Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 479 резултата

  1. 1929_12_25 Степени на съзнанието

    От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  2. 1929_12_18 Наука за езика

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  3. 1929_12_11 Обхода и проява

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  4. 1929_12_04 Което става

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  5. 1929_11_27 Ново разбиране

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  6. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  7. 1929_11_13 Два центъра

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  8. 1929_11_06 Вкисване

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  9. 1929_10_30 Източници на живота

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  10. 1929_10_23 Центъръ на живота

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  11. 1929_10_16 Законъ за благоприличие

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  12. 1929_10_09 Новото въ живота

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  13. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  14. 1929_09_25 Разумни методи

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  15. 1929_09_18 Проявениятъ животъ

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  16. 1929_09_11 Вънъ и вѫтре въ тѣлото

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  17. 1929_09_04 Правилни връзки

    От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  18. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  19. 1929_08_21 Абсолютна чистота

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА ( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev ) Думата „чистота“ е понятна на всички хора. Тя има външенъ и вѫтрѣшенъ смисълъ. Казваме: външна и вѫтрѣшна чистота. Външната чистота всѣки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на кѫщата, подразбираме да бѫде тя измазана, отвънъ и отвѫтрѣ, подоветѣ на стаитѣ изметени и измити, прахътъ навсѣкѫдѣ изчистенъ. Когато се говори за външна чистота на нѣкоя дреха, подразбираме: ако дрехата е бѣла, да бѫде добрѣ изпрана; ако дрехата е черна, да нѣма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трѣбва да бѫде прѣсно, бистро и безъ всѣкаква миризма. Значи, всѣко нѣщо е чисто дотогава, докато въ него нѣма вмъкнати или примѣсени нѣкакви странични елементи. Това показва, че въ природата сѫществуватъ извѣстни елементи, които произвеждатъ нечистота. Що е нечистота? — Нечистотата е контрастъ на чистотата. Докато човѣкъ живѣе, докато е здравъ, той се отличава съ чистота. Започне ли елементътъ на нечистотата да влиза въ живота, смъртьта веднага прави крачка напрѣдъ; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртьта навлиза въ живота. Смъртьта и нечистотата се намиратъ въ прави отношения. Значи, нечистотата е свързана съ смъртьта. Щомъ се знае това, първото правило въ живота е да прѣчисти човѣкъ своята мисъль. Прѣчисти ли мисъльта си, той ще има ясна и чиста прѣдстава за Бога. Богъ не е нѣкаква форма вънъ отъ насъ. Той е източникъ на живота. Какво по-хубаво имаме отъ живота? Всички потици, всѣкаква радость у насъ се прѣдизвикватъ отъ това вѫтрѣшно чувство, че сѫществуваме, че живѣемъ. Станешъ сутринь бодъръ, здравъ, погледнешъ къмъ изгрѣващето слънце, зарадвашъ се, че имашъ нѣкаква малка идея за работа прѣзъ деня. Това е резултатъ на първитѣ издънки отъ дървото на живота. Нѣкой казва: животътъ е тежъкъ, отъ ранна сутринь трѣбва да мислимъ за храна, какво ще ядемъ, колко ще спечелимъ и т. н. Казвамъ: въпросътъ за храната е елементъ на физическия, на материалния животъ. Физическата храна не е необходимъ елементъ за духовния животъ на човѣка. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това не подразбира, че той трѣбва да яде много, нито пъкъ яденето да бѫде много вкусно сготвено. Приправкитѣ, които се прибавятъ къмъ яденето, сѫ странични елементи. Ако всички разумни сѫщества се събератъ на едно мѣсто, каква храна биха имъ дали? — Различна. Защо? — Защото всѣко сѫщество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички сѫщества, между всички организми на земята, има нѣщо общо въ храненето. Напримѣръ, дойдемъ ли до водата, всички живи сѫщества, безъ разлика, я употрѣбяватъ. Първоначално живитѣ сѫщества сѫ приемали храната си отъ въздуха, послѣ отъ водата и най-послѣ отъ твърдата материя. Така е било и съ човѣка. Нѣкога човѣкъ се е хранилъ и съ свѣтлина. Съврѣменниятъ човѣкъ е забравилъ изкуството да се храни съ свѣтлина; само очитѣ му сѫ запазили тази наука и до днесъ. Ако очитѣ на човѣка дълго врѣме не се хранятъ съ свѣтлина, тѣ ще се атрофиратъ. Слѣдователно, първата задача на човѣка е да си състави ясна прѣдстава за Бога. Говори ли се за Него, трѣбва да включвате въ съзнанието Му всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, за които Той еднакво се грижи. Нѣма друго сѫщество, като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, отъ което да изтича животътъ. Животътъ на цѣлата вселена се крие въ Бога. Той нѣма равенъ на себе си. И най-голѣмиятъ грѣшникъ, и най-голѣмиятъ глупецъ, като помислятъ за Бога, нѣкѫдѣ дълбоко, трепва нѣщо въ тѣхъ. Ако човѣкъ не разбере сѫщината на това трепване, той ще мине и замине прѣзъ живота, безъ да схване, какво прѣдставлява Великото Начало. Той ще каже: трепна нѣщо въ мене, като че мечка