Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'София'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Мъртвата точка 5 часа сутриньта - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! Размишление. Какво се нарича мъртва точка? Въ всѣко бойно поле има мъртви точки. Мъртва точка на бойното поле е тази, дето никой човѣкъ не може да се убие. Следователно, рекохъ, въ всѣко поле има безопасни точки. Въ мъртвата точка не се позволява никакво убийство. Тогава, азъ наричамъ мъртвата точка Божия точка, дето човѣкъ не може да се убие. Божия точка или безопасна точка, значи мѣсто, дето животътъ не може да се вземе. Мъртви точки има и въ търговията. После, въ всѣки градъ има мъртва точка. Но, ако вие направите едно сравнение между мъртвата точка на бойното поле и тази на търговеца, ще забѣлежите една голѣма разлика. Мъртвата точка на бойното поле произвежда на войника приятно впечатление, когато[1] мъртвата точка на търговеца произвежда неприятно впечатление. Защото при тази точка никой не влиза въ дюгена му, отъ никѫде не иде никакъвъ капиталъ - не става никакъвъ оборотъ. За такъвъ търговецъ казватъ: “Той се е спрѣлъ на една мъртва точка, не му върви.” Такава мъртва точка има и въ религията, и въ науката. Та рекохъ, когато вие изпаднете въ една такава безопасна точка или Божествена точка, знанието седи въ това, да можете да опредѣлите кѫде се намира тази мъртва точка, ако е на бойното поле или ако е въ науката, или въ религията, или въ търговията. И второ, да знаете какви резултати иматъ тия точки и какво предназначение иматъ тѣ къмъ васъ. Когато ти си попадналъ въ мъртвата точка на бойното поле, Богъ ти казва: “Войната не е за тебе! Ти нѣма да убивашъ!” Затова си запазенъ тукъ въ тази точка и тебе нѣма да убиятъ. Когато си въ мъртвата точка на търговията, Богъ ти казва: “Напусни тази точка, тази работа не е за тебе!” Когато си въ мъртвата точка на религията, Богъ ти казва сѫщото. И когато си попадналъ въ мъртвата точка на науката, Богъ ти казва: “Напусни тази наука, тя не е за тебе!” Да опредѣля сега: има хора се занимаватъ съ нѣкоя специалность, да кажемъ, нѣкой иска да стане инженеръ, но той нѣма способность за това. Той учи, учи, но нищо не може да научи. Нѣма дарба за това учение. И като стане той архитектъ или инженеръ, той се намира въ една мъртва точка, не върви тази работа. Никой не го вика, не му върви тази специалность. Сега какво искатъ да му кажатъ? - Напусни тази работа, тя не е за тебе! Опасностьта седи въ това, че като попадне нѣкой въ тази мъртва точка на науката, у човѣка се заражда песимизъмъ. Попаднешъ ли въ тази мъртва точка на бойното поле, ти ще се зарадвашъ, че си въ безопасность. Въ мъртвата точка на бойното поле ти ще се зарадвашъ и ще благодаришъ на Бога, че при тази мъртва точка ти си останалъ живъ. Но когато попаднешъ въ мъртвата точка на търговията, сърдцето ти ще се свие. Виждашъ по другитѣ дюгени клиенти влизатъ - излизатъ, тукъ-тамъ, а при тебе, които влизатъ, умиратъ. При тази мъртва точка въ този дюгенъ или при този търговецъ никой не влиза. Тогава неговото сърдце се свива отъ болка, той не се радва. Значи, ти си попадналъ въ мъртвата точка на търговията. И още показва, че ти не си разбралъ, какво иска да ти каже тази мъртва точка, въ която си попадналъ. Следователно, тукъ има двама души, попаднали въ една точка, но не мислятъ еднакво. Единиятъ се радва, а на другия работитѣ не вървятъ, той скърби. Ти трѣбва да разберешъ, че тази мъртва точка, въ която си попадналъ, ти казва: “Ти си слабъ човѣкъ за тази работа, търговията, ще се изкусишъ, ще почнешъ да лъжешъ хората, ще се огрѣшишъ. Тази работа не е за тебе, ти трѣбва да излѣзнешъ отъ това мѣсто. Търговията не е за тебе! Напусни я!” Какво трѣбва да правишъ? Ще напуснешъ търговията. Нищо повече! Имашъ нѣкое вѣрую, ще го напуснешъ. Имашъ нѣкоя теория, ще я напуснешъ. Каквото и да е, нѣма да се спрешъ тамъ. Това показва мъртвата точка въ този случай. И въ растителното царство има мъртва точка, дето нищо не расте, нищо не става. Сега тия мъртви точки иматъ свое предназначение. Върху тѣхъ вие ще мислите. Тѣ сѫ за човѣка едно благословение. Тѣ му показватъ правия пѫть. Азъ ги наричамъ още “правитѣ точки”. Това сѫ постове и ако знаете да четете, ще знаете по каква посока трѣбва да вървите. Но тамъ никога не трѣбва да се спирате. И при една мъртва точка на бойното поле, при едно сражение, дето хиляди хора умиратъ, а само единъ човѣкъ, който седи тамъ, на тази точка, не го убиватъ. И докато трае сражението, тази точка остава извънъ огъня на сражението. Та рекохъ, мъртвата точка, това е Божиятъ показатель, който показва пѫтя на разумнитѣ души. И у всинца ви както тукъ, тъй и по цѣлия свѣтъ, у всички хора има желание да се подигнатъ, да иматъ знание, да могатъ да пишатъ, да учатъ. Всѣки човѣкъ има желание да се прояви. Но животътъ на всѣки единъ човѣкъ е опредѣленъ. И тъй, въ една мъртва точка човѣкъ не може да се прояви. Сега азъ ви давамъ тия напѫтвания, понеже въ живота си вие ще срещнете такива мъртви точки. Запримѣръ, вие не може да учите, нѣмате вдъхновение да учите, не четете, не работите. Другъ пъкъ казва: “Азъ завършихъ еволюцията си.” Или казва: “Азъ нѣма да работя, не мога да работя.” Такъвъ човѣкъ се намира въ една мъртва точка на своя животъ. Ти ще излезнешъ изъ тази мъртва точка. Въ мъртвата точка нѣма и наука, тамъ не се учи. Оттамъ ще излезнешъ. Въ мъртвата точка на религията, нѣма и да се молишъ. И да се молишъ, отъ Невидимия свѣтъ нѣма да те слушатъ. Тогава ще знаете, щомъ дойдешъ до тази мъртва точка, ти имашъ една велика истина въ себе си, че ти си на единъ кривъ пѫть. Божиитѣ точки пъкъ показватъ, че ти си на правия пѫть. Тѣ показватъ правия пѫть. А щомъ се намирашъ на мъртвата точка на живота, показва, че ти не се намирашъ на правия пѫть. И Невидимиятъ свѣтъ или Богъ, Който те е училъ, те е турилъ въ тази точка, да те спаси, за да можешъ да свършишъ добре живота си. Показва ти, че не си на правъ пѫть. Другояче, ако бѣше попадналъ на друга точка, щѣше да останешъ съ нѣкоя повреда на организъма си - щѣше да се осакатишъ най-малко. Запримѣръ вземете науката зоология, какво приложение може да ѝ се даде като се изучаватъ формитѣ на животнитѣ? Или ако се вземе бактериологията, отъ какво е произлѣзла, отъ коя наука е часть? - Отъ зоологията, взето специфична часть или отдѣлъ отъ вреднитѣ животни, бактерии и микроби. Какъ може да се изучава вѫтрешния животъ или вѫтрешния характеръ на микробитѣ? Изучаватъ се отровнитѣ извержения, които оставатъ въ организма на човѣка. Бактериолозитѣ иматъ думата за тази болесть у човѣка и съ тази си наука принасятъ голѣма полза на хората. Ако вземете ботаниката, има специфични растения, отъ които, ако вземете отъ сока имъ, въ старо време биха опредѣлили вашия животъ. Следователно, часть отъ ботаниката влиза и въ съвременната медицина. И тамъ се употрѣбяватъ соковетѣ на разни растения като лекарство. Сега ние вървимъ още по единъ пѫть на негативната наука. Тя е хубава, да се предпази човѣкъ отъ злинитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта. Запримѣръ сега, ако дойде единъ лекарь, той ще ви даде единъ цѣръ, за да спре преди всичко размножаването на тия микроби у васъ. А ще дойде единъ день, когато този лекарь ще ви даде, за да ви помогне, да ви излѣкува, малко елексиръ на живота. За сега този елексиръ го нѣма и хората сега се задоволяватъ само съ това да отмахнатъ временно злото отъ организъма. После това зло пакъ ще се яви. Сега, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си създаде едно ясно понятие за себе си. (Учительтъ при черната дъска.) 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12. Представете си сега, че това сѫ живи сѫщества и се опредѣля нѣкакъвъ редъ вѫтре. Тритѣ може ли да играе ролята на дветѣ, тъй както сѫ наредени въ дадения случай, въ тази система? - Не може. Съ колко тритѣ е по-голѣмо отъ дветѣ? Тритѣ, взето като число отдѣлно, е по-голѣмо отъ дветѣ. Но поставено въ тази система, както го написахъ на дъската, дветѣ е по-голѣмо отъ тритѣ, три е по-голѣмо отъ четири и т.н. и накрая 2-тѣ е най-малко отъ всичкитѣ други цифри. Въ началото това число две е най-голѣмо, а накрая то е най-малкото. Какъ тогава казвате: “Азъ, първиятъ, голѣмиятъ, който съмъ игралъ такава роль в свѣта, че да ме оставатъ на заденъ планъ сега. Не знаятъ ли, че азъ съмъ едно грамадно число?” При туй движение на числото, както е написано цѣлото число, ти си поставенъ накрая и си най-малката величина. Но ако на това число се поставятъ запетайки: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, то цѣлото число се измѣня. И всѣко число си носи своята стойность. Но това е вече индивидуализиране на числата. Тъй всѣко число означава стойностьта, която е скрита въ него. Та рекохъ, ако едно число не може да се измѣни, то се намира въ една мъртва точка. Ако ти не можешъ да вземешъ всичките положения на едно число, да можешъ да взимашъ навсѣкѫде мѣсто, ти се намирашъ въ една мъртва точка. “Ама азъ нѣма да ставамъ мостъ на всички.” - Ще станешъ мостъ и по твоя гръбъ ще минаватъ и по тѣхния гръбъ ще минавашъ. Сега, нали често бащата носи детето си на гърба. Какво има отъ това? Нищо. Той нѣма презъ цѣлия си животъ да го носи. Растенията не ставатъ ли мостове на хората? Тогава по тази теория и вие, като сте били растения, и вие сте били мостове на хората. Обаче, въ сегашното състояние, казвате, мостъ не можете да станете. Казвашъ: “Азъ мостъ нѣма да стана.” Но въ вашитѣ идеи и въ умствено отношение, или въ морално отношение мостъ ще станешъ. Ако не си достигналъ до нѣкоя мъртва точка, мостъ нѣма да станешъ, но ако си достигналъ, ще станешъ мостъ. Добре, сега вие сте изучавали числата. Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като единъ човѣкъ, мѫжъ или жена, тогава въ всѣка една единица се криятъ много качества. Ако туримъ единъ виденъ философъ, капацитетъ или нѣкой юнакъ, тогава въ тази единица сѫ скрити множество сили. Ако туримъ 2 и приемемъ, това сѫ двама души, хора, единъ мѫжъ и една жена, 1 и 1 колко правятъ? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение. Само единицата, като се развиватъ числата, се намира въ едно мъртво състояние. Ако поставите единицата въ успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излѣзла отъ своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумностьта на единицата е надделѣла на препятствията, които се намиратъ у нея. Надделѣла е на трудноститѣ на мъртвата точка. Да кажемъ, това е единъ търговецъ, капиталътъ му е билъ въ застой, не намира изходенъ пѫть, но тъй се случава, той излиза изъ тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нѣщо: той трѣбва да напусне мъртвата точка. Следъ туй и числото 2 се намира въ мъртво положение. Мѫжътъ и жената, като се оженатъ и нѣматъ деца, и тѣ се намиратъ въ мъртвата точка. Тогава имаме числото 4, 2х2=4 и 2+2=4. Ако обаче се събератъ 1+2+3+4=10. Въ 4-тѣ има едно действие, че съдържа в себе си числата до 10. Обаче дветѣ единици умножени, не съдържатъ числата до 10, а оставатъ само 4. Следователно 2х2=4 показва въ даденъ случай посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи или посоката, къмъ която числото 2 трѣбва да се движи. Тогава ние опредѣляме: 2 е посоката на единицата; 3 е посоката на дветѣ, 4 - на тритѣ и т.н. Това сѫ все посоки, излѣзли отъ тази мъртва точка. И да изучавашъ живитѣ сили на тия точки, то значи, твоятъ животъ да бѫде прогресивенъ. И сега хората сѫ дошли до едно суевѣрие, тѣ изучаватъ числата като мъртви точки. Нѣкои казватъ: Четвъртъкъ е за мене мъртва точка, въ този день не ми върви нищо. За другиго петъкъ е мъртва точка. За българитѣ вторникъ и петъкъ сѫ мъртви точки. Българинътъ тогава не захваща работа или не отива на работа. У евреитѣ сѫбота е мъртва точка и като такава мъртва точка, тѣ казватъ: “Тя е само за Бога. Богъ е казалъ: Шесть дни ще работите, а седмия день ще почивате.” Тоестъ: единъ день ще оставите за Мене, азъ ще ви покажа въ коя посока да вървите. Въ всѣки 7 дена има една мъртва точка и почивката е мъртва точка или азъ я наричамъ Божия точка. Богъ ще ти покаже посоката, въ която да вървишъ. Азъ рекохъ, мъртвата точка показва посоката или какъ трѣбва ти да вървишъ. Въ всѣка мъртва точка има скрита една Божия Истина. И всѣки единъ отъ васъ, който е разуменъ, като разбира, може да помага на себе си и може да помага и на другитѣ. И всичкото падане на хората и въ старо и въ ново време е ставало винаги въ тази мъртва точка. И трѣбва да се обяснява много, за да се разбератъ мъртвитѣ точки. Щомъ опредѣлишъ на единъ човѣкъ, де се намира или въ коя мъртва точка се намира той, ти вече можешъ да му кажешъ какво ще му се случи въ живота и можешъ да му покажешъ правия пѫть. Всичко това е обосновано, единъ простъ примѣръ има: ако единъ френологъ те пипа съ рѫцетѣ си по главата и намѣри, че главата ти отгоре е широка, въображението е силно развито или чувството за красивото е добре разработено, ще ти каже: “Ти, като забогатѣешъ въ живота си, ще обичашъ добре да бѫдешъ облеченъ, да имашъ много кѫщи, да живѣешъ хубаво.” Кѫдето туй чувство го нѣма, той казва: “Ти ще бѫдешъ развлеченъ, окѫсанъ, ще имашъ много петна по дрехитѣ си, ще носишъ скѫсани обуща, философъ ще бѫдешъ.” Защото, който се облича хубаво, той не може да бѫде философъ. Това е единъ вѫтрешенъ стремежъ. Който ходи хубаво облеченъ, има стремежъ да се покаже. А който не обръща внимание на дрехитѣ си, той не иска да се покаже. После, у нѣкои е развито чувството на стяжанолюбие. Туй чувство има нѣколко степени. Нѣкой пѫть е развито въ материално отношение, стремежъ къмъ богатство; нѣкой пѫть е развито въ умствено отношение, иска да придобие всички познания, да прочете тази книга, онази. Има такива философи, събралъ той цѣла библиотека, знае всичко, кое кѫде се намира. И минава за единъ много ученъ човѣкъ. Но у него туй чувство така е развито, като една страсть. Сега туй учение, което сега ви изнасямъ за мъртвитѣ точки, другъ пѫть не сте го слушали. И дълго време трѣбва да се работи въ тази насока, за да се разбере приложението му. Въ приложението се изисква стабилность вѫтре, за да прогресира човѣкъ въ живота си. Изисква се голѣма устойчивость. Да допуснемъ вие поставите заека на постъ съ пушка да пази. Вие му кажете: “Поста нѣма да напускашъ, само като дойде другъ да те смѣни.” Той ви каже: “Слушамъ, ваше благородие!” Той се разхожда, караули. Но като чуе най-малкия шумъ, той офейка, казва: “Страшна е тази работа! Не е за мене.” Отъ гледището на заяка, не е заради него, но и отъ гледището на този, който го е поставилъ на този постъ и той не е билъ на мѣстото си, не е трѣбвало да постави заяка на това мѣсто. Та често вие поставяте нѣкои ваши способности да извършатъ нѣкоя работа, когато тѣ не сѫ въ сила да я извършатъ. Сега запримѣръ, вие не знаете, коя е силата въ васъ, съ която вие трѣбва да работите. Коя е мощната сила у васъ, не знаете. Нѣкои хора може да отличите много добре съ нѣкоя способность. Но у човѣка има известни сили, които трѣбва да бѫдатъ рѫководни пунктове за самия него. Такива рѫководни пунктове философитѣ сѫ ги дефинирали и класифицирали различно. Напримѣръ, тѣ казватъ: “Умътъ трѣбва да рѫководи чувствата, или моралнитѣ сили трѣбва да рѫководятъ чувствата, или неговата воля трѣбва да го рѫководи.” Но волята може да има само тогава сила, когато при всички изпити, при които може да бѫде поставенъ, остане на поста си. Та рекохъ, вие въ живота си всѣки день може да се намерите въ такава една мъртва точка. Индиферентенъ си, неразположенъ духомъ, но ти ще се благодаришъ, че си дошелъ до тази точка, тя е спасителна точка, която опредѣля твоята посока за този день, за живота ти. Ти може да не си разположенъ, казвашъ: “Не остава вече нищо зарадъ менъ.” На бойното поле не остава мѣсто за тебе, но на друго мѣсто остава. По този начинъ ще работите при мъртвитѣ точки. И вие ще знаете следующата посока, въ която трѣбва да идете. Има такъвъ единъ законъ: следъ всѣко едно тягостно състояние, следъ всѣко едно обезсърдчение, следъ всѣка една несполука, ще се случи нѣщо добро за тебе. Всички тия неуспехи, това е мъртвата точка въ живота ти. И ако ти слушашъ Провидѣнието или това, Разумното въ свѣта, то следъ тази несполука, ще ти се случи нѣщо добро. И туй добро ще съотвѣтствува на страданията, които си ималъ. Каквото е било страданието на човѣка, такава ще бѫде и радостьта. Въ свѣта има една равносмѣтка на силитѣ. Каквато е скръбьта, такова е и възнаграждението. Сега вие казвате: “Защо е така?” Вземете простия примѣръ, да допуснемъ майка, която има обичь къмъ детето си. Като се е родило това дете, тя е викала цѣлата махала на угощение, радвала се е. Но следъ 4-5 години това дете умира. Тогава скръбьта ще бѫде толкова голѣма, колкото е била радостьта въ началото. Колкото хора сѫ дошли на рождението му, толкова може да идатъ и на погребението му. Нѣкой пѫть може да вариратъ тия числа съ една малка разлика. Ако имате една статистика, ще видите, че колкото души сѫ ви посрещнали, толкова души и ще ви изпратятъ. Та рекохъ, ние ще вървимъ по този пѫть, докато дойдемъ до онази область, дето хората нѣма да умиратъ. Когато излѣзнемъ изъ областьта на мъртвитѣ точки. Сега тѣ сѫ спасителнитѣ точки, показватъ, че трѣбва да вземемъ друга посока на движението. Та, като излѣзнете изъ тази область, тогава цѣлиятъ ви животъ ще се измени. Пъкъ сега, ако питате защо сѫ поставени тия мъртви точки? - Рекохъ, тѣ сѫ спасителнитѣ положения за човѣка. Щомъ дойдете до едно голѣмо изпитание, вие сте на една мъртва точка. Внимавайте върху посоката, какво ново може да направите. Ако направите нѣщо ново, сѫществуванието ви ще се измѣни, въ туй състояние вие не можете да живѣете, вие трѣбва да го измѣните. Ако останете още въ сѫщото положение, въ васъ ще настане едно втръсвание. Запримѣръ, човѣкъ обича нѣкои храни, но когато нѣкоя храна му се е втръснала, вие не можете да го накарате вече да яде тази храна. Той казва: “Туй го не искамъ по никой начинъ!” Това сѫ мъртви точки на храната. И въ съвременното щастие на човѣка пакъ има такива мъртви точки. И въ религиозния животъ, и въ учения животъ или въ науката, навсѣкѫде има такива мъртви точки, азъ ги наричамъ, както ви казахъ, “спасителни точки”. И когато дойдатъ изпитанията на тия точки, човѣкъ трѣбва да се обръща къмъ Бога, да му покаже правия пѫть, да излѣзе изъ този пунктъ на живота си. Когато евреитѣ дойдоха до този моментъ, до тази мъртва точка, тѣ се обърнаха къмъ Бога и Богъ имъ изпрати Мойсей, да имъ помогне. Тѣ казваха: “Този животъ е непоносимъ вече за насъ.” И Мойсей имъ каза: “Ако не излѣзнете изъ тази точка, вие ще умрете.” И въ едно бойно поле тази точка ще се измѣсти. Щомъ се започне едно ново сражение, мъртвата точка и тя се измѣня, не остава сѫщата. И този човѣкъ трѣбва да напусне мѣстото си, ако той остане на сѫщото мѣсто, ще го убиятъ, защото мъртвата точка се е измѣнила. Следователно, при второто сражение да те нѣма на първото мѣсто. При третото сражение, ти пакъ ще се измѣстишъ, ще видишъ кѫде се намира сега мъртвата точка. Мене ми разправяше единъ войникъ, при едно сражение били 10 души на едно мѣсто, заповѣдано му било да държи войницитѣ на това мѣсто. Той казва: ”Цѣлия день ни обстрелваха, гранати падатъ, но нито единъ отъ насъ не умрѣ.” На втория день, той казва: На друго мѣсто трѣбва да идемъ. Но нѣкои отъ войницитѣ казаха: Не, тукъ е хубаво и останаха тамъ, на първото мѣсто. Не се минаха 10-15 минути, пада една граната и всички ги убива.” Затуй рекохъ, при мъртвата точка нѣма да седишъ дълго време. В дадения случай тя ти казва да излѣзнешъ отъ туй положение, да напуснешъ тази мъртва точка. И ако седи човѣкъ дълго време въ туй положение, това е лошо зарадъ него самия. Една лоша мисъль е една мъртва точка за тебе. Щомъ я измѣнишъ или напуснешъ, то е едно велико благо заради тебе. Показва, че ще дойде едно добро за тебе! - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животът! 6.05 часа сутриньта 3 школна лекция на I-ви Окултенъ Специаленъ класъ, 7.IX.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ, София ----------- [1] когато – докато
  2. „Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.), Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г. Книгата за теглене на PDF (1942) Съдържание -------------------------------------------------------------------------------- "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Закони на красотата Размишление. Тема за следния пѫть: „Условия за самовъзпитанието.“ Ще развиете темата отъ гледището на старитѣ и новитѣ философи, и то идейно. Всѣка мисъль трѣбва да бѫде добре обоснована. Като ученици на Великата школа на живота, вие се стремите, освенъ къмъ обикновенитѣ науки, още и къмъ окултнитѣ. Напримѣръ, вие искате да изучавате астрология, хиромантия, физиогномия и др. Този стремежъ е естественъ. Като астролози, вие се интересувате отъ бѫдещия си животъ. Всѣко новородено дете се намира предъ неизвестностьта на своя животъ. Когато мине цѣлия крѫгъ на своя животъ, тогава неизвестностьта става известна. Докато е въ утробата на майка си, детето е въ пълна неизвестность. То се намира подъ влиянието на майка си. Щомъ излѣзе на бѣлъ свѣтъ, то влиза въ нови условия и заплаква. Плачътъ означава две състояния: радость и скръбь. Когато новороденото дете заплаква, плачътъ му означава радость. То се радва, че се освобождава отъ ограничителнитѣ условия, въ които се е намирало. Въ утробата на майка си то се намирало между животъ и смърть. Човѣкъ трѣбва да изучава процеситѣ на развитието, презъ които сѫ минали всички форми на физическия свѣтъ, докато дойдатъ до последната. Човѣкъ е последната и завършена форма на физическия свѣтъ. Но и той още не е последната форма на природата. Въ бѫдеще ще има още много форми, по-съвършени отъ човѣка. Както физическитѣ форми претърпяватъ промѣни, така се измѣнятъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Казваме, че човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква идея, съ нѣкакво чувство или съ нѣкаква постѫпка. Ако е бремененъ въ мисъльта си, тежестьта пада на мозъка; ако е бремененъ въ чувствата си, тежестьта пада върху симпатичната нервна система. Мисъльта и чувствата на човѣка сѫ свързани съ дишането. Като мисли право, сѫщевременно човѣкъ диша правилно; като чувствува правилно, той пакъ диша правилно. Мисъльта има отношение къмъ бѣлия дробъ, а чувствата — къмъ черния дробъ. Затова, именно, казваме, че човѣкъ диша едновременно и съ бѣлия, и съ черния дробъ. Ако бѣлиятъ дробъ се подпуши, човѣкъ се задушава и престава да мисли; ако черниятъ дробъ се подпуши, въ човѣка се зараждатъ много отрицателни чувства, които тровятъ кръвьта. Каквото е отношението на човѣка къмъ бѣлия дробъ, такова е отношението на жлъчката къмъ черния дробъ. Сърдцето е поставено между дветѣ крила на бѣлия дробъ, като водораздѣлна линия за енергиитѣ, които текатъ въ човѣшкия организъмъ. Какво представя бѣлиятъ дробъ въ човѣка? Той е представитель на единъ висшъ свѣтъ и служи за трансформиране на енергиитѣ, които идатъ отъ центъра на земята. Правилното действие на бѣлия дробъ опредѣля мисъльта на човѣка. Бѣлиятъ дробъ пречиства кръвьта, а сърдцето я отправя по всички части на тѣлото. Службата на сърдцето не се заключава само въ изпращане на кръвьта по цѣлото тѣло, но то представя още и вѫзелъ на електрическата енергия, която се предава на всички клетки, като имъ дава възможность да участвуватъ въ цѣлокупния органически животъ. Бѣлиятъ и черниятъ дробъ представятъ два трансформатора на енергии: бѣлиятъ дробъ е трансформаторъ на умственитѣ енергии на човѣка, затова отправя енергиитѣ на мисъльта къмъ мозъка; черниятъ дробъ е трансформаторъ на чувственитѣ енергии, като ги отправя къмъ симпатичната нервна система. Чувствата не могатъ да се проявяватъ безъ черенъ дробъ. Колкото по-правилно функционира черниятъ дробъ, толкова по-възвишени и благородни чувства има човѣкъ. Безъ сърдце нѣма животъ, но и безъ жлъчка не може да се живѣе. Когато жлъчката се излива на време и на мѣсто, тя помага при храносмилането. Обаче, когато тя не действува правилно, човѣкъ заболява отъ опасни болести. Когато човѣкъ се гнѣви, дразни, възбужда, жлъчката не действува добре, и въ резултатъ на това се явяватъ различни разстройства въ организма. За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката, човѣкъ трѣбва да яде такава храна, която му е приятна — главно плодове. Като знаете значението на сърдцето, на бѣлия и на черния дробъ за организма, пазете въ изправность тѣзи органи. Отправяйте къмъ мозъка си нови и чисти мисли, къмъ сърдцето си — благородни и възвишени чувства и отъ нищо не се страхувайте. Който мисли право, той всѣкога печели; който не мисли право, всѣкога губи. Мозъкътъ се храни съ чисти и нови мисли, а сърдцето — съ възвишени чувства. Не допущайте въ ума си изопачени и обезсърдчителни мисли и въ сърдцето си отрицателни чувства. Защо човѣкъ да не си представя красиви картини, които събуждатъ свѣтли мисли и благородни чувства? За предпочитане е той да храни ума си съ свѣтли мисли и желания, макаръ и да сѫ непостижими, отколкото да се трови отъ изопачени и обезсърдчителни мисли и желания. Дръжте въ ума си по една свещена идея и въ сърдцето си — по едно свещено чувство, които постоянно да ви повдигатъ. Ако падате, пакъ не се обезсърдчавайте. Какво прави падналиятъ плодъ? — Заравя се въ земята, и следната година отново израства. Знайте, че нищо въ природата не се губи, но само се видоизмѣня. Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да подобри състоянието на своята мозъчна система. — Защо трѣбва да чувствува? — За да подобри състоянието на черния си дробъ. Безъ мозъчна система и безъ черенъ дробъ животътъ не може да се прояви. Като мисли човѣкъ, силитѣ на главния мозъкъ отиватъ въ симпатичната нервна система; като чувствува, силитѣ на симпатичната нервна система отиватъ въ мозъчната система. Когато тѣзи енергии се кръстосватъ правилно, човѣкъ е здравъ, мисли и чувствува правилно. У много хора бѣлиятъ и черниятъ дробъ не действуватъ правилно, поради което боледуватъ, страдатъ и не мислятъ право. Изучавайте живота отъ гледището на живитѣ форми, защото тѣ сѫществуватъ и въ васъ. Само така ще се обновите и ще придобиете правиленъ възгледъ за живота. Остане ли самъ въ живота, човѣкъ губи всички възможности и условия за щастие. Не може човѣкъ да се изолира, да се откаже отъ семейството си, отъ обществото и отъ Бога и да бѫде щастливъ. Мнозина казватъ, че могатъ да живѣятъ сами, безъ Бога, безъ всѣкакви общества. Това показва, до каква степень тѣзи хора сѫ се индивидуализирали. Обаче, крайниятъ индивидуализъмъ е създалъ положителнитѣ сили въ природата. Той е причина и за създаване на онѣзи сѫщества, които живѣятъ повече сами. Такива сѫ лъвоветѣ, тигритѣ — хищнитѣ животни. Тревопаснитѣ живѣятъ повече на стада и взаимно си помагатъ. Ако изпадне въ положението на хищнитѣ животни, човѣкъ започва да се уединява, не иска да говори съ никого. Той се обезвѣрява, изпитва недоволство, отвръщение къмъ всичко, което го заобикаля. Всички казватъ за него, че е станалъ голѣмъ философъ, че иска да живѣе самъ, за да размишлява повече. Споредъ мене, този човѣкъ се е уединилъ, защото има въ черния си дробъ киселини повече, отколкото трѣбва. Тѣ го правятъ неспокоенъ и го каратъ да се уединява и да избѣгва хората. За да не изпадате въ мрачни състояния, трѣбва да подобрите дихателната си система и черния дробъ. Щомъ подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатична системи. Това се постига чрезъ систематично изпотяване. Ето защо, презъ лѣтния сезонъ, направете 20 потни бани, въ продължение на 20 деня. Следъ всѣка баня пийте по две чаши гореща вода, облѣйте се съ топла вода и се преоблѣчете. Чрезъ изпотяването се отварятъ поритѣ на кожата, и организъмътъ започва да диша правилно. Повечето хора страдатъ отъ подпушване на чувствата, което се отразява на черния дробъ, а оттамъ и на мозъчната нервна система. Не задържайте кисели чувства въ сърдцето си, за да не разстройвате черния си дробъ. Ако мразите нѣкого, дайте си отчетъ, защо, именно, го мразите. Като анализирате искрено чувствата си къмъ този човѣкъ, виждате, че нѣма причина да го мразите. Щомъ се освободите отъ омразата, вие отпушвате чувствата си, и психическото ви състояние се подобрява. Човѣкъ има право да мисли лошо за нѣкого, само когато този човѣкъ има възможность да му помогне въ нещастието му, но го е отминалъ, безъ да изпълни дълга си къмъ него. При това, той има право да мисли лошо за него само за дадения моментъ. Въ следващия моментъ, той се е изправилъ. Много естествено. Докато състоянието на вашия черенъ дробъ не е нормално, вие сте лошъ човѣкъ; щомъ състоянието ви се подобри, вие ставате добъръ. И тъй, ако искате да подобрите състоянието си, трѣбва да дойдете до онзи психически вѫзелъ на живота, въ който се примиряватъ всички противоречия. Щомъ постигнете това, вие ставате любимъ и привлѣкателенъ за всички. Съ това се обяснява, защо нѣкой човѣкъ привлича хората къмъ себе си, а другъ ги отблъсква. За първия човѣкъ казваме, че е хармонизиралъ мислитѣ и чувствата си, а вториятъ още не е дошълъ до истинската хармония въ живота. Ако искашъ хората да те обичатъ, първо ти обичай. Ако искашъ хората да бѫдатъ доволни отъ тебе, първо ти трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ себе си. Затова, като се обличашъ, гледай да задоволишъ първо себе си. Бѫди всѣкога спретнатъ, чистъ, както за другитѣ, така и за себе си. Нѣкой е нехаенъ къмъ облѣклото си, къмъ обущата си, но, щомъ му дойде гостъ, той веднага бърза да се облѣче, да бѫде изправенъ въ всѣко отношение. Това не е правилно. Преди всичко, бѫди изправенъ къмъ себе си, за да бѫдешъ изправенъ и къмъ окрѫжаващитѣ. Стремете се къмъ подмладяване, за да запазите енергиитѣ на организма си. Само така можете да работите правилно и да имате добри резултати. Не може ли да се подмлади, човѣкъ лесно се уморява. Каквато работа и да започне, скоро се уморява. Коя е причината за това? — Невежеството му. Той работи, безъ да знае какъ; почива, безъ да знае какъ да си почива. За да работи и да си почива правилно, човѣкъ трѣбва да възприема само такива мисли, които го интересуватъ. Гладниятъ се интересува отъ хлѣба, жадниятъ — отъ водата, уморениятъ — отъ почивката, учениятъ — отъ книгата и т. н. Следователно, интересувайте се само отъ онѣзи мисли и чувства, които могатъ да внесатъ въ васъ сила и животъ, да ви помогнатъ. Силата на човѣшкитѣ мисли се опредѣля отъ чувствата, и обратно: силата на чувствата се опредѣля отъ мислитѣ. Постѫпкитѣ пъкъ се опредѣлятъ отъ силата на чувствата и мислитѣ. Ще дамъ единъ методъ, чрезъ който да си въздействувате при разстройство на черния дробъ. Турете дѣсната си рѫка отпредъ, на корема, съ длань къмъ корема, а лѣвата — на кръста, пакъ съ длань къмъ тѣлото, и мислено прекарайте енергиитѣ на слънцето къмъ центъра на земята. Следъ 10 — 15 м. състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този методъ не помогне, обърнете се мислено къмъ Онзи, Който носи хармонията въ себе си. Щомъ се свържете съ Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. За да разберете, какво е състоянието на черния ви дробъ, гледайте, какъвъ е цвѣтътъ на лицето ви, свѣтлината на очитѣ и тѣхната жизненость. Тѣзи нѣща предаватъ красота на лицето. Ако очитѣ сѫ жизнени, и лицето е жизнено. Погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде установенъ, да не блуждае въ разни посоки. Като гледашъ единъ предметъ, ще насочишъ погледа си само върху него, докато го изучишъ добре. Следъ това ще отправишъ погледа си въ друга посока, докато придобиешъ известно познание. Въ всѣко нѣщо трѣбва да намирате сѫщественото. Затова казвамъ, че всѣки трѣбва да има поне една основна, сѫществена идея, която да опредѣля посоката на неговото движение. Една отъ сѫщественитѣ идеи за човѣшкия животъ е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъль, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисъльта и за чувството, чрезъ които Богъ се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъль, правото чувство и непреодолимата сила. Богъ се проявява въ неизмѣнното, абсолютното и безграничното. Задачата на ученика е да бѫде красивъ. Като работи съзнателно върху себе си, той придобива вѫтрешна красота, съ която привлича вниманието на хората, както красивата мома привлича вниманието на младитѣ момци. Кое прави човѣка красивъ? — Моралниятъ животъ. Подъ думата „мораленъ животъ“ ние разбираме онзи истински, положителенъ животъ, въ който Божественото Начало взима връхъ надъ човѣшкото. Природата е щедра къмъ красивитѣ и морални хора. Тя ги приема въ своитѣ складове и щедро ги дарява. На грознитѣ и неморални хора тя затваря вратитѣ си, дава имъ малко отъ своитѣ блага, Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Съ други думи казано: Ако не станете красиви, ако не станете чисти и свѣтли, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Който прилага Божиитѣ закони, той става красивъ, и всѣки го обича. За какво може да обичате човѣка? — За неговия свѣтълъ умъ и за неговото чисто сърдце. Желая ви да бѫдете красиви, да прилагате законитѣ на разумната природа, за да бѫдете полезни, както на себе си, така и на своитѣ ближни. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1928 г. (VII г.) София. — Изгрѣвъ.
  3. Ани

    1928_06_22 Основна идея

    „Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.), Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г. Книгата за теглене на PDF (1942) Съдържание ----------------------------------------------------------------- "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Основна идея Размишление. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчносмилателни въпроси, за разрешаването на които сѫ нуждни здрави зѫби, здрава храносмилателна система. Допуснете, че имате една точка, която представя едно семе, или една идея. Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание. Какво е въ сѫщность семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силитѣ, които крие въ себе си, трѣбва да го посадите въ земята. Споредъ силитѣ, които съдържа, семето ще използува благоприятнитѣ условия, които му се даватъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Ако не е поставенъ при условия да прояви своитѣ вѫтрешни възможности, човѣкъ не може да се познае. Нѣкой минава за безстрашенъ, а въ сѫщность носи голѣмъ страхъ въ себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страхъ и тогава вижда, че е страхливъ. Докато не се справи съ вѫтрешния си страхъ, човѣкъ не може да бѫде смѣлъ и безстрашенъ. Каква сила ще развие човѣкъ, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страхъ той всѣкога ще бѫде слабъ и немощенъ. Каквато храна да му даватъ, той ще я разглежда, ще мисли, да яде ли отъ нея, или не, какъ да яде и т. н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човѣкъ, той ще яде съ разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува. Достатъчно е храната да бѫде чиста, за да яде сладко и съ разположение. Здравиятъ и разуменъ човѣкъ е силенъ. Той минава за герой. Ние взимаме думата „герой“ въ широкъ смисълъ. Истински герой е онзи, който се справя лесно съ условията и разумно ги използува. Всѣко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не сѫ благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трѣбва да взима нѣщо отъ почвата и отъ въздуха. Въ този смисълъ, взимането има отношение къмъ растенето. Ако не взима, човѣкъ не може да расте. Обаче, следъ взимането иде процесътъ на даването. Между човѣшката душа и природата става правилна обмѣна само тогава, когато човѣкъ спазва процеситѣ на взимане и даване. Не ги ли спазва, настѫпва процесътъ гниене. Съ други думи казано: Когато човѣкъ нѣма една основна идея въ себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива безъ зародишъ, така и човѣшката душа не може да се прояви безъ основна идея. Значи, зародишътъ представя основната идея, която организира нѣщата. Безъ основна идея човѣкъ не може да разбере живота, нито да го осмисли. Ако го запитате, защо е дошълъ на земята, той казва: Богъ знае. Че Богъ знае нѣщата, това е фактъ, но и човѣкъ трѣбва да се стреми, да знае това, което е въ неговитѣ възможности. Щомъ учительтъ знае повече отъ ученика си, последниятъ трѣбва да се стреми да придобие знанието на учителя си. Какво ще кажете за ученикъ, който не учи и мисли, че щомъ учительтъ има знания, той не трѣбва да учи? Този ученикъ е мързеливъ и не мисли право. Съ помощьта на метъра опредѣляме дължината, широчината и височината на предметитѣ, но той самъ не прави измѣрванията. Човѣкъ движи метъра и мѣри. Следователно, Богъ знае всичко, но и вие трѣбва да учите, да придобивате знания. Отъ васъ зависи, колко знания ще придобиете. Майката знае, че детето е гладно, но колко ще яде, каква е степеньта на неговия гладъ, това знае само детето. Нуждата отъ храна е обща за всички, но количеството ѝ се опредѣля отъ възрастьта на човѣка и условията, при които се намира. Малкото дете приема малко храна; младиятъ момъкъ и младата мома употрѣбяватъ повече храна, а стариятъ човѣкъ се нуждае отъ малко храна. Каквато е нуждата на човѣка отъ храна, такава е нуждата му и отъ основна идея. Страшно е положението на човѣкъ, който нѣма основна идея. Той се излага на пълно разкапване или гниене и въ умствено, и въ сърдечно, и въ физическо отношение. Той започва да се разлага и да мирише. За да не изпада въ това положение, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си поне една основна идея, въ сърдцето си — едно основно чувство и въ тѣлото си — една основна постѫпка. Нѣкой изпразва сърдцето си отъ всички чувства и, като се отчае отъ живота, казва: Никой не ме обича. Той не говори истината. Има Единъ, Който при всички условия въ живота ви е съ васъ и ви обича. Понеже цѣлиятъ свѣтъ е Неговъ, Той ви обича чрезъ растенията, чрезъ животнитѣ, чрезъ мушицитѣ даже, чрезъ хората и т. н. И най-малката любовь е въ състояние да повдигне духа на човѣка. Дръжте въ ума си идеята, че Богъ е Любовь, за да запазите презъ цѣлия си животъ по една основна идея въ ума си и по едно основно чувство въ сърдцето си. Всѣка основна идея е Божествена. Следователно, дали е малка, или голѣма, не е важно. Божественитѣ идеи сѫ творчески. Тѣ внасятъ въ човѣка животъ, радость, свѣтлина и свобода. Божественитѣ идеи сѫ вѣчни, а човѣшкитѣ — кратковременни. Божественитѣ идеи водятъ къмъ завършени процеси, а човѣшкитѣ — къмъ незавършени. Да има човѣкъ основна идея, това значи, да е непоколебимъ въ вѣрата и въ убежденията си. Тя е канара, на която той всѣкога разчита. Каквото и да му се говори, той остава вѣренъ на своето убеждение. Никой не е въ състояние да го разубеди въ сѫществуването па Първата Причина, въ сѫществуването на Великата Разумность въ свѣта. Който признава сѫществуването на Първата Причина, той вижда ясно нѣщата; той има очи и уши, вижда и чува всичко, което го окрѫжава и което става около него. Представете си, че се срѣщатъ двама души: единиятъ е слѣпъ и глухъ, а другиятъ — съ отворени очи и уши. Първиятъ твърди, че нѣма слънце, че любовь не сѫществува, че всичко е мракъ и тишина. Вториятъ го опровергава. Той казва, че слънцето изгрѣва и залѣзва, освѣтява цѣлата земя, и хората, животнитѣ, растенията се радватъ на свѣтлината му, обичатъ се помежду си. Да отричашъ мѫдростьта и свѣтлината, това значи, да страдашъ отъ умствена слѣпота; да отричашъ любовьта и живота, това значи, да страдашъ отъ сърдечна глухота. Правете опити, да усилвате свѣтлината на вашия умъ и топлината на сърдцето си, да виждате ясно нѣщата, за да не изпадате въ заблуждения, въ каквито се намиратъ слѣпиятъ и глухиятъ. Колкото повече семена сте посѣли въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, толкова по-добри резултати ще имате. Всѣко семе ще даде добри, сладки плодове. Какво представятъ семената, които посѣвате въ вашата градина? Това сѫ добритѣ постѫпки, които всѣки човѣкъ може да направи. Представете си, че нѣкой учитель или професоръ отива на работа и вижда на пѫтя, че единъ конь е падналъ на земята отъ голѣмата горещина. Какво трѣбва да направи този професоръ? — Да се спре предъ коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, коньтъ ще благодари за направената му услуга. Въ дадения моментъ той страда като човѣкъ. Ако професорътъ продължи пѫтя си, безъ да обърне внимание на коня, той е човѣкъ безъ идея. За свое оправдание, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава съ падналия конь. Никакви оправдания не го извиняватъ. Щомъ нѣма кой да помогне на коня, професорътъ е длъженъ да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза въ положението на всички живи сѫщества и имъ се притича на помощь, той е човѣкъ съ идея, на него може да се разчита. Както искате хората да ви помагатъ, така помагайте и вие. Не казвайте, че това е конь, крава, волъ, магаре, че тѣ не страдатъ като човѣка. Има животни, на които съзнанието е по-високо отъ това на нѣкои хора, поради което минаватъ презъ голѣми, интенсивни страдания. Нѣкой мисли, че страданията му сѫ голѣми и постоянно се оплаква. Питамъ този човѣкъ: Излизала ли е кървава поть отъ поритѣ ти, както на Христа? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е миналъ презъ по-голѣми страдания отъ Христовитѣ. Мнозина сѫ бити, текло е кръвь отъ носа, отъ главата, отъ устата имъ, но, въпрѣки това, тѣ не сѫ познали още страданието. Когато човѣкъ се изкачва на високи планински върхове, отъ носа му тече кръвь, но той не страда. Колкото по-нагоре се качва човѣкъ въ духовния свѣтъ, толкова по-интенсивни сѫ страданията му. Най-после той дохожда до една область, дето страданията изчезватъ. Тамъ страданията се превръщатъ въ радость. Това показва, че неорганизиранитѣ сили се организиратъ. Каква е цельта на страданието? — Освобождаване на човѣка отъ нечистотиитѣ, отъ неорганизиранитѣ енергии. Казвате, че нѣкой ви мѫчи. Защо ви мѫчи? — За да ви освободи отъ нечистата материя, която се е събрала въ нѣкоя часть на организма ви. За да извлѣче нечистата материя отъ тѣлото ви, той си служи съ рогъ. Казвате, че този човѣкъ е лошъ, че ви мѫчи. Обаче, щомъ излѣзе нечистата материя вънъ, състоянието ви се облекчава, и мѫчението ви напуща. Радвайте се, че сте се освободили отъ нечистотиитѣ си. Капка по капка излиза нечистата материя, но, вмѣсто нея, отвънъ иде нова, жизнена сила, която обновява и повдига. И новата енергия иде по малко, както и любовьта. Колкото и да обичате нѣкого, не отваряйте сърдцето си изведнъжъ, да не изтече всичката ви любовь навънъ. Помнете: който отваря сърдцето си за нѣкого и проявява всичката си любовь къмъ него, той прави престѫпление. Искате ли да дадете на възлюбения си отъ своята любовь, давайте му капка по капка. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идеитѣ. Искате ли да проявите идейния животъ, изнасяйте навънъ една по една идеитѣ си. Само по този начинъ тѣ растатъ и се развиватъ правилно. Изнесете ли ги изведнъжъ навънъ, въ скоро време ще почувствувате известна празднота въ себе си. При това, започвайте отъ най-малкитѣ си идеи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Като работите по този начинъ, ще видите, че имате условия за проява на всѣка ваша идея. Нѣкой се страхува, че, като изнесе идеитѣ си навънъ, нѣма какво повече да работи. Не е така. Работа има за всички и за цѣлата вѣчность. Вижте, какво прави диригентътъ. За да състави оркестъръ, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа. Даже и тѫпанджията е необходимъ. Тъй щото, ако нѣма съ какво да се занимавате, вземете тѫпана и бийте върху него — все ще излѣзе нѣщо. — Може ли всѣки да удря на тѫпанъ? — За вѣрващия всичко е възможно. Да се говори за възможноститѣ на живота, това значи, да имаме предъ видъ великата разумность. Само разумниятъ може да постигне, каквото желае. За неразумния нѣщата сѫ отчасти постижими. Благодарение на различието, което сѫществува между разумния и неразумния, между тѣхъ се явява споръ. Разумниятъ приема сѫществуването на разумностьта въ свѣта; неразумниятъ не я признава. Той казва, че разумностьта е резултатъ само на човѣка, а не на нѣкакво Велико начало. Разумниятъ приема сѫществуването на Бога, а неразумниятъ Го отрича. Неразумниятъ е гордъ, той възприема само онѣзи идеи, които отговарятъ на личнитѣ му интереси. Неразумниятъ отрича и любовьта. Като се говори за нея, той казва, че не може да обича всички хора. Въ сѫщность, човѣкъ по-лесно може да обича Цѣлото, отколкото неговитѣ части. Въ Цѣлото влизатъ всички хора. Следователно, като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създалъ. Когато обичате човѣка, вие обичате цѣлия човѣкъ, а не само една или две негови части. Задачата на всѣки човѣкъ е да се проникне отъ любовьта и да знае, че въ него се крие възможностьта да обича всички. Ако житното зърно храни цѣлото човѣчество, защо човѣкъ да не е въ състояние да обича всички? Не стои ли човѣкъ по-високо отъ житното зърно? Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере, какви сили и възможности се криятъ въ него. Който има пробудено съзнание, той е ученикъ на новото учение; той е завършенъ типъ. Докато не е дошълъ до това положение, той пада, става, плаче, радва се. Съ една дума, той изучава себе си и своя ближенъ. Ето защо, когато говоримъ за човѣка, ние го изучаваме. Когато говоримъ за Бога, ние вѣрваме въ Него. Следователно, вѣрвайте въ Бога, а човѣка изучавайте. Ако вѣрвате въ човѣка, преждевременно ще се обезвѣрите. Като ученици, пазете правилото: за да не се обезсърдчавате и обезвѣрявате въ човѣка, първо го изучавайте, а после вѣрвайте въ него. Започнете първо съ знанието, а после ще дойдете до вѣрата. Това е едно отъ правилата на новото учение. Това е единъ отъ методитѣ на Божествения свѣтъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 22 юний, 1928 г. (VII г.) София. — Изгрѣвъ.
  4. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ" Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Плѣвелитѣ и пшеницата „А той рече: Не: да не би като плѣвите плѣвелитѣ, да изтръгнете купно съ тѣхъ и пшеницата“. Ев. Матея – 13;29 Вѣрвамъ, понеже сега сте възрастни ученици, нѣма да се смутите отъ такъва сложна математическа задача: нали ученицитѣ, които сѫ вѣщи, не се смущаватъ, когато учительтъ напише нѣкоя сложна задача на дъската, всички ококорятъ очи и започватъ разрѣшението и гледатъ какъ ще я разрѣши. Отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота: въ личния животъ - въ живота на сърдцето, на душата, на ума и на духа. Въ всички тия категории се включва съвременниятъ животъ, който се проявява. Ние се натъкваме на редъ прѣпятствия, недоумѣния. Нашитѣ учени философи иматъ за цѣль да ни утѣшаватъ съ своитѣ обяснения за живота. Лѣкаритѣ ни обясняватъ какъ сѫ произлѣзли болеститѣ и какъ се лѣкуватъ; психолозитѣ ни обясняватъ произхода на душевнитѣ състояния; служителитѣ на Бога живаго ни обясняватъ нашитѣ правилни отношения къмъ Бога; учителитѣ ни запознаватъ съ живата природа; майкитѣ и бащитѣ ни доставятъ храната, която е необходима за поддържането на този животъ. Но, въпрѣки това, има противорѣчия. Нашето щастие и радость на земята постоянно се рушатъ, и ако има нѣкой човѣкъ, на когото щастието не е разрушено, той е, може-би, изключение. Нѣма да се спирамъ да аргументирамъ, защото животътъ самъ аргументира. Слугитѣ казватъ, да идатъ да изхвърлятъ тия плѣвели. — „Не, оставете ги да растатъ“. Въ съврѣменното общество се заражда мисъльта, да се махнатъ тия плѣвели. Но, прѣдставете си, този господарь е билъ много по-уменъ, и слугитѣ му сѫ били високо интелигентни, 10 пѫти по-интелигентни, отколкото сегашнитѣ културни хора, и този господарь е билъ 10 пѫти по-уменъ, отколкото сегашнитѣ господари. Той казва: „не, оставете ги да растатъ до скончанието на вѣка, тогава ще заповѣдамъ на жетваритѣ да отдѣлятъ пшеницата на една страна, а плѣвелитѣ на друга“. И вѫпросътъ ще се разрѣши. Защото въ процеса на растенето има опасность, че слѣдъ като изтръгнатъ плѣвелитѣ, може да изхвърлятъ и пшеницата. И вѫпросътъ ще се разрѣши. Защото въ процеса на растенето има опасность, че слѣдъ като изтръгнатъ плѣвелитѣ, може да изхвърлятъ и пшеницата. И ако изтръгнешъ единъ плѣвелъ, а унищожишъ двѣ пшеници, питамъ, какво добро си внесълъ въ свѣта? Ако затъчешъ двѣ нижки на стана си, а разтъчешъ три, какъвъ смисълъ има? Ако научишъ човѣка на една добродѣтель, а го научишъ на двѣ злини, пакъ нѣма смисълъ. Казва: „оставете ги да растатъ!“ Сега туй, което спъва съврѣменнитѣ хора е, че тѣ искатъ да се освободятъ отъ злото, тѣ искатъ да се освободятъ отъ всички ония неприятни чувства, отъ всички неприятни мисли, отъ всички неприятни дѣйствия, и всичко да имъ върви като по медъ и масло. Всички искатъ да работятъ тъй както въ Халима на „Хиляда и една нощь“, — като вдигнатъ пръчицата. Обаче, съврѣменниятъ космосъ е създаденъ на съвсѣмъ друга основа, на която ние трѣбва да се подчинимъ. „Оставете ги, казва умниятъ господарь, нека растатъ“. Сега азъ нѣма да аргументирамъ, защо трѣбва да растатъ. Нѣма да обяснявамъ, понеже имамъ единъ силенъ аргументъ. Тази сутринь съмъ рѣшилъ да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студъ. Азъ имамъ и други аргументи, понеже се засѣгатъ и моитѣ лични интереси: понеже и азъ обѣщахъ, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудятъ, ще платя по хилядо лева и освѣнъ че даромъ трѣбва да проповѣдвамъ, но трѣбва и да платя глоба 10 000 лв. Трѣбва да растатъ и еднитѣ, и другитѣ, т. е. трѣбва да станемъ ние толерантни, възъ основа на този великъ законъ, безъ който не е възможенъ никакъвъ културенъ животъ, никакъвъ умственъ животъ. Всѣки философъ, отъ каквато и да е категория, трѣбва да примири тия двѣ противорѣчия: да остави и доброто и злото, еднакво да иматъ условия да растатъ и да се развиватъ. Туй ни най-малко не показва, че трѣбва да поощряваме злото. Вие казвате: „той поощрява злото и доброто“. Ние не можемъ да поощряваме. Азъ бихъ оборилъ всички философи, че ние не можемъ да поощряваме. Нима като посѣя онзи бодилъ на нивата, азъ го поощрявамъ да расте като бодилъ? Не, той расте, защото е бодилъ и вънъ отъ моето поощрение. Нима онази ябълка, която съмъ посѣлъ, азъ я поощрявамъ? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно врѣме, когато плодоветѣ не сѫ били обработвани отъ хората, сѫ расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове отъ днешнитѣ. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирамъ, да оставимъ доброто да расте тъй както неговитѣ закони изискватъ, да оставимъ и злото да расте тъй както изискватъ неговитѣ закони. Защо? Защото тъй е казалъ господарьтъ. Сега нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „ето едно противорѣчие“. Ако е за противорѣчие, азъ ще ви изкарамъ сега 10 противорѣчия. Нима вие когато идете при нѣкоя канара и начупите камънитѣ, най-първо у камънитѣ се явява една голѣма радость, че сте ги индивидуализирали, радватъ се; носите ги съ кола въ града, но образувате отъ тѣхъ циментъ и ги турите дълбоко вѫтре въ земята, градите кѫщата си. Едно врѣме тѣ сѫ били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата кѫща. Питамъ: каква култура сте принесли на тѣзи камъни? Построили сте кѫща. То е култура заради васъ, но не заради тия камъни. А култура въ природата се подразбира такъва, която включва едноврѣменно култура за всички. Когато азъ стана културенъ, съ тази култура да засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господарь: „оставете ги да растатъ еднитѣ и другитѣ, и въ края на вѣка, когато дойде деня за жетва, ще отдѣлимъ едното отъ другото и свѣтътъ ще се оправи.“ Ще си послужа съ единъ примѣръ. Въ старо врѣме въ Египетъ, туй е въ християнската епоха, живѣлъ нѣкой отшелникъ, много благочестивъ човѣкь. Прѣкарвалъ той живота си само въ молитви, четене и размишление за начинитѣ и методитѣ какъ да се поправи свѣтътъ. 40 год. той прѣкаралъ така и ни единъ човѣкъ не е дошелъ при него. Той ималъ толкова знания, но прѣзъ тия 40 год. никой не отишелъ при него. Станало му много мѫчно и казалъ: „Господи, поне едного прати при мене, да му прѣдамъ това знание, остарѣхъ вече, негоденъ съмъ“. И този старъ отшелникъ мислѣлъ, че ще дойде нѣкой ученикъ способенъ, и какво вижда? — при него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голѣмата блудница въ оная епоха въ града Александрия, и като чела евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито единъ попъ — не зная дали е имало попове тогава — нито единъ служитель не се наелъ да я кръсти, да вземе отговорностьта върху себе си. „Не можемъ да те приемемъ въ нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си единъ въплътенъ дяволъ, който искашъ да ни изпитвашъ, но ние сме много учени, чели сме писанието, и ти не можешъ да влѣзнешъ вѫтрѣ, да прѣкрачишъ прага на нашата църква“. И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христосъ и ѝ казва: „иди въ пустинята при този отшелникъ“. А той, като я видѣлъ, казалъ: „О, Господи, тази ли намѣри да ми пратишъ, на края на живота ми, тази ли намѣри да ми пратишъ?“ И въздъхналъ дълбоко. Но чулъ единъ гласъ: „ти ще я кръстишъ“.— „Да я кръстя ли?“ Навелъ глава и се колебаелъ, дали не е нѣкой лошъ духъ, който му говори. — „Ще я кръстя, че каквото ще да става“. Кръщава я и слѣдъ нѣколко деня тя умира. Въ деня на погребението, той дошелъ въ екстазъ, въ изтѫпление, и видѣлъ, че отъ тѣлото на тази блудница, като я погребали, излиза единъ крилатъ, свѣтълъ ангелъ. Не била тя блудница, а единъ възвишенъ ангелъ. Слѣдъ нѣколко деня и той умира, но прѣди това, той зарѫчалъ да го зароватъ при блудницата. Всички се замислили: „въ този гробъ, при нея!“ И какво става? Като го заровили и него, всичката околность се стичала тамъ и ставали голѣми чудеса и всички се изцѣлявали. Като се събрали грѣшницата и този светия, тогава се оправилъ свѣтътъ, и почнали хората да проучватъ учението на тоя отшелникъ. Сега вие ще прѣнесете туй въ вашия животъ, защото по нѣкой пѫть и вие ще се намѣрите въ положението на този отшелникъ. Мислите, че сте много благочестивъ, благоугоденъ на Бога, а при това, нѣкой пѫть нѣкой вашъ братъ, който е противоположенъ на васъ, повидимому той е единъ плѣвелъ, може Господь да го прати при васъ, какъ ще разрѣшите тази задача? Ще я разрѣшите само тогава когато го кръстите, и ви се отворятъ очитѣ да видите какво излиза отъ тѣлото му, свѣтълъ ангелъ ли или нѣкой демонъ, на горѣ ли отива той или надолу? И когато Христосъ казва: „отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“, нѣкои мислятъ, отъ сегашнитѣ плодове. Не, то е отъ завръшването на една епоха, той е послѣдниятъ плодъ. Азъ направихъ едно добро дѣло, и казватъ: „той е отличенъ човѣкъ, добъръ“. Или ако направя едно лошо дѣло, ще кажатъ: „той е лошъ човѣкъ“. Не, отъ сегашнитѣ ми дѣла вие не може да ме сѫдите, азъ може да бѫда сѫденъ само отъ цѣлокупния ми животъ, дѣто всичкитѣ ми дѣла ще бѫдатъ като единъ плодъ въ единъ или другъ смисълъ. Сега нѣма никаква сѫдба! Слѣдователно, всѣки единъ трѣбва да бѫде оставенъ да изкара започнатото си дѣло. И ако въ вашия умъ се зароди мисъльта да прѣмахнете злото, знаете ли какво ще стане съ васъ? Азъ слушамъ често да казватъ: „това зло азъ искамъ да го прѣмахна, да го изкореня отъ душата си“. Азъ бихъ се радвалъ да го изкорените, но то е другъ въпросъ. Азъ ще ви приведа другъ примѣръ. Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ старъ игуменъ. Монастирътъ билъ богатъ, но той не е български монастиръ. Азъ говоря сега не за българскитѣ монастири: този е единъ монастиръ, който е сѫществувалъ прѣди 1500 год., тъй щото да не би да мислятъ нѣкои, че докосвамъ сегашното врѣме. Живѣлъ въ него единъ игуменъ, който събирал богатствата на този монастиръ. Умира той и смѣткитѣ му останали неоправени: всѣкога въобще смѣткитѣ на монастиритѣ оставатъ все неоправени. И тукъ — по простата причина, понеже много влизатъ да ядатъ и пиятъ, смѣткитѣ останали неоправени. Другиятъ игуменъ, като дошелъ, казалъ: „трѣбва да извикаме стария игуменъ, той трѣбва да дойде тукъ да ни разправи смѣткитѣ, защото инакъ ще се забатачимъ“. И почнали тѣ да се молятъ. Тѣ мислили, че този игуменъ е горѣ на небето, а той билъ долу въ ада. И дѣйствително, той дошелъ и имъ далъ отчетъ. И знаете ли какво станало? Като стѫпилъ кракътъ му въ монастира, този монастиръ станалъ на пухъ и прахъ. Кракътъ му дѣто стѫпилъ, образувалъ такъва миризма, че всичкитѣ поклонници избѣгали извънъ монастира. И ако вие рѣшите да унищожите злото, ще подигнете такъва воня, ако е въ София това, че отъ София нищо нѣма да остане, и всички софиянци трѣбва да избѣгатъ. За туй е казалъ господарьтъ: „оставете ги да растатъ и двѣтѣ“, не бутай, има голѣма воня, нека да бѫдатъ заровени, и коренитѣ на тия два живота да се хранятъ отъ своитѣ сокове до скончанието на вѣка, и тогава има единъ методъ, съ който злото може да се отдѣли отъ доброто. И го попитали слугитѣ: „да ги изкоренимъ ли?“ Казва — „не, оставете ги да растатъ“. Имате една лоша мисъль, не се старайте да корените тази лоша мисъль. Съврѣменнитѣ психолози казватъ: „махни я“. Не, не, нека растатъ тия мисли въ твоя мозъкъ. Тѣ като растатъ, растатъ и хубавитѣ сѣмена. Защото други, много хубави, мисли има въ васъ. Въ васъ се зараждатъ може-би хиляди благородни желания, а между тѣхъ оставете нѣкои плѣвели. Имайте доблестьта да кажете: „между многото нека растатъ и тѣ“. И всѣки, който поиска като този игуменъ да пита: „туй защо е тъй, да дойде да даде смѣтка“, но като стѫпи кракътъ на оня игуменъ, който е заминалъ, цѣлиятъ монастиръ фалира вече. И българитѣ казватъ: „прѣкаленъ светецъ и Богу не е драгъ“. Светецъ, който нѣма никакъвъ грѣхъ, и Богу не е драгъ. Защото прѣкалениятъ светецъ не е разбралъ дълбокиятъ смисълъ на живота. Ако такива светци трѣбваха на Господа, Той можеше да прати Христа като единъ свѣтящъ ангелъ, че да изплаши свѣта. Но Христосъ слѣзе като единъ обикновенъ човѣкъ, който работѣше между грѣшнитѣ хора. И казваха му: „ето единъ човѣкъ, който яде и пие, не е като Иоанъ, онзи поне постѣше, въ него имаше извѣстно благочестие, не се обличаше, а този живѣе най-широко съ митаритѣ и грѣшнитѣ“. Христосъ, който дава този примѣръ, разбираше философията на тази божествена наука. И казва, като цитира думитѣ на този господарь отъ една велика книга, отъ която той чете, какво е казалъ господарьтъ: „оставете ги да растатъ“. И на друго мѣсто Христосъ често заставаше и казваше: „кой отъ васъ ме изобличава за грѣхъ?“ Защото онзи, който трѣбва да изобличава другиго за грѣхъ, трѣбва самъ да е безгрѣшенъ. Често чувамъ нѣкой да казва: „ти, слушай, тази твоя погрѣшка трѣбва да я изправишъ“. Е, хубаво, ти правилъ ли си опитъ да знаешъ какъ се поправятъ грѣшки? И съврѣменнитѣ хора бръснатъ на чужди глави, на сухо, безъ сапунъ, бръснатъ, бръснатъ. Но ще извините, азъ не вземамъ въ лоша смисълъ „бръснене“, тя въ български има малко лошъ смисълъ, и по нѣкой пѫть азъ се намѣря въ чудо: каква дума да употрѣбя, но Писанието употрѣбява тази дума. Нѣкои казватъ защо азъ не употрѣбявамъ по-избрани думи? Ако азъ употрѣбявамъ най-избранитѣ думи, отъ васъ нищо нѣма да остане. И вие се благодарете, че въ моитѣ бесѣди има нѣкой плѣвелъ отъ думитѣ да израстне. Има и друго значение: понеже азъ кажа нѣкоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволътъ да дойде и да каже: „може и други думи да употрѣбишъ“. Да, може. Когато Христосъ е казалъ: „родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ“, неможеше ли да употрѣби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Тѣ сѫ думитѣ на единъ човѣкъ, на когото устата сѫ били най-святи: „Вие сте, казва, дѣца на дявола“ и т. н. Моитѣ думи сѫ такива, които нѣматъ личенъ характеръ. Това сѫ думи, които означаватъ принципи вѫтрѣ, който разбира принципално, защото на човѣкъ, на когото тия думи влияятъ, т. е. плѣвелитѣ, ще родатъ плѣвели въ душата му. Азъ не привождамъ това, за да се оправдая, а да кажа, че много пѫти нѣщата се проявяватъ така, както плѣвелитѣ. Много пѫти ще кажешъ туй, което не искашъ. За примѣръ, нѣкой пѫть вие сте много благочестиви и въ говора и въ всичко, пъкъ нѣкой день, като ви раздразни нѣкой, викнете и послѣ съжалявате за това. Появилъ се този плѣвелъ. По-хубаво е, че у васъ има плѣвели, и ще кажете: „имамъ ги тия плѣвели“. Какво ще правишъ съ тѣхъ? — „Ще чакамъ края на вѣка и тогава плѣвелитѣ ще идатъ на една страна, а житото ще иде на друга страна“. И тъй, този е методътъ, който трѣбва да употрѣбимъ — азъ ви навеждамъ на тази мисъль — но не се смущавайте: въ всѣки единъ домъ има противорѣчия, въ дѣцата ви, въ дъщеритѣ ви, въ кѫщитѣ ви, всички питатъ, какво да правимъ? Азъ бихъ ви казалъ: оставете ги да растатъ! Дайте имъ условия да растатъ! Който обича пари, ако носи 20 клгр., турете му още 40 клгр. пари, злато му дайте. Който обича книги - дайте му; който обича да яде — дайте му хубаво да се наяде, и не му прѣпорѫчвайте постъ, хубаво да се наяде, да му пращи стомахътъ и ще каже: „прѣядохъ, нѣма да ямъ вече толкова“, той самъ да си тури едно правило; а ние сега искаме да морализираме съврѣменнитѣ хора. Свѣтътъ по този начинъ никога нѣма да се поправи. Само единъ начинъ има: когато приложимъ Божествената Любовь — не тази обикновената любовь, а божествената Любовь, — която има въ себе си всички елементи за пробуждане на божествения животъ, и тази любовь гради чрѣзь методитѣ на Божествената Мѫдрость; и когато въ тия методи влиза свѣтлината на Божествената Истина, и когато тази свѣтлина се подкрѣпи съ мѣрката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродѣтель, тогава ще имаме добра насока на живота. Нѣма да казвате: „не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. — Говори на мѫжа си постоянно за любовьта, да му се проглушатъ ушитѣ. Нали тъй се казва, като му говоришъ, говоришъ, та той да каже: „чухъ вече, разбрахъ“. Като онзи, на когото хлопали и казалъ: „станете, дайте му единъ хлѣбъ, че не мога да спя“. Въ Америка отива единъ музикантъ отъ негритѣ, ималъ една свирка, една фисхармоника, къмъ 10 ч. в. застава той прѣдъ кѫщата на единъ богатъ милионеръ и засвирва, не млъква, а богатиятъ му казва: „махни се отъ тукъ, че не мога да спя!“ — Ти не можешъ да спишъ, ама и азъ не мога да спя. „Казвамъ ти, че не мога да спя отъ тебе“. — Ама че и азъ не мога да спя, искамъ да имамъ другарь. Милионерътъ изважда 100 долари и му ги хвърля. — Аа, благодаря, приятелю, по този начинъ млъквамъ, — взелъ паритѣ, свилъ си фисхармониката и си тръгналъ. Този приятель ще свири, ти ще кажешъ: „не мога да спя“, но като извадишъ 100 долари, тѣ сѫ български 500 златни лева, — „хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечерь, и да имате единъ отличенъ сънь“. „Оставете ги, нека да растатъ!“ Казвамъ ви, че туй не е едно насърдчение на грѣха. Когато ние се занимаваме да изкоренимъ злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемемъ тѣзи факти тъй както сѫ, ние растемъ правилно. Оставете доброто въ душата ви само да си расте. И ап. Павелъ казва:„дѣто се увеличава грѣхътъ, увеличава се и благодатьта“. Слѣдователно, вѣрвайте въ Бога, тамъ дѣто се увеличаватъ мѫченията, тамъ ще се увеличи и благодатьта, която ще ви помага. Оставете всички нѣща въ васъ да растатъ, и не седете всѣки день да казвате: „чакайте, азъ ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма оставѝ, доброто въ твоята душа само по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добъръ, нито че си лошъ. И ако нѣкой ти направи упрѣкъ, кажи тъй: „азъ съмъ оставилъ доброто и злото да растатъ въ мене, и въ края на вѣка Господь да отсѫди тази работа“. Вие сега казвате: „отлично нѣщо е това“, нали? Този въпросъ мога да го обясня и по другъ начинъ, но ще навлѣза въ друга область, въ която има толкова воня, че ако азъ бихъ изнесълъ тия факти да аргументирамъ моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимость при сегашнитѣ условия на живота, и доброто е друга необходимость за растенето на човѣка. Слѣдователно, ние се намираме при двѣ необходимости — на едно зло и на едно добро, които служатъ за развоя на сегашната наша еволюция, или за развиването на сегашната наша душа. Може въ бѫдеще този законъ да се измѣни, въ природата нищо не е вѣчно. Вѣчна е само любовьта, всегдашна е любовьта! И доброто, като плодъ на любовьта, е включено въ нея. Тя е безконечна, а всички нѣща вънъ отъ нея сѫ конечни. Вие ще кажете за мѫдростьта — тя е методъ на Божията Любовь, слѣдователно, тя е включена въ любовьта. Истината, тя е сѣме, но и тя е включена въ любовьта. Е какво е Правдата? И тя е включена въ любовьта. Слѣдователно, щомъ проявите любовьта, всички велики добродѣтели ще се прояватъ, и тогава вие ще бѫдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великиятъ артистъ да свири на нея. По нѣкой пѫть може да се скѫса една струна, ще опънете нова. Като се скѫса нѣкоя струна, има опасность да си поврѣдите окото. Ако струната се скѫса отъ подбрадника — не, но, ако се скѫса отъ рѫчката, може окото да почервенѣе. Какъ може отъ свирене да почервенѣе окото? Ее, азъ свирѣхъ тъй въодушевенъ, че отъ любовь струната ме удари въ окото. Ще кажете вие: „като е тъй, не си струва човѣкъ да свири“. Че азъ колко пѫти виждамъ вашитѣ очи зачервенени, и като ги видя, казвамъ, струната отъ рѫчката се е скѫсала. Лѣкаритѣ обясняватъ, че стенело нѣкакво възпаление. Азъ казвамъ просто: струната се е скѫсала и го ударила по окото. И тѣ сѫ прави, и азъ съмъ правъ. Послѣ, опасно е човѣкъ да се захласне въ добринитѣ, опасно е. Почнемъ ли ние да мислимъ, че сме много добри, че много знаемъ, ние се намираме на единъ хлъзгавъ пѫть. Туй, психологически, е вѣрно. Онѣзи хора, които мислятъ, че много знаятъ, не четатъ вече, казватъ: „стига толкозъ, ние свършихме“. Двама художници, иконописци, влизатъ въ една църква, взематъ подъ наемъ да рисуватъ нѣколко икони въ църквата, най-хубавитѣ. Единиятъ, най-знаменитиятъ, подигналъ една скеля и започналъ да рисува св. Богородица. Ама туй не е въ сегашнитѣ църкви, то е прѣди 1500 г., тогава сѫ работили тия двама художници. Качилъ се единиятъ и като нарисувалъ св. Богородица, казалъ: „колко е красива!“ и искалъ да се любува на нея и казалъ: „чакай да видя отдалечъ какъ изглежда“. И направилъ нѣколко стѫпки назадъ и още малко оставало да падне отгорѣ. Другиятъ художникъ взима четката и право на иконата, зацапва цѣлата икона. Този се хваща за главата. — „Ти благодари, защото иначе твоята икона щѣше да се развали“. И често ангели отъ небето слизатъ съ своитѣ четки, и когато ние рисуваме нѣкѫдѣ, тѣ ни зацапватъ иконата, а ние се повръщаме и казваме: „сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвамъ: „благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щѣше да пострадашъ“. Трѣбва да мислимъ едно нѣщо: ние сме дошли на земята да се учимъ, може ли да бѫдемъ добри ученици, да усвоимъ божието знание, да направимъ своя животъ поносимъ, тъй както сегашнитѣ условия изискватъ туй, което Богъ иска отъ насъ, Богътъ на тази Любовь, да прѣодолѣемъ болкитѣ, мѫчнотиитѣ? Всѣки день има мѫчнотии, съ които трѣбва да се боримъ. И казва господарьтъ: „оставете ги да растатъ, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставимъ злото, да не се боримъ съ него, то щѣло да се увеличи, — тѣ може и двѣтѣ да се развиватъ. Всѣка една сила има крайния прѣдѣлъ, въ който Богъ е турилъ рамки да се развива. Трѣбва да оставимъ всички недоразумѣния. Остави врѣмето да разрѣши всичкитѣ мѫчнотии, а въ врѣмето работи Богъ, въ врѣмето работи човѣшкиятъ духъ. Слѣдователно, ако съврѣменнитѣ културни хора биха запитали: какво трѣбва да правимъ, ще имъ кажемъ: оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на вѣка, когато дойде новата култура, всички тия нѣща ще се измѣнятъ. Какво трѣбва да правимъ въ домоветѣ? Ще ви кажа пакъ сѫщото правило, защото всѣкога моитѣ думи се взематъ въ двоякъ смисълъ. Когато думитѣ допадатъ на жената, тя казва: „знаете ли какво каза учительтъ? Правъ е той“. И другата страна, когато моитѣ думи допадатъ на мѫжа, и той казва: „правъ е учительтъ“? Слугата като чуе, казва: „знаешъ ли какво казва учительтъ?“ Не, не, азъ не говоря на жени и мѫже. Въпросътъ е вънъ отъ жени и мѫже, вънъ отъ господари и слуги, а какъ трѣбва да живѣемъ. Ние сме ученици, а че добриятъ учитель ме е накаралъ да направя една услуга, да очистя обущата на нѣкого, това не значи, че азъ съмъ му слуга, тѣ сѫ странични работи, но важно е доброто учение, което трѣбва да придобиемъ. Сега често казватъ: да бѫдемъ търпѣливи. Въ тази философия трѣбва да се разбира така: нетърпѣливъ ли си, още по-нетърпѣливъ стани! Много търпѣливъ ли си, — стани още по-търпѣливъ! „Гнѣвишъ се“, нѣкой казва: нека се гнѣви, не го спирай. Говори ли нѣкой много, нека говори; ако говори 1/2 ч., дайте му 1 ч. да говори; ако мълчи 1/2 ч., нека мълчи цѣлъ часъ. Дайте на всѣки едного това, което той обича. И тъй, казва господарьтъ: „Оставете ги да растатъ!“ А въ края на вѣка, той ще изпрати своитѣ слуги. Кои са тия слуги? Христосъ подразбира бѫдещата култура, когато ще дойдатъ тия, умнитѣ, които ще слѣзнатъ на земята, тѣ ще уредятъ живота по другъ начинъ, който ние не знаемъ. Сега да ви разправямъ за новия животъ какъвъ ще бѫде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя единъ анекдотъ. Явила се една жаба въ едно блато, при единъ голѣмъ чифликъ, дѣто млѣкото се чукало по новия начинъ и разправя за културата. Двѣ жаби, много любопитни, казали: „да видимъ въ какво седи културата на този земледѣлецъ“. Хопъ-тропъ, хопъ-тропъ, влизатъ въ двора на земледѣлеца, виждатъ единъ котелъ, хопъ-вѫтрѣ, а то било млѣко. Скачатъ, но навънъ не може да излѣзатъ. „Какво трѣбва да правимъ?“ Почнали да обикалятъ. Сега отвънъ имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казватъ си. „Сестро“, казала едната, тѣ не били братчета, а и двѣтѣ били сестричета. „Сестро, какво трѣбва да правимъ, азъ се уморихъ, и мисля да слѣземъ на дъното, да видимъ каква е културата долу“. — Не, ние се излъгахме веднажъ и нѣма да излѣземъ вече. Слѣзнала едната и тамъ останала, а другата като обикаляла млѣкото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „разбрахъ каква е културата — биене на млѣкото“. Явява се земледѣлецътъ, вижда неговото млѣко очукано и казва: какво природно явление!“ Той повикалъ всичкитѣ свои сѫсѣди: „прѣдставете си, млѣкото оставихъ небито, какъ ще си обясните, че е бито млѣкото? Нѣщо невъзможно станало“. Жабитѣ, които искали да опитатъ културата на хората, едната отъ тѣхъ очукала млѣкото. Та ако азъ река да ви обясня каква е новата култура, ще мязамъ на една отъ тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млѣкото по единъ начинъ, а азъ по другъ начинъ. Какво е казалъ господарьтъ: „не, оставете ги да растатъ до скончанието на вѣка, и тогава ще заповѣдамъ“. И тъй, за да ликвидирате съ всички смущения, които сега имате, — тѣхъ навсѣкѫдѣ ги има, не само между васъ — да оставите всичко да расте. А ние да се учимъ и да вършимъ волята Божия. Нѣма по-хубаво нѣщо да опиташъ, слѣдъ едно страдание, смисъла на несполукитѣ. Може да прѣживѣешъ такива приятни моменти! Прѣживѣли ли сте вие? Да, прѣживѣли сте. Тѣ сѫ малко, но такъвъ единъ моментъ, едно прѣживѣване на миръ, една тишина, като че ли човѣкъ се разправя съ ангелитѣ, съ всички възвишени сѫщества и какъ се подига човѣкъ! И такъвъ единъ моментъ струва повече, отколкото всички богатства. И тъй, нѣма защо да се смущаваме, че дяволътъ царува въ този свѣтъ. И дяволътъ царува, и Господъ царува. Сега тѣ, двамата, се разправятъ. Когато господаритѣ се разправятъ, слугитѣ да седатъ и да гледатъ какъ се разправятъ господаритѣ имъ. Когато слугитѣ се биятъ, господаритѣ не се биятъ. Тѣ казватъ: „ти знаешъ ли моятъ господарь какво е казалъ?“ и другиятъ сѫщото ще каже, и започнатъ: „нà ти господарь, нà господарь“, набиятъ се слугитѣ хубаво, и казватъ: „господарю, азъ днесъ те защищавахъ, онзи вагабонтинъ каза такива работи по твой адресъ“. — Хубаво си направилъ, казва господарьтъ. Този господарь е казалъ: „оставете ги да растатъ“. Не се разправяйте съ тѣхъ, то е правото схващане. И всѣки, който отъ памти-вѣка се е опиталъ да се бори съ злото, да го изкорени, всѣкога е излизалъ оцапанъ, и хиляди години му трѣбвали, за да се очисти само отъ миризмата на това зло. Бесѣда,държана на 22. I. 1922г. въ гр. София.
  5. Ани

    1917_06_03 Богъ е Духъ

    "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Богъ е Духъ „Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, съ духъ и истина да се кланятъ. Иоана 4:24 „Богъ е Духъ, и съ духъ и истина трѣбва да Му се кланятъ.“ Христосъ е изказалъ тази мисъль още преди две хиляди години. Да се каже тази мисъль на едно събрание, това показва, че хората, които сѫ присѫтствували тамъ, не сѫ били много културни. Тѣ сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога, затова Христосъ имъ отговорилъ. Много начини има, по които човѣкъ може да служи на Бога, но Христосъ посочва единъ отъ правитѣ начини — да се служи на Бога съ духъ и истина. Тукъ думата „кланяне“ е взета въ смисълъ на „служене“. „Богъ е Духъ.“ Думата „Богъ“ е неясна, неразбрана, главно за онѣзи, които разглеждатъ въпроситѣ философски. Обаче, Битието или сѫщностьта на нѣщата не може да се схване съ ума, по философски начинъ. Защо? — Защото, споредъ законитѣ на мисъльта, има нѣща опредѣлени и конечни; има нѣща неопредѣлени и безконечни. Едно отъ неопредѣленитѣ понятия е това за Бога. Богъ е сѫщество, което нѣма нито начало, нито край и на което не се знаятъ границигѣ, между които се движи. Той е основа, принципъ, върху който трѣбва да градимъ своитѣ отношения. „Които служатъ на Бога, съ духъ и истина трѣбва да Му служатъ.“ Какво означава думата „духъ“? Казватъ за нѣкого, че предалъ Богу духъ, т. е. умрѣлъ. Значи, духътъ е онази разумна сила въ човѣка, която носи животъ. Ако искаме да опредѣлимъ, какво нѣщо е истината, обръщаме се къмъ Евангелието, дето се казва: „Глава на Твоето Слово е истината.“ Значи, словото, чрезъ което се изказваме, представя тѣло на истината. Всѣки знае, какво нѣщо е главата за тѣлото. Най-ценното, най-скѫпото нѣщо за човѣка е вложено въ неговия мозъкъ, въ неговата глава. Затова, именно, човѣкъ се опредѣля по качеството на своя мозъкъ. „Съ духъ и истина да служатъ на Бога.“ Какво въ сѫщностъ е Богъ? Мнозина гледатъ на Бога като на великъ, отвлѣченъ принципъ, за Когото не могатъ да иматъ никакво понятие. Малко нѣщо се иска отъ човѣка, за да познае Бога. Достатъчно е да направи опитъ, да Му служи съ духъ и съ истина, за да има контактъ съ Него, да намѣри допирнигѣ точки между Бога и своята душа. По какво ще познаете, че сте направили този контактъ? — По последствията, а именно: ако сте мъртви, ще възкръснете; ако сте болни, ще оздравѣете; ако сте невежи, ще се просвѣтите; ако сте изгубили смисъла на живота, любовъта ще ви посети, ще внесе свѣтлина въ ума ви, и ще осмисли вашия животъ. Въ който моментъ прекѫснете връзката си съ Бога, всичко ще изгубите. Това всѣки е опиталъ, благодарение на което въпросътъ за служенето не е отвлѣченъ, но жизненъ. Който е могълъ да разреши този въпросъ, той се е домогналъ до смисъла на своя индивидуаленъ животъ и си е изработилъ своя лична философия за живота. Много философи сѫ писали по въпроса за служенето; който се интересува, може да чете, какво е казано отъ различнитѣ философи. По този въпросъ е писано на различни езици. Вънъ отъ литературата, въпросътъ за служенето има вѫтрешна, опитна страна. Коя отъ дветѣ страни на въпроса е истинската или реалната? Споредъ мене, реалностьта на нѣщата е двояка: външна или обективна, която има форма ; вѫтрешна или субективна безъ форма. Въ сѫщностъ, реални нѣща сѫ тѣзи, които нѣматъ форма. Ще възразите, че е невъзможно реалнитѣ нѣща да нѣматъ форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Тѣ сѫ реални, а, въпрѣки това, нѣматъ форма. Каква форма иматъ чувствата „приятность и неприятность, радость и скръбь“? Каква форма давате на понятието „истина“? Значи, не всѣкога реалнитѣ нѣща сѫ облѣчени въ форма. Въ сегашното развитие на човѣка има нѣща реални, които не се нуждаятъ отъ никакви форми. Ученитѣ ги наричатъ „субективни или вѫтрешни.“ „Които Му служатъ, да служатъ съ духъ и съ истина.“ Това значи: Да служимъ на Бога съ онова дълбоко, вѫтрешно разбиране за живота, което човѣкъ носи въ себе си. Да служимъ на Бога съ онова разбиране за вѫтрешния смисълъ на живота. Всѣки търси истината, познава я и, когато нѣкой му говори, той иска да знае, истината ли му говори, или не. Истината опредѣля отношенията между душитѣ. Сама по себе си, тя е нѣщо конкретно. Да носишъ истината въ себе си, това значи, да имашъ свѣтлина въ ума и топлина въ сърдцето си, да си свободенъ въ своитѣ вѣрвания в убеждения. Истината внася вѫтрешна свобода и сила въ човѣка. Изгуби ли истината, човѣкъ започва да се колебае и съмнява. Каквато работа предприеме, той изпитва страхъ и смущение. Истината е жива величина, затова, дето влѣзе, тя осмисля и одухотворява нѣщата. Да говоримъ за истината като понятие само, това е все едно, да казваме само имената на хората, безъ човѣка, безъ живата представа за него. Името Иванъ е мъртво; свържемъ ли го съ самия човѣкъ, името оживява. Често за истината се говори като за нѣщо Мъртво, но, когато се каже, че истината е глава на Словото, или „Богъ е Истина“, веднага тя се одухотворява и оживява. Ето защо, който носи истината въ себе си, е здравъ, уменъ, щастливъ, красивъ, силенъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете красиви, да ви обичатъ хората, приложете истината въ живота си. Нѣкой се оплаква, че е пожълтѣлъ, не знае, какво да прави, да придобие жизненъ цвѣтъ на лицето си. Много просто — той трѣбва да приложи истината. Тя ще му даде, какъвто цвѣтъ иска. Истината е алхимическиятъ, философскиятъ камъкъ, който превръща нѣщата. Който носи истината въ себе си, той е безсмъртенъ; той е господарь на положението, цѣлата природа го познава и, отдето мине, всичко живо го поздравява: цвѣтя, животни, хора. Даже рѣкитѣ, изворитѣ, канаритѣ и планинитѣ го поздравяватъ. Който не носи истината въ себе си, постоянно се натъква на противоречия и мѫчнотии. Срещнете ли човѣкъ, когото всички нападатъ, ще знаете, че, или той не носи истината въ себе си, или обществото, въ което се движи, стои далечъ отъ нея. Христосъ казва: „Трѣбва да Му се кланяме.“ Думата „кланяне“ има отношение къмъ човѣшката воля. Като работи, човѣкъ трѣбва да се кланя. Какво прави онзи който копае на лозето, или жъне на нивата? — По цѣлъ денъ се кланя. Той вдига и слага мотиката или сърпа и се кланя. Който яде или пие вода, сѫщо се кланя. Срѣщате нѣкой познатъ човѣкъ на улицата — мѫжъ или жена, пакъ се кланяте. Вие се кланяте не само въ църква, но и въ живота. Това показва, че човѣкъ се кланя на Бога, дето и да Го види — въ човѣка, въ животното, въ растението, въ храната и водата, отъ които постоянно се нуждае. Тогава стихътъ, който Христосъ е изказалъ за кланянето, взима широкъ смисълъ и означава; „Който се кланя на Бога, дето Го види, той се кланя съ духъ и истина.“ Въ който домъ влѣзете вижте, дали мѫжътъ и жената се кланятъ на Бога съ духъ и истина. Ако жената не е доволна отъ мѫжа си и отъ децата си, и желае да се освободи отъ тѣхъ, тя не се кланя на Бога съ духъ и истина. Ако и мѫжътъ е недоволенъ отъ близкитѣ си и постоянно ги ругае, и той не се кланя съ духъ и истина. Мнозина искатъ да знаятъ, защо християнството, такова велико учение, не дава онѣзи резултати, които се очакватъ. Много естествено — малцина Го разбиратъ. А между онѣзи, които Го разбиратъ, повечето не Го прилагатъ. Тѣ намиратъ, че, ако приложатъ Христовото учение, интереситѣ имъ ще пострадатъ. Това е неправилно схващане на нѣщата. „Духъ и истина“. Това сѫ два елемента, които могатъ да се уподобятъ на мѫжа и на жената. Духътъ е жената, истината — мѫжътъ. Ето защо, всички мѫже и жени, които служатъ на Бога, трѣбва да се обединятъ въ духъ и истина. Кланянето, като процесъ, представя идването на детето въ свѣта. Следователно, когато мѫжьтъ, жената и детето се съединятъ въ духъ и истина, тѣ ще се кланятъ на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духътъ, Истината и служенето, тамъ е Богъ. Плодоветѣ на Духа сѫ любовъ, радость, милосърдие, кротость, въздържание. Такива плодове трѣбва да ражда жената. Всѣка жена може да ражда, но важно е, какво ражда. Като жени, пожелайте отсега нататъкъ да раждате плодоветѣ на Духа — любовъ, радостъ, дълготърпение, миръ, кротость, въздържание, милосърдие, Въ раждането на тѣзи плодове се заключава истинското служене на Бога. Кои плодни дървета обича човѣкъ? — Които раждатъ сладки, вкусни плодове. Има ли по-сладъкъ плодъ отъ любовьта? Ето защо, жената, която представя Духа, може да бѫде обичана, само когато роди любовьта. Жената е символъ на любовьта. Дете, родено отъ любовьта, е обично на всички. Майката се радва, че детето ѝ се ползува отъ любовьта на хората. Но и за майката казватъ: Блажена е тази, която е родила детето на любовьта. Неизмѣнна и вѣчна е любовьта, но и плодоветѣ ѝ сѫ вѣчни. Дайте мѣсто на Духа въ себе си, за да родите любовьта. „Които Му служатъ съ духъ и истина“. Защо е необходимо това? — За да могатъ да се свържатъ съ реалностьта на живота, че, като се съблѣкатъ отъ плътьта си и отидатъ въ другия свѣтъ, да не се почувствуватъ голи. Богъ е центъръ на вселената, Духътъ — изворъ на живота, а Истината — глава на Словото, на разумния животъ. Духътъ и Истината трѣбва да се съединятъ въ едно и така да се върнатъ къмъ Бога, да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Съ това Той иска да каже, че носи въ себе си и двата елемента — Духъ и Истина. Христосъ мина презъ голѣми страдания, но роди плодоветѣ на Духа и показа на хората, какъ трѣбва да живѣятъ и да служатъ на Бога. Да ражда човѣкъ, това значи, да заеме положението на жена, която ражда и отглежда деца. Да бѫдешъ жена, това значи, да носишъ плодоветѣ на Духа въ себе си — любовь, миръ, радость, дълготърпение, милосърдие, кротость и въздържание. Дали сте жени или мѫже, отъ всички се иска служене съ духъ и истина, а не само по буква, или по форма. Една християнка въ Америка слушала речитѣ на единъ знаменитъ ораторъ, който говорѣлъ противъ християнството. Огорчена въ душата си отъ неговитѣ проповѣди, тя решила да отиде въ дома му и тамъ да си поговори съ него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне къмъ Христа. Ораторътъ я приелъ любезно, оставилъ я свободно да се изкаже и я поканилъ на обѣдъ. Следъ обѣда той ѝ казалъ: Вие виждате, азъ не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланямъ, но кѫщата ми е пълна, имамъ на разположение всичко, каквото ми е нуждно. Ще направите по-добре, ако отидете въ дома на моя съседъ, който се моли на Бога по три пѫти на денъ, но, въпрѣки това, живѣе въ лишения и сиромашия. Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае отъ вашата подкрепа, а не азъ. Често религиознитѣ искатъ да обръщатъ хората къмъ християнството по външенъ пѫтъ, по форма. Християнството не се нуждае отъ външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човѣка. Истинското спасяване подразбира права мисълъ, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувствува и не постѫпва право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вѣрващъ, а въ сѫщностъ не е. Изобщо, мѫчно можете да опредѣлите, кой е вѣрващъ и кой — безвѣрникъ. Нѣкои хора редовно посещаватъ черквитѣ, но не сѫ религиозни; други пъкъ не ходятъ на черква, а сѫ религиозни. Сѫществува една наука, чрезъ която можете точно да опредѣлите, кой е религиозенъ или духовенъ, и кой не е. Това е писано на главата, на лицето и на рѫката му. Достатъчно е да погледнете на тѣзи мѣста, за да се убедите въ религиозностьта, или въ отсѫтствие на това чувство въ човѣка. Двама млади хора влѣзли въ едно кафене и започнали да разискватъ върху въпроса за отношенията между хората. Единиятъ отъ тѣхъ твърдѣлъ едно, вториятъ — друго и, като не могли да дойдатъ до едно разрешение, започнали да спорятъ. Въ това време отвънъ, по тротоара, минавалъ единъ беденъ, старъ човѣкъ, пригърбенъ отъ тежестьта на товара, който носѣлъ на гърба си. Тѣ видѣли това, но продължили спора. Въ това време единъ господинъ отъ съседната маса, който не взималъ участие въ спора, веднага излѣзълъ вънъ и повдигналъ товара на бедния човѣкъ. Като го настанилъ добре на гърба му, той се върналъ пакъ въ кафенето и видѣлъ, че младитѣ хора още продължавали спора. И до днесъ още нѣкои религиозни посещаватъ черквитѣ, разискватъ върху въпроса, кой е вѣрващъ и кой — не, а отвънъ, по улицитѣ, минаватъ бедни, стари хора, натоварени съ своитѣ сандъци, пъшкатъ и се измѫчватъ отъ тежестьта имъ, безъ да дойде нѣкой да имъ помогне. Прекратете спора, напуснете мѣстата си и излѣзте вънъ, да помагате на онѣзи, които пъшкатъ подъ тежестьта на товара си, Тѣ сѫ обременени, страдащи, пълни съ противоречия и мѫчнотии. Помогнете имъ, било съ ващитѣ добри примѣри, или съ добритѣ си съвети и философия. Христосъ казва на ученицитѣ си: Не критикувайте, не нападайте хората, не имъ говорете върху това, което тѣ мѫчно разбиратъ. Ще кажете: Това, което говоришъ, право ли е, или не. — За мене е право, а за васъ — не зная. Едно нѣщо имамъ предъ видъ, че това, което е вкусно за вълка, не е вкусно за овцата; и това, което е вкусно за овцата, не е вкусно за вълка. Значи, религията на вълка е една, а тази на овцата — друга. Коя отъ дветѣ религии е по-права? И дветѣ сѫ прави, всѣки изповѣдва своя собствена религия. Следователно, оставете всѣки свободно да изповѣдва религията си; цвѣтята да растатъ, дърветата да цъвтятъ, плодоветѣ да зрѣятъ, а човѣкъ да върши Божията воля. Съ други думи казано: Изворътъ трѣбва да извира, да дава отъ своята чиста, кристална вода. Рѣката трѣбва да бѫде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онѣзи, които хората не обичатъ. Като тече, рѣката пои и залива всичко, каквото срѣща на пѫтя си. Тя не прави разлика между цвѣтята и дърветата, не ги дѣли на красиви и грозни, на полезни и вредни — всички напоява. Тъй щото, ако сте изворъ, раздавайте отъ изобилието си на всички, които ви посещаватъ; ако сте рѣка, напоявайте всички цвѣтя и дървета, които срѣщате на пѫтя си; ако сте цвѣте, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъвтете; ако сте плодъ, зрѣйте; ако сте човѣкъ, изпълнявайте Божията воля. Като изучава процеситѣ въ живота, човѣкъ трѣбва да знае закона за превръщането. Ако чувате нѣкой да казва, че иска да расте, вие трѣбва да му дадете нужднитѣ условия — влага, топлина и свѣтлина; ако иска да цъвти, той се нуждае отъ топлина и свѣтлина, влага не му е нуждна. Когато зрѣе, нуждна му е сѫщо свѣтлина в топлина. Изкуство е да знае човѣкъ, отъ какво се нуждае въ всѣки даденъ моментъ и да си достави нуждното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиитѣ. Казано е, че Духътъ преобразява нѣщата. Понеже жената представя Духа, тя трѣбва да преобразява, да превръща нѣщата. Тъй щото, не е достатъчно жената да каже, че има мѫжъ, но тя трѣбва да го преобрази. Той е плодъ на дървото и трѣбва да узрѣе. За тази целъ, жената трѣбва да го огрѣе, за да узрѣе, да придобие нуждната сладчина. Изобщо, жената трѣбва да познава естеството на мѫжа и, ако е цвѣте, да го полива, за да расте; ако е дърво, което цъвти, да го разкопава и обработва; ако е плодъ на нѣкое дърво, да го огрѣва; ако е човѣкъ, който изпълнява Божията воля, да му съдействува да служи съ духъ и истина. Сѫщото се отнася и до мѫжа. И той трѣбва да познава естеството на жената и да ѝ помага. Ако е цвѣте, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъвти, да я разкопава, но вѣтърътъ и дъждътъ да престанатъ — всички спорове и недоразумения да се прекратятъ; ако е плодъ, който зрѣе, да я огрѣва, т. е. да я обгърне съ любовъ. И най-после, ако е човѣкъ, който изпълнява Божията воля, да ѝ съдействува въ служенето на Бога съ духъ и съ истина. Тогава и двамата ще се разбиратъ, ще живѣятъ въ любовъ и съгласие. Който не разбира процеситѣ на живота, той самъ се излага на мѫчнотии и страдания. Нѣкой цъвти, а вие искате отъ него плодъ. Оставете го спокойно да прецъвти, да завърже и следъ това очаквайте отъ него плодъ. Другъ човѣкъ едва е завързалъ, а вие искате отъ него сладъкъ плодъ. Оставете го свободно да зрѣе. Първоначално плодътъ ще бѫде горчивъ, киселъ, но следъ време ще стане сладъкъ, вкусенъ. Като узрѣе, тогава ще се разберете. Сегашнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, защото не разбиратъ езика, на който се разговарятъ. На какъвто езикъ и да говорятъ хората, важно е навсѣкѫде и въ всичко да виждатъ проявитѣ на Бога. Изкуство е да знае човѣкъ, да отдѣля разумното отъ неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто езикъ и да слуша, той трѣбва да схване, кѫде е Богъ и кѫде не е. Дето е разумностьта, тамъ нѣма никакво колебание и съмнение. Какъ трѣбва да разрешавате въпроситѣ си? Искате ли да разрешите единъ важенъ въпросъ за себе си, изберете моментъ, когато сте тихъ и спокоенъ вѫтрешно. Ако сте гнѣвенъ, неразположенъ, недоволенъ, или се съмнявате въ нѣщо, не взимайте никакво решение по въпроса. Нека всичко това утихне, и тогава отправете мисъльта си нагоре, къмъ ума или къмъ душата си, и чакайте отговоръ. Следъ 15—20 минути ще получите отговоръ. Ако бързате, ще направите нѣкаква погрѣшка. Мнозина искатъ нѣщо отъ Бога и бързатъ, поскоро да реализиратъ желанието си. Съ бързане работитѣ не ставатъ добре. Единъ евангелистъ ималъ нужда отъ три хиляди лева и, безъ да мисли много, по какъвъ начинъ да си ги достави, той отишълъ при единъ американски мисионеръ и му казалъ; Богъ ме изпрати при тебе, да ми дадешъ три хиляди лева. — Нѣмамъ пари на разположение, спокойно отговорилъ мисионерътъ. Понеже нѣмамъ пари въ касата си, заключавамъ, че Богъ не те е пратилъ. Ако Той бѣше те изпратилъ, непремѣнно щѣхъ да имамъ пари, за да ти услужа. Следователно, когато човѣкъ се свърже съ Бога, непремѣнно ще има външно и вѫтрешно съчетание между нѣщата. При това положение, хората, къмъ които се отправяте за нѣкаква услуга, ше приематъ заповѣдитѣ на Бога и ще ви се притекатъ на помощь. Ще каже нѣкой, че служи на Бога съ духъ и истина. Ако, действително, той служи съ духъ и съ истина, неговитѣ приятели — мѫже и жени, ще му дойдатъ на помощь. Защо? —Защото Богъ разбира нуждитѣ ви, знае желанията ви и, за да ви услужи, ще заповѣда на приятелитѣ ви, въ които живѣе, да изпълнятъ Неговата воля. Не прави ли сѫщото и бащата? Преди да е заплакало още детето за хлѣбъ, бащата го доставилъ. Чрезъ него Богъ задоволява нуждитѣ на цѣлото семейство. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ усилни, тежки времена и казватъ: Какво ли ще стане съ насъ? —• Нищо лошо нѣма да стане. По-добри времена отъ сеташнитѣ никога не е имало. Защо? — Защото днесъ Богъ лѣкува хората. Когато една болесть се лѣкува, положението на болния е много по-добро, отколкото преди лѣкуването й. По-рано болестьта е сѫществувала въ човѣка, като зародишъ, чакала е само времето да се прояви, а той се мислѣлъ здравъ. По-добре да се отворятъ очитѣ на човѣка за известно заблуждение, отколкото да стои съ затворени очи предъ него. Сегашнитѣ страдания показватъ, че отношенията между хората започватъ постепенно да се оправятъ. Христосъ казва: „Съ духъ и истина“. Това значи: Ако хората служатъ на Бога съ духъ и истина, отношенията имъ ще се оправятъ. Ако не служатъ съ духъ и истина, и оправенитѣ работи ще се объркатъ. Следователно, и като се оправи свѣтътъ, ние трѣбва да служимъ на Бога съ духъ и истина. Откажете се отъ старитѣ си разбирания и прояви, и приложете новитѣ, които любовъта носи. Ако нѣкой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е старъ методъ, който не допринася никакво добро. Христосъ казва: „Направете си приятели отъ неправдата.“ Съ други думи казано: Простете на онѣзи, които ви дължатъ, или които сѫ ви причинили нѣкаква пакостъ. Единъ българинъ лежалъ въ затворъ три години. Следъ излизането отъ затвора решилъ да приложи това, което научилъ тамъ отъ четенето на Евангелието. Той извикалъ своитѣ длъжници и уредилъ смѣткитѣ си по християнски. Какъ постѫпилъ той? — Извикалъ длъжницитѣ си единъ следъ другъ и запитвалъ всѣкиго поотдѣлно: Колко ми дължишъ? — Еди-колко си. — Можешъ ли да изплатишъ цѣлия си дългъ? — Не мога. — Половината? — Не мога. — Четвъртината? — Мога. Плати, колкото можешъ, и бѫди свободенъ. Въ лицето на своитѣ длъжници той спечелилъ приятели, вмѣсто неприятели. Трима братя се сдружили да работятъ заедно. Единиятъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а двамата — православни. Единъ денъ между тѣхъ се явило нѣкакво недоразумение, и тѣ решили да се раздѣлятъ. Всѣки искалъ равенъ дѣлъ, но голѣмиятъ настоявалъ за по-голѣмъ дѣлъ, понеже повече работилъ. Работата дошла до сѫдъ. Голѣмиятъ братъ спечелилъ дѣлото и, за да не го смущаватъ повече братята му, приписалъ всичкия имотъ на жена си. Единъ денъ тя го изпѫдила отъ кѫщата си, и той останалъ на пѫтя. Другитѣ братя решили да намѣрятъ голѣмия си братъ и да се споразумѣятъ по нѣкакъвъ начинъ съ него, да имъ даде, каквото намѣри за добре. Тѣ го намѣрили, но въ окаяно положение. Той имъ казалъ: Късно е вече, и азъ изгубихъ всичко. Така постѫпватъ днесъ всички хора, всички общества и народи. Защо? — Защото не служатъ на Бога съ духъ и истина. Ако продължаватъ да живѣятъ по стария начинъ и не служатъ на Бога съ духъ и истина, тѣ ще изгубятъ всичко, Днесъ жената се оплаква отъ мѫжа си, мѫжътъ — отъ жена си. Жената не иска да живѣе вече съ мѫжа си, защото той ѝ казалъ една обидна дума. Какво ѝ казалъ? Нарекълъ я будала. Тя трѣбва да бѫде разумна, да превръща нѣщата. И мѫжътъ трѣбва да постѫпва по сѫщия начинъ. Какво се крие въ думата „будала“? Буквата ,б“ означава растене, „у“ — цъвтене, „д“ — познаване законитѣ на любовьта, „а“ — разумность, „л“ — любовь къмъ хората и къмъ Бога. Лошо ли е да бѫде човѣкъ будала? Какво повече може да иска той? Не е лошо, че мѫжътъ нарича жена си будала; лошо е, ако тя не може да извади соковетѣ на тази дума и да ги свари, да изкара отъ тѣхъ нѣщо вкусно за ядене. Като опита сладкитѣ сокове на тази дума, тя трѣбва да каже на мѫжа си: Благодаря ти за добрия подаръкъ. Това значи, да служи човѣкъ на Бога съ духъ и истина. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството, да превръща горчивитѣ сокове въ сладки. Това се постига съ силна, разумна воля. Който е приложилъ своята разумна воля въ живота си, той никога нѣма да чуе думата „будала.“ Който го срещне, ще му каже: Ти си красивъ цвѣтъ; ти си дърво, което цъвти; ти си плодъ, който зрѣе; ти си разуменъ човѣкъ, който прилага волята си, за да превръща горчивитѣ сокове въ сладки. Задачата на всѣки човѣкъ е да научи закона за превръщане на енергиитѣ. Жената трѣбва да превръща обиднитѣ думи на мѫжа си въ приятни, и мѫжътъ трѣбва да търси хармония въ обиднитѣ думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажатъ, разложете я, както химикътъ разлага съединенията; извадете горчивитѣ и отровни елементи отъ нея и оставете само ония, които сѫ необходими за вашето развитие. Това значи, да служи човѣкъ на Бога съ духъ и истина. Служенето е велика наука. Бѫдете алхимици въ живота, да превръщате лошитѣ и обидни думи въ добри. Думитѣ, съ които хората си служатъ, криятъ въ себе си нѣщо ценно, даже и да сѫ обидни външно. Не се спирайте върху външнитѣ форми на човѣщкия езикъ но търсете въ тѣхъ онѣзи елементи, които лѣкуватъ и повдигатъ човѣка. Въ старо време българитѣ криели златото си въ скѫсани торби, въ миризливи гърнета, да не внесатъ съмнение, че тукъ или тамъ има скрито богатство. Така постѫпватъ и добритѣ духове. Когато даватъ на човѣка нѣкакво богатство, тѣ го скриватъ въ нѣкои обидни, лоши думи, да не го намѣрятъ злитѣ сѫщества и да го обсебятъ. Като знаете това, не се огорчавайте отъ обидната дума, която ви е казалъ вашиятъ ближенъ, но започнете да я анализирате, да извадите добритѣ елементи, които се криятъ въ нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. Нѣкой обижда, като мисли, че казва истината. Той трѣбва да знае, че истината се отличава съ едно качество — тя носи свобода за човѣшката душа. Когато истината стане глава на Словото, човѣкъ се освобождава и става щастливъ. Днесъ пожелавамъ да дойде Духътъ и да стане глава на жената, а Истината — глава на мѫжа. Тогава и Христосъ ще дойде на земята и ще си направи жилище въ тѣхъ. Кога ще дойде това време? — Когато жената приеме за глава Духа, а мѫжътъ — Истината. Само така ще се оправи свѣтътъ и ще настане единъ прекрасенъ, красивъ животъ. Всѣки самъ трѣбва да приеме Духа и Истината въ себе си и да не очаква отвънъ да му проповѣдватъ за тѣхъ и да му ги налагатъ. Спасението на свѣта се крие въ стиха, който Христосъ е казалъ: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога съ духъ и истина.“ Всички, които служатъ на Бога по този начинъ, ще донесатъ мира въ свѣта. Затова, нека всѣки човѣкъ тури въ ума си мисълъта, че може да донесе мира. Мирътъ иде отвѫтре, а не отвънъ. Затова казвамъ и на българитѣ, и на всички народи: Не губете вѣра въ себе си, уповавайте на Бога, Който живѣе въ васъ, и Който е наредилъ всичко въ свѣта. Уповавайте на вашия духъ и на истината въ себе си. Всичко, което става сега въ свѣта, не е произволно, то е въ реда на нѣщата. Отъ пролѣтата кръвь ще израснатъ пъстри и красиви цвѣтя, хубави дървета, които ще даватъ сладки, вкусни плодове. За да дойде това време, всички трѣбва да служатъ на Бога съ духъ и истина. Спасението на свѣта зависи отъ всѣки човѣкъ поотдѣлно. Не прави ли сѫщото и житното зърно? Малко е, едно е, но поставено при добри условия, въ продължение на 12 години, то може да изхрани цѣлия свѣтъ. Следователно, когато казваме, че Христосъ спаси свѣта, имаме предъ видъ онази мощна душа, която е проникнала въ всички хора и се проявява навсѣкѫде. Така, именно, тя дава потикъ на цѣлото човѣчество да върви напредъ. Много отъ сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работитѣ си, защото гледатъ отрицателно на всички. Когото видятъ, все ще кажатъ нѣщо за него. Ако всички хора сѫ лоши, отде ще дойде спасението? Всѣки човѣкъ трѣбва да мисли, че Богъ е вложилъ въ ближния му възможности, да бѫде разуменъ, добъръ и силенъ, и условия, за да се прояви, Всѣки човѣкъ има възможность да бѫде мѫдъръ. Мѫдростъта е книга, написана въ всѣкиго. Достатъчно е той да прочете тази книга, за да се домогне до онѣзи истини, които ще го освободятъ отъ ограниченията и ще го направятъ щастливъ. Нека всѣки отвори книгата на своя животъ и прочете написаното въ нея. Ще кажете, че тази работа е мѫчна. —Мѫчнитѣ работи сѫ Божествени. Единъ младежъ отишълъ при единъ германски професоръ съ желание да го посъветва да избере такъвъ отдѣлъ отъ науката, който да му отнеме малко време. Професорътъ го погледналъ и му казалъ: Когато Богъ иска да създаде една тиква, опредѣля ѝ срокъ шестъ месеца; когато иска да създаде единъ дѫбъ, опредѣля му сто години. Значи, ако искате да узрѣете въ шестъ месеца, тиква ще бѫдете; ако искате да узрѣете въ продължение на сто години, дѫбъ ще бѫдете. „Съ духъ и истина.“ Работете върху тази ми€ълъ, да извадите соковетѣ, които се съдържатъ въ нея. Така ще дойдете до вѫтрешно познаване на себе си и на своя ближенъ. Не можете ли да извадите сладкитѣ сокове на тази мисълъ, постоянно ще се съмнявате въ себе си и ще приличате на онзи българинъ, на име Стоянъ, който спрѣлъ подъ едно дърво да си почине и завързалъ магарето си за дървото. Въ това време му се доспало, легналъ подъ сѣнката на дървото и заспалъ. Нѣколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щомъ се събудилъ, Стоянъ погледналъ къмъ магарето и, като видѣлъ, че го нѣма, казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Той се усъмнилъ въ себе си и се запиталъ: Стоянъ ли съмъ, или не? За да не изгуби магарето си, той не трѣбваше да спи. Следователно, когато Богъ иде при васъ, трѣбва да ви намѣри будни, както момъкътъ, който очаква своята възлюбена. Човѣкъ трѣбва да търси и да очаква Господа, а не Богъ да търси човѣка. Затова е казано въ Писанието: „Които ме търсятъ, ще ме намѣрятъ.“ Да намѣришъ Бога, това значи, да си се домогналъ до великата Божествена философия на живота. И всѣки ще я приложи, както може и както разбира. Като дойдемъ до разбиранията на хората, ние виждаме голѣмото различие, което сѫществува въ тѣхнитѣ мисли и чувства по качество, по обемъ и по стойность. Различието въ разбиранията, въ чувствата и мислитѣ на човѣка създаватъ правилнитѣ и неправилни отношения между хората. Напримѣръ, повечето хора се обичатъ за доброто, за богатството, за знанието, за силата и т. н. Господарьтъ обича слугата си, докато може да му работи, докато не е накърнилъ съ нѣщо интереситѣ му. Щомъ му измѣни въ нѣщо, той не го обича вече и го освобождава отъ служба. Мѫжътъ обича жена си, докато е здрава и красива. Щомъ се разболѣе и изгуби красотата си, той престава да я обича. Сѫщото се отнася и до жената. Геройство е да обичате грѣшенъ и грозенъ човѣкъ. Силниятъ може да обича всички хора и да имъ дава потикъ къмъ доброто и красивото въ свѣта. Разчитайте на Божественото въ себе си, както и въ своя ближенъ. Колкото и да е слабо и тънко, то ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Всички дяволи да се качатъ на Божествения конецъ, нѣма да го скѫсатъ. Божественото ще изведе всички хора на правия пѫть. То ще оправи даже и дяволитѣ. Азъ вѣрвамъ въ силата на доброто и на Божественото. Вѣрвамъ, че всички хора ще станатъ добри. „Съ духъ и истина.“ Приложете Божественото учение въ домоветѣ си съ духъ и истина, да престане всѣкакъвъ плачъ и страдание. Приложете Божественото учение между мѫжетѣ и женитѣ, да се установятъ между тѣхъ отношения на миръ и съгласие. Нека жената каже на себе си: Азъ съмъ Духътъ. Нека мѫжътъ си каже; Азъ съмъ Истината. Приложете тѣзи формули въ живота си и опитайте, какъвъ резултатъ ще дадатъ. Беседа отъ Учителя, държана на 3 юний, 1917 г. София.
  6. Ани

