Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1928_02_22 Възкресение

    От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възкресение. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Като предметъ на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена отъ орѣхово дърво. Можете ли да опредѣлите, преди колко години е отсѣченъ орѣха, отъ който е направена цигулката? При това, какъ мислите, живи ли сѫ клеткитѣ на този орѣхъ? Като знаете, че орѣхътъ е отсѣченъ отъ своя коренъ, ще кажете, че клеткитѣ му сѫ мъртви. Въ сѫщность не е така. Клеткитѣ на орѣха сѫ живи и продължаватъ да живѣятъ. Че сѫ живи, това се вижда отъ факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клеткитѣ все повече оживяватъ. Човѣкъ може така да оживи тѣзи клетки, че тѣ да придобиятъ известна интелигентность, известна отзивчивость. Ако клеткитѣ на дървото не умиратъ, колко повече човѣкъ не умира. Всичко въ свѣта е живо. Въ човѣка има скрити, потенциални сили, които чакатъ времето си да се проявятъ. Запримѣръ, коситѣ, космитѣ въ човѣка отговарятъ на цигулката. Той трѣбва да разбира музикалнитѣ тонове, които тѣ съдържатъ, за да произведе отъ тѣхъ първичния, Божествения животъ, който се намира въ него въ потенциално, въ затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения животъ. Сега, азъ нѣма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нѣщо; като идея, тя е друго нѣщо. Който владѣе музиката като изкуство, той свири съ техника. Който разбира музиката като идея, той свири съ душа, вдъхновено. За да свири съ душа, цигуларьтъ трѣбва да познава законитѣ, да извади своя двойникъ и да го вложи въ цигулката и въ лѫка си. Само при това положение той ще може да изкарва отъ цигулката си, каквито тонове желае. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкото тѣло. Ако двойникътъ на човѣка може да проникне презъ всички клетки на тѣлото му, той ще направи отъ себе си, каквото пожелае. Човѣкъ има въ себе си единъ инструментъ, една цигулка, съ която трѣбва да знае, какъ да се справя. Ако знае законитѣ на Божествения свѣтъ и ги прилага къмъ този инструментъ, той би станалъ гениаленъ. Гениалностьта изключва всѣкакво съмнение. Съмнението, умразата, обезсърдчението, страхътъ — изобщо, всички отрицателни нѣща сѫ човѣшки работи. Човѣкъ не е създалъ нѣщо велико. Неговитѣ работи сѫ все отрицателни. Обаче, когато Божественитѣ и човѣшкитѣ работи се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Съ други думи казано: когато доброто и злото се съединятъ въ едно, човѣкъ става добъръ. Когато Богъ се съедини съ човѣка, Той проявява своята милость. Когато Богъ се отдалечи отъ човѣка, проявява се Неговата светость. Когато човѣкъ се отдалечи отъ Бога, на лице изпъква човѣшката лошавина. Сдедователно, докато цигулката е безъ човѣка, тя е лоша. Щомъ човѣкъ я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете, какво ви говори цигулката, когато я вземете въ рѫцетѣ си и засвирите на нея? Мнозина минаватъ за музикални, за музиканти, но нѣматъ дълбоко, вѫтрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска отъ всички. Когато човѣкъ разбере основния законъ на живота, той ще има голѣми постижения. Постиженията въ живота сѫ резултатъ на малкитѣ дарби, съ които човѣкъ разполага. Всички дарби, всички таланти на човѣка сѫ ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? — Разумниятъ човѣкъ. — Кой може да гледа картинитѣ на художника и да ги разбира? — Разумниятъ човѣкъ. Следователно, за да угодимъ на невидимия свѣтъ, ние трѣбва да бѫдемъ първо разумни, да можемъ да слушаме и разбираме музиката, а после да бѫдемъ и музикални, да можемъ да свиримъ. Всички сѫщества въ невидимия свѣтъ сѫ музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикаленъ, ако не знае да пѣе и да свири. Който нѣма външенъ инструментъ, той трѣбва да свири на своя вѫтрешенъ инструментъ. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Безъ музика права мисъль не сѫществува. Азъ имамъ предъ видъ вѫтрешната, реалната музика, а не външната. Реалнитѣ нѣща се отличаватъ по това, че растатъ; нереалнитѣ нѣща пъкъ се увеличаватъ външно, безъ да растатъ. Значи, човѣкъ, животно, растение сѫ реални нѣща. Който мисли, чувствува и действува, той е реаленъ човѣкъ. Който има стремежъ къмъ музика, къмъ придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото, обаче, е механически процесъ, който внася въ човѣка натрупване, а не растене. Изпѣйте сега пѣсеньта „Стани“, да се внесе музикалность въ настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиитѣ, тя твори, тя създава. За една вечерь, съ една малка цигулка, великиятъ майсторъ може да изкара 50 — 100,000 лева. Каква по-голѣма магия отъ тази! Нѣкой работникъ отива на нивата, цѣлъ день дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а единъ виртуозъ за нѣколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. Следъвсичко това този работникъ се обезвѣрява, не вѣрва въ Бога. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ своето съмнение и безвѣрие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вѣрата му. По-добре да вѣрва, отколкото да се съмнява. Българитѣ казватъ: „Цигуларь кѫща не храни“. Така е било нѣкога. Днесъ, обаче, цигуларь кѫща храни. Когато дойде нѣкой добъръ цигуларь да свири, всички го приематъ много добре. Въ свѣта сѫществува законъ, нареченъ „законъ на мъртвитѣ нѣща“. Мъртви нѣща сѫ непостижимитѣ, ненавременнитѣ. Да се занимавашъ съ мъртви нѣща, това значи, да се занимавашъ съ нѣща, при които времето се губи. Въпрѣки това тия нѣща, именно, се развиватъ. Това е афоризъмъ. Това е противоречие, контрастъ. Въ смъртьта има нѣщо велико, дълбоко. Знаете ли, какъвъ е ангелътъ, който взима душитѣ на хората и ги носи при Бога? Смъртьта не е тъй страшна, както хората си я представятъ. Задъ смъртьта, която хората си представятъ въ видъ на човѣшки скелетъ, съ сърпъ въ рѫка, седи единъ красивъ ангелъ. По-красиво нѣщо отъ този ангелъ нѣма, но и по-страшно нѣщо отъ него нѣма. Въ живота има красиви, свѣтли нѣща, но и разочарования има. Можете ли да очаквате хората да ви рѫкоплѣскатъ, да турятъ вѣнци на главата ви, ако свирите „цвѣте мило, цвѣте красно“? Не само че нѣма да ви рѫкоплѣскатъ, но даже ще ви освиркать. Хората обичатъ хубава музика. Тѣзи, които сѫ дошли да ви слушатъ, тѣ сѫ музикални хора, съ вкусъ и изискване къмъ музиката, не се задоволяватъ съ каква и да е музика. Ако изсвирите нѣщо хубаво, съ изпълнение, тѣ ще ви рѫкоплѣскатъ, на рѫце ще ви носятъ. Съ такова свирене ще ви приематъ и на земята, и на небето. Животътъ е велика музика. Науката е сѫщо така велика музика. Коя наука наричаме ние музика? Великата, Божествената, положителната наука е музика, а не обикновената, човѣшка наука, която почива върху хипотези, които или минаватъ въ теории, или хипотези оставатъ. Тази наука ние