Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Съборни Беседи'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1944_01_02 Сито и дармонъ

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  2. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Проявениятъ животъ Послание къмъ Евреитѣ, 13:1 ÷ 7 Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ проявения животъ. Въ този животъ се изявява любовьта. Всички говорятъ за любовьта, но малцина иматъ ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бѫде неразбрана. Понѣкога разбранитѣ нѣща причиняватъ голѣми нещастия и страдания на хората, а неразбранитѣ – голѣми блага. Въ това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовьта и да благувате, отколкото да я разбирате и да бѫдете нещастни. Неразбраното и неразумно използвано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използвано причинява радость и веселие. Бѣдниятъ е спокоенъ, не се страхува за живота си. Богатиятъ, който неразумно използва богатството си, живѣе подъ постояненъ страхъ да не го убиятъ и отнематъ живота и паритѣ му. – Защо гонятъ, биятъ и преследватъ богатия? Защо удрятъ съ чукъ и камъни замръзналия изворъ? – За да го пробиятъ нѣкѫде и да изтече водата му навънъ. Ако богатиятъ е замръзналъ, нека направи усилие да се разтопи навреме и да се влѣе въ сърдцата на хората, да не става нужда да го удрятъ съ камъни, да счупятъ леда, който го е сковалъ. Давайте изобилно отъ водата, която имате на разположение. Ако си богатъ, трѣбва да течешъ, да давашъ изобилно отъ себе си; не давашъ ли, чукътъ ще играе върху тебе. Ако си сиромахъ, ще работишъ усилено съ мотиката, съ ралото, съ перото, съ четката, съ лѫка; какъвто занаятъ имашъ, ще работишъ. Който не работи, нѣма да яде. Единъ турчинъ стоялъ предъ дюкяна си и чукалъ кафе въ една голѣма чутура. Като вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, отъ време на време той изпъшквалъ и издавалъ звука „хъ-хъ”. Миналъ край него единъ младъ турчинъ, бездѣлникъ, и се спрелъ да погледа, какъ чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие въ чукането на кафето и се обърналъ къмъ кафеджията съ думитѣ: Слушай, вмѣсто да вършишъ две работи, да чукашъ и да казвашъ „хъ”, остави последната работа за мене. Ти чукай кафето, а азъ ще казвамъ „хъ”, да тѣ улесня. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ съмъ – отговорилъ стариятъ турчинъ. Той продължилъ чукането, а младиятъ турчинъ стоялъ около кафеджията и при всѣко вдигане и слагане на чука казвалъ „хъ”. Кафеджията очукалъ кафето си и влѣзълъ въ дюкяна да услужва на клиентитѣ си. Като събиралъ празнитѣ чаши, той получавалъ отъ клиентитѣ паритѣ, които турялъ въ една тенекиена кутия. Съдружникътъ му гледалъ, какъ кафеджията събиралъ паритѣ и му казалъ: Защо ме забравяшъ? Нали заедно чукахме кафето? И азъ имамъ право на половината отъ паритѣ. Кафеджията го погледналъ и нищо не му отговорилъ. Като видѣлъ, че нѣма да се споразумѣятъ, младиятъ турчинъ далъ кафеджията подъ сѫдъ. Сѫдията извикалъ и двамата, изслушалъ ги и следъ това издалъ присѫдата си въ полза на кафеджията. На младия турчинъ казалъ: Когато кафеджията туря паритѣ въ тенекиената кутия и се чува звука „тинъ”, това ще бѫде възнаграждението за твоята работа. Значи, паритѣ били за онзи, който чукалъ кафето, а „тинъ” за онзи, който казвалъ „хъ”. И тъй, който не работи и не чука кафето въ живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска отъ всички хора. Който е дошълъ на земята, трѣбва да работи. Земята заема важно мѣсто въ слънчевата система. Много възвишени сѫщества се стремятъ да дойдатъ на земята да следватъ земния университетъ. Прочутъ е този университетъ. Той се е прочулъ даже и на другитѣ планети. Който иска да се научи на редъ и порядъкъ, слиза на земята да следва земния университетъ. Първоначално земята била неустроена и пуста, но Богъ се заинтересувалъ отъ нея, работилъ шесть деня усилено, създалъ новъ редъ и порядъкъ, който нарѣкълъ „редъ на новия университетъ”. Следъ това създалъ човѣка и го поставилъ въ този университетъ да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя умъ. Безъ знание и опитности умътъ е празна каса или непосѣта нива. Нива, по която не сѫ минали рало и мотика, е пълна съ тръни и бодили. Мисъльта прави ума цѣненъ и богатъ. Умътъ се нуждае отъ свѣтли и прави мисли. Тѣ носятъ благословение за човѣшката душа. Радвайте се на благата, които носятъ умътъ и сърдцето. Колкото малки и да сѫ тѣзи блага, тѣ постепенно се увеличаватъ. Въ разумния свѣтъ малкитѣ нѣща растатъ и се увеличаватъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Ако си малъкъ, ще се увеличишъ; ако си голѣмъ, ще се смалишъ. Когато се изявява на земята, Богъ постоянно се смалява. Той е великъ, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви въ своето величие, Той ще бѫде недостѫпенъ за насъ. Ето защо, Богъ постоянно мисли, какъ да се изяви, да бѫде разбранъ и достѫпенъ за всички сѫщества. Слънцето, което е 1 500 000 пѫти по-голѣмо отъ земята, се вижда толкова малко, че и децата могатъ да го обхванатъ. Богъ постави слънцето на голѣмо разстояние отъ земята, да бѫде достѫпно за човѣшкото съзнание, да го приеме човѣкъ въ себе си и отдалечъ да го изучава. Човѣшкото съзнание не е развито още, не може да се ползува отъ голѣмитѣ нѣща. Ако слънцето би се проявило въ своята голѣмина, нищо не би останало отъ човѣка и отъ живота на земята. Не е лесно да видите слънцето въ истинската му голѣмина. Даже земята, която е много по-малка отъ слънцето, е недостѫпна още за човѣшкия умъ. Често хората си служатъ за нѣкого съ израза: Земята носи на гърба си. Съ това тѣ искатъ да покажатъ, колко силенъ и великъ е извѣстенъ човѣкъ. Невъзможно е човѣкъ да носи земята на гърба си. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Другъ е въпросътъ, ако е нѣкѫде въ пространството. Да носишъ земята на гърба си, това значи да носишъ грѣховетѣ на човѣчеството. За Христа се казва, че понесе грѣховетѣ на хората. Значи, той носѣше земята на гърба си. Христосъ е необикновенъ човѣкъ и може да направи това, което обикновениятъ не може да направи. Нѣкой казва, че като се помолилъ на Бога, завалѣлъ дъждъ и напоилъ изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и свѣта. Обаче, молитвата на обикновения човѣкъ остава като гласъ въ пустинята. Много пророци сѫ говорили и говорятъ отъ името на Бога, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ говорятъ за Бога и Го описватъ като човѣкъ. Тази е причината, дето вмѣсто да повдигнатъ хората, тѣ ги отдалечаватъ отъ Бога. Затова казваме, че малкитѣ причини понѣкога произвеждатъ голѣми последствия. Напримѣръ, не всѣкога водата замръзва презъ зимата. Вънъ е студено, температурата е подъ 0°, но водата още не е замръзнала. Достатъчно е да дойде отвънъ едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Сѫщото става и съ дъжда. Въздухътъ е влаженъ, наситенъ съ водни пари, но дъждъ още не вали. Събере ли се достатъчно прахъ въ въздуха, равновѣсието между воднитѣ пари се нарушава, и дъждътъ иде. Следователно, малки причини указватъ влияние и върху човѣшкитѣ чувства. Срѣщате единъ спокоенъ, кротъкъ човѣкъ, съ урегулирани чувства. Кажѣте ли нѣщо, което разтръсва съзнанието му, той веднага изгубва своя миръ и започва да се безпокои. Докато се занимава съ нѣща, които не влизатъ въ живота му, човѣкъ винаги ще се смущава и нарушава вѫтрешното си равновѣсие. Всѣки иска да знае своето бѫдеще; всѣки иска да знае, какво ще излезе отъ него. На всѣки мога да кажа, какво ще излезе отъ него. Ако учи, ще свърши добре училището; ако не учи, нищо нѣма да постигне. И способниятъ, и неспособниятъ трѣбва да учатъ. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрезъ Христовата кръвь, но съзнателна работа се иска отъ човѣка. Спасението е съзнателенъ, разуменъ процесъ, а не механически. Спасението иде чрезъ любовьта. Само любещиятъ може да се спаси. Ако спасението бѣше механически процесъ, свѣтътъ трѣбваше да е спасенъ досега. Наистина, днесь свѣтътъ е по-добъръ, отколкото въ миналото, но хората трѣбва да работятъ още много, докато постигнатъ това, което желаятъ. Въ далечното минало родителитѣ сѫ изяждали децата си, но днесь това се счита за голѣмо престѫпление. Има остатъци и отъ миналитѣ времена, но това е атавизъмъ, отъ който хората се пазятъ. Чувате нѣкой да казва: Ще тѣ изямъ отъ любовь. Това е криво разбиране на любовьта. И Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Въ случая, подъ „плъть и кръвь” се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, нѣма животъ въ себе си. Словото Божие представя още и плодоветѣ на дървото на живота. Съ тѣзи плодове трѣбва да се хранятъ всички хора, за да придобиятъ вѣчния животъ. И тъй, хранете се съ свѣтлитѣ мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вървите напредъ. Какво изпитвате, когато четете книгитѣ на великитѣ писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете нѣкоя обикновена книга, вие се обезсърчавате и не очаквате нищо отъ живота. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова повече свѣтлина излиза отъ него. Нѣщо меко, приятно изтича отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е магнетиченъ, действува добре върху ума и сърдцето на окрѫжаващитѣ. Въ негово присѫствие и най-възбудениятъ и нервенъ човѣкъ се успокоява. Магнетизмътъ е течение, което изтича свободно и независимо отъ човѣка. Това течение не трѣбва да се прекѫсва. – Кой може да прекѫсне магнетичното течение въ човѣка? – Лошиятъ и зълъ човѣкъ. Следователно, лошъ човѣкъ е онзи, който прекѫсва магнетичното течение въ своя ближенъ. Родениятъ отъ Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всѣкога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата й. Божественото винаги си остава Божествено. Ще кажете, че грѣхътъ опетнява човѣка. Обаче, грѣхътъ е трънъ, който временно създава мѫчнотии на човѣка. Щомъ го извади, мѫчнотията изчезва. Грѣхътъ, смъртьта сѫ временни прояви въ живота. Хората умиратъ, ангелитѣ падатъ, а Богъ работи. Докато умирашъ, човѣкъ си, но смъртьта ще тѣ спаси. Докато падашъ, ангелъ си; който пада, мѫчно става и мѫчно се спасява. Затова е казано въ Писанието: „Пазѣте се да не паднете и да не можете да станете”. Какво представя смъртьта? – Смъртьта ограничава човѣка отъ благата на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговата душа и на неговия духъ. Страшно е положението на онзи, който се е ограничилъ отъ благата, които Богъ му е далъ. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми къмъ хлѣба, но хлѣбътъ бѣга далечъ отъ него. Той вижда предъ себе си трапеза, пълна съ вкусни ястия, но приближи ли се къмъ нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира рѫце къмъ трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременниятъ човѣкъ гони тази трапеза цѣлъ животъ, безъ да я достигне. Днесь иска да постигне нѣщо, утре – друго и, въ края на краищата, обезсърченъ, отчаянъ отъ живота, отпуща рѫце и казва: Нищо не постигнахъ. Не търсете пищнитѣ трапези. Не се стремете къмъ велики постижения. Малкитѣ постижения осмислятъ живота. Животътъ произлиза отъ малкитѣ сѣменца, които растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ. Всички хора, всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Какво представя животътъ? Животътъ не е комедия. – Защо? –Защото въ комедията е представена смешната страна на нѣщата. Животътъ не е нито драма, нито трагедия. Драма е онова, което не тѣ задоволява. Ти си очаквалъ нѣщо повече, а въ последствие се разочаровашъ. Трагедията е възприемане на онова, което не тѣ задоволява и въ края го изхвърляшъ навънъ. Животътъ произтича отъ любовьта. – Какъ се изявява любовьта? Както изгрѣващото слънце. То изгрѣва всѣка сутринь и изпраща своето благословение на цѣлата земя. Каже ли, че ще изгрѣе, изгрѣва; каже ли, че ще залѣзе, залѣзва. То никога не измѣня на обѣщанието си. Достатъчно е да излезешъ на време да го посрѣщнешъ и изпратишъ, за да се увѣришъ въ истинностьта на думитѣ му. Бѫдете вѣрни на любовьта, както е вѣрно слънцето на своя пѫть. То следва своя пѫть неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде отъ слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгрѣва и залѣзва, радостьта посѣщава хората. Ако престане да изгрѣва и залѣзва, навсѣкѫде ще настѫпи мракъ и тъмнина, смърть и ограничение. Слънцето се разговаря съ хората чрезъ плодоветѣ и благата, които тѣ възприематъ. То стои високо и далечъ отъ тѣхъ и наблюдава, какъ тѣ използватъ благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря съ васъ и ви изпраща своитѣ блага. Стремете се къмъ любовьта като условие за живота. Мнозина се страхуватъ отъ нея. Тѣ мислятъ, че любовьта носи страдания. Дали живѣете съ любовь или безъ любовь, страданията сѫ неизбѣжни. За предпочитане е тогава да живѣешъ съ любовь, макаръ и да имашъ страдания. И апостолъ Павелъ мислѣше, че като проповѣдва Христовото учение, ще мине безъ страдания. Като го биха нѣколко пѫти, разбра, че се е заблуждавалъ, и казваше: „Братя, за да влѣземъ въ Царството Божие, ще минемъ презъ голѣми страдания”. Сега и азъ казвамъ: Който иска да придобие любовьта на Христа, ще мине по Неговия пѫть. Всѣки ще мине презъ смъртьта и презъ живота, да опита всички ограничения и страдания. Следъ това ще каже като Павла: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ”. Задъ всѣко страдание се крие Божията Любовь. Нѣма страдание въ свѣта, което въ бѫдеще Богъ да не превърне въ благо. Всички грѣшници, които приличатъ на черни вѫглени, ще станатъ въ бѫдеще диаманти, които царетѣ ще носятъ на коронитѣ си. Новото време изисква нови хора, съ нови разбирания и нови методи на работа. Човѣшкиятъ умъ се нуждае отъ изобилна свѣтлина, съ която да разрѣшава задачитѣ на живота. Безъ свѣтлина животътъ е тежъкъ, ограниченъ и безсмисленъ. Пазѣте свѣтлината на ума си да не загасне. Който е загасилъ свѣщьта си, минава за лошъ човѣкъ. Той се движи въ нощьта на живота и, каквото намисли, добро или зло, скоро го реализира. Добъръ човѣкъ е онзи, който е запазилъ свѣтлината на ума си и добре обмисля постѫпкитѣ си. Преди години наблюдавахъ отношението на единъ баща, по характеръ философъ, къмъ децата му. Отворилъ една философска книга, той четеше нѣщо. Въ това време децата му се качваха по раменетѣ, по главата, дърпаха го за косата, но той четеше, не имъ обръщаше внимание. Отъ време на време хвърляше погледъ къмъ тѣхъ, усмихваше се и си казваше: Деца сѫ, не разбиратъ, какво правятъ. Когато пораснатъ, ще поумнѣятъ, нѣма да постѫпватъ по този начинъ. На какво може да се уподоби усмивката на любящитѣ баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгрѣва, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далечъ по свѣта. Защо и човѣкъ да не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и навѫсва? Нито луната и звѣздитѣ, нито дърветата и растенията, нито камънитѣ даже се мръщятъ. Ситиятъ е всѣкога радостенъ и усмихнатъ. Той има вѣра въ доброто и въ бѫдещето. Гладниятъ е мраченъ. Той се е обезвѣрилъ, изгубилъ е смисъла на живота. Вѣра и безвѣрие сѫ състояния, които постоянно се смѣнятъ. Ситиятъ вѣрва въ живота, а гладниятъ – въ смъртьта. И двамата трѣбва да уповаватъ на Бога, както правятъ растенията, които съ години стоятъ затворени въ земята. Тѣ вѣрватъ, че ще дойде день, когато ще извадятъ главитѣ си навънъ, ще видятъ свѣтлината и ще се ползуватъ разумно отъ нея. Тѣ очакватъ това време съ търпение и даватъ изобилно плодове, съ които хранятъ своитѣ ближни. Тѣ казватъ на човѣка: Вървете въ пѫтя на свѣтлината, и ние идемъ следъ васъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ, работятъ, мислятъ, но постиженията имъ сѫ слаби. Всѣки носи извѣстни дарби въ себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, какъ да ги прояви. Слушате нѣкой музикантъ или пѣвецъ на сцената, възхищавате се отъ него, но той не е доволенъ отъ себе си. Той разбира, че не се е проявилъ, както трѣбва, има още да постига. Той свири или пѣе и поглежда къмъ публиката, оттамъ иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбиратъ и оцѣняватъ. Мнозина го слушатъ, но малцина го разбиратъ. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантътъ или артистътъ трѣбва да отправи погледа си нагоре отдето идатъ силата и животътъ. Богъ е животъ и сила, следователно, Той иска и ние да живѣемъ и да бѫдемъ силни. Човѣкъ умира по единствената причина, че не поддържа връзката си съ Бога и не отправя погледа си къмъ Него. Богъ подава рѫката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази рѫка, разчита на лѣкарствата. Богъ отваря очитѣ на невѣжия, иска да му покаже, какъ да учи и работи, но той се отказва отъ тази помощь, мисли, че самъ може да постигне всичко. Човѣкъ самъ се мѫчи и труди, а не работи. Само просвѣтениятъ и съзнателенъ човѣкъ работи. Той е свързанъ съ Първата Причина на нѣщата и оттамъ черпи сила. При мѫчението и труда човѣкъ изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигуларь, той свири и самъ се въодушевява отъ свиренето; ако е художникъ, самъ се въодушевява отъ картината си; ако е писатель, самъ се въодушевява отъ написаното. Нѣкой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цѣли думи и после се извинява, че бързалъ, нѣмалъ време да препише писмото. Ако нѣма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за другъ день, когато е свободенъ. Другъ пъкъ пише писмо и започва съ едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквитѣ ставатъ ситни, едва се четатъ. И той се извинява, че бързалъ много. Той започва съ Божественото, съ щедростьта, а свършва съ човѣшкото. Това не е характеръ. Който иска да работи върху характера си, трѣбва да се стреми да пише красиво, чисто, самъ да е доволенъ отъ написаното. Не свързвайтѣ приятелство съ човѣкъ, който започва добре, а свършва зле. На такъвъ човѣкъ ще кажешъ: Когато писмата ти сѫ добре започнати и добре завършени, тогава ще завържемъ приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да опредѣли характера на човѣка. Не е така. Въ сѫщность, малкитѣ работи опредѣлятъ човѣшкия характеръ, а не голѣмитѣ. И тъй, който се радва на малкитѣ блага, ще живѣе много години на земята. Който посрѣща страданието съ радость и се учи отъ него, ще живѣе дълго време на земята. Момъкъ, който остава вѣренъ на любовьта си, сѫщо ще живѣе дълго време на земята. Раздвои ли се, той веднага заболѣва. Това е все едно да ядешъ две яденета, които не се смилатъ въ едно и сѫщо време. Който иска да бѫде здравъ, не трѣбва да смѣсва хранитѣ. Ще ядешъ една храна, и като се смѣли, тогава ще приемешъ втора. Сѫщото се отнася до чувствата и мислитѣ. Не смѣсвайте мислитѣ и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърдцето си. Въ това отношение Соломонъ направи погрѣшка, взѣ 300 жени и 900 наложници, но, въпреки това, не можа да разрѣши задачата си. Той искаше да изучи женското сърдце, но не можа. Въ края на краищата той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Кѫде е погрѣшката: въ Соломона или въ женитѣ? Когато една майка роди едно лошо дете, кѫде е вината: въ майката или въ детето? Вината може да бѫде и въ майката, и въ детето, или само въ единия отъ тѣхъ. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето – благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днесь повечето хора сѫ присадени, а малко отъ тѣхъ сѫ родени отъ Бога. Ако се счупи присадката, човѣкъ се проявява такъвъ, какъвто е билъ първоначално – дивакъ. Какво може да излезе отъ дивакъ или дивачка? И тъй, човѣкъ може да разчита само на три нѣща въ живота, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ първичниятъ подтикъ на любовьта, първичниятъ подтикъ на мѫдростьта и първичниятъ подтикъ на истината. Дойдете ли до вторичния подтикъ, въ тѣхъ се явява поляризиране, т. е. проява въ две посоки. Едната посока се изявява чрезъ даване, а другата – чрезъ взимане. Това виждаме и въ млѣкопитаещитѣ. Онѣзи отъ тѣхъ, които служеха на принципа на даването, станаха трѣвопасни; другитѣ, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Тѣ нападатъ трѣвопаснитѣ и ги изяждатъ. Банкеръ, който мисли само за забогатѣване, носи хищнически характеръ. Защо му е голѣмо богатство? Всѣки човѣкъ разполага съ богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползва отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба, които природата изобилно дава. Да се ползватъ отъ тѣзи четири елемента, това е право, дадено на всѣки човѣкъ отъ Бога. Какво по-голѣмо благо може да се иска отъ това? Който носи свѣтлината въ себе си, всѣкога е веселъ, разположенъ; лицето му е свѣтло, ясно, а очитѣ – бистри, живи, подвижни. Щомъ изгуби свѣтлината си, той става мраченъ, сърдитъ; лицето му потъмнява, очитѣ се замъгляватъ. Той става недоволенъ и подозрителенъ. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжатъ. Какъ се познава, кога човѣкъ не говори истината? Който не говори истината, всѣкога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видятъ и разбератъ намѣренията му. Ако е музикантъ, той преписва оттукъ-оттамъ цѣли пасажи отъ чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писатель, взема чужди мисли отъ произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме. Единъ богатъ човѣкъ, но голѣмъ скѫперникъ, заболѣлъ тежко и не могълъ да се излекува. Смъртьта го дебнѣла, но той не могълъ да умре, мѫчилъ се, пъшкалъ, все за паритѣ си мислѣлъ. Най-после той поискалъ да му донесатъ две торби съ злато, да ги види за последенъ пѫть и да имъ се порадва. Взелъ торбитѣ въ рѫцетѣ си, подрънкалъ ги и спокойно си издъхналъ. Следъ това близкитѣ му извадили торбитѣ съ златото отъ рѫцетѣ му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби съ фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали съ фалшивитѣ пари. Време е вече хората да се откажатъ отъ фалшивитѣ пари. Задръжте за себе си красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, които сами сте родили. Тѣ сѫ истинскитѣ златни пари, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ плодъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Тѣ сѫ резултатъ на съприкосновението между една възвишена душа и възвишенъ духъ. Тѣ ги създаватъ, а умътъ, сърдцето и волята ги възприематъ и предаватъ. Мислитѣ и чувствата опредѣлятъ типа и характера на човѣка. Напримѣръ, венериниятъ типъ е крѫглоликъ, жизнерадостенъ, разположенъ. Сатурнъ новиятъ типъ има продълговато лице съ тъменъ цвѣтъ, хлътнали очи. Той е повече недоволенъ, песимистъ, не намира смисълъ въ живота. Единъ виденъ американски проповѣдникъ, поради често преяждане, разстроилъ стомаха си и заболѣлъ отъ диспепсия, т. е. запичане. Болестьта се отразила върху характера му. Той започналъ да гледа на живота песимистически, поради което и проповѣдитѣ му имали такъвъ характеръ. Говорелъ на слушателитѣ си за ада, за вѣчния огънь, за Божието наказание. Тѣ се изпоплашили и започнали да мислятъ, какво да правятъ съ своя проповѣдникъ. Като разбрали, кѫде е причината, посъветвали проповѣдника си да иде въ нѣкоя болница да се лѣкува. Той приелъ съвѣта имъ и влѣзълъ въ една болница. Лѣкаритѣ промили нѣколко пѫти стомаха му, подложили го на диета, и следъ извѣстно време той напусналъ болницата здравъ и разположенъ. Духътъ му се повдигналъ, и той започналъ да проповѣдва за добрия животъ, за рая и за благата на живота. Какво се иска отъ човѣка? – Да яде умѣрено и на време; да лѣга и да става на време; да върши работата си на време. Съвременнитѣ хора се отличаватъ съ краенъ безпорядъкъ. Той е наследственъ, придобитъ отъ дѣди и прадѣди. Човѣкъ разполага съ възможности и сили да се справи съ този безпорядъкъ, да хармонизира живота си. Който нѣма редъ и порядъкъ въ себе си, извинява се, че не обръщалъ внимание на дребнитѣ нѣща. Не е така. Той е лишенъ отъ чувството за редъ и порядъкъ въ себе си. Споредъ френолозитѣ този центъръ се намира нѣкѫде надъ вѣждата. Като работи върху себе си, човѣкъ може да развие този центъръ. Дружете съ хора, у които редътъ е силно развитъ. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете съ музикални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тѣзи си качества отъ дѣдитѣ си. Това, което сте наследили, за времето си е било добро, но вие трѣбва да работитѣ съзнателно върху себе си, да развивате придобититѣ дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всѣки день, всѣки часъ носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се повторятъ сѫщитѣ условия. Тренътъ върви въ опредѣленъ часъ. Не пропущайте този часъ, да не съжалявате за изгубенитѣ условия. Не пропущайте добритѣ условия, при които животътъ се развива. Ако днесь намислишъ да извършишъ едно добро дѣло, не го отлагай за другия день. Отложишъ ли го, ти губишъ добритѣ условия, които деньтъ ти носи. Отлагането на добритѣ мисли, чувства и постѫпки води къмъ упадъкъ и деградиране. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ”. Божиятъ законъ се проявява еднакво къмъ голѣмитѣ и къмъ малкитѣ нѣща. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ”. – Какъ ни е възлюбилъ Богъ? – Чрезъ грижитѣ, които полага за насъ, и чрезъ благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че въ всѣко благо се крие Богъ. Ядемъ сладки плодове, безъ да подозираме, че въ тѣхната сладчина е Богъ. Сладчината е Божествено качество. Свѣтлината сѫщо е Божествена проява, безразлично отъ где иде – отъ слънцето, отъ електрическата машина или отъ запалената свѣщъ. Отдето и да иде, свѣтлината има Божественъ произходъ. Тя се дължи на мисъльта на възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на слънцето. Ако и тѣхната мисъль бѣше толкова егоистична, както на хората, свѣтътъ щѣше да тъне въ мракъ и тъмнина. Разумни и възвишени сѫ жителитѣ на слънцето. Тѣ наблюдаватъ живота на земята отдалечъ и познаватъ всички хора, знаятъ даже и имената имъ. Хората на земята не се познаватъ по име, но жителитѣ на слънцето ги познаватъ по прояви, по характеръ и по възможноститѣ, които се криятъ въ тѣхъ. – Възможно ли е това? – Нѣкога ще го провѣрите и ще се убѣдите въ истинностьта на моитѣ думи. Ако не можете да провѣрите това, което ви се казва, то остава недоказано. Всѣко нѣщо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видѣли черенъ човѣкъ, какъ ще си го представите само по описание? Обаче, на земята сѫществуватъ бѣли и черни хора, както има бѣли и черни мисли. Какво става, когато съединитѣ една бѣла и една черна мисъль въ ума си? Ще се роди или черна, или бѣла мисъль – зависи отъ силата имъ. Ако бѣлата мисъль е по-интензивна отъ черната, отъ съчетанието ще се роди бѣла мисъль. Ако черната мисъль е по-силна, въ резултатъ ще се роди черна мисъль. Черно дете се ражда отъ черенъ баща и бѣла майка или отъ бѣлъ баща и черна майка. Ако майката и бащата сѫ бѣли, и децата имъ сѫ бѣли; ако и двамата сѫ черни, само черни деца се раждатъ! Отъ бѣла майка и черенъ баща или обратно раждатъ се и бѣли, и черни деца. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави,” Като знаете това, съчетавайте въ себе си възвишени и свѣтли мисли съ възвишени и свѣтли чувства и постѫпки. Стремете се къмъ съчетанието на възвишената си душа съ възвишенъ свѣтълъ духъ. Само така ще се родятъ въ васъ свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Тогава животътъ ви ще се осмисли и подобри. Срѣщали ли сте човѣкъ съ бѣло свѣтло лице, отъ когото да лъха любовь и истина? Въ погледа на такъвъ човѣкъ се чете истина и вѣра. Той има довѣрие въ всички хора, а самъ си служи съ абсолютната истина. Вложете довѣрието си къмъ всички хора, за да се ползвате и отъ тѣхното довѣрие. Вѣрвайте на добритѣ хора – на бѣдни и богати, на прости и учени. Човѣкъ се опредѣля по своя умъ и сърдце, т. е. по своитѣ мисли и чувства. Човѣкъ се опредѣля още и по своитѣ възвишени постѫпки, т. е. по проявитѣ на своята душа и на своя духъ. Днесь мнозина очакватъ слизането на Христа на земята, Той да разрѣши въпроситѣ на живота. Всѣки день, всѣки моментъ Христосъ слиза на земята, но малцина съзнаватъ това. Важно е, какво ще намѣри Христосъ между хората. Той носи блага на човѣчеството, но какво ще получи въ замѣна на това? Той носи свобода и миръ, но какъ ще ги използуватъ хората? Преди да разбератъ и оцѣнятъ свободата и мира, хората трѣбва да оцѣнятъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, които Христосъ изобилно дава. Оценявайтѣ благата, които постоянно ви се даватъ. Бѫдете будни, използвайте добритѣ условия безъ страхъ и отлагане. Какво представя страхътъ? – Той е животинско чувство, което трѣбва да се възпитава. Човѣкъ трѣбва да се страхува отъ злото, а не отъ доброто. Затова казвамъ: Бѣгай отъ злото, стой при доброто. Бѣгай отъ лъжата, стой при истината. Всѣки день прави по едно малко добро, да знаешъ, че си направилъ нѣщо. Най-малкото добро повдига човѣшкия духъ и душа. Ето защо, въорѫжете се съ доброто, любовьта и истината, за да бѫдете съработници на Бога. Кой може да бѫде съработникъ на Бога? – Здравиятъ, силниятъ, разумниятъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се отнася добре съ външнитѣ и вѫтрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората сѫ още наематели, нѣматъ собствени тѣла. И като наематели, тѣ трѣбва да се отнасятъ добре съ тѣлата си. Като живѣе добре, човѣкъ си създава собствено тѣло, съ което може да живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Не стана ли така и съ Христа? Той лежа три деня въ гроба, превърна смъртното си тѣло въ безсмъртно и възкръсна съ него. Задачата на съвременния човѣкъ е да постигне безсмъртието и вѣчния животъ. Това значи, да влѣзе той въ правия пѫть, да придобие вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. Казано е още: „Които чуятъ гласа ми въ последния день, ще оживѣятъ и възкръснатъ”. Желая ви въ последния день, т. е. въ сегашнитѣ времена, да чуете гласа на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа. Желая ви да облѣчете новата дреха, изтъкана отъ нищкитѣ на живота, на знанието и на свободата. 19. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г., 10 ч. пр. об. София – Изгрѣвъ.
  3. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Четиритѣ правила – Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Кое е най-важното въ живота? – Познаването. Безъ познаване на нѣщата животътъ не може да се прояви. Съвременнитѣ хора познаватъ живота чрезъ раждането и чрезъ смъртьта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртьта. Тя е резултатъ на човѣшкитѣ погрѣшки и престѫпления. – Кога грѣши човѣкъ? – Когато не спазва извѣстни правила и закони, установени отъ разумната, жива природа. Като не разбира законитѣ на живота, човѣкъ се стреми къмъ несѫществени, непотрѣбни нѣща. Той възприема такова вѣрую, което всѣки моментъ му изневѣрява. Това не е истинско вѣрую. Вѣрвашъ въ Бога на думи, но щомъ се натъкнешъ на изпитание, вѣруюто не ти помага. Истинското вѣрую е това, което има отношение не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Въ това вѣрую човѣкъ живѣе и се движи, безъ да го съзнава. Единственото нѣщо, въ което всички хора вѣрватъ, е свѣтлината. Тя се възприема само чрезъ очитѣ. Като влиза въ очитѣ му, тя милва и гали човѣшката душа. Нѣма друга сила въ природата, която може да милва и гали, както свѣтлината. Щомъ напусне човѣка, той изпада въ тъмнина, и мѫчнотиитѣ го следватъ. Ученитѣ даватъ различни обяснения за свѣтлината и топлината, както музикантитѣ обясняватъ тоноветѣ. Тѣ опредѣлятъ трептенията на всѣки тонъ, неговата височина, сила и мекота, безъ да подозиратъ, че всѣки тонъ има отношение къмъ живота. Пѣете гамата „до, ре, ми, фа, соль, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тонъ на живота и неговата първа проява. Посяването на сѣмката въ земята и изникването й представя тона „до”. Докато поникне, сѣмката минава презъ извѣстни мѫчнотии и борба. Затова се казва, че животътъ е борба, движение, подтикъ. И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да познава законитѣ на свѣтлината, която носи миръ и разширяване на човѣшката душа. Тя е първата храна, съ която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човѣкъ страда, обезсърчава се и се спъва въ живота си. Всѣки трѣбва да знае, какъ да възприема свѣтлината и да я предава. Както свѣтлината, така и музиката е храна за човѣшката душа. Кой не се е наслаждавалъ отъ хубавото свирене? Голѣма е насладата, която човѣкъ получава отъ свиренето и слушането на цигулка. Въ рѫцетѣ на добрия музикантъ цигулката говори. Цигулката представя човѣшката душа, а лѫкътъ – човѣшката воля. Всѣки трѣбва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, какъ е направена, колко струва и т. н. Ти имашъ цигулка и ще свиришъ на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза отъ цигулката, е животътъ. Ще държишъ цигулката правилно, ще движишъ лѫка добре и ще напипвашъ мѣстата на тоноветѣ точно, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ и мекъ. Ще работишъ върху ухото си, да го развивашъ. Казватъ за нѣкого, че свири добре. Разумниятъ свѣтъ не се задоволява само съ единъ цигуларь. Всички хора трѣбва да свирятъ добре. Който влѣзе въ оркестъра, трѣбва да свири добре. Животътъ е великъ симфониченъ оркестъръ, въ който всѣки музикантъ трѣбва да бѫде господарь на своя инструментъ. Ако умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка не сѫ нагласени, както трѣбва, никакъвъ тонъ не могатъ да произведатъ. Всѣки инструментъ има свой основенъ тонъ. Следователно, умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ сѫщо иматъ свой основенъ тонъ, който всѣки трѣбва да знае. Това е необходимо за хармонията, както въ цѣлокупния животъ, така и въ индивидуалния. Това сѫ философски въпроси, които заслужаватъ вниманието на всѣки човѣкъ. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човѣка, но не само на теория. Теория безъ практика нищо не представя. Какъвъ смисълъ иматъ научнитѣ теории за яденето, ако самъ не ядешъ и не опиташъ яденето? Ще ти разказватъ, кои сѫ органитѣ на храносмилателната система, какъ се възприема храната, какъ се дъвче, гълта, смила въ стомаха, всмуква въ червата, а не ти даватъ да хапнешъ нѣщо и да опиташъ този процесъ въ себе си? Който яде, той знае, какво означаватъ думитѣ „днесь ядохъ сладко, съ охота”. Който яде съ охота и разположение, той е попадналъ на основния тонъ на храненето. Той зависи отъ основния тонъ на свѣтлината. Ако не вземете правилно основния тонъ на свѣтлината, която слиза отъ Божествения свѣтъ, не можете да попаднете на останалитѣ основни тонове въ живота. Ако при дневната свѣтлина се спъвашъ въ работитѣ си, този день нищо не можешъ да постигнешъ. Ако цигуларьтъ излѣзе на сцената и започне да напипва мѣстата на тоноветѣ, той не е добъръ цигуларь. Гениалниятъ цигуларь има добре развита интуиция, знае точно мѣстата на тоноветѣ. По отношение на цигулката си той е ясновидецъ; вижда, кѫде се намира всѣки тонъ и правилно го взима. Преди да стѫпи кракътъ му на сцената, той е разполагалъ съ инструмента си и го владѣялъ. Помнете: Безъ свѣтлина животътъ винаги остава неразбранъ. Свѣтлината носи всички възможности и условия за развиване на човѣшкия умъ, сърдце, воля, душа и духъ. Първиятъ органъ за възприемане на свѣтлината е окото. Който не може да си служи съ очитѣ и да ги владѣе, не възприема правилно свѣтлината и не може да се ползва отъ нея. Нощнитѣ и дневнитѣ животни се различаватъ по начина, по който възприематъ свѣтлината. Въ първитѣ очитѣ сѫ широко отворени, а въ вторитѣ не сѫ толкова отворени. Съвременнитѣ хора не възприематъ нужното количество свѣтлина. Защо я икономисватъ, и тѣ не знаятъ. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето имъ, както и върху умствения и сърдечния имъ животъ. Чувате нѣкой да казва: Имамъ знание, но само за себе си. Това показва, че свѣтлината на този човѣкъ е малка, колкото е свѣтлината на една – две свѣщи. Той си служи съ свѣтлината на свѣщи, направени отъ хора, а не съ свѣтлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременнитѣ хора сѫ създадени, но още не сѫ устроени. Първо е създадено небето, затова трѣбва първо да се устрои. Следъ това иде устройването на земята. – Трѣбва да живѣемъ! – Това значи създаване на новитѣ условия, устройване на вѫтрешния животъ въ човѣка. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста”. Първиятъ членъ на живота гласи: „Азъ вѣрвамъ въ свѣтлината, която ни носи всичкитѣ възможности на живота”. Щомъ свѣтлината ти носи всичкитѣ възможности, ти ще свършишъ най-малката работа: ще отваряшъ и затваряшъ клепачитѣ си на време. Следъ това ще се оставишъ на свѣтлината да тѣ гали свободно, както тя разбира. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че не се оставятъ на свѣтлината, но искатъ тѣ да я хванатъ и галятъ. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете свѣтлината, но застанете съ свято почитание къмъ нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всѣки, когото свѣтлината погали, истински човѣкъ става. Всѣки, когото свѣтлината погали, гений, светия и ангелъ става. Когото свѣтлината не погали, нищо отъ него не става. Нѣкои ангели пожелаха да хванатъ и помилватъ свѣтлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лѫчитѣ на свѣтлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичашъ, преди да си обичанъ. Единственъ Богъ е въ състояние да накара човѣка да обича. Какъ ще обичашъ, като не знаешъ, какво нѣщо е обичьта? Първо трѣбва да си опиталъ обичьта и после да я проявишъ навънъ. Като опитвашъ обичьта, ти взимашъ нѣщо отъ нея, оцѣнявашъ го и после го прилагашъ къмъ другитѣ. Обичьта иде отъ любовьта, а казано е, че Богъ е Любовь. Когато Богъ изпраща Любовьта си къмъ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да се отворишъ за нея. Като възприемешъ любовьта, съ нея заедно иде и свѣтлината. И тъй, първата проява на любовьта е свѣтлината. Щомъ влѣзе въ човѣка, свѣтлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че нѣма по-красиво, по-цѣнно нѣщо отъ свѣтлината. Безъ свѣтлината свѣтътъ е затворенъ за насъ. Щомъ дойде свѣтлината, цѣлиятъ свѣтъ се разкрива предъ насъ, и ние го изучаваме. Както изучавате цвѣтята по уханието имъ, плодоветѣ по тѣхния вкусъ, така и външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се разкриватъ за васъ спорѣдъ степеньта на свѣтлината на вашето съзнание. Колкото повече човѣкъ разтваря ума и сърдцето си за свѣтлината, толкова повече любовь има въ себе си. Любещиятъ обича и цвѣтята, и плодоветѣ, и животнитѣ. Той разбира скрития смисълъ въ живота. Като влѣзе котка въ неговия домъ, той не я пѫди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влѣзе въ единъ домъ? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. Съ това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприематъ, да бѫде всичко съ любовь и постоянство, съ чистота и безкористие. Всѣко животно има свой езикъ, който трѣбва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората къмъ себе си, съ което ги учи на щедрость. Тя казва: Работникътъ трѣбва да бѫде чистъ, любещъ, щедъръ. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение. Вториятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всѣки да си каже: Вѣрвамъ въ въздуха, който вдишвамъ и издишвамъ. Този процесъ е свързанъ съ човѣшката мисъль. Не можешъ да мислишъ право, ако не дишашъ правилно. Понеже мисъльта е свързана съ свѣтлината, ти не можешъ да възприемашъ свѣтлината правилно, ако не дишашъ дълбоко. Човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината и трѣбва да се ползва отъ реда и порядъка, който сѫществува въ нея. Излагайте се на свѣтлината, да гали и милва клеткитѣ на вашия организъмъ. Така ще дишате чистия и свежъ въздухъ. Вслушвайте се въ пѣсеньта на свѣтлината, за да се научите да пѣете като нея. Нѣма по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на свѣтлината. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Богъ е Видѣлина, Богъ е Свѣтлина. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, пѣсни й пѣятъ, но, въ края на краищата, се измѫчватъ и страдатъ. – Защо страдатъ? – Гладни сѫ. Гладътъ е на мѣстото си, когато човѣкъ започва да мисли за работа. Първата мисъль на гладния е да се нахрани. Щомъ се нахрани, той започва да работи. Самиятъ процесъ на хранене, който се изразява въ отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човѣкъ да знае, колко пѫти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядешъ и ще броишъ, колко хапки си изялъ. Ще дишашъ и ще броишъ, колко вдишки и издишки правишъ въ минута. Ако не дишашъ правилно, и животътъ не се проявява правилно. Въздухътъ е носитель на Божествената топлина, чрезъ която се изявява животътъ. Свѣтлината и въздухътъ представятъ срѣда, опорни точки, върху които е съграденъ небесниятъ животъ. Третиятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Вѣрвамъ въ водата, носителка на живота. Водата е условие, а не срѣда, както свѣтлината и въздухътъ. Било е време, когато човѣкъ е билъ потопенъ въ водата, но вече е излѣзълъ отъ нея. И днесь водата не е срѣда за него, но условие. Единственото нѣщо, което уталожва жаждата на човѣшката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и рѫчна вода, но онази, която е въ пространството, т. е. въ невидимия, въ етерния свѣтъ. На земята водата е повече въ течно и твърдо състояние, а малко въ въздухообразно състояние, въ видъ на пари. Въ каквото състояние и да се намира, тя е съставена отъ два обема водородъ, който гори и не поддържа горѣнето, и единъ обемъ кислородъ, който поддържа горѣнето, а самъ не гори. Кислородътъ е мѫжкиятъ принципъ, който дава часть отъ любовьта си. Като приема любовьта на кислорода, водородътъ се запалва и гори. Значи, дето е любовьта, тамъ всѣкога има горѣне. Приятни сѫ свѣтлината, пламъкътъ и топлината на това горѣне. Понеже любовьта ражда живота, затова и животътъ самъ по себе си е горѣне. Ако въ мислитѣ и чувствата на човѣка нѣма Божествена топлина, водата не прониква въ него. Топлината е влага, която прониква въ Битието, а оттамъ и въ живота на всички живи сѫщества, съ цель да ги научи, какъ да живѣятъ. Мнозина казватъ, че знаятъ, какъ се пие вода, какъ се яде хлѣбъ. Въ сѫщность, малцина знаятъ това. Изкуство е да знаешъ, какъ да пиешъ вода. Школа е нужна за това. Нѣкой вдигне чашата съ вода, приближи я до устата си и наведнъжъ я изпие. Така не се пие вода. Ще вземешъ чашата съ водата, ще я погледнешъ, ще я приближишъ до устнитѣ си и ще приемешъ съ устата си само една глътка. Докато я пиешъ, ще мислишъ само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо въ човѣка. Ще приемешъ водата вѫтрѣшно, за пречистване. Съвременнитѣ хора правятъ водни бани външно, но резултатътъ имъ е слабъ. Ако човѣкъ не прави редовно, всѣки день по три пѫти – сутринь, на обѣдъ и вечерь по една вѫтрѣшна баня съ чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате свѣтлината и въздуха. Това значи да бѫдете здрави, разположени, доволни. Четвъртиятъ членъ на вѣруюто на живота гласи: Яжъ хлѣбъ съ благодарность, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бѫдешъ здравъ и щастливъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ, именно, къмъ това, да бѫдатъ здрави, бодри, да живѣятъ дълго време на земята. Това значи хармониченъ животъ. И сегашниятъ животъ на хората не е лошъ, но пѫтьтъ, по който вървятъ, е удълженъ. Ако не бѣха сгрѣшили, пѫтьтъ имъ щѣше да бѫде по-кѫсъ и съ по-малко мѫчнотии и изпитания. Добре е да попадне човѣкъ въ кѫсия пѫть, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работишъ, ще пѫтувашъ по-дълго време и, въ края на краищата, пакъ ще свършишъ университетъ. Ако не го свършишъ за четири или петь години, ще свършишъ за 50 години. Единъ младъ момъкъ прекаралъ младенческия си животъ, както и годинитѣ на своята зрѣлость, въ веселие, въ ядене и пиене, въ разходки съ приятели и приятелки. Като станалъ на 70 години, опомнилъ се, видѣлъ, че изгубилъ годинитѣ за работа и учене, но не се отчаялъ. Макаръ и на тази възрасть, той се записалъ въ единъ отъ европейскитѣ университети и започналъ усърдно да учи. На 120 годишната си възрасть той свършилъ вече нѣколко факултета, и така завършилъ образованието си на земята. Той прекаралъ 50 години въ университета, но училъ съ любовь и придобилъ знание, което било подкрѣпено съ опитноститѣ на неговия животъ. И тъй, има хора, които се домогватъ до истинското знание въ срокъ отъ четири години; има хора, които придобиватъ това знание въ продължение на 50 и повече години. Отъ човѣка зависи да придобие знанието си въ кѫсъ или дълъгъ периодъ отъ време. Да придобиешъ знание въ четири години, това значи да свиришъ на четиритѣ струни на цигулката като виденъ майсторъ цигуларь. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станешъ добъръ цигуларь. Ще свиришъ най-малко по три часа на день, да разработишъ пръститѣ си, да придобиешъ необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трѣбва да работите съзнателно, да използвате външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности. Отъ човѣка се иска усилие, трудъ и работа. Само така той може да развие своитѣ дарби и способности. Първо свѣтлината му иде на помощь. Тя взима участие въ обработване на инертната материя въ неговия организъмъ. Съ други думи казано: свѣтлината взима участие въ преустройване на човѣшкия организъмъ. Както сѫществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Напримѣръ, азотътъ е инертенъ газъ, който трѣбва да се преработи. Окултната наука търси методъ за превръщането на неактивния, инертенъ азотъ въ активенъ. По своята инертность азотътъ минава за голѣмъ консерваторъ. На него се дължи падението на хората и на ангелитѣ. За да се справимъ съ него, трѣбва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, безъ да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете подъ неговото влияние. Като пѣете, вие ще се вслушвате въ тоноветѣ, а не тѣ въ васъ. При това, ще се ползвате отъ тѣхъ и при лѣкуването си. Ако ви боли рѫка, кракъ, не търсете лѣкарь, но започнете да пѣете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестьта? – Да научи хората да работятъ. Понеже богатитѣ малко работятъ, болеститѣ идатъ върху тѣхъ като възпитателно срѣдство – да станатъ работливи и щедри. Значи, болестьта е за богатия, а здравето – за бѣдния. Щомъ заболеешъ, кажи: Азъ съмъ бѣденъ, искамъ да работя, да бѫда здравъ. Като разбере, че нѣма какво да вземе отъ тебе, болестьта ще тѣ напусне и ще влѣзе въ нѣкой богатъ. За богатия болестьта е подтикъ да отвори сърдцето си, да стане щедъръ. Здравето е подтикъ за бѣдния да поддържа разположението му къмъ работата. Първоначално богатиятъ е билъ бѣденъ; като работилъ, станалъ богатъ. Щомъ престаналъ да работи, започналъ да боледува. Следователно, ако богатиятъ не боледува, не е богатъ. Когато богатиятъ е здравъ, казваме, че се намира на кривъ пѫть. Ако бѣдниятъ е здравъ, казваме, че е на правъ пѫть. Щомъ заболѣе, той е на кривъ пѫть вече. Значи, болестьта е процесъ на разтоваряне. Тя напада богатитѣ, за да ги разтовари. Бѣдниятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бѣдния, а болестьта – право на богатия. Ако боледувашъ и разберешъ значението на болестьта, ще раздадешъ богатството си правилно и ще започнешъ да работишъ. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човѣка. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно. Като се говори за болеститѣ, ние нѣмаме предвидъ статическитѣ болести, които оставятъ утайки въ човѣшкия организъмъ. Ние говоримъ за онѣзи болести, които обновяватъ човѣка и внасятъ нови подтици въ него. Толстой боледувалъ три-четири пѫти презъ живота си и следъ всѣко боледуване дохождалъ до ново прозрѣние, придобивалъ нови възгледи. Той бѣше богатъ човѣкъ, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работѣше за цѣлото човѣчество. – Защо хората не приеха неговитѣ идеи? – Защото не бѣха готови. Днесь насилието работи въ свѣта, а не любовьта. Обаче, всички се убѣждаватъ постепенно, че насилието не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да възприема нѣщата естествено, безъ насилие, както приема свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Всѣко нѣщо, прието съ любовь, внася радость и разположение въ човѣка. Приемайте всичко съ любовь и свобода. Предавайте всичко съ любовь и свобода. Това създава човѣка, който благодари за свѣтлината, за въздуха, за водата и за хлѣба, които получава на всѣко време и навсѣкѫде. Така той уталожва и външната, и вѫтрешната си жажда. Нѣкои утоляватъ жаждата си съ вино или ракия. Вмѣсто да я утолятъ, тѣ я усилватъ. Жаждата се гаси съ живата вода, съ водата на любовьта. Виното, въ малко количество употрѣбено, помага при храносмилането. То се препорѫчва на слаби стомаси. На здравитѣ хора обаче, препорѫчватъ сладко, неферментирало вино. Запишете си четиритѣ члена отъ вѣруюто на живота: Вѣрвамъ въ силата на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Вѣрвамъ въ първото Божие благо – свѣтлината, чрезъ която е създаденъ свѣтътъ. Вѣрвамъ въ въздуха – проводникъ на живота, който обвива цѣлата земя. Вѣрвамъ въ водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човѣшката душа. Вѣрвамъ въ хлѣба, който носи материалъ за съграждане на моята бѫдеща сграда. Който не разбира смисъла на свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, казва, че вѣрва въ Христа. Той не подозира, че Христосъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Христосъ самъ казва за себе си: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си”. Съ други думи казано: Който яде живия хлѣбъ, той е уменъ, добъръ и силенъ. – Кой е уменъ човѣкъ? – Който може да управлява цѣлото човѣчество. – Кой е добъръ? – Който поддържа това управление. – Кой е силенъ? – Който поддържа реда и порядъка и на умнитѣ, и на добритѣ. Следователно, ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, ти не можешъ да поддържашъ Божествения редъ на нѣщата. Богъ разчита на свѣтлината на нашия умъ, на доброто въ нашето сърдце и на силата въ нашата воля. Апостолъ Павелъ казва: „Въ моята слабость се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силниятъ е слабъ. Обикновено Богъ е на страната на слабия. – Какво се иска отъ човѣка? – Да използва благата на живота: свѣтлината и топлината, въздуха, водата и хлѣба. Чрезъ тѣхъ той се домогва до истинското знание. Само така той може да бѫде уменъ, добъръ и силенъ. Ако такъвъ човѣкъ заболѣе, нѣма да търси веднага лѣкарь, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лѣкарь, той ще се обърне къмъ този, когото обича. Между лѣкаря и болния трѣбва да сѫществува взаимна любовь. Ще кажете, че като платите на лѣкаря, той е длъженъ да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не тѣ обича. Ако тѣ обича, и безъ пари ще ти помогне. Любовьта опредѣля отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство съ хора, които не обичате. Приятельтъ ви трѣбва да носи свѣтлина въ своя умъ. Дето нѣма свѣтлина, топлина и сила, т. е. разумность, доброта и сила, хората се биятъ, каратъ се и постоянно воюватъ помежду си. Днесь всички се питатъ, кога ще се свърши войната. Войната нѣма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е въ самия човѣкъ. Докато злото е господарь на човѣка, той постоянно ще воюва. Въ всѣки домъ има война: отъ една страна, мѫжътъ и жената воюватъ помежду си; отъ друга страна, децата воюватъ. Двама млади се оженили по любовь. Отъ време на време мѫжътъ си позволявалъ да удря на жена си по една – две плѣсници. Тя търпяла две години. Обаче, единъ день рѣшила да даде добъръ урокъ на мѫжа. Тъкмо се готвелъ да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плѣсница. Той премълчалъ, не казалъ нищо, но не си позволилъ вече да вдигне рѫка върху нея. Той разбралъ, че съ плѣсници работитѣ не се нареждатъ. Една плѣсница може да се понесе, но повече не се позволяватъ. Ако плѣсницитѣ могатъ да оправятъ свѣта, пръвъ Богъ би си послужилъ съ тѣхъ въ рая. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ не ги би, но ги търсѣше цѣлъ день и, следъ като намѣри Адама, запита го: Адаме, кѫде си? Защо се криешъ? – Убояхъ се, Господи, отъ Тебе и се скрихъ. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ямъ отъ забранения плодъ. Богъ нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде отъ забранения плодъ? – Змията ме излъга. Азъ мислѣхъ, че всичко, което Си създалъ, е чисто и си служи съ истината. Богъ изслуша и двамата и каза: Нали ви заповѣдахъ да не ядете отъ дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трѣбва да ядете отъ плодоветѣ му. Въ това се заключава вашата погрѣшка. Преди да изпълните съвѣта на змията, трѣбваше да изпълните моята заповѣдь. Ако бѣхте отишли двамата до забраненото дърво, нѣмаше да сгрѣшите. Ева отидѣ сама и се подаде на думитѣ на змията. И тъй, всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да бѫде проникнато отъ любовь. За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо безъ съгласието на Бога. Ако обичате нѣкого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвѣтъ, Той да ви упѫти, какъ да постѫпите. Богъ е любовь, следователно, Той ще ви научи, какъ да обичате. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете свѣтлина въ ума му, топлина въ сърдцето му и сила, т. е. животъ въ душата му. Отъ свѣтлината, топлината и живота ще създадете тѣлото, въ което вашиятъ възлюбленъ ще дойде да живѣе. Който нѣма поне една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство, една свѣтла постѫпка, които да му послужатъ за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила и съ всичката си душа”. Не можешъ да възлюбишъ Господа, ако не си възлюбилъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Безъ тѣхъ нѣма животъ, безъ тѣхъ не може да се изяви любовьта. Докато живѣешъ на земята, ще възприемашъ свѣтлината и топлината на слънцето, ще възприемашъ въздуха, водата и хлѣба. Щомъ напуснешъ физическия свѣтъ и влѣзешъ въ духовния, пакъ ще възприемашъ сѫщитѣ елементи, но въ по-висока гама. Въ духовния свѣтъ човѣкъ диша етеръ, а не въздухъ. Той си изработва ново, етерно тѣло, чрезъ което се приспособява къмъ условията на духовния свѣтъ. Докато е на земята, човѣкъ диша съ дробове, нагодени за въздуха. Съ физическитѣ си дробове той не може да направи стѫпка напредъ или нагоре къмъ духовния свѣтъ. Съвременнитѣ учени говорятъ за луната, но и тамъ човѣкъ не може да живѣе съ физическото си тѣло. Друго по-фино тѣло е нужно за луната. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. – Кога говори човѣкъ? –Когато има свѣтлина. Значи, можешъ да говоришъ само за това, което виждашъ. Можешъ да говоришъ, само когато възприемашъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Не е достатъчно само да възприемашъ тѣзи елементи, но трѣбва да ги възлюбишъ. Тогава една часть отъ тѣхъ остава въ организма ти като условие за развитието ти, а друга часть излиза навънъ като условие за проява на любовьта, която си приелъ. Въ заключение на това казвамъ: Приемай и предавай всичко съ любовь. Яжъ съ любовь, за да растешъ и да се развивашъ правилно. Ако не ядешъ съ любовь, ти самъ ще се отровишъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”. – Кѫде ще намѣрите този хлѣбъ? – Въ всичко, което Богъ е далъ за храна на човѣка. Откѫснешъ единъ плодъ и веднага го изядешъ. Защо не помислишъ за свѣтлината, топлината, въздуха и водата, които сѫ го създали? Този плодъ е живиятъ хлѣбъ за който Христосъ говори. Приеми го съ благодарность и любовь. Всѣки плодъ носи животъ въ себе си. Благодари за живота, който си възприелъ. И тъй, приемайте благата съ любовь и предавайте ги съ любовь. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да приема и предава нѣщата безъ любовь. Обичашъ нѣкого искашъ да го цѣлунешъ, но нѣмашъ любовь въ себе си. Не цѣлувай безъ любовь. Ако имашъ любовь, ще цѣлувашъ, както цѣлуватъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като прониква свѣтлината въ мозъка, топлината въ слънчевия вѫзелъ, въздухътъ въ дробоветѣ и водата въ стомаха, това е вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ на любовьта. Приемайте свѣтлината съ любовь, за да освободите ума си отъ ограниченията и тежеститѣ на живота. Приемайте въздуха съ любовь, за да освободите сърдцето си отъ горчивитѣ и зли чувства. Приемайте водата съ любовь, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хлѣба съ любовь, за да имате здравъ стомахъ. Радвайте се, когато приемате и предавате нѣщата съ любовь. Време е вече да изучавате свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба музикално, да създадете пѣсни за тѣхъ. Нѣщата ставатъ ясни и разбрани, когато се възпѣятъ. Докато не се научите да пѣете и свирите на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба, не бихте могли нито да учитѣ, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хлѣбъ. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на другия свѣтъ, всичко ще научатъ. Не е така. И да отидете на онзи свѣтъ, преди всичко, трѣбва да сте придобили изкуството да се ползвате отъ свѣтлината и въздуха като превозни срѣдства. Безъ превозни срѣдства никѫде не можешъ да отидешъ. Превозно срѣдство за ангелския свѣтъ сѫ свѣтлината и въздухътъ; за разумния човѣшки свѣтъ превозно срѣдство е водата, за доброто – хлѣбътъ. Кѫде ще отидешъ безъ превозни срѣдства? Кѫде ще отидешъ безъ крака, безъ рѫце, безъ очи, уши, уста и носъ? Безъ очи не можешъ да възприемашъ свѣтлината; безъ уши не можешъ да възприемашъ звука, безъ уста не можешъ да говоришъ, безъ носъ не можешъ да възприемашъ миризмитѣ и вкуса на предметитѣ. Какво представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ? – Тѣ сѫ рѫцетѣ и краката на Бога. Свѣтлината е дѣсната рѫка на Бога, а въздухътъ – лѣвата. Водата е дѣсниятъ кракъ на Бога, а хлѣбътъ – лѣвиятъ. Любовьта е главата на Бога. Щомъ познавате проявитѣ на Божията глава, на Божиитѣ рѫце и крака, вие сте въ връзка съ Божествения организъмъ, на който представяте удове. Разчитайте на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любовь. Тѣ носятъ животъ, здраве и радость за всички живи сѫщества. Кой не е опиталъ живата свѣтлина, живия въздухъ, живата вода и живия хлѣбъ? Тѣ носятъ Божието благословение. Дето присѫства Богъ, тамъ нѣма противорѣчия, нѣма страдания, нѣма смърть. Днесь небето е чисто, ясно, безъ облаци. Това показва, че трѣбва да живѣете въ любовьта, проявена чрезъ свѣтлината и въздуха; свържете приятелство съ водата и хлѣба. Този е начинътъ, по който можете да прекарате поне единъ день въ любовьта. Направете опитъ още днесь да проявитѣ любовьта, както сте я възприели. Да живѣешъ въ свѣтлината и въздуха и да се запознаешъ съ водата и съ хлѣба, това значи да говоришъ съ езика на любовьта. Мѫчно се разбира този езикъ, но безъ него животътъ нѣма съдържание и смисълъ. Съ други думи казано: Безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ вода и безъ хлѣбъ любовьта не може да се разбере. Тѣ сѫ четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи сѫщества. И най-малкото сѣме се нуждае отъ свѣтлина, въздухъ, вода и почва. Дайте му тѣзи елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни отъ тѣхъ и ще израстѣ, ще цъвне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освѣнъ да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния животъ, за изобилната свѣтлина и за изобилната сила, които ви сѫ дадени. Тѣ ще ви направятъ умни, добри и силни. И тъй, възприемайте свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба така, както приемате живота. Божествениятъ животъ нека тече въ всѣка ваша мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка. Това значи, да проявитѣ Бога въ себе си. Казано е въ Писанието: „Да се вѣсели Богъ въ насъ и ние въ Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбилъ си истината въ човѣка”. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!” Сѫдбата е въ рѫцетѣ на Бога, а човѣкъ трѣбва да прощава на ближния си. Това е пѫтьтъ къмъ любовьта. Задачата на човѣка е да прощава и да се изправя. Каквато погрѣшка да е направилъ съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ или устата си, той трѣбва да я изправи. Любовьта е единствениятъ пѫть за изправѣне на погрѣшкитѣ. Любовьта е единствениятъ пѫть за освобождаване на човѣка отъ ограниченията и заблужденията. Само свободниятъ може да се ползва разумно отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба. Работете съзнателно върху себе си и освѣтявайте името Божие чрезъ всѣка своя мисъль, чувство и постѫпка. Така ще придобиете вѫтрѣшенъ миръ. Така ще се радвате на Божието благословение. 18. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.
  4. Ани