    1917_05_27 Пребѫдете

    "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Пребѫдете „Ако държите моитѣ заповѣди, ще пребѫдете въ любовьта ми, както съмъ азъ държалъ заповѣдитѣ на Отца си и пребѫдвамъ въ Неговата Любовь Иоана: 15 :10 „Ако държите моитѣ заповѣди и пребѫдете въ любовьта ми“. Думата „ако“ въ оригинала има друго значение, а не, както въ български езикъ — условие. Глаголътъ „държа“ има отношение къмъ човѣшката воля. Да държимъ заповѣдитѣ, значи, да ги изпълняваме, а изпълняването става само съ участие на волята. Който не изпълнява Божиитѣ заповѣди, не може да пребѫде въ Неговата Любовь. Значи, не е достатъчно човѣкъ само да пребѫдва въ заповѣдитѣ на Отца, но да пребѫдва и въ Неговата Любовь, както Христосъ е държалъ заповѣдитѣ на Отца си и пребѫдвалъ въ любовьта Му. Изпълняването на Божиитѣ заповѣди и въ широкъ, и въ тѣсенъ смисълъ дава единъ и сѫщъ резултатъ. Като дойдемъ до външната страна на нѣщата, до външния свѣтъ, виждаме, че нѣщо ни държи за него. Сѫщото може да се каже и за отношението на удоветѣ на човѣка и неговата душа и духъ. Ако духътъ и душата не държатъ рѫцетѣ, краката, мозъка, дробоветѣ и стомаха, нищо не би останало отъ човѣка. Духътъ държи всички органи на тѣлото въ пъленъ редъ и порядъкъ Душата пъкъ пребѫдва въ функциитѣ, които изпълняватъ органитѣ, и се ползува отъ енергиитѣ, които тѣ възприематъ и предаватъ. Душата не държи въздуха, но пребѫдва въ него. Дишането, мисленето, чувствуването представятъ пребѫдване, а действията, които ги придружаватъ, наричаме държане. Едни отъ процеситѣ, които се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, наричаме свободни или зависещи отъ нашата воля; другитѣ сѫ ограничени, независещи отъ волята ни. Движението на рѫцетѣ и на краката зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ. „Ще пребѫдете въ любовьта ми“. Който не разбира основния законъ на живота — любовьта, мисли, че може да я ограничи. Любовьта не се ограничава, тя се отнася къмъ свободнитѣ действия. Човѣкъ може да пребѫдва въ любовьта, но не и да я ограничава. Въ пребѫдването той едновременно възприема и дава — става правилна обмѣна. Въ държане на заповѣдитѣ има изпълнение, даване — изразходване на енергия. За нѣкои въпроситѣ за държането и пребѫдването изглеждатъ отвлѣчени — отъ тѣхъ зависи да бѫдатъ отвлѣчени, или не. Както мисли човѣкъ, така става. Ако затвори очитѣ си, естествено е, че той не може да вижда. Щомъ не вижда, не може и да разбира нѣщата. Отъ човѣка зависи да вижда и да не вижда. Като затвори духовнитѣ си очи, нито ще вижда, нито ще разбира, Следователно, ако искашъ да виждашъ и да разбирашъ, отвори очитѣ си. Въ разбирането, като вѫтрешенъ процесъ, се крие известно движение. Напримѣръ, за да изучите една мѣстность и да я разберете, вие трѣбва да я пропѫтувате. За да проучите нѣкой неясенъ въпросъ, трѣбва да направите малко усилие. Какво правите, когато искате да запалите една електрическа лампа? Хванете ключа, завъртите го и си казвате: Да бѫде свѣтлина! — и става свѣтло около васъ. Защо не кажете, че искате свѣтлина и въ вашия умъ? Влѣзте въ една библиотека, вземете книгата, въ която е писано по въпроса, който ви интересува, и започнете да четете. Щомъ работите известно време въ това направление, тъмниятъ въпросъ ще стане ясенъ. Човѣкъ не се е родилъ ученъ, но, съ усилие, постоянство и работа той постига това, което желае. За онзи, който не работи съ любовь, животътъ представя мѫчение и трудъ. Той постоянно се оплаква, че се мѫчи, че е на парила, но на какви, и той не знае. Страданията и мѫчнотиитѣ, презъ които минава човѣкъ, показватъ, че въ живота му има нѣкаква дисхармония. Разумната природа ви обръща внимание да изправите погрѣшката си, която ви е причинила дисхармонията. Ако сами не можете да я изправите, обърнете се къмъ нѣкой лѣкарь или майсторъ, който знае да изправя погрѣшкитѣ. Ще кажете, че трѣбва да платите на лѣкаря. Трѣбва да се плаща; при това, колкото по-добъръ и опитенъ е лѣкарьтъ, толкова повече ще платите. Колкото по-тежка е болестьта ви, толкова по-опитенъ лѣкарь ще търсите. Неопитниятъ лѣкарь взима малко пари, но, вмѣсто полза, може да ви причини вреда. Днесъ повечето хора търсятъ лесенъ начинъ да придобиятъ нѣщо велико, или да влѣзатъ въ Царството Божие. Нѣма лесенъ пѫтъ за влизане въ Царството Божие. Който е дошълъ на земята да се учи и да работи, не трѣбва да избѣгва мѫчния пѫтъ. Който е благодаренъ отъ трудния и мѫченъ пѫтъ въ живота, той има условия да се повдигне. Да търсите лесния пѫтъ, това значи, сами да се излагате на опасность. Лесниятъ пѫтъ е човѣшки, а мѫчниятъ — Божественъ. Ако нѣкой ви качи на планината и оттамъ ви спусне надолу, по наклонна площъ, ще стигнете лесно до политѣ на планината, но това не показва, че вие сами сте решили трудния въпросъ. Така и децата зимно време се спущатъ съ своитѣ шейни. Христовото учение не е учение на хлъзгане, нито на слизане, но на възлизане, и то съ трудъ и усилие. Вижте, какъ копаятъ селянитѣ съ своитѣ мотики; вижте, какъ разораватъ земята съ своитѣ рала. Ще кажете, че не ви интересува нито мотиката, нито ралото на селянина. Обаче, трѣбва да знаете, че Христосъ си служи, именно, съ рала и мотики. Тѣ сѫ инструментитѣ, съ които Той учи хората, какъ да оратъ и разкопаватъ нивитѣ си. Въ мотиката, ралото, воловетѣ, остена се крие дълбокъ смисълъ. Какъ оре българинътъ земята? — Съ волове, нѣкога съ два вола, а нѣкога — съ четири, или шестъ. Не е важно съ колко вола оре, защото принципътъ е единъ и сѫщъ. И въ орането действуватъ двата принципа : държа и пребѫдвамъ. Двата вола представятъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, ралото — човѣшкото тѣло, а остенътъ — закона, който отъ време на време бодва ума и сърдцето, да имъ напомня, че трѣбва да работятъ и да следватъ направлението — браздата. Нѣкои хора мислятъ, че сѫ свободни, а въ сѫщностъ, всички сѫ впрегнати — нѣкѫде по двама, нѣкѫде — по трима или по четирма заедно. Отъ време на време ви разпрѣгатъ, да си починете. Кога си почиватъ воловетѣ? — Когато каже господарьтъ. Щомъ си починатъ, господарьтъ имъ пакъ ги впрѣга на работа. Такава е действителностьта. Ще кажете, че това е положението на воловетѣ. Мислите ли, че душитѣ на воловетѣ сѫ лишени отъ интелигентность? Въ известно отношение волътъ стои по-високо отъ човѣка. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е търпеливъ като волъ. Значи, волътъ се взима като символъ на търпение. Какво ще кажете за житнитѣ зърна, поставени при различни условия? Онѣзи, които сѫ поставени при благоприятни условия на развитие, сѫ израсли и даватъ доброкачествени плодове. Другитѣ, които не сѫ били при добри условия, не сѫ могли да израстатъ. Обаче, това не показва, че последнитѣ житни зърна не криятъ въ себе си сѫщитѣ заложби, каквито и първитѣ зърна, поставени при добри условия. Следователно, каквото е отношението между първитѣ и последнитѣ житни зърна, такова и между душата на човѣка и на вола. Днесъ волътъ е лишенъ отъ условия да се развива, да проявява качествата на своята душа. Ще дойде день, когато Богъ ще го постави при условия да прояви своитѣ заложби. Тогава ще видите, че отъ него ще излѣзатъ талантливи и гениални хора, каквито срѣщаме сега. Днесъ волътъ оре, обработва земята, изпълнява основния законъ и помага на човѣка. За работата, която върши, господарьтъ му го храни, и той благодари, че се е нахранилъ. Сѫщото става и съ човѣка. И той работи, труди се и по три пѫти на день се храни. Седне предъ трапезата, хапне си и казва: Добре е създаденъ свѣтътъ. — Наистина, свѣтътъ е добре направенъ, но трѣбва да благодаришъ на Господаря си, Който те храни за работата, която си свършилъ. Ако престанешъ да работишъ, и Господарьтъ престава да те храни. Щомъ огладнѣешъ, започвашъ да плачешъ, да се молишъ, докато Господарьтъ ти отново отпуща нуждната за тебе храна. По отношение на работата си, човѣкъ прилича на коня, който, като свикне на тегло, и да го пуснатъ на свобода, не може да се ползува отъ нея. Единъ конь работилъ цѣли 30 години на господаря си и, като остарѣлъ, господарьтъ му го освободилъ отъ работа, пусналъ го въ гората на свобода. Обаче, всѣки денъ, по едно и сѫщо време, конътъ дохождалъ около кладенеца, отдето вадѣлъ вода за поливане на градината, и спиралъ тамъ — очаквалъ да дойде господарьтъ му, да го впрегне на работа. Христосъ казва: „Ако държите моитѣ заповѣди“. Кои заповѣди? — Които могатъ да направятъ човѣшкия животъ щастливъ и смисленъ. Като слушатъ да се говори за тѣзи заповѣди, мнозина казватъ, че сѫ ги чели. Щомъ сте ги чели, питамъ, станалъ ли е животътъ ви щастливъ и сносенъ? — Не сме станали по-щастливи. — Щомъ не сте по-щастливи, това показва, че сте ги чели, безъ да ги разбирате. Христосъ казва по-нататъкъ: „Ще пребѫдете въ моята любовъ“. Какво по-голѣмо благо може да очаквате отъ изпълнението и приложението на Божиитѣ заповѣди? Нѣма по-велико щастие за единъ домъ, ако мѫжътъ пребѫдва въ заповѣдитѣ на Бога и въ Неговата любовъ, а жената — въ заповѣдитѣ на своя мѫжъ. Защо се разстройватъ семействата? — Защото нито мѫжътъ, нито жената изпълняватъ обещанията си. Мѫжътъ обещава, че ще държи и ще пребѫдва въ Божиитѣ заповѣди, но, като се ожени, всичко забравя: започва да пие, да гуляе съ приятели и всичко пропилява. Жената казва: Съ такъвъ мѫжъ не мога да живѣя. Следователно, семейство, въ което мѫжътъ не пребѫдва въ Божиитѣ заповѣди, а жената не пребѫдва въ заповѣдитѣ на мѫжа си, е осѫдено на смърть. Ако мѫжътъ не пребѫдва въ Божиитѣ заповѣди и не изпълнява волята Му, и жената е свободна да не изпълнява заповѣдитѣ на мѫжа си. Обаче, ако мѫжътъ изпълнява Божията воля и пребѫдва въ Неговитѣ заповѣди, а жената не пребѫдва въ любовъта на мѫжа си, отговорностьта пада върху нея. Това е проповѣдвалъ Христосъ на своитѣ ученици. „Ще пребѫдете въ любовъта ми.“ Който пребѫдва въ Божията Любовъ, той изпълнява Неговитѣ заповѣди. Който не пребѫдва въ любовъта, не може да изпълнява заповѣдитѣ й. Той прави погрѣшки, като децата. Въ Варненско, въ с. Николаевка, жената на попа измазала кѫщата си добре, измила я и изчистила. Това било срещу Спасовъ день. Тя бързала да свърши по-скоро работата си, за да може на другия денъ, рано сутриньта, да отиде на църква. Детето й, десетгодишно момче, виждало, какъ вършеятъ презъ лѣтото и, като останало само вкѫщи, решило и то да направи една вършитба — да си поиграе. Взело царевица въ единъ сѫдъ и пуснало въ стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисиркитѣ, гонѣло ги, тичало следъ тѣхъ — забавлявало се добре. Като минавали покрай кѫщата на попа, съседкитѣ чули голѣмъ шумъ, но не знаели, какво става вѫтре. Тѣ видѣли попадията въ църквата и ѝ казали: Нѣщо става въ вашата кѫща, но какво, не знаемъ; отдалечъ се чува викъ, шумъ. Следъ свършване на службата, попадията веднага си отишла вкѫщи и, какво било очудването ѝ, когато влѣзла въ стаята и видѣла: всички мисирки крѣкатъ, хвърчатъ, хвърлятъ се по стенитѣ, а малкиятъ юнакъ ги гони, кара ги да вършеятъ. Като видѣлъ майка си, виновникътъ веднага избѣгалъ, оставилъ тя да се справя съ неканенитѣ гости. Много хора постѫпватъ като децата. Майкитѣ имъ измазватъ стаитѣ, изчистватъ ги, а тѣ вкарватъ мисиркитѣ вѫтре, да се забавляватъ съ тѣхъ. Така тѣ искатъ да покажатъ, че сѫ свободни, но това е детинска свобода, детинско схващане. Нѣкой има добро разположение на духа, въодушевява се отъ нѣщо Божествено, но изведнъжъ детето му влиза въ стаята и води следъ себе си мисиркитѣ и патицитѣ — устройва си забавление. Бащата вижда, че стаята е изцапана, и въ единъ моментъ доброто разположение го напуща. За да не губятъ доброто си разположение, майката и бащата трѣбва да затварятъ стаята си съ деветь ключа, да не влизатъ децата съ мисиркитѣ вѫтре, да цапатъ. Вината е въ майката и въ бащата, а не въ детето. Като намѣри стаята отворена, то влиза вѫтре, взима царевица и вкарва патицитѣ и мисиркитѣ, да си поиграе съ тѣхъ. „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Понеже глаголътъ „държа“ се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нѣщо; че нѣкой въпросъ ви е тъменъ и не можете да го разберете; че условията ви сѫ лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т. н. Оставете тѣзи нѣща настрана. Знайте, че никой не може да ви препятствува. Всѣки самъ се спъва. Кой спъна първитѣ човѣци въ рая? Богъ ги постави при благоприятни условия за развитие, но тѣ сгрѣшиха и излѣзоха отъ рая. Причината е въ самитѣ тѣхъ, въ тѣхнитѣ скрити желания. Човѣкъ се спъва, когато не разбира своитѣ желания, не знае, дали сѫ полезни, или не. Жената на единъ американски милионеръ имала много желания и не разбирала, кога и какъ трѣбва да ги задоволява. Като отивала въ Парижъ, тя влизала въ всички голѣми магазини и купувала, каквото очитѣ ѝ виждали. Единъ денъ тя накупила предмети, на извънредно голѣма цена и, по нѣмане на възможность да ги изплати наведнъжъ, записала ги на името на мѫжа си, който билъ известенъ между голѣмитѣ търговци въ Парижъ. Като получилъ полици за изплащане на голѣми суми, той веднага ги изплатилъ, но решилъ да се разведе съ жена си. За да бѫде свободенъ отъ задължението си къмъ нея, той ѝ направилъ една кѫща — дворецъ за 15 милиона долара, далъ ѝ въ рѫката 30 милиона, да разполага съ тѣхъ, както намира за добре. Той предпочелъ да ѝ даде голѣми суми, да я осигури добре, но да се запази отъ опропастяване. Както милионерътъ постѫпилъ съ жена си, така и Богъ постѫпва съ онѣзи, които разпиляватъ Божиитѣ блага. Той имъ дава 45 милиона на разположение и се развежда съ тѣхъ. Ще кажете, че който има 45 милиона на разположение, е щастливъ човѣкъ. Горко на онзи, който се е развелъ съ Бога. Той е готовъ да върши всѣкакви престѫпления. Който не държи Божиитѣ заповѣди, той може да върши всички престѫпления. Искате ли да се освободите отъ злото и престѫпленията вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си, дръжте Божиитѣ заповѣди и пребѫдвайте въ любовъта. Като ставате сутринъ отъ сънъ, ако сте жена, задайте си следнитѣ въпроси: държа ли заповѣдитѣ на мѫжа си, и мѫжътъ ми държи ли заповѣдитѣ на Господа; пребѫдвамъ ли въ любовта на мѫжа си, и мѫжътъ ми пребѫдва ли въ любовъта на Господа? Ако си отговорите на тѣзи въпроси положително, цѣлия день ще прекарате въ миръ и радостъ, защото Богъ ви е благословилъ. Ако отговорътъ ви е отрицателенъ, вие ще бѫдете недоволни, неразположени, нещастни. Защо сѫ нещастни хората? — Защото не изпълняватъ Божиитѣ заповѣди, не пребѫдватъ въ любовъта Му, а, въпрѣки това, искатъ да реализиратъ всичкитѣ си желания. Лакомството прави хората нещастни. Единъ ловджия, който ходѣлъ често на ловъ въ Стара-Планина, разправялъ следната опитность. Като минавалъ край една рѣка въ планината, видѣлъ на брѣга на рѣката една мечка съ петь малки мечета. Тѣ си играели край брѣга, а майката постоянно бъркала въ водата и вадѣла малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрѣлъ да ги наблюдава, но какво видѣлъ? Докато майката подавала по редъ рачетата на малкитѣ си, едно отъ тѣхъ изпреварвало другитѣ и изяждало рачетата. За другитѣ не дохождало редъ да си хапнатъ поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала къмъ леговището си и се обърнала къмъ наказаното мече, но видѣла, че то било мъртво. Тя го взела на рѫце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натѫжена отъ загубата, тя влѣзла въ гората. И човѣкъ носи въ себе си едно лакомо мече, което трѣбва да възпитава и наказва. Той има право да го накаже, но така, че да не го умъртви. Ако го умъртви преждевременно, ще страда. Ето защо, Христосъ казва: „Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да има калѐна воля, свѣтълъ умъ и чисто сърдце; той трѣбва да държи моитѣ заповѣди така, както азъ държа заповѣдитѣ на Отца си и да пребѫдва въ мене така, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Бога.“ Само така човѣкъ може да бѫде великъ, защото Богъ, Който живѣе въ него, е великъ. Следователно, отворете сърдцата и душитѣ си за Бога, да влѣзе въ васъ съ своитѣ заповѣди и съ своята Любовь, за да ви направи велики и силни. Тогава човѣкъ казва, че всичко, каквото пожелае да постигне, е възможно. Ако държите заповѣдитѣ на Бога и пребѫдвате въ Любовьта Му, ще разберете стиха, който Христосъ € казалъ: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Кѫде е този Богъ? — Въ всѣки, който изпълнява Неговата воля. Нѣкои искатъ да знаятъ, какъ се познава, кой държи Божиитѣ заповѣди. — Много просто. Ако мислитѣ ви сѫ ясни и положителни, чувствата ви благородни и чисти, вие държите заповѣдитѣ на Бога и пребѫдвате въ Неговата Любовь. Казахъ ви да провѣрявате нѣщата. За всѣко нѣщо прилагайте думитѣ „опитай и вижъ“. Ако имате нѣкой мѫченъ въпросъ за разрешаване, не бързайте да го разрешите изведнъжъ, но мислете върху него нѣколко часа, докато дойде свѣтлина въ ума ви. Ако до вечерьта не можете да го разрешите, това показва, че имате нѣкаква отрицателна мисълъ, която ви препятствува. Освободете ума си отъ отрицателнитѣ мисли и сърдцето си отъ нечиститѣ чувства и започнете да мислите върху въпроса, който ви интересува. Ще кажете, че нѣмате свободно време, да посветите на този въпросъ часове и дни. Вие ще си работите, каквото трѣбва, а сѫщевременно ще мислите. Ако не можете въ единъ денъ да разрешите въпроса, ще го разрешите за една седмица, важно е да се реши правилно. Ако искате да знаете, дали сърдцето ви пребѫдва въ любовъта, вижте, имате ли вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Ако имате вѫтрешенъ миръ, каквото и да ви се случи, и да се разколебаете външно, вѫтрешно ще бѫдете спокойни. Дали вѣрвате въ това, или не, не е важно. Направете опитъ, и ще се увѣрите въ думитѣ ми. Много отъ страданията на сегашнитѣ хора се дължатъ на външни влияния и внушения. Това не трѣбва да ви смущава. Човѣкъ има воля, съ която може да понесе всички мѫчнотии и страдания. Ако волята ви е силна, вие можете да правите чудеса. Който има силна и разумна воля, може да се справи и съ най-силнитѣ страдания. Въ това отношение, Христовитѣ мѫченици показаха примѣръ. Тѣ бѣха изгаряни, разкѫсвани на парчета, изтезавани, но съ силата на своята воля издържаха всичко, безъ да усѣщатъ болка. Тѣ държаха Божиитѣ заповѣди и пребѫдваха въ любовъта. Ако морската звезда може да възстанови отрѣзания или откѫснатия си кракъ, защо човѣкъ да не е въ състояние да направи сѫщото? Човѣкъ трѣбва да усили волята си, за да може чрезъ нея да контролира своитѣ мисли и желания. Любовъта иде въ помощь на човѣка, да отхрани неговитѣ мисли, чувства и желания. Само така може да се работи. Какво правите, когато вземете работникъ въ кѫщата си? — За да работи добре, първо му давате храна. Щомъ се нахрани добре, той е готовъ да работи. Значи, любовъта е потрѣбна като храна за човѣка. Безъ любовъ животътъ му не върви добре. Ще ми възразите, че животътъ е тежъкъ, трѣбва да се издържатъ жена и деца. Чудно нѣщо! Жената бѣше въ мѫжа, оттамъ я извади Богъ, отъ реброто на Адама. Тъй щото, дали човѣкъ е жененъ, или не, това не осложнява, нито улеснява живота. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не носи мѫжа или жената въ себе си. Мѫжътъ и жената вървятъ всѣкога заедно. Дали жената, или мѫжътъ е вѫтре, или вънъ отъ човѣка, не е важно. Всѣки мѫжъ носи жената въ себе си, и всѣка жена носи мѫжа въ себе си. Тѣ не могатъ единъ безъ другъ. Мѫжътъ е стимулъ за жената, а жената — за мѫжа. Отнемете ли жената отъ свѣта, всѣкаква култура ще изчезне; отнемете ли мѫжа, пакъ нѣма да има култура. Подъ думитѣ „мѫжъ и жена“ въ широкъ смисълъ, разбирамъ ума и сърдцето, Умъ безъ сърдце не може, и сърдце безъ умъ не може. Тѣ вървятъ всѣкога заедно и взаимно се допълватъ. И тъй, когато хората страдатъ и се мѫчатъ, причината не е нито въ мѫжа, нито въ жената, но въ това, че човѣкъ не държи Божиитѣ заповѣди и не пребѫдва въ Божията Любовь. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ още Божествения умъ, а подъ „жена“ — Божественото сърдце. Умътъ представя човѣшката воля, която се проявява въ неговото тѣло, а сърдцето—движение. Умътъ представя волевитѣ процеси, а сърдцето — рефлекснитѣ. Ако мѫжътъ иска да живѣе добре съ жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятеленъ човѣкъ, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания. Нека двама мѫже направятъ следния опитъ: единиятъ да напише закони и правила, по които да се рѫководи жена му, а другиятъ да я остави свободна, да живѣе по свое вѫтрешно, дълбоко разбиране. Когато човѣкъ се рѫководи не отъ писани закони, а отъ своето разумно сърдце, всѣкога резултатитѣ сѫ добри. Ако мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, че не върви по неговитѣ лични изисквания, той е на кривъ пѫть. Това не е Христовото учение. Христосъ е проповѣдвалъ любовь и свобода. Тамъ, дето любовьта отсѫтствува, сѫществува насилие и безлюбие. „Ако държите моитѣ заповѣди.“ Съ какво държи човѣкъ нѣщата? — Съ рѫцетѣ си. Цигуларьтъ държи цигулката и лѫка съ рѫцетѣ си, и, отъ правилното държане на цигулката и движение на лѫка, зависи, какъ ще се прояви той — като обикновенъ, талантливъ или гениаленъ цигуларъ. Нѣкой казва, че му се пѣе. Много естествено, когато любовъта посети човѣка, той иска да пѣе, да свири, да се прояви. Дето любовъта отсѫтствува, тамъ нѣма пѣсенъ, нѣма и музика. Когато се казва на хората, че трѣбва да пѣятъ, това значи, да отворятъ сърдцата си за любовъта. Пѣнието е врата, презъ която любовъта влиза въ човѣка. Когато се казва на хората, че трѣбва да се молятъ, подразбираме сѫщото — да отворятъ умоветѣ и сърдцата си за любовъта. Яденето, пѣнието и моленето представятъ единъ и сѫщъ процесъ — отваряне на ума и на сърдцето за любовьта, която единствена повдига човѣка и го прави доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Като пѣе, човѣкъ трѣбва да задоволи първо себе си, а после окрѫжаващитѣ. Какво мислятъ хората за него, доволни ли сѫ, или не, това е второстепенна работа. Първо той трѣбва да бѫде доволенъ отъ себе си. Това означаватъ думитѣ; „Ако държите заповѣдитѣ ми, ще пребѫдете въ моята любовъ“. По-нататъкъ Той казва: „Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде.“ Опитвайте Господа чрезъ Неговитѣ закони, за да разрешите мѫчнитѣ си въпроси. Нѣкой не може да се справи съ съседитѣ си, не може да ги търпи. — Ако е безъ любовъта на Бога, не може да търпи никого. Какво струва на човѣка да изпълни Божия законъ и да каже: Съ Бога всичко мога да направя. Това значи: съ любовъта всичко мога да понеса. Христосъ казва на всѣки човѣкъ: „Възлюби Бога въ себе си, за да възлюбишъ и ближния си.“ Но дяволътъ му казва: Велико нѣщо е любовъта! Ти не си готовъ още за нея, не можешъ да любишъ и да прощавашъ. За да любишъ, ти трѣбва да бѫдешъ ученъ, да познавашъ законитѣ на цѣлото Битие. Христосъ се противопоставя на дявола и казва: Дали си ученъ, или простъ, беденъ, или богатъ, голѣмъ, или малъкъ, ти можешъ да любишъ и трѣбва да проявишъ любовъта, която е вложена въ сърдцето ти. Помнете: Съ любовъта човѣкъ може всичко да постигне. Грозниятъ може да стане красивъ, бедниятъ — богатъ, невежиятъ — ученъ. Безъ любовъта човѣкъ губи всичко — и богатство, и красота, и знание. Не вѣрвайте въ лъжливи учения, които ви казватъ, че не можете да прилагате любовьта. Ако държите Божиитѣ заповѣди и пребѫдвате въ любовьта, не вѣрвайте въ онзи, който ви казва, че не вървите въ правия пѫть. Не вѣрвайте, ако ви казва, че плодътъ, който сте изработили, е горчивъ или киселъ. Въ миналото, преди да узрѣе, плодътъ е билъ киселъ и горчивъ, но днесъ е сладъкъ. Не живѣйте съ вашето минало. Важно е настоящето, презъ което днесъ минавате. Единъ день Настрадинъ Ходжа възседналъ стария си волъ, отивалъ съ него на нивата. Срещналъ го единъ познатъ и го запиталъ: Ходжа, защо си възседналъ този старъ волъ? Ходжата не отговорилъ, че направилъ това по нѣмане на конь, но казалъ: Не гледай, какво днесъ представя моятъ волъ. Трѣбваше да го видишъ преди нѣколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче. Споредъ мене, не е важно, какъвъ е билъ волътъ въ миналото; важно е, какво днесъ представя. Миналото е отживѣло времето си. Сегашниятъ ни животъ е изразъ на миналия, затова сме недоволни отъ него. Новото, което днесъ възприемаме и прилагаме, ще опредѣли бѫдещия ни животъ. Който иска да знае, какъвъ е билъ миналиятъ му животъ, нека се вгледа въ сегашния, тамъ ще намѣри своето минало. Ако живѣе по новъ начинъ, той ще съгради своето свѣтло бѫдеще. Следователно, който се усъмни въ пѫтя си, той е допусналъ въ себе едното краче на дявола. Човѣкъ знае истината, а самъ допуща съмнението въ себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си — още по-малко. Ако държите Божиитѣ заповѣди и пребѫдвате въ любовьта Му, вие сте на правъ пѫть и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христосъ работи съ думата „мога“, а дяволътъ съ думата „не мога.“ Кажешъ ли, че можешъ да живѣешъ добре, Христосъ е съ тебе. Кажешъ ли, че не можешъ да живѣешъ добре, Христосъ е далечъ отъ тебе. — Грѣшенъ човѣкъ съмъ. Каже ли нѣкой така, това показва, че волята му е слаба. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ се криятъ въ човѣшкото безволие. Дайте права насока на волята си, и вие ще се повдигнете. Ако сте сгрѣшили, ще се очистите. Много вода има въ природата, следователно, човѣкъ всѣкога може да се мие и чисти. Мѫже и жени — всички трѣбва да се чистятъ, да съзнаятъ своето предназначение и да го изпълнятъ. Каква е задачата на жената? — Да повдигне първо себе си, а после — мѫжа. Добрата и красива жена представя идеалъ за мѫжа. Тя внася потикъ въ него къмъ възвишеното, заставя го да мисли, а сѫщевременно внася миръ и спокойствие въ душата му. Задачата на мѫжа е да повдигне първо себе си, а после — жената. Той трѣбва да прояви силата на своя умъ, да застави жената да работи. Какаото каже тя, мѫжътъ трѣбва да го изпълни. Ако днесъ обещава нѣщо, а утре не го изпълнява, той е подобенъ на баба, която на всѣка стѫпка спира и не може да върви напредъ. Каже ли мѫжътъ на нѣкоя мома, че я обича, той трѣбва да докаже истинностьта на своитѣ думи. Време е вече да се приложи Христовото учение въ всичката му широта и дълбочина. Кажешъ ли, че не можешъ да Го приложишъ, баба си; кажешъ ли, че можешъ да Го приложишъ, ти си младъ човѣкъ, герой, който може да постигне всичко. На женитѣ пожелавамъ да бѫдатъ пълни съ Божията Любовъ, да носятъ идеята за прилагане на любовъта и, дето отидатъ, да носятъ ароматъ съ себе си, да пръскатъ благоуханието на любовъта. На мѫжетѣ желая да внесатъ довѣрие въ всички жени, да разчитатъ на тѣхната дума и на обещанията имъ. „Ако държите моитѣ заповѣди“ — това се изисква отъ мѫжа. „Ще пребѫдете въ любовъта ми“ — това се изисква отъ жената. Азъ пъкъ казвамъ; Жената да пребѫдва въ любовъта, а мѫжътъ да държи заповѣдитѣ на жената. * Беседа отъ Учителя, държана на 27 май, 1917 г. София.
  7. "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Доброто съкровище „Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ; и злиятъ человѣкъ отъ злото съкровище изважда злинитѣ.“[1]) Христосъ говори за два вида изваждане: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ.“ И единиятъ, и другиятъ вадятъ нѣщо отъ съкровищата си, но резултатитѣ на изваждането сѫ различни. Значи, едно и сѫщо действие, или една и сѫща причина произвежда два различни резултата. Двама души сѣятъ на нивитѣ си едно и сѫщо нѣщо, но резултатитѣ на сѣитбата имъ сѫ различни. Какво се разбира подъ думитѣ „добро и зло съкровище“? За да придобие добро съкровище, човѣкъ трѣбва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богатъ и да вади отъ своето съкровище добринитѣ. Човѣкъ забогатява по два начина и въ две различни направления: той може да забогатѣе въ скоро време, или въ продължение на много години да придобие плюсове въ живота си; той може сѫщевременно да забогатѣе скоро или въ продължение на години, но да придобие минуси. Потрѣбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората сѫ обърнали и обръщатъ внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вѣчна. До известно време богатството радва и задоволява човѣка, но следъ това той търси друго нѣщо, вънъ отъ материалното богатство. Като изучава дълбокия смисълъ на християнството, човѣкъ дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие въ вѫтрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена споредъ нѣкои религия, изисква духовно развитие отъ човѣка. Въ случая, думата „религия“ не е много сполучлива, но въ български езикъ нѣма друга дума, която може да я замѣсти. Подъ „религиозенъ човѣкъ“ разбиратъ глупавъ, ограниченъ, фанатикъ, който не мисли право. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ става религиозенъ, когато започне да остарява. Азъ не говоря за религията на старитѣ хора, но за Божествената религия, която включва Божествената наука. Нѣкои замѣстватъ думата религия съ теософия, която се основава на прераждането; други я замѣстватъ съ спиритизъма, който се основава на отношения между духоветѣ. Обаче, и дветѣ думи „теософия и спиритизъмъ“ сѫ ограничени, не могатъ да обхванатъ понятието „Божествена наука.“ Днесъ и думата „Богъ“ е загубила смисълъ, затова я замѣстватъ съ думата „природа.“ Следъ време и думата „природа“ ше бѫде замѣстена съ друга, по-близка до разбирането на човѣка. Не е важно, че ще замѣствате една дума съ друга; важно е, всѣка дума, която измѣства друга, да изразява точно и опредѣлено нейния смисълъ. „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище изважда добринитѣ.“ Какъ се придобива доброто съкровище? — Чрезъ знание, търпение и постоянство. Какво прави добриятъ градинарь, който има въ градината си много плодни дървета, между които и орѣхи? Когато види, че орѣхътъ започва да зрѣе, той не бърза да го обруля, да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че орѣхътъ е узрѣлъ. Ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на орѣха ще се развали. Като узрѣе орѣхътъ, той го чуква, отдѣля зелената му обвивка, следъ нея — коравата и най-после дохожда до вѫтрешната ядка, която сѫщо е покрита съ тънка ципица, горчива на вкусъ. Както орѣхътъ затваря доброто си съкровище въ нѣколко обвивки, така и човѣкъ крие истинското си богатство въ нѣколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трѣбва да оставите свободно да узрѣе, а не преждевременно да го премахнете. То е сигурна защита на истинското добро съкровище. Отъ външната обвивка соковетѣ минаватъ въ вѫтрешната, и оттамъ — въ самитѣ ядки. Ципата, която обвива ядкитѣ, съдържа достатъчно йодъ. Яжте орѣхи и не се страхувайте. Тѣ замѣстватъ употрѣбата на йодъ. „Доброто съкровище.“ Които не разбиратъ смисъла на духовния животъ, казватъ, че не се нуждаятъ отъ богатство, но искатъ да бѫдатъ по-близо до Бога, Да бѫде човѣкъ близо до Бога, това значи, да бѫде здравъ по тѣло, по умъ и сърдце, т. е. силитѣ въ него да бѫдатъ добре организирани. Не е ли здравъ, не сѫ ли организирани силитѣ му, той е далечъ отъ Бога. Близостьта къмъ Бога не е външенъ, но вѫтрешенъ процесъ. Сѫщото се отнася и до обикновенитѣ хора, Външно можешъ да бѫдешъ близо до нѣкого, но вѫтрешно далечъ да отстоишъ отъ него. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се организира? — Да пази външната си обвивка, докато узрѣе. Безъ нея той ще наруши здравината на вѫтрешното си съдържание. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ, да не бърза въ малко време да постигне голѣми резултати. Всѣки резултатъ иде на своето време. Мнозина бързатъ, искатъ веднага да реализиратъ желанията си, а съ това се осакатяватъ. Какво се разбира подъ думата „вѫтрешно съдържание“? Кое е вѫтрешното съдържание на човѣка? — Неговата душа, т, е. — Божественото начало въ него, което черпи отъ живота необходимитѣ сили, енергии за проява на своитѣ качества и способности. Да има човѣкъ животъ въ себе си, това значи, да живѣе съзнателно. Който не знае да живѣе, не е съзнателенъ човѣкъ. Като се говори за съзнателния животъ, мнозина казватъ: Не е важно, дали живѣя съзнателно, или не; важно е да запазя тѣлото си. Право е да се стреми човѣкъ да запази тѣлото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но единъ день тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на орѣха се напуква и сама пада, така и тѣлото на човѣка единъ день ще падне, и той ще остане съ втората си обвивка. Кога ще стане това?—Когато човѣкъ узрѣе. Обаче, докато не узрѣе, никой нѣма право да отнема външната му обвивка. Сѫщото се отнася и до орѣха. За да не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама да се пукне и падне. Децата често брулятъ орѣхитѣ, преди да сѫ узрѣли, и цапатъ рѫцетѣ си отъ зелената имъ обвивка. Тѣ правятъ това, защото обичатъ прѣснитѣ ядки на орѣха. Като се отегчатъ отъ живота, хората казватъ: Защо ни е това тѣло?Дано се освободимъ отъ него. Тѣ не разбиратъ смисъла на физическото си тѣло. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ зрѣе и организира силитѣ си. Изгуби ли тѣлото си, той преждевременно пада отъ дървото на живота и, неорганизиранъ, недозрѣлъ отива въ другия свѣтъ, Христосъ казва: „Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ.“ Сърдцето се намира въ физическото тѣло на човѣка. Щомъ се лиши отъ тѣлото си, той се лишава и отъ живота на сърдцето. Ето защо, физическото тѣло е обвивка, т. е посрѣдникъ, презъ който минаватъ соковетѣ отвънъ, навѫтре, т. е. отъ външния, физическия свѣтъ къмъ духовния. Чрезъ храната, напримѣръ, човѣкъ възприеме външнитѣ необходими материали за съграждане не самъ на тѣлото си, но и на душата. Отъ Божествено гледище, човѣкъ не е още оформенъ, не се е превърналъ воистински човѣкъ, т. е. още не е напълно узрѣлъ. Отъ гледището на ангелитѣ, той се уподобява на дърво, затова е казано въ Писанието: „Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при бистри отоци.“ Дървото се взима като символъ на знание. Значи, въ дървото се крие знанието, науката за живота. Въ райската градина имало много дървета, между които две отъ тѣхъ се отличавали: едното било „дърво на живота“, а другото— „дърво за познаване на доброто и на злото.“ Като създалъ първитѣ човѣци и ги поставилъ въ рая, Богъ имъ казалъ: „Отъ всички дървета можете да ядете, но не и отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Въ който день ядете отъ това дърво, ще умрете.“ Съ това Богъ искалъ да обърне внимание на първитѣ човѣци, че, докато не организиратъ добре своето физическо тѣло, съ всички негови удове и системи, тѣ не могатъ правилно да възприематъ соковетѣ и енергиитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ, и да се ползуватъ отъ тѣхъ. Като забранилъ на първитѣ човѣци да ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, Богъ искалъ да имъ каже, че тѣ не сѫ готови още за тази наука Докато не оформятъ и организиратъ своята външна обвивка, чрезъ която могатъ да възприематъ енергиитѣ на външния свѣтъ, тѣ не могатъ да се занимаватъ съ изследването на втората, по-твърда обвивка — коститѣ на своето тѣло. Първата обвивка представя мускулитѣ на човѣка, а втората — коститѣ. Първата обвивка подразбира науката за живота, за външния свѣтъ, а втората — науката за познаване на доброто и на злото. Като придобие това знание, човѣкъ дохожда до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на орѣха. Щомъ опита ядката, той е дошълъ вече до вѫтрешния смисълъ на живота. Като изучавате човѣшката глава, виждате, че и тя е съставена отъ три обвивки: външна — кожата, срѣдна — костьта и вѫтрешна — ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човѣкъ се разстройва. За да не се разстройва, той трѣбва да работи върху себе си, да си създаде здраво тѣло, да се справя съ условията, които му сѫ дадени, и да ги използува. Не е ли здравъ физически и психически, само въ единъ моментъ човѣкъ може да изгуби здравето си, да се разстрои. Напримѣръ, ако нѣкой е вложилъ вѣрата и упованието си въ паритѣ, като ги изгуби, той може да получи ударъ въ главата, разривъ на сърдцето си и да умре. Нѣкои хора отъ най-малкитѣ си неуспѣхи сѫ изгубвали смисъла на живота и се отчайвали. Материята, отъ която е съставенъ материалниятъ свѣтъ, се срѣща въ четири различни състояния по качества. Еднитѣ състояния сѫ външни — твърдо, течно, въздухообразно, свѣтлинно или лѫчисто, топлинно, а другитѣ — вѫтрешни, по съставъ — неорганическа и органическа материя. Едно отъ свойствата на материята е, че тя минава отъ едно състояние въ друго. Това се постига чрезъ промѣна на вибрациитѣ й, а именно, повишаването и понижаването имъ. Като се пречиства материята, вибрациитѣ ѝ се повишаватъ; щомъ изгуби чистотата си, вибрациитѣ ѝ се понижаватъ. Като се чисти материята, и човѣкъ се чисти. Пречистването му става главно чрезъ сърдцето. Подъ думата „сърдце“, разбираме чувствената душа въ човѣка или астралното му тѣло, което иде следъ физическото. Като умре, човѣкъ отива на другия свѣтъ съ астралното си тѣло, както орѣхътъ се посажда въ земята съ коравата си обвивка, а не съ зелената. Коравата черупка на орѣха се разпуква въ земята; следъ нея се разкѫсва и ципицата, и остава само ядката, отъ центъра на която излиза новъ орѣхъ. Новиятъ орѣхъ, който се крие въ ядката на орѣха, представя сѫщинската душа на човѣка, която трѣбва да се изучава. Философията на човѣшкия животъ се съдържа въ орѣха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на орѣха, за да схванете нишкитѣ, които създаватъ философията на човѣшкия животъ. Ако нишкитѣ не се сновятъ една следъ друга, както жената ги снове, никакво платно нѣма да се изтъче. На сѫщото основание, и нашитѣ мисли и чувства трѣбва да бѫдатъ насновани, не произволно, а споредъ законитѣ на правата мисъль и правитѣ чувства. Правата мисъль изключва всѣкакво подозрение, страхъ и съмнение. Освободете се отъ мисъльта, че нѣкой може да ви излъже. Бѫдете като сарафина. Кой може да излъже единъ сарафинъ? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда отъ джоба си пробния камъкъ и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено мѣсто, за отличие отъ другитѣ монети, които не сѫ златни. Човѣкъ трѣбва да има пробенъ камъкъ въ себе си, съ който да опитва нѣщата. За да не го излъжатъ, той трѣбва да прилага пробния си камъкъ и да опитва, златна ли е монетата, която му представятъ, или фалшива. Какво е нуждно на съвременнитѣ хора, за да не се лъжатъ? — Вѣра, опитъ и виждане. Значи, вѣрата трѣбва да мине къмъ опита, опитътъ — къмъ виждането, а виждането — къмъ разумния животъ. Приложете това нѣщо въ семейнитѣ си отношения, къмъ приятелитѣ си и ще видите неговитѣ добри резултати. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората ги нарушаватъ и, въ края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдаватъ на Бога. Ако нѣкой заболѣе, казватъ, че Богъ е решилъ така. Сѫдятъ нѣкого, пакъ Бога считатъ виновникъ. Човѣкь самъ е виновенъ за своето щастие или нещастие. Той самъ е причина за болеститѣ, за мѫчнотиитѣ и противоречията, въ които се намира. Сѫществуватъ два вида сѫдба или наказания: за зло и за добро. На земята наказватъ само онѣзи, които правятъ пакости и злини. Когато човѣкъ направи нѣкакво престѫпление, или зло, веднага стражарьтъ го хваща, предава го на полицията и се завежда дѣло противъ него. Колкото по-голѣмо е престѫплението му, толкова по-голѣмъ шумъ се вдига около него. За да го оправдаятъ, видни адвокати поематъ защитата му, вестницитѣ пишатъ за него, обществото чете и обсѫжда въпроса, дава мнението си и т, н. И престѫпникътъ става прочутъ, и адвокатитѣ, и сѫдиитѣ, които взиматъ участие въ дѣлото, сѫщо се прочуватъ. Обаче, когато човѣкъ прави добро, никой не се интересува отъ него. Много естествено. На земята нѣма закони, които да разглеждатъ добритѣ дѣла на хората и да имъ отдаватъ заслуженото. На земята сѫдятъ само престѫпницитѣ и злосторницитѣ. На небето е точно обратно: тамъ се интересуватъ отъ добритѣ дѣла на хората, а не отъ лошитѣ и престѫпни. Тамъ никой не се интересува отъ погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората, никой не ги търси. Ако нѣкой направи едно добро дѣло, веднага виднитѣ адвокати и сѫдии ставатъ на кракъ и казватъ: Доведете този човѣкъ при насъ, да видимъ, какво добро е направилъ, за да му отдадемъ заслуженото. Колкото по-голѣмо е доброто, което е направилъ, толкова повече хора се интересуватъ отъ него, толкова по голѣмъ шумъ вдига около себе си. „Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ“. Доброто съкровище на сърдцето представя Божествената душа, въ която човѣкъ складира даденото му отъ Бога. Щомъ има нѣщо дадено, човѣкъ трѣбва да го вади отъ съкровището си и да го раздава, за да се ползуватъ отъ него, както самъ той, така и неговитѣ ближни. Всички блага въ живота сѫ дадени отъ Бога. Добриятъ човѣкъ има право да черпи отъ тѣхъ, докато задоволи своитѣ естествени нужди. Следъ това той дава и на ближнитѣ си. За да може разумно да се ползува отъ Божественитѣ блага, човѣкъ трѣбва да се рѫководи не само отъ ума и отъ сърдцето си, но и отъ своята душа, да препраща енергиитѣ отъ въздуха презъ дробоветѣ, оттамъ презъ гръбначния мозъкъ и най-после — въ главния мозъкъ. Това значи, да бѫде човѣкъ активенъ по умъ и по сърдце, да решава правилно задачитѣ си, за да бѫде полезенъ едновременно и на себе си, и на своитѣ ближни. Не постѫпватъ ли така и градинаритѣ? Тѣ се ползуватъ първо отъ енергията на главния източникъ, като пущатъ водата презъ малки вадички, за да напои и най-отдалеченитѣ кѫтчета на градината. Ще кажете, че това не става бързо. Съ бързане работа не се върши. Търпение и постоянство е нуждно на човѣка, а не бързане. Единъ американски лѣкарь билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала-Азия. Като го прегледалъ, лѣкарьтъ му предписалъ едно лѣкарство, да пие по три лъжички на день въ продължение на десеть деня. Като изпие лѣкарството, състоянието му щѣло да се подобри. Манафинътъ прегледалъ лѣкарството, позамислилъ се и казалъ: Защо трѣбва да го пия десеть деня наредъ? По добре да го изпия изведнъжъ, по-скоро да оздравѣя, Вдигналъ шишето и го изпилъ наведнъжъ. Следъ единъ-два часа положението му се влошило, и той умрѣлъ. Спазвайте законитѣ и предписанията на Бога, на природата и на лѣкаря, който ви лѣкува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено — по три лъжички на день. И Богъ пише въ своята книга: По три лъжички на день. Ще кажете, че манафинътъ билъ глупавъ човѣкъ. Какво ще кажете за съвременнитѣ хора, които на единъ обѣдъ ядатъ по нѣколко яденета, следъ това изпиватъ по две три кила вино. Като преядатъ, викатъ лѣкарь да имъ помага — разстроили стомаха си, изгубили апетитъ и т. н. Навсѣкѫде има манафи, не само въ Мала-Азия. Когато не мисли право, човѣкъ прилича на манафина, който изпилъ всичкото лѣкарство изведнъжъ, както и на онѣзи хора, които всѣки день преяждатъ и разстройватъ стомаха си. Споредъ мене, 75% отъ сегашнитѣ хора преяждатъ. Нѣкой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и тѣ да го обичатъ. Това не е ли преяждане? Можешъ ли да дадешъ на всички хора това, което тѣ искатъ? Имашъ ли силата на слънцето? Ти не си научилъ да обичашъ майка си, баща си, братята и сестритѣ си, приятелитѣ си, които сѫ ти направили добро, а ще обичашъ цѣлия свѣтъ. Човѣшкото сърдце се познава въ трудни моменти. Човѣкъ трѣбва да събира Божествена енергия въ себе си, да обогати своето сърдце, че да може въ трудни времена да прояви своитѣ чувства. Въ такива времена, именно, той трѣбва да има храна, съ която да подържа живота на своя ближенъ. Единъ изпадналъ руски князъ се оженилъ по любовь за една млада, красива мома, отъ високо произхождение. Въ първитѣ дни следъ сватбата, той често цѣлувалъ своята възлюбена, но тя огладнѣла, пожелала да яде — хлѣбъ искала. — Ну, поцѣлуемся, казвалъ ѝ той. — Гладна съмъ! — възразявала възлюбената. — Ну, поцѣлуемся! Днесъ „да се цѣлунемъ, утре да се цѣлунемъ“, тя изгубила разположението си къмъ своя възлюбенъ, любовьта ѝ истинала. Много естествено. Тя се почувствувала излъгана отъ него; той билъ крайно беденъ, само една титла ималъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ цѣлувки, много нѣща му трѣбватъ. Еднообразнитѣ цѣлувки умъртвяватъ човѣка. Цѣлувкитѣ на нѣкои изсмукватъ енергията на човѣка. Тѣзи цѣлувки сѫ подобни на смукала, които не извличатъ лошата и нечиста кръвь отъ човѣка, а чистата. Достатъчно е да получишъ десеть такива цѣлувки, десеть смукала, да видишъ, какво представятъ тѣ. Азъ взимамъ думата „цѣлувка“ въ широкъ смисълъ, не само по форма. Всѣки, който размѫтва ума и сърдцето на човѣка, дава цѣлувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръвь. Христовото учение не търпи такива цѣлувки. То изисква навсѣкѫде и въ всичко хармония. Споредъ това учение хромитѣ трѣбва да проходятъ, слѣпитѣ — да прогледатъ, глупавитѣ — да поумнѣятъ. Подъ думата „глупавъ“ човѣкъ разбирамъ онзи, който нѣма условия да се развива. Затворете единъ уменъ човѣкъ въ тъмна стая и го дръжте тамъ десеть години, ще видите, че той ще оглупѣе, ще се идиотизира. Защо? — Нѣма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, следъ десеть години той ще поумнѣе. Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ съкровището си добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ“. Всѣки трѣбва да вади добринитѣ отъ своето сърдце, първо за себе си, а после за своитѣ ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичашъ Бога, а после учи ближния си. Ако ти не си научилъ още това изкуство, а учишъ другитѣ, тѣ ще те изобличатъ. Тѣ веднага ще те запитатъ: Какво ти е далъ твоятъ Господъ? Това не е за упрѣкъ, но, преди да учите другитѣ, отворете ума и сърдцето си за Божествената свѣтлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварятъ за тази свѣтлина, както орѣхътъ въ черупката си, и очакватъ добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената свѣтлина, която ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и противоречия. Какъ провѣрявате, че въ ума и въ сърдцето ви влиза Божествената свѣтлина? Божествената свѣтлина не внася никакво раздвояване въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човѣка. Пиете ли вода, въ която има различни мѫтилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мракъ и тъмнина въ вашитѣ мисли и чувства, ще ви раздвои. Всѣко учение, което повдига и облагородява човѣка, е Божествено. Днесъ много проповѣдници ходятъ по свѣта да проповѣдватъ Христовото учение, но малцина могатъ да го изнесатъ, както трѣбва. Американцитѣ и англичанитѣ изпратиха много мисионери по свѣта, да проповѣдватъ на хората, но заедно съ християнството тѣ пренесоха и спиртнитѣ питиета. Нѣкои народи сѫ апелирали къмъ тѣхъ, да не имъ изпращатъ тази отрова. Какъвъ смисълъ има християнството за единъ народъ, ако отъ една страна го повдигашъ, а отъ друга — тровишъ? Да отровишъ, да разрушишъ човѣка, това е най-лесната работа. Ще кажете, че вие не сте отъ тѣзи хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, да не е тровилъ първо себе си. Колко пѫти на день си вкарвалъ отрова въ кръвьта си. Днесъ си добре настроенъ, имашъ Божествено разположение на духа, но допуснешъ въ себе си една мисъль, която веднага помрачава духа ти, и ти отпадашъ, губишъ това, което си спечелилъ. Колко пѫти на день човѣкъ слиза и се качва! Това е манафинътъ въ всѣки човѣкъ, който, като не слуша Божиитѣ думи, вдига шишето съ лѣкарството и го изпива наведнъжъ. Този човѣкъ го очаква смърть — нищо друго. Какво представя смъртьта? — Пречистване, т. е. напущане на старата и нечиста кѫща, за да изгори. Кѫща, въ която хората сѫ живѣли 30 години въ несъгласие, въ спорове и недоразумения, трѣбва да изгори. Болница, презъ която сѫ минали хиляди болни отъ заразителни болести, и въ която стенитѣ сѫ просмукани отъ охкания, пъшкания и нечистотии, трѣбва да изгори. Богъ изпраща днесъ огънь въ цѣлия свѣтъ, да изгори, да се очисти отъ всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания. Така Той ще избави хората отъ поголѣмо зло. Затова Богъ казва: Започвамъ вече да събарямъ старото, изгнилото, за да съградя нѣщо ново, здраво, чисто. Днесъ свалямъ горната черупка на орѣха, за да излѣзе на лице вѫтрешното съдържание — ядката. Въ ядката е скрита човѣшката душа, въ която се развиватъ добритѣ мисли и желания, въ която се кали волята и организиратъ силитѣ на ума и на сърдцето. Да създадешъ добри мисли и желания, това не значи, че трѣбва да убиешъ всѣко желание въ себе си. Въ книгата „Свѣтлина върху пѫтя“ е казано: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Тази мисъль търпи корекция. Тя трѣбва да бѫде: „Убий въ себе си всѣко лошо желание и възкреси всѣко добро желание“. Като четете тази книга, ще видите, че много мисли въ нея трѣбва да се изправятъ. Който е писалъ книгата, или съзнателно е скрилъ истината, или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Като изучава духовната наука, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ своето вѫтрешно разбиране на нѣщата, да не изпада въ противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тѣхъ, и тогава правете своитѣ заключения. Христосъ казва: „Добриятъ човѣкъ отъ съкровището на своето сърдце вади добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ“. И тази мисъль има две страни: отъ едно и сѫщо мѣсто — сърдцето, добриятъ вади добринитѣ, а злиятъ — злинитѣ. Следователно, когато искамъ да изправя човѣка, на злия казвамъ, да убие въ себе си всѣко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвамъ, да възкреси въ себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бѫде добре и за него, и за ближнитѣ му. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ желанията си, да не се забравя. Ако прекали въ добритѣ си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошитѣ желания създаватъ. Единъ американски професоръ толкова обичалъ предмета си, че се забравялъ при преподаване и задържалъ студентитѣ половинъ, а нѣкога и единъ часъ следъ лекцията. Тѣ решили да му дадатъ добъръ урокъ, да го отвикнатъ отъ обичая му да ги задържа следъ звънеца. Единъ день намазали стола, на който професорътъ седѣлъ, съ туткалъ, и го завинтили добре за пода. Професорътъ говорилъ този день цѣли два часа и, когато свършилъ лекцията си, трѣбвало да мине още половинъ часъ, за да го освободятъ отъ стола — дрехитѣ му залепнали отъ туткала. Професорътъ разбралъ, кой направилъ тази шега, и повече не задържалъ студентитѣ си следъ удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които сѫ залепени за столоветѣ си, да се отлепятъ. Всѣки трѣбва да съзнае, че, ако не успѣва въ работитѣ си, причинита е въ залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живѣятъ съ своитѣ стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде нѣкой да ви помогне, но не оставайте залепени. „Добриятъ человѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ, а злиятъ человѣкъ отъ злото съкровище изважда злинитѣ.“ Христосъ поставя въпроса рѣзко — добро съкровище и зло съкровище. Подъ думитѣ „добро съкровище“, Той разбира човѣшката душа, която се развива правилно. Споредъ окултиститѣ тя представя добрата карма на човѣка. Добриятъ човѣкъ е изпълнявалъ Божиитѣ закони, събиралъ добро съкровище въ сърдцето си и днесъ има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злиятъ човѣкъ е нарушавалъ Божиитѣ закони, правилъ злини, съ което си е създалъ лоша карма. Днесъ го турятъ въ затворъ, дето лежи нѣколко години, докато придобие известна опитность. Чрезъ страданията соковетѣ на злинитѣ се превръщатъ въ добрини. Въ което село и да отидете, ще видите, какъ селянитѣ вадятъ тора отъ бунищата си и наторяватъ съ него своитѣ ниви и градини. Така тѣ облагородяватъ дърветата и цвѣтята, превръщатъ ги въ доброкачествени. Всѣки човѣкъ трѣбва да извади тора отъ своето бунище, т. е. да извади злинитѣ отъ злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото въ добро. Само така човѣкъ може да забогатѣе. Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, но ги облагородява и култивира. Тя използува всичко, за да го превърне въ добро, което е необходимъ елементъ за здравето на човѣка. Какъ се познава, кой човѣкъ има добро съкровище въ сърдцето си? Представете си, че ставате сутринь радостни, весели и презъ цѣлия день запазите разположението си. Въ този случай вие имате добро съкровище въ сърдцето си. Ако при всички изпитания, които ви се случатъ презъ деня, запазите разположението си, вие сте богатъ човѣкъ, вадите добрини отъ своето съкровище. Това, което е вѣрно за единъ день, вѣрно е и за много дни. Ако станете сутринь съ лошо разположение на духа и презъ цѣлия день не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище въ сърдцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т. н. Нищо не може да ви извини — съкровището ви не е добро. Не ви остава нищо друго, освенъ да вземете лошото съкровище и да го хвърлите на нивата си като торъ. Следъ това ще дойдатъ страданията, но кажете си: Готовъ съмъ да страдамъ, за да се облагородя, да придобия търпение и любовь. Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. Нѣкой минава за търпеливъ, защото условията му налагатъ да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човѣка, а търпението е резултатъ на разумната човѣшка воля. Никога не налагайте на човѣка своитѣ вѣрвания, разбирания и убеждения. Оставете го свободенъ, той самъ да насади градината си, както разбира. Вие можете да му дадете семена, а той самъ да ги сади и отглежда. Може да направи нѣкаква погрѣшка — това нищо не значи. Злото не е въ погрѣшкитѣ, които човѣкъ прави, но въ неизправянето на погрѣшкитѣ. Важно е човѣкъ да бѫде свободенъ, за да се развива правилно. Сѫщевременно, той трѣбва да дава свобода на другитѣ, и тѣ да се развиватъ правилно. Какъ постѫпватъ майкитѣ съ децата си? Докато детето е малко, майката го повива въ пелени, връзва го съ повой и така то лежи съ часове. Преди да го кѫпе, тя го развива, оставя го известно време свободно, да порита малко съ крачката си и, като го окѫпе, бързо го увива въ пеленитѣ, завръзва го съ повоя и го оставя въ люлката да спи. Детето трѣбва да лежи и да кротува, законътъ е такъвъ. Така постѫпватъ и нѣкои религиозни хора. Тѣ хванатъ нѣкого, турятъ го въ пелени, завържатъ го съ повой и казватъ: Обърнахме този човѣкъ къмъ Бога. Не сте го обърнали, но сте го ограничили. Срещнете ли човѣкъ, увитъ въ пелени и завързанъ съ повой, последвайте примѣра на майката. Като минатъ четири-петь месеца, тя маха повоя и освобождава детето. Така тя му дава условия да се развива свободно и естествено. Ако детето остане дълго време въ пелени и вързано съ повой, растенето му ще спре, и то преждевременно ще се сбабичаса. Майката не желае да види детето си сбабичасано. Тя иска то да стане здраво, силно, да се развива добре. Като влѣзе въ едно религиозно общество, първоначално човѣкъ се намира въ положението на дете, увито въ пелени и вързано съ повой. Следъ известно време той се освобождава отъ пеленитѣ и повоя и започва да се развива правилно и естествено, да расте и разуменъ да става. Той проявява доброто съкровище, което носи въ себе си. Следователно, когато става отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се запита, свободенъ ли е отъ пеленитѣ и отъ повоя. Щомъ се убеди, че е свободенъ, той започва свободно да движи рѫцетѣ и краката си, да се протѣга, съ което показва, че е готовъ за работа. Рѫцетѣ и краката представятъ човѣшката воля. Тъй щото, когато очитѣ, езикътъ, рѫцетѣ и краката на човѣка сѫ свободни, това показва, че той има умъ, сърдце и воля, съ които може да работи, да изпълнява Божията воля. Съньтъ представя повоя и пеленитѣ, въ които човѣкъ е увитъ. Събудишъ ли се, развържи повоя, махни пеленитѣ и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми далъ свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърдцето си, да Ти служа, да изпълнявамъ Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото тамъ нѣма спане, нѣма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тѣло, съ което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснатъ, докато сѫ още на земята. За тѣхъ, именно, апостолъ Павелъ казва, че външната имъ обвивка ше падне; тѣ ще възкръснатъ и ще се измѣнятъ. Стремете се къмъ възкресението, като вѫтрешенъ процесъ. Това значи, да се освободи човѣкъ отъ всички съмнения и ограничения. Вѣрвайте въ ума и въ сърдцето, въ духа и въ душата си, които Богъ е вложилъ въ васъ, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище въ себе си, трѣбва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си съ него, за да го превърнете въ добро. Тази е мисъльта, която Христосъ вложилъ въ стиха за доброто и за злото съкровище. Време е вече човѣкъ да мине отъ преходното и ограниченото, къмъ вѣчното; отъ пеленитѣ и повоя къмъ свободата ; отъ млѣкото къмъ твърдата храна. Малкото дете да се храни съ млѣко, това е въ реда на нѣщата, но ако младата мома и младиятъ момъкъ искатъ още да бозаятъ, това не е естественъ процесъ. Щомъ проходи, детето може вече да се храни съ твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, какъ знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на мѣсто, но въ града не е на мѣсто, той може да смачка нѣкое дете, даже и възрастенъ човѣкъ. Свобода е нуждна на всички живи сѫщества, но на време и на опредѣлено мѣсто. „Доброто и злото съкровище.“ Всѣки трѣбва да си отговори, къмъ добритѣ, или къмъ злитѣ хора спада ; къмъ вѣрващитѣ, или къмъ безвѣрницитѣ. Кой човѣкъ е безвѣрникъ? — Който нѣма свѣтлина въ ума си. Отворете прозорцитѣ на кѫщата му, да влѣзе свѣтлина отвънъ. Ако нѣма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той самъ да си отвори. Когото и да поставятъ въ тъмна стая, безъ прозорци, той непремѣнно ще стане безвѣрникъ. Вѣрата се проявява при свѣтлина, а безвѣрието при тъмнина. Доброто се върши при свѣтлина, а злото въ тъмнина. Човѣкъ трѣбва да преобрази живота си, т. е. да напусне тъмнината и да влѣзе въ свѣтлината. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, кажете си: Азъ съмъ добъръ и разуменъ човѣкъ, защото Богъ ме създаде. Ще кажете, че това не е вѣрно. Споредъ мене, всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, е добро и разумно. За да се убедите въ това, хвърлете старитѣ си и окѫсани дрехи, за да видите Божествената дреха, съ която Богъ ви е облѣкълъ. Кой ви е виновенъ, че сте се облѣкли въ стари дрипи и не можете да се познаете? Не вѣрвайте на онѣзи, които подържатъ мисъльта, че по естество човѣкъ е грѣшенъ. Само онзи е грѣшенъ, който живѣе въ тъмна, мрачна изба и не знае, какъ да излѣзе вънъ. Извадете този човѣиъ отъ зимника и турете го въ Божествения свѣтъ, на свобода и просторъ. Христосъ се обръща къмъ добритѣ и разумни хора, да извадятъ доброто съкровище отъ сърдцата си и да помогнатъ на своитѣ паднали братя. Давайте даромъ, за да се даде и на васъ. Давайте отъ своето злато, а не отъ книжнитѣ си пари, защото на небето книжни пари не вървятъ. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство и всѣка добра постѫпка сѫ звонкови монети, които никога не губятъ своята цена и стойность. Доброто съкровище подразбира звонковитѣ монети, а злото — книжнитѣ пари. Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.“ Той признава, че грѣхътъ е човѣшко произведение, а не Божествено. Иоанъ пъкъ казва: „Отъ Бога съмъ заченатъ.“ Който живѣе въ тъмна стая и вади злини отъ сърдцето си, той е заченатъ отъ дявола; който живѣе въ свѣтла стая и вади добрини отъ сърдцето си, той е заченатъ отъ Бога. Живѣйте и работете като Христа, за да бѫдете едно съ Бога. Това изисква Христосъ отъ всички хора, за да се обновятъ, да се преустроятъ обществата и народитѣ, навсѣкѫде да проникне новия животъ, да се въдвори Царството Божие на земята. Не е достатъчно да знаете, какъвъ е Христосъ и какво е направилъ, но всѣки да се запита и да си отговори, какво той е направилъ. Какво е направилъ Христосъ преди две хиляди години, всички знаятъ; какво днесъ прави, всички виждатъ, но какво ти, като човѣкъ, си направилъ и правишъ. — Ти, който говоришъ сега, какъвъ си. — Ела да работимъ заедно, да видишъ, какъвъ съмъ. Ако работимъ заедно, и азъ взимамъ 90% отъ печалбата, а на тебе давамъ 10%, ще видишъ, доколко съмъ правовѣренъ. Обаче, ако давамъ на тебе повече, а на мене по-малко, или ако дѣлимъ печалбата си наполовина, пакъ ще ме разберешъ. Това означава стиха, който Христосъ е казалъ: „По дѣлата имъ ще ги познаете.“ Днесъ искамъ отъ всички хора да развържатъ кесиитѣ си, умоветѣ и сърдцата си, да хвърлятъ настрана пеленитѣ и повоитѣ си и да почнатъ да движатъ свободно рѫцетѣ и краката си. Това се иска и отъ религиознитѣ, и отъ свѣтскитѣ хора. Това изисква разумниятъ животъ отъ човѣка. Ще кажете, че лесно се говори, мѫчно се работи. Който говори съ любовь, той работи лесно — съ любовь. Той е миналъ презъ мѫчнотии и страдания, разбралъ е животътъ и знае да работи. Неговитѣ думи сѫ пълни съ съдържание и смисълъ. Христосъ иде на земята да обнови цѣлото човѣчество, народитѣ, обществата, както и всѣки човѣкъ поотдѣлно. Затова всѣки трѣбва да си каже: Всичко мога да направя, заедно съ Бога, съ ангелитѣ, съ светиитѣ и съ добритѣ хора. Каже ли всѣки за себе си така, свѣтътъ ще се оправи и всичко ще тръгне напредъ. Три начина има, по които човѣкъ може да влѣзе въ тѣсния пѫть, т. е. въ Божествения пѫть. Първиятъ начинъ е да бутате трена, който води въ този пѫть; вториятъ начинъ — да се надпреваряте съ него, а третиятъ — да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на опредѣленото мѣсто. Видите ли този тренъ, не го бутайте да върви, той самъ се движи; не се надпреваряйте съ него — не можете да го следвате, но, влѣзте вѫтре и вѣрвайте, че той ще ви заведе въ Царството Божие. Желая ви да бѫдете онзи добъръ човѣкъ, за когото Христосъ казва, че отъ доброто съкровище на сърдцето изважда добринитѣ. * Беседа отъ Учителя, държана на 20 май, 1917 г. София. _________________ [1] Матея 12 : 35.
  8. "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Богъ е съчеталъ „И тъй, онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“.[1]) „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Въ този стихъ повидимому Христосъ говори за брака. Въ сѫщность, бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Две семейства се сближатъ, живѣятъ си добре и следъ време оженватъ децата си. Правилно съчетание ли е това? Сѫществуватъ три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Богъ прави. То е истинското и здраво съчетание. Второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото, онова, което хората правятъ. Всички мѫчнотии, противоречия и страдания на съчетанитѣ произтичатъ отъ последнитѣ две съчетания, За да може единъ човѣкъ, единъ учитель, или една държава да направи известно съчетание правилно, трѣбва да сѫ проникнати дълбоко отъ Божията Мѫдрость, да разбиратъ основния законъ, върху който е съграденъ животътъ. Да разбирашъ основния законъ на живота, това значи, да разбирашъ живота така, както се изразява въ природата. Ето защо, като четете стиха, въ който Христосъ говори за съчетанието, трѣбва да го разбирате основно, въ неговия дълбокъ смисълъ, а не по буква и повръхностно. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“. Мнозина четатъ и препрочитатъ този стихъ, но не го разбиратъ. Много проповѣдници сѫ говорили върху този стихъ, тълкували сѫ го, но, въпрѣки това, не сѫ засегнали основната истина, която се крие въ него. Защо не е изнесена истината, която стихътъ съдържа въ себе си? — По две причини: отъ една страна невежеството на тѣзи, които говорятъ върху него; отъ друга страна — съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нѣщо, човѣкъ говори това, което знае, и така, както мисли. Обаче, да знае човѣкъ истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е великъ принципъ. Само чистиятъ може да говори истината. Ако нечистиятъ се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Сѫщо така само чистиятъ може да разбере истината. Нѣкой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трѣбва да е готовъ да умре. Съ други думи казано: Не можешъ да чуешъ и да разберешъ истината, ако не си готовъ да се пожертвувашъ за нея. Думитѣ на Христа „Който не е готовъ да се отрече отъ себе си“, подразбиратъ готовностьта на човѣка да се откаже отъ живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорилъ Христосъ върху съчетанието, както и върху по-важнитѣ принципи въ живота, но до насъ сѫ достигнали само откѫслеци, върху които днесъ се правятъ свободни тълкувания, създаватъ се различни теории, които не отговарятъ на абсолютната истина. Права мисъль е само тази, която е приложена и опитана въ самия животъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“. Съчетание сѫществува не само между душитѣ, но и между тоноветѣ. Последното съчетание наричаме хармония. Ако разгледаме цигулката, ще видимъ, че тя е съставена отъ нѣколко части, но така наредени, че всички извивания и ѫгли вървятъ къмъ една права линия, която минава презъ срѣдата на цигулката. Майсторътъ на цигулката така е съчеталъ линиитѣ и ѫглитѣ й, че при докосване до струнитѣ й, всички звукове излизатъ отъ главния отворъ въ хармонично съчетание. И човѣкъ представя инструментъ, подобенъ на цигулката, съ четири добре изопнати струни. Струнитѣ на цигулката се различаватъ не само по дебелина, но и по интенсивность на звука. За да свири на цигулка, човѣкъ се нуждае още и отъ лѫкъ, съ добре изопнати косми, да може при докосване до струнитѣ, да се получаватъ желанитѣ тонове. Да знае човѣкъ да свири на цигулка, това значи, да е придобилъ едно отъ великитѣ изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, въ първо време то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоноветѣ ставатъ по-чисти. Животътъ представя музика. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да владѣе изкуството да свири. Човѣшкото тѣло представя инструментъ, специална цигулка, съ която той свири; струнитѣ, това сѫ четиритѣ основни темперамента, чрезъ които човѣкъ се изявява. Четиритѣ основни темперамента сѫ: сангвиниченъ или въздухообразенъ, умственъ или нервенъ, холериченъ и флегматиченъ. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но тѣ трѣбва да бѫдатъ доброкачествени, да сѫ направени отъ добъръ материалъ, да отговарятъ на известна дебелина. Сѫщото се отнася и до темпераментитѣ. Не е достатъчно да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е сангвиникъ, или умствено нервенъ темпераментъ, но темпераментътъ му трѣбва да бѫде доброкачественъ. За да свири добре, цигуларьтъ трѣбва да е даровитъ, да свири съ душа, да има добра цигулка, добъръ лѫкъ, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Нѣкой запитва, какво остава отъ цигуларя, като вложи душата си въ цигулката? Душата се проявява трояко: въ областьта на чувствата, на мислитѣ и на постѫпкитѣ. Когато душата се проявява въ чувствата, последнитѣ взематъ участие въ свиренето: отъ цигулката се изливатъ меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори. Единъ виденъ цигуларь занесълъ цигулката си на поправка при единъ добъръ майсторъ, италианецъ. Майсторътъ поканилъ цигуларя да седне да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледалъ, какъ майсторътъ разглобява цигулката съ ножа си, цигуларьтъ изгубилъ съзнание и припадналъ. Защо изгубилъ съзнание? — Защото минаването на ножа по цигулката му причинявало болка — часть отъ душата му била вложена въ цигулката. Христосъ казва: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Какво съчетание е направилъ Богъ? Кои нѣща е съчеталъ Той? Богъ е съчеталъ ума и сърдцето, душата и духа, тѣлото и низшата душа. Трѣбва ли невежиятъ човѣкъ да разваля това, което Богъ е съчеталъ? Кой човѣкъ е невежа?—Който не говори истината, който не разбира мѫдростьта, който не постѫпва споредъ правдата и любовьта. Щомъ знаете това, не постѫпвайте като невежия, да разлѫчвате онова, което Богъ е съчеталъ. Който спазва Божиитѣ закони, той се радва на успѣхъ въ живота си, Селянитѣ на едно село се оплакали на владиката отъ свещеника си, че ги уморявалъ съ службата си, която често продължавала четири петь часа. Нѣкога свършвалъ службата за половинъ часъ, но повечето пѫти държалъ хората въ църква съ часове. Владиката извикалъ свещеника, казалъ му, че има оплакване противъ него отъ енориашитѣ му и го запиталъ, какво ще каже за свое оправдание.—Владико небесни, казалъ свещеникътъ, вѣрно е това, което говорятъ противъ мене. Причината е следната: когато ангелитѣ и светиитѣ ми помагатъ при службата, азъ свършвамъ работата си бързо, за половинъ часъ. Обаче, когато остана самъ, на своитѣ сили, безъ подкрепата на свѣтлитѣ сѫщества, азъ свършвамъ работата си за четири-петь часа. Следователно, когато работитѣ на хората се нареждатъ добре, свѣтлитѣ сѫщества имъ помагатъ; когато работитѣ имъ не се нареждатъ добре, свѣтлитѣ сѫщества сѫ ги изоставили сами на себе си. Съ това си обясняваме, защо нѣкои дървета узрѣватъ рано, а други по-късно. Напримѣръ, дрѣнътъ цъвти пръвъ, а узрѣва последенъ. При създаване на свѣта, Богъ направилъ и растенията, както и плоднитѣ дървета, и далъ право на всѣки духъ да си избере по едно плодно дърво за себе си. Като дошълъ редъ на дявола, той избралъ за себе си дрѣна, като дърво, което първо цъвти. Той си казалъ: Щомъ дрѣнътъ цъвти пръвъ, и ще узрѣе пръвъ. Обаче, останалъ излъганъ: дрѣнътъ узрѣлъ последенъ. И човѣкъ може, като черешата, да узрѣе рано, и като дрѣна, да узрѣе последенъ. Защо едни плодове узрѣватъ рано, а други — късно, и затова има причини. Узрѣването на черешата и на дрѣна представятъ процеси, които се извършватъ и въ човѣшкия животъ. „Това, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча“. Съ този стихъ Христосъ обръща внимание на хората да не развалятъ това, което Богъ е направилъ. Що се отнася до развалянето, сегашнитѣ хора сѫ майстори. Между който народъ да попаднете, ще видите, че всички хора сѫ майстори въ разваляне на нѣщата. Виждате, какво правятъ нѣкои селяни, като минаватъ край хубава, каменна чешма. Щомъ погледнатъ къмъ чешмата, въ тѣхъ се явява желание да извадятъ ножа или брадвата си, да ги наточатъ на коритото й. Може ли, при това положение, да не се развали коритото? Може ли да не се развали човѣкъ, билъ той свещеникъ, учитель, проповѣдникъ, сѫдия, ако точите брадвитѣ си на тѣхъ? Следъ това казватъ: Не го бива нашиятъ свещеникъ, проповѣдникъ или сѫдия. Какъ ще ги бива, какъ нѣма да се развалятъ тѣзи хора, когато отгоре имъ точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Богъ е създалъ, първо ние не трѣбва да го разваляме. Кои сѫ виновницитѣ за развалянето? Преди да сѫ научили изкуството да точатъ брадвитѣ си на коритата на чешмитѣ, хората трѣбва да сѫ научили закона на хармонията. Нѣкой момъкъ се оженва за една добра, нѣжна, деликатна мома, но следъ нѣколко години той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трѣбва да бѫдешъ внимателна, деликатна, нѣжна къмъ хората. Днесъ точи брадвата си, утре я точи, докато най-после възлюбената му се развали и огрубѣе, Какъ да не се развали, когато на гърба ѝ постоянно точатъ брадви? Сѫщото става и съ момъка. Нѣма защо да точите брадвитѣ си върху гърбоветѣ на добритѣ моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбоветѣ на грубитѣ, остри и жестоки хора. Тѣ иматъ нужда отъ претѫпяване. Единъ свещеникъ ималъ обичай да кади темянъ предъ троноветѣ на онѣзи отъ своитѣ енориаши, които постоянно били праздни. Единъ отъ присѫтствуващитѣ запиталъ свещеника: Отче, защо кадишъ предъ празднитѣ столове, а не срещу насъ, които присѫтствуваме на службата? — Вие нѣмате нужда отъ кадене. Щомъ присѫтствувате тукъ, вие сте вънъ отъ всѣкаква опасность. Обаче, онѣзи, които отсѫтствуватъ, тѣ се нуждаятъ отъ кадене, понеже сѫ изложени на голѣми опасности и злини. Бѫдете и вие като този свещеникъ, и ходете тамъ, дето има нужда, а не дето нѣма нужда. Богатитѣ все богати канятъ на угощение, все предъ тѣхнитѣ тронове кадятъ, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Това не е за упрѣкъ, изнасямъ единъ фактъ. Всѣки казва: Днесъ мене канятъ, азъ пъкъ утре ще каня. Добре е човѣкъ да прави онова, което е хармонично, естествено и разумно, за да възстанови Божествената хармония. Нека да нахранимъ беднитѣ, гладнитѣ, сирачетата, защото такава е Божията воля — да не разваляме онова, което Той е направилъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Това е единъ отъ принципитѣ, върху които Христосъ спира вниманието на човѣчеството. Ще кажете, че Христосъ е проповѣдвалъ добре. Защо е проповѣдвалъ добре? — Защото проповѣдитѣ Му даватъ животъ, внасятъ потикъ въ умоветѣ и сърдцата на хората. Истинска проповѣдь е онази, която храни човѣщката душа, дава ѝ сила да се развива. Проповѣдитѣ на Христа сѫ вѣрни и истински, защото изхождатъ отъ живата, разумна природа. Той тълкува явленията въ природата, както сѫ. Който не може да ги тълкува правилно, той самъ се заблуждава, а сѫщевременно заблуждава и другитѣ. Вглеждайте се въ природата, изучавайте я, за да можете да се ползувате отъ нейнитѣ сили. Който се стреми къмъ природата и желае да се свърже съ нея, нека всѣка сутринь, особено презъ месецъ май, да става рано и да излиза на разходка, на чистъ въздухъ, преди да е изгрѣло слънцето. Каква по-велика картина отъ изгрѣването на слънцето! Сѫщевременно, вие ще се ползувате отъ раннитѣ слънчеви лѫчи, които се отразяватъ благотворно върху организма. Ставайте сутринь рано, преди изгрѣването на слънцето, да приемете неговото благословение и следъ това започнете работата си. Възстановете съчетанията между своя организъмъ и слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало сѫ направени. Избѣгвайте временнитѣ съчетания съ хората, за да не се натъквате на дисхармонични състояния и противоречия. И тъй, изучавайте природата, изучавайте Божественитѣ прояви, безъ да критикувате. Нѣкой отворилъ една книга, взелъ само единъ откѫслекъ отъ нея и започва да я критикува, да казва, че еди-коя си мисъль не е съгласна съ новитѣ теории за живота. Новитѣ теории съгласни ли сѫ съ Божественото учение и съ Божиитѣ закони? Всички трѣбва да бѫдемъ носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставятъ части отъ Божествения организъмъ, а Богъ изисква Неговото тѣло да бѫде здраво, и всички удове да сѫ въ хармония. Само така човѣкъ може да бѫде радостенъ и веселъ. Ако не е здравъ, той не може да бѫде радостенъ и веселъ; причината за това не е въ Бога. Ако мѫжъ и жена не могатъ да живѣятъ добре, причината не е въ Бога; ако братъ и сестра не се разбиратъ, причината не е въ Бога; ако между управляващи и управлявани не сѫществува довѣрие и съгласие, причината не е въ Бога. Причината за дисхармонията, недовѣрието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Богъ е направилъ. Въ бѫдеще, всички видни хора — учители, писатели, професори, проповѣдници трѣбва да слѣзатъ отъ висотата на своето положение, да влѣзатъ въ свѣта, между проститѣ, беднитѣ, страдащитѣ, да ги научатъ, какъ да живѣятъ. Това иска Христосъ отъ всички хора. Съ слизането си на земята, Христосъ показа на хората, какъ да приложатъ великата, безкористна любовь помежду си. Всички съвременни писатели съзнаватъ, че Богъ работи въ свѣта. Той прави голѣми преобразования въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Затова е казано въ Писанието, че новъ свѣтъ се твори, нови умове и сърдца се създаватъ. Новитѣ хора ще създадатъ новото човѣчество, което ще докаже, че нови сили и енергии работятъ, както въ свѣта, така и въ цѣлата природа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Между какво е направено това съчетание? — Между стомаха и храната, между дробоветѣ и въздуха, между сърдцето и чувствата, между ума и мислитѣ. Наруши ли се едно отъ тѣзи съчетания, човѣкъ се разстройва. Достатъчно е да се наруши правилното съчетание между стомаха и храната, за да заболѣе човѣкъ и да търси помощьта на лѣкаря. Обаче, ако лѣкарьтъ му помогне, и той втори пѫть развали това съчетание, стомахътъ ще почне да му се противопоставя и въ скоро време ще се откаже отъ своята служба. Щомъ се разстрои стомахътъ на човѣка, и отношенията му съ хората се развалятъ. Всѣки самъ трѣбва да си направи съчетание между стомаха и храната, която приема. Ако съчетанието е правилно, човѣкъ се чувствува здравъ, бодъръ, веселъ и готовъ за всѣкаква работа. Ако следъ това той не се чувствува здравъ, жизнерадостенъ и бодъръ, съчетанието не е хармонично. Като не познава организма си и не може да прави хармонични съчетания, човѣкъ се допитва до мнението на видни учени и лѣкари и прилага тѣхнитѣ съвети. Право е мнението на ученитѣ, но не е еднакво за всички хора, не е едно и сѫщо за различнитѣ възрасти, физическа и духовна. Човѣкъ трѣбва постоянно да мѣни храната си. Отъ промѣната на храната зависи здравословното му състояние. Както неправилното съчетание между стомаха и храната разстройва човѣшкия организъмъ, така неправилното съчетание между сърдцето и чувствата разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човѣка. Ще кажете, че хората трѣбва да се обичатъ. Колко момци трѣбва да обичатъ една мома и колко моми — единъ момъкъ? Ако десеть момци обичатъ една мома, тѣ ще я разстроятъ. За предпочитане е единъ момъкъ да обича една мома, а не десеть. Десеттѣ момъка ще разбъркатъ главата й, ще смутятъ сърдцето й, и въ скоро време тя ще заболѣе. Въ сѫщность, само единъ обича, а не двама. Нѣкѫде въ Америка имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който увличалъ слушателитѣ си съ своето красноречие. Дошълъ деньтъ, когато трѣбвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излѣзли да го изпратятъ, понеже билъ общъ любимецъ. Заедно съ тѣхъ излѣзли и кучетата, и паткитѣ, и гѫскитѣ, да му кажатъ сбогомъ и да му пожелаятъ добъръ пѫть. Най-после той се качилъ на единъ конь и тръгналъ къмъ гарата. На края на града, коньтъ се изправилъ на краката си, хвърлилъ го на земята и казалъ: Сбогомъ, приятелю, ние не се нуждаемъ отъ такива знаменитости. Тѣ не сѫ нуждни за нашето развитие. Кой човѣкъ е знаменитъ? — Който върши Божията воля и, като слънцето, носи благословение за всички живи сѫщества. Дали спишъ, или си станалъ отъ сънь, слънцето изпраща своето благословение и си заминава. Нѣкои мислятъ, че, за да се спасятъ, трѣбва да бѫдатъ правовѣрни. Не е така. Ако ти спишъ, когато слънцето изгрѣва, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Спасението на човѣчеството се крие въ онази велика религия, която обединява всички религии, като удове на едно цѣло. Новата религия е любовьта. Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията имъ и внася въ тѣхъ радость и веселие. Да се обединятъ хората, това значи, да иматъ общъ идеалъ, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаятъ, тѣ могатъ да го постигнатъ. Когато Израилскиятъ народъ напусна Египетъ и тръгна съ Мойсея за Обетованата земя, той се раздѣли на 12 племена, и всѣко племе носѣше часть отъ Скинията. Дето спираха, тѣ веднага събираха всичкитѣ ѝ части, построяваха я и отправяха гореща молитва къмъ Бога. Сплотени въ едно, отправяйки молитвата си къмъ Бога, тѣ получаваха Неговото благословение. Какво правятъ сегашнитѣ правовѣрни? И тѣ носятъ частитѣ на Скинията, но и досега още не могатъ да се събератъ на едно мѣсто да я построятъ, и всички заедно да отправятъ благодарствена молитва къмъ Бога. Ако нѣкой запита, какво носятъ, тѣ отговарятъ: Ние сме правовѣрни, носимъ частитѣ на Скинията. Христосъ имъ казва: Съберете се на едно мѣсто, и всѣки да донесе частьта, която носи, за да съградимъ Великата Скиния, и всички заедно да се помолимъ на Бога въ Духъ и Истина. Всички народи да събератъ частитѣ на Скинията въ едно цѣло, това подразбира стиха: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Съ други думи казано: Не изопачавайте великата любовь, която Богъ е вложилъ въ вашитѣ души. Време е вече хората да се обърнатъ къмъ възпитанието на своитѣ умове и сърдца, като първо съчетание, което Богъ е направилъ. Какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има умъ, който право мисли, и сърдце, което правилно чувствува и да ги съчетае въ едно. Когато умътъ мисли право, и сърдцето чувствува правилно, човѣкъ разбира нѣщата. Той е постигналъ това разбиране по пѫтя на страданията. Въпрѣки това, хората се оплакватъ отъ страданията си. Блажени страдащитѣ, слѣпитѣ, хромитѣ и др. Защо хората сѫ слѣпи, хроми, сакати ?—Защото сѫ минали презъ нѣкаква философия, която ги е осакатила. Тѣ трѣбва да потърсятъ Божията Истина, която носи животъ и показва пѫтя къмъ Господа. Мнозина търсятъ Бога тамъ, дето не е. Излизайте презъ месецъ май сутринь рано, въ четири часа, и ще намѣрите Господа. Участвувайте въ пѣнието на птичкитѣ, въ полъхването на тихия вѣтрецъ, въ клокоченето на изворитѣ, и ще намѣрите Бога. Слънцето кани всички живи сѫщества да излѣзатъ вънъ, да го посрещнатъ, за да имъ предаде Божието благословение. Защо да не благодарите на слънцето, като на Божи слуга, който носи послание отъ Нашия Баща, и да му кажете: Носи нашия поздравъ на Баща ни и кажи Му, че сме решили вече да възстановимъ хармонията, която сме нарушили. Какво правятъ повечето хора? Като се събудятъ, погледнатъ навънъ и, ако видятъ, че има вѣтъръ, а небето е облачно, казватъ: Лошо е времето, не е още за ставане. Не, благодарете за времето, каквото и да е то, и кажете: Хубавъ е деньтъ. Ще стана да се порадвамъ на деня, да благодаря за благата, които той крие въ себе си. Благодарете на вѣтъра, защото той провѣтрява мислитѣ и чувствата ви. Благодарете и на облацитѣ, защото тѣ носятъ влага, чрезъ която се освежаватъ цвѣтята, дърветата и плодоветѣ. Това е правото учение, къмъ което хората се стремятъ. Всичко живо иска да бѫде обичано, да живѣе свободно и да се радва на благата, които природата дава. Като срещна едно куче, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биешъ ли мислишъ, или да ме оставишъ свободно да си вървя? — Върви свободно по пѫтя си, азъ нося миръ, а не насилие. Кучето ме повѣрва, завърти отново опашка и тръгва напредъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ За да запази тази връзка, човѣкъ трѣбва да е готовъ да приложи учението на Христа. Това значи да спазва закона на хармонията, известенъ подъ името законъ на симпатията. Два закона действуватъ въ свѣта: законъ на симпатията и законъ на антипатията, т. е. законъ на хармонията и законъ на дисхармонията. Когато се обичатъ, хората прилагатъ закона на симпатията, или на хармонията, живѣятъ братски помежду си; когато не се обичатъ, тѣ живѣятъ по закона на антипатията или дисхармонията. Въ този законъ сѫществува отблъскване, а въ първия — привличане. Дето има хармония, тамъ е Богъ. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се запитва, свързанъ ли е съ Бога, или не. Не търсете Бога отвънъ, като нѣкаква форма, но търсете Го вѫтре въ себе си, като съдържание. Розата и карамфилътъ иматъ външна форма, но важна е миризмата имъ, която човѣкъ възприема вѫтрешно. Тѣ се различаватъ по аромата си. Следователно, Богъ е отвънъ и отвѫтре. Заблуждение е да се мисли, че е само отвънъ. Човѣкъ не трѣбва съзнателно да затваря очитѣ си предъ истината. Всички нѣща, между които има съчетание, сѫ вѫтрешни, Напримѣръ, имате пиано, ноти, пианистъ, но музиката още не се проявила. За да има музика, пианистътъ трѣбва да съчетае всички елементи въ едно цѣло и да се прояви. Вие слушате и възприемате вѫтрешно музиката. Обаче, само онзи може да разбере вѫтрешното съдържание на нѣщата, който се вслушва въ себе си, въ своя вѫтрешенъ гласъ. Това значи, да разбира човѣкъ смисъла на нѣщата. Мнозина се запитватъ, какво представя църквата. — Църквата е пианото, свещенитѣ книги — нотитѣ, а свещеникътъ — пианистътъ. Той трѣбва да седне на пианото и да свири по всички правила на музиката. Ти ще настроишъ слуха си и ще слушашъ, да възприемешъ музиката вѫтрешно и да благодаришъ на Бога, че имашъ възможность да се ползувашъ отъ нея. Радвай се, че можешъ да излѣзешъ вънъ, когато слънцето изгрѣва и да възприемешъ неговитѣ лѫчи. Блаженъ е онзи, който може да разбере съчетанието, което Богъ е вложилъ въ цѣлата природа — между минералитѣ, растенията и животнитѣ. Ще кажете, че минералитѣ и растенията сѫ безгласни. Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно въ нея. Който има уши, той може да слуша говора на природата и да я разбира. Всички мистици схващатъ природата като музика, говоръ и пѣсень. Така тя проповѣдва и поучава хората. Нѣма проповѣдникъ въ свѣта, който може да се сравни съ природата. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Богъ е направилъ нѣколко основни съчетания: отъ една страна, между тѣлото, душата и духа, а отъ друга — между ума, сърдцето и волята. Това сѫ условия, презъ които човѣшкиятъ духъ минава, за да се усъвършенствува. Въ физическия свѣтъ човѣкъ изучава закона на движението, въ духовния — качествата на чувствата и тѣхната интенсивность, а въ умствения — смисъла на живота. Когато се говори за възкресение, за вѣченъ животъ, разбираме съчетанието, което сѫществува между човѣшкия духъ и човѣшката душа. Тѣ съдържатъ качествата на Божествения Духъ и на Божествената душа, затова човѣкъ има възможности, каквито и Богъ има. Той трѣбва да съзнава това и да работи върху себе си, да прояви Божественото, което е вложено въ него. Каже ли нѣкой, че не може да направи нѣщо, това показва, че той отрича Божественото въ себе си. Каже ли, че е грѣшникъ, той отрича това, което Богъ е съчеталъ. Богъ ти е далъ много земя, която трѣбва да обработишъ. Мнозина оставятъ сърдцата и умоветѣ си необработени; тази е причината, дето отвънъ попадатъ различни нежелани семена, отъ които израстватъ плѣвели и бодили. Който не обработва това, което Богъ му е далъ, не може да се спаси; той не вижда изходенъ пѫть отникѫде. Който не работи въ съгласие съ Божественото, не може да очаква никакви блага. Всѣки трѣбва да каже: Богъ е вложилъ въ мене известни дарби и способности, и азъ трѣбва да работя, за да ги развия. Ще кажете, че човѣкъ е грѣшенъ, самъ не може да постигне нищо. Грѣшенъ е само онзи, който е нарушилъ съчетанието, което Богъ е направилъ. Обърнете се къмъ Божественото въ себе си, съ желание да възстановите хармонията, която сѫществува между ума и сърдцето ви, между душата и духа ви, и вие ще бѫдете добри, ще се радвате на благата, които ви сѫ дадени. Не казвайте, че хората сѫ лоши, че ви препятствуватъ да се проявите, но потърсете причината за това въ себе си. Приложете вѣра, търпение и любовь и ще видите, че въ скоро време ще постигнете добри резултати. За да познаете ближнитѣ си, свалете горната обвивка отъ тѣхъ, и ще опитате, че вѫтре тѣ сѫ сладки. Зелената обвивка на орѣха е горчива, но ядката му е сладка, вкусна за ядене. Само така можете да познаете качествата на човѣшката душа. Не казвайте, че човѣкъ за: човѣка е вълкъ. Ако мислите така, вие виждате вълчата кожа, въ която той временно се облѣкълъ; вѫтрешно той не е вълкъ. Другъ се облѣкълъ съ кожата на лъва, но вѫтре не е лъвъ. Вие трѣбва да проникнете до вѫтрешното естество на човѣка, за да разберете, че човѣкъ за човѣка е братъ, а не вълкъ. Който е работилъ и продължава да работи върху себе си, той е запазилъ своята чистота, като естествена дреха, дадена му отъ Бога. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, въ неговото лице вие виждате Бога и се радвате, че сте Го видѣли. Вашата задача е да учите, да запазите всичко, което ви е дадено въ далечното минало. Кѫде ще учите? — При Великия Учитель — Господъ, на Когото учението нѣма начало, нѣма и край. То води къмъ възкресение, къмъ вѣченъ животъ. Да възкръснешъ, това значи, да започнешъ отначало да учишъ и да работишъ. Възкръсналиятъ е готовъ да се откаже отъ своя личенъ животъ и да работи и живѣе само за Онзи, Който го е създалъ. Днесъ Христосъ обръща внимание на всички хора, да съзнаятъ, че въ тѣхъ е образътъ на Бога и да се заематъ да Го очистятъ, да възстановятъ първоначалното съчетание въ себе си, съ което сѫ родени. Богъ е далъ здраве на човѣка, което той трѣбва грижливо да пази. За да запазите здравето си, ставайте сутринь рано, особено презъ месецъ май. Въ четири часа трѣбва да сте вънъ отъ леглото си. Това е добре не само за васъ, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи — всички трѣбва да започнатъ работата си рано. Като изгрѣе слънцето, кажете: Благословенъ Господъ Богъ нашъ. Който е изпратилъ слънцето, да се ползуваме отъ неговата свѣтлина и топлина. Който цени благата, които природата щедро му дава, само той разбира смисъла на стиха, казанъ преди две хиляди години отъ Христа: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча.“ Като разглеждамъ този стихъ, азъ само подхвърлямъ семенца на вашитѣ ниви. Останалата работа е ваша, вие ще ги отглеждате, както писательтъ взима една тема и я развива. Това значи, да чуе човѣкъ гласа на своя великъ Баща — на Любовьта и да разбере смисъла на своя животъ и предназначението си на земята. Това значи, да се прероди човѣкъ, т. е. да се новороди. Христосъ казва: „Ако се не родишъ отново, нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Ето защо, който се е родилъ отъ баща и майка, ще се ражда и преражда много пѫти на земята. Глупавиятъ ще се ражда и преражда, докато стане уменъ; обикновениятъ трѣбва да стане талантливъ, гениаленъ, светия, ангелъ и т. н. Ако за всѣко живо сѫщество нѣма условия да се развива, животътъ губи своя смисълъ. Работете, развивайте се, безъ да се борите за първенство. Който иска пръвъ да бѫде, остава последенъ. Въ едно старо предание се разправя, че когато създавалъ свѣта, Богъ натоварилъ слънцето съ великата мисия — да грѣе, да освѣтява и да отоплява. Обаче, въ него се явило желание да изгрѣва първо и да отиде първо при Господа. Като се научилъ за желанието му, Господъ наредилъ така, че всички планети да се движатъ около него, а то — около Бога. Така, именно, слънцето — старшиятъ братъ на небето, било по-далечъ отъ Бога, въ сравнение съ всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрѣшката си и, за да я изкупи, непрестанно изгрѣва и залѣзва. Останалитѣ планети се въртятъ около него, за да научатъ закона на движението. Много християни иматъ сѫщото желание, както и слънцето, да бѫдатъ близо до Христа, но новото учение — учението на любовьта изключва користолюбието. „Блажени кроткитѣ и смиренитѣ,“ казва Христосъ. Съ други думи казано: Блажени онѣзи, които заематъ мѣстото, което Богъ имъ е опредѣлилъ. За предпочитане е човѣкъ да заеме последно мѣсто, но да изпълнява Божията воля, отколкото да бѫде пръвъ и да не изпълнява Божията воля. Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото тѣ ще видятъ Бога.“ Желая ви да възстановите съчетанието между ума и сърдцето си, както и между духа и душата си, да потекатъ всички енергии у васъ, чиито кранове сте ватворили отъ вѣкове. * Беседа отъ Учителя, държана на 13 май 1917 г. София. ------------- [1] Матея 19:6.
  9. "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Вземане и даване „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби ; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ преизобилно“.[1]) Думата „крадецъ“ е обикновена и общопозната. Кое дете не е пооткрадвало по една-две бучки захарь отъ кутията? Кое дете не е бъркало безъ позволение въ гърнето съ меда? Кое дете не е пипало кесията на баща си безъ негово разрешение? Кое дете не се е качвало по чуждитѣ дървета да си кѫса ябълки и круши безъ позволение? Обаче, Христосъ не говори за този родъ крадци, но за онѣзи, които се проявяватъ трояко. Тѣ идатъ да откраднатъ, да заколятъ и да погубятъ. Интересно е да се знае, какъ се е създало желанието у човѣка да краде. Забелязано е, че детето се ражда съ затворени, съ стиснати на юмрукъ рѫце; човѣкъ умира, обаче, съ отворени рѫце. Какво означава юмрукътъ? Не е все едно, дали възрастенъ човѣкъ отправя къмъ васъ юмрука си, или новороденото дете. Думата „крадецъ“ е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренътъ ѝ — cor, се крие въ санскритски езикъ. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И въ турски езикъ думата „крадецъ“ има сѫщия коренъ — карасъ, който прилича на индуската дума „карма“ — сѫдба. Понятията „причина и последствия“ иматъ по-дълбокъ смисълъ, отколкото този, който се крие въ думата „сѫдба“. Свѣтлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържатъ въ себе си различни качества. Свѣтлината е носитель и на топлина, когато тъмнината, т. е. крадецътъ, въ широкъ смисълъ на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечерь, следъ залѣзване на слънцето, се усѣща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, въ която е скритъ елементътъ на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губятъ часть отъ топлината си; за да я запазятъ, тѣ възприематъ часть отъ топлината на земята, поради което тя истива. Въ резултатъ на общото понижаване на температурата, се явяватъ различни атмосферни течения. Нощьта се различава отъ деня по намаляване на топлината и свѣтлината. Като разглеждатъ проявитѣ на своя животъ, хората казватъ: Това е култура. — Култура е, но култура на тъмнината, т. е. механическа култура. Всѣка механическа култура е преходна, несѫществена. Тя взема повече, дава по-малко. Въ широкъ смисълъ на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци“. И прасето е опитало тази култура. Докато се угои и стане голѣма свиня, господарьтъ го обикаля по нѣколко пѫти на день, дава му изобилно храна. Щомъ затлъстѣе и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика нѣколко пѫти, всичко се свършва съ нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господарь. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материалъ на гърба си. Господарьтъ пъкъ е крадецътъ, който иде съ ножа си да обере материалитѣ, които работникътъ е придобилъ. Отъ Божествено гледище, крадецътъ представя човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога. Въ процеса на отдалечаването си отъ Бога, човѣкъ проявява егоизъма си, понеже е изгубилъ своята вѫтрешна свѣтлина и топлина. Христосъ опредѣля качествата на крадеца като човѣкъ, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъвъ човѣкъ, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и следъ това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци въ физическия свѣтъ, които обиратъ каситѣ и кесиитѣ на хората; въ духовния свѣтъ, които обиратъ сърдцата и чувствата на хората и въ умствения свѣтъ, които обиратъ човѣшкитѣ мисли. Когато се разглежда известенъ въпросъ, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спиратъ върху логиката и търсятъ, има ли такава въ мисъльта, или нѣма. Важно е, каква логика търсятъ. Има три вида логика: на формитѣ, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формитѣ е механически процесъ. Напримѣръ, казваме: Човѣкъ е двукрако сѫщество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човѣкъ. Религиознитѣ пъкъ казватъ; Кръвьта Христова спасява. Човѣкъ се омилъ съ тази кръвь, следователно, той е спасенъ. Питамъ: Кръвьта, въ която човѣкъ се омилъ, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъль, вѣрна по съдържание, но не и по смисълъ. Човѣкъ трѣбва да знае изкуството да превръща кръвьта въ енергия, въ сила. Религиозниятъ трѣбва да изучава духовния езикъ. Кръвьта е червена. Какво означава червениятъ цвѣтъ? Въ духовно отношение червениятъ цвѣтъ е носитель на живота. Дето има животъ, тамъ има и топлина. Значи, Христовиятъ животъ спасява хората, а не Неговата кръвь. Това е логика по смисълъ. Кръвьта е символъ, форма на нѣщо, а животътъ, облѣченъ въ символа на червения цвѣтъ, носи спасението на човѣка. Като живѣе по законитѣ на любовьта, т. е. по Христовото учение, човѣкъ може да се спаси. Това е дълбокиятъ смисълъ на Христовата кръвь. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне.“ Кражбата влиза въ културата на ленивия, на мързеливия човѣкъ. Който не обича да работи, той се ползува отъ труда на другитѣ. Понеже не може доброволно да получи това, което му е нуждно, той прилага кражбата, като насилие. Ще кажете, че това е строго казано. — Не е строго, но е по логиката на формитѣ, на съдържанието и на смисъла. Понеже говоря истината, прилагамъ и тритѣ вида логика. Тукъ логиката на смисъла има предимство надъ другитѣ две. Освенъ тритѣ вида логика, има още четири, за които днесъ нѣма да говоря. Изобщо, една мисъль е вѣрна, когато включва тритѣ вида логика. Тъй щото, понятието „крадецъ“, за което говори Христосъ, е вѣрно, защото крадецътъ се проявява и въ тритѣ свѣта, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човѣка. Той отнема сѫщо и живота, чувствата и мислитѣ му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непремѣнно ще се излъжете. Напримѣръ, виждате, че нѣкой човѣкъ плаче, и вие мислите, че страда. Обаче, сълзитѣ не подразбиратъ всѣкога страдание. Единъ селянинъ много обичалъ печени яйца, но жена му не позволявала да яде яйцата; искала да ги продава, да спечели повече пари. Случило се, че тя заболѣла тежко и умрѣла. Селянинътъ си отдъхналъ спокойно и си казалъ: Сега вече ще ямъ печени яйца до насита. Едва се върналъ отъ погребението на жена си, той взелъ нѣколко яйца, турилъ ги въ жаравата и предвкусвалъ удоволствието, което ще изпита, когато седне да ги яде, несмущаванъ вече отъ жена си. Въ този моментъ нѣколко съседки дошли да изкажатъ съболезнованието си за голѣмото нещастие, което го постигнало. Понеже билъ наплашенъ отъ жена си, той забравилъ, че тя не е вече между живитѣ, набързо извадилъ яйцата отъ огъня и ги турилъ въ пазвата си. Горещитѣ яйца така го парѣли, че започнали да му текатъ сълзи. Като гледали, какъ очитѣ му се пълнѣли съ сълзи, съседкитѣ казали: Е, братко, голѣмъ огънь те сполетѣ. —Голѣмъ е този огънь, но по-голѣмъ е въ пазвата ми, — отговорилъ селянинътъ. Това изречение е вѣрно по форма, но не и по смисълъ, защото селянинътъ не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещитѣ яйца, скрити въ пазвата му. Въ едно евангелско училище, единъ младъ момъкъ, като четѣлъ Библията, постоянно плачелъ. Окрѫжаващитѣ виждали това и си казвали: Добъръ проповѣдникъ ще излѣзе отъ този момъкъ. Защо плачелъ момъкътъ? Той постоянно поглеждалъ къмъ прозорцитѣ на женското училище, дето се учила неговата възлюбена. Той обичалъ една ученичка, но тя не отговаряла на чувствата му. Това го карало да скърби и плаче, а окрѫжаващитѣ мислѣли, че плаче отъ умиление къмъ Словото. Този момъкъ заслужава уважение, защото чрезъ сълзитѣ изразява чувствата си, но хората не разбирали съдържанието на неговата скръбь и вадѣли криво заключение. Ще приведа още единъ примѣръ, да видите, какви сѫ религиознитѣ убеждения на нѣкои хора и на каква логика почиватъ. Единъ младъ господинъ отишълъ при единъ евангелски проповѣдникъ и започналъ да плаче и нарежда: Голѣма е скръбьта ми, ще се пукна отъ мѫка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Богъ да постигна желанието си. Проповѣдникътъ помислилъ, че младиятъ човѣкъ е дошълъ до нѣкакво разкаяние, съзналъ погрѣшкитѣ си и желае да влѣзе въ правия пѫть на живота. Той се обърналъ къмъ страдащия съ думитѣ: Ела при мене, заедно да се помолимъ. Започва проповѣдникътъ да се моли: Господи, помогни на този каещъ се грѣшникъ, очисти го отъ грѣховетѣ му, просвѣти ума и сърдцето му, приеми го въ нашата кошара. Следъ това запиталъ младежа: Каква е скръбьта ти? Голѣма е моята скръбь: обичамъ една мома, искамъ да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живѣя безъ нея. Ако Богъ ми помогне да постигна желанието си, ще повѣрвамъ въ Него; ако не ми помогне, нѣма да вѣрвамъ. Следъ това младиятъ човѣкъ си отишълъ, съ надежда, че молбата му ще бѫде чута. Не се минало много време, той пакъ посетилъ проповѣдника и му казалъ: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бѣхъ на една вечеринка и видѣхъ, че моята възлюбена игра презъ цѣлата нощь съ единъ младъ офицеръ, безъ да обърне най-малко внимание на мене. Не искамъ такава мома. За такива моми и момци, турцитѣ иматъ пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща“. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това не значи, че трѣбва да принадлежи къмъ нѣкаква секта, или да влиза въ нѣкаква кошара. Ако единъ господарь има десеть хиляди овце, той може да ги тури въ десеть кошари, а не въ една. Когато изучава вѫтрешния смисълъ на живота, човѣкъ дохожда до убеждението, че, като мислещо сѫщество, той първо принадлежи на Бога, а следъ това на човѣчеството, на своя народъ, на семейството си и на себе си. Следователно, ако нѣкой ме пита, българинъ ли съмъ, отговарямъ: Азъ съмъ мислещо сѫщество, което първо принадлежи на Бога, после на човѣчеството, на своя народъ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическиятъ пѫть на правата мисъль за всѣки, който иска правилно да разреши дълбокия смисълъ на живота. Азъ-тъ, личното, егоистично начало въ човѣка има отношение къмъ земния животъ. Тъй щото, да живѣе човѣкъ първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробоветѣ си. Обаче, смисълътъ и предназначението на човѣка не е нито само въ главата му, нито въ дробоветѣ му, нито въ стомаха. Значи, азътъ е форма, която трѣбва да бѫде въ съгласие съ всички форми, въ които има съдържание и смисълъ. Съ други думи казано: както между всички хора трѣбва да има съгласие и единство, така и между главата, дробоветѣ и стомаха сѫщо трѣбва да има пълно съгласие. Това наричаме волевъ човѣкъ, въ когото разумната и съзнателна воля обединява ума, сърдцето и тѣлото. Подъ „воля“, въ широкъ смисълъ на думата, разбираме вѫтрешното съдържание на човѣка, вѫтрешната сила, която трѣбва да вземе участие при създаване на формитѣ. Всѣка форма се създава, за да се влѣе въ нея известно съдържание. Въ такъвъ случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нѣщата. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Христосъ изнася два противоположни образа: крадецъ и пастирь. Крадецътъ се отличава съ три качества: краде, коли и погубва. Пастирьтъ — съ едно: дава животъ, и то преизобилно. Думата животъ означава движение. Волята дава импулсъ на човѣка да се движи и да живѣе. Когато създалъ първия човѣкъ, Богъ вдъхналъ въ ноздритѣ му животъ, и той станалъ жива душа, започналъ да се движи и да живѣе. Подъ думата „изобиленъ животъ“ се разбира съзнателенъ, възвишенъ животъ, въ който разумната воля се изявява въ права посока. Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христосъ има предъ видъ не само външната логика на нѣщата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живѣе и прилага нѣщата, човѣкъ различава формитѣ и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадецъ и кой — пастирь на овцетѣ. Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгѫстено знание, а практиката — разредено. Теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката — разредена, т. е. приложена въ живота. Следователно, всѣка теория за живота, колкото и да е права и вѣрна, колкото и да е добра, щомъ не се приложи, остава неразбрана. Логичностьта на нѣщата се изпитва въ живота и чрезъ живота. Напримѣръ, нѣкоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момъкъ, ще родя нѣколко деца, ще ги възпитамъ добре, ще се отнасямъ добре съ мѫжа си и т. н. Добре мисли момата, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива — момъкътъ, за когото тя мисли да се ожени, е разваленъ човѣкъ, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казватъ на синоветѣ и на дъщеритѣ си да вървятъ въ правия пѫть, но тѣ не слушатъ и неоправени си отиватъ. Това не е за обезсърдчение, но трѣбва да знаете, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи. Кривъ човѣкъ е онзи, който съзнателно се отдалечава отъ Бога. Това сѫ хора, които живѣятъ само за себе си; тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на физическата логика, поради което се отдалечаватъ отъ Бога и не могатъ да се оправятъ. За себе си тѣ сѫ прави, защото живѣятъ по своя, себична, ограничена логика, но другитѣ не трѣбва да се заблуждаватъ, да мислятъ, че могатъ да ги оправятъ. Досега никоя мома не е оправила единъ кривъ мѫжъ; нито единъ момъкъ не е оправилъ една крива жена. Единственото сѫщество, което може да оправя кривитѣ мѫже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяшъ кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? — Не следъ като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намѣри тѣзи деца? Какъ ще ги възпитава, когато не ги вижда? Ще изясня мисъльта си съ следния примѣръ. Когато химикътъ описва свойствата на нѣкое въздухообразно, безцвѣтно, невидимо вещество, хората не вѣрватъ на думитѣ му, защото нищо не виждатъ. Обаче, това ни най-малко не показва, че веществото не сѫществува. Следъ като проучи всичкитѣ му свойства, химикътъ го сгѫстява, превръща го въ течность и после — въ твърдо вещество. Въ това състояние то става видимо за всички хора, и тѣ вѣрватъ въ думитѣ на химика. Сѫщото се отнася и за децата, които още не сѫ родени, и на които майката предварително може да въздействува. Като невидими, тѣ сѫществуватъ въ видъ на желания и мисли, съ които тя е живѣла въ далечното минало. Достатъчно е да сгѫсти желанията и мислитѣ си, да ги превърне въ течни и твърди тѣла, за да станатъ реални и видими за всички. „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Какво ще открадне? — Най-ценното въ човѣка, а именно, неговитѣ мисли, чувства и желания. Страшно е, когато дойде крадецъ при васъ и открадне сърдцето ви. Какво прави крадецътъ, докато открадне сърдцето на човѣка? Той започва да го обикаля, да му казва, че е добъръ, уменъ, красивъ човѣкъ, че като него другъ нѣма и т. н. Ако той се подаде на тѣзи ласки, сърдцето му ще отиде. После ще плаче, ще съжалява, че повѣрвалъ на думитѣ на този ласкатель. Единъ пѣтелъ намѣрилъ нѣкѫде парче сирене и се качилъ на едно дърво да го изяде спокойно. Отдалечъ го зърнала лисицата и дошла подъ дървото, отдето започнала да се разговаря съ него: Голѣмъ красавецъ си, пѣтльо, не съмъ виждала другъ като тебе! А гласътъ ти, звучно и кръшно се извива, само да слушашъ и да не се наслушашъ! Запѣй ми една пѣсень, да се порадвамъ и развеселя. Поласканъ отъ думитѣ на лисицата, пѣтелътъ отворилъ устата си и започналъ да пѣе. Сиренето паднало на земята и отишло въ устата на лисицата, която веднага избѣгала, не дочакала да чуе кръшната пѣсень на пѣтела. Приятель ли е лисицата на пѣтела, или крадецъ? Много такива крадци има и между хората, но днесъ ловятъ главно тѣзи крадци, които обиратъ пълнитѣ кесии, а не онѣзи, които обиратъ сърдцата. Последнитѣ крадци сѫ по-опасни, защото никой не вижда, кога и какво крадятъ. Тѣ сѫ невидими крадци. Дето и да отидете днесъ — между ученитѣ, въ училищата, въ сѫдилищата, въ църквитѣ, навсѣкѫде ще срещнете крадци, които обиратъ хората, но минаватъ незабелязани. Не търсете крадеца въ лицето на своя ближенъ, но огледайте се сами, да видите, че той се крие въ васъ нѣкѫде и, ако го намѣрите, работете върху него, да го възпитате. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Изправете първо себе си, а после — своитѣ ближни. За това се иска чистъ, светъ животъ, да бѫдете запалена свѣщь, около която всички да се събиратъ. Ако хамбарътъ ви е пъленъ съ жито, хората ще ви обикалятъ, ще се трупатъ около васъ. Сърдцето на добрия човѣкъ трѣбва да бѫде пълно съ добри чувства и желания, умътъ му — съ свѣтли и възвишени мисли, а волята — съ благородни постѫпки. Това значи, да бѫде човѣкъ съвършенъ. Ако умътъ, сърдцето и волята на човѣка сѫ изопачени, природата е турила знакъ на специфични мѣста: на носа, на устата и на брадата. Ще кажете, че никой не вижда това. — Цѣлото небе вижда и ви познава. То знае, какви мисли, чувства и постѫпки ви вълнуватъ. Жителитѣ на небето, на разумния свѣтъ ви наблюдаватъ чрезъ хората. Тази е причината, дето хората се разглеждатъ отъ главата до краката. Като срещнете нѣкого, вие го разглеждате внимателно и казвате: Искамъ да видя, какво е писалъ Богъ на брадата, на устата и на носа на този човѣкъ. Главата е книга, на която е написанъ цѣлиятъ животъ на човѣка. Както по дома познавате, какъвъ е човѣкътъ, който живѣе въ него, така по главата му ще познаете, какви мисли го вълнуватъ. Домътъ подразбира тѣлото на човѣка. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Кои могатъ да иматъ животъ? — Които искатъ да го разбератъ, да проникнатъ въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да разбира живота така, както днесъ се проявява, а не както се е проявявалъ преди две хиляди години. За насъ е важенъ днешниятъ Христосъ, а не Този, Който е живѣлъ преди две хиляди години. Ще каже нѣкой, че това е богохулство. Питамъ: отъ коя ябълка се интересувате повече — отъ днешната или отъ тази, която е расла въ градината ви преди 10—15 години? На времето си тя е давала плодове, отъ които сте се ползували, но за васъ сѫ важни плодоветѣ, които тя днесъ дава. Сегашниятъ Христосъ е по-важенъ за насъ, защото живѣе между много народи, а преди две хиляди години е живѣлъ само между евреитѣ. Тогава Той се е оставилъ да Го разпнатъ, но днесъ никой не може да Го разпне. И тогава Христосъ е билъ силенъ, но съзнателно се пожертвувалъ. Той казвалъ: Готовъ съмъ за смисъла на нѣщата да пожертвувамъ тѣхната форма и съдържание. Понеже сегашнитѣ хора търсятъ вече смисъла на живота и го разбиратъ, Христосъ казва: Сега изисквамъ отъ хората да разбератъ съдържанието, което е вложено въ живота, както и формитѣ, чрезъ които той се изявява. На времето си Христосъ искаше да обърне вниманието на хората къмъ логиката, скрита въ смисъла на нѣщата. Днесъ иска да имъ обърне вниманието къмъ логиката, скрита въ съдържанието на нѣщата. Въ бѫдеще Той ще създаде логика на формитѣ. Следователно, човѣкъ става съвършенъ, когато съчетае въ себе си тритѣ вида логика: логика на смисъла на нѣщата, логика на съдържанието на нѣщата и логика на тѣхнитѣ форми. Съвършениятъ човѣкъ представя запалена свѣщь, която гори съ бѣла свѣтлина, безъ димъ и сажди. Срещна ли човѣкъ, който се препорѫчва за духовенъ, питамъ го: Твоята свѣщь гори ли? Спасява ли твоитѣ ближни? Оправя ли умоветѣ, сърдцата и волята имъ? Имашъ ли тайна стаичка или храмъ, светилище въ себе си? Чуя ли, че нѣкой нарича баща си и майка си извѣтрѣли, обезумѣли, зная вече, че той нѣма светилище на душата си. Единъ баща се оплакваше отъ синоветѣ си, че, следъ като имъ далъ нуждното образование, тѣ го наричали простакъ, невежа. Той казваше: Наистина, азъ съмъ простъ и невежа, но съзнавахъ, че човѣкъ има нужда отъ духовна просвѣта и дадохъ такава на синоветѣ си. Една майка се оплакваше отъ дъщеритѣ си, че, следъ като ги изучила, тѣ станали учителки и я наричали простачка. Тя казваше: Въ бѫдеще, ако стана майка, ще туря дъщеритѣ си въ стана, да се научатъ да тъкатъ, да ценятъ онова, което нѣматъ. Добре е да дадете на невъзпитанитѣ си синове и дъщери мотика въ рѫка, да копаятъ, да научатъ логиката на съдържанието. Ще каже нѣкой, че не говоря въ духа на Евангелието. За кое Евангелие говорите вие: за писаното или за неписаното? Христосъ е говорилъ много и отъ всичко говорено е напечатано малко нѣщо. Кѫде е скрито останалото знание? Донесете онѣзи книги, въ които е запазено Словото на Христа, да видимъ, кой е правъ и кой — кривъ. Христосъ е говорилъ много, разглеждалъ е въпроситѣ въ тѣхния широкъ смисълъ. Кѫде е всичко това? Който държи за Христовото учение, нека пръвъ даде примѣръ, да покаже, какъ се работи съ ума, съ сърдцето и съ волята. Който може да работи така, той е постигналъ нѣщо велико и, дето влѣзе, носи Божието благословение. Безъ да сѫ постигнали нѣщо, хората само спорятъ. Като се срещнатъ, едни-други се запитватъ: Ти правовѣренъ ли си? Вѣрвашъ ли въ Бога, въ Неговото троеличие? Какво се разбира подъ думата „троеличие“? Тя е отвлѣчена, неразбрана дума. Които спорятъ по този въпросъ, нито Бога познаватъ, нито троеличието Му. Затова Христосъ казва: „Никой не познава Отца, освенъ Синъ Человѣчески“. Религиознитѣ подържатъ религията, ученитѣ — науката, и всички правятъ усилия да внесатъ нѣщо ново. Новото не е въ формата и съдържанието на нѣщата, но въ тритѣ вида логика, която се отнася до формитѣ, до съдържанието и до смисъла на нѣщата. Важно е човѣкъ да пресъздаде живота си споредъ тритѣ вида логики, да влѣзе въ положителния, истински животъ. Когато преустрои живота си, човѣкъ се е справилъ съ външнитѣ условия. За него не сѫществуватъ външни неприятели, външни крадци и разбойници. Той престава да воюва съ съседитѣ си и съ своитѣ ближни. Той знае, че по-опасни неприятели и крадци отъ тѣзи, които сѫ въ него, не сѫществуватъ. Тѣ разпнаха Христа. Въ какво обвиниха Христа? — Въ желанието му да стане царь, да прави реформи. На времето си Той минаваше за политически престѫпникъ, като човѣкъ, който се противопоставя на реда и порядъка на Римската империя. Христа разпнаха, но где остана Римската империя? Спаси ли се тя? Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ правилно, споредъ тритѣ вида логики, да не повтарятъ погрѣшкитѣ на миналитѣ поколѣния. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Който признава и приема Христа въ себе си, постоянно говори за доброто, което Той е направилъ на човѣчеството, че го изкупилъ, че далъ живота си за хората. Не е достатъчно само да констатирате, какво е направилъ Христосъ, но трѣбва да приложите Неговата любовь въ живота си, да я опитате. Ако само говори и не прилага, човѣкъ нищо не се ползува. Въ такъвъ случай, съ по-голѣмо уважение се ползува пияницата, който, за да опита доброто пелиново вино на нѣкой кръчмарь, напуща жена си, децата си, дома си и обикаля цѣлия градъ, но да се убеди въ доброто му качество. Колко християни сѫ напуснали спокойствието си, отказали сѫ се отъ блага и привилегии съ единствената цель да опитатъ любовьта на Христа? Колко християни сѫ отишли да опитатъ доброто вино на Христа? Ще кажете, че не говоря на свещенъ езикъ. Пакъ повтарямъ: Опитайте доброто вино, т. е. Христовото учение, сами да направите разлика между първото и второто. Физическото вино упоява, зашеметява главата на човѣка, а Христовото — избистря и освежава. Който пие отъ Христовото вино, той се свързва съ любовьта и обиква хората, както и всички живи сѫщества. Той обича, и него обичатъ. Христосъ казва: „Дойдохъ, за да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. Този животъ действува вече навсѣкѫде въ свѣта, между всички живи сѫщества, отъ висшитѣ до низшитѣ. Които не сѫ свързани съ любовьта, все още очакватъ да дойде новиятъ животъ отвънъ, отгоре нѣкѫде; много още ще го очакватъ, но по този начинъ той нѣма да дойде. Кѫде е Христовиятъ животъ? — Навсѣкѫде. Ако Го търсите въ житното зърно, въ царевицата, и тамъ ще Го намѣрите. Ако Го търсите въ животнитѣ, и тамъ ще Го намѣрите. Обаче, възъ основа на закона за подобието, който гласи, че подобното подобно привлича, всѣки ще се ползува отъ този животъ, който му отговаря, т. е. който го привлича. Може ли двама млади да се оженятъ, ако не се обичатъ? Може ли единъ писатель да напише нѣкаква книга, ако нѣма идея, която да го въодушевява? Човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си само онзи предметъ, който обича. Не можете да отглеждате цвѣтя, ако не ги обичате. Цвѣтята иматъ свой езикъ, който разбиратъ само онѣзи, които ги обичатъ. Направете опитъ да провѣрите истинностьта на моитѣ думи. Вземете една саксийка, посадете въ нея карамфилъ или друго нѣкое цвѣте, и започнете да го поливате, разкопавате, да го отглеждате съ любовь. Ще забележите, че като цъвне, мирише много приятно. Престанете ли да се грижите за него, то не мирише вече толкова приятно. Съ това, цвѣтето иска да ви каже, че колкото любовь му давате вие, толкова ще ви даде и то. Старитѣ българи сѫ знаели този законъ и сѫ го прилагали. Тѣ обработвали нивитѣ си съ любовь, посаждали житото и го отглеждали съ любовь, затова се радвали на плодородие. Който не знае причината за голѣмото плодородие, намира, че този човѣкъ е магьосникъ. Никакъвъ магьосникъ не е той, но прилага Христовото учение, дава живота си за тази нива; и нивата му отговаря по сѫщия начинъ — дава изобилно плодъ. Направете и вие сѫщото. Вложете своитѣ добри мисли и чувства въ ближнитѣ си, да се облагородятъ и повдигнатъ. Какво виждаме днесъ въ свѣта? Отношенията между хората, изобщо, се основаватъ на нѣкакъвъ интересъ. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който да обича истински. Повечето хора обичатъ нѣкого или за знанието, или за богатството му, или за положението, което той заема въ обществото. Каже ли нѣкой, че ви обича, питайте го, за какво ви обича. Пъкъ и сами ще разберете, че той ви обича или за знанието, или за богатството, или за външностьта. Изгубите ли тѣзи качества, и любовьта му изчезва. Следователно, обичайте човѣка заради сѫщинския човѣкъ въ него, който представя лѫчъ, йзлѣзълъ отъ Бога. Намѣрите ли истинския човѣкъ, вие можете да го обичате, безъ огледъ на външнитѣ му качества. Той е вашъ братъ и ваша сестра. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората се обичатъ по този начинъ. И тогава стихътъ, въ който се казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ“ — се осмисля. Христосъ дойде да даде животъ на беднитѣ, на страдащитѣ, на онеправданитѣ, защото тѣ иматъ условия да проявятъ сѫщинския човѣкъ. Богъ казва: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново, на което ще напиша закона си, и тѣ ще ме познаятъ“. Новото сърдце днесъ се създава. Богъ събира кръвьта отъ бойнитѣ полета и съ нея пише закона си върху новото сърдце. Какво представя днешната война? — Сѫдба на човѣчеството. Значи, днесъ се сѫдятъ всички хора, но не на небето, както тѣ очакватъ, а на земята. Нѣкои религиозни мислятъ, че човѣкъ живѣе на земята известно време, следъ което умира и отива на небето, дето го очаква сѫдъ Божи. Сѫдбата на човѣка е на земята. Нѣма защо да излиза отъ гроба, дето е затворенъ и да отива при Бога на сѫдъ, когато той е затворенъ, въ тѣлото си. Още на земята човѣкъ е въ затворъ и тукъ ще бѫде сѫденъ. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да подобри живота си? Той трѣбва да отвори прозорцитѣ на своята кѫща, т. е. да се пробуди съзнанието му; ако прозорцитѣ му сѫ тѣсни, трѣбва да ги разшири. Човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина. Съ други думи казано: Разширете мисъльта си, отворете съзнанието си, да влиза повече свѣтлина. Много идеи, вѣрвания и убеждения иматъ съвременнитѣ хора, но тѣ трѣбва да ги разширятъ, да имъ турятъ голѣми, широки прозорци. Презъ голѣмитѣ прозорци може да влиза и малко, и много свѣтлина, но презъ малкитѣ ще влиза малко свѣтлина. Въ голѣмитѣ идеи влизатъ и малкитѣ, но малкитѣ изключватъ голѣмитѣ, мѣсто нѣма за тѣхъ. Време е вече да се отворятъ широко прозорцитѣ на църквитѣ, на училищата, на домоветѣ, на сѫдилищата. Да се опредѣлятъ истински и правилни отношения между човѣшката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мѫже и жени. Да влѣзе повече свѣтлина въ умоветѣ и въ сърдцата имъ, както излиза отъ душитѣ имъ и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя умъ и на своето сърдце и да четете въ тѣхъ всичко, което Богъ е написалъ преди хиляди вѣкове. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби“. Какво иска да открадне крадецътъ? — Вашата свѣщь. Щомъ открадне свѣщьта ви, вие оставате въ тъмнина, а въ тъмнина не се чете. Мнозина живѣятъ въ тъмнина и казватъ: Така е наредено, нѣма какво да се прави, ще се примиримъ. Това е турско разбиране. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагоре, седемь ката надолу, нѣма какво повече да мислимъ, Господь е наредилъ така“. Това не е правилна логика. Така не се мисли. Богъ не е създалъ вълцитѣ, мечкитѣ, лисицитѣ и лошитѣ хора. Той е създалъ добритѣ и мислещитѣ хора. Не мислете, че всичко, което сѫществува, е все отъ Бога създадено. Богъ е допусналъ злото, но Той не го е създалъ. Когато срещнете човѣкъ, който иска да се сближи съ васъ, запитайте се първо, отъ кои хора е той: отъ онѣзи, които Богъ е направилъ отъ пръсть, или отъ онѣзи, които е създалъ по образъ и подобие свое. Сегашнитѣ хора сѫ направени отъ пръсть, тѣхната култура е култура на пръстьта, на кальта. Богъ взе пръсть, направи отъ нея човѣкъ и вдъхна въ него дихание, и той стана жива душа. Богъ вложи въ човѣка животъ, да живѣе, да се учи, да разбере, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христосъ иска да предпази човѣчеството отъ него. Всѣки да се вгледа въ себе си, да разбере, че злото е въ самия него, въ неговитѣ изопачени разбирания. Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трѣбва да приложите Христовото учение — учението на любовьта. Ако имате нѣкое своенравно, упорито дете, направете опитъ съ него, приложете метода на любовьта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговитѣ отрицателни чърти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че следъ известна време то ще се оправи. Единъ день арахангелъ Гавраилъ забелѣзалъ, че всѣка сутринь Богъ се усмихва на нѣкого и му говори меко, любовно. Той се заинтересувалъ отъ постѫпката на Бога, искалъ да знае, коя е тази душа, къмъ която Богъ излива толкова мекота и любовь. Тръгналъ по свѣта, да търси тази душа. Влизалъ между учени, проповѣдници, свещеници, но никѫде не намѣрилъ тази душа. Качилъ се пакъ горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пакъ слѣзълъ на земята и тръгналъ по всички кѫтове на свѣта. Единъ день попадналъ въ едно капище, дето видѣлъ единъ идолопоклонникъ, простъ, дивъ човѣкъ, който се кланялъ на своя идолъ и се разговарялъ съ него. Тукъ той намѣрилъ Бога, Който се усмихвалъ на идолопоклонника и меко се разговарялъ съ него. Едва сега арахангелътъ разбралъ, че формата на неговата логика е крива. Той мислѣлъ, че Богъ може да се усмихва само на нѣкой ученъ, духовенъ или възвишенъ човѣкъ, а не и на нѣкой простъ, който нѣма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Богъ не гледа на лице, но на сърдце“. Съвременнитѣ религиозни, които принадлежатъ къмъ различни църкви — православна, евангелска, католическа, будистска, считатъ себе си за правовѣрни. Тѣ не подозиратъ, че има хора вънъ отъ църквитѣ, на които Богъ говори меко, любовно. Защо? — Защото мислитѣ и чувствата имъ сѫ правилни, стремежътъ на душата имъ е насоченъ къмъ Бога. Стремежътъ на душата опредѣля положението на човѣка. Отъ стремежа зависи, какъ Богъ ще погледне къмъ човѣка. Ако Богъ гледа благосклонно къмъ хората, тѣ сѫ спасени. Онзи, който има правиленъ стремежъ, Богъ ще говори съ него меко, любовно. Желая на всички българи да иматъ стремежа на идолопоклонника въ капището, за да имъ говори Богъ меко и съ любовь. Ще кажете, че той ималъ криви разбирания. Разбиранията му сѫ криви, но стремежътъ му е правъ. Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Богъ е решилъ да бѫде мекъ и благосклоненъ къмъ всички слаби, куци, нѣми, страдащи, онеправдани, заблудени и т. н. Той е Богъ на сирацитѣ, на беднитѣ, на вдовицитѣ, на страдащитѣ, а не на богатитѣ, сититѣ, високопоставенитѣ. Едно време Богъ е билъ Богъ на Аврама, на Исака и на Якова, а сега е Богъ на беднитѣ, на страдащитѣ, на вдовицитѣ. Богъ казва: „Моитѣ слуги не извършиха работата ми на земята, както трѣбва. Сега азъ самъ слизамъ на земята, да свърша работата си, да оправя свѣта.“ Свѣтътъ ще се оправи, защото Богъ работи вече въ него. Той слиза на земята, да даде животъ на всички, да приематъ и приложатъ Неговото учение, не единично, но за цѣлото човѣчество. Ще кажатъ нѣкои, че сѫ бедни, сакати, слѣпи. — Не се страхувайте, за васъ иде Богъ. — За богатитѣ не иде ли Богъ? — За тѣхъ не иде, защото тѣ нѣматъ нужда отъ Него. Той се обръща къмъ всички сакати, хроми и слѣпи, като имъ казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която сѫ сложени вкусни ястия. Яжте отъ всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушитѣ на всички да бѫдатъ отворени, да слушатъ и да прилагатъ Словото Божие. Който не е изпълнилъ работата си, както трѣбва, нека да я изпълни. Като се обърне къмъ Бога, Той ще го научи, какъ да живѣе и да разбира думитѣ Му. Иде сѫдбата на свѣта. Богъ слиза на земята да сѫди хората и да отдаде на всѣки заслуженото. Ако окото на нѣкого е извадено, Той ще заповѣда да му турятъ ново око. Ако кракътъ му е отрѣзанъ, Той ще заповѣда да му турятъ новъ кракъ. Ако рѫката му е отрѣзана, Той ще заповѣда да му турятъ здрава рѫка. Ако обикновениятъ сѫдия сѫди и отдава на всѣкиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бѫде сѫдбата, която Богъ отдава на човѣка. Богъ ще задоволи всички и ще имъ даде условия да се развиватъ правилно по умъ, по сърдце и по душа. Стремете се къмъ този Богъ. Мнозина запитватъ, кѫде е Богъ и, като не могатъ да Го намѣрятъ, искатъ доказателства за сѫществуването Му. Каквито доказателства да се даватъ, вие сами ще изпаднете въ смѣшно положение. То е все едно, нѣкой човѣкъ да запали свѣщьта си срѣдъ пладне, когато слънцето грѣе, да я насочи къмъ него и да ви каже: Ето, тукъ е слънцето. Смѣшно е да доказвате на човѣка, че Богъ сѫществува. Ако нѣкой иска да го убеждавамъ въ това, ще го хвана за рѫката и ще му кажа: Ела съ мене, отвори очитѣ си и гледай; отвори ушитѣ си и слушай. Вашитѣ стремежи, вашитѣ прави разбирания, вашиятъ животъ, вашето движение се дължатъ на Бога. Той говори въ васъ и ви движи. Търсете Го вѫтре въ себе си, а не отвънъ. Той казва: „Азъ дойдохъ, за да имъ дамъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Следователно, търсете Онзи, Който дава животъ, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби. Желая ви, да се вглъбите въ себе си, да се обърнете къмъ Бога, Който е въ васъ, да Го разберете и познаете. Тогава само ще разберете, какво значи логика По форма, по съдържание и по смисълъ. Христосъ ви посочи логиката по смисълъ. Сега ще изучавате логиката по съдържание, а въ бѫдеще — логиката на формитѣ. Днесъ ще четете нѣщата по тѣхното съдържание, а въ бѫдеще — по тѣхнитѣ форми. * Беседа отъ Учителя, държана на 6 май, 1917 г. София. ________________ [1] Иоана 10:10,
  10. "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Чистосърдечнитѣ „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Матея 5:8. Мнозина питатъ, защо преди беседитѣ се прави молитва и се пѣе. — Въ основата на живота лежатъ три важни елемента: ядене, молитва и пѣние. Тѣ сѫ вложени въ човѣшкия животъ не отъ днесъ, но отъ преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората всѣкога сѫ се молѣли и пѣели. Само така може да се очаква успѣхъ. Започвате ли една работа безъ молитва и пѣсень, не очаквайте добъръ резултатъ. Една българска пословица казва: „Който пѣе, зло не мисли“. Каквото и да е пѣсеньта, тя е на мѣсто. Нѣма лоши пѣсни. За добрия човѣкъ всички пѣсни сѫ добри — зависи, какъ гледа той на нѣщата. Следователно, яденето, пѣнието и молитвата сѫ три важни и необходими елемента въ човѣшкия животъ. Българитѣ казватъ: „Гладна мечка хоро не играе“. Ето защо, преди да започне нѣкаква физическа работа, човѣкъ първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пакъ започва да работи. Каквото представя яденето за физическия животъ на човѣка, такова нѣщо е пѣнието и молитвата за неговото сърдце, за неговия умъ и за душата му. Душата на човѣка се храни съ пѣние и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човѣкъ пѣе, моли се и почива. Сегашнитѣ хора иматъ криво разбиране за молитвата. Тѣ мислятъ, че само проститѣ хора се молятъ. Въ сѫщность, само онзи човѣкъ се моли, който се е домогналъ до едно отъ великитѣ изкуства на живота. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се моли. Когато хората научатъ това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. Въ този смисълъ, молитвата е Божественъ законъ, който сѫществува въ цѣлото Битие. И като яде, и като работи, човѣкъ трѣбва да се моли. Ако работитѣ му не вървятъ добре, нека пѣе. Пѣсеньта отваря пѫтя му къмъ свѣтлия и възвишенъ свѣтъ. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Това е едно отъ блаженствата, за които Христосъ е говорилъ. Подъ думата „чистосърдечни“, Той разбиралъ чиститѣ по сърдце. Съ това Христосъ искалъ да обърне внимание на чистотата, като важенъ и необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ. Казано е въ Писанието, че само чйститѣ по сърдце могатъ да видятъ Бога. Да види човѣкъ Бога, това значи, да бѫде щастливъ. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но не знаятъ какъ. И въ стремежа си, да придобиятъ щастието по неестественъ пѫть, тѣ ставатъ нещастни. Пѫтьтъ за придобиване на щастието е много простъ и естественъ — да бѫдешъ чистъ по умъ, по сърдце и по дѣла. Законътъ за чистотата е единъ отъ основнитѣ закони на Битието. Отъ него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; отъ него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Законъ на чистотата. Всички заразителни болести се дължатъ на нечистотата. Както сѫществуватъ микроби въ физическия свѣтъ, така сѫществуватъ микроби въ духовния и въ умствения свѣтъ; тѣ сѫ причина на голѣмитѣ сърдечни и умствени катастрофи, които човѣкъ преживява. Съвременнитѣ лѣкари изброяватъ хиляди микроби, а нѣкои учени отиватъ дотамъ, че отдаватъ и ръждясването на желѣзото на особенъ видъ микроби. Тѣ казватъ, че както микробитѣ изяждатъ човѣка, така изяждатъ и желѣзото. Понеже сѫ живи сѫщества, и микробитѣ искатъ да живѣятъ. Това наричатъ ученитѣ „борба за животъ“. Нѣкои изказватъ тази борба въ следната формула: „Човѣкъ за човѣка е вълкъ“. Това е вѣрно само 50%, а не сто на сто. Животътъ не е само борба, но и работа. Борятъ се само пехливанитѣ, атлетитѣ, които искатъ да покажатъ своето физическо надмощие. За останалитѣ хора животътъ е работа, защото по този начинъ се повдига цѣлото човѣчество. Повдигането на човѣка е стремежъ, вложенъ въ неговата душа. Когато човѣкъ не разбира живота, работата се превръща въ трудъ и, колкото подолу слиза, въ мѫчение. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бота“. Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине отъ единъ свѣтъ въ другъ, енергията на чистотата трѣбва да се трансформира. За това се изискватъ специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тѣзи методи и може да си служи съ тѣхъ, той се ползува отъ енергията на чистотата и става чистъ въ всѣко отношение. Не става ли сѫщото и съ слънчевитѣ лѫчи? За да се ползуваме отъ свѣтлината и топлината на слънцето, неговитѣ лѫчи минаватъ презъ нѣколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е срѣдата, презъ която тѣ минаватъ, толкова по-правилно се пречупватъ и толкова по-добре се отразяватъ върху човѣка. Външно атмосферата изглежда чиста, но, разгледана съ увеличително стъкло, въ нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии отъ различенъ характеръ, които трѣбва да се премахнатъ чрезъ дъждъ, чрезъ електричество, за да може човѣкъ да се ползува отъ благотворното влияние на слънчевитѣ лѫчи. Порочниятъ човѣшки животъ произвежда особени нечистотии, които отиватъ въ атмосферата и съ това препятствуватъ на онзи животъ, изразенъ въ мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тѣзи нечистотии произвеждатъ и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено въ време на войни и следъ войнитѣ. Лошитѣ мисли и чувства, които народитѣ, обществата и отдѣлнитѣ хора си отправятъ едни къмъ други, ставатъ причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Какво разбираме подъ думата „сърдце“? Като говори за сърдцето, Христосъ разбира онази вѫтрешна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която служи за проводникъ на възвишенитѣ сили, идещи отъ духовния свѣтъ. Ето защо, когато вѫтрешната, централна часть на сърдцето е чиста, човѣкъ непремѣнно ще види Бога. Подъ думата „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ човѣка. Щомъ тѣзи възможности минатъ чистата срѣда на сърдцето, човѣкъ става щастливъ, блаженъ и здравъ. Да види човѣкъ Бога, това не значи, да Го види като нѣкаква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щомъ се повдига умствено и духовно, човѣкъ става и физически здравъ. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вѫтрешно чисти — по умъ, по сърдце и по дѣла. Да се чисти човѣкъ, това е една отъ главнитѣ задачи на неговия животъ. Като се говори за чистотата, човѣкъ естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота“. Има два вида нечистота: физическа и психическа, въ която влизатъ умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота — физическата, човѣкъ не е отговоренъ. Колкото и да се чисти физически, той не може да бѫде абсолютно чистъ. Напримѣръ, като се храни човѣкъ, една часть отъ храната се асимилира отъ организма и се превръща на хранителни сокове и кръвь, а друга часть не се асимилира и се изхвърля навънъ, въ видъ на нечиста материя. Това е неизбѣженъ процесъ. Природата се грижи за освобождаването на човѣка отъ нечистата материя. За тази цель тя си служи съ различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгѫстяване, разредяване, дестилиране. Както пѣсъчливитѣ пластове въ природата служатъ като филтри за прецеждане на мѫтната и нечиста вода, сѫщо така, чрезъ различнитѣ органи и системи въ своя организъмъ, човѣкъ се пречиства и освобождава отъ непотрѣбнитѣ и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начинъ. Обаче, за психическото пречистване на човѣка служатъ психическитѣ филтри: семействата, обществата и народитѣ. Тѣ сѫ условия за пречистване на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Щомъ мине презъ тѣхъ, той излиза на повръхностьта на земята, като чистъ изворъ, безъ никакви мѫтилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава отъ примѣсенитѣ и разтворени въ нея вещества и чрезъ дестилация, т. е. превръща се въ водни пари и паритѣ ѝ отново се охлаждатъ въ вода. Това се постига или чрезъ огънь, или чрезъ слънчевитѣ лѫчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трѣбва да мине презъ огънь, или да се изложи на действието на слънчевитѣ лѫчи. Страданията, нещастията представятъ огъня, презъ който човѣкъ минава. Пречистването на човѣка е свързано съ процеситѣ утаяване, прецеждане и дестилиране. Нѣкой изгубилъ богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелитѣ си и казва: Загубихъ се, потънахъ дълбоко въ земята, нищо не ме радва, никаква свѣтлина не виждамъ. — Не съжалявай за това. Ти си потъналъ дълбоко въ земята, между земнитѣ пластове, за да се пречистишъ и следъ време ще излѣзешъ на повръхностьта въ видъ на чистъ, планински изворъ. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си отъ твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичатъ не само хората, но и всички живи сѫщества, да те търсятъ и да ти благодарятъ за направената услуга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че хората не то обичатъ, това показва, че той не разбира законитѣ на разумната природа. Той се е спрѣлъ предъ нѣкоя нечиста, мѫтна вода, вижда, че не може да пие отъ нея и страда. За да те обичатъ хората, приложи търпението си, да почакашъ нѣколко деня, докато минатъ презъ пѣсъчливитѣ пластове и се пречистятъ. Следъ това тѣ ще излѣзатъ отново на повръхностьта на земята, като чистъ планински изворъ, и сами ще ти предложатъ да пиешъ отъ тѣхната чиста вода и да задоволишъ жаждата си. Ще пиешъ отъ тази вода и ще кажешъ: Има любовь въ свѣта, обичатъ ме хората. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Азъ казвамъ: Човѣкъ не умира, но, като водата на моретата и на океанитѣ, се изпарява, т. е. напуща свѣта и влиза въ земята, между пѣсъчливитѣ пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човѣка къмъ земята, вече пречистенъ и свободенъ, наричаме „новораждане или възкресение“. Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгѫстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза отъ земята като чистъ изворъ и ѝ предлага да пие отъ неговата чиста, бистра вода. Нѣкога това дете е било нейниятъ възлюбенъ, и следъ като се пречистилъ, той иде като нейно любимо дете. Като слушатъ тѣзи нѣща, мнозина се запитватъ: Вѣрно ли е всичко това? Може ли, наистина, човѣкъ да се ражда и преражда? — Не само че е възможно, но това става всѣки моментъ въ живота. За невежитѣ, които не разбиратъ законитѣ на живота, това е невъзможно; обаче, за онѣзи, които разбиратъ законитѣ, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ и ще видите, че въ известно отношение тѣ стоятъ по-високо отъ човѣка. Малкото птиченце чисти, маже, глади перцата си — познава закона на чистотата. Когато влиза въ дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала презъ нечисто мѣсто. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трѣбва майката да го кѫпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днесъ влизатъ въ Божия храмъ съ чисти рѫце и крака? Колко учители, свещеници, проповѣдници, сѫдии, управници влизатъ въ собствения си домъ, въ своята тайна стаичка, съ чисти рѫце и нозе? Следъ всичко това, хората се оплакватъ отъ болести, отъ епидемии и се чудятъ, отде сѫ дошли тѣ и какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. — Нѣма болести въ свѣта, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърть. Следователно, съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ хигиена въ тѣсенъ и широкъ смисълъ на думата. Въ тѣсенъ смисълъ на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тѣлото и на кѫщата, въ която човѣкъ живѣе. Въ широкъ смисълъ на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърдцето и на душата. Моитѣ почитания къмъ лѣкаритѣ, които обръщатъ внимание на хигиената на тѣлото, но тѣ трѣбва да направятъ стѫпка напредъ, да обърнатъ внимание на хигиената на сърдцето. Сегашнитѣ хора се кѫпятъ по нѣколко пѫти въ месеца; нѣкои се кѫпятъ всѣки день. Всички хора отиватъ на баня, всички се грижатъ за физическата си чистота, но колцина мислятъ за духовна баня? Повечето хора не подозиратъ даже, че сѫществува духовна баня. Въ духовния свѣтъ има баня, топли и студени душове, както и на земята. Сѫществата отъ духовния свѣтъ знаятъ, какъ и кога да се ползуватъ отъ душоветѣ. Тѣ не минаватъ рѣзко отъ горещи въ студени душове и обратно — отъ студени въ горещи, защото знаятъ законитѣ за преминаване отъ едно състояние въ друто. Като не познаватъ тѣзи закони, нѣкои хора отиватъ на баня и се обливатъ ту съ студени, ту съ горещи душове и, въ края на краищата, заболяватъ отъ ревматизъмъ или отъ друга нѣкаква болесть. Следъ това търсятъ причината вънъ отъ себе си. Невежиятъ не може и не трѣбва да се движи въ контраститѣ на живота. Това могатъ да правятъ само възвишенитѣ сѫщества. Само Богъ, Който стои нависоко и знае законитѣ на слизането, може изведнъжъ да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т. е. който има знания, може изведнъжъ да слиза и да се качва. Който нѣма криле, който не разполага съ знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човѣкъ на аеропланъ, но трѣбва да знае да то управлява. Не може ли да то управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъжъ да обикнете цѣлия свѣтъ? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине отъ горещия душъ въ студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие въ живота; страшно е човѣкъ да обезсмисли живота си; страшно е да преживѣе недоволство отъ себе си и отъ окрѫжаващитѣ. Единъ младъ американецъ получилъ отъ баща си голѣмо наследство. Като не знаелъ, какъ да го използува, той се предалъ на ядене и пиене, на лекъ животъ. Така изпиталъ всички удоволствия, докато дошълъ до състояние на отегчаване отъ живота и станалъ ипохондрикъ. Нищо не го задоволявало, въ нищо не намиралъ смисълъ. Най-после намислилъ да се самоубие, но не се решавалъ да тури край на живота си, страхувалъ се. Той нѣмалъ смѣлостьта на онзи англичанинъ, който се самоубилъ вмѣсто единъ италианецъ. Англичанинътъ пѫтувалъ презъ Италия и попадналъ въ Венеция въ единъ хотелъ, дето пренощувалъ заедно съ единъ италианецъ. Презъ нощьта той се събудилъ и видѣлъ, че италианецътъ стои правъ предъ масата, съ револверъ въ рѫка и ту го туря, ту го вади отъ устата си. — Какво правишъ, приятелю, запиталъ англичанинътъ? — Направихъ голѣми дългове, опетнихъ името си, честьта на своя графски родъ, искамъ да се самоубия, но не се решавамъ да направя това. Англичанинътъ извадилъ една голѣма сума отъ джоба си, подалъ я на италианеца и казалъ: Вземи тѣзи пари, да изплатишъ дълговетѣ си. Следъ това той взелъ револвера отъ рѫката на италианеца и се убилъ вмѣсто него. Американецътъ, при своята ипохондрия, не се решавалъ да се самоубие. Той нѣмалъ смѣлостьта на англичанина. Когато се говори за самоубийство, ние имаме предъ видъ убиване на пороцитѣ, на слабоститѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да гръмне съ пушката или съ револвера си върху нѣкой свой порокъ и да го убие. Нѣкой обича да краде, другъ — да лъже, трети — да пиянствува, четвърти — да развращава хората. Нека всѣки бѫде смѣлъ, да гръмне срещу своя порокъ, да го унищожи. Порокътъ ограничава и заробва човѣка, безъ да принася нѣкаква полза. Той е мъртавъ трупъ, който се разлага и мирише, внася проказата въ човѣка. Какво ще придобиете отъ едно умрѣло куче, или отъ единъ умрѣлъ лъвъ ? Да се върнемъ къмъ примѣра съ американеца, който страдалъ отъ ипохондрия. За да се излѣкува отъ болестьта си, той жертвувалъ всичко, каквото ималъ, но не могълъ да намѣри лѣкарь, който да му помогне. Най-после той чулъ, че нѣкакъвъ знаменитъ докторъ лѣкувалъ ипохондрията. Отишълъ при него и му разказалъ положението си. Като го изслушалъ, лѣкарьтъ казалъ: Обещавамъ да те излѣкувамъ, но съ условие да не протестирашъ срещу метода, който ще приложа къмъ тебе. — Готовъ съмъ на всичко, само искамъ да ме излѣкувашъ. И двамата подписали договора. Преди да пристѫпи къмъ лѣкуването, докторътъ поискалъ отъ болния 25,000 долари. Последниятъ далъ исканата сума и влѣзълъ въ болницата. Още на другия день болниятъ билъ опериранъ — отрѣзали му дѣсния кракъ подъ колѣното. Като се събудилъ следъ упойката, болниятъ се ужасилъ, като разбралъ, че кракътъ му билъ отрѣзанъ. Той започналъ да вика, да отправя различни хули противъ лѣкаря. Постоянно поглеждалъ къмъ отрѣзания си кракъ и си мислѣлъ: Какво ще правя сега безъ кракъ ? По-рано ездѣхъ на конь, посещавахъ балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързанъ съмъ за леглото. Когато лѣкарьтъ дошълъ да го види, той започналъ да плаче, да се моли да му даде револверъ да се самоубие. Лѣкарьтъ го утешавалъ, като му казвалъ, че ще му направятъ хубавъ кракъ, съ който ще може да се движи свободно. Най-после той се успокоилъ, примирилъ се съ положението си и започналъ да разсѫждава философски върху живота. По този начинъ той се излѣкувалъ отъ ипохондрията. Далъ на лѣкаря още 25,000 долари, съ които му направили хубавъ гуменъ кракъ и напусналъ болницата съвършено здравъ, съ права и трезва мисъль за живота и предназначението на човѣка. Той разбралъ, какво представя чистотата за човѣшкия животъ. Какво става днесъ въ свѣта? — Сѫщото, каквото съ ипохондрика. Много ипохондрици има на бойнитѣ полета и, за да се излѣкуватъ, Богъ изпратилъ своитѣ асистенти — лѣкари, да ги опериратъ. Тѣ започватъ своята работа: на едного отрѣзватъ рѫката, на другиго — крака, на трети — носа, на четвърти — ухото и т. н. Отвредъ се чуватъ викове, стенания, плачове, докато най-после утихнатъ и се примирятъ съ положението си. Всички започватъ да мислятъ право, радватъ се, че иде нова култура въ свѣта — култура на любовьта, която разширява човѣшката душа, сближава хората и имъ дава възможность да се развиватъ правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения планъ. Само така човѣкъ ще съзнае, че трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, както сѫ чисти ангелитѣ. Да придобие човѣкъ чистотата на ангелитѣ, това значи, да бѫде готовъ да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днесъ малко хора изпълняватъ Божията воля. Защо? — Защото нѣматъ нуждната чистота. Само чистиятъ може да види Бога и да Му служи. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Като знаете това, стремете се къмъ чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всѣки може да види Бога поне три пѫти презъ живота си, но, при условие, да живѣе въ чистота. Живѣли ли сте нѣколко години наредъ въ чистота? Ще кажете, че това е невъзможно, защото живѣете между грѣшници. Ако хората около васъ сѫ грѣшници, и вие сте грѣшникъ. Човѣкъ не трѣбва да се оправдава съ окрѫжаващитѣ. Всѣки за себе си трѣбва да реши да живѣе въ чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Коя е причината за сѫществуването на грѣха? — Вѫтрешната сиромашия въ човѣка. Когато обеднѣе вѫтрешно, човѣкъ започва да грѣши. Колкото повече грѣши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човѣкъ се види въ невъзможность да изправи живота си, Богъ слиза отъ небето и го оправя. Най-много въ сто години Богъ ще оправи свѣта, а съ него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години сѫ много, че нѣма да бѫдете живи, да видите този день. Сто години представятъ единъ Божественъ день. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя единъ моментъ, въ който невъзможнитѣ нѣща ставатъ възможни. Нѣщата сѫ относителни. Ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ. Понѣкога човѣкъ преживява минутата като день, а нѣкога — деньтъ като минута — това зависи отъ условията, въ които е попадналъ. Ако влѣзете въ съзнанието на онзи, когото ще бесятъ следъ една година, това време ще му се види като единъ день; обаче, ако очаквате своя възлюбенъ, минутата ще ви се види день. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се опредѣля отъ интенсивностьта на нашата мисъль. За да схване нѣщата въ тѣхната абсолютность, човѣкъ трѣбва да живѣе едновременно въ съзнанието на всички живи сѫщества — отъ висшитѣ до низшитѣ. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животнитѣ, така и за хората. „Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. Да видишъ Бога, това значи, да можешъ да се качвашъ въ висшитѣ свѣтове, между разумнитѣ сѫщества, и да слизашъ долу, между низшитѣ сѫщества, безъ да се подавашъ на тѣхнитѣ влияния, безъ да се заразявашъ отъ тѣхнитѣ слабости и пороци. Това значи, да бѫдешъ чистъ по умъ, по сърдце и по тѣло, т. е. да бѫдешъ вѫтрешно чистъ: по духъ, по душа и по тѣло. Всѣки може да опита силата на чистотата и да се увѣри въ думитѣ ми. Какво прави градинарьтъ, когато иска да присади нѣкое дърво? Той прави редъ опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щомъ научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Сѫщевременно, той трѣбва да спазва времето за присаждане. Не всѣко време благоприятствува за присаждането. Като прерѣзва кората на дървото, за да закрепи пѫпчицата, човѣкъ му причинява известно страдание, но безъ това не може. Невъзможно е човѣкъ да се чисти и облагородява, безъ да мине презъ страдания. Който е миналъ презъ процеса на чистенето, той е позналъ страданието. Страданията биватъ два вида: възходещи и низходещи. При първитѣ страдания човѣкъ се повдига и облагородява, а при вторитѣ се понижава и ожесточава. За да се справи съ ожесточаването, човѣкъ не трѣбва да спре на едно мѣсто, но да се движи: щомъ е тръгналъ надолу, трѣбва да върви въ тази посока, докато стигне до дъното. Сѫщиятъ законъ се отнася и за възходещитѣ страдания. Щомъ започне да се повдига, човѣкъ трѣбва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането. Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една планинска мѣстность. Нощьта го заварила въ планината, но той продължилъ да пѫтува, съ надежда да стигне до нѣкоя колиба, и тамъ да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждалъ вече, кѫде стѫпва. По едно време кракътъ му се подхлъзналъ, но той успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и увисналъ надолу. Така останалъ нѣколко часа, презъ което време преживѣлъ голѣмъ ужасъ. Рѫцетѣ му постепенно отслабвали, всѣки моментъ силитѣ го напущали. Да се отпусне отъ клона, не се решавалъ, представялъ си, че голѣма пропасть има подъ него. Той се молѣлъ, плакалъ и, като видѣлъ, че не може повече да издържи въ това положение, простилъ се мислено съ жена си, съ децата си и си казалъ: Ще се пусна въ пропастьта, да става, каквото ще, не ме държатъ вече рѫцетѣ. Спусналъ се надолу, но каква била изненадата му, като видѣлъ, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхналъ спокойно и си казалъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде герой! Ако пада: и грѣши, да падне до дъното и оттамъ да започне да пъпли нагоре. И тъй, истински герои сѫ онѣзи, които слизатъ до дъното и възлизатъ до най-голѣмата височина. Първитѣ сѫ герои, защото, следъ като паднатъ до дъното, иматъ смѣлость и воля да се качатъ до най-голѣмата височина. И вторитѣ сѫ герои, защото, следъ като стигнатъ до най-горното стѫпало, иматъ смѣлостьта да слѣзатъ до дъното и отново да започнатъ да пъплятъ нагоре. Философията на живота се заключава въ слизането и качването. Като се говори за слизане, нѣкои се плашатъ и казватъ, че предпочитатъ да не се качватъ, но не искатъ да слизатъ. Това е материалистическо схващане за живота. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, какъ да слиза и какъ да се качва. За онзи, който не разбира законитѣ, опасность сѫществува и при слизането, и при качването. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмъ яденето. Не е достатъчно човѣкъ само да яде, но трѣбва да знае, какъ да яде. Като яде съзнателно, съ приятность и разположение, човѣкъ е здравъ. Нѣкои хора ядатъ вкусни яденета, по нѣколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но, въпрѣки това, не сѫ здрави. Защо? — Недоволството убива вкуса имъ. За такива хора казваме, че вкусътъ имъ е лишенъ отъ чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човѣкъ трѣбва да гладува нѣколко часа или нѣколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трѣбва да го подложи на гладъ. Тя трѣбва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усѣти гладъ и желание да яде. Когато човѣкъ изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде нѣколко деня, състоянието му ще се подобри, и животътъ му ще се осмисли. По сѫщия начинъ постѫпва и природата. Тя изпраща на човѣка различни болести, чрезъ които организъмътъ му се пречиства и обновява. Сегашнитѣ хора прилагатъ различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебрегватъ методитѣ на природата. Казвамъ: Откажете се отъ всички човѣшки и преходни методи. Следвайте методитѣ на природата. Изучавайте законитѣ, на които се подчиняватъ растенията и животнитѣ и се ползувайте отъ тѣхъ. Наблюдавайте изгрѣването на слънцето, изворитѣ, посоката на течението имъ и т. н. Ако сте неразположени, не се обезсърдчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на нѣкакъвъ облакъ, който засѣнчва слънцето на вашия животъ. Ще духне вѣтъръ, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгрѣе. Не става ли сѫщото и съ физическото слънце? Днесъ виждате небето мрачно, покрито съ облаци, следъ нѣколко часа се разведря, слънцето изгрѣва, и въ душата ви става свѣтло и радостно. Мѫчнотиитѣ, страданията, неуспѣхитѣ въ живота ви се дължатъ на облацитѣ, които покриватъ вашия хоризонтъ. Тѣ иматъ велико предназначение. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се чисти отъ вѫтрешнитѣ наслоявания. Единъ нашъ познатъ, богатъ търговецъ, разправяше една своя опитность. Той казваше, че откакъ започналъ търговията, работитѣ му вървѣли добре — само печалби ималъ, не познавалъ, какво значи, да губи човѣкъ. Единъ день се събудилъ отъ сънь, но не могълъ да стане отъ леглото си — едната половина на тѣлото му била парализирана. Веднага извикалъ лѣкарь. Като го прегледалъ, лѣкарьтъ му казалъ да почива две три години, нищо да не работи. Той полежалъ единъ-два месеца и, като се усѣтилъ по-добре, започналъ работата си, но, каквото предприемалъ, всичко губѣлъ. Въ една година изгубилъ десетки хиляди лева. Колкото повече губѣлъ въ търговията, толкова по-добре се чувствувалъ съ здравето си. Като престаналъ да губи, той билъ вече съвършено здравъ. Това показва, че трѣбвало да даде нѣкѫде тѣзи пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цель и др. Понеже не направилъ това доброволно, природата му дала една болесть, чрезъ която да се изчисти отъ събралата се въ организма нечиста материя. Загубитѣ, които претърпѣлъ, представятъ цирей, който лѣкарьтъ прерѣзва, за да изтече презъ него нечистата материя. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Кои сѫ чистосърдечни? — Които нѣматъ циреи. Всѣки човѣкъ трѣбва да се вгледа въ себе си, да намѣри циреитѣ си и да започне да ги лѣкува. Ще каже нѣкой, че нѣма циреи. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е свободенъ отъ циреи. Ако не много, поне единъ ще има. Човѣкъ не трѣбва да крие слабоститѣ си. Той трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да признава погрѣшкитѣ и грѣховетѣ си. Велико нѣщо е да признава човѣкъ погрѣшкитѣ си. Така той се повдига. Той се обръща къмъ религията, която дава методи на човѣка за изправяне и повдигане на неговия умъ и неговото сърдце. Като се ражда и преражда, човѣкъ изучава закона на жертвата. Той е готовъ да се жертвува за благото на своитѣ ближни, които единъ день ще съзнаятъ всичко, което той е направилъ за тѣхъ и ще кажатъ: Имаше единъ великъ човѣкъ между насъ, който направи голѣми жертви, както за отдѣлни хора, така и за нашия народъ. Той бѣше изворъ, отъ чиято вода черпѣхме всички и уталожвахме жаждата си. Блаженъ е той, защото жертвата, която правѣше за ближния си, опредѣли неговия животъ нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха отъ чистата вода на неговия изворъ. Безъ жертва нѣма растене. Затова, именно, законътъ на жертвата сѫществува не само между хората, но между растенията и животнитѣ — въ цѣлата природа. Какъ се изявява законътъ на жертвата между растенията? — Въ стремежа имъ да се повдигнатъ нагоре. Благодарение на този стремежъ, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бѫде посадено въ земята, за да изникне единъ день на повръхностьта и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежътъ е достатъченъ, нито почвата — има още три елемента, необходими за развитието. Тѣ сѫ: топлина, свѣтлина и влага. Сѫщитѣ елементи сѫ необходими и за развитието на човѣка. Влагата представя живота, топлината — любовьта, а свѣтлината — истината. Какво сѫ, въ сѫщность, любовьта и истината, не може да се опредѣли въ нѣколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовьта, изговаряйте тази дума по нѣколко пѫти на день, въ опредѣлено време и въ продължение на единъ месецъ, да видите, какви сили се криятъ въ нея и какъ действува тя върху човѣка. „Блажени чистосърдечнитѣ“. Посѣйте тѣзи думи въ съзнанието си, както градинарьтъ сѣе плодове въ своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. Следъ известно време думата „чистосърдеченъ“ ще оживѣе въ васъ и ще се ползувате отъ плодоветѣ й. Всѣка дума трѣбва да се посѣе, да даде добри плодове. Това значи, да провѣрявате всѣко нѣщо, за да създадете въ себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдеченъ“ е отвлѣчена. Тя има отношение къмъ ума, сърдцето и тѣлото на човѣка. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тѣзи условия. Думата „чистосърдеченъ“ е съставена отъ две думи: чистъ и сърдце. Сърдцето е центъръ на живота, затова чистосърдечниятъ знае отде иде и накѫде отива. Той разбира процеситѣ на слизането и качването. Той знае, че е дошълъ отъ слънцето и пакъ ще се върне тамъ. Разликата между него и останалитѣ хора се заключава въ това, че той знае, отде иде и кѫде отива, а тѣ не знаятъ. Като говоря за Слънцето, имамъ предъ видъ седемтѣ планети: Венера, Юпитеръ, Марсъ, Сатурнъ, Меркурий, Уранъ, като елементи на живота. При слизането си на земята, човѣкъ постепенно се сгѫстява, следъ което отново се разредява, минава презъ планетитѣ и се връща тамъ, отдето е дошълъ. Това наричатъ хората „смърть“, а ние го наричаме „заминаване“. Човѣкъ се явява на земята и изчезва, както кометитѣ. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между ученитѣ. Нѣкои се произнесоха, че тя предсказва свършването на свѣта. Свѣтътъ не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народитѣ. Съ своята опашка тя помете много хора. „Блажени чистосърдечнитѣ“. Въ този стихъ Христосъ обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човѣшката душа съ Бога. Чистотата повдига човѣка, а нечистотата го понижава. Единъ италиански художникъ искалъ да нарисува образа на Христа. Дълго време тьрсилъ подходещъ образъ, докато най-после срещналъ единъ 21 годишенъ младежъ, съ чисто, свето лице и го помолилъ да дойде въ дома му да му позира. Младежътъ се отзовалъ на поканата на художника, който нарисувалъ образа на Христа и останалъ доволенъ отъ своята работа. Следъ десетина години художникътъ намислилъ да нарисува образа на Юда и търсилъ лице, което да напомня Юда. Не се минало много време, той срещналъ единъ 30 годишенъ човѣкъ, спрѣлъ го на пѫтя и му казалъ: Съгласенъ ли сте да ми послужите за моделъ? — Съгласенъ съмъ. Художникътъ започналъ работата си и, като свършилъ картината, благодарилъ на младия човѣкъ, че му услужилъ да нарисува образа на Юда. Крайно изненаданъ отъ думитѣ на художника, младиятъ човѣкъ го запиталъ: Господине, какъ е възможно, преди десеть години да ви позирамъ за Христа, а днесъ за Юда? — Ти самъ ще отговоришъ на този въпросъ, спокойно казалъ художникътъ. Коя е причината, че едно и сѫщо лице може да представи и Христа, и Юда? Въ кого се крие погрѣшката? — Въ самия човѣкъ. Докато е живѣлъ чистъ и светъ животъ, той напомнялъ Христа. Щомъ изопачилъ живота си, той приелъ чъртитѣ на Юда. Вината е въ младия човѣкъ, а не въ художника. Тъй щото, не се сърдете, ако нѣкой художникъ вижда въ лицето ви чъртитѣ на Юда. Блажени сте, ако въ лицето ви той намира чъртитѣ на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чъртитѣ на лицето си, живо свидетелство на вашия животъ. Добриятъ и лошиятъ животъ се отпечатватъ върху човѣшкото лице. Затова е казано, че нѣма нищо „скрито-покрито“ въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бѫде готовъ да се изправи. Не можешъ да станешъ великъ човѣкъ, ако не си смиренъ. Единъ знаменитъ художникъ рисувалъ портрета на едно видно лице. Портретътъ билъ въ естествена голѣмина, отъ главата до краката. Като дошълъ до обущата, затруднилъ се, не му се отдала тази работа. Той билъ смиренъ, затова се обърналъ къмъ единъ голѣмъ майсторъ — обущарь, да тури нѣколко линии върху обущата на модела, да изправи погрѣшката му. Поласканъ отъ това, обущарьтъ, съ свойствения замахъ на добъръ майсторъ, направилъ своитѣ бележки, и картината била завършена. Обаче, той взелъ четката на художника и пожелалъ да тури още нѣколко линии и на други мѣста на картината. Художникътъ дръпналъ четката отъ рѫката му и казалъ: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалность. Смирение е нуждно на човѣка, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при васъ една майка и ви представи добри методи за възпитание на децата, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при васъ единъ сѫдия и ви изложи начини за изправяне на човѣчеството, както и на отдѣлния човѣкъ, изслушайте и него внимателно. Той е работилъ въ тази область, има опитность и може да говори върху това. „Блажени чистосърдечнитѣ“. Защо сѫ блажени? — Защото тѣ виждатъ Разумностьта, която работи въ свѣта. Тѣ я разглеждатъ като великъ законъ на цѣлесъобразность, който има предъ видъ повдигането на цѣлото човѣчество. Който познава този законъ, той не бърза съ разрешаване на въпроситѣ. Защо трѣбва да се бърза? Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трѣбва по-скоро да се разрешатъ. Радвайте се, че има много въпроси за разрешаване — ще имате работа за много години. Ако хамбарътъ на земедѣлеца е пъленъ съ жито, трѣбва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всѣки день ще яде, колкото може, а останалото ще посѣе, ще раздаде на сиромаси, и тѣ да се радватъ на изобилието въ живота. Нѣкои мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, ще почиватъ, ще пѣятъ и ще се веселятъ. — И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мѫчение, трудъ и работа. Христосъ зове при себе си именно тѣзи хора, които сѫ познали мѫчението и труда, за да могатъ да работятъ. Той казва: „Елате при мене, вие, отруденитѣ и обремененитѣ“. Това сѫ хората, които сѫ познали мѫчнотиитѣ и сѫ ги победили. Богъ е доволенъ отъ онзи, който побеждава мѫчнотиитѣ и излиза надъ тѣхъ. „Блажени чистосърдечнитѣ“. Защо трѣбва да бѫде човѣкъ чистъ? — За да се кали. Чистотата предава устойчивость на характера. Въ много български пѣсни липсва, именно, устойчивость въ характеритѣ. Въ тѣзи пѣсни виждаме недоволството на жената отъ живота, отъ нейното богатство и търси щастието си по пѫтя на сърдцето. Тя срѣща човѣкъ, който ѝ предлага да бѣгатъ, но после бѣга отъ нея. Ще изнеса нѣколко пѣсни, да видите разочарованието на жената. I пѣсень Петъръ и Янка Боже ле, велики Господи, горо ле, разстави ми се, Водо ле, достави ми се, Петре ле, обади ми се! Нито се гора разстави, нито се вода достави, нито се Петъръ обади. II пѣсень Балю и Вела Вели се дрѣмка додрѣма, Та па си Вела полегна на Балювитѣ скутове и си сладко заспала. Нали е Балю декрия, извади остри ножици, та си скутове отрѣза. Ограби злато и сребро, па си отъ Вела побѣгна. III пѣсень Кирушка и Стоянъ Видишъ ли оназъ рътлина? Задъ нея село голѣмо, тамъ имамъ либе и друго – съ малко мѫжко дѣтенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклетъ Стояне, какъ си ме хитро измами. Нѣмашъ ли братче по-малко, та нему да ме дадете. Като четете тия народни пѣсни, виждате смѣлостьта на онѣзи, които описали характера на българина, какъвто го знаятъ. Но българинъ, който се проявява, като Бальо, Петъръ и Стоянъ, не е чистъ. Чистота е нуждна на всички хора. Това не е за упрѣкъ, но чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, чистъ ли е, или не. Каквото положение и да заема човѣкъ — учитель, свещеникъ, сѫдия, управникъ, трѣбва да си задава въпроса: чистъ ли съмъ, или не; изпълнявамъ ли добре длъжностьта си, или не. Мѫжътъ трѣбва да се запита, чистъ ли е по отношение на своята жена; жената трѣбва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мѫжъ; синътъ и дъщерята трѣбва да се запитатъ, чисти ли сѫ по отношение на родителитѣ си. Мнозина четатъ произведенията на велики писатели и цитиратъ, еди-кой си какво писалъ. И това е добро, но хубавото и великото трѣбва да се прилага. Убеждение трѣбва да има човѣкъ. Като е дошълъ на земята, той трѣбва да знае, че смърть не сѫществува. Това значи, да бѫде човѣкъ чистъ. Щомъ не сѫществува смърть, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, тамъ царува чистота. Хората сѫ недоволни отъ живота си, когато липсва влага въ организма имъ. Влагата подразбира любовь къмъ хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трѣбва да образувате мочури около себе си. Опредѣлено е, колко влага трѣбва да има въ даденъ организъмъ. Щомъ мине мѣрката, водата се застоява на едно мѣсто и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нѣщата. * Беседа отъ Учителя, държана на 29 априлъ, 1917 г. София.
  11. Ани

