Търсене във форума

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянна благодарность Размишление върху стиха: „Богъ е Любовь“. Какво представя човѣкътъ? Ако говоримъ за духовния човѣкъ, характерно за него е това, че той изпитва всичко, а него никой не изпитва. Човѣкъ се интересува отъ много нѣща, но всички не сѫ еднакво важни, много отъ тѣхъ сѫ второстепенни. Единственото нѣщо, което интересува човѣка, е отъ какво зависи неговото благо. То се опредѣля отъ добротата му. Благо е за човѣка да бѫде добъръ. Добриятъ не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човѣкъ. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска въ брѣговетѣ; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхналъ листъ, който пада отъ дървото и започва да гние; той е пепель отъ огнището. Хората се чудятъ, кѫде да турятъ нечистата си вода, парчетата отъ разрушената канара, изсъхналитѣ листа, както и пепельта отъ огнището, да не ги смущаватъ. На всички нѣща, които смущаватъ човѣка, сѫ турени различни имена. Като четете Стария Заветъ, на много мѣста срѣщате да се говори за прокажения. Днесъ ние употрѣбяваме тази дума повече за психически прокаженъ човѣкъ, понеже физически тази болесть не е толкова разпространена, както въ миналото. Съ каквато дреха и да се облѣче прокажениятъ, пакъ прокаженъ си остава, дрехата нищо не го ползува. Съ каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи въ сърдцето му, нищо не го ползуватъ. Проказата не е нищо друго, освенъ неблагодарностьта на човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ нея, да стане благодаренъ. Защо човѣкъ е неблагодаренъ? — Защото му липсва нѣщо. Като се огледа, той вижда, че му липсватъ нови обуща, нова дреха, нова шапка, нѣкаква книга и става неблагодаренъ. Благодарностьта трѣбва да влѣзе въ човѣшката душа, като необходимость, не само за единъ моментъ, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарностьта не е постоянна, но посещава човѣка периодически и отваря пѫть за благодарностьта. Герой е онзи, който всѣкога е благодаренъ. Неблагодарниятъ е подобенъ на каменнитѣ вѫглища, които сѫ се образували преди хиляди години отъ дървета, затрупани отъ земнитѣ пластове. Тѣ сѫ се овѫглили отчасти или напълно. Ние ги горимъ и се ползуваме отъ тѣхъ като гориво. Съ използуването на вѫглищата, човѣчеството се натъкна на голѣми мѫчнотии и изпитания. Вѫглищата се образували отъ гигантски предпотопни дървета, съ голѣми амбиции и копнежи. Богъ затворилъ тѣзи сѫщества въ земята, да не вдигатъ голѣмъ шумъ и безпокойство. Обаче, отъ невежество, хората ги пуснаха на свобода, и днесъ тѣ имъ причиняватъ по-голѣми пакости и мѫчнотии, отколкото въ миналото. Хората мислятъ, че като вадятъ каменнитѣ вѫглища отъ земята и ги горятъ, съ това печелятъ нѣщо. Не, каменнитѣ вѫглища се извадиха отъ земята преждевременно. Трѣбваше да се извадятъ по-късно — въ епохата на любовьта, когато сѫществата, които сѫ затворени въ тѣхъ, ще иматъ възможность да изправятъ погрѣшкитѣ си. Сега не само че не имъ се помага, но на пепель ги превръщаме. Тѣ трѣбва да се върнатъ къмъ своя първоначаленъ животъ. Кои нѣща сѫ ценни: живитѣ, или тѣзи, които могатъ да оживѣятъ и да вършатъ работа? Влакътъ е цененъ, когато се движи, когато пухти подъ напора на водното напрежение. Тогава той пренася пѫтници, стока, изминава известенъ пѫть. Параходътъ е цененъ, когато се движи. Машинистътъ кара влака, капитанътъ — парахода и ги заставятъ да вършатъ нѣкаква работа. И човѣкъ е цененъ, когато се движи. Той може да се движи физически, сърдечно и умствено. Не е важно, въ кой свѣтъ става движението, важно е нѣщата да се движатъ. Движението ги одухотворява и ги прави живи. Прекрати ли се движението въ всички свѣтове, навсѣкѫде настава смърть. Както машината се направлява отъ нѣкого, така и човѣкъ трѣбва да има капитанъ, който да го управлява. Капитанътъ на човѣшката машина, споредъ едни, е неговиятъ духъ, а споредъ други — неговиятъ умъ. Той се справя съ всички мѫчнотии, несгоди и недоволства. Желая ви, още тази сутринь, да постѫпите съ недоволството споредъ закона на любовьта, да му кажете, че е седнало на чуждъ столъ и да му дадете неговия. Мѣстото, на което седи, е почетно, то е опредѣлено за доволството. Досега недоволството и неблагодарностьта сѫ били господари въ човѣшкия животъ; отсега нататъкъ тѣ ще станатъ слуги, а доволството и благодарностьта — господари. Това не значи, че трѣбва да хванете неблагодарностьта и да я разтърсите. Ако постѫпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротивъ, ще благодарите на неблагодарностьта, че ви е дала ценни уроци въ живота, и ще постѫпите съ нея по закона на благодарностьта. Какъ трѣбва да се постѫпва? — Много примѣри има за това, но, ако човѣкъ не е готовъ вѫтрешно да се справи съ недоволството и съ неблагодарностьта, примѣритѣ не могатъ да го ползуватъ. Много фокуси има, съ които човѣкъ може да си служи, но той и за тѣхъ трѣбва да бѫде готовъ. Разправятъ за единъ фокусникъ следния примѣръ. Той взималъ 12 ножа и единъ следъ другъ ги забивалъ на една дъска, отъ разстояние на петь-шесть метра. Предъ дъската стояла жена, съ разперени настрана рѫце. Фокусникътъ отправялъ първия ножъ къмъ дѣсното й ухо, втория — къмъ лѣвото, третия — надъ главата, четвъртия — до врата, отъ едната и отъ другата страна, петия и шестия — отъ дветѣ страни на краката и т. н. Така забивалъ той 12 ножа, но толкова сполучливо, че нито единъ отъ тѣхъ не докосвалъ живото тѣло. Опитенъ билъ той, но не по-малка заслуга имала и жената. Единъ следъ другъ ножоветѣ се забивали около нея, безъ да трепне мускулъ на лицето или на тѣлото ѝ. И двамата се отличавали съ голѣмо самообладание. Не можете ли и вие да направите така съ неблагодарностьта? Поставете я на една дъска, и забивайте отъ всичкитѣ ѝ страни ножове, безъ да я докоснете, безъ да я нараните. Това е изкуство — да ликвидирашъ съ нѣщо, безъ да го огорчишъ, обидишъ или наранишъ. Единъ виденъ гръцки скулпторъ и единъ виденъ художникъ решили да изработятъ нѣщо ценно, което да изнесатъ предъ свѣта. Скулпторътъ изработилъ единъ гроздъ толкова естествено, че излъгалъ птицитѣ. Като приближавали до него, тѣ се опитвали да клъвнатъ, но веднага се отдръпвали назадъ — човката имъ удряла въ камъкъ. Художникътъ пъкъ нарисувалъ една красива мома, покрита съ тънко було. Като дошълъ скулпторътъ, той пожелалъ да види красивата мома и се приближилъ до картината, съ намѣрение да вдигне булото. Като насочилъ рѫката си къмъ булото, останалъ излъганъ, то било рисувано. Той се задоволилъ да гледа красивата мома презъ булото. Какво сѫ постигнали двамата майстори съ изкуството си? Първиятъ излъгалъ птицитѣ, а вториятъ — човѣка. Въ грозда на скулптора липсва съдържание. Птицитѣ кацали и се връщали излъгани, но и скулпторътъ останалъ излъганъ отъ картината на своя приятель. Той мислилъ, че задъ булото ще види красивата мома. Голѣмъ майсторъ ще бѫде онзи, който може да извади задъ булото неблагодарностьта и вмѣсто нея да постави благодарностьта. Днесъ всички хора казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Всички говорятъ за любовьта, но картинитѣ имъ сѫ подобни на грозда, който скулпторътъ направилъ, и на булото на художника. Ще кацатъ птицитѣ върху грозда и ще се връщатъ, безъ да си вкусятъ отъ него. Ще дохождатъ хората до булото, задъ което се крие красивата мома, но и нея нѣма да видятъ. Любовьта иде само отъ едно мѣсто, а не отъ много мѣста. Докато иде отъ много мѣста, хората ще говорятъ за нея, но въ края на краищата всички ще умратъ. Сега, като те залюби единъ човѣкъ, ти трѣбва да умрешъ. Ако ти го залюбишъ, той трѣбва да умре. Ако залюбишъ кокошка, тя умира; залюбишъ ябълка или круша, и тя умира; залюбишъ паритѣ, и тѣ умиратъ. Каквото залюби човѣкъ, непремѣнно трѣбва да умре. Когато смъртьта влиза въ любовьта, това показва, че животътъ не се разбира, както трѣбва. Въ древностьта, единъ отъ Учителитѣ на любовьта изпратилъ двама отъ своитѣ ученици въ свѣта да се учатъ и да проповѣдватъ. Тѣ пѣли и проповѣдвали на хората. Съ пѣсеньта си единиягь ученикъ развеселявалъ хората; вториятъ, не само ги веселѣлъ, но отварялъ сърдцата имъ и ги разполагалъ къмъ даване, къмъ добри отношения съ ближнитѣ си. Отъ пѣсеньта му болнитѣ оздравявали, скръбните забравяли скръбьта си. Сега и вие пѣете много пѣсни. Пѣете, че можете да любите и да обичате, да станете слуги на Бога. Желая ви, както пѣете, така да се проявявате. Какъвъ смисълъ има служенето, ако не сте доволни отъ живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисълъ на служенето. Ако момъкътъ не служи на своята възлюбена, и ако момата не служи на своя възлюбенъ, любовьта не може да се прояви между тѣхъ. Любовь безъ служене не е истинска любовь. Първото качество на любовьта е даването. Не можете да наречете любовь това, което нищо не дава отъ себе си. Не можете да наречете обичь това, което не оценява проявитѣ на душата. Любовьта и обичьта сѫ вѣчни принципи въ Битието. Любовьта излиза отъ Бога и носи Неговия животъ на всички сѫщества, да растатъ и да се развиватъ, да се радватъ и веселятъ. Всички очакватъ този животъ, но той не може да се прояви безъ любовь и безъ благодарность. Благодарностьта носи безсмъртието, а неблагодарностьта — смъртьта. Не се изисква много отъ човѣка, за да бѫде безсмъртенъ. Щомъ е всѣкога доволенъ и благодаренъ, той е придобилъ вече безсмъртието. Обралъ те нѣкой, благодари, че те обралъ; казалъ нѣкой лоши думи за тебе — благодари; заболѣлъ си нѣщо — благодари. Това сѫ сѣнки на живота, презъ които неизбѣжно ще минешъ. Че времето е дъждовно или вѣтровито — благодари; че имашъ или нѣмашъ нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голѣмото благо. Нѣкой те нарекълъ животно — пакъ благодари. Има нѣщо лошо въ думата „животно“. Лошото се крие въ неговата неблагодарность. Животнитѣ изглеждатъ кротки, примирени съ положението си, но въ сѫщность тѣ сѫ крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближишъ при нѣкое животно, когато яде. То веднага ще даде изразъ, че е недоволно отъ тебе, не иска да го смущавашъ. Животнитѣ спазватъ това правило едни къмъ други, внимаватъ да не се безпокоятъ, когато ядатъ. Ако при вола се приближи другъ волъ, първиятъ веднага ще отправи рогата си къмъ него и ще му каже: Не виждашъ ли, че ямъ? Защо ме безпокоишъ? И доднесъ още животнитѣ не сѫ разбрали живота, който носятъ въ себе си, но и хората още напълно не сѫ го разбрали. Често хората се спъватъ сами. Всѣки иска да знае, какво мислятъ другитѣ за него. Ако е религиозенъ, той иска да знае, какво мнение иматъ близкитѣ му, дали обича Христа и каква е любовьта му. Ако е свѣтски, той иска да знае, мислятъ ли го познатитѣ му за ученъ, за голѣмъ човѣкъ. Искате ли да знаете, каква е любовьта ви, вижте, какво ще кажатъ животнитѣ за васъ. Дойде едно куче около васъ, върти си опашката. То е гладно, иска да му дадете малко хлѣбъ. Ако го погледнете и нищо не му дадете, то има вече известно мнение за любовьта ви. То казва: Този човѣкъ нѣма сърдце, не влиза въ положението ми. Обаче, дадете ли му хлѣбъ, то разбира, че имате любовь. Колкото повече хлѣбъ му давате, толкова по-голѣма е любовьта ви. Младитѣ моми и момци си пишатъ писма, въ които изливатъ любовьта си. Каква любовь е тази, която е написана съ черно мастило? Истинската любовь трѣбва да се пише съ лѫчи на свѣтлината, а не съ черно мастило. Въ бѫдеще така ще се пишатъ любовнитѣ писма. Като отворите едно любовно писмо, трѣбва да се облѣчете съ лѫчи отъ свѣтлината, да свѣтнете. При това, ако въ писмото се говори за ябълки и круши, ще ги получите въ действителность. За каквото се пише въ писмото, ще го имате предъ себе си. Не е въпросъ да имате цѣли кошници съ ябълки и круши. Една ябълка да имате, но да отговаря на действителностьта. Хората се интересуватъ още, могать ли да видятъ Бога и Христа. — Отъ тѣхъ зависи. Като извадятъ неблагодарностьта вънъ отъ себе си и внесатъ благодарностьта въ сърдцето си, тѣ ще видятъ и Бога, и Христа. — Какъ? — Въ проявитѣ на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, отвори широко сърдцето си, да влѣзе Божествената топлина въ него, да изпиташъ Божествената радость и веселие. Отвори ума си широко, да влѣзе Божествената свѣтлина въ него, за да изправишъ пѫтя си. Отвори широко душата си, да влѣзе Божествената сила въ нея, да те направи смѣлъ и решителенъ. Топлината, свѣтлината и силата, това е Богъ, Когото търсите. Той живѣе въ нашитѣ умове, сърдца и души. Като знаете това, гледайте съ благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си — като на свещенъ олтаръ и на сърдцето си — като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърдцето и за душата, които ви сѫ дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болеститѣ, които сѫщо ви сѫ дадени. Болеститѣ, страданията, сиромашията представятъ проявитѣ на Бога, Който ви хваща съ рѫцетѣ си и изпитва любовьта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрезъ тѣхъ ви посочватъ новъ пѫть къмъ любовьта. Ще благодаришъ за всичко: ако си боленъ, ще благодаришъ; ако си здравъ, пакъ ще благодаришъ; като умирашъ, ще благодаришъ; и като се раждашъ, пакъ ще благодаришъ. Днесъ, като се ражда нѣкой, всички благодарятъ; като умира, всички скърбятъ. Щомъ дойде смъртьта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Ако умрешъ, за да излѣзешъ отъ затвора, ти придобивашъ свободата си. По-страшно е, когато се раждашъ въ затворъ. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човѣкъ се изпитва и чрезъ смъртьта, и чрезъ живота. Ако не мине и презъ дветѣ положения, той не може да разбере любовьта и обичьта. Когато момъкътъ и момата се влюбятъ, тѣ трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си, да се откажатъ отъ нѣщо, да се научатъ да служатъ единъ на другъ. Ако човѣкъ мисли само за себе си, той забравя, че трѣбва да служи на другитѣ. Ако Богъ служи на всички сѫщества, и човѣкъ трѣбва да следва Неговия примѣръ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя“. Хората искатъ да станатъ господари, безъ да сѫ служили на другитѣ. Това е невъзможно. Господарь може да бѫде само онзи, който се е научилъ да служи. Днесъ хората се учатъ да служатъ. Ако най-голѣмиятъ Господарь, Който е създалъ свѣта, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създалъ? Затова, всѣки човѣкъ вѫтрешно трѣбва да пожелае да стане слуга, да служи на любовьта. Работата е служене, въпрѣки това, мнозина не сѫ доволни отъ работата си. Тѣ казватъ: Тази работа не ни подхожда, не е за насъ. Сократъ е билъ метачъ въ Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарялъ: Уча се да работя, да измета всичко нечисто въ себе си. Той искалъ да покаже, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ на всичко. Сѫщевременно, той доказалъ, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ и отъ лошата жена, затова се оженилъ за Ксантипа, известна по своя лошъ харак-теръ. Както и да постѫпвала съ него, той всѣкога благодарѣлъ. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарялъ: Благодаря, че разтръсвашъ главата ми, да мисля по-добре. Като го потупвала по гърба, той казвалъ: Благодаря ти, че изтърсвашъ праха отъ дрехитѣ ми. Чрезъ Ксантипа той си изработилъ една велика философия за живота и си казалъ: Благодарение на Ксантипа, азъ станахъ философъ. Неблагодарностьта трѣбва да се превърне въ благодарность. Ако човѣкъ не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ това, да бѫдешъ благодаренъ. Благодарностьта отваря пѫтя на любовьта. Мислите ли, че, който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарностьта. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣхъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, обичатъ се, но, въпрѣки това, постоянно се каратъ. Защо? — Защото тѣ не обичатъ Бога въ човѣка, а себе си. Нѣкой обикне единъ човѣкъ и веднага влиза въ него. Щомъ влѣзе въ него, той обича първо себе си въ своя възлюбенъ и започва да го хвали и да се възхищава отъ него. Въ сѫщность, той обича себе си. Като излѣзе отъ него, той вижда вече погрѣшкитѣ му и се чуди, какъ го е обичалъ. Докато възлюбенитѣ влизатъ единъ въ другъ, тѣ се обичатъ, но започватъ да се налагатъ, кой на кого да служи. Ако единиятъ отстѫпи и приеме да стане слуга, тѣ живѣятъ донѣкѫде добре, споразумяватъ се. Обаче, ако никой не отстѫпва, тѣ излизатъ навънъ и започва война помежду имъ. Ето защо, когато срещнешъ единъ човѣкъ, възлюби Бога въ него, а не човѣка, и кажи: Господи, готовъ съмъ да Ти служа, защото Ти внесе живота въ мене. Благодаря Ти за всичко, което си направилъ заради мене. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Господа: Влѣзъ въ Царството на любовьта и бѫди блаженъ. Това значи, Богъ да се весели въ човѣка, а човѣкъ да се радва и да има вѫтрешенъ миръ. Сегашнитѣ хора се влюбватъ и разлюбватъ. Защо става това? — Защото всѣки човѣкъ влиза въ възлюбения си самъ, безъ Господа. Затова казвамъ: Като обикнешъ нѣкого, влѣзъ въ него съ Господа заедно, не влизай самъ. Като те обикне нѣкой, и той трѣбва да влѣзе въ тебе съ Господа заедно. Който влиза въ човѣка самъ, безъ Господа, той не носи любовьта. Влѣзешъ ли въ нѣкой домъ безъ любовь, ти носишъ нещастие за този домъ. Свѣтътъ, който сега се създава, е свѣтъ на любовьта. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, любовьта трѣбва да бѫде твой съпѫтникъ. Каквото помислишъ, каквото почувствувашъ, всичко трѣбва да бѫде продиктувано отъ любовьта. Както и да постѫпвашъ, всичко трѣбва да е написано съ рѫката на любовьта. Това може да ви се вижда чудно — нищо не значи. Чуднитѣ нѣща сѫ приятни. Ако нѣкой ти изпѣе една пѣсень, и ти не пожелаешъ да я чуешъ втори пѫть, това показва, че тя не е пѣта съ любовь. Изпѣятъ ли ти я съ любовь, ти ще пожелаешъ да я чуешъ и втори, и трети пѫть. Ако една пѣсень не расте като дървото и не зрѣе като плода, не е истинска, т. е. не носи любовьта. Ако една мисъль не расте и не зрѣе, не е права мисъль. Правата мисъль е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Каже ли нѣкой, че е остарѣлъ и нищо не може да постигне, той не мисли право. Правата мисъль подразбира вѣченъ животъ. Човѣкъ живѣе вѣчно, като съблича старата си дреха и облича нова. Казано е въ Писанието: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си“. Не е казано, че Аврамъ остарѣ и се прибра при старитѣ хора. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, въ онзи свѣтъ не се говори за старость. Тамъ има мѫдреци, а не стари хора. Този стихъ може да се преведе въ следния смисълъ: Ако благодарностьта не влѣзе въ сърдцето ти, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Благодарностьта води къмъ любовьта. Безъ благодарностьта не можешъ да намѣришъ пѫтя къмъ любовьта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидятъ, и като ви похвалятъ, еднакво благодарете. Не е въпросъ да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчевината въ сладчина. Всѣки човѣкъ е на фронта, началникътъ му заповѣдва, и той трѣбва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човѣкъ дойде до онази вѫтрешна дисциплина въ себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господарь на себе си. Сегашнитѣ хора страдатъ, защото не разбиратъ това, което става вѫтре въ свѣта. Вѫншно тѣ го разбиратъ, но вѫтрешно още не сѫ го разбрали. Външно свѣтътъ е добре нареденъ. Външниятъ редъ и порядъкъ е добъръ: навсѣкѫде има кѫщи, фабрики, работилници, желѣзници, параходи, аероплани. Превозни срѣдства има навсѣкѫде. Външно животътъ е улесненъ, но време е вече да се постави вѫтрешенъ редъ и порядъкъ, да се оправи и вѫтрешниятъ животъ на хората. Божественото носи вѫтрешния редъ и порядъкъ въ всички хора, въ всички домове, общества и народи. Вѫтрешниятъ редъ ще направи хората радостни и весели. Всѣко лице ще бѫде засмѣно. И тогава, колкото хлѣбъ сложите на трапезата, нѣма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тѣхъ. Нѣма да казвате, че нѣкой ви е далъ само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме. Единъ светия тръгналъ за небето, да се срещне съ Господа, да Му даде отчетъ за дѣлата си. На пѫтя си срещналъ единъ богатъ човѣкъ, който го запиталъ, кѫде отива. — При Господа. — Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искамъ да се освободя отъ него. Ако не ме освободи, ще слѣза въ дъното на ада и ще се погубя. По-нататъкъ светията видѣлъ единъ голъ човѣкъ, заровенъ въ пѣсъка. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го той. — Какво правя? Лежа и оплаквамъ положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си светъ човѣкъ, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи отъ сиромашията и отъ тази голота. Светията отишълъ при Господа, свършилъ работата си и на връщане пакъ миналъ по сѫщия пжть. Първо видѣлъ сиромаха, а после богатия. Той казалъ на сиромаха: Богъ те съветва, да благодаришъ за сиромашията и за голотата, въ които се намирашъ. Само чрезъ благодарностьта ще се освободишъ отъ сиромашията. — Това е невъзможно! — отговорилъ сиромахътъ. — Щомъ не можешъ да благодаришъ за сиромашията, тя никога нѣма да те напусне. После светията миналъ покрай богатия и му казалъ: За да се освободишъ отъ богатството, Богъ те съветва да роптаешъ, да проявишъ недоволство, че си богатъ. — Това е невъзможно! — отговорилъ богатиятъ. — Щомъ е невъзможно, ще носишъ богатството си и ще пъшкашъ подъ неговия тормозъ. И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богатъ. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромахъ. Благодарностьта се крепи върху три нѣща: доброта, разумность и справедливость. Дето сѫ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ е любовьта. Дето отсѫтствуватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ никаква любовь не сѫществува. Тамъ е човѣшкиятъ, временниятъ порядъкъ на нѣщата. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно благодарете“. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядъкъ. Не само, че е дошло, но повечето сѫ закъснѣли, трѣбва да усилятъ темпа на своя ходъ. Мнозина запитватъ, въ какво да вѣрватъ, кое вѣрую е най-право. Не е въпросътъ за това. Всѣки трѣбва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарятъ за това, което Богъ имъ е далъ, тѣ ще се разбератъ. Тѣхното вѣрую е право, тѣ вѣрватъ въ единъ и сѫщъ Богъ. Ако хората постоянно благодарятъ, много нѣща ще имъ се дадатъ, и много тайни ще имъ се откриятъ. Обаче, държатъ ли само една неблагодарность въ сърдцето си, тѣ сами се спъватъ. Бѫдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, отъ което душата ви се нуждае. Дали космитѣ отъ главата ви падатъ или не падатъ, пакъ благодарете. Всѣки косъмъ е законъ. Като се свързвате съ тѣзи закони, трѣбва да ги прилагате. Ако не ги прилагате, нищо не се постига. Нѣкой вземе косъмъ отъ своя любимъ, радва му се, държи го за спомеиъ. Като се разочарова отъ него, хвърля косъма. За да не дойде до разочарование, той трѣбва да приложи закона, който е свързанъ съ косъма. Вложи доброто, разумностьта и справедливостьта въ душата си, за да приложишъ Божиитѣ закони. Божиитѣ косми сѫ законитѣ на Битието. Тѣ сѫ лѫчитѣ на слънцето, за които постоянно трѣбва да благодаришъ. Всѣки лѫчъ трѣбва да се използува разумно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ и развиватъ ума. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ сърдцето и го правятъ мощно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които хранятъ душата. Понеже днесъ е петъкъ — деньтъ на любовьта, желая ви, лѫчитѣ на Божията Любовь да хранятъ ума, сърдцето и душата ви не само единъ день, но за вѣчни времена. Желая ви, постоянно да благодарите на тѣзи лѫчи. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, за да имате животъ, свѣтлина и свобода въ себе си. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 28 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Устойчиви връзки Размишление. Ако на съвременнитѣ хора се зададе въпроса, доволни ли сѫ отъ живота, какво ще отговорятъ? Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, весели и красиви, да бѫдатъ добре облѣчени, да иматъ хубави жилища. Мислите ли, че, ако имате тѣзи нѣща, животътъ ви ще бѫде добъръ? Мнозина не мислятъ по този въпросъ, тѣ искатъ да иматъ всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малкитѣ бръмбари и щурци, които се криятъ въ своитѣ дупчици и се задоволяватъ съ тѣхъ? Какво ще кажете за дърветата, които съ години стоятъ заровени въ земята? Не само това, но дойде единъ день нѣкой човѣкъ, замахне съ брадвата си и ги отсѣче едно по едно. Следъ всичко това ги туряте въ огъня да горятъ. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да кѫсате цвѣтята, това не е Божия работа. Богъ ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човѣка да се гнѣви, да не иска да работи и да учи? Малко хора си даватъ отчетъ за своя животъ и за проявитѣ си и постоянно си мислятъ, че, ако въ този свѣтъ не сѫ добре, поне на онзи свѣтъ ще бѫдатъ добре. Тѣ си представятъ онзи свѣтъ като този. Старитѣ българи имаха особена представа за онзи свѣтъ. Тѣ мислѣха, че като замине нѣкой отъ близкитѣ имъ за онзи свѣтъ, тамъ ще го посрещнатъ всички негови познати отъ земята. Затова, като умре нѣкой тѣхенъ близъкъ, селянинъ или гражданинъ, всичкитѣ имъ познати, които иматъ покойници, ще се изредятъ при умрѣлия, да пращатъ много поздрави на тѣхния покойникъ. Какъ ще носи поздравитѣ имъ, не мислятъ по това. Преди всичко, умрѣлиятъ не знае, кѫде е адьтъ, или раятъ, не знае езика на онзи свѣтъ, а ще носи поздрави отъ земята. Както на земята човѣкъ трѣбва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувствува, така и на онзи свѣтъ трѣбва да притежава тѣзи способности. Ако човѣкъ не може да ходи, въ кой свѣтъ ще бѫде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувствува, въ кой свѣтъ е той? Ще кажете, че това сѫ дребни работи. Не сѫ дребни нѣща тѣ. При това, трѣбва да знаете, че Богъ се занимава и съ дребни нѣща. Това, за което човѣкъ никога не помисля, Богъ за него, именно, мисли. Повечето хора мислятъ, че паритѣ движатъ живота. Въ сѫщность така ли е? Можете ли да купите живота съ пари? Никакви милиони не могатъ да откупятъ единъ животъ. Дойде ли смъртьта, паритѣ сѫ безсилни. Храната, водата, въздухътъ и свѣтлината даватъ на човѣка повече, отколкото паритѣ. Тѣ го повдигатъ, обновяватъ, подмладяватъ. Това съ пари не се постига. Цената на паритѣ зависи отъ свѣтлината. Ако нѣма свѣтлина, паритѣ не се виждатъ. Щомъ не се виждатъ, тѣ нѣматъ никаква цена. Обаче, дойде ли свѣтлината, паритѣ ставатъ видими. Щомъ сѫ видими, тѣ ставатъ ценни. Ценно е това, което прави човѣка вѫтрешно и външно доволенъ. Ще кажете, че безъ пари не може. Съгласенъ съмъ, безъ пари не може, безъ хлѣбъ не може, но безъ кое не може нито единъ моментъ? Безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ вода може ли? Ако нѣма свѣтлина, човѣкъ не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никакъ не вижда? Нѣкои мислятъ, че очитѣ сѫ нуждни само за земята, а не и за онзи свѣтъ. И тамъ човѣкъ трѣбва да вижда. Съ какви очи ще си служи, това е другъ въпросъ. Важно е, че и тамъ е нуждна свѣтлина, да вижда, кѫде ходи. Като отиде на онзи свѣтъ, първата работа е да видятъ, какъ се движи човѣкъ, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпрѣки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, какъ стѫпва човѣкъ. Правилно е да стѫпва първо на пръститѣ, а после на петата. Който не спазва този законъ, стѫпва първо на петата, после на пръститѣ. Така той вдига голѣмъ шумъ, разтърсва пода, дето стѫпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигатъ голѣмъ шумъ около себе си и изразходватъ напразд-но енергията си. Животътъ не е само буря, нито само гърмотевици. Ако е само гърмотевици, хората ще се изпоплашатъ и изпокриятъ въ миши дупки. Много хора се страхуватъ отъ гърмотевици, палятъ свѣщи, молятъ се, безъ да подозиратъ, че гърмотевицитѣ действуватъ обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нѣщата. Дъждътъ е плачътъ на природата, а буритѣ и гърмотевицитѣ — нейниятъ гнѣвъ. Защо плаче природата? — Защото децата ѝ не я разбиратъ. Като имъ се разсърди и види, че пакъ не я разбиратъ, тя поплаче малко и се отдалечи отъ тѣхъ, като казва: Пакъ ще ви навестя. Щомъ се отдалечи, хората започватъ да я подражаватъ: викатъ, крѣскатъ, сърдятъ се, съмняватъ се едни въ други. Но работитѣ не се нареждатъ нито съ крѣскане, нито съ недоволство, нито съ съмнение и подозрение, нито съ плачъ. Преди години вестницитѣ писаха за единъ интересенъ случай, който станалъ на Софийския пазаръ. Единъ селянинъ, отъ близкитѣ села, донесълъ едно каче съ чисто, прѣсно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облѣчени, и го запитали, колко иска за маслото. — Еди-колко си, казалъ селянинътъ. Тѣ му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третиятъ е свещеникъ въ село. Той е добъръ човѣкъ, ще плати останалата сума. Ето, вземи този пликъ, на който е написанъ адреса на свещеника, и ще получишъ паритѣ си. Тѣ турили въ плика 50 лв., за свещеника и му написали да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроенъ. Като получилъ писмото, свещеникътъ го прочелъ, взелъ паритѣ и завелъ селянина въ черковата да му чете. Турилъ епатрихила на главата му и започналъ да чете. Селянинътъ се навелъ, колѣничилъ и слушалъ, какво чете свещеникътъ. Молитвата продължила 15—20 минути, докато най-после селянинътъ се обадилъ подъ епатрихила: Отче, тази работа съ четене нѣма да се нареди. Като чулъ, че говори несвързани работи, свещеникътъ продължилъ да чете още молитви. Селянинътъ пакъ проговорилъ: Отче, тукъ никакви молитви не помагатъ, пари трѣбва да дадешъ. Нѣкои хора искатъ да разрешаватъ важни въпроси съ молитви. Какво става? Четатъ молитви една следъ друга, но, въ края на краищата, въпроситѣ оставатъ неразрешени. Животътъ се нуждае отъ добри и разумни хора. Нѣмо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазънь. Ако нѣмаше пари въ писмото, свещеникътъ нѣмаше да чете молитви и нѣмаше да се изложи. Много хора, като свещеника, четатъ молитви върху главата на нѣкой човѣкъ, дано се нареди работата имъ добре. Напримѣръ, нѣкой си купува лотариенъ билетъ и, ако не е вѣрващъ, очаква на щастието, да спечели нѣщо; ако е вѣрващъ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде часть отъ печалбата на беднитѣ. Преди години дойде при мене единъ познатъ, да ме моли, да му кажа, кой билетъ е пъленъ, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щѣлъ да даде на Братството 50 хиляди лева. Казахъ му, че ако Братството се нуждае отъ пари, то ще вземе пълния билетъ, нѣма да чака на него. — Сиромахъ човѣкъ съмъ, да си помогна на положението. — Сиромахъ си, но днесъ си по-добре, отколкото, ако станешъ богатъ. Богатството ще те заслѣпи и ще се откажешъ да служишъ на Бога. Чудни сѫ сегашнитѣ хора. Тѣ разполагатъ съ голѣми богатства, но не ги ценятъ. Мозъкътъ, сърдцето, тѣлото, които имъ сѫ дадени, съ никакви пари не могатъ да се купятъ. Тѣ струватъ милиарди. Следъ всичко това, нѣкой казва: Какво струва човѣкътъ? Отъ пръсть е направенъ, въ пръсть ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, отъ каква пръсть е направенъ човѣкъ. Не знаете, какви елементи има въ тази пръсть и какъ сѫ съчетани тѣ. Скѫпо струва човѣкъ. Сложенъ е неговиятъ организъмъ. Нѣкои хора сѫ недоволни, искатъ да бѫдатъ красиви. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата е опасна. Само умниятъ, добриятъ, любещиятъ могатъ да бѫдатъ красиви Който се учи, който обича истината, само той може да бѫде красивъ. Нѣма ли тѣзи качества, човѣкъ не може да бѫде красивъ. Интересно е, че човѣкъ е недоволенъ отъ грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовьта, но не постѫпва споредъ тѣхнитѣ закони. Всѣки иска да бѫде обичанъ, и, като намѣри нѣкой да го обича, злоупотрѣбява съ него. Любовьта е свѣтлина. Какво взимате отъ нея? Отваряте се за свѣтлината и оставяте свободно да влѣзе въ васъ. Каквото ви даде тя, вие сте доволни отъ нея. Трѣбва ли, тогава, да искате отъ онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрезъ свѣтлитѣ слънчеви лѫчи, въ васъ влизатъ разумни сѫщества, които ви носятъ нѣщо ценно. Всѣко сѫщество се представя чрезъ специаленъ цвѣтъ — синь, червенъ, жълтъ, зеленъ, портокаловъ и т. н. Приемайте цвѣтоветѣ имъ и благодарете за тѣхъ. Не очаквайте да дойдатъ при васъ ангели, да ви донесатъ благата на живота. Каквото ви донесатъ, малко или голѣмо благо, бѫдете доволни отъ него. Ангелитѣ сѫ сѫщества на мисъльта. Тѣ не могатъ да се спиратъ при васъ съ часове и да ви занимаватъ. Тѣ минаватъ и заминаватъ край васъ, както свѣтлината. Тѣ се движатъ съ бързината на свѣтлината, никой не може да ги стигне, нито тѣ могатъ да се спиратъ на обикновени разговори. Който има свѣтли и възвишени мисли, може да следва ангелитѣ съ своята мисъль. Има ли нѣкой отъ васъ опитностьта, да е изпратилъ една свѣтла мисъль въ ангелския свѣтъ, която да се е върнала следъ известно време? Много мисли, чувства и постѫпки на хората ги осакатяватъ. Който иска да се освободи отъ тѣхъ, нека се погледне въ огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. Следъ. това нарисувайте такива линии, които да ви предадатъ онази красота и любовь, къмъ които се стреми вашата душа. Истинскиятъ човѣкъ е художникъ, скулпторъ, музикантъ. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначаленъ образъ, за който е казано въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Човѣкъ има очи. Защо? — Да изразяватъ възвишената мисъль на Бога. Чрезъ тѣхъ той трѣбва да я възприема и да се учи отъ нея. Който не може да възприема тази мисъль, постоянно се натъква на горчиви нѣща и се обезсърдчава. И горчивитѣ, и сладкитѣ нѣща сѫ на мѣсто. И природата си служи съ тѣхъ. Когато лѣкува човѣка, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работитѣ. Ако нѣкой не може да приеме направо горчивия хапъ, природата го покрива отгоре съ нѣщо сладко. Така постѫпватъ лѣкаритѣ съ децата. Има два вида животъ: единиятъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ; другиятъ е отвѫтре сладъкъ, отвънъ горчивъ. Дали отвънъ, или отвѫтре е горчивъ, горчевината е неизбѣжна. Земниятъ животъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртьта на човѣка представя вѫтрешната горчевина на живота. Има единъ животъ, който и отвънъ, и отвѫтре е сладъкъ. Това е Божествениятъ животъ, въ който любовьта царува. Какви сѫ условията на този животъ? — Първото условие е свѣтлината. Който живѣе въ свѣтлина, животътъ му е сладъкъ и външно, и вѫтрешно. Човѣкъ е създаденъ отъ свѣтлина. Защо да не живѣе въ собствената си срѣда? Свѣтлината води къмъ доброто, а тъмнината — къмъ злото. Кое е дошло по-рано въ свѣта: доброто или злото? Доброто е проявена реалность на нѣщата, а злото — сѣнка на тази реалность. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клонетѣ на дървото, а злото — коренитѣ. Тѣ смучатъ хранителни сокове отъ земята и ги изпращатъ въ стъблото и клонетѣ. Сладкитѣ, вкусни плодове се раждатъ на клонетѣ. Между доброто и злото сѫществува такова отношение, каквото между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Тѣ взаимно си помагатъ. Често хората свързватъ лошитѣ постѫпки съ злото. Въ сѫщность, тѣ не сѫ идентични. Злото влиза въ лошитѣ постѫпки и престѫпления на хората, за да ги изяви навънъ, но то се различава отъ тѣхъ. И доброто влиза въ лошитѣ постѫпки, за да ги изправи, но то е само условие за тѣхъ. Злото е кислородътъ на лошитѣ постѫпки и погрѣшки, то усилва проявитѣ имъ. Като влѣзе доброто между тѣхъ, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотътъ регулира буйното действие на кислорода въ въздуха, и човѣкъ може свободно да диша. Кое е по-добро: съ огънь да се живѣе, или безъ огънь? Огъньтъ, самъ по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатитѣ му сѫ добри. Едно се иска отъ човѣка — да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напредъ. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има свѣтли мисли, чувства и постѫпки, всѣкога може да Го види. Животътъ е построенъ върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Богъ вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бѫдещиятъ животъ на човѣка се опредѣля отъ това, което е писано въ неговата книга. Споредъ писаното се опредѣля кредитътъ на човѣка. Ако нищо не е написано въ книгата, или, ако писаното не е свѣтло, кредитътъ на човѣка се отнема. Може да е писано малко, но свѣтлина има въ него. Тази свѣтлина, именно, опредѣля човѣшкия животъ. Малко ще знаешъ, но добре и правилно ще го прилагашъ. Какъ ще постѫпишъ, ако видишъ, че две мравки се борятъ за една трошица? Едната казва, че първа видѣла трошицата; и другата казва сѫщото. Ти си сѫдия. Какъ ще разрешишъ спора? На коя отъ дветѣ мравки ще отдадешъ правото? На онази ли, която първа видѣла трошицата? Не, джобоветѣ на сѫдията трѣбва да бѫдатъ пълни съ трошици и, дето срещне недоимъкъ, да хвърля. Трѣбва ли хората да спорятъ за една трошица и да обвиняватъ Господа въ несправедливо раздаване на благата? Кой човѣкъ е добъръ? Може ли да наречете добъръ онзи човѣкъ, следъ посещението на когото говедата ви започватъ едно следъ друго да умиратъ? Добъръ човѣкъ ли е онзи, ако, следъ неговото идване въ вашия домъ, плоднитѣ дървета започватъ да съхнатъ? Този човѣкъ носи нѣщо користно въ себе си. Той не е искренъ къмъ домакинитѣ, въ чиято кѫща влиза. Въ това отношение той прилича на онази мома, която дава видъ, че не иска да се жени, а сѫщевременно скрито поглежда къмъ момъка, който я интересува. Какво ще ѝ даде този момъкъ, ако той самъ не е полезенъ на себе си? Който не е полезенъ на себе си, не може да бѫде полезенъ и на другитѣ. Да бѫде нѣкой полезенъ на себе си и на ближния си, това значи, да е доволенъ отъ живота. Щомъ е доволенъ отъ живота, той е готовъ да служи на Бога. Пръвъ Богъ е далъ примѣръ за служене. Той е служилъ на хората, повдигалъ ги е, за да израснатъ, и така ги е училъ и тѣ да служатъ. Въпрѣки това, когато накаратъ човѣка да служи, той е недоволенъ, счита себе си за господарь. Нежеланието на човѣка да слугува е причина за страданията му. Той иска да бѫде щастливъ, богатъ, да се ползува отъ изобилието на живота, но други да работятъ за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, прели и тъкали, а той облича готовитѣ дрехи и се докарва предъ хората. Виждате нѣкой облѣченъ съ нови дрехи, съ копринена риза, бѣла връзка, съ сребърни или златни копчета, върви напредъ, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има нѣкакво значение, което човѣкъ не знае. И пръстенътъ на рѫката на младата мома или на младия момъкъ има нѣкакво значение. Той е символъ за свързване. Добре е човѣкъ да разбира значението на нѣщата, като символи, въ които се крие нѣщо. Кое е по-важно за човѣка: да бѫде добре облѣченъ, или да бѫде здравъ? — Здравето е надъ всичко. Здравето на човѣка зависи отъ свѣтлината на Божествената мисъль. Дето е свѣтлината, тамъ сѫ и благата; щомъ изчезне свѣтлината, и благата изчезватъ. Дето е топлината, тамъ е животътъ; щомъ изчезне топлината, смъртьта иде. Дето е силата, тамъ е здравето; щомъ изчезне силата, болестьта иде. Когато е здравъ, човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота. Свѣтлината, топлината и силата сѫ срѣдства, пѫтища, чрезъ които възвишенитѣ сѫщества се проявяватъ и пращатъ подаръци на хората. На нѣкого даватъ пари, а на другиго — едно житно зърно. Разумниятъ се радва повече на житното зърно, отколкото на паритѣ. Житното зърно се размножава и храни цѣлия свѣтъ. Ако има жито, съ паритѣ можешъ да си купишъ, колкото искашъ; ако нѣма жито, паритѣ нищо не струватъ. Житото се яде, а паритѣ не се ядатъ. Паритѣ не даватъ нищо отъ себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, кѫде е силата му. Ако го обработвате, въ продължение на десеть години можете да станете богатъ човѣкъ. Малко е житното зърно, но цѣлъ свѣтъ храни. Всѣка свѣтла мисъль, всѣко свѣтло чувство и всѣка свѣтла постѫпка сѫ като житнитѣ зрънца. Малки сѫ тѣ, но всесилни. Тѣ носятъ благо за цѣлия свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, ще ви питатъ: Носите ли поне единъ отъ плодоветѣ на ума, на сърдцето и на волята си? Тамъ и най-малкитѣ плодове се ценятъ. Ако имъ занесете голѣми нѣща, тѣ нѣма да имъ обърнатъ внимание. За тѣхъ голѣмитѣ нѣща не сѫ важни. Ще каже нѣкой, че иска да стане голѣмъ, великъ човѣкъ. Кой човѣкъ е голѣмъ? — Който разполага съ голѣми възможности за правене на добро. Опредѣлено е, колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ. Като дете, човѣкъ постепенно расте, дохожда до известна възрасть, и растенето спира. Следъ това отново се смалява. Значи, човѣкъ започва съ малкото, въ срѣдата на живота си е голѣмъ, израсълъ, и накрая пакъ се смалява. Това сѫ фази на единъ и сѫщъживотъ. Въ какво се заключава цената на живота? — Въ умѣенето да привлича благата къмъ себе си. Този животъ е цененъ и полезенъ. Кой умъ е полезенъ? — Който привлича Божественитѣ мисли. Кое сърдце е полезно? — Което привлича Божественитѣ чувства. Коя воля е полезна? — Която привлича Божественитѣ постѫпки. Ако нѣма привличане въ живота, човѣкъ не може да постигне нѣщо, нито може да направи нѣщо полезно. Правете това, което разумнитѣ сѫщества правятъ. Вие искате всѣкога да бѫдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чистъ хоризонтъ. Ако всѣки день сте весели и радостни, небето ще бѫде всѣкога свѣтло, ясно и ще настане суша. Ако всѣки день сте скръбни, небето всѣкога ще бѫде облачно и постоянно ще вали дъждъ. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да бѫде небето му ясно и кога — облачно. Стремете се къмъ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете сами доволни отъ живота си. Не очаквайте хората да ви харесватъ и да бѫдатъ доволни отъ васъ. Вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си. Само онзи е доволенъ отъ себе си, който носи музиката въ душата си. Той е доволенъ отъ пѣнието си, разбира, кои тонове сѫ чисти и кои не сѫ. Щомъ разбира и своитѣ, и чуждитѣ погрѣшки, той е истински музикантъ. За него не само пѣнието е музика, но и мисъльта, и чувствуването, и говорътъ. Стремете се навсѣкѫде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си въ музика, вие не можете да се свържете съ природата и да се ползувате направо отъ нейнитѣ блага. Преди да се свърже съ природата, човѣкъ трѣбва да се е свързалъ съ своя Създатель, да Го познава. Нѣкой живѣе десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видѣлъ. Това е невъзможно. Какъ можешъ да не познавашъ въздуха и свѣтлината, въ които си потопенъ? Богъ е Духъ. Богъ е свѣтлина. Следователно, Той е навсѣкѫде и въ всичко, не може да не Го познавашъ. Ученитѣ Го търсятъ по небето, по звездитѣ — въ голѣмитѣ нѣща. Тѣ не подозиратъ, че Той се крие въ малкитѣ, микроскопически нѣща. И въ голѣмитѣ ще Го намѣрите, но и въ малкитѣ — трѣбва да знаете да търсите. Нѣкои Го търсятъ въ сѣнкитѣ на нѣщата, но и тамъ не е. Той е въ реалнитѣ нѣща, а не въ тѣхнитѣ сѣнки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърдцето и душата ви. Реалното прави човѣка доволенъ и щастливъ. И тъй, за да бѫдешъ доволенъ, приемай всѣкога Божественитѣ мисли съ разположение. Тѣ сѫ сѫщественото въ човѣшкия животъ, защото сѫ вѣчни. Избѣгвай временнитѣ нѣща и се стреми къмъ вѣчнитѣ. Напримѣръ, паритѣ сѫ временни, свѣтлината е вѣчна. Човѣкъ се нуждае главно отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина, а не отъ пари. Паритѣ идатъ най-после, като резултатъ на нѣщо. Тѣ сѫ слуги на вѣчнитѣ нѣща. Следователно, не обръщай внимание на паритѣ, като на резултатъ въ човѣшкия животъ. Човѣкъ се нуждае и отъ любовь. Ако имате любовь, паритѣ ще дойдатъ сами по себе си. Който нѣма пари, любовьта му е малка. Който има любовь, всѣкога ще намира по единъ наполеонъ въ джоба си. Любовьта носи живота, а животътъ е свързанъ съ златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се къмъ Божествения животъ, да мине презъ васъ и да ви остави ценното, което носи въ себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото. Веселието на Бога е проявената свѣтлина. Радостьта на човѣшката душа е сѫщо така проявена свѣтлина. „Богъ се весели, човѣкъ се радва“ е казано въ Писанието. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 26 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тайната стаичка Размишление. Каква е разликата между здравия и болния, между умния и глупавия, между силния и слабия? Има нѣщо, по което се различаватъ. Кое е отличителното качество на способния и даровитъ ученикъ? — Той учи добре и никога не повтаря класа. Не е достатъчно ученикътъ да минава отъ единъ класъ въ другъ и, като свърши училището, да забрави всичко. Какъвъ ученикъ е този, който презъ годината придобива знания, а презъ ваканцията ги забравя? Какъвъ ученикъ е този, който е забравилъ знанието и опитноститѣ, които е придобилъ въ миналитѣ си сѫществувания? Това е все едно да носи човѣкъ въ ума си мисъльта, че нѣкога е билъ ученъ или богатъ. Само мисъльта не храни човѣка. Стремежътъ му къмъ забогатяване има опредѣлено мѣсто въ мозъка, надъ слѣпитѣ очи. Колкото по-силно се стреми човѣкъ къмъ забогатяване, толкова повече се развива този центъръ. Често хората заболяватъ отъ ракъ по причина на голѣмата имъ алчность къмъ пари и забогатяване. Клеткитѣ въ нѣкои отъ удоветѣ имъ се индивидуализиратъ, нарастватъ, ставатъ самостоятелни и не слушатъ господаря си. Като заболѣятъ, тѣ се обръщатъ къмъ лѣкари, да имъ помогнатъ. Лѣкаритѣ правятъ операции, рѣжатъ рака, рѣжатъ и тумора, но следъ това и болниятъ заминава за онзи свѣтъ. Защо? Клеткитѣ не искатъ да се подчиняватъ на господаря си. Човѣкъ се нуждае отъ нѣколко сѫществени нѣща: отъ очи, уши, носъ, уста, рѫце и крака, чрезъ които влиза въ общение съ външния свѣтъ. За да постигне това, той трѣбва да се намира въ особено състояние. Иначе, той ще гледа, ще слуша, ще мирише, ще говори, ще яде и ще се движи, но механически. Време е вече да се освободи отъ механическия животъ. Механическиятъ животъ подразбира движение по инерция, въ което съзнанието не участвува. Гнѣвътъ и безпокойството за загубване на нѣщо ценно, създаватъ въ човѣка състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъжъ, мѫчно може да се върне въ първото си положение. Като изгуби нѣщо ценно, човѣкъ губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство. Ако пъкъ се разгнѣви, той губи вѫтрешния си миръ, който дълго време не може да възстанови. Гнѣвътъ е полезенъ, като енергия, когато е подъ влияние на ума, на сърдцето и на волята. Ако тѣ не могатъ да го регулиратъ, гнѣвътъ действува разрушително. Той е порой, който прави голѣми пакости. Каквото срещне на пѫтя си, отнася го съ себе си. Ако този порой може да се контролира, той върши полезни работи — напоява градини, дървета, цвѣтя. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде смѣлъ и решителенъ въ доброто. И като се гнѣви, и като е тихъ и спокоенъ, да бѫде смѣлъ. Въ първия случай, да бѫде смѣлъ да укротява гнѣва, а въ втория да бѫде смѣлъ да проявява доброто. Когато работитѣ на човѣка вървятъ добре, той е смѣлъ. Когато срѣща противоречия на пѫтя си, той се плаши и отстѫпва. Защо отстѫпва? Богъ е и въ противоречията. Чрезъ тѣхъ Той изпитва хората. Защо да не бѫдатъ смѣли, да решатъ задачата, която се крие въ противоречието, а трѣбва да отстѫпватъ? Страхътъ подразбира известна слабость. Щомъ забележи нѣкакъвъ страхъ въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи, да се справи съ него, да го преодолѣе. Не се ли освободи отъ страха, той прилага лъжата, бѣлата или черната. Децата обикновено лъжатъ. Когато направятъ нѣкаква пакость, която води къмъ наказание, тѣ прибѣгватъ къмъ лъжа, за да избѣгнатъ наказанието. Животътъ на мнозина е изграденъ върху бѣлата лъжа. Щомъ не могатъ да изпълнятъ обещанието си, тѣ прилагатъ бѣлата лъжа. Уплашатъ се отъ нѣщо, пакъ си служатъ съ бѣлата лъжа. Искатъ да постигнатъ нѣщо преждевременно, пакъ излиза на лице бѣлата лъжа. Защо момъкътъ трѣбва да казва на момата, че умира за нея? Въ сѫщность, ще умре ли за нея? Нѣма да умре. При това, умиралъ ли е, за да знае, какво нѣщо е смъртьта? Защо тогава говори нѣща, които нѣма да станатъ? Избѣгвайте лъжата, била тя бѣла или черна. Японцитѣ иматъ обичай, срещу Нова година да посетятъ всички хора, къмъ които иматъ задължения, и да изплатятъ дълговетѣ си. Новата година трѣбва да ги завари безъ дългове. Единъ младежъ, богатски синъ, ималъ голѣми дългове, които трѣбвало да изплати. Той отишълъ при единъ отъ своитѣ кредитори — известенъ банкеръ, да уреди дълга си, и казалъ на банкера: Дължа ви голѣма сума, но понеже не мога да я изплатя, по обичая, ще направя харакири, ще се самоубия предъ васъ. Не мога да остана съ това безчестие, да дължа такава голѣма сума. Банкерътъ се разтревожилъ и казалъ на младежа: Не прави харакири, готовъ съмъ да простя цѣлия ти дългъ. Не се самоубивай. Като чулъ тѣзи думи, младежътъ благодарилъ и тръгналъ да си отива. — Стой, почакай да изпиемъ заедно по едно кафе! — добавилъ банкерътъ. — Не мога, бързамъ; трѣбва да отида още на нѣколко мѣста, да направя харакири. Японецътъ обикаля всички банкери, да прави харакири. Често хората използуватъ нѣкой иароденъ обичай, за да нареждатъ личнитѣ си работи. Тѣ прилагатъ пакъ бѣлата лъжа. Едни си служатъ съ нея отъ страхъ, а други — отъ слабости. Силниятъ плаши слабия. Първиятъ настѫпва, вториятъ отстѫпва. Ако съзнавашъ, че си силенъ, настѫпвай; ако съзнавашъ, че си слабъ, отстѫпвай. Съ други думи казано: ако си силенъ, самъ решавай задачата си; ако си слабъ, не прави грѣшки, които мѫчно се решаватъ, но остави други да решатъ задачата ти. Който не може самъ да реши задачата си, нека потърси помощьта на единъ, двама, трима, докато най-после я реши правилно. Една отъ великитѣ задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, колкото и мѫчна. Малцина сѫ я разрешили правилно, Човѣкъ може да служи на Бога и съ любовь, и безъ любовь, но резултатитѣ сѫ различни. Така служи той и на доброто, и на злото, като сили, които взаимно си помагатъ. Човѣкъ е силенъ дотолкова, доколкото дава условия на доброто и на любовьта въ себе си, да се проявятъ. Иска ли да запази силата си, той никога не трѣбва да се отказва да прави добро. Никога не отлагайте времето за правене на добро. Щомъ сте решили да правите добро, не отлагайте. И разбойници да ви гонятъ, и стражари да ви преследватъ, вие пакъ можете да се отклоните, да направите едно малко добро. Представете си, че нѣкой ви гони да ви убие. Въ това време виждате на пѫтя си единъ умиращъ конь, падналъ отъ крайно изтощение, отъ слабость и жажда. Ако можете да се спрете за моментъ, да намѣрите вода и да я подадете на умиращия конь, вие сте готовъ всѣки моментъ да правите добро. Вие обичате доброто и сте свързани съ него. Правете добро съ любовь, и не се страхувайте. Богатиятъ се страхува да прави добро, за да не осиромашее. Нѣма случай въ живота, нѣкой да прави добро и да е осиромашалъ. Невъзможно е да правишъ добро безъ любовь. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, е зло. И обратно: всѣко нѣщо, направено съ любовь, е добро. Който попадне въ областьта на злото, трѣбва да се стреми да направи най-малкото зло. Влѣзе ли въ областьта на доброто и на любовьта, трѣбва да се стреми да направи най-голѣмото добро. Кое е най-голѣмото добро, което човѣкъ може да направи? Ако може да даде парче хлѣбъ и чаша вода на умиращия и да го подкрепи, това е най-голѣмото добро въ дадения моментъ. Този умиращъ е прекаралъ 40 дневенъ гладъ; ако гладува още единъ день, непремѣнно ще умре. Дадешъ ли му въ този моментъ малко хлѣбъ и вода, ти си му направилъ най-голѣмото добро. Ще кажете, че паритѣ сѫ важни, че безъ тѣхъ не може да се живѣе. Предъ смъртьта паритѣ нищо не струватъ. Въ този случай, хлѣбътъ и водата сѫ за предпочитане. За обезсърдчения сладката дума струва повече отъ всѣкакви пари. За обезсърдчения, за болния, за умиращия добриятъ и милосърденъ човѣкъ е вѫже, съ което тѣ се спасяватъ.Той имъ предава нѣщо отъ себе си. Не може човѣкъ да предаде нѣщо отъ себе си на другитѣ, ако не го носи въ ума, въ сърдцето и въ душата си. Напримѣръ, вѣрващиятъ може да предаде отъ своята вѣра и на другитѣ, безъ да говори за нея. Обаче, безвѣрникътъ, колкото и да проповѣдва за вѣрата, нищо нѣма да постигне. Думитѣ му ще минаватъ и заминаватъ край ушитѣ на хората, безъ да ги засегнатъ. Вѣрата заема особено мѣсто въ човѣшката глава. Достатъчно е да погледнете главата на човѣка, за да познаете, вѣрващъ ли е, или не. Вѣрата има различни прояви. Не е все едно, дали човѣкъ вѣрва въ Бога, въ ближния си или въ себе си. Въ каквото и въ когото вѣрва човѣкъ, това се отпечатва на лицето му. Казано е въ Писанието: „Привлѣкохъ ви съ любовьта си.“ Значи, любовьта има нишки, съ които привлича или свързва човѣка. Силата на любовьта опредѣля и силата на човѣшката вѣра. Ако любовьта се проявява въ своята пълнота, и вѣрата е устойчива и непреривна. Тя действува и въ спокойни, и въ усилни времена, тя придружава човѣка навсѣкѫде — и на този, и на онзи свѣтъ. Съ вѣрата и съ любовьта човѣкъ е добре приетъ и на този, и на онзи свѣтъ. Той има навсѣкѫде добри приятели, които ще го посрещнатъ съ радость. Безъ вѣра и безъ любовь той навсѣкѫде се чувствува самотенъ, като чужденецъ, вънъ отъ отечеството си. Той има очи и не вижда, има уши и не чува; носи само едно съзнание въ себе си, че е самъ, изоставенъ отъ всички. Катознаете това, не питайте, защо трѣбва да обичате. Ще обичате хората на земята, за да виждате външния свѣтъ. Ще обичате разумнитѣ сѫщества въ невидимия свѣтъ, за да виждате чрезъ тѣхъ свѣта, въ който тѣ живѣятъ. Като се говори за обичь между хората, запитватъ се, може ли да обичатъ лошия човѣкъ. Могатъ ли добъръ и лошъ човѣкъ да дружатъ? Какъ може да се изправи лошиятъ човѣкъ? — Като го турите между двама добри. Не се ли постави между добри хора, той никога не може да се изправи. Като разгледате буквата „Ж“, ще видите, че тя не е нищо друго, освенъ дружба между двама лоши и единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. Така се изпитва силата на праведния или на добрия. Значи, лошитѣ хора потискатъ добрия. Какъ ще се освободи той отъ тѣхъ? — Като ги обикне. Тѣ сѫ обърнати къмъ него съ гърбоветѣ си и гледатъ навънъ, къмъ външния свѣтъ. Затова Христосъ казва да възлюбишъ врага си. Буквата „Ж“ показва сѫщо така и положението на лошия човѣкъ между двама добри. Въ единия случай, правата линия въ буквата „Ж“ показва положението на добрия човѣкъ между двама лоши. Въ другия случай, правата линия показва положението на лошия между двама добри. Така тѣ взаимно си помагатъ и въздействуватъ. Като знаете това, не оставяйте лошитѣ хора да се съединяватъ помежду си. Между тѣхъ поставяйте добри хора, за да намаляватъ силата на злото. Тъй щото, не примирявайте злото съ доброто, но чрезъ доброто да се намалява силата на злото. Ако това се постигне, доброто и злото ще вървятъ паралелно и ще вършатъ Божията воля. Не мислете, че добриятъ човѣкъ може да направи самъ всичко, каквото желае. Може ли да даде животъ на умрѣлия? Може ли да направи хората богати и щастливи? Задачата на добрия е да изпълни своитѣ задължения — нищо повече. Ако направи това, той е изпълнилъ своето предназначение, да смекчава ударитѣ на злото. Можешъ ли да обичашъ чуждото дете, както го обичатъ майка му и баща му? — Искамъ да му помогна, да го повдигна. — Щомъ искашъ да му помогнешъ, трѣбва да го обичашъ повече отъ родителитѣ му. Ако го обичашъ, както тѣ го обичатъ, ти не си му нуженъ. При това, трѣбва да обичашъ и родителитѣ му. Не ги ли обичашъ, твоята любовь е користна. Така обичашъ и кокошката. Хранишъ я, грижишъ се за нея, за да взимашъ яйцата ѝ. Мѫчно е днесъ да прояви човѣкъ абсолютно безкористна любовь. Ако това е невъзможно, той трѣбва да бѫде поне справедливъ. За да бѫде справедливъ, добъръ и любещъ, човѣкъ трѣбва да има високо съзнание, да се е издигналъ надъ обикновенитѣ условия на живота. Пазете се отъ обикновеното съзнание, което създава тревоги, безпокойства и противоречия. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ често изпада въ заблуждения. Въ едно бедно американско село назначили единъ проповѣдникъ, за когото веднага се разчуло, че косата му била вчесана на пѫть. Селянитѣ не обичали да решатъ така коситѣ си и веднага се обявили противъ него. Тѣ казали, че не искатъ такъвъ проповѣдникъ. Докато изложатъ протеста си писмено, проповѣдникътъ пристигналъ вече въ селото. Каква била изненадата имъ, когато видѣли, че главата му била съвършено гола. Той нѣмалъ никакъ коса, а тѣ били заблудени, подали се на лъжливи слухове. Какво лошо има въ това, че нѣкой разчесва косата си на пѫть? По-добре е съ пѫть, отколкото безъ пѫть. Както коситѣ се решатъ на пѫть, така и мислитѣ трѣбва да иматъ пѫть. Какъ рисуватъ Христа? Какъ е ресалъ Той косата си, съ пѫть или безъ пѫть? Буквата „Ж“ представя косата на човѣка, разчесана на пѫть. Отлѣвата страна на главата е злото, отдѣсната — доброто, а въ срѣдата — самиятъ човѣкъ, който се ползува отъ силитѣ на доброто и на злото. И тъй, помнете, че добриятъ, праведниятъ човѣкъ се намира между двама лоши хора, като въ затворъ. Какво трѣбва да прави той? — Да се моли. Така се молѣха добритѣ хора, когато туриха апостолъ Петра въ затворъ. Въ отговоръ на тѣхната молитва слѣзе ангелъ отъ небето, бутна вратата на затвора и влѣзе при Петра. Докосна се до веригитѣ, и тѣ паднаха отъ краката му. Тогава той му каза: „Излѣзъ вънъ и повече не се връщай въ затвора“. — Честно ли е това? — За слабия е честно. Щомъ дойде нѣкой отвънъ да го освободи, той не трѣбва да се връща въ затвора. Който е подъ влиянието на злото, той е въ неговия затворъ; който е подъ влиянието на доброто, е въ затвора на доброто. Кой отъ двата затвора е по добъръ? Въ затвора на злото ще те биятъ по нѣколко пѫти на день, а въ затвора на доброто ще те хранятъ редовно съ чиста, здравословна храна, ще те водятъ на разходка, и вечерь ще те връщатъ въ затвора, на почивка. Като не разбиратъ живота, мнозина се безпокоятъ за нищо и никакво. Майката се безпокои за децата и за мѫжа си; мѫжътъ — за жена си, децата — за родителитѣ си. Ученитѣ пъкъ се безпокоятъ, да не би нѣкога слънцето да изгасне и да се прекрати животътъ. Странно е това. Защо ще се страхувашъ, че слънцето ще изгасне? За да свѣти и грѣе, нѣкой го е запалилъ. Който го е запалилъ, той има грижата за него. Той знае защо го е запалилъ. Който го е запалилъ, той стои по-високо отъ слънцето. Това е Богъ, Който е виделина, която никога не гасне и не потъмнява. Като знаете това, стремете се да се справите съ безпокойството. — Какъ да не се безпокоимъ, когато сме гладни, когато не сме яли нѣколко деня? Какво трѣбва да прави гладниятъ и изморенъ пѫтникъ? Представете си, че пѫтникъ минава презъ едно село; гладувалъ е три-четири деня, нѣма хлѣбъ, нѣма и пари въ джоба си. Ако е разуменъ, лесно ще се справи съ положението си. Има два начина за това: външенъ и вѫтрешенъ. Ако работи по външенъ пѫть, той ще влѣзе въ нѣкой домъ да си почине. Ще започне да разправя нѣщо отъ живота си, съ което ще разположи домакина, да му даде нѣщо да си хапне. Ако работи по вѫтрешенъ пѫть, ще потърси нѣкаква добра чърта въ характера на домакинитѣ, съ което ще отвори сърдцата имъ. Той трѣбва да проникне въ тайната стаичка на душата имъ, дето Богъ живѣе, и да се свърже съ тѣхъ. Мисли ли добро за тѣхъ, тѣ непремѣнно ще го приематъ добре и ще го нагостятъ. Ако мисли лошо за тѣхъ, той ще предизвика злото и, вмѣсто да го приематъ добре, тѣ ще го обератъ. Въ всѣки човѣкъ живѣе и доброто, и злото — отъ васъ зависи, кое ще събудите въ него. Злото и доброто трѣбва да се опитатъ, да знаете, кое е по-силно въ васъ. Ако злото е по-силно, ще работите върху доброто, поне да се уравновесятъ. Въ началото, доброто е слабо, а злото силно; накрая, злото е слабо, а доброто — силно. Любовьта, обаче, и въ началото, и въ края е еднакво силна. Колкото повече се усилва доброто, толкова по-голѣми сѫ условията за проявяване на любовьта. Ако доброто не започне съ слабата си страна и постепенно не се усилва, любовьта никога нѣма да се прояви. Единъ отъ главнитѣ закони на любовьта е, че тя всичко дава и всичко взима. Това не значи, че трѣбва да желаете цѣлия свѣтъ, да бѫде вашъ, нито да желаете всички блага да сѫ ваши. Дайте възможность на близкитѣ си да взиматъ участие въ благата ви, за да станатъ ваши приятели. Дайте отъ любовьта си на близкитѣ си, за да бѫдете обичани и почитани отъ тѣхъ. Ако не дадете възможность на близкитѣ си да взиматъ участие въ вашето знание, въ вашето добро, въ благата и любовьта, които имате, нищо не можете да постигнете. Ако си пѣвецъ, не пѣй само за себе си, но пѣй за болния, за обезсърдчения и за отчаяния. Изпѣй имъ една пѣсень, кажи имъ една сладка, насърдчителна дума. Кажи на болния и на обезсърдчения: Както изгрѣва слънцето, така ще се оправятъ и твоитѣ работи. Днесъ всички питатъ, кой ще победи вь сегашната война. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да питате, кой ще победи: рѣката или канарата? Рѣката трѣбва да следва своя пѫть, да влѣзе въ морето. Канарата може да отбие водата, но да я отправи тамъ, дето тя е нуждна. Ако не срѣща препятствия, рѣката трѣбва да следва своя пѫть, да тече тамъ, дето иматъ нужда отъ нея. Ако се отклони отъ пѫтя си, ще заобиколи и пакъ ще отиде тамъ, дето я очакватъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да изпълни Божията воля. Момата и момъкътъ се женятъ, за да се научатъ взаимно да обичатъ Господа. Ако не се научатъ да обичатъ Господа, женитбата имъ е безпредметна. Ако имашъ приятель, задачата ти къмъ него се свежда въ това, да го научишъ да обича Господа. И той има сѫщата задача къмъ тебе. Всички хора трѣбва да обикнатъ Господа и да съзнаятъ, че Той е Любовь. Когато любовьта проникне въ човѣшкитѣ умове, сърдца и души, свѣтътъ ще се оправи. Дето е любовьта, тамъ е редътъ и порядъкътъ; тамъ е музиката, тамъ е изкуството. Който свири съ любовь, той може да оправя времето: ако е суша, ще докара дъждъ; ако е буря, ще я укроти. Като свири на болния, вдига го отъ леглото. — Какъ става това? — То не е моя работа. Това изкуство е отъ Божествения свѣтъ. Който придобие това изкуство, веднага става музикаленъ — музикалното му чувство се проявява. Никой нѣма право да злоупотрѣбява съ това изкуство. Обикновената любовь дава обикновени постижения, а Божествената дава необикновени постижения. Прилагайте Божията Любовь, учете се отъ нея, за да имате необикновени резултати. Когато всички хора станатъ добри, красиви, силни, любещи, свѣтътъ ще се оправи. Време е вече хората да излѣзатъ отъ човѣшката любовь и да влѣзатъ въ Божествената. Нѣкой казва, че не може да търпи хората. Защо не може да ги търпи? — Защото любовьта му е ограничена. На този дава, на онзи не дава; на единъ се усмихва и го приема добре; къмъ другъ е строгъ, не го приема въ дома си. Разширете се, отворете сърдцата си за Божията Любовь, за да търпите всички хора и да ги обичате. Учете се едни-други да обичате Господа, за да ви обича и Той. Едно отъ качествата на Великата Любовь е способностьта ѝ да превръща киселитѣ плодове въ сладки, болнитѣ хора — въ здрави, лошитѣ — въ добри. Който се е научилъ да люби Бога, ще учи и близкитѣ си, какъ да любятъ. Ако самъ не е научилъ това изкуство, и на другитѣ не може да го предаде. Мойсей даде на евреитѣ нѣколко заповѣди, показа имъ, какъ да любятъ Бога, но тѣ не научиха това изкуство. Богъ имъ изпрати своя Синъ, Той да ги научи, но тѣ не пожелаха да Го следватъ и Го разпнаха. Сега и на васъ се казва: Приемете Божията Любовь като правда, като красота, като знание, за да бѫдете полезни на себе си и на своитѣ ближни. Всички хора сѫ призвани за работници на Божията нива. Като работи съ любовь, човѣкъ изпълнява Божията воля. Той помага, безъ да говори. Огъньтъ показва отдалечъ, че гори. Хлѣбътъ самъ говори за себе си. Като влѣзе въ стомаха, той проявява силата си. Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя не се нуждае отъ проповѣди. Достатъчно е да я възприемете, за да разберете, че тя носи животъ въ себе си. Тя обновява, подмладява и повдига човѣка. Стремете се къмъ любовьта, за да се подмладите и възкръснете. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 19 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На зазоряване Казано е въ Писанието, че животътъ на праведния е като на зазоряване. Често се задаватъ въпроситѣ: каква е основата на живота? Каква е основата на свѣта? Преди да се отговори на тѣзи въпроси, важенъ е въпросътъ за човѣшкия животъ. На какво почива той? Човѣшкиятъ животъ се рѫководи отъ три важни начала: отъ ума, отъ сърдцето и отъ волята. Като дойде до тѣхъ, той отива и по-далечъ, иска да знае, какво представя душата, сѫществува ли тя, или не. Душата е навсѣкѫде, но е толкова малка и толкова голѣма, че съ нищо не може да се измѣри. Какво представя животътъ? И на този въпросъ не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Сѫщото се отнася и за свѣта. Той е създаденъ отъ съвокупностьта на множество числа, наредени въ хармонични съчетания. Ще запитате, отъ какви числа е създаденъ свѣтътъ — отъ четни или нечетни? Да се отговори на този въпросъ, това значи, да се врачува. Какво представя сегашниятъ животъ на хората? — Врачуване. Повечето хора живѣятъ, като че ли очакватъ да дойде нѣкой да имъ врачува. Тѣ живѣятъ отъ день за день. Ставатъ сутринь отъ сънь и си казватъ: Да видимъ, какво ще ни се случи днесъ. Така постѫпватъ младата мома и младиятъ момъкъ. Тѣ търсятъ нѣкоя баба — врачка, да имъ хвърля бобъ, карти, или да имъ гледа на кафе, какво ще имъ се случи въ близкото или по-далечно бѫдеще. Ако питате врачкитѣ, какво въ сѫщность виждатъ и разбиратъ на боба, или на кафето, и тѣ сами не знаятъ, но нѣкога налучкватъ нѣщо. Има врачки, които врачуватъ на хората, а на себе си не могатъ. Събератъ се две врачки, една на друга врачуватъ, но на себе си не могатъ да познаятъ. Въ Варненско нѣкѫде имало една врачка, която познавала бѫдещето на хората. При нея се стичали хора отъ всички крайща на околията и оставали доволни отъ врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще имъ се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечерь я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало въ тѣхни рѫце. Тя останала пакъ бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка. Като живѣятъ, хората искатъ да се възпитаватъ, да просвѣтятъ умоветѣ си и да облагородятъ сърдцата си. Въ сѫщность, тѣ не знаятъ, какво искатъ. Първата задача на човѣка е да използува възможноститѣ и условията за проява на ума и на сърдцето, а после да се грижи за просвѣта на ума и за облагородяване на сърдцето. Щомъ се проявятъ тѣ, естествено е, че умътъ ще търси условия да се просвѣщава, а сърдцето — да се облагородява. Задачата на човѣка е да опредѣли първо отношенията си къмъ Божественото въ себе си, къмъ своята душа и на нея да разчита. Съ какви капитали разполагатъ хората, какъ мислятъ, колко сѫ добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, съ което ти разполагашъ, което ти носишъ въ своя умъ и въ своето сърдце. Ще кажете, че трѣбва да се разчита само на Бога. Това е другъ въпросъ. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трѣбва да Го познавате, да Го разбирате като реалность, която сѫществува вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ. Той е и въ малкото, и въ голѣмото въ човѣка. Сѫщевременно, Той е и въ малкото, и въ голѣмото вънъ отъ човѣка. Следователно, когато казваме, че трѣбва да разчитаме на Божественото въ себе си, имаме предъ видъ Бога като реалность, въ която нѣма никаква измѣна. Следъ това човѣкъ може да разчита отчасти и на хората. Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, при която, всѣко нѣщо да е поставено на мѣстото си. При това положение човѣкъ ще има ясна представа за смъртьта и за живота, за раждането и прераждането. Днесъ мнозина се произнасятъ повръхностно за смъртьта, и току слушате нѣкой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъль въ главата му? Защо младиятъ не мисли и не говори за смъртьта? Като наближи да се ражда нѣкое дете, всички казватъ: Дете ще се роди въ този домъ. Какво означава раждането? Въ широкъ смисълъ, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човѣкъ на свѣта. Ако нѣкой човѣкъ ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е въ дома ви, при вашитѣ условия, той е ограниченъ. Щомъ напусне дома ви, за васъ той е умрѣлъ, но за себе си — роденъ, излѣзълъ отъ ограниченитѣ условия на вашия домъ. Тъй щото, понятията „раждане и смърть“ сѫ относителни. Човѣкъ се ражда, когато напусне ограничителнитѣ условия, при които е живѣлъ цѣли деветь месеца. Следъ това той влиза въ други ограничителни условия на живота. Следъ време напуща земята — умира, т. е. заминава за другия свѣтъ, дето отново се ражда. Значи, човѣкъ непрекѫснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането сѫ многократни процеси въ живота. Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онѣзи, които нѣматъ кѫщи, т. е. които живѣятъ вънъ отъ тѣлата си. Ще кажете, че тѣ сѫ умрѣли хора. Ние наричаме умрѣлитѣ хора свободни. Ограничени пъкъ сѫ онѣзи, които живѣятъ въ малки, затворени кѫщи. Човѣшкото тѣло е малка кѫщичка, въ която духътъ и душата пребиваватъ временно. Ще кажете, че реалното въ човѣшкия животъ се заключава въ създаване на семейство: да се ожени човѣкъ и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мѫжъ? Има ли случаи въ живота, когато мѫжътъ и жената да сѫ прекарали заедно единъ животъ отъ сто години? Ако се оженили на 20 годишна възрасть и сѫ живѣли сто години заедно, да заминатъ и двамата заедно на 120 години. Такъвъ случай не съмъ срѣщалъ въ живота си. Значи, като се оженятъ, мѫжътъ и жената живѣятъ заедно най-много 40–50 години и заминаватъ, единиятъ по-рано отъ другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Нѣкѫде мѫжътъ и жената живѣятъ заедно само една-две години и се раздѣлятъ. Реалнитѣ нѣща сѫ вѣчни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влѣзе въ новъ животъ. Това е лесна работа. Но трѣбва да се знае, че женитбата е слугуване. Всѣки може да стане слуга, но важно е, като се пазаришъ нѣкѫде да слугувашъ, да не те изпѫдятъ преждевременно, безъ да ти платятъ. Когато намаляватъ заплатата ти, това показва, че има нѣщо, което не е въ естествения редъ на нѣщата. Увеличаватъ ли заплатата, това е въ реда на нѣщата. Когато мома и момъкъ се оженятъ, тѣ скѫпо си плащатъ. Тѣ си даватъ по сто цѣлувки на день. Всѣка цѣлувка е чисто злато — ефективъ. Колкото по-дълго време живѣятъ заедно, цѣлувкитѣ постепенно намаляватъ. На втората, третата година едва ли си даватъ по една цѣлувка на день; на десетата година по една цѣлувка годишно. Значи, заплатата имъ се намалява до минимумъ. Когато заплатата между мѫжа и жената въ дома намалява, животътъ имъ постепенно се влошава, изгубва всѣкаква поезия. Много отъ сегашнитѣ хора не знаятъ да се цѣлуватъ. Това не е нищо друго, освенъ измама. Много хора не се рѫкуватъ правилно. Тѣ подаватъ само единъ, два или три пръста. Ще се рѫкувашъ съ цѣлата си рѫка, да знае човѣкъ, че може да разчита на тебе. Съвременнитѣ хора отричатъ сѫществуването на душата, но, въ сѫщность, тѣхниятъ стремежъ къмъ проявяване не е нищо друго, освенъ стремежъ на душата да се изяви. Тя се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята. Умътъ се проявява чрезъ очитѣ, сърдцето — чрезъ носа, а волята — чрезъ устата. Вижте, какво прави лъвътъ, когато хване жертвата си. Той я сграбчва съ краката си и я туря до устата си да я разкъса. Значи, устата е изразъ на волята. Нѣкои искатъ да знаятъ, иматъ ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човѣкъ да има силна воля. Колкото по-голѣма е устата на човѣка, толкова по-силна е волята му, но колко голѣма трѣбва да бѫде устата, това е въпросъ, който сами трѣбва да изучавате. Всѣки човѣкъ има уста, носъ, очи, вежди, уши, но малцина знаятъ, по колко сантиметра сѫ тѣ. Никой не ги е измѣрвалъ точно, да знае голѣмината на своитѣ удове. Ако попитате единъ земедѣлецъ, колко голѣма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за кѫщата му и нейнитѣ размѣри, сѫщо така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължатъ на факта, че нѣщата, съ които си служатъ, не сѫ построени добре, не отговарятъ на точнитѣ мѣрки, които природата е предвидила. Сегашнитѣ кѫщи сѫ много хубави. По-хубави и по-удобни кѫщи човѣчеството не познава, въпрѣки това, тѣ сѫ нехигиенични. Свѣтлината не пада добре, поради което повечето хора сѫ нервни, лесно се дразнятъ. Пречупването на свѣтлината отъ стенитѣ и таванитѣ не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивкитѣ имъ, не сѫ хигиенични. Сѫщото се отнася и до дрехитѣ, съ които се обличатъ. Тѣ не сѫ хигиенични, затова трѣбва да си изработятъ облѣкла, които да отговарятъ на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и тамъ има нѣщо нехармонично. Главниятъ елементъ при храненето — житото, го мелятъ съ камъни. Това значи, да отнематъ хранителнитѣ му вещества — етернитѣ масла, и да останатъ въ него трицитѣ. Въ бѫдеще, житото нѣма да се мели сухо. Изобщо, една отъ причинитѣ за страданията на хората се крие въ преобладаване на прави линии и остри ѫгли въ тѣхния животъ. Поради изопачаване на живота си, човѣкъ е изкривилъ и своитѣ удове. Рѣдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, свѣтлината не се възприема еднакво отъ всички хора. Тя не пада подъ еднакъвъ ѫгълъ, затова хората иматъ различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да иматъ еднакви разбирания за любовьта. Ако двама добри художници се заематъ да рисуватъ единъ и сѫщъ човѣкъ, да предадатъ основнитѣ му чърти, тѣ ще се различаватъ въ схващанията си. И двамата ще предадатъ различно неговитѣ чърти. Всѣки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, въ края на краищата, ще имате два различни образа за единъ и сѫщъ човѣкъ. За да рисува точно, художникътъ трѣбва да следва пѫтя на природата: да предаде характернитѣ чърти на човѣка така, както природата ги е поставила, безъ никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата въ нейната работа. Задачата на човѣка е да подражава на природата, но не и да конкурира съ нея. Какво представя човѣкъ? — Сборъ отъ милиарди малки душички или сѫщества, които се съгласили, въ името на Божията Любовь, да влѣзатъ въ човѣка и да работятъ за него, да му дадатъ изразъ на човѣкъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за него, станали сѫ негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нѣщо е тѣлото? — Нищо друго, освенъ машина. Нѣкои религиозни гледатъ на тѣлото като спънка за духовния животъ на човѣка и казватъ: Не ни трѣбва тѣло, можемъ да се освободимъ отъ него. За насъ е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесѫща. Колкото и да е голѣма, тя присѫтствува едновременно въ всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, споредъ нуждата. Малкитѣ клетки създаватъ голѣмото тѣло. Като погледне тѣлото си, нѣкой се запитва, съ какво тѣло ще дойде въ бѫдеще. Не е важно, съ какво тѣло ще дойде човѣкъ на земята. Важно е, съ колко души ще дойде, т. е. съ какъвъ брой. Ако дойде съ по-малко души отъ тѣзи, които сега влизатъ въ тѣлото му, той никога нѣма да влѣзе въ рая. Доказано е, че на лошитѣ и престѫпни хора липсва нѣщо. Значи, въ всѣки животъ малкитѣ души ги напущатъ една по една. Тѣ започватъ да приличатъ на праздни кошери. Пчелитѣ ги нѣма, а кошеритѣ оставатъ. Когато душитѣ разбератъ, че нѣкой човѣкъ не изпълнява Божията воля, тѣ казватъ: Този човѣкъ нѣма да се оправи, да го напуснемъ, нека да си научи урока. Човѣкъ усѣща, че нѣщо изчезва отъ него, и той остава самъ. Това състояние на самота го плаши, той се усѣща вѫтрешно изоставенъ, осиромашалъ. Докато малкитѣ душички сѫ въ човѣка, той е радостенъ и веселъ. Щомъ го напуснатъ, той става скръбенъ, започва да се оплаква отъ живота си, докато единъ день си замине. Когато остане самъ въ живота си, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли. Той пита, кѫде е Богъ. Иска да Го намѣри вънъ отъ себе си. Безъ любовь и безъ обичь човѣкъ не може да влѣзе въ общение съ Бога. Да мисли човѣкъ, че може да живѣе безъ любовь и безъ обичь, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотдѣлно, както и всички удове на човѣшкия организъмъ, не могатъ да любятъ, и човѣкъ не може да люби. Любовьта е качество на душата. Значи, човѣкъ люби чрезъ клеткитѣ на своя умъ, на своето сърдце; човѣкъ люби чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ. Колкото повече добродетели има човѣкъ, толкова и любовьта му е по-силна. Колкото по-голѣмъ е неговиятъ умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговиятъ духъ, толкова по-силна е любовьта му. Домъ, въ който хората не се каратъ, е домъ на любовьта. За този домъ може да се каже, че е хигиениченъ. Какво ще кажете за този домъ, въ който хората постоянно се каратъ? Ще кажете, че тѣ се молятъ на Бога по три пѫти на день. Азъ чета надписитѣ и виждамъ, че тѣ се каратъ и оплакватъ отъ живота си по три пѫти на день. Тѣ се молятъ за хлѣбъ, за дрехи, за кѫщи, за пари. Рѣдко виждамъ надписи, които показватъ, че нѣкой домъ изпълнява Божията воля, че хората въ този домъ служатъ на Бога.Нѣма по-велико нѣщо въ човѣшкия животъ отъ служенето. На кого може да служи човѣкъ? — На съвършения. Кого може да слуша ученикътъ? — Учителя си. За да бѫде ученикътъ абсолютно послушенъ, учительтъ трѣбва да бѫде гениаленъ. Гениалниятъ учитель се отличава съ голѣмо постоянство и решителность. Когато Мохамедъ проповѣдвалъ учението си, най-после той дошълъ до голѣмо обезсърдчение и решилъ да бѣга отъ хората. Не могълъ да издържи на хулитѣ и гонението, което обявили противъ него. Спрѣлъ на едно мѣсто да си почине и дълбоко се замислилъ. Въ този моментъ той видѣлъ, какъ една мравка, носеща много тежъкъ товаръ за нея, искала да го занесе въ мравуняка. Мохамедъ броилъ, колко пѫти мравката вдигала товара отъ земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успѣла да го занесе въ мравуняка. Като видѣлъ голѣмото постоянство на мравката, Мохамедъ си казалъ: Чудно нѣщо, една мравка проявява такова голѣмо постоянство и смѣлость. Тя може да вдига и изпуща 99 пѫти товара си, съ надежда, че на стотния пѫть ще успѣе, а азъ се обезсърдчихъ още отъ първитѣ опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния пѫть и азъ ще успѣя въ своята работа. Малка е мравката, но и отъ нея можете да се учите. Човѣкъ иска едно нѣщо — да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човѣкъ, когато, още съ идването си на земята, той е осигуренъ? Който го е изпратилъ на земята, Той го е осигурилъ. Вѣрвайте въ Онзи, Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той ще нареди работитѣ ви, както трѣбва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за васъ. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва отъ любовьта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голѣмъ човѣкъ. За да бѫдете голѣми, трѣбва да носите голѣмъ товаръ. Великиятъ човѣкъ разрешава велики въпроси. Той трѣбва да има предъ видъ благото на цѣлото човѣчество. Всѣки човѣкъ трѣбва да носи нѣщо, освенъ за себе си, още и за своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ живия хлѣбъ. Който мисли и за ближнитѣ си, той е добъръ човѣкъ. Той дава пѫть на Божественото въ себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената свѣтлина въ ума си, нищо не постига. Човѣкъ е дошълъ на земята да се възпитава, да постигне три нѣща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човѣкъ, това значи, да прилага всичко, което е научилъ. Достатъчно е да се погледне въ огледалото, за да види, ясни или мѫтни сѫ очитѣ му. Яснитѣ, бистри очи показватъ, че човѣкъ е изработилъ въ себе си права мисъль, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постѫпва право, очитѣ му са мѫтни, пълни съ влага. Едно време и земята бѣше пълна съ влага, но Господъ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредѣли въ морета и въ океани, и небето се изясни. Нашиятъ умственъ свѣтъ трѣбва да се проясни, да се махнатъ облацитѣ и да се разкрие хоризонтътъ, чистъ и ясенъ. Звездитѣ на небето символизиратъ хората. Слънцето и луната представятъ дветѣ системи, съ които хората си служатъ. Слънцето е представитель на ученитѣ хора, а луната — на религиознитѣ. Казано е въ Писанието, че слънцето и луната ще потъмнѣятъ. Това подразбира, че религията и науката ще слѣзатъ отъ положението, въ което се намиратъ. Новъ животъ, нови пѫтища, нови условия идатъ въ свѣта. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ, всички народи се биятъ за нѣкаква идея. На мѣсто ли е тази идея? Ако каменарьтъ чупи камъни, за да направи кѫща, чупенето на камънитѣ е на мѣсто. Ако дърварьтъ сѣче дървета, за да ги вложи въ строежа на една кѫща, сѣченето на дърветата е на мѣсто. Обаче, ако каменарьтъ и дърварьтъ вършатъ една работа, безъ да иматъ предъ видъ нѣкакво благо, работата имъ не е на мѣсто. Да изсичате горитѣ безразборно, това значи, да си създавате най-голѣмитѣ нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителностьта. Много отъ болеститѣ на хората се дължатъ на слабата растителность въ тѣхния организъмъ. Растителностьта въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха имъ е отслабнала, поради което тѣ заболяватъ отъ мозъчно разстройство, или отъ разстройство на дробоветѣ и на стомаха. Когато растителностьта въ човѣка е силна, той се радва на дълъгъ животъ. Растенията знаятъ законитѣ за дългия животъ по-добре отъ хората. Има дървета, които живѣятъ стотици и хиляди години, когато никой човѣкъ не е стигналъ хиляда години. Въ Стария Заветъ имаме примѣръ само за единъ човѣкъ, който е живѣлъ най-много, и то 900 години. „Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Дружете съ праведни и добри хора, за да изгрѣе и у васъ зората на новия животъ. Една българска поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Ако дружишъ съ болни, боленъ ще станешъ; ако дружишъ съ здрави, здравъ ще станешъ; ако дружишъ съ уменъ, уменъ ще станешъ; ако дружишъ съ силенъ, силенъ ще станешъ. Следователно, за да се оправи свѣтътъ въ единъ день, хората трѣбва да дружатъ съ Любовьта, т. е. съ Бога. Животътъ на земята е времененъ. Човѣкъ е като наематель, отъ него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време въ кѫщата, която е наелъ. Ако отношенията му съ домакина на кѫщата сѫ добри, той ще остане по-дълго време да живѣе въ нея. Развали ли отношенията си съ домакина, последниятъ ще го изпѫди отъ кѫщата си. Ако иска да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ себе си и къмъ ближния си. Каква любовь? — Която възкресява. Ако младъ момъкъ, съ свѣтълъ умъ и сърдце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравѣе и ще стане отъ леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. Въ който моментъ се убеди, че нѣкой я обича, тя се пробужда за новъ животъ и оздравява. Сегашнитѣ хора умиратъ отъ безлюбие, а оживяватъ отъ любовь. Следователно, човѣкъ живѣе, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трѣбва да се убедите, че има Единъ, Който ви обича. Кой е Той? — Той е Единниятъ, Вѣчниятъ, Който не се отказва отъ никого, не сѫди никого, къмъ никого не отправя кривъ погледъ, на никого не казва горчива дума. Като срещне нѣкого, който направилъ една погрѣшка, Той му казва: Добро дете си ти, човѣкъ ще излѣзе отъ тебе. Ангелитѣ могатъ да не го харесватъ, но Богъ харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Богъ отправя къмъ васъ, вие сте радостни и весели. Осъмните ли се въ Него, радостьта ви напуща.Щомъ се насърдчите въ живота, радостьта отново ви посещава. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човѣкъ. За образецъ на истинския човѣкъ ни служи Христосъ. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Съ живота си Той доказа, че не е дошълъ да приложи своята воля. Ако бѣше приложилъ своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдатъ на помощь 12 легиона ангели. Единъ ангелъ е въ състояние да се справи съ 150,000 души. Значи, тѣ можаха въ една нощь да се справятъ съ цѣлото човѣчество. Цельта на Христа не бѣше тази. Той дойде да изпита любовьта на хората и да приложи Божията Любовь. Каква е любовьта на хората, Той и до днесъ още я опитва на гърба си. Казва се въ Писанието, че Христосъ срещналъ Савела на конь и го ослѣпилъ съ свѣтлината си. Христосъ го запиталъ: „Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, Когото разпнаха. Казвамъ ти да не риташъ срещу остенъ“. Отъ този моментъ Савелъ се обърна къмъ Христа и стана единъ отъ ревностнитѣ Му последователи. Савелъ разбра, че на жертвата, която Христосъ даде за цѣлото човѣчество, заслужава да се отговори пакъ съ жертва. Съвременнитѣ хора мислятъ, че, като се пожертвува за Христа, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ жена си, отъ децата си и да напусне своя домъ. Не е така. Когато мѫжътъ възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мѫжа, и децата си. Сѫщото се отнася и до децата. Като възлюбятъ Христа, тѣ ще обичатъ родителитѣ си. Когато хората възлюбятъ Христа, ще обичатъ и отечеството си, ще станатъ истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаятъ и възлюбятъ Христа, хората ще бѫдатъ готови да раздаватъ отъ своитѣ блага на онѣзи, които нѣматъ, както пощальонътъ носи писмата на онѣзи, за които сѫ предназначени. Днесъ искамъ да направите следния опитъ: Като излѣзете отъ салона, да прекарате петь-шесть часа въ абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Каквото и да ви се случи презъ деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живѣете въ ангелския свѣтъ. Който и да ви говори, да се вслушвате въ думитѣ му и да си представяте, че слушате нѣкаква музика. Ако мѫжътъ или децата ви сѫ сърдити, разгнѣвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорятъ! Бѫдете глухи и слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Само така ще разберете Христовата Любовь. Христосъ живѣе въ човѣшкитѣ души. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Защо? — Защото Той живѣе и въ неговата душа. Той се интересува отъ живота, а не отъ смъртьта. Следователно, ако човѣкъ умира, за да живѣе, смъртьта има смисълъ; ако живѣе, за да умира, нито животътъ има смисълъ, нито смъртьта. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щомъ съзнава, кой му е далъ главата, той трѣбва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човѣкъ трѣбва да си каже: Благодаря за Божествената свѣтлина, която възприемамъ чрезъ главата. Благодаря за любовьта, която възприемамъ чрезъ сърдцето си. Готовъ съмъ да приложа свѣтлината и любовьта, които възприемамъ, не само къмъ хората, но и къмъ най-малкитѣ сѫщества. Готовъ съмъ да направя пѫть и на мравката и да ѝ се притека на помощь. Единъ день наблюдавамъ, какъ две мравки се каратъ за една трошица хлѣбъ. Питамъ ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Азъ първа намѣрихъ тази трошица; тя иска да вземе половината, но азъ не я давамъ. Въ този моментъ изваждамъ отъ джоба си много трошици и имъ хвърлямъ. Спорътъ веднага се разреши. И за дветѣ мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпроситѣ. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора сѫ жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любовь не разрешава въпроситѣ, но голѣмата ги разрешава. Да носишъ голѣмата любовь въ себе си, това значи, следъ като си работилъ цѣлъ день усилено, да се върнешъ вечерьта бодъръ, пъленъ съ сили и животъ въ себе си. Българинътъ, като прави стомнитѣ си, предвижда две отвърстия: голѣмо, презъ което стомната се пълни; малко, странично отвърстие, презъ което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отвърстие, но то трѣбва да бѫде два пѫти по-широко отъ сегашното. Помнете следния законъ: много давашъ, много взимашъ; малко давашъ, малко взимашъ. Много мислишъ, много знания придобивашъ; малко мислишъ, малко знания придобивашъ. Много работишъ, много печелишъ; малко работишъ, малко печелишъ. Това сѫ процеси на любовьта. Не можешъ да постѫпвашъ, както искашъ, и да се ползувашъ отъ любовьта. Мома или момъкъ, които се каратъ съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, не могатъ да живѣятъ добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкътъ на момата, той нѣма да ги изпълни. Невъзможно е, да се карашъ, сърдишъ и гнѣвишъ на родителитѣ си, а да живѣешъ добре съ своя възлюбенъ. Такава мома и такъвъ момъкъ могатъ да изпълняватъ службата на надзиратели, но не на мѫжъ или на жена въ семейството. Днесъ Богъ ни гледа, какво правимъ, и се чуди на умоветѣ ни. Сегашнитѣ християни мислятъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесния пѫть. Нѣма лесенъ пѫть за Царството Божие. Който иска да влѣзе тамъ, трѣбва да бѫде готовъ да мине по пѫтя на Христа. Той дойде въ свѣта, донесе Божията Любовь, пожертвува се за човѣчеството, заради което Го разпнаха. Цѣла нощь римскитѣ войници се гаврѣха съ Него, но Той понесе всичко съ любовь и велико самообладание. Той знаеше, че единъ день тѣзи удари ще се сипятъ върху тѣхнитѣ гърбове. Римскитѣ войници опредѣлиха броя на ударитѣ, които бѫдещето човѣчество трѣбваше да понесе. Днесъ всички се интересуватъ, кой ще победи въ сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвамъ: Блаженъ е този народъ, който пръвъ приложи Божията Любовь, Божията Правда, Божията Мѫдрость и Истина. Старото трѣбва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрезъ любовьта, която изключва всѣкакво безправие. Свѣтътъ се нуждае отъ новъ редъ и порядъкъ, отъ разумность и справедливость. Безправието трѣбва да изчезне отъ всѣки домъ и отъ всѣка държава и да се замѣсти съ порядъка на правдата и любовьта. „Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Търсете тогава разрешението на въпроситѣ въ любовьта, а не вънъ отъ нея. Като дойде между хората, любовьта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия животъ, който ще се изяви чрезъ ума, сърдцето и душата на хората. Отворете умоветѣ, сърдцата и душитѣ си за Онзи, Който всѣки моментъ ви говори чрезъ всички живи сѫщества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовьта. Ще кажете, че любовьта е само за младитѣ. Не е така. Любовьта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовьта въ себе си. Любещиятъ е здравъ, уменъ и добъръ. Щомъ е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовьта си въ всѣко свое действие. Като готви, тя влага любовьта си въ яденето. Който яде отъ това ядене, ако е боленъ, оздравява; ако е недоволенъ, става доволенъ. Когато нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си, накарайте го да сготви. Отъ яденето му ще познаете, каква е неговата любовь. Докато дава пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ разполага съ всички нейни възможности. Щомъ изгуби любовьта, изгубва и възможноститѣ, съ които тя разполага. Животътъ е цененъ главно за любовьта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрѣли. Тѣ ще възкръснатъ, ще се явятъ отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикатъ: Напредъ съ любовьта! Блаженъ е онзи, който се е родилъ отъ любовьта. Йосифъ се роди отъ любеща майка и получи благословението на любовьта. Преди това, обаче, мина презъ две голѣми изпитания. Той видѣ единъ сънь, който разказа на братята си. Тѣ възнегодуваха противъ него и решиха да го убиятъ, но после измѣниха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Отъ тѣхъ го купи Пентефрий, началникъ на тѣлохранителитѣ. Неговата жена се влюби въ Йосифа. За да се освободи отъ нея, той избѣга, като остави дрехата си въ нейнитѣ рѫце. Наклеветенъ отъ жената на своя господарь, той бѣше осѫденъ да лежи въ затворъ. Йосифъ предпочете затвора, отколкото да сгрѣши предъ господаря си. Оттукъ той бѣше освободенъ, следъ като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана гладъ въ Ханаанъ, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се — съньтъ на Йосифа се сбѫдна. Тогава Йосифъ имъ се откри, като тѣхенъ братъ, и имъ прости направената отъ тѣхъ погрѣшка. Животътъ на Йосифа показва пѫтя, по който всички хора минаватъ. За да получи Божието благословение, човѣкъ трѣбва да мине по пѫтя на изпитанията и мѫчнотиитѣ. Той трѣбва да победи мѫчнотиитѣ, да се справи съ тѣхъ и тогава да дойде до любовьта. Любовь безъ мѫчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любовь иде следъ голѣми изпитания и страдания. Голѣми блага, възможности и условия се даватъ на хората, но тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Богъ чака търпеливо да се осъзнаятъ всички хора и да се върнатъ къмъ Него. Времената сѫ усилни. Който иска, може да живѣе въ любовьта. Всички имате опитности, които трѣбва да използувате. Природата не обича повторението на нѣщата. Тя не позволява да се повтарятъ погрѣшкитѣ. Една погрѣшка, направена веднъжъ, е на мѣсто, човѣкъ се учи отъ нея. Обаче, не е позволено сѫщата погрѣшка да се повтаря. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 16 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силнитѣ Размишление. Представете си, че сте нарисували на дъската окрѫжность съ единъ диаметъръ. Центърътъ на окрѫжностьта, означенъ съ единица, опредѣля силата, която е създала свѣта. Съ две означаваме самата окрѫжность, която е граница на свѣта. Тройката пъкъ представя диаметъра, т. е. силата, която е вложила съдържание на свѣта. И човѣкъ минава презъ сѫщитѣ числа: презъ единицата, която създала неговия свѣтъ; презъ двойката, която ограничила неговия свѣтъ и презъ тройката, която вложила съдържание и смисълъ въ него. Като ученици на живота, вие искате да се учите, но сѫщевременно искате да станете и учители. Днесъ не се става лесно учитель. Едно време, за да станешъ учитель, трѣбвало да свършишъ най-малко четири-петь класа. И съ първокласно образование се е ставало учитель. Сега, за да станешъ първоначаленъ учитель, трѣбва да си свършилъ гимназия. За да станешъ гимназиаленъ учитель, трѣбва да свършишъ университетъ. Нѣкой иска да стане професоръ. За това е нуждно да свършишъ не само гимназия и университетъ, но да си специализиралъ по нѣкакъвъ отрасълъ отъ науката. Нѣкой пъкъ иска да стане силенъ, ученъ човѣкъ или да се прояви въ духовно отношение. Какъ можешъ да станешъ такъвъ? Трѣбва да си работилъ много въ известна область и тогава да реализирашъ желанието си. За да постигне известно положение, човѣкъ трѣбва да изпитва любовь и обичь къмъ това, което иска да придобие. Каква е разликата между понятията „любовь и обичь“? Подъ „любовь“ разбираме това, което постоянно дава и никога не взима. Подъ „обичь“ разбираме това, което всѣкога взима и нищо не дава. Богъ се проявява въ човѣка чрезъ своитѣ атрибути: постоянно дава и постоянно взима. За нѣкои това не е ясно. Тѣ не могатъ да си представятъ, какъ така Богъ постоянно дава и постоянно взима. Че нѣкои не разбиратъ известни нѣща, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ. Много нѣща не разбира човѣкъ, но, въпрѣки това, тѣ ставатъ. Какъ ще обясните, напримѣръ, процеса на човѣшката мисъль? И най-ученитѣ не могатъ точно да обяснятъ процеса на мисъльта, но тя си тече, изминава известенъ пѫть. Разбирането или неразбирането на този процесъ не спира течението на мисъльта. За да си обясни, какъ идатъ мислитѣ, по какви закони се движатъ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да стане господарь на своитѣ мисли. Като дойдемъ до мисъльта, съставена отъ числата 1, 2 и 3, казваме, че е динамическа. Всѣка мисъль, която създава единъ свѣтъ около себе си, която внася въ него известно съдържание, е динамическа. Всѣка мисъль, която не създава нѣщо, която не ограничава и която не внася съдържание и смисълъ въ човѣка, е слаба. Ще възразите, че мислите добре. Който мисли добре, и пѣе добре. И обратно: Който не пѣе добре, не може да мисли. Слабиятъ не мисли добре. Който не е силенъ и разуменъ, сѫщо така не мисли добре. Силниятъ има добри мисли, добри чувства и добри постѫпки. Ще каже нѣкой, че отъ десетки години насамъ следва Божественото учение и още не е станалъ силенъ и добъръ. Отде знае той това? Отъ години насамъ житото се сѣе въ земята, и привидно е останало сѫщо; то не се измѣнило, но е вършело и доднесъ още върши своята работа. Човѣкъ живѣе и сѫществува благодарение на водата, на въздуха и на свѣтлината. Като отваря и затваря устата си, въздухътъ влиза и излиза отъ нея. Така той приема и водата. А като отваря очитѣ си, той приема свѣтлината и се ползува отъ нея. Следователно, отъ създаването на човѣка доднесъ, той приема едни и сѫщи елементи за подържане на, своя животъ и привидно е останалъ все човѣкъ, но разликата между първобитния и днешния човѣкъ е голѣма. Днесъ всички хора търсятъ правилно разрешение на социалнитѣ въпроси. Единъ отъ социалнитѣ въпроси е женитбата. Всѣки иска да знае, кой е правиятъ начинъ за разрешаването му. Кой трѣбва да се жени? — Само онзи, който е уменъ, добъръ и здравъ. Той ще създаде здраво и добро поколѣние. Ако не си уменъ, добъръ и здравъ, по-добре не се жени. Нѣма защо да се женишъ, да създавашъ хилаво поколѣние. Свѣтътъ се нуждае отъ умни, добри и здрави хора. Всѣка мома и всѣки момъкъ, които искатъ да се женятъ. трѣбва да отговарятъ на тѣзи изисквания. Въ такъвъ случай нека се женятъ. — Каква е Божията воля? — Волята Божия е опредѣлена: жени се само умниятъ, добриятъ и здравиятъ. Богъ създаде първитѣ хора умни, добри и здрави и позволи имъ да се женятъ. На онѣзи, които не сѫ умни, добри и здрави, Той забранява да се женятъ. Човѣкъ се жени всѣки моментъ, безъ да разбира смисъла на женитбата. Всѣка хапка хлѣбъ, която туря въ устата си, не е нищо друго, освенъ женитба. Ако човѣкъ сдъвче хлѣба правилно, а стомахътъ го смели добре, въ него се развива сила. Въ този смисълъ, силата, която той придобива, представя детето, което се ражда отъ женитбата на човѣка съ хлѣба. Жени се за хлѣба и става силенъ само онзи, който е уменъ, добъръ и здравъ. Това показва, че умствената, дихателната и храносмилателната система въ него сѫ добре развити. Ако една отъ системитѣ не работи добре, той ще яде, но хлѣбътъ нѣма да се използува правилно и не може да развие необходимата сила. Той ще яде, но храносмилането нѣма да става правилно. Какъвъ смисълъ има това хранене? Има смисълъ човѣкъ да се жени, т. е. да се свърже съ хлѣба, но да го използува добре. Помнете: всѣко нѣщо е ценно, когато става на време. Тогава то се използува разумно и дава добри резултати. Ако се жените, на време да се жените. Ако раждате, на време да раждате. Какво дете ще бѫде това, което се ражда на първия, на втория, на третия, на четвъртия, на петия, на шестия, на седмия или на осмия месецъ отъ зачеването му? Каква жена е тази, която бабува на майка, която носи детето си само единъ или два месеца следъ зачеването му? Не ставайте майка на такова дете. Не бабувайте на преждевременно родено дете. Имайте търпение да дочакате деветия месецъ. Не е лесно да бабувашъ на такава майка. Още по-мѫчно е да родишъ такова дете. Това раждане е последствие отъ стария животъ, дето има болести, недоразумения, противоречия. Стариятъ животъ е мѫтенъ порой, който трѣбва да изтече. Новиятъ животъ носи чиста, кристална вода. Той изтича отъ Божията Любовь, която постоянно дава. Той изтича и отъ обичьта, която всичко взима. За Бога е казано, че всичко дава и всичко взима, но не и за човѣка. Човѣкъ не може всичко да даде, не може и всичко да вземе. Може ли човѣкъ да иска всичко отъ онзи, който го обича? Какво му е далъ, за да иска всичко отъ него? Умъ даде ли му? Сърдце даде ли му? Тѣло даде ли му? Ако нищо не си му далъ, съ какво право му искашъ всичко? Майката и бащата сѫ родили детето, дали сѫ нѣщо отъ себе си, следователно, иматъ право да искатъ нѣщо отъ него. Обаче, какво право иматъ външнитѣ хора по отношение на него? Нѣкой зарови житното зърно въ земята и счита, че има право на всичко, което ражда то. Земята е майка на житното зърно, а той се счита за неговъ баща. Въ сѫщность, той ли му е баща? И птичката може да зарови житното зърно въ земята, безъ да се счита за неговъ баща, безъ да има право на него. И свинята като рови, може да зарови едно житно зърно въ земята, безъ да е неговъ баща. Тя заравя и житни зрънца, и царевица, и семена на бора, безъ да се нарича тѣхенъ баща. Какво се разбира подъ думитѣ „баща, майка и синъ“? Бащата дава, майката взима и обработва нѣщата, а синътъ изпълнява. Синътъ носи радость на баща си и на майка си. Сѫщото отношение трѣбва да имаме и ние къмъ Бога. Той е нашъ Баща, а ние — Негови синове. Богъ се весели, а ние трѣбва да се радваме. Веселието е право на Бога, а радостьта — на човѣка. Ние трѣбва да се радваме на Божиитѣ дѣла, на ума, на сърдцето и на душата си. Да се радваме, че умътъ изучава нѣщата, а сърдцето ги възприема. Да се радваме на всичко, което ни е дадено, което е вложено въ насъ. — Трѣбва ли да обичаме? — Ще обичате, разбира се; при това, колкото повече сѫщества обичате, толкова по-добре за васъ. Кой досега е обикналъ всички хора, цѣлото човѣчество? — Само Христосъ. Той слѣзе на земята, обикна всички хора и съ любовьта си плати всичкитѣ имъ дългове. Ще кажете, че и вие трѣбва да обичате всички хора. За да ги обичате, трѣбва да умрете за тѣхъ и следъ това да възкръснете за тѣхъ. За да любишъ всички, първо трѣбва да си роденъ отъ Бога, после да умрешъ за тѣхъ и най-после да възкръснешъ за тѣхъ. Всѣки е роденъ, но не всѣки е готовъ да умре. Защо? — Защото не е роденъ отъ Бога. Той не е готовъ да умре, затова не може да възкръсне. Много хора умиратъ по необходимость, затова не могатъ да възкръснатъ, т. е. да израснатъ. Тѣ очакватъ да дойде новата свѣтлина и топлина въ свѣта, че тогава да възкръснатъ. Да се върнемъ къмъ числата 1, 2, 3. Какво означаватъ тѣ? — Много нѣщо се крие въ тѣхъ, но само за онзи, който разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. За него тѣзи числа носятъ разумность, доброта и сила. — Кога ще се свърши войната? — Когато приложите числата 1, 2, 3 въ живота си. Тѣ разрешаватъ всички въпроси. Когато любовьта и обичьта започнатъ да работятъ заедно, свѣтътъ ще се оправи. — Кога ще се освободимъ отъ страдания и болести? — Когато и вие, и страданията ви, и болеститѣ ви възлюбятъ Бога. Въ любовьта се крие и вѣрата, и надеждата. Не допущайте болеститѣ въ себе си, преди тѣ да се влюбили въ Бога. Вие оставяте тѣ да се влюбватъ въ васъ и да ви измѫчватъ. Всѣка такава болесть е неканенъ гостъ. Какъ ще обичате неканения гостъ, и какъ ще ви обича той? Бѫдете будни къмъ страданията и къмъ болеститѣ и, докато тѣ не изправятъ отношенията си къмъ Първата Причина, не ги приемайте въ дома си. Сѫщото се изисква и отъ човѣка. Никой нѣма право да обича, докато първо не е обикналъ Бога. Любовьта подразбира вѫтрешно възприемане на нѣщата. Какъ ще изядешъ единъ плодъ, ако не ти е дадено право за това? Ако нѣмате любовь въ себе си, нѣмате право да ядете плодоветѣ на дърветата. Първитѣ човѣци ядоха отъ забранения плодъ и създадоха нещастия и на себе си, и на цѣлото човѣчество. Да ядешъ отъ забранения плодъ, това значи, да ядешъ безъ любовь. Следователно, ако искате да възприемете Божията Любовь и да я приложите, следвайте пѫтя на Христа. Той дойде на земята и направи опитъ да обикне всички хора. Скѫпо плати за този опитъ, но опитътъ Му излѣзе сполучливъ. Това не значи, че Христосъ и втори пѫть ще дойде на земята да направи сѫщия опитъ. Ако дойде втори пѫть, сѫщата участь Го очаква. Трѣбва ли да желаете това? Днесъ цѣлото човѣчество трѣбва да се жертвува за Христа, Който пръвъ се е пожертвувалъ и е доказалъ, че обича всички хора. Човѣкъ може да се жертвува само за Онзи, Който се е пожертвувалъ за него. Майката, която се е жертвувала за детето си, има право да изисква нѣщо отъ него. Обаче, тя нѣма право да изисква отъ чуждитѣ деца. На сѫщото основание, човѣкъ може да изисква нѣщо само отъ онѣзи мисли, които той е родилъ. Но какво ще иска той отъ мисли, които не сѫ излѣзли отъ неговата глава? Тѣ нѣматъ нищо общо съ него. Мнозина се запитватъ, сѫществува ли Богъ, или не. Нѣкои вѣрватъ въ сѫществуването Му, други не вѣрватъ, но и еднитѣ, и другитѣ нѣматъ страхъ отъ Бога. Тѣ се страхуватъ отъ хора, отъ животни, но не и отъ Бога. Не е нуждно да се страхуватъ, но трѣбва да Го зачитатъ, да се съгласуватъ съ Неговата воля. Пазете се, да не изпаднете въ положението на клеветника — дяволъ, който постоянно хулѣлъ името Божие, за което го изпѫдили отъ небето. Който се осмѣлява да хули своя Създатель, той следва пѫтя на този клеветникъ, и самъ подписва присѫдата си. Не говорете лошо и за хората, за които Богъ се грижи като за свои деца. Изобщо, не се подавайте на клевети, на критики, на хули, да не изгубите мѣстото, което ви е опредѣлено на небето. Днесъ се изисква отъ всички хора будно съзнание, да знаятъ, какво говорятъ и какво правятъ. Дойдете ли до Божественитѣ работи, не оставяйте другъ да ги върши. Всѣки самъ ще свърши работата, която му е опредѣлена. Не я ли свърши, скѫпо ще плати. Божиитѣ работи трѣбва да оставяте въ рѫцетѣ на онзи, който може да ги поеме като свои. Съ тѣхъ не се търгува; съ тѣхъ не може да осигурявате материалното си положение. Тѣ се изпълняватъ доброволно и съ любовь. Каквато работа предприемете, обърнете се първо къмъ Бога, да видите, одобрява ли я Той, или не. Дали човѣкъ се ражда, жени или умира, първо трѣбва да потърси одобрението на Бога. Нѣма ли Неговото одобрение, животътъ му ще се превърне въ адъ. Каквато служба и да вършите, искайте одобрението на Бога. Само съ Него можете да разчитате на успѣхъ. Безъ Него и доброто ще се превърне на зло. Съ Него и злото ще се превърне на добро. Спазвайте следнитѣ правила въ живота си: яжте чиста храна, пийте чиста вода, дишайте чистъ въздухъ, живѣйте въ здравословна кѫща. Преди лѣгане мийте краката и рѫцетѣ си. Никога не лѣгайте съ немити рѫце и крака. Ако сте неразположени, не търсете причината вънъ отъ себе си, но направете нѣщо, да се облекчите. Измийте лицето, рѫцетѣ и краката си съ топла вода. Ако неразположението ви не изчезне, окѫпете се, разходете се на чистъ въздухъ. Не се критикувайте едни-други, че този не е добъръ, онзи не е добъръ. Между онѣзи, които търсятъ Бога, нѣма лоши хора, но има такива, които сѫ въ процесъ на узрѣване. Докато пло-дътъ узрѣе, минава презъ много фази: като пѫпка, като цвѣтъ, като завързалъ плодъ — зеленъ още, киселъ или стипчавъ. Трѣбва да мине известно време, докато узрѣе и стане сладъкъ, готовъ за ядене. Щомъ е така, радвайте се, че има условия, плодътъ да узрѣе и да се ползувате отъ него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. Кой прави човѣка уменъ? – Богъ. Очаквайте тогава, Той да ви даде условия да придобиете това, което ви е нуждно. Отворете сърдцата си за Господа, безъ страхъ и безъ смущение. — Не сме готови още. — Отъ васъ зависи да бѫдете готови. Измийте кѫщата си, провѣтрете я. Той ще влѣзе вѫтре и ще ви даде своето благословение. Приемете Божията Любовь въ дома си, за да се ползувате отъ нейнитѣ блага. Тя носи скѫпоценни нѣща — храна, свѣтлина, топлина и въздухъ. Тя прави човѣка уменъ, добъръ и силенъ. Тя осмисля живота и сближава хората. Тя премахва преградитѣ и противоречията между тѣхъ. Безъ любовь нищо не се постига. Каквито усилия да правите, ако любовьта е далечъ отъ васъ, животътъ ви се превръща въ адъ. Отворете се за любовьта, за да влѣзете въ рая, въ областьта на безсмъртието. Мнозина искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ придобили правата мисъль. Това е невъзможно. Първо човѣкъ трѣбва да мисли. Мисъльта му трѣбва да мине презъ мозъка, после презъ сърдцето и най-после презъ тѣлото. Когато тя обхване и тѣлото, като сила, казваме, че той носи свѣтлина въ своя умъ. Приеми любовьта въ ума си, обичьта — въ сърдцето си, а силата — въ душата си, за да бѫдешъ уменъ, добъръ и силенъ. Прилагайте разумностьта, добротата и силата си, за да помагате на себе си и на своитѣ ближни. Ако знаете, че нѣкой вашъ близъкъ е боленъ, не го лѣкувайте съ лѣкарства, но нека го посетятъ десетина души, и всѣки отъ васъ да отправи къмъ него мисъльта, че ще оздравѣе. Ако той приеме мисъльта ви и повѣрва въ нея, ще стане отъ леглото си. Мисъльта е мощна сила, която лѣкува и повдига човѣка. Човѣкъ се нуждае отъ нѣколко нѣща: отъ красота, доброта и милосърдие; отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да мисли. Иска, или не иска, трѣбва да мисли. Като мисли право, той ще стане и добъръ, и силенъ. Това се изисква отъ всички хора. Който не стане уменъ, добъръ и силенъ, главата му ще пати. Сега е време всички да бѫдемъ умни, добри и силни. По-добро време отъ сегашното нѣма. Всѣки за себе си ще работи, да стане уменъ, добъръ и силенъ. Всѣки самъ ще свърши работата, която му е опредѣлена. На всѣки е даденъ дѣлъ отъ Божията нива, и всѣки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да попрѣчи на вашата работа. Ако досега сте били спъвани, причината се крие въ вашата слабость. Никой не може да препятствува на силния. Единъ день паяцитѣ чули, че слонътъ щѣлъ да мине презъ тѣхното царство и решили да го спратъ, да не го пущатъ между тѣхъ, да ги смущава. Тѣ започнали да правятъ паяжини на пѫтя му, да го спънатъ. Събрали се всички паяци въ царството и започнали да сноватъ своитѣ паяжини. Сновали по цѣли дни и нощи и, когато барикадата имъ била готова, слонътъ пристигналъ. Той миналъ безпрепятствено презъ паяшката крепость. Като го запитали, какво усѣтилъ, той спокойно махналъ съ опашката си и казалъ: Нищо не усѣтихъ. Иде слонътъ въ свѣта; ще мине презъ царството на паяцитѣ, но нищо нѣма да остане отъ паяжинитѣ. Всички паяци ще го питатъ, какво усѣтилъ, но той спокойно ще отговори: Нищо не усѣтихъ. Слонътъ представя любовьта. Иде любовьта въ свѣта. Тя ще мине и замине презъ всички препятствия, но нищо нѣма да усѣти. Вложи любовьта въ ума си, обичьта въ сърдцето си и силата въ тѣлото си, за да се ползувашъ отъ благата на живота. Стреми се да проявишъ силата, доброто и разумностьта, които Богъ е вложилъ въ тебе. Това се отнася само до онзи, който е готовъ да служи на любовьта. Който не е готовъ да служи на любовьта, нека да се държи за стария животъ. Който е възприелъ любовьта, обичьта и силата въ себе си, да отиде още сега на работа. Никой да не пита, какъ да работи. Трѣбва ли да казвате на художника, какъ да работи? Щомъ има платно, бои и четки, той знае, какъ да работи. Започни да рисувашъ, безъ да питашъ, какъ се рисува. Времената сѫ усилни, не чакатъ да се теоретизира много. Нека всѣки се опита да състави нѣкаква мелодия на следнитѣ думи: „Люби ти, добъръ бѫди! Обичай ти, силенъ бѫди!“ Любовьта и обичьта даватъ потикъ въ живота. Изпѣйте думитѣ: „Азъ мога да любя, добъръ да бѫда. Азъ мога да обичамъ, силенъ да бѫда.“ Който иска да придобие любовьта, нека се опита, да си съчини нѣкаква мелодия на дадения текстъ, да затвори стария тевтеръ на своя животъ и да отвори новъ. Нека напише въ новия тевтеръ думитѣ: Азъ мога да любя, добъръ да бѫда. Азъ мога да обичамъ, силенъ да бѫда. Следъ това всѣки въ себе си да каже: Господи, готовъ съмъ да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбилъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 августъ 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наследници на земята „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята (Матея 5:5.). Понѣкога човѣкъ изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. Въ младини той е идеалистъ, а на стари години става материалистъ. Ако сѣчемъ постоянно клонетѣ на дървото, коренитѣ му се развиватъ чрезмѣрно и се забиватъ дълбоко въ земята. Значи, когато клонетѣ нѣматъ условия да се развиватъ, за тѣхна смѣтка се развиватъ коренитѣ. Сѫщиятъ законъ има значение и за човѣка. Когато човѣкъ нѣма условия да се развива духовно, той се развива материално. Коренитѣ въ него се развиватъ за смѣтка на клонетѣ. Обаче, човѣкъ, както и дървото, трѣбва да се развива правилно — и коренитѣ, и клонетѣ му трѣбва да растатъ еднакво, т. е. той трѣбва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремимъ къмъ такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремимъ къмъ такава наука, която едновременно да усили вѣрата, надеждата и любовьта ни. Мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ предъ вселената. Наистина, човѣкъ е микроскопическо сѫщество предъ вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трѣбва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малъкъ е човѣкътъ, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки сѫщества образуватъ тѣлото му и живѣятъ за него. Само стомахътъ му е образуванъ отъ десеть милиона клетки. Значи, човѣшкиятъ стомахъ е голѣма фабрика, въ която взиматъ участие десеть милиона работника. Който не разбира смисъла на тѣхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десеть милиона работника участвуватъ въ обѣда, който ти си приелъ. Ако плащате по единъ левъ на работникъ, за единъ обѣдъ трѣбва да платите десеть милиона лева. Кой може да плати десеть милиона за единъ обѣдъ? И по една стотинка да плащате на работникъ, пакъ е много. Това е само за единъ обѣдъ. А колко пѫти на день яде човѣкъ? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. Следъ това изчислете, колко работници има въ мозъка, въ дробоветѣ и направете смѣтка, колко струва тѣхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нѣщо е човѣкътъ и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърдчавате. Човѣкъ се обезсърдчава отъ две положения въ живота: отъ недоимъкъ и отъ изобилие. Въ първия случай той купува билети, конто не печелятъ; въ втория случай купува билети, които печелятъ, и той изпада въ такова изобилие, което го обезсърдчава; не знае, какъ да се справи съ него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволенъ, търси богатство. И той може да спечели. — Какъ? — Или като купи всичкитѣ билети, или като разполага съ голѣми знания, да разбира науката за щастливитѣ числа и да си вземе билетъ, който печели. Кой човѣкъ е истински богатъ? Богатъ е онзи, на когото умътъ, сърдцето и душата се проявяватъ правилно. Ще се запитате, сѫществува ли, наистина, душа. За мене този въпросъ е разрешенъ. Азъ виждамъ проявитѣ на душата всѣки моменть. Тя се изявява чрезъ човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който тя работи. Азъ се разговарямъ съ нея и виждамъ, че тя крие въ себе си велика история. Тя носи голѣми знания въ себе си, всичко помни. Само учениятъ признава сѫществуването на душата, защото всѣки моментъ влиза въ разговоръ съ нея. Тъй щото, който пита, сѫществува ли Богъ, сѫществува ли душа, има ли любовь въ свѣта, той самъ опредѣля мѣстото си. Той самъ се поставя въ категорията на проститѣ, или на онѣзи, които искатъ да учатъ, или между истинскитѣ учени. За ученитѣ тѣзи въпроси съ предрешени. Може ли човѣкъ да разреши въпроситѣ за душата и за духа, за доброто и за злото? — Може. За онзи, който е въ съгласие съ Първата Причина на нѣщата, всичко е възможно. И за него има невъзможни нѣща, но за тѣхъ той никога не мисли. Напримѣръ, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно мѣсто и да имъ даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и тѣ да я посетятъ. Има хора лунни типове, но това не значи, че тѣ идатъ отъ луната. Луната имъ влияе силно, и тѣ вечерь ставатъ отъ леглото си, качватъ се по покриви; тѣ ходятъ свободно, безъ да падатъ. Това е въпросъ, който нѣма отношение къмъ невъзможнитѣ нѣща. Нѣкой иска да бѫде богатъ, безъ да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Какъвъ смисълъ има да се качи човѣкъ на Монтъ-Еверестъ и да се задуши тамъ? Човѣкъ не е пригоденъ за голѣми височини. За да се изкачи на този връхъ, той трѣбва да носи съ себе си чистъ кислородъ, да подържа дишането си. Едно време и човѣкътъ е мислилъ, като рибитѣ, че вънъ отъ водата нѣма животъ. Но впоследствие и нѣкои риби се убедиха, че извънъ водата може да се живѣе и станаха птици. Въ бѫдеще човѣкъ ще се убеди, че може да се живѣе и на голѣми височини, дето въздухътъ е крайно разреденъ. Както рибитѣ използуватъ въздуха отъ водата, така и човѣкъ единъ день ще извади отъ въздуха онази материя, която е необходима за дишането. Тѣлото на бѫдещия човѣкъ ще бѫде по-фино отъ сегашното, и той ще живѣе въ етера. Тогава той ще пѫтува свободно отъ земята до луната, защото пространството между тѣзи планети е изпълнено съ етеръ, къмъ който човѣкъ ще бѫде нагоденъ да живѣе. Обаче, сегашниятъ човѣкъ не може да отиде на луната, не е годенъ за тамъ — дробоветѣ му не могатъ още да възприематъ етера. Който си е изработилъ дробове, нагодени къмъ етера, свободно може да пѫтува до луната. Споредъ окултиститѣ, има такива хора на земята. Тѣ пѫтуватъ не само до луната, но и до други планети. Обаче, какъ става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае отъ доказателства. Доказватъ се само материалнитѣ работи. Свѣтлината има ли нужда отъ доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята свѣтлина, съ това още не се доказва самата свѣтлина Трептенията сѫ превозни срѣдства на свѣтлината, но свѣтлината, сама за себе си, не е трептение. Човѣкъ си служи съ автомобила като превозно срѣдство, но самиятъ автомобилъ не е човѣкътъ. Автомобилътъ е едно нѣщо, а човѣкъ — друго; трептенията на свѣтлината сѫ едно нѣщо, а свѣтлината е съвсемъ друго; трептенията на музикалния тонъ сѫ едно нѣщо, а музиката нѣма нищо общо съ трептенията. Звукътъ се предава чрезъ трептенията на въздуха, но нито звукътъ, нито трептенията представятъ сѫщинската музика. И тъй, когато говоримъ за човѣка, можемъ да го разглеждаме като индивидъ, като личность; можемъ да го разглеждаме и като колективно сѫщество, излѣзло отъ единъ общъ Източникъ на живота. Той е дошълъ на земята да живѣе за себе си, за дома си, за отечеството си, за цѣлото човѣчество. Най после, като мине презъ всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошълъ на земята да живѣе за своя Създатель. Да живѣешъ за Създателя си, за Бога, това значи, да имашъ любовь въ себе си. Да живѣешъ за свѣтлината и да се ползувашъ отъ нея, това значи, да имашъ очи. Който има очи, той вижда и свѣтлината, и Бога и ги познава. Въ този смисълъ, тѣ не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Ще каже нѣкой, че чувствувалъ Бога. Чувствуването на нѣщата е срѣдство, съ което човѣкъ си служи, но то не е доказателство. То е превозно срѣдство за човѣка, каквото е автомобилътъ за физическия му животъ. Обмѣната между Бога и човѣшката душа е доказателство за сѫществуването на Бога и за Неговитѣ прояви като Любовь, Мѫдрость и Истина. Да живѣешъ въ Бога, и Той да живѣе въ тебе, това е доказателство за Неговото сѫществуване. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, любовьта е отношение на Бога къмъ насъ. Обичьта пъкъ представя отношение на човѣка къмъ Бога. Малцина разбиратъ тѣзи отношения, затова тѣ обичатъ, безъ да знаятъ, кого обичатъ. Нѣкой ги люби, безъ да знаятъ, кой въ сѫщность ги люби. Нѣкой казва, че едикой си го люби — Петко, Стоянъ, Драганъ. Човѣкъ не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви презъ цѣлия животъ? Може ли единъ скѫпоцененъ камъкъ да ви украси? Следователно, единъ човѣкъ не може да задоволи нуждата на душата ви, да бѫдете любени; нито човѣкъ може да обича само едного. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, подобниятъ му не може да го обича. Може ли котката да обича човѣка за самия него? Тя го обича за хлѣба, който той ѝ дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава — не го обича вече. Всички хора говорятъ за любовьта, но малцина я разбиратъ като велика сила, като велика добродетель. Тя осмисля живота и внася хармония въ него. Безъ любовь животътъ е смърть, а безъ обичь — адъ. Когато престане да люби, човѣкъ умира; когато престане да обича, той слиза въ ада. Богъ каза на първия човѣкъ: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ“. Това значи: въ който день престѫпишъ закона на любовьта, ще умрешъ. Смъртьта под разбира отдалечаване на човѣка отъ любовьта. Като говорятъ за любовьта, хората я разглеждатъ като проява, отъ една страна въ индивидуалния животъ на човѣка, а отъ друга, като проява на колективния животъ. Отъ това гледище авторитѣ, различнитѣ писатели, романисти, философи, разглеждатъ въпроситѣ на живота. Напримѣръ, Викторъ Хюго разрешава вѫтрешнитѣ противоречия въ индивидуалния животъ на човѣка. Толстой пъкъ разрешава единъ голѣмъ социаленъ въпросъ — причината за войнитѣ, за голѣмитѣ спорове и недоразумения между народитѣ. По отношение на своитѣ възгледи, въ романитѣ си „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“, и двамата сѫ прави. И сегашнитѣ хора се питатъ, като Толстоя, коя е причината за сѫществуването на злото въ свѣта. Какво правятъ войницитѣ, когато минаватъ презъ нѣкой мостъ? За да не го разрушатъ, тѣ не вървятъ ритмично, но по единъ или по двама-трима, безразборно. На основание на този законъ отъ физиката, казвамъ: Злото сѫществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войницитѣ вървятъ ритмично по нѣкой мостъ, тѣ го събарятъ. Когато много хора вървятъ ритмично въ посока на злото, тѣ създаватъ голѣми катастрофи въ свѣта: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратятъ катастрофитѣ, хората трѣбва да се откажать отъ ритъма на своя изопаченъ умъ и своето сърдце, отъ единодушието въ злото. Тѣ трѣбва да се обединятъ по умъ, по сърдце и по воля въ правене на добро, за да превърнатъ земята въ рай, а живота си — въ музика и пѣсень. Не е достатъчно само човѣкъ да търси причината на злото, но той трѣбва да бѫде готовъ да се откаже отъ него. Ако не се откаже отъ своята алчность, той не може да влѣзе въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Ако пчелата - работница не може да излѣзе отъ обществото на пчелитѣ, нищо нѣма да придобие. Тя ще има царица - пчела, която ще ѝ заповѣдва, и завинаги ще си остане работница въ кошера на своята царица. И въ кошера има редъ и порядъкъ, чистота, но този редъ и порядъкъ не е идеаленъ. Ако пчелата се стреми къмъ нѣщо възвишено, трѣбва да напусне кошера. Въ живота на пчелитѣ е допуснато многомѫжеството, което не може да бѫде идеалъ на единъ възвишенъ свѣтъ. Тѣхниятъ строй е отживѣлъ времето си. Всѣка съзнателна пчела търси нови условия, за новъ, възвишенъ животъ. Въ какво се заключава идеалниятъ строй на живота? — Въ прилагане на любовьта и на обичьта. Вънъ отъ любовьта и обичьта никакъвъ идеалъ не може да сѫществува. Въ бѫдеще, когато се приложатъ любовьта и обичьта въ живота, хората нѣма да се страхуватъ отъ смъртьта. Тѣ нѣма да умиратъ, но ще минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Хората умиратъ днесъ по единствената причина, че не сѫ хармонизирали любовьта и обичьта въ себе си. Който не ги е хармонизиралъ, не може правилно да ги прилага. Слушахъ една млада жена да се оплаква отъ положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали съ мѫжа си седемь години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду имъ, но той обикналъ друга жена и казвалъ ѝ: Ще ме извинишъ, сега не те обичамъ, както по-рано. Ако ти ме обичашъ, пожертвувай се за мене, остави ме свободенъ. Понеже жена му го обичала, макаръ и съ мѫка, тя го оставила свободенъ, не го напуснала, но не се мѣсила въ любовьта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка въ живота на сърдцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, въ което се намира. Много просто. Кога човѣкъ обича нѣкого? — Когато той се жертвува за него. Следователно, тази жена въ миналото нѣкога се е пожертвувала за него, и днесъ той ѝ благодари съ обичьта си. Като обича тази жена, той ще прояви и къмъ жена си по-голѣма любовь, но ако тя го остави свободенъ. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще ѝ благодари. Сѫщото се отнася и до жената. Любовьта е единна и непреривна. Въ нея нѣма никакви престѫпления, никакво зло. Престѫпленията, които хората приписватъ на любовьта, се криятъ другаде, а не въ любовьта. Тѣ не я разбиратъ, или криво я разбиратъ. Любовьта повдига и възкресява човѣка, а не го умъртвява. Богъ се проявява чрезъ любовьта въ всѣко живо сѫщество. Колкото повече хора обича човѣкъ, толкова повече се отворилъ за Бога. Любовьта е пѫть кьмъ повдигане. Какъ се проявява любовьта, не е важно Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нѣщо ценно чрезъ нея. Като се повдига отъ едно стѫпало на друго, човѣкъ ще дойде най-после до великата любовь, въ която нѣма измѣна, нѣма престѫпления, нѣма смърть. Тя носи радость и щастие, тя носи свобода и безсмъртие. Задачата на разумния свѣтъ се заключава въ това, да освободи човѣка отъ заблужденията, които носи отъ миналото, да внесе въ живота имъ новъ, великъ моралъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ едни въ други? Трѣбва ли мѫжътъ да се съмнява въ жена си, да мисли, че тя търси други мѫже? Трѣбва ли жената да се съмнява въ мѫжа си? Защо мѫжътъ да не гледа на женитѣ като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мѫжетѣ като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщеритѣ си, майката обича синоветѣ си. Има ли нѣщо престѫпно въ тази любовь? Семейството е създадено, именно, за това, да регулира отношенията между мѫжа и жената, да ги повдигне на по-висока степень. Не мислете, че, ако нѣкой мѫжъ обича една жена, той върши престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Невъзможно е да любишъ, и да вършишъ престѫпления. Който люби, не върши престѫпления; който не люби, върши престѫпления. Това се отнася еднакво и за мѫжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичатъ. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщеритѣ си, а майката — синоветѣ си? На земята нѣма по-възвишена любовь отъ тази на майката и на бащата. Днесъ повечето хора не разбиратъ любовьта, а говорятъ за нея, приписватъ ѝ качества, каквито тя не притежава. Това е любовь на насѣкомитѣ, сь която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизатъ въ любовьта на сърдцето. Тѣ четатъ романи, влюбватъ се, мислятъ, че познаватъ тази любовь. И нея още не познаватъ. Ако тази любовь още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любовь. Ще каже нѣкой, че познава Бога, че Той е близо до насъ. Понѣкога Богъ е близо до насъ, нѣкога е далечъ. Когато Го обичаме, Той е далечъ отъ насъ. Когато не Го обичаме, Той е близо до насъ, учи ни, възпитава ни. — Какъ? — Чрезъ страданията. Когато жената се оплаква отъ мѫжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всѣка стѫпка я следи, да не направи нѣ каква погрѣшка. Когато е далечъ отъ нея, тя е доволна отъ него и знае, че той я обича. Тя има вѣра въ него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ“ сѫ относителни. Разумнитѣ сѫщества, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, отиватъ до слънцето за осемь минути и се връщатъ за осемь минути. Тѣ сѫ близо до насъ. Обикновениятъ човѣкъ, за да отиде до града и да се върне, трѣбватъ му единъ-два часа. Значи, той е далечъ отъ васъ. Въ бѫдеще мѫжътъ и жената ще живѣятъ далечъ единъ отъ другъ. Ако жената е на слънцето, мѫжьтъ ще бѫде на земята. После ще смѣнятъ мѣстата си. Мѫжътъ ще се качи на слънцето, а жената ще слѣзе на земята. Адамъ направи грѣшка, като извика жената отъ другия свѣтъ, въ който тя живѣеше. Той я взе при себе си, но, въ края на краищата, и двамата излѣзоха отъ рая. За да се обичатъ, хората трѣбва да се вселяватъ едни въ други. При това положение, тѣ нѣма да се каратъ, нѣма да се сърдятъ. Ако жената се разсърди, мѫжътъ ще се всели въ нея. Ако мѫжътъ се разсърди, жената ще се всели въ него. И така, тѣ нѣма да се каратъ, ще бѫдатъ скрити единъ за другъ. Самъ човѣкъ може ли да се кара? Вѫтрешната страна на живота представя небето, а външната — земята. Който иска да запази хармонията си, трѣбва постоянно да влиза въ себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовьта, не се страхува, че нѣкой може да му я отнеме. Любовьта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовьта е неизчерпаема. Който люби, никога не измѣня на любовьта. Който иска да го любятъ, трѣбва да стане като детето. Всѣки се радва на детето, всѣки го носи на рѫце. Можете ли да носите единъ мѫжъ или една жена на гърба си? Следователно, за да бѫде обичана, жената трѣбва да се откаже отъ желанието си, да я носи мѫжътъ на гърба си. И мѫжътъ трѣбва да се откаже отъ желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бѫде обичанъ. Христосъ казва: „Кроткитѣ ще наследятъ земята“. Кой човѣкъ е кротъкъ? — Който носи въ себе си любовьта и обичьта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява въ тѣхъ, не ги измѫчва, не имъ причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява въ мѫжа си, не допуща нито една лоша мисъль за него; ако е мѫжъ, и той не се съмнява въ жена си и не допуща нито една лоша мисъль за нея. Кроткиятъ познава любовьта и обичьта и вѣрва въ тѣхнитѣ прояви. Като се говори за любовьта, ние не разбираме свободната любовь, която хората допущатъ. Любовьта стои по-високо отъ свободата. Тя произтича отъ истината, а сѫщевременно носи въ себе си и истината, и мѫдростьта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не е обичано. Едно се изисква отъ човѣка: да възприеме любовьта чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ душата си. Който не възприема така любовьта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трѣбва да се запознаете и съ любовьта. И тогава, нѣма да казвате, че мѫжътъ ви или жена ви не ви обичатъ, но ще знаете, че, като ви е изпратилъ на земята, Богъ ви е обикналъ. Той не ви е пратилъ между мѫже и жени, но между братя и сестри, да имъ покажете, какво нѣщо е любовьта. Не очаквайте да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете герои да проявите любовьта, да бѫдете носители на новото въ свѣта. * 15. Беседа отъ Учителя, държана на 9 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ценни добродетели Разумниятъ и щастливъ животъ зависи отъ прости нѣща. Всѣки човѣкъ иска да бѫде щастливъ, но въ какво се заключава щастието, не знае. Да казвашъ, че трѣбва да бѫдешъ щастливъ, това е все едно, да казвашъ, че трѣбва да ходишъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи. Ако ходишъ правилно, ще бѫдешъ здравъ; ако не ходишъ правилно, ще си създадешъ различни болезнени състояния. Отъ хода се познава, дали човѣкъ е уменъ, дали има повече или по-малко свѣтлина въ съзнанието си; ходътъ опредѣля още и твърдостьта на човѣка. Изобщо, отъ хода се познаватъ неговитѣ характерни чърти. Всѣко движение, съзнателно или несъзнателно, опредѣля характера на човѣка. Тѣлото е изразъ на човѣшката душа. Достатъчно е да изучите тѣлото на човѣка, за да познаете неговия вѫтрешенъ животъ, скрититѣ сили въ него. Нѣкой мисли, че като мълчи, никой не знае, какво носи въ себе си. Лъже се той, не е нуждно човѣкъ да говори, за да го познаятъ. Лицето, главата му, рѫцетѣ и краката, както и цѣлото тѣло, говорятъ за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи. Съвременнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други. Ако нѣкой има лошо мнение за васъ, вие сте затворени за него. Ако ви попитатъ, кой човѣкъ е добъръ, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявитѣ му. За бакалина ще кажете, че е честенъ, понеже продава честно. Като мѣри стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкачествена. Както казва, така излиза. Учениятъ, обаче, чете по лицето на човѣка, дали е честенъ, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даденъ човѣкъ сѫ били честни, и той ще бѫде честенъ; ако тѣ сѫ били умни и добри, и той ще бѫде уменъ и добъръ; ако тѣ сѫ били здрави, и той ще бѫде здравъ. На лицето и на главата на човѣка е написанъ живота не само на неговитѣ родители, но и на десетки поколѣния преди него. Всѣко нѣщо крие произхода си въ единъ далеченъ източникъ. Вие гледате електрическитѣ лампи и казвате, че електрическата енергия е взета отъ водата. Истински учениятъ, обаче, знае, че тази свѣтлина не иде направо отъ водата, но отъ още по-далеченъ източникъ — Слънцето, което е само резервуаръ на тази енергия. Задъ Слънцето пъкъ се крие първопричината на нѣщата. Следователно, следъ всѣко извършено действие или проява иде друго нѣщо. Напримѣръ, следъ яденето иде почивката, а следъ почивката — работата. После отново идатъ ядене, почивка, работа. Какъвъ е смисълътъ на живота? Като живѣе, човѣкъ се стреми да придобие нѣщо. Ако всѣки день не придобива нѣщо ново, той мисли, че не живѣе. Чиновникътъ и работникътъ се стремятъ да увеличатъ заплатитѣ си. Всѣки иска увеличаване на хлѣба, да задоволи глада си и да предаде нѣщо къмъ строителния материалъ на тѣлото си. Както за строежа на една кѫща е нуждно известно количество материалъ — тухли, камъни, греди, пѣсъкъ, така и за човѣшкото тѣло, външно и вѫтрешно, е нуженъ градивенъ материалъ. Ако нѣма достатъчно отъ този материалъ, той се оплаква, че му липсва нѣщо. Всѣки човѣкъ изпитва нѣкакъвъ недоимъкъ въ живота си и се стреми да го набави. Недоимъкътъ, липсата на нѣщо прави човѣка недоволенъ. Той знае, че му липсва нѣщо, но каква е тази липса, нѣма ясна представа за нея. Защо? — Защото едва придобие нѣщо, явява се другъ недоимъкъ. Цѣлъ животъ се мѫчи човѣкъ, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи — нѣщо му недостига. Христосъ казва: „Едно ти недостига“. Какво е това „едното“? Ще кажете, че любовь искате. Какво нѣщо е любовьта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовьта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е свѣтлина и топлина, обаче, носи свѣтлина и топлина. Какво въ сѫщность е любовьта? Излиза, че любовьта е нищо, а всичко носи. Подъ думата „нищо“, разбираме, че любовьта не е ограничена, къмъ никого не е задължена, а всичко прави. Любовьта не е задължена къмъ никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човѣка, тя го заставя да яде; като го направи разуменъ, тя го заставя да прояви разумностьта си; като му даде свѣтлина и топлина, тя изисква отъ него да ги прояви, дето трѣбва. Докато момата е при родителитѣ си, тя е свободна отъ задължения. Щомъ се влюби въ нѣкой момъкъ и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае отъ грижитѣ на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и какъ да яде. Майката му дава отъ себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи отъ майка си, така и всѣки човѣкъ, за да стане добъръ, уменъ, силенъ и здравъ, трѣбва да има учитель, който да му покаже начинъ за придобиване на тѣзи качества. Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, но не знаятъ, какъ да постигнатъ желанието си. Ако имъ се каже, че, за да бѫдатъ здрави, трѣбва да дишатъ дълбоко, тѣ нѣма да повѣрватъ и ще започнатъ да философствуватъ. Тѣ искатъ да имъ се каже друго нѣщо. Защо? — Защото мислятъ, че дишането си върви само по себе си. Вѣрно е, че всѣки човѣкъ диша, но неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължатъ на неправилното дишане. Съвременнитѣ хора дишатъ само съ горната часть на дробоветѣ си, а това е недостатъчно. При дишането трѣбва да взиматъ участие умътъ, сърдцето и волята. Ако тѣ не взиматъ участие при дишането, човѣкъ не се ползува, както трѣбва отъ въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човѣкъ трѣбва да диша съзнателно. Здравето на човѣка зависи отъ количеството на въздуха, на свѣтлината и на топлината, които той приема отъ външния свѣтъ. Свѣтлината дава просторъ на човѣшката мисъль. Дишането пъкъ дава просторъ на чувствата му, а топлината внася разширение и въ чувствата, и въ мислитѣ. Какво дишане е това, което не може да освободи човѣка отъ недоволството му? Нѣкой диша, приема свѣтлина и топлина, а е недоволенъ. Защо е недоволенъ? — Защото обущата му били стари, дрехитѣ му — изтъркани и избѣлѣли. Едно ще знаете: Нѣма нови нѣща въ свѣта, но нѣма и стари. Сльнцето, което изгрѣва и залѣзва, не е нито старо, нито ново. То сѫществува отъ създаването на свѣта. Ново ли е тогава? Сѫщевременно, казваме, че иде новъ день, когато слънцето ще изгрѣе отново, съ нова свѣтлина и топлина. Значи, за едни хора слънцето е ново, а за други — старо. Всѣко новородено дете е новъ човѣкъ.Но колко пѫти това дете се е раждало и умирало! Колко пѫти то е било ученъ, знаменитъ човѣкъ! Въ малка форма е дошло то, но въ него се крие голѣмъ ученъ или голѣмъ философъ. Често хората се оплакватъ отъ живота си, не могатъ да носятъ страданията и търсятъ виновника вънъ отъ себе си. Въ това отношение тѣ приличатъ на малкитѣ деца, които сами си причиняватъ страдания, но, като не се разбиратъ, отдаватъ вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло съ семкитѣ, пъхнало една семка въ ухото си и не могло да я извади. Следъ това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голѣма болка.. Майката се чудѣла, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвънъ и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нѣщо въ ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка въ ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала въ ухото и извадила семката. Така постѫпватъ и възрастнитѣ хора. Тѣ турятъ една мисъль, едно чувство или една постѫпка тамъ, дето не трѣбва, и после се чудятъ, защо страдатъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Ако си бакалинъ, ще теглишъ стоката точно. Премѣришъ ли по-малко, отколкото трѣбва, ще те хванатъ и ще изгубишъ довѣрието на хората. Ще кажешъ, че не си забелязалъ това, или че слугата ти е направилъ погрѣшката. Не скривай истината. Бѫди буденъ къмъ постѫпкитѣ си и, ако съзнателно правишъ погрѣшки, признай си и започни да се изправяшъ. Ще кажете, че живѣете добре. Радвайте се, ако, наистина, живѣете добре; но, ако животътъ ви не е достатъчно чистъ, благодарете на условията и на сѫществата, презъ които той минава, за да се пречисти. Земниятъ животъ на човѣка прилича на мѫтна вода, която минава презъ земнитѣ пластове и се пречиства. Пластоветѣ, презъ които минава този животъ, съ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа. Като мине презъ тѣхъ, животътъ на човѣка се пречиства и излиза въ видъ на чистъ изворъ, отъ водата на който се ползуватъ всички живи сѫщества — растения, животни и хора. Колкото е по-чистъ изворътъ, толкова радостьта на разумнитѣ сѫщества е по-голѣма. Ако изворътъ е нечистъ, тѣ казватъ: Този животъ не е добъръ, още трѣбва да се пречиства. Казватъ за нѣкого, че мислитѣ му не съ чисти. За другъ казватъ, че чувствата и желанията му не сѫ чисти. Това показва, че умътъ, сърдцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не съ изпълнили добре службата си. Както хората се хранятъ отъ плодоветѣ на дърветата, така и много по-долностоещи и по-високостоещи отъ човѣка се хранятъ отъ неговитѣ мисли и желания. Както плодоветѣ на дърветата влизатъ като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка влизатъ като съставна часть въ организмитѣ на други сѫщества. Значи, цената на човѣка се опредѣля отъ плодоветѣ, които той дава на другитѣ сѫщества. Затова казваме, че човѣкъ носи отговорность за дѣлата си. Богъ е турилъ всички хора на работа, като съработници въ Неговото дѣло. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ е поелъ една служба, която трѣбва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновникъ, когото ревизиратъ всѣки моментъ. Сутринь, като изгрѣе слънцето, той поема службата си, цѣлъ день работи, а вечерь дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всѣки день, всѣка седмица, всѣки месецъ и всѣка година. И най-после, като свърши цѣлата работа, пакъ го ревизиратъ. Последната ревизия опредѣля положението му, като добъръ или лошъ чиновникъ. Главата и лицето на човѣка показватъ, какъвъ чиновникъ е билъ той въ своитѣ минали сѫществувания. Бѫдещиятъ му портретъ ще покаже, какво е работилъ той въ сегашния си животъ. Каквато работа предприеме човѣкъ, трѣбва да я изпълни добре. Въ това отношение той трѣбва да бѫде като музиканта, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ, никакъвъ фалшъ, никаква неясность да нѣма въ него. Какво се иска отъ добрия музикантъ? — Да взима чисти, ясни, опредѣлени тонове. Всѣки тонъ трѣбва да има опредѣлена форма, голѣмина, тежесть. Сѫщевременно, тонътъ трѣбва да има редъ, количественость и животъ въ себе си. Ако тонътъ на музиканта нѣма тѣзи качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момъкъ привличатъ хората? — Красивитѣ. Не сѫ ли красиви, никой не ги търси. Голѣмата красота е опасна, но и голѣмата грозота е опасна. Това, което повдига човѣка, е красотата; това, което го понижава, е грозотата. Ще кажете, че грозниятъ нѣкога ще стане красивъ, а красивиятъ — грозенъ. Не е така. Грозниятъ, трѣбва да стане красивъ; красивиятъ трѣбва да стане добъръ. Добриятъ трѣбва да стане справедливъ, а справедливиятъ — разуменъ. Това сѫ степени, презъ които човѣкъ минава въ развитието си. Красотата дава външнитѣ условия на живота. Ако си красивъ, всички хора сѫ готови да ти услужатъ. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи съ него, като физическо злато, да подобри материалния си животъ, но може да си послужи съ него и като съ органическо злато, да подобри вѫтрешния си душевенъ животъ. Много отъ болеститѣ се дължатъ на отсѫтствието на органическо злато въ кръвьта. Слабостьта и малокръвието се дължатъ на недостатъчно количество желѣзо въ кръвьта. Когато мисъльта на човѣка е неподвижна, това показва, че той има малко фосфоръ въ кръвьта си. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които не се виждатъ. Говори се за мисъльта, но никой не я вижда. Казватъ, че нѣкой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичатъ. Ако никой не обича даденъ човѣкъ, той не може да мисли добре. Съ любовьта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било въ спещо състояние, но постепенно въ него се събуждала мисъльта. Като се прояви умътъ, и сърдцето се проявява и повдига. Сърдцето пъкъ дава възможность да се прояви тѣлото и неговата сила. Значи, умътъ, сърдцето и волята сѫ свързани помежду си. Умътъ е свързанъ съ сърдцето, а сърдце то — съ тѣлото, т. е. съ силата на човѣка. Разумностьта има отношение къмъ майката. Тя представя проява на Божествения Духъ въ човѣка, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любовь, умътъ му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умътъ, сърдцето и душата въ човѣка, той започва да живѣе съзнателно. Това значи, да се движи човѣкъ въ три посоки — по дължина, широчина и височина или дълбочина. Съзнателниятъ животъ подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на свѣтлината. Мнозина ядатъ, пиятъ, дишатъ, безъ да даватъ значение на тѣзи процеси. Съ това тѣ малко използуватъ условията. Дишането има смисълъ, когато и мисъльта, и чувствата, и волята взиматъ участие. Дишане безъ концентрирана мисъль нищо не допринася. Като дишашъ, бавно ще приемашъ въздуха, и бавно ще го изпущашъ. Както влиза въздухътъ, така трѣбва и да излиза. Петь минути ще дишашъ, но ще мислишъ само за Божествени, за възвишени нѣща, нѣма да се смущавашъ отъ обикновени работи. Когато е гладенъ и яде съ любовь и съ разположение, човѣкъ придобива нѣщо ценно отъ яденето. Малко ще ядешъ, но съ любовь. То допринася повече отъ многото ядене, прието безъ любовь. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь, се увеличава; всѣко нѣщо, което не става съ любовь, се смалява. Бѫдете доволни отъ малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибритъ, бѫдете доволни и оть тѣхъ. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. Съ една кибритена клечка можете да запалите голѣмъ огънь, на който да се грѣете и да сготвите ядене за много хора. — Какво да правя съ едно житно зърно? — Посѣй го въ земята. — Какво да правя съ една клечка кибритъ? — Запали огънь. Който мисли правилно, туря клечката тамъ, дето огъньтъ лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася повече въздухъ и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисъльта тамъ, дето може да се придобие нѣщо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисъльта и чувствата си, да се ползувате отъ тѣхнитѣ блага. Всѣко упражнение крие въ себе си известно благо. Въ продължение на една седмица правете гимнастическитѣ упражнения, както и упражненията за дишане, съ вѣра и любовь, да видите резултата. Голѣмъ е резултатътъ при работа съ любовь и вѣра. Турете далечъ отъ себе си съмнението и работете. Всѣко съмнение въ мисъльта, въ чувствата или въ волята води къмъ нещастие. Действието на съмнението за човѣка е подобно на въздухъ, който лѣкарьтъ, по невнимание, допуща при вкарване на кръвь въ болния. Влѣзе ли въздухъ въ кръвьта, болниятъ е изложенъ на голѣми страдания. На сѫщото основание, казвамъ: Влѣзе ли съмнението въ човѣка, той е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Съмнението е единъ отъ опаснитѣ паразити, който се размножава бързо. Въ 24 часа то е въ състояние да отрови кръвьта на човѣка. И следь това трѣбва да прави голѣми усилия, да пречисти кръвьта си отново. И тъй, всѣко упражнение трѣбва да се прави съзнателно. Вдигнешъ ли едната рѫка нагоре, това показва, че приемашъ нѣщо. Щомъ я спуснешъ надолу, давашъ нѣщо. Едната рѫка помага на ума, а другата — на сърдцето. Чрезъ пръститѣ на рѫката човѣкъ възприема Божиитѣ блага. Палецътъ е свързанъ съ волята, съ Божествения свѣтъ. Ако отрѣжатъ палцитѣ на дветѣ рѫце, човѣкъ става безволевъ. Въ старо време, когато искали да накажатъ нѣкой крайно упоритъ човѣкъ, отрѣзвали палцитѣ му, и той ставалъ безволевъ. Останалитѣ четири пръста сѫ свързани съ ангелския свѣтъ. Показалецътъ е свързанъ съ личнитѣ чувства, срѣдниятъ пръстъ — съ справедливостьта, безименниятъ съ чувството на красивото и изящното, а малкиятъ пръстъ — съ честностьта. Малкиятъ пръстъ е търговецътъ въ човѣка. Чрезъ пръститѣ си човѣкъ черпи необходимия материалъ за работа. Нѣма ли този материалъ, нищо не може да направи. За да работи разумно, човѣкъ влиза първо въ връзка съ силитѣ, които действуватъ въ тѣлото му, а после и съ силитѣ, които действуватъ въ разумната природа. Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможность да изучавате доброто. Като се движите отъ едно мѣсто на друго, ще срѣщате добри хора и ще се свързвате съ тѣхъ. Радвайте се и на рѫцетѣ си. Не казвайте, че не сѫ красиви, но гледайте пръститѣ да не сѫ криви. Тѣ трѣбва да бѫдатъ успоредни единъ на другъ. Всѣко изкривяване на пръститѣ показва, че сте изопачили нѣкѫде живота си — стремете се да го изправите. Човѣшкото тѣло е апартаментъ, въ който душата пребивава. Красивъ е този апартаментъ, но въ бѫдеще човѣкъ ще разполага съ още по-красивъ. За да си изработи нѣщо по-красиво, отъ него се изисква разумна и съзнателна работа. Да работи човѣкъ съзнателно върху себе си, това значи, да се стреми къмъ красивитѣ нѣща. Красивото се крие въ Божественото начало, а грозното — въ човѣшкото. Не се занимавайте съ човѣшкото, съ погрѣшкитѣ на хората. Всѣки самъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тѣ сѫ временна опаковка на нѣщата. Срещнешъ нѣкой лошъ човѣкъ. Не казвай, че е лошъ, но потърси причинитѣ, които го заставятъ да се проявява така. Ролята му е такава. Той е поставенъ на постъ, да плаши хората. Щомъ изпълни задачата си, той нѣма да бѫде вече лошъ. Молете се за себе си, молете се и за другитѣ хора. Какъ трѣбва да се молимъ? Като станешъ сутринь, поглади челото си и кажи: Господи, благослови челото ми и способноститѣ, които сѫ скрити въ него. Ако не мислишъ добре, поглади носа си и отправи мисъльта си пакъ къмъ Бога. Ако очитѣ ти гледатъ криво на нѣщата, поглади и тѣхъ. Ако не ядешъ правилно и не говоришъ правилно, ще се помолишъ за устата си и ще я погладишъ. Ако не възприемашъ звуковетѣ чисто, ще погладишъ ушитѣ си и ще се помолишъ за тѣхъ. Следъ това ще погладите рѫцетѣ и краката си, които ви служатъ добре. Благодарете за удоветѣ, които ви сѫ дадени въ услуга. Тѣ сѫ ваши слуги, а вие — тѣхни господари. Вие зависите отъ тѣхъ. Какво ще стане съ васъ, ако очитѣ, ушитѣ, устата, носътъ, рѫцетѣ и краката се откажатъ да ви служатъ? Вие ще се намѣрите въ положението на пъленъ инвалидъ. За да се развивате правилно, трѣбва да имате добра обхода къмъ себе си, т. е. къмъ всичкитѣ свои удове. Не е позволено на човѣка да бѫде грубъ къмъ себе си. Ако ви сърби носътъ, не го хващайте грубо, но го погладете леко съ рѫката си и следъ това го измийте съ топла вода. Ако човѣкъ е грубъ къмъ себе си, къмъ другитѣ хора ще бѫде още по-грубъ. Човѣкъ трѣбва да има високъ моралъ, който да прилага първо къмъ себе си, а после и къмъ ближния си. На себе си ще се учи, а върху ближния ще прилага наученото. Какво правятъ свѣтскитѣ хора? Когато страдатъ отъ болки въ рѫцетѣ и краката, тѣ посещаватъ различни бани, дето се лѣкуватъ като стоятъ по половинъ часъ въ водата. Значи, тѣ се грижатъ за краката, за рѫцетѣ, за цѣлото си тѣло. Трѣбва ли човѣкъ да чака момента, когато краката му сѫ болни, за да се грижи за тѣхъ? Бѫдете внимателни къмъ своитѣ удове, преди да сѫ заболѣли. Отнасяйте се добре и съ ума, и съ сърдцето си, за да използувате условията, вложени въ тѣхъ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, колко и какво трѣбва да постигне чрезъ ума и чрезъ сърдцето си. Работете върху себе си съ любовь, за да се ползувате отъ нейнитѣ сили. Любовьта е единствената сила, която дава, безъ да взима нѣщо. Тя не очаква на никого. Докато работи любовьта въ васъ, ползувайте се отъ нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човѣка, когато той се стреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, тя ще разруши бентоветѣ, ще ви наводни и ще продължи пѫтя си. Радвайте се на любовьта, която дава животъ и свѣтлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всѣко живо сѫщество споредъ нуждитѣ му. Свѣтлината и топлината слизатъ на земята, благодарение на любовьта. Всички блага слизатъ на земята, благодарение на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, ако искате да бѫдете здрави, да живѣете добре, работете съ любовьта. Нека тя бѫде мѣрка въ вашия животъ. Избѣгвайте всѣкакви отношения съ хора, които не служатъ на любовьта. Не дружете съ хора, които нѣматъ нищо общо съ любовьта. Не правете връзки съ хора на безлюбието. Какво постигна Ева отъ връзката си съ черния адептъ? Не само че нищо не придоби, но изгуби щастието и свободата си за хиляди години. Който се свързва съ безлюбието, влиза въ областьта на смъртьта; който се свързва съ любовьта, влиза въ областьта на вѣчния животъ. Да придобиешъ вѣчния животъ, това значи, да придобиешъ благоприятни условия за развиване на своя умъ, на своето сърдце и на своята душа. За това се изисква благодарность за всичко, което ви е дадено. Ако имате нѣщо криво въ себе си, не търсете виновника вънъ нѣкѫде, но сами се изправете. Вината се крие въ вашето минало, въ нѣкой вашъ дѣдо или прадѣдо, който не е живѣлъ добре. Изправете погрѣшката си, за да помогнете и на вашия дѣдо или прадѣдо. Мнозина се обезсърдчаватъ отъ живота си, казватъ, че сѫ остарѣли, че нищо не могатъ да постигнатъ. Престанете да мислите за старость. Старъ човѣкъ ли е онзи, който е на 60–70 или повече години? Възрастьта на човѣка се опредѣля отъ времето, което той е употрѣбилъ за служене на любовьта. Ако нѣкой е 70 годишенъ, но отъ 20 години насамъ се е предалъ въ служене на любовьта, въ сѫщность той е 20 годишенъ. Ако пъкъ се е обърналъ къмъ Бога отъ две години насамъ, той е едва двегодишно дете. Защо да не се чувствува като дете? Защо да не е готовъ да възприема отъ възрастнитѣ и да се учи? Всѣки се радва на децата, всѣки ги обича. Детето носи нѣщо ново, отъ което всѣки иска да вземе часть. Всѣки обича добрия човѣкъ, защото може да вземе отъ неговитѣ плодове. Човѣкъ не е сухо дърво, но живо, което дава плодове. Всѣко дърво, което не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля. Работете върху себе си, не само да давате плодове, но плодоветѣ ви да бѫдатъ доброкачествени. Който вкуси отъ вашитѣ плодове, да благодари и да пожелае и втори пѫть да си откѫсне. Стремете се да бѫдете плодни дървета, съ добри мисли и чувства, всѣки да ви търси, да желае вашитѣ плодове. Религиознитѣ хора очакватъ посещението на Духа. Какво ще намѣри Духътъ въ тѣхъ? Той посещава само онѣзи хора, които иматъ плодове. Когато Мойсей изведе евреитѣ отъ Египетъ, Той имъ даде закони, които да изпълняватъ. За да се ползуватъ отъ Божиитѣ блага, тѣ трѣбваше да научатъ закона на жертвата. Безъ жертва човѣкъ не може да постигне нѣщо ценно. Евреитѣ не познаваха този законъ. Тѣ не бѣха готови на никаква жертва, и затова трѣбваше да започнатъ първо отъ материалната жертва. Нѣкой стане сутринь и мисли, какво да прави. Ако нѣма работа, нека полива цвѣтята и дърветата. — Нѣмамъ дървета и цвѣтя въ градината си. — Ще отидешъ въ друга градина, на свой близъкъ, и тамъ ще поливашъ. Следъ това ще поишъ птичкитѣ, ще имъ хвърляшъ трошици, особено презъ зимата, когато земята е покрита съ снѣгъ. Когато се научите да правите малки жертви, тогава ще влѣзете между учени хора, да придобивате знания. И следъ това се искатъ жертви. Истински ученитѣ сѫ хора на жертвата и на любовьта. Помагайте на по-малкитѣ и слаби сѫщества отъ васъ, за да се ползувате и вие отъ тѣхнитѣ услуги. Като чистите дърветата отъ гѫсеници, тѣ ще ви благодарятъ и ще ви даватъ отъ своитѣ плодове. Ще кажете, че това не е ваша работа. Всѣко криво нѣщо, което човѣкъ види, трѣбва да го изправи, особено, ако това е въ негова възможность. Като ставате сутринь, пѣйте. „Който пѣе, зло не мисли“ — казва българската поговорка. Днесъ всички хора искатъ да се подмладятъ, но не знаятъ, какво да правятъ, какъ да станатъ млади. Любовьта подмладява човѣка. Тя твори, съгражда живота и го обновява. Тя внася хармония навсѣкѫде. Обръщайте внимание на малкитѣ работи. Така постѫпва и любовьта. Тя не пренебрегва никого. Срещнешъ единъ човѣкъ, който се прегърбилъ. Не го критикувай, не му се смѣй, но вижъ, коя е причината за прегърбването му. Ако товарътъ му е физически, снеми часть отъ него и го облекчи; ако товарътъ му е сърдеченъ, кажи му нѣколко сладки, ободрителни думи, да го насърдчишъ; ако товарътъ му е умственъ, изпрати му нѣколко свѣтли мисли, да го повдигнешъ. Изпращайте добри мисли къмъ близкитѣ си, за да изпращатъ и на васъ. Добритѣ и възвишени сѫщества — хора, ангели работятъ въ свѣта съ своитѣ мисли и чувства и повдигатъ цѣлото човѣчество. Бѫдете носители на доброто и красивото въ свѣта, за да се ползувате отъ Божиитѣ блага. Въ това се заключава подмладяването и облагородяването на човѣка. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 14. Беседа отъ Учителя, държана на 5 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Самовъзпитание Матея, 2 гл. Въ 12. глава отъ Евангелието на Матея е важна думата „раждане“. Като процесъ, раждането представя великъ актъ въ природата, защото носи велики последствия. Раждането на човѣка, на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ е свързано съ известни събития. Тъй щото, раждането има смисълъ, когато носи известни последствия и когато е свързано съ известни събития. Вънъ отъ това, то представя обикновенъ процесъ, а ние не се занимаваме съ обикновени работи. Обикновенитѣ нѣща сѫ трици въ живота. Следователно, дали човѣкъ ще отиде въ рая или въ ада, дали е билъ богатъ или сиромахъ, това не е важно. Важно е той да бѫде добъръ, уменъ и справедливъ. Ако притежава тѣзи качества, човѣкъ може да превърне и ада въ рай. Каква е цельта на самовъзпитанието? — Да приготви човѣка външно и вѫтрешно да, създаде рай въ себе си. Който е подобрилъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на своя животъ, той се е освободилъ отъ ада, или, както казватъ, отъ пъкъла. Адътъ не е такъвъ, какъвто си го представятъ хората. Тамъ живѣятъ различни хора: учени и прости, професори, доктори, музиканти и др. И тамъ се женятъ, раждатъ се деца и т. н. Ще кажете, че адътъ е мѣсто на вѣченъ огънь. Огъньтъ не е лошо нѣщо. Огъньтъ е игралъ важна роля при създаването на свѣта. И доднесъ още той не е изгубилъ значението си. Страшно е, когато хората не знаятъ, какъ да се ползуватъ отъ огъня, и сами си създаватъ нещастия съ него. Страшно е, когато човѣкъ не знае, какъ да употрѣби храната, водата, въздуха и свѣтлината, които природата изобилно му дава. Като работи съзнателно върху самовъзпитанието си, човѣкъ дохожда до положение да се справя правилно съ всички блага, които му се даватъ. Всички хора говорятъ за самовъзпитание, но едва сега тѣ започватъ да разбиратъ, какво въ сѫщность е самовъзпитанието. Какво означава думата ,самовъзпитание“? Тя е образувана отъ думитѣ „самъ и питая“. Значи, човѣкъ трѣбва да дойде до положение, да се храни самъ, да храни една мисъль, едно чувство или една своя постѫпка. Човѣкъ не може правилно да се питае, ако нѣма обичь къмъ храната, която употрѣбява въ физическия, духовния или въ умствения свѣтъ. Съ глагола „питая“ е свързанъ глаголътъ „питамъ“. Когато се храни, човѣкъ трѣбва да се запитва, каква храна да употрѣби и какво количество. И тъй, ще знаете, че любовьта и обичьта подразбиратъ връзка съ нѣщата. Правилнитѣ връзки сѫ връзки съ разумни сѫщества. Въ този смисълъ, любовьта и обичьта сѫществуватъ само въ разумния свѣтъ. Вънъ отъ този свѣтъ, тѣ не се проявяватъ. Тамъ действуватъ механически закони. Когато не сѫ възпитани, хората живѣятъ въ неразуменъ свѣтъ. Не е лесно човѣкъ да се възпита. Той живѣе едновременно въ три свѣта: въ физическия, дето се раждатъ постѫпкитѣ; той живѣе едновременно и въ умствения свѣтъ, дето се раждатъ мислитѣ и идеитѣ; той живѣе и въ духовния свѣтъ, дето се раждатъ чувствата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава едновременно и въ тритѣ свѣта. Ще кажете, че ясновидството помага при самовъзпитанието. Кой човѣкъ е ясновидецъ? — Който вижда ясно и надалечъ. Какъ познаваме, кой човѣкъ е ясновидецъ? — Като го подложимъ на опитъ, да провѣримъ, какъ и колко вижда. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде авторитетъ за себе си, самъ да провѣрява нѣщата. За мене не е музикантъ онзи, когото хората ми препорѫчватъ, но онзи, когото азъ самъ съмъ чулъ. Като чуя, какъ свири, азъ веднага се произнасямъ, дали е добъръ музикантъ. Като свири, веднага ще го поставя въ известна категория — на добритѣ или на слабитѣ музиканти. Когато самъ опитва нѣщата, човѣкъ има свое собствено мнение. Той не се нуждае отъ доказването на другитѣ хора. Защо ясновидецътъ вижда нѣщата ясно и отдалечъ? — Защото има по-голѣма свѣтлина. При голѣма свѣтлина, човѣкъ вижда нѣщата ясно; при малка свѣтлина, той ги вижда слабо. При лунно освѣтление нѣщата не се виждатъ ясно. Обаче, като изгрѣе слънцето, нѣщата се виждатъ ясно. Който има голѣма свѣтлина въ ума си, вижда отдалечъ; който има малка свѣтлина, вижда отблизо. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да се е родилъ ясновидецъ. Щомъ имашъ очи, ти можешъ да бѫдешъ ясновидецъ; щомъ имашъ уши, ти можешъ да чувашъ добре; щомъ имашъ носъ, ти можешъ да възприемашъ всички миризми. И човѣкъ, като цвѣтята, отдалечъ още разнася своята миризма — приятна или неприятна. Отъ нѣкой човѣкъ се отдѣля ухание, по-приятно отъ това на карамфила или на розата. Нѣкои, обаче, миришатъ неприятно. Отъ лошитѣ хора излиза лоша, неприятна миризма. Отъ материалиста лъха материалистическо ухание, отъ духовния — духовно, отъ интелигентния — интелигентно и т. н. Какъ се доказва това? — Съ сѣтивата. Развийте добре зрението, слуха, обонянието си, сами да провѣрите тѣзи нѣща. Нѣщата ставатъ ясни, когато се видятъ, чуятъ, помиришатъ, пипатъ и вкусватъ. Не приложите ли сѣтивата си, като методи при научното изследване на фактитѣ, нищо не можете да разберете. Колкото и да говорите на слѣпия за свѣтлината, колкото и да му я обяснявате, въ края на краищата, той ще ви каже, че тази работа му е тъмна, не я разбира. Мнозина отричатъ самовъзпитанието, като работа върху себе си, и разчитатъ само на онѣзи качества и способности, които сѫ унаследили. Тѣ не знаятъ, че унаследенитѣ нѣща произтичатъ, именно, отъ самовъзпитанието. Това, което бащата и майката сѫ придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на децата си. Това, което синътъ и дъщерята сѫ придобили чрезъ самовъзпитание, тѣ го предаватъ на следното поколѣние и т. н. Хората взаимно си влияятъ и предаватъ нѣщо отъ себе си. Духовниятъ предава на окрѫжаващитѣ нѣщо отъ своята духовность, учениятъ — отъ своето знание. Ако дружишъ съ ученъчовѣкъ, той ще те подтикне къмъ придобиване на знание. Затова е казано, че съ какъвто, дружишъ, такъвъ ставашъ. Нѣкой е търговецъ и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецътъ да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговецъ. Невъзможно е светията да остави богатството си и да тръгне да пасе трева. Време е вече животътъ на човѣка да се преобрази. Това не може да се постигне по другъ начинъ, освенъ чрезъ самовъзпитанието. Ако не преобрази живота си, човѣкъ не може да придобие любовьта. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ се е преобразилъ и придобилъ любовьта? — Като го поставите на изпитания. Докато не посѣете житното зърно въ земята, то остава непроявено. Какъ ще познаете, каква круша, ябълка или слива ще излѣзе отъ семкитѣ имъ, ако не ги посадите? Щомъ ги посадите, отъ тѣхъ ще израсте дърво — ябълка, круша или слива, които следъ време ще дадатъ плодъ и по плода имъ ще ги познаете. За да познаете плода, трѣбва да го обичате. Ето защо, при възпитанието и самовъзпитанието главна роля играятъ любовьта и обичьта. Ако не любишъ и не обичашъ, не можешъ да се самовъзпиташъ. Любовьта има отношение къмъ мисъльта, а обичьта — къмъ чувствата. Човѣкъ люби съ ума си, а обича съ сърдцето си. Всички хора сѫ любили и обичали, но любовьта и обичьта имъ се понижили, тѣ сѫ изгубили нѣщо отъ тѣхъ. Отъ любовьта имъ сѫ останали само нѣкои мисли, а отъ обичьта — нѣкои чувства. Остатъцитѣ отъ любовьта и обичьта могатъ да се уподобятъ на сухитѣ кости, останали отъ покойницитѣ. Вие туряте коститѣ въ една торбичка и казвате, че това сѫ свещенитѣ кости на вашитѣ ближни. На всѣки, който не се възпитава съ обичь и любовь, коститѣ му ще лежатъ въ торбичка. За него се казва, че умрѣлъ. За всѣки, който се възпитава съ обичь и съ любовь, казваме, че е преминалъ отъ смърть въ животъ, т. е. влѣзълъ е въ областьта на безсмъртието. Всѣки иска да бѫде щастливъ, но трѣбва да знае, че дето има смърть, щастие нѣма. Следователно, за да бѫдете щастливи, избѣгвайте всичко, което води къмъ смъртьта. Понѣкога малкитѣ желания спъватъ човѣка и го водятъ въ областьта на смъртьта. Единъ день вървя изъ града и виждамъ на една поляна нѣколко момчета разиграватъ единъ патокъ. Тѣ скачатъ, играятъ, а той се върти около тѣхъ. Искахъ да разбера, защо патокътъ не бѣга, а се върти наоколо. Приближавамъ се и какво виждамъ? Момчетата нанизали на единъ тънъкъ канапъ царевица, която патокътъ нагълталъ лакомо, но краятъ на канапа останалъ въ рѫката на едно отъ момчетата и съ него държи патока. Тази шега ми се видѣ жестока и пожелахъ да освободя патока отъ рѫцетѣ на палавитѣ момчета. Попитахъ ги: Колко искате за този патокъ? Искамъ да го купя отъ васъ. — Ако ни купишъ шекеръ, ще ти го дадемъ. Помислихъ си: Много евтино го продаватъ. Дадохъ имъ пари да си купятъ шекеръ и веднага прерѣзахъ канапа, за който момчетата държаха патока. Като се освободи отъ момчетата, патокътъ нагълта края на връвьта и се отдалечи настрана. Азъ му предадохъ мисъльта: Ще внимавашъ, да не гълташъ втори пѫть низана царевица, да не те разиграватъ момчетата. Така изправихъ тѣхната погрѣшка и освободихъ патока. Какъ може човѣкъ да различава доброто и злото въ свѣта? Сѫщинското добро и сѫщинското зло сѫ невидими. Видими сѫ само сѣнкитѣ на доброто и на злото. Забелязано е, че сѣнкитѣ на злото сѫ положителни, когато самото зло е отрицателно. Напримѣръ, като се намѣри предъ нѣкоя каса, човѣкъ започва да си мисли: Защо да не взема нѣколко хиляди лева отъ тази каса? Ще отида въ странство, ще науча езикъ, ще осигуря семейството си, даже и на бедни ще помагамъ. При това, паритѣ принадлежатъ на Бога, не сѫ собственость на този, на когото е касата. Като разсѫждава така, човѣкъ попада въ сѣнкитѣ на злото, които сѫ положителни. Щомъ извърши кражбата, той влиза въ самото зло, което е отрицателно. Веднага го хващатъ, турятъ го въ затворъ и го осѫждатъ на 10–15 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Сѣнкитѣ на доброто пъкъ сѫ отрицателни, а самото добро е положително. Като намисли човѣкъ да краде отъ нѣкоя каса, веднага идатъ сѣнкитѣ на доброто, които сѫ отрицателни и започватъ да го плашатъ: Не кради, ще те хванатъ, ще те турятъ въ затворъ, дето можешъ да заболѣешъ, да изгубишъ благоволението на Бога и т. н. Който спази това предупреждение, той ще се спаси, ще влѣзе въ областьта на доброто, дето всичко е положително. Пазете се отъ онѣзи, които даватъ голѣми обещания. Тамъ се крие злото. Въ малкитѣ обещания пъкъ се крие доброто. То казва на човѣка: Предпочитай сиромашията и смъртьта предъ богатството и охолния животъ; така ще се ползувашъ отъ благоволението на Бога. Злото казва: За предпочитане е славата, богатството, величието предъ сиромашията и безславието. Защо трѣбва човѣкъ да прекара цѣлъ животъ въ беднотия и мъчение? Въ миналия вѣкъ, единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, често държалъ съживителни събрания на открито. Единъ день минавала край събранието една знатна, богата госпожа, на файтонъ, и решила да спре за моментъ, да чуе, какво говори този празднословецъ–проповѣдникъ. Като я видѣлъ, Муди прекѫсналъ проповѣдьта си и се обърналъ къмъ събранието съ следнитѣ думи: Въ този моментъ продавамъ душата на еди-коя си госпожа. Какво дава свѣтътъ за нея? И какво дава Христосъ за нея? Следъ това той започналъ да изрежда, какво дава свѣтътъ за една душа и какво дава Христосъ. Като чула, какво дава Христосъ за душата ѝ, тя веднага слѣзла отъ файтона си, приближила се къмъ проповѣдника и казала: Отднесъ азъ ставамъ християнка. Днесъ всички хора продаватъ душитѣ си, и всѣки иска да знае, кой повече ще даде за душата му — свѣтътъ, или Христосъ? Защо трѣбва да ходите съ наведени глави? Ще кажете, че злото ви тъпче. Съ какво ви тъпче? — Съ болести, съ сиромашия. Кое е лошото въ болестьта и въ сиромашията? Изправете главитѣ си и радвайте се, ако сте боленъ, или ако сте сиромахъ. Какво липсва на човѣка? Всѣки носи въ себе си несмѣтни богатства. Той има очи, уши, носъ, уста, сърдце, дробове, стомахъ и т. н. Това струва милиарди, а той минава за сиромахъ. Той има душа, духъ, които сѫщо струватъ милиарди. Трѣбва ли при това богатство човѣкъ да минава за беденъ? Трѣбва ли при методитѣ, които сѫ вложени въ него за лѣкуване, да мисли, че е боленъ и не може да се излѣкува? Преди години дойде при мене единъ богатъ софиянецъ, да ме моли да го лѣкувамъ, понеже страдалъ отъ нѣкаква неизлѣчима болесть. — Ако ме излѣкувашъ, казва той, ще ти дамъ много пари. — Колко пари ще ми дадешъ? Ако мислишъ, че можешъ да ми дадешъ 5–10,000 лв., това не е нищо. Когато се лѣкува нѣкой, той трѣбва да раздаде всичкото си имане, нищо да не остави за себе си. При това, като се убеди, че е напълно излѣкуванъ, ще посвети живота си на Бога. Ако е съгласенъ при тѣзи условия, азъ се наемамъ да го лѣкувамъ. Защо човѣкъ да не даде всичко на Онзи, Който му е далъ всичко? Обаче, този господинъ се замисли и доднесъ още мисли, не се явилъ да ми отговори. Ако намѣри другъ лѣкарь, освенъ Бога, Който може да го излѣкува и физически, и душевно, нека отиде при него. Богъ лѣкува всички болести и недѫзи на хората. Съ други думи казано: Любовьта лѣкува всички външни и вѫтрешни болести и недѫзи. Тя лѣкува, повдига и възкресява. Като не разбиратъ силата на любовьта, нѣкои се запитватъ, защо трѣбва да обичатъ, или защо трѣбва да мислятъ за любовьта. Ще мислишъ за любовьта, ще обичашъ хората, защото не можешъ безъ тѣхъ. Любовьта и обичьта внасятъ импулсъ, потикъ въ човѣка. Ти се интересувашъ отъ нѣкого, защото го обичашъ. Ти се интересувашъ отъ една книга, четешъ я и се ползувашъ отъ съдържанието ѝ, защото я обичашъ. Ти се интересувашъ отъ хлѣба, отъ плоднитѣ дървета, защото ги обичашъ. Изчезне ли любовьта, интересътъ ви изчезва, а заедно съ него и условията за вашето растене и повдигане. Ще кажете, че нѣмате никакво отношение къмъ растенията. Не е така. Растенията и плоднитѣ дървета представятъ енергии на висши, разумни сѫщества, къмъ които вие имате естествени отношения. Вие не можете безъ тѣхъ. Тѣ внасятъ въ васъ потикъ къмъ добро; тѣ събуждатъ въ ума ви красиви и възвишени мисли, а въ сърдцето ви — благородни чувства и желания. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, въ който се криеха нисши енергии, въ нея се събудиха съответни потици — щеславие, гордость. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде отъ забранения плодъ, тя си въобрази, че ще се прослави по цѣлия свѣтъ, всичкитѣ поколѣния ще говорятъ за нея. Не излѣзе така. Тя стана причина за падането на човѣчеството, а оттамъ и за разпъването на Христа. Въ времето на Христа, тя бѣше на земята и горко плака. Тя съзна погрѣшката си и се разкая, че я направила. Ева разбра, че горчиво се е лъгала въ своитѣ мисли и желания. Погрѣшката ѝ се дължи на безлюбието. Тя яде отъ забранения плодъ безъ любовь. Тя обичаше двама, и то съ различна сила. Любовьта е единна и нераздѣлна. Когато любовьта ви къмъ двама души е различна, вие сте на кривъ пѫть. Въ любовьта нѣма различие. И къмъ човѣка, и къмъ животното любовьта е една и сѫща. Различието се заключава само въ това, че човѣкъ повече оценява любовьта, а животното — по-малко, или никакъ. Храната за човѣка е една, а за животното — друга. Като хранишъ човѣка съ добра храна, той става и поетъ, и художникъ, и музикантъ, и философъ и ученъ. Каквато храна да давашъ на животното, добра или лоша, пакъ животно ще си остане. Ще ти благодари за добрата храна, но ще ти каже: Ще ме извинишъ, че не мога да използувамъ, както трѣбва, храната, която ми давашъ. И тъй, не мислете, че растенията и животнитѣ сѫ невежи, че нищо не разбиратъ и не знаятъ, но благодарете, че се ползувате отъ тѣхнитѣ енергии. Въ Божествения свѣтъ тѣ сѫ разумни сѫщества, като хората, но на земята изпълняватъ по-долна служба. Тукъ тѣ живѣятъ колективно. На земята живитѣ сѫщества сѫ сѣнки на една реалность, която сѫществува въ другъ свѣтъ. И човѣкъ е сѣнка на истинския човѣкъ, който не се е проявилъ на земята. Докато сѣнката на човѣка стане реалность, неговата форма постоянно ще се измѣня. Когато сѣнката му стане съвсемъ малка, това показва, че той е най-близо до реалностьта. Колкото по-голѣма е сѣнката на човѣка, толкова по-далечъ е той отъ реалностьта. Когато страданията на човѣка се увеличаватъ, и благата му се увеличаватъ. Когато се увеличаватъ страданията и благата, човѣкъ е близо до реалностьта. Като знаете това, ползувайте се отъ страданията си и отъ благата още въ момента, когато дохождатъ. Какво прави ученикътъ въ училището? — Учи, работи, решава задачи. По четири-петь часа на день той се занимава, учи уроцитѣ си; усилията, трудътъ и работата му се увѣнчаватъ съ успѣхъ. Значи, благото иде следъ мѫчението и страданието, следъ труда и работата. Не е лесно да стане човѣкъ ученъ, музикантъ, художникъ или скулпторъ. Много години той трѣбва да се рови въ библиотекитѣ, да движи лѫка по струнитѣ, да тегли четката по платното или да удря съ чука по камъка. Само онзи може да стане добъръ цигуларь, който, освенъ видимата цигулка, си създава невидима, която прониква видимата. И тогава, като туря пръститѣ на цигулката си, тѣ падатъ точно на мѣстата си. Следователно, докато човѣкъ не даде ходъ на Божественото начало въ себе си, да проникне въ физическото му тѣло, той не може да живѣе добре. Вънъ отъ Бога нѣма добъръ животъ. Като не разбиратъ това, нѣкои гледатъ на Бога като на страшилище, плашатъ се отъ Него. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ Това е неразбиране на нѣщата. Не може Онзи, Който те е създалъ, да застане на пѫтя ти като мечка и да те преследва. Така, именно, мислѣлъ пророкъ Иеремия, който билъ голѣмъ патриотъ, обичалъ народа си. Той намиралъ, че голѣми страдания се даватъ на евреитѣ. Много погрѣшки е направилъ еврейскиятъ народъ, които трѣбва да се изкупятъ. Послушание се иска отъ този народъ. Разумниятъ свѣтъ желае да имъ помогне и обръща вниманието имъ къмъ разумностьта, доброто и справедливостьта. Както всички хора, така и евреитѣ трѣбва да бѫдатъ добри, разумни и справедливи. Единъ отъ древнитѣ учители на мѫдростьта изпратилъ единъ свой ученикъ въ свѣта, да се учи. Ученикътъ искалъ въ скоро време да се прослави, и затова решилъ да лѣкува болни. На слѣпи отварялъ очитѣ, на глухи — ушитѣ; сакати прохождали. Наистина, въ скоро време той се прочулъ, но и на голѣми изненади се натъкналъ. Всички, които излѣкувалъ, почнали да го биятъ, да го гонятъ, за да напусне царството имъ. Тѣ си казвали: Този човѣкъ ще иска пари, задето ни излѣкува. За да се освободимъ отъ него, трѣбва да го прогонимъ. Ученикъгь се принудилъ да избѣга и се върналъ при учителя си да се оплаче, какъ, вмѣсто благодарности, всички му отговорили съ черна неблагодарность. Коя е причината за противоречието, на което се натъкналъ? Учительтъ го изслушалъ и следъ това му отговорилъ: Погрѣшката е въ тебе. Преди да отваряшъ очитѣ на слѣпитѣ, ти трѣбваше да ги научишъ да обичатъ свѣтлината; преди да отваряшъ ушитѣ на глухитѣ, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ звука; преди да лѣкувашъ краката на хората, трѣбваше да ги научишъ да обичатъ движението и да знаятъ, какъ да ходятъ. Трѣбва ли да давате свѣтлина и знание на човѣкъ, който не се е отказалъ отъ престѫпленията си? Трѣбва ли да просвѣщавате човѣкъ, който не е готовъ за една висока култура? Какво правятъ съвременнитѣ хора съ своитѣ технически изобретения? Днесъ аеропланитѣ, параходитѣ, подводницитѣ сѫ впрегнати повече за разрушение, отколкото за внасяне на нѣщо добро въ културата. Това култура ли е? Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща, къмъ велики постижения. Всѣки иска голѣми кѫщи, дворци и палати. Защо ви сѫ голѣми кѫщи? Нѣкога кѫщитѣ ще бѫдатъ малки, прости, съ тънки стени, като паяжина. Ако е въпросъ за голѣми кѫщи, ето, земята е най-голѣмата кѫща, съ голѣмъ покривъ — небесниятъ сводъ. Какво повече искате? Не е ли по-добре, дето седнешъ, да си направишъ една магнетична кѫща, да тежи едва сто грама. Щомъ станешъ, ще съберешъ кѫщата си и ще я вземешъ съ себе си. Ако искашъ две стаи, ще ги разпънешъ нѣкѫде и веднага ще се подслонишъ. Една стая ще тежи сто грама, две стаи — двеста грама и т. н. Важно е да владѣешъ изкуството, да си правишъ магнетични стаи. Щомъ владѣешъ това изкуство, можешъ да давашъ стаи подъ наемъ. Като работите върху самовъзпитанието, имайте предъ видъ първата и главна задача, да развиете въ себе си любовь къмъ Бога. Докато не развиете това чувство, всѣкога ще бѫдете изложени на голѣми страдания и изпитания. Защо, като яде хлѣбъ, човѣкъ да не мисли за източника, отдето иде той? Като мисли за това, човѣкъ се свързва съ онази категория слънчеви сѫщества, които изпращатъ енергията си за създаване на хлѣба. Различни сѫщества изпращатъ различни енергии отъ слънцето и на специфични мѣста. Има сѫщества на слънцето, които специално се интересуватъ отъ България. Тѣ предвиждатъ за нея специаленъ бюджетъ, колко жито, колко плодове да изпратятъ. Тѣ опредѣлятъ точно, колко деца трѣбва да се раждатъ всѣка година, колко хора да се оженятъ и колко да умратъ. Сѫщевременно тѣ се интересуватъ и отъ начина, по който се използуватъ полученитѣ отъ тѣхъ блага. Ще кажете, че слънцето е огнено тѣло и нищо повече. Освенъ огнено тѣло, слънцето представя и съвокупность отъ свѣтли, разумни сѫщества. Отде знаятъ хората, че слънцето е огнено тѣло? — Отъ ученитѣ, на които тѣ гледатъ като на авторитети. Религиознитѣ пъкъ считатъ Мойсея, Буда, Мохамеда, Христа за авторитети. Като се говори за създаването на свѣта, тѣ казватъ, че Мойсей е писалъ по този въпросъ. Споредъ него Богъ създаде свѣта въ шесть деня. Богословитѣ спорятъ по този въпросъ — какъ е възможно да се създаде свѣтътъ въ шесть деня. Едни казватъ, че тѣзи шесть деня съ Божествени, а други, че тѣ съ по 24 ч., както нашитѣ денонощия. Въ бѫдеще, когато човѣкъ стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, тогава ще има ясна представа за създаването на свѣта. Дотогава той ще приема нѣщата като хипотези. Единъ день, когато човѣкъ се научи да служи на ума, на сърдцето и на душата си, тогава самъ ще ходи на слънцето, и самъ ще провѣрява, какъ е станало създаването на свѣта. Днесъ човѣкъ живѣе на една, сравнително малка планета — земята и не може да я обгърне, а какво би било положението му, ако живѣеше на слънцето, което е милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята. Ще дойде време, когато слънцето ще бѫде населено като земята и ще се огрѣва отъ друго слънце, по-голѣмо отъ него. Както мравкитѣ не могатъ да обхванатъ идеята, какво нѣщо е земята, на която живѣятъ, така и ние не можемъ да си представимъ, какво нѣщо е слънцето и какъ може да се живѣе на него. За мравкитѣ земята е най-голѣмата планета въ свѣта. За тѣхъ земята е нѣщо Божествено. Казано е въ Притчитѣ: „Върнахъ се въ обетованата земя; и влѣзохъ тамъ съ Синоветѣ Божии.“ Подъ „обетована земя“ се разбира земята, въ която нѣма никакъвъ недоимъкъ. Като влѣзе тамъ, човѣкъ се освобождава отъ страха и отъ всички мѫчнотии. Обетованата земя представя благоприятнитѣ условия въ живота. Отъ какво се страхува човѣкъ? — Отъ тъмнината. Има една тъмна зона около земята, въ която витаятъ всички отрицателни човѣшки мисли, желания и постѫпки. Докосне ли се до тѣхъ, човѣкъ настръхва. Когато възвишенитѣ сѫщества минаватъ презъ тази зона, тѣ, като Мойсея, вдигатъ тоягата си и я раздѣлятъ, отварятъ си свободенъ пѫть. Който има знания, лесно минава тази зона; който нѣма знания, удавя се въ нея. Мостътъ, който свързва тъмната зона съ свѣтлата, е много тѣсенъ, като конецъ. Праведниятъ лесно минава по него. Въ това отношение той е акробатъ. Грѣшникътъ, обаче, като дойде до него, поколебае се, завие му се свѣтъ и пада въ пропастьта. Затова е казано, че, когато заминава за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ всичко земно, отъ всичко човѣшко, нищо да не носи съ себе си. Само така той може да мине благополучно тъмната зона. Като познавалъ човѣшката природа, Богъ поставилъ тъмна зона за граница между този и онзи свѣтъ, да не ставатъ никакви кражби. На земята можешъ да крадешъ, колкото искашъ, но въ обетованата земя не се позволяватъ никакви кражби и престѫпления. Тамъ можешъ да занесешъ само свѣтлитѣ си мисли и желания. Тамъ всичко е безсмъртно. Дойдешъ ли до своитѣ смъртни мисли и желания, ще ги оставишъ на земята. Човѣкъ трѣбва да се роди изново. Това значи, да възприеме Христовата мисъль, да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Христосъ е Божествениятъ принципъ, който свързва всички души. Той не може да дойде втори пѫть на земята. Защо? — Защото има опитность вече отъ любовьта на хората. Обаче, Христосъ се проявява навсѣкѫде въ свѣта. Ще Го срещнете въ всѣко чисто сърдце, въ всѣки свѣтълъ умъ и въ всѣка възвишена душа. — Възможно ли е това? — Както слънцето се отразява въ хиляди огледала, така и Христосъ се проявява въ хиляди души. Той се проявява чрезъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Както слънчевата свѣтлина влиза презъ очитѣ ни, така и Божествената свѣтлина прониква човѣшкитѣ души. Нѣкои религиозни цитиратъ стиховетѣ, какво е казалъ нѣкога Мойсей, какво сѫ казали пророцитѣ, апостолитѣ. Вѣрно е, че ние се учимъ отъ тѣхъ, но днесъ и тѣ се учатъ отъ съвременнитѣ християни. Ние се учимъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на тѣхъ, но и тѣ се учатъ отъ онова, което Богъ е разкрилъ на насъ. Христосъ донесе любовьта въ свѣта, но, въпрѣки това, пострада. Така Той научи, какво представя Божията Любовь. Той разбра, че въ Божията Любовь нѣма измѣна, тя е вѣчна и безгранична. Христосъ упова на Бога докрай, затова възкръсна на третия день. Ако имаше нѣщо, което Го направи великъ, това е любовьта Му къмъ Бога. Той не се поколеба въ нея нито за моментъ. Следователно, който уповава на Божията Любовь, той ще възкръсне. Който не уповава на нея, ще падне въ пропастьта. Живѣйте на земята, ползувайте се отъ благата на живота, но не си поставяйте за цель да занесете тѣзи блага на онзи свѣтъ. Докато дойде часътъ за заминаването ви на онзи свѣтъ, вие трѣбва да сте се отрекли отъ всичко земно. Въ онзи свѣтъ има повече и по-ценни блага отъ земнитѣ. Не носете съ себе си нѣща, които гниятъ и се развалятъ, но занесете своитѣ добри, свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки и благодарете на Бога за тѣхъ. Благодарете за всичко, което ви е далъ. Благодарете и за страданията, и за радоститѣ, които сте имали на земята. Всичко ще се превърне на добро. Да се върнемъ къмъ въпроса за самовъзпитанието. За да се възпитава, човѣкъ трѣбва да черпи знания отвсѣкѫде. Въ каквато срѣда и да влѣзете, вие ще научите нѣщо. Ако влѣзете между бедни, страдащи, ще научите едно нѣщо; ако влѣзете между здрави и весели, ще научите друго нѣщо; ако влѣзете между музиканти, учени, философи, и отъ тѣхъ ще придобиете нѣщо. Човѣкъ се учи и отъ радоститѣ, и отъ страданията. Страданието е методъ за пречистване на човѣшкото сърдце. Както водата въ природата се пречиства чрезъ прецеждане и изпаряване, така и страданието подлага човѣшкото сърдце на прецеждане и изпаряване, докато го пречисти. Тъй щото, сърдцето се чисти и чрезъ радостта, и чрезъ страданието. Като се радвашъ, ще сподѣляшъ радостьта си съ своя ближенъ. Като страдашь, ще задържашъ страданието си само за себе си. Ако постѫпвашъ така, и въ двата случая печелишъ. Постѫпвашъ ли обратно, да задържашъ радостьта си за себе си, а да сподѣляшъ страданието и скръбьта си съ ближния си, и въ двата случая губишъ. Който не разбира този законъ, търси начинъ да стовари страданието си на гърба на другитѣ. Това не е право. Страданието си ще давашъ на Бога, а радостьта си — на своя ближенъ.Затова е казано въ Писанието: „Възложи товара си на Господа“. Само Богъ е въ състояние да оцени страданието на човѣка и да му даде заслуженото. Да сподѣляшъ скръбьта си съ Бога, а радостьта си съ хората, това подразбира, да се възпитавашъ по новъ начинъ. И тъй, докато сте на земята, ползувайте се отъ условията, които тя ви дава. Като отидете на небето, ще се ползувате отъ тамошнитѣ условия. Ако не използувате разумно земнитѣ условия, и небеснитѣ не можете да използувате. Бѫдете доволни отъ това, което сега имате. Всички хора страдатъ отъ изобилие, а не отъ недоимъкъ. Раздайте излишното, за да се облекчите. Вие сте пѫтници, екскурзианти на земята. Всѣки носи по-тежка раница, отколкото му сѫ силитѣ. Снемете излишния товаръ отъ гърба си и оставете само толкова, колкото можете да носите съ радость и разположение. * 13. Беседа отъ Учителя, държана на 2 август, 10 ч. с. 1942 г. София – Изгрѣвъ.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Домъ на блаженството Размишление. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ (Иоана, 3 гл., 3 ст.) — Родениятъ изново е човѣкъ, роденъ отъ любовьта, оживѣлъ въ мѫдростьта и възкръсналъ въ истината. Това е човѣкътъ, който сега излиза отъ Бога и иде на свѣта, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумностьта. Това е човѣкътъ, който носи знанието на любовьта и силата на милосърдието. Това е човѣкътъ, който носи свѣтлината на мѫдростьта. Той отваря очитѣ на слѣпитѣ. Това е човѣкътъ, който носи истината и свободата. Това е човѣкътъ, който носи живота на безсмъртието. Съгради дома си отъ нишкитѣ на любовьта; изплети го отъ нишкитѣ на мѫдростьта; украси го съ нишкитѣ на истината. Сложи тогазъ трапеза въ дома си и покани на гости любовьта; покани на гости мѫдростьта; покани на гости истината. Стани, та имъ послужи, да се научишъ, какъ да живѣешъ. Престани да се тревожишъ за малкитѣ нѣща — отъ тѣхъ се създаватъ скѫпоценни камъни. Престани да се тревожишъ за мѫтната вода — тя наторява живота. Престани да се смущавашъ отъ тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и свѣтлина сѫ приятели на любовьта. Знание и невежество сѫ приятели на мѫдростьта. Робство и свобода сѫ приятели на истината. Тъмнината е стариятъ заветъ; свѣтлината — новиятъ заветъ. Родениятъ отъ плътьта е човѣкъ на стария заветъ; родениятъ отъ Духа е новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Всѣки човѣкъ, който се тревожи отъ хапливитѣ мухи, не може да разбере свѣта. Който впрѣга хапливитѣ мухи на работа, да оратъ земята, той разбира живота. Създай отъ хапливитѣ мухи говеда, крави, коне и тури имъ самаръ; нека и тѣ да работятъ, да помагатъ на живота. Не мисли, какво ще стане съ тѣхъ и каква е тѣхната участь. Нека работятъ! По-добре работа, отколкото хапане; по-добре ядене, отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене. Накарай хапливитѣ мухи да пѣятъ. Накарай хапливитѣ мухи да играятъ на хорото, както младитѣ моми и момци. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на добритѣ хора. Нека хапливитѣ мухи станатъ ученици на живота. Нека хапливитѣ мухи забравятъ своето минало недоволство и не се гордѣятъ съ това, че заставятъ воловетѣ да бѣгатъ отъ тѣхъ. Защото, когато слабиятъ гони силния, смѣшенъ става; когато слабиятъ рита силния, краката му се изкълчватъ; когато слабиятъ се бори съ силния, рѫцетѣ му се осакатяватъ; когато слабиятъ спори съ силния, той оглупява. Не се опитвай да победишъ Всесилния. Не се опитвай да надхитришъ разумния. Не се опитвай да ограничишъ свободния. Стани слуга на любовьта. Стани ученикъ на мѫдростьта. Стани придворенъ на истината. По-добре любовь, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливитѣ мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти костува да се откажешъ отъ една хаплива муха? Нѣма по-слабо сѫщество отъ хапливата муха. Какво те спъва да я победишъ? Не се заблуждавай да мислишъ, че хапливата муха е силна. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да играятъ хоро. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнатъ да пѣятъ въ хоръ. Богъ ще засвири, и всички хапливи мухи ще вдигнатъ знамето на свободата и ще го разнесатъ по свѣта. Стани началникъ на хапливитѣ мухи и ги поведи напредъ, като знаменосецъ. Да пѣятъ, да играятъ, да скачатъ и да кажатъ, че това е новиятъ животъ въ свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за любовьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за мѫдростьта, която си изпратилъ на свѣта. Благодаримъ Ти, Господи, за истината, която си изпратилъ на свѣта. Тѣ ще ни въведатъ въ дома на блаженството. * 12. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красотата на живота Размишление. „Защото, който прави волята на Отца моего, Който е на небеса, той ми е братъ, и сестра, и майка“. (Матея, 12 гл.,— 50 ст.). Въ добрия и разуменъ животъ красивото е любовьта. Въ добрия и чистъ животъ красивото е мѫдростьта. Въ добрия и свѣтълъ животъ красивото е истината. Подържай красотата на любовьта. Подържай чистотата на мѫдростьта. Подържай свѣтлината на истината, и ще бѫдешъ винаги радостенъ и блаженъ, защото Богъ пребѫдва въ тѣхъ. Любовьта, съ своята красота, изпълва цѣлия Божественъ свѣтъ. Мѫдростьта, съ своята чистота, прониква цѣлото Битие. Истината, съ своята свѣтлина, държи въ свобода всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Обичай любовьта, обичай мѫдростьта, обичай истината. Нека тѣ бѫдатъ свѣтилници на душата ти, защото чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на онѣзи, които Го търсятъ. Призовавайте Бога въ любовьта. Призовавайте Го въ мѫдростьта. Призовавайте Го въ истината. Само така ще чуете тихия гласъ на Неговия Духъ да говори на вашия духъ, да говори на вашата душа, да говори на вашия умъ, да говори и на вашето сърдце. Благостьта на Бога винаги пребѫдва въ Неговата любовь, въ Неговата мѫдрость, въ Неговата истина. Чрезъ тѣхъ се изявява Неговата безгранична благость. Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, и ще имате животъ, свѣтлина и свобода. Красотата на любовьта, чистотата на мѫдростьта и свѣтлината на истината да пребѫдватъ въ васъ. Пребѫдете въ тѣхъ, за да пребѫдатъ и тѣ въ васъ. Тѣ сѫ новиятъ животъ, който Богъ изпраща въ свѣта. Духътъ Божи иска милость, а не жертва. * 11. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата култура Времената, които днесъ преживяваме, представятъ обсадата на цѣлия християнски свѣтъ. Думитѣ, които Христосъ е казалъ въ 24 гл. на Евангелието отъ Матея, 22 ст., характеризиратъ сегашнитѣ времена: „И ако да не се съкратѣха онѣзи дни, ни една плъть не би се избавила; но заради избранитѣ, онѣзи дни ще се съкратятъ“. Днесъ хората се измѫчватъ едни други, превознитѣ имъ срѣдства — кораби, параходи потѫватъ. Сегашната война е най-страшната за човѣчеството. Никога не е ставала такава война. Никога не се вдигали толкова войници на кракъ. Воюващитѣ страни сѫ турили на кракъ десетки милиона войници, и всички се биятъ ожесточено. Всички войни, всички недоразумения между хората се дължатъ на непослушанието на първитѣ човѣци. Ако Адамъ и Ева бѣха послушали и изпълнили Божията заповѣдь, днесъ нѣмаше да ставатъ тѣзи нѣща. Свѣтътъ се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адама. Тѣ сѫ свидетели на нещастията и страданията на човѣчеството. Тѣ виждатъ лошитѣ последствия на непослушанието. Така, именно, Ева научи следната истина: Като се отпуши крана въ горния етажъ на зданието, цѣлото здание се напълва съ вода. Време е вече старото да си замине, да дойдатъ новитѣ хора — хората на побратимяването, които да мислятъ за доброто на своитѣ ближни, като за свое добро. Какво ще стане съ лошитѣ хора? — Ще се замѣстятъ съ добри. Какво ще стане съ слабитѣ хора? — Ще имъ се дадатъ условия да станатъ силни. Тѣ трѣбва да станатъ силни, за да проявятъ любовьта. Досега само слабитѣ хора сѫ проявявали любовьта, затова всички сѫ били нещастни. Като носятъ любовьта, слабитѣ хора се страхуватъ да не изпуснатъ всичката ѝ топлина и свѣтлина, че и тѣ да изгорятъ, и свѣтътъ да изгори. Силнитѣ хора ще пуснатъ всичката топлина и свѣтлина на любовьта, за да просвѣтятъ цѣлото човѣчество. Какво лошо има въ това, че свѣтътъ ще разполага съ повече свѣтлина и топлина? По-добре да има пламъкъ и свѣтлина, отколкото димене и пушекъ. Днесъ свѣтътъ повече дими и пуши, а не свѣти. Иде любовьта въ свѣта. Нейната свѣтлина и топлина не сѫ механически, но органически, всичко пречистватъ. Да мине човѣкъ презъ свѣтлината и топлината на любовьта, това значи, да мине презъ страдания, които пречистватъ, обновяватъ. Любовьта носи животъ въ себе си. Днесъ воюватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, като елементи на Великата Любовь, Мѫдрость и Истина. Богъ е далъ властьта си въ тѣхнитѣ рѫце. Който ги прилага, ще се ползува отъ свѣтлината, знанието и свободата и ще се учи. Който не ги прилага, ще държи книгата затворена, безъ да се ползува отъ свѣтлината ѝ. Той ще бѫде принуденъ да ходи на нивитѣ да оре и копае. Мнозина се запитватъ, защо сгрѣшиха Адамъ и Ева. — По две причини: отъ една страна, имаха желание да станатъ като Бога, а отъ друга страна, имаха желание да опитатъ забранения плодъ, да задоволятъ глада си. Тѣ мислѣха, че така ще станатъ силни като Бога и се отдѣлиха отъ Него. Човѣкъ е силенъ, докато е свързанъ съ Първата Причина, съ Цѣлото. Рѫката е силна, докато е свързана съ тѣлото. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя нищо не може да направи. Силата на човѣка се заключава въ връзката му съ Любовьта. Само любещиятъ, мѫдриятъ и истинолюбивиятъ постига желанията си и става гражданинъ на Царството Божие. Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, говорятъ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, но не знаятъ, че никой не може да влѣзе тамъ безъ любовь, безъ знание и безъ свобода. Ще кажете, че имате и любовь, и знание, и свобода. Това сѫ още човѣшки нѣща. Съ човѣшки нѣща въ онзи свѣтъ никого не приематъ. Тамъ нищо нечисто не се допуща. Ще кажете, че Христосъ ви е изкупилъ съ кръвьта си. Кръвьта на Христа не е нищо друго, освенъ Словото, изявено чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината въ своята пълнота. Въ тѣхъ нѣма страдания и мъчнотии, нѣма никакви загуби и лишения. Човѣкъ страда, когато се отдалечи отъ Любовьта. Тогава той губи и здравето, и чувствата, и мислитѣ, и богатството си. Човѣкъ страда, защото не изпълнява закона на любовьта. Първитѣ човѣци не изпълниха този законъ, поради което и доднесъ още хората страдатъ. Тѣ се изпитаха чрезъ забранения плодъ, да видятъ, колко ценятъ свободата и какъ разбиратъ любовьта. И сегашнитѣ хора още ценятъ външното богатство повече отъ вѫтрешното. Въ сѫщность, човѣкъ се повдига чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърдце, чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ, а не чрезъ забраненитѣ мисли, чувства и желания. Въ послушанието и изпълнението на Божиитѣ заповѣди се крие силата на човѣка. Значи, първиятъ грѣхъ се дължи на непослушанието на първитѣ човѣци. Ева сгрѣши съ сърдцето си, а Адамъ — съ ума си, и по този пѫть тѣ внесоха чуждъ елементъ въ живота. Този елементъ ще се изхвърли вънъ чрезъ страданието. Казано е въ Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията“. Петата, ходилото на крака представя доброто. Значи, доброто ще смаже ума на змията. Кракътъ на жената ще излѣзе по-силенъ отъ главата на змията. Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човѣчеството, за възприемане свѣтлината и топлината на любовьта. Време е вече за ликвидиране съ стария редъ и порядъкъ на живота. Новиятъ редъ означава създаване на новъ свѣтъ, дето любовьта ще царува, Въ стария порядъкъ тя присѫтствува само за утеха на страдащитѣ. Тя имъ казва: Бѫдете герои, да понесете страданията, които ви се даватъ. Тя казва на слабия и на болния: Стани отъ леглото си, вземи орѫжието си и върви напредъ! Болниятъ не се нуждае отъ утеха и залъгване, но отъ сила и импулсъ. Защо дойде Христосъ преди две хиляди години на земята? — Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовьта. Новиятъ редъ ще трае хиляди Божествени години, а не човѣшки. Затова е казано: „Тѣхното царство е во вѣки вѣковъ“. Праведнитѣ ще оживѣятъ, ще добиятъ сила и власть, ще възкръснатъ. Тѣ ще победатъ смъртьта. Блажени праведнитѣ и светиитѣ. Какво представя светията? Той носи свѣтлина за цѣлото човѣчество. Той се е родилъ чистъ и свѣтълъ, не е миналъ по пѫтя на обикновения човѣкъ, не е падалъ и ставалъ. Той е силенъ, защото е свързанъ съ Бога, Блажени сѫ, които очакватъ възкресението. Тѣ се готвятъ да излѣзатъ отъ своитѣ пашкули. Възкръсналиятъ е силенъ човѣкъ, Въ бѫдеще и звѣроветѣ ще разбератъ, че е настанала нова епоха въ свѣта. Всички растения, животни и хора ще се радватъ на новия редъ и порядъкъ въ свѣта. Всички ще бѫдатъ приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай. Мнозина питатъ, колко време има още за излизане на брѣга. Брѣгътъ се вижда вече. Наближила е пролѣтьта. Прелетнитѣ птички идатъ и оповестяватъ пролѣтьта. Днесъ човѣчеството преживява последнитѣ дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролѣтьта. Нека всички единодушно кажемъ: Наближило е вече Царството Божие на земята. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 10. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 7. ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красота и благость „Азъ затова се родихъ и затова дойдохъ на този свѣтъ, да свидетелствувамъ истината. Всѣки, който е отъ истината, слуша гласа ми“. (Иоана, 10 гл., 37 ст.). Красива и блага е любовьта. Красива и блага е мѫдростьта. Красива и блага е истината. Чрезъ тѣхъ Богъ се изявява на свѣта. — Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да Му се кланятъ въ Духъ и Истина. * 9. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 1 юлий, 5. ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Козмичната любовь Какво представя човѣшкиятъ животъ? — Въ едно отношение човѣшкиятъ животъ представя сборъ отъ нѣколко живота, т. е. сборъ отъ минали сѫществувания, добри или лоши. Тази е причината, дето човѣкъ носи въ себе си сили, способности, желания, дарби — резултатъ на далечното минало. Едни отъ тѣхъ трѣбва да развива, а други да изправя. Хората се раждатъ, растатъ, женятъ се, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Нѣкои мислятъ, че всичко, което става въ живота имъ, е резултатъ на Божествения редъ и порядъкъ. Въ сѫщность, малко сѫ процеситѣ, които се извършватъ по силата на Божественитѣ закони. Напримѣръ, женитбата е човѣшки процесъ. Въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата е да се жени човѣкъ. Като се оженятъ, хората развалятъ отношенията си. Когато нивата се ожъне, житото се туря въ хамбара, а сламата — въ плѣвнята. Повечето отива въ плѣвнята, а по-малкото — въ хамбара. Въ случая, плѣвнята символизира човѣшкото, а хамбарътъ — Божественото. И въ Божествения свѣтъ се говори за женитба, но тя се различава коренно отъ тази на земята. Затова е казано въ Писанието: „Който се сподоби съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива“. Коя е причината за разваляне на отношенията между хората? — Егоистичната любовь. Тѣ говорятъ за любовь, за хармонични отношения, а мислятъ само за себе си, искатъ всички да ги обичатъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го очистишъ. Любовьта се проявява въ абсолютно чиста срѣда. Въ нечистата срѣда тя не се проявява. Дойдете ли до вжтрешната любовь, първото условие за проявата ѝ е чистотата. Безъ чистота не можете да получите нито едно отъ благата на любовьта. Всички познаватъ външната любовь, но вѫтрешната малцина я познаватъ. Кой може да напише едно любовно писмо, да отправи единъ любовенъ погледъ или да каже една сладка дума? Само чистиятъ по сърдце може да отправи любовенъ погледъ. И само чистиятъ може да възприеме единъ любовенъ погледъ. Нечистиятъ е слѣпъ за любовния погледъ и глухъ за любовната дума. Чистиятъ не се страхува отъ нищо — той е смѣлъ и решителенъ. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е любовьта. Не бързайте, не можете изведнъжъ да я разберете. Посѣйте я въ земята, както посѣвате житното зърно, и, когато израсте, цъвне и даде плодъ, тогава ще разберете, какво представя тя. Изучавайте проявитѣ на любовьта съзнателно, спокойно, за да не изпадате въ заблуждения. Нѣкой ви обича, и вие се радвате на неговата любовь. Тази любовь не е негова, тя се дължи на нѣкое възвишено сѫщество, което го посещава периодически. Докато това сѫщество е въ него, той ви обича. Щомъ се отдалечи отъ него, и любовьта му престава. Като не разбирате проявитѣ на любовьта, вие страдате, мѫчите се, недоволни сте отъ него. Загубването на любовьта е привидно. Следъ известно време възвишеното сѫщество отново ще го посети, и той пакъ ще прояви любовьта си къмъ васъ. Затова никога не мислете, че любовьта се прекѫсва. Тя е непреривна, минава отъ единъ човѣкъ на другъ, съ цель да даде на всѣки нѣщо, всички да повдигне. Радвайте се, когато любовьта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичатъ. Нѣкой съжалява, че го обичали, или че обичалъ. Когото и да сте обичали, или който и да ви е обичалъ, не съжалявайте. Малко или много, любовьта всѣкога дава нѣщо отъ себе си. Ако ви е обичалъ обикновенъ човѣкъ, и вие сте станали обикновенъ; ако ви е обичалъ нѣкой човѣкъ, повдигнатъ въ умствено отношение, вие сте станали талантливъ; ако ви е обичалъ нѣкой гений, и вие сте станали гениаленъ. Понеже всички хора иматъ известни сили, дарби и способности, това показва, че нѣкой ги е обичалъ. Любовьта преобразява, както този, който обича, така и онзи, когото обичатъ. Любовьта лѣкува всички болести. Тя не търпи слѣпи, глухи, нѣми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види въ човѣка, тя всичко изправя. Едно изисква любовьта — пълно довѣрие. Съмнявате ли се въ нея, тя се затваря за васъ и нищо не дава. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Въ познаването на Бога се крие разрешението на въпроса за безсмъртието. Познаването на нѣщата подразбира опитване. Когато опитате и познаете човѣка, обмѣната между васъ и него е правилна. Познаването на Бога подразбира познаване на великата козмична любовь. Щомъ Го познавашъ, ти Го любишъ, виждашъ Неговото присѫтствие навсѣкѫде и въ всичко. Природата оживява за тебе, и ти ставашъ едно съ нея. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато човѣкъ люби, съ него заедно любятъ всички хора, всички ангели и арахангели — цѣлото небе. Той се радва, понеже е станалъ проводникъ на любовьта. Каквото благо приеме отъ нея, той го предава и на другйтѣ сѫщества. Голѣма е свѣтлината на любовьта. Голѣмъ е огъньтъ и топлината ѝ. Каквито прѣчки срещне на пѫтя си, тя ги изгаря и разрушава. Който е ограденъ съ огъня на любовьта, нищо не може да се докосне до него. Той живѣе въ пълна безопасность. Радвайте се, когато окото на любовьта бди върху васъ. Нѣма сѫщество, за което окото на любовьта да не следи и да не мисли. Който иска да получи нѣщо повече отъ другитѣ, той самъ си създава нещастия. Всичко живѣе и се движи въ любовьта. Това, което наричаме Промисълъ, не е нищо друго, освенъ зоркото око на любовьта. Докато дойде до проявитѣ на Великата любовь, човѣкъ минава презъ различни форми, за да изучи и най-малкитѣ нейни прояви. Само така той ще придобие пълна и ясна представа за Цѣлото и за Неговитѣ прояви въ любовьта. Какъ ще проявите любовьта си къмъ бедния? — Като го нахраните. — Къмъ невежия? — Като го учите. — Къмъ болния? — Като му помогнете да оздравѣе. — Какъ ще проявятъ любовьта си две възвишени сѫщества, едно къмъ друго? Тѣ нѣматъ нуждитѣ на гладния, на невежия, на болния. Както се преливатъ водитѣ една въ друга, така се преливатъ душитѣ на възвишенитѣ сѫщества, които се любятъ. Водата отъ рѣкитѣ отива въ моретата и океанитѣ; часть отъ океанската и морска вода се изпарява, отива въ въздушното пространство, отдето пакъ слиза на земята, като вода, и отново се връща въ океанитѣ. Както между водитѣ става едно крѫгообръщане, така и между душитѣ на възвишенитѣ сѫщества става едно крѫговратно преливане. Любовьта е сила, която се дава свободно, безъ насилие и принуда. Който я получава, трѣбва да я разбира и цени. Не може ли човѣкъ да оцени любовьта, която му се дава, тя го напуща, безъ да загуби нѣщо. Тя веднага отива на друго мѣсто, дето я ценятъ, и тамъ свършва полезна работа. За да разбере и оцени Великата любовь, човѣкъ трѣбва да дойде до единството на живота, да схваща всички прояви като едно цѣло, нераздѣлно Начало. Тогава двама любещи ще обичатъ трети; тримата ще обичатъ четвърти; четирмата ще обичатъ пети и т. н. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. Този стихъ се отнася до любовьта. Когато влѣзе въ човѣка, любовьта постепенно замѣства старата, груба дреха съ нова, направена отъ мека, фина материя. Каменното сърдце се замѣства съ плътско, което е отзивчиво къмъ човѣшкитѣ страдания и мѫчнотии. Когато се докосне до нѣкой камъкъ, любещиятъ помага и на камъка, и на всѣки, който влѣзе въ контактъ съ него. Любовьта оставя своитѣ добри влияния навсѣкѫде. Ако нѣкой отчаянъ се допре до този камъкъ, отчаянието му веднага изчезва. Той възприема нѣщо отъ любовьта на онзи, който пръвъ се докосналъ до камъка. Човѣчеството едва сега се отправя къмъ козмичната любовь. Едва сега то влиза въ реалния животъ — въ живота на Великата, козмична любовь. * 8. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 10 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новиятъ свѣтъ Размишление. Душата е храмъ на истината, умътъ — светилище на мѫдростьта, сърдцето — олтаръ на любовьта. Богъ създаде свѣта на свѣтлината за очитѣ, свѣта на слуха — за ушитѣ, свѣта на уханието — за носа, свѣта на словото — за устата, работата — за рѫцетѣ, движението — за нозетѣ, тѣлото — за жилище на душата. Стариятъ човѣкъ бѣше създаденъ за живота и за движението. Новиятъ човѣкъ е създаденъ за любовьта и за знанието. Следователно, отъ живота къмъ любовьта! Отъ любовьта къмъ Бога! Само така човѣкъ познава, че Богъ е всичко въ свѣта. Ние не говоримъ за свѣта на тъмнината, въ която хората блуждаятъ, но за свѣта на свѣтлината, която отваря очитѣ на хората за ново познание на Бога. Ние говоримъ за свѣта на свѣтлината, въ която хората възкръсватъ. Богъ е вѣчна красота на живота. Богъ е вѣчно постижение на любовьта. Богъ е вѣчно изявяване на красотата — основа на доброто. Въ новия свѣтъ, който Богъ създава, всички хора се обединяватъ въ едно цѣло, за да живѣятъ въ любовьта. Вѣрни сѫ думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за душитѣ, които Го любятъ“. Богъ създаде вселената за душитѣ, да живѣятъ въ нея и да се радватъ на славата Божия, въ която Той ги е облѣкълъ. Христосъ казва: „И славата, която Ти ми даде, азъ я дадохъ на тѣхъ, за да бѫдатъ едно, както и ние сме едно“. (Иоана, 10 гл., 22 ст.). Като четатъ Евангелието, нѣкои религиозни хора искатъ да имъ се откриятъ великитѣ истини на живота. Какъ ще откриете на човѣка нѣщо, ако той държи очитѣ си затворени? Докато очитѣ му сѫ затворени, той нищо не вижда. Щомъ отвори очитѣ си, ще види всичко, каквото му се открива. Какво ще разбере за свѣтлината онзи, на когото очитѣ сѫ затворени? Каквото и да му се говори, нищо нѣма да разбере. За да учи и да придобива знания, човѣкъ трѣбва да отвори очитѣ и ушитѣ си за свѣтлината. Тя има и звукъ, който се възприема чрезъ ушитѣ. Звукътъ, звуковитѣ вълни носятъ Словото. Какво ще говорите на човѣкъ съ затворени уши? Който има очи и уши и не ги отваря, той е осѫденъ на страдания. Какво представятъ страданията за човѣшката душа? — Условия за растене и развиване. Когато страда, душата расте и се развива. Нейнитѣ мисли, чувства и способности се разцъвтяватъ. Тя се превръща въ цвѣтъ, който разнася надалечъ уханието си; завързва плодъ, който скоро узрѣва. Душа, която не страда, завинаги остава затворена пѫпка. Храни душата си съ зрѣлитѣ плодове на своя животъ, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодоветѣ на душата сѫ райски плодове, къмъ които всѣки се стреми. Едва сега хората се готвятъ да влѣзатъ въ реалния животъ, пъленъ съ красота и вѫтрешна сладость. Реалниятъ животъ наричаме още Божественъ животъ. Животътъ безъ сладость е горчевина. Животътъ безъ ухание е смрадь. Животътъ безъ красота е грозота. Днесъ се твори новъ свѣтъ, който се нуждае отъ нови условия, нови положения, които да станатъ плъть и кръвь на човѣка. Това наричаме реалность въ живота. Въ тази реалность, именно, човѣшката душа ще се изяви въ своята красота и величие. Когато ператъ нечистата риза, трѣбва ли да се плаче? Когато посѣватъ житното зърно въ земята, трѣбва ли да се плаче? Когато вършеятъ житото, трѣбва ли да се плаче? Когато удрятъ камъка, за да се извае отъ него хубава статуя, трѣбва ли да се плаче? „И явихъ имъ Твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта, съ която Си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ“. (Иоана, 10 гл., 26 ст.). Стариятъ човѣкъ изучава живота, а новиятъ — любовьта. Бѫдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате любовьта. * 7. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 28 юний, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новиятъ пѫть Размишление. Всички се питатъ, кой е правиятъ пѫть за постигане на добритѣ желания. — Единствениятъ правъ пѫть е пѫтьтъ на любовьта. Нѣкой иска да стане художникъ. Той може моментално да стане художникъ, но трѣбва да влѣзе въ областьта на художеството, дето се съединяватъ всички умове на художницитѣ. Ако не влѣзе въ тази область и не се свърже съ умоветѣ на художницитѣ, той пакъ ще рисува, но нѣма да направи нито една ценна картина. Ако искашъ да станешъ музикантъ, ще влѣзешъ въ областьта на музиката; ако искашъ да станешъ поетъ, ще влѣзешъ въ областьта на поезията; ако искашъ да станешъ философъ, ще влѣзешъ въ областьта на философията. Докато не влѣзе въ срѣда, съответна на неговитѣ желания, човѣкъ ще свири, ще пише, ще философствува, но никакъвъ музикантъ, никакъвъ поетъ, нито философъ може да стане отъ него. Влѣзе ли въ хармонична срѣда, човѣкъ постига лесно желанията си, съ малки усилия. Всѣка хармонична срѣда води къмъ любовьта. Затова казваме, че единствениятъ правъ пѫть за постигане на човѣшкитѣ желания е пѫтьтъ на любовьта. Този пѫть не е нито новъ, нито старъ; той не е нито мѫченъ, нито лесенъ. Красивъ е пѫтьтъ на любовьта. Отъ човѣка зависи да бѫде той лесенъ или мѫченъ. Какъ проявяватъ любовьта си повечето хора? Като обикнатъ нѣкого, тѣ му турятъ юларъ и седло, и казватъ: Дий! Това е мѫчниятъ пѫть на любовьта, защото заробва. Обаче, има хора, които, като обикнатъ нѣкого, освобождаватъ го. Тѣ махатъ юлара и седлото му и го пущатъ на свобода. Това е лесниятъ пѫть на любовьта. Значи, едни хора обичатъ и съ любовьта си заробватъ, а други — обичатъ и освобождаватъ заробенитѣ. Какво е положението на съвременнитѣ хора? — Постоянно се освобождаватъ. Тѣ сѫ потопени въ свѣта на любовьта, обиколени сѫ съ разумни сѫщества, които ги обичатъ и непрекѫснато ги освобождаватъ. Щомъ излѣзешъ отъ една мѫчнотия, това показва, че сѫ те освободили. Заробването е двояко: човѣкъ самъ се заробва, и други го заробватъ. Достатъчно е да обикнешъ нѣкого и да пожелаешъ да го обсебишъ, т. е. да го задържишъ за себе си, за да се заробишъ самъ. Въ това отношение, човѣкъ прилича на онази морска птица, която отдалечъ се хвърля въ водата, да грабне плячката си, но вмѣсто да извади рибата, тя пада въ водата и тамъ се удавя. Какво става? — Оказва се, че рибата е много голѣма, и птицата не може да я отнесе съ себе си. Докато се домогне до любовьта, която освобождава, човѣкъ минава презъ велика школа. Една млада, красива мома се явила при Господа, съ молба, да ѝ даде нѣщо, съ което да се прослави въ свѣта. Господъ чулъ молбата ѝ и я превърналъ въ дрѣнова прѫчка. Единъ учитель видѣлъ тази прѫчка и я взелъ, съ цель да наказва немирнитѣ ученици. Като я вдигалъ и слагалъ върху гърбоветѣ на непослушнитѣ ученици, красивата мома останала недоволна отъ службата, въ която била впрегната, и отишла при Бога да се оплаче. Богъ ѝ казалъ: Сега ще те направя лѣскова прѫчка. Намѣрилъ я единъ добъръ капелмайсторъ и я взелъ, да му служи при дирижиране. Въ скоро време капелмайсторътъ се прочулъ по цѣлия свѣтъ, всички говорили за неговитѣ успѣхи. Това задоволило и младата мома, която благодарила на Бога, че я направилъ лѣскова прѫчка. Следователно, докато хората изпълняватъ служба на дрѣнови прѫчки, да биятъ съ тѣхъ непослушнитѣ ученици, тѣ всѣкога ще бѫдатъ недоволни отъ живота си. Станатъ ли лѣскови прѫчки и влѣзатъ въ рѫката на добритѣ капелмайстори, тѣ ще се прославятъ и ще бѫдатъ доволни отъ живота си. Първоначално човѣкъ ще бѫде дрѣнова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на учителя, който възпитава непослушнитѣ ученици; после ще стане лѣскова прѫчка и ще влѣзе въ рѫката на добрия капелмайсторъ, чрезъ когото ще се прослави. Онѣзи ученици, които учительтъ е билъ и възпитавалъ съ дрѣнова прѫчка, ставатъ послушни, възпитани и влизатъ въ оркестъра на добрия капелмайсторъ, който ги дирижира съ лѣскова прѫчка. Така изминатиятъ пѫть придобива великъ смисълъ. Разумната природа възпитава своитѣ деца по различенъ начинъ, чрезъ различни методи, споредъ степеньта на тѣхното развитие, докато ги доведе най-после до пѫтя на истината и свободата, на мѫдростьта и свѣтлината. Единъ день, когато извървите този пѫть, вие ще се радвате и ще си казвате: Колко сме били неразумни! Да живѣемъ при такива богати условия и да роптаемъ! Влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, душата се радва на богати условия и възможности. Любовьта е пѫть на вѣчно обновяване и подмладяване, пѫть на вѣчно повдигане. Какво ще кажете за онази пѣвица, на която всички рѫкоплѣскатъ, която обсипватъ съ цвѣтя и подаръци? Тя е въ пѫтя на своето възлизане. Обаче, дойде друга, по-добра, по-млада, по-красива и измѣства първата. Тя е недоволна отъ положението си, защото слиза отъ върха, на който се е качила. Това е човѣшко гледане на нѣщата. Неизбѣженъ е пѫтьтъ на възлизането и на слизането, но, за да се ползува и отъ двата пѫтя, човѣкъ трѣбва да ги разбира. Възлизането радва човѣка, внася въ него радость и разширение. При слизането си, човѣкъ има страдания, които развиватъ въ него дълбочина; тя отговаря на височината, до която е стигналъ. Ако нѣма слизане, човѣкъ само ще се радва, но ще остане на едно и сѫщо мѣсто въ развитието си; нѣма да слѣзе долу, но и по-горе не може да се качи. Първата пѣвица трѣбва да се радва на успѣхитѣ на младата, за да не пресуши изворитѣ на своя талантъ. Само така тя си приготвя условия за по-голѣмъ възходъ и разцвѣтъ на своитѣ дарби и способности. Не може Човѣкъ да бѫде щастливъ, докато не желае щастието на всички хора. Съвременното човѣчество е дошло до новъ пѫть, а именно: едва сега то прави връзка съ Божията Любовь. Разумность се иска отъ сегашнитѣ хора. Защо? — Защото само разумниятъ, добриятъ и справедливиятъ могатъ да бѫдатъ носители на любовьта. Какво значи да бѫдешъ носитель на любовьта? — Да обичашъ и да те обичатъ. Разумность се иска отъ онзи, който обича, както и отъ онзи, когото обичатъ. Казватъ, че любовьта не вижда погрѣшкитѣ на хората. Ще излѣзе, че любовьта е слѣпа. Не, любовьта има много очи, тя всичко вижда, но никого не сѫди. Какъ да не вижда, че единъ човѣкъ е малъкъ, а другъ — голѣмъ? Трѣбва ли да мисли, че и малкото шише събира толкова вода, колкото и голѣмото? Като налѣе въ малкото шише единъ килограмъ вода, то веднага ще се напълни. Налива ли още вода, тя ще прелѣе. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, колко богатство може да събере въ себе си. Важно е, разумно да използувате богатството, което ви се дава, а не да се стремите къмъ придобиване на голѣми богатства. Любовьта е богатството, къмъ което се стреми човѣшката душа. Следователно, не е важно, колко богатство ще придобиешъ; важно е да го използувашъ, както за твоето благо, така и за благото на своя ближенъ. Какво правятъ нѣкои хора съ любовьта? Какъ постѫпватъ съ нея? — Както съ плодоветѣ на дърветата. Нѣкой откѫсне една ябълка отъ дървото и, ако не му хареса, веднага я изплюва. Това не е правилно. Преди да я откѫсне, той трѣбва да се спре предъ нея, да я разгледа, да разбере, ще му хареса, или не. Следъ това, ако му хареса, може да я откжѫсне. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ и съ любовьта. Тѣ се приближаватъ до този, до онзи, взиматъ по нѣщичко отъ тѣхъ и, ако не имъ хареса това, което сѫ взели, веднага го изплюватъ. Тази е причината, дето много хора сѫ недоволни отъ любовьта. Това сѫ пѫтищата на човѣшката любовь. Новъ пѫть се открива предъ човѣчеството — пѫтьтъ на Божията Любовь. Който влѣзе въ този пѫть, той става здравъ, уменъ и добъръ. Отличително качество на тази любовь е, че носи условия за постоянно растене. * 6. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 27 юний, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Прилагане на живитѣ числа Размишление. Като изучавате живитѣ числа, ще видите, че всѣко число има приложение въ живота. Въ основата на всѣко число влиза една дума, която има съдържание и смисълъ, които отговарятъ на самото число. Значи, всѣко число има отношение къмъ нѣщо. Напримѣръ, въ основата на числото едно влиза положителната частица „да“. Въ основата на числото две влиза отрицателната частица „не“. Въ основата на числото три влиза думата „съгласие“. Въ основата на числото четири влиза думата „работа“. Въ основата на числото петь влизатъ думитѣ „напредъ съ любовьта“. Когато дойдете до нѣща, които иматъ отношение къмъ васъ, вие трѣбва да мислите, да опредѣлите посоката на своето движение. Ако мисъльта ви е съгласна съ Божествената, ще вземете права посока и ще кажете „да“. Въ противенъ случай, ще кажете „не“. Отрицателната частица „не“ показва, че човѣкъ не трѣбва да измѣня пѫтя, по който върви. Ако си далъ обещание да служишъ на Бога, ще потвърдишъ обещанието си съ частицата „да“. Ако въ този моментъ ти дойде друго желание, което те отклонява отъ служенето, ще го отречешъ съ частицата „не“. Както и да те отклоняватъ отъ обещанието да служишъ на Бога, ти трѣбва да останешъ независимъ, непоколебимъ. Докато остава независимъ въ обещанията си къмъ Първата Причина, човѣкъ дава предимство на Божественото Начало въ себе си. Щомъ стане зависимъ отъ хората, той е въ областьта на човѣшкото. Който живѣе въ Божественото, той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да го измѣсти отъ поста, на който е застаналъ. Може да те измѣсти само Онзи, Който те е поставилъ на този постъ. Значи, само Богъ може да те измѣсти. Дойде ли другъ нѣкой да те смѣни, ще кажешъ: Не, не се мърдамъ отъ мѣстото си. При служене на Бога ще бѫдешъ положителенъ, ще казвашъ „да“. Като дойде човѣшкото, което иска да те отклони, ще кажешъ „не“. Следъ положителната частица „да“ иде съгласието на човѣка да върши това, което Богъ е опредѣлилъ. Значи, утвърдениятъ човѣкъ въ положителното е съгласенъ съ всичко, което Богъ е опредѣлилъ. Щомъ даде съгласието си, човѣкъ започва да работи за Бога. И най-после, той се вдъхновява въ работата си отъ мисъльта, че върви напредъ съ любовьта. Всички хора се стремятъ къмъ любовьта, но, въ края на краищата, оставатъ разочаровани. Защо? — Защото попадатъ на човѣшката любовь, която повече руши, по-малко гради. Божествената любовь е положителна и съграждаща. Като влѣзе въ нея, човѣкъ вижда, че Единствениятъ, Който обича и дава условия за растене, е Богъ. Той праща слънчевата свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества. Той изпраща хлѣба на човѣка. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Значи, хлѣбътъ иде отгоре, отъ слънчевата свѣтлина и топлина. И тъй, кажете ли въ душата си за нѣщо „да“, не отстѫпвайте отъ думитѣ си. Богъ каза на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, и той каза „да“; обеща, че ще изпълни Божията заповѣдь. Когато дойде изкусительтъ и го накара да яде, той не повтори думитѣ, казани предъ Бога, и се отрече. Ионъ пъкъ имаше желание да отиде на западъ, въ Испания, но Богъ му каза да не отива тамъ, а да отиде въ Ниневия, да проповѣдва на тамошнитѣ жители да се разкаятъ. Ионъ не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха въ морето. Тукъ го глътна китъ и трѣбваше да престои три деня въ утробата му; следъ дълга молитва, китътъ го изхвърли на брѣга. Ето защо, когато Богъ ти казва да вървишъ напредъ, върви и не мисли. И да има мѫчнотии, върви напредъ. Ако се върнешъ назадъ, мѫчнотиитѣ и опасноститѣ ще бѫдатъ по-голѣми, отколкото, ако вървишъ напредъ, по заповѣдь, дадена отъ Бога. Каквито мъчнотии да има напредъ, все ще ги преодолѣешъ. Върнешъ ли се назадъ, мѫчнотиитѣ ставатъ по-голѣми и по-непреодолими. Ионъ излѣзе отъ кита, следъ като обеща въ себе си, че ще изпълни Божията заповѣдь. Той изяви готовность къмъ послушание. Ако не слушашъ, смъртьта ще те погълне; слушашъ ли, смъртьта ще те изхвърли вънъ отъ себе си, както китътъ изхвърли Иона на брѣга. Богъ създаде човѣка въ шестия день — день на усилена дейность, день на създаване на новъ човѣкъ. Задачата на сегашния човѣкъ се заключава въ това, да слуша и да гледа, какво Богъ създава днесъ, въ самия човѣкъ. Новъ човѣкъ се създава! Той е човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога — човѣкътъ на новия животъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 5. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 26 юний, 1942 г. 5 ч. с.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ числа Размишление. Често се говори за числата, освенъ като числени стойности, още и като живи величини. Живитѣ числа се дѣлятъ на категории: отъ 1–10 сѫ числа отъ Божествения свѣтъ; отъ 10–100 — отъ ангелския свѣтъ; отъ 100–1,000 — отъ човѣшкия свѣтъ; отъ 1,000– 10,000 — отъ животинския свѣтъ; отъ 10,000 –100,000 — отъ растителния свѣтъ и отъ 100,000–1,000,000 — отъ минералния свѣтъ. Мислете върху живитѣ числа и върху значението имъ въ живота. Подъ думитѣ „живи числа“ разбираме такива числа, които, за всѣки даденъ случай, могатъ да услужватъ на човѣка. Числата иматъ значение, не само когато опредѣлятъ нѣкаква числена стойность, но и когато опредѣлятъ посоката на нѣщата. Не е все едно, дали единицата е надѣсно, налѣво, нагоре или надолу отъ човѣка. Ако е надѣсно, тя означава изгрѣвъ, налѣво — залѣзъ, нагоре — зенитъ, а надолу — полунощь. Четиритѣ посоки на физическия свѣтъ — изгрѣвъ, залѣзъ, зенитъ и полунощь не сѫ само механически точки или положения, но тѣ представятъ още и четири процеси, фази или състояния, презъ които минава съзнанието. Отъ това гледище, ако кажемъ, че нѣкой човѣкъ е отишълъ налѣво, имаме предъ видъ залѣзъ на слънцето. Ще прочета 1. глава отъ Битието. „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. (—1 ст.). — При числото едно Богъ създаде небето и земята — първата стѫпка надѣсно. „А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната, и Духъ Божи се носѣше върху водата“. (— 2 ст.). — При числото две земята е била неустроена и пуста — първата стѫпка налѣво. И рече Богъ: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. (— 3 ст.). — При числото три се явява свѣтлина — първата стѫпка нагоре — зенитътъ на слънцето. При това състояние, въ съзнанието на човѣка проблѣсва идеята, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. „И видѣ Богъ виделината, че бѣше добро; и разлѫчи Богъ виделината отъ тъмнината“. (— 4 ст.). При числото четири човѣкъ съзнава, че виделината е добро нѣщо. Това число представя службата, която човѣкъ трѣбва да върши. То е число на служенето. „И нарече Богъ виделината День, и тъмнината нарече Нощь. И стана вечерь, и стана утро, день първи“. (— 5 ст.). — Въ съзнанието на човѣка има свѣтлина и тъмнина — день и нощь. Деньтъ означава дева, младость, а нощьта — покой, старость. Въ числото петь се е родила първо девата, младостьта. Деньтъ дава условия за проява на дейностьта, на енергията; нощьта дава условия за почивка, тя носи покой и тъмнина. Нощьта означава още старость, т. е. примиряване на човѣка съ противоречията. Старостьта е крайниятъ предѣлъ на противоречията. Следователно, за да се примири съ противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да остарѣе. Между младостьта и старостьта има известенъ периодъ отъ време. Ето защо, за да се примири съ противоречията, човѣкъ непремѣнно трѣбва да мине по-кѫсъ или по-дълъгъ периодъ отъ време. Примиряването, справянето съ противоречията или разрешаването имъ не става изведнъжъ. Какъвъ смисълъ иматъ за васъ прочетенитѣ стихове? Какво отношение иматъ тѣ къмъ сегашния ви животъ? Ако знаете, какъ Богъ е създалъ и устроилъ небето и земята, ще знаете, какъ да създадете и вашия външенъ и вѫтрешенъ свѣтъ. Това знание се крие въ живитѣ числа. Питагоръ е открилъ на ученицитѣ си значението на живитѣ числа само отъ 1–4, а на васъ се откри значението и на числото петь, защото времената сѫ усилни. Бѫдете доволни на това, което досега ви се е открило, и на онова, което предстои да се открие въ бѫдеще. Това, което днесъ ви се откри, представя пѫтя, по който идатъ Божиитѣ благословения. Вие трѣбва да изучавате този пѫть и да го следвате. День и нощь, свѣтлина и тъмнина. Тъмнината е свързана съ страшни нѣща: съ змии, съ тигри, съ лъвове, съ земетресения, съ смърть. Свѣтлината и тъмнината сѫ процеси, които ставатъ въ съзнанието. Ако ги разглеждате само като външни, механически процеси, тѣ губятъ смисъла си. Сѫщо така и процеситѣ смърть и животъ не сѫ само външни, механически, но и вѫтрешни, съзнателни процеси, Казватъ за нѣкого, че е умрѣлъ. Това не е механически процесъ, но органически. Той е посаденъ въ земята, и следъ време ще израсте, т. е. ще възкръсне. Ако не умре, човѣкъ не може да възкръсне. Смърть и възкресение сѫ два процеса, които ставатъ въ съзнанието на човѣка. Който е умрѣлъ, само той има възможность да възкръсне; който не е умрѣлъ, не може да възкръсне. Да умрешъ, това значи, да минешъ презъ най-страшнитѣ противоречия и тогава да възкръснешъ. Ионъ прекара три деня въ утробата на кита и следъ това възкръсна. Когато Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, той се отказа, видѣ му се страшно. Но, като прекара три деня въ утробата на кита, видѣ, че има нѣщо по-страшно отъ задачата, която Богъ му възложи. Поглъщането на Иона отъ кита не е обикновена смърть, но минаване, отъ свѣтлина въ тъмнина. Това е все едно да паднешъ отвисоко въ нѣкоя пропасть. Обратниятъ процесъ е изкачване, излизане на свѣтлина, или възкресение. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще умрешъ“. Богъ заповѣда на Адама да не яде отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но той не послуша, наруши Божията заповѣдь. Богъ заповѣда на Иона да отиде въ Ниневия да проповѣдва, но и той не изпълни заповѣдьта. И двамата изгубиха добритѣ условия на живота и влѣзоха въ смъртьта. Адамъ напусна рая, а Ионъ влѣзе въ утробата на кита. И двамата минаха отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ животъ въ смърть. За една ябълка Адамъ и Ева изгубиха рая. Ябълката може да е била красива, но отрова криела въ себе си. Който яде отъ плодоветѣ на тази ябълка, непремѣнно ще умре. За да се спаси, той трѣбва да повърне. Адамъ пристѫпи Божията заповѣдь и се скри. Дълго време Богъ го търсѣше въ рая, но Адамъ мълчеше — за пръвъ пѫть той приложи мълчанието. Най-после Богъ го намѣри и го запита: Адаме, защо се криешъ? — Убояхъ се, Господи, отъ лицето Ти. Разговорътъ между Бога и Адама е разговоръ на душата съ своя Създатель. Излизането на Адама отъ рая представя началото на човѣшкия животъ, а връщането му въ рая — краятъ на този животъ. Влѣзе ли човѣкъ отново въ рая, страданията преставатъ за него, и той влиза въ новия животъ — въ живота на веселието и на радостьта. Раятъ на земята се намира въ полюситѣ — въ северния и въ южния полюси. Мѫжътъ живѣе на северния полюсъ, а жената — на южния. Значи, раятъ на Адама се намира на северния полюсъ, а раятъ на Ева — на южния полюсъ. Северниятъ полюсъ представя още умствения свѣтъ, а южниятъ — духовния. Това сѫ символи, чрезъ които си служимъ за изяснение на известни идеи. Като се говори за рая, въ ума на човѣка изпъква, като контрастъ, понятието за ада, за грѣха. За него не трѣбва да се мисли и да се говори много. Защо? — Защото чистата кърпа лесно става нечиста. Достатъчно е да я прехвърлите нѣколко пѫти презъ рѫцетѣ си, и тя става нечиста. Следъ това трѣбва да я перете. Не се чисти лесно грѣхътъ. Той е каль, която крие произхода си въ далечното минало. Само Провидението е въ състояние да я премахне. Само Провидението е въ състояние да изработи нѣщо ценно отъ нея. Голѣми знания трѣбва да притежава човѣкъ, за да освободи съзнанието си отъ петната на грѣховната каль. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, или отправишъ къмъ него кривъ погледъ, трѣбва да направишъ голѣми усилия, докато освободишъ съзнанието си отъ тъмнината, която го е засѣнчила. За да се справи съ грѣха, човѣкъ трѣбва да повдигне съзнанието си и да влѣзе въ новия животъ. Време е вече хората да излѣзатъ отъ сегашното си положение, да се откажатъ отъ старитѣ разбирания, отъ критиката, която повече ги спъва, отколкото ги освѣтява. Изучавайте свѣта, който Богъ е създалъ, безъ да го критикувате. Задачата на човѣка е да учи и да прилага наученото, да разбере смисъла на живота и предназначението си като човѣкъ, — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 4. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 25 юний, 1942 г. 5 ч. с.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възходещиятъ пѫть Размишление. Иоана 10:1—15. Божествениятъ свѣтъ е свѣтлина, свѣтъ на редъ и порядъкъ, свѣтъ на вѣчна Божествена хармония, която свѣтлитѣ души разнасятъ изъ вселената, създадена отъ Бога за проява на своята слава и величие. Свѣтъ безъ свѣтлина е свѣтъ на безпорядъкъ и безредие — свѣтъ, който се нуждае отъ Божествената рѫка. Свѣтътъ на безводието и свѣтътъ на сухотата е свѣтъ, който се нуждае отъ Божия миръ, отъ живота на радостьта. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки въ живота, за да направишъ добро. Използувай услугитѣ на малкитѣ случки, за да постѫпишъ справедливо къмъ своята душа, която носи бремето на всички души. Използувай услугитѣ на малкитѣ, ежедневни случки въ живота, за да проявишъ своята разумность. Само така душата уяква въ доброто, въ справедливостьта и въ разумностьта. И най-малката случка дава потикъ къмъ доброто, което иде отъ Бога; най-малката случка дава потикъ къмъ справедливостьта; най-малката случка дава потикъ къмъ разумностьта. Всѣко нехайство къмъ доброто, къмъ справедливостьта и къмъ разумностьта сѫ причина за страданията въ човѣшкия животъ. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ доброто. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ справедливостьта. Страдашъ, защото си нехаенъ къмъ разумностьта. Напусни калния пѫть на живота, дето всичко е въ мъгла, и тръгни по възходещия пжть на любовьта. Не презирай малкитѣ цвѣтенца, които срѣщашъ на пѫтя си. Не презирай роснитѣ капчици, които виждашъ по завѣхналитѣ листа. Не презирай цвъртенето на малкитѣ птички, които се разговарятъ помежду си. Не отхвърляй и най-малката пѣсень на свѣтлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугитѣ си на малкия бръмбаръ, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на колѣното ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носишъ. Благодари, не за хапливитѣ мухи, които хапятъ, но за малкитѣ бръмбарчета, които милватъ. Хапливитѣ мухи сѫ лошитѣ хора, а малкитѣ бръмбарчета — добритѣ хора. Говори ясно и отчетливо, не бѫди гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който седи на два стола, е гъгнивъ. Всѣки човѣкъ, който не знае, какъ да постѫпва, е несретникъ. Въ свѣта на доброто и на злото, въ който живѣешъ, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство съ злото. То е най-тежкиятъ товаръ, който можешъ да понесешъ; най-тежката работа, която можешъ да свършишъ; най-трудното учение, което можешъ да постигнешъ; най-голѣмитѣ изненади, които можешъ да срещнешъ. Злото има само единъ приятель — любовьта. Запознай се първо съ приятеля на злото — съ любовьта, а после и съ самото зло.. Не бутай огъня съ пръстъ, но съ дилафъ. Свѣтътъ на доброто и на злото е Божественъ свѣтъ. Не влизай преждевременно въ този свѣтъ — тамъ не ти е мѣстото. Докато не разполагашъ съ знанието и силитѣ на напредналитѣ и разумни сѫщества въ Божествения свѣтъ, ти всѣкога ще страдашъ. Страдание, което не може да се използува, е спънка за душата. Страдание, което може да се използува, е подвигъ за душата. Радвай се на малкитѣ блага, които Богъ ежедневно и непреривно ти изпраща, за да се укрепишъ въ пѫтя, който води къмъ любовьта. Когато влѣзешъ въ предѣлитѣ на любовьта, тя ще открие предъ тебе красотата на Божествения свѣтъ. Безъ любовьта Божественитѣ блага сѫ непостижими. Съ любовь Божественитѣ блага представятъ нишки, отъ които цѣлиятъ животъ е изтъканъ. Духътъ е Онзи, Който съ своята свѣтлина тъче добрия животъ на човѣка. Ходи въ свѣтлината на Духа, за да те благослови Господъ. Използувай допирнитѣ точки на свѣтлината. Използувай възможноститѣ на свѣтлината. Обръщай внимание на най-малкия лъхъ на свѣтлината, за да откриешъ незнайнитѣ пѫтища на живота. Въ тѣхъ се криятъ Божиитѣ радости, които слизатъ отъ небето. Земята е мѣсто на Божиитѣ съкровища, отъ които ти се ползувашъ ежедневно. Тамъ и прахътъ е толкова цененъ, колкото и златото. Думата „прахъ“ е смислена. На български езикъ тя има две значения: сѫществителното „прахъ“ и глаголътъ „прахъ“. Човѣкъ пере, за да премахне праха. Всѣко напрашено нѣщо трѣбва да се изчисти. Думата „прахъ“ е свързана съ понятието чистота. Думата „чистота“ пъкъ е свързана съ Божествения свѣтъ. Значи, прахътъ води къмъ чистота, а чистотата — къмъ Божествения свѣтъ. Въ разумния свѣтъ прахътъ е цененъ, както златото, както скѫпоценнитѣ камъни, както сладкитѣ плодове, както чистата течаща вода. Прахътъ е перото, съ което е написанъ земниятъ животъ. Ако го обичашъ, той е единенъ; ако не го обичашъ, той се разединява и ти създава мѫчнотии. Не презирай мѫчителя си. Обичай го, защото чрезъ него ти ще се върнешъ при Бога. Работи съзнателно и разумно върху себе си, за да се справишъ съ праха и да се освободишъ отъ него. За предпочитане е да се справяшъ съ праха, отколкото да заемашъ най-високото положение въ свѣта. Да царувашъ, безъ да си се справилъ съ праха, това е суета на живота. Да царувашъ, следъ като си се справилъ съ праха, ти си въ радостьта на живота. Ако се радвашъ, много е прахътъ въ живота ти; ако скърбишъ, малко е твоятъ прахъ. Прахътъ пѣе своята пѣсень на живота, отъ чиито частици е произлѣзълъ той. Посрѣщайте съ радость Словото Божие, което влиза въ вашитѣ души. Словото Божие носи Божественитѣ блага. Каквото и да се случва въ живота ви, добро или зло, радвайте се. Богъ ще превърне всичко на добро. Тамъ, дето е Богъ, смърть и животъ сѫ едно. Пребѫдвайте въ Бога, за да пребѫдва и Той въ васъ. Изучавайте ценнитѣ думи на любовьта. Изучавайте Словото, което иде отъ Бога. * 3. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, на 23 юний, 5 ч. с. 1942 г.

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единното и недѣлимото Размишление. „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ“. (Матея, 5 гл., 4 ст.). — Кого утешаватъ? — Нажаления. Който никога не е билъ нажаленъ, не може да се утешава. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. (Матея, 5 гл., 5 ст.). — Защо кроткиятъ ще наследи земята? — Защото само на кроткия може да дадешъ нѣщо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари. „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. (Матея, 5 гл., 6 ст.). — Който не гладува и жадува за правдата, не може да бѫде здравъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“. (Матея, 5 гл., 7 ст.). — Искате ли да ви милватъ, бѫдете милостиви. Който не е милостивъ, не може да бѫде помилванъ. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. (Матея, 5 гл., 8 ст.). Съ други думи казано: Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ любовьта, въ нейната слава и величие. Който не е чистосърдеченъ, той не може да види любовьта. Щомъ не вижда любовьта, той ходи въ тъмнина и всѣкога се спъва. Съвременнитѣ хора се спъватъ, защото не виждатъ любовьта. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“. (Матея, 5 гл., 9 ст.). — Какъвъ трѣбва да бѫде миротворецътъ? — Силенъ. Слабиятъ не може да бѫде миротворецъ. Той иска миръ, а се страхува да не го изнудятъ. Обаче, силниятъ носи миръ, затова ще се нарече Синъ Божи. „Блажени гоненитѣ заради правдата, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 10 ст.). — Каквото царство искашъ, ще бѫдешъ за него гоненъ. За да извадите житното зърно отъ класа, трѣбва да го гоните съ коне на хармана. Конетѣ, които тъпчатъ житото, представятъ противоречията въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. Житото трѣбва да мине презъ много противоречия, за да излѣзе отъ него доброкачествено зърно. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 3 ст.). — Кой е нищъ духомъ? — Който не влага духа си въ земни работи. Не впрѣгай духа си въ земни работи подобно на земедѣлеца, който впрѣга вола въ колата си и го кара да оре. При това положение, както волътъ не може да бѫде свободенъ, така и духътъ не може да бѫде господарь на царството небесно. Бѫдете, прочее, нищи духомъ, за да бѫдете вънъ отъ ограниченията на материалния свѣтъ. Нищиятъ духомъ не иска нищо отъ материалния свѣтъ, и затова е свободенъ отъ неговитѣ връзки. — Може ли да се живѣе безъ материални блага? — Щомъ живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага, но не трѣбва да се свързва съ тѣхъ. Кой е занесълъ нѣкакво материално благо съ себе си на онзи свѣтъ? Никой нищо не е занесълъ. Даже косъмъ не можете да занесете на онзи свѣтъ. Единъ младъ момъкъ се оженилъ за една мома, която постоянно се кичела съ жълтици. Като гледалъ жълтицитѣ, той си мислѣлъ, че сѫ отъ чисто злато, и се радвалъ, че се осигурилъ. Какво излѣзло въ края на краищата? Жълтицитѣ били фалшиви. Земниятъ животъ е пъленъ съ фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи съ фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя. Дръжте въ ума си мисъльта: реално е само това, което върви следъ васъ. Ако паритѣ вървятъ следъ васъ, тѣ сѫ живи, тѣ сѫ реални величини; ако не ви следватъ, тѣ сѫ фалшиви, нереални, на тѣхъ не може да се разчита. Не само момата трѣбва да носи жълтици, но и момъкътъ. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата ѝ три жълтици: едната да излиза отъ любовьта, втората — отъ мѫдростьта и третата — отъ истината. Ако не окачи тритѣ жълтици на врата ѝ, работитѣ имъ нѣма да вървятъ добре. Когато проповѣдвате на нѣкого, пакъ трѣбва да окачите тритѣ жълтици на врата му. Какво означаватъ тритѣ жълтици? — Тритѣ добродетели: любовьта, мѫдростьта и истината. Благодарение на тѣхъ, разумнитѣ сѫщества създадоха очитѣ, ушитѣ и устата на човѣка. Понеже тѣ ни обичатъ, любовьта ни създаде устата, мѫдростьта — ушитѣ, а истината — очитѣ. Кой ни създаде носътъ? — Богъ. Той го създаде, за да приемаме уханието на цвѣтята. Синоветѣ на мѫдростьта пъкъ ни създадоха рѫцетѣ и краката. Онѣзи отъ васъ, които сѫ дошли на планината, мислятъ, че сѫ сами, че нѣма никой около тѣхъ. Тѣ се заблуждаватъ, много сѫщества има около тѣхъ: слънцето, въздухътъ, водитѣ, камънитѣ. Ще кажете, че тѣ не сѫ живи, нищо не разбиратъ. Който мисли така, той се намира въ илюзиитѣ на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите въ това, трѣбва да минете презъ илюзиитѣ, да видите, че тѣ нѣматъ това съдържание, което влагате въ тѣхъ. Докато дойде до мѫдростьта на живота, до истинската свѣтлина, детето трѣбва да мине презъ нѣколко училища. То постѫпва първо въ основното училище, дето учителитѣ му откриватъ буквитѣ; после го учатъ да срича, да образува цѣли думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смѣта, детето влиза въ прогимназията, после въ гимназията и най-после въ университеть. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживѣва за човѣка, и той гледа на нея като на нѣщо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другитѣ хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думитѣ, не може да говори; който не разбира законитѣ на живота, нѣма правилно отношение къмъ нѣщата, не може да решава задачитѣ си. Като не разбирать законитѣ на живота и не знаятъ, какви връзки и отношения сѫществуватъ между душитѣ, мнозина се оплакватъ, че никой не ги обича. Тѣ не подозиратъ, че всички разумни сѫщества ги обичатъ. Нѣма разумно сѫщество въ свѣта, което да не ви обича. Всѣки моментъ тѣ ви донасятъ нѣкакъвъ подаръкъ, турятъ го тихо предъ васъ и незабелязано си отиватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да приеме подаръцитѣ на любовьта на време. Увлѣче ли се нѣкѫде, веднага ще дойдатъ около него ненапреднали сѫщества, които ще взематъ подаръцитѣ за себе си. Като знаете това, бѫдете будни, да се освободите отъ неразумнитѣ сѫщества около васъ, да получите подаръцитѣ на любовьта и правилно да ги използувате. Какъ ще се освободите отъ тѣзи сѫщества? — Като ги приспите. Щомъ заспятъ, вие сте свободни и лесно ще се справите съ благата, които ви се даватъ. Като се събудятъ, вие можете да имъ дадете, каквото искате. Коя е причината, дето човѣкъ усѣща нѣкога сърдцето си праздно, като че нищо нѣма? — Мравкитѣ, които всичко изяждатъ, и мишкитѣ, които всичко изгризватъ. Тѣ се интересуватъ отъ външни нѣща и ги нападатъ. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ има такива сѫщества въ себе си, вижте го, накѫде гледа, като говорите съ него. Ако поглежда надѣсно и налѣво, той търси да намѣри нѣщо за ядене, както и начинъ, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тѣзи сѫщества сѫ го нападнали. Той говори, но отъ време на време пресича мисъльта си. Обаче, каквото и да виждате въ събеседника си, трѣбва да мълчите, както мълчатъ камънитѣ, които присѫтствуватъ заедно съ васъ. И тѣ слушатъ, но мълчатъ. Около васъ има много слушатели — камънитѣ, вѣтърътъ, слънцето и др. Най-малко 12,000 слушатели има тукъ. Да имате толкова слушатели, това значи, да присѫтствувате на най-голѣмия съборъ въ свѣта. Обаче, тѣ могатъ да се събератъ въ единъ лешникъ, но могатъ да заематъ и цѣлото пространство. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣка. И той е малъкъ и голѣмъ. Като духъ, може да заеме голѣмо пространство; като човѣкъ, дошълъ на земята въ плъть, той може да се смали. Като се фотографира, човѣкъ става малъкъ, едва се вижда. И тъй, човѣкъ живѣе въ пространството като духъ, и на земята — като плъть. И въ двата случая той е потопенъ въ любовьта на свѣтлитѣ, разумни сѫщества. Етерътъ, както и висшитѣ свѣтове, сѫ населени съ сѫщества, които иматъ известно отношение къмъ насъ. Каквото е отношението на въздуха къмъ водата, по гѫстота, такова е отношението на етера къмъ въздуха. Има срѣди по-рѣдки и отъ етера. По отношение на тѣхъ, етерътъ е гѫста, плътна маса. Свѣтлината се плъзга по повръхнината му като по плоскость. Коя е причината за слизането на свѣтлината къмъ земята? — Нѣкакво напрежение или импулсъ. Както сгѫстениятъ въздухъ се стреми да се разшири и да заеме голѣмо пространство, така и свѣтлата ангелска мисъль се стреми да се разшири, да заеме голѣмъ обемъ и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъль като свѣтлина и я използуваме. Свѣтлината, която получаваме, не е нищо друго, освенъ подаръкъ отъ любовьта. Значи, човѣкъ се крепи и живѣе, благодарение на любовьта на разумния свѣтъ. Който не разбира проявитѣ иа любовьта, той изпада въ голѣми противоречия. Той търси човѣкъ да го обича, и като намѣри такъвъ, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовьта. Не мислете, че ако нѣкой обича и васъ, и други, ще изгубите неговата любовь. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любовь. Ако две кѫщи сѫ обърнати на изтокъ, иматъ еднакво число голѣми прозорци, тѣ ще се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, т. е. ще приематъ едно и сѫщо количество свѣтлина. Сѫщото се отнася и за любовьта. Помнете: Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества, съвършени или несъвършени. Любовьта на Бога е вѣчна и неизмѣнна. Едного обичатъ повече, защото се отворилъ повече за свѣтлината и за любовьта и приема повече. Другъ се затворилъ, затова получава по-малко — отъ него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече свѣтлина и топлина. Въ сѫщность, Богъ обича еднакво и двамата. Ако се отворятъ еднакво, ще получатъ еднакво. Освободете се отъ заблуждението да мислите, че Богъ, като обича всички сѫщества, намалява любовьта си къмъ васъ. Любовьта на Бога, или на кое и да е сѫщество, къмъ васъ е специфична. Когото и да възлюби, освенъ васъ, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовьта Му къмъ васъ — тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичатъ, да се радвате. Радвайте се на проявитѣ на любовьта къмъ едного или къмъ всички. Любовьта е единна и недѣлима. Единственото нѣщо, което не се дѣли, е любовьта. Любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество е и твоя любовь. Любовьта има еднакво отношение, както къмъ едного, така и къмъ всички. Който обича единъ волъ, обича и човѣка. Когато младиятъ момъкъ се влюби, става мекъ, нѣженъ и къмъ животнитѣ. Ако преди това е бодѣлъ вола съ остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волътъ е живо сѫщество, което се нуждае отъ любовь, както и неговата възлюбена. Защо биятъ човѣка? — По две причини: или за безлюбието му, или за любовьта му къмъ другитѣ хора. Единъ баща изпратилъ своя своенравенъ синъ на училище и казалъ на учителя му: Моятъ синъ е много упоритъ и своенравенъ. Когато се провини въ нѣщо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрѣшки е направилъ и колко тояги му се падатъ, та като дойда при васъ, сложете тоягитѣ върху моя гръбъ. Следъ това се обърналъ къмъ сина си съ думитѣ: Синко, бѫди внимателенъ, за да се товарятъ по-малко тояги върху гърба ми. Тукъ бащата понася бой и страдания отъ любовь къмъ сина си. Понеже го обича, не иска да го биятъ. Като биятъ сина, бащата би страдалъ повече, затова предпочита да бѫде битъ вмѣсто сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовьта ви къмъ нѣкого ви причинява страдания, безъ той да ги желае. Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на любовьта му. За да опита силата на неговата любовь, момата казала: Ще те обикна, ако извадишъ сърдцето на майка си и ми го донесешъ въ кутия. Момъкътъ изпълнилъ желанието ѝ. Извадилъ сърдцето на майка си, турилъ го въ кутия и хукналъ къмъ възлюбената си съ радость, че ще има вече любовьта ѝ. Въ бързината си, той се спъналъ и ударилъ силно крака си. Въ този часъ още сърдцето тревожно запитало: Синко, удари ли се? Коя е причината за страданията въ човѣшкия животъ? — Желанието на хората да дѣлятъ любовьта. Каквито усилия да правите, любовьта остава единна и недѣлима. Който се опитва да я дѣли, той самъ се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовьта причинява страдания на онѣзи, които искатъ да я раздѣлятъ и не разбиратъ, че тя е недѣлима. Любовьта носи радость на онѣзи, които я разбиратъ и знаятъ, че тя е единна и недѣлима. Който не разбира любовьта, влага въ нея качества съвършено различни на нейното естество. Тѣ играятъ роля на утайки, които тя туря на работа и, въ края на краищата, отъ тѣхъ излиза нѣщо ценно. Любовьта носи и безлюбието въ себе си и го туря на работа. Като се говори за неразбиране на любовьта, дохождаме до пророцитѣ и виждаме, че и тѣ не сѫ я разбирали напълно. Тѣ се обръщали къмъ евреитѣ съ думитѣ: „Богъ завинаги ще ви изхвърли отъ лицето си“. Обаче, не излѣзло така. Достатъчно е било да се разкаятъ, за да имъ прости Богъ. Това показва, че пророцитѣ не сѫ разбирали всѣкога Божията Любовь. Мнозина се запитватъ, защо страдатъ, щомъ Богъ ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовьта, на Бога, човѣкъ е изложенъ на страдания. Следъ това той приписва на любовьта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовьта, но въ всичкитѣ си прояви тя остава единна и недѣлима. Безбройни сѫ проявитѣ на любовьта, разнообразни сѫ формитѣ, чрезъ които тя се проявява, но задъ всичко това стои единната и недѣлима Божия Любовь. Земедѣлецътъ може да посади житното зърно по различни начини, но резултатътъ ще бѫде единъ и сѫщъ — житното зърно ще израсте и ще даде плодъ. Каквито и да сѫ проявитѣ на любовьта, тѣ сѫ еднакво ценни. Едни отъ тѣхъ даватъ веднага плодъ, а други — следъ повече или по-малко време. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 2. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера на 22 юний, 5 ч. с. 1942 г

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опорни точки на живота Размишление. Днесъ повечето хора се стремятъ къмъ голѣми нѣща. Тѣ знаятъ, че въ механическия свѣтъ голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а въ органическия се увеличаватъ; въпрѣки това, тѣ пакъ се стремятъ къмъ голѣмото. Голѣмото трѣбва да се смалява, за да бѫде достжпно; малкото трѣбва да расте и да се уголѣмява, за да се познае и изучи. Човѣкъ се ражда малъкъ и постепенно расте, става голѣмъ, за да се познае. Семето, което се посажда въ земята, е малко, но следъ известно време то пораства и отъ него излиза голѣмо дърво. Презъ лѣтото пороитѣ се смаляватъ, а семената растатъ, ставатъ голѣми. Когато човѣкъ си въобрази, че е по-голѣмъ, отколкото е въ действителность, той започва да се смалява. Този процесъ се извършва незабелязано. За да стане безболезнено, човѣкъ трѣбва да се смалява съзнателно. Като се обръща къмъ Израилския народъ, Христосъ казва: „Не бой се, мало стадо, Отецъ е благоволилъ да ти даде царство". Той не казва „не бой се, голѣмо стадо", но казва „мало стадо“. Като знае закона за смаляването и уголѣмяването, човѣкъ не трѣбва да се стреми да стане голѣмъ. Да се стремишъ къмъ голѣмото, това значи, всѣки моментъ да се натъквашъ на противоречия. Всички спорове и недоразумения въ живота ставатъ все между голѣми хора, за голѣми нѣща. Когато спороветѣ и недоразуменията престанатъ, тогава ще дойде любовьта. Затова се казва, че любовьта иде последна. Животъ, който не е озаренъ отъ любовьта, остава завинаги въ тъмнина. Знае се при това, че въ тъмнината нищо не расте. Следователно, искате ли да се ползувате отъ условията на живота, стремете се къмъ любовьта, която всичко озарява и повдига. „Който не влиза презъ вратата на кошарата на овцетѣ, но прелазя отдругаде, той е крадецъ и разбойникъ“. (Иоана, 10 гл., 1 ст.). На какво може да се уподоби крадецътъ? — На голѣмството въ човѣка. То прави човѣка вѫтрешно недоволенъ и го заставя да краде. Въ човѣка има едно голѣмо сѫщество, което постоянно роптае и критикува. Кой каквото му даде, все недоволно остава. То навсѣкѫде вижда погрѣшкитѣ и казва: Това не е добре направено, не трѣбва да бѫде така. То се спира върху отрицателнитѣ прояви въ живота и ги критикува. Ако рече да се произнася за свѣта, ще каже, че Богъ не го е създалъ добре, не е предвидилъ всичко. Голѣмото има нѣкакъвъ планъ за създаването на свѣта, но заставятъ ли го да приложи своя планъ, вотъ? — Докато любовьта е въ човѣка. За да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да пази любовьта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно къмъ нея, тя го напуща. Страшно е положението на човѣка, когото любовьта напуща. Щомъ тя го напусне, животътъ му се прекратява. Това показва, че между живота и любовьта сѫществува тѣсна връзка. Пазете любовьта въ себе си, да не изпаднете въ противоречията на живота, да не изгубите своя вѫтрешенъ миръ и доволство. Кѫде е любовьта? — Навсѣкѫде. Нѣма мѣсто въ свѣта, дето любовьта да не присѫтствува. Нѣма сѫщество въ свѣта, което любовьта да не е посетила. Заблуждението на човѣка се заключава въ това, че той търси любовьта на специфично мѣсто и при специфични условия. Любовьта е навсѣкѫде и въ всичко. Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че любовьта не ги е посетила. Причината за това е въ самитѣ тѣхъ. Тѣ очакватъ любовьта да ги посети, тя да имъ дойде на гости. Това е невъзможно. Любовьта е дошла вече въ свѣта. Който я търси, самъ трѣбва да отиде при нея. Мислите ли другояче, вие сами си създавате противоречия. Да очаквате любовьта да ви дойде на гости, това е все едно да очаквате слънцето да ви посети. Станете рано и го посрещнете. Отворете прозорцитѣ си, и то ще ви озари. Днесъ и вие излѣзохте да посрещнете слънцето, но не говидѣхте — малъкъ облакъ го засѣнчи. Това не е противоречие, защото слънцето изгрѣ и задъ облака. Не сѫ страшни облацитѣ; страшно е, ако слънцето изчезне отъ хоризонта и престане да изгрѣва. Ако днесъ не сте го видѣли, утре ще го видите. Тази сутринь на върха сте дошли всичко седемь души. Числото седемь представя днитѣ на седмицата. Богъ е създалъ свѣта въ седемь деня. Значи, всѣки отъ васъ представя по единъ день отъ седмицата — отъ днитѣ на сътворяването на свѣта. Колкото и да сте малко сега, любовьта пакъ се проявява. Тя се проявява въ малкитѣ работи; тя се крие задъ малкитѣ нѣща. Малката рѣкичка е проява на голѣмъ изворъ. Отъ голѣмитѣ извори изтичатъ малки поточета и рѣкички. Въ малкитѣ прояви на любовята се крие такава сила, каквато и въ голѣмитѣ. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно, отколкото много и изведнъжъ. Изтече ли наведнъжъ, изворътъ пресъхва. Хората искатъ да видятъ голѣмитѣ прояви на любовьта. Това е невъзможно. Любовьта се проявява навсѣкѫде по малко. Който има очи да вижда, ще обхване всичкитѣ малки прояви на любовьта въ едно и ще има предъ себе си проявитѣ на великата любовь. Тя се проявява въ всички сѫщества едновременно. Съберете всички нейни прояви на едно мѣсто, за да си съставите ясна представа за любовьта. Който не схваща отношенията на всичкиѫщества къмъ себе си, като отношения на едно цѣло, той отрича възможноститѣ на любовьта и се запитва: Какво може да направи любовьта въ мене и какво мога да направя азъ въ нея? Той не подозира, че проявитѣ на любовьта въ частитѣ сѫ прояви на Цѣлото. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Събиратъ се животни на едно мѣсто, събиратъ се и хора, и ангели, и арахангели, все въ името на любовьта. Въ резултатъ на тѣзи събирания се твори нѣщо велико, което ще се види въ бѫдеще. Въ работата на любовьта се явяватъ голѣми или малки облаци, които иматъ за цель да ѝ препятствуватъ. Ето, едно малко облаче закри тази сутринь слънцето, и не можахме да го видимъ. Какво представя облачето? — Сегашната война, въ която се биятъ християнски народи. Ще кажете, че войната е противоречие въ живота. Колкото е противоречие облачето за слънцето, толкова е противоречие и войната за хората. Природата допуща войната като естествено последствие на лошия и изопаченъ човѣшки животъ. Чрезъ нея ще изтече злото, което се е натрупало въ човѣшкитѣ сърдца отъ вѣкове. Ще изтече злото, и слънцето ще се издигне надъ облацитѣ, ще свѣтне отново и ще изпрати свѣтлината и топлината си по цѣлия свѣтъ. Тогава противоречията ще изчезнатъ, и хората ще разбератъ, че и безъ война може. Животътъ на безлюбието създава войната. Жиотътъ на хармонията и на любовьта изключва войната. Днесъ хората се биятъ за материални работи, кой повече земя да владѣе, кой да има господството въ свѣта. Единъ день, когато любовьта се прояви въ своята пълнота, всички сѫщества — хора, животни и растения ще се ползуватъ отъ нейното изобилие. Онѣзи, които сѫ подъ нивото на човѣка, ще се ползуватъ отъ неговата любовь. Човѣкъ пъкъ ще се ползува отъ любовьта на онѣзи, които сѫ надъ него. Любовьта е неизчерпаемъ изворъ на. сили и на блага. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Значи, азъ, малкото, и Отецъ, Голѣмото, едно сме. Свѣтътъ е малкото начало, а Отецъ — Голѣмото и Великото Начало. Малкото трѣбва да расте и да държи връзка съ Голѣмото Начало, съ Отца. Въ това се заключава силата на човѣка. Както слънцето се движи въ крѫгъ, така и любовьта се движи въ крѫгъ и ни обикаля. Като описва крѫгъ около насъ, тя ни опасва съ своитѣ връзки и по този начинъ ни пази отъ злото. Както сме въ кръга на слънцето, така сме и въ кръга на любовьта. Следователно, докато слънцето е около васъ, и вие въ него, не се страхувайте отъ нищо. Знайте, че любовьта ви обикаля и пази, както земята пази посѣтитѣ въ нея семена. Който се обезсърдчава и мисли, че нищо не може да постигне, той е излѣзълъ отъ кръга на слънцето и отъ кръга на любовьта. Това е невъзможно. Не може човѣкъ да излѣзе отъ орбитата на слънцето; още по-невъзможно е да излѣзе отъ орбитата на любовьта. Животъ, съ опорна точка на доброто; животъ, съ опорна точка на справедливостьта; животъ, съ опорна точка на разумностьта, това е животътъ на любовьта. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. * 1. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ Рилски езера, 21 юний, 5. ч. с. 1942 г.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Отъ северъ къмъ югъ Р а з м и ш л е н и е . Животътъ е красивъ, когато всички нѣща ставатъ на време. Не ставатъ ли на време, човѣкъ се разочарова. Той мисли, че не може да постигне желанията си. Днесъ е 22. септемврий, деньтъ, когато слънцето заминава за чужбина, въ другото полукълбо. Досега ни бѣше на гости. Презъ това време то весели хората, весели цвѣтята, дърветата и тревитѣ, направи много услуги и, като свърши работата си, приготви се за заминаване. Кѫде, именно, отива слънцето, какво ще прави, за мнозина това представя неизвестна величина — хиксъ. Хиксътъ не е нищо друго, освенъ два полукрѫга, допрѣни въ една точка при най-изпъкналата си часть. Важно е да се намѣри, какво могатъ да направятъ два гърба, допрѣни въ една обща точка. Ако двама войника допратъ гърбоветѣ си и стрелятъ, тѣ си помагатъ взаимно. Понѣкога човѣкъ мисли, че може самъ да направи много нѣща. И самъ може да направи нѣщо, но двама могатъ да свършатъ повече работа. Какво ще направишъ самъ, ако двама неприятели те обстрелватъ, единъ въ гърдитѣ, другъ въ гърба? Но ако дойде нѣкой твой приятель и опре гърба си на твоя, положението е добро: ти ще стреляшъ напредъ, приятельтъ ти — назадъ, и ще прогоните неприятеля си. Какво представятъ дветѣ полукълба на земята? Северното полукълбо представя личния животъ на човѣка, а южното — животъ за ближния. Досега слънцето бѣше при насъ, въ северното полукълбо. Презъ това време ние се ползувахме отъ топлината и свѣтлината му, отъ всички негови блага. То ни остави доста плодове: ябълки, круши, сливи, грозде. Хамбаритѣ ни сѫ пълни съ жито. Слънцето ни осигури за зимата; отъ насъ зависи да разпредѣлимъ правилно благата и да живѣемъ разумно. Слънцето казва: Изпълнихъ дълга си къмъ васъ. Сега отивамъ въ южното полукълбо, тамъ да занеса своитѣ блага. Вие имате, какво да ядете, осигурени сте. Хапнете си, попѣйте си и на пролѣть ще дойда да ви чуя. Всѣки день носи нѣщо въ себе си. И днешниятъ день има свое съдържание, своя програма. Ако очитѣ ви сѫ отворени, ще видите около себе си онѣзи, които вършатъ Божията воля, и ще се зарадвате. Въ живота и въ природата има много нѣща, които човѣкъ не вижда. — Защо? — Въ затворъ е още. Когато излѣзе отъ затвора, ще види слънцето, небето, цвѣтята, птичкитѣ, изворитѣ, и душата му ще се зарадва. Това е духовниятъ свѣтъ. Следователно, когато очитѣ ви се отворятъ за духовния свѣтъ, благодарете на Бога за милостьта, която има къмъ васъ. Ще кажете, че виждате много нѣща отъ духовния свѣтъ. Важно е, какво виждате - сѣнкитѣ на нѣщата, или тѣхната реалносгь. Ако виждате сѣнкитѣ, вие още не сте влѣзли въ реалностьта. Виждашъ портрета на баща си и на майка си — това е тѣхната сѣнка, а не реалностьта. Когато тѣ проговорятъ и ти донесатъ нѣкакви блага, тогава ставатъ реални. Значи, реално е това, което човѣкъ едновременно вижда, чува, чувствува, пипа, помирисва. Опитвайте нѣщата съ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си сѣтива, да различавате, сѣнки ли сѫ, или действителность. На съвременния човѣкъ сѫ дадени добри условия за развитие, но, въпрѣки това, малко успѣва. — Защо? — Той е влюбенъ въ себе си: мисли само за себе си, работи само за себе си. Дето ходи, все се оглежда, иска да знае, добре ли е облѣченъ, вчесанъ, измитъ. Не е лошо да се грижи човѣкъ за себе си, но, едновременно съ това, трѣбва да има предъ видъ и своя ближенъ. За предпочитане е да бѫде добре облѣченъ, вчесанъ и омитъ, отколкото да е окѫсанъ, рошавъ и неомитъ. Но животътъ не се върти само около него. Добре е човѣкъ да бѫде здравъ, разположенъ, да може добре да работи, но трѣбва да има предъ видъ, за кого работи. Той не е дошълъ на земята да живѣе само за себе си. Тази сутринь вие сте дошли да чуете нѣщо отъ мене и да го приемете като закуска. Ако постѫпите така, азъ нѣма да бѫда доволенъ. Искамъ да хапнете нѣщо, но семената да посадите въ земята, идната година да имате плодни дървета. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце сѫ плодни градини, въ които трѣбва да се посаждатъ доброкачествени цвѣтя и плодни дървета. Добритѣ мисли и чувства сѫ семената на плоднитѣ дървета. Не е достатъчно само да ги посаждате и да знаете, че имате плодни дървета, но да ги отглеждате грижливо и първи вие да опитвате плодоветѣ имъ, да знаете съ какви плодове разполагате. Следъ това можете да предлагате и на своитѣ приятели. Голѣма е радостьта на онзи, който намира въ градинитѣ си узрѣли, сладки плодове. Той ходи между дърветата, разхожда се и се чувствува доволенъ и щастливъ, че трудътъ му е възнаграденъ. Какво ще бѫде положението му, ако нѣма нито единъ плодъ въ градината си, а у съседитѣ му има много плодни дървета, увиснали отъ зрѣли, сочни плодове? Той ще страда, ще роптае и ще се чуди, защо Богъ е създалъ така свѣта. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Щомъ имате градини и ниви, насаждайте ги първо съ жито, а после съ плодове и цвѣтя. Нѣкои обичатъ цвѣтята, и само съ цвѣтя се занимаватъ. И това е добре, но не пренебрегвайте житото и плоднитѣ дървета. Цвѣтята, съ своето благоухание, привличатъ вашитѣ ближни; съ тѣхъ можете само да се лѣкувате, но не и да се нахраните. Запримѣръ, който е неразположенъ, нека мирише роза. Ако мирисането не помага, да вземе нѣколко листа отъ цвѣта на розата и да натърка носа, устата, ушитѣ и рѫцетѣ си. Розата лѣкува човѣка и физически, и психически. Ползувайте се отъ всичко, което природата ви е дала за укрепване на здравето, за увеличаване на красотата и силата. Богъ иска да види човѣка здравъ, силенъ, красивъ. Използувайте, безъ никакво отлагане, благата и условията, които природата ви е дала. Не отлагайте днешната работа за утре. Мнозина отлагатъ работитѣ си, като казватъ: Да имаме работа и за другия животъ. Другиятъ животъ има своя програма. Ти трѣбва да свършишъ това, което е предвидено за този животъ, за да продължишъ въ другия. Ако днесъ купишъ вълна и я опредешъ, ще си направишъ дреха, съ която ще се облѣчешъ. Ако не си направишъ още днесъ дреха, въ идущия животъ ще бѫдешъ голъ. Ако въ този животъ напълнишъ хамбаритѣ си съ жито, и въ другия животъ ще има, какво да ядешъ; ако въ този животъ не си оралъ и сѣлъ, въ бѫдещия животъ ще търсишъ трохички тукъ-тамъ, да си хапнешъ. Следъ всичко това ще казвате, че условията на живота сѫ лоши. Какво представятъ лошитѣ условия? — Миналия животъ на човѣка. Ако въ миналото нѣкой е билъ князъ, разполагалъ съ кѫщи, ниви, лозя, градини, но се отнасялъ зле съ своитѣ слуги и съседи, той си приготвя лошо бѫдеще. Слугитѣ, съседитѣ му възставатъ противъ него и се явяватъ като преграда, като противодействие между неговата душа и Бога. Той се чуди, защо условията му сѫ толкова лоши и не подозира, че въ миналото, като князъ, не е използувалъ добритѣ условия и, вмѣсто приятели, си създалъ неприятели. Сега иде на земята не като князъ, но като слуга, като обикновенъ човѣкъ да съзнае положението си и да изправи погрѣшкитѣ си. Вашитѣ лоши мисли и чувства сѫ първитѣ ви неприятели, които заставатъ на пѫтя ви и не позволяватъ да вървите напредъ. Тѣ сѫ вашитѣ слуги и съседи, съ които сте се отнасяли зле. Затова, именно, се препорѫчва на човѣка да живѣе добре, да храни добри мисли и чувства, за да оправи пѫтя си къмъ Бога. Мойсей е единъ отъ великитѣ посветени на времето си, но за една своя погрѣшка напусналъ Египетъ и отишълъ въ пустинята, дето прекаралъ 40 години като овчарь. Единъ день той видѣлъ, че една кѫпина гори. Приближилъ се къмъ кѫпината да разбере, защо гори, но отъ кѫпината се чулъ гласъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето.“ Единъ день Слънцето ще изгрѣе и за васъ, и всички ще чуете гласъ: „Събуйте обущата си, защото мѣстото, дето живѣете, е свето.“ Като чу гласа на Бога отъ кѫпината, Мойсей трѣбваше да се приготви за нова мисия. Богъ му казалъ: „Чухъ воплитѣ и страданията на своя народъ, ще те изпратя да го освободишъ. Въ първия моментъ Мойсей се отказалъ подъ предлогъ, че е гъгнивъ, че не може да говори. Въ сѫщность, той билъ страхливъ, боялъ се да не го хванатъ за убийството на египтянина. До това време Мойсей билъ смѣль, решителенъ, но следъ убийството на египтянина изгубилъ смѣлостьта си. Но Богъ му казал ь, че ще изпрати съ него братъ му Аронъ, който билъ красноречивъ човѣкъ. Като остарѣятъ, нѣкои религиозни и духовни хора се отказватъ вече да работятъ, подъ предлогъ, че сѫ стари. И Мойсей бѣше старъ, когато отиде въ Египетъ да освобождава своитѣ сънародници. Старостьта не прѣчи на човѣка да изпълни Божията воля. Сѫщо и гъгнивостьта не е прѣчка. Кога става човѣкъ гъгнивъ? Когато много говори, а малко работи. За да свърши възложената отъ Бога работа, той трѣбва да постѫпва обратно: малко да говори, много да роботи. И съвременнитѣ хора, като Мойсея, се отказватъ отъ възложената имъ работа, подъ предлогъ, че не могатъ да говорятъ добре. Отъ васъ не се иска да говорите много, само да вдигате магическата прѫчица. Малко ще говорите, много ще работите. Вие искате да получите Божието благословение и тогава да работите. Нѣма защо да чакате да ви се даде всичко изведнъжъ. Всѣки день носи своето благословение. Какво ще правите, ако получите всичкото благословение изведнъжъ? Представете си, че ще живѣете 120 години и получите всичката храна за това време въ единъ день. Вие не можете да изядете всичката храна въ единъ день, а като стои известно време, тя се разваля. Значи, цѣли 120 години трѣбва да употрѣбявате развалена храна. Това е най-голѣмото нещастие, което може да ви сполети. Другъ е въпросътъ, ако всѣки день вие получавате опредѣлената за деня дажба, прѣсна, чиста. Значи, животътъ е красивъ, когато се изявява съ всички блага и придобивки, съ всички радости и скърби по малко, капка по капка. При това положение, даже и страданията, отъ които се страхувате, нѣма да бѫдатъ страшни. Тъй както Провидението дава страданията на човѣка, тѣ сѫ благословение. Плаши се човѣкъ отъ тѣхъ, защото не ги разбира. Съ неразбирането си той прибавя известни примѣси къмъ тѣхъ, и самъ си създава излишни страдания. Представете си, че на златното перо, съ което пишете красиви работи, турите единъ голѣмъ диамантъ, да го украсите. Мислите ли, че ще пишете по-добре съ това перо? По-добре нѣма да пишете и ще започнете да страдате. Има смисълъ да турите диаманта на врата си, като огърлица, но на перото е безпредметенъ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде поставено на своето мѣсто. Следователно, поставяйте всѣко нѣщо на мѣстото му. Ако не можете да направите това, не размѣсвайте предметитѣ въ природата. Разумната природа е поставила всѣко нѣщо на своето мѣсто. Нѣкой върви по улицитѣ, удари крака си въ камъкъ и започва да роптае: Защо Господъ не е турилъ очи на краката, да виждатъ, кѫде стѫпватъ? Наистина, какво би представялъ човѣкъ, ако имаше очи на краката или на рѫцетѣ, а на главата нѣмаше? Богъ е турилъ очитѣ, ушитѣ, носа, устата на най- важното мѣсто — на главата; въ сърдцето е вложилъ чувствата — да страда и да се радва. Радвайте се и когато страдате. Пръвъ Богъ е страдалъ и още страда. Мислите ли, че, когато Той ви казва, какво да правите, какъ да постѫпвате, а вие не Го слушате, не Му причинявате страдания? Вие искате отъ Него всичко, каквото ви е нуждно, а когато дойде до изпълнение на Неговата воля, отстѫпвате. Богъ е създалъ слънцето, луната, звездитѣ, всички добри условия за васъ да учите, да се развивате, да се радвате, и следъ всичко това се питате: Сѫществува ли Богъ, или не? Това е все едно, като виждашъ любовьта, грижитѣ на родителитѣ си къмъ тебе, да питашъ, имамъ ли майка и баща, или нѣмамъ. Да живѣешъ съ мисли на отрицание, това значи, да се обезобразишъ. Не питай, тогава, защо си грозенъ, защо лицето ти потъмнява. Всѣко съмнение, подозрение, безвѣрие внася тъмнина въ съзнанието, а оттамъ и лицето на човѣка потъмнява и погрознява. Щомъ си роденъ и сѫществувашъ, живѣешъ, ползувашъ се отъ благата на живота, ти трѣбва да познавашъ и да обичашъ Бога, да вѣрвашъ въ Него, безъ да си Го видѣлъ. Какво ще стане, ако Богъ се яви между хората, да Го видятъ, както ученикътъ вижда учителя си? Ако учительтъ предава уроцитѣ отъ дома си, като по радио, и ученицитѣ слушатъ гласа му и решаватъ задачитѣ си, тѣ нѣма да се страхуватъ отъ него. Ще правятъ погрѣшки, сами ще ги изправятъ и ще решаватъ задачитѣ си. Обаче, ако учительтъ е сприхавъ и влѣзе въ класъ съ прѫчка въ рѫка и, на всѣка погрѣшка, този удари съ прѫчката, онзи удари, тѣ ще изпитватъ страхъ и ужасъ отъ него, мисъльта имъ ще се обърка. Не е ли по-добре, тогава, учительтъ да бѫде невидимъ за ученицитѣ си? Богъ не се гнѣви, но е справедливъ и любящъ. Той остава хората свободни, сами да решаватъ задачитѣ си. Когато Го потърсятъ съ чисто сърдце, Той веднага имъ се притича на помощь. Съвременното възпитание не е достигнало още до онази степень, при която да се радва на резултатитѣ си. Има общи методи на възпитание, но има и индивидуални. Котката ще възпитавашъ по единъ начинъ, кучето — по другъ, вълкътъ — по трети, а човѣкътъ — по особенъ начинъ. При това, за всички хора не може да се приложи единъ и сѫщъ методъ. Когато искашъ да накарашъ котката да те слуша, ще я хванешъ на специално мѣсто за опашката. Не я ли хванешъ на това мѣсто, както и да постѫпвашъ съ нея, тя не разбира. Ще влѣзе въ дома ти и, каквото намѣри, ще го вземе. Човѣкъ, обаче, стои много по-високо отъ котката. Ето защо, като влизате въ Божествения домъ, нищо не взимайте безъ позволение. Докато не дойде Богъ и ви позволи да вземете нѣщо, ще стоите настрана. Всѣко нѣщо, дадено съ любовь и разположение, се благославя. И тъй, когато влизате въ светилището си, бѫдете изправни. Направете опитъ още днесъ да бѫдете изправни къмъ своя умъ и къмъ своето сърдце. Една мисъль вложете въ ума си, но да бѫде свещена; едно чувство въ сърдцето си, но да бѫде свещено. Радвайте се на Божиитѣ блага, на Божието благоволение къмъ васъ. Радвайте се, че има Единъ въ свѣта, Който е благосклоненъ къмъ всички души. Нѣма сѫщество, малко или голѣмо, което Той да не е задоволилъ по начинъ най-добъръ за него. Нѣма сѫщество, което да не е изпитало Божията благосклонность и любовь къмъ себе си. Съ какво трѣбва да Му отговоримъ и да благодаримъ? Само съ едно: съ изпълнение на Неговата воля. Богъ върши заради насъ всичко онова, което ние не можемъ да направимъ. Не трѣбва ли и ние да вършимъ волята Му на земята, да не Го заставяме самъ да слиза при насъ? Когато си помагаме взаимно, ние изпълняваме волята на Бога. Той се проявява чрезъ насъ и се радва, когато разпредѣляме правилно благата, които ни е далъ. Повечето хора се страхуватъ отъ Бога, отколкото да Го любятъ. Тѣ се страхуватъ да не сгрѣшатъ, да не опитатъ прѫчката Му на гърба си. Богъ не си служи съ прѫчка. Това е механическо отношение къмъ Бога. Като види, че нѣкой човѣкъ грѣши, Богъ се усмихва. Вижда, едно дете краде ябълки отъ нѣкоя градина, Той пакъ се усмихва и следи, какъ ще постѫпи градинарьтъ. Последниятъ взима прѫчка и отива къмъ детето да го накаже. Той си мисли, че дърветата сѫ негови, че ги е заградилъ за тѣхно благо. И градинарьтъ, и детето живѣятъ въ заблуждения. Детето мисли, че дърветата сѫ на Бога и нѣма защо да иска позволение да си откѫсне две-три ябълки. Вѣрно е, че всичко е на Бога, но, преди да се качи на дървото, детето трѣбваше да иска позволение отъ Господаря на дървото. Понеже не направи това, то опитва на гърба си прѫчката на втория господарь — на градинаря. Голѣмо е користолюбието на съвременнитѣ хора, поради което не се разбиратъ. Тѣ се нагрубяватъ едни-други, било съ прѫчка въ рѫка, или съ обидни думи, съ груби чувства. Въ Божествения свѣтъ грубостьта е изключена. Да се гнѣви човѣкъ на мѣсто и на време е едно нѣщо, а да бѫде грубъ е друго нѣщо. Щомъ не се гнѣвишъ на мѣсто, ти ставашъ грубъ. Ако видя едно дете, че посѣга съ запалена клечка кибритъ къмъ сѣното въ една плѣвня, веднага ще ударя рѫката му, за да хвърли кибрита далечъ отъ плѣвнята. Това не е грубость, но справедливо проявенъ гнѣвъ. Азъ нѣмамъ време да му говоря — то е насочило вече кибрита къмъ сѣното. Следъ това ще се приближа къмъ детето и ще му кажа: Ти искашъ да направишъ нѣщо хубаво, но не си избралъ мѣстото. Ако запалишъ сѣното, животнитѣ ще гладуватъ, нѣма какво да ядатъ. Щомъ искашъ да запалишъ нѣщо, иди въ църквата и запали всичкитѣ свѣщи. Сега и на васъ казвамъ: Когато искате да запалите нѣщо, идете въ дома на нѣкой беденъ и страдащъ, който живѣе въ тъмнина и въ студъ, и запалете свѣщьта му, да се радва на свѣтлина; запалете огъня на огнището му, да се стопли, да се раздвижатъ замръзналитѣ му стави. Това значи разумно живѣене. Ходете въ домоветѣ на хората, да палите тѣхнитѣ умове и огъня на тѣхнитѣ сърдца. Тази е задачата на всѣки човѣкъ. Следователно, ще знаете, че човѣкъ е роденъ да живѣе не за себе си, но за Бога. Живѣйте за Бога и умирайте за Бога. Който умира за Великото въ свѣта, той минава отъ по-низъкъ въ по-високъ свѣтъ. Ако сиромахътъ умира за сиромашията и се ражда за богатството, тази смърть е на мѣсто; ако затворникътъ умира за затвора и влиза въ широкъ, просторенъ свѣтъ, и тази смърть е на мѣсто. Страшно е, когато човѣкъ умира и не може да скѫса връзкитѣ си съ земята. Нѣкой лежи на леглото си, минава за умрѣлъ, а той е вързанъ съ хиляди нишки за земята, не може да се освободи: той самъ не иска да кѫса връзкитѣ си, окрѫжаващитѣ не могатъ да ги разкѫсатъ и го разпъватъ. Дойде ли часътъ за заминаване, добре е сами да сте скѫсали всички връзки съ земята, да сте се облѣкли съ нови дрехи, съ нови обуща, добре вчесани и измити. Още докато сте на земята, трѣбва да сте съблѣкли старитѣ си дрехи и да сте облѣкли нови. Който иска да се яви предъ лицето на Бога, трѣбва да бѫде облѣченъ въ нови, чисти премѣни. Когато блудниятъ синъ се върна при баща си, бащата заповѣда на слугитѣ си да му съблѣкатъ старитѣ, окѫсани дрехи, да го окѫпятъ, да го облѣкатъ съ нова премѣна и тогава да се яви при него. Следъ това баща му го пригърна, цѣлуна и го запита: Синко, видѣ ли, какво нѣщо е земята? Всички хора сѫ минали презъ опитностьта на блудния синъ, всички сѫ яли и пили, всичко разпиляли, но малцина сѫ готови да се върнатъ при баща си съ разкаяние и смирение, да пожелаятъ да бѫдатъ негови слуги. И тъй, правете всичко, каквото желаете, но разумно и съ любовь. Съмнявайте се, но разумно и съ любовь. Искате да кажете на нѣкого една строга дума — кажете я съ любовь. Прилагайте любовьта навсѣкѫде. Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го съ любовь. Нѣкой има една нива, но нѣма срѣдства за работници. Ако 40 — 50 души впрегнатъ труда си взаимно, за единъ день ще я изоратъ. Следъ това той ще помогне на другитѣ. Като работите съ любовь, ще се ползувате отъ благоволението на разумнитѣ сѫщества. Щомъ ги обичате, тѣ ще ви помагатъ при разрешаване на всѣка умствена, сърдечна и физическа работа. „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ“. Словото е разумното въ свѣта, чрезъ което Великиятъ ни призовава къмъ свещена работа. Дали си баща, майка, братъ, сестра, учитель, свещеникъ, слуга, изпълни длъжностьта си, както Богъ я изпълнява. Има модели въ свѣта, които трѣбва да следвате. Казано е въ Писанието, че за Израиля Богъ билъ като натоварена камила. Пазете се и вие да не изпаднете въ сѫщото положение, да товарите Бога съ вашитѣ погрѣшки. Всѣка крива мисъль, всѣко лошо чувство сѫ товаръ, съ който претоварите своята и Божествената кола. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скръбенъ“. Това значи: потърсете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичката си любовь. Само при това положение ще бѫдете свободни отъ мѫчнотии и страдания, отъ изкушения и болести. Изкушенията представятъ слабоститѣ въ човѣшкия животъ. Работете съзнателно върху себе си, да просвѣтите ума си, да възприемате великото и красивото въ живота. Нѣкой се отказва да работи на земята и желае да отиде на онзи свѣтъ, тамъ да почива. Какво ще правите на онзи свѣтъ неподготвени? И тамъ не искатъ неспособни хора. Другъ е въпросътъ, ако сте виденъ музикантъ, художникъ, философъ, ученъ — все ще свършите нѣкаква работа. А обикновениятъ ученъ какво ще направи? Той едва е започналъ съ азбуката. Какво ще каже, като отиде па онзи свѣтъ, и кой ще го разбере? Ако си българинъ, ще кажешъ „добъръ день“, но никой нѣма да те разбере. И въ този, и въ онзи свѣтъ, само онѣзи думи сѫ разбрани, които носятъ свѣтлина. Кажешъ ли на нѣкого думата „слушай“, преди всичко твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля трѣбва да започнатъ да работятъ. Като се намѣрите въ мѫчнотия, казвате: Послушай ни, Господи. Богъ се отзовава на молитвата ви, и Неговиятъ умъ и Неговата воля започватъ да работятъ за васъ. Преди да сте поискали нѣщо отъ Него, Той задоволява нуждитѣ ви. Когато каже нѣкой, че слуша, това значи, че умътъ, сърдцето и волята му започватъ да работятъ. Време е вече да излѣзете оть стария животъ и да влѣзете въ новия. Докато детето е още на рѫцетѣ на майка си, то живѣе по старъ начинъ — наготово. Щомъ стѫпи на краката си, то влиза въ новия животъ. Съвременнитѣ хора отдавна сѫ стѫпили на краката си, но не живѣятъ по новъ начинъ. Гледайте да не закъснѣете. Следъ васъ идатъ други поколѣния, които ще ви изпреварятъ. Ще кажете, че не вѣрвате въ Бога. Това не е истина. Вие сте вѣрващи, но не искате да признаете. Качили сте се на високъ тронъ, не сте готови за работата, която се изисква отъ васъ, а не искате да слѣзете долу. Вземи мотиката и започни да работишъ; нека седне на трона онзи, който е готовъ. Работете съ любовь, за да осмислите живота си. И като дишате, пакъ можете да изпращате своитѣ добри мисли и чувства къмъ онѣзи, които се нуждаятъ отъ тѣхъ. Каквито лоши мисли и чувства сте хранили въ себе си, превърнете ги въ добри. Искате да биете нѣкого. Спрете се за моментъ, вземете четката въ рѫка и нарисувайте една картина; вземете чукъ и камъкъ, да изваете една статуя; вземете перото въ рѫка и напишете нѣщо хубаво. И тъй, работете съ любовь. Каквото и да работите, колкото малко да е, то се благославя. Вънъ отъ любовьта, и голѣмитѣ работи оставатъ безрезултатни. Ако дадете на нѣкого единъ милионъ безъ любовь, всичко ще се разтопи и изчезне. Любовьта внася сила, животъ и здраве въ човѣка. Работете всѣки по отдѣлно съ любовь; работете всички заедно съ любовь. Кооперирайте се и работете въ единство, съгласие и любовь. Само така ще имате Божието благословение, Божията радость и Божието веселие. — Богъ е Любовь и които Гопознаватъ, да Му служатъ съ Духъ и Истина. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 22. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Знание и сила „И тамъ имаше нѣкой си человѣкь, боленъ отъ 38 години“ Йоана 5-5. Тукъ се говори за нѣкой знатенъ, виденъ човѣкъ, на когото името не се казва. Казва се само, че е боледувалъ 38 години. Все едно, че се говори за него, като за човѣкъ № 38, който е пазилъ кѫпалнята, като стражарь, цѣли 38 години. Когато Христосъ го видѣлъ, казалъ му: Бѫди свободенъ! Откажи се отъ стражарството си. Само съ една дума Христосъ го уволнява отъ старата му служба и му дава свобода. Азъ взимамъ числото 38 като число на освобождаване. И съвременното човѣчество се намира въ положението на този боленъ, търси начинъ да се излѣкува отъ болеститѣ и недѫзитѣ, които се криятъ въ него. Христосъ не е слѣзълъ още да освободи човѣчеството отъ недѫзитѣ му, да го оздрави. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ здрави и силни, ще се излѣкуватъ отъ всички болести и недѫзи. Христосъ иде вече и за сегашнитѣ хора. Какъ ще се яви? — Въ различни форми: въ формата на науката, на религията. Едни търсятъ спасението си въ науката, други — въ религията. Наистина, и науката, и религията иматъ за цель да помогнатъ на човѣчеството. Коя наука ще му помогне? — Която иде отъ Бога. Казано е, че Богъ открива тайнитѣ на хората. Сегашното човѣчество се ползува отъ благоволението на разумния свѣтъ. Днесъ му се откриватъ такива тайни, за които въ миналото не е могло да се помисли. Въ миналото радиото е било достѫпно само за посветенитѣ. Само тѣ сѫ могли да се съобщаватъ съ онзи свѣтъ и да се разговарятъ съ заминалитѣ. Тѣ имъ съобщавали, какво има на онзи свѣтъ. Оттамъ посветенитѣ знаятъ, че на онзи свѣтъ има села, градове, както на земята; че тамъ има училища, гимназии и университети. Каквото има на този свѣтъ, сѫществува и на онзи свѣтъ, но въ най-красива форма, напълно усъвършенствувана. Тукъ хлѣбътъ е направенъ отъ ечемикъ, ръжь, царевица, жито — отъ добри и лоши качества, но хлѣбътъ на онзи свѣтъ е отъ съвършенъ, финъ материалъ. Когато обработватъ земята и сѣятъ житото, хората се каратъ, гнѣвятъ се, отправятъ си обидни думи и т. н. Това жито, както и нивата, сѫ опетнени, нѣматъ нуждната чистота. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да бѫде и физически, и психически чиста, безъ никакви примѣси и лоши влияния. При какви условия се ражда чистото жито? Само онзи може да изкара чисто и здравословно жито, който е оралъ, сѣль и жъналъ съ любовь и пѣсень. Той излиза рано сутриньта на работа, впрѣга воловетѣ си и тихо, любовно се разговаря съ тѣхъ. Цѣлия день той не казва лоша дума на нѣкого, не допуща лоша мисъль въ главата си. Ако нѣма своя нива и свое жито, той има силно обоняние, знае, кѫде има чистъ, доброкачественъ хлѣбъ. Той не яде какъвъ и да е хлѣбъ. Ще кажете, че човѣкъ ще яде, какъвто хлѣбъ намѣри. Не е така. Не трѣбва човѣкъ да яде какъвто и да е хлѣбъ, нито да чете каква и да е книга, нито да вѣрва въ какво и да е. Има нѣщо, презъ което сѫ минавали и минаватъ всички хора — това е букварьтъ. Отъ него човѣкъ изважда най-ценното — буквитѣ и си служи съ тѣхъ при всички времена и епохи. Днесъ почти всички хора знаятъ азбуката на своя езикъ, но малцина знаятъ азбуката на езика на природата. Какъвъ е езикътъ на природата, не се знае. Казва се, че най-старъ езикъ е ватанскиятъ. Санскритскиятъ езикъ е произлѣзълъ отъ ватанския. Обаче, езикътъ на природата е различенъ, не прилича на никой отъ старитѣ, нито отъ новитѣ езици. Много време трѣбва да живѣе човѣкъ на земята, докато научи езика на природата. Ако за пѣнието се употрѣбява десетки години, колко време е нуждно, за да се научи езикътъ на природата. Не е достатъчно само да се взиматъ правилни тонове, но трѣбва да се различаватъ. При това, трѣбва да се познава, повишенъ ли е даденъ тонъ, или пониженъ. За това се иска добре развитъ слухъ. Понѣкога хората искатъ да постигнатъ нѣщо, но не могатъ. — Защо? — Не го разбиратъ, пъкь нѣматъ и начинъ за постигането му. То е все едно да желаешъ да научишъ единъ езикъ и да не знаешъ, какъ да го постигнешъ. Казвашъ: Кой езикъ да уча? —Който езикъ и да учишъ, все е добре за тебе. Всички народи сѫ служители на Бога. Дали тѣ изпьлняватъ Божията воля, това е другъ въпросъ. Важно е, че сѫ поставени отъ Него на работа, да свършатъ нѣщо полезно, както за себе си, така и за ближнитѣ си. Казвате: Кога ще се свърши войната, какво ще стане съ свѣта? — Това не ни интересува. Минавате край нѣкоя кръчма, чувате, че нѣкои се напили тамъ, биятъ се, чупятъ главитѣ си. Въ това време вие не можете да имъ помогнете, но, когато престанатъ да се биятъ и изтрезнѣятъ, вие ще отидете при тѣхъ, да видите, каква нужда иматъ отъ васъ. Ако нѣкой е пукналъ главата си, ще я превържете и ще се зарадвате, че му се дава възможность да научи единъ урокъ. Значи, вие имате отношение само къмъ онзи, който е пострадалъ отъ виното, но не и къмъ онзи, който иска пари, за да пие. Щомъ нѣма пари, да не пие. Пиянството не е човѣшко изобретение. То води началото си отъ пчелитѣ. Първа пчелата се научила да пие, да смучи сокове отъ растенията. Гледате нѣкоя пчела забила хоботчето си въ цвѣта и дълго време стои тамъ и смучи. Докато не се напие добре, тя не напуща цвѣта. Нека се опита нѣкой да попрѣчи на желанието и да смучи нектаръ отъ цвѣтята. Тя ще го жилне, че да я помни. И пчелата ще отиде, но и човѣкъ ще помни, кога го е жилила пчела. Царицата съветва работничкитѣ-пчели да не забивать жилото си дълбоко, но тѣ не я слушатъ. Колкото пчелитѣ изпълняватъ съветитѣ на своята царица, толкова и хората изпълняватъ заповѣдитѣ на Бога. Това не значи, че сѫ лоши. Човѣкъ е по-добъръ отъ много други нѣща. Той е по-добъръ отъ огъня, който може да го изгори; той е по-добъръ отъ водата, която може да го удави; той е по-добъръ отъ вѣтъра, който може да разруши кѫщата му; той е по-добъръ и отъ канаритѣ, които могатъ да го смачкатъ. Това не сѫ праздни думи, но вѣрни и истинни. Казано е въ Писанието: „Колко по-горе стои човѣкъ отъ овцата!“ Наистина, човѣкъ, е по-добъръ отъ много нѣща. Когато искатъ да накаратъ нѣкого да прояви силата, знанието, добротата, или богатството си, кажатъ му нѣколко думи, за да засегнатъ честолюбието му. Запримѣръ, казватъ на нѣкого: Ти не си човѣкъ, баба си, страхливко си! И той започва: Азъ ли съмъ баба? Ще ти покажа, кой е страхливко. И започва да търка рѫцетѣ си, да се готви за борба. Току вижъ, хвърлилъ се въ борбата и ще го повалятъ на земята, или той ще повали противника си. Ако се отнася до знанието, пакъ ще се хвърли въ борба да доказва и ще се изпита. Днесъ всички хора — мѫже, жени и деца искатъ да минатъ за герои. Дойде нѣкой отвънъ и ги предизвика, и тѣ изведнъжъ се хвърлятъ. Така ги изпитва и дяволътъ. Ако победятъ, дяволътъ плаща разноскитѣ; ако дяволътъ ги победи, тѣ плащатъ. Който мисли, че е сиромахъ, той е победенъ отъ дявола и плаща разноскитѣ; който е богатъ, той е победилъ дявола и го заставилъ да плаща. Но борбата не е свършена нито за сиромаха нито за богатия. Дяволътъ никога не остава победенъ. Като види, че въ едно отношение е победенъ, той търси другъ случай. Отива при богатия и му казва: За нищо не те бива, ядешъ като пчела. — Азъ ли? Лъжешъ се. Ето сега ще ти покажа, пчела ли съмъ, или човѣкъ. Започватъ да се състезаватъ. Богатиятъ яде, и дяволътъ яде, докато най-после богатиятъ започва да боледува. Хванала го подагра — отъ преяждане и отъ угаждане. Следователно, за да се справи съ злото, съ дявола, човѣкъ трѣбва да владѣе своитѣ мисли и чувства, своитѣ мускули — цѣлото си тѣло, т. е. да бѫде господарь на себе си въ всѣко отношение. Това не се постига изведнъжъ. Много работа се изисква отъ него, докато стане господарь на себе си. Има какво да учи човѣкъ. Свѣтътъ е предъ него, като книга, която ще изучава. Така той ще дойде до истинското знание, да разбере, какъ е създаденъ свѣтътъ. Ще провѣри истинностьта на човѣшкитѣ теории. Запримѣръ, споредъ нѣкои учени, слънцето е горящо тѣло, съ температура 25 милиона градуса; споредъ други — 50 милиона градуса, споредъ трети — още по-висока. Тѣ изключватъ всѣкакъвъ животъ на слънцето. Споредъ най-новитѣ теории, вѫтрешностьта на слънцето е твърда, и тамъ живѣятъ разумни сѫщества, а повърхностьта му е нагорещена, съ висока температура. Това, именно, го предпазва отъ нападения. Въ бѫдеще всѣки човѣкъ самъ ще провѣри истината и ще разбере, кои теории сѫ вѣрни. При това, пространството, което ни обикаля, е толкова обширно, че въ него могатъ да се вмѣстятъ много системи, като слънчевата. Обаче, всѣка система, както и всѣка планета, сѫ поставени на голѣми разстояния, да не се сблъскватъ. Всичко е предвидено и наредено разумно и целесъобразно. Чудно е, наистина, да се говори за нападения между планетитѣ, но това е възможно. Понѣкога две слънца, които иматъ на разположение всичко, воюватъ помежду си. Защо воюватъ? — Има нѣкаква причина. Виждате нѣкоя царска дъщеря, задоволена напълно, нищо не ѝ липсва, остава ѝ само да работи, да се развива умствено. Но тя иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Тя се заблуждава, никакви деца не може да роди. Колкото земята е родила дърветата и растенията, толкова и жената ражда. Земята отглежда само дърветата, но не ги ражда. Така и жената само отглежда децата, но не ги ражда. Ние разглеждаме думата „женитба“ въ широкъ смисълъ. Който е слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ плъть, той е вече жененъ. Плътьта е материята, която той обработва, за да извае отъ нея нѣщо добро. Въ това отношение човѣкъ минава за керемидчия, но може да бѫде и градинарь — да облагородява цвѣтята и плоднитѣ дървета. Най-после той може да бѫде и учитель, да възпитава своитѣ мисли и чувства. Въ какъвто смисълъ и да разглеждате женитбата, човѣкъ трѣбва да бѫде служитель на Бога. Какво препятствува и на двамата — на възлюбения и на възлюбената, да служатъ на Бога? Въ семейството мѫжътъ и жената символизиратъ известни добродетели. Обаче, всѣка добродетель е ценна, когато се приложи на своето време. Не се ли приложи на време, тя нѣма нуждната стойность. Има знания, вѣра, които не струватъ нищо. Кога? — Когато мине времето на тѣхното приложение. Следователно, за човѣка е важенъ настоящиятъ моментъ, въ който се проявява науката, религията, знанието, любовьта. Що се отнася до миналото, то е изиграло ролята си; бѫдещето пъкъ е въ връзка съ настоящето — най-важно е настоящето. Мнозина се гордѣятъ съ миналото си величие. Миналото не решава въпроситѣ. Важно е, днесъ да бѫдешъ великъ. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ велики хора, отъ истински герои. — Кой човѣкъ наричаме герой? — Който носи любовьта, мѫдростьта и истината въ себе си. Тѣ ще съградятъ неговото бѫдещо тѣло. Главата и тѣлото сѫ построени по закона на мѫдростьта, сърдцето — по закона на любовьта, а останалитѣ органи — по закона на истината. Който има тѣзи добродетели, радва се на добро здраве и богатство. Каквато работа започне, той има успѣхъ. Казватъ нѣкои, че героятъ трѣбва да бѫде въорѫженъ. Право е, той трѣбва да бѫде въорѫженъ, но съ снарядитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По-силни снаряди отъ тѣхъ нѣма. Подъ закрилата на тѣзи снаряди, човѣкъ е осигуренъ за вѣчни времена. — Реални ли сѫ тѣзи снаряди? — Реални сѫ, защото не се измѣнятъ. Всѣко нѣщо, което не се измѣня, което не се губи и не се забравя, е реално. Да се върнемъ къмъ числото 38. Тройката означава нѣщо благородно, юпитерианско; осморката е крайно материалистично число. Болниятъ, за когото се говори въ Евангелието, лежалъ 38 години, защото не могълъ пръвъ да влѣзе въ кѫпалнята. На 39-тата година дошълъ Христосъ и му казалъ: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Деветь е марсово число. Като видѣлъ болния, Христосъ му казалъ : Тури осмор ката настрана; извади деветорната, т. е. ножа, прерѣжи съ него превръзкитѣ, които те държатъ на леглото, и ще бѫдешъ здравъ. Той повѣрва и оздравѣ. Осморката е поставена на очитѣ, но въ хоризонтално положение. Значи, човѣкъ гледа съ очитѣ презъ осморката, т. е. презъ материалистичното число, докато дойде до знанието и истината, които ще го освободятъ. Въ бѫдеще човѣкъ ще има 12 очи, по едно око на всѣки зодиакъ. Да имашъ 12 очи, 12 прозореца, това значи, да имашъ широко съзнание, да възприемашъ свѣтлината отъ всички посоки. — Вѣрно ли е това? — Ще дойде день, когато сами ще го провѣрите. Време е вече, вѣрващитѣ да правятъ опити, за да се създаде въ тѣхъ положителна наука. Безъ опити никакво знание не може да се придобие. Ако имате нѣкаква мѫчнотия призовете Името Божие. Нѣма да мине много време, и мѫчнотията ще се разреши. Гладенъ сте, три деня не сте яли — призовете Името Божие. Следъ малко време хлѣбътъ ще се яви предъ васъ. Какъ става това, не се казва. Важно е да опитате силата на Божието Име. Като стане това, ще опитате думитѣ ми. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да произнесе Името на Бога. Който произнесе това име съ любовь, съ знание и съ сила, и хлѣбътъ ще дойде, и мѫчнотиитѣ ще се разрешатъ. Това значи, да печелите на лотария, но всѣки билетъ трѣбва да ви осигури само за единъ день, а не за цѣлъ животъ. Вие сте пѫтници, не ви трѣбва много товаръ. Ще носите на гърба си раница съ провизии само за единъ день. Малкото се благославя. Съ петь хлѣба и две риби Христосъ нахрани нѣколкохиляденъ народъ, следъ което напълниха 12 кошници съ укрухи. Сегашнитѣ хора се безпокоятъ за дребни работи. Ако заболѣятъ, веднага викатъ лѣкари, страхуватъ се. Тѣ не подозиратъ, че болеститѣ криятъ известни блага въ себе си. Всѣка болесть е задача за човѣка. Който реши задачата си, той самъ изважда благото, което е скрито въ болестьта. Ако роптаятъ, благото се крие отъ тѣхъ. Колкото повече роптаятъ, толкова повече болести ги нападатъ. Въ това отношение, хората сѫ майстори за болеститѣ. Богъ създаде живота, т. е. отвори вратата на живота, за да влѣзе Той самъ при насъ. Човѣкъ създаде смъртьта, т. е. отвори вратата къмъ нея. Богъ каза на първитѣ човѣци: Нѣма да отваряте вратата къмъ смъртьта. Въпрѣки заповѣдьта на Бога, Ева отиде при тази врата и, посъветвана отъ змията да влѣзе вѫтре, тя леко похлопа, отвори вратата и влѣзе да види, какво има тамъ. Стремете се къмъ всичко, което води човѣка къмъ вратата на живота, а не къмъ вратата на смъртьта. Това се постига само съ свѣтли мисли и възвишени чувства. То се постига съ помощьта на истинското, положително знание. Това значи, да даде човѣкъ пѫть на новитѣ идеи въ себе си по новъ начинъ. Новитѣ идеи водятъ къмъ новъ животъ — животътъ на любовьта. Новиятъ животъ изключва съмнението, подозрението, лъжата. Защо ще се съмнявашъ въ любовьта? Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, дойдете ли до Името на Бога, никакво съмнение не допущайте въ ума и въ сърдцето си. Богъ е непогрѣшимъ. Всички могатъ да правятъ погрѣшки, но Богъ — никога. Нищо не може да Го застави да направи най-малката погрѣшка. Той е всѣкога на страната на слабитѣ, защото тѣ се нуждаятъ отъ подкрепа. Ето защо, когато нѣкой ви повдига, когато ви създава радости, дава ви условия да растете, ще знаете, че това е Богъ. Всичко положително, възходещо, красиво иде все отъ Него. Въ който свѣтъ и да влѣзете, тамъ ще намѣрите Бога. Той наблюдава, помага, повдига страдащи и паднали, възраства всичко, което покълва. Ще Го намѣрите и въ органическия, и въ неорганическия свѣтъ. Богъ дава ухо на всѣки зовъ, на всѣка молитва. Както и да се моли човѣкъ, щомъ молитвата му излиза отъ дълбочината на сърдцето, тя се приема. Въ турско време имало единъ български учитель, който знаялъ да свири добре на цигулка. Понеже малко му плащали, той решилъ да си помогне съ цигулката, да изкарва прехраната си. Мѫчно било по това време да се прехранва човѣкъ съ цигулка, защото била въ сила поговорката: „Цигуларь кѫща не храни.“ Единъ день той взелъ цигулката и тръгналъ къмъ църквата. Като стигналъ тамъ, влѣзълъ вѫтре и започналъ да свири и да пѣе. Всички минавали и заминавали край него, но никой нищо не му далъ. Като видѣлъ, че богомолцитѣ не разбиратъ цигулката му, той отишълъ въ кръчмата и започналъ да свири. Всички присѫтствуващи се развеселили, събрали се около него и се обърнали къмъ кръчмаря: Дай по-скоро на даскала да си хапне и пийне нѣщо! Въ това време селскиятъ попъ минавалъ покрай кръчмата и се ужасилъ, като видѣлъ, че даскалътъ свири тамъ. Извикалъ го и го запиталъ: Даскале, дотамъ ли дойде? — Дѣдо попе, отговорилъ учительтъ, първо влѣзохъ въ църквата, между богомолцитѣ. Свирихъ и пѣхъ тамъ, но никой не ме разбра. Следъ това дойдохъ въ кръчмата. Още съ влизането, всички ме приеха добре — разбраха свиренето ми и благодариха. Църквата нѣма нужда отъ моята цигулка, кръчмата има нужда. Гладниятъ има нужда отъ хлѣбъ, а не ситиятъ. Добре е понѣкога човѣкъ да е гладенъ, за да усѣща външна и вѫтрешна нужда отъ нѣщо. И, като задоволи глада си, той трѣбва да пѣе. Сега и на васъ казвамъ: При каквото положение и да се намирате, пѣйте. Започвате една работа, пѣйте; свършвате работата, пакъ пѣйте. Намирате се предъ нѣкаква мѫчнотия, пѣйте; излѣзете отъ мѫчнотията, пакъ пѣйте. Пѣйте и веселете се. Пѣйте и хвалете Господа. Осветявайте Името Божие съ любовь. Търсете Царството Божие и Неговата Правда съ любовь. Изпълнявайте Божията воля съ любовь. Т. м. * 20. Беседа отъ Учителя, държана на 21. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Царството Божие Р а з м и ш л е н и е . Ще прочета 5. гл. отъ Евангелието на Матея. Въ нея се говори за деветтѣ блаженства. Ако приложите блаженствата въ живота, ще придобиете нѣщо ценно. Голѣмо богатство се крие въ тѣхъ. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. (—3 ст.). — Кои сѫ нищитѣ духомъ? — Които работятъ. Значи, който работи, ще наследи Царството небесно. Който работи, яде най-хубавата храна; който не работи, на него даватъ укрухитѣ. Сега, като ви говоря, само ушитѣ се хранятъ, а не и очитѣ. При това, всички не възприематъ еднакво тази храна, понеже слухътъ имъ не е еднакво развитъ. Който има слабъ слухъ, мѫчно чува ; не може да разбере това, което му се говори. За да чува добре, човѣкъ трѣбва да работи върху слуха си, да го развива. Понѣкога причината за слабото чуване се крие въ ушната каль, която се събира въ ушитѣ. Очистете ушитѣ си, за да чувате добре и да разбирате правилно. Днесъ всички хора се запитватъ, какво ще стане съ свѣта. Питамъ: какво ще стане съ вързания конь и крава? Господарьтъ ги е вързалъ съ вѫже за едно дърво и ги оставилъ заедно да пасатъ. Кравата се дърпа, иска да се освободи отъ вѫжето, а коньтъ я пита: Кѫде отивашъ? Защо не останешъ при мене, заедно да пасемъ? Не съмъ вълкъ да те изямъ. И двамата сме тревопасни, разбираме се. При това, ти бодешъ, а азъ ритамъ; можемъ да се защищаваме. — Искамъ да бѫда свободна — отговаря кравата. — Ако си свободна, ще влѣзешъ въ нѣкоя нива да я изпасешъ, и господарьтъ на нивата ще те накаже. По-добре да си вързана, отколкото господарьтъ да те наказва. Ако съмъ свободенъ, и азъ ще направя нѣкаква пакость. Докато ние, тревопаснитѣ, не си подадемъ рѫка за взаимна работа ; докато не съединимъ добродетелитѣ си и не разчитаме едни на други, всѣкога ще се намѣри нѣкой господарь да ни връзва. Така се разговаряли коньтъ и кравата около дървото. Когато слушатъ нѣкой говоритель, хората се запитватъ, защо започва речьта си по този начинъ. Много естествено. Говорительтъ е музикантъ и започва речьта си отъ нѣкой тонъ, запримѣръ, отъ до, отъ ми, отъ ре, отъ фа. Следъ това съчетава тоноветѣ хармонично, споредъ нѣкои гами, и образува цѣла пѣсень. Който разбира музиката, ще се ползува отъ пѣсеньта. Ако тя започва отъ до, като основенъ тонъ, това показва, че нѣщо му тежи на сърдцето — мѫти нѣкакво яйце. Ако започва отъ ре, яйцето вече се измѫтило, пиленцето излѣзло на бѣлъ свѣтъ — иска да яде. Докато пиленцето е подъ крилата на майка си, пѣсеньта започва отъ ми; щомъ поизрасне, то се крие само вечерь подъ крилата на майка си. Тогава пѣсеньта започва отъ фа. Сутринь майката води пиленцето съ себе си, предава му уроци, какъ да се храни — това е тонътъ солъ. Щомъ започне само да се храни, майката го води по гости, на угощение — това е тонътъ ла. Най-после господарьтъ му го продава, заколятъ го и го турятъ въ тенджера да ври — това е тонътъ си. Всички гости се произнасятъ за пиленцето, че е охранено и добре сготвено. Това е символичното значение на тоноветѣ въ обикновения животъ. Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата по външнитѣ имъ прояви, да не чакате всичко наготово. Запримѣръ, спрѣлъ се нѣкой подъ една круша и се запитва, дали крушитѣ сѫ узрѣли. Погледни на земята, ще познаешъ. Ако има паднали круши, ще знаешъ, че сѫ узрѣли. Узрѣлата круша пада и отъ най-слабия вѣтрецъ. Вземи крушата и я използувай. Какъ да я използувамъ? — Господарьтъ ти ще те научи. Какъвто е господарьтъ ти, на това ще те научи. Ако господарьтъ ти има характеръ на свиня, ще те научи да ровишъ; ако има характеръ на вълкъ, ще те научи да давишъ овце; ако има характеръ на човѣкъ, ще те научи на добро. Стремете се да имате за господарь истинския човѣкъ, да ви научи на добро и да ви води въ правия пѫть. Има хора, които ставатъ господари, но не водятъ човѣка въ правия пѫть. Тѣ не сѫ още истински човѣци. Тѣ сѫ самозвани господари. Задачата на човѣка се заключава въ развиване на способностьта, да различава нѣщата. И тъй, ще се учите да различавате доброто отъ злото, свѣтлината отъ тъмнината, както въ себе си, така и въ окрѫжаващитѣ. Научете се да различавате проявитѣ на различнитѣ видове материи — твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна, и да се справяте съ тѣхъ. Запримѣръ, ако не знаете, какъ да се справяте съ твърдата материя, не можете да се лѣкувате отъ болеститѣ, които тя е причинила. Ревматизъмътъ се дължи на твърдитѣ частици, натрупани около ставитѣ. Недоволството е причина за ревматизма. Като знаете това, бѫдете доволни отъ положението си. Ако днесъ нѣмате нѣщо, следъ време ще го придобиете. Пазете чистотата на ума и на сърдцето си, за да бѫдете здрави и добре разположени. Чистата кръвь зависи отъ чиститѣ мисли и чувства. Щомъ кръвьта на човѣка е чиста, той е неуязвимъ — никакви болести, никакви смущения не могатъ да го победятъ. Той е устойчивъ и въ психическо, и въ физическо отношение. Следователно, пазете се отъ лоши мисли, които покварятъ сърдцето; пазете се отъ лоши желания, които покварятъ ума. Докато е бременна, жената трѣбва да държи въ ума си чисти же лания и въ сърдцето си чисти мисли, да не поквари кръвьта на детето си. Предаде ли своята нечиста кръвь на детето си, то ще носи последствията на тази кръвь цѣлъ животъ. Ще се чудите следъ това, защо детето ви е болезнено и съ жълтъ цвѣтъ на лицето. Защо се страхуватъ хората отъ жълтия цвѣтъ? Въ духовния свѣтъ жълтиятъ цвѣть е свързанъ съ ума, съ интелигентностьта на човѣка ; на физическия свѣтъ, той е неприятенъ като цвѣтъ на лицето. Човѣкъ се плаши отъ жълтия цвѣтъ, защото е изгубилъ мекотата си. Безъ мекота този цвѣтъ е опасенъ. Христосъ казва: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се, нищо не струва.“ Следователно, когато жълтиятъ цвѣтъ изгуби мекотата си, той не може да предаде знанието, което мѫдростьта носи въ себе си. За такъвъ цвѣтъ казваме, че е обезсолѣлъ. Стремете се къмъ естественото състояние на жълтия цвѣтъ, който съдържа мекота. Можете ли да възприемете трептенията на този цвѣтъ, вие придобивате нуждната свѣтлина и знание, да решавате мѫчнитѣ си задачи, съ по едно, две и повече неизвестни. Какво означаватъ неизвестнитѣ величини X, Y, Z? Тѣ криятъ въ себе си нѣщо ценно, което се познава само при известни условия. Запримѣръ, съ буквата „Z“ означаваме неизвестна величина. На български пъкъ казваме „зетъ“, и пакъ разбираме нѣщо неизвестно. Дойде нѣкой момъкъ въ дома ви, представя се за добъръ човѣкъ, обича вашата дъщеря. Щомъ стане вашъ зетъ и влѣзе помежду ви като приведенъ зетъ, тогава виждате, какво носи въ себе си той, добро или зло. Ако работи, помага въ общата работа и се отнася добре съ всички, той е добъръ зетъ; ако мисли само за себе си и по цѣли дни се излежава, той не е добъръ. Значи, искате ли да познаете, какво носи човѣкъ въ себе си, вземете го въ дома си като приведенъ зетъ. Тогава неизвестната величина „Z“ се превръща въ известна. Ще кажете, че той е беденъ човѣкъ. Който има умъ да мисли, сърдце — да чувствува и воля—да действува, не е беденъ. Като говоря върху известни въпроси, нѣкои искатъ да знаятъ, кого имамъ предъ видъ. Или всички имамъ предъ видъ, или никого. Ако нѣкой излѣзе на лице, той не е самъ. Барабанчикътъ бие барабана, но той не е самъ, следъ него иде цѣлъ полкъ. Той съобщава, че следъ него идатъ войници, които се предвождатъ отъ полковника си — своя началникъ. Затова, каквото се говори, то се отнася за всички. Христосъ казва: ,Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени“. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно“. Това значи: блажени сѫ ония, които не се съблазняватъ отъ земнитѣ блага и богатства. Какво ще научи ученикътъ, ако отиде на училище съ пълни торби блага и скѫпоценности? Не само че нѣма да научи нѣщо, но ще смущава и другаритѣ си. Какво ще придобие човѣкъ, ако въ ума му постоянно стои мисъльта за забогатяване? Какво придобива, ако 40—50 години само яде и пие? Вмѣсто да става по-красивъ, отъ година на година той губи красотата и младостьта си, лицето му се набръчква и казва: Остарѣхь вече! — Външно си остарѣлъ, турилъ си маска на лицето си и играешъ роля на старецъ. Въ сѫщность, вѫтрешно си младъ, имашъ желание да живѣешъ. Отъ живота на човѣка зависи да бѫде и външно, и вѫтрешно младъ, да се радва на живота, да се ползува отъ добритѣ условия. Пазете се отъ актьорството. Не ставайте актьори въ живота, преждевременно да си туряте бѣли коси, бради и мустаци и да се подпирате съ тояги. Има смисълъ да бѫде човѣкъ истински актьоръ, да играе своя роля, а не чужда. Въ варненско нѣкѫде, се случило нѣщо особено — единъ чорбаджия отворилъ очитѣ на единъ слѣпецъ. Какъ станало това? Отишли двама просяци въ дома на чорбаджията да просятъ: единиятъ вървѣлъ напредъ и свирѣлъ на гѫдулка, а другиятъ — следъ него — слѣпъ, подпиралъ се на тояга. Чорбаджията билъ нѣщо неразположенъ и, като ги видѣль, започналъ да ги ругае: Защо не работите, ами сте тръгнали да просите? Сега ще ви дамъ да разберете, кой съмъ азъ! Взелъ тоягата и хукналъ следъ тѣхъ. Пръвъ избѣгалъ слѣпиятъ, следъ него гѫдуларьтъ. Чорбаджията се почудилъ, какъ може слѣпъ човѣкъ да бѣга тъй бързо и да не се нуждае отъ чужда помощь. Каква била работата? Той не билъ слѣпь; замазалъ очитѣ си съ восъкъ — игралъ чужда роля. Чорбаджията се засмѣлъ, разположилъ се и казалъ на съседитѣ си: Чудно нѣщо! До този моментъ не знаехъ, че мога да отварямъ очи на слѣпи. Кога биятъ човѣка? — Когато играе чужда роля. Погрѣшката на просяцитѣ не се заключава въ това, че търсятъ начинъ за прехраната си, но дето сѫ избрали такъвъ, именно, начинъ. Вмѣсто да се представя за слѣпъ, а другиятъ да свири, по-добре щѣше да бѫде, ако единиятъ играеше, а другиятъ—свирѣше. Така щѣха да веселятъ и себе си, и ония, отъ които искатъ помощь. Често хората си избиратъ занаяти, които не имъ подхождатъ, и това става причина да лъжатъ. Природата има голѣмо отвращение къмъ лъжата. Тя прощава всички погрѣшки на човѣка, но лъжата — никога. Избирайте си такова занятие, което ви подхожда. Не оставяйте ума и сърдцето си въ застой. Хранете се съ свѣтли мисли и възвишени чувства, които носятъ радость и веселие. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ чистота въ мисли, въ чувства и постѫпки. Ако си домакиня и месишъ хлѣбъ, вземи прѣсно, доброкачествено брашно, а не такова, което е стояло четири-петь месеца въ чували. Яжте всѣкога чиста, прѣсно сготвена храна. Американцитѣ, които минаватъ за културни хора, се хранятъ изключително съ месо. По три пѫти на день тѣ ядатъ месо, поради което зѫбитѣ имъ не сѫ здрави. Тѣ иматъ обичай да пиятъ кафе, а следъ това да ядатъ сладоледъ. Рѣзкитѣ промѣни на хранитѣ се отразяватъ вредно на стомаха, затова много американци страдатъ отъ стомашно разстройство. Пазете се отъ контраститѣ въ живота: въ храната, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. За да не страдате, не правете съдружие между добри и лоши мисли и чувства. Това съдружие прави човѣка недоволенъ, внася дисхармония въ живота му. Очи има, недоволенъ е; уши, носъ, уста има, пакъ е недоволенъ; здраве има, сѫщо е недоволенъ. Какво показва това? Нищо друго, освенъ нищетата на човѣка. Слабъ, неспособенъ ученикъ е човѣкъ. Всичко му е дадено, но той не може да се ползува отъ него и не знае да се радва на богатството си. Трѣбва ли човѣкъ да бѫде недоволенъ, когато всичко въ свѣта работи за него? Минералитѣ, кристалитѣ, скѫпоценнитѣ камъни работятъ за него. Тѣ събиратъ външната свѣтлина, пречупватъ я въ себе си и часть отъ нея изпращатъ навънъ, за да се ползува човѣкъ отъ нея. Растенията приематъ свѣтлината въ себе си и въ видъ на различни краски — червени, жълти, зелени, сини, розови, я изпращатъ съ своето благоухание навънъ, пакъ за човѣка. Той ги възприема въ видъ на свѣтли мисли и чувства и се укрепва чрезъ тѣхъ. Тѣ сѫ крепость за него — правятъ го неуязвимъ въ живота. Никаква сила въ свѣта не може да победи човѣка, който се храни съ свѣтлината и топлината на своитѣ мисли и чувства. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята.“ (— 5 ст.). — Не е казано, че силнитѣ ще наследятъ земята, но кроткитѣ, т. е. разумнитѣ, добритѣ, които сѫ полезни и за себе си, и за своитѣ ближни. Който е полезенъ на себе си, на своитѣ ближни, полезенъ е и на Бога. Това значи кротъкъ човѣкъ. Той работи за името Божие и за славата Му. Той работи за Царството Божие на земята. Той работи и за изпълнение на Божията воля. Кроткиятъ разбира смисъла на живота. Като изпълнява Божията воля, човѣкъ работи за себе си. Като търси Царството Божие и Неговата Правда, човѣкъ работи за ближнитѣ си. Като слави Божието Име, човѣкъ работи за цѣлата вселена. Работете по този начинъ, именно, за себе си, за ближния си и за цѣлата вселена, за да бѫдете обиколени отъ добри и разумни сѫщества, да придобиете блаженствата въ живота. Изпълнявайте Божията воля, за да бѫдете здрави. Търсете Божието Царство и Неговата Правда, за да бѫдете полезни на ближнитѣ си. Осветявайте Името на Бога, за да влѣзете въ връзка съ разумнитѣ и добри хора по свѣта. Вънъ отъ тѣзи нѣща човѣкъ остава странникъ и на този, и на онзи свѣтъ. Напишете въ ума, въ сърдцето и въ волята си следнитѣ мисли: Искамъ да изпълня Божията воля, за да бѫда здравъ и полезенъ на себе си. Искамъ да намѣря Божието Царство и Неговата Правда, за да бѫда полезенъ на ближния си. Искамъ да осветя Името на Бога на земята, за да се свържа съ всички добри, разумни и възвишени души по цѣлия свѣтъ. Запишете последната и най-важна мисъль : Безъ истината не можете да изпълните Божията воля. Безъ мѫдростьта не можете да намѣрите Божието Царство и Неговата Правда. Безъ любовьта не можете да осветите Името на Бога. — Това е животъ вѣченъ, дапозная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ. * 19. Беседа отъ Учителя, държана на 21. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Красивото въ живота Р а з м и ш л е н и е . Чете се темата върху „прилежението“. За следния пѫть напишете десеть думи съ различно значение; всѣка дума да започва съ различна буква. Къмъ кой свѣтъ се отнася прилежанието: къмъ физическия, духовния или умствения? Въ кой свѣтъ човѣкъ най-много прилежава? Въ физическия, при яденето. Човѣкъ би извършилъ чудеса, ако въ всички свѣтове прилежава така, както при яденето. И животнитѣ проявяватъ най-голѣмо прилежание въ яденето. Искате ли да намѣрите прилежанието, търсете го въ глада. При глада то стои всѣкога на постъ, като войникъ. Въ това отношение, гладътъ е генералъ, който заповѣдва на прилежанието. По съдържание и смисълъ, и думитѣ иматъ чинъ, както военнитѣ. Нѣкои думи сѫ прости войници, а други — офицери отъ различни чинове, докато дойдете до генерала. Всѣка дума има специфиченъ характеръ, споредъ службата и предназначението си. Запримѣръ, нѣкои думи сѫ крайно егоистични, понеже служатъ само на единъ човѣкъ. Други сѫ по-широки, по-любвеобилни, защото сѫ въ услуга на цѣло общество; трети пъкъ иматъ Божественъ произходъ и характеръ, защото сѫ въ услуга на цѣлото човѣчество. Думитѣ иматъ и двоякъ смисълъ. Казваме, запримѣръ, че подъ думата светия разбираме човѣкъ, който свѣти, носи свѣтлина на другитѣ. Светия ли е този, който носи запалена свѣщь? Той може да носи свѣщьта, за да намѣри предмета, който е изгубиль. Сѫщевременно, той носи свѣщь и да освѣтява пѫтя на заблудилия се пѫтникъ. Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. Въ кое отъ тритѣ посоки то е най-силно? Казвате за нѣкого, че е прилеженъ, но какъ се проявява прилежанието му, не знаете — не правите анализъ. Казвате за другъ, че е ученъ, че знае много, но въ какво се заключава неговата ученость, пакъ не знаете. Много нѣща знае човѣкъ, но не може да се ползува отъ знанието си. Истинско знание е това, което може да се използува при всѣки даденъ случай. Запримѣръ, намирашъ се въ нѣкаква мѫчнотия — ще си помогнешъ съ знанието. Не можешъ ли да си помогнешъ, знанието ти не е на мѣсто. Какво знание е това, което не може да ти помогне въ време на мѫчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне въ трудни моменти? Сѫщото можемъ да кажемъ и за злото. Когато се говори за злото, хората иматъ особена представа за него. Тѣ го разглеждатъ като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото нѣма приложение. Когато скулпторътъ чука камънитѣ, да извае отъ тѣхъ една красива статуя, зло ли върши той? За камънитѣ е зло, но за него е добро. Значи, не всѣкога злото е зло. Не всѣкога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пѫтьтъ на правото е правата линия. Какъвъ е пѫтьтъ на извора или на рѣката? Водата обикновено криволичи, но пѫтьтъ ѝ е строго опредѣленъ. Тя има една цель — да се влѣе въ морето. Отъ това гледище, рѣката, както и да криволичи, върви въ правъ пѫть, защото отива къмъ морето. Кой човѣкъ е по-силенъ, който криволичи, или който върви по права линия? Представете си, че една рѣка тече и срещне на пѫтя си голѣма канара. Какво трѣбва да направи? —Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трѣбва да спре движението си — това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освенъ да обиколи канарата. Рѣката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи — ще се отбие отъ пѫтя си. Въ случая, рѣката е по-слаба отъ канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако бѣше по-силна, рѣката щѣше да я отнесе, безъ никакво извинение, и да продължи пѫтя си. Ако слабиятъ не се извини и не се отбие отъ пѫтя си, главата му ще се пръсне въ силния. Обикновено слабиятъ обикаля, отбива се отъ пѫтя си и криволичи, а силниятъ, или стои на едно мѣсто, или върви по права линия. Мнозина искатъ да бѫдатъ силни. Като канари ли искатъ да бѫдатъ силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно мѣсто и ще отбивате хората отъ пѫтя имъ. Какво особено може да направи онзи, който е силенъ, като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лѫкатуши, но много полезни работи върши. Понѣкога върши и пакости, но повече добри работи прави. Отъ човѣшко гледище, водата върши пакости, но, отъ гледище на природата, тя върши работа, която отговаря на свойствата и способноститѣ ѝ. Съвременнитѣ хора лесно се подаватъ на отрицателни влияния, и отъ най-малката отрицателна мисъль произлизатъ лоши последствия. Запримѣръ, срещне ви нѣкой и казва: Защо си толкова пожълтѣлъ? Да не си боленъ нѣщо? Щомъ чуете думата „болесть“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте боленъ. Чудно нѣщо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействувате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтиятъ цвѣть? Той е цвѣтъ на мисъльта, на човѣшката интелигентность. Вие свързвате жълтия цвѣтъ съ болезненото състояние на човѣка. Защо се страхувате отъ болеститѣ? Тѣ сѫ професори, които преподавать уроци на болния. Докато лежи, болниятъ учи преподаденитѣ уроци. Чрезъ болестьта той придобива нѣщо ценно: ако е билъ непослушенъ, започва да слуша, подчинява се на лѣкарскитѣ съвети. Лѣкарьтъ му казва да се обърне на лѣвата страна, и той се обръща. После на дѣсната—веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече отъ устата му. Даватъ му капки, хапове, той ги пие съ вѣра и на опредѣленото време. Ако е билъ грубъ, сега става мекъ, внимателенъ къмъ всички, благодари за грижитѣ, които полагатъ за него. Близкитѣ му го гледатъ, радватъ се, че изпълнява съветитѣ на лѣкаря. Болниятъ е ученъ човѣкъ, лежи въ леглото си, но съ мисъльта работи, копае, иска да извади нѣщо ценно отъ болестьта. И най-после, когато болестьта му се превърне въ радость, той оздравява. И тъй, гледайте на болеститѣ като на уроци, въ които се крие нѣщо ценно, нѣкакво богатство. Щомъ намѣри богатството, болниятъ оздравява, т. е. минава въ по-горенъ класъ. Докато не намѣри скѫпоценния камъкъ въ болестьта, болниятъ лежи и пъшка. Значи, при всѣко минаване отъ единъ класъ въ другъ, човѣкъ боледува. Презъ много изпити трѣбва да мине той, за да свърши училището на земята. Сѫщото става и въ живота. Преди да влѣзе въ живота, ученикътъ минава отъ едно училище въ друго, докато най-после дойде до университета. Предъ всѣки изпитъ той трепери, да не го скѫсатъ. Отде произлиза думата „скѫсване“? Конецътъ се кѫса, но какъ ще скѫсашъ ученика? Значи, той е билъ вързанъ съ нѣщо. Съ какво? Съ мързела. Оттукъ вадимъ следното заключение: учительтъ кѫса само онзи ученикъ, който е вързанъ за мързела. Щомъ е така, ученикътъ трѣбва да благодари на учителя си, че го освобождава отъ мързела. Като ученици на живота, вие трѣбва да правите вѣрни преводи, да влагате въ думитѣ такова съдържание, каквото сѫ имали първоначално, въ първичния езикъ. Запримѣръ, при обикновеното статично смѣтане, ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6, и т. н. сѫ по-голѣми отъ нея. Обаче, отъ гледище на динамичната, жива математика, не е така. Най-голѣмото число е единицата, следъ това двойката, тройката и т. н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начинъ: 2—3=1 .При обикновеното изваждане е обратно: 3—2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза отъ майката, а не майката отъ детето. Като действия отъ различни свѣтове и отъ различенъ порядъкъ, и 3—2 е вѣрно, и 2—3 е вѣрно. Човѣкъ трѣбва да знае, въ кой свѣтъ и въ кой порядъкъ на нѣщата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външенъ видъ тѣ си приличатъ, но по тегло и по съдържание всѣко зърно има по нѣщо особено, различно отъ другитѣ. Разнообразието е отличителна чърта на природата — и въ най-малкитѣ си форми тя внася нѣщо ново, особено, което ги отличава отъ подобнитѣ имъ. Като изучавате човѣка външно, ще видите, че дветѣ му половини — лѣвата и дѣсната се различаватъ. Това различие сѫществува въ очитѣ, въ ушитѣ, въ ноздритѣ, въ устнитѣ, въ рѫцетѣ, въ краката. Едното око е положително, другото — отрицателно; едната рѫка е положителна, другата — отрицателна ; единиятъ кракъ е положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Значи, човѣкъ е съставенъ отъ плюсове и минуси, които взаимно се регулиратъ. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсътъ показва, че имашъ да давашъ, а минусътъ — имашъ да взимашъ. Като вземе нѣщо, човѣкъ трѣбва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава — смѣна трѣбва да става. Който е давалъ, ще взима; който е взималъ, ще дава. Който се е натоварилъ, трѣбва да даде часть отъ товара си на онзи, който нищо нѣма. Щомъ се облекчи, отново ще взима. Въ това отношение гладътъ играе важна роля въ живота. Докато не гладува, човѣкъ не яде; щомъ не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трѣбва да се обработва, да се превърне отъ по-низко въ по-високо състояние. Кой процесъ се е явилъ по-рано: даването или взимането? — Даването. Природата е дала първа, а следъ нея всички сѫщества. Значи, първиятъ процесъ е даването, а вториятъ — вземането. Тройката, т. е. детето взима отъ майката, отъ двойката. Имаме процеса 2—3. Така е въ динамичния свѣтъ, а не въ статичния. Това показва, ча ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ, въ който нѣщата сѫ вѣрни по отношение на едно положение, а невѣрни — по отношение на друго. Благодарение на относителностьта на нѣщата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Сѫществува една реалность въ свѣта, която нито се доказва, нито се отрича. Съ нея не може да се работи, понеже е мѣрка на нѣщата. Обаче, дойдете ли до работата, ще започнете съ това, което отричате и доказвате. Нѣкой отрича истината. Защо? —Защото допуща лъжата. И лъжата има своето мѣсто въ природата, като полюсъ на истината. Истината показва пѫтя къмъ лъжата; лъжата показва пѫтя къмъ истината. Като възприемете истината, виждате, съ какви невѣрни понятия, криви разбирания живѣе човѣкъ. Затова казваме, че човѣкъ трѣбва да чисти речьта си, да се освобождава отъ лъжливитѣ и криви понятия, които е наследилъ отъ далечното минало. Нѣкой казва, че има кѫща, ниви, имоти, че е богатъ. Въ сѫщность, негова ли е кѫщата, негови ли сѫ нивитѣ? Кѫщата му е направена отъ материалитѣ на природата; нивата сѫщо принадлежи на природата. Той взелъ всичко отъ природата и казва, че е негова собственость. Човѣкъ се е оплелъ въ своитѣ понятия, объркалъ се е и следъ това, самъ не знае, кое е истина и кое не е. Нѣкой погледне къмъ слънцето и казва, че видѣлъ слънцето. Нищо не е видѣлъ. Това, което си видѣлъ, е микроскопическа часть отъ слънцето. Нѣкой видѣлъ Бога. Нищо не е видѣлъ. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самиятъ Богъ. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда, колко малко нѣща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако нѣкой знае повече, ще дава. Значи, ако знаешъ малко, ще взимашъ; ако знаешъ много, ще давашъ. Като взима оттукъ-оттамъ, човѣкъ забогатява. А щомъ забогатѣе, той трѣбва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси отъ забранения плодъ, веднага се роди лъжата. Щомъ вземешъ нѣщо безъ позволение, лъжата иде. Ева мислѣше, че, като яде отъ забранения плодъ, всичко ще научи. Това бѣше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че, като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдешъ на земята, можешъ да станешъ и царь, но единъ день ще те детрониратъ. Ако си виденъ ученъ, единъ день ще изгубишъ знанието си. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Радвайте се, че като минавате отъ едно положение въ друго, все ще научите нѣщо. Радвайте се на малкитѣ придобивки, а не на голѣмитѣ. Кой е изходниятъ пѫть? Какъ може да се освободи човѣкъ отъ лъжата? — Като я впрегне на работа. Ученъ човѣкъ е този, който знае какъ да впрегне лъжата на работа. Разуменъ човѣкъ е този, който се учи отъ истината. Тя му говори на особенъ езикъ, съвършено различенъ отъ човѣшкия. Чрезъ истината човѣкъ придобива прави възгледи за живота и за смъртьта. Той знае вече, че формата, въ която се е облѣкълъ, като мѫжъ, жена или дете, е временна. Съ нея той може да разполага най-много 120 години. Щомъ свърши работата си на земята, човѣкъ напуща формата, въ която е живѣлъ, и отива въ другъ свѣтъ, както младежитѣ отиватъ въ странство да се учатъ. Трѣбва ли да жали човѣкъ за старата си дреха? Трѣбва ли да плаче за свѣта на относителнитѣ понятия? Животътъ на земята е относителенъ, поради което и възрастнитѣ хора, като децата, изпадатъ въ противоречия. Нѣкое дете бръкнало въ гърнето съ меда, облизало пръститѣ си и веднага го наказватъ. Голѣмиятъ братъ ялъ отъ сѫщия медъ, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Дохожда бирникътъ и срещу дългъ задига вола на селянина. Селянинътъ мълчи, нищо не казва. Влѣзълъ апашъ въ двора на селянина, взелъ вола му — всички го погватъ, даватъ го подъ сѫдъ. Има ли нѣкакво противоречие между постѫпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вѫтрешна причина за това противоречие. Бирникътъ взима вола на селянина и го освобождава отъ задължението му къмъ държавата. Апашътъ взима вола, но, вмѣсто да облекчи селянина, повече го натоварва. Нѣкой се наема да съгради кѫща на едного, взима паритѣ, дава срокъ, когато кѫщата ще бѫде готова, но задига паритѣ и избѣгва. Това наричаме престѫпление. Така гледа и природата на нѣщата. Тя дава на човѣка кредитъ, да свърши нѣкаква работа, но той задигне паритѣ, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, дето човѣкъ е длъжникъ на природата въ всички свѣтове — и въ умствения, и въ духовния, и въ физическия. За да изплати задълженията си къмъ природата, човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ и къмъ най-малкитѣ си задължения и прояви. Дойде ли въ ума ви една мисъль — колкото и да е малка, приложете я. Влѣзе ли нѣкое чувство въ сърдцето ви, дайте му пѫть, да се изяви навънъ, да свърши нѣкаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свѣтъ, веднага пристѫпете къмъ работа. Следователно, не се обезсърдчавайте, че не можете изведнъжъ да се справите съ лъжата; не се обезсърдчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата турете на работа, а отъ истината се учете, въ каквато степень и да се изяви тя. Ще дойде день, когато лъжата, въ всичкитѣ ѝ форми и цвѣтове, като бѣла и черна, ще изчезне отъ лицето на земята. Но, докато дойде този день, използувайте я като слуга, да ви работи. Обичайте истината, и лъжата ще отстъпи мѣстото си и ще се прибере въ архивата на живота. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 18. Беседа отъ Учителя, държана на 19. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Четиритѣ положения Р а з м и ш л е н и е. Упражнение за дишане: Бавно издигане на рѫцетѣ надъ главата и дълбоко поемане на въздухъ. Съ издигане на рѫцетѣ се повдигатъ и очитѣ нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне рѫцетѣ надолу, издишване и бавно сваляне очитѣ надолу. Тема за следния пѫть: „Ползата отъ голѣмитѣ и отъ малкитѣ извори“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ отслабване на очитѣ. Много естествено е, че отслабватъ — не се движатъ. По отношение на очитѣ си хората сѫ крайно нехайни. Тѣлото си трениратъ чрезъ различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдатъ ли до очитѣ си, нищо не правятъ за тѣхъ. Когато искатъ да видятъ нѣщо настрана, нагоре или надолу тѣ движатъ главата си, а очитѣ стоятъ на едно мѣсто, като аристократи. Очитѣ заповѣдватъ на другитѣ удове да свършатъ една или друга работа, но сами тѣ не работятъ, поради което малко кръвь приижда къмъ тѣхъ и слабо се хранятъ. Правете упражнения за очитѣ си, да отправяте повече кръвь къмъ тѣхъ. Ето защо, повдигайте често очитѣ си нагоре, отдето слиза свѣтлината, и следъ това ги сваляйте надолу, въ посоката, дето тревитѣ растатъ и никнатъ. Обърнете внимание на четиритѣ прави ОА, ОВ, OC, OD, които сѫ две по две въ противоположни посоки (фиг. 1). Привидно, тѣ изглеждатъ независими една отъ друга, въ сѫщность, тѣ иматъ обща връзка помежду си, движатъ се въ крѫгъ. За да върви хармонично въ четиритѣ посоки, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който да ги координира. Две отъ противоположнитѣ посоки, запримѣръ, посокитѣ OC, OA представятъ посоки на движение на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Като се движатъ, макаръ и въ противоположни посоки, умътъ и сърдцето образуватъ крѫгъ. Външно тѣ изглеждатъ отдалечени единъ отъ другъ, като два различни свѣта, но въ сѫщность сѫ близо, иматъ допирни точки. Като излиза отъ точка „O“ и върви въ посока OA, умътъ се движи въ две направления — AB, AD, като образува полукрѫгъ. Сърдцето сѫщо излиза отъ точка „O“, върви въ посока OC, като се движи въ направленията CB, CD и пакъ образува полукрѫгъ. Двата полукрѫга се срѣщатъ въ точкитѣ B и D и образуватъ пъленъ крѫгъ. Когато казваме, че човѣкъ живѣе, имаме предъ видъ четиритѣ посоки, които се срѣщатъ въ него. При движението си по тѣзи посоки, той срѣща известни противоречия, които се дължатъ на различно гѫстата материя — причина за движението на човѣка въ крѫгь. Това, което става съ силитѣ въ физическия свѣтъ, става и съ чувствата и мислитѣ на човѣка. Тази е причината, дето първоначално мислитѣ и чувствата вървятъ въ перпендикулярна посока на земята, но, като срещнатъ известно съпротивление, отвънъ или отвѫтре, тѣ се отклоняватъ надѣсно или налѣво, и образуватъ крива линия — окрѫжность. Запримѣръ, мома и момъкъ се обикватъ и се привличатъ взаимно единъ къмъ другъ, както земята се привлича отъ слънцето. Като по-голѣмо и мощно, слънцето привлича земята съ голѣма сила, но тя не може да се приближи до него, защото срѣща голѣмо съпротивление въ пространството. Въ стремежа си къмъ момъка, момата срѣща съпротивления, отъ една страна отъ родителитѣ си, които не ѝ позволяватъ да дружи съ него, а отъ друга страна, отъ нѣкоя мома, която обича сѫщия момъкъ. Момата започва да се смущава, какъ може да ѝ препятствуватъ на любовьта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Погрѣшката не е въ това, че дветѣ моми го обичатъ, но въ мисъльта, която и дветѣ държать въ ума си, всѣка да го привлѣче къмъ себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлѣче момъка къмъ себе си, нито момъкътъ — момата. Причината за това е проста: момата и момъкътъ излизатъ отъ единъ общъ центъръ — тѣхниятъ господарь, който разполага и съ двамата. Никой човѣкъ не е господарь на себе си, нито на своята сѫдба. Мислите ли, че човѣкъ е господарь на сѫдбата си, вие сте на кривъ пѫть. Човѣкъ само отчасти е господарь на сѫдбата си, но не напълно. Колко време трае обичьта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнатъ, и следъ нѣколко деня дойде господарьтъ имъ, хване едното отъ тѣхъ, туря ножа на врата му и го занася въ дома си; останалото започва да плаче, да вика подиръ другарчето си. На другия день още дохожда господарьтъ съ ножа въ рѫка и решава и неговата сѫдба. Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пакъ хората се питатъ, защо сѫществуватъ тѣ. Не е важно, защо сѫществуватъ; важно е, хората да не си създаватъ взаимно противоречия и, ако сѫ си създали вече, какъ да ги изправятъ. Противоречията трѣбва да се обясняватъ на учно. Днесъ повечето хора страдатъ, защото нѣматъ нужднитѣ знания. Чувате нѣкой да изнася известни факти, но не знае дълбокитѣ причини, които произвеждатъ явленията. Тѣ изнасятъ природнитѣ закони, разискватъ върху тѣхъ, но разпокѫсано. И, възъ основа на нѣколко факти и закони тѣ създаватъ научни теории. Едно е нуждно при изучаване на явленията и законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ — да се свързватъ всички явления. Като се изучава едно явление отъ физическия свѣтъ, трѣбва да се пренесе и въ духовния, и въ умствения свѣтъ; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокѫсаность, при която сѫществуватъ празднини, както въ науката, така и въ философията. Отдѣлнитѣ явления, закони и принципи не разрешаватъ въпроситѣ. Запримѣръ, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живѣятъ добре. Важно е, защо не могатъ да живѣятъ. Като проследите условията, при които се намиратъ, виждате, че единиятъ живѣе въ рѣдка срѣда, а другиятъ — въ гѫста. Невъзможно е да заставите рибата да живѣе заедно съ кокошката. Рибата живѣе въ водата, а кокошката — въ въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брѣга на езерото, да си подаде главата за моментъ, да поприказва съ кокошката, но нито кокошката може да влѣзе въ водата, нито рибата да излѣзе на брѣга. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но щомъ я намѣрятъ, оплакватъ се отъ нея. Защо се оплакватъ отъ любовьта?—Противоречия имало въ нея. Много естествено. Когато се срѣщатъ две сѫщества отъ различни срѣди и се обикнатъ, непремѣнно ще се натъкнатъ на противоречия. Каква любовь сѫществува между рибата и кокошката? Рибата обича по единъ начинъ, кокошката — по другъ. Тѣ нѣматъ допирни точки помежду си. Това е все едно да говоримъ за ангелска и човѣшка любовь. Ангелътъ обича по единъ начинъ, а човѣкъ — по другъ. За да се разбератъ въ любовьта си, тѣ трѣбва да живѣятъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ. Въ сѫщность, това е невъзможно: нито ангелътъ може да живѣе на земята, нито човѣкъ — въ ангелския свѣтъ. Това внася разногласие въ любовьта имъ. Когато говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ сѫщества, които живѣятъ въ единъ свѣтъ и се разбиратъ. Между тѣхъ не сѫществуватъ никакви недоразумения. Затова е казано, че любовьта изключва всѣкакви противоречия. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно минава презъ противоречия. Той е слѣзълъ на физическия, или материалния свѣтъ, който не е толкова устойчивъ, както се вижда привидно. Материята, отъ която е създаденъ физическиятъ свѣтъ, сама по себе си, е неустойчива, минава презъ четири състояния: отъ твърдо въ течно, отъ течно въ въздухообразно и отъ въздухообразно въ свѣтлинно. Както физическата материя минава отъ едно агрегатно състояние въ друго, така се мѣни и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и свѣтлинни. Всѣки видъ чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцѣплението между частицитѣ на твърдата материя е голѣмо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мѣсти. Въ течнитѣ тѣла сцѣплението е по-слабо, а въ въздухообразнитѣ — още по-слабо. Тази е причината, дето течнитѣ тѣла сѫ подвижни и лесно се преливатъ отъ единъ сѫдъ въ другъ. Въздухообразнитѣ пъкъ сѫ толкова подвижни, че частицитѣ имъ лесно се разпръсватъ и не могатъ да се държатъ въ отворени сѫдове. Въпрѣки различието между разнитѣ видове материя, при известни условия тѣ минаватъ отъ едно състояние въ друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство въ себе си, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ за превръщане или трансформиране на енергиитѣ: твърдото чувство може да се превърне въ течно, въ въздухообразно и най-после въ свѣтлинно. Промѣни ставатъ съ всички видове материя. Отъ човѣка се иска да знае, какъ и кога да превръща материята, изразена въ мисли, чувства и постѫпки. Това сѫ научни положения, които всѣки трѣбва да знае, за да може да се освободи отъ противоречията, въ които изпада. Безъ да знае законитѣ за превръщане на енергиитѣ, човѣкъ не може да помогне нито на себе си, нито на другитѣ. Докато не измѣните и оправите своя животъ, по никой начинъ не можете да помагате на другитѣ. Англичанитѣ сѫ правили опита да измѣнятъ живота на индийцитѣ, но всѣкога излизали безрезултатни. Тѣ взимали индийци въ Лондонъ, давали имъ гимназиално и университетско образование, но щомъ се връщали въ Индия, заживѣвали по старъ начинъ, както живѣли бащитѣ имъ. Външното образование и възпитание не сѫ въ състояние да измѣнятъ човѣка. Правили опити съ коне, да ги учатъ да смѣтатъ и донѣкѫде сѫ успѣли. Нѣкои коне се научвали да броятъ, даже да изваждатъ квадратенъ коренъ отъ нѣкои числа, но щомъ се намирали между своитѣ, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вѣрва въ Бога? Преди всичко, той нѣма религиозно чувство. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и съ човѣка, ако религиозното чувство въ него не е развито, а вие искате да го направите религиозенъ. Казватъ, че не е мѫчно да се моли човѣкъ. Ще вдигне рѫцетѣ и очитѣ си нагоре, и молитвата е свършена. Ще излѣзе, че Богъ е само горе. Какъ ще се молишъ, ако си вързанъ съ краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молишъ ли при това положение? Ще се молишъ, разбира се, макаръ че погледътъ и главата ти сѫ надолу. Значи, не е важно външното положение и външната срѣда; важно е вѫтрешното разположение на човѣка за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затворишъ очитѣ си и да се вглъбишъ въ себе си. Да насочишъ погледа си нагоре, това значи, да отправишъ мисъльта си въ умствения свѣтъ, следъ това да слѣзешъ въ сърдцето си, а оттамъ да отидешъ въ душата и въ духа си. Посоката „оа“ означава умствения свѣтъ въ човѣка, „ос“ — сърдечния свѣтъ, „ов“ свѣтътъ на душата и „od“ — свѣтътъ на духа. Тѣзи свѣтове иматъ допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърътъ „о“, дето всички се сливатъ и отдето черпятъ своитѣ жизнени сили. Сегашнитѣ хора нѣматъ ясна представа за свѣта, създаденъ отъ Бога, поради което често изпадатъ въ вѫтрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисъльта, какво ще стане съ тѣхъ. Ако обичатъ нѣкого или ги обичатъ, страхуватъ се да не изгубятъ любовьта си. Единъ човѣкъ може да те обича толкова, колкото той самъ обича Бога. При това, той ще те познава дотолкова,доколкото ти познавашъ Бога. Той е готовъ да се жертвува за тебе, ако ти се жертвувашъ за Бога. Устойчивостьта и постоянството въ любовьта на другитѣ къмъ васъ зависи отъ вашата любовь къмъ Бога. Любовьта ви къмъ Бога опредѣля любовьта на ближнитѣ ви къмъ васъ. Сигурностьта на живота ви се опредѣля сѫщо така отъ вашата любовь къмъ Бога и отъ Неговата любовь къмъ васъ. Любовьта е единствената сила, която регулира нѣщата. Трѣбва ли следъ това да питате, защо е нуждно да вѣрвате въ Бога и да Го обичате? Нѣкои мислятъ, че, за да вѣрватъ въ Бога и да Го обичатъ, трѣбва първо да Го познаватъ, да Го видятъ. Това е невъзможно. Той е безграниченъ, всеобемащъ, изпълва цѣлата вселена. За да Го видишъ, трѣбва да Го ограничишъ, а това е невъзможно. Той самъ се ограничава, смалява се, става толкова малъкъ, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вѣрвайте въ Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря съ тѣхъ. Нѣкои си представятъ Бога като човѣкъ, подобенъ на тѣхния баща. Отчасти това е вѣрно. Има бащи на земята, които донѣкѫде могатъ да се уподобятъ на Небесния Баща, но повечето се измѣнили, отклонили сѫ се отъ правия пѫть. Единъ въпросъ, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е любовьта. Въпрѣки това, тя и до днесъ още остава неразбрана. Нѣкои смѣсватъ любовьта съ чувствата, други — съ вѫтрешната сила и потикъ, трети — съ благороднитѣ прояви и т. н. Любовьта събужда чувствата, мислитѣ, благороднитѣ прояви, силата и потицитѣ въ човѣка, но тя не е нито чувство, нито мисъль, нито благородна проява, нито сила. Тя е извънъ всички видими и невидими нѣща. Тя е нѣщо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачатъ и се радватъ, но не се спира да скърби и да се радва заедно съ тѣхъ, и да ги утешава. Тя знае причинитѣ за радоститѣ и скърбитѣ на хората. Вижда, че една майка плаче за умрѣлото си дете. Тя погледне къмъ нея, нищо не казва, но изпраща друто дете, подобно на първото. Ако ѝ взематъ и второто, изпраща ѝ трето. Любовьта може да даде на майката, колкото деца иска. Колко деца има рибата? — Стотици хиляди. Хората ядатъ децата на рибата, безъ тя да забележи, колко липсватъ. Тя не знае броя имъ, нито ги познава и различава едно отъ друго. Хората, които минаватъ за паметливи, не боравятъ съ много думи въ речьта си. Направете опитъ, да видите, съ колко думи си служите въ говоримата и въ писмената речь. Обикновенитѣ хора си служатъ най-много съ четири хиляди думи, а писателитѣ — съ около петь, шесть, седемь до осемь хиляди думи. Милтонъ си служилъ съ 8—10 хиляди думи. Шекспиръ — съ 15 хиляди. Даже англичанитѣ, като четатъ Шекспиръ, служатъ си съ речникъ — не знаять всички думи. Какъ обогатява човѣкъ речьта си? — Съ учене, съ умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се съ отслабване на зрението си. Отъ какво отслабватъ очитѣ? Отъ неправиленъ животъ, отъ неправилни мисли, чувства и постѫпки. За да усили зрението си, човѣкъ трѣбва да подобри мислитѣ и чувствата си не по външенъ, но по вѫтрешенъ, духовенъ начинъ. Когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдатъ, той остава неуязвимъ. И да заболѣе, болестьта ще мине и замине, не оставя никакви следи. Коя е причината за това? — Чистата кръвь. Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно сь противоречията си, изчистете мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Това е тъй наречената вѫтрешна чистота. Който има тази чистота въ себе си, кръвьта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човѣка се дължатъ на чистата кръвь. Въ това отношение сѫ правени много опити. Вкарвани сѫ холерни бацили въ човѣкъ съ чиста кръвь, но той не заболѣлъ. Вѫтрешната чистота прави човѣка привлѣкателенъ. Нѣма ли тази чистота, той отблъсва хората. Чистиятъ човѣкъ създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистиятъ нѣма такава аура и отблъсва окрѫжаващитѣ. Благоприятната атмосфера се дължи понѣкога на чистотата на мислитѣ, понѣкога — на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите около главата му свѣтло сияние, или ще усѣтите приятна, мека топлина около него. Значи, причината за здравето и разположението на човѣка се крие въ самия него. Който живѣе споредъ законитѣ на Бога, той всѣкога се радва на добро здраве и бодъръ духъ. Такъвъ човѣкъ има малко противоречия. Не живѣе ли споредъ великитѣ закони на Битието, той е недоволенъ отъ себе си, отъ близкитѣ си и, вмѣсто да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията си, повече се обърква. Всѣки иска да излѣзе отъ дисхармонията въ живота, но не знае какъ. Той е свързанъ съ хиляди поколѣния преди него, които сѫ грѣшили и предавали своитѣ погрѣшки на бѫдещитѣ поколѣния. Ето защо, за да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да надникне въ миналото, дето се криятъ, както добритѣ и положителни чърти, така и отрицателнитѣ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ работи и върху ония, съ които е свързанъ. Като изправя себе си, той изправя и своитѣ близки. Запримѣръ, въ миналото човѣкъ е работилъ много за развиване на личнитѣ си чувства. Днесь тѣ сѫ спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи съ тѣхъ, човѣкъ започва да страда и мисли, че хората не го уважаватъ, не му се кланятъ, не го зачитатъ. Бѫди изворъ, всички ще те уважаватъ и почитатъ. Да бѫдешъ изворъ, това значи, да давашъ. Давайте на хората отъ богатството на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и тѣ ще ви обичатъ, ще ви бѫдатъ близки. Бѫдете проводници на Божиитѣ блага и енергии, за да ви търсятъ и почитатъ. Всѣки се нуждае отъ нѣщо. Като задоволите нуждитѣ му, той ще ви обича. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си.“ На този зовъ всички възразяватъ: Невъзможно е човѣкъ да люби врага си. Какъ ще любишъ онзи, който ти е причинилъ страдания и пакости? Когато обичате онѣзи, които ви обичатъ, и ви правятъ добро, това е естествено; но да обичате онѣзи, които не ви обичатъ и ви причиняватъ злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христа, човѣкътъ на любовьта. Когато ходите по улицитѣ и се каляте, бързате да изчистите обущата и дрехитѣ си, за да не внесете кальта вкѫщи. Обаче, отъ сѫщата каль растенията вадятъ хранителни вещества, обработватъ ги и даватъ сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравятъ главитѣ си въ черната земя и се ползуватъ отъ нея. Тѣ намиратъ въ земята това, което хората не виждатъ и не знаятъ, какъ да го използуватъ. Растенията стоятъ съ години заровени въ земята и тихо, спокойно работятъ. Ние виждаме едно дърво, окичено съ сладки, зрѣли плодове, но какъ сѫ станали тѣзи плодове, не мислимъ за това. Срѣщате единъ пѣвецъ, възхищавате се отъ гласа му и пожелавате, и вие да имате такъвъ гласъ. Срѣщате богатъ човѣкъ, пожелавате и вие да бѫдете богати. Добро е желанието ви да имате хубавъ гласъ, да сте богати, но запитайте се, какъ е постигнато това. Всѣка дарба, всѣка способность е резултатъ отъ взаимната работа на човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Тѣ сѫ работили въ съгласие, въ единство, и днесъ човѣкъ се радва на своитѣ плодове. Лесно е да се каже, че нѣкой има силенъ духъ, широка душа, свѣтълъ умъ и благородно сърдце, но какъ ги е координиралъ, какъ е работилъ, не знаете. При това, трѣбва да знаете, кѫде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърдцето. Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и отъ нечистия въздухъ ; не се страхувайте и отъ нечистата вода. Отъ черната земя излизатъ сладки плодове. Ако нѣма абсолютно чистъ въздухъ, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечистъ въздухъ, отколкото да живѣете безъ въздухъ. Той все ще ви даде нѣщо. Като влѣзе въ дробоветѣ ви, той ще се пречисти. Ако нѣма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводникъ на живота. Съ други думи казано: Не бѣгайте отъ хората, не ги дѣлете на лоши и на добри. Хората представятъ черната земя, отъ която излизатъ всички храни и плодове. Водата представя човѣшкитѣ чувства, а въздухътъ — човѣшкитѣ мисли. Не се страхувайте отъ чувствата и мислитѣ на хората. И да има нѣщо нечисто въ тѣхъ, тѣ носятъ известно богатство въ себе си. Учете се да трансформирате нѣщата, да отдѣляте чистото отъ нечистото. Не гледайте на човѣка като на грѣшникъ. Вие туряте черни очила на очитѣ си и виждате нѣщата черни. Много естествено. Каквито очила туряте на очитѣ си, такива ще виждате предметитѣ. Помнете: противоречията въ живота произлизатъ отъ недоимъка, а не отъ изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезватъ. Като се проповѣдва на хората да се обичатъ, да иматъ любовь помежду си, ние разбираме, да отворятъ широко сърдцата си и да даватъ. Който има широко сърдце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другитѣ. Какво виждаме днесъ? Вълкътъ напада овцетѣ и затова го преследватъ, убиватъ го. Защо? — Нѣмалъ право да яде овце. Човѣкъ коли овцетѣ и ги яде, но ималъ право. Кой му далъ това право? Ще кажете, че Господъ му е далъ правото да разполага съ всички животни. Ето какъ разбираме ние даденото право. Богъ живѣе въ всички сѫщества и, чрезъ закона на жертвата, позволява на едни да се жертвуватъ за други. Значи, позволено е на овцата да се жертвува, но само за онзи, който придобие нейнитѣ качества — кротость и смирение. Следователно, позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тѣхъ. Остане ли си пакъ вълкъ, не му е позволено. Позволено е на човѣка да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човѣка да придобива богатство, знание и сила, но ако часть отъ придобититѣ блага дава на ближнитѣ си. Задържа ли всичко за себе си, тѣзи блага не сѫ отъ Бога. Нѣма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човѣшкитѣ блага и придобивки сѫ временни, а Божиитѣ — вѣчни. Богъ дава блага на човѣка само тогава, когато е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ ближни. Всички търсятъ любовьта, но като ви каже нѣкой, че ви обича, не вѣрвате въ любовьта му. Защо не вѣрвате? Не е ли по-добре да вѣрвате въ любовьта? Ще кажете, че днесъ ви обича, но утре ще се отрече отъ васъ. Оставете го, самъ да се изпита. Вѣрвайте, че въ дадения моментъ въ него има поне единъ, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понѣкога е по-добре, вълкътъ да не обича овцата. Кога вълкътъ не обича овцата? Когато е болна. Той я побутне тукъ-тамъ, помирише я и казва: Оставямъ те свободна. Като оздравѣешъ, пакъ ще те посетя. Сѫщото се отнася и до човѣшката любовь. Добре е понѣкога да не ви обичатъ хората — ще бѫдете живи. Обикне ли ви нѣкой, непремѣнно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мѫжа, или мѫжътъ — жената. Ако мѫжътъ работи нѣкѫде, цѣлиятъ день е като замаянъ. И жената се обърква отъ любовьта на мѫжа. Любовь, която обърква и замотава хората, е човѣшка, користолюбива. Стремете се къмъ онази любовь, която повдига човѣка и го разширява. Тя внася миръ и спокойствие въ човѣшката душа. При тази любовь човѣшкото сърдце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърдцето ви за всички хора, Който ви дава потикъ къмъ всичко разумно, велико и благородно. Каквито сѫ законитѣ при яденето, такива сѫ и при любовьта. Наблюдавайте, какъ яде гладниятъ и какь - ситиятъ. Когато яде гладниятъ, приятно ти е да го гледашъ и въ тебе се явява желание да ядешъ. Всички движения на устата и на лицето му сѫ хармонични. Той хваща и огъва хлѣба съ красиви и хармонични движения. Когато ситиятъ яде, въ него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлѣбътъ не билъ прѣсенъ. Лицето му е навѫсено, веждитѣ — свити. Движенията му сѫ неправилни и дисхармонични. На сѫщото основание, казвамъ: Когато любовьта влѣзе въ душата на човѣка, цѣлиятъ свѣтъ приема за него другъ изгледъ. Дето погледне, всичко му се усмихва. Цѣлата природа се радва и весели съ него. Това е човѣкътъ, който гладува и жадува за любовьта. Не гладува ли вѫтрешно за любовьта, колкото и да говори за нея, човѣкъ е все недоволенъ. Каквото благо и да получи, ще намѣри, че нѣщо му липсва. Цѣлата природа, цѣлиятъ свѣтъ сѫ затворени за него. Казватъ, че любовьта била неразбрана, но има нѣщо разбрано въ нея. Кои нѣща наричаме разбрани? Които сѫ въ съгласие съ духа, съ душата, съ ума и съ сърдцето на човѣка. Като влѣзете въ връзка съ разбранитѣ нѣща, тѣ ще ви дадатъ нуждната свѣтлина, да разберете неразбранитѣ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново знание, да прилагатъ любовьта правилно. Това подразбира, да се отнасятъ еднакво и къмъ стари, и къмъ млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото ѝ лице, но тя има по-голѣми опитности и знания отъ младата мома. Ще дойде день, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите, какво богатство носи тя въ себе си. Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява съ една дума — служене на Бога съ духа, съ душата, съ умъ и съ сърдцето. Не отлагайте изпититѣ си за онзи свѣтъ. Тукъ трѣбва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свѣтъ, веднага ще ви върнатъ назадъ. На онзи свѣтъ не е позволено да се правятъ погрѣшки. Който направи една погрѣшка, връщатъ го на земята да я изправи. Престане ли да прави погрѣшки, човѣкъ може да остане тамъ. Който поправя погрѣшкитѣ си и не прави нови, той е добъръ пѣвецъ; който прави погрѣшки и не ги изправя, всѣкога го освиркватъ; онзи, който не прави вече погрѣшки, на него рѫкоплѣскатъ. — Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ. * 17. Беседа отъ Учителя, държана на 17. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.