    1943_09_15 Добри плодове

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Добри плодове На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ въ живота? – На еднообразнитѣ и обикновени човѣшки работи. Какво ще придобие човѣкъ, ако цѣлъ животъ мисли само за обуща? Днесь мисли за модата на обувкитѣ въ Франция, утре – за обувкитѣ въ Англия, на третия день – за американскитѣ модни обувки, на четвъртия день – за германскитѣ модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човѣка и създава редъ мѫчнотии въ живота му. За много нѣща мисли човѣкъ и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате ученитѣ, какъ е създадена човѣшката глава, и тѣ не могатъ да отговорятъ. И хората, и ангелитѣ, и Богъ е работилъ върху създаването на човѣшката глава и на човѣшкото лице, но единственъ Богъ знае, какъ ги е създалъ. Хората не знаятъ нищо по този въпросъ. Тѣ виждатъ само, че има нѣщо, което не имъ харесва. Нѣкой не харесва формата на главата си, другъ – носа си, трети – брадата, ушитѣ, очитѣ си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършенитѣ процеси. Човѣкъ самъ е изопачилъ челото, носа, устата, брадата, очитѣ, ушитѣ си, и самъ трѣбва да ги изправи. И тъй, всѣки недостатъкъ на човѣка показва, че му липсва извѣстенъ центъръ въ мозъка, т. е. не е още развитъ. Чувате нѣкой да казва, че не се интересува отъ музика, отъ религия, отъ красиви нѣща и т. н. Това показва, че музикалниятъ, религиозниятъ или другъ нѣкой центъръ не е развитъ въ него. Невъзможно е да бѫдешъ религиозенъ, музикаленъ или ученъ човѣкъ, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вѣрваме въ богатството на човѣка, ако той нѣма поне десеть милиона златни лева въ нѣкоя банка. Ще кажете, че нѣкой има десеть милиона книжни пари. Ние не вѣрваме въ книжнитѣ пари. Самата наука не ги признава. Нѣкой художникъ ще нарисува единъ портретъ и ще го продаде за 30 ÷ 40 хиляди лева. Ако по този портретъ не можешъ да прочетешъ цѣлия животъ на човѣка, той може да се купи съ книжни пари, но не съ златни. На портрета трѣбва да се виждатъ всичкитѣ бои. Черната боя представя сѣнкитѣ въ човѣшкия животъ; свѣтлата боя представя планинскитѣ върхове, които се огрѣватъ отъ слънцето. Ако въ природата не сѫществуваха свѣтлини и сѣнки, нѣмаше да има никакви картини. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде видѣлина! И стана видѣлина”. (1 ÷ 3 ст.). Видѣлината представя Разумното начало въ свѣта. Щомъ дойде разумностьта, истинската работа започва. Свѣтлината само изявява видѣлината. Чрезъ свѣтлината предметитѣ се проектиратъ както върху платно. Казвате, че знаете, какво представятъ свѣтлината и видѣлината. Вашето знание е само теория. Знаешъ, предполагашъ, че си добъръ, но не си опиталъ добротата си. Мислишъ, че можешъ да пѣешъ, но не си провѣрилъ това. Слушашъ, какъ пѣятъ хората, добритѣ пѣвци и мислишъ, че и ти можешъ да пѣешъ. Излѣзъ на сцената и се опитай да видишъ, какъ ще пѣешъ. Вземи единъ чистъ, ясенъ, мекъ тонъ и вижъ, ще задоволишъ ли публиката. Гласнитѣ струни се нуждаятъ отъ любовь, отъ мекота, отъ нѣжность. Ако нѣмашъ любовь, ако езикътъ ти е невъзпитанъ, гласътъ ти ще бѫде грубъ, тоноветѣ ще бѫдатъ нечисти, неясни. Това не е пѣние. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка се отразяватъ върху специални мѣста въ човѣка. Мисъльта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постѫпкитѣ – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърдцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умътъ, сърдцето и волята не сѫ активни на земята, и на небето ще бѫдатъ такива. Развитието на човѣка зависи отъ неговия умъ, сърдце и воля, както и отъ неговото тѣло, душа и духъ. Какво представя развитието? – Процесъ на проявяване. Търговецътъ снема топоветѣ съ платове и постепенно ги развива. На този продаде петь метра, на онзи десеть, докато се свърши. Той развива топъ следъ топъ, и търговията му се развива. Богъ е създалъ човѣка. Богъ е съвършенъ, следователно, и човѣкъ е съвършенъ. Човѣкъ е подобенъ на топъ платъ, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развилъ още, не е проявилъ съвършенството си. Ето защо, трѣбва да се минатъ милиарди години и вѣкове, за да се прояви съвършенството, което Богъ е вложилъ въ свѣта, въ човѣка и въ всичко, което Той е създалъ. Следъ милиарди вѣкове ние ще видимъ Божествения планъ проявенъ и реализиранъ. Това не трѣбва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е сѫществено въ живота, и кое не е сѫществено. Каква мисъль е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постѫпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъль, такова чувство и такава постѫпка казваме, че сѫ преходни и несѫществени. При това положение, хората мислятъ за васъ, че сте великъ, гениаленъ човѣкъ – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всѣки си остава съ онова величие, което носи въ себе си. Колкото и да е голѣмъ слонътъ, пакъ си остава слонъ. Каквото и да мислятъ хората за тебе, тѣхната мисъль не може да тѣ направи нито по-великъ, нито да тѣ унижи. Преди да тѣ нарисува художникътъ хубаво, ти самъ трѣбва да си се нарисувалъ. Ако художникътъ вложи въ твоя портретъ нѣщо хубаво, което ти не си изработилъ още, този портретъ не отговаря на действителностьта. Добриятъ и гениаленъ художникъ схваща онѣзи черти на човѣка, които никога не се измѣнятъ. Ако предаде само единъ моментъ отъ неговия вѫтрѣшенъ животъ – тѫгата, радостьта и разположението, гнѣва му, той е представилъ едно статическо състояние на човѣка. Следващия моментъ човѣкъ има вече друго състояние, което не може да се предаде. Не е лесно да бѫдешъ художникъ. Какво изражение ималъ Христосъ на лицето си, когато изгонилъ съ камшикъ търговцитѣ отъ храма? Обаче, не смѣсвайте образа на Христа като Божество, като Синъ Божи, съ образа му като човѣкъ. Дошълъ на земята, облѣченъ въ човѣшка форма, Христосъ понесе страданията на хората. Той трѣбваше самъ да носи своя кръстъ. Носи го до едно мѣсто и после го захвърли, остави го на хората да го носятъ. Това бѣше естествено. Христосъ пое кръста на човѣшкитѣ страдания, показа имъ, какъ се носи, но не ги освободи абсолютно отъ страданията имъ. И тѣ трѣбва да понесатъ часть отъ страданията си, да иматъ дѣлъ въ Христовата Любовь. – Какъ умрѣ Христосъ: като човѣкъ, или като Синъ Божи? – Като синъ человѣчески. Той напусна видимата човѣшка форма и възкръсна. Оттогава пакъ живѣе между хората, но невидимъ. И днесь Христосъ е между хората, наблюдава, какъ живѣятъ. Двама души се каратъ, ругаятъ се, безъ да подозиратъ, че Христосъ ги слуша и запитва: Съгласенъ ли е вашиятъ животъ съ Евангелието? Хората се наричатъ едни други съ думитѣ говедо, животно и др. Кой тури тѣзи думи въ речника имъ? – Тѣ сами ги измислиха. Първоначално говедата не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането, и тѣ слѣзли по-долу, отколкото сѫ били нѣкога. Хората заели тѣхнитѣ мѣста, а тѣ слѣзли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнатъ, да заематъ първоначалнитѣ си мѣста. Така тѣ ще дадатъ възможность и на говедата да заематъ мѣстата си, опредѣлени първоначално отъ Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днесь езикътъ на хората не е такъвъ, какъвто е билъ първоначално. Понеже сѫ взели мѣстото на говедото, и езикътъ имъ е такъвъ. Щомъ се повдигнатъ, ще заговорятъ на онзи езикъ, който нѣкога сѫ знаели. Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивамъ, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислятъ, че животнитѣ сѫ глупави. Въ сѫщность, животнитѣ не сѫ глупави. Паякътъ, който минава за неразумно сѫщество, прави такава фина мрѣжа, каквато човѣкъ не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човѣкъ не може да направи. Единъ день наблюдавахъ, какъ една оса смучеше медъ отъ една чинийка. Въ това време до нея се приближи единъ голѣмъ бръмбаръ, който искаше да хапне отъ меда. Имаше мѣсто и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голѣмъ и по-силенъ отъ нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въорѫжена отъ него. Осата извади жилото си и го ужили. Следъ това откѫсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на васъ казвамъ: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въорѫжена, не можете да се борите съ нея. За да се справите съ неприятеля си, не трѣбва да го подценявате. Изучавайте възможноститѣ и условията, съ които разполагате. Изучавайте условията и възможноститѣ и на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, какви сили се криятъ въ неговия умъ. Колкото по-добре е развитъ умътъ му, толкова по-чувствителенъ е той. Чувствителностьта му помага да открива златото въ земята. Той схваща теченията въ природата и по тѣхъ се ориентира. Безъ да е геологъ, той открива земнитѣ богатства. Това се дължи на извѣстна дарба, върху която е работилъ въ миналия си животъ. Такива хора минаватъ за набожни. Кои сѫ качествата на набожния човѣкъ? Той има устойчивъ характеръ, никаква сила не е въ състояние да го изкара отъ равновѣсието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно съ Бога. Набожниятъ има високъ моралъ. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който нѣма любовь въ себе си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Изгубите ли любовьта си, вие сте изложени на падане. Любовьта има отношение къмъ равновѣсието. Кажешъ ли, че имашъ любовь, а не можешъ да пазишъ равновѣсие, твоята любовь не е истинска. Нѣкои казватъ, че любовьта прави човѣка въртоглавъ. Не е така. Само онзи става въртоглавъ, който нѣма любовь въ себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успѣете. Не само, че нѣма да успѣете, но скѫпо ще платите за своя опитъ. Евреитѣ се опитаха да омотаятъ и завъртятъ главата на Христа, но не успѣха. И до днесь още тѣ носятъ последствията на своя опитъ. Който се отказалъ отъ Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки, той се натъква на лошитѣ последствия на своя неразуменъ животъ. Ще се пазите да не постѫпвате като евреитѣ, които не сѫ вънъ отъ васъ, а вѫтрѣ въ васъ. Опасностьта, на която човѣкъ се натъква, е въ самия него, а не отвънъ. Следователно, пазѣте се отъ това, което е въ васъ и може да ви спъне. Тамъ сѫ слабитѣ страни на човѣка. Една отъ неговитѣ слаби страни е отлагането. Често се говори за оправѣне на свѣта. Никой не може да оправи свѣта, докато не оправи себе си. Какъ ще оправишъ хората, ако не можешъ да оцѣнишъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги поставишъ на мѣстото имъ? Какъ ще събудишъ религиозното чувство въ човѣка, ако ти самъ не си религиозенъ? Нѣма да го направишъ религиозенъ, но ще го накарашъ да се преструва и да лицемѣри. Въ едно сѣмейство сложили на обѣдъ печена кокошка. Това било на великия петъкъ. Случило се, че по това време имъ дошълъ гостъ. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния съ готвена коприва. Гостътъ ималъ добре развито обоняние и усѣтилъ миризмата на печената кокошка, но нищо не казалъ. Поканили го да обѣдва заедно съ тѣхъ. Той започналъ да яде отъ копривата и казалъ: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличилъ домакинитѣ въ преструвка и лицемѣрие. Има нѣщо цѣнно въ човѣка, което трѣбва да се запази. Почитатъ и уважаватъ човѣка за цѣнното въ него. Какво ще стане съ градината, ако изгубите вадичката, отъ която я поливате? Водата повдига цѣната на градината. Безъ нея, тя нищо не струва. На сѫщото основание, казвамъ: Цѣннитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ вадички, които поливатъ душата на човѣка, т. е. неговата градина, и даватъ условия за узрѣването на добри и сладки плодове. Какво представя душата? – Райска градина, пълна съ зрѣли, сладки плодове, съ цвѣтя и птички, съ бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свѣтъ, който се отличава съ голѣма красота. – Ще отидемъ ли тамъ? – Ако имате любовь, ще отидете и всичко ще видите. Ако нѣмате любовь, и да отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да видите и да разберете. Любовьта създава пѣсеньта и музиката. Щомъ любовьта отсѫства, навсѣкѫде цари мълчание. Любовьта носи радость, миръ, свѣтлина въ човѣшката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовьта, човѣкъ губи живота, свѣтлината, мира и радостьта си. Като знаете това, не питайте, защо човѣкъ се убива, или защо другитѣ го убиватъ. Който изгуби своята свѣтла мисъль, свѣтло чувство и свѣтла постѫпка, той е изложенъ на опасность, лесно могатъ да го убиятъ. И обратно: не могатъ да убиятъ човѣка, който пази своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близкитѣ си. Единъ день хората ще ви признаятъ за герой. Но, докато дойде този день, ще минете презъ страдания, презъ хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете презъ Христовитѣ страдания, не можете да станете герой, не можете да оправитѣ свѣта. Съвременнитѣ хора минаватъ за герои, но не сѫ отъ безсмъртнитѣ герои. Тѣ не сѫ дошли още до положението да носятъ кръста си и да бѫдатъ разпнати. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е молитвата, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Ще се молишъ не само за себе си, но за цѣлия народъ, между който живѣешъ. Ще любишъ не само себе си, но първо ще любишъ Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора сѫ любили само себе си, поради което сѫ излѣзли отъ Бога и влѣзли въ кальта на човѣшкия животъ. Сега трѣбва да излѣзатъ отъ този пѫть и да се обърнатъ къмъ Бога. Егоистичната любовь води къмъ западъ, а любовьта къмъ Бога – къмъ изтокъ. Който отива къмъ Бога, трѣбва да проявява първо любовь къмъ Него, после къмъ ближния си и най-после къмъ себе си. Този човѣкъ може да бѫде истински творецъ. Любовьта къмъ Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човѣка надъ животнитѣ. Животнитѣ иматъ любовь само къмъ себе си. Ако и човѣкъ поддържа тази любовь, какво ще бѫде? Човѣкъ се отличава отъ животното по това, именно, че се изправилъ на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. къмъ Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Богъ самъ ще оправи работитѣ. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Богъ е вънъ отъ човѣка. Въ сѫщность, Той е въ човѣка вѫтрѣ и чрезъ него работи. Слушайтѣ Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цѣлъ день пасе говедата, или което отива на училище и свършва цѣлия курсъ на образованието? Човѣкъ се отличава отъ животното по своята разумность. Тя му дава подтикъ да учи, да люби, да прави добро. Учи, безъ да мислишъ само за себе си, какъ да подобришъ живота си, на тебе само да е добре. Ще учишъ за благото на ближнитѣ си, а после и за себе си. Сега не е въпросъ за критика. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Паякътъ може ли да пише като човѣка? Той може само да прави паяжина, въ която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивиятъ? – Той може да направи хубава кѫща, да изоре нивитѣ си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавитѣ кѫщи не подобряватъ човѣшкия животъ. Онова, което подобрява живота, иде отвѫтрѣ. Творчество е нужно за живота. Външно кѫщата може да е много хубава, но вѫтрѣшно не е добре наредена. Така, гледате нѣкой човѣкъ външно красивъ, угледенъ, но вѫтрѣшно е затворенъ, нищо не можете да прочетете въ него. Жалко, ако по лицето на човѣка не можешъ да прочетешъ нищо или да видишъ въ него проява на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Лицето на човѣка е книга, която трѣбва да бѫде отворена, да се чете по нея. Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена и пуста”. Често хората цитиратъ стиха: „Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое”. Стихътъ е вѣренъ, но кѫде остана този човѣкъ? Подъ „образъ и подобие” разбираме, умътъ, сърдцето и волята на човѣка да сѫ като Божиитѣ. Свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на душата му да сѫ като Божиитѣ. На Божествената свѣтлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрѣе. Става ли сѫщото и на човѣшката свѣтлина, топлина и сила? Ако на мѣстото на Божията свѣтлина не поставитѣ знанието, на мѣстото на Божията топлина не поставите своитѣ добри и възвишени чувства и на мѣстото на Божията сила не поставите добритѣ и благороднитѣ си постѫпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородѣва нѣщата, е любовьта. Знание, което не е минало презъ огъня на любовьта, не е истинско. Всѣко нѣщо, което е минало презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казватъ религиознитѣ. – Да следвашъ Христа, това значи, Неговата Любовь да пребѫдва въ тебе, и твоята любовь въ Него; Неговото знание да пребѫдва въ тебе, и твоето – въ Него; Неговата сила да пребѫдва въ тебе, и твоята – въ Него. Съ други думи казано: Когато учительтъ преподава, ученикътъ слуша и учи уроцитѣ Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка. Какво представятъ числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Въ Божествения свѣтъ единицата е бащата, любовьта; двойката е майката – мѫдростьта, а тройката – детето, истината. Едно и три даватъ четири – число на бащата; две и три даватъ петь – число на майката; едно, две и три даватъ шесть – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичатъ детето си, защото въ него сѫ вложили своя капиталъ. Казано е въ Писанието: „Богъ възлюби истината въ човѣка”. Значи, и Богъ обича въ човѣка това, което Той самъ е вложилъ въ него – истината. Всѣки трѣбва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Богъ е създалъ, и се пазѣте отъ корекция и критика на Божественото. Човѣшкото можешъ да критикувашъ, но Божественото – никога. На човѣшкото можешъ да се гнѣвишъ, но на Божественото – никога. Дойдешъ ли до изопаченитѣ човѣшки работи, ще се молишъ да се изправятъ. Постоянно се молѣте. И като ядешъ, и като ходишъ, и като работишъ, и като спишъ – постоянно ще се молишъ. Единъ нашъ познатъ разправяше своята опитность по отношение на молитвата. Той ималъ обичай всѣка сутринь да се моли – никога не пропущалъ молитвата си. Една сутринь трѣбвало да замине за нѣкѫде и бързалъ да стигне на време на гарата, поради което забравилъ да се помоли. Отишълъ на гарата, качилъ се на трена и заминалъ. Вечерьта, когато се върналъ у дома си, съобщили му неприятната вѣсть, че едно отъ децата му като играло презъ деня, пострадало – извадили му окото. Единъ пѫть пропусналъ да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало въ дома му. Следователно, нещастието иде, когато човѣкъ прекѫсва връзката си съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Не търсете причината за нещастията вънъ отъ себе си. Който не служи на Бога, самъ си причинява нещастия. И тъй, дайте ходъ на любовьта въ себе си, да търпите всички хора. Каквито и да сѫ убѣжденията и вѣрванията имъ, ще ги търпитѣ, както и васъ търпятъ. Какъвто и да е животътъ имъ, ще ги търпитѣ. Че нѣкой билъ пияница, това не се отнася до васъ. Достатъчно е страданието му. Той пие, но отъ време на време съзнава положението си и самъ се критикува. И той не е доволенъ отъ себе си, но не може изведнъжъ да се изправи. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го. Не питайте, какви сѫ убѣжденията му. Ако го приемете съ любовь, и вашитѣ работи ще се оправятъ. Мнозина казватъ, че Богъ живѣе въ човѣка, но малцина вѣрватъ въ това. Не е важно, какво казвашъ; важно е да проявишъ Божественото въ себе си. Не говори на човѣка, че Богъ живѣе въ него, че Христосъ се пожертвалъ за хората, но разбери, отъ какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полѣешъ малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постѫпвашъ добре съ хората, тѣ ще ти благодарятъ. И животнитѣ разбиратъ отъ добра обхода. Когато и да е, макаръ и въ далечното бѫдеще, тѣ ще се отблагодарятъ за доброто, което сте имъ направили. Рано или кѫсно доброто ще допринесе своя плодъ. Следователно, не се отказвайте отъ Божията Любовь, отъ Божията Мѫдрость и отъ Божията Истина. Проявѣте тѣзи добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бѫде свѣтла нишка въ вашия животъ. Любовьта отваря пѫтя къмъ Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведниятъ напусне своя животъ, правдата му не се вмѣнява. И ако грѣшникътъ напусне своя животъ, грѣхътъ му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснетѣ стария животъ и да влѣзете въ новия, отколкото да напуснете новия животъ и да влѣзете въ стария. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? – Съзнателна и разумна работа. Ако е бѣденъ, ще работи повече, безъ да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатиятъ? И той не е сигуренъ въ богатството си. И бѣдниятъ, и богатиятъ трѣбва да работятъ, да поставятъ за основа на живота си Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Това е говорилъ Христосъ на времето си, това говори и днесь. Много пророци се явиха днесь, и всички говорятъ въ името на Христа. Слушайтѣ, какво говорятъ, и провѣрявайте думитѣ имъ. Ще кажете, че тѣ говорятъ върху цѣннитѣ нѣща на живота. – Кои сѫ цѣннитѣ нѣща? – Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Цѣнното, което носи любовьта, е животътъ. Цѣнното, което носи мѫдростьта, е знанието. Цѣнното, което носи истината, е свободата. Който не е опиталъ живота, знанието и свободата, той не е разбралъ любовьта, мѫдростьта и истината. Който ги е разбралъ, той е щастливъ. Тъй щото, ако ви пита нѣкой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостьта? – Разбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – За коя любовь, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говоримъ за онази любовь, за онова знание и за онази свобода, които имаме днесь. Човѣкъ може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бѫдещето. Той може да разчита на отношението, което днесь има къмъ Бога, а не на това, което ималъ въ миналото и което ще има въ бѫдеще. И тогава, кажете на ближнитѣ си, както Христосъ е казалъ: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ”. Нѣма по-лесенъ пѫть въ свѣта отъ пѫтя на любовьта. Следвайте този пѫть, да станете истински човѣци и да помагате на всички. Така ще дойде радостьта у васъ и ще ви направи щастливи. Любовьта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влѣзе въ любовьта. Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ”. И азъ ви казвамъ: Богъ не е Богъ на безлюбието, но на любовьта. Богъ не е Богъ на невѣжеството, но на знанието. Богъ не е Богъ на ограничението, но на свободата. Следователно, животътъ, знанието и свободата сѫ човѣшки права, дадени отъ Бога. Тѣ трѣбва да се използватъ, за да направятъ човѣка радостенъ и щастливъ. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това опредѣля, какво благословение ще получите отъ Бога. Какво ви говорихъ днесь? Казахъ ли ви да направите нѣщо невъзможно за васъ? Не ви казахъ да дадете по десеть милиона лева. Не ви казахъ да вдигнете земята на гърба си. Не ви казахъ да нахраните всички хора. Казахъ ви да цѣните живота, знанието и свободата, които Богъ е вложилъ въ васъ. Това е най-малкото, което трѣбва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на васъ. Като цѣните своя животъ, своето знание и своята свобода, ще цѣните живота, знанието и свободата на другитѣ. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, свѣтло бѫдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете въ своето минало, въ стария животъ. Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявитѣ това” което Богъ е вложилъ у васъ. Както отъ сѣмката на ябълката израства голѣмо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у васъ да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове. 17. Беседа отъ Учителя, държана на 15 септември, 1943 г. София – Изгрѣвъ.
  5. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Изворъ на любовьта I. Послание Петрово, 4 гл. Често хората се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. – Много просто – да страдатъ. Това не трѣбва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за нѣкои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мѫчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо мѣсто, човѣкъ е пратенъ на земята да страда; на второ мѣсто – да се учи и на трето мѣсто – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противорѣчия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трѣбва да знаете, че великитѣ нѣща мѫчно се постигатъ. Лесно можешъ да пренесешъ прашецътъ отъ едно мѣсто на друго, но мѫчно се пренася голѣмъ товаръ, мѫчно се пренася една планина. Единъ виденъ руски цигуларь слушалъ другъ цигуларь да свири. Понеже последниятъ билъ по-голѣмъ майсторъ отъ него, той се обезсърдчилъ и, като се върналъ у дома си се самоубилъ. Той се отчаялъ, че никога нѣма да постигне изкуството на своя колѣга-цигуларь. Самоубийството е резултатъ на чрезмѣрно честолюбие въ човѣка. Не е геройство да се самоубиешъ; геройство е да се справишъ съ страданието. И тъй, ще знаете, че човѣкъ страда, когато е лишенъ отъ доброто, отъ хубавитѣ нѣща въ живота. Обере тѣ нѣкой, страдашъ; умре детето ти, страдашъ; изгубишъ възлюблѣния си, страдашъ; изгубишъ службата си, страдашъ. Значи, страданието се причинява отъ загубата на нѣщо, което си обичалъ и цѣнилъ. За да не страдашъ, трѣбва да разполагашъ съ много блага и цѣнности. Ако взематъ жената на нѣкого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмѣтъ, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада въ бездънна пропасть. Жената е най-голѣмата сила въ света. Подъ „жена” разбирамъ живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е животътъ. Формитѣ на живота се разрушаватъ, но самиятъ животъ – никога. Щомъ се разруши една форма, създава се втора, трета и т. н. Може ли водата въ природата да се изгуби? Отъ едно мѣсто ще се изгуби, на друго ще отиде. Отъ едно мѣсто ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли нѣкой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вървятъ по свой пѫть, никой не може да ги отклони отъ пѫтя имъ, нито да ги открадне. Дръжте въ ума си мисъльта: има нѣща, които никой не може да открадне. Има нѣща, които могатъ да се крадатъ. Радвайте се, че сѫ ви взели това, което може да се отнема. Ако си боленъ и ти взематъ обущата, радвай се. Вънъ е топло, слънцето грѣе. За предпочитане е тогава да ходишъ босъ, да възприемашъ енергията на земята, отколкото да бѫдешъ обутъ. Така ще се излѣкувашъ. Щомъ дойде лѣтото, събуйте се боси; свалете рѫкавицитѣ отъ рѫцетѣ си, булата отъ лицата си и се изложете на слънчевитѣ лѫчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була отъ себе си, за да се ползвате отъ слънчевата светлина и топлина. Сега срѣщате богати, образовани хора безъ чорапи, съ една подложка на крака и едно ремѫче. Това сѫ тѣхнитѣ обувки. Тѣ възприематъ енергията на земята направо чрезъ кожата си и така се лѣкуватъ. Зимно време въпросътъ е поставенъ другояче. Не можешъ безъ обувки. Условията сѫ сурови, следователно, човѣкъ не трѣбва да се излага. Сега, да дойдемъ до сѫщественото: да различаваме проявитѣ на хората и да знаемъ тѣхнитѣ причини. Нѣкои хора сѫ мрачни, песимисти. Причината на тѣхния песимизъмъ се крие въ миналото, въ живота на дѣдитѣ и прадѣдитѣ имъ. Песимистътъ е крайно страхливъ, съ слаба вѣра и надежда. Нѣкои хора сѫ вѣсели, жизнерадостни. И тѣ сѫ наследили тази черта отъ своитѣ дѣди и прадѣди. Вѣрата и надеждата въ тѣхъ сѫ силно развити. Заекътъ, макаръ и страхливъ, има силно развита надежда. Той е веселъ. Това се дължи на крѫглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бѣга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа заднитѣ си крака, да бѣгамъ бързо. Нагоре заекътъ бѣга силно, затова обича баиритѣ. Обаче, бѣга ли надолу, отъ време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогава хрътката лесно може да го стигне. Изучавайте себе си, изучавайте хората, животнитѣ и растенията, за да дойдете до понятието „козмиченъ човѣкъ”. Въ това понятие се включва цѣлата вселена. Козмичниятъ човѣкъ представя Божествения организъмъ, на Който ние сме удове. Голѣмъ, необятенъ е козмичниятъ човѣкъ, поради което виждаме само отдѣлнитѣ му части, разхвърляни изъ цѣлата вселена. Виждашъ единъ човѣкъ, втори, трети, като отдѣлни единици. Въ сѫщность, между всички хора, животни и растения има тѣсна връзка, както между удоветѣ на единъ и сѫщъ организъмъ! Ще дойде день, когато хората ще виждатъ тази връзка и ще се ползуватъ отъ нея. Това показва, че съвременнитѣ хора има още много да учатъ, докато дойдатъ до истинското познаване на нѣщата. Днесь всички говорятъ за душата и духа, безъ да знаятъ, кѫде е тѣхното седалище. То се намира нѣкѫде въ мозъка, отдето тѣ наблюдаватъ живота на човѣка и го направляватъ. Кѫде точно е мѣстото имъ, малцина знаятъ. Не е важно да знаете мѣстото на душата и на духа; важно е да имъ давате възможность да се проявяватъ. Хранете душата си съ любовьта, а духа си – съ мѫдростьта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сѣтива сѫ въ услуга на душата. Сѫщо така умътъ, сърдцето и волята сѫ въ услуга на душата. Ето защо, дръжте въ изправность сѣтивата си. Дръжте въ изправность мозъка и сърдцето си, да изпълняватъ службата си правилно. Само така хората могатъ да бѫдатъ щастливи. Докато не направятъ връзка съ духовния светъ, съ всички разумни сѫщества, тѣ ще останатъ далечъ отъ истината, отъ знанието и любовьта. Мнозина казватъ, че разбиратъ живота, а се отнасятъ съ пренебрѣжение къмъ камънитѣ, даже къмъ растенията и животнитѣ. Щомъ пренебрѣгватъ камънитѣ, разбирането имъ за живота е ограничено. Споредъ нѣкои учени, камънитѣ сѫ спящи сѫщества, които единъ день ще се пробудятъ. Който гледа на тѣхъ като на живи сѫщества, не си позволява да ги удря, чука или мѣсти безъ нужда. Много хора сѫ пострадали отъ тѣхъ, когато ги удрятъ съ чукъ. Отъ камънитѣ се отчупватъ малки парченца, които влизатъ въ очитѣ имъ и ги ослѣпяватъ. Има камъни, които по никой начинъ не трѣбва да мѣстите, нито да удряте. Който се осмѣли да направи това безъ позволение, скѫпо плаща. Макаръ и спящи сѫщества, камънитѣ оказватъ влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камънитѣ, колко повече хората си влияятъ едни на други! Първото влияние на човѣка иде отъ майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още въ утробата й, чрезъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на брѣменната жена, както и тази, която дава на детето си следъ раждането му. Отъ духовния животъ на майката зависи, какво ще бѫде детето. Майката може да роди обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ или светия. Отъ нейния сърдеченъ и умственъ животъ зависи бѫдещето на детето. Майка, която не носи отговорность за своя животъ, има предвидъ само сегашнитѣ условия. Тя не мисли за бѫдещето, за цѣлокупния животъ. Въ това отношение тя прилича на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината светъ се свършва за мене. Когато умра азъ, цѣлиятъ светъ се свършва”. Обаче, и следъ смъртьта на Настрадинъ Ходжа светътъ продължава да сѫществува. Човѣкъ дохожда много пѫти на земята, а не само единъ пѫть. – Колко пѫти дохожда? – Колкото пѫти иска – отъ него зависи. Обикновениятъ човѣкъ се преражда на всѣки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумнитѣ сѫщества му опредѣлятъ, въ кое сѣмейство ще се роди. Той нѣма свободенъ изборъ. Ако човѣкъ идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободенъ изборъ, да се роди, дето иска. Колкото по-напредналъ е човѣкъ въ развитието си, толкова по-голѣма свобода има при слизането си на земята. Гениалнитѣ хора и светиитѣ идатъ рѣдко на земята, когато човѣчеството отбелязва епоха въ своя животъ. Великитѣ Учители пъкъ идатъ на земята презъ всѣки две хиляди години. Тѣ внасятъ голѣмо преобразование въ човѣшкия животъ. Време е вече хората да изучаватъ светлината въ качествено и количествено отношение. Така тѣ ще разбератъ, че светлината се различава по качество отъ посоката и ѫгъла на падането й. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или подъ наклонъ. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хлѣба, за да разберете сѫщественото въ живота. За мнозина това не сѫ интересни нѣща. Тѣ се интересуватъ отъ духовни въпроси. Изучаватъ Библията като свещена книга, въ която мислятъ, че ще намѣрятъ всичко, което ги интересува. Свещена книга е Библията, но другъ е истинскиятъ оригиналъ. Това е Библията на Божествения светъ, въ която е изразенъ цѣлокупниятъ животъ. Отъ нея излизатъ и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само отъ гениални хора и светии. Тѣ правятъ преводи отъ нея и ги даватъ на хората, да се учатъ отъ тѣхъ. Всѣка мисъль, свалена отъ Божествения светъ, претърпѣва две пречупвания: първо, минава презъ ангелския светъ, а после, презъ човѣшкия светъ. Тази е причината, поради която Божественитѣ идеи понѣкога се изопачаватъ. Колкото по високо е организиранъ човѣшкиятъ умъ, толкова по-вѣрно схваща идеитѣ, които слизатъ отъ Божествения светъ. Какво, въ сѫщность, представя Божествениятъ светъ? Той е толкова красивъ, че съ никакво перо не може да се опише. Само за мигъ се отваря той за обикновения човѣкъ и пакъ се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае? Въ древностьта единъ ученикъ на окултна школа помолилъ учителя си да го заведе въ Божествения светъ; само да го зърне, и пакъ да се върне назадъ. Най-после учительтъ изпълнилъ желанието му. Поставилъ го въ магнетиченъ сънь и го завелъ въ Божествения светъ. Като се намѣрилъ въ този красивъ светъ, ученикътъ започналъ съ жадность да хвърля погледи навсѣкѫде. Учительтъ се въорѫжилъ съ търпение, да го чака. Като видѣлъ, че той нѣма намѣрение да се връща, казалъ му: Хайде да слизаме. – Почакай малко, едва съмъ дошълъ. Нищо не съмъ видѣлъ още. Учительтъ му отговорилъ: Ти пожела да дойдешъ само за единъ моментъ тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това? – Че за красивитѣ нѣща нѣма време. За красивитѣ нѣща времето се съкращава, а за лошитѣ и грознитѣ – се удължава. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, нито законитѣ, които го управляватъ, затова критикуватъ нѣщата. Съ критика нищо не се постига. – Защо идатъ страданията? Защо моитѣ страдания сѫ толкова голѣми? Все на моята глава ли трѣбва да се сипятъ? – Това е криво мислене. Ти живѣешъ себично, не се вглеждашъ въ живота на окрѫжаващитѣ, да разберешъ, че и тѣ страдатъ, дори повече отъ тебе. Единъ човѣкъ постоянно се оплаквалъ отъ страданията си. Той мислѣлъ, че кръстътъ, който му е даденъ да носи, не е по силитѣ му. Единъ ангелъ го чулъ и дошълъ при него, да му помогне. – Какво искашъ? – запиталъ го ангелътъ. – Искамъ да се намалятъ страданията ми, да ми се даде по-малъкъ кръстъ. – Желанието ти може да се задоволи. Върви следъ мене. Ангелътъ го завелъ въ една голѣма стая, дето се намирали кръстоветѣ на всички хора, и го оставилъ свободенъ, самъ да си избере кръстъ. Човѣкътъ разгледалъ всички кръстове, вдигалъ ги, слагалъ ги, да опита тежестьта имъ, и най-после видѣлъ, настрана нѣкѫде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искамъ. – Това е твоятъ кръстъ, който ти бѣше даденъ да носишъ и отъ който постоянно се оплакваше. Той взелъ кръста си и, засраменъ, излѣзълъ вънъ. Много хора мислятъ като този човѣкъ. Тѣ приличатъ на деца, които се оплакватъ, че майка имъ не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото имъ дала малка ябълка, защото тънко имъ намазала хлѣба съ масло. Ако имъ бѣше дала голѣма ябълка или дебело намазано парче хлѣбъ съ масло, ще кажатъ, че ги обича. Така не се разсѫждава. Всички хора – учени и прости, богати и бѣдни – сѫ поставени на изпитъ. На едного Провидението дава голѣма ябълка, на другъ – малка ябълка и наблюдава, какъ ще я приематъ. На едного сипва ядене съ голѣма лъжица, на другъ – съ малка лъжица и пакъ наблюдава. Ако гледате къмъ голѣмата ябълка или голѣмата лъжица на съсѣда си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голѣма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане великъ човѣкъ. Ползвайте се отъ опитноститѣ на миналото. Не мислете, че въ миналото не сѫ живѣли културни хора. Въ миналото сѫ живѣли по-културни хора отъ сегашнитѣ, но и по-некултурни е имало. Съвременнитѣ хора разполагатъ съ по-добри и богати условия отъ миналитѣ, но малцина ги използватъ, както трѣбва. Едно време хората не сѫ разполагали съ радио, съ самолети, както сегашнитѣ хора. Когато се яви идеята за самолетъ, хората очакваха той да имъ донесе щастие. Днесь, обаче, самолетътъ носи нещастие на човѣчеството. Той снася своитѣ разрушителни яйца навсѣкѫде, дето трѣбва и не трѣбва, като причинява голѣми пакости и злини. Тѣзи яйца раздѣлятъ хората, смразяватъ ги и ги отдалечаватъ едни отъ други. Такива яйца срѣщаме и въ отношенията на хората. Двама приятели се обичатъ, често се срѣщатъ, разговарятъ се братски и взаимно си помагатъ. Единъ день тѣ срѣщатъ млада, красива мома, която поглежда къмъ тѣхъ, усмихва имъ се и си отминава. Тя е хвърлила вече яйцето на раздора помежду имъ. Въ първо време тѣ само се произнасятъ за нея, че е красива мома. Като я срѣщнатъ втори пѫть, момата спира вниманието си повече върху единия отъ тѣхъ. Този погледъ е второто яйце, което ги раздѣля. Тѣ се настройватъ единъ противъ другъ и се скарватъ. Коя е причината, че момата спряла погледа си повече върху единия? Ако погледътъ й е Божественъ лѫчъ, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-студенъ. – Кой се грѣе повече на слънце? – Който е по-измръзналъ. Който е по-топълъ, по-малко се грѣе на слънцето. На какво се дължи разположението на момата къмъ единия отъ приятелитѣ? Двамата приятели сѫ два извора, които минаватъ презъ различни земни пластове. Отъ кой изворъ ще пие момата? Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие отъ онзи изворъ, който минава презъ по-чисти земни пластове. Тя казва: Искамъ да пия чиста вода, да бѫда здрава и да не страдамъ. Ако пия отъ нечистата вода, ще попадна въ човѣшкия порядъкъ и ще страдамъ. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата й. Ще й турятъ малко сиропъ, ще се оцвѣти и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусътъ могатъ да се залъжатъ, но стомахътъ – никога. Щомъ влѣзе нечиста вода или храна въ него, той започва да протестира. Помнете: Любовьта е изворъ. Дето мине, тя напоява, оросява, освѣжава. Който е пилъ отъ извора на любовьта, и боленъ да е, оздравѣва; отчаянъ и обезсърченъ да е, насърчава се. Единъ княжески синъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаялъ толкова много, че рѣшилъ да се самоубие. Момата го срѣщнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало отъ радость, той веднага се усмихналъ и се отказалъ отъ намѣрението да се самоубие. Интересно е, какви сѫ дветѣ думи. Това не е важно; важно е, че следъ тѣзи думи младиятъ князъ казалъ: Има смисълъ животътъ. Заслужава човѣкъ да се жертвува за любовьта. Когато момъкътъ обича една мома, тя трѣбва да знае, че Богъ я обича чрезъ него. И когато момата обича момъка, пакъ Богъ го обича чрезъ нея. Радвайте се на любовьта, която се проявява чрезъ хората. Любовьта иде отъ Бога но чрезъ хората. Когато слушате музика на радиото, отъ него ли иде тя? Радиото само предава музиката, безъ да я произвежда. На сѫщото основание, бѫдете и вие проводници на Божията Любовь. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голѣмо е Божието благословение върху васъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѣра и любовь. Проявѣте вѣрата, за да се справите съ съмнѣнието. Приложете любовьта, за да видите плодоветѣ на живота. Ако имате едно сѣменце, не питайте, може ли да стане отъ него голѣмо дърво, но го посѣйте въ земята, да се укрѣпи вѣрата ви. Като го поливате и окопавате съ любовь, сѣменцето ще се превърне на голѣмо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правятъ вѣрата и любовьта. Христосъ казва: „Ако имашъ вѣра като синапово зърно, и кажешъ на планината да се помѣсти, тя ще се помѣсти”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човѣкъ да мѣсти планината? Този стихъ има вѫтрѣшенъ, скритъ смисълъ. Планината подразбира скръбь, бѣднотия, болѣсти, мѫчнотии и др. Който има вѣра, може да премѣства скърбитѣ си, да се освобождава отъ тѣхъ. Скръбьта може да бѫде голѣма като планина, но вѣрващиятъ лесно се справя съ нея. Той казва на скръбьта: Премести се, да дойде радостьта. На бѣдностьта казва: Дай мѣстото си на богатството. На невѣжеството казва: Дай мѣстото си на знанието. Вѣрващиятъ постига всичко. – Кой вѣрващъ? – Който приема нѣщата по духъ, а не по буква. Радвайте се на онѣзи дарби, на онова богатство и знание, задъ които стои Богъ. Никоя сила въ света не е въ състояние да отнеме тѣзи дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бѣдни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бѣдния. Радвайте се и на тѣхъ, за да подобрите положението имъ. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате въ тѣхъ доброто, а не слабоститѣ и недѫзитѣ имъ. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания въ България, навсѣкѫде си пробивахъ пѫть, защото търсѣхъ само добродетелитѣ на хората. Казвахъ имъ, че се интересувамъ отъ добродетелитѣ, а не отъ недѫзитѣ имъ. Тѣ познаватъ недѫзитѣ си по-добре отъ мене, но не познаватъ добродетелитѣ си. За тѣхъ, именно, имъ говорѣхъ. Като изнасяхъ добритѣ черти на хората, не срѣщнахъ никакви противорѣчия. Казвалъ съмъ понѣкога недѫзитѣ и отрицателнитѣ черти, но само когато могатъ да ги изправятъ. Иначе, нѣма смисълъ да се занимавамъ съ отрицателнитѣ сили въ природата. Използвайте условията въ сегашния животъ, за да развивате дарбитѣ и способноститѣ си. Ако искашъ да станешъ пѣвецъ, посѣщавай добри пѣвци, да тѣ импулсиратъ; ако искашъ да проявишъ доброто въ себе си, дружи съ добри хора – тѣ сѫ проводници на Божественото. Свързвай се съ разумни и възвишени сѫщества, да възприемешъ нѣщо отъ тѣхъ. На по-нискостоящитѣ отъ тебе ти ще дадешъ нѣщо. Това значи правилна обмѣна между хората. Отгоре ще приемашъ, надолу ще давашъ. Докато хората не отправятъ ума си къмъ Божествения светъ, отдето ще възприематъ, тѣ не могатъ да разчитатъ на никаква култура. Културата се предава отъ висшия къмъ нисшия светъ и отъ нисшия къмъ по-нисшия. Умътъ, сърдцето и душата сѫ проводници на благата, дарбитѣ и способноститѣ, които идатъ отъ възвишения светъ. Умътъ отдѣлно представя мѫжа, а сърдцето – жената. Умътъ и сърдцето заедно представятъ цѣлокупния човѣкъ, въ когото влизатъ 60 милиарда душички: 30 милиарда мѫжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души сѫществуватъ и на земята. Това твърди окултната наука. За да се развива правилно детето, трѣбва да мине отъ любовьта къмъ мѫдростьта. Детето представя истината. Христосъ казва: „Ако не станешъ като малкитѣ деца, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие”. Съ други думи казано: Ако не възприемешъ любовьта, мѫдростьта и истината, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Ако не минешъ презъ формата на жената и на мѫжа, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Какво представя мѫжътъ? – Сѫщество, което влиза въ царството на любовьта. – Какво е жената? – Сѫщество, което влиза въ царството на мѫдростьта. – Какво е детето? – Сѫщество, което влиза въ царството на истината. Мѫжътъ въвежда жената въ царството на любовьта; жената въвежда мѫжа въ царството на мѫдростьта, а детето въвежда майката и бащата въ царството на истината. Тази е връзката, която сѫществува между бащата, майката и детето. При това положение, животътъ се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се съ почить и уважение единъ къмъ другъ, за да използвате разумно великитѣ Божествени блага и да направите живота си приятенъ и щастливъ. Много хора живѣятъ въ голѣмо изобилие, но не знаятъ, какъ да го използватъ. Имашъ четири – петь деца, но не разполагашъ съ срѣдства, да имъ дадешъ нужното образование. Две деца сѫ нуждни на човѣка: едно момче и едно момиче. Децата сѫ богатство. Стремете се къмъ това богатство, безъ да бѫдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обремѣнявашъ съ богатство, отъ което не можешъ да се ползвашъ? Много злато има заровено въ земята, но то се разкрива само на онзи, който е развилъ обонянието си, отдалечъ да го помирисва. Щомъ го намѣри, той ще си вземе толкова, колкото му е потрѣбно. Ще каже нѣкой, че не се интересува отъ златото. Ще се интересувашъ отъ златото като срѣдство въ живота ти, а не като цель. Въ този смисълъ, ще се интересувашъ отъ всичко, което помага за твоето развитие. Така ще се интересувашъ и отъ мѫжа, и отъ жената, и отъ детето. Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Да се радваме, че живѣемъ въ единъ вѣкъ, когато можемъ да се опознаемъ помежду си; да познаемъ мѫжа, жената и детето. Това е една отъ великитѣ задачи, която ще рѣшимъ въ бѫдеще. 16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември, 1943 г. 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  6. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Пѫтьтъ къмъ изтокъ Една отъ класическитѣ глави на Посланията, това е 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. (1 ст.). Значи, ще бѫдешъ празно шише, безъ съдържание. Ако говорътъ не е посоленъ съ любовь, отъ човѣшки и отъ ангелски езикъ да излиза, пакъ ще бѫде безъ съдържание. Какъвъ човѣкъ си, ако нѣмашъ любовь? Ще приличашъ на кимвалъ, що дрънка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде краснорѣчивъ. Любовьта прави хората краснорѣчиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовьта. – Това, което дотѣга на човѣка, не е любовь. Любовьта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърдцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постѫпки. Мисъльта е сложенъ процесъ. Съ любовьта, обаче, и мисъльта става лѣкъ процесъ. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовьта и обичьта сѫщо така сѫ сложни процеси. Разумнитѣ сѫщества, ангелитѣ, които стоятъ толкова високо, гледатъ на любовьта като на нѣщо недосегаемо, а хората си играятъ съ нея. – Защо? – Защото не я разбиратъ. Момъкъ обича една мома и влиза въ дома й съ обуща, каленъ, нечистъ, както иде отвънъ. Той не разбира любовьта, не може да я оцѣни, поради което гледа на нея като на нѣщо обикновено. Ако момъкътъ разбира и цѣни любовьта, преди да влѣзе въ дома на своята възлюбена, ще измие лицето, рѫцетѣ, краката си десеть пѫти съ чиста вода и тогава ще се рѣши да влѣзе. За предпочитане е да влѣзе босъ, гологлавъ, но съ чисто лице, съ чисти рѫце и крака, отколкото да бѫде облѣченъ, обутъ и безъ любовь въ сърдцето си. Който има любовь въ себе си, той е всѣкога чистъ, измитъ и облѣченъ. Мнозина си въобразяватъ, че знаятъ всичко, че носятъ любовьта, но се заблуждаватъ. Тѣ мислятъ, че сѫ голѣмо величие, отъ високъ произходъ. Прави сѫ, тѣ сѫ отъ високо произхождение, дошли отъ различни планети на слънчевата система, но не сѫ издържали изпита си. Богъ ги създалъ по образъ и подобие свое, изпратилъ ги е на земята да се учатъ, но не имъ се учи. Тѣ говорятъ за своето минало, когато сѫ били голѣми величини. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че въ миналото сѫ заемали по-ниско положение отъ сегашното. Въ миналото нѣкой е билъ пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигъръ, или крокодилъ, който гълталъ жертвитѣ си цѣли. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Излизането отъ Бога подразбира познаване на любовьта. Който познава любовьта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говоришъ за величието на Бога, безъ да познавашъ любовьта, това значи да си въ положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче отъ него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мѫчно се свири на нея. Лесно се говори за пѣние, но, да станешъ пѣвецъ, много работа се иска. Всѣки трѣбва да отговаря на мнѣнието, което има за себе си. Погледнешъ се въ огледалото и мислишъ, че си много красивъ. Въ какво се заключава красотата на лицето ти? Въ очитѣ, ушитѣ, носа, устата или въ брадата ти? Красотата има отношение къмъ добротата. Следователно, пипни космитѣ на главата или на брадата си и самъ ще разберешъ доколко си добъръ. Ако космитѣ ти сѫ твърди, ти не си мекъ по характеръ, нито си много добъръ. Вижъ каква миризма излиза отъ тебе, да разберешъ, дали си добъръ или не. Отъ добрия човѣкъ излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременнитѣ хора не е толкова силно, да усѣщатъ лошота миризма, която излиза отъ лошия човѣкъ. Влизате въ нѣкой домъ, дето мѫжътъ е крайно ревнивъ. Той пази жена си, да не я погледне другъ. Той не усѣща каква лоша миризма излиза отъ нея и я пази като нѣкаква светиня. Страшно е положението на човѣкъ, който не разбира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Нѣкой нарисувалъ една икона на Христа преди 45 ÷ 50 г. и мисли, че прилича на Него. Всѫщностъ, никаква прилика не сѫществува. Христосъ е живѣлъ преди две хиляди години, образътъ му е билъ съвършено различенъ отъ нарисувания. Въпреки това, хората благоговѣятъ предъ рисувания образъ, предъ иконата на Христа. На иконата се кланятъ, почитатъ я и уважаватъ, но щомъ стане въпросъ за нѣкой живъ човѣкъ, малцина искатъ да знаятъ нѣщо за него. Иконата следъ време се изтрива, а спомѣнътъ за живия човѣкъ остава. Има моми, които постоянно носятъ портрета на своя възлюбенъ въ себе си и дето седнатъ и станатъ, вадятъ го и го цѣлуватъ. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реаленъ образъ, тогава, на общо основание, той се налага на човѣка. И тъй, който нѣма правилно отношение къмъ хората, не може да има правилно отношение къмъ духа, душата, ума и сърдцето си. Често той се отнася грубо и къмъ своитѣ удове, къмъ рѫцетѣ и краката си. Рѫцетѣ и краката сѫ група отъ разумни сѫщества, които иматъ своя мисъль, свои намѣрения. Човѣкъ поглежда рѫката си, но не вижда какво е вложено въ нея. Той не може да си представи каква енергия отъ Божествения светъ е вложена въ рѫцетѣ, краката и цѣлото тѣло. Благодарение на тази енергия рѫката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дѣла. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи светъ? Какъвъ ще бѫда тамъ? – Какъвто си билъ на земята. Ако глухиятъ и слѣпиятъ отидатъ на онзи светъ, нищо нѣма да видятъ; и тамъ ще бѫдатъ слѣпи и глухи, както били на земята. Въ духовния светъ цари вѣчно мълчание. Въ музиката сѫщо има мълчание, както въ природата. Въ музиката мълчанието се означава съ пауза. Паузата подразбира отдалечаване отъ музикалния центъръ, поради което не чувашъ ясно. Като настройва ухото си, човѣкъ започва постепенно да чува и най-отдалеченитѣ тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорътъ, пѣнието сѫ написани ноти на петолинието, по които човѣкъ чете и разбира живота. „И ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ”. (2 ст.). Нѣкой мисли, че има голѣми знания, че може да прави чудеса. Питамъ: Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, знанието ти нищо не представя. – Мога да лѣкувамъ болни. – Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, изкуството да лѣкувашъ болни пропада. Да лѣкувашъ болни, това значи да сваляшъ раницата отъ гърбоветѣ имъ. Голѣмо изкуство ли е това? Понѣкога е добре да боледува човѣкъ. Ако хората не боледуваха, щѣха да се натъкнатъ на голѣми нещастия. Толстой, който боледувалъ четири–петь пѫти въ живота си, казва, че следъ всѣко боледуване предъ него се откривалъ новъ светъ. Въпреки това, всѣки иска да бѫде здравъ. Ако заболѣе нѣкой, веднага търси лѣкарь. Каже ли му нѣщо за болестьта, той се изплашва, вмѣсто да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избѣгне страданието, което природата му изпраща. Ако избѣгне едно страдание, ще го сполетятъ две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде въ музикална гама. Съ музиката нѣщата се понасятъ по-лесно. Страданията иматъ за цель да калятъ човѣка, да го направятъ силенъ, подобенъ на Бога. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога”. – Кой човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие? – Родениятъ отъ Бога. Ако не си роденъ отъ Бога, не можешъ да бѫдешъ подобенъ на Него. Казано е още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си съ Бога, трѣбва да се родите отъ Него. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползвамъ”. (3 ст.). Нѣкой мисли, че като умре, ще бѫде посрѣщнатъ на онзи светъ съ слава и почести. Важно е какъ е умрѣлъ: съ любовь или безъ любовь. Ако е умрѣлъ безъ любовь, нищо не се ползва. Човѣкъ влиза въ по-страшенъ затворъ. Може да влѣзе въ водата и да попадне въ устата на крокодилъ или на китъ. „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе”. (4 ст.). „Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло”. (5 ст.). – Това сѫ трудни, неразбрани нѣща. – Какво значи да бѫдешъ търпѣливъ? – Като видишъ единъ красивъ и единъ грозенъ човѣкъ, еднакво да ги понасяшъ, да имашъ еднакво разположение къмъ тѣхъ. Кое е цѣнното въ човѣка? Ако срѣщнешъ красивъ човѣкъ, ти изпитвашъ приятность. Какво ще стане съ твоето разположение къмъ красивия, ако той тѣ обере? Какво ще кажешъ за грозния, който ти се притича веднага на помощь? Ти си счупилъ крака си, а той намѣства счупената кость, превързва крака ти и тѣ занася у дома си. Значи, красивиятъ има вѣра въ себе си, знае, че ще тѣ предразположи съ красотата си, ще спечели довѣрието ти. Той тѣ пленилъ съ думитѣ си, както и съ красотата си. Ти се поддавашъ на неговото обаяние и той тѣ обира. Пазѣте се отъ хора, които могатъ да ви обератъ и убиятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници. Въ Америка нѣкѫде имало единъ толкова краснорѣчивъ проповѣдникъ, че който го слушалъ, захласвалъ се, забравялъ всичко, което по-рано го вълнувало. Единъ голѣмъ апашъ чулъ за този проповѣдникъ и си казалъ: И азъ ще отида да го послушамъ. Той е много удобенъ за мене. Като проповѣдва, хората ще се захласнатъ и пренесатъ на онзи светъ. Азъ ще използвамъ тѣхното състояние и ще ги обера. Единъ недѣленъ день той отишълъ на проповѣдьта и започналъ да слуша. Увлеченъ въ думитѣ на проповѣдника, той не усѣтилъ какъ се захласналъ и забравилъ защо дошълъ. Недоволенъ отъ себе си, той посѣтилъ събранието още нѣколко пѫти, съ надежда да бѫде буденъ, да не се увлича отъ проповѣдьта. Обаче всѣкога оставалъ изненаданъ: захласвалъ се и не могълъ да приложи занаята си. Най-после той си казалъ: Ако посѣщавамъ тѣзи проповѣди, въ края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нѣщо е този проповѣдникъ, нѣма повече да го посѣщавамъ. Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудишъ интересъ въ човѣка къмъ нѣщо, за да се захласне той моментално. Кажи на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто има заровени пари и вижъ какъ ще се захласне. Той забравя всичкитѣ си работи и мисли само за едно: да намѣри посоченото мѣсто и да извади оттамъ паритѣ. Често се говорятъ отвлѣчени нѣща на хората и тѣ или забравятъ какво трѣбва да правятъ, или си въобразяватъ, че знаятъ всичко. Казва се, че трѣбва да бѫдемъ добри, умни, справедливи и т. н. Доброто, разумностьта, справедливостьта сѫ отвлѣчени понятия. Въпреки това, мнозина казватъ, че разбиратъ тѣзи нѣща, че сѫ добри, разумни и справедливи. Единъ виденъ пианистъ отишълъ въ Америка да дава концѣрти. Случило се, че единъ отъ голѣмитѣ американски милиардери не могълъ да присѫства на концѣрта. Затова той поканилъ пианиста у дома си, да му посвири. Пианистътъ отишълъ въ опредѣления часъ въ дома на милиардера, дето очаквалъ да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че милиардерътъ билъ самъ съ кученцето си. Пианистътъ започналъ да свири и така се увлѣкълъ въ свиренето и не забелязалъ, че кученцето залаяло. Тогава милиардерътъ казалъ: Достатъчно, спри вече! Далъ му хиляда долара и благодарилъ за свиренето. Значи, кученцето опредѣля свиренето на пианиста. Ако не бѣше залаяло, трѣбвало да свири още. Наистина, кучето познава нѣкои работи, но мѫчно може да опредѣли доброто свирене. То познава дали нѣкой човѣкъ е добъръ. На добрия човѣкъ то не лае. Срѣщне ли лошъ човѣкъ, хвърля се върху него и го лае. Защо кучетата хапятъ нѣкои хора, а други не хапятъ? Има обяснение за това, но нѣма защо да се спираме на причинитѣ. Важно е, че кучетата могатъ да се укротяватъ. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единиятъ казалъ, че не го хапятъ кучета. Другиятъ настоявалъ, че може да насъска кучетата си срѣщу него и да го ухапятъ. Хванали се на басъ кой отъ двамата ще излѣзе правъ въ твърдѣнието си. Първиятъ начерталъ една голѣма окрѫжность и влѣзълъ въ центъра. Вториятъ взелъ своитѣ 40 кучета, порода булдогъ и ги насъскалъ срѣщу другаря си. Кучетата започнали да лаятъ и да се хвърлятъ къмъ непознатия, но не могли да минатъ окрѫжностьта и да се приближатъ къмъ човѣка. Той стоялъ въ центъра и обикалялъ около него. Въ момента, когато кучетата били най-разярени, той свирналъ съ уста и тѣ моментално млъкнали, подвили опашка и се отдалечили. Така той спечелилъ баса. „Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло” (5 ст.). „На неправдата се не радва, а сърадва се на истината”. (6 ст.). „Всичко претърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надява, всичко търпи”. (7 ст.). „Любовьта никога не отпада”. (8 ст.). – Сѫщественото качество на любовьта е, че въ нея не става никаква промѣна. Единствената сила, която не губи равновѣсието си, е любовьта. Единствената сила, която разрѣшава противорѣчията и внася миръ и хармония въ живота, е любовьта. Противорѣчията, злинитѣ въ областьта на любовьта се превръщатъ въ симфония. „Другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне”. (8 ст.). „Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме”. (9 ст.). – Пророчество безъ любовь не е истинско. Говоръ безъ любовь не е истински. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, нѣма съдържание и смисълъ. За такова нѣщо се казва, че е медъ, що звънти и кимвалъ, що дрънка. „Но когато дойде съвършеното, тогазъ това, което е отчасти, ще се прекрати”. (10 ст.). „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорѣхъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ, което е младенческо”. (11 ст.). „Защото сега видимъ мрачкаво, както презъ огледало, а тогава ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогава ще позная, както съмъ и познатъ”. (12 ст.). „А сега оставатъ тѣзи тритѣ – вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта”. (13 ст.). Павелъ написа най-хубавата глава за любовьта, но не бѣше човѣкъ на любовьта. Първоначално той поддържаше стария законъ, поради което гонѣше християнитѣ. Той се запитваше: Какъ смѣятъ тѣ да нарушаватъ Мойсѣевия законъ? Обаче, като разбра смисъла на любовьта, той каза: Всичко считамъ за изметъ, за да придобия любовьта”. Като не разбиратъ смисъла на любовьта въ всичкитѣ й прояви, хората я дѣлятъ на нисша и висша. Любовьта е единна и недѣлима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислитѣ, и постѫпкитѣ. Турена на едното блюдо на везнитѣ, тя се уравновѣсява съ всички сили на света. Има ли нѣщо лошо въ това, което е силно? Има ли нѣщо лошо въ водопада, който бучи отдалечъ? Лошото е въ неразбирането на нѣщата. Разумниятъ може да използва енергията, която се развива въ бушуващата вода. Ако американцитѣ могатъ да използватъ всичката енергия на Ниагарския водопадъ, ще залѣятъ съ нея цѣла Америка, а излишъка ще изпратятъ въ Европа. Засега тѣ сѫ използвали само часть отъ енергията на водопада за осветление. Всѣки човѣкъ има по единъ водопадъ въ себе си. Ако може да използва енергията му, богатъ става; ако не може да я използва, ще се удави въ водата му, както е станало съ много американци. Двама млади американци се разхождали съ лодка по горното течение на Ниагарския водопадъ. При едно несполучливо обръщане на лодката, тѣ се намѣрили въ буйнитѣ, течащи води на водопада. Единиятъ отъ тѣхъ се удавилъ, а другиятъ, следъ усилена борба, успѣлъ да се залови за една голѣма скала и останалъ тамъ, докато го спасятъ. Водата бушувала, ревала подъ него, а той стоялъ и чакалъ спасение. Тогава нѣмало аероплани, да му подадатъ вѫже отгоре, да се хване за него. Параходъ тамъ не върви, лодка сѫщо не може да отиде до скалата. Стоятъ американци на брѣга и мислятъ, какъ да го спасятъ. Най-после той билъ спасенъ по нѣкакъвъ начинъ. Кой човѣкъ се спасява? – Грѣшниятъ. – Кой може да спаси човѣка отъ грѣха? – Любовьта. Затова се казва, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството отъ грѣха. Само Христосъ можа да понесе тази тежка задача и да я изпълни. Той бѣше свързанъ съ Бога, съ Неговата Любовь, която му помагаше. Ще кажете, че хората грѣшатъ отъ любовь и заради любовьта. Щомъ любовьта е причина за грѣха, тя ще освободи човѣчеството отъ грѣха. Тя иде въ света, да извади навънъ грѣха и да спаси хората отъ него. Изопачената любовь е внесла злото въ света, а правата, добре разбрана любовь е внесла доброто. Това сѫ дветѣ майки и двамата бащи, които раждатъ доброто и злото въ човѣка. Какъ ще си обясните факта, че една и сѫща майка ражда две деца – едното добро и благородно, а другото – лошо, престѫпно? Коя е причината, че въ единъ и сѫщъ човѣкъ се раждатъ две чувства или две мисли – едната светла и възвишена, а другата – престѫпна? Доброто въ човѣка е родено отъ добрия баща и добрата майка, а злото – отъ лошия баща и лошата майка. Значи, човѣкъ се намира подъ влиянието па две различни начала: на доброто и на злото. Следователно, той трѣбва да различава дветѣ влияния въ себе си, да знае кой му говори. Нѣкой казва, че Господъ му говори, а сѫщевременно прави зло. Той се самозаблуждава. Дето е Богъ, тамъ е доброто, тамъ е любовьта. Днесь любовьта иде въ света да помогне на хората, да ги извади отъ невѣжеството, отъ заблужденията, отъ противорѣчията, въ които сами сѫ изпаднали. Животътъ на съвременнитѣ хора е изопаченъ. – Кой го изопачи? – Падналитѣ ангели и хората. Ангелитѣ започнаха да го изопачаватъ, а хората завършиха този процесъ. Богъ е рѣшилъ да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процесъ на чистене. Пречистването става чрезъ тѣлото, чрезъ ума и чрезъ сърдцето. Страданията на тѣлото сѫ най-голѣми, на сърдцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията сѫ много голѣми, човѣкъ изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяватъ. Не се страхувайте отъ страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Нѣкой иска да обработи земята си, но, по нѣмане на инструментъ, той рови съ рѫцетѣ си, като къртица. Защо ще осакатява рѫцетѣ си? Защо ще си причинява излишни страдания? Нѣкога е било необходимо къртицата да се зарови въ земята и съ якитѣ си крака да си пробива пѫть и да си търси храната. Тогава условията на живота сѫ били много лоши. Днесь условията сѫ по-добри, но къртицата още не може да се убѣди да напусне стария животъ и да излѣзе вънъ. Сега условията на живота сѫ по-добри и за хората, но и тѣ мѫчно се убѣждаватъ да напуснатъ стария животъ и да влѣзатъ въ новия – въ живота на любовьта. И въ любовьта има страдания, но лесно се носятъ. Въ безлюбието страданията осакатяватъ, съсипватъ човѣка. Любовьта иде да освободи човѣка отъ ненужднитѣ страдания, отъ сиромашията, отъ болеститѣ и противорѣчията. Тя може да направи за човѣка всичко, каквото той пожелае. И, въпреки това, човѣкъ ходи тукъ-тамъ да се моли да му помогнатъ. Пише любовни писма на единъ, на другъ, но не получава отговоръ на писмата си. – Защо? – Моли се безъ любовь. Молитва безъ любовь не се приема. Работа безъ любовь не е производителна. Мисъль безъ любовь не дава плодове. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, изчезва. Кѫде сѫ Асирийското и Вавилонското царство? Кѫде е великата Римска империя? Всѣка държава, която не е основана на любовьта, ще изчезне. Днесь насилието господства навсѣкѫде: и въ войнитѣ, и въ обикновения, привидно тихъ и спокоенъ, животъ на хората. Тѣ мислятъ, че побѣдата ще донесе миръ и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла миръ и нѣма да го донесе. Любовьта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората отъ заблужденията имъ и ще ги задоволи. Светътъ ще се оправи, когато слънцето на човѣшката душа изгрѣе. Днесь има условия за това. Нѣма по-лесно нѣщо за човѣка отъ това, да намѣри любовьта въ себе си и да я прояви. Но и по-мѫчно нѣщо отъ това нѣма. За знаещия нѣщата лесно се постигатъ, за невѣжия – мѫчно. Тръгналъ си да копаешъ злато въ земята, но объркашъ посоката. Вмѣсто на изтокъ, ти отивашъ па западъ и се отдалечавашъ отъ мѣстото, Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, дето е заровено златото. Ти се отдалечавашъ отъ любовьта, а при това искашъ да реализирашъ желанието си. Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, което търсишъ. Знанието, богатството, любовьта, които търсишъ, сѫ на изтокъ, дето изгрѣва слънцето на живота. Мнозина питатъ, кѫде е любовьта и какъ ще я намѣрятъ. Обърнете се на изтокъ. Тамъ е любовьта, тамъ е Богъ. Обърнете ли се на западъ, всичко ще изгубите. Който отива на изтокъ, печели; който отива на западъ, губи. Ангелитѣ, които напуснаха небето, за да търсятъ съкровища, изгубиха и това, което имаха. И хората, които напуснаха рая, за да търсятъ знание, богатство и слава, изгубиха всичко, което имъ бѣше дадено. Така сгрѣшиха и първитѣ човѣци. Всички хора сѫ малджии, всички търсятъ богатство, заровено въ земята. Кой човѣкъ не е желалъ да бѫде богатъ, ученъ, силенъ, да има кѫщи, ниви, имоти, да се разхожда съ файтонъ и съ автомобилъ, да посѣщава концѣрти и театри? Не сѫ лоши тѣзи желания, но нищо не допринасятъ. Въ края на краищата, светътъ се е превърналъ въ голѣма гробница, дето лежатъ коститѣ на млади моми и момци, на майки и бащи, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи, управляеми и т. н. Казвате: Красивъ е светътъ. – Кой светъ е красивъ? Ако говорите за Божия светъ, прави сте, красивъ е този светъ. Но ако говорите за човѣшкия светъ, дето се чуватъ пъшкания и вопли, мѫчения и страдания, насилие и ужасъ – нищо красиво нѣма въ него. Човѣшкиятъ светъ не може да ни радва. Човѣшкиятъ светъ не е нищо друго, освѣнъ драма, комедия или трагедия, въ която сами себе си измѫчватъ и убиватъ, сами себе си осмиватъ. Какво красиво има въ такава драма или комедия? Откажете се отъ вашия светъ, обърнете се на изтокъ и влѣзте въ Божия светъ, въ света на любовьта, на вѣчния миръ и радость, на вѣчния животъ. Често хората си въобразяватъ, че могатъ да постигнатъ много нѣща, да станатъ велики. Човѣкъ може да постигне нѣщо, докато се качва по планината, да стигне най-високия връхъ. Това е изкачване нагоре, до пълна възрасть. Дойде ли до тази точка, повече не може да се повдига. Той е стигналъ върха. Оттамъ нѣма изходъ: или въ пропастьта ще падне, или ще се върне назадъ. Връщането е за предпочитане предъ падането въ пропастьта. Да се обърнешъ въ друга посока е за предпочитане предъ връщането. Щомъ дойдешъ до крайната посока, ще се обърнешъ къмъ Изтокъ, къмъ Извора на живота. Ще вървишъ напредъ и ще слушашъ гласа на Разумното Начало въ себе си. Ако не слушашъ този гласъ, ще паднешъ въ пропастьта. Единъ бѣденъ, но разуменъ човѣкъ, минавалъ презъ една гора и видѣлъ на пѫтя си голѣма пропасть. Понеже презъ този пѫть минавали много пѫтници, той се спрелъ за малко, да предупреди нѣкои отъ тѣхъ, да не паднатъ въ пропастьта. По едно време той видѣлъ, че наближава единъ пѫтникъ, богатъ търговецъ, замисленъ въ своитѣ работи. Бѣдниятъ се изпречилъ на пѫтя му и казалъ: Приятелю, отбий се надѣсно, да не пострадашъ. – Съ какво право се изпречвашъ на пѫтя ми? Азъ зная, кѫде вървя, не ми препятствай! Махналъ съ рѫка и продължилъ пѫтя си. Едва изминалъ стотина метра и се чулъ викъ. Богатиятъ падналъ въ пропастьта и започналъ да вика за помощь: Братко, помогни ми да излѣза отъ тази дупка. Бѣдниятъ се приближилъ, хвърлилъ едно вѫже и му помогналъ да излѣзе. Следъ това казалъ: Нали тѣ предупредихъ, че има опасность на пѫтя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушамъ вече. Бързахъ, не искахъ да ме спиратъ въ пѫтя. Следователно, когато Разумностьта ви говори, трѣбва да слушате. Не питайте, какво право иматъ да ви спиратъ на пѫтя; не питайте, защо този простакъ ви дава съвѣтъ. Щомъ Разумностьта говори, слушайте я. Дали говори чрезъ дете или чрезъ възрастенъ, слушайте гласа й. Дали простъ или ученъ ви говори, щомъ съвѣтътъ му е разуменъ, слушайте го. Простъ човѣкъ е онзи, който говори безъ любовь. Който говори съ любовь, е разуменъ. Слушайте гласа на Разумностьта въ себе си. Този гласъ е гласътъ на любовьта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовьта, погледа на любовьта и нейнитѣ движения. Тя показва посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи. Измѣнете посоката па движението си, която води къмъ стария животъ и следвайте новата посока на любовьта. Тя е пѫть къмъ Изтокъ, дето цари абсолютна чистота. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се чисти, да придобие поне частична чистота. Не частична чистота, но абсолютна чистота е нужна на хората. Въ новия пѫть на живота ще има и драма, и комедия, и трагедия, но не като тѣзи на стария животъ. Трагедията на старозавѣтния се заключава въ това, че отнели ябълката му и я дали на другъ. Той плаче, страда, че отнели нѣщо отъ живота му. Трагедията на праведния се заключава въ сѫщото, но той не страда. Той се радва и казва: Все едно е, дали азъ ще изямъ ябълката или моятъ ближенъ. Значи, ако ти изядешъ ябълката, това не е драма; ако ближниятъ ти я изяде, това е вече драма. Азъ поддържамъ онази драма или трагедия, когато ябълката минава отъ тебе въ твоя ближенъ. Нека драмата влѣзе въ тебе, а не само отвънъ да я изучавашъ. Досега хората сѫ страдали фиктивно. Когато страданието проникне дълбоко въ душитѣ имъ, светътъ ще се оправи. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истинскитѣ страдания. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но душитѣ имъ още не сѫ засегнати. За да спечели човѣшкитѣ души, Христосъ дойде на земята и пострада. Така Той показа пѫтя на човѣчеството къмъ спасение. Единствената сила въ света, която желае доброто и щастието на човѣчеството, е любовьта. И тъй, върнете се отъ пѫтя, по който досега сте вървѣли. Престанете да тѫпчете надѣсно и налѣво, на западъ и на изтокъ. Една посока трѣбва да държите – нагоре, къмъ любовьта – перпендикулярътъ на живота. Като хванете тази посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви ще станатъ светли. Щомъ светлината се яви, деньтъ настѫпва. Колкото повече се намалява светлината, топлината и силата, толкова деньтъ се намалява и настава нощь. На старитѣ казвамъ: Обърнете се подъ ѫгълъ 180°, дето младитѣ вървятъ. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се срѣщнатъ, а тѣ се разминаватъ. Тази е причината, дето и еднитѣ, и другитѣ не успѣватъ. Младитѣ тръгватъ къмъ изтокъ, да търсятъ богатство. Като дойдатъ до извѣстно мѣсто, тѣ се разколебаватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, ще вървимъ по пѫтя на нашитѣ дѣди и прадѣди. Пѫтьтъ на старитѣ е къмъ западъ. Не ходете по този пѫть. Обърнете се и следвайте новия пѫть – къмъ Изтокъ. Не търсете любовьта тамъ, дето дѣдо ти я търсилъ. Единствениятъ пѫть, по който можемъ да намѣримъ любовьта, е Христовиятъ пѫть – пѫтьтъ къмъ Бога. Като дойде голѣмото страдание, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Най-после Той каза: „Господи, да бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си”. Какво изгуби Христосъ, като се пожертва? Не само, че нищо не изгуби, но се прослави, великъ човѣкъ стана. Докато човѣкъ държи духа си въ своитѣ рѫце, обикновенъ ще си остане. Въ който моментъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, великъ ще стане. Това значи, да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила и да станешъ служитель на любовьта. Помни: Следвай пѫтя къмъ Изтокъ. Това се постига чрезъ любовьта. Люби Бога, люби ближния си, люби и себе си, за да намѣришъ пѫтя, който води къмъ Изтокъ. Колкото повече се отваряшъ за любовьта, толкова повече се приближавашъ къмъ Бога. Затова е казано: „Да възлюбишъ Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, душа и сила и ближния като себе си”. 15. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  7. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Хармония въ живота На какво се дължатъ погрѣшкитѣ въ живота? – На отсѫствието на светлина, топлина и сила. Когато се движи въ тъмнина, човѣкъ непремѣнно ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато вънъ е студено и трѣбва да работи, човѣкъ се отпуща, става ленивъ и недѣятеленъ. Така той ще пропусне нѣщо отъ работата си и ще сгрѣши. Когато изгуби силата си, той пакъ прави погрѣшки. Ако на гърба на слабия турите товаръ отъ 50 кг., той не може да издържи тази тежесть. Насрѣдъ пѫтя ще падне, и товарътъ ще пострада. Какво ще стане, ако той носи на гърба си сандъкъ съ стъклени предмѣти? Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Влѣзете ли въ Божествения порядъкъ, тамъ не сѫществуватъ погрѣшки. Като се говори за животъ безъ погрѣшки, съвременнитѣ хора казватъ, че е невъзможно човѣкъ да не грѣши, не може безъ погрѣшки. Ние се интересуваме, отъ кѫде е дошла частицата „не”, отъ кѫде е произлѣзла отрицателната форма на глагола „мога”. Каже ли нѣкой „не мога да направя това или онова”, той живѣе въ човѣшкия порядъкъ. Този порядъкъ е създалъ отрицателната частица „не”. Затова е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за човѣшкия порядъкъ е възможно за Божествения. Съ други думи казано: Невъзможното въ тъмнината е възможно въ светлината; невъзможното въ студа е възможно въ топлината; невъзможното въ безсилието е възможно въ силата. Докато не разбирате условията на живота, всѣкога ще бѫдете въ противорѣчия. Виждате, напримѣръ, че нѣкой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза отъ планината, дето наклонътъ е голѣмъ и безъ да иска, бърза. Другъ нѣкой върви бавно, навежда се, върти се надѣсно-налѣво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Нѣма нищо чудно. Той се качва по планината, пѫтьтъ е стръменъ, не може да ходи правъ, безъ огъване. Ето защо, за да не изпадате въ противорѣчия, въ всѣка проява на човѣка трѣбва да виждате присѫствието или отсѫствието на светлина, топлина и сила. Щомъ нѣкой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Какъ се работи въ тъмнина и въ студъ? Ако тѣ биятъ, и ти се обезсилишъ, какъ ще работишъ? Светлината, топлината и силата сѫ стимули въ човѣшкия животъ. Нѣма ли тѣзи импулси, човѣкъ очаква да му се плати. Той работи за пари. При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голѣмъ импулсъ придобива и по-добре работи. Турете мързеливия човѣкъ на едното блюдо на везнитѣ и наблюдавайте, какво става. Въ първо време той е толкова тежъкъ, че везнитѣ не се мръдватъ. Започвате да турятѣ пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; турятѣ двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате паритѣ, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновѣсява съ първото. Тогава човѣкътъ казва: Готовъ съмъ вече да работя. Често чувате да се говори: Трѣбва да живѣемъ добре. Повече идеализъмъ е нуженъ въ живота. Другъ порядъкъ трѣбва да се създаде. Питамъ: Какъвъ порядъкъ ще създадатъ съвременнитѣ хора? Какъвъ идеалъ ще внесатъ въ живота? Ще кажете, че правото трѣбва да се постави като идеалъ въ живота. Добре е това, но, преди всичко, трѣбва да се започне отъ най-малкитѣ прояви въ живота. За какво право ще говоришъ, ако не си далъ еднакво право на буквитѣ, съ които си служишъ? Напишешъ една дума отъ петь букви, и всичкитѣ букви сѫ различни по голѣмина. Напишешъ едно писмо, което едва се чете. Една буква голѣма, втората малка, третата още по-малка, а последнитѣ даже недописани. На края на писмото се извинявашъ, че си бързалъ много. Защо бързашъ толкова? Нали говоришъ за право въ света? Защо не отдадешъ нужното право и на буквитѣ? Ще кажете, че „ъ” и „ь” на края на думитѣ не сѫ важни, нѣматъ голѣмо значение за смисъла на думата. Какво ще правите, ако пишете писмо на английски езикъ, дето има думи, на които се пишатъ нѣколко букви безъ да се четатъ? – Защо сѫ нужди и тѣзи букви? – Не може безъ тѣхъ. Една отъ причинитѣ за вмъкването на тѣзи букви представлява борба срѣщу лѣностьта въ човѣка. Тѣ служатъ като стражари, които заставятъ човѣка да бѫде работливъ, дѣеспособенъ. Мързи тѣ, или не, бързашъ, или не бързашъ, ще ги напишешъ. Днесь хората сѫ работливи, и безъ стражари вършатъ работата си, но, въпреки това, стражаритѣ си оставатъ. Всѣки човѣкъ е обиколенъ отъ единъ или двама стражари, които следятъ, какъ върши работата си. Безъ стражари не може. Тѣ следятъ, какво прави човѣкъ – добро или зло, какви мисли и чувства го вълнуватъ и т. н. Единъ българинъ отишълъ на гости у кума си, който билъ шеговитъ човѣкъ. Изобщо, българинътъ е духовитъ, обича хумора. Кумътъ рѣшилъ да устрои една шега на кумеца си. Жена му приготвила обѣдъ и, както било горѣщо яденето, сипали го въ чинии. Кумецътъ, бързъ, енергиченъ човѣкъ, веднага започналъ да яде, но изгорилъ устата си. Понеже не искалъ да изплюе яденето, той започналъ да го обръща на една и на друга страна въ устата си, докато изстине. За да не го забележи кумътъ, той погледналъ нагоре и запиталъ: Отъ кѫде взехте, куме, тѣзи греди? Кумътъ отговорилъ: Отъ Лакомъ долъ. Кумецътъ искалъ да скрие погрѣшката си, затова гледалъ нагоре. Така постѫпватъ мнозина. Нѣкой цигуларь свири предъ публика. Ако изпусне една нота или изпълни невѣрно нѣкои тактове, публиката може да не забележи това – зависи отъ нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малкитѣ погрѣшки на цигуларя. Тя е стражъ, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрѣшкитѣ оставатъ незабелязани. Обаче, погрѣшкитѣ на цигуларя се отразяватъ върху живота му. Музикантътъ, изобщо, трѣбва да бѫде точенъ и изпълнителенъ. Ако изпуска нѣкои тонове, той става скѫперникъ, отнема се нѣщо отъ характера му. Музикантътъ трѣбва да дава отъ себе си, да проявява щедрость. Той се нуждае отъ точность и щедрость въ изпълнението. Това се иска отъ всички хора. Ако пишешъ писмо на приятеля си, не бѫди скѫперникъ, да напишешъ две-три думи. Напиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадвашъ. Ще кажете, че има лаконическа речь. Тя се употрѣбява въ рѣдки, важни случаи. Цезаръ, римски пълководецъ, казалъ: „Дойдохъ, видѣхъ и побѣдихъ!” Помнете: Както външнитѣ, така и вѫтрешнитѣ прояви на човѣка опредѣлятъ неговия характеръ. Сѫщото се отнася до удоветѣ на човѣшкия организъмъ, до тѣхната форма и голѣмина. Напримѣръ, човѣкъ съ кѫси пръсти обобщава нѣщата. Много нѣща вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията на крѫга, интересува се отъ неговата голѣмина. Той мечтае за голѣми работи. Човѣкъ съ дълги пръсти има отношение повече къмъ единичнитѣ нѣща, до подробноститѣ. Той влиза въ центъра на крѫга, отъ дето тегли радиуси и върви по тѣхъ. Колко е голѣмъ крѫгътъ, това не го интересува. Той се интересува отъ съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръститѣ на човѣка, за да познаете, какъ е работилъ въ миналото и какъ работи сега. Природата е написала всичко върху човѣка. Като го погледнете, познавате, кои нѣща спъватъ развитието му и кои благоприятстватъ. Три нѣща препятстватъ на човѣка: алчностьта, тщеславието и гордостьта. Това сѫ недѫзи, които сѫществуватъ въ цѣлия органически светъ. Гордостьта се проявява, когато нѣщата се изнасятъ, каквито не сѫ въ действителность. Кокошката, която има пиленца, срѣщне на пѫтя си волъ и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голѣма, силна. Каква е нейната сила предъ тази на вола? И котката, като срѣщне нѣкаква опасность, настръхва, иска да плаши голѣмитѣ. И човѣкътъ често се представя по-силенъ, по-голѣмъ, отколкото е въ действителность. Това е все гордость. Единъ турчинъ се хвалелъ, че, като билъ въ Багдатъ, прескачалъ голѣми трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъвъ трапъ. – Не мога, условията въ България сѫ особени, не сѫ както въ Багдатъ. Единъ цигуларь дава концертъ, всички вѣстници пишатъ за него. Обаче, концертътъ не излиза, както очакватъ. Цигуларьтъ се извинява съ публиката: не била много музикална, или салонътъ не билъ добре отопленъ. Въ сѫщность, вината е въ него: не си е доялъ, или преялъ; проявилъ е тщеславието и гордостьта си. Ще ядешъ умѣрено, безъ да преяждашъ; ще свиришъ умѣрено, да не се уморявашъ. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълнишъ задачата си добре и на време. Хората се питатъ, какъвъ ще бѫде животътъ имъ, какво ги очаква въ бѫдеще. Бѫдещето на човѣка зависи отъ хармоничния животъ. Ако между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му има хармония, светло бѫдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква въ бѫдеще, казвамъ: Скара тѣ очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвамъ: Очаква тѣ и добро, и зло. Докато водата е далечъ отъ човѣка, добро я очаква. Влѣзе ли въ човѣшкия животъ, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турятъ на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. Следъ това ще я изхвърлятъ навънъ, като непотрѣбна, и ще търсятъ чиста вода. Въ човѣшкия животъ водата минава презъ чисти мѣста, но и презъ нечисти. Следъ това хората се стремятъ къмъ идеаленъ, чистъ животъ. На земята е невъзможно да живѣешъ въ абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемашъ чистъ въздухъ, задържашъ го извѣстно време въ себе си и го изхвърляшъ навънъ нечистъ. Приемашъ чиста вода, която следъ време изхвърляшъ нечиста. Хората искатъ да бѫдатъ търпѣливи, но и това още не е възможно. Докато правишъ 10 вдишки и 10 издишки въ минута, ти не можешъ да бѫдешъ търпѣливъ. За търпѣливия човѣкъ е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпѣливъ. Той прави само една вдишка и една издишка презъ цѣлата вѣчность. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемашъ десеть пѫти въздухъ въ минута и десеть пѫти да издишашъ, десеть вдишки и десеть издишки. Нервнитѣ хора дишатъ бързо, слабогръдитѣ – сѫщо. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, безъ шумъ, човѣкъ изпитва приятность и разположение. Като спи, здравиятъ човѣкъ диша толкова тихо, че не се чува, не можешъ да разберешъ живъ ли е, или не. Нѣкой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трѣбва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано съ мисъльта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъвъ човѣкъ се казва, че липсва светлина въ мислитѣ му, топлина въ чувствата му или сила въ душата му. Умътъ е мѣрка, която опредѣля характера, количеството и светлината на мислитѣ, сърдцето е мѣрка за чувствата, а волята – мѣрка за силата на постѫпкитѣ. Силна воля има онзи, на когото постѫпкитѣ сѫ възвишени и благородни. Светълъ умъ, топло сърдце и силна воля сѫ нуждни на човѣка, за да изправя погрѣшкитѣ си. Иначе, той ще грѣши, безъ да признава и съзнава погрѣшкитѣ си. Защо да не признаешъ погрѣшката си? Ще кажешъ, че, съ признаване на погрѣшката си, ще понижишъ достойнството си. Не е така. Като грѣшишъ, ти понижавашъ достойнството си. Като изправяшъ погрѣшкитѣ си, ти се повдигашъ предъ себе си и предъ хората. Кой печели повече: който грѣши, или който изправя погрѣшката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи? Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. Презъ много фази и състояния ще мине той, докато научи уроцитѣ си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противорѣчията, да цѣни и добритѣ, и лошитѣ условия. Самъ ли живѣе, или въ общество на хора, все ще придобие нѣщо цѣнно въ характера си. Има животни, които живѣятъ сами, но първоначално сѫ живѣли въ стада. Изобщо, за животнитѣ стадното състояние е по-естествено отъ единичния животъ. Овцетѣ и до днесь се движатъ на стада: едни отъ тѣхъ вървятъ напредъ, а други – назадъ. – Какво печелятъ първитѣ и какво – последнитѣ? – Първитѣ ядатъ най-чистата храна. Понеже преди тѣхъ не сѫ минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последнитѣ сѫ принудени да ядатъ отѫпкана и нечиста храна. Ако сѫ умни и внимателни, тѣ стѫпватъ предпазливо и избиратъ неутѫпканата и чиста храна. Оттукъ вадимъ заключението: срѣщнете ли човѣкъ, който е невнимателенъ и бързъ, ще знаете, че той е заемалъ първо мѣсто и нѣмалъ никакви препятствия. Който е внимателенъ, предпазливъ и взискателенъ, както въ храната си, така и въ отношенията си, той е заемалъ последното мѣсто въ обществото. Способнитѣ ученици, които заематъ първитѣ мѣста, развиватъ гордость и самоуважение къмъ себе си. Да имашъ самоуважение, това е естествено качество; да бѫдешъ гордъ, това е неестествена проява на човѣка. Гордостьта представя натегнато състояние на струнитѣ, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струнитѣ. Ако обтегнешъ струнитѣ на цигулката повече, отколкото трѣбва, тѣ непремѣнно ще се скѫсатъ. Ако ги обтегнешъ, колкото трѣбва, ще свиришъ добре и съ разположение. Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитавашъ, това значи, да знаешъ, отде да започнешъ. Ще работишъ върху очитѣ, ушитѣ и устата си. Очитѣ сѫ свързани съ ума и светлината, която излиза отъ него; ушитъ сѫ свързани съ сърдцето и топлината, която излиза отъ него; устата е свързана съ душата и силата, която излиза отъ нея. Зѫбитѣ представятъ волята, чрезъ която се изявява силата. Езикътъ прави прегледъ на храната, обработва я и я изпраща въ стомаха. Като говори, човѣкъ пакъ си служи съ езика. Значи, той предава думитѣ, които се отличаватъ една отъ друга по съдържание и смисълъ. Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я въ устата и предава думитѣ, т. е., човѣшката речь. Езикътъ играе важна роля при възпитанието на човѣка. Казватъ за нѣкого, че има невъзпитанъ, т. е. невъздържанъ езикъ. За другъ казватъ, че езикътъ му е възпитанъ. Животнитѣ се поздравяватъ съ езика си. И змията, като срѣщне човѣкъ, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човѣка, а той, като не разбира проявитѣ й, взима камъкъ и я убива. Когато хората се срѣщатъ, поздравяватъ се съ кимане на глава и се усмихватъ, Езикътъ диктува положението. Ако си доволенъ отъ нѣкого, усмихвашъ му се; ако си недоволенъ, ставашъ строгъ и сериозенъ. Понеже езикътъ е свързанъ съ вкуса, казваме, че вкусътъ опредѣля разположението или неразположението на човѣка. Ако си ялъ лоша храна, ти си неразположенъ и сърдитъ; ако си ялъ вкусна, чиста храна, ти си разположенъ, веселъ. Когато човѣкъ се усмихва, устнитѣ му се повдигатъ; когато има песимистично разположение, устнитѣ падатъ надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трѣбва да се наблюдавате, да не падатъ устнитѣ ви. Ѫглитѣ на устата трѣбва да се повдигатъ нагоре. Пазѣте се отъ обезсърчаването, което води къмъ песимизъмъ. Когато се обезсърдчите или когато осиромашѣете, поглеждайте нагоре, къмъ небето, а не къмъ земята. Всичко светло и красиво иде отъ небето. Желая ви да бѫдете разумни, да употрѣбявате светлината, топлината и силата на мѣсто. Азъ не говоря за грубата светлина, която ослѣпѣва очитѣ; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща въ насилие, Не говоря и за грубитѣ мисли, чувства и постѫпки, които се борятъ помежду си. Щомъ забележите, че две мисли, чувства и постѫпки се борятъ, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба въ себе си. Вѫтрешната борба уморява човѣка и преждевременно го състарява. Примирявай странитѣ, които се борятъ въ тебе, безъ да взимашъ страна. Щомъ вземешъ страна, ти пречишъ на възпитанието си. Задачата на човѣка е да постави въ хармония светлитѣ човѣшки мисли, чувства и постѫпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правятъ живота му хармониченъ. Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. 14. Беседа отъ Учителя, държана на 10 септември, 1943 г. 5. ч. с., София – Изгрѣвъ.
  8. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Възприемане и предаване Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ добро разположение, да иматъ светълъ умъ и права мисъль, а сѫщо така добри чувства и постѫпки. Въпреки това, или малко успѣватъ въ желанието си, или почти нищо не постигатъ. – Защо? – Защото не спазватъ извѣстни правила, не внимаватъ, когато работятъ. Ако шивачътъ шие невнимателно, може да убоде единъ отъ пръститѣ си съ иглата и да причини инфекция на рѫката си. Малкото бодване нарушава равновѣсието въ цѣлия организъмъ. Следователно, за да бѫде разположенъ и да мисли право, човѣкъ не трѣбва да си причинява никаква инфекция нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ душата. Пазѣте ума, сърдцето и душата си чисти, неопетнени. – Искамъ да опитамъ нѣщата. – Не можешъ да опитвашъ всичко. Какъ ще опиташъ вкуса на захарь, залята съ азотна киселина? Докоснешъ ли езика си до парченце отъ тази захарь, ще си причинишъ болка. Всѣки опитъ трѣбва да бѫде разуменъ и на мѣсто. Допускате ли невѣрни, криви мисли и чувства въ ума и сърдцето си, сами се отравяте. Невѣрнитѣ мисли и чувства, както и кривитѣ постѫпки, съдържатъ отрова въ себе си. Хората не успѣватъ въ живота си, защото нѣматъ ясна представа за себе си. Мнозина мислятъ, че могатъ да направятъ, каквото желаятъ. Нека попълнятъ една полица, сами да се подпишатъ и да отидатъ въ нѣкоя банка, да получатъ срѣщу нея извѣстна сума. Така ще разбератъ, могатъ ли да постигнатъ желанието си. Още на първата врата ще имъ откажатъ. Нека се опитатъ да кажатъ на единъ отъ чиновницитѣ стиха отъ Евангелието „Богъ е Любовь” и да получатъ срѣщу това желаната сума. За да опита силата си, човѣкъ трѣбва да направи опитъ. Безъ опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можемъ да постигнемъ всичко. Кои сѫ тѣзи „ние”? При това, не е достатъчно само да кажете нѣщо, но трѣбва да опитате силата на думитѣ, съ които си служите. Кажѣте, напримѣръ, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола „подмладявамъ се” въ всички лица и станете млади. Кажѣте: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади. Ние, които следваме пѫтя на доброто, ще се подмладимъ. Вие, които следвате пѫтя на доброто, ще се подмладите. Тѣ, които следватъ пѫтя на доброто, ще се подмладятъ”. Следвайте пѫтя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли въ този пѫть непремѣнно ще остарѣете. Има смисълъ да остарѣешъ, но да станешъ мѫдъръ и разуменъ. Обаче, страшно е да остарѣешъ и да обезумѣешъ. Страшно е и да бѫдешъ младъ, но пъленъ съ слабости и недѫзи. Такава старость и младость не сѫ Божествени. Какво представляватъ младиятъ момъкъ и младата мома? – Тѣ сѫ търговци, които купуватъ и продаватъ на едро. Щомъ видятъ нѣкоя хубава кѫща или нива, веднага пожелаватъ да я купятъ. Младата мома купува момъка, а момъкътъ – младата мома. Има нѣщо въ младитѣ, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Погрѣшката на момъка се заключава въ това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава въ сѫщото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно да мислишъ, че като купувашъ дърва на пазара, съ тѣхъ заедно купувашъ и магарето. Единъ човѣкъ отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продавашъ магарето? Селянинътъ казалъ цѣната. Купувачътъ вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето съ себе си. – Стой, кѫде водишъ магарето? – Купихъ го, затова го водя у дома си. – Лъжешъ се, приятелю, азъ ти продадохъ товара дърва, който магарето носѣше, но не и самото магаре. Дървата ще вземешъ, а магарето ще оставишъ на господаря му. Не е позволено да мислишъ криво и да правишъ подобни погрѣшки. Животътъ налага извѣстни правила на човѣка, които трѣбва да спазва. Иначе, самъ ще си създаде страдания. Ако си цигуларь, преди всичко, ще държишъ цигулката правилно, ще управлявашъ лѫка добре и следъ това ще свиришъ предъ публика. Не спазвашъ ли нужднитѣ правила, каквито усилия да правишъ, никой нѣма да тѣ хареса. Публиката ще тѣ освирка и ще тѣ застави да напуснешъ сцената. Сега азъ искамъ да ви дамъ такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаешъ нѣщо, но не си сигуренъ въ знанието си, не си го провѣрилъ. Откажи се отъ това знание. Споредъ едни учени, разстоянието отъ земята до слънцето е 92 милиона мили, а спорѣдъ други – 93 милиона. Кое отъ дветѣ изчисления е вѣрно? Ще кажетѣ, че единъ милионъ мили не е голѣма разлика. Не е така. Какво ще бѫде положението ти, ако тръгнешъ за слънцето спорѣдъ изчисленията на първитѣ учени? Като извървишъ това разстояние, ще се окаже, че трѣбва да пѫтувашъ още единъ милионъ мили. Ти не си готовъ, ще увиснешъ въ пространството и ще пропаднешъ. Другъ е въпросътъ, ако разликата е половинъ метъръ – ще прескочишъ. Даже единъ метъръ да е, пакъ не е страшно – ще скочишъ. Ако е десеть метра – загубенъ си. Ако е единъ милионъ мили? Всѣка невѣрна мисъль внася тъмнина въ ума; всѣко невѣрно чувство внася студъ въ сърдцето, и всѣка невѣрна постѫпка внася безсилие въ волята. Това значи загуба. Всѣка вѣрна мисъль внася светлина въ ума; всѣко вѣрно чувство внася топлина въ сърдцето; всѣка вѣрна постѫпка внася сила въ волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бѫдемъ умни, мислитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ добри, чувствата ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ силни, постѫпкитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни. И тъй, не е достатъчно да се стремишъ къмъ силата, но трѣбва да имашъ предвидъ условието, за да бѫдешъ силенъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде силенъ. Ако не е съ Богъ, и Богъ – съ него, не може да бѫде силенъ. Ако човѣкъ не пребѫдва въ Богъ, и Богъ – въ човѣка, той не може да разчита на никаква сила. Въ обективенъ смисълъ, ти не можешъ да бѫдешъ силенъ, ако въздухътъ не влиза и излиза отъ тебе, т. е. ако не вдишашъ въздуха и не го издишашъ. Да вдишаме въздухъ, това значи, въздухътъ да пребѫдва въ насъ; да издишаме въздухъ, това значи, ние да пребѫдваме въ него. Ако не можешъ да вдишвашъ дълбоко въздухъ и да го издишашъ, не можешъ да бѫдешъ силенъ. Като вдишашъ и издишашъ въздухъ, ти любишъ, т. е. приемашъ и предавашъ Любовьта. Любовьта иде отъ Богъ и влиза въ насъ. Следъ това ние я предаваме на ближнитѣ си. Като вдишашъ, ти приемашъ Любовьта. Като издишашъ, ти я предавашъ на ближнитѣ си. Приемането и предаването на Любовьта не е нищо друго, освѣнъ вдишка и издишка. Това прави човѣка силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ? Защо трѣбва да възприемамъ Божията Любовь? – За да възприемешъ живота. Ако не проявишъ любовь къмъ ближния си, животътъ не може да дойде. Като се говори за връзката между Любовьта и живота, нѣкои запитватъ: Вѣрно ли е това? – Може да опитате. Какъ познавате, дали водата, която ви предлагатъ, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усѣщате приятность, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усѣщате тежесть на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така провѣрявате и качеството на хлѣба. Доброкачествениятъ хлѣбъ се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъль се отразява добре върху ума; лошата мисъль причинява тъмнина въ ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятность на сърдцето; лошото чувство причинява мѫка и неразположение на сърдцето. Добрата постѫпка внася сила въ волята; лошата постѫпка разслабва волята. Три нѣща сѫ въ състояние да нарушатъ равновѣсието на човѣка: когато не възприема, както трѣбва, светлината, топлината и силата. Щомъ ги възприема правилно, равновѣсието му се възстановява. Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Какъ ще познае човѣкъ, че го обичате? – Отъ вашия погледъ. Ако го погледнете, и погледътъ ви внесе нѣщо въ него, вие го обичате. Погледнешъ ли го единъ пѫть съ любовь, престани да го гледашъ. Ако продължавашъ дълго време да го гледашъ и все му давашъ нѣщо, той ще затвори очитѣ си и ще каже: Достатъчно е това, преядохъ, не мога повече да нося. Видишъ ли, че нѣкой затваря очитѣ си предъ тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си отъ него. Много си му далъ. Ако ти затворишъ очитѣ си, това показва, че не искашъ да му дадешъ много. Тогава той ще продължава да тѣ гледа, иска да му дадешъ още. Нѣкой пѫть, който взема си затваря очитѣ, а нѣкога – който дава. Който дава малко, затваря очитѣ си. Който взема много, сѫщо си затваря очитѣ. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате. Друга погрѣшка, която правятъ хората, е отлагането. Тѣ отлагатъ работата си за онзи светъ и казватъ: Като заминемъ за другия светъ, тогава ще се проявимъ, ще направимъ това, което тукъ не сме могли. Значи, въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, но като излѣзешъ на сцената, ще пѣешъ. Ако въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, на сцената съвсѣмъ ще пропаднешъ. Ако на земята не живѣешъ добре, на небето ще живѣешъ още по-лошо. Който отива на онзи светъ, трѣбва да е свършилъ земнитѣ науки. Ти си свършилъ само първи класъ и мислишъ, че като отидешъ на небето, ще постѫпишъ въ университетъ. Това е невъзможно. Тамъ живѣятъ възвишени сѫщества, съ висока наука. Не се живѣе лесно между тѣхъ. Тѣ говорятъ на високъ езикъ, занимаватъ се съ висока наука, а ти за нищо не си готовъ. Слушашъ, безъ да разбирашъ; гледашъ, безъ да виждашъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да възприема Любовьта. Дали е на земята, или на небето, това се иска отъ него. – Какъ да възприема Любовьта, като съмъ тѫженъ, огорченъ и обиденъ? – Отвори капацитѣ на прозорцитѣ си, да влѣзе светлината презъ тѣхъ. Излѣзъ рано сутриньта навънъ и посрѣщни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го съ благодарность. Така скръбьта ти ще се превърне въ радость. Отваряшъ една книга, искашъ да четешъ – не можешъ. Вечерь е, тъмнина е навсѣкѫде. Почакай малко, докато слънцето изгрѣе. Отвори тогава прозорцитѣ си и чети. Ти си отворилъ книгата, но не навреме. Бѫди буденъ, когато слънцето изгрѣва, за да възприемешъ Божествената светлина и топлина. Любовьта ни дава възможность да четемъ; мѫдростьта ни дава възможность да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовьта носи сѣмената на живота, мѫдростьта – условията за тѣхното посаждане, а истината – условия за възрастването имъ. Ако нѣмашъ сѣме, не можешъ да садишъ; ако не си го посѣлъ, не може да израстѣ. Който само говори за садене, безъ да сади, той живѣе съ теория безъ практика. Такъвъ животъ остава безрезултатенъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади”. Ще кажете, че това е детинска пѣсень. Детинскитѣ работи носятъ животъ. Тѣ обработватъ почвата и посаждатъ сѣмената. Щомъ сѣмето е посѣто въ добра почва, скоро израства. – Трѣбва ли сѣмето да се посади въ земята? – Това е неизбѣженъ пѫть. Единъ трѣбва да замине за онзи светъ, за да се роди другъ. Щомъ се роди единъ, другъ трѣбва да замине. Единъ слиза, другъ се качва. И обратно: единъ се качва, другъ слиза. Между този и онзи светъ трѣбва да става обмѣна. – Какво става, когато вѫжето на кофата, съ която вадятъ вода, се скѫса? – Веднага спускатъ кука въ кладенеца, за да извадятъ кофата. Слизането и възлизането сѫ естествени процеси въ Божествения светъ. И като слиза, и като възлиза, човѣкъ трѣбва да носи нѣщо съ себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновѣсието въ Божествения светъ. Христосъ казва: „Събирайте съкровища”. Не можешъ да слѣзешъ на земята, нито да възлѣзешъ на онзи светъ, ако не носишъ поне едно съкровище съ себе си. Носи поне една идея, че Богъ тѣ обича, и ти Го обичашъ. Така ти ще приемешъ Неговата Любовь и ще предадешъ своята. Не приемешъ ли Любовьта и не я ли предадешъ на другитѣ, не можешъ да отидешъ на онзи светъ, не можешъ да познаешъ Богъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Не можешъ да познаешъ Богъ, ако нищо не си приелъ отъ Него и нищо не си далъ отъ себе си. Даване, жертва сѫ нуждни въ света. Богъ дава и жертва всичко, и ти ще следвашъ Неговия примѣръ. Безъ даване и безъ жертва нѣма условия за познаване. Какво представя Любовьта? – Условие за равновѣсие въ живота. Тя е перпендикулярътъ на живота – ОВ. Другитѣ линии сѫ отклонения отъ перпендикуляра. Тѣ представятъ мѫдростьта и истината. Отъ пресичането на тѣзи линии се образува буквата Ж. Горната часть на буквата представя законъ на възприемане, а долната – законъ на предаване. Двата закона заедно представятъ жертвата, която влиза въ живота. Животъ безъ жертва не сѫществува. Отъ това гледище, казвамъ: Животътъ представлява съвкупность отъ два процеса – отъ възприемане и предаване. Следователно, който иска да живѣе, трѣбва да възприема отъ Богъ и да предава на ближния си. Не можешъ ли да спазишъ двата процеса, не можешъ да живѣешъ. Ако искашъ да придобиешъ истинския животъ, нѣма само да теоретизирашъ, но ще вземешъ сѣмето, ще го посадишъ и ще чакашъ плодъ. По плода ще познаешъ, какъ си възприемалъ и предавалъ. Ако плодътъ е киселъ, вие сте чрезмѣрно активенъ. Ако плодътъ е много сладъкъ, вие сте чрезмѣрно добъръ. Ако плодътъ е стипчивъ, още не сте изработили това, което се иска отъ васъ. Мнозина се питатъ, ще се познаятъ ли на онзи светъ. – Ако се обичатъ, ще се познаятъ. Познаването има отношение къмъ Любовьта. Ако обичашъ човѣка, ще познаешъ, колко е добъръ, ученъ или силенъ. – Кой човѣкъ е силенъ? – Който прави добро, който възприема и предава нѣщата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния, теорията и практиката сѫ така свързани, както за химика теорията и опита. Не е химикъ този, който говори за кислорода, водорода, азота и вѫглерода, безъ да ги познава. Като говори за тѣхъ, той ги вижда, познава свойствата имъ и ги различава. Кислородътъ поддържа горѣнето, активенъ е, но самъ той не гори; водородътъ гори, но не поддържа горѣнето; азотътъ нито гори, нито поддържа горѣнето – той е голѣмъ консерваторъ. На земята азотътъ задушава, пречи на живота и на горѣнето, но въ духовния светъ има голѣмо значение. Тамъ той не позволява на злото да се шири. Щомъ срѣщне на пѫтя си злото, лошитѣ мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи съ азота на земята, трѣбва да има Любовь. Само Любовьта и доброто парализиратъ свойствата на азота. Първоначално апостолъ Павелъ се оплаквалъ, че, въпреки желанието си да прави добро, не успѣва. – Защо? – Азотътъ му препятствалъ. Обаче, когато възприелъ Божията Любовь, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: „Нищо не е въ състояние да ме отдѣли отъ Христа, отъ Неговата любовь”. Като пѣете пѣсеньта "Азъ ще се подмладя”, ще разберете смисъла на подмладяването. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ Любовьта и да придобие живота. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ мѫдростьта и да придобие знанието и светлината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ истината и да придобие свободата. Младитѣ придобиватъ животъ, знание и свобода, но трѣбва да ги проявятъ. Да се подмладишъ, това значи, правилно да възприемашъ и предавашъ, правилно да вдишвашъ и издишвашъ. Приемешъ ли нѣщо съ любовь, благодари за него. Предадешъ ли нѣщо съ любовь, пакъ благодари. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема и предава нѣщата съ любовь и свобода. Това значи, да живѣешъ за Богъ. Дръжте се за перпендикуляра на живота, т. е. за Любовьта. Казва се, че Богъ е неизмѣненъ. – Защо? – Защото е перпендикуляръ, основа, мѣрка на живота. Нѣма сила въ света, която може да измѣсти перпендикуляра на живота. Единъ е перпендикулярътъ, но проявитѣ му сѫ много. Затова казваме, че Любовьта се проявява като животъ, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявитѣ на Любовьта и вървете напредъ. – Защо нѣкои хора не се обичатъ? – Защото не даватъ това, което възприематъ, нито възприематъ това, което имъ се дава. Щомъ възприемането и предаването не става правилно, и Любовьта не се проявява. Хората се обичатъ, когато обмѣната между тѣхъ е правилна. – Кѫде е мѣстото на перпендикуляра въ човѣшкото лице? – На носа. Носътъ е самиятъ перпендикуляръ. Линиитѣ, теглени отъ основата на носа къмъ очитѣ, представятъ мѫдростьта и истината. Значи, Любовьта е въ носа, а мѫдростьта и истината – въ очитѣ. Чрезъ едното око се проявява знанието, а чрезъ другото – свободата. Следователно, ти можешъ да обичашъ човѣка, ако имашъ знание и свобода. Който възприема и предава Любовьта, той е свободенъ човѣкъ, той има знание. Казваме, че децата сѫ свободни. – Защо сѫ свободни? – Защото възприематъ правилно и предаватъ правилно майчината любовь. Възрастнитѣ не сѫ свободни, защото, когато възприематъ и предаватъ любовьта, мислятъ. Тѣ казватъ: Този не заслужава моята любовь, онзи не я заслужава. Какво щѣше да стане съ хората, ако и слънцето разсѫждаваше като тѣхъ? То щѣше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, въ края на краищата, светътъ щѣше да потъне въ мракъ. Днесь, когато хората воюватъ, когато се биятъ и унищожаватъ, слънцето грѣе еднакво и навсѣкѫде изпраща своята светлина и топлина. Днесь българскиятъ народъ плаче за своя царь. – Кога плаче човѣкъ? – Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посѣешъ, не расте. Сълзитѣ обаче, ще полѣятъ земята, и житото ще израстѣ. Следъ това иде редъ на житото, и то започва да плаче. Презъ голѣми страдания минава житото, но то израства отново и дава плодъ. Затова е казано, че ако сѣмето не падне на земята и не изгние, не може да израстѣ и да даде плодъ. Следователно, нека плачатъ българитѣ, да полѣятъ сухата земя. Нека плачатъ българитѣ, да израстѣ житото имъ. Следъ това ще се радватъ на плодородието, на новия животъ. Българскиятъ царь и сега живѣе. Той дава докладъ предъ Господъ за българитѣ, за тѣхнитѣ нужди. Плачете за изгубенитѣ възможности. Радвайте се, ако сте приложили Любовьта. – Кога губи човѣкъ възможноститѣ си? – Когато не прилага Любовьта. Прилагайте Любовьта и не се страхувайте. Нѣкой говори за Любовьта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всѣки човѣкъ заслужава любовьта му. Това е криво разбиране. Любовьта чисти всичко. Тъй щото и грѣшниятъ, и нечистиятъ ставатъ чисти отъ Любовьта. Когато отива при Богъ, човѣкъ се очиства. Когато се отдалечава отъ Него, отново става нечистъ. Каже ли нѣкой, че е нечистъ, това показва, че има малко любовь въ себе си. Каже ли, че е чистъ, любовьта му е по-голѣма. Дръжте прозорцитѣ си всѣкога отворени за да не губите любовьта си, да възприемате Божията Любовь и да я предавате. Безъ Любовьта нѣма никакъвъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ Богъ е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ ближния е вториятъ подтикъ, а любовьта къмъ себе си е третиятъ подтикъ. Съ други думи казано: Първиятъ подтикъ на Любовьта иде отъ бащата, вториятъ подтикъ иде отъ майката, а третиятъ – отъ детето. Трѣбва да възприемемъ Любовьта, както бащата я дава. Да предадемъ Любовьта, както майката я предава. Детето пъкъ да предава любовьта си къмъ майка си и баща си, както я приема отъ тѣхъ. И тъй, искате ли да знаете, какво представя Любовьта и какъ може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своитѣ мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъль, едно светло чувство и една светла постѫпка, вие не разбирате Любовьта. Който възприема и предава правилно мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той се намира подъ влиянието на Любовьта, като основа на живота му; на мѫдростьта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия животъ. Това е влиянието на Духа върху човѣшката душа. За Него е казано, че оживѣва и възкресява. За да оживѣете, ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Отворете широко очитѣ и ушитѣ си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате думитѣ Му. Не пропускайте моментитѣ. Единъ моментъ отъ Божието време струва милиарди. Съ нищо не може да се плати единъ такъвъ моментъ. Като слушатъ да имъ се говори така, мнозина казватъ: Остаряхме вече, защо не знаехме това по-рано, когато бѣхме млади? – Ако бѣхъ дошълъ по-рано, нищо нѣмаше да се постигне. Тогава бѣхте търговци, занимавахте се съ купуване и продаване на стоки. Тогава мислѣхте само за пари, да спечелите, колкото може повече. Каквото и да ви говорѣхъ, щѣхте да кажете: Остави ни свободни, сега имаме търговски предприятия, които не можемъ да напуснемъ. Едно време сте били видни търговци, общественици, талантливи и гениални хора. Днесь всичко сте изгубили и сте станали обикновени хора. Човѣкъ губи лесно онова, което е спечелилъ лесно. Не е лошо, че сте били видни хора и сте слѣзли до положението на обикновени хора. Човѣкъ се учи и при дветѣ положения. Като виденъ човѣкъ, той възприема; като обикновенъ, дава нѣщо отъ себе си. По-рано носилъ високи титли, а сега е обикновенъ човѣкъ, отъ когото всички искатъ да даде нѣщо. Който го срѣщне, казва му: Хайде, дай нѣщо отъ това, което си възприелъ отъ Господа. Законъ е: който живѣе въ Божествения светъ, трѣбва да дава изобилно. Не питай, дали нѣкой заслужава твоята любовь, или не я заслужава. Давай изобилно отъ любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и пои всичко, каквото срѣщне на пѫтя си. Всѣки, който се е разколебалъ въ даването и се е опиталъ да ограничи Любовьта, се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Слушай гласа на Любовьта. Адамъ чу гласа на Богъ, но не повѣрва на думитѣ Му. Богъ ясно и категорично му каза: „Отъ всички плодове на Рая ще ядешъ; нѣма да ядешъ само отъ дървото за познаване на доброто и злото”. Въпреки това, той яде, и самъ се осѫди на страдания и смърть. Ще кажете, че може да не е разбралъ думитѣ на Господъ. – Разбралъ ги е, но проявилъ непослушание. Другъ е въпросътъ, ако Богъ му бѣше казалъ да яде само отъ едно дърво, а отъ всички останали да не яде. Адамъ трѣбваше да не яде само отъ едно дърво, но той не послуша Господъ. Помни: Никога не излизай отъ фокуса, въ който Богъ тѣ е поставилъ. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да изпиташъ положението на животното. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да опиташъ положението, въ което се намира ангелътъ. Не се връщай назадъ, нито преждевременно отивай напредъ. И при единия, и при другия случай ти ще спрешъ развитието си. Не излизай преждевременно отъ формата, въ която си поставенъ. Какво ще стане съ овцата, ако пожелае да види, какъ живѣе вълкътъ? Тя ще плати съ живота си. Следователно, нито овцата трѣбва да посѣщава вълка, нито вълкътъ да посѣщава овцата. Вечерь вълкътъ се опитва да прескочи плета, да посѣти овцетѣ, но често плаща съ живота си. Откажете се отъ стария навикъ да прескачате плета на съсѣдитѣ си. Откажете се отъ стария навикъ да преяждате. Ще ядете единъ пѫть сутринь, после на обѣдъ, и вечерь. Сутринь и вечерь ще ядете по-малко, а на обѣдъ ще се нахраните добре, безъ да преяждате. Новиятъ животъ изисква ново разбиране – разбирането на Любовьта. Само Любовьта е въ състояние да ви освободи отъ всички противорѣчия, отъ всички мѫчнотии и заблуждения. Какво е нужно на съвременнитѣ хора? – Прилагане. Знание иматъ, но то трѣбва да се приложи. Въ каквото положение да се намирашъ, каквато работа да изпълнявашъ, навсѣкѫде и въ всичко прилагай Любовьта. Ако си търговецъ и на вратата си написалъ: „днесь съ пари, утре безъ пари”, махни този надписъ и напиши: „Днесь съ любовь, и утре съ любовь”. Спазвайте правилото: Колкото си приелъ отъ Богъ, толкова и ти ще дадешъ. Ако приемешъ повече, отколкото трѣбва, и дадешъ повече, отколкото трѣбва, и въ двата случая нарушавашъ равновѣсието въ Божествения светъ. Спазвате ли закона за приемането и даването, светътъ ще се оправи магически. Двама души не се разбиратъ, защото не възприематъ и не предаватъ Любовьта правилно. Чуете ли, че мѫжъ и жена, майка и дъщеря, баща и синъ, учитель и ученикъ не се разбиратъ, ще знаете, коя е причината. И двамата не възприематъ еднакво Любовьта. Учитель, който не обича ученицитѣ си, не може да преподава добре. Ученикъ, който не обича учителитѣ си, не възприема добре преподаденото. Ако не обичате Богъ, Той не може да се прояви чрезъ васъ. Хората страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, умиратъ. – Защо? – Това е последствие на тѣхното безлюбие. Който не обича Богъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, за да се прояви Той чрезъ него, не може да влѣзе въ Царството Божие. Ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Слънцето изгрѣва, деньтъ е ясенъ, излѣзте навънъ да се порадвате на Божия день. Когато слънцето изгрѣва, Любовьта се проявява въ нашата душа. Да възприемемъ енергията, която Любовьта ни дава. Постоянно да възприемаме и постоянно да предаваме Любовьта. Не се отказвайте отъ светлината и топлината на Любовьта, отъ чистия планински въздухъ, отъ свежата и чиста вода, отъ пресния и доброкачественъ хлѣбъ. Това предлагатъ днесь на всички хора по лицето на земята. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 8-ми септември, 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  9. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Новата присадка Данаилъ, 3 гл. Въ живота на съвременнитѣ хора има една опасность: понѣкога тѣ искатъ да измѣнятъ реда въ природата, както и своя животъ. Въ края на краищата, тѣ се убѣждаватъ, че това не е по силата имъ. Колкото и да възпитавате вълка, все вълкъ си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мѫжътъ – мѫжъ и жената – жена. Сѫществуватъ два порядъка въ света: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия порядъкъ нѣщата се измѣнятъ спорѣдъ волята на човѣка. Въ Божествения порядъкъ нищо не се измѣня по волята на човѣка. Човѣкъ може самъ да си направи кола, и самъ може да я развали, когато пожелае. Обаче, никой не може да измѣни състава и свойствата на въздуха, водата, светлината. Нѣкой иска да стане духовенъ. Това не зависи отъ него. Преди всичко, за човѣка е важно да бѫде истински човѣкъ. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде човѣкъ: да мисли, чувства и постѫпва, както Богъ е опредѣлилъ. Щомъ постигне това, лесно може да стане духовенъ. Това значи, да облѣче дрехата на духовностьта. Лесно се облича и съблича една дреха; мѫчно е да станешъ истински човѣкъ. Да завършишъ университетъ, не значи, че си станалъ по-добъръ. Учениятъ се ражда ученъ, простиятъ се ражда простъ. Колкото и да се учи, простиятъ си остава простъ. Можете ли да промѣните характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заекъ. Задачата на съвременния човѣкъ не се заключава въ опити – да измѣня характера на хората и на животнитѣ, но да разбере, какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философъ, поетъ, ученъ, музикантъ, но нищо не постига. Ако не е роденъ за философъ, не може да стане такъвъ; ако не е роденъ за поетъ, ученъ или музикантъ, не може да стане такъвъ. Кой за каквото е роденъ, такъвъ става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на сѣмената, безъ да ги създава. Всѣко сѣме проявява естеството си, независимо почвата, въ която е поставено. Всѣки човѣкъ, дошълъ на земята, се проявява такъвъ, какъвто си е. Каже ли нѣкой, че е станалъ лошъ, той не говори истината. Лошиятъ е роденъ лошъ, добриятъ е роденъ добъръ. Ако направишъ една погрѣшка, това не значи, че си лошъ. Окаляната златна монета не губи цѣната си. Презъ каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се измѣня, така и добриятъ човѣкъ винаги си остава добъръ. Ако позлатишъ медната монета, тя си остава пакъ медна. Пазѣте се отъ позлатяването въ живота. Двама войника се каратъ, но щомъ видятъ полковника, веднага заставатъ мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната имъ обхода е добра, но вѫтрѣшно не си хармониратъ. Докато полковникътъ е съ тѣхъ, тѣ сѫ послушни. Каквото имъ заповѣда той, всичко изпълняватъ; кѫдето ги прати, веднага отиватъ. Щомъ се отдалечи полковникътъ, тѣ отново започватъ да се каратъ. Той мисли, че тѣ сѫ изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата имъ, за да разбере, че тѣ не си хармониратъ. Трѣбва да различавате външнитѣ прояви отъ вѫтрешнитѣ. Презъ руско-турската война единъ руски войникъ се напилъ толкова много, че едва се движелъ. Това се случило въ Добричъ. Полковникътъ му го срѣщналъ, спрелъ го и му казалъ: Войникъ, ти си пиянъ. – Не съмъ пиянъ, ваше високоблагородие. Понеже предварително се наялъ съ чесънъ, той казалъ на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, че не мириша на ракия. Чесънъ съмъ ялъ, затова мириша на чесънъ. Полковникътъ се засмѣлъ и го подложилъ на следното изпитание: Мини по тази дъска, да докажешъ, че не си пиянъ. Войникътъ погледналъ къмъ дъската, която била поставена за мостъ и си казалъ: Не мога да пазя равновѣсие. Ако вървя само на една дъска, ще падна. Веднага той съобразилъ, какво да направи. Турилъ още една дъска до първата и бавно, съсрѣдоточено започналъ да мѣсти краката си. Първо турилъ дѣсния си кракъ на едната дъска и казалъ: За славата и величието на Русия! После стѫпилъ съ лѣвия си кракъ на втората дъска и казалъ: За славата и величието на моя полковникъ! Като видѣлъ неговата духовитость, полковникътъ се усмихналъ и казалъ: Скоро ще изтрезнѣешъ. Ти си уменъ и досѣтливъ войникъ. И така, ако правитѣ погрѣшки, не се извинявайте съ майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили грѣшка за нѣкого отъ ближнитѣ си. Ако правите добро, пакъ не казвайте, че сте го направили за нѣкого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила другъ плодъ, освѣнъ череши. Благодари за това, което си днесь. – Какъвъ ще бѫда въ следното прераждане? – Точно такъвъ, какъвто си днесь. Ако днесь си министъръ, въ следното прераждане ще заемешъ или по-долно положение, или по-горно – зависи отъ живота ти. Ако си управлявалъ зле, на онзи светъ положението ти ще бѫде по-лошо; ако си управлявалъ добре, положението ти ще бѫде по-добро. Който живѣе зле, ще прегледатъ смѣткитѣ му и ще го поставятъ въ затворъ. Трѣбва ли да питашъ, защо си въ затворъ? Много просто, не си изпълнилъ задълженията си, както трѣбва. Следователно, който изпълнява Божията воля, въ следното прераждане ще заеме високъ постъ; който не изпълнява Божията воля, въ затворъ ще го поставятъ. Не мислете, че можете да правите грѣшки и да минавате безнаказано. По закона за наследственостьта всѣки жъне това, което е сѣлъ; всѣки жъне плодоветѣ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Богъ дава свобода на човѣка и го оставя да изпита нѣщата. Каквото желаешъ за себе си, прави сѫщото и на другитѣ. Затова е казано: „Да възлюбишъ ближния си като себе си”. Всѣки разбира какво значи да обичашъ себе си. Всѣки трѣбва да живѣе спорѣдъ възрастьта и службата, която му е дадена. Като не спазватъ това, хората се натъкватъ на страдания. Тази е причината, че детето е недоволно отъ положението си; то иска да бѫде голѣмъ човѣкъ, като дѣдо си или баба си. Момченцето иска да бѫде като дѣдо си, а момиченцето – като баба си. Тѣ виждатъ, че имъ липсва нѣщо, не сѫ като дѣдо си и баба си, но не знаятъ, че и на дѣдото, и на бабата липсва нѣщо. Дѣдото и бабата не могатъ да се хранятъ добре, не спятъ добре, не могатъ сами да си услужватъ, зависими сѫ отъ близкитѣ си. Детето свободно се качва по дърветата и си бере плодове. Дѣдото и бабата не могатъ да се качватъ по дърветата; тѣ търсятъ услугата на децата, да се качатъ на дървото и да имъ откѫснатъ нѣколко круши или ябълки. Въпреки това, младитѣ обичатъ да подражаватъ на старитѣ, поради което преждевременно остарѣватъ. Тѣ искатъ да станатъ учени хора, да ги почитатъ и уважаватъ. Мнозина спиратъ вниманието си на ученитѣ хора, на пророцитѣ, на Великитѣ Учители и казватъ: Христосъ направи това и онова. Павелъ каза това и онова. Исай остави нѣщо цѣнно следъ себе си и т. н. Добре е това, великитѣ учени и философи сѫ казали цѣнни нѣща, но и до днесь още тѣ говорятъ на човѣчеството. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите въ бѫдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лѣкувате различни болести, да пѫдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно отъ висшитѣ изкуства, сами ще се натъкнете на голѣми изпитания, страдания и противорѣчия. Въ древностьта живѣлъ единъ адептъ, който ималъ способностьта да лѣкува различни болести. При него идѣли глухи, слѣпи и нѣми, и той ги лѣкувалъ. Какво било учудването му, когато, вмѣсто благодарность, тѣ му отговаряли съ жестокость и недоволство. Едни го гонели, други – ругаели и обиждали. Той се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, коя е причината, че тѣзи хора ме преследватъ? Отворихъ очитѣ и ушитѣ имъ да виждатъ и чуватъ; отключихъ устата имъ да проговорятъ, и следъ всичко това не намирамъ спокойствие отъ тѣхъ. Богъ му отговорилъ: Азъ затворихъ очитѣ, ушитѣ и устата имъ, защото сърдцата имъ бѣха жестоки. За да не грѣшатъ повече, лишихъ ги отъ благата на външния светъ. Ти се намѣси въ моя планъ безъ позволение, затова ще носишъ последствията на своята постѫпка. Има смисълъ да отваряшъ очитѣ и ушитѣ на слѣпи и на глухи, ако тѣ сѫ готови да служатъ на Богъ. Не сѫ ли готови, по-добре да бѫдатъ глухи и слѣпи, за да не грѣшатъ. И богатството има смисълъ, ако си готовъ да го вложишъ въ служене на Богъ. Не си ли готовъ да направишъ това, по-добре да си бѣденъ, да не грѣшишъ. Богатство, което се внася на разположение въ банкитѣ, нищо не ползва. Това е човѣшки порядъкъ. И така, не се смущавайте отъ болеститѣ и недѫзитѣ въ света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане съ света, или съ васъ, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създалъ света, Той се грижи за него. И най-голѣмото зло отстѫпва предъ любовьта. Преди години бѣхъ въ Варна. Понеже не бѣше много студено, отоплѣвахъ се съ мангалъ. Често внасяхъ мангала въ стаята си, не добре разгорѣлъ, но не се страхувахъ отъ газоветѣ, които се отдѣляха при горѣнето. Приятелитѣ, които ме посѣщаваха, се бояха отъ неразгорѣлия мангалъ и веднага си отиваха. Азъ оставахъ самъ и спокойно си работѣхъ, отъ никого не смущаванъ. Като виждахъ колко сѫ страхливи хората, дойдохъ до заключението: Когато се смущавашъ и безпокоишъ отъ нѣщо, тури неразгорѣлия мангалъ предъ себе си. Това, което тѣ безпокои, ще се уплаши отъ мангала и ще излѣзе навънъ. Когато злото влѣзе въ васъ и усѣти миризмата на газоветѣ отъ неразгорѣлия мангалъ, веднага ще излѣзе навънъ. Злото не устоява на отровнитѣ и задушливи газове. Доброто обаче, не само че устоява предъ тѣхъ, но повече се стабилизира. Любовьта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай отъ нищо! Нѣма сила въ света, която може да се противопостави на Любовьта. Нѣма противорѣчие, което може да устои на Любовьта. Тя е лѣкъ срѣщу всички болести, броня срѣщу всички отрови и злини. – Не може ли безъ противорѣчия, мѫчнотии и злини въ света? – Не може. Това е светъ, презъ който неизбѣжно трѣбва да минете. Колкото по-смѣли и рѣшителни сте, толкова по-добре за васъ. Смелость е нужна на съвременнитѣ хора. Единъ човѣкъ рѣшилъ да опита смѣлостьта си, като се изложилъ на голѣмъ рискъ. Той направилъ три опита, които излѣзли сполучливи. При първия опитъ той миналъ по вѫже надъ Ниагарския водопадъ, съ върлина въ рѫка. Вѫжето било опънато отъ единия до другия край на водопада. Отдолу се чувалъ ревътъ и бушуването на водата, но той миналъ спокойно по вѫжето. При втория опитъ той пакъ миналъ по вѫжето, но вече безъ върлина. Най-после той миналъ по вѫжето, съ другъ човѣкъ на гърба си. Пита се, кой отъ двамата билъ по-смѣлъ: който билъ на гърба на акробата, или самиятъ акробатъ? По-смѣлъ е онзи, който се довѣрилъ на акробата. И двамата рискуватъ, но рискътъ на първия е по-голѣмъ. Той вѣрвалъ, че ще мине благополучно водопада, макаръ и да е на гърба на акробата. Каква е вѣрата на съвременнитѣ хора, ако не вложатъ като този човѣкъ, упованието си въ Божия Промисъль? Защо и при най-лошитѣ условия да не вѣрвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно отъ единия светъ до другия? Въ Божествения Промисъль нѣма никаква измѣна. Ще кажете, че не разчитате на физическия светъ. Това е неразбиране на живота. Физическиятъ светъ е отражение на Божествения. Докато си на физическия светъ, ще ядешъ, ще пиешъ, ще спишъ, ще работишъ и за всичко ще благодаришъ. Яденето и пиенето е за земята, а благодарностьта – за небето. Яжъ, безъ да преяждашъ, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опивашъ. Яжъ и пий всѣкога съ любовь, за да бѫдешъ здравъ. Много хора страдатъ отъ опивателни срѣдства: отъ вино, ракия, тютюнъ и др. И въ психическия светъ има опивателни нѣща. Нѣкои мисли и чувства опиватъ, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мѫчи се, докато се освободи отъ тѣхъ. Коя е причината за болеститѣ? – Отсѫствието на извѣстенъ цвѣтъ въ човѣка. Ако му липсва червения цвѣтъ на любовьта, жълтия цвѣтъ на мѫдростьта или синия цвѣтъ на истината, той непремѣнно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трѣбва да внесете тѣзи цвѣтове, както въ организма си, така и въ своята психика, т. е. въ чувствения и въ умствения си животъ. „Провѣрявайте състоянието на организма си, както писательтъ и поетътъ провѣряватъ произведенията си. Каквото напишатъ, тѣ го преглеждатъ отъ къмъ правописъ, стилъ и тогава го пускатъ въ света. Нѣкой казва, че не прави поправки въ произведенията си. Както му диктували духоветѣ, така пишелъ. Ако разчиташъ на диктовката на духоветѣ, ще направишъ най-голѣмитѣ грѣшки въ живота си. Не разчитай на водата въ шишето, но на живия Божественъ изворъ, който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онѣзи мисли, чувства и постѫпки, които минаватъ презъ твоя умъ, твоето сърдце и твоята воля. Разчитай на тѣхъ, защото тѣ ще ти донесатъ нужната опитность. Като се говори на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, тѣ мислятъ, че е нужно да минаватъ презъ опитностьта на миналитѣ поколѣния. Това е невъзможно. Нѣщата не се повтарятъ. Преди две хиляди години Христосъ дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповѣдватъ. Мислите ли, че и днесь ще стане сѫщото? Днесь Христосъ не търси 12-тѣ апостоли, но казва на всички хора да изучаватъ светлината, въздуха, водата и хлѣба. Стани рано, да посрѣщнешъ изгрѣва на слънцето, и за нищо не се безпокой. Като приемешъ енергия отъ него, иди да работишъ, да свършишъ нѣкаква работа. Всѣка работа, свършена съ любовь и спокойствие, носи благословение за човѣка. Всѣка работа, свършена чрезъ насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работятъ, но желанието имъ е да станатъ богати, или да ги хвалятъ хората. Напишешъ нѣщо и тръгнешъ по познати и приятели да го четешъ, за да чуешъ нѣкаква похвала отъ тѣхъ. Прочети го на единъ свой приятель, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишешъ нѣщо ново. Нѣма защо да повтаряшъ една работа много пѫти. Една преценка на опитенъ човѣкъ е достатъчна. Уповавай първо на Богъ, а после на себе си и на ближния си. Който вѣрва на Божественото, работитѣ му се свършватъ добре и съ успѣхъ. Вѣра е нужна на съвременнитѣ хора. Дойдете ли до Божиитѣ работи, никакъвъ споръ не се позволява. Щомъ мине една Божествена мисъль презъ ума ви, приемете я веднага. Като даде плодъ, тогава разсѫждавайте върху нея. Що се отнася до човѣшкитѣ мисли, тамъ първо мислете, после действайте. По отношение на Божественитѣ мисли е обратно: първо ще действате, а после ще мислите. Човѣшкитѣ работи се провѣряватъ въ началото, а Божественитѣ – на края. Това е естествениятъ редъ на нѣщата. За да се развивате правилно, всѣки трѣбва да намѣри поне една добра черта въ себе си, да не се критикува. Ти поглеждашъ пръститѣ на рѫцетѣ си и казвашъ: Не сѫ хубави пръститѣ ми. - Защо не сѫ хубави? Сравнявашъ ги съ пръститѣ на другъ нѣкой и намирашъ, че твоитѣ не сѫ хубави. Не разбирашъ нѣщата. Дѣдо ти е билъ философъ и предалъ тази черта и на тебе. Твоитѣ пръсти сѫ философски. Има ли нѣщо лошо въ това? Радвай се на пръститѣ на своя познатъ, но се радвай и на своитѣ. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръститѣ, рѫката, лицето, главата си, за да научишъ, какво е вложилъ Богъ въ тебе и върху какво трѣбва да работишъ най-много. Нѣкой иска срѣдниятъ му пръстъ да бѫде заостренъ. Това е голѣмо нещастие. Срѣдниятъ пръстъ трѣбва да бѫде тѫпъ. Изобщо, първиятъ пръстъ, показалецътъ, може да бѫде заостренъ; това е добре, но останалитѣ пръсти не трѣбва да бѫдатъ заострени. Приемете нѣщата такива, както сѫ дадени. На всѣки човѣкъ сѫ дадени такива очи и уши, носъ, уста, пръсти, каквито сѫ нуждни за неговото развитие. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, съ какви хора да се срѣща. Благодарете за всичко. – Дотегна ми да живѣя! – Че ти още не си живѣлъ както трѣбва. Ти само си морализиралъ хората, но и тебе сѫ морализирали. Дето се обърнешъ, постоянно слушашъ: Това не прави, онова не прави. Не яжъ много, или повече яжъ. Въ края на краищата, ти не знаешъ, какво да правишъ. Ще ядешъ, колкото трѣбва, и ще постишъ, когато трѣбва. Ако си въ общество, между много хора, ще ядешъ; ако си самъ, ще постишъ. Когато отивашъ на работа, ще ядешъ; когато почивашъ, ще постишъ. – Колко да ядемъ? – Ще ядешъ като човѣкъ, а не като микроба. Докато си въ света, между хората, ще ядешъ като човѣкъ. Щомъ отидешъ при Богъ, ще ядешъ малко, като микроба. Въ Божествения светъ не се яде, както на земята. Тамъ душитѣ се хранятъ само отъ миризмитѣ на плодоветѣ, но знаятъ отношението на хранитѣ къмъ своитѣ удове. Тѣ четатъ написаното върху плодоветѣ. Вземешъ една ябълка и веднага я захапвашъ, безъ да прочетешъ, какво е писано върху нея. Ти не знаешъ отношението й къмъ тебе. Ябълката има отношение къмъ човѣшкото сърдце, на което постоянно говори. Крушата има отношение къмъ човѣшкия умъ. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тѣхъ. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите. Помнете: Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение сѫ написани книги, по които може да се чете. Виждате, една котка върви следъ господаря си. Кѫде отива, защо върви подиръ него? Обикновено кучето върви следъ господаря си, а не котката. Може да дадете различни тълкувания, защо котката върви подиръ господаря си. Ще кажете, че го пази, да не му се случи нѣкакво зло. Домъ, въ който има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нѣщо лошо. Това не е суевѣрие, но фактъ. Защо е така, това е другъ въпросъ. Ако искате да знаете, ще се случи ли нѣкакво нещастие презъ деня, наблюдавайте, какво правятъ котката и кучето. Тѣ се скриватъ още преди нещастието и катастрофата. Нѣкога се случва обратното: хората се страхуватъ, очакватъ нѣкакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а въ това време кучето и котката си играятъ спокойно. По инстинктъ тѣ предчувстватъ, че днесь нѣма да се случи нищо лошо. – Какво представлява животното? – Малка, скромна кѫщичка, въ която понѣкога влиза човѣшка душа, да поживѣе временно. Каквото е планинската хижа за туриститѣ, такова нѣщо е животното за заминалитѣ човѣшки души. Ще кажете, че не е възможно човѣшка душа да влѣзе въ нѣкое куче напримѣръ, или въ нѣкоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядъкъ. Има кучета, които проявяватъ голѣмо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смѣло въ водата, да спаси давѣщия се. То не мисли за себе си, жертва се за човѣка. Куче ли е това? Въ кѫщичката на това куче може да живѣе временно човѣшка душа и да се проявява. Това сѫ въпроси, които днесь не ни интересуватъ. Сега отъ човѣка се иска да приложи волята си, да свърши добре работата, която му е дадена. Досега човѣкъ е поливалъ чуждитѣ цвѣтя, а не своитѣ. Време е вече да полива своитѣ цвѣтя. Като полѣе своитѣ цвѣтя и му остане свободно време, тогава да полива чуждитѣ. Ще кажете, че човѣкъ прави това отъ човѣколюбие. Вѣрно е това, но никой не може да обича ближния повече отъ себе си. Колкото обичашъ себе си, толкова най-много може да обичашъ ближния си. Любовьта къмъ себе си е мѣрка на нѣщата. Затова, работете върху ума си, да възприемате светлитѣ Божествени мисли. Освободете се отъ безпокойството, за да възприемате правилно Божественитѣ мисли и чувства. Безпокойството е прѫчка, която трѣбва да се премахне. Защо ще се смущавашъ отъ проявитѣ на хората? Че нѣкой билъ грубъ, невъзпитанъ, това е негова работа. Той пречи на себе си. Ти ще го търпишъ такъвъ, какъвто е. Богъ търпи всички и никого не сѫди. Той търпи и вълцитѣ, и мечкитѣ, и тигритѣ. Не само ги търпи, но имъ помага. Наблюдавалъ съмъ, какво правятъ чайкитѣ. Нѣкоя чайка се спуска къмъ водата да хване риба, но тя се изплъзва отъ погледа й. Десетки пѫти се спуска, дано хване една риба, но все не успѣва. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да й помогне Богъ. Следъ това пакъ се спуска къмъ водата, и този пѫть опитътъ й излиза сполучливъ. Ако това става съ чайката, колко повече Богъ помага на човѣка, който има съзнателно отношение къмъ Него. И човѣкъ трѣбва да търпи, да се моли и да очаква помощь. Молете се постоянно, безъ да се безпокоите. Чрезмѣрното безпокойство протрива кожата на човѣка. Ако триешъ само отвънъ кожата си, тя нѣма да стане толкова чиста, колкото ти искашъ. Добриятъ животъ чисти кожата и отвънъ, и отвѫтре. Ще каже нѣкой, че уповава на своя умъ и сърдце. Нѣма защо да уповавате на ума и на сърдцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мѫдрость и светлина, сърдцето си на влиянието на Божията Любовь и топлина и волята си – на Божията Сила. Не се занимавайте съ света и съ светскитѣ хора. Тѣ вървятъ по своя пѫть и работятъ добре и съ търпение. Преди години срѣщнахъ единъ светски човѣкъ, който разказваше, че изгубилъ всичкото си богатство, но вѣрва, че пакъ ще се съвземе. Каквото спечелилъ на младини, всичко изгубилъ. – Добъръ е Господъ! – казваше той. - Ще работя, ще подобря положението си. Той минаваше за светски човѣкъ, но се оставя на действието на Божественитѣ условия и върви напредъ, не се безпокои. Сега и на васъ казвамъ: Не се безпокойте ! Поставете ума си подъ действието на Божествената светлина, и сърдцето – подъ влиянието на Божествената топлина. И тогава, благодарете за всичко. Ако годината е неплодородна, благодарете и за това. Не казвайте, че следната година ще бѫде плодородна. Всѣка година носи своето благо, колкото и да е малко, или голѣмо то. Ако заболѣете, не тичайте веднага при лѣкарь. Спрете се въ себе си и започнете да се разговаряте съ заболелия органъ. Ако ви боли кракъ, рѫка, глава или стомахъ, поговорете си съ него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали съ него, не сте влизали въ положението му. Кой човѣкъ е спазилъ досега нужната обхода къмъ тѣлото си, както и къмъ отдѣлнитѣ удове? Кой е благодарилъ на клеткитѣ за работата, която ежеминутно вършатъ въ неговия организъмъ? Клеткитѣ сѫ разумни душички, съ специална работа. Благодарете за работата, която тѣ вършатъ. Виждате едно дърво, заровило главата си въ земята и съ години стои на едно мѣсто и работи, безъ роптаене и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човѣкъ да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днесь. Утре лошитѣ условия ще се замѣстятъ съ добри. Днесь хората воюватъ, но утре войната ще се свърши. Човѣкъ отваря войни, а Богъ носи миръ. Злото се измѣства съ добро, а не съ зло. И злото има нужда отъ добро. И най-опасниятъ звѣръ става тихъ и спокоенъ, като се нахрани. Въ случая, храната е доброто, което укротява злото въ звѣра. Сега е краятъ на вѣка, ликвидация съ смѣткитѣ на миналото. За да ликвидира правилно, човѣкъ трѣбва да има вѣра и упование, първо на Богъ, а после на хората. Вѣрата въ хората почива на користолюбие. Вѣрвашъ въ богатия, защото може да ти даде пари, да подобришъ положението си. Ако нищо не ти дава, вѣрата ти къмъ него ще отслабне. Истинската вѣра се проявява, преди да си получилъ нѣщо отъ човѣка. И най-свирепото животно, като го хранишъ, вѣрва въ тебе. Щомъ престанешъ да го хранишъ, вѣрата му изчезва. Ние търсимъ хора съ абсолютна вѣра и любовь, да знаятъ какъ да обичатъ. Все трѣбва да се намѣри учитель, да покаже на хората какъ да обичатъ. Любовьта се предава чрезъ учитель. Христосъ дойде на земята да научи хората да любятъ. „Ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие”. Изучавайте проявитѣ на децата. Изучавайте проявитѣ на слугитѣ и на господаритѣ. Изучавайте радостьта и скръбьта. Като знаете, какво представлява скръбьта и какво – радостьта, ще разбирате хората и нѣма да се чудите, защо нѣкога сѫ вѣсели, а нѣкога – сериозни и замислени. Натоварениятъ е винаги замисленъ и съсрѣдоточенъ, а разтоварениятъ – безгриженъ и веселъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да може самъ да се товари и разтоварва. Ако тръгвашъ на екскурзия, не вземай на гърба си повече товаръ, отколкото можешъ да носишъ. Важно е да носишъ любовьта въ себе си. Тогава, и съ малко хлѣбъ да тръгнешъ, нѣма да останешъ гладенъ. Сѫществата, които служатъ на Богъ, отдалечъ още предвиждатъ нуждитѣ ти и се притичатъ на помощь. Който носи Любовьта въ душата си, той се съобщава съ разумнитѣ сѫщества чрезъ радио, по вѫтрѣшенъ пѫть. Днесь параходитѣ се съобщаватъ съ сушата и съ други параходи чрезъ радио, телефони и други съобщителни срѣдства. Въ миналото не сѫществуваха такива срѣдства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощь не можѣше да стигне до тѣхъ. Дето е Любовьта, тамъ помощьта иде; дето нѣма Любовь, нѣма и помощь. Докато работитѣ ви не вървятъ, ще знаете, че действа законътъ на безлюбието. Щомъ работитѣ ви започнатъ да се оправятъ, тогава действа законътъ на Любовьта. И тъй, разчитайте на Любовьта, която действа вече въ света. Тя помага на хората, освобождава ги отъ противорѣчия, мѫчнотии и заблуждения. Всички питатъ кога ще се свърши войната. Днесь не мога да ви отговоря на този въпросъ. Ако бѣхте ме запитали преди 20 години, щѣхъ да ви отговоря точно. Сега всѣки отъ васъ е заинтересуванъ, поддържа извѣстна страна. Може да се предсказва само на хора, които не сѫ заинтересувани. Има единъ Божественъ законъ, който опредѣля точно нѣщата. Който живѣе по този законъ, може да опредѣли точно, колко души ще бѫдатъ убити въ една война, колко ще бѫдатъ ранени и колко ще се върнатъ здрави и живи. Ако всѣки куршумъ падаше на цѣльта си, живъ човѣкъ нѣмаше да остане на земята. Сега азъ не се интересувамъ кога ще се свърши войната, но искамъ да зная, кога ще престанатъ войнитѣ; кога хората ще се разбиратъ по миренъ начинъ. Какво се ползвате, ако знаете кога ще се свърши войната? Важно е, какво става днесь на земята. Отъ невидимия светъ идатъ възвишени сѫщества на земята, голѣми майстори, които знаятъ добре да присаждатъ. Всички хора ще бѫдатъ присадени съ новата присадка на Любовьта, поради което въ бѫдеще нѣма да се биятъ помежду си. Присадката на Любовьта ще тури край на войната. Отъ васъ се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израстѣ отново дивачка. Радвайте се, че светътъ ще бѫде присаденъ съ присадката на Любовьта. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е сто и едно на стотѣ. Дето се запази присадката, тамъ ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човѣкъ си остава такъвъ, какъвто е билъ по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение въ живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бѫде за цѣлото човѣчество. Присаждането е започнало вече. Днесь присаждатъ Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадятъ всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вѣчниятъ миръ на земята. Т. м. 12. Беседа отъ Учителя, държана на 5-ти септември, 1943 г., 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  10. Ани