    1917_04_22 Божията воля

    "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божията воля „Който прави волята на Отца моего, Който е на небеса“[1]) Думитѣ „Божията воля“ или „волята на Отца“ сѫ класически. Когато се каже „Божията воля“, много отъ съвременнитѣ хора се усмихватъ. — Защо? — Защото се колебаятъ, дали сѫществува Богъ, или не. Свѣтътъ има двоякъ изразъ: съзнателенъ и несъзнателенъ. Когато дойдемъ до хаотическото състояние на свѣта, на материята, на силитѣ и на законитѣ, които се проявяватъ въ него, казваме, че сме въ несъзнателния свѣтъ. Той е свѣтъ безъ закони или, ако има такива, тѣ сѫ механически, неразумни. Когато Христосъ казва, че не всѣки, който казва „Господи, Господи“, ще влѣзе въ Царството Божие, разбираме оформения свѣтъ, съзнателния свѣтъ — на законность, на редъ и порядъкъ. Следователно, само онзи може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана съ разумностьта въ човѣка. Само разумниятъ може да изпълнява волята на Бога. Въ физическия свѣтъ тази воля се изразява чрезъ закона на необходимостьта, т. е. чрезъ механическитѣ закони. Движенията на колелото въ фабричнитѣ мишини е механическо. Човѣкъ не може да му противодействува. Веднъжъ пуснато въ движение, никой не може да го спре, докато не се натисне бутона, който го е накаралъ да се движи. Каквато молитва и да му четете, то не разбира. Достатъчно е да ви закачи съ единия си зѫбецъ, за да ви завърти около себе си и да ви смачка. Колелото се подчинява на механически законъ, т. е. на закона на необходимостьта, въ който нѣма разумность. Ето защо, всички хора, които служатъ на своята воля, гледатъ на свѣта като на сборъ отъ случайности. Подъ думата „случайности“ тѣ разбиратъ свѣтъ на безпорядъкъ, т. е. такъвъ свѣтъ, който нѣма отношение къмъ личния животъ на човѣка. Както колелото, което действува въ фабрикитѣ, нѣма отношение къмъ човъка, така и механическитѣ закони въ свѣта нѣматъ отношение къмъ човѣка. Когато говоримъ за изпълнение на Божията воля, разбирамъ разумния животъ, който има отношение къмъ човѣка. Въ този животъ действуватъ разумни, съзнателни закони. Когато говоримъ за култура, за добродетели, за редъ и законность въ свѣта, ние имаме предъ видъ разумната воля, т. е. Божията воля, която прониква въ съзнанието на индивидитѣ, на обществата и народитѣ поне дотолкова, доколкото тѣ сѫ въ съгласие съ нея. Азъ не говоря за личната воля, защото Божията воля е надъ всичко. Христосъ казва: „Който не изпълнява Божията воля, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание. Само онзи може да изпълнява Божията воля, който има чувства и способности, да разбира сѫщностьта на нѣщата. Когато изучава математика, ученикътъ трѣбва да разбира математическитѣ отношения между числата и действията, които се изразяватъ чрезъ тѣхъ. Всѣка формула, съ която си служи математиката, е жива величина, а не мъртва, както привидно изглежда. Докато семето не е посадено въ земята, то минава за мъртво, не проявява никакъвъ животъ. Обаче, щомъ се посади, то проявява животъ. Благоприятнитѣ условия даватъ възможность да се прояви разумниятъ животъ въ всѣко сѫщество. Отъ това гледище, всѣки човѣкъ е зародишъ, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъвъ зародишъ представя човѣкъ, не е важно. Той може да бѫде семка отъ ябълка, круша, лоза, трандафилъ и т. н. Важно е, че, като живо сѫщество, той представя нѣщо разумно. Изобщо, всички хора, които съдържатъ сладчина въ себе си, сѫ разумни и съзнателни; които съдържатъ горчевина, сѫ неразумни и несъзнателни. Горчевината въ хората трѣбва да се превърне въ сладчина, както горчивитѣ, киселитѣ и стипчавитѣ сокове въ плодоветѣ постепенно ставатъ сладки. По вѫтрешенъ начинъ и човѣкъ трѣбва да превърне горчевината си въ сладчина. Тъй щото, когато човѣкъ казва, че животътъ му е тежъкъ, непоносимъ, трѣбва да знае, че въ него преобладаватъ горчивитѣ сокове. Нека се излага повече на Божествената свѣтлина, за да узрѣятъ плодоветѣ му и да превърне горчивитѣ сокове въ сладки. Тогава, именно, човѣкъ ще влѣзе въ съзнателния животъ, ще стане гражданинъ на Царството Божие. За него нѣма да сѫществуватъ невъзможни нѣща. Като изучаватъ човѣка, философитѣ се спиратъ върху тритѣ основни елемента въ него: умъ, сърдце и воля. Волята е изразъ на вѫтрешната хармония между ума и сърдцето. Значи, волята подразбира принципъ, който свързва две противоположни сили — силитѣ на ума и на сърдцето, като ги заставя да действуватъ въ една разумна посока. Чрезъ силата на волята, подкрепена отъ ума и сърдцето, човѣкъ проявява способностите си, да превръща низшето въ себе си въ висше, неблагородното въ благородно. Културата на човѣчеството се дължи, именно, на индивидуалната и колективна човѣшка воля. Дали действува колективното, или индивидуалното съзнание, законътъ е единъ и сѫщъ. Думата „воля“ на български се състои отъ четири букви. Първата буква „в“ е образувана отъ единица и два полукрѫга. Крѫгътъ означава Божествения животъ, свързанъ съ единицата — посоката, по която трѣбва да се движимъ — нагоре, къмъ главата. Мнозина оспорватъ сѫществуването на Бога и питатъ, кѫде е Той. — Богъ е тамъ, дето е главата на човѣка. Който има глава, не може да отрече Бога. Ако нѣма глава, всичко отрича. Ако нѣма друга сила, която да противодействува на земното притегляне, човѣкъ би се обърналъ съ главата надолу. Благодарение на тази сила, главата на човѣка е отправена нагоре, къмъ центъра на слънцето. Благодарение на тази сила, човѣкъ ходи изправенъ. Като знаете това, пазете главата си чиста, хранете я съ чистъ въздухъ и свѣтлина, съ чисти мисли и желания. Не внасяйте въ ума си мисли, които смущаватъ и разколебаватъ. Всички се плашатъ отъ войната, искатъ часъ по-скоро да се свърши. На какво се дължи войната? — На неизпълнение на Божията воля. Коя е причината за пропадането на Ниневия? — По онова време Ниневия бѣше висококултуренъ центъръ, но жителитѣ на този градъ водѣха лошъ животъ, не изпълняваха волята Божия, поради което бѣха осѫдени на загиване. Сѫщо така Асирия и Вавилонъ бѣха културни центрове, но пропаднаха. Между културата на асирийцитѣ и вавилонянитѣ и сегашната има известно сходство. Тѣ знаеха много нѣща, познаваха елементитѣ и тѣхнитѣ свойства, но злоупотрѣбиха съ знанието си, приложиха го тамъ, дето не трѣбва. Тѣ отваряха войни и се изтрѣбваха едни-други. Сѫщото правятъ и сегашнитѣ народи. Тази е причината, дето старитѣ народи загинаха, като имъ се взе силата и знанието. Ако и сегашнитѣ народи вървятъ по тѣхния пѫтъ, и тѣ ще изчезнатъ. Ако европейскитѣ народи не се опомнятъ, очаква ги сѫщата участъ, каквато сполетѣ Ниневия. Който престѫпва Божията воля, лишава се отъ Неговото благословение. Както човѣкъ изхвърля нечиститѣ вещества отъ организма си чрезъ изпотяване, така Богъ ще изхвърли отъ своя организъмъ всички хора и народи на съвременната култура, които не изпълняватъ Неговата воля. Това е Божественъ, разуменъ законъ, който регулира живота. — Какво ще стане съ насъ? —Нищо лошо нѣма да стане. Който живѣе въ Божествения свѣтъ, не трѣбва да се страхува. Мислете право и отъ нищо не се страхувайте. Казвате: Какво зависи отъ мене? — Много нѣщо зависи. Достатъчно е да поставите едно житно зърно на едно отъ дветѣ блюда на везнитѣ, уравновесени съ еднакви тежести, за да отклоните едното отъ тѣхъ. Отде знаете, може би, вие сте последниятъ човѣкъ, който, съ своето присѫтствие, измѣня движението на Божественото колело въ една или въ друга посока. Въпрѣки това, всѣки мисли, че Богъ трѣбва да дойде на земята, да оправи свѣта. Вѣрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но чрезъ хората. Що се отнася до изправянето на свѣта, човѣкъ е прѣко заинтересуванъ, а Богъ — косвено. Свѣтътъ е създаденъ за човѣка да учи, да се възпитава и забавлява. Доколкото ние съзнателно учимъ и пазимъ Божиитѣ закони, дотолкова и Богъ се интересува отъ насъ. Въ който день развалимъ отношенията си съ Бога, като Първа Причина на нѣщата, и Той престава да се интересува отъ насъ. Човѣкъ е свободенъ да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. Въ това отношение, пророкъ Иона представя примѣръ за неизпълнение на Божията воля. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдаа на жителитѣ да се покаятъ, но той се отказа, подъ предлогъ, че Божията милость ще се простре върху тѣхъ, ще ги помилва, а той ще се изложи като лъжецъ. Иона казва: Не искамъ, Господи, да се излагамъ на присмѣха и на поруганието на тѣзи културни хора. Азъ ще имъ проповѣдвамъ Твоитѣ думи. Ти ще ги помилвашъ и, въ края на краищата, ще излѣза лъжецъ. Зная Те, Господи, че си милостивъ и благоутробенъ. Иона си купилъ билетъ за Яфа, съ намѣрение да отиде въ града Тарсъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ на пѫть. Какво станало по пѫтя? Морето се развълнувало и, като изкупителна жертва, трѣбвало да хвърлятъ Иона въ водата. Градътъ Ниневия се намиралъ на р. Тибъръ, красивъ градъ, съ култура, подобие на сегашната. По онова време Ниневия ималъ около единъ милионъ жители, между които не по-малко отъ 120,000 деца, които не различавали лѣвата си рѫка отъ дѣсната — малки, невинни още деца. Когато жителитѣ на града се разкаяли и се обърнали къмъ Бога за милость, Той отмѣнилъ наказанието си, главно за невиннитѣ деца. Какво представятъ корабътъ и морето? Корабътъ представя организирано общество, а морето — свѣтътъ съ неговитѣ прояви. Иона избѣга отъ лицето на Бога и се скри въ кораба, т. е. въ едно организирано общество, между културни хора, които, увлѣчени въ ядене и пиене, забравятъ Бога и казватъ: Ние сме господари на себе си, никой не може да ни заповѣдва. Но морето, т. е. свѣтътъ се развълнувалъ, и корабътъ започналъ да се обръща на една и на друга страна. Съ кораба заедно и човѣкъ се вълнува и губи вече влиянието си между членоветѣ на обществото. Когато прекѫсне връзката си съ Бога, човѣкъ губи умственитѣ и нравственитѣ си сили, започва да остарява. Къмъ него се отнасятъ съ пренебрежение и търсятъ млади, способни хора. Такова било положението на Иона, когато се качилъ на кораба и тръгналъ по морето, т, е. въ свѣта. Понеже не познавалъ закона на свѣтлината, пѫтуването му било фатално. За да се прекрати бурята, решили да хвърлятъ Иона въ морето, дето билъ погълнатъ отъ кита. Иона не познавалъ изкуството да плава, затова попадналъ въ устата на кита. Китътъ представя смъртьта, която поглъща онѣзи, които не изпълняватъ Божията воля. Тукъ Иона трѣбвало да прекара цѣли три деня, отдето отправилъ гореща молитва. Той се молѣлъ: „Господи, освободи ме отъ устата на кита, т. е. отъ устата на смъртьта, за да изпълня Твоята воля. Богъ послушалъ молбата му и заповѣдалъ на кита да го изхвърли на брѣга. Следъ това Ионъ отново отишълъ въ Ниневия да изпълни Божията воля, да проповѣдва на хората разкаяние. Това, което се случило съ Иона, се случва съ всѣкиго. Човѣкъ се качва на кораба и, поради отказването му да изпълни Божията воля, хвърлятъ го въ морето. Единственото нѣщо, което може да ви спаси, това е да отправите къмъ Бога гореща молитва, както е постѫпилъ Иона. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да си поживѣе малко. Като влѣзете въ утробата на кита, ще видите, какъ се живѣе. Съ други думи казано : Като влѣзете въ гроба, ще видите, какъ се живѣе. И тамъ човѣкъ запазва съзнанието си и, докато се освободи отъ тѣлото си, минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Човѣкъ е свързанъ съ този свѣтъ съ една, съ нѣколко или съ хиляди здрави нишки — не е лесно да се освободи отъ тѣхъ. Праведниятъ е свързанъ само съ една нишка и лесно я скѫсва; грѣшникътъ е свързанъ съ много нишки, затова не може лесно да се освободи отъ връзкитѣ си. Тежко е положението на духа и на душата, докато се освободятъ отъ връзкитѣ на тѣлото. Кога се кѫсатъ тѣзи нишки? — Само когато човѣкъ изпълнява Божията воля. Всѣка нишка представя известенъ атомъ, който указва действие върху материята и по този начинъ я обработва и преобразява. Въ този смисълъ, тѣ сѫ необходими. Ако не можете да поставите тѣзи нишки въ движение, да въртятъ колелото на живота, вие приличате на фабрика, която отдавна е престанала да работи. Всѣка такава фабрика е осѫдена на фалиране. Ако нишкитѣ, които действуватъ въ стомаха, престанатъ да работятъ, човѣкъ се намира предъ голѣма тревога. Той веднага вика лѣкаръ, да възстанови прекратената дейность на милионитѣ нишки, които работятъ въ стомаха му. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите, че цѣлиятъ свѣтъ е преплетенъ съ нишки, като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пѫтища, по които Богъ работи, и начини, по които човѣкъ може да изпълнява Божията воля. Христосъ казва: „Не всѣки, който казва „Господи, Господи“, ще влѣзе въ Царството небесно“. Този стихъ се отнася не само до тогавашнитѣ хора, но и до сегашнитѣ, които живѣятъ две хиляди години следъ Христа. Тогава тѣ сѫ били въ зародишно състояние, въ видъ на семки, но Христосъ е говорилъ и на семкитѣ. Той искалъ да ги предупреди, че единъ день, макаръ и следъ две хиляди години, когато се намѣрятъ въ трудни положения, при голѣми изпитания и страдания, за да излѣзатъ отъ този хаосъ и да се повдигнатъ, трѣбва да знаятъ, какъ да изпълняватъ волята на своя Баща. — Кой е нашиятъ Баща? — Четете Исаия, който се обръща къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Израилю, познай Господаря си!“ Обаче, Израилъ не позна своя Господарь, своя Баща и Богъ. Често философитѣ се спиратъ върху въпроса: Кой е сѫществувалъ по-рано — кокошката или яйцето? По този въпросъ има две мнения: едни казватъ, че кокошката е сѫществувала по-рано, а други, че яйцето е сѫществувало по-рано. Споредъ мене, по-вѣрно е първото твърдение. Да се задава този въпросъ, това е все едно, да се пита, кое е сѫществувало по-рано: причината, или последствието? Първо се е появила причината, а следъ това последствието. Значи, кокошката е причината, а яйцето — последствието. Подъ думата „кокошка“ се разбира старъ човѣкъ — висшиятъ човѣшки умъ. Като символъ на висшия умъ взиматъ гьлѫба. Чрезъ висшия си умъ, човѣкъ може да изпълни Божията воля. Ето защо, той представя най-голѣмия даръ, най-голѣмото благо, дадено на човѣка. Като знаете това, пазете ума си всѣкога чистъ, да не се поквари. Най-малката ръжда, която влиза въ ума, е въ състояние да го поквари. Който е покварилъ ума си, той е загубенъ за живота. Физически той може да живѣе, но не се ползува отъ живота — свѣтлината не прониква презъ неговия умъ. Христосъ казва: За да не изгубите смисъла на живота и да не се лишите отъ него, изпълнявайте Божията воля. Въ какво се заключава волята на нашия великъ Баща? Единъ отъ Неговитѣ закони гласи: „Не прави на другитѣ това, което не искашъ да правятъ на тебе“. Подъ думата „законъ“ разбираме проявеното, оформеното въ свѣта. Съ други думи казано: Законитѣ не сѫ нищо друго, освенъ форми, по които може да се изпълнява Божията воля. Споредъ мнението на окултиститѣ, само онзи може да изпълнява Божията воля, който е проявилъ своята разумна воля. Той вече може да бѫде господаръ на себе си, на окрѫжаващитѣ и на природата. Който се е свързалъ съ Бога, той става едно съ Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкътъ на цѣлото човѣчество е и негово развитие; благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вѣрно: неговиятъ успѣхъ е успѣхъ на цѣлото човѣчество; неговото благо е благо и на цѣлото. Това подразбира правилно отношение между човѣшката душа и Бога. И тогава, Богъ желае да ни предаде всичкото знание, всичкитѣ блага, които носи въ себе си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое“. Това е истинското отношение между великия Баща и Неговитѣ деца. Какъ се познава, кога отношенията между човѣшката душа и Бога сѫ правилни? Това всѣки може да провѣри. Представете си, че нѣкой заболѣе сериозно. Нека се опита, да се свърже съ Бога. Достатъчно е да се обърне къмъ Него съ гореща, искрена молитва, за да получи отговоръ. Всѣки отговоръ на молитвитѣ ви показва, че сте свързани съ Бога, и Той ви слуша. Кажете: Господи, помогни ми въ този тежъкъ часъ, да се освободя отъ болестьта, за да Ти служа съ радостъ. Искамъ да посветя живота си въ служене на любовьта, въ изпълнение на Твоята воля. Като се помолите така, веднага ще получите отговоръ, температурата ви ще почне да спада, състоянието ви ще се подобри, и следъ нѣколко деня вие ще бѫдете съвършено здравъ. Сегашнитѣ хора, безъ да изпълняватъ волята на Великия Баща, очакватъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Това е механически животъ, който не може да задоволи човѣка. Тази е причината за неговото недоволство отъ живота. При това положение, болеститѣ не само не се намаляватъ, но се увеличаватъ. Единъ германски лѣкаръ изучавалъ нервнитѣ болести и изследвалъ около 400 различни прояви на нервни заболявания. Той имъ далъ различни наименования и, като дошълъ до 401 начинъ на проява, не знаялъ, какво име да даде, затова, отъ 400-ния случай нагоре той ги нарекълъ съ общото име „американичи“. На какво се дължатъ нервнитѣ болести? — На порочния животъ на хората. Неврастеникътъ е изложенъ на голѣмо изтичане на нервна енергия отъ него, поради което той обеднява. Срѣщате хора, които живѣятъ добре, изправни сѫ по отношение на своя организъмъ, но сѫ неврастеници. Тѣ носятъ последствията отъ лошия животъ на своитѣ дѣди и прадѣди. Сиромахътъ пита, какво да прави, за да забогатѣе, да оправи обърканитѣ си смѣтки. Той трѣбва да работи разумно. Само така може да подобри положението си. Болниятъ пита, какво да прави, за да възстанови здравето си. Здравето зависи отъ разумния животъ. Като живѣе разумно и изпълнява Божията воля, болниятъ скоро ще възстанови здравето си. За да се научи човѣкъ да живѣе разумно, въ помощь му иде религията. Да бѫдешъ религиозенъ, това не значи, че трѣбва само да ходишъ по църкви, да слушашъ хубави проповѣди, сѫщо хубави музикални пиеси, но и да изпълнявашъ това, което слушашъ. Доброто трѣбва да обхване цѣлото сѫщество на човѣка и да проникне въ живота на всички хора — отъ царя до пѫдаря, отъ най-богатата до най-бедната кѫща. Всички хора трѣбва да иматъ еднакви права и задължения. Какво виждаме въ съвременнитѣ общества? Всички хора, всички общества и народи се стремятъ да станатъ богати, силни, да иматъ власть. Добъръ е стремежътъ имь, но не е добре приложенъ. Като стане богатъ, човѣкъ започва да мисли само за себе си; като стане силенъ, започва да изнасилва слабитѣ и беднитѣ; като придобие власть, започва да заповѣдва на окрѫжаващитѣ. Не знаете ли, че Богъ помага на слабитѣ, на беднитѣ, на страдащитѣ? Бѫдете, следователно, като Него. Ако сте богатъ, помагайте на беднитѣ; ако сте силенъ, покровителствувайте слабитѣ; ако имате власть, заповѣдвайте първо на себе си. Който заповѣдва на себе си, може да заповѣдва и на другитѣ. Тъй щото, не избѣгвайте случаитѣ да помагате на слаби, бедни, страдащи, малоумни и т. н. Днесъ нѣкой е идиотъ, но единъ денъ Богъ ще то повдигне, ще то направи философъ. Затова е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Богъ е всемогѫщъ. Той превръща гѫсеницата въ пеперуда, а пеперудата — въ гѫсеница. Едно време вие сте били пеперуди, днесъ сте гѫсеници. Това не трѣбва да ви обижда. Подъ понятието „гѫсеница“ азъ имамъ предъ видъ материалистичното схващане на живота. Като се качи на листа, гѫсеницата си казва: Яжъ, колкото искашъ. Ако ядешъ много, голѣмъ ще станешъ; ако ядешъ малко, малъкъ ще останешъ. За състоянието, въ което днесъ се намира, това е право. Ще дойде день, когато тя ще изгуби разположението си къмъ ядене на листа, и всички ще кажатъ, че стомахътъ ѝ се разстроилъ, не може повече да приема храна. Не се е разстроилъ стомахътъ й, но тя минава въ друго състояние — въ състоянието на пеперуда. Следователно, като пеперуда, не ѝ трѣбватъ нито листа, нито лѣкарства, да лѣкува стомаха си. Преди да дойде въ фазата на пеперуда, тя снове, прехвърля нишки отъ една страна на друга, докато изработи своя пашкулъ, въ който прекарва известно време, безъ храна и безъ движение. Следъ известно време тя пробива пашкула и отново излиза на бѣлъ свѣтъ, но вече като пеперуда, снабдена съ хоботче и тръгва отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да смуче сладъкъ сокъ отъ цвѣтята. Има болни, които, презъ време на боледуването си, не ядатъ нищо. — Защо? — Тѣ минаватъ отъ едно състояние въ друго, както гѫсеницата — въ пеперуда. Презъ това време тѣ не се нуждаятъ отъ храна. Който не разбира състоянието имъ, безпокои се, търси лѣкарь, да имъ помогне. Ако човѣкъ не яде, това не показва, че е боленъ. Има хора, които издържатъ на гладъ, на мѫчнотии, на изкушения и сѫ по-здрави отъ онѣзи, които се хранятъ, които избѣгватъ мѫчнотиитѣ и изкушенията. Характерътъ на човѣка се калява въ мѫчнотии, изкушения и страдания. Нѣкой минава за честенъ, защото не се изпиталъ. Като то поставятъ на изпитъ, тогава вижда своята честность. Даватъ му хиляда лева подкупъ, за да извърши нѣкаква нечестна постѫпка, но той се отказва подъ предлогъ, че е честенъ. Даватъ му десеть хиляди лева, пакъ се отказва. Обаче, като му дадатъ сто хиляди лева, затваря очитѣ си и се продава. Значи, нѣкой е честенъ до хиляда лева, другъ — до десеть хиляди, а трети — до сто хиляди. Това не е честность. Истинскитѣ добродетели сѫ абсолютни въ своитѣ прояви, а не относителни. Единъ французинъ билъ подкупенъ съ единъ милионъ лева, за да извърши едно престѫпление. Като го сѫдѣли, той казалъ: Господа сѫдии, нѣмате право да ме сѫдите, защото това, което направихъ, е продажба. Азъ се продадохъ за единъ милионъ лева. Христосъ е дошълъ на земята, именно, за продаденитѣ хора, да ги откупи. Тѣ сами се продали на тъмни сили и не могатъ да се откупятъ. Като срещне нѣкой продаденъ, Христосъ го запитва: На кого си продаденъ и за колко? — За единъ милионъ. — Щомъ е така, азъ ще те откупя. Почти всички сегашни хора сѫ продадени на нѣкого. Че това е така, нека всѣки се запита, кѫде сѫ неговитѣ майка, баща и деца. Ще кажете, че сѫ умрѣли. — Що е смъртьта? Нищо друго, освенъ продажба. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира продаване. Кокошката, която живѣе въ курника на господаря си, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ пъхне рѫката си въ курника, хване я и постави ножа на врата й. Кокошката изкрѣка единъ-два пѫти, и всичко се свършва съ нея. Сѫщото става и съ васъ. Една вечерь дойде господарьтъ ви, хване ви за врата, тури ножа, и всичко е свършено съ васъ. Следъ това дойде свещеникътъ и ви чете заупокойна молитва. Какъ ще ви успокои Господъ? — Като изпълнявате Неговата воля. Казвате, че смъртьта е страшна. — Страшна е, когато човѣкъ не изпълнява Божията воля. Тогава той се разлага и започва да мирише. Ако изпълнява Божията воля, когато заминава за онзи свѣтъ, той съблича старата си дреха и прекѫсва връзката си съ нея. Значи, цѣрътъ противъ разлагането е изпълняването на Божията воля. Направете опитъ, да видите, че думитѣ ми сѫ истинни. Защо човѣкъ, като е дошълъ на земята, не изпълнява волята на Онзи, Който го е изпратилъ да се учи и работи между хората? Ще кажете, че, ако правите опити, изкушавате Господа. — Като грѣшите, не Го ли изкушавате? Когато се говори на хората за учене, за работа, тѣ казватъ, че не могатъ да се борятъ съ злото и съ дявола въ свѣта. — Свърши се царството на злото и на дявола. Днесъ Христосъ иде въ свѣта, придруженъ отъ свѣтли и възвишени сѫщества, отъ добри духове. Щомъ дойдатъ тѣ, свѣтътъ ще се оправи, хората ще бѫдатъ здрави и бодри. Църквитѣ ще бѫдатъ пълни съ истински богомолци и служители на Бога. Тогава Христосъ ще ти пита: Какво правите? Вѣрващитѣ и релитиознитѣ ще кажатъ, че искатъ да обърнатъ свѣта къмъ Бога. И крадецътъ, като пипне кесията ви, обръща я нагоре. Свѣтътъ не се нуждае отъ такова обръщане. Вие трѣбва да бѫдете мощни, радостни, да дадете добъръ примѣръ на свѣта. Като скърбите и страдате, пакъ да се радвате. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля, да живѣе безъ страхъ отъ смъртьта. За онзи, който е свързанъ съ живия Господъ, смърть не сѫществува. Той чува Божия гласъ и изпълнява волята Му. Ако направи нѣкаква погрѣшка, веднага чува тихия Божи гласъ въ себе си, който му говори: Не постѫпвашъ добре, изправи погрѣшката си. Който се противопоставя на този гласъ и не го слуша, ще понесе последствията. Слушайте Бога, докато ви говори бащински, съ любовь. Не Го ли слушате, Той се отдалечава отъ васъ, и законътъ ви хваща. Човѣкъ трѣбва да има смѣлостьта на онази американка, която се самопожертвувала за своя възлюбенъ, който се върналъ сакатъ отъ бойното поле. Той отишълъ на бойното поле да защитава отечеството си, но въ едно голѣмо сражение билъ раненъ и отрѣзали единия му кракъ. Той писалъ на възлюбената си: Отрѣзаха ми единия кракъ. За да не страдашъ съ менъ заедно, бѫди свободна, намѣри си другъ възлюбенъ, здравъ и силенъ човѣкъ. Тя му отговорила: Приемамъ те такъвъ, какъвто си. Въ сѫщность, той пострадалъ много повече, отколкото ѝ писалъ, не искалъ изведнъжъ да ѝ каже окаяното положение, въ което се намиралъ. Следъ време той ѝ писалъ: Отрѣзаха и втория ми кракъ. — Приемамъ те съ по-голѣма любовь. — Останахъ само трупъ, отрѣзаха и дветѣ ми рѫце. — Сега те приемамъ съ още по-толѣма любовь. Колко мѫже и жени ще си останатъ вѣрни при това положение? Колко хора могатъ да издържатъ на това изпитание? Колко жени и мѫже биха издържали този изпитъ? Много рѣдко ще срѣщнете такива, които сѫ готови да си услужватъ съ любовь и търпение, ако единиятъ отъ тѣхъ заболѣе и се задържи въ леглото нѣколко години. Една българка гледала болния си мѫжъ цѣли 20 години и всѣкога казвала: Единъ моментъ даже не ми е дотегнало да му услужвамъ.—Защо? — Обичамъ го. Тази българка, както и американката, носѣли Божественото въ себе си — любовьта. Не може човѣкъ да влѣзе въ Царството Божие, ако сърдцето му не е изпълнено съ любовь. Докато човѣкъ мисли само за ядене и пиене, за обличане, за удоволствия, за богатство, никога нѣма да познае любовьта. Сърдцето му ще бѫде праздно, умътъ му — обремененъ. Защо човѣкъ не отвори ума, сърдцето, душата си за великото въ свѣта, да се изпълни съ Божията Любовь? Защо не влѣзе въ този великъ свѣтъ, пъленъ съ слънца и планети? Днесъ Христосъ се обръща къмъ душитѣ на хората и казва: „Изпълнете Божията воля, за да станете господари на своя умъ, на своето сърдце и на своята душа“. — Какъ ще постигнемъ това? — Като обърнете буквата „К“ нагоре съ прѫчицитѣ ѝ (в оригинала: и с ударение, последвано с обърнато нагоре с "краката" „К“)—. Въ това положение тя представя лодката на човѣшкия животъ. Пуснете лодката си по вълнитѣ на морето, вдигнете платната и пѫтувайте свободно. Вземете кормилото въ рѫцетѣ си и тръгнете, въ каквато посока желаете. Ако сте нервни, турете вашето „К“ съ гърба надолу и започнете да плавате. Всички нервни хора — мѫже и жени да отидатъ на фронта, тамъ да се обновятъ. Какво проповѣдваше Иона на жителитѣ на града Ниневия? — Обнова. Той казваше: Излѣзте всички на фронта, да се обновите! Иона и днесъ още проповѣдва на всички хора, на всички народи да напуснатъ старитѣ си кѫщи, да приематъ новитѣ Божествени идеи, да излѣзатъ на фронта, т. е. на чело, за да се обновятъ. Богъ обича смѣлитѣ, самоогверженитѣ хора. Не можете да обичате страхливия човѣкъ; не можете да обичате и студения, като камъкъ човѣкъ. Само онзи може да бѫде обичанъ, който носи любовьта въ себе си и щедро я раздава. Който не дава, не може да взима. Всички хора, всички семейства, общества и народи трѣбва да се обновятъ. И българитѣ, като народъ, трѣбва да се обновятъ. Дали ще ме слушатъ, или не, това е тѣхна работа. Азъ съмъ длъженъ да имъ кажа истината. Като я кажа, ще си отида. Кѫде ще отида? Ще започна отъ коренитѣ на дървото и постепенно ще вървя нагоре: къмъ стъблото, къмъ цвѣтоветѣ, къмъ плода, къмъ семката, оттамъ къмъ ангелския свѣтъ, и най-после къмъ Божествения свѣтъ — тамъ е моята крайна цель. Ще кажете, че отивамъ много далечъ. Божествениятъ свѣтъ не е далечъ отъ хората, но е богатъ, пъленъ съ енергия. Който отива тамъ, придобива много енергия и голѣми богатства. И азъ отивамъ да придобия повече енергия, за да се върна отново между хората, да работя между тѣхъ и да имъ помагамъ. Приятно е да работи човѣкъ между хората и за тѣхъ. Дали го разбиратъ тѣ, или не; дали сѫ богати, или бедни, това не е важно. Нима детето разбира майка си, която го храни, кѫпе, отглежда и възпитава? Докато е малко, то не я разбира, но единъ день, като порасне, ще я разбере. Разумниятъ разбира нѣщата и благодари за всичко, което му е дадено и което хората правятъ за него. Колкото повече расте детето, Богъ го благославя и просвѣщава да стане разуменъ човѣкъ и да разбира живота правилно. Желая ви да бѫдете добри, разумни и справедливи. И, като ви срещна, да бѫда доволенъ, че виждамъ хора, съ които мота да се разговарямъ, да сподѣлямъ своитѣ мисли и желания. Какво по-толѣмо блато за човѣка отъ това, да срѣща добри и разумни хора, съ които да се разбира? Като говоря така, нѣкои се питатъ, какво мисля да правя. Едно отъ дветѣ: или добро, или зло; или истината да ви говоря, или да скрия истината отъ васъ. Ако скрия истината, това показва, че живѣя въ свѣтъ на безпорядъкъ; ако говоря истината живѣя въ съгласие съ Божията воля. Какво печели човѣкъ, ако служи на злото и на лъжата? Не само че нищо не печели, но губи всичко и се разрушава. Какво нѣщо е лъжата? — Сѣнка на истината, сѣнка на цѣлото Битие. Лъжата е подобна на фалшивитѣ скѫпоценни камъни. Единъ търговецъ идѣлъ отъ Мала-Азия. Той носѣлъ торба, пълна съ скѫпоценни камъни, които продавалъ евтино. Единъ евреинъ, сѫщо търговецъ, пожелалъ да купи всичкитѣ камъни, но мислѣлъ, че не може да ги вземе, защото нѣмалъ много пари. Обаче, търговецътъ на скѫпоценнитѣ камъни му казалъ: Приятелю, продавамъ цѣлата торба за десеть хиляди лева. Нося ги контрабанда, затова ги давамъ толкова евтино. Гледамъ да се освободя отъ тѣхъ, да не пострадамъ. Евреинътъ помислилъ, че щастието иде предъ краката му и, за да не го изпусне, купилъ всичкитѣ скѫпоценни камъни. Като отишълъ у дома си и ги прегледалъ внимателно, разбралъ, че билъ излъганъ: само нѣколко камъни били истински, т. е. скѫпоценни, а останалитѣ — фалшиви. Днесъ много хора носятъ торби, пълни съ фалшиви скѫпоценни камъни, които представятъ за истински. Въ края на краищата, и тѣ, и окрѫжаващитѣ се убеждаватъ, че се лъгали. Такова е и знанието на тѣзи хора. Тѣ мислятъ, че носятъ пълна торба съ истинско знание, но единъ день сами се убеждаватъ, че се лъгали. Какво знание е това, съ което човѣкъ не може да спре падането на бомбитѣ? Отиде нѣкой ученъ на бойното поле, крие се, бѣга отъ бомбитѣ, а не може да ги спре. Кѫде остава знанието му? Ще кажете, че само Богъ е въ състояние да спре бомбитѣ. Който живѣе въ съгласие съ Бога и изпълнява волята Му, той може да ги спре. Щомъ слушатъ Бога, и тебе ще слушатъ. Нѣкои очакватъ на папата да каже думата си, и мирътъ да дойде. Не очаквайте на никого, но се обърнете къмъ Бога и кажете: Господи, Ти си нашъ Баща, Ти ще спрешъ войната. Признайте Бога за вашъ Баща, Той ще чуе гласа ви и ще ви помогне. Вие не вѣрвате въ своята сила и мислите, че човѣкъ нищо не може да направи предъ голѣмитѣ събития, които ставатъ около него. Който върши Божията воля, всичко може да направи. Ако всички хора — българи, руси, французи, англичани, германци повдигнатъ гласа си къмъ Бога, войната ще спре, и мирътъ ще дойде. Защо воюватъ хората? — За нищо и никакво. Нѣкакви търговски сдѣлки ги заставятъ да се биятъ. Едно трѣбва да знаятъ всички хора и народи: Свѣтътъ не е нѣкаква анархия, но разуменъ свѣтъ, дето Богъ изпратилъ всички хора да живѣятъ и работятъ разумно, да си помагатъ братски. Богъ изпрати Христа, своя Единороденъ Синъ, въ свѣта, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратятъ всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаятъ да изпълнятъ Божията воля, да влѣзатъ въ Царството Божие като негови граждани, и мирътъ ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разбератъ, какво е представяла сегашната култура. Тѣ сами ще се чудятъ, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ допущали войнитѣ и самоизтрѣблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човѣчеството, войната се явява като неизбѣженъ процесъ. Тя представя минаване на човѣка отъ едно състояние въ друго, както гѫсеницата неизбѣжно минава въ пеперуда Нѣма сила въ свѣта, която може да спре този процесъ. Следователно, нѣма сила въ свѣта, която може да спре войната. Докато човѣчеството не мине отъ състояние на гѫсеница въ състояние на пеперуда, войната ще продължава. По какво ще се различаватъ хората на новата култура отъ сеташнитѣ? Тѣ ще бѫдатъ съ силна воля, разумни и добри. За такива хора нѣма невъзможни нѣща. Тѣ могатъ да постигнатъ всичко, каквото желаятъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството небесно, но онзи, който изпълнява Божията воля“. Направете опитъ, въ продължение на единъ месецъ, по нѣколко пѫти на день да си казвате мислено, че ще изпълнявате Божията воля, и ще видите, че Онзи, Който ви е създалъ, ще се прояви. Той ще просвѣти ума и сърдцето ви, да разберете живота и да изпълнявате волята Му. Всѣки самъ трѣбва да направи опита, доброволно, безъ никакво външно насилие. Само така той може да очаква нѣкакъвъ резултатъ. Казано е въ Писанието: „Иде време и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се кланятъ на Бога въ Духъ и Истина“. Казвамъ: Иде време и сега е, когато бѫдещитѣ хора ще изпълняватъ Божията воля, ще бѫдатъ здрави по умъ, сърдце и тѣло и, каквото кажатъ, ще го направятъ. Тѣ нѣма да се нуждаятъ отъ полици и порѫчители, както сегашнитѣ. Думата имъ ще бѫде законъ, защото излиза отъ устата на Бога, Който ще бѫде истински порѫчитель за тѣхъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато Богъ стане порѫчитель за всички хора, общества и народи, както и за цѣлото човѣчество. Да изпълнява човѣкъ Божията воля съ любовь, това е девизътъ, това е религията, отъ която всѣки човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си. Така трѣбва да живѣятъ и българитѣ. Единъ день, като ви срещна, ще кажа: Щастливи сте, че изпълнявате Божията воля, и Богъ е вашъ порѫчитель. Идете си по домоветѣ съ мисъльта: Да изпълнявате Божията воля, да живѣете безъ човѣшки полици и порѫчители. Богъ да бѫде вашъ порѫчитель, и Неговата сила да пребѫдва въ васъ. * Беседа отъ Учителя, държана на 22 априлъ, 1917 г. София. [1] Матея 7: 21.
  12. Ани

    1917_04_15 Радвайте се

    Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Радвайте се Исусъ ги срещна и рече: „Радвайте се!“ Матея 28:9 „Радвайте се!“ Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие въ думата „радость“, има Божественъ произходъ. Радостьта не е качество на хората отъ сегашния вѣкъ, а още по-малко на животнитѣ. Тя подразбира пробуждане на висшето съзнание въ човѣка или вѫтрешна връзка съ естественитѣ отношения на истинския животъ, който се отличава съ непреривность въ своитѣ прояви. Животътъ има отношение къмъ три свѣта: къмъ физическия, въ който живѣятъ хората; къмъ духовния, въ който живѣятъ ангелитѣ, и къмъ Божествения, въ който живѣятъ съвършенитѣ сѫщества. Радостьта принадлежи къмъ Божествения свѣтъ, или тъй наречения, номиналенъ, а не феноменаленъ свѣтъ. Ако разгледаме буквитѣ, отъ които е съставена думата „радость“ на български езикъ, виждаме на първо мѣсто буквата „Р“, която е образувана отъ единица и единъ малъкъ крѫгъ горе. Крѫгътъ означава Божествена идея. Значи, буквата „Р“ подразбира човѣкъ, обремененъ съ една Божествена идея. За такъвъ човѣкъ казватъ, че държи нѣщо здраво въ рѫката си. Когато не разбира законитѣ на живота, той обръща буквата надолу, и тя се измѣня въ буквата „б“. И тогава, вмѣсто да бѫде бремененъ съ Божествена идея, човѣкъ се обременява отъ стомаха си и постепенно слиза въ материалния свѣтъ. Когато стане бремененъ на физическия свѣтъ, човѣкъ затлъстява. Ако не може самъ да се освободи отъ забременяване, т. е. отъ затлъстяване, той търси лѣкарь. За такъвъ човѣкъ казваме, че е пометналъ. Щомъ не може да носи тежестьта си, той непремѣнно ще пометне. Обаче, радостьта нѣма нищо общо нито съ затлъстяването, нито съ помѣтането. Тя се отнася къмъ другъ свѣтъ. Втората буква въ думата „радость“ е „А“. Тя означава двойна бременность — на духа и на ума. Тя е съставена отъ единъ ѫгълъ, обърнатъ съ върха нагоре — човѣшкиятъ носъ, който символизира човѣшката интелигентность. Въ Битието е казано, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка, и той стана жива душа. Значи, вдъхва се на човѣка презъ носа, а не презъ устата; сѫщо така той вдишва презъ носа, а не презъ устата. Буквата „Д“ е образувана отъ единъ триѫгълникъ, т. е. отъ три сили, които не сѫ се хармонизирали напълно, защото триѫгълникътъ не е равностраненъ. Тѣ сѫ силитѣ на ума, на сърдцето и на волята. Затова, именно, сегашниятъ човѣкъ минава презъ единъ преходенъ свѣтъ, въ който силитѣ постоянно се организиратъ. Буквата „О“ представя условията, при които известна идея се развива. Буквата „С“ означава законъ на промѣни, чрезъ който идеитѣ се усъвършенствуватъ. Буквата „Т“ изразява кръста, т. е. принципитѣ на мѫжетѣ и на женитѣ, споредъ които тѣ живѣятъ на земята. „Радвайте се“, казва Христосъ, защото духовниятъ свѣтъ се открива предъ васъ. Така, именно, се отваря пѫтъ за минаване отъ физическия въ духовния свѣтъ. Какво по-голѣмо благо очаква човѣкъ, ако може да минава свободно отъ единъ свѣтъ въ другъ? Това предизвиква небивала радость въ неговата душа. Безъ радость човѣкъ не може да се нарече истински човѣкъ, нито може да се развива правилно. Нѣма сила въ свѣта, която може да помрачи истинската радость. Защо? — Защото радостьта върви заедно съ любовьта. Тѣ сѫ като братъ и сестра, като мѫжъ и жена. Азъ не говоря за тѣзи жени, които по цѣли дни готвятъ въ кухнитѣ и мислятъ, какъ да задоволятъ мѫжетѣ си; не говоря и за тѣзи мѫже, които по цѣли дни стоятъ затворени въ дюкянитѣ си и гледатъ да спечелятъ повече, да задоволятъ нуждитѣ на семейството си. „Радвайте се“, казва Христосъ. Кой човѣкъ може да се радва истински? — Свободниятъ. Само свободниятъ по умъ, по духъ и по сърдце може да се радва. Сегашнитѣ жени, заробени въ кухнитѣ си, и сегашнитѣ мѫже, заробени въ дюкянитѣ си, не могатъ истински да се радватъ. Ще кажете, че човѣкъ не може да живѣе безъ кухня и дюкянъ. Нима кухнитѣ и дюкянитѣ сѫ необходими за щастието? Кѫде сѫ кухнитѣ и дюкянитѣ на птицитѣ? И тѣ се хранятъ, и тѣ живѣятъ, но нѣматъ нужда отъ кухни и дюкяни. Съвременнитѣ културни хора поставятъ като девизъ на своя животъ мисъльта: Не може безъ кухни и безъ дюкяни. Отгоре на този девизъ азъ пиша: И безъ радость не може. Едно отъ условията за придобиване на щастието е разбирането на любовьта. Човѣкъ трѣбва да разбира и прилага любовьта, но не както сегашнитѣ хора: половинъ день да любишъ и половинъ день да мразишъ. Това не е любовь, но робство. Любовьта е непреривна. Христосъ е говорилъ на ученицитѣ си и на слушателитѣ си да се радватъ. И азъ говоря на съвременнитѣ християни да се радватъ, но, въпрѣки това, тѣ не могатъ още да се радватъ, както трѣбва. Тѣ минаватъ за християни, чели сѫ Евангелието, но, въ края на краищата, не могатъ да се радватъ. Това не значи, че радостьта е неприложима въ сегашния животъ, но тя се нуждае отъ подходяща почва, за да се прояви. Духовниятъ елементъ въ човѣка е почва, условие за проява на радостьта. Единъ день, когато хората разбератъ законитѣ на живота, ще си създадатъ естествена, модерна кухня, като тази на ангелитѣ. — Каква е кухнята на ангелитѣ? Какви сѫ тѣхнитѣ дюкяни? — За да разберете, какви сѫ кухнитѣ и дюкянитѣ на ангелитѣ, трѣбва да изпратите една комисия при тѣхъ, да донесе образецъ оттамъ. Като изучавате културата на другитѣ народи, вие мислите, че тя представя нѣщо особено. Колкото и да е висока тази култура, все пакъ е човѣшка. Ако искате да знаете, какво нѣщо е култура, идете при ангелитѣ, тамъ ще научите много нѣща. Обаче, мѫчнотията се заключава въ това, какъ ще отидете при тѣхъ. Културата на сегашнитѣ хора се отличава съ голѣма критика и съмнение. Тѣ казватъ, че, за да бѫде философъ, човѣкъ трѣбва да бѫде критикъ, да подлага всѣко нѣщо на опитъ. Нѣкои провѣряватъ нѣщата и вѣрватъ въ тѣхъ, но какво ще кажатъ онѣзи, които провѣряватъ и не вѣрватъ? Тѣ пипатъ нѣщата и пакъ не признаватъ, че сѫ реални. Въ Евангелието се говори за невѣрни Тома, че, следъ като видѣлъ възкресението на Христа, пакъ не повѣрвалъ. Трѣбвало да си тури рѫката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повѣрва. Като не разбира Божественитѣ закони, човѣкъ всѣкога може да бѫде излъганъ. Лъжата е сѣнка на истината. Както сѣнката е признакъ за сѫществуването на даденъ предметъ, така и лъжата е признакъ за сѫществуването на истината. Съмнението пъкъ е признакъ за сѫществуването на нѣкаква реалностъ. Съмнение безъ причина не може да сѫществува. Отричането на Бога показва, че Той сѫществува. Не можешъ да отричашъ нѣщо, което не сѫществува. Следователно, човѣкъ отрича само това, което сѫществува. На какво се дължи отричането? — На недостатъчната свѣтлина. Презъ деня човѣкъ вижда дърветата, камънитѣ, изворитѣ, но вечерь не ги вижда. При това положение, човѣкъ може да ги отрича, може и да признава сѫществуването имъ. Обаче, това не показва, че тѣ не сѫществуватъ. Тъй щото, когато нѣкой подържа мисъльта, че Богъ не сѫществува, това показва, че неговото слънце е залѣзло. Следъ 12 часа слънцето ще изгрѣе, и вие ще измѣните убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а следъ 12 часа казвате, че Богъ сѫществува, душа сѫществува, задгробенъ свѣтъ сѫществува и т. н. Единъ български учитель, голѣмъ безвѣрникъ, участвувалъ въ войната съ гърцитѣ. При едно голѣмо сражение, една рота отъ нашитѣ войски отстѫпила и се разпръснала на разни страни. Като се видѣлъ самъ, той потърсилъ мѣсто да се скрие. Намѣрилъ една пещера и тамъ останалъ цѣли три деня, гладенъ, жаденъ, безъ да подаде главата си навънъ — страшенъ огънь се развивалъ около него. Въ това положение, изоставенъ отъ всички, най-после той се обърналъ къмъ Бога съ следнитѣ думи: Господи, досега не Те признавахъ, но понеже съмъ чувалъ за Тебе, моля Те да ми помогнешъ, да ми дадешъ доказателство за Твоето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ, той видѣлъ, че една костенурка се приближава къмъ пещерата, въ устата си носи парче хлѣбъ. Тя се спрѣла предъ пещерата, оставила парчето хлѣбъ предъ входа и се върнала назадъ. Учительтъ се навелъ, взелъ хлѣба, задоволилъ глада си и благодарилъ на Бога за милостьта, която проявилъ къмъ него. Като се върналъ въ града, дето билъ учитель, казалъ на ученицитѣ си: Деца, ще знаете, че Богъ сѫществува, даде ми се доказателство за това. Отъ този моментъ той проповѣдвалъ Бога предъ всички свои близки, като имъ разказвалъ своята опитность. Отде знае той, че Богъ сѫществува? — Костенурката го убедила. Когато човѣкъ изпадне въ положението на този учитель и прекара въ пещерата три деня гладенъ и жаденъ, самъ ще се убеди, че Богъ сѫществува. Щомъ Богъ сѫществува, има и душа, и задгробенъ животъ. Всѣки самъ може да опита тѣзи нѣща и да се убеди въ тѣхното сѫществуване. Това сѫ нѣща, които съмъ провѣрявалъ хиляди пѫти. По-скоро ще се осъмня въ сѫществуването на хората, които ме окрѫжаватъ, отколкото въ сѫшествуването на Бога и на онзи свѣтъ. Азъ живѣя едновременно и въ този, и въ онзи свѣтъ. Разговарямъ се едновременно и съ хора, и съ духове. Като говоря за себе си, имамъ предъ видъ всички хора. Човѣкъ живѣе едновременно въ двата свѣта — въ физическия и въ духовния, само че не всѣкога съзнава това. Нѣкои се страхуватъ отъ духоветѣ, не искатъ да ги виждатъ. Не сѫ страшни духоветѣ. Тѣ сѫ интелигентни, разумни сѫщества, съ голѣма култура. Тѣ представятъ училище за хората. Една отъ причинитѣ за смъртьта на хората се дължи на факта, че духоветѣ ги привличатъ; тѣ отиватъ при тѣхъ да изучаватъ културата имъ, да придобиятъ нѣщо ново. — Кѫде е духовниятъ свѣтъ? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно нѣкое малко животно да пита, кѫде живѣе човѣкъ. Дето е животното, тамъ е и човѣкътъ, но понеже разбиранията му сѫ много ограничени, по съзнание то се намира далечъ отъ хората. Свѣтътъ, въ който живѣятъ всички сѫщества, е грандиозенъ; той не се заключава само въ това, което виждаме. Нѣкоя мома мисли, че животътъ нѣма смисълъ и се обезсърдчава, но щомъ срещне единъ красивъ момъкъ, веднага животътъ ѝ се осмисля, не иска вече да умира. Сѫщото преживява и момъкътъ. Коя е причината, че животътъ имъ се осмисли? — Тѣхнитѣ сърдца и умове. Сърдцето имъ се изпълня съ топлина, а умътъ — съ свѣтлина, и тѣ започватъ да виждатъ нѣщата по особенъ начинъ. Тѣ казватъ, че сърдцата имъ туптятъ, животътъ имъ придобилъ смисълъ. Животътъ не се заключава въ туптене на сърдцето. Туптенето е само срѣдство за предаване на мислитѣ и чувствата въ духовния свѣтъ. Христосъ казва: „Радвайте се.“ Защо трѣбва да се радватъ хората? — Защото нова култура иде за тѣхъ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте на хората новото учение, да устроятъ домоветѣ си по новъ начинъ, безъ кухни и дюкяни. Представете си, че цѣлата земя се превърне въ овощна градина, пълна съ доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда отъ кухни и дюкяни? При това положение, трѣбва ли човѣкъ да прекарва съ часове и дни затворенъ въ своитѣ кухни и дюкяни? Днесъ хората се нуждаятъ отъ различни стоки, храни, освѣтление, отопление и т. н. Въ бѫдеще, когато той придобие права, положителна мисълъ, нѣма да се нуждае отъ нищо. Чрезъ мисълъта си той самъ ще си създаде свѣтлина, а чрезъ чувствата си — топлина. Човѣкъ ще има собствена електрическа енергия, нѣма да очаква на общината, или на електрическитѣ дружества, тѣ да му я доставятъ. Съ мисълъта си той ще се движи отъ едно мѣсто на друго, нѣма да се нуждае отъ превозни срѣдства. Христосъ казва: „Радвайте се“. Защо трѣбва да се радватъ хората? — Защото иде новото знание, което ще ги освободи отъ робството и заблужденията. Днесъ хората се чудятъ на грандиознитѣ американски здания, отъ десетки етажи, съ голѣми сводове. Всички казватъ, че това е последната дума на културата. Това не е истинска култура. Преди всичко, тѣзи здания не сѫ хигиенични, въ тѣхъ слънцето не прониква, благодарение на което повечето американци сѫ нервни. Голѣмитѣ и високи здания говорятъ за грандиозната идея на американцитѣ да направятъ нѣщо особено, но липсва нѣщо въ тази идея — насока. Тѣ трѣбва да насочатъ ума и сърдцето си въ друго направление — къмъ нѣщо възвишено и велико. Когато една Божествена идея не може да се разбере добре и вземе крива насока, това показва, че културата на тѣзи хора е отживѣла своя вѣкъ. Въ бѫдеще, когато женитѣ зачеватъ, трѣбва да внушаватъ на детето си мисъльта, че човѣкъ не живѣе само за кухни и дюкяни. Подъ думата „кухня“ въ широкъ смисълъ, разбирамъ чрезмѣрно задоволяване нуждитѣ на стомаха. Сегашнитѣ хора живѣятъ повече за стомаха, какъ да го задоволятъ и, когато заболѣе, какъ да го лѣкуватъ. Наистина, като заболѣе стомахътъ, трѣбва да се лѣкува, защото той е свързанъ съ главата. Когато стомахътъ страда, и главата страда, и обратно: ако главата боледува, и стомахътъ боледува. Но за да не се разстройва стомахътъ, човѣкъ не трѣбва да го претоваря. Сегашниятъ човѣкъ яде по три пѫти, а нѣкога по четири пѫти на денъ. Ще кажете, че Богъ е наредилъ така. Азъ оспорвамъ това твърдение. Стомахътъ има и друго предназначение, не само да приема храната и да я обработва. Съвременниятъ редъ въ свѣта е изопаченъ отъ хората. Той представя карикатура на Божествения свѣтъ. Едно време, когато Богъ създалъ свѣта, всичко било въ пъленъ редъ и порядъкъ: и растенията, и животнитѣ, и хората живѣли добре — всичко било хармонично. Днесъ не е така. Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че едновременно Богъ е създалъ и човѣка, и лозата. Следователно, човѣкъ има право да пие вино, да се ползува отъ соковетѣ на лозата. Едно е вѣрно: човѣкъ има право да пие нѣкаква течность, да уталожва жаждата си; тази течность е водата. Дето и да отидете въ природата, навсѣкѫде ще намѣрите вода, но вино — никѫде. Като казвамъ да съборите кухнитѣ си, това не значи, че трѣбва да ги разрушите, преди да сте направили новитѣ си кѫщи. Направете първо новитѣ кѫщи и тогава разваляйте старитѣ. Иначе, ще развалите старитѣ и ще останете безъ нищо. Първо направете опитъ, да видите, какъ ще живѣете безъ старитѣ кухни и, ако видите, че можете да живѣете по новъ начинъ, развалете кухнитѣ си, радвайте се и веселете се. Радвайте се, че сте придобили нѣщо ново, че можете да задоволите нуждитѣ на стомаха си по новъ начинъ. Радостьта е резултатъ на вѫтрешенъ, Божественъ потикъ въ човѣка. Тя вдъхновява човѣка, дава импулсъ на ума, на сърдцето и на волята. Истинската радость разширява човѣка, дава импулсъ за работа, за проява на творческитѣ сили въ него. Като знаете това, радвайте се на всички, които се радватъ. Умътъ на човѣка трѣбва да е пъленъ съ свѣтли мисли, сърдцето — съ благородни чувства, за да бѫде лицето му всѣкога свѣтещо и отворено. Външно лицето му може да бѫде прашно, почернѣло отъ слънцето, но отвѫтре да свѣти, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човѣкъ? Има ли причини за това ? Ето, днесъ Христосъ ви срѣща на пѫтя и казва: „Радвайте се“. Веднага се отправятъ къмъ Христа въпроси: Какъ да се радваме, когато нашитѣ синове, братя и мѫже умиратъ на бойнитѣ полета? Какъ да се радваме, когато животътъ е тежъкъ, нѣма достатъчно хлѣбъ, дрехи и обуща? Какъ да се радваме, когато направихме голѣми дългове? Ти можешъ ли да превърнешъ камънитѣ на хлѣбъ? Христосъ отговаря: „Човѣкъ живѣе не само съ хлѣбъ, но и съ всѣко живо и благо слово, което излиза отъ устата на Господа, както и отъ устата на всѣки добъръ и праведенъ човѣкъ.“ Сегашнитѣ учени търсятъ начинъ да създадатъ хапчета, които да задоволяватъ глада на човѣка. Тѣ мислятъ, че по този начинъ ще разрешатъ важнитѣ економически въпроси. Не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да върви науката. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да се домогне до живия хлѣбъ, който се крие въ Словото Божие. Щомъ намѣри този хлѣбъ, той ще разреши въпроса и за хлѣба отъ камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, отъ която могатъ да се извадятъ екстракти за подържане на човѣшкия животъ. Затова, именно, Христосъ казва, че човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога. Той взе петь хлѣба и петь риби и нахрани петь хиляди души, съ което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? — Възможно е. Нима отъ едно житно зрънце не излиза цѣлъ класъ? Отъ една ябълкова семка израства голѣмо дърво, което следъ две-три години дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза отъ земята. — Не само отъ земята, но и отъ слънцето. Сама по себе си, земята е резервоаръ, въ който се складиратъ нѣщата и, ако слънцето не ги привлича нагоре, тѣ ще останатъ дълго време заровени въ земята и ше изгниятъ. Единъ день, когато хората се научатъ да умножаватъ хлѣба, както Христосъ направи, всички економически въпроси ще се разрешатъ. Казватъ, че и безъ това знание има много милионери въ свѣта. — Тѣ сѫ книжни милионери. Какво може да направи човѣкъ съ книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нуждно за земята. Какво ще правите съ това богатство, когато смъртьта дойде при васъ? Тя ще ви хване за врата и ще каже: Върви следъ мене! Ти ще ѝ давашъ отъ своитѣ милиони, но тя не признава книжнитѣ пари. Колкото и да си богатъ, тя ще те вземе съ себе си. Ако срещнешъ на пѫтя си Христосъ, Той ще те пита, защо си толкова окѫсанъ. За оправдание, ще кажешъ, че си живѣлъ и работилъ съ единствената целъ да се осигуришъ на земята, да направишъ живота си по-лекъ и радостенъ. Христосъ ще ти каже: Криво си разбралъ моето учение, криво си разбралъ радостьта. Радостьта се основава на великитѣ добродетели, а не на паритѣ. Само добродетелниятъ човѣкъ може да се радва. Задачата на човѣка не се заключава въ печелене на пари, но въ прилагане на истината, правдата и добродетельта. Ако човѣкъ не говори истината, не постѫпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчетъ за дѣлата си. Той не се е родилъ да живѣе и да работи само за пари. Сега се обръщамъ къмъ жената, виновница за събуждане въ мѫжа стремежъ къмъ придобиване на книжно богатство. Всѣко богатство, придобито по неправиленъ начинъ, не се благославя. Всѣки човѣкъ и всѣки народъ, който придобива богатството си по неправиленъ начинъ, ще изчезне, споменъ нѣма да остане отъ него. Всѣки, който носи съ търпение своя кръстъ и не ламти за забогатяване, той се благославя. Христосъ казва: „Събирайте съкровища не за земята, но за небето, дето нито ръжда ги разяжда, нито молецъ ги разваля.“ „Радвайте се“ — Можемъ ли да се радваме? — „Който изтърпи докрай, той ще бѫде спасенъ.“ Само спасениятъ може да се радва. Затова, имайте търпението на гръцкия философъ Епиктетъ, който, чрезъ търпение, отъ робъ станалъ философъ. Епиктетъ се отличавалъ съ голѣмо постоянство и издръжливость. Той билъ робъ при единъ римски патриций, който изтезавалъ много робитѣ, между които и Епиктета. Последниятъ понасялъ всичко съ голѣмо търпение, безъ никакъвъ протестъ и негодуване. Като виждалъ това, господарьтъ му често го биелъ, измѫчвалъ, да го предизвика, но не могълъ. Единъ день той натисналъ крака му силно, да види, нѣма ли поне този пѫть да протестира, но Епиктетъ равнодушно го погледналъ и казалъ: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трѣбва. Господарьтъ продължавалъ да натиска, докато счупилъ крака му. — Видѣ ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искамъ, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестьта му, римскиятъ патриций го освободилъ, като му казалъ: Ти заслужавашъ да бѫдешъ свободенъ! Епиктетъ отишълъ въ отечеството си — Гърция, дето, въ скоро време, се прочулъ като виденъ философъ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободенъ гражданинъ и прочутъ философъ въ Гърция. Какъ постѫпва обикновениятъ човѣкъ, ако нѣкой натисне крака му и го счупи? Нека се осмѣли нѣкой да натисне и счупи съзнателно крака на единъ обикновенъ! Той ще разбере, съ кого е ималъ работа. Христосъ казва: „Радвайте се“. Защо? — Защото отсега нататъкъ господаритѣ ви нѣма вече да чупятъ краката ви. Радвайте се, защото отсега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ неправилно придобити богатства. Да се радватъ добритѣ и праведнитѣ хора, защото небето работи за тѣхъ. Нѣкой казва, че изоралъ нивата си. Нищо особено не е направилъ той. Благодарете на червеитѣ, които неуморно разораватъ земята и помагатъ на земедѣлеца. Безъ тѣхъ човѣкъ малко работа би свършилъ. Който прилага Христовото учение, малко ще работи, голѣми придобивки ще има. Споредъ това учение, човѣкъ трѣбва да работи най-много деветь часа презъ деня: три часа физически трудъ, три часа за ума и три часа за сърдцето си. При това положение, животътъ на хората ше бѫде приятенъ и ще се осмисли. Човѣкъ нѣма да умира, но ще се видоизмѣня. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи отъ вѫтрешния страхъ. Това не става изведнъжъ. Духовнитѣ работи ставатъ бавно, а човѣшкитѣ — бързо. Божественото започва отъ малкитѣ работи и постепенно върви къмъ голѣмитѣ; човѣшкото започва отъ голѣмитѣ работи и отива къмъ малкитѣ. Затова, именно, човѣкъ иска, като започне една работа, въ скоро време да види резултатъ. И това е възможно, но така свършена работата, не дава голѣми знания. Може да направите опитъ съ едно житно зърно: ако го посаждате въ земята 19 години наредъ и се грижите за него, то ще израсте по-голѣмо, по-богато на хранителни вещества отъ другитѣ. Обаче, за този опитъ се иска вѣра и търпение. Затова Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, можете планини да мѣстите.“ Защо се сравнява вѣрата съ синаповото зърно, а не съ житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата отъ човѣшкия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да има положителна вѣра, която да действува върху ума така, както синаповото семе върху кожата — да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човѣка отъ съмнението, подозрението, колебанието и т. н. Вѣрващиятъ никога не се лъже. Нѣма ли вѣра, човѣкъ всѣкога може да бѫде излъганъ. Той се намира въ положението на двама гръцки художници, които излѣзли на конкурсъ съ своитѣ картини. Първиятъ нарисувалъ единъ гроздъ, а вториятъ — богинята Диана, наметната съ було. И двамата изложили картинитѣ си вънъ, на площада, да ги гледатъ всички хора. Като видѣла хубавия гроздъ, една птица се спуснала къмъ него, да кълве. Значи, гроздътъ билъ толкова естествено нарисуванъ, че птицата се излъгала. Първиятъ художникъ, като гледалъ картината на своя другаръ, толкова се увлѣкълъ въ нея, че посегналъ да вдигне булото, да види богинята по-добре. Първата картина излъгала птицата, а втората — художника. Сегашнитѣ хора лъжатъ повече птицитѣ, но не и себе си. Каквото и да прави, човѣкъ не може да излъже себе си. Когато е гладенъ, човѣкъ се смущава, иска по нѣкакъвъ начинъ да залъже стомаха си. Не е нуждно да го залъгва, нито пъкъ да му казва, че нѣма хлѣбъ, нѣма ядене. Въ стомаха има около десеть милиона клетки — работници, които се смущаватъ, и отъ това стомахътъ се разстройва. Кажете на стомаха си да има вѣра, да не се тревожи, вие ще му приготвите храна. Пазете се отъ смущенията, защото тѣ причиняватъ не само физически болести, но и сърдечни, и умствени. Днесъ всички хора се страхуватъ за себе си, за отечеството си и постоянно питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Българитѣ се интересуватъ за България, руситѣ — за Русия, германцитѣ — за Германия, италианцитѣ — за Италия, англичанитѣ — за Англия и т. н. Знайте, че следъ сто години най-много, всички народи ще бѫдатъ много по-добре, отколкото сѫ днесъ. — Кой ще живѣе още сто години, да види това? — Смърть не сѫществува. Човѣкъ не умира, но се съблича, както гѫсеницата излиза отъ какавидата и се превръща въ пеперуда. Ще дойде день, когато и човѣкъ ще излѣзе отъ какавидата си, ще се превърне въ ангелъ, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Ще кажете, че това е свойство на змейоветѣ, на лошитѣ духове. Така е за невежитѣ. Обаче, за ученитѣ не е така. Тѣ знаятъ, че това е свойство на добритѣ и праведни хора. И Христосъ имаше способностьта да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае. „Радвайте се“, казва Христосъ. — Кога трѣбва да се радва човѣкъ? — Въ сегашнитѣ времена, когато човѣчеството страда най-много. Никога хората не сѫ изпитвали такава нужда отъ радость, както сега. Да се радва човѣкъ, това е толкова лесно, колкото за грънчаря да духа въ своитѣ грънци. Лесно е за майстора-грънчарь, но не и за чирака. Единъ младъ българинъ изучавалъ нѣколко години грънчарство и мислѣлъ, че знае всичко, затова казалъ на майстора си: Господарю, искамъ да работя самостоятелно, да си изкарамъ малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторътъ му казалъ: Щомъ искашъ да бѫдешъ самостоятеленъ, бѫди свободенъ. Той му далъ, каквото му се падало, и му пожелалъ добъръ успѣхъ. Момъкътъ си купилъ нужднитѣ материали и започналъ да работи самъ: омѣсвалъ глината, правѣлъ грънци, изсушавалъ ги известно време и следъ това ги поставялъ въ пещьта да се пекатъ. Каква била изненадата му, като видѣлъ, че следъ опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишълъ при майстора си и го запиталъ: Майсторе, защо моитѣ грънци се пукатъ при печенето? — Не си изучилъ изкуството. Трѣбва да стоишъ при мене още три години, да научишъ изкуството — да не се пукатъ грънцитѣ. Момъкътъ останалъ при господаря си и внимавалъ, какво прави той, че грънцитѣ му не се пукатъ. И забелязалъ, че, преди да постави гърнето въ пещьта, господарьтъ духвалъ въ него, като се чувалъ звукътъ „ху“. И наистина, следъ духането, гърнето не се пукало. Момъкътъ казалъ: Чудно нѣщо, за едно „ху“ трѣбваше да стоя чиракъ още три години. — Не е достатъчно да духнешъ въ гърнето, да кажешъ „ху“, но трѣбва да знаешъ, кога да го кажешъ, добавилъ майсторътъ. Човѣкъ трѣбва да знае да прилага нѣщата на тѣхното време, т. е. когато има условия и когато Божествениятъ законъ работи. Правете опити и вие, да изговаряте това „ху“, да видите, какви резултати ще имате. Ако сте неразположенъ, физически или душевно, казвайте по три пѫти на денъ „ху“. Ще, видите, че следъ известно време неразположението ви ще изчезне. Когато кладе огънъ, или гаси свѣщъ, човѣкъ пакъ духа. Значи, той знае изкуството на духането, опиталъ е силата на това „ху.“ Старитѣ българи прилагатъ това изкуство и при случай, когато нѣкой изгори пръста си. Веднага той го хване въ рѫката си, духне, каже „ху“, и следъ известно време изгорѣлото мѣсто преболява. Ако ви заболи сърдцето, пакъ духнете и кажете „ху“. Нѣма да се мине дълго време, и болката на сърдцето престава. Ще кажете, че това е глупава работа, и ще тръгнете по лѣкари, да ви съветватъ, какъ да се лѣкувате. Ако сте богати, извикайте лѣкаръ, дайте му своята дань за лѣкуването. Ако не сте богатъ, откажете се отъ лѣкари и приложете моя съветъ. Човѣкъ може да се лѣкува и безъ лѣкари, особено при сегашнитѣ условия — при скѫпия животъ и при липса на лѣкари. При нормални времена, можете да се лѣкувате, както искате, съ лѣкари или безъ лѣкари, това е ваша работа. Лѣкаритѣ допринасятъ много за усилване вѣрата на човѣка. Нѣкой минава за безвѣрникъ, отрича Бога, отрича всичко въ живота, но, като заболѣе сериозно, веднага вика лѣкаръ. Каквото му препорѫчва лѣкарьтъ, той изпълнява точно и съ вѣра. Щомъ види опасностьта, той започва да вѣрва. При лѣкуването, вѣрата и волята трѣбва да взиматъ живо участие. Една американка заболѣла тежко и, споредъ мнението на лѣкаритѣ, била въ последнитѣ дни на живота си. Тѣ предупредили мѫжа й, да се приготви за този ударъ. Той решилъ да каже това на жена си, да уреди работитѣ си, да се приготви за часа, когато трѣбва да се яви при Бога. Като чула тѣзи думи, жената се разплакала, но най-после казала: Нѣма какво да правя, ще се примиря съ положението си, но едно нѣщо искамъ отъ тебе: да ми обещаешъ, че следъ смъртьта ми нѣма да се оженишъ за друга. — Вижъ, не мога да ти обещая това. Искамъ да бѫда честенъ. Азъ те обичамъ, но, мога да срещна друга жена, която да обикна и да се оженя за нея. — Щомъ е така, азъ нѣма да умра, отговорила младата жена енергично. Тя предизвикала всички скрити сили въ организма си, подтикнала ги къмъ дейность, и въ нѣколко деня здравето ѝ се подобрило. Сега и на васъ казвамъ: Когато се намирате въ мѫчнотии, спрѣгайте глагола „мога“. Не се страхувайте отъ смъртьта. Който грѣши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. Болни хора има, но умрѣли не сѫшествуватъ. Досега азъ не съмъ срѣщалъ умрѣли хора. Кой отъ васъ е умиралъ, за да знае, какво нѣщо е смъртьта? Ако никой не е умиралъ, нѣма право да говори за другитѣ хора, че умиратъ. — Ще умремъ единъ день. — Това не е никаква философия. Човѣкъ трѣбва да казва: Ние ще заспимъ, ще съблѣчемъ старитѣ си дрехи, ще се измѣнимъ. Така трѣбва да се гледа на смъртьта. Христосъ доказа на хората, че смърть не сѫществува. Той казва: „Радвайте се.“ Това значи: Радвайте се, защото смърть не сѫществува. Ето, азъ съмъ пакъ между васъ. Разпнаха ме, но азъ възкръснахъ и се разговарямъ съ васъ. Бѫдете свободни и не се страхувайте отъ смъртьта. Днесъ, на Великъ-день, ви желая да бѫдете положителни хора, съ положителни умове, а не съ отрицателни. Който не вѣрва въ думитѣ на Христа и въ моитѣ думи, нека докаже невѣрието си. Това, което ви говоря, всѣки може да го опита. Достатъчно е да направите единъ малъкъ опитъ, за да се увѣрите въ истинностьта на моитѣ думи. — Като отидемъ въ онзи свѣтъ, тогава ще провѣримъ нѣщата. — Не отлагайте работитѣ, защото още днесъ можете да провѣрите истината. Нѣкой минава за състрадателенъ човѣкъ и казва, че не може да понася пъшканията и страданията на ближнитѣ си. Нѣма защо да се измѫчвате. Знайте, че който страда, ще се благослови. Богъ работи върху него, както грънчарьтъ върху своитѣ грънци. Достатъчно е да каже „ху“, за да се подобри състоянието му. Болеститѣ сѫ необходими за сегашния човѣкъ. Тѣ изгарятъ физическата и духовна нечистота въ него. Знаете ли, какво представя домъ, лишенъ отъ духовна радость? Знаете ли, какво е състоянието на човѣка, лишенъ отъ духовна радостъ? Тѣ представятъ печална картина. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде виждате нечистота. Затова, както чистите кѫщитѣ си, така чистете умоветѣ и сърдцата си. Не допущайте въ ума си нито една лоша мисълъ и въ сърдцето си — нито едно лошо чувство, защото тѣ не носятъ никаква радость. Тѣ покварятъ човѣшкия животъ, както ръждата разрушава желѣзото. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие радостъта? Той трѣбва да отвори ума и сърдцето си, да се прояви Духътъ чрезъ него. Само Божиятъ Духъ може да свързва хората и да ги накара да се обичатъ разумно. По какво познавате Божията Любовь? Ако влѣзете въ единъ домъ, дето всички сѫ скръбни, недоволни и въ нѣколко минути можете да смѣните състоянието имъ, вашата любовь е Божествена. Затова Христосъ казва: „Радвайте се.“ Когато любовьта действува между хората и повдига душитѣ имъ, тѣ се радватъ и веселятъ. При това положение не сѫществуватъ болести, противоречия, разочарования. Направете опитъ, въ продължение на една година, всѣка сутринъ да изговаряте по десеть пѫти думата радость, да видите, каква промѣна ще стане съ васъ. Всѣка дума крие въ себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Напримѣръ, ако чуете думата „пожаръ“, вие веднага настръхвате. Тя произвежда страхъ въ човѣка. Като чуете думата „ура“, веднага ще се зарадвате. Тя внася радость въ човѣшкитѣ сърдца. Всѣка дума е мощна, когато се приложи на време и на мѣсто. Радвайте се, когато думитѣ и дѣлата ви сѫ на своето мѣсто и време. По какво се познава истинскиятъ християнинъ? — По дѣлата си. Една вечерь Настрадинъ Ходжа отишълъ да обере единъ дюкянъ, но, за да отвори вратата, трѣбвало да изпили ключа. Единъ минувачъ го запиталъ: Какво правишъ, Настрадинъ Ходжа, тамъ? — Свиря на кемане. — Защо не се чува гласътъ му? — Утре ще го чуете. Наистина, на другия день се разнесло изъ града, че дюкянътъ на еди-кого си билъ обранъ. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, единъ день гласътъ ѝ ще се чуе. Казано е въ Писанието: „Нѣма нищо скрито — покрито подъ небето.“ Следователно, ако постоянно мислите за радостьта и изговаряте думата „радость“, единъ день лицето ви ще свѣтне отъ вѫтрешната радость, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на свѣта, лицето ви ще се помрачи. Безъ да искате, вие се свързвате съ тѫгата и скръбьта на хората. Ако вашиятъ свѣтъ се развълнува, ако вашиятъ хоризонтъ се заоблачи, започнете да работите върху своитѣ мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи не само за тѣлото на децата си, но и за тѣхнитѣ умове и сърдца. Мислитѣ и желанията на човѣка сѫ неговитѣ деца, т. е. нивата, която той трѣбва да разоре, очисти и посѣе. Христосъ казва: „Радвайте се.“ Защо да се радвате? — Защото нѣма смърть. Бѫдещето на човѣка е велико. Неговата душа живѣе въ другъ свѣтъ, а не на земята. Радвайте се, защото идатъ свѣтли духове на земята. Това сѫ възвишени сѫщества, които слизатъ на земята да работятъ върху всички хора, да ги приготвятъ за новата култура. Писано е въ Свещената книга, че следъ две хиляди години Божиитѣ ангели ще слизатъ и възлизатъ, ще работятъ върху хората. Това време е наближило вече. — Вѣрно ли е това? — Не само, че е вѣрно, но е фактъ; какво мислятъ хората, това е другъ въпросъ. Фактъ е, че въ петь минути човѣкъ може да измѣни състоянието си отъ добро въ лошо и отъ лошо въ добро. Достатъчно е единъ магнетизаторъ да прекара рѫката си по лѣвата часть на тѣлото ви, за да смѣни състоянието ви въ добро; ако прекара рѫката си по дѣсната страна на тѣлото ви, доброто състояние се смѣня въ лошо. Ще кажете, че това е внушение. За да внушите на човѣка нѣщо, думитѣ, съ които си служите, трѣбва да съдържатъ сила въ себе си. Значи, не е достатъчно да се говори за внушение, за хипнотизъмъ, но трѣбва да знаете, какво представятъ тѣ, какъ се прилагатъ и т. н. Само разумниятъ, просвѣтениятъ човѣкъ може да си служи съ внушението и хипнотизма, защото знае силата на думитѣ и кога да си служи съ тѣхъ. И тогава, ако бащата каже на сина си: Синко, ти ще станешъ добъръ, ученъ, способенъ човѣкъ — наистина, ще стане такъвъ. Ако жената, като бременна, отправя къмъ детето си мисъльта: Ти ще станешъ добро дете, ще пораснешъ, ще се изучишъ, ще обичашъ хората и ще имъ помагашъ — детето, наистина, ще стане такова, каквото майката го е пожелала. Вѣрвайте въ доброто, за да бѫдете и вие добри. Така ли постѫпватъ сегашнитѣ жени? Когато сѫ бременни, тогава тѣ ще проявятъ всичкото си недоволство отъ живота, отъ положението, въ което се намиратъ, и ще търсятъ начинъ да се освободятъ. Тѣ не знаятъ, че всѣко насилие върху себе си носи, освенъ физически, още и духовни последствия. Днесъ ви оставямъ думата „радвайте се“. Нека радостъта влѣзе въ ума и въ сърдцето ви, да се свържете съ великитѣ Божии духове и да кажете въ себе си: Ето, виждамъ ги! Повтаряйте често думата „радость“, да се свържете съ Христа, да разберете великитѣ истини, които Той носи за човѣчеството; да разберете смисъла на думитѣ, съ които Той си служи. Турете хлѣба въ стомаха си и не мислете за него — той ще свърши своята работа. Изговаряйте думата „радость“ съ вѣра и не мислете, какво ще произведе тя въ васъ. Духътъ ви ще извлѣче нейнитѣ сокове и ще ви направи мощни. Като изговаряте думата и видите резултата, благодарете на Бога за нея. Желая на всички българи — на българския царь, на всички управници, на всички свещеници, майки и бащи, търговци, да изговарятъ думата „радость“, да се разнесе като вълна между всички народи. Когато всички хора, като едно цѣло, изговарятъ думата „радость“, Божиятъ миръ ще дойде, и Христосъ ще слѣзе на земята. * Беседа отъ Учителя, държана на 15 априлъ — Великъ-денъ, 1917 г. София.
  13. Ани

