда лицето на човѣка, той търси по него прави линии. Достатъчно е да намѣри поне една права линия на човѣшкото лице, за да каже, че този човѣкъ има нѣкакво постижение. Този човѣкъ има характеръ, защото само разумниятъ може да реализира възможноститѣ на правата линия. Стремете се да разбирате закона на правитѣ линии и да го прилагате въ живота си. Който разбира този законъ, само той може да бѫде щастливъ. Каквито мѫчнотии и противоречия да срѣща човѣкъ въ живота си, всичко това ще се стопи предъ закона на правитѣ линии. Който не разбира този законъ, ще бѫде нещастенъ, ще срѣща мѫчнотии и противоречия, които ще смущаватъ духа му. Срещнете ли нѣкаква мѫчнотия на пѫтя си, изправете линиитѣ на своя характеръ. Това се постига чрезъ изправяне на мисъльта. Мисъльта върви по законитѣ на правата линия, т. е. по законитѣ на Божествения пѫть. Ако влѣзете въ свѣта на правитѣ линии, ще видите, че отношенията между сѫществата на този свѣтъ сѫ математически опредѣлени. Свѣтътъ на правата линия е единъ отъ най-красивитѣ свѣтове. Наистина, красиво нѣщо е правата линия. Понѣкога правата линия се облича въ крива линия. Въ сѫщность, криви линии нѣма. — Защо? — Ако разложите кривата линия на съставнитѣ ѝ части, ще видите, че тя представя сборъ отъ безброй малки, прави линии. Ако не разбиратъ така кривата линия, хората ще страдатъ, че сѫ попаднали въ кривъ пѫть. Има криви линии въ свѣта, но тѣ сѫ лишени отъ центъръ. Дръжте се за правата линия въ живота си, за да бѫдете радостни и весели. Следователно, радостьта е външенъ изразъ, чрезъ който човѣкъ показва, че е намѣрилъ пѫтя на правата линия. Единствениятъ пѫть къмъ Бога е пѫтьтъ на правата линия. Само по този пѫть човѣкъ може да постигне своитѣ желания. Който се отклони отъ него, причинява вреда на себе си, а полза на окрѫжаващитѣ. Запримѣръ, ако богатиятъ, на когото е дадено богатство, като благо въ живота, се отклони отъ правия пѫть и започне да разпилява богатството си, въ скоро време ще осиромашее, но окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ отъ богатството му. Когато индивидътъ не може да благува, поне окрѫжаващитѣ да благуватъ. Съ това се обяснява, защо природата допуща отрицателнитѣ прояви въ живота — революции, войни, кражби и т. н. И тъй, запомнете основната идея отъ лекцията, а именно: правата линия е единствениятъ пѫть, по който можете да реализирате вашитѣ мисли и чувства. Законътъ за правата линия дава на човѣка сила да се справя съ мѫчнотиитѣ си. Той има знания, разбира хората и всѣкога се отнася добре съ тѣхъ. Ако отиде при нѣкой банкеръ да иска пари, непремѣнно ще има успѣхъ. Банкерътъ не може да откаже на молбата на човѣкъ, който се движи по права линия. Много естествено: двамата заедно образуватъ права линия. Тѣ сѫ дветѣ точки на правата. Ако по нѣкакъвъ начинъ банкерътъ не се приспособи къмъ човѣка, който се движи по права линия, за това той ще плати скѫпо. Все ще се намѣри единъ банкеръ да услужи на разумния човѣкъ. Изобщо, разумниятъ човѣкъ разполага хората къмъ себе си. Любовьта действува по пѫтя на правитѣ линии. Ето защо, срещнете ли човѣкъ, който се движи по линиитѣ на любовьта, вие сте готови да му услужите въ всичко. Ако нѣкой се движи по крива линия, вие затваряте сърдцето си за него. Като знаете това, изучавайте правитѣ линии, прилагайте ги въ живота си, за да реализирате всички добри мисли, желания и постѫпки. Кѫде е мѣстото на правата линия? — Въ самия човѣкъ. Достатъчно е човѣкъ да се вглъби въ себе си, за да намѣри правата линия и да я използува като методъ за реализиране на своитѣ мисли и чувства. Обаче, само онзи може да се вглъби въ себе си, който е миналъ презъ голѣми страдания и разумно ги използувалъ. Който нѣма вѫтрешни опитности, търси постижения вънъ отъ правата линия. Това е невъзможно. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ човѣчеството върви извънъ правата линия, но, каквото е постигнало, всичко е разрушено. Вънъ отъ правата линия животътъ е неустойчивъ. Тайната на добрия и устойчивъ животъ е въ правата линия, която носи радость и веселие за човѣшката душа. Искате ли да ликвидирате съ сиромашията, съ невежеството, съ мрака и ограниченията, влѣзте въ свѣта на правата линия. Търсите ли Бога, ще Го намѣрите въ свѣта на правата линия — въ хармоничния животъ. Богъ работи въ свѣта на правата линия. Казано е въ Писанието: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. — Защо? — Защото Богъ работи въ свѣта на правитѣ линии. Ако езикътъ на човѣка се движи по правата линия, той никога не може да хапе. Измѣни ли на правата линия, всѣкога хапе. Ако мисъльта на човѣка се движи по прави линии, всѣкога принася полза на човѣчеството. Ако се отклони отъ правитѣ линии, тя става вредна. Ако направите чукъ по закона на правата линия, всичко можете да постигнете съ него, безъ да причини най-малка пакость на окрѫжаващитѣ. При това, не е нужно много пѫти да се удря съ него. Единъ ударъ съ този чукъ е въ състояние да свърши работата, която желаете. Изобщо, всѣко нѣщо, което е направено по закона на правата линия, крие въ себе си магическа сила. Има смисълъ човѣкъ да изучава пѫтя на правитѣ линии и да го следва! Правата линия е пѫть на мѫдрецитѣ, а кривата — пѫть на глупцитѣ. Подъ „глупци“ разбираме ония, които изразходватъ енергия, време, срѣдства, безъ да постигнатъ своитѣ желания. Тъй щото, два пѫтя сѫществуватъ въ живота: пѫть на правата линия, дето се постигатъ всички желания; пѫть на кривата линия, т. е. пѫть на непостигнати желания. Тази е причината, поради която пѫтьтъ на кривата линия е по-дълъгъ отъ този на правата линия. Ако искате да имате постижения, правете опити по пѫтя на правата линия. Докато не получите резултати, не преставайте да правите опити. Единъ беденъ и нещастенъ човѣкъ тръгналъ по свѣта да търси щастието си, но никѫде не го намѣрилъ. Най-после, окѫсанъ, обезсърдеченъ и отчаянъ, той тръгналъ назадъ за родното си мѣсто. Единъ день той срещналъ на пѫтя си човѣкъ, богато облѣченъ, но куцъ съ двата си крака. — Кѫде си тръгналъ, човѣче? — запиталъ го бедниятъ. — Търся добри хора по свѣта. Ето, уморихъ се много, не мога вече самъ да ходя. Ще седна тукъ да си почина и да си поприказвамъ съ тебе. Ти отде идешъ? — Ходихъ да търся щастието си, но не можахъ да го намѣря. Връщамъ се отчаянъ отъ неуспѣха си. — Твоето щастие е близо до тебе. — Какъ? Кѫде е то? — Ако ме вземешъ на гърба си и ме занесешъ въ дома ми, щастието ще ти се усмихне. — Не вѣрвамъ вече. Колко хора сѫ ме яхали, но нищо не придобихъ. Гърбътъ ми знае, колко хора съмъ носилъ и какво съмъ постигналъ. — И това е възможно. Тия хора не сѫ знаели, какъ да те яхатъ. Пъкъ и ти не си разбиралъ, кого трѣбва да носишъ на гърба си и кого — не. Азъ съмъ човѣкъ, който знае, какъ да се качва на гърба на ближния си и какъ да му благодари. Твоето щастие е въ моитѣ рѫце: каквото пожелаешъ, ще го получишъ. Следователно, влѣзте въ връзка съ свѣта на правата линия. Тамъ е вашето щастие. Намѣрите ли щастието си, турете го на гърба си и го носете, дето иска то. Не питайте, какъ ще го носите. Не се съмнявайте въ него. Оставете се на негово разположение. Нека то ви яхне, а вие го носете съ радость и благодарность въ душата си, че сте го намѣрили. Правата линия е лѫчъ, който освѣтява пѫтя ви въ тъмна, бурна нощь. Следвайте този лѫчъ безъ страхъ и безъ съмнение. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 12. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пѫть къмъ живота — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Произходъ на правата линия“. Какво се разбира подъ думитѣ „права мисъль, или право мислене“, въ общъ и специаленъ смисълъ? Представете си, че на две деца даватъ по единъ бонбонъ. Първото дете взима бонбона, туря го въ устата си, и на лицето му веднага се явява горчивъ изразъ. — Защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, туря го въ устата си, и лицето му веднага се прояснява. — Защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие въ естеството на децата, но въ бонбона, който сте имъ дали. Бонбонътъ на първото дете е билъ горчивъ, затова и лицето му приема горчивъ изразъ. Бонбонътъ на второто дете билъ сладъкъ, затова лицето му приема свѣтълъ изразъ. Това, което става съ децата, става и съ възрастнитѣ хора. Ако нѣкой човѣкъ преживѣе нѣщо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче, ако преживѣе нѣщо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причинитѣ на нѣщата, разбира защо лицата на хората приематъ ту киселъ, ту горчивъ изразъ, или се проясняватъ и свѣтятъ. Горчивитѣ и неприятни нѣща предизвикватъ единъ родъ свивания и разширявания на мускулитѣ на лицето, а приятнитѣ и радостни нѣща произвеждатъ другъ родъ свивания и разпущания на мускулитѣ Който е дошълъ на земята да се учи, ще опита и сладкитѣ, и горчивитѣ бонбони. Тѣ действуватъ възпитателно върху човѣка. Отъ сладкия бонбонъ той изучава едно нѣщо, отъ горчивия — друго. На кого даватъ сладъкъ бонбонъ и на кого — горчивъ? — На здравия човѣкъ всѣкога даватъ сладъкъ бонбонъ, а на болния — горчивъ. Следователно, ако ви даватъ сладъкъ бонбонъ, ще знаете, че сте здравъ; ако ви даватъ горчивъ бонбонъ, боленъ сте. Горчивиятъ хапъ, горчивиятъ бонбонъ действуватъ лѣчебно, Оттукъ вадимъ заключението: горчевинитѣ въ живота криятъ въ себе си лѣчебни свойства. Тѣ организиратъ силитѣ на човѣшкото тѣло. Горчевината е специалистъ въ известна область. Има горчевини, които играятъ роля на учитель, на лѣкарь, на акордьоръ. Когато учительтъ види, че нѣкой отъ ученицитѣ му не е въ съгласие съ него, веднага изважда прѫчицата и го нагласява. Първоначално ученикътъ е недоволенъ отъ горчевината, която учительтъ му дава, но после благодари за нея, защото разгласенитѣ тонове на цигулката му се нагласяватъ. Безъ горчевини ученикътъ не може да напредва. Безъ горчевини човѣкъ не може да се лѣкува. Докато не е приелъ нѣкаква горчевина, болниятъ е затворенъ за окрѫжаващитѣ. Щомъ дойде лѣкарьтъ и сипе нѣколко капки отъ горчивото лѣкарство въ лъжичка, болниятъ отваря устата си и сѫщевременно се отваря и за близкитѣ си. — Защо ? — Защото въ него се събужда вѣра, че ще оздравѣе. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се отваря и затваря на време, да приема и да дава на време. Ако платното на гемията не се отвори за вѣтъра, тя ще стои на едно и сѫщо мѣсто. Ако чувалътъ не се отвори за брашното, хората ще гладуватъ. Следователно, каквото става съ човѣка, това става и съ всички предмети. Ако човѣкъ се отваря и затваря на мѣсто и на време, той е доволенъ; ако не се отваря и затваря на време и на мѣсто, той не е доволенъ. Има процеси, които трѣбва да ставатъ на затворено. Запримѣръ, мозъкътъ, сърдцето, дробоветѣ. стомахътъ, червата работятъ на затворено. Изнесатъ ли се навънъ, да работятъ на открито, тѣхната дейность се прекратява. Обаче, има прояви, за които човѣкъ непремѣнно трѣбва да бѫде отворенъ. Затвори ли се за тия прояви, той самъ нарушава хармонията на своя животъ. По какво се познава, кога човѣкъ е отворенъ и кога — затворенъ? — По очитѣ. Какво става въ очитѣ на онзи, който е отворенъ, и какво става въ очитѣ на затворения човѣкъ? Какъ познавате, кой човѣкъ е доволенъ и кой не е доволенъ? Ако двама души тръгватъ заедно на екскурзия, какъ ще познаете доволния и какъ — недоволния ? — Каквото и да е времето, доволниятъ ще намѣри нѣщо, което да хареса, а недоволниятъ нищо не харесва. Доволниятъ ще намѣри, че времето е хубаво, че слънцето грѣе приятно, а недоволниятъ ще види и най-малкия облакъ и ще каже, че времето е облачно. Тъй щото, искате ли да различите доволния отъ недоволния, слушайте, какъ се произнасятъ за единъ и сѫщи фактъ. Отъ думитѣ имъ можете да вадите заключение за тѣхнитѣ състояния. Всички хора, които живѣятъ на земята, сѫ екскурзианти. Всички носятъ раници и пѫтуватъ по широкия свѣтъ. Дето спрете, навсѣкѫде чувате или оплаквания отъ живота, или доволство. Повечето хора сѫ недоволни и казватъ, че животътъ е лошъ. Подъ думата „животъ“ тѣ разбиратъ окрѫжаващитѣ. Значи, окрѫжаващитѣ хора сѫ лоши. Ако, наистина, окрѫжаващитѣ сѫ лоши, ще излѣзе, че само тѣ сѫ добри. — Защо сѫ лоши окрѫжаващитѣ? — Защото имъ даватъ горчиви бонбони. Значи, ако нѣкой човѣкъ ви освободи отъ горчивия бонбонъ, ще кажете, че той е добъръ. Какво ще каже болниятъ, ако му вземете горчивия бонбонъ и му дадете сладъкъ? Болниятъ се нуждае отъ горчивъ бонбонъ, и всѣки, който се осмѣли да му го вземе, минава за лошъ човѣкъ, който не му мисли доброто. Като опита сладкия бонбонъ, той казва: Залъгватъ ме тия хора! Казвамъ: На здравия човѣкъ давайте сладки бонбони, а на болния — горчиви. Само по този начинъ хората ще бѫдатъ доволни отъ васъ и ще кажатъ, че сте добри. Доброто и злото сѫ относителни нѣща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи, плюсътъ и минусътъ се мѣнятъ постоянно. Изобщо, всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, е добро. Когато на болния дадете горчивъ бонбонъ, а на здравия — сладъкъ, тѣ сѫ на мѣстото си. Щомъ сѫ на мѣстата си, и горчивиятъ, и сладкиятъ бонбонъ сѫ добри нѣща. — Не може ли безъ страдания? — Може. — Кога? — Когато си здравъ. Ако си боленъ, непремѣнно ще страдашъ. Страданието е предпазитель, който запазва живота на човѣка. За предпочитане е човѣкъ да страда, отколкото да загуби живота си — най-великото благо въ свѣта. Чрезъ страданията природата предупреждава човѣка, да бѫде внимателенъ, да не падне въ пропастьта, да изгуби живота си. Като страда, човѣкъ става внимателенъ, вглежда се въ живота си и, като намѣри нѣщо криво, изправя го. Ако пъкъ търсите животъ безъ страдания, създайте си вие сами такъвъ животъ. Разумниятъ свѣтъ е опредѣлилъ най-голѣмата премия въ свѣта за онзи човѣкъ, който може да даде планъ за животъ безъ страдания. Намѣри ли се такъвъ планъ, веднага ще се приложи. Досега още никой не е изработилъ такъвъ планъ. Коя е причината, задето хората сѫ недоволни отъ живота си ? Докато вървятъ въ правия пѫть, всички сѫ доволни отъ живота си. Щомъ се отклонятъ отъ правата посока на движение, тѣ ставатъ недоволни. Тѣхниятъ пѫть се пресича съ Божествения и взима друго направление, подъ ѫгълъ. Следователно, докато две прави линии вървятъ успоредно, тѣ сѫ доволни отъ условията на живота. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво препятствие, което не могатъ да преодолѣятъ, тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си, пресичатъ се и образуватъ ѫгълъ. Ѫгълъ се образува още, когато две успоредни линии стигнатъ крайния предѣлъ на своето движение. Тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си и се пресичатъ. Ѫглитѣ пъкъ затварятъ плоскость. Значи, когато успореднитѣ линии измѣнятъ посоката на движението си и взематъ посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскость. Правата линия подразбира разумно движение, което, обаче, не е вѣчно. Ще дойде моментъ, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естественъ законъ въ природата. Тя си служи и съ прави, и съ криви линии. Чувате нѣкой да казва: Не искамъ да пречупвамъ характера си. — Какво означава това? — Този човѣкъ иска да върви все по права линия. Обаче, това е невъзможно. Ще дойде моментъ, когато трѣбва, не да пречупи характера си, но да го огъне, да образува крива линия. Каквото и да прави, човѣкъ не може да избѣгне кривитѣ и счупенитѣ линии. Какво правите, когато проточите рѫката си да вземете единъ предметъ ? Щомъ вземете предмета, веднага свивате рѫката си въ лакета, образувате ѫгълъ и приближавате предмета къмъ себе си. Когато отправяте погледа си къмъ човѣка, когото обичате, щомъ го достигнете, погледътъ ви се пречупва. Погледътъ ви не отива по-далечъ отъ предмета, къмъ който е отправенъ. Следователно, ѫгълътъ показва че въ човѣка се явява желание да вземе известенъ предметъ и да го приближи до себе си. Ако върхътъ на едно човѣшко желание е обърнато къмъ изтокъ, а отворената му часть — къмъ западъ, то ще се реализира правилно — и началото, и краятъ му ще бѫдатъ добри. Обратно: ако върхътъ на желанието е къмъ западъ, а отворената му часть къмъ изтокъ, въ началото желанието ще се прояви добре, а краятъ му ще бѫде лошъ. Като не разбиратъ законитѣ за реализиране на желанията, мнозина се питатъ, защо едни желания и въ началото, и въ края се изявяватъ добре, а други не следватъ по сѫщия пѫть? На този въпросъ може да се отговори съ въпроса : Защо тѣлата падатъ ? Ще кажете, че тѣлата падатъ подъ влияние на земната притегателна сила. Земята привлича тѣлата къмъ себе си, и тѣ падатъ. Въ широкъ смисълъ на думата, тѣлата нито се привличатъ, нито се отблъскватъ. Ако нѣкаква външна сила удари двама души и ги застави да се срещнатъ, привличатъ ли се тѣ? Ако се привличаха, трѣбваше да останатъ на едно мѣсто. И обратно: ако двама души, които се обичатъ, се ударятъ така, че отскочатъ на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, въ сѫщность, раздѣлени ли сѫ тѣ ? Значи, нито първитѣ двама се привличатъ, нито вторитѣ се отблъскватъ. — Защо? — Защото върху тѣхъ се указва известно налѣгане отвънъ. Когато външното налѣгане взима участие, никакво привличане не сѫществува. Когато желанията не сѫ еднородни, никакво отблъскване не сѫществува. Ако не можете да примирите две желания въ себе си, това показва, че тѣ сѫ чужди. Тѣ предизвикватъ налѣгане, напрежение, бълникане въ васъ, вследствие на което не можете да ги използувате. Освобождавайте се отъ чуждитѣ желания въ себе си. Въ единъ отъ модернитѣ английски параходи се случило нѣщо особено. Отъ дветѣ страни на парахода били прикачени две голѣми огнестрѣлни орѫдия. Обаче, указало се, че тѣ били слабо прикачени къмъ кувертата на парахода, вследствие на което колелата имъ започнали да се движатъ. Капитанътъ и моряцитѣ се видѣли въ чудо, какво да направятъ, да спратъ движението на тѣзи орѫдия. Тѣ сѫ чуждо нѣщо, не сѫ съставни части на парахода, вследствие на което му причиняватъ голѣми повреди. Такова нѣщо представятъ чуждитѣ желания въ човѣка. За да не изпада въ изненади, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ чуждитѣ желания въ себе си. Влѣзе ли нѣкое чуждо желание въ него, той трѣбва да го върже здраво, да не му даде възможность да се прояви. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь и на своитѣ, и на чуждитѣ желания въ себе си и да ги използува, когато му потрѣбватъ. Много отъ желанията на съвременнитѣ хора приличатъ на орѫдията, които се блъскали въ парахода. Най-после успѣли да ги спратъ, но до това време тѣ изпочупили кувертата и причинили голѣми пакости на парахода. Пазете се отъ чужди желания, които нѣматъ нищо общо съ системата, къмъ която се отнасятъ вашитѣ желания. Запримѣръ, желанието на обикновения човѣкъ, да стане знаменитъ, виденъ ученъ, философъ, музикантъ, не е негово. Това желание принадлежи на нѣкое възвишено сѫщество. То случайно се е докоснало до орбитата на вашитѣ желания, а вие го приемате като свое. За да го реализирате, вие ще изгубите времето и силитѣ си и, въ края на краищата, пакъ обикновенъ човѣкъ ще останете. Другъ е въпросътъ, когато взимате участие въ работата на възвишеното сѫщество и му помагате да стане знаменитъ човѣкъ. Обаче, ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидатъ напразно. Колкото и да се надува жабата, никога нѣма да стигне вола. Тя ще се пръсне, но волъ не може да стане. Жабата е опредѣлена да живѣе въ блатото, а волътъ — на сушата. Човѣкъ трѣбва да разчита на своитѣ сили и съ тѣхъ да реализира желанията си. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе. На него разчитайте. Защо ви е чуждата слава? Защо ви е чуждото знание, чуждата красота и сила ? Чуждото всѣки моментъ може да се вземе. Ще кажете, че не давате това, което сте взели вече. Има нѣща, които сте взели на заемъ и трѣбва да ги върнете. Доброволно, или насила, единъ день ще ги върнете. Че това е така, вие се увѣрявате отъ думитѣ, които чувате около себе си. Нѣкой казва : Едно време бѣхъ силенъ, красивъ и уменъ, но изгубихъ вече силата, красотата и разумностьта си. — Защо ги изгубилъ? — Защото не сѫ били негови. Разчитайте на собствения си капиталъ, който никой не може да ви отнеме. Разочарованията и обезсърдченията, които хората преживѣватъ, показватъ, че сѫ изгубили капитала, на който сѫ разчитали. Щомъ сѫ го изгубили, той не е билъ тѣхенъ. Трѣбва ли да съжаляватъ за това. което не е тѣхно? Нѣкой съжалява, че изгубилъ мира си. Щомъ изгубилъ мира си, това показва, че не е билъ неговъ. Който му го е далъ, той си го взелъ. — Какво да правимъ, като изгубимъ ума си ? — Ще отидете при Онзи, Който ви го е далъ, да се молите, пакъ да ви го даде. Време е вече, хората да придобиятъ ново разбиране, нова философия, да знаятъ, кои нѣща сѫ тѣхни и кои — чужди. Много отъ противоречията, радоститѣ и страданията на хората не сѫ тѣхни собствени, но чужди, дошли отвънъ нѣкѫде. Съ чуждото човѣкъ лесно може да се справи. Щомъ се натъкватъ на страдания, свои или чужди, хората искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ нѣкой силенъ човѣкъ, да имъ ги отнеме. Значи, тѣ искатъ да натоварятъ другъ нѣкой да носи страданията имъ. Обаче, като дойдатъ до радоститѣ и до щастието, тамъ прилагатъ другъ методъ — не ги даватъ на никого, задържатъ ги за себе си. Въ природата сѫществува законъ за компенсация: на всѣко страдание отговаря една радость; и обратно, на всѣка радость отговаря едно страдание. Следователно, който иска да се освободи отъ страданието, трѣбва да е готовъ да се освободи и отъ радостьта. Има страдания, които сѫ собствено произведение на човѣка. Никой изобретатель на страданието не може да се освободи отъ него. На сѫщото основа ние, той не може да се освободи и отъ радостьта, която съответствува на това страдание. Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човѣкъ изучава самия животъ. Искате ли да изучавате живота, ще приемете и страданията. Не е лесно да носи човѣкъ страдания, но страшенъ е животътъ му безъ страдания, защото се лишава и отъ радости. При сегашнитѣ условия на живота, за предпочитане е животъ съ радости и страдания, отколкото безъ радости и безъ страдания. Това значи, да изпадне човѣкъ въ пълно безразличие. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е заетъ съ нѣкаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радоститѣ и на скърбитѣ. Той стои високо надъ тѣхъ, и тѣ не го занимаватъ. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нѣщата. Той не се смущава и вълнува отъ това, на което се подаватъ обикновенитѣ хора. Ония, които сѫ надраснали условията на обикновения животъ, сѫ готови на жертви. Представете си, че една млада мома се влюбила въ младъ, красивъ момъкъ и желае да се ожени за него. Обаче, указва се, че той извършилъ нѣкакво престѫпление, за което го осѫждатъ на обесване. По нѣкакво щастливо стечение на обстоятелствата, по това време, една княжеска дъщеря се влюбила въ този момъкъ. Тя му казала, че баща ѝ има власть да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея. Само при това положение, тя е готова да помоли баща си да го освободи отъ бесилката. Момъкътъ се намира предъ дилема : ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневѣри на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голѣма борба: ако не го отстѫпи на княжеската дъщеря, бесилка го чака. Ако пожертвува своето лично благо, животътъ му ще се спаси. Какъ трѣбва да постѫпи неговата възлюбена ? Ще кажете, че тя трѣбва да се пожертвува. Наистина, ако се пожертвува за него, това показва, че тя е разбрала закона на жертвата. Тя предпочита, той да живѣе, макаръ че ще се ожени за друга. Достатъчно е отъ време на време да го срѣща и да се радва, че е живъ. Всѣки човѣкъ преживява подобна борба въ себе си, която може да се реши само чрезъ закона на жертвата. За предпочитане е човѣкъ да страда, но да спаси нѣкое свое възвишено чувство или нѣкоя възвишена мисъль отъ смърть, отколкото да избѣгне страданието и да лиши отъ животъ едно Божествено чувство или една Божествена мисъль. Низшето всѣкога трѣбва да се жертвува за висшето. Като ученици, вие трѣбва да прилагате закона на жертвата. Безъ жертви животътъ нѣма смисълъ. Какво сърдце се крие въ момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърть? Тя трѣбва да се справи съ своя егоизъмъ, съ своето жестоко сърдце. Ако момъкътъ бѫде обесенъ, това говори за егоизъма на неговата възлюбена. И Христосъ бѣше предаденъ на римлянитѣ, да го разпнатъ, но това не говори добре нито за евреитѣ, нито за римския народъ. Следователно, ако човѣкъ, или единъ народъ не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има великъ моралъ. Днесъ отъ всички хора се изисква великъ моралъ, който се обуславя отъ закона за жертвата. Само онзи човѣкъ може да влѣзе въ новия животъ, който прилага закона на великата жертва. Да разрешишъ правилно едно голѣмо противоречие въ себе си, това значи, да си приложилъ закона на жертвата. Запримѣръ, нѣкой се натъква на въпроса, на кого да служи: на Бога, на човѣчеството, или на себе си? Като не може да разреши този въпросъ, той се намира въ голѣмо противоречие, не знае, кой пѫть да хване. Въпросътъ се решава лесно. Достатъчно е да пожертвува своето лично „азъ“ заради Божественото въ себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човѣчеството, и на себе си. Като служи на Божественото въ себе си, той служи и на Бога, и на цѣлото човѣчество. Да се върнемъ къмъ примѣра за момъка и неговата възлюбена. Момъкътъ представя Божественото въ човѣка а момата — човѣшкото. По известно стечение на обстоятелствата, Божественото се осѫжда на смърть. Отъ човѣка зависи, да спаси Божественото отъ бесилката, или да остави да го обесятъ. Като знаете това, не ставайте причина да осѫдятъ на смърть Божественото въ васъ. Ако княжеската дъщеря се е влюбила въ Божественото въ васъ, нека тя го вземе. Отстѫпете го на нея, за да му се радвате, че живѣе. Щомъ Божественото е на разположение на княжеската дъщеря сѫщевременно ще бѫде и на ваше разположение. Законъ е: благото на едного е благо на всички. Ако единъ човѣкъ изгуби благото си, цѣлото човѣчество сѫщо губи. Когато Адамъ изгуби живота си, и цѣлото човѣчество го изгуби. Когато внесемъ доброто въ една душа, ние го внасяме въ всички души. Не можемъ ли да внесемъ доброто въ една душа. не можемъ да го внесемъ и въ цѣлото човѣчество. Този законъ има отношение и къмъ отдѣлния човѣкъ. Ако можете да внесете доброто въ една своя мисъль или въ едно свое желание, вие го внасяте въ всичкитѣ си мисли и желания. Когато доброто, като динамическа сила, влѣзе въ една ваша мисъль, въ едно ваше чувство и въ една ваша постѫпка, то влиза въ всичкитѣ ви мисли, чувства и постѫпки и спасява живота ви. Достатъчно е доброто да проникне само въ една ваша мисъль, за да обхване всичкитѣ ви мисли. То лесно се размножава. Така работи умниятъ човѣкъ. Когато иска да събере желѣзнитѣ стърготини, пръснати по земята, той взима магнитъ и го докосва до стърготинитѣ. Тѣ се полепватъ изведнъжъ на магнита. Глупавиятъ, обаче, започва съ пръсти да събира стърготинитѣ една по една. Кой отъ двата метода е по-добъръ? — Първиятъ, съ магнита. Следователно, турете доброто, като магнитъ, въ една своя мисъль. и не се безпокойте — то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия. И тъй, основната мисъль на днешната лекция е, да внесемъ доброто поне въ една своя мисъль, въ едно свое чувство и въ една своя постѫпка. Доброто отваря пѫть къмъ Божественото въ човѣка. Намѣрите ли този пѫть, свържете ли се съ Божественото, застанете на негова страна и за нищо въ свѣта не го жертвувайте. Като постѫпвате по този начинъ, никога нѣма да съжалявате и ще живѣете въ съгласие съ доброто, съ великото въ свѣта. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 1. Лекция отъ Учителя, държана на 5. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Упѫтвания и наставления Едно отъ важнитѣ нѣща въ живота е вѫтрешната връзка. Каквото значение и да давате на нѣщата, ако нѣматъ вѫтрешна връзка помежду си, тѣ сѫ безъ съдържание и смисълъ. Какъ ще изразите мисъльта си устно или писмено, ако между буквитѣ, съ които си служите, нѣма вѫтрешна връзка? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко желание представятъ отдѣлни елементи, между които трѣбва да има известна връзка. Не сѫществува ли никаква връзка между тѣхъ, човѣкъ непремѣнно ще се натъква на мѫчнотии и противоречия. Следователно, когато прояви едно желание, човѣкъ трѣбва предварително да го е обмислилъ и почувствувалъ и следъ това да го изяви. Ако между мисъльта и чувството има вѫтрешна връзка, желанието може да се реализира и да даде добри резултати. Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако отъ опитноститѣ, които имате, запазите въ съзнанието си поне нѣколко образи, които можете да поставите въ хармония и въ вѫтрешна връзка помежду имъ, вие ще бѫдете доволни и радостни. Не можете ли да запазите нито единъ образъ въ съзнанието си, вие ставате недоволни и кисели. Всѣки иска да запази такива образи въ съзнанието си, които хвърлятъ свѣтлина върху пѫтя, по който върви. Всички хора искатъ да имъ се открие нѣщо. Естествено е това желание, но трѣбва да знаете, че нѣщата се откриватъ постепенно, а не изведнъжъ. Ако се изкачвате на единъ планински връхъ, можете ли да го видите, докато сте още въ подножието на планината? Може ли върхътъ да ви се открие изведнъжъ? Това е невъзможно. Нѣщата ще ви се откриватъ стѫпка следъ стѫпка, отъ подножието до самия връхъ. Когато стигнете на върха, тогава ще ви се открие цѣлата мѣстность. Съ други думи казано: Когато стигнете до цельта, къмъ която се стремите, тогава ще се реализиратъ мислитѣ и желанията ви. Всѣки най-малъкъ стремежъ и всѣка най-малка опитность въ живота на човѣка го водятъ къмъ върха, т.е. къмъ неговата цель. Не се стремете изведнъжъ да стигнете върха. Поглеждайте къмъ него, радвайте му се и знайте, че единъ день ще се намѣрите горе, на най-голѣмата височина. Колкото по-високъ и непостижимъ е върхътъ, къмъ който се стремите, толкова по-добре — предъ васъ се откриватъ голѣми възможности и постижения. Въ стремежа си да стигне върха, човѣкъ придобива много отъ елементитѣ на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вмѣсто полза, той си причинява вреда. Така е съ всички науки. Запримѣръ, нѣкой изучава астрономия и астрология, но не може да свързва елементитѣ имъ. Той изучава елементитѣ на Сатурнъ, но не знае, какъ да ги използува. И въ края на краищата, плаща данъкъ на Сатурна, безъ да се ползува отъ доброто му влияние. Изучава елементитѣ на Юпитера, носи неговата грандомания, безъ да се ползува отъ благородството му. Изучава Венера, образува каша отъ елементитѣ ѝ, безъ да се ползува отъ плодоветѣ ѝ. Каквото посади въ тази каша, всичко изгнива. Той знае, че трѣбва да обича, но какъ, какви условия сѫ нужни за обичьта, не знае. Хората говорятъ за любовьта, но още не сѫ дошли до нея. Отсега нататъкъ ще се изучава законътъ на любовьта. Това, което днесъ наричатъ любовь, не е нищо друго, освенъ качамакъ. И той е на мѣсто, но скоро се смила. Който яде качамакъ, скоро огладнява. Да придобие човѣкъ любовьта, въ широкъ смисълъ на думата, това значи, да придобие безсмъртието. Който е придобилъ любовьта, той разбира вѫтрешния смисълъ на живота и се ползува отъ него. Само при любовьта човѣкъ може да придобие знанието и мѫдростьта. Любовьта е почва, въ която знанието и мѫдростьта посаждатъ своитѣ семена. Ако нѣма любовь, знание и мѫдрость, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Свободниятъ човѣкъ има на разположение материали, съ които работи. Безъ материали той не може да се прояви. Ще кажете, че всичко това е Божия работа, Той трѣбва да го направи. — Богъ е създалъ свѣта, а ние трѣбва да го изучаваме. Земята е велико училище, съ опредѣлена програма, която ученицитѣ трѣбва да изучаватъ. Човѣкъ слиза на земята съ голѣмо мнение за себе си. Той мисли, че много знае, но веднага го турятъ въ първо отдѣление, да учи азбуката. Докато не я научи, както трѣбва, постоянно го кѫсатъ. Като пропада на изпититѣ, той страда, мѫчи се и най-после съзнанието му се пробуди и разбере, че много нѣща не знае и трѣбва да учи. Много време минава, докато разбере, защо страда. Два закона сѫществуватъ въ свѣта: законъ на доброто и законъ на злото. Доброто се прилага къмъ добритѣ прояви на човѣка, а злото — къмъ лошитѣ. Ако праведниятъ не постѫпва добре, злото се прилага и къмъ него. Запримѣръ, единъ праведенъ иска да спаси нѣкой грѣшникъ, да го върне въ Царството Божие. Ако се заеме да работи върху него, да го очисти, да пробуди съзнанието му, да се разкае и да стане работникъ — служитель на Бога, това е другъ въпросъ. Обаче, ако иска направо да го вкара въ Царството Божие, той скѫпо ще плати. Нищо нечисто не може да влѣзе тамъ. Като се очисти и разкае човѣкъ, пѫтьтъ за небето е отворенъ, но докато не мине презъ тѣзи процеси, кракътъ му не може да стѫпи въ Царството Божие. Когато страдатъ, хората сѫ недоволни и се питатъ, защо идатъ страданията. Ние пъкъ казваме, че страданията сѫ на мѣсто. Когато страдатъ, хората придобиватъ знания и се облагородяватъ. Страшно е, когато страданията не се използуватъ, както трѣбва. Ако праведниятъ страда, колко повече трѣбва да страда грѣшниятъ. Да се стреми човѣкъ само къмъ доброто, това значи, да се е пробудило въ него висшето съзнание, т.е. доброто въ свѣта. Щомъ това съзнание въ човѣка заспи, злото непремѣнно ще дойде. Когато любовьта отсѫтствува, омразата заема нейното мѣсто. Когато истината въ човѣка отсѫтствува, лъжата присѫтствува. Значи, злото, омразата, лъжата запълватъ голѣмитѣ празнини въ живота. Природата не търпи празни пространства. За да не се отварятъ празнини въ живота ви, въ които се настаняватъ злото, омразата и лъжата, като неканени гости, насадете всичко съ семена отъ доброкачествени плодове. Нека животътъ ви стане райска градина. И нека следъ това се опита злото да излѣзе съ ножа си срещу васъ. Вие ще бѫдете неуязвими. И най-голѣмиятъ ножъ ще се стопи отъ топлината на вашето сърдце. И голѣмото зло отстѫпва предъ свѣтлината на вашия умъ. Ако мисъльта ви се движи съ бързината на свѣтлината, никаква външна сила не може да устои предъ нея. Като знаете това, повдигнете вибрациитѣ на мисъльта си, да се движи съ бързината на свѣтлината. Казвате: Лесно се говори, мѫчно се постига. Наистина, има мѫчни нѣща, но това, което говоря, не е мѫчно. Запримѣръ, мѫчно е да носи човѣкъ земята на гърба си; мѫчно е да се грижи за цѣлия свѣтъ; мѫчно е да се състезава съ свѣтлината. Но какво мѫчно има въ това, да учи? Щомъ е дошълъ на земята, ще учи: и поетъ ще стане, и музикантъ, и художникъ, и ученъ, и философъ. Мѫчно ли е да напишете едно стихотворение? Мѫчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо нѣма да направите. Вземете перото и започнете да пишете — вдъхновението ще дойде. — Ама не съмъ поетъ. — Ще станешъ! Като работишъ известно време, ще станешъ поетъ. Въ първо време ще бѫдешъ ученикъ. Истинскиятъ поетъ се познава, още като вземе перото и го натопи въ мастилото. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ. Поезията е вѫтрешно състояние. Който нѣма това състояние въ себе си, нищо не може да постигне. Безъ поезия, като състояние на душата, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Щомъ има поетично настроение, човѣкъ пише, мисли, твори вѫтрешно. Следъ това той може да изяви поезията си навънъ. Обаче, безъ вѫтрешна поезия, външната е само декламация. Следователно, истински поетъ е този, който живѣе това, което пише. Човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ, философъ, мистикъ, ученъ вѫтрешно, и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вѫтрешното навънъ, предъ свѣта. Това значи истински поетъ, ученъ, философъ, мистикъ. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете въ заблуждение. Като сте дошли на планината, вие трѣбва да бѫдете готови на всѣкакви изненади. Вѣтърътъ и бурята не закъснѣха да ви поздравятъ, дъждътъ — сѫщо. Атмосферното налѣгане е силно понижено, което показва, че далечъ нѣкѫде е станало голѣмо земетресение. Вие платихте малко — палаткитѣ ви се събориха отъ вѣтъра, нѣколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощь. Не е лесно да се хармонизира човѣкъ съ течението на силитѣ на природата. При такива случаи, светиитѣ сѫ прекарвали въ молитва и въ дълбоко съзерцание. Така тѣ се нагласявали съ силитѣ въ природата и сѫ минали благополучно презъ голѣми изпитания. Сега и на васъ казвамъ: Не се страхувайте, но изучавайте природата. На каквито изненади да се изложите, работете съ мисъльта си, да се хармонирате съ планината и съ силитѣ, които действуватъ въ нея. Отъ влагата и дъжда може да почувствувате болки въ ставитѣ, въ краката, въ гърба, но и това не трѣбва да ви плаши. Движете се, мислете върху всичко, което става около васъ. Като трансформирате енергиитѣ, които сте приели отъ планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбиратъ и изучаватъ. Когато децата безпокоятъ майкитѣ си, последнитѣ имъ даватъ бонбони. Щомъ видятъ бонбонитѣ, децата ставатъ мирни. Когато природата ви смущава, вие трѣбва да приложите разумностьта си. Значи, за децата бонбончета, а за хората въ планината — разумность. Единъ земедѣлецъ се оплаквалъ отъ плъховетѣ, които се наплодили въ хамбаритѣ му. Той запиталъ едного: Какво да правя съ плъховетѣ? — Изпразни хамбара си, отговорилъ приятельтъ му. Това значи: когато изпитанието дойде при тебе, хвърли горната си дреха. То ще вземе дрехата ти и ще почне да я разглежда. Въ това време ти облѣчи нова дреха. Новата дреха представя новитѣ възгледи за живота. Въ тѣхъ се криятъ Божественитѣ, свѣтлитѣ мисли. Облѣчете се въ дрехата на Божествената мисъль, за да се справите съ всички изпитания и изкушения, съ всички страдания и мѫчнотии. Божествената мисъль прониква въ съзнанието и въ мозъка на човѣка. Следователно, насочете мисъльта си къмъ силитѣ на природата, къмъ изпитанията и страданията, да измѣните теченията имъ. Щомъ измѣните теченията на отрицателнитѣ сили въ свѣта, това значи, че сте ги превърнали въ положителни. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ Този стихъ показва, че отъ човѣка зависи доброто му състояние. За да може да развръзва и да завръзва правилно, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ стария си господарь. Той говори за новото, а прилага старото. Той облича нови дрехи отгоре, а старитѣ — отдолу — не може още да се откаже отъ тѣхъ. Единъ младъ човѣкъ разправя своя опитность, отъ която се вижда силата на навика. Той служилъ въ казармата три години, като простъ войникъ, следъ което се уволнилъ. Единъ день се разхождалъ изъ града и срещналъ своя ротенъ командиръ. Макаръ и свободенъ отъ военната си служба, облѣченъ въ цивилни дрехи, той застаналъ мирно и отдалъ честь на ротния си, който се усмихналъ и му казалъ: Нѣма защо да ми козирувашъ! Младиятъ човѣкъ веднага се опомнилъ, че не е вече войникъ. По старъ навикъ, той билъ готовъ да козирува на всѣки офицеръ. Външно не е воененъ, но вѫтре още носи мисъльта за военщината. Следователно, всѣко нѣщо е смислено, когато се извършва на време и на мѣсто. Казватъ, че човѣкъ не трѣбва да има много желания. Не е лошо да има желания, но тѣ трѣбва да се проявятъ на опредѣленото за тѣхъ време. Не е лошо човѣкъ да яде, но важно е, какъ яде и какво яде. Забелязано е, запримѣръ, че ако яде следъ залѣзване на слънцето, той не се чувствува така добре, както, ако е вечерялъ преди залѣзване на слънцето. При това, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде добре разположенъ и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде съ благодарность и съ разположение, това значи, да върши велика работа. Когато човѣкъ е недоволенъ отъ работата, която върши, въ него става обратна реакция, вследствие на което кръвообръщението му не е правилно. Като ученици, отъ васъ се иска вѣра и безстрашие. Вѣрвайте въ бѫдещето, което иде. Въ него се крие новото, къмъ което всѣка душа се стреми. Животътъ има смисълъ — не се съмнявайте въ това. Трѣбва ли да се съмнявате въ Онзи, Който ви е създалъ, Който се грижи за васъ и всѣки день ви изпраща своитѣ блага? Всичко, което ви обикаля, е създадено за васъ. Ползувайте се разумно отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ изворитѣ, отъ плодоветѣ, отъ цвѣтята и тревитѣ. Докато сте на планината още, ходете боси по два-три часа на день. Когато слънцето грѣе, тревата е топла, и камънитѣ сѫ добре напечени. Използувайте тѣзи часове, да се свържете съ енергиитѣ на земята. Привилегия е за човѣка, да ходи отъ време на време босъ, главно по ливади, поляни и канари. Това не се отнася за градоветѣ, дето и тревитѣ, и камънитѣ сѫ покрити съ прахъ. Като сте дошли на планината, ползувайте се отъ нейнитѣ блага. Запримѣръ, ако ви боли стомахъ, сварете си малко равнецъ. Противъ кашлица, сварете малко синя тинтява и пийте отъ тази вода. Ако нѣкой отъ васъ е простуденъ, нека се качи два-три пѫти на нѣкой връхъ, да се изпоти добре. Следъ това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблѣче. Качвайте се по върховетѣ, да предизвиквате дълбоко дишане. Това е особено добре за онѣзи, които страдатъ отъ астма, както и за ония, които сѫ предразположени къмъ затлъстяване. Планината крие въ себе си всички условия за лѣкуване и за придобиване на знания. Правете наблюдения, да познавате промѣнитѣ на времето по облацитѣ, по вѣтроветѣ, по изгрѣването и залѣзването на слънцето. За да правите наблюденията си спокойно, безъ страхъ отъ простуда, трѣбва да бѫдете добре облѣчени. Всѣки трѣбва да си носи дебели, вълнени дрехи, чорапи, мушама. Който е дошълъ на планината, трѣбва да се върне съ известни знания. Иначе, малка полза ще има отъ пребиваването си на планината. За да не се простудява, човѣкъ трѣбва да пази топлината на тѣлото си. Между външната температура и температурата на тѣлото трѣбва да има равновесие. Ако тия температури сѫ рѣзки, човѣкъ лесно се простудява. Не забравяйте следното правило: щомъ се изпотите, веднага трѣбва да се преоблѣчете. Никога не оставяйте потната риза да изсъхне на гърба ви. Това сѫ методи, които иматъ отношение къмъ физическия животъ на човѣка. Дойдете ли до духовния животъ, тамъ молитвата има голѣмо значение. Прилагайте молитвата като методъ за работа въ духовния свѣтъ. Чрезъ молитвата вие се свързвате съ Бога външно и вѫтрешно. Ще търсите Бога вѫтре и вънъ отъ васъ, но не едновременно. Ще знаете, че Богъ е извънъ васъ и вѫтре въ васъ. Той ви рѫководи и външно, и вѫтрешно. Следователно, ще се свързвате съ Бога и външно, и вѫтрешно и ще Му благодарите за всички условия, които ви дава. Отклоните ли се отъ пѫтя, по който ви води, сами ще се натъкнете на страдания. Ще кажете, че може и безъ духовенъ животъ. Както не може безъ физически животъ, сѫщо не може и безъ духовенъ. Духовното въ човѣка е основа на бѫдещия му животъ. Като ученици, вие трѣбва да работите въ всички области на науката и на живота, да развивате дарбитѣ и способноститѣ си, да усилвате ония отъ тѣхъ, които сѫ слаби. Въ нѣкои хора паметьта е слаба; други казватъ, че наблюдателностьта имъ е слаба; трети нѣматъ постоянство и т. н. Като не могатъ да постигнатъ желанията си, мнозина се обезсърдчаватъ и казватъ: Толкова време живѣемъ на земята, и нищо още не сме направили. По-добре да си заминемъ оттукъ! — Не се говори така. И да заминете за онзи свѣтъ, пакъ нищо нѣма да постигнете. Затова, докато сте на земята, работете съзнателно и съ любовь, да свършите училището, въ което сте дошли. Вѣчно нѣма да бѫдете на земята, но докато сте на нея, използувайте времето разумно. Земята е велико училище. Радвайте се, че сте ученици въ това училище, и се молете, работете, да свършите наукитѣ си добре. Колкото и да се оплаквате отъ условията на земята, по-добри условия отъ сегашнитѣ не можете да намѣрите. Единъ день и земята ще се преобрази, ще стане като млада булка. Днесъ тя е кърмачка на всички хора, на всички живи сѫщества. Когато децата ѝ не слушатъ, тя се поразтърси малко, уплаши ги, и тѣ се стреснатъ, започнатъ да учатъ. Голѣмо участие, голѣми грижи поема земята за развитието на човѣка. И тъй, като ученици на новото учение, вие трѣбва да служите на Бога, съ цель да допринесете нѣщо, а не само да взимате. Отъ спечеленото ще оставите една малка часть за себе си, а останалото ще раздадете на ония, които се нуждаятъ отъ него. Вашето благо никой не може да отнеме, но и чуждото не може да ви се придаде, ако нѣкой доброволно не го отстѫпи. Желая ви сега, да бѫдете чисти и свѣтли, както е небето днесъ. Желая ви да напълните торбитѣ си съ радость и веселие и да се върнете по домоветѣ си, като занесете нѣщо отъ планината и на своитѣ близки. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 48 Лекция отъ Учителя, държана при Седемтѣ рилски езера на 15. августъ, 1930 г.

От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първиятъ день Въ човѣшкия животъ има два главни момента: когато човѣкъ заминава за другия свѣтъ, или умира, и когато умрѣлиятъ се връща обратно на земята, т.е. когато оживява. Първиятъ процесъ причинява голѣма скръбь на живитѣ. Тѣ скърбятъ за заминалия. Вториятъ процесъ причинява голѣма радость. Ще прочета 20. глава отъ Евангелието на Иоана. „И въ първия день на седмицата Мария Магдалина идва на гроба сутриньта рано, когато бѣше още тъмно, и гледа, камъкътъ вдигнатъ отъ гроба“ ( — 1 ст. ). — Думитѣ „когато бѣше още тъмно“ изразяватъ материалната страна на въпроса. Тя гледа и нищо не вижда, освенъ това, че камъкътъ билъ вдигнатъ отъ гроба — духовната страна на въпроса. „А Мария стоеше вънъ до гроба и плачеше.“ ( — 11 ст.). — Мнозина и до днесъ още стоятъ до гроба вънъ и плачатъ. „И това като рече, обърна се назадъ и вижда Исуса, че стои“.(— 14 ст.). Като четатъ Евангелието, нѣкои мислятъ, че трѣбва да иматъ сѫщитѣ опитности, презъ които минаха ученицитѣ на Христа. Това не е необходимо. Има нѣща, които за едни хора сѫ необходими, а за други — не сѫ. За да купите едно кило хлѣбъ, нужно ли е да знаете, кой е оралъ и сѣлъ нивата, кой е млѣлъ житото на воденицата, какъ е замесвано брашното, какъ е направенъ хлѣбътъ и какъ е печенъ въ пещьта? И това е добре, да види човѣкъ и да знае, но по-добре е направо да си вземе хлѣбъ и да се нахрани. Опечениятъ хлѣбъ е Словото Божие. За предпочитане е човѣкъ да носи Словото Божие въ себе си, отколкото да слуша само, какъ се проповѣдва, безъ да Го възприема. Въ живота на съвременнитѣ хора има много непотрѣбни нѣща, които постепенно измѣстватъ важнитѣ и красиви нѣща. За да не става измѣстване, човѣкъ не трѣбва да спира вниманието си на маловажнитѣ нѣща. Запримѣръ, хората искатъ да станатъ велики, богати, учени, да се прославятъ и най-после, ако има време, тогава да търсятъ истината. Не е ли по-добре човѣкъ да тръгне по обратния процесъ, да намѣри истината, а после да се стреми къмъ останалитѣ нѣща? Ако първо придобивате благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после — останалитѣ блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намѣрете първо истината. Ако истината остане на последно мѣсто, придобититѣ блага едно следъ друго ще изчезнатъ. Ще ви задамъ още нѣколко въпроса. Кое е по-добре за майката: първо да има деца и после да намѣри Бога, или първо да намѣри Бога и после да има деца? Кое е по-добре за човѣка: първо да придобие знания и да стане ученъ, а следъ това умътъ му да свѣтне, или — първо да има свѣтълъ умъ, а после да придобива знания. Значи, важниятъ въпросъ за човѣшката душа е, да намѣри истината, а после да придобива блага. Важниятъ въпросъ за майката е, първо да намѣри Бога, после да ражда деца. Важниятъ въпросъ за човѣка е, първо да има свѣтълъ умъ, а после да придобива знания. Една отъ великитѣ истини на живота е, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, нито да господарува на ближния си, нито да му слугува. Ако нѣкой е изпратенъ на земята да бѫде господарь или слуга, той непремѣнно щѣше да носи своитѣ акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човѣкъ трѣбва да слугува на Бога чрезъ ближния си, а не на самия човѣкъ. Не е лошо нѣкога човѣкъ да бѫде господарь, нито е лошо да бѫде слуга, но той трѣбва да знае, защо иска да бѫде господарь, или защо иска да бѫде слуга. Защо човѣкъ трѣбва да бѫде господарь? — За да оправи обърканитѣ си смѣтки. Отъ миналото още той дължи на своитѣ слуги, и днесъ, като богатъ господарь, трѣбва да изравни смѣткитѣ си. — Защо човѣкъ става слуга? — За да изправи погрѣшкитѣ си. Въ миналото, когато билъ господарь, ималъ лоши отношения къмъ подчиненитѣ си. Сега е дошълъ на земята като слуга, да опита положението на подчинения и да изправи погрѣшкитѣ си. Слугата трѣбва да си каже: Едно време бѣхъ господарь, давахъ заповѣди и не изпълнихъ волята Божия, както трѣбваше. Днесъ дойдохъ да слугувамъ, да получавамъ заповѣди и да ги изпълнявамъ. Само по този начинъ мога да изправя погрѣшкитѣ си. Като ученици, за васъ не е важно, дали ще бѫдете господари, или слуги. За васъ е важно да придобиете истината и любовьта. Само красивиятъ може да придобие истината и любовьта. Грозниятъ не може да придобие нито любовьта, нито истината. Не виждаме ли сѫщото и въ живота на младата мома? Ако е красива, любовьта иде при нея. Ако не е красива, любовьта стои далечъ отъ нея. За да я хареса нѣкой момъкъ, тя се облича добре, носи пръстени, украшения, маже лицето си, да бѫде красива. Любовьта не се привлича отъ външностьта на нѣщата. Тя търси званието и свѣтлината, тя търси свободния човѣкъ. Има смисълъ, момата да носи пръстенъ на рѫката си, но ако той може да се превръща на хлѣбъ. Достатъчно е да чукне съ пръстена си, за да се яви предъ нея добре опеченъ хлѣбъ. Пръстенътъ на момата трѣбва да я прави мощна, да преодолява мѫчнотиитѣ на живота. Сегашнитѣ моми сѫ дошли до първата фаза на живота: тѣ сѫ добре облѣчени, съ украшения, съ пръстени на рѫцетѣ си. Обаче, тѣхнитѣ пръстени не могатъ още да се превръщатъ на хлѣбъ. Тази идея ви оставямъ днесъ: да придобиете пръстена, който се превръща на хлѣбъ. Проста е тази идея, но не по-малко е и сложна. Обективна е тази идея, но сѫщевременно и отвлѣчена. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си.“ Ученицитѣ Христови се съблазниха отъ тази идея, заради което 70 души отъ тѣхъ Го напуснаха. Които разбраха вѫтрешния смисълъ на тази идея, станаха ученици на Христа и продължиха дѣлото Му. Тѣ повѣрваха въ силата на живия хлѣбъ. Вѣтърътъ, който духа сега, е продължение отъ снощния. Всички опитахте силата му. Той разтури палаткитѣ ви, не ви остави да спите. — Кога не спи човѣкъ? — Когато има да разрешава нѣкакви въпроси. Следователно, вѣтърътъ подразбира мисъль. Той иска да ви каже, че трѣбва да мислите, за да разрешите правилно въпроситѣ си. Христосъ казва: „Азъ съмъ живата вода. Който пие отъ нея, никога не ожаднява“. Сега и ние, изчистихме изворчето, наредихме около него бѣли, хубави камъни. Всичко това правимъ за водата, която извира. Ако нѣмаше вода, тия камъни щѣха да бѫдатъ безпредметни. Изворътъ краси цѣлата мѣстность. Той представя знанието, къмъ което всички се стремятъ. Всѣки търси знание, което извира. То не е обикновено знание, което може да се събере въ щерна. Въ щерната може да има много вода, но тя е дъждовна. Време е вече да се откажете отъ щернитѣ. Живи извори трѣбва да текатъ! Съ други думи казано: Божественото трѣбва да се прояви. — Защо? — Защото Божественитѣ нѣща никога не остаряватъ. Въ Божественото нѣма страдания и скърби, нѣма болести и смърть. Въ Божественото се крие всичко положително, затова Божествениятъ животъ е нареченъ положителенъ. Казано е въ Писанието, че Христосъ се яви на ученицитѣ си следъ смъртьта си и каза: „Миръ вамъ!“ Това бѣше доказателство, че човѣкъ живѣе и следъ смъртьта. Значи, смъртьта не е въ състояние да отнеме живота. Когато човѣкъ влѣзе въ новия животъ, първата му работа е да погледне къмъ ранитѣ на рѫцетѣ си, като свидетелство на разпятието, презъ което е миналъ. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживѣлъ. Новиятъ животъ излиза отъ ранитѣ, презъ които сѫ минали гвоздеитѣ. За да дойде животътъ, трѣбва да се отворятъ всички запушени канали. Които не разбиратъ това, мислятъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде валчеста топка, отвсѣкѫде запушена, да не влѣзе никой отвънъ, да го обере. Не, колкото повече отвори или прозорчета има човѣкъ, толкова по-добре. Той има около седемь милиона пори на тѣлото си, които трѣбва да бѫдатъ отворени, за да може презъ тѣхъ да диша, т.е. да може животътъ свободно да се втича и изтича. Можете ли да си представите едно здание съ седемь милиона прозорци? При това, знаете ли, колко ще струватъ тия прозорци, ако за всѣки единъ трѣбва да платите най-малко десеть лева? Ако въ време на земетресение прозорцитѣ на това здание се счупятъ, трѣбва да платите 70 милиона, за да направите нови. Обаче, прозорцитѣ на човѣшкото тѣло сѫ направени отъ огъваема, нечуплива материя. Въ заключение на това, пожелавамъ ви, всички ваши врати и прозорци да бѫдатъ отворени на всѣко време. — За какво? — За доброто. Пожелавамъ ви сѫщевременно, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщитѣ ви да бѫдатъ всѣкога затворени. — За какво? — За злото. Доброто трѣбва да влѣзе вѫтре, а злото — да стои вънъ. Какъ можете да се убедите, че Христосъ билъ прободенъ въ гърдитѣ? — По два начина: или като турите пръста си въ ранитѣ на Христа, или като повѣрвате. Чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ реалностьта, т.е. съ Първата Причина на нѣщата. За това е казано въ Писанието, че безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Докато растението не е свързано съ земята, то не може да се храни и да се развива. Докато човѣкъ не е свързанъ съ водата, съ въздуха и съ свѣтлината, той нѣма отде да черпи храна и не може да се развива. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да запази поне една връзка, чрезъ която да черпи сокове отъ земята и да се храни съ тѣхъ. Сега ще дойдемъ до най-важнитѣ въпроси, които интересуватъ всички хора. Тѣ сѫ следнитѣ: Какво нѣщо е Богъ, кѫде е Той и какъ ще Го намѣрите? — Този, Който е билъ преди мене, преди моето сѫществувание, това е Богъ. Той е тамъ, дето азъ не съмъ билъ. Ще Го намѣря тамъ, дето всѣкога съмъ билъ. Първиятъ, Който е създалъ живота и ни събудилъ за живота, Първиятъ Който е създалъ всичко за насъ, е Богъ. Ще кажете, че не сте Го виждали. — Това е другъ въпросъ. Не сте Го виждали и не Го виждате, защото очитѣ ви сѫ затворени. Станете рано, отворете очитѣ си, измийте ги добре, и вие ще видите свѣтлината и истината. Засега истината е скрита за васъ, защото не сте се справили още съ противоречията, т.е. не сте изплатили дълговетѣ си. Всѣки човѣкъ носи истината въ себе си, но всички не сѫ я проявили. Идете въ свѣта да я приложите. Отъ начина, по който я приложите, ще зависи, какъ ще издържите изпита си. Ако можете да предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате въ новия животъ. Какъ ще предадете истината на хората? Ще имъ кажете: Досега азъ бѣхъ господарь; отсега нататъкъ азъ ставамъ слуга, а вие ще ми бѫдете господари. Като господарь, азъ живѣхъ безъ Бога. Откакъ повѣрвахъ въ Бога, решихъ да стана слуга, за да запазя връзката, която съмъ създалъ съ Него. Добриятъ слуга ще бѫде и добъръ господарь. Сега, ако нѣкой пита, защо сѫществуватъ господаритѣ, отговорътъ е следниятъ: Господаритѣ сѫществуватъ, за да има на кого да се проповѣдва и да има добри слуги. — Защо сѫществуватъ слугитѣ? — За да има добри господари. Отъ добритѣ слуги излизатъ добри господари, но и отъ добритѣ господари излизатъ добри слуги. T. м. * 47. Лекция отъ Учителя, държана при Седемтѣ рилски езера на 8. августъ, 1930 г.

От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На езерата T. м. Сега, като сте дошли на езерата, вие искате да използувате планината, съ всичкитѣ нейни блага. Нѣкои правятъ студени бани, а други — топли. Студенитѣ бани сѫ за героитѣ, обаче, за предпочитане сѫ топлитѣ бани. Цельта на кѫпането е да се отворятъ поритѣ на тѣлото, дишането да става и чрезъ кожата. Като се кѫпете, не трѣбва да се страхувате отъ простуда. Нѣкой се кѫпе съ топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболѣе отъ хрема или отъ кашлица. Който пристѫпва къмъ кѫпането съ топла вода безъ страхъ и съ съзнание, той не може да се простуди. Ако пъкъ го хване хрема или кашлица, и това не е лошо. Чрезъ хремата и кашлицата човѣкъ чисти дробоветѣ си и цѣлата дихателна система отъ вѫтрешни утайки. Но той трѣбва да знае, какъ да се чисти, да изхвърли вънъ нечистотиитѣ отъ дробоветѣ си. За да не се простудява, човѣкъ трѣбва да се огражда. Това се постига по два начина: чрезъ концентриране на мисъльта и чрезъ молитва. Нѣкои мислятъ, че, като методъ, молитвата е лесно приложима. Зависи, каква ще бѫде молитвата. Ако се молите механически, никакъвъ резултатъ нѣма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънци. Ако отидете въ нѣкоя голѣма кѫща и започнете да дрънкате ту единъ, ту другъ звънецъ, все ще излѣзе нѣкой човѣкъ, да разбере, кого търсите, но приятельтъ ви, когото търсите, нѣма да излѣзе. Вие не знаете адреса на вашия приятель, вследствие на което не можете да го намѣрите. — Защо не знаете адреса му? — Връзката ви съ него е прекѫсната. Съзнателната молитва, обаче, подразбира направо влизане въ контактъ съ приятеля ви. Вие знаете улицата, кѫщата, етажа, стаята, дето той живѣе, и веднага натискате звънеца. Той отваря вратата на стаята си и любезно ви поканва. Следователно, концентрираната мисъль и съзнателната молитва сѫ условия за ограждане на човѣка, за да се запази отъ лоши външни условия. Щомъ е ограденъ, човѣкъ не се простудява, и нищо чуждо отвънъ не може да го нападне. Той знае, кѫде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всѣкога може да му се притече на помощь. Единъ докторъ, нашъ приятель, разправяше своя опитность за силата на молитвата. Една вечерь жена му отишла на концертъ и помолила мѫжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторътъ обещалъ, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мѫжътъ ѝ е въ кѫщи. Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взелъ на рѫце и се помѫчилъ да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлялъ, носѣлъ го на рѫце изъ стаята, но детето не млъквало. Дошло му на умъ да употрѣби нѣкои лѣкарски методи, но и тѣ не помогнали. Така минали два-три мѫчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започналъ да поглежда къмъ вратата, дано майката се подаде. Видѣлъ се въ чудо, не знаелъ, какво да прави съ разплаканото дете. Най-после му дошло на умъ да приложи молитвата, съ която никога до това време не си служилъ. Обърналъ се къмъ св. Никола, къмъ ангелитѣ, но пакъ никаква помощь. Въ пълно отчаяние, той се обърналъ къмъ Бога: Господи Исусе Христе, помогни ми да се справя съ това дете! Едва изрекълъ тѣзи думи, и детето престанало да плаче. Сега вече разбралъ той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получилъ отговоръ. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на този докторъ. Въ първо време тѣ разчитатъ на себе си, на научнитѣ си познания, но, като видятъ, че сѫ безпомощни, търсятъ светии и ангели. Като не получатъ и отъ тѣхъ помощь, обръщатъ се къмъ Бога, Който веднага изпраща помощьта си. Следователно, докато разчитате на човѣшкото въ себе си, всички ще минаватъ и заминаватъ край васъ, безъ да ви се отзоватъ. Въ който моментъ се обърнете къмъ Божественото, помощьта ще дойде. Ако вашата работа е по-важна отъ тази на окрѫжаващитѣ, помощьта ще дойде. Ако работата ви не е много важна, колкото и да викате за помощь, никой нѣма да ви отговори. Тъй щото, когато не получавате отговоръ на молитвата си, едно отъ дветѣ е вѣрно: или не сте се молили, както трѣбва, или работата ви не е важна. Ще кажете, че тѣзи работи ви сѫ познати, че тѣ сѫ елементарни нѣща. Зависи, какъ ги знаете. Мнозина мислятъ, че знаятъ нѣкакъвъ езикъ, но като почнатъ да говорятъ, произвеждатъ смѣхъ. Единъ американецъ преподавалъ френски езикъ нѣкѫде въ Америка. Случило се да пѫтува въ Франция. Когато отишълъ въ единъ хотелъ и започналъ да говори френски, келнерътъ не разбралъ нищо и го запиталъ: Другъ езикъ знаете ли? — Английски. — Говорете на английски. Произношение се иска за всѣки езикъ. Ако знаете единъ езикъ, трѣбва да го знаете основно. Следователно, който иска да влѣзе въ връзка съ сѫществата отъ небесния свѣтъ, трѣбва да знае езика имъ добре. Ако не знаете езика на природата точно, съ всички правила и произношения, колкото и да викате къмъ нея — ни гласъ, ни услишание. Искате ли да изпратите мисъльта си къмъ небето, или къмъ разумната природа, мисъльта ви трѣбва да бѫде проникната отъ дълбоко чувство. Небето не разбира, какво искате отъ него, ако мислите, безъ да чувствувате. Наистина, когато обича, човѣкъ говори сладко. Ако нѣма любовь въ сърдцето си, говорътъ му е дисхармониченъ. За да бѫде говорътъ ви приятенъ и хармониченъ, изучавайте небесния езикъ. Мѫченъ е този езикъ. Ако за обикновенитѣ езици на земята сѫ нужни нѣколко години, за да се научатъ добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния езикъ. За това сѫ нужни не години, а вѣкове и животи. Сега ще прочета третата глава отъ първото Послание къмъ Коринтянитѣ. „Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду васъ зависть, разпря и разногласие, не сте ли плътски, и не постѫпвате ли по человѣчески?“ (—3 ст.). — Така е говорилъ Павелъ на вѣрващитѣ по онова време. Много нѣща имало, отъ които тѣ се съблазнявали. И съвременнитѣ религиозни се съблазняватъ отъ много нѣща. И вие се съблазнявате. Всѣки човѣкъ има нѣкакъвъ авторитетъ, предъ който се покланя. Религиознитѣ спиратъ вниманието си ту върху нѣкой братъ, ту върху нѣкоя сестра — считатъ ги за авторитети. Тѣ казватъ: Този е напредналъ духовно, или тази е напреднала духовно. Трупатъ се около напредналитѣ, искатъ да чуятъ нѣщо отъ тѣхъ. Какъ познавате, кой човѣкъ е авторитетенъ? Ако става въпросъ за чешмата, лесно се провѣрява нейниятъ авторитетъ. Турете стомната си подъ чучура и вижте, за колко време ще се напълни. Ако една чешма пълни стомната ви за половинъ часъ, авторитетътъ ѝ е съ стойность, равна на половинъ часъ. Ако се пълни за 15 минути, авторитетътъ ѝ е съ стойность, равна на 15 минути. Ако се пълни за петь минути, авторитетътъ ѝ е съ стойность, равна на петь минути. Друга чешма пълни стомната ви за петь секунди. При коя чешма ще отидете? — При последната. Значи, последната чешма е най-авторитетна. „Кой е, прочее, Павелъ, и кой е Аполосъ? Не сѫ ли служители, чрезъ които повѣрвахте, и то, както е Господъ всѣкиму далъ?“ (—5 ст.). — Всѣки приема заплата споредъ труда си. Който работи за Господа, нѣма защо да се стреми да бѫде авторитетъ. Всѣки трѣбва да бѫде авторитетъ за себе си. „Защото ние сме съработници на Бога“. (—9 ст.). „Защото никой не може да положи друго основание, освенъ положеното, което е Исусъ Христосъ“. (—11 ст.). — Подъ думата „основание“ Павелъ разбира Божията Любовь. Ако нѣщата въ свѣта не ставатъ тъй, както Божиятъ Духъ диктува, нищо не се постига. „Всѣкиму работата ще стане явна; защото деньтъ ще я покаже, понеже съ огънь се открива; и огъньтъ ще изпита всѣкиму, каква е работата“. (—13 ст.). „На когото работата, която е зидалъ, устои, той ще вземе заплата“. (—14 ст.). „А на когото работата изгори, ще се ощети“. (15 ст.). Сега вие искате да чуете нѣщо отъ мене, да го турите въ торбата си, или да го изядете. Ако искате да пълните торбитѣ си, нищо нѣма да ви говоря. Азъ искамъ да бѫдете свободни, да вървите леко, безъ товаръ. Щомъ искате да чуете нѣщо, трѣбва да сте готови, да възприемате и прилагате. Представете си, че живѣете въ свѣтъ между съвършени хора, които се отнасятъ добре съ васъ. Дето отидете, всички ви приематъ добре, услужватъ ви, задоволяватъ вашитѣ нужди. Като прекарате известно време между съвършенитѣ, пращатъ ви на земята, между несъвършенитѣ, да видите, какъ ще се справите съ тѣхъ. Тѣ сѫ груби, невнимателни, не искатъ да знаятъ за вашето сѫществуване. Като се натъкнете на тѣхната грубость, и вие ставате груби. На вашитѣ остри думи, тѣ отговарятъ още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари една-две плесници. Вие се чудите, какво става съ васъ. Спомняте си за съвършения свѣтъ, дето ви носѣха на рѫце, и не знаете, защо сте слѣзли въ тозъ неразбранъ свѣтъ, между грубитѣ хора. Какво трѣбва да правите? Знание ви е нужно. Какво ще правите, ако срещнете вълкъ или мечка? Нито вълкътъ, нито мечката можете да впрегнете, както впрѣгате коня. Можете ли да срещнете риба на пѫтя си? Не можете. Рибата живѣе въ водата. Ако излѣзе отъ водата, тя е осѫдена на смърть. Можете ли да срещнете цвѣте на пѫтя си, както срѣщате животно? Не можете. Защо? — Защото цвѣтето е посадено въ земята. Излѣзе ли отъ земята, то изсъхва. Следователно, рибата живѣе въ водата, птицата — въ въздуха, животното — на земята, а растението черпи храна главно отъ почвата, дето е заровило главата си. Това показва, че всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. И човѣкъ трѣбва да бѫде на мѣстото си. Съвършениятъ не може да живѣе както несъвършенитѣ. Той може да имъ помага, но не може да живѣе съ тѣхнитѣ мисли и чувства, не може да подържа тѣхния моралъ и тѣхнитѣ разбирания. Като ученици, вие се нуждаете отъ право разбиране, да не размѣствате нѣщата. Да размѣствате нѣщата, това значи, да желаете цвѣтето да ходи по земята, като васъ. Това е невъзможно. Вие искате рибата да излѣзе отъ водата, а птицата да напусне въздуха и да дойдатъ на земята при васъ. Цвѣтето, рибата, птицата, млѣкопитаещото сѫ символи, съ които се изразяватъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Има мисли и желания, които приличатъ ва цвѣтята, ва рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Като разбира характера на своитѣ мисли и желания, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да ги постави. Щомъ ги постави въ съответната имъ срѣда, тѣ ще се развиятъ правилно, безъ да му причиняватъ нѣкаква вреда. Ако не знаятъ, какъ да се справятъ съ своитѣ мисли и желания отъ рода на хищницитѣ, хората страдатъ, пъшкатъ, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Ще кажете, че лошитѣ мисли и желания трѣбва да се пѫдятъ навънъ, Какъ ще изпѫдите една лоша мисъль отъ ума си, или едно лошо желание отъ сърдцето си? Не е лесно да се справите съ тѣхъ. Какъ се справялъ българинътъ съ турскитѣ дери-бейове? Като отивалъ нѣкой дери-бей въ дома на българина, последниятъ веднага слагалъ трапеза, на която турялъ чорба отъ агне или кокошка, печена кокошка, баница, а следъ това една-две чаши ракия или вино и му казвалъ: Заповѣдай, ефенди. Като прекарвалъ по два-три деня при българина, дери-беятъ си отивалъ доволенъ отъ гостоприемството. Уменъ е българинътъ, знаелъ, какъ да постѫпи съ дери-бея, да не го настрои противъ себе си. Какво ще правите, ако ви посети нѣкоя лоша мисъль или лошо желание? Можете ли да ги изпѫдите? Тѣ сѫ силни като дери-бея. Дойде ли ти такава мисъль на гости, ще я посрещнешъ добре, ще я угостишъ, споредъ естеството ѝ, и следъ това ще я поканишъ, пакъ да те посети. Ще ѝ кажешъ, че си доволенъ отъ посещението ѝ. Ако я приемешъ по този начинъ, тя сама ще си отиде. Пѫдишъ ли я, тя нѣма да излѣзе. Като остане насилствено, ще ти причини нѣкаква пакость. И въ Писанието даже е казано, да любите враговетѣ си. Лошитѣ мисли и желания сѫ врагове на човѣка, които трѣбва да обичате, за да се освободите отъ тѣхъ. Хиляди и милиони начини има, чрезъ които човѣкъ може да се справи съ своитѣ мисли и желания. Колкото сѫ формитѣ на любовьта, по толкова начини човѣкъ може да се справи съ своя вѫтрешенъ животъ, изявенъ чрезъ неговитѣ мисли, чувства и желания. Ще кажете, че човѣкъ самъ създава формитѣ на своитѣ мисли и желания. — Човѣкъ създава само външната имъ опаковка, т.