    1943_09_05 Блаженствата

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Блаженствата Матѣя 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженстватa. Тя представлява само часть отъ това, което Христосъ е говорилъ. Добре щѣше да бѫде, ако имахме цѣлата беседа на Христосъ. Като се говори за блаженствата, нѣкои ги разбиратъ буквално. Въ сѫщность, тѣ криятъ въ себе си вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Който разглежда нѣщата материално, казва: Човѣкъ може да прави добро съ пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие въ материалното, това е все едно, да мислите, че въ буквитѣ се крие силата на словото. Много нѣща опредѣлятъ силата на словото, не само буквитѣ. Буквитѣ сѫ външенъ изразъ на словото. Както словото не е въ буквитѣ, така и доброто не се изразява въ даване на пари. Паритѣ сѫ азбука, външни знаци, чрезъ които се изразява само едната страна на нѣщата. Често се говори за сѣтивата, като средство за запознаване съ външния светъ. Значи, и сѣтивата сѫ особенъ родъ азбука. Петь сѣтива имаме, значи, разполагаме съ петь метода, чрезъ които се домогваме до петь различни света. Зрението ни запознава съ светлината, слухътъ – съ звука, обонянието – съ миризмитѣ, носътъ – съ вкуса, осезанието – съ различнитѣ промѣни на температурата. Всѣко сѣтиво е на мѣстото си. Следователно, страшно е, когато едно отъ сѣтивата се развали. Обаче, отъ всички сѣтива най-нуженъ за физическия светъ е вкусътъ. Когато вкусътъ се изгуби, човѣкъ престава да яде, а съ това заедно и животътъ му се прекратява. Ако човѣкъ изгуби зрѣнието или слуха си, все още може да живѣе. Изгуби ли вкуса, и животътъ му се изгубва. Много отъ съвременнитѣ хора се занимаватъ съ несѫществени работи, а пренебрѣгватъ сѫщественото. Тѣ разрѣшаватъ въпроса за яденето – какво да ядатъ и какъ да изкаратъ прехраната си, безъ да се интересуватъ за сѫщественото въ живота. Животнитѣ сѫ разрѣшили по-добре въпроса за храната отъ хората. Месояднитѣ се хранятъ съ месо, трѣвопаснитѣ – съ трѣва, птицитѣ – съ зърна, съ мушици. Само човѣкътъ се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожатъ. Ако хлѣбътъ имъ е недостатъченъ, или ако нѣма мазнини, захарь, тѣ се безпокоятъ, ставатъ недоволни и нещастни. Наистина, днесь липсватъ много нѣща – война има. Преди войната всичко бѣше въ изобилие, хората бѣха задоволени. Въпреки това, бѣха ли по-добри, отколкото сѫ днесь? Ако задоволите всички нужди на човѣка, ще стане ли толкова добъръ, колкото трѣбва? Вѣрно е, че храната прави човѣка добъръ, но не само физическата храна. Подъ „храна” разбираме онова, което човѣкъ възприема чрезъ ума, сърдцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърдцето – сърдечна, а за стомаха – физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърдцето и тѣлото си съ чиста, доброкачествена храна, той става добъръ, разуменъ човѣкъ. Казва се въ Писанието, че когато Мойсей извелъ евреитѣ отъ Египетъ, трѣбвало дълго време да се хранятъ съ манна – друга храна нѣмало въ пустинята. Тѣ събирали всѣки день манна, колкото за деня; само въ петъкъ събирали за два дена, и за сѫбота, защото сѫботата бѣше опредѣленъ день за Бога. Но, за да се осигурятъ, и презъ другитѣ дни тѣ събирали повече храна, отколкото имъ трѣбвало за деня. За неизпълнение на наредбитѣ, трѣбвало Мойсей да ги наказва. Тѣ често роптаели противъ манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали въ Египетъ. Не само евреитѣ, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземешъ хлѣбъ повече, отколкото трѣбва, но ще го хвърлишъ. Ако го оставишъ на влажно мѣсто, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живѣешъ съ 250 ÷ 300 гр. хлѣбъ, и то не чисто пшениченъ, но смѣсь отъ рѫжъ, царевица, соя и др. Сега разбрахте цѣната на хлѣба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболѣха се, изгубиха охота къмъ ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хлѣбъ, направенъ отъ различни брашна. Опасенъ и врѣденъ е, наистина, такъвъ хлѣбъ, но не по-малко опасности си причиняватъ хората, когато внасятъ въ своето вѣрую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правитѣ съ такова вѣрую? Или ще се откажете отъ него, или ще се принудите да го приемете. Въ края на краищата, стомахътъ ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трѣбва да бѫде чиста, доброкачествена и прясна. И тъй, давайте съотвѣтна храна на удоветѣ си, за да се развиватъ правилно. Очитѣ ще храните съ мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате отъ различнитѣ цвѣтове, както това правятъ и растенията. Въ това отношение, растенията знаятъ по-добре изкуството да разлагатъ светлината и да се ползватъ отъ цвѣтоветѣ й. Едни растения си правятъ червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако въ човѣшкия животъ преобладаваше червената светлина, хората щѣха да бѫдатъ войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвѣтъ, всички щѣха да бѫдатъ крайни индивидуалисти; всѣки ще мисли, че светътъ е създаденъ само за него. Ако преобладаваше жълтиятъ цвѣтъ умътъ щѣше да бѫде крайно развитъ. Дето умътъ на човѣка е много развитъ, страданията му сѫ голѣми. Ако преобладаваше синиятъ цвѣтъ, човѣкъ щѣше да се отличава съ чрезмѣрно развито религиозно чувство. Той щѣше да бѫде голѣмъ догматикъ: каквото каже той, или въ каквото вѣрва, думата му трѣбва да се изпълни. Неговото вѣрую е истинно и право. Какво се иска отъ човѣка? – Да си изработи правиленъ възгледъ за живота и за природата. Това се придобива чрезъ опитноститѣ въ живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове. Така се запознавате съ живота на древностьта и дохождате до сегашнитѣ времена. Съвременниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко, но най-много отъ това, което лично го засѣга. Той се интересува главно отъ хлѣба, отъ жилището, отъ облѣклото си и най-после отъ знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава съ различнитѣ народи. Добре е да знаешъ езици, да се запознаешъ съ добродетелитѣ на всѣки народъ. Но наредъ съ тѣхнитѣ добродетели ти ще изучавашъ и тѣхнитѣ слабости и недѫзи. Ако не знаешъ френски, или другъ чуждъ езикъ, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо нѣма да разберешъ. Каквито обидни думи и да ти казватъ, ти ще гледашъ спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикътъ на съвременнитѣ хора не е още пречистенъ. Много думи иматъ лошо значение. Тѣ не отговарятъ още на името „културни”, което се дава на нѣкои народи. Както източнитѣ, така и западнитѣ народи трѣбва да работятъ върху езика си, да го пречистятъ. Доказано е, че съвременнитѣ хора се спъватъ отъ външни нѣща. Тази е причината, дето даватъ криви тълкувания на думитѣ и ги изопачаватъ. Тѣ говорятъ за ада и влагатъ въ това понятие нечувани нѣща. Кой е билъ въ ада и се върналъ оттамъ, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъвъ е огъньтъ въ ада, за който се казва, че който попадне въ него, вѣчно гори? Въ обикновения огънь нѣщата се запалватъ и изгарятъ, а въ огъня на ада вѣчно горятъ. Казва се още, че въ ада ще има вѣчно скърцане съ зѫби. Единъ свещеникъ често казвалъ на слугата си: Стояне, вѣченъ огънь и мѫчение, вѣчно скърцане съ зѫби ни чака въ ада. Слугата погледналъ спокойно господаря си и казалъ: Азъ трѣбва да мисля за това, дѣдо попѣ. Ти нѣмашъ зѫби, нѣма защо да се безпокоишъ. За тебе не е страшно, ти нѣма съ какво да скърцашъ. Страшенъ е адътъ за онзи, който живѣе въ безлюбието. Който живѣе въ любовьта, не се страхува отъ ада и отъ вѣчния огънь. Човѣкъ се нуждае отъ светлина, която постоянно се усилва, но не отъ обикновената, механическа светлина. Като попадне въ червения цвѣтъ на живата светлина, човѣкъ става активенъ. Тя е носителка на живота. Докато е подъ влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и животъ. Щомъ светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвѣтъ въ човѣка, толкова повече се увеличаватъ болеститѣ въ него. Жълтиятъ цвѣтъ на светлината оказва влияние върху човѣшкия умъ. Намаляването на този цвѣтъ предизвиква тъмнина въ ума, неразбиране на нѣщата и противорѣчия. Синиятъ цвѣтъ влияе върху духовното начало въ човѣка. Той събужда въ него любовь къмъ Бога и опредѣля отношенията му къмъ Божественитѣ прояви. Следователно, безъ червения цвѣтъ човѣкъ не може да придобие живота; безъ жълтия цвѣтъ не може да бѫде уменъ; безъ синия цвѣтъ не може да бѫде религиозенъ или духовенъ. Всѣка дума носи извѣстенъ цвѣтъ. Кажешъ ли на болния една дума, която съдържа червения цвѣтъ, той ще оздравѣе; кажешъ ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвѣтъ, той ще поумнѣе; кажешъ ли на нерелигиозния дума съ синъ цвѣтъ, той ще стане религиозенъ. Често чувате да се говори, че трѣбва да живѣете добре, да бѫдете умни, да вѣрвате въ Бога, но нито животътъ ви става по-добъръ, нито разумностьта ви се увеличава, нито ставате вѣрващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думитѣ, които изговаряте, не съдържатъ съотвѣтнитѣ цвѣтове. Какво правятъ религиознитѣ хора? Тѣ четатъ Библията, Евангелието, безъ да разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Тѣ не могатъ да възприематъ цвѣтоветѣ на думитѣ, които четатъ. Щомъ не възприематъ цвѣтоветѣ имъ, думитѣ оставатъ неразбрани. Сега и вие четете пета глава отъ Матѣя за блаженствата, безъ да възприемате светлината, която тѣ съдържатъ. Деветьтѣ блаженства представятъ девѣть метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човѣшкия умъ, сърдцето и душата. Говори се за нищия духомъ. Какво може да постигне нищиятъ духомъ? Той е въ състояние да превърне нисшата, необработена материя въ висша. Дайте на нищия духомъ непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готовъ платъ да си шиятъ дрехи. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ. – Кой човѣкъ наричаме кротъкъ? – Който има добра обхода съ себе си и съ своитѣ ближни. Той не влиза въ стълкновение съ никого. Ще кажете, че кроткиятъ човѣкъ не прави зло. Не е въпросъ да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържатъ отъ злото, но и добро не правятъ. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е въ Писанието, че Богъ забрани на човѣка да яде отъ дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първитѣ човѣци ядоха отъ това дърво. И до днесь още хората ядатъ отъ забраненото дърво и продължаватъ да правятъ зло: крадатъ, убиватъ, лъжатъ. Ще откраднешъ хлѣбъ или пари отъ касата и ще ги задържишъ за себе си. Хлѣбътъ ще мухляса, паритѣ ще останатъ безъ обръщение и, въ края на краищата, ти си направилъ зло. Защо не опечешъ хлѣбъ и, докато е пресенъ още, не дадешъ на ближния си да хапне отъ него? Защо не извадишъ пари отъ касата си и да дадешъ на ближния си да си услужи съ тѣхъ? Това е най-малкото добро, което можешъ да направишъ. „Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване” подразбира отношение. Да познавашъ, какви сѫ твоитѣ права и задължения къмъ кѫщата ти, това е законъ за собственость. Имашъ кѫща, която можешъ да владѣешъ само чрезъ крѣпостенъ актъ. За да познавашъ единъ езикъ, трѣбва да го говоришъ. Като говоришъ френски или нѣмски, напримѣръ, ти познавашъ едновременно и добритѣ, и лошитѣ му качества. Всѣко нѣщо има две страни: добра и лоша. Следователно, и сѫществата отъ духовния светъ биватъ добри и лоши. Добритѣ сѫщества правятъ добро на хората, а лошитѣ имъ причиняватъ пакости. Добритѣ сѫщества създадоха добритѣ мисли, чувства и постѫпки; тѣ създадоха добритѣ и полезни растения и животни, за да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Лошитѣ сѫщества създадоха лошитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ създадоха врѣднитѣ растения и животни, да пакостятъ на хората. Това, което осакатява и изопачава човѣшкия умъ, сърдце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърдцето и волята, е добро, Ако не можешъ да различавашъ доброто отъ злото, ти нѣмашъ никакво знание. Отдалечаването на човѣка отъ Бога е зло. Приближаването му къмъ Бога е добро. Това сѫ два процеса, които се извършватъ постепенно, а не изведнъжъ. Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ сѣверния човѣкъ въ тропическитѣ мѣста? Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ човѣка отъ топлитѣ мѣста на сѣверния полюсъ? И едното, и другото трѣбва да става постепенно. Стане ли изведнъжъ, и двамата ще умратъ. Не е лесно да свикне човѣкъ на голѣма горѣщина, или на голѣмъ студъ. Не е лесно да стане човѣкъ духовенъ, уменъ или добъръ. Не е лесно да разбира, дали една мисъль е добра, или лоша. За да разберешъ нѣщо, трѣбва да познавашъ неговитѣ качества. За да различавашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, като добри или лоши, трѣбва да познавашъ тѣхнитѣ качества. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно”. (3 ст.). Подъ „царство небесно” се разбиратъ всички благоприятни условия, при които човѣкъ може да постигне, каквото пожелае. Въ този смисълъ, царетѣ трѣбва да бѫдатъ нищи духомъ, защото разполагатъ съ благоприятни условия. Значи, тѣхно е царството небесно. „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ”. (4 ст.). Който иска да се утѣши, трѣбва да бѫде нажаленъ. Това е първото условие. Утѣхата е проява на Божията Любовь. Следователно, не можешъ да бѫдешъ утѣшенъ, докато не тѣ обичатъ. Може ли да тѣ утѣши онзи, който не тѣ обича? Страшно е положението на човѣка, когото не обичатъ. Той минава презъ голѣми страдания. Като обичате нѣкого, давате му най-хубавитѣ нѣща. Ако не го обичате, давате му най-лошитѣ работи. На онзи, когото обичате, давате голѣмо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убѣждавате, че като влѣзе въ васъ, то се повдига: отъ четириного животно минава въ двуного. Съ това искате да кажете, че давате сто на сто отъ себе си за агнето. Въ сѫщность, агнето дава нѣщо отъ себе си, а не вие. Единъ турчинъ отишълъ при единъ банкеръ да му иска 200 лири на заемъ. За да се домогне до заема, той казалъ на банкера: Готовъ съмъ да платя 100 % лихва, само да ми услужишъ. Банкерътъ се съгласилъ и далъ 200 лири на турчина. Следъ шесть мѣсеца длъжникътъ донесълъ сто лири лихва на кредитора си и го запиталъ: Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ съмъ, но кога ще платишъ майката на паритѣ? – Остави тази работа. Вземи сега лихвитѣ на паритѣ, а за майката не мисли. Следъ като далъ сто лири срѣщу дълга си, той не се явилъ вече предъ банкера. Мнозина постѫпватъ като този турчинъ. Тѣ се молятъ на Бога да имъ даде знание, мѫдрость, за да дадатъ и тѣ нѣщо на хората. Тѣ искатъ да се покажатъ добри, но така не се прави добро. Да направишъ добро на ближния си, това значи, да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Ако искашъ да дадешъ плодъ на човѣка, не купувай отъ пазара, но му откѫсни отъ дървото, което самъ си посадилъ. Давай отъ плодоветѣ на своя трудъ, на своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако искашъ да утѣшишъ нажаления, не му цитирай стихове.отъ Евангелието, но посади въ земята мисъльта, която искашъ да му кажешъ, и, когато порастѣ и даде плодъ, предложи му да си хапне. Това значи, да давашъ на ближния си отъ доброто, което носишъ въ себе си. Какъ ще предадешъ вѣра на човѣка, ако самъ я нѣмашъ? Какъ ще направишъ човѣка кротъкъ, ако самъ нѣмашъ кротость? Какъ ще обяснишъ безкористието? Нищиятъ духомъ е абсолютно безкористенъ. „Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ”. (7 ст.). Какъ ще проявишъ милосѫрдието, ако самъ не си милосърденъ? Милосърдниятъ слиза до нивото, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намѣрите между бѣднитѣ, страдащитѣ, болнитѣ. Достатъчно е да отидете въ единъ отъ крайнитѣ квартали на Лондонъ и Ню Йоркъ, да опитате, доколко сте милосърдни. Тамъ ще срѣщнете множество момчета и момичета, които не знаятъ майка си и баща си; тѣ се намиратъ въ крайна мизерия: боси, окѫсани, гладни, бездомници. Ако тукъ не се трогне сърдцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минешъ отъ единия край на този кварталъ до другия, трѣбва да има стражарь да тѣ пази. Жалко е положението на тѣзи хора. Мизерията е изопачила човѣшкия образъ въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ си, човѣкъ дохожда до сѫщитѣ състояния, въ които се намиратъ жителитѣ на крайнитѣ квартали въ голѣмитѣ столици. Като не обичате нѣкого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайноститѣ, въ които човѣкъ изпада? – Връзката му съ два различни света. Докато не познава и двата света и не различава проявитѣ имъ, човѣкъ всѣкога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикътъ получава вода или нѣкое експлозивно вещество, така не е все едно, съ кой светъ ще се свърже човѣкъ: съ възвишения, или съ нисшия. Нѣкои думи, съ които си служатъ хората, иматъ свойствата на водата – чистятъ, освежаватъ, възрастватъ; други думи сѫ подобни на азотната киселина: дето паднатъ, всичко изгарятъ. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своитѣ ближни, служете си съ думи, които приличатъ на водата, а не съ такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря. Всѣко нѣщо, което разваля добритѣ. мисли, чувства и постѫпки, е азотна киселина. Подъ азотна киселина окултиститѣ разбиратъ човѣкъ, крайно самостоятеленъ, гордъ. Значи, гордостьта се дължи на присѫствието на азота въ човѣшкия организъмъ. Като елементъ, азотътъ е крайно инертенъ, неактивенъ, не влиза лесно въ съединение съ другитѣ елементи. Обаче, съедини ли се съ водорода и кислорода, той образува азотна киселина и става активенъ и опасенъ. Поотдѣлно водородътъ и кислородътъ не сѫ опасни елементи, но заедно съ азота тѣ образуватъ силната и разяждаща азотна киселина. Глицѣринътъ е безврѣдно съединение. Внесе ли се въ него азотъ, получава се нитроглицѣринъ – силенъ експлозивъ. Отъ него приготвятъ динамита. Първи, които откриха експлозивнитѣ вещества, сѫ падналитѣ ангели. Тѣ живѣятъ между хората, дето и до днесь правятъ най-страшнитѣ експлозиви Често се проповѣдва на хората да приложатъ любовьта, като цѣръ противъ експлозивитѣ. Всички болести, недѫзи, скърби се лѣкуватъ съ любовьта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовьта – назидава. Знание безъ любовь носи нещастие; знание съ любовь носи благословение. Животъ, въ който гордостьта се проявява, носи нещастие; животъ, роденъ отъ любовьта, носи щастие. Който търси щастие безъ любовь, той е на кривъ пѫть. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ живѣятъ въ безлюбие. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ сѫ нещастни. Ако не знаешъ, какъ да възприемешъ любовьта и какъ да я предадешъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Да възприемешъ любовьта за себе си и да я запазишъ чиста, както излиза отъ Бога, това наричаме „любовь”. Да предадешъ любовьта на ближнитѣ си така чиста, както си я приелъ, това наричаме „обичь”. Ако при приемането и предаването на любовьта внесешъ извѣстна нечистота въ нея, ти се натъквашъ на нещастия. Обаче, ако и въ двата случая я запазишъ чиста, както си я приелъ, ти се ползвашъ отъ Божието благословение. Днесь всички хора очакватъ мира. Какъ ще дойде мирътъ? Защо се биятъ и каратъ хората? Защо водятъ войни? – За материални блага. Всички народи искатъ да спечелятъ повече земя, да станатъ богати. Вѣчниятъ миръ ще дойде, когато хората се научатъ да възприематъ и предаватъ любовьта така чиста, както сѫ я приели отъ Бога. Мирътъ ще дойде, когато слугитѣ изпълняватъ заповѣдитѣ на господаря си така, както сѫ ги получили. Ако господарьтъ даде на слугата си десеть хиляди лева да ги разпредѣли между бѣдни, и слугата задържи половината отъ паритѣ за себе си, мирътъ нѣма да дойде. Слугитѣ трѣбва точно да изпълняватъ заповѣдитѣ на господаритѣ си. И господаритѣ трѣбва точно да изпълняватъ волята на Бога, своя Отецъ. Тогава думитѣ на Христа „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”, придобиватъ смисълъ. И тъй, изучавайте блаженствата, като вѫтрешни процеси. Чрезъ тѣхъ ще научите доброто, което се проявява вънъ отъ васъ и вѫтрѣ въ васъ. Чрезъ блаженствата човѣкъ се пречиства и подготвя за възприемане на любовьта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовьта. Блажени сте, ако вършитѣ Божията воля. Който върши Божията воля, той е житель на София, т. е. житель на света, дето царува мѫдростьта. София е мѣсто на мѫдростьта. Който не върши Божията воля, той е вънъ отъ София, вънъ отъ мѫдростьта, въ провинцията. Напуснете провинцията и влѣзте въ София, въ света на мѫдростьта, да изпълнитѣ Божията воля съ любовь. Това значи, да бѫде човѣкъ добъръ. Истински добъръ е онзи, който нѣма нито едно престѫпление въ миналия и сегашния си животъ. Следователно, ако имашъ само едно петно въ миналото си, непремѣнно трѣбва да го изчистишъ. Като изправяшъ сегашния си животъ, ти оправяшъ и миналия. Докато не изправишъ миналия си животъ, не можешъ да бѫдешъ добъръ. Изправѣнето на живота ви има отношение къмъ любовьта. Само любовьта е въ сила да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Да вѣрваме въ Бога, Който ни учи, какъ да изправяме погрѣшкитѣ на миналото и какъ да живѣемъ въ настоящето. 11. Беседа отъ Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣва.
  11. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Проявенъ и непроявенъ Въ съвременнитѣ училища по химия се изучаватъ различни химически елементи, но не се запитватъ, какъ се отразява, напримѣръ, на човѣшкия организъмъ присѫствието на по-голѣмо или по-малко количество водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ. Сѫщо така се изучаватъ различни разтвори и смѣси, Питамъ: Какъвъ е вкусътъ на смѣсь отъ захарь и соль? – Неприятенъ. Ако употрѣбите нѣкѫде захарь вмѣсто соль и обратно, соль вмѣсто захарь, пакъ ще имате неприятенъ вкусъ. Напримѣръ, не е приятно да пиете кафе съ соль. Безъ да искате, ще се мръщите. Какво е действието на сольта и на захарьта върху тѣлата? Отъ една страна сольта запича, сгѫстява, втвърдява нѣщата, а отъ друга страна спира растенето имъ; захарьта ги разширява. Има идеи, които действува върху човѣшкия умъ или като сольта, или като захарьта. Първитѣ сгѫстяватъ, втвърдяватъ, запичатъ и ограничаватъ процеситѣ, а вторитѣ ги разширяватъ. Това сѫ. процеси, които ставатъ въ неорганическия, органическия и психическия светъ. Отъ гледище на тритѣ света различаваме три вида свойства на единъ и сѫщъ елементъ. Напримѣръ, водородътъ, който влиза въ растенията, се различава отъ водорода въ животнитѣ; водородътъ, който влиза въ животинското царство, се различава отъ водорода въ хората. Даже и въ хората водородътъ се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдатель сѫществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава съ тѣзи въпроси, но бѫдещата ще ги изучава. Като се говори за сольта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгѫстява, втвърдява, запича и ограничава нѣщата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно въ умствения и сърдечния светъ – тя обединява мислитѣ и чувствата. За тази соль е казано въ Писанието: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се навънъ”. Стремете се къмъ психическата соль, която обединява нѣщата. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ светъ, дето нѣщата привидно сѫ разхвърляни, както звѣздитѣ и планетитѣ въ пространството. На пръвъ погледъ изглежда, че между звѣздитѣ, планетитѣ, островитѣ, хората има празни пространства, които ги отдалечаватъ едни отъ други, правятъ ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. Въ природата не сѫществуватъ празни пространства. Всичко е изпълнено съ особена, рѣдка материя, невидима за обикновеното око. Небеснитѣ тѣла се движатъ въ етера, който отъ гледище на духовния светъ представя водна среда. Отъ сѫщото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава презъ етера, както и твърдитѣ тѣла. И хората сѫ свързани помежду си съ нѣщо невидимо, което оказва извѣстно влияние върху тѣхъ. Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияятъ. Разговаряшъ се съ единъ човѣкъ, външно красивъ, добре облѣченъ, но нѣщо неприятно излиза отъ него. Говоришъ съ него, но искашъ по-скоро да се отдалечишъ. Слушашъ единъ цигуларь, който не ти е приятенъ. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искашъ да го напуснешъ. – Защо? – Защото излѫчва нѣщо неприятно отъ себе си. Нѣкой е гнѣвенъ, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човѣкъ излѫчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окрѫжаващитѣ. Достатъчно е да се докоснете съ тритѣ си пръста до този центъръ, за да успокоите разгнѣвения. – Кѫде е този центъръ? – Питайте децата. Когато майката се разгнѣви и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гнѣвната енергия на майка си, и тя се успокоява. Задъ ушитѣ на човѣка има единъ центъръ, на който се събира повече енергия, отколкото трѣбва. Той започва да се дразни, сърди се, готовъ е да се кара съ всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава отъ гнѣва си. Тя е особенъ родъ електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухитѣ лѣтно време, когато въ атмосферата има голѣмо количество електричество. То се събира на хоботчетата имъ, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухитѣ хапятъ много и се освобождаватъ отъ излишното електричество, Между електричеството на човѣка и това на мухата става обмѣна. Мухата се освобождава, а човѣкъ започва да се дразни. За да не изпадате въ състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начинъ да се справите съ излишната енергия около ушити си. Започнете да рѣжете дърва съ трионъ или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – петь пѫти. Важно е да намѣрите начинъ да превърнете енергията на гнѣва въ работа. Човѣкъ представя вѫзелъ отъ различни сили, които произвеждатъ различни състояния и настроения въ него. Тѣзи сили причиняватъ извѣстни движения. Тази е причината, дето човѣкъ не е спокоенъ. Виждате го нѣкога да се почесва по главата, по рѫката, по крака, по колѣното. Като се почесва, той прави движения, които сѫ осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по рѫката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намѣри причината за всѣко свое действие. Всѣко движение, всѣко трепване на тѣлото, или на нѣкой отъ неговитѣ удове, представя азбука, съ която човѣкъ си служи, съзнателно или несъзнателно. Безъ движения нищо не се постига, но тѣ трѣбва да бѫдатъ естествени. Какво движение ще направишъ, когато искашъ да откѫснешъ единъ плодъ? Първо ще се приближишъ до дървото и ще проточишъ рѫката си. Ако си далечъ отъ дървото и проточишъ рѫката си, движението ще бѫде безсмислено. Приближи се къмъ дървото, погледни нагоре и проточи рѫката си. Това движение ще бѫде на мѣсто. Когато давате нѣщо на човѣкъ, когото не обичате, правите такова движение, въ което се чете небрѣжность. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение съ рѫката си. Човѣкъ е динамо, отъ което изтичатъ различни сили. При всѣко огъване на рѫката, на крака, силитѣ, които изтичатъ, биватъ хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се къмъ хармонични движения. Тѣ произтичатъ отъ любовьта, която свива и разпуща правилно мускулитѣ. Ако искате да си починѣте, отпуснете рѫцетѣ си настрана, въ спокойно състояние на мускулитѣ. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото въ човѣка. Сега всички хора се оплакватъ отъ нервность. Тѣ не подозиратъ, че тѣхната нервность се дължи на невѣжеството имъ. Тѣ не знаятъ, какъ да почиватъ. Нѣкой седне на столъ, наведе се надолу и мисли, че си почива. Другъ ходи изъ стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починешъ на столъ, но трѣбва да отпуснешъ всичкитѣ си мускули, да се облѣгнешъ спокойно на стола. Може и съ ходене да си починешъ, но трѣбва да ходишъ ритмично. Да си почивашъ, това значи, да канализирашъ силитѣ на своя организъмъ така, че да протичатъ хармонично, плавно, безъ насилие и напрежение. Така може да се възпитаватъ и децата, и възрастнитѣ. Впрегни енергиитѣ си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправишъ себе си. А що се отнася до оправѣне на света, това не е твоя работа. Светътъ е оправенъ, нѣма защо човѣкъ да го оправя. Който е създалъ света, Той има грижа за него. Да мислите, че светътъ може да се оправи вънъ отъ хората, това е механическо разбиране на въпроса. Богъ работи чрезъ разумното сърдце на човѣка, чрезъ светлия му умъ, чрезъ неговата съзнателна душа и възвишенъ духъ. Щомъ е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрезъ тѣхъ преустройва и света. Нѣкой иска да стане щедъръ, да се освободи отъ скѫперничеството. Той търси начинъ да превърне скѫперничеството въ щедрость. – Какъ може да постигне това? – Чрезъ писане. Който е скѫперникъ, да прави опити да пише едро. Всѣка буква да бѫде едро написана. Ако нѣкой е крайно разточителенъ, да пише ситни букви. Така човѣкъ може да въздействува на характера си. Отъ значение е буквитѣ да бѫдатъ свързани, а не разпилени. Който свързва буквитѣ въ думитѣ, той има творчески характеръ; мислитѣ му сѫ непреривни, а не разхвърляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркътъ оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трѣбва да се обръща голѣмо внимание на почерка. Мнозина страдатъ отъ еднообразие въ живота, което има отношение къмъ миналото. Разнообразието е въ бѫдещето. Въ миналото се криятъ погрѣшкитѣ на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бѫдещето крие условия и възможности за изправѣне на погрѣшкитѣ. Като се говори за погрѣшки, имаме предвидъ животинското естество на човѣка, което не мисли. Който не мисли, той грѣши. Следователно, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ на животното; ангелитѣ изправятъ погрѣшкитѣ на човѣка. Ако синътъ върви по линията на бащата, лесно изправя неговитѣ погрѣшки. Понеже синътъ представя бѫдещето, а бащата – миналото, казваме, че бѫдещето изправя погрѣшкитѣ на миналото. Единъ младежъ казвалъ: Азъ не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е проповѣдвалъ върху въздържането, но самъ се отказахъ да пия. – Защо? – Защото баща ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растѣше въ мене отвращение къмъ спиртнитѣ питиета. Това, което виждахъ отъ баща си, ме направи голѣмъ трезвеникъ и въздържатель. Освѣнъ това, бездействието на баща ми внасяше въ мене голѣмо желание за работа. Значи, слабостьта на бащата направи сина работливъ и способенъ. Затова, като се натъкнете на нѣкаква погрѣшка въ себе си, не се мѫчете да я изправите, но турете я на работа. Какъ ще изправите кривата линия? Тя всѣкога ще си остане крива, но може да се тури нѣкѫде на работа, да се ползвате отъ нея. Предъ единъ знаменитъ художникъ начертали нѣколко счупени, криви и прави линии, да видятъ, какво може да направи отъ тѣхъ. Той погледналъ, усмихналъ се и започналъ да рисува. Следъ нѣколко минути на хартията имало красива фигура, съставена отъ линиитѣ, които му били дадени. Той поставилъ всѣка линия на своето мѣсто така, че образувалъ красива, хармонична фигура. Майсторътъ знае кѫде да поставя линиитѣ и какъ да ги съчетава. Какво представятъ кривитѣ и счупенитѣ линии въ живота? – Погрѣшкитѣ на хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде художникъ, да знае, кѫде и какъ да поставя погрѣшкитѣ си, да изработи отъ тѣхъ нѣщо красиво и хармонично. Причината за нѣкои погрѣшки се крие въ налѣгането на въздуха; други погрѣшки се дължатъ на недостатъчното количество вода въ организма. Липсата на вода въ организма прави човѣка нервенъ, сухъ. Той започва да се дразни, става рѣзъкъ и готовъ да се сърди и кара съ всички. Така той нарушава своя вѫтрѣшенъ миръ и прави погрѣшки. – Какъ може да се въздействува на нервностьта? – Чрезъ гореща вода. Вземете чаша гореща, врѣла вода и пийте лъжичка по лъжичка. Презъ това време наблюдавайте, следъ коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цѣлата чаша и следъ това да се смѣни състоянието ви. Ако нѣмате гореща вода, може да направите опита и съ студена вода. Оставите ли се на течението на гнѣва, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате въ работа, вие сте спечелили нѣщо цѣнно. Не е лошо, че се гнѣви човѣкъ; лошо е, когато не използва енергията на гнѣва. Понѣкога, въ гнѣвно състояние, човѣкъ върши повече работа, отколкото въ спокойно, тихо състояние. Въ първия случай, той е активенъ, има импулсъ за работа. Въ втория случай, той е пасивенъ и нѣма разположение за работа. Активниятъ е очарованъ отъ живота; пасивниятъ е разочарованъ. Това е естествено положение на нѣщата. Когато единъ се очарова, другъ непремѣнно ще се разочарова. Двама студенти се явяватъ на конкурсъ за една и сѫща стипендия: единиятъ получава стипендията и се очарова; другиятъ нищо не получава и се разочарова. Първиятъ печели – очарованъ е; вториятъ губи – разочарованъ е. При това, колкото по-голѣма е загубата, толкова по-голѣмо е разочарованието; колкото по-голѣма е печалбата, толкова по-голѣмо е очарованието. Децата се очароватъ отъ малко. Дайте единъ левъ на детето, за да видите радостьта и очарованието му. На възрастния трѣбва да дадете много пари, за да се очарова. За да не се разочаровате, дръжте въ ума си мисъльта, че сте богати. Богатството на цѣлата земя е ваше богатство. Защо да не мислите така? Богатството на всѣки човѣкъ е заровено нѣкѫде въ земята. Той трѣбва да знае, кѫде е богатството му, и да отиде самъ да го разкопае. Нѣкои благородни метали – злато, сребро, платина сѫ заровени въ човѣка; много вѫглища, руди има въ неговата почва; цѣнни сили и енергии се криятъ въ дълбочината на неговата душа. Той трѣбва да намѣри това богатство, да го изрови и обработи. Единъ американецъ, земедѣлецъ, намѣрилъ една голѣма плоча въ една отъ своитѣ ниви. Като обработвалъ нивата си, рѣшилъ да махне плочата, защото заемала голѣмо пространство. Като я вдигналъ, оказало се, че подъ нея почвата била най-добра и богата. – Какво показва това? – Че и подъ камѣнистата почва на вашето естество се крие нѣщо добро, благородно и богато. Вдигнете плочата и обработвайте доброто, което се крие подъ нея. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия и възможности за обработване на грубата почва. Напримѣръ, нѣкой се оплаква отъ свой колѣга, че го преследва. – Какво трѣбва да направи, за да смекчи лошото влияние на колѣгата си? – Да постави единъ свой приятель между себе си и него. Ако не успѣе, да постави двама, трима, най-много шесть души съ добри влияния. Тѣ ще трансформиратъ грубитѣ трептения на неговия неприятель и ще настане примиряване. Ако колѣгата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между васъ и него човѣкъ съ крѫгло лице и кѫси, въздебели пръсти. Сприхавитѣ хора изразходватъ много енергия. Тѣ сѫ като попивателна хартия. Всичко възприематъ, поради което лесно се цапатъ, и сами си отварятъ много работа. Когато трѣбва да проявите доброто, дружете съ сприхави хора. Тѣ сѫ крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагатъ. Когато предстои да кажете нѣкоя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагатъ нѣщата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявитѣ на хората и се ползвайте отъ доброто, което носятъ въ себе си. Отъ всѣки човѣкъ можете да научите нѣщо. И тъй, ако сте учитель, научѣте се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при васъ единъ ученикъ и се оплаква, че му взели единъ левъ. Не бързайте да търсите виновника и да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, азъ ти давамъ единъ левъ, който другарьтъ ти взелъ. Този методъ ще подействува добре върху онзи, който взелъ безъ позволение нѣщо отъ другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напразно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новитѣ методи при възпитанието и самовъзпитанието. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, не казвай, че е лошъ, но кажи: Този човѣкъ не е проявенъ още, не е проявилъ доброто въ себе си. И за себе си не казвай, че си лошъ, но кажи, че не си проявенъ. Ако си добъръ, кажи, че си проявенъ вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошитѣ прояви, кажете, че не сте още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останатъ въ ума ви думитѣ: „проявенъ” по отношение на доброто и „непроявенъ” по отношение на злото. Кога се проявяватъ нѣщата: презъ деня, или вечерь? Презъ деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява презъ деня, е добро. Слънцето грѣе презъ деня, растенията цъвтятъ, връзватъ плодъ, и плодътъ узрѣва пакъ презъ деня. Събраната енергия презъ деня се обработва вечерь, а презъ деня се проявява. Въ заключение, казвамъ: Злото е непроявенъ процесъ, а доброто – проявенъ. Следователно, за да не си пакоститѣ сами, служете си съ думитѣ „проявенъ и непроявенъ”, вмѣсто съ думитѣ „добъръ и лошъ”. Не казвай, че си нервенъ, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щомъ се успокоишъ, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направишъ една погрѣшка, кажи: Натоварихъ се. Щомъ изправишъ погрѣшката си, кажи: Разтоварихъ се. Не си служете съ думи, които обрѣменяватъ мозъчнитѣ центровѣ. Не мисли за доброто и злото, защото никога нѣма да ги разрешишъ.– Какво представя злото? – Зеленъ, недозрялъ плодъ. – Доброто? – Зрялъ плодъ. Злото е горчивото въ живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгѫстява, ограничава човѣка, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човѣшкия животъ, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комаръ, благодарете. Ако не бѣше ви ухапалъ комаръ, можѣше змия да ви ухапе. Кое отъ дветѣ е по-добро? Прилагайте новитѣ методи въ живота си, за да вървите въ правия пѫть. Това значи, да не мислите за лошото и злото въ света, но да го превръщате въ добро. Заместете злото съ непроявенитѣ сили, а доброто – съ проявенитѣ, и всѣкога ще следвате правия и красивъ пѫть. 10. Беседа отъ Учителя, държана на 3 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  12. Ани