    1917_04_08 Яковъ и Исавъ

    "Все що е писано". Неделни беседи (1917). Издание 1942 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Яковъ и Исавъ „И видѣ сънь: и ето стълба, поста­вена на земята, на която върхътъ стигаше до небето ; ето, ангелитѣ Божии възлизаха и слизаха по нея.“ [1]) „Яковъ и Исавъ“ — интересенъ предметъ за разискване. Който е челъ Библията, познава тѣзи два характера. Яковъ и Исавъ сѫ двама братя: Яковъ е по-малкиятъ, Исавъ — по-голѣмиятъ. Разликата въ възрастьта имъ е малка, нѣколко часа. Отъ разказа за двамата братя могатъ да се извадятъ седемь характера. За Яковъ и Исава било предсказано, че отъ тѣхъ ще произлѣзатъ два народа, отъ които по-голѣмиятъ ще слугува на по-малкия. Още въ утробата на майка си тѣ се борили, съ което й причинявали голѣми смущения. Казва се, че пръвъ се родилъ Исавъ, а вторъ — Яковъ, който държалъ петата на брата си. Външно тѣ се различавали много: Исавъ билъ косматъ, а Яковъ — гладъкъ. Съ други думи казано: Исавъ билъ мѫжественъ, а Яковъ — женственъ. Отъ физиологическо гледище, Исавъ е човѣкъ на природата, откровенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, живѣе отъ день за день, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличатъ на Исава. Като се нахранятъ добре, тѣ казватъ: Благодаримъ Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пакъ ще се погрижишъ за насъ. Тѣ изказватъ благодарностьта си само по отношение на яденето. Яковъ е женственъ, но е смѣлъ; има нѣкои отрицателни чърти въ характера си: хитрость и лукавство. Яковъ прилича на сарафитѣ, които всѣкога печелятъ. Каквато работа предприеме, той иска непремѣнно да спечели. Споредъ еврейския законъ, Исавъ, като първороденъ, трѣбвало пръвъ да получи благословението на баща си. Обаче, въ Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсѣлъ случай да реализира желанието си. Такъвъ скоро му се представилъ. Единъ день Исавъ се връщалъ отъ нивата много изморенъ и гладенъ и видѣлъ, че братъ му яде леща. Той поискалъ отъ брата си една чиния леща, да се нахрани. — Ще ти дамъ, — отговорилъ Яковъ, ако ми отстѫпишъ първородството си. — Ще ти го дамъ, заклевамъ се, дай ми само да ямъ. Какво струва моето първородство предъ глада ми? Тукъ се явяватъ още два характера; майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличалъ на нея по умъ и по стремежитѣ на сърдцето си. Бащата обичалъ повече Исава, естественъ човѣкъ, съ обикновено съзнание. Майката представя ума на човѣка, а бащата — разума, който въ човѣшкото лице е достигналъ най-високото си развитие. Майката имала сѫщото желание, каквото и Яковъ, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичалъ повече Исава, считадъ, че е законно, ката първороденъ, той да получи благословението. Понеже билъ вече старъ и слѣпъ, бащата казалъ на Исава: „Ето, азъ вече остарѣхъ, не зная деня на смъртьта си. Вземи сега орѫжието си, излѣзъ на полето и улови ми ловъ. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичамъ, и донесъ ми да ямъ, за да те благослови душата ми преди да умра“. И отиде Исавъ на полето да улови ловъ и да го донесе. Ревека чу, какво говорѣше Исакъ на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чухъ разговора на баща ти съ Исава, затова послушай съвета ми. Иди въ стадото и донеси оттамъ две добри ярета отъ козитѣ, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесешъ на отца си да яде, за да те благослови преди смъртьта си.“ И рече Яковъ на майка си: „Исавъ е мѫжъ косматъ, а азъ съмъ мѫжъ гладъкъ. Може да ме попипа баща ми и ще се явя предъ него като прелъстникъ и ще навлѣка на себе си проклятие, а не благословение.“ — Нека бѫде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яковъ взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пъкъ взе дрехитѣ на Исава и облѣче съ тѣхъ Якова. Съ кожитѣ на яретата покри рѫцетѣ му и гладкото на шията му. Така Яковъ получи благо­словението на баща си вмѣсто Исава, за което понесе последствията на своята постѫпка. Нѣма мисъль, чувство или постѫпка, добри или лоши, които да не принесатъ своитѣ плодове. Това е законъ, който всѣки човѣкъ може да провѣри. Хората на XX в. не признаватъ този законъ и жи- вѣятъ, както намиратъ за добре — ядатъ и пиятъ и не мислятъ за последствията на своя животъ. Мѫжътъ и жената не сѫ въ съгласие помежду си, но не мислятъ за това, тѣ очакватъ добри деца. Ако децата имъ не излѣзатъ добри, тѣ се чудятъ, на кого приличатъ. Тѣ не подозиратъ, че причината се крие въ тѣхъ. Боже­ствениятъ законъ гласи: За да бѫдатъ децата добри, бащата и майката трѣбва да сѫ въ пълна хармония помежду си. Това не значи, че тѣ трѣбва да бѫдатъ съвършено еднакви, но да иматъ допирни точки помежду си, да се обичатъ и разбиратъ. Има тънкости, които различаватъ мѫжа и жената, но мѫчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели сѫ пра­вили опити да опишатъ разликата между мѫжа и жената, но, въ края на краищата, не сѫ успѣли. Отчасти могатъ да направятъ разлика, но не напълно. Обикновено въ жената преобладаватъ крѫгли линии, а въ мѫжа — прави и счупени. Крѫглитѣ линии внасятъ въ характера мекота, а правитѣ — твърдость и острота. Въ мѫжа преобладаватъ повече хроматическитѣ гами. Въ разказа за Якова и Исава виждаме, какъвъ съветъ дава майката на сина си. За да вземе Яковъ благословението на баща си, тя го заставила да излъже. Щомъ дава такъвъ съветъ, това показва, че тя и другъ пѫть си е служила съ лъжата. Нѣкой казва: Днесь излъгахъ. Значи, ти си лъгалъ и другъ пѫть. Лъжата не сѫществува само отъ днесъ. Тя носи началото си отъ далечното минало, отъ незапомнени времена. Кой е първоизточникътъ на лъжата: човѣкътъ или животното? Кога е влѣзла лъжата въ човѣшкия животъ: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгалъ брата си, Яковъ билъ на 32 години, периодътъ, презъ който човѣшкиятъ характеръ се оформява. Значи, Яковъ билъ на такава възрасть, когато съзнателно открадналъ благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трѣбвало Яковъ да отиде при чичо си Лаванъ, да се скрие отъ Исава, да не се стовари върху него гнѣвътъ на братъ му. Яковъ напусналъ бащиния си домъ и тръгналъ на пѫть. Още първия день, следъ залѣзване на слънцето, той сънувалъ сънь: „Видѣлъ стълба, поставена на земята, а върхътъ ѝ стигалъ до небето; и ето, ангелитѣ Божии слизали и възлизали по нея,“ Богъ видѣлъ постѫпката на Якова и му отдалъ заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човѣка, всичко отбелязва и всѣко нѣщо възнаграждава или наказва. Яковъ отиде въ дома на чичо си Лаванъ, човѣкъ хитъръ и практиченъ, който му стана учитель. Въ този домъ изпъкватъ още три характера: Лаванъ и дветѣ му дъщери — Лия — по-голѣмата и Рахилъ — по-малката. Преди да стигне въ дома на чичо си, Яковъ срещналъ при кладенеца Рахилъ, на която помогналъ да си начерпи вода, цѣлуналъ я и казалъ, че сѫ роднини. Отъ този моментъ той се влюбилъ въ Рахилъ. Като практиченъ човѣкъ, Лаванъ запиталъ Якова, каква заплата иска за времето, презъ което ще остане въ дома му да работи. Яковъ отговорилъ, че обича Рахилъ и иска да я вземе за своя жена — това е неговата заплата. Името „Рахилъ“ е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното въ човѣка. Лаванъ обещалъ да даде Рахила на Якова, но съ условие, да му работи седемь години за нея. Яковъ се съгласилъ. Следъ изтичането на седемтѣ години, вмѣсто Рахилъ, Лаванъ далъ Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутриньта той разбралъ, че билъ излъганъ и запиталъ чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахилъ, споредъ обещанието си? Лаванъ отговорилъ: Споредъ нашитѣ закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още седемь години, за да ти дамъ и Рахилъ. Тукъ виждаме закона за възмездието. Яковъ излъга баща си и брата си, затова и Лаванъ го излъга. За дветѣ лъжи той трѣбваше да слугува 14 години; седемь години, дето излъга баща си, и седемь години — за лъжата къмъ брата си. Мнозина мислятъ, че сѫ свободни отъ грѣшкитѣ на Якова, че никога не лъжатъ. Докато е на земята, човѣкъ все ще играе нѣкаква роля: или ролята на Исакъ и Ревека, или на Яковъ и на Исава, или на Лия и на Рахилъ, или на Лаванъ. Това сѫ седемь различни характера, съ специфични роли. Често хората продаватъ своитѣ мисли и желания, както Лаванъ продаде дветѣ си дъщери, за да се обогати. Свѣтътъ представя стълба, по която хората слизатъ и се качватъ, лъжатъ се, преследватъ се, гонятъ се, обичатъ се и се мразятъ. Които се обичатъ, не могатъ да се оженятъ. Вмѣсто по любовь, тѣ се женятъ за пари. Лия представя жена, която е взета за паритѣ й, а не по любовь. За да вземе Рахилъ, Яковъ е трѣбвало първо да се ожени за Лия. Сѫщото става и въ живота на сегашнитѣ хора. Нѣкой младъ момъкъ обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата сѫ бедни. Като не може да постигне желанието си, той срѣща една богата мома, която го подържа въ странство, да учи. Той ѝ обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която следъ време се оженва, а първата оставя, като ѝ казва: Хубава, добра и благородна си, но въ този свѣтъ само съ красота и благородство не се живѣе. Лаванъ билъ хитъръ човѣкъ, но Яковъ владѣялъ изкуството да забогатява. Следъ като слугувалъ при чичо си 14 години за дветѣ му дъщери, той останалъ да му работи още седемь години, да придобие богатство за себе си. Така той придобилъ голѣмо богатство — овце, кози, камили. Когато силнитѣ овце и кози зачевали, Яковъ турялъ въ поилата имъ прѫчки съ бѣли рѣзки, та като ги гледали, раждали агнета на прѫчки и капчици; следъ това той отдѣлялъ своитѣ овце и кози отъ Лавановитѣ. Така забогатѣлъ Яковъ и придобилъ много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, следъ като прекаралъ 21 години при Лавана, Яковъ се върналъ при брата си. Мнозина искатъ да бѫдатъ богати, но за това е нуждно изкуство. Който иска да бѫде богатъ, трѣбва да притежава смѣлостьта на Якова. Яковъ ималъ и лоши чърти въ характера си, но Богъ го поставилъ на голѣми изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пѫти горко е оплаквалъ сѫдбата си! Макаръ и възрастенъ, той трѣбвало да пасе стадата на чичо си и, за всѣко загубено яре или агне, да отговаря предъ него. Чрезъ страдания и изпитания, Яковъ придоби способностьта да съзерцава. Той се свърза съ Бога, молѣше се и разговаряше съ Него, докато единъ день реши да вземе женитѣ си, синоветѣ и дъщеритѣ си и всичкия си имотъ, да напусне дома на Лавана и да се върне въ бащиния си домъ, при брата си Исава. Той избѣга отъ Лавана и тръгна на пѫть. Когато наближи дома на отца си, Яковъ изпрати посланици до брата си, и цѣла нощь прекара въ молитва. Въ това време дойде при него човѣкъ, съ когото се бори цѣла нощь, до зазоряване. Като видѣлъ, че не може да го надвие, човѣкътъ се докосналъ до става на бедрото му и го измѣстилъ, като му казалъ: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече.“ Яковъ отговорилъ: „Нѣма да те пусна, докато не ме благословишъ.“ — Кой си ти? Какъ ти е името? — Яковъ. — Отсега нататъкъ нѣма да бѫдешъ Яковъ, но Израилъ, защото си билъ въ борба съ Бога и съ человѣци и си надвилъ. Човѣкътъ, съ когото Яковъ се борилъ цѣла нощь, билъ ангелъ. Какво означава името Яковъ? — Запинатель. Той се опъвалъ, т, е. противопоставялъ и на Бога, и на човѣци. Понеже характерътъ му се измѣнилъ, трѣбвало да се промѣни и неговото име. Ако името на човѣка не се измѣня, и въ характера му не става никаква промѣна. За да се измѣни лицето му, трѣбва да се измѣни и характерътъ, а оттамъ и неговото име. Въ онзи свѣтъ формата и името на човѣка сѫ две еднакви нѣща. Отъ колко букви е името на човѣка, въ какъвъ редъ сѫ поставени гласнитѣ и съгласнитѣ, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата душа. Напримѣръ, името Ревека, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения, въ зависимость отъ двата народа, които излѣзоха отъ нея. Тогавашнитѣ народи сѫ вървѣли по пѫтя на инволюцията, а сегашнитѣ — по пѫтя на еволюцията. Обаче, и до днесъ още има две култури: култура на интуицията и култура на чистия разумъ. За да се примирятъ тѣзи култури, трѣбва да се примирятъ и теченията, които ги предизвикватъ. Много естествено. Когато искате да опредѣлите известно растение, къмъ кой класъ се отнася, вие трѣбва да го изучите, какъвъ е коренътъ му, какво стъбло има, какви сѫ листата му и т. н. Като изучавате човѣка, виждате ясно дветѣ течения въ него, т. е. дветѣ различни прояви — проявитѣ на Якова и на Исава. Исавъ представя грубата човѣшка природа; той не цени първородството си и за нищо и никакво продава своето благословение. Той казва: Защо ми е благословението? Животътъ е на земята, тукъ е всичко. Важенъ е днешниятъ день, нѣма защо да приготвямъ условия за утрешния. Исавъ не подозиралъ, че между миналия и сегашния животъ има връзка. Сегашниятъ животъ е резултатъ на миналия, а бѫдещиятъ се разглежда като последствие на сегашния. Помнете: Човѣкъ не иде за пръвъ пѫть на земята. Ако сте за пръвъ пѫть на земята, какъ ще си обясните противоречията въ вашия характеръ? Ако за пръвъ пѫть излизате отъ Бога, трѣбва да бѫдете чисти, да Го познавате. Така ли е въ сѫщность? Повечето хора не познаватъ Бога, защото сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Значи, човѣкъ не е излѣзълъ сега отъ Бога, но преди хиляди години. Турятъ нѣкого въ затворъ и следъ време го пущатъ на свобода. Всички казватъ: Този човѣкъ излѣзе отъ затвора и влиза вече въ живота. За пръвъ пѫть ли влиза той въ живота? Преди да влѣзе въ затвора, той е билъ пакъ въ живота. Много пѫти човѣкъ влиза въ затвора и излиза отъ него, докато научи нѣщо и облагороди характера си. Като четете „Клетницитѣ“, виждате, че Жанъ Вължанъ прекара известно време въ затвора, но придоби нѣщо ценно, облагороди характера си. Всѣки човѣкъ влиза въ живота, следъ като е прекаралъ нѣколко години въ затвора — въ долнитѣ сфери на астралния свѣтъ. За да бѫде въ затворъ, това показва, че е трѣбвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добъръ. И като излѣзе отъ затвора, човѣкъ трѣбва още много да работи върху себе си, да изгради своя характеръ. Наблюдавайте, съ какви характерни чърти се раждатъ децата, които току-що идатъ отъ затвора. Въ първо време тѣ сѫ егоисти, мислятъ само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трѣбва да се възпитава детето, за да придобие нѣщо меко и благородно въ характера си. Нѣкои деца не се подаватъ на възпитание, оставатъ си все така груби и егоисти. Ще кажете, че детето носи тѣзи качества отъ родителитѣ си. Ами тѣ отде ги носятъ? Това не е нито наука, нито философия. Лошитѣ жалания и прояви на човѣка се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искаха да постигнатъ едни и сѫщи нѣща, но се различаваха въ методитѣ си. Яковъ приложи насилието, но за да разбере, че методътъ му не бѣше лравъ, трѣбваше да мине презъ голѣми страдания. Значи, нѣкои хора постигатъ желанията си чрезъ страдания, които ги облагородяватъ. Други пъкъ не се нуждаятъ отъ страдания. Тѣ постигатъ желанията си по другъ пѫть и пакъ се облагородяватъ. За да извае една статуя, скулпторътъ чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своитѣ статуи и по другъ начинъ, не съ чукъ. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, съ която си служи природата. Зрѣенето на плодоветѣ е сѫщо така култура, но тукъ природата не работи съ чукъ. Прилагайте и вие този методъ. Само така можете да постигнете своитѣ желания. И по другъ начинъ можете да ги постигнете, но съ голѣми разходи и мѫчнотии. Дайте условия на добритѣ потици въ себе си и не се безпокойте, дали ще се реализиратъ, или не. Оставете ги на грижитѣ на природата, тя има всичко предъ видъ. Ако скулпторътъ работи върху васъ, ще му дадете чукъ, да удря, както знае; ако природата работи върху васъ, оставете я свободно да се прояви. Като се изучавате, ще видите, че единъ день Богъ работи върху васъ, на другия день — вие — така постоянно става смѣна. Осемь часа ще работите вие, а останалото време — Богъ. Въ смѣната на работата, именно, човѣкъ получава красиви потици и се проявява като великъ и способенъ. Когато човѣкъ спи, Богъ роботи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сънь, човѣкъ трѣбва да остави настрана всичкитѣ си раници, да се успокои, за да може Духътъ свободно да работи върху него. Като се събуди, може да вземе раницитѣ си и да продължи работата си. Сънищата действуватъ възпитателно върху човѣка. Ако сънува нѣкой лошъ сънь, той може да изправи нѣкоя своя погрѣшка. Съзнанието му се пробужда, и той вижда, че се отклонилъ нѣкѫде. Колкото по-добре спи човѣкъ, толкова по-здравъ става. Направете опитъ, въ продължение на единъ месецъ да спите спокойно, безъ никакви смущения въ мислитѣ и чувствата си и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Ако страдате отъ неврастения, ще се излѣкувате. Ако искате да бѫдете здрави, пазете се отъ лоши мисли и желания. Хората сами си създаватъ страдания и мѫчнотии. Като видятъ, че нѣкой тѣхенъ познатъ се издигналъ, заелъ високъ постъ, тѣ ще търсятъ начинъ да го очернятъ, да го свалятъ отъ поста му. Смисълътъ на живота не се заключава въ търсене на погрѣшкитѣ на хората, нито въ свалянето имъ отъ високия постъ, но въ работата, която вършите. Ако сте скулпторъ, вършете добре работата, за която сте опредѣлени; ако спите, оставете природата да върши свободно работата си. Този сънь е Божественъ. При него човѣкъ се успокоява и получава Божието благословение. Божественъ бѣше и съньтъ на Якова, който заспа и се пробуди съ мисъльта за Рахилъ. Този практиченъ, хитъръ човѣкъ, като мислѣше за Рахилъ, постепенно се облагородяваше. Докато не мислѣше за Рахилъ, Яковъ работѣше за пари; щомъ започна да мисли за нея, той бѣше готовъ да работи безъ пари. Тъй щото, ако хората питатъ, кога ще се оправи свѣтътъ, казвамъ: Свѣтътъ ще се оправи, когато всички хора — учители, свещеници, проповѣдници, майки и бащи започнатъ да работятъ безъ пари, Всѣки трѣбва да работи даромъ, отъ любовь. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. Така и Яковъ разбра, какво значи, да служи човѣкъ на Бога, т. е. на любовьта. — Кѫде ще намѣримъ Бога? — Въ Рахилъ, която представя любовьта. Човѣщкиятъ характеръ се изпитва чрезъ Рахилъ, т. е. чрезъ любовьта. Единъ французинъ живѣлъ дълго време въ Африка, дето спечелилъ голѣмо богатство. Най-после той решилъ да се върне въ Франция, тамъ да прекара до края на живота си. Той ималъ двама братовчеди, при които мислилъ да живѣе, защото нѣмалъ намѣрение да се жени. За да разбере, при кого отъ тѣхъ да остане, той намислилъ начинъ да ги изпига, да види, кой отъ двамата е по-добъръ и безкористенъ. Той извикалъ двамата си братовчеди и казалъ: Бѣхъ богатъ, спечелихъ много пари въ Африка, но всичко изгубихъ и се връщамъ въ Парижъ, да умра въ родния си градъ. Кой отъ двамата ще ме вземе при себе си? Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казалъ: Търси си друго мѣсто, не можешъ да останешъ при мене за повече време. Той отишълъ при втория си братовчедъ, който му казалъ: Братко, остани при мене, колкото време искашъ. Моятъ домъ е и твой; разполагай съ всичко, като съ свое. Като минали нѣколко месеци, той решилъ да открие истинското си положение и казалъ на братовчеда си: Азъ искахъ да ви изпитамъ, да разбера, кой отъ двамата е истински човѣкъ, за да остана при него да живѣя. Ти прояви безкористие и любовь къмъ менъ. Азъ съмъ богатъ, нищо не съмъ изгубилъ отъ спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научилъ истината, първиятъ братовчедъ отишълъ при роднината си, когото изпѫдилъ отъ дома си, извинилъ се и го поканилъ да отиде при него и да остане, колкото време желае. — Късно е вече, отговорилъ богатиятъ роднина. Ще дойде день, когато Богъ ще се яви на всички хора въ видъ на бедна вдовица, беденъ момъкъ, или нѣкоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете съ любовь и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте вѣрни на вашия идеалъ. Само така и вие ще разберете дълбокия смисълъ на живота, както Яковъ разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелитѣ Божии. Тази стълба и до днесъ още стои изправена и по нея слизатъ и възлизатъ ангелитѣ Божии. Днесъ тя е по голѣма и по-разклонена. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и, когато дойде до първото ѝ стѫпало, да разбере смисъла на земния животъ и на страданията, които му се даватъ. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ обвивка, въ която сѫ скрити благата на живота. Както семето е обвито въ своята черупка, за да не се изгубятъ хранителнитѣ сокове на зародиша, така и страданията обвиватъ благата, за да се дадатъ на човѣка тогава, когато той може да се ползува отъ тѣхъ. Ето защо, който търси щастие и блаженство въ свѣта, първо трѣбва да мине презъ страданията. Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Азъ пъкъ казвамъ: Който не вѣрва въ думитѣ ми, ще ги опита. Като мине презъ изпитания и страдания, ще разбере, че въ тѣхъ се криятъ благата на живота. За една лъжа, Яковъ трѣбваше да слугува на Лавана 21 години, а Мойсей, за едно убийство, трѣбваше да слугува на еврейския народъ цѣли 40 години. Всѣка погрѣшка, всѣко престѫпление се изкупватъ чрезъ страдания. Като знаете това, нека жената не се запитва, защо мѫжътъ ѝ се отнася лошо съ нея. Нѣкога, въ миналото, тя се отнасяла лошо съ него. И слугинята нека не се запитва, защо господарката ѝ се отнася толкова жестоко съ нея, Въ миналото тя е постѫпвала зле съ своята господарка. Такъвъ е законътъ на кармата. Проследете историята на човѣчесгвото, на народитѣ, на обществата, на семействата и ще видите, че този законъ действува навсѣкѫде планомѣрно и безпощадно. Ако въ бѫдеще искате да имате добри синове и дъщери, приложете закона на любовьта. Кармата се разрешава само чрезъ любовьта. Яковъ имаше 12 сина, но само Иосифъ бѣше роденъ по закона на любовьта. Яковъ работи седемь години за него, следъ което се ожени за Рахилъ, която роди само единъ синъ — Иосифъ. Който може да слугува седемь години съ любовь, той ще роди Иосифа. Който се жени по обикновенъ начинъ, безъ любовь, той ще вземе Лия, която не обича, и отъ нея ще му се родятъ много синове. Законътъ за прераждането е законъ за изкупване и освобождаване на човѣка отъ погрѣшкитѣ на миналото. По сѫщия законъ човѣшкиятъ умъ и човѣшкого сърдце се раждатъ и прераждатъ. Единъ американски писателъ описва деня, въ който умътъ му се прояснилъ. Голѣмо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освенъ моментъ на новораждане. Радостъта на този човѣкъ е била толкова голѣма, колкото радостъта на майката, която е родила синъ или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всѣки човѣкъ извиква, когато се пробудятъ умътъ и сърдцето му. Великъ е моментътъ, когато човѣшкиятъ умъ вземе кормилото въ рѫцетѣ си и направлява сѫдбата на собствения си животъ. Това, което Яковъ видѣ преди нѣколко хиляди години на сънь, се отнася до сегашнитѣ хора, т. е. до хората на XX вѣкъ. Днесъ вече слизатъ и възлизатъ Божиитѣ ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народитѣ. Страданията, презъ които съвременнитѣ хора минаватъ, показватъ, че тѣ се намиратъ въ положението на жена, която ражда. Щомъ роди тя, ангелитѣ единъ следъ другъ започватъ да се въплътяватъ въ човѣшкитѣ умове и сърдца. Богъ, Който изпраща своитѣ ангели, следи за последствията. На всѣки човѣкъ ще се даде възможность да чуе, какъ Богъ говори. Излѣзте рано сутриньта презъ пролѣтъта, когато природата се събужда, когато цвѣтята цъвтятъ, и се вдълбочете въ себе си, да чуете тихия говоръ на Бога. Ако слухътъ ви е развитъ, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася миръ, спокойствие и радость въ душата. Ако отидете въ гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива въ нѣжна, приятна мелодия. Колкото по-развитъ е слухътъ на човѣка, толкова по-голѣма възможность се открива предъ него, да чуе тихия гласъ на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вѣковетѣ. Ако младата мома и младиятъ момъкъ не могатъ да забравятъ думитѣ, които си пишатъ или казватъ, колко повече оставатъ паметни думитѣ на Бога. Коя мома и кой момъкъ сѫ забравили дветѣ думи „обичамъ те“, които нѣкога сѫ си казали? Единъ младъ човѣкъ разправялъ своята опитность. По известни причини той дошълъ до голѣмо отчаяние въ живота си и решилъ да се самоубие. Въ този моментъ, въ съседната стая се чулъ тихиятъ гласъ на неговия приятелъ. Той се вслушалъ въ пѣсеньта, която долитала до ушитѣ му, и ясно разбралъ смисъла на следнитѣ думи: „Азъ за тебе само мисля и никога не ще те забравя“. Тѣ произвели превратъ въ него, и той се отказалъ отъ решението си да се самоубие, като си казалъ: Има Единъ, Който мисли за мене. Това е въ състояние да ме застави да живѣя и да се радвамъ на всичко, което ми е дадено. Като знаете, че има нѣкой да мисли за васъ, не се обезсърдчавайте. Ако само една мисълъ може да ви застави да обикнете живота, колко повече трѣбва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и трудъ се полагатъ за васъ, не само отъ едно, но отъ много сѫщества. Вслушвайте се въ думитѣ на всѣки човѣкъ, да проникнете въ смисъла имъ, да разберете зова на човѣшката душа, която вика за освобождение. Чувате ли нѣкой да се оплаква отъ живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвѣтъ на дървото. Но той трѣбва да завърже, и плодътъ му следъ време да узрѣе. Въ този смисълъ, смъртьта е символъ, преминаване отъ единъ животъ въ другъ. Когато умира, човѣкъ се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живѣе, да бѫде свободенъ, трѣбва да се откаже отъ всѣкидневнитѣ грижи на живота. Това не значи, че не трѣбва да мислите. Мислете, безъ да се тревожите. Всѣки трѣбва да опредѣли програмата на живота си, да се стреми къмъ реализирането й, безъ да се безпокои. Ако имате баща, като Якова, и майка, като Ревека, кажете имъ: Моля ви се, не ме учете на лъжа; не се нуждая отъ такъвъ урокъ. Ако имате чичо, като Лавана, кажете му да не злоупотрѣбява съ любовьта на ближнитѣ си. Много моми и момци сѫ станали нещастни по единствената причина, че родителитѣ имъ се противопоставяли на тѣхния изборъ. Оставете всѣки самъ да си избере мома или момъкъ, които да отговарятъ на сърдцето му. Ако направятъ нѣкаква погрѣшка, тѣ ще страдатъ, и сами ще изправятъ погрѣшката си — поне ще страдатъ отъ любовь. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е билъ свободенъ отъ страдания. Идейнитѣ страдания иматъ смисълъ, тѣ повдигатъ човѣка. За предпочитане е човѣкъ да страда за нѣкаква идея, отколкото да нѣма идея. Когато жената ражда, и децата ѝ живѣятъ дълго време, мѫкитѣ и страданията ѝ сѫ оправдани. Обаче, ако децата ѝ умиратъ, страданията ѝ не сѫ на мѣсто. Мислитѣ и желанията на човѣка сѫщо така се раждатъ, живѣятъ известно време и умиратъ. Ако тѣ умиратъ веднага следъ раждането, такъвъ животъ е безсмисленъ. Дайте възможность на добритѣ мисли и желания въ васъ да живѣятъ дълго време, да дадатъ плодове, на които да се радвате и вие, и ближнитѣ ви. Човѣкъ има душа, която иска да люби; човѣкъ има умъ и сърдце които искатъ да се развиватъ правилно. Какво ще стане съ васъ, ако убиете живота на ума, на сърдцето и на душата си? Какъвъ животъ е този, въ който умътъ, сърдцето и душата не взиматъ участие? Проявявайте се свободно, безъ лъжа, кражба и убийство, защото всѣки получава заслуженото. Всѣка изопачена, крива мисълъ, родена отъ човѣка, ще го следва презъ цѣлия му животъ — и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своитѣ ближни, и за своя народъ. Като работите по този начинъ, вие пакъ ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане съ единъ или съ другъ народъ, това да не ви смущава. Душата е по-важна отъ народа. Единъ човѣкъ, който носи миръ, благоденствие на хората, струва повече отъ цѣлъ народъ, който носи скръбъ, страдания и разрушение за човѣчеството. Кѫде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинътъ не изчезна. Въ това време живѣеше единъ истински Човѣкъ въ свѣта, Когото разпнаха наредъ съ разбойницитѣ, но Неговитѣ идеи и до днесъ още сѫществуватъ и владѣятъ свѣта. Той струва повече отъ цѣлата Римска империя. Този великъ човѣкъ бѣше Христосъ. Днесъ всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. — Ако следва Божиитѣ пѫтища, нищо лошо нѣма да ѝ се случи. Всѣки трѣбва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ходъ на добритѣ си мисли и желания, като постепенно се освобождава отъ страха. Колкото по-добри ставате, толкова и страхътъ ви ще се намалява. Ако имате характера на Якова, непремѣнно ще пострадате Ревека Лаванъ и всички останали типове жънатъ своитѣ плодове. Днесъ повечето хора сѫ взели ключовегѣ на материалния свѣтъ въ рѫцетѣ си и, дето и да отидете ще ви кажатъ: Платете си разноскитѣ. Ако нѣкой проповѣдва, сѫщо иска да му се плати. Трѣбва да сѫществува поне едно звание, за което хората да работятъ безъ пари. Нѣма по-свещено звание за човѣка отъ това, да служи на Бога съ любовъ. Който служи на Бога, всѣкога говори истината. Отъ такива хора се нуждае свѣтътъ. Тѣ произлизатъ отъ Рахилъ. Това се иска и отъ съвременнитѣ жени. Можете ли да играете ролята на Рахилъ, да пасете овцетѣ си като нея? Можете ли да живѣете между овчари и да бѫдете почтени? Колко мѫже трѣбва да има една жена и колко жени единъ мѫжъ? — Единъ мѫжъ и една жена. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да има единъ умъ и едно сърдце. Два ума, две сърдца раздвояватъ човѣка, а всѣко раздвояване причинява зло. Единъ умъ, едно сърдце и една воля водятъ къмъ доброто. Когато жената разлюби мѫжа си, крилата ѝ падатъ. Когато мѫжътъ разлюби жена си и пожелае друга нѣкоя, той прелюбодействува. Любовьта трѣбва да бѫде чиста и безкористна. И Лаванъ обичаше Якова, но го използува. Жената трѣбва да се стреми да бѫде като Рахилъ, да роди Иосифа. Ако мѫжетѣ и женитѣ раждатъ синове като Иосифа, тѣ ще бѫдатъ избрани жени и мѫже, ще образуватъ избранъ народъ. „Божиитѣ ангели слизатъ и възлизатъ по нея.“ Тѣ питатъ българскитѣ моми: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Тѣ питатъ и българскитѣ момци: Готови ли сте да раждате синове като Иосифа? Готови ли сте да живѣете добре? Ако сте готови, ние ще дойдемъ въ България. Иосифъ дойде въ Египетъ и спаси жителитѣ му отъ погибель — отъ гладна смърть. — Кога ще дойдатъ ангелитѣ въ свѣта? — Отъ васъ зависи. Тѣ могатъ да дойдатъ следъ единъ часъ, но могатъ да дойдатъ и следъ години. Когато дадете мѣсто на душата и на духа си да се проявятъ, ангелъ Господенъ ще слѣзе при васъ. Той ще ви познае, и вие ще го познаете. — Грѣшни сме. — Не мислете за грѣховетѣ си. Ние не се занимаваме съ минали нѣща; не се занимаваме и съ настоящето. Миналото и настоящето сѫ важни като условия на бѫдещето. Предъ васъ се открива велико бѫдеще — за него работете. Ако ми донесатъ една нечиста риза, азъ не питамъ, защо се изцапала, на кого е, но я турямъ въ коритото, заливамъ я съ чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си. Стремете се къмъ любовьта, която чисти и повдига човѣшкото сърдце. Кой очисти и повдигна Якова? — Неговата възлюбена — Рахилъ. Богъ му каза: Давамъ ти Рахилъ, нея люби и за други жени да не мислишъ. Яковъ, който днесъ се нарича Израилъ, живѣе по новъ начинъ, не както е живѣлъ по-рано. Тази е причината, дето той минава между избранницитѣ, между висококултурнитѣ и учени хора, които носятъ свѣтлина на свѣта. Тѣ сѫ се пожертвували за човѣчеството. Днесъ всички хора стоятъ предъ стълбата и гледатъ къмъ върха, отдето Богъ ги пита: Като слизате и възлизате по тази стълба, какъ мислите да живѣете? Ще лъжете ли още братята и сестритѣ си, бащитѣ, майкитѣ и ближнитѣ си? Ще търсите ли други мѫже и жени, или ще любите само онѣзи, които Богъ ви дава, като условие на вашето растене. После се обръща къмъ майкитѣ и бащитѣ и ги пита: Ще продавате ли още синоветѣ и дъщеритѣ си? — Много се измѫчихме, Господи. Богъ не жали хората, когато се мѫчатъ. Той се радва, защото знае, че ще родятъ. Богъ казва: „Както се радвамъ на цъвналитѣ цвѣтя въ градинитѣ, така се радвамъ на вашитѣ деца, които играятъ, скачатъ и се веселятъ, които се радватъ на Божия свѣтъ. Велико нѣщо е да живѣе човѣкъ за любовъта, да се радва на свѣта. Тогава животътъ на всички хора — мѫже, жени и деца ще се превърне въ пѣсенъ и молитва. Свѣтътъ ще се превърне въ райска градина. Това ще стане, но едно се иска отъ човѣка — да слиза и възлиза по стълбата, на която върхътъ стига до небето. Който стои при стълбата, той се ползува отъ благата на живота. Той се намира въ положението на онѣзи дървета, които растатъ покрай рѣки. Тѣ се ползуватъ отъ водата на рѣкитѣ и се развиватъ добре. Тѣзи, които сѫ далечъ отъ рѣкитѣ, сѫ изложени на загиване. Божественитѣ блага — любовь, мѫдростъ, истина, правда слизатъ по Божествената стълба. Бѫдете будни да ги използувате. Прекарайте въ градинитѣ си по една вадичка, за да приемете поне една струя отъ голѣмото изобилие. Само така ще измѣните живота си и ще влѣзете въ новото, което иде вече въ свѣта. Новото прилича на месецъ май. Всичко се е събудило, излѣзло е отъ зимния сънъ, отъ своя пашкулъ. И хората излизатъ вече отъ гробоветѣ си, за да възкръснатъ. Казано е въ Писанието: „Излѣзте, вие, мъртвитѣ, да влѣземъ, ние, живитѣ.“ Какво означава този стихъ? Това значи: Излѣзте, вие, мъртвитѣ, които сте живи, за да влѣземъ, ние, живитѣ, които сме мъртви, и да се осолимъ. Дали сте живи — мъртви, или мъртви — живи, не се страхувайте, и за еднитѣ, и за другитѣ е добре. Който излиза отъ гроба, той е чистъ вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чистъ и обновенъ. Радвайте се на живота и благодарете, че живѣете. Въ разказа за Яковъ и Исава изнесохъ седемь характера, отъ които единствена Рахилъ заслужава подражание. Бихъ желалъ всички жени да бѫдатъ като нея, да внасятъ красиви и велики идеали въ всички мѫже, жени и деца. Бихъ желалъ и мѫжетѣ да бѫдатъ като Рахилъ. Стремете се къмъ новото учение, което Христосъ носи чрезъ жената. То ще изтрие сълзнтѣ на страдащитѣ. За коя жена говоря? — За тази, която има характера на Рахилъ. Тя ще цъвти, ще завръзва, и плодоветѣ ѝ ще зрѣятъ. Обаче, който има характера на Лия, дълго време още ще се пресажда. Женитѣ трѣбва да спасятъ свѣта и ще го спасятъ. Само майкитѣ могатъ да спасятъ свѣта. Който мисли, че свѣтътъ може да се спаси и подобри вънъ отъ майката, той се самоизлъгва, той е на кривъ пѫть. Всички свещеници, проповѣдници, учители, управници трѣбва да се обединятъ около майката. Най-възвишената, най-силната дума въ свѣта е „майка.“ Думитѣ „Богъ“, „Господъ“ подразбиратъ Божествената майка. Всички хора говорятъ за любовьта, но не я познаватъ. Ние имаме предъ видъ любовьта на Рахилъ, която изисква отъ човѣка готовность къмъ самопожертвуване. Безъ тази любовь природата остава скрита за човѣка. Както човѣкъ се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своитѣ тайни скривалища за онѣзи, които я любятъ и които тя люби. Който носи въ себе си ключа на любовьта, той може да прониква въ великитѣ тайни на Битието. Въ заключение на всичко, казвамъ: Въ сегашния свѣтъ работятъ шесть сили — Ревека, Исакъ, Яковъ, Исавъ, Лаванъ и Лия. Тѣ създаватъ мѫчнотиитѣ и страданията на човѣчеството и го обезсоляватъ. Нова сила иде въ свѣта — Рахилъ, която носи свѣтлина за човѣшкитѣ умове. Отвсѣкѫде се чува зовъ: Да излѣзатъ женитѣ на фронта! Когато мѫжетѣ останатъ въ тила, а женитѣ излѣзатъ на фронта, свѣтътъ ще се поправи. Богъ, ангелитѣ, светиитѣ иматъ голѣма вѣра въ женитѣ. И азъ имамъ голѣма вѣра въ тѣхъ. Следователно, свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжетѣ станатъ любими синове и братя на женитѣ. * Беседа отъ Учителя, държана на 8 априлъ, 1917 г. София. [1] Битие 28 : 12.
  14. От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ" Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ? И тѣ му рекоха: „Защо ученицитѣ Иоанови често постятъ и молба правятъ, така и фарисейскитѣ, а твоитѣ ядатъ и пиятъ?“ Лука – 5;33. Поясненията върху единъ стихъ могатъ да бѫдатъ прями и косвени. Прямитѣ обяснения сѫ обяснения за дѣцата, а косвенитѣ — за възрастнитѣ. Когато учительтъ въ първо отдѣление разправя на дѣцата за събирането, той взема мамули и казва: „единъ мамулъ и още единъ мамулъ колко ставатъ? — Два мамула“. Дѣтето гледа и казва съ страхъ: „два“. Сега нѣкои хора иматъ това свойства на ума си, т. е. да казватъ: „дайте ни да го пипнемъ, да видимъ“. И тѣ, като малкитѣ дѣца, казватъ: „единъ мамулъ и още единъ ставатъ два“. Мислите ли, че като кажемъ: едно зърно мамулъ и още едно ставатъ двѣ, сме разрѣшили цѣлия въпросъ на мамулитѣ? Мислите ли, че ако даже съберемъ 100 мамула и още 100 мамула, сме разрѣшили въпроса на мамулитѣ? Ако дори знаемъ да дѣлимъ и умножаваме, въпросътъ за царевицата, мамулътъ, остава неразрѣшенъ. За да се разрѣши, трѣбва да имаме други познания, да знаемъ при какви условия тази царевица расте, кога се сѣе, при каква почва расте, какъ се развива, за какво се употрѣбява и каква може да бѫде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За примѣръ, често въ математиката има обяснения за функциитѣ. Функции има и въ физиологията, тѣ сѫ физиологически функции. Функции има и въ сърцето, функции има и въ ума, и въ обществения животъ, и въ домашния — навсѣкѫдѣ все има функции. И сега, като се върнете дома си, онѣзи, които знаятъ повече за функциитѣ, нека разправятъ, какво е функция. Каква е функцията на жената? — Да готви. Каква е функцията на учителя? — Да учи. Каква е функцията на свещеника? — Да служи. Каква е функцията на крадеца? — Да краде. Това сѫ първа степень функции, т. е. прями функции. Сега, учительтъ не е роденъ само да учи, свещеникътъ не е роденъ само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правятъ двѣ царевици. Обаче, въ косвеното обяснение на единъ въпросъ или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия прѣдметъ. Ние можемъ да докажемъ комуто и да е, че човѣкъ има душа, тъй както можемъ да докажемъ, че една царевица и още една царевица правятъ двѣ царевици. Можемъ да поставимъ когото и де е въ магнетически сънь, да извадимъ двойника му, въ който живѣе душата, и да го сгѫстимъ. И ето, отвънъ единъ човѣкъ и още единъ двама сѫ, но тия двама живѣятъ въ единъ човѣкъ. Възможно ли е това? — Възможно е. Туряме ги единъ въ другъ, събиратъ се и послѣ пакъ изваждаме единиятъ. Значи, правимъ този процесъ. Ние не само трѣбва да знаемъ, какъ да извадимъ този двойникъ, но трѣбва да знаемъ и онѣзи велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своитѣ знания. Ние трѣбва да се поучимъ отъ царевицата, когато тя пуща своитѣ коренчета въ черната почва. Тя стои на много по-низка степень на развитие отколкото ние, но когато се посади въ почвата, тя умѣе да схване онѣзи елементи, които сѫ необходими за насъ, и така да ги усвои, че отъ туй складиране на тѣзи елементи въ царевицата да зависи нашия животъ. Ако царевичнитѣ зрънца, житнитѣ зрънца, ечемичнитѣ зрънца не събираха тѣзи елементи за животъ, какво би станало съ насъ, ингелигентнитѣ хора, които мислимъ, че сме много културни? Ние не владѣемъ още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „ябълка е това, круша е това!“ Или: „той е простъ като круша“. Не, крушата по своята специалность седи 10 пѫти по-високо отъ човѣка въ културно отношение. Турцитѣ казватъ: „персенги олсунъ“, т. е. на калемъ иде. Туй буквално не е вѣрно. Не е вѣрно, че една царевица и една царевица правятъ двѣ и че крушата седи 10 пѫти по-високо отъ човѣка. Това е по косвенитѣ обяснения, а не по прямитѣ: по прямитѣ е обратно. Сега, тукъ можемъ да се роди цѣлъ споръ. Може да споримъ, колкото искаме по въпроса. Тѣзи учени хора задаватъ на Христа въпроса: „защо ученицитѣ Иоанови често постятъ и молба правят, така и фарисейскитѣ, а твоитѣ ядатъ и пиятъ, има гуляй, ядене и пиене?“ Ами че да пости човѣкъ, много наука ли се изисква? Голѣма наука ли е това, човѣкъ да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковатъ устата, какво ще правишъ? Постишъ. Стомахътъ ти нищо не взима, казвашъ: „постъ“. Като те биятъ, ще се молишъ и оттатъкъ ще минешъ: „моля ти се, мамо!“ Та нѣкои хора мислятъ, че много нѣщо правятъ, че постили и много се молили. Като има камшикъ, ще се молишъ, и ние знаемъ отъ коя култура си. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „лѣкарьтъ ми забрани да ямъ, на диета съмъ, ще се пости“. Не, не, не. „До сега ядохъ и пихъ, но отсега ще постя“. Каква култура има въ това? Нима Господь се нуждае отъ нашия постъ и молитва? Нима Господь се нуждае отъ нашитѣ сълзи, постоянно да плачемъ и да се оплакваме? Двама студенти си приказватъ. Единиятъ дава съвѣтъ на другия, който е бѣденъ, да отиде при единъ неговъ богатъ чичо, добъръ, духовенъ човѣкъ, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнатъ сълзитѣ ти да капятъ. Ако заплачешъ, ще ти даде пари, ако не заплачешъ, нѣма да ти даде. Той е човѣкъ, който само на сълзитѣ вѣрва“. Отива, и опитътъ излиза сполучливъ. Нима днесъ опитътъ не излиза сполучливъ, когато посѣтимъ нѣкои бѣдни? Нѣкой вѣстникарь веднага ни описва състоянието. Така описватъ глада на руснацитѣ. Нима сърцето ни не се отваря ? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болнитѣ, до гладнитѣ, а отива въ джобоветѣ на здравитѣ? Та и Господь, когато изпраща толкова много храна, по-вече отколкото трѣбва, не се ли изгубва тя нѣкѫдѣ изъ треноветѣ? Господь изпраща комисия, да види какво става съ тази храна. Хората гладуватъ въ Русия, Англия, Германия, България, всѣкѫдѣ се изгубили тѣзи вагони, и храната я нѣма. И всички религиозни хора какво правятъ? „Хайде да се помолимъ на Господа, пакъ да изпрати храна!“ Пакъ му се молятъ. Както виждате, тази година Господь пакъ изпраща, и пакъ се губи. Всѣка година Господь изпраща 10 пѫти по-вече и хората започватъ да се чудятъ, кѫдѣ отива тя? „А, казватъ Иоановитѣ ученици — т.е. тѣзи на старата култура — постѣли и се молили, и фарисейскитѣ сѫщо, а онѣзи на Христа само яли и пили“. Сега намъ ни казватъ: „какъвъ е пѫтьтъ за спасението?“ Азъ ще ви приведа единъ разказъ и ще ви оставя послѣ математически да си разрѣшите тази велика проблема, какъ да се оправи свѣта. Въ далечното минало, въ прѣдисторическитѣ врѣмена, живѣлъ нѣкой-си прочутъ царь — Ормуздъ-Дей, който билъ поклонникъ на Единния Богъ, Богъ на вѣчната хармония. Но въ съсѣдното царство, неговъ съсѣденъ събратъ билъ царь Соломонъ-Ра. Той билъ многобожникъ, но не само многобожникъ, но и поддържалъ жертвоприношенията, принасялъ човѣшки жертви на боговетѣ си. Царь Ормуздъ-Дей ималъ петь много красиви дъщери. Първата отъ тѣхъ, Адита, била най- красивата и най-умната въ цѣлото царство. Обаче, въ сърцето на царь Соломонъ-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщеритѣ на Ормуздъ-Дея. Щомъ се зародила въ него тази идея, той повиква най-вѣщитѣ си мѫдреци и имъ зарѫчва да направятъ единъ палатъ, който да се отваря и затваря по магически начинъ. Въ този палатъ да се изкопае единъ тунелъ, прѣзъ който да се отива до царството на Ормуздъ-Дея. И по единъ тайнственъ начинъ дъщеритѣ на Ормуздъ-Дея започнали да изчезватъ. И тъй, всичкитѣ дъщери на Ормуздъ-Дея били задигнати и затворени въ този палатъ, направенъ по магически начинъ, за да не може да бѫдатъ освободени. Ще кажете: „каква ли му е била цѣльта, да се ожени ли за тѣхъ?“ Не, ни най-малко. Понеже той принасялъ жертви, ималъ прѣдъ видъ да ги принесе жертва на своитѣ богове, за да го направятъ най-виденъ царь въ свѣта. Когато тѣзи петь сестри се намѣрили затворени въ палата, тамъ прѣкарали цѣла година. Втората година започнали да разсѫждаватъ, да търсятъ начинъ за освобождението си. Най-голѣмата дъщеря, Адита, намѣрила една книга въ своята стая, която била оставена отъ мѫдрецитѣ, които правили този палатъ. Тѣ били отъ бѣлата ложа. Адита разбирала тайния езикъ на тази книга, въ която се пишело, че еди-кѫдѣ-си имало 4 ключа. Единиятъ билъ обърнатъ къмъ изтокъ, другиятъ — къмъ западъ, третиятъ — къмъ сѣверъ, четвъртиятъ — къмъ югъ. За да си отворишъ, ще завъртишъ единъ пѫть ключътъ къмъ изтокъ, два пѫти — ключътъ къмъ западъ, три пѫти — ключътъ къмъ сѣверъ и четири пѫти — ключътъ къмъ югъ. Послѣ отново ще ги завъртишъ: източниятъ ключъ ще завъртишъ два пѫти, западниятъ три пѫти, сѣверниятъ — четири пѫти и южниятъ — петь пѫти. Ще завъртишъ пакъ наново ключоветѣ: източниятъ — три пѫти, западниятъ — 4 пѫти, сѣверниятъ 5 пѫти, южниятъ — 6 пѫти. Като ги завъртвашъ тъй, числата ще вървятъ едно слѣдъ друго. Като ги завъртишъ по 3 пѫти, ше се образува числото 12. Тъй ще намѣрите по колко пѫти ще завъртите източния, по колко пѫти западния, по колко пѫти сѣверния и южния ключове: Тогава математически ще си направите едно съотношение и ще работите. Слѣдъ като се завъртятъ тъй ключоветѣ въ този палатъ, ще се отвори тази врата, отдѣто трѣбвало да излѣзатъ навънка. Тъй казва мѫдрецътъ въ тази книга: щомъ влѣзешъ, ще завъртишъ вратитѣ по обратенъ пѫть — източната врата ще завъртишъ 6 пѫти, западната — 7 пѫти, сѣверната — 8 пѫти, южната — 9 пѫти. При всѣко ново отваряне постепенно ще намалявашъ. При второто отваряне: източната — 5 пѫти, западната — 6 пѫти, сѣверната — 7 пѫти, южната - 8 пѫти. При третото отваряне: източната врата — 4 пѫти, западната — 5 пѫти, сѣверната — 6 пѫти и южната — 7 пѫти. Щомъ излѣзешъ вънка, други ключове има. Тогава ти и сестритѣ ти ще се върнете дома си. И тъй: При излизане: при I отвар. при II отвар. при III отвар. Източ. врата: 1 2 3 Запад. врата: 2 3 4 Сѣвер. врата: 3 4 5 Южн. врата: 4 5 6 При влизане: при I отвар. при II отвар. при III отвар. Източ. врата: 6 5 4 Запад. Врата: 7 6 5 Сѣвер. врата: 8 7 6 Южната врата 9 8 7 Обща табличка при отваряне и затваряне: Източната врата — 1, 2, 3, 4, 5, 6. Западната врата — 2, 3, 4, 5, 6, 7. Сѣвер. врата — 3, 4, 5, 6, 7, 8. Южната врата — 4, 5, 6, 7, 8, 9. Сега вие ще ме запитате: „какво трѣбва да правимъ?“ завъртете източниятъ ключъ единъ пѫть, западниятъ — два пѫти, сѣверниятъ — три пѫти, южниятъ — четири пѫти. Завъртете още единъ пѫть — източниятъ 2 пѫти, западниятъ — 3 пѫти, сѣверниятъ 4 пѫти и южниятъ — 5 пѫти. И като завъртите още единъ пѫть източниятъ ключъ 3 пѫти, западниятъ — 4 пѫти, сѣверниятъ — 5 пѫти и южниятъ — 6 пѫти, тази врата ще се отвори. Коя врата? — Вратата на знанието, да разбирате дълбокитѣ пѫтища, които водятъ къмъ Бога, къмъ спасението, т. е. къмъ вашия домъ. Сега: ядене и пиене. „Ако не ядете и пиете, казва Христосъ, плътьта и кръвьта на Сина Человѣчески, нѣмате животъ въ себе си“. Туй ядене и пиене трѣбва да бѫде знание. Нашата душа трѣбва да жадува за знание. Ние прѣпорѫчваме яденето въ широкъ смисълъ. Всички онѣзи, които се учатъ и които работятъ, трѣбва да ядатъ и много трѣбва да ядатъ. Само духовнитѣ хора мислятъ, че съ малко ядене може. Тѣ трѣбва да ядатъ. Множко ядене трѣбва. Но многото ядене не подразбира, че трѣбва да напълнишъ стомаха си. То не е ядене. Многото не е въ количеството, многото всѣкога подразбира качество и животъ въ себе си, който трѣбва да се произведе. Христосъ имъ казва: „можете ли стори свадбаритѣ да постятъ, доклѣ е съ тѣхъ младоженикътъ?“ Той дава туй сравнение, за да покаже, че не могатъ свадбаритѣ да постятъ, доклѣ е младоженикътъ съ тѣхъ. Ще бѫде смѣшно, докато на онѣзи хамбарътъ е пъленъ съ жито, тѣ да плачатъ и постятъ. Защо? Когато нѣкой е гладенъ, да плаче, разбирамъ. Когато нѣкой се моли, когато го биятъ, разбирамъ, но когато Господь му дава всички блага, какво трѣбва да прави? — Да се радва, да учи, да помага на своитѣ ближни и на себе си. Слѣдователно, намъ искатъ да прѣдставятъ дѣйствителния животъ въ палата на царь Соломонъ-Ра. Ако сме тамъ, ще ни принесатъ жертва на 5-тѣ богове, но ако имаме книгата на онѣзи мѫдреци, ще намѣримъ тѣзи ключове, които ни водятъ къмъ вратата — изходъ за своята бащиния. Сега нѣкои казватъ: „покажете ни пѫтя!“ Два пѫтя има. Ако азъ отида въ нѣкой богатъ домъ, убия господаря на кѫщата, взема паритѣ и стана господарь на неговитѣ богатства, какво съмъ спечелилъ? Ако азъ принеса дъщеря му жертва, какво съмъ спечелилъ? — Нищо. Не е въпросътъ тамъ, да убиемъ този богатъ човѣкъ, но живъ да го оставимъ, да отворимъ сърцето му, да принесе своитѣ жертви доброволно, и да остави за себе си колкото му трѣбватъ, а останалото, туй което Богъ е пратилъ, да принесе за своитѣ братя. Мислите ли, че ако днесъ Господъ прати една комисия, нѣма да намѣри житото дѣ е, царевицата дѣ е? За всички българи ще има изобилно жито. Сега всички българи се потриватъ, толкова комисии има назначени, и не могатъ да намѣрятъ дѣ е житото, дѣ е царевицата. И не само въ България, въ цѣлия свѣтъ има такива комисии. И очакватъ дано химицитѣ изнамѣрятъ нѣкакъвъ лекъ начинъ за прѣхранване, нѣкакви хапчета. Но докато изнамѣрятъ тѣ това, какво ще стане съ насъ? Въпросътъ е за туй, готовото. Не е въпросътъ за паритѣ, нека стоятъ въ касата. Това жито, тази царевица трѣбва да се даде на всички хора, да иматъ да ядатъ и пиятъ. Всички ние не искаме пари. Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай го намъ днесъ!“ Никѫдѣ нѣма въ Господнята молитва: и паритѣ дай ги намъ днесъ! Но казва се тамъ за царевицата, за хлѣба. И Христосъ е казалъ, да излѣзе тази царевица на мѣсто. И азъ бихъ желалъ всички да почнатъ не да се молятъ, а да завъртватъ този ключъ на знанието. Сега да ви кажа, защо и вие не сте завъртѣли този ключъ. Мнозина отъ васъ, които ме слушате толкова години, азъ виждамъ — пакъ ще кажа „виждамъ“ — мислите още, дали това учение е тъй или може да има друго учение. Нѣма друго учение въ свѣта, освѣнъ учението на любовьта. Нѣма друго учение въ свѣта, освѣн учението за божията мѫдрость. Азъ не зная друго учение. И ако вие мислите, че има друго нѣкое учение, заблуждавате се отъ Соломонъ-Ра. Помнете, че любовьта е само за здравитѣ хора. Любовьта не е за болни хора. Болнитѣ не могатъ да любятъ. Туй трѣбва да го знаете! Болнитѣ, мъртвитѣ не любятъ. Само живитѣ хора, които сѫ изпълнени съ Божествения Духъ, тѣ сѫ, на които сърцата сѫ изпълнени съ любовь, въ тѣхъ любовьта функционира. Нѣма да искамъ любовь отъ мъртвитѣ хора. Любовьта не е достѫпна за болнитѣ и невѣжитѣ, нито мѫдростьта е достѫпна за тѣхъ. Невѣжитѣ хора нѣматъ любовь, и онѣзи, на които сърцата сѫ стиснати, и тѣ нѣматъ любовь. Любовьта е една постоянна, разумна сила въ свѣта, въ която Богъ прѣбѫдва и самъ живѣе. Слѣдователно, когато нѣкой каже: „азъ любя“, питамъ го: ти боленъ ли си? — „Боленъ съмъ“. Не те е озарила любовьта още. Нека дойдемъ до положителното. Мислете здраво и не се лъжете! Ако сърцето ви е болно, любовьта не е дошла тамъ. Ако умътъ ви е боленъ, мѫдростьта не е дошла тамъ. Ако вашата воля се колебае, вие не знаете да въртите тѣзи 4 ключа на Адита. Адита е тя, знаете ли я? И азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете Адита. Адита, това значи първоначалната субстанция на мѫдростьта, отъ която произтичатъ всички нѣща. Запитватъ Христа: „защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ?“ — Защото сѫ здрави. Само здравитѣ хора ядатъ и пиятъ. Но, разберете ме, азъ днесъ говоря принципално. Казвамъ „само здравитѣ“, защото и болнитѣ ядатъ, но това не е ядене. Когато прѣзъ нѣкоя счупена стомна наливатъ съ хиляди килограми вода, тя изтича. Питамъ: яде ли тези стомна? — Не. Болнитѣ ядатъ като счупена стомна, а здравитѣ — като здрава. Нѣкой казва: „ямъ и не мога да се поправя по никой начинъ, като кука съмъ“. Счупена стомна си, пукната стомна си. Но сега, други пъкъ възразяватъ: „азъ отъ много ядене надебелѣхъ“. И надебеляването не е ядене. Водата, която е въ стомната, има толкова много утайки, които сѫ се наслоили около стомната отвѫтрѣ, като каль, затуй става надебеляване. Това надебеляване е каль. Тъй щото яденето не седи въ това, нито да си тънъкъ, нито да си дебелъ, но срѣденъ. Яденето подразбира всѣкога какво? Онзи, който яде въ правия смисълъ, той всѣкога свети, като свѣщь трѣбва да бѫде. Неговото сърце трѣбва да бѫде изпълнено съ радость и благодарность къмъ Бога. До тогава, докато вашето сърце е пълно съ радость и благодарность, вие ядете правилно, но въ момента, въ който изгубите тази радость и благодарность, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за васъ. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извънъ граматиката. Слѣдователно, въ храненето двѣ нѣща сѫ необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се прѣвѫрне на каква? — На течна. За да я прѣвърнешъ на течна, трѣбва да пиешъ непрѣмѣнно нѣщо отгорѣ. Значи, двѣ качества сѫ необходими — да знаешъ тази материя при яденето да я прѣвърнешъ. Сега слѣдъ всѣко ядене, това, което изядешъ, трѣбва да го прѣвърнешъ въ чувство, и то въ най-висшето чувство. То е богатство, то е растежъ на сърцето. И не само тамъ да се спремъ, но тази енергия да я прѣвърнемъ тъй въ нашия умъ, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежътъ на нашата душа върви правилно, и тия функции постепенно съграждатъ този организъмъ, който ние имаме. Сега ние постоянно се спираме на Иоановото учение, и фарисейското учение. Христосъ опрѣдѣля, че когато младоженикътъ е съ тѣхъ, и едното и другото учение си нѣматъ мѣстото. Когато слънцето стопля вашата стая, нѣмате нужда отъ печка, но щомъ това слънце замине къмъ сѣверния полюсъ, въ тѣзи сѣверни нощи, тогава ще имате нужда отъ вашата печка, тогава ще имате нужда отъ вашата малка свѣщица. Не казвамъ, че тѣзи учения не сѫ нужни, но Иоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатиятъ, който яде и пие, постоянно е недоволенъ. Той казва: „Да, жадува душата ми за нѣщо, иска душата ми нѣщо“. Той е гладенъ. И всички хора сега сѫ гладни, иматъ едно желание незадоволено, всички сѫ болни. Казвате: „болни хора сме ние“. Да, всички сѫ болни. Че всички хора сѫ болни, ще познаешъ, ако само бутнешъ нѣкого, и той веднага казва: „не знаешъ ли, че съмъ боленъ човѣкъ, че съмъ нервенъ, че съмъ неразположенъ? Не знаешъ ли, че снощи не можахъ да си отспя?“ Когото бутнешъ, все кипва. Послѣ пъкъ четемъ, прѣобръщамe Библията, какво казалъ Христосъ. Какво казалъ Христосъ? — Че неговитѣ ученици знаяли какъ да ядатъ и пиятъ. Туй ядене тряѣбва да го научимъ. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ е сѫщо символична. Ако прѣкараме яденето въ всички области на нашия животъ, ако прѣкараме пиенето въ всички области на нашия животъ, и то не само външно, въ всички хора ще се яви желание да знаятъ да ядатъ и пиятъ, не да прѣяждатъ, да пиянствуватъ, но всички хора да бѫдатъ радостни, бодри, весели и всички да иматъ за живота необходимото, което Богъ ни е далъ. Слѣдователно, когато Богъ ни е пратилъ на земята, Той е промислилъ за всичко. Знаете ли защо идатъ тѣзи страдания? Господь по единъ екзекутивенъ начинъ иде да възстанови своя законъ. Той пита: „дѣ е царевицата, дѣ е житото? Я викайте главния директоръ на пансиона да каже, дѣ е хлѣбъть на дѣцата; дѣ е мармаладътъ, дѣ сѫ ябълкитѣ, крушитѣ, които бѣхъ изпратилъ?“ — „Е, продадохме ги“. — „Защо ги продадохте?“ „За да иматъ пари да си купятъ хубави шапки, дрехи, та да излѣзатъ навънъ като нѣкой пуякъ, с вирната опашка — тър-тър-тър!“ А че хората умирали отъ гладъ! „Хайде сега да отидемъ на църква!” Всички облѣчени, и Господь ще ги намѣри облѣчени. За обличане, всички сѫ облѣчени, но има и тѣхни братя, които не сѫ облѣчени. Господь ще пита: „защо вашитѣ братя сѫ гладни и жадни“? И тогава всичкитѣ тѣзи богати съ хубавитѣ дрехи ще се намѣрятъ въ положението на богатия, който, като умрѣл, се намѣрилъ въ мѣстото на мѫчението. Нѣкои мислятъ: „ще дойде ли такъвъ день?“ Азъ ви казвамъ, че Господь всички тѣзи богати, до единъ, ще ги прати на мѣстото на богатия, дѣто има скърцане съ зѫби. Тогава често разказватъ за смѣхъ този анекдотъ: оплаква се единъ гръцки попъ на слугата си: „ехъ, Стояне, не съмъ служилъ добрѣ на Господа, ще се скърца на онзи свѣтъ сѣ зѫби“. — „Е, дѣдо попе, ти поне нѣмашъ зѫби, твоите сѫ опадали“. И ние трѣбва да се върнемъ къмъ думитѣ Христови. Яденето и пиенето трѣбва да бѫде тъй, както неговитѣ ученици сѫ яли и пили. За съврѣменния християнски свѣтъ — нали всички се наричатъ християни — трѣбва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено въ Господнята молитва: „хлѣбъ нашъ насѫщни, даждъ намъ днесъ!“ Ако питатъ, какво иска Христосъ днесъ? — Най-малката програма е тази: хлѣбътъ нашъ насѫщни да го дадете на вашитѣ братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това онова, за всичко, а за това, което Господь изисква тукъ, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казалъ еди-кой-си авторъ въ Германия, въ Франция, какво казалъ нѣкой-си проповѣдникъ. Много хубаво, всички тия нѣща ние ги похваляваме; всички тия нѣща, които хората сѫ казали, ще ги разберемъ само тогава, когато сме се наяли добрѣ, когато сърцето ни е топло, когато умътъ ни е свѣтълъ, когато волята ни е крѣпка. — Тогава ще разберемъ този свѣтъ, който стои прѣдъ насъ. Слѣдователно, и вие ще ме разберете. И тѫй, постенето азъ съмъ го кръстилъ почивка. Има право да почива само онзи, който дълго времѣ е работилъ. Това е почивка. И постътъ, въ такъвъ случай, ще служи като начинъ за обновление на организма, а молбата -ще служи като начинъ да усвоимъ знания и мѫдрость. Ученикътъ ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания. Ако Иоановото и фарисейското учение се прилага по този начинъ, тѣ сѫ въ права посока, а ние, съврѣменнитѣ хора, слѣдъ като скрихме царевицата и житото въ кѫщитѣ си, послѣ отиваме да се молимъ на Господа: „Господи, ние сме голѣми грѣшници, скрихме житото и царевицата, какво да правимъ сега?“ — Е, запали една свѣщь. Не, Господь казва: „ти скри тази царевица и това жито. Щомъ съзнавашъ грѣховетѣ си, ще отидешъ да върнешъ царевицата и житото на гладнитѣ си братя.“ Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждамъ, че въ вашитѣ стаи има много царевица скрита. Въ най-широкъ смисълъ, у васъ, правовѣрнитѣ, има скрита царевица, но сѫдбата ще започне отъ васъ. Въ този свѣтъ има сѫдба за грѣшнитѣ. Ще го питатъ веднага: „какъ се осмѣли ти да говоришъ истината, на какво основание отгорѣ ти се осмѣлявашъ винаги да не лъжешъ, кой ти даде право да бѫдешъ милосърденъ, кой ти даде право да бѫдешъ честенъ, защо не си кралъ, защо не си обиралъ другитѣ“ и т. н.? И за всички тѣзи прѣстѫпления, и за много други, по тази процедура сѫдиитѣ ще издадатъ резолюция, че еди-кой-си праведникъ на земята се осѫжда. И се осѫжда на какво? Тукъ на земята се осѫжда да плати глоба, а онѣзи, обвиненитѣ по чл. 4 — да платятъ 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото имъ имане. А праведнитѣ се осѫждать да имъ се върне въ двоенъ размѣръ всичкото имане, което имъ е взето, и да имъ се даде възможность, условия, да живѣятъ най-добъръ, най-щастливъ животъ. Тъй се осѫжда на оня свѣтъ. Запитали Христа: „защо твоитѣ ученици само ядатъ и пиятъ?“ — Какъ да не ядатъ и пиятъ, щомъ сѫ ме осѫдили съ такъва резолюция? Щомъ сѫ ме тъй осѫдили, азъ ще дамъ на всички ви едно отлично угощение, единъ банкетъ. Вчера ме осѫдиха, дадоха ми една отлична присѫда, ще ви дамъ едно угощение, да ядемъ и пиемъ, да се радваме за присѫдата. Слѣдователно, присѫдата въ духовния свѣтъ има точно обратенъ ефектъ отъ този на земята. И небесниятъ животъ е точно обратенъ на земния, въ обратенъ смисълъ. Хората тамъ сѫ само майстори да говорятъ истината, когато тукъ сѫ майстори само да лъжатъ. Въ онзи свѣтъ хората сѫ майстори да ти напълнятъ касата съ пари, когато тукъ сѫ майстори да ти изпразнятъ касата. Въ онзи свѣтъ хората сѫ тъй майстори да те облѣкатъ съ нови дрехи, когато тукъ сѫ най-голѣми майстори да те съблѣкатъ въ Борисовата градина, и да се върнешъ по долни дрехи. Тълкувайте въ обратенъ смисълъ земния животъ и ще намѣрите какъвъ е небесниятъ животъ. Точно тъй е, нѣма никакво изключение. Ако нѣкой ми оспорва, азъ ще му докажа. Какъ ще му докажа? Единъ отъ турскитѣ султани далъ три въпроса на единъ свой ученъ ходжа да ги разрѣши: 1) Колко е далечъ слънцето? 2) Колко е далечъ онзи свѣтъ и 3) Колко има отъ земята до мѣсечината? Върналъ се ходжата и отговаря: „слънцето е далечъ 12 часа, защото слѣдъ 12 часа изгрѣва пакъ. За онзи свѣтъ е много дълъгъ пѫтя, защото баща ми отъ прѣди 33 години е заминалъ, и още не е стигналъ. А разстоянието отъ мѣсечината до земята е толкова голѣмо, колкото е дълъгъ конецътъ на това кълбо. И ако не вѣрвашъ, дръжъ края му и върви. Това сѫ косвени доказателства, а не прями. Сега, туй правило, което ви дадохъ за тѣзи четири ключа: спрете се и направете единъ опитъ, само една манипулация направете. Какъ да прѣведемъ думата „манипулация“ на български? — Да знаешъ какъ да управлявашъ съ рѫката си. Намирашъ се въ трудно положение, спри се, завърти източниятъ ключъ единъ пѫть, завърти западниятъ 2 пѫти, сѣверниятъ — 3 пѫти, южниятъ — 4 пѫти. Напиши си ги, послѣ пакъ отново: завърти източниятъ ключъ 2 пѫти, западниятъ — 3 пѫти, сѣверниять — 4 пѫти, южниятъ — 5 пѫти. Завѫрти ги и трети пѫть, и вижъ послѣ какво ще стане съ твоя умъ. Прѣдставете си, че сте Адита и се намирате въ този затворъ, и когато излѣзете отъ вратата навънъ, не само вие да излѣзете, но да намѣрите и вашитѣ сестри, и тѣхъ да изведете навънъ. Запитаха го: „защо твоитѣ ученици не правятъ както ученицитѣ Иоанови и фарисейските?“ — „Всѣки ученикъ си е на мѣстото. Иоановитѣ ученици сѫ за Иоана, фарисейскитѣ сѫ за фарисеитѣ, а моитѣ сѫ за мене“, казва Христосъ. Другитѣ се приготвятъ за моето учение, а понеже моитѣ сѫ минали прѣзъ постъ и молба, затова ще ядатъ и пиятъ. Азъ взимамъ думитѣ „ядене и пиене“ въ смисълъ на процесъ, прѣзъ който е минала душата, за да дойде до любовьта и мѫдростьта. Когато тѣзи двѣ добродѣтели завладѣятъ човѣка напълно, той започва да разрѣшава всички обществени проблеми, и навсѣкѫдѣ може да помага на хората. На цѣлъ свѣтъ човѣкъ не може да помогне, но, най-първо всѣки отъ насъ трѣбва да знае какъ да помогне на себе си. Скръбенъ си, да знаешъ какъ да излѣкувашъ скрѣбьта си. Въ недоумѣние си, да знаешъ какъ да излѣзешъ отъ това недоумѣние. Безволенъ си, слаба ти е волята, да знаешъ какъ да я калишъ. Както царевицата знае да пуща свитѣ коренчета, за да добие своитѣ елементи, които ѝ сѫ необходими, така и ние, по сѫщия законъ, трѣбва да знаемъ какъ да правимъ нашитѣ опити. Не мислете, че въ този свѣтъ ще минемъ безъ страдания. Не, и тази царевица има хиляди мѫчнотии, но тя се бори и ги побѣждава. Когато влагата дойде, царевицата използува всѣки моментъ, и слѣдъ всѣка влага тя прораства и се развива. И сега Христосъ на всинца ви прѣпорѫчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно съ изучване на Словото. И ако ние, съврѣменнитѣ хора, сме бѣдни, то е защото не ядемъ. Ние не сме нищи духомъ, но сме бѣдни. Ние не се съзнаваме нищи въ свѣта, а силни въ Бога, но се съзнаваме силни въ свѣта, а нищи въ Бога. Не, трѣбва да се съзнаваме нищи въ свѣта, а силни въ Бога. Туй е учението Христово. Всѣки единъ трѣбва да храни много добрѣ своята душа, много добрѣ да храни своя умъ, много добрѣ да храни своето сърце — да яде и да пие. И тогава вземете този примѣръ на Адита и въртете ключа. Кой е първиятъ ключъ? Източниятъ. Азъ ще ви кажа. Азъ ще отида малко по-надалечъ, да разрѣша задачата. Завъртете своя първи ключъ, който е къмъ изтокъ — ключътъ на вашия духъ; завъртете своя втори ключъ, който е къмъ западъ — той е въ душата ви; завъртете своя ключъ на сѣверъ, той е вашиятъ умъ; завъртете и четвъртиятъ вашъ ключъ, който е къмъ югъ, той е вашето сърце. Въртете тѣзи ключове, яжте и пийте, не бойте се!.. И ако дойде нѣкой да ви осѫжда, елате при мене, азъ резрѣшавамъ ядене и пиене въ пълния смисълъ, но не като пукната стомна, не като счупена, а като здрава, тъй щото и главата ви, и сърцето ви, всичко ще бѫде свѣтло, да бѫдете здрави и бодри, и да трептите като сутринната зора, и да носите туй велико благословение. Нашата воля, душа и духъ да носятъ благословение по цѣлия свѣтъ. Вие, като станете сутринь, потриете рѫцѣтѣ си и плачете. Тъй правятъ и малкитѣ дѣца. Дойде майка имъ и казва: „има, мама, млѣко“ — „Има ли?“ зарадва се. Най-първо, плаче за ядене. Така и вие, като станете сутринь, първо за ядене, — завъртете ключътъ на вашия духъ. Какво ще ядете, какво ще пиете? — Завъртете ключътъ на своята душа! „Но туй, което ще ядемъ и пиемъ, какъ да го употрѣбимъ?“ Завъртете ключътъ на своя умъ! „Какви ше бѫдатъ резултатитѣ?“ — Завъртете ключътъ на вашето сърце. Така ще имате правилно разрѣшение на всички мѫчнотии, но не тъй изведнажъ, не бързайте, а полека. Гледамъ, всички религиозни хора искатъ изведнажъ да разрѣшатъ всички въпроси. Дойдатъ нѣкои и ме питатъ: „я ми кажи, отдѣ е произлѣзълъ Господь?“ Отива единъ вѣрующъ при единъ мисионеръ, хваща Библията, отваря я на края и казва: „кажи ми какво означава това?“ Мисионерътъ му отговаря по сѫщия начинъ. Отваря Библията въ началото и го пита: „я ми кажи, какво означава това?“ Изведнажъ: „какво?“ Отивамъ въ Сливенъ, нѣкои ученици ме запитватъ: „какъвъ е смисълътъ на живота?“ Азъ ги гледамъ, казвамъ имъ: ще ви дамъ едно обяснение: въ слънчевата система има 100,000,000 слънца, прѣзъ всѣки животъ ще минете тѣзи слънца. Върнете се, и послѣ ще ви кажа, какъвъ е смисълътъ на живота. Чакай, чакай: най-първо, трѣбва да научишъ какъ да ядешъ и да пиешъ. Първото нѣщо е да научишъ да ядешъ и пиешъ въ правия смисълъ, та тогава ще разрѣшавашъ тѣзи велики въпроси за Божествената Мѫдрость, тогава ще можемъ да говоримъ по тѣзи въпроси — за произхода на нѣщата— не прямо и косвено. „Защо ученицитѣ на Иоана постятъ и молба правятъ, така сѫщо и фарисейскитѣ, а твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ?“ Яжте и пийте и благодарете на Бога за всичко, което Той ви е далъ! Малкото винаги се благославя. * Бесѣда, държана на 15 януари 1922 година.
  15. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание И земята ще се изпълни съ знание Ще прочета 6 глава, 1-во послание къмъ Тимотея. Това Послание е писано при изключителни врѣмена, при изключителни условия на римската империя. Ако бихъ говорилъ върху нѣкое положение отъ съврѣменния животъ, бихъ го озаглавилъ „пробуждане на човѣшкото съзнание“. Сѫщата тази идея е прокарана и въ Стария Завѣтъ. Пророкътъ казва: „И земята ще бѫде изпълнена съ знание за Господа“. Въ Евангелието на Йоана, Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ и да го иматъ прѣизобилно“. Съзнателниятъ животъ започва съ съзнанието на човѣка. Да живѣе човѣкъ, това е изкуство, това е велика наука. И цѣлото творение, отъ единия край до другия, отъ началото и до края, това сѫ все методи, чрѣзъ които се прѣподава тази велика наука, какъ да се живѣе. Богъ учи хората, какъ да живѣятъ. Всички науки прѣподаватъ и на най-малкитѣ животни, какъ трѣбва да живѣятъ. Азъ започвамъ отъ най-малкитѣ бубулечици, пъкъ и прѣди тия бубулечици, и слѣдъ тия бубулечици, до човѣка и до ангелитѣ, въ всѣка наука Богъ учи хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Подъ думата „ангели“ не разбирамъ „служители“ въ обикновенъ смисълъ на думата, но разбирамъ сѫщества, у които съзнанието се е тъй разширило, че тѣ светятъ като слънце. Тѣхното разбиране за живота е особено. Тѣхниятъ общественъ строй е особенъ. Ако бихте посѣтили едно ангелско общество, ще намѣритѣ въ тѣхъ другъ редъ и порядъкъ отъ този, който сѫществува на земята. Съврѣменнитѣ хора или съврѣменната култура има за ангелитѣ такова понятие, каквото мравитѣ иматъ заради насъ. Както и да си прѣдставляваме ангелитѣ, ние си ги прѣдставляваме подобни на насъ, съ тази разлика само, че иматъ нѣкакви си крилца. Крилцата, обаче не сѫ нѣщо особено, тѣ сѫ човѣшко изобрѣтение: Ние си прѣдставляваме ангелитѣ като хора, но сме имъ махнали мустацитѣ, брадата, турили сме имъ хубави лица, пълнички, добрѣ охранени, нѣжнички, като царски дъщери, на които служатъ по 10 слугини, а тѣ нищо не пипатъ съ рѫцѣтѣ си. Рѫцѣтѣ имъ сѫ бѣли, чистички, като да не ги е видѣло това наше слънце, което хапи и гори. Това паляще слънце хапи, то одира кожата на лицето, на рѫцѣтѣ ни, то мяза на насъ. Като се излагашъ отъ 2 — 10 дни направо на слънцето, почернявашъ. То дава нѣщо, но и взима нѣщо. Днесъ другояче се говори за слънцето. То може да има друго разположение къмъ насъ, да е приветливо въ всички случай, но понеже ние още не сме склонни да го разбираме, нашето естество е такова, че още не знаемъ какъ да възприемаме слънчевитѣ лъчи, то ни хапи, гори. Причината за това е, че около нашата земя се образува единъ черенъ поясъ отъ изпаренията на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства, на нашитѣ желания, и вслѣдствие на това се образуватъ тия палящи лъчи на слънцето. Тъй че ние възприемаме слънчевитѣ лъчи чрѣзъ отражение. Та казвамъ: човѣшкиятъ животъ започва съ пробуждането на съзнанието. Всички хора не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно, както по отношение на индивидитѣ, тъй и по отношение на видоветѣ животни — всички не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно и по отношение на обществата. Всички общества не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно и по отношение на народитѣ. Всички народи не мислятъ еднакво. Туй е вѣрно и по отношение на всички сѫщества изобщо. Всички сѫщества не мислятъ еднакво. Вземете примѣръ съ най-простото наблюдение. Вие виждате единъ мѫжъ или една жена, но какво може да кажете за тѣхъ? Ако единъ физиогномистъ погледне на нѣкой човѣкъ, той ще види въ него това, което вие не виждате. Той ще може да опише даже и миналото на този човѣкъ; ще види майка му, баща му, дѣда му или прадѣда му, и ще може да каже, какъ е живѣлъ този човѣкъ въ миналото си и т. н. А вие какво ще видите? — Ще видите единъ човѣкъ съ хубаво лице, съ сини очи, съ хубави устни, добрѣ огоенъ човѣкъ и т. н. Но това не е човѣкътъ. Физиогномистътъ като го види, ще може да опише, какви сѫ основнитѣ качества на този човѣкъ, какво се крие въ него и т. н. Вземете послѣ единъ френологъ, той другояче ще опише човѣка. Ти можешъ да кажешъ за този човѣкъ, че има глава, валчеста или продълговата, но единъ френологъ ще види това, което ти не виждашъ. Като дойдемъ до ученитѣ хора, които гледатъ подъ микроскопъ, и вие, които сѫщо можете да погледнете подъ микроскопа, каква ще бѫде разликата между вашето виждане и това на учения? Вие ще кажете: тукъ виждамъ една малка животинка. Учениятъ човѣкъ като погледне подъ микроскопа, ще каже: много нѣщо има тукъ. Той ще види това, което ти не можешъ и да си помислишъ. Вземете онзи астрономъ, който гледа прѣзъ нѣкоя трѫба. И ти можешъ да погледнешъ прѣзъ тази трѫба, но ще виждашъ обикновени нѣща, а този астрономъ като погледне прѣзъ тази трѫба, ще види движението на дадена планета, ще направи своитѣ изчисления — изобщо той ще види това, което ти не виждашъ. И схващанията на живота имъ сѫщо се различаватъ. Трѣбва да се пробуди съзнанието на човѣка, за да разбере, какво нѣщо е животътъ. Вземете напримѣръ думата „Любовь“, за която ние говоримъ отъ толкова години. Макаръ че Любовьта се е явила най-рано, тя е една сила още непозната на човѣцитѣ. Туй, което сега хората наричатъ любовь, азъ наричамъ проявление на човѣшкитѣ чувства. Човѣшкитѣ чувства иматъ специфични качества. Онова, което майката чувствува къмъ дѣтето си, обикновения човѣкъ никога не може да чувствува. То е специфично чувство. Това, което приятельтъ чувствува комъ приятеля си, обикновениятъ човѣкъ никога не може да почувствува. То е специфично чувство. Онова чувство, което слугата чувствува къмъ господаря си, обикновениятъ човѣкъ не може да почувствува. То е специфично чувство. Онова чувство, което ученикътъ изпитва къмъ учителя си, и онова чувство, което учительтъ изпитва къмъ ученика си, обикновениятъ човѣкъ не може да почувствува, то е специфично. Специфичность има въ чувствата. Има специфична проява на чувствата. И ние мислимъ, че е лесно нѣщо да се обичаме. Не, това е една наука. Койте знае тази наука, може да се постави въ съотвѣтствуващи условия. Ако вие искате да посадите какво и да е сѣме, ако вие искате да отгледате нѣкое благородно растение, трѣбва най-първо да проучите неговата почва, на каква почва то расте и се развива, да проучите специфичната топлина, при която то се развива, специфичната свѣтлина, при която расте, и тогава да се отглежда това растение. Ако не спазвате съотвѣтнитѣ условия вие може да поврѣдите цѣлия зародишъ. Чудни сме ние съврѣменитѣ хора като говоримъ за любовьта и мислимъ, че тя може да влѣзе въ насъ тъй, както когато отваряме прозорцитѣ, за да влѣзе слънчевата топлина и свѣтлина. Да, дѣйствително любовьта влиза, но има свой особенъ начинъ, по който влиза. Тя има свой специфиченъ начинъ за влизане. Питамъ тогава: кои сѫ причинитѣ, по които изгубвате Любовьта? Защо Любовьта изчѣзва? Защо животътъ изчезва? Днесъ виждаме единъ човѣкъ който живѣе, но утрѣ или слѣдъ нѣколко дни той изчезва. Дѣ е отишълъ? Ние казваме: той е отишелъ на другия свѣтъ, при други специфични условия. Това сѫ прѣдположения още, но казвамъ: ние тукъ засѣгаме нишия животъ. Онѣзи отъ васъ, които отъ толкова години вече се занимаватъ съ духовния животъ, съ онази велика наука за Бога, които сѫ достигнали до извѣстни познания за Бога, трѣбва ли да се спратъ до тамъ? Вие трѣбва да имате онзи вѣченъ импулсъ на малкитѣ дѣца. Трѣбва у васъ да дойде онова разширение, което ще внесе истинската свѣтлина. Това, което се казва въ стиха, че земята ще бѫде пълна съ знание за Господа, тази земя сме ние. Подъ думата „земя“ въ първоначалния езикъ се разбирало всѣки човѣкъ който е роденъ на земята, и на когото е дадена земя. Всѣки човѣкъ е родена, проявена земя и въ неговото съзнание трѣбва да се прояви знанието за Господа. Въ всички негови мисли, въ всички негови чувствувания, трѣбва да проникватъ Бижиитѣ закони. Съврѣменитѣ хора говорятъ, че какъвто е малкиятъ свѣтъ такъвъ е и голѣмиятъ, какъвто микрокозмосътъ, такъвъ е и макрокозмосътъ. Макрокозмосътъ е външниятъ свѣтъ, микрокозмосътъ е вѫтрѣшниятъ свѣтъ. Малкиятъ свѣтъ не е отражение, но има нѣщо подобно на голѣмия свѣтъ. Отъ неразбиране на живота, отъ непробуденото съзнание на хората се раждатъ всичкитѣ противорѣчия въ свѣта. И малкитѣ нѣща въ нашия животъ могатъ да станатъ причина за раждане на една вѫтрѣшна дисхармония. Сега, въ съврѣменното общество, въ всички учени хора, въ всички общественици, въ всички религиозни хора има желание да се подобри свѣта. Всички хора желаятъ това, и отъ хиляди години тѣ правятъ опити, единъ два, три и повече, и всички тия опити все сѫ допринесли нѣщо за културата. Приготовление е това! И прѣди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христосъ дойде, хората не бѣха готови да възприематъ този изобиленъ животъ. Когато Христосъ дойде, хората можаха да издържатъ едва 3 години такъвъ животъ и казаха: доста е вече! Питамъ: Сега, слѣдъ толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той колко врѣме ще го търпятъ хората? Казватъ: нека нѣкой математикъ направи едно изчисление, да види, колко врѣме хората биха могли да изтърпятъ Христа да живѣе между тѣхъ. Всѣки отъ васъ, който се занимава съ висшата математика, може да направи едно изчисление споредъ закона на вѣроятноститѣ. Пъкъ и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христосъ дойде, ще можете ли изведнъжъ да Го познаете, или не. Трѣбва да знаете, че всѣко познание изисква наука. Вие може да кажите: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това съ аргументи. Туй което се доказва чрѣзъ аргументи, то е по закона на вѣроятноститѣ. За да познаешъ Христа, трѣбва да Го познаешъ като Петра, Христосъ го запита: „Ти какво мислишъ за мене?“ „Ти си Синъ Божий“ — отговори Му Петъръ. Христосъ му казва: „Това плъть и кръвь не сѫ ти го открили.“ Значи това, не си открилъ по пѫтя на човѣшкото знание. И Христосъ му каза: „Ти сега ще мълчишъ, никому нѣма да казвашъ за това, докато азъ си замина. Слѣдъ като си замина, ти можешъ да говоришъ за твоята опитность.“ Знаете ли защо Петъръ трѣбвало да мълчи? Азъ ще ви преведа единъ примѣръ за разяснение мисъльта си. Прѣдставете си, че вие сте синъ на много богатъ баща. По едно съчетание на обстоятелствата, баща ви е станалъ гарантъ на една фирма и така се оплелъ, че слѣдъ врѣме всичкото му имущество отишло подиръ тази фирма. И синътъ се оплелъ въ тази фирма, за да покрие всичкитѣ дългове, за които бащата станалъ гарантъ. Така е, щомъ познаватъ сина на този богатъ човѣкъ, и той ще се оплете. Затова се казва: мълчете, не казвайте че баща ви е богатъ. Когато ние изгубимъ това, което очакваме, всѣкога можемъ да се разочароваме въ своитѣ идеи. Разочарованието иде отъ чисто физичиския свѣтъ. Казвамъ: въ това врѣме, даже и Христовитѣ ученици не можаха да се повдигнатъ, да разбератъ смисъла на Христовото учение. Тѣ Го разбраха слѣдъ смърьта Му, слѣдъ страданията Христови. Тогава дойде пробуждане на съзнанието имъ. Слѣдъ Христа сѫ се изминали вече 2000 години. Двѣ хиляди години, това сѫ два Божествени дни. Отъ гледището на хората, 2000 години сѫ много, но отъ становището на Бога, това сѫ два Божествени дни. И на третия день Христосъ ще се върне. По какво ще се отличава сега идването на Христа въ свѣта, или казано на другъ езикъ: по какво ще се отличава идването, проявлението на Бога при сегашнитѣ условия? — Специфично е сегашното проявление на Бога. Сегашното проявление ще бѫде прославянето на Синоветѣ Божии на земята, или казано на съврѣмененъ езикъ, то ще бѫде побратимяването на всички хора. Туй е едно отъ качествата. Всички хора искатъ едно побратимяване въ икономическо отношение, уравновѣсяване на всички условия. Всички хора искатъ да се задоволятъ, всички хора искатъ да иматъ своя кѫща, да има дѣ да живѣятъ, а не както сега, да те хука този — онзи хазяинъ. Така е и съ птицитѣ. Чудни сме ние съврѣменнитѣ хора! Птицитѣ сѫ разрѣшили този въпросъ. Всѣка птица има свое гнѣздо. Тя прѣдварително ще го направи и тогава ще снесе въ него яйцата си, когато хората прѣдварително снасятъ яйцата си, безъ да иматъ кѫща. И ако ние приложимъ въ живота си закона на птицитѣ, ще кажемъ: първо си направи кѫща, а послѣ се жени. Сега хората се женятъ, безъ да иматъ кѫща. Ти нѣмашъ никаква дупка и ще ходишъ отъ кѫща въ кѫща, та ще харосашъ. Не е въпросътъ да се плодятъ хората, но въпросътъ е да се раждатъ хора въ свѣта. Не е въпросътъ да раждаме синове и дъщери, които да дойдатъ да се удоволствуватъ въ свѣта, но да се раждатъ синове и дъщери, които да изпълнятъ волята Божия, да почитатъ баща си и майка си и да работятъ разумно. Казва се въ писанието, че земята ще бѫде изпълнена съ знание за Господа. Значи, нашия съврѣмененъ животъ е засегнатъ отъ друга култура, по-висша отъ нашата, съ която ние сме дошли въ съприкосновение. И тази висша култура дѣйствува вече върху нашето съзнание. Първото нѣщо, което доказва, че ние сме подъ влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение въ страданията. Въ извѣстна зона на бѣлата раса страданията сѫ увеличени 100%. Въ врѣмето на Христа страданията сѫ били 50%, а въ наше врѣме сѫ 100%. Тогава хората не сѫ били тъй чувствителни, а сега страдатъ повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда съ единъ свещенъ трепетъ, а не като страдашъ, да се ожесточавашъ. Ожесточението не носи животъ. Мѫчението сѫщо не носи животъ. То не е страдание, то е разрушение. И азъ изваждамъ слѣдното заключение: отъ 2,000 години насамъ животътъ се е увеличилъ съ 50% въ страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличатъ 100%, ние ще дойдемъ въ онази область, която сега търсимъ — щастие и радости. И мирътъ Божий ще дойде на земята. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ.“ Това е обикновеното съзнание, което сега хората иматъ. „Да го иматъ — прѣизобилно“. Това е събуждането на съзнанието. Защото, когато човѣкъ има прѣизобилно, започва да мисли, какво да прави. Всѣкога въ прѣизобилието се ражда мисъльта. И въ Любовьта сѫщо се ражда мисъльта. Азъ не говоря за обикновената любовъ. Всички хора иматъ обикновена любовъ, т. е. специфични чувствувания, но Любовьта се отличава съ едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любовь засегне човѣка, когато Той я почувствува, въ него се заражда желание да се помири съ всички хора и казва: Нѣма нужда да се мразимъ, да се сърдимъ. Но послѣ, като изчезне Любовьта, туй качество изчезва, и той казва: Нѣма защо да се помирявамъ, нѣма защо да бѫда тъй малодушенъ! Когато, обаче, се прояви у човѣка чувството на примирѣние, Любовьта е дошла въ него, и тогава той ще разбере, какво значи да се примиришъ съ всички хора. Не е лесно да се примиришъ съ всички хора. Примирението е цѣла наука. Не е достатъчно да кажешъ на нѣкого, когото си обидилъ: извинете азъ ви обидихъ. Допуснете, че при васъ дойде нѣкой бѣденъ, чувствителенъ човѣкъ, който дълго врѣме се е молилъ на Бога и най-послѣ се рѣшава да попроси нѣщо отъ нѣкѫдѣ и дойде при васъ, а вие веднага започвате да му четете моралъ и да му казвате: Ти трѣбва да работишъ, да не си мързеливъ и т. н.! Този човѣкъ си излиза отъ васъ огорченъ, наскърбенъ и вие почувствате скръбьта му, разбирате, че не сте постѫпили добрѣ. Какво ще направите? Ще го настигнешъ и ще почнешъ да му се извинявашъ ли? — Не, това е по човѣшки. Ти ще постѫпишъ по Божествено. Ще отидешъ при него, ще му занесешъ една кола дърва, единъ чувалъ съ брашно, малко масълце, това-онова. Туй е примирение. Това ще направишъ не само единъ пѫть, но деветь пѫти; при това не само единъ пѫть прѣзъ годината, но деветь години наредъ ще трѣбва да направишъ това. И той ще каже: Да, имало душа у този човѣкъ. Той наистина ме нахука, но и въ него имало добра страна. Това се отнася до външния начинъ, но другояче седи въпроса въ съзнанието. Туй, което Христосъ ималъ прѣдъ видъ за нашето съзнание, Той изрекълъ съ изречението: „Това което не искате да правятъ вамъ, не правете и вие на другитѣ“. „Или, туй, което искате да направятъ вамъ, правете го и вие!“ Всѣки отива при Господа и се моли: „Господи, туй да ми дадешъ, онова да ми дадешъ, да ме благословишъ и т. н.“ Първото нѣщо, хората започватъ все съ материални работи. Всички молитви започватъ все съ материалното. Първоначално никой не отива да се моли за нѣщо духовно. Напримѣръ, ако душата ти е пълна съ любовъ, и умътъ ти е пъленъ съ знание, и ако си богатъ, ти нѣма да се молишъ. Ще си кажешъ: за какво да се моля на Господа? Но щомъ осиромашеешъ, щомъ дѣцата ти се разболѣятъ, щомъ дойдатъ страданията, ти веднага ще отидешъ да се молишъ специално за дѣцата си, за парички, че да можешъ да дадешъ образование на дѣцата си; или пъкъ ще се молишъ да се подобри окрѫжаващата срѣда. Съ това започва човѣкъ. Това състояние, въ което сега човѣкъ се намира, азъ го наричамъ анормално състояние. Ние още не се намираме въ сѫщинскитѣ условия на живота. Ние се намираме при условия, които споредъ източната философия се наричатъ законъ на кармата. Значи, отъ хиядитѣ години, които човѣкъ е прѣкаралъ на земята, почвата, земята, на която е живѣлъ, толкова се е покварила, че ние сега трѣбва да употребимъ голѣми усилия, за да я подобримъ. Тази почва се е видоизмѣнила. Какъ е започналъ човѣкъ живота си прѣди хиляди години? Най-първото той е живѣлъ въ една висока сфера въ етера, и тогава неговото тѣло е било друго; слѣдъ години той е живѣлъ въ въздуха; слѣдъ много години е живѣлъ въ водата, най-благоприятнитѣ условия, докато най-послѣ го срѣщаме въ твърдата почва. Въ разнитѣ срѣди човѣкъ придобива различни качества. Въ етера човѣкъ придобива едно качество. Въ въздуха — друго качество. Въ водата — трето качество и въ твърдата почва — четвърто качество. По този начинъ човѣкъ изминава единъ крѫгъ. Слѣдъ това на ново той ще живѣе, въ водата. Дѣ ще бѫде тази вода вече? — Тази вода нѣма да бѫде тукъ, въ твърдата почва. Човѣкъ ще се прѣвърне на риба и ще живѣе въ астралния свѣтъ Той ще живѣе тамъ хиляди години, докато астралниятъ свѣтъ, тази вода, се оформи и прѣвърне въ твърда почва. Тогава човѣкъ отново ще започне да живѣе на твърдата почва, но вече въ астралния свѣтъ, а не на твърдата почва на земята. Подъ думата „вода“ разбирамъ добритѣ условия. Човѣкъ не е запознатъ съ тия по-добри условия, които се намиратъ въ водата. Питамъ: този, който твърди тия нѣща, какъ ще ги докаже на съврѣменнитѣ учени хора? Съврѣменнитѣ учени хора искатъ да ни докажатъ, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ водата, и нѣкои вѣрватъ въ това, нѣкои не вѣрватъ. Нѣкои казватъ: тъй както Богъ е направилъ човѣкътъ, той не може да живѣе въ водата. Човѣкъ живѣе въ Бога. Хубаво, ние приемаме това. Окултиститѣ, които слушатъ твърденията на съврѣменнитѣ хора, запитватъ: ако това, че човѣкъ живѣе въ Бога, е вѣрно, а Богъ е една съвършена срѣда, какъ е възможно тогава, този сѫщиятъ човѣкъ да живѣе единъ такъвъ изопаченъ животъ? Значи, тѣхното твърдение не е вѣрно. И Павель казва: „Всички ние се движимъ и живѣемъ въ Бога“. Кои ние? Когато апостолъ Павелъ е казвалъ това нѣщо, подъ „ние“, той е подразбиралъ, че всички ония хора, у които съзнанието е пробудено, тѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога. Да, но и онѣзи, у които съзнанието не е пробудено, и тѣ живѣятъ въ Бога. Ако ние кажемъ, че и животнитѣ живѣятъ и се движатъ въ Бога, тъй както ние, тогава и резултатитѣ трѣбва да бѫдатъ еднакви. Сега, тъй както започва живата природа, въ нея има другъ единъ законъ. Съ какво започва Божествения животъ? Азъ ще направя едно сравнение, една аналогия, като ще си послужа съ нѣкой примѣри отъ растителното царство. Ако вземете едно обикновено растение, ще видите, че коренчетата въ него се развиватъ съразмѣрно, и то споредъ тѣхната голѣмина. Ако вземете едно малко коренче, което израсло 25 см. голѣмина и го сравнитѣ съ друго нѣкое, което израсло повече, какво ще видите? Ще забѣлѣжите, че между тѣхъ има една съразмѣрность. Изобщо има една математическа съразмѣрность въ растенето на коренчетата и клончетата на кое и да е растение. Едно малко клонче може да израсте до 5—10—15 см., напримѣръ. Добрѣ, но ако туй малко клонче се намира на едно дърво, което е расло 10—15—20 години, колко голѣмо може да стане? При обикновения животъ това малко клонче може да израсне много малко, но ако вие вземете това малко клонче и го присадите на нѣкое голѣмо дърво, то ще стане много голѣмо и ще може вече да се развива правилно и самостоятелно. Слѣдователно, ако вземемъ кого и да е и го присадимъ при Божественитѣ условия, той ще може да се развива добрѣ. Значи, разширение става въ него. Тъй щото, сега въ живота става едно такова прѣсаждане. Христосъ е казалъ, че който не напусне баща си и майка си и не тръгне подиръ Него, нѣма животъ въ себе си. Той е подразбиралъ именно закона на присаждането и за него е говорилъ. Онѣзи, които не разбиратъ присаждането, ще кажатъ: ние не разбираме тия нѣща. Когато дойде Онзи, който присажда, ще те пита: ти искашъ ли да се откажешъ отъ майка си, отъ баща си, отъ брата си и отъ сестра си и да те присадя на тази дивачка? И ако кажешъ, че си готовъ, Той ще те клъцне, и ти ще изпиташъ една малка болка. Той ще те тури на тази присадка, и дълго врѣме ще боледувашъ, но ще се свържешъ съ този животъ, който не се диференцира, но животъ, който дава условия. Азъ наричамъ, „дивачкитѣ“ непроявенъ Божественъ животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ насъ, и който има условия за проявявание. Ще те турятъ като присадка на тази дивачка. Слѣдователно, въ това отношение, всѣки трѣбва да се присади. И тукъ действува сѫщия биологически законъ, както и въ растенията. Ти ще седишъ на тази дивачка, докато се измѣни твоето естество. Павелъ казва на едно мѣсто, че ти си едно маслинено дърво. Ти трѣбва да седишъ на тази дивачка редъ поколѣния, та като минава Божествениятъ животъ прѣзъ тебе, слѣдъ врѣме само ще станешъ подобенъ на Бога, ще замязашъ на Него. Единъ день ти ще дойдешъ при условия, при които плодоветѣ като падатъ, ще могатъ да израстватъ отново. Тогава и коренитѣ, и присадката нѣма да иматъ нужда отъ ново присаждане. Докато хората дойдатъ до тѣзи условия, дълго врѣме ще трѣбва да се присаждатъ. И тѣзи страдания сега въ свѣта произтичатъ отъ този законъ, че човѣшкото съзнание се присажда. И когато усѣтишъ въ себе си едно голѣмо страдание, това показва, че нѣщо ново се внася въ твоята душа. Другояче страданието нѣма смисълъ. При всѣко страдание се внася, или по-право присажда едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щомъ дойде страданието, ти трѣбва да си радостенъ и да кажешъ: доволенъ съмъ на страданието, защото то внася нѣщо въ менъ. Ще бѫдешъ разуменъ, да не дигашъ много шумъ, иначе ще счупишъ присадката. Като почувствувашъ тази скръбъ, това страдание, ще зараснешъ отгорѣ на дивачката. Тогава ще дойдатъ дъждъ и бури — условия, при които съзнанието започва да расте. Казвате: всички ние очакваме Христа. Да очакваме Христа, това е тъй естествено, както е естествено да очакваме слънцето всѣка сутринь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, какво настава? Имате ли ясна прѣдстава за движението на слънцето? Какъ се движи слънцето? Всички вие, или поне повечето отъ васъ, сте учили астрономия. Какъ се движи слънцето? Струва ми се, че слънцето като че прави своитѣ обръщения отъ изтокъ къмъ западъ. Но ако вие сте горѣ въ пространството, надъ земята, ще видите, че слънцето обикаля отъ сѣверъ къмъ югъ, отъ сѣверния полюсъ къмъ южния. Въ нашето полушарие всичкото движение става около половината земя и всички звѣзди и слънцето се завъртатъ все около една хоризотална площь на движение. Отъ гледището на земята, намъ се вижда, като че слънцето се движи около нея. Ученитѣ хора казватъ, обаче, че земята се върти. На какво се дължи това въртение? Това нѣщо окултиститѣ обясняватъ като казватъ, че земята е жива и въ нея има едно живо съзнание, както и у хората, и тя обръща ту едната си страна, ту другата си страна къмъ слънцето. Тя не се движи механически, но съ едно вѫтрѣшно усилие. Значи, този процесъ на движение става съзнателно въ нея. И въ това движение, съ което тя се движи, ние нѣкой пѫть изгубваме този тактъ на движението на земята. И щомъ изгубимъ този тактъ, въ насъ се заражда една вѫтрѣшна дисхармония. Съврѣменитѣ учени хора забѣлѣзватъ това нѣщо и по цѣлата земна повърхность. Че става едно движение на твърдата почва на около 25 — 30 см. дълбочина, това и окултиститѣ знаятъ. Цѣлата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхность. Ето защо, въ духовния животъ, ние трѣбва да дойдемъ въ връзка съ туй специфично движение на земята, съ специфичното движение на слънцето, съ специфичното движение на слънчевитѣ лѫчи, да вземемъ въ съображение, какво влияние упражняватъ човѣшкитѣ мисли изобщо. И онѣзи, които се упражняватъ въ окултната наука, които я прилагатъ, иматъ особенъ начинъ, по който могатъ да се обновяватъ. Тѣ сега развиватъ духовното си тѣло, вечерно врѣме оставятъ физическото си тѣло на земята, а съ духовното си тѣло излизатъ извънъ земната зона на планинска разходка. Тамъ тѣ се обновяватъ и послѣ се връщатъ отново въ тѣлото си. Това обновяване става и съ хора, които нѣматъ ясновидство, за тѣхъ този процесъ става несъзнателно. Такива хора ставатъ сутринь доволни, и разположени духомъ и казватъ: много добрѣ спахъ тази вечерь. Това показва, че този човѣкъ е направилъ тази разходка извънъ зоната. Нѣкой казва: снощи не спахъ добрѣ, цѣла нощь ме гониха. Значи, той е останалъ подъ тази зона. Въ това седи истинската хигиена. Казвамъ: като си лѣгашъ вечерно врѣме, ще се освободишъ отъ всички земни тревоги, които си ималъ прѣзъ деня, и тогава ще отидешъ на разходка. Тамъ ще подишашъ чисть въздухъ, ще се обновишъ, и като се върнешъ въ тази рудница, ще бѫдешъ бодъръ и веселъ, готовъ да работишъ. Земята е тази рудница. Азъ наричамъ тази разходка излизане изъ тази рудница, отиване горѣ на повърхностьта и послѣ връщане отново. И тъй, ние имаме едно постоянно излизане и връщане. Въ този случай спането прѣдставлява единъ методъ за почивка. Туй е обикновенъ методъ. Та, когато казвамъ, че нашето съзнание трѣбва да бѫде будно, да живѣемъ хармониченъ животъ, това ще ни помогне да отиваме за 10—15 минути на такава една разходка и да се обновимъ, за да продължимъ успѣшно дневната си работа. Хората отиватъ на курортъ, на разходки, но ако биха знаяли този начинъ на обновяване, тѣ биха го използували. Какъ именно? — Ще отидешъ подъ нѣкое дърво, ще се облегнешъ на него, ще излѣзешъ извънъ тѣлото си и слѣдъ като направишъ разходката си, ще се върнешъ пакъ назадъ, но вече обновенъ, съ прѣсни сили и здраве. А сега хората какво правятъ? — Ще отидатъ на курортъ, ще ядатъ, ще пиятъ, ще се простудятъ и най-послѣ ще кажатъ: не можахме да използуваме курорта, както трѣбваше. Въ какво седи тѣхния курортъ? — Само въ ядене и въ пиене. Да, това е само едната страна на курорта. За всѣки човѣкъ, за всѣки индивидъ има специфична страна, опрѣдѣлена отъ самата природа, и ако ние пазимъ своето съзнание будно, и ако сме свързани съ това съзнание, за всѣки день ще ни се дава специфична храна, която азъ наричамъ царска, идеална. Добийте това съзнание, за което ви говоря, и ще видите, че законътъ е много вѣренъ. Вие ще имате тази специфична храна. Послѣ, направете опитъ, да видите, до какви размѣри сѫ достигнали вашитѣ мисли и чувства, изобщо вашето развитие. Може да направите слѣдния опитъ, да видите, до кадѣ е достигнала будностьта на вашето съзнание. Насадете напримеръ нѣкое деликатно растение и вижте, какъ ще се развива подъ вашитѣ грижи и внимание. Какво става обикновено? Вие насаждате едно цвѣтенце въ вашата градина и не се минава много врѣме, то изсъхва. Защо? — Аурата ви е груба, то не може да издържи на тази срѣда. Има редъ такива факти. Нѣкои хора насаждатъ круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирѣе въ тѣхния домъ. Защо се яви филоксерата въ Европа? — Още когато се роди въ човѣчеството идеята за война, която стана въ 45-та година, за пръвъ пѫть се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя въ Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблемъ на човѣшкия животъ. Филоксерата пъкъ показва, че ще дойде една такава филоксера и въ свѣта, между хората, и ще ги поразява. Това сѫ убийственитѣ мисли, които прѣсушаватъ хората. Сега у насъ прѣсаждатъ лозитѣ на особени подложки. Та важниятъ въпросъ сега е, че ние изучаваме живата природа, учимъ, какъ да прѣсаждаме лозитѣ, какъ да обработваме крушитѣ и ябълкитѣ какъ да оремъ нивитѣ си, а най-важното, какъ да оремъ и обработваме себе си, този въпросъ е изоставенъ. Като гледамъ съврѣменнитѣ методи на възпитание, намирамъ ги много примитивни. Като наблюдавамъ, какъ се прилагатъ тия методи, чудя се, какъ тия дѣца сѫ останали живи, но казвамъ си: благодарение на природнитѣ методи благодадарение на методитѣ, които живата природа противопоставя срѣщу човѣшкитѣ, та има едно примирение въ резултатитѣ. И въ цѣлото човѣшко съзнание има такива пертурбации. Днесъ не можешъ да намѣришъ двама души, които да сѫ въ унисонъ. Тѣ само привидно сѫ въ хармония, но като се срещнатъ наблюдаватъ се единъ другъ, разглеждатъ се отъ главата до петитѣ, единиятъ взима обратна позиция срѣщу другия — нѣма прѣливане помежду имъ. Какво особено има въ тази сериозна позиция? Не мязатъ ли на онѣзи неприятели, всѣки отъ които взима пушката и се изправя срѣщу неприятеля си? Ти виждашъ дулото на пушката и казвашъ: господине, ако не постѫпишъ добрѣ, ще знаешъ, че и азъ съмъ въоръженъ. Питамъ: при такова въорѫжение, какъвъ животъ ще иматe? Че тогава и въ всѣки домъ има такова въорѫжение. Вземете, запримѣръ, когато говоримъ Истината, или когато проповѣдваме нѣкѫдѣ въ обществото, ние нѣмаме желание да кажемъ самата Истина, а си служимъ съ нея дотолкова, доколкото нашия свещенъ егоизъмъ позволява. Сега, не си правете илюзии, знайте, че свещениятъ егоизъмъ още царува въ съврѣменното общество. Той е фаза, която хората трѣбва да прѣживѣятъ, докато дойдатъ до онова висше съзнание, да се пробуди онова чувство, което ние наричаме „алтруизъмъ, или пробуждане на свръхсъзнанието, или проявление на Божественото съзнание“. Човѣкъ, у когото е пробудено това съзнание, трѣбва да прѣобрази и своя ближенъ. Двама души могатъ да живѣятъ въ хармония само тогава, ако тѣхното съзнание е нагласено въ унисонъ. Туй разгласяване донѣкѫдѣ сѫществува само между хората, между животнитѣ има по-пълна хармония. Дисхармонията между животнитѣ се ражда, но нѣкога само отъ нуждата имъ за храна. Когато вълкътъ търси своята прѣхрана, по нѣкой пѫть може да нападне нѣкоя овца. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Оплакала се овцата на кучето, казала му: Много съмъ ти благодарна, че ни пазишъ. Ние служимъ на хората даромъ. Даваме вълната си, млѣкото си, даромъ, но дѣцата ни, нашитѣ роднини, нашитѣ ближни всѣка година изчезватъ и не се връщатъ. Кучето ѝ отговорило: „Какво да правя, азъ ви пазя, но по нѣкои пѫть господарьтъ повиква нѣкои отъ васъ, праща ги въ странство да се учатъ“. „Не зная но досега нито една отъ нашитѣ дъщери или синове не сѫ се върнали“. „Както виждате, азъ ви пазя, но има нѣкакъвъ законъ.“ Кучето е законъ, то варди отъ вълцитѣ, но отъ господаря не може да варди. Казва пророкътъ: „Земята ще бѫде пълна съ знание за Господа“. Въ всинца ви има Божественото, но само дайте условия, за да се прояви то. Направете усилие да учите Божествената наука. Тя трѣбва да се тури като основа въ живота ви. Всѣки човѣкъ трѣбва да направи едно усилие. И кѫдѣ ще се яви Христосъ? — Христосъ ще се яви тамъ, дѣто условията сѫ най-добри. Трѣбва да знаете, че Той най-първо ще посѣти най-добритѣ хора въ свѣта. Нѣма изключение въ това. Най-послѣ ще посѣти и най-лошитѣ хора. Защото, слѣдъ смъртьта си Христосъ посѣти първо небето, добритѣ хора, а послѣ посѣти и ада. Адътъ, това е най-долното мѣсто на земята, то е непробуденото съзнание у хората, „Азъ дойдохъ“, казва Христосъ, „за да иматъ животъ.“ Ние казваме: ами ако Христосъ дойде днесъ, какво ще донесе? Христосъ нѣма да дойде съ празни рѫцѣ. Той нѣма да дойде самъ. Едно врѣме, прѣди да дойде Христосъ на земята, дойдоха ангелитѣ, съобщиха, че Христосъ ще се роди и се върнаха назадъ въ небето. Тѣ казаха; „Ние сега не можемъ да дойдемъ“. И сега, като дойде Христосъ, и ангелитѣ ще дойдатъ заедно съ Него и ще работятъ. Питамъ тогава: Христосъ ще дойде ли на земята? Ще бѫде ли разпнатъ втори пѫть? Азъ ви казвамъ: Христосъ нѣма да дойде на земята. Той ще дойде въ земя, въ която съзнанието у хората е пробудено. Днесъ нѣкой казватъ, че Христосъ ще дойде, други казватъ, че Христосъ е дошълъ вече. Да за всички онѣзи, у които съзнанието е пробудено, Христосъ ще дойде, ще говори съ тѣхъ, и тѣ ще слушатъ бѣседитѣ и проповѣдитѣ Му. А за онѣзи, у които съзнанието не е пробудено, Христосъ, може би, другъ пѫть ще дойде. Ония, които Го чакаха 2,000 години, за тѣхъ дойде Христосъ, а онѣзи, които не Го очакваха тогава, Той ще дойде слѣдъ други 2,000 години. Тѣ сѫ пакъ сѫщитѣ ония прѣродени хора, които сѫ живѣли прѣди 2,000 години. Идването на Христа, тъй както Го очакватъ мнозина, подразбира физическата страна. Подъ „идването на Христа“‘ ние подразбираме проявлението на Любовьта на Божествения принципъ, който ще стане условие за развиване на човѣчеството. Въ човѣка има набрани енергии отъ 2,000 години, които прѣдизвикватъ извѣстни подпушвания; и ако тѣзи енергии не се отправятъ, ако не имъ се даде изходъ, ако човѣкъ не заеме своето мѣсто, ако тази фаза не мине, то ще стане такъвъ разгромъ- какъвто хората не сѫ виждали до сега, но казва се, че въ Божия пѫть разгромъ не става. И казва апостолъ Павелъ: „Ще бѫдатъ грабнати въ въздуха“. Подъ грабнати въ въздуха, той подразбира процесъ на пропукване на съзнанието. Тогава всички учени хора ще си подадатъ рѫка и ще създадатъ условия за проявяване на Божествения принципъ. И когато Христосъ дойде, всички хора трѣбва да Го видятъ. Ако Го видятъ само нѣколко души, ще има сѫщия споръ, както и сега. Идването на Христа е вѫтрѣшно отношение, каквото е отношението на слънцето къмъ насъ. Това е сѫщиятъ законъ. И тогава между Бога и насъ ще се образуватъ правилни отношения. Та сега, великата наука, която трѣбва да изучавате седи въ това, какъ трѣбва да се пробуди съзнанието, или какъ трѣбва да се култивира това съзнание. Ето въпросътъ, който прѣдстои на разрѣшение отъ всички. И затова религиознитѣ хора, като присѫтствуватъ на нѣкоя духовна проповѣдъ, като не разбиратъ, заспиватъ. Станатъ веднъжъ да се молятъ, станатъ втори пѫть, и най-послѣ, като не издържатъ, казватъ: не струва да се моли човѣкъ! Не, вие трѣбва да разбирате, защо се молите. Ако човѣкъ чете писанието и го прѣповтаря по нѣколко пѫти, той трѣбва да намѣри въ него методи и начини, чрѣзъ които да работи. Мозъкътъ, това е почвата, чрѣзъ която той трѣбва да работи. Какво е развилъ всѣки отъ васъ? Любовьта развилъ ли е? Чувствата си развилъ ли е? Своята интелигентность развилъ ли е? Музиката развилъ ли е? Изкуствата развилъ ли е? Има много работи които човѣкъ трѣбва да развие въ себе си. Сега, ние съврѣменнитѣ хора се плашимъ за здравето си и търсимъ лѣкари. Туй, което ние знаемъ е слѣдното: въ човѣшкото тѣло има специфични клѣтки, които изпълняватъ длъжностьта на лѣкари. Тѣ сѫ по-добри лѣкари и отъ най-отличнитѣ лѣкари на земята. Ако ние заболѣемъ и се оставимъ на тия клѣтки, тѣ могатъ отлично да ни излѣкуватъ. Тѣ си иматъ, лаборатория, дѣто приготовляватъ свойтѣ медикаменти, и съ тѣхъ отлично заздравяватъ всѣка рана. Това е законъ! Ако човѣкъ има една рана и я прѣдостави на тия клѣтки, тѣ ще се събератъ, ще направятъ своя прѣвръзка, и по този начинъ ще я излѣкуватъ. Послѣ, има специфични клѣтки и за музиката. Отъ двѣтѣ страни на черепа има два органа, въ които се криятъ тѣзи клѣтки. Тѣ съставляватъ тия органи. Нѣкой иска да стане музикантъ. Нека се остави на тия клѣтки. Послѣ, искашъ, да помнишъ, да развивашъ паметьта си. Остави се на клѣткитѣ на паметьта, тѣ ще свършатъ тази работа. Помоли имъ се и кажи: моля ви се, съберѣте всички данни, необходими за усилване на паметьта ми и създайте всички условия за работа. Почнешъ ли ти да се грижишъ, всичко ще стане на каша. Сѫщо така и за математиката има специфични клѣтки. За изкуствата има специфични клѣтки. За милосърдието има специфични клѣтки. За зрѣнието има специфични клѣтки. За говора има специфични клѣтки. Човѣкъ е господарь, заобиколенъ съ такива разумни клѣтки, които седятъ около него и казватъ: господарю, ти само ни давай своитѣ мнѣния и разпореждания, каквото искашъ ние ще направимъ, но ако се бъркашъ въ нашитѣ работи, ще направишъ една каша, за която ще плащашъ. А сега, събиратъ се редица хора и казватъ нѣкому: Tи ще помнишъ добрѣ, ще развивашъ правилно паметьта си. Не се помни така. Ще се върнемъ къмъ Божественото. Богъ, който е създалъ човѣка, добрѣ го е създалъ. И тогава, като изучаваме математиката, ще я изучаваме по другъ начинъ. Като изучаваме астрономията, ще я изучаваме по другъ начинъ. Като изучаваме биологията, физиологията, анатомията, ще ги изучаваме по другъ начинъ. Всички науки ще изучаваме по начина, но който е устроенъ нашиятъ мозъкъ и по начина, по който нашитѣ клѣтки схващатъ. Тогава казвате: Богъ ще ни научи. Какъ, сега ли ще ви научи? Отдавна Богъ е турилъ идеята да ни научи. Ние зе сега сме дѣца, и още хиляди години ще минатъ, докато ни научатъ. Тия малки клѣтки азъ наричамъ ангелчета на смирението“, които напущатъ своята благодатъ на небето и дохождатъ на земята, за да учатъ хората. Послѣ пакъ се връщатъ на небето и казватъ; ние живѣхме еди-кѫдѣ си, помагахме. Ако единъ романистъ се заеме да опише човѣка, той ще напише най-хубавия романъ за него. Нѣкой ще каже: това сѫ недоказани нѣща. Единственитѣ нѣща, които сѫ доказани въ свѣта, това сѫ човѣшкитѣ прѣстѫпления. Навсѣкѫдѣ се доказватъ само човѣшкитѣ прѣстѫпления на разрушения. Никакви други доказателства нѣмаме. Нѣкой казва: докажи това! — Само прѣстѫпленията сѫ доказвани до сега. Какъ ще докажете добродѣтельта? Паметникъ на добродѣтельта нѣма. Има храмове на разрушенията, има училища, има обществени здания; и отъ миналата култура, и отъ сегашната култура, навсѣкѫдѣ срѣщаме паметници на разрушенията, навсѣкѫдѣ срѣщаме недоволство. Това не е модеренъ строй, това е едно прѣходно състояние, но Божественото работи въ цѣлата култура. Сега Божественото работи въ свѣта! Свѣтътъ нѣма да пропадне. Навсѣкѫдѣ въ свѣта има добри хора. Не гледайте само на лошата страна въ свѣта. По цѣлия свѣтъ, на всѣкѫдѣ по свѣта, има добри хора, у които съзнанието е пробудено. И на земята, и въ другия свѣтъ, съзнанието на хората се буди. Пробужда се съзнанието на всички, и когато вие се обезсърчите, нѣщо отвѫтрѣ ви казва: не бойте се, има добри хора на земята, има добри хора и на небето. Та казвамъ: нѣкой отъ васъ сега седятъ на кръсто пѫть и мислятъ, кое учение въ свѣта е право. Учението, което дава разширение на твоята душа, разширение на твоя умъ и разширение на твоето сърце, то е Божествено учение. Учението, което внася всѣки день този Божественъ нектаръ на живота, учението, което внася въ тебе този импулсъ да прѣодолявашъ всички мѫчнотии и да растешъ, то е Божественото учение. Учението, при което не остарявашъ, не губишъ смисъла на живота, но всѣки день се подмладявашъ, разбогатѣвашъ и растешъ, това е Божественото учение. Нѣкой пѫть, когато нѣкой отъ васъ се безпокоятъ, дали ще видятъ своитѣ заминали, азъ казвамъ: тѣ живѣятъ, живи сѫ, но вие не ги познавате, не ги знаете, какви сѫ горѣ на нѣбето. Ще дойдатъ врѣмена, когато хората ще живѣятъ най-малко 120 години. Въ писанието се казва, че хора, които се обичатъ, Господъ ще ги тури да живѣятъ на земята най-малко около 120 години и когато се наситятъ на този животъ, цѣлокупно ще напуснатъ земята и ще се прѣселятъ горѣ на небето. Докато сѫ тукъ на земята, ще си направятъ една колиба и ще ходятъ, ще обикалятъ свѣта на кѫдѣто искатъ, докато се наситатъ. Това е животътъ. Смъртьта за насъ е само една възможность, да се освободимъ отъ своитѣ ограничаващи условия. По нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да умре, за да се освободи отъ лошитѣ условия въ които се намира, да се освободи отъ своето хилаво тѣло, отъ своя хилавъ умъ, за да може Божественото въ него да му създаде за въ бѫдаще единъ отличенъ организъмъ, съ който да служи на Бога. Казвамъ: сега е врѣме да служимъ на Бога. Кога другъ пѫть можемъ да служимъ на Бога? Сега е най-благоприятното врѣме. Задавали ли сте си въпроса, кога можемъ да служимъ на Бога? Истинската философия седи въ това, като станешъ сутринь, да отправишъ ума си къмъ Бога, къмъ този великъ принципъ и да си кажешъ: днесъ ще обичамъ всичко заради Бога! Богъ ще бѫде за тебъ единъ обектъ, и изобилието на живота ще се разлѣе наоколо ти. Направете този опитъ и ще видите, че ако Богъ живѣе въ васъ, въ вашия домъ, вие ще имате любовь. Нѣма ли Бога въ вашия домъ, любовь нѣма да имате. Ако Богъ живѣе въ единъ народъ, миръ ще има въ него; ако Богъ не живѣе въ този народъ, миръ нѣма да има. И ако сега въ България ставатъ размирици, какво показва това? — Че Богъ не живѣе въ този народъ. Българскиятъ народъ трѣбва да стане мекъ. Този народъ не може да се повдигне съ тази си грубость. Подъ думата „мекъ“ не разбирамъ мекушавъ, но народъ съ едно благородно, отзивчиво сърце. Ако Богъ поеме българския народъ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народъ ще стане, но ако Богъ не го присади, отъ него нищо нѣма да стане. А сега, че трѣбвало да се разрѣшаватъ социални въпроси, че трѣбвало пари, това сѫ второстепенни въпроси. Вие можете да вземете пари отъ дѣто искате, но парата не повдига народа. Размножението не повдига народа. Единъ народъ може да се размножава и намалява, но ако не дойде разширение въ съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура въ него, отъ този народъ нищо нѣма да стане. Ако, обаче, дойде това разширение въ съзнанието, тази висша култура, както въ единъ народъ, така и въ единъ индивидъ, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателенъ, на разуменъ животъ. Питамъ сега: отъ дѣ ще дойде спасението на България? Всички казватъ, ако се свали това правителство България ще тръгне но-добрѣ. Казвамъ: 50 години откакъ България се освободила, и прѣзъ тѣзи години сѫ се смѣнявали толкова правителства, обаче България спаси ли се до сега? Положението и отъ день на день се влошава. И въ Франция, и навсѣкѫдѣ ставатъ смѣни на управляващи. Смѣняването означава снимане прѣвръзката на единъ боленъ, но не означава още и онова лѣкуване, което иде отвѫтрѣ. Прѣвръзката е само едно условие. Новитѣ управляващи, които идватъ, трѣбва да иматъ пробудено съзнание и такава широта, че каквото прѣдприематъ за народа си да е продиктувано отъ слѣдния девизъ: днесъ ще извършимъ тази работа за Бога! Ако всички служащи, ако всички управляващи биха казвали, че всичко, което вършатъ днесъ ще бѫде за Бога, знаете ли, какво щѣше да бѫде положението на България? — Тя щѣше да бѫде най-малко 99 пѫти по-добрѣ, отколкото е сега. А сега какво се готви отъ българския народъ? Тѣ цѣлъ день мислятъ, срѣщу кого какъ да постѫпятъ. Тѣзи-онѣзи секти да избиемъ, да ги изчистимъ, че да остане само православната църква. Та като изчезнатъ всички сектанти, България ще хароса ли? Когато изчезнатъ всички сектанти, и България ще изчезне. Това да знаятъ всички! Когато разгониха богомилитѣ изъ България, българскиятъ народъ падна подъ турско робство цѣли 500 години. Едно врѣме евреитѣ разпнаха Христа, но какво ги постигна слѣдъ това? — Двѣ хиляди години робуваха. И Христосъ, който иде днесъ казва на съврѣменния свѣтъ: „Вложете Любовьта въ свѣта, и секти нѣма да има“. Щомъ вложите Любовьта въ свѣта, и сектанството ще изчезне. Вложете Любовьта, вложете свѣтлината! Дайте изобилие! Отдѣ се раждатъ кражбитѣ? Отдѣ се ражда разврата? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора! Ще избиятъ 50,000,000 хора и послѣ ще кажатъ, че имало развратъ. Какъ да нѣма развратъ! Толкова мѫже се избиватъ, а оставатъ толкова хиляди жени, на които енергиитѣ оставатъ неизползувани. Слѣдъ всичко това, разбира се, че ще има развратъ, и то половъ развратъ! Не само въ Америка, но въ всички страни е това зло. И послѣ социалиститѣ ще казватъ: сектантитѣ внесоха това зло въ свѣта. Не, приятели, така не се разсѫждава. Вие искате да подобритѣ този народъ, нали? Трѣбва да знаете, какъ да турите ножа въ коренитѣ. Тамъ е злото. Ама сектантитѣ имали грѣхове. Може и тѣ да иматъ грѣхове, това не е чудно, но другадѣ лежи злото. Кое е хубавото сега въ свѣта? Единъ народъ, който има Любовь, той ще може да се развива правилно, той ще се увеличава; а народъ, който нѣма Любовь, той ще се смалява. Такъвъ е законътъ. Дѣ е най-богатото растително царство? — Тамъ, дѣто има свѣтлина и топлина; дѣто има извори, тамъ има и дървета. Дѣто нѣма тѣзи условия, тамъ нѣма и тази растителность. Коя е причината, че въ Сахара, дѣто има толкова топлина и свѣтлина, нѣма животъ? — Вода нѣма тамъ. Било е врѣме, когато въ Сахара е царувала култура! Единъ день, когато европейцитѣ почнатъ да разкопаватъ Сахара ще видятъ, че тамъ сѫ заровени цѣли градове. Култура е имало тамъ! Какъ е пропаднала тази култура? Нѣма да разглеждамъ сега тѣзи нѣща, но казвамъ: въ миналото Египетъ извърши едно прѣстѫпление, за което плати съ унищожението си. Онѣзи, които създадоха египетската култура, унищожиха Сахара. Кармически, Божествениятъ законъ работи; съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри. Ние знаемъ, че величието на който и да е народъ, величието на коя и да е култура може да се запази само тогава, когато този народъ, или тази култура се съобразява съ законитѣ на живата природа, когато вървятъ въ унисонъ съ Божиитѣ заповѣди и повеления. Само тогава религията ще бѫде религия. Само тогава науката ще бѫде наука. Само тогава ще има истински общественъ строй. Справедливость трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Но ако единъ човѣкъ седи въ кѫщи и се страхува, не зная, какъвъ общественъ строй е този. Внесете Любовьта навсѣкѫдѣ! Още сега, при сегашнитѣ условия трѣбва да се внесе Любовьта. Всѣки отъ васъ може да се свърже съ невидимия свѣтъ, да стане единъ факторъ, да внесе Любовьта въ свѣта, да внесе подобрѣние въ човѣчеството. Всѣки може да направи единъ опитъ и да види, че може да подобри живота си. Ако можете да проповѣдвате така, това е най-доброто. Ние искаме да се проучатъ методитѣ за прѣвъзпитанието на всѣки човѣкъ поотдѣлно, и по този начинъ да се подобри положението и на народа. Азъ гледамъ, у мнозина има много дарби, но тѣ се ограничаватъ въ старото, и тъй ще си умратъ отъ скука, отъ недоволство. Цѣлото човѣчество прѣдставлява едно условие на Божественото дърво, на което може да расте. Ти не можешъ, да растешъ безъ да обичашъ човѣчеството. Божественото въ свѣта се крепи на човѣшкото, тъй както човѣшката глава е символъ на цѣлото тѣло и се крѣпи на него. Човѣшката глава, която а символъ на Божественото, се крѣпи на човѣшкото. Азъ говоря за едно здраво, а не за едно хилаво тѣло. Здравата глава се крѣпи на здраво тѣло. Та казвамъ: Божественото се крѣпи на човѣшкото. И когато ние имаме една клѣтка, която може да извърши волята Божия имаме и всичкитѣ блага, на които се крѣпи цѣлото човѣчество. И тогава, всѣки болѣнъ който се разболѣе, но върши волята Божия, нѣма защо да търси лѣкари, щомъ той е въ унисонъ съ Божественитѣ закони, ще отправи своята мисъль въ Америка или другадѣ, ще се свърже съ всички добри хора по лицето на земята и горѣ на небето, и ще оздравѣе. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ е въ лошо финансово положение. Тогава той ще отправи мисъльта си къмъ всички добри хора въ България, тѣ ще възприематъ мисъльта му и ще му се притекатъ на помощь. Тѣ ще кажатъ: да се отпуснатъ на едикой си господинъ тия пари. Пъкъ, ако вие сте чиновникъ безъ работа тия братя като разбератъ положението ви, ще кажатъ: назначете този братъ. Тия хора навсѣкадѣ дѣйствуватъ по свѣта. Това сѫ сили, които дѣйствуватъ. А сега нѣкой като види другъ, че страда казва: тъй трѣбва да бѫде. Не, ще се подчините на тия сили, които дѣствуватъ за добро. Нѣкой казва: нѣма какво ще се приспособимъ на условията въ живота. Не смѣшно е това. Каквато и да е твоята длъжность, приспособи се къмъ условията на Любовьта. И тогава, на онѣзи хора, на които искашъ да слугувашъ, ще можешъ едноврѣменно съ твоята работа, да се отзовешъ и на тѣхъ. По този начинъ ще изпълнишъ волята Божия и ще имашъ Божието благословение. Сега има едно изопачаване на нѣщата, което седи въ неразбиране дълбокия смисълъ на живота. Казва Христосъ: „Дойдохъ да имъ дамъ животъ прѣизобиленъ“. То значи да ги научи, какъ да живѣятъ. И за бѣднитѣ, и за богатитѣ има условия. Благочестието е една придобивка. Онѣзи отъ васъ, които сте нещастни, които сте бѣдни, които иматъ малко знания, азъ се обръщамъ къмъ тѣхъ и споредъ това учение ви облажавамъ. И тия отъ васъ, които нѣматъ това учение, нека се съединятъ съ своитѣ братя, които сѫ завършили развитието си, за да се подобри и тѣхния животъ. Тѣ ще видятъ едно учение, което най първо има физическо приложение, послѣ духовно и най-послѣ Божествено. Най-първо да опитамъ истината въ физическия свѣтъ, послѣ на духовния свѣтъ и най-послѣ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, въ които човѣкъ може да провери Истината. И тогава, споредъ принципитѣ на херомантията, на френологията и на физиогномията, когато единъ знакъ сѫществува на три мѣста въ човѣка, а именно на рѫката, на лицето и на главата, този знакъ има важно значение за него. Когато, обаче, единъ знакъ сѫществува само на рѫката, а другадѣ го нѣма, той съставлява 1/3 отъ Истината. Когато се намира на рѫката и на лицето, той прѣдставлява 2/3 отъ Истината, и когато най-послѣ си намира и на рѫката, и на лицето, и на главата, той прѣдставлява 3/3 отъ самата Истина, или цѣлата Истина. Тъй щото, и въ природата е сѫщото нѣщо. Когато нѣщата сѫ реални въ физическия свѣтъ, реални въ духовния свѣтъ, реални и въ Божествения свѣтъ, тогава има тѣсна връзка между тѣхъ. Такава връзка сѫществува и между дробоветѣ, и стомаха, и главата, т. е.такава връзка сѫществува между физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Това е философия! Когато говоримъ за физическото, ние разбираме редъ условия, които природата доказва. Всички минерали, извори, дървета и камъни въ природата прѣдставляватъ методи, чрѣзъ които трѣбва да работимъ. Съврѣменната наука още не ги е приложила, пъкъ и съврѣменитѣ религиозни хора не сѫ ги приложили още. Съврѣменнитѣ религиозни хора и досега разглеждатъ въпроситѣ: въ колко лица е Богъ, колко хиляди години сѫ се изминали, откакъ е дошълъ Христосъ на земята, колко души сѫ се обърнали къмъ Христа и т. н. Да, съврѣменитѣ християни сѫ отлични, много добрѣ се биятъ, много хубави аероплани иматъ, много отровни газове сѫ открили и т. н. Но не зная, дали тия хора могатъ да се нарекатъ християни. Христосъ е употрѣбилъ всички тия топове, всичка тия сили въ друго направление. За въ бѫдеще ще има други начини за воюване. Хората отъ шестата раса, които ще дойдатъ слѣдъ васъ, знаете ли съ какви срѣдства ще си служатъ? — Тѣ ще прѣспиватъ хората. И цѣла армия да се яви прѣдъ тѣхъ, тѣ ще могатъ да я приспятъ. Тѣ ще могатъ да приспятъ и цѣлъ народъ. Какво могатъ да направятъ противъ тѣхъ? Не е ли по-добрѣ да дойдатъ тѣ при насъ, да работимъ заедно съ тѣхъ, прѣди да ни приспятъ? Ще бѫде смѣшно, когато неприятелитѣ ни заобиколятъ и ни питатъ: ще се прѣдадете ли, или да ви заобиколимъ съ картеченъ огънь? — Трѣбва да се прѣдадете, защото иначе цѣлиятъ градъ ще отиде. Приспиването означава процесъ на съзнанието. Казвамъ: Христосъ, който иде сега въ свѣта, носи миръ, свѣтлина, свобода, разбирателство. Той иде да възкреси всички онѣзи, които отъ памтивѣка сѫ паднали, и да даде нови условия на живота. Това е Божественото. Всички вие, които слушате, трѣбва да бѫдете готови за новото и да учитѣ другитѣ. Сега всѣки пита: въ какво вѣрвате. Тъй и всѣки ще пита и васъ: въ какво вѣрвате! Азъ ще ви оставя съ този въпросъ, вие сами го разрѣшете за себе си: въ какво вѣрвате, какво обичате, какво желаете, какво да учите, и каква свобода искате? Тѣзи въпроси всѣки отъ насъ трѣбва да ги разрѣши правилно. Разрѣши ли ги правилно, той ще има вѫтрѣшенъ миръ и ще добие Божественото. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, човѣкъ да чувствува своето положение като човѣкъ, да чувствува своето достойнство като човѣкъ. Туй е състояние, което всѣки човѣкъ може да има. Първото, което ще разбере, то е че като човѣкъ той е едно мислящо сѫщество, че има правилни схващания за живота и изпълнява волята Божия тъй, както е писано въ живата свещена книга. Бесѣда, държана отъ учителя на 11 априлъ, 1926 г. въ гр. София.
  16. Ани