видѣхъ. Да, приятно е човѣкъ да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най-голѣмиятъ герой се уплашва отъ погледа на красивата мома. Този герой казва: видѣхъ една красива мома, но сърцето ми трепна. Защо е трепнало сърцето му? — По единствената причина, че този юнакъ не може да носи благото, което му се дава. Всѣко благо съдържа въ себе си една опасность. Мнозина казватъ: какво нѣщо е страхътъ? — Страхътъ показва границата, мѣстото, дѣто човѣкъ се е отдѣлилъ отъ Бога. Обаче, дойде ли човѣкъ до правата, чистата мисъль, страхътъ се прѣвръща въ разумна сила. Който разумно мисли, той отъ нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази опрѣдѣлена идея, всичко, каквото постигнете, въ скоро врѣме ще го изгубите. Напримѣръ, до извѣстно врѣме вие може да прогресирате: ученъ човѣкъ ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т. н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нѣщо отъ себе си: днесъ ще изгубите знанието си, утрѣ — изкуствата си, на третия день — богатството си, на четвъртия день — силата си. Въ края на краищата вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, изгубилъ всички свои възвишени идеи, безъ всѣкакво вдъхновение за работа, и ще кажете: само една идея ми остана. — Коя е тази идея? — Че бѣхъ богатъ човѣкъ, а сега съмъ послѣденъ сиромахъ. Какво прѣдставлява човѣкъ съ такава една идея? Сега нѣкой ще каже: щомъ човѣкъ изгуби всичко, тогава той не трѣбва да мисли, да чувствува, да дѣйствува. Казвамъ: ако мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ неправилни, тѣ създаватъ тревоги, безпокойства, отъ които той остарява преждеврѣменно. Ние говоримъ за трезвитѣ мисли, за чиститѣ и благородни чувства, които свързватъ човѣка съ Бога и даватъ просторъ и полетъ на неговата дѣйность. Напримѣръ, тревожни сѫ мислитѣ, когато се смущаваме, какъ ще прѣкараме живота си, дали ще бѫдемъ здрави, ще имаме ли достатъчно срѣдства и т. н. Питамъ: когато царскиятъ синъ постѫпва въ училище, трѣбва ли той да мисли, кой ще го подържа, колко пари ще му се изпращатъ, кой ще му прислужва и т. н.? — Той не трѣбва да мисли по тия въпроси. Веднъжъ изпратенъ на училище, отъ него се иска само да учи, а за всичко останало, бащата поема грижата. Ако синътъ е мързеливъ и не учи, той ще понесе послѣдствията на своя мързелъ: голѣми нещастия ще се струпатъ върху главата му. Казвамъ: вие сте такива царски синове, пратени на земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ. Какво ви трѣбва още? — Да учите! Единъ день, като се върнете отъ тази голѣма екскурзия на земята, вашиятъ Баща ще ви запита: какво научихте досега? Така ще ви питатъ и вашитѣ познати, като се научатъ, че сте били на седемьтѣ рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамка, на Харамията; ще кажете, че сте видѣли седемьтѣ езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера сѫ символи. Важно е, какво прочетохте отъ книгата на природата. Колко листа научихте и какво разбрахте отъ тѣхъ? Какво отъ това, че сте се качили на единъ високъ връхъ? Защо се качвате? Да гледате отдалечъ, кой ще мине или какво носи — този ли е смисълътъ на изкачването по високитѣ върхове? Ще кажете, че на в. Харамия се качвали разбойници да причакватъ богати пѫтници, които обирали. Дълбокъ смисълъ иматъ екскурзиитѣ, а специално изкачването по високитѣ върхове! И тъй, като се говори за обиране на богатитѣ хора, трѣбва да се знае, какво прѣдставляватъ тѣ. Богатитѣ хора сѫ богатитѣ идеи въ свѣта. Доброто е богатиятъ човѣкъ, когото трѣбва да оберемъ. Злото пъкъ е бѣдниятъ човѣкъ, когото трѣбва да оставимъ да мине и замине. Какво ще вземемъ отъ бѣдния? Писанието казва: „Не се противи на злото!“ Защо? — Защото злото е бѣденъ човѣкъ, за когото ще трѣбва да плащашъ. Това изречение отъ Писанието е една важна економическа формула. Значи, на злото, на бѣдния човѣкъ ще сторишъ пѫть да мине. Не постѫпишъ ли така, спрешъ ли го въ пѫтя му, то ще проси отъ тебе пари, дрехи, обуща, и ти трѣбва да му давашъ всичко, каквото иска. Злото е бѣденъ човѣкъ, който разчита на милостьта на другитѣ хора. Който влиза въ Божественото училище да учи, той трѣбва да се освободи отъ просията. Казвамъ: искате ли да разберете Бога, трѣбва да бѫдете чисти. Казано е: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога“. Страдания, мѫчнотии, нещастия ще дойдатъ. Вие сте въ морето, а въ него ставатъ голѣми бури. Тия бури ще се прѣдаватъ и на кораба: тѣ ще го клатятъ ту на една, ту на друга страна, но въ него трѣбва да цари вѫтрѣшна хармония, вѫтрѣшенъ миръ. Влѣзатъ ли морскитѣ вълни прѣзъ най-малката дупчица въ кораба, той е изложенъ вече на разрушение и загиване. По сѫщия начинъ влизатъ и отрицателнитѣ — нечиститѣ мисли, отъ които трѣбва да се пазите. Ами вие, като пѫтувате изъ природата, не цапате ли? Колко слуги трѣбва да работятъ слѣдъ вашето заминаване, докато прѣмахнатъ нечистотиитѣ ви! Нѣкои хора се мислятъ за чисти, за свети, но оставятъ нечистотиитѣ си: тукъ ядатъ, тамъ ядатъ, навсѣкѫдѣ боклуци оставятъ. Докато носите нечистотиитѣ си въ васъ, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота въ физическия свѣтъ, чисти ще бѫдете и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Ще ми разправя нѣкой, че вѣрва въ Бога, че има високъ идеалъ, а при това не спазва и най-елементарната чистота въ физическия свѣтъ. Не, отъ всѣкого се изисква чистота въ всѣко отношение: чистота