    1943_09_01 Номеръ първи

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Номеръ първи Съвременнитѣ хора изпадатъ въ трудни положения на живота си и тогава не знаятъ, какво да правятъ. Напримѣръ, като нѣма хлѣбъ, гладниятъ не знае, какво да прави. Щомъ намѣри хлѣбъ, той знае вече, какво да прави. Като е жаденъ, човѣкъ пакъ не знае, какво да прави. Щомъ задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човѣкъ. Каквито и да сѫ убѣжденията на хората, въ затруднения тѣ си приличатъ. И еднитѣ, и другитѣ говорятъ за реалностьта на нѣщата, безъ да я познаватъ. Тѣ я изучаватъ чрезъ отражение, поради което иматъ малко опитности за нея. Красивъ и великъ е реалниятъ животъ, но мѫчно се дохожда до него. Представете си, че ви се дава случай да искате нѣщо сѫществено отъ разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хлѣбъ, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво, и той самъ не знае. Ако си пѫпка, ще желаешъ да се разпукнешъ; ако си разпукана пѫпка, ще желаешъ да цъвнешъ; ако си цъвналъ цвѣтъ, ще желаешъ да вържешъ, плодъ да станешъ; ако си плодъ, ще желаешъ да узрѣешъ и да тѣ сложатъ на трапезата на нѣкой виденъ човѣкъ, той да тѣ приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всѣки плодъ иска да го приемете добре. Ако го поглеждате съ любовь, ще го приемете съ любовь. По вашата обхода къмъ него, плодътъ познава обичате ли го, или не. Мнозина ядатъ плодове, безъ да подозиратъ, че и тѣ чувствуватъ любовьта. Ще кажете, че това не е вѣрно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате. Важно е, че всички живи сѫщества се стремятъ къмъ любовьта, поради което иматъ извѣстно отношение къмъ нея. Вълкътъ напада овцата и я изяжда. Овцата блѣе жално, иска да се освободи, страда, но вълкътъ не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувства болки, но познава и любовьта на всички, които се приближаватъ къмъ нея. Вълкътъ мисли само за себе си, затова не влиза въ положението на овцата. Той си казва: За мене е важно азъ да съмъ доволенъ; какво е положението на другитѣ, не се интересувамъ. И хората биватъ доволни и недоволни отъ живота си. Ако сѫ доволни, тѣ не чувстватъ нужда да изкажатъ доволството си; ако сѫ недоволни, търсятъ нѣкого, да изкажатъ недоволството си, да се освободятъ отъ него. И да се освободишъ отъ недоволството си, това е временно. На другия день пакъ ще бѫдешъ недоволенъ отъ нѣщо. Искашъ да отидешъ на разходка, но времето е облачно, студено, не ти позволява да посѣтишъ планината. Ти се сърдишъ на времето, защото не е продължило още день-два ясно, слънчево, да направишъ разходката си. Защо си недоволенъ отъ облачното време, и ти не знаешъ. Ако си дадешъ отчетъ, ще разберешъ, че причината на недоволството се крие въ облацитѣ. Като се наслояватъ на небето, тѣ отнематъ светлината и топлината, нуждни за човѣшкия организъмъ. Отсѫствието на топлината и на светлината, именно, създаватъ голѣмото недоволство. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, че нѣма достатъчно храна, да задоволи глада си. Нѣкога е недоволенъ, че преялъ. Изобщо, мѫчно може да се угоди на човѣка, да бѫде доволенъ. Недоволството, неразположението сѫ стари нѣща. Ние се занимаваме съ новитѣ, вѣчнитѣ истини, които никога не губятъ смисъла си. Напримѣръ, вѣчна истина е, че една мисъль, едно чувство или една постѫпка никога не се повтарятъ. Никога не може да се постѫпи два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Каже ли нѣкой, че много пѫти е любилъ, той не говори истината. Само веднъжъ можешъ да любишъ. Това, което наричашъ любовь, въ сѫщность е чувстване, разположение, настроение и т. н. Дойдешъ ли до любовьта, тя се проявява само веднъжъ. При това, любовьта е единна, цѣлостна и недѣлима. Великото, красивото се заключава въ малкитѣ работи. Следователно, достатъчно е да хапнешъ малко хлѣбъ, да пиешъ две–три глътки вода, да кажешъ две думи на нѣкого, но всичко това да е проникнато отъ любовь. Малки нѣща сѫ тѣ, но любовьта взима участие въ тѣхъ. Каквото направишъ съ любовь, съ години го помнишъ. Не само че го помнишъ, но приятно ти е да говоришъ за него. Често се говори за приятни и неприятни нѣща въ живота. Кое е по-приятно на човѣка: Да печели, или да губи; да се качва на планината, или да слиза? Това зависи отъ състоянието, въ което се намира човѣкъ. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява извѣстни мѫчнотии. Така той разрѣшава опредѣлена задача. Обаче, ако има работа, която трѣбва да свърши въ кратко време, за него е по-добре да слиза отъ планината. Той казва: Имамъ дългове, трѣбва да ги платя. Искамъ по-скоро да слѣза, да намѣря онзи, който ми обѣщалъ да ми помогне. Качи ли се на планината, той забравя дълговетѣ си – Какво показва това? – Че човѣкъ самъ усложнява положението си, самъ се товари и обременява съ дългове. Планината представя високо мѣсто, дето любовьта царува. Следователно, който живѣе въ любовьта, той е свободенъ отъ дългове. Разумната природа, любовьта, Богъ, не държатъ човѣка отговоренъ за никакви дългове. Докато живѣе въ любовьта, въ Бога, той е свободенъ отъ тѣхъ. Щомъ напусне това мѣсто, дълговетѣ тръгватъ следъ него и не го оставятъ свободенъ нито за моментъ. Душата излиза отъ Бога чиста, непорочна. Щомъ влѣзе въ света, тя се оплита и опетнява. Следъ това човѣкъ казва, че светътъ е лошъ, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нѣщо лошо въ мислитѣ и чувствата на човѣка, но отде дойде то? Човѣкъ излиза отъ Бога съ голѣми знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погрѣшки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да поддържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но тѣ не могатъ да горятъ. Оказва се, че дървата сѫ влажни. Като му дотегне да духа, разхвърля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаятъ ли, че имамъ нужда отъ огънь? Често хората изискватъ отъ близкитѣ си да разбератъ нуждитѣ имъ и да се притекатъ на помощь. Какъ могатъ да разбератъ нуждитѣ имъ? Ако се гледа по израза на лицето, мѫчно ще се познае, кой каква нужда има. Понѣкога една и сѫща нужда произвежда различни изрази на лицето. Нѣкой се огъва, превива се. – Защо? – Коремъ го боли. Другъ сѫщо се огъва. – Защо? – Боли го нѣкѫде: главата, гърдитѣ, стомахътъ – и той самъ не може да опредѣли. Трети се върти на една, на друга страна, не може да разрѣши даденъ въпросъ. Той вижда последствието, но причината не може да намѣри. Намира се въ положението на човѣкъ, който знае, какъ се яде хлѣбъ, но не знае, какъ се прави. Докато има, кой да мѣси хлѣбъ, добре се живѣе. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣма кой да мѣси хлѣбъ? Щомъ нѣма кой да мѣси хлѣбъ, ти самъ ще почнешъ да мѣсишъ. Като си дошълъ на земята, трѣбва да се интересувашъ отъ всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тѣлото й е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече. Въ последно време ученитѣ говорятъ за една муха, която се движи съ бързина около 1300 километра въ часъ. Тя надминава най-бързитѣ съвременни аероплани, които се движатъ съ бързина 700 ÷ 800 км въ часъ. Тази муха си изработила апаратъ, чрезъ който, съ малко енергия, добива голѣми постижения. Хората не се интересуватъ отъ растенията, насѣкомитѣ, животнитѣ, защото не разбиратъ, какво представятъ тѣ. Растенията и животнитѣ сѫ произведения на разумнитѣ сѫщества. Каквото изработятъ, тѣ го изнасятъ на изложба, да учатъ отъ тѣхъ по-нисшитѣ сѫщества. Това се отнася и до човѣка, за когото е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое”. Човѣкъ е изложение на Бога, Който и досега не е престаналъ да работи върху него и да го усъвършенства. Както аеропланътъ, инструментитѣ, машинитѣ не могатъ сами да се усъвършенстватъ така и човѣкъ самъ не може да постигне съвършенство. Все трѣбва да му помогне нѣкой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата сѫ любознателни, и децата имъ ще бѫдатъ такива. Следователно, не питайте, защо дъщерята или синътъ на нѣкои родители не обичатъ да учатъ. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синътъ не учи, защото бащата не е любознателенъ. Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Понеже се стремятъ къмъ голѣми придобивки, тѣ пренебрѣгватъ малкитѣ процеси. Това е неразбиране на нѣщата. Може ли въ единъ день детето да стане голѣмъ, възрастенъ човѣкъ? День следъ день детето расте и се развива, докато на 21 година става пълнолетенъ младежъ и се радва на сила, здраве и младость. До 21 годишна възрасть то расте, следъ което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствате и действате. – Защо? – Щомъ престанете да мислите, чувствате, действате, ще започнете да остарѣвате. Работете съ ума, сърдцето и волята си, да не загубите своята младость и жизненость. Щомъ изгуби младостьта си, човѣкъ губи и живота си. За такъвъ човѣкъ се казва, че неговото сдружение пропада. Какво забелязваме между животнитѣ? — Самоизтрѣбване. Едни други се нападатъ и изяждатъ. Вълкътъ напада овцата, а овцата — трѣвата. Въ случая, вълкътъ представя злото, а овцата – доброто. Ако отъ червата на вълка и на овцата направятъ струни и ги поставятъ на цигулката, вълчата струна ще скѫса овчата. За да не става това, четиритѣ струни на цигулката трѣбва да бѫдатъ или отъ червата на вълка, или отъ овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е нѣкога отношението между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има мисли въ човѣка, които не си хармониратъ. Напримѣръ, една мисъль има вълчи произходъ, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понѣкога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и въ резултатъ на това се явяватъ страдания, нещастия и смърть. И тъй, когато хората питатъ, защо този момъкъ или тази мома умрѣха толкова млади, казвамъ: Тѣ бѣгатъ отъ мащѣха си или отъ своя пастрокъ. Когато младата мома или младиятъ момъкъ напуща дома си, причината за това е мащѣхата или пастрокътъ, които не се отнасятъ добре съ завареното дете. Коя дъщеря или кой синъ би избѣгалъ отъ собствената си майка и баща? Отъ добро никой не бѣга. Държишъ животно въ дома си. Докато го хранишъ, то остава въ дома ти. Щомъ престанешъ да го хранишъ, то отива на друго мѣсто. Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, иматъ дълбокъ смисълъ. Всѣко нѣщо има своя дълбока, вѫтрѣшна причина. Какво представя раждането? – Съзнателенъ вѫтрѣшенъ процесъ. Не е достатъчно човѣкъ да се роди външно, той трѣбва да се роди и вѫтрѣшно. Какво представя раждането? – Придобиване на нѣщо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човѣкъ все придобива нѣщо. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави”. Значи, родениятъ по плъть грѣши. За да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се роди по духъ, т. е. отъ Бога. Ще кажете, че начинътъ на раждането е важенъ. Това не зависи отъ човѣка. Цигуларьтъ избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добриятъ цигуларь намира много цигулки, но ще избере само една, чрезъ която може да предаде най-добре изкуството си. Какъ ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлѣче вниманието на хората. Ако цигулката е система Страдивариусъ, той ще плати скѫпо за нея, но лесно ще изкара паритѣ си. Всѣки човѣкъ има по една цигулка Страдивариусъ въ себе си, която е захвърлилъ на тавана. Време е да я свали оттамъ, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата, дадена на човѣка. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та единъ день да се ползвате и вие, и вашитѣ ближни. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че, въпреки усилията, които правятъ, работитѣ имъ не вървятъ добре, нѣщо ги спъва. Какво тѣ спъва? – Остарѣхъ вече, нѣма кой да ми помага. – Какъ ще ти се помогне? Ти си войникъ, но когато другаритѣ ти заминали, ти си спалъ. Следъ това се събуждашъ отъ сънь, но полкътъ заминалъ вече. Ти нѣмашъ връзка съ него, не знаешъ, кѫде е отишълъ. За да изпълнитѣ службата, която ви повѣряватъ, вие трѣбва да бѫдете на поста си, да не пропуснете нито едно отъ задълженията си. Какъвъ служитель е онзи, който се успива? Нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ отечеството си, но не си задава въпросъ, какво ново може да внесе за своитѣ съграждани. Ако си министъръ, трѣбва да внесешъ нѣкакво преобразование, отъ което ще се ползватъ всички граждани. Напримѣръ, ако въ нѣкои градове водата е въ малко количество, ще потърсишъ начинъ, да доставишъ отъ друго мѣсто вода, да задоволишъ нуждата на населението. Ако на нѣкои мѣста житото е слабо, ще ги снабдишъ съ доброкачествено жито, да бѫдатъ доволни и земедѣлцитѣ, и купувачитѣ. Като пръвъ министъръ, ще внесешъ такъвъ законъ, спорѣдъ който и женитѣ, и мѫжетѣ да се женятъ само единъ пѫть, т. е. единъ пѫть да любятъ, Любовьта е непреривенъ процесъ. Както слънцето изгрѣва единъ пѫть и не залѣзва, така и човѣкъ единъ пѫть люби. Ще кажете, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно е така, защото земята се върти около осьта си и създава день и нощь. Въ сѫщность, слънцето свети постоянно, безъ да залѣзва. Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя е Божествена, непреривна проява. Човѣшката душа възприема любовьта направо отъ Бога, както земята възприема светлината отъ слънцето. Едно се иска отъ човѣка: когато слънцето изгрѣва, той да бѫде на време тамъ, да възприеме светлината му. Съ други думи казано: Когато Богъ изявява Любовьта си, човѣкъ трѣбва да бѫде на време тамъ, да възприеме Неговата Любовь. Започнешъ ли да се извинявашъ, че си закѫснѣлъ, понеже пѫтьтъ билъ трънливъ и мѫчно се върви, погрѣшката е въ тебе. Ти трѣбваше да бѫдешъ предвидливъ, да имашъ обуща на краката си, а не да ходишъ босъ. Щомъ си босъ, краката ти непремѣнно ще се набиятъ съ тръни и трѣбва да спирашъ на много мѣста, да ги вадишъ. По трънливия пѫть ще бѫдете обути, а по гладкия и чистъ пѫть можете да ходитѣ боси. Въ това отношение, животнитѣ лесно се справятъ. И за тѣхъ трънитѣ сѫ мѫчнотии, но тѣ иматъ естествени дебели обуща, които ги предпазватъ отъ убождане. – Коя е причината за сѫществуването на трънливи пѫтища? – Не търсете причината, но търсете начинъ, какъ да се освободите отъ тѣхъ. Не питайте за причинитѣ на нѣщата, но търсете начинъ, какъ да се справяте съ последствията на причинитѣ. Не питайте, кѫде е Богъ, но изучавайте проявите Му. Богъ живѣе въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, а се проектира и изявява чрезъ ума и сърдцето му. Следователно, щомъ се натъкнете на извѣстна мѫчнотия, не очаквайте помощь отвънъ. Обърнете се къмъ себе си, тамъ да намѣрите помощь. Ако очаквате помощь отъ приятеля си, който живѣе далечъ отъ васъ, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощь, но той нѣма да ви чуе. Не остава нищо друго, освѣнъ да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гласа ви и ще изпрати помощьта си. Умътъ и сърдцето сѫ антенитѣ, а духътъ и душата – предавателитѣ и възприемателитѣ на човѣшкото радио. Ако сте отворили радиото си, ще ви чуятъ; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе. Сега всѣки трѣбва да се запита, кой е номерътъ на неговото радио. Богъ говори винаги на радио номеръ първи. Следователно, щомъ станешъ сутринь отъ сънь, ще знаешъ, че първата мисъль, която мине презъ ума ти, е Божествена. Ако се намирашъ въ опасность, и дойдатъ нѣкакви мисли въ ума ти, слушай първата мисъль, тя е Божествена. Единъ офицеръ разказваше една своя опитность отъ миналата война. – Излизамъ рано сутриньта на една височина, да разгледамъ положението. Нѣщо отвѫтрѣ ми казва: Махни се отъ това мѣсто, иди настрана. Оглеждамъ се, не виждамъ никакъвъ неприятель, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трѣбва да се отстраня? Докато разсѫждавахъ, нѣщо ме удари по пръста. Пакъ ми се казва: Иди настрана. Този пѫть послушахъ гласа. Отместихъ се, и следъ малко на това мѣсто се изсипа градъ отъ куршуми. Казахъ си: Трѣбваше веднага да се вслушамъ въ първия гласъ. Азъ не виждахъ никаква опасность, но Божественото въ мене вижда и разбира положението на нѣщата. Другъ офицеръ предава своята опитность отъ войната презъ 1914 г. Единъ день той заелъ съ войницитѣ си една позиция, която била на опасно мѣсто, но се оказала благоприятна за тѣхъ. Цѣлиятъ день неприятельтъ ги обстрѣлвалъ, но нито единъ войникъ не пострадалъ. Гранатитѣ падали предъ тѣхъ и задъ тѣхъ, но никого не улучили. На другия день сражението продължило. Офицерътъ почувствалъ, че трѣбва да промѣнятъ позицията, но войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто. Понеже позицията имъ се оказала безопасна, тѣ мислили, че и сега ще бѫдатъ запазени. Офицерътъ настоявалъ да се премѣстятъ и тръгналъ да избира ново мѣсто. Въ това време една граната паднала въ окопа, дето били войницитѣ, и ги избила. Само офицерътъ останалъ живъ. Той извадилъ заключението: не мисли, че ако предния день си билъ въ безопасность, и следния день ще бѫде сѫщото. Всѣки день носи своето благо. Всѣки день има една безопасна зона, въ която неприятельтъ не може да тѣ засѣгне. Слушай гласа, който ти нашепва, кѫде да спрешъ. Той знае мѣстото на тази зона и тамъ тѣ насочва. Всѣки иска да живѣе дълго време на земята, безъ да си задава въпросъ, какъ трѣбва да живѣе. Ако живѣе и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине отъ този светъ. Какъвъ смисълъ има да живѣешъ 120 години и да не служишъ на Бога? Това е все едно, да чакашъ на гарата 120 години, докато мине тренътъ да тѣ вземе. Нѣма защо да чакашъ. Вземи торбичката си и върви. Дето тѣ застигне тренътъ, тамъ ще се качишъ. – Кой тренъ очаква човѣкъ? – Който иде отъ Божествения светъ. Обаче, не чакайте той да спре предъ васъ и да ви вземе. Вървете вие къмъ него. Трѣбва ли детето да чака учителитѣ, да дойдатъ при него? То само ще отиде на училището, да слуша, какъ преподаватъ учителитѣ, и да се учи. Ако учи добре, учителитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Като отивашъ на училище, разчитай на любовьта на своитѣ учи[тѣ]ли; разчитай на знанието, което ти даватъ; разчитай на истината, която тѣ разкриватъ предъ тебе. Така и ти ще се научишъ да любишъ и, когото срѣщнешъ, ще го посъвѣтвашъ, първо Бога да обича, а после хората. Нѣкой дава на близкитѣ си различни свещени предмѣти, да ги носятъ въ дрехитѣ си, за да ги пазятъ отъ опасности и злини. Това е фетишизъмъ. Не разчитайте на нищо, освѣнъ на Божията Любовь. Тя е въ сила да избави човѣка отъ всички злини и нещастия. Носете въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си идѣята за Бога и на Него уповайте. Казано е въ Писанието: „Ако ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намѣрите”. Не можете да намѣрите Бога безъ любовь. Любовьта е непреривна; тя свързва човѣшката душа съ Бога и превръща страданията въ радость. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се молятъ, да се освободятъ отъ тѣхъ. Молитвата има смисълъ, но не само когато си въ изпитания. Моли се преди да сѫ дошли изпитанията. Единъ день, като минавахъ презъ с. Гьозекенъ, срѣщнахъ единъ познатъ, на когото казахъ нѣщо отъ бѫдещето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че трѣбваше да го предупредя. Казахъ му да бѫде внимателенъ, че следъ две години, на еди-кой си день ще си счупи крака. – Отде знаешъ? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този день не излизай никѫде и се моли. – Не вѣрвамъ въ това – Ще провѣришъ, дали е вѣрно. Следъ две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа. Дойде деньтъ, въ който ми бѣше казалъ, че ще пострадамъ. Понеже не повѣрвахъ на предсказанието, бѣхъ го забравилъ. Деньтъ бѣше дъждовенъ. Качихъ се на покрива да поправямъ нѣщо, но се подхлъзнахъ, паднахъ и си счупихъ крака. Едва тогава си спомнихъ думитѣ ти; спомнихъ си, че бѣше опредѣлено да пострадамъ този день. Вѣрвайте на любовьта. Тя всѣкога си служи съ истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любовь. Обаче, човѣшката любовь въ началото се проявява по единъ начинъ, на края – по другъ начинъ. Ако сте момъкъ за женене, влѣзте въ едно сѣмейство, дето има нѣколко моми, да видите, какъ ще се отнесатъ съ васъ. Достатъчно е да проявите интересъ къмъ една отъ дъщеритѣ, за да бѫдете каненъ всѣки день на обѣдъ, да ядете вкусни баници. Щомъ се ожените, вниманието постепенно намалява, баницитѣ изчезватъ. Значи, началото е добро, краятъ – лошъ. Така постѫпватъ и религиознитѣ хора. Влизате въ едно религиозно общество. Всички ви канятъ, гощаватъ ви, хвалятъ ви. Щомъ се опредѣлите и станете членъ на това общество, веднага започватъ да търсятъ погрѣшкитѣ ви, изучаватъ цѣлия ви животъ и ви критикуватъ. Защо още въ началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичатъ да критикуватъ и да търсятъ погрѣшкитѣ на хората? Търпение е нужно на човѣка. И който иде при васъ, и вие, които го посрѣщате, трѣбва да бѫдете търпѣливи. Безъ търпение нѣма любовь. Велика сила е любовьта, но сѫщевременно тя е своеобразна. Отъ човѣшко гледище, нѣма по-своеобразна сила отъ любовьта. Можешъ да искашъ нѣщо отъ нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начинъ нѣма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъвъ урокъ, който никога не ще забравишъ. Любовьта не търпи никакви погрѣшки, никакво насилие. Царски синъ се влюбилъ въ една красива царска дъщеря и се оженилъ за нея. Тя била горда, своеобразна, но той билъ готовъ на всѣкакви отстѫпки, само да го вземе за съпругъ. Една слабость ималъ той: обичалъ да яде чесънъ. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Единъ день той хапналъ малко чесънъ и следъ това отишълъ при своята възлюбена. Като усѣтила миризмата на чесънъ, тя се възмутила толкова много, че заповѣдала да го изпѫдятъ навънъ. Какво представя чесънътъ? – Погрѣшкитѣ и слабоститѣ ни. Ако ядешъ чесънъ, любовьта ще тѣ изпрати тамъ, откѫдето си дошълъ. Ще кажете, че любовьта прощава. Щомъ тѣ изпрати навънъ, тя ти е простила вече, но ти си далечъ отъ нея. Любовьта не държи грѣшни хора при себе си. Тя даде нѣщо, колкото да задоволи глада имъ, и ги праща навънъ. Тя живѣе въ абсолютна чистота и светость. Отдалечъ още изхвърля навънъ всичкитѣ погрѣшки, слабости и престѫпления на хората, Светлината и топлината на любовьта сѫ толкова голѣми, че, каквато отрицателна сила попадне въ тѣхъ, напълно изгаря. Злобата, завистьта, омразата, невѣжеството, подозрѣнието, користолюбието изгарятъ въ любовьта. Докато си въ любовьта, отрицателнитѣ сили тѣ напущатъ. Щомъ излѣзешъ отъ любовьта, всички отново тръгватъ следъ тебе. Защо трѣбва да се подозирате, да се съмнявате единъ въ другъ? Мѫжътъ се съмнѣва въ жена си, жената – въ мѫжа си. Тѣ се обиждатъ, наскърбяватъ, а после плачатъ единъ за другъ. Ако мѫжътъ замине за онзи светъ, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мѫжътъ плаче. Кой е виновенъ за смъртьта на мѫжа или на жената? – И двамата. Понеже се обиждатъ, Богъ заповѣдва на ангелитѣ си да взематъ единия отъ тѣхъ. Живѣйте добре, за да не заминете преждевременно за онзи светъ. Живѣйте добре, за да запазите добри спомѣни единъ за другъ. Единъ селянинъ обичалъ да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Единъ день жената заболѣла и умрѣла. Като се върналъ отъ гробищата, мѫжътъ отишълъ направо въ курника, взелъ нѣколко яйца да ги опече. Той си казалъ: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, нѣма кой да ми се кара. Опекълъ яйцата и, тъкмо се готвелъ да си хапне, вратата се отворила, и нѣколко съсѣдки влѣзли въ стаята, дошли да го утѣшаватъ. За моментъ той забравилъ, че жена му умрѣла, и набързо турилъ яйцата въ пазвата си. Горещитѣ яйца така го парели, че сълзи му потекли отъ очитѣ. Съсѣдкитѣ му помислили, че плаче отъ скръбь за жена си и започнали да го утѣшаватъ: Голѣмъ е огъньтъ ти, но ще мине. Времето лѣкува всички болести. – Прави сте, голѣмъ е външниятъ огънь, но още по-голѣмъ е този, който е въ гърдитѣ ми. Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естественитѣ страдания облагородѣватъ и повдигатъ човѣка, а изкуственитѣ го ожесточаватъ. Избѣгвайте неестественитѣ страдания, които опетняватъ човѣшката душа. Защо ще мислишъ за хората, че не живѣятъ добре и правятъ погрѣшки? Защо трѣбва да се товаришъ напразно? Занимавай се съ своитѣ работи, а не съ чуждитѣ. Бѫди благодаренъ на това, което имашъ. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени”. Само онзи не сѫди, който мисли право. Това се изисква днесь отъ всички хора. Мислете право, за да бѫдете всѣки моментъ готови, когато ви повика Богъ при себе си. Богъ извиква при себе си и млади, и стари. Какъ ще отидете при Него: съ огнена колесница, както Илия, или съ колесницата на любовьта? Илия замина за онзи светъ съ огнена колесница и остави кожуха си на Елисей, следъ което той стана пророкъ. Безъ този кожухъ, Елисей не би станалъ пророкъ. Облѣчете се и вие съ кожуха на любовьта, за да станете пророци. Чрезъ този кожухъ се проявява Божиятъ Духъ. Той говори на всѣки човѣкъ, който има радио, и се съобщава съ разумния светъ. Колкото по-добри хора има въ единъ народъ, толкова по-голѣмо благословение му се дава. Добриятъ човѣкъ е сѫщевременно и добъръ пророкъ. Радвайте се, ако между васъ има много пророци. Въ това отношение, България е богата съ пророци и ясновидци. Въ който градъ или село отидете, все ще намѣрите поне единъ ясновидецъ. Въ селата има баби-пророчици, които помагатъ на хората при мѫчнотиитѣ имъ. Достатъчно е нѣкой селянинъ да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, кѫде е отишълъ. Ако ясновидецътъ предскаже нѣщо, което 100 % е вѣрно, предсказването му е отъ Божествения светъ. Ако предсказването му е отъ човѣшкия светъ, истинностьта на думитѣ му е 50 %. И най-после, има случаи на предсказване, вѣрно само едно на сто. При такова предсказване човѣкъ трѣбва да приема нѣщата съ голѣма предпазливость. Едно време Кортеза се проявяваше като голѣма ясновидка. Най-главната черта на характера й бѣше справедливостьта. Благодарение на това, тя всѣкога казваше истината. Ако не можеше да каже нѣщо на човѣка, тя го съвѣтваше да дойде другъ пѫть. Най-важното, което се искаше отъ нея, бѣше да насочи хората къмъ Бога. На първо мѣсто да проявятъ любовь къмъ Бога и да разбератъ, че любовьта е единствената сила, която може да спаси човѣка. Любовьта повдига и облагородява човѣка. Всичко, което желае да постигне, става съ помощьта на любовьта. Самъ човѣкъ нищо не може да постигне. Хиляди сѫщества работятъ чрезъ неговия умъ и неговото сърдце. Тѣ му нашепватъ, какво трѣбва да направи и какъ да го направи. Да остане на него, самъ да направи нѣщо, ще излѣзе цѣла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвънъ, но разчитайте на онова, което отвѫтрѣ ви се тълкува. Ако не разбирашъ всичко, не трѣбва да се обезсърчавашъ. Павелъ прие Христовото учение, безъ да го разбираше напълно. Когато гонѣше християнитѣ, Христосъ го срѣщна възсѣдналъ на конь и му каза: „Савле, защо ме гонишъ? Ако мислишъ, че съ коня, който си възсѣдналъ, т. е. съ човѣшкия умъ можешъ да оправишъ света, ти си на кривъ пѫть”. Павелъ видя голѣма светлина и падна отъ коня си, следъ което стана ревностенъ последователь на Христа. Той отиде да проповѣдва любовьта даже между езичницитѣ. Той написа най-хубавото послание за любовьта въ 13 глава отъ I Послание къмъ Коринтянитѣ. Никой другъ не е писалъ толкова хубаво за любовьта, както Павелъ. Въ това отношение, той имаше голѣмо прозрѣние. И тъй, любете Бога въ всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мѫчна работа, но възможна. Когато Богъ проектира светлината си чрезъ твоя умъ, ти ставашъ уменъ. Когато Богъ проектира топлината си чрезъ твоето сърдце, ти ставашъ добъръ. Това означаватъ думитѣ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ”. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Въ каквато форма и да се изявява любовьта, животътъ е единъ и сѫщъ. Въ този смисълъ, службата на министъра и на простия работникъ е една и сѫща. Не е важно, каква служба вършишъ въ обществото; важно е, какъ я изпълнявашъ. Работете всичко съ любовь. Пишешъ писмо, напиши го съ любовь. Ако направишъ погрѣшка въ писмото си, не се извинявай, че си бързалъ. Любовьта не позволява нито да се бърза много, нито да се закѫснѣва. Въ любовьта всѣко нѣщо трѣбва да се прави точно на време и на мѣсто. Като дойде навреме и на мѣсто, тя ще направи това, което никой не може да свърши. Тогава всички ще бѫдатъ здрави, разумни и силни. Любовьта носи доволство и щастие. Любовьта не се купува съ пари. Както водата, въздухътъ и светлината не се купуватъ, така и любовьта не може да се купи съ нищо материално. Тя стои надъ всичко. Любовьта е сила, която съ думи не се описва. Който иска да я опита, трѣбва да стане дете. Затова е казано въ Писанието, че който не стане като малкитѣ деца, не може да влѣзе въ Царството Божие”. – Какъ може да стане това? – Не питай, какъ, но стани дете. Детето не пита, какъ се постигатъ нѣщата, но вѣрва въ тѣхното постигане. Вѣра е нужна на човѣка. Кажатъ ли ти да обичашъ Господа, обикни Го. Какъ ще Го обикнешъ, не питай. Ще кажешъ, че не си Го виждалъ. Това е невъзможно. Какъ не си Го виждалъ? Богъ е навсѣкѫде и въ всичко. Достатъчно е да помислишъ за Него съ любовь, за да Го видишъ и познаешъ. Сега и на васъ казвамъ: Откажете се отъ недоволството и следвайте пѫтя на любовьта. Щомъ я стигнете, откажете се отъ всичко старо и несѫществено. Приемете сѫщественото и вървете напредъ. Това изисква любовьта. На онзи, който се е отрѣкълъ отъ старото, любовьта отваря голѣми възможности и постижения. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Азъ не му покажа пѫтя”. Следователно, ако нѣкой дойде при васъ, не го задържайте, но покажете му пѫтя. Затова е изпратенъ при васъ. Задържате ли го за себе си, вие правите голѣма грѣшка. Всѣки търси любовьта. Не спирайте никого въ неговия пѫть. Нѣма по-красивъ пѫть отъ пѫтя на любовьта. Нѣма по-звучна, по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на любовьта. Единъ поетъ пише: Азъ нѣма сълзи да проливамъ, че дивна младость не видѣхъ, че мойтѣ спомѣни сѫ мрачни, че мойта пѣсень не звънти. Азъ нѣма сълзи да проливамъ за слънцето на моя день, който облаци покриватъ, за моя светълъ, ясенъ день. Какви ли бури азъ не срѣщнахъ? Разбитъ азъ пѣя тиха пѣсень и, вмѣсто кървави сълзи, въ мене пѣсеньта звучи. Най-после поетътъ завършва съ думитѣ: Това е новото, което сега азъ научихъ. 9. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  13. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Единствената сила Послание на Якова, 1 гл. 12 и 13 ст. Скръбьта и радостьта сѫ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Следователно, той трѣбва да ги изучава. Скръбьта може да се уподоби на залѣзъ въ човѣшкия животъ, а радостьта – на изгрѣвъ. При скръбьта човѣкъ е въ тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостьта той е въ светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смѣсватъ понятията „виждане и гледане”, които, въ сѫщность, се различаватъ. Виждането е свързано съ знанието, което има отношение къмъ живота. Да знаешъ, това значи, да живѣешъ. Да знаешъ нѣщо, това значи, да имашъ съзнание, да преживѣешъ нѣщо и да придобиешъ извѣстна опитность. Въ съзнанието на човѣка влиза и мисъль, и чувство. Мисъльта образува външната форма на нѣщата, чувствата – тѣхното съдържание, а силата – волята, направлението имъ. Всички хора искатъ да знаятъ нѣщата, да ги разбиратъ, за да подобрятъ живота си. Въпреки това, има нѣщо, което имъ препятства. – Кое препятства на човѣка да живѣе добре? – Недоволството. Единъ човѣкъ има жена, деца, кѫща, имотъ – доволенъ е отъ живота си. Другъ изгубилъ жена си, нѣма деца, нѣма кѫща – недоволенъ е. Той казва: Нѣмамъ жена. Ако този човѣкъ разбира вѫтрешния смисълъ на думата „жена”, щѣше да бѫде доволенъ отъ положението си. Хората сѫ изопачили понятията, поради което сами си създаватъ страдания. Думата „жена” означава животъ. Ако съзнавашъ, какво представя животътъ, и да имашъ, и да нѣмашъ жена, ти ще бѫдешъ доволенъ, защото имашъ най-важното – живота. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ върху себе си, да очистятъ съзнанието си отъ всички криви и изопачени образи и понятия. Нѣкой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно нѣщо е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, отъ време на време, да си хапвашъ отъ тѣхното месце. За тебе е добре, но не и за тѣхъ. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли сѫ отъ тебе, като туряшъ ножа си на врата имъ. Ако следъ като ядешъ кокошка, агънце или прасенце, можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие, яжъ, колкото искашъ. Обаче, ако ядешъ месото имъ и следъ това тѣ изпѫдятъ отъ Царството Божие, не се докосвай до тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които изкарватъ човѣка вънъ отъ Царството Божие, не сѫ на мѣсто. Подъ „Царство Божие” се разбиратъ добритѣ условия, при които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Да влѣзешъ въ Царството Божие, това значи, да си въ реалностьта на живота, дето нѣма смърть, дето нѣщата сѫ непреривни. Излѣзе ли отъ това Царство, човѣкъ отново влиза въ областьта на смъртьта, въ най-грубата материя, дето животътъ изгубва всѣкакъвъ смисълъ. Смъртьта работи съ изостаналата материя на миналото, отъ която никой не може да се ползва. Всички изостанали човѣшки и ангелски мисли и чувства представятъ материалъ, съ който работи смъртьта. Който попадне въ тѣзи остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртьта ограничава и задушава човѣка. Смъртьта отнема всички сѣтива на човѣка, оголва го, и той остава само като съзнание, въ което като презъ калейдоскопъ, минава миналиятъ му животъ. Той съзнава, че нѣкога е живѣлъ, работилъ, движилъ се, но е лишенъ вече отъ всѣкаква дейность. Спомня си, че ималъ баща, майка, но сега е самъ, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нѣщо – рѫце нѣма; да се подвижи – крака нѣма. Страшно е положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ областьта на смъртьта и не може да излѣзе оттамъ. Колкото и да се говори на хората за смъртьта и за живота, за ада и за рая, тѣ не могатъ да си ги представятъ ясно. Смъртьта и адътъ сѫ толкова далечни понятия за тѣхъ, колкото животътъ и раятъ. Всѫщностъ, смъртьта и животътъ, адътъ и раятъ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Който грѣши и не живѣе добре, той е мъртъвъ за всичко онова, къмъ което душата му се стреми. Който не прилага любовьта, той е въ ада, въ безлюбието. Следователно, ако приложишъ любовьта, ти влизашъ вече въ рая, въ Божествения светъ. Отъ човѣка зависи да живѣе, или да умре, да влѣзе въ рая, или въ ада. Всичко е около него. Която врата отвори, въ нея ще влѣзе. Ако се движишъ съ бързината на биволска кола, луната е далечъ отъ тебе; ако се движишъ съ бързината на светлината, луната е близо. Единъ съвремененъ ученъ прави изчисления за бързината, съ която се движи човѣшката мисъль и тази на светлината, и намира, че отношението между тѣхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислилъ, че човѣшката мисъль се движи съ бързина три квадрилиона и 600 билиона километра въ секунда. Ако и човѣшкото съзнание се движи съ такава бързина, всѣки моментъ то ще присѫства навсѣкѫде въ вселената. Тогава нѣма да има далечни и близки нѣща за човѣка. Това се отнася до интензивната човѣшка мисъль, въ която се криятъ голѣми възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, къмъ което се стреми всѣки човѣкъ. Задача на човѣка е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовьта, въ която се криятъ всички възможности на живота. Велико нѣщо е Божията Любовь, която ражда живота. Велико нѣщо е Божията Мѫдрость, отъ която произлиза знанието и светлината. Велико нѣщо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство сѫществува отъ една звѣзда до друга, или отъ едно слънце до друго? Въ пространството отъ едно слънце до друго могатъ да се настанятъ около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намиратъ тѣзи слънца едно отъ друго. Грамаднитѣ разстояния сѫ причина за голѣмата свобода. Тѣ се движатъ свободно, безъ опасность отъ стълкновение. Като не разбиратъ закона на свободата, хората искатъ да се сближаватъ. Не могатъ ли да постигнатъ това, тѣ страдатъ. Чувате нѣкой да се оплаква, че нѣма близки. Не съжалявайте, че нѣмате близки. Щомъ се сближите съ хората, веднага ще се скарате. Близостьта създава недоразумѣния. Хората иматъ велики идеи, а малки жилища, поради което ставатъ сблъсквания и катастрофи въ идеитѣ имъ. Само въ главата си човѣкъ има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които сѫ принудени да живѣятъ въ такова тѣсно жилище. Като кѫща, главата, въ която се помества мозъкътъ, е пространство отъ 19 см. дължина, 15 ÷ 16 см. широчина и 15 ÷ 16 см. височина. Колко разумни, интелигентни трѣбва да бѫдатъ тѣзи душички, за да живѣятъ въ пълна хармония, да пазятъ извѣстенъ редъ и порядъкъ помежду си. И следъ всичко това, ще каже нѣкой, че е самотенъ, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работятъ за него. Човѣкъ има една велика душа – царица на неговия животъ, за която работятъ милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорятъ за царицата на кошера, но тя не може безъ работницитѣ си. Така и човѣкъ говори за душата си, безъ да подозира, че нейната дейность се дължи на усилието, което правятъ множеството душички-работнички около нея. И тъй, като сравнявате човѣка съ пчелния кошеръ, нѣщата ставатъ ясни. Така си обяснявате, защо единъ човѣкъ, външно грозенъ, може да ви стане приятенъ и любимъ. – Кога? – Когато видитѣ душата му, като светълъ лѫчъ, като изгрѣващо слънце. Каквото прави този човѣкъ, както и да ви говори, вие се възхищавате отъ него, радвате му се. Любовьта е проникнала въ душата му и го прави красивъ, светълъ и любещъ. Какъ се проявява любовьта? Колко фази претърпѣва, докато слѣзе на земята? Първоначално, любовьта се проявява на голѣми разстояния. Когато обичашъ нѣкого, ти си доволенъ само да мислишъ за него, да го видишъ отъ далечъ. После започвашъ да желаешъ по-голѣма близость: да чуешъ гласа му, да хванешъ рѫката му, да ти напише нѣщо. Той се приближава къмъ тебе, и ти го наричашъ гълѫбче, пиленце. Това е втората фаза на любовьта. Всѣка фаза има опредѣлена граница, до която може да стигне. Минешъ ли и втората граница, ти слизашъ до третата фаза, дето близостьта води къмъ раздѣла. Гълѫбчето се превръща въ кукумявка. Какъвъ символъ е кукумявката? – Кѫща, надъ която кацне кукумявка, запустѣва. Такова предание сѫществува. Много естествено! Щомъ гълѫбчето става кукумявка, раздѣлата между влюбенитѣ е неизбѣжна. Кукумявката е барометъръ на любовьта. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. Съ други думи казано: кукумявката предсказва степеньта на любовьта – дали се увеличава, или намалява. Вината не е въ кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане съ времето и съ любовьта, и заставя човѣка да вземе предпазителни мѣрки. Тя се отличава отъ гълѫба по начина на храненето и живѣенето. Гълѫбътъ е вегетарианецъ, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежкитѣ условия на живота, гълѫбътъ си остава вегетарианецъ. Съ това той поощрява хората къмъ добъръ и чистъ животъ. Защо и човѣкъ да не живѣе добре и при най-лошитѣ условия? Гълѫбътъ е дневна птица, а кукумявката – нощна. Тѣ представятъ два различни живота. Следователно, който живѣе при условията на деня, се отличава съ единъ характеръ; който живѣе при условията на нощьта, се отличава съ другъ характеръ. Това се отразява и върху очитѣ на хората. Който се родилъ вечерь или средъ нощь, има голѣми, широко отворени очи. Родениятъ презъ деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-голѣми и ненаситни желания има човѣкъ, толкова по-голѣми и широко отворени сѫ очитѣ му за външния светъ. Ненаситнитѣ желания сѫ нощни птици. Користолюбието е сѫщо нощна птица Защо ти сѫ много кѫщи, много книги, много пари? Човѣкъ има две очи, две уши, единъ носъ, една уста – повече не му трѣбватъ. Ще каже нѣкой, че съ повече очи ще вижда всичко и навсѣкѫде. Достатъчно ти сѫ дветѣ очи, които Богъ ти е далъ. Да се говори за много очи, подразбираме онѣзи условия на миналото, когато човѣкъ виждалъ съ цѣлото си тѣло. Подъ „минало” разбираме времето преди грѣхопадането, когато човѣкъ е живѣлъ добре и спазвалъ Божиитѣ закони. Съвременниятъ човѣкъ вижда само съ очитѣ си, чува съ ушитѣ си, вкусва съ езика си, опитва миризмата съ носа си, поради което тѣлото му е още въ тъмнина. Очитѣ, ушитѣ, носътъ изпълняватъ днесь специфична служба, не си помагатъ взаимно. Ще дойде день, когато очитѣ, ушитѣ, носътъ съзнателно ще помагатъ на рѫцетѣ и краката. Долната часть на тѣлото, отъ кръста нататъкъ, е въ зависимость отъ главата и сѣтивата. Здравословното състояние на организма се опредѣля отъ нормалното състояние на главата, на сѣтивата, както и на цѣлата нервна система. Очитѣ иматъ отношение къмъ истината, ушитѣ – къмъ мѫдростьта, устата – къмъ любовьта. Дръжте въ изправность тѣзи органи, за да бѫдете въ връзка съ великитѣ добродетели на живота. Какво представя любовьта? – Строителната сила въ живота и въ цѣлокупната природа. Когато любовьта престане да строи, смъртьта иде. Когато любовьта престане да строи въ човѣка, той умира. Който иска да живѣе, трѣбва да даде мѣсто на любовьта въ себе си, да се прояви тя като строителенъ процесъ. Да живѣешъ, това значи, да тѣ обичатъ и да обичашъ. Следователно, живѣй и люби, за да преустроишъ своя организъмъ, да станешъ новъ човѣкъ, годенъ за новитѣ условия и за новия животъ. Това сѫ проповѣдвали всички Велики Учители на човѣчеството: Мойсей, Буда, Христосъ. – Кое учение е по-право? – Всѣко учение, което носи любовьта, има единъ и сѫщъ източникъ. Следователно, всѣко учение на любовьта е право и истинно. Последователитѣ на различнитѣ религиозни учения сѫ внесли заблуждения въ тѣхъ, поради което възгледитѣ на хората сѫ раздѣлени. Основата на всѣко Божествено учение е любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, силенъ и способенъ, ще любишъ. Ще кажете, че любовьта спъва развитието на човѣка. Не е вѣрно. Любовьта е първиятъ подтикъ на живота, мѫдростьта е вториятъ подтикъ, а истината – третиятъ подтикъ. Всичко въ света се движи благодарение на тѣзи велики подтици. Земята, слънцето, звѣздитѣ, хората, животнитѣ се движатъ по силата на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ сѫ неизмѣнни центровѣ, около които всичко се върти. Слънцето се движи съ бързина 250 км. въ секунда, а земята – съ бързина 29 км. въ секунда. Както земята не може да сѫществува безъ слънцето, така и човѣкъ не може да сѫществува безъ любовь къмъ Бога. Земята не може да роди нищо безъ слънцето, но и човѣкъ не може да роди и да създаде нѣщо безъ Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава въ любовь къмъ Бога. – Какъ ще си обяснимъ сегашния животъ, въ който сѫществуватъ убийства, престѫпления и недоразумѣния? – Това е животътъ на безлюбието. Този животъ не ни интересува. Ние се интересуваме отъ любовьта, а не отъ безлюбието. Ако ядешъ какъвъ и да е плодъ и не чувствувашъ неговата любовь, никѫде нѣма да намѣришъ любовьта. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Значи, като ядешъ плода, ти придобивашъ животъ. Какво ще кажете за човѣка, когото не можете да ядете? Човѣка не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодътъ на човѣка? – Неговото слово. Ако думитѣ, които излизатъ отъ устата на човѣка, не внасятъ животъ въ близкитѣ му, тѣ не сѫ още узрѣли. Словото на човѣка трѣбва да бѫде зрѣлъ плодъ, отъ който да се ползватъ всички. Мощна сила е човѣшката речь. – Кога? – Когато е изпълнена съ любовь. Христосъ взе петьтѣ хлѣба, преломи ги, благослови ги въ името на любовьта и съ тѣхъ нахрани петхиляденъ народъ. Словото, което Христосъ изрече, стана проводникъ на Божията Любовь. Тя слѣзе отъ небето, оживи хлѣба и го умножи. Тъй щото, ако нѣкой влѣзе въ дома ти, и животътъ ти не се подобри, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не тѣ обича, или ти не го обичашъ. Нещастието произтича отъ безлюбието. – Какво да правя, като не обичамъ даденъ човѣкъ? – Ще възприемешъ любовьта въ себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнешъ. Богъ го е създалъ, поставилъ го на нѣкаква работа, а ти не го обичашъ. Ако не бѣше нуженъ, нѣмаше да сѫществува. Всичко, което Богъ е създалъ, е потрѣбно и на мѣстото си. Богъ казва: „Азъ творя и доброто, и злото”. Да се радваме, че е така, защото Той знае, кѫде да приложи доброто и кѫде – злото, но човѣкъ не знае, кѫде и какъ да ги прилага. Затова, именно, когато си служи съ едно и сѫщо вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Напримѣръ, човѣкъ използва азотната киселина въ бояджийството, но я използва и за правене на експлозиви. Ако пие отъ нея, още повече ще пострада. Попадне ли въ рѫката ви елементъ на злото, научѣте закона на превръщането. Превърнете злото въ добро. Много думи, съ които хората си служатъ, сѫ подобни на азотната киселина. Дето паднатъ, причиняватъ изгаряне. Напримѣръ, нѣкой пише или казва, че нѣма разумность въ света, че Богъ не сѫществува. Това е азотна киселина, която изгаря кожата и причинява нещастия. Кой е опиталъ и провѣрилъ истинностьта на тѣзи думи? Другъ казва, че мрази нѣкого. Знае ли той, какво означава думата „мразя”? Опиталъ ли е действието й върху себе си? Да мразишъ, това значи, да смразишъ нѣщо, да намалишъ топлината му, да се превърне въ ледъ. Не употрѣбявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трѣбва да мразишъ единъ човѣкъ? Искашъ да го смразишъ ли, да го превърнешъ въ ледъ? Природата е дала достатъчно количество ледъ, но зимѣ, когато е необходимъ. Презъ лѣтото хората нѣматъ нужда отъ ледъ. Потрѣбва ли имъ, напримѣръ, тѣ си служатъ съ втечненъ амонякъ. Така тѣ превръщатъ водата въ ледъ. Това става съ особени уреди. Трѣбва ли и ти да ставашъ машина, да намалявашъ топлината на ближния си, да го смразявашъ? Не е изкуство да мразишъ; изкуство е да любишъ, да превърнешъ омразата въ любовь. Да мразишъ, това значи да пробиешъ дупка въ здраво шише. Единъ грънчарь направилъ 10 хиляди грънци, отъ които само сто напълнилъ съ масло и ги турилъ настрана. Като погледналъ къмъ грънцитѣ, той си казалъ: Благодаря на Бога, осигурихъ се. Като ги продамъ, ще си почивамъ, нѣма повече да упражнявамъ този занаятъ. Единъ день падналъ гръмъ на работилницата му и пробилъ празнитѣ грънци. Здрави останали само стотѣ, които напълнилъ съ масло. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ своитѣ празни, пробити грънци. Само пълнитѣ съ любовь грънци оставатъ здрави. На тѣхъ може да разчита човѣкъ. Любовьта е основа на живота. – Първо, къмъ кого трѣбва да прояви човѣкъ любовьта си? – Къмъ Бога, после къмъ своя ближенъ и най-после къмъ себе си. – Кѫде ще намѣримъ Бога? – Въ меката и приятна светлина, въ чистия въздухъ, въ чистата вода и въ доброкачествения хлѣбъ. Богъ е въ цѣлата природа, въ всичко живо, което Той е създалъ и направилъ. Четешъ, напримѣръ, Евангелието и си доволенъ. – Защо си доволенъ? – Защото се разговаряшъ съ Христа. Като четешъ Неговитѣ светли и възвишени Слова, намирашъ, че Той е говорилъ само презъ светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещенитѣ книги, Евангелието, за да се свържете съ Христа, носительтъ на любовьта. Безъ любовь нищо не се постига. Ще каже нѣкой, че чрезъ самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне това, ползва се отъ труда, усилието и работата на хиляди интелигентни сѫщества, живѣли преди него и работили съ любовь. Благодарете на всички, които сѫ допринесли нѣщо за вашето развитие. Това значи, да цѣни човѣкъ малкитѣ работи и малкитѣ придобивки. Често децата играятъ съ цвѣтя, насѣкоми и постѫпватъ лошо съ тѣхъ. Нѣкое дете хване една муха, откѫсне главичката, крилцата й и я захвърля. После отиде при нѣкое красиво цвѣте, помирише го, хареса го и го откѫсне. Поиграе си малко съ него и го захвърля настрана. Не е позволено да измѫчвате насѣкомитѣ и да кѫсате цвѣтята. Колкото малко да е насекомото, като го измѫчвате и отнемате живота му, съ това прекѫсвате единъ Божественъ процесъ. Сѫщото може да кажемъ и по отношение кѫсането на цвѣтята. Ще кажете, че вѣтърътъ и бурята кѫсатъ цвѣтята и листата на дърветата. Силниятъ вѣтъръ и бурята се предизвикватъ отъ неестествения животъ на хората. Лошиятъ животъ на хората разваля времето, а добриятъ животъ го изправя. Отъ 45 години небето въ България постепенно се изяснява, може да се сравни съ италианското. Това е добъръ признакъ. Изобщо, човѣшката мисъль оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява. Преди години бѣхъ въ Търново, дето правѣхъ научни изследвания. Единъ день излѣзохъ въ града и спрехъ погледа си на източната часть, която водеше къмъ едно близко село. Цѣлото небе бѣше мрачно, облачно. Селото бѣше сѫщо потънало въ облаци. Само малка часть отъ небето бѣше отворена и ясна. Казвамъ на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни къмъ селото, дето е светлата часть на небето. Тамъ живѣе единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. – Познавашъ ли го? – Не го познавамъ, но по светлината на небето сѫдя за неговата мисъль. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъвъ човѣкъ въ селото – отговори моятъ приятель. Цѣлото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъль е светла, затова си пробила пѫть въ облачното небе. Това показва, че той има връзка съ разумния светъ. Какво представятъ скръбьта и страданието? Това сѫ облаци, които правятъ небето мъгливо и мрачно. Скръбьта поставя човѣка на изпитъ, да приложи любовьта си, да разсѣе облацитѣ на небето. Ако не може да направи това, той е слабъ човѣкъ. Говори за любовь къмъ Бога, а не може да изчисти небето отъ облацитѣ. Това не е любовь. Любовьта побѣждава всички мѫчнотии. Следователно, като се натъкнешъ на мѫчнотии, не питай защо идатъ, но приложи любовьта. Любовьта събужда Божественото Начало въ човѣка. Той е готовъ вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото въ човѣка, не питай, обича ли тѣ, или не. Той първо обиква Бога, а въ тази любовь се крие и любовьта му къмъ всички хора. Любовьта събужда, оживѣва, възраства и възкресява всички живи сѫщества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пѫпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и отъ нея излиза красивъ, благоуханенъ цвѣтъ. Следъ това цвѣтътъ окапва, но завързва малъкъ, горчивъ плодъ. Изложенъ на слънчевитѣ лѫчи, той постоянно приема любовьта на слънцето и расте, зрѣе, докато стане красивъ, сладъкъ плодъ. Това прави любовьта и съ човѣка. Първоначално той е малка, свита пѫпчица. Щомъ я възлюби Богъ, тя се разраства, пуква се и отъ нея излиза красивъ, ароматенъ цвѣтъ. Следъ време отъ цвѣта се образува плодъ. Щомъ Богъ го възлюби, той става голѣмъ, сладъкъ и отъ всички желанъ. И тъй, обичайте, за да бѫдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите пѫть въ Царството Божие, да се движите свободно изъ вселената. Обичайте, за да ви обичатъ. Любещиятъ е безсмъртенъ. За него се отнася стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. За любещия и затворътъ се отваря, веригитѣ отъ краката му падатъ, и той излиза на свобода. За човѣка на безлюбието животътъ е пълно ограничение. Той е лишенъ отъ светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърдцата си за любовьта, да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. До отворимъ сърдцата си за Божията Любовь и да станемъ съработници съ Него. Коя жена е обичала мѫжа си, безъ да вижда погрѣшкитѣ му, безъ да му каже една горчива дума? Ако жената може да обича мѫжа си така, тя би могла да го обърне къмъ Бога. Ако мѫжътъ може да обича жена си така, и той би я преобразилъ. Като не разбиратъ любовьта, хората живѣятъ въ заблуждения и мислятъ, че трѣбва да обичатъ само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човѣка заради Божественото въ него. Който люби, той е свободенъ човѣкъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Той е дълготърпѣливъ, милостивъ и любещъ. Той е опредѣлилъ всички хора да влѣзатъ въ Царството Божие. Колкото по-рано влѣзе човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-кѫсно влѣзе, толкова по-голѣми страдания го очакватъ. Защо не вѣрвате въ ума, въ сърдцето и въ душата си? Душата носи капитала, съ който човѣкъ си служи, а умътъ и сърдцето го обработватъ. Ако нѣма кой да обработва капитала на човѣшката душа, човѣкъ нищо не може да постигне. Въ душата се криятъ възвишенитѣ и благородни мисли и чувства, които минаватъ презъ ума и сърдцето. Възприемайте този капиталъ и се пазѣте отъ лошитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ чуждъ източникъ. Отправяйте погледа си къмъ Онзи Източникъ, отдето иде животътъ, който възкресява, повдига и възраства. Любовьта е единствената сила, която лѣкува болни, повдига паднали, съживѣва и възкресява мъртви. – Защо умрѣлиятъ не може да възкръсне? – Не е обичанъ, както трѣбва. Достатъчно е да го любятъ близкитѣ му, както Богъ люби, за да възкръсне той и да се върне отъ онзи светъ. Това се отнася не само за отдѣлнитѣ хора, но и за сѣмействата, обществата и народитѣ. – Кой народъ носи въ душата си Божията Любовь? – Който обича своитѣ управници и своитѣ сънародници. Щомъ той обича, и него обичатъ. Като обича ближнитѣ си, той обича всички народи и заслужено носи името си „великъ народъ”. Името му остава за вѣчни времена написано въ книгата на великитѣ народи. Всичко се дължи на любовьта. Народъ, който не обича сънародницитѣ си, не може да обича и другитѣ народи. Той е осѫденъ на заличаване отъ книгата на великитѣ народи. Всѣки човѣкъ, всѣко сѣмейство, всѣко общество, всѣки народъ, който люби, има бѫдеще. Това е законъ, който се проявява всѣки день въ живота. Богъ е създалъ света за проява на любовьта. Който влиза въ този светъ, доброволно се подчинява на неговитѣ закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпѫдятъ навънъ. Въ света на любовьта нѣма нищо отрицателно. Любещиятъ и въ огънь да влѣзе, не изгаря; и диви звѣрове да го обикалятъ, нѣма да го нападатъ и разкѫсатъ. Любещиятъ знае, какъ и кога да иска; той знае, какъ и кога да дава. Ако има нѣщо, което трѣбва да даде на Бога, това е сърдцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърдцето си!”. Като изчисти сърдцето на човѣка, Богъ иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги върне на човѣка стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте отъ Бога, но уповавайте на Него и повѣрявайте Му се като на свой великъ, любещъ и благъ Баща. Приложете вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и животътъ ви ще се подобри. Христосъ казва: „Ако ме любитѣ, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и Азъ ще ви се изявя”. Когато Богъ се изяви на хората, всички ще възкръснатъ и ще се познаятъ помежду си. – Кога ще стане това? – Въ последния день. – Кой е по-следниятъ день? – Въ който Слънцето на Любовьта изгрѣе и освети пѫтя на всички хора. Тогава навсѣкѫде ще бѫде светло, и всички ще се познаватъ. Това значи, да заживѣятъ хората братски помежду си, въ миръ и любовь. Това очакватъ днесь всички хора, всички народи на земята. Поставете любовьта като броня противъ злинитѣ въ света. Тя е единствената сила, която никакво орѫдие не може да пробие. Тя е корабъ въ бурното море, който никаква сила не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се губи. Всичко възвишено и благородно произтича отъ любовьта. Повѣрете съкровищата си на Бога на Любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Много цвѣтя е посадилъ Богъ въ човѣшкитѣ души. Остава още едно цвѣте. Посадете и него въ душата си. Дайте му условия да израстѣ, да цъвне и върже плодъ. То се нуждае отъ слънчевата светлина и топлина, то се нуждае отъ топлината на любовьта, отъ светлината на мѫдростьта и отъ силата на истината. 8. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г. 10 ч. съ. София – Изгрѣвъ.
  14. Ани