    1926_04_04 Дава плодъ

    От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Дава плодъ „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то не дава плодъ“. Ще говоря върху стиха: „Ако житното зърно не падне“, или казано на съврѣмененъ езикъ „ако житното зърно не се посѣе“. Условията на живота сѫ великъ подтикъ за реализиране на разумния животъ. Защото майката, която ражда, има идея. Бащата, който съгражда дома, има идея. Писательтъ, който пише, има идея. Държавникътъ, който управлява, има идея. Войнътъ, който воюва, има идея. Каквато постѫпка и въ каквото направление да се извърши, задъ нея всѣкога седи единъ малъкъ подтикъ. Значи, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Не само подтикъ трѣбва да има, но трѣбва и да разбира основнитѣ закони, върху които се гради разумния животъ. Човѣкъ не трѣбва да има само едно повърхностно разбиране на нѣщата. Въ това отношение, ако вземемъ индуситѣ, споредъ както изучаватъ човѣшкото естество, тѣ иматъ по-правилна философия отъ европейцитѣ. Наистина, тѣ не сѫ изучили толкова физическото тѣло на човѣка, но сѫ изучили духовнитѣ му тѣла, т. е. неговитѣ по-тънки тѣла. Тѣхъ тѣ сѫ изучили добрѣ и за тѣхъ иматъ една вѫтрѣшна физиология и съобразно тази физиология могатъ да извършватъ нѣща, които европейцитѣ не могатъ. Тѣ се занимаватъ отъ хиляди години съ тия въпроси, когато въ нашата съврѣменна наука едва сега започватъ да изучаватъ строежа на човѣшкото тѣло по-подробно, отколкото досега. Христосъ прави едно сравнение, казва: „Ако житното зърно не падне на земята не може да се размножава.“ Размножението е законъ за разумния животъ. „Плодете се и се множете“, казва Писанието. Само разумниятъ човѣкъ може да се размножава, а неразумниятъ човѣкъ само се дроби. Да дробишъ попара, това не е разуменъ животъ; да чупишъ камъни, това не е разуменъ животъ. Да градишъ, това е друго нѣщо. „Ако житното зърно не падне“. На какво? — На добрата почва подразбира Христосъ, то само остава и не дава плодъ. Слѣдователно, всѣки животъ има свои специални условия за развитие. Забѣлѣжете всѣки индусъ може да ви разправя за седемьтѣ тѣла, които човѣкъ има, но при това всѣки индусъ очаква нѣкой великъ учитель да дойде да имъ говори. Значи, това знание нищо не ги ползува. Човѣшкитѣ тѣла прогресиратъ епохално, въ тѣхъ има извѣстни творчески вълни, които ги подтикватъ, тъй както силитѣ въ природата подтикватъ пролѣтьта да се прояви. Има вълни на физическото тѣло; има вълни на астралното тѣло; има вълни на умственото тѣло; има вълни и на причинното тѣло. Значи, човѣкъ може да знае строежа на своето тѣло, но това тѣло има нужда отъ хранене. Ако не го хранишъ, това знание е на половина знание. Сѫщото нѣщо се отнася и за умственото тѣло, както и за другитѣ тѣла. Човѣкъ не може всѣкога да се развива умствено. Този законъ е вѣренъ и по отношение на индивидитѣ, и по отношение на народитѣ, и по отношение на цѣлото човѣчество. Слѣдователно, когато говоримъ за цѣлата епоха, разбираме, че въ свѣта иде нѣщо велико, което не е било досега. Ето защо човѣкъ трѣбва да се стреми да схване Божественото, а не трѣбва да се спира върху формитѣ. Мнозина се спиратъ върху това, прѣзъ коя чешма минавала водата. Не е въпросътъ въ това, прѣзъ коя чешма минава водата. Не е въпросътъ и въ това, чрѣзъ коя църква, чрѣзъ кой народъ ще дойде спасението на свѣта. Всѣки народъ, който мисли, че е изпратенъ съ мисия да спаси свѣта, въ дадения случай той е една чешма. Обаче туй, което спасява свѣта, не сѫ народитѣ. Спасението иде отъ Божественото начало. Богъ спасява хората. Божествениятъ духъ спасява хората. Любовьта ги повдига, Мѫдростьта ги съгражда, а Истината ги освобождава. Тъй разглеждамъ азъ въпроса. Всички съврѣменни хора сега се биятъ само за свобода. Цѣлото общество днесъ иска свобода. Нали всички сте българи? Едно врѣме българитѣ се оплакваха отъ турцитѣ, които ги управляваха, че ги направили роби. Добрѣ, българитѣ сега сами се управляватъ и сѫ нѣколко сантиметра по-горѣ, но все още не сѫ доволни. Ако отидете въ Англия ще видите, че и англичанитѣ не сѫ доволни отъ английското управление. Ако отидете въ Америка, ще видите, че и американцитѣ не сѫ доволни отъ американското управление. Може да кажете, че англичанитѣ сѫ виновни. Не, донѣкѫдѣ само сѫ виновни, защото и тѣ не разбиратъ напълно Божественитѣ закони, по които трѣбва да се управлява единъ народъ. Когато нѣкой народъ иска свобода, знае ли защо я иска? Когато нѣкой човѣкъ иска знания, знае ли защо ги иска? Когато нѣкоя мома иска красота, знае ли защо я иска? За едно разумно общество красотата е благословение, но за едно неразумно общество, красотата е опасно нѣщо. Красотата на единъ момъкъ е опасно нѣщо за харемлика, чрѣзъ нея той може да подмами женитѣ въ харема. Та казвамъ: ние, разумнитѣ хора, трѣбва да разрѣшимъ въпроса за живота правилно. Всѣки за себе си трѣбва да разрѣши правилно този важенъ въпросъ, защото освѣнъ него ние имаме материални въпроси, които засѣгатъ личностьта. Ние имаме още и обществени отношения, които засѣгатъ нашитѣ чувства. Ние имаме общочовѣшки отношения, които засягатъ нашия умъ и най-после имаме отношения къмъ единъ възвишенъ свѣтъ, т. е. отношения, които се отнасятъ до Бога. Това сѫ редъ степени,редъ йерархии нагорѣ въ нашия животъ. Въ този смисълъ, никой въ свѣта не може да бѫде абсолютно свободенъ, да прави каквото иска. Ти, който въ този моментъ можешъ да подвижишъ рѫката си нагорѣ, знаешъ ли прѣзъ колко процеси е минало това разрѣшение, докато най-послѣ реализирашъ това движение въ физическия свѣтъ? Най-първо заповѣдьта за движението на твоята рѫка трѣбва да е излѣзла отъ слънцето. Нѣкой ще каже: смѣшно е да се говори, че за движението на рѫката трѣбва да вземе участие и самото слънце! Да, трѣбва да знаете, че за движението на рѫката се дава заповѣдь отгорѣ, отъ главната квартира — отъ слънцето. Когато азъ искамъ да дигна рѫката си, трѣбва да запитамъ слънцето: мога ли да дигна рѫката си? И когато ми отговорятъ, че мога, азъ я дигамъ. Искамъ да излѣза отъ кѫщи, питамъ: мога ли да излѣза? И веднага ми отговарятъ: можешъ да излѣзешъ. Получа ли отговоръ, само тогава взимамъ шапката, бастуна си и излизамъ. Ако нѣмамъ разрѣшение отъ главната квартира, отъ слънцето, не излизамъ. Ще кажатъ, че нѣкоя жена не може да излиза изъ града, понеже мѫжътъ ѝ не разрѣшава. Не, слънцето не ѝ разрѣшава. Та, казвамъ, можемъ ли да изразимъ разумно всичко онова, което става въ насъ? Защото домътъ и животътъ трѣбва да бѫдатъ съградени на разумни начала. Ако искамъ да живѣя като човѣкъ, трѣбва да зная, за какво и защо живѣя. Ако живѣя въ едно общество, трѣбва да зная защо живѣя, трѣбва да имамъ разумни отношения къмъ него. И ако вѣрвамъ въ Бога, трѣбва да имамъ разумни отношения къмъ Него. Нѣкой хора иматъ правилни понятия, правилни схващания за Бога. Изобщо, тази велика идея прониква въ основата на живота, и ние нѣкой пѫть я наричаме човѣшки духъ, или човѣшка душа, или човѣшки умъ, или човѣшко сърце, или човѣшка воля; нѣкой пъкъ я кръщаватъ съ името общественъ моралъ, или държава. Хиляди имена ѝ се даватъ, съ хиляди имена я кръщаватъ, но тя е една и сѫща сила, която дѣйствува въ свѣта. Тази сила е еднакво важна, както когато създава едно малко бръмбарче, така и когато създава човѣкътъ. А ние, споредъ нашитѣ схващания, мислимъ, че когато природата създава едно малко бръмбарче, върши малка работа. Не, природата, е сѫщата и когато създава едно малко бръмбарче, и когато създава единъ човѣкъ, само че бръмбарчето е прѣдговоръ къмъ създаването на човѣка. Нѣкои питатъ: защо бръмбарътъ бръмчи? Той като хвърчи покрай ухото ти, бръмчи и казва: „Слушай, за да живѣешъ единъ щастливъ животъ трѣбва да мислишъ, а пъкъ моятъ животъ се убославя само въ моето бръмчене. Азъ съмъ създаденъ да бръмча“. Христосъ казва: „Ако житното зрънце не падне“. Да, туй житно зърно трѣбва да се посѣе. Нѣкой пѫть Любовьта може да бѫде като почва. Вие, изучавали ли сте, какво нѣщо е почвата на Любовьта, отъ какви елементи е съставена тя? Нѣкои градинари изучаватъ, напримѣръ, каква трѣбва да бѫде почвата, въ която ще вирѣятъ извѣстни растения. Напримѣръ, тѣ изучаватъ на каква почва вирѣятъ лозитѣ, на каква ябълкитѣ, крушитѣ, лимонитѣ, портокалитѣ, бананитѣ и редъ други плодни дървета или растения. Тѣ проучаватъ почвата, както и климатическитѣ условия, при които вирѣятъ разнитѣ растения. Казвамъ: прѣдъ насъ седи една широка область за проучаване. Ние трѣбва да изучаваме условията които сѫществуватъ въ двата полюса на земята, а именно: екваториални условия, както и условията при студѣнитѣ, сѣвѣрнитѣ мѣста. Между тѣхъ ще изучаваме и условията при умѣренитѣ пояси. Такива три вида условия има и въ обикновения животъ. Мнозина поддържатъ, че ние трѣбва да вѣрваме въ Бога и да Му се молимъ. Добрѣ, да допуснемъ, че всички ние се молимъ на Бога, а не работимъ, какво щѣше да бѫде положението на земята? Ако разберемъ въ букваленъ смисълъ, че трѣбва постоянно да сме въ молитва и речемъ всички, мѫже и жени, дѣто и да сме, било по улицитѣ или по домовете си, да отправимъ погледа си нагорѣ къмъ Бога, и съзерцаваме, какъвъ смисълъ щеше да има нашия животъ? Да допуснемъ и другото положение, че по цѣли 12 часа на день не се спираме, а само се движимъ отъ едно мѣсто на друго, знаете ли какъвъ хаосъ, каква бъркотия щеше да има въ свѣта? Нѣкой казва: съ молитва само не става.- Казвамъ: но и съ движение само не става. Философията седи въ това, да разбирате, какво значи движение, и какво значи молитва. Когато разумниятъ човѣкъ разбере великия законъ на молитвата, той ще стане истински човѣкъ, той ще стане единъ отъ вѣликитѣ адепти. И когато човѣкъ разбере, какво нѣщо е разумното движение, той пакъ ще стане единъ великъ адептъ. Да се мѣсти човѣкъ отъ едно мѣсто на друго, това не е движение. Молитвата пъкъ не подразбира, че ти трѣбва да се спрешъ на едно мѣсто и по цѣли часове да се молишъ. Ти можешъ да се движишъ и пакъ да се молишъ, както можешъ да работишъ, а едноврѣменно и да се молишъ. Работата не изключва молитвата. Ти можешъ да копаешъ и едноврѣменно да се молишъ. Нѣкой казва: азъ трѣбва да отида на църква. По-добра църква отъ отвореното небе нѣма. Най-хубавото кандило въ свѣта, това е слънцето. Има ли по-хубаво нѣщо отъ това да излѣзешъ вечерно врѣме и погледнешъ на всички запалени Божии кандила? Ти се молишъ и чувствувашъ навсѣкѫдѣ Божието присътствие. И какъвъ по-добъръ свещеникъ отъ Божия Духъ, който започва да ти говори, да събужда въ тебе онова Божествено, свещено чувство къмъ Бога? И какво по-хубаво нѣщо отъ това, да виждашъ Бога горѣ на планината, както Мойсей Го е видѣлъ? Нѣкой казва: Бога никой никога не е видѣлъ. Казвамъ: слѣпитѣ никога не сѫ видѣли Бога, но които иматъ очи ,тѣ сѫ го видѣли. Казвате: Писанието казва, че Бога никой никога не е видѣлъ. Да, вѣрно казва писанието, че слѣпитѣ хора не сѫ видѣли Бога, но всички онѣзи хора, на които духовнитѣ очи сѫ отворени, сѫ видѣли Бога. И затова Христосъ е казалъ: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога“.Виждането подразбира дълбоко знание. Ето защо ние трѣбва да изучаваме Бога въ Неговото проявление: да се съгласяваме съ Неговата воля, съ Неговото съзнание и съ Неговата Мѫдрость. Ние трѣбва да изучаваме Бога чрезъ единъ святъ животъ, чрѣзъ едно царство, чрѣзъ единъ народъ. Но освѣнъ едно обикновено общество, или единъ обикновенъ народъ, или едно обикновено царство има и едно Божествено общество, единъ Божественъ народъ, въ които се събиратъ всички общества, всички народи и всички царства. Така седи въпросътъ. Слѣдователно, за да може дадено царство на земята да благоденствува, трѣбва да има законитѣ на Божественото царство въ себе си. Сѫщото нѣщо се отнася за всѣки народъ, както и за всѣка религия. И въ Божествения свѣтъ има религия, и тамъ се служи на Бога. Азъ питамъ всички ония правовѣрни, които казватъ, че знаятъ какъ да вѣрватъ: знаятъ ли тѣ какъ трѣбва да се молятъ? Виждали ли сте нѣкой ангелъ какъ се моли? Азъ съмъ виждалъ картинитѣ на нѣкои художници, които прѣдставятъ какъ се моли нѣкой ангелъ. Тѣ го прѣдставляватъ падналъ на колѣнѣ, тъй както едно врѣме учителитѣ сѫ туряли своитѣ ученици на колѣнѣ, когато не си знаяли урока. Това, обаче, не е истинско художество, това не е молитва. Всѣки който рисува, не е истински художникъ. Подъ „молитва“ въ духовния свѣтъ ние разбираме изучаване на Божествения езикъ. Молитвата е първиятъ методъ, чрѣзъ който ние започваме да изучаваме Божествения езикъ. Щомъ започнешъ да се молишъ, ти вече изучавашъ буквитѣ, а после и първитѣ слогове на Божествения езикъ. Ако не се молишъ, никога нѣма да изучишъ този езикъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да, се молишъ? Защото само чрѣзъ молитвата ще научишъ Божествения езикъ. Ако учительтъ ти те постави въ положение да изучавашъ този езикъ, какво лошо има въ това? Нѣкой казва: ние знаемъ да се молимъ. Добре, кажете тогава, какъвъ е първиятъ слогъ на думата Любовь? — Не зная. Значи още не си започналъ да учишъ. Нѣкой те бие и ти казвашъ: братко, моля ти се не ме бий! Той не обръща внимание, продължава да те бие. Туришъ му въ рѫката 4 — 5000 лева и той прѣстава да те бие. Като туриш злато въ рѫцѣтѣ на хората, вече не те биятъ. Питамъ: мѫжътъ бие ли онази домакиня, която знае да точи хубави баници, която знае хубаво да готви, добрѣ да нарежда и чисти кѫщата, да услужва на мѫжа си по най-модеренъ начинъ? Кога мѫжътъ бие жена си? — Когато по цѣли дни ходи по махалата, не готви, не се прибира въ кѫщи. Затова, като се върне дома си, той я кръщава. Това е особенъ начинъ на кръщене, който не е много приятенъ. Съ добрата домакиня не се постѫпва така. Кой е добриятъ домакинъ? — Който може да направи хубава кѫща на жена си и като влѣзе въ кѫщи, събува обущата си още отвънъ, или ги изчиства, за да не внася калъ, прахъ въ стаитѣ. Този домакинъ зачита труда на жена си. Той сваля още отвънъ прашното си палто и влиза вѫтрѣ чистъ. Въ рѫцѣтѣ си носи зюмбюлъ пъленъ съ провизии и около него се събиратъ всичкитѣ му дѣца, радостни и весели. Не е добъръ онзи домакинъ, който се връща дома си съ празенъ зюмбюлъ и още отъ вратата започва да дига шумъ, вика, кара се, защо нѣма нищо наготвено. Та казвамъ, ако обществениятъ строй днесъ е такъвъ, това не е никакво разбиране на живота. Въ Божествения свѣтъ не може да се живѣе така, но въ човѣшкия — може. Въ човѣшкия животъ може да се биемъ, да се охулваме, да се одумваме, както виждаме това да става отъ хиляди години насамъ — какви ли не побоища, горения, затваряния и какво ли не виждаме, но съ това свѣтътъ оправи ли се? Колко бой сѫ изяли до сега женитѣ въ свѣта, но съ това внесе ли се подобрение? Пъкъ и мѫжетѣ колко бой сѫ яли на бойнитѣ полета, но поправиха ли се съ това? Мѫжътъ е билъ, но и той е битъ. Жената е дъщеря на Бога и онзи мѫжъ, който си позволи да бие дъщерята на Бога, Господъ му отнема краката, рѫцѣтѣ и т. н. Господъ не позволява да биятъ дъщеритѣ му. Сега, азъ подържамъ женитѣ, наричамъ ги дъщери на Бога, и затова тѣ ще си кажатъ: така е това! Да, но има и Синове Божии. Ето защо онѣзи дъщери, които си позволяватъ да биятъ Синоветѣ Божии, да му мислятъ! Ще видятъ тѣ, какъ се биятъ Синоветѣ Божии! Еднакво трѣбва да почитате и дъщерята Божия, и синътъ Божий. Ще почиташъ тѣзи два принципа, ще ги считашъ като свой идеалъ, тѣ сѫ свещени. Значи, ако житното зърно не падне на земята, т. е. въ Любовьта, и не разбере тѣзи два велики принципа, че въ свѣта идватъ двѣ вълни, то ще остане само. Когато Христосъ дойде, Той носѣше една вълна, и онѣзи народи, които приеха тази вълна, се повдигнаха и благословиха. Всички онѣзи народи, които не приеха тази вълна, сега бѣдствуватъ. Тази вълна е на края си вече. Приемете тази вълна, и тя ще ви приеме. Въ свѣта нѣма повторение на нѣщата. Всѣки моментъ, всѣка минута носи нѣщо ново. Въ Божественото именно се крие вѣчната красота, вѣчното разнообразие, а въ човѣшкото е вѣчното еднообразие, вѣчния недоимъкъ и гладъ. Въ Божественото има изобилие, въ Него нѣма гладни хора. Божественото подразбира редъ и порядъкъ въ нѣщата. И сега Христосъ се обръща къмъ окрѫжаващитѣ го, къмъ Своитѣ ученици, които го разбиратъ и казва: „Ако житното зърно не падне, само ще остане, но ако падне, ще даде плодъ“. „Ако падне, ще даде плодъ“ — това подразбира: когато азъ се кача горѣ при Отца, ще привлѣка всички хора къмъ себе си. Когато ние имаме въ себе си принципа на Любовьта, ще привлѣчемъ всички хора къмъ насъ. Този принципъ е единъ и сѫщъ навсѣкѫдѣ. Той дѣйствува еднакво и въ ангелитѣ, и въ човѣка. Не смѣсвайте Любовьта съ това, което хората наричатъ страсти. Нѣкой казва: гори ми сърцето! Че сърцето ти гори, това не е любовь. Нѣкой казва: отъ много любовь главата ми се замая, шашардисахъ се. Че главата ти се замаяла, това не е любовь. Нѣкой момъкъ видѣлъ на улицата една мома и той се шашардисаль, и тя се шашардисала. Не, когато Любовьта влѣзе въ сърцето ти, тя ще те научи да говоришъ много хубаво: умътъ ти ще се отвори и ти нѣма да се шашардисвашъ. Когато искашъ да поздравишъ онзи когото обичашъ, нѣма да си наведешъ главата до земята, но ще му отправишъ единъ нѣженъ погледъ, да познае, че ти носишъ за него най-хубавитѣ мисли, най-хубавитѣ чувства и пожелания. Сега бихъ ви запиталъ: какъ сѫ у васъ синоветѣ Божии и дъщеритѣ Божии? Писанието казва: „Не огорчавайте въ себе си Духътъ Божий, съ който сте запечатани!“ Какво трѣбва да подразбираме отъ този стихъ? — Щомъ влѣзе човѣшкото въ насъ, ние веднага огорчаваме Божественото. Уменъ човѣкъ ли е този, който заради човѣшкото жертвува Божественото? — Не е уменъ. Любовьта на Бога и човѣшката любовь се различаватъ по слѣдното: Божията Любовь включва въ себе си всичко. За да бѫде Любовьта ти съвършена, трѣбва едноврѣменно да обичашъ всички. Ти трѣбва да обичашъ не само своитѣ ближни, не само себе си, но всички сѫщества по цѣлия свѣтъ, за което съзнанието ти всѣки моментъ трѣбва да бѫде будно. Само тогава ти ще чувствувашъ една вѫтрѣшна радостъ. Съзнанието на всички сѫщества ще образува едно цѣло и ти ще се разговоряшъ съ това общо съзнание. Прѣзъ това съзнание именно Богъ ще ти проговори. И тъй, щомъ се слѣемъ въ едно общо съзнание, Богъ ще проговори на всички. Богъ ще говори само въ една частица, а всички ще приематъ говора Му. Това нѣщо Богъ може да направи, а човѣкътъ не може. Това значи съзнание. Ако любовьта ти е човѣшка, ти ще се влюбишъ въ една жена и ще я обичашъ день до пладнѣ. Слѣдъ това твоята любовь ще се измѣни. Защо? Ти ще я любишъ само докато е млада и красива, но щомъ изгуби младостьта и красотата си, нѣма да я любишъ повече. Нѣкой казва: азъ ще те любя до гроба. Питамъ: дайте ми една статистика, да видя, колко отъ тия обѣщания сѫ запазени! Какъ ще ги опазишъ? Азъ уподобявамъ човѣшката любовь на една малка вадичка, която и отъ най-слабото слънце изчезва. Нѣкой казва: моята вадичка ще остане и при най- горещото слънце. Да, но като изгрѣе и припече силното слънце, казвамъ: вижъ, отъ твоята вадичка вече и поменъ нѣма. Божията Любовь е велика рѣка, която тече навсѣкѫдѣ, пои всички хора и всички живи сѫщества. Тя е еднакво изобилна и при най-горещото слънце, както и при най-слабото. Слънцето разбира тази вода. Та казвамъ: ние сега ще изучаваме човѣка. Ще кажете: ама азъ имамъ особени разбирания за свѣта. Радвамъ се на вашитѣ особени разбирания, но казвамъ: азъ пъкъ имамъ Божествени разбирания за свѣта. Азъ искамъ да разбера какви сѫ моитѣ отношения въ даденъ случай не само къмъ Бога, но и къмъ всички сѫщества. Онзи човѣкъ, който живѣе Божественъ животъ, като мине прѣзъ нѣкоя гора, ще знае какво да прави. Той ще полѣе най-малко 40 — 50 дървета, ще изчисти най-малко 10 запушени извори. На нѣкои рѣки пъкъ ще направи бродове. Това е разумниятъ човѣкъ. Знаете ли какво нѣщо прѣдставляватъ тия извори? — Това сѫ изворитѣ на всѣки човѣкъ въ свѣта. Ако ти изчистишъ единъ запушенъ, прашасалъ изворъ, отдѣ знаешъ, може би този изворъ съотвѣтствува на живота на нѣкой държавникъ въ обществото. Този човѣкъ като не знае начинъ да си помогне, чувствува живота си запушенъ, затрудненъ. Ако ти изчистишъ извора на този човѣкъ, ще помогнешъ да се просвѣти ума му. Нему не дохожда на умъ да отиде горѣ на планината да изчисти своя изворъ. Дѣ е този изворъ? — Може да е на Витоша, може да е на Мусала нѣкѫдѣ, а може и да е на друга нѣкоя планина. Азъ бихъ желалъ българитѣ да чистятъ тия извори. Ако всѣка година българитѣ биха ходили да очистватъ горното езеро на Мусала, знаете ли какво щѣше да стане съ тѣхъ? Нѣма да кажа, какво биха придобили тѣ. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистимъ, че ще трѣбва да се занимаваме и съ тия нѣща? Азъ доколкото виждамъ, работитѣ на българитѣ се оправятъ само на половина. До колкото е изчистено онова езеро на Мусала, дотолкова сѫ очистени и тѣхнитѣ работи. Това може да е нѣкакво съвпадение, но доколкото съмъ наблюдавалъ, така седи работата. Колкото ледовете се стопяватъ на това езеро, толкова ще се оправятъ и работитѣ на българския народъ. Казвамъ: обръщайтѣ внимание на малкитѣ работи въ живота! Друго нѣщо, което забѣлѣзвамъ между духовнитѣ, между религиознитѣ хора е това, че тѣ се скоро обиждатъ поради това, че ставатъ много чуствителни. Но духовниятъ човѣкъ трѣбва да седи на своята висота и да знае, че думитѣ умраза, обида въ небето не сѫществуватъ. Думата куче въ ангелския свѣтъ не сѫществува. Азъ правя прѣводъ на тази дума. Думата куче въ ангелския свѣтъ означава приятель. Когато нѣкой ти каже, че си куче, въ ангелскиятъ свѣтъ значи: ти си ми приятель.Думитѣ, куче и приятель сѫ синонимни. Ти можешъ да биешъ кучето и 20 пѫти на день, но то има една слабость, лесно прощава; ти го биешъ, то се прислони при тебе и казва: „При тебе ще дойда пакъ, нѣма дѣ другаде да отида“. Кучето не носи никаква умраза, никаква обида къмъ домашнитѣ си, къмъ приятелитѣ си, а това е една отлична черта у тѣхъ. За тази любовь къмъ господаритѣ си, но нѣкога то се хвърля на външнитѣ хора. Питамъ ви сега: какъ ще прѣведете думата „куче“ въ Божествения свѣтъ? Азъ нѣма да ви я привѣждамъ. Казватъ за нѣкого: той е цѣло куче. Казвамъ: не, той е единъ добъръ приятель. Ако разбираме живота така, ние ще можемъ да приложимъ въ него своето индивидуално разбиране. Всѣки трѣбва да възприеме тази вълна, която иде сега въ свѣта. Нѣкой иска да бѫде писателъ и взима перото, пише ли пише, но този день не му върви нѣщо, никакви рими не идватъ на ума му. Поглѣдне написаното, самъ не е доволенъ, нищо не излиза. Нѣкой цигуларь вземе цигулката си да свири, но нищо не излиза. Казвамъ: вдъхновение нѣма този цигуларь. Нѣкой пѫть жената шие, но нищо не излиза отъ това. Другъ пѫть готви въ кѫщи, но и отъ това нищо не излиза. Нѣкой пѫть и работитѣ на учителя не вървятъ. Соломонъ е казалъ: „За всѣко нѣщо въ свѣта има опрѣдѣлено врѣме“. То значи: за всѣки човѣкъ има една Божествена вълна, която го подема. Затова ти трѣбва да чакашъ тази Божествена вълна да те подеме и ти тогава ще свършишъ работата си. Станешъ ли сутринь, не бързай да отидешъ веднага на нивата си. Спри се да видишъ дошла ли е тази Божествена вълна, която ще те подеме и даде подтикъ за нивата. Нѣкои казватъ: какъ е възможно да чакамъ да дойде нѣкаква си вълна, когато толкова много работа ме чака! Казвамъ: прѣдставете си, че сте въ нѣкоя мѣстность въ Америка, която обикновено бива суха, но по нѣкога когато дойдатъ приливи и отливи на водитѣ, случава се че тази мѣстность се залива съ вода, която достига на височина около 20 — 30 м. Какъ ще пѫтувате прѣзъ тази область? Нали ще трѣбва да чакате прилива на водата и да настане отлива? Може ли да вървите презъ врѣмето, когато има голѣмъ приливъ? Ако има приливъ, нѣма да минавашъ съ своята кола, ще чакашъ отлива. Тогава ще впрегнешъ колата си и ще минешъ на другата страна. Такива приливи и отливи ставатъ и въ човѣшката душа, въ човѣшкия животъ. Ако ти са човѣкъ, ще чакашъ да настѫпи отлива и тогава ще пѫтувашъ. Ако си птица, има ли нужда да чакашъ отлива? — Не, ще прѣхвръкнешъ и ще отидешъ на другата страна. Значи, човѣкътъ, който е ограниченъ на земята и се занимава само съ материални работи, ще чака отлива и тогава ще мине на другия брѣгъ; а човѣкътъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, мяза на птица, която може да мине на другия брѣгъ и при най-неблагоприятнитѣ условия на живота. Другата страна на житното зърно е тази, че то трѣбва да излѣзе отъ хамбара, да напусне своето спокойствие, да мине прѣзъ процеса на разрушението, прѣзъ процеса на страданията и слѣдъ това вече да влѣзе въ новия животъ. Днесъ хората не разбиратъ страданията. Страданията сѫ прѣдисловие на единъ вѣченъ, хармониченъ животъ. Ако ти разбирашъ, че въ страданията се крие едно Божествено благо, и че Божия духъ ти говори чрѣзъ тѣхъ, нѣма да се мине много врѣме и за тебе ще дойде такова благо, което никой не може да ти отнеме. Въ тебе ще се развие една дарба, единъ талантъ. Ти може да си билъ и най-простиятъ човѣкъ, нѣкакъвъ орачъ или говедарь, но посѣти ли те Божествениятъ Духъ отъ тебе все ще стане нѣщо. Това срѣщаме и въ Писанието, дѣто се казва за Давида, който като го посѣтилъ Духа отъ обикновенъ говѣдарь станалъ пророкъ. Той самъ казва: „Простъ говедарь ме взе Господъ и пророкъ ме направи“. Какво се подразбира въ дадения случай подъ думата „говедарь“? Говедарь е най-простиятъ човѣкъ, който се занимава съ неразумни нѣща въ свѣта. Питамъ ви сега: кое е по-хубаво въ свѣта, да съграждашъ кѫщи на хората, да възпитавашъ дѣцата имъ или да покажешъ правия пѫть на хората? Азъ зная единъ прѣдприемачъ въ София, който поелъ направата почти на половината кѫщи въ града. Но какво отъ това? Отъ коя работа, обаче трѣбва да започнемъ? Ние трѣбва да започнемъ въ живота си отъ закона на Любовьта, отъ него да изхождаме въ всѣка своя работа. Подъ думата „Богъ“ азъ не разбирамъ, че трѣбва да вѣрвашъ въ нѣщо. Да вѣрвашъ въ нѣщо, това е процесъ на мисъльта. Подъ думата „законъ на Любовьта“ азъ разбирамъ срѣда, въ която да можешъ да растешъ и да се развивашъ. Любовьта е почва, въ която ти можешъ да живѣешъ и да използувашъ всички нейни сокове. Само така ще разберешъ първата степень на Любовьта, която се проявява въ физическия свѣтъ. Като дойде Мъдростьта, ще се прояви Любовьта въ втората фраза, и ти ще почнешъ да изучавашъ външнитѣ отношения на свѣта. Питамъ: колцина отъ васъ знаять дали има хора на марсъ, дали изобщо има животъ тамъ, или не? Астрономитѣ сѫ изчислили, че осьта на нашата земя е наклонена 23° къмъ слънцето, а осьта на марса е наклонена на 24° и споредъ този законъ условията на марса сѫ два пѫти по-лоши отъ тия на земята. Тамъ хората сѫ много войнствени. На земята всѣки мѫжъ бие жена си единъ пѫть прѣзъ годината, а на марса всѣки мѫжъ бие жена си 10 пѫти прѣзъ годината. На марса ставатъ много войни, най-малко хиляда войни прѣзъ годината. Азъ изваждамъ тия заключения възъ основа наклона на осьта на 24°. Не ви говоря тия нѣща съ сигурность, още не съмъ ходилъ на марса да видя какъ живѣятъ хората тамъ, но прѣдполагамъ да е така. Може да има нѣщо вѣрно, а може да има и нѣкой прѣувеличени нѣща, това сѫ вѣроятности. И дѣйствително, тия нѣща не сѫ само прѣдположения, но и всички астролози доказватъ, че марсъ указва едно ужасяюще влияние върху хората на земята. Туй влияние само по себе си е зло, но въ връзка съ другитѣ влияния въ свѣта, то е благо. Астрологията е сѫществувала като наука още отъ древностьта, отъ което врѣме е била добрѣ разработена и математически, и геометрически. Всѣки астрологъ може математически да изчисли, какъвъ ще бѫде животътъ на една мома или на единъ момъкъ, за кого ще се оженятъ, на каква служба ще бѫде мѫжътъ, напримѣръ, колко дѣца ще родятъ, щастливъ или нещастенъ животъ ще прѣкаратъ, какъвъ приходъ ще иматъ прѣзъ годината, колко пѫти прѣзъ годината ще боледуватъ, кой лѣкарь ще ги лѣкува, каква операция ще имъ прави, къмъ какво вѣрую ще принадлежатъ, по какви науки ще свършатъ и т. н. Всички тия подробности и редъ други, единъ астрономъ може да ги изчисли по единъ математически начинъ. Питамъ: този астрологъ отдѣ знае всичкитѣ тия нѣща? — Той ги черпи отъ невидимия свѣтъ. Невидимия свѣтъ е затворенъ за нашия умъ, за нашитѣ схващания, но за единъ умъ, който е организиранъ по-добрѣ, който вижда малко по далечъ, нищо не е скрито отъ неговия погледъ. На земята има сѫщества, тѣлата на които сѫ по-ефирни, по-светещи отъ другитѣ. Забѣлѣзвали ли сте, какъ нѣкой пѫть сте много по-леки отколкото въ обикновено врѣме и току се търколите на земята. Казва си изгубихъ равновѣсие. Не, това е, защото нѣкое отъ тия по-ефирни сѫщества е нахълтало въ тебе и ти създава това състояние. Нѣкога отивашъ на нѣкое планинско мѣсто или на нѣкоя хубава поляна, но нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ е седнало на сѫщото това мѣсто и се занимава. Ти се разположишъ на това мѣсто, извадишъ своята торба съ хлѣбъ и лукъ и се готвишъ да ядешъ. Не се минава много врѣме, и те хваща главоболие или друго нѣщо: заболи те кръстъ, коремъ или друго нѣщо. Българитѣ казватъ: уроки го хванали. Не, ти трѣбва да разбирашъ законитѣ. Като седнешъ нѣкѫдѣ, най-първо ще запиташъ, позволено ли е да седнешъ на това мѣсто, или не? Нѣкой казва: азъ мога да седна дѣто искамъ. Не, ти можешъ да седнешъ само тамъ, дѣто има празно мѣсто. Чудни сте вие! Като отивате на театъра дѣ сѣдате? Сѣдате ли отгорѣ на нѣкой лордъ, или другъ нѣкой господинъ, който вече е заелъ своето мѣсто? Можешъ ли да седнешъ на мѣсто, което е заето отъ нѣкого? Не, квесторътъ на театъра веднага ще те изхвърли навънъ. Нѣкой пѫть казвате: ние можемъ да вършимъ въ природата каквото искаме. Не, квесторъ има природата и ако ти си позволишъ да правишъ каквото искашъ, тя ще те пипне за ухото и ще ти даде първия урокъ, дѣ трѣбва да сѣдашъ. Като се върнешъ у дома си или кракътъ ще те заболи, или кръстътъ, или главата и т. н. Ти си сѣдналъ безъ позволение на едно свещено мѣсто и стѫпилъ тамъ, дѣто не трѣбва. Нѣкой казватъ: това е заблуждение. Нека бѫде така! Ами когато вие влизате въ нѣкоя кръчма, или въ нѣкое кафене да пиете кафе или чай, каква наука има въ това? Това не е ли заблуждение? Ще ви приведа единъ примѣръ за една млада госпожица, Зандавеска, както азъ я наричамъ. Тя отива единъ день при чичо си, богатъ банкеръ, и още при влизанието си вади кърпа и плаче, разказва му: Чичо, азъ и майка ми сега се намираме въ голѣма бѣднотия, моля ти се да ни помогнешъ съ колкото ти е възможно! Той изважда една сума отъ 10,000 лева и ѝ ги дава. Тя взима паритѣ, благодари му и си излиза. Слѣдъ това намира приятелитѣ си и отива съ тѣхъ заедно въ една сладкарница. Тя вече е засмѣна, весела. Това е втората картина. Защо сега е весела и засмѣна? Защото има богатъ чичо. Приятелите и казватъ: ти забогатѣ вече. Да, забогатѣхъ. Всички се радватъ, но тя си казва: съ сълзи изкупихъ азъ това нѣщо. Питамъ: защо при чичо си плачеше, а тукъ се смѣе? — При чичо си плаче, за да произведе ефектъ на неговото сърце, да го омилостиви, а тукъ трѣбва да се радва, защото е богата. Споредъ менъ, двѣ женски сълзи струватъ милионъ, а чичото се е отървалъ съ малко, той е платилъ само 10,000 лева. Често, дойде нѣкой при мене и заплаче. Казвамъ: чакай, недѣй плака, нѣмамъ толкова пари, ще ми направишъ нѣкоя беля. Азъ чета сълзитѣ: една, двѣ, три..Чакай,не плачи, не мога да откупя тия сълзи! Ама да си поизплача малко! Не, опасно е да се изплачешъ въ моята кѫща. Сега, въ шестата раса ще трѣбва да се създаде единъ свещенъ храмъ за сълзитѣ. И когато нѣкой иска да си поплаче, нека отиде въ това свещено мѣсто и тамъ да се изплаче. А сега хората плачатъ тамъ, дѣто трѣбва и не трѣбва; сѣятъ тамъ дѣто трѣбва и не трѣбва. Ние изтощихме земята съ това безразборно сѣене. Отъ невидимия свѣтъ е опрѣдѣлено, колко трѣбва да се сѣе, и колко не. Не може да се насади всичката земя едноврѣменно. Законътъ е слѣдниятъ: трѣбва да се насажда половината земя, а другата половина да бѫде въ почивка. И американцитѣ, които минаватъ за уменъ народъ, като не разбиратъ този законъ, изсѣкоха богати, хубави борови гори, за да засѣватъ тия мѣста, а съ това изтощиха земята. Питамъ: коя е причината днесъ за тази голѣма неврастения въ Америка? Нѣма друга страна въ свѣта, дѣто неврастенията да е толкова разпространена. Причината за това е именно туй изсичане на боровитѣ гори. Азъ казвамъ на американцитѣ: въ нѣкой отношения сте уменъ народъ, но въ нѣкои отношения не сте умни. Напримеръ, що се отнася до чистотата и до други нѣща тѣ сѫ на първо мѣсто, но за други нѣща, тѣ не сѫ умни. Напримѣръ, единъ американецъ ще отиде въ нѣкое кафене, ще изпие едно горещо кафе и веднага слѣдъ него едно студено ледено. И какви сѫ резултатитѣ отъ тази имъ постѫпка? — Зѫбитѣ имъ сѫ изпопадали. Отъ тѣзи рѣзки промѣни зѫбитѣ имъ сѫ развалени. Какво добро ще донесе свиването и разширяването глечьта на зѫбитѣ? Нѣма американецъ съ здрави зѫби. Изобщо природада не обича рѣзкитѣ промѣни. И затова, сега всички учени американци сѫ започнали да слѣдятъ за тия работи и да опѫтватъ хората въ правия пѫть. Сега и въ България изсичатъ горитѣ безразборно. Това, което вършатъ, не е добро. Тѣ искатъ да прѣвърнатъ всички мѣста въ ниви. Оставете нѣкой полета за пасбища. Това е разумното въ свѣта. Лакомията е единъ недѫгъ за обществения, за разумния животъ. Да ядемъ толкова, колкото трѣбва! Да градимъ толкова, колкото трѣбва! Ядемъ ли повече, отколкото трѣбва, градимъ ли повече, отколкото трѣбва, това е нещастие за съврѣмения свѣтъ. Казва Христосъ: „Ако житното зърно не падне на почвата.“ Казвамъ: ако сме като това житно зърно, трѣбва да излѣземъ отъ обикновения животъ и да се посѣемъ въ условията на бѫдещата нива. Това е животътъ на шестата раса. И тъй, ние трѣбва да излѣземъ отъ обикновенитѣ условия на живота и да работимъ. Нѣкои чакатъ да умратъ и като дойдатъ отново, тогава да работятъ. Човѣкъ може да умре всѣки моментъ, когато пожелае. Тази промѣна може да стане съзнателно у него, и той да я почувствува. Значи, Христовитѣ думи иматъ смисълъ само за онѣзи хора, които сѫ разумни. Колко работи има, които трѣбва да проучимъ! Напримѣръ, ние трѣбва да проучимъ строежа на нашето тѣло, външно и вѫтрѣшно, като едно общество! Да проучимъ отношенията на нашитѣ дробове къмъ другитѣ органи; да проучимъ разумнитѣ отношения на сърцето, понеже и то има разумни отношения; да проучимъ разумнитѣ отношения на стомаха, защото и той има разумни отношения и т. н. Вие считате, че стомахътъ ви не е разуменъ. Не, лъжете се, слѣдъ като дадете сдъвканата храна на стомаха, вижте какво отлично нѣщо приготовлява! Такова нѣщо и най-вѣщия химикъ не може да направи. Стомахътъ върши отлична работа. Вие ще ми цитирате Писанието, дѣто се казва, че Богъ ще унищожи човѣшкия търбухъ. Подъ „търбухъ“ се разбира онова неразумно желание, което живѣе въ човѣка и го кара само да яде и да пие, когато стомахътъ, разумното въ човѣка казва: Слушай, азъ работя за тебе, а ти ще работишъ за Бога. Стомахътъ е бръмбарътъ, който бръмчи около тебе и ти казва:„ Слушай, азъ свършихъ своята работа, а ти ще свършишъ разумната!“ Слѣдователно, какво трѣбва да направимъ слѣдъ всѣко ядене? Какво трѣбва да направимъ слѣдъ всѣко заспиване? Какво трѣбва да направимъ слѣдъ всѣко ставане? Следъ всѣко отиване и връщане отъ университета? Не трѣбва ли да се замислимъ защо учимъ? Защо ходимъ въ църква? – Да се молимъ на Бога. Хубаво, съгласенъ съмъ съ васъ, трѣбва да се молимъ на Бога, но кажете ми, каква е първата дума отъ учението на Любовта споредъ Божествения езикъ? Нали се молите на Бога? Кажете ми първата дума на Любовьта? Който патриархъ, или владика или свещеникъ иска да каже първия слогъ на Любовта, нека излѣзе да го каже, Богъ ще го послуша. Казва се въ Писанието: „Ако пътищата на единъ човѣкъ сѫ богоугодни, Богъ ще го слуша.“ Азъ не говоря само за пѫтя на владиката. Ако мислимъ така, ние сме въ друго заблуждение. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде владика! Владика на какво? - Да влада себе си. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде свещеникъ, да свети, да служи безкористно на Бога. И когато всѣки отъ насъ стане свещеникъ, въ пълния смисълъ на думата, тогава и свѣтътъ ще се оправи. И до тогава, докато ние имаме свещеници и проповѣдници и очакваме само на тѣхъ, свѣтътъ нѣма да се оправи. Докато вие чакате само азъ да ви проповѣдвамъ, а не работите, нищо нѣма да постигнете. Това сѫ само врѣменни отношения. Напримѣръ, единъ цигуларь ще дойде да ви свири, но онѣзи, които разбиратъ неговата музика и тѣ трѣбва да дадътъ нещо отъ себе си. Онзи поетъ, който иска да пише трѣбва да има срѣда, въ която да се прояви. Сегашнитѣ лѣкари се занимаватъ само съ болнитѣ хора, но въ това не е смисълътъ на лѣкуванието. Майката се занимава съ дѣцата си, но само това не е прѣдназначението на майката. Тя има по - висша служба, тя трѣбва да се занимава и съ своята душа. Тази е нейната по - висока служба и прѣдназначение. Тя трѣбва да внесе въ душата си такива качества, че при всички изпитания на живота си да знае какъ да се справя. Туй азъ наричамъ геройство. Като дойдатъ редъ изпитания върху тебе, да не се помръднешъ, не само привидно, външно, но и вѫтрешно. Азъ мога да ви посоча редъ английски дипломати, които външно иматъ отлично самообладание, но вѫтрѣшно нѣматъ. Онзи дипломатъ, който има вътрешно самообладание, трѣбва да бѫде окултистъ, но не само на име, а да разбира и прилага законитѣ на живата природа, да разбира причинитѣ и послѣдствията на нѣщата ѝ да постѫпва съобразно тѣхъ. Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде посѣтъ въ земята като житното зърно. Вие може да бѫдете посѣти на пѫтя и тогава вашата участь е зла, птици ще ви изкълватъ. Вие може да паднете между трънетѣ, но тѣ ще ви задушатъ. Вие може да паднете между камънитѣ, дѣто ще израснитѣ, но коренитѣ ви ще изсъхнатъ, нѣма отдѣ да черпятъ сокове. Само онова житно зърно, което падне при благоприятни условия, на добрата почва, може да даде плодъ 30, 60 и 100. Това сѫ тритѣ условия на живота. Като съберемъ числата 3, 6, и 1, получава се 10, единъ цикълъ въ живота. Слѣдователно, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, на кое мѣсто да бѫде посѣтъ. Всѣки, който не е посѣтъ върху почвата на Любовьта, ще бѫде или на пѫтя, или между трънитѣ, или на камѣнитѣ; а всѣки, който е посѣтъ на почвата на Любовьта, той ще даде или 30 и ще бѫде великъ човѣкъ, или 60 и пакъ ще бѫде великъ човѣкъ, или 100 и ще бѫде трети великъ човѣкъ. И тия хора ще иматъ правилни разбирания за живота. Ако ние можемъ да се разберемъ и споразумѣемъ така, по този начинъ само ще може да се образува бѫдещето общество. Нови училища трѣбва да се създадатъ, и на сцената трѣбва да излѣзатъ само най-разумнитѣ хора. Нека излѣзе единъ астрологъ да изчисли и опрѣдели, какво ще е бѫдещето на България. Той може точно математически да изчисли, прѣзъ какви перипетии ще мине България. Туй коете България до сега е минала, не е нищо още прѣдъ това, което има да минава. Този астрологъ може да опрѣдѣли, какво ще бѫде тогавашното влияние върху земята на марса, на слънцето, на венера, на юпитера и на другитѣ по-отдалечени планети. Нѣкой ще кажатъ тогава: всичко това е играчка. Да, всичко което ние не разбираме, все е играчка. Въ миналото хората си играяха съ пѣсъка, отъ който днесъ правятъ стъклото, но дойдоха разумнитѣ хора и го използуваха за добро, направиха отъ него стъклото. Хората на миналото си играяха съ златния пѣсъкъ, но дойдоха разумнитѣ хора, извлѣкоха отъ него златото и направиха паритѣ, които днесъ се търкалятъ изъ цѣлия свѣтъ. Онѣзи, които не разбиратъ цѣната на паритѣ, туриха ги въ каситѣ си; други пъкъ разбиваха каситѣ, но тия които разбраха цѣната на паритѣ, отвориха каситѣ и туриха паритѣ въ дѣйствие. Онѣзи, които не разбиратъ, какво може да донесе знанието, напечатиха книги, туриха ги въ библиотокитѣ; а онѣзи, които разбиратъ цѣната на знанието, извадиха тия книги отъ библиотекитѣ и съ тѣхъ учатъ хората. Туй знание трѣбва да се напише въ нашитѣ умове, въ нашитѣ сърца, въ нашитѣ души и по този начинъ да се приложатъ Божиитѣ закони. Та казвамъ: човѣшки, приятелски отношения трѣбва сега на земята, но не само къмъ себе си да бѫдемъ внимателни, но и къмъ всички останали. Приятелски, братски трѣбва да се отнасяме споредъ онзи великъ Божественъ животъ. Това искалъ да каже и Христосъ съ думитѣ. „Ако житното зърно не падне на земята, само остава, но ако падне, обаче то се размножава и дава блага на свѣта“. Казва се още: „Когато грѣшницитѣ въ свѣта се увеличаватъ свѣтътъ страда, но когато праведницитѣ се увеличаватъ, свѣтътъ благува“. Ние искаме, щото житното зърно въ свѣта да се увеличи, а щомъ житното зърно се увеличи, това сѫ праведнитѣ хора. Ние искаме, като дойде тази вълна въ свѣта всѣки отъ васъ да вземе толкова, колкото му трѣбва. Да не мислите, че и втори пѫть ще дойде тази вълна. Не, тя нѣма да дойде втори пѫть. Тази вълна ще повдигне не само васъ на една по висока степень, но и всички животни, всички растения и минерали, а ония, които не подеме, ще останатъ за въ бѫдеще. Помнете, втора вълна нѣма да дойде, защото въ природата нѣма повторение на нѣщата. Ако останетѣ за бѫдещето, тогава условията ще бѫдатъ по-тежки. И тъй, азъ ви желая да бѫдете посадени въ почвата на Любовьта, като житното зърно и едни отъ васъ да принесатъ плодъ 30, други-60, а трети-100. Бѣседа, държана отъ Учителя на 4 априлъ, 1926 г. въ гр. София.
  17. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Петьтѣ разумни „А отъ тѣхъ петь бѣха разумни и петь безумни“. Матея гл. 25. Изобщо обикновенитѣ хора иматъ смѫтни понятия или разбирания за нарѣдбитѣ на живата природа. Законитѣ, които господствуватъ въ природата или методитѣ, съ които тя си служи се различаватъ отъ методитѣ, съ които обикновенитѣ хора или даже съврѣменитѣ учени хора се сплитатъ. Често съврѣменитѣ учени хора се сплитатъ. Често съврѣменитѣ учени хора казватъ за нѣкого: той е въ забавачница. Но както виждамъ азъ, природата има само една забавачница, не виждамъ никакви университети въ нея. Въ забавачницата на природата и най-високо ученитѣ хора, и най-най-малкитѣ,най -дрѣбнитѣ сѫщества сѫ заедно. Често и най-ученитѣ хора се качватъ и слизатъ тъй, както и най-малкитѣ сѫщества. Че учениятъ човѣкъ представлява една отъ най- малкитѣ бубулечици по отношение великата природа, макаръ да се казва за него, че като човѣкъ има два крака и двѣ рѫцѣ. Ние мислимъ, че имаме най-красивата форма, че имаме образъ и подобие Божие, но човѣкътъ на земята днесъ нѣма този образъ и подобие Божие, какъвто трѣбва да има. Единъ човѣкъ, който може да те обере, който може де те украде, който може да те изнасили, какъвъ човѣкъ е той? Единъ човѣкъ, който отначало ти е билъ добъръ приятель, а послѣ може да злослови противъ тебе, какъвъ приятель ти е той, какъвъ човѣкъ може да бѫде? Никакъвъ човѣкъ не е той, никакъвъ приятель не ти е. Давашъ ли му хлѣбъ, доволенъ е; не му ли давашъ хлѣбъ, не е доволенъ. И слѣдъ всичко това казватъ, че това сѫ хора, но тѣ сѫ тъй злопамѣтни, както и животнитѣ. Удари нѣкое куче съ единъ камъкъ, то ще те помни съ години. Значи и кучето иска да се отнесешъ човѣшки съ него. Азъ не казвамъ, че хората не трѣбва да бѫдатъ злопаметни, нека бѫдатъ, но да сѫ справедливи. Ако злословишъ единъ човѣкъ, злослови го, но както трѣбва, споредъ законитѣ на справѣдливостьта. Трѣбва да има Правда въ свѣта. Човѣкъ не трѣбва де бѫде мекъ, но трѣбва да бѫде справедливъ. Отъ меката каша нищо не става. Разумниятъ животъ е животъ на щастието. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде щастливъ трѣбва да бѫде разуменъ. Азъ искамъ да ви обясня, какво разбирамъ подъ думата „Разуменъ“. Разумниятъ човѣкъ разбира своето минало въ всички детайлности тъй, както математикътъ разбира всички правила, по които се работи въ математиката. Ако не разбира всички правила, то когато почне да работи, той ще се натъкне на извѣстни проблѣми, които не ще може да рѣши. Сега религиознитѣ хора искатъ да влѣзатъ лесно въ Царството Божие, но въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не разбирашъ геометрия; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не разбирашъ математика; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не разбирашъ музика; въ Царството Божие не можешъ да влезешъ, ако не разбирашъ пѣние, ако не си честенъ човѣкъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не си справедливъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не си истинолюбивъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ ако не любишъ; въ Царството Божие не можешъ да влѣзешъ, ако не си разуменъ — нищо повече! Тамъ глупави хора не приематъ. Сѣга нѣкой казватъ: „Ние сме умни хора.“ Да, умни трѣбва да бѫдете, но не при единъ случай, а при всички случаи. Не е достатъчно да бѫдешъ добъръ само при единъ случай, защото при единъ случай всички хора сѫ добри, но при всички случай трѣбва да бѫдешъ абсолютно добъръ. Често хората поставятъ тезата, че само Господъ е добъръ, а ние можемъ и да грѣшимъ. Азъ не зная отъ кой кодексъ тѣ извадиха това заключение, този законъ, че хората могатъ да грѣшатъ. Значи, ученицитѣ, които учатъ музика, запримѣръ, могатъ да свирятъ криво, могатъ неправилно да взиматъ тоноветѣ. Ученицитѣ, които смѣтатъ, могатъ и криво да смѣтатъ. Не, не е така. Ученикътъ трѣбва да бѫде като учителя си! Синътъ трѣбва да бѫде като баща си! Дъщерята трѣбва да бѫде като майка си — нищо повече. Та казвамъ: тази забавачница е най-добрата. Широка е тази забавачница! И учението въ свѣта е забавление, едно развлѣчение, и да не мислимъ, че като се учимъ, ще научимъ нѣщо ново. Питамъ ви: когато слушате единъ концертъ, какво придобивате? Ставате ли музиканти? Не, ще придобиете само едно хубаво, приятно настроение на духа. Слѣдъ като сте смѣтали редъ години, станали ли сте най-добрия математикъ? Какво сте придобили? — Придобили сте навика да рѣшавате мѫчнитѣ задачи и за това, като се изпрѣчатъ извѣстни мѫчнотии въ живота ви, ще можете да си послужите съ математиката, или съ геометрията. Въ съврѣмения животъ има двѣ крайности. Набожнитѣ хора казватъ: Господъ всичко ще направи. Туй е вѣрно, но питамъ ви: Господъ до сега нищо ли не е направилъ? Други пъкъ казватъ: ние всичко сами трѣбва да направимъ. И туй е вѣрно. И тия хора сѫ прави. Питамъ послѣднитѣ, които казватъ, че ние ще направимъ всичко: свѣтоветѣ ние ли направихме? Тия слънца ние ли направихме? Земята ние ли направихме? Най-послѣ азъ запитвамъ и тия, които не знаятъ, и тия, които знаятъ: отдѣ и какъ дойдохте вие на земята? По нѣкой пѫть вие се спирате върху това, какво е казалъ Мойсей. Трѣбва да знаете, обаче, че всичко това е една голѣма алегория. Азъ ви питамъ, на кое пристанище се спрѣ земята, та вие дойдохте тукъ? Вие знаете, какъ параходитѣ нѣкога спиратъ на нѣкои пристанища и послѣ пакъ продължаватъ пѫтя си. Въ това отношение и земята е единъ голѣмъ параходъ, който пѫтува непрѣкѫснато. Отъ кое пристанище дойде човѣкътъ? Вие ще кажете: тия въпроси сѫ лесни. Човѣкъ е излѣзълъ отъ Божията уста. Питамъ тогава: Господъ има ли уста като хората? Какво трѣбва да се подразбира подъ думата уста? Казва се въ писанието: „Очитѣ Господни сѫ върху праведнитѣ.“ Питамъ ви още: Господъ има ли очи като хората? Азъ ще оставя тия въпроси вие да ги разрѣшите. Въ старо врѣме пророкътъ е казвалъ: „ Онзи, който направи очитѣ, не вижда ли?“ — Вижда, но Господъ вижда безъ да има очи, и говори безъ да има уста. Защо? Ще кажете: ами нашитѣ уста се развалятъ. Слѣдъ като умрете, де отиватъ вашитѣ усти, я ми кажете? Слѣдъ като умрете, дѣ отиватъ вашитѣ очи? По нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ своитѣ заключения. Нѣкога отправяме трѫби къмъ звездитѣ и наблюдаваме, но питамъ: безъ трѫба не можешъ ли да виждашъ? Ще кажете, че безъ трѫба не може да се вижда. Да, не могатъ да се виждатъ звезди отъ величина 10—15 степень, но могатъ да се виждатъ звездитѣ отъ величина 7 — 8 степень. Добре, но ако прѣдъ тази трѫба поставитѣ единъ слѣпъ човѣкъ, той ще може ли да вижда? — Не може. Значи, човѣкъ безъ трѫба и съ очи не може да вижда, но и слѣпиятъ прѣдъ трѫбата не може да вижда. Какъ ще разрѣшите тогава въпроса? Сега ние казваме, че безъ трѫба звѣздитѣ не могатъ да се виждатъ, обаче ние говоримъ, че и електричеството безъ жици не може да се прѣдава. Въ сѫщностъ ние виждаме, че електричеството се прѣдава и безъ жици презъ пространството. Самитѣ вълни служатъ като жици. Съвременнитѣ учени астрономи правятъ изчисления, че за въ бѫдеще, за да се види най-близката вселена, трѣбвало да се направи единъ телескопъ дълъгъ 25 клм. Можете ли да си прѣдставите, какъвъ трѣбва да бѫде този обектъ, за да се види прѣзъ този телескопъ? Това сѫ човѣшки чисто материалистични заключения. Човѣкъ може да вижда и безъ телескопъ. Той може да си направи единъ телескопъ отъ 1 см. дължина и 1 м.м. широчина и съ този телескопъ да вижда не една вселена, но и 10 вселени. Какво ще кажете на това отгорѣ? Христосъ казва: „Петьтѣ дѣвици били разумни, а петьтѣ били глупави“. Глупави хора сѫ ония, които сѫ така свързани съ материалния животъ, че мислятъ какво всичкиятъ животъ е само тукъ на земята. Тѣ мислятъ, че всичкото щастие е само тукъ на земята. Вѣрно е. Тѣ казватъ: безъ кѫщи не може. Вѣрно е, че безъ кѫщи не може. Безъ хлѣбъ не може. Вѣрно е, че безъ хлѣбъ не може. Безъ вода не може. Вѣрно е, че безъ вода не може. Безъ обуща не може. Вѣрно е, че безъ обуща не може. Азъ приемамъ всичко това, но казвамъ: при всички тия вѣрни нѣща, онѣзи, които иматъ кѫщи, не умиратъ ли? — Умиратъ. Онѣзи, които ядатъ, не умиратъ ли? — Умиратъ. Онѣзи, които иматъ парички, не умиратъ ли? — Умиратъ. Онѣзи, които иматъ шапки, не умиратъ ли? — Всички умиратъ. Но и онѣзи, които нѣматъ кѫщи, и тѣ умиратъ. Онѣзи, които ходятъ боси, и тѣ умиратъ. Всички онѣзи бубулечки, барбазунци и мушички сѫщо умиратъ. Тѣхнитѣ облѣкла сѫ по-сѫвършени отъ нашитѣ. Единъ бърбазунякъ като си тури веднъжъ една дреха, съ нея умира, тя никога не овехтява. А човѣкътъ всѣка година трѣбва да си прави по единъ костюмъ. Тогава каква е разликата? Всички сѫщества, малки и голѣми, умиратъ. Хората казватъ: ние поне като ядемъ и пиемъ, това ще ни остане. Какъ ще ви остане? Ще ви приведа единъ разказъ отъ източнитѣ народи, на единъ отъ източнитѣ езици. Въ този разказъ се говори за турския султанъ Махмудъ, който билъ единъ отъ умнитѣ царе въ турската държава. Но нѣкога той обичалъ да се разхожда инкогнито изъ града, да обикаля навсѣкадѣ, да се вслушва въ страданията и нуждитѣ на хората, за да подобри положението имъ. Единъ день, както се разхождалъ изъ града, спира се прѣдъ дюкяна на единъ търговецъ, който продавалъ вехтории на дребно. Той седѣлъ прѣдъ мангала си, грѣялъ се и си казвалъ: „Запушено и запушено, не върви!“ Почудилъ се Махмудъ, какво говори този човѣкъ, кое е запушено. Запитва го: „Какво има?“ Търговецътъ му отговорилъ: „Слушай, виждамъ те, че си ученъ и благороденъ човѣкъ, моля ти се изслушай ме, дано ми дадешъ нѣкой наставления, какъ да поправя живота си“. Започва да разказва: „Прѣди двѣ вечери сънувахъ, че отивамъ на небето. Като влѣзохъ тамъ, видѣхъ всичката слава и величие на рая. По едно врѣме виждамъ една чешма, направена отъ мраморъ, съ километри дълга и съ хиляди курни. Наблюдавамъ курнитѣ, виждамъ отъ нѣкои тече изобилно вода, отъ нѣкои едва капе, а нѣкои курни съвършено прѣсъхнали, никаква вода не се излива“. Запитва го Махмудъ: „Какво означаватъ тия курни?“ — Пророкътъ, който ме развеждаше ми каза, че това е животътъ на земята. Всѣка отъ тия курни съотвѣтствува на живота на всѣки човѣкъ. И споредъ това, колкото единъ човѣкъ е по-уменъ, толкова повече вода тече отъ неговата курна, а колкото е по-глупавъ, толкова по-малко вода тече отъ курната му. Тия курни, които съвсемъ не текатъ, тѣ сѫ на хора съвършено неразумни. Тогава, искамъ да видя, каква е моята курна! Пророкътъ ме заведе. Поглеждамъ, моята курна едва цицерика. Искамъ да я отпуша. Взимамъ една пръчка, пъхамъ я въ гърлото на курната и бъркамъ въ нея. Обаче, както бъркахъ, пръчицата се счупи и остана въ чучура, вслѣдствие на което водата съвсѣмъ прѣстана да тече. Идва слѣдъ това пророкътъ и ми казва: „Който е недоволенъ на малкото, остава и безъ него“ — и изчезва. Събуждамъ се сутриньта, отивамъ на работа. Какво забѣлезвамъ? До този день все идваха хора въ дюкяна ми, но отъ тамъ насетнѣ никой вече не влиза въ дюкяна ми, съвсемъ се запуши. „Кажи ми, какъ да си помогна, че дѣцата ми ще умратъ отъ гладъ!“ Намислилъ Махмудъ да му помогне по нѣкакъвъ начинъ. Праща му съ единъ отъ слугитѣ си една печена гѫска, която отвѫтрѣ напълнилъ съ жълтици, та като я изядатъ, да намѣрятъ жълтицитѣ. Като я получилъ, търговецътъ си рекълъ:„ Тази гѫска не мяза за нашето положение, ами я да я продамъ, та да взема поне малко парици отъ нея“. Продалъ я. Слѣдъ извѣстно врѣме Махмудъ минава покрай дюкяна му и го вижда пакъ бѣденъ, пакъ запушенъ. Казва си: изпратихъ му гѫската, но го намирамъ на сѫщото положение. Нищо пакъ ще му помогна. Праща му въ единъ пликъ банкноти. Той ги туря въ старото си палто и тамъ ги забравя. По едно врѣме жена му взима старото палто и го продава на една циганка за едно сито. Минава втори пѫть Махмудъ покрай него и го вижда пакъ въ сѫщото положение. Той му казва: „Слушай, азъ те виждамъ, че ти обичашъ да лъжешъ! Два пѫти ти се притекохъ въ помощь, а ти си все въ сѫщото положение.“ Търговецътъ тогава му разправилъ цѣлата история: какъ първиятъ пѫть продалъ гѫската, какъ вториятъ пѫть жена му по незнание продала старото палто, въ което били паритѣ. Махмудъ пожелалъ и трети пѫть да му помогне. Той му дава своята тояга и му казва: „Ще захвърлишъ тоягата така, че всичко, което закачи е твое. Това мѣсто, до дѣто стигне тоягата, всичкитѣ дюкяни сѫ твои.“ Той взель тоягата и така се засилилъ, че да обхване повече дюкяни. Но тоягата се отплеснала отъ рѫката му и се закачила на едно дърво. Тогава Махмудъ казалъ: „Когато Господъ не помага, тогава и царьть не може да помогне.“ Колкото и да помагашъ на единъ неразуменъ човѣкъ, все не можешъ да внесешъ Истината въ неговиятъ умъ. Най-първо ние съзнаваме, че нашиятъ животъ е запушенъ, че не ни върви. Но защо не ни върви, не си задаваме въпроса. Ние сме недоволни отъ малкото. Та всичко въ свѣта започва все отъ тѣзи малки величини. Всички търсятъ великитѣ величини; всички искатъ да бѫдатъ велики, богати хора, музиканти, писатели, да блеснать въ свѣта. Питамъ: колко царе могатъ да царуватъ при днешнитѣ условия на земята? Казвамъ: днесъ на земята има мѣсто най-много за 10 — 15 — 20 царе. За колко първи писатели има мѣсто? За колко първи хора има мѣсто? Значи, голѣмото болшинство отъ хората сѫ онѣзи, които трѣбва да прѣминатъ прѣзъ обикновения животъ. Всички не могатъ да бѫдатъ царе. Защо? Защото царетѣ, това сѫ най-умнитѣ хора на земята. Подъ думата царь азъ разбирамъ най-учениятъ човѣкъ, който никога не грѣши, който трѣбва да знае своето минало, своето настояще и своето бѫдеще, който разбира всички закони и ги прилага най-правилно. Тъй се е разбирало още отъ най-старо врѣме думата „царь“, тъй трѣбва да се разбира днесъ, тъй трѣбва да се разбира и за въ бѫдеще. Царьтъ трѣбва да бѫде колективенъ човѣкъ, който да живѣе за благото на своитѣ ближни. Той трѣбва да бѫде като машинистъ, който да дава директива, направление въ живота на всички хора. Животътъ на всички пѫтници е въ дръжката, която той държи. Ако този машинистъ е пияница човѣкъ, който всѣки моментъ може да се напие, не зная колко пѫтници могатъ да достигнатъ до своето мѣстоназначение, или по-право, до своето прѣдназначение. Та казвамъ: сега ние се намираме въ тази велика забавачница на живота и всѣкиму е дадено по нѣщо. Всѣки трѣбва да е благодаренъ отъ своитѣ малки дарби, които Богъ му е далъ, за да ги разработи. Всѣки день си има своя опрѣдѣлена програма, която човѣкъ трѣбва да изпълни. А ние искаме да бѫдемъ щастливи. Ние не сме дошли на земята да служимъ на себе си и да се удоволствуваме. Нѣма да се мине дълго врѣме, и всички вие ще бѫдете викани. Не само вие, но и всички млѣкопитающи, всички мушици, па дори и до най -малкитѣ сѫщества, всички ще се викатъ по сѫщия законъ, да дадатъ отчетъ за дѣлата си. Сега нѣкои, които не разбиратъ Божия законъ казватъ: човѣкъ може да върши, каквото си иска. Не, прѣстѫпленията, и на единъ паякъ се записватъ; прѣстѫпленията, кражбитѣ и на една мравя, или на една пчела сѫщо се записватъ. Прѣстѫпленията на птицитѣ, на всички сѫщества въ свѣта се записватъ. Нѣма прѣстѫпление въ свѣта, последствията на което могатъ да се избегнатъ. Даже прѣстъпленията и на растенията, на онѣзи паразити, които се качватъ по другитѣ растения, за да изсмукватъ соковетѣ имъ, се записватъ. Такъвъ е великиятъ Божи законъ. Вие ще кажете: възможно ли е този законъ да е толкова строгъ? Питамъ: прокопсали ли сѫ всички ония сѫщества, които сѫ злоупотрѣбили съ Божия законъ? Нѣкои отъ тѣхъ сѫ се така изродили, че сѫ станали бълхи, въшки или други паразити. Че дѣйствително е така, виждаме отъ това, дѣто всѣко сѫщество, което не върви но Божиитѣ закони, или по законитѣ на природата, постепенно се изражда, изменя своята форма. Въ свѣта, надъ паразититѣ живѣятъ други паразити. Онѣзи, които изучаватъ законитѣ на природата, виждатъ, че има паразити, които живѣятъ на гърба на други сѫщества; надъ тѣхъ пакъ живѣятъ други паразити и т. н. Питамъ: ние, които сме дошли сега на земята, къмъ кои попадаме? Ако човѣкъ не живѣе единъ вазвишенъ Божественъ животъ, той е паразитъ на кожата на земята. Единъ день земята ще се отвори, ще привлѣче този човѣкъ и ще му каже: „Слушай, понеже твоятъ господарь не е доволенъ отъ тебе, ела при менъ, азъ ще ти дамъ първия урокъ, да знаешъ, че не трѣбва да бѫдешъ паразитъ.“ Защото, казано е въ Писанието, че всички грѣшни ще изчезнатъ отъ лицето на земята. Туй трѣбва да знаете! Всѣка форма, която живѣе на гърба на другитѣ, нѣма да остане. И всѣка душа, която не се развива правилно ще спъне своята еволюция. Всѣки умъ, който не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Всѣко сърце, което не се развива правилно, ще спъне своята еволюция. Сега, като ви говоря така нѣкой отъ васъ ще се оплашатъ и ще кажатъ: бре, страшна работа било това! Не е въпросътъ да се страхуваме. Страхътъ не разрѣшава въпроситѣ. Всичко седи въ изпълнението волята Божия. Младоженикътъ ще дойде. Подъ думата „младоженикъ“ ние разбираме новия животъ. При всѣка свадба, която хората правятъ, винаги се отпразнува начеване на новъ животъ, въ фигуративна смисъль казано. Значи, животътъ започва съ онова вѫтрѣшно подмладяване, а не съ онѣзи стари възгледи за нѣщата. Питамъ ви: ако въ душата ви се зароди умраза, тя нѣщо ново ли е? Не, умразата е единъ остарѣлъ животъ. Съмнѣнието сѫщо е единъ остарѣлъ животъ. Безвѣрието е единъ остарѣлъ животъ. Неправдата е единъ остарѣлъ животъ. Лъжата е единъ остарѣлъ животъ. Всички прѣстѫпления, съ които съврѣменното общество се кичи, това сѫ останки отъ единъ старъ животъ, въ който даже и една лукова глава не може да се отгледа. Онѣзи хора, които крѣпятъ съврѣменното общество, които крѣпятъ държавата, това сѫ честнитѣ, справедливитѣ и благороднитѣ хора, които жертвуватъ своя животъ за благото на другитѣ. Това произлиза отъ изблика на онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ, който се таи въ дълбочината на тѣхнитѣ души. Миналата седмица ви говорихъ за щастието. Само разумниятъ човѣкъ познава щастието. За да бѫдешъ щасливъ, трѣбва да бѫдешъ въ хармония съ Бога, трѣбва да го познавашъ. Ако затворишъ очитѣ си и изложишъ гърба си на слънцето, какъ ще го познаешъ? По неговата топлина. Значи, дали виждашъ слънцето, или не, ти веднага ще възприемешъ извѣстна вѫтрѣшна сила отъ него, която ще измѣни твоето настроение. Ако си отворишъ очитѣ, ти ще възприемешъ най - прѣкраснитѣ изгледи и твоето настроение ще се измѣни. Вънъ отъ това, ти възприемашъ други лѫчи, други сили, които внасятъ въ тебъ новъ животъ. Ако твоитѣ крака сѫ били схванати отъ редъ години и започнешъ да се печешъ на слънце нѣколко дни наредъ, веднага ще вземешъ да ставашъ по - бодъръ, а разположението ти ще стане по - жизнерадостно. Такова е състоянието на всѣки човѣкъ, когато се обърне къмъ Бога. Вие които казвате, че познавате Бога, какъ ще ми отговорите на слѣдния фактъ: възможно ли е да размѫтишъ бистрата вода, която може да кара 20 воденични камъни? — Не е възможно. Ако тази вода се размѫти, какво означава това? Туй не е вода, която може да кара 20 камъни, а една малка вадичка, прѣзъ която само мухитѣ могатъ да прѣминаватъ. Така хората си въобразяватъ, че сѫ много нѣщо. Дайте си отчетъ на колко души сте направили добро, на колко души сте подобрили живота, колко души сте възкресили. Нѣкой казва за нѣкого: ама азъ го научихъ. На какво сте го научили? Азъ бихъ желалъ съврѣменното общество да ми покаже своитѣ резултати, но не привиднитѣ, а истинскитѣ резултати. Ще ви разправя сега единъ митически разказъ, отъ врѣмето на Бен-Адета, за когото съмъ ви разправялъ и другъ пѫть. Въ негово врѣме за пръвъ пѫть се явило злото въ свѣта. Този разуменъ царь, който сѫщеврѣменно билъ и адептъ, приложилъ въ своето царство Божественитѣ закони, споредъ които, кой каквото прѣстѫпление направи, прѣстѫплението му ще се изяви навънъ. Запримѣръ, ако единъ човѣкъ мине прѣзъ нѣкоя градина и безъ позволение прѣскочи оградата да краде ябълки, тази ябълка да израсне въ устата му. Кой какъвто плодъ открадне, сѫщиятъ плодъ да израстне въ устата му. И започнали въ устата на хората да растатъ ябълки, круши, сливи, лози, смукини. И видѣлъ той всички хора въ своето царство съ отворени уста, а въ устата имъ израстнали разни плодни дървета. Питамъ: ако този законъ днесъ се приложеше навсѣкѫдѣ въ свѣта, колко българи щѣше да има, на които устата да сѫ свободни отъ нѣкое дърво? Това е нещастието на сегашния свѣтъ, че ние сме хора, които никога не благодаримъ, не сме доволни отъ това, което имаме. Азъ не зная, може да има хора, които да сѫ доволни и благодарни, но често ние забравяме да благодаримъ, а това произлиза отъ прѣкѫсване на съзнанието въ човѣка. Съзнанието на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде много будно. Онзи, който иска да стане добъръ писателъ, трѣбва да има будно съзнание; онзи, който иска да стане добъръ музикантъ, трѣбва да има будно съзнание; онзи, който иска да стане добъръ баща или добра майка, трѣбва да има будно съзнание. На всинца ви съзнанието трѣбва да бѫде будно! Казвамъ: има сега редъ ясновидци, които знаятъ напримѣръ, кога нѣкой човѣкъ ще умре, но това само знаятъ. Има други ясновидци които знаятъ, кога ще се роди нѣкой. Трети пъкъ знаятъ, кога ще се разболѣе нѣкой, а не знаятъ, кога ще оздравѣе. Други пъкъ знаятъ кога ще се излѣкувашъ и какъ ще се излѣкувашъ. Нѣкой знаятъ, кога човѣкъ ще изгуби ума си, кога ще подлудѣе, а други знаятъ, кога умътъ му ще се върне на мѣстото си. Питамъ: кое изкуство е по-хубаво, да знаешъ кога ще се разболѣешъ и ще умрешъ, кога ще изгубишъ ума си или какъ ще се излѣкувашъ, кога умътъ ти ще се възстанови и т. н.? — Разбира се, че второто изкуство е по-хубаво. Сега всички хора сѫ все гадатели отъ първата категория, тѣ казватъ: сега съмъ религиозенъ, но слѣдъ врѣме нѣма да бѫде такъвъ. И действително, така става. Виждамъ нѣкой човѣкъ, който се молилъ на Бога цѣли 10 години и послѣ туря точка на всичко, казва: не струва да се моля повече, всичко е празна работа, съжалявамъ дѣто изгубихъ тия 10 години. Азъ слушахъ изповедьта на единъ свещеникъ, който служилъ цѣли 50 години въ една църква и най-послѣ казваше: съжалявамъ, че иждивихъ цѣли 50 години за това служение въ църквата: само повторения и прѣповторения на едни и сѫщи нѣща, все кадене съ кандилницата и нищо ново не научихъ. Втори пѫть като ме прати Господъ на земята, попъ не ставамъ. Ами какъвъ искашъ да станешъ? — Искамъ да стана учитель, да помагамъ на хората и да ги просвѣщавамъ, пъкъ и азъ самъ да се просвѣтя. Сега всички хора казватъ: не прави това, не прави онова, не лъжи, не кради. На това нѣщо всички сме майстори. Въ това, да проповѣдвашъ да не се краде, да не се лъже, нѣма никаква философия. Да не крадешъ, това е стариятъ животъ. Да не лъжешъ, това е стариятъ животъ. Да не мразишъ, това е стариятъ животъ, съ това всички започваме. Христосъ казва: „Петьтѣ дѣвици били разумни“. Разумниятъ човѣкъ не дава маслото си на заемъ. И азъ се чудя на добродѣтелитѣ на съврѣменитѣ хора, които казватъ: ние помагаме на бѣднитѣ. Не, това е лъжа. Ще дамъ азъ съдранитѣ си дрехи нѣкому и ще мисля, че съмъ направилъ добро за Господа. Ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разказваше единъ старъ българинъ православенъ. Той не вѣрваше въ това, въ което азъ вѣрвамъ, но ето какво ми разправяше: Отидохъ въ единъ български манастиръ, дѣто прѣкарахъ извѣстно врѣме. Прѣзъ врѣмето което прѣстояхъ тамъ, царвулитѣ ми се скѫсаха, и игуменътъ на манастира ми подари едни нови дрѣхи и нови царвули. Азъ като се видѣхъ съ нови царвули, подарихъ старитѣ си царвули на единъ бѣденъ човѣкъ. Слѣдъ една недѣля сънувамъ слѣдния сънъ: отивамъ на небето и виждамъ тамъ сложена една голѣма, богата трапеза за ядене и на нея прѣдъ всѣки едного седи хубава, нова чиния. Сѣдамъ и азъ на трапезата, и веднага прѣдъ менъ се слага вмѣсто чиния старитѣ мои царвули, които подарихъ на бѣдния човѣкъ. На всички насипаха въ чиниитѣ ядене, но при мене никой не се доближава. Запитвамъ едного отъ тия, които сипватъ ядене: защо не даде и на мене чиния? И азъ съмъ гладенъ, нищо не съмъ ялъ. Той ми отговори: тукъ на небето не даваме чинии. Каквото си пратилъ отъ земята, въ това сипваме. Ще кажете, че този разказъ не е вѣренъ. Колкото се отнася за примѣра до Бенъ-Адета, азъ отговарямъ. Колкото се отнася и до примѣра за царь Махмуда, сѫщо отговарямъ, но що се отнася до този послѣденъ разказъ, той е цѣла истина, фактъ е това. Казвамъ обаче: ако българитѣ отидатъ на онзи свѣтъ, не знамъ въ какво ще ядатъ. И тогава срѣщамъ хора, които казватъ: да бѫдемъ морални! Азъ съмъ срѣщалъ православни, които се отказватъ отъ православието; срѣщалъ съмъ теософи, които се отказватъ отъ теософията; срѣщалъ съмъ евангелисти, които се отказватъ отъ евангелизма; срѣщалъ съмъ окултисти, които се отказватъ от окултизма, но въпросътъ не седи въ това. Питамъ: ти можешъ ли да се откажешъ отъ Любовьта ? Ние не проповѣдваме едно учение на имане, ние проповѣдваме едно учение на Божията Любовь; ние проповѣдваме едно учение на Божията мѫдрость; ние проповѣдваме едно учение на Божията Истина. И като говоримъ за Божията Истина, не говоримъ напразно, фактъ е че съ насъ е Богъ — нищо повече! Ние ще посѣемъ сѣмето, а Господъ ще се заеме за това сѣме. Той ще опрѣдѣли, какво ще стане съ него. Ще стане туй, което Той е опрѣдѣлилъ. И тъй става! Всички народи сѫ като тѣсто въ рѫката на това разумно сѫщество. Господъ може да направи отъ всѣки народъ, каквото гърне иска. Българитѣ мислятъ, че всички народи иматъ велики стремежи и могатъ да направятъ, каквото искатъ. Извадете тази идея отъ главата си и знайте, че всѣки човѣкъ на земята, колкото и да е краснорѣчивъ, какъвто философъ и да е, самъ не може да направи нищо. Въ свѣта само Богъ е всесиленъ да направи онова, което ние искаме. И ако ние правимъ изборъ, кой човѣкъ говори Истината, и кой не говори Истината, ще бѫдемъ на кривъ пѫть. Въ разрѣшението на този въпросъ нѣма противорѣчие. Всѣки човѣкъ, на когото умътъ е запалена свѣщъ, нѣма какво да се съмнѣваме, той говори истината. Азъ съмъ готовъ да отстѫпя своята катедра на когото и да е, стига той да говори Истината. Азъ не държа за тази катедра, всѣки може да се качи на нея и да говори. Всѣки може да отвори гостилница, но да не готви съ кокосово масло отъ прѣди 4 — 5 години, или пъкъ съ слънчогледово масло, изстискано прѣди нѣколко мѣсеца, отъ което като ядете, да повръщате. Не, всѣки трѣбва да готви съ чисто, прѣсно масло. Сѣмето на слънчогледа трѣбва да се мѣли най-много единъ мѣсецъ прѣди употрѣбление, да не се образуватъ въ него утайки, които биха разстройвали стомаха. Всички хора днесъ говорятъ все за моралния животъ. Казано е въ Писанието: „Идете да си купите!„ Отъ кого? Значи, това се отнася до петьтѣ неразумни дѣвици, които сѫ изостанали въ своя животъ. Отъ какво сѫ изостанали? — Отъ новия животъ. Първитѣ петь дѣвици сѫ влѣзли вече, а послѣднитѣ петь сѫ изостанали, но и тѣ могатъ да поумнѣятъ. Който е въ положението на тия глупави дѣвици, трѣбва да се спретне да работи, за да поумнѣе. И въ този човѣкъ има вложени способности, само че трѣбва да работи за тѣхното развитие. Не трѣбва да се проповѣдва учението, че всички сме добри. Не е така, всички не сме добри, но всички можемъ да бѫдемъ добри, отъ нашата воля зависи да бѫдемъ добри. Нѣкои казватъ: всички сме умни. Не, всички можемъ да бѫдемъ умни. Ти си уменъ, но само при дадени условия, а трѣбва да бѫдешъ уменъ при всички условия. Всички сме музиканти. Не, всички не сме музиканти, но можемъ да бѫдемъ музиканти. Азъ мога да проявя за себе си хубавото въ музиката, стига да имамъ любовь къмъ нея. Питамъ: днесъ не се ли продава изкуството? Онова, което стимулира музикантитѣ, не сѫ ли паритѣ? Дойде нѣкой знаменитъ музикантъ да даде концертъ съ благотворителна цѣль, но му плащатъ скѫпо и прѣскѫпо. Казватъ, този музикантъ направи нѣщо за бѣднитѣ. Похвално е това, но този човѣкъ азъ не наричамъ още музикантъ. Краснорѣчивиятъ проповѣдникъ въ Америка или въ Англия, азъ не наричамъ още истински проповѣдникъ, защото и на него прѣбогато заплащатъ. Питамъ: онѣзи хора, които продаватъ Божественото Слово съ пари, могатъ ли да служатъ на Бога, както трѣбва? Такъвъ човѣкъ не се ли ограничава? Отива той да проповѣдва въ нѣкоя църква, и тамъ му казватъ: ние ти плащаме, затова ще проповѣдвашъ съобразно законитѣ на църквата. Прави сѫ тия хора. Никой, обаче не му казва: ти ще проповѣдвашъ съобразно законитѣ на Бога! Христосъ казва: „Синъ Человѣчески ще дойде на земята.“ Когато дойде Синъ Человѣчески, Той ще бѫде справедливъ. Неговото идване нѣма да бѫде физическо, но ще бѫде каквото е идването на свѣтлината, която прониква отвѫтрѣ. То ще бѫде идване каквото е това на топлината, чиято магнетическа сила прониква отвѫтрѣ. Азъ съмъ ви казалъ, че единъ отъ признацитѣ, по който ще се познае, че тази вълна приидва, е увеличението на страданията. По това именно ще се познае, че новиятъ животъ иде. Това, което наричате днесъ животъ още не е животъ. Когато азъ ви говоря да имате търпение, да чакате, подразбирамъ да чакате този живиятъ Христосъ, който иде да ви освободи. Всички връзки, които държатъ днесъ вързани вашитѣ сърца и умове, ще изгорятъ, ще се развържатъ и вие ще се освободите. Какъ ще ми обяснитѣ слѣдния фактъ, който съврѣменнитѣ учени хора не могатъ да разрѣшатъ: въ Америка нѣкой си младъ, богатъ американецъ се оженва и тръгва съ своята възлюблена да прѣкара за единъ мѣсецъ своето свадбено пѫтешествие. Обаче съ трена, съ който тѣ пѫтуватъ, става едно сблъскване и младоженикътъ полудѣва. Завеждатъ го въ една лудница, дѣто прѣкарва като лудъ цѣли 16 години, а неговата възлюблена се връща сама у дома си. Единъ день той намира вратата на лудницата отворена и хуква да бѣга. Слугитѣ отъ лудницата тичатъ слѣдъ него да го гонятъ, но той пристига на гарата и тамъ успѣва да се качи на единъ тренъ, готовъ за тръгване. Този тренъ, обаче, изъ пѫтя сѫщо се сблъсква съ другъ, и отъ това сблъскване умътъ на този човѣкъ се намѣства. Значи, една и сѫща причина произвежда два различни резултата. Едното сблъскване измѣсти ума отъ главата му, а другото сблъскване го намѣства. Мога да ви приведа редъ такива факти, но казвамъ изобщо: ако ти не можешъ да употрѣбишъ на врѣме добродѣтелитѣ, които Богъ ти дава, непрѣменно ще полудѣешъ. Въ София имаше единъ евангелистъ, който полудѣ. Защо? — Самитѣ евангелисти го подлудиха. Какъ? — Този човѣкъ се занимаваше съ спиритизъмъ и докато вѣрваше въ него, той бѣше веселъ радостенъ. Единъ день нѣкой отъ евангелиститѣ се заема да го разубѣждава въ неговото вѣрую и успѣва да стори това. Но отъ момента, когато той се разочарова въ своето вѣрую, той изгуби ума си и полудѣ. Питамъ: този евангелистъ намѣстили ума на човѣка? — Не, размѣсти го. Ние благодаримъ за такова размѣстване. Такива случай има навсѣкѫдѣ въ живота. Ще вземешъ да разубѣждавашъ единъ теософъ въ неговитѣ разбирания. Не го разубѣждавай, но приложи нѣщо ново къмъ неговитѣ разбирания! Нѣма какво да разубѣждавашъ единъ православенъ, но приложи нѣщо ново къмъ нѣговитѣ разбирания. Нѣма какво да разубѣждавашъ единъ евангелистъ, но приложи нѣщо ново къмъ неговия евангелизъмъ. Не се старай сѫщо да разубѣждавашъ онѣзи хора, които вѣрватъ въ обществения животъ, но съгради нѣщо ново въ тѣхния животъ. Цѣлиятъ съврѣмененъ животъ, тъй както е създаденъ, не е лошъ, но трѣбва да се съгради нѣщо ново върху него. Смисълътъ не е въ това да съсипвашъ, да събаряшъ и отпослѣ да градишъ. Природата не върши такова нѣщо. Тя не съсипва, не разрушава изведнъжъ, но постепенно гради новото, а старото само по себе си пада. И тъй, петьтѣ разумни дѣвици, които очакваха новия животъ, младоженика влѣзоха съ него. Питамъ сега: какъвъ е новия животъ? — Въ новия животъ съмнѣнието изчезва. До тогава докато човѣкъ се съмнѣва, докато се оплаква отъ другитѣ хора, той е въ стария животъ. Не си правете илюзии. Вие имате нѣща размѣстени и трѣбва да очистите живота си. Само тогава ще дойде щастието. Какъ започватъ живота си двама млади? Вземете запримѣръ, младиятъ човѣкъ на своята възлюбена прѣди да се оженятъ какво казва? — Не мога безъ тебе, умирамъ! И започватъ тѣ живота си; първиятъ день започватъ добрѣ, вториятъ день сѫщо, но единъ день тя поглежда другиго, веднага идва съмнѣнието и щастието изчезва. Питамъ: уменъ ли е този неинъ другарь? — Не е уменъ. Сѫщиятъ законъ можемъ да прѣкараме и за други случаи: ако ти се съмнѣвашъ въ своя приятель, щастието изчезва; ако ученикътъ се усъмни въ своя учитель и ако учительтъ се усъмни въ своя ученикъ, щастието сѫщо така изчезва. Ако майката се усъмни въ своя синъ, щастието изчезва; ако свещеникътъ се усъмни въ своето паство на какво ще мяза този народъ? На какво ще мяза това общество? Най-послѣ, ние се усъмняваме и въ Бога и тогава идватъ всички нещастия, всички полудѣвания въ живота ни. Азъ мога да ви кажа само едно: обърнете живота си къмъ Любовьта! Живѣйте само единъ день въ Любовьта! Ако не можете единъ день, живѣйте само единъ часъ; ако не можете единъ часъ, поживѣйте поне една минута съ Бога, поживѣйте само една минута въ Любовьта, отворете сърцата си, поживѣйте съ всички разумни сѫщества въ свѣта, за да видитѣ, какво нѣщо е Божествената свѣтлина, да видите, какво нѣщо е Божествената Любовь. Това е само единъ моментъ и всѣки може да го направи, но за това се изисква доблесть. Ако речемъ да направимъ този опитъ, ще дойдатъ разни хора, па и редъ окултисти и ще започнатъ да ни казватъ: този опитъ не може да се направи безъ учитель, ще полудѣете. Казвамъ: ти сега именно си лудъ, сега си въ лудницата и ако не излѣзешъ отъ тази лудница и не се качишъ на трена да избѣгашъ, ти никога нѣма да се поправишъ. Сега е врѣмето. Излѣзъ отъ лудницата и се качи на този тренъ! Онѣзи отъ васъ, които иматъ нужното просвѣтление, приложете, това ви казвамъ. Не мислете, че азъ искамъ да руша вашитѣ възгледи! Божественитѣ възгледи дръжте и направете първия опитъ! Нима България не се нуждае отъ членове, на които да възложи живота си? Нима тя не се нуждае отъ добри патриоти? Азъ наричамъ патриоти тия хора, които служатъ на народа си безъ пари. Тия, които служатъ съ пари, това не сѫ патриоти. Турчинътъ казва: съ пари и въ джиндема влизамъ. Това е безморалие. И казвамъ: ако днесъ дойде Христосъ, колко души ще влѣзатъ заедно съ Него въ царството Божие? Половината отъ десетьтѣ ще влѣзатъ, а именно петьтѣ разумни дѣвици, но петьтѣ неразумни нѣма да влѣзатъ. Питамъ: колко отъ обикновенитѣ граждани ще влѣзатъ въ царството Божие? На колко хора въ България душитѣ сѫ дѣвствени? Дѣвственъ човѣкъ азъ наричамъ този, за душата на когото нѣма никаква съблазънь. Като минавашъ прѣзъ отворенитѣ каси, нищо да те не привлича. Като минавашъ прѣзъ женитѣ — твоитѣ сестри, нищо да не те привлича. Това е въпросъ на врѣмето. Дойде при мене една сестра, българка, оженила се за единъ човѣкъ благороденъ, ученъ, интелигентенъ, красивъ по външность и човѣкъ съ богато по чувства сърце, отъ което блика животъ и енергия, но породило се нѣщо въ неговата душа, което тя не харесва, та иска съвѣтъ. Отъ извѣстно врѣме той много се заглѣждалъ въ женитѣ. Като чувалъ да приказва нѣкоя жена на пѫтя, той веднага отивалъ къмъ прозореца. И така направилъ живота си нещастенъ. Питамъ тази сестра: ти можешъ ли да избавишъ мѫжа си отъ тия жени? Половината свѣтъ е само жени. И ако единъ мѫжъ иска да избави жена си отъ съблазънь, ще може ли? Половината свѣтъ е пъленъ съ мѫже. Казвамъ ѝ: ето какъвъ съвѣтъ ще ти дамъ. Ти не обръщай внимание на това негово поведение, а мисли, че когато той гледа нѣкоя жена, това си ти. Зарадвай се, нали живѣешъ за Господа? Ами отъ това, което вършишъ, какво ще излѣзе? Щи направишъ живота си още по - нещастенъ. Ти ще припишешъ по адреса на мѫжа си редъ грѣхове, които може да сѫ вѣрни, а може и да не са вѣрни. Тя ме запита: да го напусна ли? Какво ще спечелишъ, ако го напуснешъ? Ти ще почнешъ да го слѣдишъ, като нѣкой дедективъ. И какво ще спечелишъ отъ това слѣдение? Та, ние социално сме поставени на извѣстни голѣми изпити въ живота. Всѣки домъ се нуждае отъ миръ. Азъ не зная колко домове има въ България или само въ София, които да живѣятъ въ миръ. Нѣкой пѫть, като отправя вниманието си къмъ хората, навсѣкѫдѣ чувствувамъ само страдания и страдания — общи страдания и си мисля, какъ да помогна на тия хора. Ще ви приведа единъ примѣръ. Минава единъ господинъ по улицата и вижда едно малко момиченце сираче трепери отъ студъ, изпѫдено, нийдѣ никого нѣма. Той го взима въ кѫщата си като хранениче. Но слѣдъ една година това дѣте започва да бие неговото. Питамъ: защо това дѣте не е благодарно? Защо иска да бие другото? Нали този господинъ го взе отъ улицата? Този законъ азъ виждамъ навсѣкѫдѣ въ свѣта. Всички хора си отмъщаватъ, но казвамъ: отъ тия лоши мисли, желания и чувства ще израснатъ отъ устата ви дървета. Най-послѣ, мозъкътъ, сърцето, стомахътъ, бѣлитѣ дробове, нервитѣ ви, всичко това ще се атрофира и ще придобиете артерио-склероза. Това е все резултатъ на нечисти мисли. Човѣкъ, който иска да живѣе чистъ животъ, трѣбва да изхвърли отъ ума си всѣка скверна мисълъ, отъ сърцето си всѣко скверно чувство и да тури като основа на живота си Любовьта. При единъ богатъ изворъ всѣки ще може да пие, но ти си едно изворче, което едва цицирика или, ако ти са единъ чучуръ, който не пуща никаква вода, кой ще дойде при тебе? Сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да продължатъ живота си, трѣбва да живѣятъ въ закона на Любовьта, а нѣкои казватъ: ние да умремъ, та да се освободимъ отъ тежкитѣ условия на живота. Нѣма отърваване. Ако влѣзете въ земята, тамъ е още по-опасно. На онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, казвамъ: не се лъжете да желаете смъртьта, нѣма по-лошо отъ нея. Вие умирали ли сте да знаете, какво нѣщо е смъртьта? Знаешъ ли какво нѣщо е да влѣзешъ въ земята, съзнанието ти да е свързано съ тѣлото и тамъ да прѣседишъ най-малко 4—5 години, да присѫтствувашъ на цѣлия процесъ на разлагане, докато най-послѣ се отвори този затворъ и душата ти излѣзе свободна да продължава живота си при по-добри условия? Не е лесно да се прѣкара въ този гробъ! Теософитѣ казватъ, че като умре човѣкъ, съ смъртьта се скѫсвала нишката на живота. Не се скѫсва нишката на живота. За праведнитѣ се скѫква, но за грѣшнитѣ не се скѫсва. Запишете си това, та като влѣзете единъ день при тия условия на живота, ще си припомните моитѣ думи. Ако сте добри, ще дойдатъ посланици, ангели да ви взематъ,ако не, ще останете вѫтрѣ въ затвора! Вие не можете да разберете основния законъ, че ако човѣкъ има нечисти мисли и желания, тѣ ще го задържатъ на земята. И за сега, всѣко морално учение, всѣка религия има за цѣль да освободи човѣчеството отъ настоящото и отъ бѫдещото робство. А ние чакаме слѣдъ като умремъ да бѫдемъ свободни. Не трѣбва да бѫдете мъртви за доброто, а мъртви за грѣха. Та казвамъ: тия 10 дѣвици се приготвиха да посрещнатъ младоженика. И сега Христосъ чака тия дѣвици. Слѣдъ като умрете, и вие ще бѫдете една отъ тия дѣвици и тогава, или ще влѣзете съ младоженика, или ще останете на вънъ. И като дойдете да хлопате, Той ще ви каже: „Не ви позволявамъ“. Какво ще бѫде положението ви тогава? И всѣки човѣкъ, който отива за другия свѣтъ, или бива приетъ, или бива отхвърленъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ изоставенъ отъ Бога. Ще кажете: това не е ли жестоко? Ами че ако ние се съмнѣваме въ Божественото, тогава дѣ е животътъ? Ние, добритѣ хора, трѣбва да работимъ, да дадемъ примѣръ на цѣлия свѣтъ. Добриятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде мѫрзеливъ. Въ всички области на живота той трѣбва да бѫде образецъ: и въ дома си, и въ училището, и въ обществото; неговото съзнание всѣкога трѣбва да бѫде будно. Той трѣбва да служи за великата Любовь, той трѣбва да служи на своята възлюбена и на своя възлюбенъ. Азъ не считамъ, че тия възлюбени сѫ на земята, тѣ сѫ вѫтрѣ въ всѣки едного. Нѣкой пѫть виждате, че въ нѣкой човѣкъ се проявява Божественото, а на другия день го нѣма. Значи, този възлюбенъ идва и си отива. Благородното, възвишеното въ човѣка се проявява, но въ единъ съзнателенъ човѣкъ то трѣбва всѣкога да присѫствува, да не го напуща. Гледате днесъ единъ вашъ приятель се отнася съ васъ благородно, внимателно, но на другия день ви обръща гръбъ. Значи, възлюбениятъ не жиѣе на физическото поле. Той никога нѣма да си оцапа краката на земята, да дойде да живѣе тукъ. Той не се подкупва съ малко. Често вашитѣ възлюбени се съблазняватъ отъ паритѣ, другъ пѫть отъ лицата на хората, тѣхъ всичко може да ги съблазни, но истинскиятъ вашъ възлюбенъ само едно може да го съблазни: вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и вашия духъ. Бесѣда, държана отъ Учителя на 28 мартъ, 1926 г. въ гр. София.
  18. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Законъ на съпоставяне „Бѣгай въ Египетъ!“ „Иди въ земята Израелева!“ Законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния животъ. Това е проявление на великото съзнание не на самия животъ, но на онѣзи граници, отдѣто започва проявата на разумния животъ. По нѣмане още на онѣзи точни думи, които да изразяватъ този вѫтрѣшенъ потикъ на живота, той не може да се сложи на книга. Изразитѣ, думитѣ, това сѫ форми, въ които всѣка мисъль трѣбва да се излѣе, да се оформи, да се изяви. Значи, законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какъ да съпоставя своя животъ. Напримѣръ, бѣгането, това сѫ скърбитѣ на живота. „Стани, вземи дѣтето!“ Страхътъ кара човѣка да бѣга. Сърцето ти трепери отъ страхъ, дали ще се спасишъ, или не. „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Това е връщане въ отечеството ти, дѣто ще се видишъ съ свои приятели, съ свои близки. Това вече е веселие, радость. Онѣзи, които не сѫ запознати съ закона на съпоставянето, казватъ: не може ли да не бѫде така? Когато разглеждаме проявитѣ на самата природа, по нѣкой пѫть ние критикуваме нейнитѣ постѫпки и казваме: не може ли това нѣщо да стане по другъ начинъ? Ако може по другъ начинъ, направи ти своя животъ по другъ по-уменъ начинъ. Бѫди ти по-уменъ отъ самата природа! Вие казвате: животътъ не може ли безъ скърби? — Може. Но кога? — Когато ти си разуменъ, когато не правишъ погрѣшки въ живота си, когато спазвашъ всички закони. Тогава нѣма да имашъ никакви скърби и радости; природата ще върви винаги по твоитѣ стѫпки, тя ще те признава. Но щомъ правишъ много погрѣшки, скръбьта ще върви по твоитѣ стѫпки. Казватъ за нѣкого: той е праведенъ човѣкъ. Да, той е праведенъ човѣкъ, но баща му не бѣше праведенъ човѣкъ. Ама и баща му бѣше праведенъ човѣкъ. Да, тогава дѣдо му не бѣше праведенъ човѣкъ. Има си крушка опашка. Не е въпросътъ само краятъ на вѫжето да бѫде здраво, но цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. Ама половината вѫже е здраво. Не трѣбва само половината вѫже да е здраво, цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. То трѣбва да бѫде здраво и въ началото, и въ срѣдата, и въ края. Между частицитѣ на вѫжето трѣбва да има силно сцепление, за да бѫде пригодно за работа. Отъ това вие изваждайте своитѣ изводи, защото духовнитѣ работи могатъ да се обяснятъ само чрѣзъ закона на съпоставянето. Вие не трѣбва да разглеждате живота отъ ваше гледище, защото тъй, както живѣете сега, вие живѣете съ стари прѣдразсѫдаци на вашитѣ дѣди и прадѣди. Въ васъ още нѣма единъ широкъ жестъ, да се откажете отъ себе си. Вие още треперите. Като ви хване нѣкоя треска, цѣлъ се разтреперите, казвате: опасно ли е положението ми? Казвамъ: не, не е опасно, имате малко бацили въ носа. Вие сте уплашенъ, казвате: треска имамъ, пулсътъ ми се увеличи съ 5 — 6 биения, температурата ми се увеличава, става 38°, 39° дори и 40 градуса. Положението ми се влошава. Скоро викайте лѣкарь! Болниятъ трепери, треперятъ и майката и бащата. Казватъ: температурата му се е увеличила. Какво отъ това? Колко градуса температура има? — 39° — 40°. Че какво опасно има въ повишението на температурата до 39° — 40°?. Този страхъ се дължи на неразбиране онзи великъ законъ на съпоставяне. Щомъ температурата ти се увеличи на 39°, ако разбирашъ закона на числото 39, ще съберешъ числата 3 и 9 и ще получишъ 12. Послѣ, ще съберешъ 1 и 2 и ще получишъ 3. Числото 3 изразява закона на равновѣсието. Сега азъ правя едно съпоставяне. Когато човѣкъ има температура 39°, разбирамъ, че този човѣкъ, както и неговитѣ баща и дѣца цѣлъ животъ сѫ яли кокошки и агнета, пили и гуляли и сега въ организма му, поради натрупването на излишни утайки, става едно горение, при което всичко това трѣбва да се прѣчисти. Въ този организъмъ настава единъ химически процесъ и затова казвамъ на този боленъ; ти ще пазишъ строга диета, 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 7 дни нѣма да ядешъ нищо; послѣ, прозорцитѣ на стаята ти ще бѫдатъ отворени, за да влѣзе повече свѣтлина; нѣма да спишъ много, умътъ ти ще бѫде всѣкога буденъ, ще се молишъ, ще поправишъ всичкитѣ си погрѣшки и ще видишъ, какъ температурата ти ще спадне. И всичко това е много естествено. Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нѣщо. Това, което хората на земята наричатъ наука, не е наука и на небето. Това сѫ играчки, забавления за малкитѣ дѣца. Азъ не ви говоря за нѣкаква наука на хората, които живѣятъ по софийскитѣ улици. Не, азъ ви говоря за такива учени, отъ които едва ли ще намѣрите поне единъ или двама. Такива учени хора едва ли ги има въ Парижъ, въ Лондонъ, а тукъ в България има само единъ такъвъ ученъ, азъ го зная. Учена глава е той! Като посѣтихъ единъ денъ този ученъ, той ми казва: на този народъ главата му е много дебела, но все ще поумнѣе нѣкога. Като казва той, че главата му е дебела, не говори на присмѣхъ, но фактъ е това. Че този народъ още не разбира закона на съпоставянето. Този народъ има избликъ на енергия, той иска да живѣе, но не може да разбере, какъ да съпостави страданията, т. е. не може да намѣри начинъ, какъ да канализира своята енергия. Но ще се научи той. Често съврѣменнитѣ хора правятъ силни бетонни крѣпости, като при Вердюнъ и казватъ: е, крѣпость е това, но българинътъ е много дълбокъ въ своитѣ тълкувания. Когато французитѣ обсадиха Вердюнъ, единъ българинъ пророкъ, фелдшеръ е той, казва: Той казва: твоето пророчество и моето пророчество трѣбва да се подчинятъ на факти. Противорѣчията въ живота ни най-малко не трѣбва да ни изненадватъ, защото противорѣчия сѫществуватъ само за неразумнитѣ хора, а за разумнитѣ хора, всичко, което става въ свѣта е една симфония. Противоречия въ свѣта нѣма. Туй, което за едного е противоречие, за разумния човѣкъ е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. Ако вие турите единъ килограмъ тяжесть надъ една мравя, тя ще се спити подъ нея, но ако турите тази тяжесть на гърба на единъ юнакъ, той нѣма да усѣти нищо. Мравята казва: ужасно нещо! Знаете ли каква тяжесть нося на гърба си? Каква тяжесть? — Единъ килограмъ. Гърбътъ на една мравя отъ единъ килограмъ тяжесть става на пихтия, а единъ юнакъ съ единъ килограмъ тяжесть на гърба си, герой става. Защо? Защото мравята не е разумна. Мравята обича да бута тамъ дето не и е мѣстото затова е мравя. Туй значи мравя. И пчелата по нѣкой пѫть обича да събира медъ отъ тамъ, отъ дѣто не трѣбва. Тя е, много трудолюбива, много чистичка, но по нѣкой пѫть събира медъ отъ тамъ, отдѣто не трѣбва. Казватъ: пчелитѣ сѫ трудолюбиви, чисти. Да, трудолюбиви сѫ, чистички сѫ, но по нѣкой пѫть тѣ влизатъ тамъ, дѣто не трѣбва, и се опиватъ. Когато пчелитѣ влѣзоха въ нашия свѣтъ, тѣ почнаха, като хората, да пиятъ, станаха пияни. Казвамъ: пчелата е влѣзла въ нѣкой човѣшки университетъ да се учи. Да, влѣзла е при нѣкой винаръ, който прави вино, да пие. Влѣзла е въ неговитѣ джобури. Та по нѣкой пѫть и ние слизаме въ джобуритѣ на дявола да събираме медъ и послѣ ставаме въртоглави, започваме да философствуваме. Докато въ твоето сърце не дойде миръ, не настане тишина, не изчезнатъ противорѣчията и докато мислишъ, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ не е добрѣ организиранъ, а само ти си уменъ и добъръ, ти не си на права посока. Азъ казвамъ: всички онѣзи философи, писатели, които иматъ противорѣчиви възгледи за живота, или за природата, тѣ сѫ подъ единъ знаменатель. Това сѫ хора отъ школата на мравитѣ, отъ школата на пчелитѣ. А всички онѣзи философи, които казватъ, че ние започваме отъ сега нататъкъ науката, това сѫ хората на истинската наука, това сѫ хората на бѫдащето, хората на съзнателния животъ. „Стани вземи жената и дѣтето“, казва ангелътъ на Йосифа, „и бѣгай въ Египетъ!“ Ангелътъ се яви на Иосифа въ сънно състояние, а не наяве, защото Йосифъ не бѣше готовъ да издържи присѫтствието на единъ ангелъ. Само на Аврама се явиха въ будно състояние ангели, и той приказваше съ тѣхъ, угощаваше ги. А на Йосифа, въ врѣме на сънъ се яви единъ ангелъ и му каза: „Стани, вземи жената и дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Защо? — Това дѣте трѣбва да отиде въ Египетъ. Тамъ да научи египетската мѫдрость. Че излиза отъ едно мѣсто и отива на друго, това не е нещастие. Египетъ прѣдставлява земниятъ животъ. Всѣки отъ васъ е единъ изгнаникъ. Ангелътъ е казалъ на майкитѣ и на бащитѣ на всѣки едного отъ васъ: „Вземи това дѣте и бѣгай въ Египетъ!“ Законътъ е такъвъ. Ако искашъ да се избавишъ, отъ по-голѣма напастъ, тъй трѣбва да постѫпишъ. Ти трѣбва да бѣгашъ въ най-голѣмата тѫга, за да се избавишъ. Че и най-голѣмитѣ разбойници и апаши не бѣгатъ ли? И тѣ бѣгатъ. Но да се повърна сега къмъ закона на съпоставянето. Ангелътъ се яви втори пѫть на Йосифа и му каза: „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Какво сѫ мислили баща ви и майка ви, какво е мислилъ дѣдо ви, какви сѫ вашитѣ възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие въ този моментъ, и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нѣщата, него, учете сега. Дойдете ли до този великъ законъ въ живота, намѣрите ли въ себе си закона за съпоставяне на нѣщата, първото нѣщо, което ще почуствувате въ себе си, то е, че ще придобиете единъ вѫтрѣшенъ миръ, едно вѫтрѣшно просвѣтление на вашето съзнание, една вътрѣшна дѣятелность на вашия умъ и ще забѣлѣжите, че това, което до сега ви е тревожило — бѣднотия, болести, лошитѣ думи на хората — всичко това ни най-малко вече нѣма да ви смущава, ни най-малко нѣма да ви засѣга. Прѣди това състояние, обаче всѣка лоша дума казана за васъ, ще ви размѫти, ще създаде една вѫтрѣшна енергия у васъ, ще почуствувате едно вѫтрѣшно прѣливане на тази енергия. Защо е така? — Понеже въ разумния животъ, колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличаватъ и положителнитѣ, низходящитѣ енергии къмъ центъра на земята. И въ центъра на земята има разумность. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърътъ на нашата земя е едно разумно мѣсто, и този центъръ привлича всичко. Това разумно начало сцѣплява хората. Законътъ на сцѣплението не е физически но духовенъ законъ. Кой е вързалъ онзи волъ, нѣкѫде въ обора съ вѫже? — Нѣкое разумно сѫщество го е вързало. Капанътъ въ който е уловена една мишка, пакъ е поставенъ отъ нѣкое разумно сѫщество. Слѣдователно, всички ограничения въ свѣта, въ единъ или въ другъ смисълъ, се дължатъ на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничаватъ, азъ наричамъ „положителни енергии въ низходяща степень“. Има обаче, и „положителни енергии въ възходяща степень“, които отиватъ къмъ слънцето. Въ тѣзи два вида енергии, именно, законитѣ сѫ обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете дѣ е вашиятъ центъръ, трѣбва да знаете, че вашия центъръ на земята, това е вашиятъ стомахъ. Помнете, че азъ съпоставямъ нѣщата. Центърътъ на земята съотвѣтствува на вашия стомахъ. Тамь се намира нашата симпатична нервна система, нашия стомашенъ мозъкъ. И докато всичката ваша енергия е съсрѣдоточена къмъ вашия стомахъ, вие имате положителна енергия въ низходяща степень, и слѣдователно вие ще се ограничавате. Щомъ всичко е съсрѣдоточено къмъ вашия стомахъ, вие нѣма да имате никаква наука. Слѣдователно и рибитѣ, и месояднитѣ, и трѣвопаснитѣ животни и птицитѣ, както и всичка хора — майки и бащи, и свещеници, дори и всички хора съ най-възвишени пориви, ще иматъ единъ и сѫщъ общъ центъръ. Не е лошо, че този центъръ сѫществува, обаче споредъ закона на съпоставянето трѣбва да има извѣстна хармония. Колкото енергии слизатъ къмъ стомаха, толкова енергии трѣбва да възлизатъ и къмъ мозъка. Казвамъ: вземете за примѣръ туй малко дѣте, което майка му взе и избѣга съ него въ Египетъ. Казвамъ: слѣдъ като си боледувалъ дълго врѣме ще пиешъ всѣка сутринь по половинъ кило прѣсно млѣко отъ нѣкоя здрава крава или нѣкоя здрава биволица, или нѣкоя коза. Добрѣ ще гледашъ твоето малко дѣтенце. Защо? Защото твоятъ стомахъ е твоето малко дѣтенце, и ти ще го хранишъ, съ хубаво, прѣсно млѣко. Млѣкото може да е отъ каквото и да е животно, но трѣбва да е здраво. Сега всички ония отъ васъ, които сѫ вегетарианци, нека ме разбератъ добрѣ, да не ставатъ фанатици. Майката какъ отхранва своето малко дѣте? — Съ млѣко. Птичкитѣ какъ отхранватъ своитѣ малки? — Съ мушички. Нѣкой отъ васъ мислятъ, че и млѣко не трѣбва да ядемъ. Не, можемъ да ядемъ и млѣко. Казвате: храната ни трѣбва да бѫде чиста. Да, вѣрно е, че ние трѣбва да намѣримъ онази съотвѣтна за нашия организъмъ храна. Ние трѣбва да опрѣдѣлимъ, коя храна се нарича вегетерианска. Подъ „вегетарианска храна“, азъ не разбирамъ непрѣменно чисто растителна или строго плодоядната храна, но подъ „вегетарианска храна“ бихъ нарекълъ храната на съпоставянето, храната на разумния животъ. Вегетарианска храна наричамъ онази, чиито трептения напълно съотвѣтствуватъ съ трептенията на нашитѣ мускули, т. е. на органическата материя. Значи, между клѣткитѣ на храната и клѣткитѣ на нашия организъмъ трѣбва да има пълно съотвѣтствие, или пълно изтичане на енергиитѣ къмъ слънцето. Тази храна именно е вегетарианската. Тя е и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клѣткитѣ отиватъ къмъ центъра на земята. Такива храни носятъ отрова въ себе си. Такива храни могатъ да бѫдатъ и растителни, и вегетариански. Най-голѣмата отрова, която съдържа месото, и за която ученитѣ хора даже и не подозиратъ, седи въ това, че се посѣга върху живота на онѣзи млѣкопитающи, каквито сѫ напримѣръ овцитѣ, козитѣ и други, у които има силно желание за животъ. Съзнанието въ тия животни е будно, тѣ искатъ да живѣятъ, вслѣдствие на което всичката имъ енергия е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тѣ мислятъ само за животъ, т. е. само върху това: какъ да се размножаватъ повече и да се нахранятъ, а не мислятъ нищо за рая, нито за спасението на душитѣ си. Всичкиятъ имъ животъ е съсрѣдоточенъ само къмъ мисъльта за хранене, и като си доставятъ храната, заспиватъ. За тѣхъ може да се приложи поговорката: „И цѣлиятъ свѣтъ да изгори, това не е важно, стига чергата имъ да е здрава“. Забѣлѣжете тѣзи животни щомъ се нахранятъ, закриватъ главата си и заспиватъ, като казватъ: понататъкъ каквото Господъ даде. Та казвамъ: понеже въ тѣзи сѫщества се заражда ужасенъ страхъ, ужасна умраза и отвръщение къмъ всички, които искатъ да имъ отнематъ живота, всичко това се възприема като отрова отъ тия, които ядатъ месото имъ. Тази отрова разклаща нервитѣ имъ. Това нѣщо ученитѣ хора трѣбва да го знаятъ! Онѣзи учени хора въ Америка, Англия и Парижъ, за които ви казвамъ, че сѫществуватъ, знаятъ това нѣщо. И онзи ученъ въ България, който има събрана цѣла библиотека отъ данни по този въпросъ, сѫщо знае това. Този ученъ е най-благородниятъ човѣкъ. Той прѣдставлява типъ, какви трѣбва да бѫдатъ българитѣ. И азъ бихъ желалъ бьлгаритѣ да бѫдатъ като него. Та казвамъ: вие трѣбва да знаете какъ да постъпвате съ всѣка ваша мисъль, съ всѣко ваше желание. Вие трѣбва да знаете, какъ да съпоставяте вашитѣ желания, какъ да съпоставяте вашитѣ мисли. Между вашитѣ мисли и желания, непрѣменно трѣбва да има едно съпоставяне; между мозъка и стомаха ви трѣбва да има едно пълно опрѣдѣление, едно пълно съответствие. Мозъкътъ и стомахътъ сѫ двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трѣбва да знаете, че и стомахътъ ви е въ безпорядъкъ. Ако ви боли стомахътъ, трѣбва да знаете, че и главата ви не е въ порядъкъ. За да бѫде човѣкъ здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той не трѣбва да има нито главоболие, нито коремоболие, нито стомахъ да го боли. Боли ли го нѣщо, той не е напълно здравъ. Ако имате главоболие, има и начинъ за лѣкуването му. Ако имате разстроенъ стомахъ, пакъ има начинъ за лѣкуването му. Методитѣ за лѣкуване сѫ тъй прости, че всѣки отъ васъ може да ги приложи. Имайте прѣдъ видъ, че слѣдъ като сте живѣли 20 години безпорядъченъ органически животъ, не ще можете въ една седмица или въ единъ мѣсецъ да се изправите, да подобрите вашия организъмъ. Поне въ това не вѣрвамъ. За да изправишъ живота си, трѣбватъ ти поне 20 години още, да започнешъ отъ тамъ, отдѣто си направилъ погрѣшката. Ти ще се намирашъ подъ дѣйствието на единъ крѫгообразенъ законъ на движение. Ще станешъ, ще подемешъ отново и като се върнешъ на сѫщото мѣсто, ще започнешъ съ голѣма бѫрзина. Ще ти трѣбватъ 20 години, за да се върнешъ назадъ, а за да изправишъ погрѣшката си, не трѣбва много врѣме. Ще можешъ и въ единъ день да я изправишъ, стига да си разуменъ. И тогава, стига да има съзнание въ тебъ, ще се върнешъ на сѫщото мѣсто. Сега у всинца ви има съзнанието, че познавате Истината. Велико нѣщо е да познавашъ Истината! Азъ бихъ желалъ да познавате Истината. Да познава човѣкъ Истината, значи да бѫде свободенъ. Познанието подразбира свобода. Онзи, който е свободенъ, той е и разуменъ човѣкъ. Свобода, свѣтлина и разуменъ животъ, това сѫ възходящи сили, които отиватъ къмъ центъра на слънцето отиватъ къмъ другъ единъ центъръ на вселената, която ние наричаме Божественото. Най-първо ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ минали прѣдубѣждения. Всѣки земледѣлецъ знае, че ако тури силенъ торъ на нѣкое крѣхко растение, то ще изгори, т. е. това цвѣтенце нѣма да изгори, но ще се отрови. И за това всички земледѣлци казватъ, че за рестенията трѣбва такъвъ торъ, който е стоялъ на слънцето извѣстно врѣме и се е прѣобразилъ подъ дѣйствието на неговитѣ лѫчи. Отъ този торъ, прѣзъ който сѫ проникнали слънчевитѣ лѫчи, става нѣщо, а този прѣзъ който слънчевите лѫчи не проникватъ, никакъвъ торъ не става. Та казвамъ: ти трѣбва да се печешъ на тия Божествени лѫчи не само единъ день, но много години наредъ. Чудни сѫ хората? Нѣкой човѣкъ се развесели единъ день и казва: е, намѣрихъ най-послѣ живота. Казвамъ: не, приятелю, прозорцитѣ на твоя животъ трѣбва да бѫдатъ постоянно отворени, и между Бога и тебе трѣбва да сѫществува едно постоянно прѣливане на сили. Нѣкой хора казватъ: щомъ мислимъ за Бога, нашиятъ животъ се свършва. Не, щомъ намѣришъ Бога, или както азъ Го наричамъ, щомъ намѣришъ „закона на съпоставянето“, или „закона на Любовьта“, въ тебе ще се вложи тази Божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиватъ правилно. Тогава каквото и да пипнешъ, всичко ще ти се отдава. Защото никой въ свѣта не работи самъ. Ако всѣки работи самъ, нищо нѣма да излѣзе. За тебе работятъ и майка ти, и баща ти. Онзи, който казва, че може да работи всичко самъ, ние ще го туримъ въ единъ островъ и ще видимъ, какво може да направи самъ. Ще видите, че нищо нѣма да излѣзе. Но турете при него една отъ тѣзи сестри, които го съблазняватъ въ свѣта, нека работятъ заедно, ще видите, какъ ще прѣвърнатъ това мѣсто на рай. Значи, сѫщото това мѣсто нѣкой пѫть може да се прѣвърне и на островъ на страданието. И наистина, хората нѣкой пѫть го прѣвръщатъ въ мѣсто на страданията. Законътъ на съпоставянето гласи слѣдното: не изисквай въ дадения случай това, което е невъзможно! Има нѣща въ свѣта, които сѫ невъзможни. Ще кажете: кои сѫ тѣ? Ще ви кажа една невъзможна работа. Комарътъ не може да изпие цѣлъ океанъ. Може ли единъ комаръ да изпие цѣлъ океанъ? — Не е възможно. Колкото и да ме убѣждавате, ще ви кажа; това е невъзможно! Има нѣща невъзможни. Нѣкой ще ми доказватъ сега, че у Бога всичко е възможно. Не петнете Името Божие! Когато Богъ създаде комара, Той написа за него така: „Комарътъ не може да изпие океана“. Това чета на комара. И понеже въ Божиитѣ думи нѣма обратни рѣшения, то нѣма сила въ свѣта, която да може да накара комара да изпие водата на океана. Когато Господъ създаде вола написа на рогата му слѣдното: „Волътъ никога не може да бѫде въ положението на човѣка“. И ако ти искашъ да ни доказвашъ, че този волъ съ своитѣ рога може да стане членъ на обществото и да влѣзе въ софийския университетъ като професоръ по естественитѣ науки, ще ти кажа, че това е невъзможно. Защо да е невъзможно? Понеже тъй е писалъ Господь на рогата на вола. Това сѫ двѣ отъ невъзможнитѣ работи. Кои сѫ възможнитѣ работи? Върху лицата на хората пъкъ е писано, какво е възможно днесъ да стане отъ тѣхъ. Има много хора, които сѫ далечъ отъ разумния животъ. Кривата линия на лицето показва , че много хора едва сѫ излѣзли отъ животинското състоявие. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснавамъ този въпросъ, но казвамъ, че тази крива линия на лицето показва, кой отъ кога е почналъ своето движение къмъ разумния животъ. Този ученъ българинъ има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние опрѣдѣляме точно, кой отъ кога е почналъ да се движи къмъ разумния животъ и съ каква бързина се движи къмъ него. Нѣкой отъ васъ сѫ едва до границата на разумния животъ. Нѣкой отъ васъ сѫ на 100 киломѣтра разстояние, нѣкой на 200 клм., а нѣкой на повече отъ 200 клм. но единъ день ще дойде и въ самия разуменъ животъ, обаче всички нѣма да се движите съ еднаква бързина. Нѣкой казватъ: отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Какво се подразбира подъ тия думи? Азъ подразбирамъ слѣдното: ако се държите за това разбиране, което сега имате, отъ васъ нищо нѣма да стане. Тогава какво трѣбва да направимъ? — Ще измѣните своето състояние, ще изявитѣ своитѣ разбирания. Ти седишъ при баща си, който всѣки день те праща да пасешъ овце, говеда, свини и казвашъ: отъ мене нищо нѣма да стане. Духътъ ти казва: „Ти ще напуснешъ овцетѣ, говедата, свинетѣ на баща си и ще отидешъ въ града при единъ благороденъ човѣкъ, ще му слугувашъ 2—3 години, докато намѣришъ Учителя си“. Ти ще кажешъ: ама съ това ще огорча баща си. Нищо, огорчи този баща, който те праща да пасешъ свинетѣ му! Ще ви приведа единъ примѣръ за онзи блуденъ синъ, когото бащата изпратилъ да пасе свинетѣ му. Доколкото си спомнямъ тази история, която ми разправяше единъ българинъ, казваше ми, че отъ очитѣ на бащата капнали нѣколко сълзи, когато изпращалъ сина си. И като дошълъ при него младия му синъ, той въздъхналъ и си казалъ: дано поне се върне разуменъ! Ако ви се паднатъ само нѣколко рошкови, вие не обвинявайте невидимия свѣтъ, не обвинявайте Провидението, Духа, а обвинявайте себе си. Причината за вашето нещастие сте вие. Турете тази мисъль въ ума си! Всѣки който иска да се спаси, никога не трѣбва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие, други хора. Има причини и отвънка, но има причини и отвѫтрѣ, въ самия тебе. Главната причина си ти. И щомъ ти си главната причина, щомъ ти можешъ да се обуздаешъ, всѣкога можешъ да измѣнишъ своето лошо положение. И тогава, всички сили, които дѣйствуватъ отвънъ, могатъ да се прѣмахнатъ. За да се роди едно съгласие, една хармония въ самия ви животъ, азъ ви проповѣдвамъ закона на щастието. Азъ искамъ да бѫдете щастливи! За страданията азъ съмъ ви говорилъ много пѫти. Какъ трѣбва да ги понасяте, сѫщо съмъ ви говорилъ, но трѣбва да знаете, че законътъ на щастието започва съ закона за съпоставяне на нѣщата. „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ То значи: иди при лошитѣ хора, не ги осѫждай, но изучавай живота имъ и ще видишъ, че въ всички тия хора има едно въздишане. Вечерно врѣме като се върнатъ, тѣ си казватъ: не вършимъ ние добро, не живѣемъ както трѣбва, но такива сѫ условията на живота! Има едно малко разкаяние въ тѣхъ, а въ религиознитѣ хора има едно по-голѣмо разкаяние. Обаче не е само въ разкаянието, но трѣбва искрено да пожелаемъ да подобримъ живота си. Туй разкаяние не е само въ раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готовъ за това, той ща се спъне самъ. Ако онова пиленце вѫтрѣ въ яйцето е толкова щедро, че който дойде при него то каже, че всеки може да вземе яйцето му, питамъ; какво ще излѣзе отъ това пиленце? — Нищо нѣма да излѣзе. Отъ него нѣма да се излупи пиле. Неговото богатство ще отиде напразно. Не, ти ще разчупишъ яйцето самъ, ще се излупишъ и каквото остане, него дай. Слѣдователно, богатството, което ни е дадено въ свѣта, е дадено за нашето развитие. Сегашнитѣ богати хора не използуватъ своето богатство разумно. Колко врѣме трѣбва да седи яйцето здраво, докато се излупи? Кокошката слѣдъ като снесе яйцето си, трѣбва да го мѫти 21 деня и слѣдъ това се излупва. Ако го оставите да седи подъ нея повече отъ 21 деня, то ще стане запъртъкъ. Значи, природата не търпи никакво богатство въ банката си, повече врѣме, отколкото трѣбва, запъртъкъ ще стане. Ти трѣбва да туришъ своето богатство въ живота си! Може ли богатството ти да влѣзе въ твоята мисъль, въ твоето чуство, въ твоята воля ти си богатъ човѣкъ. Има само едно истинско богатство въ свѣта — то сѫ тия учени хора, за които ви говоря. Това богатство сѫществува въ свѣта. Тази енергия, отъ която житното зърно черпи, тия сладки сокове, отъ която ябълкитѣ, крушитѣ и другитѣ плодове черпятъ, сѫществуватъ въ свѣта. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша, напримѣръ, да не носите никаква храна съ себе си. Необходимата за васъ храна сама ще си дойде. Какъ? — Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгорѣ върху кърпата ви, като мана, и вие ще имате единъ прѣкрасенъ обѣдъ. И къмъ която чешма да се отправите, вие ще отворитѣ рѫцѣтѣ си, ще концентрирате мисъльта си къмъ Бога, и веднага рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ вода — отъ тази чешма ще потече бистра, чиста вода. Ще пиете и ще благодарите на Бога. Нѣкой казва: какъ ще прѣживѣемъ въ този свѣтъ? А, приятели, азъ съмъ прѣживѣлъ въ този свѣтъ по този начинъ както ви казвамъ. Отличенъ свѣтъ е той, прѣкрасенъ, разуменъ свѣтъ е той! Казвате: е, дѣ да имаме и ние този животъ! Вие го искате, но безъ да бѣгате въ Египетъ, безъ да се върнете въ израелевата земя. Не, ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му! Въ Египетъ ще отидете. Слѣдъ това ще се яви ангелътъ втори пѫть и ще каже на Йосифа: „Ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му — ще се върнете сега въ израелевата земя, понеже лошитѣ условия на живота се измѣниха вече.“ Бѣгането въ Египетъ е излизане отъ бащиния домъ, отиване въ странство да се учимъ, а връщането въ израелевата земя е връщането къмъ Бога, връщане въ бащиния домъ. Господъ иска да се учимъ, затова е създалъ свѣта. Казвамъ: ако вие имате онова дълбоко разбиране за великото Битие, за великата интелегентность въ свѣта, за онази велика душа, подразбирамъ Бога, която трепти съ такава нѣжность, съ такава любовь за всички и въ която душа се заражда дълбокото желание да се притече на помощь на всѣка форма, колкото малка и да е за да дойде единъ день и тя въ съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия законъ на съпоставянето. Казва Христосъ: „Ако Господъ се грижи така за малкитѣ трѣвици, за малкитѣ мушици, колко повече заради васъ!“ Питамъ ви: когато казвате, дали Господь мисли за менъ, или не, дали се занимава съ мене, това не е ли едно ограничение, това не е ли прѣстѫпление? Никога не се съмнѣвайте въ Бога! Всички нещастия въ свѣта започватъ съ съмнѣние въ Бога. Не ме разбирайте криво! Азъ не говоря за официалния Богъ. Азъ говоря за този Богъ, отъ Когото излиза съзнателния животъ. Азъ говоря за този Богъ, Който влиза въ сърцето ти, отваря го и тогава ти си готовъ да се жертвувашъ за всички хора и да направишъ всичко за тѣхъ. Защото законътъ на жертвата е атрибутъ само на Бога. И всѣки човѣкъ, който иска да се пожертвува за Бога, мяза на Него, въ него работи Божественото. И всѣки човѣкъ, който иска да стане ученъ, нѣпрѣменно трѣбва да има ума на Бога. Отдѣ идватъ кривитѣ схващания въ свѣта? Азъ още не съмъ се изказалъ. Още много има да ви говоря. Сега ще ви приведа 1 — 2 примѣра за обяснение на кривитѣ съпоставяния въ живота. Графъ Аменъ, това е псевдонимътъ му, се влюбва въ една млада мома, но отъ много бѣдно произхождение и билъ готовъ да се пожертвува, да даде всичко за нея, само и само да я издигне. Графъ Аменъ ималъ сестра, която заминала въ странство нѣколко години прѣди той да се влюби въ бѣдната мома. Тя рѣшила да навѣсти брата си инкогнито, безъ да му се обажда. И пристига единъ день, но тъй прѣоблѣчена и измѣнена, че той не могълъ да я познае. Тя дохожда при него, и той веднага бърза да ѝ прѣдстави своята годеница и казва: „Тази е моята годеница, моята бѫдаща другарка въ живота“. Сестра му отговорила: „Много добрѣ. Тази мома е отлична, добра мома си избралъ“. Обаче неговата годеница, като вижда тази приятелка — аристократка, запитва го: „Коя е тази госпожица?“ — Тя е една моя приятелка. „А, ти имашъ нѣщо съ нея! Не знамъ, не ми се харесва тази мома, тя има нѣщо отвратително въ себе си“. Ето какъ дѣйствува закона на съпоставянето. Сестрата прѣпорѫчва годеницата, а годеницата казва: „Не искамъ да дружишъ съ тази мома, има нѣщо отвратително въ нея“. Това сме ние хората. Тѣзи, които искатъ нашето щастие, ние имъ казваме, надалечъ да сте отъ насъ! Тъй е, духовнитѣ хора прѣдъ външнитѣ минаватъ за извѣяни хора. Не, приятели, има ли духовность въ вълцитѣ, въ псетата? Духовното, възвишеното въ васъ Богъ го е създалъ. Възвишеното въ насъ е създало нашата глава. То я издигнало. Божественото въ насъ е причината за нашето развитие. Божественото въ насъ създаде рѫката; Божественото въ насъ създаде краката. Ние сме двоенъ човѣкъ: отъ пѫпа надолу ние сме животни, а отъ пѫпа нагорѣ — човѣци. Вие ще кажете: какъ, азъ да съмъ животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Азъ не взимамъ това нѣщо въ лошъ смисълъ, но казвамъ, че животинското, човѣшкото и Божественото въ насъ сѫ прѣплетени въ едно и всичко това работи въ човѣка. Ще ви прѣдставя другъ примѣръ за закона на съпоставянето. Взимамъ го отъ една евангелска църква. Връща се единъ благочестивъ евангелистъ отъ църква и казва на жена си „Много ми е мѫчно днесъ, не можахъ да се помоля, както трѣбваше“. Жена му го пита: „Защо не можа да се молишъ?“ — Не зная да ти кажа, или не, но видѣхъ едно нѣщо, че има много хора, които могатъ да се молятъ по-хубаво отъ мене. Като гледахъ какъ се молиха днесъ прѣдъ мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видимъ!“ — Двама млади, мома и момъкъ, около 21-годишни, стояха прѣдъ мене и се молиха. Той ѝ казваше: Миличка, ти си моето божество, азъ безъ тебе не мога да живѣя“. И тя слуша. Слушамъ ги и азъ и си казвамъ: ето на, този момъкъ познава божеството си, казва, че не може безъ него да живѣе, а азъ никога не съмъ се молилъ така на Бога. Никога не съмъ призналъ въ себе си, че безъ Него не мога. Азъ не познавамъ Бога така, както този момъкъ познава своето божество, което седи до него“. Казвамъ: законъ на съпоставяне е това. Втори примѣръ. Връща се единъ старъ евангелистъ отъ духовно събрание и казва на жена си: „Знаешъ ли, азъ сега съмъ много доволенъ. Никога въ живота си не съмъ се молилъ на Бога тъй, както днесъ. Благодаря на Бога, че ми даде възможность днесъ да го позная, да излѣя душата си къмъ Него!“ „Какво има?“ — запитва жена му. И той попадналъ при тия двама млади и разправя на жена си: „Научиха ме тия млади, какъ да се моля на Бога“. „Какъ?“ — Младиятъ момъкъ разправя на своята възлюбена: „Ние тъй ще живѣемъ, иначе ще живѣемъ, ще се разбираме добрѣ, ще се обичаме и т. н.“ Азъ като ги слушахъ, обърнахъ очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и казахъ: „Господи, благослови тия двамата! И азъ се присъединявамъ към тѣхната радость“. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първиятъ се върналъ дома си обезсърченъ, че не може да се моли като тия млади. Той си казвалъ: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нѣщо. А вториятъ разбралъ смисъла на молитвата. Тѣхната радостъ и тѣхното веселие било и негова радость и негово веселие. Той си казалъ: Господи, и азъ прибавямъ своя животъ къмъ тѣхния. Благослови ги! Значи, тукъ се вижда закона на съпоставянето. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живота при разбирания като тия на първия евангелистъ? — На този човѣкъ липсва нѣщо. Значи, ти не можешъ да се радвашъ на радоститѣ на другитѣ хора, не можешъ и да изнесешъ страданията и скърбитѣ на другитѣ хора. Когато хората плачатъ, плачете и вие съ тѣхъ! Какво значи да плачешъ съ хората? — То значи да можешъ да имъ помагашъ. Какъвъ смисълъ има, ако азъ постоянно роня сълзи върху рѫцѣтѣ на нѣкой човѣкъ? Обаче, ако пророня само двѣ сълзи и взема слѣдъ това два или повече хлѣба и отида заедно съ този човѣкъ въ дома му да го утѣша, това плачене има смисълъ. Ангелътъ казва на Йосифа: „Вземи дѣтето и майка му и се върни въ израелевата земя!“ И въ живота на всинца ни сѫщо така има единъ вѫтрѣшенъ, разуменъ законъ, единъ потикъ къмъ добро, затова Богъ иска всинца ни да направи щастливи и да Го познаваме. Щомъ го познаемъ, ще видимъ, че въ Бога нѣма никакви тѫги, никакви скърби, никакво лицеприятие. Въ Него има всичкото желание да ни направи весели, радостни и щастливи. Той е вложилъ всичкото си богатство за насъ, и всѣки день всички по-напрѣднали отъ насъ братя идватъ да ни донесатъ това благо. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, ще видите, че тѣ всѣки день ви говорятъ тия нѣща. За разумния човѣкъ всичко говори. Разправяше ми единъ българинъ отъ варненско слѣдния случай: връща се той единъ день отъ работа и рекълъ да си полегне малко слѣдъ обѣдъ на кревата. Лѣга си, но по едно врѣме чува като да му говори нѣщо: Стани отъ леглото си и бѣгай навънъ!“ И не се минаватъ 15 минути, цѣлиятъ таванъ се събаря върху леглото му. Така се спасилъ той. Говори ли ти този гласъ, не питай защо трѣбва да излѣзешъ навънъ. Излѣзъ вънъ и не питай! Ако ние слушаме този вѫтрѣшенъ законъ, много нещастия щѣха да се избегнатъ. Търговецъ си, искашъ да вършишъ нѣкакво прѣдприятие съ нѣкой човѣкъ, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: „Не прѣдприемай нищо!“ Ама защо? — Не върши никаква работа съ този човѣкъ, нищо нѣма да излѣзе отъ това! Искашъ да отидешъ въ Америка, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: Не бързай, не е врѣме сега! Неразумнитѣ хора всѣкога бързатъ. Тѣ сѫ като нѣкоя муха. Тази муха слѣдъ като кацне на 20 мѣста, какво остава? Какво е направила? Тя слѣдъ като кацне на нѣколко мѣста, все ще остави по нѣщичко. Женитѣ знаятъ, какво оставятъ мухитѣ. Често трѣбва да ператъ своитѣ перденца. По сѫщия начинъ дойде нѣкой нерелигиозенъ човѣкъ при тебъ и ти казва: нищо нѣма въ религията! И току видишъ, оставилъ нѣщо на перденцето ти. Ще дойде нѣкой, ще каже: този братъ не върви както трѣбва. И той оставя нѣщо на перденцето. Ще дойде нѣкой свещеникъ, нѣкой проповѣдникъ, ще каже: каква е тази нова философия, която се явила? И той оставя нѣщо на перденцето. Ами твоята философия каква е? Мислите ли, че онзи ножъ, който рѣже книгитѣ, и онзи ножъ, който рѣже главитѣ на овцитѣ и на говедата вършатъ нѣкаква работа? — Нищо не вършатъ. Тѣ само се изтриватъ. Какво върши точилото? — Изтрива се само. Такова нѣщо прѣдставляватъ страданията, които произлизатъ отъ неразбиране закона за съпоставяне на нѣщата. Най-послѣ, ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Въ какво седи закона на щастието? — Ще обикнешъ единъ човѣкъ, не той да те обича, но ти да го обичашъ, и тъй да вложишъ енергията си въ него, че никаква сила въ свѣта да не е въ състояние да те разедини. Да обичашъ, както Богъ обича. Послѣ тия двама да намѣрятъ други двама, които се обичатъ. Тия четирма сега да намѣрятъ други четирма които се обичатъ и т. н. Богъ е поставилъ своята енергия въ насъ, и щомъ обичаме Него, ще обичаме и другитѣ хора. Щомъ срещнете двама, които се обичатъ, ще имъ кажете: братко, елате сега при насъ! И тъй, законътъ за съпоставянето е единъ прѣходенъ етапъ въ развитието на човѣка. Щомъ се разбере и научи този законъ, тогава знанието и мѫдростьта въ свѣта ще се увеличатъ. Въ какво седи музиката, напримѣръ? За кого свирятъ хората? Всички онѣзи велики композитори, всички велики писатели, всички велики поети, всички велики майки и бащи въ свѣта, които сѫ създали нѣщо велико, създали сѫ го за нѣкого, когото обичатъ. Азъ не съмъ срещналъ нийдѣ въ аналитѣ на цѣлиятъ човѣшки родъ, или въ науката да е станало нѣкакво добро или благородно дѣло, безъ да е имало нѣкакво разумно сѫщество задъ него, за което да е извършенъ този актъ. Безъ любовь не може да стане никакъвъ разуменъ актъ. Безъ любовь никой не може да се повдигне. Все трѣбва да има нѣкой въ свѣта, когото да обичате. Герои трѣбватъ сега, а не страхливци! Много страхливци има въ свѣта. Животътъ не се състои отъ страхливци. Казвамъ: ние познаваме Бога. Хубаво щомъ познавате Бога, азъ ще дойда утрѣ при васъ, да видя, колко Го познавате. Ще провѣря това нѣщо на опитъ, а не само на думи. Когато запаля своята свѣщъ и тя дими, азъ познавамъ, колко е голѣма моята любовь и моята сила. Ако моята свѣщь свети, безъ да дими, пакъ познавамъ своята любовь и сила. Свѣщь, която дими, познавамъ, колко струва; свѣщь, която не дими, и нея познавамъ. Храна, която като приемешъ въ устата ти е сладка, а въ стомаха ти се вкисилява, азъ я познавамъ. И храна, която като приемешъ дава смисълъ на живота ти, дава ти възможность да мислишъ и да чувствувашъ правилно, и нея познавамъ. Слѣдователно, по този законъ на съпоставяне ще спимъ сладко, ще ядемъ сладко, ще мислимъ сладко, ще чуствуваме сладко, ще пѣемъ сладко. И когато свѣтътъ навсѣкѫдѣ се изпълни само съ сладчина, ще дойде и красотата въ живота. Да бѫдешъ красивъ човѣкъ, това е истинскиятъ човѣкъ, това е човѣкътъ, у когото чувствата, мислитѣ и дѣлата му сѫ тъй хармонично съпоставени, че като видишъ този човѣкъ, неговиятъ образъ прѣдставлява Божественъ образъ. Като видишъ такъвъ човѣкъ, казвашъ си: колко красивъ е този човѣкъ! Ако единъ обикновенъ човѣкъ види нѣкоя напудрена жена, веднага въ него се събуждатъ всички низши страсти, но ако този възвишенъ човѣкъ види една такава жена, макаръ и да е най-паднала, вижда въ нея душа, отъ която животъ блика. Той не я гледа като обикновена форма. Така е и съ всѣка жена, или съ всѣки мѫжъ, или съ всѣка сестра или съ всѣки братъ; така ще бѫде, когато дойдемъ до положението да разбираме онзи законъ на съпоставянето, въ който се заключава и закона на нашето щастие. И тогава, като се заемемъ да изучаваме всички науки, тѣ ще придобиятъ за насъ другъ смисълъ. Когато единъ зоологъ изучава животнитѣ, той трѣбва да разбира качествата на всички животни и приложението на зоологията въ живота. Онзи българинъ, на когото не смѣя да кажа името, друго яче разглежда животнитѣ. Вие съпоставяли ли сте всички животни, които изучавате — вълци, мечки, лисици и други да знаете защо ги изучавате? Вие изучавате ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, но знаете ли защо ги изучавате? Вие изучавате трѣвитѣ и разнитѣ растения, но защо ги изучавате? Тѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Вълцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Овцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Изворитѣ и разнитѣ планински върхове сѫщо иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Мусала има извѣстно влияние върху насъ. Витоша указва друго влияние върху насъ. Разнитѣ рѣки упражняватъ различни влияния върху насъ, при това тия отъ тѣхъ, които текатъ къмъ изтокъ, иматъ едно влияние. Тия пъкъ, които текатъ къмъ западъ, или къмъ северъ, или къмъ югъ, иматъ съвсемъ друго влияние върху насъ. Всички тия нѣща трѣбва да се съпоставятъ. И като погледнете на брѣговетѣ на тия рѣки ще знаете, какви сѫ и хората. Ако погледнете на брѣговетѣ и видите, че тѣ сѫ ронливи и отвѣстни, това не прѣпорѫчва много хората покрай тия рѣки. Тия изводи сѫ мои, но азъ ви питамъ: какъ можете да обясните научно, защо брѣговетѣ на едни рѣки сѫ единъ видъ, а на други другъ видъ? Вземете Дунава, напримѣръ, той е текълъ едно врѣме задъ Букурещъ и цѣлата тази равнина е все негова. Кои сѫ причинитѣ, че той е измѣнилъ своето движение и постоянно подронва брѣговетѣ? Всички рѣки въ България сѫ съ ронливи брѣгове. Защо е това? Това не казвамъ азъ, Дунавътъ го казва. Дунавътъ пита: какво може да ми даде за въ бѫдаще България? Въ България е силно развито качеството да руши. Той трѣбва да прѣвърне тази разрушителна сила въ творческа. Той трѣбва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне въ творческа, въ съграждаща. И ако българинътъ успѣе да я смекчи, отъ него великъ човѣкъ ще стане. Защото киселинитѣ, които има българинътъ, могатъ да се използуватъ само при благоприятни условия. Казвамъ, това обаче е едната страна само. Българинътъ е поставенъ при извѣстни условия, и той трѣбва да ги разбира, трѣбва да разбира тия динамически сили, които минаватъ прѣзъ него. Той трѣбва да разбира всички течения, които минаватъ прѣзъ България. Българитѣ още не знаятъ, че и подъ тѣхъ живѣятъ множество сѫщества. Но да оставимъ тия въпроси. Нека разгледаме нѣкои отъ отличителнитѣ черти между българина и англичанина. Като се срещнатъ двама англичани, които сѫ огорчени единъ отъ другъ, ще ги видишъ, единиятъ удря съ юмрукъ въ лицето на другия, и той му отвръща съ сѫщото. Въ нѣколко минути „трака-трука, трака-трука“, видишъ че се задоволили. Като се ударятъ въ носа, съ това искатъ да си кажатъ единъ другъ: ти ще мислишъ добре, разбирашъ ли! — и работата се свършва. Българитѣ пъкъ като се огорчатъ единъ другъ, другояче се разправятъ: единиятъ вземе единъ коль, и другиятъ вземе единъ колъ и се набиватъ хубаво, кой дѣ завърне. Българинътъ казва: ако не ме разбирашъ, ще видишъ колътъ. Питамъ: какво искате отъ единъ човѣкъ, който се бие съ колове, съ цѣпеници? Англичанинътъ като те срещне, казва: ти трѣбва да мислишъ добре! Той удря на меко. Българитѣ се разправятъ съ сопи, като у Радославово врѣме. Туй е характерната имъ черта. Това не го иска българинътъ, но трѣбва да знае, какъ да разполага съ силитѣ си. Когато азъ искамъ по нѣкой пѫть да обясня правилно тия нѣща, да имъ дамъ научно обяснение, започватъ да пишатъ за менъ въ вѣстницитѣ туй-онуй. Тѣ мислятъ, че азъ съмъ нѣкой попарко, не, не съмъ попарко, но трѣбва да знаете, че това, което ви давамъ е за самитѣ васъ, азъ нѣмамъ никакъвъ интересъ отъ това нѣщо. То е за доброто на българския народъ. Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народъ, вашитѣ жени, братя и сестри. Ето, азъ ви казвамъ: желая вашето щастие и ще ви дамъ единъ методъ, приложете го само! Опитайте, дали е вѣренъ и тогава говорете. Защо ще говорите прѣдварително туй или онуй за мене? Казвамъ ви: ако искате да пишете нещо лошо за мене, азъ самъ ще ви кажа, какъ да пишете, защото и за това се изисква наука. Азъ бихъ желалъ да имамъ единъ неприятелъ, но ноне да е разуменъ! Казва Писанието. „Единъ разуменъ неприятелъ струва повече, отколкото 10 глупави приятели, а пъкъ 100 глупави неприятели не струватъ и колкото единъ глупавъ приятелъ. Слѣдователно, най-глупавиятъ приятель струва повече, отколкото 100 глупави неприятели. Та казвамъ: изисква се разумно прилагане на закона за съпоставянето. Изобщо, разумность се изисква! И тогава, отъ всинца ни се изисква да бѫдемъ блогодарни за това, което сега се крие въ насъ. Въ дадения случай у насъ има скрито, складирано толкова богатство, че дори е грѣшно и прѣстѫпно да се спираме върху малкитѣ нѣща. Ако ти търсишъ любовь, азъ ще ти кажа, какъ да я намѣришъ. Ако търсишъ нѣкого, азъ ще ти кажа, какъ да го намѣришъ. Ако нѣкоя майка иска да роди нѣкое дѣте, азъ ще ѝ кажа, какъ трѣбва да го роди. Ако искашъ да градишъ една кѫща, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да градишъ една църква, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да учишъ, не бързай, азъ ще ти кажа, какъ да учишъ. Азъ ще ти дамъ методи, какъ да учишъ, че самъ да бѫдешъ доволенъ. Ние можемъ да създадемъ живота си по най-разуменъ начинъ, за което има редъ правила. Не мислете, че азъ искамъ да ви залъгвамъ, но ако у васъ има желание да прилагате закона на жертвата, трѣбва да бѫдете герои, а не да мислите, че днесъ ви говоря едно, а утрѣ ще ви говоря друго. Така правятъ само глупавитѣ хора. Отъ единия край на живота си до другия азъ съзнавамъ, че въ живота има разумность. Не съмъ само азъ, който работя въ свѣта. Има безброй разумни сѫщества, цѣла градация сѫщества, на лицата на които се чете благородство и велика красота. На всѣкѫдѣ мѣжду тѣхъ има надпрѣварване въ вършене добро. И ти като се намѣришъ между тѣхъ ще се въодушевишъ. Богати сѫ тѣ, но всѣки отъ тѣхъ жертвува своето богатство разумно. Ти си отчаянъ, обесърченъ, искашъ да се самоубиешъ, но ако срещнешъ една красива, възвишена жена, въ пълния смисълъ на думата, и тя дойде да те целуне, а ти слѣдъ това станешъ разуменъ човѣкъ, какво ти дала тази цѣлувка? — Тази цѣлувка е постигнала цѣльта си. Азъ считамъ тази цѣлувка чиста и свята. Вие казвате: този човѣкъ говори за цѣлувки. Да за такива цѣлувки говоря — за цѣлувки на щастието, които могать да повдигнатъ, да възкресятъ човѣка. Азъ говоря за цѣлувки, които събуждатъ разумния животъ въ човѣка, които събуждатъ разумното сърце. Това е истинската цѣлувка. Азъ наричамъ правилно рѫкуване, да се рѫкувашъ съ единъ човѣкъ така, че да прѣлѣешъ всичката си енергия въ него, и той да запомни за винаги това рѫкуване и да каже: рѫкувахъ се съ единъ човѣкъ, но никога нѣма да забравя този моментъ. Това е истинската цѣлувка, това е истинското рѫкуване. И отъ тамъ насетнѣ, каквото вършишъ, всичко да бѫде велико благословение за тебе. Този е великиятъ законъ на съпоставяне. И ангелътъ казва сега на нѣкои отъ васъ, които не сте ходили въ Египетъ: „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Азъ ви казвамъ сега въ будно състояние: „Ти, дѣтето и майката идете въ Египетъ!“ А на тия, които сѫ ходили вече тамъ, казвамъ: „Ти, дѣтето и майка му върнете се вече въ израелевата земя, тамъ вашитѣ братя ще ви посрещнатъ“. Отъ тамъ, дѣто се кръстосватъ енергиитѣ въ човѣка, започва този крьстопѫтъ. Това е законътъ на великото съпоставяне на нѣщата. Не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Днешниятъ день е най-хубавиятъ день. Той е една нова епоха въ живота ви. Туй, което е скрито въ насъ е нѣщо велико. За него не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Утрѣшния день ще се погрижи за себе си. Днешниятъ день е день на щастие. Той е деньтъ на слънцето. Утрѣшниятъ день е деньтъ на мѣсечината. Той е деньтъ на постоянитѣ промѣни — днесъ си богатъ, утрѣ си сиромахъ. Днешниятъ день е деньтъ на богатството. Тогава, кажете ми кои бѣха причинитѣ, че господинъ нептунъ се отдѣли отъ слънцето? Слѣдъ него се отдѣлиха уранъ, сатурнъ, послѣ и нашата майка земя, както я наричате. Защо се отдѣлиха всички отъ слънцето? Слѣдъ тѣхъ се отдѣлиха венера и меркури. Питамъ: защо се отдѣлиха всички тия планети отъ своята майка и баща? Защо ги напуснаха и излѣзоха отъ този домъ? Не можаха ли да живѣятъ на едно мѣсто? — Можаха. Но тѣ излѣзоха и послѣ пакъ ще се върнатъ. И ако вие ме попитате, слѣдъ колко милиони години ще се върнатъ, ще ви кажа, че тѣ ще се върнатъ слѣдъ толкова милиони години, колкото употрѣбиха, за да излѣзатъ. Единъ день, когато се върнатъ, ще живѣятъ всички заедно. Сега, трѣбва да научите закона на съпоставянето и да живѣете съобразно него. Щомъ разбирате нѣщата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме кѫща. Защо я съградихте? Да я давате подъ наемъ ли? Най- първо ти съгради кѫщата за себе си, и ако тя е благоприятна за тебе, слѣдъ като ти живѣешъ първо въ нея, тогава я давай подъ наемъ на другитѣ! Вие сега минавате за благородни хора, казвате: азъ направихъ кѫща, за да се ползуватъ отъ нея другитѣ хора. Не, най-първо ще градишъ кѫща за себе си. Туй е законътъ на съпоставяне на нѣщата. Най-първо човѣкъ трѣбва да съгради най-благородното, най-възвишеното въ себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства въ себе си, да стѫпи на краката си, да стане мораленъ човѣкъ. Само тогава всички хора, които живѣятъ въ закона на съпоставянето, ще могатъ да се хванатъ рѫка за рѫка и да си помагатъ. Само така ще можете да развивате всичко онова възвишено и благородно, което се крие въ всѣки едного отъ васъ. И тогава нѣма да постѫпвате като онзи евангелистъ, който като чулъ ония млади въ църквата, върналъ се дома си обезсърченъ, отчаянъ, че изгубилъ всичко. Не, ще отворишъ и душата и сърцето, и ума си за тѣхъ и ще се молишъ Богъ да ги благослови. Павелъ казва: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Ако и вие разсѫждавате така, тогава питамъ ви: какъ изпѫкна злото въ свѣта? Знаете, че въ абсолютния, въ Божествения свѣтъ зло не сѫществува. Въ свѣта злото е само 1/10, а Доброто е 9/10. Слѣдователно, когато ние кажемъ, че свѣтътъ лежи въ лукаваго, ние разбираме единъ много малъкъ свѣтъ. Злото е отрицателната страна на живота, а доброто е положителната страна на живота. Въ всѣки отъ васъ има добро, има нѣщо Божествено. Тъй че вие сега не си създавайте илюзии, знайте, че сте въ едно прѣходно състояние още, не сте напълно самостоятелни. Онази малка черупка — лодка и онзи великъ гигантъ параходъ, които минаватъ океана, не сѫ въ едно и сѫщо състояние. Гигантътъ ще мине свободно, а ти съ черупката ще се люшкашъ, затова ще се качишъ на гиганта и така ще минешъ прѣзъ океана. Писанието казва: „Вие силнитѣ помагайте на вашитѣ по-слаби братя!“ Слабитѣ казватъ: ние можемъ и безъ силнитѣ. Не, това сѫ горделивцитѣ. Ще се смиришъ, защото само разумния човѣкъ може да бѫде смиренъ. Нѣкой мислятъ, че смирениятъ човѣкъ е слабъ. Не, смирениятъ човѣкъ е много силенъ. Всички хора на добродѣтелитѣ сѫ смирени хора, а тѣ сѫ и най-великитѣ, най-силнитѣ. Чудни сте вие! Човѣкъ съ добродѣтели е най-силниятъ човѣкъ. Тъй разбирамъ азъ. Онѣзи хора пъкъ, които минаватъ въ свѣта за най-велики гиганти, стига да иматъ единъ малъкъ порокъ, тѣ сѫ най-слабитѣ хора. Тѣхъ червеятъ яде. И ние знаемъ, че рано или късно, тѣ ще отидатъ тамъ дѣто трѣбва. Ние разбираме закона. Казва ангелътъ на Йосифа:„ Вземи майката и дѣтето, иди съ тѣхъ заедно при великитѣ условия на живота“. И сега азъ бихъ желалъ всички вие да сте такива българи, че да направите бреговетѣ на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Азъ ви казвамъ: когато българскиятъ народъ, когато всички учени хора въ България измѣнятъ своя животъ, и брѣговетѣ на Дунава ще измѣнятъ. И тъй, започвамъ съ този великъ законъ на съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте нѣщата на мѣстото! Вѣрвайте на своя вѫтрешенъ гласъ, който ви говори! Вѣрвайте на Божественото въ себе си! Вѣрвайте на това което, не се колебае въ васъ, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте си казвали; ако бѣхъ послушалъ този вътрѣшенъ гласъ, който ми говорѣше, нѣмаше да сгрѣша. Бѫдете вѣрни на Божественото въ себе си! Вземете детето и мислете върху него! За въ бѫдаще азъ пакъ ще се спра да говоря върху тази бесѣда, върху закона на щастието, какъ да се съгради този великъ животъ, за да бѫдете всички богати, щастливи и здрави, всички да имате сестри и братя и нито единъ отъ васъ да бѫде боленъ или нещастенъ, та да мисли, кому да остави завѣщанието си. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които още пасятъ говедата на баща си да хвърлятъ тоягата си да взематъ торбата си и хайде при Баща си! Нищо повече. Беседа, държана отъ Учителя на 21 мартъ, 1926 г. въ гр. София.