уподобяваме на началникъ на трена, който само провѣрява билетитѣ. Тази наука не разрешава въпроса, отде иде човѣкъ и кѫде отива. Съвременната наука казва, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една клетка, наречена първична, чрезъ дѣление, като е минавала презъ различни форми, докато най-после е дошла до човѣшката форма. Този последователенъ процесъ на развитие, на минаване на формитѣ въ живота въ все по-високи, наричатъ еволюция. При този процесъ всички клетки въ човѣшкото тѣло постепенно сѫ се организирали, докато сѫ създали човѣшкия организъмъ. Хиляди години Духътъ е работилъ за създаване на този организъмъ, за създаване на своя домъ. Този дълъгъ процесъ на развитие нѣкои наричатъ еволюция, други — странствуване на душитѣ, трети — прераждане и т. н. Значи,да еволюирашъ, да странствувашъ, да се прераждашъ, това представя една и сѫща идея. Който не разбира този законъ, той обяснява всички нѣща съ закона на наследственостьта. Казватъ, че синътъ наследява качествата на баща си. Може би, преди четири поколѣния, този баща е билъ синъ на сегашния си синъ. Това показва, че вънъ отъ себе си човѣкъ нищо не може да наследи. Наистина, докато работникътъ не отиде на нивата да копае, господарьтъ нищо нѣма да му даде. Щомъ отиде да копае на нивата, господарьтъ ще му плати, и то споредъ работата: колкото повече е работилъ, толкова повече ще получи. И тъй, който следва Божествената наука, той ще разбере, че животътъ се развива по опредѣленъ планъ. Които не разбиратъ тази наука, тѣ сами създаватъ разни теории, безъ нѣкакво приложение въ живота. И следъ като ги питатъ, отде сѫ дошли, и кѫде ще отидатъ, тѣ нищо не знаятъ. Нѣкой казва: Само едно нѣщо зная, че съмъ дошълъ на земята по нѣкакъвъ начинъ и трѣбва да си поживѣя, но какъ, именно, съмъ дошълъ, отде съмъ дошълъ и кѫде ще отида, нищо не зная. Обаче, едииъ день красивиятъ ангелъ на смъртьта ще дойде, ще похлопа на вратата и ще ви повика за онзи свѣтъ. Какво ще правите тогава? Ще се скриете и, като онази негърка въ Америка, ще отговорите на Арахангелъ Михаилъ: Нѣма я тукъ. Въ Америка нѣкѫде, една 70 годишна негърка, отегчена и изморена отъ живота, дълго време се молила на Бога да изпрати Арахангелъ Михаилъ да вземе душата ѝ. Близо до нея живѣли нѣколко студенти, които чували молитвата ѝ, отправена до Бога. Единъ день тѣ решили да се пошегуватъ съ нея. Единъ отъ студентитѣ намислилъ да се престори на Арахангелъ Михаилъ и да похлопа на вратата й. Другитѣ студенти пъкъ щѣли да го придружатъ, да видятъ, какво ще имъ отговори. Решили и приложили решението си. Като приближили до дома на старата негърка, студентътъ, който се престорилъ на Арахангелъ Михаилъ, похлопалъ на вратата. — Кой тамъ? — запитала бабичката. — Арахангелъ Михаилъ. Богъ чу твоята молба и ме прати да взема душата ти. — Кажете Му, че тя не е тукъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ смъртьта, като тази негърка, и щомъ почувствуватъ, че тя наближава къмъ тѣхъ, тѣ се скриватъ и отговарятъ: Кажете ѝ, че ги нѣма тукъ. На мѣсто е този страхъ, но хората не трѣбва да умиратъ, а трѣбва да се видоизмѣнятъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ не трѣбва да умира. Смъртьта, въ смисълъ на заминаване, не е страшна. Страшно е неразбирането между хората. То се дължи на особенъ родъ чувства, които сѫ ги раздѣлили. Тѣ говорятъ на различни езици помежду си, вследствие на което не се разбиратъ. Единъ великъ Учитель далъ една задача на единъ отъ своитѣ ученици. Ученикътъ, обаче, скоро забравилъ задачата и тръгналъ по свѣта. Като пѫтувалъ отъ градъ въ градъ и отъ село въ село, той спрѣлъ въ едно красиво село и тръгналъ по улицитѣ. Тукъ спиралъ, тамъ спиралъ, искалъ да се разсѣйва, да убива времето. Единъ господинъ миналъ покрай него и като го видѣлъ, ударилъ му две силни плесници и казалъ: Защо не отидешъ между хората да работишъ, ами зяпашъ по улицитѣ безъ работа? Ученикътъ се зашеметилъ отъ плесницитѣ и падналъ на земята. Дето падналъ, тамъ намѣрилъ една великолепна книга и торба съ злато и скѫпоценни камъни. Като взелъ книгата и торбата съ скѫпоценноститѣ, ученикътъ си спомнилъ за задачата, дадена му отъ Учителя, и си казалъ: Благодаря на този господинъ, че ме удари, за да падна на земята и намѣря книгата и торбата, за които Учительтъ ме прати въ свѣта. Книгата и торбата съ скъпоценности не струватъ ли две плесници? Кой ученикъ би се разсърдилъ, ако Учительтъ му даде задача да намѣри книгата на живота и торбата съ скѫпоценности, съ благата въ свѣта? Не само две, но много повече плесници струва да получи човѣкъ, за да придобие книгата съ мѫдроститѣ на живота и торбата съ великитѣ блага, които природата е скрила въ нея. Казвате: Какъ да разбираме тия нѣща — въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? — Разбирайте нѣщата, както искате, т. е. и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Следователно, три вида разбирания има въ свѣта, отъ които трѣбва да черпите поука. Срѣщате една натоварена кола по пѫтя. Тази кола е жива. Всички клетки въ нея сѫ въ движение. Въ тази кола е впрегнатъ конь. Колата е направена по закона на натрупването. Тя е направена по механически начинъ: въ нея нѣма растене, въ нея нѣма никакво съчетание. Впрегнатиятъ конь, обаче, се намира въ процеса на растенето. За него има животъ. Разумното начало е човѣкътъ, който туря юздитѣ въ устата на коня, качва се на колата, и двамата тръгватъ. Човѣкътъ седи въ колата, а коньтъ я тегли. Щомъ свърши работата си, човѣкътъ вкарва колата въ двора, разпрѣга коня, завежда го въ обора, а той влиза въ стаята си. На другия день сѫщата работа се повтаря. Колата представя физическото тѣло на човѣка; животното, коньтъ представя астралното тѣло, сърдцето на човѣка; юздитѣ, поводитѣ — човѣшкия умъ, който направлява коня; разумното начало, което кара колата, това е човѣшкиятъ духъ. Ще кажете, че и безъ кола може. — И безъ кола може, но по-добре е съ кола, още по-добре е съ конь, а най-добре е да има човѣкъна колата, защото, безъ него коньтъ ще отнесе колата далечъ нѣкѫде. Следователно, три нѣща сѫ важни въ живота: здрава кола, силенъ, изхраненъ конь и разуменъ господарь, който да кара колата въ живота. Нѣкой ще каже, че знае тия нѣща, че много пѫти ги е слушалъ. Българската пословица казва: „Повторението е майка на знанието“. Забележете, когато нѣщо е хубаво, всѣки има желание повторно да го чуе, да го види, да го прочете и т. н. Всички хубави работи сѫ заради насъ, и затова ние се стремимъ къмъ тѣхъ, имаме желание да ги възприемемъ. Какво по-хубаво нѣщо отъ пѣнието и свиренето? Ето защо, всички трѣбва да се стремите да пѣете и да свирите хубаво. Вѣра се изисква за това. Че хората ви освиркватъ, че ви се присмиватъ — това да не ви смущава. Колкото повече неуспѣхи, освирквания и подигравки сте преживѣли, толкова повече условия имате за