    1943_08_29 Раждането

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Раждането Иоанъ, 3 глава. Размишление. Зимата е приятель на леда. Докато зимата продължава, ледътъ е здравъ, якъ, всѣки може да минава по него. Пролѣтьта и лѣтото сѫ неприятели на леда. Щомъ дойде пролѣтьта, ледътъ започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелность. Ако искате да минете нѣкоя рѣка безъ мостъ, трѣбва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минаватъ по замръзналата рѣка безъ мостъ. Презъ пролѣтьта и лѣтото, за да минете рѣката, трѣбва да потърсите мостъ. Дълбока е рѣката, не можете да я прегазите безъ мостъ. Често мостовете на хората се топятъ и преминаването отъ единия брѣгъ на рѫката до другия става невъзможно. – Защо се топятъ мостоветѣ на хората? – Защото иматъ неприятели. Пролѣтьта и лѣтото, които сѫ неприятели на леда, на леденитѣ мостове, сѫ добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якостьта на моста, става причина да треперятъ хората, да се свиватъ отъ студъ. Мнозина иматъ криво разбиране за живота. Тѣ се питатъ, защо се ражда човѣкъ. Това е все едно, да питате, защо изгрѣва слънцето. Слънцето изгрѣва, защото земята се върти около своята ось. Като се завърти единъ пѫть около осьта си, земята ражда слънчевитѣ лѫчи. Значи, родениятъ човѣкъ е лѫчъ отъ слънцето на живота. – Какво представлява смъртьта? – Събиране на слънчевитѣ лѫчи, или залѣзване на слънцето. Въ този смисълъ, раждането означава излизане на слънчевитѣ лѫчи отъ слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевитѣ лѫчи къмъ центъра на самото слънце на живота. Смъртьта е най-голѣмиятъ и страшенъ затворъ, въ който човѣкъ може да попадне. Страшенъ е този затворъ, защото е лишенъ отъ всѣкаква светлина. Понѣкога смъртьта е най-голѣмото зло, което може да сполети човѣка, но понѣкога е най-голѣмото добро. Това зависи отъ схващането и разбирането на човѣка. Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса за създаването на земята, но и до днесь още не сѫ го разрѣшили. Много теории сѫществуватъ по този въпросъ, но нито една отъ тѣхъ не се е домогнала до абсолютната истина. Всички деца питатъ майка си, кой е направилъ Бога, но никоя майка не може да отговори на този въпросъ. Мѫчно може да се даде положителенъ отговоръ на този въпросъ, както е мѫчно да се отговори абсолютно на въпроса, какъ е създадена земята. Всички знаятъ, че земята се движи около своята ось, около слънцето, но кой я кара да се движи, това е неразрѣшенъ въпросъ. И тукъ се даватъ различни теории, но, доколко сѫ вѣрни тѣ, и доколко отговарятъ на абсолютната истина, това е въпросъ. Предположенията на ученитѣ не всѣкога сѫ абсолютно истинни. Знаете, че зимата е приятель на леда, а пролѣтьта и лѣтото – нейни неприятели, но защо е така, не можете да отговорите. Зимата е голѣмъ аристократъ, обича да си почива, да стои на едно мѣсто. Като види скования ледъ около себе си, тя казва: Не се безпокой, почини си! Нека други работятъ вмѣсто тебе. Като дойдатъ пролѣтьта и лѣтото, тогава ще работишъ. Тогава ще разберешъ, че съ седене на едно мѣсто нищо не се постига. Сега хората не се нуждаятъ отъ мостове. Трѣбва да се измѣнишъ, да станешъ вода и да поливашъ градинитѣ, трѣвитѣ и дърветата; следъ това ще тръгнешъ да търсишъ морето, отъ което си излѣзълъ. Ще се влѣешъ въ него и ще станешъ съзнателна часть отъ Цѣлото. Питате: Какъ да напусна мѣстото си? –Доброволно ще го напуснешъ. Ако не, насила ще тѣ заставятъ да го напуснешъ. Слънцето заставя всички сѫщества да се движатъ. То не се нуждае отъ мостове. То заставя сѫществата да се движатъ, да работятъ, да изкарватъ прехраната си и да почиватъ. Следователно, слънцето е причина за нѣколко хубави нѣща въ света: да огладнѣешъ, да се наядешъ, да си починешъ и следъ това да отидешъ на работа. Ако си мостъ нѣкѫде, не питай, защо си мостъ. Ще изгрѣе слънцето, ще тѣ стопи, ще започнешъ да се движишъ и да вършишъ нѣкаква работа. Не питай, защо вече не си мостъ, защо се движишъ свободно отъ едно мѣсто на друго и вършишъ нѣкаква работа. Колкото и да търсишъ причинитѣ на нѣщата, нѣма да ги намѣришъ. – Кой е виновенъ за пропукването и стопѣването на леда? – Слънцето. – Кой е виновенъ за замръзването на водата? – Пакъ слънцето. Въ първия случай слънцето изпраща лѫчитѣ си по цѣлата земя; въ втория случай то ги събира къмъ себе си. Слънцето ту дава кредитъ на сѫществата, ту го отнема. Защо дава кредита си и защо го отнема, това е негова работа. Нѣма защо да питашъ. Понѣкога зимата дава кредитъ, понѣкога пролѣтьта и лѣтото отнематъ кредита. И обратно: понѣкога зимата отнема кредита, а пролѣтьта и лѣтото го даватъ. Ще кажете, че това не е човѣщина. То е другъ въпросъ. Слънцето заповѣдва да се вдигнатъ мостоветѣ, и рѣкитѣ да потекатъ. Много отъ съвременнитѣ хора иматъ разбиране подобно на това, което ледътъ има. Тѣ се питатъ, кой ги заставя да се движатъ и кѫде трѣбва да вървятъ. Слънцето ги кара да се движатъ. Много естествено. Докато е зима, ще бѫдешъ мостъ и ще стоишъ на едно мѣсто. Щомъ дойде пролѣтьта, ще отстѫпишъ отъ своето положение, ще се превърнешъ на вода и ще работишъ. Какво е състоянието на р. Марица пролѣть и какво – презъ лѣтото? Презъ пролѣтьта тя е буйна, шуми, не може да се прегази. Затова пѣятъ за нея: „Шуми Марица”. Презъ лѣтото тя става малка и навсѣкѫде може да се прегази. – Кой е виновенъ за това? – Сушата. – Какво носи сушата? – Гладъ. – Защо хамбаритѣ сѫ пълни? – За да ядатъ хората. – Защо хамбаритѣ сѫ празни? – Защото ядатъ, гладни сѫ хората. – Защо трѣбва да се изпразватъ хамбаритѣ? – За да живѣятъ хората. Ако не се изпразваха хамбаритѣ, животътъ нѣмаше да сѫществува. Следователно, когато ледътъ се топи, хората оживяватъ; когато водата замръзва, хората умиратъ, т. е. ограничаватъ се. Зимата, пролѣтьта, лѣтото и есеньта иматъ своето значение, но когато хората ги разбиратъ. Ако не ги разбиратъ, тѣ се натъкватъ на противорѣчия, както пропадналиятъ търговецъ. Той седи въ магазина си, но нѣма стока, не дохождатъ клиенти, не знае, какво да прави. Такова е положението и на жадния пѫтникъ, който стои предъ хубавъ планински изворъ, но му даватъ да пие вода отъ малко шишенце. Жаждата му е голѣма. Той поглежда къмъ чистия, кристаленъ изворъ, но не му позволяватъ да пие вода отъ него. – Защо трѣбва човѣкъ да минава презъ противорѣчия? – За да стане смиренъ. Преди да слѣзе на земята, човѣкъ е смиренъ, обикаля ту тази, ту онази майка, ту този, или онзи баща, убѣждава ги да го приематъ, да стане тѣхно дете. Той имъ говори: Приемете ме въ вашия домъ, готовъ съмъ на всичко. Ще порасна, ще се грижа за васъ, ще ви помагамъ, ще видите, какво дете сте родили. Нѣма да съжалявате, че сте ме прибрали. Като се роди, всички обѣщания се забравятъ, и детето се проявява такова, каквото е: започва да плаче, да се сърди, да се налага – генералъ става. То иска да го кѫпятъ, повиватъ, да го хранятъ съ специална храна, приготвена отъ майката. Колкото повече расте, толкова по-самостоятелно става. И най-после, като стане 21 годишенъ момъкъ или мома, проявява се като майка си и баща си, има особено мнѣние за всичко. Синътъ и дъщерята започватъ да търсятъ своитѣ възлюбени. Щомъ ги намѣрятъ, искатъ да се отдѣлятъ отъ родителитѣ си. Тѣ ги напущатъ и започватъ да живѣятъ сами. Какво трѣбва да правятъ родителитѣ, за да не страдатъ синоветѣ и дъщеритѣ имъ? Тѣ трѣбва да следватъ примѣра на пчелитѣ. Пчелитѣ казватъ: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освѣнъ когато кошерътъ се рои. И тогава, тя не излиза сама, но цѣлиятъ кошеръ върви заедно съ нея. Следователно, който се осмѣли да изнесе вънъ отъ себе си една своя светла мисъль, или едно светло чувство на показъ, предъ хората, скѫпо плаща. Дръжте своята свещена мисъль или идея въ душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живѣе въ духа или въ душитѣ ви. Работничкитѣ излизатъ отъ кошери и се връщатъ назадъ по нѣколко пѫти на день, да събиратъ медъ, но царицата седи въ кошера, снася яйца и не излиза навънъ. Щомъ излѣзе, всички я последватъ. Тя излиза навънъ съ голѣма свита. Това наричатъ пчеларитѣ „роене на кошера”. Всѣка пчела познава гласа на своята царица и й се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелитѣ настава голѣмъ смутъ. И тъй, докато Божествената царица живѣе въ вашата душа, всичкитѣ ви работи се нареждатъ добре. Щомъ тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назадъ. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви се объркватъ. При това положение, и животътъ изгубва смисълъ за човѣка. Докато царицата е въ кошера, пчелитѣ работятъ, животъ има между тѣхъ. Щомъ тя напусне кошера, между пчелитѣ настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелитѣ започватъ да хранятъ нова царица, да замѣстятъ първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелитѣ отново се развеселяватъ и започватъ усилена работа. Следователно, като се обезсърдчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животътъ ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животътъ, кой го е създалъ, защо е създаденъ и т. н. На тѣзи въпроси не може да се отговори. Животътъ е подобенъ на вода, която постоянно тече. Животътъ на различнитѣ сѫщества се различава по бързината си. Отъ наклона на водата зависи бързината на движението й. Сѫщото се отнася и до живота. Колкото по-голѣма е височината, отъ дето слиза животътъ, толкова по-интензивенъ е той. Височината на живота е толкова необходима, колкото е необходимъ наклонътъ на водата. Въ притчата за блудния синъ се говори за онзи животъ, който се отличавалъ съ голѣмъ наклонъ. Баща му билъ въ духовния светъ. Тамъ синътъ се молѣлъ на баща си да му даде здраво тѣло, съ което да слѣзе на земята между хората, да се учи и да придобива знания и опитности. Като слѣзълъ на земята, той не изпълнилъ обѣщанието си. Вмѣсто да учи, той се запозналъ съ моми и момци, ялъ и пилъ съ тѣхъ, черпилъ всички, защото билъ богатъ. Като изялъ и изпилъ всичко, приятелитѣ му го напуснали. Той останалъ самъ, безъ никакви средства, и се принудилъ да стане свинарь. Но и тукъ положението му било тежко. Той не можелъ да се храни даже съ рожковитѣ, които служели за храна на свинецъ. Разкаянъ и обезсърченъ той се принудилъ да напусне свинарството и да се върне при баща си, да му се помоли да го приеме като последенъ слуга. Ще кажете, че синътъ не билъ готовъ да се бори съ живота. Нѣма защо да се бори съ живота. Може ли комарътъ да се бори съ слона? Комаръ съ комаръ може да се бори, но излѣзе ли срѣщу него по-силно животно, комарътъ трѣбва да отстѫпи. Следователно, животътъ е слонъ, съ който никой не трѣбва да се бори. Животътъ трѣбва да се изучава, но никои нѣма право да се бори съ него. Изобщо, всѣка дума има смисълъ, когато се употрѣби на своето мѣсто. Напримѣръ, думитѣ „боря, чупя” не сѫ хубави, ако се употрѣбяватъ безразборно. Това значи, да не разбираме тѣхния произходъ и съставъ. Напримѣръ, думата „чупя, чупи” е съставена отъ две срички: „чу” и „пи”. Сричката „чу”, отдѣлно взета, представя глагола „чувамъ, слушамъ”, а „пи” означава глаголъ „пия”. Достатъчно е да чувашъ правилно и да пиешъ на време и на мѣсто, за да не чупишъ главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупятъ се несѫщественитѣ, нереални нѣща. Обаче, сѫщественитѣ нѣща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хлѣба, водата, въздуха и светлината? Никой не може да ги счупи. Ще кажете, че хлѣбътъ се чупи. Не е така, никой не може да счупи хлѣба. Отъ хлѣба изтича животътъ, Понеже животътъ нито се чупи, нито се дѣли, затова казваме, че и хлѣбътъ, който носи животъ въ себе си, не се чупи. Често се казва, че човѣкъ умира. И това не е вѣрно. Човѣкъ не умира, но отива въ света на мира, да се освободи отъ всички земни страдания. Умира, т. е. отива въ другъ светъ, дето царува миръ и спокойствие. Докато си на земята, ти постоянно излизашъ на бойни полета, дето си изложенъ на куршуми. На земята всѣки моментъ можешъ да бѫдешъ раненъ, осакатенъ или убитъ. Да умрешъ, това значи, да напуснешъ бойното поле и да отидешъ въ другъ светъ, дето хората живѣятъ братски. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Въпреки това, хората питатъ, защо умира човѣкъ. Много просто, за да влѣзе въ онзи светъ, дето поправятъ всички счупени, развалени, изопачени нѣща. Ако кракътъ, рѫката или главата ти е счупена на бойното поле, ще тѣ изпратятъ на онзи светъ, да намѣстятъ счупенитѣ кости. Ако си изопачилъ ума или сърдцето си, пакъ ще тѣ изпратятъ тамъ, да ги изправятъ. Следъ всичко това, стоишъ и питашъ, кѫде е Господъ. Ако Го търсишъ вънъ отъ себе си, никога нѣма да Го намѣришъ. Богъ е създалъ външния светъ, но това не значи, че Той е само въ този светъ. Външниятъ светъ е отражение на вѫтрешния, на истинския светъ, който считаме абсолютно реаленъ. Значи, външниятъ светъ е отражение на реалния, на вѫтрешния, въ който Богъ се проявява. Че е така, познаваме по следния фактъ: човѣкъ счита света за реаленъ, когато е въ съзнание. Щомъ изгуби съзнанието си, и светътъ изчезва за него. Докато любовьта присѫства въ човѣка, и светътъ сѫществува за него. Щомъ любовьта го напусне, и светътъ престава да сѫществува за него. Всички хора четатъ молитвата „Отче нашъ”. Тамъ е казано: „Отче нашъ, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое”... Осветяването на Божието име има отношение къмъ любовьта. Не можешъ да осветишъ Божието име, ако нѣмашъ любовь. Който иска да освети Божието име, трѣбва да носи любовьта въ ума, въ сърдцето, въ душата си, т. е. да бѫде запаленъ съ любовьта отъ всички страни. Когато се говори за Божието Царство и Божията Правда, имаме предъ видъ Божията Мѫдрость. Безъ мѫдростьта, Божието Царство и Божията Правда нѣматъ никакъвъ смисълъ. Божията воля пъкъ има отношение къмъ Божията Истина. Следователно, никой не може да изпълни Божията воля, ако не носи истината въ себе си. И тъй, ако въ душата ни не царува любовьта, ако въ духа ни не царува мѫдростьта и ако въ волята ни не царува истината, цѣлиятъ светъ остава за насъ неразбранъ. – Защо е недоволенъ човѣкъ? – Защото не носи любовьта въ душата си, мѫдростьта – въ духа си, истината – въ волята си. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ създали света като забава за всички живи сѫщества. На всѣки човѣкъ е дадено нѣщо специфично, съ което да се занимава. Който не може да намѣри специфичното за себе си, той всѣкога е недоволенъ. Всѣки търси нѣщо голѣмо: голѣмо добро, голѣма сила, голѣма любовь. Никой не подозира, че задъ голѣмитѣ нѣща се крие злото. Влѣзешъ ли въ света на злото, тамъ ще търсишъ голѣмото зло, за да намѣришъ малкото добро. Грѣшката на хората се заключава въ това, че тѣ търсятъ голѣмото добро и малкото зло. Голѣмото добро изисква голѣма жертва. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ, трѣбва да си голѣмъ, неизчерпаемъ изворъ. Докато работишъ, докато имашъ енергия, ти си въ общение съ хората, всички тѣ търсятъ, всички разчитатъ на тебе. Въ този случай, ти си изворъ, при който идатъ жадни пѫтници да утолятъ жаждата си. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да съзнава, че служи на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да търси Царството Божие и Неговата Правда. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да съзнава, че служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Какъ познавате, кое действие е съгласно съ Божията воля и кое не е съгласно? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, изпълнени съ любовь, сѫ въ съгласие съ Божията воля. Слушашъ единъ добъръ пѣвецъ или добъръ музикантъ. Щомъ свърши пѣсеньта, ти му рѫкоплѣскашъ. Докато пѣе или свири, ти мълчишъ. Щомъ свърши концѣрта, ти рѫкоплѣскашъ. Нѣкои не рѫкоплѣскатъ, мислятъ, че като не нарушаватъ тишината, съ това изказватъ възхищението си. Не е така. И който рѫкоплѣска, сѫщо се възхищава, благодари и поощрява пѣвеца. Мнозина рѫкоплѣскатъ още преди започване на пѣсеньта. Едва излѣзе пѣвецътъ на сцената, тѣ започватъ да му рѫкоплѣскатъ. Следователно, всѣко движение, направено съ любовь, е на мѣсто. Рѫкоплѣскай съ любовь, мълчи и слушай пакъ съ любовь. Като рѫкоплѣска, човѣкъ иска да каже: Приеми благословението на онова, което Богъ е вложилъ въ моитѣ рѫце. Въ този смисълъ, рѫкоплѣскането и рѫкуването сѫ на мѣсто. Слушашъ нѣкой да говори, да пѣе или да свири хубаво – рѫкоплѣскай му. Срѣщнешъ единъ добъръ човѣкъ,– рѫкувай се съ него. Хвани здраво рѫката му и му предай сила отъ себе си. Като говоря за рѫкоплѣскането, не го разглеждамъ само по форма. Азъ не поддържамъ външнитѣ форми и движения, но казвамъ, че всѣко движение има смисълъ, когато е изпълнено съ любовь. Азъ не рѫкоплѣскамъ външно; другитѣ правятъ това заради мене. Азъ рѫкоплѣскамъ вѫтрѣшно, по умъ, по сърдце и по душа. Сѫщевременно рѫкоплѣскамъ на ума, на сърдцето, на душата и на духа на онзи, който свири или пѣе на сцената. Значи, рѫкоплѣскането е и външенъ, и вѫтрѣшенъ процесъ. Допирашъ, приближавашъ рѫцетѣ си и се обмѣняшъ. Като спасявашъ давѣщия се, ти му рѫкоплѣскашъ: приближавашъ рѫцетѣ си, прегръщашъ го и го изваждашъ отъ водата. Майката туря детето си въ коритото и започва да го кѫпе – и това е особенъ родъ рѫкоплѣскане. Ново разбиране е нужно на хората. Докато живѣятъ съ старитѣ разбирания, тѣ плачатъ, страдатъ, безъ да знаятъ причинитѣ на страданията си. Нѣкой умрѣлъ, т. е. заминалъ за онзи светъ, и близкитѣ му плачатъ. Днесь цѣлиятъ български народъ плаче за своя царь. – Какво означава смъртьта? – Заминаване за онзи светъ, дето всѣки човѣкъ дава докладъ за всичко, което е направилъ на земята. Българскиятъ царь е сега на докладъ при Господа, т. е. при Любовьта. Да царувашъ, това значи, да оставишъ Богъ да царува въ тебе. Така всѣки човѣкъ може да царува, първо на себе си, на своята душа и духъ, на своя умъ и сърдце; следъ това той царува и на другитѣ. Докато любовьта, мѫдростьта и истината царуватъ въ човѣка, царуването е на мѣсто. Казвате: Кой ще рѫководи сега българския народъ? – Който го е рѫководилъ досега. Богъ рѫководи всички народи. Който Го слуша, великъ народъ става; който не Го слуша, самъ се осѫжда на страдания. Кой рѫководѣше еврейския народъ въ миналото? Ще кажете, Давидъ, Соломонъ и други царе сѫ го рѫководили. Давидъ, Соломонъ сѫ били проводници на Бога. Въ сѫщность, Богъ го е рѫководилъ. И днесь, когато евреитѣ нѣматъ царь, пакъ Той ги рѫководи. За насъ умрѣли хора не сѫществуватъ. Умрелитѣ сѫ толкова живи, колкото и живитѣ, които виждате да се движатъ и говорятъ. Българскиятъ царь е живъ: отиде при Господа да докладва, какъ вървятъ работитѣ. на България. За извѣстно време въ България се налага трауръ, а християнската църква отъ две хиляди години е все въ трауръ. Съ това показватъ, че Христосъ страдалъ за човѣчеството, следъ което билъ разпнатъ. Наистина, Христосъ страда, разпнаха Го, но следъ това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповѣдници на Христовото учение трѣбва да се облѣкатъ въ бѣли дрехи, да се радватъ, че Христосъ е възкръсналъ. Живъ е Христосъ, и днесь Той управлява света въ името на Господа. Не се съмнѣвайте въ това и не спорете, дали е възкръсналъ, или не. Възкръсналъ е Христосъ и живѣе между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото въ света. Любовьта Христова е навсѣкѫде. Съ нея работи Христосъ и оправя обърканитѣ работи на хората. Днесь всички говорятъ за царя, за неговитѣ добродетели. Той се отличаваше съ голѣма досетливость и отзивчивость къмъ страданията на хората. Станеше ли нѣкѫде нещастие или катастрофа, той пръвъ биваше тамъ. Знаеше, какъ да помогне и утѣши пострадалитѣ. Днесь всички се питатъ, кой ще рѫководи сѫдбинитѣ на България. – Който рѫководи сѫдбинитѣ на всички народи, Той ще рѫководи и българския народъ. Всички хора сѫ служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, тѣ Му се подчиняватъ. Всички българи се молеха на Бога, да оздравѣе царьтъ. Той и сега е живъ. Важно е да се молятъ, докладътъ на царя да бѫде добъръ, да се одобри, и българитѣ да получатъ Божието благословение. Българитѣ и всички останали народи трѣбва да се молятъ за идване на Царството Божие на земята. Това ще се ознаменува съ велики и светли дни. Тогава нѣма да има бѣдни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Новъ порядъкъ ще дойде на земята – порядъкътъ на любовьта. И тъй, дали сте на земята, или я напущате, стремете се да попаднете въ рѫцетѣ на любовьта, тя да ви приеме въ обятията си. Има ли дете въ света, което да е родено съ любовь и да е умрѣло? Всички сѫщества, родени съ любовь, сѫ живи. И на този, и на онзи светъ да сѫ, тѣ живѣятъ. И обратно: всѣко сѫщество, родено безъ любовь, е мъртво. И на земята да е, и на онзи светъ, то е въ положението на умрѣлия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човѣка да се роди съ любовь и да умре съ любовь. Бѫдещето се нуждае отъ работници на Бога, които да Го обичатъ и да оставятъ Той да царува въ тѣхнитѣ сърдца, умове и души. Да пожелаемъ добъръ пѫть на Българския царь, да следва пѫтя на Любовьта, да носи мира и радостьта. Ганди казва: „Когато умра азъ, не само Индия ще бѫде свободна, но цѣлиятъ светъ ще се освободи отъ заблужденията и ограниченията”. Така трѣбва да каже всѣки човѣкъ за себе си. Тогава и животътъ, и смъртьта иматъ смисълъ. Смърть, която не носи освобождаване, нѣма смисълъ. Обаче, ако смъртьта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плъть и по духъ. Когато слиза на земята, човѣкъ се ражда по плъть; когато напуща земята и отива на онзи светъ, той се ражда по духъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. Човѣкъ трѣбва да се роди два пѫти: по плъть, т. е. по вода, и по духъ, т. е. излизане отъ утробата на майка си и заминаване за онзи светъ. Защо хората заминаватъ за другия светъ? – Да приложатъ любовьта. Това, което човѣкъ не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи светъ. Следователно, и Българскиятъ царь сега ще бѫде по-добъръ работникъ, ще приложи всичко онова, което не е могълъ да приложи на земята. Когато хората дойдатъ до положение да се радватъ, и когато се раждатъ, и когато умиратъ, светътъ ще се оправи. „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е. Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни”. – Кога човѣкъ е съвършенъ? – Когато се роди отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Това означава раждане отъ Духа. Който мине презъ тритѣ процеса на раждането – презъ любовьта, мѫдростьта и истината, той влиза въ новия порядъкъ на нѣщата и разбира дълбокитѣ прояви на живота. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Истина, истина ви казвамъ: Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. Желая ви да се родите по закона на любовьта, да умрѣте по закона на мѫдростьта и да станете съвършени, както е съвършенъ Отецъ нашъ Небесни, т. е. да се родимъ по закона на истината и да дадемъ своя докладъ предъ Господа, отъ който да се ползватъ всички хора на земята. 7. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г., 5 ч. с. София - Изгревъ.
  15. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Жилища на човѣшката душа Всички хора говорятъ за непостигнатия си идеалъ, въпреки това се стремятъ къмъ него. Детето ходи на училище, иска да се научи да чете и пише. То незабелязано минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, докато стане момъкъ и свърши университетъ. Чувате го да казва: Най-после постигнахъ идеала си, свършихъ университетъ. Какво постигналъ? Научилъ азбуката и съчетаването на буквитѣ въ срички, думи и изречения. Ако младежътъ е свършилъ музикална академия, казва: Постигнахъ идеала си, научихъ се да пѣя и свиря. – Какво научилъ? – Нотитѣ и тѣхното съчетание. Нека всѣки се запита: Какъвъ е идеалътъ на моя животъ? Ако всички хора иматъ идеалъ, защо сѫ недоволни? Нѣкой е недоволенъ, че е нисъкъ на ръстъ и поставя за идеалъ на живота си да стане високъ. – Защо е нисъкъ? – Малко ялъ. Отъ една капка вода става ли рѣка? Съ единъ конецъ прави ли се вѫже? Високиятъ е недоволенъ, че е високъ, иска да се смали. – Защо е високъ? – Защото много ялъ. Кой е правилъ опитъ да знае отъ колко нищки на паяжината може да се направи едно обикновено дебело вѫже? И да постигне желанието си, да стане високъ или нисъкъ, човѣкъ пакъ ще бѫде недоволенъ. Защо сѫ недоволни хората? – Защото живѣятъ въ голѣмо еднообразие. Безъ да искатъ, тѣ повтарятъ нѣщата и сами се отегчаватъ. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряшъ една пѣсень, не можешъ да я изпѣешъ два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. – Защо? – Защото и ти си се измѣнилъ, и публиката се измѣнила, и обстановката е измѣнена. Като гладенъ, пѣешъ по единъ начинъ; като ситъ, пѣешъ по другъ начинъ. Като младъ, пѣешъ по единъ начинъ; като възрастенъ, пѣешъ по другъ начинъ, а като старъ – по трети начинъ. Добре, че има разнообразие въ живота ви, иначе, щѣхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи животъ. Само новото носи животъ. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ. Ако строите кѫща, на коя страна ще турите лицето й? Кѫща, която е изложена на сѣверъ, се огрѣва отгоре, дето е слънцето; ако е изложена на югъ, огрѣва се отдолу; ако е изложена на изтокъ, пакъ се огрѣва отгоре; и най-после, ако е изложена на западъ, пакъ се огрѣва отдолу. Въ източнитѣ кѫщи слънцето постоянно изгрѣва, а въ западнитѣ – постоянно залѣзва. Кое предпочитате: слънцето да изгрѣва постоянно или да залѣзва? Ако има да взимате пари отъ нѣкого, ще желаете слънцето да грѣе, за да намѣрите своя длъжникъ. Ако сте длъжни нѣкому, ще желаете слънцето да залѣзва, за да не ви намѣри кредиторътъ. И тъй, когато се говори за четиритѣ посоки на света, имаме предвидъ четири степени, т. е. четири точки на съзнанието. Коя точка ще изберешъ, това зависи отъ нуждата, която моментътъ диктува. Какъ ще опредѣлишъ, кое благо искашъ: хлѣбъ, вода, въздухъ или светлина? Ако си гладенъ, хлѣбъ ще искашъ; ако си жаденъ, вода ще искашъ; ако се задушавашъ, въздухъ ще искашъ; ако си въ тъмнина, светлина ще искашъ. Отъ какво се нуждае пѫтникътъ въ потъващия параходъ? – Отъ спасителенъ поясъ. – Отъ какво се нуждае човѣкъ презъ зимата? – Ако трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, той се нуждае отъ топла дреха и здрави обуща. Каква е разликата между четиритѣ посоки на света, или четиритѣ точки на съзнанието? Изтокъ подразбира добритѣ условия на живота. Тамъ слънцето изгрѣва и носи животъ. Западъ подразбира нощь. Тогава луната свети. Изтокъ означава слънчева кѫща, западъ – лунна кѫща, сѣверъ – кѫща, поставена на видно мѣсто, а югъ – кѫща, поставена на пѫть, дето хората най-много минаватъ. Тамъ всички се спиратъ, ядатъ и пиятъ; едни отъ тѣхъ плащатъ, а други нищо не плащатъ, поради което се явяватъ спорове и недоразумѣния. Значи, човѣкъ живѣе едновременно въ четири кѫщи. Той живѣе въ кѫщата на своя умъ, на своето сърдце, на душата и на духа си. Кѫщитѣ на всички хора се различаватъ. Ако си на физическия светъ, ти живѣешъ въ тѣлото си. Щомъ влѣзешъ въ умствения светъ, напущашъ физическото си тѣло и влизашъ въ умственото. Така човѣкъ се движи въ четири тѣла: физическо, сърдечно или астрално, умствено и причинно, т. е. въ ума и сърдцето, въ душата и духа. Четиритѣ посоки на света представятъ четиритѣ жилища, въ които обитава човѣкъ. Като съединимъ четиритѣ точки, образува се квадратъ, който е въ постоянно движение. При движението си, четиритѣ точки образуватъ окрѫжность. Преместването на човѣка отъ едно жилище въ друго е естественъ процесъ. Ти не можешъ да останешъ завинаги на една точка, както не можешъ да запазишъ завинаги богатството си. Ще бѫдешъ ту богатъ, ту бѣденъ. Като минавашъ презъ тѣзи състояния, ти постоянно ще се огъвашъ и изправяшъ. Каже ли нѣкой, че не иска да се огъва, това показва, че не разбира живота. Ако си бѣденъ, нѣколко деня не си ялъ и видишъ на пѫтя си една златна монета, нѣма ли да се огънешъ? Ще се наведешъ, ще вземешъ монетата и ще се изправишъ. Следователно, навеждането, за да вземешъ монетата отъ земята, е огъване. Навеждането има смисълъ, но когато човѣкъ придобива нѣщо цѣнно. А тъй, да се огънешъ за нищо и никакво, това е безпредмѣтно. Какво щѣше да стане, ако двама души едновременно намѣрятъ златната монета? И двамата ще се наведатъ: първиятъ ще хване единия край на монетата, а вториятъ – другия край. Докато не сѫ раздѣлили монетата, тѣ сѫ близко единъ до другъ. Щомъ раздѣлятъ монетата помежду си, тѣ се отдалечаватъ: единиятъ взима една посока, другиятъ – втора и продължаватъ пѫтя си. Значи, хората сѫ близки, докато не сѫ раздѣлили благата, които животътъ имъ дава. Щомъ раздѣлятъ благата си, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ, и всѣки поема своя пѫть. Колко блага дава животътъ? – Главно четири: хлѣбъ, вода, въздухъ и светлина. Кое благо ще предпочете човѣкъ въ даденъ моментъ? Ако е гладенъ, ще поиска хлѣбъ; ако е жаденъ, ще поиска вода; ако е лишенъ отъ въздухъ и се задушава, ще поиска въздухъ; ако е въ тъмнина, ще поиска светлина. – Къмъ кой удъ отъ човѣшкото тѣло има отношение храната? – Къмъ устата, която е символъ на разумното слово. Водата минава презъ устата и заедно съ храната, съ хлѣба отива въ стомаха. Хлѣбътъ и водата отиватъ на едно и сѫщо мѣсто и взаимно си помагатъ. Въздухътъ има отношение къмъ носа и дробоветѣ. Той минава презъ носа и отива въ дробоветѣ. Светлината има отношение къмъ очитѣ. Често хората изпадатъ въ мрачни състояния на духа, чувстватъ се неразположени и не знаятъ какъ да си помогнатъ. Тѣ сѫ обиколени съ блага, които не знаятъ да използватъ. За такива случаи се отнася поговорката: „Вода гази, жаденъ ходи”. Четири елемента сѫ въ състояние да смѣнятъ неразположението, да го превърнатъ отъ мрачно въ светло. Тѣ сѫ светлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като знаете причината на неразположението, ще приложите единъ отъ четиритѣ елемента, който отговаря за дадения моментъ. Причината за неразположението на единъ и сѫщъ човѣкъ е различна. Тя може да се крие въ физическия, сърдечния, умствения или причинния светъ. Представете си, че срѣщате единъ учитель отъ първоначалното училище. Разговаряте съ него, но виждате, че е недоволенъ отъ нѣщо. – Коя е причината за недоволството му? – Иска да стане гимназиаленъ учитель, да заеме по-високо положение. Каква е разликата между единъ първоначаленъ учитель, единъ гимназиаленъ и единъ професоръ? Споредъ мене, въ едно отношение положението на първоначалния учитель е най-добро. – Защо? – Ученицитѣ му най-много вѣрватъ въ него. Дойдатъ ли въ прогимназията, вѣрата на ученицитѣ въ учителитѣ се разколебава малко. Гимназиститѣ още по-малко вѣрватъ въ учителитѣ си, а студентитѣ даже критикуватъ професоритѣ си и спорятъ съ тѣхъ. Какво представя критиката? – Търкане кожата па човѣка. Ако влѣзешъ въ банята да се кѫпешъ, добре е да тѣ критикува нѣкой, да тѣ изтърка, да махне кирта ти. Но ако излизашъ вече отъ банята и си окѫпанъ добре, критиката не е на мѣсто, ще ти причини голѣма болка. И природата си служи съ подобни разтривки, но знае кога и какъ да ги приложи. Като срѣщне нѣкой нечистъ човѣкъ, тя изважда изтривалката си и казва: Ела при мене, мое дете, да тѣ изчистя. Ти имашъ нужда отъ чистене. Тя го разтрие добре, очисти го и го пуща на свобода. Следователно, има смисълъ да тѣ критикува уменъ, справедливъ и любещъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, че не могатъ да постигнатъ желанията си. Ако наистина не могатъ да постигнатъ желанията си, тѣ трѣбва да се радватъ. – Защо?– Дава имъ се възможность да работятъ повече. Като работятъ, все ще постигнатъ нѣщо. Всѫщностъ, хората сѫ недоволни, когато не се повтарятъ хубавитѣ нѣща. Това е невъзможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можешъ да изпѣешъ една и сѫща пѣсень два пѫти, по единъ начинъ. Ако първия пѫть си я изпѣлъ добре, втория пѫть ще я изпѣешъ или по-хубаво, или по-лошо – състоянието, моментътъ сѫ различни. Напримѣръ, ако имате брашно, вода и соль, ще направите хлѣбъ. Ако втори пѫть ви дадатъ брашно, сирене, вода и соль, нѣма да направите пакъ хлѣбъ, но ще наточите баница. Ето какъ знаете да постѫпвате. Сами избѣгвате повтарянето на нѣщата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяватъ да повтаряте едни и сѫщи нѣща? Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. Вие не страдате за хлѣбъ и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание. Напримѣръ, нѣкой е недоволенъ, че не е станалъ ученъ. Въ какво се заключава ученостьта? Ученъ човѣкъ ли е този, който носи голѣмъ товаръ въ главата си? Той разказва какъ се създалъ светътъ, какъ се огъвали земнитѣ пластове, какъ произлѣзълъ животътъ и т. н. Главата му е пълна съ теории, но следъ него дохожда другъ ученъ, който опровергава първитѣ теории и създава нови. Кой отъ двамата е по-близо до истината? Истински ученъ е онзи, който носи абсолютното, неизмѣнно знание. Двама учени често се разговаряли върху научни въпроси. Единиятъ билъ крайно честолюбивъ, не позволявалъ да му правятъ никакви забележки. Единъ день, по невнимание, облѣкълъ жилетката си наопаки. Срѣща го вториятъ ученъ и му казва: Колѣга, жилетката ти е наопаки. Понеже не обичалъ да му правятъ забележки, той не призналъ факта, но се погледналъ и казалъ: Нарочно направихъ това. Досега всѣкога съмъ носилъ жилетката си на лице, днесь я обърнахъ наопаки, да видя какъ ще изглеждамъ. Другарьтъ му билъ деликатенъ човѣкъ, не искалъ да спори повече и казалъ: Да, и това е нѣкаква научна работа. Всѫщностъ, учениятъ облѣкълъ наопаки жилетката си отъ разсѣяность. Понеже този день ималъ да плаща една полица, той не мислилъ да прави научни опити, но търсилъ начинъ какъ да плати дълга си. Въ единъ американски университетъ имало единъ строгъ професоръ, на когото студентитѣ често устройвали шеги, да го предизвикватъ. Единъ день тѣ разместили колелата на файтончето му: преднитѣ колела турили отзадъ, а заднитѣ – отпредъ. Като се качилъ на файтончето си, професорътъ видѣлъ, че нѣщо не е въ редъ, но не искалъ да се изложи предъ студентитѣ си и казалъ: Тѣзи дни дадохъ файтончето си на поправка, майсторътъ е направилъ тази погрѣшка. Той знаелъ, че студентитѣ му устроили тази шега, но не искалъ да признае това. Такива размѣствания ставатъ въ живота на всѣки човѣкъ. Ако сѫ на физическия светъ, лесно се оправятъ. Обаче, мѫчно се оправятъ и разбиратъ разместванията въ духовния светъ. Тази е причината, дето хората страдатъ, мѫчатъ се и не разрѣшаватъ задачитѣ си. Нѣкой страда, че останалъ назадъ въ развитието си, всички го изпреварили. Той не разбира закона. Ако 20 души юнаци излѣзатъ да се борятъ, кой ще бѫде пръвъ? Пръвъ ще пуснатъ най-слабия, да се бори съ слабъ. После ще пуснатъ по-силнитѣ, а най-после ще пуснатъ най-силнитѣ. Значи, най-силнитѣ, героитѣ, оставатъ назадъ и последни. Истинскиятъ герой остава последенъ, да се види силата му. Така постѫпва и природата. Първо, тя пуща слабитѣ борци на сцената, а силнитѣ задържа за последния часъ. Тя не бърза, не дава нѣщата, когато човѣкъ ги желае. Силния оставя последенъ, на заденъ планъ. Като разбира закона, той чака търпѣливо времето си. И тъй, като знаете това, не критикувайте природата. Каквото прави тя, всичко е за добро. Тя никого не повишава, нито понижава, но поставя всѣко сѫщество на своето мѣсто. Който я разбира, чака времето си и се радва на своитѣ придобивки. Който не я разбира, страда, мѫчи се. Природата го гледа и тихо му нашепва: Почакай още малко, твоятъ часъ не е дошълъ. Когато майката храни децата си, на кое отъ тѣхъ дава първо храна? – На най-малкото. То се нуждае отъ малко храна. Достатъчно е да му дадешъ малко млѣчице или хлѣбецъ, и то е доволно. Дойде ли редъ до по-голѣмитѣ, работата е по-сложна: ще наредишъ масата, ще сложишъ чаши, чинии, ще нарѣжешъ повече хлѣбъ, повече храна и т. н. Голѣмиятъ яде повече и е по-взискателенъ. Кое е по-добре: да ти сложатъ маса да се нахранишъ или безъ маса, както на малкото дете и на пѫтника? Ако си на планината и огладнѣешъ, ще търсишъ ли маса? Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи. Ако съзнавашъ това, не търси маса и тогава да ядешъ. Не търси и първото мѣсто. При пѫтуване нѣма първи мѣста. Едва си миналъ една стѫпка и първото мѣсто става последно. Това, което е предъ тебе, е първо мѣсто; което си изминалъ вече, е последно мѣсто. Радвай се, че си извървѣлъ извѣстенъ пѫть и си придобилъ една опитность. Не мисли, че мѣстото, на което стоишъ, е лошо. То е само за моментъ. Щомъ мръднешъ крака си, чака тѣ ново, по-добро мѣсто. Бѫдещето носи нѣщо по-добро, по-светло и величаво. Разбиране ти е нужно, за да виждашъ доброто навсѣкѫде въ живота. Ако ти предстои дълъгъ пѫть, за предпочитане е да носишъ захаринъ въ торбата си, вмѣсто захарь. Единъ килограмъ захаринъ се равнява на 500 кг захарь. Обаче, захарьта е по-хранителна отъ захарина. Често хората се стремятъ къмъ изящнитѣ нѣща, къмъ велики идеи, безъ да подозиратъ, че това е захаринъ, а не захарь. Хубава е копринената дреха, но тя не подхожда за зимата. Облечешъ ли я презъ зимата, ще се простудишъ. Хубави гънки образува тя, прилѣга на тѣлото, но за лѣтото. Дреха, която не може да запази топлината на тѣлото, не е хигиенична; дреха, която не може да запази светлината, не е хигиенична; ако не е чиста, тя пакъ не е хигиенична. Хигиенична дреха е тази, която има качествата на твърдата материя - плътность, качествата на водата, на въздуха и на светлината. На сѫщото основание, казвамъ, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ четири качества: качеството на хлѣба – да задоволяватъ глада; качеството на водата – да утоляватъ жаждата; качеството на въздуха – да подобряватъ дишането и кръвообращението; качеството на светлината – да осветяватъ и най-скрититѣ мѣста въ човѣшкия организъмъ, да отварятъ пѫтя му и да го освобождаватъ отъ заблуждения и противорѣчия. Всѣка храна, която не носи качествата на твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя, не е хигиенична. Стремете се къмъ хигиенична храна, къмъ хигиенични мисли, чувства и постѫпки. Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 27 августъ 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.
  16. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Гласътъ на душата Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. – Защо не успѣватъ? – Защото движенията имъ не сѫ ритмични. Тѣ сѫ лишени отъ музикалность и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония въ царството си. Вънъ отъ нейното царство, вънъ отъ органическия светъ може да сѫществува дисхармония, но въ самата природа дисхармонията е изключена. Който нѣма хармонични движения, носи лошитѣ последствия на дисхармонията въ себе си. Като се говори за хармония въ движенията, имаме предвидъ хармония въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Похвалишъ нѣкого и мислишъ, че си постѫпилъ право. Правата постѫпка се опредѣля отъ последствията си. Ако човѣкътъ, когото похвалишъ, е доволенъ, думитѣ ти сѫ хармонични. Ако не е доволенъ, думитѣ ти сѫ нехармонични. Като погалишъ котката си, и тя може да бѫде доволна, или недоволна отъ тебе. Можешъ да я погладишъ така, че да й стане приятно; можешъ и да прекалишъ въ милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да тѣ одращи. Ти си произвелъ въ нея повече електричество, отколкото трѣбва. Нѣкой ви погледне красиво, каже ви нѣколко сладки думи, но вие не сте доволни отъ него. – Защо? – Думитѣ и погледътъ му сѫ външно красиви, но сѫ лишени отъ съдържание – движенията имъ не сѫ хармонични. Значи, и думитѣ иматъ движения. Казвашъ на нѣкого: Азъ тѣ обичамъ. Съ какво движение ще изразишъ любовьта си? – Азъ съмъ готовъ да се пожертвамъ за тебе. – Съ какво движение ще изразишъ самопожертването си? Следователно, думитѣ иматъ съдържание, смисълъ и сила, когато отговарятъ на движенията, които ги придружаватъ. Ако нѣма хармония между думитѣ и движенията на човѣка, казваме, че той не говори истината. Какъ ще проявишъ любовьта и обичьта си къмъ нѣкого, ако движенията, които правишъ, не отговарятъ на думитѣ и чувствата ти? Казвашъ, че обичашъ, а сърдцето ти се свива. Каква любовь е тази, която свива човѣшкото сърдце? Говорятъ за любовь, а се страхуватъ отъ нея. Това е неразбиране на любовьта. Говорятъ за любовь, безъ да я изучаватъ въ всичкитѣ й прояви, отъ нисшитѣ до висшитѣ. Поглеждате къмъ два гълѫба, които си гукатъ, но не обръщате внимание на тѣхната любовь. Казвате: Птича любовь е това! Не заслужава да й се обръща внимание. Въ сѫщность, и въ тѣхната любовь има нѣщо цѣнно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правятъ тѣ, когато изразяватъ любовьта си. Нѣма по-велико нѣщо отъ движението. Голѣма красота се крие въ движенията! Има велики цигулари, които движатъ рѫката и пръститѣ си съ голѣма красота. При това, не всѣки пръстъ може да взима четвърть тонъ. Това се поддава само на безименния пръстъ. Този тонъ дава насока на пѣсеньта или на музиката. Дето участвува четвърть тонъ, тамъ всички работи ставатъ добре. Дето отсѫства любовьта, тамъ всичко е лишено отъ съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантътъ прави едва уловими движения, пълни съ хармония и ритъмъ. Каквито сѫ движенията на четвъртината тонъ, такива сѫ движенията и на двата пръста, палецътъ и показалецътъ, допрени единъ до другъ. Единъ е резултатътъ, когато се наведешъ да вдигнешъ нѣщо отъ земята съ палеца и показалеца; съвсѣмъ другъ е резултатътъ, когато вдигнешъ нѣщо отъ земята съ тритѣ, четиритѣ или петьтѣ си пръста. Чрезъ палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човѣка. Чрезъ петьтѣ пръста се излива човѣшкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващашъ само съ двата си пръста, отколкото съ всичкитѣ пръсти, или съ цѣлата рѫка. Хората обичатъ да се морализиратъ, да проповѣдватъ едни на други, да се възпитаватъ. Не е лошо това, но, преди да морализирашъ другитѣ, вижъ, доколко ти си изправилъ живота си. Ще проповѣдвашъ на хората да бѫдатъ спокойни, да иматъ самообладание, а ти самъ не владѣешъ удоветѣ си. Говоришъ, а мигашъ съ очитѣ си, или очитѣ ти се движатъ нервно, неспокойно. Ако ти самъ не обърнешъ внимание на очитѣ си, тази нервность ще причини разстройство на цѣлия организъмъ: ще тѣ заболи глава, гърди, стомахъ и др. Понѣкога нервностьта на човѣка се изразява въ характера му. Той става сприхавъ, сърди се лесно, готовъ е да удари всѣкиго, който се изпречи на пѫтя му. Ако е волѣва натура, ще се въздържи. Не е въпросъ въ въздържането, но човѣкъ трѣбва да измѣни движенията си, да ги направи хармонични. Ако движението на рѫката ти е насочено навънъ, измѣни посоката му, отправи го навѫтре, къмъ себе си. Така може самъ да си въздействашъ. Ако плувашъ въ морето, естествено е да правишъ движения навънъ, за да се движишъ лесно. Понѣкога ще правишъ движения и навѫтре, а нѣкога ще плувашъ на гръбъ. Така ще познаешъ, доколко можешъ да пазишъ равновѣсие. Ще дишашъ дълбоко, ще поемашъ въздухъ и леко ще се носишъ по вълнитѣ. Светътъ е море. Който влиза въ него, трѣбва да знае да плува, да пази равновѣсие и да не се смущава. Какъвъ смисълъ има да казвашъ, че Богъ е всѣмѫдъръ, всѣблагъ и всѣлюбящъ, а да си въ постояненъ страхъ и безпокойство? Това значи отсѫствие на единство и хармония между думитѣ ти и живота ти. Казвашъ, че Богъ е навсѣкѫде, а самъ не вѣрвашъ на думитѣ си. Говоришъ съ нѣкого и си недоволенъ отъ него, че не се отнесълъ съ тебе, както трѣбва, и го критикувашъ. Божиятъ гласъ отвѫтре ти казва: Не си правъ, не мислишъ добре. Ти чувашъ гласа на Бога, но продължавашъ да критикувашъ ближния си. Защо не се вслушвашъ въ думитѣ на Онзи, Когото наричашъ свой Баща и Учитель? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповѣдва. Следъ всичко това очаквашъ да отидешъ на онзи светъ, да тѣ приематъ съ музика и пѣсни, като герой отъ фронта. Други се питатъ, какво ще правятъ, като отидатъ на онзи светъ. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпросъ. Това е все едно, гѫсеницата да пита, какво ще прави, като се превърне на пеперуда. Тя знае единъ пѫть на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Какъ ще живѣе като пеперудата, не може да си представи. И човѣкътъ, който е живѣлъ само за земята, не може да си представи, какъвъ е небесниятъ животъ. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и пѣсни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния животъ, най-после човѣкъ казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и стариятъ човѣкъ. И тъй, докато е младъ, човѣкъ се интересува отъ всичко. Щомъ остарѣе, интересътъ му къмъ живота постепенно намалява, докато се ограничи въ нѣщо дребно, малко. За такъвъ човѣкъ казватъ, че издребнялъ. Такова е положението и на онѣзи търговци, които постепенно губятъ. Запримѣръ, нѣкой книжарь първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсятъ, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде нѣкой, иска една книга, нѣма я; иска втора, трета книга, и нея нѣма. Най-после, като се изредятъ всички книги, които по-рано ималъ, а днесь ги нѣма, питатъ го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; въ календарчето сѫ написани годишнитѣ времена, мѣсецитѣ, седмицитѣ, днитѣ присѫственитѣ и неприсѫствени. Важно е, като продавашъ календарчета, да знаешъ, какво е предназначението на всѣки мѣсецъ, на всѣка седмица и на всѣки день отъ годината. Не знаешъ ли това, ти издребнявашъ и преждевременно остарявашъ. Трѣбва да знаешъ предназначението на всичко, което имашъ въ себе си и вънъ отъ себе си. Казвашъ, че имашъ глава, сърдце, но трѣбва да знаешъ тѣхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърдцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размѣсите дейностьта на различнитѣ органи въ тѣлото си, животътъ ви се свършва. Не може главата да чувства, сърдцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всѣки органъ, външенъ или вѫтрешенъ, има точно опредѣлено предназначение. Миналитѣ поколѣния забъркаха една каша, отъ която сегашнитѣ хора не сѫ доволни. Тѣ изтъкаха такива платове, отъ които сегашното поколѣние не е доволно. Ние носимъ дрехи, изтъкани преди хиляди вѣкове. Днесь тѣ не ни харесватъ, не прилягатъ на тѣлото ни, но нѣмаме още нови, да ги изместимъ. Миналитѣ поколѣния развалиха стомаха на съвременния човѣкъ. Понеже не е доволенъ отъ стомаха си, той го нарича търбухъ и казва, че въ бѫдеще търбухътъ ще се унищожи. Стомахъ и търбухъ сѫ две различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Стомахътъ е свързанъ съ естественото желание на човѣка да яде, да поддържа организма си. Търбухътъ е свързанъ съ неестественото желание на човѣка да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроилъ стомаха си. Който ялъ умѣрено, светия станалъ; който преяждалъ и се удоволствувалъ, станалъ чревоугодникъ. И въ едното, и въ другото състояние се явява нѣщо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си отъ необходимата храна, човѣкъ печели на негова смѣтка и го изтощава. Предвидено е, напримѣръ, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20 ÷ 30 лв., а останалитѣ спестява. Така изтощава стомаха си. Другъ го претоваря; вмѣсто сто лева, опредѣля му 200 ÷ 300 лв. Това е разточителность. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постишъ, нито да преяждашъ. Постътъ се позволява само като почивка, като методъ за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здравъ стомахъ, е магнетиченъ, разположенъ човѣкъ. Симпатичната нервна система у него е въ хармония съ мозъчната система. Човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ и вода, но още съ въздухъ и светлина. Ето защо, за да бѫде напълно здравъ, стомахътъ, дробоветѣ и нервната му система трѣбва да бѫдатъ въ изправность. Ако една отъ системитѣ не е въ изправность, това се проявява въ характера му. Той става недоволенъ, лесно се сърди. Каквото и да му даватъ, каквато услуга и да му направятъ, все е недоволенъ, все ще намѣри нѣщо, за което да се сърди. Такъвъ човѣкъ е подозрителенъ, въ всичко се съмнѣва. Той се съмнѣва, че ще го обератъ, ще взематъ паритѣ му и се безпокои. Има нѣща, които сѫ свързани съ човѣка, но има нѣща, които стоятъ вънъ отъ него. Не е позволено да вземешъ на човѣка това, което е свързано съ него. Паритѣ не сѫ свързани съ човѣка, тѣ сѫ вънъ отъ него. Следователно, не губи присѫствие на духа си отъ това, че нѣкой тѣ обралъ. Обаче, не е позволено да отнемешъ ума или сърдцето на човѣка. Тѣ сѫ неразривно свързани съ него. Не е позволено да отнемешъ душата на човѣка. Всѣко нѣщо, вложено въ нея, принадлежи на самия човѣкъ. Има цигулари, които, при поврѣда на цигулката си, припадатъ и боледуватъ. Тѣ сѫ вложили нѣщо отъ душата си въ своята цигулка. Това показва, че душата принадлежи на самия човѣкъ, като неинъ собственикъ. Стремете се къмъ хармонични движения на очитѣ, на рѫцетѣ, на цѣлото тѣло. Пазѣте се отъ дисхармоничнитѣ движения, като неестествени, чужди. Пазѣте се отъ подражания. Не всѣко движение, което прави човѣкъ, е хармонично. Добритѣ и праведни хора се отличаватъ съ правилни движения. Децата, докато сѫ още малки, свободни отъ чужди влияния, иматъ хармонични движения. Когато малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне къмъ човѣка, който го забавлява. Съ това то иска да каже: Трѣбва да се живѣе така, както Богъ изисква, а не както хората учатъ. Дисхармоничнитѣ движения разстройватъ организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тѣзи на своитѣ близки, за да се предпазвате отъ неправилните и неестествени. Казвате за нѣкого, че е ангелъ. Защо го наричате така? Защото всичко въ него е красиво и хармонично: думитѣ, движенията, постѫпкитѣ му. Какъ трѣбва да посрѣщнешъ човѣка? – Както посрѣщашъ слънцето. – Какъ трѣбва да гледашъ човѣка? – Както гледашъ изгрѣващото слънце. Излѣзъ рано сутринь преди изгрѣвъ на слънцето, и почакай да видишъ първитѣ лѫчи. Погледай най-много десеть секунди и се прибери въ стаята си. Ако останешъ още една-две минути, ще изгубишъ хубавото, което си придобилъ. Видишъ ли нѣщо красиво, хвърли бързо погледъ къмъ него и отправи погледа си на друга страна. Не е позволено да задържашъ погледа си съ часове върху красивитѣ нѣща. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо красиво. За да го намѣришъ, погледни набързо челото, носа, брадата му; следъ това спри погледа си на очитѣ, на ушитѣ, на вѣждитѣ му и благодари, че си възприелъ нѣщо хубаво отъ него. Даже и да не знаешъ, откѫде излиза красивото, не е важно; важно е, че всѣки човѣкъ излѫчва нѣщо светло отъ себе си. Ако гледашъ нѣкого дълго време, за да откриешъ нѣщо лошо въ него, той ще се затвори, ще се вкамѣни, и ти ще се уплашишъ. – Трѣбва ли човѣкъ да се затваря, да се крие отъ хората? – Човѣкъ е подобенъ на цвѣтята. Когато слънцето изгрѣва, цвѣтята се разтварятъ и растатъ. Щомъ залѣзе слънцето, тѣ се затварятъ и скриватъ. Следователно, ако си лѫчъ отъ изгрѣващото слънце, хората ще се отварятъ за тебе и ще ти се радватъ; ако си лѫчъ отъ залѣзващото слънце, всички ще се криятъ отъ тебе. Въ света сѫществуватъ три закона, къмъ които се стремятъ всички хора, съзнателно или несъзнателно. Първиятъ законъ има отношение къмъ здравословното състояние на човѣка. Той е законътъ на любовьта. Въ любовьта не сѫществуватъ болести. Любещиятъ е здравъ, силенъ, мощенъ човѣкъ. Вториятъ законъ е на мѫдростьта, който изключва тъмнината и невѣжеството. Да живѣешъ въ закона на мѫдростьта, това значи, да бѫдешъ вънъ отъ всѣкакви заблуждения и противорѣчия. Третиятъ законъ е на истината, който изключва ограниченията и робството. Не можешъ да бѫдешъ свободенъ отъ ограничението, ако не познавашъ закона на истината. Какво нѣщо е любовьта? – Това, което носи животъ и здраве на всички живи сѫщества. – Какво нѣщо е мѫдростьта? – Това, което премахва противорѣчията и тъмнината въ живота. – Какво нѣщо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ идеалното, къмъ реалното, което никога не се измѣня. Хората, животнитѣ, растенията сѫ подложени на постоянни промѣни. Това, което се измѣня въ тѣхъ, е нереално; обаче, има нѣщо неизмѣнно и въ човѣка, и въ животното, и въ растението. Хармонията, както и хармоничнитѣ движения, сѫ неизмѣнни. Въ тѣхъ всичко е на мѣстото си. Всѣка храна, всѣки плодъ, приети съ любовь, отиватъ на мѣстото си; всѣка вдишка, направена съ любовь, отива на мѣстото си. Всѣка мисъль и всѣко чувство, приети съ любовь, сѫ хармонични и лесно се реализиратъ. Ако търсите хармонични движения, ще ги намѣрите и въ детето, което пълзи по земята, и въ възрастния, и въ стария човѣкъ. Който разбира тѣзи движения, въ тѣхъ се вижда таланта на човѣка. Ще кажете, че крадецътъ и апашътъ нѣматъ хармонични движения. Ако сѫ опитни, и въ тѣхъ има нѣщо хармонично, обаче, низходящо. Човѣкътъ на хармонията знае, какъ да постѫпва и съ апаша, и съ добродетелнитѣ хора. Единъ добъръ, разуменъ човѣкъ усѣтилъ, че апашъ бърка въ джоба му. Той не се възмутилъ, но спокойно му хваналъ рѫката, усмихналъ се и казалъ: Слушай, приятелю, остави азъ да бръкна въ джоба си; ще ти дамъ повече, отколкото ти можешъ да вземешъ съ твоята рѫка. Не бъркайте въ чуждитѣ джобове. Не кѫсайте плодове отъ чуждитѣ градини. Нѣкои деца кѫсатъ плодове отъ дърветата и, като видятъ, че не сѫ още зрѣли, хвърлятъ ги на земята. Други кѫсатъ зрѣли плодове, турятъ ги въ джобоветѣ си и отминаватъ спокойно. Тѣ не знаятъ, че всѣка кражба, всѣка лъжа носи своитѣ последствия даже въ далечното бѫдеще. Ще дойде день, когато нещастията ще се сипятъ върху тѣхъ. Тѣ сѫ резултатъ на кражби, лъжи и престѫпления въ далечното минало. Следователно, който иска да се освободи отъ последствията на миналото, трѣбва да прилага любовьта, мѫдростьта и истината. Каквото правишъ, да е проникнато отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Любовьта включва живота, мѫдростьта - знанието, а истината - свободата. Каквото правишъ мисли за любовьта, която носи живота; мисли за мѫдростьта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Нѣкой мисли, че, като отиде на онзи светъ, ще научи всичко, Той и сега живѣе въ онзи светъ, нѣма защо да отлага нѣщата. Този и онзи светъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Човѣкъ изучава земния животъ съ помощьта на петь сѣтива. Съ тѣзи сѣтива той си служи и въ музиката. Тамъ тѣ сѫ нарѣчени петолиние. На всѣко сѣтиво отговаря по една линия. И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае съ петолинието, на което се пишатъ нотитѣ. Има разлика между нотитѣ, които се пишатъ на линиитѣ и на между линията, както и между тѣзи, които се пишатъ на прибавенитѣ ноти подъ и надъ петолинието. Основниятъ тонъ на първата гама е „до”, който се пише на първата прибавена линия подъ петолинието. Този тонъ е положителенъ, дава нѣщо отъ себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишатъ на линиитѣ, даватъ нѣщо отъ себе си. Тонътъ „ре” означава движение напредъ, за да постигнешъ нѣщо. Можешъ да постигнешъ нѣщо, ако си поставилъ основа. Безъ основа никакво постижение не можешъ да имашъ. Може ли да се движи локомотивътъ, ако нѣма дърва и вѫглища? Тонътъ, „ми” подразбира цельта, къмъ която се движишъ. Значи, при „до” човѣкъ се ражда, при „ре” започва да се движи, при „ми” отива на училище. Тонътъ „фа” е първоначалното училище; тонътъ „соль” – прогимназията, „ла” – гимназията, а „си” – университетътъ. Докато изпѣешъ цѣлата гама, ти си се родилъ, подвижилъ напредъ, влѣзълъ въ училище, свършилъ си курса на наукитѣ и влизашъ въ живота, да приложишъ наученото. Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоноветѣ, съ които си служите. Не е достатъчно само да пѣешъ нотитѣ „до, ре, ми, фа” и т. н., но трѣбва да знаешъ, отде излизашъ и накѫде отивашъ. Ако не излизашъ, подтикнатъ отъ любовьта, ако нѣмашъ подтика на мѫдростьта и не отивашъ къмъ подтика на истината, не можешъ да имашъ идеалъ въ живота си. Като се движи, човѣкъ трѣбва да знае, че е здравъ, че може да махне противорѣчията отъ пѫтя си и да се освободи отъ ограниченията. Ще бѫдешъ здравъ, ще вървишъ напредъ и ще изучавашъ и прилагашъ музиката, която си служи и съ диези, и съ бемоли. Диезътъ има отношение къмъ ума, а бемолътъ – къмъ сърдцето. Така е въ органическата музика. Всѣко страдание е музикална пиеса, която се дава на човѣка да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трѣбва да се превърне въ радость. Затова е казано въ Писанието: „Жена, кога ражда, въ скръбь е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбьта й се превръща въ радость”. – Докога ще страда човѣкъ? – Докато роди нѣщо, и скръбьта му се превърне въ радость. Съ други думи казано: Страданието се превръща въ музика и пѣсень. Музикалниятъ човѣкъ има красиви, хармонични движения. Гледате единъ човѣкъ и казвате, че е красивъ. – Кѫде се крие красотата му? – Въ челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човѣка трѣбва да има извѣстно съотношение. Нѣма ли съотношение между удоветѣ на лицето, човѣкъ не е красивъ и въ движенията му нѣма хармония. Красотата е свързана съ хармонията, която изразява вѫтрешно, душевно спокойствие. Не можешъ да бѫдешъ красивъ, ако умътъ, сърдцето, душата и духътъ ти не сѫ будни. Щастие е да срѣщнешъ такъвъ човѣкъ. На него можешъ да разчиташъ. Казвате: Отзивчивъ е този човѣкъ. – Защо е отзивчивъ? – Защото душата му е отворена за страданията и радоститѣ на хората. Тъй щото, ако питате, какво нѣщо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила въ човѣка, която никога не се отказва отъ доброто, никога не грѣши и не прави престѫпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не грѣши. Грѣхътъ и престѫпленията сѫ достояние на ума и на сърдцето, но никога на душата. Умътъ е изврътливъ, хитъръ, а сърдцето – довѣрчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не грѣши и не познава съблазнитѣ. Мнозина минаватъ за учени, за философи, но лесно могатъ да се излъжатъ. Обаче, има нѣща въ човѣка, които никога не се лъжатъ. Напримѣръ, душата не се лъже. Стомахътъ сѫщо не се лъже. Езикътъ и устата се лъжатъ, тѣ лесно се подкупватъ. Достатъчно е да поставитѣ нѣщо близо до очитѣ, устата и езика, за да го пожелаятъ, безъ да мислятъ, че могатъ да се излъжатъ. Устата и езикътъ приематъ всѣкаква храна, но щомъ влѣзе въ стомаха, ако не е чиста и здравословна, последниятъ казва: Вънъ! Скоро на двора! Храната не е добра, трѣбва да се изхвърли. Сърдцето и умътъ могатъ да допуснатъ нѣщо нечисто и нездравословно въ себе си, но душата – никога. Влѣзе ли нѣщо нечисто въ нея, тя казва: Скоро навънъ! Значи, три нѣща въ човѣка не се лъжатъ: стомахътъ, душата и духътъ, който го рѫководи. Радвайте се и благодарете, че има въ васъ трима, които следятъ, какво възприемате и, ако не го одобрятъ, изхвърлятъ го навънъ. Ще кажете, че знаете всичко, което ви се говори. Не е въпросъ за знанието, но за прилагането. Щомъ имате знания, приложете ги. Ако знаешъ да се молишъ, трѣбва да получишъ отговоръ на молитвата си. Ти се молишъ за хлѣбъ, но не го получавашъ, – не знаешъ да се молишъ. Не говори много на Господа, но кажи само две думи: Господи, гладенъ съмъ. Богъ разбира нуждитѣ на човѣка и му се притича на помощь. Кой човѣкъ досега се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му даде сила и условия да помага на своитѣ по-слаби братя? Колко души могатъ да се изпратятъ днесь между страдащитѣ да имъ помагатъ безкористно за Господа? Ще кажете, че сте готови за тази работа. Не само на думи да сте готови, но на дѣло. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Хората се нуждаятъ отъ истински моралъ, който е единъ и за земята, и за небето. Молишъ се на Бога, а сѫщевременно отправяшъ лоши мисли и чувства къмъ ближния си. Ти не виждашъ това, не искашъ да го признаешъ, но разумнитѣ сѫщества правятъ снимки на твоитѣ външни и вѫтрешни прояви. Затова е казано, че нѣма нищо скрито – покрито въ света. Единъ день, като напуснешъ земята, ще отидешъ при разумнитѣ сѫщества, и тѣ ще ти покажатъ фотографии отъ живота ти на земята. Трѣбва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле съ васъ? Нищо не ви извинява. Двама стражари ще ви водятъ въ затвора, ще ви ругаятъ, ще ви биятъ, но вие ще се разговаряте съ Бога и ще вървите напредъ. – Какъ е възможно това? Да ме биятъ, безъ да кажа дума, безъ да се защитя! – За силния е възможно всичко. Той разрѣшава мѫчнотиитѣ си при всички условия на живота. Слабиятъ не може да ги рѣшава даже и при добри условия. Следователно, признайте, че сте слаби, и не се извинявайте. Не мислете за лошитѣ работи въ живота; не мислете за болести и страдания. За какво трѣбва да мислите? Като станете сутринь отъ сънь, не мислете, че ви боли нѣщо, или че имате да плащате, но помислете за най-добрия си приятель, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятель, за лошото си дете, но първата ви мисъль трѣбва да бѫде светла. Даже и да не е живо доброто ви дете, пакъ помислете за него. Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. Умрелите сѫ живи. Като изядете единъ орѣхъ, умира ли той? Орѣхътъ не умира, но влиза въ стомаха на богатъ, виденъ човѣкъ. Той е на по-добро мѣсто, отколкото е билъ по-рано. Следователно, като умира, и човѣкъ отива на по-добро мѣсто. Хората не вѣрватъ въ това и се страхуватъ; не знаятъ, кѫде ще отидатъ следъ смъртьта си. Често се запитвате, какво трѣбва да правите презъ живота си, за да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. – Слушайтѣ гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си въ противорѣчие и не знаешъ, какъ да постѫпишъ, спри се за моментъ въ себе си и драсни кибритъ, да запалишъ огъня на своя олтаръ. Огъньтъ ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуешъ гласа на душата, който ще тѣ упѫти. Чуешъ ли този гласъ, ти ще разрешишъ противорѣчието си. Преди да чуешъ гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързашъ да се произнесешъ за нѣщо, думитѣ ти ще бѫдатъ груби, нехармонични. Докато не чуешъ свещения гласъ на душата си, не трѣбва и да пѣешъ. Пѣсеньта трѣбва да минава по естественъ пѫть отъ една гама въ друга. Едва сега намѣрихъ пѫтя за прекарване на българскитѣ пѣсни отъ човѣшката въ Божествената гама отъ обикновената хармония въ възвишената, духовна хармония. Обикновената хармония предава на българскитѣ пѣсни нѣщо затворено, твърдо. Влѣзатъ ли въ Божествената хармония, тѣ се отварятъ и смекчаватъ. Едва сега открихъ причината за противорѣчието, въ което живѣе българинътъ. То се крие въ затворенитѣ интервали на неговата музика. Българинътъ е преживѣлъ нѣщо, поради което изгубилъ религиозното си чувство. Българинътъ има добри черти; справедливъ, съвѣстенъ, твърдъ е той – славѣнинъ по душа. Едно важно чувство му липсва – любовь къмъ Бога. Мѣстото на това чувство е на горната часть на главата. Тамъ трѣбва да работи българинътъ, да развие това чувство. Славѣнинътъ е съвѣстенъ, затова не допуща лъжата. Ако запали плѣвника на съсѣда си, едва се отдалечи нѣколко крачки отъ плѣвника, обърне се, погледне къмъ него и казва; Азъ, Стоянъ, запалихъ плѣвника на съсѣда си. Той признава погрѣшката си. Съсѣдътъ може да го чуе и да разбере, кой извършилъ пожара. Това е обща черта, отъ която страдатъ всички хора, не само славѣнинътъ. Всички хора правятъ погрѣшки, но не знаятъ, какъ да ги изправятъ. Школа е нужна за това. Изправяйте погрѣшкитѣ си, докато сте още на земята. Тукъ погрѣшкитѣ се изправятъ по-лесно, отколкото въ духовния светъ. Единъ английски мисионеръ отишълъ въ Африка да проповѣдва на туземното население. Една вечерь, както почивалъ въ стаята си, предъ него застаналъ единъ старъ човѣкъ и му казалъ: Братко, азъ съмъ отъ невидимия светъ. Живяхъ преди 200 години на земята, въ Англия, въ еди–кой си градъ; проповѣдвахъ на хората, но направихъ много погрѣшки, които и до днесь не мога да изправя. Проповѣдвай и на мене, да просветне съзнанието ми, да си пробия пѫть нагоре. Проповѣдникътъ влѣзълъ въ положението му и започналъ да му говори. На другата вечерь дошълъ още единъ човѣкъ отъ невидимия светъ съ сѫщата молба. Всѣка вечерь броятъ на заминалитѣ се увеличавалъ и въ продължение на единъ мѣсецъ стаята се изпълнила съ слушатели отъ невидимия светъ. Той се уморилъ толкова много, че не могълъ да продължи работата си. Трѣбвало да се върне въ Англия, да възстанови силитѣ си. Тукъ той провѣрилъ даннитѣ, които нѣкои отъ заминалитѣ му изнесли, и се увѣрилъ, че наистина такива хора сѫ живѣли преди 200 и повече години. Следователно, изправяйте погрѣшкитѣ си още на земята. Тукъ една погрѣшка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи светъ и за 200 години не може. Ползвайте се отъ условията на земята, за да изправите живота си. Слушайтѣ гласа на душата си, която никога не се лъже и не лъже. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. 5. Беседа отъ Учителя, държана на 23 августъ, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣвъ
  17. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Новото въ живота Първо послание на Йоана Често хората се запитватъ защо остарѣватъ, но не могатъ да си отговорятъ на този въпросъ. Какво ще правите, ако се създаде законъ, спорѣдъ който всѣки преждевременно остарѣлъ да се накаже? Въ едно предание се казва, че въ древностьта, когато бащата доживявалъ до 120 години, синътъ го турялъ въ кошъ и го занасялъ въ гората, тамъ да умре. Единъ синъ изпълнилъ този обичай: турилъ баща си въ кошъ и го занесълъ въ гората. Съ сина заедно тръгнало и малкото му момченце, за да изпрати дѣдо си. Като се връщали, детето запитало баща си: „Татко, защо остави коша въ гората? Да се върнемъ назадъ да го вземемъ.” – „Защо ти трѣбва кошътъ?” – „За да има съ какво и азъ единъ день да тѣ занеса въ гората.” Бащата се засрамилъ отъ думитѣ на детето си, върналъ се въ гората и завелъ баща си обратно въ дома си, дето той спокойно умрѣлъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да бѫде младъ и постоянно да се подмладява. Който говори за старость, той не разбира законитѣ на живота. Нѣкой е на 45 ÷ 50 години и вече мисли, че е старъ, че разбира нѣщата и може да съвѣтва младитѣ какъ да живѣятъ. Ако е въпросъ за старость, за мѫдрость, идете при Господа. Той е най-мѫдриятъ и може да учи всички хора. Колко старъ е 120-годишниятъ човѣкъ? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи за да се обърне Слънцето единъ пѫть около своята ось, нуждни му сѫ 200 милиона земни години. Изчислете тогава каква часть отъ времето представляватъ 120 човѣшки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорѣте за старость. Тщеславие е да мислишъ, че си старъ. Само боговетѣ сѫ стари. Като ви е пратилъ на Земята, Богъ е ималъ предвидъ да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататъкъ ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Влизането въ Царството Божие подразбира новитѣ условия на живота. Ако не си здравъ, ако нѣмашъ светли мисли, топли чувства и възвишени постѫпки, не можешъ да използвашъ новитѣ условия. Какъвъ смисълъ ще иматъ за тебе хубавата храна, чистиятъ въздухъ, чистата вода и приятната светлина? Ядешъ, но тежко ти става на стомаха и на главата; дишашъ чистия въздухъ, но дробоветѣ ти сѫ слаби – задушавашъ се; пиешъ чиста вода, но стомахътъ ти не я понася; светлината влиза въ очитѣ ти, но бързо ги затваряшъ – слаби сѫ, не можешъ да се ползвашъ и отъ светлината. Викашъ лѣкарь да ти помогне: туря тѣ на легло, прави ти инжекции, но и това не помага. Казвашъ: „Наказахъ се, остарѣхъ вече, нѣма спасение.” Вината не е само у васъ. Много условия, външни и вѫтрешни, сѫ причинили преждевременното остаряване. Погрѣшката е въ лековѣрието на човѣка: той е повѣрвалъ, че друго сѫщество, а не Богъ, може да му донесе благото на живота. Въ всички е вѣрвалъ, на всички се е надявалъ, но не и на Бога. Какво ще бѫде положението ви, ако ви съблѣкатъ голъ и намажатъ тѣлото ви съ медъ? – Пчелитѣ ще ви накацатъ и ще ви жилятъ безпощадно. Виновни ли сѫ пчелитѣ? Тѣ кацатъ върху васъ заради меда, ни най-малко не мислятъ, че ви е неприятно кацането и жиленето имъ. Вината е въ онзи, който ви е съблѣкълъ голъ и е оставилъ на пчелитѣ да събиратъ медъ отъ васъ; вината е и у васъ, че сте повѣрвали на този човѣкъ. Той ви казалъ, че ще станете щастливи и вие сте повѣрвали. Единъ французинъ описва една отъ своитѣ опитности въ топлитѣ страни. Като обикалялъ забележителнитѣ мѣста на тропическитѣ области, той получилъ слънчевъ ударъ и падналъ на земята полумъртъвъ, но вѫтрешно запазилъ съзнанието си. Въ това време една кобра лѣгнала върху него като върху неодушевенъ предмѣтъ и спокойно очаквала нѣкаква жертва. Ужасъ го обхваналъ. Той си помислилъ: „Едно малко помръдване отъ моя страна, и азъ съмъ въ устата на кобрата.” Не стига това, но той почувствалъ, че небето се заоблачава, че става тъмно и всѣки моментъ ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежалъ въ долина, а дъждътъ носѣлъ голѣми порои, които могатъ да го залѣятъ отгоре и да го удавятъ. Намиралъ се между две голѣми опасности: кобрата и страшния порой. Помолилъ се вѫтрешно и повдигналъ съзнанието си къмъ Бога. Какво усѣтилъ? – Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се отъ него и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станалъ на крака и бавно поелъ пѫтя си. Следъ десетина минути дъждътъ завалялъ. Пороятъ се спусналъ къмъ долината, но той билъ вече вънъ отъ опасностьта. Никога въ живота си той не билъ изпитвалъ такова напрежение и такъвъ ужасъ. Не ходете безъ Любовьта на опасни мѣста. Не правете голѣми усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остарѣватъ отъ безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пъкъ остарѣватъ отъ неработене. Едни много работятъ, други – малко; едни много ядатъ и преяждатъ, други малко ядатъ и повече гладуватъ. Това сѫ крайности въ живота, които сѫ причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайноститѣ и вие ще се подмладите. Съберѣте на едно мѣсто онѣзи, които не работятъ, и тѣзи, които много работятъ. Съберѣте на едно мѣсто богатитѣ и бѣднитѣ и тѣ взаимно ще си помогнатъ. Богатиятъ ще даде часть отъ яденето си на бѣдния; бѣдниятъ пъкъ ще предаде часть отъ работната си енергия на богатия – и въ края на краищата и двамата ще бѫдатъ здрави и ще се подмладятъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живѣе естествено, движенията му сѫ свободни. Колкото повече расте, животътъ му се изопачава, става неестественъ. Защо? – Защото то се намира подъ влиянието на много учители. Единъ го учи по единъ начинъ, другъ – по другъ начинъ. Единъ му казва: „Това не прави.” Другъ казва: „Това прави.” Най-после човѣкъ дохожда до положението да не знае какво да прави и какво да не прави. Седнешъ – не знаешъ какъ да поставишъ краката си. Туряшъ дѣсния кракъ върху лѣвия, лѣвия върху дѣсния, но пакъ не си доволенъ. Почешешъ се отгоре на главата, почешешъ се задъ тила, но не си доволенъ и казвашъ, че животътъ ти е дотегналъ. Започвашъ да се молишъ на Господа, но не знаешъ какъ да се молишъ. Представи си, че Слънцето е Богъ. Какъ ще се молишъ тогава? – Ще излѣзешъ вънъ, на открито, и ще започнешъ да гледашъ къмъ него. Ако Слънцето грѣе силно, ще затворишъ очитѣ си и тихо ще се помолишъ, следъ това ще обърнешъ гърба си къмъ него да възприемешъ лѫчитѣ му. Богъ не иска да Му се говори много. Ако си гладенъ, ще кажешъ: „Господи, гладенъ съмъ.” Ако си бѣденъ, ще се помолишъ да ти помогне. Нѣкой се моли и разправя цѣлата си история, че баща му и майка му умрѣли. Всѫщностъ това не е истина. Нито баща му е умрѣлъ, нито майка му: тѣ сѫ забегнали нѣкѫде, скрили сѫ се отъ сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи светъ, когато синътъ е ленивъ и не иска да работи. Като остане самъ, синътъ се принуждава да работи, да изкарва прехраната си. Едно се иска отъ човѣка: да дойде до положителното. Въ какво се заключава положителното? – Въ Любовьта. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да люби и да обича. Всѣки се стреми къмъ това, но не знае какъ да обича и да люби. Какъ ще обичашъ едно цвѣте, една птица или едно животно? Като обичашъ човѣка, цѣлувашъ го, милвашъ го, прегръщашъ го. Какъ ще цѣлунешъ цвѣтето, какъ ще прегърнешъ птицата? Ако цѣлувашъ и прегръщашъ цвѣтята, ще ги развалишъ. Достатъчно е да благодаришъ за уханието на цвѣтята. Тѣхното ухание е цѣлувка – щомъ изпращатъ своитѣ цѣлувки, ти ще имъ благодаришъ. Ще кажете, че цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ сѫ приети въ сегашния порядъкъ на нѣщата. Време е да напуснете стария порядъкъ. Той е отживѣлъ вече времето си. Той представлява нѣщо архаично, каквото представляватъ днесь допотопнитѣ животни. Какъвъ смисълъ има днесь сѫществуването на мамута? За да се изхрани, нуждни сѫ му хиляди килограми храна. И до днесь има остатъци отъ мамутитѣ: това сѫ ненаситнитѣ човѣшки желания. Нѣкой има пълни хамбари съ жито, но и тѣ не му стигатъ, още повече иска. Както сѫ изчезнали голѣмитѣ допотопни животни, така ще изчезнатъ ненаситнитѣ човѣшки желания. Нѣкой иска да стане виденъ човѣкъ, светия – всички да му се кланятъ. Какво значи да бѫдешъ светия? Азъ уподобявамъ светията на златно перо, съ което можешъ да напишешъ едно любовно писмо, което внася светлина въ човѣшкия умъ и топлина въ човѣшкото сърдце. Любовьта на светията минава презъ перото, съ което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсѣкѫде. Добре е да се стремишъ къмъ светийство, да тѣ посрѣщатъ навсѣкѫде съ радость, но трѣбва да отговаряшъ на извѣстни изисквания. Светията е узрѣлъ, сладъкъ плодъ, който всички желаятъ. Какво правите, ако ви дадатъ киселъ, недоузрялъ плодъ? – Вкусвате го и веднага го хвърляте на земята. Светията е доволенъ отъ положението си. Следователно ти не можешъ да бѫдешъ светия, ако си недоволенъ. Бѣдниятъ е недоволенъ, че нѣма пари, кѫщи, имоти. Болниятъ е недоволенъ, че не е здравъ. Всѣки се стреми къмъ това, което му липсва. Какво се иска отъ човѣка, за да превърне недоволството въ доволство? – Да работи, да придобие онова, което му е нужно. Кой човѣкъ е здравъ? – На когото и майка му, и баща му сѫ здрави. Децата не могатъ да бѫдатъ здрави, ако родителитѣ не сѫ здрави. Ако бащата е здравъ, и децата, които вървятъ по бащина линия, сѫ здрави, съ здрави зѫби. И обратното е вѣрно: ако бащата не е здравъ, и децата, които вървятъ по негова линия, не сѫ здрави. Сѫщото се отнася и до майката. Това е законъ, който постоянно се провѣрява въ живота. Отъ какво се развалятъ зѫбитѣ? – Отъ рѣзката температура. Не е позволено да пиешъ студена вода следъ горещо кафе или чай. Въ това отношение американцитѣ живѣятъ неестествено. Следъ горещо кафе тѣ ядатъ сладоледъ. Тази е причината, дето зѫбитѣ на повечето американци сѫ развалени. Тѣ страдатъ и отъ разстройство на стомаха. Любовьта не търпи рѣзки промѣни. Омразата е ледено течение на човѣшкото сърдце, а любовьта – топло течение. Затова именно Любовьта изключва омразата. Какво ще стане съ човѣка, ако се движи между едно топло и едно студено течение? – Нѣма да се мине много време, и той ще започне да страда отъ разстройство на стомаха и болки въ зѫбитѣ. Мнозина се запитватъ защо нѣматъ успѣхъ въ живота си. Много просто, тѣ се занимаватъ съ чужди работи, занимаватъ се съ реформи на чуждия животъ. Тѣ искатъ да преобразятъ живота на другитѣ хора и ги критикуватъ. Чувате напримѣръ да се говори, че нѣкой мѫжъ билъ воденъ за носа отъ жена си или мѫжътъ водѣлъ жена си за носа. Носътъ е символъ на човѣшкия умъ. Какво лошо има въ това, ако една умна жена води мѫжа си или ако единъ уменъ мѫжъ води жена си? Разумниятъ мѫжъ или разумната жена иматъ предимство въ живота. По-добре ли е да се качите на кола, карана отъ лудъ, необузданъ конь? Той рита, изправя се на краката, не иска да върви. Ако се оставите на такъвъ конь, той ще ви хвърли въ пропастьта. Като изучавате човѣшката глава, ще видите, че въ мозъка има различни центровѣ, които се отразяватъ различно върху неговия характеръ. Ако бутнете задната часть на главата, въ тила, ще предизвикате единъ родъ енергии; ако бутнете предната часть на главата, ще предизвикате другъ родъ енергии; ако бутнете главата отстрани, ще предизвикате трети видъ енергии. Хора съ широки глави сѫ крайно издръжливи: и 20 години да го обсаждашъ, той може да издържи. Хора съ дълги глави сѫ кавалеристи или летци – тѣ постоянно нападатъ. Вечерь, когато не ги очаквашъ, тѣ идатъ съ аеропланитѣ си и хвърлятъ бомби отъ различенъ калибъръ. Сегашнитѣ хора се възмущаватъ отъ бомбитѣ, безъ да подозиратъ, че тѣ си служатъ съ думи, които иматъ разрушително действие, както бомбитѣ. Една силна дума – напримѣръ мразя тѣ, следъ четири поколѣния ще произведе голѣми разрушения. Защо да не кажешъ на ближния си обичамъ тѣ и да се ползвашъ отъ благото на Любовьта? Следъ четири поколѣния тази дума ще донесе голѣмо благословение. – „Какъ да му кажа, че го обичамъ, когато не заслужава моята любовь?” – Ти заслужавашъ ли Любовьта на Бога, ти по-красиво и по-благоуханно цвѣте ли си отъ ближния си? Малко хора съмъ срѣщалъ, отъ които да се разнася благоухание, подобно на карамфилъ, теменуга, роза и др. Повечето хора разнасятъ лоша, неприятна миризма. Какъ ги търпятъ възвишенитѣ сѫщества, а тѣ не могатъ да търпятъ никого! Хората се нуждаятъ отъ знания, които да ги въведатъ въ новия животъ. Не е достатъчно да слушашъ какво ти се говори и да кажешъ, че разбирашъ всичко. Не е достатъчно да кажешъ, че си слушалъ хубава музика, но и ти трѣбва да свиришъ. Прилагайте музиката на всѣка стѫпка въ живота си – безъ музика нѣма успѣхъ. И земедѣлецътъ трѣбва да си служи съ музиката. Правилъ съмъ опитъ съ музика при посаждане на житото и зная какъ расте при различнитѣ гами. Прилагайте музиката като методъ за лѣкуване. Напримѣръ заболѣе нѣкой религиозенъ и очаква да дойде ангелъ да го излѣкува; ако е безбожникъ, търси лѣкарь. Защо и двамата да не изпѣятъ една пѣсень на Господа като молитва или хваление? Нека болниятъ се обърне къмъ Бога и мислено или гласно да изпѣе пѣсеньта: „Обичамъ тѣ, Господи! Обичамъ Твоитѣ дръвчета и трѣвици, Твоитѣ извори и рѣки, Твоитѣ долини и планини. Обичамъ, Господи, всичко, което си създалъ.” Жената е недоволна отъ мѫжа си и постоянно се оплаква, че Господъ й е изпратилъ толкова лошъ човѣкъ – цѣлъ животъ да се разправя съ него. Защо обвинявате Господа? – Вие сами намѣрихте този мѫжъ; на всичко отгоре му дадохте и 200 ÷ 300 хиляди лева. Вие сами си купихте този мѫжъ, а търсите вината отвънъ. Сърдите се, че той е изялъ паритѣ ви. Не се сърдете на никого, но благодарете, че сте се свързали съ човѣкъ, отъ когото можете да научите нѣщо. Велика е науката за живота, скѫпо струва тя. Единъ американецъ се оженилъ за една богата арменка. Той обичалъ да разполага съ пари и всѣки день изразходвалъ голѣми суми. Дошълъ деньтъ, когато употрѣбилъ и последната пара. Като видѣлъ, че нѣма вече нито стотинка, той се обърналъ къмъ жена си съ думитѣ: „Дай ми пари!” – „Нѣмамъ нищо, ти ги изразходва.” – „Иди при баща си, той има средства, длъженъ е да ти даде.” Тя отишла при баща си, но повече не се върнала. Не злоупотрѣбявайте съ любовьта, не злоупотрѣбявайте съ довѣрието на своя ближенъ. Съ други думи казано: не злоупотрѣбявайте съ ума и сърдцето си, нито съ ума и сърдцето на своя ближенъ. Само така ще бѫдете свободни. Човѣкъ е дошълъ на Земята като пѫтникъ, който трѣбва да извѫрви извѣстенъ пѫть. Той трѣбва да бѫде свободенъ, самъ да туря и сваля раницата си. Ако знаешъ само да се товаришъ, а не знаешъ да се разтоварвашъ, ти разбирашъ живота наполовина. Ако знаешъ само да се разтоварвашъ, а не знаешъ да се товаришъ, ти разбирашъ живота наполовина. Трѣбва да знаешъ и да се товаришъ, и да се разтоварвашъ. Това значи пълно разбиране и познаване на живота. Нѣкой иска да стане богатъ и търси начинъ за леко забогатѣване: купува лотарийни билети, но милионътъ не иде. Защо да не развиешъ обонянието си и да намѣришъ златото по миризмата му? Златото има особена миризма. Който има развито обоняние, лесно може да открие златото въ Природата. Въ земята има заровено злато на много мѣста и въ голѣмо количество. Хората го търсятъ подъ единъ или другъ камъкъ, нарѣчени „камъни на щастието”, но то не може лесно да се намѣри. Който има обичь къмъ златото, по-лесно ще го намѣри, отколкото да очаква на лотария. При лотарията взема участие математиката. Трѣбва да изучавате висшата духовна математика и тогава да знаете кой билетъ печели. По-лесно е да придобиете обичь къмъ златото, отколкото да станете математикъ, който се ползва отъ законитѣ на висшата математика. Ако спрете вниманието си на номерата отъ три последователни печалби на милиона, ще можете съ една малка погрѣшка, най-много до единица, да намѣрите номера на следващата печалба. Ще кажете, че печалбитѣ, щастието сѫ случайни нѣща. Не е така. Нищо въ Природата не съ случайно. Въ Разумната Природа нѣма случайности и произволи. За да спечели нѣкой на лотария, трѣбва да гласуватъ за него. Колкото повече сѫщества отъ невидимия светъ гласуватъ за него, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да спечели той. Мнозина искатъ да спечелятъ, но малцина иматъ това щастие. Нѣкои идатъ при мене да ме питатъ кой билетъ печели милиона и обѣщаватъ, ако спечелятъ, да дадатъ голѣма сума на Братството. Това не може да ме подкупи. Ако е за богатство, азъ зная кѫде колко скѫпоцѣнни камъни, злато и лѣчебни билки има въ Природата. Ако е въпросъ за богатство, достатъчно е да излѣкувамъ единъ богатъ човѣкъ, за да получа голѣмо възнаграждение. Обаче азъ никога не злоупотрѣбявамъ съ довѣрието, което ми е дадено. Всѣки самъ може да се лѣкува. Най-силното и сигурно лѣкарство срѣщу всички болести е Любовьта. Всѣки може да направи опитъ съ Любовьта и да се увѣри въ нейната сила. Като заболѣе нѣкой, нека напълни една чаша съ чиста планинска вода и да накара единъ добъръ, любещъ човѣкъ да потопи пръститѣ си въ водата два-три пѫти; следъ това нека изпие водата и да следи какъвъ резултатъ ще има. На какво се дължатъ болеститѣ въ човѣшкия животъ? – На извѣстенъ недоимѫкъ въ организма. Напримѣръ малокръвието е резултатъ на недостатъчно количество червени кръвни тѣлца въ кръвьта. Колкото по-голѣмъ е броятъ на червенитѣ кръвни тѣлца, толкова повече жизнена енергия има човѣкъ. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота; жълтиятъ цвѣтъ е храна за ума, синиятъ – за душата. Светлината и топлината сѫ условия за смекчаване на сърдцето. Дето сѫ светлината и топлината, тамъ е Любовьта. Значи само Любовьта е въ състояние да смекчи сърдцето. „Кого да любя?” – Ще любишъ Този, Който тѣ е създалъ. Ще Го слушашъ, ще учишъ и ще изпълнявашъ Неговата воля. Ако чуешъ гласа Му рано сутриньта, не се обръщай на едната или на другата страна да си доспишъ, но стани веднага. Колкото и да е рано, не се колебай – стани веднага и започни своята работа: ако си художникъ, вземи четката, платното и боитѣ си, за да нарисувашъ нѣщо; ако си писатель, вземи перото и напиши нѣщо хубаво; ако си занаятчия, направи нѣщо отъ занаята си. Въ турско време въ Варна живѣлъ единъ обущарь, когото всички наричали „щастливиятъ обущарь”. Защо го наричали така? – Защото всѣка сутринь, като отивалъ въ дюкяна си, намиралъ по единъ чифтъ готови обуща. Чудѣлъ се кой влизалъ въ дюкяна му и ушивалъ по единъ чифтъ обуща. Той не подозиралъ, че причината за това се крие въ него. Понеже билъ сомнамбулъ, всѣка вечерь той ставалъ отъ леглото си, отивалъ въ дюкяна и ушивалъ по единъ чифтъ обуща. Следъ това отново лѣгалъ да спи. На сутриньта пакъ отивалъ въ дюкяна си и се чудѣлъ кой е влизалъ вѫтре и е оставилъ новитѣ обуща. Макаръ и сомнамбулъ, той прилагалъ закона да не отлага реализирането на Божественитѣ мисли. Като ги отлага, човѣкъ си създава лоши навици, отъ които мѫчно се освобождава. Лошитѣ навици сѫ парчета отъ счупени шишета, изхвърлени по улицитѣ: който мине босъ по тѣхъ, наранява се и страда. Като се натъква на такива пѫтища, човѣкъ започва да ги избѣгва. Хубавитѣ улици и шосета сѫ станали недостѫпни именно поради нахвърлянитѣ по тѣхъ стъкла. Изчистетѣ пѫтищата, по които вървите, за да не си причинявате сами страдания! Внимание се изисква отъ човѣка, за да знае какъ да върви и самъ да избира пѫтя си. Ето защо, като вървите по пѫтищата, никога не оставяйте своитѣ лоши мисли, чувства и постѫпки, разхвърляни по тѣхъ. Щомъ се натъкнете на лоши мисли и чувства на пѫтя си, върнете се обратно, за да освободите ума и сърдцето си отъ погрѣшкитѣ на миналото. Така именно вие ще се радвате на това, което сте направили, и ще възлюбите Бога. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи”, Той отговори: „Защо Ме наричате благъ? Благъ е само Богъ.” Ние живѣемъ въ Бога, Който е благъ. Следователно щомъ Богъ е благъ, и ние трѣбва да бѫдемъ благи. Това не се постига чрезъ насилие. Обаче човѣкъ не може да бѫде благъ, ако не прилага това, което му е дадено и е вложено въ него. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не си храненъ съ доброкачествена храна; не можешъ да се движишъ свободно по пѫтя, ако нѣмашъ достатъчно светлина. Казано е въ Писанието, че единъ день Земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за днитѣ на безлюбието. Който живѣе въ Любовьта, не може да изгори. Защо? – Той е облѣченъ въ дрехата на Любовьта, която не гори. Тя е подобна на азбѣстъ. И сега хората любятъ, но сами не сѫ доволни отъ любовьта си. Ще дойде день, когато тѣ ще придобиятъ новата Любовь. Тѣ се приготвятъ за нея чрезъ сегашната любовь. Колкото и да е несъвършена любовьта на съвременнитѣ хора, все пакъ тя е приготовление за бѫдещата. Безъ сегашната любовь бѫдещата остава неразбрана. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се освободи отъ желанието си да обсебва. Като обикне нѣкого, той пожелава да го задържи само за себе си и съ това разваля любовьта. Щомъ си намѣрилъ хубавъ изворъ, ще го оставишъ на разположение на всички хора – и тѣ иматъ право да пиятъ отъ тази вода. Тѣ ще пиятъ отъ водата, която е опредѣлена за тѣхъ, а ти – отъ своята вода. Следователно никой не може да отнеме твоята любовь. Ти не можешъ да пиешъ отъ всѣки изворъ. Опредѣлено е на човѣка отъ кой изворъ да пие, колко вода да пие и по кое време. Не е позволено на човѣка да пие вода по всѣко време. Отидешъ ли при единъ изворъ, първо ще го изчистишъ; после ще измиешъ лицето, рѫцетѣ и краката си, ще благодаришъ, че си го намѣрилъ, и следъ това ще гребнешъ нѣколко пѫти съ рѫцетѣ си и ще задоволишъ жаждата си. Учете се да благодарите за всичко, което ви се дава. При най-малкия неуспѣхъ хората сѫ готови да се оплакватъ: и като млади, и като стари тѣ постоянно се оплакватъ. Нѣкой се оплаква, че баща му или майка му сѫ го били. Кога биятъ човѣка? – Когато не работи. Единъ албанецъ, 60-годишенъ човѣкъ, се оплакалъ на пашата, че баща му го билъ. Това било въ времето на Херцеговинското възстание. Пашата се заинтересувалъ да види този баща, който бие 60-годишния си синъ. Завеждатъ го при единъ 100-годишенъ старецъ – здравъ, снаженъ човѣкъ. Пашата го запиталъ: „Защо биешъ сина си?” – „Защото не работи. И моятъ баща има право да ме бие, ако не работя.” Той завелъ пашата при своя баща, 140-годишенъ старецъ. Значи и 60, и 100-годишенъ да си, ако не работишъ, ще тѣ биятъ. Пазѣте се отъ много говорене. Работи, безъ да казвашъ какво правишъ или какво си направилъ. Говоришъ ли много за работата си, всичко ще развалишъ. Оставете работата да говори сама за себе си. – „Кога ще говори?” – Когато освѣнъ васъ могатъ да се ползватъ отъ нея и други хора. Всѣки день присаждай по едно дръвче – отъ диво да го превърнешъ въ питомно. Ще дойде день, когато и ти, и твоитѣ близки ще се ползватъ отъ твоя трудъ. Това значи работа. Който мине покрай дръвчетата, ще си откѫсне единъ плодъ, ще накваси гърлото си и ще тѣ благослови. Който може да присажда дивитѣ дръвчета и да ги облагородява, ще облагородѣва и своитѣ чувства. Това значи да превърнешъ ада въ рай, грозотата – въ красота. И тогава, естествено, човѣкъ се стреми къмъ красотата. Какво допринася красотата? – Тя храни света. Тази е причината, дето всички хора се кланятъ на красотата. Човѣшката душа е красива. Когато се проявява, тя предава на лицето светлина, подвижность и чистота. Ценете тази красота! Отворете сърдцето си, за да приемете светлината и топлината на живота, за да дадете възможность на душата си да се прояви. Нѣкой е затворилъ ума и сърдцето си за благата на живота и казва, че никой не го обича. Той не говори истината. Светлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ го обичатъ, милватъ го, галятъ го, задоволяватъ жаждата и глада му – и следъ това той казва, че не го обича никой. Не говорѣте невѣрни нѣща! Бѫдете искрени и чистосърдечни, за да се научите да виждате нѣщата въ тѣхната истинска проява. Мнозина сѫ ми разказвали за онзи светъ, но свѣденията имъ се различаватъ. Едни сѫ по-близо до Истината, а други сѫ далече. Единъ познатъ ми казваше, че ходилъ на онзи светъ и видѣлъ тамъ своитѣ близки покойници, заедно съ други покойници, наредени около маси, върху които имало чинии, приготвени за ядене. Всички седѣли и мълчали, никой нищо не говорѣлъ. Другъ единъ ми разказваше за онзи светъ, но неговитѣ свѣдения бѣха по-вѣрни. Въ края на живота си той постѫпилъ като калугеръ въ единъ манастиръ да служи на Бога. Единъ день той получилъ нови цървули. Старитѣ скѫсани цървули далъ на единъ отъ другаритѣ си, бѣденъ калугеръ. Една вечерь сънувалъ, че се е преселилъ на онзи светъ, и разказалъ на близкитѣ си какво е видѣлъ тамъ. На една голѣма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници: всѣки очаквалъ да му се даде ядене. И моятъ познатъ билъ на масата, но предъ него нѣмало чиния. Вмѣсто чиния той видѣлъ своитѣ скѫсани цървули. Дошълъ единъ отъ прислужницитѣ и започналъ да сипва на всички ядене въ чиниитѣ имъ. Като дошълъ до него, взелъ скѫсанитѣ цървули, за да му сипе ядене. – „Моля ти се, не бързай да ми сипвашъ. Азъ не ямъ отъ скѫсани цървули. Отде сте взели тѣзи цървули?” – „Това сѫ цървулитѣ, които си подарилъ на своя ближенъ. Съ тѣхъ си искалъ да направишъ едно добро, но то не се приема горе. Каквото си правилъ на Земята, това ще намѣришъ на Небето.“ Изобщо земниятъ животъ е отражение на небесния и обратно: небесниятъ е отражение на земния. Важно е човѣкъ да разбира нѣщата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде на небето. И каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде на небето.” Ще кажете, че не ви интересува онзи светъ, че не искате да знаете ще ви посрѣщне ли тамъ нѣкой, или не. Не е така. И тамъ ще тѣ посрѣщнатъ сѫщества, както и на Земята сѫ тѣ посрѣщнали. Когато малкото дете слѣзе на Земята, първо го посрѣщатъ майка му и баща му. Ако има по-голѣми братя и сестри, и тѣ го посрѣщатъ. Всички му се радватъ, галятъ го, пѣсни му пѣятъ. Всѣки трѣбва да се запита: „Кой ще ме посрѣщне на онзи светъ?” Каквито сѫ законитѣ на Земята, такива сѫ и на онзи светъ. Любовьта – великиятъ законъ на Живота, действа и на Земята, и на Небето. Колкото по-отзивчивъ и отворенъ е човѣкъ за Любовьта, толкова повече се изявява тя къмъ него. Земята може да стане рай. Това зависи отъ хората, отъ тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако има нѣщо криво и изопачено на Земята, това се дължи на лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на хората. Лошиятъ животъ разстройва нервната имъ система, дробоветѣ, стомаха. За да се подобри животътъ на хората, както и здравословното имъ състояние, на всички се препорѫчва външна и вѫтрешна чистота. Чистотата е въ състояние да закрѣпи здравето на човѣка, да запази енергията и да продължи живота му. Съвременнитѣ хора боледуватъ, защото не знаятъ какъ да се хранятъ, кога да лѣгатъ и да ставатъ отъ сънь. Мнозина ставатъ сутринь въ 4 часа. Този часъ принадлежи на Земята, затова не е удобенъ. Ако ставате въ два часа, това време е на Луната, пакъ не е удобно. Добри часове сѫ 12 ч. средъ полунощь, единъ часа, три, петь и шесть часа. Повечето хора ставатъ въ шесть часа. Нѣкои спятъ кѫсно, до девѣть или десеть часа – това е крайно нехигиенично време. Добре е да се образува една група отъ десеть души, които да приложатъ Божественитѣ закони и да видятъ тѣхнитѣ резултати. Нека направятъ опитъ поне за една година да не се интересуватъ отъ живота на хората. Че двама души се карали и били, това да не ги интересува. Ако вълкътъ яде овца, ако паякътъ смуче кръвьта на мухитѣ, ако вѣтърътъ брули листата на дърветата – и това да не ги интересува. Кой каквото прави, добро или зло, това е негова работа. Ти като човѣкъ си рѣшилъ да направишъ единъ опитъ и ще го направишъ. Всѣки е свободенъ да прави, каквото иска, но въ края на краищата ще носи последствията на своята свобода. Паякътъ смуче кръвьта на мухитѣ, за което самъ ще носи отговорностьта. Другъ е въпросътъ, ако той е благороденъ и може да послуша съвѣта ви. Казвате му да не напада мухитѣ, но той може да ви послуша, може и да влѣзе въ споръ съ васъ. Има упорити паяци, които ще ви запитатъ на какво основание се мѣсите въ тѣхната работа. Единъ день, когато съзнанието на паяка се пробуди, той ще разбере мисъльта ви и ще ви слуша – тогава нѣма да напада мухитѣ. Вие гледате на мухитѣ, на паяцитѣ съ пренебрѣжение, като на дребни сѫщества. Малки сѫ тѣ, но разумни. И въ тѣхъ работи извѣстна интелигентность. Който може да слѣзе до нивото на мухата, ще разбере живота й. Той ще знае, че задъ нея, както задъ аероплана, автомобила и колата, се крие разумно сѫщество, което ги управлява. Въ този смисълъ мухата, мравката, паякътъ сѫ превозни средства, чрезъ които се пренасятъ нѣкои нѣща. Така тѣ възприематъ нѣщо ново отъ външния светъ. Мухитѣ обичатъ да се шегуватъ и закачатъ съ хората: едва изгонишъ мухата отъ носа си, тя кацне на ухото; оттамъ я изгонишъ, тя кацне на челото. Сега, като се върнете по домоветѣ си, забравете на колко години сте и се върнете назадъ, до 12-годишна възрасть. Това може да стане въ съзнанието ви. Ще си представите, че тежите малко, колкото тежи едно 12-годишно дете, на което материята е чиста, свободна отъ мазнини. Възрастниятъ човѣкъ има много мазнини, които сѫ причина за различни болести. Болеститѣ се причиняватъ отъ наслояванията въ човѣшкия организъмъ. Мазнинитѣ трѣбва да изгорятъ, за да стане коренно пречистване на организма. За това пречистване се говори въ Писанието. Казва Богъ: „Ще създамъ ново небе и нова земя.” Старата материя трѣбва да се обработи и пречисти. Остане ли човѣкъ съ старата материя въ себе си, тя ще го отнесе на онзи светъ. – „Възможно ли е това?” – Ще опитате. Обаче не чакайте да дойде огъньтъ, че тогава да се очистите. При единъ български чорбаджия дошли турци да му искатъ пари. Това било въ турско време. Първоначално той не искалъ да каже кѫде сѫ паритѣ му, но като видѣлъ нажеженитѣ вериги, казалъ: „Ето паритѣ! Всичко оставямъ на ваше разположение. Радвамъ се, че ми се дава възможность да кажа истината.” Тѣ взели паритѣ му, но следъ време ги върнали и казали: „Понеже каза истината, вземи си паритѣ. Ние обираме само онѣзи, които не говорятъ истината.” Мнозина чакатъ да турятъ веригата на врата имъ и тогава да кажатъ истината. Говорете истината, преди да е дошълъ ножътъ на врата ви. Всички очакватъ нѣкаква побѣда. Ако чакате побѣда, нека тя бѫде побѣда на Любовьта. Нека се обикнатъ всички мѫже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. Нека се обикнатъ всички народи. Нека навсѣкѫде царьтъ Обичьта и Любовьта. Кога ще стане това? – Въ нашитѣ времена. Въ сегашнитѣ времена ще стане такова чудо, каквото никога въ света не е ставало. Които иматъ очи, ще го видятъ; които нѣматъ очи, ще напуснатъ този светъ и ще си отидатъ тамъ, отдето сѫ дошли. Казано е въ Писанието: „Написалъ е Богъ името ти върху дланьта Си.” За кого се отнася този стихъ? – За онзи, който следва Божия пѫть и изпълнява Неговата воля. Желая ви да бѫдете вѣрни на Господа, да изпълнявате Волята Му, за да напише имената ви върху Своята длань. Бѫдете смѣли и рѣшителни – каквото и да се случи въ живота ви, вървѣте напредъ. Щомъ вървите въ правия пѫть, не се обиждайте отъ думитѣ на хората. Че нѣкой ви казалъ обидна дума, това не е още истината. Хората лесно се обиждатъ и сѫ готови да отмъщаватъ. Тѣ не познаватъ още обидата, не знаятъ какво значатъ хули и огорчения. Не зная дали има човѣкъ въ България, който да е получилъ толкова хули и обиди, колкото мене. Каквото престѫпление да стане, все мене търсятъ виновенъ. Нѣкой умрѣлъ – азъ съмъ виновенъ; нѣкой полудѣлъ – азъ съмъ виновенъ; нѣкой напусналъ жена си – азъ съмъ виновенъ; нѣкой не искалъ да плати дълговетѣ си – азъ съмъ виновенъ; двама души се били – азъ съмъ виновенъ; нѣкои се сѫдятъ – пакъ азъ съмъ виновенъ. Понеже за всичко съмъ виновенъ, рѣшихъ да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки и бащи, на всички сѫдии и управници – да не оставя човѣкъ на Земята да прави погрѣшки и престѫпления. Който ме слуша, ще придобие Любовьта и лицето му ще светне. Който не ме слуша, остенъ ще играе по него. Като слушамъ постояннитѣ оплаквания и неблагодарности на хората, казвамъ: Господи, прости имъ! Тѣ не знаятъ какво правятъ. Тѣ ядатъ, пиятъ и не благодарятъ. И като иматъ, и като нѣматъ, едно и сѫщо казватъ: „Дай, Господи!” И следъ това, каквото лошо става въ света, все Ти си виновенъ за всичко. Сега да не се занимаваме съ света. Ако е въпросъ за светскитѣ хора, често тѣ проявяватъ по-голѣма вѣра отъ религиознитѣ. Ако поискашъ пари назаемъ отъ религиозния, ще ти каже, че нѣма, не може да ти услужи. Питамъ го внушавамъ ли му довѣрие, като ме гледа. Той ми казва, че нѣма пари. Обръщамъ се къмъ светския човѣкъ за пари, той веднага бръква въ касата и ми дава. – „Да дамъ полица.” – „Нѣма нужда, ти ми внушавашъ довѣрие.” Не мислете, че вѣрващитѣ хора сѫ само въ религиознитѣ общества. Тѣ сѫ пръснати навсѣкѫде по света и слушатъ моитѣ проповѣди. Тѣ иматъ радио, съ което си служатъ. Богъ е навсѣкѫде. Следователно Той е прекрасна видѣлина, топлина и сила, съ които храни цѣлото човѣчество. Човѣкъ се храни съ светлина, топлина и сила. Човѣкъ се храни отъ изобилието на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Тази храна носи свободата, знанието и живота. Стремете се къмъ нея, за да бѫдете всѣкога здрави, любещи и красиви. Днесь ме слушатъ и стари, и млади. Старитѣ казватъ: „Нашата работа се свърши вече, да му мислятъ младитѣ, предъ които е бѫдещето.” – Какво пречи на старитѣ да бѫдатъ млади? Забравете, че сте стари, изменете възгледитѣ си за живота и ще се подмладите. Не гледайте подозрително на хората. Дойде нѣкой при васъ, говори ви, а вие се съмнявате въ него, искате да знаете какво му е намѣрението. Много просто: ако е съ стремежа на паяка, ще изсмуче кръвьта ви; ако е добъръ човѣкъ, намѣрението му е да ви даде нѣщо; ако е любещъ, намѣрението му е да ви даде отъ своя животъ; ако е човѣкъ на обичьта, намѣрението му е да ви оцѣни, да ви даде заслуженото мѣсто – той оцѣнява нѣщата. Това сѫ нѣща строго опредѣлени. Защо се страхувате отъ онѣзи, които ви обичатъ? Вие живѣете и се радвате благодарение на тѣхнитѣ подтици. Съвременниятъ човѣкъ още не вижда онѣзи, които го любятъ. Той минава край тѣхъ и не спира вниманието си да приеме тѣхната любовь. Безброй цвѣтя цъвтятъ заради него, изпращатъ му своята любовь, но той не я разбира. Мине край едно цвѣте, помирише го и казва: „Цвѣте е това!” Той ще го откѫсне или ще го стѫпче – не подозира, че благоуханието на цвѣтето е любовьта му къмъ човѣка. Плодоветѣ се жертватъ за човѣка пакъ отъ любовь; изворитѣ, вѣтърътъ, светлината – всички се жертватъ отъ любовь за човѣка и му предлагатъ своитѣ блага. Защо да не благодаримъ за всичко това, защо да не превърнемъ неблагодарностьта въ благодарность? Неблагодарностьта осакатява и преждевременно състарява човѣка, а благодарностьта оживѣва, възраства и подмладява. Защо боледуватъ хората? – Защото сѫ неблагодарни. – „Какво да правимъ, за да се излѣкуваме?” – Приложете благодарностьта въ живота, бѫдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито отъ погледа на обикновения човѣкъ, затова не може да се оцѣни. Разумниятъ и просветенъ човѣкъ вижда и най-малкото благо, оцѣнява го и му се радва. Съвременнитѣ хора разполагатъ съ голѣми знания и богатства, но пакъ сѫ недоволни, искатъ нѣщо повече. Ще бѫдатъ ли доволни, ако иматъ свободенъ билетъ за Луната? Като отидатъ на Луната, ще разбератъ вѣрно ли е това, което ученитѣ пишатъ за нея. Това, което пишатъ за Луната, е отчасти вѣрно. Тѣ виждатъ само външната й страна, не могатъ да проникнатъ въ вѫтрешностьта й. Едно време турцитѣ носѣха часовници, затворени въ нѣколко капака. Външно часовникътъ бѣше голѣмъ като костенурка. Когато искаше да види колко е часътъ, турчинътъ изваждаше часовника отъ джоба си и започваше да отваря капацитѣ. Като отвори петь капака, въ последния се виждаше едно малко часовниче. Погледне колко е часътъ и следъ това затваря последователно всичкитѣ капаци. Сѫщественото е часовничето, а капацитѣ сѫ цѣнни като сребро. Много отъ сегашнитѣ хора сѫ затворени въ такива капаци, които сѫ безпредмѣтни. Единъ капакъ е достатъченъ. Останалитѣ раздайте на бѣднитѣ. Задръжте за себе си часовника и единъ капакъ, а съ четиритѣ направете едно добро. Знаете ли кой часъ отъ деня е опредѣленъ за правене на добро, кой часъ е опредѣленъ за милосърдие, за възприемане и предаване на светли мисли и чувства, кой часъ е опредѣленъ за справедливи постѫпки? За всѣко нѣщо има точно опредѣлено време, както въ музиката. Който спазва времето, свири добре; който не го спазва, не е добъръ музикантъ. Служете на вашитѣ светли мисли и чувства, служете на вашитѣ благородни и справедливи постѫпки – тѣ сѫ красиви цвѣтя въ градината на вашата душа. Който иска да бѫде здравъ, да не страда, нека отглежда цвѣтя. Тѣ лѣкуватъ, съживяватъ и подмладѣватъ човѣка. Отворете сърдцата и умоветѣ си едни за други, както цвѣтята се отварятъ за светлината. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, погледни го спокойно въ очитѣ, поздрави го мислено и му предай поздравъ отъ неговитѣ ближни. Вие не знаете какъ да се обхождате съ близкитѣ си, които сѫ между васъ, а очаквате съобщение отъ заминалитѣ за онзи светъ. Невидимиятъ светъ е пъленъ съ писма, които не отиватъ на мѣстоназначението си. Защо? – Не сѫ написани съ любовь. Тамъ се приематъ само писма, написани съ перото на Любовьта. Ако нѣмате любовь къмъ онѣзи, съ които се срѣщате всѣки день, не можете да имате любовь и къмъ покойницитѣ си. Ще напишешъ едно писмо по задължение. Това не е любовь. Ще направишъ молитва по задължение, но нѣма да получишъ отговоръ. Трѣбва да се молишъ отъ сърдце. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърдцето си къмъ Бога съ любовь. Тази молитва действа успокоително. Това е все едно да станешъ сутринь рано и да отидешъ на планината, при единъ чистъ планински изворъ, който постоянно блика. Отдалече още виждашъ, че ще утолишъ жаждата си. Дето е Богъ, тамъ всички сѫщества живѣятъ въ любовь и сѫ готови на услуги. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ нѣкое страдащо сѫщество, за да я възприематъ всички и да изявятъ желание да отидатъ и да му помогнатъ. Надпреварване има между тѣхъ кой по-бързо да изпълни Божията воля. Въ това се заключава новото. Чувате нѣкой да казва: „Моля ти се, направи ми една услуга за Господа, за да ти провърви.” Нѣма защо да убѣждавате човѣка така – и безъ това му върви. Човѣкъ е милиардеръ, разполага съ грамадно богатство. Само мозъкътъ му струва десеть милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човѣкъ ще остави това богатство на Земята. Физическиятъ мозъкъ ще остане, но той ще вземе на онзи светъ духовния си мозъкъ, въ който е написана цѣлата история на неговия животъ. Въ мозъка сѫ складирани знанията, които човѣкъ носи отъ вѣкове. Нищо въ Природата не се губи. Тѣлото на човѣка струва около 500 милиарда злато, а въ бѫдеще ще струва още повече. Който не разбира това, мисли, че то нищо не струва. Радвай се на тѣлото си, радвай се на рѫката си, на пръститѣ си. Всѣки пръстъ е свързанъ съ единъ разуменъ светъ, отъ който изтичатъ жизнени енергии. Малкиятъ пръстъ е свързанъ съ Меркурий, отдето черпи своитѣ сили и възможности. Безименниятъ пръстъ е свързанъ съ Слънцето, отдето се ползва отъ живота, отъ изкуството и музиката. Средниятъ пръстъ е свързанъ съ Сатурнъ, съ света на справѣдливостьта. Показалецътъ е свързанъ съ Юпитеръ, съ света на благородството. Палецътъ е свързанъ съ Божествения светъ. Ако искашъ да намѣришъ Бога, хвани палеца си, помилвай го и ще получишъ отговоръ на въпроса, който тѣ интересува. Вие хващате пръститѣ си грубо, чупите ги, дърпате ги. Това не се позволява. Ще милвашъ пръститѣ си, ще се отнасяшъ съ тѣхъ нѣжно и съ любовь. Ако готвишъ ядене, нѣма да бъркашъ съ пръститѣ си направо въ тенджерата, нѣма да пържишъ лука и да горишъ рѫцетѣ си. Който иска да бѫде здравъ, ще яде непърженъ лукъ. Само болниятъ отъ гръдна болесть може да яде пърженъ лукъ – като лѣкарство. Който иска да бѫде здравъ, да яде готвено отъ човѣкъ, който го обича. Който иска да придобива знание, да намѣри учитель, който го обича. Сѫщото се отнася и до шиенето на дрехи, на обуща и др. Обръщайте се за услуга само къмъ онзи, който ви обича. Любовьта трѣбва да се постави за основа на всички ваши предприятия въ физическия, духовния и умствения светъ. Това е новото въ живота. Помнете: всѣки човѣкъ е проводникъ на Божественото. Въ всѣки човѣкъ има желание да изпълнява Божията воля. Затова казвамъ: не се връщайте къмъ миналото, но вървѣте напредъ, въ настоящето и бѫдещето, въ които е скритъ Божествениятъ животъ. Подмладяването и успѣхътъ зависятъ отъ новото, което иде вече въ света. Ако вѣрвате, работитѣ ще се наредятъ добре; ако не вѣрвате, пакъ ще успѣете, но ще минете презъ голѣми мѫчнотии. За да използвате условията на живота, трѣбва да бѫдете разумни. Единъ опитенъ апашъ въ Англия попадналъ въ затвора, дето вързали рѫцетѣ и краката му съ вѫжета. Въ бързината си надзирательтъ забравилъ въ стаята на апаша запалена свѣщъ. Апашътъ се огледалъ натукъ-натамъ, проучилъ обстановката и се домѫкналъ до свѣщьта. Турилъ вѫжето, съ което били вързани рѫцетѣ му на свѣщьта, и то прегорело. Следъ това вдигналъ краката си къмъ свѣщьта да прегори второто вѫже и така освободилъ и краката си. Следъ това взелъ чаршафа отъ леглото си, накѫсалъ го на дълги парчета, които вързалъ здраво едно за друго, за да му послужатъ за вѫже. Тихо отворилъ прозореца на стаята, закачилъ вѫжето на дръжката и се спусналъ по него. Така той се освободилъ отъ рѫцетѣ на английскитѣ полицаи. Какво показва това? – Че колкото и да е хитъръ дяволътъ, все ще остави една свѣщъ, която, ако си уменъ, можешъ да използвашъ. Следователно щомъ тѣ затворятъ, използвай свѣщьта, която нѣкой по-уменъ отъ тебе е забравилъ. Умниятъ може да тѣ затвори, но сѫщевременно той оставя една свѣщъ да ти свети, за да опита ума ти. И тъй, прилагайте Любовьта въ всички области на живота си и тя ще ви освободи. Прилагайте Любовьта, безъ да говорите за своитѣ постижения. Ще се хвали нѣкой, че е ходилъ на Слънцето, на Сириусъ, на всички планети. Не трѣбва само да се говори, доказателства сѫ нуждни. Какъ ще докаже, че е ходилъ на Слънцето? Другъ ще каже, че има любовь въ душата си. Какъ ще докаже това? Че Слънцето има любовь къмъ насъ, виждаме по благата, които ни дава: ябълки, круши, череши, сливи, жито и др. Онѣзи сѫщества, които живѣятъ на Слънцето, изпращатъ чрезъ него благата си, обичатъ ви и мислятъ добре за васъ. На Слънцето има нѣколко депутати българи и нѣколко депутатки българки, които представятъ България. На Слънцето има и нѣколко българи студенти и студентки, изпратени тамъ да се учатъ. – „Кои сѫ тѣ?” – Това е духовна тайна. Благодарете, че сте влѣзли вече въ Божествения светъ, който постепенно се открива предъ васъ. Ако бѫдете вѣрни на Любовьта, въ този и въ бѫдещия животъ ще се ползвате отъ всички блага, които тя носи; ще се ползвате отъ условията и възможноститѣ, които тя разкрива предъ васъ. Наумъ не е дохождало на човѣка за това, което бѫдещето му носи. Голѣма тайна е скрита въ Божията Любовь. Желая ви да приемете Божията Любовь и да пѫтувате съ нея въ всички светове. Само така ще разберете какво значи радость, веселие, братство, равенство и любовь. Тогава всѣки ще каже: „Заслужава си да страда човѣкъ, за да придобие Божията Любовь.” Днешнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ радостьта и славата, които ни очакватъ въ бѫдеще на Земята, на Слънцето и на звѣздитѣ. Турете Любовьта за основа на живота си. Въ нея се криятъ условията и възможноститѣ за здраве, щастие и успѣхъ. Тайна молитва 4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ, 1943 г. 10 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  18. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание День на любовьта Казано е въ Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човѣка гордѣливъ? – Обикновеното, човѣшкото знание. Който е придобилъ Божественото знание, той е скроменъ и смиренъ. Обаче, не всѣки ученъ е гордѣливъ. Има прости и неучени хора, които сѫ крайно гордѣливи. Обикновено, младитѣ моми сѫ гордѣливи. За тѣхъ гордостьта е като червилото и бѣлилото, съ които мажатъ лицата си. Както се бѣлосватъ кѫщитѣ отвънъ и отвѫтре, така момитѣ се бѣлосватъ и червисватъ отвънъ, а отвѫтре внасятъ гордостьта. Въ този смисълъ, гордостьта е вѫтрешна мазилка. Както дъждътъ и вѣтърътъ развалятъ мазилката на кѫщата, така и вѫтрешнитѣ и външни условия на живота разтърсватъ съзнанието на човѣка и постепенно го освобождаватъ отъ гордостьта. Остане ли гордостьта за дълго време въ човѣка, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарѣе. Стариятъ казва, че животътъ нѣма смисълъ и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладѣване. Слизането е свързано съ по-малко опасности отъ качването. Като слиза, човѣкъ отива въ долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивиятъ се стреми къмъ долината и равнината, защото тамъ условията за живота сѫ по-леки. – Какъвъ е произходътъ на лѣностьта? Кой я роди? – Гордостьта. Гордѣливиятъ е подобенъ на фаръ, който осветява пѫтя на параходитѣ. Значи, гордѣливиятъ стои на едно мѣсто и свети на хората. Той мисли, че е разрѣшилъ всички въпроси, за което хората трѣбва да му се кланятъ. Обаче, всѣки фаръ услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на гордѣливия, тя свети само до извѣстно мѣсто. Минешъ ли тази граница, светлината на гордѣливия не може да се използва. Даже и нашето слънце, което свети на цѣлата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправятъ погледа си къмъ него. Всѣка система отъ планети си има свое слънце, къмъ което нейнитѣ планети отправятъ погледа и вниманието си. Трѣбва ли малкото дете, като се види въ огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги сѫщото? Колкото и да си красивъ на извѣстна възрасть, не пожелавай да останешъ завинаги съ сѫщата красота и развитие. Хората остарѣватъ по единствената причина, че не познаватъ себе си. Да познавашъ себе си, това значи, да любишъ себе си, т. е. да любишъ Бога въ себе си. Безъ любовь и безъ обичь никакво познаване не сѫществува. Познаването е резултатъ на любовьта, а любовьта е процесъ на съграждане. Който не гради, той престава да живѣе. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една отъ опитноститѣ на единъ богатъ и добродетеленъ човѣкъ. Често го посещавали бѣдни, нуждаещи се, да му искатъ помощь. Между тѣхъ било и едно десетгодишно момиченце, което отъ време на време носело писмо отъ майка си. Въ писмото майката описвала положението си и определяла отъ каква сума се нуждае. Сумата се движела отъ 300 ÷ 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облѣчено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговоръ на писмото, то се разхождало изъ градината и си откѫсвало по единъ плодъ. Особено му харесвали лешницитѣ, откѫсвало си по нѣколко да си хапне, а нѣкога туряло въ джоба си за своята майка. Единъ день го запитали: Защо берешъ лешници безъ позволение? То отговорило надменно: Колкото съмъ взела, ще ги платя. Така отговаря гордиятъ човѣкъ. Това момиченце иска помощь отъ богаташа, а казва, че ще плати лешницитѣ. Не е въпросъ за плащането. Важно е, че човѣкъ нѣма право да бере плодове или кѫса цвѣтя безъ позволението на господаря. Въ случая, господарьтъ е богатиятъ човѣкъ, а Господарь на цѣлокупната природа е Богъ. Той помага и благославя онѣзи, които Го любятъ, които изпълняватъ Неговата воля. Следователно, ти можешъ да очаквашъ на помощьта на онзи, съ когото си свързанъ. Две души, които любятъ Бога, взаимно си помагатъ. Една красива мома срѣща младъ момъкъ и въ нея се явява желание да го вземе за себе си. Момата представя малкото момиченце, което вижда лешницитѣ и пожелава да вземе нѣколко за себе си и нѣколко за майка си. Не може ли красивата мома да види младия момъкъ, безъ да го пожелае за себе си? Нека се радва, че всички могатъ да гледатъ момъка, да се възхищаватъ отъ него, безъ да принадлежи на нѣкого. Красивата мома и красивиятъ момъкъ принадлежатъ на Бога. Той има право да се разпорежда съ тѣхъ, но, въпреки това, оставя ги свободни. Ето защо, красивата мома трѣбва да иска позволение отъ Бога, да вземе ли момъка за себе си. Така трѣбва да постѫпва и красивиятъ момъкъ, по отношение на момата. Красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ лешници, които никой нѣма право да задържа за себе си, или да ги носи на майка си, безъ позволението на Онзи, Който ги е създалъ. Който пожелава красивитѣ нѣща за себе си, безъ позволението на тѣхния Създатель, върши престѫпление. Красивитѣ нѣща сѫ достояние на всички. Красотата е изразъ на истината. Истината освобождава човѣка, знанието и мѫдростьта го правятъ силенъ, а любовьта му дава животъ. – Защо трѣбва да любя? – За да живѣешъ.– Защо трѣбва да придобивамъ знание? – За да бѫдешъ силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ истината? – За да бѫдешъ свободенъ. Значи, ако не си свободенъ, не обичашъ истината; ако си слабъ, невѣжа, нѣмашъ отношение къмъ знанието и мѫдростьта; ако нѣмашъ животъ въ себе си, ти си далечъ отъ любовьта. Щомъ изгубишъ любовьта, ставашъ недоволенъ. Ако знаешъ причината на недоволството, можешъ да подобришъ живота си; ако не я знаешъ, страдашъ, мѫчишъ се, докато нѣщата изгубятъ смисълъ за тебе. И тъй, щомъ сте недоволни, търсете причината за недоволството въ отсѫствието на любовьта въ живота ви. Кога сте изгубили любовьта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите въ себе си, но сте го наследили отъ вашитѣ дѣди и баби, които сѫ живѣли хиляди години преди васъ. Въ който моментъ ви посѣти недоволството, спри се и си кажи: Какво искамъ отъ живота? Защо съмъ недоволенъ? Слънцето ме грѣе, праща своята светлина и топлина; вѣтърътъ ме милва, водата ме разхлажда, хлѣбътъ задоволява глада ми. Какво повече искамъ? Ще кажете, че се нуждаете отъ любовьта на хората. Ако е за любовь, търсете любовьта на Бога. Търсите ли любовьта на хората, вие се намирате въ кръчмата на живота. Кръчмарьтъ налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се къмъ вѣчнитѣ нѣща, къмъ любовьта на Бога. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение къмъ любовьта. Ще познаешъ Бога и ще Го възлюбишъ. Щомъ възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и ближния си, и себе си. Въ природата сѫществува разуменъ порядъкъ, който не трѣбва да се нарушава. Злото не е въ това, че момиченцето изяло нѣколко лешника, но въ незачитане порядъка на природата. И Ева изяде единъ плодъ отъ забраненото дърво и даде отъ него на другаря си, но за този плодъ ги изпѫдиха отъ рая. Понѣкога малкитѣ погрѣшки носятъ лоши последствия. Кибритената клѣчка е малка, но ако запалите съ нея сламата въ плѣвника на земедѣлеца, нищо нѣма да остане отъ сламата и отъ плѣвника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, тѣ ще произведатъ катастрофа. Въ човѣка има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могатъ да експлодиратъ. Достатъчно е да драснете една кибритена клѣчка, за да създаде нещастия и страдания на човѣка. Въ човѣка има различни бомби, останали отъ миналото, които всѣкога могатъ да го изненадатъ. Едни отъ бомбитѣ сѫ избухнали вече, и вие носите последствията отъ тѣхното разрушително действие. Има бомби, които още не сѫ избухнали, тѣ сѫ съ закѫснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнатъ и ще причинятъ голѣми пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналитѣ вече бомби. Пазѣте се отъ тѣзи, които въ бѫдеще ще избухнатъ. Нѣкой иска да стане царь, или пръвъ министъръ въ отечеството си, или поне владика. Това сѫ все голѣми желания, които единъ день ще избухнатъ и ще причинятъ катастрофи. Какво ще направи човѣкъ, ако стане царь? Много царе сѫ сѫществували, много министри сѫ управлявали своитѣ държави, много владици сѫ повдигали гласъ къмъ народа си, но светътъ още не е изправенъ. Светътъ е пъленъ съ министри, учени, философи, майки и бащи, проповѣдници и свещеници, но и тѣ още правятъ погрѣшки. Преди години обикаляхъ България, правѣхъ научни измѣрвания на човѣшкитѣ глави и черепи. Мнозина ме питаха, дали виждамъ погрѣшкитѣ имъ и защо правя тѣзи измѣрвания. – Погрѣшкитѣ на хората не ме интересуватъ. Виждамъ ги и чрезъ тѣхъ уча себе си. Правя научни измѣрвания, за да намѣря добритѣ черти на хората. Като намѣря нѣщо добро, веднага го купувамъ и турямъ въ торбата си. При това, радвамъ се, когато срѣщна млада мома и младъ момъкъ, които иматъ чисти, възвишени желания. Тѣ могатъ да се обичатъ, но не имъ е позволено да желаятъ да ги носятъ на рѫце или на гръбъ. Младата мома, която е здрава и силна нѣма право да желае да се качи на гърба на момъка, да я носи. Това желание е неестествено. Майката и бащата носятъ на рѫцетѣ или на гърба си малкото си дете, което още не може да ходи, Това е въ реда на нѣщата. Обаче, не е позволено на пълнолетния вече синъ или пълнолетната дъщеря да се качватъ на гърба на родителитѣ си, да ги носятъ. Това желание е неестествено. Ще кажете, че родителитѣ носятъ децата си на рѫце отъ любовь. Любовьта е цѣнна дотогава, докато проявитѣ й сѫ естествени. Щомъ се яви една неестествена проява, или едно неестествено желание, любовьта изгубва своята цѣна и смисълъ. Такова нѣщо е и яденето. Всѣко ядене, което се отразява на стомаха добре, е приготвено съ любовь. Ако стомахътъ се разстрои, яденето е приготвено безъ любовь. Пазѣте се отъ мисли, чувства и постѫпки, които разстройватъ организма. Пазѣте се отъ храна, която разстройва стомаха. Едно се иска отъ човѣка: да мисли,чувства и постѫпва правилно; да пѣе и свири хубаво; да се храни съ чиста и здравословна храна. Ако пѣешъ и свиришъ, ще пѣешъ така, че болниятъ да оздравѣе, а умрѣлиятъ да възкръсне. Това значи да прилагашъ новата музика. Ако пѣешъ или свиришъ и възвърнешъ живота на изсъхналото цвѣте, ти прилагашъ новата музика. Ако пѣешъ и свиришъ на цвѣте, което цъфти и се радва на живота, и скоро следъ това изсъхне, ти прилагашъ старата музика. Време е вече хората да се освободятъ отъ старитѣ форми. Откажете се отъ всички мисли и постѫпки, които не се импулсиратъ отъ любовьта. Любовьта се изявява чрезъ даването. Само здравиятъ може да дава. Като дава, човѣкъ се радва, защото е послужилъ на Божествения подтикъ въ себе си. Божественото се изявява чрезъ даване, чрезъ пѣене и свирене, чрезъ прави мисли и чувства. То прави човѣка красивъ. Външно може да не е толкова красивъ, но вѫтрешно е красивъ: лицето му е озарено, засмѣно, отворено за доброто и красивото въ живота. Често външно красивитѣ сѫ вѫтрешно грозни и обратно: външно грознитѣ сѫ вѫтрешно красиви. Външно красивиятъ човѣкъ представя хубаво шише, пълно съ вода. Щомъ се изпразни шишето, човѣкъ обѣднява и погрознява. Вѫтрешно красивиятъ е езеро, което постоянно се пълни отъ притоцитѣ си. Той пои градинитѣ и ливадитѣ, и всичко около него се радва на животъ. Какво представя красотата? – Това е въпросъ, на който мѫчно може да се отговори. Гледайте извѣстно време единъ красивъ човѣкъ, за да намѣрите на лицето му такава основна черта, която при всички условия на живота остава неизмѣнна. Линиитѣ на лицето въ красивия човѣкъ сѫ постоянни и неизмѣнни. Кое е красивото въ човѣка? Ще кажете, че очитѣ сѫ красиви. Очитѣ безъ лицето сѫ страшни. Клепачитѣ правятъ очитѣ красиви. Споредъ нѣкои, красотата на човѣка се крие въ лицето. Обаче, само, лицето не е красиво. Очитѣ, носа, устата, брадата правятъ лицето красиво. Ако устнитѣ увиснатъ, характерътъ на човѣка се изопачава. Въ мѫжетѣ това се скрива подъ мустацитѣ, а въ женитѣ – съ бѣлилото и червилото. Момцитѣ казватъ: Ние ще вървимъ нагоре, а вие – надолу и така ще оправимъ живота си. Добриятъ животъ подразбира добро свирене. Не е достатъчно да имашъ хубава цигулка и лѫкъ, но трѣбва да свиришъ на нея. Красотата трѣбва да се тури на работа. Музикантътъ трѣбва да свири, пѣвецътъ – да пѣе, но да не бѫдатъ кранове, които всѣки може да отваря и затваря. Ще свиришъ и пѣешъ на време и на мѣсто. Често хората затварятъ умоветѣ и сърдцата си и казватъ, че сѫ остарѣли. Тѣ постоянно говорятъ за младинитѣ си, когато сѫ любили. Тѣ мислятъ, че сѫ познали истинската любовь, но сѫ я изгубили. Въ сѫщность, хората сѫ минавали и минаватъ презъ човѣшката любовь. Малцина сѫ познали любовьта като неизмѣнна, вѣчна и могѫща сила. Любовь, която се измѣня, не е истинска. Тя води къмъ разочарования и смърть. Единъ младъ, красивъ французинъ често се подигравалъ съ една стара баба. Тя рѣшила да му отмъсти и да му даде добъръ урокъ въ живота. За тази цель тя се дегизирала така, че никой не могълъ да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успѣла да увлѣче младия момъкъ. Той се влюбилъ въ нея и се оженилъ. Още първата вечерь тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуственитѣ си зѫби и перуката си; следъ това измила лицето си отъ червилото и бѣлилото и му се представила въ истинския си видъ. Като я видѣлъ, той се ужасилъ и избѣгалъ, излъганъ и разочарованъ. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вѫтрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любовь. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да възприеме живота, който иде отъ Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редътъ ти. – Много време чакамъ, но нищо не получавамъ – Зависи, кога си подалъ молбата. Ти не си единствениятъ. Милиони хора чакатъ реда си, и ти ще чакашъ. Докато сте на земята, вие трѣбва да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. Като отидете на онзи светъ, Той ще ви даде възможность да се проявитѣ, както знаете. Кое е правото: ние да се проявимъ, или Богъ да се прояви? Кое, въ сѫщность, наричаме право? Правото участва въ онѣзи постѫпки, които се диктуватъ отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Истината носи свобода, мѫдростьта – знание, знанието – сила, любовьта животъ, – а животътъ – движение. Ако не се радвашъ на живота, не се движишъ и не си полезенъ на ближния си, ти не разбирашъ любовьта. Единственото нѣщо, отъ което хората не се отегчаватъ, е любовьта. Щомъ се отегчавате, щомъ животътъ ви се обезсмисля, вие сте далечъ отъ любовьта. Който остарѣва преждевременно, той е вънъ отъ любовьта. – Защо остарявашъ? – Защото носишъ тежъкъ товаръ на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можешъ да носишъ безъ прегърбване. За да не влѣзете преждевременно въ старостьта, вие трѣбва да се пазите отъ изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си довѣрие въ хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Нѣкаква реакция е станала въ васъ. Въ това отношение, ние приличаме на Настрадинъ Ходжа, който миналъ презъ единъ мостъ и си казалъ: Ако нѣкой остави на моста 99 лири, нѣма да ги взема, ако не сѫ сто. Чулъ го единъ турски бей и рѣшилъ да го изпита. Турилъ на моста 99 лири, когато Настрадинъ Ходжа минавалъ по този пѫть. Като видѣлъ паритѣ, Ходжата бързо се навелъ да ги вземе. Въ това време богатиятъ го запиталъ: Ходжа, защо взе паритѣ? Нали каза, че ако не сѫ сто лири, нѣма да ги вземешъ? Една лира да е по-малко, ще се откажешъ отъ тѣхъ. Ходжата отговорилъ: Който е далъ 99 лири, ще даде още една, да станатъ сто. Значи, не можешъ да не вземешъ 99-тѣ лири, защото ще се намѣри нѣкой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинскитѣ нѣща всѣки може да краде, а нереалнитѣ – никой. Днесь всички се питатъ, кога ще дойде мирътъ и кой ще го донесе. Трѣбва да се знае, че хората могатъ да правятъ войни, но никога не могатъ да донесатъ миръ. Мирътъ иде отъ възвишения светъ, отъ Бога. – Кога ще дойде мирътъ? – Когато любовьта влѣзе между хората. Тъй щото, очаквайте мира отъ Бога. Мнозина се разочароватъ, не вѣрватъ въ любовьта. Какъ ще вѣрватъ въ любовьта, когато не отварятъ сърдцата си за нея? Тѣ никога не сѫ обичали, а говорятъ за любовьта. Това е все едно да рисувашъ карикатури и да казвашъ, че си добъръ художникъ. Само онзи има право да говори за любовьта, който е любилъ. А само онзи люби истински, който произвежда радость въ душитѣ на окрѫжаващитѣ. Любовь, на която цѣлиятъ светъ се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любовь, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкътъ се радва, но куршумъ го очаква. Ще кажете, че той обича овцетѣ. Обича ги, но тази любовь носи нещастието му. Отворете сърдцата си за Божията Любовь и бѫдете доволни отъ това, което имате. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на себе си. Знайте, че той живѣе въ васъ, и вие въ него. Ако той е красивъ, красотата е и ваша; ако е грозенъ, и грозотата му е ваша. Каквото виждате въ природата, знайте, че е заради васъ. Слънцето изгрѣва, растенията и дърветата цъвтятъ, рѣкитѣ, текатъ заради васъ. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрѣва за васъ. Ако се радвате на дърветата, тѣ растатъ и цъвтятъ за васъ. Ако се радвате на рѣкитѣ, и тѣ текатъ за васъ. – Това е невъзможно? – Тамъ е погрѣшката на съвременнитѣ хора. Тѣ не вѣрватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ. Щомъ повѣрватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ, ще разбератъ, че всичко, което става въ природата, има отношение къмъ своя Създатель. Значи, слънцето изгрѣва, вѣтроветѣ духатъ, рѣкитѣ текатъ, растенията растатъ и цъвтятъ, птичкитѣ пѣятъ, животнитѣ играятъ, хората мислятъ и чувстватъ все заради Господа, за Онзи, Който ги е създалъ. Въ който моментъ Богъ напусне човѣка, цѣлата природа спира движението си. Тогава човѣкъ казва, че животътъ е изгубилъ смисъла си за него, че му е притъмняло предъ очитѣ и т. н. Докато държи въ ума си идеята за Бога, като за нѣщо красиво, възвишено, мощно, човѣкъ е радостенъ и веселъ. Щомъ изгуби тази идея, радостьта го напуща. Достатъчно е да зърнешъ крайчеца на дрехата на Господа, за да бѫдешъ щастливъ презъ цѣлия си животъ. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му бѣше дадена. И тъй, бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бѫдете благодарни, че слънцето изгрѣва за васъ и се ползвате отъ светлината му. Бѫдете благодарни за свежия въздухъ, който дишате. Бѫдете благодарни за водата, която пиете. Бѫдете благодарни за хлѣба, който ядете всѣки день. Какво по-голѣмо благо може да искате отъ това? Светлината сама влиза въ очитѣ ви, въздухътъ самъ влиза въ дробоветѣ ви, водата лесно влиза въ организма ви и хлѣба съ радость приемате въ устата си. – Защо трѣбва да обичамъ? – За да възприемешъ живота на сѫществата, които обичашъ. Дали обичашъ човѣкъ, животно или растение, ти черпишъ нѣщо отъ него. Ако четешъ книга, и отъ нея черпишъ нѣщо. Обичайте, за да ви обичатъ. Изядешъ единъ плодъ – посѣй сѣмето му. Така ще познаешъ любовьта. Възприемешъ една Божествена мисъль – приложи я. Вземетѣ ножицитѣ и прерѣжете всички връзки, съ които сте свързали и оплѣли Господа въ себе си. Вие Го държите само за себе си и следъ това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Богъ въ васъ. Възкресението е новиятъ животъ. Възлюбете Господа въ себе си, да оживѣе и възкръсне Той. Богъ ви е възлюбилъ, но вие не сте доволни отъ Неговата Любовь и търсите човѣшката. Какво представя човѣшката любовь? – Блато, пълно съ миазми, или мочури, въ които само се каляте. Божията Любовь е дълбока вода: бистра, чиста, въ която плуватъ само героитѣ и онѣзи, които любятъ Бога. Бѫдете и вие дълбоки води, да влизатъ въ васъ само добритѣ плувци. Който не може да плува, да не влиза тамъ. Бѫдете дълбоки води, най-малко девѣть километра дълбочина. Приемете любовьта въ себе си, за да ви помогне Богъ. Ще кажете, че любовьта е недостѫпна за васъ. Най-достѫпното нѣщо е любовьта, но за онзи, който я търси искрено. Щомъ влѣзе въ човѣка, тя го подмладява и повдига. Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Като станешъ сутринь отъ сънь, погледни се въ огледалото и кажи: Днесь съмъ по-младъ отъ вчера, Нѣщо вѫтре въ тебе ще ти каже: Остарялъ си вече. Кажи: Не се преструвай. Снеми маската отъ лицето си и ще видишъ, че си младъ и красивъ. Помнете: Богъ е великъ, милосърденъ, всѣблагъ. Той нѣма да остави страдание, което да не превърне въ радость. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и ги заличава. Той не позволява да разваляте Неговитѣ картини. Не разваляйте Божественитѣ картини. Не бутайте Божественитѣ работи въ себе си. – Лошъ човѣкъ съмъ. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добъръ, но не си работилъ достатъчно, да проявишъ доброто въ себе си. Работи, не стой на едно мѣсто, да не станешъ инвалидъ. – Лоши сѫ условията на живота: нѣмаме пари, нѣмаме кѫщи, боледуваме, убиватъ ни и т. н. Какво да правимъ? Казвамъ: Днесь цѣлиятъ светъ страда, пъшка, мѫчи се, вика за помощь. Светътъ е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте самъ въ морето. Обърнете се къмъ Бога, Той да бѫде съ васъ, при всички случаи на живота ви. Безъ Него вие сте загубени. Преди години бѣхъ въ Варна. Единъ день стоя на брѣга на морето и размишлявамъ. Следъ малко дойде отъ близкитѣ лозя единъ едъръ, снаженъ човѣкъ и веднага се хвърли въ морето, да се кѫпе. Поглеждамъ къмъ него, виждамъ, че се дави и вика за помощь. Отправихъ погледа си къмъ Бога, съсредоточихъ мисъльта си къмъ давѣщия и гледамъ, той изплува надъ водата. После пакъ потъна. Отново съсредоточавамъ мисъльта си, и той пакъ изплува. Тази борба се продължи два–три пѫти, докато изплува надъ водата и излѣзе на брѣга. Защо се дави този човѣкъ? Билъ изпотенъ, а водата – студена и станало бързо свиване на кръвоноснитѣ сѫдове. Като излѣзе на брѣга, казахъ му: Втори пѫть да не влизашъ изпотенъ въ морето, че можешъ да се удавишъ. Благодари на Бога, че бѣхъ на брѣга и видѣхъ, какъ се давишъ, та можахъ да ти помогна. Днесь любовьта казва и на васъ: Не влизайте въ морето сами. Докато любовьта е съ васъ, вие сте въ безопасность. Щомъ ви напусне, ще се удавите. Любовьта носи новото въ света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любовь, а не до човѣшката. Ако разчитате на човѣшката любовь, загубени сте. Ето защо, каже ли нѣкой, че ви обича, поставете го на извѣстно разстояние отъ васъ и оттамъ гледайте. Попадне ли на вашия фокусъ, и той ще ви бѫде приятенъ, и вие на него. Тогава и грозниятъ, и красивиятъ ще ви бѫдатъ приятни. Иначе, ще дѣлите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички нѣща, поставени на своя фокусъ, сѫ красиви. Всички нѣща, поставени вънъ отъ своя фокусъ, сѫ грозни. Ако искате да бѫдете добри и красиви, не търсете любовьта, но фокуса на любовьта, и тамъ застанете. Изместите ли се съ единъ милиметъръ отъ фокуса на любовьта, вие губите добротата и красотата си. Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята, и ако сольта обезсолѣе, съ какво ще се осоли?" Сольта представя здравословното състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Тя представя фокуса на любовьта. Който попадне въ този фокусъ, той познава Бога и себе си. Той не пита, какъ е обичалъ въ миналото, но какъ обича днесь. Всички познаватъ миналата любовь, която е внесла страданията и разочарованията въ живота, затова се стремятъ къмъ новата любовь, къмъ любовьта на настоящето, чрезъ която Богъ се изявява. Въ миналата любовь си давалъ на ближния си да пие вода отъ шишето, но днесь го завеждашъ при извора съ чиста кристална вода и казвашъ: Пий, колкото искашъ. Гребни вода отъ извора, иди да си измиешъ лицето, рѫцетѣ и краката си. Тази вода ще тѣ очисти и освежи; тя ще внесе вѫтрешенъ миръ и спокойствие въ тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и отъ по-високо мѣсто иде тя, толкова животътъ е по-възвишенъ и чистъ. Този животъ прави човѣка доволенъ. Съвременнитѣ хора не сѫ доволни, всѣки иска нѣщо повече отъ това, което му е дадено. Ако е чиновникъ или учитель въ нѣкой градъ или село, търси по-хубаво мѣсто. Това е неразбиране на нѣщата. Хубаво е мѣстото, дето човѣкъ е намѣрилъ Бога. Следователно, дето и да сте, търсете Бога. Между бѣднитѣ, страдащитѣ и нещастнитѣ има добри условия да намѣрите Бога и да имъ помогнете. Този е пѫтя, по който можете да проявитѣ силата си. Като работи за другитѣ, човѣкъ закрѣпва, става силенъ. Тъй щото, работете за ближнитѣ си, помагайте имъ, за да помагатъ и на васъ. Всѣки день влагайте по една нова мисъль въ ума си и по едно ново чувство въ сърдцето си. Можете ли да направите това, вие влизате въ деня на любовьта, въ който се изграждатъ красивитѣ, мощнитѣ и сладкитѣ нѣща. Желая ви тази година, ако не всѣки день, поне единъ день да живѣете въ любовьта. Прекарате ли такъвъ день, нѣма да се страхувате отъ бомби, отъ болести и страдания. Като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, българинътъ казва: „Мечка страхъ, мене не ме е страхъ”. Щомъ каже така, той се качва на крушата и отвисоко гледа на мѫчнотията. Като слѣзе отъ крушата, той не казва, че бѣгалъ отъ мечката, но казва, че се качилъ на дървото, да гледа отвисоко мечката. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. Желая да бѫдете отъ кроткитѣ хора, отъ хората на любовьта, да наследите земята. Да служимъ поне единъ день на любовьта, както Богъ изисква. 3. Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.
  19. "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сѫщественото въ живота Животътъ има една реална страна, която трѣбва да се постави за основа. Вечнитѣ желания иматъ отношение къмъ реалния животъ, а временнитѣ – къмъ нереалния. Напримѣръ, едно отъ временнитѣ, преходнитѣ желания на човѣка е да стане царь, да заповѣдва на нѣкого. Това е желание не само на хората, но и на животнитѣ. Тази е причината, че и животнитѣ се подчиняватъ на най-силното животно между тѣхъ, като на царь. Най-силниятъ слонъ е царь на слоноветѣ; най-силниятъ лъвъ – царь на лъвоветѣ, най-силниятъ орелъ – царь на орлитѣ; най-мѫдриятъ човѣкъ – царь на хората. Мнозина желаятъ да бѫдатъ царе, но не могатъ. Изобщо, човѣкъ се отличава съ много желания. Не е лошо, че има много желания; лошото е въ незнанието да реализира желанията си. Нѣкой иска да бѫде добъръ и, като не знае, какъ да прояви доброто, самъ се изопачава. Човѣкъ, самъ по себе си, е добъръ. Богъ е вложилъ доброто въ него още отначало; нищо друго не му остава, освѣнъ да се прояви такъвъ, какъвто е роденъ. Преди да познавашъ това, което е вложено въ тебе, ти трѣбва да изучишъ своя организъмъ, съ вѫтрешнитѣ и външнитѣ органи. Човѣкъ има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака, стомахъ, гърди, но не ги изучава, не знае тѣхната външна и вѫтрешна функция, поради което нѣма правилно отношение къмъ тѣхъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се освободя отъ стомаха си. – Защо иска да се освободи отъ стомаха си? – Защото смѣсва понятието „търбухъ” съ „стомахъ”. Търбухътъ е мѣсто на нисши желания, а стомахътъ се занимава съ възвишена работа. Ако задоволява нисшитѣ си желания, човѣкъ живѣе въ противорѣчия, отъ които мѫчно се освобождава. Противорѣчията и отрицателнитѣ нѣща се дължатъ на Сатурна. Който се намира подъ влиянието на Сатурна, казва, че не вѣрва въ Бога, на нищо не вѣрва. Той говори така, защото самъ не се познава. Не само, че вѣрва, но вѣрата му отива до суевѣрие. Като чуе, че се продаватъ лотарийни билети, веднага бърза да си купи поне единъ билетъ, да спечели нѣщо. Значи, той вѣрва въ възможноститѣ на лотарията, а не вѣрва въ Бога. Вѣрата крие въ себе си всички възможности на живота. Нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, а се оплаква, че това и онова нѣмалъ. Това не е истинска вѣра, но вѣрване. – Защо страда човѣкъ? – Защото иска да се осигури. Нѣкой се осигурява за сто години, безъ да знае, ще живѣе ли толкова години. Да се осигуришъ, това значи, да носишъ непосиленъ товаръ на гърба си. Природата осигурява живитѣ сѫщества само за единъ день – отъ изгрѣвъ до залѣзъ слънце. Какъвъ смисълъ има да натрупашъ цѣли купове книжни пари, които всѣки моментъ могатъ да изгубятъ стойностьта си? Разчитайте на положителното знание, което никога не губи цената си. Съ това знание ще намѣрите скритото богатство въ земята. Който разполага съ истинското знание, отъ единъ декаръ земя може да изкара богатството на 20 декара. Ако посѣе нивата си съ жито, ще изкара едри класове, отъ които сто грама само могатъ да задоволятъ глада на гладния, или да излѣкуватъ безнадеждно болния. Това жито е обработвано съ любовь. Дето присѫтствува любовьта, тамъ е изобилието и радостьта. Житото на сегашнитѣ хора е дребно, слабо, защото не живѣятъ въ любовь. Тѣ постоянно се критикуватъ, обиждатъ, измѫчватъ се и, въ края на краищата, всѣки се оплаква, че животътъ е лошъ. Не е лошъ животътъ, но хората сѫ станали крайни материалисти, уповаватъ повече на материята. Не е лошо да вѣрва човѣкъ въ материята, но сѫщевременно трѣбва да вѣрва въ живота, като сѫщина на Бога. Често религиознитѣ хора, за да подчертаятъ своята набожность, казватъ, че не се нуждаятъ отъ пари. – Отъ какво се нуждаятъ? – Отъ животъ. На всѣки човѣкъ е даденъ животъ, но малцина се ползватъ отъ него, както трѣбва. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи български адвокатъ, който пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево; по пѫтя билъ нападнатъ отъ разбойници. Тѣ го обрали, взели паритѣ му и двата револвера, които носѣлъ съ себе си. Главатарьтъ на разбойницитѣ го попиталъ: Защо носишъ два револвера съ себе си? – За „зоръ заманъ”. – Какъвъ по-голѣмъ зоръ може да тѣ сполети отъ този? Той носи два револвера, но не може да ги използва. Много хора иматъ пари, безъ да могатъ да се ползватъ отъ тѣхъ. Едни хора иматъ знание, сила, животъ, но не могатъ да се ползватъ отъ тѣхъ. Други пъкъ иматъ гласъ за пѣние, но като дойде време да го приложатъ, не могатъ – нѣкаква простуда ги хванала, поради което гласътъ имъ пресипналъ. Ще кажете, че това се дължи на отсѫствието на култура между хората. Така не се говори. Това сѫ въпроси, които никоя раса досега не е разрѣшила. И бѣлата раса нѣма да ги разрѣши. – Какво означава бѣлиятъ цвѣтъ? – Освобождаване отъ тъмнината на живота, отъ гѫстата материя. – Какво означава черниятъ цвѣтъ? – Животъ въ гѫстата материя. Въ далечното минало чернитѣ хора пожелали да станатъ господари на света, поради което паднали толкова ниско, че и до днесь още не могатъ да се повдигнатъ. Докато е въ тъмнина, човѣкъ не може да направи нищо. Бѫдещата раса ще реализира идеалитѣ на цѣлото човѣчество. Тя е светла раса. Хората на бѫдещата раса ще иматъ две лица, ще виждатъ на всички страни. Тѣ отъ далечъ ще предвиждатъ, кой мисли да прави зло и веднага ще му напишатъ писмо, да го предупредятъ. Тѣ знаятъ, че никой нѣма право да изнасилва брата си, да мисли и върши зло. Съвременнитѣ хора сѫ ограничени въ разбиранията си, поради което бащата казва на сина си: Ти трѣбва да ми бѫдешъ благодаренъ! Азъ тѣ отхранихъ, азъ тѣ спасихъ и т. н. – Никой никого не е изхранилъ. Слънцето е работило и постоянно работи върху живитѣ сѫщества, а Богъ ги възраства и поддържа живота имъ. Въпреки това, ще се яви човѣкътъ съ своето съзнание, да казва, че той изхранилъ нѣкого, или го повдигналъ. Ако подъ „азъ” разбирашъ Бога въ себе си, правъ си. Но ако мислишъ, че ти, човѣкътъ, си направилъ всичко, на кривъ пѫть си. Каквото правишъ, прави го въ името Божие. Считай, че Богъ въ тебе прави доброто. Той помага и повдига хората. Той ги кредитира, а ти само се подписвашъ на полицата за порѫчитель. Дадешъ ли пари на нѣкого, дай ги съ довѣрие. Какъ ще разполага той съ тѣхъ, това е негова работа. Знай, че този човѣкъ, преди да поеме нѣкакво задължение къмъ тебе, първо се задължава къмъ Бога. Вложи довѣрието си въ своя ближенъ и не се страхувай. И той ще ти отговори съ довѣрие. Какво виждаме днесь? Хората сѫ недоволни едни отъ други и постоянно следятъ, на кого колко е дадено. Единъ се радва, че получилъ много; другъ се оплаква, че получилъ малко. На едного се дава повече по две съображения: или защото може да използва даденото разумно, или го изпитватъ, какъ ще се справи съ богатството. На другъ се дава малко, за да го заставятъ да работи, да приложи дарбитѣ и способноститѣ си. Ако му дадатъ голѣмо богатство, той ще напусне училището и ще престане да се развива. Нѣкой се оплаква, че освѣнъ една цигулка, нищо друго не е получилъ отъ баща си. Радвай се на цигулката си. Настрой я добре и започни да свиришъ, да веселишъ хората, да ги заставишъ да пѣятъ и играятъ. – Не искамъ да стана цигуларь. – Споредъ мене, за предпочитане е да свиришъ и пѣешъ, да си изкарвашъ прехраната съ цигулката, отколкото да чакашъ наготово да тѣ хранятъ. Какво прави природата? И тя пѣе и свири, и тя заставя хората, животнитѣ и растенията да скачатъ и играятъ. Достатъчно е да духне вѣтърътъ, за да разиграе и хората, и животнитѣ, и растенията. Дърветата се огъватъ, клоноветѣ пѣятъ и свирятъ своята пѣсень. Ако вѣтърътъ не огъва дърветата, не навежда и не изправя растенията, тѣ не биха се развивали. Това показва, че въ природата има разумность. Благодарение на тази разумность, нищо не е произволно. Мнозина се плашатъ отъ бомби, бѣгатъ, криятъ се, да не ги изненадатъ. За да се запазятъ отъ бомбитѣ, започватъ да се молятъ. Тѣ търсятъ Бога въ страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе, тѣ никога нѣмаше да помислятъ за Него. Страшно е, наистина, да тѣ изненада бомба. И въ природата има бомби, но резултатитѣ сѫ добри. Снѣгътъ, дъждътъ падатъ въ видъ на малки бомби, но всички живи сѫщества ги очакватъ съ радость. Тѣ носятъ своето благословение. Даже и градътъ, който причинява извѣстни пакости, носи своето благословение. Когато вали градъ, въздухътъ се озонира. Използвайте благата, които разумната природа праща на земята. Въ всѣко нѣщо се крие нѣкакво добро. Даже и въ злото се крие извѣстно добро. Това вижда само разумниятъ човѣкъ, който може да различава нѣщата. Съвременнитѣ хора сѫ склонни да виждатъ повече лошото и злото въ света, отколкото доброто. – Защо? – Защото не знаятъ, какъ да се пазятъ. Тѣ сѫ обиколени отъ невидими сѫщества, които не ги обичатъ и постоянно мислятъ, какъ да имъ причиняватъ пакости и злини. Въ това отношение, и смъртьта е единъ отъ невидимитѣ неприятели на човѣка. Тя го обира, като разбойникъ, и го занася на онзи светъ. Ако не любитѣ Господа, ще ви ограбятъ и изядатъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Нѣма да оставишъ подобния си да види изтление”. Значи, Богъ нѣма да остави човѣшката душа да погине. Днесь отъ всички се изисква да работятъ върху себе си, да придобиятъ повече светлина, топлина и сила. Това се постига чрезъ съзнателна, вѫтрешна работа. Ще работите, докато придобиете начинъ да превръщате злото въ добро. Само така ще разберете, че злото иде като възмездие на онзи, който не люби. Доброто иде като възмездие на онзи, който люби. Който люби, той е готовъ да работи, да учи, да придобива знания. Така ще научите Божествения порядъкъ. Следвайте пѫтя на любовьта, която дава възможность на човѣка да познае Бога, своя ближенъ и себе си. Който следва пѫтя на любовьта, той може да изправи погрѣшкитѣ си и да подобри своя животъ. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната. И Духъ Божи се носѣше върху водата”. ( – 1 и 2 ст.). – Богъ създаде небето и земята, но земята се нуждае отъ небето. Богъ и разумниятъ светъ и до днесь още устройватъ земята. И човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, чрезъ космитѣ на главата си, като чрезъ антени, възприема мисли отъ висшитѣ светове и продължава да се усъвършенствува. Ще кажете, че това не ви интересува, то се отнася до ученитѣ хора. И вие сте били учени. Ако проследите историята на вашето минало, ще видите, колко томове научни и философски книги сте написали, колко закони сте създали, какъвъ редъ и законность сте внесли въ света. Ако нѣкой се осмѣлявалъ да не изпълни волята ви, веднага получавалъ наказанието си. Сега сте дошли на земята инкогнито, да не ви познаятъ неприятелитѣ ви. Вие сте облѣкли дрехата на смирението и сте дошли като ученици – да учите, да възприемете новото знание и да изправите погрѣшкитѣ си. Следователно, като се срѣщате, не се питайте, отде идете и какво носите, но вижте, отъ какво се нуждаете. Ако единъ отъ васъ е гладенъ, другиятъ трѣбва да го нахрани. Като нахраните човѣка, той ще се разположи, ще се отвори и ще започне да ви разправя историята си, отъ която ще научите нови нѣща. Мнозина дохождатъ при мене и ме питатъ: Отде идешъ? – Оттамъ, отдето идешъ и ти. – Азъ нищо не зная за себе си, нищо не помня. – Влѣзъ въ архивата на своя животъ, дето е написана цѣлата ти история, и чети. Азъ зная твоята история. Тя датира отъ времето на създаването на първия човѣкъ. Тогава ти си билъ въ рая, при добри условия, но единъ день въ райската градина влѣзе адептъ, въ форма на змия, и тѣ изкуши. И до днесь още носишъ последствията на това изкушение. И змията пострада, но и хората, родени отъ Адамъ и Ева, още не сѫ свободни отъ тази змия. Ще дойде день, когато тѣ ще приематъ доброволно закона на любовьта и ще му се подчинятъ. Който живѣе въ любовьта, той е свободенъ. Съвременнитѣ хора иматъ криво понятие за любовьта. Тѣ смѣсватъ чувствата и страститѣ си съ любовьта. Тѣ се влюбватъ, женятъ се и мислятъ, че това е любовь. Момъкътъ обича една мома и, за да я накара да му обърне внимание, той колѣничи предъ нея, нарича я божество, своя спасителка. Той е готовъ да се жертвува за нея. Момата го поглежда и си мисли: Ще видишъ, какво божество съмъ! Нека се оженимъ, тогава ще се разберемъ. Момъкътъ колѣничи, но и той си мисли, че това е временно. Ще дойде день, когато тя ще колѣничи предъ него. Тогава ще й покаже, какво е той. Момъкътъ и момата се гледатъ въ очитѣ, но погледътъ имъ е мѫтенъ, лишенъ отъ Божествената светлина. Момата не трѣбва да оставя момъка да колѣничи предъ нея; и момъкътъ не трѣбва да оставя момата да колѣничи предъ него. Защо да не отидатъ при единъ чистъ планински изворъ и тамъ да колѣничатъ? Защо да не отправятъ погледа си къмъ Бога и на Него да уповаватъ? Ще кажете, че като колѣничатъ, момата и момъкътъ изразяватъ смирението си. Не е така. Смирениятъ човѣкъ не е слабъ. Отъ него и смъртьта се страхува. Смирениятъ е свободенъ човѣкъ. Той е обиколенъ съ приятели, съ които сподѣля мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Той сподѣля съ тѣхъ стремежитѣ на своята душа и духъ. Какви по-добри приятели може да има човѣкъ отъ своя умъ, своето сърдце, своята душа и отъ своя духъ? Който има тѣзи четири приятели, той е богатъ. Около него всѣки день ще се групиратъ все повече и повече хора, които ще му помагатъ. Приятелството се подържа чрезъ честность и разумность. Ако не си честенъ и разуменъ, приятелитѣ ще тѣ изоставятъ. Дали си учитель, свещеникъ, или търговецъ, ще бѫдешъ честенъ. Днесь човѣчеството се нуждае отъ честни, добри, силни и справедливи хора. Една бѣдна жена заболѣла и се обърнала къмъ лѣкарь за съвѣтъ. Лѣкарьтъ й препорѫчалъ да пие по три лъжици на день дървено масло. Обаче, тя нѣмала пари, да изпълни съвѣта на лѣкаря. Помислила си, какво да прави, съ какво да замѣсти дървеното масло. Изведнъжъ й дошло на умъ да го замѣсти съ свинска масъ. Понеже имала достатъчно свинска масъ, тя я стопила и прекарала презъ една дървена цевь. Значи, вмѣсто дървено масло, тя пила свинска масъ, но съ вѣра, че ще се поправи. Наистина, въ скоро време тя се поправила. Навсѣкѫде разправяла, какъ заместила дървеното масло съ свинска масъ и се излѣкувала. Въ сѫщность, свинската масъ не е за препорѫчване. Свинята е символъ на краенъ индивидуализъмъ. Ако само една свинска клѣтка влѣзе въ човѣшкия организъмъ, други четири-петь клѣтки трѣбва да я обиколятъ и пазятъ, да не направи нѣкаква пакость. Свинскитѣ клѣтки причиняватъ по-голѣми пакости, отколкото могатъ да свършатъ нѣкаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреитѣ да ядатъ свинско месо. Ако бѣха приложили Мойсѣевия законъ, евреитѣ щѣха да бѫдатъ въ по-добро положение, отколкото сѫ днесь. Но тѣ приложиха само онѣзи закони, които бѣха въ тѣхенъ интересъ. Последователитѣ на Мойсѣя разбираха много нѣща буквално, поради което се натъкнаха на голѣми противорѣчия и недоразумѣния. Като се натъкнаха на закона за жертвата, евреитѣ започнаха да колятъ агнета, овце, кокошки – да ги принасятъ въ жертва, за да омилостивятъ Господа, но Той имъ отговори чрезъ пророцитѣ. Кой ви даде право да жертвувате живота на другитѣ сѫщества? Днесь отъ всички се изискватъ чисти умове, жертва се прави въ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, да се познае човѣкъ, какво представя той. Каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, повечето отъ тѣхъ затварятъ очитѣ и ушитѣ си, не искатъ да виждатъ и чуватъ. Обаче, ако имъ говорите за злато, за богатство, широко отварятъ очитѣ и ушитѣ си. Всички хора търсятъ златото, всички искатъ да бѫдатъ богати. Лесно можете да намѣрите злато. Въ природата има злато на много мѣста. Достатъчно е да развиете обонянието си, за да го намѣрите. То има ухание като карамфилъ; насочете носа си къмъ него и ще го намѣрите. Обаче, както цвѣтята могатъ да се кѫсатъ въ краенъ случай, за цѣръ, така и златото въ земята може да се разрови само въ специаленъ случай. Не е позволено на човѣка да кѫса цвѣтята за удоволствие. Ако ги кѫса за удоволствие, трѣбва да върне живота имъ. Млади моми и булки се кичатъ съ цвѣтя, но не знаятъ, че единъ день трѣбва да върнатъ живота имъ. Редътъ и порядъкътъ въ природата изисква това и се налага на хората. Като не знаятъ нейнитѣ закони, хората кѫсатъ цвѣтята, отнасятъ се небрѣжно къмъ тѣхъ и казватъ: Това сѫ цвѣтя, тѣ нѣматъ никакви усѣщания, никакво съзнание. Не е така. Ясновидецътъ вижда задъ всѣко цвѣте по едно разумно сѫщество. Така видими и невидими сѫщества се грижатъ за човѣка. Човѣкъ е разумно сѫщество, но, въпреки това, се страхува. Аеропланъ мине надъ главата му, и той започва да трепери, да не хвърли нѣкаква бомба отгоре. Ако аеропланътъ мине и нищо не хвърли, човѣкъ казва: Този пѫть се спасихъ, но другъ ще дойде. Вѣрата на човѣка е слаба. И религиозниятъ, и светскиятъ човѣкъ се заканватъ на авиаторитѣ, искатъ да имъ отмъстятъ. Защо да не пожелаятъ да заспятъ и да се върнатъ назадъ, а трѣбва да ги убиватъ? Убийството е забранено. Човѣкъ разполага съ много методи. Защо да не приложи такъвъ методъ, който да повдигне и него, и неприятеля му? Когато войската на единъ отъ израилскитѣ царе била така притисната отъ неприятеля, че трѣбвало да загине, пророкъ Елисей се явилъ при царя и му казалъ: Царю, ела да видишъ, какъ ще бѫде поразена неприятелската войска. Царьтъ отговорилъ: Неприятельтъ е по-многочисленъ отъ насъ. – Ела съ мене, да видишъ, колко сѫ съ насъ, казалъ пророкътъ. Той го завелъ въ гората и му отворилъ очитѣ да прогледа. Царьтъ се учудилъ на голѣмото количество войска, която била скрита въ гората. Следъ това Елисей ослѣпилъ неприятелската войска. Царьтъ го запиталъ: Да ги убия ли всичкитѣ? – Нѣма да убивашъ нито единъ; ще ги завържешъ и изпратишъ при тѣхния господарь. Следователно, когато ви се даде власть, не злоупотрѣбявайте съ нея. Не пожелавайте на човѣка по-голѣмо зло отъ това, което го сполетѣло. Не желайте злото на никого. Ако желаешъ злото на ближния си, и на тебе ще се случи сѫщото. Тогава ще разберешъ, какво значи, да желаешъ злото на човѣка. Ако искашъ да живѣешъ добре, желай на всѣки човѣкъ това, което желаешъ за себе си. Като постѫпвашъ така, предъ тебе ще се отвори широкъ, необятенъ светъ. Днесь всички се запитватъ, кой ще побѣди. Казвамъ: Силниятъ, умниятъ и добриятъ ще побѣди. Ако не стане така, побѣдата ще бѫде временна. Новото иде съ всичката си сила въ света и ще се наложи. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ новото, да не разклати основитѣ на живота имъ. Не се страхувайте отъ новото. То не създава катаклизми, защото постепенно измѣства старото. Дръжте се за старото, но не отхвърляйте новото. Пѣйте старитѣ си пѣсни, но приемайте и новитѣ. Всѣка пѣсень е на мѣстото си. „Който пѣе, зло не мисли”, казва българската поговорка. Пей, вѣсели се и не мисли зло на никого. – Какъ да пѣя? – Ще пѣешъ соло, като герой или героиня на сцената; ще пѣешъ и въ хоръ. Важно е да пѣешъ, да проявишъ доброто въ себе си. Честенъ, добъръ и справедливъ ще бѫдешъ, ако искашъ да пѣешъ хубаво. Като пѣешъ, ще се научишъ да се молишъ. Молитвата има отношение къмъ музиката. Нѣкои религиозни мислятъ, че като се молятъ на Бога, всичко имъ се нарежда добре. Каквото пожелаятъ, ще стане. Така е, но при условие, че вършите Божията воля. Който е въ съгласие съ Бога и върши Неговата воля, получава отговоръ на молитвата си. Който не е въ съгласие съ Бога, не получава отговоръ на молитвата си. Който върши Божията воля, всѣкога се нагажда къмъ онова, което Богъ е предвидилъ. Той може да каже, че молитвата му е приета. Обаче, който не върши Божията воля, ще се чуди, защо не получава отговоръ на молитвата си. Ето, тази година българитѣ се радватъ на голѣмо плодородие. То е резултатъ на малкото добро, което тѣ сѫ направили въ миналото. Какво е това добро, ще остане тайна. Нѣкога тѣ сами ще разбератъ, кое е това добро, за което днесь Богъ щедро ги възнаграждава. Значи, за малко добро, Богъ щедро отплаща. Ще кажете, че за голѣмо добро ще получите още по-голѣмо възнаграждение. Не е така. Богъ възнаграждава човѣка за малкото добро, което прави; за голѣмото добро оставя на други, да му благодарятъ. Много естествено. Всички виждатъ голѣмитѣ добрини; всички говорятъ за тѣхъ и благодарятъ. Богъ плаща за малкитѣ добрини, едва видими. Единъ богатъ американецъ се прочулъ съ голѣмитѣ си добрини. Направилъ църква, сиротопиталище, училище, за които пожертвувалъ хиляди долари. Всички вѣстници писали за него, хвалели го и благодарили. Дошълъ краятъ на живота му, и той се преселилъ на онзи светъ. Като се видѣлъ между близкитѣ си, той не искалъ да остане при тѣхъ, но веднага се отправилъ къмъ вратата на рая и потропалъ. Свети Петъръ го посрѣщналъ и запиталъ: Какво искашъ? – Искамъ да влѣза въ рая, между праведнитѣ. – Какви добрини си правилъ на земята, за да имашъ право на тукашенъ житель? – Направихъ една голѣма църква, сиротопиталище, училище, болница. – Какво получи срѣщу това? – Благодарностьта и похвалата на хората. Всички вѣстници писаха за мене, за голѣмитѣ добрини, които правѣхъ. – Значи, платено ти е за това добро. Спомни си нѣкое добро, което никой не знае и за което не ти е платено. Американецътъ се почесалъ по главата и започналъ усилено да мисли, да намѣри поне едно добро, за което никой не писалъ. Най-после си спомнилъ, че единъ день го спряла на пѫтя една бѣдна, нещастна вдовица, която го молѣла да й помогне. Понеже много бързалъ, той не обърналъ внимание на нея, но тя го последвала и настоятелно го молѣла за помощь. За да се освободи отъ нея, той й подхвърлилъ единъ доларъ и продължилъ пѫтя си. Свети Петъръ казалъ: Това добро заслужава разглеждане. Да отидемъ при Господа, Той да се произнесе, какво възнаграждение ти се пада. Богъ изслушалъ внимателно свети Петъръ и казалъ: Дайте му два долара и го пратете отново на земята. Едва сега американецътъ разбралъ погрѣшката си. Не трѣбваше да се възмущава той отъ бѣдната вдовица, но да се спре, да я изслуша внимателно и да я покани у дома си, дето можѣше да я нахрани, облѣче и подобри положението й. Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; въ затворъ бѣхъ, не ме посѣтихте”. Нѣкой човѣкъ е боленъ, нуждае се отъ помощьта на ближния си, но той казва: Нѣмамъ време да се занимавамъ съ болни хора. Предприелъ съмъ голѣми работи, които поглъщатъ всичкото ми време. Да се занимава човѣкъ съ голѣми работи, това значи, преждевременно да остарѣе. Старостьта представя зимата на живота. Презъ това време дърветата сѫ покрити съ снѣгъ, безъ листа и плодове. Разумнитѣ и добри хора посрѣщатъ зимата съ радость. Затова казваме, че зима, лошо време, сѫществуватъ за лошитѣ хора; пролѣть и добро време сѫществуватъ за добритѣ хора. Лошитѣ хора живѣятъ на сѣверния полюсъ, а добритѣ – на екватора и въ умѣрения поясъ. Кой човѣкъ е добъръ и кой – лошъ, това се познава по енергиитѣ, които изтичатъ отъ различни мѣста на организма. Достатъчно е да пипнешъ човѣка по рѫцетѣ, по носа, по ушитѣ, по скулитѣ, за да познаешъ, колко е добъръ и здравъ. Ако погледнешъ лицето му отъ дветѣ страни на скулитѣ, ще разберешъ, какво е състоянието на стомаха му. Ако лицето му подъ скулитѣ е хлътнало, стомахътъ му е слабъ. Не е ли хлътнало, стомахътъ му е здравъ, силенъ, добре работи. За такъвъ човѣкъ казватъ, че лицето му е като мѣсечинка. Здравъ е човѣкътъ. По-добре ли е да е сухъ, съ пожълтѣло лице и хлътнали страни? Казватъ за нѣкого, че е жълтъ, изпитъ, като светия. Не е право това. Светията не е изпитъ и жълтъ. Лицето му има особенъ цвѣтъ, особени черти. Той е художникъ и скулпторъ, самъ рисува чертитѣ на лицето си, самъ вае своята статуя. Ще кажете, че животътъ на светията е недостѫпенъ за обикновения човѣкъ. Значи, да водишъ чистъ и светъ животъ е недостѫпно, а да посветишъ цѣлия си животъ на една жена или на единъ мѫжъ, това е възможно. Защо момата и момъкътъ да не посветятъ живота си на нѣкаква велика идея? Защо да не служатъ на Бога? Добро нѣщо е женитбата. Още по-добре е хората да се обичатъ. Но когато младата мома се жени, трѣбва да пита Господа, харесва ли нейния избраникъ. Ако не го харесва, не трѣбва да се жени за него. Богъ може да не хареса и втория, и третия избраникъ, тя трѣбва да чака. Може дванадесетиятъ по редъ да се хареса на Господа, тя трѣбва да чака и да търпи. Ако бърза, тя ще се натъкне на такива страдания, каквито не е очаквала. Всѣко нѣщо трѣбва да се извършва на опредѣленото за него време. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се възприематъ и приложатъ на своето време. Често хората се готвятъ за нѣща, които сѫ далечъ отъ тѣхъ, и не мислятъ за близкото бѫдеще. Преди години дойде при мене една млада мома, иска да я приема, да й кажа нѣщо, отъ което зависи щастието й. Понеже бѣхъ много заетъ, отказахъ да я приема. Тя започна да се моли и да настоява да я приема. Отъ моя приемъ зависи нейното щастие. Най-после я приехъ. Какво искаше да знае? Интересуваше се, дали ще бѫде щастлива, ако се ожени за своя възлюбенъ. Погледнахъ я и разбрахъ, какво я очаква. Не искахъ да й казвамъ, но налагаше се да бѫда прямъ, да не премълчавамъ истината. Запитахъ я: Готова ли си да ти кажа истината? – Готова съмъ. Слушай тогава: Никаква женитба не тѣ чака. Ти трѣбва да се готвишъ за онзи светъ. Ще живѣешъ още две години. Презъ това време трѣбва да четешъ Евангелието, да се приготвишъ за другия светъ. Има една вѣроятность да избѣгнешъ ранната смърть, но това е единъ случай на хиляда. Приготви се за невидимия светъ, дето животътъ е смисленъ, богатъ съ блага и възможности. Ако минешъ кризата благополучно, пакъ ела при мене. Но до това време бѫди будна. Чети Евангелието и го прилагай. Сега и на васъ казвамъ: Отворете книгата на любовьта и четете, какво е писалъ Богъ въ нея. Тази книга крие въ себе си знанието на цѣлия светъ. Въ нея е писано за растенията, животнитѣ, камънитѣ, водите и т. н. Като изучавате растенията, ще видите, колко голѣмо е тѣхното търпение и трудолюбие. Изучавайте водитѣ, които извиратъ, текатъ и напояватъ земята и растенията, утоляватъ жаждата на пѫтницитѣ и ще видите, какъ тѣ губятъ своята чистота, безъ да се възмущаватъ. Очиствайтѣ ги, безъ да се смущаватѣ, защото и васъ понѣкога ви калятъ. Изучавайте въздуха, светлината, топлината и вървѣте напредъ. Научете се да изпълнявате Божията воля като животнитѣ, растенията, камънитѣ, водитѣ, въздуха, светлината и топлината, за да бѫдатъ доволни отъ васъ, както сѫществата на земята, така и тѣзи, които живѣятъ на небето. Богъ изпитва човѣка чрезъ животнитѣ. чрезъ растенията, чрезъ всичко, което го обикаля. Като видишъ едно животно, ти казвашъ: животно е това. Ако е конь, казвашъ: Конь е това. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото. Той не знае, че Божественото Начало е скрито въ всѣко живо сѫщество. Въ невидимия светъ животнитѣ иматъ съвършено другъ видъ отъ този, който представятъ на земята. Задъ всѣко животно стои по едно разумно, възвишено сѫщество, което го управлява. Който гледа на живитѣ сѫщества съ почить и уважение, той цѣни още повече своитѣ ближни. Ако срѣщне една бѣдна вдовица, той не гледа на нея съ пренебрѣжение, но въ лицето й вижда Бога, Който го изпитва. Той веднага ще я покани у дома си, ще я нагости и ще й помогне материално, безъ да я морализира, безъ да й проповѣдва, какво да прави и какъ да живѣе. Единъ американски проповѣдникъ канелъ всѣки недѣленъ день на обѣдъ у дома си по едно бѣдно дете, на което давалъ обѣдъ и малка парична сума. Преди да започвали обѣдътъ, проповѣдникътъ прочиталъ заедно съ детето „Отче нашъ”. Следъ това детето се нахранвало добре и си отивало. Единъ недѣленъ день проповѣдникътъ поканилъ едно бѣдно дете, което му дало добъръ урокъ. Започнали да четатъ „Отче нашъ”. Проповѣдникътъ четѣлъ, и детето повтаряло следъ него. Като дошли до стиха „Който Си на небето и на земята”, детето се замислило и замълчало. – Повтаряй следъ мене! – казалъ проповѣдникътъ. Детето мълчало. – Повтаряй, иначе нѣма да ти дамъ обѣдъ. Детето пакъ мълчало. – Най-после проговорило: Наистина ли Богъ е нашъ Баща? – Да, Богъ е нашъ Баща – потвърдилъ проповѣдникътъ. – Тогава, ти си мой братъ – казало детето и млъкнало. И тъй, бѫдете внимателни къмъ всички хора, животни и растения, къмъ които и Богъ е внимателенъ. Всѣко растение, къмъ което Богъ е внимателенъ, е лековито. Като проявява внимание къмъ по-малкитѣ сѫщества отъ себе си, човѣкъ се самовъзпитава, става добъръ слуга на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ. Като имъ служи, той се учи отъ тѣхъ. Единственитѣ нѣща, чрезъ които човѣкъ се развива, това сѫ неговиятъ умъ, сърдце, душа и духъ. Чрезъ тѣхъ се проявява Божественото. Ето защо, вѣрвайте на първата мисъль и на първото чувство, които минаватъ презъ ума и сърдцето ви. Всѣка следваща мисъль или чувство могатъ да ви излъжатъ. Като разчиташъ на Божественото, всѣкога ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Който разчита на Божественото Начало въ себе си, никога не се смущава, никога не се обезвѣрява. Следователно, ако видите човѣкъ съ вѣра въ Бога, въ ближния си и въ себе си, ще знаете, че той е далъ ходъ на Божественото Начало. Работете върху ума си, да се справите съ страха. Колкото по-безстрашливи ставате, толкова по-лека ще бѫде раницата, която носите. Работете за усилване на вѣрата си. Защо трѣбва да се безпокоитѣ, какво ще стане съ България? Защо се безпокоитѣ за жена си и децата си? Богъ, Който е създалъ света, има предвидъ всички народи. Той е промислилъ и за България, и за вашитѣ деца. Ще имате страдания и изпитания, но ще се справите съ тѣхъ. Щомъ имашъ деца, ще имашъ изпитания; щомъ имашъ мѫжъ, ще имашъ изпитания; щомъ имашъ жена, ще имашъ изпитания. Колкото си по-богатъ, толкова по-голѣми ще бѫдатъ изпитанията и страданията ти. Приемете Божията Любовь и я приложете. Радвайте се на всичко, което виждате: на небето, на слънцето и луната, на звѣздитѣ, на дърветата, на цѣлата природа. Въ всичко виждайте проява на Бога. Дето е Богъ, тамъ е любовьта и светлината. Тамъ е истината и свободата. Дето е любовьта, тамъ е раятъ. Който живѣе въ любовьта, той е намѣрилъ вече своитѣ братя и сестри, които го обичатъ и чиято любовь сѫществува презъ вѣковетѣ. Неизчерпаеми съкровища се криятъ въ човѣшката душа, но тя трѣбва да се отвори, да проникне въ нея Божествената светлина, топлина и сила. 2. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1943 г. 10 ч. пр. обѣдъ. София – Изгрѣвъ.
  20. Ани