  19. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Саваатъ-Амонъ-Ра Защото Духътъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете. Лука 12:12 Ще взема само нѣколко думи отъ 12-и стихъ, 12 глава отъ Евангелието на Лука: „Ще ви научи“. Азъ взимамъ тия думи въ тѣхния безличенъ смисълъ, понеже туй което е безлично, е реално, неограничено. Личностьта ограничава човѣка, т. е. съзнанието на личностьта е по-низша проява. „Ще ви научи“. Азъ взимамъ думата наука, като проява на съзнателния животъ. Въ животнитѣ нѣма наука. Тамъ има опитности, има знание, но наука нѣма, т. е. въ животнитѣ нѣма това нѣщо по което хората се различаватъ. Идването на Христа на земята се отнася до съзнателнитѣ хора, а съзнанието сѫществува извънъ врѣмето и пространството. Когато ученитѣ хора казватъ, че Христосъ е дошълъ на земята прѣди 2,000 години, въ това нѣма никаква философия, никакъвъ смисълъ. Тѣ казватъ, че Христосъ е дошълъ прѣди 2,000 години на земята, но не знаятъ, дали точно прѣди толкова врѣме. Това сѫ исторически данни. Има една разлика отъ около 100 години, но не знаятъ точно датата. И съврѣменнитѣ историци не знаятъ кога точно е дошълъ Христосъ на земята. Това не е наука. Да знаешъ нѣщата, значи да ги знаешъ точно математически. Окултната наука, обаче знае точно врѣмето, когато Христосъ е дошълъ на земята. Тамъ има регистри въ които е записано, кога Христосъ е тръгналъ за земята. Той се е подписалъ, дали сѫ Му паспортъ, задграниченъ билетъ, съ който да дойде на земята. Сега разбира се, ние нѣма да се спираме върху въпроситѣ, какви сѫ схващанията на хората за Христа, защото съврѣменниятъ свѣтъ нѣма еднакви схващания на това. Евреитѣ схващатъ по единъ начинъ Христа, християнитѣ го схващатъ по другъ начинъ. Християнскитѣ схващания за Христа не сѫ искрени. Подъ думата „искрени“, разбирамъ, че тѣ не сѫ будни, не сѫ се спрѣли да си дадатъ единъ сърдеченъ отчетъ, какво нѣщо е Христосъ, какво означава дохождането на Христа на земята. Идването на Христа за тѣхъ е толкова отъ значение, колкото е отъ значение идването на Александра Велики, на Аристотеля, на Платона и др. Ние, обаче ще се спремъ върху извѣстни факти, върху извѣстни данни и нѣма да споримъ, кое е по-вѣрно. Мнозина често спорятъ, кой синъ е по- уменъ, коя дъщеря е по-хубава. Но, хубостьта не разрѣшава въпроситѣ; хубостьта не е нѣщо сѫществено. Сипаницата разрѣшава всичката хубость на една мома, тъй щото хубостьта е лустро отгорѣ на човѣка. Даже и човѣшката интелигентностъ е нѣщо външно. Азъ не говоря за разумностьта. Никой не може да отнеме разумностьта отъ разумния човѣкъ. Едно качество има въ разумния човѣкъ: той може да трансформира своето тѣло. Разумниятъ човѣкъ не можешъ да уловишъ, не можешъ да вържешъ, не можешъ да затворшъ; той днесъ е тамъ, утрѣ тукъ — никой не може да го улови. А интелигентниятъ човѣкъ, понеже е собственикъ, има своя кѫща, има и документи за тази кѫща, та не може да я остави. Ако рече нѣкой пѫтъ да я остави, трѣбва да намѣри купувачи, кому да я продаде, не може безъ пари. При днешнитѣ условия не можешъ да отидешъ никѫдѣ безъ пари. Въ Америка не можешъ да отидешъ безъ пари; въ Германия не можешъ да отидешъ безъ пари; въ никое село даже не можешъ да отидешъ безъ пари. И безъ хлѣбъ никѫдѣ не можешъ да отидешъ. Вие ще ми кажете, че това сѫ обикновени нѣща въ живота, но трѣбва да знаете, че обикновенитѣ нѣща въ живота именно не сѫ разрѣшени. Вие трѣбва да разрѣшите обикновенитѣ въпроси. Нѣкои хора казватъ: ние не трѣбва да бѫдемъ много учени. Не, обратното е вѣрно: много учени трѣбва да бѫдемъ. Не трѣбва само учени да бѫдемъ, но съвършени трѣбва да бѫдемъ въ учението си. Не трѣбва да знаемъ всичко, азъ това не твърдя, но съвършени трѣбва да бѫдемъ въ учението си, а то значи: онова, което знаемъ, трѣбва да го прилагаме. Онзи поетъ, който пише, не трѣбва само да поетизира, не трѣбва да разбира само външната страна, само ритъма на поезията, какъ да съпоставя думитѣ въ стихове и куплети, но въ него трѣбва да има идея. Ако той напише: „Висини небесни, дълбини черни“, т. е. висини небесни, въ които доброто расте, и дълбини черни, въ които мѫки се бератъ, има ли тукъ нѣкаква поезия? Идея има, разбира се. Та казвамъ: важно е онова, което знаемъ. И ако знаемъ нѣщата, ние нѣма да се смущаваме. Слѣдователно Христосъ казва: „ще ви научи“. Кой? Нѣма да подигамъ този въпросъ. Всѣки отъ васъ знае, кой ще го научи. Значи, знанието започва съ единъ вътрѣшенъ актъ. За да обясня мисълта си, ще ви приведа една алегория. т. е. ще ви приведа единъ древенъ битъ. Когато Господъ създалъ слънчевата система, когато създалъ разнитѣ свѣтове и планети, най-напрѣдъ направилъ Юпитеръ, послѣ Марсъ и дошло врѣме до Земята, а Венера и Меркури не сѫществували още, за тѣхъ само се създавали условия. Както се създала Земята, тя не била като сегашната, но много хубава много красива, а сега е малко юмукъ, както казватъ турцитѣ, кракътъ ѝ е малко изкълченъ, остьта и е наведена малко, хромавъ е малко гръбнакътъ ѝ. Едно врѣме тя била много стройна, млада и хубава. Тогава единъ отъ небеснитѣ богове се влюбилъ въ нея и рѣшилъ да слѣзе на земята и да я устрои. Азъ не смѣя сега да изнеса сѫщинското му име, но го наричамъ подъ друго име — Саваатъ-Амонъ-Ра. Туй име се срѣща и въ египетската митология. Той като слѣзълъ на Земята, направилъ си единъ отличенъ палатъ отъ мраморъ, бѣлъ като млѣко. Всички прозорци на този палатъ били отъ диаманти и отъ злато. Този палатъ билъ толкова красивъ, че славата му се разчула навсѣкѫдѣ и отишла чакъ до Слънцето. Единъ денъ, когато се разговаряли въ небето за този палатъ, двѣтѣ сестри, свѣтлината и водата чули този разговоръ, чули за Саваатъ-Амонъ-Ра, че ималъ толкова красивъ палатъ, подобенъ на който нѣмало въ цѣлата слънчева система,. Двѣтѣ сестри, свѣтлината и водата, рѣшили да слѣзатъ на Земята и да видятъ този палатъ. Тѣ се облѣкли съ най-хубавитѣ си дрехи и тръгнали инкогнито за Земята. Като стигнали до Земята, отишли на това мѣсто, дѣто билъ палата, и свѣтлината веднага влѣзла прѣзъ прозорцитѣ. Като дошла до сѣверната страна на палата, която била направена отъ мраморъ, не могла да проникне прѣзъ нея, затова се спрѣла въ палата. Сестра ѝ, водата, не могла да влѣзе въ палата и останала навънъ. Свѣтлината като се спрѣла въ стаята на Саваатъ-Амонъ-Ра, извадила фенерчето и съ него освѣтила цѣлата му стая и започнала да я разглежда.Гледа навънъ, вижда тамъ сестра си. Водата като останала навънъ, станало ѝ много мѫчно и започнала да плаче. Като плакала, започнали да текатъ по прозорцитѣ на палата изобилно капки. Колкото повече плакала, толкова повече тѣ се измивали, а диамантътъ и златото почнали повече да светятъ, да блѣщатъ, но тя все пакъ не могла да влѣзе въ стаята на Саваатъ-Амонъ-Ра. Водата запитва своята сестра свѣтлината: сестро, какъ влѣзе въ палата? Тя ѝ разправя, че влѣзла по този и този начинъ. Мѫчи се водата да влѣзе, но не може. Питамъ ви, защо водата не можа да влѣзе тамъ дѣто светлината влиза? — Понеже е по-плътна. Тогава водата разбрала, че между свѣтлината и нея има разлика въ състоянията и че тамъ, дѣто свѣтлината влиза, водата не може да влѣзе. Свѣтлината била много благородна. Като излѣзла на двора, освѣтила всичко наоколо си. Така започнали да се събиратъ жители отъ околностьта на града, дѣто живѣлъ Саваатъ-Амонъ-Ра и видѣли, че по прозорцитѣ на палата тече изобилно вода, отъ която се образувалъ единъ хубавъ изворъ. Тѣ започнали да се питатъ, отдѣ иде тази вода и не могли да се научатъ, какъ се е събрала толкова много вода. Водата текла навсѣкѫдѣ. Хората взели да се радватъ на тази вода, взели да пиятъ отъ нея, но тя все плакала. Защо? Защото не могла да влѣзе въ стаята на Саваатъ-Амонъ-Ра. Тогава царьтъ казва на водата: Съжалявамъ, че ви причинихъ толкова страдания, но то е, защото не сте влѣзли прѣзъ правия пѫть. Въ моя палатъ има мѣсто и за водата и за свѣтлината, но понеже вие искахте да влѣзете инкогнито, прѣзъ прозорцитѣ, затова се случи съ васъ това нещастие. Законитѣ на водата и свѣтлината въ невидимия свѣтъ, въ слънцето сѫ едни, а тукъ на земята сѫ други — различаватъ се. Тукъ се влиза прѣзъ вратата, а на слънцето може да се влиза и безъ врата. Сега много философи искатъ да разрѣшатъ въпроситѣ прѣзъ прозорцитѣ и стоятъ вънъ да плачатъ. Голѣма часть отъ съврѣменния свѣтъ сѫ вънъ, поглеждатъ прѣзъ прозорцитѣ. И бащи, и майки, и дѣца и свещеници, и проповѣдници, всички сѫ отвънъ, всички плачатъ, проливатъ сълзи, защото не могатъ да влѣзатъ въ този красивъ палатъ на Саваатъ-Амонъ-Ра. Този разказъ е окултенъ, той дава разрѣшение на съврѣмения животъ. Вие трѣбва да го прѣведете, да разберете символитѣ, които се криятъ въ него. Ние искаме нашия животъ да бъде щастливъ, но искаме да придобиемъ това щастие по единъ произволенъ начинъ, а въ свѣта нѣма произволъ; въ свѣта има разумность. Нашето сегашно сѫществуване, нашата сегашна разумность се обуславя отъ една прѣдшествуваща разумность въ свѣта. Нашитѣ мисли, нашитѣ желания, нашитѣ дѣйствия се обуславятъ отъ мислитѣ, желанията и дѣйствията на редъ други сѫщества, които и прѣдшествуватъ. Никой въ свѣта не може да дѣйствува самостоятелно. Който и да е отъ васъ, ако рече да извърши едно произволно дѣйствие въ свѣта, това дѣйствие се отразява върху съзнанието на всички разумни сѫщества. Затова, всѣки разуменъ човѣкъ, когато иска да възприеме нѣкоя мисъль, или когато иска да изрази нѣкое чувство, или когато иска да изпълни нѣкое дѣйствие, той трѣбва да се спре и да помисли, има ли нѣкаква връзка въ дадения моментъ между неговото съзнание и съзнанието на другитѣ разумни сѫщества.? Въ съзнанието на човѣка не трѣбва да има разпокѫсаность. Напримѣръ, разпокѫсано е съзнанието, когато казваме, че всички хора сѫ вълци. Това заключение не е вѣрно. Ако това заключение, че всички хора сѫ вълци, е вѣрно, тогава и ти, като човѣкъ си вълкъ. Питамъ: какво разрѣшаватъ хората съ този въпросъ? Ако това е така, защо Христосъ нарича хората моитѣ овци? За какви овци говори Христосъ? Не, не е така, всички хора не сѫ вълци. Има нѣкои хора, които сѫ облечени съ вълча кожа; има нѣкои хора, които сѫ облечени съ овча кожа. Какво значи това? — Това сѫ иносказателни думи и подразбиратъ, че нѣкои хора въ своитѣ потици, въ своитѣ размишления, въ своитѣ дѣйствия иматъ нрава на вълка, т. е. нѣматъ човѣшко съзнание. Ние оставяме на страна този безсъзнателенъ животъ, нѣма какво да се занимаваме съ него. Христосъ казва: „Ще ви научи“. Кой? — Има Единъ, Който може да ни научи. Ние можемъ да Го намѣримъ всѣкога. Въ Него има едно особено качество. Какво е това качество? — Този, Който може да ни научи, всѣкога носи радость за душитѣ ни. Прѣдставете си че нѣкѫдѣ въ земята има заровено едно богатство, и този, който може да ви научи, ще дойде и ще ви каже, дѣ се намира това богатство. Вие веднага ще се зарадвате. Когато вашия животъ е завършенъ въ едно отношение и дойде нѣкой и ви избави отъ това положение, повдигне ви въ по-горно стѫпало, по сѫщия начинъ у васъ се заражда радость. Слѣдователно, онзи, който ще ви научи, онзи който ще внесе въ ума и въ съзнанието ви една свѣтлина, всѣкога ще внесе въ душата ви една малка радость. Дойде ли въ васъ тази Божествена светлина, вие ще почувствувате тази радость въ душата си. Не почувствувате ли тази радость въ душита си, значи не е този, когото очаквате. Това сѫ чисто психологически процеси, които всѣки отъ васъ може да провѣри. Ние нѣма какво да провѣряваме историята, какъ живѣлъ Александъръ Велики, какъ живѣлъ Платонъ, какъ живѣлъ Кантъ и т. н. Има нѣкои свѣдения за тѣхъ, но ние не знаемъ тѣхния интименъ животъ. Ние знаемъ само „Критиката на чистия разумъ“ отъ Канта, но какъ е дошелъ той до тази теория, нищо не знаемъ. Ние не знаемъ, че той е билъ подъ строга дисциплина; ние не знаемъ, че той е миналъ единъ редовенъ животъ, като часовникъ; ние не знаемъ, че той е мислилъ дълги години, докато напише своята критика върху чистия разумъ. Та казвамъ: всѣки отъ васъ има извѣстни задачи,които трѣбва да рѣши. Когато чета Канта, азъ го похвалявамъ и си казвамъ: много добрѣ е извършилъ той своята длъжность. Когато чета Исайя, казвамъ: много добрѣ е извършилъ своята длъжность. Когато чета Иеремия, Иезекиила, пророцитѣ, апостолитѣ, светиитѣ, или когато чета книгата на кой и да е човѣкъ, това ме радва, виждамъ, че всѣки е изпълнилъ своята длъжность, всѣки е рѣшилъ задачата си по нѣкакъвъ начинъ. Азъ не критикувамъ, не се спирамъ върху дребнавоститѣ, не питамъ, защо нѣкѫде е турена запетая, когато мѣстото ѝ не е тамъ, но гледамъ, каква е основната идея въ нѣщата и казвамъ: всѣки има своя задача и важното е, какъ ще я извърши. Ние трѣбва да изучаваме себе си, ние трѣбва да изучаваме условията на живота, но при сегашно врѣме. Насъ не ни трѣбватъ срѣднитѣ вѣкове, за тѣхъ имаме свѣдения. Ние не трѣбва да изучаваме врѣмето на Христа, врѣмето на апостолитѣ, или врѣмето на пророцитѣ. Ние трѣбва да изучаваме сегашната епоха, сегашнитѣ врѣмена, сегашнитѣ условия, при които живѣемъ, съ тѣхъ трѣбва да бѫдемъ запознати много добрѣ. За насъ не е важно, какъ се е проявявалъ нѣкога Богъ, какъ се е проявявало нѣкога Битието; за насъ е важно, какъ се проявява Любовьта днесъ. Оставете тѣзи нѣща, които ви смущаватъ. Има смущения, които нѣматъ нищо общо съ вашия животъ. Имате въ крака си забитъ трънъ. Този трънъ нѣма нищо общо съ вашето съзнание. Казвате: боли ме. Това не е важно. Азъ ще туря на вашия трънъ малко кокаинъ, и болката ще прѣстане. Ако единъ трънъ може да прѣкъсне вашето съзнание, да измѣни вашия животъ. вие не сте човѣкъ на съзнателния животь, Ако 25-тѣ хиляди лева, които сте изгубили могатъ да измѣнятъ вашето съзнание, вие не сте човѣкъ на съзнателния животъ. Ако дори изгарянето на вашата кѫща, или ако всички страдания, прѣзъ които минавате, могатъ да измѣнять вашия животъ, могатъ да скѫсатъ онази връзка, която ви държи съ онова велико битие на живота, вие не сте човѣкъ на съзнателния животъ. Азъ наричамъ велико битие онова, което прѣдставя извѣстна норма въ живота. Има едно сѫщество въ свѣта, което е норма на живота. Има разумни сѫщества въ битието, въ слънчевата система, които иматъ извѣстни форми. Тѣ сѫ завършили своето развитие. Ако вие влѣзете да живѣете между тѣхъ, те ще могатъ да ви дадатъ единъ разуменъ отговоръ на всички въпроси, които смущаватъ душата ви. Тѣ могатъ да ви научатъ, какъ можете да използувате вашия животъ най-добрѣ. Ако отидете при нѣкои отъ тия сѫщества и ги запитате, дѣ е майка ви, тѣ веднага ще взематъ ключалката, ще кажатъ: алло! — и веднага майка ви ще се яви. Тѣ ще ви кажатъ: заповѣдайте! — ще ви дадатъ слушалката, и вие ще почнете да се разговаряте съ майка си. Слѣдъ като говорите съ майка си, вие ще се увѣрите въ това, въ което сега не вѣрвате. Едно врѣме и еврейскиятъ царь Саулъ не вѣрваше въ задгробния животъ, но когато се намѣри на тѣсно и нѣмаше дѣ да отиде, една вечерь отиде при една врачка, впрочемъ, тази жена не бѣше обикновена врачка, но единъ адептъ, който разбираше окултнитѣ закони. Тя бѣше запозната съ окултната наука, Саулъ бѣше издалъ една заповѣдь, споредъ която, дѣто се намѣри нѣкой врачъ или нѣкоя врачка изъ царството му, да бѫдатъ избити. Врачкитѣ, това сѫ истинскитѣ хора, които иматъ общение съ небето. И въ България има такива врачки, които служатъ на хората безъ пари. Тѣзи врачки сѫ истинскитѣ хора, които могатъ да ви кажатъ нѣщо. На тѣхъ, ако искате, може да дадате нѣщо, а можете и да не имъ дадете нищо. Тѣ не работятъ за пари. Да оставимъ сега българскитѣ врачки, но да се върнемъ къмъ Саула. Саулъ отиде при тази жена — адептъ и и каза: Искамъ да повикашъ бившия еврейски пророкъ Самуилъ да се поразговоря съ него, да ми каже, какво да правя. Той мислѣше: Самуилъ ме тури на това мѣсто, той ще ми каже, какво трѣбва да правя. Тя знаеше, че този, който седи прѣдъ нея е еврейскиятъ царь Саулъ, който издаде заповѣдьта да се убиватъ врачкитѣ въ неговото царство, и се зае да му услужи. Тя знаеше какъ се викатъ умрелитѣ. Казваше: алло! — Самуилъ се яви. Тя извика Самуила, но като разбра, че еврейскиятъ царь Саулъ седи прѣдъ нея, каза му: „Ти защо не ми каза, че си еврейскиятъ царь, или искашъ да разберешъ, дали и азъ не съмъ отъ тия адепти, та и мене да подложишъ на смъртно наказание? — Не бой се, каза ѝ Саулъ, животътъ ти ще бѫде запазенъ. Той приказва съ Самуила, който му каза: „Съжалявамъ, че ти не изпълни Божиитѣ заповѣди, наруши ги, вслѣдствие на това утрѣ ще бѫдешъ заедно съ мене“. И така, на другия день той отиде при Самуила. Сега, нѣкои ще кажатъ: това сѫ халюцинации. Азъ ви казвамъ: ами вие сега не сте ли подъ една халюцинация? Мислите ли, че азъ съмъ нѣщо реално? Най-послѣ и вие нѣщо реално ли сте? Ако разсѫждавате така, и вие сте една халюцинация. Но между реалностьта и халюцинацията има една сѫществена разлика. Ако туришъ единъ човѣкъ подъ нѣкаква халюцинация и започнешъ да го прѣтегляшъ, ще видишъ, че той постепенно олеква, става все по-лекъ и по-лекъ. Но ако този човѣкъ е въ реалностьта и почнешъ да го прѣтегляшъ, ще видишъ, че постепенно той става все по-тежъкъ. Турете двама души, единиятъ отъ тѣхъ въ реалностьта, а другиятъ въ халюцинациитѣ, ще видите, че този отъ тѣхъ, който започва да олеква, да съхне, той е въ халюцинациитѣ, а този, който расте, зрѣе и плодъ дава, той е въ реалностьта на живота. Има единъ законъ въ живота: никой човѣкъ не може да се съмнѣва въ себе си. Ако човѣкъ се усъмни въ себе си, той или ще полудѣе, или ще се самоубие. Защо нѣкои хора полудѣватъ? Защото се усъмнѣватъ въ себе си, въ своето развитие — отказватъ се отъ себе си. Никой нѣма право да се усъмни въ себе си! Това е една свещена идея, която не трѣбва да се опорочи, защото дълбоко, вѫтрѣ въ тази канара живѣе онова велико сѫщество, което дава потикъ и на поети, и на музиканти, и на проповѣдници, и на народи, и на ангели, и на цѣлото небе. Всичко се движи подъ дѣйствието на тази вѫтрѣшна сила. Това е великата наука въ свѣта! Та казвамъ: „Той ще ви научи!“ Какъ ще ви научи? Този часъ, който прѣкарвате тукъ, вие може да се съмнѣвате, дали това, което ви говоря, е вѣрно или не. Азъ не искамъ да се съмнѣвате. Прѣстанете да се съмнѣвате! Съмнѣнието, това е една врѣменна игра на безсъзнателния животъ. То е сѣнка, бълникане на морето. Това, че вие сѫществувате, е една реалность. Че имате животъ, това е една реалность. Че имате умъ, това е една реалность. Че имате душа, това е една реалность. Че Духътъ дѣйствува сега, и работи въ васъ, това е една реалность. Че още хиляди години ще живѣете, това е една реалность. Има още много реалности въ васъ, които вие не съзнавате. Тѣзи въпроси за сега може да се оставятъ, но важна е сегашната реалность, туй тѣло, което сега имате. Този мозъкъ, който сега имате, трѣбва да го разработитѣ, трѣбва да се занимавате съ него. Съвремената наука разполага съ редъ данни, съ редъ факти, които още не сѫ систематизирани въ една стройна наука, но могатъ да се използуватъ, да се правятъ съ тѣхъ редъ опити, за да се види тѣхната истиность. Нека майкитѣ направятъ редъ опити било съ своитѣ дѣца, или да да слѣдятъ случайтѣ, които срѣщатъ въ живота на други нѣкой дѣца. Напримѣръ слѣдете, какво става съ нѣкое дѣте, на което космитѣ отъ едната, вѣжда по една или по друга причина сѫ оскубани, а на другата сѫ останали. Или пъкъ, обръснете съ бръсничъ косата на нѣкое момиченце, и наблюдавайте слѣдъ това, какво ще бѫде неговото състояние. Или пъкъ, прослѣдете, какво е състоянието на нѣкой човѣкъ, у когото ноктитѣ сѫ изрѣзани дълбоко до основата. Азъ въ миналата си бесѣда ви говорихъ, че ако човѣкъ си потегли носа, има извѣстни резултати. Но казвамъ, че човѣкъ трѣбва да знае, кога да потегли носа си. Има моменти въ живота на човѣка, когато е опасно да потегли носа си. Ще кажете: това сѫ суевѣрия въ живота. Не, това сѫ данни, провѣрени и доказани. Има моменти, когато ако хванешъ окото си, ще те сполети най-голѣмата катастрофа, а има моменти, когато като хванешъ ухото си, ще ти дойде най-голѣмото благословение. Ще кажете: ама ние не вѣрваме въ това. Азъ не искамъ да вѣрвате. Ама това сѫ съвпадения. Що е съвпадение? Ако днесъ мина покрай нѣкоя кѫща и отъ нея падне една керемида и ме удари по рамото, ще кажа: това е едно съвпадение. Добрѣ, днесъ това нѣщо е съвпадение. Утрѣ мина покрай сѫщата кѫща и друга нѣкоя керемида падне върху мене и пакъ ме удари Азъ ще кажа: и това е едно съвпадение. На третия день мина покрай сѫщата кѫща и сѫщо така нѣкоя керемида падне и ме удари по рамото, пакъ ли ще кажа, че това е съвпадение? Не, задъ последователностьта на тѣзи факти има единъ великъ разуменъ законъ, който обуславя нѣщата. И ако въ твоя животъ идватъ нѣкой нещастия, това сѫ керемидитѣ, които падатъ върху тебе. Разумниятъ, невидимиятъ свѣтъ иска да те застави да мислишъ, да видишъ, че има едно съчетание на нѣщата. Ако те уволнятъ като чиновникъ това наказание ли е за тебе? — Не, това не е наказание. Понеже ти си дошълъ до едно висше положение, до едно по-високо съзнание, невидимиятъ свѣтъ казва: Въ интереса на този човѣкъ е да се уволни отъ служба и да остане безъ служба на земята. Нека се качатъ други на неговото мѣсто“ Ако ти съзнавашъ, че великото има рѫка въ тази работа, че това е неговъ актъ, ти ще намѣришъ една много по-голѣма служба отъ тази. Другъ случай: искашъ да се женишъ, намѣришъ нѣкоя много видна богата мома, която ти обѣщава голѣма зестра. Тя казва: милички, любезни ми, азъ ти давамъ ½ милионъ лева, жертвувамъ ги за тебе, ще те пратя въ странство, напр. въ Германия, въ Франция или другаде да се специализирашъ. И гледашъ този момъкъ се прѣмѣнилъ съ пъстричка, много хубава вратовръзка, а не като моята бѣла, турилъ на главата си едно хубаво бомбе, радостенъ,веселъ е. Замине за странство, но не минава много врѣме, тази мома си намѣри тукъ нѣкой момъкъ по-хубавъ отъ него, и току вижъ, дала пѫтя на първия. И виждашъ, слѣдъ врѣме този момъкъ вече не е съ бомбе, падналъ му кефа. Защо? — Случайностьта дойде, и керемидата падна върху него. Какво показва това? Че съзнателнитѣ сѫщества отъ невидимиятъ свѣтъ казватъ: тази мома не е за този момъкъ. Азъ съмъ провѣрявалъ този фактъ много пѫти. Единъ англичанинъ отива при Иоанъ Веслей и му казва: „Азъ намѣрихъ една много добра мома, благочестива християнка, искамъ да се оженя за нея“. Иоанъ Веслей му казва отъ своята опитность: „Тази мома може да е много благочестива, но тя може да живѣе само съ Христа не и съ тебе.“ Нима вие мислите, че тѣзи възвишени моми и момци сѫ за васъ? За кого ги е създалъ Господъ? Нѣкой казватъ, че Господь е създалъ ябълкитѣ да се ядатъ отъ всички. Азъ разбирамъ, какво искатъ да кажатъ съ това. Тѣ искатъ да кажатъ, че момитѣ сѫ създадени за мѫжетѣ, и всѣки мѫжъ може да се отнася съ тѣхъ както намѣри за добрѣ. Не е така. Не се обвързвайте сами! Човѣкъ самъ може да се върже, и самъ може да се развърже. Въ свѣта има единъ великъ законъ, който върши всичко. Сега ще се повърнемъ къмъ истинскитѣ данни, които потвърѫдаватъ този законъ. Нѣкой день ти искашъ да четешъ една книга, но този законъ ти казва: не чети днесъ тази книга! Ти казвашъ: не, азъ днесъ съмъ разположенъ да я чета. Другъ пѫть той ти казва: днесъ не започвай тази работа! Не ходи днесъ на работа! Или не минавай по тази улица. У всички хора има този вѫтрѣшенъ гласъ, но тѣ не смѣятъ да го признаятъ. Ти искашъ да се скарашъ съ нѣкой човѣкъ, но този гласъ ти казва: недѣй, постѫпи благородно! Бѫди търпеливъ! Ти казвашъ: не, азъ не обичамъ да търпя. Добрѣ, какво сме придобили съ нашето нетърпение? Та казвамъ: отдѣ се зараждатъ нещастията въ живота? Всички ние сме като трудни, брѣмени жени. Всички ние, учени и неучени, които имаме съзнание, мязаме на бременни жени, искаме да изнесемъ нѣщо велико и хубаво въ свѣта. Но казвамъ: има една опастность въ закона на раждането. Да допуснемъ, че нѣкоя майка е брѣмена, на три мѣсеца, и въ този моментъ мине покрай нѣкоя кръчма и като и замирише на винце казва: ехъ, да си пийна поне една чашка! Обаче, тя е въздържателка затова веднага се опомня и си казва: не, не искамъ да пия нищо! Но злото вече се е родило. Това мимолетно желание внася вече отрова въ организъма на дѣтето ѝ. Въ туй тримесечно дѣте, когато стане на 30-гооишна възрасть, се заражда желание да пиянствува. Този човѣкъ започва да пие, да прави разни оргии. Онзи, който разбира закона, трѣбва да взѣме този 30-годишенъ момъкъ и да му каже: слушай, приятелю, когато ти бѣше още въ утробата на майка си, едно три мѣсечно дѣте, майкати мина прѣзъ кръчмата на дѣдо Цуко въ село Помарица и пожела да пийне малко винце. Отъ тозъ моментъ се започва твоето нещастие. Като кажешъ Истината на този човѣкъ, той трѣбва да се върне къмъ това село, къмъ тази кръчма и по такъвъ начинъ, като се върне до положението, въ което се намира днесъ, ще се освободи отъ своето нещастие. И онѣзи хора, които проповѣдватъ въздържанието, трѣбва да разбиратъ този законъ, трѣбва да знаятъ, кога се е породило пиянството. Пиянството на този момъкъ се зародило още въ утробата на неговата майка. Всички прѣстѫпления — убийства, пиянства и редъ други, ставатъ въ утробата на майката. Слѣдователно, когато се проповѣдва, че не трѣбва да се вършатъ прѣстѫпления, трѣбва да се създаватъ онѣзи висши благоприятни условия за майката, при които тя трѣбва да зачене. Когато майката зачене, трѣбва да бѫде като жрица. Не само майката, но и бащата трѣбва да бѫде единъ жрецъ. Не само майката и бащата, но и братята и сестритѣ трѣбва да бѫдатъ като жреци. И най-послѣ, не само тѣ, но и цѣлото общество трѣбва да бѫде жреци на чистотата и на възвишения животъ. Всички трѣбва да работятъ за създаване на тѣзи велики условия, които да родятъ великитѣ идеи въ свѣта. Та казвамъ, само по този начинъ можемъ да се избавимъ за въ бѫдеще отъ злото, което сѫществува въ свѣта. Днесъ ние, като водата, искаме да влѣземъ въ палата на Саваатъ-Амонъ-Ра, искаме да влѣземъ въ чистия, възвишения животъ. Но да влѣземъ въ този животъ, има редъ закони, които трѣбва да знаемъ. Знаете ли, напримѣръ, колко трѣбва да бѫдатъ отворени вашитѣ очи? Наблюдавали ли сте това нѣщо физиогномически? Ако очитѣ на нѣкои хора сѫ турени наблизо, тѣ приематъ малко впечатления, но ги задържатъ за дълго врѣме. Много впечатления, обаче, пропущатъ. Ако очитѣ на нѣкои хора сѫ далечъ едно отъ друго, тѣ приематъ много впечатления, но ги задържатъ за малко врѣме. Въ природата има единъ законъ: очитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ поставени точно на меридиана на зрението. Когато очитѣ сѫ поставени точно на меридиана на зрѣнието, ние имаме единъ идеаленъ човѣкъ. Азъ изслѣдвамъ този законъ въ природата, но до сега не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, на когото очитѣ да сѫ поставени точно на този меридианъ. Отъ 11 години насамъ правя своитѣ изслѣдвания и още не съмъ срещналъ такъвъ човѣкъ. Очитѣ на нѣкои хора сѫ близо до този меридианъ, но казвамъ: тѣ трѣбва да бѫдатъ поставени точно на този меридианъ. Когато очитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ точно на този меридианъ, тогава ще имаме единъ човѣкъ съ широкъ крѫгозоръ въ своитѣ схващания. Такъвъ човѣкъ ще може да разрѣшава лесно въпроситѣ на живота. Вземете,напримѣръ, проследете какъ се каратъ религиознитѣ хора въ свѣта. Когато свѣтскитѣ хора се каратъ, ние не имъ обръщаме внимание, не ги зачекваме, но когато се каратъ набожнитѣ, религиознитѣ хора въ свѣта, ние виждаме, че тѣ се каратъ по особенъ начинъ. Свѣтскиятъ човѣкъ е много по-деликатенъ, той пристѫпва съ по-голѣма дипломация, а единъ религиозенъ човѣкъ пристѫпва къмъ тебе грубо, нахално казва: азъ трѣбва да ти кажа Истината! — и ти забива ножа. Всички религиозни хора твърдятъ, че тѣ знаятъ Истината, че Господъ имъ говори, че сѫ въ връзка съ небето. Като срещнешъ единъ православенъ, той казва: като нашата църква нѣма, и като мене човѣкъ нѣма. Като срещнешъ единъ евангелистъ, и той казва: като нашата църква нѣма и като мене човѣкъ нѣма. Туй не е упрѣкъ, но казвамъ, че единъ евангелистъ, единъ православенъ, това сѫ течения въ живота. Щомъ казвате че живѣете въ Бога, трѣбва да бѫдете ясновидци. Дойде при мене прѣди нѣколко дни единъ господинъ и ми каза: Извинете ме, Господине, азъ нѣма какво да ви се прѣпорѫчвамъ, зная, че вие имате вѫтрѣшно зрѣние, искамъ да се поразговоря съ васъ, а пъкъ вие ще сѫдите, какъвъ съмъ споредъ както ме схващате. Той не спори за нищо, но ме попита: какъ трѣбва да се схваща споредъ васъ Истината и Правдата въ живота? Той говори съ мене върху редъ философски въпроси, поблагодари и си отиде. Та казвамъ: тия религиозни хора, които мислятъ, че сѫ ясновидци, въ това отношение постѫпватъ много лошо. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какво е състоянието на човѣка, съ когото говори. Споредъ мене, да знаешъ недѫзитѣ на единъ човѣкъ, това не е никаква наука. Споредъ мене, великата наука седи въ това, да намѣришъ доброто въ всѣки човѣкъ и него да извикашъ. Да виждашъ лошото въ човѣка, това всѣки може. Това е наука достижима за всички хора, но да виждашъ доброто въ хората и него да извикашъ, това е велика Божествена наука на съзнанието. При сегашнитѣ условия на живота ние сме поставени на единъ много голѣмъ изпитъ. Казвате: нѣма честенъ човѣкъ въ свѣта. Не, не е вѣрно това. По отношение на несъзнателнитѣ хора, това е така, но по отношение на съзнателнитѣ, не е така. Вълцитѣ не сѫ честни. Ти не можешъ да оставяшъ овцитѣ си да ги пази единъ вълкъ. Ти не можешъ да оставишъ кокошкитѣ си да ги пази една лисица. На малкитѣ дѣца, у които съзнанието не е развито, ти не можешъ да оставишъ да разтършуватъ яйцата. Но казвамъ: на онѣзи хора, на които съзнанието е пробудено, които копнѣятъ за истински животъ, Христосъ казва: „Тѣ ще се научатъ“. И тъй, сега дойдохме до истинскитѣ данни. Ако човѣкъ стѣсни своитѣ вѣжди, т. е. ги направи по-тънки, той смекчава характера си, но неговата воля става по-слаба. Ако направи вѣждитѣ си много дебели, тогава волята му става много силна, той става много наблюдателенъ, но грубъ. У наблюдателнитѣ хора нѣма голѣма разсѫдителность. Хора съ тънки вѣжди иматъ голѣма чувствителность, интуиция, но нѣматъ разумность. Слѣдователно, за всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, въ Божествената книга има точно опрѣдѣлено, колко голѣми, колко дебели трѣбва да бѫдатъ вѣждитѣ му и по колко косми трѣбва да има на тѣхъ. Всичко това не е случайно, то е точно математически опрѣдѣлено. Вие броили ли сте по колко косми трѣбва да имате на вѣждитѣ си? Единъ съвършено честенъ човѣкъ трѣбва да има точно опрѣдѣлено количество косми на вѣждитѣ си. И на онѣзи хора, които не живѣятъ такъвъ животъ, липсватъ извѣстно количество косми. Тъй щото, като прочетете количеството на космитѣ по вашитѣ вѣжди, вие ще знаете, до колко сте се отклонили отъ честностьта. Въ невидимия свѣтъ е точно опрѣдѣлено количеството на космитѣ на вѣждитѣ. Азъ нѣма да ви казвамъ, колко е това количество, но казвамъ, че по количеството на космитѣ, които липсватъ у васъ, дали една единица, двѣ единици, или повече, се познава отклонението, наклона на вашата ось. Не мислете, че вѣждитѣ обуславятъ вашия животъ. Не, вашитѣ мисли, вашитѣ чувства всѣкога се изявяватъ въ единъ външенъ резултатъ. Нѣкои хора иматъ сини очи, други черни. Питамъ ви: защо е така? Това произволъ ли е ? Сега синитѣ очи се замѣстватъ съ черни. Въ свѣта прѣобладаватъ повече чернитѣ очи. Хората на сѣверъ имаха сини очи, но сега постепенно почнаха да изчезватъ, да се изгубватъ. Какво показва това? — Хората съ синитѣ очи сѫ повече идейни, а хората съ чернитѣ очи сѫ повече на чувствата, тѣ сѫ по-жежки хора. Ако хората вървятъ така, единъ день и чернитѣ очи ще се прѣвърнатъ въ други нѣкакви. Чернитѣ очи не опрѣдѣлятъ характера на човѣка, но чернотата се явява като изразъ на извѣстни промѣни, които ставатъ въ човѣшката душа. Тогава питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ идеалнитѣ очи? Споредъ мене, сутринь човѣкъ трѣбва да има сини очи, на обѣдъ — кестеняви, а вечерь — черни. Човѣкъ трѣбва да мѣни очитѣ си по три пѫти на день. Това е характеръ! Да имашъ сутринь сини очи, на обѣдъ кестеняви, а вечерь черни, ти си истински човѣкъ. Като станешъ сутринь и се огледашъ въ огледалото, ще кажешъ: сутриньта моитѣ очи трѣбва да бѫдатъ сини. Тогава душата ти ще бѫде свързана съ небето. На обѣдъ очитѣ ти трѣбва да бѫдатъ кестеняви и да кажешъ: сега трѣбва да живѣя съ хората добрѣ и да бѫда мекъ. Вечерь очитѣ ти трябва ди бѫдатъ черни и да кажешъ: хората страдатъ толкова много, затова азъ трѣбва да имъ дамъ нѣщо отъ себе си. Питамъ: колко християни има, които могатъ да правятъ очитѣ си сутринь сини, на обѣдъ кестеняви и вечерь черни? Че това именно е наука! Това е християнство, това е изкуство! Да можешъ да промѣняшъ очитѣ си сутринь на сини, на обѣдъ на кестеняви и вечерь на черни, това е наука! Азъ си промѣнямъ очитѣ всѣка сутринь на сини, на обѣдъ кестеняви и вечерь черни. Не е било врѣме, когато да не направя сутринь очитѣ си сини, на обѣдъ кестеняви и вечерь черни. Когато стана сутринь и не направя очитѣ си сини, въ мене настава тъга. Щомъ ги направя сини, въ менъ настава приятно, меко разположение. Това е една физиологическа наука, върху която човѣкъ трѣбва да работи дълго врѣме. Да не мислите, че това сѫ фокуси. Не, ние трѣбва да изучаваме физиологията, анатомията. Азъ не искамъ да ме разбирате буквално и да мислите, че това е само говорене, но казвамъ ви: нѣма да се минатъ и 10 години, и хората ще заговорятъ върху тия нѣща, понеже човѣшкото съзнание се е вече пробудило. Има хора, и въ Америка, и въ Англия, и въ Китай, и въ Япония, и въ Индия, които говорятъ, тъй както азъ говоря; мислятъ тъй, както и азъ мисля. Не мислете, че само азъ съмъ, който говоря по тѣзи въпроси въ България, и да кажете: дошълъ тукъ единъ човѣкъ, говори по нѣкои особени въпроси. Ако е за авторитети, азъ мога да ви приведа много имена на видни индийски адепти, на видни йоги. Дошли сѫ много такива хора, които искатъ да помогнатъ на човѣчеството, да донесатъ великата наука. Съврѣменниятъ общественъ строй трѣбва да се разрѣши по единъ много разуменъ начинъ. Сега хората не сѫ турени на своето мѣсто. Има много хора, които сѫ свещеници, но не сѫ родени за свещеници. Има много хора, които сѫ учители, но не сѫ родени за учители. Тѣзи, които сѫ родени за свещеници, нека излѣзатъ да заематъ своето мѣсто! За въ бѫдеще всѣки трѣбва да заеме своето мѣсто; всѣки да се опрѣдѣли за каквото е роденъ. Когато азъ говоря за това, разбирамъ, че въ съзнателния животъ всѣки трѣбва да заеме това мѣсто, за което е роденъ; всѣки да заеме своята длъжность, за която е прѣдназначенъ, защото само така ще може да допринесе много нѣщо. Като работишъ така, всички хора ще знаятъ за твоята работа. А сега ти работишъ и казвашъ: каква полза отъ моитѣ усилия? Азъ работя толкова много, никой не дава нито петь пари за моята работа. Не, братя, не се лѫжете! Когато ти си честенъ, има хиляди братя, които знаятъ за твоя честенъ животъ и казватъ: напрѣдъ върви, това е животътъ! Та казвамъ за насъ трѣбва една нова наука. Напримѣръ, какъвъ трѣбва да бѫде носа на единъ свещеникъ? Свещеникътъ трѣбва да има свещенически носъ. Какви вѣжди трѣбва да има единъ свещеникъ? Той трѣбва да има свещенически вежди. Подъ думата „свещеникъ“ не разбирамъ служитель на църквата, но разбирамъ човекъ съ такова съзнание, съ което да служи безкористно, безукоризнено на своитѣ ближни. Какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ очи? Какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ носъ? Какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ ръстъ? Какви трѣбва да бѫдатъ неговитѣ пръсти? Всичко това трѣбва да отговаря точно на нормата, та като видишъ пръститѣ на единъ свещеникъ, или на единъ учитель, да кажешъ: това сѫ пръсти на свещеникъ, това сѫ пръсти на учитель и т. н. Лицето на единъ учитель не може да бѫде като лицето на единъ свещеникъ. Като срещнешъ единъ адвокатъ, или единъ воененъ, тѣ трѣбва да се различаватъ единъ отъ другъ. Всички хора, които заематъ служби на бащи, майки, сестри, братя, трѣбва да се различаватъ едни отъ други. Истинскиятъ братъ трѣбва да има лице на братъ; истинската сестра трѣбва да има лице на сестра; истинскиятъ приятель трѣбва да има лице на приятель. Въ природата това е строго опрѣдѣлено. Азъ не искамъ да изнасямъ тия данни, понеже ще ме разбератъ криво. Вие ще ги прилагате криво и ще търсите въ вашитѣ близки само прѣстѫпнически проявления. Ломброзо, като правилъ своитѣ опити, отишълъ при Толстоя и почналъ да го наблюдава, дали има прѣстѫпнически прояви. Накѫдѣто мръднѣлъ Толстой, Ломброзо все записвалъ, а това много стѣснѣвало Толстоя. Ломброзо описва паталогическитѣ, болезненитѣ състояния на човѣка, но това не е наука. Наука е да изучавашъ здравословното състояние на човѣка, а не неговитѣ болезнени прояви. Болезненитѣ прояви не ни интересуватъ. Всѣко отклонение прѣдставлява съвсѣмъ друго нѣщо. Въ свѣта има една норма. Коя е тази норма? — Когато стана сутринь и моитѣ очи сѫ сини, това е една норма, Когато на обѣдъ моитѣ очи сѫ кестеняви, това е една норма. И когато моитѣ очи вечерь сѫ черни, това е пакъ една норма. Цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи противъ това, то е за поне една норма. Нѣмамъ ли сутринь сини очи, казвамъ: изгубихъ нормата! Нѣмамъ ли на обѣдъ кестенѣви очи, казвамъ: изгубихъ нормата! Нѣмамъ ли вечерь черни очи, казвамъ: изгубихъ нормата! Тогава какво ще се роди? — Една каша. И сега ученитѣ хора вървятъ въ едно ново направление. Физиогномиститѣ, херомантицитѣ, физиолозитѣ, ученитѣ хора изобщо, се стремятъ да изучатъ човѣка, да изучатъ цѣлото битие и съ това сѫ допринесли много нѣщо за науката. Ботаницитѣ, зоолозитѣ, изобщо ученитѣ отъ всички отрасли на науката сѫ допринесли много нѣща за общата наука. Тѣ сѫ допринесли много за упражнението на човѣшкия мозъкъ. Човѣшкия мозъкъ трѣбва да има работа и то разнообразна. Ако вие се занимавате съ еднообразна работа, ще се развие само една малка часть отъ вашия мозъкъ, а другата часть ще остане атрофирана отъ бездѣлие. Въ човѣшкия животъ сега ставатъ много пертруции, вслѣдствие на което днесъ ни занимаватъ хиляди и хиляди мисли. Нѣкой човѣкъ казва: Много мисли ме занимаватъ днесъ. Радвай се, че много мисли те занимаватъ днесъ. Това сѫ Божествени мисли които искатъ да събудятъ ума, сърцето и волята ти, за да разберешъ, че въ свѣта има единъ великъ законъ, който направлява твоя животъ. Христосъ казва: „Той ще ви научи“. Кой? Ние имаме едно изречение, което и на васъ сега казвамъ: Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“. Този е пѫтьтъ, който може да научи съврѣмените хора. И сега у всинца ни трѣбва да се роди едно желание: да учимъ! Това желание сѫществува въ насъ, но трѣбва да му дадемъ възможность да се прояви. Всички ние трѣбва да станемъ млади! У млади, и у стари трѣбва да се зароди силно желание за онази истинска наука, съ която можемъ да прѣобразимъ живота си. И най-мощното нѣщо, което е потрѣбно за хората, е онази наука, която е вложена въ тѣхъ самитѣ. Не говоря за знание имъ е потрѣбна! Знание, което нѣма приложение е единъ товаръ за човѣка. Христосъ казва „Духъ свети ще ви научи“. Подъ думата „Духъ свети“ разбирамъ изявения Божественъ Духъ. Като се приближаваме къмъ този Духъ, Той ще ни научи на великитѣ закони, какъ можемъ да си поправимъ живота. За сега, за 120 години вие имате два елемента, чрѣзъ които сме осигурени : съ въздухъ сме осигурени, съ вода сме осигурени, само съ хлѣбъ не сме осигурени. Всѣки отъ васъ трѣбва да работи за хлѣба си. И благодарете на Бога, че работите за хлѣбъ. Единъ день и хлѣбътъ ви ще се дава тъй, както въздухътъ и водата. Мисля, че това врѣме нѣма да бѫде далечъ. Като казвамъ, че нѣма да бѫде далечъ, то е защото ние мѣримъ съ мѣрката на синитѣ очи, съ мѣрката на кестинявитѣ очи и съ мѣрката на чернитѣ очи. Въ шестата раса хората ще иматъ изобилно хлѣбъ. Когато дойде шестата раса на земята, хората, както и всѣки човѣкъ отдѣлно ще си има кѫщица отъ етажъ и половина, съ четири стаи и една кухня. Прѣдъ кѫщата си ще има градинка, насадена само съ плодове. Въ шестата раса хората ще иматъ общи съобщения, и то отъ най-хубавитѣ; сѫщо така ще има и общо освѣтление. Дѣто и да минешъ тогава, прѣзъ градове или села, всички ще се надпрѣварватъ да имъ отидешъ на гости. Като си отивашъ, ще си кажатъ: дано не ни забрави да дойде и втори пѫть. Библиотекитѣ, училищата ще бѫдатъ навсѣкѫдѣ отворени. И тогава отношенията между ученици и учители нѣма да бѫдатъ такива, каквито сѫ днесъ. Между служителитѣ на църквата и свещеницитѣ нѣма да има такива отношения, каквито днесъ. Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели въ миниатюръ на Земята. Тогава всѣки отъ васъ ще живѣе 120 години, за да се насити отъ живота и ще каже; слава Богу, прѣдоволенъ съмъ, сега вече мога свободно да си замина отъ земята! Пъкъ ако искате да живѣете още 120 години, могатъ да ви се дадатъ. Ако искате и още 120 години, пакъ могатъ да ви се дадатъ, Тъй щото, можете да живѣете 999 години. Пъкъ ако не сте се наситили на живота, могатъ да ви оставятъ да живѣете и 9,999 години. Ако и тогава не сте доволни, могатъ да ви дадатъ и 99,999 години, но азъ мисля, че като дойдете до милионъ, ще кажете достатъчно е вече! Защото, дотегва на човѣка да живѣе на земята даже и 120 години. Има и други земи, дѣто човѣкъ може да живѣе. Има нѣща по-красиви отъ тия на Земята. Въпросътъ е обаче, че ние сме въ това училище още, не сме влѣзли въ шестата раса. Та казвамъ: ние трѣбва да придобиемъ качествата на свѣтлината — безкористие и качествата на водата, която плакала отвънъ прозорцитѣ — мекота. Туй, което е направила водата отвънъ, че измила този палатъ, и вие го направете. Туй, което направила свѣтлината, че освѣтила цѣлия палатъ, и вие направете! Послѣ направете съ вашитѣ очи това, което ви казахъ по-горѣ. Азъ наричамъ щедрия човѣкъ вода, а човѣкътъ, който дава знания на хората, наричамъ свѣтлина. Азъ бихъ желалъ вие да бѫдете щедри и да давате знания на хората, и тъй да се образуватъ тѣзи прѣкрасни, хубави връзки, които ще ви направятъ за въ бѫдеще братя на земята и братя на небето. Бѣседа, държана отъ Учителя на 14 мартъ 1926 г. въ гр. София
  20. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Домовитъ човѣкъ „Имаше нѣкой си человѣкъ домовитъ, който насади лозе и огради го съ плетъ, и изкопа въ него жлебъ, и съзида стълбъ, и даде го подъ наемъ на земледѣлци, и отиде.“ Матея 21:33. Въ този стихъ има двѣ положения: насади лозе и даде го подъ наемъ. Софиянци разбиратъ това изкуство — градятъ кѫщи и ги даватъ подъ наемъ. Главниятъ въпросъ е, какъвъ наемъ ще взематъ. По нѣкой пѫть има споръ между хазяи и наематели. Хората казватъ: това сѫ инцидентни, случайни нѣща. Азъ наричамъ тия нѣща съвпадения. Сега, подъ думата „домовитъ“, азъ разбирамъ разуменъ човѣкъ, който насажда лозе. Само разумнитѣ хора садятъ. Само разумнитѣ хора градятъ. Само гениалниятъ склупторъ, който разбира, може да извае отъ непотрѣбнитѣ камъни нѣщо хубаво. Само гениалниятъ майсторъ може да съпостави нѣколко дъски така, че тѣ да издаватъ звуци, да направи отъ тѣхъ единъ инструментъ. Само разумнитѣ хора могатъ да направятъ отъ нищо нѣщо, а глупавитѣ хора, каквото имъ дадешъ, и най-доброто да имъ дадешъ, ще го развалятъ. Тѣ сѫ като малкитѣ дѣца. И тъй, този домовитъ човѣкъ насадилъ лозе. Лозето е емблема на духовния животъ, който съдържа въ себе си условия за прогресъ и развитие. Лозата се отличава съ качеството да пуща надлъжъ своитѣ клонища. Нейнитѣ корени сѫ по-кѫси, а клонищата ѝ сѫ по-дълги, когато у другитѣ растения има една съразмѣрность между коренитѣ и клонищата: колкото сѫ дълги коренитѣ, толкова и клонищата. У лозата пъкъ е обратно. Тя се взима изобщо като емблема на живота. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата.“ Той не казва: азъ съмъ крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: „Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.“ Христосъ е разбиралъ много добрѣ естественитѣ науки. Съврѣменнитѣ естественици иматъ едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Тѣ раздѣлятъ растенията на извѣстни категории, но какво се крие въ тѣзи категории, това за тѣхъ е терра инкогнита. „Терра“ не е българска дума. Тази дума означава непозната земя, нѣщо непознато, незнайно. Ученитѣ хора наричатъ това нѣщо инкогнито. Тѣ го произнасятъ различно. Можешъ да туришъ ударението на първия, на втория слогъ, или на края на думата. Въ английския езикъ има думи, у които ако произношението е малко меко, турятъ на края буквата t или d. Често окончанията даватъ противоположно значение на думата. Мнозина отъ васъ сте чели този стихъ: „Имаше единъ домовитъ човѣкъ, който насади лозе и го даде подъ наемъ.“ Ще кажете: защо го даватъ подъ наемъ? Защо учительтъ съгражда училището и вика ученицитѣ си? — Той дава училището подъ наемъ на ученицитѣ си, и прѣди да е дошелъ той, тѣ дигатъ шумъ до Бога, но щомъ дойде, утихватъ. Значи, училището не е за учителя, но за дѣцата, за ученицитѣ. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия сѫ все за ученицитѣ. Тъй че този домовитъ човѣкъ е насадилъ лозе и го дава подъ наемъ на наемателитѣ тѣ да го работятъ. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовитъ човѣкъ, който насадилъ лозето и между насъ? — Вашето тѣло е една лоза, насадена отъ самитѣ васъ. Всѣка ваша клѣтка, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всѣко ваше волево движение, това сѫ силитѣ въ това лозе, които сѫ дадени подъ наемъ. Като чететете този стихъ, ще кажете, че тѣзи наематели не сѫ били добросъвѣстни хора, че не си плащали данъка на врѣме. Казва се въ евангелието: „А когато наближи врѣмето на плодоветѣ, проводи слугитѣ си до земледѣлцитѣ да взематъ плодоветѣ му. И земледѣлцитѣ уловиха слугитѣ му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пакъ проводи други слуги, по-много отъ първитѣ, но сториха и тѣмъ сѫщото. Най-послѣ проводи при тѣхъ сина си и думаше: „Ще се засрамятъ отъ сина ми.“ Но земледѣлцитѣ като видѣха сина, рекоха помежду си: „Този е наслѣдникътъ, елате да го убиемъ и да усвоимъ наслѣдството.“ И като го уловиха, изведоха го вънъ отъ лозето и го убиха. И тъй, като дойде стопанинътъ на лозето, що ще стори съ земледѣлцитѣ? Казватъ му: „Злитѣ злѣ ще погуби и лозето ще даде подъ наемъ на други земледѣлци, които ще му въздадатъ плодоветѣ на врѣмето си.“ Вашиятъ животъ, това е лозето, което е дадено подъ наемъ. Всички вие, които ме слушате тази сутринь, сте наематели. Богъ ви е далъ едно лозе да го обработвате. Въпросътъ е, дали вие си давате наема на врѣме. Вие ще кажете: много жестоки сѫ били тия хора, които сѫ били слугитѣ на своя господарь. Хубаво, когато една възвишена и благородна мисълъ дойде въ васъ и вие я изпѫдите, когато едно благородно желание дойде въ васъ и вие го изпѫдите, и най-послѣ когато и Духътъ дойде въ васъ и вие го изгасите, не сте ли и вие въ положението на тия слуги? Какви ще бѫдатъ послѣдствията? Писанието казва: „Ще отнема Духа си“. Какво става тогава? Ще дойде най-послѣ господарьтъ, умниятъ човѣкъ и ще ви изгони. Това е всичката философия на вѣрующитѣ и невѣрующитѣ въ свѣта. Нѣкой казватъ, че сѫ вѣрующи. За да познаешъ, дали единъ човѣкъ е вѣрующъ, той трѣбва да има едно вѫтрѣшно, а не външно схващане за Бога, защото всѣки човѣкъ който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоникъ, той е човѣкъ отъ една стара култура. Щомъ единъ човѣкъ има една външна форма, единъ външенъ образъ за Бога и мисли, че Той може да го наказва, такъвъ човѣкъ е идолопоклоникъ. Казвамъ: вие ще познаете вѣрующия, когато е боленъ, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е боленъ, той нѣма никаква вѣра. Съмнѣва ли се, никаква вѣра нѣма. Нѣма ли миръ въ душата си, той нѣма никаква вѣра. Ама той може да казва, че е роденъ отъ Бога нѣколко пѫти — това сѫ лъжи, това сѫ приструвки отъ негова страна. Въ такова раждане ние не вѣрваме. Той не може да изнесе, най-малкитѣ изпитания въ свѣта, не може да прояви най-малкото търпѣние. Ние не вѣрваме въ такава вѣра. Величието на човѣка въ свѣта трѣбва да се прояви въ неговия характеръ. Величието на човѣка се показва само въ врѣме на страдания. Кога се показва учениятъ човѣкъ? — Когато рѣшава най-мъчнитѣ задачи. Леснитѣ задачи и дѣцата могатъ да рѣшаватъ. Колко правятъ едно и едно? — Двѣ. Колко правятъ двѣ и двѣ? — Четири. Колко правятъ три и четири? — Седемъ. Тия задачи и дѣцата рѣшаватъ. Кой отъ васъ не знае да събира? Но ако ви задамъ една задача, напримѣръ, слѣдъ десеть хиляди години на кое мѣсто ще се намѣри земята при своето движение? Или въ кой полюсъ ще се намѣри земята слѣдъ седемъ хиляди години? Ще можете ли да рѣшите тия задачи? Тукъ има дума учениятъ човѣкъ. Значи, само учениятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, или мѫдрецътъ, както азъ го наричамъ, може да рѣши тия задачи. Само той може да опрѣдѣли, какво ще бѫде вашето положение, вашиятъ животъ слѣдъ хиляда години, напримѣръ, онзи човѣкъ, който е заучилъ наизусъ нѣкои нѣща отъ Писанието, или отъ други нѣкой книги не може да рѣшава такива задачи. Истинско знание е това което изтича отъ вѫтрѣ на човѣка и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трѣбва да изтичатъ отъ човѣшкия духъ, т. е. трѣбва да излизатъ отъ вѫтрѣ навънъ. Външнитѣ условия сѫ пакъ отъ Бога. Богъ е мислилъ дълго врѣме отвѫтрѣ, послѣ се проявилъ навънъ. Така и ние, когато мислимъ дълго врѣме отвтѫрѣ послѣ се проявяваме навънъ. Слѣдователно, има двѣ реалности въ живота: едната навѫтрѣ, а другата навънъ. Какво образуватъ най-послѣ тѣ? — Образуватъ единъ творчески принципъ. Значи, когато Богъ е започналъ да мисли, свѣтътъ се е създалъ. Казватъ нѣкой, че Богъ е създалъ човѣка. Подъ думата „човѣкъ“ азъ разбирамъ, че Богъ е създалъ свѣта, т. е. цѣлата вселена чрѣзъ Мѫдростьта. Човѣкъ безъ мѫдрость, не е човѣкъ. И ако ние говоримъ за човѣка, подразбираме Мѫдростьта. И въ писанието се казва: „Веселѣхъ се въ обитаемата Негова земя съ синоветѣ на Мѫдростьта“. Слѣдователно, Богъ е създалъ вселената заради синоветѣ на Мѫдростьта. Като създалъ свѣта, той далъ подъ наемъ земята и слънчевата система. Слънчевата система далъ на ангелитѣ а земята — на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки въ вселената. Сега вие си мислите, защо сте дошли на земята. — Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: най-послѣ ние не трѣбва ли да живѣемъ? Че въ какво седи живота? — Животътъ седи въ разумното съчетание на онѣзи елементи, съ които трѣбва да градишъ, да създавашъ себе си. Ако отъ день на день ти не ставашъ по-здравъ, по-уменъ и по-изобиленъ съ животъ, какво разбирашъ отъ живота? Азъ често ви говоря за Любовьта, но не за онази Любовь отъ картошки, не и за онази любовь отъ мамалижена каша. Вие трѣбва да ме разбирате добрѣ, азъ нѣмамъ нищо общо съ такава любовъ. Любовьта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство — най-свещеното, най-мощното чувство, божествено чувство, което твори въ свѣта, и прѣдъ което ангелитѣ се прѣкланятъ съ благоговение. Когато Богъ заговори на нѣкой човѣкъ, той става силенъ, мощень и никога не отпада. Любовьта никога не отпада. Всички слънчеви системи могатъ да изгаснатъ, цѣлиятъ козмосъ може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовьта остава за вѣчни врѣмена и отъ него произтича всичко въ свѣта. Не ми говорете за каша, отъ която хората умиратъ. Има религии, които сѫ направени отъ просена каша или отъ картофена каша. И тия каши хората наричатъ любовь къмъ Бога. Нѣкой ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те обѣси на вѫжето. Онзи сѫдия ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те осѫди за кражба. Той те сѫди за кражба, а самъ краде. Другъ нѣкой те сѫди за прѣстѫпване на закона, а самъ той десеть пѫти на день го прѣстѫпва. Всѣки Сѫдия, който подписва една присѫда, трѣбва да има чиста рѫка, трѣбва да бѫде чистъ като светия. Нека такъвъ човѣкъ те сѫди! Но когато единъ прѣстѫпникъ подписва присѫдата на другиго, той самъ си е заличилъ живота. Нѣкой отъ васъ често казватъ: Господъ е благъ. Въ какво седи Божията благость? — Благость въ Бога има, Той всѣкога е благъ, но когато ние сме разумни. Между Бога и насъ трѣбва да има извѣстно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което сѫществува въ Бога, съ което Той се проявява, какъ ще разберемъ Божията благость? Ако не се отнасяме съ дълбоко уважение къмъ онова лозе, което Богъ ни е далъ да обработваме, какъ ще разберемъ Божията благость? Казва се въ Писанието: „Ползувайте се отъ благата и каквото ви остане отъ изобилието това ще пратите на менъ“. Вие ще ми кажете: Господъ има ли нужда отъ това? Разсѫждавайте разумно! Когато онази велика рѣка изтича отъ своя мощенъ изворъ и влѣзе въ твоята каца, за да я напълни, питамъ: трѣбва ли да спрешъ тази вода въ своята каца, или да я пратишъ въ морето, отъ дѣто е излѣзла? Всѣко благо, което си приелъ и използувалъ, трѣбва да оставишъ да се върне къмъ Бога. Ти ще вземешъ отъ всѣко благо толкова, колкото ти трѣбва. Вземешъ ли повече, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Колко ти трѣбва днесь, за да проживѣешъ? — Трѣбватъ ти 1 кило хлѣбъ, 3 глави лукъ, 2 чесънъ, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимонъ, 2 банана, 1 плодъ отъ хлѣбното дърво, 1 алабашъ, 1 зелка, 8 глави прасъ лукъ. Друго какво ти трѣбва? Вие ще кажете: ами много малко нѣщо е това! Не, не бързайте, че като наредя още 20 — 30 такива нѣща, това малко ли е? Колко трѣбва на човѣка? — Малко му трѣбва, като се има прѣдъ видъ, че отъ всѣки чешитъ ще вземе по малко. Разнообразие трѣбва на човѣка, а лакомията всѣкога разбира еднообразие. Така хранятъ прасетата. Дойде тѣхната господарка, тури имъ въ едно корито трици, и тѣ, пъхнатъ муцунитѣ си, ядатъ ли ядатъ и благодарятъ като казватъ: много добра е нашата господарка! Казвамъ: това е свинска мамалига. Сега, нѣкои като ме слушатъ, докачатъ се. Не, приятели, вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки схващания, които имате за Бога. Вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки добродѣтели които проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба интелегентность която проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба вѣра, която имате въ живота. Какви трѣбва да бѫдите тогава? За васъ има само едно велико бѫдеще. Казвамъ: кой отъ васъ, като онзи добъръ майсторъ благодарникъ знае условията, при които растатъ пръчкитѣ? Всѣки отъ васъ трѣбва да изучи всички видове пръчки. Добриятъ майсторъ трѣбва да знае условията, при които всѣка пръчка расте и се развива. Но когато дойдемъ до човѣка, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте вие по себе си, при какви условия могатъ да растатъ чувствата у човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума въ човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човѣва? Вие ще кажете изведнъжъ: е, както даде Господъ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нѣщата. Господъ не дава нѣщата отвънъ, отвѫтрѣ трѣбва да дойде всѣка проява. Най-първо потикътъ е отвѫтрѣ, а послѣ иде отвънъ. Когата потикътъ дойде отвънъ, ние имаме единъ механически животъ. Това е животътъ на пѣсъка, на скалитѣ, на кристалитѣ, а когато потикътъ иде първо отвѫтрѣ, а послѣ отвънъ, ние започваме съ онзи разуменъ вѫтрѣшенъ животъ. Питамъ ви: вие, като интелигентность, разглеждали ли сте вашия мозъкъ, да видите, въ какво се проявява неговата сила? Напримѣръ: знаете ли, на кое мѣсто въ вашия мозъкъ седи добродѣтельта? Тя се намира въ мозъка ви, но на кое опрѣдѣлено мѣсто именно? Всѣка добродѣтель е като една пръчка въ нашия мозъкъ. Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира твърдостьта? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира майчината любовь или Любовьта ви къмъ Бога? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира центъра на разсѫдъка, или центъра на паметьта и редъ други центрове? Кажете ми, дѣ се намиратъ всички тия чувства? Не само вие на ги знаете, но и най-виднитѣ философи, като Канта или други нѣкои не ги знаятъ. И тѣ сѫ били невѣжи въ това отношение. Кантъ е знаелъ толкова, колкото и вие. Той е написалъ една отлична книга за чистия разумъ, но прѣди да я напише, трѣбваше да напише, на кое мѣсто въ мозъка се намиратъ всички тия пръчки. Съврѣменнитѣ хора искатъ да възпитаватъ дѣцата си, но какъ ще ги възпитаватъ? Ако вие окопавате лозата си, а не обрязвате пръчкитѣ ѝ, какво ще стане съ вашата лоза? Пръчкитѣ на самата лоза не се окопаватъ тѣ се обрязватъ, а самата лоза се нуждае отъ окопаване. И колкото повече окопавате т. е. обработвате лозата,толкова повече растатъ и буренитѣ около нея, защото иматъ подобри условия. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у добрия човѣкъ. Еедноврѣменно съ развиването на добродѣтелитѣ му, се развиватъ и нѣкои лоши качества. Туй злѣ ли е? — Не е злѣ. И злото въ човѣка сѫщо тъй има право да расте, както и доброто. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е злото. Злото, е единъ животъ. Споредъ моитѣ схващания, злинитѣ които сега сѫществуватъ въ свѣта и у насъ, сѫ неизползувани добродѣтели на миналото. Слѣдователно, сега трѣбва да се навлѣзе въ единъ новъ периодъ, дѣто добродѣтелитѣ иматъ условия да растатъ. Тѣ сѫ взели обратно движение въ насъ. Злото не може да се изкорени сега, но за въ бѫдеще. И когато Христосъ говори за бѫдещето, за свършека на свѣта, Той подразбира, че за въ бѫдеще ще дойде една нова вълна, и туй, което сега е зло въ свѣта, ще мине въ друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможность за ония хора, които днесъ сѫ лоши, за въ бѫдеще да станатъ добри. Всѣки човѣкъ, който закъснѣе въ своя пѫть на развитие, става лошъ. Това може всѣки да провѣри. Напримѣръ, прѣдставете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубятъ тия условия, у васъ се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можемъ да бъркаме тукъ или тамъ, Господъ позволява това. Да, Господъ позволява всичко, може да бъркаме навсѣкѫде, Господъ дава щедро, но онзи, който е далъ да обработватъ лозата му, той не дава. Когато азъ влѣза въ нѣкоя чужда градина да си набера ябълки, Господъ казва: „Много добрѣ направи“. Но онзи, на когото съмъ далъ тази градина подъ наемъ, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казватъ: Господъ дава щедро. Да, така е, и ние казваме, че Господъ дава на всички щедро, но дали хората сѫ раздѣлили земята си право, това е другъ въпросъ. И за това днесъ хората казватъ: Господъ далъ на този въ изобилие, а на онзи нищо не е далъ. Господъ е далъ право на всички сѫщества да живѣятъ, но азъ взимамъ онази кокошка и казвамъ: Господъ ми дава право да я коля. Не, това не е въ съгласие съ Божията воля. Ще дойде день, обаче, когато хората нѣма да ядатъ кокошки. Защо? Защото кокошки нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да ядатъ агнета. Защо? Защото агнета нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да се избиватъ. Защо? Защото вълци нѣма да има. Е, кой ще остане въ свѣта? — Само разумнитѣ хора, които ще се разбиратъ помежду си, Тѣ ще разбиратъ и ще прилагатъ правилно Божиитѣ закони. Кога ще настане това врѣме? — Когато храната и водата бѫдатъ въ тѣхъ, и нѣма да иматъ нужда отъ тия елементи отвънъ. Храната ще бѫде вѫтрѣ въ хората, и тогава тѣ ще се хранятъ отвѫтрѣ, тъй както Господъ се храни. Слѣдователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповѣдва Царството Божие, подразбира се да живѣемъ по този вѫтрѣшенъ начинъ. И днесъ хората като сѫ налучкали този законъ, започватъ да ядатъ по малко и казватъ: малко трѣбва да се яде идватъ при мене такива светии и ми казватъ: азъ не ямъ зехтинъ, не ямъ готвено съ масло, а само картофена чорбица. Този човѣкъ нѣма да яде зехтинъ, но отъ тукъ ще направи една търговска сдѣлка, отъ тамъ ще направи една търговска сдѣлка и погледнежъ, изкаралъ толкова много, че и съ кравешко масло може да се храни. Не, ние не схващаме така религиозния животъ, ние започваме отгорѣ. Сега слушайте ме, азъ ви говоря за недѫзи, които сѫщесттуватъ даже и въ най-святи и чисти хора. Ние трѣбва да ядемъ всичко съ благодарность. Ако ти ядешъ само маслини, но съ благодарность, това е едно благословение. Ако ти ядешъ съ неблагодарность, това често се явява и като отрова за васъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какво трѣбва да яде днесъ. Нѣкой си до вчера ялъ кокошки, а днесъ вече проповѣдва, че не трѣбвало да се ядатъ кокошки, защото образували нѣкакви си отрови въ организма, които изобщо влиятъ злѣ. Не, споредъ мене, религиозниятъ човѣкъ не трѣбва да се спира върху това, какъ му дѣйства една храна, но трѣбва дълбоко въ себе си да съзнава, че не трѣбва да причинява никакво страдание комуто и да е, било на нѣкоя кокошка, или на нѣкое агне. Защо? — Понеже туй страдание по обратенъ пѫть ще се върне и къмъ него. Той не трѣбва да изкоренява тази пръчка. Богъ е създалъ всичко въ свѣта, ние нѣмаме право да изкореняваме пръчкитѣ, които Той е посадилъ. Знаете ли на какво се дължи упадъка на днешната култура? Днесъ се избиватъ най-малко 40 — 50 — 100,000 милиона сѫщества. Това сѫ единъ голѣмъ брой живи сѫщества, които всѣка година ставатъ жертва на хората. Въ тѣхъ се зараждатъ чувства на страхъ, на умраза. Тия сѫщества, като влѣзатъ въ невидимия миръ, създаватъ много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвамъ, че ние трѣбва да плачемъ за изкланитѣ говеда, но казвамъ, че ние сами въ миналото си създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина на нашитѣ нещастия. Нещастията, които идватъ въ свѣта, не сѫ за говедата, но за насъ, за човѣчеството. За съврѣменната култура иде едно израждане, иде едно голѣмо нещастие, иде единъ порой. Ние трѣбва да знаемъ законитѣ, чрѣзъ които можемъ да се примиримъ съ Бога. Казвате: това е за грѣшнитѣ. Не, всѣки отъ насъ трѣбва да изправи своитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ. Питамъ ви: ако единъ великъ цигуларь отиде при Ниагарския водопадъ, и започне да свири тамъ, какво ще чуете вие? Какво ще разберете отъ неговото свирене? Или, ако нѣкой виртуозъ започне да свири при нѣкое здание, което се гради, какви звукове ще се чуятъ? Какъвъ концертъ ще излѣзе отъ неговото свирене? Или, ако вие сте устроили единъ концертъ за нѣкакво благотворително дружество, но отвънъ хората се биятъ и се чуватъ само топовни и пушечни гърмежи, какъвъ концертъ ще излѣзе? Азъ правя сега слѣдната аналогия: всички бурни страсти, всички противорѣчия въ живота, това сѫ неблагоприятнитѣ условия. Тѣ трѣбва да се прѣмахнатъ и да дойдатъ онѣзи меки, тихи влияния, които сѫ подобни на първитѣ слънчеви лѫчи. Само тогава ще можемъ да мислимъ правилно. Всички ние трѣбва да утихнемъ, да станемъ тихи и спокойни въ душата си. Когато Христосъ седна въ лодката съ своитѣ ученици и навлѣзе въ Генисаретското езеро, какъ укроти бурята, която се яви? — Той прострѣ рѫката си и повелѣ на вѣтъра да утихне. Затова, когато вашето море се развълнува прострете рѫката си върху вашия умъ и кажете: защо трѣбва да скърбя? Господъ не скърби, ангелитѣ не скърбятъ, само малкитѣ дѣца скърбятъ, само малкитѣ дѣца плачатъ. Не е лошо да плачешъ, но казвамъ, ако плачешъ върху рѫцѣтѣ на своя ближенъ, този плачъ има смисълъ. Плачи за да измиешъ рѫцѣтѣ му. Но ако твоитѣ сълзи падатъ на софийскитѣ прашни улици, ти си първокласенъ глупакъ. Тръгнала нѣкоя жена изъ улицата, турила кърпа па очитѣ си, плаче, не иска да я видятъ хората. Казвамъ: защо трѣбва да проливашъ сълзитѣ си по улицитѣ? Изпѫдили нѣкой чиновникъ отъ служба, и той тръгналъ по улицата, плаче. Казвамъ ти си първокласенъ глупакъ. Защо трѣбва да плачешъ по улицата? Не, азъ искамъ да цѣните сълзитѣ си! И послѣ вие казвате: да любимъ хората! Какъ, да любимъ тия грѣшни, мъртви хора? Не, нашата любовь е за онѣзи, които сега живѣятъ. Нашата любовь е за Божиитѣ дѣца, които сега сѫ на лозето. На тѣхъ трѣбва да изпратимъ Божиитѣ лѫчи, както слънцето изпраща намъ лѫчитѣ си. Казвате: да се любимъ единъ другъ! Разбирате ли какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта трѣбва да се изрази съ едно велико, свещено чувство и тогава да изпратимъ заедно моето свещено чувство и вашето свещено чувство изъ цѣлата вселена. Но ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не сѫ пробудени, какъ да дойде Любовьта? — Любовьта се изразява чрѣзъ онова свещено чувство, коете никога не умира, съ онази сила, която никога не отпада и съ онази мисъль, която винаги е свѣтла. Това е Божественото въ насъ. И всѣки отъ васъ може да бѫде силенъ само по този начинъ. Азъ ви се чудя, като ви гледамъ нѣкой заболѣлъ отъ хрема и виждашъ, веднага тръгналъ да търси лѣкарь. Дойде лѣкарьтъ, но и той хремавъ. И той самъ страда, но прѣдписва лѣкарства. Не, не викайте никакъвъ лѣкарь за вашата хрема! Даже и треската си не лѣкувайте. Защо? — Болеститѣ, това сѫ чисто вѫтрешни процеси, върху които ще приложишъ волята си. Ще кажешъ на хремата си: слушай, азъ съмъ господарьтъ тукъ, давамъ ти всичко 7 дни срокъ, прѣзъ това врѣме можешъ да се считашъ като моя гостенка, за което ще ти укажа всичкото внимание и слѣдъ тъзи срокъ ще си излѣзешъ. На седмия день ти ѝ давашъ единъ банкетъ, угощавашъ я добрѣ и слѣдъ това ѝ казвашъ: хайде сега носи си много здраве, другъ пѫть пакъ можешъ да ми погостувашъ. На треската пъкъ ще кажешъ: на тебе давамъ срокъ отъ 21 деня, прѣзъ което врѣме ще ти давамъ по два пѫти на день угощение. Значи, за всичкото врѣме ще ти дамъ 42 угощения, но слѣдъ това ще си излѣзешъ съ много здраве вънъ отъ менъ. Хремата, треската, това сѫ живи сѫщества, които сѫ яли и пили, разполагали сѫ на мои разноски. Слѣдъ като си излѣзе треската, ще дадете още едно угощение. Тя ще ви направи слабичъкъ, сухичъкъ като светия. Ако изпѫдишъ треската прѣждеврѣменно, ти ще се намѣришъ въ още по-опасно положение, ще вземешъ да мислишъ, дали нѣма да умрешъ — ще остане въ тебе единъ страхъ. Не, ти ще знаешъ, че и при треската можешъ да живѣешъ, и при хремата можешъ да живѣешъ. Чудни сте вие! Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бѫдете? Каква служба ще можете да принесете на Бога? Ако една треска може да ви умори, отъ васъ нищо не може да стане. Лѣкарьтъ има друго прѣдназначение. Той трѣбва да научи болния, какъ трѣбва да се лѣкува, какъ трѣбва да се бори съ болестьта. Той трѣбва да му даде такова лѣкарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговитѣ чувства и да просвети неговата мисъль. Слѣдъ това лѣкарьтъ трѣбва да пристѫпи къмъ лѣкуване на болестьта. Тъй разумно трѣбва да бѫде лѣкуването! За да лѣкуваме единъ човѣкъ, ние трѣбва да го освободимъ отъ всички чужди елементи, отъ всички утайки които се наслоили въ него. Цѣли 20 години той живѣлъ единъ нередовенъ животъ и въ него се натрупало излишно желѣзо, олово, мѣдъ и редъ други отровни соли, които се образували при окислението на тия метали. Всички тия отрови трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и да остане само онова чисто органическо злато и сребро, да остане само азотътъ и водородътъ въ онова чисто състояние, каквото е било първоначално въ човѣка. Само тогава човѣкъ ще може да възприеме онази Божествена Свѣтлина, която твори въ него. Ако слѣдъ като излѣза оттукъ, вие почнете да се питате дали всичко това, което говоря е Истина, казвамъ ви: ако вие мислите добрѣ за мене, това е добрѣ и за васъ; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за васъ. И за мене сѫщото: ако азъ мисля добрѣ за васъ, и за мене е добрѣ; ако пъкъ мисля злѣ за васъ, и за мене е злѣ. Такъвъ е законътъ. Никой никого не може да уврѣди. Всѣки човѣкъ самъ себе си уврѣжда. Слѣдователно, азъ самъ трѣбва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставямъ другитѣ да злоупотрѣбяватъ съ него. Та казвамъ: между насъ трѣбва да сѫществуватъ само разумни отношения. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завѣтъ, той се отличава съ редъ примѣри. Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака, вие ще видите, че тѣхниятъ животъ е единъ отличенъ примѣръ и за другитѣ. Прочетете най-послѣ живота и на други велики хора и тамъ ще видите, че има примѣри за подражание, за поука. Давидъ бѣше едно малко овчарче, което ходѣше да пасе овцитѣ и развиваше силата си. Единъ денъ, самъ той се хвали, вълкъ нападналъ една отъ неговитѣ овци и той се хвърлилъ да я спасява — борилъ се значи съ вълка и надвилъ, спасилъ овцата си. Послѣ, споредъ неговитѣ твърдения, тогава имало и лъвове, той се борилъ и съ лъвоветѣ, за да освободи една овца отъ устата на лъва. До колко е вѣрно всичко това, трѣбва да се питатъ ония ясновидци на врѣмето, които виждатъ въ миналото, но нека вѣрваме и на думитѣ на Давида. Той бѣше единъ смѣлъ и рѣшителенъ човѣкъ, който се борилъ съ лъвоветѣ и съ вълцитѣ. Не само това, но той билъ и добъръ музикантъ. И когато Саулъ бивалъ нападанъ отъ лоши духове, викалъ Давида да му свири. Когато Давидъ започвалъ да свири, Саулъ изпитвалъ добро разположение на духа си. Щомъ Давидъ прѣставалъ да свири, Саулъ ималъ пакъ своето лошо разположение на духа. И това разумно малко дѣте, слѣдъ като прѣкара една дисциплина, дойдоха срѣщу нело гонения отъ страна на Саула. И този младъ овчарь, слѣдъ като стана царь, забрави че Саулъ го гони, забрави, че е билъ овчарь и каза: „Не съмъ ли азъ царь, не съмъ ли миналъ прѣзъ толкова страдания, нѣмамъ ли право и азъ да си поживѣя? Единъ день Давидъ видѣ една хубава, красива жена, която била женена, и той я пожела за своя жена. И заповѣда на слугитѣ си да турятъ мѫжътъ ѝ на първата бойна линия, та дано бѫде убитъ въ сраженията. И наистина мѫжътъ ѝ бива убитъ. Давидъ взима тази красива жена за своя и заповѣдва на придворнитѣ си да казватъ, че той направилъ едно благодѣяние на тази бѣдна вдовица. Тази жена зачева отъ него. Но окото на Господа вижда всичко, Той знае самата Истина, затова праща пророкъ Натанъ при Давида, да му каже, че не е направилъ добрѣ. Натанъ разказва на Давида слѣдното нѣщо: „На единъ богатъ човѣкъ дохождатъ гости. Той нека да ги нагости, но за това угощение не взима нѣкоя овца отъ своето стадо, но взима единствената овчица на единъ бѣденъ човѣкъ и нея закаля“. Давидъ, като чува това нѣщо, извиква: „Осѫждамъ този човѣкъ на смърть!“ Натанъ му казва: Знаешъ ли че този човѣкъ си ти?“ По сѫщия начинъ постѫпвате и вие. Дойде нѣкой пѫть при васъ Натанъ пророкътъ и ви казва: „Вие направихте такива и такива прѣстѫпления! Изрежда ги той въ една или въ друга форма, и вие казвате: смърть на този човѣкъ! Този човѣкъ сте вие самитѣ. Вие издавате строга присъда за другитѣ, но това прѣстѫпление е ваше. Като четете 51 Псаломъ, виждате, че у Давида имало смирение, доблесть да признае своитѣ погрѣшки и затова казва: „Господи, съгрѣшихъ прѣдъ Тебе! Азъ бѣхъ едно малко дѣте, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавамъ грѣха си, нѣма да грѣша повече така. Отъ сега нататъкъ нѣма да правя такива прѣстѫпления.“ Вие казвате: Давидъ направи такова голѣмо прѣстѫпление! Я ми кажете, кой човѣкъ е чисть отъ прѣстѫпления? Чисти сѫ само светиитѣ. Тѣ сѫ абсолютно праведни хора. Азъ не подържамъ слабостьта на Давида, но казвамъ, че не трѣбва да го осѫждаме, защото който и да бѣше на мѣстото на Давида, щѣше да сгрѣши, щѣше да направи едно такова прѣстѫпление. Ами когато минавате покрай кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ахъ, защо не е моя тази кѫща? Това не е ли онази красива жена, която Давидъ взе за себе си? Ами когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай кѫщата на вашата, сѫсѣдка, която има младъ, хубавъ синь и си въздъхвате и кажете: ахъ, да ще този момъкъ да вземе моята дъщеря! Това не е ли красивата кѫща? Това не е ли хубавата жена, която Давидъ видѣ? Тази кѫща ще бѫде за васъ едно изкушение. Богъ ще ви даде друго нѣщо. Зарадвай се, че този човѣкъ си е направилъ една хубава кѫща! Най-първо, като видишъ тази кѫща, обърни внимание накѫдѣ сѫ поставени прозорцитѣ, на изтокъ или на югъ, и ако е така, зарадвай се. Кажи: азъ се радвамъ. че Господъ е далъ такава хубава кѫща на този човѣкъ. Нека Богъ му даде повече имане, та да зарадва и дѣцата си. Не минавай покрай кѫщата му съ зависть и не казвай: ахъ, защо не е моя? Господъ е прѣдвидилъ за тебе нѣщо много по-хубаво. Зарадвай се на богатството на своя ближенъ! Казвамъ: въ едно събрание седятъ много хора свързани съ една и сѫща идея, но като имъ се направи една малка забѣлѣжка, тѣ веднага се докачватъ. Азъ не съмъ срещналъ до сега нито единъ човѣкъ въ България, на когото като кажа нѣкоя по-строга дума, или като му направя една бѣлѣжка, да не ми се разгнѣви. Даже и на най-близкитѣ си като кажа нѣщо, сърдятъ ми се. Казвамъ нѣкому: приятелю, ти не можешъ да свиришъ съ мене, ако нѣмашъ ухо. „Ама кажи ми нѣкои велики работи!“ — Какви велики работи? Азъ не мога да се спра съ тебе, да обмислямъ великитѣ работи. Ако ви кажа нѣкоя велика мисъль, нищо нѣма да разберете отъ нея и ще кажете, че това сѫ празни работи. Да, но ако извадя кесията си и я поразмърдамъ малко, това ще е пълна работа! Имамъ 10 златни монети въ нея, давамъ ви ги, и вие казвате: а, това сега разбирамъ, това е философия! Казвамъ: това сѫ задачи за малкитѣ дѣца. Учениятъ човѣкъ всѣкога може да си достави тия златни монети, когато и въ който моментъ му потрѣбватъ. Какъ? — Той ходи съ своята магическа пръчица по земята, разхожда се и чукне нѣкѫдѣ съ нея. Веднага отдолу му се обаждатъ. Какво има? — На менъ учения човѣкъ, ми трѣбватъ 10 златни монети, Тия златни монети веднага изкочатъ и хопъ въ джоба му. Дойде другадѣ нѣкѫдѣ, пакъ тропне съ пръчицата си. Алло! Какво има? — Трѣбва ми една книга. Този ученъ дойде въ София като непознатъ и пожелава да отиде на нѣкое прѣдставление. Пакъ тропне съ пръчицата си. Какво има? — Искамъ единъ билетъ отъ първо мѣсто за еди-кое си прѣдставление. Веднага билетътъ се доставя, и този ученъ е на първо мѣсто въ прѣдставлението. Пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ този, на когото пѫтьтъ е отворенъ навсѣкѫдѣ. Туй разбирамъ ученъ човѣкъ — срѣдно мѣсто не приемамъ. Туй е идея! Напримѣръ, задайте си задачата, цѣла година да не боледувате отъ нищо. Или, задайте си задачата да направите опитъ за цѣла една седмица, да не минава въ ума ви нито една лоша мисъль, въ сърцето ви нито едно лошо чувство, и въ волята ви нито едно лошо дѣйствие. За да не се лъжете, направете този опитъ поне за единъ день, или за единъ часъ, да видите, за колко врѣме ще можете да издържите. Нѣкои мислятъ, че сѫ много силни. Не, трѣбва да бѫдетете тъй чисти, като единъ ангелъ, като единъ светия. Ако пъкъ можете да издържите за единъ часъ, или за единъ день, или за една седмица, или за една година, това ще бѫде още по-добрѣ. Ето една велика наука! Ако постигнете това нѣщо, небето ще се отвори за васъ, и вие ще разберете степеньта на онѣзи велики съзнания, които минаватъ прѣзъ ума ви. Азъ зная, че въ растенията има съзнание, въ кристалитѣ сѫщо има съзнание. Може да мислите за мене, каквото искате, но казвамъ ви: азъ разбирамъ съзнанието на растенията, азъ разбирамъ съзнанието на кристалитѣ, азъ разбирамъ съзнанието на животнитѣ — на всички риби, на всички птици — и най-послѣ разбирамъ съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизиратъ по особенъ начинъ. Има единъ великъ законъ, който ги хармонира. Външно, между хората и животнитѣ има само една допирна точка, но вѫтрѣшно, духовно има три допирни точки. И съ растенията вѫншно има само една допирна точка, но вѫтрѣшно има три допирни точки. Та казвамъ: отдѣ ще започнемъ нашето вѣрую? Казва се, че единъ домовитъ човѣкъ насадилъ едно лозе и го далъ подъ наемъ. Ако вие прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да моделирате вашия носъ, ако прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да изправите мисъльта си, какво сте направили тогава? Когато те засърби носа, това показва, че искашъ да кажешъ нѣкоя лъжа, искашъ да направишъ нѣкоя дяволия. Какво трѣбва да направишъ? — Нѣма да се дразнишъ, да чешешъ носа си, но ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще мислишъ тъй, както мисли единъ разуменъ човѣкъ. Сърби те ухото, ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще слушашъ и ще разбирашъ тъй, както разбира единъ разуменъ човѣкъ. Щомъ искате да се самовъзпитавате, тъй трѣбва да постѫпвате. Сега вие ще кажете: този човѣкъ ни говори смѣшни работи, забавлява ни. Като отидете на кинематографъ или на нѣкое прѣдставление, не ви ли забавляватъ? Само тукъ ли ви забавляватъ? Бихъ прѣдпочелъ хиляди пѫти повече да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля да разбирамъ нѣщата правилно, отколкото да ходя по кинематографи, или прѣдставления, или даже да слушамъ най-хубавитѣ концерти на Паганини. Като си потегля носа или ухото, азъ слушамъ неразборията на цѣлия свѣтъ. Като искамъ да проявя единъ жестъ, азъ пакъ ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си туренъ тукъ горѣ, помни че трѣбва да изразишъ Божията мисъль! Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето, скоро инжекция! Съ това туптене сърцето ти иска да каже: господарю, дойде врѣме и азъ да се проявя! Туй лозе иска да цъвне и да узрѣе. А ти, като не разбирашъ закона, казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето! Като те заболи главата, пакъ казвашъ: заболѣ ме главата, какво да правя? Съ тази болка главата ти иска да каже, че трѣбва да мислишъ. Послѣ, ще се хванешъ за двѣтѣ уши и ще си кажешъ: слушай, врѣме е за работа, трѣбва да се спретне на работа. Ами ако онзи склупторъ не вземе чука и не удря своята статуя, тя сама по себе си може ли да стане? Той трѣбва да вземе чука и майсторски да удря. Онзи художникъ сѫщо трѣбва да вземе четката и да рисува, но да знае какъ. Онзи, който иска да пише, сѫщо трѣбва да знае, какъ да пише. Носътъ само за секнене ли е създаденъ? Азъ като държа кърпата на носа си, казвамъ: Господи, пази ме да не скърбя този мой приятель! Нека мисъльта ми бѫде тъй свѣтла, тъй чиста, като тази кърпа? Нѣкои, като гледатъ моята кърпа, казватъ: този човѣкъ прави нѣкаква магия. Да, магия правя, но на себе си. Казвамъ си: слушай, ще говоришъ на тѣзи хора Истината, тъй, както и Господъ на тебе я говори! Тѣзи сѫ външни нѣща, но има и единъ вѫтрѣшенъ животъ. Единъ день ние ще се освободимъ отъ това тѣло, нѣма да имаме нужда да се секнемъ съ кърпитѣ си. Животътъ ни ще бѫде идеаленъ, нѣма да имаме никакви излишеци и ще бѫдемъ напълно свободни. И тъй, Този, Който е насадилъ лозето, това е Господъ. Наемателитѣ сме ние, а слугитѣ, които Господъ ни е пратилъ, ние сме ги набили, Духътъ сме изпъдили и сега се питаме: какво ще правимъ, като дойде наемательтъ? Нѣма какво да ви обвинявамъ, но казвамъ, че вие сте възприели този начинъ на дѣйствие като правило. Тъй постѫпвате вие, но отъ васъ се изисква да обработвате лозето, което Господъ ви е далъ и да Му изпратите отъ плодоветѣ. Плодътъ на Духа, това е Любовьта. Любовьта е първиятъ плодъ, който трѣбва да изпратимъ на Господа. Богъ като одобри този плодъ, ще каже: дайте този плодъ на дѣцата! Той ще прати единъ ангелъ при насъ, който ще ни даде право да раздаваме отъ плодоветѣ си на всички хора. И всички, които ядатъ отъ нашитѣ плодове, ще станатъ добри хора. Като разберете тази притча по този начинъ, сега като се върнете дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работимъ! Когато се продължава надолу ухото, и животътъ се продължава. Когато ухото се продължава нагорѣ, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява, и активностьта въ човѣка се разширява. Когато ухото се скѫсява, и животътъ става хилавъ. Ето, затова вие трѣбва да си теглите ушитѣ. Забѣлѣжете, на онѣзи хора, които умиратъ рано, ушитѣ се скѫсяватъ. Нѣкой пита, колко години ще живѣе, като измѣря ухото му, тогава ще му кажа колко години ще живѣе. Понѣкога е страшно да се каже на нѣкой човѣкъ, колко години ще живѣе. Забѣлѣзано е, че хора, у които ушитѣ сѫ дълги, живѣятъ дълги години; а хора, у които ушитѣ сѫ кѫси, живѣятъ малко врѣме. Това е така, природата никога не лъже. По сѫщия законъ интелигентностьта на хората се изявява въ лицето имъ. Природата е поставила по лицето на интелегентнитѣ хора повече бръчки. Тѣхнитѣ очи сѫщо изразяватъ интелегентностьта имъ. Ще бѫде смѣшно, силната свѣщь да не изразява силна свѣтлина. Учениятъ човѣкъ се познава по своята свѣтлина. Дъбродѣтелниятъ човѣкъ се познава по своето сърце. И ние, хората на земята, можемъ по сѫщия начинъ да живѣемъ съ онова възвишено и свято чувство на Любовьта. Желая сега, като се върнете дома си, всички да мислите за Бога. Не искамъ да мислите за мене, но ако любите Бога, ще мислите и за мене; ако не любите Бога, нѣма да мислите и за мене. Прѣди всичко, Богъ, Който живѣе вѫтрѣ въ насъ, но нѣкой пѫть се отегля. Когато идватъ страданията, Богъ се отегля отъ насъ. Значи, щомъ Богъ се отегли, това показва, че Той не е доволенъ отъ нашия животъ. Ти можешъ да се оправдавашъ, както искашъ, но Господъ казва: „Този човѣкъ е грѣшенъ, трѣбва да се накаже, за да почувствува своитѣ прѣгрѣшения.“ Ето и Христосъ дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любовь. Христосъ каза: Господи, азъ прѣдавамъ Духа си въ Твои рѫце, да става, съ мене, каквото ще. Азъ искамъ тия хора да опитатъ това което и азъ съмъ опиталъ и позналъ. Искамъ, щото всички хора да познаятъ Твоята Любовь“. Христосъ е човѣка на беззавѣтната Любовь. Азъ искамъ и вие да не сте малодушни, а смѣли и рѣшителни. Какво отъ това, че ви изпѫдили отъ тази или онази кѫща? Какво отъ това, че въ еди-кой си вѣстникъ писали нѣщо за васъ? Щомъ иматъ мастило, нека пишатъ. За насъ е важно друго нѣщо. Човѣкътъ се познава въ врѣме на изпитанията си. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, когато нѣкой човѣкъ ти прѣдложи да му платишъ единъ дългъ и ти веднага повѣрвашъ на думитѣ му и кажешъ: ще го платя. Това азъ считамъ великъ характеръ. Или, когато нѣкой човѣкъ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ цѣлия си животъ, това сѫщо считамъ великъ характеръ. Ако единъ банкеръ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ всички врѣмена, азъ наричамъ този човѣкъ великъ; но ако единъ религиозенъ човѣкъ се обърне къмъ Бога и каже, че е Писано, наистина, въ Писанието, да раздаде човѣкъ всичкото си имане на сиромаситѣ, но не азъ мога да направя това, защото трѣбва да оставя и за себе си, този човѣкъ не е великъ. Когато единъ човѣкъ дойде при мене, азъ съмъ длъженъ да му дамъ хлѣбъ, щомъ той е нуждаещъ се, но не съмъ длъженъ да му дамъ и маслини, или друго нѣщо. Послѣ, азъ съмъ длъженъ, ако нѣма дѣ да нощува, да му дамъ легло, но не съмъ длъженъ да му давамъ юрганъ и разни меки завивки. Тъй е писано и въ Господнята молитва „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Щомъ хората ме приематъ съ любовь, това ми е достатъчно, нѣмамъ нужда отъ юрганъ, или отъ какви и да сѫ други завивки и удобства. Щомъ влѣзешъ въ моята кѫща и те обвия съ своята любовь, нѣмашъ нужда отъ юрганъ. Тогава и 10 юргана да ти дамъ, нѣматъ смисълъ за тебе. Но и 10 юргана безъ любовь, не струватъ нищо, ти пакъ ще треперишъ отъ студъ. Разумна любовь трѣбва на всички ви! Ние не трѣбва да чакаме тази Любовь нито отъ Индия, нито отъ Америка, нито отъ Европа. Тази Любовь е въ насъ. Всички трѣбва да кажемъ: да бѫде благословено името Божие! Да се слави името Божие! И Господъ, Който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си да Го приемемъ, да Го угостимъ и да Му кажемъ: „Каквото ни даде, ето го!“ И слѣдъ това, да Го изпратимъ като „добрѣ дошълъ“, или да Го задържимъ пакъ като „добрѣ дошълъ“. Сега какво мислятъ въ България? Ще дадатъ ли каквото трѣбва, или ще изпѫдятъ слугитѣ Божии? Може да опитате и едното, и другото. Ако си дадатъ даньта на Бога, ще бѫдатъ великъ народъ, пъкъ ако играятъ на бобъ, като евреитѣ, и това ще опитатъ. И вие сте българи, нали? Българинъ, значи човѣкъ на Духа. И тъй, нека остане въ васъ мисъльта, всички да бѫдете като този домовитъ човѣкъ, да има връзки между Бога и васъ, та Божието благословение, което пада върху лозето ви, да дойде и върху васъ! Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 Мартъ, 1926 г. въ гр. София.
  21. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Приехъ отъ Отца си „Тази заповедь приехъ отъ Отца си“. Йоана 10:18. Ще ви прочета 5-та глава отъ Посланието къмъ Римлянитѣ. Тя е една схоластическа глава, мѫчна за разбиране. За нея се изисква повече мислене. „И тъй, оправдани чрѣзъ вѣра, имаме миръ съ Бога чрѣзъ Господа нашего Исуса Христа“. (— 1 ст.) — Туй е встъплението на апостолъ Павла. Той започва така, както когато нѣкой влѣзе въ нѣкой домъ и каже „добъръ день“. „Защото когато ние още бѣхме грѣшници, Христосъ умрѣ за насъ“. (— 8 ст.) — Нѣкои отъ васъ може да се запитатъ: защо трѣбва да умираме за другитѣ? Азъ ви запитвамъ споредъ моята философия: защо трѣбва да умре нѣкоя кокошка или нѣкое агънце заради васъ? Вие сами ще си направите заключението. „Защото се оправдахме чрѣзъ кръвьта Му.“ (—9 ст.)— Онѣзи, които не разбиратъ този езикъ, ще се спратъ върху този стихъ и ще го взематъ въ букваленъ смисълъ. Подъ „кръвь“ всѣкога се разбира Словото, не онова студено слово, но чистото Слово, което изтича отъ човѣшката душа. Подъ думата „душа“ ние взимаме онзи безсмъртенъ принципъ въ човѣка, който едноврѣменно е вплетенъ и въ самата природа на човѣка. Всѣки човѣкъ има такава душа. Вие можете хиляди пѫти да я отказвате, вие може хиляди пѫти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши отъ страдания. „Грѣхъ, обаче, не се счита, когато нѣма законъ.“ (— 13 ст.) Значи и прѣди да е имало законъ, хората сѫ съгрѣшавали, но тѣ не сѫ признавали грѣха, защото законъ не е имало. Отъ когато е дошелъ законътъ смущава хората. „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“ Азъ наричамъ тази заповедъ „заповѣдь на единство, заповѣдь на съединително звено въ разумния животъ“. Когато ние говоримъ за заповѣди въ живота, ние включваме съзнанието, въ какъвто ограниченъ размѣръ и да е. Всички живи сѫщества, каквито и да сѫ по форма, все иматъ нѣкакви разбирания за специфичния животъ, който тѣ живѣятъ. До скоро врѣме науката отказваше съзнанието на низшитѣ сѫщества. Тя казва, че тия сѫщества се рѫководятъ въ живота си само отъ инстинкти. Споредъ науката, инстинктътъ въ свѣта е нѣщо механическо. Обаче не е така. Ние виждаме, че тия малки животинки промислятъ за себе си тъй разумно, както и самия човѣкъ. Разбира се, тѣхната разумность не е такава, каквато на човѣка. Христосъ казва: „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“. Тази заповѣдь се отнася до единството, обаче въ свѣта има единъ законъ на раздробление, отъ който е произлѣзълъ грѣха. Върху този законъ апостолъ Павелъ прави своитѣ философски разсѫждения. Кое докара грѣха въ свѣта? — Разклонението, раздроблението, различието въ формитѣ, различието въ половетѣ, различието въ желанията на хората, различието въ мислитѣ и чувствата на хората. Всички стълкновения на тия сили докараха грѣха въ свѣта — нищо повече. Тъй щото, когато нѣкои питатъ, какъ е влѣзълъ грѣха въ свѣта, казвамъ: насадете една градина и ще видитѣ, какъ е влѣзалъ грѣха въ свѣта. Онѣзи дѣца, които минаватъ за много почтѣни, щомъ минатъ покрай една градина насадена съ хубави плодове, винаги ще се изкусятъ. Нѣкое отъ тѣхъ като мине покрай плодоветѣ, ще се поспре, другото пожелае да си откъсне, третото ще влѣзе въ градината и ще си откъсне, а градинарьтъ ще си каже: „Какво става? Кой научи тия дѣца да крадатъ?“ Той ги нарича крадци, но това е неговото специфично разбиране за кражбата. Добрѣ, кое е по-хубаво сега: да има плодни дървета и да ставатъ кражби, или да нѣма плодни дървета и да не ставатъ никакви кражби? Да има животъ, но да има и смърть, или да нѣма животъ и да нѣма смърть? Вие казвате: ще се живѣе и ще се умре. Не, вие не разбирате какво нѣщо е смъртьта. Смъртьта не е най-страшното нѣщо въ свѣта. Задъ смъртьта има нѣщо по страшно, и то толкова страшно, че и най-видния философъ ще трепне отъ страхъ. Вие ще ми кажете: „Докажи това!“ — Много наши идеалисти доказаха въ участъцитѣ, до колко тѣхнитѣ идеи можаха да издържатъ. Защо ги биха? — За идеитѣ имъ. Покажете ми вашитѣ идеи! Идеята, за която умирате, може да е реална, но може и да не е реална — не можете да я хванете съ рѫката си. Обаче тя е реална. Единственното реално нѣщо въ свѣта, това сѫ идеитѣ. Има единъ свѣтъ, дѣто идеитѣ сѫ толкова реални колкото сѫ реални и ябълкитѣ въ физическия свѣтъ. Въ този свѣтъ хората се хранятъ съ идеи тъй, както ние съ ябълкитѣ. Въ този свѣтъ има идеи на Милосърдието, идеи на Правдата, идеи на Добродетѣльта, идеи на Любовтьта, идеи на Истината и т. н. Тамъ хората се хранятъ съ идеитѣ като съ плодове. Ще кажете: „И тазъ хубава!“. Това, обаче сѫ редъ разсѫждения. Нѣкои отъ васъ може да ми кажатъ: „Какво отношение иматъ тѣзи идеи къмъ насъ?“. Питамъ: какво отношение има махането съ рѫка на диригента по отношение на оркестрантитѣ? Махането на рѫката изразява послѣдователни тактове, по отношение на които музиката е нагласена. Тия тактове идватъ послѣдователно, единъ слѣдъ другъ, съ което опрѣдѣлятъ врѣмето, траенето на свиренето. Слѣдователно, въ всички нѣща въ свѣта има извѣстни съотношения. Разумнитѣ хора се събиратъ, създаватъ си своя музика и си опрѣдѣлятъ тактове. Казватъ, че онзи, който ще дирижира тази музика, трѣбва да се води по правилата, по които тя е написана. Значи, въ разумната природа има закони, които опрѣдѣлятъ нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашитѣ дѣйствия. Тѣ опрѣдѣлятъ посоката, къмъ която трѣбва да се движимъ, тѣ опрѣдѣлятъ врѣмето, кога трѣбва да си лѣгаме и да ставаме, тѣ опрѣдѣлятъ, какъ трѣбва да се обличаме и т. н. Нѣкои мислятъ, че когато казваме, че всичко въ свѣта е опрѣдѣлено, това значи, че всичко става механически. Ами когато дойдохте на земята, не намѣрихте ли всичко готово? Рѣчьта, граматиката, напримѣръ, съ която си служите, не бѣше ли готова? Вие започнахте да изучавате на готово български езикъ, и станахте българи. Или започвате да изучавате на готово английски езикъ и ставате англичанинъ. Или започвате да изучавате на готово френски езикъ и ставате французинъ и т. н. Всичко това механически ли е? Подъ думата „българинъ“ се разбира една опрѣдѣлена мѣрка. Въ невидимия свѣтъ има една опрѣдѣлена мѣрка за българина, на която той трѣбва да отговаря. Напримѣръ, като се каже българинъ, трѣбва да се знае, колко сантиметра трѣбва да бѫде високъ, колко дълги трѣбва да бѫдатъ пръститѣ му, какъвъ трѣбва да бѫде носъть му, колко косми трѣбва да има на главата, на брадата, на мустацитѣ или на веждитѣ си, колко дебели трѣбва да бѫдатъ устнитѣ му, какъ трѣбва да бѫдатъ устроени стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ, черепътъ му, всичко това като на типъ е подробно опрѣдѣлено. Като се каже англичанинъ, или американецъ, и за тѣхъ всичко това е точно опрѣдѣлено. Не само това, но извѣстна е културата на всѣки едного като типъ отъ прѣди хиляди години. Въ това отношение, народитѣ на земята прѣдставляватъ скачени сѫдове. Вие сте изучавали скаченитѣ сѫдове и знаете, че споредъ законитѣ на скаченитѣ сѫдове. Като налѣете една течность въ нѣкой отъ тия сѫдове, тя се прѣнася и въ другитѣ сѫдове и се намира въ всичкитѣ на еднаква височина. Слѣдователно, когато една идея проникне въ единъ народъ, тя се прѣнася и въ всички други народи по закона на скаченитѣ сѫдове. Когато злото проникне въ единъ народъ, по сѫщия законъ прониква и въ другитѣ народи. Когато злото проникне въ бащата, прониква и въ сина; и когато злото проникне въ майката, прониква и въ дъщерята. И онѣзи велики добродѣтели, които минаватъ прѣзъ главата на нѣкой добъръ човѣкъ, по сѫщия законъ минаватъ и прѣзъ главата на всички останали хора. И когато нѣкой ме запита, що е грѣхътъ, що е прѣстѫплението? — Казвамъ: грѣхътъ, прѣстѫплението, това сѫ неизползувани добродѣтели. Що е умразата? — Неосѫществена любовь. Що е лѫжата? — Неизявена Истина. Когато ти не искашъ да кажешъ Истината, на нейно мѣсто непрѣменно ще дойде лъжата. Когато не искашъ да приемешъ Мѫдростьта, непрѣменно невѣжеството ще те огради. Ако се откажешъ отъ свѣтлината, непремѣнно тъмнината ще дойде. Тъмнината сама по себе си е една сила въ свѣта. Та Христосъ казва: „Тази заповедь приехъ отъ Отца си.“ Коя заповѣдь?—Великата заповѣдъ на онова вѫтрѣшно единство, на онова велико вѫтрѣшно разбиране на разумния животъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една велика, разумна идея въ себе си. Вземете нѣкой човѣкъ съ една велика идея въ себе си и го оставете на най-низкото стѫпало въ човѣшкия животъ, ще видите, че той ще се издигне отъ това стѫпало и ще заеме своето мѣсто. Той е, като маслото, — въ каквато вода и да го пуснете, все излиза на повърхностьта. Не може да бѫде друго яче. Не само това, но ако единъ човѣкъ съ велика идея оставите на дъното на ада даже и при най-голѣмитѣ тартори на дяволитѣ, този човѣкъ ще излѣзе отъ тамъ и всичко ще вдигне нагорѣ. Той е като единъ пуснатъ конь, цѣло страшилище е за тѣхъ. Ако единъ такъвъ човѣкъ се намери между дяволитѣ, всички ще затрептятъ отъ страхъ. Ще ви приведа единъ малъкъ анекдотъ, да видите, защо се плашатъ тарторитѣ. Впрочемъ то не е анекдотъ, но една велика Истина, взета отъ ирландския животъ. Намислили дяволитѣ да взематъ при себе си нѣкой си ирландецъ, който минавалъ за голѣмъ грѣшникъ и да го оставятъ за винаги въ ада. Обаче, прѣди това, една вечеръ този ирландецъ се напилъ и като се връщалъ дома си, случайно се препъва въ нѣщо и пада. Запитва се: коя ли ще е причината, дѣто се препънахъ? Връща се няколко крачки назадъ и вижда единъ човѣкъ падналъ на земята. Той си казва: „Никога до сега въ живота си не съмъ правилъ никакво добро. Нека поне тази вечерь да направя едно малко добро“. Взима този човѣкъ на рѫцѣ и го занася дома си. Указва, се че този човѣкъ билъ единъ ангелъ. Ангелътъ му казва „Понеже ти ми направи това голѣмо добро, поискай нѣщо отъ мене, съ което да мога да ти се отблагодаря!“ Ангелътъ си помислилъ, че той непрѣменно ще иска спасение. Ирландецътъ си помислилъ: „Да искамъ спасение да влѣза въ Царството Божие, не съмъ готовъ за това още, не ми е дошло врѣмето. Да искамъ царь да стана, глава нѣмамъ за това. Да искамъ философъ да стана, умътъ ми не е дошелъ до тамъ. Да искамъ богатъ човѣкъ да стана, при този халъ, въ който се намирамъ, ще изхарча всичкитѣ си пари“. Мислилъ, мислилъ и най-после казал: „Имамъ единъ гвоздей, на който си закачамъ обущата. Искамъ, който пипне този гвоздей, освѣнъ мене, да залѣпне тамъ, и само азъ да мога да го освободя. После, имамъ единъ столь, на който сѣдамъ. Искамъ, който седне на този столь, да се залѣпи, и само азъ да мога да го отлѣпя. И най-послѣ, имамъ въ градината си една хубава ябълка, искамъ, който се опита да откѫсне една ябълка безъ мое разрѣшение, рѫката му да залѣпне тамъ, и само азъ да мога да го освободя“. Ангелътъ му казва: „Тъй да бѫде!“. Когато дяволитѣ чули, че този ирландецъ не иска никакво спасение, пращатъ единъ дяволъ отъ ада да го вземе. Явява се при него този дяволъ и му казва: „Нашиятъ господарь те вика да дойдешъ“. Той му отговаря: „Ощо не е врѣме“. Ами ти си изгубенъ човѣкъ, трѣбва да дойдешъ. „Хубаво, ще дойда, ето, тукъ на гвоздея сѫ закачени обущата ми, подай ми ги!“ Дяволътъ хваща обущата, да му ги подаде, но не може да се откачи. Ирландецътъ взема една тояга и хубаво го набива. Пита го: „Втори пѫть ще ме безпокоишъ ли?“ — Не, нѣма повече да те безпокоя, бѫди увѣренъ, само ме освободи да си ида. Връща се дяволътъ при своитѣ другари и имъ разказва: „Който отъ васъ отиде при ирландеца пазете се отъ гвоздея!“ Дяволитѣ, обаче не сѫ отъ тия сѫщества, които лесно се обезсърчаватъ Пращатъ втори посланикъ при ирландеца, който му казва: „Слушай, ти нѣма да си играешъ така съ насъ. Хайде веднага тръгвай!“ — Добре заповѣдай малко да поседнешъ на стола, докато се приготвя. Дяволътъ сѣда на стола, но не може да се отлѣпи, тъй здраво се залепилъ. „Моля те пустни ме!“ — Ти ще дохождашъ ли безъ врѣме да ме безпокоишъ? „Не, нѣма, само ме пусни!“ Връща се той при другаритѣ си и имъ казва. „Ще се пазите отъ стола!“ Най-после други двама посланици се рѣшили още единъ пѫть да отидатъ, но вече съ главния си тарторъ, който останалъ отвънъ кѫщата, и тъй силно изревалъ, че цѣлата се разклатила. Казалъ: „Излизай вече! Твоитѣ гвоздеи и твоитѣ столове нищо не струватъ, не ни плашатъ“ Той излѣзалъ, впрегналъ каруцата си и всички заедно тръгнали. Минава покрай ябълкитѣ въ своята градина и казва: „Чакай да си откѫсна нѣколко отъ тия ябълки! Или, по-добре ако искашъ откъсни ми ти нѣколко“ Тарторътъ посегналъ къмъ ябълкитѣ, но веднага рѫката му останала тамъ не могла да се отлѣпи. Тогава ирландецътъ дава едно строго възпитание и на тартора, като му казва: „Още единъ пѫтъ ще пращашъ ли своитѣ посланици да ме безпокоятъ?“ — Нѣма. И наистина, като се освободилъ тарторътъ казалъ на своите посланици: „Ще знаете, нѣма да безпокоите този човѣкъ!“ Слѣдъ врѣме, когато ирландецътъ умрѣлъ, главния тарторъ издалъ заповѣдъ до всички свои служители: ,,Ще затворите ада и нѣма да приемате вѫтре този човѣкъ!“. Въ този анекдотъ е скрита идеята, че въ ада не може да се приеме никакъвъ човѣкъ съ велика идея въ себе си. Ако такъвъ човѣкъ помисли да влѣзе въ ада, веднага затварятъ вратата за него. Христосъ казва: „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“, т. е. Той приелъ онова вѫтрѣшно единство въ живота. По какво се отличава това вѫтрѣшно единство? — Съ хармония, съ организиране на нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Съврѣменнитѣ хора искатъ да организиратъ обществото. Ние сме изразъ на нашитѣ идеи, и ако не можемъ да организираме тѣхъ, какъ ще организираме външния свѣтъ. Може ли неучения човѣкъ да учи ученитѣ? Може ли слабиятъ човѣкъ да води силнитѣ? Може ли болниятъ човѣкъ да лѣкува здравитѣ? Това сѫ редъ противорѣчия, резултатъ на различни разбирания. Такива нѣща въ свѣта не сѫществуватъ. Слѣдователно, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да организира своитѣ мисли. Какво трѣбва да организира въ своитѣ мисли? Вие трѣбва да знаете, какви сѫ съотношенията между една ваша мисъль и друга ваша мисъль. Напримѣръ, единъ музикантъ знае, кои тонове сѫ хармонични и кои не сѫ хармонични въ дадена гама, и затова, когато сѫчинява една пиеса знае какъ да съчетава тоноветѣ. По какъвъ начинъ ще сѫчетае той своитѣ идеи? Да кажемъ, че вие сте музикантъ, или свещеникъ, или воененъ, или търговецъ, или пъкъ заемате каква и да е друга служба. Всички тия служби сѫ все почтени, но вие трѣбва да знаете, какъ да ги изпълнявате. Това значи да умѣете да съчетавате тоноветѣ правилно, за да излиза една хармонична пѣсень. Отъ наше гледище, всички служби сѫ почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши, както трѣбва, е непочтена. Въ това отношение, всички служби сѫ на мѣстото си. Но кога? — Когато човѣкъ изпълнява длъжностьта си съ дълбоко вѫтрѣшно съзнание на душата си. Вие казвате, че нѣкои хора сѫ несправедливи, но азъ казвамъ: тѣзи хора не сѫ несправедливи, но мислитѣ и желанията имъ не сѫ организирани. Обаче, има редъ правила, редъ закони, по които нашата мисъль и нашитѣ желания могатъ да се организиратъ. Вие не можете да бѫдете добъръ търговецъ, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Вие не можете да бѫдете добъръ лѣкарь, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Вие не можете да бѫдете добъръ адвокатъ, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Вие не можете да бѫдете добъръ управляващъ, или какъвъ да е другъ, ако не знаете какъ да организирате мисъльта си. Никоя държава не може да се повдигне, ако не организира вѫтрѣшно своята мисъль. Казвамъ: не е достатъчно само да се вѣрва. Въ какво трѣбва да се вѣрва? Трѣбва да разбирате закона на сцѣплението на идеитѣ, защото и и идеитѣ иматъ свое сцѣпление, и чувствата иматъ свое сцѣпление. Между тѣхъ, обаче, има извѣстно вѫтрѣшно прѣплитане. Ако взема да ви доказвамъ какъ е създаденъ човѣкътъ, трѣбва да имамъ редъ картини, но това не е за една схоластическа беседа. Въ връзка съ това, азъ казвамъ, че когато правя своитѣ изслѣдвания, за мене числата отъ 1 — 20 иматъ свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Напримѣръ, когато кажа 166 с. м., азъ имамъ вече единъ нормално развитъ на височина българинъ. Когато кажа 45 с. м., подразбирамъ широчината на гърдитѣ му. Когато кажа 2½ или 3½ см., имамъ прѣдъ видъ широчината на неговия носъ. Когато кажа 35 см., имамъ прѣдъ видъ неговото теме. Когато кажа 55 — 60 см. имамъ прѣдъ видъ окрѫжностьта на неговата глава. Когато кажа 14 — 15 — 16 см., имамъ прѣдъ видъ широчината на напрѣчния разрѣзъ на главата му. Когато кажа 16 — 22 см., имамъ прѣдъ видъ диаметъра на главата му. Това сѫ редъ числа, които като съпоставимъ въ извѣстни съотношения, отъ тѣхъ изпъква цѣлия строежъ на човѣка, силитѣ, които сѫ работили върху него и т. н. На основание на сѫщия законъ, по-дългобойното орѫдие прави по-дълги линии, а по-кѫсото прави по-кѫси линии. Слѣдователно, колкото едни линии сѫ по-дълги, били тѣ прави или крѫгообразни, толкова и енергиитѣ, които сѫ работили върху тѣхъ сѫ по интензивни, по-интелигентни и по-разумни. Отъ тукъ, колкото единъ организъмъ е по-сложенъ и по-добрѣ устроенъ, туй е признакъ и за по-голѣма разумность. Сѫщото нѣщо ще забѣлѣжите и по кожата на тѣлото, по квадратчетата по нея, по космитѣ, по тѣхната дължина и т. н. Всичко това опрѣдѣля разумностьта на човѣка. Защото, колкото единъ човѣкъ е по-разуменъ, толкова и материята, съ която работи, е по- префинена, по-деликатна; и колкото единъ човѣкъ е по-слабъ по своята интелигентность, толкова и материята, съ която работи, е по-груба. И така, хората като влѣзатъ въ духовния, въ идейния свѣтъ, казватъ: ние имаме извѣстна идея. Имашъ извѣстна идея, но имашъ и извѣстенъ страхъ да направишъ едно добро заради нея. Каква идея е тогава тази? Великата идея не се страхува никога отъ правене на добро. Хора съ велика идея никога не се страхуватъ отъ това, че ще осиромашеятъ. Хора съ велика идея никога не се страхуватъ отъ това, че могатъ да оглупеятъ. Българитѣ казватъ: направи добро, да намѣришъ зло. Азъ не зная, отдѣ е произлѣзла тази поговорка. Когато нѣкой ми каже, направи добро, за да намѣришъ зло, азъ подразбирамъ, че този човѣкъ е единъ лихварь, който дава пари съ голѣми лихви. Тази философия сѫществува днесъ навсѣкѫдѣ, затова всички казватъ: направи добро, да намѣришъ зло. Не е въпросътъ да не правишъ добро, но като направишъ добро, тъй го направи, че да не ти плащатъ за него нищо. Въ доброто, което си направилъ, не внасяй никакъвъ елементъ на користолюбие. Учитель си — служи на този народъ безъ пари! Свещеникъ си — служи на този народъ безъ пари! Казвашъ: ама какъ ще живѣя тогава? Щомъ искашъ да ти се плати, значи ти не си българинъ. Тъй разбираме ние. Ако единъ народъ е създаденъ идейно, ако всички хора, които го съставляваха бѣха хора на една велика идея, мѣжду тѣхъ щѣше да има това вѫтрѣшно единство, тѣ щѣха да изкаратъ всичко на мѣсто, и щѣха да иматъ всичкото Божие съдействие. Какво вижда Господъ въ българитѣ? — Нищо друго, освѣнъ едно раздробление. Едната партия ще катурне другата, послѣ двамата ще се сборятъ и ще се върнатъ дома си съ наранени глави. Единиятъ отъ тѣхъ ще каже: азъ надвихъ! И другиятъ ще каже сѫщото. Турятъ си една идея, и ужъ за нея се борятъ. Борятъ се тия двама пехливани, ту единиятъ горѣ, ту другиятъ горѣ, и най-после единиятъ казва: азъ надвихъ! Пехливанджилъкъ проявяватъ, но послѣ и двамата умиратъ. Азъ казвамъ: това сѫ пехливани, които умиратъ. — Ама тѣ сѫ реформатори! — Умрѣха тѣзи реформатори! Тѣ сѫ схоластици, спорятъ, кое вѣрую е по-правилно. Въ свѣта има само едно правилно вѣрую. Ако ти не можешъ да живѣешъ въ живота на Любовьта, ако ти не можешъ да ходишъ въ свѣтлината на Мѫдростьта, ако ти не можешъ да възприемешъ свободата на Истината и да я приложишъ въ живота си, каква идея можешъ да имашъ? Слѣдователно, Христосъ подразбира, че тази заповѣдь на единство трѣбва да се зароди въ вашия умъ и да се увѣрите. В какво?- Всички работи въ свѣта могатъ да се поправятъ при едно условие — единство въ нѣщата. Ние казваме, че съврѣменниятъ религиозень, мораленъ, разуменъ животъ не е съвмѣстимъ съ обикновения животъ. Така е. Любовьта е несъвмѣстима съ умразата. Мѫдростьта е несъвмѣстима съ глупостьта. Истината е несъвмѣстима съ лъжата. Това сѫ противоположности, но Истината е съвмѣстима сама съ себе си, Мѫдростьта е съвмѣстима сама съ себе си, Любовьта е съвмѣстима сама съ себе си. Първото нѣщо, което ще забѣлѣжите въ човѣка на Мѫдростьта е, че на лицето има една особена свѣтлина. Отъ всички хора, които мислятъ, излиза една мека, приятна свѣтлина. Отъ онѣзи хора пъкъ, у които живѣе Божествената Любовь, лъха една особена топлина, едно особено разширение. Дѣто и да влѣзе такъвъ човѣкъ носи миръ за всички окрѫжаващи го. Всички сѫщества, даже и най-малкитѣ чувствуватъ тази Любовь. Ако прилагате закона на Любовьта и можете да се концетрирате, всички сѫщества, даже и най-малкитѣ, ще възприематъ тази Любовь. Тѣ могатъ да я почувствуватъ така, както малкитѣ змийчета чувствуватъ майка си, която се приближава при тѣхъ да ги храни. Тѣ я чувствуватъ тъй, както малкитѣ паячета чувствуватъ своята майка. Тѣ я чувствуватъ тъй, както пиленцата чувствуватъ приближаването на своята майка, и тъй, както дѣцата чувствуватъ приближаването и грижитѣ на своята майка. Питамъ: кой е заставилъ всички тия сѫщества, по-нисши и по-висши, да се грижатъ за своитѣ малки? — Божествената Любовь. Казва Христосъ: „Тази заповѣдь приехъ отъ Отца си“. Казвамъ: това е единството, къмъ което ние се приближаваме. Щомъ човѣкъ живѣе въ тази заповѣдь, въ това единство, нѣма повече какво да се съмнѣва. Навлѣзешъ ли въ закона на единството, ти ще разбирашъ нѣщата и отъ тѣхнитѣ резултати, отъ тѣхнитѣ послѣдствия ще разбирашъ причинитѣ. Напримѣръ, всѣки отъ васъ може да направи единъ опитъ. Въ какво? — Въ закона на единството. Всички вие имате толкова неприятности въ живота си! Животътъ ви е пъленъ съ физически, морални, сърдечни, умствени терзания, неприятности, безпокойствия, мѫчнотии. Направете единъ опитъ. Ако направите опитъ да възприемете това единство, за което ви говори Христосъ, веднага върху васъ ще дойде една свѣтлина, която ще укаже такова действие върху организма ви, каквото дѣйствие указва чистия, свѣжия въздухъ върху човѣкъ, който е стоялъ дълго врѣме затворенъ въ стая съ нечистъ, задушливъ въздухъ. Тъй освѣжително дѣйствува единството върху човѣшкия организъмъ. Законътъ на единството показва пѫтя на човѣшкото избавление. Та казвамъ: всички трѣбва да проповѣдваме закона на единството! Какъ ще го проповѣдваме? Вие трѣбва да знаете, че сте единъ органъ отъ този Божественъ организъмъ, имате извѣстна мисия, която, колкото и малка и да е, трѣбва да я изпълните. Вие трѣбва да изпълните своето прѣдназначение! И ако сте вѣрни на своето прѣдназначение, този Божественъ организъмъ ще промисли за васъ. Въ свѣта никой не живѣе за себе си, и никой не умира за себе си. Никой не грѣши за себе си, и никой не прави добро за себе си! Всичко, което се прави въ свѣта е общо. Умираме ли, за Бога умираме. Живѣемъ ли, за Бога живѣемъ. Азъ взимамъ думата „Богъ“ въ най-тѣсенъ смисълъ. Подъ думата „Богъ“ азъ разбирамъ това, въ което живѣемъ и това което се крие въ насъ. Всичко това едноврѣменно ни и повдига. Бога можете да познаете въ най-голѣмитѣ страдания и мѫчения. За да познае човѣкъ, дали има Господъ въ свѣта, или нѣма, трѣбва да го оставятъ всички хора, пъкъ и да го оставятъ и всички животни, и всички дяволи, и всички ангели, да остане самъ самичъкъ, да нѣма на кого да уповава, само тогава, въ дълбочината на душата си той ще чуе онзи тихъ Божи гласъ да му проговори. Той ще почувствува дълбоко въ душата ся нѣщо нѣжно, топло, което го сгрѣва, оживѣва и вдъхновява. Само така човѣкъ може да разбере какво нѣщо е Богъ. Когато всички млъкнатъ, Богъ проговаря. Когато всички те изоставятъ, Богъ те приема. Когато те заровятъ въ гроба, и налѣятъ отгорѣ ти вода и вино, и кажатъ, че отъ този човѣкъ нищо не остана, Господъ дохожда при тебе и ти казва. „Не бой се, ако ме слушашъ, азъ ще те извадя отъ това мѣсто!“ Сега вие ще ме питате: всичко това възможно ли е? — Опитайте и вижте! Азъ ви говоря една истина, която съмъ опиталъ. Казвате: докажи! — Това не е теория, то е опитано нѣщо. Азъ казвамъ: това, което се доказва е лъжа, а това, което не се доказва е истина. Какво ще ви доказвамъ, че азъ живѣя? Трѣбва ли да ви доказвамъ философски, че дѣйствително ви говоря тукъ, а не сте въ едно сънно състояние? Вие може да мислите, че сте омагьосани, но азъ ви казвамъ: докажете ми сега, говоря ли ви, или не? Вие може да ми кажете, че се заблуждавате, или че сте будни, или че сънувате и т. н. Да, едно е вѣрно, отъ всичко това, но кое именно е вѣрното? Вѣрно е 75%, че сте будни, а 25%, че спите. Като казвамъ, че спите, разбирамъ, че у васъ има едно малко съмнѣние и затова казвате: нека този човѣкъ ни каже нѣщо по-сѫществено! Сѫщественитѣ нѣща и баба ми, и дѣдо ми могатъ да докажатъ. Пъкъ ако е за доказателство, да ви доказвамъ, дали има Господъ, или не, това мога да ви докажа 10 пѫти по-добрѣ и отъ най-виднитѣ проповѣдници, и отъ най-виднитѣ философи. Но ако търсите нѣкого, който може да намѣсти ума ви, ако търсите нѣкого, който може да намѣсти сърцето ви, ако търсите нѣкого, който може да намѣсти волята ви, това съмъ азъ! Вие ще кажете: голѣми претенции има този човѣкъ! Да, голѣми претенции имамъ, правя това нѣщо. Намѣствамъ умоветѣ и сърцата и волята на хората. Ужасно страдание е да се измѣсти ума на единъ човѣкъ! То е цѣла лудость. Отъ какво още произтичатъ страданията на хората въ свѣта? — Размѣстени сѫ сърцата имъ. Ами още отъ какво произтичатъ страданията разрушенията въ свѣта? — Размѣстена е волята на хората. Това изкуство, да намѣствамъ умоветѣ, сърцата и волята на хората не искамъ да задържа само за себе си, но искамъ да го прѣдамъ и на васъ, да ви покажа методътъ, какъ да намѣствате умоветѣ, сърцата и волята на хората. Азъ давамъ нѣколко методи за самовъзпитание на човѣка, които не сѫ сухи теории, но живи, приложими методи, които съмъ извлѣкълъ отъ самата природа и сега искамъ тъй да ги трансформирамъ, че да имъ прѣдамъ една нова форма, да станатъ приложими въ живота. Питате: какъ може да се намѣсти ума на човѣка? Казвамъ: не внасяй непотрѣбни идеи въ ума си! Какъ може да се намѣсти сърцето на човѣка? — Не внасяй непотрѣбни желания въ сърцето си! Какъ може да се намѣсти волята на човѣка? — Не прѣдприемай работи, които сѫ неосѫществими. Нѣкому дойде на ума да спаси българския народъ. Не се заемай съ тази идея! Едно врѣме и апостолъ Павелъ се бѣше заелъ да спасява евреитѣ, но най-послѣ каза: „Боя се да не изгубя и своето спасение“. Христосъ му каза: „Не прѣдприемай работа, която не е за тебе!“ Спасението на единъ народъ или на единъ човѣкъ не става отъ човѣка. Спасението не е единъ механически процесь, то не става съ перо, то е работа само на Бога. Азъ ви казвамъ една велика Истина: ако има нѣкой, който може да спасява, това е само Богъ. Този, Който прониква навсѣкѫдѣ въ свѣта. Само Богъ има този атрибутъ — да спасява, а всички други, които идватъ въ свѣта, тѣ сѫ носители, тѣ сѫ органи на този великъ Божественъ организъмъ. И когато азъ казвамъ, че мога да намѣствамъ сърцата, умоветѣ и волята на хората, то е защото работя съ Бога. Азъ не давамъ умъ на Бога, не критикувамъ неговитѣ дѣла, но разсѫждавамъ заедно съ Него и казвамъ: всичко, което Богъ е прѣдвидилъ е разумно. Всички велики проповѣдници, всички велики свещеници, всички велики философи, всички велики писатели трѣбва да възприематъ тази велика заповѣдь на единство и да учатъ хората на тази велика Истина. На коя Истина? — На тази Истина, която намѣства умоветѣ на хората; на тази Истина, която намѣства сърцата на хората; на тази Истина, която намѣства волята на хората. Щомъ се намѣстятъ, умоветѣ, сърцата и волята на хората, тѣ ще се обединятъ. Защо спорятъ хората днесъ? Ако нѣкой е великъ, даровитъ музикантъ, нека дойде да свири! Всички ще се съберемъ да го слушаме и ще му дадемъ потикъ. Ако нѣкой е великъ земледѣлецъ, нека дойде, ще му дадемъ сѣме за сѣене, а слѣдъ това ще му изпратимъ и всичкото си благословение. Ако нѣкой е великъ държавникъ, ще му кажемъ: изпълни длъжностьта си, както трѣбва, ние сме съ тебе! Кой каквато работа изпълнява, всички ще се съберемъ около него и ще му дадемъ потикъ да я изпълни. Ако нѣкой е майка или баща, сѫщо тъй ще му дадемъ всичкото си съдействие да изпълни своята длъжность както трѣбва. Нѣкой казва: майката и теле ражда, и човѣкъ ражда. Не, това не е Божествена философия. Знаете ли какво означава раждането! — Само разумниятъ човѣкъ, само човѣкътъ съ една велика идея може да ражда, а другитѣ донасятъ само недоносчета. Когато ние говоримъ, че човѣкъ трѣбва да се роди, когато говоримъ за бракъ между мѫже и жени, ние разбираме съвсѣмъ друго нѣщо. Бракътъ подразбира една велика Божествена идея, която може да се приложи само съ единъ свещенъ трепетъ и то тогава, когато хората придобиятъ това единство, когато мѫжътъ и жената не гледатъ единъ на другъ съ прѣнебрежение. Друга картина трѣбва да изпъкне въ умоветѣ на хората, да знаятъ, че сѫ изпратени на земята като спасители на човѣчеството, като творци на новото въ свѣта. Не е музикантъ онзи, който цѣла нощь мисли за ония 7000 лева, които му прѣдстои да получи на концерта. Въ това свирене нѣма една велика идея. Всѣки музикантъ трѣбва да знае, че свири за Господа, дѣто и да отиде — въ нѣкое кафене, или въ нѣкой локалъ, или въ нѣкой салонъ. Той трѣбва да свири така, че всички, които го слушатъ да оставятъ чашитѣ си, да забравятъ всичко дребнаво въ свѣта и да кажатъ: всички ние живѣемъ за тази велика идея! Ще кажете: възможно ли е това? — Възможно е. Азъ съмъ правилъ опити съ своята цигулка, но трѣбва настроение. Всѣкога човѣкъ не може да свири вдъхновено. За да свири добрѣ, неговата душа трѣбва да влѣзе въ цигулката. Не може ли душата на музиканта да влезе въ цигулката, ако не, той не е добъръ музикантъ и не може да свири хубаво. Влезе ли душата ти въ пияното, ти можешъ да свиришъ, влезе ли душата ти въ перото, ти можешъ да пишешъ. Влѣзе ли душата ти въ прането, ти можешъ да перешъ. Нѣкоя жена казва,че знае да готви. Да, но отъ нейното готвене цѣлата кѫща се разболява. Това не е готвене. Само онази жена знае да готви, чието ядене никога не се забравя. Днесъ хората казватъ: да имаме жена, която да ни готви! Да, но какъ да ви готви, като Ева ли? Едно врѣме, нашата стара майка Ева, или по право вашата стара майка Ева, азъ не я признавамъ за моя майка, сготви първото ядене на мѫжа си. Съ това ядене го изпъдиха отъ рая. Тя си позволи да внесе въ това ядене единъ новъ елементъ, който не бѣше позволенъ отъ правилата на рая, и съ това ги изгониха отъ рая. Не мислете, че тогава въ рая е имало малко хора. Споредъ Писанието, въ рая заедно съ Адамъ и Ева, е имало много хора, Всички хора тогава сѫ живѣли въ райската градина но сѫ били абсолютно чисти. Тѣ били отъ висока ангелска култура. На Ева се доревнало да живѣе физическия животъ, поради което заедно съ Адама ги изпъдиха отъ рая. Другитѣ хора останаха да живѣятъ въ райската градина и до днесъ. И когато говоримъ за Всемирното Бѣло Братство, ние разбираме именно ония хора, които и до днесъ живѣятъ въ райската градина. Съврѣменната църква казва, че 9 чина отъ тия ангели сѫ паднали. И когато останали само нѣкои отъ тѣхъ, казали. „Со страхомъ Божий!“ Не е така. Михаилъ, единъ отъ тия, който и до днесъ живѣе въ райската градина, казалъ: „Да застанемъ при Бога съ Любовь за правата Божия кауза и да покажемъ на цѣлия свѣтъ, че има правда въ свѣта!“ Отъ тогава падането спрѣло. Отъ този моментъ Адамъ излѣзълъ навънъ отъ рая, заедно съ Ева и много още грѣшници, които дошли да живѣятъ на земята. Сега нѣкои ще кажатъ, че това сѫ хипотези, теории, недоказани истини. Казвамъ: може да не е вѣрно това, но и другото не е вѣрно. Вие казвате, че 9 ангелски чинове паднали. Питамъ ви: когато тия ангели падаха, вие бѣхте ли тамъ? Азъ пъкъ ви казвамъ, че когато падаше Адамъ, азъ бѣхъ въ рая. Ще кажете: ами какво търсишъ тукъ? — Дойдохъ да ви видя. Ами вие какво търсите тукъ? Това сѫ само редъ разсѫждения. По тѣзи въпроси има много хипотези, теории, но важното за васъ е да живѣете въ единство. Господъ ви пита сега: защо сте се събрали въ този салонъ? Защо сте дошли да слушате? Христосъ е казалъ на врѣмето си: „Ако не се отречете отъ себе си и не дигнете този кръстъ, нѣма да придобиете Царството Божие“. Азъ пъкъ ви казвамъ: ако не се облѣчете въ Любовьта и не възприемете нейния животъ, ако не възприемете свѣтлината на Мѫдростьта и не носите тази свѣтлина прѣдъ себе си и ако не възприемете Истината и не живѣете въ нейната свобода, не сте достойни за Царството Божие. Нѣкой казва: какво значи да се отрека отъ себе си? — Да се отречешъ отъ себе си, значи да възприемешъ Любовьта. Какво значи да дигна своя кръсть? — Значи да възприемешъ свѣтлината на Мѫдростьта. Какво значи да ме послѣдвашъ? — Значи да възприемешъ свободата и да живѣешъ въ Истината. Въ това има смисълъ. Сега всѣки отъ васъ иска да знае, въ какво седи живота. Всички вие имате велико прѣдназначение. Не е достатъчно да прѣживѣете само около 50 — 60 години на земята, да съберете малко пари, за да ви погребатъ и да си заминете. Такива хора азъ наричамъ заровенитѣ дѣца въ избата на природата. Ще дойде Господъ при нѣкое отъ тѣхъ и ще каже: извадете го! Но до това врѣме вие дълго ще плачете, докато дойде нѣкой ангелъ при васъ и ще ви пита: какво правите? Понеже ангелътъ знае само да полива цвѣтя, ще ви прѣвърне въ едно цвѣте, ще ви посади и ще ви полива. Вие ще се зарадвате, но още не сте спасени. Ще дойде нѣкоя мома при васъ, ще ви откѫсне и ще се накити. Послѣ вие пакъ ще плачете. Ще дойде сега нѣкой арахангелъ при васъ и ще ви прѣвърне въ едно малко бръмбарче. Вие пакъ ще се зарадвате, но още не сте спасени. Ще дойде нѣкой гарванъ и ще ви клъвне. Вие пакъ ще плачете, докато най-послѣ дойде Господъ и ви прѣвърне въ човѣкъ, по образъ и подобие свое. И вие пакъ ще се зарадвате. Колко години човѣкъ е плакалъ, страдалъ, докато е придобилъ днешната си форма! Затова, гледайте да не изгубите туй, което тъй трудно сте добили. Нѣкой казва: що ми трѣбва този животъ? Не, този животъ, който имашъ е много цененъ. Та казвамъ: въ тази вѣлика заповѣдь на единство, трѣбва да дойдете до онова положение на самопознаване. Нѣкои хора мислятъ, че сѫ сѫвършени. Който е съвършенъ, не живѣе на земята. Всички, които сѫ дошли на земята, тѣ се доосъвършенствуватъ. Ако нѣкой каже, че е близо до съвършенството, разбирамъ, радвамъ се за това, но трѣбва да знае, че той още не е довършилъ курса на своето съвършенство. Прѣди всичко човѣкъ трѣбва да има голѣмо смирение. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ! Когато той говори, неговата душа трѣбва да трепти отъ радость. Като вижда, че има страдания въ свѣта, той трѣбва да се радва, че може да работи за Бога. Когато виждамъ, че хората грѣшатъ, радвамъ се, че е дошло врѣмето, когато Господъ може да се изяви. Азъ сѫмъ ви говорилъ много пѫти за страданията и техния смисълъ, сега нѣма пакъ да ви говоря, но казвамъ, има единъ великъ законъ, на който може да построите вашия животъ за да придобиете този вѫтрѣшенъ миръ, тази вѫтрѣшна свѣтлина и тази вѫтрѣшна свобода. Гордостьта у човѣка, съзнанието му, че много знае, му прѣчи въ живота. Докато човѣкъ не приеме великата Истина въ себе си, до тогава той е смъртенъ, живѣе въ ограничение и нѣма достоинството на човѣкъ. Ако ти си единъ първокласенъ глупакъ, а мислишъ, че знаешъ много, утрѣ ще те заведатъ въ участъка ще те набиятъ като излезешъ отъ тамъ, че ще умрешъ сетенъ сиромахъ. Дѣ остава твоето знание? Ти ще кажешъ: такъвъ е животътъ? Не, ако имашъ Истината, ще бѫдешъ свободенъ човѣкъ, търсенъ отъ всички. Ако имашъ Мѫдростьта, ще носишъ свѣтлина за всички. Ако живѣешь единъ посрѣдственъ животъ, безъ любовь, твоятъ животъ ще бѫде животъ на единъ вълкъ, на една мечка, на единъ паякъ, на една трихина, на единъ скорпионъ и т. н. Питамъ тогава: какъвъ смисълъ има този животъ? Ако живѣешъ въ закона на Любовтьта, това е животътъ на единъ ангелъ, на единъ светия, на единъ праведенъ човѣкъ. Нѣкои болни идватъ при менъ и мислятъ, че ще ги излѣкувамъ, за да повѣрватъ въ мене. Азъ сѫмъ готовъ да имъ помогна, но ако тѣ повѣрватъ въ Бога, а не въ мене. Азъ виждамъ че тѣ още не сѫ си изучили урока, затова казвамъ: нека поболедуватъ още, за да залюбятъ Бога. Ако нѣкой иска първо да го излѣкувамъ и послѣ да повѣрва въ Бога, никога нѣма да го излѣкувамъ. Прѣди години дойде при мене единъ човѣкъ, иска да го лѣкувамъ. Казвамъ му: слушай, приятелю, моитѣ визити струватъ много скъпо. Колко искашъ? Хиляда лева? — Не, повече. „Колко тогава 10,000 лева?“ Повече. „Ами 100,000 лева ли?“ — Повече. Готовъ ли си да дадешъ всичкото си имане? Готовъ ли си да заложишъ сърцето, ума, и волята си и да служишъ на Бога презъ цѣлия си животъ? Ако ти си готовъ на всичко това, ще те излѣкувамъ съ една дума, но ако не устоишъ на обѣщанието си, ще се схумишъ, отъ тебе нищо нѣма да остане. Ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Любовьта; ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Мѫдростьта; ние искаме хората да служатъ на вѣликия идеалъ на Истината; ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Правдата; ние искаме хората да служатъ на великия идеалъ на Добродѣтелтьта и всички да да бѫдемъ велики музиканти и поети! И тогава, като видишъ единъ братъ прѣдъ себе си, трѣбва да изпиташъ едно трепетно чувство, като че си предъ Бога. А вие сега като се видите, хванете се за рѫка и казвате: добрѣ дошълъ! Слѣдъ малко питате: кога ще си ходишъ? Не, благородни сърца трѣбва да иматъ хората — сърца пълни съ тази велика Любовь! Велики умове трѣбва да иматъ хората! Всѣки може да има този великъ и свещенъ умъ. Азъ беседвахь съ васъ миналата седмица за съвършенството, а сега ви проповѣдвамъ за вѫтрѣшно единство. Бѫдете каквито искате, но стремете се къмъ съвършенството, стремете се къмъ единство! Въ моитѣ очи и вълкътъ по нѣкой пѫть се реформира. Азъ съмъ виждалъ такива сцени, дѣто вълкътъ, като влѣзе въ нѣкоя кошара между овцетѣ, погледне малко, позамисли се и казва: „Азъ рѣшавамъ отъ днесъ да живѣя по-благороденъ животъ!“ Човѣкътъ не може ли да каже така? — Може. Ще ви приведа единъ примѣръ, когато Араби-Шакъ билъ повиканъ отъ рускитѣ князе на угощение, единъ отъ рускитѣ князе го запитва: какъ ще ни обяснитѣ този стихъ отъ Евангелието, дето се казва че вълкътъ и агнето ще пасатъ заедно? Той имъ казва: „Вие сте вълцитѣ, азъ сѫмъ агнето. Ето, сега вие ме хранитѣ! Значи стихътъ се изпълни“ Това може да стане, когато хората живѣятъ по закона на единството. Когато това единство дѣйствува въ свѣта, този стихъ ще бѫде напълно приложимъ. Нека говоримъ всички искренно и чистосърдечно! Силата на една беседа не седи въ онова вѫтрѣшно убѣждение, тя е нѣщо повѣче отъ убѣждение. Силата и се съдържа въ онази вѫтрѣшна светлина, въ онзи вѫтрѣшенъ просторъ, въ онова велико вѫтрѣшно самопожертвоване. Човѣкъ трѣбва да бѫде единъ великъ изворъ, който постоянно да извира. Човѣкъ трѣбва да бѫде едно слънце, което постоянно да пръска свѣтлина. Човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си онази необятна широта и просторъ, въ която всички сърца да се вмѣстятъ. Когато нѣкой ми говори за своята душа, азъ разбирамъ цѣлата вселена. Когато нѣкой ми говори за Божията Мѫдрость, азъ разбирамъ всичката свѣтлина на безпрѣдѣлното пространство, която свѣтлина никога не угасва. Когато нѣкой ми говори за Божията Истина, азъ разбирамъ тази вѫтрѣшна свобода, която сѫществува между всички сѫщества. Има свѣтове, сѫществата на които сѫ толкова напрѣднали, че постоянно отправятъ своитѣ телескопи къмъ земята, радватъ се като гледатъ какъ хората се движатъ — радватъ се на тази малка планета — земя. Тѣ се радватъ като гледатъ, какъ хората се стрѣмятъ нагорѣ и казватъ: ние ще имъ дадемъ потикъ, ще имъ изпратимъ своето благословение. Има много слънчеви и други системи, далечъ отъ насъ, които се интересуватъ за насъ и за всички други сѫщества на земята. Напримѣръ, млѣчниятъ пѫть е една отъ тѣзи системи. Вие ще кажете: това сѫ прѣдположения! Да, за васъ сѫ прѣдположения, но за менъ сѫ реалность. Единъ день вие ще достигнете до степеньта да се съобщавате съ тия планети и системи, тъй както сега хората се съобщаватъ съ Парижъ, Лондонъ и други нѣкои мѣста. Както днесъ хората се разговарятъ едни съ други на далечни разстояния, така и вие ще се разговаряте съ сѫществата отъ разнитѣ системи. Тамъ има сѫщества много по-разумни, съ много по-висока култура, отколкото сѫ тия на земята. Вие ще кажете: да, въ този случай животътъ дѣйствително има смисълъ. Но сега вие още не сте готови, мозъкътъ ви нѣма туй устройство, да издържа голѣми напрѣжения. Сега, много отъ съврѣменнитѣ хора като заболѣятъ, започватъ да виждатъ различни сѫщества отъ невидимия миръ, виждатъ много тѣхни близки заминали, които идватъ да ги взематъ. Това обясняватъ съ нѣкакво разстройство въ мозъчната система и казватъ: този човѣкъ е изгубилъ съзнание. Казвамъ: не, този човѣкъ се е оплелъ, въ неговитѣ идеи нѣма яснота. Сѫщата опастность има за нѣкои хора, свѣтски и религиозни, защото идеитѣ имъ сѫ разхвърляни, а всичко въ човѣка трѣбва да бѫде свързано. Иначе, при такива блуждающи мисли, съ които тѣ живѣятъ, умътъ имъ може да изхвръкне. Когато дойдемъ до истинското здраве, всичко което става съ насъ, трѣбва да ни бѫде ясно. Всички образи въ съзнанието ни трѣбва да бѫдатъ отчетливи и разбрани. Когато виждашъ нѣщо, не е достатъчно само да виждашъ, но да го виждашъ прѣзъ очитѣ на Любовьта, прѣзъ очитѣ на Мѫдростьта, прѣзъ очитѣ на Истината. Имашъ ли тѣзи три вѣлики добродѣтели, нѣма никаква опасность отъ забъркване. Дѣйствувашъ ли, обаче безъ тѣхъ, умътъ ти може да хвръкне. Свѣтскитѣ хора сега страдатъ отъ безвѣрие, а религиознитѣ хора страдатъ отъ суевѣрие. Азъ ще направя едно уподобление: ако си млѣкопитающе и искашъ да бѫдешъ свободенъ, краката ти трѣбва да бѫдатъ дълги и здрави, за да бѣгашъ. Ако си птица и искашъ да бѫдешъ свободенъ, крилата ти трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако си човѣкъ и искашъ да бѫдешъ свободенъ, трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Слѣдователно, бѣгането е за животнитѣ; хвъркането за птицитѣ, а разумностьта — за човѣка. Разумни трѣбва да бѫдемъ въ своето единство, за да придобиемъ свободата си! Само по този начинъ ще я добиемъ. Дълги години още ще я изучаваме. Мисъльта която ви оставямъ е : всѣки отъ васъ да вложи въ себе си туй единство. То е като слънчевата свѣтлина, не се стремете да опрѣдѣляте, какво нѣщо е слънцето, но се ползувайте отъ свѣтлината му! Щомъ турите въ ума си мисълта съ вѣра и единство, този законъ, тази заповѣдъ ще проработи въ васъ. И тъй, единството между всички хора — единство по Любовь, единство по Мѫдрость, единство по Истина. Бесѣда, държана отъ Учителя на 28 февруарий 1926 г.въ гр. София.