успѣхъ. Всички велики хора сѫ минали презъ тѣзи състояния. Който ви осмива, той ви мисли доброто. Който ви хвали, и той ви мисли доброто. Обаче, човѣкъ успѣва повече, когато го осмиватъ, а не когато го хвалятъ. Вие трѣбва да разбирате този законъ, да тълкувате нѣщата и въ лошитѣ работи да виждате доброто. Доброто е скрито дълбоко нѣкѫде. Вие трѣбва да разровите пластоветѣ, които го затрупватъ и, като го намѣрите, да го изчистите отъ примѣситѣ. Тогава ще разберете, че доброто е създаденоза васъ, но вие трѣбва да направите известна усилие, да го издирите. Каквото и да ви се случи въ живота, знайте, че такава е волята Божия. Ако Богъ ви каже да свирите, заради Него свирете. Ако ви каже да пѣете, заради Него пѣйте. Ако ви каже да учите, заради Него учете. Ако ви сполети нѣкакво нещастие, знайте, че волята Божия е такава. Че си боленъ, че си сиромахъ, не се страхувай. За всичко благодари. Каквото и да те сполети, пѣй и свири за Бога. Това е красивиятъ, детинскиятъ животъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Затова е казалъ Христосъ: „Станете като децата!“ Мнозина се обезсърдчаватъ отъ сегашния животъ и казватъ: Какво ли ще бѫде следното ни прераждане? — Не мислете за следното прераждане. Използувайте сегашния животъ, а за бѫдещето не мислете. Въ следнитѣ прераждания ще ви се дадатъ по-сериозни упражнения, по-сложни задачи. Като сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да свършите опредѣлената за васъ работа. Ако знае кога ще умре, човѣкъ ще свърши работата си въ най-скоро време. Това зависи отъ интенсивностьта на неговата деятелность. Каквото и да ви се случи, не се обезсърдчавайте. Пѣйте и благодарете на Господа. Такава е волята Му. Молете се на Бога да възрасти у васъ всички добродетели, всичко благородно и възвишено. Молете се за развиване на всички дарби, които сѫ вложени у васъ. Молете- се да развиете въ себе си търпение, кротость, милосърдие, въздържание, усърдие въ работата си и т. н. Усърдието е едно отъ добритѣ качества на ученика. Дето има усърдие, тамъ има растене. Усърдието изключва обезсърдчението. Колкото препятствия и да срещнете на пѫтя си, кажете: Такава е волята Божия. Моята работа ще се уреди, като разнищвамъ конецъ по конецъ. Действително, усърдниятъ урежда работитѣ си бавно, спокойно, безъ никакво смущение. Когато усърдието изчезне, въ човѣка се ражда гнѣвътъ, а гнѣвътъ предизвиква експлозии. Поради гнѣва велики хора сѫ спирали своето усърдие, вследствие на което сѫ се заплитали, като пророкъ Илия, и сѫ намирали, че свѣтътъ трѣбва да се унищожи. Гнѣвътъ не е слабость, а излишна енергия, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и кѫде да използува и впрегне на работа. Въ Писанието е казано за Господа, че се гнѣви. Това значи, че Господъ има въ себе си много енергия, която знае, какъ и кѫде да приложи. Като не знаятъ, какъ да се справятъ съ енергията на гнѣва, хората сами си създаватъ пакости. За да не си пакости, човѣкъ трѣбва да развива мекота въ себе си, да не се гнѣви, да не създава никакви експлозии. Само на добрия, на умния човѣкъ е позволено да се сърди. Докато не стане добъръ и уменъ, той нѣма право да се сърди. За да станете умни и добри, трѣбва да развивате въ себе си самообладание. Сега азъ искамъ да обърна новъ листъ въ вашия животъ — листътъ на положителнитѣ сили. Каквито примѣри съмъ ви привеждалъ, всички сѫ положителни. Каквото съмъ проповѣдвалъ досега, всичко е изпитано, провѣрено. Азъ познавамъ хората, опиталъ съмъ ги, зная, какво могатъ да дадатъ, какво могатъ да направятъ. Като не познавате хората, вие лесно се обезсърдчавате. Отивате въ единъ домъ, похлопате на вратата, но не ви отварятъ. Отивате на друга врата да хлопате. Тамъ ви отварятъ, но не ви приематъ. Вие веднага се обезсърдчавате и казвате: Господи, на сто врати похлопахъ, но никѫде не ми отвориха. — Не, вие не говорите истината. Едва сте похлопали на едва-две врати, и вече сте се обезсърдчили. Имайте търпение. Идете на трета врата, тамъ ще ви приематъ добре. Вие не сте опитали хората, не сте ги познали. Милиони врати има, на които можете да похлопате. Ако на едно мѣсто ви изпѫдятъ, на друго ви чакатъ съ отворени обятия. Не се обезсърдчавайте! Голѣми богатства ви очакватъ. Често ме запитватъ отъ онзи свѣтъ, има ли кандидати за пансионери. Азъ се чудя, кого да изпратя тамъ на пансионъ. Вие се страхувате да отидете на онзи свѣтъ, да не би да умрете. Вие не знаете, че има особенъ начинъ за отиване въ онзи свѣтъ: вечерь ще отивате, сутринь ще се връщате. Ако много ви се хареса тамъ, можете да останете дватри деня, най-много седмица и пакъ да се върнете на земята. Повече отъ една седмица не се позволява да останете на онзи свѣтъ. Вие трѣбва да се върнете на земята, да нахраните кончето си и следъ една седмица пакъ можете да отидете на онзи свѣтъ, да придобиете знание. — Кѫде е онзи свѣтъ? — Не е много далечъ. Разстоянието отъ този до онзи свѣтъ е единъ день пѫть. Колкото време минава отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето, толкова време ще употрѣбите да отидете до небето, до рая, т. е. до онзи свѣтъ. Какъ трѣбва да се разбира това: въ букваленъ, или въ преносенъ смисълъ? Това може да се разбере и въ букваленъ, и въ преносенъ, и въ идеенъ смисълъ. Ако го разберете въ букваленъ смисъль, ще намѣрите на земята онази Школа, която е клонъ отъ Небесната, отъ Божествената. Ако го разберете въ преносенъ смисълъ, ще се пренесете съ мисъльта си въ една область, въ единъ поясъ надъ земята, дето ще влѣзете въ друга Школа, сѫщо така клонъ отъ Божествената. Тамъ ще изучавате по-високи нѣща отъ земнитѣ. Това ви се вижда чудно и отвлѣчено, защото мислите, че пространството надъ земята е празно. — Не, цѣлото пространство е населено отъ сѫщества съ по-висока култура отъ нашата. Цѣли царства ни заобикалятъ. Ако речете да тръгнете отъ земята за онзи свѣтъ, ще ви спиратъ на много мѣста. Ще ви спиратъ предъвсѣко царство и ще ви искатъ свободенъ билетъ, паспортъ, както правятъ на земята, при минаването отъ една държава въ друга. Сега, като говоря за тия царства и свѣтове надъ васъ, виждамъ, че вие нѣмате представа за тѣхъ. За да имате ясна представа, трѣбва да излизате отъ тѣлото си и да посещавате тия свѣтове. Ще отидете, ще ги разгледате и ще се върнете пакъ въ тѣлото си. Тогава нѣма да се страхувате отъ това, което днесъ ви плаши. Колкото и да се страхувате, ангелътъ на смъртьта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на онзи свѣтъ. На младини, или на старини, ангелътъ ще дойде, нѣма да ви отмине. Докато сте на земята, вие трѣбва да работите, да изпълните това, за което сте дошли, да не ви взематъ преждевременно и неподготвени. Отъ всички се иска работа, да свършите това, за което сте дошли. И тогава, като ви се заговори за онзи свѣтъ, да не се страхувате. Вие