    1943_08_15 Вѣчното благо

    "Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Вѣчното благо Размишление върху мисъльта: Богъ е вѣчниятъ изворъ на живота. Въ десета глава отъ Евангелието на Матея Христосъ обръща вниманието на ученицитѣ си върху онова, което имъ е нужно въ живота. Така Той иска да ги освободи отъ излишни грижи и потрѣби. Въ 12 глава отъ Марка Христосъ отговаря на въпроси, зададени отъ фарисеитѣ и садукеитѣ. Тѣ оставатъ учудени отъ отговоритѣ на Христа, макаръ че не имъ понасяло. Като изучаватъ свещенитѣ книги, въ които е описанъ живота на миналитѣ поколѣния, хората виждатъ предразположението на човѣка къмъ погрѣшки и опущения. Всички хора искатъ да угодятъ на Бога, че, като отидатъ на онзи светъ, да живѣятъ добре, да бѫдатъ между ангели и светии. Ако искашъ само да надзърнешъ въ онзи светъ, да видишъ, какъ живѣятъ възвишенитѣ сѫщества, това е лесна работа. То е все едно, да отидешъ на театъръ, да видишъ, какъ играятъ актьоритѣ и да се върнешъ у дома си. Обаче, това не е постижение. Има смисълъ да отидешъ на онзи светъ, но да живѣешъ както живѣятъ възвишенитѣ сѫщества, да се приобщишъ къмъ тѣхъ. Евреитѣ разбраха буквално Писанието, поради което и до днесь страдатъ. И до днесь още те носятъ последствията на своето криво разбиране за истинския животъ. Не се живѣе по буквата на нѣщата. Буквата умъртвява, а Духътъ оживѣва. Съвременнитѣ хора, християни или не, изпадатъ въ погрѣшкитѣ на евреитѣ. Днесь християнски народи воюватъ помежду си. Въ името Божие тѣ вършатъ нѣща, които не сѫ угодни на Бога. Въпреки това, тѣ казватъ, че, каквото става на земята, е въ реда на нѣщата. Но да оставимъ настрана работитѣ на външния светъ. Ние нѣмаме право да сѫдимъ никого. Който е създалъ света, Той има право да сѫди. Защо воюватъ хората, това е тѣхна работа; защо се върти земята, това е нейна работа; защо грѣе слънцето, това е негова работа; защо растатъ дърветата, това е тѣхна работа; защо текатъ рѣкитѣ, това е тѣхна работа; защо човѣкъ живѣе така, а не иначе, и това е негова работа. Ние нѣмаме право да се бъркаме въ нѣща, които сѫ далечъ отъ насъ. Задачата на човѣка е да намѣри сѫщественото въ живота. – Кое е сѫщественото? – Вѫтрешнитѣ прояви на живота, изявенъ чрезъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Казано е за човѣка, че Богъ вдѫхналъ въ ноздритѣ му дихание, и той станалъ жива душа, започналъ да чувствува. Значи, първо се явили чувствата въ човѣка, а после – мислитѣ му. Като резултатъ на чувствата и мислитѣ се явяватъ човѣшкитѣ постѫпки. Щомъ чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ прави, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ прави. Ще кажете, че, за да постѫпва право, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ. Не е така. Не всѣки ученъ постѫпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христосъ дава примѣръ за лошия и недобросъвѣстенъ домоначалникъ, който ялъ и пилъ и не изпълнилъ волята на своя господарь. Този домоначалникъ не управлявалъ мислитѣ и чувствата си, както трѣбва. Той се разпусналъ, заради което господарьтъ му не останалъ доволенъ отъ него. На всѣки човѣкъ е дадена задачата да бѫде домоначалникъ на своитѣ мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие съ тѣхъ и не изпълнява работата си добре. Така той измѫчва ума, сърдцето и душата си. Следъ това се запитва: Какво ме очаква на онзи светъ? – Скърцане съ зѫби. Какво трѣбва да се прави, за да се наследи добъръ, чистъ животъ? Всѣки иска да живѣе добре, въпреки това, пренебрѣгва своя животъ, а се интересува, кой какъ живѣе. Постоянно чувате да се казва, че нѣкой не живѣе добре, не мисли и не чувствува право, не ходи ритмично. Така трѣбва да постѫпва само онзи, който е изправилъ живота си. Но, който се изправилъ, той помага на хората и никого не сѫди. – Какъ трѣбва да ходи човѣкъ? – Това е въпросъ отъ голѣмо значение. Не е безразлично, какъ стѫпвашъ и какъ се движишъ. Разумниятъ светъ държи смѣтка за всѣка неправилно изразходвана енергия. На всѣка изразходвана енергия отговаря извѣстна придобивка. Следователно, човѣкъ има право да изразходва извѣстно количество енергия, но срѣщу нея трѣбва да е спечелилъ или придобилъ нѣщо. Можешъ да ходишъ по театри, по концѣрти, но непремѣнно трѣбва да придобиешъ нѣщо. Така се оправдава употрѣбената енергия. Ако нищо не придобивашъ, ще тѣ държатъ отговоренъ за енергията, която си изразходвалъ. За всичко въ живота се плаща. Който не разбира този законъ, самъ се пита, защо работитѣ му не вървятъ добре. – Много просто – правишъ погрѣшки. Какво се иска отъ цигуларя, който свири въ симфонически оркестъръ? – Чистота и точность въ свиренето. Ако грѣши и не свири чисто, ще го изпѫдятъ. Който живѣе въ широкия светъ, може да прави погрѣшки. Но ако се готви за Царството Божие, тамъ не могатъ да го приематъ. Въ Царството Божие приематъ хора, които не грѣшатъ, които се отказали вече отъ слабоститѣ на обикновения човѣкъ. Нѣкой критикува ближнитѣ си и се готви да влѣзе въ Царството Божие. Това е невъзможно. Тамъ критиката е абсолютно изключена. Той критикува своя ближенъ, но самъ не знае, какъ да постѫпва. Ако го поставятъ на мѣстото на неговия ближенъ, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки, а нѣкога и по-голѣми отъ него. Разговарятъ се двама приятели. Единиятъ пита другия: Защо се подхлъзна? – Не можахъ да се задържа. – Защо не можа да се задържишъ? – Наклонътъ бѣше голѣмъ. Хванахъ се, но наклонътъ ме повлече. – Слабохарактеренъ си, затова не издържа. – Покажи ми, какъ да се държа. Какво става въ края на краищата? Онзи, който морализира приятеля си, стѫпва на наклонената площь, но веднага се подхлъзва и пада по-лошо отъ първия. И това е естествено. Кой обикновенъ човѣкъ, хвърленъ въ гореща вода, не се изгорилъ? Ще кажете, че внимание се изисква. Колкото и да си внимателенъ, горещата вода ще тѣ изгори. Нѣкои хора сѫ крайно внимателни, но, въпреки това, сѫ изгаряли крака, рѫката си съ гореща вода. Важно е, какво да се прави противъ изгореното. Най-напредъ трѣбва да се намаже съ кисело млѣко. Да се върнемъ къмъ сѫщественото. Кое е сѫщественото въ живота? – Служенето на Бога. Да служишъ на Бога, това значи, да си готовъ на всѣкакви жертви за любовьта. Кой човѣкъ би напусналъ нощемъ топлото си легло, за да отиде да помогне на нѣкой страдащъ? Той ще се върти на една, на друга страна въ леглото си и ще отложи излизането си за другия день подъ предлогъ, че времето не е хубаво, че не е разположенъ и др. Той говори за служене на Бога, за любовь къмъ ближния, а не е готовъ на най-малката жертва. Това не е служене, не е любовь. Като не иска да изпълни Божията воля, човѣкъ казва: Тази работа не е за мене. – Коя работа е за тебе? Мѫжътъ се отказва отъ своето предназначение; жената се отказва отъ своето предназначение, децата – сѫщо и, въ края на краищата, всички сѫ недоволни отъ живота си. Мѫжъ, който не може да въздействува на жена си съ своя умъ, не е на мѣстото си; жена, която не може да въздействува на мѫжа си съ своето сърдце, сѫщо не е на мѣстото си. И най-после, ако майката и бащата не могатъ да въздействуватъ съ ума и сърдцето си на своитѣ деца, тѣ не сѫ на мѣстото си. Не е майка, нито баща онзи, който само ражда децата си, безъ да може да имъ въздейства. Това раждане е подобно на излюпването на яйца въ инкубаторитѣ. Пиленцата се излюпватъ, но майка нѣматъ. Следователно, не е лесно да родишъ дете; не е лесно да родишъ една светла мисъль, едно светло чувство или една възвишена постѫпка. Раждането подразбира минаване презъ голѣми изпитания и страдания. Мнозина се питатъ, защо трѣбва човѣкъ да страда. На този въпросъ се поставя другъ: Защо пъкъ да не страда? Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да питате, защо човѣкъ трѣбва да диша, да яде, да пие вода. Не може ли да живѣе безъ въздухъ, безъ вода и храна? Който иска да живѣе безъ въздухъ, безъ вода и храна, да отиде въ другия светъ, дето престава и дишането, и храненето. Обаче, докато е на земята, човѣкъ диша, пие вода и се храни. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема светлина, въздухъ, вода и храна. Животътъ на земята безъ ядене е цѣлъ адъ. Значи, раятъ на земята се крие въ яденето. Когато нѣкое възвишено сѫщество иска да види земния рай, то слиза между хората, въ време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човѣкъ се качва на небето въ моментъ, когато тамошнитѣ жители ядатъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за храненето. Велико нѣщо е да ядешъ отъ храната, която Богъ е приготвилъ за човѣка отпреди хиляди години. Още при създаването на човѣка, у Бога възникнала идѣята за неговото хранене. Да се хранишъ, това подразбира да възприемашъ Божествения животъ. Да възприемашъ Божествения животъ, това значи, да се хранишъ съ светлина, въздухъ, вода и хлѣбъ. Човѣкъ трѣбва да има свещено отношение къмъ светлината, въздуха, водата и хлѣба, да ги разбира. Не е достатъчно да отворишъ очитѣ си и да кажешъ, че около тебе е светло; не е достатъчно да разширишъ дробоветѣ си и да поемешъ въздухъ; не е достатъчно да пиешъ вода, да ядешъ хлѣбъ и да кажешъ, че си задоволилъ жаждата и глада си. Това е механическо отнасяне къмъ нѣщата. Ти ще използвашъ разумно благата на живота, само когато ги приемашъ съзнателно и съ любовь. Иначе, ще виждашъ светлината около себе си, но ще живѣешъ въ тъмнина; ще дишашъ въздухъ, и пакъ ще се задушавашъ; ще пиешъ вода, и все жаденъ ще ходишъ; ще ядешъ вкусни ястия, но, въпреки това, ще остарявашъ. Възприемайте всичко съ любовь. Само така ще се ползвате отъ Божието благословение. Вършете всичко съ любовь. Любовьта трѣбва да присѫтствува въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и всѣка постѫпка. При любовьта плодоветѣ зрѣятъ и сладки ставатъ; безъ любовь плодоветѣ оставатъ зелени и горчиви. При любовьта водата тече и върши работа; вънъ отъ любовьта, водата престава да тече, хваща жабунякъ и се вмирисва. Дето е любовьта, тамъ има хармония и красота. Вънъ отъ любовьта, хората се критикуватъ, сърдятъ се, плачатъ, страдатъ, и животътъ имъ се обезсмисля. Дето е любовьта, тамъ е раятъ. Въ безлюбието пъкъ е адътъ. Въ рая цари законътъ на свободата и любовьта, а въ ада – законътъ на ограничението, насилието и безлюбието. На вратата на ада виси надписъ: Тукъ управляватъ силнитѣ. Следователно, ако мислишъ, че силата ще ти помага, знай, че всѣкога ще се намѣри по-силенъ отъ тебе. Въ рая, силниятъ слугува на слабия по любовь; въ ада, слабиятъ слугува на силния по принуждение. Какво означава слугуването? – Да слугувашъ, това значи, да изпълнявашъ разумно закона на любовьта. Лесно се говори за служенето, но трѣбва да знаешъ, какъ да служишъ. Какъ ще кърми майката новороденото си дете, ако нѣма млѣко? Значи, служительтъ трѣбва да има млѣко, храна, съ която да подържа живота на онѣзи, на които служи. Това означава стихътъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Ще кажете, че има нѣщо противорѣчиво въ този стихъ. Защо детето може да се храни съ млѣкото на майка си, а възрастниятъ не може да се храни съ плътьта и кръвьта на Христа? Каквото представя майчиното млѣко за детето, такова е Христовата плъть и кръвь за Неговитѣ последователи. Плътьта и кръвьта на Христа представятъ Божието Слово. Затова Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога”. Казано е още въ Евангелието: „Всичко, каквото искате, ще ви се даде. Каквото вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето; каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето. Ако кажете на тази планина да се премѣсти, тя ще се премѣсти”. Всичко това е възможно, когато се върши въ името Божие, когато прилагате Божието Слово. – Може ли да се мѣстятъ планини? – Планината символизира извѣстна мѫчнотия. Защо, въ името Божие, да не премѣстишъ мѫчнотията отъ пѫтя си и да продължишъ свободно движението си? Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ да мѣсти мѫчнотиитѣ и изпитанията си. За да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, религиозниятъ си служи съ вѣрата, а учениятъ – съ знанието си. Но за това сѫ нуждни силна вѣра и голѣмо знание. Единъ бѣденъ, религиозенъ човѣкъ постоянно се молилъ на Бога да се подобри животътъ му по нѣкакъвъ начинъ. Макаръ и бѣденъ, той билъ доволенъ отъ положението си, но жена му постоянно го ругаела, натяквала му за вѣрата и упованието му въ Бога и казвала: Каква полза имашъ отъ вѣрата си въ Бога? Вижъ, съсѣдитѣ не вѣрватъ въ Бога, не правятъ добрини, но всѣки день животътъ имъ се подобрява: хамбаритѣ имъ сѫ пълни, говедата се увеличаватъ, паритѣ – сѫщо. Дотегнало на бѣдния човѣкъ да слуша укоритѣ на жена си, но пакъ не роптаелъ. Случило се, че най-богатиятъ му съсѣдъ заболѣлъ и билъ на смъртно легло – никой не могълъ да му помогне. Богъ внушилъ на бѣдния човѣкъ, да вземе 20 върбови листа, да ги свари и да даде на болния си съсѣдъ да пие, съ условие, да го възнагради щедро. Ако му плати добре, ще оздравѣе; иначе, ще отиде на онзи светъ. Бѣдниятъ съсѣдъ изпълнилъ съвѣта на Господа и се явилъ при болния съ готово лѣкарство. Той предалъ думитѣ на Господа, както му било внушено. Богатиятъ, доволенъ отъ щастливия случай, казалъ на съсѣда си: Приятелю, давамъ ти 200000 лева. Ако е нужно, ще ти дамъ двойно. – Достатъчно ми сѫ 200000 – отговорилъ бѣдниятъ и скроменъ съсѣдъ. Болниятъ пилъ отъ лѣкарството, и следъ нѣколко деня здравето му се подобрило. Ще кажете, че бѣдниятъ си послужилъ съ изнудване. Това не е изнудване, но методъ, чрезъ който богатиятъ се учи да разтваря сърдцето си. Ако е въпросъ за изнудване, всички съвременни хора си служатъ съ насилие, предъ което съзнателно затварятъ очитѣ си, да не виждатъ и разбиратъ. На кого принадлежи златото въ света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежатъ всички блага въ живота? Всичко принадлежи на възвишенитѣ, на разумнитѣ сѫщества, които работятъ съ името на Бога. Въпреки това, хората взиматъ тѣзи блага и разполагатъ съ тѣхъ, както намиратъ за добре. Съ тѣхното злато се вършатъ голѣми престѫпления. Американцитѣ, които минаватъ за уменъ народъ, преди години, въ голѣмото изобилие на жито, рѣшили да си служатъ съ жито, вмѣсто съ вѫглища. Тѣ намѣрили, че при това плодородие, житото ще замѣсти вѫглищата за индустриални цѣли. Ако това е станало, не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво. Всѣки народъ има извѣстно неразбиране на Божия законъ, поради което носи последствията. Мнозина злоупотрѣбяватъ съ житото. Ако сѫ производители, искатъ да го продаватъ скѫпо, да печелятъ. Ако сѫ купувачи, искатъ да го купуватъ евтино, съ сѫщото желание – да печелятъ. Не е позволено да се злоупотрѣбява съ житото. Продай го на цѣна, която да посрѣщне разходитѣ и труда ти. Купи го на цѣна, която да не ощети производителя. Голѣмото плодородие се дължи не толкова на външнитѣ условия, колкото на вѫтрешнитѣ. Като съединитѣ външнитѣ и вѫтрешнитѣ благоприятни условия, изобилието ще бѫде още по-голѣмо. Днесь земедѣлецътъ се оплаква отъ лоша година, отъ неплодородие и т. н. – Защо? – Защото работата му е безъ любовь. Той оре нивата си безъ любовь: бие воловетѣ си, кара се съ работницитѣ си, съ жена си и децата си. Той жъналъ, млѣлъ житото си пакъ безъ любовь. Фурнаджията мѣсилъ и пекълъ хлѣба безъ любовь. Какво може да даде такъвъ хлѣбъ? Направете опитъ да посѣете единъ декаръ земя съ жито, но презъ всичкото време да работитѣ съ любовь: да разорете земята, да посѣете и ожънете житото съ любовь; да го смѣлите на воденицата съ любовь; да го омѣсите и опечете съ любовь. Яжте следъ това този хлѣбъ и ще видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Презъ всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите единъ лошъ погледъ, да не допуснете една лоша мисъль, или лошо чувство. Това значи, да работи човѣкъ съ любовь. Кое е отличителното качество на добрия човѣкъ? Какъ се познава, кой живѣе добре и кой води лошъ животъ? На това вие сами ще отговорите. Важно е, че Богъ благославя всѣки, който прави добро. Ето, тази година българитѣ направиха едно добро, заради което имъ се даде голѣмо плодородие. Какво е това добро, нѣма да кажа, да не се съблазнятъ. Ако продължаватъ да правятъ добрини, въ бѫдеще ги очаква по-голѣмо благословение. Ако не живѣятъ добре, всичкитѣ блага ще имъ се отнематъ. У Бога нѣма лицеприятие. Всѣки човѣкъ, религиозенъ или светски, трѣбва да се отличава поне съ едно добро качество. Светскиятъ човѣкъ е откровенъ, готовъ да признае погрѣшката си. Когато е трѣзвъ, той е затворенъ въ себе си. Като се напие, става откровенъ. Срѣщамъ единъ пиянъ, който се клати по улицата, спира ме за моментъ и казва: Господине, вижъ, какъ съмъ се напилъ като магаре. – Имашъ грѣшка, магарето не се напива, защото пие само чиста, хубава вода. Ако вървишъ следъ него, ще научишъ, кѫде се намира най-хубавата вода. Ти пиешъ отъ бъчвитѣ на кръчмаритѣ, затова се напивашъ. – Вижъ, господине, Господъ, ме създалъ човѣкъ, съ достойнство, пъкъ азъ ходя да мѣря улицитѣ, да падамъ и ставамъ по тѣхъ. Какво да правя, за да се освободя отъ тази слабость? Цѣли 20 години служа на виното. Искамъ да се освободя отъ този господарь, но той ме яхналъ здраво, кара ме да пия, а после ми се подиграва. Азъ падамъ, удрямъ глава си, а той стои настрана и се подсмива. – Отъ тебе зависи да напуснешъ този господарь. Ако имашъ искрено желание да се освободишъ отъ него, азъ ще ти помогна, ще тѣ науча да пиешъ чиста вода, вмѣсто вино. Често хората се гнѣвятъ и даватъ ходъ на гнѣва въ себе си да се прояви. Така тѣ развалятъ доброто си разположение. Тъкмо дошълъ нѣкой възвишенъ духъ у тѣхъ, създалъ имъ добро разположение и условия за работа, и той се разгнѣвилъ, започне да вика, да се сърди и загубва доброто, което придобилъ. Защо да не се въздържа? Посѣти ли тѣ любовьта, бѫди внимателенъ да не я изгубишъ. Единъ младъ българинъ се оженилъ, но работитѣ му не вървѣли добре. Заплатата му била малка, едва се прехранвали. Родило му се детенце. Той се чудѣлъ, отде ще вземе пари да го кръсти. На другия день, като отивалъ на работа, намѣрилъ на земята сто лева. Взелъ ги и се зарадвалъ, че ще си помогне съ тѣхъ, да кръсти детето си. Тогава сто лева бѣха много пари. Не се минало много, директорътъ го повишилъ. Отъ день на день работитѣ му тръгнали напредъ, положението му се подобрило. Така продължавало шесть години. Единъ день той се провинилъ въ нѣщо, направилъ нѣкаква погрѣшка. Скоро детето му заболѣло и умрѣло. Следъ това го уволнили отъ работата му, и всичко тръгнало назадъ. – Защо? – Той сгрѣшилъ по отношение на любовьта. Следователно, бѫдете внимателни къмъ любовьта. Когато ви посѣти, тя носи голѣми блага и благословения. Направите ли нѣкаква погрѣшка къмъ нея, тя веднага ще ви напусне. Щомъ загубите любовьта, загубвате и благата, които тя носи. Като знаете това, не се отказвайте отъ любовьта. Време е вече хората да приематъ любовьта и да влѣзатъ въ новия животъ. Земята излиза отъ 13-та сфера, въ която е била досега – сфера на изпитания и страдания, на нещастия и мѫчнотии. Въ бѫдеще нѣма да дохождатъ лоши хора на земята, нѣма условия за тѣхъ. Тѣ ще изчезнатъ така, както сѫ изчезнали голѣмитѣ допотопни животни. Казано е въ Писанието: „Кроткитѣ ще наследятъ земята”. Колко отъ сегашнитѣ хора сѫ кандидати за това наследство? Малко хора сѫ готови да наследятъ земята. Много цигулари има днесь, но малцина могатъ да участвуватъ въ симфонически оркестъръ. Много християни има на земята, но малцина свирятъ въ симфоничния оркестъръ на живота. Не е лесно да свиришъ по всичкитѣ правила на новата музика. Време е всѣки да направи опитъ, да прояви изкуството, силата и умѣнието си въ свирене, въ правене на добро. Преди години пѫтувахъ съ параходъ, връщахъ се въ България. До мене сѣдѣше едно младо момиче, добре облѣчено, а до него – единъ апашъ, който дебнеше да го обере. Тъкмо се приготви да бръкне въ джоба, азъ го погледна и му се заканя. Той видя, че го разбирамъ, и се отказа отъ намѣрението си. Азъ се загледахъ нѣкѫде. Въ това време апашътъ си помисли, че съмъ го забравилъ, и пакъ се приготви да бръкне въ джоба на момичето, но азъ го погледнахъ въ очитѣ и му се заканихъ. Той си даде видъ, че нѣма лошо намѣрение. Като видя, че азъ постоянно го следя, той си помисли, че съмъ по-голѣмъ майсторъ отъ него, и се отказа отъ мисъльта си да обере младото момиче. Пакъ го погледнахъ и мислено му казахъ: Ако си тръгналъ да обирашъ хората, иди поне при нѣкой голѣмъ богаташъ. Като го оберешъ, ще има и за тебе, и за него. Какво ще вземешъ отъ това момиче? То едва има за себе си. Следователно, ако си апашъ, трѣбва да знаешъ, кѫде да отидешъ и кого да оберешъ. Ако си пророкъ или гадатель, кажи на човѣка, какво му липсва. Нѣкой отива при гадатель, да му каже, кога ще се ожени, ще бѫде ли щастливъ и т. н. Това е човѣшка работа. Кажи на човѣка, какво му недостига, да знае, какъ и върху какво да работи. Ако съмъ гадатель, ето какво ще кажа на съвременнитѣ хора; Сърдцата ви сѫ студени, а умоветѣ ви сѫ въ тъмнина. – Защо? – Защото сърдцата ви сѫ затворени за Божията Любовь, а умоветѣ ви за Божията Мѫдрость и светлина. Каква любовь е тази, която днесь топли, а утре смразява човѣка? Дойде единъ младъ момъкъ въ дома ви, приемате го добре, но той отвлича дъщеря ви. Тя напуща дома си и бѣга съ младия момъкъ, който й говори за любовь. Следъ една година тя напуща дома на своя възлюбенъ и се връща пакъ при васъ. Това не е любовь. Често идатъ при мене да ме питатъ, отъ Бога ли съмъ изпратенъ, или не. Отъ Бога съмъ изпратенъ. Не само азъ, но всички хора сме изпратени отъ Бога. Въ това нѣма съмнѣние. Важно е, обаче, дали вършимъ Божията воля. България, напримѣръ, изпраща свой посланикъ въ нѣкоя държава, да я представя. Че е посланикъ, никой не се съмнѣва, но важно е, дали той върши необходимото, за да бѫде въ услуга на своята държава. Нѣкой минава за добъръ човѣкъ, но важно е, дали, като учитель, е добъръ. Способниятъ учитель се издига предъ своитѣ ученици. Хората нѣматъ още ясна представа за Бога и за отношенията си къмъ Него, затова мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както разбиратъ. Не е така. Ако растението, рибата, птицата, млѣкопитаещото живѣятъ, както разбиратъ, иматъ право на това. Но на човѣка не е позволено да живѣе, както разбира. Ако дѣдо ти е билъ пияница, и ти вървишъ по неговия пѫть, не може да се оправдавашъ, че така разбирашъ живота. Преди всичко, това не е твое разбиране. Право разбиране има само свободниятъ човѣкъ. Свободенъ е онзи, на когото умътъ, сърдцето, душата и духътъ сѫ свободни. Свободата на човѣка се опредѣля отъ прилагане на любовьта, мѫдростьта и истината. Тъй щото, ако си българинъ, ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, да прилагашъ великитѣ Божии закони и добродетели. България има нужда отъ добри, умни и справедливи майки и бащи, учители и свещеници, чиновници, управници. Отде ще дойдатъ тѣзи българи? Отъ чужбина ли? Пакъ отъ България, но тѣ трѣбва да се приготвятъ. Българскиятъ народъ трѣбва да започне съзнателна работа, да приготви истински музиканти, писатели, учени, художници, поети. Българитѣ трѣбва да бѫдатъ носители на Божията Любовь. Има два вида хора на земята: еднитѣ сѫ носители на любовьта, а другитѣ – носители на безлюбието; носители на светлината и носители на тъмнината; носители на правдата и носители на неправдата. Отъ прилагането на едното или на другото се опредѣлятъ резултатитѣ. Сегашнитѣ войни, смутове и безпорядъкъ се дължатъ на прилагането на безлюбието, на тъмнината и неправдата. Това се дължи на миналото на човѣчеството. Сега е краятъ на вѣка, или, спорѣдъ индуситѣ, ликвидиране на човѣшката карма. Дошло е време да се платятъ всички полици. Никакво отлагане на дълговетѣ не се позволява. Щомъ се платятъ дълговетѣ, човѣшкитѣ умове и сърдца ще се обновятъ. – Остаряхме вече не можемъ повече да работимъ. – Сега, именно, сте за работа. Сега трѣбва да възприемете новата светлина и топлина, които ще повдигнатъ умоветѣ и сърдцата ви. – Не мога самъ да се повдигна, трѣбва да имамъ добра жена и добри деца, да ми помагатъ. – Споредъ мене, добрата жена, добритѣ приятели, въ едно отношение, спъватъ човѣка. Добрата жена задоволява всичкитѣ нужди на мѫжа си, а добритѣ приятели ядатъ и пиятъ съ него по цѣли дни, докато го опропастятъ. Добре е понѣкога жената и приятелитѣ на човѣка да бѫдатъ лоши, да държатъ мисъльта му постоянно нащрекъ. Така той ще се научи да работи, да влага ума, сърдцето и волята си въ действие. Мнозина говорятъ за нови идеи, за нови хора. – Какъ се изявява новиятъ човѣкъ? – Въ вѫтрешнитѣ възможности, които се криятъ въ него. Не е важно да има човѣкъ много знания; важно е да прилага това, което знае. Една баба ми разказваше: Не зная, синко, какво става съ мене. Не съмъ учена, нѣмамъ знания, а като туря рѫцетѣ си върху нѣкой боленъ, следъ нѣколко часа той оздравѣва. Каквото и да го боли – глава, гърди, коремъ, кракъ или рѫка, достатъчно е да го пипна на болното мѣсто, за да мине болката му. И азъ не зная, какъ лѣкувамъ хората. Пари отъ никого не взимамъ. Ако нѣкой ми даде нѣщо доброволно, отъ любовь, приемамъ го съ благодарность. Ако не ми даде, и за това благодаря. Който не вѣрва въ този начинъ на лѣкуване, търси лѣкарь. И това е добре, но ако нѣма лѣкарь, по-добре да се остави на лѣкуването на нѣкой напредналъ братъ или сестра, да положи рѫцетѣ си върху него и да го излѣкува. И тъй, помнете: безъ любовь животътъ е мѫчение; съ любовь животътъ е рай и блаженство. Дето е любовьта, тамъ всичко е приятно. Ако любовьта е и у васъ, българитѣ, трѣбва ли да се безпокоитѣ и смущаватѣ? Вижте, колко е хубавъ днешниятъ день! Вие гледате слънцето, радвате му се, но се питате: Дали нѣма да дойдатъ аероплани отгоре, да ни очукатъ? – Отъ васъ зависи. Ако дадете мѣсто на любовьта въ себе си, никой нѣма да посѣгне върху васъ; ако не приемете любовьта, ще ви биятъ. Значи, биятъ обикновено хората на безлюбието. Днесь се биятъ християнски народи, защото нѣматъ любовь помежду си. Не могатъ ли да се обърнатъ къмъ Господа, да приложатъ любовьта? При това, днесь се биятъ умни хора. – Защо се биятъ съвременнитѣ народи? – Това е тѣхна работа, тѣ носятъ отговорностьта за това, което правятъ. Нѣкой мисли, че се обърналъ къмъ Бога, а продължава да се бие съ ближнитѣ си. Кой човѣкъ е извършилъ Божията воля, както трѣбва? Кой е свирилъ на хората безкористно, безъ да мисли за плащане? Всѣки излиза на сцената да свири, но има предвидъ, колко ще му платятъ. Нѣкой обича нѣкого, но има предвидъ, какво е направилъ този човѣкъ за него. – Това не е важно. Първо ти трѣбва да се научишъ да обичашъ, а после – другитѣ да тѣ обичатъ. Единъ младъ човѣкъ разправяше, че преди да се влюби, билъ голѣмъ побойникъ: биелъ по-малкитѣ си братя и сестри. Като се влюбилъ, престаналъ да бие. – Възможно ли е това? – За онзи, който знае да свири, всичко е възможно. Единъ българинъ обичалъ да проповѣдва за Господа. Дето отивалъ, все проповѣдвалъ. Като го слушали само да говори, казвали му: Това всѣки знае. Я се впрегни на работа, да тѣ видимъ, какъ работишъ. Той извадилъ цигулката си и започналъ да пѣе и да свири. – Всички се захласнали въ него. Като свършилъ, казали: Този човѣкъ заслужава да го нагостимъ. Нахранили го добре и го поканили и другъ пѫть да имъ пѣе и свири. Това е любовь. Който не знае да пѣе и да свири, нѣма любовь въ себе си. Какво прави младата мома, като се влюби? – Започва да пѣе. Щомъ изгуби любовьта, тя млъква, не се чува вече гласътъ й. Значи, първиятъ признакъ, по който познаваме присѫствието на любовьта, е пѣнието. За това е казано: „Който пѣе, зло не мисли”. Любещиятъ има отличителни белези. Ако хванешъ рѫката му, ще усѣтишъ приятна, мека топлина. Сѫщевременно той се разширява и физически, и психически. Ако измѣрите рѫката или врата му, преди да прояви любовьта си и следъ като я прояви, ще забележите извѣстно разширяване. Отъ лицето на любещия излиза светлина. Той е свързанъ съ разумната природа. Да любишъ, това значи, да разполагашъ съ капитала на цѣлата природа. Любещиятъ се ползва отъ живота на всички хора. Тази е причината, дето той лесно рѣшава задачитѣ си и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ. Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? – Да приложатъ любовьта къмъ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Който люби, има еднакви отношения и къмъ растенията, и къмъ хората. Той познава нуждитѣ на всички сѫщества и на време имъ се притича на помощь. Растението се нуждае отъ добра почва и вода. Ако не го поливашъ, то изсъхва скоро. На сѫщото основание казвамъ: Животъ, който не се полива отъ любовьта, е изложенъ на страдание. Умъ, който не се полива отъ любовьта, е изложенъ на ограничения и заблуждения. Душа, лишена отъ любовь, е осѫдена на страдание и смърть. Единственото нѣщо, което прави човѣка безсмъртенъ, е любовьта. Тя е причина да дойде човѣкъ на земята. Следователно, изучавайте любовьта въ всичкитѣ й прояви, като започнете отъ материалната и дойдете до Божествената. Всѣка постѫпка, въ която участвува любовьта, внася благодарность и доволство въ човѣка. Кой боленъ нѣма да благодари на онзи, който го излѣкувалъ? Кой нѣма да благодари на лѣкаря, който намѣстилъ счупения му кракъ? Какво ще бѫде положението на онзи, когото бѣсятъ, ако го свалите отъ вѫжето и му подарите живота? Той ще заживѣе новъ животъ и ще ви остане благодаренъ за вѣчни времена. Мислите ли, че, ако влѣзете въ единъ домъ и внесете миръ и съгласие между членоветѣ, нѣма да ви благодарятъ? Ако хората се нуждаятъ едни отъ други и взаимно си помагатъ, защо трѣбва да сѫществуватъ раздори, несъгласия и огорчения? Хората ли създадоха земята, че я дѣлятъ помежду си? Богъ създаде и небето, и земята. Следователно, хората трѣбва да изпълняватъ Божиитѣ закони, които сѫ написани въ тѣхнитѣ умове, сърдца и души. Който изпълнява Божиитѣ закони, лесно ще изпълни и човѣшкитѣ. Който не изпълнява Божиитѣ закони, самъ се натъква на противорѣчия и мѫчнотии. Какво иска съвременниятъ човѣкъ? Ако иска земя, достатъчно има. Не го ли задоволи земята, да отиде на Луната, на Юпитеръ, на Венера, дето има голѣми пространства. Защо да нѣмаме довѣрие въ Бога, Който ни изпратилъ на земята? Щомъ живѣемъ и се движимъ въ Него, Той има предвидъ нашитѣ нужди и ги задоволява. Защо тогава да не Му служимъ съ любовь и довѣрие? Защо да не сме готови да се жертвуваме за Него поне дотолкова, доколкото мѫжътъ се жертвува за жената, жената за мѫжа, родителитѣ за децата? Ако всички хора се жертвуватъ за Бога, за великата любовь, труднитѣ въпроси щѣха лесно да се разрѣшатъ. Човѣшкиятъ животъ е времененъ. Следователно, и благата, къмъ които хората се стремятъ, сѫ временни. Има вѣчни блага, но тѣ сѫ въ самия човѣкъ. Въпреки това, всѣки се стреми къмъ онова, което днесь може да придобие. Малцина мислятъ за бѫдещето, което имъ носи вѣчнитѣ блага. Какво е положението на войника, който отива на бойното поле? Какво е положението на майката, на която децата умиратъ едно следъ друго? Какви блага я очакватъ? Всички хора страдатъ, търсятъ причината за страданията си, но и да намѣрятъ причината, мѫчно се изправятъ. За всѣко нѣщо има причина. Често децата умиратъ отъ омраза. Бащата се влюби въ друга жена, която влиза въ стълкновение съ първата му жена. Ако дветѣ жени не се примирятъ, децата на първата започватъ едно следъ друго да умиратъ. Ще кажете, че този мѫжъ постѫпилъ честно, развелъ се съ жена си и се оженилъ за втората. Това, обаче, не примирява дветѣ жени. Следъ време мѫжътъ може да се влюби въ трета жена и да изневѣри на втората. Тогава ще се яви омраза между втората и третата жена, и ще започнатъ да умиратъ децата на втората. Не е позволено да се злоупотрѣбява съ любовьта. За да не се изопачава любовьта, преди всичко, човѣкъ трѣбва да обича Бога. И тогава любовьта къмъ Единния ще бѫде любовь къмъ всички. И любовьта къмъ всички ще бѫде любовь къмъ Единния. Не изхожда ли отъ любовьта къмъ Бога, човѣкъ става разточителенъ въ любовьта си. И, въ края на краищата, той започва да се страхува отъ хората, да се рѫководи отъ общественото мнѣние. Той не иска да знае, какво мисли Богъ за него, но има предвидъ мнѣнието на обществото и на хората. Всѣки иска да си поживѣе, както разбира, а после да става съ него, каквото е опредѣлено. Ако умре, да умре, но поне да си е поживѣлъ. Какво представя смъртьта? Знаете ли, какво значи да умрешъ? Ще кажешъ, че като умрешъ, ще тѣ заровятъ, и всичко се свършва съ тебе. Не е така. Тѣлото ти ще се разложи, наистина, ти ще престанешъ да дишашъ, но ще запазишъ съзнанието си: ще чувашъ всичко, което става около тебе, ще се мѫчишъ и ще обикаляшъ гроба си, безъ да можешъ да се отделишъ отъ него. Помнете: човѣкъ не е дошълъ на земята да се удоволствува само, но да учи, да твори, да приема и предава Божията Любовь. Каже ли нѣкой, че не може да обича, той не говори истината. Истински човѣкъ е този, който възприема и предава любовьта. Пазѣте се да не изгубите довѣрието на Онзи, Който ни е изпратилъ на земята. Богъ гледа еднакво на всички сѫщества. На всички дава свобода да се проявятъ, както тѣ разбиратъ. Той оставя всѣки самъ да понесе последствията на своя животъ. Ако е живѣлъ добре, ще понесе последствията на доброто; ако е живѣлъ лошо, ще понесе последствията на злото. Кой каквото е посѣлъ, това ще пожъне. На лошия човѣкъ казва: Промѣни живота си. На добрия казва: Следвай този пѫть и върви напредъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога”. Христосъ дойде на земята, когато светътъ бѣше пъленъ съ езически идеи. Въпреки това, Той проповѣдваше Словото Божие, проповѣдваше любовьта, съ единственото желание да освободи човѣшкитѣ умове отъ заблужденията, да внесе светлина въ тѣхъ, да ги просвети. Съвременнитѣ християни сѫ сравнително по-свободни отъ езичницитѣ, на които Христосъ проповѣдваше. Сегашната свобода на хората се дължи на християнството, на християнскитѣ майки и бащи. Трѣбва ли човѣчеството да спре дотукъ? Защо съвременнитѣ хора не работятъ върху сърдцето си, да придобиятъ истинската любовь, която да ги освободи напълно отъ езичеството? Любовьта е въ състояние да преобрази света. Мислете върху любовьта, работете съ нея, за да подобрите живота си. Мнозина се оплакватъ отъ страданията си, отъ бѣднотията и търсятъ начинъ да се освободятъ, да заживѣятъ добре. Само любовьта може да освободи човѣка отъ страданията и сиромашията. Ако си бѣденъ и нѣмашъ никаква работа, събирай костилки отъ праскови, зарзали, сливи и започни да ги садишъ. Следъ нѣколко години ще израснатъ хиляди плодни дървета, които ще тѣ направятъ богатъ. Посаждай сѣмена и костилки отъ плодни дървета, но съ любовь. Ако не можешъ да направишъ това, напълни една стомна съ чиста, пресна вода и започни да посѣщавашъ улицитѣ, по които се разхождатъ богатитѣ хора. Като ожаднѣятъ, тѣ ще поискатъ вода, да уталожатъ жаждата си. Предлагай вода на всички жадни, безъ да очаквашъ нѣщо отъ тѣхъ. Като останатъ доволни отъ тебе, тѣ сами ще тѣ възнаградятъ. Прави всичко съ любовь и не мисли за възнаграждението. Любовьта ще ти проправи пѫтя. Тя разполага съ много методи, чрезъ които човѣкъ може да подобри живота си. Снахата се оплаква отъ свѣкърва си. – Защо се оплаква? – Защото не се отнасяла къмъ нея съ любовь. Нека снахата приложи любовьта къмъ свѣкърва си. Какъ ще я приложи? Като й готви, като пере дрехитѣ й съ любовь. Вмѣсто да мачка дрехитѣ й и да я нарича изедница, нека пере спокойно, като презъ всичкото време мисли добро за свѣкърва си. Защо снахата да не гледа на свѣкърва си като на своя майка? Щомъ обича сина й, защо да не обича онази, която го е родила? Чудно е, какъ можешъ да обичашъ ябълки или круши, а да не обичашъ дървото, което ги родило ! Ще кажете, че свѣкървата и свѣкърътъ сѫ лоши. Не е така. Всѣко дърво, което ражда добри плодове, е добро. Отглеждайте дървото съ любовь, за да бѫдатъ плодоветѣ му добри. Христосъ казва: „Който не влиза презъ вратата на любовьта, е крадецъ и разбойникъ”. Който е дошълъ на земята и не служи на Бога, той е крадецъ и разбойникъ. Който служи на Бога, той е добъръ човѣкъ. Желая ви да бѫдете служители на любовьта. Прилагайте любовьта въ най-малкитѣ работи. Ако имате своя земя, садете въ нея различни плодни дървета. Ако нѣмате своя земя, садете въ чужди ниви и градини. Важно е да се занимавате съ плоднитѣ дървета. Като изгрѣва слънцето, изпѣйте си по една пѣсень, или изсвирете нѣщо на цигулката или на пиано. Добре е сѫщо, следъ изгрѣвъ слънце, да отидете на нѣкой чистъ изворъ, да си донесѣте пресна вода. Не съжалявайте, че ще изгубите малко време. Трудътъ ви ще се възнагради. Носенето на вода обновява и укрѣпва човѣшкия организъмъ. Ще кажете, че идатъ старини и трѣбва да пазите силитѣ си. Дето е любовьта, тамъ старость не сѫществува. Старостьта подразбира безлюбие. Казано е въ Писанието: „Който очаква любовьта, ще се обнови”. Обновяването има отношение къмъ възкресението. Да възкръснешъ, това значи, да влѣзешъ въ Царството Божие. Който живѣе въ Царството Божие, той е готовъ да реализира всичко, което Богъ е вложилъ въ него. Ако музикалното чувство е добре развито въ човѣка, той ще работи въ музиката и ще се прояви като музикантъ. Значи, музикантътъ ще служи на Бога чрезъ музиката, художникътъ – чрезъ художеството, земедѣлецътъ – чрезъ земята. Докато е на земята, човѣкъ ще служи на Бога съ всички средства и методи, които земниятъ животъ му дава. Идатъ нови времена, нови условия, новъ животъ. – За кого? – За добритѣ хора. Само добритѣ и любещитѣ хора иматъ бѫдеще. Само тѣ иматъ добри условия. За лошитѣ хора и за онѣзи, които живѣятъ въ безлюбието, нѣма бѫдеще, нѣма добри условия. Това е законъ, който сами ще опитате. Който иска да смекчи сѫдбата си и да избѣгне отъ закона на кармата, трѣбва да приложи доброволно любовьта, а не насилствено. Любовьта освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания, отъ всички противорѣчия и заблуждения. Достатъчно е гѫсеницата да се превърне на пеперуда, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си. Пеперудата се храни съ чиста, хубава храна. Ето защо, прилагайте любовьта и вървѣте напредъ. Какво представя любовьта? За нѣкои любовьта е празна работа, нищо не дава. Не е така. Любовьта е мощна сила. Ако човѣкътъ на любовьта мине покрай болния и отправи погледа си къмъ него, болестьта веднага ще го напусне. Ако любещиятъ мине покрай просякъ, на когото чинийката е празна, достатъчно е мислено да се наведе и му даде една монета, за да направятъ сѫщото всички минувачи. Който мине покрай просѣка, ще се наведе и ще му тури извѣстна сума въ чинийката. Въ единъ-два часа чинийката ще бѫде пълна съ пари. Съзнателно, или несъзнателно, хората вървятъ по стѫпкитѣ на любещитѣ и имъ подражаватъ. Като знаете това, прилагайте любовьта смѣло и непрестанно. На онзи, който прилага любовьта, косъмъ отъ главата му не пада безъ Божията воля. Така е казалъ Христосъ. Отъ този стихъ се вижда, че косъмътъ представя нѣщо цѣнно. Единъ руски князъ се оженилъ за млада, красива графиня. Той носѣлъ само княжеската титла, но пари нѣмалъ – изпадналъ князъ. Жена му била крайно суетна и взискателна. Тя искала да живѣе богато, въ голѣмъ разкошъ, задоволена въ всичкитѣ си желания. Понеже я обичалъ, князътъ искалъ да задоволи желанията й. Като окултистъ, той билъ въ връзка съ едно общество на гноми, къмъ които се обърналъ за съвѣтъ, какъ да си достави повече пари, да задоволи желанията на жена си. Тѣ му казали, че ще му даватъ по една торба злато срѣщу десеть косъма отъ главата му. Князътъ се зарадвалъ, приелъ задължението и подписалъ договора. Почти всѣка седмица получавалъ една торба злато, срѣщу която давалъ по десеть косъма. Седмицитѣ вървѣли една следъ друга, и главата на княза постепенно оголявала. Единъ день гномитѣ го посрѣщнали съ думитѣ: Договорътъ е вече безсиленъ. – Защо? – Защото главата ти е вече съвсѣмъ гола, нѣмашъ нито единъ косъмъ на нея. Обезсърченъ и отчаянъ, той се върналъ при жена си съ оголѣла глава и безъ петь пари въ джоба си. Какво представятъ космитѣ? – Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ Божествения светъ. Докато главата ти е покрита съ косми, ти си щастливъ, защото имашъ връзка съ възвишенитѣ сѫщества. Щомъ главата ти оголѣе, нещастия и страдания тѣ сполетяватъ – връзката ти съ възвишенитѣ сѫщества се прекѫсва. Човѣкъ е доволенъ, радостенъ, докато радиото му работи. Щомъ се развали радиото му, той става недоволенъ и скръбенъ. Желая ви, тази година да приложите доброволно любовьта. При каквито условия да се намирате, както да ви приематъ хората, приложете любовьта. Когато ученицитѣ на Христа ходѣли по градоветѣ да проповѣдватъ, на много мѣста не ги приемали. Тѣ казвали на Христа: „Учителю, прати огънь отъ небето, да накаже онѣзи, които не ни приематъ”. Христосъ имъ отговорилъ: „Синъ человѣчески дойде да помогне на хората въ името на любовьта, а не да ги погуби”. Сега и на васъ казвамъ: Прилагайте любовьта, безъ да очаквате нѣщо отъ Бога и отъ хората. Всѣки има поне по една дарба въ себе си, на която може да разчита. Разчитайте на доброто, което Богъ е вложилъ въ васъ. То ще даде своя плодъ. Въпреки това, хората сѫ недоволни отъ живота си и сѫ въ постоянно противорѣчие съ Бога. Но Богъ е рѣшилъ да ги примири съ себе си и да оправи света по начинъ, какъвто никой не предполага. Засега хората оправятъ света, по стария начинъ. Богъ се заелъ вече да оправи света, но по новъ начинъ – чрезъ любовьта. Затова е казано въ Писанието: „Които чуятъ гласа на Бога, ще оживѣятъ, ще станатъ и ще възкръснатъ”. Когато дойде любовьта въ света, Богъ ще тури новъ редъ и порядъкъ между хората; недоразумѣнията и кръвопролитията ще престанатъ – навсѣкѫде ще има изобилие: жито, плодове, храни. Майкитѣ ще раждатъ най-много по две деца: момче и момиче. Учителитѣ ще иматъ най-много по двама ученика: единъ ученикъ и една ученичка. Помнете: Единствената сила, която може да оправи света, е любовьта. Тя иде вече. Дали вѣрвате въ това, или не, не е важно. Който е създалъ света, Той ще го оправи. Той е обѣщалъ да изпрати любовьта си между хората и ще изпълни обѣщанието си. Каквото е казалъ, ще го изпълни. Въ Неговитѣ обѣщания нѣма обратни рѣшения. Бѫдещето е на Бога. Той ще посѣти добритѣ хора, като изпълни душитѣ и сърдцата имъ съ своята любовь. Отъ памтивѣка Богъ е посѣщавалъ хората съ любовьта си, но тѣ не сѫ я приемали. Нека всѣки си каже: Господи, съзнахъ погрѣшката си. Любовьта Ти дойде при мене, но не я приехъ, поради което останахъ назадъ въ пѫтя си. Решихъ вече да я приема и приложа. Посѣти ме, Господи, пакъ. Готовъ съмъ да изпълня Твоята воля и да приложа любовьта. 1. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1943 г. 5 ч. с. София. – Изгрѣвъ.
  21. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки възможности Марка, 4 гл. Сѫществуватъ два вида възможности: малки и голѣми. Детето не се нуждае отъ философски книги, но отъ букваръ. Философътъ се нуждае отъ философски книги. Значи, букварътъ е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастьта на човѣка, дали е дете, или голѣмъ, важно е да взима участие въ живота. И птичката, колкото и да е малка, щомъ живѣе, влиза вече въ театъра на великия животъ. Привилегия е да живѣешъ. Не е важно какво мѣсто заема човѣкъ, първо или последно. Когато отиватъ на концертъ, едни хора заематъ първитѣ мѣста, а други — последнитѣ. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ се ползуватъ еднакво. Първото мѣсто не е всѣкога най-хубаво. Голѣмиятъ човѣкъ не е всѣкога знатенъ. Не всѣки философъ е знатенъ. Много философи сѫ черпили знания отъ децата и така станали философи. Много хора станаха учени следъ като изучаваха живота на нѣкои растения, пеперуди, насѣкоми, бръмбари. Чувате да наричатъ нѣкого докторъ по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията животнитѣ или минералитѣ му дадоха докторска титла. Ако нѣмаше минерали, растения и животни, нѣмаше да има доктори по тѣзи специалности. Ако нѣмаше болки, нѣмаше да има и доктори по медицината. Като пожълтѣе лицето на болния, лѣкарьтъ търси причината на заболяването му и предписва различни лѣкарства. Какво лошо има въ пожълтяването на очитѣ? Като видятъ нѣкой човѣкъ съ жълто, изпито лице, казватъ, че прилича на светия. Жълтиятъ цвѣтъ символизира разумностьта, но цвѣтътъ на лицето на светията е особенъ, а не като на болния. За другъ нѣкой казватъ, че пулсътъ му отслабналъ, бавно бие. Чудни сѫ хората. Когато видятъ, че биятъ нѣкого, искатъ по-слабо да го биятъ; щомъ дойде до пулса на сърдцето, искатъ да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темпъ. Радвайте се на малкитѣ възможности, които сѫществуватъ въ свѣта, а не на голѣмитѣ. Въ човѣка, както и въ млѣкопитаещитѣ, е останало и досега желанието на мамонта, да бѫдатъ голѣми, да внушаватъ страхъ и трепетъ въ окрѫжаващитѣ. Достатъчно е било да мине единъ мамонтъ край нѣкое животно, за да внесе въ него страхъ. Кѫде е днесъ мамонтътъ, на когото всички животни сѫ отваряли пѫть да мине? Дребнитѣ животни, които се плашеха отъ него, живѣятъ на земята и до днесъ, а той изчезна. Днесъ още живѣе китътъ, едно отъ голѣмитѣ животни, но и той е на изчезване. Хората искатъ да бѫдатъ голѣми като ангелитѣ, безъ да подозиратъ труднитѣ задачи, които тѣ разрешаватъ. Момата иска да бѫде красива, безъ да знае, какви задачи сѫ дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе въ нея такава отрова, отъ която съ години не може да се освободи. Ако искашъ да бѫдешъ голѣмъ човѣкъ, приеми красотата, да видишъ, какъ ще се справишъ съ нея. Красота безъ разумность е нещастие. Който мине покрай красивия, ще пожелае да бѫде като него красивъ, ще му завиди. Не е лесно да се справя човѣкъ съ мислитѣ и пожеланията на окрѫжаващитѣ. Който иска да запази мира си, трѣбва да предпочете външната грозота и вѫтрешната красота. Въ сегашния животъ грозотата е за предпочитане предъ красотата, невежеството предъ ученостьта, сиромашията предъ богатството. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, ученъ, богатъ, но ако може да се ползува отъ тѣзи блага разумно. Не може ли да ги използува за благото на човѣчеството, по-добре да не ги притежава. Днесъ всички хора се плашатъ отъ бомбитѣ — едно отъ културнитѣ изобретения на човѣчеството. Страшни сѫ бомбитѣ, съ които военнитѣ си служатъ, но не по-малко сѫ страшни и бомбитѣ на религиознитѣ. Съ чувствата си тѣ могатъ да убиятъ човѣка. Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, не може ли безъ противоречия. И безъ противоречия може, но хармониченъ животъ се изисква отъ човѣка. Много отъ противоречията се дължатъ на натрупване на излишна енергия въ човѣшкия мозъкъ. Като не намира изходъ, тя произвежда натискъ върху нѣкои мозъчни центрове, и човѣкъ се проявява неправилно. Той не знае законитѣ, чрезъ които излишната енергия може да се трансформира. Защо трѣбва човѣкъ да трупа въ мозъка си взривни енергии, които разрушаватъ, умъртвявагь, тровятъ човѣшкия организъмъ? Една отъ взривнитѣ енергии е тази на гнѣва, на тревогитѣ и на безпокойствата. Една отъ причинитѣ за смъртьта на живота е щеславието. Когато черниятъ адептъ видѣ Ева въ райската градина, той ѝ заговори за голѣмитѣ възможности. Каза ѝ, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — цѣлиятъ свѣтъ ще говори за нея и ще ѝ се кланя. Така се събуди щеславието на Ева. Тя пожела да придобие тѣзи качества и яде отъ забраненото дърво, а следъ това даде и на Адама. Така, именно, смъртьта влѣзе въ живота. Търсете малкитѣ възможности и на тѣхъ уповавайте. Докато момата и момъкътъ разчитатъ на малкитѣ възможности, тѣ сѫ на спасителния брѣгъ на живота. Стремятъ ли се къмъ голѣмитѣ възможности, тѣ влизатъ въ вълнитѣ на морето и започватъ да се давятъ. Докато не сѫ женени, младитѣ сѫ свободни, разчитатъ само на онова, което е вложено въ тѣхъ. По едно време родителитѣ, приятелитѣ и познатитѣ имъ започватъ да ги увещаватъ да се оженятъ, да придобиятъ щастието. Щомъ се убедятъ, че женитбата имъ носи щастие, тѣ тръгватъ по пѫтя на голѣмитѣ възможности и тамъ загазватъ. Момъкътъ намира една млада, красива мома и започва да поетизира предъ нея: Ти си ангелъ, божество; ако се оженишъ за мене, ще ме спасишъ. Азъ ще се грижа за тебе, прахъ нѣма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намѣрила единъ обожатель. Като се оженятъ, всичко забравятъ. Той се съмнява въ нея, тя — въ него и си приписватъ такива нѣща, каквито никога не сѫ мислили. Наричатъ се съ такива имена, каквито въ никой речникъ не можете да намѣрите. Тя вече не е ангелъ, но и той не е по-добъръ отъ нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо нѣщо женитбата, но има нѣщо неустойчиво въ човѣка, което създава противоречията. Мнозина се запитватъ единъ другъ: Жененъ ли си? Ако нѣкой не е жененъ, казватъ му: Щомъ не си жененъ, нищо не знаешъ. Невежеството е за предпочитане предъ това знание. Когато нѣкой се оплаква отъ жена си, азъ го съветвамъ да я обича. — Какъ да я обичамъ? — Ще я обичашъ. Въ обичьта е твоето спасение. Щомъ си се оженилъ за нея, трѣбва да я обичашъ. Защо не мисли преди да се женишъ? Ако бѣше дошълъ при мене по-рано, щѣхъ да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мѣстото на дветѣ ребра въ твоя организъмъ. Женитбата е операция, която само разумниятъ и опитенъ лѣкарь може да направи. Ако момата може да запълни празднината на гръдния ти кошъ, да заеме точно мѣстото на дветѣ ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това мѣсто, да изпълни празднината, тя ще ти причини най-голѣмитѣ нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освенъ най-опасната операция въ човѣшкия животъ, която води къмъ смъртьта. Ще преведа тази идея на разбранъ езикъ. Не възприемай една мисъль, която не може да се намѣсти въ твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намѣсти въ сърдцето ти, да извърши нѣщо благородно. Не влагай въ волята си нито една постѫпка, която не може да се изяви навънъ така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освѣнъ тѣхнитѣ неразумни мисли, чувства и постѫпки, които тровятъ организма имъ и ги водятъ къмъ смъртьта. Женитба, въ която човѣкъ изразходва своитѣ енергии напраздно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христосъ казва: „ Който се е сподобилъ съ бѫдещия животъ, нито се жени, нито за мѫжъ отива.“ Който се жени и за мѫжъ отива, той самъ си подписва смъртната присѫда. Има случаи въ живота, когато нѣкой старъ, нежененъ човѣкъ, съжалява, че не се е оженилъ. Защо не се е оженилъ на младини, когато ималъ възможность да направи това? Той иска да се ожени сега, когато изгубилъ всички възможности. Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, знае, че още съ слизането си на земята, се е оженилъ. Всѣки човѣкъ представя съчетание между духа и плътьта. Значи, духътъ и плътьта се намиратъ въ брачни отношения помежду си. Плътьта е хванала духа така здраво въ оковитѣ си, че не мисли да го пусне на свобода. Всѣки день тя измисля нови начини, какъ по-здраво да го върже, завинаги да ѝ остане слуга. Духътъ пъкъ търси различни пѫтища, чрезъ които да задоволи плътьта, да отклони вниманието ѝ отъ себе си, да се освободи отъ нея. Въ този смисълъ, нито плътьта е свободна, нито духътъ е свободенъ. Докато не разреши правилно отношенията, които сѫществуватъ между духа и плътьта, човѣкъ не може да разреши отношенията между мѫжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духътъ е създалъ голѣмото разнообразие въ свѣта, за да отвлѣче вниманието на плътьта отъ себе си, да има съ какво да се забавлява, да не го смущава отвѫтре. Плътьта пъкъ е измислила всички вѫзли, да свърже по-здраво духа, да не го изпусне. Като слушатъ да се говори за духа и за плътьта, мнозина се запитватъ, защо сѫществуватъ тѣ, защо сѫществуватъ такива отношения помежду имъ. Никой не може да отговори на тѣзи въпроси. Отговорътъ се крие нѣкѫде далечъ, въ началото на Битието. Защо водата тече надолу? — Наклонъ има. — Донѣкѫде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата — на други, обратни на първитѣ. Овцата пасе трева, а вълкътъ се храни съ месо, той обича да яде овце. Защо е така? — И това си има своитѣ причини. Вълкътъ е по-интелигентенъ отъ овцата, но, въ морално отношение, овцата е по-устойчива отъ вълка. Отличителното качество на вълка е привързаностьта. Колкото и да е лошъ и жестокъ, той се привързва като кучето. Привърже ли се къмъ нѣкого, той може да се жертвува за него. Вълкътъ има добри чърти, но нѣщо лошо е присадено въ него. Лошото, именно, го прави вълкъ. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкватъ добритѣ му чърти. На сѫщото основание, казвамъ: Нѣкои хора сѫ лоши, понеже лоша присадка имъ е поставена. Други сѫ добри, понеже присадката имъ е добра. Лошитѣ хора сѫ присадени съ дяволска присадка, а добритѣ — съ Божествена присадка. Присадката на лошитѣ хора е направена отъ кръвьта на Каина, а присадката на добритѣ — отъ кръвьта на втория синъ на Адама — Авелъ. Всички сегашни хора носятъ въ себе си по малко отъ кръвьта на Авелъ — отъ добрата присадка. Като знаете закона за присаждането, не се лъжете въ хората, нито въ себе си. Съ каквато присадка сте присадени, такиви сте. Ако си добъръ, внимавай да не счупишъ добрата присадка отгоре, да не излѣзе лошата основа. Ако си лошъ, помѫчи се да счупишъ лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя животъ. Значи, добритѣ хора сѫ присадени съ добра присадка, но подъ коренитѣ на това добро се крие злото. Лошитѣ хора сѫ присадени съ лоша присадка, но подъ коренитѣ на това зло се крие доброто, като основа на тѣхния животъ. Това сѫ контрасти, които сѫществуватъ, освенъ въ живота, още и въ природата. Дали вѣрватъ хората въ това, или не вѣрватъ, то е другъ въпросъ. Важно е, какво говорятъ фактитѣ. Нѣкои хора въ младини живѣятъ добре, вѣрватъ въ Бога, а въ старини се разпущатъ, водятъ лошъ животъ. Други пъкъ обратно: въ младини живѣятъ разпуснато, а на старини се стѣгатъ и започватъ да търсятъ Бога. Нѣкои се обезсърдчаватъ отъ живота и питатъ, защо сѫ дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия. Нѣкои ангели, които заематъ високи служби на земята, съ удоволствие биха замѣнили своето мѣсто съ вашето. Тѣ искатъ да дойдатъ на земята, да видятъ, какъ живѣятъ хората. Ангелитѣ работятъ неуморно. Всѣки моментъ пѫтуватъ презъ пространството. Тѣ слизатъ на земята, посещаватъ всички планети, носятъ заповѣдитѣ, които имъ се даватъ отъ по-високи мѣста. Тѣ непрестанно изпълняватъ Божията воля. Понѣкога пѫтуватъ групово, а понѣкога — единично. Каквото и да се говори за ангелитѣ, ще кажете, че никой не ги е видѣлъ. Това нищо не значи. Дали сте ги видѣли, или не, тѣ сѫществуватъ. Мухитѣ, комаритѣ, мравкитѣ виждатъ ли човѣка? И тѣ не го виждатъ, но той сѫществува. И дърветата не виждатъ човѣка, но тѣ чувствуватъ, че вънъ отъ тѣхъ има нѣщо, което отъ време на време ги изкоренява или сѣче. Единственото сѫщество, което се открива на човѣка направо, чрезъ любовьта си, това е Богъ. Като поглеждатъ къмъ мухата, нѣкои се чудятъ, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждитѣ, по устата на човѣка, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато нѣкоя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето ѝ, по очитѣ, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха съ рѫката си, да се освободи отъ мухата и съ това вниманието ѝ се отклонява отъ слугинята. Кѫде хвърчатъ мухитѣ? По плодоветѣ, по хранитѣ. Значи, дето има мухи, тамъ има блага. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да има плодове, макаръ че ще има и мухи, отколкото да нѣма плодове. Щомъ нѣма плодове, нѣма да има мухи. Дето има блага, тамъ има мухи. При хубавитѣ и вкусни работи всѣкога има мухи. Тѣ не сѫ източници на хубавитѣ и вкусни нѣща, нито на благата въ живота, но само ги придружаватъ. Значи, дето любовьта присѫтствува, тамъ непремѣнно има мухи. Гледайте на въпроситѣ въ широкъ смисълъ, за да разбирате предназначението на всички нѣща. Който е дошълъ на земята, трѣбва да учи, да изучава първо себе си, а после ближнитѣ. си. Човѣшкото тѣло не е завършено още. Всѣки трѣбва да знае, какво му липсва. Рѣдко ще срещнете хора съ добре оформени глави, съ правилно чело, носъ и уста. Въ нѣкой човѣкъ липсва центъра на хармонията, въ другъ. — реда, въ трети — времето, въ четвърти — музиката и т. н. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде набоженъ, но не му се подава. — Защо? — Не е развилъ въ себе си безкористната любовь. Да бѫдешъ набоженъ, това значи, да проявявашъ абсолютно безкористие. Набожниятъ е подобенъ на изворъ, отъ който постоянно изтича нѣщо навънъ. Той услужва на всички сѫщества и му е приятно да прави услуги. Отъ никого нищо не очаква и е готовъ да се притича на всички на помощь. Той се радва на всичко, каквото срещне на пѫтя си: камъкъ, дърво, цвѣте, животно, човѣкъ. Ако комаръ кацне на рѫката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго мѣсто. Комаритѣ и дървеницитѣ не хапятъ добрия човѣкъ. Понѣкога само го нападатъ, да си смукнатъ молко чиста кръвь. Тѣ не нападатъ и лошитѣ хора, на които кръвьта е нечиста и отровна. Тѣ отдалечъ ги подушаватъ и бѣгатъ отъ тѣхъ. Тъй щото, ако много ви хапятъ дървеници, или сте много добъръ, или сте много лошъ. И тъй, ще знаете, че всички сѫщества, малки и голѣми, сѫ призвани за нѣкаква работа. И на човѣка е дадена известна работа, която трѣбва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Въпрѣки това, всички хора сѫ недоволни отъ работата, която имъ е дадена, и постоянно се оплакватъ: жената се оплаква, че е жена; мѫжътъ се оплаква, че е мѫжъ; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всѣки човѣкъ е дадена специфична служба, каквато никой другъ не може да свърши. Една млада мома се оженила, но налетѣла на нѣщо лошо — свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала отъ свекърва си и се чудила, какво да прави, какъ да постѫпва съ нея. Една нейна другарка, която сѫщо имала сприхава свекърва, я посъветвала, на всѣка обидна, тежка дума, казана отъ свекървата, да преглъща. Щомъ се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара съ нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква отъ свекървата, вината е въ снахата. Когато свекървата се оплаква отъ снахата, вината е въ свекървата. Който се оплаква отъ нѣкого, той е виновенъ за лошитѣ отношения. Въ него има нѣщо криво, което трѣбва да се изправи. Когато хората се каратъ и морализиратъ едни други, тѣ мислятъ, че могатъ да си въздействуватъ, да се възпитаватъ. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всѣки човѣкъ си остава такъвъ, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено въ него. Вълкътъ всѣкога ще си бѫде вълкъ, мечката — мечка, тигърътъ — тигъръ, змията — змия и т. н. Споредъ мене, да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ възможность да прояви Божественото, което е вложено въ него. Ако чрезъ възпитанието искате да вложите въ човѣка това, което природата отначало не го е вложила, нищо нѣма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено въ човѣка, и на него да се разчита, но не и да внесе нѣщо отвънъ. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какво е вложено въ него и никога да не се самоосѫжда. Самъ да се сѫдишъ, това значи, да сѫдишъ Бога въ себе си. Доброто е Божественото начало въ човѣка. По естество човѣкъ е добъръ. Ако има нѣщо лошо въ него, това сѫ присадки, които той носи отъ минали сѫществувания. Тѣхъ трѣбва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото въ човѣка? — Навикъ да яде повече, отколкото трѣбва. Като яде повече, той изяжда часть отъ дѣла на другитѣ хора. Разправятъ за едного, че самъ, на едно ядене, изяждалъ обѣда, приготвенъ за 72 деца. За другъ пъкъ разправятъ, че изяждалъ на едно ядене цѣло агне, отъ 12 кгр., два килограма халва и единъ голѣмъ хлѣбъ. Богатството, придобивкитѣ не се заключаватъ въ голѣмитѣ работи, нито въ многото ядене. Стремете се къмъ малкитѣ възможности. Който иска да се развива, трѣбва да остава на заденъ планъ, да не се стреми да излиза всѣкога напредъ. Последното мѣсто е за предпочитане предъ първото. Ако е въпросъ за първо мѣсто, това право се пада на планината. Човѣкъ не може да бѫде висока планина. Малъкъ връхъ може да бѫде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снѣгове, ледове се задържатъ все на нея. Тамъ ставатъ най-голѣмитѣ бури н земетресения. Тя понася всичко това и пакъ запазва величието си. Следователно, не се заемайте съ повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви сѫ нуждни милиони и милиарди левове? Човѣкъ се нуждае отъ малки, а не отъ голѣми работи. Ако малкото не го задоволи, голѣмото никога не може да го задоволи. Ако е въпросъ за богатство, цѣлата природа е дадена на разположение на човѣка. Щомъ природата му е на разположение, какво по-голѣмо богатство може да очаква той? Земята носи човѣка на гърба си десетки години, безъ да му иска нѣщо. Той се ползува отъ храната, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината, безъ да му искатъ нѣщо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се даватъ изобилно? Цигуларьтъ свири на цигулката си и я познава, а хората живѣятъ заедно съ години и не се познаватъ. Който не знае да свири, бутне цигулката оттукъ-оттамъ и казва: Дърво е това. — Не е дърво, цигулка е. Така постѫпватъ всички хора, които не се ползуватъ отъ свѣтлината, не виждатъ, какво се крие въ ближния имъ. Голѣмо богатство е скрито въ човѣшката душа. Ако знаешъ, какъ да се домогнешъ до него, ще се ползувашъ; ако не знаешъ, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човѣкъ е цигулка, на която всѣки може да свири. Кога? — Когато свири на нея съ любовь. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живѣе тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интенсивенъ животъ се крие въ нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози сѫ свирили, е лѣковита. Достатъчно е да се докосне нѣкой боленъ до нея, за да оздравѣе моментално. Тя се отличава съ висши трептения, затова звучи приятно и хармонично. Оценявайте тѣлото си, което ви е дадено, както цигуларьтъ цени и пази цигулката си. Той не я оставя въ рѫцетѣ на невежитѣ, да не я демагнетизиратъ. По-велико творение на земята отъ човѣшкото тѣло не сѫществува. Човѣкъ има стомахъ — органъ за смилане на храната, въ който има повече отъ десеть милиона клетки; тѣ изпълняватъ ролята на разумни слуги и безропотно вършатъ своята работа. Той има дробове, образувани отъ повече отъ 20 милиона клетки, които изпълняватъ друга служба — приематъ въздуха и го пречистватъ. Той има и мозъкъ, съставенъ отъ около три билиона и 600 хиляди милиона клетки, които взиматъ участие въ неговата умствена дейность. Чрезъ стомаха, бѣлия дробъ и мозъка си човѣкъ влиза въ връзка съ всички свѣтове — съ физическия, съ духовния и съ умствения. Така той обогатява знанията си, придобива повече опитности и се развива правилно. Работете съзнателно върху себе си, за да се ползувате отъ благоволението на разумната природа. Тя действува възпитателно върху човѣка. — Какъ ? — Както родителитѣ постѫпватъ съ децата си. Ако детето е плачливо, тѣ го изнасятъ въ градината, да се разсѣе. Като види зрѣлитѣ плодове въ градината, то престава да плаче. Отправя погледа си къмъ плодоветѣ, усмихва се и насочва рѫце къмъ тѣхъ, да си откѫсне единъ плодъ. Не лишавайте човѣка отъ плодоветѣ на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щомъ се разгнѣви, природата му показва своитѣ плодове, и той трансформира състоянието си. Красивъ е свѣтътъ. Каже ли нѣкой обратното, той самъ се заблуждава. Нѣма по-красивъ свѣтъ отъ този, въ който сега живѣемъ. Радвайте се и благодарете, че Богъ ви е изпратилъ на земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е въ Писанието, че Богъ създаде човѣка по свой образъ и подобие и го постави въ райската градина, да се учи. И доднесъ още земята е рай — отъ човѣка зависи, да гледа на нея като на рай, или като на адъ. Единственото мѣсто, дето човѣкъ може да живѣе, да се учи, да работи и да прилага наученото, е земята. Следъ всичко това той иска да напусне земята, като нечисто мѣсто, и да отиде на небето. Той не познава земята, а иска да отиде на небето. За да се ползува отъ условията на земята, човѣкъ трѣбва да измѣни своитѣ възгледи за живота. Нови възгледи, новъ моралъ, ново възпитание е нуждно за човѣчеството. Хората се дѣлятъ на различни нации и сами опредѣлятъ качествата на всѣка нация. Какъвъ трѣбва да бѫде българинътъ? Какви качества притежава той? Българинъ е онзи, който е проводникъ на Божествената енергия; българинъ е онзи, който помага за повдигането на цѣлото човѣчество, както и на своето отечество, въ физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи сѫ Синове Божии. Никой нѣма право да преследва и малтретира своя братъ. Голѣмиятъ братъ може да напѫтва малкия, но не и да го измѫчва. Ако единъ отъ братята не постѫпва добре, другитѣ могатъ да го посъветватъ, какъ да живѣе, и да му кажатъ: Братко, не петни името на Баща ни. Голѣмитѣ братя ще служатъ за примѣръ на малкитѣ. Хората се нуждаятъ отъ образци, отъ модели, а не отъ теория. Свѣтътъ е пъленъ съ теории, какъ да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човѣкъ да знае правилно да свири. Науката се заключава въ свиренето, а не въ теорията. Теорията произлиза отъ науката, отъ постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията. Мнозина искатъ да напуснатъ земята преждевременно. Защо? — Недоволни сѫ отъ живота, отъ окрѫжаващитѣ. Защо сѫ недоволни? — Защото не сѫ научени да виждатъ поне поедна добра чърта въ близкитѣ си. Единъ день Христосъ минавалъ съ Петра край нивитѣ. Петъръ видѣлъ едно умрѣло куче на земята и, като минали близо до него, казалъ: Учителю, колко лошо мирише това куче. Христосъ отговорилъ: Колко бѣли зѫби има това куче. Петъръ спрѣлъ вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христосъ — върху положителното. Другъ день Христосъ и Петъръ вървѣли заедно и се разговаряли. Христосъ видѣлъ на земята едно петало и казалъ на Петра да го вземе. — Учителю, не ни трѣбва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христосъ се навелъ и взелъ петалото. Следъ известно време, тѣ срещнали на пѫтя си човѣкъ, който продавалъ череши. Христосъ съобразилъ, че може да даде петалото за череши. Следъ това взелъ черешитѣ и продължилъ пѫтя си, като, отъ време на време, пущалъ по една череша на земята. Петъръ се навеждалъ, взималъ черешата и я изяждалъ. Тогава Христосъ му казалъ: Петре, ти ценишъ благото, което излѣзе отъ петалото, а самото петало не ценишъ. Умътъ и сърдцето сѫ петала, които човѣкъ не цени. Той цени благата, които произтичатъ отъ петалата. Ценете благата, но повече ценете източницитѣ, отъ които тѣ произлизатъ. Радвайте се и благодарете за, тѣлата, които ви сѫ дадени, като инструменти, съ които да си служите. Радвайте се на всичко, което Богъ е създалъ. Като изучавате организмитѣ на живитѣ сѫщества, виждате, какъ работи разумностьта. Тѣ се различаватъ по степеньта на своето развитие. Красиво е човѣшкото тѣло, но бѫдещето тѣло ще се отличава отъ сегашното: ще бѫде по-красиво, по-стройно, съ по-голѣма симетрия между отдѣлнитѣ части. Благодарете, че живѣете въ разуменъ свѣтъ, въ който Богъ се проявява. Всѣки предметъ, всѣко сѫщество, които срѣщате на пѫтя си, — камъкъ, дърво, цвѣте, птичка, животно, човѣкъ ви предаватъ, нѣщо. Рѣкитѣ, въздухътъ, свѣтлината сѫщо ви предаватъ нѣщо. Като знаете това, ползувайте се отъ всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здравъ, бодъръ, младъ и се радва на живота. Въ бѫдеще нѣма да има болести. Тогава лѣкаритѣ ще се занимаватъ само съ здрави хора. Ще ги преглеждатъ, ще имъ казватъ, че сѫ здрави и ще имъ се плаща само тогава, когато кажатъ на нѣкого, че е здравъ. Днесъ безлюбието е причина за болеститѣ. Ако хората приематъ любовьта и я приложатъ, 99% отъ болеститѣ ще изчезнатъ. Ще остане само единъ процентъ отъ тѣхъ за научно изследване. Обичайте природата. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Обичайте красивия свѣтъ, въ който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорътъ на сцената? Той играе различни роли; при това, съ любовь играе. Ако на сцената играе съ любовь и минава за гениаленъ, защо и въ живота си да не приложи любовьта? Външниятъ животъ на човѣка трѣбва да отговаря на вѫтрешния. Единъ негъръ се обърналъ къмъ Христа и станалъ ревностенъ последователь на християнството. Казали му веднъжъ: Много си черенъ. — Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бѣла, свѣтла. Не може човѣкъ да се обърне къмъ Бога и да нѣма свѣтла душа. Радвайте се, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Ако сте чернички отвънъ, благодарете, че душитѣ ви сѫ свѣтли. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде спасенъ, но не трѣбва да очаква на другитѣ, тѣ да го спасяватъ. При това, всѣки човѣкъ има специфично предназначение. — Какъ ще изпълнимъ своето предназначение? — Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо отъ всички знатни и учени, отъ всички ангели и арахангели. Въ изпълнението на Божията воля е силата на човѣшката душа. Погледнете навънъ и си кажете: Единъ Господарь има въ свѣта. Той проявява своята благость къмъ всички сѫщества. Обърнете се къмъ Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми далъ. Отправете ума, сърдцето и душата си къмъ вашия Баща и благодарете, че ви е изпратилъ на земята. Благодарете Му, че пакъ ви приема, като блудния синъ, който съзна положението си и пожела да бѫде приетъ като слуга, а не като синъ. Единъ англичанинъ, милионеръ, влѣзълъ въ подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвънъ, и той останалъ въ подземието, при паритѣ си. Никой не знаялъ, кѫде е, но и той нѣмалъ възможность да съобщи на нѣкого, да дойдатъ отвънъ да го отключатъ. Като наближила смъртьта, той написалъ на едно листче: Ако нѣкой би ми донесълъ парче хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината си богатство. Защо умрѣ този милионеръ? — Защото не бѣше готовъ да даде цѣлото си богатство. И предъ смъртьта си той не бѣше готовъ да пожертвува цѣлото си богатство. Помнете: Една дума на Божествената любовь струва повече отъ всичко, което човѣкъ има. Бѫдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любовь. * 25. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  22. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Смисълътъ на живота Размишление. Иоана 14 :1—17. Често хората се запитватъ, има ли смисълъ животътъ? — Животътъ има смисълъ за онѣзи, които го разбиратъ. Разбраниятъ животъ е радость, неразбраниятъ — скръбь и страдание, а злеприложениятъ — мѫчение. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората започватъ да търсятъ Бога. Тѣ Го търсятъ отъ памти-вѣка. И доднесъ още продължаватъ да Го търсятъ. Вѣрващитѣ мислятъ, че сѫ Го намѣрили и Го познаватъ. Познаване, което не произвежда превратъ въ човѣка, е външно познаване, подобно на външната мазилка на кѫщата. Нѣкой замаже кѫщата си отвънъ съ бѣла боя или съ варь и мисли, че и той е станалъ бѣлъ. Външното познаване на нѣщата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличатъ го съ нови дрехи, турятъ му пръстени, украшения, накичатъ го съ цвѣтя и следъ това го заравятъ въ земята. Казватъ: Така трѣбва да бѫде. Отъ умрѣлия оставатъ само кости. И отъ житното зърно, като се посади въ земята, оставатъ само кости, но следъ време то израства и дава плодъ. Ако следъ известно време умрѣлиятъ не израсте и не даде плодъ, криво е разбралъ живота, криво е позналъ Бога. Защо е допусната смъртьта? — Да се изпита вѣруюто на хората. Чрезъ нея се познава, доколко човѣкъ е разбралъ Бога и доколко вѣрва въ Него. Ако Го е позналъ, той ще израсте и ще даде плодъ. Ако не Го е позналъ, отъ него ще останатъ само сухи кости. Ученитѣ дѣлятъ годината на четири времена: пролѣть, лѣто, есень и зима. Сега сме въ есенното равноденствие. Пролѣтьта е детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — възмѫжаването, а зимата — старостьта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството — за юношеството, юношеството — за възмѫжаването, а възмѫжаването — за старостьта. Четиритѣ възрасти съставятъ единъ годишенъ цикълъ. Понеже сега иде есень, ние влизаме въ възмѫжаването, което носи плодоветѣ на живота. Старостьта се ползува отъ тѣзи плодове, но трѣбва разумно да ги използува. Ако косата на стария е побѣлѣла, това показва, че той е придобилъ нѣщо. Има единъ статиченъ бѣлъ цвѣтъ, съ който мажатъ кѫщитѣ отвънъ. Той се получава отъ варовититѣ камъни. Обаче, има единъ бѣлъ цвѣтъ, който символизира чистотата. Въ този смисълъ, старостьта, бѣлиятъ цвѣтъ и чистотата съ синоними. Тѣ съ степени на една и сѫща гама, на една и сѫща Божествена идея. Мнозина мислятъ, че сѫ остарѣли. Това е крива идея. Да мисли човѣкъ, че е остарѣлъ, това значи, да се самоизлъгва. Старъ е онзи, който е поумнѣлъ, който е станалъ мѫдъръ. Ако не сте поумнѣли и не сте мѫдри, стари ли сте? — Краката ми сѫ отслабнали, не ме държатъ. — Ако на старини краката ви сѫ отслабнали, това показва, че или на младини не сте живѣли, както трѣбва, или не сте разбрали живота. Стариятъ човѣкъ има повече свѣтлина въ себе си, затова не се интересува отъ външния свѣтъ. Той живѣе въ своята свѣтлина, за да разглежда живота си, да си даде отчетъ, какъ е живѣлъ и какъ е използувалъ условията, които му били дадени. Той разглежда мисъльта си, да види, какво е останало отъ всички мисли, които сѫ минавали презъ главата му. Правата мисъль е материалътъ, отъ който се гради духовното и Божественото тѣло на човѣка. Непотрѣбнитѣ мисли трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, а да останатъ само онѣзи, които могатъ да се използуватъ като градивенъ материалъ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да разбира качеството на градивния материалъ и да го поставя на мѣстото му. Тури ли веднъжъ материала на мѣсто, повече не трѣбва да го движи. За направеното не трѣбва да съжалява. Какво виждаме въ живота? Нѣкой старъ съжалява, че не се е оженилъ. Чудно нѣщо, той е станалъ причина майка му и баща му да се оженятъ, а съжалява, че самъ не се е оженилъ. Щомъ е майсторъ да жени другитѣ, и той е жененъ. Който е майсторъ на лъжата, самъ си служи съ нея. Не е въпросъ да се говори за лъжата, важно е да се придобие истината — онова всемогѫщо начало, което избавя човѣка отъ всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мѫчнотии, всички слабости. Тя освобождава човѣка отъ робството и ограничението, отъ невежеството и насилието. Истината освобождава човѣка и отъ смъртьта. Когато се изнася истината предъ хора, които не я разбиратъ и не я обичатъ, тѣ се отегчаватъ отъ нея. Да изнасяшъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората, това не е истина. Истината открива пѫтя къмъ любовьта. Който търси слабоститѣ на хората, самъ попада въ тѣхъ. Който вижда погрѣшкитѣ имъ, самъ попада въ тѣхната мрежа. Нѣкой говори противъ пиенето, а самъ пие. Като видятъ хората, че си носи шишенце съ ракия, запитватъ го, какво има въ шишето. Той казва, че носи нѣкакъвъ цѣръ. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибѣгва до лъжа. Ще каже нѣкой, че не може да се живѣе безъ вино. Безъ вода не може да се живѣе, а не безъ вино. Ако е нуждно виното, защо да не се пие сладко вино? Гроздениятъ сокъ е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща въ вино, образуватъ се отрови, които сѫ вредни за организма. Квасътъ или маята, отъ която се образува виното, не е нищо друго, освенъ малки сѫщества, ферменти, които се размножаватъ въ сока и оставатъ не— чистотиитѣ си въ него. Какво може да се очаква отъ хора, които се хранятъ съ нечистотиитѣ на ферментитѣ? Сладкото вино е отъ Божественъ произходъ, а ферментиралото — отъ човѣшки. Като сравняваме сладкото вино съ ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажатъ отъ виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не отъ морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка противъ яденето на овце, той пакъ ще напада овцетѣ и ще ги яде. Той е убеденъ, че безъ овца не може да живѣе и се мѫчи да убеди и нея, че, като влѣзе въ него, положението ѝ ще бѫде по-добро. Той й казва: Докато те ямъ, ще се помѫчишъ малко, но следъ това ще бѫдешъ добре, ще влѣзешъ въ рая. Азъ ще те храня, ще се грижа за тебе. Останешъ ли сама въ живота, ще имашъ голѣми мѫчнотии. Погрѣшката не е въ вълка, но въ овцата, която вѣрва въ неговото учение. Когато се откаже отъ учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкътъ никога нѣма да я напада. Единъ момъкъ обещалъ на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава кѫща, по две-три слугини, ще се разхожда съ файтонъ, ще я облича въ коприна, ще я кичи съ скѫпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата ѝ, когато, вмѣсто златнитѣ кули, които очаквала, сама трѣбвало да стане слугиня. Той нѣмалъ никаква работа, затова и двамата трѣбвало да ходятъ по чужди кѫщи, да работятъ, за да изкарватъ прехраната си. Защо е трѣбвало момъкътъ да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко ѝ да очаква на този момъкъ, той да я направи княгиня. Ако момъкъ или мома се женятъ, за да може единиятъ да храни другия, тѣ вършатъ престѫпление противъ себе си, противъ своята душа. Богъ е далъ на човѣка всичкитѣ блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и свѣтлината, и, следъ всичко това, ще дойде мѫжътъ или жената да си казватъ единъ на другъ: Знаешъ ли, че азъ те храня? Това е първата лъжа, съ която тѣ си служатъ. Никой никого не храни. Човѣкъ е слуга на Божественото. Чрезъ него Божественото се проявява. Човѣкъ е проводникъ на благата, които идатъ отгоре. Колкото по-добъръ проводникъ е той, толкова по-голѣмо благословение го очаква. Човѣкъ трѣбва да мисли право, за да предава Божественитѣ мисли право. Трѣбва ли да казвате на хората, че сѫ лоши? По естество човѣкъ е добъръ, но не постѫпва споредъ добрината, която е вложена въ него. Затова, именно, той е отговоренъ. Ако лошиятъ постѫпва споредъ лошавината си, никой не го държи отговоренъ. Въ този смисълъ, и вълкътъ не е отговоренъ за дѣлата си. Като огладнѣе, той казва на овцата: Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ. За да не умра, единъ отъ насъ трѣбва да се пожертува: или ти, или азъ. Богъ е създалъ и мене, и тебе, Той трѣбва да се грижи и за двама ни. Понеже въ дадения моментъ азъ нѣмамъ храна, като по-силенъ, ще те нападна, ще те накарамъ да се пожертвувашъ за мене. Единъ отъ учителитѣ на Индия размишлявалъ единъ день върху дѣлата на Брама. Близо до едно дърво висѣла люлчица, въ която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши нѣкаква работа. Въ това време една кобра се приближила къмъ люлката. Индусътъ започналъ да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трѣбва да направя азъ въ дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но азъ нѣмамъ право да се мѣся въ Божиитѣ работи. Богъ създаде и детето, и кобрата. Следователно, Той има грижа за тѣхъ. Докато размишлявалъ, какъ трѣбва да постѫпи, кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. Следъ години индусътъ умрѣлъ и, като се явилъ предъ Господа, да даде отчетъ за дѣлата си, Той го попиталъ: Защо не уби кобрата, за да спасишъ детето на бедната вдовица? Ти мислѣше, че, ако вземешъ участие въ тази работа, ще те обвинятъ въ намѣса на моитѣ планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислѣше, че ще изпълнишъ моята воля. Нѣмаше ли да изпълнишъ волята ми, ако бѣше убилъ кобрата? Понеже не разбра, каква бѣше волята ми, ще те изпратя пакъ на земята, да научишъ законитѣ и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Не можа ли да кажешъ на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щѣше да приложишъ закона на жертвата. Нѣкои хора минаватъ за миролюбиви, но когато се натъкватъ на злото. По отношение на злото човѣкъ може да не му се противи, но не може да, бѫде миролюбивъ. Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ него, ако то иска да ти се наложи? Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагатъ, тѣ да упражняватъ насилие върху него, той е отговоренъ и въ двата случая. И злото, и доброто трѣбва да се проявяватъ по закона на любовьта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на нѣкого, че не постѫпва добре, то може да му каже меко, съ тихъ, спокоенъ гласъ. Нѣкой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нѣщо. Болката и страданието сѫ причинени повече отъ страхъ, отколкото отъ нѣщо, което много ви измѫчва. Ако, наистина, болката ви е голѣма, турете рѫцетѣ си на болното мѣсто, съсрѣдоточете мисъльта си и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Като чуе, че говорите за вѣчния животъ, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лѣкарьтъ може да ви помогне. Щомъ мислите така, идете при лѣкарь. И лѣкарьтъ предава нѣщо на болния и усилва вѣрата му. Който отива при лѣкарь, дължи му нѣщо, трѣбва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождатъ при васъ, все ви дължатъ нѣщо. Когато отивате при тѣхъ, вие имъ дължите нѣщо. Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли въ другия свѣтъ. — Безъ любовь хората не могатъ да се познаватъ. Дето е любовьта, тамъ е познаването. За да познаешъ човѣка, ти трѣбва да го обичашъ. Детето познава майка си, защото взима нѣщо отъ нея. Като я познава, сѫщевременно то я обича. Ученикътъ обича учителя си, понеже учительтъ му дава нѣщо. Всички хора обичатъ слънцето, понеже взиматъ нѣщо отъ него. Хората обичатъ плодоветѣ, защото получаватъ нѣщо отъ тѣхъ. Следователно, човѣкъ познава всички нѣща, които му даватъ нѣщо. Невъзможно е да те познава нѣкой, ако никога нищо не си му далъ. И тъй, като заболѣете, не се страхувайте, но турете рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Това е животъ вѣченъ, да позная любовьта, мѫдростьта и истината. Това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да вѣрвашъ въ горчивия цѣръ, или въ инжекцията? И лѣкаритѣ помагатъ на хората, тѣ сѫ придобили изкуството да лѣкуватъ болни, но добре е, покрай тази работа, да имъ проповѣдватъ хигиена на здравето. Въ едно отношение лѣкарътъ е голѣмъ моралистъ. Той знае причинитѣ на болеститѣ и, ако нѣкой се оплаче отъ болки въ краката, ще му каже: Краката те болятъ, защото риташъ много. Престани да риташъ, и болкитѣ ще минатъ. — Боли ме устата, ранички имамъ вѫтре. — Престани да говоришъ криви, изопачени работи, и раничкитѣ ще минатъ. — Оглушахъ, не чувамъ добре. — Не давай ухо на лошитѣ думи, и слухътъ ти ще се възстанови. — Очитѣ ми отслабнаха. — Възлюби истината, и очитѣ ти ще се усилятъ. Когато възлюбятъ истината, хората влизатъ въ реалния свѣтъ, дето нѣщата сѫ вѣчни и истинни. Докато живѣятъ въ нереалния, въ преходния свѣтъ, тѣ сѫ въ сѣнката на истината. Стремете се къмъ реалностьта, за да придобиете истинския животъ, истинското знание и истинската свобода. Какво ще правятъ онѣзи, които сѫ въ есеньта на живота? — Ще събиратъ плодоветѣ си. — За себе ли ще ги задържатъ, или ще даватъ отъ тѣхъ и на другитѣ? Вижте какво прави изворътъ. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпрѣки това, продължава пѫтя си, съ цель да се влѣе въ морето, и тамъ да даде нѣщо отъ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ едно добро. Много добрини трѣбва да направи той и да не изпуща случаитѣ за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това сѫ две различни нѣща. Да се страхувашъ отъ хората и да се страхувашъ отъ Бога, това сѫ две различни нѣща. Последниятъ страхъ е естественъ, а първиятъ — неестественъ. Хората се страхуватъ и отъ смъртьта и често си задаватъ въпроса: Кѫде ще отида, като умра? — Нѣма кѫде да ходишъ. Кѫде отива житото, когато излѣзе отъ хамбара? — Въ земята. Като израсте и даде плодъ, пакъ отива въ хамбара. Кѫде се чувствува житното зърно по-добре: въ хамбара, или въ земята? Въ хамбара то е спокойно, нѣма влага, дъждъ — нѣма противоречия. Въ земята житното зърно е изложено на голѣми противоречия, но тукъ, именно, то расте и се развива. Божествениятъ животъ се проявява чрезъ противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влѣзе въ Божествения хамбаръ. Тамъ условията за животъ сѫ леки. Само едно е лошото, че ще бѫдешъ потиснатъ. Мѣстото е тѣсно, и всички ще се трупатъ едни върху други. Който иска да бѫде на широко, да отиде на Божествената нива. Тамъ го очакватъ страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плодъ ще даде. Това показва, че човѣкъ е въ правия пѫть на живота. Който иска да се учи. ще напусне хамбара и ще се посѣе на Божествената нива, да получи Божието благословение. Сегашнитѣ хора страдатъ, оплакватъ се ютъ живота, но тѣ не знаятъ, че страданията имъ се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Тѣ сѫ объркали мѣстата имъ и, като не знаятъ, кѫде да ги турятъ, страдатъ. Мѣстото на житото презъ зимата е въ хамбара, а презъ пролѣтьта — на нивата. Посѣете ли житото презъ зимата, то нищо нѣма да роди. Сѫщото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето мѣсто, не може да внесе миръ въ душата на човѣка, нито свѣтлина въ ума и радость въ сърдцето му. За това Слово казваме, че му липсва нѣщо. Всѣка дума, казана не на мѣсто и на време, измѫчва и обезнадеждва човѣка. Защо трѣбва да кажете на нѣкого, че не е добъръ? — Всичко, създадено отъ Бога, е добро. Следователно, и човѣкъ е добъръ, но, като музикантъ, въ дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, съ доброкачествени струни, добъръ лѫкъ, добъръ професоръ, прилежни другари, но има нѣщо, което не задоволява неговия професоръ. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живѣешъ, това е велико изкуство. Човѣкъ трѣбва да се научи да живѣе правилно, споредъ изискванията на това изкуство. Ако не живѣете добре, за какво ще ви обича Богъ? За какво младиятъ момъкъ обича момата? За очитѣ ѝ, за носа, за веждитѣ, за устата, или за фигурата ѝ? Все ще намѣри нѣщо хубаво въ нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? — За нѣщо хубаво въ него. Ако е боленъ, той ще търси лѣкарь — не се интересува отъ моми, но и момитѣ не се интересуватъ отъ него. Ако човѣкъ не обича любовьта, мѫдростьта и истината, и Богъ нѣма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? — Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можемъ да се движимъ, да отидемъ на планината, да посетимъ нѣкой чистъ изворъ, да срещнемъ нѣкой свой приятель. Да се радваме, че учимъ, че придобиваме знания. Да се радваме, че можемъ да работимъ, да влѣземъ въ връзка съ своитѣ ближни. Като се говори за работа, нѣкои мислятъ, че работа има само на земята. Не, човѣкъ работи и на този, и на онзи свѣтъ. Който отиде на онзи свѣтъ, трѣбва да е изработилъ нѣщо и да занесе изработеното съ себе си, за да разбератъ, каква нова работа да му дадатъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо отъ себе си. Нѣкой изобразява плодъ, другъ — изворъ, трети — ноти, по които може да се изпѣе или изсвири нѣкаква пѣсень. Каквато форма да представя човѣкъ, важно е тя да бѫде красива — да обърне внимание на сѫществата отъ възвишения свѣтъ. Ангелитѣ обичатъ красиви души. Ако твоята душа не е облѣчена съ красива дреха, какъ ще се явишъ въ ангелския свѣтъ? Тамъ не приематъ голи хора — всѣки трѣбва да бѫде облѣченъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, Христосъ ще ги облѣче. Всѣки самъ ще облѣче своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, и то съ дрехи отъ най-красива и фина материя. Да мисли човѣкъ, че Христосъ ще го облѣче, т. е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готовъ да работи. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да занесе нѣщо. Плодъ се иска отъ всѣки човѣкъ. Какво занесе блудниятъ синъ, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си домъ отъ гордость, че не иска да го рѫководятъ други. Той си въобрази, че е голѣмъ и самъ може да се управлява. Влѣзе въ широкия свѣтъ и тамъ се изгуби. Като разбра, какво нѣщо е свѣтътъ, върна се при баща си съ плодъ въ рѫка и каза: Татко, живѣхъ при тебе като твой синъ, но не разбрахъ любовьта ти. Въ главата ми се роди идеята да те напусна, да отида въ свѣта, тамъ да приложа онова, което зная. Обаче, свѣтътъ ме погълна, азъ влѣзохъ въ него, окаляхъ се, пропиляхъ всичкото си богатство и сега се връщамъ при тебе да се уча. Не искамъ да ме приемешъ като твой синъ; приеми ме като единъ отъ твоитѣ последни слуги, да ходя на нивитѣ, да ора и копая. Тогава баща му го цѣлуна, пригърна и облѣче въ нова премѣна. Той билъ доволенъ, че синътъ му донесе единъ добъръ плодъ — смирението. Мнозина се стремятъ къмъ онзи свѣтъ, съ надежда, че ще ги посрещнатъ ангели, съ вѣнци на главата и съ китари въ рѫце, съ пѣсни и музика. Какъ ще ви посрещнатъ ангелитѣ, това е тѣхна работа. Какъ ще ви посрещне Богъ, и това е Негова работа. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ ще го посрещнатъ. Това зависи отъ васъ, отъ това, което носите съ себе си. Лесно се туря вѣнецъ на човѣшката глава, но, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е приготвилъ нѣщо за своя вѣнецъ, за своята красива дреха. Безъ любовь и безъ обичь нѣма спасение. Безъ любовь никаква дреха не може да се изтъче. Любовьта и обичьта сѫ мощни сили, съ които Божиятъ Духъ работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трѣбва да се тъче съ любовь и съ обичь. Днесъ всички очакватъ идването на Христа. Тѣ казватъ, че само Христосъ може да оправи свѣта. — Преди две хиляди години Христосъ бѣше на земята, но не оправи свѣта. И днесъ пакъ нѣма да го оправи. Защо? — Хората очакватъ оправянето и спасението на свѣта по магически начинъ, безъ нѣкакво усилие отъ тѣхна страна. Когато дойде на земята, Христосъ ще обърне нѣщата наопаки. Силнитѣ, които сѫ разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабитѣ — силни. Какво сѫ направили хората за Господа, че очакватъ отъ Него спасение? Ще кажатъ нѣкои, че познаватъ Господа. Това не е достатъчно. Тѣ Го познаватъ дотолкова, доколкото интереситѣ имъ се задоволяватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ пчели, които жилятъ. Щомъ жилятъ, тѣ не могатъ да работятъ. Такива пчели сѫ стражари на кошера. Отъ кого пазятъ кошера? — Отъ крадци и разбойници. Тѣ се страхуватъ да не дойде нѣкой отвънъ, да вземе меда имъ. Споредъ мене, истински работници сѫ онѣзи, които даватъ меда си доброволно. Тѣ работятъ за Бога и отъ нищо не се страхуватъ. Лесно се вади медъ отъ пчелитѣ, но колко хора, като пчелитѣ, сѫ събирали соковетѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината и сѫ ги вложили въ душата си? Колко хора сѫ вложили соковетѣ на знанието, свободата и движението въ своята душа? Който не е вложилъ нѣщо ценно въ душата си, постоянно се оплаква, че душата му е праздна. Ако душата му е праздна, нека я отвори за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Любовьта ще внесе въ него животъ и движение, мѫдростьта — знание и свѣтлина, а истината — свобода. Любовьта ще вложи въ душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си. Нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ Синове Божии. Само онзи може да бѫде Синъ Божи, който е проводникъ на Божията Любовь. Той може да бѫде и ученикъ, и учитель; той може да бѫде и майка, и баща. Докато не стане проводникъ на Божията Любовь, човѣкъ нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Който люби, той придобива знания и помага на другитѣ. Често хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ. Отговорътъ е простъ: човѣкъ живѣе, за да си изработи права и чиста мисъль, да облагороди сърдцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъль изключва всѣкакви тревоги и безпокойства. Защо трѣбва човѣкъ да се безпокои отъ това, което става въ свѣта? Богъ царува въ свѣта. Какво страшно има тогава? Вѣрвайте въ живота, а не въ неговитѣ сѣнки. Вѣрвайте въ радоститѣ и страданията като носители на Божиитѣ блага. Страданията представятъ плодове на коренитѣ на живота, а радоститѣ — плодове на клонетѣ. Човѣшката душа е градината, въ която тѣзи плодове зрѣятъ. Отъ време на време Богъ поглежда къмъ тѣзи плодове и се весели. Хората пъкъ се радватъ на плодоветѣ, които зрѣятъ въ душитѣ имъ. Като се погледнатъ едни други, тѣ се радватъ на това, което сѫ изработили. Достатъчно е да погледнатъ къмъ нѣкое красиво ухо, за да разбератъ, че този човѣкъ е уменъ. Красивата уста пъкъ говори за любовьта въ човѣка; красивитѣ очи — за истината, която работи въ него; красивиятъ носъ — за разумностьта; красивата брада — за силната воля; красивото чело — за способноститѣ, които човѣкъ е развилъ. Какъвъ човѣкъ е този, който се е прегърбилъ отъ условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора сѫ нуждни на свѣта. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка? Каква старость е тази, която не може да използува условията на възмѫжаването, на юношеството и на детинството? Стариятъ трѣбва да носи благата на всички възрасти въ себе си и да ги предава на младитѣ. Благата на човѣшкия животъ трѣбва да се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, да се създава движение. Понеже влизате вече въ възмѫжаването, вземете благата на вашата възрасть, като плодове, и ги принесете въ жертва предъ олтаря на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежкитѣ условия на живота, могатъ да Му служатъ. Цѣлото небе и цѣлата земя се радва на онѣзи, които служатъ на Бога съ любовь. „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Така казва Христосъ. Нека всѣки отъ васъ каже: Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ. Както Той изпълнява нашитѣ желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля. * 24. Беседа отъ Учителя, държана на 20 септемврий, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  23. "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добриятъ животъ Добриятъ животъ е като утринната роса, като утринната зора, като изгрѣващото слънце. Добриятъ животъ е животъ на любовьта. Какво представя животътъ? За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да се намира въ положението на онзи, който излиза вече отъ затвора, а не на онзи, който влиза въ затвора. Първиятъ има опитности, които му даватъ възможность да разбира нѣщата. За да разберете живота, трѣбва да бѫдете като децата, които сѫ готови да се учатъ и да възприематъ, а не като стария и прегърбенъ дѣдо. Нѣкои мислятъ, че сѫ стари вече и не могатъ да учатъ. Щомъ е така, нека опредѣлятъ, какво нѣщо е старостьта. Не е старъ онзи, на когото косата е побѣлѣла, или краката му сѫ слаби и не държатъ тѣлото му. Бѣлата коса е зимниятъ снѣгъ, който покрива земята. Нѣма по-хубава завивка отъ снѣга, съ който природата покрива растенията, да прекаратъ спокойно своя зименъ сънь. Следователно, щомъ главата ти побѣлѣе, ще спишъ, т. е. ще отидешъ въ другия свѣтъ да учишъ и, като се върнешъ сутриньта, ще разправяшъ на хората, какво си научилъ. Побѣляването на косата не е нищо друго, освенъ дигизиране, както актьоритѣ се дигизиратъ на сцената. Като гледате, какъ играятъ актьоритѣ, вие пожелавате да бѫдете на тѣхното мѣсто. Мислите, че слава и почести ви очакватъ. Отъ ваше гледище, животътъ на сцената е много красивъ, но питайте нѣкой артистъ, той ще ви каже, презъ какви мѫчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животътъ на хората е актьорство. Ако не можешъ да изиграешъ добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьоръ. Нѣкой играе ролята на герой, но, като излѣзе на сцената да се бори, другъ, по-силенъ отъ него, дойде и го повали на земята. Какъвъ герой е тогава той? Другъ пъкъ играе ролята на ученъ, но срещу него излѣзатъ по-учени, които веднага го оборять. Какъвъ ученъ е той? Двама млади англичани решили да си устроятъ една шега, да се подиграятъ съ християнството. Предварително тѣ се наговорили, каква роля ще изиграе всѣки отъ тѣхъ. Първиятъ ще играе роля на безвѣрникъ, ще се мѫчи да доказва на другия, че Богъ не сѫществува. Вториятъ ще играе ролята на вѣрващъ, да убеди другаря си, че Богъ сѫществува. Безвѣрникътъ излѣзълъ пръвъ и започналъ да убеждава приятеля си, че извънъ видимия свѣтъ нищо не сѫществува, че свѣтътъ е само материя, че духътъ е нѣкаква илюзия и т. н. Вѣрващиятъ слушалъ всички доводи на безвѣрието, но останалъ вѣренъ на своето вѫтрешно убеждение. Следъ това вѣрващиятъ излѣзълъ на сцената и започналъ да говори: Какъ не те е грѣхъ и срамъ да не вѣрвашъ въ своя Създатель? Може ли полското цвѣте да расте безъ слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цвѣтята безъ слънчева топлина и свѣтлина. Може ли човѣкъ да стане силенъ безъ въздухъ, безъ свѣтлина и безъ храна? Който приема, че може да се живѣе безъ въздухъ, храна и вода, той е най-голѣмиятъ невежа въ свѣта. Знаешъ ли, какво те очаква на онзи свѣтъ? Тамъ ще те горятъ въ вѣченъ огънь, ще те държатъ гладенъ и жаденъ съ години. Като слушалъ приятеля си да говори толкова убедително, най-после безвѣрникътъ навелъ глава и тихо напусналъ сцената. На другия день той срещналъ приятеля си и му казалъ: Знаешъ ли какво стана съ мене? Като те слушахъ да говоришъ за ада, за вѣчния огънь, азъ се уплашихъ, цѣла нощь не можахъ да спя. Повѣрвахъ въ Бога и решихъ да стана християнинъ. — Чудно нѣщо, азъ самъ не зная, какъ съмъ ти въздействувалъ. Можешъ ли и ти да ми проповѣдвашъ така, че и азъ да повѣрвамъ въ сѫществуването на Бога? Изкуство е, така да проповѣдвашъ на човѣка, че да го убедишъ въ своето вѣрую. Така, хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината проповѣдватъ днесъ на човѣка. Тѣ го убеждаватъ, че Богъ сѫществува и изпраща блага на цѣлото човѣчество. Хлѣбътъ и водата внасятъ животъ въ човѣка; въздухътъ му дава възможность да говори, а свѣтлината го заставя да мисли. Хлѣбътъ, въздухътъ, водата и свѣтлината представятъ реални величини, безъ които животътъ не се проявява. Ще кажете, че реално е всѣко нѣщо, което човѣшкиятъ умъ може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умътъ не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можемъ да обхванемъ съ ума си, но това не значи, че не сѫ реални. За да ги обхванемъ и разберемъ, тѣ сѫ поставени далечъ отъ насъ, да ги виждаме малки. Въ този видъ тѣ ставатъ за насъ видими и разбрани. Малкитѣ, микроскопически нѣща пъкъ се увеличаватъ, за да станатъ видими. Следователно, за да обхване нѣщата, човѣкъ влиза въ опитния свѣтъ, дето всѣко нѣщо се поставя на провѣрка. Първо опитвате топлината на тѣлата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа имъ. Ще кажете, че имате вѣра, нѣма защо да си служите съ опита. Споредъ менъ, хората още не сѫ дошли до истинската вѣра. Тѣ иматъ вѣрвания, вѣра още нѣматъ. Едва сега тѣ изучаватъ вѣрата, която изключва противоречията. Първитѣ християни били безбожници. Нѣкои отъ тѣхъ вѣрвали въ много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква отъ единъ богъ, направенъ отъ човѣка? Божество, което не може да внесе свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ душата, не е никакво божество. Само онова сѫщество можете да наречете Богъ, Което помага на човѣка при всички условия. Онзи, Който повдига човѣка и крепи животнитѣ и растенията, наричаме Богъ. — Какво представятъ ангелитѣ? — За да имате представа за ангелитѣ, вие трѣбва да се върнете къмъ онази епоха, да видите свѣта такъвъ, какъвто първоначално е билъ създаденъ. Тогава и растенията, и животнитѣ, и човѣкътъ не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането всички форми се изопачили, поради което днесъ хората нѣматъ истинска представа нито за себе си, нито за окрѫжаващитѣ. Първитѣ животни заемали мѣстото на човѣка, а човѣкъ е билъ още по-високо. Следъ грѣхопадането човѣкъ заелъ мѣстото на животнитѣ, а тѣ слѣзли по-долу отъ него. Въ всички животни сѫ затворени човѣшки души, изостанали въ развитието си. Когато човѣкъ се издигне на стѫпалото, до което е билъ, и животнитѣ ще се издигнатъ, а съ тѣхъ заедно и затворенитѣ човѣшки души. Чувате, че нѣкой бръмбаръ бръмчи и казвате, че това е бръмбаръ, дребно сѫщество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбаръ съмъ, казва той, но произлизамъ отъ Брама, имамъ Божественъ произходъ. Сегашнитѣ хора минаватъ за умни, за културни, а като умре нѣкой, веднага се обличатъ въ черни дрехи и плачатъ, че сѫ го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизатъ въ красивия човѣшки свѣтъ. А хората плачатъ за покойницитѣ си. Когато питате ябълката, кѫде сѫ децата ѝ, тя казва: Тѣ влѣзоха въ благоутробието на човѣка, за да посетятъ добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърдцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човѣкъ я носи въ мисъльта си и казва: Изядохъ една вкусна ябълка. Помнете: Животътъ, вложенъ въ всички форми, е единъ и сѫщъ. Той само се разлива въ тѣхъ и различно се използува. Недѣлимъ и единенъ е животътъ, затова го наричаме Божественъ. Всички сладки, вкусни, красиви и морални нѣща произлизатъ отъ Божествения свѣтъ. Грознитѣ, неморалнитѣ нѣща криятъ произхода си въ човѣшкия свѣтъ. По произходъ, всички нѣща идатъ отъ едно и сѫщо мѣсто, но, като минаватъ презъ нечисти мѣста, и тѣ ставатъ нечисти. Докато умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нечисти и изопачени, Божественитѣ нѣща всѣкога ще приематъ примѣси, които ще ги опетняватъ. Като влѣзе човѣкъ въ нѣкое общество, първата работа е да го поставятъ на изпитъ, да разбератъ, какви сѫ намѣренията му. Ако е издигнатъ, мораленъ и носи нѣкакъвъ идеалъ въ себе си, веднага ще го подозрятъ въ желание да се наложи на другитѣ, да ги хипнотизира. И животнитѣ се хипнотизиратъ едни-други; вие знаете, какъвъ е резултатътъ на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира съ погледа си и човѣка, и животнитѣ, и тѣ се сковаватъ на мѣстото си. Коткитѣ се хипнотизиратъ една-друга, и хипнотизираната остава на мѣстото си. Обаче, не можете да кажете сѫщото и за човѣка, който носи въ себе си високъ идеалъ или велика идея. За да се произнасяте за нѣщо, вие трѣбва да имате права мисъль. Коя мисъль е права? — Която носи свѣтлина, топлина и сила. Правата мисъль и правото чувство освобождаватъ човѣка. Тѣ свалятъ товара отъ гърба на обременения. Тѣ освобождаватъ човѣка отъ сиромашията и нейния гнетъ. Богатството и сиромашията сѫ психически състояния. Както мисли човѣкъ, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромахъ, сиромахъ става; ако мисли, че е богатъ, богатъ става. Отъ човѣка зависи да бѫде богатъ или сиромахъ. Богъ му е далъ носъ, съ който да помирисва нѣщата отдалечъ, да намѣри златото и да го използува. Съ носа си можете да намирате добритѣ хора въ свѣта. Отъ тѣхъ излиза ароматъ, който привлича хората, както цвѣтята привличатъ пчелитѣ. Ако носътъ ви е повреденъ и не можете да възприемате миризмитѣ, вината е ваша. — Много се молихъ. — При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си далъ сѫщественото на слугата си, а после ще се молишъ да ти даде нѣкакво подаяние. Не, ще хванешъ слугата си, ще го разтърсишъ и ще му кажешъ: Богатството, съ което разполагашъ днесъ, е мое. Азъ ти го дадохъ, за да те изпитамъ. Ако си жаденъ за пари, ще ти дамъ, колкото искашъ, но не ти позволявамъ да ме изнудвашъ. Господарьтъ трѣбва да бѫде разуменъ, силенъ и справедливъ, да не се оставя на слугитѣ, да го използуватъ и да разполагатъ съ него. Какво ще бѫде положението на обикновения човѣкъ, ако забогатѣе? Какво ще направи той съ богатството си? Ще си купи хубава кѫща, съ голѣмъ, добре уреденъ дворъ, съ плодове и красиви цвѣтя. После ще облѣче децата, жена си въ коприна; ще имъ купи златни украшения, скѫпоценности. Следъ това ще си купи автомобилъ, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайность. Нѣкои хора изпадатъ въ друга крайность. Тѣ се обличатъ съ стари, скѫсани дрехи, и така искатъ да се представятъ за светии. Светийството не е нито въ богатитѣ и скѫпи дрехи, нито въ скѫсанитѣ. Сиромахътъ не вѣрва въ богатитѣ светии, но и богатиятъ не вѣрва въ светии, които се обличатъ съ скѫсани дрехи. Свѣтътъ не може да се оправи съ такива светии. Умътъ не се проявява нито чрезъ скѫпитѣ дрехи и обуща, нито чрезъ скѫсанитѣ. Свѣтътъ се нуждае отъ богати хора по умъ, по сърдце и по душа. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Това не значи, че нищиятъ е хилавъ, беденъ, слабъ. Напротивъ, той е силенъ по духъ, по съзнание и по разбиране. Казано е още: „Блажени кроткитѣ.“ Кроткиятъ не е слабъ и мекушавъ. Той е силенъ чрезъ кротостьта си и така се налага на злото, на неправдата въ свѣта. Кроткиятъ не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволътъ е допуснатъ въ свѣта, именно, за това, да направи хората силни. Чрезъ него тѣ опитватъ силата си. Като излизатъ на двубой съ него, ако той ги повали на земята, тѣ продължаватъ да се трениратъ, докато най-после го победятъ и сложатъ на земята. Когато дяволътъ започне да се плаши отъ хората и да бѣга отъ тѣхъ, тогава тѣ ще разбератъ, какво значи кротъкъ, нищъ, чистосърдеченъ. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Преди нѣколко месеца заболѣхъ отъ разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понѣкога имахъ желание да се самоубия, толкова тежко ми бѣше състоянието. Преди да заболѣя, сънувахъ следния сънь: Сънувамъ, че съмъ самъ въ стаята си и при мене дойде единъ черенъ човѣкъ, съ ножъ въ рѫка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна съ ножа си въ стомаха. На сутриньта ставамъ отъ сънь, но съ голѣми болки въ стомаха. Легнахъ и цѣли четири месеца боледувахъ. Презъ това време черниятъ човѣкъ ме посещаваше всѣка нощь и се борѣше съ мене. Всѣкога той побеждаваше. Болестьта ми не ме напусна. Азъ се чудѣхъ, какъ да си помогна, отникѫде не виждахъ помощь. Обаче, въ борбата си съ черния човѣкъ, нѣщо въ мене се засилваше — духътъ ми укрепваше, макаръ че тѣлото ми все още бѣше слабо. Всѣка нощь, когато черниятъ ме събаряше на земята, азъ си казвахъ: Азъ ще те науча, ще ти дамъ добъръ урокъ, само ако посмѣешъ да дойдешъ другъ пѫть. Той редовно ме посещаваше. Веднъжъ азъ решихъ да се бия докрай. Дойде черниятъ човѣкъ, азъ скочихъ отъ леглото си и видѣхъ, че имамъ ножъ въ рѫката си. Хвърлихъ се върху него съ всичката си сила; счупихъ ножа му, и той, обезорѫженъ вече, удари на бѣгъ. Той бѣга, азъ следъ него, докато го прогонихъ. По едно време той влѣзе въ единъ домъ, отдето излѣзоха две малки черни човѣчета — негови деца. Ударихъ и тѣхъ съ ножа си и ги насѣкохъ на парчета. Следъ тази победа се успокоихъ, легнахъ и заспахъ дълбокъ, здравъ сънь. Събуждамъ се на сутриньта, но вече здравъ, безъ болки въ стомаха. Хората страдатъ, защото се страхуватъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ смърть. Изхвърлете страха навънъ и отъ нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човѣкъ да умира. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Следователно, ще се боришъ съ смъртьта. Другъ е случаятъ, ако доброволно пожелаешъ да умрешъ. Истинската жертва е доброволенъ актъ. Само онази овца се жертвува, която доброволно туря главата си подъ ножа на своя господарь. Ако богатиятъ жертвува доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздавашъ богатството си, раздавай го съ разположение и любовь. Тогава богатството на цѣлия свѣтъ ще бѫде въ твои рѫце. Не мислете, че, като раздава богатството си, човѣкъ ще осиромашее. Щомъ вършите всичко съ любовь, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е все едно да имате две голѣми бъчви, пълни съ вода и да раздавате отъ водата на жаднитѣ. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворътъ е близо до васъ, ще пълните и ще изпразвате бъчвитѣ и никога нѣма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онѣзи, които се нуждаятъ. Нѣкои се страхуватъ да раздаватъ благата си, да не обеднѣятъ. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислитѣ, чувствата, богатството, съ които днесъ разполагате, сѫ чужди. Това е богатството на напредналитѣ сѫщества, които сѫ живѣли преди васъ. Когато заминали за онзи свѣтъ, тѣ оставили богатството си на земята, да се ползуватъ отъ него бѫдещитѣ поколѣния. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство, съ които днесъ разполагате, принадлежатъ на възвише-нитѣ сѫщества, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. —- Не знаемъ какъ. — Ще се научите. Затова, стремете се къмъ знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се къмъ знание, което подмладява. Като глътнете единъ отъ неговитѣ хапове, да се подмладите. Има такива хапове, отъ които бръчкитѣ на лицето моментално изчезватъ; побѣлѣлата коса става руса, кестенява или черна. — Възможно ли е това? — Възможно е, това може да се опита. Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онѣзи, които иматъ нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила въ единъ виденъ американски епископъ и пожелала да се ожени за него. Американскитѣ епископи иматъ право да се женятъ, но нѣкои отъ тѣхъ се посвещаватъ въ служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа съ следното съдържание: Давамъ на твое разположение сърдцето си, рѫката си и всичкото си богатство. Той ѝ отговорилъ: Уважавамъ чувствата и разположението ти, но съветвамъ те да дадешъ сърдцето си на Бога, рѫката си — на онзи, който те обича, а богатството си — на беднитѣ. Защо ще дадешъ сърдцето си на онзи, който нѣма право на него? Защо ще дадешъ рѫката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадешъ богатството си на онзи, който нѣма нужда отъ него? Помагайте на онѣзи, които ви обичатъ и които иматъ нужда отъ васъ. Помагайте на по-слабитѣ отъ васъ — на растенията и на животнитѣ, които работятъ за васъ. Тѣ ще направятъ за васъ това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тѣхъ това, което тѣ не могатъ да направятъ за себе си. Герои сѫ нуждни за живота, а не хора съ обикновени вѣрвания и убеждения. Истински човѣкъ е онзи, който притежава три качества: умъ свѣтълъ, който мисли право; сърдце любещо, което има правилни отношения къмъ всички живи сѫщества, и душа силна, широка, която обхваща цѣлата вселена. Той благодари и на най-малкитѣ сѫщества за услугитѣ, които му правятъ. Когато коньтъ му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направилъ. Ще кажете, това е конь, не разбира отъ милване и благодарность. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава отъ човѣка следъ смъртьта му? — Само кости. Главата му се изпразва, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ му изгниватъ. Коститѣ могатъ ли да се нарекатъ човѣкъ? Истински човѣкъ е онзи, на когото умътъ е пъленъ съ свѣтлина, сърдцето — съ топлина, а душата — съ сила. Той вѣчно живѣе. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ пѫтища, които опредѣлятъ живота на човѣка. Сѫщевременно тѣ го опредѣлятъ като човѣкъ. Истински човѣкъ е този, който мисли, люби и действува по вѫтрешенъ потикъ на своята душа. Това значи, да живѣе Богъ въ човѣка. Ако всѣки самъ не вижда Бога въ себе си, никѫде не може да Го види. Щомъ Го види въ себе си, ще Го види и въ ближния си, както и въ цѣлата природа. Ако питате водата, въздуха и свѣтлината, кѫде е Богъ, тѣ ще ви отговорятъ: Като ни приемешъ вѫтре въ себе си, чрезъ насъ ще се изяви Този, Когото търсишъ. Следователно, ще намѣрите Бога въ всичко, което влиза въ васъ и което излиза отъ васъ. То е реалното, т. е. Божественото, чрезъ което Той се проявява. Виждайте Бога и въ всички сѫщества, малки и голѣми, съ които се срѣщате. Какъ трѣбва да гледате на слугата си, който ви работи съ разположение? Той е пратеникъ, служитель на Бога. Той не опредѣля, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупавъ, не застѫпва интереситѣ си. Идея има този човѣкъ, не е глупавъ. Въ древностьта, въ християнската епоха, единъ отъ ревностнитѣ християни вървѣлъ по улицитѣ и викалъ, че нѣкой го души. Хората минавали — заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спрѣла да го пита, защо вика. — Гладенъ съмъ, гладътъ ме мѫчи. Тя го нахранила и следъ това го запитала: Искашъ ли да ми станешъ робъ? — Искамъ. — Купувамъ те за хиляда драхми. — Съгласенъ съмъ. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила въ рѫцетѣ на роба, той да ги възпитава. Като добъръ християнинъ, той ги възпитавалъ въ духа на Христовата любовь и изкаралъ отъ тѣхъ две добри християнки. Следъ десеть години той казалъ на господарката си: Понеже свършихъ работата си въ вашия домъ, отднесъ искамъ да бѫда свободенъ. Връщамъ ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съмъ свободенъ. Този светия станалъ робъ, за да спаси дветѣ дъщери на господарката си. Нека всѣки се запита, колко души е обърналъ къмъ Бога. На колко хора сте дали примѣръ за любовь къмъ Бога, за човѣщина? Ако учениятъ, професорътъ или учительтъ не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвѣти, каква е неговата ученость? Ако майката не може да научи синоветѣ и дъщеритѣ си да обичатъ Бога, каква е нейната любовь? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си съ любовьта; истински баща е този, който може да запознае децата си съ мѫдростьта; истински братъ е този, който може да запознае сестра си съ истината. Значи, любовьта има отношение къмъ майката, мѫдростьта — къмъ бащата, истината — къмъ брата. Кой има нужда отъ любовьта? — Който не я е придобилъ още. Богатиятъ не се нуждае отъ богатство, сиромахътъ има нужда отъ него. Слабиятъ се нуждае отъ помощьта на силния. Единъ светия си въобразилъ, че постигналъ всичко, че се повдигналъ много и нѣмалъ вече работа на земята, затова отишълъ въ другия свѣтъ. Щомъ влѣзълъ тамъ, срещналъ единъ ангелъ и започналъ да му разправя, какво правилъ на земята. Ангелътъ му казалъ: Понеже си свършилъ работата си на земята, ще останешъ тукъ да си почивашъ въ пълно мълчание. Тукъ всички сѫ заети, никой не е свободенъ, да се разправя съ тебе. Светията седѣлъ безъ работа и въ мълчание известно време и започналъ да мисли: Какво да правя тукъ? Работа нѣмамъ, прекарвамъ само въ мълчание, отегчихъ се. Въ това време единъ отъ жителитѣ на земята се приближилъ при него и му казалъ: Слѣзъ на земята между хората, които се нуждаятъ отъ помощь. Разкажи имъ, какъ си работилъ, какво си постигналъ и какво си видѣлъ на този свѣтъ. Кажи имъ, че сѫществата въ този свѣтъ живѣятъ въ любовь и хармония помежду си, че всички работятъ за общото; тукъ нѣма зло, нѣма никакви престѫпления. Наистина, единъ погледъ на любовьта, една сладка дума на мѫдростьта и една благородна постѫпка на истината, струватъ повече отъ всичкото богатство на свѣта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата ви, всичкитѣ ви желания ще се изпълнятъ. На всѣка ваша мисъль, на всѣко ваше чувство и желание веднага ще се притичатъ красиви, свѣтли сѫщества на любовьта, да ви предлагатъ услугитѣ си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадатъ условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставятъ; ако искате да се разхождате, ще ви разведатъ, дето искате. Ще кажете, че това сѫ илюзорни работи. Възможно е, човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ илюзии. Гледате нѣкой търговецъ, седи по цѣли часове въ магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева.: Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нѣщо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Въ сѫщность, само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да услужватъ на човѣка, да му доставятъ това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовьта ще му ги достави; ако търси свѣтлина и знание, мѫдростьта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Ученъ, който не знае законитѣ на тритѣ велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законитѣ на тѣзи принципи — по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, се отпечатва въ мозъка на човѣка. Съ това знание той влиза въ областьта на безсмъртието. Тритѣ принципа, съединени въ едно, раждатъ живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пъкъ даватъ условия на човѣка да работи. Който иска да работи, трѣбва да е миналъ презъ Божествения и ангелския свѣтъ и следъ това да слѣзе на земята. Истинската работа се придружава отъ любовьта. Едно отъ отличителнитѣ качества на любовьта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбенъ. Така постѫпва Богъ. Като ни обича, Той се оттегля въ себе си и ни дава свобода да се проявяваме и въ любовьта, и въ знанието, и въ движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели въ насъ. Той не се нуждае отъ палене на свѣщи, отъ жертви, отъ милостиня. Едно иска Той отъ насъ: каквото правимъ, да става съ любовь. Всѣка жертва, всѣка милостиня, направена безъ любовь, не е истинска. Всѣка свѣщь, запалена безъ любовь, гори и изгасва; запали ли се съ любовь, вѣчно гори. Животъ, който не гасне, е истински; той е животъ на любовьта. Дето е любовьта, тамъ Богъ присѫтствува. Радвайте се, когато обичате, защото Богъ се проявява чрезъ васъ. Не е важно, какво обичате — камъкъ, дърво, животно или човѣкъ. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е пѫть, чрезъ който Божествената сила влиза въ васъ. Любовьта е пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, за да стане мощенъ, съ свѣтълъ умъ, съ топло сърдце и съ силна воля. Сегашнитѣ хора сами създаватъ законитѣ и сами се страхуватъ отъ тѣхъ. Въ бѫдеще законитѣ ще се пишатъ въ човѣшкитѣ сърдца. Иска ли да се изяви въ нѣщо, човѣкъ ще погледне въ сърдцето си, да види, какво е написано тамъ. Ако е написана думата „любовь“, ще постѫпи по закона на любовьта. Ако е написано „мѫдрость“, ще постѫпи по закона на мѫдростьта. Тогава хората ще бѫдатъ сѫдени за доброто, което правятъ, а не за злото. Сѫдбата нѣма да бѫде затворъ или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, споредъ доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голѣмо добро, голѣмо възнаграждение, Ако нѣкой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и азъ ще ти отговоря съ сѫщото. Турете доброто за основа на живота си и вървете въ пѫтя на любовьта. — Кѫде е този пѫть? — Дето е правата мисъль, правото чувство, правата постѫпка. — Кѫде е пѫтьтъ на любовьта? — Дето сѫ добритѣ отношения — отношения на хармония и мелодия, на музика и пѣсень. Какво ще кажете за единъ домъ, въ който всички сѫ генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мѫжътъ-генералъ, тя непремѣнно трѣбва да заеме мѣстото на войникъ, който да изпълнява всички заповѣди. Не е лесно на тази майка, да ѝ заповѣдватъ петь генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бѫде призната за героиня. Като отиде на онзи свѣтъ, направо ще ѝ отворятъ вратата за рая. Желая ви да бѫдете добри войници, да изпълнявате заповѣдитѣ на петтѣ генерала съ любовь. Само така ще ви запишатъ за граждани на Царството Божие. Който може да мине презъ всичкитѣ страдания — презъ огънь, презъ хули и гонения, презъ обиди и огорчения, безъ да мръдне мускулъ на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човѣкъ съ свѣтълъ умъ, съ вѫтрешенъ миръ, съ силенъ и мощенъ духъ. Дето мине, той чува пѣсеньта на възвишенитѣ сѫщества: Великъ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ дѣла! Блажени любещитѣ. Блажени сѫ, които обичатъ. Блажени, които служатъ на Истината. Превърнете жилищата си въ храмове на Любовьта. Превърнете вѫгленитѣ въ диаманти, за да се украсявате съ тѣхъ. * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. Ани