е. дрехитѣ имъ, а самитѣ мисли и желания, въ различни форми, идатъ отъ други свѣтове. Тѣ посещаватъ човѣка, прекарватъ известно време при него и го напущатъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да различава произхода и характера на мислитѣ и чувствата си. Като прави сравнение между проявитѣ си, той казва: Отиде първата любовь! Нѣма да се върне вече. Значи, той намира разлика между първата и втората си любовь. Казвате: Какво бѣше едно време! Каква любовь имахъ! Любовь, която се мѣни, не е истинска. Ти си обичалъ дрехата на човѣка. Щомъ съблѣче новата си дреха и облѣче старата, ти не го обичашъ. Това не е любовь. Не се заблуждавайте отъ външнитѣ форми на нѣщата, нито отъ тѣхната привидность. Изучавайте живота въ неговата дълбочина. Като ученици, вие трѣбва да разбирате символитѣ, чрезъ които природата говори. Тя говори всѣки день по различенъ начинъ. Запримѣръ, като сте дошли тукъ, мнозина мислятъ, че сѫ на курортъ и трѣбва да си починатъ. Въ сѫщность, тѣ започнаха да пренасятъ камъни, да правятъ мостове. Това е задача, която природата имъ възлага. Тя иска да имъ каже: Всички хора иматъ въ себе си мочурливи, влажни мѣста, надъ които трѣбва да се построятъ мостове, да минавате свободно. Всички имате въ себе си извори, поточета, които сѫ буренясали и тинести. За да се ползувате отъ водата имъ, трѣбва да ги изчистите. Съ чистенето на изворитѣ въ природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вѫтрешенъ животъ. Всичко, което става въ природата, става и въ човѣка. Затова, именно, ви дадохъ задачата, да изчистите изворитѣ, които срѣщате на планината, и да построите мостове. Какво ще кажете, ако видите на земята окапалитѣ листа на крушата? Окапали сѫ листата ѝ, но тя е жива; следъ известно време ще видите на нея нови, млади листенца. Страшно е, когато видите, че подъ нѣкоя круша нѣма нито единъ окапалъ листъ, но не дава надежда да се яви поне единъ зеленъ листъ. Тази круша е изсъхнала, въ нея нѣма никакъвъ животъ. И човѣкъ може да бѫде въ положението на живата круша, на която есень окапватъ листата, а на пролѣть израстватъ нови. Той може да бѫде изсъхнала круша, която не дава признакъ на новъ животъ. Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и съ любовь. Като ви накарахъ да пренасяте камъни, азъ имамъ предъ видъ ползата отъ това упражнение. Ще работите половинъ часъ, но като вдигате и слагате камънитѣ, вие възприемате електричеството и магнетизма, който тѣ съдържатъ. Когато сте неразположени, хвърлете нѣколко камъни надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията имъ и смѣняте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. — Празна работа е, когато човѣкъ нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги мѣстите, вие придобивате практически знания, до които по другъ начинъ не можете да се домогнете. Запримѣръ, вие ще разберете, че нѣкои камъни не трѣбва да се мѣстятъ. Само природата има право да ги мѣсти. Много знания има човѣкъ, но още много има да учи. Знаете ли, запримѣръ, каква числена стойность представя всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство и желание? Знаете ли, каква форма иматъ тѣ? Нѣкои мисли иматъ праволинейна форма, други — елипсовидна, трети — квадратна и т. н. Отъ формата имъ сѫдите за тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Това е знание, което ще придобиете въ бѫдеще. Докато живѣятъ въ личния си животъ, хората сѫ далечъ отъ това знание. За да придобие вѫтрешно знание, човѣкъ трѣбва да живѣе въ душата си, т.е. да даде предимство на душата си предъ своитѣ лични изисквания. Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казалъ, каква погрѣшка направилъ, не го сѫдете. Ако не можете да се помолите за него, и не можете да му дадете единъ добъръ съветъ, поне не го критикувайте. По този начинъ само се създаватъ здрави, приятелски отношения. Обичайте ближнитѣ си, помагайте имъ, за да ги освободите отъ вѫжетата, съ които сѫ вързани. Ако ги критикувате и мразите, безъ да съзнавате даже, вие завръзвате краката и рѫцетѣ имъ съ вѫжета. Следъ всичко това питате: Какво мислятъ хората за мене? — Ако завръзвате рѫцетѣ и краката имъ съ вѫжета, тѣ мислятъ лошо за васъ и не ви обичатъ. Ако ги развръзвате, тѣ мислятъ добре за васъ и ви обичатъ. Следователно, срещнете ли човѣкъ, на когото рѫцетѣ и краката сѫ вързани съ вѫжета, освободете го. Той всѣкога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите, какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе — недоволно е. Всѣко живо сѫщество иска да бѫде свободно. Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемате и прилагате тази теория, вие ще се развръзвате. Ако не сте вързани, ще внимавате, да не дойде нѣкой да ви върже. Когато сѫ свободни, хората живѣятъ въ пълна хармония и любовь. Дето и да отидатъ, въ планината или въ градоветѣ, навсѣкѫде виждатъ работата на Великия Божи Духъ. Въ нареждането на камънитѣ, въ водитѣ, които извиратъ, въ вѣтроветѣ — навсѣкѫде тѣ виждатъ Божия пръстъ. Не сѫ ли свободни, тѣ не виждатъ великата хармония въ живота и казватъ: И тука, и тамъ, навсѣкѫде оставаме неразбрани. Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не тѣ да ви разбиратъ. Какво ще бѫде положението на богатия, ако сиромаситѣ разбератъ, че той е богатъ? Единъ следъ другъ тѣ ще тропатъ на вратата му и ще искатъ пари: кой сто лева, кой двеста, кой хиляда лева. Дето се обърне, той ще чува единъ и сѫщъ разговоръ. Това еднообразие ще го умори, и най-после той ще бѫде принуденъ да остави касата си на разположение на беднитѣ, всѣки да взима, колкото му трѣбватъ. Когато човѣкъ доброволно даде касата си на разположение на беднитѣ, тя придобива свойството, сама да отпуща на всѣки човѣкъ такава сума, каквато въ дадения случай му е нужна. По този начинъ се избѣгватъ всѣкакви злоупотрѣбления. Какво се иска днесъ отъ васъ? Най-малкото — да говорите само добри, положителни думи. Като видите нѣкой човѣкъ, намѣрете нѣщо добро въ него и говорете само за доброто. Ако видите нѣкой боленъ, мислете, че ще оздравѣе. Пратете му добри мисли и му кажете нѣколко насърдчителни думи. Добритѣ думи, които излизатъ отъ устата ви, внасятъ бодрость и сила въ самитѣ васъ. Като се рѫкувате съ нѣкого, пожелайте да бѫдете въ хармония съ него. Ако не постѫпвате по този начинъ, вие събирате суровъ материалъ за градежъ, туряте го на едно мѣсто, но нищо не можете да съградите. — Защо? — Нѣмате споителнитѣ материали, необходими при градежа на кѫщитѣ. Прочетете днесъ трета глава отъ първо Послание къмъ Коринтянитѣ и размишлявайте върху нея. Въ тази глава има нѣщо общо между васъ и тия, на които е говорена. И вие се натъквате на чужди мисли и желания, съ които не знаете, какъ да се справите. „Не знаете ли, че сте храмъ Божи, и Духъ Божи живѣе въ васъ“? (—16 ст.). — Нѣма по-велико благо за човѣка отъ това, да стане храмъ Божи, Духъ Божи да живѣе въ него и да се радва и благодари за всичко онова, което Богъ е създалъ и вложилъ въ него. Радвайте се, защото сте въ деня, въ който сте създадени. Той е шестиятъ день — петъкъ. Сѫботата е день на почивка, а недѣля — день на възкресение, на избавление отъ оковитѣ на ограничението и на смъртьта. * 46. Лекция отъ Учителя, държана при Седемтѣ рилски езера, на 1. августъ, 1930 г.

От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обикновени, талантливи,гениални и светии — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Въ какво се заключава силата на човѣка на физическия свѣтъ? Ако се зададе сѫщиятъ въпросъ за силата на човѣка въ умствения и въ сърдечния свѣтъ, какво ще отговорите? Силата на човѣка въ умствения свѣтъ се познава по неговитѣ мисли, въ сърдечния свѣтъ — по неговитѣ чувства и желания. — А въ физическия свѣтъ? — По неговитѣ постѫпки, по движенията, които прави. Знаемъ, обаче, че всички тѣла се движатъ. Науката изучава, отъ една страна, движенията на тѣлата независимо причинитѣ, които ги докарватъ въ движение. Въ този случай тя не се интересува отъ участието на ума въ това движение. Запримѣръ, казваме, че параходътъ се движи, часовникътъ се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външностьта на нѣщата, науката прониква навѫтре. Тя търси вече причинитѣ за движението на тѣлата и намира, че нѣкаква разумна сила се крие задъ тѣхъ. Тази разумна сила, именно, докарва тѣлата въ движение. Параходътъ се движи, защото има машини, създадени отъ човѣка — едно разумно сѫщество. Часовникътъ се движи по сѫщата причина. Самитѣ машини сѫ несъзнателни, но задъ тѣхъ се крие разумно, съзнателно сѫщество, което ги поставя въ движение. Като разсѫждавате по този начинъ, вие ще дойдете до заключението, че задъ всѣко явление въ природата се крие разумна сила. Явява се въпросътъ, какъ се познава силната воля. — По нейнитѣ максимални прояви. Волята може да има максимални прояви, но за да бѫде силна, тя започва отъ най-малкитѣ величини. Запримѣръ, когато детето влиза въ първо отдѣление, то започва да пише чъртички, кукички, които нѣматъ никакво отношение къмъ него. То не знае, защо пише тия нѣща. Това сѫ несъзнателни движения на рѫката, но все пакъ волята се проявява чрезъ тѣхъ. Въ първо време участието на волята е несъзнателно. Когато кукичкитѣ и чъртичкитѣ се съединятъ, детето се запознава съ буквитѣ, къмъ които има вече съзнателно отношение. То знае, че тия букви ще му помогнатъ при четенето. Радва се то, защото волята му има по-голѣми и съзнателни прояви. Следъ това то започва да чъртае прави линии, ѫгли, които учительтъ свързва съ известни идеи. Запримѣръ, една права линия може да има различни значения. Тя представя движение по плоскость, по море и по височина. Въ тритѣ случая, движението ѝ се различава въ всички точки. Ако правата се движи по равнина, точкитѣ ѝ нѣма да срѣщатъ никакво съпротивление; ако се движи по море, съпротивлението между точкитѣ ѝ ще бѫде по-голѣмо; ако се движи нагоре, къмъ високъ планински връхъ, съпротивлението ще бѫде още по-голѣмо. Въ тритѣ случая волята прави различни усилия. При това, колкото по-разумни сѫ усилията, толкова по-разумна става и самата воля. Разумната воля заставя човѣка да мисли и да чувствува. Казватъ, че човѣкъ е машина. Наистина, машина е човѣкъ, но съзнателна. Както хората се ползуватъ отъ машинитѣ, които тѣ сами правятъ, така и разумнитѣ сѫщества въ духовния свѣтъ се ползуватъ отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Има мисли, чувства и действия, чийто смисълъ човѣкъ не знае. Обаче, сѫществата отъ духовния свѣтъ се ползуватъ отъ тѣхъ. Запримѣръ, две сѫщества С и Д, (фиг. 1) излизатъ отъ двата края на една права, движатъ се нагоре, по посока СЕ и ДF и образуватъ два ѫгла, съ които затварятъ една плоскость. Но защо отиватъ нагоре, какво ще излѣзе отъ тѣхното движение, и тѣ не знаятъ. Тѣ се движатъ, мислятъ, чувствуватъ и казватъ, че живѣятъ. Докато се движатъ, докато мислятъ и чувствуватъ, тѣ живѣятъ. Прекѫсне ли се мисъльта, чувствата и движението имъ, тѣ преставатъ да живѣятъ. Обаче, духовниятъ свѣтъ следи пѫтя на движението въ мислитѣ и чувствата на всѣко живо сѫщество и разумно го използува. Духовниятъ свѣтъ се интересува отъ чувствата на човѣка, а умствениятъ — отъ неговитѣ мисли. Следователно, ако искате да изучавате живота въ неговата дълбочина, вие трѣбва да знаете, разумни ли сѫ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ трѣбва да знае, че разумностьта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки се дължи на разумни сили, които действуватъ вънъ и вѫтре въ него. Докато е свързанъ съ тѣзи сили, той е разуменъ. Щомъ връзката се прекѫсне, той изгубва разумностьта си. Тогава волята на човѣка отслабва, а съ нея заедно отслабватъ мислитѣ и чувствата му. Значи, волята е свързана съ мислитѣ и чувствата на човѣка. Мнозина мислятъ, че човѣкъ може да действува, безъ да мисли и чувствува. Това е невъзможно. Волята е резултатъ, именно, на проява на мислитѣ и на чувствата. Безъ мисъль и чувства нѣма воля. Тъй щото, волята на човѣка трѣбва да бѫде не само силна, но и разумна, а това зависи отъ неговитѣ хармонични мисли и чувства. Чувствата и мислитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ съсрѣдоточени къмъ общъ центъръ, а не разсѣяни. Каква сила ще проявятъ дъждовнитѣ капки, ако падатъ върху единъ сводъ? Всѣка капка ще падне и ще се пръсне по свода, безъ да развие голѣма сила. Обаче, ако тия капки падатъ въ вдлъбнатина, тѣ ще се събератъ на едно мѣсто и ще проявятъ силата си. Тѣ ще дадатъ тласъкъ на нѣщо, ще свършатъ нѣкаква работа. Като знаете това, стремете се да дадете на вашитѣ мисли и чувства обща посока на движение, да развиете разумна сила въ себе си, за да свършите нѣкаква работа Мнозина казватъ, че иматъ цель въ живота. Цельта подразбира посока, направление. Да имашъ цель въ живота си, това значи, да отправишъ мислитѣ и чувствата си къмъ една посока, въ едно направление. Ако успѣешъ да направишъ това, волята ти ще бѫде силна и разумна. Не можешъ ли да отправишъ мислитѣ и чувствата си къмъ единъ общъ центъръ, ти ще имашъ не една цель, а много цели; мислитѣ и чувствата ти ще бѫдатъ разхвърляни. При това положение, ти самъ ще се чудишъ, защо не успѣвашъ. Казвашъ: Воля имамъ, а резултати нѣмамъ. Много естествено. Една воля имашъ. На кои мисли и чувства първо да служи тя? Когато раздѣли силитѣ си въ различни посоки, волята отслабва. На това разединяване на силитѣ ѝ се дължатъ неуспѣхитѣ въ миналия животъ на човѣка. Сегашната му задача е да концентрира силитѣ на мислитѣ и на чувствата си въ една посока, въ която да приложи волята си за придобиване на това, къмъ което се стремѣлъ въ миналото. Ще кажете, че за васъ е важенъ сегашниятъ ви животъ. Прави сте. Сегашниятъ животъ е реализиране на мислитѣ и желанията, които сте имали въ миналото. Този животъ подразбира още поставяне на нови мисли и желания, които ще се реализиратъ въ бѫдеще. Значи, настоящиятъ животъ е свързанъ съ миналото и бѫдещето, затова той е най-важенъ за васъ. Миналото и бѫдещето на човѣка се свързватъ чрезъ настоящето. Въ духовния свѣтъ пъкъ миналото и бѫдещето се редуватъ. Вашето минало представя бѫдеще за други сѫщества. Вие стоите надъ тѣхъ, като нѣщо, къмъ което тѣ се стремятъ. Понеже сте минали презъ този пѫть, вие можете да имъ помогнете. Ще имъ кажете, презъ какви препятствия ще минатъ, какъ ще се справятъ съ тѣхъ и какви придобивки ще иматъ. Миналото на възвишенитѣ сѫщества, които стоятъ надъ васъ, представя вашето бѫдеще. Вие се стремите къмъ тѣхъ и ги питате, какво е вашето бѫдеще. Понеже сѫ минали по този пѫть, тѣ ви казватъ, какво ви предстои да минете и ви посочватъ методи, какъ да работите, за да се справяте разумно съ мѫчнотиитѣ си. Оттукъ вадимъ заключението: Човѣкъ може да помага на ближния си само тогава, когато той е миналъ презъ сѫщия пѫть, презъ сѫщитѣ опитности и мѫчнотии, презъ които ближниятъ му минава. Въ това отношение, трѣбва да бѫдете внимателни. Не взимайте за рѫководитель човѣкъ, който не е миналъ пѫтя, презъ който вие минавате. Който е миналъ презъ вашия пѫть и го изучилъ въ всичкитѣ му подробности, само той може да рѫководи; само той може да ви даде истинска, реална помощь. Следователно, реални нѣща сѫ ония, които сѫ опитани и преживѣни, които сѫ сложили положителенъ отпечатъкъ въ съзнанието на човѣка. Ето защо, свободно можете да разчитате на онова, което възвишенитѣ сѫщества ви казватъ. Отдавна тѣ сѫ минали презъ вашия пѫть и сѫ го изучили. Каквото ви кажатъ, всичко се сбѫдва. Като знаете това, подчинявайте се на великитѣ закони, които управляватъ вашитѣ мисли и чувства. Избѣгвайте страничнитѣ влияния на дребни мисли и чувства, които внасятъ дисхармония въ вашия умственъ и сърдеченъ свѣтъ. Не можете ли да имъ се противопоставите, вие сами ще се спъвате. Ако сте художникъ, тѣ ще се отразятъ вредно върху картинитѣ, които рисувате; ако сте поетъ, тѣ ще се отразятъ върху поезията ви; ако сте музикантъ или пѣвецъ, тѣ ще се отразятъ върху гласа и свиренето ви. Пазете се отъ дребнави хора, отъ дребнави мисли и чувства, да не изпадате подъ тѣхното влияние. Тѣ сѫ подобни на магарешки тръне, на бодили и плѣвели, които прѣчатъ на цвѣтята и на житото да растатъ свободно. Очистете ума и сърдцето си отъ тѣхъ и вложете въ ума си такива мисли, въ сърдцето си — такива чувства и желания, които внасятъ потикъ къмъ великото и доброто въ свѣта. Мнозина се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре, не успѣватъ, не виждатъ резултатитѣ на усилията, които правятъ. Това се обуславя отъ интенсивностьта, съ която работятъ. Запримѣръ, ако светията започне нѣкаква работа, ще я свърши за 24 часа, т.