физическа, чистота умствена и чистота духовна. Казвате: всичко зависи отъ насъ. — Отъ васъ зависи да пазите абсолютна чистота въ цѣлия ви животъ. Самиятъ животъ, обаче, зависи отъ Бога. Искате ли да бѫдете здрави и весели, нека всѣко ваше чувство, всѣка ваша мисъль и всѣко ваше дѣйствие да бѫдатъ проникнати отъ идеята за чистотата. Само по този начинъ вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господъ ви изпрати, вие го разваляте, но съ това се излагате на явна смърть. Врѣме е човѣкъ да се отрече отъ своето дребнаво честолюбие. Какво отъ това, че нѣкой казалъ нѣщо лошо за васъ или че ви оплюлъ? Не се интересувайте отъ отрицателнитѣ нѣща. Не ги внасяйте въ ума си! Нека всички хора те не почитатъ, но работи, докажи, че си човѣкъ съ достоинство, честолюбие. Работи десеть години непрѣкѫснато, да развиешъ сила и мощь въ себе си, за да докажешъ на хората, че си човѣкъ. Влѣзъ въ нѣкое село, вдигни единъ голѣмъ камъкъ, тежъкъ цѣлъ тонъ, че да очудишъ всички селяни. Като видятъ, че проявявашъ такава сила, тѣ сами ще кажатъ: не закачайте този човѣкъ. Съ него шега не бива. Силенъ човѣкъ е той! А ти влѣзешъ въ нѣкое село, и най-малкото камъче не можешъ да дигнешъ, самъ се нуждаешъ отъ най-малки услуги, а отгорѣ на това ще искашъ хората да те почитатъ. И слѣдъ всичко това ще разправяшъ, че съ Господа разговаряшъ. Онзи, който се разговаря съ Господа, той е силенъ човѣкъ, планини може да прѣнася отъ едно мѣсто на друго. Не можешъ ли планини да прѣнасяшъ, не се заблуждавай. Всѣки другъ може да ти е говорилъ, но не и Господъ. Когато Господъ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата, и вода отъ нея протече. Господъ проговори на Мойсея, и манна падна отъ небето. Господъ проговори на Мойсея, и той води еврейския народъ цѣли 40 години прѣзъ пустинята. Този човѣкъ пъкъ себе си не може да прѣхрани, а разправя, че Господъ му проговорилъ. Питамъ: какъ ще познаете, кога Господъ говори? Отъ книгитѣ ли ще научите това?— Не. Всѣки човѣкъ има своя специфична вѫтрѣшна опитность, чрѣзъ която е дошълъ до познание на Божия гласъ въ себе си. Много сѫ начинитѣ, по които природата може да се разбере, но единъ е пѫтьтъ, по който може да се влѣзе въ свѣта на Истината. Истината е най-чистиятъ свѣтъ, въ който Любовьта се проявява. Истината е най чистиятъ образъ на Любовьта. Тя е Вѣчниятъ Животъ. Значи, Истината е най-чистиятъ образъ на Любовьта. Що е Любовьта? — Най-чистото съдържание на този образъ. Истината е висшето проявление на Любовьта? Най голѣмата свобода се придобива чрѣзъ Истината. Най-голѣмата свѣтлина се придобива чрѣзъ Любовьта. Въ окултенъ смисълъ Любовьта се замѣства съ Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата въ свѣта, тя нагорещява. Правдата е най-голѣмата горещина на Любовьта, а Любовьта е сѫщината на живота. Дойде ли до живота, ще знаете, че по-високо нѣщо отъ живота нѣма. Слѣдователно, Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата сѫ области, свѣтове, чрѣзъ които животътъ се проявява. Засега, подъ думата „животъ“ се разбира онова съзнание на човѣка, въ което се крие постояненъ, непрѣкѫснатъ стремежъ къмъ постижения. Кажемъ ли, че живѣемъ, ние разбираме единъ постояненъ стремежъ къмъ нѣщо, което искаме да постигнемъ. Щомъ се роди дѣтето, веднага въ него се пробужда съзнанието, и то започва да желае, да иска нѣщо отъ обективния свѣтъ. Дойдемъ ли до чувствения свѣтъ, и тамъ търсимъ извѣстенъ обектъ. Дойдемъ ли до умствения свѣтъ, искаме да учимъ — и тамъ търсимъ нѣкакъвъ обектъ. И въ духовния, и въ Божествения свѣтъ има животъ. Значи, животътъ се проявява въ всички области, въ всички свѣтове, но въ различни форми. Едно е важно: въ каквато форма и да се проявява животътъ, безъ чистота той не може да функционира. Питамъ: какъ може да се подържа тази чистота? — Чрѣзъ служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирамъ, че човѣкъ може да служи само на Бога, само на Любовьта. Казваме: „Богъ е Любовь“. Значи, може да се служи само на Любовьта. Що се отнася до живота, ние казваме: и роби можемъ да станемъ, само живота да придобиемъ. Слѣдователно, три нѣща сѫ важни въ живота на човѣка: на Бога ще служишъ, себе си ще почиташъ, ближния си ще обичашъ. Да обичашъ ближния си, значи да се разтоваряшъ отъ непотрѣбния товаръ, който носишъ на гърба си. Да почиташъ себе си, значи да схващашъ смисъла на живота. Почита се само красивиятъ, умниятъ, добриятъ човѣкъ. Това нѣщо човѣкъ вижда първо въ себе си, а послѣ въ другитѣ. Ако виждате доброто, интелигентностьта, разумностьта въ себе си, ще ги виждате и въ другитѣ хора. Това значи: туй, което виждате въ себе си, се отразява и въ останалитѣ. Ти уважавашъ хората за съзнанието, което имашъ въ себе си; ти обичашъ хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждашъ въ себе си. Виждашъ ли го и у тѣхъ, ти ги обичашъ вече. Защо бащата обича сина си? — За почитьта, която има къмъ себе си. Тази почить се прѣвръща въ любовь къмъ сина. Какво нѣщо е обичь? — Да видишъ себе си въ другитѣ. Що е почить? — Да съзнавашъ достоинството си като човѣкъ. Що е служене на Бога? — Да съзнавашъ, че всичко иде отъ Бога и нѣма равенъ на Него. Кажешъ ли въ себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бѫдешъ готовъ на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Подъ думата „служене“ се разбира, че всичко, което правишъ въ името на Бога е възможно. Тогава нѣкой ще те запита: можешъ ли да носишъ земята на гърба си? — Азъ и сега я носа. — Ами слънчевата система? — Нея отдавна нося. — Ами вселената можешъ ли да носишъ? — Азъ съмъ господарь на вселената. Сега, всѣки човѣкъ съ дребни идеи, ще каже: чудно нѣщо! Какъ се осмѣляватъ хората да казватъ, че носятъ земята и слънчевата система на гърба си, или че сѫ господари на вселената? Възможно ли е това? Да кажешъ, че си господарь на вселената, това подразбира да си я пропѫтувалъ отъ единия край до другия. За разумния човѣкъ разстоянието отъ главата до краката му прѣдставлява цѣлата вселена. Слѣдователно, когато той казва, че е господарь на цѣлата вселена, това подразбира, че той познава своето тѣло отъ главата до краката. Значи, той носи вселената въ себе си. И колкото врѣме му е нуждно да простре рѫцѣтѣ си отъ главата до краката, сѫщо толкова врѣме ще му е нужно да пропѫтува вселената отъ единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне рѫката си, и той моментално ще измине вселената отъ единия край до другия. Нѣщата сѫ далечни само тогава, когато сѫ отдѣлени отъ общия организъмъ. Щомъ всички сѫ заедно въ организма, тѣ сѫ близо. Подъ думата „близость“ се разбира организиране на всички разумни сѫщества въ едно цѣло. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че нѣкой ви е обидилъ или ви е напакостилъ съ нѣщо, тогава, или това сѫщество, което ви е обидило, е вънъ отъ общия организъмъ, а вие сте вѫтрѣ въ него, или и двамата сте вънъ отъ този организъмъ. Щомъ и двамата сте въ общия организъмъ, между васъ не може да сѫществува никакво противорѣчие. Може ли да има нѣкакво противорѣчие между пръститѣ на рѫцетѣ? Какво отъ това, че едни пръсти сѫ на лѣвата, а други — на дѣсната рѫка? Дали едни пръсти сѫ на лѣвата, а други — на дѣсната рѫка, това е безразлично; тѣ могатъ взаимно да си помагатъ. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до една область на живота и тамъ сѫ спрѣли. Тѣ трѣбва да направятъ крачка напрѣдъ, да влѣзатъ въ областьта на новото, което иде сега въ свѣта. Ако вървите по стария пѫть, пакъ сѫщото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опѣватъ, надгробни рѣчи ще ви държатъ, че сте свършили три факултета, че имате голѣми заслуги къмъ отечеството. — Да, този човѣкъ има заслуги къмъ отечеството, но къмъ Бога нѣма. Че, наистина, нѣма заслуги къмъ Бога, ние виждаме отъ това, че е умрѣлъ. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.“ Къмъ този стихъ азъ прибавямъ: това е животъ вѣченъ, да позная Бога и да Му служа. Има опасность, да не би хората, въ своето служене, да изпаднатъ въ друга крайность, да се отекчатъ и да напуснатъ работата си. Наистина, много причини има, които могатъ да ги доведатъ до това положение. Обаче, иматъ ли хората правилни разбирания за живота, нищо не може да ги извади отъ тѣхния пѫть; нищо не може да наруши тѣхното равновѣсие. Ще взема единъ примѣръ отъ селския животъ, понеже той е по-близо до природата, и ще обясня, защо понѣкога хората излизатъ отъ релситѣ на своя животъ. Единъ младъ селянинъ, много работливъ, става всѣка сутринь рано, прѣди изгрѣвъ на слънцето, впрѣга воловетѣ си и отива на нивата да оре. Гледашъ, колата му добрѣ стъкмена, воловетѣ му — загладени, грижливо причесани. Той самъ — веселъ, засмѣнъ, тихо си напѣва нѣщо, къмъ живота се стреми. Цѣлъ день до късна вечерь работи и не се уморява, доволенъ е. Връща се дома си, пакъ веселъ и засмѣнъ, разпрѣга воловетѣ, дава имъ храна, прибира колата си и съ радость очаква другия день, наново работата си да продължи. Тъй вървятъ днитѣ единъ слѣдъ другъ, незабѣлѣзано се нижатъ, докато единъ день той срѣща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутринь късно излиза и вечерь рано се прибира. Колата си напуща, воловетѣ невчесани, не се чува пѣсень, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнатъ натукъ-натамъ, казва: натеглихъ се, не ми се работи вече. На мене ли падна тази сѫдба, цѣлъ животъ да робувамъ? Досега работихъ, отсега нататъкъ искамъ да си поживѣя. Облича се хубаво, туря калпака на главата си, прѣпасва новъ поясъ на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде изъ селото: ту въ тази, ту въ онази улица, докато спре прѣдъ градината на красивата мома и, като войникъ, караули отъ единия край на другия. Послѣ спира за моментъ прѣдъ градината, иска да види този прѣстѫпникъ, който се крие нѣйдѣ изъ дърветата. Нетърпѣнието се изчерпва, той влиза въ градината, но градинарьтъ е затворенъ, нѣма го тамъ. Вѫтрѣ седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този младъ момъкъ. Какъвъ е този прѣстѫпникъ? Какви сѫ букаитѣ му? — Интересува се момъкътъ, всичко иска да знае. Зеръ, за него той е напусналъ и нива, и волове. Този прѣстѫпникъ — момата — седи вѫтрѣ, накичена съ вѣнче на главата си и се подсмива. Сега вече се заражда въ момъка идеята да вземе китката на момата. Защо иска да ѝ вземе китката? — Той иска да я обере и казва: досега работихъ, орахъ на нивата, но съ оране работа не става. И той започва: днесъ взема една китка отъ момата, утрѣ втора, и като вземе десеть китки, взима и момата. Тази е първата магия, съ която момъкътъ започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага въ китката нѣщо отъ себе си. Днесъ вземе нѣщо отъ нея, утрѣ вземе нѣщо, докато най-послѣ и момата отива да си вземе киткитѣ отъ него, но тамъ остава. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ всички прояви на живота. Това сѫ символи, които ние привеждаме на човѣшки езикъ. Момъкътъ се жени за красивата мома, но колко врѣме тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи съ такива разбирания за живота? Година-двѣ тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи, но слѣдъ това щастието имъ изчезва. Защо? — Защото нито момъкътъ, нито момата иматъ Вѣчния Животъ въ себе си. Докато жената има нѣщо Божествено въ себе си, мѫжътъ може да я обича. И докато мѫжътъ има нѣщо Божествено въ себе си, жената може да го обича. Изгубятъ ли Божественото въ себе си, и обичьта на единия къмъ другия изчезва. Съ други думи казано: докато човѣкъ е чистъ, той може да бѫде обичанъ. Влѣзе ли въ него единъ елементъ на нечистота, и обичьта къмъ него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Слѣдователно, безлюбието се явява като естествено послѣдствие на нечистотата въ живота. Когато хората не ви обичатъ, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не обича да се окѫпе въ единъ чистъ изворъ? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влѣзе да се окѫпе въ тебе? Въ чистия изворъ всѣки иска да измие лицето, рѫцѣтѣ и краката си, но въ блатото — никой. Сега, като се разбере значението на чистотата въ най-широкъ смисълъ, тя трѣбва да се постави като основа на физическия животъ. Защо? — Защото здравето на човѣка зависи отъ неговата вѫтрѣшна и външна чистота. Идейна чистота се изисква отъ човѣка! Въ това отношение, като казваме, че човѣкъ не трѣбва да се занимава съ недѫзитѣ на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трѣбва да нарушава чистотата на своя животъ и да се излага на смърть. Да се занимавате съ недѫзитѣ на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите отъ това? — Не само че нищо нѣма да спечелите, но всичко хубаво въ себе си ще загубите. Тогава защо трѣбва да се занимавате съ чуждитѣ грѣхове? Една турска поговорка казва: „Остави пияния, не го дръжъ, нека падне, да се научи!“ Българинътъ по-лесно се напива отъ турчина. Турчинътъ, изобщо, е по-трезвъ. Като се напие той, върви, пада — става и самъ си говори: хайде, върви, Хасане! Защо си се напилъ толкова, че краката не те държатъ? Пакъ падне. Ходи, Хасане! Защо пиешъ толкова? Така си говори той, и си отива дома. Като влѣзе въ дома си, започва да се извинява прѣдъ жена си, че се напилъ, защото, споредъ законитѣ на Мохамеда, не се позволява на човѣкъ да се напива. Българинътъ пъкъ, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да бие. Понѣкога и жената е силна. Като види мѫжа си, че е пиянъ и се хвърля да я бие, тя го блъсне, и той падне на земята. Той стане и пакъ започне да се хвърля върху нея, да я бие. Като го блъсне три — четири пѫти на земята, той казва: какво искашъ да кажешъ съ това? — Че си пилъ много. — Е, човѣкъ трѣбва да си поживѣе малко. Той счита, че виното е дадено отъ Бога, и човѣкъ трѣбва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие турчинътъ, счита, че е направилъ грѣхъ. Рано сутриньта той отива да се изповѣдва прѣдъ ходжата. Казвамъ: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистьта и редъ още пороци сѫ нечистота. Слѣдователно, отъ чисто хигиенично гледище, нечистотата трѣбва да се изхвърли навънъ, ако искаме да бѫдемъ свободни. Ако искаме да бѫдемъ учени, въ широкъ смисълъ на думата, трѣбва да бѫдемъ чисти. Въ своитѣ научни изслѣдвания, учениятъ човѣкъ прѣсява нѣщата, докато абсолютно ги прѣчисти. Като говоримъ за чистотата, това се отнася за ония хора, които сѫ усърдни въ работа върху себе си. Това се отнася за онѣзи, които иматъ силенъ стремежъ къмъ чистота. Останалитѣ нѣма да разбератъ това, което имъ се говори, и ще кажатъ: тази работа е много мѫчна. За тѣзи, които вървятъ въ правия пѫть, се иска да направятъ само една крачка напрѣдъ и да влѣзатъ въ областьта на чистотата. Слѣдъ това на тѣзи хора може да се говори за идейни работи. Докато човѣкъ живѣе въ нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото тѣ ще изгубятъ своята чистота. Има извѣстни области, въ които царува абсолютна чистота. За тѣхъ нито може да се говори, нито може човѣшки кракъ да стѫпи. Влѣзе ли човѣкъ тамъ, той всичко ще изцапа и разбърка. Тамъ не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво размѣстване на нѣщата. Тамъ нѣмате право едно камъче да бутнете. Като отидете при единъ отъ свещенитѣ извори на Вѣчния Животъ, ще гребнете съ една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Тамъ не се позволява капка вода да се разлѣе. Какво правите, като отивате при изворитѣ въ физическия свѣтъ? Наливате цѣла чаша вода, изпивате 2 — 3 глътки отъ нея, а останалата хвърляте. Въ Божествения свѣтъ това абсолютно не се позволява. Когато на съврѣменнитѣ хора се говори за свети, за чисти нѣща, тѣ се смѣятъ. Тѣ не съзнаватъ, колко важни нѣща сѫ свещенитѣ работи. Съврѣменниятъ човѣкъ става сериозенъ само при най-тежки, при най-трудни положения въ живота си. Тогава той се замисля за Бога, за онзи свѣтъ и започва да вѣрва, че има нѣщо друго, което той не разбира. Окачатъ ли го на вѫжето, дойде ли свещеникътъ да му чете молитва, тогава той става много сериозенъ: гледа, мисли, дали нѣма да дойде отъ нѣкѫдѣ помощь. И ако въ този моментъ го освободятъ, той изпитва голѣма благодарность, че животътъ му е подаренъ. Сега вече той разбира, какво нѣщо е животътъ. Вѫжето, съ което бѣсятъ хората, прѣдставлява лошитѣ мисли. Врагове, неприятели на