  22. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Бѫдете съвършени! „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. „Искайте, хлопайте и търсете!“ Ще ви изнеса двѣ положения на разбиране. Въ единъ стихъ отъ Евангелието се казва: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни!“ Второто положение се изразява въ другъ стихъ: „Искайте, хлопайте и търсете!“ Думата „съвършенство“ прѣдставлява единъ незавършенъ актъ, т. е. актъ, който самъ по себе си не може да се завърши. Съвършенството, това е единъ вѣченъ идеалъ не само на хората, но и на всички резумни сѫщества. Той прѣдставлява външната страна. Идеалитѣ сѫ необходими въ живота. Човѣкъ все-таки трѣбва да се стреми къмъ нѣщо, все трѣбва да има каква и да е идея. Отъ това гледище човѣкъ трѣбва да има една широка душа, т. е. той не трѣбва да бѫде дребнавъ. Когато ние разискваме върху нѣкои обществени въпроси, или върху нѣкои домашни въпроси, или върху нѣкои духовни или морални въпроси, всѣкога има опастность да не се породи нѣкакво недоволство. Недоволството седи въ дребнавостьта, или въ вѫтрѣшната критика, или въ критика на другитѣ. Само критиката може да се прѣвърне въ едно вѫтрѣшно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство. И тъй, ще имате прѣдъ видъ, че думата „съвършенство“ означава единъ вѫтрѣшенъ послѣдователенъ процесъ. Човекъ може да бѫде съвършенъ въ даденъ моментъ, но не може да бѫде съвършенъ въ всички моменти. Той може да бѫде съвършенъ въ своята специалность, а именно: той може да бѫде съвършенъ като химикъ въ своята лаборатория; той може да бѫде съвършенъ като богословъ, или като свещеникъ, или като проповѣдникъ; той може да бѫде съвършенъ като музикантъ; той може да бѫде съвършенъ като търговецъ и т. н. Нѣкоя жена може да бѫде съвършенна като домакиня въ дома си и т. н. Изобщо, човекъ може да бѫде съвършенъ въ своята специалность, каквато и да е тя. Като говоримъ за съвършенство, ние не подразбираме това съвършенство, за което хората говорятъ. Хората говорятъ за едно съвършенство, което не разбиратъ. Казватъ за нѣкого: ама той е съвършенъ. Въ какво? — Въ обходата си, въ характера си. Отдѣ знаете това? Че вие сте видѣли много малко нѣщо отъ този човѣкъ, видѣли сте само, какъ се отнася външно, но вижте вѫтрѣ какъвъ е, какъ се отнася съ своитѣ слуги. Той е съвършенъ отвънъ, като дипломатъ, външно го виждате вие. Та често въ този смисълъ и вие сте така съвършени. Има моменти, когато всѣки отъ васъ е съвършенъ — съвършенъ е само за мигъ, но не и за винаги. Вие не можете за винаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите за винаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние за винаги, не зная какво би станало съ васъ. Да мислимъ човѣка за съвършенъ и да не може да покаже това свое съвършенство, това е едно вьтрѣшно тежнение на човѣшкия духъ. Подъ съвършенство азъ разбирамъ просторъ, широта най-голѣмато възможность, въ която човѣкъ може да се прояви. Когато човѣкъ казва, че иска и може да се прояви, азъ считамъ това като най-добра страна ни живота. И наистина, само съвършения човѣкъ може да прояви Любовьта; само съвършениятъ човѣкъ може да прояви мѫдростьта; само съвършения човѣкъ може да прояви Истината; само съвършения човѣкъ може ди прояви Правдата; само съвършения човѣкъ може да прояви Добродетельта. Разбирайте съвършения човѣкъ въ този смисълъ, въ какъвто азъ го употрѣбявамъ. Всички вие може да се проявите като съвършени, нищо не ви прѣчи. Никой отъ васъ не може да се оправдае, че има нѣщо въ живота, което му пречи което го спира. Какво ви спира? — Нищо ,че не можете да направите това или онова, туй е една фикция, това е едно самозаблуждение. Ако азъ не мога да дигна 1,000 килограма на гърба си, това не показва моята слабость. Тѣзи 1,000 килограма азъ мога да ги дигиа, но какъ? — Въ продължение на извѣстно врѣме. По този начинъ азъ ще мога да дигна не само 1,000 килограма, но и 10,000 килограма, както и 100,000 килограма, па и милиони килограми. У човѣка, обаче има едно щестлавие, и той казва: чакай да видя мога ли да дигна 1,000 килограма изведнъжъ. И изведнажъ мога да ги дигна, но това е другъ въпросъ. Ако една мравя разглежда живота, тя ще го разглежда отъ свое становище. Нѣкой ме пита: можешъ ли да дигнешъ хиляда килограма? Казвамъ: да, и 1,000 килограма, и 10 милиона килограма мога да дигна изведнъжъ, по мравешки! Това вече е извъртване на въпроса, то е вече относителна сила. Въ втория стихъ се казва: „Искайтѣ!„ Какъ трѣбва да се иска? Искането трѣбва да бѫде разумно. Само разумниятъ човѣкъ може да иска; само разумниятъ човѣкъ може да хлопа; само разумниятъ човѣкъ може да търси. Това сѫ вѫтрѣшни положения на нѣщата, това сѫ мѣрки. Човѣкъ трѣбва да се установи, въ какво трѣбва да вѣрва, къмъ къкво трѣбва да се стрѣми, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Той непрѣменно трѣбва да се установи. Само тогава външния му животъ може да стане красивъ. Сега нѣкой може да каже: хлопамъ ,но не ми отварятъ. Казвамъ: така е, има условия въ живота, когато можешъ да хлопашъ и да не ти отварятъ, а има условия въ живота, когато при първото чукане ти отварятъ. Прѣдставете си, че азъ отивамъ на гости нѣкаде, дето съмъ обѣщалъ да занеса една торба съ звонкови монети. Ще ми отворятъ ли тамъ? Да, тамъ всички ме чакатъ. При първото похлопване още, веднага ми отварятъ и казватъ: той е! Но прѣдставете си, че азъ отивамъ съ единъ парабелъ нѣкадѣ да обера нѣкого. Какъ мислите, колко пѫти трѣбва да хлопамъ, за да ми отворятъ? — Колкото и да тропамъ, доброволно нѣма да ми отворятъ. Следователно, ако вие искате невидимия свѣтъ да ви отвори, трѣбва да имате единъ вѫтрѣшенъ идеалъ. Идеитѣ сѫ, които даватъ вѫтрѣшенъ смисълъ и красота на живота. Нашитѣ шапки сѫ направени съобразно нашитѣ идеи. Нашитѣ кѫщи сѫ направени съобразно нашитѣ идеи.Нашитѣ училища сѫ направени съобразно нашитѣ идеи. Стокитѣ въ търговията сѫ направени споредъ нашитѣ идеи. Нашитѣ учители, нашитѣ свещеници, всичко това е създадено съобразно нашитѣ идеали. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора казватъ, че съ идеали не се живѣе. Хлѣбътъ, който ядемъ сега, е създаденъ съобразно идеалитѣ, съ които живѣемъ. Онзи орачъ, който оре земята ,сѫщо така има извѣстни идеали. Даже и онази къртица, която рови земята има свои идеали. Онзи грънчаръ сѫщо тъй има извѣстни идеали. Казватъ: само ние хората имаме идеали. Не, всички живи сѫщества си иматъ идеали, само че идеалитѣ имъ се различаватъ. Сега ние се спираме при човѣшкитѣ идеали и казваме: нека се даде възможность да се проявятъ всички разумни човѣшки идеали, които могатъ да дадатъ почва и условия на човѣшкото съзнание да се просвѣти, за да се дойде до онѣзи истински идеали, които водятъ къмъ постигане Божията Любовь. Щомъ се яви това съдържание въ хората, тогава тѣ ще иматъ единъ материалъ, отъ който ще се образуватъ разумнитѣ нишки, разумнитѣ връзки между тѣхъ. Не може да се образуватъ разумни вѫтрѣшни връзки между хората, докато не се създаде единъ високъ идеалъ помежду имъ. Сегашнитѣ връзки между хората не почиватъ на много здрава основа. Слѣдователно, ние има да работимъ още много. Не само връзкитѣ ви съ другитѣ хора не сѫ здрави, но не сѫ здрави още и връзкитѣ ви съ невидимия свѣтъ, пъкъ и връзкитѣ съ самитѣ васъ не сѫ още здрави. Нѣкои ще кажатъ: здрави сѫ нашитѣ връзки, какъ не! Че вие още не сте се научили да пазите своя умъ! Вие още не сте се научили да пазите своето сърце! Вие още не сте се научили да пазите своитѣ дробове! Вие още не сте се научили да пазите своя стомахъ, своята храносмилателна система и т. н. Я вижте, какво означава това голѣмо количество лѣкари днесъ? Това показва, че съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили своя идеалъ, тѣ сѫ влѣзли въ курника на грубия материализъмъ. Тъй наричамъ азъ материализма днесъ. И тъй, подъ думата „съвършенство“ азъ разбирамъ съвсемъ друго нѣщо. Прѣдставете си, че вие четете една книга, като Библията, въ която сѫ изложени всички правила, методи и ничини за разумно живѣене въ всѣко отношение. Да допуснемъ, че сѫществува такава книга, въ която сѫ изложени истинскитѣ методи за правилно живѣние. Всѣки отъ васъ ще може да намѣри цѣрь или правила за себе си въ тази книга. Такава книга дѣйствително сѫществува въ свѣта, но дали вие я знаете, дали я признавате, това е единъ другъ въпросъ. Сѫществува такава книга, въ която сѫ изложени всички основни, идейни правила, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, въ какво и да е отношение. Ти можешъ да четешъ тази съвършенна книга, която се състои отъ хиляди и милиони листи и не мисли, че като обърнешъ единъ листъ отъ тази книга, цѣлата си я прочелъ. Ти казвашъ: азъ чета тази книга. Казвамъ. много добрѣ, но това още не показва, че си я прочелъ цѣлата. Питамъ едного: на кой листъ четешъ? — На първия. Питамъ втори, на кой листъ четешъ? — На втория. Питамъ трети: на кой листъ четешъ? — На третия. Други питамъ: на кой листъ четете вие? Тѣ казватъ: на четвърти, на пети, на шести и т. н. Всички четатъ тази книга на съвършенството, но още не сѫ съвършени. Тази книга азъ наричамъ „книга на разумния животъ“. Щомъ я четешъ, значи ти съзнавашъ нѣщата. Имашъ ли извѣстни страдания това показва, че ти съзнавашъ своето несъвършенство и си недоволенъ отъ себе си. Всѣки човѣкъ има единъ идеалъ. Какъвъ е идеалътъ на търговеца? — Идеалътъ на търговеца е паритѣ и стоката. Какъвъ е идеалътъ на единъ адвокатъ? — Идеалътъ на единъ адвокатъ е да разбира законитѣ и правилата, да може да ги складира въ своя умъ, за което трѣбва да има отлична паметь, а сѫщеврѣменно и да има повече клиенти. Какъвъ е идеалътъ на единъ лѣкарь? — Да има повече пациенти — колкото повече, толкова по добрѣ. При това, той желае да бѫде такъвъ лѣкарь, че дѣто влѣзе, да има една магическа пръчица, съ силата на която да направи всичко изведнъжъ и всички да казватъ за него: този лѣкарь има изкуство! Кѫдето влѣзе, на всички да помага. Какъвъ е идеалътъ на една шивачка? Ние като отидемъ при една шивачка, не искаме тя да се изправи прѣдъ насъ и да ни се кланя, но искаме да ни скрои и ушие дрехата хубаво, а слѣдъ това може да прави поклони, колкото иска. Не ушие ли дрехата добрѣ, никакви поклони не помагатъ. Като отидемъ при единъ адвокатъ, какво искаме? Не искаме да ни прави поклони, но искаме нашето дѣло да спечели. Ако спечели, и ние, и той можемъ да правимъ колкото искаме поклони, но ако изгубимъ дѣлото, ще махнемъ съ главата си и ще кажемъ: знаемъ ние този адвокатъ, не го искаме повече. Онзи философъ, който пише по нѣкакъвъ въпросъ, трѣбва да владѣе този материалъ, за да може да го изложи. Та всички обикновени хора наричатъ великитѣ хора „чукари“, тъй ги уподобяватъ. Тѣ казватъ, че всѣки великъ човѣкъ е единъ чукаръ или единъ планински върхъ, повече или по-малко високъ, който складира въ себе си всичката благодать. Между тия чукари има долини и полета. Нѣкои хора сега сѫ по тия чукари, по тия високи планински върхове, други оставатъ незабелѣзани, понеже се намиратъ по тия долини и полета. Питамъ: между тия чукари или между тия високи планински върхове и между тия долини и полета има ли нѣкакво съотношение? — Има, разбира се. Представете си, че нашата земя бѣше навсѣкадѣ валчеста, никѫдѣ нѣмаше такива чукари и високи планински върхове, какво щѣше да бѫде нейното положение? — Земята щѣше да бѫде обиколена навсѣкѫдѣ съ вода. Обаче, онѣзи сѫщества, които сѫ създали земята, както и Онзи, Който я създалъ сѫ направили и високитѣ и низкитѣ мѣста по нея. Като казвамъ „Онѣзи“, които сѫ я създали и „Онзи“, Който я създалъ, искамъ да употребя думитѣ „единство и множество“, като свойства на Бога. Това сѫ двѣ идеи, които азъ свързвамъ, защото споредъ мене единство има само въ Бога, и множество има сѫщо само въ Бога. Когато единството иска да прояви своята сила, то се проявява въ множеството. И когато множеството иска да прояви своето сцепление или връзка, която сѫществува между него, то се проявява въ единството, за да покаже, че източникътъ на всички сѫщества е единъ и сѫщъ. Защо хората сѫ слаби и умиратъ? Защото като се отдѣлятъ отъ единството, отъ Бога, отричатъ Го отъ себе си, а по този начинъ се отричатъ отъ себе си. При това, като се отдѣлятъ отъ единството, отричатъ и множеството и казватъ: съ много не може да се живѣе. Тогава, споредъ тѣхъ излиза слѣдното: съ единъ не можешъ да живѣешъ, съ много сѫщо не можешъ да живѣешъ, остава да живѣешъ само съ себе си. Щомъ дойдешъ до положението да живѣешъ само съ себе си, ти ще мязашъ на една мокра кокошка. Всѣки отъ васъ, който живѣе самъ и който отрича тия двѣ идеи, той ще мяза на омокрена кокошка — нищо повече. И тогава никакъвъ идеалъ не можете да постигнете, никаква наука, никакво щастие. Въ какво седи хубавото и красивото въ свѣта? То е единъ въпросъ, който тепърва се разработва. До сега, както и въ миналото, имаше много нѣща, които ви радваха, но сега, като минавате въ тази нова фаза на живота, какво може да ви радва? — Сега може да ви радва само единството. Подъ „единство“ азъ разбирамъ да имашъ онзи вѫтрѣшенъ възвишенъ животъ, да имашъ съприкосновение съ едно разумно сѫщество, на което основнитѣ качества да бѫдатъ Любовь, Мѫдрость и Истина. При това, туй сѫщество да бѫде толкова разумно, че въ всѣки случай да ти бѫде като другарь, съ когото да можешъ да сподѣляшъ извѣстни идеи, извѣстни мисли. Съвършенството, къмъ което се стрѣми всѣка душа, ученитѣ хора го намиратъ въ човѣшкия строежъ. Тѣ искатъ да докажатъ, че човѣкъ е създаденъ чудно, а религиознитѣ хора се спиратъ върху този въпросъ и често казватъ, че човѣкъ билъ чудно и страшно създание. Че е чудно създание, тъй е, но че е страшно, съ това не съмъ съгласенъ. Онзи, който е превеждалъ думата „страхъ“, не я употрѣбилъ сполучливо. Страхътъ се появилъ, когато енергията въ своитѣ проявления е била чрезмѣрно силна. Значи, страхътъ се е появилъ или вслѣдствие на голѣма сила, на чрѣзмѣрна енергия ,или вслѣдствие неизвѣстностьта на нѣщата. Азъ пъкъ бихъ казалъ, че човѣкъ е едно разумно и красиво създание. Всѣки съвършенъ човѣкъ трѣбва да знае, какъ е устроенъ неговиятъ мозъкъ, неговитѣ уши, неговитѣ очи и пр. Азъ не говоря за онѣзи вѫншни уши, но той трѣбва да знае, какъ е устроенъ онзи вѫтрѣшенъ апаратъ на слушане, какъ е устроена говорителната система. Той трѣбва да проучи тази сложность на прояви. Сега ние минаваме покрай нѣщата, проучаваме ги, но все отвънъ, искаме по този начинъ да подобримъ положението на обществата, да подобримъ свѣта, но трѣбва да се знае, че свѣтътъ не може да се подобри отвънъ, а отвѫтрѣ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато искатъ да подобрятъ нѣщата отвънъ, по единъ механически начинъ. Чудно е когато единъ механикъ иска да изобрѣти нѣщо изведнажъ. Той дълго врѣме мисли върху извѣстна идея, върху извѣстенъ принципъ, докато най-послѣ започватъ въ ума му да се търкалятъ онѣзи малки колелца, онѣзи части отъ машината онѣзи плоскости — цѣли образи рисува той въ ума си и едва слѣдъ 20 години изнася своята идея навънъ. Идея има въ този човѣкъ! Сега и ние искаме да подобримъ свѣта. Този свѣтъ трѣбва да се подобри вѫтрѣ въ васъ, въ всѣки едного по-отдѣлно, всѣки за себе си да го пресъздаде. Или, казано на другъ езикъ, той трѣбва да копира нѣщата. Съвършенниятъ свѣтъ създава нѣщата, а намъ прѣдстои да ги копираме. Онзи механикъ, който изобрѣтилъ нѣщо, не го е копиралъ изведнъжъ. Той мислилъ дълго врѣме, изучавалъ е небесната механика и когато успѣлъ да копира въ ума си извѣстни идеи ,тази механика, когато най-послѣ ги оформилъ напълно въ себе си, тогава ги изнася на бѣлъ свѣтъ. Вие се лѫжете, ако мислете, че този механикъ самъ е измислилъ тия нѣща. Питамъ ви: вашата механика отдѣ е знаяла всичко това, съ което днесъ разполага? Ами вие, като не бѣхте на земята, съ каква механика се движеше земята? Вижте, колко умно сѫ устроени всички слънчеви системи, които сѫществуватъ днесъ! Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е отличенъ философъ. Оставете вашата философия! Преди да сѫществуваше вашата философия, имаше друга една философия, която създаде всички слънчеви системи. Днесъ всички умни хора, които живѣятъ въ курницитѣ на грубия материализъмъ страдатъ, благодарение на този материализъмъ именно, понеже той съ своя моралъ отричаше единството. На него се дължатъ всички страдания на съврѣменното човѣчество, чрѣзъ които днесъ си изкупватъ грѣховетѣ. Като казвамъ, че въ свѣта има материалисти, този упрѣкъ хвърлямъ навсѣкѫдѣ, защото материалисти има и въ църквитѣ, и въ домоветѣ и между ученитѣ, този грубъ материализъмъ сѫществува навсѣкѫдѣ. Между свещеници, проповѣдници и богослови има материалисти; между майки и бащи има материалисти; между учени и философи сѫщо тъй има голѣми материалисти. Азъ не визирамъ само извѣстенъ родъ хора, но казвамъ, че всѣки човѣкъ, у когото нѣма възвишенъ идеалъ, чрѣзъ който да разбира, какво нѣщо е единството, какво нѣщо е множеството, какво нѣщо е да обича своитѣ ближни, идеалътъ на такъвъ човѣкъ е подобенъ на този на материалиста. Та ние сме дошли до едно положение, да искаме да живѣемъ на земята. И право е, идеалъ е това. Азъ уважавамъ всѣки човѣкъ, който иска да живѣе. Животътъ е най-хубавия стремежъ у човѣка и у всѣко живо сѫщество. Да искамъ, да живѣя, това е съзнание. Слѣдъ като човѣкъ пожелае да живѣе, той ще дойде до редъ други идеи, които пъкъ, ще го доведатъ до прекрасни, красиви положения въ живота. Тогава азъ казвамъ: какво трѣбва да направимъ, за да се живѣе разумно? За да живѣе човѣкъ разумно, трѣбва да знае какъ да черпи онѣзи богатства, които сѫществуватъ въ природата. Той трѣбва разумно да приеме своето богатство отдѣто е опрѣдѣлено. Ето, напримѣръ ,българитѣ ходятъ сега да хлопатъ въ странство за пари. Тѣ нѣматъ пари и казватъ: между търговцитѣ е настанала голѣма криза. Искатъ да направятъ единъ заемъ отвънъ, но хората не имъ вѣрватъ, не имъ даватъ. Това сѫ финансиални потънкости, които се спазватъ. Има нѣщо, поради което не имъ даватъ заемъ. Българитѣ отъ редъ години хлопатъ за пари. Добрѣ, щомъ ние искаме да живѣемъ, нека направимъ единъ заемъ отъ природата. Като говоря за природата, азъ подразбирамъ едно общество. Подъ думата „природа“ въ моя умъ всѣкога възниква една особена идея. Природата прѣдставлява една съвокупность отъ всички разумни сѫщества. Тѣ направляватъ цѣлия сегашенъ козмосъ. Това азъ наричамъ разумна природа. Дѣятелностьта на всички тия сѫщества е така разпрѣдѣлена, че всѣко сѫщество знае какъ да работи, какво да работи и по кое врѣме да работи. Тѣзи съвършенни сѫщества по нѣкой пѫть могатъ да направятъ нѣкои малки погрѣшки, които науката нарича изключения, а азъ наричамъ опущения. Тѣзи сѫщества, макаръ и съвършенни, има какво да учатъ, а при това учене тѣ могатъ и да сгрѣшатъ нѣщо. Понеже и вие влизате въ тази жива природа, по нѣкой пѫть тия съвършенни сѫщества турятъ и васъ на работа, та като направите нѣкоя погрѣшка, тя се отразява и върху тѣхната дѣйность, защото всички прѣдставляваме помежду си скачени сѫдове. Тѣзи сѫщества сѫ толкова дѣятелни, че каквото и да стане, каквато погрѣшка и да се направи, въ края на краищата тѣ я изправятъ. Тѣ бързо изправятъ нѣщата съ единъ магически жесть. Тѣзи погрѣшки идватъ по закона на свободата, понеже всички ние трѣбва да живѣемъ въ свободата. Знаете ли, какво нѣщо е да живѣемъ по закона на свободата? Да живѣешъ по закона на свободата, значи всѣки моментъ да знаешъ, какво трѣбва да правишъ, да можешъ математически да разпрѣдѣлишъ, какви съответствуващи мѣрки да вземешъ за нѣщата. Представете си какви тънки умове се изискватъ за това! Представете си, какви схващания иматъ тѣ за нѣщата! Да се върнемъ къмъ въпроса, защото съ тази философия ние ще отидемъ толкова далечъ, ще се намѣримъ като пѣтелъ въ кълчища, нѣма да можемъ да излѣземъ навънъ. Сега вие ще кажете: ние искаме реалното въ живота, хлѣбъ искаме! А колкото се отнася до това, че имало такива, разумни сѫщества, това ни най-малко не ни интересува. Да, ето, азъ ви казвамъ какъ трѣбва да се нахраните. Азъ подлагамъ това учение на единъ свещенъ опитъ, който и вие трѣбва да направите. Това учение е единъ пѫть, който азъ ви соча. Този пѫть не е лѫжливъ. Това учение не е една лъжлива философия, но тя е едно идейно учение безъ погрѣшки. Вие можете да направите опити и ще се увѣрите. Като казвамъ, че това учение е идейно, не мислете, че като направите първия опитъ и не сполучитѣ, сте се излъгали и да кажете: той само така проповѣдва, излъга ни той насъ. Не, приятели, ако единъ механикъ е училъ при нѣкой виденъ учитель цѣли 20 години и слѣдъ това нищо не може да направи, де седи грѣшката? Дѣ е вината? — Въ него самия, той не е училъ, както трѣбва. Може да е нѣкой механикъ, може да е нѣкой пророкъ, но всички трѣбва да учатъ и пророцитѣ сѫ учили, докато сѫ дошли до тѣзи знания. Често съврѣменнитѣ религиозни хора казватъ: Господъ взелъ единъ говедарь и го направилъ пророкъ. Турцитѣ иматъ следната поговорка за случая: „И да видишъ, и да чуешъ, пакъ не вѣрвай!“ Тъй било, ще взематъ единъ човѣкъ отъ говедата и пророкъ ще го направятъ. Лесно става това- allez-passez-хопъ! Не е така. Нѣщата въ свѣта ставатъ разумно, ние трѣбва да знаемъ законитѣ за това. Този пророкъ, прѣди да е станалъ тъкъвъ, той е билъ способенъ човѣкъ. Учители сѫ го взели отъ говедата, но цѣли 20 години най-малко той е училъ и следъ това е станалъ пророкъ. Да станешъ пророкъ не е тъй лесно. Това, че той билъ взетъ направо отъ своя занаятъ говедарь, отъ едно най-долно положение, то е само за насърдчение. Какво лошо има въ това, че нѣкой билъ говедарь? Нищо лошо нѣма. Този пророкъ по погрѣшка е отишълъ при говедата, затова учители сѫ го извадили отъ това мѣсто, като му казватъ: Не ти е мѣстото тукъ. Тъй правятъ и съ диаманта. Изравятъ го изъ земятъ, шлифоватъ го и го използуватъ — цененъ е вече той. Опасностьта да бѫде нѣкой говедарь седи въ това, че говедата иматъ особено низки вибрации, тѣхния животъ е на особенъ ключъ и съ това влииятъ на своя говедарь. Въ тѣхния животъ има едно ужасно противоречие. И когато човѣкъ стане говедарь, постепенно започва да се приспособява къмъ вибрациитѣ, къмъ вълнитѣ на своитѣ говеда и следъ 20 години той и говедата му започватъ да си мязатъ — този човѣкъ огрубѣва. Често той взима кривака си, че на едно отъ говедата счупва рогитѣ, на друго отъ говедата счупва рогитѣ, не иска да знае за нищо. И говедата му започватъ да постѫпватъ като него: виждашъ едно животно ритнало друго, послѣ второ, трето и т. н. Не само това, но и лицето на този говедарь, замязва на говедата, ако той ги обича. „Между каквито живѣешъ, такъвъ ставашъ“ казва пословицата. Та въ това отношение, като живѣете въ това общество, трѣбва да се стремите да възприемате отъ него всичко онова, което е възвишено и благородно и да го прилагате. А всичко онова отъ обществото, което е врѣдно за врѣмето, туряйте настрана! Пазете се за самитѣ васъ! Азъ наричамъ тия послѣднитѣ нѣща „неприложими“. Тѣ сѫ остатъци, тѣ сѫ единъ атавизъмъ, опити на човѣшката мѫдрость. Такива нѣща има и въ науката, има и въ религията, има и въ обществения и въ домашния животъ. Затова ще се повърнемъ къмъ онова положение на нѣщата, което е вложено въ насъ. Всѣки трѣбва да знае, че начинитѣ и методитѣ за приложение се намиратъ въ самия него, а само за онѣзи сѣмена, които се намиратъ вложени въ вашата душа, или въ вашия организъмъ, се изискватъ външни условия, които да спомагатъ на тѣхното израстване. Запримѣръ, вие слушате нѣкой виденъ музикантъ, но трѣбва да знаете, че не е учительтъ му, който го е направилъ музикантъ. Той е музикантъ благодарение на онѣзи дарби, които сѫ вложени въ него. Учительтъ само подпомага. Всѣки човѣкъ, който е музикантъ, челото му го издава за такъвъ. Степеньта на развитието на неговитѣ музикални органи показва до колко той е музикантъ, до колко той може да твори или не, до колко той е единъ обикновенъ или единъ великъ музикантъ. Това се опрѣдѣля отъ широчината на челото му, или отъ издаденостьта на музикалния му органъ, или пъкъ отъ нишкитѣ и дължината на слуховитѣ нерви. И редъ още съчетания опрѣдѣлятъ по-нататъкъ неговата творческа способность и сила като музикантъ. Другадѣ виждаме нѣкои хора, които искатъ да иматъ нѣжна, деликатна обхода къмъ другитѣ. Това е отлично чувство, но у всички хора не е еднакво развито. Тогава, азъ опрѣдѣлямъ хората въ това отношение на четири категории: 1) хора, на които животътъ се движи въ крѫгъ — крѫгообразни типове; 2) хора, на които животътъ се движи въ спирала — спиралообразни типове; 3) хора, на които животътъ е радиаленъ, тъй както радиуситѣ въ една окрѫжность; и най-послѣ четвъртата категория хора, на които животътъ се движи по счупени линии. Азъ имамъ съвсѣмъ друго понятие отъ вашето за счупената и за кривата линия. Когато казвамъ, че нѣкой човѣкъ се движи по крива линия, азъ подразбирамъ, че той при извѣстни условия трѣбва да се огѫне, тъй както земята нѣкѫдѣ се огѫва, а на нѣкои мѣста е изпъкнала. Ако си единъ върхъ ти ще се огънешъ при извѣстни условия и ще станешъ малко валчесть. Въ растенията има такова огѫване. Нѣкѫдѣ пъкъ трѣбва да се прѣчупишъ. Да се огѫнешъ, азъ разбирамь да бѫдешъ перпендикуляренъ на своето движение, да измѣнишъ първата си посока. И наистина, ако не можешъ да постигнешъ извѣстни идеи по единъ начинъ, ще вземешъ точно перпендикулярно движение на първото, т. е. ще вземешъ точно противоположно положение на първото, ще се движишъ по обратна посока на тази, по която си вървѣлъ. И тогава казвамъ, мѫжетѣ трѣбва да се прѣчупватъ, а женитѣ трѣбва да се огѫватъ. Господаритѣ трѣбва да се прѣчупватъ, а слугитѣ трѣбва да се огѫватъ. Ученитѣ и духовнитѣ хора трѣбва да вървятъ по спирална линия и да се проявяватъ радиоактивни, т. е. тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина. Сега, това изяснение е мѫчно за разбиране. Това сѫ форми, това сѫ външни линии. Да се свърже една крива линия съ единъ вѫтрѣшенъ душевенъ актъ, това не е лесно за разбиране. Когато човѣкъ огрубѣва, лицето му става продълговато, тия криви линии се изгубватъ и се образуватъ прави, счупени линии. Тогава той е като една динамическа машина, или като една бомба, готова да пръсне, Като седне на нѣкой столъ, постоянно се движи на него, върти се, нѣма никакво търпѣние. Постоянно бърза, ужъ нѣкаква бърза идея има, като нѣкой американецъ. Не че има нѣкаква идея, но тъй, бърза човѣкътъ, нѣма търпѣние. Такъвъ човѣкъ трѣбва да използува тия сили. Той прѣзъ дѣто мине, отваря си пѫть. Ако си вземе билетъ, или ако отиде въ нѣкоя бакалница за захарь, ще прѣреди всички и пръвъ ще излѣзе. Дѣто и да отиде той, било като адвокатъ, или като свещеникъ, навсѣкѫде ще прояви своето естество. Казватъ за него: много грубъ човѣкъ е този. Не, не е грубъ, такова му е естеството. Той казва: азъ нѣмамъ врѣме да чакамъ. Изобщо, въ това отношение , англичанитѣ казватъ за такива хора, че сѫ марсиянци, обичатъ да воюватъ. Тия хора искатъ да се проявятъ. Не е лошо това, но трѣбва да се знае, че въ природата не сѫществува само единъ начинъ за проявление. При мекитѣ характери, туй, което обединява, което примирява, което дава вѫтрѣшенъ смисълъ, е изразено въ кривитѣ линии. Тия криви линии прѣдаватъ извѣстна красота на човѣшкото лице. Такива лица сѫ приятни за гледане, създаватъ извѣстно вдъхновение. Въ устата имъ, въ брадата имъ има нѣщо приятно; челото, лицето имъ има приятно строение, на лицето имъ играе приятна усмивка. Нѣма да се спирамъ върху тия потънкости, но искамъ да ви обърна внимание на това, че има извѣстни математически линии, които сѫ разумни линии. Върху лицето на човѣка тѣ прѣдставляватъ писмо. Напримѣръ, честностьта у човѣка, не тази обикновена честность, но онази по висша честность, се изразява на челото му. Честниятъ човѣкъ ти не можешъ да накарашъ да си вземе думата назадъ. Каквото обѣщание даде, ще го изпълни. Българинътъ, и той горкиятъ обича да бѫде точенъ, но неговиятъ часовникъ е другояче направенъ. Той като обѣщае да отиде нѣкѫдѣ, поне ½ часъ ще закъснѣе. И като пристигне ще почне да се извинява, ще каже: ще ме извинете, че закѫснѣхъ, гости имахъ. Това, че ималъ гости не е извинение. Той трѣбва да имъ каже добрѣ дошли, да имъ се извини и да си излѣзе, да остане точенъ на думата си. Англичанинътъ като обѣщае да направи нѣщо, и гости да му дойдатъ, той се извинява, като имъ казва: Господа, ще ме извините, въ толкова часа имамъ обещание да се срѣщна съ едно лице, затова ще излѣза. У насъ, обаче, ако речешъ да се извинишъ на гоститѣ, тѣ ще кажатъ: нѣма нищо, постойте малко тукъ, онзи нека ви почака. И българинътъ ужъ по часовникъ се води, но всѣкога закѫснѣва, а послѣ се извинява. Разумнитѣ сѫщества, живата природа изобщо е много точна въ своитѣ дѣйствия. Разумнитѣ сѫщества абсолютно не се извиняватъ. Тѣ казватъ: всѣки трѣбва да бѫде точно на врѣме, нищо повече — нито по-кѫсно, нито по-рано. Природата казва: ние не приемаме хора, които не чакатъ при вратата; ние не приемаме и хора, които закѫснѣватъ. Онѣзи, които не чакатъ, толкова по-злѣ за тѣхъ. Колкото по рано отивашъ, толкова по добрѣ, а колкото по-кѫсно, толкозъ по-злѣ за тебе. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които постоянно отлагатъ. И англичанитѣ отлагатъ. Казвамъ: българитѣ правятъ една погрѣшка външно, а англичанитѣ — вѫтрѣшно. Ще ви кажа дѣ я правятъ. Да допуснемъ, че съмъ далъ обѣщание да направя нѣкому едно добро, но не го направя на врѣме. Невидимиятъ свѣтъ вече счита, че не съмъ устоялъ на думата си. Мислите, ли че Англия, Германия, които можаха да направятъ нѣкои нѣща въ врѣме на войната, да се избѣгнатъ тия кръвопролития, и не ги направиха, не сѫ отговорни? — Отговорни сѫ. Разумнитѣ сѫщества ги държатъ отговорни за тези нѣща. Ако направятъ това, което сѫ обѣщали, добрѣ; ако не го направятъ-за тѣхъ е лошото. Тѣзи свещеници, служители на Бога, както и папата въ Римъ, можаха да направятъ много нѣщо за избѣгване на войната, но тѣ си казаха; е, за благото на църквата. Да, иматъ си тѣ своитѣ съображения, но казвамъ: благото на църквата седи по-долу отъ благото на Царството Божие. Азъ уважавамъ благото на всѣки, но трѣбва да знаете, че има единъ по-възвишенъ идеалъ, той е благото на Царството Божие, и отъ това благо зависи щастието на всѣки народъ. Върви ли се по този идеалъ, ще бѫде добрѣ и за всѣки единъ народъ; и за англичанитѣ, и за германцитѣ, и за американцитѣ. Това е една идея, която трѣбва да се вложи въ умоветѣ на всички вѣрующи хора. Честниятъ човѣкъ носи своя образъ. Питатъ нѣкого: честенъ ли си? Той казва: вижте ми главата, вижте ми рѫцѣтѣ, вие ще му кажете: нека видимъ, какво пишатъ вѣстницитѣ за тебе! Не, ама учени хора, херомантици, които четатъ по рѫцѣтѣ. Има учени хора, физиогномисти, които четатъ но лицето. Има учени хора, астролози, които четатъ по звѣздитѣ. Казватъ нѣкому: ама ти се криешъ. Не, нѣма нищо въ свѣта скрито — покрито! Скрито — покрито има само за глупавитѣ хора, за умнитѣ хора нѣма нищо скрито — покрито. Въ тази свещенна книга всичко е открито. Въ човѣшкото лице има написани квадрати и редъ други нѣща, които обикновенитѣ физиогномисти не виждатъ. По лицето на човѣка има пори, извѣстни линии, извѣстна квадратура и всичко това си има смисъль. У нѣкои хора рѫцѣтѣ сѫ устроени по единъ начинъ, у други по другъ начинъ. Защо сѫ така устроени? — Съотвѣтствие има между всички линии, които опрѣдѣлятъ характера на човѣка. Каквато е рѫката, такъвъ е и стомахътъ. Каквато е рѫката, такива сѫ и дробоветѣ, такива сѫ и ушитѣ и т. н. Всѣкога между частитѣ на тѣлото има извѣстно съотвѣтствие, което отговаря на извѣстни качества въ човѣка. Ако човѣкъ е разуменъ, досѣтливъ, на това отговарятъ и устройството на частитѣ на тѣлото му. Ако той е художникъ, музикантъ или поетъ, или общественикъ, въ всички части на тѣлото му има съотвѣтствие. Всѣки човѣкъ има особено устроенъ лобъ. Всѣки човѣкъ има особено лице. Всички хора се различаватъ по своята проява и всѣки човѣкъ като влѣзе въ едно религиозно общество, започва да мисли: какъ да прояви Христовото учение, какъ да го приложимъ? Какъ да приложимъ Христовото учение, че да подобримъ обществото, да подобримъ живота си? Христосъ на врѣмето си не е далъ всички обяснения за живота. Нѣкои мислятъ, че Христосъ е разрѣшилъ всички въпроси. Не е така. Нѣкои отъ пророцитѣ сѫ казали много нѣща. Христосъ сѫщо, но има нѣща, които не сѫ казали. Вѣрно е, че пророцитѣ сѫ казали много работи, но за въ бѫдаще има да се кажатъ още хиляди нѣща. — Всичко не е казано. Казватъ: какъ да не е казано? Какъ, нима свещената книга не съдържа всичко? — Не е напечатано всичко въ тази книга. Азъ често правя възражение на правовѣрнитѣ, които казватъ, че Христосъ е казалъ всичко. Питамъ: имате ли всички рѣчи на Христа? — Нѣмате ги. Имате ли всичко, което сѫ казали пророцитѣ? — Нѣмаме. Имаме ли всичко това, което много умни, учени хора сѫ казали? Дѣ сѫ тия хиляди нѣща? — Пазятъ се тѣ въ хранилището на тази велика книга на живота. Нѣма умни нѣща казани въ свѣта, които да не сѫ запазени. Има опрѣдѣлени хора, писари, които каквото чуятъ, дори и отъ васъ казано, стига да имъ харесва, веднага го отбѣлезватъ, както правятъ и тукъ моитѣ стенографи, и единъ день ще ти кажатъ: прѣди толкова и толкова години ти направи това, казва това и т. н. Тъй щото, ако влѣзете въ тази велика библиотека на живота ще видитѣ редъ ваши сѫществувания отъ миналото, ще видите, какъ сте живѣли, какъ сте действували. Веднага цѣлиятъ ви сегашенъ животъ ще стане ясенъ. Вие не вѣрвате въ това, но то ще дойде. Единъ день вие ще влѣзете въ тази велика библиотека, но само отъ едно нѣщо ще ви прѣдпазя: глѣдайтѣ кандилницитѣ ви и масленицитѣ ви да бѫдатъ пълни съ масло, защото е казано: комуто масленицата не е пълна, т. е. комуто главата не е пълна съ знания, нѣма да бѫде приетъ въ Царството Божие. Азъ не считамъ знание това да бѫдешъ натоварена камила. Това не е знание. Азъ наричамъ знание да знаешъ дѣ има заровено богатство въ земята и да се ползувашъ отъ него всѣки моментъ, но разумно. Има хора въ свѣта, които знаятъ дѣ има заровено богатство, но тѣ сѫ много честни. Такъвъ човѣкъ си има една магическа пръчица, направена отъ мѣдъ. Той я вземе въ рѫката си, държи я на това мѣсто, дѣто предполага да има пари и наистина тази пръчица започва да се извива къмъ тази страна дѣто сѫ паритѣ. Той познава на каква дълбочина въ земята е златото и незабѣлѣзанъ отъ никого той разравя земята, взима си злато ,колкото му е нужно и пакъ заравя откритото мѣсто. Вие ще кажете, че азъ ви залъгвамъ. Това не е залъгалки, това е фактъ. Ето и ученитѣ хора започнаха съ тѣзи магически тояжки да намиратъ, дѣ има златни жили въ земята. Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да има такава магическа тояжка! Неговиятъ умъ трѣбва ла бѫде пъленъ съ това Божествено знание. И когато една свѣтла идея се лансира отнѣкадѣ, възприемете я отдѣто и да е тя, приемете я на благо сърце. Не чакайте да добиете нѣщо голѣмо, пари, или какво и да е друго; не гледайте материалистически на нѣщата; радвайте се за вашитѣ знания! Нѣкоя сутринъ като погледна къмъ слънцето, което изгрѣва азъ изпитвамъ голѣма радость. Знаете ли какво богатство се крие въ това слънце? Може би първитѣ лѫчи на това слънце да ви потикнатъ къмъ единъ възвишенъ животъ и като се върнете дома си, може би, вашия животъ ще се подобри. Казва се въ Писанието: „Бѫдете съвършени!“ Ако вие бихте турили тази идея въ ума си, като ставате всѣка сутринь да казвате: азъ ще бѫда съвършенъ, това е идеалътъ на моя животъ! — вие наистина ще успѣете въ това. Ама може да ти каже нѣкой: ти си нервенъ човѣкъ, ти не живѣешъ добре съ жена си. Ти си кажи въ ума: нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Ама ти не си изплатилъ още дълговетѣ си, знаешъ ли какво мнѣние иматъ хората за тебе? Ти ще си кажешъ: нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Ама ти не си добъръ музикантъ. — Нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Ами ти не знаешъ нищо, ти си прость. — Нищо, азъ ще бѫда съвършенъ! Който повтаря често тия думи въ себе си, тѣ сѫ една велика сила, която повдига. „Ще бѫдете съвършени“, казва писанието „както е съвършенъ и Отецъ вашъ небесенъ.“ Кой е съвършенъ? Господъ до сега обезсърдчилъ ли се е отъ нашитѣ грѣхове? Господъ до сега обезсърдчилъ ли се е отъ земята? Не, Той не се е обезсърдчилъ отъ нищо. Изпраща ни свѣтлината, изпраща ни звѣздитѣ, изпраща ни слънцето, приготволява храна за всинца ни. Човѣкъ трѣбва да иска, но да иска разумно. Когато изискваме разумно, всѣки е готовъ да ни го даде да ни услужи. Разумниятъ човѣкъ е и способенъ човѣкъ. Когато нѣкой учитель по музика види онзи ученикъ, когото природата е одарила, който е работилъ въ миналото, той веднага познава, че може да свири. И ако този учитель има две цигулки, и ученика му поиска едната, той веднага му я дава. Защо? Защото неговото искане е разумно. Ако ученикътъ знае да рисува и учительтъ му разполега съ четки, съ бои, съ масла и съ редъ други принадлежности, и ученикътъ поиска нѣщо отъ учителя си, той веднага му казва: Вземи! Защо? Защото неговото искане е разумно. На разумното, на красивото, на хубавото, ние сме готови всѣкога да услужимъ. Мога да ви приведа редъ такива примѣри, дѣто хора съ най-затворени сърдца, при едно разумно искание, сѫ въ състояние да отворятъ сърцата си и да направятъ хиляди жертви. Така се отварятъ човѣшкитѣ сърца. Та вие ще турите въ себе си мисъльта-Азъ ще бѫда съвършенъ! Това е необходимо за васъ, понеже въ живота, въ който живѣете, ще се явятъ хиляди обезсърчения. Най първо ще започнете да изучавате вашитѣ дѣца. Не си правете илюзии за вашитѣ дѣца. Не имъ туряйте дарби, каквито тѣ нѣматъ. Не очаквайте да се проявятъ другояче, освѣнъ каквито сѫ. Вашитѣ дѣца за сега ще проявятъ точно такъвъ животъ, какъвто имъ е даденъ. И вие самитѣ не можете да проявите другъ животъ, освѣнъ този, който ви е даденъ. За въ бѫдеще вашитѣ дѣца ще бѫдатъ други, сѫщо тъй и вие ще можете да проявите други качества. За сега вашиятъ животъ е само единъ листъ отъ тази съвършена книга. Ще го прочетете и ще проявите това, което е написано на него. За въ бѫдеще ще бѫдете другъ нѣкой листъ. Слѣдователно, вие ще изучавате себе си, ще изучавате и живота на вашитѣ ближни. И съ който човѣкъ влѣзете въ съприкосновение, ще постѫпите споредъ учението на съвършенството. Изисква се отъ васъ, като срещнешъ единъ разуменъ човѣкъ на пѫтя си, да обърнешъ сърцето си къмъ него и да си кажешъ: благодаря, че срещнахъ този разуменъ човѣкъ. Като срещна на пѫтя си този човѣкъ, азъ го познавамъ, безъ да му кажа нито една дума. Послѣ, като срещна едно плачещо сѫщество, казвамъ: азъ съмъ съ тебе. Взимамъ половината отъ неговитѣ скърби и си заминавамъ. Това сѫщество се зарадва и казва: срещнахъ единъ разуменъ човѣкъ, който има сѫщитѣ схващания за живота, каквито и азъ имамъ. Това е Любовьта. Любовьта не борави съ много думи. Това сѫщество плаче тамъ. Азъ, безъ да искамъ, изпитвамъ съжаление къмъ него. Това е едно проявление на Любовьта. Това, че съмъ срещналъ този човѣкъ, е една привилегия за менъ. Безъ да искамъ, безъ да правя нѣкакво усилие, моето сърце се разтваря и тази душа чувствува Любовьта. Та казвамъ: вие имате поне единъ случай въ живота си да проявите вашето съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ помага на другитѣ. Вие казвате: азъ не мога да помагамъ, азъ не съмъ съвършенъ. Това е самоизмама. Когато нѣкой казва, че не е съвършенъ, питамъ: постѫпвашъ ли съобразно волята Божия? Несъвършенъ си ако не постѫпвашъ съобразно волята Божия. Съвършенъ си ако постѫпвашъ съобразно волята Божия. Писанието казва: „Бѫдете съвършени!“ Тамъ не се казва че ти си съвършенъ. То не е едно съвършено дѣйствие, а продължава и за въ бѫдеще. Ти само започни сега! Ама азъ не съмъ съвършенъ. Вложишъ ли тази мисъль въ себе си, ти ще спрешъ правия развой на твоето сърце, на твоя умъ и на твоята воля и въ тебе ще се зароди едно объркано състояние: ще усѣтишъ главоболие, ревматизъмъ, бодежъ въ стомаха си и т. н. Слѣдъ такова едно отказвание ще се явятъ при тебе на консултъ 10 души лѣкари. Всички съврѣменни хора страдатъ отъ отричане на идейния животъ въ себе си. Навсѣкѫдѣ казватъ: пари трѣбватъ! Хубаво, не съмъ противъ паритѣ, но паритѣ, това сѫ една идея, която е израстнала въ човѣка и съотвѣтствува на онзи трудъ който е излѣзалъ отъ насъ. Ние, хората, седимъ задъ паритѣ. Паритѣ иматъ стойность за насъ, понеже ние ги проектираме. Ако хората не даватъ цѣна на златото, и тѣ нѣма да бѫдатъ цѣнни. Слѣдователно, паритѣ, това сме ние; обществениятъ животъ, това сме ние; религията науката, това сме ние. Казватъ: ти вѣрвашъ ли въ тази религия? — Религията не сѫществува извънъ човѣка. Науката не сѫществува извънъ човѣка. Любовьта не сѫществува извънъ човѣка. Мѫдростьта не сѫществува извънъ човѣка. Истината не сѫществува извънъ човѣка. Всички тия нѣща сѫществуватъ само у човѣка. Има нѣкои нѣща материални отвънъ, които сѫ емблеми. Нѣкой казва: азъ вѣрвамъ въ еди-коя си религия, вѣрвамъ въ Христа. Христосъ и Неговото учение сѫ едно и сѫщо нѣщо. Въ мъртвия свѣтъ не сѫществува Христово учение. Въ живия, въ разумння свѣтъ подъ „Христа“ ние разбираме Божественото, неизмѣнното, идеалното, което означава единство и множество, което и въ своето единство е едно, и въ своето множество е едно — нѣма различие въ него. Ако едно отъ тия възвишени сѫщества би слѣзло на земята, то ще слѣзе като единъ слуга, ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голѣмо смирение има у тѣзи сѫщества! Ако го пратятъ за изпитъ въ вашия домъ, за една седмица само, то ще слѣзе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселость и слѣдъ седмица ще изчезне, като казва: азъ имамъ работа, трѣбва да замина. Въ неговия умъ има благородство! Като влѣзе въ вашия домъ, ще ви остави миръ и радость. Всички ще кажатъ: много добъръ е този слуга, дано остане за по-дълго врѣме да ни пошета. Ние, съврѣменнитѣ хора, които имаме аристократически, или обществени, или религиозни, или научни, или философски идеи, като вървимъ по пѫтя, много хубави се прѣдставяме. Азъ бихъ желалъ да се прѣдставятъ хората така, но и всѣка една работа трѣбва да се извърши присърце. Казватъ хората за менъ; той тамъ омагйосва тия хора, омотава ги. Не, азъ казвамъ на хората: бѫдете съвършени! Омотавамъ хората въ Истината, а ги размотавамъ отъ лѫжата. Омотавамъ хората въ Любовьта, а ги размотавамъ отъ умразата. Омотавамъ хората въ Мѫдростьта, а ги размотавамъ отъ тѣхната глупость и безумие. Туй върша азъ, но да ми казватъ, че омотавамъ хората въ лъжа, въ безумие, въ глупости, не приемамъ. Азъ не съмъ отъ тѣзи, на които могатъ да внушатъ това. Азъ зная Истината. И всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде честенъ въ себе си. Това е човѣщина. Честенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Има единъ идеалъ за мене: Господъ живѣе въ менъ, и азъ живѣя въ Него. Като срещна хората, азъ ги държа въ сърцето си, и азъ живѣя въ тѣхъ. Искамъ да бѫдатъ и тѣ така, както и азъ. Не е въпросътъ до стойка до облекло, но до вѫтрѣшно разположение. Искамъ хората да бѫдатъ разумни, щастливи, да иматъ всички блага сегашни и бѫдащи, които и азъ имамъ, да иматъ всички възможности, които Богъ ми е далъ, да иматъ културата не на хората, но на ония възвишени сѫщества, защото само по този начинъ ще можемъ да минемъ въ тази земя, къмъ която се стремимъ. Та казвамъ на всеки отъ васъ: нѣма вече скрито-покрито! Всеки отъ васъ носи своето свидѣтелсво. И за въ бѫдеще, като дойде у дома ти единъ слуга, той нѣма да носи своето прѣпоръчително писмо, но ще носи своето свидетелство и ще каже: ето чети сега по моето лице! И ти ще четешъ по лицето му, по очитѣ му, по вѣждитѣ му, по рѫцѣтѣ му, и най-послѣ ще кажешъ: доволенъ съмъ отъ тебе. Прѣпорѫчката, която ми прѣдставяшъ е добра, ти можешъ да останешъ при менъ, ето ти службата. Това е единъ начинъ, по който се съкращава врѣмето. Тогава и той ще каже: чакай, господарю, сега да видя, дали азъ ще мога да живѣя съ тебе. Ако и той намѣри, че господарьтъ е такъвъ, какъвто трѣбва, ще каже: много благодаря, че намѣрихъ такъвъ господарь. Казвамъ: ние трѣбва да бѫдемъ доблестни, да си изповѣдаме единъ на другъ погрѣшкитѣ, т. е. не да ги изповѣдаме, а да ги признаваме. Ще ви приведа единъ примѣръ за дѣдо Тричко и за слугата му Маринъ. Ще ме извините, ако има нѣкой между васъ на име Тричко или Маринъ. Цѣли 20 години прѣкаралъ Маринъ при дѣдо Тричко, но дѣдото билъ много скържавъ, та постоянно използувалъ Марина. Най-после Маринъ започва да краде. Дѣдо Тричко билъ земледѣлецъ и затова Маринъ днесъ взима една крина жито отъ него, утрѣ друга и по този начинъ незабѣлѣзано си пооткрадвалъ по нѣщо. И дѣдо Тричко обиралъ Марина, като го използувалъ, но и Маринъ го обиралъ. Обаче единъ день Маринъ си купилъ едно Евангелие и започва да чете. Тъй като челъ, казва си най-послѣ: лошо направихъ азъ, тъй не се живѣе. Единъ день той отива при дѣдо Тричко и му казва: „Слушай, дѣдо Тричко, много злѣ постѫпихъ азъ по отношение тебе. Не трѣбваше така да направя. Азъ отъ извѣстно врѣме взехъ да те обирамъ: днесъ си пооткрадна жито отъ хамбара ти, утрѣ друго нѣщо, но така не се живѣе. Това не е животъ. Азъ тръгнахъ вече въ новъ пѫть, не искамъ да живѣя по старому! Дѣдо Тричко му казва: „Е, синко, и ти не направи добрѣ, но и азъ знаешъ ли колко те изядохъ? Я вземи да прочетешъ, колко врѣме си служилъ, колко ти се пада и колко си получилъ“. Изважда кесията си и му заплаща всичко, като му казва: „За въ бѫдаще ще ми станешъ синъ, ще бѫдешъ мой храненикъ“. Такъвъ дѣдо Тричко и такъвъ Маринъ трѣбватъ на свѣта. Това сѫ идеали. Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще въ България да има такива дѣдо Тричковци и Мариновци. Бесѣда, държана отъ Учителя на 21 февруари, 1926 г. въ гр. София.
  23. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Познатъ отъ Него „Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ Него“. I послание към Коринтяномъ 8:3 Единъ основенъ въпросъ, едно основно звено, което може да свърже цѣлото човѣчество, това е Любовьта. Ние виждаме, че цѣлата вселена е раздѣлена на единици, на тѣла, които плаватъ изъ пространството. Ние виждаме редъ слънчеви системи, безброй метеори, опашати звѣзди и други, разхвърляни навсѣкѫде. Съврѣменнитѣ учени хора искатъ да ни докажатъ, че тия нѣща се движатъ по извѣстни орбити, и се подчиняватъ на извѣстни закони. Каква е задачата на вселената? Сега вие ще отговорите: какво ни интересува задачата на вселената? Каква е моята задача, това ме интересува. Добрѣ, и това е важно. Каква е вашата задача? Да бѫдешъ чиновникъ, да свършишъ университетъ, или да станешъ министъръ въ нѣкоя държава? Ще кажатъ нѣкои: нали трѣбва да се живеѣ, но какъ? Всички живѣятъ: и рибитѣ живѣятъ, и мушицитѣ живѣятъ, и птицитѣ живѣятъ, и човѣкъ живѣе, но всички същества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, сѫ все недоволни отъ живота. Ако нѣкой иска да ни докаже, че има доволство, той не е изучилъ органическия животъ. Сега въпросътъ се отнася до съзнанието на хората. Тази е една велика задача въ свѣта, и когато се докоснатъ до нея, тя става безпрѣдметна, понеже за това се изисква единъ гениаленъ умъ, който да схване нейното вѫтрѣшно съдържание. Когато се зачекне въпроса за Бога, не се изисква само единъ голъ умъ, едно голо сърдце, една гола душа и единъ глупавъ духъ. Не, когато зачекнемъ този въпросъ, изисква се единъ светълъ умъ, едно благородно сърдце, една широка душа, толкова обемиста, като цѣлата вселена и единъ духъ толкова обемистъ, който може да изрази Божията сила въ себе си. Сила, която може да издържа Любовьта. Всички вие се занимавате съ малки работи, искате да бѫдете обичани: бащата иска да бѫде обичанъ отъ сина си - има право. Майката иска да бѫде обичана отъ дъщеря си - има право. Ученицитѣ искатъ бѫдатъ обичани отъ учителитѣ си, и учителитѣ искатъ да бѫдатъ обичани отъ ученицитѣ си. Господаритѣ искатъ да бѫдатъ обичани отъ слугитѣ си, и слугитѣ искатъ да бѫдатъ обичани отъ господаритѣ си. Военнитѣ, офицеритѣ, искатъ да иматъ обичьта и почитьта на технитѣ - всички иматъ право. Владицитѣ и тѣ искатъ да иматъ любовьта на подчиненитѣ си, както и на своето паство - всички желаятъ по нещо и мислятъ, че съ това сѫ разрѣшили този въпросъ. Питамъ: тия хора домогнали ли сѫ се до истинската цѣль на живота? Уважаватъ ли се и обичатъ ли се съврѣменнитѣ хора? Не, любовьта имъ е още фиктивна. Не казвамъ че тя не съществува въ съзнанието на сегашнитѣ хора. Азъ говоря за множеството, въ него Любовьта е фиктивна. Тя се обосновава на едно чувство, което не е израстнало до тамъ, че да обичатъ Бога. У всички хора нѣма още това съзнание. Следователно, трѣбва да опрѣдѣлимъ, въ какво седи тази Любовь. Любовьта къмъ Бога се отличава. Тя е едно ново схващане въ съзнанието на човѣшката душа, което, може би води своето начало отъ врѣмето на пророцитѣ. Тази идея - любовьта къмъ Бога - е почнала да прониква още отъ врѣмето на пророцитѣ. Тя е обща идея на човечеството. Христосъ е прѣдалъ тази идея въ новитѣ врѣмена. Всички духовни братства, тайни и явни, запримѣръ братството на Масонитѣ, сѫщо тъй подържатъ тази идея. Между всички тия братства има различия: едни туриха за основна идея любовъ къмъ Бога, други отхвърлиха Бога, оставиха като основна идея „братството“. Но у всички идеята за Бога е неразбрана. Тѣ иматъ криво разбиране за Бога. Богъ не е предметъ, нито вѣщь. Той не е нещо, което можемъ да поставимъ и после да отхвърлимъ. Сегашнитѣ учени хора казватъ, че ние сами създадохме идеята за Бога и сега можемъ да я премахнемъ. Това е единъ фетишъ. Хората наистина сами си създаватъ идоли, но тѣ сѫ неща, които сами по себе си изчезватъ. Всеки народъ си има такива идоли, такива богове. Защо страда Англия? - Отъ многото богове, които има. Защо страда Франция? - Отъ многото богове. Защо страда Америка? - Отъ многото богове. „Всички народи страдатъ все отъ същото. Днесъ нѣма единство на вѣрата. Хората на общо основание, безъ да мислятъ говорятъ за Бога, за Любовьта, но утрѣ като дойде да се проявятъ въ живота, обръщатъ своята картечница, своитѣ огньове, своитѣ ножове, послѣ си налагатъ нѣкакви контрибуции и пакъ вѣрватъ въ някакъвъ си господъ. Обаче този Господъ на Любовьта държи смѣтка левъ по отношение на любовьта, за всичко държи смѣтка. Въ него има едно качество, че онѣзи, които Го мразятъ най-много и които не Го признаватъ, Той ги привлича най-близо до себе си. Казва нѣкой: ехъ, да съмъ близо до Бога! Да си подъ краката на единъ слонъ, много близо си при слона, но това близость ли е? Да си на гърба на слона е едно нѣщо, а да си подъ краката на слонъ е съвсемъ друго нѣщо. Да си надъ водата е едно нѣщо, а да си подъ водата е друго нѣщо. Да си близо при Бога - разбирамъ, но не и да си подъ краката на Бога! Били ли сте подъ краката на Бога на Любовьта? Всички, които не признаватъ Любовьта, за тѣхъ Богъ има особени реторти. Той е рѣшилъ да имъ даде едно педагогическо възпитание. Тъй ще ги обедини, че ще накара всички да иматъ едно вѣрую. Най-първо , Той е рѣшилъ да тури младитѣ въ тези реторти, послѣ старитѣ: учители, военни, генерали — всички вътрѣ! Рѣшилъ е да изкара отъ тѣхъ само единъ човѣкъ, но святъ човѣкъ ще бѫде той. Вие ще кажете: свърши се съ насъ! Не, тогава вие ще влезетѣ да живеѣте въ този голѣмъ човѣкъ като една малка единица. Нѣкои хора, когато имъ говоримъ, иматъ едно особено схващане за живота. Нима, ако живѣете въ единъ добрѣ уреденъ градъ, ще ви бѫде злѣ? Нима, ако живѣете въ единъ градъ, дѣто прехраната на хората може да се доставя по единъ лесенъ начинъ, ще ви бѫде зле? Сега трѣбва добрѣ да се разбиратъ основнитѣ закони, добрѣ трѣбва да се разбиратъ и причинитѣ за това вѫтрѣшно разединение между хората. Малкитѣ причини въ свѣта, малкитѣ прояви въ живота, нисшето съзнание, обикновенитѣ мисли, обикновенитѣ желания, този обикновенъ прахъ всичко това ни заслѣпява и прѣчи да разбираме великата Истина. Човѣкъ трѣбва най-първо да почувствува тази велика Истина отвѫтрѣ. Казва Писанието: „Богъ никой никога не е видѣлъ“. Въ този стихъ има едно противорѣчие. Йоанъ на едно мѣсто казва: „Какъ можемъ да любимъ Този, когото не сме видѣли?“ Има една любовь на виждане, има и една любовь, която сѫществува и безъ виждане. Слѣдователно, ако въ виждането знанието е резултатъ на Любовьта, питамъ: кое по-рано се е явило въ свѣта, знанието или живота? — Животътъ, разбира се. Следъ това знанието се явило като резултатъ на тази вѫтрѣшна опитность на човѣшкото съзнание. И тъй, знанието е изводъ отъ нашитѣ преживѣлици. И всѣки казва: въ празни работи не вѣрвамъ. Въ какво вѣрвашъ? - Въ това, което съмъ преживѣлъ. И само това, което е прѣживѣно отъ васъ, то е оформено като знание. За да обясня моята мисъль, ще ви дамъ единъ примѣръ. Въ миналата си бѣседа ви говорихъ, какво е станало съ единъ отъ ангелитѣ на свѣтлината - Адонаилъ. Сега ще ви разкажа нѣщо за другъ единъ ангелъ - Аниелъ. На този ангелъ, Аниелъ, била дадена една много трудна задача. Той трѣбвало да разрѣши слѣдната задача: колко милиарда години целиятъ космосъ ще може да прѣживѣе? Какво ще бѫде състоянието на всички сѫщества, които живѣятъ прѣзъ тия милиарди години въ всички системи и какъвъ успѣхъ ще направятъ прѣзъ това врѣме. Такава задача именно била дадена, и той трѣбвало да я изчисли точно математически. Разбира се, той трѣбвало да направи нѣколко справки, за която цѣль трѣбвало да намѣри свещената книга на Адонаила. Той намѣрилъ тази книга, но като я разгърналъ, видѣлъ, че липсва нѣщо отъ нея. Той се намѣрилъ въ голѣмо учудване и съмнение. Казалъ си: какъ е възможно да изчезнатъ нѣкои основни букви отъ една свещена книга! И тѣ сѫ изчезнали! Какъ е възможно да изчезнатъ тѣ между ангелския свѣтъ, дето царува Любовь, знание, Мѫдрость? Не се минало дълго врѣме, и той почналъ да слиза къмъ свѣтоветѣ долу. Въпросътъ се разрѣшилъ така: той трѣбвало да слѣзе на земята между хората. Ще кажете: какъ само поради това, че дошелъ въ недоумѣние, и взелъ да се привлича отъ земята, той се въплотява на земята като единъ човѣкъ хилавъ, куцъ съ единия кракъ, слѣпъ съ едното си око, едната му ноздра запушена, дробове хилави, стомашна система разстроена и отъ устата му излизалъ такъвъ вонещъ дъхъ, че всички бѣгали отъ него, обаче той не съзнавалъ това, нѣмалъ тази опитность да види, какво нѣщо е да бѫде човѣкъ слѣпъ, хилавъ, куцъ. Той мислилъ, че това е въ реда на нѣщата. Той не правилъ разлика между едно здравословно състояние и едно хилаво състояние. Така въ него се зародило желание да помага на хората, но въ която кѫща влизалъ да помага, веднага гледали часъ по-скоро да го изпѫдятъ навънъ. Казвали му: ние не искаме твоята воня, махни се отъ тукъ! Чуди се той на хората, но си казва: може би това е въ реда и порядъка на хората, но азъ съмъ глупавиятъ, че не мога да ги разбера. И пакъ, дѣто могълъ, правилъ добро. Така той живѣлъ 30 години наредъ, ходилъ отъ кѫща на кѫща, все го изпѫждали, нищо не могълъ да разрѣши, докато най-послѣ умира и се връща на небето. Задачата му останала неразрѣшена. Вториятъ пѫть той пакъ се връща на земята и се въплотилъ като царска дъщеря въ сѫщото царство, при сѫщия царь Алтасаръ, дѣто станала погрѣшката на Адонаила. Но царь Алтасаръ билъ много строгъ човѣкъ. Неговитѣ астролози предсказали, че той ще има само една дъщеря и единъ синъ, като му казали, че ако той иска неговото царство да успѣва, дъщеря му трѣбва да остане неженена, и той трѣбва да я пази тъй, че тя никога да нѣма работа съ млади. Тя трѣбвало да бѫде съвършено изолирана отъ всички. Само сегизъ тогизъ могло да излиза тя съ баща си и отдалечъ да гледа хората. Тя била много красива, милосердна, имала желание да помага на хората, но била заобиколена все отъ висши офицерски дами, тъй че ако нѣкой се осмѣлявалъ да отправи погледъ къмъ нея, непремѣнно се умъртвявалъ. Така тя живѣла 30 години далечъ отъ хората. Когато излизала съ баща си, всички бѣдни идвали при нея, покланяли ѝ се ниско, и тя не могла да си прѣдстави, защо ѝ се кланятъ хората, защо ѝ отдаватъ тѣзи почести. Но това сѫ били всички ония хора, на които тя въ миналото си съществуване, като хилавия човѣкъ, правила добро, И сега, като я виждатъ, тѣ ѝ благодарятъ. Но това нѣщо го нѣмало въ съзнанието на Аниела и той не могълъ да си обясни тѣхното внимание. Тя казвала: „Тия хора сѫ голѣми будали, само се покланятъ! Между всички, обаче, тя видѣла само единъ младъ, много красивъ момъкъ, но не го глѣдала, защото знаела, че нейния погледъ може да коствува живота му. Следъ 30 години той пакъ се връща на небето, безъ да разрѣши задачата на свѣта. Защо се е родилъ първиятъ пѫть хилавъ, и защо се родилъ втория пѫть красива мома? Вие ще кажете, че това сѫ митове. Защо нѣкои хора се раждатъ грешници, а други праведни? Защо едни хора сѫ добри, а други лоши? Злото не е ли една вътрешна проказа въ самия човѣкъ? Какъ ще обяснитѣ вие постъпката на онзи братъ, който може да убие сестра си? Или, какъ ще обяснитѣ постъпката на онази сестра, която може да убие брата си? Възъ основа на какъвъ законъ става това? Ще каже нѣкой: нали азъ трѣбва да живѣя? Нима за да живѣе единъ човѣкъ, трѣбва да убие другъ? Жертва разбирамъ, но въ жертвата смърть нѣма. Когато единъ човѣкъ убие другъ, за да живѣе, той създава най-голѣмото зло въ свѣта. Ще знаете едно нѣщо: и въ невидимиятъ свѣтъ, и въ видимиятъ свѣтъ, най-малкото съмнение, което можете да подхраните въ вашия умъ ще ви навлече най-голѣмото нещастие. И тъй, този ангелъ е трѣбвало да прѣкара редъ сѫществувания на земята, за да изглади своето съмнѣние. Даже той не съзнава, че направилъ една погрѣшка. Той се усъмнилъ въ своя събратъ, помислилъ си: нима тукъ се е направила нѣкаква погрѣшка, че сѫ изчезнали нѣкои букви? Той не е трѣбвало да помисли това, не е трѣбвало да се съмнѣва. Като дойдемъ до Божията Любовъ, тамъ никакво съмнение не се допуща. На земята можемъ да споримъ какво нѣщо е Любовьта, но щомъ ние знаемъ какво нѣщо е Божията Любовь, вече споръ нѣма, съмнѣние нѣма. Любовьта образува обща връзка между всички сѫщества. Първото нѣщо: щомъ тази Любовь проникне въ твоето съзнание, всички хора, всички души ще се обединятъ въ тебъ и ти ще ги видишъ като свѣтлинки въ съзнанието си, всички групирани въ едно. Всички хора, единъ милиардъ и половина, могатъ да се съберать въ една орѣхова черупка. Не мислете, че хората прѣдставляватъ много единици. Сегашнитѣ учени хора по нѣкой пѫть се замислятъ: ами като се върнатъ хората на земята, какъ ли и дѣ ли ще се събератъ? Вие имате едно лъжливо понятие за хората. Въ единъ орѣхъ може да съберете всички хора и да се разговаряте съ тѣхъ. Тамъ може и да имъ се държи една красива рѣчь. Но, понеже вашата идея за хората е много крива, това нѣщо сега ви е непонятно. Сега, като сте дошли на земята, всички вие имате едно заблуждение, искате да бѫдете физически голѣми, грамадни, за да импонирате прѣдъ свѣта. Ако отидете въ Америка, ще видите, че тамъ хората постоянно си упражняватъ мускулитѣ да станатъ силни. Днесъ хората търсятъ външната сила, мощь. Такива бѣха и старитѣ римляни. Такива сѫ били и всички останали древни народи, но тази култура погина, тя сама по себе си е осѫдена на израждане. Пъкъ и ние, които имаме тази съврѣменна култура, по сѫщия начинъ сме осѫдени на погиване. Не е въпросътъ въ желанието на хората да бѫдатъ силни. Да желаемъ сила е хубаво,но ние трѣбва, да изберемъ единъ методъ, по който да живѣемъ правилно и да се развиваме всестранно. Този методъ е да се домогнемъ до тази основна идея - любовь къмъ Бога! И щомъ тази идея проникне въ васъ, тя ще осмисли живота ви, ще ви задоволи, защото ще разбирате дълбокия смисълъ на живота. Сѫщеврѣменно въ вась, въ вашата душа ще се родятъ най-възвишенитѣ идеи. Щомъ проникне въ васъ тази идея - любовь къмъ Бога - вие нѣма да се именувате българи, нито пъкъ ще казвате, че сте англичани, французи, американци или каквито и да е други. Че по какво се отличаватъ французитѣ, българитѣ и англичанитѣ? Англичанитѣ седятъ по-високо отъ българитѣ, но ако ги сравнитѣ съ онѣзи култури, които ще дойдатъ за въ бѫдеще, тѣ сѫ още далечъ отъ тѣхъ. И англичанинътъ си има комфорти, както и българина; и американецътъ си има комфорти, както и българинътъ, но въ това не седи истинската култура. И тъй, основната идея е, която ще внесе това благо, което ние търсимъ. Тогава всички вие, които ме слушате, имате свои възгледи, свои убѣждения и свое вѣрую. Азъ се абстрахирамъ отъ вашитѣ възгледи. Всички ваши възгледи, всичката ваша опитность ще се стопятъ тъй, както се стопява леда и послѣ изпарява, безъ да остане нѣщо отъ него. Да кажемъ, че вие сте православни. Мислите ли, че като умрете и отидете въ онзи светъ и кажете, че сте православенъ ще ви пуснатъ въ Царството Божие? Не, щомъ кажете, че сте православенъ, ще ви върнатъ на земята. Или пъкъ, ако кажете, че сте евангелистъ, или българинъ, или англичанинъ, мислите ли че ще ви приематъ въ Царството Божие? Не, ще ви върнатъ на земята. Може да кажете: ама азъ съмъ отъ новото учение на земята. Каквото име и да си турите, ще ви върнатъ на земята. Ще се въплощавате, като Аниела. Тъй седи великата Истина. - Ама азъ съмъ била майка, толкова дѣца съмъ родила! - нищо отъ това. Ще кажатъ: „Върнете я назадъ!“- Ама азъ съмъ билъ баща, долу на земята! - Ама азъ съмъ билъ единъ виденъ проповѣдникъ! „Върнете го на земята, той не е за небето.” Всички трѣбва да се върнатъ на земята. Защо? Защото небето е мѣсто на любовь къмъ Бога. Разбирате ли вие, какво нѣщо е Любовьта? - Любовьта обединява въ себе си всичко. Тя съдържа въ себе си най-съвършенитѣ нѣща отъ незапомнени врѣмена въ миналото. Ако ние се хвалимъ съ днешната музика, какво прѣдставлява тя? Ако вие отидете горѣ, между ангелитѣ и тамъ слушате единъ симфонически оркестъръ, като се върнете на земята, нѣма да пипнете повече вашитѣ инструменти. Вашата музика е отлична, но въ сравнение съ Божествената музика тя е едно дрънкало. Ще ме извините, но така е. Тя прѣдставлява единъ тѫпанъ, една обтегната магарешка кожа. И пияното е такова нѣщо. Азъ правя само едно сравнение. Послѣ, вашитѣ идеи, вѣрвания, възгледи, всичко това прѣдставлява въ небето цѣлъ смрадъ. И когато вие говорите или мислитѣ върху вашитѣ идеи, ангелитѣ затварятъ всички дупки и прозорци, да не влиза тази воня при тѣхъ. Па и молитвитѣ ви какви сѫ: Казвате Господи, Ти не знаешъ ли колко страдамъ? Не, не трѣбва така. Настанало е врѣме, да се опростимъ съ глупоститѣ на този животъ. Азъ говоря само за ония души, които искатъ да се поправятъ, а другитѣ могатъ да опитватъ още, могатъ да се занимаватъ съ залъгалкитѣ въ свѣта. Бѫдещето е тѣхно. Тѣ все ще се връщатъ на земята. На тия които желаятъ да се учатъ, Господъ ще даде възможность да се прѣраждатъ и да учатъ толкова, колкото искатъ. Но ако вие искате да разберете вѫтрѣшния смисъль на живота, непрѣменно трѣбва да дойдете до онази велика идея - любовь къмъ Бога. Това е вѫтрѣшно единение съ Бога. Преди нѣколко дни дойде при мене една сестра, която минава за много напреднала. Азъ ѝ казахъ една истина и тя се смути. Казвамъ ѝ: така, както вървишъ, тъй, както проповедвашъ, ще те върнатъ отъ небето на земята. И така, както ти изявявашъ любовьта си къмъ мене, това е една обикновена любовь. Вие трѣбва да разбирате Бога! Разберете ли Бога, ще разберете, какъ да изявявате любовьта си, защото въ сегашното ви рабиране на любовьта има едно противорѣчие. Казвате: нали те обичамъ! Че какво отъ това? Ако вие ме обичате, то е ваша работа. Какво сте направили съ тази любовь? Любовьта, това е една ваша задача. Да любите, това не е ваше изкуство. Ние трѣбва да любимъ Бога, за да се научимъ на изкуството - да любимъ и другитѣ. Какво се разбира подъ думата „любовь“? - Да обърнемъ погледа на съзнанието си по-нагорѣ, къмъ Бога, да търсимъ този изворъ на живота. И като го намѣрите, тогава ще се появи въ васъ втория законъ - любовь къмъ ближния. Най-първо въ васъ ще се зароди едно вѫтрешно ограничение, единъ силенъ стремежъ нагорѣ, и тогава вашиятъ умъ ще се разшири, сърцето ви ще се обнови и вие ще почуствувате, че сте силни. И азъ ви казвамъ: ако вие се домогнете до Божията Любовь, вие ще разрѣшите правилно задачата на Любовьта. Казватъ нѣкои, че въ Индия се явили нѣкакви си „нестинари“, играятъ въ огънь и не изгарятъ. Тѣ взимали съ себе си и други нѣколко души, прѣкарватъ и тѣхъ прѣзъ огънь, и тѣ не изгарятъ. Запалватъ нѣколко кола дърва, влизатъ въ тия голѣми, буйни пламъци и нищо не имъ става. Ако това ставаше въ България, българското правителство щѣше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Дѣйствително, и дяволътъ ходи по пламъци, но и ангелитѣ сѫщо тъй стѫпватъ въ такива пламъци и не изгарятъ. Та казвамъ: ако ние добиемъ Божествената Любовь, тя ще ни освободи отъ сегашнитѣ страдания и недоразумѣния, които сега сѫществуватъ. Смърьта сѫщо така ще изчезне, всички болести ще изчезнатъ. Вие казвате: азъ любя Бога. Казвамъ: ако Любовьта ти въ Бога е вѣрна, смъртьта ще дойде, тя ще бѫде първиятъ пробенъ камъкъ, който ще те опита, дали имашъ любовъ къмъ Бога или нѣмашъ. Тя ще ти каже: ако имашъ любовь къмъ Бога, азъ нѣма да ти направя нищо, ще отстѫпя; но ако нѣмашъ, ще те стѫпча тъй, както всичкитѣ тѫпча. Ако имашъ любовь къмъ Бога, на гърба ми ще бѫдешъ; ако нѣмашъ любовь къмъ Бога, подъ краката ми ще бѫдешъ. Казватъ: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквитѣ? Провѣрявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, безъ да сте провѣрили. Нѣщата въ свѣта могатъ да се познаятъ само по онзи великъ законъ - любовь къмъ Бога. Всѣки отъ васъ може да провѣри, дали е въ небето, или не; дали е праведенъ, или не. Нѣщата могатъ да се провѣряватъ само по закона на Любовьта. И ако всинца ние сме направени по образъ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще провѣримъ нѣщата. Вие правили ли сте повѣрка, дали вашиятъ образъ е сѫщия или се е измѣнилъ? Ще кажете: ама нѣкои християни подържатъ, че сѫ новородени. Азъ ги поздравлявамъ, но зная, че новороденитѣ грѣхъ не правятъ. Сега не искамъ да се смущавате. Тѣзи, които сѫ новородени, знаятъ Истината. Нѣкои хора сѫ на пѫть да се новородятъ. Новородениятъ въ Бога всѣкога, за вѣчни врѣмена трѣбва да се храни съ млѣкото на Любовьта и ако не се храни съ него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трѣбва само да роди едно дѣте, но трѣбва и да го храни съ своето млѣко. Сѫщото е и съ всѣко новородено дѣте отъ Бога - трѣбва да се храни съ словесното млѣко на Любовьта. Нѣкои мислятъ, че като се родятъ, всичко е свършено, а то е единъ вѣченъ непрѣкѫснатъ процесъ. Не, раждането не е единъ врѣмененъ процесъ. Безброй пѫти човѣкъ се ражда, като минава отъ фаза въ фаза, отъ сила въ сила. Въ раждането трѣбва да става постоянно разширение. А сега правятъ въпросъ, какъ може човѣкъ да се прѣроди. Това е неразбиране на нѣщата. Този въпросъ е за едно пробудено съзнание, той е въпросъ на бѫдащата наука. Въпроса за Любовьта къмъ Бога е въпросъ за просвѣтения човѣшки духъ, въпросъ за просвѣтената човѣшка душа, въпросъ за просвѣтения човѣшки умъ. Когато всички тия нѣща се съединятъ цѣлокупно, когато всѣко противорѣчие и всѣко съмнѣние изчезне, само тогава ние ще се домогнемъ до въпроса за Любовьта и ще се съединимъ съ Бога. Нѣкой казва: и азъ се занимавамъ съ Любовьта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви сѫ сроднитѣ души. Сродната си душа човѣкъ ще намѣри само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намѣри сродната си душа безъ Бога. Сега свѣтътъ е пъленъ съ любовни писма, хората все търсятъ сроднитѣ си души. И колко пѫти вие сте писали такива любовни писма! „Изгорѣ ми сърцето безъ тебе, не мога безъ тебе!“.... Не, за въ бѫдаще момитѣ ще пишатъ любовни писма съ слѣдното съдържание: „Гори сърцето ми отъ любовь, но не изгаря“. Или, “Сърцето ми свети отъ любовь и се разширява“.“ Сърцето ми може да обхване всички и съмъ готова на всички жертви“.“ Азъ мога да живѣя само съ Бога“. Като казва, че може да живѣя съ всички подразбира Бога. Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъль не е само да засегна на ума ви, но тази идея - Любовь къмъ Бога да стане въ васъ тъй жива, тъй интензивна, както кръвьта, която се движи по цѣлото човѣшко тѣло. Тази мисъль върви по цѣлата вселена, обикаля навсѣкѫде. Азъ не я говоря само прѣдъ васъ, за да произведа ефектъ или за да ви омотая, или да ви накарамъ да вѣрвате. Това не е вѣра. Че всички сѫ говорили така. Ако азъ цѣля едно отъ тия нѣща, моята мисъль тогава прѣдставлява нищо друго, освенъ едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? Следъ като изцѣдятъ гроздето, каквото остане отъ него, чепкитѣ му се наричатъ пращини. Това обаче, не е вѣрую. На свѣта сега трѣбва една религия, която да съедини въ себе си всички религии, но тази религия може да се добие само при едно условие - Любовь къмъ Бога. Любовь обща, която да свържи всички хора въ едно. Павелъ, който билъ дълбокъ познавачъ на духовнитѣ истини, казва, че всички хора нѣматъ туй знание. И въ сегашния свѣтъ всички хора нѣматъ това знание, нѣматъ това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгорѣ, прониква въ умоветѣ на хората. И всички хора сега търсятъ единъ новъ пѫть за обединение; всички търсятъ този великъ законъ, който ще обедини хората, а той е Любовьта. И вие трѣбва да проучавате Любовьта, като една вѫтрѣшна сила. Запримѣръ, колцина отъ васъ сѫ проучавали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има въ тѣлото ви? Нѣкои ги дѣлятъ на три, нѣкои на седемь, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляватъ седемьтѣ здравословни темпераменти у човѣка. Тия темпераменти въ своя съставъ, сѫ съединени съ сегашната материя. Напримѣръ, изучавали ли сте,какво влияние упражнява желѣзото въ човѣшката кръвь, когато е въ съединение и когато е въ свободно състояние? Изучвали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другитѣ метали въ човѣшката кръвъ? Съ какво сте се занимавали тогава? Нѣкоя отъ васъ е много изкустна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Другъ нѣкой е краснописецъ, пише много хубаво; трети пъкъ е поетъ, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, какъ да нарежда римитѣ; нѣкой пъкъ проповѣдва много хубаво, логически се изказва: другъ нѣкой е музикантъ, знае какъ да свири, всѣка нота туря на мѣстото ѝ и т. н. Но трѣбва друго едно звено въ всички тия работи. За кого трѣбва да пише поета? За кого трѣбва да свири музиканта? Нѣкоя майка ще каже: да си имамъ едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които иматъ дѣца, благодарни ли сѫ отъ дѣцата си? Всички ония учители, които иматъ ученици, благодарни ли сѫ отъ ученицитѣ си? Всички ония свещеници, доволни ли сѫ отъ слушателитѣ си въ църквата. Защо е тази разхалтавеность навсѣкѫдѣ? Вземете, напримѣръ въ България, азъ слѣдя отъ 20 години насамъ какви ли не хули се пишатъ въ вѣстницитѣ. Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещеницитѣ, като слушатъ за това учение, казватъ: туй не е Истината, тукъ се крие нѣкаква лъжа! Казвамъ: тогава кажете вие Истината! Азъ нѣмамъ нищо противъ, излѣзте вие да кажете Истината! Който и да е тукъ въ България и на всѣкѫдѣ другадѣ, нека излѣзе да каже Истината! Защо се явили българитѣ на земята? Да станатъ великъ народъ ли? Не, българитѣ сѫ слуги на Бога, и трѣбва да слугуватъ на Бога на Любовьта — нищо повече! Защо се явили англичанитѣ, французитѣ, руситѣ? Всички народи сѫ слуги на Бога и трѣбва да слугуватъ на великата идея — Любовьта. Всички трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото. Защо сѫ тия свещеници и владици? Тѣ сѫ служители на Бога! Тѣ трѣбва да носятъ тази велика идея и да учатъ хората на великата Истина. Защо сѫ тия проповѣдници? Защо сѫ тия правници, които пишатъ закони? Защо сѫ тия млади и стари? Вие се намирате прѣдъ една велика фаза на човѣшкия животъ и нѣма да се мине дълго време, всички вие ще минете прѣзъ огъня. Цѣлата земя ще бѫде въ пламъци. Питамъ ви: вие ще можете ли да изпъплите прѣзъ огъня, както онѣзи индийци? Ще кажете: дано не е въ наше врѣме. - Въ ваше врѣме ще бѫде. Ама слѣдъ колко години? - Не е въпросъ слѣдъ колко години, но като питате ще ви кажа: слѣдъ 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти свѣта. Земята е опятнена. Всички нечистотии, които сѫществуватъ отъ хиляди години, не само у хората, но и у животнитѣ, всички човѣшки мисли и желания и чувства ще минатъ прѣзъ прѣчистване, ще се дезинфекциратъ по най-добрия начинъ. Ами какво ще каже онази пѣвица, която днесъ има хубавъ гласъ, но не се минаватъ и 5 - 6 години и не ще може да пѣе? Какво ще каже онзи цигуларъ, който днесъ свири хубаво, но слѣдъ като му направятъ операция на рѫката, повече не може да свири? Отъ нѣмай кѫдѣ пише поетътъ; отъ нѣмай кѫдѣ свири цигуларьтъ; отъ нѣмай кѫде пѣе пѣвицата; отъ нѣмай кѫдѣ говори проповѣдникътъ. Всички служатъ на сила. Отъ любовь никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само азъ съмъ, който служа отъ любовь. Не, има и мнозина други, които служатъ на Бога отъ любовь. Поне въ Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служатъ на Бога. Отъ толкова хиляди години 144,000 души изявяватъ Божията Любовь и направляватъ своитѣ мисли къмъ Бога съ едно сърце, съ единъ умъ, съ една душа съ единъ духъ. Това сѫ 144,000 души, на които ние знаемъ имената! Сега, ако река да ви ги изброявамъ, трѣбва да направя единъ поименикъ, както правятъ свещеницитѣ. Азъ ще оставя това за другъ пѫть. Тѣ не сѫ единъ, не сѫ 100, не сѫ нито 1000. Колко дни трѣбва да ме слушате да ви гиизброявамъ? И то само имена! Но азъ ще ви кажа едно име въ свѣта, което трѣбва да знаете, не сега, може би въ слѣдната, въ втората, въ третата, въ четвъртата бесѣда или въ друга нѣкоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Единъ умъ трѣбва да имате всички! Туй име ще произведе въ васъ сѫщия резултатъ, какъвто резултатъ произвежда онази бистра, студена водица за жадния пѫтникъ. Туй име ще произведе такъвъ ефектъ, такова утоляване на глада, каквото произвежда прѣсниятъ хлѣбецъ за гладния човѣкъ. Туй име ще внесе едно осмисляне въ живота ви, защото безъ вѣра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите въ работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете въ работа, останатъ неизползувани всичкиятъ ви трудъ отъ хиляди години, всичкитѣ ваши мисли не ще могатъ да се съсрѣдоточатъ къмъ една велика цѣль, която ние наричаме „любовь къмъ Истината“. И самиятъ ви животъ ще се обезсмисли, и вие ще прѣкарате най-тъмнитѣ часове на отчаяние, туй което хората наричатъ адъ на земята или смърь . Обратно пъкъ: когато вие се домогнете до Божията Любовь, когато обикнете Бога, на което сѫщество и да погледнете, вие ще видите въ него най-красивото лице, което до сега не сте виждали. Вие ще видите въ него израз на благость, на сила, на мощь, на интелигентность и ще кажете въ себе си: заслужаватъ страданията на хилядитѣ години, само човѣкъ да види това велико и свѣто лице на Бога! Не нѣкое страшно лице, но лице което ще измѣни цѣлото ви естество. Ако нѣкой младъ царь пада на колѣнѣ прѣдъ една млада мома и ѝ казва, че безъ нея не може да живѣе, питамъ ви тогава: не заслужава ли всѣка душа да се поклони прѣдъ туй велико лице на Бога? Сегашнитѣ момци, когато се покланятъ, гледатъ къмъ земята, но онзи, който се покланя на Господа, не трѣбва да гледа къмъ земята, а трѣбва да гледа Господа въ лицето. И Давидъ казва: „Гледахъ Господа прѣдъ лицето си“. Апостолъ Павелъ казва: „Ние имаме това знание“. Нѣкои хора иматъ това знание, и вие може да го имате. Това е една отъ най-проститѣ Истини, но и отъ най-великитѣ Истини. И сега, слѣдъ като съмъ ви проповѣдвалъ, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвамъ ви една Истина, но въ васъ остава едно съмнѣние, дали е тъй, както Учительтъ казва? Азъ питамъ: ти разбра ли ме, какво искахъ да ти кажа? За да ме разберете, вие трѣбва да гледате на Бога тъй както азъ гледамъ Неговото лице. За да разберемъ слънцето, трѣбва еднакво да възприемаме неговата свѣтлина. Ние трѣбва да знаемъ положителната страна на живота, а сегашнитѣ учени хора казватъ: ако ние гледаме Бога, всѣкаква култура ще се спре, затова по-добрѣ да Го не виждаме. Ето първата и най-голѣма лъжа въ свѣта! Значи, вънъ отъ Бога има култура, а вѫтре въ Бога нѣма култура. Не, всѣка култура въ свѣта, всѣко възвишено чувство на човѣшкия духъ започва съ онзи дълбокъ стремежъ на духа къмъ Любовьта. Човѣкъ иска да обича нѣкого въ свѣта. Туй е Божествено въ насъ, което иска да се прояви. То е едно вѫтрѣшно стремление на духа. Оставете всѣки човѣкъ свободенъ! Нека Божественото работи въ него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявилъ още. Не се самоизлъгвайте! Той има единъ идеалъ въ своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господъ е чистъ. Ако нѣкой отъ васъ мисли, че може да го обичатъ такъвъ какъвто е, лѫже се. Докато нѣкой мисли, че ти си идеаленъ, че ти си чистъ, той те обича, но въ момента, когато съзнае, че имашъ нѣкакъвъ порокъ, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Нѣкой казва: азъ мога да обичамъ нѣкой човѣкъ макаръ да е и съ порокъ. Да, едно дърво може да вирѣе и съ червеи, но неговитѣ плодове ставатъ хилави и клонищата му почватъ да съхнатъ. Вие ще кажете: е, при сегашнитѣ условия може и така. Всички разумни сѫщества съставляватъ условия за насъ. И всички разумни сѫщества сѫ създали най-добритѣ условия за насъ въ свѣта. И тъй, Божията Любовъ, за която азъ ви говоря, внася разширение въ съзнанието, затова човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ абсолютна чистота въ себе си. Той трѣбва да гледа на Любовьта като на единъ вѫтрѣшенъ принципъ, като на една вѫтрѣшна сила, която трѣбва да работи въ него, безъ да го смущава външната природа. Онзи човѣкъ, който има Любовьта въ себе си, е като огъньтъ - всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цѣлата срѣда, въ която живѣе. Това се отнася до праведния, до любящия човѣкъ - той всичко изчиства. И човѣкътъ на Любовьта за въ бѫдеще ще се познава по това: ако неговата любовь може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любовь, тя е човѣшка. Нѣкой казва: побѣлѣ ми главата отъ любовь. Тази любовь я знаемъ ние. Любовь, която внася топлина въ сърцето, свѣтлина въ ума, младость въ душата и крѣпость въ духа, това е Божията Любовь. Любовь, която омаломощава човѣшкия духъ, която смалява човѣшката душа, която опорочава човѣшкото сърце, която изопачава човѣшкия умъ, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която сѫществува въ свѣта, не се лѫжете, това е една фиктивна любовь. И ще кажатъ нѣкои: Христосъ ни спасява. Да, спасява, но съ какво? - Съ своята Любовь къмъ Бога. Богъ е, Който чрѣзъ Любовьта може да ни спаси. Когато влѣземъ въ Божията Любовь, всички ние ще бѫдемъ спасени. Не само „спасени“, нѣщо повече се изисква отъ Любовьта. Спасението е за дѣцата. Възрастнитѣ души, обаче, търсятъ онзи великъ животъ, дѣто всички трѣбва да станатъ силни. Силни въ какво? — Силни въ Любовьта. Та казвамъ: понеже всички вие искате да бѫдете щастливи, азъ ви показвамъ пѫтя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, азъ ви показвамъ пѫтя на знанието. Понеже всички вие искате да бѫдете богати, азъ ви показвамъ пѫтя на богатството. Понеже всички вие искате да бѫдете млади, азъ ви показвамъ пѫтя на младостьта. Този е пѫтьтъ сега! Тукъ се изисква вѣра, а не вѣрвания и суевѣрие. Вѣра! Сега нѣкои ще кажатъ: дали е така? Онзи, който има това съзнание, трѣбва да знае, че въ насъ има само една мисъль: Богъ е Любовь, въ която абсолютно нѣма никаква злоба. Богъ е любовь, въ която нѣма никакъвъ порокъ. Богъ е Любовь, въ която царува абсолютна чистота, абсолютна свѣтлина и радость и веселие и всичкитѣ блага въ свѣта. Това наричатъ законъ на онова вѫтрѣшно блаженство. Това е онази велика наука - Любовь къмъ Бога, която всички възвишени души сѫ изучавали. Този е великиятъ пѫть, по който сѫ минали всички възвишени души. И вие трѣбва да учите това знание, тази наука - нищо повече. Веднага турете въпроса ребромъ и си напишете: Любовь къмъ Бога! Станешъ сутринь, кажи си: любовь къмъ Бога! Любовь къмъ Единния Богъ! Този Богъ ще туришъ въ себе си. И тогава ще се изпълнятъ думитѣ: „Ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ Него“. Богъ ще ви познае. И щомъ тръгнете отъ този свѣтъ за горѣ, Той ще каже: „Нека дойде при мене! Азъ го познавамъ. Отворете му вратата. Той е онзи младиятъ синъ, който е ходилъ въ странство и е научилъ великиятъ урокъ на Любовьта и съ смирение казва: „Отче, азъ познахъ, че само любовьта къмъ Тебе е великиятъ смисъль на живота“. Който люби Бога, щомъ отиде въ другия свѣтъ, ще има „carte blanche“, ще има една отворена врата за него, и Господъ ще каже: „Нека дойде този синъ при мене!“ А всички ония, които нѣматъ това знание, ще се намѣрятъ отново на земята - въ много църкви, въ много народи. Съ хиляди години ще прѣкаратъ тамъ, докато дойдатъ до положение да познаятъ, че само Любовьта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крѣпость, благость и мощь на човѣшкия духъ. Азъ ви желая, нѣма да кажа, че желая, това значи да ви се налагамъ. Ако ви кажа „ако обичате“, то е да ви туря въ вѣрвания, и него не искамъ да направя. Ако ви кажа, че нѣкой ангелъ ще дойде отгорѣ, то е суевѣрие. Какво да ви кажа? На български езикъ нѣма подходящи думи, съ които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение въ васъ. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно прѣдложение въ българския езикъ, съ което да кажа тази Истина, че да нѣма двусмислие. Сега, следъ като си отидете, ще ме критикувате, че нѣкѫдѣ нѣмало запетайка ,че логика нѣмало, че еди-кой си какво е казалъ. И азъ зная, кой какво е казалъ, мога да го цитирамъ, но азъ не искамъ да цитирамъ кантовци, лапласовци и разни други философи и редъ учени поети и велики музиканти. Казвамъ: запознатъ съмъ съ тѣхното учение, зная отдѣ сѫ го взели и докѫдѣ сѫ стигнали и имъ се радвамъ. Дребнавость е да кажа, че не знаятъ. Като казвамъ това за тѣхъ, азъ не имъ се смѣя, но казвамъ: мѫчили сѫ се хората, толкова сѫ израснали. Като видя една круша, която е израсла донѣкѫдѣ, казвамъ ѝ: радвамъ се, че си постигнала нѣщо съ усилията си. Нѣкой пѫть минавамъ покрай нѣкоя рѣка, радвамъ се и на нея, че е достигнала и толкова, защото зная, че и рѣката е жива. Послѣ, видя тамъ на брѣга нѣкое малко бръмбарче. Нѣма да го повикамъ да ми стане другарь по пѫтя, но въ дадения случай се спирамъ малко при него питамъ го: какъ прѣкарвашъ? Е, условията сѫ такива, прѣкарвамъ по бръмбарски. И на него се радвамъ. Всички съврѣменни хора не сѫ отъ еднаква култура, нѣматъ еднакво съзнание, затова отъ всички се изисква будно съзнание и голѣми усилия. У васъ има едно суевѣрие, вие чакате да дойде нѣкой ангелъ, специално изпратенъ въ васъ отъ Господа, да ви донесе единъ пликъ и да ви каже, че вие сте възлюбени отъ Господа. Така е, но това ще бѫде само тогава, когато вие можете да възлюбите Господа и той да ви познае. Това е вѣрно само за онѣзи, които любятъ Бога. И казвамъ сега: оставямъ ви съ едно предложение, което да си намѣрите сами. Оставямъ ви една мисъль, която да си разгадаете сами. Оставямъ ви единъ пѫть, който да си намерите сами. Нали първоначално Учителътъ, великиятъ музикантъ, показва всички пѫтища, по които може да се изпълни едно парче, но слѣдъ това ученикътъ самъ ще си намѣри пѫтя, по който ще може да го изпълни. И онзи духовенъ човѣкъ, онзи ученъ човѣкъ най-послѣ се оставя самъ на себе си тъй както и малкитѣ дѣца се оставятъ на краката си, самъ да разрѣши нѣкой важенъ въпросъ, и въ разрѣшението си да каже, само единъ пѫть има - той е пѫтьтъ на Любовьта! Само едно постижение има - то е постижението на Мѫдростьта, само една мисъль има - и тя е мисъльта на великата Истина, въ която силитѣ се сгрупирватъ и обединяватъ всичко въ Бога, въ тази вѣчна Любовь, която осмисля човѣшкия животъ! Желая мнозина отъ васъ, които сте смутени, тѫжни, обрѣменени съ мѫчнотиитѣ на физическия животъ, кажете си: има спасение заради насъ! Има Единъ, който мисли заради насъ, Когото ние можемъ да любимъ, Който всѣкога може да ни бѫде вѣренъ и никога не ще ни изневѣри! Има Единъ! Кой е? -Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете.То е написано въ вашитѣ души. Само така ще видите, че моитѣ думи сѫ вѣрни. Потърсете Го въ книгата, която е носилъ този ангелъ! Може и вие да намѣрите, като Аниела, че нѣкои букви липсватъ, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непрѣменно и вие 60 години наредъ ще прѣкарате пакъ на земята въ противорѣчия и нищо нѣма да разрѣшите. И тъй, Богъ е Любовь, Богъ е Животъ, Богъ е Свѣтлина! Бѣседа, държана отъ Учителя на 7 февруари, 1926 г. въ гр.София
  24. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Свидѣтелството Негово „Който приеме свидѣтелството Негово, запечатилъ е, че Богъ е истиненъ“. Йоана 3:33 По нѣкой пѫть запечатватъ дюкянитѣ на търговцитѣ; по нѣкой пѫть запечатватъ каситѣ на банкеритѣ; по нѣкой пѫть запечатватъ, мисля, и каситѣ на банкитѣ; по нѣкой пѫть запечатватъ и гробоветѣ, както бѣше запечатанъ и гробътъ на Христа. Думата „запечатамъ“ има двоякъ смисълъ. Онзи, който не разбира великия Божи законъ, запечатва съ съмнѣние; онзи, който разбира великия Божи законъ, запечатва съ вѣра. Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ строй живѣе съ вѣрвания и казватъ: може, кой знае. И въ науката, и въ музиката — навсѣкѫдѣ хората живѣятъ не съ вѣра,но съ вѣрвания и съ суевѣрия. Повечето отъ младитѣ живѣятъ съ суевѣрия, чакатъ да дойде нѣкой аеропланъ да ги вземе, да ги тури на нѣкой високъ върхъ, на нѣкое високо обществено положение. И старитѣ чакатъ да дойде нѣкой съ огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се въ историята, но въ цѣлата библейска история имаше само единъ такъвъ случай — случаятъ съ пророкъ Илия. Сега, азъ ви прѣдставямъ една трѣзва мисъль. Когато Господъ създалъ свѣта, една пчела кацнала на единъ цвѣтъ отгорѣ и се усмихнала. Когато Господъ създалъ изворитѣ на земята, едно малко жадно теленце като видѣло единъ отъ тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило отъ него. И най-послѣ, когато Господъ направилъ свѣтлината, дошълъ първиятъ день, свѣтлината изгрѣла и една млада дѣвойка, като видѣла първия лѫчъ, усмихнала се. Питамъ: защо се усмихнала пчелата, защо се усмихнало теленцето, защо се усмихнала младата дѣвойка? Азъ нѣма да отговарямъ, това сѫ емблеми. Вие можете да се усмихнете като пчелата; вие може да се усмихнете като теленцето и вие може да се усмихнете като младата дѣвица. Това сѫ три велики състояния на човѣшката душа. Само тия три състояния не сѫ най-важнитѣ, но тѣ сѫ тритѣ кардинални велики състояния на човѣшката душа. Да се усмихне човѣкъ, разбиратъ, но на какво? — На онзи цвѣтъ, който е цъвналъ. Друго положение: въ математиката има извѣстни числа, наречени малки и голѣми числа, тъй както имаме въ свѣта малки или обикновени и голѣми или велики хора. Какво е съотношението между едно голѣмо и едно малко число? Има съотношения между тия числа, както има съотношения и между единъ ангелъ и единъ човѣкъ. Между строежа на тѣлото на единъ ангелъ и на единъ човѣкъ има математически съотношения. Напримѣръ, по строежъ, тѣлото на единъ ангелъ е по единъ начинъ създадено, а тѣлото на единъ човѣкъ — по другъ начинъ. Какво мислятъ богословитѣ по този въпросъ тукъ на земята, то е друго нѣщо. Тѣ иматъ право да създаватъ хиляди теории, но ние не се занимаваме съ теории, ликвидирали сме съ тѣхъ. Теорията, това е вѣрване. Нѣщо може да е така, може и да не е така. Но понеже ние ходимъ съ вѣра, знаемъ нѣщата. И въ вѣрата и въ знанието, обаче, има степени. Това, което казвамъ, че зная, зная го, азъ подразбирамъ малкитѣ величини, не говоря за голѣмитѣ. Когато човѣкъ изучи всичкитѣ малки величини, той пристѫпва къмъ първата степенъ на онова дълбоко математическо схващане, да разбере първата единица, съ която трѣбва да се занимава. Сега има друго едно съотношение, което насъ интересува, а именно: какво съотношение, каква връзка сѫществува между единъ ангелъ и единъ човѣкъ? Ангелитѣ се отличаватъ съ трѣзва, съ абсолютно чиста мисъль. Тѣ сѫ сѫщества на онази велика мисъль, която едва сега ни засѣга. Когато ние говоримъ за съврѣменната култура, подразбираме мислитѣ, културата на ангелитѣ. „Angelos“ е гръцка дума, тя не изразява онази идея, която азъ искамъ да вложа. Думата „ангелъ“ означава „вѣститѣль, служитель“. Хубава дума е тя, но гърцитѣ нѣматъ такава подходяща, която да изрази сѫщината на това понятие. Въ санскритски езикъ има такава дума. Тъй че азъ говоря за вѫтрѣшната сѫщина на тази дума, подразбирамъ мислитѣ, които ангелитѣ изпращатъ на земята. Слѣдователно, въ това отношение не може да се насади извѣстна култура у насъ, т. е. нашитѣ умове не могатъ да се просвѣтятъ, не можемъ да бѫдемъ носители на каква и да е култура изобщо докато не възприемемъ културата на ангелитѣ. Но това е вѣрване. Ако речемъ сега да говоримъ за ангелитѣ, нѣкой ще каже: за ангелитѣ ли ще ни говоритѣ? — Да, за ангелитѣ. Ами за кои ангели? — За крилатитѣ ангели. Тѣ не само че сѫ крилати, но изъ устата имъ излиза огънъ, а изъ очитѣ имъ — свѣтлина. Това е ангелъ! Нѣкой пѫть ние си прѣдставляваме ангела сѫщество въ човѣшка форма, като жена, много красива, но безъ брада и мустаци. Тѣ нѣматъ нито брада, нито мустаци, нито вѣжди, нито клѣпачи, нито коси — това е тѣхенъ недостатъкъ. Вие ще кажете: какъ, нима ангелитѣ сѫ безъ коси, безъ бради и мустаци, безъ вѣжди и клѣпачи? Каква е тази философия тогава? Ами че ако едно млѣкопитающе животно днесъ би описало единъ ангелъ, какъ ще си го прѣдстави? Ако нѣкой волъ описва единъ ангелъ, ще го прѣдстави съ рога, съ козина. Питамъ сега: ангелътъ може ли да има рога? Защо не, воловетѣ могатъ да турятъ роги на ангелитѣ. И хората могатъ да турятъ на ангелитѣ и мустаци, и бради, и вѣжди, и клѣпачи, но не имъ турятъ, защото всичката имъ красота ще изчезне. И сега хората мислятъ, какъ да нарисуватъ ангелитѣ, че да имъ турятъ брада и мустаци. Турятъ ли имъ, обаче, всичкото изкуство въ свѣта ще изчезне. Туй не е подвигъ. Ангелитѣ не носятъ външно, мустаци защото тѣ прѣдставляватъ емблемъ на нѣщо. Само боговетѣ могатъ да носятъ брада и мустаци. Хората носятъ наистина брада и мустаци макаръ, че не сѫ богове, но тѣ у тѣхъ служатъ като символъ само, като нѣщо, къмъ което вътрѣшно да се стремятъ. Защо и за какво хората носятъ мустаци, не е важно; въ сѫщность тѣ изразяватъ закони, правила, по които човѣкъ трѣбва да живѣе. По колкото косми има човѣкъ на брадата си, по колкото косми има на мустацитѣ си, по колкото косми има на вѣждитѣ, на клѣпачитѣ, на главата си, по толкова правила и закони трѣбва да живѣе. Женитѣ ще кажатъ: значи ние имаме по-малко закони отъ мѫжетѣ. Ние ходимъ по законитѣ на главата си, а не по законитѣ на брадата и мустацитѣ. Не, трѣбва да се ходи по всички Божии закони, незавасимо отъ това, дали тѣ сѫ писани, или неписани. Има, обаче, извѣстни ограничения въ свѣта, които трѣбва да признаемъ, ни стѣсняватъ. Да се върнемъ къмъ стиха, който казва: „Който приеме свидѣтелството Негово, запечатилъ е, че Богъ е истиненъ.“ Азъ искамъ вие да имате за Бога едно правилно понятие, не по форма, обаче. Богъ е сѫщество, отъ което произтича всичкия животъ въ вселената. Като започнешъ, отъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, животътъ имъ произтича отъ Бога, затова Той се нарича истиненъ. Истиненъ подразбира квасъ, начало на всички нѣща. Когато Богъ чрезъ Истината ограничава нѣщата, т. е. когато единъ човѣкъ се ограничава, то е, за да се подигне на по-високъ чинъ, да му се даде свобода, а свободата всѣкога носи ограничение. Свобода безъ ограничение не сѫществува. Ако вие разбирате свобода безъ граници, тогава нѣмаше защо да се създава единъ козмосъ. Всѣки можеше да се движи въ пространството, което е безгранично. Не, свободата, въ пълния смисъль на думата, подразбира ограничение. Слѣдователно, всѣки, който се ограничава, крие свободата въ себе си. А сега нѣкой казва: азъ не искамъ да ме ограничаватъ. Не, ще се ограничишъ. Туй е новото гледище. Азъ искамъ да мислитѣ правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете. Да, азъ не отричамъ вашето знание, но колко хиляди нѣща още има, които вие трѣбва да знаете! Вие сте направили много халки, но колко халки още трѣбва да направите, за да образувате една верижка! За обяснение на мисъльта си, азъ ще си послужа съ едно отъ изкуствата на женитѣ. За да се оплете една тантела, нали най-първо женитѣ оплитатъ синджиръ? Синджирътъ пъкъ се състои отъ множество халчици. Тия халчици събрани, даватъ едно цѣло. Послѣ този синджиръ така се съчетава, че образува една, двѣ и повече примки, отъ тѣхъ се образуватъ дупчици, колелца и т. н. Като ме слушате сега, ще кажете: остави тѣзи примки, знаемъ ги ние! Не, ще плетемъ сега, това е едно изкуство. Умътъ, това е съвокупность отъ множество примки, които тъй ще съчетаешъ, ще образувашъ отъ тѣхъ синджиръ, че дупки, колелца, докато изплетешъ едно шалче, като моето, за врата. Човѣкъ ще се облече въ всички свои мисли, въ всички свои желания, които изтъкава. Ние казваме, че трѣбва да мислимъ. Защо? Защото ще се облѣчемъ въ своята мисъль. Ние трѣбва да чувствуваме. Защо? Защото ще се облечемъ въ своитѣ чувства. Ние трѣбва да любимъ. Защо? Защото ще се облечемъ въ своята любовь. Какво подразбираме подъ думата любовь? Защо ни е необходима любовьта? — Любовьта въ свѣта е необходима, за да дойде живота. Щомъ животътъ дойде, той ще произведе първото ограничение, т. е. първо ще внесе свободата. Мнозина съврѣменни хора казватъ; дотегна ни вече да живѣемъ на земята въ това ограничение, искаме да отидемъ въ онзи свѣтъ. Че какъ ще отидатъ въ онзи свѣтъ, като не вѣрватъ въ него? Чудни сѫ хората? Азъ съмъ слушалъ много хора да казватъ, че имъ дотегналъ живота на земята, та искатъ да отидатъ въ другия свѣтъ нѣкѫдѣ, да си починатъ. Казвамъ: какво ще си починатъ тамъ? Като умратъ, ще дойдатъ около тѣхъ толкова хиляди червеи и ще започнатъ своята работа върху тѣлата имъ. Вие разговаряли ли сте се съ червейчетата, да видите, колко сѫ културни? Тѣ сѫ толкова културни, че могатъ да ви дадатъ понятие, какво нѣщо е свободата. Да се разговаряшъ съ хората, иди дойди, но да се разговаряшъ съ червейчетата, не е лесна работа. Значи, това, което вие наричате ограничение, то е единъ отъ великитѣ признаци, че сте свободни. Щомъ съзнавашъ ограничението си въ едно отношение, това показва, че си свободенъ въ друго отношение, понеже въ тебе изпъкватъ двѣ мисли, за да разберешъ, какво нѣщо е свободата. Слѣдователно, ако се ограничавашъ при злото, то е да разберешъ, какво нѣщо е доброто Нѣкой пита: какво нѣщо е ограничението? — Ограничението е необходимо, за да познаешъ, какво нѣщо е безграничното. Защо е потрѣбно безграничното? — За да разберешъ граничното. Като разберешъ безграничното, ще се яви и свободата. Защо е необходима свободата? — За бѫде човѣкъ носитель на Божествената мисъль. И така, ако вие не ограничите една рѣка, какъ ще може да карате едно колело? Тази рѣка ще каже: защо ме ограничихте? Не е ограничение това, че тя измѣнила пѫтя си и минава прѣзъ едно колело. Ако ме ограничатъ като една рѣка и ме накаратъ да завъртвамъ хиляди пѫти едно колело, за да прѣвърна тази своя енергия въ свѣтлина, че да освѣтля цѣла София или другъ нѣкой градъ, лошо ли е това ограничение? Въ какво ще познаемъ, че Богъ е истиненъ? — Дава свобода. Ами въ какво седи тази свобода? Ние разбираме свободата въ това, че условията ни сѫ добри. Хубаво, но условията, които ние имаме сега, даватъ ли ни тази свобода? Слѣдователно, още въ този свѣтъ трѣбва да се внесе съзнателното ограничение. Насъ сега ни ограничаватъ, но какъ? — Като онзи волъ, на когото турятъ юларь, юзди, впрѣгатъ го и хайде съ остена на нивата, ще го учатъ на изкуството на ограничението. Идва день, когато човѣкъ като става сутринь, ще вземе остена, ще тръгне самъ и ще си каже: слушай, знаешъ ли какво нѣщо е свободата? Ти доброволно ще се ограничавашъ, ще отидешъ на нивата и самъ ще се впрѣгашъ и распрѣгашъ, ще работишъ, колкото искашъ, ще орешъ, ще жънешъ, ще копаешъ, колкото искашъ, но ще работишъ, както трѣбва. Ще вѣрвашъ, въ каквото искашъ, защото и вѣрването е едно ограничение. Ще мислишъ, както искашь; ще любишъ, както искашъ. И мисленето, и любовьта сѫ ограничения. Нѣкой съврѣменни хора казватъ: ние искаме да бѫдемъ свободни. Можете да бѫдете свободни, но щомъ нѣкой ви залюби, той ви ограничава. И вие когато залюбитѣ нѣкого, трѣбва да се ограничите. Ще ви запитамъ сега: коя майка не ограничава детето си? Майката като вземе дѣтето си, че го овие въ пеленитѣ, стисне го въ рѫцетѣ си, пригърне го, казва: моето дѣтенце! То врѣка, плаче. Какъ нѣма да плаче! ? — ограничаватъ го! „Ама обичамъ тѣ“ казва майката. — Не разбирамъ твоята любовь. — Ще я разберешъ. Азъ тѣ запечатвамъ сега съ единъ великъ законъ, че Богъ е истиненъ. Той ти е далъ този животъ, а азъ искамъ да дамъ изразъ на този животъ. Майката не създава живота, тя само дава изразъ на живота. Та казвамъ: първото важно нѣщо за насъ хората е, че Богъ ни е далъ този животъ. Второто положение е, че този, когото ние отричаме, за когото често споримъ дали съществува, или не съществува, по нѣкой пѫть, когато нѣма никаква работа изъ свѣтоветѣ, слиза тукъ на земята, пообиколи всички същества, вслушва се въ тѣхнитѣ мисли и разговори, даде ухо, какво говорятъ, какъ се произнасятъ за Него. Отиде при нѣкой философъ, разбере какво мисли заради Него, поусмихне се и се оттегли. Отиде при нѣкой бръмбарь, при нѣкоя пчела, тѣ мислятъ по единъ начинъ заради Него; отиде при нѣкой воль, той мисли по другъ начинъ; отиде при рибитѣ, тѣ мислятъ по трети начинъ; отиде най-после и при хората, тѣ мислятъ съвсѣмъ другояче заради Него. Богъ се усмихне на всички, оттегли се и казва: „Много добрѣ мислятъ“. Вие ще кажете: да, много добрѣ мислимъ за Бога. Сега ще направя една нова дефиниция за разнитѣ видове добро: имаме добро, по-добро и най-добро. Освенъ тия три степени на доброто, имаме още и идеално, мистично добро. Последното е начало на доброто. Когато Богъ каже за нѣщо, че е много добро, Той подразбира, че това нѣщо е материална работа. Затова казва Господъ: „Много добрѣ вършатъ работитѣ си хората, нека се забавляватъ съ своитѣ теории.“ Единъ день ще дойде водата, и тя ще заглади, ще заличи всички тия нѣща. По нѣкой пѫть и огъньтъ заличива нѣщата, и той върши сѫщата работа. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, събератъ се дѣца, пишатъ поезия. Често съмъ се спиралъ прѣдъ нѣкой ученикъ, петокласникъ, шестокласникъ или предъ нѣкой студентъ, гледамъ го, пише, пише, съчинява нѣщо. Другадѣ виждамъ нѣкой религиозенъ човѣкъ, пише нѣщо върху Библията. На трето мѣсто нѣкой ученъ седи, рѣшава своитѣ задачи: подига числа въ степени, изважда отъ тѣхъ корени — всички работятъ. Но дойде нѣкоя голѣма вълна, изведнъжъ всичко заличава. Мине вълната, тѣ отново започватъ. Това не е губене врѣме, много добре правятъ, но водата като мине, казва: азъ отпечатихъ първия листь. Втори пѫть мине, заличи всичко, казва: азъ отпечатихъ втория листъ. Тамъ въ невидимия свѣтъ има сѫщества, които отбѣлѣзватъ всичко, правятъ си своитѣ доклади и ги носятъ горѣ на Господа, да покажатъ, съ какво се занимаватъ хората при морето. Вие казвате: съ какво се занимаватъ тия дѣца, които стоятъ при морето? Ами вие, които живѣете въ живота, съ какво се занимавате? Сутринь като станете, започвате да пишете на пѣсъка при морето, което се вълнува; днесъ ще има такава и такава чорба, такива кюфтенца, хлѣбецъ ще има и т. н. Написвате съ колко менюта ще разполагате днесъ. Мѫжътъ пише едно, жената пише друго. Жената написала нѣкой протоколъ, но мина вълната, всичко заличи. Писанието казва: „Единъ день, като дойде огъньтъ, ще заличи всичко това, ще направимъ новъ свѣтъ, ще започнемъ нѣщо ново.“ Но казвамъ: ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онази велика Истина, да познаемъ, че Богъ е истиненъ. Подъ думата „Богъ“ азъ разбирамъ Великото, което движа свѣта — Любовьта. Богъ е начало на Любовьта. Азъ взимамъ думата Богъ като единствената сила въ свѣта, която не може да се поквари; като единствената сила, която не може да се изврати; като единствена сила, която се ограничава, безъ да се ограничи, която се смалява, безъ да се смали и т. н. Всичко това е Любовьта, която протича въ насъ, затова ние трѣбва да изучаваме този великъ законъ на Любовьта. Когато Любовьта дойде въ свѣта, ние ще съзнаемъ, че Богъ е истиненъ. Всѣки отъ васъ може да бѫде тѫженъ. Защо? — Всѣки отъ васъ има извѣстна идея, която трѣбва да постигне. Онази грозна дѣвица тѫжи. Защо? — Иска лицето ѝ да бѫде красиво. Онзи ученикъ, който не е завършилъ успѣшно гимназията, тѫжи. Защо? — Иска съ успѣхъ да свърши гимназия. Онзи студентъ отъ университета тѫжи. Защо? — Че не е завършилъ изпититѣ си добрѣ. Онзи лѣкарь тѫжи. Защо? — Че нѣма клиентела. Онази майка тѫжи. — Защо? — Че нѣма дѣца. Нѣкой търговецъ тѫжи. Защо? — Че нѣма клиенти. Нѣкой земледѣлецъ тѫжи. Защо? — Че нивитѣ му не родили. Всички тѫжимъ за нѣщо. И приятно е да се тѫжи! Не казвамъ, че това е нѣкакво ограничение. Човѣкъ все трѣбва да тѫжи за нѣщо. Съзнава, че нѣщо му липсва, тѫжи за него. За хлѣбъ тѫжи, за вода тѫжи, за знание тѫжи, за добро тѫжи, за сила тѫжи и т. н. Нѣкои казватъ: дотегна ни това робство! Защо?— Не трѣбва да бѫда тъй дивъ, да минаватъ прѣзъ мене като прѣзъ мость. Чудни сѫ хората! Ами, че да бѫдешъ мость, това значи, че си силенъ човѣкъ. Отъ сламки мость правятъ ли? Най-първото нѣщо: като станешъ силенъ, Богъ ще те направи мостъ. Тъй че като минаватъ хората по твоя гърбъ, ти силенъ ще станешъ. Смѣшни сѫ хората.Тѣ дори поговорка направили отъ тия думи: „азъ мостъ нѣма да ставамъ никому!“ Казвамъ: докато не станешъ мость отъ свѣта къмъ Бога, свѣтътъ нѣма да се поправи. Кое тогава е характерното въ тази басня? — Тя е криво изтълкувана. Трѣбва да се каже: „Сламкитѣ за мостъ не ставатъ, а гредитѣ за мостъ ставатъ“. Вие днесъ казвате: какво искате, мостъ ли да стана на хората? Нима онази камила, която натоварвашъ, нима онзи конь, който яздишъ не ставатъ мостъ? Силенъ е коньтъ, носи те, отъ него сила добивашъ. Нима като се качишъ на нѣкоя кола, не черпишъ сила отъ нейнитѣ коне. — Черпишъ сила и после се въодушевлявашъ. Когато се качишъ на нѣкой тренъ, черпишъ сила отъ него, силенъ ставашъ и ти. Не, нашитѣ идеи трѣбва да се измѣнятъ! Вие казвате: не ставамъ мостъ на другитѣ хора, нѣма да работя за тѣхъ. Когато работишъ за другитѣ хора, ти си силенъ човѣкъ, а силата е качество на разумнитѣ хора. Разумнитѣ хора представляватъ голѣма сила въ свѣта. Тѣ ще носятъ своитѣ по-малки, по-слаби отъ тѣхъ братя, ще имъ помагатъ. Слѣдователно, силнитѣ хора ще носятъ по-малкитѣ отъ тѣхъ, ще работятъ за тѣхното благо. Богъ по сѫщия начинъ употрѣбява своята сила за нашето благо. Ето защо сега ни трѣбва една трѣзва мисълъ на вѣрата. Азъ гледамъ, като говоря тукъ, отъ толкова врѣме, нѣкои отъ хората, които идватъ да ме слушатъ, сѫ голѣми психолози, измѣрватъ ме отъ главата до краката. Като ме гледатъ, че чета съ тази лупа, казватъ си: той омагйосва тия хора съ лупата. Не, азъ и безъ лупа мога да чета, и съ лупа мога да чета. Но какво прѣдставлява тази лупа въ дадения случай? Тя е четириѫгълна и онѣзи, които разбиратъ законитѣ, знаятъ, че тя представлява мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата, кои сѫ правдиви и кои не. Всичкитѣ страни на тази лупа сѫ перпендикулярни една на друга. После, гледатъ ме, какъ си държа главата, на едната или другата страна. Всичко това омагйосвало хората. Други пъкъ слѣдятъ, какъ съмъ си вадилъ кърпата и какъ съмъ си изтривалъ носа. Всички тия нѣща, както ги предполагатъ, сѫ възможни, не се сърдя за това нѣщо, защото и единъ фокусникъ си има своитѣ долапи, отъ които вади едно или друго нѣщо. За единъ фокусникъ, обаче, всичко може да се предполага, но за единъ човѣкъ, който разбира законитѣ, нѣщата седятъ по-другояче. Азъ ако си истривамъ носа съ тази бѣла кърпа, съ това искамъ да кажа: както е бѣла тази кърпа, тъй и вашиятъ носъ да стане чистъ, та да можете да мислите правилно. Най-първо казвамъ: мислитѣ ви трѣбва да станатъ чисти поне като кърпата. Синиятъ цвѣтъ по края на кърпата показва, че вие трѣбва да имате любовь къмъ Истината поне толкова, та като ви дойде нѣкоя болесть, да викате само единъ лѣкарь и да му вѣрвате, а вие викате по нѣколко лѣкари, дори десетина. Десеть души лѣкари ще ви излѣкуватъ толкова, колкото и единъ лѣкарь. Казвате: трѣбва да се викатъ нѣколко лѣкари на консултъ! Питамъ: като се роди едно дѣте на българска почва, колко баби викате да го повиятъ? — Една баба. Викайте единъ лѣкарь, но такъвъ, на когото душата да е пълна съ любовь, най-умниятъ лѣкарь съ най-голѣмо съзнание за дълга си. Туй е по отношение на лѣкаритѣ, но въ съврѣменния начинъ на лѣчение, трѣбва да има лѣкари, които абсолютно да не се занимаватъ съ болести, въ рѣчника имъ абсолютно да не се срѣща думата „болесть“, а да се занимаватъ изключително съ здравитѣ хора, не съ болнитѣ. Трѣбватъ лѣкари за здравитѣ хора въ свѣта, а не за болнитѣ. Ще ми кажете сега, че Христосъ казалъ тъй, Христосъ казалъ иначе. Всичко е казалъ Христосъ много право, но настанала е една фаза въ която трѣбватъ лѣкари за здравитѣ хора. Чудни сте вие! Намъ трѣбватъ учители за кого? — За здравитѣ, за умнитѣ деца. Подъ думата „лѣкарь“ въ широкъ смисъль не се разбира лѣкарь за тѣлото. Това сѫ само положения. Не казвамъ, че трѣбва да се изхвърли сегашното разбиране за лѣкуване, врѣме е обаче новото да се приложи въ живота ви тъй, както растенията, които като растатъ всѣка година, внасятъ по нѣщо ново въ своя ръсть. Изпитвали ли сте каква е вашата любовь? Изпитвали ли сте какво е вашето послушание? Изпитвали ли сте какво е вашето милосърдие? Изпитвали ли сте каква е вашата вѣра? Вашата вѣра трѣбва да се изпита, но по единъ разуменъ начинъ. Вие имате извѣстни прѣдвзети разбирания, идеи за нѣщата и казвате, че това е по този или по онзи начинъ. Казвамъ сега: трѣбва да се запечати у насъ новото, но не както се запечатва дюкяна на нѣкой търговецъ, който е заподозрѣнъ въ несъстоятелность, но както написаното въ една книга или въ едно писмо, да се види, че нѣщата въ нашата душа сѫ хубави. Казва се въ стиха: „Който приеме свидѣтелството Негово, запечатилъ е, че Богъ е истиненъ“. Сьврѣменнитѣ ученици иматъ свидѣтелства, и всѣки християнинъ трѣбва да има свидѣтелство. Ако ви попитатъ, кое е вашето свидѣтелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Азъ опрѣдѣлямъ: свидѣтелството на всѣки човѣкъ, това е неговата вѣра. Колкото е по-голѣма вѣрата на единъ човѣкъ, това показва, че е училъ повече. Какъ ще се познае вѣрата на единъ човѣкъ? Когато се срѣщнемъ, споредъ вѣрата, която имаме, ние ще се изпълнимъ съ уважение единъ къмъ другъ. Когато вѣрвамъ въ единъ човѣкъ, азъ имамъ най-възвишени мисли заради него. Когато имамъ вѣра, като срещна единъ човѣкъ, въ мене нѣма да се яви нито капка съмнѣние. Азъ ще го поставя високо въ своитѣ очи, ще му дамъ най-хубавия приемъ въ себе си, въ своя умъ и въ своето сърце. Трѣбва да вѣрваме въ всѣки човѣкъ! Вие казвате: най-първо трѣбва да вѣрваме въ себе си, послѣ въ своитѣ ближни и най-послѣ въ Бога. Не, обратно! Първо ще вѣрвате въ Бога, послѣ въ себе си, въ своята душа и най-послѣ въ ближния си. Каква е вашата вѣра, щомъ допущате най-отрицателни мисли? Вие казвате: тъй е опрѣдѣлилъ Богъ, тъй е създалъ свѣтътъ. Не, това е вѣрване, което може да опетни Бога, може да опетни и тебе. Защото, щомъ допущамъ такова вѣрване, утрѣ хората ще кажатъ и за мене нѣщо подобно. Вие споредъ вашата наука, казвате: за сега този човѣкъ е честенъ, но утрѣ какъвъ ще бѫде, не знаемъ. Това не е никаква наука! Честниятъ човѣкъ всѣкога е честенъ. Добриятъ човѣкъ лошъ не може да стане. Добриятъ човѣкъ можешъ да го окаляшъ, но той пакъ си е добъръ. Злиятъ човѣкъ можешъ да го посребришъ, но той пакъ зълъ си остава. Това се отнася до вѫтрѣшното съзнание на човѣка. Човѣкъ самъ може да се изопачи и да каже: азъ мостъ ли ще ставамъ на хората? Или, говедо ли съмъ да се оставя да ме водятъ? Сега именно си едно говедо, защото другитѣ те водятъ. Въ моитѣ очи тъй изглежда работата. Ти трѣбва да станешъ такова говедо, че самъ да се водишъ и да махнешъ тия рога. Мина вече това изкуство, когато хората се бориха съ рогата си. Бѣше врѣме, когато хората се бияха „по петь на ножъ“, но мина вече това врѣме, сега хората ще се криятъ отъ всѣкакви картечници, отъ всѣкакви задушливи газове. Ще ви кажа, защо не може да се практикува вече това изкуство. Прѣдставете си, че вашиятъ неприятель се мобилизира и излѣзе насрѣща ви съ тия далнобойни орѫдия, съ тия усъвършенствувани картечници, съ тия отровни газове, какво ще прави българската войска насрѣща имъ? Нѣма ли да бѣга? — Ще бѣга, иначе всички ще станатъ инвалиди. Ще чака, докато всички се демобилизиратъ и тогава ще излѣзатъ насрѣща имъ. Нѣкои ще кажатъ: вижъ какво говори, да нѣмало мобилизация! Не, нека има мобилизация, но да се мобилизиратъ всички добри хора за правото, за Истината, за науката; да се мобилизиратъ всички честни, всички правдиви хора! Млади и стари, да се мобилизиратъ! Сега нѣкои, които ме слушатъ ще кажатъ: хубаво говоришъ, но знаешъ ли какви сѫ съврѣменнитѣ условия? Ти ялъ ли си попарата на нашитѣ хора? — Че азъ съмъ ялъ попара отъ всички. Нѣма попара, която да не съмъ ялъ, която да не съмъ опиталъ. Питатъ ме: ти мостъ ставалъ ли си? — Да, ставалъ съмъ, всичко съмъ опиталъ, всички сѫ минали по гърба ми. Казва се въ Писанието: „Съ какво не сѫ орали хората по гърба ми!“ Въпросътъ, обаче, не е въ това. Любовьта забравя всичко. И азъ твърдя това. Но при какви условия? — Когато онзи, който ме е обидилъ, когато онзи, който е извършилъ всички престѫпления по отношение на мене, ме възлюби тъй, както азъ го любя. И кога Господъ ще забрави всичкитѣ ви грѣхове и престѫпления! — Когато ние любимъ тъй, както Той люби; когато ние почнемъ да мислимъ тъй, както Той мисли; когато ние почнемъ да чувствуваме тъй, както Той чувствува и когато ние почнемъ да действуваме тъй, както Той действува. Само тогава Богъ ще заличи всичкитѣ ни грѣхове и нѣма да ги помѣнава.Да се повърна къмъ мисъльта си. Божието свидѣтелство се отнася само до Истината. Единствениятъ обектъ въ свѣта, за който ние можемъ да свидѣтелствуваме, това е Истината, понеже тя е носителка на ограничението. Любовьта е изразителка на живота, Мѫдростьта създава формитѣ, начина, по който човешката мисъль може да се възпитава, а Истината ограничава, дава насока на човѣшката мисъль. Въ свѣта има една велика книга, въ която Богъ е писалъ и въ която сѫ написани най-ценнитѣ, най-хубавитѣ нѣща, избрани отъ вѣчностьта. Буквитѣ на тая книга сѫ живи, написани сѫ отъ най-хубавитѣ сѣменца на всички растения. Като погледнешъ въ тази книга, ще видишъ, че всѣко растение има изпратено по едно живо сѣменце въ нея. Това е не само съ растенията, но като почнемъ отъ кристалитѣ, ще свършимъ съ ангелитѣ. И кристалитѣ сѫ живи сѫщества. Значи по редъ вървятъ: кристалитѣ, растенията, животнитѣ, хората и най-послѣ се дохожда до ангелитѣ. Слѣдователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мѫдрость на живота, трѣбва да отвори тази книга и да чете въ нея това, което Богъ е написалъ. Сега въ свръзка съ тази свещена книга, ще ви разправя единъ разказъ. Това нѣщо, за което ще ви говоря, е станало въ прѣдисторически врѣмена, въ врѣмето на тъй наречeния царь Алтасаръ. Той ималъ единственна дъщеря. Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома въ това врѣме, но по едно съвпадение, името, което носила, не ѝ звучало добрѣ на душата. Тя за всичко се радвала, но щомъ произнасяли името ѝ, нѣщо я бодвало въ душата, изпитвала нѣкаква скръбь. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по нѣкакъвъ начинъ да смекчи звуковетѣ на нейното име. Вие ще кажете: въ България много лесно смѣняватъ имената. Да, така е, но въ Божествения свѣтъ, щомъ дадатъ едно име нѣкому, това име мѫчно се смѣнява. Тя се молила дълго врѣме на Бога, и най-послѣ, отъ невидимия свѣтъ изпратили единъ ангелъ, нареченъ Адонаилъ — ангелъ на свѣтлината, да посѣти земята, да научи нѣкои нѣща и да помогне по нѣкакъвъ начинъ на царската дъщеря. Той билъ изпратенъ нарочно за нея. Носилъ той тази свещена книга, и трѣбвало отъ нея да ѝ чете, да ѝ даде извѣстни наставления, да ѝ покаже пѫть, начинъ, по който да се смѣкчатъ нѣкои отъ буквитѣ на нейното име, и по този начинъ да придобие такова име, каквото, иска. Обаче, като идвалъ той, още отдалечъ видѣлъ нейната красота, захласналъ се въ нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни сѣменца паднали въ тази мѣстность, прѣзъ която той минавалъ. Тази мѣстность била пустиня. Като се сѣтилъ той, че направилъ тази погрѣшка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви — това били сѣменцата, които изпаднали отъ книгата при невнимателното ѝ отваряне. Цѣлата мѣстность се покрила отъ тия плодни дървета и той си казалъ: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши“. Като учитель, той се намѣрилъ въ трудно положение, защото туй, което веднажъ падне на земята, повече не може да се взима. Той затворилъ книгата и не могълъ да чете отъ нея на царската дъщеря. Ако вие бѣхте на мѣстото на Адонаила, какво щѣхте да кажете? Най-малкото щѣхто да кажете: що ми трѣбваше да идвамъ на земята, да направя такава погрѣшка? Да, но благодарение на тази погрѣшка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание отъ страна на този ангелъ, ние имаме днесъ и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които прѣдставляватъ за насъ едно голѣмо благо. Но, както ангелътъ се захласналъ отъ красотата на царската дъщеря и пожелалъ да разбере, коя е причината, дѣто тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, сѫщитѣ тия качества се срѣщатъ и въ донесенитѣ отъ него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станемъ богати и силни хора. Нѣкой продава житото си, но за какво? — За да добие учение. Другъ продава житото си, за да стане силенъ човѣкъ. Трети продава житото си, за да стане богатъ човѣкъ. Четвърти продава житото си, за да стане щастливъ, иска да се ожени. За какво ли не се продава житото въ свѣта? И най-после, за какво ли не се продаватъ плодоветѣ въ свѣта? Отъ толкова хидяди години, за какво ли не се продаватъ ябълкитѣ и крушитѣ въ свѣта! Нѣма по-лошо нѣщо въ свѣта отъ това, да се продаватъ нѣщата. И съврѣменнитѣ хора трѣбва да се отвикнатъ отъ мисъльта да продаватъ нѣщата. Хората продаватъ своето жито; хората продаватъ своето знание; хората продаватъ своята любовь; хората проповѣдвать и по този начинъ продаватъ Истината. И слѣдъ всичко това дигатъ рѫцѣтѣ си нагорѣ. Онзи, който дига рѫцѣтѣ си нагорѣ и се моли, той е Замра—фу, а Онзи, Който иде отгорѣ и дава своитѣ блага,той е Духътъ който жертвува всичко заради насъ. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангель се влоши и трѣбваше да дойде другъ нѣкой да изправи тази погрѣшка. Този, който дойде да изправи погрѣшкатъ му, съзна положението на Адонаила и казваше: „Въ Адонаила имаше доблесть, той се обвърза, за да помогне на царската дѫщеря, но азъ ще изправя неговата погрѣшка чрѣзъ закона на Божията Любовь. И тогава името му намѣсто Адонаилъ стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангелъ на свѣтлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна бѣше и царската дъщеря. Тя имаше единъ трънъ въ плътьта си, който се криеше въ нѣкои отъ звуковетѣ на името, съ което хората я наричаха и трѣбваше дълго врѣме да се моли въ пустинята, за да се смекчатъ нѣкои отъ мѫчнотиитѣ ѝ въ живота. Питамъ ви сега: и вие имате мѫчнотии въ живота си, какъ ще ги смекчите? Всѣки отъ васъ има по единъ трънъ въ плътьта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. Въ духовния свѣтъ пъкъ законътъ е обратенъ. Тукъ на земята, най-грамаднитѣ нѣща сѫ тежки, а въ невидимия свѣтъ, ако турятъ едно житно зърно на гърба на нѣкого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на единъ ангелъ турятъ цѣлата земя, той ще може да я носи и радостенъ ще бѫде. Вие ще ни кажете: докажи това! И най-послѣ ще ме питате: може ли да се тури цѣлата земя на гърба на единъ ангелъ? Азъ ви питамъ сега: ами на кой гърбъ седи сега земята? Съврѣменнитѣ учени казватъ, че земята се движи въ празното пространство. Чудни сѫ хората въ своитѣ заключения? Азъ ще направя едно възражение. Ако се изчерпи водата отъ единъ океанъ и следъ това се тури единъ параходъ, ще може ли той да се движи? — Нѣма да може. Движение става само въ пълно пространство, въ празно пространство нѣма движение. Това, което ученитѣ поддържатъ е едно заблуждение. Слѣдователно, мѣстото, въ което земята се движи не е празно пространство, кривъ е тѣхния прѣводъ. Пространството е пълно съ една мощна сила, съ една разумна сила, върху рѫцѣтѣ на която се крепятъ не само нашата земя, но и всички останали велики свѣтове. По нѣмане на думи, ние си представляваме нѣщата фигуративно, прѣдставляваме си идеитѣ изопачено. Та въ какво седи свидѣтелството Божие? Ти седишъ, живѣешъ въ свѣта, но знаешъ ли кой те крѣпи? Ти стѫпвашъ на краката си и казвашъ; азъ се крѣпя на краката си. Не, приятелю, имашъ голѣмо заблуждение, ако мислишъ, че се крѣпишъ на краката си. „Ами ти знаешъ ли, азъ имамъ глава, която ме крѣпи?“ — Не, въ заблуждение си, ако мислишъ, че главата те крѣпи. „Ами ти знаешъ ли, че азъ имамъ гръбнакъ, който ме крѣпи? — Това е заблуждение, ако мислишъ така. Не сѫ краката, не е главата, не е гръбнакътъ който те крѣпи. Това е сѫщо такова заблуждение, каквото ученитѣ твърдятъ, че земята се движи въ празно пространство. Не е така. Има една велика сила въ празното пространство, която е толкова мощна, че държи земята и всички останали свѣтове. И въ пространството има разумна борба на сили, които искатъ да прокаратъ своята теория. Има извѣстни сѫщества, които искатъ да отклонятъ земята отъ нейната орбита, а това е много нѣщо. По нѣкой пѫть земята прави едно малко закъснение, или едно малко ускоряване. И въ такъвъ случай колкото земята е по-далечъ отъ Божията Мѫдрость, отъ Божията хармония, толкова тѣзи отклонения сѫ по-голѣми, а колкото е по-близо до Божията Мѫдрость, толкова и тия отклонения сѫ по-малки. Вземете единъ човѣкъ, у когото моралътъ е слабъ. Той казва, напримѣръ, че въ еди-колко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичанитѣ сѫ точни. Англичанинътъ като даде дума, че въ толкова и толкова часа ще даде прѣдставление, или нѣкакъвъ обѣдъ, или нѣкаква вечеря, той ще бѫде точенъ на врѣмето, ще издържи думата си. Българинътъ, обаче, нѣма понятие за врѣме, той ще дойде най-малко половинъ или единъ часъ по-късно и послѣ ще се извинява, ще казва: ще ме извините, гости ми дойдоха. Англичанинътъ, когато иска да удържи на своята честь, и гости да му дойдатъ, ще имъ каже: ще ме извините, въ толкова и толкова часа имамъ работа, ще излѣза да си я свърша! Невидимиятъ свѣтъ иска отъ насъ да бѫдемъ честни. Изкуството е при мѫчнотиитѣ да се издържа. Казвате: при сегашнитѣ условия не може да се живѣе честенъ животъ. Не, ще живѣешъ точно като англичанинъ! Ако ти, при тѣзи условия, въ които се намирашъ, не можешъ да покажешъ доблесть въ характера си, не си честенъ човѣкъ. Ако ти въ безлюбието си не можешъ да покажешъ, че имашъ любовь, не си честенъ човѣкъ, въ тебе нѣма любовь. Ама нѣма любовь въ свѣта, казвате вие. Че хората не любять въ свѣта, Богъ люби! Много сте смѣшни, като казвате, че нѣма любовь въ свѣта. Има любовь, но вие не я знаете. Има души, които любятъ. Има честни, добри хора, ние ги знаемъ, и въ България, и въ Англия, навсѣкѫдѣ по свѣта ги има, макаръ че вие не ги виждате. Азъ говоря принципално. Това е характеръ, да се проявишъ при единъ животъ на ограничения, какъвто е сегашниятъ. Ние трѣбва да се подигнемъ на тази височина — къмъ Бога, къмъ Любовьта. Въ Бога всичко е възможно И когато човѣкъ залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовьта си, всичко за него става невъзможно. Следователно и наука, и сила, и богатство, всичко въ свѣта се дължи на тази вѣлика сила — Любовьта. И за това въ живота си, ако искате да успѣете, проектирайте Божията любовь въ всѣка ваша мисъль, въ всѣко ваше чувство. И ако въ всѣки урокъ влагате Божията Любовь, вие ще имате Божието благословение. Ако като ученикъ въ гимназията, въ всѣки урокъ влагате любовъ, туй знание ще бѫде благословение. Ако въ кѫщи си, при извършването на най-маловажната работа, влагате любовь, вие ще имате Божието блавословение. Ако пъкъ въ свѣта извършвате и най-великата работа, но безъ любовь, вашиятъ гръбъ ще се наклони тъй, както се наклонява гърба на нѣкой слабъ човѣкъ, когато му турятъ нѣкаква голѣма тяжесть. И така, ние ще запечатимъ, че Богъ е истиненъ. Това показва, че Богъ, който ни е пратилъ въ свѣта, има голѣмо довѣрие въ насъ. Въ Бога има голѣмо търпение. Отъ хиляди години Той търпи всички престъпления на хората. Има хора, има ангели, които се молятъ на Бога, казватъ: „Господи, очисти свѣта отъ тѣзи прѣстѫпления, отъ тези хора!“ Богъ нито за моментъ не се поколебава и казва: „Всички тия сѫщества, които азъ съмъ създалъ, могатъ да живѣятъ. Азъ съмъ още въ началото на Любовьта си.“ Колко е свѣтло неговото лице, когато хората представятъ предъ Бога нѣкой грѣшникъ. Но трѣбва да ме разбирате добрѣ. Азъ говоря за грешникъ, който съзнава своето положение, който плаче, иска да поправи своята грѣшка. Този човѣкъ е благороденъ. Азъ не говоря за такъвъ грѣшникъ, който не иска да признае своята грѣшка. Ами дѣ е твоята честна дума? Ти като студентъ излъга една мома. Дѣ остави твоята честность? Прѣди години ти обра касата на единъ богаташъ. Дѣ е твоята честность? Ти изигра баща си, приятеля си, разпръсна своитѣ братя и сестри. Дѣ е твоята честность? Ти ходишъ по три пѫти на день въ църква, обра свѣщитѣ, восъка на църквата, задигна паритѣ и скъпоцѣнноститѣ ѝ. Дѣ е твоята честность? Не, въ твоята душа може да има и трѣбва да има доблесть, честность! Ти можешъ да направишъ жертва! Само човѣкътъ на Любовьта може да жертвува. Това, може и не може, то е въпросъ на врѣмето. Така казвамъ: сега и ние, като този ангелъ, Адонаилъ, можемъ да направимъ една погрешка. Възможно е това, всички живи сѫщества правятъ погрешки и то по нѣколко погрѣшки на день. Този ангелъ се върналъ на небето при Господа така скърбящъ, че Богъ като го видѣлъ, казалъ му: „Нѣма нищо, азъ ще изправя тази погрешка!“ Затова, Господъ рѣшилъ на мѣстото, дѣто попаднали сѣменцата отъ свещената книга, да направи райската градина и да създаде слѣдъ предисторическитѣ врѣмена първитѣ хора въ нея, Адамъ и Ева. Ако вие имате доблестьта на този ангелъ, Господъ ще направи върху вашата погрешка единъ рай и ще тури въ него първитѣ хора да се проявятъ. Вложете тази идея въ васъ! Искамъ да бѫдете мощни, силни въ любовьта си. Искамъ да бѫдете мощни, силни въ вѣрата си, въ надеждата си! Искамъ да бѫдете мощни, силни въ мислитѣ си, та при най-голѣмитѣ си страдания, несполуки, невѣрие, нека изпѫкне въ ума ви царската дъщеря, нека изпѫкне въ ума ви този ангелъ на свѣтлината, нека изпъкне въ васъ мисъльта, че върху вашитѣ грѣшки Господъ ще създаде рай. Кажете си: има за менъ рай! Тепърва Господъ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дѫщеря ще се измѣни и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече съ българското име „Рада“. Отъ тукъ е произлѣзла и думата радость, съ едно вѫтрѣшно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангелъ принесълъ тия страдания само за единъ слогъ. И този слогъ, който царската дъщеря не харесвала, билъ слогътъ „фу“-3амра-фу. Този слогъ създалъ цѣло нещастие на земята. Какво може да направи единъ слогъ? — Той може да разтърси и небето и земята; може да разтърси и всички човѣшки сърца, а по нѣкой пѫть може да смути и нашата мисъль. Та казвамъ: благородно било нейното желание. И въ всички васъ има това желание, да се махне отъ имената ви слога „фу“, и всички да станете ”Рада“. И тъй, ако ви питатъ нѣкои, каква бѣше днесъ бесѣдата, ще отговорите: Рада! Какво каза учительтъ? — Рада! Какъвъ трѣбва да бѫде свѣтътъ? — Рада! Какво трѣбва да правимъ? — Рада! Рада, Рада — навсѣкѫдѣ Рада. И този свѣтъ напредъ съ Рада ще върви. Ние ще бѫдемъ Рада и Господъ ще се радва, ще се весели, пъкъ и ангелитѣ ще ни пѣятъ. Тогава ще имаме една нова култура. И сегашната култура не е лоша, хубава е, но бѫдещата ще внесете едно ново благо. И тъй, азъ мога да ви поздравя днесъ съ „Рада“. Бесѣда, държана отъ Учителя на 31 януарий. 1926 г. въ гр. София.
  25. Ани