е. за единъ день. Гениятъ ще свърши сѫщата работа за 24 години, талантливиятъ — за 240 г., а обикновениятъ човѣкъ — за 2,400 г. Следователно, ако работишъ като обикновенъ човѣкъ, ще видишъ резултатитѣ на своята работа едва следъ 2,400 години. — Не мога да дочакамъ това време. — Работи тогава по-бързо, като талантливъ човѣкъ. — И 240 г. сѫ много. — Работи като гениаленъ. Ако и 24 години ти се виждатъ много, стани светия, да свършишъ работата си въ 24 часа и да се ползуватъ отъ своя плодъ още сѫщия день. Светията, гениятъ, талантливиятъ и обикновениятъ човѣкъ представятъ четири етапа на развитие, презъ които човѣкъ минава. Ако сте бързи въ доброто, ще имате резултатитѣ на светията. На което стѫпало и да се намирате, гледайте да не паднете. Падането и повдигането зависятъ отъ посоката на движението. Запримѣръ, за да се повдигне обикновениятъ човѣкъ, той трѣбва да се съветва съ талантливия; ако талантливиятъ иска да се повдигне, трѣбва да се съветва съ гения; гениятъ — съ светията, а светията — съ Учителя. Стане ли обратното, всѣки е осѫденъ на падане. Светията не може да се съветва съ гения. Ако иска, може да се поучи и отъ него, но ще забави хода на работата си; вмѣсто за 24 часа, той ще я свърши за 24 години. На сѫщото основание, гениятъ не може да се учи отъ талантливия, нито талантливиятъ — отъ обикновения. Човѣкъ трѣбва да върви въ възходеща степень на своето развитие, а не въ низходеща. Нѣкой иска да стане светия, да постигне всичко, което светията е придобилъ, да се изравни съ него. Той може да стане светия, но невъзможно е да се изравни съ него. Докато го стигне, светията е отишълъ нѣкѫде високо. Тъй щото, каквито усилия да проявяватъ хората, нѣма да дойде день, когато всички да се изравнятъ. Въ развитието на човѣчеството всѣкога ще сѫществуватъ четиритѣ етапа, презъ които хората трѣбва да минаватъ. Казано е въ Писанието: „Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога.“ — Какво означава този стихъ? — Ако човѣкъ следва разумнитѣ закони на живота, тази работа, за свършването на която се изисква дълъгъ периодъ отъ време, ще се свърши въ 24 часа. По този начинъ, кармата на хората може да се ликвидира въ кратко време, и животътъ имъ да се подобри. Прераждането, като условие за ликвидиране на кармата, има отношение къмъ обикновения човѣкъ, който свършва работата си за 2,400 г.; обаче, като се събератъ усилията на талантливия, гениалния и светията на едно мѣсто, тѣ могатъ да свършатъ сѫщата работа за единъ день. Въ това се крие силата на вѣрата. Казватъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, за да бѫдешъ спасенъ ти и домътъ ти.“ Ония, които цитиратъ този стихъ, взиматъ механическата му страна. Ние имаме предъ видъ вѣрата на светията, на гениалния и на талантливия, които сѫ познали Бога и прилагатъ Неговитѣ закони. Само за тѣхъ времето се съкращава. Механическата вѣра включва съмнението. Ако вѣрвашъ въ физическия свѣтъ, въ астралния не вѣрвашъ; ако вѣрвашъ въ физическия и астралния, въ умствения не вѣрвашъ. Ако вѣрвашъ въ тритѣ свѣта, въ причинния не вѣрвашъ. Не, ще съединишъ четиритѣ свѣта въ едно, ще вѣрвашъ въ тѣхъ абсолютно. Това подразбира онази вѣра, безъ която не можешъ да угодишъ на Бога, или безъ която нищо не се постига. Вѣрата подразбира връзка съ ония възвишени, разумни сѫщества, които рѫководятъ сѫдбата на човѣчеството, на народитѣ, на обществата, на семействата и на всѣки човѣкъ отдѣлно. Като знаете това, не се обезсърдчавайте. Мнозина се обезсърдчаватъ, че работитѣ имъ не ставатъ бързо, не виждатъ края имъ. Тѣ сѫ въ етапа на обикновенитѣ хора, на които работитѣ се свършватъ за 2,400 години. Нека направятъ едно малко усилие, да ускорятъ процеса на своето развитие, да дойдатъ въ положението на талантливия. Ако и при това положение не сѫ доволни, да се качатъ на стѫпалото на гения. Съ още едно усилие ще стигнатъ до светията. Добре е човѣкъ да се стреми къмъ възкачване, да ускори работитѣ си. Ако останете въ положението на обикновения човѣкъ, вие сте обикновени войници, които маршируватъ. Ако сте въ положението на талантливия, вие сте барабанчици, които оповестяватъ, какво трѣбва да се прави. Нито войницитѣ, нито барабанчицитѣ могатъ безъ фелдфебелъ, т.е. взводенъ, който дава направление на работата. Това е гениалниятъ човѣкъ. Най-после трѣбва да дойде капитанътъ, да извади сабята си, и всички да тръгнатъ следъ него. Това е светията, който има силата и властьта, да води хората при Бога. Като се намѣрятъ предъ мѫчни задачи, хората отлагатъ решението имъ. Щомъ отлагатъ, тѣ сѫ въ положението на обикновенитѣ хора. Тѣ се свързватъ съ съзнанието на обикновенитѣ хора, които нѣматъ голѣми постижения. Какво ще бѫде положението на говедаря, който пасе говеда цѣли 2,400 години? Той ще научи живота на говедата, но нищо повече не може да постигне. Въ живота на говедата нѣма нищо особено. Следъ 2,400 г. говедарьтъ ще каже: Втори пѫть не ставамъ говедарь. Трѣбва ли човѣкъ да пасе говедата 2,400 години, за да дойде най-после до идеята, че и безъ него говедата могатъ да пасатъ трева и да пиятъ вода? Веднъжъ дошли до тази идея, бѫдете внимателни да не изпаднете въ сѫщото положение. Не уреждайте работитѣ на говедата. Оставете ги сами да пасатъ. Говедата представятъ обикновенитѣ човѣшки мисли, чувства и желания, които понижаватъ уровена на човѣка. Оставете ги сами да се справятъ въ живота. Вземете ли участие въ тѣхнитѣ работи, вие забавяте развитието си. Младото поколѣние трѣбва да реши задачата, да се откаже отъ своитѣ говеда. Младиятъ трѣбва да вземе говедарската си тояга, говедарската си торбичка и да ги хвърли настрана, далечъ отъ себе си. Каже ли, че това ще стане въ бѫдеще, той самъ се спъва. Никакво отлагане! Въ бѫдеще всѣки трѣбва да си казва: Днесъ, или никога! Щомъ съмъ започналъ една работа, ще я свърша още днесъ. Започналъ съмъ я сутриньта, ще я свърша до вечерьта. Бѫдете като светията! Кажете си: Започвамъ работата си съ изгрѣването на слънцето и ще я свърша съ залѣзването. — Ами, ако не успѣя? Не допускайте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Светията започва да работи и не мисли за неуспѣхъ. Той знае, че вечерьта работата трѣбва да бѫде свършена — нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъль въ ума си, вие не можете да бѫдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъль въ ума си, вие сте свързани съ съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него — отъ изгрѣвъ до залѣзъ слънце. Правете опити въ това направление, да видите резултата на положителнитѣ мисли. Представете си, че нѣмате петь пари въ джоба си, а ви трѣбватъ 500 лева. Турете въ ума си мисъльта, че днесъ, отъ сутриньта до вечерьта, ще получите отнѣкѫде 500 лева и вижте, какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъль или нито едно отрицателно чувство и съмнение въ сърдцето си, наистина, тия 500 лева ще дойдатъ отнѣкѫде. Обаче, влѣзе ли въ ума или въ сърдцето ви най-малкото съмнение, опитътъ остава безрезултатенъ — нищо нѣма да получите. Ако имате вѣрата на светията, паритѣ ще дойдатъ въ 24 часа; ако имате вѣрата на гения, паритѣ ще дойдатъ следъ 24 г.; ако имате вѣрата на талантливия, паритѣ ще дойдатъ следъ 240 г.; и най-после, ако имате вѣрата на обикновения човѣкъ, паритѣ ще дойдатъ следъ 2,400 г. Отъ васъ зависи, коя опитность да предпочетете. Отличителната чърта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението отъ своя умъ и отъ своето сърдце. Тази е причината, поради която работитѣ му ставатъ въ единъ день. Гениятъ допуща поне една отрицателна мисъль въ ума си, затова работитѣ му се извършватъ въ продължение на 24 часа. Кой не би намѣрилъ 500 лева въ единъ день, ако го заплашатъ съ наказание, или съ затворъ? Това значи, да вѣрвашъ въ Господа. Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, дългиятъ периодъ отъ време се съкращава, и единиятъ часъ става приятенъ и съдържателенъ. Увеличишъ ли деня въ години, ти си допусналъ съмнението въ ума си. И тъй, кое е сѫщественото въ живота? — Което се постига въ единъ день. Щомъ е така, работете съ кѫситѣ периоди. Прилагайте методитѣ на светията и на гения. Нѣкой не е доволенъ, че употрѣбилъ 24 години, докато свърши една работа. — Значи, той е работилъ съ ума на гения. Нека работи тогава съ ума на светията, да свърши работата си за единъ день. Причината се крие въ самия човѣкъ. Съ каквито срѣдства е работилъ, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ отъ неговата работа. Мнозина питатъ, защо трѣбва да вѣрватъ. Вѣрата е необходима за съкращаване на времето. Като вѣрвате, ще свършите работата си въ единъ день. Защо трѣбва да вѣрвамъ? — За да се излѣкувашъ въ единъ день. Ако се излѣкувашъ въ 24 години, ти си употрѣбилъ методитѣ на гения. Ако умрешъ, значи, ти си употрѣбилъ методитѣ на обикновения човѣкъ, вследствие на което много пѫти ще се раждашъ и прераждашъ. Вѣрата подразбира съкращаване на процеситѣ. Нѣкои казватъ, че е глупаво човѣкъ да вѣрва. Други питатъ, може ли да хвърчи човѣкъ, като вѣрва?— И това е възможно. Рибитѣ се превърнаха въ птици, следъ като повѣрваха, че могатъ да хвърчатъ. Единъ день, когато човѣкъ повѣрва, че може да хвърчи, ще стане ангелъ. Има хора, които сѫ повѣрвали въ това, и ангели сѫ станали. Следователно, който иска да еволюира, трѣбва да приложи закона на вѣрата, като великъ Божественъ принципъ. Само тогава той ще разбере, че безъ вѣра не може да угоди на Бога, нито да очаква нѣкакви постижения. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 45. Лекция отъ Учителя, държана на 18. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Влияние на свѣтлината и натоплината върху човѣка Т. м. Чете се резюме на темата: „Предназначението на съня въ природата“. Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на птицитѣ и на рибитѣ. Когато детето влѣзе въ училището, учительтъ го запознава съ елементарни работи. За да се научи да пише, то започва съ елементитѣ на буквитѣ. За да се научи да рисува, то започва съ елементитѣ на рисуването: съ точка, права, крива линия и т. н. Следователно, когато изучава живота, човѣкъ пакъ започва съ неговитѣ елементи. Не прави ли сѫщото и природата? За да се образува рѣка, тя трѣбва да има първо глава, отдето извира водата Отъ главата се образува цѣлата рѣка. Значи, всѣко нѣщо се нуждае отъ глава. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣка. Безъ глава човѣкъ нищо не представя. Главата е началото ва извора, стомахътъ и дробоветѣ сѫ резултатъ на извора. Знаемъ, че всѣка рѣка има притоци. Какво е предназначението на притоцитѣ? Тѣ правятъ рѣката по-силна, по-буйна и пълноводна. Освенъ глава, дробове и стомахъ, човѣшкиятъ организъмъ има притоци, които го правятъ по-силенъ. Каква е крайната цель на рѣката? — Да се върне тамъ, отдето е излѣзла. Ако не стане приливъ, не може да стане и отливъ. И обратно, ако не стане отливъ, не може да стане и приливъ. Всѣка разумна проява на човѣка очаква нѣкакъвъ резултатъ. Приливитѣ и отливитѣ въ живота и въ природата сѫ резултати на всѣка разумна проява. Като изучавате природата, вие се натъквате на голѣмото разнообразие, което сѫществува въ нея. Виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различаватъ едни отъ други. Камъни, растения, животни, хора отъ единъ и сѫщъ видъ, класъ или раса се различаватъ едни отъ други. Срѣщате двама братя, отъ една и сѫща майка и баща, но намирате голѣма разлика между тѣхъ. Ако спрете вниманието си на хора отъ различни раси, ще видите, че всѣка раса има поне едно отличително качество отъ другитѣ раси. Запримѣръ, отличителното качество на бѣлата раса е челото ѝ; на жълтата — скулитѣ на лицето, които му предаватъ широчина; на черната — устнитѣ ѝ. Ако спрете вниманието си върху произхода на раситѣ, можете да дадете две мнения: материалистическо, споредъ което външнитѣ условия сѫ създали различнитѣ раси; идеалистическо, споредъ което създаването на различнитѣ раси се дължи на съзнателната работа на разумни сѫщества. Единъ и сѫщъ майсторъ прави малъкъ и голѣмъ чукъ. Каква е била мисъльта му да направи малъкъ чукъ? — Малкиятъ чукъ е предвиденъ да преодолява малки съпротивления. — А голѣмиятъ? — За преодоляване на голѣми съпротивления. Различие сѫществува не само между раситѣ, но и между хората отъ различнитѣ професии. Запримѣръ, военниятъ се познава по сабята, която носи; професорътъ и учительтъ — по книгитѣ, които носятъ, или стоятъ на маситѣ имъ; поетътъ — по стиховетѣ, които пише; свещеникътъ — по требитѣ, които изпълнява; магътъ — по магическата прѫчица, която носи въ рѫката си. Разликата между сѫществата въ висшитѣ свѣтове е по-голѣма отъ тази, която сѫществува между хората. Тамъ сѫществата се различаватъ по степеньта на свѣтлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни сѫ, толкова по-голѣма е тѣхната свѣтлина. Казватъ за нѣкого, че има свѣтълъ умъ. Значи, този човѣкъ живѣе въ умствения свѣтъ, ползува се отъ неговата свѣтлина, която му помага да решава лесно задачитѣ си. Кажатъ ли за нѣкого, че е благороденъ, съ меко и топло сърдце, това показва, че той има отношение къмъ духовния свѣтъ и се ползува отъ неговата топлина. Този човѣкъ е религиозенъ, той работилъ върху себе си и развилъ своитѣ религиозни чувства. Две нѣща опредѣлятъ човѣка като истински човѣкъ: умственитѣ способности и моралнитѣ му чувства. Чрезъ мозъчнитѣ си центрове човѣкъ възприема свѣтлина отъ горнитѣ свѣтове и по този начинъ се развива умствено. Колкото повече свѣтлина възприема, толкова по-добре сѫ развити умственитѣ му способности. Чрезъ моралнитѣ си чувства човѣкъ възприема топлина отъ горнитѣ свѣтове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре сѫ развити моралнитѣ му чувства. Значи, количеството на свѣтлината и на топлината, които човѣкъ възприема, показватъ, докѫде е дошълъ той въ развитието си. Следователно, ако лишите човѣка отъ топлина, чувствата му се атрофиратъ; ако го лишите отъ свѣтлина, умственитѣ му способности се атрофиратъ. Като знаете това, никога не затваряйте прозорцитѣ на своитѣ вѫтрешни очи, за да приемате всѣкога духовната свѣтлина. Никога не затваряйте прозорцитѣ на моралнитѣ си чувства, за да възприемате топлината отъ духовния свѣтъ. Затворите ли прозорцитѣ, отъ които иде свѣтлината и топлината на живота, вие ще изпаднете въ мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряватъ. Тѣ преждевременно затварятъ прозорцитѣ си къмъ физическия и къмъ духовния свѣтъ и казватъ: Не се интересуваме вече отъ живота. Годинитѣ минаватъ, ние остаряваме и отиваме къмъ смъртьта. Така не се говори. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко, което става въ живота. Той трѣбва да има отворени очи и уши, да възприема свѣтлината и топлината и отъ физическия, и отъ духовния свѣтъ. Какво представя духовниятъ свѣтъ? — Съвокупность отъ разумни и съвършени сѫщества. Тѣ могатъ да ни дадатъ идея за духовния свѣтъ. Силитѣ, които действуватъ въ този свѣтъ, сѫ напълно организирани. Сѫществата, които живѣятъ въ духовния свѣтъ, иматъ будно съзнание за всичко, което става около тѣхъ, вследствие на което тѣ не спятъ. Колкото повече спи едно сѫщество, толкова по-несъвършено е то. Съньтъ има отношение къмъ човѣшкото съзнание. Запримѣръ, децата спятъ повече отъ възрастнитѣ. — Кѫде е мѣстото на духовния свѣтъ? — Навсѣкѫде. Този свѣтъ не се опредѣля по мѣстото си, но по разумностьта на сѫществата. Всѣки човѣкъ, който постѫпва разумно и благородно, живѣе освенъ на физическия, още и въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ, когато единъ работи, всички работятъ съ него заедно и му съдействуватъ. На земята всѣки работи самъ. Видятъ ли, че нѣкой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчатъ противъ него и ще му препятствуватъ. Сега, да дойдемъ до вашия личенъ животъ. Вие живѣете на земята и казвате, че искате да живѣете добре. Щомъ казвате, че искате да живѣете добре, това подразбира, че вашиятъ животъ е въ зависимость отъ нѣщо. Отъ какво зависи течението на водата? Ако предъ васъ тече рѣка, вие я наблюдавате, пълноводна ли е, или не. Това зависи отъ извора на рѣката. Ако изворътъ е пълноводенъ, и рѣката е пълноводна. Следователно, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе и да върви напредъ. Изворътъ, отъ който човѣкъ изтича, е пълноводенъ. Тогава и животътъ на човѣка е изобиленъ и добъръ. За да запази изобилието и доброто въ своя животъ, човѣкъ трѣбва да се държи за своя Първиченъ изворъ, т.е. за Първата Причина. Щомъ прекѫсне връзката си съ Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. — Какво показватъ страданията? — Нежеланието на човѣка да се подчини на Първата Причина, която го води къмъ добро. Дето доброто действува, тамъ сѫ постиженията. Стремете се къмъ доброто, което ще ви свърже съ Първата Причина на нѣщата. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания за живота. Ако разбиранията имъ сѫ правилни, и постиженията ще бѫдатъ добри. Това не става изведнъжъ, но постепенно и планомѣрно. — Отъ какво зависи, да има човѣкъ голѣми постижения? — Отъ свѣтлината на неговия умъ и отъ топлината на моралнитѣ му чувства. Това се доказва и астрологически. Колкото по-добри планетни съчетания има въ хороскопа на човѣка, толкова по-голѣми сѫ резултатитѣ и постиженията въ живота му. Има хора, които сѫ любимци на срѣдата, въ която се движатъ. — Защо? — Иматъ топлина въ чувствата си. Студениятъ човѣкъ не може да бѫде обичанъ. Топлината предразполага хората. Свѣтлината и топлината въ човѣка иматъ две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За свѣтлината пъкъ знаемъ, че има свѣтлина, която ослѣпява, и друга, която отваря очитѣ на хората. Ние имаме предъ видъ, обаче, топлината, която съгражда, и свѣтлината, която отваря очитѣ. Казано е въ Евангелието: „И виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Следователно, когато се натъкнете на голѣмо умствено противоречие, мислете за свѣтлината въ различнитѣ ѝ степени. Когато изпаднете въ тъмната нощь на живота си, мислете за звездитѣ, които свѣтятъ на небето, и за слънцето. Нѣма да мине много време, и съзнанието ви ще просвѣтне. Когато животътъ се обезсмисли, свържете се съ добритѣ хора. Отъ тѣхъ ще потече топлина, която ще ви ободри. Свѣтлината и топлината сѫ тѣсно свързани. Когато свѣтлината се яви, и топлината дохожда. Подъ влиянието на тѣзи сили, цвѣтята растатъ, плодоветѣ зрѣятъ, водитѣ текатъ, вѣтроветѣ духатъ. Тѣ сѫ причина за движението въ свѣта. Дето има движение, тамъ е животътъ. Като говоримъ за влиянието на свѣтлината и на топлината върху човѣка, ние имаме предъ видъ, какво количество свѣтлина и топлина приема той. Това зависи отъ устройството на главата, нейната дължина и широчина. Отъ свѣтлината и топлината, които приема човѣшкиятъ организъмъ, зависи устройството и на цѣлото тѣло. Като мисли върху свѣтлината и топлината и ги проектира къмъ мозъка и къмъ моралнитѣ си чувства, човѣкъ може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахътъ, който се скрилъ въ своята малка, прихлупена колибка? Той постоянно мисли, какъ да я разшири. Тукъ я разшири, тамъ я повдигне, докато единъ день я събори и си Направи една кѫщичка, съ две три стаи. Като поживѣе известно време въ нея, той пакъ е недоволенъ, иска по-голѣма кѫща. Така постѫпва човѣкъ и по отношение на своята глава. Той всѣки день прави нѣщо, съ цель да я преустрои, да стане по-възприемчива къмъ свѣтлината и топлината. Природата е вложила въ човѣка дарби и способности, които той трѣбва да развива не изведнъжъ, но постепенно. Развивайте това, което е вложено въ васъ, но не изпадайте въ положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земедѣлеца, които, следъ нѣколкогодишна работа, казватъ: Достатъчно сме работили, повече не можемъ. Не е така. Истинскиятъ ученъ, поетъ, учитель, земедѣлецъ работятъ неуморно и съ любовь. Отъ време на време тѣ си почиватъ, но не се отказватъ отъ работата си. Истински земедѣлецъ е онзи, който, следъ десетгодишна работа на нивата, може да се разговаря съ житото, съ тревичкитѣ, съ изворитѣ. Всички го познаватъ и отдалечъ го поздравяватъ. Кой земедѣлецъ, следъ такива резултати, може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голѣма е любовьта на земедѣлеца къмъ житото, толкова по-едро става то. Разумниятъ и добъръ човѣкъ сѣе съ любовь и жъне добри плодове. Земедѣлецътъ трѣбва да се разговаря съ житото, което е посѣлъ, а житото трѣбва да го познава. Човѣкъ, по отношение на великия свѣтъ, представя житно зърно, което трѣбва да познава господаря си. Човѣкъ трѣбва да познава Онзи, отъ Когото е излѣзълъ. Докато е свързанъ съ Него, той всѣкога ще бѫде доволенъ. Щомъ прекѫсне връзката си съ своя Първоизточникъ, той става недоволенъ и нещастенъ. Както изворътъ е свързанъ съ своята глава, така всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ своя Създатель. И тъй, каквото е отношението на извора къмъ неговата глава, такова трѣбва да бѫде отношението на човѣшката душа къмъ Бога. Ако изворътъ се съмнява въ сѫществуването на главата, отдето извира, и се отклони отъ пѫтя си, да търси главата на своя животъ, работата му е свършена. Той се отдѣля отъ главата си, загубва силата си и въ скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте, сѫществува ли нѣкакво Начало, отъ което извирате. Не се отклонявайте отъ пѫтя си, защото животътъ ви ще се прекѫсне. — Да живѣемъ добре! — Щомъ имате топлина, вие живѣете добре и сте добъръ човѣкъ. — Да бѫдемъ учени, да имаме знания! — Щомъ имате свѣтлина, вие сте ученъ, разполагате съ знания. Следователно, дръжте се за великото Слънце на живота, да приемате отъ него свѣтлина и топлина, да бѫдете добри и разумни. Мнозина искатъ изведнъжъ да станатъ учени. Това е невъзможно. Отъ колко конци е изплетено гемиджийското вѫже? За да се оплете такова вѫже, нужни сѫ най-малко 10—20 хиляди конци. Съ единъ конецъ става ли вѫже? Съ една идея ставашъ ли ученъ? Много време, много усилия и работа сѫ нужни, за да стане човѣкъ ученъ. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да се свърже съ умоветѣ на ученитѣ хора въ свѣта, да работи съ общи усилия. Въ това отношение ученостьта е колективенъ процесъ, резултатъ на колективна работа. Умоветѣ на всички учени се обединяватъ и работятъ заедно. Истински ученъ е онзи, който има свѣтлина въ ума си и топлина въ сърдцето си. Той никога не пита, какъвъ е смисълътъ на живота. Той знае, че животътъ е подобенъ на рѣка, която тече. Както рѣката полива цвѣтя, дървета и треви, така и животътъ носи блага за всички живи сѫщества. Това, обаче, е второстепенна задача на живота. Първата му работа е да тече. Помнете: всѣко нѣщо, което природата е вложила въ човѣка, е постижимо. И обратно: всѣко нѣщо, което природата не е вложила въ човѣка, е непостижимо. Това, което Богъ и природата сѫ вложили въ човѣка, струва повече отъ всички блага на живота. То стои по-високо отъ таланта, отъ гения и отъ светията. — Защо? — Защото единъ день, когато развие вложеното въ себе си, човѣкъ е постигналъ вече съвършенство. Работете и вие върху вложеното въ васъ, да придобиете единъ день съвършенство, къмъ което душата ви се стреми. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 11. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От "Закони на доброто" 24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.) Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Освобождаване T. м. Чете се темата: „Предназначение на съня въ природата“. Имате дробитѣ: 1/2 2/3, 3/4 и 4/5. Какъ сѫ образувани тия дроби? Кои сѫ причинитѣ за образуването имъ? Какво означаватъ тия дроби. Дробьта 1/2 показва, че цѣлото е раздѣлено на две части, отъ които мѫжътъ задържа едната половина за себе си, а другата половина дава на своята другарка. Дробьта 2/3 показва, че цѣлото е раздѣлено на три части: едната третина взима майката, втората — детето, а третата — бащата, който не се вижда. Присѫтствието на бащата въ дадения случай не се отбелязва. Дробьта 3/4 показва, че цѣлата единица е раздѣлена на четири равни части, отъ които първата четвъртъ се дава на майката, втората — на първото дете — на сина, а третата — на второто дете — на дъщерята. И въ този случай бащата не присѫтствува. Дробьта 4/5 показва, че цѣлата единица е раздѣлена на най-малки частици, на петинки, но ако вземемъ четири петинки, тази дробь излиза най-голѣма. Отъ четиритѣ дроби, 4/5 е най-голѣма. Като се приведатъ къмъ общъ знаменатель, тѣ се превръщатъ въ дробитѣ: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи, най-голѣма е последната дробь. Това показва, че привидно малкитѣ величини сѫ най-голѣми и даватъ тонъ на нѣщата. Малкитѣ величини въ природата сѫ подобни на запетаитѣ въ изреченията. Следователно, както чрезъ запетаитѣ се изяснява мисъльта въ изречението, така и съ малкитѣ величини се решаватъ трудни задачи. Предназначението на запетаята не е само за почивка, т.е. за спиране на нѣкои мѣста, но и за изясняване на мисъльта. Една запетая може да закачи човѣка на вѫжето, но може и да го освободи. Въ живота на човѣка има много запетаи. Едни отъ тѣхъ сѫ останали на мѣстата си, а други сѫ заличени, вследствие на което сѫ създали безпорядъкъ въ живота. За да се справите съ този безпорядъкъ, запетаитѣ трѣбва да се поставятъ на мѣстата си. Ще кажете, че и безъ запетаи може. Нѣкои пишатъ безъ запетаи и оставятъ нѣщата да се подразбиратъ. Нѣкога се подразбиратъ, а нѣкога — не. Щомъ нѣщо не се разбере, както трѣбва, може да се изопачи. Евреитѣ си служатъ главно съ съгласни букви. Тѣ пишатъ само съгласни, а гласнитѣ се подразбиратъ. Въ български езикъ, обаче, се пишатъ и гласни, и съгласни. Малки сѫ буквитѣ, могатъ да се пропуснатъ една-две букви. И безъ тѣхъ мисъльта се разбира. Въ математиката, обаче, пропусне ли се една малка величина, задачата се обърква. Ако въ дробьта липсва чъртичката, която отдѣля числителя отъ знаменателя, ние не знаемъ, какви сѫ даденитѣ числа, цѣли или дробни. Когато работите съ цѣли числа, вие имате една представа за нѣщата. Когато работите съ дробни числа, вие знаете, че тѣ сѫ получени при дѣление на цѣли числа; при това дѣление всѣкога има остатъкъ. Значи, дробьта подразбира остатъкъ отъ нѣщо цѣло. Сѫщевременно, дробьта е свързана съ дѣление на нѣщата. Само при дѣлението се получава остатъкъ, който се изразява въ видъ на дробь. Малкитѣ деца вървятъ по пѫтя на дробитѣ. Тѣ не признаватъ цѣлитѣ единици. Колко време бозае детето? — Докато се нахрани. Дали е минало часъ или по-вече, то не иска да знае. При това, не е опредѣлено, колко време — година, две или три, трѣбва да бозае детето. Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които сѫ бозали две или три години, сѫ по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравиятъ човѣкъ е сѫщевременно добъръ. Забелязано е още, че лошевината на човѣка се дължи на анормалность въ него, външна или вѫтрешна. Тази анормалность е причина на нѣкакво болезнено състояние. Какво е предназначението на болеститѣ? Когато нѣкое живо сѫщество злоупотрѣбява съ силитѣ, които му сѫ дадени, природата му изпраща болесть, съ която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрѣшки. Значи, болестьта не е нищо друго, освенъ временно ограничаване свободата на човѣка, или на живитѣ сѫщества, изобщо. Неразположението, ограничаването не сѫ нищо друго, освенъ болезнени състояния. Като се натъкне на нѣкакво неразположение, човѣкъ е като боленъ: не му се иска да говори, никого не може да търпи и т. н. Той е въ положение на надута гайда. Ако отъ време на време гайдарджията не отпушва вречилото, гайдата ще се пръсне. Щомъ се надуе гайдата, хорото започва да се върти — движение става. Ето защо, когато сте недоволни, неразположени, използувайте състоянието си, да внесете движение въ себе си. Щомъ започнете да се движите, мисъльта ви ще се смѣни, а съ нея заедно ще се смѣни и състоянието ви. Кой човѣкъ наричаме добъръ? — Една отъ проявитѣ на добрия човѣкъ е сладкото, музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение въ окрѫжаващитѣ. Говорътъ е музика. Колкото по-добъръ и разуменъ е човѣкъ, толкова по-музикално говори. Когато слушате нѣкой виденъ цигуларь, казвате, че цигулката му не свири, но говори. Значи, инструментитѣ, съ които хората въ миналото и днесъ си служатъ, не сѫ нищо друго, освенъ методи за разрешаване на мѫчни задачи въ живота. Всѣки инструментъ има началото си презъ известна епоха, въ известни народи, които сѫ го използували като методъ за работа, за решаване на нѣкои задачи. Цигулката и начинътъ, по който човѣкъ свири на нея, представя кръстътъ. Значи, като свири на цигулка, човѣкъ търси правиленъ методъ за разрешаване на страданията. Всички инструменти представятъ методи за работа. Единствениятъ инструментъ, който се обработва толкова повече, колкото повече се свири на него, е цигулката. — Какво показва това? — Това показва, че колкото повече даденъ методъ не губи силата и качествата си, а все повече се усъвършенствува, толкова по-цененъ е той. Този методъ е Божественъ. Човѣшкитѣ методи сѫ временни и нетрайни. И тъй, като ученици, ще се учите, да различавате методитѣ, кой е човѣшки и кой природенъ, или Божественъ. Ако даденъ методъ остарява, ще знаете, че е човѣшки. Ако се усилва и подобрява, той е природенъ. Цельта на природата е да застави човѣка да работи. Всички хора нѣматъ еднакви желания, затова и методитѣ за постигането имъ сѫ различни. Обаче, за постигане на своитѣ желания, разумниятъ човѣкъ използува онази енергия, която природата е вложила въ него. Чрезъ тази енергия той трѣбва да реализира ония желания, които възвишенитѣ сѫщества сѫ посѣли въ съзнанието му. Между животнитѣ, хората и възвишенитѣ сѫщества — ангелитѣ, има неразривна връзка. Животнитѣ се ползуватъ отъ миналия животъ на хората, който тѣ сѫ посѣли въ тѣхното съзнание; хората се ползуватъ отъ миналия животъ на ангелитѣ, посѣтъ въ съзнанието имъ; ангелитѣ пъкъ се ползуватъ отъ миналия животъ на сѫществата, които стоятъ надъ тѣхъ. Следователно, върне ли се назадъ въ съзнанието си, човѣкъ влиза въ миналия си животъ и се свързва съ животнитѣ; върви ли напредъ, той отива къмъ своето свѣтло бѫдеще и се свързва съ ангелитѣ, чиито мисли и желания иска да реализира. Време е вече хората да се откажатъ отъ своя миналъ животъ, отъ проявитѣ на животинското си естество, и да дадатъ ходъ на свѣтлитѣ и красиви мисли и желания въ себе си, останали въ наследство отъ възвишенитѣ сѫщества. Красивиятъ и чистъ животъ ще спаси човѣка. Чрезъ него той ще разреши своята карма и ще влѣзе въ новия животъ. Каквото посѣе човѣкъ, това ще пожъне. Сегашниятъ човѣкъ още не е оралъ и сѣлъ, както трѣбва. На физическия свѣтъ отчасти е изпълнилъ тази задача, но малко е работилъ въ полето на сърдцето и на ума си. Отсега нататъкъ той трѣбва да обработва тия полета, да ги разоре и посѣе, за да може въ близко бѫдеще да получи нѣкакъвъ плодъ. Хората се нуждаятъ отъ нови методи за възпитание и самовъзпитание, отъ новъ моралъ и нови разбирания. Ако вървите по старитѣ методи, ще има затвори, наказания, сѫдене и т. н. Щомъ длъжникътъ ви не може да плати дълга си, ще го дадете подъ сѫдъ, ще го осѫдите на нѣколкогодишенъ затворъ. Какво се постига съ това? Дългътъ плаща ли се? Не се плаща. Защо не постѫпите по