хората сѫ тѣзи, които ставатъ причина да ви турятъ на вѫжето. Тѣ ви даватъ днесъ лошъ съвѣтъ, утрѣ — другъ, докато увиснете на вѫжето. Пазете се да не увиснете на вѫжето, като онзи светия, който билъ излъганъ отъ дявола. Този светия живѣлъ въ пустинята, дѣто прѣкарвалъ въ постъ и молитва и въ дълбоко съзерцание. Дяволътъ намислилъ да го изкуси и рѣшилъ да го направи царь. Той опитвалъ по единъ начинъ, по втори начинъ, докато най-послѣ успѣлъ да постигне цѣльта си. Светията, наистина, станалъ царь, но въ скоро врѣме дошълъ до положение да го бѣсятъ. Дяволътъ му казалъ: разчитай на мене, азъ ще те освободя. Когато турили вѫжето на врата на светията, дяволътъ пакъ се явилъ и му казалъ: гледай въ далечината, ще видишъ тамъ едно видение. Светията погледналъ къмъ мѣстото, дѣто му посочилъ дяволътъ. — Виждашъ ли нѣщо? — Виждамъ едно магаре. — Друго нѣщо не виждашъ ли? — Виждамъ още едно магаре. — Още нѣщо не виждашъ ли? — Виждамъ и трето магаре. — Носятъ ли нѣщо на гърба си? — Да, натоварени сѫ съ царвули. — Това сѫ царвулитѣ, които азъ скѫсахъ, докато те туря на вѫжето. Който слуша съвѣтитѣ на дявола, вѫже го очаква. Ще го турятъ на вѫжето, и послѣ ще го свалятъ оттамъ. Въ живота се забѣлѣзва една малка присадка на лъжливи отношения. Това сѫ отношения на нечистота. За да се избегне този животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ: каквото добро намисли, каквото обѣщае, трѣбва да го направи. Въ Божествения животъ, дѣто владѣе абсолютна чистота, нѣма забравяне. Тамъ всичко става точно на врѣме. Точностьта е качество на чистия животъ. Който не живѣе въ чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облацитѣ замъгляватъ слънцето. И затова, често слушате нѣкои хора да казватъ; тѫжно ми е нѣщо. — Да, твоето небе е облачно. Искашъ ли да се изясни небето ти, трѣбва да се научишъ да служишъ на Бога, да почиташъ себе си и да обичашъ ближния си. Сѫщитѣ формули ще приложишъ по отношение себе си по слѣдния начинъ: ще служишъ на духа си, който те рѫководи; ще почиташъ душата си, която съдържа всичко цѣнно въ себе си; ще обичашъ тѣлото си и всички сѫщества, които ти служатъ, заради великата идея, която живѣе въ тебе. Отнасяте ли се къмъ себе си така, вие ще имате ясна прѣдстава за Бога, и тогава всичко ще бѫде възможно за васъ. Не служите ли на Бога, всичко около васъ ще бѫде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна прѣдстава за Него, всички канари въ природата ще могатъ да се движатъ и ще бѫдатъ леки, като перца. Въ сѫщность тѣ сѫ тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движатъ, за да настръхнатъ коситѣ му отъ ужасъ. За този, който служи на Бога, всичко въ свѣта е живо и въ движение. Той може да направи опитъ и да се увѣри, че всичко въ природата е живо. Ако виждаме много тѣла въ покой, това става по единствената причина, за да можемъ днесъ да проявявяме живота, т.е. за да живѣемъ ние. Единъ день, когато хората завършатъ своето развитие на земята, всички сѫщества, които днесъ сѫ въ покой, ще напуснатъ това състояние, и тѣ ще проявятъ животъ. Мнозина искатъ още днесъ да разбератъ, какво ще стане съ канаритѣ. Този въпросъ е лесенъ. Важно е, какво ще стане съ васъ. Когато придобиете Вѣчния Животъ, вие пакъ ще посѣтите земята, и тогава ще видите всички промѣни, които сѫ станали съ нея. Ако съзнанието на хората е постоянно будно, тѣ ще бѫдатъ въ течение на всички промѣни, които ставатъ на земята. Сега, при това прѣкѫсване на съзнанието, съврѣменнитѣ хора очакватъ всичко отъ ученитѣ, тѣ да имъ обясняватъ всички геологически промѣни, които сѫ ставали въ миналото на земята. Хубаво е и това, но врѣме е да се пробуди човѣшкото съзнание, активно да заработи неговата мисъль. И тъй, ние прѣпорѫчваме на всички съврѣменни хора абсолютна чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи отъ положението, въ което тѣ днесъ се намиратъ. Слѣдъ чистотата иде светостьта. Тѣ сѫ синонимни думи. Слѣдъ светостьта иде служенето. Ако човѣкъ не е чистъ и светъ, той не може да служи. И най-послѣ, слѣдъ служенето иде Любовьта. Ако човѣкъ не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. Ако пъкъ не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода. Тѣзи възможности сѫ тѣсно свързани една съ друга. Който е започналъ съ чистота, той е направилъ вече крачка напрѣдъ. Този е естествениятъ, нормалниятъ пѫть въ живота. Нѣкой казва, че е остарѣлъ вече, но не се е наживѣлъ. Въ какво, именно, седи животътъ? Допуснете, че нѣкой човѣкъ живѣе 100,000 деня на земята. Отъ какво се нуждае той прѣзъ това врѣме? Ако яде по три пѫти на день, трѣбватъ му 300,000 яденета. Ако пие по петь пѫти на день вода, и всѣка чаша съдържа по 250 гр., значи, трѣбватъ му 125,000 клгр. вода. И ако всѣки день кѫса по единъ костюмъ, той ще има нужда всичко отъ 100,000 костюма. Нѣкои учени казватъ, че на всѣки седемь години човѣкъ напълно промѣнялъ клѣткитѣ на организма си; други учени казватъ, че на всѣки три мѣсеца ставала тази промѣна въ организма. Значи, споредъ едни учени човѣкъ промѣня дрехата си прѣзъ всѣки седемь години; споредъ други учени — прѣзъ всѣки три мѣсеца, а споредъ мене — всѣки день. Единъ новъ костюмъ трае отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето. Както виждате, много разноски струва човѣкъ, ако е живѣлъ на земята 100,000 деня. Какъ ще оправдае този човѣкъ разноскитѣ си, ако не е служилъ на Бога, ако не е почиталъ себе си и