    1926_01_24 Мария избра

    От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Мария избра „Но едно е потрѣбно; а Мария избра добрата часть, която нѣма да се отнеме отъ нея“. Лука 10:42 Реалностьа на живота не може да се обясни по единъ конкретенъ начинъ, както нѣкои съврѣменни философи, или както нѣкои съврѣменни общественици изискватъ. Великата реалность на живота може да се обясни само символистически. Ще питате: защо така? Това е единъ незавършенъ процесъ. Какъ ще обясните положението на една ябълка, като разглеждате нейната сѣмка? За да обясните, какво нѣщо е ябълката, трѣбва да дадете врѣме на нейната сѣмка да се развие. Слѣдователно, сегашния реаленъ животъ е въ процеса на развитието си и трѣбва да се минатъ милиони години, за да се разбере. За да знаемъ, да видимъ, какви ще бѫдатъ крайнитѣ резултати, трѣбва да бѫдемъ нѣкакви възвишени богове. Отъ стремежа на хората да разбератъ живота още сега, въ тѣхъ се забѣлѣзва една вѫтрѣшна, скрита гордость. Даже и въ най-смирениитѣ, въ най-малкитѣ бубулечици и сѫщества се забѣлѣзва една вѫтрѣшна, скрита гордость. Нѣкои мислятъ, че само хората сѫ горделиви. Не, горделиви сѫ и дърветата, горделиви сѫ най-малкитѣ мушици. По нѣкой пѫть дърветата казватъ: ние ще израснемъ високо, ще стигнемъ небето. Мушицитѣ пъкъ казватъ: ние ще прѣбродимъ цѣлия свѣтъ. Това е гордость, нищо друго. Сега вие казвате: ние искаме реалния животъ. Въ какво седи реалностьта на живота? — Реалностьта на живота седи въ това, че той е безсмъртенъ. Смъртниятъ животъ е пъкъ полуреаленъ. Безсмъртието крие въ себе си онзи животъ, който не е ограниченъ отъ условията. Слѣдователно, безсмъртниятъ животъ е онзи животъ, въ който човѣкъ може да се развие правилно, а въ правилното развиване има една закономѣрность, единъ правиленъ домашенъ битъ, едно правилно вѫтрѣшно разбиране, едно индивидуално схващане на душата, че въ всѣки даденъ случай, човѣкъ да знае, какво да разбира. Вземете думитѣ „Марта и Мария“ отъ прочетения стихъ. Често хората се спиратъ на тия думи и казватъ, че между Марта и Мария има споръ. Марта и Мария, това сѫ символи. Мария значи соль, тя посолява нѣщата, а вие знаете, че за всѣко нѣщо трѣбва малко солчица. Наблюдавайте животнитѣ, които дълго врѣме сѫ пасли трѣва, и тѣ искатъ малко солчица. Марта пъкъ означава „мара, горчива“. Когато нѣкои човѣкъ се разболѣе, лѣкаритѣ му даватъ малко горчивина. Тогава той става „Марта“ т. е. става много активенъ, ще го видите, движи се нагорѣ-надолу, прѣсвива се, вика единъ лѣкаръ, другъ лѣкаръ, всички го прислушватъ, цѣла тревога се дига около него. Това работа ли е? Какъ да не е работа! Казватъ: не знамъ какво е станало на нашата Марта. Какъ, вашата Марта е отлична, отличенъ педагогъ е тя! Марта, това е символъ. „И тъй Мария избра добрата частъ“. Това значи, Мария избра да служи на здравитѣ хора, да ги учи. Марта избра да служи на болнитѣ хора, а на болнитѣ хора, колкото и да служишъ, и светия да си, и ангелъ да си, никога нѣма да ги задоволишъ. Вие поне сте прислужвали на болни, познавате ги. Оставали ли сѫ нѣкога доволни? Все ще ти кажатъ, че нищо не си направилъ, че лѣкарь не си извикалъ, че не си имъ далъ това онова, все ще намѣрятъ нѣщо, отъ което да сѫ недоволни. Кои сѫ благодарнитѣ хора? — Това сѫ здравите хора. Казвамъ съврѣменнитѣ хора сѫ неблагодарни, защото сѫ болни, защото Марта въ тѣхъ не си е свършила работата. И когато казвамъ, че трѣбва да бѫдете благодарни, разбирамъ най-възвишеното състояние на човѣшкия духъ. Азъ похвалявамъ тази Марта, но кѫдѣ? — Въ болницата. „ Мария избра добрата часть.“ Коя е добрата часть? Сега вие можетѣ да си правитѣ загадки, да казвате: Мария избра Любовьта, тя е добрата часть. Да, Мария избра живота на възкресението, живота на свѣтлината, живота на Мъдростьта, живота на свободата. А какво избра Марта? — Марта избра живота на ограниченията, — горчивиятъ животъ. Тя избра службата да погребва хората, да опѣва, да имъ кади темянъ, да имъ кърпи съдранитѣ обуща, да имъ кърпи съдранитѣ ризи и гащи, да събира отъ тукъ - отъ тамъ останало ядене отъ вчерашния день и отъ него да направи нѣкакъвъ буламачъ, та като ядатъ отъ него хората, да кажатъ: отлична жена е тази Марта, отъ тукъ - отъ тамъ събира и пакъ наготвила някакво ядене. Тя мяза на онзи банкеръ, който отъ тукъ открадне, отъ тамъ открадне, този излъже съ една полица, онзи излъже и току вижъ, разбогатѣлъ. Това е Марта! Навсѣкъдѣ, по цѣлия свѣтъ е горчива тя. Не, естественото положение въ живота, това е Мария. Сега азъ не се спирамъ до имената, но трѣбва да знаете, че задъ всѣко име седи една идея. Азъ не се хващамъ до буквата на нѣщата, та да кажете послѣ: тази е Мария, тази е Марта. Не, задъ тези имена азъ подразбирамъ нѣкаква идея. Задъ всѣко име се крие една идея, тъй както задъ всѣкo шише се крие нѣкакво съдържание. Докато въ шишето има вода, то е съдържателно, но щомъ водата се излѣе, шишето остава едно празно шише, нищо повече нѣма въ него. Това шише може да съдържа и сладка и горчива течность. „Мария избра добрата часть.“ Коя е добрата часть? — Тя е Божественото въ човѣка. И сега азъ казвамъ, че всички вие трѣбва да изберете като Мария — Божественото, но щомъ се безпокоите, вие сте Марта. Щомъ се тревожите за много нѣща, вие сте Марта. Щомъ казвате, че еди кой си не върви въ пѫтя като васъ, вие сте Марта. Щомъ казвате, че еди-кой си не вѣрва като васъ, вие сте Марта. Следователно, когато вие искате, щото хората да вървятъ точно по вашитѣ убеждения, вие сте Марта. Когато вие сте доволни отъ живота, този животъ вече върви по единъ великъ законъ. Какво има да се безпокоитѣ? Най-първо вие сте си поставили едно прѣдубѣждение за живота и мислите, че свѣтътъ не е добре уреденъ, че съвременниятъ общественъ строй не е добре уреденъ, но всичко това е едно индивидуално схващане, едно криво схващане за нещата. Ако пѫтувате презъ Африка или презъ Америка, ще се натъкне на нѣкои пустини, дѣто изобилствува толкова много прахъ и пепелъ, че може да се заблудите въ пѫтя си. И всеки пѫтникъ, който се е заблудилъ въ този теренъ, остава съ мисъльта, че цѣлата область е все такава, само прахъ. Не, не е така. Този пѫть е прашенъ само на около 20 клм. разтояние, по-нататъкъ той се подобрѣва. Така и вие, като минавате презъ пространството, казвате: свѣтътъ се е развалилъ. А, свѣтътъ се е развалилъ, като че вие сте нѣкакво божество, та да оправитѣ свѣта! Нѣкой пѫть вие ми казватѣ: ти ли ще оправишъ свѣта? — Не, азъ пѣя на свѣта, азъ свиря, азъ говоря на хората. Нѣкой пѫть вие казвате: азъ не тѣ разбрахъ. Казвамъ: ще отидешъ при Марта. „Ама не съмъ разположенъ“. — Ще отидешъ при Марта. „Гладенъ съмъ.“ — Ще отидешъ при Марта! Който дойде при мене, не трѣбва да бѫде гладенъ, дрехитѣ и шапката му не трѣбва да бѫдатъ скъсани. Той трѣбва да бѫде съ нови дрехи, човѣкъ на новата култура, да разбира всичко, и като седне между другитѣ хора, да каже: ето, сега ще ви изсвиря еди кое си парче отъ еди-кой си виденъ музикантъ, или пъкъ ще ви прочета еди-кое си произведение на еди-кой си виденъ писатель, да вникнемъ въ съдържанието на тия велики работи, да разберемъ всичко това, което тѣ сѫ искали да изразятъ. А, сега, Марта не се нуждае отъ никаква наука. Тя като стане сутринъ, седне предъ огъня, вторачи очитѣ си въ тиганя и започва да следи. Наблюдава, грижи се и току си приказва: охъ, отиде яденето! По виднитѣ господарки пъкъ поставятъ слугинитѣ си предъ тиганя и като дойдатъ мѫжетѣ имъ, казватъ: охъ, побѣлѣ ми главата отъ тази глупава слугиня! Мѫжътъ се чуди какво да прави: Доведе втора, трета слугиня, но Марта си е все Марта, тя всѐ горчива си остава. Комуто дадете горчивия хапъ, той сладъкъ не може да стане. И нашия съвремененъ животъ е пъленъ съ такива горчиви мисли и чувства и на всеки едного отъ васъ животътъ е пъленъ съ горчиви мисли и чувства. Не ме разбирайте по буквата. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да прави изборъ, и то правиленъ изборъ. Въ това именно седи великото въ свѣта. И въ природата, въ това велико непрѣривно течение има единъ изборъ. По какво се отличава хубостьта на чешмата? — Че въ нея има едно непрѣривно течение. Въ такава чешма водата е всѣкога нова, тя постоянно тече, не е стара вода. Казватъ за нѣкой човѣкъ: той е отличенъ човѣкъ, идеитѣ въ него сѫ постоянни, не се мѣнятъ, постояненъ човѣкъ е той. Азъ съжелявамъ хора, у които идеитѣ не се мѣнятъ. „Ама той има стари идеи“ — Азъ съжалявамъ тия хора, у които идеитѣ сѫ стари. Богъ, Който е толкова великъ, който постоянно твори, Който е създалъ великия козмосъ, всичко въ Него, всѣки день, всѣка минута се мѣни. И слънцето всѣки день се мѣни. Това слънце, което видѣхме вчера, днесъ не е сѫщото. Въ тази промена именно има единъ обновляющъ животъ, една вѫтрѣшна красота и интелигентность. Слѣдовотелно, въ сегашния битъ на козмоса сѫ влѣзли по-разумни сѫщества, отколкото сѫ били по-рано. И ние, тъй както познаваме законитѣ, имаме особени разбирания за земята. Нашата земя пѫтува изъ пространството като единъ голѣмъ параходъ, и то съ много голѣма бързина, и движение, които не усѣщаме. При това пѫтуване изъ пространството, ние дохождаме въ съприкосновение съ други слънчеви системи, които по развитие се намиратъ въ по-висока стадия на интелигентность, отколкото всички досегашни слънчеви системи, прѣзъ които сме минали. Ето защо, ние съ право казваме, че земята ще се измѣни, както и цѣлата слънчева система и ще дойде до по-високо стѫпало на развитие. Защо? Защото е въ връзка съ по-велики сили които дѣйствуватъ въ тѣзи невидими за насъ слънца. Вие ще кажете: дѣ сѫ тѣзи слънца? — Вие не можите да ги видите въ този салонъ, разбира се. Изисква се за това нѣщо врѣме и специални инструменти. Ако за да дойде свѣтлината отъ слънцето до нашата земя се изисква известно врѣме, така и за да дойдете въ съприкосновение съ тия по-висши отъ васъ сѫщества се изисква врѣме и условия. Свѣтлината отъ слънцето до земята дохожда за 8 минути. Това прѣдставлява една приятна разходка. Ако едно сѫщество отъ слънцето, съ голѣма интелигентность, рече да направи една разходка до земята, ще му трѣбватъ само 8 минути, а колко врѣме ще е нужно за васъ, за да отидете до слънцето? Нѣкои учени хора правятъ изчисления, че за да се стигне до слънцето съ най-бързия тренъ, изискватъ се най-малко 250 години. Ако пъкъ се отиде до слънцето съ бързината на мисъльта, трѣбватъ само 8 минути. Вижте, каква е грамадна разликата! Сега, вие като слушате бесѣдата, ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие, ще кажете, че не сте я разбрали, че не е свързана. Нѣщата сѫ свързани сами по себе си, азъ не ги свързвамъ. Чудни сте вие, когато искате нѣщата да сѫ свързани! Азъ ще ви направя едно възражение. Когато вие ядете, храната у васъ свързана ли е? Вие взимате хапка слѣдъ хапка, дъвчете ги и по послѣ казвате: колко ми е приятно, дойде ми една приятна идея! Значи, тази несвързана храна, тази каша, която ядете, внася въ васъ една нова идея, вие усѣщате една голѣма приятность, а по рано бѣхте отпаднали духомъ. Нѣщата само по себе си сѫ свързани, това трѣбва да знаете! Между хиляди нѣща въ свѣта, дѣто и да сѫ тѣ, щомъ сѫ хармонични, между тѣхъ има една вѫтрѣшна връзка, която никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да развали. Значи, щомъ единъ човѣкъ въ свѣта има живота на възкресението, нѣма сила въ свѣта, която е въ състояние да му отнеме този животъ. Никой другъ, освѣнъ той самиятъ е въ състояние да отнеме този животъ. Разбирайте ме сега, азъ говоря за онзи вѫтрѣшенъ животъ, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили въ живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всѣки отъ васъ желае. Въ това именно седи силата на живота! Въ съврѣменната окултна наука се казва, че човѣкъ самъ може да се магнетизира и демагнетизира. Това нѣщо, казано на вашъ езикъ, или прѣведено съ ваши думи, означава, че човѣкъ самъ може да се съблича и облича. Питамъ ви: ако вие се съблѣчете на този студъ, както има днесъ тукъ, па и по цѣла Европа, около 15 — 20 градуса, какво ще бѫде състоянието ви? Единъ нашъ приятель отиде по това врѣме на ексурзия по Витоша и като се върна, ухото му течеше. Защо? — Трѣбваше да завие добрѣ ухото си, за да не се простуди. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога може да се облѣче въ една възвишена мисъль. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ като въ броня въ своята възвишена мисъль. Неговиятъ умъ, неговото сърце,неговата душа и неговиятъ духъ трѣбва да бѫде облѣченъ. Въ какво? — Въ онова възвишеното, благородното, което живѣе въ него. Той може да каже: ама азъ не зная какъ да се облѣка. Това не е оправдание. Онова малкото дѣте знае ли да се облича? — Не знае. Кой го облича? — Майка му. Да, но като порасне, майка му вече не го облича. Вие може да кажете: ама ние нѣмаме майка. Добрѣ, ами онова малко птиченце, което живѣе вѫтрѣ въ яйцето като зародишъ кой го облича? Това малко птиченце, още прѣди да излѣзе отъ яйцето, е турило костюма си и така се явявя на бѣлия свѣтъ. Чудни сте вие, като казвате, че не можете да се облѣчете. Не, вие ще се облѣчете още докато сте въ яйцето, като малкото птиченце и послѣ ще излѣзете готови — нищо повече. Вие сте забравили това изкуство, но ще си го припомните и ще се облѣчете. Ще ви приведа единъ примѣръ за Напалеона и единъ отъ неговитѣ инжинери. Прѣзъ едно отъ голѣмитѣ сражения, Напалиенъ казва на своя инжинеръ: „Въ продължение на 20 минути ти ще построишъ единъ мостъ надъ рѣката, за да могатъ войницитѣ да я прѣминатъ. — Нѣмамъ никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко врѣме да направя този мостъ. „Казвамъ ти, за 20 минути ще построишъ този мостъ, иначе ще те застрѣлямъ!“ Нѣмало какво, трѣбвало да се построи този мостъ и взелъ инжинера да мисли, какъ да го направи.Отива при рѣката, размишлява. Веднага му дохожда една идея. Взима една отъ тия руски шапки, съ козирка, допира я до челото и наблюдава. Прави своитѣ изчисления и веднага скроява плана за построяването на моста. И дѣйствително, въ нѣколко минути мостътъ билъ готовъ. Често и природата ни казва: ако ти въ 20 минути не си направишъ плана, ще бѫдешъ застрѣлянъ. Какъ мислите вие, нѣма ли да го наредите? — Ще го наредите, какъ не. Най-първо вие сте единъ горделивъ човѣкъ, не искате отъ никого услуга, и никому не искате да направите услуга, но като дойде лѣкарь около васъ, започвате да му се молите, да искате да ви спаси. Лѣкарьтъ казва: ще ви помогна, ако въ 20 минути направите мостъ. Съ това подразбирамъ, че вие сте човѣкътъ, който не искате да направите никому услуга, но ако не направите този мостъ, т. е. ако не направите връзката между този и онзи свѣтъ, и то въ 20 минути отгорѣ, животътъ ви ще се вземе. Тъй казва Господъ, тъй казва живата природа. Идва значи, Напалеонъ, т. е. нѣкоя болесть и ви казва: „Въ 20 минути ще построишъ този мостъ!“ И какво става? Идва слѣдъ това лѣкарътъ и казва: „Слушай, ако не направишъ моста слѣдъ 20 минути, твоята работа е свършена, животътъ е фалиралъ!„ И като излѣзе лѣкарътъ, ти се молишъ, молишъ, казвашъ : Господи, прости ми, всичко, което искашъ отъ мене, ще направя. Азъ ще посветя живота си въ служене на Тебе, ще раздамъ имането си на бѣднитѣ. Не се минаватъ и 20 минути, кризата настѫпва. Каква криза? — Спасителната. Болниятъ заспива и не се знае, дѣ е. Заминалъ нѣкѫдѣ, нѣма го цѣли 4-5-6 часа, ходилъ нѣкѫдѣ и слѣдъ това, гледашъ, пулсътъ му бие равномѣрно, диша правилно и добрѣ. Значи, ходилъ този боленъ на другия свѣтъ, направилъ мостътъ между този и онзи свѣтъ и казва: не може така да се живѣе, мостъ трѣбва да се построи! Ако нѣма мостъ, застрѣлватъ човѣкътъ. Ние съ този примѣръ ви обясняваме, дѣ се криятъ причинитѣ за нещастията, за болѣститѣ и за смърьта въ свѣта. „И тъй, Мария избра добрата часть“ Сега, прѣдставете си, че вие се намирате предъ една голѣма рѣка, каквато е Дунавътъ, и неприятеля ви гони.Като дойдете до рѣката, какво ще направите? Ще се хвърлите ли въ рѣката? Вие седите сега прѣдъ рѣката и казвате: защо Господъ ни даде такива голѣми нещастия? Казвамъ: тия нещастия ви дойдоха защото нѣмате мостъ. Щомъ нѣмате мостъ, всички ще пострадате; ако имате мостъ, нито единъ отъ васъ нѣма да пострада, всички ще прѣминете благополучно рѣката и ще се спасите отъ неприятеля.Искамъ да ме схващате правилно, азъ не говоря за своя изгода, нито пъкъ за ваша изгода, но азъ ви говоря, за да изпитате красотата на вѫтрѣшния животъ, та като излѣзете отъ тукъ, искамъ да имате единъ хубавъ обѣдъ и да носите една велика идея да не мислишъ за утрѣшния день. Доста е, казва Христосъ, злото на деня, нѣма какво да мислите за утрѣ. Всички трѣбва да възприемемъ великата идея, да направимъ единъ мостъ отъ този за онзи свѣтъ. За тебе, като човѣкъ, нѣма по-велико благо отъ това, да направишъ мостъ отъ твоя животъ за Божия животъ. Собственъ мостъ трѣбва да си направишъ и прѣзъ него да минавашъ, а не да търсишъ чужди мостъ! Всѣка душа можа да си направи такъвъ мостъ! Когато Господъ направилъ едно врѣме паека, пратилъ го да живѣе на земята. Той като дошелъ тукъ, намѣрилъ се въ доста трудно положение и дълго врѣме мислилъ, какъ да излязе отъ тѣзи трудни условия. Най-послѣ рѣшилъ да направи една нишка, която да служи за мостъ между този и другия свѣтъ. Господъ го посѣтилъ единъ день и го вижда, че работи нѣщо. Запитва го: какво правишъ, синко? — Искамъ да направя едно съобщение отъ този на онзи свѣтъ, преда си нишка, която ще закача на нѣкое дърво и ще минавамъ по нея. Тя ще се духа отъ вѣтъра все по-нагорѣ и по-нагорѣ и така ще държа връзка съ онзи свѣтъ. „Много хубаво си намислилъ“, му казалъ Господъ. И дѣйствително първоначалната идея на паяка е била много хубава, той искалъ да направи връзка между видимия и невидимия свѣтъ, но впослѣдствие, когато направилъ нишкитѣ си по стрѣхитѣ на хората, и той станалъ културенъ като тѣхъ и казалъ: да не мислите, че съмъ толкова простъ! Азъ стоя тукъ на стража, и тежко на този, който падне въ моята мрѣжа. Та казвамъ: главната идея за всѣки едного отъ насъ е да направи единъ проходъ отъ този животъ за другия, защото само така ще разберете вѫтрѣшния смисъль на живота. Не разбирамъ, че трѣбва да раздѣлите този животъ, но да добиете въ себе си безсмъртие, т. е. да направите този си животъ безсмъртенъ. Ще кажатъ нѣкои: този човѣкъ говори за другъ свѣтъ, за онзи свѣтъ, а трѣбва да се знае, че ние само слѣдъ като умрѣмъ на онзи свѣтъ, само тогава ще можемъ да се спасимъ. Не, това е неправилно схващане на живота. Трѣбва още докато си живъ, да придобиешъ онѣзи алхимически свойства на живота, че колкото и да боледувашъ, нищо да не е въ състояние да те умори. При това, никаква болесть да не те хваща. Ти трѣбва да дойдешъ до положение да умирашъ, безъ да се разлагашъ, безъ да се уничтожавашъ; да страдашъ, безъ да се разрушавашъ. При това, колкото пѫти и да умирашъ въ живота си, въ края на краищата пакъ да възкръсвашъ — и отъ нищо да нѣмашъ страхъ въ живота си. Хората на новия животъ трѣбва да бѫдатъ безстрашни, но разумни. Богъ е далъ като награда на всички хора възкресението, безсмъртния животъ. Въ безсмъртния животъ се криятъ условията за постигане на най-възвишената култура, каквато човѣкъ може да постигне нѣкога. Всичко възвишено и красиво въ живота се постига. Но кога? — Когато се живѣе единъ разуменъ животъ.Нѣщата, обаче, не трѣбва да ставатъ тъй бързо. Да кажемъ, че нѣкой великъ художникъ е дошелъ да завърши своята картина, но ослѣпява.Какво става съ картината? — Спира се. Или пъкъ нѣкой виденъ цигуларь дошелъ да завърши своето велико произведение, но рѫката му се парализирва.Какво става тогава? — Произведението му се спира. Съврѣменнитѣ учени, гениални хора спиратъ своята работа на половина. Казватъ нѣкои: Бетховенъ създаде нѣщо велико! Не, туй което той написа е само единъ предговоръ на великото.Като дойде до най-великото, той спрѣ, смъртьта го хвана за гушата.Така е и съ всички велики поети и музиканти.Като дойдатъ до най-великото, до най-красивото, смъртьта ги хваща за гушата и имъ казва: ти нѣма да разправяшъ тия велики работи на хората! И знаете ли на какво мяза смъртьта? Когато Мойсей се зае да освобождава еврейския народъ отъ египетското робство, дойде Фараонъ и каза на народа си: „Я задръжте тия хора, не ги пущайте, тѣ ми трѣбватъ да правятъ тухли“. И Мойсей запита тогава Господа: „Защо ме прати, Боже, тукъ“? Отговори му Господъ: „Азъ ще покажа на Фараона и на всички хора въ свѣта, да знаятъ и да разбератъ, че има една разумность, която рѫководи сѫдбинитѣ на всички сѫщества. Всички трѣбва да видятъ и разбератъ, че има една велика сила, въ чиито рѫцѣ се намира всичко. Тъй че, това понятие, което ние имаме за Бога, не е такова, каквото искатъ да ни положатъ и на което искатъ да ни научатъ. Всѣки човѣкъ има за Бога особено схващане. Азъ имамъ за Бога друго име, но не смѣя да ви Го кажа, ще ви говоря за Него съ това име, което вие знаете. Този Богъ, за Когото ние проповѣдваме, обича всички хора еднакво, за всички се грижи еднакво и е намислилъ да спаси всички до единъ. Той нѣма да остави нито едно сѫщество въ ада. Той ще остави много отъ тѣхъ още за дълго врѣме да се пържатъ въ собственното си масло, но въ края на краищата, Той е рѣшилъ да извади всички сѫщества до едно отъ ада, за да се радватъ. На какво? — Да се радватъ на безсмъртието, да се радватъ на великия животъ, на великата Любовь. Богъ ще постави всѣки едного въ особено положение, дѣто може да постигне всичко необходимо за развитието на своята душа. Сега, вие не трѣбва да схващате бѫдещия животъ тъй, както турцитѣ го схващатъ. Турцитѣ мислятъ, че бѫдещиятъ животъ седи въ цѣла планина отъ варенъ оризъ, полѣнъ обилно съ масълце и шербетъ. И всѣки турчинъ като отиде въ рая, ще седне предъ тази планина отъ оризъ, ще вземе лъжица и съ хиляди години нѣма да се свърши това блаженство за него. Това значи да бѫдешъ светия и то турски светия! Да, но това не е едно духовно схващане на живота. Това е едно обикновено, плътско физическо схващане. Туй схващане на турцитѣ, че невидимиятъ свѣтъ е една планина е вѣрно, но не планина отъ оризъ. Божествениятъ животъ дѣйствително мяза на планина, но въ какво отношение? Планинитѣ, това сѫ задържани енергии за бѫдещия животъ, за великия животъ. Та казва Христосъ: „Мария седѣла при нозетѣ на Учителя“. Какво означаватъ нозѣтѣ на единъ великъ Учитель? Да седи човѣкъ при нозѣтѣ на своя Учлтель, това е символъ, който показва, че въ душата на този човѣкъ трѣбва да се зароди онази възвишена велика мисъль, той да бѫде абсолютно добродѣтеленъ. Сегашнитѣ хора казватъ: ние не можемъ да бѫдемъ добродѣтелни. Това е отрицане на Истината. Нозѣтѣ изразяватъ добродѣтельта въ онзи истински мѫдъръ животъ. Значи, Мѫдростьта ходи съ краката на Добродѣтельта. И онзи, които иска да има крака, въ пълната смисъль на думата, трѣбва да бѫде направень само отъ онази велика материя на Добродѣтельта. Слѣдователно, човѣкъ на когото краката сѫ направени отъ тази материя, смъртьта не го хваща. Та Мария седнала при тия велики добродѣтели. Това сѣдане означава едно символическо състояние. Нѣкои хора казватъ: краката на единъ мѫжъ или краката на една жена. Това сѫ извратени мисли. Чудни сте вие, като схващате нѣщата по този начинъ. Това не сѫ краката нито на мѫжа, нито на жената. Съврѣменнитѣ хора, даже и най-святитѣ, все иматъ нѣкаква слабость. Вие знаете онази приказка на онзи отшелникъ човѣкъ, който живѣлъ цѣли 20 години на една планина, дѣто прѣкаралъ съвършено чистъ и святъ животъ. Той презъ това врѣме успѣлъ да придобие извѣстна чистота и святость и пожелалъ да слѣзе въ града при брата си, който билъ обущарь и да му проповѣдва за възвишения, за чистия животъ. За да изрази своята святость, взелъ въ рѫката си една топка снѣгъ, съ което искалъ да покаже, че тази топка снѣгъ нѣма да се стопи. Братъ му билъ прочутъ обущарь и при него идвали много видни клиенти да си порѫчватъ обуща. Отшелникътъ говорилъ на брата си за Божията Любовь, за чистия и святъ животъ, но братъ му казалъ: „Почакай малко, азъ имамъ да изпълня нѣкои свои задължения въ свѣта и слѣдъ това ще заживѣя такъвъ чистъ и святъ животъ. Въ това врѣме пристига царската дъщеря да си вземе мѣрка, но споредъ тогавашния обичай, трѣбвало да си събуе крака да и се вземе мѣрка. Светията се загледалъ въ крака на царската дъщеря и не усѣтилъ, какъ снѣгътъ му започналъ да се топи. Братъ му, обущарьтъ, като видѣлъ това, казалъ му: „Братко, снѣгътъ ти се топи“. Така е и съ съврѣменнитѣ хора. Като бутнатъ крака на нѣкоя красива жена, снѣгътъ имъ почва да се топи. Добродѣтели нѣма въ тѣхъ. Колко сѫ смѣшни тѣ! Ако единъ светия може да се повлияе отъ крака на нѣкоя дама, той не е никакъвъ светия. Ако единъ разуменъ човѣкъ може да се повлияе отъ крака на нѣкоя дама, той не е никакъвь светия. Ако единъ разуменъ човѣкъ може да се повличе отъ крака на една дама, той не е уменъ човѣкъ, въ него нѣма никакъвъ умъ. Ако единъ човѣкъ е светия, ако единъ човѣкъ е разуменъ, той като види крака на нѣкоя дама, въ него трѣбва да се зароди една възвишена свята мисъль. Краката, това сѫ символъ на Великата Добродѣтель, върху която е построенъ цѣлия свѣтъ. Това сѫ великитѣ крака, великитѣ добродѣтели, на които е построено днесъ цѣлото общество. Казвате: всички трѣбва да бѫдемъ добродѣтелни! Ако единъ банкеръ нѣма краката на добродѣтельта, какво ще прави? Ако единъ воененъ нѣма краката на добродѣтельта, какво ще прави? Ако онзи учитель нѣма краката на добродѣтельта какво ще прави? Ако онѣзи майки и бащи нѣматъ краката на добродѣтельта, какво ще правятъ? Ако онзи свещеникъ нѣма краката на добродѣтельта, какво ще прави? Ако всички хора нѣматъ краката на добродѣтельта, какво ще правятъ? Туй, което говоримъ за другитѣ, е вѣрно и за самитѣ насъ. Всѣкога, когато ние се разколебаваме, у насъ настава цѣла катастрофа. Дотогава, докато ние вървимъ съ краката на тия възвишени добродѣтели и казваме, че живѣемъ тъй, както свѣтътъ е построенъ отъ Бога, ние сме стабилни и у насъ има единъ мораленъ устой, едни правилни схващания за живота. Сега ние искаме да видимъ Христа, това е добродетельта, приложена въ общественния строй на живота. Вие трѣбва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродѣтеь, приложена въ домоветѣ ви, въ вашия индивидуаленъ животъ. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присѫтствие въ себе си.Знаете ли какъвъ ще бѫде тогава вашия животъ? Всички вие щѣхте да бѫдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикътъ е магъ. Смъртьта не може да хване този алхимикъ, този магъ за гушата и да го души. Този магъ е свободенъ отъ всѣкаква сиромашия и страдания. За този магъ който е въ безсмъртието на живота, и най-голѣмитѣ вълни на живота сѫ само едно приятно наслаждение. Той седи горе надъ вълнитѣ и колкото по-голѣми сѫ вълнитѣ, толкова по-добрѣ за него. Той като се качва надъ тия вьлни, може да си играе съ тѣхъ. Той може да си играе и съ вѣтроветѣ, които донасятъ тия вълни. Този магъ човѣкътъ на добродетельта, като влезе въ огъня, и съ него си играе - огънъ не го гори. Огъньтъ за него е само условие на чистене. Вие ще кажете: това сѫ само поетически изречения. Ако азъ бѣхъ събралъ хиляди и милиони паяци я имъ проповѣдвамъ като на васъ, като на хора отъ съврѣменната култура, тѣ биха ми казали: това насъ не ни трѣбва, насъ ни трѣбва нишка, да ловимъ мушицитѣ, да се хранимъ и ние,пъкъ да изхранимъ и нашето младо поколение. Питамъ: какво направиха паяцитѣ, каква култура внесоха тѣ до сега? Все направиха нещо, внесоха една идея въ човечеството, направиха мостове, показаха имъ какъ се правятъ пѫтни съобщения, телеграфи, жици. Хората се научиха нещо отъ паяцитѣ, какъ да правятъ своитѣ железници, своитѣ аеропланни съобщения. Паяцитѣ отъ милиони години знаяха това изкуство. Като се разговарямъ единъ день съ единъ паякъ, питамъ го: знаете ли какво е съвременната култура на човечеството?- той ми казва: ние тази култура я прѣживѣхме още отъ преди милиони години. Казвамъ: отъ толкова години я прѣживѣхте, но пакъ паяци си останахте! — Е нѣмаше кой да ни научи на по-велика наука, но и хората нѣма да отидатъ по-далечъ отъ насъ. Ще кажете: вѣрни ли сѫ тези нѣща? Питамъ: всички тия мисли, които имате вие, вѣрни ли сѫ? Всички материалистически мисли, които имате за Бога, вѣрни ли сѫ? Всички материалистически мисли, които имате за Христа вѣрни ли сѫ? Всички символи, които имате за Бога, вѣрни ли сѫ? Всички символи които имате за Христа вѣрни ли сѫ? Всички символи които имате за живота, вѣрни ли сѫ? Всички мисли които имате за свѣтлината, верни ли сѫ? Не, половината отъ това не е вѣрно. Следователно, ние хората живѣемъ въ едно невежество и после искаме да кажемъ, че този или онзи е невѣжъ. Приятели, всички ние въ едно отношение сме невежи. Защо сме невѣжи? — Понеже мислимъ, че всичко знаемъ. Ти казвашъ: еди-кой си философъ писалъ тъй и мислишъ, че знаешъ много. Не, ти трѣбва да разбирашъ тази философия. Азъ влизамъ нѣкой пьть въ положението на нѣкои философи. Много философи сѫ писали много хубави нѣща, но тѣхнитѣ послѣдователи сѫ извадили криви заключения отъ тѣхната философия. Шопенхауеръ писалъ напримѣръ, че въ свѣта сѫществува една зла воля. Коя е тази зла воля? Той подразбиралъ човѣшката воля, която изопачава Божията воля. А неговитѣ послѣдователи разпространили идеята, че въ вселената сѫществува една зла воля, и тя е, която е създала свѣта. Ако е така, ние трѣбваше да видимъ, че въ пространството сѫществуваше нѣщо разбъркано, нѣкакъвъ хаосъ, а напротивъ, ние виждаме, че въ живота и на най-малкитѣ сѫщества дори сѫществува една хармония, тъй че не една зла воля сѫществува и управлява свѣта, а една блага воля. И Шопенхауеръ казва, че ако човѣкъ не се съгласява съ тази блага воля, ще дойде злата воля върху него. Това е учението на великата природа, което подържатъ и нѣкои отъ източнитѣ народи, но онѣзи хора, които не сѫ въ връзка съ миналото, забравили сѫ този езикъ на великата жива природа, и затова сѫ обезсолили думитѣ. Въ прочетения стихъ, напримѣръ, имате двѣ сестри, родени отъ една майка и единъ баща, едната Мария, другата Марта. Първата схваща възвишеното, Божественото и се опредѣля да служи на него, а другата не схваща Божественото и се опредѣля на служи на човѣшкото, на материалното въ живота. Отъ какво произтича това? — То е резултатъ на тѣхнитѣ индивидуални схващания. Това произтича отъ тѣхния конкретенъ умъ. Когато ние искаме въ даденъ случай да опитаме всички добрини, ние опитваме едно голѣмо зло. Напримѣръ, ако седнешъ на трапезата и искашъ въ дадения моментъ да опиташъ всичкото благо на яденето, ти ще опиташъ най-голѣмото зло. Ти опитай най-малкото благо на яденето, най-микроскопическата часть отъ това благо! Вземи една ябълка и малко хлѣбецъ и бѫди благодаренъ, а довечера пакъ ще ядешъ. Прѣзъ тия 50 или 100 години на живота си и все ще опитвашъ благото на яденето, все ще ядешъ. Не опитвай всичкото благо наведнажъ! Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливъ казватъ: кажи ни какъ да бѫдемъ щастливи. Казвамъ: мога да ти кажа, какъ да бѫдешъ щастливъ за една минута, за единъ часъ, за единъ день, за една седмица, за единъ мѣсецъ или за цѣла година, но да ти кажа, какъ да бѫдешъ щастливъ за цѣлъ животъ, това не е право, нито е позволено отъ Бога. И защо страдатъ майкитѣ? — Тѣ искатъ да направятъ дъщеритѣ си щастливи, Това е най-голѣмото зло. Богъ не е създалъ дъщеря ти, за да бѫде щастлива. Богъ като изпратилъ вашитѣ дъщери на земята, като разбира тия малки хора, казва имъ: „Вие ще живѣете по този и този начинъ, както е наредила живата природа, ще имашъ такива и такива отношения съ хората, и нѣма да се стрѣмите да бѫдете щастливи“! Майката изопачава това нѣщо, измѣня тия закони и казва на дъщеря си: не, ти ще живѣешъ по начина, който азъ ти опредѣлямъ. Вълкътъ казва на своя синъ: „Синко, ела съ мене, азъ ще те науча по какъвъ начинъ да живѣешъ, какъ да одирашъ кожата на овцата“. Овцата казва на своя синъ: „Ела съ мене да живѣешъ, азъ ще ти покажа по какъвъ начинъ да пасешъ трѣвата. „Паякътъ казва на своитѣ малки: „Елате съ мене, азъ ще ви покажа, по какъвъ начинъ да ловите малкитѣ мушици“. Азъ наричамъ тия нѣща фази на единъ животъ, който още не е оформенъ. Азъ не осѫждамъ този животъ, но казвамъ, че това е животъ, който още не е оформенъ, който не е разрешенъ. Ще дойде день, когато нѣма да има гълтане на мушици; ще дойде день, когато нѣма да има закачене овци и агнета на куки. Ще дойде день, когато нѣма да умираме, но всички ще се измѣнииъ въ онзи възвишенъ и разуменъ животъ. Вие ще чакате да дойде Христосъ на земята. Нѣкои си прѣдставляватъ идването на Христа буквално и казватъ: щастлива е била Мария! Азъ съмъ слушалъ много жени, млади и стари, които казватъ: щастлива е била Мария, дѣто е седѣла при нозѣтѣ на Учителя! Намѣри се само една Мария въ цѣлия Израилъ. Нѣмаше ли друга нѣкоя? Да, ако разбираме нѣщата буквално, така е, но не трѣбва да ги схващаме буквално. Всѣка една жена, въ каквото и положение да е, може да бѫде Мария, може да седне при нозѣтѣ на Учителя и да учи тази велика Мѫдрость на живота. Слѣдователно, всички ние можемъ да седнемъ при нозѣтѣ на Учителя. Казва се по-нататъкъ въ стиха: „Мария избра добрата часть, която никой не може да и отнеме“. Значи, възвишеното, великото никой не може да ти отнеме, то е твое. Та казвамъ, ще се върнемъ къмъ думитѣ: да се облѣче човѣкъ и да се съблѣче; да се магнитизира и да се демагнетизира. Ти нѣма да се съблѣчешъ голъ — нищо повече! Защо? Голотата, това е най-голѣмата срамота. Но, да бѫдешъ голъ и слѣдъ това да се облѣчешъ, това е най-великата промена, която става съ тебе. Ти усѣщашъ, че си човѣкъ, сѫщество, което може да мисли. И при най-голѣмитѣ мѫчнотии, и при най-голѣмитѣ страдания, които ти турятъ ще кажешъ: азъ съмъ въ състояние да нося не само тия мѫчнотии, но и цѣлата земя на гърба си. Но кога? — Когато пѫтува съ тия велики крака на Добродѣтельта- Щомъ вървишъ съ тия крака на Добродѣтельта, ти ще можешъ да носишъ и земята на гърба си. Не мислете, че тази земя е тежка; не, тя е много лека.Земята е много тежка, това е тъй, но е по отношение на нейнитѣ силови линии, но тъй, както тя плава въ пространството, тя е много лека, и едно дѣте може да я носи. Ето, прѣди нѣколко дни, единъ изобрѣтатель математикъ ми разправя своитѣ изчисления и казва, че съ единъ килограмъ вѫглища и съ единъ тренъ отъ 60 вагоня той може да обиколи земята три пѫти. И доказва това нѣщо човѣкътъ математически. Казвамъ му: ако софийската публика те чуе да разправяшъ това нѣщо, знаешъ ли какво ще те направи? Но модеренъ човѣкъ е той, не се бои, доказва своята теория. Не само това, но азъ мога да кажа, че съ единъ килограмъ вѫглища мога да отида три пѫти до слънцето и да се върна, като водя съ себе си единъ тренъ отъ 1000 вагона. Това прави само разумниятъ човѣкъ. Само разумниятъ човѣкъ може да прави такива силни съобщения. Това е въпросъ само на врѣмето. Та казвамъ сега: Марта и Мария, това сѫ двѣ положения, двѣ състояния у човѣка. Първото състояние е материалистическо, когато човѣкъ става материалность и казва: трѣбва да се живѣе! Че трѣбва да се живѣе, е вѣрно, но разумно трѣбва да се живѣе! Ако азъ живѣя живота на вълка, животъ ли е това? Ако азъ живѣя живота на овцата, животъ ли е това? Ако азъ живѣя живота на паяка, животъ ли е това? Ако азъ живѣя живота на глистея, животъ ли е това? Това е само една микроскопическа часть отъ онзи истински разуменъ животъ. Кой е разумниятъ животъ? Разумниятъ животъ е цѣлокупниятъ животъ, който включва въ себе си всички отдѣлни часта на живото, като едно цѣло. Разуменъ животъ е онзи, който включва всички безбройни проявления на живота въ едно цѣло. Онзи, който се занимава съ музиката, вижда, че всички музикални тонове не сѫ еднакво силни, не сѫ еднакво звучни, но той борави съ нѣкои отъ тия тонове, въ които има извѣстни повишения и понижения и ги съгласява въ едно, акордирва ги. Слѣдователно, животътъ е една велика музика, една велика симфония. Азъ ще ви разправя нѣкой пѫть подробно за тази велика симфония, за която се говори и на небето. На небето се говори, че земниятъ животъ е една велика симфония, създадена отъ най-великитѣ богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе отъ всички. А вие прибързвате и критикувате земния животъ. Казвамъ: чакайте, той е една цѣлокупность, вие сте чули само нѣкои части отъ тази симфония и се произнасяте. Не бързайте, това за сега е само едно приготовление. Ние сме въ края на една репитиция и нѣма да се мине дълго врѣме, ще се продаватъ билети за този великъ концертъ и ще го чуете. Всички ще бѫдете хубаво облѣчени. Нѣма да бѫдете Марта съ скѫсанитѣ дрехи и чепичета, но ще се облѣчете съ най хубавитѣ си дрехи и ще се явите съ онова възвишено разположение на вашия умъ, вашето сърце на вашата душа и на вашия духъ. Само така ще се образува отъ васъ едно възвишено, благородно общество, което ще разбира вѫтрѣшния смисълъ на живота. Тогава всички ще се спогледате помежду си и ще кажете: много добре свирятъ тия музиканти това е една велика симфония; Сега вие ще си въздъхнете и ще си кажете: дали ще мога да си купя единъ билетъ? Помнете, онѣзи отъ васъ, които нѣматъ пари, за тѣхъ ще има гратисъ билети. За всички ще има по единъ билетъ, не е важно на кое мѣсто ще сте, дали ще сте на послѣдното или на първото мѣсто; кѫдѣто и да сте, на края да сте, всички ще чуете този великъ концертъ. Той е нѣщо повече отъ 1001 нощь. Важното е да имате единъ билетъ, съ който да влѣзете, та и на крака да сте, нищо не значи. Вие, като влѣзете тамъ, нѣма да търсите столъ да седнете, а ще благодаритѣ, че сте влѣзли. Вие, съврѣменнитѣ хора, мислите, че най-красивото състояние е да седне човѣкъ. Опасно е сѣдането въ живота. Азъ ще ви приведа единъ анекдотъ за такова сѣдане. Разправятъ за единъ магьосникь, който владѣялъ законитѣ, че изнамѣрилъ единъ столъ, на който като седнѣлъ нѣкой, не могълъ да стане, докато не го дигне той самъ. Единъ день дошълъ при него единъ демонъ, който не вѣрвалъ въ силата на този столъ, но магьосникъ му далъ единъ добъръ урокъ. Този демонъ седналъ на столъ, но повече не могълъ да стане докато не го освободилъ магьосникътъ. Сѣдането не е едно отъ най-красивитѣ състояния. Кога хората сѣдатъ? — Когато паднатъ. Видѣхъ прѣди нѣколко дни, единъ младъ момъкъ, както вървѣше по пѫтя, подхлъзна се и падна. Бързо скочи, изтърси се отъ праха и каза: азъ не паднахъ. Ами какво? — Седнахъ. Има едно състояние въ живота, което е по-хубаво отъ сѣдането. То е да седишъ правъ. Въ стоенето правъ, въ тази идея има нѣщо по-хубаво възвишено. Въ това положение всички удове сѫ въ едно хармонично състояние, човѣкъ се чувствува възвишенъ, независимъ отъ окрѫжаващата го срѣда. Казва Христосъ: „Мария избра добрата частъ“. Та вие ще се облѣчете съ тази велика, мощна идея въ себе си и нѣма да казвате, че отъ васъ човѣкъ нѣма да стане. Нѣма да се демагнетизирвате и се обезсърдчавате. Грѣхота е! Ще кажешъ: Господъ ме е направилъ човѣкъ и нѣма да мисля, че не съмъ способнъ за нищо. Богъ е турилъ въ мене единъ отличенъ умъ, и азъ ще му дамъ всички условия да мисли, както трѣбва и да се прояви, когато е нужно. Нѣма да казвашъ, че сърцето ти е развалено, но ще кажешъ, че Господъ ти е далъ едно благородно и възвишено сърце, и ти ще му дадешъ всички условия да се прояви въ най-благородни и възвишени чувства. Въ Писанието се казва, че Господъ е далъ на хората хубави сърца. Всѣки день Господъ дава нови сърца на хората. Азъ всѣки день виждамъ хората съ обновени сърца, съ меки, благородни сърца, жесть има въ тѣхъ, жертва, култура има въ тѣхъ. Но ако всѣки день се обезвѣрявате, вие ще загубите всичко, което богъ е вложилъ въ васъ. Вие трѣбва да бѫдете тази Мария, която да учи при нозѣтѣ на Учителя си. Този Учитель вие ще Го намѣрите. Кѫде? — Знаете кѫдѣ. Нѣма да схващате нѣщата буквално, но ще ги схващате по вѫтрѣшенъ смисъль, по духъ. Често, въ своитѣ бесѣди азъ говоря за триѫгълника, за четириѫгълника и за редъ други геометрически фигури. Ами че въ човѣкка има единъ живъ тригѫгълникъ, който не е равностраненъ, но равнобедренъ. Отъ този триѫгълникъ ние сѫдимъ за степеньта на човѣшката интелигентность. Отъ този триѫгълникъ ние още сѫдимъ и за здравието на човѣка, какво е състоянието на неговитѣ дробове и на всичкитѣ му удове. Отъ този триѫгълникъ ние сѫдимъ още и за човѣшката мисѫль за човѣшкитѣ чувства, за човѣшката душа и за човѣшкия духъ, отъ този триѫгълникъ ние сѫдимъ и какъвъ ще е бѫдещиятъ животъ на човѣка. Всичко е написано върху този триѫгълникъ. И този, който може да прави своитѣ математически изчисления, всичко може да каже и да предскаже. Той знае всичко. Значи, въ живата природа се криятъ всичкитѣ условия, всичкитѣ възможности за единъ отличенъ, идеаленъ животъ. Ние боравимъ съ възможноститѣ на единъ възвишенъ, идеаленъ животъ. Анормалноститѣ, които ние срѣщаме въ живота, тѣ сѫ изключени отъ природата. Всички анормални състояния,всички болести, всички дисхармонични състояния, които минаватъ мимолетно, тѣ сѫ изключени отъ живата природа, а всичко възвишено и красиво въ живота, влиза въ нейния планъ. И всичко, което Богъ е създалъ въ свѣта, отъ най-малкото до най-голѣмото, цѣли да изрази този планъ на живата природа. И ще се изпълни Божия планъ! Защо, защото въ всѣки човѣкъ, въ всѣка душа има вложено това Божествено начало. Колкото и да е падналъ човѣкъ, колкото и да е заспалъ, въ него има едно вътрѣшно Божественно чувство, което го подтиква да се стрѣми къмъ единъ красивъ, къмъ единъ възвишенъ животъ. И тъй, за всинца ви има тази възможность да бѫдете Мария. Ако тази ваша сестра Марта услужва врѣменно, и тя е на мѣстото си. Единъ день когато дойде тази велика симфония въ живота, Марта и Мария ще живѣятъ заедно — въ едно тѣло, въ една душа, въ единъ духъ, Сега тѣ живѣятъ въ двѣ отдѣлни тѣла. Тогава въ всѣки човѣкъ ще има единъ мощенъ духъ, и между всички хора ще има едно вѫтрѣшно разбирателство. Дотогава ние трѣбва да имаме тази мощна идея въ себе си. Тамъ е спасението на свѣта! Сега всички трѣбва да се стрѣмите да направите този мостъ. Усъмните ли се, вие сте при брѣга на живота, вие сте прѣдъ прага на гроба и казвате: всичко се свърши съ мене, азъ ще изгния вѫтрѣ, ще се разложа и нищо нѣма да остане отъ мене! Не, това сѫ дѣтински разбирания на неразумнитѣ чора. Въ този смисъль на думата, смърть нѣма. Смъртьта, това е едно прѣходно състояние отъ единъ но-низшъ животъ къмъ другъ по-великъ животъ. Тя се явява всѣкога като една служителка на живота. Слѣдователно, смъртьта всѣкога показва единъ по-високъ етапъ, т. е. прѣминаване отъ единъ по-низъкъ животъ къмъ другъ по-високъ. И когато единъ ангелъ минава отъ единъ по-низъкъ животъ къмъ единъ по-високъ, той сѫщо тъй умира, както и когато едно висше сѫщество се самопожертвува и дохожда на земята, при което минава отъ едно по-висше състояние въ едно по-нисше, пакъ умира. Щомъ влѣземъ въ висшия животъ, обаче, смъртьта прѣстава. Слѣдователно, смъртьта сѫществува само между границитѣ на двѣ възможности, между единъ животъ на ограничения и между единъ животъ на разширения. Смъртьта е прѣдѣлъ на два свѣта. Права ли е тази идея? — Права е. „Мария избра добрата часть,която нѣма да ѝ се отнеме“. Добрата часть,това е свѣтлината на живота,това е свободата, дето сѫществуватъ всички блага. Бесѣда, държана отъ Учителя, на 24 януарий 1926 год. въ гр.София.
×
×
  • Създай нов...