новъ начинъ? Извикайте длъжника при себе си и го питайте: Можешъ ли да платишъ дълга си? — Не мога. — Поне половината можешъ ли да платишъ? — Не мога. — Ами четвъртината? — Не мога. — Дай тогава полицата. Вземи полицата и я скѫсай. Кажи на длъжника си: Нека отъ мене да мине. Бѫди свободенъ! И тогава, като се срещнете втори пѫть съ своя длъжникъ, вие ще имате приятелски отношения. Единъ господинъ, мой познатъ, ми разправяше една своя опитность. Той билъ адвокатъ и, за нѣкакво нарушение на единъ законъ, билъ осѫденъ на четиригодишенъ затворъ. До това време той гледалъ доста лекомислено на живота и при всички недоразумения билъ готовъ да се сѫди съ хората. Много отъ неговитѣ познати му дължали известни суми. Съ ония, които не изплащали дълга си на време, той постоянно се каралъ и водилъ дѣла. Като влѣзълъ въ затвора, започналъ да чете Евангелието. Едва сега той разбралъ, колко далечъ билъ отъ истинския животъ и често си мислѣлъ: щомъ излѣза отъ затвора, ще започна да живѣя по новъ начинъ. Дошълъ деньтъ на освобождаването му. Като се видѣлъ свободенъ, той решилъ да посети своитѣ длъжници и да оправи смѣткитѣ си съ тѣхъ. Отишълъ при единъ отъ тѣхъ и го за питалъ: Можешъ ли да платишъ дълга си? — Не мога. — Половината поне? — Не мога. — Четвъртината? — Мога. Той обиколилъ всичкитѣ си длъжници и нѣкѫде получилъ само четвъртината отъ дължимата му сума, нѣкѫде нищо, но скѫсалъ полицитѣ и ликвидиралъ съ тѣхъ. Щомъ ликвидиралъ правилно съ смѣткитѣ и задълженията си, гражданскитѣ му права се възстановили, и той станалъ свободенъ гражданинъ. Отъ този моментъ работитѣ му започнали да се нареждатъ добре. Той разбралъ вече, какво значи, да живѣешъ съ ближния си въ миръ. Нѣкой не е готовъ да живѣе въ миръ съ своя ближенъ и, като не е готовъ да се справи съ положението си, той казва: Азъ ли съмъ най-лошиятъ човѣкъ въ свѣта? — Не си най-лошъ, но и най-добъръ не си. — Азъ ли съмъ най-глупавъ? — Но и най-разуменъ не си. Ако си истински ученъ и разуменъ, трѣбва да напишешъ една книга, отъ която да остане нѣщо на земята, а другото да занесешъ съ себе си на онзи свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има желанието да напише поне една книга, която да остане на земята за вѣчни времена. Ако това не става, по-добре нищо да не пише. Ако майката роди дете, за да умре следъ нѣколко години, по-добре да не ражда. Ако книгата, която си написалъ, не преживѣе вѣковетѣ, и ако детето не преживѣе родителитѣ си, това показва слабата страна на човѣка. Мисли, желания и постѫпки, които оставатъ следъ човѣка за вѣчни времена, показватъ, че той е работилъ съ природни или Божествени методи. Отъ дълголѣтието на мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка зависи и неговото здравословно състояние. Хората се оплакватъ отъ страданията, но забелязано е, че, колкото повече страда човѣкъ, толкова е по-здравъ. Организъмътъ му се калява, и той става по-издръжливъ. Хора, които не сѫ страдали, още при първото страдание, или болесть, отпадатъ. Затова казватъ, че човѣкъ, когото мечка е газила, е здравъ. Онзи, който не е мачканъ отъ мечка, е слабъ, не издържа на болести и страдания. — Какво представя мечката въ живота? — Сѫдбата. Значи, който е газенъ отъ сѫдбата, става здравъ и издръжливъ. Който не е газенъ отъ сѫдбата, той е слабъ, хилавъ и лесно пада. Тъй щото, ако нѣкой не е страдалъ и боледувалъ, да не мисли, че е облагодетелствуванъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да боледува. Ако никакъ не е боледувалъ и му дойде една болесть, веднага ще го завлѣче. Ако често е боледувалъ, той се е калилъ, придобилъ е имунитетъ, вследствие на което организъмътъ му е станалъ устойчивъ. Следователно, страданията не сѫ нищо друго, освенъ методъ за каляване, за вѫтрешно самовъзпитание, за укрепване на мислитѣ и чувствата на човѣка. Какво лошо има въ това, ако учительтъ хване ученицитѣ си за рѫце и ги вкара въ класа? Какво лошо има въ това, ако Богъ ви хване за рѫце и ви заведе при себе си? Ако силниятъ ви хване за рѫце и ви поведе къмъ себе си, вие трѣбва да знаете, защо прави това. Изобщо, като ученици, вие трѣбва да изучавате външнитѣ и вѫтрешни прояви на живота, да знаете причинитѣ имъ. Ако не изучавате живота по този начинъ, той ще изгуби смисъла си. Ще кажете, че признавате само добритѣ прояви въ живота. И лошитѣ прояви иматъ смисълъ, както и добритѣ. Животътъ се движи между два полюса — добро и зло. Важното е, да можете да се ползувате отъ тия две сили. Не е лошо, че сѫществува добро и зло. Лошо е, когато човѣкъ нито доброто може да реализира, нито злото може да използува. Запримѣръ, пияницата ходи отъ кръчма на кръчма, да пие. На една кръчма го биятъ, на втора, на трета сѫщо го биятъ, но той продължава да пие. На десеть кръчми го биятъ, пакъ пие. Какво е научилъ той отъ злото? Нищо не е научилъ. Да го биятъ единъ пѫть и да научи нѣщо отъ боя, то е на мѣсто. Обаче, десеть пѫти да го биятъ и да не научи урока си, казваме, че този човѣкъ не е способенъ, не може да се ползува отъ уроцитѣ на живота. По отношение на изпитанията, животнитѣ по-лесно се възпитаватъ. Единъ господинъ отглеждалъ въ градината си охлюви и правилъ опити, да види, доколко сѫ чувствителни и съобразителни въ живота. Понеже охлювитѣ лазѣли по цѣлата градина, той поставилъ като препятствие на пѫтя имъ една електрическа жица. Какво забелязалъ? Като дохождали до жицата, презъ която минавалъ електрически токъ, ония, презъ които токътъ минавалъ, веднага отстѫпвали назадъ. Той турялъ знакъ върху тия, които опитали вече тока и забелязалъ, че втори пѫть тѣ не посмѣли да се приближатъ до жицата. Всички, които впоследствие се докосвали до жицата, били отъ неопитнитѣ, т.е. за пръвъ пѫть се докосвали до тока. Нито единъ отъ паренитѣ охлюви не пристѫпилъ втори пѫть до жицата. Съ този опитъ той се увѣрилъ, че охлювитѣ иматъ паметь и избѣгватъ изпитанието, на което веднъжъ се натъкнали. Охлювътъ е по-благоразуменъ отъ човѣка въ това отношение, че не изразходва енергията си напразно. Понеже човѣкъ е богатъ на енергия, изразходва я безразборно. Той не знае, че за всѣка енергия, която му е дадена, природата държи смѣтка. Тя го кредитира въ всички случаи, но каквото дава, пише въ тевтеръ. Единъ день човѣкъ ще плаща за неправилното и неразумно изразходване на енергията. Тя е Божествена енергия и трѣбва да се използува разумно. Колкото повече придобива човѣкъ отъ тази енергия, толкова по-добре за него, но разумно трѣбва да я използува. Когато заставятъ човѣка да плаща за неразумното използуване на енергията си, за направенитѣ дългове, той плаче, страда, моли се да му простятъ. Той казва: Тежка е кармата ми! Какво нѣщо е кармата? — Законъ за възмездие. Всички дългове, които човѣкъ прави, трѣбва да ги плати, и то наложително. Докато яде и пие, човѣкъ не мисли. Щомъ дойде плащането, тогава започва да плаче и да се моли, да го отмине горчивата чаша. Христосъ дава примѣръ, какъ може да се плати кармата. Единъ царь ималъ единъ слуга, който му дължалъ десеть хиляди таланта. Въ деня, въ който трѣбвало да плати дълга си, слугата се явилъ при господаря си и започналъ да плаче, да се моли да отложи срока на плащането. Най-после царьтъ му казалъ: Прощавамъ всичкия ти дългъ. Иди да работишъ и да бѫдешъ разуменъ, да не правишъ нови дългове. Какво направилъ после този слуга? Едва излѣзълъ отъ дома на господаря си, той срещналъ единъ свой съслужитель, който му дължалъ само сто пенязи хваналъ го за врата и започналъ да го души. да му плати дълга си. Длъжникътъ падналъ. на колѣне и почналъ да се моли, да плаче, да отложи срока на плащането. Кредиторътъ, обаче, останалъ неумолимъ, далъ подъ сѫдъ длъжника си и го турилъ въ затвора. Като чулъ за това, царьтъ извикалъ първия си слуга и му казалъ: Азъ ти простихъ цѣлия дългъ отъ десеть хиляди таланта. Не можа ли и ти да простишъ на брата си 150-тѣ пенязи, които ти дължи? Каква поука можемъ да извадимъ отъ този примѣръ? Законътъ за прощаването гласи: Всичко, което Богъ прощава, и човѣкъ трѣбва да прости. На когото Богъ прощава, и човѣкъ трѣбва да е готовъ да прости. На когото Богъ не прощава, и човѣкъ не трѣбва да прости. Ако Богъ прости на нѣкого, а човѣкъ не му прости, затворътъ чака онзи, който не е готовъ да прощава. Прощавайте, за да прощаватъ и на васъ. Както Богъ постѫпва къмъ васъ, така постѫпвайте и вие къмъ другитѣ. Човѣкъ не може да прощава съ такъвъ широкъ замахъ, както Бога, но може да прощава въ размѣритѣ на своитѣ възможности. Ако не можешъ да простишъ десеть хиляди таланта, можешъ да простишъ 150 пенязи. Достатъчно е човѣкъ да прощава въ размѣра на своитѣ възможности, за да следва пѫтя къмъ Великия животъ. Не е въпросъ само за прощаването. Богъ иска ние да не грѣшимъ. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ сѫ вметнати нѣща въ живота. Тѣ не сѫществуватъ въ съзнанието на Бога. Той иска отъ насъ съзнателна и разумна работа, да се развиваме правилно, за да се усъвършенствуваме. Земята е голѣма, има мѣсто и работа за всички. Сега ще учите, ще работите, ще правите опити, да се приготвите за високитѣ служби, които ще ви се дадатъ въ бѫдеще. Ако нѣкой пита, защо трѣбва да учи и да работи, той не е още кандидатъ за бѫдещата висока служба. Това сѫ бѫдещи проекти, за които днесъ не можете да мислите. За васъ е важна задачата на деня, какво днесъ можете да направите. Ще кажете, че трѣбва да се живѣе. — Трѣбва да се живѣе, но разумно. Да живѣешъ разумно, това значи, да знаешъ, кѫде да туряшъ запетаи и точки, а разбърканитѣ да поставишъ на мѣстата имъ. Малки сѫ точкитѣ и запетаитѣ, но, поставени на мѣсто, тѣ оправятъ работитѣ. Човѣкъ трѣбва да се познава, да изучава линиитѣ на лицето си, да знае, какъ е работилъ въ миналото си и какво му предстои въ бѫдеще. Ако лицето му има правилни чърти, а челото е добре развито, това показва, че и той е работилъ върху себе си, но и ангелитѣ сѫ работили върху него. Тѣ сѫ влѣли нѣщо свое въ него, вследствие на което сѫ оформили лицето му. Това наричаме приливъ на ангелския животъ въ човѣшкия. Човѣкъ пъкъ оставя нѣщо отъ себе си въ животнитѣ. Това, което за човѣка е отливъ, за животнитѣ е приливъ. И това, което за ангелитѣ е отливъ, за човѣка е приливъ. Значи, между животнитѣ, хората и ангелитѣ има непреривна връзка. Миналото на човѣка е отливъ, а бѫдещето приливъ. Той трѣбва да използува тѣзи две сили въ природата, отъ една страна, да се справя съ недостатъцитѣ, които носи отъ миналото, а отъ друга, да се стреми къмъ възможноститѣ на бѫдещето. Запримѣръ, отслабването на паметьта се дължи на миналия животъ на човѣка, който е изопачилъ чувствата си. Неестественитѣ чувства ставатъ причина за отслабване на паметьта. Като ялъ и пилъ много, човѣкъ придобилъ едно отрицателно качество — лъжата. Който много яде и пие, много лъже. Значи, произходътъ на лъжата се крие въ яденето. Казано е въ Битието, че Адамъ и Ева сгрѣшиха, когато ядоха отъ забранения плодъ. Тѣ не знаеха, какво нѣщо е лъжа, грѣхъ. Обаче, щомъ ядоха отъ забраненото дърво, тѣ прибѣгнаха къмъ лъжата, да се оправдаятъ. Тѣ се извиниха съ змията, но не признаха, че искаха да станатъ голѣми, като Бога, затова ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ева каза, че змията я излъгала. Адамъ пъкъ се оправда съ Ева. За да се освободи отъ лъжата, човѣкъ трѣбва да се справи съ храната, съ начина на храненето. Има храни, които внасятъ лъжата въ човѣка. Като знаете това, правете изборъ въ хранитѣ, които ви се даватъ. Ядете ли безразборно, непремѣнно ще дойдете до лъжата. Докато изчистите съзнанието си отъ лъжата, вие трѣбва да бѫдете безпощадни къмъ нея. Хванете ли лъжата въ себе си, веднага я извадете навънъ и я питайте, защо лъже. Разгледайте я научно, отде иде тя, каква цель има и т. н. Ако започне да се оправдава, не я извинявайте. Докато не даде обещание, че нѣма да ви посещава повече, ще я държите гладна. Това значи: не затваряйте очитѣ предъ лъжата въ себе си. Не я защищавайте. Бѫдете строги, както къмъ лъжата, така и къмъ всички погрѣшки. Сгрѣшишъ ли, не се извинявай, но изправи погрѣшката си. Може никой да не те е видѣлъ, когато си грѣшилъ — това нищо не значи. Ако никой не те е видѣлъ, че грѣшишъ, изправи погрѣшката си така, че пакъ никой да не те види. Погрѣшкитѣ представятъ неустойчива материя, която лесно се разлага и вкисва. Щомъ се вкисне, започва да мирише. Приятно ли ви е да миришете? Преди две хиляди години единъ отъ старитѣ евреи поканилъ Христа въ дома си и Му казалъ: „Давамъ половина отъ имането си на беднитѣ. Каквато пакость и да съмъ причинилъ на хората, каквото съмъ имъ изялъ и изпилъ, ще го върна четирикратно“. Христосъ отговорилъ: „Днесъ стана спасението на този домъ.“ Постѫпете и вие като този старъ евреинъ. Не се извинявайте, че сте млади и зелени, че на стари години ще живѣете добре. Не, още сега хванете брадата на стария човѣкъ въ себе си и го разтърсете добре, да се проясни съзнанието му. Ако младиятъ въ васъ грѣши, хванете го за косата и го разтърсете. Младиятъ въ човѣка е жената, а стариятъ — мѫжътъ. Следователно, хванете жената за косата, а мѫжътъ — за брадата и ги разтърсете добре, да се откажатъ отъ лъжата и грѣха. Като ученици, работете върху сърдцето и ума си, да развивате мекота и сила. Мекотата е въ състояние да разтопи и най-коравия камъкъ. Да бѫде човѣкъ мекъ, това не значи, че е баба. Мекотата е велико качество. Мекиятъ човѣкъ може да влияе и на най-суровия. Обаче, пристѫпите ли къмъ суровия съ строгость, нищо нѣма да постигнете. Мекотата е подобна на водата, която полива растенията и смекчава и най-твърдата почва. Докато си мекъ, т.е. докато имашъ вода въ себе си, ти можешъ да влияешъ на хората благотворно. Изгубишъ ли мекотата си, нищо не можешъ да постигнешъ. Като знаете това, стремете се да придобивате мекота, съ която да работите, като съ мощно орѫжие. Като говоря по този начинъ, това не значи, че въ единъ моментъ можете да станете светни или гении. Ако можете да обработите дарбитѣ си, да станете талантливи, това е достатъчно. Ако можете да се освободите абсолютно отъ лъжата, която е залегнала дълбоко въ душата ви, това е достатъчно. Преди да се освободи отъ лъжата, човѣкъ трѣбва да я види, защото често той си служи съ нея несъзнателно. Отворете широко очитѣ си, да виждате и най-малкитѣ прояви на лъжата, които наричатъ „бѣли лъжи“. Нѣкой казва, че безъ бѣла лъжа не може. Не е така. Който съзнателно работи върху себе си, той не си позволява и бѣла лъжа. Разбира се, първо човѣкъ се освобождава отъ голѣмитѣ лъжи и постепенно отива къмъ малкитѣ. Ако не можете да се освободите отъ голѣмитѣ лъжи, отъ малкитѣ още по-мѫчно ще се освободите. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се освободи отъ лъжата. Кой човѣкъ е истински герой? — Истински герой е онзи, който всѣкога говори истината. По-голѣмъ герой отъ него нѣма. Да говоришъ истината, това не значи, да се самоосѫждашъ. Да говоришъ истината, това значи, да я изповѣдашъ така, както е въ тебе написана, безъ никакво оправдание или извинение. Нѣкой се опитва да каже истината, защо направилъ нѣкаква погрѣшка, но бърза да се оправдае. Това не е изповѣдь. Въ тази изповѣдь нѣма никаква истина. Който взима отговорностьта върху си, Богъ го благославя. Започне ли да казва, че всички хора лъжатъ, и той лъже, това не е изповѣдь, нито изнасяне на истината. Следователно, искате ли да бѫдете герои, говорете истината. Човѣкъ може да бѫде герой поне веднъжъ въ живота си. Съ написване на своята „Изповѣдь“, Толстой прояви геройство. Нѣма по-голѣмо геройство отъ това, да изнесе човѣкъ истината съ всичкото си смирение. Да говоришъ истината, това значи освобождаване. Кажешъ ли истината, приемешъ ли я като рѫководно начало въ живота си, всички несгоди, противоречия, нещастия изчезватъ. Всичко отрицателно въ живота отстѫпва предъ истината. Тя е положителна величина, която претопява всички отрицателни нѣща. Да работишъ съ истината, това значи, да познавашъ алхимията и нейнитѣ закони. Докато дойде до истината, човѣкъ минава презъ голѣма борба. И Толстой мина презъ голѣма борба, но предпочете истината предъ всичко друго. Отъ този моментъ той влѣзе въ нова фаза на живота. Сега и на васъ казвамъ: Бѫдете герои за истината! Нѣма по-щастливъ моментъ въ човѣшкия животъ отъ този, да бѫде герой за истината, да постави истината на първо мѣсто въ живота си. Това значи, да е придобилъ пълно освобождаване, да е дошълъ до прага на възкресението. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 4. юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.