ако не е обичалъ ближния си? Казвамъ: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държатъ въ себе си идеята за чистота на мисъльта. Чистотата нека остане въ ума на всички като норма, като мѣрка, съ която да си служатъ въ всички случаи на живота. Чистотата е магическата прѫчица за всѣки съзнателенъ човѣкъ. Ставате ли сутринь, ставайте съ идеята за чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желанна и любима красивата мома, като идея въ ума на момъка. И виждаме, какъ момъкътъ я очаква, търси, на другия край на свѣта отива заради нея. Нека идеята за чистотата бѫде възлюбената мома, която всѣки търси и на край свѣта. Чистотата да бѫде възлюбената на всѣки мѫжъ! Чистотата да бѫде възлюбениятъ на всѣка жена! Намѣри ли я, отдалечъ да се спре прѣдъ нейния свещенъ образъ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази чистота, вие сте въ връзка съ висшия свѣтъ, съ Първичната Причина. Само въ този свѣтъ има постоянство и устойчивость. За васъ сѫ важни постояннитѣ и устойчивитѣ нѣща. Какво по-хубаво отъ това, да знаете, че има едно разумно сѫщество въ свѣта, което ви обича всѣкога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бѣдни. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да знаете, че отношенията на това сѫщество къмъ васъ сѫ всѣкога едни и сѫщи. Ако служите на Бога, всѣки ще ви обича. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога и не искамъ да се женя. Казвамъ: ако рѣшишъ този въпросъ безъ Бога, ти ще бѫдешъ нещастенъ човѣкъ. Ако пъкъ се женишъ безъ Бога, ти ще бѫдешъ два пѫти по-нещастенъ. Ако не се женишъ, но се свържешъ съ Бога, ти ще бѫдешъ щастливъ. Ако се жените съ съгласието на Бога, и двамата сте въ връзка съ Него, ще бѫдете два пѫти по щастливи. Тази идея, изказана на вашъ езикъ, означава слѣдното: всѣка работа, всѣка замислена идея, въ която участвува Божественото Начало, тя е чиста, света, възвишена. Само тогава човѣкъ може да бѫде доволенъ. Каква е цѣльта на групирането? Защо двѣ души се групиратъ да живѣятъ заедно? — Тѣ ставатъ два полюса, прѣзъ които Божествениятъ животъ се проявява. Когато нѣкой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областьта, въ която той се движи, е нечиста. Когато нѣкой пѫтникъ минава покрай много извори и не пие вода отъ тѣхъ, това показва, че тѣ сѫ нечисти. Пие ли вода отъ тия извори, тѣ сѫ чисти. Питамъ: като отидете на небето, ще се жените ли? — Нѣма. Значи, женитбата е страниченъ въпросъ. Ако става въпросъ за женитба, първата идея, която трѣбва да се има прѣдъ видъ, е човѣкъ да се жени за чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е женилъ за чистотата, той е вдовецъ. Въ тази смисъль, когато нѣкой каже, че не иска да се жени, той самъ се осѫжда на смърть. Да се женишъ за чистотата, това е женитба въ духовенъ смисълъ на думата. Който се жени на земята, въ физически смисълъ, той умира; не се ли жени, не умира. Въ духовния свѣтъ пъкъ процесътъ е обратенъ. Тъй щото свързването съ чистотата е условие за подържане на живота. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да освободятъ съзнанието си отъ всички нечисти образи. Тѣ трѣбва да създаватъ въ себе си чисти прѣдстави, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовьта, за Вѣчния Животъ, за дѣцата и т. н. На всички прѣдстои едно коренно вѫтрѣшно прѣчистване, като за Великъ-день. На всички случки и явления въ живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажатъ, че нѣкой плаче, азъ не се спирамъ върху човѣка, който плаче, но казвамъ, че вънъ вали дъждъ, който полива цвѣтята въ градинката на този човѣкъ, и тѣ се радватъ. Когато ми кажатъ, че нѣкой е радостенъ, азъ разбирамъ, че слънцето е изгрѣло за този човѣкъ, и цвѣтята въ неговата градинка цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си. Кажатъ ли ми, че нѣкой бие жена си, разбирамъ, че въ този домъ вършеятъ житото, за да го прибератъ въ хамбаря. Стремете се и вие да замѣняте лошитѣ образи съ чисти, картинни образи, за да запазите чистотата на вашето съзнание. Сега, като се говори за чистотата, има една опасность, да не спрете само върху едната ѝ страна, само върху външната чистота. Ако нѣкой младъ, но мързеливъ момъкъ, който не иска нищо да работи, се стреми само къмъ външна чистота, той ще иска всѣки день пари отъ баща си, да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, съ единствената цѣль да се харесва на момитѣ. По този начинъ той ще разруши и себе си, и баща си, но и цѣльта си нѣма да постигне. Момитѣ ще го виждатъ всѣки день докаранъ и чистъ, но ще има нѣщо, за което нѣма да го харесатъ. Тѣ не виждатъ въ него истинския човѣкъ. Безъ дрехи не може, но дрехитѣ не правятъ човѣка. Хубавитѣ дрехи иматъ цѣна само тогава, когато сѫ облѣчени отъ уменъ човѣкъ. Знанието, силата прѣдставляватъ за нечистия човѣкъ такова нѣщо, каквото прѣдставлява окачването звънецъ на свиня. Казвамъ: първото необходимо условие за придобиване Божествения животъ е чистотата. За нея душитѣ копнеятъ, за нея се молятъ, нея търсятъ. Отъ единия до другия край на Библията се говори пакъ за чистота и светость. И тогава, прѣдъ чистия човѣкъ се откриватъ много възможности. Не може ли човѣкъ да се освободи отъ своята нечистота, възможноститѣ оставатъ затворени прѣдъ него. Прогресътъ, свѣтлината, знанието, силата и свободата въ физическия свѣтъ зависятъ отъ чистотата, а въ духовния свѣтъ — отъ светостьта. Колкото по-свети сѫ духоветѣ, толкова по-силни сѫ тѣ. Въ Божествения свѣтъ всичко зависи отъ Любовьта. Когато слизате отгорѣ надолу, ще работите върху идеитѣ: служене, почить и обичь; качвате ли се отдолу нагорѣ, ще придобивате чистота, светость и любовь. Днесъ всички присѫтствувахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хлѣбъ и когото срещнете ще раздавате. Нѣкой казва: нека хората възприематъ нашитѣ идеи, нашето вѣрую. Питамъ: какви сѫ вашитѣ идеи? — Чисти бѫдете! Какво е вашето вѣрую? — Чистота! Всѣки отъ васъ трѣбва да се отличава съ силенъ стремежъ къмъ чистота. Нека посветимъ този день на чистотата. Ще кажете: всичко ли се крие въ чистотата? — Тя е първото стѫпало отъ лѣствицата на Вѣчния Животъ. Като се качите на второто стѫпало, пакъ ще прочетете „чистота“. Тя е обширенъ, неизчерпаемъ свѣтъ. Самата дума „чистота“ не е силна дума, но ние си служимъ съ нея по нѣмане друга по-силна, която да я замѣсти. Така постѫпва и всѣки добъръ момъкъ отъ село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най-красивата мома и като не намѣри, каквато иска, взима най-добрата, която има въ това село. Питатъ го: защо взе тази мома? — Нѣмаше ли по-добра, по-хубава отъ нея? — Тази е най-добрата отъ всички. По нѣмане на такава, каквато желаехъ, взехъ тази. И отъ нея съмъ доволенъ. И ние сега по необходимость си служимъ съ тази проста, скромна дума „чистота“, за да изразимъ единъ красивъ, величественъ свѣтъ. Думата „чистота“ на земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща ѝ не е богатъ, но е почтенъ човѣкъ; майка ѝ сѫщо не е богата жена, но трудолюбива. Значи, чистотата е родена за конно, отъ добри родители. За да се осѫществи идеята за чистотата, трѣбва да ѝ се дадатъ благоприятни условия. Сега тя е въ положението на малко сѣменце, което трѣбва да се посади въ почвата, за да се развие. Нека нѣколко души взематъ отъ това сѣменце и се групиратъ по двама, трима, петима или десетина и работятъ върху идеята за чистотата. Само по този начинъ свѣтътъ може да се реформира. Мнозина подържатъ идеята, че Господъ може всичко да направи, че ангелитѣ Му помагатъ и т. н. Значи, щомъ Господъ може всичко да направи, вие не трѣбва да работите. Това е лъжлива идея, отъ която трѣбва да се пазите. Господъ има свой планъ на дѣйствие. Той ще дойде на земята, но ще намѣри ли тогава готови хора за работа? Всѣки трѣбва да работи, да се развива и усъвършенствува. Знаете ли, какво ще бѫде положението на онзи, който очаква щастливъ животъ, а нищо не работи? Ще приведа единъ примѣръ, да схванете добрѣ положението на човѣка, който очаква добъръ, щастливъ животъ, а не работи. Той ще мяза на онази мома, която съ години очаква своя възлюбенъ да ѝ създаде щастливъ животъ, но въ момента, когато той пристига, тя лѣга болна и лежи цѣли три години. Какво трѣбва да прави той? — Или да си замине, или да чака да оздравѣе тя. Какво щѣше да бѫде нейното положение, ако кракътъ ѝ е счупенъ, а възлюбениятъ ѝ прѣдлага да я разхожда съ автомобилъ изъ града? За да се разхожда съ автомобилъ изъ града, краката на тази мома трѣбва да бѫдатъ здрави. Всѣки човѣкъ, който е лишенъ отъ добродѣтели, се намира въ положението на момата съ счупенитѣ крака. Краката на всички хора трѣбва да бѫдатъ здрави! Това ще се постигне само тогава, когато хората измѣнятъ своитѣ стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнесе една нова идея прѣдъ хората, тѣ се стрѣскатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи малки дѣца отъ старо врѣме, чиито учители влизаха въ училището съ тояги. Щомъ виждали, че тѣхниятъ учитель носи прѫчка въ рѫката си, тѣ знаели, че ще има бой. Като влѣзе при дѣцата, учительтъ вижда, че тѣ сѫ вдигнали прахъ, но не знае, кой е истинскиятъ виновникъ. И тогава той започва наредъ: този удари по рѫката, онзи по главата, всички набива и излиза навънъ. Обаче, сегашнитѣ учители не влизатъ съ прѫчка при дѣцата. Съврѣменното възпитание не прилича на старото; сега има нови методи и начини за възпитанието на дѣцата. Казвамъ: когато изнасямъ нѣкаква нова идея прѣдъ васъ, по старъ навикъ, вие се плашите, мислите, че азъ нося прѫчка въ рѫката си. Не, безъ тояга, безъ прѫчка влизамъ азъ. Този методъ не е за прѣпорѫчване, той не е економиченъ. Когато учительтъ влиза въ класъ съ прѫчка, голѣма часть отъ енергията му отива въ нея. Учительтъ не трѣбва да влиза въ класъ съ прѫчка. Днесъ тази прѫчка е замѣстена съ перо, съ моливъ. Тя е магическата прѫчка, която всѣки ученикъ трѣбва да държи въ рѫката си, когато учительтъ прѣподава. И тъй, съ тази магическа прѫчица ще напишете въ съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита нѣкой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: ухо не е чуло и око не е видѣло това за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената отъ гледището на абсолютната чистота. Бесѣда отъ Учителя, държана при петото рилско езеро, на 21 августъ 1929 г.
  20. 1929_08_14 Пробниятъ камъкъ

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  21. 1929_08_07 Промѣни въ свѣта

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  22. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  23. 1929_07_24 Законъ на отношения

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  24. 1929_07_10 Господарь и слуга

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
  25. 1929_07_03 Двата стълба

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)
×