    1942_08_30 Опознаване

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опознаване Размишление върху най-ценното, което дава любовьта. Сегашнитѣ хора сѫ много замислени, но мислитѣ имъ сѫ най-разнообразни; тѣ не мислятъ за едни и сѫщи нѣща. Старитѣ казватъ: Какво ще се прави? Краката не ни държатъ вече, ще се мре, а трѣбва да се дава отчетъ за живота. Значи, старитѣ се смущаватъ отъ смъртьта. Възрастнитѣ, които иматъ деца, казватъ: Какво ще се прави съ тѣзи деца? Животътъ е скѫпъ, пари трѣбва, да се учатъ, грижи и условия сѫ нуждни за възпитанието имъ. Младитѣ моми и момци мислятъ, какъ по-здраво да хванатъ плячката си, да не я изпуснатъ. Момата мисли да хване здраво момъка, какъ да го върже по-добре. Момъкътъ мисли, какъ да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислятъ децата, за тѣхъ нѣма да говоря. Едно е нуждно за човѣка: да знае, какво да изповѣдва и какъ да го изповѣдва. Тъкмо това малцина знаятъ. Ще кажете, че е лесно да колѣничишъ, да туришъ главата си подъ епатрихила и да се изповѣдашъ, а който изповѣдва, само да слуша. Ако единъ гладенъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, какво ще направите съ него? Вие сте свещеникъ, въ широкъ смисълъ на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да колѣничи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три деня не съмъ ялъ, гладенъ съмъ. Добре е да му прочетешъ една-две молитви, но какво ще правишъ после? Все ще снемешъ епатрихила отъ главата си. Готовъ ли си следъ това да го нахранишъ? Гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ молитви. Кое е най-ценното, което любовьта дава? Като отидешъ при любовьта, тя ще те прати при мѫдростьта, да се запознаешъ съ нея и да придобиешъ знанието, което тя носи въ себе си. Мѫдростьта пъкъ ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода — най-ценното за човѣшката душа. Нѣма по-ценни нѣща въ живота отъ знанието и свободата. Тѣ отварятъ пѫть навсѣкѫде. Който е придобилъ живота, знанието и свободата, той се е запозналъ съ трима приятели отъ небето — съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Който се е сподобилъ съ тѣзи приятели, той е човѣкъ безъ недѫзи и слабости. Той се ползува отъ ценнитѣ подаръци на своитѣ приятели. Любовьта му подарява живота, мѫдростьта — знанието, а истината — свободата. Да притежавашъ тѣзи подаръци, това значи, да живѣешъ между свѣтли, разумни и свободни сѫщества. Който има тѣзи подаръци, а не се ползува отъ тѣхъ, самъ прави живота си тежъкъ и безсмисленъ. Въ дома на едного, който минавалъ за набоженъ, дошълъ единъ мѫдрецъ, добъръ гадатель. Набожниятъ не разбралъ, какъвъ човѣкъ е влѣзълъ въ дома му, защото мѫдрецътъ билъ скромно облѣченъ, като обикновенъ човѣкъ. Като поседѣлъ малко, мѫдрецътъ казалъ: Дай ми Библията си, да ти предскажа нѣщо. Взелъ той Библията и написалъ съ пръстъ, вънъ на корицата, думата „любовь“. Съдържателна е тази дума, но мѫдрецътъ обърналъ внимание на друго нѣщо. Какъ може да пише човѣкъ съ пръстъ върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? Следъ това мѫдрецътъ запиталъ домакина: Четете ли Библията? — Да си кажа истината, повече отъ десеть години не съмъ я челъ. Мѫдрецътъ отговорилъ: Ти притежавашъ едно богатство, което не знаешъ, какъ да използувашъ. Ако бѣше го използувалъ, ти щѣше да разберешъ смисъла на думата, която написахъ върху корицата на Библията. Мнозина четатъ Библията, говорятъ за Бога, но малцина познаватъ любовьта, мѫдростьта и истината. Може ли да каже нѣкой, че е челъ и чете Словото Божие, ако не се е запозналъ съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакалъ Иоанъ, като видѣлъ предъ себе си книга, затворена съ седемь печата. Той не могълъ да отвори книгата, но ако би я отворилъ, не би могълъ да чете. Да отворишъ една книга, това значи, словото въ нея да оживѣе, редоветѣ, думитѣ и буквитѣ да се размърдатъ, да излѣзе нѣщо отъ четенето. Най-после дошълъ единъ ангелъ при Йоана и казалъ: Има единъ, който може да отвори книгата и да размърда редоветѣ ѝ. — Кой е той? — Това е агнето, агнецътъ Божи — любовьта. Агнецътъ Божи е огъньтъ, който излиза отъ любовьта. Той отваря книгитѣ, размърдва словото и чете. Казано е, обаче: Любовьта носи живота. Всѣки търси охолния животъ, да бѫде богатъ, да разполага съ пари. Не е лошо да има човѣкъ пари, но трѣбва да има обхода къмъ тѣхъ, да знае, какъ да ги използува. Едни богати използуватъ свободно богатството си, открито казватъ, колко пари иматъ. Тѣ сѫ смѣли, не скриватъ нищо отъ богатството си. Други сѫ страхливи, не смѣятъ да разполагатъ съ богатството си и казватъ, че нѣматъ нищо. Тѣ предпочитатъ да минаватъ за сиромаси, отколкото да се признаятъ за богати. И религиознитѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ: едни сѫ смѣли, открито изповѣдватъ убеждението и вѣруюто си. Други сѫ страхливи, не се изказватъ, да не имъ вземе нѣкой богатството. Въпрѣки това, държавата създава закони, съ които преследва богатитѣ, особено онѣзи, които сѫ забогатѣли незаконно. Едно време турцитѣ преследвали българскитѣ чорбаджии, които забогатѣвали много. На всѣки 45—50 години, тѣ обявявали голѣмо преследване противъ тѣхъ, докато съвършено ги опропастявали. Като имъ обератъ всичко, оставяли ги свободни. Не правятъ ли сѫщото и пчеларитѣ съ своитѣ пчели? Като видятъ, че единъ кошеръ е забогатѣлъ, тѣ идватъ съ своитѣ пушалки, опушатъ пчелитѣ, взиматъ меда имъ и за тѣхъ оставятъ по 10—12 кгр., да иматъ за презъ зимата. Ако кошерътъ е събралъ около 30—40 кгр., тѣ взиматъ 30 кгр. за себе си, а 10 кгр. за пчелитѣ. Който може да взима медъ отъ пчелитѣ, той е уменъ човѣкъ. Сегашнитѣ пчелари проявявзтъ по-голѣма човѣщина къмъ пчелитѣ, въ сравнение съ миналитѣ. Едно време пчеларитѣ избивали пчелитѣ и така имъ взимаха меда. Сегашнитѣ сѫ внимателни къмъ живота на пчелитѣ. Взиматъ пушалката, като кадилница на свещеника, и започватъ да кадятъ. Пчелитѣ се изплашватъ, замайватъ се, сгушатъ се около царицата, и пчеларьтъ работи свободно, вади медъ, туря нови рамки и казва: Бѫдете благодарни, нови рамки ви турямъ, да има какво да работите. Като извади, колкото медъ иска, той затваря кошеритѣ и оставя пчелитѣ отново да събиратъ медъ. Той постѫпва съ тѣхъ по евангелски, сподѣля благото, което тѣ иматъ, раздѣля го между себе си и тѣхъ. Като разсѫждава спокойно, пчеларьтъ си казва: Пчелитѣ правятъ меда, но взиматъ нектара и праха отъ цвѣтята, всичко не е тѣхно. На сѫщото основание, и азъ имамъ право да взимамъ медъ отъ пчелитѣ. Всѣки човѣкъ представя кошеръ съ хиляди пчели въ него, които работятъ за неговото благосъстояние. Единъ день Богъ — Господарьтъ му, ще дойде при него, да види, какъвъ медъ е изработенъ и да вземе часть и за себе си. Какъ искате да дойде Господарьтъ ви при васъ: по старъ начинъ, да издави пчелитѣ въ вода, или по новъ начинъ — съ кадилница въ рѫка, само да ги замае. Нито по старъ, нито по новъ, модеренъ начинъ. Вие трѣбва да очаквате Господаря си съ любовь и доброволно да Му отстѫпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за васъ. Защо пчеларитѣ постѫпватъ съ насилие къмъ пчелитѣ? — Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя медъ, тя има предъ видъ само себе си. Щомъ се приближи нѣкой до кошера, тя го посрѣща съ бръмчене, като го запитва: Какво искашъ? Нѣмашъ работа при насъ. Скоро да си вървишъ, че ще те ужиля. Ако не разбере езика ѝ, тя го жили. За да я възпита, сегашниятъ пчеларь отива при нея съ кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстѫпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушатъ. Кое е сѫщественото въ човѣшкия животъ? — Задоволяване на естественитѣ нужди на човѣка. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи и да работи. Като пѫтува, той все ще се отбие въ единъ домъ, дето ще го посрещнатъ добре. Ще му дадатъ топла вода да измие краката си, да се преоблѣче. Следъ това ще му сложатъ хлѣбъ, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложатъ легло, да си почине. Рано сутриньта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя пѫть. Каквото е отношението на човѣка къмъ тѣлото му, такова трѣбва да бѫде отношението му и къмъ неговия умъ, къмъ неговото сърдце и къмъ неговата душа. И тѣ се нуждаятъ отъ почивка. Като работятъ презъ деня, вечерь трѣбва да си починатъ, да се освободятъ отъ всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца, а нѣма овце, които да му даватъ млѣко, това е въ реда на нѣщата. Но трѣбва ли да се безпокои овчарьтъ, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинътъ, който не знае, кѫде ще осъмне, кѫде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързалъ съ Бога и всѣки моментъ се ползува отъ Неговитѣ блага, това не е естествено. Нови времена идатъ, нови хора сѫ нуждни на свѣта. Христосъ дава Притчата за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, които очаквали младоженика. Първитѣ петь били готови, кадилницитѣ имъ били пълни съ масло; вторитѣ петь не били готови, и когато дошълъ младоженикътъ, тѣ тръгнали да търсятъ масло за кадилницитѣ си, но вратата се заключила следъ тѣхъ, и тѣ останали отвънъ. Свѣтътъ се нуждае отъ готови хора, на които кадилницитѣ сѫ пълни съ масло и които очакватъ идването на любовьта. Българитѣ иматъ обичай да палятъ вечерь кандило. Защо сѫ нуждни кандила? Тѣ ги палятъ главно за покойницитѣ, да имъ е свѣтло на онзи свѣтъ. Много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ се намиратъ въ тъмнина, преследвани и измѫчвани отъ тѣхни неприятели — лоши духове. За да не се мѫчи нито на този, нито на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има кандило, което постоянно да гори и свѣти. Следователно, който се мѫчи, нѣма кандило. Всѣки трѣбва да носи въ себе си кандилото на мѫдростьта, напълнено съ маслото на истината и запалено отъ огъня на любовьта. Запалите ли веднъжъ това кандило, то постоянно свѣти. Въ който домъ свѣти такова кандило, Божественитѣ блага непрестанно текатъ. Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ да благуватъ. Само онзи може да се ползува отъ благата на другия свѣтъ, на когото кандилото постоянно свѣти. Онзи, на когото кандилото не свѣти, като отиде въ другия свѣтъ, още на третия день ще се отегчи. Защо? — Нѣма какво да работи. Тамъ има много работа, но той не е готовъ, не знае какво да прави. Каквато работа му дадатъ, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате въ оркестъръ, въ който свирятъ 50-60 цигулари, всички съ музикално образование, цигулкитѣ имъ се сливатъ въ едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тѣхъ. Щомъ вземете първия тактъ, веднага започвате да грѣшите. Вие виждате, че пръститѣ на музикантитѣ се движатъ по цигулкитѣ, но не разбирате, какво свирятъ. Пъкъ и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоноветѣ. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който не е подготвенъ да свири въ симфонически оркестъръ. Дали е на земята, или на онзи свѣтъ, положението му е едно и сѫщо. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приематъ въ оркестъра. Ако е на онзи свѣтъ, ще пожелае да слѣзе на земята, да използува условията, които нѣкога му били дадени. Невидимиятъ свѣтъ е хармониченъ, тамъ не се допущатъ никакви дисонанси. На земята хората говорятъ високо, викатъ, крѣскатъ. За невидимия свѣтъ тѣхниятъ говоръ е буря и гръмъ. Казватъ за нѣкого, че говори тихо, не го чуватъ отдалечъ. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свѣтъ го възприематъ като гърмотевица. Ако влѣзете въ обществото на ангелитѣ, само ще виждате, че устата имъ се движи, но нищо нѣма да чувате. Хората нѣматъ представа за невидимия свѣтъ и за сѫществата, които живѣятъ тамъ. Затова тѣ говорятъ за любовьта, искатъ да я придобиятъ, безъ да знаятъ, отде иде и какъ се придобива. Любовьта слиза отъ възвишенитѣ свѣтове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научилъ да дава. Преди всичко, вие нѣмате съответенъ сѫдъ, въ който да ви сипятъ любовьта. Ако отидете въ разумния свѣтъ, можете да си вземете, колкото искате любовь, но сѫдъ трѣбва да имате. Кѫде ще турите любовьта, ако на земята още не сте си приготвили сѫдъ? Ще кажете, че ще вземете кола, съ която да я пренесете. Това не се позволява. Всѣки самъ ще си донесе сѫдъ, въ който ще му турятъ толкова, колкото може да носи — ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите отъ заблуждения, да мислите, че можете да бѫдете много добъръ, че имате много любовь въ себе си. Като е дошълъ на земята, на човѣка е точно опредѣлено, колко добъръ може да бѫде или колко любовь може да носи въ сърдцето си. Има случаи въ живота, когато и да иска, човѣкъ не може да прояви добротата си. Представете си, че въ дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пѫтувала нѣколко деня, уморила се е, изгладнѣла и ожаднѣла. По обичая, домакинитѣ трѣбва да я посрещнатъ любезно. Ако домакинътъ я посрещне добре и я погледне мило, даде ѝ вода да се измие, приготви ѝ закуска, домакинята ще бѫде недоволна, ще се свие сърдцето ѝ, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грѣшката е въ жената, тя трѣбва да се издигне високо, да не се подава на ревностьта. Вината не е само въ жената. Кога ревнува човѣкъ? — Когато остане на последно мѣсто. За да не се яви ревность, мѫжътъ трѣбва да даде първото мѣсто на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза въ дома ѝ. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види въ лицето ѝ ангелъ и ще я посрещне добре. Следъ това ще даде пѫть на мѫжа си, да я посрещне добре, да ѝ услужи, както той може. Когато жената даде право на мѫжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я цѣлуне и ще я приеме като сестра. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ мѫже и жени, между разумнитѣ хора. Съвременнитѣ хора страдатъ, разочароватъ се отъ любовьта, защото сѫ размѣстили нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Днесъ много майки цѣлуватъ децата си по лицето, по устата, по крачетата. Нѣкои майки особено обичатъ да цѣлуватъ крачетата на децата си. Като ги окѫпятъ, тѣ започватъ да ги повиватъ и цѣлуватъ рѫцетѣ и краката имъ. Това не е правилно. Майката трѣбва да цѣлува детето си по челото, по странитѣ, по устата, а бащата — по крачетата. Мѫжътъ и жената сѫ объркали своитѣ работи и задължения, затова страдатъ. Мѫжътъ трѣбва да цѣлува краката на детето си, а жената — по лицето. Защо? — Понеже мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, взета отъ земята, трѣбва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена отъ реброто на мѫжа, трѣбва да слиза отгоре надолу. Следователно, когато хората ревнуватъ, това показва, че тѣ живѣятъ въ свѣта на безпорядъка. Има нѣщо, което имъ недостига, поради което тѣ се страхуватъ, че нѣкой може да ги измѣсти, т. е. да отнеме мѣстото имъ, което сѫ заели. Кой може да измѣсти способниятъ професоръ по математика? Никой не е въ състояние да го измѣсти, защото той решава и най-мѫчнитѣ задачи. Кой може да заеме мѣстото на видния и способенъ цигуларь въ оркестъра? Ако може нѣкой да го замѣсти, той ще бѫде или по способенъ отъ него, или равенъ на него. Ако е по-способенъ, радвайте се, защото ще се учите отъ него. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава при това положение? Способниятъ и даровитъ човѣкъ все ще остави нѣщо на човѣчеството. Обаче, обикновениятъ ученъ, професоръ или музикантъ, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мѣстото на способния и даровитъ човѣкъ. И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовьта, следъ което ще давате отъ нея и на другитѣ. Докато взимате нѣщо отъ любовьта, вие се учите отъ нея. Щомъ можете да предавате нѣщо отъ нея, вие сте въ положението на първокласния ученъ и музикантъ. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законитѣ на човѣшката мисъль, на човѣшкото сърдце и на човѣшката душа. Ако не ги разберете, ще влѣзете въ дисхармонията на живота. И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо отъ вашата възлюбена и отъ децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намѣрите въ положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца — хайверъ, отъ които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Кѫде отиватъ нейнитѣ деца? — Въ нѣкоя уста. Има ли смисълъ човѣкъ, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито тѣ да го познаватъ? Ако е въпросъ да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди нѣколко свѣтли мисли и чувства, съ които да се огради, отколкото да роди нѣколко деца, чужди на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Свѣтлитѣ мисли, желания и постѫпки правятъ човѣка мощенъ, готовъ за велики подвизи. Какво ще прави човѣкъ въ днешнитѣ времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днесъ сѫ нуждни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трѣбватъ за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранватъ много деца. Многото деца представятъ безбройнитѣ човѣшки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташъ и образовашъ, да излѣзе добъръ гражданинъ и на земята, и на небето. Като поставишъ много огледала предъ единъ образъ, той ще се умножи. Отъ едното ще получишъ хиляди. Това представя многото човѣшки желания. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отражение на едно единствено желание на човѣка въ много огледала. Кое е това желание? — Желанието на човѣшката душа да служи на Бога и да се слѣе съ Него. Единственото желание на човѣка е да намѣри любовьта, да я познае и да ѝ служи. Докато не е реализиралъ още желанието си, той ще го вижда въ много огледала, ще се раздвоява и ще живѣе въ заблуждения. Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта и я търсятъ тамъ, дето я нѣма. Ако искате да намѣрите любовьта, търсете я навсѣкжде — въ цвѣтята, дърветата, изворитѣ, мушицитѣ, бръмбарчетата и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ величини — хората. Търсете я между смиренитѣ хора. Горделивиятъ човѣкъ не дава мѣсто на любовьта въ себе си. Между насѣкомитѣ комарътъ е горделивъ. Той кацва на човѣка, съ цель да прави научни изследвания на кръвьта му. Пчелата пъкъ излиза да се бори съ него съ жилото си. Като извади жилото си и го забие нѣкѫде по тѣлото му, тя не може да го извади и умира. Въ това отношение осата е по-умна отъ пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи съ него много пѫти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовьта. Това показва, че злото и доброто се проявяватъ паралелно въ органическия свѣтъ. Пчелата дава медъ, но сѫщевременно лошо жили. Така постѫпватъ всички хора, мѫже и жени, момци и моми. Отъ една страна даватъ медъ, а отъ друга — жилятъ. Когато млада мома или младъ момъкъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, родителитѣ се страхуватъ, да не се обърка умътъ на тѣхната дъщеря, или на тѣхния синъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Тѣ могатъ да объркатъ ума на дъщерята или на сина, но могатъ и да внесатъ нѣщо добро въ тѣхъ — зависи, коя страна ще обърнатъ къмъ васъ — свѣтлата, или тъмната страна. Какво представятъ доброто и злото? — Доброто е младата мома, а злото — младиятъ момъкъ. Когато доброто влѣзе въ нѣкой домъ, то обръща умоветѣ на членоветѣ въ семейството, и тѣ започватъ да раздаватъ на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвънъ, казва: Така не може да се живѣе, човѣкъ скоро ще остане на пѫтя. Когато злото влѣзе въ нѣкой домъ, то започва да обира. Въ този случай, домакинитѣ трѣбва да проявятъ доброто въ себе си и да започнатъ да възпитаватъ злото. Следователно, ако въ дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия синъ. Ако въ дома ви дойде злото, т. е. момъкътъ, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто въ човѣка се задължава да внесе нѣщо въ злото, да го повдигне. Злото навсѣкѫде търси доброто. Дето и да се намѣри човѣкъ — при злото, или при доброто, всѣкога трѣбва да съзнава, че има добро въ свѣта. Отъ кои момци бѣше Христосъ? — Отъ онѣзи, които даватъ ходъ само на любовьта и на доброто. Докато човѣкъ, мѫжъ или жена, момъкъ или мома, обича баща си и майка си повече отъ свѣта, той има синовни отношения къмъ тѣхъ и къмъ Бога. Ако даде предимство на любовьта си къмъ свѣта, за смѣтка на любовьта си къмъ своитѣ родители, той вече е направилъ първия грѣхъ. Какъ може човѣкъ да обича свѣта повече отъ онѣзи, които сѫ го родили и му даватъ всички блага въ живота? Свѣтътъ нищо не дава, той само взима, черпи жизненитѣ сокове на сѫществата. Какво ще кажете за онзи домъ, който изчерпва последнитѣ сили на своя ближенъ? Момъкъ или мома, когато се женятъ, трѣбва да се пазятъ отъ такъвъ домъ. Това значи свързване съ свѣта, съ злото въ него, а не съ доброто. Свързвайте се съ доброто, а възпитавайте злото. Мнозина питатъ какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освенъ запознаване на човѣка съ любовьта. Щомъ се запознае съ любовьта, тя ще го запознае съ мѫдростьта, а последната — съ истината. И ако човѣкъ придобие отъ любовьта животъ, отъ мѫдростьта — знание и свѣтлина и отъ истината — свобода, той е на правъ пѫть. Ако животътъ му даде възможность да се движи, движението — възможность да се учи, а учението — възможность за работа и освобождаване отъ ограниченията, той е на правъ пѫть. Който не може да се запознае съ принципитѣ на живота — любовьта, мѫдростьта и истината, той е осѫденъ на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намѣри изходенъ пѫть въ живота си. Добре е човѣкъ да плаче, но ако сълзитѣ му носятъ благословение. Иначе, тѣ сѫ вредни, както за него, така и за окрѫжаващитѣ. Има сълзи, които сѫ отровни. Има сълзи, които горятъ, дето паднатъ; тѣ сѫ като киселинитѣ, съ които си служи химията. Какво носѣха сълзитѣ, които Христосъ пролѣ за евреи ския народъ? Съ тѣзи сълзи Той искаше да имъ каже: Вие не приемате учението на любовьта, но ще минете презъ голѣми страдания и горчевини. Следъ това ще дойде Божието благословение върху васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да изпълнява Божията воля, за да се излѣе благословението върху него, както пролѣтниятъ и есененъ дъждъ се изливатъ върху посѣтото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очитѣ на Христа отъ това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очитѣ на Христа се пълнятъ съ сълзи отъ радость, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си, оть сълзитѣ, които проливате. Често хората се срамуватъ отъ любовьта. Защо? Любовьта е запалена свѣщь. Трѣбва ли да криете запалената свѣщь и да се срамувате отъ нея? Запалишъ ли свѣщьта си, ще я туришъ на видно мѣсто, да освѣтява пѫтя на всички, които се заблудили. Като запалишъ огъня си, ще го туришъ на такова мѣсто, всички хора да се отопляватъ. Огъньтъ на любовьта не изгаря човѣшкитѣ сърдца, но ги повдига и обновява. Любовь, която изгаря човѣшкитѣ сърдца, не е истинска. Знание, което възгордява човѣка, не е истинско; знание, което разширява човѣшкия умъ и смирява човѣка, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човѣкътъ на новото учение. Щастливъ е онзи, който може да срещне човѣкъ отъ новото учение и да му услужи. Новиятъ човѣкъ не говори за себе си, но ще го познаете по проявитѣ му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пакъ ще ви се усмихне. Новиятъ човѣкъ разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вѫтрешна красота. Той и външно е красивъ: главата му е добре оформена, чъртитѣ на лицето му сѫ красиви. Челото, носътъ, устата, веждитѣ му сѫ правилни и красиви. Отъ всѣка клетка на организма му излиза животъ и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трѣбва да отвори сърдцето си за Божествената любовь и свѣтлина, както житнитѣ зрънца и плоднитѣ семена се разпукватъ, за да приематъ слънчевата свѣтлина и топлина. Всѣко зрънце, всѣко семе, които се разтварятъ за слънчевата свѣтлина и топлина, израстватъ и даватъ плодъ; всѣко зрънце и всѣко семе, които не се отварятъ, не израстватъ, лишаватъ се отъ животъ. Задава се въпросъ, какъ да се отвори човѣкъ за свѣтлината и топлината на Божественото слънце? — Както отваря куфаритѣ си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттамъ? Щомъ дойдете до границата, гранични чиновници ви спиратъ, за да разгледатъ куфаритѣ ви, да видятъ, какво носите. Както отваряте куфаритѣ си, така ще отворите сърдцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете съ себе си, като вѣченъ капиталъ на своята душа. Земното остава на земята, а небесното — на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човѣкъ самъ се спъва. Трѣбва ли той да се пита, какво е нуждно за земята и какво — за небето? Трѣбва да се знае, че има едно нѣщо, което е еднакво нуждно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любовь къмъ Бога. Следователно, не питайте, кого трѣбва да обичаме. Единъ ни обича и Едного трѣбва да обичаме. Кѫде ще Го намѣримъ? Или въ майка си, или въ баща си, или въ брата си, или въ сестра си и най-после въ приятеля си. Много видни жени, съ високо обществена положение, обичатъ кучета и ги водятъ съ верижки, разхождатъ ги по улицитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ по цѣли часове: кѫпятъ ги, чистятъ ги, радватъ имъ се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трѣбва да се занимаватъ съ кучета, да изразходватъ срѣдства по тѣхъ? Право е това, но тѣ не сѫ срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърдцето на нѣкоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво отъ човѣка. И това е право, но има животни, които нѣкога проявяватъ по-голѣма интелигентность отъ човѣка. Какво ще кажете за ослицата на пророкъ Валаама? За нея се казва, че тя видѣла ангела, преди господарьтъ ѝ да го види. И когато той я биелъ, за да върви напредъ, тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангелъ стои предъ тѣхъ. Следъ това ангелътъ проговорилъ на пророка: „Нѣма да се връщашъ отъ пѫтя си, но ще отидешъ тамъ, задето си тръгналъ, и ще говоришъ това, което вложа въ устата ти.“ Днесъ всички хора, като Валаама, сѫ тръгнали за нѣкѫде съ своята ослица. Нѣма да имъ кажа, че трѣбва да се върнатъ. Нека продължаватъ пѫтя си, но да слушатъ внимателно, какво ще имъ каже ангелътъ. Каквото имъ каже, точно да го предадатъ на онзи, къмъ когото сѫ тръгнали. Словото Божие трѣбва да се разнесе по цѣлия свѣтъ, а съ него заедно и Божиитѣ блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нѣмате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живѣете въ свѣтъ, дето Богъ е господарь. Той раздава изобилно благата си. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да отворите широко умоветѣ, сърдцата и душитѣ си, за да възприемете Божиитѣ блага. Отворете ушитѣ си, да чуете думитѣ, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време тамъ, дето трѣбва. Само така вие ще се запознаете съ ангелитѣ — служителитѣ на любовьта; съ херувимитѣ и серафимитѣ, които стоятъ най-близо до Бога, и съ всички възвишени сѫщества, които работятъ за прилагане на Божествения редъ въ свѣта. Когато се говори за познаването на Бога, трѣбва да се иматъ предъ видъ три Негови качества. Той е вселюбещъ, всемѫдъръ и истиненъ. Любовьта е сила, която при никакви условия не се измѣня. Всичко може да се измѣни, но любовьта — никога. Какво представя мѫдростьта? — Това, което носи свѣтлина и знание и никога не се измѣня. Какво нѣщо е истината? — Това, което носи свобода за човѣшката душа, и на което всѣкога може да се разчита. Който носи въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, и въ ада да влѣзе, огъньтъ нѣма да го изгори, грозотата нѣма да го уплаши и ограничението нѣма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря предъ него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Животъ безъ любовь не може да се прояви; знание безъ свѣтлина не може да се придобие и истина безъ свобода не може да се приложи. Който се е запозналъ съ любовьта, ще възкръсне; който се е запозналъ съ мѫдростьта, ще се облѣче съ най-красивата дреха — съ дрехата на свѣтлината; който се е запозналъ съ истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповѣдва Словото Божие. Желая тази сутринь да се отворятъ очитѣ ви, и всѣки да види своя ангелъ, който го рѫководи. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ ангелъ, да се грижи за него; ангелитѣ се споразумѣватъ помежду си, тѣ не искатъ да знаятъ, кой е по-голѣмъ отъ тѣхъ. Тѣ знаятъ, че всички сѫ носители на Божията Любовь и проповѣдници на Божието Слово. Единственото нѣщо, което може да приближи човѣка до Бога, е любовьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е мѫдростьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е истината. Щомъ дойде до Извора на живота, човѣкъ започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува съ довѣрието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Дето е любовьта, тамъ животътъ се проявява въ своята пълнота; дето е мѫдростьта, тамъ знанието се изявява въ своята истинска свѣтлина; дето е истината, тамъ свободата се проявява такава, каквато душата я желае. Време е вече да се запознаете съ любовьта, мѫдростьта и истината. Ако се запознаете още днесъ, ще се подмладите. Оставите ли за другъ животъ, нищо нѣма да постигнете. И въ другия животъ ще бѫдете такива, каквито сте днесъ. Настоящето опредѣля бѫдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването имъ съ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ ядешъ, ти можешъ да се запознаешъ съ любовьта, която ражда живота; щомъ знаешъ да четешъ, ти можешъ да се запознаешъ и съ мѫдростьта, която носи знанието. Щомъ имашъ очи да наблюдавашъ нѣщата, ти ще видишъ красотата навсѣкѫде: въ хората, въ животнитѣ и въ растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вѫтрешно човѣка, за да видите Божественото му лице, озарено отъ красота, отъ свѣтлина и отъ любовь. Затова, именно, Богъ поглежда благосклонно на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Когато любовьта посети бръмбаритѣ, чува се бръмчене между тѣхъ; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клонетѣ. Който не познава действието на любовьта, казва, че шумъ се вдига въ природата. Това не е шумъ, но изявяване радостьта на живитѣ сѫщества отъ посещението, което любовьта имъ е направила. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не се радва на топлината и на свѣтлината; нѣма сѫщество, което да не търси любовьта, за да се радва на нейнитѣ топли и свѣтли лѫчи. Единъ день Александъръ Велики пожелалъ да види Диогена, гръцки философъ, за когото чувалъ да се говорятъ интересни нѣща. Той го намѣрилъ вънъ нѣкѫде, на открито, въ една бъчва. Следъ като се разговарялъ съ него, Александъръ Велики го запиталъ: Съ какво мога да ти услужа? — Нищо не искамъ. Моля те само да се отдалечишъ, да не ми закривашъ слънцето, искамъ свободно да ме огрѣва. Колко хора днесъ биха имали смѣлостьта на Диогена, да отговорятъ така на Александъръ Велики. Следъ това Александъръ Велики казалъ: Ако не бѣхъ това, което съмъ днесъ, щѣхъ да пожелая да бѫда на мѣстото на Диогена. Ако зададете сѫщия въпросъ на любещия, какъвто зададоха на Диогена, и той би отговорилъ, че не се нуждае отъ никаква услуга, освенъ никой да не застава предь слънцето, да прѣчи на слънчевитѣ лѫчи да го огрѣватъ. Всѣки трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че е голѣмъ, че може да бѫде господарь, да заповѣдва на другитѣ. Къмъ голѣмство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господарь, да заповѣдва. Преди да стане господарь, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Първо ще бѫдешъ слуга, а най-после господарь. Само мѫдриятъ, любещиятъ, истинолюбивиятъ може да бѫде господарь. Истински господарь е онзи, който не причинява зло на никого. Кое е за предпочитане: да ездишъ, или да те ездатъ; да давашъ, или да взимашъ; да бѫдешъ уменъ, или глупавъ; да бѫдешъ силенъ, или слабъ? Когато човѣкъ прави зло, глупостьта и безсилието сѫ на мѣсто; когато прави добро, разумностьта, знанието и силата сѫ на мѣсто. Постѫпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живѣе въ душитѣ ви. Съ други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъвъ е човѣкъ? — Какъвто първоначално е създаденъ. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голѣмо благо може да очаквате? Вложи любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си, а истината въ душата си, за да проявишъ Бога, да се радватъ всички около тебе. Лесно се говори за любовь, мѫдрость, истина, но, докато дойде до тѣхъ, човѣкъ минава презъ по-достѫпни области. Въ това отношение, различаваме нѣколко категории прояви на човѣка: движение, животъ и любовь — първа категория. Ако не се движишъ, не можешъ да проявишъ животъ; ако не живѣешъ, не можешъ да любишъ и да те любятъ. Проявата на любовьта е животъ, а проявата на живота — движение. Животътъ е най-хубавата музика и най-мелодичната пѣсень, каквито добриятъ музикантъ и пѣвецъ могатъ да изпълнятъ. Мѫдрость, знание и свѣтлина — втора Категория на прояви. Ако нѣмашъ свѣтлина, не можешъ да учишъ и да придобивашъ знания, не можешъ да станешъ мѫдъръ. Стремете се къмъ добритѣ и разумнитѣ хора, да се учите отъ тѣхъ. Какъ ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майсторъ - цигуларь е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникътъ му влиза въ цигулката, и той поставя всѣки пръстъ на опредѣленото мѣсто. Между него и цигулката му сѫществува вѫтрешенъ афинитетъ. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, съ чисти, меки. Тѣ се отличаватъ и съ голѣма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пѣнието и движенията. Въ всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да влагате любовь и разположение. Тогава движенията и гимнастическитѣ упражнения ще ви направятъ силни, да помагате на другитѣ. Всѣко упражнение, направено съ любовь и разположение, внася такава сила въ васъ, че можете да спасите и давещия. Всѣко повдигане на рѫката представя изнасяне навънъ книгата на вашия животъ. Всѣки може да чете по тази книга. Линията на живота на рѫката огражда областьта на Венера — областьта на любовьта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е въ съгласие съ тѣхъ. Четиритѣ пръста съ четиритѣ струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човѣкъ губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовьта на човѣка е слаба. Освенъ линията на живота, има още две важни линии на рѫката: линията на ума и линията на сърдцето. Изобщо, рѫката е свидетель на цѣлия човѣшки животъ. По нея можете да четете историята му: какъ е живѣлъ, какви мисли и чувства сѫ го вълнували. Който знае да чете по рѫката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния животъ на човѣка. Нѣкои криятъ палеца си между другитѣ пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показвашъ пѫтя на любовьта. Както Ти проявявашъ любовьта си къмъ мене, така азъ ще проявя обичьта си къмъ Тебе. И тъй, когато сте обезсърдчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки въ васъ трѣбва да благодарятъ и да се радватъ, че живѣятъ и се ползуватъ отъ благата на живота. Отворете сърдцата си предъ Бога, да види, какво има въ тѣхъ, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трѣбва да бѫдете готови, да се отворите за Неговата свѣтлина. Бѫдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо отъ Бога и не се критикувайте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Нѣма по-голѣмо благо отъ свободата на мисъльта, на чувствата и на действията. Нѣма по-голѣмо благо и отъ познаването: да познавашъ себе си, да познавашъ ближния си, а сѫщо така и тѣ да те познаватъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Да познаваме Бога въ всички Негови проявления — това е новиятъ животъ, който иде вече въ свѣта. Виждайте Бога навсѣкѫде — въ камънитѣ, въ водитѣ, въ растенията, въ звездитѣ, въ животнитѣ, въ хората и кажете: Благословенъ е Господъ, Който се проявява навсѣкѫде и ни говори чрезъ всички живи сѫщества. Благословено е името Му сега, всѣкога и презъ всичкитѣ вѣкове. Единъ младъ момъкъ се спрѣлъ предъ единъ изворъ да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтѣна. — Бабо, отде идешъ? — запиталъ я момъкътъ. — Отдалечъ, синко; много съмъ уморена, много е патила главата ми. — Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. — Какъ ти е името, бабо? Искамъ да се запозная съ тебе. Вмѣсто да каже името си, бабата свалила маската отъ лицето си и бързо се отдалечила съ думитѣ: Млади човѣче, ако не искашъ да остарѣвашъ, търси Бога, да Го видишъ и познаешъ. Голѣма била изненадата на момъка: вмѣсто образа на бабата, видѣлъ млада, красива мома. Той запомнилъ лицето ѝ, но запомнилъ и думитѣ ѝ. * 22. Беседа отъ Учителя, държана на 30 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. Ани

    1942_08_29 Любовь и обичь

    "Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя, държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г.. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любовь и обичь Размишление върху любовьта и обичьта. Всѣки си задава въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ. За да се задава този въпросъ, това показва, че човѣкъ нѣма ясна представа за себе си. Гледате човѣка въ движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очитѣ си, тихъ и спокоенъ е; отъ време на време нѣкой мускулъ на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Нѣкои хора спятъ спокойно, не се обръщатъ; на която страна легнатъ вечерь, на сѫщата страна се намиратъ сутринь. Други пъкъ се обръщатъ ту на дѣсната, ту на лѣвата си страна, ту на гръбъ — неспокойно спятъ. Когато сѫ будни, хората сѫщо се различаватъ: едни говорятъ тихо, меко, а други — високо, грубо. Ако питате нѣкого, защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човѣкъ говори високо; когато има да дава, говори тихо, низко. Важно е да разбирате вѫтрешния смисълъ на високото и на низкото говорене. Задава се още и въпросътъ: какво нѣщо е топлината и какво — студътъ? По какво се различаватъ тѣ? — По броя на трептенията, на амплитудитѣ, на разстоянието, което заематъ. Тази е причината, поради която мѣркитѣ, съ които опредѣлятъ топлината, сѫ различни отъ тѣзи, съ които опредѣлятъ студа. Знаковетѣ, съ които се опредѣлятъ, сѫщо сѫ различни. При това, студътъ достига най-много до минусъ 273°, а топлината — до милиони градуси. Както се разглежда въпросътъ за студа и топлината, така се разглежда въпросътъ за тъмнината и свѣтлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво — злото? Всѣко нѣщо, което поставя живота за основа, е добро; всѣко нѣщо, което поставя смъртьта за основа, е зло. Доброто се разбира само отъ разумния човѣкъ, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за нѣкого, че е добъръ, но не разбира сѫщностьта на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи въ себе си благата на живота. Що е човѣкътъ? — Сѫщество, което се движи отъ едно мѣсто на друго. Той е свързанъ за земята, по-далечъ отъ нея не може да отиде. Той поглежда къмъ луната и си мисли за условията, които сѫществуватъ тамъ. Какво има на луната? Вечерь има голѣмъ студъ, а презъ деня — голѣма горещина. Тя действува върху въображението на човѣка. Подъ нейно влияние той си мисли, че е красивъ, богатъ, ученъ, но като излѣзе отъ въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисъльта и чувствата, човѣкъ разбира, че ангелитѣ живѣятъ въ тѣзи свѣтове. Тъй щото, човѣкъ мисли и чувствува чрезъ ума и сърдцето на ангелитѣ. Чистата и права мисъль е достояние на ангелитѣ. Това, което хората наричатъ мисъль, е въ сѫщность въображение. Единъ младъ циганинъ турилъ на главата си едно гърне съ млѣко и тръгналъ да го продава. Като вървѣлъ, той си мислѣлъ за бѫдещето и си представилъ, че, като продаде млѣкото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпятъ, ще си има пиленца. Като пораснатъ пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голѣма овца. Тя ще му роди нѣколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи конь, ще го впрегне и ще работи съ него, докато забогатѣе. Като стане богатъ, ще си намѣри една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувалъ живота циганинътъ и подскочилъ отъ радость. Гърнето паднало на земята, млѣкото се разлѣло, и той се озовалъ предъ разбити мечти — нито циганката, нито циганчето постигналъ. Мнозина живѣятъ съ въображението си, като младия циганинъ, но, въ края на краищата, изгубватъ реалното. Човѣкъ трѣбва да мисли. Той е дошълъ на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трѣбва да учи, докато разбере живота и неговитѣ прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае, кой я направилъ, отъ какво дърво е, какви сѫ струнитѣ, но той трѣбва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трѣбва да бѫде добъръ цигуларь. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ. Това значи: Азъ имамъ цигулка, т. е. цигуларь съмъ. Богъ ме е създалъ. — Значи, добъръ майсторъ е направилъ цигулката ти, но тя трѣбва да знае да говори. Всѣки човѣкъ има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четиритѣ струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нѣщо. Модерниятъ и опитенъ цигуларь ще изсвири нѣщо отъ Бетховенъ, отъ Моцартъ, отъ Бахъ. Обикновениятъ цигуларь ще изсвири една народна или хороводна пѣсень. Както знае да говори човѣкъ, така знае и да свири на своята цигулка. Тѣлото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, представятъ неговата мисъль. Колкото по-чисти сѫ тоноветѣ, толкова мисъльта е по-права. Като свири, човѣкъ храни душата си. Той се нуждае, освенъ отъ физическа, още и отъ духовна храна. Като живѣе, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалътъ, който се използува за подържане на организма. Мисъльта и чувствуването сѫ градивни процеси. Тѣ използуватъ физическия и духовния материалъ за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тѣло на човѣка. Красивъ е човѣкътъ, но бѫдещиятъ човѣкъ ще се различава коренно отъ днешния. Каквато ще бѫде разликата между бѫдещия и сегашния човѣкъ, такава е разликата между сегашния и миналия. Има единъ образъ, къмъ който се стреми човѣкъ. Това е образътъ, който Богъ е направилъ още при създаването на свѣтаъ. За него се казва: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Ние се интересуваме отъ храната дотолкова, доколкото можемъ да извадимъ отъ нея живота. Ако човѣкъ не мисли върху това, което Ботъ е създалъ, той не може да се ползува отъ живота, който е скритъ въ цѣлата природа. За да се ползуваме отъ природата, трѣбва да проявимъ и външенъ, и вѫтрешенъ животъ. Външниятъ животъ се изразява чрезъ движение, а вѫтрешниятъ — чрезъ мисъль, чувствуване и действие. Движи се физическиятъ човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ отъ пръсть. За да стане жива душа, която да мисли, чувствува и действува, трѣбвало е Богъ да вдъхне презъ ноздритѣ му отъ своето дихание. Красивъ е билъ първиятъ човѣкъ, но следъ грѣхопадането се е изопачилъ. Днесъ той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне тамъ, отдето се е отклонилъ. Каква е дрехата, съ която били облѣчени първитѣ хора? Ще кажете, че тѣ били облѣчени съ дрехи, каквито сегашнитѣ хора носятъ. И на сегашнитѣ хора липсва нѣщо. Тѣхнитѣ дрехи не сѫ изработени съ любовь. За да бѫдатъ здравословни, преди всичко, овчарьтъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Като пасе овцетѣ си, трѣбва да се отнася добре съ тѣхъ, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не имъ казва. Щомъ се отнася добре съ тѣхъ, тѣ доброволно ще си даватъ вълната. Който я купи, трѣбва да я пере съ чиста вода, да я преде и тъче съ разположение и радость. Вретеното, на което се преде човѣшкиятъ животъ, не е нищо друго, освенъ земята, която се върти около себе си и около слънцето. Богъ е направилъ първата дреха на човѣка отъ преждата, която земята изработила. Сега, за насъ е важно, какво Богъ е направилъ; за човѣка пъкъ е ценно, какво той може да направи. Ще туримъ на мѣсто основата, вѫтъка и ще започнемъ да тъчемъ. Като изтъчемъ плата, ще намѣримъ добъръ шивачъ, да скрои и ушие дрехата. Който облѣче дреха, изработена съ любовь, той ще чуе най-хубавата пѣсень, която едва ли нѣкога се е пѣла въ свѣта. Това значи, да си изработи човѣкъ сватбарска дреха, съ която да влѣзе въ небето. Подъ думата „небе“ разбираме разумния свѣтъ, между сѫщества, които любятъ. Разумнитѣ и възвишени сѫщества любятъ, а човѣкъ обича. Любовьта се изявява чрезъ музика и пѣсни, написани въ мажорни и миньорни гами. Мажорнитѣ пѣсни иматъ сила, а миньорнитѣ — мекота. Въ обикновената музика подъ миньорни пѣсни разбиратъ такива, които съдържатъ тонове съ понижение. Какво представя човѣкъ? — Копие отъ първоначалния, истински оригиналъ. „Познай себе си!“ — е казалъ единъ отъ старитѣ гръцки философи. За да се познае, човѣкъ трѣбва да познае първо своя оригиналъ. Оригиналътъ, по който човѣкъ е създаденъ, се отличава по три нѣща: доброта, сила и разумность. Отъ доброто, като основа на живота, се вади градивенъ материалъ. Силата произвежда движението. Като се подвижилъ, човѣкъ станалъ жива душа. Дето има движение, тамъ е животътъ. Разумностьта пъкъ подразбира словото и мисъльта. Като мисли, човѣкъ дохожда до положението да съзнава, че живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава отъ истинския животъ и изпада въ статическо положение. Колкото повече навлиза въ Божествения свѣтъ, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога, като Неговъ синъ, и разбира, че безъ любовь нѣма животъ. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адамъ сгрѣши, защото още не бѣше се опредѣлилъ. Той живѣеше въ рая, но не се ползуваше отъ условията, които му бѣха дадени. Той съзнаваше, че не е готовъ още да живѣе въ рая, съ Бога, и пожела да има другарка, съ която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си сѫщество, подобно на него, стана причина да излѣзе отъ рая. Сегашнитѣ хора сѫ извънъ рая. Следъ излизането на Адамъ и Ева отъ рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първитѣ човѣци отъ рая? — Изкусительтъ. Той започна да имъ описва красотата на външния свѣтъ, съ което ги съблазни. Обаче, тѣ не знаеха, какъ да излѣзатъ. Той имъ даде съветъ да направятъ нѣкаква погрѣшка, съ която да проявятъ неподчинение на Божиитѣ заповѣди. Погрѣшката на Адама се заключаваше въ неговото скрито желание, да получи единъ плодъ направо отъ рѫката на Ева. Той самъ си кѫсаше плодове, когато пожелаеше, но не бѣше опиталъ, какво значи, да получи плодъ отъ рѫката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и, при първия случай, който ѝ се представи, тя му поднесе единъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, какъ се яде този плодъ. Първо тя хапна отъ него, а после даде и на Адама. Щомъ ядоха отъ забранения плодъ, царскитѣ мантии паднаха отъ гърба имъ, и тѣ се намѣриха предъ отворената врата на рая. Какво става съ човѣкъ, който грѣши и прави престѫпления? Стражари го хващатъ и го затварятъ, като турятъ на ръцетѣ и краката му вериги. Щомъ влѣзе въ затвора, той е далечъ вече отъ бащиния си домъ. Той влиза въ новъ свѣтъ, но лишенъ отъ свѣтлина и свобода. На наученъ езикъ казано, той слиза въ гѫста, неорганизирана материя. Като се натъкне на тѣзи условия, човѣкъ започва да мисли, какво да прави, за да излѣзе отъ ограничението. Той се чуди на положението си: богатъ е, но не е доволенъ — нѣщо му липсва. Единъ младъ селянинъ, отъ Варненскитѣ села, се отличавалъ между момцитѣ, свои другари, съ голѣма сила и необикновено здраве. Прочутъ билъ между селянитѣ. Всички го знаели като голѣмъ юнакъ и борецъ. Едно му недостигало — момитѣ не го харесвали и бѣгали отъ него. Той често казвалъ на майка си: Мамо, не зная, какво да правя съ тази сила и това здраве, които Богъ ми е далъ. Защо, ми сѫ, щомъ момитѣ не ме харесватъ. Единъ день той заболѣлъ отъ тежка болесть, която го газила три години. Като отслабналъ съвършено, той казалъ на майка си: Мамо, да ми върне Богъ здравето и силата, и съ камъни да ме товари, на всичко съмъ готовъ. Сега той разбралъ, че здравето и силата сѫ за предпочитане въ свѣта. Сегашнитѣ хора иматъ сила, знание, здраве, богатства, но пакъ сѫ недоволни. Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ ги използуватъ криво, не знаятъ, кѫде да ги приложатъ. Силниятъ прилага силата си тамъ, дето не трѣбва. Като намѣри нѣкой слабъ, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силенъ. Излиза, другъ, по-силенъ отъ него, и го поваля на земята. Вториятъ пъкъ срѣща по-силенъ, който поваля него и т. н. Така и ученитѣ, и богатитѣ се борятъ помежду си, всѣки иска да излѣзе пръвъ, да събори противника си. При това положение, могатъ ли хората да се обичатъ? Докато се тъпчатъ едни други, никаква любовъ не може да сѫществува между тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грѣшни, красиви и грозни. Учениятъ казва на невежия: Признавашъ ли ме за ученъ? — и го повали на земята. Добриятъ казва на лошия: Признавашъ ли ме за добъръ? — и го повали на земята. Така постѫпватъ и праведниятъ, и грозниятъ, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ сѫ нещастни. Слабиятъ иска да стане силенъ, грозниятъ — красивъ, невежиятъ— ученъ, грѣшникътъ — добъръ, но съ цель да господствуватъ надъ по-слабитѣ отъ себе си. Това е криво разбиране на живота. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри, силни и справедливи хора, които да кажатъ: Слабъ е този човѣкъ, но да не го натискаме; ако е падналъ, да му дадемъ възможность да стане, да се изчисти и да върви напредъ. Какво прави майката съ детето си? — Дълго време тя го кѫпе, докато го изчисти и вложи въ съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва въ гласа му, радва се, че то пѣе. Въ плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тонъ. Следъ това въ нея се явява желание, да стѫпи детето ѝ на краката си и да започне да се движи. Най-после въ нея се заражда желание детето ѝ да учи. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всички хора едни къмъ други. Ще каже нѣкой, че въздиша, че има страдания. — Това е въ реда на нѣщата. Безъ страдания и безъ радости не може. — Искамъ да се радвамъ, да бѫда силенъ, да забогатѣя. — Това сѫ задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне нѣкого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкътъ да натиска камъкъ, това е естествено, но човѣкъ да натиска човѣка, това не е позволено. Добриятъ човѣкъ освобождава потиснатия. Докато хората продължаватъ да се натискатъ едни-други, животътъ нѣма смисълъ. Като се обезсърдчаватъ, мнозина казватъ, че нѣма защо да живѣятъ, всичко е безсмислено за тѣхъ. Вземете примѣръ отъ очитѣ, ушитѣ, устата, рѫцетѣ и краката. За кого живѣятъ очитѣ? — За свѣтлината? Ушитѣ? — За звука. Устата? — За яденето. Рѫцетѣ? — За работата. Краката? — За ходене. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да се познае. Всѣки трѣбва да знае, защо е роденъ и какво може да направи. Всѣки трѣбва да се запознае съ душата си, т. е. съ доброто; после трѣбва да се запознае съ сърдцето си — съ живота и най-после, съ своя умъ — съ мисъльта си. Щомъ се запознае съ душата, съ сърдцето и съ ума си, той придобива истинската красота. Безъ красота нѣма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарностьта красотата е родила доволството и благодарностьта. Благодарнитѣ хора сѫ станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарнитѣ — невежи, грозни, лоши и слаби. — Слабъ човѣкъ съмъ. Какво трѣбва да правя, да се освободя отъ безсилието? — Да благодаришъ за всичко, което ти е дадено. Както ученицитѣ се срѣщатъ съ учителитѣ си, така и ти ще се срѣщашъ съ Господа, Той — на своята катедра, а ти — на своето столче, и оттамъ ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемашъ и прилагашъ. Като не разбиратъ причинитѣ на злото, мнозина ги търсятъ въ дявола и него считатъ виновенъ за всичко. Тѣ не сѫ прави. Дяволътъ е внесълъ стремежи и желания въ хората, да постигнатъ велики нѣща, да станатъ господари на свѣта. Нѣкои майки и бащи сѫ заели тѣзи служби по потикъ, внесенъ пакъ отъ дявола. Много хора сѫ станали учени, музиканти все по сѫщата причина. Красиви нѣща е създалъ дяволътъ, затова не трѣбва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновенъ за падането на човѣчеството и за съгрѣшаването на първитѣ хора. Вината не е въ дявола, но въ Ева. Тя трѣбваше да го попита, по кой начинъ да изяде плода. Дяволътъ учи хората на нѣщо, но тѣ трѣбва да го разбиратъ. Ако не разбиратъ, нека питатъ, но да не бързатъ да прилагатъ учението му. Единъ свѣтски човѣкъ се обърналъ къмъ Бога и станалъ религиозенъ. Той си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си и, безъ да я чете, очаквалъ да се наредятъ работитѣ му. Какво станало? Не само че работитѣ му не се наредили добре, но отъ день на день положението му се влошавало. Той си казалъ : Чудно нѣщо! Откакъ купихъ тази книга, работитѣ ми се объркаха повече. Ще я туря въ огъня, да изгори, да се освободя отъ нея. Решилъ и изпълнилъ решението си. Библията изгорѣла, но случайно едно крайче отъ една страница не изгорѣло. Той взелъ листчето и прочелъ: „Богъ е Любовь“. Ще скрия това листче въ джоба си, казалъ си той, и ще мисля върху него, да видя, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Какво било очудването му, когато отъ този день, именно, работитѣ му тръгнали добре. Той турилъ въ сърдцето и въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь, и работитѣ му се оправили. Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй подъ възглавницата си. Носи всѣки день въ ума, въ сърдцето и въ волята си мисъльта, че Богъ е Любовь, за да постигнешъ всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образъ и подобие на Бога, ще станемъ като Него. Богъ е мислилъ хиляди и милиони години наредъ, докато създаде свѣта, докато направи човѣка и му даде всички блага и условия за добъръ животъ. Единъ день, когато човѣкъ се пробуди, ще разбере, какво е правилъ Богъ и колко време е мислилъ, за да се прояви. Следъ всичко това ще кажете, че Богъ не мисли за васъ. Всичко следи Той, нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. Той следи и най-малкитѣ движения на човѣшката мисъль. Той следи и най-слабитѣ чувствувания и движения и знае, какъ мисли, чувствува и постѫпва всѣки човѣкъ. Той следи и най-малкитѣ му движения и постѫпки. Всѣки моментъ Богъ внася възвишени и свѣтли импулси въ човѣка, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаятъ, отпущатъ се, отлагатъ, не искатъ да дадатъ ходъ на доброто, което имъ се нашепва. Колко учени хора, колко търговци сѫ изпуснали моментитѣ да помогнатъ на нѣкой нуждаещъ. Учениятъ погледне къмъ невежия, който иска помощь отъ него, но той го отминава, като казва: Нѣмамъ свободно време. Петь минути иска човѣкътъ. Отдѣли му петь минути отъ времето си и продължи научнитѣ си изследвания. Търговецътъ седи въ дюкяна си, нѣкой беденъ го безпокои, иска помощь отъ него. — Нѣмамъ пари за раздаване, иди да работишъ! Какво ти костува да му дадешъ единъ левъ? Ако пожертвувашъ нѣщо за ближния си, и за тебе ще пожертвуватъ. Ако не си готовъ за жертва, вмѣсто него, тебе ще поставятъ на работа. Природата ще ти прати болесть, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщашъ на една и на друга страна въ леглото си, да се въртишъ съ часове. Следъ това ще се оплаквашъ, че си далъ за лѣкари и за лѣкарства хиляди левове. Защо да не кажешъ „Богъ е Любовь“ и да дадешъ на бедния нѣколко лева? Любовьта е въ сърдцето. Вложи любовьта въ ближния си, и той самъ ще започне да работи. Любовьта ще го подтикне къмъ дейность. Често хората ме запитватъ, вѣрвамъ ли въ Христа. Азъ не отговарямъ на този въпросъ, но се стремя да правя добро на всички, които искатъ нѣщо отъ мене. Като имъ направя добро, казвамъ имъ: Вложете Бога, т. е. любовьта въ сърдцето си, и всичкитѣ ви работи постепенно ще се наредятъ. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ сърдцата ви.“ Когато Богъ направи жилище въ човѣшкото сърдце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата сѫ щастливи? — Когато се роди първото имъ дете. Кога човѣкъ е щастливъ? — Когато въ ума му се роди първата мисъль, въ сърдцето — първото чувство — и въ волята — първата постѫпка. — Да видимъ лицето на Бога. — Когато погледнете небето, осѣяно отъ милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройнитѣ звезди на небето сѫ изразъ на Божието лице. Красивата синева на небето е другъ образъ на Божието лице. Отъ това лице се излѫчва свѣтлина, която прониква цѣлия свѣтъ и на всички дава по нѣщо. На всѣки човѣкъ тя казва: Бѫди добъръ! Нека доброто расте и се развива въ тебе. Бѫди силенъ! Употрѣби силата си за добро. Бѫди уменъ! Употрѣби разумностьта си за произвеждане на свѣтлина. Прави добро на всички хора, на всички живи сѫщества. Вложете въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да оживѣятъ, както посаденитѣ въ земята семена израстватъ и се развиватъ. Когато тѣзи думи оживѣятъ въ сърдцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи съ зрѣли, сладки плодове. Красиво е всѣко плодно дърво, което ражда. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка, която дава плодъ, се обрѣзва; а която не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля“. Казано е, че дървото се познава по плода; сѫщото се отнася и до насъ. Нашитѣ свѣтли мисли и чувства, нашитѣ добри постѫпки създаватъ нашия образъ, отъ който излиза сила. Тѣ сѫ плодоветѣ на нашия животъ. По тѣхъ ни познаватъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Човѣкъ се обича за това, което дава отъ себе си на другитѣ хора. Понеже Богъ е вложилъ въ насъ своитѣ свѣтли мисли и чувства, ние трѣбва да Го обичаме. Като Го възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, каквото пожелаемъ и каквото очакваме, ще ни се даде. Съ любовь всичко се придобива; безъ любовь нищо не се придобива. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ Го възлюбихъ“. Той даде всичко заради Господа, да изяви любовьта си къмъ Него. Всички хора трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си за Господа, но трѣбва и да приематъ нѣщо отъ Него. Давайте, за да приемате. Когато нѣкой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, съ което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човѣкъ? — Отвори писмото и прочети. Какво правятъ нѣкои моми и момци, когато се влюбятъ? — Тѣ бѣгатъ. Момата бѣга отъ момъка, а момъкътъ — отъ момата. Защо бѣгатъ? — Да не изгорятъ. — Това, което изгаря хората, не е любовь. Когато нѣкой момъкъ залюби млада мома, тя почернява — лицето ѝ става тъмно. Това е любовьта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на рѫце, слуги ще има на разположение, ще я облича въ коприни, нищо нѣма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Другъ момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, и лицето ѝ свѣтне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не ѝ обещава, но казва, че тя трѣбва да отвори сърдцето си за всички, които я обичатъ; да излѣзе отъ инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмѣни майка си въ работата. Разправятъ единъ анекдотъ, който се случилъ въ Бостонъ, съ американския председатель на Щатитѣ — Вашингтонъ. Единъ день той билъ на пазара, наблюдавалъ, какъ хората купуватъ и продаватъ. По едно време той спрѣлъ вниманието си върху единъ богаташъ, който купилъ единъ пуякъ, но се озърталъ, търсѣлъ човѣкъ, да му го занесе вкѫщи. Намѣрилъ нѣколко носачи, но не се установилъ нито на единъ, скѫпо му се видѣло това, което искали. Тогава Вашингтонъ се приближилъ къмъ богатия господинъ и му казалъ: Азъ мога да ви услужа. Той веднага взелъ пуяка и тръгналъ следъ богаташа. Като стигналъ до кѫщата му, спрѣлъ се и подалъ пуяка на собственика. Последниятъ бръкналъ въ джоба си, извадилъ единъ доларъ и го подалъ на носача. — Благодаря, господине, не се нуждая отъ пари. — Какъ, да не би и ти да си недоволенъ отъ възнаграждението? Въ този моментъ Вашингтонъ извадилъ картичката си и я подалъ на богаташа. Той останалъ крайно изненаданъ и засраменъ, като прочелъ името на Вашингтона. Следъ това той тихо добавилъ: Ако азъ мога да нося пуяка, защо да не направишъ и ти сѫщото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавамъ пуяка. Моля те, да не го колишъ. Ако ме обичашъ, ще го оставишъ въ двора си на свобода. Нека ти остане за споменъ, да знаешъ, че нѣкога Вашингтонъ, председатель на Щатитѣ, ти е носилъ пуякъ. Не прави ли сѫщото и Богъ? Ти вървишъ напредъ, а Той следъ тебе, носи пуяка ти, за което Му давашъ единъ доларъ възнаграждение. Колко хубави и свѣтли мисли, чувства и желания ти донася Богъ, за които ти Му плащашъ по единъ доларъ. Ако Го обичашъ, ще задържишъ Неговитѣ мисли и чувства въ сърдцето си. Тѣ ще те повдигнатъ и ще ти предадатъ по-голѣма цена. Ще приемашъ съ радость и съ благодарность всичко, което Богъ ти донася и ще си кажешъ: Това, което Богъ прави за мене, и азъ мога да направя за .другитѣ. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но като я намѣрятъ, въ края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовьта, това значи, да проявявате Бога, всѣки да Го види и познае. Иначе, любовьта нѣма смисълъ. Ще кажете, че любовьта причинява страдания, че който ви обича, сѫщевременно ви измъчва. Любовьта никога не измѫчва. Злото мъчи човѣка, съ единствената цель, да го накара да обикне Бога. То не казва на човѣка, какъ да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материалъ за работа, а доброто гради. Доброто показва на човѣка, какъ трѣбва да обича. Казано е въ Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нѣщо: не само да не се противишъ на злото, но и да го обикнешъ. Като го обикнешъ, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камъкъ. Ако не можешъ да го разтопишъ, ще ударишъ главата си въ него и ще я разбиешъ. Мѫчно се разтопява злото, но, ако успѣешъ, ще го превърнешъ въ течность и въ пара и ще лъхне къмъ тебе като вѣтрецъ. Тогава ще видишъ, че Богъ се крие задъ злото. Дрехата, съ която е облѣчено злото, е създадена отъ човѣка. Кой е цѣрътъ срещу злото? — Любовьта. Въ кой свѣтъ най-много се проявява злото? — Въ човѣшкия. Тамъ то се шири навсѣкѫде. Въ ангелския свѣтъ е само началото на злото. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакво зло не сѫществува. Обикнете злото, за да се освободите отъ неговия тормозъ. Ако нѣкой ти е неприятенъ, обикни го; не можешъ ли самъ да постигнешъ това, извикай нѣколко свои приятели да ти помогнатъ. Любовьта е колективецъ процесъ, и въ нейно име всичко се постига. Тя е процесъ, който се изявява на открито. Когато влюбенитѣ се криятъ и бѣгатъ отъ хората, тѣ свършватъ съ катастрофа. Лицето на влюбения трѣбва да бѫде свѣтло, а не тъмно. Щомъ потъмнѣе, той е на кривъ пѫть. Като се влюби, болниятъ оздравява, глупавиятъ поумнява. Любовьта произвежда превратъ въ човѣка. Тя го прави смѣлъ и решителенъ, готовъ на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човѣкъ да обича всички хора? Както житното зърно, въ продължение на нѣколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани цѣлия свѣтъ, така и любещиятъ може да обича всички живи сѫщества. Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да постигнете желанията си. — Бедни сме, слаби сме, невежи сме. — Щомъ Богъ не е съ васъ, разбира се, че ще бѫдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената свѣтлина, да увеличите амплитудата на своитѣ мисли, чувства и действия. Любовьта носи всички възможности въ себе си. Предъ нея и злото се отваря като доброто. Предъ любовьта и ангелътъ на смъртьта е красивъ. Той има две лица: предъ човѣка на безлюбието открива грозното си лице; предъ любещия той отваря своето красиво и засмѣно лице и го носи презъ пространството на онзи свѣтъ, докато го постави на опредѣленото мѣсто. Докато е на земята, човѣкъ се лута натукъ-натамъ, не знае кого да обича. Като замине на онзи свѣтъ, той обиква Бога, защото остава самъ. Време е вече да вложите любовьта въ сърдцето си и, когото срещнете, вашъ приятель или неприятель, да сте готови да си подадете рѫка въ името на любовьта. Бѫдете готови, да раздадете всичко, каквото имате, въ името на любовьта. Какво е направилъ единъ разбойникъ? Като разбралъ, че Богъ е Любовь, вложилъ любовьта въ сърдцето си и, каквото открадналъ, върналъ го на хората, които ограбилъ. Той имъ казалъ: Всичко това правя въ името на любовьта и желая, всички да се превърнемъ отъ разбойници на добри, праведни хора, да проповѣдваме навсѣкѫде любовьта. Помнете: безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Като любите, всѣки да си постави за задача, да намѣри първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта. После ще намѣрите първия човѣкъ, който е проявилъ щедрость. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта, нищо не можете да постигнете. Човѣкъ трѣбва да има образецъ за всички нѣща, за да върви напредъ. Любовьта носи истинскитѣ образци. Следвайте я, за да се ползувате отъ нейнитѣ възможности и блага. Поставете си днесъ като задача, когото срещнете, да намѣрите една добра чърта въ него, изразена въ очитѣ, въ ушитѣ, въ носа, въ устата, въ движенията или другаде нѣкѫде. И, като го видите, да ви стане приятно. Всѣки човѣкъ носи нѣщо хубаво въ себе си, за което заслужава да бѫде добре посрещнатъ. Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Като се срещнатъ, тѣ веднага намиратъ по една хубава чърта единъ въ другъ, за която сѫ готови да се жертвуватъ. Като се оженятъ, тѣ забравятъ, че иматъ нѣщо хубаво, и развалятъ отношенията си. Търсете Божественото, както въ себе си, така и въ своя ближенъ, да разчитате на него. Какво прави българинътъ, когато жъне нивата си? Той отдѣля житото отъ плѣвата: житото туря въ хамбара, защото разчита на него; плѣвата дава на добитъка. Правете и вие сѫщото. Ако се жените, разчитайте на Божественото въ човѣка, т. е.на житото въ него, а не на плѣвата — на човѣшкото. Разчитайте на любовьта, на чистото жито, отъ което може да се направи хубавъ хлѣбъ. Разчитайте на онази любовь, която кара сърдцето, ума и душата да трептятъ по особенъ начинъ. Това е чистата, истинска любовь. Въ нея болниятъ оздравява, умрѣлиятъ оживява и възкръсва. Казано е въ Писанието: „Които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ и възкръснатъ.“ Какъ ще посрещнете любовьта днесъ? Тя ще ви посети по особенъ начинъ. Ще бѫде облѣчена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облѣчена въ царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовьта, но скромно облѣчена. Изкуство е да я познаете въ дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде единъ отъ плодоветѣ на живота, отъ който ще оживѣете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртьта, а любовьта — плодове на живота и на безсмъртието. Любовьта дава на всѣки човѣкъ първия плодъ, първия погледъ, първата усмивка, първото движение. Идването на любовьта подразбира оживяването и възкресението. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ вашитѣ души“. Който приема любовьта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовьта въ всичко, което днесъ става въ свѣта — добро или лошо. Божието благословение е навсѣкѫде — и въ доброто, и въ злото. Отъ васъ зависи, да го приемете, или да го отхвърлите. * 21. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 5. ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...