Търсене във форума

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Двама или трима Матея 18 - 20 „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. — Който не разбира вѫтрешния смисълъ на стиха, търси двамата или тримата отвънъ; който разбира дълбокия смисълъ на стиха, търси двамата или тримата въ себе си. Той знае, че всичко иде отвѫтре, а не отвънъ. Ние виждаме погрѣшкитѣ отвънъ, но причинитѣ имъ сѫ вѫтрешни. Виждате на платното въ нѣкое кино известни погрѣшки. Тѣ не сѫ на платното, но на проекционния апаратъ. На сѫщото основание, човѣкъ вижда своитѣ погрѣшни мисли и чувства и се чуди, отде идатъ. Той не подозира, че тѣ излизатъ отъ него и се проектиратъ навънъ. Мѫчно е да убедите човѣка, че причинитѣ на погрѣшкитѣ му се криятъ въ него. Когато учениятъ прави погрѣшки, отдава ги на другитѣ учени. Ако се вгледа въ себе си, ще види, че погрѣшкитѣ се криятъ въ неправилното съпоставяне на фактитѣ, въ зависимость отъ разумнитѣ закони на природата. Има философи, които изнасятъ своитѣ философски твърдения предъ хората, доказватъ ги научно, безъ да сѫ ги опитали. Щомъ дойдатъ до опита, тѣ пропадатъ. Единъ англичанинъ държалъ предъ хилядно общество научна сказка за „летящата машина“ — негово изобретение. Той описалъ устройството на машината, доказалъ принципитѣ, на които се основавало летението и, когато трѣбвало да направи опитъ, да покаже на публиката, какъ лети, останалъ изненаданъ—машината се забила въ земята и не се повдигнала нито на сантиметъръ. Другъ англичанинъ държалъ сказка въ Лондонъ за американцитѣ, като народъ, съ неговитѣ отличителни чърти. Като описвалъ американеца, като типъ, и дошълъ до ръста, той казалъ, че американецътъ е срѣденъ по ръстъ, повече низъкъ, отколкото високъ. Между публиката присѫтствували трима американци. Като чули, че се говори за ръста на американеца, единъ отъ присѫтствуващитѣ американци станалъ правъ и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Той билъ високъ 1’90 см. Следъ него станалъ вториятъ американецъ, който повторилъ думитѣ на първия, и казалъ: Господа, и азъ съмъ американецъ. Той билъ по-високъ отъ първия — 195 см. Най-после излѣзълъ третиятъ, Джонъ Холъ — високъ два метра. Като видѣли тримата американци, наредени единъ до другъ по височина, публиката се засмѣла — всички започнали да рѫкоплѣскатъ. Въ този моментъ сказчикътъ напусналъ залата. Следователно, ако изнасяте нѣщо отъ областьта на живота, на науката или на религията, преди всичко, вие сами трѣбва да сте го опитали. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде опитано и да принася нѣкаква полза, както за човѣчеството, така и за отдѣлния човѣкъ. Каква наука е тази, която не допринася нѣщо за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце и за човѣшкото тѣло? Вѣрнитѣ и истинни нѣща се увеличаватъ и оставатъ за вѣчни времена. Невѣрнитѣ нѣща се губятъ и намаляватъ теглото си. Истината никога не губи теглото си. За всички времена и епохи тя остава една и сѫща по тегло — нито се намалява, нито се увеличава. Казано е, че краката на лъжата сѫ кѫси. Значи, ако краката ѝ сѫ били дълги, постепенно се скѫсили. Съ скѫсяване на краката ѝ, тя постепенно губи отъ теглото си. Въ това отношение светията никога не губи отъ теглото си. Обаче, обикновениятъ човѣкъ губи отъ теглото си. При една тежка болесть той може да изгуби 10—20 кгр. отъ теглото си, но, като оздравѣе, пакъ набавя загубеното тегло. Нѣкои числа, отъ гледище на кабалата, представятъ установени, хармонични процеси; други пъкъ представятъ неустановени, дисхармонични процеси. Първитѣ числа сѫ подобни на организираната материя, а вторитѣ — на неорганизираната, затова ги наричатъ фатални. На български подъ „фаталность“ се разбира сѫдбата на човѣка. Въ сѫщность, прави се разлика между фаталность и сѫдба. Като говоримъ за фаталность на нѣщата, разбираме известни случаи или явления въ живота, които ставатъ безъ причина. Като говоримъ за сѫдбата, имаме предъ видъ случки, явления въ живота, които сѫ резултатъ на участието на нѣкакви причини. Кои хора вѣрватъ въ фатализъма? — Повече проститѣ, неукитѣ. Предполага се, че ученитѣ не допущатъ никакъвъ фатализъмъ въ живота. Обаче, много случаи отъ живота на учени хора говорятъ обратното. Запримѣръ, Викторъ Хюго, виденъ френски романистъ, билъ голѣмъ фаталистъ. Преди да издаде нѣкой романъ, той нареждалъ нЬколко числа въ известенъ редъ и вадилъ едно отъ тѣхъ. По това число той познавалъ, ще бѫде ли приетъ добре романътъ му. Той съзнавалъ, че това е атавизъмъ, наследена чърта, но, въпрѣки това я проявявалъ. Значи, вѣрвалъ въ невѣрието си. Този, който не вѣрва въ нѣщо и го прави, е по-силенъ отъ онзи, който вѣрва въ нѣщо и го прави. Той преодолява невѣрието си. Има хора, които вѣрватъ въ нѣщо и не го правятъ. Тѣ сѫ по-слаби отъ безвѣрницитѣ. Който вѣрва и не прави, казва: Азъ зная истината по даденъ въпросъ. — Като знаешъ, защо не я приложишъ? — Нѣмамъ разположение. — Значи, ти си слабъ човѣкъ. Като говоримъ за истината, мнозина искатъ да имъ се каже една истина. Истина е, запримѣръ, че когато се обичатъ, хората проявяватъ разумностьта си. Значи, обичьта е разуменъ, свободенъ и съзнателенъ процесъ. Повечето хора гледатъ на обичьта по другь начинъ—точно обратенъ на нашия. Споредъ тѣхъ, когато хората се обичатъ, тѣ се свързватъ, ограничаватъ се, или се заробватъ. Това, което ограничава и заробва човѣка, не е обичь, нито любовь. Ако, наистина, човѣкъ е ограниченъ, любовьта, именно, ще го освободи. По това ще познаете степеньта на вашата любовь, както и наученитѣ отъ нея уроци. Ако не можете да се освободите отъ ограниченията, нѣмате любовь въ себе си. Ще кажете, че сѫдбата ви е тежка, не можете да се борите съ нея. Това е криво разбиране — човѣкъ самъ твори сѫдбата си. Отъ него зависи да има добра или лоша сѫдба. Въ древностьта сѫществувало едно царство, управлявано оть Саванъ-Ро. Поданицитѣ му били крайно бедни — нѣмали жито, царевица, поради което били принудени да убиватъ птици, зайци, да се хранятъ съ месото имъ. Кѫщитѣ имъ били крайно нехигиенични : тъмни, прехлупени колибки. Случило се, че въ царството на Савонъ - Ро дошълъ единъ ученъ, разуменъ и добъръ човѣкъ, който влѣзълъ въ положението на хората и решилъ да имъ помогне. Извикалъ по-буднитѣ отъ тѣхъ при себе си и ги запиталъ, защо живѣятъ толкова бедно. Тѣ му казали, че сѫдбата имъ е тежка, не могатъ да се борятъ съ нея. — Не е тежка сѫдбата ви, животътъ ви може да се подобри. Азъ ще ви помогна да се измѣнятъ условията ви. Съгласни ли сте? — На всичко сме съгласни, само да се освободимъ отъ сиромашията. Ето, всички птици, зайци избѣгаха отъ царството ни, и ние сме осѫдени на гладъ. Учениятъ човѣкъ събралъ хората и започналъ да ги учи, какъ да обработватъ земята, да сѣятъ жито и царевица. Въ скоро време тѣ разполагали съ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Следъ това направилъ малки и голѣми работилници, фабрики съ голѣми пещи, въ които топѣли камъни, за получаване на прозрачно, стъкловидно вещество. Отъ него тѣ правѣли кѫщитѣ си, въ които влизало изобилно свѣтлина. Като осигурили хлѣба и жилищата си, значително подобрили живота си. Едва сега тѣ разбрали, че сѫдбата имъ била въ тѣхни рѫце. Сега и на васъ казвамъ:Не бѫдете лоши поданици на своето царство — на тѣлото си. Нѣма лоши условия, нѣма лоши времена, нѣма лоша сѫдба. Лошото или доброто зависи отъ субективното разбиране на човѣка. Има известни съвпадения, нѣкои лоши или неблагоприятни външни условия, но тѣ могатъ да се избѣгнатъ и подобрятъ. Въ една отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, която се влюбила въ единъ простъ, беденъ момъкъ и се оженила за него. Момъкътъ обичалъ да яде чесънъ — нѣщо, къмъ което царската дъщеря имала крайно отвращение. Следъ сватбата, момъкътъ, по обичай, се наялъ съ чесънъ. Когато седналъ близо до царската дъщеря, да се разговарятъ, тя усѣтила миризмата на чесъна и, ужасена, отскочила настрана. Веднага извикала слугитѣ си, заповѣдала да ударятъ 25 тояги на възлю¬бения ѝ и да го изпѫдятъ вънъ. Той взелъ торбичката си и поелъ пѫтя къмъ дома си. Върви и си мисли: Какъвъ грѣхъ е направилъ, че трѣбваше да го биятъ и изпѫдятъ? Малка е погрѣшката му, наистина, но царската дъщеря не обичала чесъна, не могла да го търпи. Като искалъ да яде чесънъ, той могълъ да отиде въ гората, когато е самъ, а не предъ възлюбената си. Какво представя чесънътъ въ очитѣ на царската дъщеря? — Грѣхътъ. — Тя имала крайно отвращение къмъ човѣшкия грѣхъ и всѣки, който се осмѣлявалъ да се яви предъ нея съ грѣха си, бивалъ изгоненъ вънъ отъ царството. Често хората се явяватъ и при Бога съ грѣха си, но веднага ги връщатъ назадъ. Като имъ ударятъ 25 тояги, тѣ отново слизатъ на земята. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е грѣшилъ. Съ други думи казано: Нѣма човѣкь, който да не е ялъ чесънъ. Погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората сѫ различни. Значи, чесънътъ има различенъ произходъ. Понѣкога той се употрѣбява за лѣкарство. Понеже миризмата на чесъна е неприятна, този, който яде чесънъ, трѣбва да избѣгва общества на хора, които не сѫ яли и не го обичатъ. Съ други думи казано: който грѣши и върши престѫпления, трѣбва да бѫде далечъ отъ хората. Който не може да въздържа езика си, да стои далечъ отъ хората. Влѣзе ли въ общество, тукъ ще каже една лоша дума, тамъ ще каже друга и, въ края на краищата, ще го изпѫдятъ навънъ и глоба ще плати. Единъ селянинъ често говорилъ лоши работи за дявола. Каквото зло виждалъ, той казвалъ: Дяволска работа! Дяволътъ го спиралъ нѣколко пѫти и му казвалъ: Слушай, престани да говоришъ лошо за мене, че ще ти отмъстя по нѣкакъвъ начинъ. — Прави, каквото знаешъ, не ме е страхъ отъ тебе — отговарялъ спокойно селянинътъ. Дяволътъ намислилъ, какъ да си отмъсти на селянина. Той вложилъ въ него желанието да си купи едно магаре. Отишълъ селянинътъ на пазара и видѣлъ на едно мѣсто продаватъ магаре. Като разбралъ цената на магарето, намѣрилъ, че е евтино, и го купилъ. Върналъ се у дома си радостенъ и отвънъ още извикалъ: Жена, купихъ евтино магаре. Здраво е, ще ми носи вода и дърва. Още сѫщия день той отишълъ съ магарето за вода. Чешмата имала две курни. Като започналъ да налива вода, магарето се пъхнало въ чешмата и показало ушитѣ си презъ курнитѣ. Селянинътъ се опиталъ да го извади, но не могълъ. Почакалъ да дойде нѣкой на чешмата, да му помогне. Следъ малко дошли двама пѫтника, да пиятъ вода. Той имъ казалъ: Братя, помогнете ми да извадя магарето си отъ чешмата. — Кѫде е то? — Ето, ушитѣ му се подаватъ отъ курнитѣ. Пѫтницитѣ погледнали къмъ курнитѣ, но нищо не видѣли. — Защо се подигравашъ съ насъ? Ще ти покажемъ кои сме ние, и какъ смѣешъ да си играешъ съ насъ. Хванали го тѣ, набили го добре и го оставили на чешмата, да се разправя съ магарето си. Колкото хора дохождали, селянинътъ отправялъ сѫщата молба къмъ всички, но като не виждали никакво магаре, тѣ го считали за смахнатъ или за човѣкъ, който се подиграва, и го набивали. Като го набили десетина пѫти, той престаналъ да разказва за магарето си и решилъ да се върне у дома си. На тръгване магарето пакъ показало ушитѣ си, но селянинътъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Виждамъ те, но не смѣя вече да говоря за тебе, защото ще ме биятъ. Какво представя магарето? — Погрѣшкитѣ на човѣка, за които той постоянно говори. Колкото повече говори за погрѣшкитѣ си, толкова повече го биятъ. За да не ви биятъ, не говорете за погрѣшкитѣ си, но ги изправяйте. Докато никой не те пита, нищо не казвай. Важно е ти да знаешъ, че си сгрѣшилъ, да не прикривашъ погрѣшкитѣ си. За другитѣ не е важно, че си сгрѣшилъ и какъ, именно, си сгрѣшилъ. Затова хората казватъ, че не трѣбва да се казва истината. Трѣбва да се говори истината, но на тѣзи, които я разбиратъ, които сѫ готови за нея. Щомъ не я разбиратъ, по-добре да мълчатъ. Мнозина сѫ дошли до заключението, че е по-добре да мълчатъ, отколкото да казватъ истината. Не е така. Ще говорите истината, когато и вие, и окрѫжаващитѣ сѫ готови за нея. Изкуство е да знаете, кога и какъ да говорите истината. Когато хората придобиятъ това изкуство, свѣтътъ ще се оправи. Дотогава още много пѫти ще бѫдатъ бити за истината. Кажете ли погрѣшката си на човѣкъ, който не може да ви разбере, той ще ви морализира, ще ви дава съвети да бѫдете внимателни и т. н. Вие ще се намѣрите въ положението на Настрадинъ Ходжа, който се качилъ на кѫщата си да я покрива. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ на земята и изкълчилъ крака си. Като го видѣли, че куца, всички го питали: Защо куцашъ, Ходжа? Той разправялъ подробно на всички, какъ покривалъ кѫщата си, какъ падналъ и т. н. На своитѣ обяснения, той слушалъ все едни и сѫщи въпроси: Какъ стана тази работа? Защо не бѣше внимателенъ? Защо не потърси нѣкой майсторъ? Като му дотегнало да отговаря на всички и да слуша едни и сѫщи съвети, най-после той казалъ: Чудно нѣщо, какъ не се намѣри единъ човѣкъ да е падалъ отъ покривъ, и да знае, какъ се пада. Следователно, когато нѣкой ви разправя една своя опитность, дайте му добъръ съветъ. Една жена разправяла на единъ мѫжъ своитѣ изпитания, като жена. Той ѝ казалъ: Кой ти е виновенъ, че си се родила жена. Уменъ ли е този отговоръ? Ако мѫжъть се оплаква на жената за изпитанията си, като мѫжъ, и тя му каже, че никой не е виновенъ, дето се е родилъ мѫжъ, и този отговоръ не е на мѣсто. Като кажете нѣщо на човѣка, трѣбва да бѫде разумно. Не питайте, защо човѣкъ се е родилъ мѫжъ, или жена, но дайте му добъръ съветъ, който да го ползува. Представете си, че една мома, селянка, иска да се ожени и ви пита, кого да предпочете: овчаря, съ когото е израсла, или нѣкой благородникъ, отъ висшето общество. За предпочитане е да се ожени за овчаря. При благородника ще има по-добри външни условия, но нѣма да има добъръ животъ. Има два порядъка въ свѣта: човѣшки и Божественъ. Тѣ се преплитатъ взаимно, вследствие на което и хората се объркватъ, не знаятъ, кое е отъ човѣшки и кое — отъ Божественъ порядъкъ. Женитбата, запримѣръ, е актъ на човѣшкия порядъкъ. Недоволството на мѫжа отъ жената, на жената отъ мѫжа, на децата отъ родителитѣ и на родителитѣ отъ децата говори, именно, за човѣшкия порядъкъ, който произлиза отъ неорганизирания свѣтъ. Въ Божествения порядъкъ никакво недоволство не сѫществува. Докато сѫ въ човѣшкия порядъкъ, хората искатъ да бѫдатъ близо единъ до другъ, особено ако се обичатъ, да не посегне нѣкой на тѣхъ. Щомъ влѣзатъ въ Божествения порядъкъ, разстоянията между тѣхъ се увеличаватъ. Ако жената е на земята, мѫжътъ е на луната; или ако мѫжътъ е на земята, жената на луната. При такова разстояние, има ли възможность да се каратъ и сърдятъ помежду си? Ако това разстояние ви се вижда извънредно голѣмо, можемъ да вземемъ друго положение: мѫжътъ да е въ Америка, а жената въ България. Тѣ си пишатъ нѣжни, любовни писма, не се сърдятъ. Щомъ разстоянията се съкратятъ, тѣ ставатъ недоволни единъ отъ другъ. Много естествено, нѣматъ просторъ, нѣматъ достатъчно въздухъ да дишатъ свободно. Мнозина сѫ дохождали при мене да ме питатъ, да се женятъ ли. Като ги разглеждамъ, казвамъ, че научно не имъ е опредѣлено да се женятъ. Тѣ се сърдятъ, недоволни сѫ, защо сѫдбата имъ е отредила такъвъ животъ. Щомъ искатъ да знаятъ причината за това, казвамъ, че другарьтъ или другарката имъ е на небето, не е слѣзълъ още на земята. Ако много настояватъ, могатъ да се оженятъ, но за чужда половина, а не за своята. После да не търсятъ вината за лошия животъ вънъ отъ себе си. Щомъ си се свързалъ съ чужда половина, ще носишъ последствията на погрѣшката си. — Искамъ да имамъ деца. — И това може да стане. Много сирачета има въ свѣта. Вземете си едно-две сирачета и ги отгледайте като свои. Ще кажете, че искате свои деца, отъ васъ родени. Така ли постѫпвате въ живота си? Вие отидете на пазара, купите си единъ конь, яхнете го и казвате: Този конь е мой. — Какъ може коньтъ, който не сте родили, да го наричате свой? Кобила го е родила, а вие казвате: Мой е този конь. Хората не могатъ да приематъ чуждитѣ деца за свои, защото мислятъ, че тѣхнитѣ деца сѫ по-добри и по-умни. Това е неразбиране на нѣщата. Така се мисли и за дърветата, за растенията, за животнитѣ. Хората гледатъ на растенията като на низкостоящи сѫщества. Прави сѫ тѣ. Въ едно отношение растенията стоятъ по-низко отъ човѣка, но въ друго отношение тѣ стоятъ по-високо. Запримѣръ, плодното дърво дава такива плодове, каквито човѣкъ по никой начинъ не може да направи. Затова пъкъ човѣкъ може да направи такъвъ модеренъ цвѣтарникъ, отъ стъкло и съ парно отопление, дето цвѣтята и плодоветѣ се развиватъ и при неблагоприятни външни условия и даватъ добри плодове. Всички хора искатъ да изправятъ живота си, да развиятъ ума и сърдцето си, но не знаятъ по какъвъ начинъ, затова очакватъ на външна помощь. Тѣ разчитатъ на паритѣ си — това е външно условие; разчитатъ на имотитѣ си — и това е външно условие; разчитатъ на хората —това е последното условие. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да разчита на своето тѣло — на главата, на очитѣ, на носа, на ушитѣ, на езика, на рѫцетѣ, на краката, на сърдцето, на дробоветѣ, на стомаха си — да благодари за това, което му е дадено. Това сѫпѫтищата, по които човѣкъ се въздига и постига своитѣ желания. Какво желае човѣкъ? Всѣки желае да бѫде красивъ: да има красиви, изразителни очи, красиви уши, красива уста и т. н. Това зависи отъ васъ. Каквото пожелае, човѣкъ може да го постигне. Достатъчно е да се свърже съ клеткитѣ на очитѣ, ушитѣ, носа, устата си, като съ разумни, интелигентни сѫщества, и да имъ предаде желанието си. Като възприематъ желанието му, тѣ ще преустроятъ органитѣ му, и въ скоро време той ще се радва на добро зрение, съ което ще възприема само добри впечатления отъ външния свѣтъ; ще се радва на добъръ музикаленъ слухъ, съ който ще възприема само хармонични тонове въ природата. Отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговата физическа и духовна красота и мощь. Въ десеть години съзнателна работа човѣкь може да стане гений. Въ човѣшкото тѣло има милиарди клетки съ различни способности, които човѣкъ може съзнателно да използува. Ако се свърже съ музикалнитѣ клетки на ухото си, той може да стане добъръ пѣвецъ или музикантъ. Като не познава какви блага крие въ себе си, човѣкъ не разчита на тѣхъ и търси щастието си по външенъ, механиченъ начинъ. Той очаква на пролѣтьта, тя да му създаде условия за работа. Като мине пролѣтьта и нищо не придобие, очаква на лѣтото. И лѣтото мине, и есеньта, и зимата, но той нищо не придобива. Като си дошълъ на земята, ще разчиташъ на всички условия и блага, външни и вѫтрешни. Щомъ дойде зимата, ще се приберешъ у дома си и тамъ ще учишъ. Зимата е процесъ, въ който нѣщата се прибиратъ въ себе си, вглъбяватъ се. Дойде ли пролѣтьта, ще излѣзешъ навънъ, въ опитното училище на природата. Пролѣтьта може да се уподоби на раждането, а зимата — на смъртьта. Следователно, когато се ражда, човѣкъ започва да работи върху себе си. Работете и вие върху себе си, безъ да се оплаквате. И оплакването не е лошо, но нищо не допринася. Да се оплаква бедниятъ, бездарниятъ, има смисълъ; но да се оплаквате вие, които сте и богати, и здрави, и силни, и даровити, това не е на мѣсто. Казвате, че работитѣ ви не вървятъ добре, при това, имате добъръ гласъ. Излѣзте на сцената и запѣйте. Който ви чуе, ще ви възнагради. Другъ е въпросътъ, ако гласътъ ви е грубъ, необработенъ. Такъвъ гласъ може да плаши хората. Въ една музикална академия въ Америка се учили много младежи, момичета и момчета. Академията се намирала въ единъ отъ красивитѣ квартали на града. Единъ день дъщерята на единъ отъ виднитѣ професори по музика се разхождала около академията въ време, когато ученицитѣ се упражнявали. Единъ отъ тѣхъ излѣзълъ на двора, съ на мѣрение да си попѣе. Започналъ да пѣе, и, като видѣлъ дъщерята на професора, запѣлъ още по-силно. Пѣнието му приличало повече на викъ, на крѣсъкъ, отколкото на музикално пѣние. Младото момиче се уплашило отъ този крѣсъкъ и избѣгало. Ученикътъ видѣлъ това, затичалъ се да я стигне и попиталъ: Госпожице, защо бѣгате? — Уплашихъ се, биятъ нѣкого, чува се ревъ и крѣсъкъ. Като чулъ тази непринудена преценка за гласа си, ученикътъ премълчалъ, не казалъ, че той пѣлъ. Значи, има разлика между гласоветѣ. Не всѣки гласъ, който излиза отъ устата, е пѣние. Лъвътъ реве, плаши и хората, и животнитѣ, но не пѣе. Въ мъгливо време глутници вълци виятъ, но не пѣятъ. Ужасъ внася тѣхниятъ вой. И гаргитѣ, и свракитѣ издаватъ гласъ, но не минаватъ за пойни птици. Славеятъ, канарчето и други нѣкои птици се считатъ за пѣвци. Славеятъ е добъръ пѣвецъ, но се крие, не иска никой да го вижда. Той казва: Азъ се уча да пѣя, не искамъ да ми плащатъ за пѣнието. Той не продава изкуството си. Днесъ много славеи има, облѣчени въ човѣшка форма. Нищо въ свѣта не се губи, нищо не се дава даромъ. Много време е пѣлъ славеятъ, за да стане добъръ пѣвецъ. Много време е пѣлъ човѣкъ, и още много ще пѣе, докато стане истински пѣвецъ. Първоначално човѣкъ е билъ поставенъ въ малки форми, отъ животинското царство, дето предварително се училъ да пѣе. Следъ като училъ много време, той приелъ човѣшка форма и се проявилъ като добъръ пѣвецъ. Човѣкъ върви къмъ постепенно усъвършенствуване, поради което е миналъ презъ всички форми на живота, като презъ школи. Запримѣръ, той е миналъ презъ школата на минералитѣ, на растенията, на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, докато е дошълъ най-после до човѣка. И тукъ той не спира, продължава да се развива. Отъ бѣлата раса ще излѣзе шестата, свѣтеща раса, въ която хората ще се различаватъ отъ сегашнитѣ. Тѣхнитѣ тѣла, очи, уши, носъ, уста, ще бѫдатъ другояче устроени. Съвременнитѣ хора виждатъ само това, което става предъ тѣхъ, назадъ не виждатъ. Тѣ не могатъ да предсказватъ бѫдещето. Нѣкои хора, въ които интуицията е силно развита, предсказватъ бѫдещето, но тѣ сѫ малко на брой. Хората отъ шестата раса ще виждатъ на всички страни и посоки, ще виждатъ и бѫдещето. Тѣ ще виждатъ, какво се крие въ мозъка и въ сърдцето на човѣка. Стихътъ „нѣма нищо скрито — покрито въ свѣта“ ще бѫде напълно оправданъ за тѣхъ. Ако нѣкой нервенъ човѣкъ отиде при тѣхъ, тѣ нѣма да му говорятъ, какъ да се лѣкува, но ще го бутнатъ на специално мѣсто по главата три пѫти на день: сутринь ще го бутнатъ съ показалеца, на обѣдъ — съ срѣдния пръстъ, вечерь — съ безименния, а нѣкога, когато спи — съ малкия пръстъ. Като пипатъ на специално мѣсто по главата, въ продължение на три месеца, той ще бѫде съвършено здравъ и разположенъ. Неврастеникътъ не е търпеливъ. Като пипате центъра на търпението, къмъ него приижда повече кръвь, той започва да се храни, и човѣкъ става търпеливъ. Ако обнадеждите нѣкого, че може да постигне това, което желае, той ще стане търпеливъ. Днесъ и религиозни, и свѣтски хора говорятъ за Бога, но малцина Го познаватъ. Ако Го познаятъ, тѣ ще станатъ подобни на Него. Ето, всички растения, които сѫ свързани съ слънцето, растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ. Ако и хората, като растенията, се свържатъ съ Слънцето на живота, т. е. съ Любовьта, ще станатъ разумни, учени и интелигентни. Прекѫснатъ ли тази връзка, всичко ще изгубятъ. Не е достатъчно човѣкъ само да се ползува отъ слънчевата свѣтлина и топлина, но той трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгълъ да я възприема. Следъ всичко това, хората се оплакватъ, че очитѣ имъ отслабватъ и не виждатъ добре. Много естествено, тѣ не работятъ съ очитѣ си, не правятъ достатъчно движения. Когато искатъ да видятъ нѣщо нагоре, надолу или настрана, тѣ не движатъ очитѣ, а главата си, поради което малко кръвь приижда къмъ очитѣ имъ и не се хранятъ добре. Сѫщо така хората не развиватъ и слуха си, а после се оплакватъ, че слухътъ имъ отслабвалъ. Не се занимавайте само съ отвлѣчени въпроси, нито съ грижитѣ въ живота си, но се вслушвайте въ всичко, което ви обикаля. Като минавате презъ нѣкоя гора, или като отивате на планината, вслушвайте се въ клокоченето на бистритѣ поточета и извори, въ шумоленето на листата, въ бученето на вѣтъра, въ пѣнието на птичкитѣ, въ говора на хората. По този начинъ ще развивате слуха и музикалното си чувство. Откажете ли се отъ външния свѣтъ и се вглъбите въ всѣкидневния си животъ, въ тревогитѣ и смущенията, слухътъ ви ще затѫпѣе и постепенно ще го изгубите. Обикновенитѣ и дребнави работи запушватъ ушитѣ. Явява се ушна каль, която трѣбва да се чисти. Започнете ли да човъркате ушитѣ си, слухътъ се разваля. Едно трѣбва да знаете: за всичко има цѣръ. Който иска да развива слуха си, да пѣе. Който пѣе, не е изложенъ на оглушаване. Който обича истината, не може да ослѣпѣе. Обичайте пѣнието, за да развивате слуха си. Обичайте истината, за да развивате зрението си. Изобщо, по сѣтивата и по органитѣ на човѣка можете да опредѣлите диагнозата на неговото физическо и психическо състояние. Както лѣкаритѣ опредѣлятъ здравословното състояние на човѣка по очитѣ и по пулса, така по носа може да се опредѣли състоянието на ума, на сърдцето и на дробоветѣ — Възможно ли е това? — Не само е възможно, но и научно може да се докаже. Запримѣръ, забелязано е, че колкото по-дълбоко диша човѣкъ и повече време задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова носътъ му е по-широкъ. Сплеснатиятъ носъ показва, че дишането и кръвообръщението на човѣка сѫ слаби. Дължината на носа показва състоянието на ума. Ако носътъ е много заостренъ, човѣкъ е нервенъ, сприхавъ, раздразнителенъ. За да се успокои, той трѣбва да диша дълбоко. Всичко е написано на човѣшкото лице, на челото и на главата му. Който може да чете, ще опредѣли точно характера му. Ако се занимавате съ физиогномията, съ френологията и съ хиромантията, ще видите, че това сѫ науки, които работятъ съ точни, положителни данни. Много астролози има днесъ — и въ Германия, и въ Англия, и въ Америка, но тѣ правятъ една погрѣшка — прехранватъ се съ астрологията. Въ това отношение тѣ приличатъ на врачки, които се прехранватъ съ гадания. Заради прехраната си, врачката си служи съ вѣрни и невѣрни гадания. Това не е наука. Майката и бащата трѣбва да бѫдатъ астролози, защото, още съ зачеването на детето, тѣ опредѣлятъ неговитѣ астрологически аспекти, благоприятни и неблагоприятни. Ако майката и бащата сѫ умни, и детето ще бѫде умно. Затова отъ голѣмо значение за детето е моментътъ на неговото зачеване и моментътъ на раждането му. Единъ напредналъ, възвишенъ духъ всѣкога избира умни баща и майка, чрезъ които да се роди. Невъзможно е да се роди той чрезъ невежи и неразвити родители. Ненапредналитѣ души се раждатъ отъ невежи и неразвити родители. Нѣкои казватъ, че сѫ родени отъ Бога. Чудно нѣщо, родени отъ Бога, а сѫ невежи, некултурни и грѣшници. Това е невъзможно. Родениятъ отъ Бога е гениаленъ човѣкъ, светия. Затова е казано въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Чувате ли нѣкой да ви разправя за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, а не може да изправи своя животъ, ще знаете, че той не говори истината. Има анекдотъ за единъ отъ турскитѣ султани и за двама проповѣдници — турски ходжа и гръцки владика. Двамата често посещавали султана и му разправяли за невидимия свѣтъ: за Божиитѣ дѣла, за отношенията на Бога къмъ всички души. Тѣ разказвали на султана, какво прави Богъ всѣки день. Султанътъ ималъ търпение да ги слуша цѣли десеть години. Най-после той решилъ да ги изпита, доколко знанията имъ сѫ истинни. Единъ день той ги поканилъ на гости въ двореца, да се поразговори съ тѣхъ. Заповѣдалъ на слугитѣ си да сварятъ прѣсно млѣко въ голѣмъ, дълбокъ сѫдъ и да го донесатъ да почерпи гоститѣ си. Като сложили млѣкото на масата, султанътъ далъ на гоститѣ си по едно парче хлѣбъ; сѫщо такова парче взелъ и за себе си. Седнали да ядатъ, и той казалъ на гоститѣ си: Всѣки самъ ще надроби хлѣба си въ млѣкото и следъ това ще взима само ония хапки, които е дробилъ. Гоститѣ надробили хлѣба си, и султанътъ направилъ сѫщото, следъ което разбъркалъ хапкитѣ. Когато взели лъжицата да ядатъ, гоститѣ се спрѣли за единъ моментъ, не знаели, кои хапки сѫ тѣхни. — Защо не ядете? — запиталъ ги султанътъ? — Не можемъ да познаемъ хапкитѣ си. — Чудно нѣщо, не познавате хапкитѣ си, които сами сте дробили, а знаете, какво става въ невидимия свѣтъ, какво прави Богъ всѣки день. Съ други думи казано: човѣкъ не може да изправи своя животъ, да използува богатството, което му е дадено, за себе си, а се занимава съ нѣща, които сѫ далечъ отъ него и нищо не го ползуватъ. Голѣми богатства и възможности се криятъ въ човѣка, но трѣбва да се предизвикатъ съ нѣщо, да се проявятъ. Ако си неразположенъ, не се подавай на неразположението си, но влѣзъ между хора, които сѫ жизнерадостни, добре разположени. Тѣ ще събудятъ известни чувства въ тебе, и ти ще придобиешъ добро разположение. Ако си отчаянъ и си решилъ да се самоубиешъ, иди между бедни хора, които живѣятъ въ гладъ и лишения, и твоето отчаяние ще се разсѣе. Ще видишъ, че причинитѣ за страданието ти сѫ нищожни предъ бедственото положение на хората, между които си попадналъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ". Какво трѣбва да направите, когато дойде Господъ между васъ? Да изправите живота си, да ликвидирате напълно съ лъжата, като причина за гниене и разлагане на живота. Работете върху слуха си, да го развиете музикално, отдалечъ да чувате стѫпкитѣ на Бога. Безъ музикално чувство, нито Богъ може да ви посети, нито вие да отидете при Него. Като развива музикалното си чувство, човѣкъ се домогва до такива пѣсни, съ които събужда скрититѣ си дарби и способности. Така той може да събуди чувството на справедливость въ себе си и да изправи отношенията си къмъ всички хора. Музика, която не може да събуди стремежъ къмъ красивото и великото, не е истинска музика. Единъ американецъ слушалъ концертъ на Камила Русо, ученичка на Паганини, която свирила „Съньтъ на живота.“ Той се трогналъ толкова много отъ музиката ѝ, че решилъ да се примири съ всички хора и да изправи живота си. Мнозина се оправдаватъ за лошия си животъ съ външнитѣ условия, съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Наистина, противоречие е да излѣзешъ въ студенъ зименъ день съ тънка дреха. Обаче, разумниятъ може да бѫде съ тънка дреха и пакъ да не му е студено. Той е вложилъ въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, чрезъ които запазва магнетичната сила на тѣлото си и не усѣща студъ. Чрезъ магнетизма той запушва поритѣ на дрехата си така, че студътъ не влиза презъ нея. Проявете любовьта, знанието, милосърдието, мира въ себе си, за да се справяте съ противоречията. Вложете милосърдието, справедливостьта, доброто въ себе си, за да се ползувате отъ топлината на живота. При това положение, не може човѣкь да усѣща студъ и горещина. Той регулира силитѣ на своя организъмъ и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ. Като ученици, работете върху себе си, за да развивате Божественитѣ чувства. Запримѣръ, българинътъ се отличава съ твърдость, което е Божествено чувство. Мѣстото на това чувство е горе, на главата, дето се намиратъ възвишенитѣ, моралнитѣ чувства. Не смѣсвайте твърдостьта съ упоритостьта. Твърдостьта представя вѫглерода въ Божествения свѣтъ. Значи, вѫглеродъть прави нѣщата твърди, водородътъ — меки, подвижни, кислородътъ — активни, азотътъ пъкъ имъ дава направление, регулира тѣхнитѣ енергии. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства, за да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Казвате, запримѣръ: кислородътъ е въздухообразно вещество, подържа горението, а самъ не гори. Той е силно активенъ елементъ. Водородътъ е сѫщо така въздухообразно вещество, което гори, но не подържа горението. Двата елемента, съединени въ едно, образуватъ водата. Ние допълваме: водородътъ и кислородътъ не образуватъ водата, но даватъ условия за проявяването ѝ. Водата е носителка на живота. Безъ вода животътъ не може да се прояви, т. е. не може да се организира. Безъ въздухъ животътъ не може да расте. Азотътъ пъкъ отговаря на ума, който използува благата, дадени на човѣка. Ако знае законитѣ, чрезъ които се сѣятъ мислитѣ и чувствата, човѣкъ би ималъ бързи резултати. Той ще посади една мисъль въ мозъка си и едно чувство въ симпатичната нервна система и въ скоро време ще се ползува отъ тѣхнитѣ плодове. Значи, мозъкътъ е почва за сѣене на мислитѣ, а симпатичната нервна система и сърдцето — за чувствата. Като знаете това, сѣйте семената на добритѣ мисли и чувства въ мозъка и въ сърдцето си и не се безпокойте за резултатитѣ имъ. Щомъ сте спазили Божиитѣ закони, плодоветѣ ще бѫдатъ добри. Не чоплете посѣтитѣ семена, не ровете почвата. Имайте търпение, всѣко семе ще израсте и ще даде своя плодъ на време. Щомъ сте го посѣли на време, и плодътъ ще узрѣе на време. Сѣйте добри мисли и чувства и не се страхувайте нито отъ живота, нито отъ смъртьта. Докато живѣете на земята, физическо тѣло ви трѣбва. Щомъ заминете на онзи свѣтъ, духовно тѣло ви е нуждно. Физическата материя, физическитѣ или временни мисли и чувства оставатъ на земята, а за духовния свѣтъ е нуждно духовно тѣло, изтъкано отъ свѣтли и възвишени мисли и чувства. Коренитѣ имъ сѫ въ физическия свѣтъ — въ ума и сърдцето на човѣка, а клонетѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ — въ духовния свѣтъ. Затова е казано, че докато сте на земята още, трѣбва да се приготвяте за духовния свѣтъ. Хората живѣятъ на земята, готвятъ се за другия свѣтъ, но, като дойде време да умиратъ, страхуватъ се отъ смъртьта. Какво нѣщо е смъртьта? Преждевременно раждане. Докато е въ утробата на майка си, детето расте, оформява се и се развива. Щомъ стане на деветь месеца, то се ражда. Роди ли се по-рано отъ деветия месецъ, то е осѫдено на смърть. Следователно, човѣкъ се плаши отъ смъртьта само тогава, когато се роди преди деветия месецъ. Роди ли се на деветия месецъ, той не умира, но започва новъ животъ, минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Въ далечното минало, периодътъ за развитието на човѣка е траялъ 90 милиарда години, и постепенно се е съкращавалъ, на 9 милиарда, на 90 милиона години на 9 милиона, на 900 хиляди години, на 90 хиляди, на 9 хиляди, докато най-после е стигналъ до деветь месеца. Значи, всичкото знание, което е придобила въ дългия периодъ отъ време, природата го влага въ утробата на майката. Като прекарва деветь месеца въ майчината си утроба, детето възприема това знание и го складира въ себе си. Като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, то носи голѣми знания, но трѣбва да попадне въ благоприятни условия, за да го прояви. Въ това отношение, човѣкъ представя зародишъ, въ който се криятъ голѣми богатства. Когато дойде часътъ за излизане на детето отъ утробата на майка си, тя му дава своето благословение и казва : Излѣзъ навънъ! Щомъ заплаче детето - това показва, че се е родило на време. Майката се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Не заплаче ли, детето е мъртво. Само живитѣ деца се раждатъ. Радвайте се, когато видите, че нѣкой плаче. Той се е родилъ вече, Плачътъ на новороденото дете трѣбва да бѫде музикаленъ, а не крѣсливъ. При това, той трѣбва да отговаря на единъ отъ тритѣ основни тона: до, ми, солъ. Дете, на което плачътъ отговаря на тона до, е материалистъ, ще има добре развито тѣло; дете, на което плачътъ отговаря на тона „ми“, е духовно, сърдцето му ще се развива добре; ако плачътъ на детето отговаря на тона „солъ“, умътъ му ще се развива добре — то ще живѣе повече съ мисли и идеи отъ Божествения свѣтъ. Като расте, детето промѣня тона на плача си. Нѣкои деца сутринь взиматъ тона до, на обѣдъ — ми, а вечерь — солъ. И тъй, когато плачете, благодарете за плача. Не се обезсърдчавайте, че дошълъ плачътъ. Той е Божественъ потикъ, който иде въ видъ на свѣтлина и топлина, да стопи ледоветѣ и снѣговетѣ, които обгръщатъ ума и сърдцето ви. Обилни сълзи ще потекатъ отъ умоветѣ и сърдцата на хората и ще полѣятъ изсъхналитѣ цвѣтя и дървета въ тѣхнитѣ градини. Радвайте се, когато плачете. Ако не плачете, вие сте северниятъ и южниятъ полюсъ на земята, дето цари вѣченъ ледъ, дето нищо не расте, не цъвти и не зрѣе. Бихте ли желали да не плачете, но да останете вѣчно покрити съ снѣгъ и ледъ? Христосъ плака. Той пролѣ нѣколко сълзи за човѣчеството, съ което предсказа неговата сѫдба. Много ще плачать хората, докато дойдатъ до истинския животъ. Нѣкои се срамуватъ да плачатъ, считатъ плача за слабости. Споредъ нѣкои окултисти, плачътъ трѣбва да се премахне отъ човѣшкия животь. Тѣ казватъ, че очитѣ на човѣка трѣбва да пресъхнатъ за сълзитѣ. Това е кривъ преводъ, толкова вѣренъ, колкото и стиха отъ Господнята молитва: „Не введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“. Очитѣ не трѣбва да пресъхнатъ за сълзитѣ, но трѣбва да бѫдатъ влажни. Не казваме, че очитѣ трѣбва да се кѫпятъ въ сълзи, да бѫдатъ всѣкога мокри, но да иматъ влага. „Дето сѫ двама или трима, тамъ съмъ и азъ“. Кои сѫ двамата? — Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Значи, тамъ, дето сѫ умътъ и сърдцето, ще дойде и Богъ между тѣхъ. Въ случая, Богъ представя разумната човѣшка воля. Ако умътъ и сърдцето сѫ въ съгласие, разумната воля ще се прояви. Безъ участието на ума и на сърдцето, волята създава нещастия и страдания на човѣка. Тази воля наричаме неразумна, невъзпитана. Ето защо, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ въ съгласие, да призоватъ Бога между тѣхъ, да възпитатъ волята. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, умътъ и сърдцето ѝ не бѣха въ съгласие, поради което и Богъ не бѣше между тѣхъ. Ева се подаде на потика на своята неразумна воля и сгрѣши. И до днесъ още човѣчеството носи лошитѣ последствия на неразумната човѣшка воля. И тъй, не оставяйте въ себе си нито една неизправена погрѣшка. Една неизправена погрѣшка води следъ себе си много погрѣшки. Тѣ се размножаватъ, както паразититѣ. За да изправяте погрѣшкитѣ си, турете ума и сърдцето си на работа. Обикнете Господа съ цѣлото си сѫщество. Започнете да работите по новъ начинъ, и животътъ ви ще се нареди добре. Помнете: Бащинъ домъ е цѣлата вселена. Бащинъ домъ е слънчевата система. Бащинъ домъ е цѣлата природа. Бащинъ домъ е цѣлата земя. Бащинъ домъ е всичко видимо и невидимо. Т. м. * 16. Беседа отъ Учителя, държана на 14. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Единственото нѣщо Р а з м и ш л е н и е . Ще прочете 13. глава отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ. Числото 13. е едно отъ опаснитѣ числа. Хората се страхуватъ отъ него. Ако отидете въ странство и вземете стая въ нѣкой хотелъ, ще забележите, че тамъ нѣма стая Nо 13. Ще дойдете до стая № 12, 12 1/2, 14, но никъде нѣма да срещнете числото 13. Ще кажете, че това е суевѣрие. Зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Ако огъньть е голѣмъ, не е суевѣрие, че се страхувате да влѣзете въ него. Ако огъньтъ е слабъ, и децата могатъ да влизатъ и излизатъ отъ него безъ страхъ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка. (— 1 ст.). — Така е, ако говоря съ человѣчески и ангелски езици. Какво ще бѫде, ако не говоря съ человѣчески и ангелски езици? Тукъ трѣбва да се даде друго сравнение. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Въ Господнята молитва е казано: „Не введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ Въ превода на този стихъ има нѣщо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователность. Щомъ се молимъ на Бога да не ни въвежда въ изкушения, защо трѣбва да се молимъ да ни избави отъ лукавия? Правилно би било така: „И введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Значи, ако човѣкь не се изпитва, животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Чрезъ изкушението човѣкъ се изпитва да познае, колко може да издържа. Като ни поставятъ на изкушения, т. е. на изпитания, има смисълъ да се молимъ на Бога да ни избави отъ рѫцетѣ на лукавия. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.). „Любовьта дълго търпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (— 4 ст.). — Защо не завижда любовьта? — Защото нѣма свободно време да се занимава съ този предметъ. Ако нѣкога остане свободна, тя ще се занимава съ завистьта, като наука. Понеже никога не е свободна, любовьта абсолютно изключва завистьта, като предметъ, съ който заслужава да се занимава. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ — И това не влиза въ нейната програма. „Любовьта не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло.“ ( — 5 ст.). Това сѫ предмети, съ които любовьта не се занимава. „На неправдата се не радва, а сърадва се на истината“. (— 6 ст.). „Всичко претърпява, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.“ ( — 7 ст.). — Значи, дълготърпението е единъ отъ важнитѣ предмети, съ който любовьта се занимава. Ако турите на гърба ѝ единъ товаръ, тя ще го носи съ радость. И втори, и трети товаръ да ѝ турите, и тѣхъ ще носи съ радость. И цѣлата земя да турите на гърба ѝ, тя ще я подхвърля като топка на една и на друга страна. Отъ време на време земята ускорява движението си, а нѣкога го забавя. — На какво се дължи това? — На любовьта. Когато любовьта хване земята въ рѫката си, тя забавя движението си; когато я пусне на свобода, дава ѝ тласъкъ, и тя ускорява движението си. „Любовьта никога не отпада; другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне.“ (—8 ст.). — Следователно, всѣко пророчество, всѣки езикъ, всѣко знание, които не се основаватъ на любовьта, ще престанатъ и ще изчезнатъ. Любовьта се интересува само отъ това знание, въ което тя сама взима участие. Знание, въ което любовьта нѣма достѫпъ, не е истинско. Пророчество безъ любовь нищо не струва. Гадатели безъ любовь не сѫ истински астролози. Въ Англия има много астролози. Срещу нѣколко лири астрологътъ ще каже на тьрговеца, да влѣзе ли въ известно предприятие, или не. Срещу известна сума ще предскаже на младия момъкъ и на младата мома, дали си подхождатъ, или не. Нѣкога предсказанията се сбѫдватъ, а нѣкога — не. Въ България старигѣ баби играятъ роля на астролози. Ще започне бабата да хвали момата предъ момъка: Синко, добра е момата, красива е—веждитѣ ѝ тънки гайтани, очитѣ ѝ—горящи свѣщи. Дето влѣзе, свѣтлина носи. Момъкътъ се запали, замечтае по момата, докато единъ день се оженятъ. После вижда, че съвсемъ не е тъй както бабата предсказала. Младъ момъкъ се оженилъ за една прехвалена мома. Тя не била добра домакиня, не знаяла да готви, и постоянно запитвала съседката си, какъ се готви едно или друго ядене. Като ѝ обяснявала съседката, младата жена все казвала: И майка ми така готви — не искала да признае, че не разбира отъ готварство. Единъ день мѫжътъ ѝ донесълъ охлюви за готвене. Този пѫть съседката ѝ решила да я изиграе, да я изложи предъ мѫжа ѝ. Тя казала, че като счука охлювитѣ, ще имъ тури оризъ и ще ги сложи въ тенджерата да врятъ. — И майка ми така ги готви. Като сготвила охлювитѣ, мѫжътъ ѝ хапналъ, но останалъ изненаданъ отъ особеното ядене. — Какъ си сготвила охлювитѣ? Това ядене не може да се тури въ уста! — Както майка ми ги готви, казала тя. Сега мѫжътъ ѝ разбралъ, че тя нѣма понятие отъ готварството. Това е анекдотъ, въ който се изтъква мисъльта, че понѣкога хората боравятъ съ знание, което не е още тѣхно, не е станало тѣхна плъть и кръвь. Преди да се справятъ съ него, тѣ го начукватъ, както младата домакиня счукала охлювитѣ и ги сготвила, но чукани охлюви не се ядатъ. „Най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта“. (—13. ст.). За съвременнитѣ хора може да се каже : Най-неразбрана отъ тѣхъ е любовьта. Всички хора говорятъ за любовьта, но това, което тѣ наричатъ любовь, е неразбраната любовь. Цѣлата вселена е създадена отъ любовьта. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ сѫ създадени отъ любовьта. Какъвъ е образътъ на любовьта, никой не знае. Никой не я е видѣлъ. Знае се само, че тя се движи много бързо, съ бързината на свѣтлината, затова казватъ, че тя е мимолетна. Тя минава и заминава край човѣка и, следъ като замине и се отдалечи отъ него, едва тогава той започва да мисли за нея. Иска да я схване по нѣкакъвъ начинъ, да я нарисува, но не може. Колкото можете да нарисувате любовьта, толкова ще нарисувате и образа на Христа. Мнозина сѫ правили опити да нарисуватъ Христа, но никой не е могълъ да представи истинския Му образъ. Всѣки Го рисува споредъ своето разбиране, като се стреми да Го нарисува съ красиво и голѣмо чело, съ красивъ носъ, съ добре развита брада и т. н. Обаче, кое чело, кой носъ и коя брада сѫ най-красиви? Ако сте жадни и отидете при нѣкой планински изворъ, ще опишете свойствата на водата по единъ начинъ; ако не сте жадни — по другъ начинъ. Оттукъ вадимъ заключение, че човѣкъ преценява свойствата на всѣки предметъ дотолкова, доколкото предметътъ се отразява на неговото съзнание. За да дойде до истинското, положително знание, човѣкъ трѣбва да използува всичкитѣ си сѣтива. Ако само едно отъ сѣтивата му взима участие, знанието му ще бѫде много оскѫдно. Съ очитѣ си човѣкъ вижда нѣщата, но не знае, какъ е устроено окото. Сѫщо така той не знае, каква интелигентность иматъ клеткитѣ на неговитѣ очи. Тѣ схващатъ трептенията на свѣтлината, задържатъ ги въ себе си, пречупватъ ги и т. н. Клеткитѣ на ушитѣ пъкъ възприематъ трептенията на звука, и ние чуваме различни тонове, звукове и шумъ. Клеткитѣ на носа възприематъ трептенията на миризмитѣ и ни даватъ представа за тѣхъ. Клеткитѣ на езика възприематъ трептенията на храната и ни даватъ представа за различнитѣ видове храни. Чрезъ кожата ние възприемаме трептенията на топлината и на студа и дѣлимъ тѣлата на топли и на студени. Съ една дума, чрезъ петтѣ сѣтива ние обогатяваме знанията си за външния, обективенъ свѣтъ. Очитѣ виждатъ красотата и я преценяватъ. Ушитѣ възприематъ хармонията и я разбиратъ. Велико нѣщо сѫ красотата и хармонията. Който вижда красотата и чува хармонията, никога не може да ги забрави, никога не прави погрѣшки. Който вижда красотата, никога не се спъва. Очитѣ му сѫ всѣкога отворени за свѣтлината. Тѣ я възприемагъ и разумно използуватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има добра обхода къмъ всички живи сѫщества. Докато сте на земята, вие не можете да се търпите, критикувате се. Щомъ замине нѣкой за другия свѣтъ, тогава го оценявате. Бѫдете внимателни къмъ близкитѣ си, да не съжалявате нѣкога, че не сте се оценили. Трѣбва ли да постѫпвате къмъ ближнитѣ си, както стражарьтъ къмъ непослушнитѣ граждани? Трѣбва ли да постѫпвате съ ближнитѣ си, както говедарьтъ съ своитѣ упорити говеда? Като не го слушатъ, той изважда тоягата си и ги бие едно следъ друго. — Какво придобива той, като ги бие? Ако нищо друго не придобие, поне става търпеливъ. Понеже говедата сѫ търпеливи, чрезъ тоягата си, която говедарьтъ вдига и слага на гърба имъ, търпението на говедата минава въ него. Когато говедарьтъ придобие нуждното търпение, той напуща говедарството и започва друга работа. Всѣка работа, дадена на човѣка, има за цель да му предаде нѣщо, да развие нѣкаква чърта въ характера, която му липсва. Каквото и да се говори на хората за страданията, все ще се намѣри нѣкой да пита, защо сѫ допуснати. Огговорътъ е много простъ: страданията идатъ, за да научатъ хората, какъ да пасятъ мислитѣ и чувствата си. Въ този смисълъ, мислитѣ и чувствата сѫ овцетѣ и говедата, които човѣкъ, като пастирь, трѣбва да пасе. Както има бодливи крави и волове, така и нѣкои мисли и чувства сѫ бодливи и хапливи. Има случаи, когато касапинътъ се бори дълго време съ вола, докато го заколи. Единъ день той се борилъ цѣлъ часъ съ единъ волъ, но не могълъ да го заколи. Най-после му дошло на ума да му извади едното око. Както намислилъ, така направилъ: извадилъ му лѣвото око и, следъ като го обезсилилъ, могълъ да го заколи. Следъ нѣколко деня касапинътъ извадилъ още единъ волъ отъ обора и започналъ да го коли. За да отмъсти за другаря си, волътъ се хвърлилъ върху касапина и му извадилъ лѣвото око съ рога си. Мислите ли, че следъ насилието, което прилага къмъ ближнитѣ си, или къмъ по-низкостоещитѣ отъ него, човѣкъ може да бѫде доволенъ отъ себе си? Мислите ли, че такъвъ човѣкъ може да бѫде разположенъ? Не се питайте, защо сте неразположени и недоволни. Колко мисли и чувства сте изнасилили! На колко отъ тѣхъ сте извадили очитѣ! И следъ всичко това се чу дите, защо веждитѣ на нѣкого сѫ свити, защо устата му е изкривена. Недоволенъ е човѣкътъ отъ себе си. Нѣкой съзнава погрѣшката си, а другъ не я сьзнава, или, ако я съзнава, не иска да си признае. Всичко можете да излъжете, но съвѣстьта не се лъже. Каквото прави човѣкъ, всичко се отпечатва на лицето му. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ тънки устни. Който не разбира значението на тънкитѣ устни, ще каже, че сѫ красиви. Не сѫ красиви. — Защо? — Тѣ показватъ, че любовьта не е посещавала много пѫти този човѣкъ. При това, колкото пѫти го е посещавала, нищо не му е оставила. Любовьта влизала и излизала отъ него, безъ да може той да я задържи известно време въ себе си, да получи нѣщо отъ нея. Хора съ тънки устни сѫ фалирали търговци, тѣ страдатъ отъ недоимъкъ : джобоветѣ имъ сѫ праздни, въ банкитѣ нѣматъ влогове. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какво означаватъ веждитѣ, очитѣ, носа, устата, ушитѣ и т. н. Гледате носа си и казвате: Азъ имамъ носъ. Това не е достатъчно. Трѣбва да знаете, колко е дълъгъ и широкъ носътъ ви, какво значение има дължината и широчината му и т. н. Дължината на носа показва, колко мозъчна енергия се кредитира на човѣка. Широчината на носа пъкъ показва, колко сърдечна енергия му се кредитира. Отъ кредита на ума и на сърдцето се опредѣля капиталътъ, съ който всѣки човѣкъ разполага. Като знаете капитала на човѣка, можете точно да опредѣлите, следъ колко време той ще го употрѣби и ще фалира. Щомъ изразходва всичкия си капиталъ, човѣкъ се връща вече въ отечеството си, въ бащиния си домъ, да му отпуснатъ новъ кредитъ. Ако линията на носа е изкривена, човѣкъ може да я изправи чрезъ мисъльта си. Чрезъ правата мисъль той корегира линиитѣ на носа въ дължина, а чрезъ чувствата си, отъ упражнение въ мирисане, носътъ се разширява. Малцина се замислятъ за носа си, да правятъ упражнения въ мирисане. Всѣки день правете упражнения да миришете цвѣтя на разстояние отъ васъ. По този начинъ обонянието се усилва. Да се работи за усилване на обонянието и за моделиране на носа, това за нѣкой е маловажно. Значи, да мислятъ за кѫщи, за апартаменти, това е важно. На земята, човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ за нѣколко години, следъ което пакъ ще се върне въ отечеството си. Защо му е апартаментъ? Всѣки се нуждае отъ една малка шатра, съ която да пѫтува отъ едно мѣсто на друго. Като прекара нѣкѫде десетина деня, ще натовари шатрата си на едно магаренце и ще тръгне на пѫть. Животътъ на земята не е оседналъ, не се нуждае отъ трайни и неподвижни жилища. Отъ гледището на новата култура, апартаментитѣ представятъ затвори, въ които човѣкъ е принуденъ да живѣе. Идете въ крайнитѣ квартали на голѣмитѣ градове, да видите, какъ живѣятъ тамъ хората. Идете и въ главнитѣ улици, да видите, въ какви здания живѣятъ хората. Тѣ почти не виждатъ слънце. Истинскиятъ животъ не се заключава въ голѣмитѣ или малки кѫщи, но въ правилното разбиране. И тъй, не питайте, защо страдате, но се пазете отъ личния животъ, който е причина за страданията. Личната любовь носи страдания и нещастия за човѣка. Той мисли само за себе си, на никого не вѣрва — даже и на Бога. Като хване нѣщо въ рѫцетѣ си, счита го за своя собственость и на никого не го дава. Въ това отношение той прилича на малко дете. Майката дава една ябълка на детето си, после я иска назадъ. Детето плаче, сърди се, не я дава. То не вѣрва на майка си, че тя ще му даде друга, по-хубава ябълка. Станете като добритѣ деца. Когато майка ви дава ябълка, приемете я; когато я иска назадъ, бѫдете готови да я дадете. Който дава, и който взима, е единъ и сѫщъ. Богъ дава, и Богъ взима. Когато вземе нѣщо отъ човѣка, следъ време Той пакъ го връщащо по-красиво. Днесъ на всички хора е дадена задача, да познаятъ себе си, да познаятъ ближния си. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Това означава закона на опознаването. Не можешъ да познаешъ качеството на единъ плодъ, ако не го изядешъ. Не можешъ да познаешъ човѣка, ако не го изядешъ. Въ това отношение всѣки човѣкь е плодъ за ядене. Не е лошо, че ще изядете човѣка като плодъ ; лошо е, че не знаете, какъ да ядете. Да изядешъ нѣщо, споредъ законитѣ на разумния свѣтъ,значи, то да си остане живо — да не отнемашъ живота му. Да изядешъ единъ човѣкъ, това значи, така да го преустроишъ въ себе си, че да му дадешъ условия за новъ животъ. Да преустроишъ нѣщо и отново да го съградишъ, трѣбва да имашъ любовь къмь него. Любовьта подтиква човѣка къмъ работа, събужда неговитѣ дарби и способности. Съвременнитѣ хора се разочароватъ отъ културата, отричатъ я, искатъ нѣщо по-устойчиво. Прави сѫ да искатъ нѣщо по-устойчиво, но, преди всичко, тѣ трѣбва да се вгледатъ въ себе си, въ своитѣ мисли и чувства. Ако мисъльта имъ не е права, култура ли е това? Ако чувствата имъ не сѫ прави, култура ли е това? Докато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ въ стълкновение, не може да се говори за истинска култура. Единъ професоръ се занимавалъ съ астрология, но се обезвѣрилъ дотолкова, че искалъ да се освободи отъ всички книги, за които далъ много пари. Не вѣрвамъ вече въ тази наука, казалъ той. Намѣрихъ Христа, нищо повече не искамъ. Защо се обезвѣрилъ? Причината за обезвѣряването не е въ астрологията, но въ самия него. Сърдцето му се намира въ стълкновение съ неговия умъ. Той изучавалъ механичната страна на астрологията, въ която, наистина, има нѣща непроучени и непровѣрени. Това не значи, че астрологията е лъжлива наука. Съ отричането на астрологията той не разрешава въпроситѣ на живота. Астрологията е за гениалнитѣ хора, за светиитѣ и за пророцитѣ. И обикновенитѣ хора могатъ да я изучаватъ, но ще се натъкватъ на противоречия. Какво означава думитѣ „астрология“? Тя е съставена отъ думата „астро“ — звезда и „логосъ“ — слово. Значи, астрологията е слово за звездитѣ. Следователно, само онзи може да изучава астрологията и да се ползува отъ нея, който гледа на звездитѣ като на живи, разумни сѫщества, които говорятъ. Ако не можешъ да чувашъ говора на Слънцето, на Венера, на Меркури, на Юпитеръ, на Сатурнъ, на Марсъ, на Луната, ти не си астрологъ, нищо не разбирашъ отъ астрология. Какво понятие ще имате за Карузо, ако слушате гласа му на грамофонна плоча? Голѣма е разликата между гласа му, непосрѣдствено възприетъ, и този, чутъ на плоча. Ще дойде день, когато плочата ще се изтрие толкова много, че нищо нѣма да остане отъ гласа на Карузо. Време е вече хората да отправятъ и ума, и сърдцето си къмъ науката, но подтиквани къмъ нея отъ любовь. Докато любовьта не стане вѫтрешенъ потикъ въ човѣка къмъ наука, поезия, изкуство, къмъ религия, нищо не може да постигне. Безъ любовь нѣма истинско постижение. Ще каже нѣкой, че слушалъ нѣкаква научна или духовна беседа, но нищо не разбралъ. Щомъ не е разбралъ нищо, той е слушалъ безъ любовь. Който слуша и гледа нѣщата безъ любовь, той отчасти чува и разбира, отчасти вижда. Запримѣръ, често говоря за жената, като служба на девата, а не за самата дева. Дева и жена сѫ две различни понятия. Девата е най-високото положение, което една душа може да изяви. Като дева, тя може да се прояви само въ Божествения свѣтъ. Въ всички останали свѣтове тя върши различни служби: като жена, като майка, като сестра и т. н. Голѣма жертва прави девата, когато слиза на земята като жена, да ражда деца, да ги възпитава и отглежда. Като изгуби жена си, мѫжътъ плаче, казва : Кѫде отиде женицата ми? Дали ще я видя пакъ? — Никога нѣма да я видишъ. Жената е служба, а службата е невидима. Никой не е видѣлъ девата нито на този, нито на онзи свѣтъ. Безъ любовь никой никого не може да види. Нѣмате ли любовь, хиляди години да стоите въ онзи свѣтъ, кракътъ ви нѣма да пристѫпи въ рая. Раятъ е мѣсто на чиста, безкористна, велика любовь. Безъ любовь нѣма животъ. Това, което наричатъ животъ, не е истински животъ. То е нѣщо временно, преходно, съ което хората само се залъгватъ. Животътъ има две страни: тъмна, наречена Сива и свѣтла — Кришна. Тъмната страна на живота е смъртьта, презъ която всѣки роденъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, непремѣнно ще умре. Ще дойде Сива и ще го пита: Кой ти даде право да седишъ тукъ? Скоро на онзи свѣтъ! Ще наточи ножа си и ще отнеме главата ти. За да се освободи отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да познае Бога, да познае Любовьта. Познаването на Бога подразбира придобиване на вѣченъ животъ. Затова е казано въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ“. Значи, само любовьта е въ състояние да избави човѣка отъ смъртьта. Дето любовьта присѫтствува, смъртьта отсѫтствува. Защо трѣбва да люби човѣкъ? За да се освободи отъ смъртьта — най-голѣмото страдание въ свѣта. Търсете Бога, търсете любовьта, и вие ще бѫдете далечъ отъ смъртьта. Всички религиозни говорятъ за Бога, търсятъ Го и, въпрѣки това, смъртьта ги коси. — Защо? — Защато търсятъ Бога безъ любовь. Вложете любовьта въ сърдцето, въ ума, въ волята си, и вие ще бѫдете свободни отъ смъртьта. Дошло е време, когато всички хора, религиозни и свѣтски, трѣбва да пречистятъ умоветѣ и сърдцата си, да отправятъ нагоре своитѣ чисти мисли и чувства. Чистъ животъ се иска отъ всички. Ще кажете, че не можете да живѣете чисто, понеже постоянно сте изложени на обиди и огорчения. Какво лошо има въ обидата? Нѣкой ви обидилъ, защото минавате на пѫтя му. Не минавайте на пѫтя, дето той върви. Учете се да избирате пѫтищата, презъ които трѣбва да минавате. Отивате въ село, оплаквате се, че кучета ви лаяли. Избѣгвайте пѫтищата, дето лаятъ кучета; избѣгвайте теленитѣ мрежи. Като не внимавате, вие се натъквате на груби хора, на кучета, на телени мрежи и търсите вината вънъ отъ себе си. За всичко сте виновни вие, а не окрѫжаващитѣ. Отъ васъ зависи да вървите безпрепятствено по улицитѣ и да се радвате на всичко, което срѣщате на пѫтя си. Като ученици, вие трѣбва да работите върху търпението, да понасяте изпитанията съ радость. Нѣкои минаватъ за търпеливи, но външно се показватъ такива. Вѫтрешно тѣ роптаятъ, недоволни сѫ отъ положението си. Това, което наричатъ търпение, е неволя. Тѣ носятъ по неволя страданията, а не съ търпение. Нѣкой се моли, но бърза, мисли за друга работа. Това не е молитва. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ постѫпкитѣ си. Затова е казано, че не можешъ да слугувашъ едновременно на двама господари — на Бога и на Мамона. Младата мома не може да бѫде вѣрна на избранника си, ако преди това е държала двама въ ума си. Раздвои ли се въ себе си, тя не може да бѫде вѣрна нито на единия, нито на другия. Ако се ожени за единъ отъ тѣхъ, нѣма да бѫде щастлива и ще търси вината въ него. Търсете причината за погрѣшкитѣ си въ васъ, а не отвънъ. И хората иматъ погрѣшки, но вие не можете да ги изправите. Човѣкъ може да изправи само своитѣ погрѣшки, но чуждитѣ — никога. Отъ хиляди години насамъ Богъ прави опити за освобождаване на човѣка отъ погрѣшкитѣ му, но не успѣва. — Защо? — Защото едни изправя, а нови се трупатъ. Съзнание се иска отъ хората, сами да изправятъ погрѣшкитѣ си, за да се пазятъ, да не правятъ нови. Хората говорятъ за чистота, но я разбиратъ само външно. Що се отнася до психическата чистота — въ мисли и чувства, малцина я разбиратъ. Нѣкой измие чинията, въ която е ялъ, и казва: Чиста е вече. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи съ една чиния известно време, тя се прониква отъ частицитѣ на храната и става нечиста. Мѫчно се отстраняватъ малкитѣ частици, които сѫ проникнали въ шуплитѣ на чинията. Сѫщо така и мислитѣ, и чувствата оставатъ следи, както въ съзнанието на човѣка, така и върху предметитѣ, съ които сѫ били свързани. Единъ американецъ разправя една своя опитность. Веднъжъ той си купилъ единъ ножъ. Забелязалъ нѣщо странно: колкото пѫти хващалъ ножа, въ него се явявало желание да убие нѣкого. Заинтересуванъ отъ това неочаквано за него желание, той проследилъ пѫтя, отдето дошълъ ножътъ въ ржцетѣ му. Какво се указало? Ножътъ принадлежалъ на единъ престѫпникъ, който убилъ съ него нѣколко души. Значи, мисъльта на престѫпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огънь е нуженъ, за да се пречисти свѣтътъ отъ физическата и психическа нечистота. Като знаете, какво представя нечистотата, пазете ума и сърдцето си отъ мисли и чувства, съ които сѫ извършени престѫпления. Нека всѣки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално. Нека всѣки се запита и си отговори, такъвъ ли е днесъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Човѣкъ трѣбва да се преобрази, да отвори сърдцето си за новото — за любовьта. Ще кажете, че първата и най-важна заповѣдь е да възлюбимъ Бога съ цѣлото си сѫщество, да възлюбимъ и ближния като себе си. Какъ трѣбва да обичате Бога и кога да Го обичате? Само когато сте задоволени и когато имате радости? Когато ви сполетятъ страдания и нещастия, обичате ли Го? Благодарите ли Му за всичко, което ви е далъ? Единъ каменарь чукалъ камъни. По невнимание, той изпусналъ единъ голѣмъ камъкъ върху рѫката си и притисналъ единия си пръстъ. Като вдигналъ камъка, видѣлъ, че първата фаланга на пръста му била откѫсната. Той веднага отправилъ погледа си нагоре и тихо промълвиль: Благодаря Ти, Господи! — За какво благодаришъ? — Благодаря ти, Господи, че не отиде цѣлиять ми пръстъ. Съ малко платихъ за невниманието си. И тъй, ако човѣкъ не е готовъ да благодари за малкитѣ изпитания и страдания, пѫтьтъ къмъ любовьта е затворенъ за него. Ако не може да понася обидитѣ на хората съ благодарность, пѫтьтъ му къмъ любовьта е затворенъ. Ако не може да носи невежеството съ радость, пѫтьтъ му къмъ любовьта е затворенъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има знания, да бѫде ученъ. Има хора, които не трѣбва да знаятъ много. Понѣкога знанието възгордява човѣка и го спъва, а нѣкога го смущава. Нѣкой иска да знае, какъвъ е билъ въ далечното минало. Нѣма защо да знае миналото си. Какво ще придобие, ако знае, че е билъ нѣкакъвъ престѫпникъ, убийца или кожодеръ? За човѣка е важно да знае, какво днесъ се иска отъ него, а не какъвъ е билъ въ миналото. Днесъ, отъ всички хора се иска да се обновятъ, да се върнатъ къмъ своя първиченъ образъ, за който е казано: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Изучавайте челото, лицето, главата си и вижте, какво ви липсва. Повечето хора сѫ нетърпеливи, нѣматъ милосърдие. Търпението и милосърдието сѫ качества на ума. Човѣкъ трѣбва да развива ума си, за да придобие това, което му липсва. Непрестанно работете върху себе си, да не дойдете до това състояние, което прави човѣка недоволенъ. Като погледнете лицето на стария човѣкъ, виждате, че е набръчкано. — Защо? — Отъ недоволство. Той не е работилъ съзнателно върху себе си, поради което постоянно изпадалъ въ недоволство и обезсърдчаване. Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човѣкъ преждевременно остарява. Следователно, ако искате да се подмладите, благодарете за всичко — за мислитѣ, за чувствата, за постѫпкитѣ, които проявявате. Ако днесъ не сте постѫпили, както трѣбва, на другия день ще се изправите. Не се самоосѫждайте, не се критикувайте. Постѫпвайте, както постѫпилъ единъ отъ синоветѣ на Ноя. Като видѣлъ баща си пиянъ, той покрилъ голотата му съ една дреха и се отдалечилъ — не пожелалъ да види неговия срамъ и да го изобличи. Така и Богъ покрива нашата голота. Като чуе, че нѣкой сгрѣшилъ, Той го покрива съ дреха, да не го гледа. Богъ не иска да вижда погрѣшкитѣ на хората, оставя ги сами да се изправятъ. Бѫдете добри синове и дъщери, да получите Божието благословение. Ще кажете, че Богъ е написалъ човѣка на дланьта си. Написалъ го е, но може и да го отпише. Страшно е, ако Богъ заличи името ви отъ дланьта си. Страшно е, ако се заличатъ красивитѣ линии отъ рѫката на човѣка и останатъ само линиитѣ на страданията. Линиитѣ на ума, на сърдцето и на живота трѣбва да бѫдатъ дълги и добре развити. Скѫсятъ ли се, бѫдещето на човѣка се помрачава. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, има грижа за всички хора. Това е механическо разбиране на нѣщата. Богъ е милостивъ, обича всички хора, грижи се за тѣхъ, но Той изисква отъ всички да се учатъ. Каквото учатъ, съ любовь да учатъ. — Нѣма ли нѣщо добро въ насъ? — Въ всички хора има нѣщо добро, което ще имъ покаже злото, изопаченото въ тѣхъ, но нѣма да ги спаси. Правдата ще имъ покаже кривия пѫть, въ който сѫ попаднали, но и тя нѣма да ги спаси. Единствената сила, която е въ състояние да спаси човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ, е любовьта. Когато се приложи въ човѣшкия животъ, любовьта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. Доброто и правдата само посочватъ на човѣка положението, въ което се намира, но не сѫ въ състояние да му помогнатъ. Като видятъ нѣкой вързанъ човѣкъ, тѣ казватъ: Направи усилия да се развържешъ и освободишъ. Обаче, когато любовьта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го сѫди, но взима ножъ, прерѣзва връзкитѣ му и казва: Бѫди свободенъ! И тъй, докато сте недоволни, докато се тревожите, докато боледувате, вие сте вързани. Потърсете любовьта, тя единствена ще ви помогне. Тя ще ви развърже и освободи. Единственото нѣщо, което може да ви освободи, да ви научи да мислите право, да чувствувате и да постѫпвате правилно, да ядете и да пиете, както трѣбва, е любовьта. Единственото нѣщо, което може да ви научи, какъ да прилагате доброто и правдата, е любовьта. Единствената сила, която не ограничава, е любовьта. Каже ли нѣкой, че любовьта ограничава, това показва неразбиране. Любовьта може само да напусне човѣка, но никога не ограничава. Като даде на човѣка работа и види, че не я свършилъ, втори пѫть тя не дохожда при него. Ако му даде блага и не ги изяде на време, пакъ не го посещава. Изобщо, любовьта не позволява на хората да се осигуряватъ съ нейнитѣ блага. Тя изисква отъ всѣки човѣкъ да бѫде благодаренъ на това, което има. Ако богатиятъ е доволенъ отъ богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нѣщо отъ себе си; ако сиромахътъ е доволенъ отъ сиромашията си, и грѣшникътъ — отъ погрѣшкитѣ си, тя ги посещава и ги разтоваря: сиромахътъ освобождава отъ сиромашията, а грѣшникътъ — отъ погрѣшкитѣ му. Казано е за Христа, че понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Той го носѣше съ радость; доволенъ бѣше, че помагаше на хората. Ако Христосъ носѣше чуждитѣ грѣхове и бѣше доволенъ, защо вие да не сте доволни за вашитѣ погрѣшки? Носете погрѣшкитѣ си съ радость, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примѣра на Христа, да можете единъ день и вие да помагате на ближнитѣ си. Отворете очитѣ си за красивото и великото въ свѣта. Отворете ушитѣ си за хармоничнитѣ и чисти тонове. Гледайте съ любовь, слушайте съ любовь, яжте съ любовь, лѣгайте и ставайте съ любовь, учете съ любовь, мислете съ любовь. Каквото предприемате, правете го съ любовь. Това е животъ вѣченъ, да позная Бога, като изявление на Любовьта, и Христа, като изявление на Божията Любовь. Избѣгвайте нечиститѣ пѫтища, всѣкога търсете чиститѣ пѫтища. Пийте всѣкога чиста вода. Дишайте чистъ въздухъ. Яжте чиста, здравословна храна. * 15. Беседа отъ Учителя, държана на 14. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Тритѣ перпендикуляра Р а з м и ш л е н и е . За следния пѫть пишете върху темата „Прилежание.“ Думата прилежание произлиза отъ лежа, прилѣгамъ.— Кога лѣга човѣкъ? — Когато спи. Съньтъ означава почивка. За да си почине добре, човѣкъ промѣня условията, обстановката, въ която се намиралъ. Значи, той отива отъ единъ свѣтъ въ другъ. Той напуща физическия свѣтъ и отива въ духовния да се учи. Тъй щото, прилежниятъ човѣкъ отива отъ едно училище въ друго, да се учи. Който не се движи между два свѣта, не може да бѫде прилеженъ. Ако уподобимъ двата свѣта на две точки, казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи между две точки, за да образува права линия, т. е. пѫть. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хлѣба. Ако нѣмаше любовь къмъ хлѣба, човѣкъ не би ялъ. Изобщо, човѣкъ яде само онова, което обича. Не обича ли нѣщо, той не го туря въ устата си. На сѫщото основание, казваме: Човѣкъ живѣе, защото обича живота. Кои сѫ дветѣ точки на живота, между които човѣкъ се движи? — Скръбьта и радостьта. Скръбьта представя южния полюсъ на живота, а радостьта — северния.—Не може ли безъ скръбь? — Не може. Тя е най-добриятъ професоръ на човѣка. Тя го възпитава, учи го на умъ и разумъ. Дето влѣзе скръбьта, всички започватъ да учатъ. Тя предава уроци на всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не учи при скръбьта. Тя дава програма на всѣкиго и, ако не я изпълни, положението се влошава. Като влѣзе скръбьта въ дома на нѣкого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана отъ две срички — скър-би. Сричката „би“ има нѣколко значения: минало време отъ спомагателния глаголъ „съмъ“; минало свършено време на глагола „бия“. Майкитѣ биятъ децата си обикновено по задницата, която е свързана съ нервната система. Съ това тѣ искатъ да събудятъ нервната имъ система, да бѫдатъ внимателни, да избиратъ мѣстото, дето сѣдатъ, за да могатъ добре да учатъ. Като научатъ уроцитѣ си, или като свършатъ добре работата си, децата се радватъ. И възрастниятъ се радва като учи и работи. Радостьта е богата трапеза, предъ която всѣки сѣда да яде и да пие. Радостьта дава угощение на онзи, който е свършилъ нѣкаква работа. Тази е причината, поради която всѣки се стреми къмъ радостьта. Обаче, тя се ражда отъ скръбьта. Не можешъ да се радвашъ, ако не си миналъ презъ скръбьта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето деветь месеца въ утробата си, тя е минала презъ голѣми скърби и страдания — животътъ ѝ е билъ на косъмъ. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Сега, като се говори за скръбь и страдание, хората се плашатъ, считатъ ги за опасни. Тѣ внасятъ нѣкакви примѣси въ скръбьта и въ страданието, които ги правятъ опасни. Извадете примѣситѣ отъ тѣхъ и ще видите, че скръбьта и страданието сѫ приятни. Тъй щото, чуете ли нѣкой да казва, че скръбьта му е голѣма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкналъ нѣкакви примѣси въ скръбьта си, които го плашатъ. Помогнете ли му да се освободи отъ примѣситѣ, да изчисти скръбьта си отъ тѣхъ, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбьта въ него, но тихо и съ радость ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбьта не сѫ опасни, но примѣситѣ, които приличатъ по нѣщо на тѣхъ, сѫ опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия отъ Съединенитѣ Щати занесла на дивацитѣ английска ракия, наречена „хуиски“, тѣ казали: Молимъ ви да ни освободите отъ тази дяволска вода. И въ страданието има хуиски, които упояватъ и приспиватъ човѣка. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте отъ него. Пийте отъ водата му и ще се благословите. Усѣтите ли, че въ водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието отъ примѣсената въ него ракия, вие трѣбва да го избѣгвате. Обаче, отъ чистото страдание и отъ чистата скръбь не бѣгайте, но се учете. Представете си, че имате отвесната линия АВ. Какво е положението на тази линия по отношение на земята? — Перпендикулярно. Значи, всѣка права, която свързва центъра на земята (В) съ центъра на слънцето (А), представя перпендикуляръ къмъ плоскостьта на земята. Докато се държи за този перпендикуляръ, човѣкъ всѣкога ще бѫде въ равновесие. Отклони ли се отъ него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремятъ къмъ перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви въ посока, перпендикулярна на земята, но, колкото по-нагоре израства, то се стреми къмъ перпендикуляра, който свързва центъра на земята съ центъра на слънцето. Сѫществува не само физически перпендикуляръ, но и умственъ. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човѣшкото съзнанце. Ето защо, като мисли за Бога, човѣкъ върви по перпендикуляра, който свързва дветѣ съзнания — Божественото и човѣшкото. Мнозина се запитватъ, защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Да вѣрва въ Бога и да мисли за Него, това значи, да се движи по онзи перпендикуляръ, който дава направление на неговия животъ. Безъ перпендикуляра на живота никѫде не можешъ да отидешъ. Отклонишъ ли се отъ перпендикуляра, ти се натьквашъ на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е пѫть на голѣми съпротивления. Разумно е човѣкъ да избѣгва правитѣ линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пакъ трѣбва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи въ физическия, духовния или умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ перпендикуляра. Оттукъ виждаме, че сѫществуватъ три перпендикуляра: перпендикуляръ на физическия свѣтъ, който управлява тѣлото; перпендикуляръ на духовния свѣтъ, който управлява сърдцето, и перпендикуляръ на умствения свѣтъ, който управлява ума. Тѣлото се движи между центъра на земята и на слънцето, т. е. между земята и слънцето; сърдцето се движи между скръбьта и радостьта като точки на перпендикуляра; умътъ се движи между човѣшкото и Божественото съзнание. Въ който свѣтъ да се движи човѣкъ, всѣкога се нуждае отъ две точки. Запримѣръ, за да бѫде художникъ, човѣкъ трѣбва да има зрение и рѫце; за да бѫде музикантъ, той трѣбва да има слухъ и рѫце; за да бѫде ораторъ, трѣбва да има уста и глава. Устата върши нѣколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникътъ, и музикантътъ, и ораторътъ си служатъ съ прави и съ криви линии. Красиви сѫ кривитѣ линии, въ тѣхъ има мекота. Приятно е да гледате, какъ нѣкоя рѣка криволичи, извива се, докато се влѣе въ морето. Когато нѣкой казва, че не иска да криволичи въ живота си, той има предъ видъ пѫтя на лошитѣ хора. Страшно е, когато човѣкъ криволичи, безъ да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява отъ перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормаленъ пѫть. Невъзможно е човѣкъ да се движи по абсолютно права линия. Тъй щото, когато говоримъ за прави линии въ живота, ние имаме предъ видъ относително прави линии, а не абсолютно. Запримѣръ, опитайте се да вървите по снѣгъ на нѣкое равно, плоско мѣсто и вижте, каква линия се образува отъ стѫпкитѣ ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пакъ крива. Значи, като говоримъ за прави и криви линии, ние имаме предъ видъ относителностьта на нѣщата. На физическия свѣтъ нѣщата сѫ относителни, а не абсолютни. Съ огледъ на това, казваме, че по планинитѣ човѣкъ криволичи, а по равнитѣ и гладки мѣста върви по прави линии. Отъ гледището на пѫтя, по който човѣкъ се движи, дѣлимъ хората на добри и на лоши. Добъръ човѣкъ е този, който върви въ правия пѫть, т. е. по пѫтя на правитѣ линии; лошъ е този, който върви въ кривъ пѫть, т. е. по пжтя на кривитѣ линии. Така е отъ гледището на относителната философия. Обаче, отъ гледището на абсолютната философия нѣма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняватъ обещанията си и вървятъ безпрепятствено въ пѫтя си; има и други, които даватъ обещания и не ги изпълняватъ. Тѣ вървять по пѫтя на голѣмитѣ съпротивления и, за да ги избѣгнать, криволичатъ. Нѣкой далъ обещание на десеть души да се срещне съ тѣхъ въ единъ и сѫщи часъ. Възможно ли е да изпълни обещанието си? — Невъзможно е. Въ опредѣленъ часъ той може да се срещне само съ единь човѣкъ, а не съ десеть. Следователно, къмъ единъ отъ десеттѣ души той ще бѫде точенъ, но кьмъ деветтѣ нѣма да изпълни обещанието си. Къмъ кой отъ десеттѣ ще излѣзе точенъ? — Къмъ най- знатния, най-видния. Ако той е министъръ, къмъ него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителнитѣ хора, или както ги наричать лошитѣ, сѫ хора на високитѣ върхове. Тѣ се стремятъ къмъ височинитѣ. Ето защо, ако искате да знаете, кои върхове сѫ високи, питайте лошитѣ хора. Тѣ веднага ще ви ги посочатъ. Като се говори за правия пѫть на живота, мнозина го свързватъ съ човѣшкитѣ идеали. Като се стреми къмъ постигане на известенъ идеалъ, човѣкъ естествено върви въ правия пѫть. Колкото по-високъ е идеалътъ на човѣка, толкова по-правъ е пѫтьтъ, въ който върви. Различни сѫ идеалитѣ на човѣка. Запримѣръ, идеалъть на ученика е да учи и да свърши училище; идеалътъ на земеделеца е да изоре земята си и да я посѣе; идеалътъ на лозаря е да изкара добро грозде; идеалътъ на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалътъ на музиканта е да свири добре; идеалътъ на художника е да рисува добре; идеалътъ на всѣки човѣкъ, въ широкъ смисълъ, е да живѣе добре, т. е. да мисли, да чувствува, да постѫпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човѣкъ се стреми къмъ добъръ и правиленъ животъ, за да придобие вѣчния животъ. Подъ думата „вѣченъ животъ“ разбираме безконеченъ. Безконечнитѣ нѣща пъкъ сѫ неизмѣрими, т. е. нѣма мѣрка, съ която да се измѣрятъ. Безконечниятъ животъ включва неизчерпаемитѣ възможности и условия, а конечниятъ — изчерпаемитѣ. Безконечностьта или вѣчностьта води къмъ велики и неизчерпаеми радости, а конечностьта — къмъ временни, преходни радости. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страданията и правятъ усилия да ги избѣгватъ. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ отъ страдания! Това е преувеличаване. Колкото и да е голѣмо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието сѫ продължителни, но самото страдание е кратковременно, както свѣтлината. Щомъ е така, не се страхувайте, но вижте, какво ще научите отъ него. То иде, като професоръ при васъ, да ви посочи погрѣшкитѣ. Ако сте цигуларь и направите една погрѣшка, страданието веднага иде да ви корегира; ако сте художникъ и грѣшите страданието ще ви корегира. Дали правите добро или зло, то изправя погрѣшкитѣ ви. Ще кажете, че злото не е на мѣсто и трѣбва да се избѣгва. Ако вникнете въ последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на мѣсто. Запримѣръ, уволняватъ нѣкого отъ служба. Той страда, недоволенъ е, но следъ време го назначаватъ на друга, по-добра отъ първата служба. Ако не бѣха го уволнили, нѣмаше да намѣри по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нѣщо ви препятствува. Не съжалявайте за това, но го замѣстете съ друго. Тъй щото, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъль, замѣстете ги съ други. Страданието учи човѣка, да прави изборъ между мислитѣ и желанията си. Като страда, той вижда погрѣшкитѣ си и при всѣки новъ случай, знае вече, какъ да постѫпва. Благодарете на страданието, то е професоръ, който ви учи да живѣете правилно, да мислите, да чувствувате и да постѫпвате право. Като минете презъ школата на страданието, ще дойдатъ радоститѣ, които сѫщо така сѫ кратковременни. Ние говоримъ за перпендикулярите, като за живи съзнания, по-високи отъ човѣка, които го рѫководятъ. Докато не дойде едно високо съзнание да ви рѫководи, вие нищо не можете да направите. Запримѣръ, какъ ще свирите на пиано или на цигулка, ако нѣмате учитель, който да ви рѫководи. Той ще ви запознае съ имената и мѣстата на тоноветѣ по клавишитѣ, или по струнитѣ на цигулката. Въ случая, учительтъ или професорътъ е по-високото съзнание, което ви учи и води въ пѫтя на музиката. Голѣма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първиятъ владѣе цигулката добре и чрезъ нея изразява това, което свири. Когато свири нѣкое Божествено парче, той повдига цигулката високо, главата — сѫщо, лицето му взима особенъ изразъ, и лѫкътъ се движи съ необикновена лекота и приятность. Ако свири нѣщо отъ материаленъ характеръ, той държи цигулката си надолу, къмъ земята, лицето му е навѫсено, мрачно, и лѫкътъ се движи тежко. — Не може ли да свири човѣкъ, безъ да приема единъ или другъ външенъ изразъ? — Не може. Невъзможно е да свиришъ, да пѣешъ или да говоришъ, безъ да дадешъ външенъ изразъ на това, което изпълнявашъ. Ако говоришъ въ голѣмъ салонъ, безъ да искашъ, ще повишишъ гласа си. Ако салонътъ е малъкъ, гласътъ ти ще бѫде естественъ, безъ повишаване. Силата на гласа зависи и отъ тембъра. Нѣкои гласове иматъ такъвъ тембъръ, че се чуватъ надалечъ. Като слушате такъвъ гласъ, струва ви се, че е близо до васъ, а, въ сѫщность, той иде отдалечъ, отъ два-три километра разстояние. Сѫщото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Понѣкога тѣ биватъ толкова интенсивни, че проникватъ на дълбоко и обхващатъ голѣмъ периметъръ. Като знаете това, стремете се да предадете интенсивность на мислитѣ и на чувствата си. Щомъ сѫ интенсивни, тѣ сѫ разумни и лесно могатъ да се реализиратъ. Нѣкой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и пѣвци, но не му се иска да губи времето си, да ходи по концерти. Щомъ казва така, желанието му да слуша музика и обичьта му къмъ нея не сѫ интенсивни. Каквито препятствия да срещне интенсивното желание, непремѣнно ще ги преодолѣе. Затова е казано, че всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне. — Кога? — Когато мислитѣ и желанията му сѫ интенсивни. За такива желания нѣма спънки, нѣма обезсърдчавания. Отъ сто страни ще обикалятъ, но ще си пробиятъ пѫть. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянството. — Кога се обезсърдчава човѣкъ? — Когато желанията му не сѫ интенсивни, когато нѣма идеалъ, когато е изгубилъ перпендикуляра на живота си. За да се справи съ обезсърдчаването, човѣкъ трѣбва да регулира движението си съобразно перпендикуляритѣ на живота — физическия, сърдечния и умствения. Обезсърдчилъ се нѣкой, т. е. отклонилъ се отъ перпендикуляритѣ си и започналъ да философствува, че животътъ нѣма смисълъ. Отде знаешъ това? На колко хора е обезсмисленъ животътъ? Ако твоятъ животъ е обезсмисленъ, това не значи, че всички хора се намиратъ въ сѫщото положение. Като не живѣешъ разумно, естествено е да загубишъ смисъла на живота си, но вижъ, какво прави птичката. По цѣли дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнѣздо и, следъ като се излупятъ малкитѣ, удвоява работата си, но, въпрѣки това, за нея животътъ не губи смисълъ. Човѣкътъ най-разумното сѫщество, се осмѣлява да каже, че животътъ нѣма смисълъ. Защо? Защото срещналъ една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание, и спънката ще изчезне. Хората се обезсърдчаватъ лесно, когато дойде гладътъ. Ако гладува нѣколко деня, човѣкъ казва: Ще се мре, не може да се носи това положение. Христосъ прекара въ постъ и молитва 40 деня. Ти не можешъ ли да гладувашъ поне три деня, безъ да се обезсърдчишъ? — Мѫчно се справя човѣкъ съ глада. — Вѣрно е това, но може да му противодействува. Ще кажете, че на онзи свѣтъ ще се освободите отъ глада. Но трѣбва да знаете, че гладътъ върви съ човѣка и следъ смъртьта. Тамъ страданието на гладния е по-голѣмо отъ това на земята. Много естествено, гладенъ си, но нѣмашъ уста, нѣмашъ стомахъ, съ които да се хранишъ; искашъ да дишашъ, нѣмашъ дробове. И като умре, човѣкъ пакъ страда, гладътъ продължава да го мѫчи. — Какъ ще се справи съ глада? — Като си изработи духовни органи: стомахъ и дробове, чрезъ които да се храни и да диша. Единъ американецъ написалъ на английски една книга „Писма отъ онзи свѣтъ“, въ която описва положението на човѣшката душа следъ заминаването ѝ отъ земята. Въ онзи свѣтъ душата вижда предъ себе си богати трапези, съ красиви, вкусни плодове, но щомъ се отправи къмъ тѣхъ, да си хапне единъ плодъ, маситѣ започватъ да се движатъ предъ него, той следъ тѣхъ, но не може да ги стигне и да си вземе нѣщо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже нѣма стомахъ. На друга страна вижда голѣми библиотеки съ книги; иска да прочете нѣщо, пакъ не може— библиотекитѣ започватъ да се движатъ; има желание да чете, но очи нѣма— не вижда написаното въ книгитѣ. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори съ тѣхъ, но и тѣ се движатъ, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свѣтъ има всичко, каквото и на земята, но човѣкъ нѣма органи, съ които да се ползува отъ благата, отъ които се нуждае. Това показва, че повечето оть хората сѫ заминали прежде временно за онзи свѣтъ, не сѫ свършили земната си работа. Много хора пъкъ не сѫ живѣли добре на земята. Който не живѣе добре на земята, и на онзи свѣтъ не е добре. За него онзи свѣтъ е илюзоренъ, т. е. свѣтъ на непостигнати желания. Който живѣе добре на физическия свѣтъ, и въ духовния ще живѣе добре — пѫтьтъ му е отворенъ. Както и да се описва онзи свѣтъ, той остава неразбранъ. Двама милионери се срѣщатъ. Единиятъ запитва другия: Приятелю, защо си отслабналъ толкова много? Защо не се хранишъ добре? Пари имашъ, нищо не те ограничава. — Не ми позволяватъ. — Кой не ти позволява? Не разбирамъ, какъ може нѣкой да ти прѣчи да ядешъ. — Лѣкаритѣ не ми позволяватъ.— Защо?—Имамъ язва въ стомаха. — Това е другъ въпросъ, разбирамъ положението ти. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който заминава неподготвенъ за онзи свѣтъ — има язва въ стомаха, въ ума и въ сърдцето си; не може да яде, да мисли и да чувствува. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората казватъ: Невъзможно е да се нареди тази работа. — Защо да е невъзможно? Всичко иматъ на разположение, нищо не ги ограничава. — Отвънъ иматъ всичко, но язвата въ ума имъ прѣчи. — Това е другъ въпросъ. Азъ пъкъ казвамъ: Извадете язвата отъ ума си и ще видите, че невъзможнитѣ нѣща ставатъ възможни. Невъзможно е да свиришъ добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче, на здрава, нагласена цигулка може да свиришъ добре. Невъзможно е да живѣешъ въ срутена кѫща; възможно е да живѣешъ въ здрава, добре построена кѫща. Следователно искашъ ли да живѣешъ добре, да успѣвашъ, въ работитѣ си, ще изберешъ онѣзи форми и условия въ живота, които ти подхождатъ. Ти си господарь на положението, да избирашъ това, което ти подхожда. Какъ ще избирате нѣщата? — По това, което знаете за тѣхъ. Ако искамъ да ми донесете единъ карамфилъ или една ябълка отъ вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвѣта имъ. Въ градината си имате много цвѣтя и плодове, но вие ще намѣрите карамфила и ябълката между тѣхъ и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нѣщо отъ човѣка, тя му дава пособия, чрезъ които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато нѣкой казва, че нѣщо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага съ нужднитѣ пособия да го постигне, или криво разбира нѣщата. Запримѣръ, нѣкой иска да стане богатъ, да разполага съ много пари и, като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на кривъ пѫть. Природата му е дала пособия, съ които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате отъ вашия умъ, отъ вашето сърдце и отъ вашето тѣло? Богатството се крие въ ума, въ сърдцето и въ волята на човѣка, а не въ банкнотитѣ и въ металическитѣ пари. Външното богатство, къмъ което човѣкъ се стреми, е резултатъ на неговото вѫтрешно богатство. Каже ли нѣкой, че е невъзможно да стане богатъ, това показва, че той излиза отъ резултата на нѣщата. Така не се разсѫждава. Вървете отъ резултата къмъ причинитѣ на нѣщата и ще видите, че ви липсва нѣщо или въ ума, или въ сърдцето, или въ тѣлото. Махнете ограничението, което сте поставили нѣкога сами, и богатството ще дойде — невъзможното ще стане възможно. Човѣкъ е беденъ, когато липсва нѣщо въ ума, въ сърдцето или въ волята му. Придайте къмъ ума, къмъ сърдцето или къмъ тѣлото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богатъ. Не търсете външното богатство, създадено отъ хората. Вие цените златото, защото хората го ценятъ; цените банкнотитѣ, защото държавата имъ дава известна цена. Обаче, и едното, и другото сѫ временни нѣща; тѣ сѫ резултатъ на човѣшкия порядъкъ. Какво ще бѫде положението ви, ако сте отличенъ ботаникъ и знаете лѣчебностьта на всички растения? Вие ще лѣкувате всички болести и ще ви канятъ и въ най-виднитѣ кѫщи да лѣкувате болни отъ туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Дето отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бѫдете богато възнаграденъ. Въ скоро време ще станете богатъ. Ако сте силенъ, ще се оплаквате ли отъ сиромашия? Ако сте пѣвецъ, ще ходите ли гладенъ? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате отъ сиромашия, причината е въ самитѣ васъ, въ вашата леность. Защо учениятъ не приложи знанието си, силниятъ — силата си, а даровитиятъ — своитѣ таланти? И слабиятъ може да направи това, което върши силниятъ. — Какъ? — Съ лостове. Природата му е дала умъ, да мисли, да се съобразява, съ малка сила да вдига голѣми тежести. И тъй, когато нѣкой се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, казвамъ: Причината за неуспѣха ти се дължи на скѫсяването на раменетѣ на твоя лостъ. — Какво да правя? — Продължи раменетѣ на лоста си. Сѫщиятъ законъ действува и въ човѣшкото тѣло. Забелязано е, че хора, които иматъ дълги рѫце, сѫ срѫчни. Хора съ кѫси рѫце не cѫ срѫчни. Хора съ дълги пръсти на рѫцетѣ сѫ срѫчни, добри математици и економисти. Раменетѣ, рѫцетѣ, пръститѣ на човѣка сѫ лостове, по които познавате неговата сила, неговитѣ възможности и условия. Има хора, на които пръститѣ сѫ тънки и дълги, на други — при основата дебели, а на върха заострени. И растенията иматъ различни форми, по които познавате тѣхнитѣ стремежи. Запримѣръ, борътъ расте нагоре и всѣкога запазва конусовидна форма. Дали расте самъ, на широко, или между много борове, той всѣкога запазва формата си, което го опредѣля като идеалистъ, съ стремежъ къмъ свѣтлината. Сѫщевременно той е економистъ, не заема голѣми пространства. Ако между бороветѣ попаднатъ други дървета, и тѣ растатъ нагоре, не се разширяватъ. Обаче, щомъ се издигнатъ надъ бороветѣ, веднага проявяватъ естеството си — почватъ да се разширяватъ. Щомъ се разширятъ, тѣ не могатъ да постигнатъ желанията си. Когато рѣката се разшири много, тя губи своя стремежъ, т. е. силата си. Искате ли да я напра¬вите буйна, стѣснете я и дайте ѝ наклонъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ човѣшкитѣ желания. Колко го по-голѣмъ обемъ заематъ желанията на човѣка, колкото сѫ по-широки, толкова по-бавно се реализиратъ; колкото по-стегнати сѫ желанията, толкова по-бързо се реализиратъ. При това, многото желания не правятъ човѣка щастливъ. Който има десеть човали ябълки и който има една ябълка, въ единъ и сѫщъ моментъ ядатъ еднакво сладко. Разликата е само въ това, че първиятъ се осигурилъ за по-дълго време, а вториятъ — само за момента. Обаче, нито първиятъ може да бѫде всѣкога щастливъ, нито вториятъ нещастенъ. Щастието се опредѣля отъ това, което човѣкъ въ даденъ моментъ има. Една ябълка, една хапка правятъ човѣка щастливъ. — Кога? — Когато сѫ дадени въ момента, въ който човѣкъ се нуждае. Такъвъ е законътъ въ природата. Човѣкъ не може да тури цѣла ябълка въ устата си, ще тури само една хапка. Въ момента една хапка ти трѣбва. Вториятъ моментъ — втора хапка. Важно е, хапката да иде редовно и на време. Затова е казано въ Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане предъ голѣмото, което иде изведнъжъ. Природата изисква отъ всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска отъ всички хора да бѫдатъ доволни отъ малкото. За да постигне това доволство, човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ не може да стане. Въ каквото вѣрва, това става. Искате ли да излѣзе отъ васъ човѣкъ, вѣрвайте въ възможноститѣ, които ви сѫ дадени, а не въ това, което окрѫжаващитѣ ви говорятъ. Ако шишето ви е праздно, цѣлъ свѣтъ да казва, че има нѣщо въ него, то ще си остане праздно; ако шишето ви е пълно, цѣлъ свѣтъ да казва, че е праздно, то ще си остане пълно. Вѣрвайте въ това, което е, а не въ това, което не е. Ако главата ти е пълна, вѣрвай въ този, който ти казва, че е пълна, а не въ този, който казва, че е праздна. Вѣрвайте въ хората, които подържатъ положителни възгледи въ живота, а не отрицателни. Дружете съ хора, които иматъ положителни мисли, чувства и постѫпки. Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ не е способенъ. Така не се говори. Способенъ е той, но се е надценилъ, мисли, че може да направи нѣщо повече отъ това, което въ даденъ моментъ върши. Той може да вдигне 50 кгр. тежесть, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стотѣ килограма, вижда, че не може. Не е въпросъ да се правятъ неимовѣрни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да остави известна часть отъ енергията си въ запасъ, да не изразходва всичко. — Нѣкой не пѣе добре — Пѣе той, но не като голѣмъ пѣвецъ. Той пѣе по-добре отъ васъ. Радвайте се, че пѣе добре, и го слушайте, да научите нѣщо отъ него. Всички хора не могатъ да бѫдатъ пѣвци, нито философи, нито учени. Едни ще пѣятъ, други ще слушатъ; едни ще правятъ научни открития и изследвания, а други ще се ползуватъ отъ тѣхната работа; едни ще философствуватъ, други ще прилагатъ философията и ще се произнасятъ за нейната правота. И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бѫдете искрени къмъ себе си и кажете: Способенъ съмъ, но съмъ мързеливъ, нехаенъ, губя времето си напраздно. Откажете се отъ бѣлитѣ и отъ чернитѣ лъжи и започнете да работите. Ако сте на мѣстото на малката стрелка въ часовника, ще благодарите, че давате възможность на голѣмата стрелка да се движи по-бързо отъ васъ; ако сте на мѣстото на голѣмата стрелка, ще благодарите, че опредѣляте възможноститѣ, които се криятъ въ малката стрелка. Дветѣ стрелки се допълватъ взаимно. Колкото е важна голѣмата стрелка, толкова е важна и малката. Голѣмата стрелка показва малкитѣ единици, а малката стрелка — голѣмитѣ. Значи, малкитѣ погрѣшки и добродетели се опредѣлятъ отъ голѣмата стрелка, а голѣмитѣ — отъ малката. Какво представятъ малката и голѣмата стрелка въ човѣка? Малката стрелка е човѣшкото сърдце, а голѣмата — човѣшкиятъ умъ. Сърдцето търси щастието въ свѣта. Дето се обърне, все щастието очаква, дано спечели единъ-два милиона. Съ малкото не се задоволява. Умътъ пъкъ е търговецъ. Единъ левъ да спечели, той го туря въ касата си. Слушайте ума си, който се занимава съ малкитѣ величини, съ левчетата. Като ги събира едно по едно, въ края на живота си ще спечели единъ милионъ. Ако живѣе 50—60 години и постоянно купува лотарийни билети, човѣкъ все ще спечели единъ милионъ. Той може и да съкрати това време. — Какъ? —Ако е даровитъ музикантъ и работи усилено 5—10 години, въ една вечерь може да спечели сто хиляди лева. Въ десеть вечери ще спечели единъ милионъ. Виденъ цигуларь давалъ концертъ въ Парижъ. Единъ богатъ милионеръ тръгналъ отъ Америка да чуе този концертъ, но закъснѣлъ. Когато стигналъ въ Парижъ, концертътъ билъ свършенъ. Той научилъ адреса на цигуларя и отишълъ въ хотела, да го моли да му изсвири нѣщо. — Не мога, отговорилъ отъ стаята си цигуларьтъ, почивамъ си вече. Ще ви дамъ сто долари, ако ми изсвирите едно парче. — Не мога, уморенъ съмъ. — Двеста долари ще ви дамъ. — Не мога. Американецътъ увеличавалъ сумата и, като стигналъ до хиляда долари, цигуларътъ взелъ цигулката си и му изсвирилъ една соната. — Благодаря ви, отворете сега да ви платя. Цигуларътъ отворилъ вратата и взелъ хилядата долари. — Ще ви помоля да ми услужите съ цигулката си, да изсвиря и азъ нѣщо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуозъ като васъ. Американецътъ свирилъ, а цигуларътъ слушалъ, и най-после казалъ: Ако свирите десеть години усилено, ще станете виртуозъ. За преценката той получилъ 500 долари. Само за единъ часъ цигуларьтъ получилъ 1500 долари. Не допущайте никакви паразити въ себе си, ако искате да бѫдете здрави, силни, богати и учени. Съ други думи казано: Не допущайте нищо отрицателно въ себе си — съмнение, подозрение, леностъ, обезсърдчаване, които отниматъ силитѣ и ви лишаватъ отъ възможностьта да забогатѣете, да станете учени, силни и здрави. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 14. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. —Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Вѫзелътъ Размишление. Какво нѣщо е човѣкъ? Много опредѣления се даватъ за човѣка, но ние ще дадемъ още едно: Човѣкъ е вѫзелъ отъ възможности и условия. Нѣкои разглеждатъ човѣка като съчетание на духъ, душа, умъ и сърдце. Всички признаватъ ума и сърдцето, понеже иматъ съответни органи. Духътъ се признава като нѣщо, което е разпространено навсѣкѫде. Дойдатъ ли до душата, явява се споръ: едни признаватъ съществуването ѝ, други я отричатъ. Не е лошо да се спори. Понѣкога спорътъ решава противоречията. Когато спорятъ двама души, всѣкога силниятъ побеждава. Слабиятъ губи и плаща глоба. Ако слабиятъ мисли, че ще победи, той е на кривъ пѫть. Следъ всичко това се проповѣдва, че Богъ е милостивъ, ще прости на слабитѣ и на грѣшнитѣ хора погрѣшкитѣ, които правятъ. Свѣтътъ не е създаденъ нито за слабитѣ, нито за грѣшнитѣ. Той се нуждае само отъ силни и праведни хора. Затова, именно, проповѣдвайте на слабитѣ да станатъ силни; проповѣдвайте на грѣшнитѣ да станатъ праведни. Обаче, не е простено на силния да стане слабъ, на праведния да стане грѣшенъ, или на учения да стане невежа. Често хората се запитватъ, защо не успѣватъ въ живота си. Много естествено, неуспѣхътъ се дължи на нездравословнитѣ условия на материалния и социаленъ животъ на хората. Запримѣръ, всички говорятъ за патриотизъмъ, за любовь къмъ отечеството. Споредъ мене, това чувство е естествено въ човѣка. Кѫде е отечеството на житото? — Нивата. Може ли житото да не обича нивата, отъ която извлича хранителнитѣ вещества? Житото обича нивата, но още повече обича господаря на нивата. Ако той не бѣше го посѣлъ, нивата сама нищо не би дала. Сѫщото се отнася и до човѣка. Щомъ обича отечеството си и говори за него, преди всичко, ще обича Господаря на отечеството и ще говори за Него. Не можешъ да обичашъ майка си и баща си, а да не обичашъ мѣстото, дето тѣ живѣятъ. Следователно, щомъ обичашъ онѣзи, които сѫ те родили, непремѣнно ще обичашъ и мѣстото, дето си се родилъ, училъ и живѣлъ. Като обичашъ майка си и баща си, ще обичашъ братята и сестритѣ си, ще обичашъ всички хора. Сега ние говоримъ за любовьта, но не за преходната и привидна любовь, съ която свѣтътъ е пъленъ. Дето погледнете, все на преходната любовь се натъквате. Достатъчно е да надникнете въ двора на нѣкой стопанинъ, за да видите десетки кокошки добре угоени, свободно се разхождатъ около модерни курници. Отъ време на време стопанинътъ излиза да ги нахрани и самодоволно поглежда къмъ тѣхъ. Ще кажете, че той обича кокошкитѣ. Обича ги, но заради себе си. Единъ день той взима ножа, влиза въ курника, хваща една отъ добре угоенитѣ кокошки и прерѣзва врата ѝ. Какво допринесе стопанинътъ за повдигането на своитѣ кокошки? Освенъ, че нищо не допринесе, но отнима и живота имъ. Какъ постѫпваха едно време българскитѣ пчелари съ пчелитѣ си? За да взематъ всичкия медъ, тѣ запазваха само онѣзи пчели, отъ които могатъ да изкаратъ царици, а останалитѣ избиваха. Днесъ пчеларитѣ сѫ по-човѣколюбиви, тѣ правятъ модерни кошери и, когато трѣбва да вадятъ медъ, опушватъ пчелитѣ само да ги замаятъ. Взиматъ медъ, колкото имъ трѣбва, и оставятъ една часть за пчелитѣ. Въ миналитѣ епохи сѫ постѫпвали жестоко и съ християнитѣ. Всѣки, който признавалъ Христа за Синъ Божи, бивалъ преследванъ и жестоко измѫчванъ. И до днесъ още изпитватъ, въ какво вѣрвашъ, какво мислишъ за Христа. Вѣрвамъ въ това, въ което и ти вѣрвашъ. За Христа зная, че никой не познава Отца, освенъ Синътъ, къмъ Когото Отецъ благоволи. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, добри, разумни, но тѣ трѣбва да знаятъ, въ какво се заключава доброто, силата и разумностьта. Силенъ е онзи, който превъзхожда слабия по умъ, а не по физическа сила. Ако е въпросъ за физическа сила, слонътъ е по-силенъ отъ човѣка, но човѣкъ го управлява и го кара да му служи. Турете едно дете на гърба на слона, дайте му чукче въ рѫката, съ което да удря леко слона, и последниятъ ще слугува на детето. Човѣкъ управлява силния слонъ съ ума си. Първоначално, когато човѣшкиятъ умъ не е билъ развитъ, както днесъ, човѣкъ се намиралъ въ положението на дърво, което расте, развива се, дава плодъ, но остава неподвижно на едно мѣсто. Съ постепенното развитие на ума, човѣкъ проявявалъ по-голѣми възможности, докато е достигналъ сегашното си положение. Единъ день, когато достигне съвършенство, човѣкъ ще мине въ еволюцията на ангелитѣ и ще разполага съ по-голѣми възможности за развитие и работа. Както и да се проповѣдва на хората, въ края на краищата, тѣ ще се питатъ, защо Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме днесъ. Само онзи може да си отговори правилно на този въпросъ, който разбира езика на твърдата материя и всички живи сѫщества по нея, на водата, на въздуха и на свѣтлината. Който разбира езика на материята, той влиза въ връзка съ Божия Духъ и се разговаря съ Него. Човѣкъ не може да си представи, че водата, въздухътъ, свѣтлината иматъ езикъ и могатъ да се разговарятъ съ човѣка. Идете край морето, вслушайте се въ вѣтъра, въ морскитѣ вълни, да чуете, какъ тѣ говорятъ. Поетитѣ описватъ този разговоръ въ видъ на речи, по-силни и по-слаби, споредъ нуждитѣ. Вѣтърътъ вѣе, водата се пѣни, плиска се въ камъни и въ брѣгове, и вършатъ своята работа. Ако не се движи, водата ще се вмирише. Следователно, за да не се вмирисва водата, да не стои безъ работа, вѣтърътъ ѝ дохожда въ помощь. Който не разбира езика на разумната природа, отдѣля нѣщата едно отъ друго — свѣтлината отъ въздуха, въздуха отъ водата, водата отъ твърдата материя, и по този начинъ изгубва връзката между явленията на цѣлокупния животъ. Като разглеждатъ въпроса за създаване на живота, хората казватъ, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие на Бога, а всички останали — камъни, растения, животни, сѫ създадени чрезъ Словото на Бога. Въ сѫщность, и човѣкъ е създаденъ чрезъ Словото. Богъ се посъветва съ Словото, какъ да създаде човѣка, и реши да го направи отъ пръстъ. Той взе пръстъ, направи човѣкъ и вдъхна въ него дихание на жива душа, т. е. вложи въ него Божественото, частица отъ Бога. Днесъ всички искатъ да знаятъ, каква е била материята, отъ която Богъ направилъ човѣка. Ако ви се каже, ще разберете ли? Тя е била съставена отъ множество частици: електрони, протрони, езотрони и неотрони. Първитѣ два вида частици сѫ електроположителни, третиятъ видъ — електроотрицателни, а четвъртиятъ — неутрални. Материята крие въ себе си известна разумность. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на разумностьта въ цѣлата природа. Само по този начинъ той вижда, колко много има да се учи. Достатъчно е да погледне на себе си, да види, колко много нѣща не знае. Той не знае, какъ сѫ създадени очитѣ, носа, устата, веждитѣ, клепачитѣ, ушитѣ му. Той не знае, че за създаване на неговия организъмъ сѫ работили разумни и възвишени сѫщества и то въ продължение на хиляди и милиони години. Не е лесно да се създаде материята за съграждане на човѣшкия организъмъ. Богословитѣ казватъ, че Богъ създалъ свѣта въ шесть деня. Въ шестия день Той направилъ човѣка. Когато турчинътъ слуша да му говорятъ нѣща, които за него сѫ невѣроятни, той казва: И да видишъ, да не вѣрвашъ. Въ Писанието пъкъ е казано: „За Бога тисящитѣ години сѫ като единъ день, и единъ день е като тисящи години“. Следователно, шестьтѣ дни, за които се говори въ Писанието, се равняватъ на шесть Божествени дни. Въ единъ Божественъ день влизатъ милиони години. Споредъ едни учени, отъ създаването на свѣта се изминали осемь хиляди години, споредъ други — два милиарда и 500 милиона години. Кое отъ дветѣ твърдения е вѣрно, не се знае. Важно е, че времето и пространството сѫ относителни величини. За разумнитѣ хора, колкото по-дълго е времето, толкова по-добре. За глупавитѣ хора, колкото по-кратко е времето, толкова по-добре. Времето и пространството сѫ образи на мисъльта. Мравкитѣ не се нуждаятъ отъ голѣми пространства, но за човѣка сѫ нуждни. Ако го затворишъ въ ограничено пространство, той ще направи дупка, но пакъ ще излѣзе на просторъ. Човѣкъ търси простора. Ще дойде день, когато и земята ще му бѫде тѣсна, ще иска да отиде на Слънцето, тамъ да живѣе. Ако може да стане това, той ще се върне обогатенъ, съ голѣми знания. Той ще разправя чудни нѣща за Слънцето, но малцина ще му вѣрватъ. Повечето хора ще го считатъ за фантазьоръ, който разказва приказки отъ „Хиляда и една нощь“. И тъй, невъзможно е днесъ да се говори на хората за Слънцето. Тѣ не сѫ готови да възприематъ истината. Ако речете да имъ говорите, ще обремените мозъка имъ толкова, както, ако турите на гърба на слабия човѣкъ товаръ отъ 200 — 300 кгр. Той ще изнемогне отъ голѣмата тежесть. Който не е готовъ да възприеме истината, той разглежда нѣщата отвънъ и прави заключения, достѫпни само за неговия умъ. Такова е положението на всѣки, който не разбира Свещената книга на живота. Той се задоволява да гледа външната ѝ страна, не е готовъ още да проникне въ нейното съдържание и смисълъ. Както книгата е жива и съдържателна за онзи, който я разбира, така и Слънцето е жива, разумна книга, която малцина четатъ и разбиратъ. Всѣка сутринь Слънцето изгрѣва и отъ невидимия свѣтъ ви запитватъ: Прочетохте ли днешната страница отъ книгата? Слънцето е книга, върху която всѣки день Богъ пише нѣщо ново. Ще кажете, че Слънцето е неразумно. Какъ е възможно отъ едно неразумно сѫщество да излиза такава свѣтлина, на която плодоветѣ зрѣятъ, цвѣтята цъвтятъ, снѣговетѣ и ледоветѣ се топятъ? Свѣтлината, която Слънцето праща къмъ всички планети, показва, че тамъ живѣятъ високоинтелигентни и разумни сѫщества. Както и да се разглежда въпроса за Слънцето, за човѣка е важно да се ползува отъ неговата свѣтлина и топлина, да придобие нѣщо. Единъ день очитѣ му ще се отворятъ, и той самъ ще провѣри нѣщата. Затова казваме, че велико бѫдеще очаква човѣка. Засега той се намира въ своето детинство. Много години още трѣбва да работи, да се учи, да минава отъ една планета въ друга, докато дойде до зрѣла възрасть. Той ще бѫде житель не само на Земята, но и на Венера, на Марсъ, на Юпитеръ. Когато мине презъ всички планети и придобие нѣщо ценно отъ тѣхъ, той ще отиде на Сириусъ, дето ще прекара дълго време. Оттамъ той ще отиде на друго Слънце, около което се въртятъ всички слънца на вселената. Това значи, да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, да стане неговъ гражданинъ. Казвате: „Зяй, коньо, за зелена трева.“ Положението на младата мома, на учения човѣкъ не е ли сѫщото? Младата мома чака съ години, да дойде нейниятъ възлюбенъ, да я направи щастлива. Младиятъ ученъ работи съ години, прави научни изследвания и открития, очаква деня, когато ще го признаятъ за великъ ученъ и ще получи висока титла. Какво получава най-после? Следъ години откритията му се опровергаватъ. Това, което твърди сегашната наука, следъ хиляди години нищо нѣма да остане отъ него. Въ бѫдеще и децата ще знаятъ това, което голѣмитѣ учени днесъ знаятъ. Радвайте се, че всичко се развива, върви напредъ. Има какво да учи човѣкъ. Заслужава да се живѣе. Като ученици на живота, трѣбва да имате свещено чувство къмъ Първата Причина на нѣщата, а оттамъ къмъ всички хора. Нѣмате ли това чувство въ себе си, всичкитѣ ви работи ще оставатъ назадъ. Любовьта къмъ Бога и къмъ ближния прави човѣка силенъ и мощенъ. Само по този начинъ съзнанието му се пробужда, и той вижда, какъ трѣбва да се живѣе, разбира, че е време да се откаже отъ детинскитѣ си схващания. Не е лошо да бѫде човѣкъ дете, но разумно дете, което да възприема новото. Не е лошо да бѫде и старъ, но да не е утвърденъ въ своитѣ възгледи. Младиятъ лесно приема новото, а стариятъ мѫчно се отказва отъ това, което е научилъ. Дойде нѣкой религиозенъ при мене и ми разправя, че знае Библията наизустъ. Той мисли, че всичко знае, но ако го накарамъ да ми изтълкува нѣкой стихъ, ще се откаже. Кой религиозенъ може правилно да изтълкува стиха: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Правилното тълкуване подразбира проникване въ мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха. Две хиляди години се изминали отъ времето на Христа, но малцина могатъ да опредѣлятъ точно, какво означава думата „пѫть“, за който Христосъ е говорилъ. Ще кажете, че въ Библията е писано всичко. Наистина, много нѣща сѫ писани въ Библията, но много още има да се пишатъ. Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишатъ, въ които да се вмѣсти това, което Христосъ е говорилъ. Като говорятъ за Библията, която е писана отъ човѣци, всички я считатъ за свещена книга. Дойдатъ ли до главата, въ която се криятъ нѣща, писани отъ вѣкове, малцина се замислятъ за нея. Споредъ мене, единствената свещена книга, която всѣки човѣкъ има въ оригиналъ, това е човѣшката глава. Освенъ написаното вече, всѣки моментъ въ нея се пише новото, което човѣкъ преживява. Въ това отношение, главата представя Новия Завѣтъ на човѣчеството, а стомахътъ — Стария Заветъ. Всичко, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години, е написано въ главата. Това, което днесъ говори, пакъ се пише въ главата. Съвременнитѣ хора не разполагатъ още съ нуждната свѣтлина, да четатъ и разбиратъ това, което е писано въ главата имъ, както и онова, което всѣки день се пише. Докато има свѣтлина, човѣкъ чете, разбира и минава за ученъ. Щомъ изгуби свѣтлината си, той вече не може да чете, нищо не разбира и минава за невежа. Следователно, ползувайте се отъ свѣтлината на съзнанието си, за да четете въ оригиналъ свещената книга, написана въ главата ви, и чрезъ нея да корегирате свещената книга, вънъ отъ главата ви. Казано е въ Писанието: „Ще напиша закона си въ сърдцето на човѣка“. Значи, самъ Богъ е написалъ закона си въ човѣшкото сърдце. Който има свѣтлина, той чете Божия законъ въ оригиналъ и оттамъ го превежда на хората. И Мойсей написа законитѣ по сѫщия начинъ. Той ги четѣше въ главата и въ сърдцето си въ оригиналъ и ги превеждаше на езикъ, достѫпенъ за онѣзи, които нѣмаха свѣтлина, сами да четатъ и разбиратъ. Оригиналътъ, който се намира въ човѣшката глава и въ човѣшкото сърдце, философитѣ наричатъ „акашови записи“. Когато казваме, че човѣкъ е готовъ да служи на Бога, имаме предъ видъ онзи, който чете въ оригиналъ Божия законъ. Дойде ли съмнението и колебанието въ него, той е изгубилъ оригинала и чете нѣкой преводъ, въ който непремѣнно има грѣшки. Любовь, която внася въ човѣка съмнения, колебания, подозрения, е преходна. Любовь, която изключва съмненията и колебанията, е оригинална, вѣчна. Който носи вѣчната любовь въ себе си, той оценява любовьта на Бога, оценява възможноститѣ и условията, които му сѫ дадени, и благодари за всички блага, съ които се ползува. Кажешъ ли на нѣкого, че го обичашъ, значи: оценявашъ любовьта му, оценявашъ възможноститѣ и условията, съ които се ползувашъ, и благодаришъ за благата, които животътъ ти дава. Благодарете и за най-малката любовь, понеже тя е Божественъ потикъ, който дава условия за развитие. Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нѣщо, а като болни — друго. Болниятъ става мекъ, внимателенъ къмъ себе си и къмъ окрѫжаващитѣ. Като оздравѣе, той започва да цени онова, което по-рано не е ценѣлъ. Ще кажете, че болеститѣ спъватъ човѣка. На физическия свѣтъ не може безъ спънки. Вземете цигулката и вижте, колко спънки има. Отъ единъ тонъ до другъ има малки спънки. Чрезъ тактъ и ритъмъ човѣкъ се справя съ спънкитѣ. Паганини се отличавалъ съ необикновенъ тактъ, ритъмъ, техника, вещина въ свиренето. Той притежавалъ още едно качество: като свирѣлъ, вкарвалъ двойника си въ цигулката и, като свършвалъ, двойникътъ отново влизалъ въ тѣлото му. Благодарение на тази способность, Паганини подражавалъ майсторски човѣшкия гласъ. Когато свирѣлъ, не могло да се познае, човѣкъ ли пѣе, или се свири. Каквито качества сѫ нуждни на добрия цигуларь, такива сѫ нуждни и въ живота на всѣки човѣкъ. Ще дойде день, когато двойникътъ на човѣка свободно ще излиза и влиза въ тѣлото му. Днесъ, обаче, малцина сѫ дошли до това постижение. Опасно е да излѣзе двойникътъ на човѣка отъ тѣлото му и да не може да се върне назадъ. Единъ виденъ цигуларь занесълъ цигулката си на поправка. Той ималъ цигулка Страдивариусъ. Майсторътъ прегледалъ цигулката, видѣлъ, каква поправка ѝ предстои, и поканилъ цигуларя да седне за малко, докато поправи инструмента. Следъ това той взелъ ножъ и разрѣзалъ цигулката на две части, по дължината, и започналъ да я поправя. Като видѣлъ това, цигуларьтъ изгубилъ съзнание и падналъ на земята. — Защо? — Двойникътъ му билъ въ цигулката. Като разрѣзали цигулката, разрѣзали и двойника му, и той не могълъ да издържи тази операция. Христосъ казва: „Не се свързвайте съ свѣта.“ Това значи: Обичайте, безъ да се свързвате съ предметитѣ или съ лицата. Свързвате ли се, ще пострадате, особено, ако любимитѣ ви нѣща сѫ неустойчиви. Следователно, ако имашъ цигулка, на която си свирилъ нѣколко години, не я давай въ чужди рѫце. Всѣко нѣщо, съ което си работилъ, или което си употрѣбявалъ, не го продавай, нито на заемъ го давай. Не давай на заемъ нито ума, нито сърдцето, нито тѣлото си. Казано е въ Писанието: „Оставете тѣлата си въ жертва жива, света и богоугодна.“ Значи, изключение може да се прави само за Бога. Той е единствениятъ, за Когото можемъ да пожертвуваме всичко, което ни е дадено — и умъ, и сърдце, и тѣло. Той се е пожертвувалъ за насъ, и ние ще се жертвуваме за Него. На хората ще помагаме отъ любовь, а на Бога ще служимъ и за Него само ще се жертвуваме. Това е новото разбиране на живота. Казвамъ: Който живѣе за Бога, и Богъ ще му помага. Направете опитъ, да живѣете за Бога, и ще видите, какъ се нареждатъ работитѣ ви. Ако животътъ ви е богоугоденъ, житото ви ще израсте на време, ще бѫде всѣкога полѣто и ще даде добъръ класъ. Като се молите на Бога, молитвитѣ ви ще бѫдатъ чути. Преди години, въ Новопазарско настанало голѣма суша. Цѣли три месеца не паднало капка дъждъ. Дошла есеньта, но земята била много суха, не могла да се разкопае, да се посѣе житото. Селянитѣ отъ 15 турски села се събрали, да се молятъ на Бога за дъждъ. Молитвата имъ била сърдечна, благодарение на което до вечерьта още получили отговоръ — завалѣлъ силенъ, благодатенъ дъждъ. Селянитѣ отъ едно съседно българско село си казали: Нѣма защо и ние да се молимъ за дъждъ. Ако Богъ чуе молитвата на турцитѣ и прати дъждъ на земята, ще прати и на насъ. Какво се случило? На българското село не паднала нито една капка дъждъ. Много естествено, тѣ не сѫ се молили. Ето защо, когато съседътъ ти се моли, моли се и ти, нѣма защо да чакашъ наготово. Детинско разсѫждение е, да очаквашъ на молитвитѣ на другитѣ. Бѫдете деца, но разумни. Не критикувайте нѣщата, но работете. Вижте, какво можете вие да направите, а не критикувайте, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. По кой начинъ трѣбваше да бѫде създаденъ свѣтътъ? Човѣкъ може да философствува, да разсѫждава върху отвлѣчени въпроси, но да знае, че той самъ не е въ състояние да направи нѣщо повече отъ това, което Богъ е създалъ. Ако си въобразява, че може да направи нѣщо повече, отколкото сѫ възможноститѣ му, той съвсемъ ще се обърка. Единъ професоръ отъ Бостонския университетъ развивалъ предъ студентитѣ си въпроса за човѣшкото „азъ“ и толкова се увлѣкалъ, че забравилъ името си; забравилъ той ли е, или другъ нѣкой. Трѣбвало да мине известно време, да отиде у дома си и да пита жена си, той ли е професоръ Браунъ, или не е. Страшно е състоянието на човѣка, когато другъ нѣкой влѣзе въ съзнанието му и го измѣсти. Въ варненско, единъ каруцарь пѫтувалъ отъ едно село до друго, съ своята здрава кола, впрегната съ два силни коня. Трѣбвало за малко време да се отбие въ единъ ханъ. За да не остави колата сама, той далъ юздитѣ на конетѣ въ рѫцетѣ на едно момче, като му казалъ: Качи се на колата и карай бавно, азъ ще те стигна. Момчето се качило на колата, ударило конетѣ, и тѣ започнали да бѣгатъ толкова силно, че не могли да се спратъ. Следъ това трѣбвало каруцарьтъ да тича подиръ колата си часъ и половина, докато я стигне. Ще кажете, че момчето не било разумно. Казвамъ: Не повѣрявайте юздитѣ на своята мисъль на едно неразумно дете. Ако иска да се качи на колата ти, нека се качи, но не безъ тебе. То може да седне на първо мѣсто, а ти на второ, но юздитѣ трѣбва да бѫдатъ въ твоитѣ рѫце. Не повѣрявай юздитѣ на сърдцето си на никого. Следъ всичко това нѣкоя мома казва, че подарила сърдцето си на единъ момъкъ. Това не е вѣрно. Нито момата може да подари сърдцето си на момъка, нито момъкътъ — на момата. Никой не може да живѣе безъ сърдце. Обаче, сърдцата и на двамата могатъ да бѫдатъ въ хармония. Това означава истинска жертва. Любовьта се изявява въ хармонията. Тя не търпи никаква дисхармония, никакво двоеумие. Затова е казано, че двоеумниятъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища. Двоумишъ ли се, ти нѣмашъ любовь, не си разуменъ. Разумниятъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Той има критически умъ: разглежда фактитѣ, съпоставя ги и отъ тѣхъ прави вѫтрешенъ изводъ, чрезъ който разбира законитѣ на природата и правилно ги прилага. Помнете; Любовьта съдържа всички методи, чрезъ които човѣшкиятъ духъ укрепва, човѣшката душа възраства, човѣшкиятъ умъ се просвѣщава и човѣшкото сърдце се повдига и обновява. Любовьта не само обновява и подмладява човѣка, но тя внася новото въ свѣта. Не може ли да направи това, тази любовь е обикновена, човѣшка, преходна. Търсете щастието не по външенъ начинъ, а по вѫтрешенъ. Вѫтрешниятъ начинъ подразбира проява на вѫтрешнитѣ възможности. Вѣрвайте въ себе си, т. е. въ вѫтрешнитѣ възможности, които сѫ вложени въ васъ. Ако срещнете старъ човѣкъ, не казвайте, че ще остарѣете като него; ако срещнете боленъ, не казвайте, че ще се разболѣете; ако срещнете слабъ, хилавъ човѣкъ, не казвайте, че и вие ще станете като него. Не допущайте нищо отрицателно въ себе си. Дръжте въ ума си само положителни мисли и казвайте: Вѣрвамъ въ младостьта, която изключва старостьта и смъртьта; вѣрвамъ въ мѫдростьта, въ свѣтлината и знанието, които изключватъ глупостьта, тъмнината и невежеството. Старость, която затѫпява човѣка, не е остаряване, но оглупяване. Ние не вѣрваме въ такава старость. Ние вѣрваме въ тази старость, която носи знания, която дава сили и на 120 годишния човѣкъ да работи и да помага на близкитѣ си. Не се подавайте на внушения, които се криятъ въ далечното минало на човѣка. Помнете, че човѣкъ е вѫзелъ, въ който се кръстосватъ хиляди мисли, чувства и желания отъ миналото. По закона на наследственостьта тия мисли и желания, рано или късно, ще се реализиратъ или отъ самия човѣкъ или отъ неговитѣ деца. Единъ човѣкъ, още въ младинитѣ си, ималъ желание да извърши нѣкакво добро, или едно престѫпление, но по известни причини не могълъ да го реализира. Не се минало много време, едно отъ неговитѣ деца или внучета реализирало неговото желание безъ да знае, защо го извършилъ. Значи, семената на нашитѣ мисли и желания, като зародиши, сѫществуватъ въ даденъ човѣкъ, но намиратъ благоприятни условия за реализирането си въ младото поколѣние, и тамъ се проявяватъ. Тъй щото, сегашнитѣ хора проявяватъ чрезъ внушение потицитѣ на миналитѣ поколѣния. Бѫдещото поколѣние ще прояви потицитѣ на сегашното. За да не се реализира злото на миналото, нито на бѫдещето, превръщайте злото въ добро. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ молитва, чрезъ мисъль, чрезъ добъръ и правиленъ животъ. Когато се намѣрите предъ нѣкоя криза отъ внушения на миналото, молете се на Бога да ви постави на пѫтя на добритѣ внушения, тѣхъ да реализирате. Само по този начинъ ще вървите въ правия пѫть — въ пѫтя на любовьта. Единствената сила, която може да извади човѣка отъ лабиринта на сегашния животъ и да го постави на спасителния брѣгъ, е любовьта. Бѫдете подвижни като водата, търпеливи като вѣтъра, бързи като свѣтлината и твърди като земята. Т. м. * 12. Беседа отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Малкиятъ опитъ Р а з м и ш л е н и е . Защо ходятъ децата на училище? — Да се учатъ. Защо е дошълъ човѣкъ на земята? — Да се учи. Значи, земята е училище, въ което човѣкъ първо се запознава съ учителитѣ и професоритѣ си, а после и съ своитѣ съученици. Той може да се запознае съ най-добри учители и професори, но това не е достатъчно. Той трѣбва да научи това, което чуе отъ учителитѣ си. Знанието, което човѣкъ придобива на земята, трѣбва да мине презъ тритѣ свѣта — презъ физическия, духовния и умствения. Съ други думи казано: първо човѣкъ трѣбва да възприеме знанието, после да го разбере и следъ това да го приложи. Само това знание става негова плъть и кръвь; само това знание може да занесе човѣкъ съ себе си на онзи свѣтъ. Знание, което не е станало плъть и кръвь на човѣка, не е истинско. То лесно се изпарява. То е подобно на ледъ, който се стопява, и на вода, която се изпарява. Като остарѣе, човѣкъ лесно забравя и се оплаква, че паметьта му отслабнала. Бащата пушилъ тютюнъ, турилъ лулата си задъ ухото, но забравилъ, кѫде я турилъ, и я търси по цѣлата кѫща: тукъ лула, тамъ лула — нѣма я. Пита жена си, децата си — никой не я видѣлъ. Най-после малкото дете казва: Татко, лулата е задъ ухото ти. Коя е причината за отслабване на паметьта? Има много причини за това. Една отъ причинитѣ се дължи на разстройство на нервната система. Когато нервната система на човѣка е разстроена, явяватъ се различни болести — въ физическия, въ духовния и въ умствения животъ на човѣка. Ние казваме, че човѣкъ е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на тритѣ свѣта. Запримѣръ, когато наруши нѣкой законъ въ физическия свѣтъ, човѣкъ страда отъ стомахъ или коремоболие. Той се оплаква, че стомахътъ му е разстроенъ. Причината се крие или въ преяждането, или въ недояждането. И едното, и другото сѫ крайности, които влияятъ върху здравето на човѣка. Ако не яде, колкото е нуждно, човѣкъ ще се намѣри въ положението на магарето на Настрадинъ Ходжа, който постепенно намалявалъ количеството на храната му. Магарето отвикнало да яде, докато единъ день умрѣло. Човѣкъ трѣбва да яде толкова, колкото да придобие нѣщо. Като сѣе жито, човѣкъ очаква нѣкаква придобивка на физическия свѣтъ; като прави добро, той очаква нѣкаква придобивка въ духовния свѣтъ. Да спечелишъ единъ приятель на земята, това е придобивка въ духовния свѣтъ. Материалнитѣ блага сѫ размѣнна монета на физическия свѣтъ, добритѣ приятели и чувства сѫ размѣнна монета въ духовния свѣтъ. Колкото повече приятели имашъ въ духовния свѣтъ, толкова по-добре се нареждатъ работитѣ ти на физическия свѣтъ. Интелигентностьта и любознателностьта сѫ размѣнна монета между сѫществата въ умствения свѣтъ. Ако влѣзете въ общество между учени хора, вие можете да се свържете съ тѣхъ, само ако имате умствени интереси, т. е. ако се интересувате отъ това, съ което тѣ се занимаватъ. Нѣмате ли интересъ, подобенъ на тѣхния, тѣ оставатъ чужди за васъ. И тъй, всѣко нарушаване на физическитѣ закони, произвежда разстройство въ стомаха, корема и чървата; всѣко нарушаване на духовнитѣ закони произвежда разстройство въ дробоветѣ, т. е. въ чувствата на човѣка, всѣко нарушаване законитѣ на умствения свѣтъ, произвежда разстройство въ главата. Обаче, физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтъ сѫ така тѣсно свързани, както този и онзи свѣтъ. Ето защо, въ който свѣтъ грѣши човѣкъ, това се отразява върху цѣлия му организъмъ. Сѫщо така казваме : дали грѣши на този или на онзи свѣтъ, човѣкъ еднакво носи последствията на своитѣ погрѣшки. Какво представя онзи свѣтъ? За да познаете онзи свѣтъ, вие трѣбва да познавате тритѣ страни на физическия свѣтъ — физическата, духовната и умствената. И онзи свѣтъ, нареченъ духовенъ и Божественъ, сѫщо така има по три страни — физическа, духовна и умствена. Ако разглеждате физическата страна на физическия, духовния и умствения свѣтъ, ще видите, че тѣ, колкото си приличатъ, толкова се и различаватъ. Физическата страна на физическия свѣтъ е най-неуредена, въ духовния свѣтъ е по-наредена, а въ Божествения е съвършено устроена. Ако пожелаете нѣщо на физическия свѣтъ, много време трѣбва да мине, докато се реализира. Запримѣръ, искате хлѣбъ. Първо трѣбва да имате жито, да го смелите, да омесите брашното, да го опечете и най-после ще видите хлѣба на трапезата. Материалнитѣ работи въ Божествения свѣтъ ставатъ изведнъжъ. Достатъчно е да пожелаете да си хапнете хлѣбъ, и предъ васъ вече стои единъ голѣмъ хлѣбъ. Ако пожелаете да се разходите, предъ очитѣ ви се откриватъ голѣми градини, обширни полета и високи планини, по които свободно можете да пѫтувате. Единъ младъ селянинъ често пѫтувалъ отъ едно село на друго и, за да съкращава пѫтя си, минавалъ презъ една гѫста гора. За да го предпази отъ нещастия, баба му казала: Синко, ще ти дамъ нѣколко заклинания, съ които ще си послужишъ, когато се натъкнешъ на нѣкаква опасность. Веднъжъ той минавалъ презъ гората и видѣлъ, че срещу него иде мечка. Какво да прави? Спомнилъ си за заклинанията, дадени отъ баба му, и приложилъ едното, но мечката продължавала пѫтя си. Приложилъ второто — никакъвъ резултатъ; приложилъ третото заклинание — мечката не мислила да се отбие отъ пѫтя си. Най-после приложилъ последното заклинание — качилъ се на една стара круша. Тукъ намѣрилъ спасението си. Мнозина намиратъ спасението си на нѣкое високо дърво. Тѣ не се нуждаятъ отъ заклинания. Много естествено, щомъ се качишъ на крушата, никакво заклинание не ти трѣбва. Лесно е да отбиешъ мечката отъ пѫтя ѝ, ако внесешъ въ ума ѝ една противоположна мисъль. Мечката е страшна, когато си отмъстява, тя е злопаметна. Десетки години минаватъ, но тя помни, както доброто, така и злото. Вие можете да забравите, че сте ѝ направили зло, но тя никога не забравя. На какво се дължи злото? На неорганизираната материя. Човѣкъ се стреми къмъ златото, понеже то представя организирана материя. Като размѣнна монета, златото опредѣля отношенията между хората, дава имъ възможность взаимно да си услужватъ. Колкото по-културни сѫ хората, толкова по-голѣми услуги си правятъ. На физическия свѣтъ размѣнна монета е работата, която се заплаща съ пари; въ духовния свѣтъ размѣнна монета сѫ чувствата. Колкото по-добри чувства има човѣкъ и колкото е по-разположенъ, толкова е по-богатъ. Ако храни лоши чувства въ себе си, той нѣма добро разположение на духа, поради което минава за сиромахъ. Въ Божествения свѣтъ размѣнна монета сѫ мислитѣ. Преди да дойде до работата, човѣкъ минава презъ нѣколко фази: мѫчение, трудъ и работа. Тѣзи фази сѫществуватъ въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Грамадна е разликата, обаче, между фазитѣ въ физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Запримѣръ, на физическия свѣтъ едно сѫщество се мѫчи по единъ начинъ, въ Божествения свѣтъ — по другъ начинъ. И причинитѣ за мѫчението сѫ различни. Нѣкое разумно сѫщество отъ Божествения свѣтъ иска да слѣзе на земята, да помага на хората, но не му се отваря пѫть. Като не може да постигне желанието си, то се мѫчи, но благородно е неговото мѫчение. — Кѫде е Божествениятъ свѣтъ? —Въ организираната човѣшка мисъль. — Кѫде е духовниятъ свѣтъ? — Въ сърдцето и дробоветѣ. — Физическиятъ свѣтъ? — Въ физическото тѣло. Значи, Божествениятъ свѣтъ е създалъ главата, духовниятъ — сърдцето и симпатичната нервна система, а физическиятъ — коститѣ, мускулитѣ и лигаментитѣ. Като изучавате свѣтоветѣ, ще видите, че процеситѣ, които се извършватъ въ тѣхъ, сѫ едни и сѫщи. Разликата се заключава само въ материята, която взима участие въ процеситѣ. Запримѣръ, храненето, като процесъ, сѫществува въ всички свѣтове, но сѫществата въ физическия свѣтъ се хранятъ повече съ твърда материя, въ духовния свѣтъ — съ чувства, а въ Божествения — съ мисли. Изобщо, каквото става въ Божествения свѣтъ, отразява се и въ низшитѣ свѣтове. И обратно: каквото става въ физическия свѣтъ, отразява се и въ висшитѣ свѣтове. Сегашнитѣ хора се изучаватъ взаимно и виждатъ, каква голѣма разлика сѫществува въ отношенията имъ. Това се дължи на степеньта на тѣхното развитие. Колкото по-високъ е свѣтътъ, въ който живѣе човѣкъ, толкова по-добри сѫ отношенията му съ хората. Колкото по-надолу слизате, виждате, какъ хората постепенно губятъ довѣрието си. Запримѣръ, отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Ако се ползувате съ голѣмо довѣрие, той ще ви даде пари и нѣма да ви иска порѫчители. Ако довѣрието ви е малко, порѫчителитѣ се увеличаватъ. Значи, ако живѣете на физическия свѣтъ, трима порѫчители ще ви искатъ.—Кои сѫ тѣ? — Първиятъ сте вие, а останалитѣ двама — краката ви. Ако живѣете въ духовния свѣтъ, ще искатъ двама порѫчители — рѫцетѣ. И най-после, ако живѣете въ Божествения свѣтъ, ще искатъ единъ порѫчитель — главата. Значи, въ Божествения свѣтъ главата е порѫчитель, въ духовния свѣтъ — сърдцето, а на физическия — тѣлото. Следователно, вѣрвайте на главата си въ Божествения свѣтъ, на сърдцето си — въ духовния свѣтъ и на тѣлото си — въ физическия.  Като ученици, вие трѣбва да изучавате живата геометрия, да се запознаете съ живитѣ линии въ природата. Запримѣръ, какво ще кажете за правитѣ: А__________В и А_______________С? — Правата АВ е по-кѫса отъ АС. При това по-дългата линия е по-близо до насъ отъ по-кѫсата. Ако дветѣ линии представляват двама души, правата АС е човѣкъ, който е живѣлъ повече, обиколилъ повече свѣтъ, следователно, е по-ученъ, разполага съ по-голѣми знания. Сѫщото се вижда и въ ѫгъла АСВ (ф. 1). Правата АС е човѣкъ, който е извървѣлъ по-дълъгъ пѫть, училъ повече и придобилъ повече знания. Правата АВ е човѣкъ, който извървелъ по-малъкъ пѫть и придобилъ по-малко знания. Гледайте на правитѣ линии като на мѣрки, съ които опредѣляте дължината на изминатия пѫть, разстоянието на предметитѣ по отношение на една неподвижна точка, степеньта на знанието и т. н. Мѣрки сѫ не само правитѣ линии, но и фигуритѣ, и тѣлата, както и тѣхнитѣ състояния. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ бастонъ въ рѫка, който се клати натукъ-натамъ, едва върви. Вие веднага се произнасяте, че той не е здравъ, краката не го държатъ. Въ случая, краката сѫ мѣрка за здравето на човѣка. Изхвърлете отъ ума си мисъльта за бастона. Съ три крака не се ходи. Едно време бастонътъ ималъ значение като магическа прѫчица, която магитѣ носѣли. Обаче, днесъ тя се е продължила и служи на хората вмѣсто трети кракъ. Не уповавайте на бастона. Съсрѣдоточавайте мисъльта си и разчитайте на краката си, за да ходите правилно. Дето ходите, мислете само за пѫтя, който ви предстои. Ходете тихо, безъ шумъ и тропане. Искате ли да си изработите правилна и устойчива походка, свържете се чрезъ ума и мислитѣ си съ Божествения свѣтъ, чрезъ сърдцето и чувствата си — съ духовния свѣтъ и чрезъ волята и тѣлото си — съ физическия. Оттукъ вадимъ заключение: докато сте свързани съ Божествения свѣтъ, главата ви ще действува правилно; докато сте свързани съ духовния свѣтъ, сърдцето ви ще действува правилно; докато сте свързани съ физическия свѣтъ, тѣлото ви ще бѫде здраво и ще върши правилно своитѣ функции. И тъй, за да пазите равновесие въ живота си, задържайте въ ума си само такива мисли, които оставятъ нѣщо хубаво въ васъ. Всѣка мисъль, която дава нѣщо отъ себе си, е Божествена. Всѣка мисъль, която само взима, безъ да дава нѣщо, е човѣшка. Влѣзе ли една човѣшка мисъль въ ума ви, съзнанието ви се помрачава, и вие губите вѫтрешния си миръ. Човѣкъ лесно губи мира си. Дошълъ нѣкой и му казалъ, че не е добъръ или че не е богатъ. Защо трѣбва да се обижда и да губи мира си? Влѣзъ въ скривалището си и вижъ, какво е състоянието на твоята умствена, сърдечна и материална каса. Ако имашъ въ касата си достатъчни свѣтли и красиви мисли, ти не си глупавъ човѣкъ; ако имашъ добри чувства, ти си добъръ; ако имашъ пари въ касата си, ти си богатъ. Щомъ каситѣ сѫ пълни, каквото и да говорятъ за тебе, не се смущавай. — Защо не ме оценяватъ? — Това е другъ въпросъ. Само учениятъ човѣкъ може да оцени учения; само духовниятъ може да оцени доброто; само богатиятъ може да оцени подобния си. Не е ли ученъ, духовенъ и богатъ, човѣкъ прилича на пѣтела, който намѣрилъ на бунището единъ диамантъ, но го ритналъ настрана и си казалъ: Защо ми е този камъкъ? Щомъ не е житно или царевично зрънце, той нищо не струва за мене. Пѣтелътъ може да се уподоби на човѣкъ, който е намѣрилъ скѫпоцененъ камъкъ, но го подхвърля настрана, не го цени. Пѣтелътъ не знае цената на диаманта. Ако го продаде, ще осигури своята прехрана за цѣлъ животъ. Скѫпоценниятъ камъкъ е отвлѣчена идея, съ която пѣтелътъ не може да се занимава. Мнозина се запитватъ, какво представя Божествениятъ свѣтъ? На този въпросъ може да се даде следниятъ отговоръ: Свѣтътъ, въ който се реализиратъ всички мисли, всички чувства и желания, е Божественъ. Следователно, мислете и пожелавайте само доброто, за да се реализира то. Мислите ли лоши работи, и тѣ ще се реализиратъ, но ще носите отговорность за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой пожелава да влѣзе въ Божествения свѣтъ, тамъ да живѣе. Не се минава много време, той се намира въ този свѣтъ. Пожелае ли да излѣзе отъ Божествения свѣтъ, излиза. Ако добриятъ човѣкъ се усъмни въ доброто и помисли, че ще го изгуби, въ скоро време доброто го напуща. И обратното е вѣрно: ако лошиятъ човѣкъ пожелае да бѫде добъръ, въ скоро време въ него става превратъ, и той дава ходъ на доброто въ себе си. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ своитѣ мисли и желания, за да реализирате само добритѣ, а лошитѣ да възпитавате. Има ли нѣщо мѫчно, да приеме човѣкъ една свѣтла мисъль, да пожелае да влѣзе въ Божествения свѣтъ? Пожелайте това и забравете желанието си. Нѣма да се мине много време, и вие ще влѣзете въ възвишения свѣтъ. — Какъ? — Съ мислитѣ, съ чувствата и съ постѫпкитѣ си. Ето защо, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, отдѣлете по нѣколко минути да помислите за тритѣ свѣта — за Божествения, духовния и физическия. Ще кажете, че е забранено човѣкъ да мисли за свѣтове, дето не е готовъ да влѣзе. Забранено е да се вършатъ само лоши работи, но не и добри. Разправятъ за една случка, станала между единъ руски полковникъ и единъ войникъ. Действителна ли е случката, или анекдотъ, не е важно. Войникътъ обичалъ „водка“ и често се напивалъ. Единъ день полковникътъ решилъ да го изпита, дали е пиянъ. За тази цель, той поставилъ на една рѣка две дъски, една до друга, и накаралъ войника да мине рѣката само по едната дъска. Като видѣлъ, че ще падне въ водата, войникътъ приложилъ хитрость: съ единия кракъ стѫпилъ на едната дъска, а съ другия — на втората и извикалъ: Ваше, високоблагородие! Да живѣе отечеството, да живѣете и вие! Съ единия кракъ вървя за отечеството, съ другия — за васъ. Ако отечеството не сѫществуваше, вие нѣмаше да бѫдете полковникъ. Така миналъ той на другия брѣгъ на рѣката. Полковникътъ се засмѣлъ, потупалъ го по рамото и му казалъ: Лошо правишъ, че пиешъ, но добре мислишъ. Мисли право, и върви напредъ. Следователно, не е забранено да мисли човѣкъ за велики и красиви работи. Забранено е да живѣе зле и да допуща лоши мисли въ ума си. Като знаете силата на добритѣ мисли и чувства, бѫдете внимателни къмъ тѣхъ, не отлагайте. Дойде една добра мисъль въ ума ви, пристѫпете къмъ реализирането ѝ; дойде едно добро чувство въ сърдцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дѣло, изявете го. Всѣко отлагане носи нещастие; всѣко реализиране на доброто води къмъ щастие. Трѣбвало да станешъ рано, да направишъ нѣкакво добро — ще станешъ, не трѣбва да се ленишъ. Леностьта внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто, времето всѣкога е благоприятно. Каже ли ви се отвѫтре да направите нѣщо, не отлагайте. Единъ офицеръ, участвувалъ въ миналата война, разправяше следната опитность: При едно голѣмо сражение бѣхъ на първа линия. Нѣщо ми нашепваше: Премѣсти се две крачки назадъ. Азъ не послушахъ този гласъ, и следъ нѣколко минути ме раниха. Ако бѣхъ направилъ две-три крачки назадъ, куршумътъ нѣмаше да ме засегне. Другъ случай. Пакъ въ миналата война, трѣбвало единъ офицеръ да намѣри удобно мѣсто за взвода си, да се окопае тамъ и да държи отбранителна позиция. Нѣщо отвѫтре му нашепвало, кое мѣсто да избере. Той послушалъ гласа и се настанилъ съ войницитѣ си на опредѣленото мѣсто. Следъ нѣколко часа неприятельтъ започналъ да ги обстрелва, но куршумитѣ и гранатитѣ падали предъ и задъ тѣхъ така, че нито единъ войникъ не пострадалъ. На другия день трѣбвало да премѣстятъ позицията си. Войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто, но сѫщиятъ гласъ нашепвалъ на офицера да избератъ друго мѣсто. Войницитѣ останали въ сѫщитѣ окопи, понеже предишния день били добре защитени отъ неприятелскитѣ куршуми. Офицерътъ билъ малко настрана отъ тѣхь. Какво станало? Гранатата паднала въ окопа и избила всички войници, само офицерътъ останалъ живъ, понеже билъ настрана отъ окопитѣ. Ето защо, ако единъ день заемете едно мѣсто, на другия день трѣбва да го смѣните. Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човѣка. Стремете се къмь разнообразие въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Бѫдете разнообразни, да не се отегчавате отъ живота. Каквото и да стане съ васъ, благодарете за всичко. Отъ сутринь до вечерь благодарете. Ставате сутринь отъ сънь, измивате се — благодарете за чистата вода. Следъ това правите молитвата си — благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свежъ въздухъ, за храната. Че не сте свършили нѣкоя работа на време — благодарете и за това. Като свършите работата си, пакъ благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можахте да счупите крака или рѫката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление. Като ученици, вие трѣбва да правите малки опити, а не голѣми. Каквото ви казвамъ, прилагайте го. Кажа ви да си миете краката съ топла вода, мийте ги и благодарете за чистата вода. Казвамъ ви да правите гимнастика — правете упражненията и благодарете. Казвамъ ви да дишате дълбоко — дишайте дълбоко и благодарете за чистия въздухъ. Казвамъ ви да чистите обущата си — изчистете ги, турете имъ нови връзки. Отъ време на време оставяйте краката си свободни, да дишатъ и тѣ въздухъ, да ги огрѣва свѣтлината. Обущата сѫ затворъ за тѣхъ. Освободете ги отъ затвора, нека всѣки день и тѣ да приематъ въздухъ, поне по петь-десеть минути. Отъ васъ се искатъ малки опити, а не голѣми. Малкиятъ опитъ внася голѣмъ потикъ. Малкото зърно се размножава и дава класове съ 30, 60 и 100 зърна. Малката искра произвежда голѣма топлина. Въ мрачната нощь малката свѣтлина оправя пѫтя на объркалия се пѫтникъ. Правете малки опити въ доброто, за да опитате силата и възможноститѣ, които се криятъ въ него. Т. м. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 10. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Което не е Размишление. Като разглеждате пѫтя, по който се движатъ разумнитѣ сѫщества, виждате две ясно очъртани линии: линия на истината и линия на лъжата. За ония, които се движатъ по втората линия, нѣма по-употрѣбимо нѣщо отъ лъжата. Тѣ си служатъ съ нея отъ осемь хиляди години насамъ, но само трима души не могатъ да излъжатъ: човѣка на любовьта, човѣка на мѫдростьта и човѣка на истината. Тѣ правятъ опити да лъжатъ и тѣхъ, но въ това отношение приличатъ на малки деца, които се опитватъ да излъжатъ майка си. Каквито опити да прави то, майката разбира лъжата на детето. Тя го пита: Кѫде бѣше, мама? — Около плета на съседната овощна градина. Въ сѫщность, детето е било въ градината на съседа, качвало се е по дърветата, брало ябълки. Майката не може да се излъже. Тя познава по очитѣ, че детето лъже. Какво представя лъжата? — Най-малката погрѣшка въ свѣта, която води къмъ най-голѣми опасности. При това, малкитѣ лъжи сѫ най-опасни. Голѣмитѣ лъжи всѣки ги вижда, не могатъ да се скриятъ, но малкитѣ сѫ невидими. Като си служатъ съ лъжата, хората я дѣлятъ на бѣла, т. е. невинна лъжа и черна — голѣма, опасна лъжа. Отъ гледището на възвишения моралъ, никаква лъжа не се позволява — нито бѣла, нито черна. Нѣкой разказва, че видѣлъ Слънцето, Марсъ, Юпитеръ и други нѣкакви планети. — Нищо не е видѣлъ, това е бѣла лъжа. Какъ може да види Слънцето, когато то е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята? Другъ пъкъ казва, че слушалъ на радио, какъ пѣе Карузо. И това е бѣла лъжа — никакъвъ Карузо не пѣе. Нѣкога той е пѣлъ, хванали гласа му на плоча и следъ това я възпроизвеждатъ. Изобщо, бѣлата лъжа е разпространена и въ минералното, и въ органическото царство, между растенията, животнитѣ и хората. Сега се явява въпросътъ: Кои хора лъжатъ? — Слабитѣ и неразумни хора лъжатъ, а не силнитѣ и разумни. Който лъже, той е слабъ. Излѣзълъ единъ турчинъ да се бори съ единъ българинъ — и двамата голѣми борци. Турчинътъ се съблѣкълъ и намазалъ добре тѣлото си да се хлъзга, да не може противникътъ му да го хване; българинътъ не се съблѣкълъ, затова и не се намазалъ и се хвърлилъ въ боя. Сграбчилъ той турчина за краката, вдигналъ го въ въздуха и го повалилъ на земята. Като се видѣлъ победенъ, турчинътъ извикалъ: Чакай, приятелю, не съмъ се намазалъ добре, затова ме повали на земята. Ще се намажа още единъ пѫть, че тогава ще се биемъ. И втори, и трети пѫть се намазалъ, но българинътъ постоянно го надвивалъ. Защо трѣбва да си служи съ бѣлата лъжа? Защо не си признае, че е по-слабъ отъ българина? Силата не е въ маслото. Защо трѣбва да си служите съ бѣли или съ черни лъжи? Маслото е малка помощь, но то не решава борбата. Следователно, и лъжитѣ не оправятъ работитѣ. Обичашъ нѣкого, но казвашъ, че не го обичашъ; не обичашъ нѣкого, казвашъ, че го обичашъ. Защо не казвашъ истината? Ако не обичашъ, кажи, че не обичашъ; ако обичашъ, кажи, че обичашъ. Съвременнитѣ хора сѫ наследили лъжитѣ на паяцитѣ, насѣкомитѣ, мухитѣ, рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и най-после сѫ дошли до собственитѣ си лъжи. Тѣ мислятъ, че, като излъжатъ, ще спечелятъ нѣщо. Не само че не печелятъ, но губятъ и това, което сѫ придобили. Виждате, че, като бутнете една мушица, тя се приструва на умрѣла. Щомъ се отдалечите отъ нея, тя започва да се движи. За да запази живота си, тя си служи съ бѣла лъжа. Който иска да я унищожи, и като мъртва ще я убие. Въ такова положение попада и човѣкъ. Той влиза въ едно духовно общество, иска да го приематъ за тѣхенъ членъ, обещава да даде всичкото си имане, да се пожертвува, да служи на Бога, но все пакъ задържа известна часть отъ богатството си за себе си, като казва: Не зная, единъ день може да ме изпѫдятъ, да имамъ нѣщо на разположение. Правъ е той, но ако влиза въ човѣшко общество. Обаче, ако влиза въ общество, дето цари Божественъ порядъкъ, нѣма защо да се страхува. Човѣшкиятъ и Божествениятъ порядъкъ се изключватъ взаимно. Който живѣе въ Божествения порядъкъ, нѣма нужда отъ хамбари; той не мисли за осигурявания; той не мисли за младость и за старость — за нищо не мисли. Ако ти трѣбва въздухъ, отвори устата си и ще приемешъ, колкото искашъ; ако искашъ свѣтлина, отвори очитѣ си, тя сама ще влѣзе; ако искашъ вода, извори има навсѣкѫде; ако искашъ храна, тропни съ магическата прѫчица, и предъ тебе ще се яви богата трапеза. Преди да пожелаешъ нѣщо, нуждитѣ ти сѫ предвидени. Като влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, не трѣбва да се безпокоишъ, нито да се съмнявашъ. Следователно, съмнението има мѣсто само въ човѣшкия свѣтъ, но не и въ Божествения. Можешъ да се съмнявашъ въ онзи, който мѣри нѣщата съ човѣшки везни, защото той все ще гледа да задържи нѣколко грама за себе си. Оттукъ нѣколко грама, оттамъ нѣколко, той мисли, че спечелилъ нѣщо. Всѣко нѣщо, придобито съ лъжа, изчезва. Всѣка философия, всѣка наука, основани на лъжата, ще изчезнатъ. Всѣки животъ, основанъ на лъжа, ще изчезне. Красота, придобита чрезъ лъжа, сѫщо изчезва. Изобщо, природата не търпи никаква лъжа. Защо ще правишъ косата си изкуствено черна? Има естественъ, вѫтрешенъ начинъ за почерняване на косата. Косата на човѣка побѣлява отъ голѣми скърби и грижи. За да почернѣе отново, бѫди веселъ, жизнерадостенъ. Изхвърли всички безпокойства отъ сърдцето, всички съмнения отъ ума си, и косата ти ще почернѣе. Дали вънъ е облачно, или ясно, тихо или вѣтровито, всичко трѣбва да ти е приятно. Ако нѣкой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи отъ неговитѣ не си чулъ. Ще кажете, че нѣкой ви обралъ — не вѣрвайте въ това. Какъ може да ви обере? Кѫде ща занесе откраднатитѣ вещи? Вънъ отъ земята не може да ги занесе. Земното ще си остане на земята. Лъжата и кражбата сѫществуватъ само въ човѣшкия порядъкъ. Отде дойде лъжата въ свѣта? Отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Това бѣше единственото дърво отъ човѣшкия порядъкъ, затова Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво. Престѫпятъ ли заповѣдьта Му, тѣ ще излѣзатъ отъ рая. Като ядоха отъ плодоветѣ на това дърво, тѣ се скриха отъ лицето на Бога. Дълго време Богъ вика Адама, но той не се обади. Най-после каза: Тукъ съмъ, Господи, но срамъ ме е да излѣза предъ Тебе. Защо се срамувалъ Адамъ да се яви предъ Господа? Защото билъ голъ. Въ сѫщность, голотата не е нищо друго, освенъ лъжата въ човѣка. Не знаеше ли Господъ, кѫде е Адамъ, че трѣбваше да го търси? Богъ знае всичко, но не искаше да види лъжата въ лицето на Адама. Той му даде възможность да обмисли положението си и да изправи погрѣшката си. Обаче, Адамъ излъга Господа. Той каза: Господи, жената, която ми даде, ме накара да ямъ отъ забраненото дърво. Ева пъкъ се оправда съ змията. Тѣ скриха истината. Причината, да ядатъ отъ това дърво, се дължи на желанието имъ да станатъ учени и голѣми като Бога. Ева бѣше дете на Адама. Може ли бащата да се оправдава съ сина или съ дъщеря си? Бащата може да накара детето си да лъже, но детето никога не може да накара баща си да лъже. Който лъже, не е роденъ отъ Бога — другъ е неговиятъ баща. Двама бащи има въ свѣта: баща на истината и баща на лъжата. Това сѫ два различни свѣта. Изучавайте се, да знаете, отъ кой свѣтъ сте дошли. Ако влизате въ чуждитѣ градини и кѫсате плодове безъ позволение, вие сте дете на лъжата. Ще кажете, че господарьтъ го нѣма въ градината. Богъ е Господарь на всички градини. Повдигнахте ли очитѣ си нагоре, да попитате Господа, може ли да си откѫснете нѣколко плода? Ще кажете, че гледате нагоре. Ако гледате къмъ дървото, това е едно нѣщо; ако гледате къмъ Бога, това е друго нѣщо. Позволението иде отъ Господаря на дървото, а не отъ самото дърво. Тъй щото, и като ядешъ, и като пиешъ вода, ще вдигашъ очитѣ си нагоре, къмъ Великия Баща на истината, и ще искашъ разрешение да ядешъ и да пиешъ. Не постѫпвашъ ли така, ти се свързвашъ съ лъжата. Ще кажете, че сте гладни, нѣма време да искате разрешение. Споредъ мене, гладенъ е само онзи, който служи на любовьта. Въ този смисълъ, гладътъ е едно отъ приятнитѣ чувства, което води къмъ любовьта. Нѣкои подържатъ мисъльта, че хората умиратъ отъ гладъ. Досега никой човѣкъ не е умрѣлъ отъ гладъ. Много хора умиратъ отъ преяждане, отъ лакомия, но отъ гладъ — никой. Змията каза на първитѣ човѣци, че, ако ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, ще станатъ богове. Тѣ повѣрваха въ нейнитѣ думи и ядоха. Но думитѣ ѝ не бѣха истинни, затова се сбѫднаха думитѣ на Бога: „Който яде отъ забраненото дърво, ще умре“. Тѣ повѣрваха въ лъжата, а не въ истината. Който вѣрва въ лъжата, той е мъртавъ. Богъ казва на всички: Щедро давайте! Като бръкнешъ въ джоба си и извадишъ една монета, дай я, не я връщай назадъ. — Голѣма е монетата, ще обеднѣя. — Не се страхувай отъ сиромашията. Ако давашъ, и на тебе ще даватъ. Не се самозаблуждавай, че си сбъркалъ, като си извадилъ по-голѣма монета. Не лъжете себе си. Ако искате да станете човѣци, щедро давайте. Като сѣете нивата, жито ще имате; ако не я сѣете, по нея плѣвели ще растатъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за високъ моралъ, за правда, за истина, а когато трѣбва да доказватъ нѣщо, търсятъ свидетели. Истината сама свидетелствува за себе си. Смѣшно е да откраднете коня на нѣкого, а после да викате свидетели да отричатъ истината. Единъ циганинъ открадналъ единъ конь, за което го викали въ сѫда да отговаря. Попитали го: Ти ли открадна този конь? — Не съмъ го кралъ. — Какъ дойде коньтъ при тебе? — Единъ день отидохъ въ гората да сѣка дърва. По едно време се качихъ на една круша да си набера нѣколко плода. Следъ малко този конь мина презъ гората и, когато минаваше подъ дървото, азъ се отпуснахъ отъ дървото и политнахъ къмъ земята. Каква бѣше изненадата ми, когато се намѣрихъ на гърба на коня. Разумниятъ сѫдия нѣма да се усъмни въ това, че циганинътъ падналъ върху коня, но ще се запита, какъ така, това умно животно, не отишло при господаря си, а въ дома на циганина. Следъ това, ще дойдатъ свидетели да доказватъ, че циганинътъ не е открадналъ коня. Обаче, сѫдията не се лъже, той разбира, че циганинътъ е крадецътъ на коня. Той вижда ясно, като на филмъ, какъ е станала кражбата. Бѫдещето сѫдопроизводство ще се съкрати, нѣма да има нужда отъ свидетели и защитници. Сѫдията ще покаже филма, въ който е представена цѣлата работа. Има ли нужда тукъ отъ бѣли и черни лъжи? Истината е на лице, нѣма защо да се доказва и отрича. Защо детето, което е крало ябълки, не каже на майка си, че е влизало въ градината, откѫснало си нѣколко ябълки, които скрило въ джобоветѣ си и избѣгало? Погрѣшката на детето се заключава въ това, че не е погледнало къмъ Бога, да иска позволение. Като се изповѣда предъ майка си и обещае, че втори пѫть нѣма да кѫса плодове безъ позволение, то изправя погрѣшката си. Помнете: Отъ всички се изисква чистъ животъ, безъ никаква лъжа — бѣла или черна, Мѫчно е, наистина, изведнъжъ човѣкъ да се освободи отъ лъжата, но трѣбва да работите въ това направление. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора трѣбва абсолютно да изключатъ лъжата отъ живота си. Нѣкой говори нѣщо и казва: Истината ти говоря. Защо трѣбва да убеждава хората, че говори истината? Който говори истината, той е запалена свѣщь. Трѣбва ли да казва, че свѣщьта гори? Това всички виждатъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта. Дойдохъ между хората, за да се явятъ тѣхнитѣ дѣла“. Ако Христосъ слѣзе втори пѫть на земята, ще бѫдатъ ли доволни хората отъ Него? Тѣ не искатъ да се виждатъ дѣлата имъ. Тѣ не искатъ да се откриватъ тѣхнитѣ лъжи. Като изучавате хората, виждате различни методи, чрезъ които проявяватъ лъжата. Понѣкога е интересно да видите, какъ майсторски хората нагаждатъ нѣщата. Преди години, дойде при мене единъ калугеръ, да поговори малко за новото учение, да каже, че се интересува отъ новитѣ идеи. На отиване ми каза, че ще дойде съ приятеля си, който сѫщо билъ заинтересуванъ отъ учението. На другата недѣля дойдоха двамата, и казаха, че искали да образуватъ по-голѣма група, да четатъ и работятъ заедно. Като се сбогуваха, калугерътъ остана при мене и ме помоли да му дамъ 150 лева, ималъ нужда отъ пари, не му достигали. За да покаже, че е честенъ, че нѣма намѣрение да лъже, той извади отъ джоба си единъ часовникъ и ми го даде въ залогъ, докато върне паритѣ. — Нѣма нужда отъ залогъ. — Не, моля ви се, вземете го, само при това условие ще приема услугата ви. Взехъ часовника и се раздѣлихъ и съ двамата. Поглеждамъ следъ това часовника, не върви. Външно даже изглежда разваленъ часовникъ. За да нѣмамъ после неприятности, да кажатъ, че азъ съмъ го развалилъ, дадохъ го на майсторъ, да го поправи. Майсторътъ каза, че часовникътъ нищо не струва. Бутна го тукъ-тамъ, взе сто лева и го върна. Следъ нѣколко деня пристига приятеля на калугера и ме пита: Другарьтъ ми остави ли при васъ единъ часовникъ? — Остави. — Той е мой. — Щомъ е твой, ще ти го дамъ. Дадохъ му часовника и нищо не казахъ. Въ себе си, обаче, казахъ: Платихъ 250 лева за една лъжа. Азъ знаяхъ, че ще ме излъже, но искахъ да видя, какъвъ методъ ще приложи. И двамата се наговорили да лъжатъ. И двамата сѫ артисти, притежаватъ едно изкуство. Първиятъ дойде да ми покаже изкуството си, но поиска за него 150 лева, а то излѣзе 250. Бѫдете искрени къмъ себе си, за да различавате Божествения порядъкъ отъ човѣшкия. Тѣзи два порядъка сѫ близо единъ до другъ, както сѣнката до самия предметъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е сѣнката на Битието, а Божествениятъ — самата реалность. Лъжата, която се шири въ човѣшкия свѣтъ, има далеченъ произходъ. Тя се проявява на земята, но крие зародиша си въ другъ свѣтъ. Тя е семе, което чака условия за своето проявяване. Най-благоприятнитѣ условия за развиването ѝ сѫ на земята. Ето защо, земята е пробенъ камъкъ, чрезъ който човѣкъ се изпитва, какво носи въ себе си. Въ другитѣ свѣтове човѣкъ може да се крие, и никой да не знае, обича ли да лъже, или не. Обаче, дойде ли на земята, никакво скриване не може да става. И децата го познаватъ, какъвъ е. Докато е на земята, човѣкъ се възпитава да говори истината. Защо ще разправяшъ за това, което ти самъ не си видѣлъ и чулъ? Не разнасяйте невѣрни новини. Ще кажете, че вестницитѣ писали това или онова. Всичко, каквото пишатъ вестницитѣ, не е истина. Четете, каквото се пише, но се въздържайте да вадите заключения. Когато грѣе слънцето, всичко става: цвѣтята цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ, ледоветѣ и снѣговетѣ се топятъ. Какво става на месечината? — Нищо. Стремете се къмъ Божественото Слънце, което носи въ себе си животъ и радость за всички живи сѫщества. Подъ думата „Божествено Слънце“ разбираме Божествения свѣтъ — единствениятъ реаленъ свѣтъ, въ който не сѫществува нищо отрицателно. И тъй, стремете се къмъ придобиване на истината. Търсете я въ разумната природа, а не въ временнитѣ и преходни форми. Вдигнете очитѣ си къмъ небето, да видите проявената истина. Небето изключва всѣкаква лъжа, свѣтлината — сѫщо. Тъмнината не носи абсолютната истина въ себе си, защото прикрива нѣщата. Ако искашъ ди се лѣкувашъ, излѣзъ на свѣтлина. Свѣтлината разкрива нѣщата, а тъмнината ги покрива. Свѣтлината представя пробуденото човѣшко съзнание, а тъмнината — заспалото съзнание. Ето защо, задачата на разумния свѣтъ се заключава въ пробуждане на човѣшкото съзнание. Като се пробуди съзнанието, човѣкъ може да се лѣкува. Заспало ли е съзнанието му, лѣкуването е мѫчно. Когато съзнанието е будно, човѣкъ гледа съ отворени очи на своитѣ погрѣшки и лесно ги изправя. Ако направи нѣкаква погрѣшка, той не търси начинъ да се оправдае, но иска да я изправи. Защо ще лъже себе си, че е нервенъ, че не могълъ да се владѣе и затова грѣшилъ? Влѣзъ въ себе си, анализирай лъжата и я прати навънъ. Има нѣколко вида лъжи, които не принадлежатъ на човѣка. Щомъ е така, той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Запримѣръ, лъжитѣ, които сѫществуватъ въ подсъзнанието, сѫ на минералитѣ и на растенията; лъжитѣ на съзнанието иматъ отношение къмъ животнитѣ; лъжитѣ на самосъзнанието се отнасятъ къмъ падналитѣ ангели, които се движатъ между хората и ги изкушаватъ. Знайте, че човѣшката душа стои далечъ отъ лъжата. Следователно, отбѣгвайте и вие лъжата, да не се петните. Ще ви каже нѣкой, че не трѣбва да вѣрвате въ Бога, че трѣбва да си поживѣете и т. н. Кога и какъ ще си поживѣете? Когато хората спятъ, вие ще ходите по веселби, да ядете и пиете съ другари. Това не е животъ, но разрушаване на силитѣ въ организма. Тъмнината прикрива истината. Тя създава облацитѣ въ духовния свѣтъ; тя помрачава съзнанието. Не мислете, че можете да излъжете Бога. Вие сте предъ лицето Му, което е свѣтлина. Кой може да закрие свѣтлината? Не лъжете себе си, т. е. своята душа; не лъжете ближния си; не лъжете и Бога. Най-малката лъжа ще ви обезсили, нѣма да ви спаси. Говорете всѣкога истината, за да не изгубите вѣрата си, да не затворите пѫтя на любовьта и на свѣтлината въ себе си. Новото възпитание изключва всѣкакъвъ видъ лъжа, бѣла или черна. Остане ли най-малката следа отъ лъжа въ човѣка, той губи и последната си сила. Като не знаятъ това, хората мислятъ, че отвънъ отнематъ силата имъ и се пазятъ едни отъ други. Нѣкой се страхува да седне близо до своя познатъ, да не отнеме силата му. Това е неразбиране на нѣщата. Единственото нѣщо, което отнема силата на човѣка, е лъжата. Ще кажете, че не можете да търпите нѣкого. Това е лъжа. Не можете да го търпите, защото не носи нищо за васъ. Ако носи хлѣбъ, пари, ще го търпите. За нѣкого пъкъ казватъ, че е добъръ. Защо е добъръ? Защото носи блага за васъ. Не се лъжете отъ привиднитѣ отношения. Въ тѣхъ се крие лъжата. За да я познавате, трѣбва да развивате обонянието си. Лъжата се познава по миризмата, която отдѣля. Всички видове лъжи иматъ лоша миризма, но различни сѫ миризмитѣ имъ: нѣкои лъжи миришатъ на гниещи цвѣтя и растения, други — на развалено месо и т. н. За да не попадате на миризми, които понижаватъ разположението на духа, търсете любовьта, която изключва всички видове лъжи, които отнематъ здравето, силата, живота на човѣка. Въ този смисълъ, казваме: Любовь е това, което изключва лъжата и внася истината; любовь е това, което изключва смъртьта и внася живота; любовь е това, което изключва болеститѣ и внася здраве; любовь е това, което изключва тъмнината и внася свѣтлина. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ нови разбирания. Това може да се постигне само тогава, когато се изключи лъжата отъ живота. Следователно, изключете лъжата отъ миналото, въ всичкитѣ ѝ форми, както и сегашната лъжа. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не познава лъжата и да не си служи съ нея. И паякътъ, колкото и да е малъкъ, прави мрежа, да заблуждава мушицитѣ, да ги яде. Това е лъжа. Нѣкой заградилъ едно мѣсто, турилъ ключъ на вратата и казва, че това мѣсто е негово. И това е лъжа. Собствени нѣща сѫ само онѣзи, които човѣкъ може да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Кой човѣкъ досега е взелъ съ себе си на онзи свѣтъ кѫщата, мѣстото, нивитѣ си? Единственитѣ нѣща, които човѣкъ може да занесе съ себе си и на онзи свѣтъ, това сѫ истината, любовьта и знанието. Всичко друго, което следъ смъртьта му остава на земята, е лъжа. Ще каже нѣкой, че до гроба ще ви бѫде вѣренъ. И това е лъжа. Младъ момъкъ се разхождалъ въ гората съ своята възлюбена. Той ѝ казалъ: Драганке, на мене ще разчиташъ. Виждашъ ли тази пушка въ рѫката ми? Голѣмъ герой съмъ. Нека се опита нѣкоя мечка да излѣзе срещу мене. Веднага ще я поваля на земята. Драганка се усмихва доволно, вѣрва и уповава на своя Стоянъ. Ето, че една мечка излиза отъ гѫсталака и тръгва срещу тѣхъ. Стоянъ веднага се покатерва на една стара круша, а Драганка, като не могла да го последва, легнала на земята и се присторила на мъртва. — Не се страхувай, Драганке, азъ ще стрелямъ отгоре, казалъ Стоянъ. Мечката подушила оттукъ-оттамъ Драганка и, като разбрала, че е много страхлива, отдалечила се отъ нея и продължила пѫтя си. Стоянъ веднага скочилъ на земята и казалъ: Драганке, какво ти каза мечката? — Каза ми другъ пѫть да не разчитамъ на такъвъ герой като тебе. Питамъ: Какъвъ човѣкъ е този, който бѣга отъ страдания? Може ли да се нарече герой? Който не страда, не може да бѫде наследникъ на благата въ живота. Страданието е работа, която човѣкъ непремѣнно трѣбва да свърши. Следъ това иде радостьта. Страданието е неизбѣженъ пѫть. Щомъ Христосъ не може да избѣгне страданията, обикновениятъ човѣкъ още по-малко може да ги избѣгне. — Защо страда Христосъ? — За лъжитѣ на хората. Които живѣха съ лъжи, имаха всички блага на земята, но вѫтрешенъ миръ нѣмаха. Човѣкъ се нуждае отъ богатството на истината, на красотата, на здравето, на знанието, а не отъ богатството на лъжата. Човѣкъ не се нуждае отъ лъжливия животъ, който свършва съ гроба и съ червеитѣ. Който лъже, ще умре като обикновенъ човѣкъ, и червеи ще го ядатъ. Внесете истината въ тѣлото си, знанието въ ума си и любовьта въ душата си, но доброволно, съзнателно, безъ никакво насилие. Дето е любовьта, тамъ всичко се нарежда добре. Любещиятъ е осигуренъ, нѣма защо да се страхува. Той е готовъ да дава, но и другитѣ му даватъ. Ако има две ризи, две дрехи той дава едната на онзи, който нищо нѣма. Той живѣе споредъ Христовия законъ. Много примѣри има изъ живота на хората, които могатъ да ви убедятъ въ истината, да я приемете безъ никакво колебание и съмнение. Защо ще се колебаете въ това, което даденъ човѣкъ е преживѣлъ и опиталъ? Щомъ той вѣрва въ нѣщо, и вие ще вѣрвате. Не може човѣкъ да ви убеди въ нѣщо, ако той самъ не вѣрва въ него. Не можете да разберете даденъ въпросъ, ако този, който ви го предава, самъ не вѣрва въ него. Затова е казано, че ученикътъ не може да бѫде по-горенъ отъ учителя си. Следователно, когато учите нѣкого, или когато му проповѣдвате, вие не можете да му дадете повече отъ това, до което сами сте дошли. Сега, да се върнемъ къмъ лъжата. Невинна е лъжата, особено бѣлата, но въ началото си. Колкото повече минава времето, последствията идатъ едно следъ друго и, отъ малката лъжа, се произвежда голѣмъ пожаръ. Страшни сѫ последствията на лъжата. Ние я наричаме дреха, която покрива всички престѫпления. Тъй щото, не питайте, кога ще изчезнатъ престѫпленията, но питайте, кога ще изчезне лъжата. Когато лъжата изчезне, и престѫпленията ще изчезнатъ. Ако искате да не правите престѫпления, освободете ума, сърдцето и тѣлото си отъ лъжата. И тъй, освободете се отъ лъжата, въ всичкитѣ ѝ форми, и благодарете за всичко, което ви се дава. Ако имате само хлѣбъ за ядене, благодарете и яжте съ любовь. Благодарете за всичко, което ви обикаля. Благодарете за слънцето, за звездитѣ, за месечината. Всичко е създадено за васъ, да се учите и да се ползувате отъ него. Благодарете, че сте дошли на земята, макаръ и извънъ рая. Ако животътъ извънъ рая е толкова красивъ, можете да си представите, колко е красивъ той въ рая. Хранете ума, сърдцето, тѣлото, душата и духа си съ истината. — Защо? — За да бѫдете свободни. Казано е, че истината ще ви направи свободни. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ. * 11. Беседа отъ Учителя, държана на 17. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Гладътъ Размишление. Какъвъ е смисълътъ на глада? Какъвъ е смисълътъ на жаждата? Това сѫ въпроси, които хората често си задаватъ. Като не могатъ да отговорятъ правилно на тѣзи въпроси, хората считатъ глада и жаждата като бедствие въ живота. Не е така. Гладътъ е потикъ къмъ работа. Ако не гладува, човѣкъ щѣше да бѫде склоненъ повече къмъ почивка, както аристократитѣ. Обаче, като дойде гладътъ, човѣкъ започва да работи, да се движи отъ едно мѣсто на друго, става демократъ. Тъй щото, докато гладътъ сѫществува, хората ще бѫдатъ пъргави, енергични, способни за работа. Изчезне ли гладътъ, съ него заедно изчезватъ пъргавината и активностьта на човѣка. Въ този смисълъ, гладътъ е велика, мощна сила. Ако направимъ вѫтрешенъ анализъ на думата „гладъ“, виждаме, че тя е силна дума. Кои думи сѫ силни? — Думата „любовь“ силна ли е? — Не е силна. — Защо? — Защото не е разбрана. Значи, силни думи сѫ разбранитѣ, т. е. тѣзи, които човѣкъ е изпиталъ и позналъ съ цѣлото си естество. Отъ памти-вѣка до днесъ хората говорятъ за любовьта, но, въпрѣки това, тя все още остава неразбрана. Нѣкои хора я разбиратъ по единъ начинъ, други — по другъ начинъ — нѣматъ опредѣлено понятие за нея. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ има любовь, всички отговарятъ: Кой го знае, каква любовь има. Обаче, кажете ли, че нѣкой е гладенъ, всички разбиратъ състоянието му и сѫ готови да му помогнатъ. Думата животъ е сѫщо така неразбрана, както и думата „любовь“. Нѣкой живѣе, но какъ живѣе, не знаете. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ е богатъ или сиромахъ, вие разбирате донѣкѫде смисъла на тѣзи думи. Богатиятъ обикновено е тлъстъ, дебелъ човѣкъ, а сиромахътъ — сухъ, слабъ. Но това не значи, че сиромахътъ нѣма сила въ себе си, нито че богатиятъ е силенъ. Като противоположность на думитѣ слабъ и силенъ употрѣбяваме думитѣ мекъ и якъ. Отъ тритѣ вещества — желѣзо, вода и огънь, кое е най-силно? Огъньтъ е по-силенъ и отъ желѣзото, и отъ водата, защото той разтопява желѣзото, а водата изпарява и я разлага на съставнитѣ ѝ елементи. Като изучавате смисъла на думитѣ „гладъ и жажда“, коя отъ дветѣ е по-силна — Жаждата. Наистина, когато разпнаха Христа на кръста, Той не каза, че е гладенъ, но каза: „Жаденъ съмъ“. Значи, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, той ожаднява. Когато болниятъ е на оздравяване, той огладнява. Гладътъ е признакъ, че болниятъ ще оздравѣе. Ако не огладнѣе, той ще замине за другия свѣтъ. Като огладнѣе, човѣкъ приема храна отвънъ и влиза въ нови условия на живота. — Не може ли безъ гладъ? Трѣбва ли непрѣменно да гладува човѣкъ? — Безъ гладъ не може. Ако гладътъ изчезне, ще стане нѣщо неестествено. Когато гладътъ се задоволи, явява се доволството. Значи, всѣки недоволенъ човѣкъ е гладенъ. Всѣки доволенъ е ситъ; той е задоволилъ глада си. Каква разлика сѫществува между думитѣ доволенъ и приятенъ, и недоволенъ и неприятенъ? Първитѣ две думи сѫ положителни, а вторитѣ — отрицателни. — Кое ги прави отрицателни? — Частичката „не“. Тя означава лакомството въ човѣка. Значи, нѣкой човѣкъ ти е неприятенъ, защото изялъ благото, което е приготвено за тебе. Ако нѣкой човѣкъ ти е приятенъ, това показва, че ти е далъ часть и отъ своето благо. Приятенъ човѣкъ е този, който ти дава нѣщо, а неприятенъ, който само взима, безъ да дава нѣщо отъ себе си. Той не прави това нарочно, но, като мисли само за себе си, изключва другитѣ отъ мисъльта си. Следователно, приятенъ човѣкъ е този, който мисли за другитѣ, а неприятенъ е онзи, който мисли само за себе си. Искате ли да бѫдете приятни на хората, мислете, освенъ за себе си, и за тѣхъ. Отъ колко букви е съставена думата „гладъ“? — Отъ петь букви. Първата буква „г“ представя гегата на овчарската тояга. Съ гегата, като съ кука, овчарьтъ хваща овцата за крачето и я връща отъ пѫтя ѝ. И гладътъ хваща човѣка съ гегата си за крака и му казва, че не може да отива тамъ, дето се е запѫтилъ, но го праща нѣкѫде на екскурзия. Буквата „л“ е планински връхъ, на който човѣкъ се е качилъ, но трѣбва да слѣзе по склоноветѣ или ребрата на върха. — Лесно ли се слиза по този наклонъ? — Мѫчно е слизането, затова човѣкъ трѣбва да слиза бавно и внимателно, да мисли. Ако не е внимателенъ и не мисли, той ще падне отъ височината и ще се удари. Опасно е слизането по този наклонъ, то е дадено за героитѣ. Затова, именно, е казано, че гладътъ е само за героитѣ. Само героитѣ гладуватъ. За да стане силенъ, да се прояви като герой, отъ време на време, човѣкъ трѣбва да се подлага доброволно на гладъ. Гладътъ усилва организма. Има смисълъ човѣкъ да гладува, но не да прегладнява. Като не разбиратъ естественитѣ закони, които управляватъ ума, сърдцето и тѣлото на човѣка, хората се страхуватъ отъ глада, мислятъ, че отъ гладъ ще умратъ. Чуятъ ли, че нѣкѫде има гладъ, тѣ настръхватъ. Тѣ не знаятъ, че едно отъ благословенията, които природата дава на човѣка, е гладътъ. Той събужда възвишени и благородни желания въ човѣка. Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което ималъ — хлѣба, плодоветѣ, зеленчуцитѣ, и въ него се събужда красивъ стремежъ къмъ ядене, Тогава човѣкъ разбира смисъла на яденето. като връзка съ живота — великата реалность на Битието. Чрезъ яденето човѣкъ се домогва и до знанието. И тъй, гладътъ е първиятъ и най-великъ потикъ, който води човѣка къмъ разбиране благата на природата. Ето защо, като ви посети, трѣбва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на царь. И мѫже, и жени, и деца трѣбва да се поклонятъ на глада. Въ глада се крие щастието на човѣка. Който е опиталъ глада, той знае, какво нѣщо е щастието. Въ свѣта първо се явилъ гладътъ, а следъ това хлѣбътъ. Ако не сѫществуваше гладътъ, и хлѣбъ нѣмаше да има. За да се ползува човѣкъ отъ хлѣба, гладътъ е създалъ нѣколко важни органи: уста — входъ, презъ който влиза хлѣбътъ; езикъ — инспекторъ на храненето; хранопроводъ — стомахъ — химическата лаборатория на човѣка. Значи, въ устата, съ помощьта на езика и на зѫбитѣ, става първото раздробяване на храната, а въ стомаха и въ червата — смилането на храната. Като се нахрани, човѣкъ се чувствува разположенъ и готовъ за работа. Значи, гладътъ създава условия за добро разположение въ човѣка. Той води къмъ живота. Въ думата „гладъ“ има три отношения — г: л: а: д. Понеже тази дума започва съ буквата „г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принципъ. Гладътъ приготвя човѣка за приемане на нѣкакво благо. Първото нѣщо, къмъ което човѣкъ се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човѣкъ не може да придобие живота; ако пъкъ е недоволенъ, той не разбира глада. — Защо е недоволенъ? — Защото, като получи нѣкакво благо, не го оценява. Щомъ си ялъ веднъжъ, ти трѣбва да бѫдешъ доволенъ, да оценявашъ това, което си получилъ. И тъй, като задоволи глада си, човѣкъ е доволенъ вече. Какво трѣбва да прави, следъ като задоволи глада си? Ако е художникъ, ще рисува; ако е музикантъ, ще свири; ако е добъръ човѣкъ, ще прави добрини; ако е силенъ, ще помага на слабитѣ. Значи, следъ задоволяване на глада, всѣки човѣкъ трѣбва да свърши поне една добра, разумна работа. — Въ какво направление? — Много сѫ посокитѣ, въ които човѣкъ може да прояви своята дейность. Гладътъ е причина за проява на разумното и доброто въ човѣка. Ако не гладува, човѣкъ никога нѣма да копнѣе за любовьта. Човѣкъ трѣбва да гладува за любовьта, за да я прецени. Който не е гладувалъ за любовьта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, безъ да разбере той, какво нѣщо е любовьта. Когато яде, гладниятъ изпитва приятность. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли, отде е дошла, какъ е расла и т. н. Следъ това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла отъ слънцето, отъ красивъ свѣтъ; грѣла се е на неговитѣ лѫчи и днесъ, отъ любовь къмъ човѣка, се жертвува за него. Да ядешъ ябълка и да слушашъ историята на нейния животъ, това е цѣла поезия. Каква по-голѣма приятность може да има въ това, да изядешъ една ябълка, въ която се криятъ Божествени енергии? Помнете: докато не е гладувалъ, човѣкъ всѣкога е недоволенъ. — Защо? — Той не е разбралъ вѫтрешния смисълъ на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му, и той е благодаренъ за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че нѣкой е недоволенъ, понеже нѣма пари. Това не е вѣрно. Защо богатиятъ, който има пари, е недоволенъ? Значи, паритѣ не правятъ човѣка доволенъ и щастливъ. Човѣкъ има знание, сила, и пакъ е недоволенъ. Щомъ дойде гладътъ, той започва да оценява нѣщата и става доволенъ. Следъ глада човѣкъ придобива всичко, което желае. Следователно, всѣко нѣщо, което иде преди глада, дохожда по незаконенъ начинъ. Всѣко нѣщо, което иде следъ глада, дохожда по законенъ начинъ. Гладувайте за великото и красивото въ свѣта, за любовьта, за да разберете дълбокия смисълъ на живота. Гладътъ представя сили, които се криятъ въ женския, т. е. въ мекия принципъ. Той е свързанъ съ симпатичната нервна система. Гладниятъ усѣща особено дразнене въ слънчевия вѫзелъ. Той става активенъ, очитѣ му се отварятъ широко и вижда добре. Съ глада сѫ свързани и други центрове: около слѣпоочната область и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно, и, отдалечъ още, той възприема миризмитѣ. Гладътъ е главниятъ двигатель въ свѣта, въпрѣки това, хората искатъ да го премахнатъ. Вмѣсто да се освободятъ отъ него, тѣ си създаватъ голѣми нещастия и противоречия. Гладътъ не трѣбва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободенъ пѫть да се прояви. Отдето мине, гладътъ създава нѣщо хубаво. Въ органическия свѣтъ той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи съ него като съ великъ, мощенъ двигатель. Всички химически реакции се основаватъ на глада. Стремежътъ на елементитѣ да се насищатъ взаимно, не е нищо друго, освенъ задоволяване на глада имъ. Физическитѣ явления се основаватъ сѫщо на глада. Обаче, хората се страхуватъ отъ глада. Като чуятъ, че гладъ ще настане, коситѣ имъ настръхватъ. Радвайте се, когато гладътъ ви посети, защото ви дава възможность да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладътъ мѫчи хората. Това, което мѫчи хората, е друго нѣщо, а не гладътъ. Гладътъ е Божественъ потикъ, на който никаква сила не може да противодействува. Който се осмѣли да тури нѣкакво препятствие на пѫтя на глада, самъ си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действува свободно. Каквото пожелае той отъ васъ, бѫдете щедри къмъ него, нищо не му отказвайте. Жертвувайте всичко за него и не се страхувайте. Всѣка жертва ще бѫде възнаградена. Ще кажете, че хората умиратъ отъ гладъ. Тѣ умиратъ, когато не гладуватъ, а не отъ гладъ. Гладътъ продължава живота. Който е гладувалъ съзнателно, човѣкъ е станалъ. Една отъ най-силнитѣ думи въ речьта е гладътъ. Когато срещнете гладенъ човѣкъ, знайте, че Богъ го е посетилъ. Срещнете ли ситъ човѣкъ, ще знаете, че Богъ е далечъ отъ него. Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбранъ за хората. Благодарение на това, като ги посети, тѣ страдатъ. Разбератъ ли го, тѣ ще благодарятъ, че е дошълъ да ги разтовари отъ излишнитѣ тежести. И следъ това, като имъ даде нѣщо, трѣбва да бѫдатъ доволни. Ще кажете, че вълкътъ разкѫсва овцата отъ гладъ. Това не е гладъ, но насилие. Голѣма е разликата между глада и насилието. Гладътъ е онзи Божественъ потикъ въ човѣка, който го кара да възприема благата, които му сѫ дадени още отначало. Когато гладътъ посети човѣка, сърдцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда, и той започва да живѣе съзнателно. Който е гладувалъ, влиза въ положението на гладния и всѣкога дѣли благата си съ него. — Ако осиромашея? — Това не трѣбва да те смущава. — Ще напълня хамбара си съ жито. — Значи, ти си страхливъ човѣкъ. Обикновено богатитѣ хора сѫ страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарътъ ви е пъленъ? Кѫде сѫ хамбаритѣ на растенията и на животнитѣ? Кой ги е осигурилъ? Растенията пущатъ коренитѣ си въ земята — въ Божествения хамбаръ, отдето взиматъ храна, колкото имъ е нуждно. Днесъ всички хора разглеждатъ въпроса за хлѣба като социаленъ въпросъ и се чудятъ, какъ ще го разрешатъ. Този въпросъ е разрешенъ вече. Ако растенията сѫ го разрешили правилно, колко повече човѣкъ трѣбва да го е разрешилъ. Растенията пущатъ коренитѣ си въ черната земя, толкова страшна за човѣка, и получаватъ отъ нея всичко, което имъ е нуждно. Отъ черната земя тѣ вадятъ различни сокове и хранителни продукти. Тъй щото, изпаднете ли въ мѫчнотии, вземете примѣръ отъ растенията, които при неблагоприятни условия създаватъ сладки плодове. Чудни сѫ съвременнитѣ хора, които ужъ вѣрватъ въ Бога, а при това се страхуватъ да не умратъ отъ гладъ. Каква е тази вѣра, която допуща страха въ човѣка? Какъ може синътъ на единъ добъръ баща и на една добра майка, които сѫ го родили съ любовь и полагатъ всички грижи за него, да умре отъ гладъ? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога нѣма да умре отъ гладъ. Като влѣзе въ почвата, житното зърно задоволява стремежа си къмъ животъ и растене. Остане ли въ хамбара, не е доволно. То счита своя животъ като на последенъ сиромахъ — нищо не може да придаде и придобие. — Защо? — Неговиятъ импулсъ е спрѣнъ. Като знаете това, не спирайте дейностьта на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Съ други думи казано: Не спирайте свѣтлината, топлината и силата въ човѣшкия организъмъ да се проявятъ. Помнете: Гладътъ е първиятъ предвестникъ, първиятъ пионеръ, който отваря пѫтя къмъ живота. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ живота? Гладътъ създаде устата, зѫбитѣ, езика, гърлото, хранопровода, стомаха тънкитѣ, дебелитѣ чърва и т. н. Много добри нѣща е създалъ той. Който гладува, той се подмладява. За нѣкои гладътъ е адъ, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адътъ е мѣсто, дето човѣкъ познава себе си. Който не разбира дълбокия смисълъ на ада, казва, че той е мѣсто на мѫчение. Да познаешъ себе си, това не е мѫчение. Човѣкъ страда, мѫчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живѣе вече въ свѣтлина. — Еди-кой си умрѣлъ отъ гладъ. — Не, човѣкъ умира отъ безвѣрие и безлюбие, а не отъ гладъ. Мнозина се отказватъ да ядатъ отъ страхъ да не ги отровятъ, да не се разболѣятъ и т. н. Наистина, понѣкога е по-добре за човѣка по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелѣе. Когато кокошката затлъстѣе, господарьтъ ѝ туря ножъ на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живѣе, не я коли. Пакъ повтарямъ: Гладътъ е най-великиятъ актъ, съ който природата си служи за събуждане на красиви потици въ човѣка. Разумна е природата. Тя следи човѣка, да види, какъвъ потикъ е събудилъ гладътъ въ него, и веднага му дава условия за реализиране на този потикъ. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладътъ събужда въ човѣка, и ги задоволява. Ако гладътъ не е задоволенъ, причината за това е въ самия човѣкъ. Като не разбира дълбокия смисълъ на глада, той самъ се поставя на противоречия и казва, че ще умре отъ гладъ. Ако едно растение изсъхва, отъ гладъ ли е станало това? Нѣкой паразитъ го е нападналъ и изяжда, освенъ своето, и чуждото. Тъй щото, когато хората умиратъ, причината за това е по-низкиятъ животъ, който ги е нападналъ. Той се ползува отъ тѣхнитѣ енергии като отъ свои и постепенно спира развитието имъ. Като знаете това, не допущайте въ ума си нито една нечиста, лоша мисъль, нито въ сърдцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечиститѣ мисли и желания сѫ паразити, които изяждатъ човѣка и го пращатъ на онзи свѣтъ. Като не разбиратъ смисъла на яденето и на глада, мнозина се запитватъ, защо трѣбва да яде човѣкъ. Трѣбва да яде, само следъ като е гладувалъ. Значи, между яденето и глада има тѣсна връзка. Който е гладувалъ, само той знае, какво нѣщо е яденето. Само гладниятъ яде сладко. Не е ли гладувалъ, човѣкъ яде механически, което нищо не допринася. Яжъ, когато си гладенъ, за да ти е сладко. Яжъ, следъ като си гладувалъ, за да разберешъ, че велико благо се крие въ яденето. Гладътъ води къмъ естествена, съзнателна и разумна обмѣна между човѣка и природата. Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се криятъ въ него. Като гладува, човѣкъ върши най-малката и лека работа въ свѣта. Познай глада, за да разберешъ смисъла на живота. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 10. Беседа отъ Учителя, държана на 5. септемврий, 1941 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Прави възгледи Размишление. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ на живота. Тѣ искатъ да си обяснятъ причинитѣ за сѫществуването имъ, но не могатъ. Колкото по-голѣми сѫ мѫчнотиитѣ имъ, толкова по-голѣмо е недоволството. На кого да се сърдятъ за мѫчнотиитѣ си, не знаятъ. Времето се разваля, студъ хваща, недоволни сѫ, но нѣма на кого да се сърдятъ. Кѫщата имъ има неудобства, недоволни сѫ, но пакъ нѣма на кого да се сърдятъ. Да се сърди на себе си, не може; да се сърди на хората, не може; да се сърди на природата, пакъ не може. Но, въпрѣки това, сърди се, гнѣви се човѣкъ, упорствува. Ще кажете, че човѣкъ е благородно сѫщество. Наистина, благороденъ е той, но и упоритъ. По-благородно сѫщество на земята отъ човѣка нѣма, но и по-упорито сѫщество отъ него нѣма. Казано е въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка“. Значи, Богъ се разкая, че преждевременно е поставилъ човѣка въ рая. Дълго време още трѣбваше да стои вънъ отъ рая, за да се приготви за райския животъ. Понеже първитѣ човѣци не бѣха готови за рая, изпѫдиха ги вънъ, въ широкия свѣтъ, тамъ да се учатъ и възпитаватъ. Нѣма по-велико училище за човѣка отъ живота. И нѣма по-велика възпитателка за човѣка отъ природата. Каквото и да се говори за създаването на първитѣ човѣци, това е голѣма история. Двама души бѣха въ рая, но не живѣеха въ единство, имаше нѣщо, по което се различаваха. Когато двама души не сѫ на еднакво ниво въ физическо, въ духовно или въ умствено отношение, тѣ не могатъ да вървятъ заедно: единиятъ ще върви по-напредъ, другиятъ — следъ него. Какво ще стане, ако двама души — единиятъ високъ два метра, а другиятъ — 1.65 см., тръгнатъ на пѫть? Високиятъ прави голѣми крачки и върви напредъ. По-низкиятъ прави малки крачки и остава назадъ, не може да върви наредъ съ високия. За да бѫдатъ на една линия, високиятъ трѣбва да намали разкрача си, а низкиятъ — да го увеличи. Ако низкиятъ каже, че и той иска да намали разкрача си, както високия, и двамата ще се намѣрятъ въ първото положение; единиятъ ще върви напредъ, другиятъ — следъ него. За да вървятъ заедно, високиятъ трѣбва да се нагоди къмъ низкия, а низкиятъ — къмъ високия. Не се ли нагаждатъ единъ къмъ другъ, хората ще бѫдатъ на такова разстояние помежду си, че всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Срѣщатъ се двама души: единиятъ е добъръ цигуларь, а другиятъ не знае да свири. Това различие не трѣбва да ги отдалечава. — Защо? — Защото единиятъ ще свири, а другиятъ ще слуша и ще преценява. Вториятъ ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е отъ възможностьта да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя, и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но тѣ трѣбва да ги развиватъ. Единиятъ дава, другиятъ взима. Не могатъ двама души едновременно да даватъ или да взиматъ. Важно е човѣкъ да знае, какъ да дава и какъ да взима. Разумниятъ знае, кога и какъ да дава и да взима. Даването е законъ, чрезъ който човѣкъ изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно и съ любовь, той се ползува отъ Божието благословение. Съ други думи казано: ако давашъ правилно, природата ти дава кредитъ; ако не давашъ правилно, тя спира кредита ти. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ вземането. Ако взимашъ правилно, природата ти отпуща кредитъ; ако не взимашъ правилно, тя спира кредита ти. Представете си, че ви даватъ една семка. Вие взимате семката и я хвърляте настрана. Въ случая, вие не сте взели правилно семката. — Защо не сте я взели правилно? — Защото не сте разуменъ. Разумниятъ знае, какъ да постѫпи съ семката. Той отива на нивата си, посажда семката, полива я и я оставя на грижитѣ на природата. Следъ време отъ тази семка ще израсте голѣмо дърво, което ще дава изобилно плодове. Когато диша, човѣкъ пакъ взима. Ще каже нѣкой, че не иска да диша студенъ въздухъ. Единъ моментъ може да се откаже да диша, но втория моментъ ще се принуди да поеме и студенъ въздухъ. Отказването отъ известно благо е пакъ неправилно взимане. Природата наказва всѣки, който не знае да взима. — Защо? — Защото съ неправилното взимане човѣкъ нарушава законитѣ на природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човѣкъ взима известни блага отъ природата, въ замѣна на което тя гради въ него. Чрезъ разумното взимане човѣкъ доставя материали на природата, да гради. Промѣнитѣ, които ставатъ въ природата, сѫ резултатъ на това, което тя създава. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да се справя съ всички промѣни въ живота и въ природата. Затова е казано: „Примирявайте се съ Господа“. И тъй, да се примири човѣкъ, това значи, да приема всичко съ любовь и да дава всичко съ любовь. Каквото учи той, трѣбва да го изучава съ любовь. Вънъ отъ любовьта, нѣщата губятъ своя смисълъ. Като учи нѣкакъвъ езикъ, човѣкъ трѣбва да се научи да пише правилно буквитѣ. Запримѣръ, като пишете буквата „М“, ще гледате и дветѣ връхчета да бѫдатъ еднакво дълги. Нѣкои пишатъ първото връхче по-голѣмо отъ второто. Споредъ графолозитѣ, това сѫ хора, които мислятъ повече за себе си. Онѣзи пъкъ, които пишатъ второто връхче по-голѣмо отъ първото, сѫ хора, които мислятъ повече за другитѣ, по-малко за себе си. Ако онзи, който мисли повече за себе си, има слуга, ще изисква отъ него много работа, но като дойде до плащането, ще гледа да намали заплатата му. Ето защо, когато нѣкой слуга се хваща на работа, трѣбва да види, какъ пише господарьтъ буквата „М“. Ако напише първото връхче по-високо, да не става слуга на такъвъ господарь. И господарьтъ има право да провѣри, какъ слугата пише буквата „М“, за да знае, да го вземе ли за слуга, или не. Ако и слугата, и господарьтъ пишатъ буквата „М“ правилно, съ два еднакво високи върха, тѣ сѫ единъ за другъ. Обаче, има и друго нѣщо. Връхчетата на буквата могатъ да бѫдатъ еднакви, но силно заострени. Това показва, че този човѣкъ е сприхавъ. Ако връхчетата сѫ заоблени, този човѣкъ е мекъ, кротъкъ, отстѫпчивъ. Като изучава езицитѣ, човѣкъ трѣбва да разбира и тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Запримѣръ, думата „соль“ въ различнитѣ езици има различни значения. На английски езикъ. думата „соль“ означава душа, нѣщо подвижно. Въ български езикъ тази дума има две значения: соль, която осолява, ограничава нѣщата. Когато нѣкой каже, че го насолили добре, това значи, че го накарали да млъкне. И най-после, сѫщата дума „солъ“ въ музиката означава музикаленъ тонъ. Дето влѣзе тонътъ „солъ“, всички го чуватъ. Едно се изисква отъ човѣка: да прави разумна, съзнателна връзка между нѣщата. Всички нѣща въ природата сѫ тѣсно свързани. Запримѣръ, между главата, рѫцетѣ и краката има известна връзка. Когато върви, човѣкъ движи рѫцетѣ си, а главата въ това време мисли. Когато дѣсниятъ кракъ излиза напредъ, лѣвата рѫка отива назадъ; когато лѣвиятъ кракъ излиза напредъ, дѣсната рѫка отива назадъ. Между дѣсния кракъ и лѣвата рѫка се образува едно течение отъ енергии; между лѣвия кракъ и дѣсната рѫка се образува друго течение. Тѣзи две течения се прекръстосватъ. Въ това време пъкъ енергии отъ природата събуждатъ мисъльта, и главата започва да работи. Доколко човѣкъ е работилъ съ главата, съ рѫцетѣ и съ краката си, се познава по коститѣ му. Единъ день, когато човѣкъ замине за другия свѣтъ, Богъ ще се произнесе научно за неговата дейность на земята по коститѣ му. Той ще каже: Донесете ми коститѣ на еди-кой си човѣкъ. Като разглежда главата му, Той ще види, съ кои центрове е работилъ повече и съ кои — по-малко. После ще разгледа коститѣ на рѫцетѣ му и ще види, доколко е билъ справедливъ. Като разгледа коститѣ на краката му, Той ще се произнесе за неговата доброта. Като се говори за онзи свѣтъ, хората искатъ да знаятъ, ще се срѣщатъ ли тамъ съ близкитѣ си и ще се познаватъ ли. Ако двама музиканти свирятъ добре, тѣ непремѣнно ще се срещнатъ и ще се запознаятъ; ако двама оратори говорятъ сладко и красноречиво, непремѣнно ще се срещнатъ и познаятъ; ако двама души ходятъ добре, непремѣнно ще се срещнатъ. Докато човѣкъ се движи, всѣкога ще срѣща хора и ще се запознава съ тѣхъ. Престане ли да ходи, никого не може да срѣща. Ако нѣкой го посети и му дойде на крака, това е другъ въпросъ. Изобщо, страшно е положението на човѣкъ, който не може да ходи, да се движи. Понеже краката сѫ символъ на човѣшкитѣ добродетели, страшно е положението на човѣкъ, който не е работилъ върху добродетелитѣ си. Който е развилъ добродетелитѣ си, върви тихо, плавно, като че не стѫпва на земята. Колкото по-грубъ е човѣкъ, толкова по-тежко, по-шумно ходи. Като говорите за срѣщи и запознаване съ хората, нуждни сѫ редъ условия. Запримѣръ, ако отивате на чешма, която дава изобилно вода, малко хора ще срѣщате и малко познанства ще правите. Ако отивате на чешма, която дава малко вода, ще чакате много време, докато напълните сѫдоветѣ си. Въ това време ще се срѣщате съ много хора и ще се запознавате. За да не седите безъ работа, можете да си вземете нѣкоя книга да четете, или да пишете нѣщо. Кое е по-добре за човѣка: да отива при чешма, която тече изобилно, или при такава, която слабо тече? Ще кажете, че изобилието е за предпочитане. Въ едни случаи изобилието е за предпочитане, а въ други — не. Рибитѣ живѣятъ въ изобилно количество вода, но знаятъ ли нѣщо за водата? Хората, които сѫ извънъ водата, като срѣда, знаятъ за нея повече, отколкото самитѣ риби. Значи, за да прецени човѣкъ дадени условия и да ги разбере, трѣбва да излѣзе вънъ отъ тѣхъ, да ги смѣни съ други. На сѫщото основание, казвамъ: Животътъ може да се оцени и разбере само тогава, когато излѣзете отъ неговитѣ рамки и влѣзете въ нови условия, въ новъ животъ. Животътъ има много форми, презъ които човѣкъ трѣбва да мине, за да научи това, което се крие въ тѣхъ. Рибата, птицата, млѣкопитаещото, човѣкътъ сѫ форми, чрезъ които животътъ се изявява. Има по-съвършени форми отъ човѣшката. Даже бѫдещата човѣшка форма ще се различава отъ сегашната. Челото ще образува права линия, нѣма да има никакъвъ наклонъ. Но и сегашната човѣшка форма е красива, съдържа много ценни нѣща за изучаване. Запримѣръ, човѣшкото лице има много форми: крѫгли, елипсовидни, продълговати и т. н. Всѣка форма представя специаленъ предметъ за изучаване. При самовъзпитанието човѣкъ трѣбва да се спира върху промѣнитѣ, които ставатъ въ външния свѣтъ, и да ги разглежда като незавършени процеси. Само по този начинъ той може да си въздействува добре и възпитателно. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ, разглеждате го и казвате, че очитѣ му не ви харесватъ, не искате втори пѫть да го видите. Това не е правилно отношение. Гледайте очитѣ на този човѣкъ като на обикновени очи. Той нѣма очитѣ на светията, на талантливия, нито на гениалния човѣкъ. Свѣтлината на неговото съзнание е още слаба, не може да одухотвори очитѣ му. Ще дойде день, когато и неговитѣ очи ще бѫдатъ красиви. Гледайте на нѣщата така, както гледатъ разумнитѣ и възвишени сѫщества. Ако нѣкое разумно сѫщество дойде на земята, ще се интересува отъ всичко. Всѣко живо сѫщество представя цененъ обектъ за изучаване. Когато дойде до човѣка, предъ него се разкрива дълга история на миналото. Въ лицето на човѣка той чете като по книга, презъ какви поколѣния е миналъ, какъ е работилъ и т н. Отъ сегашния човѣкъ сѫдимъ за епохитѣ, презъ които е миналъ, за начина, по който е работилъ. Въ това отношение всѣки човѣкъ е справочна книга, въ която е написано миналото му. Въ бѫдеще и името му ще фигурира въ тази справочна книга. Както лицето на човѣка говори за живота на миналитѣ поколѣния, така и най-малката му болка или неразположение говори за промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Мнозина се оплакватъ отъ ревматизъмъ въ колѣнетѣ, въ стѫпалата, въ гърба, въ рѫцетѣ и т. н. Човѣшкиятъ организъмъ е барометъръ, който показва и най-малкитѣ промѣни на времето. Който разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата, може да чете по промѣнитѣ въ природата като по книга. Запримѣръ, вѣтърътъ вѣе въ различни посоки: изтокъ, западъ, северъ и югъ. Ако посоката на вѣтъра е къмъ изтокъ, това показва, че хората трѣбва да бѫдатъ справедливи. Когато хората сѫ справедливи, работитѣ имъ се нареждатъ добре. Нарушаватъ ли законитѣ на справедливостьта, работитѣ имъ се развалятъ. Когато не успѣватъ въ живота си, и работитѣ имъ не вървятъ добре. Причината за това се крие въ тѣхната несправедливость. Бѫдете справедливи къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си. Единъ камиларь пѫтувалъ въ пустинята съ своята натоварена камила. Тя едва се движела подъ тежестьта на голѣмия товаръ. По едно време камиларьтъ намѣрилъ една кожа на земята и си помислилъ, да я вземе, или не. Навелъ се къмъ земята, взелъ кожата и я хвърлилъ върху гърба на камилата. Отъ голѣмата тежесть гърбътъ на камилата се пречупилъ — тя не могла да издържи нито единъ грамъ повече отъ това, съ което била натоварена. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако камиларьтъ бѣше разпрегналъ камилата и почакалъ малко да си почине. Следъ малка почивка тя би могла да пренесе по-голѣмъ товаръ. Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да знае, колко може да носи едно животно и какъ да го товари. Справедливостьта е чувство, което има отношение къмъ всички живи сѫщества. Справедливостьта има отношение и къмъ търпението на човѣка. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Представете си, че даватъ една ябълка на сто души. — Какъ ще я раздѣлятъ? — Ще я нарѣжатъ на сто равни части, и на всѣки ще се падне по едно парченце. Това е човѣшко дѣление на благата. Дойдете ли до Божествено то дѣление на благата, тамъ всѣки е готовъ на жертви. Всѣки отстѫпва парченцето си на другъ, и така цѣлата ябълка се дава на единъ отъ стотѣ души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т. н. Който е готовъ на голѣми жертви, ще остане последенъ. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвувалъ за другитѣ. Онзи, който още първата година е изялъ ябълката, ще чака сто години, докато се изредятъ стотѣ души — Не може ли всички да получатъ по една ябълка въ една и сѫща година? — Не може. Щомъ искатъ непремѣнно отъ едно и сѫщо дърво, ще чакатъ редъ. Естеството на ябълката е такова, че дава годишно само по единъ плодъ. Изкуство е да се научи човѣкъ да търпи, да понася всичко съ любовь. Отъ своитѣ мисли и чувства, положителни и отрицателни, човѣкъ гради бѫдещето си тѣло. Единъ день той ще види своитѣ добродетели и погрѣшки въ тѣлото си и, ако е разуменъ, лесно ще ги изправи и ще се освободи. Веднъжъ единъ светия се молилъ на Господа и благодарилъ за всички блага, съ които го обсипвалъ. Въ това време нѣкой похлопалъ на вратата му. Светията чулъ хлопането, но не отворилъ вратата. Той си казалъ: Сега се моля на Господа, съ Него се разговарямъ, не приемамъ никого. На вратата хлопалъ единъ беденъ, страдащъ пѫтникъ. Като видѣлъ, че светията не отваря, пѫтникътъ си отишълъ огорченъ. Следъ време светията заминалъ за другия свѣтъ. Преди да стигне на опредѣленото за него мѣсто, той видѣлъ една хубава статуя, съ една малка дупка на нея. Той помислилъ, че статуята принадлежи на нѣкого и се заинтересувалъ да знае, чия е. Отговорътъ билъ: Тази е твоята статуя. Това си изработилъ презъ времето, когато си билъ на земята. — Защо не е завършена окончателно? Какво показва тази дупчица? — Тя е останала отъ деня, когато ти не прие бедния, страдащъ човѣкъ. Ако бѣше го приелъ, щѣше да разберешъ, по какъвъ начинъ да запълнишъ дупката на своята статуя. Тази дупка показва, че имашъ една погрѣшка, която не можа да изправишъ на земята. — Моя ли е погрѣшката? — Твоя. Обаче, и да не е твоя, щомъ видишъ една погрѣшка въ другъ човѣкъ, все едно, че е твоя. Въ този човѣкъ щѣше да видишъ една погрѣшка, която щѣше да те научи, какъ да запълнишъ дупката на твоята статуя. Въ това време ти се молѣше на Господа и четѣше „Отче нашъ, Който Си на небесата, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята“. Следъ всичко това, не бѣше готовъ да посрещнешъ единъ страдалецъ. Това не е молитва, така не се чете Отче нашъ. Въ лицето на този страдалецъ се крие баща ти, братъ ти. Чрезъ тѣхъ Богъ иска да те изпита, какъ се отнасяшъ съ ближнитѣ си. Какво ще кажешъ, ако самъ Богъ се е скрилъ въ тази форма? Ако Той те посети направо, придруженъ съ ангели и серафими, облѣченъ съ свѣтлина и съ великолепие, ти щѣше да знаешъ, какъ да Го посрещнешъ. Обаче, изкуство е да Го видишъ въ най-проститѣ и микроскопически форми и да Му отдадешъ нуждното внимание. Погледнешъ ли на бедния и окѫсанъ човѣкъ отвисоко, дупката на твоята статуя ще остане праздна. Богъ е скритъ и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща и чрезъ тѣхъ ни изпитва. Виждашъ единъ камъкъ на земята, ритнешъ го. Защо го риташъ? Спъналъ те. Не можа ли, преди да те спъне, да се наведешъ, да го туришъ настрана, или да го вземешъ у дома си и да го туришъ нѣкѫде на работа? Виждашъ едно хубаво цвѣте и веднага го откѫсвашъ. Защо го кѫсашъ? Не можа ли да се наведешъ, да го помиришешъ, да го погалишъ и да благодаришъ за хубавия ароматъ, който се отдѣля отъ него? Ако постѫпвашъ по този начинъ, ти ще получишъ благословение. Като се натъкватъ на противоречия, хората искатъ да ги разрешатъ по изкуственъ начинъ. Тѣ мислятъ, че съ едно махане на рѫка могатъ да турятъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Това е невъзможно. Каквото и да прави човѣкъ, работилницата ще работи, ще кове гвоздеи на наковалнята, и шумъ ще се вдига; каквото и да прави, фабрикитѣ, тъкачницитѣ ще работятъ, ще тъкатъ платната си, и шумъ ще се вдига. На физическия свѣтъ шумътъ нѣма да престане. Каквито усилия и да прави човѣкъ, параходътъ нѣма да спре срѣдъ морето. Параходътъ пѫтува, върви по своя пѫть и за никого не спира. Когато минава покрай пристанища, той спира за известно време и пакъ продължава пѫтя си. Който успѣе да се качи, добре; който не успѣе, пакъ добре — параходътъ нищо не губи. — Защо пѫтува параходътъ по морето? — Такъвъ е пѫтьтъ му. Ако искате да спре малко, да се качите и вие, това е невъзможно. Ако искате да се качите на него, ще го чакате на опредѣлено пристанище. Тъй щото, не се спъвайте отъ противоречията, не роптайте противъ тѣхъ, но разумно ги изправяйте. Какво противоречие е това, че сте се натъкнали на една дупка, и кракътъ ви хлътналъ вѫтре? Вземете камъни, запълнете дупката и продължете пѫтя си. Ако вие не направите това, другъ нѣкой ще хлътне следъ васъ. Противоречие ли е това, че нѣкой човѣкъ мирише? Вие се отдалечавате отъ него, не можете да го търпите. Защо не влѣзете въ връзка съ този човѣкъ, да разберете причината за лошата миризма? Може би, той не е могълъ да се кѫпе цѣлъ месецъ, защото нѣмалъ пари за баня, нѣмалъ риза да се преоблѣче. Ако всичко това е така, предложете му вашата баня, дайте му една риза да се преоблѣче, нахранете го добре и го изпратете. Всички хора търсятъ лесния пѫть и затова не успѣватъ въ живота си. Лесно е да ритнешъ камъка, който се изпрѣчва на пѫтя ти. Лесно е да откѫснешъ едно цвѣте, да го подаришъ на възлюбения си. За такива случаи българитѣ казватъ: „Съ чужда пита поменъ.“ Лесно е да отбѣгвашъ хора, които не ти се нравятъ. Питамъ: Толкова години вече живѣете на земята, какво сте направили въ името на любовьта? Кой отъ васъ е спасилъ давещия? Кой отъ васъ е отрѣзалъ вѫжето на онзи, когото бѣсятъ? Кой отъ васъ повдигналъ едно сираче, да му даде възможность да учи и да свърши училище? Всички ще отговаряте за дѣлата си. Като отидете на онзи свѣтъ, Богъ ще ви пита, какъ сте живѣли на земята и какво носите съ себе си. Ако сте били бакалинъ, ще ви пита, защо продавахте нечестно? При всѣко мѣрене на стоката отиваха десетина грама въ ваша полза. Ще кажете, че везнитѣ не били точни. Разликата въ везнитѣ може да бѫде съ единъ-два грама, но съ десеть грама? При това, вие сте бакалинъ отъ десеть години насамъ, трѣбваше да провѣрите везнитѣ си. Защо не теглите съ десеть грама повече, а всѣкога намалявате съ десеть грама? Ще кажете, че ако давате повече, ще осиромашеете. Не, задъ васъ седатъ Божественитѣ блага, които се даватъ въ изобилие. Бѫдете щедри, изобилно давайте и не се страхувайте отъ обедняване. Който щедро дава, получава щедро. Нѣкои хора сѫ щедри, но само по отношение на тѣзи, които обичатъ. Къмъ онѣзи, които не обичатъ, не сѫ щедри, тамъ се затварятъ, нищо не даватъ. — Еди-кой си не заслужава. — Какъ да не заслужава? И той е създаденъ отъ Бога. Христосъ казва: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ Човѣкъ трѣбва да има права мисъль, прави разбирания. Нѣкой религиозенъ се хвали, че работитѣ се нареждали добре, че имало плодородие, че житото било хубаво, защото той се молѣлъ на Бога. Когато ставатъ нещастия, той ги отдава на другитѣ хора. Защо и тогава не се моли да се избѣгнатъ нещастията? Това е криво разбиране на нѣщата. Това е непознаване на себе си. Ако човѣкъ се счита съучастникъ въ доброто, едновременно трѣбва да се счита съучастникъ и въ злото. Колкото си причина за доброто, толкова си виновенъ и за злото. Постоянно се молете, да не изпадате въ изкушения и за доброто всѣкога благодарете. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ добри слуги. И Богъ изисква отъ хората сѫщото. Кой е добриятъ слуга? Какви сѫ качествата му? Ако е за автомобилъ, или за нѣкакъвъ другъ предметъ, лесно е да се каже, кой е най-добъръ. Добъръ автомобилъ е този, на който машината е здрава и отъ добра система. Като върви, той не вдига шумъ, не се клати на една и на друга страна, но се движи тихо, спокойно, като че плава. Добриятъ слуга има тихо, спокойно, засмѣно лице. Той върши работата си съ любовь и разположение, никой не го чува, какво прави и кога свършва работата си. Всички сѫ доволни отъ него — и господаритѣ му, и външнитѣ хора. Желая ви да бѫдете добри слуги и, като тръгнете за другия свѣтъ, да носите препорѫчителни писма, както отъ господаритѣ си, така и отъ външнитѣ хора. Като дадете тия писма, всички ще кажатъ: Ето единъ човѣкъ, който изпълни задачата си съзнателно. Ето единъ добъръ слуга! Сега пъкъ ще ви запитамъ, кой е добриятъ господарь. На този въпросъ сами трѣбва да отговорите. Възползувайте се отъ това, което казахъ за правилното написване на буквата „М.“ Ако господарьтъ пише първото връхче на буквата „М“ по-високо отъ второто, не е добъръ. И ако слугата пише буквата „М“ по сѫщия начинъ, пакъ не е добъръ. И двамата мислятъ главно за себе си. За да бѫдатъ добри и да иматъ правилни отношения помежду си, господарьтъ и слугата не трѣбва да пишатъ нито едното, нито другото връхче на буквата по-високо, но и дветѣ да бѫдатъ еднакво високи и слабо закрѫглени. Това значи, слугата да живѣе за господаря си, и господарьтъ — за слугата. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ.“ * 9. Беседа отъ Учителя, държана на 3. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Предназначението на човѣка Размишление. Какво е предназначението на човѣка? Защо е дошълъ човѣкъ на земята? Това сѫ въпроси, които всички хора си задаватъ, но и до днесъ още оставатъ неразрешени. Повечето хора се занимаватъ съ това, за което не сѫ дошли — съзнанието имъ е такова. Колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-близо е той до своето предназначение. Ще кажете, че човѣкъ е разумно сѫщество. Това твърдение е отчасти вѣрно. Не всѣки човѣкъ е разуменъ. Разуменъ ли е онзи, когото ранили нѣколко пѫти на бойното поле и, въпрѣки това, пакъ се хвърля въ боя? Разуменъ ли е онзи, който постоянно отива въ кръчмата и всѣкога се връща съ пукната глава? Разуменъ ли е онзи, когото проказата е хванала отъ главата до краката? Каква разумность е тази, която довела хората до положение да боледуватъ и да умиратъ? Идете въ гробищата, ще видите цѣлъ градъ отъ кръстове и паметници. Чувате нѣкои да говорятъ, че погребли еди-кого си. Съ това тѣ считатъ, че изпълнили нѣкакъвъ дългъ. Това не е предназначението на човѣка. Дългъ на човѣка е да ражда. Ние уважаваме майкитѣ, които раждатъ. Ние уважаваме всички хора, които градятъ, творятъ, безъ да разрушаватъ и събарятъ. Ще кажете, че нѣкой си направилъ кѫща, която следъ нѣколко години се съборила. Каква кѫща е тази, която лесно се събаря? Какво платно е това, което лесно се нищи? Като не разбиратъ своето предназначение, хората се запитватъ едни други, вѣрватъ ли въ Бога. Какво разбирате подъ думата „вѣра“? Ако си гладенъ и те нахраня, вѣрвашъ ли въ мене? Това вече не е вѣра, но фактъ. Вѣрата подразбира нѣщо, което не е станало. Значи, да вѣрвашъ, че нѣкога ще те нахраня. И като вѣрвашъ въ това, да се сбѫдне. Безъ вѣра нѣщата не могатъ да станатъ реални. Значи, вѣрата е предшественица на реалностьта. Тя е врата, презъ която човѣкъ влиза въ реалностьта. Нѣкой казва, че вѣрва въ окултизма. Какво нѣщо е окултизъмътъ? Тайна наука. Той разкрива тайнитѣ на природата. Тогава всички химици, всички адвокати, всички сѫдии сѫ окултисти. Тѣ изучаватъ законитѣ на природата и на живота, комбиниратъ ги по единъ или по другъ начинъ и правятъ различни съединения. Обаче, опититѣ имъ повечето пѫти свършватъ съ експлозии. — Защо? — Получили сѫ експлозивни вещества. За да не получаватъ такива вещества, тѣ трѣбва да бѫдатъ чисти. Като прави опити, като изследва тайнитѣ на природата, химикътъ трѣбва да бѫде чистъ. Адвокатътъ, сѫдията, които сѫдятъ, трѣбва да бѫдатъ чисти, да не сѫ направили нито едно престѫпление. Всѣки човѣкъ, който прави престѫпления, не може да бѫде нито майка, нито баща, нито учитель, нито сѫдия, нито търговецъ. Абсолютна чистота се изисква отъ всѣки човѣкъ. Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ? Въ доброто. Който носи доброто въ себе си и го проявява, той може да бѫде и баща, и майка, и учитель, и проповѣдникъ, и сѫдия, и адвокатъ — всичко може да бѫде. Този човѣкъ е всѣкога съ Бога. И като се спъне и падне на пѫтя, Богъ е пакъ съ него. Той му казва, че Пѫтьтъ, по който върви, не е правъ. Разбере ли това, падналиятъ стѫпва на краката си и намира правия пѫть. Радвайте се, когато свѣтлината е предъ васъ. Радвайте се, и когато свѣтлината е задъ васъ. Тогава сте на изпитъ, умътъ ви се изпитва. Псалмопѣвецътъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си“. Блаженъ е този, на когото Пѫтьтъ е огрѣнъ отъ Божията свѣтлина. Съвременнитѣ хора сѫ раздѣлени помежду си, всѣки има свой възгледъ въ умствено и въ религиозно отношение, благодарение на което не се разбиратъ. Много християни има днесъ, но и тѣ сѫ раздѣлени. Единъ е православенъ, другъ — евангелистъ, трети — католикъ, четвърти — методистъ, баптистъ и т. н. Колкото повече вѣрвания се явяватъ между хората, толкова по-мѫчно се разбиратъ. Казватъ: Свѣтътъ ще пропадне отъ сектанти. Злото не е въ сектанството, но въ отсѫтствието на любовьта. Ако хората се обичаха, ако имаха любовь помежду си, всичко щѣше да върви добре. Природата е пълна съ сектанти. Всичко, което човѣкъ е направилъ, почива върху сектанството, т. е. върху подраздѣлението. Вижте, какво представя колелото. То има нѣколко оси, които излизатъ отъ общъ центъръ Благодарение на оситѣ колелото се върти. Оситѣ сѫ сектанти, но вършатъ работа. — Кога? — Когато сѫ събрани на едно мѣсто. Липсва ли една отъ оситѣ, колелото спира. Започнатъ ли оситѣ да излизатъ навънъ, всѣка свободно да се проявява, колата спира. Тъй щото, опасностьта не е въ сѫществуването на сектитѣ, но въ тѣхното отдѣляне отъ общия центъръ на живота, отъ колелото на живота — отъ любовьта. Кое вѣрую е право? Споредъ насъ, право вѣрую е това, което е въ състояние да подобри времето — отъ лошо да го превърне въ добро; право вѣрую е това, което може да подобри състоянието на изворитѣ; право вѣрую е това, което подобрява живота на майкитѣ, на бащитѣ, на учителитѣ; право вѣрую е това, което внася реформи въ обществения животъ, както и въ живота на цѣлото човѣчество. Правото вѣрую на земята е право и въ онзи свѣтъ. И оттамъ вестницитѣ пишатъ: Проповѣдвайте на християнскитѣ народи. Напълнете главитѣ имъ съ чисти и прави мисли, да разбератъ, че не вършатъ Божията воля. Ако християнитѣ не се вслушатъ въ гласа на Бога и не изпълнятъ Неговата воля, земята ще се разтърси така, че коренно ще се измѣни. Ако съвременнитѣ хора не се помирятъ и не си подадатъ взаимно рѫка, очаква ги такава участь, каквато никой не може да си представи. Ако се помирятъ, Божието благословение ще дойде върху всички народи — Царството Божие ще се въдвори на земята. Това трѣбва да знаятъ всички хора, всички водители. Това ще бѫде деньтъ на Господа. Деньтъ Господень е день за възмездие на престѫпленията, които хората сѫ вършили и вършатъ на земята. Време е вече християнитѣ да се обединятъ, да станатъ проводници на Божията Любовь. Само по този начинъ Богъ ще изпрати благословението си на всички хора и народи. — Кой ще победи? — Онѣзи хора, които носятъ любовьта. Докато господствува безлюбието, отъ сегашния порядъкъ нѣма да остане прашинка, за споменъ на бѫдещето. Помнете: въ продължение на 45 години сегашниятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се измѣни, нѣма да остане поменъ отъ него. Следъ това ще дойде новото, което всички очакватъ. Такава е Божията воля. Ще кажете, като умрете, каквото ще да става следъ васъ. И смъртьта не разрешава въпроситѣ. Кѫде ще отидете следъ смъртьта си? Ако следъ смъртьта си човѣкъ не отиде при Бога, при Христа, или при своитѣ братя и сестри, той е изгубенъ. Ако не намѣри Учителя си, той е изгубенъ. Смисълътъ на човѣшкия животъ е въ любовьта, да намѣри тѣзи, които го любятъ, и които той люби. Любовьта е мощниятъ двигатель на цѣлокупния животъ. Тъй щото, дали сте на земята или на небето, безъ любовь не можете да живѣете. Да вѣрвашъ въ любовьта, това е правото вѣрую. — Ти въ какво вѣрвашъ? — Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ моя умъ, въ моето сърдце, въ моята воля, въ моята душа и въ моя духъ. Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ всички хора, въ цѣлата вселена. Навсѣкѫде виждамъ Бога мощенъ и любещъ. Когато тъпче, всичко превръща на прахъ. Когато учи и възпитава човѣка, туря го въ пещь съ 50 милиона градуса топлина, да го стопи, пречисти като слънце да свѣтне. Кой може да устои на този огънь, безъ да се стопи? И най-голѣмиятъ дяволъ ще стане правовѣренъ. Въ огъня на любовьта всички противоречия изчезватъ. Любовьта примирява и най-голѣмитѣ врагове. Ще дойде любовьта въ свѣта, ще дойде деньтъ на примиряването. Едно трѣбва да пази човѣкъ — да не се озлобява и ожесточава. Презъ каквито изпитания и да мине, трѣбва да остане тихъ и спокоенъ. Желайте, любовьта да победи, и да се възцари правдата и истината. Не се настройвайте нито противъ германцитѣ, нито противъ англичанитѣ, нито противъ руснацитѣ. Всѣки е на мѣстото си. Споредъ насъ, англичанитѣ сѫ търговцитѣ на свѣта — господари на морето, германцитѣ — индустриалци — господари на въздуха, руснацитѣ — земедѣлци — господари на земята. Въ всѣки човѣкъ има и търговци, и индустриалци, и земедѣлци. Сѫщото се отнася и до народитѣ. Значи, всѣки българинъ носи въ себе си и търговеца, и индустриалеца, и земедѣлеца. При това, всѣки народъ се счита за избранъ отъ Бога. Всѣки мисли, че на него е дадена ролята да оправи свѣта. Прави сѫ народитѣ да мислятъ, че сѫ избрани отъ Бога, но не само единъ народъ, а всички заедно. Всички народи трѣбва да се обединятъ въ единъ, и всички заедно да изпълнятъ Божията воля. Тогава ще се сбѫдне това, което Богъ е казалъ: „Ще се вселя между хората, азъ ще имъ бѫда Богъ, а тѣ ще ми бѫдатъ народъ“. Благословенъ да е деньтъ, когато всички народи бѫдатъ избрани отъ Бога. Благословенъ да е деньтъ, когато всички майки и бащи бѫдатъ избрани отъ Бога. Когато майката ражда, нѣма да бѫде обременена съ мисъльта, че нови грижи ѝ се налагатъ, но ще се радва, че е избрана отъ Бога да роди дете, създадено по образъ и подобие Божие. И бащата ще се радва, че е избранъ за служитель на Бога. Учительтъ нѣма да работи само за пари, но ще се радва, че рѫководи деца, посочва имъ правия пѫть къмъ Бога. Дошло е времето, всички хора и народи да посрещнатъ Бога и да се радватъ, че сѫ Негови избранници. Когато нѣкой пророкъ или Учитель дойде между хората, мнозина се съмняватъ въ него и считатъ, че той внася заблуждения въ човѣшкитѣ умове. Който проповѣдва на хората, че трѣбва да се осигурятъ, че старость ще дойде, че смърть ги чака, той внася заблуждения. Обаче, който проповѣдва Божественото учение, той посочва на хората правия пѫть, той ги води въ пѫтя на свѣтлината и на свободата. Божественото учение отрича старостьта, отрича и смъртьта. Споредъ насъ смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скѫсана и окаляна, нѣма ли да я съблѣчете? Ще я съблѣчете, разбира се. Ако има възможность да се закърпи, ще я закърпите, а следъ това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облѣчете нова, чиста дреха. Има ли нѣщо лошо въ събличането на старата дреха и въ обличането на нова? — Кѫде е онзи свѣтъ? — Предъ тебе, но ти не го виждашъ. Този и онзи свѣтъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но хората сѫ слѣпи, не виждатъ нѣщата ясно. — Далечъ ли е онзи свѣтъ? — Близо е. Колкото е разстоянието отъ човѣшкия до мравешкия свѣтъ, толкова е и отъ този до онзи свѣтъ. Знаятъ ли това мравкитѣ? Тѣ се качватъ по главата, по носа, по тѣлото на човѣка, безъ да подозиратъ, че това е разумно сѫщество, което може въ единъ моментъ да ги облагодетелствува и въ единъ моментъ да ги унищожи. Човѣкъ може да имъ достави много храна, да ги осигури за цѣлъ животъ, но и въ единъ моментъ може да мине съ ралото си върху тѣхъ, да разруши цѣлия мравунякъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ права мисъль, отъ право разбиране на живота. Днесъ и младиятъ, и стариятъ мислятъ криво. Младиятъ казва, че докато е младъ, трѣбва да си поживѣе; като остарѣе, тогава ще мисли за другъ животъ, тогава ще прилага доброто. Това е крива философия. И като младъ, и като старъ човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да бѫде здравъ и работоспособенъ. Младиятъ трѣбва да има здрава глава, здрави дробове, здравъ стомахъ, да яде сладко, да работи добре. Значи, като младъ, ти ще ядешъ сладко и ще работишъ прилежно. Стариятъ не трѣбва ли да бѫде здравъ? И стариятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи и да се радва на живота. Право ли е стариятъ да се оплаква отъ разстройство на стомаха, отъ слаби очи, отъ слабъ слухъ? Трѣбва ли стариятъ да са оплаква, че краката му не го държатъ вече, че рѫцетѣ му треперятъ? Следъ всичко това хората минаватъ за учени и разумни. Каква наука е тази, отъ която човѣкъ не може да се ползува въ старинитѣ си? Каква религия е тази, която не може да крепи човѣка и въ младини, и въ старини? Единъ турчинъ прекаралъ живота си въ ядене и пиене; всичко, каквото ималъ, продалъ, и паритѣ изялъ. Като се видѣлъ въ положението на последенъ сиромахъ, той отишълъ при султана да се оплаче отъ сиромашията си. Султанъ ефенди, казалъ той, цѣлъ животъ ядохъ и пихъ, петь пари не задържахъ въ джоба си. Помогни ми по нѣкакъвъ начинъ, да излѣза отъ сиромашията. Султанътъ му казалъ: Като си ялъ и пилъ само и си дошълъ до крайна сиромашия, кажи ми, коя часть отъ кокошката е най-сладка. — Трътката, султанъ ефенди. Султанътъ като видѣлъ, че турчинътъ ялъ и пилъ, но поне научилъ нѣщо, заповѣдалъ на слугитѣ си да му дадатъ 250 лири и да го пуснатъ да си отиде. Другъ турчинъ, сѫщо краенъ сиромахъ, чулъ, че султанътъ далъ на приятеля му 250 лири, решилъ и той да постѫпи по сѫщия начинъ. Отишълъ при султана и му разказалъ, какъ осиромашалъ отъ ядене и пиене. — Кажи тогава, коя е най-сладката часть на бивола. — Задната. — Ударете му 25 тояги и го изпѫдете вънъ. Който е осиромашалъ отъ ядене, трѣбва да знае, коя часть на кокошката и на бивола е най-сладка. Най-сладката часть на бивола е рибицата. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да изучава реалностьта на нѣщата, да познава себе си, не само като характеръ и темпераментъ, но да познава и своето вѫтрешно „азъ“. Дойдете ли до темпераментитѣ, казвате, че сѫществуватъ нѣколко темперамента: сангвиниченъ или въздухообразенъ, умственъ или нервенъ, холериченъ и флегматиченъ. Сангвиницитѣ сѫ подвижни, съ хубавъ цвѣтъ на лицето, съ добре развити дробове. Тѣ се радватъ на добро здраве. Нервниятъ темпераментъ включва хора съ добре развитъ умъ. Холерицитѣ сѫ динамични хора, лесно избухватъ. Зидаритѣ, каменаритѣ иматъ такъвъ темпераментъ. Холерикътъ обича да чука камъни, да удря, да сѣче дърва и т. н. Флегматицитѣ пъкъ сѫ повече лениви хора. Затова, именно, нѣкой наричатъ флегматичния темпераментъ „боленъ темпераментъ“. Въ миналото, въ Цариградъ се наплодили много „хайлязи“ — мързеливи хора, дембели, които по цѣлъ день мислѣли само за ядене и пиене и, като се нахранвали, прекарвали повече въ лежене и въ сънь. Понеже нищо не работѣли, тѣ обременявали бюджета на държавата: отъ день на день броятъ имъ се увеличавалъ и взелъ заплашителни размѣри. Единъ день султанътъ извикалъ единъ отъ министритѣ си и му казалъ: Какво ще правимъ съ тѣзи дембели? Докога ще ги хранимъ? Министърътъ отговорилъ: Преди всичко, трѣбва да ги изпитаме, кои сѫ истински дембели, и само тѣхъ да оставимъ. — Какъ ще ги опиташъ? — Ще заповѣдамъ да запалятъ дембелхането. Наистина, единъ день слугитѣ запалили дембелхането, и всички дембели, съ изключение на двама, избѣгали. Когато пожарътъ се засилилъ, и пламъцитѣ нахълтали въ дембелхането, единъ отъ двамата проговорилъ: Приятелю, ще изгоримъ. Вториятъ се обадилъ: Какъ не те мързи да говоришъ! Така министърътъ разбралъ, кои сѫ истинскитѣ дембели, и заповѣдалъ само тѣ да останатъ въ дембелхането, като модели. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ умоветѣ и сърдцата имъ, да знаятъ, кои да приематъ и кои да отблъскватъ. Ако не различавате мислитѣ и чувствата, вие можете да попаднете подъ влиянието на такива, които да се отразятъ зле върху организма ви. Добритѣ мисли и чувства се отразяватъ благоприятно върху човѣшкия организъмъ. Отрицателнитѣ мисли и чувства, като страхъ, съмнение, недовѣрие, омраза внасятъ нѣщо болезнено въ организма, и човѣкъ започва да отслабва, пожълтява. Запримѣръ, докато момата не се съмнява въ чувствата на своя възлюбенъ, тя е весела, жизнерадостна. Ако ѝ внушите мисъльта, че възлюбениятъ ѝ не я обича вече, тя започва да блѣднѣе — плаши се да не го загуби. Щомъ се убеди, че я обича, пакъ се развеселява. Докато вѣрва, че възлюбениятъ ѝ я обича, тя прилича на цвѣте, добре гледано и поливано. Щомъ се усъмни въ любовьта му, тя клюмва глава, като изсъхналъ и попаренъ цвѣтъ. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде носитель на любовьта. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го, както трѣбва. Ако му дадете нѣщо, дайте му го, както трѣбва. Какво означаватъ думитѣ „както трѣбва“? Ще ви дамъ единъ примѣръ за обяснение смисъла на тѣзи думи. Единъ господинъ, който минавалъ за окултистъ, дойде при мене да се оплаче отъ жена си и да иска съветъ, какво да прави. Питамъ го, какво е намислилъ той. — Искамъ да се разведа. — Ако се разведешъ съ жена си, ще се оженишъ ли за друга? — Разбира се, че ще се оженя. — Въ такъвъ случай, съветвамъ те да не се развеждашъ. — Защо? — По-добра жена отъ твоята не можешъ да намѣришъ. Всички жени сѫ подъ еднакъвъ знаменатель. Това значи: всички жени сѫ плодове на едно и сѫщо дърво и се грѣятъ на Божественото слънце. Различието, което сѫществува между тѣхъ, се дължи на това, че всички не се огрѣватъ еднакво отъ слънцето: едни сѫ още твърди, кисели, стипчави, а други — меки, сладки, узрѣли. Единъ день, когато всички узрѣятъ, ще станатъ благородни, добри жени. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Като знаете това, трѣбва да имате търпение, да дочакате времето, когато Божественото слънце грѣе най-силно, и подъ неговитѣ лѫчи узрѣватъ всички плодове. Когато Божествениятъ Духъ се всели въ човѣшкитѣ души, всички хора ще узрѣятъ. Да узрѣе човѣкъ, това значи, да влѣзе въ щастливия животъ. Да узрѣе човѣкъ, това значи, да придобие щастието и да разполага съ всичко, каквото желае. Понеже човѣчеството минава презъ голѣми изпитания, презъ страшни войни, всички искатъ да знаятъ, кой ще победи. Споредъ мене, въпросъ за победа не може да става. Двама братя се биятъ. Може ли да става въпросъ, кой отъ двамата ще победи? Щомъ сѫ братя, тѣ трѣбва да се помирятъ. — Кой поставилъ народитѣ на мѣстата, на които ги виждаме днесъ? Кой имъ дава права? Това е въпросъ, на който не може да се отговори. Това е все едно, да питате, кой дава право на запалената свѣщь да стои на свѣтилника, или кой дава право на добрия, на справедливия, на разумния и на учения човѣкъ да се проявяватъ. Кой е пратилъ тѣзи хора на земята? Всѣки човѣкъ, който прави добро, или който прилага правдата, е изпратенъ отъ Бога. Всѣки познава, кой е добъръ и кой — лошъ човѣкъ. Това познаватъ и растенията, и животнитѣ. Дървото дава доброволно плодоветѣ си на добрия човѣкъ; кравата свободно дава млѣкото си. Ако лошъ човѣкъ я дои, тя вдига млѣкото си. Следователно, когато нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ, казвамъ: Хората не ви мразятъ, но вдигатъ млѣкото си, доброволно не го даватъ. — Какво трѣбва да направи, за да му даватъ млѣкото си? — Той трѣбва да смекчи характера си и да имъ покаже, че ги обича. Мнозина казватъ, че сѫ излѣзли отъ Бога. — Какъ ще докажатъ това? Какъвъ документъ носятъ? — Първиятъ документъ, съ който хората могатъ да докажатъ, че сѫ излѣзли отъ Бога, е любовьта, която носятъ. Който люби, той е излѣзълъ отъ Бога. Единственото право, съ което човѣкъ се е родилъ, е да люби, както Богъ люби. Това е неговото Божествено право. Всички други права, на които човѣкъ разчита, сѫ човѣшки. Запримѣръ, човѣшко право е да искамъ отъ длъжника си сумата, която съмъ му далъ. Ти си му далъ известна сума, но паритѣ не сѫ твои. Остави го свободенъ, той самъ да плати дълга си. Човѣкъ има право само на Божествени нѣща, съ които се е родилъ. Човѣшкитѣ права сѫ преходни, временни. Дръжте се за любовьта, като за единствено право, съ което можете да наредите живота си. И тъй, искате ли да помогнете на себе си и на близкитѣ си, приложете любовьта въ живота си. Приложете любовьта въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете силни, да успѣвате въ добритѣ си желания. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, когато възлюби Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Който е възлюбилъ Бога така, само той може да каже: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Христосъ каза за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Той каза още: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. — За какво употрѣби Христосъ тази власть? — За да тури редъ и порядъкъ въ свѣта, да донесе миръ на земята. Мирътъ иде вече въ свѣта. Сегашнитѣ войни не сѫ нищо друго, освенъ предвестници на мира. Преди да дойде красивото и доброто въ свѣта, първо ще дойде лошото. За да имате хубавъ хлѣбъ, житото трѣбва да мине презъ воденица, да се смели, да се замѣси брашното, да се направи отъ него хлѣбъ и най-после да се опече. Значи, преди да дойдете до красивия и добъръ животъ, първо ще минете презъ страдания. Съвременнитѣ хора се намиратъ още подъ влиянието на дявола, който имъ внушилъ да не се занимаватъ съ Господа, да не Го търсятъ. Докато сѫ живи, да си хапнатъ и пийнатъ. Единъ день, като заминатъ за другия свѣтъ, тогава да мислятъ за Бога. Ние пъкъ казваме: Приемете Божията свѣтлина съ любовь, да станете умни. Дишайте съ любовь, да бѫдете здрави. Яжте съ любовь, да станете силни. Всичко правете съ любовь, не на думи, но по съзнание. Като прилагате любовьта, вие ще бѫдете благодарни за всичко, което ви се случва. Благодарниятъ човѣкъ е щастливъ. При каквото положение и да се намира, каквато служба и да върши, той е доволенъ. — Защо? — Той знае, че нѣма високи и долни служби, както нѣма важни и маловажни органи въ човѣшкия организъмъ. Понѣкога малкитѣ органи изпълняватъ по-важна служба отъ голѣмитѣ. За човѣка е важно да бѫде на мѣстото си и да изпълнява службата си съ любовь. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Това желание е естествено. Обаче, тѣ не знаятъ, какъ да станатъ красиви, затова се стремятъ по външенъ пѫть да постигнатъ желанието си: правятъ си коситѣ, горятъ ги съ електрически машини, бѣлосватъ лицето си, червисватъ устнитѣ си, обличатъ се съ скѫпи, модерни дрехи и т. н. И това не е лошо, но е временно. Космитѣ представятъ антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ възвишения свѣтъ. Ето защо, като ставате отъ сънь, първо измийте лицето, врата, ушитѣ си съ топла вода и следъ това се изтрийте съ чиста, мека кърпа. Намокрете косата си съ вода и се срешете добре, да не стърчатъ космитѣ ви. Ако горите коситѣ си съ желѣза, като антени, тѣ губятъ своята възприемателна способность. Облѣчете се съ чисти дрехи. Вечерь, преди да си лѣгате, измийте краката, рѫцетѣ и лицето си съ топла вода. Като миете краката и рѫцетѣ си, благодарете имъ за работата, която сте свършили съ тѣхъ презъ деня. Като се миете, сутринь и вечерь, носете въ ума си чисти мисли, а въ сърдцето си — благородни чувства. Сѫщевременно носете въ себе си образитѣ на красиви моми и момци, и, когото срещнете, представяйте си го като красива мома или красивъ момъкъ. Каквото правите, свързвайте се съ Бога и радвайте се на изгрѣващото слънце, на цъвналитѣ цвѣтя, на узрѣлитѣ плодове. Радвайте се на проявитѣ на Бога чрезъ всички хора: поети, музиканти, художници, скулптори. Христосъ казва: „Станете като децата.“ — Като кои деца? — Като любещитѣ деца. Най-малъкъ е онзи, който люби, но сѫщевременно той е и най-силенъ. На земята по-силенъ отъ царя нѣма. Той заповѣдва на всички; сѫщевременно той се подчинява на любовьта. Значи, любовьта е велика, мощна сила, защото управлява всички, на всички заповѣдва, и всички ѝ се подчиняватъ. Бѫдете готови да приемете любовьта, да се жертвувате за нея, т. е. въ нейно име да направите всичко, което е нуждно за вашето щастие, както и за щастието на ближнитѣ ви. Безъ любовь свѣтътъ не може да се обнови. Вѣчна и неизмѣнна е любовьта, както на земята, така и на небето. Всички хора могатъ да ви забравятъ, но Богъ — никога. Той казва: „Написалъ съмъ ви на дланьта си.“ Значи, Той всѣкога ще си спомня за васъ. Записвайте и вие на дланьта си всичко, което трѣбва да направите въ името на любовьта. Каквото правите, съ любовь го правете. Това значи: каквото правите, правете го съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Най-лесната работа е прилагането на любовьта. Какво се иска, за да приложишъ любовьта си? Да откѫснешъ единъ листъ отъ кочана, въ който има 365 листа. Единъ богатъ американецъ срещналъ единъ беденъ човѣкъ, на когото подалъ единъ кочанъ съ напечатани листа и му казалъ: Иди въ една отъ най-богатитѣ гостилници, нахрани се добре, откѫсни отъ кочана единъ листъ и го дай на гостилничаря. Съ този кочанъ можешъ да си послужишъ 365 деня. Да откѫснешъ единъ листъ отъ кочана, това значи, да проявишъ любовьта. — Мѫчна работа ли е тази? — Нѣма по-лесна работа отъ откѫсването на единъ листъ отъ кочана. Т. м. * 8. Беседа отъ Учителя, държана на 31. августъ, 1941 г. 10 ч. пр. об. София, — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Служене съ Любовь Размишление. Природата, отъ която всички хора се интересуватъ, може да се уподоби на необятна книга, за едни — затворена, за други — отчасти отворена, или на грамаденъ складъ, въ който има безброй нѣща, привидно разхвърляни, въ по-голѣмъ или по-малъкъ безпорядъкъ. Тукъ виждате голѣми камъни, тамъ — по-малки. Защо сѫ тѣзи камъни, защо сѫ разхвърляни, не знаете. Какво е целила природата, като ги е създавала, не знаете. За васъ е важно, че вие можете да ги използувате за строежъ на кѫщи, на огради и т. н. Другаде виждате треви, низки и високи, до тѣхъ цвѣтя, дървета, всички съ опредѣленъ стремежъ нагоре, къмъ слънцето. Между тревитѣ, цвѣтята и дърветата се явява споръ, всѣко растение иска да израсте по-високо, другитѣ да не му отнематъ нуждната свѣтлина. Отъ голѣми спорове за свѣтлината тревитѣ сѫ останали низки и слаби. Голѣмитѣ дървета не сѫ обръщали внимание на спороветѣ и недоразуменията, но сѫ расли нависоко, използували сѫ свѣтлината, и днесъ се радватъ на дълъгъ животъ. Пакъ въ природата срѣщате малки и по-голѣми мушици и насѣкоми, които по цѣли дни хвърчатъ отъ едно мѣсто на друго, блъскатъ се въ хората, въ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си. Кѫде отиватъ и се връщатъ, какво е предназначението имъ, не знаете. Жива е природата и дава животъ на милиарди сѫщества: риби, птици, млѣкопитаещи, хора — всичко живѣе и се радва на живота си. Като влѣзете между хората, и тукъ виждате споръ и недоразумения. Тѣ се дѣлятъ на бедни и на богати. Бедниятъ нѣма кѫща, нѣма мебели, не е добре облѣченъ. Като седне да яде, ще извади само една-две чинии, нѣма повече. Храната му е проста, оскѫдна, едва задоволява глада си. Следъ това отивате въ кѫщата на нѣкой богатъ. На вратата стои слуга, отваря я само за важни и знатни хора. Кѫщата му е добре мебелирана, съ скѫпи килими по пода. Яденето му е богато, пищно. Като се върнете у дома си, сравнявате живота на бедния и на богатия и се питате, защо Богъ е създалъ свѣта така, защо е допусналъ тази неправда. Дали всичко това е наредено отъ Бога, въпросъ е, но питамъ: Какъвъ свѣтъ бихте създали вие? Какъ бихте разпредѣлили благата, които природата ви дава? Ето, всѣки човѣкъ има единъ организъмъ — най-голѣмото богатство въ свѣта, нека си отговори, справедливъ ли е къмъ всички свои удове? Той дава на главата си най-голѣма свобода. Главата се ползува и съ най-голѣми привилегии. По-рано ѝ туряха шапка, днесъ и отъ този товаръ я освободиха. Сега повечето хора, мѫже и жени, ходятъ безъ шапки. Обаче, даватъ ли такава свобода на краката си? Тѣ носятъ обуща, които често пѫти стѣгатъ и нараняватъ краката. Женитѣ пъкъ горятъ коситѣ си съ разни електрически машини, да ги кѫдрятъ. Това свобода ли е? Ще кажете, че правите това, за да бѫдете по-красиви. Който иска кѫдрави коси, да отиде при негритѣ, да научи изкуството, по естественъ начинъ да се кѫдри. Кѫдравитѣ коси иматъ отношение къмъ чувствата на човѣка. Хора, които иматъ кѫдрави коси, сѫ крайно упорити. Намислятъ ли да направятъ нѣщо, никой не е въ състояние да ги разубеди. Както коситѣ имъ не се поддаватъ на гребена, така и тѣ не се поддаватъ на чужди съвети. Не е лесно да се справи човѣкъ съ кѫдравитѣ си коси. Всѣки косъмъ е самостоятеленъ. За да се възпита такъвъ човѣкъ, трѣбва да се възпитатъ всичкитѣ му косми, единъ по единъ. Това сѫ 250,000 косми. Не е лесна гази работа. Често хората се оплакватъ, че не могатъ да се хармонизиратъ, не могатъ да се разбиратъ. Много естествено. Човѣкъ не може да тури въ хармония космитѣ на главата си, та ще влѣзе въ хармония съ хората. Съ себе си не можешъ да се хармонизирашъ, че съ хората ще живѣешъ въ хармония. Излѣзешъ вънъ, духне те вѣтъръ и разбърка коситѣ ти. Вземешъ гребенъ да ги оправишъ, но вѣтърътъ не иска да знае, пакъ ги разбърка. Той се бори не само съ коситѣ на хората, но и съ дърветата, и съ животнитѣ. Каквото срещне на пѫтя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно следъ друго, заставя ги да работятъ, да не стоятъ на едно мѣсто. Понѣкога и човѣкъ изпада въ положението на вѣтъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне. Удари едно гърне, второ гърне и, като се види обиколенъ отъ счупени гърнета, започва да мисли, какво е направилъ. Счупеното гърне го погледне, засмѣе се и, като Епиктета, казва: Господарю, ти губишъ сега Ако бѣхъ здраво, щѣхъ да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освенъ да купишъ ново гърне. Като не разбиратъ законитѣ на живота и непознаватъ себе си, хората се чудятъ, отде идатъ противоречията. Тѣ не подозиратъ, че сами ги създаватъ. Причинитѣ за нещастията, страданията и противоречията на хората се криятъ въ тѣхъ. Тѣ иматъ слабости, недѫзи, които ги отклоняватъ отъ правия пѫть на мислене. Тази е причината, дето хората иматъ различни идеи, различни разбирания. Запримѣръ, нѣкой гледа на Бога като на сѫщество, отъ което може само да изисква. Значи, Богъ е длъженъ само да дава и да помага, а човѣкъ е свободенъ отъ всѣкакво задължение къмъ Него. Да мислишъ така, това значи, самъ да си създадешъ противоречия. Другъ пъкъ гледа на любовьта като на благо, което се отнася само до него. Той мисли, че като обича нѣщо, никой другъ нѣма право да се ползува отъ него. Това разбиране на любовьта е създало робството. Ако обичашъ нѣкой човѣкъ, пазишъ го само за себе си; ако обичашъ нѣкой предметъ — дреха, обуща, книги, пазишъ ги добре, да ти служатъ повече време. Не ги ли обичашъ, ще ги захвърлишъ настрана. Това не е любовь. Истинската любовь внася разширение въ човѣшката душа. Щомъ обичашъ нѣкого, ще го оставишъ свободенъ. Нека и другитѣ хора се радватъ на този човѣкъ. Обичашъ нѣкоя дреха, нѣкоя книга, остави и другитѣ да се радватъ на тѣхъ. Свѣтътъ се нуждае отъ хора съ широки и благородни сърдца, съ свѣтли умове и съ възпитана воля. Само такива хора могатъ да любятъ Бога и да Му служатъ. На тѣхъ само може да се разчита, тѣ могатъ да победятъ. Всички останали — българи, французи, германци, англичани, руснаци, ако не любятъ Бога, повече ще се заробятъ. Ако слънцето и звездитѣ не вършатъ работата си, както трѣбва, и тѣ ще объркатъ пѫтя си. Ако земята не върви по опредѣления си пѫть, и тя ще се изгуби нѣкѫде. Цѣлиятъ свѣтъ ще се обърка, само Богъ ще действува разумно и ще създаде нова вселена, новъ свѣтъ, новъ козмосъ. Всичко е въ Бога, и всичко отъ Него излиза. — Кой ще победи сега? — Богъ ще победи. Победата е въ рѫцетѣ на добритѣ, разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества, които вървятъ въ Божия пѫть и изпълняватъ законитѣ Му. Едно време ангелитѣ и боговетѣ се биха, но понеже се отклониха отъ правия пѫть, сгрѣшиха и останаха на земята. И до днесъ още тѣ живѣятъ на земята и мѫчатъ хората. Тѣ сѫ лошитѣ ангели. Добритѣ ангели останаха на небето, отдето помагатъ на страдащитѣ и слаби души на земята. Тъй щото, ако следвате пѫтя на ангелитѣ, вървете въ пѫтя на добритѣ, които всѣки моментъ ви се притичатъ въ помощь и ви учатъ, какъ да прилагате доброто и любовьта въ живота си. Дошло е вече времето за пресѣване на хората. Който служи на Бога и е готовъ да направи жертва за Неговата Любовь, Правда, Милосърдие, Добродетель, добро го чака. Който не е готовъ за никаква жертва, смърть го чака. Ще умре и нѣма кой да го погребе. Божието благословение не може да се излива върху него. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а не да благува. Царството Божие не е дошло още между хората. Земята е опитно училище, работилница, въ която огънь гори, чукове се вдигатъ и слагатъ; дъски се стържатъ съ рендета, метали се топятъ и т. н. Следъ всичко това хората очакватъ редъ и порядъкъ на земята. Преди да дойде този порядъкъ, тѣ ще минатъ презъ безпорядъка на свѣта. Всѣко нѣщо, което излиза отъ работилницата, трѣбва да бѫде добре направено. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи, за да извае нѣщо хубаво отъ себе си, че, като влѣзе въ духовния свѣтъ, да го приематъ направо, да не го връщатъ назадъ. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба въ чистия изворъ? Попадне ли въ извора, тя ще го размѫти, и вие не можете да пиете отъ неговата вода. За да се ползувате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ чистия изворъ, трѣбва да извадите жабата навънъ. Духовниятъ свѣтъ е подобенъ на чистия изворъ. Който влиза въ него, трѣбва да бѫде чистъ. Не е ли чистъ, ще го изхвърлятъ навънъ, както изхвърлятъ жабата отъ чистия изворъ. И тъй, докато сте на земята, работете съзнателно и съ любовь, да се справите съ сѫдбата, която се налага днесъ на свѣта. Работете, докато Божието благословение е надъ васъ. Отнеме ли се Божието благословение, нищо нѣма да остане нито отъ васъ, нито отъ вашитѣ близки. Ще кажете, че при даденитѣ условия не може да не се гнѣвите, да не се сърдите едни на други. Гнѣвете се, но съ любовь; сърдете се, но съ любовь; карайте се, но съ любовь. Каквото правите, съ любовь го правете. Казано е въ Писанието, че и Богъ се гнѣви, но съ любовь. Дето е любовьта, тамъ всичко е добро и на мѣсто. Щомъ любовьта ви напусне, веднага идатъ мѫчението, съмнението, лъжата, злото, и т. н. Докато Адамъ и Ева слушаха Бога и Му се подчиняваха, тѣ живѣеха като деца. Щомъ Ева си позволи да яде отъ забраненото дърво, веднага дойде лъжата. Непослушанието създаде първата драма. Значи, Ева е родоначалница на драмата. Когато и Адамъ яде отъ забранения плодъ, Богъ заповѣда да ги изпѫдятъ отъ рая. Съ излизането имъ отъ рая се създаде трагедията. Като влѣзоха въ свѣта, Ева роди два сина: Каинъ — земедѣлецъ и Авелъ — овчарь. Единъ день двамата братя решиха да принесатъ жертва на Господа, всѣки отъ най-хубавия си плодъ. Каинъ принесе въ жертва най-хубавитѣ си плодове, Авелъ — едно отъ най-угоенитѣ си агнета. Богъ благоволи къмъ Авела и прие жертвата му, а на Каина не прие. Това смути духа на Каина, и той реши да убие брата си. Каинъ си мислѣше: Ако Богъ прие жертвата на Авела — агне, колко повече ще приеме моята. Вмѣсто агне, азъ ще пожертвувамъ брата си — цѣлъ човѣкъ. Обаче, не излѣзе, както мислѣше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: Каине, кѫде е братъ ти? — Не съмъ стражарь, Господи, да ходя по следитѣ му. Каинъ направи престѫпление — уби брата си, а следъ това излъга, че не знае, кѫде е. Той чу пакъ Божия гласъ: „Кръвьта на брата ти вика следъ тебе.“ Каинъ се уплаши, да не го убие нѣкой за стореното престѫпление, но Богъ му каза, че който се осмѣли да го убие, ще бѫде седмократно наказанъ. Ти ще живѣешъ и ще носишъ белега на престѫплението, докато се разкаешъ. Пазете се отъ погрѣшкитѣ на хората. Ползувайте се отъ чуждитѣ погрѣшки, но не се занимавайте съ тѣхъ. Не мислете, че можете да изправите погрѣшкитѣ на хората. Всѣки самъ може да изправи погрѣшкитѣ си. Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи, да се свързвате съ дявола, т. е. съ злото въ свѣта. Въ единъ монастиръ имало единъ игуменъ, който живѣлъ разкошно, харчелъ монастирскитѣ пари, безъ да дава смѣтка, за какво ги употрѣбява. Случило се, че внезапно умрѣлъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Новиятъ игуменъ, който го замѣстилъ, започналъ да разглежда смѣткитѣ на стария игуменъ и се видѣлъ въ чудо — не могълъ да се оправи. Отъ страхъ да не падне подъ отговорность, той започналъ да се моли, да се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да оправи обърканитѣ си смѣтки. Най-после молбата му била чута. Стариятъ игуменъ дошълъ отъ онзи свѣтъ, оправилъ смѣткитѣ си и си заминалъ, но оставилъ следъ себе си такава нечистота, такъвъ смрадъ, че монастирътъ станалъ необитаемъ. Въ скоро време монастирътъ съвършено запустѣлъ. Казвамъ: Не се свързвайте съ злото и съ дявола въ свѣта. Който грѣши, той самъ ще оправи погрѣшкитѣ си. Ще кажете, че отъ любовь къмъ работата си вие се бъркате въ чуждитѣ погрѣшки, да внесете редъ и порядъкъ въ свѣта. Самъ човѣкъ това не може да направи. Задача на всѣки човѣкъ е да изправи своитѣ погрѣшки и своя животъ. Ако не спазва това правило, човѣкъ се свързва съ дявола, който го заплашва, и по неволя започва да му служи. Сѫщевременно той обещава голѣми придобивки и блага на човѣка, съ което го примамва къмъ себе си. Когато хората се оплакватъ отъ неуспѣхи и страдания и търсятъ причината за това, казвамъ: Хората не успѣватъ въ живота си, защото служатъ на дявола съ любовь, а на Бога — отъ страхъ. За да се освободятъ отъ страданията, тѣ трѣбва да измѣнятъ начина на живота си: да служатъ на Бога съ любовь, а съ дявола да не ставатъ съдружници. Станете ли съдружници съ него, ще ви сполетятъ най-голѣмитѣ страдания, нещастия и болести. Дяволътъ е майсторъ да разрушава, а не да гради. Той е майсторъ да внася заблуждения въ хората. За това, именно, той живѣе въ тъмнина и увлича хората въ тъмнина. Искате ли да се освободите отъ него, потърсете свѣтлината на живота. Щомъ излѣзе на свѣтло и слънце го огрѣе, дяволътъ бѣга. Страшно е, когато рѣката се отбие отъ своя пѫть. Страшно е, когато любовьта напусне човѣшката душа. Страшно е, когато Богъ напусне човѣка. Страшно е, когато човѣкъ се откаже отъ Бога. Дето отсѫтствува любовьта, тамъ нещастието и страданието присѫтствуватъ. Сега хората ще проповѣдватъ, че работитѣ трѣбва да се уреждатъ съ любовь. Право е това твърдение, но който има да взима голѣми суми, самъ не постѫпва съ любовь. Ако нѣкой има да му дава, по десеть пѫти ще праща хора да му ги върнатъ. Ако доброволно не му ги върне, насила ще го заставятъ. Това сѫ услуги, които не сѫ правени съ любовь. Затова, именно, казвамъ: Каквото правите, да е съ любовь. Нѣкой тури въ капанъ парче кашкавалъ или сланина, да залъже мишката, да влѣзе вѫтре. Като влѣзе вѫтре, мишката става жертва на котката. Рибарьтъ пъкъ направи мрежа и я хвърля нѣколко пѫти въ водата, да улови риба. Колкото е по-тежка мрежата му, толкова по-доволенъ е той — повече риба е уловилъ. Така и дяволътъ постѫпва съ човѣка. Първо го привлѣче къмъ себе си, докато го хване. Следъ това го туря на скара, опече го, извади, каквото му е нуждно, а непотрѣбното изхвърля навънъ. Помнете: всѣка постѫпка, която не се основава на любовьта, не е права, не е Божествена. — Какво направиха евреитѣ съ Христа? — Разпнаха Го. — Отъ любовь ли Го разпнаха? — Отъ ревность. За да запазятъ учението на Мойсея, тѣ разпнаха Христа и казваха: Богъ е говорилъ на Мойсея, но на този не е говорилъ. Отде знаяха тѣ, че Богъ е говорилъ на Мойсея, а на Христа не е говорилъ? Като защищаваха Мойсея, тѣ очакваха да получатъ Божието благословение. Ако искате да получите Божието благословение, вървете въ правия пѫть. Изкривите ли пѫтя си, губи се и благословението. Днесъ всички хора търсятъ правия пѫть. Много проповѣдници имъ го сочатъ, но, въпрѣки това, малцина вървятъ по него. Дълъгъ и мѫченъ е този пѫть, затова нѣкои обикалятъ, искатъ да избѣгатъ страданията. Колкото и да обикалятъ, както и да го избѣгватъ, въ края на краищата, всички ще минатъ по него. За да се намалятъ страданията на хората, Богъ праща пророци и проповѣдници на земята да имъ покажатъ кратъкъ и правъ пѫть. Затова е казано въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Наистина, безъ Учители, пророци и проповѣдници, страданията на хората щѣха да бѫдатъ по-голѣми. Ако слънцето не грѣеше, мракъ щѣше да скове земята, и никакви растения нѣмаше да сѫществуватъ. — Какъвъ щѣше да бѫде животътъ при това положение? — Какъвто е животътъ на ескимоситѣ. Могатъ ли ескимоситѣ да бѫдатъ вегетарианци? Вегетарианството може да се прилага само при добри условия, а не при лоши. Добриятъ животъ е възможенъ при добритѣ хора. Какъвъ ще бѫде животътъ при лошитѣ хора? Ако господарьтъ на нѣкой слуга е лошъ и го бие по нѣколко пѫти на день, може ли слугата да бѫде усмихнатъ? Може ли болниятъ да бѫде радостенъ и засмѣнъ? Ще кажете, че болеститѣ и страданията идатъ отъ Бога. Ако това е вѣрно, какво ще кажете за стиха, въ който се говори за Бога, че не съизволява въ смъртьта на грѣшника? Мнозина отричатъ сѫществуването на Бога, но ние твърдимъ, че единственото реално сѫщество е Богъ. Кой създаде свѣта тогава? Кой създаде знанието? Кой дава благата въ живота? Ако човѣкъ е единствениятъ реаленъ факторъ въ свѣта, защо не го изправи? Клинътъ разцѣпва дървото, но той не създаде самото дърво. При това, клинътъ самъ не влиза, трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да го набие. Човѣкъ е клинътъ, съ помощьта на който свѣтътъ може да се оправи. Но трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да забие клина въ дървото. Богъ слиза между хората, забива ги като клинъ въ дърветата и оправя свѣта. Следователно, Богъ сѫществува, както и слънцето сѫществува, но за вѣрващитѣ, т. е. за онѣзи, които иматъ очи да виждатъ изгрѣването на слънцето. За невѣрващитѣ, за лошитѣ хора, за онѣзи, които не виждатъ, слънцето залѣзва. Въ това отношение лошитѣ хора гасятъ свѣщьта, но не знаятъ, какъ да я палятъ. Добритѣ хора палятъ свѣщьта, но не знаятъ, какъ да я гасятъ. Има хора, които знаятъ да палятъ и да гасятъ свѣщи. Тѣ сѫ и добри, и лоши. Да палишъ свѣщь е по-добре, отколкото да гасишъ. Запалишъ ли веднъжъ свѣщьта, не я гаси, остави я свободно да гори. Човѣкъ е запалена свѣщь, която никой не трѣбва да гаси преждевременно. Сегашнитѣ свѣщи се запалватъ и изгарятъ. Бѫдещитѣ свѣщи ще горятъ вѣчно. Важно е да се запали веднъжъ свѣщьта. Запали ли се, вѣчно ще гори. И днесъ има свѣщи, които горятъ и не изгарятъ. Това сѫ човѣшкитѣ мисли и чувства. Мисъль, чувство и постѫпка, които се запалватъ, горятъ и не изгасватъ, сѫ реални. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ. Нова заповѣдь ви давамъ: Да имате любовь помежду си.“ Съ други думи казано: Служете на Бога съ любовь. Нека любовьта бѫде подбудителна причина въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ ви. Само така ще познаете Бога, защото, дето е любовьта, тамъ е Богъ. Само по този начинъ ще дойдете въ съгласие помежду си. Остане ли едни други да се убеждавате, нищо не се постига. Нито се убеждавайте, нито отричайте нѣщата. Единъ отъ важнитѣ въпроси на съвременнитѣ хора е, кой ще победи въ сегашната война. Казахъ и пакъ ще повторя: Богъ ще победи. — Защо? — Защото воюва съ любовь. Ние сме противъ всички войни, които ставатъ безъ любовь. Ние сме за живота, който се изявява чрезъ любовьта. Блаженъ е онзи, който живѣе и страда съ любовь. Нещастенъ е онзи, който живѣе, мѫчи се и страда безъ любовь. Щомъ прилагате любовьта, свободни сте да правите, каквото искате: ще пиете, но чиста, кристална вода; ще ядете, но чиста, доброкачествена храна. Може ли нѣкой да превърне водата въ вино, той има право да пие отъ него. Обаче, на никого не се позволява да пие вино или ракия отъ чужди кръчмари. И тъй, искате ли да се разберете като братя, като синове на единъ Баща, приемете любовьта да действува между васъ. — Какъ се постига това? — Като станешъ проводникъ на доброто. Защо да не сте отъ страната на Господа? Всѣки, който се е опредѣлилъ отъ страната на Господа, живѣлъ е съ доволство, съ радость, съ любовь. Той е билъ далечъ отъ отрицателнитѣ прояви на живота. Желая ви да бѫдете господари на всичко, което правите, и навсѣкѫде да прилагате любовьта. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да бѫдатъ проникнати отъ любовьта. Служете съ любовь! * 7. Беседа отъ Учителя, държана на 31. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Правилно дишане Размишление. Има числа, приложението на които се отразява нездравословно върху човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, числата 20, 22, 23, 24 и 25 се отразяватъ болезнено върху човѣка. Тъй щото, ако човѣкъ прави упражнения за дишане и диша по толкова пѫти на день, колкото сѫ даденитѣ по-горе числа, организъмътъ му ще се разстрои. Сѫщо така и бързото дишане е нездравословно. Който диша бързо, той се изтощава бързо и не може да свърши започнатата работа докрай. И бързото ядене е нездравословно. Като се храни, човѣкъ не трѣбва да бърза, а бавно да яде, за да не разстрои стомаха си. Именно, въ дишането и въ яденето човѣкъ не трѣбва да бърза. — Кога бърза човѣкъ? — Когато го гонятъ, когато нѣщо го притѣснява, когато не е свободенъ. Нѣкои хора бързатъ и когато ходятъ. Едва излѣзатъ отъ кѫщата си и забързватъ. Видите ли, че нѣкой човѣкъ още при излизането си забързва, ще знаете, че той ще се спъне нѣкѫде, ще се спре и нѣма да свърши работата си навреме. Правилно е въ началото човѣкъ да върви бавно и постепенно да ускорява хода си. Съвременнитѣ хора вдишватъ и издишватъ по 20 пѫти въ минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвьта става бързо, поради което часть отъ нея не може да се пречисти. Тази е причината, дето много хора иматъ повече нечиста, венозна кръвь въ организма си, отколкото чиста. При бързото окисляване на кръвьта, горението въ организма става неправилно, вследствие на което една часть отъ горителнитѣ материали не могатъ да изгорятъ и се натрупватъ въ видъ на утайки по артериитѣ и венитѣ. Който диша бързо, има слаба воля. Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишкитѣ: отъ 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до десеть вдишки въ минута, това ще се отрази здравословно върху организма. Който иска да усили волята си, трѣбва да диша бавно. Силната воля е въ състояние да регулира дишането, да го направи нормално. Волята се кали при съпротивления. Ако нѣма съ какво да се бори, ако нѣма какво да преодолява, човѣкъ не може да кали волята си. Безъ мѫчнотии и противодействия, волята на човѣка отслабва. Тази е причината, поради която повечето богати хора сѫ слабоволни. Тѣ иматъ на разположение всичко, каквото имъ трѣбва, и не срѣщатъ мѫчнотии за преодоляване. Нѣкои богати хора мислятъ, че като заповѣдватъ на този — на онзи, иматъ силна воля. Който заповѣдва, огрубява, но не кали волята си. Волевиятъ човѣкъ не е грубъ. Въ рѫката на човѣка волята е чукъ, съ който удря върху наковалнята и изработва ценни предмети. Като говоримъ за дишането, ние го свързваме съ съзнанието, защото дишане, безъ участие на съзнанието, не е истинско, не е правилно. При съзнателно дишане и Божествениятъ животъ взима участие. Ако при дишането съзнанието на човѣка не е будно, той не може да възприеме благата, които сѫ скрити въ въздуха. Така и Богъ крие благата си отъ онѣзи хора, които нѣматъ любовь къмъ Него. И да имъ даде блага, тѣ не могатъ да ги използуватъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави. Това желание е естествено, но тѣ трѣбва да знаятъ, че здравето е свързано съ съзнателното дишане. Ето защо, поне по три пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, преди лѣгане, човѣкъ трѣбва да употрѣбява по 10—15 минути за дишане. Като диша, той трѣбва да благодари за въздуха, който приема, както и за благото, което се крие въ въздуха. Това значи съзнателно дишане. Сегашниятъ човѣкъ всичко прави, за всичко мисли, а за дишането най-малко. Той мисли, какъ да спечели повече пари, какъ да стане щастливъ, кога ще отиде на театъръ, на концертъ и т. н. Той смѣта, че дишането е естественъ процесъ, който става механически, и нѣма защо да мисли за него. Вѣрно е, че дишането е естественъ процесъ, но тъй, както диша човѣкъ, само горната часть на дробоветѣ взима участие. Долната часть на дробоветѣ не се пълни съ въздухъ, поради което кръвоноснитѣ сѫдове въ тази частъ губятъ своята еластичность, и човѣкъ самъ се задушва. Такова дишане е неестествено, наричаме го плитко, повръхностно, горно дишане. Следователно, като дишате, ще поемате въздуха бавно, спокойно, безъ никакво бързане. Като поемете известно количество въздухъ, ще го задържите въ дробоветѣ си, докато приемете отъ него онази животворна сила, която крие той въ себе си. Нѣма по-голѣмо благословение за човѣка — да диша бавно и да задържа въздуха въ дробоветѣ си, докато приеме жизнената сила, т. е. праната, която носи въ себе си. Докато не усѣтите тази сила въ себе си, не напущайте въздуха навънъ. Докато дробоветѣ не се надуятъ като мѣхъ и не разширятъ гръдния кошъ, не трѣбва да изпущате въздуха навънъ. Когато Яковъ срещна Господа, какво Му каза? — Господи, нѣма да Те пусна, докато не ме благословишъ. Господъ му отговори: „Отъ този день ти нѣма вече да се казвашъ Яковъ, но Израилъ“. Правете и вие сѫщото съ въздуха. Поемете въздухъ, напълнете дробоветѣ си и не го пущайте, докато не ви даде благото, което носи въ себе си. И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно при всички случаи въ живота си. Неразположени сте, скръбни сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнака, кръста, дишайте дълбоко. Боли ви кракъ, рѫка, дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомахъ, коремъ, пакъ дишайте дълбоко. Не се страхувайте отъ болкитѣ. Тѣ сѫ благословение за васъ. Ако нѣмаше болести и страдания въ живота, положението ви щѣше да бѫде по-лошо отъ това, въ което се намирате днесъ. Болеститѣ и страданията ще оправятъ хората. Ако те боли глава, това показва, че не мислишъ добре. Щомъ започнешъ да мислишъ добре, болкитѣ ще изчезнатъ. Който не е справедливъ къмъ хората, болятъ го рѫцетѣ. Той е справедливъ къмъ себе си, а несправедливъ къмъ окрѫжаващитѣ. Който страда отъ болки въ краката, не проявява доброто въ себе си. Дайте ходъ на доброто и на справедливостьта въ себе си, и всички болки ще изчезнатъ. Пакъ повтарямъ: Дишайте дълбоко при всички условия на живота, добри или лоши. Ще кажете, че външнитѣ условия сѫ лоши, голѣми бури има, силни вѣтрове вѣятъ. Нека вѣтърътъ си духа — това е негова работа. Нека бурята бушува — това е нейна работа. Вашето първо задължение къмъ себе си е да излѣзете вънъ и да дишате дълбоко. Най-многото, което ще стане съ васъ, е това, че коситѣ ви ще се разпилѣятъ, дрехитѣ ви ще се разкопчеятъ. Ще поправите коситѣ си, здраво ще стегнете дрехитѣ си и ще продължавате да дишате. Пазете се отъ неестественитѣ навици и разбирания, които сте наследили отъ дѣди и прадѣди. Тѣ не ползуватъ човѣка. Дишайте бавно, спокойно, равномѣрно и безъ страхъ. Обикновеното дишане трѣбва да достигне до 15 вдишки и издишки въ минута. Когато правите упражненията си, ще се стремите постепенно да стигнете до една вдишка, едно задържане и едно издишане въ минута. Постигнете ли това, можете да лѣкувате всички болести, даже и туберкулоза. Добре е, като правите упражнението за дишане, сѫщевременно да правите и движения съ рѫцетѣ. Правете следното упражнение: рѫцетѣ, свити на юмрукъ, поставяте на раменетѣ. Разтваряте бавно рѫцетѣ настрана, вдишвате дълбоко въздухъ, задържате го, и следъ това спущате бавно рѫцетѣ надолу, отстрани на тѣлото, и бавно издишвате. Ако се уморите, починете си малко и направете упражнението още нѣколко пѫти. По този начинъ вие поемате достатъчно прана отъ въздуха, и кръвьта се раздвижва; капиляритѣ се разширяватъ, и кръвообръщението се усилва. И тъй, когато дишате, не мислете за нищо друго, освенъ за въздуха, който приемате. Знайте, че Богъ е и въ въздуха и трѣбва да се държите предъ Него съ всичкото уважение и почитание. Може ли двама войника въ строя, да се разправятъ предъ генерала за странични работи, напр., че единиятъ взелъ отъ другия пари на заемъ и не иска да му ги върне. Може ли двама братя да се каратъ предъ баща си, че единиятъ дължи на другия нѣколко крини жито? Преди всичко, житото е на бащата. Синоветѣ нѣматъ право да се каратъ за това, което не е тѣхно. На сѫщото основание, човѣкъ нѣма право въ присѫтствие на Баща си да се занимава съ странични мисли. Следователно, като дишашъ, ще мислишъ само за дишането. Само по този начинъ можешъ да бѫдешъ здравъ. Първото нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае, това е да бѫде абсолютно здравъ. За да не губи здравето си, той трѣбва да се въздържа отъ нѣща, които могатъ да го разрушатъ. Запримѣръ, пѫтувате въ горещъ, лѣтенъ день. Изпотявате се, ожаднявате и бързате да се напиете съ студена вода. Не бързайте, изворътъ нѣма да се пресуши. Седнете предъ извора да си починете, облѣчете една дреха, поседете така 15 — 20 минути, полюбувайте се на красивата мѣстность и следъ това пийте. Като тръгвате на пѫть, не бързайте. Спрете се малко и се запитайте въ себе си, отворенъ ли е Пѫтьтъ ви, или не. Ако не е отворенъ, отложете пѫтуването си за другъ день. Като ученици, вие трѣбва да се учите на търпение. Каквото и да ви се случи, да считате, че нищо не ви е постигнало; да носите мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и съ радость. Ако искате да знаете, колко сте търпеливъ, направете следния опитъ: дайте една игла на нѣкой вашъ приятель и го накарайте да я забие два милиметра въ рѫката ви или въ хълбока и следете, какъ ще ви се отрази. Можете и сами да си забодете иглата. Ако подскочите и започнете да викате, не сте търпеливъ. Ако изпитвате приятность или безразличие, търпеливъ сте. Понеже не сѫ търпеливи, хората избѣгватъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ. Тѣ не знаятъ, че чрезъ мѫчнотиитѣ, именно, човѣкъ калява волята си. Бързиятъ темпъ, съ който хората се движатъ, ядатъ, говорятъ, дишатъ, показва, че сѫ нетърпеливи и нервни. Бавно и дълбоко ще дишате, за да изхвърлите нечистотиитѣ и утайкитѣ, които се наслояватъ въ дробоветѣ и ставатъ причина за различни болести. Като диша дълбоко и задържа дишането си, човѣкъ може да премахне всѣкакви бодежи въ гърдитѣ или въ гърба, които понѣкога водятъ къмъ лоши последствия. Мнозина искатъ да се покажатъ предъ хората, като носители на нови идеи. Тѣ говорятъ едно, а вършатъ друго. Това не сѫ нови хора. Новитѣ хора се отличаватъ съ търпение и самообладание. Преди да се разгнѣвятъ, тѣ сѫ обуздали гнѣва си чрезъ дълбоко дишане. Тѣ поематъ дълбоко въздуха и дълго време го задържатъ въ дробоветѣ си. Така тѣ трансформиратъ състоянието си и не се гнѣвятъ. Хората на новитѣ идеи не се занимаватъ съ чуждитѣ погрѣшки. Да се занимава човѣкъ съ своитѣ или съ чуждитѣ погрѣшки, това значи, да цапа рѫцетѣ си, ума и сърдцето си. Той не желае да се цапа нито съ своитѣ погрѣшки, нито съ чуждитѣ. Не само това, но той е готовъ, ако види нѣкаква нечистота въ своя приятель, или ближенъ, да я очисти, безъ да го упрекне. Всѣка нечистота, вънъ или вѫтре въ васъ, се отразява зле върху организма. Като знаете това, не допущайте ни една нечиста нездравословна мисъль въ ума си, едно нездравословно чувство въ сърдцето си и една нездравословна постѫпка въ волята си. Ето защо, вечерь, преди да си легнете, отдѣлете 10 — 15 минути, да си дадете отчетъ, какъ сте прекарали деня, какви погрѣшки сте направили. Изправете погрѣшкитѣ въ мисъльта си, подишайте дълбоко и, като се успокоите, легнете си. Съньтъ ви ще бѫде добъръ и укрепителенъ. Дълбокото дишане успокоява нервната система. Колкото повече човѣкъ задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова повече енергия приема отъ него. Като диша човѣкъ така, и нечистиятъ въздухъ нѣма да му се отрази зле. — Защо? — По-малко въздухъ ще поема, а съ това и по-малко прахъ и нечистотии. И тъй, здравето на човѣка зависи отъ дълбокото и правилно дишане. Като диша правилно, човѣкъ прави въ минута около 10 — 12 вдишки и издишки. Щомъ заболѣе, броятъ на вдишкитѣ се увеличава. Когато броятъ на вдишкитѣ намалява, животътъ се продължава; когато броятъ на вдишкитѣ се увеличава, животътъ се съкращава. Когато дишате, дръжте въ ума си добритѣ, здравитѣ и разумнитѣ хора. Не мислете за лошитѣ, болнитѣ и неразумнитѣ хора. Ако мислите за тѣхъ, тѣ ще противодействуватъ на дишането ви. Добритѣ хора дишатъ правилно; сѫщо така мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ правилно. Ще помните: когато дишате обикновено, ще правите по 10 — 12 вдишки въ минута. Когато се упражнявате въ дишането, ще правите отъ 4 — 1 вдишки и издишки въ минута. Ще започнете отъ четири и постепенно ще слизате. Ако стигнете до една вдишка и издишка въ минута, вие сте придобили много нѣщо. Днесъ ви дадохъ много числа, здравословни и нездравословни, да мислите върху тѣхъ. Числата отъ 20 нагоре сѫ нездравословни. Който прави 25 вдишки въ минута, едва ще доживѣе до 25 години; който прави 24 вдишки въ минута, ще живѣе 26 години; който прави 23 вдишки, ще живѣе 28 години; който прави 22 вдишки, ще живѣе 30 години; който прави 20 вдишки, ще живѣе 35 години. Това сѫ приблизителни числа, а не абсолютни. Колкото по-надолу слизате въ вдишкитѣ, толкова повече се увеличава броятъ на годинитѣ. Като дойдете до четири вдишки, годинитѣ се увеличаватъ на 85 — 90. И най-после, като стигнете до една вдишка и издишка въ минута, годинитѣ се увеличаватъ на 120. Дишайте дълбоко, задържайте въздуха дълго време въ дробоветѣ си, за да калите нервната система, да не се влияете и дразните отъ това, което виждате въ живота. Много драматични и трагични сцени има въ живота, но всички не сѫ реални. Много отъ тѣхъ сѫ фиктивни, като тия, които представятъ въ театритѣ. На сцената излизатъ актьори припадатъ, умиратъ, но това не е действителность. Въ края на действието виждате, актьоритѣ възкръснали. Добре, че сѫ възкръснали. Рѣдко се срѣщатъ истински актьори, т. е. такива, които играятъ свои собствени роли. Повечето актьори играятъ чужди роли, както въ театритѣ. Единъ французски селянинъ, добъръ и чистосърдеченъ човѣкъ, отишълъ въ Парижъ и пожелалъ да види прочутата черква „Notre Dame“. Като търсилъ тукъ-тамъ черквата, видѣлъ, че на едно мѣсто се събиратъ много хора. Влѣзълъ следъ тѣхъ и спрѣлъ, дето тѣ спиратъ. Понеже всички си купували билетъ, и той си купилъ, като помислилъ, че съ билетъ се влиза въ черквата. Влѣзълъ въ единъ голѣмъ салонъ и седналъ на стола, който му посочили. По едно време видѣлъ, че завесата се вдига, и нѣколко души водятъ разговоръ помежду си. Той разбралъ, че работата се отнася до единъ крадецъ, когото обвиняватъ въ кражба. Селянинътъ видѣлъ, какъ крадецътъ извършилъ кражбата, но, въпрѣки това, не се признавалъ. Едни го обвинявали, други го защищавали, и работата, вмѣсто да се оправи, повече се обърквала. Възмутенъ отъ лъжата на крадеца, селянинътъ станалъ отъ мѣстото си и се обърналъ къмъ публиката: Господа, защо мълчите? Защо не кажете истината? Не видѣхте ли, че този крадецъ извърши кражбата предъ васъ? Азъ го видѣхъ, когато открадна, а той продължава да се защищава и извинява. Срамота е, господа, да мълчите! Публиката го изслушала, всички се засмѣли сърдечно и почнали да му рѫкоплѣскатъ. Въ живота има реални и нереални нѣща. Човѣкъ трѣбва да ги различава, да знае, кои сѫ реални и кои — не. Когато времето се развали, както днесъ, това е представление. Вѣтъръ духа — това е представление. Тихо, приятно е времето — това е представление. Цвѣтята цъвтятъ, увѣхватъ и отново израстватъ — това сѫ сцени отъ великата драма на живота. Спирайте вниманието си върху хубавитѣ картини, записвайте си ги, за да останатъ въ паметьта ви за вѣчни времена. Спирайте се предъ чиститѣ планински извори, предъ красивитѣ мѣстности, като предъ здравословни картини, които предизвикватъ хубави мисли и чувства въ васъ. Хората помнятъ повече отрицателнитѣ и грозни нѣща, а положителнитѣ и красиви забравятъ. Помнете красивитѣ нѣща, а всички спомени за счупени, паднали, разрушени нѣща дръжте далечъ отъ паметьта си. Защо трѣбва да помните, че нѣкога едно голѣмо дърво паднало и счупило крака ви? Забравете това. Отрицателнитѣ нѣща прѣчатъ на правилното дишане, а положителнитѣ го подобряватъ. Правилното дишане изисква спокойна и красива мисъль. Следователно, мислете за цвѣтята, които цъвтятъ; за бистритѣ планински рѣки, които текатъ и напояватъ долинитѣ. Въ красотата е хармонията на живота. Въ красотата е Божественото Начало. Помнете: Правилното дишане зависи отъ любовьта. Ще дишате дълбоко, ще задържате въздуха дълго време въ дробоветѣ си съ любовь. Това ще правите три пѫти на день, по 10—15 минути. Дишайте съ радость и съ любовь, съ лице засмѣно, изправени. Гръбнакътъ ви да образува успоредна линия съ правата, която съединява центъра на слънцето съ центъра на земята. Гърдитѣ напредъ, изпъчени, а не хлътнали навѫтре. Това сѫ елементарни правила за дишане, които трѣбва да се спазватъ, за да бѫдете здрави и добре разположени. Като дишате правилно, вие се свързвате съ ритъма на природата и се укрепвате по духъ и по тѣло. Упражнение за дишане. Рѫцетѣ се изнасятъ настрана бавно, като се поема дълбоко въздухъ; после се издигатъ нагоре, а въздухътъ се задържа. Рѫцетѣ надъ главата, бавно спущане на рѫцетѣ надолу, като се издиша бавно. * 6. Беседа отъ Учителя, държана на 29. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Зората на живота Размишление. Упражнение. Рѫцетѣ настрана. Дѣсната рѫка се поставя предъ лѣвата, бавно се движи по нея до рамото, минава предъ гърдитѣ и се връща въ първото си положение — настрана. Следъ това лѣвата рѫка се движи бавно по дѣсната, дохожда до рамото, минава предъ гърдитѣ и се връща пакъ въ първото си положение — настрана. Така се прави нѣколко пѫти — съ лѣвата, съ дѣсната рѫка. Съвременнитѣ хора търсятъ едни и сѫщи нѣща, но въпрѣки това се различаватъ едни отъ други. Причината за голѣмото различие между тѣхъ се крие въ тѣхнитѣ възгледи за живота. Всѣки излиза отъ своя философия за живота, отъ свои специфични разбирания и мисли, че тѣ сѫ най-прави. Като излизатъ отъ своята философия, тѣ искатъ да си обяснятъ отвлѣченитѣ въпроси на живота и тамъ се объркватъ. Малцина сѫ готови за отвлѣчени въпроси. Повечето хора трѣбва да се занимаватъ съ елементарни въпроси. Ще кажете, че искате да се домогнете до истината, да знаете причинитѣ на нѣщата. И да знаете причинитѣ на нѣщата, пакъ не сте дошли до истината. Истината стои надъ фактитѣ, надъ законитѣ и принципитѣ, надъ причинитѣ и последствията на нѣщата. Нѣкои питатъ, защо се е счупила дадена стомна. Много причини има за счупване на стомната: или по невнимание на онзи, който я носилъ, или е вече ненуждна. Когато свърши работата си съ стомната, господарьтъ ѝ я хвърля настрана и я счупва. — Защо се чупятъ яйцата? — По много причини: или за да се опържатъ, или да се турятъ въ яденето, или да излѣзе пиле отъ тѣхъ. Когато кокошката разбере, че пиленцето трѣбва да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, чукне яйцето, и то си подава главичката навънъ. — Кой начинъ на счупване на яйцето е най-добъръ? — Когато кокошката сама го чукне. Тъй щото, научете се и вие по този начинъ да чупите яйцата, да излиза животъ отъ тѣхъ. Така чупете и стомнитѣ си. Когато животътъ е затворенъ въ нѣкоя форма и е дошълъ часътъ на освобождаването му, позволено е да пукнете нѣкѫде тази форма, да се отвори, и животътъ да се прояви. Животътъ стои надъ всички форми, надъ всички условия и възможности. Той носи въ себе си и условията, и възможноститѣ. Едно е нуждно на хората: истинско, положително знание. Нѣкои мислятъ, че знаятъ много. Сегашното знание е знание на миналото. Настоящето знание сега се придобива. Какво ще бѫде това знание, мѫчно може да се каже. Съ думи то не се предава. Какво знание носи даденъ човѣкъ, ще разберете отъ неговия животъ. Както говори, такива сили носи въ себе си. По говора на човѣка можете да опредѣлите характера му. Ще кажете, че българскиятъ езикъ е грубъ. Колкото и да е грубъ, всички българи не говорятъ еднакво. Нѣкои говорятъ меко, а други — грубо, остро, натъртено. Това зависи отъ силитѣ, които крие човѣкъ въ себе си. Какво представя човѣкъ днесъ, какъ говори, какъ се проявява, това не трѣбва да ви спъва. Той живѣе още въ своето минало. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е влѣзълъ вече въ настоящия си животъ. Тогава можете вече да се произнасяте. Срѣщате нѣкой каленъ, нечистъ човѣкъ — не го осѫждайте. Единъ день той ще се очисти и ще свѣтне. Гледайте, дали можете да му услужите съ нѣщо. Щомъ се е окалялъ, той е човѣкъ, който се е жертвувалъ за близкитѣ си, готовъ е на всѣкакви услуги. Виновенъ ли е човѣкъ, че муха е кацвала на него? Когато мухитѣ и комаритѣ кацватъ върху васъ, тѣ искатъ да взематъ нѣщо, или пъкъ да обърнатъ вниманието ви, че не живѣете добре. Когато мѫжъ и жена се каратъ, нѣкоя муха кацва по носа, по лицето на единия или на другия, заставя ги да измѣнятъ говора си, да се разговарятъ музикално. Щомъ престанатъ да се каратъ, мухата хвръква настрана. Какво заключение ще извадите за нѣкоя кѫща, въ която има много мухи? Дето има много мухи, тамъ има и много нечистотии. Кѫща, въ която се подържа голѣма чистота, мухитѣ сѫ малко, или почти ги нѣма. Нѣкоя домакиня се оплаква, че има много мухи въ кѫщата си. Обаче, ако следъ нея дойде друга домакиня, мухитѣ напущатъ кѫщата. Какво заключение ще извадите отъ тѣзи два случая? Естествениятъ изводъ е следниятъ: първата домакиня е била нечиста, поради което мухитѣ търсили храна. Втората домакиня подържала голѣма чистота въ кѫщата си, затова мухитѣ бѣгали навънъ, тамъ да си търсятъ храна. Какво представятъ хапливитѣ мухи? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ лоши мисли и чувства, които безпокоятъ човѣка. Когато мухитѣ хапятъ силно, това показва, че времето ще се развали; когато не хапятъ, времето върви къмъ подобряване. Причината, че мухитѣ хапятъ при разваляне на времето, е електричеството въ атмосферата. Когато има много електричество въ атмосферата, една часть отъ него се натрупва върху хоботчето на мухата, като върху острие, и тя се безпокои, търси начинъ да се освободи отъ него. Тя започва да хапе хората, животнитѣ и се освобождава отъ излишното електричество на хоботчето си. Това електричество се съединява съ електричеството въ човѣка, и той се дразни, докато електричеството отиде въ земята. Какво трѣбва да се прави съ хапливитѣ мухи? — Да се поправи времето. — Ако мухитѣ влизатъ вкѫщи, какъ да се освободимъ отъ тѣхъ? — Като чистите редовно кѫщата си. Мухитѣ сѫ инспектори на чистотата. Като влѣзатъ въ нѣкоя чиста кѫща, тѣ веднага излизатъ вънъ. Ако кѫщата не е чиста, оставатъ вѫтре. Значи, всѣка нечиста мисъль е муха, която иде да ревизира общото състояние на човѣка. Ако вѫтре въ него владѣе абсолютна чистота, тя веднага излиза вънъ. Не е ли чисто вѫтре, нечистата мисъль намира храна, съ която подържа сѫществуването си. Колкото и да махашъ съ рѫката си, нечистата мисъль нѣма да те напусне. Трѣбва да се очистишъ вѫтрешно, за да я заставишъ да излѣзе навънъ. Когато въ главата на човѣка влизатъ чисти мисли, той се радва. При радостьта, мускулитѣ на лицето заематъ особено положение. Тѣ приематъ повече възходяща посока. Когато презъ ума на човѣка влизатъ нечисти мисли, той скърби, мѫчи се, става тѫженъ — мускулитѣ му увисватъ надолу. Ще кажете, че не искате да страдате. И скръбьта е на мѣсто. Тя е толкова необходима, колкото и радостьта. Като скърби и страда, човѣкъ си почива. Въ сѫщность, смѣната на състоянията отъ радость въ скръбь и отъ скръбь въ радость представятъ почивка, а радостьта и скръбьта сѫ условия, при които човѣкъ работи и учи. Какво трѣбва да учи човѣкъ на земята? Първото нѣщо, съ което трѣбва да се заеме, е изучаването на Божествения езикъ. Особена е азбуката на този езикъ. Тя се изразява чрезъ движения, чрезъ символи, чрезъ образи. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който държи очитѣ си повече затворени. — Защо сѫ затворени очитѣ му? — Това е една отъ буквитѣ на Божествения езикъ. Вие можете да дете различни тълкувания на известенъ символъ, но той представя само една буква — повече отъ едно значение нѣма. Срѣщате другъ човѣкъ съ отворени очи. Колкото по-близо дохожда до васъ, толкова повече очитѣ му се разширяватъ. — Защо отваря той очитѣ си? — Защото е изгубилъ нѣщо и съ очитѣ си ви пита, не сте ли намѣрили изгубения отъ него предметъ. Тъй щото, като изучавате Божествения езикъ съ любовь и прилежание, вие радвате своя Учитель, и Той ви обича. Като придобивате знания, вие Го препорѫчвате като добъръ и опитенъ Учитель. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Колко хора сѫ оправдали своето подобие съ Бога? Казватъ за нѣкого, че говори много сладко — медъ капе отъ устата му. Колко души сте срещнали, отъ устата на които капе медъ? Не подразбираме, че въ букваленъ смисълъ трѣбва да капе медъ отъ устата имъ, но да носятъ любовьта въ себе си. Който има любовь въ сърдцето си, говори сладко. Той знае, какъ да постѫпва, какъ да се отнася съ хората. Като срещне нѣкого, той знае, на какво разстояние да стои отъ него — нито много близо, нито много далечъ. Разстоянието между двама души трѣбва да бѫде такова, че да става правилна обмѣна между тѣхъ. — На какво разстояние седи човѣкъ отъ печката? — Разстоянието се опредѣля отъ степеньта, до която тя е нагрѣта. Ако печката е силно нагорещена, човѣкъ седи далечъ отъ нея; ако е слабо нагорещена, той седи близо до нея, да приема топлината ѝ. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да взима отъ ближния си толкова, колкото му е необходимо въ дадения случай. Вземе ли повече, отколкото му трѣбва, обмѣната между тѣхъ не е правилна, поради което тѣ не могатъ да се обичатъ. Ако бакалинътъ, отъ който купувате стока, ви излъже нѣколко пѫти, вие не искате да имате вече отношения съ него и го напущате. Той ви става неприятенъ. Ето защо, за да имате добри и правилни отношения съ хората, вие трѣбва да имъ давате най-хубавото, което имате — най-хубави мисли, най-хубави чувства и най-хубави постѫпки. Най-малкото нарушаване на този законъ внася дисхармония въ отношенията ви. За да запазите добритѣ си отношения съ хората, всѣка сутринь нагласявайте ума си да мисли право; нагласявайте сърдцето си да чувствува право; нагласявайте волята си да постѫпвате право. За всѣко нѣщо се искатъ специални условия: за ума — достатъчно свѣтлина, ни повече, ни по-малко — толкова свѣтлина ви е нуждна, колкото да се виждатъ предметитѣ ясно; за сърдцето — достатъчно топлина и за волята — достатъчно сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила човѣкъ не може да има правилни отношения нито къмъ себе си, нито къмъ ближнитѣ си, нито къмъ Бога. И тъй, стремете се къмъ правилна обхода, къмъ взаимно уважение и почитание. Стойте на такова разстояние едни отъ други, че да не виждате лошитѣ си чърти. Докато сѫ далечъ едни отъ други, хората виждатъ само доброто въ себе си. Щомъ се приближатъ повече, отколкото трѣбва, тѣ не могатъ вече да се търпятъ. Тѣ виждатъ лошото въ себе си и бѣгатъ. Пазете нуждното разстояние помежду си, да не губите любовьта си. Ако двама души не се обичатъ, това показва, че нѣщо имъ липсва, нѣкакъвъ недоимъкъ се явява между тѣхъ. За да се възстановятъ отношенията имъ, тѣ трѣбва да потърсятъ други двама души да донесатъ това, което имъ липсва. Значи, умразата, неразположението между хората се дължи на нѣкакъвъ недоимъкъ въ тѣхъ. Щомъ дойде изобилието, и любовьта дохожда. Недоимъкътъ създава противоречията, а изобилието ги изглажда. — Отде иде изобилието въ свѣта? — Отъ любовьта. — Кой разпредѣля благата, които любовьта носи? — Умътъ. Значи, сърдцето носи благата, умътъ ги разпредѣля, а волята ги използува. Само по този начинъ човѣшкото тѣло се държи въ равновесие. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да ходи изправенъ и да се движи хармонично. Правилното движение е музика, хармония. За да не нарушава хармонията въ движенията си, човѣкъ не трѣбва да се дразни. Всѣко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човѣкъ става крайно чувствителенъ. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като срѣща грозни хора, бѣга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система, да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко въ свѣта. Научете се да обличате грознитѣ нѣща въ красиви обвивки. Така постѫпва природата. Ако човѣкъ нѣмаше мускули, а бѣше само отъ кости, щѣше да бѫде грозенъ. Природата, обаче, го е облѣкла въ мускули, въ празднинитѣ турила нѣкакви органи и го направила красивъ. Какво щѣше да представя човѣкъ съ две празднини на лицето, вмѣсто очи? Природата е запълнила дветѣ празднини и го украсила съ очитѣ. Тѣ сѫ украшение на лицето. На устата пъкъ е турила специални мускули — устни, които сѫщо го правятъ красивъ. За да не губи красотата си, човѣкъ се стреми къмъ безсмъртие. Само безсмъртниятъ е господарь на всѣка частица отъ тѣлото си. Смъртниятъ, обаче, не е господарь на нищо. Като умре, той изгубва красотата си, губи всичко, съ което е работилъ. И тъй, за да не губи това, което е придобилъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ безсмъртие, въ което е красотата на живота. На земята, като смъртенъ, човѣкъ не е толкова красивъ, колкото въ невидимия свѣтъ. — Защо? — Въ невидимия свѣтъ той е безсмъртенъ. На земята човѣкъ не е толкова добъръ и справедливъ, както въ духовния свѣтъ. Човѣкъ носи въ себе си доброто и справедливостьта, но не ги проявява всѣкога. Запримѣръ, той счита, че къмъ приятелитѣ си може да не бѫде толкова добъръ и справедливъ, както къмъ чуждитѣ хора. Въ това отношение той е на кривъ пѫть. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакво добъръ и справедливъ къмъ всички хора. Ако приятельтъ ви е направилъ нѣкаква услуга, работилъ ви, свирилъ или пѣлъ, вие трѣбва да му благодарите така, че и той да бѫде доволенъ отъ васъ. Оценявайте всичко, което хората правятъ заради васъ. Богъ е, Който ги праща да ви услужватъ, да ви правятъ добрини. Щомъ оценявате доброто, отдето и да иде то, първо вие се повдигате, а после помагате и на другитѣ. Като оценявате доброто, което ви правятъ другитѣ, вие се облагородявате и образувате хармонична връзка помежду си. Любовьта трѣбва да свързва хората, понеже тя носи животъ, тя носи всичкитѣ блага. Вънъ отъ любовьта, никакъвъ законъ не може да накара хората да живѣятъ добре. Вънъ отъ любовьта, никаква сила не може да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя имъ, Съ любовьта всичко се постига. Като любишъ, можешъ да станешъ и пѣвецъ, и музикантъ, и ученъ, и художникъ, и философъ. И тогава, ще раздавашъ щедро това, което си придобилъ. Ще бѫдешъ щедъръ и справедливъ, на всѣки ще давашъ толкова, колкото въ момента му е нуждно. Само така можешъ да задоволишъ окрѫжаващитѣ. Това значи, даромъ сте взели, даромъ давайте. Сега, като ученици, съветвамъ ви да приложите музиката при самовъзпитанието, да развивате ума и сърдцето си. Пѣйте и свирете, безъ да мислите, дали ще ви харесатъ другитѣ. Ако задоволите себе си, и другитѣ ще задоволите. Сега азъ ще ви изпѣя една малка пѣсень, съ следното съдържание: „Зора се чудна зазорява, зора на новъ животъ, която менъ въ живота призовава. Зора се чудна зазорява; зора, що носи чуднитѣ блага. Тазъ зора ме призовава на работа въ живота мой“. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че всички сте отъ високо произхождение: царски синове, княжески синове, графове, барони. Всѣки се държи на висотата на положението си. Добра почва сте, но тя се нуждае отъ семена, които да израснатъ и да се отгледатъ. Земята е щедра и справедлива: на всички дава еднакво храна, не прави разлика между хората. Тя дава еднакви условия за животъ и на бодилитѣ, и на плоднитѣ дървета, но ние нѣмаме еднакво отношение къмъ тѣхъ: къмъ плоднитѣ дървета сме разположени, а къмъ бодилитѣ — не. Бодилитѣ сѫ подобни на лошитѣ мисли, които отнематъ нѣщо отъ човѣка и помрачаватъ съзнанието му. Плоднитѣ дървета сѫ добритѣ мисли, които даватъ нѣщо на човѣка и повдигатъ съзнанието му. Щомъ е така, сѣйте въ съзнанието си, като въ почва, добри мисли и желания, за да се радвате на добри и сладки плодове. Следователно, искате ли почвата ви да ражда доброкачествени плодове, дайте пѫть на Божественото Начало въ себе си. Нека То бѫде потикъ въ живота ви, да ви вдъхновява. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣщо, за да се вдъхновява и да работи съ любовь. Детето може да се импулсира отъ едва ябълка или отъ една круша. Отъ какво може да се импулсира възрастниятъ? Въ импулса има движение. Като се събератъ всички импулси въ свѣта, образува се онази хармония, която движи цѣлия козмосъ. Дето е любовьта, тамъ сѫ импулситѣ, тамъ е хармонията. Щомъ любовьта отсѫтствува, всички импулси изчезватъ, и хармонията се превръща въ дисхармония. Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Зора се чудна зазорява“, но така, че зората да обхване цѣлото ви естество, и вие да я почувствувате като импулсъ за работа, за новъ животъ, за движение. Време е вече, всички живи сѫщества да излѣзатъ вънъ, на свѣтлина. Зората на новия животъ изгрѣ! Жабитѣ трѣбва да излѣзатъ отъ водитѣ, магаретата — отъ рудницитѣ, хората — отъ затворитѣ, и всички въ единъ гласъ да запѣятъ новия химнъ на свободата, новия день на зората — деньтъ на новата свѣтлина. При това положение всѣки ще прояви своята дарба и ще започне съзнателно да работи. Нѣкѫде въ Америка, въ една каменовѫглена мина, едно магаре било затворено цѣли десеть години въ единъ рудникъ, да пренася вѫглища отъ едно мѣсто на друго. На единадесетата година то било изкарано навънъ, на свѣтлина. Като видѣло слънцето, магарето започнало да се търкаля, да реве отъ радость, да скача. Съ това то искало да изрази радостьта си за новия животъ, който му билъ подаренъ. И магарето разбрало, че животътъ се заключава въ свѣтлината и свободата. Много отъ сегашнитѣ хора се спрѣли на едно мѣсто и мислятъ само за смъртьта, какво ще стане съ тѣхъ, като умратъ. Много просто — ще се освободятъ. — Какво ще стане съ децата ни? — Чудни сѫ хората, като се безпокоятъ за децата си. Децата сѫ самостоятелни, съзнателни души, като родителитѣ си. Богъ дава деца на хората, за да имъ покаже, че трѣбва да станатъ като тѣхъ, да възприематъ новото и да се учатъ. Хората иматъ братя и сестри, за да изработятъ братски и сестрински отношения и да придобиятъ известно благо чрезъ тѣхъ. Изобщо, майкитѣ, бащитѣ, братята, сестритѣ, децата носятъ нѣкакво висше благо, което трѣбва да се приеме и обработи. Всѣки човѣкъ носи по едно Божествено благо, което никой другъ не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой другъ не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарьтъ не може да донесе и т. н. Следователно, всѣки човѣкъ е цененъ дотолкова, доколкото носи благо, което му е дадено отъ Бога. Щомъ донесе благото, човѣкъ свършва вече работата си, както слугата свършва работата на своя господарь. Благодарете за службата, която ви е дадена. Носете благото въ свѣта така, както ви е дадено, безъ да се изкусите да го продадете или да го използувате само за себе си. Като ученици, работете съзнателно върху себе си. Дойде ли ви нѣкаква болесть, не се страхувайте, но приложете любовьта въ живота си. Тя лѣкува всички болести. Гледайте на болеститѣ като на благо, дадено, за да работите върху себе си. Всѣка болесть се дължи на известни нечистотии въ капиляритѣ, които тровятъ кръвьта, предизвикватъ натрупвания въ венитѣ. Казватъ, че нѣкой страда отъ разширяване на венитѣ. Това не е нищо друго, освенъ наслоявания по стенитѣ на венитѣ. Кръвьта трѣбва да се пречисти. Чистата кръвь въ организма преодолява на всички физически и психически неразположения. Между движението на кръвьта въ артериитѣ и въ венитѣ трѣбва да има известна хармония, както между мажорнитѣ и миньорнитѣ гами. Въ това отношение, движението на кръвьта въ артериитѣ представя мажорни гами, а въ венитѣ — миньорни. Помнете: Всѣки човѣкъ трѣбва да служи на любовьта споредъ своитѣ вѫтрешни разбирания, а не споредъ това, какво му се диктува отвънъ. Слушайте вѫтрешния си гласъ. Той говори въ името на любовьта. Като го слушате, ще се подмладите, силни ще станете и въ Царството Божие ще влѣзете. Радвайте се, че тихиятъ гласъ на Бога говори едновременно на всички души, на млади и на стари. Радвайте се, че Той дава отъ своитѣ блага на всички. Като размѣняте благата си, вие се ползувате отъ всичко, което Богъ изпраща въ свѣта. Радвайте се, че Богъ се проявява навсѣкѫде. Казано е въ Писанието: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ.“ Това значи: така да просвѣтнатъ вашитѣ умове, вашитѣ сърдца, така да просвѣтнатъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, че който ви види, да каже: Ето единъ човѣкъ, носитель на Божията Любовь! Желая ви да се всели Царството Божие на земята още днесъ. Желая ви да придобиете качеството на свѣтлината, да влизате и презъ най-малкитѣ дупчици, за да изпълнявате волята Божия. „Зора се чудна зазорява, зора на новъ животъ. Зора се чудна зазорява, зора на новата любовь.“ * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 27. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Новиятъ пѫть Размишление. Новиятъ пѫть е този, по който човѣкъ може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременнитѣ хора страдатъ все отъ непостигнати желания. — Защо не могатъ да постигнатъ желанията си? — Защото ходятъ въ стария пѫть. Докато сѫ въ стария пѫть, ще постигнатъ само нѣкои желания, а повечето ще останатъ нереализирани. Сега азъ засѣгамъ повръхностно мисъльта за нереализиранитѣ и непостигнати желания. Давамъ ви само семенца, които вие сами трѣбва да посѣете. Като изникнатъ семената и се развиятъ въ голѣми дървета, тѣ ще дадатъ плодъ. Вие ще опитате плодоветѣ имъ и ще разберете, какво се е съдържало въ тѣхъ. Вие сте като пѫтници на голѣмъ параходъ, дошли на земята, да минете голѣмо пространство, да се учите, да придобивате знания. Наготово нищо не се дава. Всѣки самъ трѣбва да оре, да сѣе, да жъне, за да има право да се ползува отъ плодоветѣ си. Едно време земята, като голѣмъ параходъ, имала 500 комина; днесъ сѫ останали само 56. Голѣма екскурзия е предприелъ човѣкъ. Той е извървѣлъ едва половината пѫть, много още има да пѫтува. Досега земята е пѫтувала два и половина милиарда години. Значи, още два и половина милиарда години ще пѫтува. Като не знаятъ това, всички хора бързатъ, всѣки иска часъ по-скоро да постигне нѣщо, да реализира желанията си. Колкото и да бърза, въ единъ животъ човѣкъ не може да постигне всичкитѣ си желания. Дълъгъ е неговиятъ пѫть. Той ще се ражда и ще заминава много пѫти отъ земята, докато най-после спре на опредѣленото пристанище. Хората се страхуватъ отъ смъртьта, затова бързатъ да свършатъ работитѣ си. Нищо страшно нѣма въ смъртьта. Смъртьта е малко изпитание, презъ което всѣки човѣкъ минава. Да умрешъ, това значи, да ударишъ крака си въ единъ камъкъ и да се спрешъ нѣкѫде да го превържешъ. Понеже кракътъ те боли, ще поплачешъ малко и, като мине болката, отново ще продължишъ пѫтя си. Тъй щото, смъртьта не е нищо друго, освенъ удряне на краката въ камънитѣ. Колкото по-невнимателно вървишъ, толкова по-силно ще удряшъ краката си и толкова по-голѣми болки ще имашъ. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пѫтища. Всѣки ще умре, но да умре по естественъ начинъ, безъ голѣми сътресения и мѫчнотии. Всички хора се интересуватъ отъ смъртьта и питатъ, кѫде отива умрѣлиятъ. Нѣкои казватъ, че умрѣлиятъ отива при Бога, а други отричатъ сѫществуването на духовния свѣтъ и казватъ, че съ смъртьта животътъ на човѣка се свършва. Азъ пъкъ виждамъ, че умрѣлиятъ стои на пѫтя и плаче. — За какво плаче? — За съборената си кѫща. Когото срещне, той го спира и запитва, може ли да си направи нова кѫща. Отговорътъ е много простъ. Ако имашъ материалъ, можешъ да си направишъ нова кѫща. — Нѣмамъ материалъ. — Щомъ нѣмашъ материалъ, ще стоишъ на пѫтя и ще плачешъ. Ако искашъ да работишъ, ще ти дадатъ работа, докато спечелишъ пари, да си построишъ нова кѫща. Докато си направишъ кѫщата, ще живѣешъ подъ наемъ, като кираджия. Казвате, че умрѣлитѣ отиватъ при Бога. Богъ е навсѣкѫде. И подъ наемъ да живѣешъ, и собственикъ да си, пакъ си при Бога. Ако си собственикъ и не знаешъ, какъ да се справяшъ съ своята собственость, Богъ заповѣдва да те извадятъ отъ кѫщата и да те оставятъ на пѫтя, да се принудишъ да потърсишъ нѣкоя кѫща, да влѣзешъ въ нея като кираджия. Докато не признаешъ собственика на кѫщата за господарь, нѣма да направишъ своя кѫща. Ще ходишъ отъ кѫща въ кѫща, докато най-после разберешъ, че Единъ е истинскиятъ Господарь въ свѣта. Единъ е Господарьтъ и на собственицитѣ, и на наемателитѣ. Щомъ признаете Бога за Господарь на свѣта, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се изпълни душата ви съ любовь и радость, лицата ви да свѣтнатъ като днешния день. Само при това положение човѣкъ започва да разбира, че е пѫтникъ, на когото предстои дълъгъ пѫть. Това сѫ два и половина милиарда години! Колко време сѫ нуждни, за да пренесете това число отъ едно мѣсто на друго? Ще кажете, че времето не се носи. И времето се носи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ живѣлъ 45-50 години и тежи около 60-70 кгр. Той е сгѫстилъ времето въ себе си, събралъ е 45 години на едно мѣсто и, дето ходи, навсѣкѫде ги носи. Едногодишното дете тежи 7-8 кгр. Значи, детето е събрало малко време въ себе си. Стариятъ човѣкъ пъкъ постепенно губи отъ теглото си. — Защо? — Той билъ търговецъ, продалъ стоката си и олекналъ. Това не значи, че изгубилъ нѣщо. Материята, т. е. стоката е превърналъ въ пари. Като пипне джоба си, изпитва радость, паритѣ му дрънкатъ веселятъ го. Днесъ всички хора търсятъ новъ пѫть, но още живѣятъ по стария начинъ. Новиятъ пѫть подразбира нова мисъль и нови чувства. Докато човѣкъ мисли само за топлото си легло, да спи, колкото може повече, да се завива въ топли и дебели юргани, всѣкога ще бѫде далечъ отъ новия пѫть. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Подвиженъ трѣбва да бѫде човѣкъ и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Нѣкои искатъ на станатъ духовни, но не сѫ се справили съ леностьта си. Тѣ мислятъ, че само по външенъ пѫть могатъ да станатъ духовни. — Въ какво се заключава външниятъ начинъ на работа? Ще кажете, че, за да бѫде духовенъ, човѣкъ трѣбва да яде малко, да бѫде слабъ, да се облича скромно. Вѣрно е, че духовниятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде много дебелъ, но и сухъ не трѣбва да бѫде. Съберете дебелия и сухия, раздѣлете ги на две и, каквото се получи, ще се образува истински духовния човѣкъ. Какво представятъ дебелината и сухотата? Дебелината, т. е. пълнотата може да се уподоби на жената, на сестрата, а сухотата — на мѫжа, на брата. — Защо братътъ е сухъ, а сестрата — пълна? — Защото братътъ е миналъ презъ огънь и се е стопилъ. Понеже нѣкога и той е билъ дебелъ, по не изпълнявалъ Божията воля, прѣкарали го презъ огънь. За да не попадне въ сѫщото положение, сестрата трѣбва да изпълнява Божията воля. Като изпълнява Божията воля, тя дава часть отъ своитѣ мазнини на брата си, и обмѣната става правилно. Тъй щото, за да не стане суха, сестрата трѣбва да се научи да дава, а братътъ — да взима. Ще кажете, че това е алегория. Разбирайте, както искате, но казвамъ: Горко на сестритѣ, които иматъ богатство, но не даватъ. Горко на сиромаситѣ братя, които не знаятъ да взиматъ. Блажени сѫ богатитѣ сестри, които знаятъ да даватъ. Блажени сиромаситѣ братя, които знаятъ да взиматъ. Блаженъ е, който сѣе; блаженъ е и който жъне. Блаженъ е, който има дѣлъ въ сѣтото и въ жънатото. Какво разбираме подъ думитѣ тлъстъ и сухъ? Тлъсти хора сѫ ония, които иматъ жито за сѣене. Сухи пъкъ сѫ ония, които нѣматъ жито за сѣене, но могатъ да работятъ. Значи, тлъститѣ даватъ житото, сухитѣ го взиматъ и го посѣватъ на нивата. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на мѣстото си. Всѣки има своето предназначение. Ако свѣтътъ бѣше съставенъ само отъ тлъсти, или само отъ сухи хора, животътъ щѣше да бѫде крайно еднообразенъ. Еднообразието ражда нещастията. Човѣкъ не може нито постоянно да работи, нито постоянно да почива. Нуждна е смѣна на състоянията. Недоволството произтича отъ чрезмѣрна работа, която уморява човѣка. За да си почине, той трѣбва да бѫде доволенъ. Какво придобива човѣкъ, ако постоянно държи въ ума си мисъльта да стане богатъ, ученъ, силенъ? Какво ще направишъ, ако имашъ единъ милиардъ лева въ нѣкоя банка? Голѣмото богатство е товаръ, съ който човѣкъ мѫчно се справя. Помнете: Новиятъ пѫть въ живота съветва хората да не товарятъ умоветѣ си съ излишни мисли, сърдцата си — съ излишни чувства и тѣлата си — съ излишни постѫпки. Освободете се отъ всичко излишно. Задържайте въ душата си само сѫщественото, отъ което тя се нуждае. Човѣкъ може да се освободи отъ ненуждния товаръ по три начина: или като приложи любовьта, или като приложи мѫдростьта, или като приложи истината. — Кое е излишното, съ което човѣкъ се товари? — Всѣко нѣщо, съ което човѣкъ е натоваренъ и не знае, защо му е този товаръ, представя излишенъ товаръ. То не е нѣщо сѫществено. Той пъшка подъ този товаръ. Сѫщото е и съ товарнитѣ животни. Натоварите една кола съ пѣсъкъ и впрегнете два вола да я каратъ. Воловетѣ теглятъ колата, пъшкатъ, мѫчатъ се. Ако ги запита нѣкой, какво носятъ, ще кажатъ, че не знаятъ. Тѣ не знаятъ и кѫде го носятъ. Пазете се и вие да не носите товаръ, който не знаете, какъвъ е и кѫде го носите. Когато се натовари съ нѣщо сѫществено, човѣкъ се радва. Колкото и да е тежъкъ товарътъ, той е доволенъ. Обаче, ако носи нѣщо несѫществено, той пъшка, мѫчи се, чувствува се обремененъ. Следователно, пазете се отъ ненужднитѣ страдания, които сѫ излишенъ товаръ. Като не разбира законитѣ, човѣкъ самъ си създава страдания, които обременяватъ душата и духа му. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ненужднитѣ страдания, отъ излишния товаръ? — Още съ ставането си отъ сънь, той трѣбва да нагласи добре своя умъ, своето сърдце и своята воля, като струни на цигулката си, и да започне да свири. Тонътъ до е основниятъ тонъ на волята, ми — на сърдцето и соль — на ума. Тритѣ тона до, ми, соль образуватъ хармониченъ акордъ, който показва, че човѣкъ се е нагласилъ правилно, т. е. влѣзълъ е въ хармония съ Божествената воля, съ Божественото сърдце и съ Божествения умъ. Този човѣкъ е сѫщевременно въ хармония съ ума, сърдцето и волята на всички разумни сѫщества. Той може да се нарече щастливъ. Който не е въ хармония съ общия тонъ на живота, той е нещастенъ и постоянно се оплаква, че никой не го обича. Нещастието му се заключава въ това, че живѣе въ любовьта, а не я вижда. Майка му и баща му го обичатъ, носятъ всичкитѣ блага, отъ които и той се ползува; братята и сестритѣ му услужватъ, но той иска друго нѣщо. Едва става сутринь отъ сънь, чака го вече готова трапеза, съ различни блага. Сестритѣ и братята му го канятъ да се нахрани добре. Каква по-голѣма любовь искате отъ тази? Нищо друго не ви остава, освенъ да седнете предъ трапезата наредъ съ всички и да благодарите на Онзи, Който ви дава изобилно блага. Следователно, щомъ станете сутринь отъ сънь и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката сѫ основа на живота — добродетелитѣ, съ които можете да работите. Колкото и да сѫ слаби краката ви, бѫдете благодарни и за тѣхъ. По-добре ли е да нѣмате крака? Който има крака, а не може да се държи на тѣхъ, не може да ходи, той нѣма основа на живота. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи, какъ да прегъва колѣнетѣ си. Щастието на човѣка зависи отъ умѣенето му да ходи. Като свива и изправя краката си, човѣкъ лесно минава презъ мѫчнотиитѣ, поставени на пѫтя му. — Защо сѫ поставени мѫчнотии на човѣшкия пѫть? Кой ги е поставилъ? — Това сѫ въпроси, на които нѣма да се даде отговоръ, не сте готови още да ги разберете. Нѣкои си задаватъ въпроса, кой е създалъ свѣта и защо го е създалъ. Да се задаватъ такива въпроси, това значи, да си въобразява човѣкъ, че може да разбере всичко. Какво може да разбере ученикътъ по музика, ако току-що е постѫпилъ въ училището? И да има желание учительтъ да му говори нѣщо върху музиката, ученикътъ нѣма да го разбере. Учительтъ ще говори, а ученикътъ ще слуша и най-после ще заспи — не разбира нищо отъ предмета. Той едва се е запозналъ съ първия тонъ на музиката. Като работи известно време въ това направление, той ще започне да разбира, какво нѣщо е музиката, какъ е създадена тя и какво е нейното предназначение. Ако питате, за кого е създадена музиката, ще ви кажа: Музиката е създадена за развлѣчение на младитѣ, красотата — за развлѣчение на възрастнитѣ, а почивката — за развлѣчение на старитѣ. — Какво представя почивката въ живота? — Това, което наричаме почивка въ живота, представя пауза въ музиката. Значи, за да разбира музиката, човѣкъ трѣбва да започне да работи отначало. — Кое е началото? — Главата е начало. Всѣко нѣщо има свое начало, т. е. своя глава. И човѣкъ, като живо сѫщество, има глава, която ражда нѣщата. Като изучаваме растенията и животнитѣ, виждаме, че и тѣ иматъ глава, т. е. начало на създаването си. Когато се е създавала главата на растенията, земята имала съвсемъ другъ видъ отъ този, въ който днесъ я виждаме. Когато се е създавала главата на животнитѣ, земята имала пакъ особенъ видъ; когато се е създавала главата на човѣка, земята е придобила новъ видъ. Днесъ се създава новъ човѣкъ, съ нова глава. Следователно, старата глава на човѣка трѣбва да се замѣсти съ нова. Докато е още съ старата глава, той не може да разбира свѣтлитѣ и възвишени идеи, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Не само отъ нова глава се нуждае човѣкъ, но и отъ ново сърдце и ново тѣло. Хората умиратъ, за да се освободятъ отъ старитѣ си глави, сърдца и тѣла и да ги замѣстятъ съ нови. Само новитѣ глави могатъ да разбератъ, възприематъ и приложатъ новитѣ идеи. — Защо се раждатъ хората? — За да опитатъ Божиитѣ блага и Великата Божия милость. Когато нѣкой се оплаква, че животътъ му е тежъкъ, че не може да се справи съ мѫчнотиитѣ, Богъ казва: Вземете старата глава на този човѣкъ и му дайте нова. Това наричаме ние смърть. Като умре, той започва да плаче, да се вайка, иска пакъ да живѣе на земята, да изправи погрѣшкитѣ си. Богъ отново му дава животъ, да опита новитѣ условия и да се изправи. Така човѣкъ ту умира, ту отново се ражда, докато дойде до съвършенството, къмъ което се стреми. Своенравенъ е човѣкъ, мѫчно се изправя, но, въпрѣки това, Богъ му дава условия да живѣе, да се ражда много пѫти на земята, за да научи великитѣ Божии закони и да ги прилага. Първото нѣщо, което се изисква отъ всички хора, е да проявятъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Безъ доброто животътъ нѣма основа. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да си постави за задача да направи едно добро, което до вечерьта още да принесе своя плодъ. Значи, ще посадишъ семето на доброто, ще го полѣешъ, да расте, и ще го наглеждашъ. Вечерьта ще отидешъ при него, ще оберешъ плода му и ще го принесешъ даръ предъ Божия олтаръ. Така постѫпва всѣки баща. Той се връща вечерь отъ работа и носи на децата си нѣщо за ядене, или нѣкакви играчки. Въ който домъ влѣзете, трѣбва да носите нѣщо хубаво — всѣки споредъ възможноститѣ си: музикантътъ ще принесе въ даръ нѣщо отъ своята музика, художникътъ — една отъ своитѣ картини, добриятъ човѣкъ — своето добро, което е подобно на аромата на цъвналитѣ цвѣтя, които отдалечъ привличатъ работнитѣ пчелички. Въ това отношение, всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да учи, не е нищо друго, освенъ цвѣте, което трѣбва да цъвне, да завърже и да узрѣе. Цвѣтътъ и плодътъ сѫ неговитѣ богатства, които трѣбва да се разнесатъ по цѣлия свѣтъ. Отъ всички краища на свѣта ще дойдатъ работливитѣ пчелички, да събератъ медъ и да го занесатъ въ кошеритѣ си. Всѣка мисъль е цвѣтъ, който цъвти въ ума; всѣко чувство е цвѣтъ, който цъвти въ сърдцето и всѣка постѫпка е цвѣтъ, който цъвти въ тѣлото. Ако не цъвти въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото си, човѣкъ не може да бѫде здравъ. Това е животъ вѣченъ, постоянно да цъвтишъ, да завързвашъ и да зрѣешъ и отъ плодоветѣ си да се ползувашъ и ти, и твоитѣ ближни. Цъвтенето, като вѣченъ процесъ, става не само съ мислитѣ, съ чувствата и съ постѫпкитѣ, но и съ любовьта. И любовьта цъвти. Има любовь, която цъвти въ тѣлото, въ сърдцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка. Какъ става това цъвтене, не може да се обясни. То може само да се опита, но не днесъ. Сегашнитѣ хора сѫ въ началото на красивия животъ — въ живота на великата любовь. Единъ день тѣ ще влѣзатъ по-навѫтре и тогава ще разбератъ, какво значи, да цъвти любовьта въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце и въ тѣхната воля. Още по-късно ще разбератъ цъвтенето на любовьта въ душата и въ духа имъ. Когато опитатъ тѣзи процеси въ себе си, хората ще се познаятъ като братя и сестри на единъ и сѫщъ Баща. Докато дойде този день, тѣ ще бѫдатъ чужди единъ за другъ, и отношенията имъ ще бѫдатъ, както тия между търговецъ и клиентъ. Търговецътъ дава толкова, колкото получава отъ клиента. Ако нищо не получи, нищо не дава. Засега размѣната или обмѣната между хората сѫ монетитѣ — книжни, медни, желѣзни, сребърни и златни. Тѣ сѫ подобни на мостове, които свързватъ единъ човѣкъ съ другъ. Когато правите мостъ, служите си съ дървени и желѣзни греди. Дървенитѣ лесно гниятъ, а желѣзнитѣ — ръждясватъ. И еднитѣ, и другитѣ не сѫ устойчиви. Тѣ трѣбва да се замѣстятъ съ златни. Изобщо, всички мостове въ човѣшкия животъ трѣбва да бѫдатъ отъ златни греди и, вмѣсто камъни, диаманти. — Възможно ли е това? — За психическия животъ на човѣка всичко е възможно. Защо мостътъ между мислитѣ и чувствата, между чувствата и постѫпкитѣ да не бѫде златенъ? Като ученици на живота, пазете се да не изгубите красотата, музиката и смисъла на живота, Запримѣръ, въ музикално отношение, тѣлото, сърдцето и умътъ иматъ свои основни топове. Основниятъ тонъ на тѣлото е до, на сърдцето — ми, на ума — соль. Всѣки тонъ отъ своя страна съдържа известни качества, които трѣбва да проявява. Въ този смисълъ, не е достатъчно умътъ да отговаря на тона соль но всѣка мисъль трѣбва да има достатъчно свѣтлина, звучность, ухание, сладость и мекота. Ако мислитѣ не съдържатъ тѣзи качества, човѣкъ не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всѣки човѣкъ на земята. Когато гледате картинитѣ на нѣкой художникъ, отъ тѣхъ разбирате, какви мисли сѫ го вълнували. Запримѣръ, ако той рисува нѣкой човѣкъ и подъ очитѣ му туря голѣми сѣнки, това показва, че този човѣкъ е миналъ презъ тежки изпитания. Значи, художникътъ е възприелъ състоянието на обекта и го изразилъ на портрета. Ако сѣнкитѣ подъ очитѣ сѫ слаби, животътъ на този човѣкъ е лекъ. Дали веждитѣ на човѣка сѫ дебели или тънки, това показва, презъ какви физически мѫчнотии е миналъ той. Ако физическитѣ мѫчнотии сѫ били голѣми, веждитѣ сѫ станали дебели. Тънкитѣ вежди показватъ, че човѣкъ не е миналъ презъ голѣми физически изпитания. Следователно, когато рисува образи на хора, художникътъ влага въ тѣхъ и своята мисъль. Сегашнитѣ момци обичатъ повече моми съ тънки вежди, а не съ дебели. Който има дебели вежди, има повече да плаща — голѣми сѫ дълговетѣ му. Който има тънки вежди, почти е наредилъ материалнитѣ си работи. Когато хората се разочароватъ, казватъ, че не се нуждаятъ отъ любовьта на никого. Момата казва, че не се нуждае отъ любовьта на момъка; момъкътъ пъкъ, че не се нуждае отъ любовьта на момата. Това не е вѣрно. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Това е велико, Божествено право на човѣшката душа. Любовьта е потикъ, импулсъ въ живота. Ето защо, като живѣе, човѣкъ се нуждае отъ любовьта на Бога, на ближния си и отъ своята любовь. Човѣкъ се нуждае отъ любовьта на растенията и на животнитѣ, отъ любовьта на свѣтлината, на въздуха, на водата и на земята. Човѣкъ се нуждае отъ всѣкакъвъ видъ любовь. Въ това, именно, се заключава предимството на човѣка надъ другитѣ животни. Всѣко живо сѫщество предава любовьта си на човѣка по свой специфиченъ начинъ: растенията — чрезъ своитѣ плодове; въздухътъ — чрезъ съставнитѣ си елементи и чрезъ животворната сила, която повдига и укрепва духа; свѣтлината — чрезъ благото, което носи въ себе си. Който разбира законитѣ на свѣтлината, лесно я възприема. Съвременнитѣ хора искатъ нѣщо, но не знаятъ, какъ да го придобиятъ. Религиознитѣ хора очакватъ нѣкакъвъ бѫдещъ животъ на небето, но не знаятъ, какъ да го придобиятъ, нито знаятъ, кѫде е това небе. Младата мома търси добъръ момъкъ, да я направи щастлива, но не знае, какъ и кѫде да го намѣри. Тя мисли, че като се облича хубаво, по-лесно може да го намѣри. Вѣрно е, че добре облѣчената мома спира погледа на момъка, но, като се ожени за нея, щастието ѝ нѣма да дойде отъ хубавата шапка и рокля, нито отъ модернитѣ обуща, но отъ нейната глава и нейнитѣ рѫце. Щомъ е разумна и работлива, тя може да бѫде щастлива. И тъй, за да бѫде щастливъ, да намѣри това, което иска, човѣкъ трѣбва да отвори ума, сърдцето и тѣлото си за новото, да чуе гласа на Бога, Който се разхожда въ райската градина и му говори. Богъ изпраща любовьта си къмъ всички живи сѫщества и ги учи, какъ да живѣятъ. Нѣкой се оплаква отъ брата си, че му взелъ известна сума и не иска да я върне. Господъ казва: Ще ви се даде двойно повече. Благодарете, че, поради нещастията, които ви сполетяватъ, имате възможность да отидете при Бога. Ако не ставаше нужда да се оплачете на нѣкого, не бихте потърсили Бога. Нуждитѣ на хората ги заставятъ да търсятъ помощьта на възвишенитѣ и разумни сѫщества. Запримѣръ, ако човѣкъ не се нуждае отъ просвѣта, не би търсилъ учители; ако не се нуждае отъ правосѫдие, не би търсилъ сѫдии и т. н. Дали животътъ е добъръ, или лошъ, това да не ви смущава. По-добъръ животъ отъ сегашния не можете да намѣрите. Ще кажете, че днесъ ставатъ войни, кражби, убийства. Въ бѫдеще всичко лошо ще се превърне на добро. Лошитѣ думи ще се превърнатъ на скѫпоценни камъни. Ако хората не ви разбиратъ, вие трѣбва да ги разбирате. Радвайте се, когато разбирате хората; радвайте се и когато тѣ ви разбиратъ. Ако разбирате учителя си, ще се ползувате отъ неговитѣ уроци. Ако той ви разбира, ще знае, какъ да ви предаде урока си, да го научите лесно. Изобщо, добре е хората взаимно да се разбиратъ. Кой разбира човѣка най-добре? — Разумната природа. Следователно, искате ли нѣщо, влѣзте въ връзка съ разумната природа, да вземете отъ нея това, отъ което се нуждаете, но и да ѝ дадете нѣщо отъ себе си. Природата дава, но иска да получи нѣщо отъ васъ. Единъ отъ важнитѣ закони на природата е законътъ на обмѣната. Не можешъ да обичашъ, ако не те обичатъ. И обратно: не могатъ да те обичатъ, ако не обичашъ. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава, и благодаримъ за тѣхъ. И тъй, проявете доброто и ходете въ правия пѫть. Впрегнете рѫцетѣ си на работа, за да проявите справедливостьта си. Ценете красотата, за да развивате очитѣ си. Възприемайте хармоничнитѣ звукове, за да придобиете разумностьта. Радвайте се на благоуханието на цвѣтята, за да бѫдете здрави. Всѣки човѣкъ е цвѣте съ специфично ухание. Ако обонянието ви е силно развито, като се приближите къмъ нѣкой човѣкъ, веднага ще го уподобите на нѣкое цвѣте — карамфилъ, роза, теменуга и т. н. Благодарете, че сте цвѣтя отъ Божествения свѣтъ и съ благоуханието си привличате разумнитѣ сѫщества при себе си. Ще кажете, че човѣкъ е най-съвършеното сѫщество на земята, създадено по образъ и подобие Божие. Думитѣ „образъ и подобие“ означаватъ предаване на Божията Любовь въ по-голѣма степень, въ сравнение съ всички други сѫщества. И растенията, и животнитѣ предаватъ любовьта, но човѣкъ я предава въ най-висока степень. Когато възприема и предава Божията Любовь правилно, човѣкъ е направенъ по образъ и подобие божие. Когато предава само своята любовь, човѣкъ е изопачилъ образа на Бога въ себе си и създалъ свой образъ, въ който има нѣщо изкривено: или очитѣ, или носа, или ушитѣ, или черепа, или рѫцетѣ, или краката. Като разглеждате сегашния човѣкъ, виждате, че нѣщо му липсва. Това показва, че той се е отклонилъ повече или по-малко отъ Първичния образъ, по който е билъ създаденъ. Всички хора се нуждаятъ отъ едно огледало, което постоянно да носятъ съ себе си. Каквато мисъль, или каквото чувство мине презъ ума и сърдцето ви, огледайте се, да видите, по-красиви ли ставате, или губите красотата си. Гледайте красивото въ свѣта и работете върху себе си, и вие да го придобиете. Радвайте се, че срѣщате хора съ красиви очи, уши, носове, рѫце и крака, да знаете, какво се изисква отъ всѣки човѣкъ. Красиви сѫ очитѣ на нѣкой човѣкъ, защото той възприема и предава Божията свѣтлина чрезъ тѣхъ. Ако очитѣ на нѣкого не сѫ красиви, това показва, че Божествената свѣтлина не се пречупва правилно чрезъ тѣхъ и, вмѣсто свѣтлина, отъ него излиза тъмнина. Тъмнината, която излиза отъ очитѣ на човѣка, говори за неговия изопаченъ животъ. Той крие нѣщо въ себе си, за което не иска никой да знае. Всѣко нѣщо, което е взето безъ позволение, трѣбва да се върне. Злото не се крие въ предмета, който е взетъ, но въ непослушанието. Никога не взимайте нѣщо безъ позволението на любовьта. Искате ли да откѫснете единъ плодъ, питайте любовьта. Ако ви позволи, откѫснете го. Ако не ви позволи, откажете се отъ него. Пазете свето заповѣдитѣ на любовьта. Тя заповѣда на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забранения плодъ, но тѣ не я послушаха. Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и изпитания, хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисъльтъ на живота се заключава въ послушанието. — Кого трѣбва да слуша човѣкъ? — Любовьта. Само онзи проявява послушание, който носи любовьта въ себе си и е готовъ да ѝ служи. Като обича нѣкого, той ще говори само върху нѣща, които неговиятъ възлюбенъ обича. И ще му дава само такива работи, каквито той обича. Ето, Богъ ни обича и ни дава само такива нѣща, които и ние обичаме и които сѫ за наше добро. Той ни е далъ тѣло, сърдце, умъ — нѣща, които ние разбираме, ценимъ и можемъ да използуваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Богъ му е далъ, човѣкъ трѣбва да държи въ изправность своето тѣло, своето сърдце и своя умъ. Никакъвъ недѫгъ не се позволява да има човѣкъ — нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ тѣлото си. Бѫдещиятъ човѣкъ трѣбва да има съвършено тѣло, съвършенъ умъ, съвършено сърдце — безъ никакъвъ недѫгъ. За да се създаде такова тѣло, човѣкъ трѣбва още отсега да работи за изправяне на своитѣ недѫзи. Да се изправи човѣкъ съвършено, това значи, да се роди изново, отъ вода и Духъ. Затова е казано, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Казано е въ Писанието: „Докато не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да се новороди, човѣкъ трѣбва да прави всичко съ любовь. — Защо? — Защото само любовьта изправя нѣщата. Като обичашъ, ти знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Каквото давашъ, ще давашъ съ любовь. Ако давашъ плодъ, ще дадешъ най-хубавия, който имашъ. Ако кажешъ нѣкаква мисъль, и тя ще бѫде най-хубавата, която имашъ. Ако дадешъ чувство, и то ще бѫде най-хубавото. Кой нѣма да благодари за най-хубавото, което му се дава? Всички живи сѫщества — и растенията, и животнитѣ, и хората говорятъ за любовьта, търсятъ я и, като я намѣрятъ, всѣки я проявява по свой начинъ. Хората се различаватъ единъ отъ другъ по начина, по който проявяватъ любовьта. Затова, именно, тѣ дѣлятъ любовьта на човѣшка и на Божествена. Любовь, която има отношение само къмъ единъ човѣкъ и се опетнява, е частична. Тази любовь наричаме човѣшка. Любовь, която има отношение къмъ всички хора и никога не се опетнява, е Божествена. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Любовь. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Мѫдрость. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете любовьта, мѫдростьта и истината като основа на живота си, за да бѫдете всѣкога чисти и да се ползувате отъ Божието благословение Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри сестри, отъ справедливи братя, отъ разумни бащи и отъ любещи майки. * 4. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 26. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Тя иде Представете си, че единъ човѣкъ седи край едно езеро, наблюдава, какъ тече водата, и се запитва, кѫде ще отиде тази вода и кой ще я пие. Какво ще кажете за този човѣкъ, който се безпокои за водата на езерото? Ще кажете, че не е съ всичкия си умъ, че му липсва нѣщо. Ще кажете, че това не е негова работа, не трѣбва да се занимава съ такива въпроси. Какво ще кажете, обаче, за себе си, както и за всички останали хора, които се смущаватъ отъ сѫщия въпросъ? Всички хора се намиратъ на брѣга на голѣмото езеро на живота и се смущаватъ, какво ще стане съ езерото, какво ще стане и съ самитѣ тѣхъ. Кое ви дава поводъ да се смущавате? Отде произлиза смущението? Трѣбва ли плодътъ да се смущава, че е падналъ отъ дървото? Изгубилъ ли е нѣщо? — Кѫде ще отиде като падне? — На земята, т. е. при своята майка. — Какво прави майната съ своето дете? — Тя го вземе на рѫце, помилва го нѣколко пѫти, погали го и го сваля на земята. И земята постѫпва по сѫщия начинъ съ плода. Следователно, не е лошо, че плодътъ отива при майка си, но лошо е, когато не знае, какъ да слѣзе. Като немирно, палаво дете, плодътъ се спуща изведнъжъ отъ дървото и пада при майка си съ шумъ; удря главата си и въ скоро време удареното мѣсто започва да гние. Отъ удара и земята се стрѣска, и плодътъ се наранява. Съвременнитѣ хора, въ известно отношение, приличатъ на малки, палави и немирни деца. Седи нѣкой, размишлява върху известни въпроси, и изведнъжъ даде пѫть на мисъльта, защо се е родилъ човѣкъ. — Да страда. — Защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си въ неразрешени въпроси. Какъвъ трѣбваше да се родишъ? За дърво не си, за бръмбаръ не си, за риба, за птица — сѫщо. Сега трѣбваше човѣкъ да се родишъ и да благодаришъ за положението, което ти е дадено. Ще кажете, че човѣкъ е вѣнецъ на създанието. Не е вѣрно. Надъ човѣка има други сѫщества, по-високи, по-напреднали отъ него. Ангелитѣ, арахангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ стоятъ по-високо отъ човѣка. Растенията, къмъ които хората се отнасятъ съ пренебрежение, сѫ създадени отъ ангелитѣ. Тѣ сѫ тѣхни деца. Минавате край нѣкое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: Дърво е това, проста работа! — Просто нѣщо е дървото, но въ своитѣ малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-голѣмитѣ човѣшки лаборатории не могатъ да изработятъ. Като даватъ плодоветѣ си изобилно, тѣ учатъ хората на безкористие. Тѣ казватъ: Яжте плодоветѣ ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости. Какво правятъ хората днесъ? Като минаватъ покрай нѣкое дърво или растение, което прѣчи на движението имъ, тѣ не повдигатъ клонетѣ му внимателно, но ги чупятъ, кѫсатъ листа, цвѣтове и ги хвърлятъ на земята съ негодуване. Чувате нѣкой да казва: Какъ смѣе това дърво да прѣчи на движението ми? Кой го е поставилъ на пѫтя ми? Глупаво нѣщо е дървото! — Не е глупаво дървото. Растенията, дърветата сѫ най-чиститѣ и невинни сѫщества въ свѣта. Тѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, обида, зависть. Като срещнатъ клоне отъ отрицателнитѣ човѣшки прояви, тѣ започватъ да ги опитватъ. Днесъ опитватъ една отрицателна проява, утре — втора, трета, докато най-после внесатъ известни горчевини въ себе си. Като вкусите отъ плода на тия дървета, казвате: Горчиви сѫ тѣзи плодове, не ги харесваме. Като знаете това, не се спирайте върху отрицателнитѣ мисли и чувства на човѣка, да не попаднете подъ тѣхното влияние. Запримѣръ, ако всѣки день произнасяте думата „безлюбие“ по нѣколко пѫти, вие ще внесете въ сърдцето си известна горчевина, отъ която мѫчно ще се освободите. Не само вие страдате отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, но и самитѣ думи. Не е лекъ товарътъ, който носи думата „безлюбие“. И тя не е доволна отъ службата, която ѝ е дадена, но учи търпение. Учете се и вие на търпение, да бѫдете доволни отъ всичко, което ви се дава. Радвайте се и благодарете за свѣтлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на свѣтлината на месечината. Малка е свѣтлината на месечината, плодове не зрѣятъ на нея, но е приятна. Своенравна е месечината, лесно се сърди. Докато я виждате пълна, свѣтла, не се минава много време, обърне гърба си къмъ васъ, сърди се. — Защо се сърди? — Нѣкога тя искала да се ожени за слънцето, но земята, нейната по-голѣма сестра, я изиграла, и тя и до днесъ още не може да ѝ прости. Казватъ, че животътъ, който нѣкога сѫществувалъ на месечината, се премѣстилъ на земята, а на месечината останали само най-ученитѣ сѫщества. Тѣ живѣятъ подъ кората на месечината, поради което повръхностьта ѝ е съвършено пуста — нищо живо не се срѣща тамъ. Месечината представя пустиня, затова е недоволна. Ако искате да си представите безлюбието, идете на месечината. Тя е покрита съ снѣгъ и ледъ, никакъвъ животъ не се забелязва на нея. Сега, да дойдемъ до сѫщностьта на живота. Всѣки иска да живѣе, но, въпрѣки това е недоволенъ отъ живота си. — Защо? —Защото не е разбралъ сѫщностьта и смисъла на живота. Това, което хората наричатъ животъ и сѫ недоволни отъ него, е обикновениятъ животъ. Какво сѫ постигнали въ този животъ? Нищо особено. Като станатъ на 45 — 50 години, започватъ да се оплакватъ, че нищо не сѫ придобили. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, намира, че не е придобилъ нѣщо особено. Ако не е следвалъ въ университета, намира, че е късно вече. Той казва: Какво мога да постигна отъ 50 години нататъкъ? Ако е до учене, не мога да уча; ако е до любовь, никой не ми обръща внимание, не мога да завъртя главата на нѣкой момъкъ. Коя мома или кой момъкъ сѫ могли да завъртятъ главитѣ си единъ на другъ? Главата на човѣка е поставена на мѣсто, и никой не е въ състояние да я помѣсти, или да я завърти на една или на друга страна. Който се е опиталъ да завърти главата на нѣкого, въ края на краищата самъ е завъртѣлъ своята. Да живѣе човѣкъ още съ мисъльта, че може да завърти главата на нѣкого, това е атавизъмъ, остатъкъ отъ миналото, отъ който всѣки трѣбва да се освободи. Не е въпросъ да се самоосѫжда човѣкъ, или другитѣ да осѫжда, но трѣбва да изправи погрѣшкитѣ на своето минало. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени. Отецъ никого не сѫди“. Богъ се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията имъ, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пѫтя си. Той знае, че тѣ сѫ дошли на земята да се учатъ. Единъ день ще научатъ уроцитѣ си и ще се освободятъ отъ всички заблуждения. Богъ срѣща една млада мома и вижда, че тя мечтае за нѣкакъвъ красивъ момъкъ, отъ високо произхождение, съ когото мисли да бѫде щастлива. Богъ знае, доколко ще се сбѫднатъ мечтитѣ ѝ, но се усмихва и на нея и си казва: Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкътъ не я направилъ щастлива, тогава азъ ще я посетя, ще се разговоря съ нея и ще я науча, какъ трѣбва да живѣе. Значи, Богъ посещава нещастнитѣ, разочарованитѣ, страдащитѣ, беднитѣ. Като срещне нѣкоя грозна мома, на която никой не обръща внимание, Богъ се спира предъ нея. Веднага грозотата ѝ изчезва. Следъ това хората започватъ да се интересуватъ отъ момата. Дето Богъ присѫтствува, всичко се превръща на добро: страданието се превръща въ радость, нещастието — въ щастие, сиромашията — въ богатство, грозотата — въ красота. Дойде ли до вратитѣ на богатитѣ, на ученитѣ, на щастливитѣ, Богъ ги заминава. Отъ време на време само Той изпраща нѣкой човѣкъ да ги похвали, да поговори за тѣхната ученость, за тѣхното богатство. Тѣ сѫ доволни, че срѣщатъ хора, които ги ценятъ. Тъй щото, и еднитѣ, и другитѣ сѫ доволни: сиромаситѣ и страдащитѣ — отъ посещението на Бога, а богатитѣ и щастливитѣ — отъ близкитѣ имъ, които ги ценятъ и уважаватъ. Казано е въ Писанието, че Богъ се противи на горделивитѣ, а на смиренитѣ дава благодать. За да се ползува отъ благодатьта на Господа, човѣкъ трѣбва да има готовностьта на Закхея, да раздаде всичкото си имане, да изправи погрѣшкитѣ си и, когото е огорчилъ, съ когото е ималъ нѣкакво недоразумение, да го изправи. Защо слиза Богъ на земята? За да освободи хората отъ ненужднитѣ страдания и мѫчнотии. Хората сами сѫ се натоварили, искатъ да минаватъ за богати и учени. Външното богатство не е богатство. И външното знание не е истинско знание. Богатъ и ученъ човѣкъ е този, предъ когото всички каси и библиотеки сами се отварятъ. Като се отвори нѣкоя каса, той чува да му се говори: Заповѣдайте, вземете си, колкото искате. Като мине край нѣкоя библиотека и пожелае да провѣри нѣщо, библиотеката се отваря и отъ нея излиза точно тази книга, която го интересува. За истински богатия всички каси съ злато и скѫпоценни камъни се отварятъ. Обаче, предъ фиктивно богатия тѣ се затварятъ. Какво ще кажатъ богатитѣ на това? Тѣ не вѣрватъ въ думитѣ ми и казватъ: Ние не очакваме на чуждитѣ каси, но и своитѣ не отваряме, да не ни обератъ. Който се страхува отъ обиране, не е истински богатъ. Той разчита на такова богатство, което, като ледена планина, още утре може да се стопи, водата да се изпари и да остане на сухо. Сѫщото става и съ младостьта, на която днесъ се радвате. Нѣкои минаватъ за учени, но не знаятъ, какъ да запазятъ младостьта си. Въпрѣки това, Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Значи, Христосъ вѣрва въ възможностьта на човѣка, отъ старъ да стане младъ и отъ младъ да се превърне въ малко дете. И тъй, да стане човѣкъ малко дете, това значи, да се радва на малкитѣ нѣща, като малкитѣ деца. Радвайте се на всичко, което Богъ ви е далъ. Вие се вглеждате въ хората, харесвате очитѣ, ушитѣ, веждитѣ имъ, а на своитѣ не обръщате внимание. Защо не се радвате на очитѣ, на ушитѣ, на носа си? Защо не се радвате и на най-малкитѣ блага? Нѣкой се погледне въ огледалото и казва: Малки ми сѫ очитѣ. — Малки сѫ, но милиарди струватъ. Който познава науката за очитѣ, ще види, че много нѣщо е написано въ тѣхъ. Нѣкои хора иматъ сини очи, като небето. Тѣ сѫ студени, много обещаватъ, но малко изпълняватъ. Други пъкъ иматъ черни очи. Чернитѣ очи сѫ като чернозема, всичко расте на тѣхъ — и жито, и бодили. Които иматъ черни очи, сѫ крайно енергични и сприхави. Достатъчно е да ги предизвикате съ нѣщо, за да избухнатъ. Често очитѣ мѣнятъ цвѣта си: сутринь сѫ сини, на обѣдъ — черни, а вечерь — кестеняви. Това става споредъ желанията на човѣка. Както се мѣнятъ желанията му, така се мѣни и цвѣтътъ на очитѣ му. Докато желанието на човѣка е да се повдигне, да се свърже съ разумния свѣтъ, очитѣ му сѫ сини. Той поглежда повече къмъ небето. Щомъ каже, че иска да поживѣе като хората, да яде и да пие, той слиза на земята, свързва се съ нея, и очитѣ му ставатъ черни. Той мисли повече за удобства, да си хапне и пийне, а следъ това да си полегне на сѣнка подъ нѣкоя круша и отъ време на време въ устата му да пада по единъ зрѣлъ плодъ. Въ това отношение хората приличатъ на турския философъ Настрадинъ Ходжа. Единъ день Настрадинъ Ходжа отишълъ въ гората да насѣче дърва. Понеже за пръвъ пѫть трѣбвало да сѣче дърва, той се качилъ на едно дърво, стѫпилъ на единъ клонъ и започналъ да го рѣже. Въ това време единъ пѫтникъ минавалъ покрай Настрадинъ Ходжа и като видѣлъ, че рѣже клона, на който стѫпилъ, извикалъ: Настрадинъ Ходжа, не рѣжи този клонъ, защото ще паднешъ на земята съ него заедно. — Не е твоя работа, отговорилъ Ходжата, азъ зная, какво правя. Той продължилъ да рѣже клона, но скоро се намѣрилъ на земята — станало, както пѫтникътъ му предсказалъ. Това изненадало Ходжата и, като се вдигналъ отъ земята, хукналъ следъ пѫтника, да го пита, кога ще умре. Той му казалъ: Слушай, приятелю, виждамъ, че много знаешъ. Както каза, така стана — паднахъ отъ дървото. Я ми кажи сега, следъ колко време ще умра. — Следъ три деня. Връща се Настрадинъ Ходжа у дома си, носи клона въ едната си рѫка и си мисли: Това значи, да слушашъ женски умъ. Послушахъ жена си да отида въ гората да насѣка дърва, но ето, отрѣзахъ единъ клонъ, паднахъ отъ дървото, а отгоре на това трѣбва да се готвя за смърть. Отдалечъ още той извикалъ: Жена, извикай децата, искамъ да се простя съ васъ, защото следъ три деня ще замина за онзи свѣтъ. Повече нѣма да ви нося дърва, трѣбва да се готвя за заминаване. Жената веднага дошла при него, цѣлунала го, пригърнала го и заплакала. Децата сѫщо го цѣлунали. Настрадинъ Ходжа взелъ торбичката си и тръгналъ. На края на селото той видѣлъ една хубава круша, пълна съ плодове, и решилъ да остане тукъ. Изкопалъ гроба си подъ крушата и легналъ да чака смъртьта си. Отъ време на време отъ крушата падали по една-две круши право въ устата му, и той си хапвалъ. На третия день той чулъ наоколо нѣкакъвъ шумъ, голѣмо движение. Повдигналъ главата си да види, какво става отвънъ, и видѣлъ, че близо до крушата минава камиларь съ камили, които карали коли, пълни съ грънци. Като го видѣли, камилитѣ се уплашили и започнали да бѣгатъ. Отъ голѣмото тресене на колитѣ, повечето грънци се счупили. Силно разгнѣвенъ, камиларьтъ се върналъ назадъ, сграбчилъ Настрадинъ Ходжа и добре го набилъ. Като видѣлъ, че работата излѣзла съвсемъ друга, а не както очаквалъ, той взелъ торбичката си и се върналъ у дома си. Жена му веднага го запитала: Ходжа, какво има на онзи свѣтъ? — Тамъ е много добре, круши падатъ право въ устата ти, но трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не уплашишъ камилитѣ, защото ще те биятъ — работата взима лошъ край. И тъй, като ви попитатъ, какъ живѣете на земята, казвате: Всичко върви добре, докато не си изплашилъ камилитѣ. Щомъ ги уплашишъ, ще срещнешъ камиларя, който ще ти даде добъръ урокъ съ тоягата си. Днесъ всички хора се плашатъ отъ тоягата на камиларя. Изпаднатъ ли въ сиромашия, плашатъ се; заболѣятъ ли, плашатъ се; направятъ ли нѣкаква погрѣшка, пакъ се плашатъ, да не кажатъ хората нѣщо лошо за тѣхъ. Какво ще кажатъ хората? Ако си богатъ, ще кажатъ, че си богатъ; ако си ученъ, ще кажатъ, че си ученъ; ако си силенъ и красивъ, ще кажатъ, че си силенъ, че си красивъ човѣкъ. Хората констатиратъ нѣщата, както сѫ. Не мислете, че тѣ сѫ несправедливи. Като говорятъ за красотата, запримѣръ, тѣ разбиратъ, какво нѣщо е красота. Като видятъ, че нѣкоя мома се е напудрила и червисала, тѣ нѣма да кажатъ, че е красива, но ще кажатъ, че тази мома е набѣлена и червисана. Какви сѫ чъртитѣ ѝ, това е другъ въпросъ. Ние имаме предъ видъ онази красота, която не се измѣня. Бѣлилото и червилото всѣки день трѣбва да се турятъ, а естествената красота е постоянна. Всѣки човѣкъ е естествено красивъ. Всѣки човѣкъ разполага съ знание, съ богатство, съ сила, които постепенно може да увеличава — отъ него зависи. Всѣки човѣкъ е добъръ и може да запази и прояви добротата си, ако знае законитѣ на живота. Съвременнитѣ хора сѫ и добри, и учени, и силни, и богати, но страдатъ, мѫчатъ се, защото не знаятъ, какъ и кѫде да прилагатъ силитѣ и знанието си. Нѣкой ученъ открие нѣщо, минава за изобретатель, получава голѣма сума отъ държавата, но пакъ не е доволенъ. — Защо? — Изобретението му не допринася нѣкакво благо за човѣчеството, но внася разрушение. Запримѣръ, пушката, бомбитѣ, гранатитѣ се употрѣбяватъ днесъ за унищожаване на човѣчеството, а не за неговото благо. Нѣкой пъкъ измислилъ нѣкаква мась за мазане на лицата, да станатъ бѣли, да придобиятъ известна мекота. Вмѣсто това, лицата се развалятъ: поритѣ се запушватъ, кожата постепенно се отравя, и човѣкъ губи своята естествена красота. Каквито пушки, гранати, бомби сѫществуватъ на физическия свѣтъ, такива сѫществуватъ и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка. Следователно, не давайте ходъ на лошитѣ мисли и чувства, за да не се разрушавате. Дойдете ли до нѣкоя лоша мисъль или нѣкое лошо чувство, превърнете ги въ добри. Презъ ума ви могатъ да минаватъ лоши или ненавременни мисли, но не трѣбва да ги задържате. Запримѣръ, дойде въ ума ви идеята да станете царь. И това е възможно, но не днесъ. Вие не сте готови още за царь. Не е лесно да стане човѣкъ царь. Не е лесно да стане човѣкъ и красивъ. Ако сте красивъ, всѣки ще иска да вземе нѣщо отъ васъ. Можете ли да дадете на всички хора по нѣщо? Най-малкото, което всѣки ще иска отъ васъ, е по единъ косъмъ. Можете ли на всички да дадете по единъ косъмъ? Какво ще остане на главата ви? Съ всѣко нѣщо, което хората взиматъ отъ васъ, доброволно или чрезъ насилие, вие се свързвате. Можете ли да се справите съ всички връзки? Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, какво прави, и какво дава и взима отъ хората. Това не трѣбва да ви плаши, но разумность се иска отъ васъ. Разумностьта ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ си. Единъ българинъ се оженилъ за една лоша и своенравна жена. Въ скоро време главата му побѣлѣла. Той се чудилъ, какво да прави, какъ да ѝ повлияе. Единъ день отишли двамата на кладенеца за вода. Жената се надвесила надъ кладенеца, да види, колко е дълбокъ. — Жена, пази се да не паднешъ. Деца имаме, трѣбва да се гледатъ. — Не е твоя работа, дали ще падна, или не. Азъ разполагамъ съ живота си. За да му отмъсти за направената отъ него забележка, тя се надвесила много надъ кладенеца и паднала. Мѫжътъ ѝ започналъ да плаче, да търси начинъ да я извади отъ кладенеца. Въ това време видѣлъ, че отъ кладенеца излиза единъ дяволъ, съвсемъ побѣлѣлъ. — Защо си побѣлѣлъ? — запиталъ го загрижениятъ мѫжъ. — Остави се, преди малко падна една жена въ водата, но толкова своенравна и упорита, че не можахъ да се справя съ нея и избѣгахъ. Като го изслушалъ, мѫжътъ веднага съобразилъ да използува името на жена си за добро, да печели съ него и да помага на страдащитѣ. Жена му се казвала Лилита, необикновено име. Мѫжътъ ѝ тръгналъ по свѣта да печели съ името на жена си. Дето чувалъ, че има болни, той влизалъ въ кѫщата и казвалъ: Лилита иде! Като чувала името ѝ, болестьта веднага излизала навънъ. Така той изгонвалъ сиромашията, недоразуменията, спороветѣ между хората. Въ скоро време той се прочулъ между хората и навсѣкѫде го викали. Така той отгледалъ децата си. Коя е причината, че съ името Лилита той могълъ да прогонва сиромашията и болеститѣ отъ домоветѣ и да изглажда всички спорове и недоразумения между хората? Много просто. Мѫжътъ на Лилита си казалъ: Ако дяволътъ, най-упоритото сѫщество, можа да побѣлѣе и да избѣга отъ жена ми, защо въ нейно име да не се справя съ болеститѣ, мѫчнотиитѣ спороветѣ и недоразуменията между хората? Той разбралъ, че както дяволътъ бѣга отъ бѣлия цвѣтъ, така и лошитѣ духове, сиромашията и болеститѣ ще бѣгатъ отъ името Лилита, дадено на лошата жена. Сега и на васъ казвамъ: Като се намѣрите предъ известни мѫчнотии и страдания, кажете: Любовьта иде! Ако сте сиромахъ, кажете: Любовьта иде! Ако сте боленъ, кажете: Любовьта иде! Ако сте неразположенъ, кажете: Любовьта иде! Ако нѣкой ви обиди, кажете си: Любовьта иде! Ако ви нападне нѣкой лошъ духъ, кажете: Любовьта иде! Любовьта е велика сила, отъ която бѣгатъ и лошитѣ духове, и мѫчнотиитѣ, и страданията, и болеститѣ, и недоразуменията между хората. Освенъ любовьта нѣма друга по-велика сила, която може да освободи човѣка отъ всички противоречия и заблуждения, отъ отрицателното въ живота. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да съзнае, че любовьта иде вече въ свѣта. Любовьта подразбира присѫтствието на Бога. Какво по-велико благо може да очаква човѣкъ отъ присѫтствието на Бога въ живота? Кой не желае великитѣ и красиви нѣща въ живота си? Достатъчно е само да мине Богъ покрай нѣкой човѣкъ и да го погледне, за да се заинтересуватъ отъ него всички живи сѫщества на земята и на небето. Сега, като говоримъ за проява на любовьта, разбираме онзи моментъ, когато Богъ изпраща погледа си къмъ нѣкое сѫщество. Нѣма по-великъ моментъ отъ този. Тогава цѣлата земя и цѣлото небе се отправятъ къмъ това сѫщество, съ готовность да му услужатъ, да му дадатъ нѣщо отъ себе. Това значи, да попадне човѣкъ подъ добритѣ условия на сѫдбата. Това значи, да бѫде човѣкъ покровителствуванъ отъ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Тъй щото, когато ви питатъ, какво представя любовьта, ще кажете: Любовьта е пѫть, по който Богъ изпраща благословението си по цѣлата земя. Напредналитѣ и възвишени сѫщества се интересуватъ отъ земята като обектъ, къмъ който Богъ отправя любовьта си. И ангелитѣ, и боговетѣ искатъ да бѫдатъ обичани, защото Богъ се изявява чрезъ любовьта. Който не разбира любовьта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричатъ страдания, причинени отъ любовьта, не е нищо друго, освенъ противодействието на любовьта. Когато любовьта види, че нѣкой човѣкъ се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовьта не търпи лакомството и алчностьта. Тя казва на човѣка да бѫде благодаренъ и на най-малката любовь. Отъ васъ се иска да цените любовьта, а не да я обсебвате. Единъ проповѣдникъ често говорѣлъ на слушателитѣ си за любовьта и вѫтрешно я пожелавалъ да го посети тя въ всичката си цѣлость, да разбере сѫщностьта ѝ. Единъ день любовьта го посетила и го обхванала напълно. Въ първо време той изпиталъ приятность отъ голѣмото разширяване. Колкото повече време минавало, усѣщалъ, че разширяването ставало толкова голѣмо, до пръсване. Като видѣлъ, че не може да издържи на силата и на голѣмото напрежение на любовьта, той легналъ по коремъ на земята, започналъ да рита съ крака и да се моли на Бога да го освободи отъ напрежението. Разбрахъ, Господи, казалъ той, че не съмъ готовъ за великата любовь. Доволенъ съмъ на малкото, което ми давашъ. Другъ пѫть нѣма да искамъ нѣща, за които не съмъ готовъ. Велико благо е любовьта, но малцина могатъ да понасятъ нейнитѣ трептения. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви поглежда мило и съ любовь. Кой е този човѣкъ и защо ви поглежда така, не питайте. Чрезъ него се проявява Божията Любовь къмъ васъ. Докато се намирате подъ влиянието на тази любовь, работитѣ ви се нареждатъ добре. Излѣзете ли отъ нейното влияние, работитѣ ни се объркватъ. Нѣкой вижда, че работитѣ му се объркватъ и казва, че Господъ не го обича, забравилъ го е вече. Това не е ваша мисъль. Докато живѣете, дишате, радвате се на свѣтлината и на хилядитѣ блага въ живота, вие не можете да мислите така. Въ всички можете да се усъмните, но въ Бога никога. Неговата Любовь е вѣчна и неизмѣнна. Ако се отдалечите отъ Него, вината е въ васъ. Помнете: Човѣкъ е дошълъ на земята да придобие това, което му липсва. Всѣки съзнава, че му липсва нѣщо, но не знае, какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна въ желанията си. Единъ иска да придобие богатство, другъ — да стане учен, трети силенъ и т. н. Обаче, малцина разбиратъ, че имъ е нуждно знание да прилагатъ законитѣ за придобиване на свѣтли мисли, благородни чувства и възвишени постѫпки. Каква полза ще имате, ако спечелите на лотария единъ милионъ? Ще имате книжни пари за единъ милионъ, но книгата не е злато. Днесъ има цена, на другия день се обезценява. Следъ европейската война германската марка спадна толкова, че единъ обѣдъ струваше милиони марки. Мнозина се стремятъ къмъ светийство, искатъ да станатъ светии, ангели. Много ангели има на земята. Тѣ вършатъ работата си добре. Важно е човѣкъ, като слуга, като Божи служитель, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да служи и какъ да обича. Нѣма по-велика наука въ свѣта отъ любовьта. Който не знае, какъ да обича, той си е причинилъ най-голѣмитѣ страдания. Затова е казано, че само съвършениятъ човѣкъ може да люби. За да приложи любовьта си, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ детинството си, да стане дете. Любовьта на детето е чиста. То обича всѣки човѣкъ. За него нѣма условности. Неговата любовь се излива непосрѣдствено, то дава любовьта си на всичко, каквото срещне на пѫтя си. Дойдемъ ли до любовьта на възрастния, тамъ има повече актьорство. Въ всѣки човѣкъ, въ всѣко живо сѫщество има нѣщо, което заслужава нашата любовь. Нѣма по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да възприема, прилага и оценява любовьта. Ще кажете, че не искате да станете деца, да се връщате назадъ въ живота си. Подъ думата „дете“ ние разбираме това състояние, въ което човѣкъ може да възприема новото, а не да бѫде нервно, своенравно дете, което да измѫчва родителитѣ си съ своитѣ желания и изисквания. Подъ думата „младъ“ разбираме онзи, който изпълнява и прилага новото, което е възприелъ. Старъ човѣкъ е онзи, който оценява нѣщата, а не онзи, който постоянно се оплаква, че краката му не държатъ, че не вижда, не чува, не може да се разбира съ хората и т. н. Сега азъ пожелавамъ да бѫдете разумни деца, а не глупави; да бѫдете млади и работоспособни, а не насилници; да бѫдете стари и да оценявате нѣщата, да не ги обезсмисляте. Стремете се да възприемате любовьта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начинъ хората могатъ да се познаватъ. Безъ любовь нѣма познанство. Дето е любовьта, тамъ всички хора се познаватъ. Дали ще бѫдете на земята или на небето, любовьта свързва хората и открива доброто въ тѣхъ. — По какво познавате, че любовьта присѫтствува между хората? — Когато слънцето грѣе, любовьта иде. Когато цвѣтята цъвтятъ, любовьта иде. Когато птичкитѣ пѣятъ, любовьта иде. Щомъ дойде нѣкакво благо, съ него заедно иде и любовьта. Влѣзе ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето — едно възвишено чувство и въ волята — силенъ потикъ, ще знаете, че любовьта е дошла. Всички хора говорятъ за любовьта, но това не е достатъчно. Любовьта се проявява въ дѣла. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Ако е боленъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да оздравѣе; ако е грозенъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да стане красивъ; ако е слабъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да стане силенъ. Любовьта предава на човѣка нѣщо сѫществено. Като дойде при васъ, тя веднага разбира, отъ какво имате нужда, и ви го доставя. Който ви обича, като види, че сте гладенъ, ще ви донесе хлѣбъ; ако сте жаденъ, ще ви донесе вода; ако сте босъ, ще ви купи обуща. Който ви обича, непрѣменно ще даде подслонъ на вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Като знаете това, благодарете на Бога за любовьта, чрезъ която Той се проявява. Любовьта се проявява чрезъ различнитѣ хора, и всѣки ще ви предаде часть отъ това, което носи въ себе си: музикантътъ ще ви предаде нѣщо отъ своята музика, художникътъ — отъ своето художество, здравиятъ — отъ своето здраве, болниятъ — отъ своята болесть, недоволниятъ — отъ своето недоволство и т. н. Любовьта е проводникъ и на положителнитѣ, и на отрицателнитѣ сили въ природата. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ви научи, какво да правите.“ Значи, когато любовьта дойде, тя ще ви научи, какво да правите. Тя ще ви научи да превеждате символитѣ, чрезъ които природата ви говори. Всѣко растение, всѣко животно е символъ, който трѣбва да се разбира. Запримѣръ, виждате единъ бѣлъ волъ и единъ черенъ биволъ. Волътъ казва, че той отвънъ е станалъ бѣлъ, но иска и отвѫтре да стане такъвъ. Биволътъ пъкъ казва, че отвънъ е черенъ, но иска поне отвънъ да стане бѣлъ. Той намира, че познава вече законитѣ на черния цвѣтъ, затова се стреми къмъ бѣлия. Значи, волътъ иска да стане отвѫтре бѣлъ, а биволътъ отвънъ. Нѣкои хора сѫ отвѫтре черни, а отвънъ — бѣли. Други — обратно: отвънъ сѫ черни, а отвѫтре — бѣли. И еднитѣ, и другитѣ се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Който е бѣлъ отвънъ, иска и вѫтре да стане бѣлъ; който е отвънъ черенъ, иска първо отвънъ да побѣлѣе, а после отвѫтре. Радвайте се на слънцето, което изгрѣва и залѣзва. Радвайте се на цвѣтята, които цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си надалечъ. Радвайте се на изворитѣ, които текатъ. Радвайте се на птицитѣ, които пѣятъ. Радвайте се на всѣки човѣкъ, който ви срещне и ви се усмихне. Богъ говори чрезъ всичко живо и ви поздравява. Като ученици на Великия животъ, съветвамъ ви да пожелаете такова нѣщо, отъ което да научите, какъ да придобивате Божиитѣ блага и какъ да ги раздавате. Това нѣщо е любовьта. Пожелайте да ви посети любовьта, да ви донесе своитѣ благословения. Радвайте се, ако любовьта ви посети, и благодарете, че е превърнала погрѣшкитѣ ви въ скѫпоценни камъни, съ които да се украсявате. Въ бѫдеще огърлицитѣ и пръстенитѣ ви ще бѫдатъ украсени съ вашитѣ минали погрѣшки, недоволства и недоразумения. Това подразбира стихътъ: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма да ги спомена.“ За това време, именно, говори Христосъ: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ За да се ползувате отъ Божията Любовь, обичайте всичко, чрезъ което Той се проявява. Той присѫтствува между всички, които се обичатъ, и ги свръзва. Затова е казано, че дето сѫ двама или трима, събрани въ Негово име, тамъ е Богъ. Безъ Неговото присѫтствие хората не могатъ да проявятъ любовьта си. Тѣ сѫ полюси, а Богъ — съединителната връзка между тѣхъ. Желая ви отъ днесъ нататъкъ да започнете да се подмладявате, да се върнете назадъ, най-много отъ 1—14 годишна възрасть. По-горе отъ 14 години никой да не отива. Какво означаватъ числата отъ едно до десеть? Числото едно означава творческия принципъ, дветѣ — число на раздори, тритѣ — число на примиряване, четиритѣ — изкуство за дѣление на нѣщата, петь — изкуство за добро свършване на работитѣ, шесть — да ядешъ сладко, седемь — почивка, осемь — изплащане на дълговетѣ, деветь — примиряване съ противоречията, т. е. резултатъ на всички работи, десеть — отиване при Бога, да дадешъ отчетъ за всичко, което си направилъ на земята. Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ много нѣща, но на първо мѣсто искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Какво ще стане съ васъ? Ще имате и свѣтли, и облачни дни въ живота си, както днешниятъ день. Днесъ е облачно. Това показва, че месечината ще ни създаде известни неприятности. Съ други думи казано: лакомството ще създаде голѣми неприятности на хората. Не е лесно да се държи човѣшката глава въ изправность. Тя се нуждае отъ съответна храна. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣшкото сърдце и за човѣшката воля. Не е нуждно много храна на човѣка, но той се нуждае отъ чиста, доброкачествена храна. Запримѣръ, пчелитѣ не ядатъ много, но се хранятъ съ специална храна: царицата съ единъ родъ храна, работницитѣ — съ друга и търтеитѣ — съ трети видъ храна. Изобщо, мислитѣ се нуждаятъ отъ единъ родъ храна, чувствата — отъ другъ родъ и постѫпкитѣ — отъ трети. Днесъ всички хора очакватъ нѣкакво благословение, безъ да иматъ предъ видъ, че това зависи отъ тѣхъ. Посѣйте въ градината си добритѣ семена на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля, за да получите изобилно Божието благословение. Всѣко семе трѣбва да бѫде поставено на своето мѣсто, при специална за него почва. Не е ли на мѣстото си, то не може да даде очакванитѣ резултати. Сѫщото е и въ музиката. Ако всѣка нота не е на мѣстото си, нищо не може да излѣзе. Желая на всички да се подмладите, да се върнете къмъ своето детство, да се върнете къмъ първоначалната си сила. Казано е въ Писанието: „Които очакватъ Господа, ще се обновятъ“. * 3. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 25. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Сѫщината на човѣка Днесъ всички хора се запитватъ, какво въ сѫщность е човѣкътъ. Всѣки иска да знае нѣщо опредѣлено за сѫщината на човѣка, но малцина иматъ ясна представа за себе си. Много опредѣления сѫ дадени за човѣка, за неговото предназначение, но всички сѫ временни, преходни. Тѣ не изнасятъ нѣщо сѫществено. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Нима другитѣ сѫщества не мислятъ? Не е само човѣкътъ, който мисли. Споредъ мене, нѣма сѫщество, което да е свързано толкова тѣсно съ материята, както човѣка. Въ този смисълъ, човѣкъ свързва материалния свѣтъ съ духовния. Човѣкъ е мостъ, по който трѣбва да минатъ сѫществата отъ висшитѣ свѣтове, за да слѣзатъ въ низшия свѣтъ. По този мостъ се качватъ сѫществата, за да отидатъ въ висшитѣ свѣтове. Човѣкъ е най-красивиятъ мостъ на земята. По-красивъ мостъ отъ него нѣма. Като уподобяваме човѣка на мостъ, нѣкои сѫ недоволни и казватъ: Дотамъ ли дойдохме, да ни считатъ за мостове? Да мислишъ, че мостътъ е лошо нѣщо, това значи, да не разбирашъ живота. Нима бащата не става мостъ на детето си? То се качва на гърба на баща си, който се радва, че детето му си играе съ него. — Защо бащата не се качва на гърба на детето си, а детето се качва на гърба на баща си? — Защото бащата е силенъ, а детето — слабо. Значи, силниятъ се впрѣга на работа, а не слабиятъ. Всѣки човѣкъ не може де стане мостъ. Само силниятъ изпълнява тази тежка работа, да минаватъ по него хора, коли, автомобили и т. н. Да се върнемъ пакъ къмъ щастието, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. За да придобие щастието, човѣкъ се нуждае отъ отличенъ умъ, отлично сърдце и отлична воля. Естествено е всички да се стремятъ къмъ щастието, понеже то съдържа благата на тритѣ свѣта: на физическия, на духовния и на умствения или Божествения. Значи, ние придобиваме благата на живота чрезъ ума, сърдцето и волята. Чрезъ тѣзи елементи, именно, човѣкъ взима участие въ всѣка Божествена дейность. Чрезъ тѣхъ Богъ се проявява по Божественъ начинъ. Значи, човѣкъ е сѫщество, чрезъ което Богъ се проявява по особенъ начинъ. Преди човѣка никой не е знаялъ, какво нѣщо е любовьта. Тя е била непонятна за сѫществата, които стоятъ по-долу отъ човѣка. И тъй, новата епоха въ свѣта започва съ появяването на човѣка, заедно съ когото иде любовьта, като факторъ въ Битието. Казано е въ Писанието, че Богъ направи земята и небето, но земята бѣше неустроена и пуста. Богъ започна да я устройва съ любовь. Всички сѫщества започнаха да надникватъ къмъ земята, да разбератъ, какво представя любовьта. Въ бѫдеще и най-възвишенитѣ сѫщества ще слизатъ на земята, да видятъ, какво нѣщо е любовьта. Тѣ ще изучаватъ любовьта отъ проявитѣ на хората. Това не значи, че любовьта не се проявява и въ другитѣ свѣтове. Богъ е навсѣкѫде, значи, и любовьта е навсѣкѫде, но на земята се проявява по особенъ начинъ, поради което може само тукъ да се изучава. Може ли детето, което е въ утробата на майка си, да познае нейната любовь? Въ утробата на майка си детето е ограничено, като затворникъ. Рѫцетѣ и краката му сѫ свити, главата му е обърната надолу. То стои тамъ деветь месеца, само мълчи и се чуди, каква е тази майка, която може така да го ограничава, да не му дава възможность да каже една дума. Майката казва: Ще мълчишъ и нѣма да си давашъ мнението, нѣма да ме критикувашъ. Азъ зная, какво правя. Когато трѣбва да проговоришъ, азъ ще те освободя. Щомъ се роди детето, майката казва: Сега имашъ право да кажешъ една дума — ва. Първиятъ звукъ, който издава детето, показва, че то излиза отъ затвора, свободно е вече и започва да диша. Съ първия звукъ „ва“, съ първото заплакване, детето приема въздухъ и започва да мисли. Майката го кърми вече и постоянно корегира неговитѣ криви мисли. Тя му доказва, че не е груба, както първоначално то мислѣло за нея, докато било въ утробата ѝ. Тя го кърми, кѫпе, повива и му доказва, че храни най-добри чувства и желания къмъ него. Днесъ всички хора на земята сѫ притиснати, ограничени, като нероденото още дете, и мислятъ, че Богъ се е опълчилъ противъ тѣхъ, безъ причина ги поставя въ мѫчнотии и препятствия. Каквото и да правятъ, колкото и да роптаятъ, друго положение не могатъ да заематъ. — Защо? — Защото не е дошълъ още деветиятъ месецъ. Може би, следъ нѣколко години хората ще се родятъ, но сега още не сѫ родени. Азъ давамъ срокъ десеть години, докато бѣлата раса роди. Детето, което се роди, ще бѫде дете на шестата раса — човѣкътъ на любовьта. Детето на бѣлата раса бѣше човѣкътъ на мисъльта, а следъ десетина години ще се роди новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Много баби се приготвятъ да бабуватъ на това дете, да не се осакати. Какво е предназначението на сегашния човѣкъ? — Да бѫде мостъ, връзка за минаване на любовьта. Радвайте се, че сте мостъ за Божията Любовь, защото вашиятъ животъ ще се осмисли. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това? Да се изяви Божията любовь чрезъ васъ! Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, Христосъ дойде на земята да изяви Божията Любовь. И ние дойдохме на земята да изявимъ Божията Любовь. Това е нашето предназначение. Ако и вие не изявите Божията Любовь, нищо не можете да научите. Любовьта ще остане за васъ така неразбрана, както е било преди слизането ви на земята. Да разберете любовьта, това значи, да принесете най-разумната жертва. Думата „жертва“ не подразбира страдание. Да се пожертвувашъ, това значи, да придобиешъ най-голѣмото знание въ свѣта. Христосъ се пожертвува и нищо не изгуби. Не само че нищо не изгуби, но придоби най-голѣмитѣ блага въ свѣта. Той придоби любовьта на човѣшкитѣ души. Когато всички хора дойдатъ до положението на Христа и приематъ Неговата жертва, тѣ ще бѫдатъ истински Христови последователи. Днесъ нѣма още истински християни, понеже всички хора не се жертвуватъ, както Христа. Днесъ огъньтъ е запаленъ частично, но единъ день, когато се разгори въ пълнотата си и обхване цѣлия свѣтъ съ свѣтлината и топлината си, както днешниятъ день е ясенъ, свѣтълъ и топълъ, тогава ще имате ясна представа за любовьта. Съвременнитѣ хора живѣятъ подъ голѣмъ страхъ: лѣгатъ, ставатъ, раждатъ се, умиратъ — отъ всичко се страхуватъ. Влюбватъ се, разлюбватъ се, пакъ се страхуватъ. Следъ всичко това минаватъ за герои. Въ бѫдеще истинскитѣ герои ще бѫдатъ хората на любовьта, понеже нѣма да умиратъ. Сегашнитѣ хора умиратъ по единствената причина, че умътъ имъ е въ стълкновение съ сърдцето, а сърдцето — съ Божията воля. Следователно, тѣ сами се разрушаватъ. Въ материално отношение човѣкъ изразходва повече енергия, а придобива по-малко; въ сърдечно отношение изразходва повече, придобива по-малко; и въ умствено отношение изразходва повече, придобива по-малко. Като дойдатъ старини, човѣкъ губи интелигентностьта си и казватъ за него, че е извѣтрѣлъ. Като престане да чувствува, както въ младинитѣ си, казватъ, че е отслабналъ, изгубилъ силата си. Силенъ човѣкъ е онзи, който е пестилъ енергиитѣ на тѣлото си, който придобивалъ повече, а изразходвалъ по-малко. Ето защо, отъ всички се изисква да прилагаме икономията въ живота, да пестимъ благата, които ни сѫ дадени, да не изразходваме повече, отколкото трѣбва. Въ това се заключава безсмъртието и продължителния животъ. Който уравновесява смѣткитѣ си, който не изразходва повече енергии, отколкото придобива, въ физическо, духовно и умствено отношение, той може да се радва на дълъгъ животъ. Мнозина мислятъ, че лесно се постига безсмъртие и дълъгъ животъ. За да придобие дълъгъ животъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ специална школа, да се научи, какъ да живѣе. Много теории сѫществуватъ за живота, много е говорено, какъ трѣбва да се живѣе, но човѣкъ не е дошълъ още до истинското понятие, какво въ сѫщность представя животътъ. Докато нѣмате ясна представа за живота, каквито теории и да си създавате, нищо не можете да постигнете. Каква теория ще създадете за свѣтлината, ако нѣмате органи, съ които да я възприемате? Каква теория ще създадете за храненето и за дишането, ако нѣмате органи, чрезъ които да възприемате храната и въздуха? Щомъ имате очи, уши, дробове, стомахъ, вие можете да си създадете, каквито теории искате за свѣтлината, за звука, за въздуха и за храната. И тъй, животътъ е основа на нѣщата, отдето човѣкъ събира фактитѣ, изучава ги поотдѣлно, съпоставя ги и така създава науката. Като обобщава фактитѣ, науката вади заключения, които оформява като закони и принципи. Възъ основа на законитѣ се създава философията, защото тя се занимава съ принципитѣ на нѣщата. Много хора философствуватъ, но това не е философия. Има смисълъ да философствувашъ, но когато за основа имашъ неопровержими факти, които нито можешъ да отречешъ, нито можешъ да доказвашъ. Що се отнася до истината, може да се спори върху нея, но фактитѣ изключватъ всѣкакъвъ споръ. Какъ ще спори човѣкъ върху факта, дали е роденъ въ форма на човѣкъ или въ друга нѣкаква форма? Човѣкътъ е човѣкъ, друга форма не може да има. Какъ ще спори волътъ, дали е роденъ волъ или въ друга нѣкаква форма? Достатъчно е да го погледнете, за да кажете, че е волъ. Че е волъ, това е фактъ, който не може нито да се отрича, нито да се потвърждава. Фактитѣ не се измѣнятъ. Истината пъкъ е методъ, който освобождава човѣка отъ всички преходни и временни схващания и тълкувания за създаването на Битието, както и за създаването на мѫжа и на жената. Много теории сѫществуватъ за създаването на първитѣ човѣци, но нито една отъ тѣхъ не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, мнозина подържатъ теорията за създаването на Адама отъ пръсть, а Ева — отъ реброто му. На Ева, специално на жената, приписватъ вината за първия грѣхъ, поради което нея държатъ отговорна за нещастията на човѣчеството. Задъ жената стои мѫжа, който пожела да има другарка. Жената нѣмаше желание да дойде на земята, но мѫжътъ я извика преждевременно. Когато всички животни минаваха предъ Адама, за да имъ даде имена, той видѣ, че тѣ бѣха две по две — другарь и другарка. Тогава Адамъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, на всички животни си далъ другарка; азъ останахъ самъ, нѣма съ кого да сподѣля нѣщо, нѣма кой да влѣзе въ положението ми и да ми помогне. Тогава Богъ видѣ, че не е добре човѣкътъ да бѫде самъ и му даде другарка. Обаче, следъ грѣхопадането, Адамъ изми рѫцетѣ си съ жената и каза: Господи, жената, която ми даде, стана причина да сгрѣша. Съвременнитѣ мѫже и жени се обвиняватъ взаимно за погрѣшкитѣ си. Когато мѫжътъ грѣши, обвинява жената. Когато жената грѣши, обвинява мѫжа. Тя казва: Ти си виновенъ за моето слизане на земята. Азъ сама нѣмахъ желание да дойда, ти ме изиска отъ Бога. Какво ще каже мѫжътъ за себе си? По чие желание дойде той на земята? Наистина, ако разглеждате пѫтя на жената, той представя живота на човѣка въ миналото му. Както е живѣлъ той, така е създадена тя. Жената е резултатъ на човѣшкия животъ, специално на мѫжа, понеже отъ него е излѣзла. Въпрѣки това, мѫжътъ е недоволенъ отъ жената, но и жената е недоволна отъ мѫжа. Женениятъ мѫжъ се оплаква, че не е попадналъ на добра жена; неженениятъ пъкъ съжалява, че Господъ не му далъ жена. И единиятъ, и другиятъ съжаляватъ за нѣщо. Като разглеждамъ човѣка биологически, виждамъ, че той едновременно е и мѫжъ, и жена. Дѣсната половина на човѣка е мѫжка, а лѣвата — женска. Дѣсната му страна има повече прави линии, а лѣвата — повече криви. Има жени, които нѣматъ нищо женствено въ себе си. Изобщо, жената трѣбва да се създава отсега нататъкъ. За да облагороди човѣка, природата е подложила жената на такива изпитания, на каквито никое друго сѫщество не е поставено. Знаете ли, какво представя бременностьта на жената? Цѣли деветь месеца да носишъ единъ плодъ въ утробата си! Знаете ли, презъ каква дисциплина, презъ какви терзания минава жената презъ това време? Мѫчнотиитѣ, презъ които жената е минала, сѫ развили въ нея и добри, и лоши чърти. Запримѣръ, тя има способность да събира материални блага. Ако работитѣ на нѣкого не вървятъ добре, нека се ожени. Въ нѣколко години кѫщата му ще се напълни. Жената събира оттукъ-оттамъ и въ скоро време ще натрупа голѣма покѫщнина. Но същевременно тя може и да изнася. Дайте ѝ пълна кѫща съ стока, въ скоро време тя може да я изпраздни. Жената е любопитна, тя обича да изследва нѣщата до дъното имъ. Не е лоша чърта любопитството, но има опасни страни въ него. Ако не разбира нѣкои нѣща, тя се поставя на хлъзгавъ пѫть. И мѫжътъ може да бѫде любопитенъ, както жената. Единъ ученъ човѣкъ отишълъ въ единъ градъ въ България да държи сказка по спиритизма. Много хора отишли да го слушатъ. Между тѣхъ се намѣрилъ единъ господинъ, който не разбиралъ въпроса научно, но отишълъ отъ любопитство да слуша. Като чулъ сказката, той се приближилъ до сказчика и тихо му пошепналъ: Голѣмъ вагабонтъ си — лъжешъ хората, говоришъ невѣрни работи. Сказчикътъ помислилъ, че ще чуе похвали отъ този господинъ, но останалъ изненаданъ отъ това, което му пошепналъ на ухото. Споредъ мене, и двамата сѫ на кривъ пѫть: който подържа мисъльта, че сѫществува другъ свѣтъ, безъ да е ходилъ тамъ, не говори истината. Безъ да иска, той си служи съ невѣрни факти. Но и онзи, който отрича сѫществуването на другъ свѣтъ, безъ да е ходилъ тамъ, не говори истината. Другъ е случаятъ, ако човѣкъ е провѣрилъ фактитѣ, които изнася предъ хората. Тогава той е сигуренъ въ думитѣ си и може да каже: Има нѣща, които сѫ вѣрни и доказани за мене, независимо отъ това, дали сѫ вѣрни за другитѣ. Запримѣръ, ако азъ съмъ разположенъ или неразположенъ, това не показва, че цѣлото човѣчество се намира въ сѫщото състояние; ако азъ съмъ свободенъ или ограниченъ, това не показва, че и другитѣ хора сѫ въ сѫщото положение. Това сѫ частични нѣща, които не се отнасятъ до общото положение на работитѣ. Тъй щото, стане ли въпросъ за онзи свѣтъ, за Бога, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за това, което подържа, или отрича. Ако ти не виждашъ Бога въ свѣтлината, която възприемашъ чрезъ очитѣ си, никѫде не можешъ да Го намѣришъ. Когато възприемашъ свѣтлината и чрезъ нея виждашъ красотата на външния свѣтъ, ти изпитвашъ радость и приятность. Когато видишъ красива мома или красивъ момъкъ, приятно ти става. Ти се радвашъ, че Богъ е създалъ такива красиви форми. Има ли нѣщо лошо, ако момъкъ обикне една мома? Ще каже нѣкой, че момъкътъ е направилъ нѣкакво престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Престѫплението е въ неоценяване на любовьта. Като не могатъ да я оценяватъ, хората казватъ, че е престѫпление мѫжътъ да обича две жени, или жената да обича двама мѫже. Странно е да се говори по този начинъ въ 20 вѣкъ! Сега азъ не говоря за морала на съвременния човѣкъ, който може да заколи една, две, три и повече кокошки и да ги изяде. Азъ имамъ предъ видъ новия моралъ, споредъ който човѣкъ трѣбва да нахрани кокошкитѣ си и да ги пусне да си живѣятъ свободно въ гората. Престѫпление ли е това? Престѫпление ли е да обичашъ и мѫжетѣ, и женитѣ, безъ да задържашъ любовьта имъ за себе си? Престѫпление е, когато обичате човѣка и задържате любовьта му само за себе си. Въ този смисълъ, казвамъ: Мѫжъ, който не може да обича всички жени чисто, безкористно, не е мѫжъ. И жена, която не може да обича всички мѫже чисто, безкористно, не е жена. Такъвъ е Божиятъ законъ. Дали на васъ е приятно или на мене е неприятно, това нищо не значи. Такава е истината. Богъ обича всичко, което е създалъ, а човѣкъ ще дойде да прави изборъ, какво може да обича и какво да не обича, кое било направено добре, и кое зле. Богъ одобрява своитѣ дѣла, а човѣкъ ще критикува, че това или онова не било направено добре. Като не го одобрявашъ, направи ти нѣщо по добро. Ако не можешъ, по-добре мълчи. Тази теория не била права, онази не била права. Нова теория трѣбвало да се създаде, да измѣсти старитѣ. Ще чакашъ, докато всѣка теория свърши работата си. Като си впрегналъ воловетѣ си, ще чакашъ да свършатъ работата вмѣсто тебе. Тѣ ще оратъ, а ти ще почивашъ. Като свършатъ работата, тогава ще говоришъ. Широта се иска отъ човѣка — широта въ ума, въ чувствата, въ постѫпкитѣ. Като говоришъ, чистъ ще бѫдешъ. Като мислишъ и чувствувашъ, чистъ ще бѫдешъ. Единственото нѣщо, което животътъ изключва отъ себе си, това сѫ бѣлитѣ и чернитѣ лъжи. Сѣнка не се допуща отъ тѣхъ. Човѣкъ може да направи нѣкаква, но да се пази, да не внесе лъжата въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Съвременното човѣчество трѣбва да отхвърли лъжата отъ себе си въ всичкитѣ ѝ форми, не по законъ, но по съзнание и любовь. И мѫже, и жени, всички трѣбва да се освободятъ отъ лъжата. Абсолютно никаква лъжа не се позволява, бѣла или черна. Ако мѫжътъ на нѣкоя жена обикне друга, жена му трѣбва да покани съседкитѣ си на угощение и да каже: Радвамъ се, че мѫжътъ ми обикна друга жена. Ако обикне трета нѣкоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърдцето на мѫжа ѝ се разширява, приема и другитѣ жени като свои дъщери, съ всичката чистота и безкористие. Ще кажете, че, ако се постѫпва по този начинъ, свѣтътъ ще се развали. — Какво е станало съ свѣта досега? Въ чистота ли живѣятъ сегашнитѣ мѫже и жени? Външно, предъ хората се пази нѣкакъвъ моралъ, нѣкакво външно благоприличие, но вѫтрешно не се пази никакъвъ моралъ. Дойдемъ ли до любовьта, мѫжътъ трѣбва да вижда въ жената своята възлюбена сестра. Жената пъкъ трѣбва да вижда въ мѫжа своя възлюбенъ братъ. Подъ думитѣ „братъ и сестра“ въ ограниченъ смисълъ, разбирамъ хора отъ една кръвь, родени отъ една майка и отъ единъ баща. Подъ думитѣ „възлюбенъ братъ и възлюбена сестра“ разбирамъ души, излѣзли отъ Бога, които иматъ еднакви права. И жената иска да обича, както и мѫжътъ. Тогава и мѫжътъ трѣбва да се радва, когато жена му обикнала другъ мѫжъ, освенъ него. Следователно, всички хора трѣбва да дадатъ пѫть на любовьта въ всички нейни възвишени и красиви прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади и да придобие безсмъртието. Ако направите една погрѣшка, не се осѫждайте, но изправете погрѣшката си. Най-малката погрѣшка, която направишъ, подразбира най-малкото добро. Изправянето на погрѣшката пъкъ подразбира двойно добро. Значи, направената погрѣшка е едно добро, а изправянето на погрѣшката е двойно добро. Погрѣшкитѣ се допущатъ въ живота, за да се удвои доброто въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Когато Духътъ Свети дойде, ще те научи да уважавашъ, почиташъ и ценишъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ това, което Богъ е направилъ. Това и Христосъ знаялъ, затова е казалъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Всички хора искатъ да ги обичатъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не иска да бѫде обичанъ. Който иска да бѫде обичанъ, трѣбва да носи Божествения образъ въ душата си. Който носи Божествения образъ въ себе си, не може да не бѫде обичанъ. Това е Божественъ законъ. Всички искатъ да бѫдатъ обичани чрезъ доброто. Никой не може да ви обича заради доброто. Доброто не е нѣщо материално, то е изводъ на любовьта. Доброто е приложение на любовьта въ материалния животъ. Който може да приложи любовьта на физическия свѣтъ, той е влѣзълъ въ областьта на доброто. Въ този смисълъ, доброто не се дѣли отъ любовьта, тѣ сѫ недѣлими. Човѣкъ не може да каже, че е направилъ добро, но може да каже, че е приложилъ любовьта въ доброто. Първото нѣщо, което се изисква отъ женитѣ, е да даватъ свобода на мѫжетѣ, да не ги поставятъ на изкушения. Когато жената види, че мѫжътъ ѝ говори съ друга жена, веднага започва да се съмнява въ него и изпада въ изкушение. Щомъ изпаднатъ въ изкушения, и мѫжътъ, и жената вадятъ криви заключения и се поставятъ на хлъзгава почва. Когато жената види, че мѫжътъ ѝ говори съ друга жена, защо не допусне, че тя е неговата сестра? И когато мѫжътъ види, че жена му говори съ другъ мѫжъ, защо не допусне, че той е нейниятъ братъ? Ако приемате, че всички хора сѫ направени по образъ и подобие Божие, защо допущате престѫплението помежду си? Престѫпно ли е мѫжътъ да говори съ чужда жена, и жената — съ чуждъ мѫжъ? Престѫпление ли е мѫжътъ да говори съ жена, която е направена по образъ и подобие на Бога? Престѫпление ли е жената да говори съ мѫжъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие? Въ Битието е казано, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое, мѫжки и женски полъ ги създаде. Ние не говоримъ за Ева, която бѣше направена отъ реброто на Адама, но говоримъ за първия Адамъ и първата Ева, и двамата Божествени човѣци, които сега слизатъ на земята, като представители на шестата раса. Вие трѣбва да бѫдете готови, да приемете предцитѣ на човѣчеството, които идатъ вече въ свѣта. Това е Христосъ, Когото всички очакватъ. Нѣкои Го очакватъ да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, но, въпрѣки това, тѣ се страхуватъ отъ идването на Христа. Тѣ казватъ: Страшенъ плачъ и викъ ще бѫде при слизането на Христа на земята. — Никакъвъ плачъ и викъ нѣма да се чува. Всички говорятъ за второто пришествие. Страшно нѣщо е второто пришествие, наистина, но не трѣбва да се говори за него. Ако искате да говорите за нѣщо, говорете за вселяването на Бога между хората. Казано е въ Писанието: „Ще се вселя между хората. Тѣ ще ми бѫдатъ народъ, азъ ще имъ бѫда Богъ. Ще ги напиша на рѫката си, и всички, отъ малко до голѣмо, ще ме познаватъ“. И тогава, Богъ, Който е Любовь, ще се разкрие въ насъ и ще ни даде онази свобода, която търсимъ. Богъ е създалъ вече новата епоха, но ние трѣбва съзнателно да влѣземъ въ нея и да я възприемемъ. Давидъ казва: „Господи, не отнемай светия си Духъ отъ мене“. Какво ще спечели човѣкъ, ако изгуби Божествения Духъ? Какво ще спечели човѣкъ, ако изгуби Божественото благословение? Сега ние сме призвани да участвуваме въ една епоха, когато всичко старо се руши, и новото се създава; когато навсѣкѫде срѣщате недоразумения, страдания, обезсърдчавания, обезвѣрявания, никѫде никаква свѣтлинка. Какво по-велико благо за човѣка отъ това, въ този мракъ и безнадеждие, да види отворена цѣлата вселена предъ себе си, да види благословението, което Богъ изпраща къмъ човѣцитѣ? Днесъ всички хора сѫ призвани да се родятъ отново. Казано е: „Ако не се родите отново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Никой не може да влѣзе въ Царството Божие, ако не мине презъ вратата на любовьта. Който мине презъ тази врата, той е придобилъ вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Като влѣзе презъ вратата на любовьта, човѣкъ осмисля вече и земния си животъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страдания, отъ мѫчнотии, отъ болести, безъ да подозиратъ, че благата и придобивкитѣ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Като погледнете човѣка, вие можете да опишете всичко, което го очаква, добро или лошо. Сѫщевременно той разполага съ методи, какъ да се справя съ злото. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде справедливъ, но не знае, какъ да постѫпва. Нека хване срѣдния пръстъ на рѫката си и го поглади нѣколко пѫти. Следъ това да хване сѫщия пръстъ на дѣсната си рѫка, да го поглади пакъ и да каже: Искамъ да бѫда справедливъ. Ако иска да постѫпва благородно, нека хване единъ следъ другъ двата показалеца на рѫцетѣ си. Като изреди петтѣ пръста на дветѣ си рѫце, той придобива малка свѣтлина въ себе си, която му показва, какъ трѣбва да живѣе, какви отношения трѣбва да има съ хората. Всѣки пръстъ представя една книга, отъ която човѣкъ може да чете и да се поучава. Най-голѣмото благо, което е дадено на човѣка на физическия свѣтъ, това сѫ неговитѣ рѫце, а въ духовния свѣтъ — неговитѣ крака. За да постѫпва справедливо, да работи добре и безкористно, човѣкъ трѣбва всѣка вечерь да измива краката си съ топла вода, а рѫцетѣ си по нѣколко пѫти на день, да бѫдатъ всѣкога чисти. Повечето хора блъскатъ краката си тукъ-тамъ, нараняватъ ги и после искатъ да напредватъ. Следъ това ще търсятъ различни мехлеми за ранитѣ на краката си. Колкото за лицето и рѫцетѣ си, хората иматъ по-голѣми грижи, отколкото за краката. Тѣ ги миятъ съ различни парфюми и одеколони. Време е вече хората да оценятъ благата, които Богъ имъ е далъ. Какво по-голѣмо благо могатъ да иматъ отъ тѣлото си? Красиво нѣщо е човѣшкото тѣло, макаръ че не е достигнало още до своето съвършенство. И най-напредналитѣ сѫщества се интересуватъ отъ това, което Богъ е предвидѣлъ за човѣка. Велико бѫдеще го очаква. Великъ е човѣшкиятъ образъ, човѣшкото тѣло, което Богъ сътворилъ. Човѣкъ е предназначенъ за велика работа въ природата. Той е дошълъ на земята като въ велико училище да се учи. Нѣма защо да бързате, по-скоро да свършите. Важно е да научите законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, както и законитѣ на живота, на знанието и на свободата. Ако човѣкъ не научи тѣзи закони, животътъ му остава безсмисленъ. Какво представя животътъ? Той е най-голѣмото благо, което е дадено на човѣка, но той носи и най-голѣмитѣ страдания. Ако биха ми дали най-голѣмитѣ богатства въ свѣта, не бихъ ги смѣнилъ съ живота, даже и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания въ него. Съ какво може да замѣсти човѣкъ живота на своята душа? Съ нищо. Христосъ казва: „Ако спечеля цѣлия свѣтъ, а душата си изгубя, нищо не съмъ спечелилъ“. Значи, най-ценното нѣщо е животътъ на душата. За този животъ е казано: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Сѫщевременно, Христосъ дава две голѣми заповѣди за живота: „Да възлюбишъ Господа Бога твоето съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Да възлюбишъ Бога, това значи, да възлюбишъ Духа, Който е въ тебе, Който те рѫководи и оправя пѫтищата ти. Богъ ще те направи свой наследникъ, да разберешъ дълбокия смисълъ на живота и да станешъ свободенъ. Като се говори на хората за любовьта, тѣ се страхуватъ, ако я приематъ, да не изгубятъ благата си. Нѣма защо да се страхуватъ, любовьта едва сега е започнала да се проявява, и то въ слаба степень. Колкото и да сѫ слаби проявитѣ ѝ, днесъ тя е за предпочитане предъ великата любовь, за която хората още не сѫ готови. За предпочитане е да имашъ едно житно зърно, отколкото житото на цѣлия свѣтъ. — Защо? — Защото въ житното зърно се криятъ възможноститѣ на всичкото жито. Достатъчни сѫ петь шесть години, за да се размножи житното зрънце и да напълни много хамбари. Най-малката добродетель, разумно използувана, може да те направи виденъ човѣкъ. Най-малкото благо, разумно приложено, въ петь-шесть години може да ти донесе голѣми придобивки. За да се ползува отъ малкото, което му е дадено, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ любовьта, въ Бога. Днесъ хората сѫ се обезвѣрили въ любовьта и се оплакватъ отъ неуспѣхи, отъ мѫчнотии въ живота си. Срѣщате млади хора — ученици, студенти, които се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, не могатъ да помнятъ. Тѣ отричатъ Бога, не вѣрватъ въ любовьта. За човѣка пъкъ иматъ долно мнение и следъ всичко това очакватъ добри резултати. Това е невъзможно. Тѣ трѣбва да измѣнятъ мисъльта си, да повѣрватъ въ любовьта, да приематъ Бога въ себе си и да повдигнатъ мнението си за човѣка. Щастие е да срещнете човѣкъ, който излиза отъ Бога. Щастие е да видите единъ лѫчъ, който излиза отъ слънцето, а не отъ свѣщьта. Слънчевитѣ лѫчи се познаватъ по това, че плодоветѣ зрѣятъ на тѣхъ, а на другитѣ лѫчи не узрѣватъ. Следователно, Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки всѣкога произвеждатъ плодъ, а човѣшкитѣ сѫ безплодни. Човѣкъ страда отъ собственитѣ си мисли, чувства и постѫпки. Той страда отъ неразбраната любовь. Ако християнитѣ по цѣлия свѣтъ бѣха обединени въ една идея, достатъчно е единъ пѫть да се помолятъ на Бога, и войната ще се прекрати. Днесъ тѣ се молятъ, но не сѫ обединени въ една идея, всѣки се моли за победа на своето орѫжие. Това е все едно, всѣки членъ въ семейството да се моли за свои лични интереси. Всѣки иска отъ баща си нѣкакво благо само за себе си, а това не може да бѫде — бащата е единъ. Следователно, той има еднакви отношения къмъ всички. Бащата не желае разединението между синоветѣ и дъщеритѣ. И Богъ на желае войната, но тя става въпрѣки Неговото желание, което показва, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Богъ е далъ неограничена свобода на хората, и тѣ се биятъ, но ще носятъ последствията на своята несправедливость и на неоценяване на Божиитѣ блага. Двама души се биятъ; свободни сѫ да се биятъ, но сѫ несправедливи. Богатъ и сиромахъ се каратъ. Кой отъ двамата е на правата страна? Сиромахътъ казва, че е на правата страна, защото богатиятъ не му платилъ, колкото е уговорено. Богатиятъ намира, че е правъ въ постѫпката си, защото сиромахътъ обещалъ да свърши работата много добре, като за себе си, но не изпълнилъ обещанието си. Значи, и двамата не сѫ изпълнили обещанието си. Ако сиромахътъ бѣше работилъ съ любовь и добросъвѣстно, богатиятъ щѣше да му плати двойно и тройно. Помнете: Всички хора сме служители на Бога. Кой човѣкъ е извършилъ работата си, както трѣбва, както Богъ изисква? Той ни е далъ предварително всички блага: свѣтлина, въздухъ, вода, храна, жилища, заплати и, въпрѣки това, мнозина не изпълняватъ работата си, както трѣбва, и започватъ да разискватъ, сѫществува ли Богъ, или не. Достатъчно е човѣкъ да се запита, кой създаде слънцето, звездитѣ, водитѣ, всичкитѣ блага, за да си отговори, сѫществува ли Богъ, или не. Може ли човѣкъ да създаде всичкитѣ блага, съ които е обиколенъ? Може ли човѣкъ да създаде подобния си? Значи, Този, Който те е създалъ, Който те е осигурилъ съ хиляди блага, Той сѫществува. Чии сѫ онѣзи свѣтли, възвишени и благородни мисли, чувства и постѫпки, които те повдигатъ, насърдчаватъ и вдъхновяватъ? Не сѫ ли на Бога? Кой е Онзи, Който, при всички обезсърдчения, мѫчнотии и страдания, те обнадежва, насърдчава и крепи? Не е ли Богъ? Кой ти нашепва постоянно на ухото: Не се безпокой, не се смущавай, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. Не е ли пакъ Богъ? Кого Богъ не е повдигналъ и очистилъ отъ кальта и праха? Нѣкой падне, окаля се и вика къмъ Господа да му помогне да излѣзе отъ трудното положение. Следъ това чува тихия гласъ да му говори: Стани, не се страхувай. Изтърси кальта и праха отъ дрехитѣ си, върви напредъ и върши Божията воля. Единъ день ще разберешъ смисъла на живота. Сега и на васъ казвамъ: Смисълътъ на живота е въ придобиването и изявяването на любовьта. Това не значи, че трѣбва да станете калугери; не казвамъ и да се жените или да не се жените. Не казвамъ да станете учени хора, нито пъкъ да останете невежи. Въпроситѣ не се разрешаватъ нито съ калугерство, нито съ женитби, нито съ знание или невежество. Разрешаването на въпроситѣ е въ любовьта. Затова казвамъ: „Възлюби Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Щомъ възлюбишъ Бога, всичко, каквото ти дойде на ума, е позволено. Обаче, преди да си Го възлюбилъ, мисли, какво правишъ. И тъй, първото учение въ свѣта е любовь къмъ Бога. Живѣете ли по това учение, всички нѣща сѫ законни. Желая ви да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, и Богъ да ви възлюби за всичко, което правите въ Негово име. Носете навсѣкѫде Божието благословение. * 2. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 24. августъ, 1941 г. 10 ч. с. Изгрѣвъ. — София.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Възможности за щастие Размишление върху стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Днесъ всички хора търсятъ щастието. Каквото и да правятъ — ядатъ, пиятъ, дишатъ, гледатъ, слушатъ, работятъ — въ всичко търсятъ щастието. Нѣкои хора сѫ намѣрили щастието, а други продължаватъ още да го търсятъ. Които сѫ го намѣрили, напуснали сѫ земята; които не сѫ го намѣрили, оставатъ на земята да живѣятъ, докато го намѣрятъ. — Защо оставатъ на земята? — Много естествено. Тѣ нѣматъ пари да си купятъ билетъ, да заминатъ за отечеството си. Значи, който е намѣрилъ щастието, има възможность да пѫтува; който не го е намѣрилъ, трѣбва дълго време да работи, за да спечели пари за билетъ. Ще кажете, че има безплатни билети. Възможно е, но това е противоречие. Обаче, задъ противоречията се крие реалностьта. Това, което човѣкъ твърди и отрича, е реално. Казвашъ, че си здравъ, но можешъ да бѫдешъ и боленъ. Колкото е вѣрно едното положение, толкова е вѣрно и другото. Човѣкътъ е, който страда и като здравъ, и като боленъ. Следователно, човѣкъ е проява на реалностьта. Като здравъ, той задържа въ себе си всичко, каквото има. Като боленъ, той става щедъръ и раздава отъ богатството си. Въ такъвъ случай, добре е, отъ време на време човѣкъ да боледува, да даде нѣщо отъ себе си. Най-малкото, което може да даде, това е часть отъ теглото си. Сѫщевременно, той сподѣля часть отъ благата си съ другитѣ сѫщества. Съзнанието му се пробужда, той става щедъръ и започва да дава по нѣщо на окрѫжаващитѣ. Ще каже нѣкой, че не знае тѣзи нѣща, че не му сѫ известни. Другъ пъкъ ще каже, че всичко това му е известно, че всичко знае. Не е важно, кой колко знае. Важно е човѣкъ да прилага знанието си за всѣка възрасть на мѣсто. Докато сте дете, знанието има отношение къмъ вашето детство; когато станете възрастенъ, знанието има отношение къмъ васъ като къмъ възрастенъ човѣкъ; ако сте старъ, знанието ви има отношение къмъ вашата старость. Обаче, нито знанието на вашето детство, нито знанието на вашата зрѣла възрасть, нито знанието на старостьта ви представятъ истинско знание. Който отъ младъ става възрастенъ и отъ възрастенъ — старъ, той се намира още въ предисловието на живота, въ предговора на истинското знание. Младиятъ възприема нѣщата, възрастниятъ ги изпълнява, а стариятъ оценява. Който не възприема, не е младъ; който не изпълнява, не е възрастенъ; който не оценява, не е старъ. Това сѫ научни истини, които трѣбва да се докажатъ. Въ геометрията има много научни истини, наречени теореми, които се доказватъ по логически пѫть. Запримѣръ, една отъ тѣзи теореми е следната: срещу равни страни лежатъ равни ѫгли. Обратната теорема: срещу равни ѫгли лежатъ равни страни. Както геометрикътъ изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всѣки човѣкъ е доволенъ, когато се домогне до щастието. Днесъ повечето хора сѫ недоволни, защото не сѫ придобили щастието. Придобиването на щастието не е външенъ процесъ, който може да се постигне по механически начинъ. Щастието се опредѣля отъ правилното схващане на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Щастието се опредѣля отъ правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. На физическия свѣтъ щастието зависи отъ хлѣба, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината. Безъ тѣзи елементи нѣма щастие. Който се смущава, той е лишенъ отъ свѣтлина. Който не се смущава, той има свѣтлина, вижда ясно, кѫде върви, и не се спъва въ пѫтя си. И да направи нѣкаква погрѣшка, лесно я изправя. Ето защо, за да не прави погрѣшки, човѣкъ трѣбва да ходи постоянно въ свѣтлина. Затова, именно, той се нуждае отъ знание. Въ една отъ виднитѣ американски църкви назначили единъ проповѣдникъ, който, още при първата си проповѣдъ, се прочулъ, и множество народъ се стичалъ да го слуша. Като чували проповѣдьта му, възхищавали се отъ начина на предаване на Словото Божие и се убедили въ Неговата сила и мощъ. На втората му проповѣдъ се стекли още повече хора, но каква била изненадата на старитѣ слушатели, когато чули да се повтаря първата проповѣдъ. За новитѣ слушатели проповѣдьта била крайно интересна, но старитѣ не чули нищо ново. На третата проповѣдъ се явили, освенъ старитѣ слушатели, и нѣкои нови, които съ удоволствие слушали, какъ проповѣдникътъ развивалъ Словото Божие. Но какво ще кажатъ онѣзи, които за трети пѫть вече чуватъ сѫщата проповѣдъ? Тѣ започнали да се отегчаватъ, защото слушали все една и сѫща проповѣдъ. Най-после единъ отъ тѣхъ се приближилъ до проповѣдника и го запиталъ: Защо държите все една и сѫща проповѣдъ? Докога ще се продължава това? — Докато научите добре всичко, което казахъ въ първата проповѣдъ — отговорилъ спокойно проповѣдникътъ. Това значи: музикантътъ трѣбва да научи много добре зададената му работа, и тогава да пристѫпи къмъ нова. Не е лесно да свири човѣкъ. Елементарнитѣ работи се изпълняватъ лесно, но колкото по-навѫтре се влиза, толкова, по-голѣми мѫчнотии се срѣщатъ. Следователно, когато разбере добре елементарнитѣ нѣща, човѣкъ не трѣбва да се спира на тѣхъ, но да ги замѣсти съ нови. За да върви напредъ, да замѣства старото съ ново, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешно самообладание на своя умъ, на своето сърдце и на силитѣ, които действуватъ въ него. Това значи, да бѫде човѣкъ господарь на положението, въ което се намира. Това значи, да бѫде господарь на себе си, да не се изнасилва. Истински възпитанъ човѣкъ, съ самообладание въ себе си, е онзи, който не изнасилва очитѣ, ушитѣ, носа, устата, рѫцетѣ, краката си, нито тѣлото си. Ще кажете, че условията на живота сѫ неблагоприятни, че голѣми мѫчнотии се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Това е оправдание за неразумния човѣкъ. Разумниятъ се справя съ всички мѫчнотии и условия. Той е господарь на себе си, понеже е придобилъ щастието. Разумниятъ е сѫщевременно смѣлъ. Безъ смѣлость нищо не се постига. Въ едно американско село, нѣкѫде въ Западна Америка, всѣка година изпращали новъ проповѣдникъ, но никой не могълъ да остане повече отъ една година въ селото. — Защо? — Единъ отъ селянитѣ, голѣмъ юнакъ, съ здрави, мускулести рѫце, ставалъ причина проповѣдницитѣ да напущатъ селото. Той не обичалъ проповѣдитѣ и, за да не се чува Словото Божие въ селото му, набивалъ добре новодошлия проповѣдникъ. Всѣки новъ проповѣдникъ бивалъ битъ по три-четири пѫти презъ годината, поради което едва се задържалъ за една година въ селото. Така изминали десеттѣ години, но нито единъ проповѣдникъ не останалъ за по-дълго време между селянитѣ. Като чували това, всички проповѣдници се отказвали да отиватъ въ това село. Обаче, единъ младъ, силенъ и смѣлъ проповѣдникъ казалъ: Азъ съмъ готовъ да отида въ това село да служа на Господа и, въ Негово име, ще се справя съ своенравния селянинъ. Като получилъ назначението си, той се качилъ на конь и смѣло тръгналъ на пѫть. Още на гарата го посрещналъ своенравниятъ селянинъ и, докато се готвѣлъ да се хвърли върху проповѣдника, последниятъ излѣзълъ по-бързъ: скочилъ отъ коня си, сграбчилъ го съ якитѣ си рѫце, повалилъ го на земята и го набилъ добре. Ще помнишъ, кой съмъ и за какво те бия. Ще ти платя за всички досегашни проповѣдници. Следъ това го завързалъ съ вѫже и го внесълъ въ църквата да слуша проповѣдьта му. Като свършилъ проповѣдьта си, той го развързалъ, пусналъ го на свобода и казалъ: Ти опита вече силата на Словото Божие. Ако си готовъ да получишъ сѫщия урокъ още веднъжъ, можешъ да приложишъ стария си занаятъ — да биешъ. — Не искамъ повече да бия проповѣдници. Имамъ желание всѣки день да дохождамъ въ църквата, да слушамъ Божието Слово и да Го прилагамъ. Благодаря, че ме би, да ми дойде ума въ главата. И тъй, ако не можете да се справите съ голѣмитѣ и малки мѫчнотии, които ви спъватъ, вие всѣкога ще страдате. Ще кажете, че човѣкъ не може самъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Това не е вѣрно. Който има умъ, може да се справи съ мѫчнотиитѣ; който има сърдце, може да се справи съ страданията; който има воля, може да се справи съ противоречията. За ученика, който иска да учи и да върви въ правия пѫть, думата „не мога“ не сѫществува. Радвайте се, когато се намѣрите предъ невъзможность да решите известни противодействия и мѫчнотии. Това значи, да опитвате силата на ума, на сърдцето и на волята си и постепенно да се калявате. Нѣкой се оплаква, че, въпрѣки желанието му, го заставятъ да върши нѣкои нѣща. И това не е вѣрно. Никоя сила въ свѣта не може да застави човѣка да направи това, което не желае. Въ това, именно, се заключава неговата сили. По това се отличава човѣкъ отъ Бога, Който може да прави всичко, каквото пожелае. Ето защо, не се извинявайте, когато направите нѣкаква погрѣшка, нито обвинявайте другитѣ хора. Човѣкъ прави погрѣшки поради известни слабости въ себе си. Който търси вината за своитѣ погрѣшки въ окрѫжаващитѣ, въ външнитѣ условия, той си служи съ бѣлата лъжа. Нѣкой грѣши и казва, че му е невъзможно да постѫпи по другъ начинъ. И това не е вѣрно. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, за него само има възможни и невъзможни нѣща. Чувате ли нѣкой да казва, че е невъзможно да живѣе добре, ще знаете, че той служи на себе си. Каже ли, че може да живѣе добре, той служи на Бога. Който служи на Бога, той се ползува отъ чистия въздухъ, отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, както и отъ всички блага на живота. За него нѣма лоши дни, лоши условия, лошо време. За всѣки даденъ моментъ той се ползува отъ благата на живота. Благо за човѣка е това, което той използува въ даденъ моментъ. Следователно, за човѣка е важна бучката захарь, която има на разположение, а не сандъцитѣ съ захарь, които се намиратъ въ магазинитѣ. За човѣка е реално това, което може да опита въ даденъ моментъ, а не милионитѣ блага, които стоятъ далечъ отъ него. Нѣкой се оплаква, че му е дадена малко любовь. Любовьта не се дава въ количества, малки и голѣми. Тя се опредѣля отъ способностьта на човѣка да я възприема. Способностьта му пъкъ да възприема или невъзприема любовьта зависи отъ неговата разумность. Въ древностьта живѣлъ единъ разуменъ и добъръ царь, но поданицитѣ му били неразумни и скѫперници. Тѣ нѣмали любовь помежду си. Като разуменъ, царьтъ не ги морализиралъ, но имъ говорѣлъ съ символи. На главния площадъ въ столицата той направилъ една голѣма чешма, съ малъкъ кранъ; водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранътъ билъ тѣсенъ. Като се събирали на чешмата да наливатъ вода, гражданитѣ постоянно критикували царя си. Тѣ казвали: Не е уменъ нашиятъ царь. При такава силна и буйна вода, турилъ толкова малъкъ кранъ на чешмата, едва наливаме сѫдоветѣ си. Защо направилъ такава погрѣшка? Царьтъ чувалъ протеста на поданицитѣ си, но мълчалъ. Следъ смъртьта му дошълъ неговиятъ синъ. Първата му работа била да тури по-голѣмъ и широкъ кранъ на чешмата, да тече повече вода. Гражданитѣ били доволни отъ тази промѣна и запитали новия си царь, защо баща му ги измѫчвалъ толкова години съ тѣсния и малъкъ кранъ на чешмата. Царьтъ имъ отговорилъ: Баща ми взе моделъ за крана отъ вашитѣ сърдца. Колкото сърдцата ви пущали, толкова и кранътъ пущалъ. Днесъ, когато сърдцата ви станаха по-широки, и кранътъ се разшири. Третиятъ царь, който ще дойде следъ мене, ще направи още по-голѣмъ и широкъ кранъ — въ зависимость отъ вашитѣ сърдца. Сега и на васъ казвамъ: Не чакайте да се подобрятъ външнитѣ условия. Откакъ свѣтътъ сѫществува, условията всѣкога сѫ били добри, но човѣкъ не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ — кранътъ на сърдцето му е тѣсенъ, малко дава и малко възприема. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ свѣта въ шест̀̀̀̀ѣ дни, и за всѣки день казалъ, че е добъръ. За втория день, обаче, не е далъ мнението си. Защо? — Вториятъ день характеризира човѣка — неговия ограниченъ умъ, неговото тѣсно и затворено сърдце и неговата слаба воля. При тѣзи качества той иска да бѫде богатъ, силенъ, да стане господарь на свѣта. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начинъ. Отвори широко ума си, за да възприемашъ изобилно свѣтлина. Отвори широко сърдцето си, за да възприемашъ изобилно благата на живота и на природата. Прояви разумната си воля, за да успѣвашъ въ всички добри предприятия. Ако очаквашъ само на външни блага — на богатство, на голѣми библиотеки, на автомобили и файтони, не само че нѣма да бѫдешъ силенъ и ученъ човѣкъ, но ще умрешъ съ непостигнати желания. Едно циганче се разболѣло и постоянно искало отъ майка си да му купи малко млѣко, едно геврече или нѣкакъвъ плодъ. Каквото пожелавало, майка му все отговаряла: Ще купимъ, мама, всичко ще купимъ. И млѣчице ще купимъ, и геврече, и ябълка, и круша, каквото пожелаешъ, ще имашъ. Днитѣ минавали, детето все пожелавало нѣщо, но желанията му оставали незадоволени. Най-после детето умрѣло. Като го оплаквала, майката казвала: Горкото ми детенце, отиде си на онзи свѣтъ, но поне си хапна отъ всичко, каквото пожела. Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ разумни, да не си създаватъ ненуждни страдания. Запримѣръ, трѣбва ли човѣкъ да страда и да се тревожи отъ това, че нѣма шапка? Щомъ нѣма шапка, ще ходи гологлавъ. Лошо ли е да ходи гологлавъ? Не само, че не е лошо, но даже е хигиенично. Мозъкътъ не търпи никакви тежести. Следователно, шапкитѣ, които носите, трѣбва да бѫдатъ много леки, почти безъ тегло. Едно време считаха за смахнатъ, за побърканъ всѣки, който ходѣше безъ шапка. Обаче, днесъ повечето хора сѫ гологлави и намиратъ, че това е въ реда на нѣщата. Гологлавъ ли трѣбва да ходи човѣкъ, или да носи шапка на главата си? За предпочитане е да не носи шапка. Никой не се е родилъ съ шапка. Да носи човѣкъ шапка, това е мода. Като разглеждамъ облѣклата на хората и външнитѣ имъ състояния, виждамъ, че тѣ не сѫ родени такива. Това е резултатъ на изопачения животъ. Да бѫде човѣкъ здравъ, разуменъ, ученъ, добъръ, това е естествено, така е роденъ той. Да бѫде боленъ, неразуменъ, нечестенъ, лошъ, и това се случва, но то се дължи на изопаченото човѣшко естество, което се е проявило впоследствие. На земята, човѣкъ все ще прояви една опака чърта, както дрехата има две страни: лице и опако. Какво представя опакото и какво — лицето? Опакото е вѫтрешната страна на нѣщата, а лицето — външната. Опакото не е красиво, а лицето е красиво. Има платове съ две лица. Отдето и да ги разглеждате, все сѫ красиви. Ако дрехата ви има две лица, като извехтѣе отвънъ, можете да я обърнете и да я носите като нова. Дрехитѣ, съ които хората ще се обличатъ въ бѫдеще, ще се отличаватъ коренно отъ сегашнитѣ. Тѣ ще бѫдатъ изтъкани отъ нишкитѣ на Божията Любовь. Който се облича съ такива дрехи, ще бѫде свободенъ, ще носи свѣтлина въ ума си. Значи, свободенъ човѣкъ е онзи, който е облѣченъ съ дрехата на Любовьта. — Кога е свободна птицата? — Когато хвърчи. — Рибата? — Когато плава. — Човѣкъ? — Когато мисли право. Нѣма по-красиво нѣщо отъ правата мисъль. Това значи, да бѫде човѣкъ свободенъ. Много хора, свѣтски и религиозни, се запитватъ, кѫде е Господъ. Тѣ искатъ да Го видятъ външно, въ форма на човѣкъ или въ друга нѣкаква форма. Богъ е навсѣкѫде, въ всички форми, въ всички видове материи. Ако възприемете съзнателно свѣтлината, тя ще ви открие пѫтя, по който да вървите, за да намѣрите Бога. Ако дишате правилно и съ любовь, ще изпитвате необикновена свобода и лекота въ дробоветѣ си. Ако пиете вода съ любовь, тя ще уталожи жаждата ви и нѣма да се мѫчите. И най-после, ако се храните съ любовь, всѣкога ще бѫдете сити. Значи, Богъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ храната, чрезъ които ви носи благата на живота. Следователно, ако сте болни и се оплаквате отъ тъмнина предъ очитѣ си, отъ задуха, отъ температура, ще знаете, че сте лишени отъ свѣтлина и отъ въздухъ. За да се лѣкувате, отваряйте очитѣ си, да приемате повече свѣтлина; дишайте дълбоко, за да приемате повече въздухъ; пийте вода, за да се отнеме температурата ви; яжте хлѣбъ, за да се засилите. Онзи, Който присѫтствува въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба, ще ви излѣкува. Ползувайте се отъ елементитѣ на живота, но умѣрено. И като болни, и като здрави, не яжте много, за да не изразходвате повече енергия, отколкото трѣбва. Като знаете, че Богъ присѫтствува навсѣкѫде, правете всичко съ любовь. Храните ли се, яжте съ любовь. Каквото приготвите за ядене, за себе си или за своя ближенъ, да бѫде най-хубаво. Само така ще познаете, имате ли любовь въ себе си. Поканите ли гостъ въ дома си, първо ще очистите кѫщата си, да свѣтне. Следъ това ще приготвите най-хубавото ядене, ще донесете отъ нѣкой изворъ чиста вода, ще провѣтрите стаитѣ си, да влѣзе повече въздухъ. Така ще правите и за себе си, и за своитѣ гости. Кѫщата на всѣки човѣкъ, външно и вѫтрешно, трѣбва да бѫде добре освѣтена, провѣтрена, измита и наредена. Следъ това ще сложите на трапезата вкусно и чисто ядене. Сега всички хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Много естествено. Тѣ не успѣватъ, защото подържатъ два морала: къмъ себе си постѫпватъ по единъ начинъ — съ снизхождение и любовь, а къмъ другитѣ — по другъ начинъ — съ строгость и жестокость. Така не се живѣе. Два момъка се каратъ за една красива мома. — Защо? — И двамата искатъ да я задържатъ за себе си. Това е криво разбиране на любовьта. Човѣшката душа не се обсебва. Любовьта не се обсебва. Защо тѣзи момци не се радватъ на красивата мома, безъ да я обсебватъ? И красотата не се обсебва. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се каратъ, по-силниятъ удря нѣколко плесници на по-слабия, който отстѫпва по необходимость, отъ страхъ, а не отъ съзнание. Всичко, което се върши отъ страхъ, не носи щастие. Има смисълъ човѣкъ да отстѫпва, но по принципъ, отъ любовь и съзнание. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Преди всичко, любовьта принадлежи на Бога, а не на човѣка. Ако нѣкой ви обича, Богъ ви обича чрезъ него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е въ самитѣ васъ — затворили сте прозорцитѣ си за свѣтлината и за въздуха, затворили сте крановетѣ за благата на живота, чрезъ които Богъ се проявява. Всѣки трѣбва да признае въ себе си, че Богъ го обича. Вижте, колко е красивъ днешниятъ день! Слънцето грѣе, небето е ясно и чисто, въздухътъ — свежъ. Всичко това е дадено за васъ, да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага и казва: Ако ме слушате и изпълнявате закона ми съ любовь, никакво зло нѣма да ви засегне. Ако не ме слушате, ще имате опитностите на ония, които воюватъ днесъ, и ще ме познаете такъвъ, какъвто не трѣбва. Страшно е да познаете Бога по отрицателенъ пѫть. Сега, като разглеждамъ събитията, които ставатъ въ свѣта, намирамъ, че никоя държава нѣма право да воюва: нито Германия, нито Англия, нито Русия. Кой имъ е далъ това право? Трима родни братя се биятъ въ дома си. Кой имъ дава право да се биятъ? Тѣ се биятъ безъ позволението на бащата. — За какво се биятъ? — За повече земя. Земята е създадена и за германцитѣ, и за руситѣ, и за англичанитѣ — за всички хора. Всички народи иматъ еднакво право на земята. Следъ свършване на войната, всички ще разискватъ върху въпроса, кой има най-голѣмо право въ свѣта, да владѣе повече земя. Най-голѣмо право има онзи народъ или онзи човѣкъ, който постѫпва съобразно съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Съ други думи казано: който цени живота; който цени знанието и свѣтлината; който цени свободата, той има най-голѣмо право. Днесъ всички хора сме свидетели на голѣми събития, и всѣки се запитва, кой ще победи. Азъ отговарямъ на зададения въпросъ: Ще победятъ онѣзи, които носятъ въ сърдцето си Божията Любовь, въ ума си — Божията Мѫдрость, а въ тѣлото си — Божията Сила. Ще победятъ онѣзи, които изпълняватъ волята Божия; които търсятъ Царството Божие и Неговата Правда; които славятъ името Божие. Вѣрващитѣ сѫ доволни, че поне вѣрватъ въ Бога. Това не е достатъчно. Вѣра безъ дѣла е мъртва. Истинската вѣра подразбира изпълнение волята на Бога. Нѣма ли изпълнение на Божията воля, това е все едно, да вѣрвашъ въ една държава, безъ да изпълнявашъ законитѣ ѝ. Истинскиятъ вѣрващъ вѣрва и изпълнява Божиитѣ закони. Той търси Царството Божие и осветява името Божие. Ще кажете, че условията на живота сѫ тежки, че мѫчно се изпълняватъ нѣщата, че старини идатъ и т. н. Кой е виновенъ за това? Всѣки е билъ младъ и не е използувалъ добритѣ условия. Станалъ е възрастенъ, не е изпълнявалъ законитѣ. Остарѣлъ е, не оценявалъ живота. Следъ всичко това търси вината вънъ отъ себе си. Какво е правилъ цѣлъ животъ? Ако бѣше приложилъ любовьта, щѣше да се подмлади. Ако бѣше приложилъ мѫдростьта, щѣше да стане разуменъ. Ако бѣше приложилъ истината, щѣше да се освободи отъ ограниченията на живота. Той живѣлъ, безъ да се подмладява, безъ да придобива разумностьта и безъ да се освобождава и казва, че е на правъ пѫть. Не лъжете себе си, не лъжете и другитѣ. Стремете се къмъ вѣчно подмладяване, къмъ вѣчно възрастване и освобождаване, за да влѣзете въ правия пѫть. Стремете се къмъ придобиване на вѣчната любовь, на истинското знание, на великата свобода, за да станете нови хора — хора на Божествения порядъкъ. Внесете този порядъкъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Болни ли сте, страдате ли отъ разстройство на стомаха, отъ главоболие, отъ болки въ гърдитѣ, ще знаете, че не сте свободни. Свободата започва отъ тѣлото, прониква въ сърдцето и оттамъ — въ ума, въ мозъка. Като обхване физическия човѣкъ, свободата влиза въ, духа и въ душата му. Обладанъ напълно отъ свободата, човѣкъ разбира вече Божиитѣ закони, прилага ги и се радва и весели заедно съ Бога — своя небесенъ Баща. Помнете: любовьта разрешава всички противоречия. Дойдете ли до нея, знайте, че тя е свещено нѣщо. Богъ е Любовь. Следователно, гледайте на Бога като на най-великото и съвършено сѫщество въ свѣта. Ако мислите, че и Той е като васъ, вие приличате на комаритѣ, които мислѣли, че слонътъ е подобенъ на тѣхния царь. Събрали се комаритѣ на конгресъ да разискватъ върху въпроса, какво представя слонътъ. Следъ дълги доказателства, най-после тѣ дошли до убеждението, че слонътъ е малко по-голѣмъ и по-силенъ отъ царя имъ. Така и хората понѣкога мислятъ за Бога. Тѣ казватъ, че Богъ прилича на човѣка, но е малко по-силенъ и по-голѣмъ отъ него. Човѣкъ нѣма ясна представа за своя великъ Баща, Който обхваща всичко въ вселената, Който постоянно бди за него. Щомъ го види скърбенъ, Той го пита, коя е причината за скръбьта му. Нѣкой ще се оплаче, че скърби, защото нѣма пари. Чудно нѣщо, човѣкъ, който мисли, че е подобенъ на Бога, не може да намѣри пари отнѣкѫде и страда. Защо не отиде при нѣкой банкеръ да иска пари? Свѣтътъ е пъленъ съ банкери и касиери. Ще кажете, че банкеритѣ не обичатъ беднитѣ хора. Не ги обичатъ, защото много сиромаси сѫ мързеливи и не знаятъ, какъ да искатъ. Тѣ отиватъ при банкеритѣ съ мисъльта, че сѫ длъжни да имъ помагатъ. Който иска пари или нѣкаква помощь, трѣбва да е готовъ на всѣкакви услуги, да се отнесе братски къмъ онзи, отъ когото иска нѣщо. Защо да не се отнесе съ него като съ свой братъ? Защо да не се вгледа и въ неговитѣ нужди и да му се притече въ помощь? Когато иска нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да дава. Ако нѣмашъ пари, имашъ сърдце, имашъ и рѫце да работишъ. Религиознитѣ и вѣрващитѣ очакватъ Христа да дойде втори пѫтъ на земята, да имъ помогне. Тѣ ще останатъ излъгани въ очакванията си. Христосъ втори пѫтъ нѣма да дойде на земята. — Защо? — Защото пакъ що Го разпнатъ. Казано е, че Христосъ ще дойде отъ облацитѣ, придруженъ съ ангели. Това значи, че Христосъ ще дойде въ умоветѣ и въ сърдцата на хората като свѣтлина. Ангелитѣ, които ще Го придружаватъ, представятъ мѫдростьта и любовьта, съ които ще бѫде изпълненъ. Христосъ ще дойде само за онѣзи, които иматъ знание и свѣтлина, да разбиратъ законитѣ на разумната природа. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, докато дойде Христосъ на земята. Ще работятъ, да се приготвятъ. Какво прави онзи юнакъ, на когото предстои борба съ противника му? Упражнява се той да развие мускулитѣ си, да излѣзе победитель. Мѫчнотиитѣ, противоречията представятъ неприятелитѣ на човѣка. За да се справи съ тѣхъ, той трѣбва да се упражнява, да развива силата си. Трѣбва ли да се обезсърдчавате и обезвѣрявате отъ мѫчнотиитѣ си? Тѣ могатъ да ви повалятъ на земята, но вие пакъ ще станете и ще работите, докато се справите съ тѣхъ. Двама американски борци се борили. Единъ студентъ гледалъ, какъ се борятъ, и казалъ една обидна дума по адресъ на единъ отъ борцитѣ, който се приближилъ до него, ударилъ му една плесница и го повалилъ на земята. Студентътъ разбралъ, че има работа съ силенъ човѣкъ, затова станалъ отъ земята, безъ да роптае. Обаче, въ него се зародило желание да разбере, какъ този борецъ е развилъ такава голѣма сила, и тръгналъ следъ него. Въ скоро време той влѣзълъ въ следитѣ му и разбралъ, по какъвъ начинъ е работилъ, колко време се е упражнявалъ, за да се прослави като голѣмъ борецъ. Десеть години работилъ студентътъ и, когато дошълъ до положение да вдига съ едната си рѫка единъ конь съ кончето му, явилъ се предъ бореца и го запиталъ: Познавашъ ли ме кой съмъ? — Не те познавамъ. Студентътъ вдигналъ бореца въ въздуха, обърналъ го съ главата надолу и пакъ го поставилъ на земята. Следъ това му казалъ: Азъ съмъ онзи, на когото преди десеть години ти удари една плесница и ме повали на земята. — Признавамъ те сега за мой учитель — отговорилъ борецътъ. Трѣбва ли съвременнитѣ хора да се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ си? Какъвъ човѣкъ е този, който отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ не може да развие такава сила, че да ги хвърли въ въздуха, да ги обърне съ главата надолу и да имъ покаже, кой е? Обърнете мѫчнотията си съ главата надолу, кажете ѝ, че вие сте онзи студентъ, съ когото преди години тя си е играла като съ дете, поваляла го е на земята, но днесъ вече той е силенъ, тя не може да си играе съ него. При това положение, мѫчнотията ще отстѫпи и ще ви признае за свой господарь. Ще кажете, че не знаете, какъ да развивате силата си, за да се борите съ мѫчнотиитѣ. Това е тайна, но, ако ме слушате, азъ мога да вдигна малко завесата на тази тайна. Тя се заключава въ следното: да любите и да ви любятъ. Ако не можете да любите, и ако никой не ви люби, мѫчнотиитѣ всѣкога ще ви повалятъ на земята. Обаче, докато любите и докато ви любятъ, никаква мѫчнотия не може да ви победи. Хората се поддаватъ на мѫчнотиитѣ си, защото не вѣрватъ въ любовьта и казватъ, че Богъ ги е забравилъ. Наистина, Богъ ли ги е забравилъ, или тѣ сѫ Го забравили? Какво ще кажете за онази жена, на която мѫжътъ прекарва по цѣли нощи въ кръчмата и пие за наздравица на този и на онзи? Тя ли е забравила мѫжа си, или той нея? Тя седи у дома си и го чака, а той забравя, че има жена и се удоволствува въ кръчмата съ приятели. Това удоволствие нищо не допринася. Не само, че не донася никаква полза на човѣка, но отнема отъ него всичко. Отъ това удоволствие човѣкъ губи възможноститѣ на своя умъ и на своето сърдце. Той губи силата и красотата на тѣлото си. Да се удоволствува човѣкъ, това значи, да злоупотрѣбява съ благата на природата. Само едно удоволствие се позволява на човѣка: да дава на беднитѣ часть отъ своитѣ блага. Срещнете ли нѣкой беденъ, гладенъ, нещастенъ човѣкъ, повикайте го у дома си и му сложете ядене, да се нахрани добре. Като яде съ апетитъ, вие имате право да седнете срещу него и да изпитвате удоволствие, че той яде, задоволява глада си и чувствува благодарность къмъ Онзи, Който се е проявилъ чрезъ васъ. Съвременнитѣ хора сѫ крайно неблагодарни. Богъ имъ е далъ хиляди блага, всѣки моментъ задоволява нуждитѣ имъ, и пакъ сѫ недоволни. — Защо? — Липсва имъ нѣщо сѫществено. Нѣкой се оплаква, че нѣма дрехи, но и следъ като получи дрехи, пакъ е недоволенъ. Другъ се оплаква, че възлюбената му не го обича. Той ѝ дава подаръци, купува ѝ всичко, отъ което има нужда, но тя пакъ е недоволна. Защо? Защото вѫтрешно не е задоволена. Едно ще знаете: външно човѣкъ не може да се задоволи. Каквото и да правите, каквото и да му давате, все ще бѫде недоволенъ. За да бѫде доволенъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да намѣри истинската любовь. Това значи, да освети името Божие въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Да освети името Божие чрезъ цѣлото си тѣло. И тъй, като осветява името Божие, човѣкъ се домогва до щастието, което търси. Това се постига съ абсолютна вѫтрешна чистота, съ свѣтлина на ума и съ топлина на сърдцето. Само по този начинъ човѣкъ придобива истинското знание. Може ли да благодари за всичко, което му се дава, човѣкъ е осветилъ името Божие въ себе си и съзнава, че Богъ живѣе въ него и той — въ Бога. Щастие е да срещнете такъвъ човѣкъ. Той разбира и хората, и животнитѣ, и знае, какъ да постѫпва съ тѣхъ. Преди години срѣщамъ единъ човѣкъ, който кара товаръ съ конь, но толкова много натоварилъ коня си, че последниятъ едва върви. При това, пѫтьтъ не е равенъ, но се издига нагоре. Поглеждамъ господаря на коня, гледамъ коня, виждамъ, че работата не върви. Коньтъ се обръща къмъ мене, иска да ми каже, че напраздно го бие господарьтъ му. Пѫтьтъ е стръменъ, товарътъ голѣмъ, мѫчно се възлиза нагоре. Коньтъ има желание да услужи на господаря си, но условията сѫ трудни. Спирамъ се при господаря и не го морализирамъ, но казвамъ: Знаешъ ли, че твоятъ конь е много хубавъ? Той е особена порода. При това, той носи щастието ти. Отъ него зависи да бѫдешъ щастливъ или нещастенъ. Докато той е при тебе, щастието ще влиза въ дома ти. Въ който день го изгубишъ, щастието ще те напусне. Както виждамъ, ти си го натоварилъ много. Извади половината товаръ, да му бѫде по-леко. Като пренесе една часть, върни се за останалата. Така и коньтъ ти ще бѫде здравъ, и ти ще бѫдешъ щастливъ. Като му поговорихъ, той се позамисли и отговори: Правъ си, господине, азъ съмъ малко грубъ, непросвѣтенъ човѣкъ. Виждамъ, че злоупотрѣбявамъ съ добичето си. Следъ тѣзи думи той се приближи до коня, поглади го по главата и започна да го разтоваря. Следователно, ако искате да помогнете на нѣкого, обикнете го. Човѣкъ страда, биятъ го, защото нѣма кой да го обича. Щомъ нѣкой го обикне, веднага страданието му изчезва. Ако влѣзете въ единъ домъ и видите, че мѫжътъ бие жена си, не взимайте нейната страна, нито морализирайте мѫжа, но обикнете жената. Щомъ я обикнете, мѫжътъ ще измѣни отношенията си къмъ нея. Ако пъкъ жената се отнася зле съ мѫжа си, обикнете мѫжа. Дето е любовьта, тамъ нѣма условия за изтезаване. Никой не може да изтезава човѣка, когото Богъ обича. Кой може да бие разумния човѣкъ? Той стои далечъ отъ злото и оттамъ се разговаря съ него. Една хрътка гони заякъ. Заякътъ бѣга предъ нея и успѣва да се качи на една голѣма канара. Хрътката го гледа отдолу и му качва: Слѣзъ отъ канарата да си поговоримъ. Каквото искашъ да ми кажешъ, кажи ми го отдолу, азъ ще те чуя. — Искамъ да ти кажа, че бѣгашъ силно, добъръ бѣгачъ си. — Въ бѣгането е моето спасение. — Слѣзъ при мене, да се надбѣгваме. — Не искамъ, тукъ ми е добре. Отъ тази канара крачка надолу не слизамъ. Както виждате, заякътъ постѫпва добре. Ако се поддаде на ума на хрътката, кожата му ще одератъ. Сега и на васъ казвамъ: За да не одератъ кожата ви, работете върху ума си, да придобиете повече свѣтлина. Работете върху сърдцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срѣщате на пѫтя си. Виждате, че нѣкоя мравка се дави, хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвѣте изсъхнало — полѣйте го. Нѣколко клоне се преплели — разплетете ги. Една рѣка се подпушила — извадете камънитѣ, изчистете тинята, да си пробие пѫть рѣката и отново да потече. Гледайте на свѣта като на бащинъ домъ. Знайте, че всичко, каквото срѣщате на пѫтя си, има отношение къмъ васъ. Бѫдете изправни въ отношенията си къмъ всички сѫщества, за да бѫдете щастливи. Какъ се постига щастието? Какви сѫ възможноститѣ за човѣка да бѫде щастливъ? Не се иска много отъ него, за да придобие щастието. Хубавиятъ, свѣтълъ день, който имаме днесъ, показва, какво трѣбва да прави човѣкъ. Отвори сърдцето си, за да потече презъ него Божията Любовь, не капка по капка, но изобилно. Тури на сърдцето си голѣмъ, златенъ кранъ, презъ който да тече любовьта изобилно, да се ползуватъ всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишешъ съ свѣтлината на ума и съ топлината на сърдцето си. Обичай, както Богъ обича. Люби, както Богъ люби. Когато имашъ нужда отъ Него, моли се отъ сърдце. Всѣка молитва и всѣка благодарность, които излизатъ отъ дълбочината на сърдцето, сѫ всѣкога приети. Богъ чува и най-малкия зовъ и му отговаря. Христосъ казва: „Ако имате любовь къмъ мене, упазете моитѣ заповѣди.“ Желая ви да проявите любовьта си къмъ Бога, за да раз ширите сърдцата си, да просвѣтите умоветѣ си, да станете свободни. Любовьта е единствената сила, която може да освободи човѣка отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ му. Любовьта е единствената сила, която примирява хората и народитѣ помежду имъ. Иде любовьта, която ще внесе миръ въ свѣта. Днесъ народитѣ се биятъ, но мирътъ иде вече въ свѣта. Нѣма да се мине много време, и мирътъ ще дойде. Ново съзнание ще придобиятъ хората и ще разбератъ, че Богъ е далъ на всички хора еднакви права. Изпълнявайте Божията воля съ любовь и съзнание. Желая на всички да придобиете характера на златото, да не се окислявате. Желая ви да придобиете свойствата на диаманта, да пречупвате добре Божествената свѣтлина. * 1. Съборна беседа отъ Учителя, държана на 24. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Въ Божественото училищ Матея 12: 18 — 21. Днесъ считамъ всички присѫтствуващи за ученици, дошли отъ различни училища да ме слушатъ. Щомъ е така, напишете по едно благодарствено писмо на учителитѣ си, че сѫ ви подготвили да можете да ме слушате и разбирате. Ако нѣмахте тази подготовка, нищо не бихте разбирали. Тъй щото, азъ ще ви дамъ обяснения само върху това, което вашитѣ учители сѫ ви преподавали. Всѣки день носи въ себе си условия за щастието, а не самото щастие; всѣки день носи въ себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за разумностьта, а не самата разумность; всѣки човѣкъ носи въ себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тия нѣща, човѣкъ се намира въ противоречие и казва: Чудно нѣщо, толкова години уча, и нищо не съмъ научилъ! — Какъ да не си научилъ нищо? Буквата „А“ не си ли научилъ? Животътъ се отваря съ буквата „А.“ Ако човѣкъ не знае буквата „А,“ вратата на кѫщата никога не би се отворила за него. Всѣки човѣкъ, който е бремененъ съ една свѣтла идея, съ едно благородно чувство и съ една добра постѫпка, представя буквата „А.“ Буквата „А“ се открива само на такъвъ човѣкъ. Тя не се открива на онзи, който не познава бременностьта. Ако човѣкъ не познава буквата „А“, за познаване на другитѣ букви въпросъ не може да става. Буквитѣ сѫ свързани помежду си съ голѣма любовь. Ако пренебрегнешъ само една буква, всички други се застѫпватъ за нея. Всички букви търсятъ своето право чрезъ учителитѣ. Нека се опита ученикътъ или студентътъ да изпусне само една буква, да види, какво ще кажатъ учителитѣ за него. Какво мнение ще имате за нѣкого, свършилъ университетъ, ако вмѣсто „любовь“ напише „юбовь“? Всички ще кажатъ, че той не е културенъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли на земята да изучаватъ сценичното изкуство. Това изкуство подразбира „огъване.“ Страданията не сѫ нищо друго, освенъ огъвания, т. е. изкуство да се огъва човѣкъ. Когато те боли кракъ, ухо, око, глава, ти се огъвашъ на една или на друга страна, търсишъ начинъ да си помогнешъ. Въ този смисълъ, огъването не е нищо друго, освенъ сценично изкуство. — Не може ли безъ страдания? — Не може. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ играта на актьоритѣ, иска да види, какъ изпълняватъ ролитѣ си. Разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ, не знаятъ, какво нѣщо е животътъ на земята и го изучаватъ чрезъ движенията на хората. Че нѣкого биятъ, тѣ не разбиратъ нищо. За тѣхъ е важно, какви огъвания прави човѣкъ. Колкото по-хармонични сѫ огъванията и движенията на човѣка, толкова по-добре за разумнитѣ сѫщества. Тѣ изучаватъ тия движения и правятъ своитѣ заключения, като казватъ, че нѣщо велико става на земята. Споредъ тѣхнитѣ разбирания, добре е, когато биятъ нѣкого, защото движенията му сѫ красиви. Ще кажете, че разумнитѣ сѫщества не могатъ да се любуватъ на огъванията на човѣка, когото биятъ. Ще кажете, че сѫществата отъ онзи свѣтъ не сѫ такива, каквито азъ ви описвамъ. Азъ бихъ желалъ да дойде нѣкой, да опише онзи свѣтъ и сѫществата, които живѣятъ тамъ. Челъ съмъ много описания за онзи свѣтъ, но тѣ не отговарятъ на действителностьта. Който е описвалъ онзи свѣтъ, кракътъ му не е стѫпвалъ тамъ. Той го описва наизустъ, безъ да го познава. Той прилича на онѣзи хора, които описватъ животнитѣ, говорятъ за тѣхъ, безъ да сѫ ги видѣли въ действителность. Тѣ говорятъ за кобрата, за тигъра, за хиената, които сѫ видѣли само на картина. Грамадна е разликата между знание, придобито отъ картини и това, което е непосрѣдствено възприето чрезъ наблюдение и опитъ. Следъ всичко това, хората говорятъ за реалность и нереалность на нѣщата. Сценичното изкуство не е реалность. Запримѣръ, вие виждате огънь, нарисуванъ на платно, но толкова живъ, че имитира истинския огънь. Обаче, ако турите рѫката си върху този огънь, виждате, че той не изгаря, не причинява никаква болка. Той е мекъ, приятенъ на пипане. Но, ако турите рѫката си върху истинския огънь, той ще ви изгори, ще ви причини болка. Следователно, отъ васъ зависи, какъвъ огънь искате да видите: на картина, или истински. Ако искате да видите истински огънь, всѣки е майсторъ да накладе такъвъ огънь, че да се изгорите отъ него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е изгарялъ, да не познава свойствата на живия огънь. Като говоримъ за огъня, ние имаме предъ видъ общия, а не личния животъ на човѣка. Ние не разглеждаме живота и природата външно, но спираме вниманието си върху тѣхната вѫтрешна страна. Всѣко нѣщо въ природата, колкото и да е малко, има свой вѫтрешенъ смисълъ и свое предназначение. Всѣко нѣщо въ природата е ценно. Даже и нокътътъ на човѣка е цененъ. По нокъта може да се чете историята на човѣшкия животъ. За да чуе историята си, написана на нокъта, богатиятъ може скѫпо да плати. Ако искате да изучавате историята на вселената, изучавайте окото си. Ако имате телескопъ и познавате астрономията, съ помощьта на телескопа можете да изучавате цѣлото небе, съ звездитѣ и планетитѣ по него. Обаче, за това се изисква обширенъ умъ. А така, чрезъ изучаване на окото по-лесно можете да изучите небето и небеснитѣ свѣтила. Сегашнитѣ хора изучаватъ окото дотолкова, доколкото то има отношение къмъ свѣтлината, която прониква въ него. Това, обаче, е най-малката служба, която окото върши. Окото възприема не само обикновенитѣ лѫчи. но много още, за които хората нѣматъ никакво понятие. Окото възприема още лѫчитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и др. Достатъчно е единъ отъ тия лѫчи да падне въ човѣшкото око, за да може той да се произнесе, какво нѣщо е любовьта, какво — мѫдростьта, какво — истината и т. н. Нѣма лѫчъ въ природата, който носи свѣтлина въ себе си, да не е приетъ отъ окото. Всички добродетели влизатъ въ окото на човѣка посрѣдствомъ известенъ родъ лѫчи. Безъ тѣзи лѫчи добродетелитѣ оставатъ непознати. Докато не възприеме поне единъ отъ лѫчитѣ на любовьта чрезъ окото си, човѣкъ не познава любовьта. Любовьта може да се познае и чрезъ пипапе, но само отчасти. Искашъ ли да познаешъ красотата на любовьта, ти трѣбва да възприемешъ нейната свѣтлина. Днесъ много хора се занимаватъ съ астрология. Редица учени сѫ писали върху астрологията, но повечето отъ знанията имъ сѫ повърхностни. Тѣ сѫ писали повече наизустъ, отколкото да се ползували отъ живата астрология. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи свещеници, които сѫ написали всички молитви и служби въ специаленъ требникъ. Като имъ потрѣбва нѣкоя молитва, тѣ отварятъ требника си и четатъ. Това не е наука. Всѣка молитва, всѣка служба е формула, която трѣбва да се разгледва, да се открива вѫтрешния й смисълъ. Споредъ мене, най-добре се изучава астрология по човѣшката глава. Ако искамъ да зная качествата на Юпитера, ще го търся горе, на темето. Щомъ го бутна, той веднага ми проговаря. Азъ се разговарямъ съ Юпитеръ, като съ човѣкъ. Ако ми трѣбва Сатурнъ, намирамъ го горе, отъ дветѣ страни на главата. Той е внесълъ страха въ човѣка. Чрезъ страха Сатурнъ е внесълъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Чрезъ страха той заставилъ хората да се подчиняватъ на законитѣ на природата. Ако ми трѣбва Марсъ, ще го търся надъ ушитѣ на човѣка. Достатъчно е да го бутна тамъ, за да извади ножа си и да ми проговори. Той веднага показва, че е марсианецъ. Ако ми трѣбва Венера, ще я търся отзадъ и отпредъ на главата. Що се отнася до Земята, вие сами ще намѣрите мѣстото й. Вие живѣете на земята, трѣбва да знаете мѣстото й на вашата глава. Месечината пъкъ се намира въ предната часть на главата, а именно — на челото, дето стои като ореолъ. Тя заема важно мѣсто и върши важна служба. Когато мома или момъкъ искатъ да се влюбятъ, тѣ отиватъ при месечината, да я питатъ, какво да лравятъ. Когато поетъ иска да напише нѣ кое стихотворение, той отива при месечината, да се съветва съ нея. Когато държавникътъ иска да създаде нѣкакъвъ законъ, той отива при месечината. Когато философътъ иска да пофилософствува малко, и той отива при месечината. Когато жената иска да стане майка, а мѫжътъ — баща, и двамата отиватъ при месечината, да се съветватъ съ нея. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е ходилъ при месечината, да се съветва съ нея. Следователно, на месечината, която е около 50 пѫти по-малка отъ земята. е дадена важна служба. Тя показва пѫтя на човѣка къмъ до-брото. Казано е въ Битието, че въ четвъртия день Богъ създаде Слънцето и Луната, да свѣтятъ на земята. Това не подразбира само физическото, външното Слънце и външната Луна. Въ човѣка има по едно вѫтрешно слънце и вѫтрешна луна, които освѣтяватъ неговия пѫть. Месечината е турена въ умствения свѣтъ на човѣка. Тя е студена, но трезва. Месечината не обича да лъже. Когато хората научили това изкуство и почнали да го прилагатъ, месечината престанала да се върти около осьта си. — Защо? — За да не се опорочи. Щомъ види, че нѣкой лъже, тя започва да се разсипва. Ако продължава още да лъже, тя съвсемъ се скрива, не се показва предъ очитѣ ни. Когато човѣкъ започва да се разкайва, да съзнава погрѣшката си, месечината отново се показва на небето и се засмива. Тя се усмихва на всѣки, който говори истината. Като знаете това, вглеждайте се въ живота си, да видите, презъ какви фази минава вашата месечина. Ако започне да се празни, и въ васъ става изпразване. Провѣрете смѣткитѣ си, да видите, какво трѣбва да правите. Каквито погрѣшки намѣрите въ себе си, изправете ги. Ще кажете, че сте грѣшни, че не можете да не грѣшите. Това сѫ частични разбирания, които нѣматъ нищо общо съ цѣлокупния животъ. Грѣшкитѣ произтичатъ отъ невежеството. Учете се, придобивайте знания, за да не грѣшите. Какво представя човѣкъ? Много нѣщо може да се каже за човѣка, но това, което го спъва, е неустойчивостьта му. — Защо не устоява човѣкъ? — Отъ страхъ. Единъ графъ се влюбилъ въ една германка и често й казвалъ, че не може безъ нея, че е готовъ на всички жертви, съ които да покаже любовьта си. Една вечерь графътъ отишълъ при своята възлюбена. да я покани да се разходятъ до едно отъ нейнитѣ имения. За да отидатъ до тамъ, трѣбвало да минатъ презъ една рѣка. Графътъ извикалъ единъ отъ нейнитѣ слуги да ги прекара съ лодката си презъ рѣката. Въ услуга имъ дошълъ тъкмо този слуга, който билъ влюбенъ въ господарката си, но старателно криелъ любовьта си. Той приготвилъ лодката и спокойно загребалъ съ веслата си. Въ това време разбойници ги нападнали, съ цель да ги обератъ. Графътъ скочилъ пръвъ на брѣга и хукналъ къмъ града. Слугата успѣлъ да изкара лодката на брѣга. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлилъ върху разбойницитѣ. Той ударилъ единия, втория, третия и така ги прогонилъ. Като се видѣла вънъ отъ всѣкаква опасность, господарката се успокоила и престанала да плаче. Следъ това слугата я придружилъ съ лодката обратно до дома й. На другия день графътъ пристигналъ въ дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той й казалъ: Азъ отидохъ въ града, да търся помощь и когато се върнахъ на брѣга, не намѣрихъ никого. — Благодаря ти, азъ нѣмамъ вече нужда отъ твоята помощь. Графътъ представя неустойчивото човѣшко естество. а слугата — устойчивото. Казвамъ: Ние не се нуждаемъ отъ такава любовь, която не е готова да страда заедно съ насъ. На всѣки, който не е готовъ да вземе участие въ твоята сѫдба, ще му кажешъ: Нѣмамъ нужда отъ твоята любовь. Ние не се нуждаемъ отъ хора, които не сѫ готови да сподѣлятъ нашата участь. Нито Богъ се нуждае отъ хора, които не сѫ готови да взематъ участие въ Неговото дѣло. Това е общъ законъ за всички хора, за всички живи сѫщества по земята. Че е така, виждаме по това, че Богъ взима участие въ всички положения на нашия животъ. Той е първиятъ, Който ни се притича на помощь въ всички трудни положения. Той не се явява въ нѣкаква величествена форма, но като последенъ слуга. Той не се явява предъ насъ като графъ, да пѣе химни на любовьта, а въ моментъ на опасность да бѣга отъ насъ. За да ни помогне, Богъ си служи и съ хората, и съ животнитѣ, и съ растенията, и съ въздуха, и съ водата. Всичко е въ Негова услуга. Като не разбирате този законъ, вие искате да се яви Богъ предъ васъ, да застане въ своето величие и да ви пита: Отъ какво имашъ нужда? Ако имашъ нужда отъ пари, пари да ти даде. Ако имашъ нужда отъ кѫща, кѫща да ти направи. Това никога нѣма да стане. Богъ е вложилъ въ човѣка едно чувство, самъ да открива, кѫде има злато въ природата. Само въ океанитѣ има около десеть милиона разтворено злато. Който има любовь къмъ златото, той може да го намѣри. И при това положение, обаче, всѣки ще получи толкова злато, колкого може да носи безъ да пъшка, безъ да се пригърбва отъ тежестьта му. Следователно, човѣкь има право да иска отъ благата на живота само толкова, колкото е необходимо за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за неговото тѣло. Човѣкъ има право да иска отъ благата на живота само толкова, колкото може да употрѣби. Казано е въ Писанието: „Всичко, каквото просите въ мое име, ще ви се даде“. Това подразбира само необходимото. И тъй, стремете се къмъ новото, което може да ви направи щастливи. Приложете онази вѣра, въ която нѣма никакви съмнения и колебания. Приложете онази любовь, въ която нѣма никаква промѣна и измѣна. За промѣнчивата любовь, именно, Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ За да се домогнете до великата любовь, вие трѣбва да изучавате нейния езикъ. Нѣкой казва, че отъ любовь не може да говори. Това не е вѣрно. Той не може да говори отъ безлюбие, а не отъ любовь. Въ свѣта на любовьта човѣкъ не може да каже една любовна дума, ако преди това не е помислилъ и едновременно почувствувалъ тази дума. Докато е на земята, човѣкъ може да говори, каквото иска и колкото иска, безъ да мисли и чувствува това, което говори. — Защо? — Защото считатъ, че е малъкъ още, има много да учи, докато влѣзе въ свѣта на любовьта. Обаче, влѣзе ли въ свѣта на любовьта, тамъ може да говори само реални нѣща. Когато любовьта посети младия момъкъ или младата мома, тѣ иматъ право да говорятъ за всичко, но не и за любовьта. Поне една година тѣ трѣбва да мълчатъ, да не говорятъ за любовьта. Най-много имъ се позволява да си кажатъ по една дума, и то въ краенъ случай. Сѫщо така и въ писма не се позволява да се пише за любовьта. Какво виждаме въ живота на съвременнитѣ млади ? Тѣ говорятъ изключително за любовьта, пишатъ си любовни писма, вследствие на което нищо не остава отъ любовьта имъ.— Защо? — Позлатена е тѣхната любовь, позлатени сѫ и писмата имъ. — Какъ се познаватъ позлатенитѣ писма? Азъ ще ви питамъ, какъ се познава, кога момата е червисана и бѣлисана. Достатъчно е да се измие съ топла вода и сапунъ, за да се махне бѣлилото и червилото отъ лицето. Лесно се развалятъ отношенията на младитѣ. Достатъчно е да си кажатъ по една горчива дума, за да се развалятъ красивитѣ отношения помежду имъ. Всѣка горчива дума е въ състояние да измие червилито и бѣлилото отъ лицето на младата мома. За да не се развалятъ отношенията имъ, въ любовьта не трѣбва да има никакво бѣлило и червило. Любовьта и мѫдростьта носятъ въ себе си козметическитѣ срѣдства. Ако момата иска да се червисва, нека използува цвѣта на любовьта; ако иска да стане бѣла, нека използува свѣтлината на мѫдростьта. Сега, като говоря за червилото и бѣлилото, азъ нѣмамъ нищо противъ тѣхъ, като козметически срѣдства. Запримѣръ, азъ харесвамъ бѣлосанитѣ кѫщи, но не сѫ практични. Като завали дъждъ, варьта се измива. Добре е кѫщата да се бѣлосва и отвънъ, и отвѫтре, но бѣлилото трѣбва да бѫде устойчиво, да не се измива. Има такова бѣлило. То се крие въ човѣшкия говоръ, въ думитѣ, съ които се изявява любовьта. Една дума на любовьта е въ състояние да червиса устнитѣ и странитѣ на човѣка така, че съ нищо да не се измиятъ. Азъ зная това изкуство, но не го казвамъ, защото търговцитѣ на бѣлило и на червило ще пропаднатъ. Съ бѣлилото и червилото тѣ прехранватъ семействата си. Не е лошо, че хората се червисватъ и бѣлисватъ, но това е временно изкуство. Ако знаеше законитѣ, които управляватъ мисъльта му, човѣкъ би се справилъ съ всички свои недѫзи. Нѣма недѫгъ, който мисъльта да не е въ състояние да изправи. Днесъ и да имате това знание, вие не бихте могли да го използувате. — Защо? — Много естествено. Можете ли да поставите детето на мѣстото на професора? Каквито знания да има детето, не може да става сравнение между него и професора, който е свършилъ нѣколко факултета, който непрестанно работи въ своята область. За учения, който носи истината въ себе си, всички врати сѫ отворени. Мнозина казватъ, че носятъ любовьта, истината и знанието въ себе си и се чудятъ, зашо никѫде не ги приематъ. Ако, наистина, носятъ истината, любовьта и знанието, всички врати ще бѫдатъ отворени за тѣхъ. Който носи истината въ себе си, той носи свобода за всички хора. Ако влѣзе въ затворъ, вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ на свобода. Ако влѣзе въ нѣкой домъ, дето хората се каратъ. спорътъ веднага ще утихне. Истината освобождава хората. Ако нѣкой казва, че носи истината въ себе си, а не може да освободи хората, въ сѫщность, той носи факти, а не самата истина. Сега, като наблюдавамъ живота на хората, виждамъ, че тѣ сѫ актьори, които играятъ различни роли на сцената. Дали се каратъ, биятъ,или примиряватъ, тѣ сѫ актьори, даватъ представление. Тѣхнитѣ дѣди и баби седатъ на столове и гледатъ, какъ играятъ ролитѣ си. Като се свърши представлението, тѣ започватъ да ги примиряватъ. Следъ това виждате, че мѫжътъ иска извинение отъ жена си, децата — отъ родителитѣ си и т. н. Щомъ актьоритѣ се примирятъ, работитѣ имъ се уреждатъ. Онѣзи, които присѫтствуватъ на представлението, плащатъ скѫпо. Значи, заслужава човѣкъ да даде едно представление, за да получи нѣкаква сума. Докато не измѣнятъ начина на мисленето си, хората нѣма да разбератъ благото, което се крие въ злото, вследствие на което искатъ да се освободятъ отъ него. Човѣкъ никога нѣма да се освободи отъ злото, но трѣбва да го разбере. Злото крие въ себе си известни сили, които трѣбва да се използуватъ разумно. Всичко, което става въ свѣта, е потрѣбно, когато е на мѣстото си. Всѣко нѣщо, което не става на време и на мѣсто, е лошо. Ако говоришъ не на време, не е добре; ако учишъ не на време, не е добре. Можете ли да учите вечерь, когато професоритѣ спятъ? Вечерь и тѣ сѫ уморени, и вие сте уморени — не можете да работите. Всички нѣща, които не ставатъ на време, сѫ причина за неестествения животъ на хората. Като се натъкватъ на страдания, хората се питатъ, не може ли безъ тѣхъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се пита, не може ли човѣкъ да не диша. Както не може безъ дишане, така не може и безъ страдания. Това е все едно, градинарьтъ да пита, не може ли да сѫществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време. Градинарь и керемидчия се молѣли на Бога, да имъ изпрати благоприятно време за работа: градинарьтъ искалъ дъждъ, влага, а керемидчията — сухо време. Господъ имъ отговорилъ: Споразумѣйте се двамата и тогава ми кажете, до какво заключение сте дошли. И до днесъ още тѣ не сѫ намѣрили допирни точки, да примирятъ интереситѣ си. Следъ това тѣ ще се запитватъ, не може ли спорътъ имъ да се уреди по другъ начинъ. Може, но и двамата трѣбва да сѫ готови на отстѫпки. — Защо се явява споръ въ домоветѣ? — Защото и мѫжътъ, и жената искатъ да бѫдатъ господари. Домъ, въ който всички членове сѫ господари, е изложенъ на постоянни спорове и недоразумения. Въ единъ домъ може да има само единъ господарь. Останалитѣ членове ще бѫдатъ слуги. Значи, всички спорове въ свѣта се дължатъ на многото господари. Затова, именно, Христосъ казва: „Никой не може да служи на двама господари.“ Единъ господарь, единъ Богъ трѣбва да има човѣкъ въ себе си. — Кой е този Богъ? — Богъ на любовьта. Следователно, дето любовьта царува, тамъ има единъ господарь и много слуги. Ще кажете, че за да се избѣгнатъ спороветѣ, нужно е послушание. Не, за избѣгване на спороветѣ човѣкъ трѣбва да служи отъ любовь. Това е новиятъ начинъ на служене. Правили ли сте опитъ, да видите, можете ли да служите отъ любовь на нѣкого? Единъ день отивахъ въ града. Единъ младъ господинъ ме настигна и ми каза: Моля, връзката на обувката ви се развързала. Едва изрече тия думи, той веднага се наведе и внимателно върза връзката на обувката ми. Азъ се усмихнахъ и му благодарихъ. Въ себе си мислѣхъ: Колко хубаво ще бѫде, ако този господинъ е готовъ да услужва на всички, които се нуждаятъ отъ неговата помощь. Време е вече всички хора да служатъ отъ любовь. Христосъ казва за себе си: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но да служи.“ Ако е въпросъ за господаруване, Христосъ щѣше да остане горе, да Му служатъ, но Той дойде на земята да приложи изкуството на служене. Да слугувашъ, това е единствениятъ пѫть, по който можешъ да проявишъ своята любовь. Безъ служене любовьта е неразбрана. Всѣка любовь вънъ отъ служенето е любовь на теория, външна любовь. Външната любовь е кратковременна. Вѣчната любовь се основава на служенето. Тази любовь наричаме Божествена. Въ майчината любовь има елементи на Божествената любовь. — Защо? — Защото майката служи на детето си. Любовьта на майката е толкова по-велика, колкото е по-безкористна. Съвременнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта отвънъ. Тѣ мислятъ, особено религиознитѣ, че Христосъ ще дойде отгоре, придруженъ съ ангели, и моментално ще оправи свѣта. Това е механическо разбиране. Така свѣтътъ не може да се оправи. За да се оправи една объркана работа, нужно е първо да се разплете. Разплитането на обърканитѣ конци ние наричаме ликвидация. Днесъ свѣтътъ се намира предъ ликвидация. Тази ликвидация наричатъ наказание. Наистина, днесъ свѣтътъ се наказва — бомби падатъ, убиватъ и рушатъ. Въ 1918 г. разумниятъ свѣтъ възложи на една отъ великитѣ сили да въведе новъ редъ и по-рядъкъ въ свѣта, но тя въведе този редъ само за себе си. Тя оправи само своитѣ работи. Значи, тази велика сила не изпълни волята Божия. Днесъ е възложена сѫщата задача на друга велика сила. Ако Наполеонъ, на своето време, разруши феодализма, на тази велика сила е дадена задача да разруши егоизма. Ако и тя не изпълни волята Божия, както трѣбва, и мисли само за себе си, и за нея ще дойде нѣщо страшно. Всички хора, всички народи трѣбва да знаятъ, че днесъ Богъ действува въ свѣта. Всички трѣбва да знаятъ, че Царството Божие не се взима насила. Божественото въ човѣка трѣбва да се справи съ всички стари разбирания, да внесе новото въ свѣта. Ще кажете, че това е блѣнъ. Ако е блѣнъ, нѣма да се постигне. Ако не е блѣнъ, ще се постигне. Вие живѣете, и ще бѫдете свидетели на новитѣ времена. Буквата „Б“ въ думата „блѣнъ“ показва, че семето трѣбва да се посади въ земята, да има свѣтлина, топлина и влага, за да израсте. Щомъ има тия условия, блѣнътъ не е блѣнъ, той може да се реализира. Ако носишъ въ себе си единъ блѣнъ, безъ да го посадишъ, безъ да го поставишъ при условия да израсте, самъ по себе си той е илюзоренъ. Ако една мисъль се посади въ земята. при топлина, свѣтлина и влага, непремѣнно ще израсте, ще цъвне, ще върже и плодъ ще даде. Ето, българитѣ постоянно мислѣха за Добруджа, пѣсни й пѣеха, и Добруджа дойде. Съ българитѣ се случи нѣщо, което никога досега не бѣше се случвало. За пръвъ пѫть тѣ взеха своя земя безъ война. Статистиката показва, че въ продължение на хиляда години българитѣ сѫ имали 150 войни. Тѣ сѫ воинственъ народъ. Българитѣ никога не сѫ очаквали да получатъ нѣщо безъ война. Ние подържаме, че и безъ война може да се получи нѣщо, но малцина вѣрватъ въ това. Българинътъ мисли, че за да получи нѣщо, трѣбва да се въорѫжи отъ главата до краката и да се бие мѫжки. Нѣкога Наполеонъ направилъ едно шеговито предсказание. Той казалъ, че англичанитѣ сѫ силни по вода, французитѣ — по суша, а германцитѣ — въ въздуха. Какво въ сѫщность представятъ водата, сушата и въздухътъ? — Водата представя човѣшкото сърдце, сушата — волята, а въздухътъ — ума. Досега хората сѫ воювали по вода и по суша, но отсега нататъкъ ще воюватъ въ въздуха, т. е. съ ума. Човѣкъ трѣбва да решава въпроситѣ си съ ума, т. е. съ мисъльта си. Нѣма защо повече да търсите вината въ този или въ онзи, да казвате, че хората сѫ лоши и неразбрани, но трѣбва да мислите, да решавате правилно задачитѣ си. Сега ние говоримъ за новитѣ хора, за новото човѣчество. Новъ човѣкъ е онзи, който служи на Бога по любовь. Той познава Бога вѫтрешно, не иска да му Го доказватъ по външенъ начинъ. Той не иска да му проповѣдватъ за Бога отъ времето на Адама. Той търси Бога въ ума си и тамъ Го намира. Понѣкога Го търси въ сърдцето си и тамъ Го намира. Понѣкога Го намира и въ тѣлото си, проявенъ чрезъ неговата воля. Следователно, вѣрвайте въ онова, което Богъ ви говори чрезъ вашитѣ умове. Това, което е въ вашия умъ и въ ума на всички хора, е вѣрно. Когато работите за благото на своитѣ ближни, и когато тѣ работятъ за вашето благо, и дветѣ страни вършатъ волята Божия. Обаче, ако всѣки работи само за себе си, никой не върши волята Божия. Благославяйте и най-малкото добро дѣло. Така постѫпва и Богъ, но Той едновременно дава свобода и на злото. — Защо? — Защото злото е сила, която работи едновременно съ доброто. Въ този смисълъ, Богъ възпира злото, да не се прояви повече, отколкото трѣбва, но не го спира. Ако злото се спре, въ свѣта ще стане нѣщо по-лошо. Запримѣръ, циреятъ е зло, но безъ него злото е по-голѣмо. Когато въ организма на човѣка се събератъ много нечистотии, които не могатъ да излѣзатъ по обикновенитѣ канали, природата образува циреи, чрезъ които нечистотиитѣ излизатъ навънъ. Ние наричаме тия циреи „страдания“. Благодарете, че природата изхвърля нечистотиитѣ отъ тѣлото по пѫтя на най-малкитѣ страдания. Тъй щото, страданията не сѫ нищо друго, освенъ пѫтища, чрезъ които природата изхвърля нечистотиитѣ отъ човѣшкия организъмъ. Като знаете това, благодарете на страданията, защото безъ тѣхъ щѣхте да се отровите. Благодарете на циреитѣ, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т. е. ако не ви отваря циреи, положението ви щѣше да бѫде още по лошо. Съ циреи е лошо, безъ циреи още по-лошо. Съ страдания е лошо, безъ страдания още по-лошо. Човѣкъ е дошълъ на земята като ученикъ, да се учи. Ако жената не се научи да обича мѫжа, както трѣбва, и ако мѫжътъ не се научи да обича жената, както трѣбва, тѣ нищо не могатъ да постигнатъ. Това е задача, която мѫжътъ и жената трѣбва да разрешатъ още днесъ, а не въ бѫдеще. Ние говоримъ за динамичната любовь, която се проявява въ даденъ моментъ, а не въ бѫдещия. За мене е важно да проявя любовьта си къмъ човѣка въ дадения моментъ, когато той има нужда, а не въ бѫдеще. Всѣко бѫдеще проявление на любовьта подразбира „статическа любовь“. Ако дойде при мене нѣкой гладенъ човѣкъ, азъ трѣбва да го нахраня още въ момента. Като го нахраня, ще му дамъ възможность да свърши работата си. Всѣки човѣкъ може да помогне на своя ближенъ, макаръ и съ най-малкото. Нѣкой казва, че нѣма пари, не може да помага на беднитѣ. Помощьта не седи само въ паритѣ. Има много начини, по които можете да помогнете на човѣка. Ако е въпросъ за пари, по принципъ и азъ съмъ противъ паричнитѣ помощи. Къмъ паричната помощь прибѣгвамъ въ крайни случаи. Не е добре, човѣкъ да очаква на парична помощь. Ако пъкъ трѣбва да помогна на нѣкого съ пари, бръквамъ въ джоба си и, колкото извадя, всичкото давамъ. Ама повече съмъ далъ, отколкото трѣбва — не се колебая и не съжалявамъ. Ще кажете, че така ще се опропастите. За да не се опропастите, носете въ джобоветѣ си дребни пари, да имате на разположение. Важно е, каквато монета извадите първия пѫть отъ джоба си, дайте я на бедния човѣкъ, безъ съжаление и колебание. Знайте, че каквото се случва въ живота ви, то е за добро и на мѣсто. — Ама, дали всичко, което вършимъ, е съгласно съ волята Божия? Това е другъ въпросъ. Не е лесно човѣкъ да знае, въ какво седи волята Божия. Мнозина искатъ да изпълнятъ волята Божия, но по незнание, тѣ грѣшатъ. И това не е лошо. Като грѣшатъ, тѣ ще се домогнатъ до познаване волята Божия. Като ученици, вие трѣбва да работите, да се упражнявате, да развивате своитѣ способности и чувства. Като работите съзнателно върху себе си, вие имате възможность да развивате чувството на приятелство, на любовь къмъ Бога, къмъ музиката, къмъ науката и т.н. Колкото повече чувства и способности развива човѣкъ въ себе си, толкова по-голѣми възможности има да даде нѣщо и на ближнитѣ си. Колкото повече дава, толкова повече сърдцето му се разтваря за любовьта. Любовьта е буйно, силно течение, което бързо прониква въ човѣка и го обхваща изцѣло. Днесъ мнозина слушатъ моитѣ проповѣди, но всѣки трѣбва да се запита, какво е придобилъ отъ тѣхъ. Ако ме слушате, и не се подмладявате, нищо не сте придобили. Който чуе една отъ моитѣ проповѣди, трѣбва да се подмлади поне съ една година. Ако чуе 52 проповѣди въ годината, трѣбва да се подмлади съ 52 години. Така ли е въ сѫщность? Както виждамъ, вие не сте се подмладили, и азъ търся причината за това. Казвамъ: За да не се подмладятъ тия хора, или азъ не проповѣдвамъ, както трѣбва, или тѣ не ме разбиратъ. — Кое подмладява човѣка? — Три нѣща могатъ да подмладяватъ човѣка: любовьта, която носи животъ; мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина, и истината, която носи свобода. Любовь, която не носи животъ, не може да подмладява; мѫдрость, която не носи знание и свѣтлина, не подмладява; истина, която не носи свобода, не подмладява. Като знаете това, живѣйте въ онази любовь, мждрость и истина, които постоянно подмладяватъ и обновяватъ. Иде новъ порядъкъ въ свѣта, за който всички хора трѣбва да бѫдатъ готови. Бѫдете готови да приемете Божиитѣ блага по новъ начинъ, безь никакви доказателства. Ще дойде день, когато сами ще провѣрите нѣщата. Ако човѣкъ не е готовъ да вѣрва, и да му се доказватъ нѣщата, пакъ нѣма да вѣрва. Въ 1914 г. ние казахме, че ще има всеобща война, но малцина повѣрваха. За Добруджа казахме, че ще се вземе безъ война, но пакъ не повѣрваха. Българитѣ не можеха да си представятъ, какъ е възможно да имъ падне плода направо въ устата, безъ да направятъ усилия да го свалятъ отъ дървото. И безъ война може да се даде едно благо на човѣка. Въ сѫщность, българитѣ работиха за Добруджа заедно съ духовния свѣтъ. Това не е дѣло на хората, но на Бога, на разумния свѣтъ, който изпълнява волята Божия. Богъ, Който повелява на Слънцето да изгрѣва и да залѣзва, така нарежда работитѣ, че заставя всички хора да изпълнятъ волята Му. Той казва: Ще дадете нѣщо и безъ война! — и тѣ давать. Каквито усилия и да прави овчарьтъ, вълкътъ задига една отъ овцетѣ му и бѣга, не иска да знае, че господарьтъ й го гони. Обаче, ако овчарьтъ пусне кучетата си следъ вълка, последниятъ оставя овцата и започва да се бори съ тѣхъ. Следователно, искате ли да освободите овцата си отъ устата на вълка, пуснете кучетата следъ него. Той ще остави овцата и ще бѣга. Кучетата могатъ да разрешатъ този въпросъ. Коя е характерната чърта на кучето? — Вѣрностьта. Както и да се отнася господарьтъ му съ него, то е вѣрно. Кучето обича господаря си. Котката, обаче, е голѣма дипломатка. Като влѣзе въ нѣкой домъ, тя започва да оглежда обстановката. Като види господарката, тя започва да обикаля около нея, мърка, умилква се и казва: Приятно ми е, че мога да се докосна до твоитѣ божествени крака. После започва да обикаля около господаря и на него казва сѫщото. Като се запознае съ тѣхъ, тя сѣда на високо нѣкѫде и казва: Ще ми позволите да ви помъркамъ малко, да ви изпѣя една отъ моитѣ пѣсни. Щомъ започне да преде, веднага ще й дадатъ нѣщо. Съ този характеръ тя лесно си пробива пѫть. Кучето и котката показватъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия въ единъ домъ. Следователно, каквито сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, такива ще бѫдатъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на не говия животъ. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ пособия, чрезъ които той се запознава съ този и съ онзи свѣтъ. Сегашнитѣ хора трѣбва да се запознаятъ съ този, а не съ онзи свѣтъ. Всички богатства, всички бисери на живота сѫ скрити въ този свѣтъ. Хората трѣбва да придобиятъ богатства още въ този свѣтъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, да има, какво да занесатъ. Човѣкъ може да развива своя умъ и своето сърдце само на земята, а не на онзи свѣтъ. Има добродетели, които се развиватъ само на земята. — Защо? — Защото почвата на земята е благоприятна за тѣхното развитие. За всѣко нѣщо има специална почва. Каквото развие на земята, човѣкъ го занася въ духовния свѣтъ, като материалъ за обработване. Значи, на земята човѣкъ произвежда материалитѣ, а въ духовния свѣтъ ги обработва. Сѫществата отъ духовния свѣтъ се занимаватъ съ по-високи работи отъ тия на земята. На земята сѫществува наука за готвене, а въ духовния свѣтъ нѣма такава наука. Какво, въ сѫщность, представя духовниятъ свѣтъ, или, както го наричатъ, онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ е мѣсто на възвишенъ животъ. Да мислимъ добро на ближния си, да се обичаме, да правимъ добро, това е онзи свѣтъ. Който не е готовъ за доброто и за възвишеното, той не е проявенъ още за онзи свѣтъ. Следователно, искате ли да живѣете добре на земята, започнете първо отъ онзи свѣтъ. Щомъ се проявите за онзи свѣтъ, вие ще живѣете добре и на този свѣтъ. Мнозина казватъ, че докато не видятъ нѣщата съ очитѣ си и докато не ги пипнатъ съ рѫцетѣ си, не вѣрватъ. Значи, докато не пипне парата въ рѫката си, човѣкъ не може да повѣрва. Това не е вѣра. Вѣрвайте само на ония нѣща, които сѫ дадени съ любовь. Само тѣ иматъ сила. Всѣко нѣщо, дадено безъ любовь, нѣма сила въ себе си. Щомъ нѣма сила, не може да му се вѣрва. Това е законъ, който всѣки може да опита. Дайте на човѣка четвъртъ или половинъ хлѣбъ съ любовь или два хлѣба безъ любовь, и вижте, въ кой случай ще се нахрани по-добре. Макаръ и по-малко хлѣбъ, но въ първия случай той ще се нахрани по-добре, отколкото въ втория случай. Той ще изяде и двата хлѣба, и пакъ гладенъ ще остане. Единъ левъ, даденъ съ любовь, е за предпочитане предъ хиляда лева, дадени безъ любовь. Единиятъ левъ носи такова благословение, каквото хилядата лева не носятъ. Като знаете, че Богъ ви изпраща всички блага съ любовь, благодарете за тѣхъ. Още съ ставането си отъ сънь, благодарете за свѣтлината, за въздуха, за водата, за хлѣба, които ви сѫ дадени. Знаете ли, колко сѫщества сѫ работили, за да приготвятъ тия блага? Знаете ли, колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрѣе? Знаете ли, какво нѣщо е свѣтлината, която слиза отгоре? Казвате, че свѣтлината е особенъ родъ енергия, която се движи съ известна бързина и съ известенъ брой трептения, но това е външната страна на свѣтлината. Какво въ сѫщность е свѣтлината, не знаете. Ако разбирате вѫтрешната страна на свѣтлината, ще разберете и любовьта. Всѣки свѣтълъ лѫчъ, който прониква въ мозъка на човѣка, и всѣки топълъ лѫчъ, който прониква въ сърдцето му, не сѫ нишо друго, освенъ разумни сѫщества, които го обичатъ. Тѣ мислятъ, по какъвъ начинъ да донесатъ на човѣка своитѣ подаръци въ видъ на свѣтли мисли и топли чувства. Тѣ дойдатъ до човѣка, предадатъ му една свѣтла мисъль и едно топло чувство и веднага се връщатъ назадъ. Ако не приеме свѣтлата мисъль и топлото чувство на любещото сѫщество, човѣкъ изпитва отслабване на мисъльта си. Всѣки, който не приема свѣтлитѣ мисли на възвишенитѣ сѫщества, не е въ съгласие съ тѣхъ, вследствие на което всѣки день губи нѣщо ценно отъ себе си. Той се мисли за голѣмъ човѣкъ и не иска да го управляватъ други сѫщества. Който се мисли за голѣмъ, преждевременно остарява. За да не остарява преждевременно, човѣкъ трѣбва да има готовностьта на детето, да възприема отъ всички, за да може да расте и да се развива. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ И на васъ казвамъ: Станете малки деца, които постоянно да растатъ, безъ да остаряватъ. Учете се, безъ да роптаете. Плачете, безъ да ви чуватъ хората. Работете съ любовь и поставяйте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Обличайте се добре и съ вкусъ, като ангелитѣ. Ако срещнете единъ ангелъ, ще видите, че въ него всичко е въ пъленъ редъ и порядъкъ. Той е спретнатъ и облѣченъ по вкусъ. Ангелитѣ, светиитѣ трѣбва да даватъ примѣръ на хората по животъ, по отношения и по облѣкло. Ще кажете, че светията може да бѫде облѣченъ, както и да е, но важно е да свѣти. Ние не вѣрваме въ светии, които сѫ облѣчени съ скѫсани и нечисти дрехи. Светията не може да бѫде нечистъ. Неговото тѣло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навънъ. Нищо нечисто не може да се държи на тѣлото му. Лицето на светията е свѣтло и красиво. Нѣкои мислятъ, че светията е жълтъ, съ хлътнали очи. — Защо трѣбва да бѫде такъвъ? — Защото пости. — Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постилъ. Щомъ стане светия, всѣкакъвъ постъ престава. Светията яде всичко, което му се дава, съ любовь. Щомъ нѣщо не е дадено съ любовь, той го туря настрана. Сега и на васъ казвамъ: Всѣка мисъль, която ви се дава съ любовь, приемете я. Всѣко чувство, което ви се дава съ любовь, приемете го. Всѣка постѫпка, направена съ любовь, приемете я. Всѣко нѣщо, което ви е дадено съ любовь, носи въ себе си Божието! благословение. Благодарете за всѣко нѣщо, което ви е дадено отъ Бога, за да се ползувате отъ благословенията, които идатъ тази година. Желая ви да имате любвеобилни сърдца и умове, пълни съ свѣтлина, да благовествувате новото, което иде вече въ свѣта! Нека буквата „А“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашия умъ. Нека буквата „О“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашето сърдце. Нека буквата „И“ бѫде правило за васъ, да знаете, какъ да говорите на вашата воля. И тъй, съ буквата „А“ ще знаете, какъ да товарите и разтоваряте ума си. Съ буквата „О“ ще знаете, какъ да създавате благоприятни условия за сърдцето си. Съ буквата „И“ ще знаете, какъ да постигнете цельта, къмъ която волята ви се стреми. * 30. Беседа отъ Учителя, държана на 22. септемврий, 10 ч. пр. об., 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Връзка между Бога и човѣка Иоана 1:1—15. Животътъ е пъленъ съ благодать и съ истина, въпрѣки това, хората и до днесъ още се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. По този въпросъ сѫществуватъ различни мнения. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота за човѣка е да бѫде праведенъ, други — да бѫде силенъ, трети — да бѫде добъръ, четвърти — да бѫде ученъ, богатъ и т. н. Особено важно е днесъ за хората да имъ вървятъ работитѣ добре. Ние пъкъ казваме: Смисълътъ на живота за човѣка е ученето. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи. Той носи въ себе си задачи, които очакватъ своето разрешаване. Той самъ за себе си е предметно учение — задача за разрешаване. Училището е външната страна на учението, а човѣкъ — вѫтрешната страна. Нѣкой се оплаква, че е боленъ. Много естествено! Щомъ не диша дълбоко, ще боледува. Другъ казва, че работитѣ му не вървятъ добре. — Вѣрата му е слаба. Ако вѣрата му е силна, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Нѣкой ораторъ излиза на сцената да говори и се оплаква отъ публиката, че не го слушали, както трѣбва. Щомъ говоришъ, а хората не те слушатъ, това показва, че не говоришъ добре. Невъзможно е човѣкъ да говори и да пѣе добре, и да не го слушатъ. Ако не говори и не пѣе добре, все едно, че човѣкъ предлага на слушателитѣ си лоши плодове. Кой човѣкъ обича лоши плодове? Има смисълъ да яде човѣкъ плодове, но такива, които допринасятъ нѣщо за неговото здраве. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ послушание. Външно послушание иматъ тѣ, но насила ги заставятъ да слушатъ. Стражарь върви следъ тѣхъ и имъ казва: Тукъ ще влѣзете! — тѣ влизатъ. Сега вънъ ще излѣзете! — и тѣ излизатъ. Това не е послушание. Послушанието произтича отъ любовь. Преди да дойде стражарьтъ, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ и да чакашъ да вървите. Като знаешъ, че той ще дойде, ти трѣбва да го очаквашъ съ трепетъ. Никаква дума да не ти каже, никаква заповѣдь да не излѣзе отъ устата му, но ти да знаешъ предварително, какво трѣбва да направишъ. Мнозина очакватъ да дойде любовьта въ тѣхъ и тогава да започнатъ работата си. Трѣбва ли човѣкъ да очаква слънцето да изгрѣе въ него, че тогава да работи? Видите ли, че слънцето е изгрѣло, бѫдете готови вече за работа. Ако очаквате слънцето да изгрѣе въ васъ и тогава да работите, вие трѣбва да сте вече въ Божествения свѣтъ, за който още не сте готови. Не очаквайте това нѣщо. Бѫдете доволни, че слънцето грѣе отвънъ, за да можете и вие, както всички хора, да работите. Бѫдете доволни, че любовьта изпълва цѣлия външенъ свѣтъ и може да топли и вашето сърдце. Възприемайте и обработвайте свѣтлината на слънцето въ себе си. Възприемайте и обработвайте топлината на любовьта, да се движи вашето сърдце подъ нейния ритъмъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не пропуща моментитѣ, когато свѣтлината слиза на земята. Той трѣбва да бѫде буденъ, да не изпуща моментитѣ, когато любовьта посещава неговото сърдце. Мнозина се запитватъ, какво нѣщо е молитвата. Молитвата е отиване на човѣка при Бога. Много хора се молятъ, но молитвата на малцина се приема. — Защо не се приема молитвата на всички хора? — Защото не знаятъ, какъ да се молятъ, т. е. какъ да отиватъ при Бога. При Бога ще отидешъ такъвъ, какъвто си. Ако отивашъ на баня, ще отидешъ такъвъ, какъвто си. Щомъ си нечистъ, ще се измиешъ на банята. Ако си чистъ, никаква баня не ти трѣбва. Ако отивашъ на църква, ще отидешъ такъвъ, какъвто си, безъ никакви приструвки. Ако си нечистъ, ще се измиешъ. Щомъ искашъ да се измиешъ, ще забравишъ всичко. Кой колко има да ти дава, всичко ще забравишъ. Ще помнишъ само едно — че трѣбва да се измиешъ. Божиятъ храмъ не е търговско мѣсто, не е мѣсто за парична обмѣна, за плащане на дългове. Щомъ влѣзешъ въ този храмъ, ще забравишъ всѣкаква критика. Че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, това не е твоя работа. Хората сѫ живи картини, които ти не си рисувалъ. Художникътъ, който е рисувалъ тия картини, знае, защо сѫ нарисувани така. Той ималъ известна идея, която вложилъ по особенъ начинъ въ всѣка картина. Ако искашъ да си дадешъ мнението, нарисувай и ти една картина, тури я до другитѣ и я остави, тя сама да говори за себе си. Всички хора сѫ скулптори и художници. Въ този смисълъ, тѣ могатъ да се пресъздадатъ, да направятъ отъ себе си това, което искатъ. Ако главата ви не е такава, каквато трѣбва, вземете чукъ и длето, преработете я. Възможноститѣ сѫ въ вашата рѫка. Вие можете да направите, каквото пожелаете. Ако ухото, носътъ, устата, или брадата ви не сѫ такива, каквито трѣбва, вземете четката и ги преработете. Вие сте художникъ и скулпторъ на себе си. Ако тѣлото ви не е такова, каквото трѣбва, а искате да се явите съ него при Господа, вземете чука и работете известно време върху него, да го изваете, да го направите такова, каквото първоначално Богъ го е създалъ. Нѣма защо да се явявате предъ Господа съ тѣло, направено отъ хората. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Върнете се къмъ този образъ и съ него идете при Бога. Ще кажете, че не искате да се върнете къмъ старото. Мислите ли, че разбирате живота? Ние не говоримъ за старото, въ смисълъ на изопаченото. Ние говоримъ за първичното, за онова, което Богъ е създалъ. То нито е старо, нито ще остарѣе. Днесъ всички хора говорятъ за доброта и за справедливость, но нито сѫ добри още, нито справедливи. Защо още не могатъ да придобиятъ тѣзи качества? — Защото имъ липсва едно сѫществено качество, а именно — тѣ не могатъ да се смаляватъ. Всички хора вървятъ по закона на разширяването, по закона на уголѣмяването. Богъ се смалява, а тѣ се разширяватъ и господари ставатъ. Всѣки вѣрващъ мисли, че е господарь, че не е като другитѣ хора, че Господъ има особено благоволение къмъ него, че му говори и т. н. Богъ благоволи, наистина, но къмъ ония, които се смаляватъ, а не къмъ ония, които се разширяватъ и голѣми ставатъ. Господъ казва: Ако е въпросъ да бѫдешъ голѣмецъ, да станешъ великъ човѣкъ, по-голѣмъ отъ мене нѣма. Следъ всичко това, малкиятъ човѣкъ ще се напъва да се покаже голѣмъ. Колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ на физическия свѣтъ? Като започнете отъ 1.50 м. и стигнете до два метра и половина, най-много до три метра. Да бѫде човѣкъ три метра високъ, това е рѣдко явление, едно отъ изключенията въ живота. Въ сѫщность, не е нужно човѣкъ да бѫде много високъ. Понѣкога голѣмитѣ предмети се намаляватъ, а малкитѣ — увеличаватъ. Това е само за удобство, да станатъ предметитѣ разбрани, да може човѣкъ да ги обхване и проучи. При сегашнитѣ условия, за да ви разбиратъ хората, вие трѣбва да бѫдете малки, да се смалявате. Малкиятъ човѣкъ може да влиза навсѣкѫде и да върши много работа. Какво ще кажатъ женитѣ, ако се въведе старата мода на роклитѣ, съ обрѫчи долу? Какъ ще влизатъ въ кѫщитѣ, какъ ще сѣдатъ, какъ ще излизатъ? И на това ще се намѣри начинъ, но не сѫ практични тия моди. Колкото по-малко мѣсто заема човѣкъ, толкова по-добре. Днесъ най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добъръ, най-справедливъ и че като тебе другъ човѣкъ нѣма въ свѣта. По-добъръ, по-справедливъ отъ тебе е Богъ. Ти не си пръвъ. Заблуждение е да мислишъ, че си пръвъ въ всичко. Слушате нѣкой да казва: Докога хората ще ме тъпчатъ? Докога трѣбва да се смалявамъ? Преди всичко, този човѣкъ не е най-онеправданиятъ. Има единъ въ свѣта, който истински е онеправданъ — това е Богъ. Има единъ въ свѣта, когото всички тъпчатъ — това е Богъ. Има единъ въ свѣта, който истински страда — това е пакъ Богъ. Хората още не знаятъ, какво нѣщо е страданието. Богъ е онеправданъ, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Богъ поругаемъ не бива. Богъ страда, но не е страдалецъ. И тъй, Единствениятъ, Който страда, това е Богъ, а хората чувствуватъ само страданията на Бога въ себе си. Учете се отъ Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете, какво нѣщо е търпението, вслушвайте се въ страданията на Бога, да видите, какъ Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява любовьта си навънъ. Като не разбиратъ закона на любовьта, хората казватъ: Господи, прекрати страданията ни. Знаете ли, какво ще стане съ свѣта, ако страданията изчезнатъ? Любовьта иде чрезъ страданията. За да придобиешъ любовьта, преди всичко, ти трѣбва да се ограничишъ. Да се ограничишъ, това значи, да дадешъ нѣщо свещено отъ себе си на онзи, когото обичашъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ между хората да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.“ Какво по-свещено нѣщо знаете отъ живота? Ако Христосъ не бѣше дошълъ на земята и не бѣще далъ животъ на хората, какво щѣше да представя Неговото учение? Следователно, хората иматъ вече животъ, и то преизобилно, но отъ какво се нуждаятъ въ настоящия моментъ? — Отъ миръ. Мирътъ трѣбва да дойде! — Чрезъ кои? — Чрезъ силнитѣ. Какъ ще говорите на хората за миръ, ако сте слаби? Силнитѣ по умъ, по сърдце и по воля трѣбва да говорятъ за миръ, а не слабитѣ. Богатитѣ трѣбва да говорятъ за щедростьта и да я прилагатъ, а не беднитѣ. За да станатъ силни, хората трѣбва да се упражняватъ. За да станатъ богати, хората трѣбва да работятъ. Ако не се упражняватъ и не работятъ, каквото знание и изкуство да иматъ, ще го изгубятъ. Единъ младъ българинъ отишълъ да учи занаятъ при единъ майсторъ-грънчарь. Не е голѣмо изкуство да правишъ грънци, но все трѣбва да знаешъ, какъ да мѣсишъ глината, какъ да я ваешъ, какъ да печешъ грънцитѣ и какъ да ги продавашъ. Ако е въпросъ за глина, има, колкото искашъ, ако е въпросъ за грънци, можешъ да правишъ, колкото искашъ. Глината поне е евтина, не е както вълната, или маслото. Тѣзи съображения, именно, заставили младия момъкъ да изучава грънчарство. Той намѣрилъ единъ добъръ майсторъ и започналъ да изучава занаята. Цѣли три години работилъ при господаря си, мѣсилъ глината, ваялъ я, пекълъ заедно съ майстора си и, на края на третата година, той се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Господарю, по всичко се вижда, че научихъ вече занаята. Решихъ да се отдѣля отъ тебе, да заработя самъ, да спечеля повече пари, да се оженя. Затова, моля те, да ме произведешъ майсторъ. Майсторътъ му го изслушалъ внимателно и го обявилъ за самостоятеленъ работникъ. Момъкътъ си отворилъ работилница, купилъ си грънчарско колело и започналъ самъ да работи. Като изваждалъ грънцитѣ отъ пещьта, той оставалъ изненаданъ — всичкитѣ му грънци били напукани. Той разбралъ, че работата му нѣма да върви добре и че, освенъ загуби, нищо друго нѣма да има, затова отишълъ при господаря си, да пита, какво особено се крие въ печенето на грънцитѣ, за да не се пукатъ. Господарьтъ му казалъ: За да ти покажа това изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Момъкътъ си помислилъ: Значи, господарьтъ крие нѣщо отъ мене и ме заставя да му слугувамъ още три години. Нѣмало какво да прави, останалъ при господаря си още три години. Той му помагалъ въ всичко и виждалъ, че знае занаята. Чудѣлъ се, кѫде се крие изкуството да не се пукатъ грънцитѣ. Единъ день, когато трѣбвало да вади грънцитѣ отъ пещьта, господарьтъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Гледай, какво правя. Като изваждалъ гърнетата отъ пещьта, майсторътъ духвалъ въ всѣко едно поотдѣлно. Момъкътъ слушалъ, какъ въ всѣко гърне майсторътъ духалъ. — Чудно нѣщо, си казалъ момъкътъ, за едно „ху“ трѣбваше да уча още три години. Едно „ху“, но това „ху“ е цѣла наука. Като се умори, или като не вървятъ работитѣ му добре, българинътъ казва „ху“. Тамъ е погрѣшката. Не казвайте „ху“ отвънъ, но турете устата си на гърнето и вѫтре кажете „ху“. Щомъ постѫпвате по този начинъ, работитѣ ви ще вървятъ добре. Днесъ работитѣ на всички хора не вървятъ добре. — Защо? — Защото всички проповѣдватъ любовь вънъ отъ хората, вънъ отъ тѣхнитѣ нужди. То е все едно да проповѣдвате на дърветата за любовьта. Каквото и да имъ кажете, тѣ нѣма да ви разбератъ. То е все едно богатиятъ да проповѣдва на богатъ за щедрость. Иска ли да проповѣдва, нека събере сиромаситѣ и да имъ каже: Братя, моитѣ хамбари сѫ пълни съ жито. Нека всѣки отъ васъ да изоре нивата си, да изчисти добре колата си, да впрегне воловетѣ си и въ колата си да тури единъ голѣмъ, здравъ чувалъ и да дойде при мене, да му дамъ отъ своето едро, хубаво жито, да го посѣе. Готовъ съмъ да дамъ жито на всѢки, на когото чувалътъ е здравъ. Въ скѫсани чували жито не турямъ. Каквото спечелите, ще остане за васъ. Това значи истинско говорене. Кой беденъ не би отишълъ да слуша този ораторъ? А тъй, излѣзълъ да говори нѣкой сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си. Хубаво нарежда изреченията, по правилата на граматиката, но беденъ е, петь пари нѣма въ кесията си. Сѫщото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли, да съсрѣдоточи мисъльта си дълбоко въ себе си, да намѣри Господа и да каже: Господи, благодаря Ти, че си влѣзълъ въ мене. Щомъ каже така, той може да поеме въздухъ, да приеме Божиитѣ блага въ себе си. Като издиша, пакъ да каже: Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение въ мене. Цѣлиятъ день ще дишашъ, ще викашъ Господа. Той ще влиза и излиза отъ тебе, ще се разговаряшъ съ Него и ще благодаришъ за това, на което те е научилъ. Ако те боли кракъ, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетилъ. Докато болката ти не мине, не преставай да дишашъ дълбоко и да викашъ Господа. Каквато болка и да имашъ, съ дишане можешъ да я лѣкувашъ. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работитѣ ви да се нареждатъ добре. Нѣкой диша бързо, като че неприятель го гони. Съ бързане работитѣ не ставатъ. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушватъ ноздритѣ. Човѣкъ трѣбва да вдиша и издишва въздуха презъ носа, а не презъ устата. Богъ вдъхна животъ презъ ноздритѣ, а не презъ устата. Като диша презъ носа, човѣкъ мисли право. Като мисли право, той е здравъ. Дяволътъ е научилъ човѣка да диша презъ устата. Освободете се отъ съветитѣ на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичкитѣ си скѫпоценни камъни, и то на евтини цени. — Защо? — Да си оправите работитѣ. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. Двама души се каратъ и отиватъ при сѫдията, да ги сѫди, да имъ даде правото. Ако тѣ сами не могатъ да се разбератъ, отвънъ никой не може да ги оправи. Истинска сѫдба е тази, въ която любовьта взима участие. Тамъ, дето любовьта не взима участие, никаква сѫдба не сѫществува. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да докаже, че съмъ виновенъ. Нима азъ не зная, дали съмъ виновенъ, или не? Трѣбва да ме сѫди нѣкой, защо съмъ счупилъ стомната. Азъ зная, защо и какъ съмъ я счупилъ. Стомната е моя. Следователно, моя работа е, защо съмъ я счупилъ. Азъ съмъ майсторъ, самъ правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голѣма, по-красива, по-добре гледжосана. Вь турско време сѫденето ставало бързо, безъ особени процедури. Сѫдията питалъ: Иване, имашъ ли да давашъ на съседа си? — Имамъ. — Плати ги още сега. Иванъ изважда паритѣ и ги дава на съседа си. После сѫдията се обръща къмъ съседа: Доволенъ ли си отъ присѫдата? — Доволенъ съмъ. — Имашъ ли да взимашъ още нѣщо? — Нѣмамъ. Дветѣ страни си отиватъ доволни. Днесъ съ години разглеждатъ нѣкои дѣла. Въ единъ анекдотъ изъ живота на адвокатитѣ се разказва следното: Единъ адвокатъ взелъ едно дѣло. което се отнасяло до нѣкаква крупна сума. Адвокатътъ изучавалъ дѣлото, разглеждалъ го, представялъ го на дневенъ редъ въ сѫда, но така се нареждало, че постоянно се отлагало. Единъ день дъщерята на адвоката се оженила за младъ, способенъ адвокатъ. Дѣдото далъ на зета си въпросното дѣло като зестра за своята любима дъщеря. Въ най-скоро време зетътъ проучилъ дѣлото, използувалъ всички готови данни и го внесълъ въ сѫда. Следъ една седмица той се явилъ въ сѫда като адвокатъ, пледиралъ върху дѣлото и го разрешилъ. Зетътъ се похвалилъ на дѣдо си, че дѣлото е свършено. — Много време ще ходишъ гладенъ. Азъ се хранихъ съ това дѣло цѣлъ животъ, съ него подържахъ жена си и децата си, а ти го разреши въ единъ день. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще се прехранятъ, и търсятъ начинъ за лесно осигуряване. Искате ли да прекарате живота си добре, посрѣщайте и изпращайте Бога съ любовь. Ако не Го посрѣщате добре и не Го изпращате добре, ще страдате, ще боледувате, ще гладувате и т. н. Това не значи, че Богъ ви е опредѣлилъ тия страдания, но като не можете да се ползувате отъ благата, които Той дава, ще живѣете въ лишения. Стомахътъ на нѣкой човѣкъ е разстроенъ, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще повърне, каквото е приелъ. По-добре да гладува нѣколко деня, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си. Хората се сѫдятъ, сѫдили сѫ се, но въпрѣки това, и до днесъ не могатъ да се изправятъ. Нѣкой направи погрѣшка, и той не може да си прости, осѫжда се. Какво се постига съ това сѫдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато погрѣшка и да направите, благодареге на Бога, благословете Го въ себе си, че сте сгрѣшили. Като благодарите, ще видите, какво ви липсва, кѫде е било слабото ви мѣсто, че сте сгрѣшили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрѣшката ви. Любовьта е единствената сила, която изправя погрѣшкитѣ. Нека всѣки за себе си бѫде справедливъ сѫдия, да сѫди по любовь. Ще кажете, че е опасно да сѫдите по любовь. Не се страхувайте! Ако Адамъ бѣше приложилъ любовьта и послушанието, нѣмаше да попадне въ рѫцетѣ на дявола — изкуситель. Той пожела да стане като Бога и повѣрва на змията, че, ако яде отъ забраненото дърво, ще направи по-хубава градина и отъ райската. Змията говорѣше на едно слабо дете — Ева, и то й повѣрва. Това дете, излѣзло отъ Адама, даде отъ забранения плодъ на баща си, и Адамъ яде. Двамата сгрѣшиха понеже не послушаха Бога, но се подадоха на изкушението. Кое е забраненото дърво, отъ плодоветѣ на което човѣкъ не трѣбва да яде? Човѣкъ всѣки день яде отъ това дърво и не знае, кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, умраза, ненависть, злоба, славолюбие и други. Всичко низко, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човѣка, е свързано съ познаване на доброто и на злото. Външно то е облѣчено съ красиви дрехи, а плодоветѣ му сѫ позлатени, на слънце свѣтятъ. Така позлатени плодоветѣ, безлюбието минава за любовь, а злото — за добро. Нѣкой ялъ отъ забраненото дърво и ме пита, какво да прави, да се освободи отъ последствията му. — Отъ последствията не можешъ да се освободишъ, но трѣбва да приемешъ страданията разумно, да ги понесешъ геройски, за да се пречистишъЩомъ се пречистишъ и обновишъ, любовьта отново ще дойде. Ако любовьта те посети, безъ да си се изчистилъ, ти не можешъ да се освободишъ отъ злото. И въ края на краищата, пакъ ще изгубишъ любовьта. Христосъ, вториятъ Адамъ, показа на човѣчеството пѫтя, по който може да се освободи отъ последствията на непослушанието, отъ злото въ свѣта. За да се изчисти, човѣкъ ще мине презъ страдания, презъ смъртьта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освенъ влизане въ рая. Безъ страдания нѣма възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човѣка всичко е възможно, докато не е ялъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Щомъ яде, той непремѣнно трѣбва да мине презъ страданията и презъ смъртьта. Благодарете за страданията, които ви сѫ дадени, защото ще познаете Божията Любовь, която носи въ себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия животъ. Хората трѣбва да дойдатъ до положението, да съзнаятъ погрѣшкитѣ си, да не търсятъ виновници вънъ отъ себе си. Единъ баща завелъ детето си на училище, да го запище въ първо отдѣление. Понеже детето му било непослушно и крайно своенравно, той казалъ на учителя: Каквито погрѣшки направи детето ми презъ седмицата, записвайте ги на едно листче. Въ края на седмицата азъ ще дохождамъ да получа наказанието вмѣсто детето си. За неговия характеръ съмъ виновенъ азъ. После се обърналъ къмъ детето си и му казалъ. Ти ще внимавашъ, да не правишъ много погрѣшки. Колкото повече погрѣшки правишъ, толкова повече наказания ще получавамъ азъ. Сега и на васъ казвамъ: Не правете много погрѣшки, да не измѫчвате Божественото начало въ себе си. Изчистете ума, сърдцето и тѣлото си, да не измѫчвате Бога въ себе си. Ще се запитате: Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри? — И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Вие не сте още отъ ония хора, които сѫ готови да вършатъ всичко отъ любовь. Малко хора сѫ готови днесъ да работятъ отъ любовь. И момитѣ, и момцитѣ се надѣватъ да се оженятъ, да благуватъ, да бѫдатъ щастливи, безъ да работятъ. Момъкътъ пише писмо на една, на втора, на трета мома, че ако се ожени за него, ще я направи щастлива. Момата се лъже, че ще бѫде гледана като царска дъщеря. Разумниятъ момъкъ не залъгва момата, но й представя положението, каквото е въ действителность. Той й казва, че ще се ожени за нея, ако е готова съ него заедно, рамо до рамо, да копаятъ, да оратъ, да жънатъ и т. н. Той не й обещава животъ безъ страдания, защото човѣкъ не може да расте и да се развива, ако нѣма страдания. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е велика наука. Като ученици, вие трѣбва да изучавате реалностьта на нѣщата. Сѫщевременно трѣбва да търсите причинитѣ на нѣщата. Всѣки за себе си трѣбва да отговори, защо е създадена земята, защо е създадено слънцето. Ако не знае абсолютната причина на нѣщата, ще знае поне относителната. Всѣки трѣбва да си отговори, че земята и слънцето сѫ създадени като предметни учения за него, да ги изучава. Богъ на любовьта е причината за създаване на великитѣ и красиви работи. Той ги създалъ за разумнитѣ сѫщества, да се учатъ и да мислятъ право. Следователно, искате ли да научите нѣщо за любовьта, идете при Бога, а не при хората. Какъ хората се обичатъ, това не е нѣкаква велика наука. Понеже хората не сѫ постоянни въ любовьта си, не можете да се учите отъ тѣхъ. Нова наука е нужна на хората, която да включва новитѣ отношения, новата любовь. Който люби по новъ начинъ, любовьта му остава споменъ въ него за вѣчни времена. Въ какво се заключава новото учение? — Новото учение подмладява хората. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Новото учение прави хората деца. — Какво означава думата „дете“? — Детето е способно само да възприема и да се учи. Следователно, станете деца, да учите, да възприемате и да изправяте погрѣшкитѣ си. Ако отлагате, лихвитѣ растатъ, и дълговетѣ се увеличаватъ. Изправяйте погрѣшкитѣ си, преди да е залѣзло слънцето. Като отлагалъ отъ день на день да изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ натрупалъ голѣмъ дългъ, който индуситѣ наричатъ „карма.“ Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да върви напредъ. Обаче, ако мисли, че като живѣе по старъ начинъ, ще изправи погрѣшкитѣ си, той се лъже. Само любовьта е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на хората. Значи, ще живѣешъ по закона на любовьта, за да изправишъ всичкитѣ си погрѣшки. Ще обичашъ всички хора, безъ изключение. Ще ги обичашъ независимо това, дали ти даватъ нѣщо, или не. Любовь, която се обуславя отъ даване, е користна, подкупна любовь. Учете се отъ любовьта на Бога. Той, отъ памти вѣка и презъ вѣчностьта, не е престаналъ и нѣма да престане да ни обича и да ни изпраща своитѣ благословения. Едно трѣбва да знаете: Безъ любовь нѣма животъ, нѣма растене и развитие. Подъ думата „любовь“ разбираме Бога. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Богъ е и въ въздуха, и въ свѣтлината, и въ водата, и въ храната. Следователно, ако не можете да приемете въздуха, свѣтлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате свѣтлината, ще облѣчете новитѣ, праздничнитѣ си дрехи. Това сѫ велики процеси, за извършването на които се иска будность и велико съзнание. Праздничнитѣ дрехи подразбиратъ свето отнасяне къмъ тия процеси. Въ това седи новото въ свѣта. Като ученици, приложете любовьта въ всички свои прояви. Ако говорите, говорете съ любовь; ако мълчите, мълчете съ любовь; ако мислите, мислете съ любовь. Новата епоха, въ която живѣете, е епоха на любовьта. Щомъ е така, приложете и вие любовьта, да се зарадва небето, че има хора въ свѣта, които прилагатъ любовьта. Не мислете, че не е още време за любовьта. Закъснѣли сте даже. Не отлагайте нѣщата, защото всѣко отлагане води къмъ израждане. Приложете любовьта още сега, да вървите отъ слава къмъ слава, отъ знание къмъ знание. Не мислете, че при други условия ще бѫдете по-добре. Използувайте днешнитѣ условия, въ които се крие вашето бѫдеще щастие. Тази година, отъ всички хора се иска да проявятъ любовьта си, да я приложатъ въ отношенията си къмъ всичко живо. Свържете правилно човѣшката любовь съ Божията и Божията — съ човѣшката, да се образува колелото на живота. Богъ ще живѣе въ насъ като човѣкъ, и ние ще живѣемъ въ Бога като човѣци. Само по този начинъ ще се оправи свѣтътъ. „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Казвамъ: И вашата любовь трѣбва да произтича отъ Божията. Ако любовьта на човѣка не произтича отъ Божията, тя не е свързана съ последната. Човѣшката любовь представя потенциална енергия, а Божията — кинетическа. Съ други думи, ние казваме, че сѫществува потенциальа и кинетическа любовь. Енергиитѣ на кинетическата любовь движатъ енергиитѣ на потенциалната. Тѣ турятъ грънцитѣ на грънчарското колело и правятъ отъ тѣхъ различни форми. Новото учение седи въ следната максима: да съединимъ въ себе си човѣшката любовь съ Божията и Божията — съ човѣшката. И тогава, щомъ Христосъ е казалъ, че както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ, кажете и вие като Него: Както ни Отецъ възлюби, така и ние възлюбихме. Т. м. * 29. Беседа отъ Учителя, държана на 22. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разбрани и неразбрани езици Иоана, 10 гл. Мѫчно се говори на разбранъ езикъ, още по-мѫчно — на неразбранъ. Мѫчно е да се говори на своя езикъ, още по-мѫчно — на чуждъ. Ако знаешъ нѣкой чуждъ езикъ, можешъ, като говоришъ или пишешъ, да направишъ нѣкакви грѣшки, съ които да се изложишъ. Обаче, ако знаешъ малко езика, повече грѣшки ще правишъ и повече ще се излагашъ. Слушате нѣкой да казва, че всичко знае, а другъ — че нищо не знае. И въ дветѣ твърдения има нѣщо неразбрано. — Защо? — Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има нѣщо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нѣщо знае. На едно мѣсто въ Писанието Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Въ обикновения животъ подъ думата „врата“ разбираме предметъ съ различна форма, направенъ отъ дъски, майсторски изработени. Този предметъ поставятъ на празно мѣсто, на стена или на ограда, и го закрепватъ така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли представа за службата, която върши въ единъ домъ? Значи, понятието „врата“ има двояко значение: буквално и преносно. Човѣшкиятъ умъ си служи съ представи, изводи и заклюния, дохожда до вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Като понятие, вратата е допусната въ човѣшкия умъ. Нѣкои понятия, обаче, умътъ не допуща въ себе си. Когато говоримъ за врата, ние знаемъ, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли сѫщото и съ човѣшкия умъ и сърдце? За своитѣ добри приятели, вие отваряте и ума, и сърдцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте. Всички хора, изобщо, се отварятъ за приятелитѣ си, а се затварятъ за неприятелитѣ. Учителитѣ правятъ сѫщото: за нѣкои деца — по-способни и добродетелни, тѣ се отварятъ повече; за ония, които не могатъ да влѣзатъ въ вѫтрешенъ контактъ съ тѣхъ, тѣ оставатъ затворени. Какво виждаме въ края на краищата? Отъ първитѣ деца, именно, излизатъ добри, знатни граждани и гражданки, а нѣкои се раждатъ даже въ царски домове, като бѫдещи царе и царици. — Защо нѣкои деца се раждатъ въ царски семейства? — Защото сѫ хранени съ царска храна. — Защо отъ многото яйца, които царицата - пчела снася, само едно излиза царица? — Защото е хранено съ специална, съ царска храна. Като изучавате живота на пчелитѣ, виждате, че яйцата на работницитѣ се хранятъ съ единъ видъ храна бръмбаритѣ, неправилно наречени „търтеи“ — съ другъ видъ храна. Бръмбаритѣ представятъ свита на царицата. Благодарение на тѣхъ, тя върши своята работа. Тѣ сѫ отъ високо произхождение. Не е добре, когато бръмбаритѣ се размножатъ повече, отколкото трѣбва. Ако съвсемъ изчезнатъ, и това не е добре. Между пчелитѣ въ единъ кошеръ има известна пропорционалность, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалность, пчелитѣ сами я възстановяватъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде царь, или царица. Не е лесно да носи човѣкъ тази висока титла. Колкото по-високо мѣсто заема човѣкъ, толкова по-отговорно е положението му. Запримѣръ, положението на цѣлия кошеръ зависи отъ царицата. На всѣки 24 часа тя трѣбва да снася по две - три хиляди яйца, отъ които се излупватъ работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човѣкъ, че иска да бѫде царь, свещеникъ, майка, баща, или учитель. Това сѫ едни отъ най-отговорнитѣ длъжности. Въ съвременния животъ всички добри начинания, както и всички лоши, се дължатъ все на майкитѣ и на бащитѣ. Като наруши нѣкой законъ, човѣкъ казва: Какво особено съмъ направилъ? Нарушилъ съмъ единъ малъкъ законъ. Каквото и да е нарушението, малко или голѣмо, то носи своитѣ лоши последствия. Ето, Адамъ и Ева нарушиха само единъ законъ, ядоха отъ плода на забраненото дърво, но и до днесъ още свѣтътъ не може да се освободи отъ последствието на това нарушаване. И до днесъ хората ядатъ отъ забранения плодъ и се чудятъ, защо не могатъ да се освободятъ отъ грѣха на първитѣ човѣци. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ една голѣма кръчма, дето всички ядатъ и пиятъ отъ евтиното винце. Като излѣзатъ отъ кръчмата, тѣ започватъ да се каратъ. — Защо се каратъ? — Защото ядатъ отъ забраненото дърво. Докато не бѣха яли отъ забранения плодъ, Адамъ и Ева живѣха въ миръ и съгласие. Щомъ вкусиха отъ него, тѣ веднага се скараха. Само пияни хора се каратъ. Като видѣ, че се каратъ и не живѣятъ добре, Богъ запита Адама: Защо се напихте? За оправдание, Адамъ отговори: Напихъ се, Господи, отъ любовь къмъ жената, която ми даде за другарка. Азъ имахъ довѣрие въ нея, но тя ме изкуси. После Богъ се обърна къмъ Ева съ сѫщия въпросъ, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мислѣхъ, че змия може да лъже, още повече, че е създадена отъ Тебе. Тя ми каза, че ако ямъ отъ забранения плодъ, ще стана Божество, ще придобия Твоитѣ качества. Азъ пожелахъ да стана като Тебе. Оттукъ виждате лошитѣ последствия на кривитѣ мисли. Законъ е: нѣма мисъль, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е въ Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколѣние, а доброто — до хиляди родове. Ако този законъ не сѫществуваше, нищо не би могло да се предаде на бѫдещето поколѣние. Наистина, съ доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, въ края на краищата, доброто преодолява. Като изнасямъ погрѣшката на Адамъ и на Ева, това не значи, че трѣбва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човѣкъ. Отъ единъ плодъ само се забранява на човѣка. Работете върху себе си, да се освободите отъ вѫтрешния страхъ, който е причина за различни болести. Отъ страхъ хората умиратъ. Когато чумата отивала за Багдатъ, въ смѣтката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвитѣ, и тя останала очудена — на онзи свѣтъ отишли 20,000 души! Значи, хиляда души били избрани отъ чумата, а 19,000 заминали отъ страхъ. Голѣма сила е страхътъ. Голѣмо е неговото влияние. Хората се намиратъ подъ влиянието на страха така, както и подъ влиянието на модата. Цѣла зараза е модата. Малцина устояватъ на нейното влияние. Хората се мислятъ за умни, учени, силни, а не могатъ да се справятъ съ страха, съ модата и съ много нѣща още. Тѣ казватъ, че растенията и животнитѣ сѫ невежи сѫщества, а се хранятъ съ тѣхъ. Какъ е възможно тогава, да се храни човѣкъ съ плодоветѣ на низшитѣ и некултурни растения, съ месото на невежитѣ животни, и да очаква, че отъ него може да излѣзе нѣкакъвъ особенъ гений или талантъ? Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ става. Какво ще излѣзе отъ човѣка, ако продължава да се храни съ говеждо и съ свинско месо? Отъ глупавото и нечисто не може да излѣзе нѣщо умно и чисто. Какво излѣзе отъ ония, които ядоха отъ дървото за познаване на добро и на зло? Да оставимъ този въпросъ настрана. Той е единъ отъ деликатнитѣ въпроси. Опасно е да се говори за грѣха, за злото и за престѫплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човѣкъ. Силниятъ, високодуховенъ човѣкъ може да борави съ материята на грѣха и на злото, защото знае законитѣ, чрезъ които да ги трансформира. Които не разбиратъ тия закони и се опитватъ да спратъ злото, вмѣсто да го ограничатъ, то взима все по-широки размѣри. Тази е причината, поради която злото днесъ се шири налѣво и надѣсно. Съвременнитѣ хора сѫ свидетели на единъ страшенъ дуелъ — две страни се биятъ. Въ първо време на едната страна бѣха две сили, а на другата — една. После положението се смѣни: първата страна остана сама, а къмъ втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силитѣ отношението бѣше 2:1, а после стана 1:2. Всѣка отъ странитѣ търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и дветѣ страни иматъ мнение за себе си, че сѫ избраниятъ отъ Бога народъ, натоваренъ съ идеята да внесе въ цѣлия свѣтъ новъ редъ и порядъкъ. Така мислѣше едно време човѣкътъ. Той си казваше: Азъ съмъ господарьтъ на свѣта, трѣбва да се справя съ всички по-низши отъ мене раси и култури. Той влѣзе въ упорита война съ тѣхъ, но и до днесъ още не може да се освободи отъ кальта на тия низши раси. И до днесъ още той прави погрѣшкитѣ на предшествуващитѣ раси. Това, което змията прави, и човѣкъ го прави; това, което тигърътъ прави, и човѣкъ го прави; това, което комарътъ прави, и човѣкъ го прави. Това не значи, че въ всички прояви човѣкъ е като животнитѣ, но има още остатъци отъ животински чърти въ себе си, съ които мѫчно се справя. Какво трѣбва да се прави, за да преодолѣе човѣкъ животинското естество въ себе си? Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да спазва Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вѣрватъ въ Бога и въ разумностьта на природата. Ония, които не вѣрватъ, още търсятъ доказателства за сѫществуването на Бога. Чудно нѣщо! Какви доказателства ще дадете на хората, че свѣтлината сѫществува? Ако и това трѣбва да се доказва на човѣка, значи, той е слѣпъ. Който има очи, вижда свѣтлината. Тъй щото, не търсете доказателства за сѫществуването на Бога, но молете се очитѣ ви да бѫдатъ винаги отворени, да виждате свѣтлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, какъ се предава, това е другъ въпросъ. Радвайте се и благодарете, че имате възможность да възприемате и познавате поне отчасти свѣтлината и топлината. Мнозина се задоволявятъ съ едно ограничено понятие за Бога, за Когото могатъ да получатъ само физически доказателства. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Богъ, който не е нито любовь, нито свѣтлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовьта, на свѣтлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае отъ никакви доказателства за Неговото сѫществуване. Той Го познава вѫтрешно и се домогва непосрѣдствено до Божественитѣ идеи. Той не се нуждае отъ външни учители, самъ на себе си е учитель. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ усъвършенствуване. Като стане съвършенъ, човѣкъ лесно разбира нѣщата, не се нуждае отъ много обяснения. Като погледне само нѣкого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човѣкъ знае вече, че това е свѣтещо тѣло. Какво има на слънцето, каква е сѫщината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и свѣтлина. Даже ученитѣ не знаятъ съ абсолютна сигурность, какво е въ сѫщность слънцето. Запримѣръ, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени подържатъ, че температурата му е около шесть хиляди градуса, други — около 25 милиона градуси, трети — надъ 25 милиона. Кое мнение е най-вѣрно, не се знае. Ние нѣмаме още такъвъ термометъръ, съ който да опредѣлимъ температурата на слънцето съ абсолютна точность. Споредъ нѣкои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освенъ нѣкаква умствена преграда, съ която жителитѣ му се предпазватъ отъ жителитѣ на по-низкокултурнитѣ планети. Кои сѫ първитѣ причини, които заставили хората да се биятъ? За да се биятъ хората, причината е религията, т. е. религиознитѣ култове. Докато били въ рая, първитѣ хора нѣмали никакъвъ култъ, който да внася между тѣхъ споръ и недоразумение. Тамъ сѫществувалъ единъ култъ — послушанието. Какъ сѫ живѣли Адамъ и Ева следъ излизането си отъ рая, не знаемъ, но какъ сѫ живѣли синоветѣ имъ — Каинъ и Авелъ, знаемъ. Родителитѣ имъ били вегетарианци, а синоветѣ — месоядци. Единъ религиозенъ култъ ги заставилъ да воюватъ по между си, и единъ отъ тѣхъ станалъ жертва. — Кой бѣше този религиозенъ култъ? — Жертвоприношението. Авелъ билъ овчарь и принесълъ въ жертва на Бога една отъ своитѣ овце. Каинъ билъ земедѣлецъ, затова принесълъ въ жертва отъ своитѣ житни произведения. Спорътъ, обаче, се явилъ по причина на това, че димътъ отъ жертвеника на Авела възлизалъ нагоре, къмъ Бога, а на Каина — се разстилалъ по земята. Това породило зависть въ сърдцето на Каина. Когато димътъ отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авела била приета, а на Каина не била приета, защото времето щѣла да се развали. Като се огорчилъ, Каинъ започналъ да разсѫждава: Братъ ми принесе въ жертва живо сѫщество, и Богъ прие жертвата му. Щомъ е така, азъ ще принеса брата си въ жертва, дано този пѫть Богъ приеме и моята жертва. Това е криво разбиране на въпроса. Човѣкъ има право да принесе въ жертва нѣщо свое, което принадлежи само на него, а не чужди нѣща. Агнето бѣше собственость на Авела, житото — собственость на Каина. Тѣ имаха право да пренесатъ въ жертва това, което сами сѫ произвели, но що се отнася до чуждото, тѣ нѣмаха право да турятъ рѫка на него. Каинъ принесе въ жертва брата си, но Богъ го запита: „Каине, кѫде е братъ ти?“ — Не съмъ стражарь на брата си, да ходя следъ него. Каинъ излъга Господа. Той знаеше, кѫде е братъ му. Тогава Господъ му каза: „Кръвьта на брата ти вика за отмъщение.“ Каинъ се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престѫплението ми.“ — Който се осмѣли да те убие, каза Господъ, наказанието му ще бѫде седмократно. Богъ остави Каина живъ, да носи последствията на своето престѫпление. Днесъ всички народи се избиватъ едни други. Едно време фронтътъ бѣше на бойното поле, а сега фронтътъ е навсѣкѫде — и въ градоветѣ, и въ селата. Бомби падатъ всрѣдъ мирното население и избиватъ невинни деца, жени, мѫже, старци — когото намѣрятъ. — Какво ще стане съ свѣта? — Ще видите. Сега управляващитѣ сѫ пуснали една грамадна рѣка да тече. Въ скоро време тя ще обхване цѣлия свѣтъ. — Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нѣщо е да турите срещу течението здрави бентове, докато вкарате рѣката въ първото й корито, дето природата я пуснала да тече. Докато хората отбиватъ и пущатъ рѣкитѣ да текатъ по свое разбиране, всѣкога ще има лоши последствия за човѣчеството. Докато рѣката Нилъ течеше презъ Сахара, последната бѣше цвѣтуща мѣстность. Щомъ отбиха рѣката, Сахара стана пустиня. Съ това хората извършиха грамадна грѣшка. Природата знае, кѫде трѣбва да текатъ рѣкитѣ. Когато е нужно да се отбие една рѣка, тя сама предвижда това и чъртае нови пѫтища. Днесъ, следъ всичко това, което сегашнитѣ хора правятъ, тѣ се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията. Много естествено. Противоречията сѫществуватъ като резултатъ на отклонението, което човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце сѫ направили отъ правия пѫть, който Богъ имъ е предначърталъ. Тѣ сѫ отбити отъ правата посока и текатъ тамъ, дето не трѣбва, вследствие на което предизвикватъ голѣми нещастия. — Какво трѣбва да правимъ сега, за да избѣгнемъ тия последствия? — Трѣбва да поставите ума и сърдцето си въ посоката, която първоначално имъ била опредѣлена. — Каква е задачата на сърдцето? — Да пречиства кръвьта и, така пречистена, да я отправя и къмъ най- отдалеченитѣ части на организма. Споредъ нѣкои учени е изчислено, че сърдцето има на разположение 300 милиарда клетки, съ които се справя разумно. Тѣ сѫ поданици на неговата държава. Нѣма царь въ свѣта, който да има на разположение толкова поданици, както сърдцето. Както виждате, човѣкъ е господарь на такова голѣмо царство, съ толкова много поданици и се оплаква, че е сиромахъ. Нѣкой даже нарича себе си „будала“ — „Буда — Аллахъ“. Думата „будала“ имала хубаво съдържание, но днесъ е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършенъ човѣкъ, произлѣзълъ отъ Бога. Значи, будала е съвършениятъ, който излиза отъ Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вѫтрешенъ смисълъ. Днесъ подъ понятието „будала“ разбираме човѣкъ, който не знае, какво прави — несрѫченъ е той. Нѣкой сгрѣши и, за свое оправдание, казва: Азъ съмъ будала. Това значи: Азъ, който имахъ всички условия и възможности да стана човѣкъ, изгубихъ всичко. Днесъ съмъ нищо друго, освенъ будала. Станахъ посмѣшище на хората. Който признава погрѣшкитѣ си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станатъ въ този смисълъ будали, свѣтътъ не може да се оправи. Обаче, да се прави човѣкъ на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе нѣкого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. Какъ ще излъжете слънцето? Какъ ще излъжете морето? Мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдатъ добри и свети, да се проявяватъ като хора. Ако мислятъ, че отсега нататъкъ могатъ да станатъ добри и свети, тѣ сѫ на погрѣшенъ пѫть. Тѣ сѫ закъснѣли вече Добритѣ хора се раждатъ добри. Светитѣ хора се раждатъ свети. Едно се иска отъ хората, да се проявяватъ такива, каквито сѫ Човѣкъ носи въ себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае отъ условия за тѣхното проявяване. Хората не успѣватъ, или малко успѣватъ въ живота си, защото, или никакъ не работятъ, или малко работятъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ да намѣрятъ рая. И да го намѣрятъ, тамъ не могатъ да живѣятъ днесъ. Въ рая ще влѣзатъ само готовитѣ хора. Споредъ мене, раятъ на земята, това сѫ северниятъ и южниятъ полюсъ, защото тамъ не е станало никакво престѫпление. На южния полюсъ сега живѣе любовьта, на северния — мѫдростьта, а на екватора — истината. Всички погрѣшки и престѫпления въ свѣта идатъ отъ екватора, понеже хората не прилагатъ правилно законитѣ на любовьта и на мѫдростьта. Щомъ не прилагатъ тия закони правилно, естествено е, че не могатъ да спазватъ и законитѣ на истината. Хората се отклонили отъ пѫтя на любовьта и на мѫдростьта, заради което сѫ изпратени въ свѣта на истината, т. е. на екватора, да изправятъ погрѣшкитѣ си. Въ пѫтя на изправянето си, човѣкъ ще се върне тамъ, дето първоначално е сгрѣшилъ. Значи, той ще отиде първо на южния полюсъ — при любовьта, съ нея да започне. Оттамъ той ще отиде въ северния полюсъ — при мѫдростьта. Като придобие любовьта и мѫдростьта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намѣри истината, която ще му помогне да изправи погрѣшкитѣ си. И тъй, като мине презъ южния полюсъ, презъ огъня на любовьта, човѣкъ се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трѣбва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюсъ. Колко научни експедиции пропаднаха въ идеята си за откриване на северния полюсъ. — Защо? — Тамъ нѣма условия за животъ. Тамъ има голѣми течения, които не се понасятъ. Англичанитѣ направиха опитъ да сложатъ знамето си тамъ, но останаха излъгани: тамъ не стои никакво знаме. Руснацитѣ успѣха да стигнатъ на северния полюсъ, но въ скоро време теченията ги отвлѣкоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюсъ, който е приелъ любовьта и непоколебимо вѣрва въ нея. Безъ Божията Любовь никакво постижение не сѫществува. Хората и народитѣ не успѣватъ, защото всѣки се мисли за избранникъ на Бога. Който е носитель на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е Божи избранникъ, като индивидъ, като общество или като народъ. Който зачита тия закони, той е отъ избранитѣ. Всѣки човѣкъ носи въ себе си всичко, каквото желае. Щомъ е така, слушайте, какво ви говорятъ любовьта, мѫдростьта и истината въ васъ. Зачитайте тѣхнитѣ закони, за да бѫдете избранъ народъ. Т. м. * 28. Беседа отъ Учителя, държана на 15. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь въ тритѣ свѣта Матея 12: 1—34. Въ прочетената глава отъ Евангелието на Матея се вижда, до каква степевь хората изпадатъ въ дребнавости. Тѣ разискватъ, спорятъ за нищо и за никакво. Фарисеитѣ Му рекоха: „Ето твоитѣ ученици правятъ онова, което не е простено да се прави въ сѫбота. (— 2 ст.). — Какво правѣли ученицитѣ Христови? Понеже огладнѣли, кѫсали класове въ сжботенъ день и яли. Съ това тѣ престѫпвали закона на сжботата. Чудно нѣщо! Всѣки човѣкъ престѫпва сѫботата. Още съ ставането си отъ леглото, той е престѫпилъ закона. Кой човѣкъ не престѫпва закона на сѫботния день? За да не го престѫпи, той трѣбва цѣлъ день да лежи въ леглото си, да не се мърда. Въ сѫботенъ день никой нѣма право да се облѣче. да тури шапка на главата си. Така разсѫждавали фарисеитѣ по онова време. Който разбира физиогномията, може да нарисува образа на фарисея. Като чете тѣхнитѣ прояви, той може да има вѣренъ образъ за тѣхъ. Изобщо, всички хора иматъ специфични лица: консерваторитѣ иматъ особени лица; тия, които обичатъ да си похапватъ, иматъ особени лица; религиознитѣ сѫщо иматъ особени лица. Не само това, но всѣки човѣкъ, който обича да се облича съ пъстри дрехи, сѫщо така има особено лице. Той има на главата си силно развитъ центъръ за цвѣтоветѣ. Каквито центрове има на главата си, това се изявява и на тѣлото му. Каквото човѣкъ обича, него изявява. Кого обичате повече: онзи съ пълната кесия, или онзи съ празната кесия? Вие обичате повече онзи съ пълната кесия, защото има какво да вземете отъ него. Вие обичате повече онзи съ пълната торба, отколкото онзи съ празната торба. Религиозниятъ е човѣкъ съ пълна торба. Ще кажете, че вѣруюто му не е право. Това нищо не значи. Той носи въ торбата си хлѣбъ. Този хлѣбъ може да е сухъ, но все пакъ носи нѣщо. По-добре е да имашъ хлѣбъ, макаръ и сухъ, отколкото да нѣмашъ никакъ. Изобщо, човѣкъ обича повече това, което е развито въ него. Запримѣръ, нѣкои хора обичатъ математика, а други не я обичатъ. Въ първитѣ, центъра на математиката е силно развитъ; въ вторитѣ, този центъръ не е развитъ. Нѣкои хора сѫ музикални, обичатъ музиката, защото музикалниятъ центъръ въ тѣхъ е добре развитъ. Нѣкои хора сѫ избухливи, сприхави, смѣли. — Защо? — Главата при ушитѣ имъ е повече развита, отколкото въ ония, които сѫ тихи, кротки. Центърътъ на смѣлостьта въ човѣка за пръвъ пѫть е откритъ отъ учения Галъ, който поставилъ основа на френологията. Той забелязалъ, че нѣкои хора сѫ по-сприхави и смѣли, но не могълъ да намѣри мѣстото на този центъръ. Въ помощь му дошълъ единъ неговъ приятель, който развъждалъ кокошки и пѣтли. Приятельтъ му забелязалъ, че нѣкои пѣтли сѫ смѣли, голѣми борци, а други сѫ по-кротки. Смѣлиятъ, като влѣзе въ борба, докрай устоява; кроткиятъ скоро отстѫпва. Той потърсилъ причината за тѣзи прояви и намѣрилъ, че главата при ушитѣ на смѣлитѣ пѣтли е широка. Като знаелъ вече това. Галъ констатиралъ сѫщото нѣщо и въ хората. Главата при ушитѣ на смѣлитѣ хора е по-широка, отколкото на тихитѣ. Най-много биятъ онѣзи деца, на които главитѣ сѫ широки при ушитѣ. Немирни сѫ тия деца, но и отъ тѣхъ може да излѣзе нѣщо. Кроткитѣ хора сѫ такива само при дадени условия. Излѣзатъ ли отъ тия условия, тѣ ставатъ буйни. Запримѣръ, водата въ езерата е тиха, спокойна. Въ нея можете да си измиете рѫцетѣ и краката, безъ никакъвъ страхъ. Обаче, ако дадете наклонъ на тази вода, ще видите, какво може да направи тя. Христосъ, който бѣше единъ отъ най-миролюбивитѣ хора на свѣта, извади камшика и изпѫди всички търговци отъ храма. Сега и на васъ казвамъ: Извадете камшика си и изгонете всички лоши мисли отъ главата си. Вземете камшика и изгонете всички лоши желания отъ сърдцето си. Умътъ и сърдцето сѫ храмъ за човѣка, дето никакви търговци, никакви продавачи не трѣбва да останатъ. Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата, да не изпада въ заблуждения. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да четете по него, като по книга. Защо рѫцетѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дълги, отколкото трѣбва, за това има причини. Ние казваме, че всѣки удъ, който се упражнява повече, отколкото трѣбва, се повече развива. Значи, хора съ много дълги рѫце, въ редъ поколѣния сѫ обичали да взиматъ чуждо. Нѣма престѫпление, което човѣкъ да е извършилъ, да не е написано на лицето му. Безразборното изсичане и изкореняване на горитѣ сѫщо е написано на лицето. Ще кажете, че това не е престѫпление. Когато законътъ засегне човѣка, тогава само той разбира, кое е престѫпление и кое — не. Като знаете, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете, каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за нѣкой човѣкъ, че яде много. — Кѫде виждаме това? — Въ този човѣкъ е развитъ специаленъ центъръ, който се намира въ областьта на слѣпитѣ очи. За такива хора се разправятъ баснословни работи. Разправятъ за единъ човѣкъ, че могълъ да изяде закуската на 72 деца наведнъжъ. За другъ нѣкой разправятъ, че могълъ да изяде едно агне отъ 12 килограма съ единъ голѣмъ хлѣбъ. И следъ това изяждалъ още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонътъ изяжда на день 70 килограма оризъ. Китътъ пъкъ яде още повече. Какво показва това? — Че и въ човѣка има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и тѣ не му стигатъ, иска да има милиарди. Какво ще прави съ толкова много пари? Човѣкъ може да има много пари, безъ да бѫде щастливъ. Колко богати мѫже сѫ били опропастени отъ женитѣ си! И колко богати жени сѫ били опропастени отъ мѫжетѣ си! Като се хванатъ за богатството, докато не го изядатъ, не се успокояватъ. Тукъ думитѣ „мѫжъ“ и „жена“ сѫ взети въ изопачена форма. Не е мѫжъ, нито жена този, който може да опропасти човѣка. Това сѫ опорочени форми, които носятъ нещастие за човѣчеството. По цѣлъ день тѣ се каратъ, биятъ слугитѣ и слугинитѣ си и минаватъ за енергични хора. Добре е да бѫде човѣкъ енергиченъ, но ако едно чувство или една способность заематъ мѣстото на други, това нарушава хармонията въ човѣшкия организъмъ. Значи, и въ човѣшкия организъмъ има безправие. — Кога? — Когато нѣкое силно чувство, или нѣкоя силна способность вземе храната на по-слаби чувства и способности въ човѣка. Страшно е, когато човѣкъ се натъкне на тази вѫтрешна борба, на това вѫтрешно потисничество въ себе си. Колко войни сѫ водени за религиозното чувство на хората! Колко хора сѫ били изгаряни за тѣхнитѣ религиозни вѣрвания! Не е лошо, да бѫде човѣкъ религиозенъ, но лошото е въ злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човѣкь силенъ умъ, но лошо е, ако този умъ е злевъзпитанъ. Доброто се крие въ доброто възпитание. То води къмъ самообладание. А самообладанието подразбира умѣене да употрѣбишъ всѣка сила на време и на мѣсто. Истинскиятъ художникъ рисува на платно съ хубави бои и, каквото нарисува, изнася го предъ хората, и тѣ да кажатъ мнението си. Онзи, който не е истински художникъ, рисува, дето му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стенитѣ имъ? Да направишъ набързо нѣкаква скица, това не е художество. Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Какво се ползува Богъ отъ вашата вѣра? Или какво се ползувате вие отъ тази вѣра? Други пъкъ казватъ, че вѣрватъ въ слънчевитѣ лѫчи. Какво се ползува слънцето отъ вашата вѣра? Или какво се ползувате вие отъ тази вѣра? Вѣрата на човѣка въ нѣщо трѣбва да отговаря на нѣкаква реалность. Запримѣръ, да вѣрвашъ въ слънцето, това значи, така да възприемашъ неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъмъ. Следователно. ако вѣрата ни въ Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потрѣбна, какво се ползуваме отъ тази вѣра? Въ Евангелието е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Съ други думи казано: „Въ това седи Любовьта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Често казваме: Всичко въ свѣта произтича отъ Бога. — Кое всичко? — Всичко разумно. Значи, всички възвишени мисли и чувства произтичатъ отъ Бога. Всички добри и разумни хора произтичатъ отъ Бога. Добриятъ баща и добрата майка, добритѣ приятели произтичатъ отъ Бога. Всичко добро произтича отъ Бога и, въпрѣки това, вие отричате Онзи, отъ Когото нѣщата произтичатъ. Ще каже нѣкой, че самъ си ушилъ нѣкаква дреха. Той не се замисля, отде е взета дрехата и колко сѫщества сѫ работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцетѣ сѫ работили за неговата дреха. После се е намѣрилъ нѣкой способенъ човѣкъ да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като платъ. Ти купувашъ плата наготово, занасяшъ го на шивачъ, да ушие дрехата, и казвашъ, че имашъ нова дреха, или че си ушилъ нова дреха. Нѣкои четатъ Библията и минаватъ за религиозни, за учени хора. Въ какво се заключава тѣхната ученость? Тѣ четатъ за единъ или за другъ пророкъ. но нѣматъ тѣхната опитность. Тѣ четатъ за Христа, но никои отъ тѣхъ не е миналъ презъ опитностьта на Христа. Тѣ четатъ за апостолитѣ, но даже и тѣхната опитность нѣматъ. Кой има опитностьта на апостолъ Павла, да бѫде битъ за своитѣ убеждения? — Защо биха Павла? — Защото бѣше много смѣлъ. Преди да стане християнинъ, той гонѣше и преследваше християнитѣ. Като стана християнинъ, той искаше да обърне цѣлия свѣтъ къмъ новото учение. Обаче, евреитѣ му се противопоставяха и казваха: Ето единъ отстѫпникъ отъ нашата вѣра. Тѣ го биха петь пѫти по 39 удари, следъ което характерътъ му се смекчи. Не е лесно, да внесе човѣкъ порядъкъ въ себе си. Често той влиза въ стълкновение съ себе си, не знае, дали това, което иска да направи, е на мѣсто. Той не знае, дали вѣруюто, което изповѣдва, е право, и пита другитѣ за това. Да питашъ другитѣ хора, дали е право това, което вършишъ, то е все едно да питашъ, дали дрехата, съ която си облѣченъ, седи добре на тѣлото ти. Ако питате мене по този въпросъ, азъ бихъ далъ особено мнение, особена мода. Дрехата на мѫжа и на жената трѣбва да вървятъ по линиитѣ на тѣлото. Ако нѣкое тѣло е изопачено нѣкѫде, било раменетѣ сѫ много низки, или дветѣ части на тѣлото несъразмѣрни, дрехата трѣбва да изправя тия дефекти. Казвате, че всичко е отъ Бога. — Това, което е отъ Бога, е съвършено. Обаче, изопаченитѣ форми не сѫ отъ Бога. Тѣ говорятъ за отклоненията, които хората сѫ направили въ редица поколѣния. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да моделира главата си, тѣлото си, да извае една съвършена форма. Такъвъ, какъвто е сегашниятъ човѣкъ, кракътъ му не може да влѣзе въ Царството Божие. Какъ ще влѣзете въ Царството Божие, когато искате да бѫдете богати, щастливи, учени? Това сѫ земни желания. Който влиза въ Царството Божие, самъ по себе си е ученъ, богатъ, щастливъ. И на земята даже, човѣкъ е по-богатъ, отколкото предполага. Той има очи, уши, носъ, уста, мозъкъ, които струватъ милиарди. Когато човѣкъ е недоволенъ отъ живота, отъ богатството си, Богъ казва да го извадятъ отъ тѣлото му и да го заведатъ при Него. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ отиване на човѣка при Бога, да даде отчетъ, защо е недоволенъ. Днесъ и мѫжетѣ, и женитѣ сѫ недоволни отъ живота си. Ако запитатъ жената, защо е недоволна, ще каже, че е недоволна отъ мѫжа си. Мѫжътъ пъкъ ще каже, че е недоволенъ отъ жена си. — Защо сѫ недоволни? — Тѣ се събрали да живѣятъ на едно разстояние отъ четири — петь квадратни метра и мислятъ, че могатъ да бѫдатъ щастливи. Въ бѫдеще, мѫжътъ и жената ще живѣятъ на разстояние най-малко отъ сто километра и отъ време на време ще се срѣщатъ. Тогава нѣма да спорятъ, но ще се разговарятъ като ангели. Много естествено, че днесъ не могатъ да живѣятъ добре. Ако мѫжътъ получава две хиляди лева месечна заплата, жената иска дрехи, обуща, украшения, които струватъ хиляди левове. Мѫжътъ се намира въ противоречие, какъ да й угоди. Другаде пъкъ мѫжътъ създава противоречия на жената. Като наблюдавамъ проявитѣ на хората, виждамъ млади моми, които скубятъ пера отъ юрдечкитѣ. — Защо скубятъ перата имъ? — Тѣ се кичатъ съ тѣхъ, съ което искатъ да кажатъ, че могатъ да се нагодятъ на всички условия, благоприятни и неблагоприятни, т. е. и по суша, и по вода. Момцитѣ гледатъ на тия пера и не могатъ да разбератъ, какво означаватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Това и природата го изисква. Тя е работила върху облѣклото, правила е много опити. Ако видите пауна, перата му сѫ много нашарени. Райската птица е облѣчена, съ такава красива дреха, както никоя царска дъщеря. Пеперудитѣ сѫщо иматъ красиви облѣкла. При това, цвѣтоветѣ сѫ хармонично съчетани. Благодарение на това, колкото по-културенъ е човѣкъ, толкова повече обръща внимание на линиитѣ на своята дреха. Следователно, както дрехата трѣбва да се нагоди на тѣлото на човѣка, така и мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му трѣбва да се нагодятъ споредъ неговото съзнание. Само при това положение човѣкъ е доволенъ отъ себе си. При това, казвате, че искате да бѫдете щастливи. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при едно положение: когато живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата и когато е въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които водятъ съвършенъ животъ. Съвършениятъ човѣкъ използува разумно благата, които му сѫ дадени. Вие живѣете 40—50 години на земята и не знаете, какъ да използувате благата. Вие не знаете, какво нѣщо е приятель. Приятельтъ ви обича, цени и всѣкога желае вашето добро. Въ съвременнитѣ хора има нѣщо опорочено, благодарение на което истинското приятелство липсва. — Кое разваля любовнитѣ отношения между хората? — Неразумната ревность. Всички болести се дължатъ на ревностьта. Единственото нѣщо, което изключва престѫпленията, това е любовьта. Дето е любовьта, тамъ е хармонията. Следователно, не се страхувайте, когато мѫжътъ ви обича и други жени. Щомь обича и други жени, той ще обича и своята. Не мислете, че ако не обича други жени, ще обича само своята. Това е криво разбиране. Любовьта е онази сила въ свѣта, която изключва всѣкаква ревность и противоречия. Който обича, той е въ правия, Божественъ пѫть. Нищо въ свѣта не е въ състояние да опетни любовьта му. Море е великата любовь, нищо не може да я опетни. Хиляди нечисти капки да влѣзатъ въ морето, нѣма да повлияятъ на неговата чистота. Любовьта, за която говоримъ ние, е законъ на Цѣлото. Следователно, Цѣлото всѣкога обича своитѣ части. Може ли човѣкъ да обича лѣвата си рѫка повече отъ дѣсната? Може ли човѣкъ да не обича нѣкой отъ своитѣ удове? Здравиятъ човѣкъ обича еднакво всички свои удове. Здравиятъ човѣкъ обича цѣлото си тѣло. За да бѫде мѫжътъ здравъ, той трѣбва да бѫде широкъ въ плещитѣ, въ раменетѣ, а въ долната часть — по-тѣсенъ. Никакъвъ коремъ не се позволява на мѫжа. Изобщо, между всички удове на здравия човѣкъ има съразмѣрность. Ако носътъ е по-дълъгъ, отколкото трѣбва, а ушитѣ — по-голѣми, това показва нѣкакво отклонение отъ правия пѫть. На магарето и на заека ушитѣ сѫ дълги, понеже тѣ сѫ живѣли при неблагоприятни условия. Заекътъ, запримѣръ, е крайно страхливъ. При всѣко шумоление въ гората, той насочвалъ ушитѣ си да слуша, да не иде нѣкаква опасность. Като насочвалъ ушитѣ си да слуша, той ги продължилъ. Като знаете, че чрезъ упражнения човѣкъ развива удоветѣ си, казвамъ: Работете за развиване на своитѣ добродетели, разумность и сила. Вижте, какъ свири на пиано опитниятъ пианистъ. Като слага и вдига рѫцетѣ си отъ пианото, той изкарва приятни тонове за човѣшкото ухо. Такива трѣбва да бѫдатъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Ако отъ вашитѣ мисли и чувства не се образуватъ приятни за ухото тонове, какъвъ е вашиятъ умъ и какво е вашето сърдце? Какъвъ човѣкъ сте вие, ако въ всѣки, когото срещнете, не видите една добра чърта? Ако искаме да угодимъ на Бога и да имаме Божието благословение, трѣбва да знаемъ, че всичко, което Той е създалъ, е добро. Като не разбиратъ това, хората казватъ, че Богъ не е създалъ нѣщата, както трѣбва. Тѣ намиратъ, че липсва нѣщо. — Защо? — Защото не съпоставятъ нѣщата. Жената казва: Защо съмъ създадена жена? Преди нѣколко прераждания жената е била мѫжъ, а мѫжътъ — жена. Били ли сѫ доволни отъ положението си? И тогава не сѫ били доволни. Жената е форма, чрезъ която се възпитаватъ чувствата; мѫжътъ е форма, чрезъ която се възпитаватъ мислитѣ. За да могатъ въ човѣка да се развиватъ и мислитѣ, и чувствата, той дохожда на земята ту като мѫжъ, ту като жена. Мѫжътъ и жената сѫ форми, които единъ день ще се слѣятъ въ едно и ще образуватъ единъ човѣкъ. Когато се развиятъ чувствата и способноститѣ въ човѣка, тогава той ще бѫде душа, която ще живѣе въ другъ порядъкъ на нѣщата. Първоначално на земята сѫ сѫществували само растения и дървета, и всички мислѣха, че само дървета трѣбва да сѫществуватъ. После дойдоха рибитѣ, които мислѣха сѫщото, че въ свѣта трѣбва да има само риби. Следъ тѣхъ дойдоха птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и най-после — човѣкътъ. Но и човѣкъ не е последна форма на творението. Сегашниятъ човѣкъ вижда само отпредъ, а бѫдещиятъ ще вижда навсѣкѫде: отпредъ, отзадъ, отгоре, отдолу. По този начинъ той ще се освободи отъ всички нещастия, които сполетяватъ днешниятъ човѣкъ. Това е ясновидството, за което мнозина говорятъ. Всичко това се постига само чрезъ любовьта. Любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния сѫ двата велики закона, които управляватъ свѣта. Като обича Бога и ближния си, нито мѫжътъ трѣбва да ревнува жената, нито жената — мѫжа. Щомъ ревнуватъ, тѣ сѫ още въ старата култура, тѣ не обичатъ Бога и ближния си. Ако обичатъ Бога и ближния си, любовьта имъ е света, къмъ когото и да е насочена тя. Ще кажете, че тази любовь е висока, не е за вашето време. За васъ е тази любовь. Не само, че е за васъ, но вие даже сте закъснѣли за нея. Докато не придобие любовьта, човѣкъ вижда нѣщата наопаки. Запримѣръ, той вижда, че нѣкой държи въ рѫката си единъ орѣхъ и го заравя въ земята. Той се чуди, защо оставя орѣха въ земята да изгние, а не го изяде. Добре е да изяде орѣха, но още по-добре е да го посади. Като го посади, следъ нѣколко години орѣхътъ ще израсте, ще даде много плодъ, отъ който ще се ползуватъ повече хора. Казано е въ Писанието: „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Следователно, посадете вашитѣ добродетели, да израстатъ, да видите, какви сѫ плодоветѣ имъ. Човѣшкиятъ характеръ се познава отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Нѣкои казватъ: Да положимъ живота си за Бога и за своя ближенъ. Това значи: Да обичаме Бога и въ Негово име да обичаме всички. Когато обичате нѣкого, и той ви обича. Ако вие не го обичате, и той нѣма да ви обича. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да обича всички хора. Ако сте пѫтникъ и по пѫтя си срещнете нѣколко чешми съ хубава вода, вие ще пиете отъ тѣхъ. Лошо ли сте направили? Чистата вода подобрява живота. Следователно, ако една жена обича правилно, тя се повдига. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Любовьта повдига хората. Безъ любовь човѣкъ се осакатява, а съ любовь се повдига. Сѫществуватъ три прояви на любовьта: човѣшка, ангелска или духовна и Божествена. Въ човѣшката любовь една трета е Божествена, а две трети сѫ човѣшка. Въ духовната любовь две трети сѫ Божествени. една трета духовна, а въ Божествената любовь три трети сѫ Божествена. И чувствата се дѣлятъ на три категории: чувства, които се отнасятъ до физическия свѣтъ; чувства, които се отнясятъ до духовния свѣтъ, и чувства, които се отнасятъ до Божествения свѣтъ. Приятелството е чувство, което има отношение къмъ духовния свѣтъ. Милосърдието се отнася къмъ Божествения свѣтъ, защото се прилага къмъ всички сѫщества: растения, животни и хора. Изявете любовьта си и въ тритѣ свѣта. Това е новото учение. Ако не живѣе едновременно въ тритѣ свѣта и не проявява любовьта си въ тритѣ свѣта, човѣкъ не може да бѫде гражданинъ на Царството Божие. Като живѣе въ човѣшкото съзнание, човѣкъ трѣбва да се вслушва и въ онова, което Божественото му говори. Когато направи нѣщо лошо, човѣшката уста му казва: Не постѫпи добре. Когато направи нѣщо добро, Божествената уста му казва: Добре постѫпи. Вслушвайте се и въ дветѣ усти, които сѫ въ васъ и ви говорятъ. Т. м. * 27. Беседа отъ Учителя, държана на 15. септемврий, 5. ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Израилъ и българинъ „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. Като махнемъ думата „вѣченъ“, остава стихътъ: „Това е животъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ „Каквото вържете на небето, вързано ще бѫде и на земята; каквото развържете на небето, развързано ще бѫде и на земята“. Това се отнася до онѣзи хора, които сѫ познали Бога, а не до онѣзи, които не сѫ Го познали. Това се отнася до онѣзи зрънца, които сѫ на нивата, а не до онѣзи, които сѫ въ хамбара. Сега азъ ще говоря върху две положителни нѣща: върху вѣрата, която е потикъ къмъ знанието, и върху любовьта. която носи животъ. Безъ вѣра човѣкъ не може нищо да придобие. Безъ вѣра човѣкъ не може да угоди на Бога. Всѣки потикъ въ душата ви показва, че вѣрата се проявява. Това, което съвременнитѣ хора наричатъ вѣра, е материалистично схващане на вѣрата. Нѣкой казва: Не зная, дали това, което хората учатъ, е нужно. — Всѣкога можешъ да го провѣришъ. Храната, която ядешъ, всѣкога можешъ да провѣришъ, добра ли е, или не; въздухътъ, който дишашъ. всѣкога можешъ да го провѣришъ; свѣтлината, която влиза въ очитѣ ти, всѣкога можешъ да я провѣришъ; пѫтьтъ, по който вървишъ, всѣкога можешъ да го провѣришъ, правъ ли е, или кривъ. Дошло е време вече, когато трѣбва да посѣемъ нашето знание. Всичко е важно, но въ даденъ случай всичко не е полезно. Когато посѣете житното зърно, въ първо време вие не се интересувате отъ него. Щомъ израсте, върже плодъ и започне да зрѣе, вие се инте-ресувате отъ него: събирате го на снопи, овършеете го и го туряте въ хамбара. Отъ време на време вадите отъ житото въ хамбара и го употрѣбявате. Часть отъ него отива за тѣлото ви, часть — за сърдцето ви и часть — за ума ви. Онѣзи, които не знаятъ, какъ да ядатъ, изпрашатъ житото само къмъ тѣлото си, вследствие на което напълняватъ. Тѣ ядатъ повече, отколкото трѣбва. Има други, които сѫщо не знаятъ, какъ да се хранятъ, вследствие на което приематъ по-малко храна, отколкото трѣбва. Затова тѣ сѫ слаби. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито слабъ, нито пъленъ. Когато наливате нѣкаква течность въ единъ сѫдъ, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно мѣсто. Нѣкои искатъ да бѫдатъ пълни, да знаятъ всичко. Тѣ искатъ да бѫдатъ пълни бурета. Защо имъ е толкова знание? Ако има малко пространство, човѣкъ може свободно да се движи; ако нѣма никакво пространство, той не може да се движи. Сега вие не трѣбва да се спъвате отъ думитѣ „пълнота“ и „празнота“. Всѣка дума има свои елементи, отъ които е съставена. Разгледайте тѣзи елементи и ще намѣрите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете, какво означава думата „българинъ“. Първиятъ елементъ въ тази дума е буквата „б“, която означава посѣване на семето. Вториятъ елементъ е буквата „ъ“, която означава товара, който българинътъ носи. Третиятъ елементъ — „л“ означава това, което българинътъ носи отъ горния свѣтъ. Четвъртиятъ елементъ — „г“ е вѣчното начало, за което българинътъ се е хваналъ. Петиятъ елементъ е буквата „а“, която показва, че българинътъ е бремененъ съ нѣщо. Шестиятъ елементъ — „р“ показва, че, като се хване за нѣщо, българинътъ не се отказва отъ него. Съ деветь чифта волове да го теглишъ, той не се отказва отъ идеята си. На физическия свѣтъ българинътъ се нуждае отъ една хомеопатическа доза надежда; въ духовния свѣтъ той се нуждае отъ хомеопатическа доза вѣра, а въ Божествения свѣтъ — отъ любовь. Щомъ има надежда, той ще бѫде здравъ, ще се бори геройски съ всички болести. Ще хване една болесть, ще я тупне на земята и ще й каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Българинъ съмъ! Като има вѣра, той ще се справи съ всички противоречия въ духовния свѣтъ, ще ги стъпче на земята и ще каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Българинъ съмъ! Какво означава думата Израилъ? Кои сѫ елементитѣ на Израила? Израилъ е онзи, който излиза отъ рая, из — рая, а пъкъ българинъ, който влиза въ рая. Първоначално сте били Израилъ, излѣзли сте отъ рая; после ще станете българи, ще влѣзете въ рая. Така се примиряватъ противоречията. Колко малко е нужно на човѣка, за да бѫде щастливъ. Днесъ българитѣ сѫ щастливи, че имъ върнаха Добруджа. Цѣлъ празникъ е това. Досега българинътъ бѣше вънъ отъ рая, затова бѣше Израилъ. Сега стана българинъ. Значи, той е вече въ рая. Който влѣзе въ рая, всичко взима безъ война, по приятелски начинъ. Сега азъ ви проповѣдвамъ върху вѣрата. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Досега вие сте излизали отъ душата си, но като българи, трѣбва да влѣзете вече въ душата си, да не въздишате повече. Душата е раятъ на човѣка. Всѣки, който е вънъ отъ душата си и въздиша, той е и вънъ отъ рая. Който е престаналъ да въздиша, той е въ рая. Който въздиша, е Израилъ; който не въздиша, е българинъ. Сега, ако се проповѣдва на хората за Бога, мнозина ще кажатъ, че това сѫ нереални работи. — Кои нѣща сѫ нереални и кои — реални? — Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако губишъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, тѣ сѫ нереални. Ако ги придобивашъ, тѣ сѫ реални. Следователно, когато губишъ нѣщата, ти си Израилъ; когато ги придобивашъ, ти си българинъ. Който губи, който се обезсърдчава, който страда, който не може да живѣе съ ближния си, той е Израилъ. Когато Христосъ дойде между израилтянитѣ, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но тѣ Го разпнаха. Тѣ мислѣха, че безъ Христа ще се повдигнатъ повече. Въ сѫщность, повдигнаха ли се? Тѣ не приеха Онзи, Който носѣше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха. Следователно, ако имате въ себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бѫде по-добро? Щомъ влѣзе въ ума ви една Божествена мисъль, вие ще я приемете — нищо повече. Въ нея се крие вашето бѫдеще щастие. Щастието на човѣка седи въ това, да стане българинъ. Днесъ всички сте въ Израилъ. Нѣма човѣкъ, който да не е въ Израилъ. Значи, всички сте извънъ рая и отсега нататъкъ трѣбва да влѣзете въ рая, да станете българи. Засега, първи вкарватъ въ рая българитѣ. — Какъ ги вкарватъ? — Съ камшикъ. Всѣки човѣкъ, билъ той германецъ, французинъ. англичанинъ, който се справя съ своитѣ мѫчнотии, е българинъ. Ако не може да се справя съ мѫчнотиитѣ си, не е българинъ. Какво представя българинътъ на физическия свѣтъ, не е важно. Ние разглеждаме елементитѣ на българина въ духовния свѣтъ. Отъ физическо гледище думата „българинъ“, споредъ нѣкои, е произлѣзла отъ думата „булгуръ“, което показва, че нѣкога българинътъ много употрѣбявалъ булгура за храна. На физическия свѣтъ българинътъ пѣе и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министъръ, ще оправи свѣта. Всѣки българинъ мисли, че може да оправи свѣта. Това е Израилъ. Като дойде истинскиятъ българинъ и каже на камънитѣ да станатъ, тѣ ще станатъ. Онзи, който казва на камънитѣ да станатъ, а тѣ седатъ на мѣстото си, той е Израилъ. Онзи, който казва на Добруджа да се върне, и тя се връща, той е българинъ. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израилъ. Азъ взимамъ думата „българинъ“ въ смисълъ на човѣкъ, роденъ отъ любовьта. Всички европейски народи трѣбва да се родятъ отъ любовьта. Моето почитание къмъ всички народи, но тѣ трѣбва да повѣрватъ въ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Само тогава може да стане истинско опознаване на народитѣ. Това не е за насърдчение, но истина, която единъ день ще провѣрите. Запримѣръ, думата „любовь“ не е еднаква въ всички народи, но идеята. която любовьта преследва, е навсѣкѫде една и сѫща. Съ каквото име да кръщавате любовьта, тя носи навсѣкѫде едни и сѫщи елементи. Сѫщото можемъ да кажемъ и за вѣрата. Тя не е еднаква въ всички народи, но елементитѣ, които носи, навсѣкѫде сѫ едни и сѫщи. Съвременнитѣ народи могатъ да се кръстятъ съ едно общо име — Божественъ народъ. И при това положение, пакъ ще има единъ български Божественъ народъ, турски Божественъ народъ, руски Божественъ народъ, френски Божественъ народъ, английски, италиянски и т. н. Едно е важно: въ бѫдеще всички народи трѣбва да принадлежатъ къмъ единъ новъ народъ, който ще обедини всички народи въ себе си. Ние не подържаме идеята, че на едно дърво трѣбва да има само единъ клонъ или единъ листъ. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-голѣми ставатъ тѣ, толкова сѫ по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, тѣ сѫ многобройни. Обаче, дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представятъ умствения свѣтъ на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодоветѣ на дървото пъкъ показватъ степеньта на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодоветѣ си. Ако плодоветѣ сѫ кисели и стипчави, дървото има едно развитие; ако плодоветѣ сѫ сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодоветѣ на човѣка сѫ неговитѣ постѫпки. Отъ постѫпкитѣ на човѣка сѫдите за неговото развитие и култура. Днесъ много хора търсятъ Бога, но не знаятъ, кѫде да Го намѣрятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде прозорецъ за Бога. Богъ създаде слънцето и земята, но Той самъ не е нито въ слънцето, нито въ земята. Казватъ, че Богъ е навсѣкѫде. Наистина, Той е и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Той е и въ страданията, и въ радоститѣ на хората. Богъ присѫтствува въ разумнитѣ страдания и радости. Нѣкой страда. — Защо? — Ималъ единъ приятель, който заминалъ за другия свѣтъ. Нека се радва, че заминалъ. Богъ го обикналъ и го повикалъ на гости при себе си. Като минавалъ по земята, Богъ харесалъ твоя приятель, далъ му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачешъ и страдашъ за него. Всички хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота. Нѣкой пѫть се ражда дете въ нѣкой домъ, и не знаете, защо се е родило. То може да бѫде момче или момиче. Ако въ единъ домъ се родятъ три — четири момчета, родителитѣ искатъ да иматъ и едно момиче. — Защо? — Защото момчетата носятъ единъ отъ най-твърдитѣ елементи въ себе си. И тъй, ако човѣкъ ражда само мѫжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулитѣ, на мозъка, на дробоветѣ си. За да не става това, човѣкъ трѣбва да прави смѣна въ мислитѣ си: първо да приеме една мѫжка мисъль, после — една женска и най-после — една детска. Отъ друга страна, ако въ ума на човѣка се роди една мисъль, непесрѣдствено следъ нея въ сърдцето трѣбва да се роди едно желание, и въ волята — нѣкаква постѫпка. Правилната обмѣна между мисли, чувства и постѫпки подразбира правилно развиване на човѣшката душа. Ако умътъ, сърдцето и волята не раждатъ, тѣ сѫ осѫдени на страдаия. Кои турци сѫ измѫчвали българитѣ: беднитѣ или богатитѣ? — Богатитѣ. — Защо? — Защото тѣ не раждатъ, т. е. не даватъ нищо отъ себе си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на безплодни дървета. Кои дървета отсичатъ: плоднитѣ или безплоднитѣ? Единъ отъ неджзитѣ на съвременнитѣ хора е, че избѣгватъ да раждатъ. По много причини тѣ се страхуватъ отъ раждането. Мѫжътъ казва: Добре, че не съмъ жена, да раждамъ. — Като се е родилъ на земята, по какъвто и да е начинъ, човѣкъ все ще ражда, не може да се освободи отъ раждане. Ако е мѫжъ, съ ума си ще ражда; ако е жена, съ сърдцето си ще ражда; ако е дете, съ тѣлото си ще ражда. Ако си господарь или слуга, царь или царица, пакъ ще раждашъ. Каквото положение и да заема човѣкъ на земята, непремѣнно ще мине презъ процеса на раждането. Човѣкъ живѣе, докато ражда; щомъ престане да ражда, животътъ минава презъ други процеси. Сега, като говоря за раждането, азъ нѣмамъ предъ видъ онова състояние, придружено съ страдания. Азъ имамъ предъ видъ онова раждане, което е придружено съ радость и веселие. Азъ не говоря за раждане, придружено съ мѫчение, но за онова раждане въ човѣшкия умъ, което се изразява въ радость; азъ говоря за онова раждане въ човѣшкото сърдце, което носи любовь. здраве и разположение; азъ говоря за онова раждане въ волята, което прави човѣка свободенъ. Кѫдето и да ражда човѣкъ — въ ума, въ съ рдцето или въ волята, не е лесно да роди. Условия сѫ нужни за раждането. Земята ражда, само ако се намира подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Не е ли подъ тѣхно влияние, раждането е невъзможно. Освенъ това, важно е положението на земята спрѣмо слънцето. Тази е причината, поради която полюситѣ на земята сѫ лочти безплодни. Малцина се интересуватъ отъ въпроса за раждането въ тритѣ свѣта — умственъ, сърдеченъ и волевъ и запитватъ, какво да правятъ, за да станатъ богати. Придобиването на богатството е последенъ процесъ. Човѣкъ не може да стане богатъ изведнъжъ. Бързото забогатяване е изкуственъ процесъ. Както бързо е забогатѣлъ човѣкъ, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вѣчното богатство, човѣкъ трѣбва да забогатѣе едновременно въ тритѣ свѣта — въ умствения, въ духовния и въ физическия. Когато всички хора станатъ богати по гози начинъ, земята ще се превърне на рай. Да се върнемъ пакъ къмъ символичното понятие „българинъ“. Всѣки българинъ, който е позналъ Бога, може да влѣзе въ рая. Всѣки българинъ, който може да вързва нѣщата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живѣе въ рая — него можете да слушате. — Защо? — Защото Богъ го е кръстилъ. Името „българинъ“ не е произволно дадено. То съдържа въ себе си велика Божествена идея. Който е готовъ да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже нѣкой, че е българинъ. Това не е достатъчно. Българинътъ трѣбва да съдържа три елемента въ себе си: тѣло, което се рѫководи отъ надеждата и работи безъ никакви ограничения; умъ, който се рѫководи отъ вѣрата и работи безъ никакви ограничения, и сърдце, което се рѫководи отъ любовьта и работи безъ никакви ограничения. Следователно, като знаете, какво може да бѫде българинътъ, трѣбва ли да се обезсърдчавате? Трѣбва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовниятъ свѣтъ иска да кали човѣка, да му предаде повече твърдость, изпраща го на земята, между българитѣ. Когато иска да предаде на нѣкой великъ духъ твърдость, той пакъ го изпраща на земята, да се роди българинъ. Който иска да се справя съ мѫчнотиитѣ, да придобие твърдость, става българинъ. Българинътъ е професоръ по твърдостьта. Въ това отношение, когато се касае за установяване на нѣкаква Божествена идея, човѣкъ трѣбва да бѫде българинъ. Изобщо, за да се домогне до нѣщо, човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бѫдатъ простени грѣховетѣ му, той трѣбва да отговори срещу това съ друго нѣщо. — Съ какво? — Съ щедрость. Законътъ на щедростьта подразбира изобилие. За да бѫде щедъръ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ, да не се страхува отъ никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богатъ онзи, който има милиони килограми жито въ хамбара си, а се страхува да не настане гладъ, да не се влошатъ условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пакъ ще донесе своето благо. Днесъ вие сте се събрали, да чуете нѣщо за настоящия моментъ. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живѣете въ настоящето. Вашитѣ идеи сѫ на миналото, въ тѣхъ нѣма никаква реалность. Тѣ сѫ бентове, които всѣки порой, всѣка по-силна вода може да отнесе. Една отъ идеитѣ на миналото е човѣкъ да стане великъ. Чудно нѣщо! Човѣкъ е великъ, но като не съзнава това, стреми се къмъ нѣкакво въображаемо величие. Слонътъ е великъ, голѣмъ, но може ли да заповѣдва на човѣка? Човѣкътъ, малкото сѫщество, се качва на гърба на слона и го управлява. — Защо? — Защото е по-уменъ и по-добъръ отъ него. Той възсѣда слона, управлява го и му говори: Голѣмъ и великъ си, но си изпратенъ при мене, да те уча. Така постѫпватъ и всички ония, които ядатъ кокошки, патици, агнета и др. Тѣ ги колятъ, ядатъ и казватъ, че ги пращатъ на училище въ своя стомахъ, тамъ да се учатъ. Като не познаватъ себе си, хората искатъ да притежаватъ качества, за които тѣ не подозиратъ даже, че се криятъ въ самитѣ тѣхъ. Нѣкой, запримѣръ, иска да бѫде добъръ. Щомъ иска да бѫде добъръ, той се стреми къмъ физическия свѣтъ, иска да изучава неговитѣ закони. Щомъ пожелае да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ се стреми вече къмъ истината и свободата. Обаче, нито доброто е истинско добро, безъ свободата, нито свободата е ценна безъ доброто. Ако човѣкъ не може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарътъ му е пъленъ съ жито, а стомахътъ му е разстроенъ, не може да работи. Какъ ще се ползува отъ това жито? Какъ ще се ползува той отъ доброто, лишено отъ свобода? Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. да превръща енергията на житото въ работа. Житото прави човѣка поетъ, музикантъ, художникъ, ученъ, родолюбецъ и т. н. Безъ жито нищо не можешъ да постигнешъ. Въ духовенъ смисълъ, житото подразбира идеята, която Христосъ изказалъ въ стиха: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Съ други думи казано: Ако не разбирате онова, което е вложено въ житното зърно, и ако не знаете, какъ да го отправите къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце и къмъ своето тѣло, вие не можете да приемете Божествения животъ. Като придобие Божествения животъ, човѣкъ излиза отъ свѣта на постояннитѣ промѣни. Той гледа на всичко отъ добрата страна. Дали приятельтъ му е добре разположенъ, или не, за него е едно и сѫщо. И на облачното, и на ясното небе той гледа съ еднакво разположение. Следователно, докато живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ, хората често изпадатъ въ заблуждения. Запримѣръ, когато иматъ радости, тѣ казватъ, че Богъ ги обича, грижи се за тѣхъ. Щомъ дойдатъ страдания, казватъ, че Богъ ги е забравилъ, че нѣщо се изпрѣчило на пѫтя имъ. Това е заблуждение. Богъ не забравя хората, но тѣ Го забравятъ. Майката не забравя децата си, но децата забравятъ майката. Казано е въ Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравятъ за васъ, азъ ще си спомня“. На друго мѣсто е казано: „Написахъ ви на дланьта си“. Като погледне къмъ дланьта си, Богъ вижда, кѫде е мѣстото на българина и си спомня за него. Всички могатъ да тъпчатъ българитѣ, но като погледне къмъ дланьта си, Богъ казва: „Тукъ сѫ тѣ“. Заслужава човѣкъ да бѫде тъпканъ отъ хората, но името му да бѫде написано на Божията рѫка. Това значи, да бѫдешъ подъ зоркото око на любовьта. „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето“. — Кога? — Когато челото, носътъ и устата ти сѫ правилни и красиви. Вѣрата е създала челото, любовьта — носа, а надеждата — устата. Значи, чрезъ челото, т. е. чрезъ мозъка, човѣкъ възприема енергии отъ висшитѣ свѣтове, чрезъ носа — духовни енергии, а чрезъ устата — енергии отъ физическия свѣтъ. Човѣкъ не може да разбере законитѣ на земята, ако надеждата му не е развита. Щомъ разбира тѣзи закони, той гледа съзнателно на фазитѣ, презъ които човѣшкиятъ животъ минава, и разумно ги използува. Човѣкъ е билъ младъ и пакъ ще бѫде; той е билъ старъ и пакъ ще бѫде. Обаче, за да се използуватъ всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта и, като дойдатъ до 50— 60 годишна възрасть, тѣ не смѣятъ да предприематъ никаква работа, нищо ново, понеже мислятъ, че тѣхното време е минало вече. — Кой ще работи тогава? — Младитѣ и децата. Това е заблуждение. Сегашнитѣ хора проявяватъ живота на миналитѣ поколѣния. Тѣхниятъ животъ е резултатъ на миналото. Животътъ на бѫдещето поколѣние пъкъ ще бѫде резултатъ отъ настоящия животъ. Тогава, какво наследство ще оставите на бѫдещото поколѣние, ако тъй рано се откажете отъ работа? Бѫдещето поколѣние ще покаже, какво сте били вие и какво сте имъ оставили. Стремете се къмъ новото, въ което нѣма остаряване. — Въ какво се заключава новото? — Новото подразбира умъ свѣтълъ, пъленъ съ добродетели; сърдце чисто, пълно съ добродетели и тѣло здраво, пълно съ добродетели. Ще кажете, че тѣлото умира. — Има едно тѣло, което всѣкога върви съ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. Това тѣло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно отъ нея продължава своя пѫть. И въ Божествения свѣтъ не приематъ човѣка безъ тѣло. Въ никой свѣтъ не приематъ човѣка безъ умъ, безъ сърдце и безъ тѣло. Той остава нѣкѫде въ козмоса, но при страшно мѫчително състояние. За да не изпада въ това мѫчително положение, човѣкъ трѣбва да пази физическото си тѣло, да не нарушава неговата чистота и цѣлость. Какво ще стане съ млѣчната още ядка на орѣха, ако преждевременно пострадатъ горнитѣ две покривки? Орѣхътъ е осѫденъ на смърть. Той не може да продължи своето сѫществуване. Като се запазятъ горнитѣ покривки, орѣхътъ се развива правилно. Всѣка покривка пада на времето си и, като се посади орѣхътъ, отъ него излиза новъ животъ. Казано е въ Битието: „И земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. Духътъ Божи. това е свѣтлината на свѣта. Следователно. докато Слънцето на живота грѣе, използувайте свѣтлината му, да организирате вашата земя, т. е. тѣлото си, да го превърнете въ рай. Въ Божествения свѣтъ слънцето грѣе всѣкога и освѣтява всѣки, който иска да се ползува отъ него. Сега, азъ говоря за онѣзи българи, които сѫ въ Божествения свѣтъ. Има българи и въ духовния свѣтъ. Когато се намѣрите въ известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се къмъ българитѣ отъ духовния свѣтъ, тѣ ще ви помогнатъ. Ако и тѣ не могатъ да ви помогнатъ, обърнете се къмъ българитѣ въ Божествения свѣтъ. Тѣ непремѣнно ще ви се отзоватъ. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, не е важно. Ако е вѣрно, за моя смѣтка остава, азъ печеля; ако не е вѣрно, ще благодарите, че съмъ ви далъ едно богато угощение. Сега, вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашия умъ, въ вашето сърдце, въ вашата душа и въ вашия духъ. Въ тѣхъ се крие Великиятъ въ свѣта. Тѣ произлизатъ отъ Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърдцето си, като учители на вашия животъ. Ако тѣхъ не слушате, кого можете да слушате? Ако нѣкой дойде отвънъ и се опитва да ви въздействува, вие казвате: Не ставамъ робъ на никого! — Който не служи на Бога, само той е робъ. Който не люби, който не вѣрва, който не се надѣва, само той може да бѫде робъ. Всѣки, който е възприелъ истината, той е свободенъ. Който е възприелъ любовьта, знанието, той е свободенъ човѣкъ. Не е лесно, да приложи човѣкъ принципитѣ на любовьта и на свободата, да се откаже отъ старото. Тъкмо сѣдате предъ приятенъ, хубавъ обѣдъ и при васъ дохожда единъ гладенъ човѣкъ. Нѣщо ви нашепва: Раздѣли обѣда си съ този човѣкъ! Погледнешъ къмъ обѣда си, погледнешъ къмъ бедния човѣкъ, не ти се дава. Пакъ нѣщо ти нашепва: Раздѣли обѣда си съ този беденъ. Повикай го при себе си, Богъ е въ него. Ако не сподѣлишъ обѣда си съ него, ще съжалявашъ. Следъ дълго увещаване ти се съгласявашъ да дадешъ нѣщо отъ себе си на своя беденъ братъ. Не се стопява лесно коравото човѣшко сърдце. Не е въпросъ да правимъ добро, съ което да се показваме предъ хората. Азъ съмъ за онова положение, когато човѣкъ почувствува присѫтствието на Бога, да стане на крака съ всичкото си уважение и почитание. Отъ хиляди години насамъ Богъ те е подкрепвалъ, давалъ ти е всички блага на разположение — ще станешъ и ще Му се поклонишъ. Заради Него, ще извършишъ всичко съ любовь. И най малкото да направишъ за Него, ще получишъ благословението Му. И царь да си, бѫди готовъ за Бога на всѣкакви жертви. За предпочитане е да бѫдешъ последенъ човѣкъ въ свѣта, но съ Бога, отколкото пръвъ и безъ Бога. За предпочитане е да бѫдешъ последенъ слуга, но съ Бога, отколкото пръвъ царь безъ Бога. Ако и царьтъ е съ Бога, още по-добре. Ако си мѫжъ, и Богъ е съ тебе, радвай се. Ако си жена, и Богъ е съ тебе, радвай се. Ако си дете, и Богъ е съ тебе, радвай се. Изобщо, въ каквото положение и да се намирашъ, важно е, Богъ да е съ тебе. Когато влѣзе въ кѫпалнята и намѣри онзи, който отъ 38 години лежеше боленъ, Христосъ го изцѣри. — Защо само него излѣкува? — Защото само той очакваше Христа. Дълбоко въ душата си той уповаваше на Бога. Значи, въ Израилъ по онова време имало само единъ, който очаквалъ да го избави нѣкой. Васъ кой ще избави? Днесъ и вие сте въ кѫпалнята, но ако не можете да се излѣкувате, ще влѣзете въ лоното на смъртьта. Кой ще ви избави оттамъ? Единъ день наблюдавамъ, какъ единъ соколъ се спусна върху единъ косеръ, който спокойно си пѣеше, и го сграбчи. Веднага отправихъ мисъльта си къмъ сокола, казахъ му: Ще пуснешъ косера! Той го пусна и отлетѣ. При другъ случай наблюдавамъ, какъ единъ кълвачъ чука съ клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работникъ е кълвачътъ, върши своята работа. Зададе се отнѣкѫде соколъ и право върху кълвача. — Слушай, това е работникъ, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай. Той пусна кълвача. Много соколи има въ живота. Единъ отъ тѣхъ е човѣшкото безвѣрие. Като дойде при васъ, то казва: Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко. — Щомъ работата е добра, не слушайте безвѣрието, но го вържете. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето“. Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безвѣрие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бѫдатъ вързани и на небето. Какво трѣбва да развържете на земята? Развържете вѣрата, надеждата и любовьта на земята, за да бѫдатъ развързани и на небето. Пожелавамъ ви сега, като българи, да бѫдете образецъ на всички народи. Какво представятъ българитѣ? Тѣ не сѫ нито избраницитѣ на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присѫтствуватъ на царската вечеря, подъ различни предлози: че си купили ниви и ги засѣли, че воловетѣ си опитвали, че се женили. Когато званитѣ се отказаха отъ поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопѫтищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слѣпи, да ги облѣка въ нови премѣни, да седнатъ съ мене заедно на трапезата“. Това сѫ българитѣ. Хроми и сакати сѫ тѣ за грѣха, за престѫпленията. Слѣпи сѫ тѣ за злото — не го виждатъ. Тѣ сѫ осиромашели за стария и грѣшенъ животъ; тѣ се отказали отъ всички заблуждения и търсятъ новия свѣтълъ день, въ който Слънцето вѣчно грѣе, а Правдата строи нови пѫтища. Благословенъ е онзи народъ, за когото може да се каже: Който не бѣше мой народъ, намѣри ме. Моятъ народъ, обаче, остана вънъ“. Прочетете сега „Добрата молитва“, която ще бѫде символъ на новото вѣрую въ свѣта. * 26. Беседа отъ Учителя, държана на 8. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Функции на вѣрата Послание къмъ Евреитѣ, 11. гл. Въ 11. глава отъ Посланието къмъ евреитѣ се говори за вѣрата. Съвременнитѣ хора иматъ различни понятия за вѣрата. Кои сѫ побудителнитѣ причини да вѣрва човѣкъ? Отъ какъвъ характеръ сѫ тия причини? Едни отъ причинитѣ, които заставятъ човѣка да вѣрва, иматъ материаленъ характеръ, други — духовенъ, а трети — Божественъ. Понѣкога вѣрата на човѣка е въ състояние да реализира само материални блага; понѣкога тя реализира духовни блага. а понѣкога — Божествени. Има случаи, когато вѣрата на човѣка е въ сила да реализира едновременно и материални, и духовни, и Божествени блага. Отъ реализирането на благата, къмъ които човѣкъ се стреми, се опредѣля и неговата вѣра. Ако нѣкой се стреми къмъ постигане само на материални блага и може да ги реализира чрезъ вѣрата си, неговата вѣра е частична. Той казва, че е вѣрващъ, но неговата вѣра има отношение само къмъ материалния свѣтъ. За да има ясна представа за себе си, човѣкъ трѣбва да си отговори на единъ сѫщественъ въпросъ: Какъвъ е неговиятъ стремежъ. Слушате нѣкой да казва: Единъ е моятъ стремежъ — да си поживѣя и да си похапна добре. — Това не е стремежъ. Като живѣе, човѣкъ непремѣнно ще яде. Ако не яде, не може да живѣе. Ако човѣкъ живѣе, само за да яде, това е изключително физически животъ. Този човѣкъ живѣе само за земята. За да не остане човѣкъ само на физическия свѣтъ, съ земни стремежи, религиознитѣ казватъ, че човѣкъ не трѣбва да яде много. Малко или много, това сѫ относителни понятия. Пчелата яде като пчела, комарътъ — като комаръ, слонътъ — като слонъ. Слонътъ може да каже, че яде малко. Колкото малко да яде слонътъ, съ единъ неговъ обѣдъ пчелитѣ могатъ да прекаратъ години. Не е въпросъ въ малкото или въ многото ядене. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, колко ядене му е нужно. Той трѣбва да има правилни разбирания за живота. Какво дете ще роди майката, това зависи отъ нея. Докато е бременна, майката има грижи за детето си. То не е самостоятелно и зависи отъ майка си. Каквито грижи положи майката за детето си, духовни или физически, такова ще бѫде то. Обаче. когато се роди, детето постепенно се освобождава отъ влиянието на майка си. Тогава грижитѣ на майката се намаляватъ, а на детето се увеличаватъ. Когато грижитѣ на човѣка се увеличаватъ, той започва да се безпокои и казва, че животътъ му е дотегналъ, не иска повече да живѣе. Който не иска да има грижи, трѣбва да остане завинаги въ утробата на майка си. Обаче, излѣзе ли вънъ отъ тази утроба, непремѣнно ще има грижи. Не само, че ще има грижи, но отъ день на день грижитѣ му ще се увеличаватъ. Значи, грижитѣ на майката сѫ безгрижие за детето. И грижитѣ на детето сѫ безгрижие за майката. Христосъ казва: „Не се грижете за себе си, има кой да се грижи за васъ.“ — Какво означаватъ тия думи? — Христосъ иска да каже, че докато е въ утробата на майка си, детето нѣма за какво да се грижи. — Какво трѣбва да прави детето въ утробата на майка си? — То трѣбва да се учи. Първиятъ урокъ, който детето учи въ утробата на майка си, е мълчанието. Като се научи да мълчи, то ще изучава кротостьта, смирението, въздържанието, любовь къмъ майка си. Започне ли преждевременно да си дава мнението по различни въпроси, майка му ще го изпѫди навънъ. Докато е въ утробата на майка си, детето нѣма право да се произнася за характера и проявитѣ на майка си. Каже ли само една дума, тя го изхвърля навънъ — единъ моментъ повече не може да остане въ утробата й. Първитѣ човѣци напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото трѣбваше. Дълго време тѣ трѣбваше да мълчатъ. — Защо? — Защото бѣха въ утробата на майка си. Богъ имъ каза: „Докато сте въ утробата на майка си, нѣма да ядете отъ забраненото дърво“. Обаче, тѣ побързаха да излѣзатъ вънъ, въ свѣта на грижитѣ. Тѣ проговориха преждевременно, заради което излѣзоха отъ майчината си утроба. Като се видѣха самостоятелни, тѣ ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и напуснаха рая. Всѣки човѣкъ, въ когото се яви желание да яде отъ забраненото дърво, трѣбва да напусне рая. Мнозина се запитватъ, защо хората умиратъ и защо се раждатъ. Много просто. Хората умиратъ и се раждатъ, защото сами искатъ това. Който иска да се роди, ражда се; който иска да умре, умира. Детето се ражда, или защото майката иска, или защото то иска. Казвате: Така ли е въ сѫщность? — За мене е така, а за васъ, както искате. Вие можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. — Ама, ние вѣрваме въ Бога, за Него мислимъ. — Въ Бога вѣрвате, а по цѣли дни мислите, какъ по добре да се наредите. По цѣли дни нареждате кѫщата си. Богъ не е човѣкъ, да дойде въ кѫщата ви. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да изостави кѫщата си, да не я чисти. Който е чистъ отвънъ, и отвѫтре трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казва: Не ме гледайте, какъвъ съмъ отвънъ; гледайте, какъвъ съмъ отвѫтре. Нѣкой баща казва: Не ме гледай, какъвъ съмъ отвънъ, съ хората. Ела да ме видишъ, какъвъ съмъ съ жената и съ децата. Другъ казва: Не гледай, какъвъ съмъ съ жената и съ децата си; гледай, какъвъ съмъ съ външнитѣ хора. Наистина, нѣкои хора сѫ добри отвънъ, съ окрѫжавашитѣ; други сѫ добри въ дома си, съ близкитѣ си. Външната страна на човѣка е неговиятъ физически свѣтъ; вѫтрешната му страна представя духовния му свѣтъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, да не обръщатъ внимание на външнитѣ му отношения, а на вѫтрешнитѣ, това значи, да не гледатъ физическата страна на живота му, но духовната. Азъ бихъ желалъ, човѣкъ да бѫде еднакъвъ и външно, и вѫтрешно, т. е. и въ физическо, и въ духовно отношение. Явява се въпросъ: външното отъ вѫтрешното ли зависи, или вѫтрешното отъ външното? Да се върнемъ пакъ къмъ вѣрата. Тя е сила, която стимулира човѣка къмъ придобиване и развиване на нѣкои дарби и способности. Безъ вѣра човѣкъ нищо не може да постигне. Като вѣрва въ това, къмъ което се стреми, човѣкъ ще работи, за да го реализира. — Какво предстои на човѣка да реализира? — Човѣкъ се стреми да реализира всичко онова, което е вложено въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Като се стреми да реализира своитѣ желания, той трѣбва да знае, кои, именно, трѣбва да реализира. Нѣкой иска по-скоро да израсте, да стане възрастенъ, да придобие повече знания. Обаче, като стане възрастенъ, той започва да се плаши и казва: Остарѣхъ вече. Защо се страхува отъ старостьта? Нали самъ пожела да стане възрастенъ? Той мислѣлъ, че като възрастенъ, ще има голѣми знания, но останалъ излъганъ. Той казва: Какво придобихъ въ живота? Бѣхъ дете, станахъ юноша, после — възрастенъ, сега съмъ старъ, но нищо особено не направихъ. Какво представя младостьта и какво — старостьта? Младостьта е чувалъ, който съдържа сто килограма тежесть, но е турено въ него само единъ килограмъ. Старостьта е пакъ сѫщиятъ чувалъ, който е напълненъ догоре. Младиятъ върви свободно, подскача и леко подхвърля чувала си. Стариятъ едва се движи, напълнилъ е чувалътъ си съ връхъ. Той носи сто килограма тежесть, гледа къмъ земята и пъшка. — Защо младиятъ се движи свободно? — Защото мисли само за днесъ. Като има единъ килограмъ брашно въ чувала си, той е доволенъ. Стариятъ едва се движи, но все за утрешния день мисли, какъ да се осигури за повече години. Като мислѣлъ за утрешния день, той все пълнѣлъ чувала си, докато най-после го напълнилъ догоре. Пъленъ е чувалътъ му, но не може лесно да ходи, не може да изправи главата си. Защо му трѣбватъ сто килограма брашно? Като има едно кило, достатъчно му е. Останалитѣ 99 килограма сѫ излишни. Като мислять да се осигурятъ, хората правятъ по нѣколко кѫщи: една за младитѣ, друга за старитѣ. Като израснатъ децата, тѣ правятъ още нѣколко кѫщи. После пъкъ за внучетата и т. н. Това е излишенъ товаръ, който преждевременно огъва гръбнака на човѣка къмъ земята. Това сѫ примѣри отъ живота, които показватъ, какви сѫ резултатитѣ отъ осигуряването. Не е лошо да има човѣкъ кѫщи, но бащата е създалъ вече една кѫща на сина си — неговото тѣло, нѣма защо да му прави втора кѫща. Ако синътъ иска да има втора кѫща, въ която да внесе кѫщата, която баща му направилъ, нека самъ се погрижи за това. Нека работи, за да си направи нова кѫща. Сѫщото се отнася и до дъщерята. Не е лошо родителитѣ да направятъ по единъ апартаментъ на сина и на дъщеря си, но по този начинъ тѣ ги лишаватъ отъ работа. Какво ще правятъ синътъ и дъщерята на земята, ако имъ дадатъ готови кѫщи за живѣене? Тѣ нѣма какво да работятъ. Когато способнитѣ ученици решатъ задачитѣ си, тѣ иматъ време да решатъ задачитѣ на неспособнитѣ ученици, но какво излиза въ края на краищата? Докато сѫ въ училището, неспособнитѣ ученици могатъ временно поне да минатъ за добри. Обаче, излѣзатъ ли отъ училището, животътъ ще ги постави на изпитъ, и тѣхната неспособность ще се прояви. Бащата осигурилъ сина и дъщеря си, турилъ въ банката на тѣхно име по сто хиляди лева. Когато се намиратъ въ затруднение, тѣ вадятъ по малко отъ вложенитѣ пари, докато ги свършатъ. Лесно се работи съ решени задачи: щомъ се свършатъ паритѣ, пакъ се даватъ задачи, но синътъ и дъщеряга не могатъ сами да ги решатъ. Който самъ е решавалъ задачитѣ си, той самъ може да си направи кѫща. Онзи, на когото други сѫ решавали задачитѣ, той нищо не може да спечели, никаква кѫща не може да си направи. Самъ да решавашъ задачитѣ си, това значи, да развивашъ търпението си. Нѣкой казва, че е търпеливъ, а като диша, повдига раменетѣ си, криви се ту на една, ту на друга страна. Който повдига и изкривява раменетѣ си, той нарушава равновесието си. Раменетѣ сѫ везни, поставени за граница между духовния и Божествения свѣтъ. Нарушите ли това равновесие, вие нарушавате хармонията на своя животъ. Преди години единъ виденъ българинъ ме запита, какво ще стане съ Добруджа, ще си я вземемъ ли пакъ? Азъ казахъ, че Добруджа ще падне право въ устата ни, като зрѣлъ плодъ. Достатъчно е да отворимъ устата си и да чакаме — нищо повече. — Какъ може това? Може ли безъ бой да ни я дадатъ? — Може. Чакайте само и ще видите, какво ще стане. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че на бой не имъ върви. Каквото сѫ взели съ бой, всичко сѫ изгубили. Сега не остава нищо друго, освенъ да чакатъ. Добре е човѣкъ да бѫде готовъ за бой, но той пръвъ да не предизвиква. Какво означава боятъ? Да се бие човѣкъ, това значи, да тури нѣщо на гърба си. Всѣка работа, която не е свършена добре, води къмъ бой. Всѣко нѣщо, което смущава човѣка, създава въ него воинствено разположение. Ще кажете, че безъ война нѣма постижения. Съгласенъ съмъ и съ това. Човѣкъ трѣбва да работи, да воюва въ себе си. И да има вѣра, той пакъ трѣбва да работи. Истински вѣрващъ е онзи, който работи, а не онзи, който живѣе въ бездействие. Всѣки трѣбва да работи умѣрено, да не пресилва нѣщата. За да знае, кога и колко трѣбва да работи, човѣкъ трѣбва да развива чувството си, да предвижда нѣщата. Всѣки има това чувство, но всички не сѫ работили за неговото развитие, вследствие на което въ нѣкои хора то е силно развито, въ други — по-слабо, а въ трети — още не е проявено. Често слушате нѣкой да ви говори, че ходилъ на онзи свѣтъ, видѣлъ Христа и Бога. И това ще ви разправя тъкмо онзи, въ когото прозрението е слабо развито, или почти никакъ. Той ще ви каже, че ходилъ на онзи свѣтъ! Какво видѣлъ тамъ? — Видѣлъ Христа, облѣченъ въ бѣли шопски дрехи и съ калпакъ на главата си. Видѣлъ още и Бога, въ видъ на старецъ. — Това сѫ негови специфични разбирания за Бога и Христа. Въ сѫщность, той не е видѣлъ нито Бога, нито Христа. Чудно нѣщо! Видѣлъ Христа, а работитѣ му не вървятъ добре. Видѣлъ Господа, а не може да реши една обикновена задача. Това сѫ заблуждения, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Като не разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ, хората се стремятъ главно къмъ физически придобивки. Тѣ искатъ да бѫдатъ физически красиви, безъ да подозиратъ, че физическата красота безъ духовната е временна. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ става и физически, и духовно красивъ. Има ли тази красота, човѣкъ свободно може да се яви предъ хората. Дето минава, всички се обръщатъ да го гледатъ. Страшно е, когато хората обръщатъ главата си отъ нѣкого, не искатъ да го гледатъ. Синътъ на единъ турски бей се оженилъ за една млада мома, която била препорѫчана като голѣма красавица. Споредъ закона на Мохамеда, момъкътъ нѣма право да вижда своята избраница преди вѣнчаването. Той вѣрвалъ на препорѫката на своитѣ близки. Като се оженили, неговата избраница свалила предъ мѫжа си булото, съ което покривала главата си, и казала: Предъ кого трѣбва да се показвамъ? Мѫжътъ й трѣбвало да каже, предъ кои отъ неговитѣ близки тя има право да се показва. Като я видѣлъ, той се ужасилъ и казалъ: Показвай се, на когото искашъ, само на мене не се показвай. Сега и на васъ казвамъ: Работете върху себе си да придобиете такава красота, че като ви види Богъ, да не каже, както синътъ на бея казалъ на своята избраница, но да каже: Показвайте се първо на мене! Следователно, ако вие имате смѣлостьта да се покажете на Бога, ще се показвате и на всички хора. Ако Богъ ви харесва, всички хора ще ви харесватъ. И тъй, истински красивъ е онзи, който е красивъ едновременно на физическия свѣтъ, въ духовния и въ Божествения. Съ други думи казано: Красивъ човѣкъ е онзи, който е красивъ по умъ, по сърдце и по тѣло. Следователно, ако човѣкъ не е красивъ, търсете причината за това или въ физическия, или въ духовния, или въ Божествения свѣтъ. Виждате нѣкой човѣкъ съ много тънки устни и питате, защо устнитѣ му сѫ толкова тънки. Причината за тънкитѣ устни се крие или въ физическия, или въ духовния, или въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ е ялъ малко, или въ единъ отъ свѣтоветѣ, или въ двата, или въ тритѣ свѣта едновременно. Нѣкой човѣкъ има дебели устни. Той е ялъ много. За да направи устнитѣ си по-тънки, той трѣбва да яде по-малко. Изобшо, дали устнитѣ на човѣка сѫ тънки или дебели, това зависи отъ съотношението между другитѣ части на лицето. За тази цель човѣкъ трѣбва да знае нормата на нѣщата и оттамъ да прави своитѣ изчисления. Човѣкъ се стреми къмъ възвишения свѣтъ, дето нѣщата сѫ точно опредѣлени. Тамъ не може да се играе съ изкуството. Тамъ, между всички удове на лицето, както и на цѣлото тѣло, има известно съотношение, което не търпи никакво отклоняване. Като знае нормалнитѣ съотношения между удоветѣ на човѣшкия организъмъ, всѣки човѣкъ може да изучава себе си и постепенно да изправя своитѣ криви страни или отклонения. Това сѫ задачи на бѫдещето. Ако нѣкой иска да има красива уста, преди всичко, той трѣбва да знае, какъ да говори. Който има красива уста. красиво говори. Словото, което излиза отъ устата на човѣка, храни първо него, а после и окрѫжаващитѣ. За доброкачествената храна всѣки е готовъ да плаща. Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувствуване оформява носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъль оформява челото, а неправилната го изкривява. Следователно, искате ли да имате правилно, добре оформена глава, вие трѣбва да мислите, да чувствувате, да постѫпвате и да говорите правилно и красиво. Ако главата е добре оформена, и тѣлото е красиво, стройно и добре развито. Като изучава себе си, човѣкъ вижда, че много работа му предстои. Той казва: Чудно нѣщо! Едно време имахъ повече надежда и вѣра, а сега и надеждата, и вѣрата ми отслабнаха. Защо сѫ отслабнали? — Защото дружишъ съ хора, на които вѣрата и надеждата сѫ слаби. Той се намира подъ тѣхно влияние. Докато се кали и развие вѣрата и надеждата си, да не пада духомъ и да не се обезсърдчава, човѣкъ трѣбва да дружи съ хора, които иматъ силна вѣра и надежда. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ влияния. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате своитѣ дарби и способности, да се калявате, да издържате на чужди влияния. Ако дружите съ добри, способни и вѣрващи хора, и вие ще развивате съответнитѣ дарби и способности. Когато учителитѣ и професоритѣ на ученицитѣ и на студентитѣ сѫ способни хора, работата върви добре. Не сѫ ли способни, ученицитѣ се спъватъ и не могатъ да учатъ добре. Запримѣръ, нѣкой учитель преподава химия, но не чувствува влѣчение къмъ нея. Щомъ учительтъ не обича предмета си, и ученицитѣ не го обичатъ. За да разбира химията, човѣкъ трѣбва да разбира любовьта. Ако не обича химията, той често пострадва: ту лицето, ту носа, ту рѫката му ставатъ жертва. Който не разбира, въ какви отношения, какъ и кога да се съединяватъ елементитѣ, той често се натъква на нѣкакви малки катастрофи. Химикътъ трѣбва да разбира законитѣ, по които елементитѣ се съединяватъ. Не спазва ли тия закони, той се натъква на катастрофи: нѣкѫде ретортата се пръснала, нѣкѫде станалъ малъкъ пожаръ. На разбранъ езикъ казваме, че който се заелъ да сватосва елементитѣ, трѣбва да знае, какъ и кога да ги сватосва. Не знае ли това, по-добре да не се заема съ тази работа. Сѫщото се отнася и съ хората. Ако сватосвате младитѣ моми и момци, трѣбва да знаете, какъ да направите тази работа. Не знаете ли, какъ да сватосвате, и дветѣ страни ще съжаляватъ, че сте ги сватосвали. За да се оженятъ двама души, тѣ трѣбва да иматъ три допирни точки помежду си: на физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Въ това отношение птицитѣ стоятъ по-високо отъ хората. Тѣ се женятъ, както Богъ изисква, а хората се женятъ, или споредъ своитѣ желания, или споредъ желанията на хората. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, че не се оженилъ. Той любилъ десеть души и казва, че не е жененъ. Това не е вѣрно. Чистота се иска отъ хората. Божествениятъ свѣтъ не търпи абсолютно нищо нечисто. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫде безъ маска. Тамъ всѣки човѣкъ влиза такъвъ, какъвто е, безъ никаква маска на лицето си. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ вижда своитѣ постѫпки; той вижда всички хора, съ които има добри или лоши отношения. И еднитѣ, и другитѣ ще вървятъ следъ него. Съ ония, които е обичалъ, той ще се яви при Господа и ще каже: Ето моятъ домъ. Добре е човѣкъ да обича. И цѣлиятъ свѣтъ да обича, той се ползува. Какво значи, да обичашъ и да те обичатъ? — Да обичашъ и да те обичатъ, това значи, да си помагате взаимно. Приятно е на човѣка да го обичатъ. Той мисли, че това благо му е дадено за вѣчни времена. Не, човѣкъ се ползува отъ благата на любовьта, докато чешмата тече. Човѣкъ се ползува отъ любовьта, докато водата е чиста. Щомъ чистата вода престане да тече и отъ чешмата започне да излиза мжтна вода, човѣкъ се отказва отъ любовьта. За какво обичате човѣка? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, не за неговата външность, но за онова, което изтича отъ него: за чувствата. за мислитѣ и за постѫпкитѣ му. Когато се обичатъ, хората се опознаватъ. Не можете да познаете човѣка, докато не го обичате. Какво виждаме въ отношенията на хората? Тѣ казватъ, че се обичатъ, а въпрѣки това се каратъ и биятъ. Това е отрицателната страна на опознаването. Нѣкой седи настрана и гледа, какъ се каратъ. Иска да ги сѫди, да се произнесе, кой отъ двамата е правъ. Нѣма защо да сѫдите хората, нито да се произнасяте за тѣхната правота. Като се скаратъ, тѣ сами ще се опознаятъ и ще разбератъ, кой отъ двамата е по-правъ. Когато двама атлета се биятъ, тѣ ще разбератъ, кой отъ тѣхъ е по-силенъ. Който победи, силата е на негова страна. Докато не сѫ влѣзли въ борба, и двамата се мислятъ за силни. Щомъ се сбиятъ, спорътъ престава. — Защо? — Знае се вече, кой отъ двамата е по-силенъ. Ако не знаешъ, какъ да се боришъ, не влизай въ борба. Нѣкой влиза неподготвенъ, но мисли, че щастието ще му помогне. Излиза на сцената, но веднага го по-валятъ на земята. И следъ това се чуди, зашо не е успѣлъ въ борбата. Много естествено. Той разчиталъ на нѣкакво илюзорно щастие. Щастието на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Ако си шивачъ и можешъ да шиешъ хубави дрехи, да задоволявашъ клиентитѣ си, щастието ти седи въ ума и въ рѫката ти. Ако не можешъ да шиешъ добре, нѣмашъ щастие. Щастието се заключава въ любовьта. Работете съ любовь, за да бѫдете щастливи. Днесъ всички религиозни хора сѫ подложени на изпитъ, да се провѣри любовьта имъ. Тѣ казватъ, че иматъ любовь къмъ Бога. — Какъ се познава тази любовь? — Като обичатъ жена си и децата си, тѣ мислятъ, че това е сѫщевременно любовь и къмъ Бога. Любовьта къмъ жената не е любовь къмъ приятеля, нито къмъ брата. Любовьта къмъ сина или къмъ дъщерята не е любовь къмъ приятеля. Всички видове любовь се различаватъ. Даже и любовьта къмъ дъщерята не е сѫщата, както любовьта къмъ сина. Дъщерята представя сърдцето, а синътъ — ума. Вие трѣбва да знаете тѣзи нѣща и да ги различавате, защото ви предстои матура. Всички хора трѣбва да държатъ матура за гимназия. За тази цель ви е даденъ конспектъ, по който ще учите. Само нѣколко въпроси ако не знаете, ще ви скѫсатъ. Вие трѣбва да знаете всички въпроси, че, дето ви пипнатъ, да отговорите. Има лесни и мѫчни въпроси, но трѣбва да знаете всичко. Комисията е строга и взискателна. Като ученици, вие трѣбва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите любовьта. Знайте, че любовьта, която излиза отъ сърдцето ви, иде отъ Великия източникъ на живота. Дето и да се докоснете, когото и да срещнете, вие ще възприемете нѣщо отъ него. Срѣщате една млада мома, която е влюбена въ нѣкой момъкъ, и вие възприемате любовьта й. Вие мислите, че самъ сте влюбени. Не, любовьта не е ваша, нито на момата. Обаче, рад вайте се, че въ даденъ моментъ можете да проявите любовьта. Човѣкъ може да счита за свое нѣщо само това, съ което се е родилъ. Всѣко нѣщо, което временно обладава, не е негово. Така се обясняватъ бързитѣ смѣни въ настроенията на човѣка. Нѣкой казва, че е голѣмъ грѣшникъ. Това не е негова мисъль. Той я възприелъ отъ другъ човѣкъ. На другия день сѫщиятъ човѣкъ казва, че е праведенъ. И тази мисъль не е негова, възприета е отнѣкѫде. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, ако човѣкъ не може да възлюби хората, както Богъ го е възлюбилъ, неговата любовь е отражение на Божията. Тази любовь наричаме лична. Когато човѣкъ разбере, че любовьта на Бога къмъ всички хора е еднаква, поради което има предъ видъ нуждитѣ имъ, тогава само човѣшката любовь е проявление на Божията. Станешъ ли проводникъ на тази любовь, ти трѣбва да обичашъ еднакво и тѣлото, и ума си. Като обича своя умъ и своето сърдце, човѣкъ се свързва съ умоветѣ на всички добри и разумни хора и се радва на успѣхитѣ имъ. Ако срещне нѣкой силенъ човѣкъ, и на него ще се радва. Единъ день и той ще има възможность да стане силенъ. Обичайте хората съ ума си, съ сърдцето си, съ цѣлото си тѣло. Това значи, да обичате хората и въ тритѣ свѣта. Днесъ хората се изпитватъ едни-други, вследствие на което развалятъ отношенията си. Какъ ще те изпитва човѣкъ съ нечисти рѫце? Само онзи може да те изпитва, който стои по-високо отъ тебе, т. е. на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ чисти. Въ този смисълъ, само Богъ изпитва човѣка. Следователно, който се осмѣли да изпитва ближния си, трѣбва да бѫде чистъ. Той изпитва ближния си отъ наученъ интересъ, иска да знае, какво е вложилъ Богъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Понеже хората сѫ проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и чрезъ тѣхъ се даватъ всички блага, интересно е да изучавате човѣка, а не да го изпитвате. Бѫдете готови да изучавате себе си и своя ближенъ безъ смущения и безпокойства. Ако живѣете безъ воюване, вие ще спечелите повече, отколкото, ако воювате. Ако спорите и се карате съ хората, вие ще изгубите повече, отколкото, ако живѣете съ тѣхъ въ миръ и съгласие. Защо трѣбва да се карате съ хората? Като се карате, вие ще се намѣрите въ трудни положения. После ще съжалявате, че не сте постѫпили добре. Запомнете следното правило: когато искате да се карате съ нѣкого, провѣрете, дали Богъ е въ него, или не. Ако Богъ е въ ума му, не се карайте съ него; ако е въ сърдцето му, пакъ не се карайте; ако е въ волята му, сѫщо така не се карайте. Видите ли, че въ нѣкой човѣкъ не присѫтствува Богъ, можете да му се посърдите, можете да се поскарате съ него. Той има нужда отъ учитель, да дойде нѣкой при него и да го разтърси малко. Днесъ говоря по този въпросъ, защото Богъ присѫтствува въ умоветѣ, въ сърдцата и въ волята ви. Вѣрвайте на тия думи, ако искате да се самовъзпитавате. Т. м. * 25. Беседа отъ Учителя, държана на 8. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Закони на дишането Съвременнитѣ хора знаятъ много нѣща, но обикновенитѣ нѣща не знаятъ. Запримѣръ, понѣкога тѣ сѫ весели, разположени, но не знаятъ защо; нѣкога сѫ скръбни, неразположени, пакъ не знаятъ защо. Мнозина се интересуватъ отъ богатството, искатъ да станатъ богати. Защо искатъ да станатъ богати, не знаятъ. Тѣ мислятъ, че съ богатство, съ пари всичко се постига. Много работи се купуватъ съ пари, наистина, но животътъ съ пари не се купува. Съ богатството човѣкъ може да си създаде нѣкаква болесть, но богатството всѣкога не лѣкува болеститѣ. Като забогатѣе, човѣкъ започва да се страхува да не го обератъ, да не изгуби богатството си, вследствие на което нито яде, нито спи спокойно. Отъ страхъ той се разболява. Обаче, сѫщото богатство не е въ състояние да го излѣкува. Човѣкъ разполтга съ своето тѣло, като съ машина за работа, но не знае, какво е нужно за това тѣло. Той казва: Трѣбва да имамъ повечко мазнини, да издържамъ на външнитѣ условия. — Трѣбва да имашъ мазнини, но трѣбва да имашъ и мускули, и кости, и нерви. Най-устойчивото вещество въ човѣка е мозъкътъ. Когато боледува отъ нѣкоя сериозна болесть, човѣкъ първо губи мазнинитѣ си. Тѣ се стопяватъ, и той става като свѣщь. Ако болестьта още продължава, мускулитѣ се губятъ, но нервитѣ и мозъкътъ оставатъ докрай. Тѣ сѫ най-устойчиви. И обратно: когато организъмътъ започва да се поправя, първо се възстановява здравословното състояние на мозъка, на нервитѣ, на мускулитѣ и най-после идатъ мазнинитѣ. Които иматъ повече мазнини, сѫ спокойни, разположени натури. Които иматъ малко мазнини, сѫ повече сприхави, нервни. Сприхавиятъ и нервенъ човѣкъ казва: Така ме е създала природата. Спокойниятъ казва: И мене така ме е създала природата. Ние пъкъ казваме:Характерътъ на човѣка се опредѣля отъ главата му. Каквато е главата на човѣка, такъвъ е и характерътъ му. Умътъ на човѣка зависи главно отъ мозъка, а после и отъ отношението му къмъ дробоветѣ и сърдцето. Едно трѣбва да се знае: здравето на човѣка зависи отъ законитѣ, които управляватъ неговото тѣло. На първо мѣсто здравето зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае законитѣ на мисъльта и правилно ги прилага, човѣкъ е здравъ. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка мисъль, придружена съ тревоги и безпокойства. Ние имаме предъ видъ свѣтлата и възвишена мисъль. Човѣкъ, на когото мисъльта е възвишена, права, той има особена топлина, особенъ пулсъ, особено отношение къмъ нѣщата. Който нѣма правилно отношение къмъ въздуха, той не може да бѫде здравъ. Мнозина не могатъ да бѫдатъ здрави, поради вѫтрешния страхъ, на който се подаватъ. Като се страхува за здравето си, човѣкъ се намира подъ влиянието на умствени микроби и заболява. Пазете се отъ микробитѣ, били тѣ умствени, сърдечни или органически. Вие трѣбва да имъ станете господарь, а не тѣ на васъ. Съмнението, подозрението сѫ умствени микроби. Трѣбва ли да се подавате на такива микроби? Казвате, че нѣкой вашъ близъкъ, майка ви или баща ви, не ви обичатъ. Отде знаете това? Ако вие ги обичате, и тѣ ви обичатъ. Премѣрихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате? Като станете сутринь, премѣрете врата си на широчина. Следъ това започнете да мислите за майка си и за баща си и пакъ премѣрете врата си. Ако е станало поне микроскопическо разширяване на врата ви, това показва, че обичате родителитѣ си. Щомъ вие ги обичате, и тѣ ви обичатъ. Тъй щото, не допущайте съмнението въ себе си, да хване дълбоки корени. Щомъ въ ума ви дойде съмнението, че нѣкой отъ близкитѣ ви не ви обича, веднага премѣрете врата си. Турете съмнението далечъ отъ васъ, ако искате да не боледувате. Това сѫ факти, които трѣбва да се изучаватъ. Фактитѣ, обаче, не представятъ науката. Има закони, които трѣбва да се спазватъ, но и законитѣ още не представятъ науката Трѣбва да дойдете до принципитѣ. За да имате ясна представа върху даденъ въпросъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да знае фактитѣ, законитѣ и принципитѣ, които го опредѣлятъ. Запримѣръ, фактъ е, че майката обича детето си. На какъвъ законъ се основава нейната любовь? Какъвъ принципъ я управлява? Всичко това трѣбва да се знае. Ще кажете, че любовьта се опредѣля отъ закона на даването. Значи, майката е дала нѣщо отъ себе си на своето дете, затова го обича. Човѣкъ дава по два начина: първо дава, а после иска да вземе; или първо взима, а после иска да даде нѣщо. Следователно, когато човѣкъ иска да го обичатъ, той има намѣрение първо да взима, а после да дава. Когато иска да обича, човѣкъ има желание първо да дава, а после да взима. Нѣкой се оплаква, че иска да обича, а не е намѣрилъ подходящъ човѣкъ. Чудно нѣщо! Свѣтътъ е пъленъ съ хора, които очакватъ да бѫдатъ обичани, а той не може да намѣри човѣкъ, когото да обича. — Защо не може да намѣри такъвъ човѣкъ? — Той търси човѣкъ, който да му подхожда, да отговаря на неговитѣ разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На пълния човѣкъ подхожда сухъ, слабъ. Хората трѣбва да се сближаватъ така, че силитѣ имъ да се уравновесяватъ. Мускулната и нервната система въ пълния човѣкъ сѫ повече намазани съ мазнини, вследствие на което той е разположенъ, и колата му не скърца. Мазнинитѣ сѫ акумулатори на топлинна енергия въ човѣка. Който нѣма вѫтрешни мазнини, лесна губи топлината си. Тази е причината, поради която слабитѣ хора, както и тия, които живѣятъ на северъ, се нуждаятъ отъ мазни храни. Да се върнемъ къмъ въпроса за здравето. — Отъ какво зависи зравето на човѣка? — Отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Мозъкътъ е свързанъ съ мислитѣ на човѣка; дробоветѣ и сърдцето — съ неговитѣ чувства, а мускулитѣ, мазнинитѣ и коститѣ — съ постѫпкитѣ му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не сѫ свързани помежду си, човѣкъ не би могълъ да се движи. Щомъ не може да се движи, той не може и да работи, нѣма сила въ себе си. Като знаете зависимостьта между различнитѣ системи въ човѣка и проявата на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки, вие трѣбва да ги пазите, да бѫдатъ въ пълна изправность. Само при това положение човѣкъ може да мисли, да чувствува, да действува, да говори, да се движи и т. н. Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна отвънъ и да говори, да предава човѣшката мисъль. Ние казваме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна отвънъ, сдъвква я и я изпраща въ пищепровода. Въ това отношение тя е голѣма скѫперница. Каквото приеме отвънъ, тя го счита свой капиталъ и на никого не дава отъ него. По отношение на своето тя е скѫперница. Къмъ чуждото, обаче, е щедра. Тамъ тя постѫпва демократически, лесно го раздава. — Кой е чуждиятъ капиталъ за устата? — Въздухътъ, който излиза вънъ отъ дробоветѣ. Като се ползува отъ въздуха, който излиза отъ нея, тя образува такива красиви думи, съ които се прочува по цѣлъ свѣтъ. Като слушате нѣкой добъръ ораторъ, казвате: Този човѣкъ има медена уста. — Медена е устата му, но съ чуждъ капиталъ. Да вземешъ часть отъ въздуха, който трѣбва да излѣзе отъ носа, и да образувашъ отъ него стройна, красива речь, и това не е малко изкуство. Казано е въ Битието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа“. (— 2 гл., ст. 7) — Значи, презъ носа Богъ вдъхна въ човѣка въздухъ, и той прие Божествения животъ. Ето защо, когато се намѣри въ затруднение, човѣкъ трѣбва да диша. Като диша и поема въздухъ презъ носа си, той ще намѣри Господа. Като диша, човѣкъ започва да мисли. Следъ мисъльта идатъ чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намѣри Бога. Господъ казва на човѣка: Като дишашъ презъ носа си, ще ме намѣришъ и ще слушашъ, какво ще ти говоря. Въздухътъ е носитель на електричество и на магнетизъмъ. Тази енергия минава презъ носа на човѣка и обновява нервната му система. Много методи има за дишане, но нѣкои отъ тѣхъ сѫ доста скѫпи. За да изкаратъ единъ килограмъ розово масло, трѣбва да иматъ три хиляди килограма розови листа. Можете да си представите, колко работници трѣбва да работятъ, докато събератъ розитѣ, докато ги сварятъ и дестилиратъ, за да получатъ едва единъ килограмъ масло. При това положение, естествено е маслото да струва скѫпо. Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човѣкъ може да изкара доброто си разположение отъ въздуха, чрезъ носа. Чрезъ дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърдцето — да чувствува право и стомаха — да работи нормално. Мнозина се гнѣвятъ, нервиратъ се, мислятъ криво. — Защо? — Не дишатъ правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомахъ, сърдце, гърди и т. н. Кракътъ те боли, защото не дишашъ правилно. Гръбначниятъ стълбъ те боли, защото не дишашъ правилно. Изобщо, всички болести се дължатъ на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води къмъ различни болести. Дишайте спокойно, плавно, съ опредѣленъ ритъмъ. Бѫдете внимателни къмъ въздуха, който влиза презъ носа ви. Съ него заедно влизатъ Божественитѣ мисли, които подготвятъ пѫтя на човѣка къмъ Божественото. Божието благословение пъкъ минава въ човѣка презъ горната часть на мозъка, слиза перпендикулярно къмъ физическия му мозъкъ, после презъ носа, отдето излиза навънъ. Правете опити, сами да се лѣкувате чрезъ дишане. Ако ви боли глава, стомахъ или имате общо неразположение, правете сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря по 12—19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени въ дишането, правете по шесть упражнения. Всѣко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представя едно упражнение. Значи, шесть вдишки, шесть задържания и шесть издищвания, правятъ шесттѣ упражнения. Като правите тия упражнения, умътъ ви трѣбва да бѫде концентриранъ. Когато дишате, диафрагмата трѣбва да се вдига и спуща, да се свива и разширява. Диафрагмата представя ( граница между духовния и физическия свѣтъ._( Една отъ причинитѣ на сърдцебиенето, задухата и нѣкои грѫдни болести се дължи на измѣстване на диафрагмата отъ естественото й положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трѣбва, дробоветѣ и сърдцето се притискатъ и не действуватъ правилно. Като поема човѣкъ дълбоко въздухъ, дробоветѣ се напълватъ съ въздухъ, натискатъ върху диафрагмата, и тя се връща на мѣстото си, заема опредѣленото си мѣсто, като граница между два свѣта — физически и духовенъ. Правили ли сте опитъ, като дишате дълбоко, да четете мислено нѣкоя молитва? Ако не сте правили такъвъ опитъ, започнете да дишате и да четете мислено „Отче нашъ“ или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете въ едно упражнение да прочетете цѣлата молитва. Като правите упражненията съ мислено четене на молитвата, ще усѣтите приятна топлина въ областята на слънчевия вѫзелъ. За да се убедите въ силата на мисъльта, трѣбва да правите опити. Съвременнитѣ учени вѣрватъ само въ онова, което могатъ да подложатъ на опитъ. Затова, именно, се явява споръ, има ли животъ на слънцето, на луната и на другитѣ планети. Нѣкои подържатъ, че има животъ на другитѣ планети. Други отричатъ това. Сега се правятъ опити за съобщаване на земнитѣ жители съ тия на луната. За да могатъ земнитѣ жители да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата отъ другитѣ планети, преди всичко тѣ трѣбва да иматъ духовно разбиране за нѣщата. Днесъ научнитѣ факти сѫ разпокѫсани, безъ връзка помежду си, защото хората минаватъ презъ различни болезнени състояния. Когато стабилизиратъ своята нервна система и организиратъ силитѣ на своето тѣло, хората ще разбератъ, че между всички факти, явления и закони на различнитѣ науки има тѣсна, неразривна връзка. Днесъ хората не могатъ да се домогнатъ до духовната наука и да влѣзатъ въ връзка съ духовния свѣтъ, защото се занимаватъ съ обикновени работи. Всѣки се безпокои отъ мисъльта за утрешния день. Всѣки иска да знае, какъ ще прекара физическия си животъ. Съ една дума всѣки мисли за стомаха си. Трѣбва ли синътъ да се безпокои, какво ще стане съ него? Баща му и майка му го обичатъ. Тѣ се грижатъ за него. Неговата работа е само да учи. Родителитѣ иматъ грижа за материалнитѣ нужди на децата си, а децата трѣбва да учатъ. Всѣки човѣкъ е дете на нѣкой възвишенъ духъ. Щомъ е така, задачата на хората е да учатъ. Ако работитѣ имъ не вървятъ добре, ще се молятъ, да имъ дойде отнѣкѫде помощь. Нѣкой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена съ бавно, спокойно и ритмичио дишане и мислене, не се приема. Като се молишъ, ще концентрирашъ мисъльта си само къмъ даденъ предметъ и ще поемашъ въздухъ дълбоко и бавно. При всѣко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислишъ само за онова, което те интересува. Ако те боли стомахъ, ще мислишъ за стомаха, си; ако те боли глава — за главата си. Който не е упражненъ въ дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди, и всѣки день да увеличава задържането съ още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха съ по една секунда, въ продължение на единъ месецъ, човѣкъ ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи съ много отъ своитѣ неразположения и болести. Главоболие, грѫдна болесть, стомахъ, парализия — всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че нѣкой е боленъ, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае, какъ да диша, той се отпуща, лѣга на гърба си и казва: Да бѫде волята Божия! — Да бѫде волята Божия, това значи, да движи човѣкъ рѫцетѣ и краката си свободно; да мисли, да чувствува и да постѫпва, както Богъ мисли, чувствува и постѫпва. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблужденията, да разбира проявитѣ си, както и тия на своитѣ ближни. Нѣкой се рѫкува съ приятеля си и стиска силно рѫката му. — Защо? — Иска да му покаже, че го обича. Другъ пъкъ се рѫкува, но едва се докосва до рѫката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува отъ тия обикновени работи. Трети се рѫкува само съ два пръста. Изобщо, чрезъ рѫкуването човѣкъ предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човѣкъ не може да се рѫкува правилно. Преди да се рѫкувашъ съ нѣкого, поеми дълбоко въздухъ. Преди да влѣзешъ въ стаята си, или въ нѣкой салонъ, пакъ поеми дълбоко въздухъ. Преди да говоришъ, пакъ поеми въздухъ. Добритѣ оратори дишатъ дълбоко. Които не дишатъ дълбоко, не говорятъ добре. Като диша дълбоко чрезъ носа си, човѣкъ възприема Божието благословение въ себе си. Като диша правилно, човѣкъ сѫщо така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси въ организма на човѣка ставатъ правилно. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човѣкъ да плати на лѣкарь да го научи да диша правилно, преди да се е разболѣлъ. Въ бѫдеще лѣкаритѣ ще се занимаватъ повече съ здравитѣ, да ги научатѣ да пазятъ здравето си. Лѣкувайте се преди да сте се разболѣли. Лѣкарствата помагатъ на онзи, който диша дълбоко. Ако човѣкъ не диша дълбоко, никакви лѣкарства не помагатъ. Нѣкой се гнѣви, сърди се на този — на онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгнѣвишъ, преди да се карашь, преди да говоришъ, дишай дълбоко. Напълни дробоветѣ си съ чистъ въздухъ и тогава говори. Не спазвашъ ли това правило, думитѣ ти нѣматъ резултатъ: нито ти се ползувашъ отъ тѣхъ, нито другитѣ хора. Бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората, да не внасяте смущение въ сърдцето си. Щомъ мислите за погрѣшкитѣ на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисъльта ви. Като ученици, вие трѣбва да се лѣкувате съ дълбокото дишане. Ако стомахътъ или коремътъ ви боли, направете шесть упражнения по четири пѫти на день. Като правите упражнението, турете лѣвата рѫка на корема си, или на стомаха, съ дланьта надолу; върху лѣвата турете дѣсната рѫка, пакъ съ дланьта надолу. Като дишате дълбоко, трѣбва да усѣщате свиване и разпущане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бѫде ученикъ на новото учение. Като изучавате мѣстата на човѣшкитѣ чувства и способности въ мозъка, ще видите, че въ задната часть на мозъка се намиратъ нѣколко чувства: чувството на приятелство, на общителность, на любовь къмъ семейството, къмъ децата и любовь къмъ жената и къмъ мѫжа, така наречената „любовь на младитѣ“. Любовьта на младитѣ е особена, тя се намира въ малкия мозъкъ на човѣка. Опасностьта отъ тази любовь се заключава въ това, че като нахлува повече кръвь къмъ този центъръ, тя прѣчи на кръвообръщението да става правилно. Като не дишатъ правилно, тѣ постоянно се каратъ. За да избѣгнатъ спороветѣ и недоразуменията помежду си, младитѣ трѣбва да дишатъ дълбоко. Ако човѣкъ не диша правилно, и любовьта въ него не се проявява правилно. На такъвъ човѣкъ дъхътъ мирише лошо, потьта му — сѫщо. Който диша правилно, и кръвообръщението му е правилно. Той е здравъ. Отъ каквато болесть и да страдате, търсете помощь въ дълбокото дишане. То лѣкува ревматизъмъ, грѫдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и т. н. Нѣма болесть, която не може да се лѣкува чрезъ дишане. Дишайте дълбоко и вѣрвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вѣрата е Божествено чувство, което събужда мисъльта въ човѣка и го заставя да работи. Като диша, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да си припѣва мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пѣйте на болкитѣ си! Запримѣръ, коя е причината за главоболието? Когато въ главата на човѣка се събере повече елекричество, образува се вѫтрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението, и главоболието минава. Като заболѣете отъ нѣкаква болесть, дишайте и пѣйте на болестьта. На всѣка болесть пѣйте специална пѣсень. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате отъ тѣлото си, когато пожелаете. И тогава, нѣма да умирате отъ задушаване, както днесъ умиратъ хората, но ще излѣзете свободно отъ тѣлото си. Ще поканите близкитѣ и приятелитѣ си на угощение, ще пѣете, ще се разговаряте и, като наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате съ всички и ще имъ кажете: Сбогомъ, отивамъ въ отечеството си, между своитѣ близки. Който диша правилно, той е добъръ наематель и го задържатъ повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 — 40 години. Дългиятъ животъ зависи отъ дълбокото и правилно дишане. Дишането пъкъ зависи отъ правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човѣка чрезъ въздуха. Хората на земята дишатъ въздухъ. Като отидатъ въ онзи свѣтъ, ще дишатъ етеръ, по-рѣдка материя отъ въздуха. Рибитѣ живѣятъ въ по-гѫста срѣда отъ човѣка — въ водата, и оттамъ изкарватъ въздуха. Засега, единственото сѫщество на земята, което диша съзнателно, е човѣкътъ. Затова е казано за него, че стана жива душа. И животнитѣ дишатъ, но несъзнателно. Като дишате, вие трѣбва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човѣкъ се намира въ положението на животно. Най-дълъгъ животъ на земята иматъ растенията, защото дишатъ правилно. И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лѣкуватъ съ дълбоко и съзнателно дишане. За всѣки човѣкъ има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрезъ своя вѫтрешенъ учитель и лѣкарь. Слушайте своя вѫтрешенъ лѣкарь, т. е. Божественото въ себе си. Той ще ви отправи въ добъръ пѫть. Ако не слушате вѫтрешния лѣкарь, вие нѣма да слушате и външния. Като слушате своя вѫтрешенъ лѣкарь, вие ще изправите всичкитѣ си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили. ще го развиете. И тъй, ще дишате и ще пѣете. Ако не пѣете, не можете да дишате правилно. Който пѣе, има възможность да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човѣкъ заминава преждевременно за онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ не го приематъ за ученикъ, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го спратъ предъ райската врата и ще го накаратъ да прочете „Добрата молитва“ съ вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, съ дълбоко дишане, нѣма да го пуснатъ въ рая. Онзи свѣтъ е добре организиранъ. Тамъ всички хора сѫ красиви, съ отлични линии на лицето и на тѣлото. Тамъ нѣма болести, нѣма страдания, нѣма и противоречия. Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и съ любовь. Като станете отъ сънь, преди да започнете, каквато и да е работа, направете нѣколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човѣшкия характеръ. Правилното дишане усилва свѣтлината на ума и топлината на сърдцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човѣкъ не диша правилно, кожата на лицето и на рѫцетѣ му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дробъ и на неправилно дишане. Щомъ започне да диша правилно, бръчкитѣ отъ лицето и отъ рѫцетѣ на човѣка постепенно изчезватъ. Нѣкои избѣгватъ дълбокото дишане, защото се измѫчвали. Какво отъ това? Въ човѣка има нѣщо инертно, което не обича да се измѫчва. Нека се мѫчи, нѣма защо да го жалите. Като се мѫчи инертното, човѣкъ се възпитава. Сѫщото се отнася и до малкитѣ деца. Ако не дишатъ правилно, тѣ не могатъ да мислятъ и да чувствуватъ правилно. Съвременнитѣ хора дишатъ бързо и повърхностно, въ една минута правятъ 20 вдишки и издишки. Значи, въ една минута тѣ взиматъ 20 въздушни обѣди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човѣкъ трѣбва постепенно да намалява вдишкитѣ, да дойде до два въздушни обѣда въ минута. Това се постига постепенно, въ продължение на нѣколко години, а не изведнъжъ. Приложете дълбокото дишане и при гимнастическитѣ упражнения. Като правите гимнастика, вие клѣкате на земята и се изправяте. При всѣко изправяне на тѣлото вие поемате дълбоко въздухъ и го задържате въ дробоветѣ си, докато дойде време за клѣкане. Щомъ клѣкате къмъ земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тѣлото пакъ поемате въздухъ. Като правите упражненията съ дишане, вие се концентрирате, а съ това и упражненията се осмислятъ. Тогава и резултатътъ имъ е по-добъръ. * 24. Беседа отъ Учителя, държана на 4. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София.— Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добрата покана „Нѣкой си человѣкъ направи вечеря голѣма и покани мнозина“ Лука 14: 15-24. „Нива купихъ и нужда имамъ, да излѣза и да я видя; моля ти се, имай ме отреченъ“. (— 18 ст.) — Наистина, когато сѣе нивата си, човѣкъ не може да отиде на угощение. „Купихъ петь чифта волове, отивамъ да ги опитамъ; моля ти се, имай ме отреченъ“. (— 19 ст.). — Когато впрегне воловетѣ си за работа, човѣкъ пакъ не може да отиде на угощение. „Оженихъ се, затова не мога да дойда“. (— 20 ст.) — Оженилъ се човѣкътъ, не може да отиде на угощение. Като четатъ тази Притча, нѣкои се спиратъ върху нея, да коментиратъ думитѣ на Христа, да разбератъ, какво искалъ да каже Той. Когато посетите концерта на нѣкой виртуозъ, мислите ли, че ще станете като него? Никога нѣма да станете като него, но все ще лридобиете нѣщо. Следователно, когато нѣкой виденъ човѣкъ ви покани у дома си, все ще придобиете нѣщо. Обаче, не постѫпвайте като онзи американецъ, който искалъ да покаже предъ единъ виртуозъ, че знае да свири. Виртуозътъ далъ концертъ въ единъ американски градъ и, като свършилъ концерта си, върналъ се въ хотела да си почине. Американецътъ милионеръ не могълъ да чуе, какъ свири виртуозътъ, затова отишълъ въ хотела при него съ молба, да му изсвири нѣщо. Американецътъ му предложилъ 200 долара, но виртуозътъ отказалъ. Като виждалъ, че нѣма да успѣе, американецътъ увеличавалъ сумата, докато стигналъ до хиляда долара. Най-после виртуозътъ се съгласилъ да му изсвири нѣщо. Той взелъ цигулката си и изсвирилъ едно парче. Американецътъ слущалъ внимателно. Следъ това той се обърналъ къмъ виртуоза съ думитѣ: Мога ли и азъ да ви изсвиря нѣщо? Виртуозътъ му далъ цигулката си и слушалъ, какъ свири. Питамъ: какво може да изсвири американецътъ предъ този голѣмъ майсторъ? Ще приведа още единъ анекдотъ изъ американския животъ. Единъ американецъ поканилъ единъ виденъ виртуозъ у дома си да му свири. Музикантътъ помислилъ, че американецътъ ще покани нѣкои свои приятели да го слушатъ. Тои отишълъ въ дома на американеца и видѣлъ, че нѣмало никой другъ, освенъ домакинътъ и неговото куче. Той започналъ да свири. Следъ известно време кучето залаяло. Американецътъ се обърналъ къмъ виртуоза и му казалъ: Достатъчно! По лаенето на кучето, разбрахъ, че свирите добре. Какво придобилъ американецътъ отъ свиренето на виртуоза? Казвамъ: Американецътъ вѣрвалъ въ лаенето на своето куче. Българинътъ пъкъ казва, че когато куче лае, това означава, че или вълкъ е влѣзълъ въ кошарата, или крадецъ въ кѫщата. Българинътъ вѣрва и въ кукуригането на пѣтела. Когато пѣтелътъ кукурига, той казва, че нѣкакво щастие иде. Значи, нѣкои преценяватъ нѣщата отъ гледището на нисшето, а други — отъ гледището на висшето. Въ човѣка има две ценности: Божествено, или висше начало и човѣшко, или нисше. Човѣшкото може да преценява човѣшкитѣ работи, а Божественото — Божественитѣ. Понѣкога хората смѣсватъ тия нѣща и преценяватъ Божественото съ човѣшкото. Каква ще бѫде преценката на нѣщата, ако нисшето трѣбва да си даде думата за висшето? То е все едно, да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силитѣ въ природата. Противоречията въ живота се дължатъ, именно, на намѣсата на нисшето въ работата на висшето. Има нѣкои вѣрвания, които се дължатъ на нисшия човѣшки умъ. Тѣ сѫ вѣрни за даденъ случай и за дадено време и мѣсто, но не всѣкога. Запримѣръ, едно представление се дава една вечерь; то може да се даде и втора вечерь, но непрекѫснато нѣма да се дава. — Защо? — Защото всичко, което природата е създала, представя пѫтища за минаване и изучаване. Като мине човѣкъ презъ единъ пѫть и го проучи, втори пѫть не е нужно да мине по сѫщото мѣсто. Като се връщаме назадъ, ние виждаме пѫтя, по който животътъ се е развивалъ. Природата е правила редъ опити, докато дойде до човѣка. Човѣкъ мисли, че е последното творение на Бога, т. е. вѣнецътъ на творението. Не, и надъ него има други форми, къмъ които той се стреми. Човѣкътъ не е завършена форма, още има да расте и да се развива. Че това е така, виждате отъ своя животъ. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, пригръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичатъ. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато единъ день си кажете: Свърши се нашето детинство. Ние отиваме къмъ зрѣла възрасть, къмъ възмѫжаване. Въ нѣкои отношения детето стои по-високо отъ възрастния. Запримѣръ, детето се отличава съ голѣма вѣра. То вѣрва на всичко, каквото майка му и баща му кажатъ. Като порасне, то казва: Не мога да вѣрвамъ на всичко, трѣбва да опитамъ нѣщата. Много деца не знаятъ, какво нѣщо е лъжата. Като станатъ голѣми, започватъ да лъжатъ. Често на лъжитѣ казватъ „арменски долапи“. — Кога хората употрѣбяватъ долапи? — Когато искатъ да запазятъ нѣщо отъ прахъ. Дрехитѣ, хранитѣ се турятъ въ долапи. Лошо е човѣкъ да бѫде затворенъ въ долапъ, защото е тъмно. Следователно, всичко, което се разваля на свѣтлина, трѣбва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трѣбва да се изнесе на свѣтлина. Запримѣръ, нисшиятъ умъ се разваля на свѣтлина, вследсгвие на което трѣбва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото мѣсто. Като дойдете до нисшия умъ на човѣка, той казва: За свѣтлина не ми проповѣдвай! Забелязано е, че много процеси въ природата ставатъ на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето ставатъ на тъмно. Това става съ цель да не се отвлича вниманието на човѣка отъ външнитѣ явления. За да се извърши нѣкакъвъ важенъ процесъ, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ. Често хората съжаляватъ за детинството си. Тѣ съжаляватъ, че сѫ изгубили вече щастливия животъ на детскитѣ си години. Тѣ се заблуждаватъ. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяватъ възрастнитѣ. — Защо? — Защото го не съзнава нѣщата. Щастливъ е онзи човѣкъ, който съзнава, че е придобиль щастиего и го цени. Детето е несъобразително; въ всичкитѣ си работи бърза. Като намисли да направи нѣщо, то веднага ще пристѫпи къмъ действие, безъ да има предъ видъ последствията. Много нѣща липсватъ на детето. Много нѣща трѣбва да развива. Бързането е присѫщо и на възрастнитѣ. Всички хора бързатъ, часъ по-скоро искатъ да видятъ свѣта такъвъ, какъвто предстои да стане въ бѫдеще. Днесъ всички запитватъ, кога ще дойде Царството Божие на земята. — Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трѣбва да дойде и отвѫтре, въ сърдцата на хората. Ако единъ слѣпороденъ дойде въ Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тукъ-тамъ, но нѣма да има реална представа за него. Съ пипане само Царството Божие не се познава. Глухиятъ пъкъ ще види всичко, но нѣма да чуе говора на хората. И съ виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашнитѣ хора е слабо, тѣ не виждатъ много нѣща, но и слухътъ имъ не е силенъ. Сегашнитѣ хора сѫ и нетърпеливи. Като говори нѣкой, тѣ едва го изслушватъ. Има говорители, които обичатъ да говорятъ много и да повтарятъ едно нѣщо по нѣколко пѫти. Какво трѣбва да правите въ такъвъ случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излѣзете навънъ, нѣма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорительтъ е уменъ човѣкъ, ще възприеме мисъльта ви и ще спре. Ако не е уменъ, ще продължава да говори. Така трѣбва да постѫпватъ всички ученици съ учителитѣ си. Тѣ трѣбва да знаятъ, че учителитѣ имъ сѫ умни хора, и нѣма защо да плачатъ предъ тѣхъ, да имъ говорятъ съ часове за своитѣ мѫчнотии. И учительтъ не трѣбва да говори много на ученицитѣ си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да имъ каже, че трѣбва да бѫдатъ мирни, внимателни, и тѣ ще го разбератъ. Умнитѣ веднага ще го разбератъ, а за неразумнитѣ, колкото и да имъ говори, пакъ неразбранъ ще остане. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на хората, да разбератъ. — Какво ще имъ се говори? Хиляди статии съ морално съдържание сѫ писани, хиляди проповѣди за мораленъ животъ сѫ държани на хората, че не трѣбва да крадятъ, да убиватъ, да лъжатъ, но въпрѣки тона тѣ правятъ, каквото знаятъ. На какво се дължатъ кражбитѣ? — На стари, атавистични навици. И въ миналото, и сега птицата е свободна да каца отъ дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове — череши, грозде и др. Колкото по-културни ставатъ хората, толкова по-голѣми ограничения се вмъкватъ въ живота. Днесъ и за птицитѣ се създаватъ различни примки и капани. Като помни, съ каква свобода се е ползувала въ миналото, тя се чуди, защо попада въ капанъ. Въ сѫщото положение се намира и човѣкъ. Днесъ той краде по атавизъмъ. Като си спомня свободата, съ която разполагалъ въ миналото, той си позволява да взима нѣкои нѣща безъ позволение и се чуди, защо го затварятъ, защо трѣбва да го сѫдятъ за нищо и за никакво. Съвременнитѣ хора се борятъ съ нѣкои стари, наследени чърти отъ миналото, които не сѫ присѫщи на естеството имъ. Много отъ тия атавистически навици сѫ присадени на човѣка, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой иска повече да мълчи, да слуша, когато другитѣ говорятъ. но като попадне въ общество на хора, които обичатъ да говорятъ, нѣщо въ него му нашепва: Кажи и ти две думи. Другъ нѣкой, безъ да разбира музика, бърза ла си даде мнението за нѣкой виденъ музикантъ, че не изпълнилъ нѣкое парче, както трѣбва. Нѣкои религиозни нъкъ се изпреварватъ да даватъ мнението си, защо Богъ създалъ свѣта. Не само на земята, но и на небето още не знаятъ, защо Богъ е създалъ свѣта. По-скоро можемъ да си обяснимь, защо сме създадени ние, отколкото да си отговоримъ на въпроса, защо е създаденъ свѣтътъ. Ние сме създадени да учимъ и да мислимъ. Може би следъ хиляди години да се отговори на този въпросъ, но засега тои е неразрешимъ. Сложенъ въпросъ е той. Единственото нѣщо, което днесъ знаемъ, това е, че свѣтътъ е създаденъ. Това е теория. Защо е създаденъ, не знаемъ. Каква е разликата между теорията и опита, или практиката въ живота? Въ теорията всички нѣща започватъ добре, свършватъ зле; въ опита нѣщата започватъ зле, свършватъ добре. Когато детето се ражда, то е въ теорията. Всички го приемать добре, даватъ му угощение, радватъ му се. Майката мисли, че нѣкакъвъ гений е родила. Като мине известно време, детето влиза въ опита и проявява всичко, което носи въ себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: Какво мислѣхъ, какво излѣзе! Защо хората се изненадватъ въ живота — Защото не разбиратъ нѣщата. Като не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ правятъ погрѣшки. Много хора представятъ питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодоветѣ сѫ добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи. дивачката започва да ражда, вследствие на което плодоветѣ сѫ кисели и стипчави. Понеже сега не могатъ да растатъ питомни растения, всички нѣща въ свѣта сѫ присадки. Въ свѣта има два вида присадки: когато присадкитѣ сѫ питомни, хората сѫ праведни; когато присадкитѣ сѫ дивачки, хората сѫ грѣшни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите, какво е станало, че праведниятъ, светиятъ човѣкъ е станалъ грѣшникъ. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите, какво е станало, че грѣшникътъ се е превърналъ на светия. Сега азъ изнасямъ закона за наследственостьта по два начина. При единия случай наследственостьта е присадена на дивачка, а при втория — на питомно дърво. Човѣшкого е дивачката, а Божественото — питомното. Нѣкой пѫть Божественото е присадено на човѣшкото, а нѣкога човѣшкото — на Божественото. Когато изпаднете въ противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човѣшката, която ражда киселици. Когато имате добро, свѣтло разположение, вие се ползувате отъ плодоветѣ на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи въ живота, когато не трѣбва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка. ще израсте нѣщо по-хубаво, лъжете се — киселица ще израсте. Щомъ израстатъ киселицитѣ, страданията ще дойдатъ. Щомъ дойдатъ страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната. На съвременнитѣ хора се говори за търпение. Препорѫчва имъ се да бѫдатъ търпеливи. Обаче, човѣкъ не може да бѫде търпеливъ, докато не е разбралъ любовьта. Безъ любовь никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бѫдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда отъ любовьта. Дето е любовьта, тамъ всички болести си заминаватъ, и хората оздравяватъ. Днесъ всички очакватъ да дойде Христосъ на земята, да оправи свѣта. — Какъ ще го оправи, когато единъ иска едно, а другъ — друго? Всички хора, всички народи трѣбва да се подчинятъ на Божественото. Тогава ще се тури навсѣкѫде редъ и порядъкъ. Сега хората се биятъ, за да възстановятъ правдата. Ще кажете, че много хора умиратъ. Тѣ умиратъ, но вѣрватъ въ безсмъртието. Тѣ пакъ ще дойдатъ на земята. Лошото не е въ това. Лошо е, ако хората чупятъ Божествената присадка въ себе си. Лошо е, ако народитѣ чупятъ Божествената присадка въ себе си. Лошо нѣщо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако въ време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плодъ, войната е на мѣсто. Защо воюватъ хората? — Да подобрятъ положението си. Войната е неизбѣжно зло. Като четете Милтона, ще видите, че и ангелитѣ се биятъ. Ако ангелитѣ се биятъ, колко повече хората ще се биятъ. Важно е войната да бѫде за нѣщо полезно, отъ което да се ползуватъ всички народи, а не само единъ народъ. Като не разбиратъ нѣщата, хората питатъ, защо трѣбва да воюватъ, защо трѣбва да вѣрватъ въ онзи свѣтъ, защо трѣбва да се молятъ и т. н. Като живѣешъ на земята, ще воювашъ, но за нѣщо разумно; като живѣешъ, ще вѣрвашъ, но въ нѣщо разумно, безразлично въ кой свѣтъ е то; като живѣешъ, ще се молишъ. Човѣшката глава живѣе въ разумния свѣтъ. Тя мисли, разсѫждава. Ти виждалъ ли си своята мисъль? Не си я виждалъ, но вѣрвашъ въ нея. Човѣкъ прави своитѣ планове въ ума си, т. е. въ умствения свѣтъ. После човѣкъ слиза въ духовния свѣтъ, въ свѣта на чувствата и, ако плановетѣ му могатъ да се реализиратъ, той изпитва известна приятность въ областьта на слънчевия вѫзелъ. Ако не се реализиратъ, той изпигва неприятни чувство въ сѫщата область. Реализирането на плана става на физическия свѣтъ. Ще кажете, че се съмнявате въ реализиране на своитѣ планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко въ Божествения гласъ, който ви говори. Като се вслушвате въ този гласъ, виждате, че каквото сте почувствували, това става: чувствувашъ, че ще стане война, и тя става; чувствувашъ, че времето ще се развали, и се разваля. Чувствувашъ че ще станешъ художникъ, или ученъ, и ставашъ. Каквото чувствувашъ, че ще стане, това става, но не знаешъ причината, защо става. Като не знаете причинитѣ на нѣщата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това сѫ халюцинации, суевѣрия и т. н. Ученитѣ се смѣятъ на суевѣрието на хората, но по-суевѣрни отъ тѣхъ нѣма. Тѣ вѣрватъ въ гова, което не може да стане. Запримѣръ, нѣкои отъ тѣхъ вѣрватъ, че малката микроба, която едва се вижда подъ микроскопъ, ще стане нѣкога човѣкъ. И всичко това доказватъ по наученъ начинъ. Нѣкои учени разрешаватъ въпроса: кокошката ли е сѫществувала по-рано, или яйцето. Чуденъ въпросъ! Отъ гледището на физическия свѣтъ, яйцето е сѫществувало преди кокошката; отъ гледището на духовния свѣтъ, кокошката е сѫществувала преди яйцето, а отъ гледището на Божествения свѣтъ, нито кокошката е сѫществувала, нито яйцето. Това е въпросъ само за физическия и за духовния свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ въпроси за кокошки и яйца. Тамъ нѣщата сѫществуватъ вѣчно. Нѣма раждане и прераждане, за да става въпросъ, кой пръвъ се е родилъ и кой — последенъ. Божествениятъ свѣтъ е вѣченъ. Тамъ цари безсмъртието. Физическиятъ и духовниять свѣтъ сѫ отражение на Божествения. Физическиятъ свѣтъ е създадень за развлѣчение на Божествения. Когато сѫществата отъ Божествения свѣтъ искатъ да се развлѣкатъ, да смѣнятъ работата си, тѣ слизатъ на земята между хората, да видятъ, какъ работятъ. Като видятъ, че нѣкой плаче, тѣ се приближаватъ къмъ него и му казватъ: Какви хубави извори излизатъ отъ очитѣ ти. Защо плачешъ? Нѣкой ангелъ вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва, защо плаче. Тя му разказва, че обича нѣкого, а той й изневѣрилъ. Като разказва историята на своята любовь, той слуша внимателно и се чуди, каква е тази любовь, отъ която човѣкъ плаче. Ангелътъ я утешава, казва й, че направила добре, дето полѣла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче. ангелътъ си отива. Каквото научи на земята, ангелътъ го записва, На другия день той вижда, че сѫщата мома пакъ плаче. — Защо плачешъ? — Баща ми умрѣ. — Че какъ може баща да умира? — Не плачи, азъ ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носишъ на рѫце и ще му се радвашъ. Ще пазишъ добре детенцето, ще гледашъ да не умре. Хората се страхуватъ отъ смъртьта. Вечерь, когато заспива, човѣкъ се отдѣля отъ тѣлото си. И това е смърть, но човѣкъ не се страхува отъ нея. — Защо? — Защото не е изгубилъ тѣлото си. Хората се страхуватъ отъ смърть, отъ която тѣлото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божественитѣ идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото й, обаче, се запазва и следъ време отъ нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора сѫ изложени на постоянни промѣни. Формитѣ се измѣнятъ споредъ идеитѣ, които минаватъ презъ тѣхъ. И отъ промѣнитѣ, които ставатъ, можемъ да сѫдимъ, какви идеи минаватъ презъ човѣка и какъ се разработватъ. Ако въ нѣкой човѣкъ е развитъ творческиятъ умъ, това показва, че той е оралъ, копалъ, градилъ, мислилъ и прилагалъ всичко, което го интересувало. Ако главата на нѣкой човѣкъ е висока горе, това показва, че той е билъ религиозенъ, молилъ се е, правилъ е добрини, помагалъ е на бедни и страдащи. Той развилъ милосърдието си, религиозното си чувство и любовь къмъ Бога. Човѣкъ развива повече ония центрове, върху които работи. Тамъ той складира повече енергия и ги прави активни. Хората правятъ погрѣшки, когато не различаватъ нѣщата. Запримѣръ, слушате нѣкой религиозенъ или духовенъ човѣкъ да казва, че Господъ му проговорилъ. Възможно е, но той трѣбва да знае, отде иде този гласъ. Гласътъ може да иде отъ три мѣста: отдолу, отстрана — отъ посоката на ушитѣ, и отгоре, отъ центъра на мозъка. Най-мощниятъ гласъ иде отгоре. Както седите, нѣкаква свѣтлина блесне предъ васъ, и вие чувате тихъ гласъ — гласътъ на Божественото. Чуете ли този гласъ, умътъ ви се просвѣтява, и всички противоречия изчезватъ. Когато чуе този гласъ въ себе си, човѣкъ е готовъ на всички жертви. Когато Богъ проговори на пророкъ Иона, каза му да отиде въ Ниневия, да проповѣдва на хората, да се разкаятъ. Ионъ чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: Тази работа не е за мене. Ще отида на Западъ. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже въ Божиитѣ решения нѣма обратни действия, Богъ каза на Иона: Ти не пожела да отидешъ въ Ниневия, но ще те сполети нѣщо по-страшно. И наистина, китъ погълна Иона, и той прекара три дни и три нощи въ утробата му. Тукъ Ионъ се моли усърдно и обеща, че ако Богъ го освободи отъ това нещастие, ще отиде въ Ниневия да проповѣдва. Ниневия е раятъ, а утробата на кита — адътъ. Кое отъ дветѣ мѣста е за предпочитане? За предпочитане е да отидешъ въ Ниневия, да кажешъ, че Богъ те е пратилъ да имъ проповѣдвашъ, да се разкаятъ. — Защо Ионъ не послуша Господа? — Той бѣше крайно честолюбивъ човѣкъ и си казваше: Богъ ме праща въ Ниневия. но като кажа на хората, какво ги очаква, тѣ ще започнатъ да се молятъ. да плачатъ, да се разкайватъ. и Богъ, понеже е милостивъ и благъ, ще ги помилва. Тогава азъ ще излѣза лъжецъ предъ хората. Като не искаше да се изложи по този начинъ, Ионъ реши да избѣга въ Испания. Той избѣга отъ Бога, но се натъкна на по-голѣмо зло. Следователно, когато Богъ ви изпраща въ Ниневия, да проповѣдвате, изпълнете волята Му. Днесъ вие ще проповѣдвате по другъ начинъ, а не както Иона. Той имъ каза, че ако въ продължение на 40 дни не се покаятъ, ще погинатъ. И вие ли ще кажете сѫщото? По другъ начинъ се проповѣдва на сегашнитѣ хора. Преди години, когато стана земетресението въ Търново, отидохъ и азъ, да видя областьта, въ която е станало размѣстване на земнитѣ пластове. Всички хора бѣха излѣзли на палатки, страхуваха се да влѣзатъ въ кѫщитѣ си. Азъ отидохъ въ дома на единъ нашъ приятель. Тѣ веднага ме запитаха: На палатка ли ще останешь? — Не, въ кѫщата ще остана. — Опасно е, земята още се тресе. — Нищо отъ това, земетресение нѣма да стане. — Отде знаешъ? — Има авторитети, които доказватъ това. — Кои сѫ тѣзи авторитети? — Кучетата, пѣтлитѣ и птичкитѣ. Ето, кучетата, които преди земетресението още избѣгаха, връщатъ се вече. Значи, докато кучетата лаятъ, пѣтлитѣ кукуригатъ, и птичкитѣ пѣятъ, земетресение нѣма да има. Щомъ кучетата бѣгатъ и не лаятъ, пѣтлитѣ не кукуригатъ, и птичкитѣ не пѣятъ, земетресение непремѣнно ще има. Видите ли, че жабитѣ и рацитѣ излизатъ отъ водата и бѣгатъ, земетресение ще има. Както виждате, въ нѣкои случаи животнитѣ сѫ по-голѣми авторитети отъ хората, които мислятъ, че знаятъ много. Сега, ние не се спираме върху въпроса, кой стои по-високо: пѣтелътъ или човѣкътъ? Тукъ не може да става споръ. Човѣкъ съдържа въ себе си не само единъ пѣтелъ, но много пѣтли. Ако пѣтелътъ може да познае, ще има ли земетресение, или нѣма да има, колко повече човѣкъ може да предскаже това. Въ човѣка има и пѣтли, и кокошки, и змии, и гущери, и вълци, и тигри, и говеда — цѣлото животинско царство е въ човѣка. Не само това, но и растителното царство е въ човѣка. Всичко. което Богъ е създалъ, сѫществува въ миниатюръ и въ човѣка. Здравето на човѣка зависи отъ растителностьта въ него. Като не знаятъ този законъ, хората изсичатъ горитѣ въ себе си. Това се отразява вредно върху живота имъ. Чрезъ мисъльта си хората покварятъ растителностьта въ себе си. Тази е причината, поради която дробоветѣ на хората заболяватъ. Заболяването на дробоветѣ се отразява зле и върху стомаха. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ самообладание, да гледате еднакво и на злото, и на доброто. Това сѫ две мощни сили, които играятъ важна роля въ свѣта. Човѣкъ не се нуждае отъ вѫглената киселина. За него тя е зло, но вижте, какво голѣмо значение има тя за живота на растенията. Безъ вѫглена киселина тѣ не могатъ да живѣятъ. Растенията приематъ вѫглеродния двуокисъ като храна за организма си. Подъ влиянието на слънчевата свѣтлина и зеленитѣ части на растенията, той се разлага на кислородъ, който се връща въ въздуха, и вѫглеродъ, който заедно съ други елементи и съединения въ растенията, се използува като храна. Задушливъ газъ е вѫглеродниятъ двуокисъ, но растенията се хранятъ съ него. Освенъ това, той дава кислородъ на въздуха, който подържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правятъ? Не можете ли да обработвате отровнитѣ и задушливи мисли и чувства и да ги превърнете въ нѣщо полезно, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ? Казвате: Да ме пази Богъ отъ злото! Не искамъ да имамъ никакво отношение съ него. Вие не разбирате законитѣ на природата. Каквото и да правите, нѣма да избѣгнете злото, но трѣбва да бѫдете разумни, да използувате неговитѣ сили. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако се махнатъ вѫглеродниятъ двуокисъ, водородътъ, кислородътъ, азотътъ и вѫглеродътъ? Това сѫ основнитѣ елементи на живота. Какъвъ ще бѫде човѣкъ, ако нѣма азотъ въ себе си? Азотътъ е единъ отъ благороднитѣ газове, мѫчно влиза въ съединения. Всѣки човѣкъ, който има азотъ въ себе си, е спокоенъ, търпеливъ. Той може да придобие любовьта. Безъ търпение нѣма любовь. Задъ всѣки елементъ се крие нѣкаква разумна сила. Ако може да влѣзе въ връзка съ тази разумна сила, човѣкъ ще владѣе елементитѣ, т. е. тѣ всѣкога ще му бѫдатъ въ услуга. Добре е човѣкъ да разбира законитѣ, на които се подчиняватъ елементитѣ, да се ползува отъ тѣхъ разумно. Ако разбира законитѣ на кислорода, горението въ човѣшкия организъмъ ще става правилно. Човѣкъ ще носи въ себе си Божествения пламъкъ, крепитель на здравето. Ако разбира законитѣ на водорода, човѣкъ ще има мекота и пластичность, ценно качество за него. Ако разбира законитѣ на вѫглерода, човѣкъ ще знае, какъ е създаденъ ораническиятъ свѣтъ. Вѫглеродътъ съдържа условия за организиране на живота. Безъ вѫглеродъ органическиятъ свѣтъ не може да се организира. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ злого и грѣхътъ. Не може ли безъ тѣхъ? Както растенията на физическия свѣтъ се нуждаятъ отъ торъ, така и растенияга въ духовния свѣтъ се нуждаятъ отъ торъ. Какъвъ е торътъ за растенията въ духовния свѣтъ? Човѣшкитѣ грѣхове и погрѣшки служатъ за наторяване на нивитѣ въ духовния свѣтъ. Тамъ боравятъ съ по-фина материя. Въ това отиошение, материята на човѣшкитѣ по-грѣшки е по-фина отъ тази, съ която торятъ нивитѣ и градинитѣ на земята. Материята на земята е изгубила своята първоначална чистота и ефирность, каквато нѣкога е имала. Споредъ нѣкои учени, първоначалната материя е била хиляди пѫти по-лека отъ водорода, който днесъ се счита за единъ отъ най-лекитѣ газове. По отношение на първичната материя, водородътъ е много гѫстъ, като каша. Ние говоримъ за елементитѣ като за разумни сѫщества, понеже естеството на човѣшкия духъ е такова, че той борави съ разумни сили. Ако се придържате въ интуицията и следвате пѫтя, по който тя ви води, вие бихте имали повече знания, отколкото сега. Вие се страхувате да проникнете по-дълбоко въ научнитѣ истини, да не изпаднете въ заблуждения. Когато търси истината, човѣкъ не се страхува отъ заблуждения. Вие казвате, че трѣбва да имате водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ въ организма си, но зашо ви сѫ нужни тия елементи, не знаете. То е все едно, както казватъ нѣкои, че трѣбва да иматъ пари. — Защо имъ трѣбватъ пари? — Да живѣятъ добре. Предназначението на паритѣ, специално на златото, не е само външно. Не е достатъчно човѣкъ да знае свойствата на елементитѣ, но той трѣбва да знае, каква роля има всѣки елементъ въ неговия организъмъ. Не е достатъчно да знае човѣкъ, какви храни подхождатъ на неговия организъмъ, но той трѣбва да знае още и условията, при които известна храна може да се асимилира отъ организма. При добре асимилирана храна само непотрѣбнитѣ вещества се изхвърлятъ навънъ. Обаче, ако храната не е добре асимилирана, заедно съ непотрѣбнитѣ вещества се изхвърлятъ и потрѣбни. Следователно, ако човѣкъ може правилно да се храни, да мисли, да чувствува, да постѫпва и да говори, той се е натъкналъ вече на условията за подмладяване. Нѣкои искатъ да помислятъ само, и веднага да се подмладятъ. Това е невъзможно. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ още да си служи съ магическата прѫчица, съ която нѣщата ставатъ моментално. Ако говорите на нѣкой човѣкъ само съ ума си, вие можете да го убедите да повѣрва въ това, което говорите, но не можете да го заставите да направи нѣщо за васъ. Той ще ви каже: Разбрахъ идеята ви, отлична е. но не е приложима. Обаче, ако проектирате ума си къмъ слънчевия вѫзелъ на човѣка, да събудите въ него приятно, топло чувство къмъ себе си, той може да направи нѣщо за васъ. Това наричаме вѫтрешно говорене. Следователно, вѫтрешно говорене е това, споредъ което нѣщата ставатъ моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човѣка много, за да го накарате да направи нѣщо за васъ. И тогава, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате една сума, той веднага ще ви даде. Колко лева ще искате отъ банкера? Ако сте разуменъ, ще искате само единъ левъ. — Защо? — Защото разумниятъ знае да посажда паритѣ. Като посади единъ левъ, следната година ще има хиляда лева. Ако глупавиятъ иска пари отъ банкера, ще поиска най-малко сто лева, съ които, обаче, не знае, какво да прави. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до едно мѣсто, дето влизатъ въ стълкновение съ своитѣ стари разбирания. Който разбира законитѣ на новия животъ, не говори много. Той разбира, какъ трѣбва да постѫпва. При всѣко неправилно отношение къмъ хората, той изпитва болка въ слънчевия вжзелъ и, вмѣсто да се извинява, бърза да изправи погрѣшката си. Всѣка болка, всѣко свиване или притѣсняване въ слънчевия вжзелъ, е предупреждение отъ Божествения свѣтъ, съ което му обръшатъ вниманието, че не е постѫпилъ, както трѣбва. Отъ Божествения свѣтъ го запитватъ: Ти прецени ли своята постѫпка? Защото, всѣка постѫпка се връща къмъ онзи, който я направилъ. Ако е добра, ще се ползувашъ. Ако не е добра, ще носишъ последствията й. Преди да направишъ нѣщо, три пѫти мисли. Ако правишъ нѣщо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошитѣ последствия. Помнете, че Богъ живѣе въ всички души, и Той се застѫпва за тѣхъ. Що се отнася до дрехата на човѣка, можешъ да кажешъ, каквото искашъ, но дойдешъ ли до душата, до сѫщностьта на човѣка, ти трѣбва да бѫдешъ много внимателенъ. Всички души трѣбва да се отнасятъ внимателно помежду си. Ако ти се отнасяшъ внимателно къмъ душитѣ, и тѣ ще се отнасятъ внимателно къмъ тебе. Ако не се отнасяшъ внимателно къмъ душитѣ, и тѣ нѣма да се отнасятъ внимателно къмъ тебе. Съ други думи казано: ако работишъ за душитѣ, и тѣ ще работятъ за тебе; ако не работишъ за тѣхъ, и тѣ нѣма да работятъ за тебе. Сега, като говоря по този начинъ, това не значи, че вие нѣмате желание да изпълнявате волята Божия. Вие правите голѣми усилия въ това направление, но има механически усилия, които сѫ безрезултатни. Ти не можешъ да повлияешъ на човѣкъ, когото не обичашъ. Ако го обичашъ, той ще те слуша. Следователно, ако искашъ да влѣзешъ въ връзка съ една душа, първото условие е да я обичашъ. Щомъ я обичашъ, и тя ще те обича. Така ще се свържатъ всички души. Когато любовьта свързва душитѣ, всички работи вървятъ добре. Днесъ се явява въпросътъ, какъ може да се оправи свѣтътъ. Много методи има за изправяне на свѣта. И окултнитѣ науки даватъ методи, но всички не сѫ резултатни, защото не се отнасятъ до тритѣ свѣта. Единъ методъ е сигуренъ. когато има приложение въ тритѣ свѣта. За да бѫде една идея вѣрна, тя трѣбва да се разглежда въ Божествения свѣтъ като принципъ, въ духовния свѣтъ — като законъ и въ физическия свѣтъ като явление или фактъ. Ако направите нѣщо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божественъ произходъ. Всѣко действие, за което съжалявате, че сте го направили, нѣма Божественъ произходъ. Всѣки, който изобличава хората, самъ не е изправенъ въ постѫпкитѣ си. Често сѫдията, който сѫди хората, не е изправенъ въ живота си. Споредъ мене, когато сѫдятъ, сѫдиитѣ трѣбва да иматъ маски на лицата си, да не знаятъ хората, кой ги е осѫдилъ. Ако знаятъ, кой ги е осѫдилъ, ще му се сърдятъ. Нека се сърдятъ на маската. Често хората се обръщатъ къмъ Бога, Той да ги сѫди. Сѫдбата на Бога е сѫдба на любовьта. Когато сѫди нѣкого, Богъ го обиква първо и следъ това вика за свидетели любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, знанието си. Сѫдбата на Бога служи за повдигане на човѣка, а не за изобличаване и унищожаване. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески дойде не да сѫди свѣта, но да го повдигне“. Ето защо, и сѫдиитѣ не трѣбва да сѫдятъ свѣта, но да го спасятъ. Ние говоримъ сега за вѫтрешната сѫдба на човѣка, а не за външното, механическо сѫдене. Ти имашъ приятель, който направилъ една погрѣшка. Какъ ще го сѫдишъ? Като обикновенъ сѫдия ли? Имашъ единъ синъ, който направилъ една погрѣшка. Какъ ще го сѫдишъ? Знаете ли, колко мѫчно се възпитава човѣкъ? Хората сѫ много прозорливи. Ти говоришъ на единъ човѣкъ, а той те гледа, какъ му говоришъ — отъ любовь къмъ него, или отъ нѣкакъвъ интересъ. Кое е по-добре: да вземете една чужда картина и, безъ да знаете да рисувате, да преподавате на нѣкого, какъ трѣбва да рисува, или да сге знаменитъ художникъ и да учите хората да рисуватъ? На теория ли трѣбва да преподавате, или на практика? Сегашнитѣ хора сѫ дошли вече до опита и трѣбва да имъ се преподава на практика. И теорията е на мѣсто, но безъ практика нищо не се постига. Когато учительтъ преподава на ученицитѣ си, не трѣбва да мисли, че тѣ нищо не знаятъ. Тѣ слушатъ учителя си и претеглятъ всѣка негова дума. Тѣ разбиратъ много нѣща. Тѣ всичко провѣряватъ. Ако учительтъ говори невѣрни работи, въ скоро време ще изгуби довѣрието и уважението на ученицитѣ си. Учительтъ трѣбва да говори истината, и то онази истина, която е въ полза на ученицитѣ. Сега нека остане въ ума ви мисъльта, че ние не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Погрѣшкитѣ. това сѫ старитѣ теории и разбирания на хората. Човѣкъ може да вѣрва, въ каквото иска, но не трѣбва да лъже. Човѣкъ може да прави, каквото иска, но това, което прави, не трѣбва да вреди нито на него, нито на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ постѫпкитѣ си, да знае, защо постѫпва така, или иначе. Щомъ направи нѣщо, което е погрѣшно, било къмъ него, било къмъ другитѣ, той трѣбва да го изправи. И азъ като говоря, нѣкои се насърдчаватъ отъ думитѣ ми. а нѣкои се обезсърдчаватъ. — Защо се обезсърдчаватъ? — Защото думитѣ ми влизатъ въ стълкновение съ тѣхнитѣ вѣрвания и разбирания. Азъ нѣмамъ право да руша това, въ което хората вѣрватъ, но казвамъ: Не туряйте Божествени табели на вашитѣ стари разбирания и вѣрвания. Божествено е само това. което носи въ себе си любовьта, като мощна сила. Божествено е това, което носи въ себе си знанието. Божественото носи въ себе си истината. която защищава и освобождава човѣка. Ще каже нѣкой, че говори истината. Той говори истината. а при това умира. Който говори истината, никога не умира. Щомъ умира, човѣкъ говори факти, но не говори истината. Че нѣкой изнесълъ погрѣшката на нѣкого, това е фактъ, явление, но не е още истината. Нѣкой нарисувалъ една карикатура. Не е лоша тази карикатура, но тя е отклонение отъ хармонията. Следователно, време е вече хората да се освободятъ отъ онѣзи идеи, които иматъ карикатуренъ характеръ. Ти се влюбишъ въ единъ човѣкъ и гледашъ на него като на божество. Ти го считашъ талантливъ, гениаленъ. Не се минава много време, ти казвашъ, че този човѣкъ не е гениаленъ, даже и талантливъ не е, намирашъ, че си се излъгалъ въ него. Кѫде е погрѣшката? Може да не си се излъгалъ въ неговата гениалность, но си се излъгалъ въ времето и въ разстоянието. Днесъ той не е гениаленъ, но следъ сто прераждания ще бѫде гениаленъ. Съвременнитѣ астрономи изучаватъ небето и звездитѣ по него, отъ най-голѣмата до най-малка величина. Когато говори за свѣтлината на звездитѣ, астрономътъ трѣбва точно да знае разстоянието, на което тѣ се намиратъ отъ земята. Ако не знае разстоянието имъ, той може да извади криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ резултатъ на неговото незнание, на неточнитѣ изчисления, а не на самитѣ звезди. Хората се намиратъ подъ влиянието на различнитѣ планети, вследствие на което се проявяватъ различно. Учениятъ трѣбва да знае това, да не прави погрѣшки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намиратъ подъ влиянието на различни планети, тѣ се различаватъ едни отъ други. Който се намира подъ влиянието на Сатурна, е подозрителенъ. Който се намира подъ влиянието на Юпитера, има достоинство. По фигура той е широкоплещестъ. Земниятъ типъ пъкъ е малко пригърбенъ, съ погледъ, устременъ къмъ земята. Съ една дума, всички планети сѫ трансформатори на Божествената енергия въ различнитѣ организми. Всички планети сѫ насе-лени съ разумни сѫщества. — Кой управлява тия сѫщества? — Има кой да ги управлява. Не мислете, че животътъ се изявява механически. Красивъ е свѣтътъ съ своето голѣмо разнообразие! Ако отидете на Юпитеръ, ще видите сѫщества съ достоинство, съ съзнание за себе си. Тѣ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не сѫ още съвършени. Горделиви сѫ юпитерианцитѣ. Тѣ сѫ огняри на слънцето. Тамъ тѣ минаватъ за електротехници. Сатурновитѣ типове пъкъ минаватъ за философи, понеже разглеждатъ нѣщата философски. Тѣ сѫ едни отъ най-старитѣ жители на слънчевата система. Обаче, Уранъ и Нептунъ сѫ излѣзли преди Сатурна. Тѣхнитѣ жители сѫ по-стари отъ тия на Сатурна. Сегашнитѣ хора и днесъ още се питатъ, има ли живи сѫщества на другитѣ планети. Че има и на другитѣ планети животъ. това е фактъ за мене, а за васъ — теория. Свѣтътъ е населенъ. Дето е Богъ, тамъ има животъ, който се изявява. Дето е животътъ, тамъ е и разумностьта. Даже и мухитѣ, които минаватъ за несъзнателни, иматъ известна разумность. Тѣ предсказватъ, макаръ и несъзнателно, какво ще бѫде времето. Когато времето ще се развали, мухитѣ хапятъ силно; когато ще се оправи, тѣ кацатъ върху човѣка, безъ да хапятъ. — Коя е причината, че мухата може да предскаже времето? — Причината е електричеството въ въздуха. Когато времето се разваля, въ въздуха се събира много електричество. Понеже електричеството се събира по остритѣ части на предметитѣ, то се натрупва на хобота на мухага и я безпокои. За да се освободи отъ него, мухата започва да хапе, Електричеството отъ мухата минава въ човѣка, съединява се съ неговото електричество и отива въ земята. По този начинъ мухата се освобождава отъ излишното електричество на хобота си. Когато времето се оправя, тя не усѣща никакво напрежение и не хапе. Тогава тя каца върху носа, лицето или рѫцетѣ на човѣка, да си вземе нѣщо за ядене. Като сте дошли на земята, знайте, че има много да учите. Като срещнете единъ човѣкъ, не мислете, че той нищо не представя, но гледайте на него като на Божествена книга, отъ която можете да научите нѣщо. Като погледнете носа на нѣкой човѣкъ, вие казвате: Тѫпъ е този носъ. Вие мислите, че много сте разбрали. Това е повърхностно гледане. Всички носове сѫ красиви. Отъ вкуса на човѣка зависи. какъвъ носъ харесва. Нѣкои хора харесватъ дългитѣ носове, а други — кѫситѣ. Срещнешъ ли човѣкъ съ дълъгъ носъ, знай, че не можешъ да го излъжешъ. Обаче, хора, които иматъ кѫси носове, лесно се лъжатъ. Каквото имъ се каже, тѣ вѣрватъ. Ако искате да ви се свърши нѣкаква работа, търсете човѣкъ съ кѫсъ и широкъ носъ. Той ще обещае и ще свърши работата. Ако се обърнете за сѫщото къмъ човѣкъ съ дълъгъ носъ, той нѣма да ви се отзове. Хора съ кѫси и широки носове сѫ чувствителни и експансивни, а тия съ дълги и сплеснати носове сѫ нервни, сприхави. Тѣ лесно избухватъ. Ако искате да знаете, дали въздухътъ въ нѣкой салонъ е чистъ, вкарайте човѣкъ съ дълъгъ носъ. Въ това отношение той е авторитетъ, веднага ще се произнесе. Обаче, ако искате мнението на човѣкъ съ кѫсъ носъ, той ще каже: Чистъ е въздухътъ. Той не може да го усѣти. Въ прочетената Притча се казва, че онзи, който посѣлъ нивата си, се отказалъ на поканата, да присѫтствува на вечеря. Който си купилъ волове, сѫщо се отказалъ. Най-после, и онзи, който се оженилъ. отказалъ да присѫтствува на угощението. Нивата, воловетѣ и женитбата, съ които човѣкъ се ангажиралъ, сѫ символи. Нивата е човѣшкото тѣло, което човѣкъ разорава и посѣва. Воловетѣ представятъ живота, даденъ на човѣка. Женитбата пъкъ, това е службата, която човѣкъ се е наелъ да свърши. Понеже тази работа отнема времето и силитѣ на човѣка, както въ времето на Христа. така и днесъ, хората не сѫ готови още за Христовото учение. Когато Христосъ покани на угощение ученитѣ и достойнитѣ на времето, всички се отказаха. Тогава Той изпрати слугата си на улицата, да покани, които намѣри свободни. Ако днесъ дойде Христосъ, ще намѣри ли готови хора, коиго да се отзоватъ на поканата Му, т. е. да приематъ Неговото учение? Ония, които не приеха Христовото учение, бѣха сатурнови типове. Тѣ казваха: Не е време още за това учение. Тѣзи, които имаха кѫси носове, казаха: Време е за това учение. Тѣ приеха поканата и присѫтствуваха на вечерята. Следователно, ако питате, кои хора ще оправятъ свѣта, ще знаете, че хората съ кѫситѣ носове сѫ призвани да оправятъ свѣта. Въ миналото, хората съ кѫситѣ носове слугуваха на тия съ дългитѣ носове. Днесъ ще бѫде обратно: хората съ дългитѣ носове ще слугуватъ на тия съ кѫситѣ носове. Не е лошо да слугува човѣкъ. Когато хората съ дългитѣ носове слугуватъ на тия съ кѫситѣ носове, между тѣхъ ще стане правилна обмѣна. Хората съ дългитѣ носове ще помогнатъ за израстване на кѫситѣ носове. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората се намиратъ подъ добритѣ влияния на планетитѣ. Меркурий учи човѣка да не се товари повече, отколкото трѣбва. Венера пъкъ го учи да не товари сърдцето си съ любовни работи повече, отколкото трѣбва. Луната влияе върху въображението на човѣка. Безъ въображение, т. е. безъ луната никакво изкуство не може да сѫществува. Марсъ предава на човѣка воинственость, смѣлость, да защищава своето право. Безъ смѣлость човѣкъ нищо не може да направи. Той трѣбва да има ножъ, съ който да се защищава. Ножътъ представя човѣшкия умъ. Влѣзе ли въ умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има ножъ, или сабя, която да го рѫководи. Безъ умъ човѣкъ не може да се развива правилно. Юпитеръ влияе върху достоинството на човѣка. Сатурнъ е философътъ, т. е. стариятъ човѣкъ, който е падналъ отъ личието, на което се намиралъ. На мѣстото на Сатурнъ днесъ седи Юпитеръ — новиятъ човѣкъ, който ще господарува. Сатурнъ представя свѣта на законитѣ и на насилието, а Юпитеръ е представитель на новия свѣтъ — свѣтътъ на човѣшкото достоинство. Юпитерианцитѣ сѫ хора, които ще служатъ на Бога, на новото въ свѣта. За да служи на новото, човѣкъ трѣбва да се новороди. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако човѣкъ не се роди отъ умна майка и отъ уменъ баща, не може да влѣзе въ Царството Божие. Ако бащата не е гениаленъ. а майката — талантлива, детето не може да влѣзе въ Царството Божие. И тъй, да се родишъ изново, това значи, да вѣрвашъ въ единъ Богъ. Ти не можешъ да вѣрвашъ въ Бога, ако не се родишъ отъ Него. За да вѣрвашъ въ Бога, ти трѣбва да Му слугувашъ. Едно време. когато Сатурнъ царуваше, хората вѣрваха въ Бога, но различно отъ сегашнитѣ хора, които живѣятъ въ епохата на Юпитеръ. Казано е въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. По образъ и подобие, разбираме човѣкъ да обича това, което Богъ обича. И да мисли, както Богъ мисли. Погрѣшката на първитѣ човѣци се заключава въ това, че тѣ пожелаха, да направятъ нѣщо повече отъ това което Богъ може да направи. Тѣ искаха да станатъ по-голѣми отъ Бога. Това е невъзможно. Въ епохата, въ която Адамъ живѣеше, невъзможно е било човѣкъ да бѫде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бѫде по-голѣмъ отъ Бога. Обаче, въображението на Ева проработи въ криво направление, и тя помисли, че може да бѫде по-голѣма отъ Бога. Вѫтрешно човѣкъ може да бѫде като Бога, но външно — по никой начинъ. Да бѫдемъ вѫтрешно като Бога, това значи, да обичаме като Него, да бѫдемъ милостиви и снизходителни като Него. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде поне търпеливъ, ако не може да бѫде дълготърпеливъ като Бога. Богъ гледа на всичко което става въ свѣта, безъ възмущение и оправя работитѣ. Като дойде нѣкой при Него да се оплаква, че отнели живота му, Той казва: Дайте му другъ животъ! — Изгубихъ паритѣ си. — Дайте му повече отъ тия, които изгубилъ. И тъй, подкрепвайте вашия умъ, вашето сърдце и вашето тѣло, които Богъ ви е далъ. Бѫдете вѣрни на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ постѫпки. Бѫдете вѣрнн на Онзи, Който ви е далъ всичко. Това е новото, което иде въ свѣта. Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се къмъ бѫдещето! Вѣрвайте въ всичко онова. което Богъ е вложилъ въ природата, въ човѣчеството и въ васъ! * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 1. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Десеттѣ девици „А отъ тѣхъ петь бѣха разумни, и петь безумни“. Матея 25: 2. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ разумни и неразумни хора. както петтѣ разумни и петтѣ неразумни девици По какво се отличава разумниятъ отъ неразумния или отъ глупавия човѣкъ? Разумниятъ човѣкъ е работливъ, разчита на себе си, а неразумниятъ е мързеливъ. Той седи, не работи и очаква всичко наготово. Той вѣрва въ щастие, което иде наготово, предъ краката на човѣка. Той казва: Това е щастие, да ти падне въ кърпа вързано, безъ да си работилъ. Мързеливиятъ нѣма никакъвъ занаятъ и току ходи отъ едно мѣсто на друго, движи рѫцетѣ и краката си, безъ да знае защо. И разумниятъ прави движения, но неговитѣ движения се различаватъ коренно отъ тия на неразумния. Често религиознитѣ хора правятъ различни движения и казватъ, че Духътъ ги посетилъ. Сѫществена разлика има между движенията на Духа и тия на неразумния религиозенъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да знае качествата на духа, на душата, на ума и на сърдцето си. Както свѣтскиятъ човѣкъ, така и религиозниятъ трѣбва да иматъ знания, да разбиратъ нѣщата, а не както нѣкои турци, които казватъ, че човѣкъ не трѣбва да знае много. Като знае, че на онзи свѣтъ има седемь етажа нагоре, а въ този свѣтъ — седемь етажа надолу, това е достатъчно. Не е достатъчно това знание. Мнозина казватъ, че знанието разваля свѣта. Това не е вѣрно. Глупостьта, невежеството развалятъ свѣта, но истинското знание — никога. Неразумниятъ не работи, не учи, очаква да му дойде нѣкакво благо отъ лотария. Какво придобива човѣкъ, ако очаква щастието си отъ лотария? Нѣкои хора сѫ вложили по нѣколко хиляди лева въ лотарийни билети, дано имъ се падне милионътъ. Колко души могатъ да получатъ милиона? Само единъ човѣкъ има щастието да получи милиона, но всички го очакватъ. Вмѣсто да изразходва енергия и да губи, по-добре е човѣкъ да отдѣля паритѣ си за билета настрана, да ги спести. Колкото пѫти намислите да купите лотариенъ билетъ, турете тия пари въ една касичка. Въ продължение на нѣколко години вие ще имате спестени пари, които иначе щѣха да бѫдатъ загубени. И християнитѣ, отъ времето на Христа до днесъ, сѫ гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което сѫ го изопачили. Тѣ казватъ: Христосъ дойде да спаси човѣчеството. Днесъ ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освенъ да влѣземъ въ Царството Божие и да се радваме и веселимъ. Други пъкъ казватъ, че всичко ще имъ се даде по благодать. Да се мисли така, това значи, ученикътъ да влѣзе въ училището, да не учи и да изисква отъ учителя си добри бележки по благодать, отъ любовь. Това е невъзможно. Всѣка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нѣщо отъ другиго, човѣкъ трѣбва да е далъ, или да с готовъ да даде нѣщо отъ себе си. Едно отъ качествата на любовьта е даването. Ако давашъ, ще ти се даде. Следователно, ако християнитѣ не гледатъ на Христовото учение като на лотария и ако всѣки день прилагатъ нѣщо малко отъ него, днесъ тѣ щѣха да бѫдатъ най-богатитѣ и най-силни хора въ свѣта. И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се отъ старитѣ навици, отъ старитѣ разбирания. Въ човѣка има нѣщо инертно, неподвижно, което го прави ленивъ. Това не е истинското естество на човѣка. Човѣкъ има духъ, който е мощенъ, способенъ да твори. Човѣкъ има душа, която е широка, готова да обхване всичко въ себе си. Човѣкъ има умъ, способенъ да възприема свѣтлина и знание. Най-после, човѣкъ има сърдце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човѣкъ съ тия четири елемента въ себе си да се справи съ инертната материя на тѣлото си? Силенъ е човѣшкиятъ духъ и може да се справи съ инертната материя. Обширна е човѣшката душа, за да използува всички условия и възможности, които й се даватъ. Следователно, човѣкъ не може да бѫде силенъ, ако не разбира духа си; човѣкъ не може да се развива, ако не разбира душата си; човѣкъ не може да учи, ако не разбира ума си; човѣкъ не може да придобива богатства, ако не разбира сърдцето си. Ще кажете, че сърдцето е грѣшно. Това е старо разбиране. Ако сърдцето е грѣшно, това показва, че човѣкъ е работилъ много. Който е работилъ, само той се е оцапалъ. Не може човѣкъ да живѣе на земята, да работи и да не се оцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щомъ работи при лоши и мѫчни условия, човѣкъ непремѣнно ще прави погрѣшки. Грѣшниятъ човѣкъ има бѫдеще. — Защо? — Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излѣзе отъ областьта на погрѣшкитѣ. Този човѣкъ правилъ погрѣшки по причина на недостатъчно свѣтлина въ ума си и поради лоши условия. Той работи, мѫчи се да придобие по-голѣма свѣтлина, да се справи съ условията, за да не грѣши. Той се обезсърдчава, мисли, че е загубенъ, че нѣма спасение за него. За него, именно, е спасението. Ако е праведенъ, той нѣма нужда отъ спасение. Сега иде нова епоха въ свѣта, която изисква хора съ нови възгледи и разбирания. Старото трѣбва да се тури настрана. — Ама, ние остарѣхме, не можемъ вече да работимъ. — Сега, именно, трѣбва да работите, да учите, да изправяте погрѣшкитѣ си. Стариятъ трѣбва да се подмлади. — Какъ ще се подмлади? — Като замѣсти старитѣ си разбирания съ нови. Нови мисли, нови чувства, нови постѫпки сѫ нужни на човѣка. За да мисли право, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума си; за да чувствува правилно, той се нуждае отъ повече топлина въ сърдцето си. Свѣтлитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума, а топлитѣ чувства — топлина въ сърдцето. Когато учительтъ даде нѣкаква задача на ученика, въ първо време задачата не му е ясна, не може да я реши. Колкото повече мисли върху нея, свѣтлината му се увеличава, и той решава задачата. Обичайте задачитѣ, които учителитѣ ви задаватъ, за да придобиете повече свѣтлина, съ която да работите. Всички хора говорятъ за любовь, за обичь, за добро, безъ да знаятъ, какво сѫ въ сѫщность тѣ. Нѣкой казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да го срещнешъ, да се разговоришъ съ него. Другъ казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да го пригърнешъ, да му кажешъ нѣколко сладки думи. Трети казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да му направишъ нѣкакво добро. Много мнения сѫществуватъ за любовьта, но нито едно отъ тѣхъ не е дошло до абсолютното понятие за любовьта. Ще кажете, че ако не знаете, какво представя любовьта, поне доброто познавате. — Какво нѣщо е доброто? — Доброто е семка. Ако само държишъ семката въ рѫката си и разправяшъ, че тя може.да се посади, да изникне, да израсте, да се развие, да цъвне и даде плодъ, това още не е доброто. Това е теория за доброто. За да имашъ ясна представа за доброто, ти трѣбва да го посадишъ въ земята и да видишъ, какво ще излѣзе отъ него. Отъ дървото можете да сѫдите за семката, но отъ семката не можете да сѫдите за дървото. Кои сѫ отличителнитѣ качества на добрия човѣкъ? Ако добриятъ човѣкъ влѣзе между хора, които се каратъ, веднага настава миръ; ако влѣзе между мързеливи, тѣ се раздвижватъ и започватъ да работятъ; ако влѣзе между скѫперници, тѣ отварятъ по малко кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Скѫперникътъ трѣбва да бѫде щедъръ, но разумно. Да бѫдешъ щедъръ, това значи, да изливашъ изобилно вода отъ чешмата си. Има смисълъ да излива човѣкъ изобилно вода, но когато тя извира отнѣкѫде. Обаче, ако водата едва капе, трѣбва ли да се излива безразборно? Ако си въ пустинята, ще пестишъ водата; ако си на планината, при нѣкой изворъ, можешъ да я разливашъ повече. Когато нѣкой вика, сърди се, крещи, той е щедъръ човѣкъ. Неговата щедрость има мѣсто въ долинитѣ, да напоява растителностьта, но не и въ пустинята, дето водата е оскѫдна. Съвременнитѣ народи воюватъ, но въпрѣки това говорятъ за миръ. Слушате да казватъ, че човѣкъ трѣбва да бхде миролюбивъ. Споредъ една статистика, отъ 1496 г. пр. Христа до 1861 г. сл. Христа, значи, въ продължение на 3357 г., само 227 години сѫ били мирни, а останалитѣ 3130 години сѫ били военни, воювали сѫ хората. Какво показва това? Ако влѣзете въ нѣкой домъ, ще видите, че и тамъ воюватъ. Като живѣе, човѣкъ все трѣбва да прави нѣщо. Ако нищо не върши. или ако е мъртавъ, за предпочитане е да се бие. За предпочитане е хората да бѫдатъ живи и да се биятъ, отколкото да умратъ, да ги заровятъ въ земята и отгоре имъ да пишатъ: Вѣчна имъ паметь. вѣченъ покой! Лошо нѣщо е войната, но ако не воюватъ хората, мирътъ нѣма да дойде. Мирътъ иде следъ война. Като се набиятъ хората добре и се помирятъ, тогава виждатъ, че въпроситѣ могатъ да се разрешатъ и по другъ начинъ. Като дойде мирътъ, хората се успокояватъ, започватъ да живѣятъ въ съгласие. Щомъ минатъ нѣколко години, тѣ пакъ забравятъ лошото и отново започватъ да воюватъ. Когато положението имъ стане тежко, пакъ викатъ мира. Мирътъ всѣкога се отзовава на вика на хората. Днесъ хората съзнателно се биятъ, за да дойде мирътъ, да научагъ нѣщо ново отъ него. За какво се биятъ хората? — Да станатъ голѣми, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голѣмото не е и въ сѫщность голѣмо. Въ действителность голѣмитѣ работи сѫ малки, а малкитѣ — голѣми. Като наблюдавате слънцето, което е единъ милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, тя изглежда голѣма. Размѣстване е станало. Турете микробата на мѣстото на слънцето, и слънцето — на мѣстото на микробата, за да имате ясна представа за тѣхъ. Докато мисли за себе си, че е голѣмъ, въ сѫщность човѣкъ е малъкъ. Щомъ започне да мисли, че е ма-лъкъ, той се приближава къмъ голѣмото. Истински мощното въ свѣта е малкото. а не голѣмото. Голѣмото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бѫде видимо и разбрано. Не се заблуждавайте отъ привидностьта на нѣщата. Не се заблуждавайте отъ думитѣ на хората. Ще дойде нѣкой пророкъ да ви убеждава, че Господъ му казалъ да живѣе въ дома ви, да управлява. — Какво означаватъ тия думи? — Това значи: ще дойда въ дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господъ. Защо този пророкъ не каже, че ще дойде въ дома ви да се качите на гърба му да ви носи? Ако каже така, по-скоро може да му се повѣрва. Ако бѣше уменъ, така трѣбваше да каже. Понеже е глупавъ пророкъ, той казва, че Господъ го пратилъ въ дома ви, да се качи на вашия гръбъ и да ви управлява. Това е невъзможно. Щомъ е пророкъ, той е силенъ. Силниятъ трѣбва да носи на гърба си слабия, а не слабиятъ да носи силния. — Кой се качва на гърба на майката и на бащата? — Детето. Понеже детето се качва на гърба на майка си и на баща си, то вѣрва въ тѣхъ, че Господъ имъ говори. Следователно, знайте, че всѣки човѣкъ, на гърба на когото можете да се качите, за да ви носи, е Божи пратеникъ. Всѣки човѣкъ, на гърба на когото не можете да се качите, не е изпратенъ отъ Бога. Силата на човѣшкия гръбнакъ се изпитва чрезъ слабитѣ, които се качватъ на гърба на силния. Можете ли да се качите на гърба на слабия? Не можете. Той е слабъ, гръбнакътъ му не издържа. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора, а не отъ слаби. Не вѣрвайте на мисли и на чувства, на гърбоветѣ на които не можете да се качвате. Вѣрвайте само на тия мисли и чувства, които могатъ да ви носятъ. Много заблуждения има въ свѣта, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Слушате нѣкой да казва, че е евангелистъ. Питамъ: Умътъ и сърдцето му станали ли сѫ евангелисти? Другъ казва, че е окултистъ. — Умътъ и сърдцето му станали ли сѫ окултисти? Докато умътъ и сърдцето на човѣка не се преобразятъ, не започнатъ да мислятъ като нею, той никакъвъ не е станалъ. Ще каже нѣкой, че станалъ ясновидецъ. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видѣлъ? Ако е въпросъ за ясновидство, всички хора сѫ ясновидци. — Кога? — Когато спятъ. Като стане отъ сънь, човѣкъ започва да разказва, какво е сънувалъ. Той видѣлъ на сънь хора, животни, градове, планини и рѣки, каквито въ действителность не е виждалъ. Истински ясновидецъ е онзи, който вижда и въ будно състояние, както и въ време на сънь. Мнозина минаватъ за ясновидци, а при това питатъ, какво е тѣхното предназначение на земята. Предназначението на всѣки човѣкъ е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Свърхъ това, той има да изработи още нѣщо. Изобщо, всѣки човѣкъ има умъ, сърдце, духъ и душа. Следователно, той е изпратенъ на земята да развие ума си, да придобие повече свѣтлина; той е изпратенъ на земята, да развие сърдцето си, да придобие повече топлина; той е изпратенъ на земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратенъ на земята, да усили духа си, да стане великъ човѣкъ. Той ще има мѫчнотии, но ще гледа на тѣхъ като на задачи за разрешаване. Решавайте задачитѣ си, безъ да се спирате на нереални нѣща. Трѣбва ли актьорътъ, който играе ролята на старъ човѣкъ, да съжалява, че играе такава роля? Всички знаятъ, че той е младъ, но докато е на сцената, играе роля на старъ човѣкъ. Трѣбва ли актьорътъ да съжалява, че играе роля на нѣкой буенъ младежъ? Щомъ слѣзе отъ сцената, той ще хвърли младежкия костюмъ и ще се покаже такъвъ, какъвто е въ действителность. Следователно, не се смущавайте отъ ролитѣ, които играете на житсйската сцена. Дали сте младъ, или старъ, това сѫ роли, които хората трѣбва правилно да изпълняватъ. Кой човѣкъ е младъ и кой — старъ? Младъ човѣкъ е онзи, който е влѣзълъ въ областьта на любовьта и изпълнява волята Божия. Старъ човѣкъ е онзи, който е влѣзълъ въ областьта на мѫдростьта и прилага Божественото знание, което е придобилъ въ живота си. Когато младиятъ прилага любовьта, а стариятъ — мѫдростьта, и двамата учатъ. Не е старъ онзи, който е побѣлѣлъ, нито е младъ онзи, на когото косата е още черна. Докато живѣе, човѣкъ постоянно минава презъ фазитѣ на младия и на стария. Началото на живота е младостьта, краятъ — старостьта Като се съединятъ младостьта и старостьта, образуватъ колелото на живота, т. е. истината. Който не знае, кога и какъ да прилага младостьта и старостьта въ живота си, той не разбира истината. Младиятъ гледа съ радость на мѫчнотиитѣ и страданията. Щомъ дойде радостьта при него, той вади соковетѣ й и ги използува разумно. Сѫщото прави и стариятъ. Това наричаме истински младъ и старъ. Когато слънцето изгрѣва, човѣкъ е младъ. Щомъ залѣзе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутринь пакъ се подмладява. Така се движи колелото, и човѣкъ придобива истината. Сега иде нова епоха въ свѣта — епохата на любовьта. Тя се характеризира съ работа въ новъ духъ. Кой каквито погрѣшки е направилъ, ще почне да ги изправя. Ако е огорчилъ нѣкого, ще се примири съ него. — Какъ ще стане примиряването? — Като даде нѣщо отъ себе си. Ако човѣкъ не е готовъ да даде на ближния си поне една свѣтла мисъль, или едно свѣтло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползува отъ любовьта. Ако съ силата на своя духъ и съ широтата на своята душа не може да подкрепи слабитѣ и страдащитѣ, той не може да се нарече човѣкъ на новото време. Хората говорятъ за нови времена, за нова епоха, а по старъ навикъ още разискватъ върху въпроса за сѫществуването на Бога. Ако искатъ да упражняватъ ума си, могатъ да разискватъ по този въпросъ, но досега тѣ трѣбва да сѫ го разрешили вече напълно. — Защо? — Щомъ човѣкъ мисли, Богъ вече сѫществува. Той е мислилъ преди сѫществуването на човѣка. Когато мисли, човѣкъ изявява мисъльта на Бога, която е отправена къмъ него. Следователно, щомъ мисли, човѣкъ не може да пита сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Когато човѣкъ мисли за себе си, дали е добъръ, трѣбва ли да учи и какво да учи, това показва, че Богъ мисли за него. Хората мислятъ, че трѣбва да видятъ Бога. — Какъ ще имъ се представи Той? Въ своето величие ли? Не, никой човѣкъ не може да види Бога. Човѣкъ не може да види още подобния си, а иска да види нѣщо повече. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че сте видѣли еди-кого си. Вие не сте видѣли човѣка, но дрехата му. Виждате очитѣ му, това сѫ неговитѣ прозорци; виждате ушитѣ му — неговитѣ слушалки; виждате устата му — главниятъ входъ на кѫщата му; виждате носа му — неговиятъ вентилаторъ. Като разгледате човѣка отвънъ, най-после ще видите истинския човѣкъ — алфа и омега на нѣщата. Това е Божественото въ човѣка, облѣченъ въ дрехата на ума и на сърдцето си, накиченъ съ способности и добродетели. Красивъ и мощенъ е човѣшкиятъ духъ! Обширна е човѣшката душа! Тѣ представятъ Бога на земята. За този човѣкъ, именно, Псалмопѣвецътъ казва: „Когато видя лицето ти, душата ми се изпълва съ радость“. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега“. Това значи: азъ съмъ началото и краятъ. Кое е началото въ човѣшкия животъ? — Младостьта. — А краятъ? — Старостьта. Като съедините младостьта и старостьта въ едно, получавате истината — проявениятъ човѣкъ. Приложете младостьта и старостьта, т.е. любовьта и мѫдростьта въ живота си, за да се проявите. Това е задача на всѣки човѣкъ. Човѣкъ не мисли за задачата си, а върху това, какъ ще се оправи свѣтътъ. Ако всички хора, всички християни проявятъ истината, въ която влизатъ любовьта и мѫдростьта, свѣтътъ моментално ще се оправи. Направете опитъ, всѣки отъ васъ да предаде своята любовь поне на единъ човѣкъ, той — на втори, вториятъ — на трети, ще видите, че въ една година свѣтътъ ще бѫде оправенъ. Любовьта е огънь, който отъ една искра може да обхване цѣлия свѣгъ. — Колко свѣтлина приема семето? — Малко свѣтлина приема, но тя е въ състояние да го превърне въ голѣмо дърво. Мощна е любовьта, мощни сѫ и нейнитѣ елементи — свѣтлината и топлината. Казвате: Не сме ли приели Христовото учение? Не сме ли се обърнали къмъ Бога? Да се обърне човѣкъ къмъ Бога, това значи, да се преобрази коренно, да се откаже отъ стария животъ. Ако вълкътъ е приелъ моята любовь, трѣбва да каже: Досега ядохъ овце, отсега нататъкъ ще паса трева. Ако мечката е приела моята любовь, трѣбва да каже: Досега пиехъ кръвьта на говедата, отсега нататъкъ ще пия вода. Говедата могатъ да обикалятъ около мене. безъ страхъ за живота си. Следователно, ако и човѣкъ, като вълка, като мечката, се откаже отъ всичко старо въ себе си и приеме любовьта, той е приелъ Христовото учение. — Ама, трудни били задачитѣ ви! — Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Трудната задача иска работа, а не плачъ. Плачете преди да сте получили задачата. Щомъ я получите, работа трѣбва. Свѣтътъ се нуждае отъ работници, а не отъ малодушни хора. Ако сте грѣшили, ще изправите погрѣшкитѣ си. Щомъ правите по-грѣшки, вие живѣете въ свобода. Погрѣшкитѣ показватъ, че сте злоупотрѣбили съ свободата, която ви е дадена. Сега иде истината, да ви даде начинъ да изправите погрѣшкитѣ, които сте направили съ злоупотрѣбление на Божията Любовь и Мѫдрость. Ако сте живѣли въ безлюбие, замѣстете го съ любовьта. Безлюбието прави човѣка жестокъ. Трѣбва ли да оставите вълка да дави овцетѣ? Ако е гладенъ, нека изяде една овца. — Защо той одушва десеть овце? — Да се осигури. Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И любовьта не позволява никаква продажба. Трѣбва ли момата и момъкътъ да се продаватъ за пари? Трѣбва ли проповѣдникътъ и свещеникътъ да благословятъ за пари? Трѣбва ли ученикътъ да учи за пари? Трѣбва ли гадательтъ да гадае за пари? Ако можешъ да предсказвашъ, кажи нѣщо на човѣка и го остави свободенъ. Нека той реши, може ли да даде нѣщо, или не може. Важно е, предсказанието да се сбѫдне. И тъй, не се стремете къмъ продажба. Ако имате нѣщо за даване, дайте го даромъ на хората. Това, което е за васъ, оставете го настрана. — Ама да станемъ богати, да придобиемъ знания, да придобиемъ любовьта, да проповѣдваме на хората. — Преди да проповѣдвате, вие трѣбва да живѣете въ любовьта и мѫдростьта. Проповѣдването е последна работа. Всѣки заминалъ за онзи свѣтъ е проповѣдникъ вече. Безъ да иска, той проповѣдва. Важно е да влѣзете въ свѣта на любовьта, но и тя да влѣзе въ васъ. Можете ли да кажете като Христа: „Отецъ е въ мене, и азъ въ Отца. Азъ и Отецъ ми едно сме“. — Защо трѣбва да проповѣдвашъ на хората? — Да имъ покажа, че имамъ знания. — И безъ да имъ проповѣдвашъ, ще се разбере, какви знания имашъ. Изпитътъ наближава. Всички хора ще бѫдатъ изпитани, да се разбере, каква е силата имъ, каква е любовьта имъ и съ какво знание разполагатъ. Ще излѣзешъ предъ изпитната комисия и ще се биешъ. Противникътъ ти ще бѫде силенъ човѣкъ. Тукъ ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажешъ, още следъ първата борба, ти си отъ слабитѣ. Не, 99 пѫти ще излизашъ на борба, докато най-после победишъ. Ще излѣзешъ стотния пѫть, ще хванешъ противника си, ще го стиснешъ и ще кажешъ: Да знаешъ, кой съмъ! Да знаешъ, съ кого имашъ работа! Желая ви да победите дявола, макаръ и на стотния пѫть. Като се борите съ него, вие черпите отъ силата му и ставате силни. Дяволътъ е много енергиченъ. Той се бори съ човѣка до последни сили, но като види, че е победенъ, казва: Научиха изкуството ми. Който не се е борилъ съ дявола, той не е развилъ силата си. Ако сте се борили съ него, не сѫжалявайте. Който се е борилъ съ дявола и го е победилъ, той има бѫдеще: ученъ може да стане, богатъ може да стане. Дяволътъ е учитель на хората. Много нѣща можете да научите отъ него. Въ миналото човѣкъ е оралъ, копалъ земята самъ, съ дветѣ си рѫце. Дяволътъ го научилъ, какъ да оре и да копае. Той му казалъ: Защо се мѫчишъ самъ? Вземи два вола, впрегни ги, направи си рало и иди да орешъ нивата. Вземи четири колела, тури имъ по една ось, съедини ги, направи си кола и започни да впрѣгашъ конетѣ, воловетѣ, да ти помагатъ. „Петтѣ били разумни, а петтѣ — неразумни“. Като четете тази притча, казвате: Ние отъ кои сме? — Ако се борите съ дявола и го надвиете, вие сте отъ разумнитѣ; ако не се борите съ дявола, вие сте отъ неразумнитѣ. Ако се учите и придобивате добродетели, вие сте отъ разумнитѣ; ако не се учите и не придобивате добродетели, вие сте отъ неразумнитѣ. Ако изучавате закона на любовьта, вие сте отъ разумнитѣ; ако не го изучавате, вие сте отъ неразумнитѣ. Разумниятъ свѣтъ се нуждае отъ разумни и добри работници, а не отъ такива, които искатъ само да управляватъ. „Петтѣ бѣха разумни девици, а петтѣ — неразумни“. Разумнитѣ девици бѣха свързани съ любовьта. Сега и на васъ казвамъ: Свържете се съ любовьта така, че всѣка ваша клетка да е проникната отъ нея. Нека всѣка клетка на мозъка, на дробоветѣ, на стомаха ви стане часть отъ любовьта. Нека всѣка клетка на организъма ви излѫчва свѣтлината и топлината на любовьта. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде напълно здравъ. Само истински здравиятъ е отъ петтѣ разумни девици, които навреме напълнили масленицитѣ си съ масло, за да посрещнатъ младоженика. Иде вече младоженикътъ! Той ще влѣзе при всѣки, който е готовъ и го очаква съ запаленъ свѣтилникъ. Щомъ влѣзе младоженикътъ, вратата ще се затвори, и отвънъ ще останатъ неразумвитѣ девици, т. е. вашитѣ стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навънъ, не се занимавайте съ него. Старитѣ погрѣшки, старитѣ вѣрвания да останатъ навънъ. Нѣма защо да ги внасяте въ новия животъ. Младоженикътъ иде въ свѣта и носи нового. Приемете новото, което Той носи, и работете за него. Кой е младоженикътъ въ сегашния свѣтъ? — Христосъ. Той дойде въ свѣта, не да разреши нѣкоя своя задача, но да разреши задачата на човѣчеството. Сега и вие сте дошли, не да се занимавате съ себе си, съ своя личенъ животъ, но да работите за изправяне на погрѣшкитѣ и за разрешаване на мѫчнотиитѣ, останали отъ поколѣния насамъ. Всички погрѣшки не сѫ ваши, но понеже и вие имате дѣлъ въ тѣхъ, работете за общото съ общи усилия. Т. м. * 22. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.