нѣма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръсналъ, той не знае вече, какво нѣщо е смъртьта. Желая на всички ви да се събудите, да оживѣете, да възкръснете. Това значи, да бѫдете господари на себе си. Който мисли, чувствува и действува право, той е господарь на себе си, той е човѣкъ на музиката, не само кате изкуство, но и като идея. При обикновената музика, човѣкъ свири по обикновенъ начинъ; при музиката като изкуство, човѣкъ не може да движи лѫка по своя воля, а щего движи по правила. При идейната музика, лѫкътъ се движи свободно, неподчинено на никакви правила и закони. Който изучава живота като изкуство, той мисли по единъ начинъ; който изучава живота като идея, той е съвършено свободенъ въ постѫпкитѣ си и дава изразъ на своя животъ. Никой не трѣбва да се мѣси въ живота на другитѣ и да ги морализира, да ги учи, какъ да живѣятъ. Както и да постѫпвате, не се сѫдете. Знайте, че такава е днесъ волята Божия. Утре волята Божия ще се измѣни, и вие ще бъдете по-готови. За какво? Да изпълните волята Божия, да свършите работата си на земята. Казано е въ Писанието: „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ душата си!“ За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Ако не външно, поне вѫтрешно човѣкъ трѣбва да пѣе. Каквито мѫчнотии и да минавате, пѣйте и не се безпокойте. Боленъ си, беденъ си, три деня не си ялъ — пѣй! Като пѣешъ, работитѣ ти ще се наредятъ. Силенъ е онзи човѣкъ, който пѣе отъ любовь, и който мисли, че всичко, което става въ живота, е за славата Божия и за доброто на всички живи сѫщества. Затова е казано, че всичко, каквото става въ свѣта, е за добро на онѣзи, които любятъ Господа. Като ученици, дръжте тази мисъль въ ума си и ще провѣрите, че е така. За онзи, който люби Бога, всичко се обръща на добро. Така сѫ проповѣдвали пророцитѣ, така е проповѣдвалъ Христосъ, така проповѣдва новото учение, така се проповѣдва и отъ хората на новата мисъль. Новата мисъль е течение, което сѫществува въ Америка. Хората отъ това течение подържатъ, че въ свѣта съществува само енергия, само духъ, а материя не сѫществува. Значи, реаленъ е само духътъ. Споредъ това течение, болести не сѫществуватъ. Хората на новата мисъль се лѣкуватъ чрезъ отричане на болестьта. Като заболѣе нѣкой отъ тѣхъ, той казва: Духътъ не боледува. Понеже азъ съмъ духъ, а не съмъ материя, не съмъ боленъ. Той отрича болестьта и постепенно оздравява. Обаче, каквото и да се говори, въ свѣта сѫществува материя. Материята е облѣкло, дреха на духа. Следователно, материалниятъ животъ е необходимъ за духа. Той представя условия, срѣда за работа и за проява на духа. Колкото и да сѫ възвишени нѣкои духове, отъ време на време тѣ слизатъ на земята, т. е. въ материалния свѣтъ, да прекаратъ поне малка часть отъ живота си тукъ, да направятъ нѣколко опити и да придобиятъ известни резултати. Като ученици, вие трѣбва да работите чрезъ закона на внушението, да внесете въ себе си новата мисъль. Нѣкои ученици се обезсърдчаватъ и казватъ, че не вървятъ добре, не сѫ добри, не мислятъ право. — Това е стариятъ животъ. Новиятъ животъ, новата мисъль изисква положителни възгледи за нѣщата. Вие трѣбва да знаете, че, докато работите съзнателно върху себе си, сте добри, вървите въ правия пѫть, вършите волята Божия. Днесъ вършите волята Божия по единъ начинъ, както разбирате, но утре ще я вършите по-добре. На третия день ще я вършите още по-добре и т. н. Новата мисъль прониква въ васъ и работи върху умоветѣ и сърдцата ви. Една опасность има за васъ: да не изпаднете въ пресищане. Въ Школата се даватъ много методи и правила, които, ако не се прилагатъ, ще ви доведатъ до пресищане. Постоянство се иска отъ ученика, да прилага тия правила постепенно, едно следъ друго, а не изведнъжъ. Не е въ многото, но въ малкото и въ постоянството, въ будностьта на съзнанието. Нѣкой иска да пости десетина деня, да придобие нѣщо. Споредъ мене, 24 часа съзнателенъ постъ, се равнява на десеть деня механически постъ. Въ 24 часа съзнателенъ постъ човѣкъ може да обнови клеткитѣ на тѣлото си. Нѣкой учени подържатъ, че клеткитѣ на тѣлото се обновяватъ въ продължение на три месеца, други — въ продължение на седемь години. Ние твърдимъ, че и въ 24 ч. абсолютенъ постъ, клеткитѣ на тѣлото могатъ напълно да се обновятъ. Постете 24 ч. и бѫдете весели, радостни. Пѣйте и благодарете на Бога за всичко. Като минатъ 24 ч., нахранете се и пакъ благодарете на Бога за хлѣба, за водата, които ви е далъ. Числото 24 е добро, хармонично. То съответствува на обръщането на земята около осьта ѝ. Числото 24 ще ви постави въ хармония съ земята. Изпѣйте сега пѣсеньта „Имаше человѣкъ“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Кѫси и дълги линии. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-голѣмата скръбь“ и „цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“. Представете си единъ човѣкъ съ широко чело, което показва голѣмо въображение. Като се спрете върху очитѣ на този човѣкъ, мислете за съзнанието. Очитѣ показватъ будностьта на съзнанието. Носътъ представя коренитѣ на съзнанието, а устата — източникътъ, отдето съзнанието черпи сила. Ушитѣ сѫ вентилатори на съзнанието. Съзнанието на човѣка се провѣтрява презъ ушитѣ. На фиг. 1. имате линиитѣ А и В, съ различна дължина. Коя е причината, че линията А е по-кѫса отъ линията В? Дължината на линиитѣ В се опредѣля отъ скоростьта на движенията имъ. Когато една линия е въ- покой, тя всѣкога е по-дълга отъ друга, която е въ движение. Колкото движението е по-бързо, толкова линията изглежда по-кѫса; колкото движението е по-бавно, толкова линията изглежда по-дълга. Следователно, отъ научна гледна точка, бързината на движението опредѣля дължината на линиитѣ. Посоката на движението пъкъ опредѣля направлението на линиитѣ. Възъ основа на това, по посоката на линиитѣ въ човѣшкото тѣло, може да се опредѣли, накѫде се движи човѣкъ. Запримѣръ, веждитѣ, носътъ, устата на човѣка показватъ посоката на неговото движение. При движението си, тѣлата измѣнятъ не само голѣмината, но и формата си. Ако кубътъ се движи съ бързината на свѣтлината, той ще се проектира като плоскость, а не като триизмѣрно тѣло, каквото въ сѫщность представя. Ако скоростьта на движението на плоскостьта се удвои, тя ще се проектира въ видъ на права линия. Ако скоростьта на движението на правата линия се удвои, тя ще се проектира въ видъ на точка. И най-после, ако скоростьта на движението на точката се удвои, тя ще стане невидима. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Всѣка идея може да бѫде понятна за човѣка само тогава, когато скоростьта ѝ се изравни съ скоростьта на неговата мисъль. Ако скоростьта, съ която дадена идея се движи, не отговаря на скоростьта на човѣшкитѣ мисли, тя ще остане за човѣка неразбрана. Щомъ човѣкъ разбере идеята, тя ще добие известна форма. Ако съ окото на ясновидеца наблюдавате едно просто явление отъ невидимия свѣтъ, т. е. отъ четйриизмѣрния свѣтъ, ще забележите, че материята се движи съ вихрена бързина и съ всевъзможни цвѣтове. Атомитѣ и йонитѣ, отъ които е съставена материята, се движатъ непрестанно въ видъ на малки, свѣтли точици, въ конусовидна форма. Когато явлението Д се проектира на физическия свѣтъ, то ще се проектира подъ ѫгълъ отъ 45о, ще отиде въ посока АС. Ако това движение е вихрено, то ще отива все по-напредъ, но никога задъ гърба ви. Тогава то ще върви нагоре, по диагонала СВ, отдето ще слѣзе надолу, по посока ВА, като образува другъ ѫгълъ отъ 45о, а именно ѫгъла ВАД. Колкото повече движението се усилва, толкова повече материята се събира на едно мѣсто и предъ васъ се оформява образъ, подобенъ на ангелъ, или на нѣкое свѣтло сѫщество. Докато движението не е много силно, вие виждате очитѣ, ушитѣ, устата, усмивката на това сѫщество. Колкото повече движението се усилва, това сѫщество започва постепенно да се губи, докато съвсемъ изчезне. Въ духовния свѣтъ тѣлата се движатъ съ голѣма бързина, вследствие на което, ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще се намѣрите въ голѣмо затруднение. Тамъ не сѫществуватъ почти никакви посоки. Вие не знаете, кѫде е изтокъ, кѫде е западъ, кѫде е северъ, или югъ. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ, първото нѣщо, което ще видите, е една свѣтла топка, която се движи съ вихрена бързина. Отъ тази свѣтла топка ще се поляризиратъ две точки, две направления — нагоре и надолу. Щомъ видите тази свѣтла топка, ще имате търпение да дочакате края, да видите, какво ще стане съ нея. Тази топка ще отива все по-нагоре и нагоре, ще се оформи въ свѣтълъ образъ, който ще ви се усмихне. Като види, че сте наскърбени, той ще ви каже: Не се безпокойте, Богъ е съ васъ. Той ще ви помогне, и работата ви ще се нареди. Тази топка е различно голѣма, най-много може да стигне голѣмината на слънцето. Като видите тази свѣтлина, вие ще се успокоите и ще се убедите въ сѫществуването на великата разумность въ свѣта, която се грижи за всички сѫщества. Мнозина искатъ да имъ се докаже това нѣщо. За да се докаже това, тѣ трѣбва да бѫдатъ поставени между двата полюса наживота — скръбьта и радостьта. Първо Богъ поставя човѣка въ ретортата на скръбьта, т. е. въ огъня на скръбьта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отдѣля, докато на пълно не излѣзе отъ метала. Значи, колкото и да вика човѣкъ, нѣма да го извадятъ отъ ретортата, докато сгурията не излѣзе вънъ отъ него. Като излѣзе отъ тази реторта, ще го прекаратъ презъ втора, трета, четвърта, докато съвършено се освободи отъ сгурията, отъ примѣситѣ на живота и мине въ другия полюсъ — въ радостьта. Преди да е влѣзълъ въ ретортата, човѣкъ мисли, че е изоставенъ отъ Бога, че никой не го обича, че нѣма умъ, сърдце, душа въ себе си, че краката му не го държатъ и т. н. Щомъ излѣзе отъ ретортата, той се усѣща силенъ, подмладенъ, готовъ за работа. Разумната скръбь прави човѣка здравъ. Тя води къмъ радостьта. Когато скърби, човѣкъ търси пѫтя къмъ истината. Щомъ започне да търси истината, той вече не се обезсърдчава. И тъй, който иска да стане силенъ, той непременно трѣбва да скърби. Въ скръбьта човѣкъ уяква, засилва се. Който не иска да страда, той неизбѣжно е осѫденъ да стане инвалидъ, да изгуби силитѣ си. Човѣкъ трѣбва да скърби, но въ скрѣбьта си да бѫде като малкитѣ деца, които лесно трансформиратъ състоянията си. Христосъ казва: ,,Станете като децата!,, Съ това Той иска да покаже на хората, какъ да страдатъ и какъ дасе радватъ. Чиста е радостьта на малкитѣ деца. Мимолетна е скръбьта на децата. Докато видите, че нѣкое дете плаче и тѫжи, изведнъжъ го виждате весело, засмѣно, изтрива очитѣ си, усмихва се и всичко забравя. Нѣкой се оплаква, че ималъ голѣма скръбь. Какво лошо има въ това? Когато той скърби, другъ нѣкой се радва. Когато другъ скърби, той пъкъ ще се радва. Ако пресѣете скърбитѣ на съвременния човѣкъ, ще видите, че на хиляда скърби едва една отъ тѣхъ заслужава внимание. Останалитѣ 999 скърби сѫ фиктивни. Слушате една майка да се оплаква, че детето ѝ било злоядо, не обичало да яде много, не обичало да яде каква и да е храна. Майката скърби, че детето ѝ не яде всичко. Скръбь ли е това ? Тя трѣбва да се радва даже, че детето ѝ не е всеядно, а прави изборъ на хранитѣ. Какво по-хубаво отъ това? Другъ пъкъ се оплаква, ,че цѣли 24 часа нищо не е ялъ, щѣлъ да умре отъ гладъ. Чудно нѣщо! Лѣкаритѣ препорѫчватъ на нѣкои болни по три—четири деня абсолютенъ гладъ, а той щѣлъ да умре, защото не ялъ само 24 часа. Съ ядене само не се живѣе. Многото ядене изтощава човѣшкия организъмъ. Колкото по-малко човѣкъ яде, толкова повече животътъ му се продължава. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на крайния материализъмъ. Тѣ мислятъ, че животътъ седи въ яденето и пиенето. — Не, животътъ не седи въ яденето, но въ живатахрана. Хората се ползуватъ отъ храната дотолкова, доколкото съзнаватъ, че Богъ е въ нея. Ако при храненето си тѣ не внасятъ мисъльта, че Богъ е въ храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърть за тѣхъ. Христосъ е казалъ: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да ядемъ плътьта Христова и да пиемъ кръвьта Му. Всичко се крие въ тази храна. Затова трѣбва винаги да благодаримъ за нея. Обаче, благото на живота не е само въ яденето, нито опасностьта е въ яденето. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни, да знае, каква храна да употрѣбява и какъ да се храни. Днесъ се повдига въпросътъ: месна или вегетарианска храна да се употрѣбява? За предпочитане е вегетарианската храна. Защо? Едно отъ научнитѣ обяснения, съ което се подържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животнитѣ, които се колятъ, е доста развито. Тѣ искатъ да живѣятъ, не се подаватъ доброволно на колене. Въпрѣки това, върху тѣхъ се упражнява насилие. Насилието внася въ организъма на тия животни различни отрови, които минаватъ и въ човѣшкия организъмъ. Животнитѣ предчувствуватъ, че ще ги колятъ и започватъ да се смущаватъ. Това смущение, този страхъ, тази умраза сѫ причина за отровитѣ, които се образуватъ въ организъма имъ. Човѣкъ трѣбва да наблюдава животнитѣ, които сѫ опредѣлени за колене, за да види, четѣ предчувствуватъ това нѣколко деня преди да бѫдатъ заклани. Наблюдавайте кокошкитѣ въ курницитѣ, да видите, какво смущение настава между тѣхъ, когато почувствуватъ, че нѣкоя отъ тѣхъ е опредѣлена на смърть. Страшни отрови се развиватъ въ организъма имъ! Единъ день химицитѣ ще изследватъ тѣзи отрови и ще се убедятъ въ истинностьта на тия твърдения. Много култури и цивилизации сѫ изчезнали, благодарение на отровитѣ, които се съдържатъ въ месната храна. Атланската раса, запримѣръ, е изчезнала по причина на отровитѣ въ месото на животнитѣ. Съвременната култура е осѫдена да загине по сѫщата причина. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ много месо. Зѫбитѣ на американцитѣ сѫ развалени отъ употрѣбата на много месо. Не само зѫбитѣ имъ ще опадатъ, но и главитѣ имъ ще оголѣятъ отъ много ядене на месо. Падане на зѫбитѣ, оголяване на главитѣ, хлътване на гърдитѣ води къмъ израждане на човѣка. Това израждане се дължи на отровитѣ въ месото, съ което хората се хранятъ. Като знае това нѣщо, човѣкъ трѣбва да стане вегетарианецъ по идея, съзнателно, а не по подражание. Нѣкой става вегетарианецъ безъ нѣкаква идея въ себе си и като му замирише на кокошчица, или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срамъ го е отъ окрѫжаващитѣ, които знаятъ, че не яде месо. Той съжалява въ себе си, че е станалъ вегетарианецъ. Нѣкойвегетарианецъ си купилъ една—две скомрии, опекълъ ги, полѣлъ ги съ лимонъ и започва да яде, но се озърта да не го види нѣкой. Защо се страхува да не го видятъ? За хората ли е станалъ вегетарианецъ? Когато се опредѣля въ себе си, да стане вегетарианецъ, или не, човѣкъ трѣбва да запита Бога, какво Той ще го посъветва. Ако му се каже, че не трѣбва да яде месо, поради отровитѣ, които месната храна съдържа, той трѣбва да слуша, да изпълни този съветъ. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне срещу тия отрови. Голѣмъ бичъ сѫ тѣ за съвременното човѣчество! Причината за болеститѣ на хората се дължатъ, именно, на тия отрови. За да се изчисти кръвьта на човѣка по естественъ пѫть, изискватъ се най-малко десеть поколѣния чистъ животъ. Има методи за бързо пречистване на кръвьта, но тѣ се даватъ на малцина, само на ония, които сѫ готови да посветятъ живота си за служене на Бога. Съ прилагането на тѣзи методи, въ десеть години човѣкъ може да пречисти кръвьта си и да се подмлади. Наука е това. Често въ Школата се изнасятъ общи принципи и положения, които изглеждатъ съвсемъ противоречиви за съвременната наука. Това не значи, че ние отричаме основитѣ на науката. Ние отричаме човѣшкото, преходното въ науката, обаче, подържаме Божествената наука, която е една и сѫща за всички вѣкове. Въпрѣки това, тя вѣчно прогресира. Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате Божествената наука въ всички нейни отрасли: музика, изкуство, художество, както и отдѣлнитѣ области на науката. Като дойдете до музиката, вие трѣбва да различавате творци музиканти отъ изпълнители. За тази цель изучавайте челата на великитѣ музиканти. Колкото по-широко е челото на музиканта, толкова по-силно развити сѫ творческитѣ му способности. Ако челото е тѣсно, музикантътъ може да бѫде добъръ изпълнитель, но не и творецъ. Днесъ се говори за класическа и модерна музика. Класическа музика е тази, която е въ сила да измѣни състоянието на човѣка, да превърне скръбьта му въ радость. Когато сте скръбни, помолете нѣкой музикантъ да ви изсвири нѣщо отъ Моцартъ, отъ Бетховенъ или отъ Бахъ. Ако това парче може да смѣни състоянието ви, тази музика е, наистина, класическа. Класическата музика трѣбва да указва възпитателно влияние върху човѣка. Ако тя не укаже възпитателно въздействие върху човѣка, или не може да лѣкува, тогава, или музикантътъ не е изпълнилъ добре парчето, или музиката не е класическа. Бахъ е писалъ своитѣ произведения съ вдъхновение. Следователно, който свири неговитѣ произведения, и той трѣбва да има сѫщото вдъхновение. И тъй, Божествената наука, за която говоримъ, включва въ себе си съвършената музика. Тази музика се отличава по това, чее проникната отъ любовни чувства и свѣтли, възвишени мисли. Въ нея чувствата и мислитѣ сѫ хармонично съчетани. За да се изрази тази музика, човѣкъ трѣбва да има добре развито въображение. Въображението е майка на идеитѣ. Въ него, като въ утроба, се раждатъ всички хубави нѣща. Безъ въображение човѣкъ не може да зачене нищо хубаво. За да развива въображението си, човѣкъ трѣбва да си представя най-хубавитѣ нѣща, макаръ и непостижими. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ грубо реалното въ свѣта, къмъ онова, което може да се възприеме съ петтѣ сѣтива, но тѣ трѣбва да знаятъ, че тия нѣща, именно, не развиватъ въображението. Музикантътъ, поетътъ, писательтъ непременно трѣбва да иматъ добре развито въображение. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ богати. Ако дадете единъ-два милиона на нѣколко музиканти или поети, тѣ ще престанатъ да работятъ. Въ скоро време ще ги видите инвалиди. По цѣли дни ще се разхождатъ съ автомобили. Истинскитѣ музиканти, поети, писатели, учени сѫ живѣли при най-голѣми лишения и мѫчнотии. Така тѣ сѫ расли и развивали своитѣ дарби. Сега, каквото и да правятъ ученитѣ, общественицитѣ, държавницитѣ, трѣбва да знаятъ, че нѣма да обърнатъ, т. е. да изправятъ свѣта. Тѣ могатъ да въздействуватъ на отдѣлни личности, но не и на свѣта. Свѣтътъ слиза въ гѫстата материя. Той върви по свой опредѣленъ пѫть. Обаче, който не служи наличностьта си, той може да се повдигне, да излѣзе отъ гѫстата материя и да вземе посока къмъ Бога, противоположна на тази, по която свѣтътъ върви. Значи, две сѫ главнитѣ посоки на движение: едната е надолу, въ гѫстата материя, а втората — нагоре, въ духовния свѣтъ. Първата посока е тази, къмъ която свѣтътъ се стреми; втората посока е тази, къмъ която ние се стремимъ. Тѣзи две посоки сѫ съединени помежду си. Каквото свѣтътъ спечели, то е заради насъ. Каквото хората правятъ, то е пакъ заради насъ. Кой каквото спечели, ще го остави на земята, не може да го вземе съ себе си. Та ще остане за онѣзи, които, придобиятъ земята въ наследство. Каквото спечелятъ музикантитѣ, поетитѣ, художницитѣ, то ще остане на свѣта. Но това не значи, че тѣ принадлежатъ на свѣта, нито сѫ отъ категорията на свѣта. Свѣтътъ нищо не е създалъ. Свѣтътъ е банка, въ която сѫ вложени Божественитѣ капитали. Когато казвате, че трѣбва да влѣзете въ свѣта, подразбирамъ Божествения свѣтъ, а не онзи, който върви надолу, въ гѫстата материя. Ако влѣзете въ този свѣтъ, вие ще мязате на пауни, ще стѫпвате гордо, съ разперени крила, но ще излѣзете оскубани, безъ пера. Ще влѣзете съ всичкото си величие, а ще излѣзете обрани, оскубани, за посмѣшище на хората. Волътъ ще влѣзе въ свѣта съ рогата си, а ще излѣзе безъ рога и съ одрана кожа. Овцата пъкъ ще влѣзе съ вълната си, а ще излѣзе оскубана издоена. Хората въ свѣта се дѣлятъ на две категории: тия отъ първата категория се движатъ въ посока на сѫщественото и казватъ, че материята трѣбва да се сгѫсти. Прави сѫ тия хора, защото тѣ слизатъ. Хората отъ втората категория казватъ, че материята трѣбва да се разреди. И тѣ сѫ прави, защото възлизатъ нагоре, дето материята става все по-рѣдка. Ние се движимъ по равнодействуващата на тия две линии, които иматъ обща точка. Значи, ние се движимъ нито надолу, нито нагоре. Кога двама души иматъ една обща, допирна точка? — Когато иматъ общъ интересъ. Този интересъ може да бѫде отъ различенъ характеръ. Ще видите, че следъ време тѣзи двама души се сродяватъ. На единия се ражда момче, на другия — момиче. Като пораснатъ децата имъ, тѣ ги оженватъ, и по този начинъ правятъ връзка помежду си. Животътъ на хората не е нищо друго, освенъ непрекѫсната верига отъ връзки. Съвременната култура се занимава изключително съ правене на връзки. Поетитѣ пишатъ само за мѫже и за жени, за млади момци и моми. Рѣдко ще срещнете поетъ да пише за Бога, за нѣщо велико. Поети, музиканти, художници повече възпѣватъ или рисуватъ младостьта. Защо? — Защото младостьта е носителка на Божествения животъ. Докато е младъ, човѣкъ е носитель на Божественото въ себе си. Щомъ остарѣе, Божественото го напуща. Младостьта представя Божествения животъ; старостьта — човѣшкия животъ. Когато младиятъ се гнѣви, сърди, той е старъ. Когато стариятъ престане да се сърди, той е младъ. Следователно, който иска да се подмлади, той трѣбва да стане господарь на гнѣва си. Не се гнѣвете на никого! Когато гнѣвътъ дойде у васъ, говорете съ него, но не се гнѣвете. Помнете всѣкога, че Богъ живѣе въ васъ, и вие въ Него. Ако Той търпи всички хора, всички противоречия, радвайте се за това и не се сърдете на хората. Какво правите вие? Погледнете на този, на онзи, и казвате, че сѫ голѣми грѣшници. Въ бѫдеще тѣзи грѣшници ще станатъ голѣми светии, а въ по-далечното бѫдеще ще станатъ ангели. Обаче, време се изисква за това. Въ всѣки човѣкъ има скрити възможности за неговото повдигане и падане. Грѣшникътъ може да стане светия, и светията може да стане грѣшникъ. Богъ е създалъ свѣта, Той е господарь на положението. Той въздига царе и сваля царе, въздига души и сваля души. Като не разбирате това, вие гледате на свѣта отъ две страни и ту го осѫждате, ту го удобрявате. Когато виждате злото, казвате, че Богъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. Тогава сѫдите Бога. Когато виждате доброто, казвате, че свѣтътъ е създаденъ идеално. Който не разбира Божията мѫдрость, безъ да иска, създава злото. Той намира, че въ свѣта сѫществува несправедливость, че едни сѫ учени, а други — прости. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да разбира отношенията между най-малкитѣ сѫщества и човѣка, той никога нѣма да разбере Божиитѣ закони. И въ най-малката мушица има възможности да порасне, да стане голѣмо сѫщество, но за това се изисква време. Ако на мухата се дадатъ условия, каквито сѫ дадени на човѣка, и тя може да стане като него. За Якова се казва въ Писанието, че Богъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: „Не бой се, червей Якове! Това значи: Ако Богъ се е грижилъ за Якова, когато е билъ червей, колко повече сега, като човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Като знаете това, постѫпвайте справедливо къмъ всички сѫщества. Видите ли червей, не го тъпчете. Знайте, че нѣкога и вие сте били като него. Благодарете на Бога, че сте се повдигнали до положението на човѣкъ и помолете се Той да благослови този червей, по-скоро да излѣзе отъ своето положение. Задачата на човѣка е да помага на по-малкитѣ отъ себе си, а не да ги осѫжда. Сега всички трѣбва да работите върху, себе си, да очистите ума и сърдцето си отъ всичко отрицателно. Не чакайте наготово да получите знания. Никой нищо нѣма да ви даде наготово. Само на детето се помага, само на детето се дава наготово. Кой какъ срещне детето, ще го вземе на рѫце, ще го помилва, ще го цѣлуне. Стария, обаче, никога не взиматъ на рѫце. Той самъ трѣбва да ходи. Казва се въ Писанието, че Богъ носилъ Израиля на рѫце презъ пустинята. Това е преносенъ изразъ. Богъ ималъ грижата за Израилския народъ, но не го е носилъ на рѫце. Такава грижа има Той за всички живи сѫщества, малки и голѣми. Като ученици, вие трѣбва да работите за развиване на своето въображение, за пробуждане на съзнанието си. Будно съзнание се иска отъ всички. Очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, не за злото, за отрицателното въ свѣта, но за доброто, за положителното. Че виждате злото, това не трѣбва да ви спира въ пѫтя. Щомъ сѫществува злото, има причини за това. Какви сѫ причинитѣ, не е ваша работа да ги търсите. Злото, като сила, има своето право и въ вселената. Който разбира злото, той може да го използува за добро. Който не го разбира, той не трѣбва да му слугува, нито да му се подчинява. Казано е въ Писанието: „Побеждавайте злото съ добро!“ Следователно, не мислете за злото, да не се вкисвате. Мислете за доброто, за красивото и хубавото въ свѣта, за да развивате своитѣ дарби. Това не се постига лесно. Много време ще плачете, ще проливате сълзи, докато придобиете микроскопическо знание. Не е лошо да плаче човѣкъ. Какво показва плачътъ? Плачътъ показва, че изворитѣ на човѣка текатъ. По-добре е изворитѣ да текатъ, отколкото да сѫ пресъхнали. Кои хора плачатъ? — Живитѣ. Мъртвитѣ никога не плачатъ. По-добре е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. По-добре е човѣкъ да скърби, но да е живъ, отколкото да не скърби и да е мъртавъ. Колкото по-голѣма е скръбьта на човѣка, толкова по-голѣма е и радостьта му. Когато скърби, човѣкъ мисли за всички, които скърбятъ, страдатъ едновременно съ него, и по този начинъ имъ помага. Това и Христосъ правѣше. Затова се казва, че Христосъ понесе страданията на хората. Каквото и да правите, знайте, че това, което човѣкъ желае, ще го постигне. — Кога ? — Това не е важно. Днесъ или утре, той ще постигне това, което желае. Има едно Божествено „днесъ или утре“, но то не е опредѣлено. Каквото желаете, турете го въ Божествения день, тамъ да се реализира. Ако хиляди години сте били при Бога, и Той ви е угощавалъ, безъ да ви иска нѣщо, не трѣбва ли сега да работите ? Той ви е пратилъ на земята да работите. Скръбьта, страданията, които преживявате, сѫ работа. Всѣки отъ васъ е прекаралъ нѣколко хиляди години при Господа, но щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите. Така е и въ живота. Като ви дойде гостъ, три деня може да яде и да пие, да гостува, безъ да работи. На четвъртия день вече той трѣбва да работи. Мнозина обикалятъ това правило. Тѣ ходятъ на гости отъ единъ домъ въ другъ, навсѣкѫде прекарватъ по три деня, и не дочакватъ четвъртия день. Каквото и да правите, трѣбва да знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа. Всѣки ще бѫде поставенъ на редъ изпитания, да се научи да преодолява. Започне нѣкой да се моли. Въ това време ще му дойде на ума, че не е свършилъ нѣкаква бърза, важна работа, и ще прекѫсне молитвата. После пакъ започне да се моли, но друго нѣщо ще го отклони. Така, той ще отлага молитвата си, ще се чувствува недоволенъ отъ себе си, докато най-после привикне да се съсрѣдоточава. Въ това отношение турцитѣ се молятъ продължително. Преди да започне молитвата си, турчинътъ се мие, облича, нарежда и, като бѫде съвсемъ готовъ, пристѫпва къмъ молитва. Ако въ това време нѣкоя лоша мисъль мине презъ ума му, той прекѫсва молитвата и започва отново да се мие. Щомъ се измие, изчисти, пакъ започва да се моли. Докато не направи молитвата си безъ грѣшка, той все я прекѫсва и отново започва. Нѣкой се моли и току поглежда часовника си, да не закъснѣе. Този човѣкъ е влѣзълъ въ областьта на изкушенията. И тъй, когато се молите, забравете всичко въ васъ и около васъ. Забравете часовника си, забравете работитѣ, които ви чакатъ презъ деня, забравете и себе си най-после. Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Само така ще дойдатъ Божиитѣ благословения върху васъ. Щомъ отворите очитѣ си, започнете работата си. Като се помолите по този начинъ, вие ще получите вѫтрешно вдъхновение. Каквато работа започнете при това вдъхновение, всичко ще върви добре. Щомъ имате вдъхновение, не отлагайте работитѣ си за другъ день. И на пѫть да сте, като ви дойде вдъхновение да направите нѣщо, не отлагайте. Вдъхновението струва повече отъ всичко друго. Използувайте го още на момента. Не мислете върху това, какво ще кажатъ хората за васъ. За вдъхновения човѣкъ хората нищо лошо не могатъ да кажатъ. Той е уменъ, добъръ човѣкъ. Сега, желая на всички да бѫдете умни, добри, да бѫдете образци, въ правъ смисълъ на думата. Не мислете, че ако сте умни и добри, нѣма да дойдатъ изпитания за васъ. Изпитания неизбѣжно ще дойдатъ за всички. Скърбитѣ следватъ радоститѣ. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбьта си. Азъ купувамъ човѣшкитѣ скърби. Нека всѣки оцени скръбьта си и дойде при мене да я продаде. Всѣка скръбь има точно опредѣлена цена. Обикновенитѣ човѣшки скърби едва ли струватъ по петь стотинки едната. Има скърби, които струватъ по хиляда лева, но тѣ идатъ единъ пѫть на десеть години. Тѣ сѫ като лотарийни билети. Тъй щото, когато нѣкой се отегчи отъ скърбитѣ си, нека дойде при мене, азъ ще ги купя. Скръбьтае товаръ, който може да преминава отъ единъ човѣкъ на другъ. Значи, човѣкъ може да носи чужди скърби. Отивате при нѣкой боленъ, който се оплаква отъ главоболие. Вие турете рѫката си на главата му, и той оздравява. Болниятъ оздравява, но вашата глава заболява. Защо? — Защото не знаете, какъ и кѫде да поставите рѫката си. Като отнемете болката и скръбьта на нѣкого, вие трѣбва да знаете, кѫде да я турите. Помагайте, на ближнитѣ си и не се страхувайте! Правете малки опити да лѣкувате, за да придобиете знания. По този начинъ вѣрата ви ще се усили. Следователно, искате ли да усилите вѣрата си, правете опити съ себе си, правете опити съ ближнитѣ си. Щомъ заболѣете, повдигайте мисъльта си къмъ Бога, докато болестьта ви изчезне. Ако паметьта ви е слаба, молете се да се усили, да се възстанови първоначалната ви паметь. Ако очитѣ ви сѫ отслабнали, пакъ се молете, докато се усилятъ. Причината за отслабване на очитѣ ви се дължи на това, че или вие сте вложили нѣкаква отрицателна идея въ ума си, която влияе върху очния нервъ, или, чрезъ внушение сте възприели тази слабость на очитѣ отъ други хора. Каквато и да е причината за отслабване на очитѣ ви, работете по обратенъ пѫть на внушението, подъ което сте се намирали, за да се освободите отъ него. Дружете съ хора, които иматъ силни очи. Ако дружите съ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ слаби, тойможе да ви повлияе така, че и вашитѣ очи да отслабнатъ. Затова, пазете се да не изпаднете подъ неговото влияние. Въ случая, по-добре вие да му повлияете съ вашитѣ силни очи, отколкото той на васъ. Често окултнитѣ ученици говорятъ за лоши влияния и се страхунатъ отъ тѣхъ. Има лоши влияния въ свѣта, но човѣкъ не трѣбва да се страхува. Като измиете рѫцетѣ си добре съ сапунъ, всѣкакво лошо влияние минава. Ако и при това срѣдство се страхувате отъ лошото влияние, излѣзте вънъ, на чистъ въздухъ, тръснете дрехата си нѣколко пѫти, духнете три пѫти, и лошото влияние ще изчезне. Сѫщото правятъ хората, когато искатъ да покажатъ, че сѫ потърсени отъ нѣщо. Тѣ отърсатъ дрехата си, духнатъ нѣколко пѫти, и потърсването изчезва. Като изтърсвате дрехата си, кажете: Както прахътъ не остава върху дрехата ми, така и лошото влияние да не остане въ душата ми. Богъ живѣе въ мене, азъ изпълнявамь Неговата воля, вследствие на което никакво зло не може да ме сполети. Никой не може да направи зло на онзи, който изпълнява волята Божия. Цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи срещу него, пакъ нищо не може да му направи. Силна трѣбва да бѫде вѣрата на ученика! Христосъ казва: „Станете като децата“. Значи, детска вѣра се иска отъ васъ. Ако сте като децата, можемъ да се разбираме; ако сте стари — не можемъ. Защо? — Защото старитѣ искатъ да имъ се слугува,а не тѣ да служатъ. Децата, обаче, иматъ готовность да служатъ. За единъ орѣхъ, който дѣдото е обещалъ на внучето си, то е радостно, доволно, отива да му донесе вода. Така трѣбва да се радвате и вие, не за материални придобивки, но за малки, духовни придобивки, които носятъ въ себе си Божието благословение. Колкото малко да е това благословение, благодарете за него. То представя мощна сила за душата. Това благословение е като синаповото зрънце, което расте, развива се и плодъ дава. Посѣйте това семенце и не се безпокойте, какво ще стане съ него. Сега, нѣма да ви питамъ, разбрахте ли ме, или не. Азъ съмъ напълно убеденъ, че сте ме разбрали. Когато нѣкой казва, че не разбира нѣщо, той хитрува. Ако каже, че разбира, ще трѣбва да плати. Така постѫпватъ търговцитѣ, когато купуватъ стока. Търговецъ отива да купи жито отъ нѣкой селянинъ. Погледне житото и казва: Не струва това жито. Защо не струва? — Защото иска да го купи евтино. Щомъ го купи, веднага повдига цената му. Значи, докато го купи, житото не струва. Щомъ го купи, цената му се повдига. Това сѫ методи, съ които свѣтътъ работи. Обаче, ученикътъ трѣбва да бѫде като дете. Каквото става около него или въ него, той трѣбва да го посрѣща съ радость, съ усмивка на лице. Дали го корятъ или хвалятъ, той трѣбва еднакво да приема и укора, и похвалата. Всичко въ него трѣбва да бѫде естествено. Този е пѫтьтъ за развиване на ума, на въображението. Съвременнитѣ училища допринасятъ нѣщо за умственото развитие на ученика, но тѣ не разполагатъ съ методи за оживяване, за одухотворяване и приложение въ живота на всичко онова, което се преподава. Запримѣръ, викатъ единъ лѣкарь при нѣкой боленъ. Лѣкарьтъ познава болеститѣ, знае, какъ да лѣкува, но въпрѣки това той не може да помогне на болния. Защо? — Липсва нѣщо въ неговитѣ методи. Той лѣкува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира въ критическо положение, лѣкарьтъ трѣбва да се обърне съ молба къмъ Бога. После той трѣбва да извика нѣколко свои другари, които, сѫщо така уповаватъ на Бога и, всички заедно, да се помолятъ. Сила е молитвата. Тя оживява и одухотворява знанието. Ще кажете, че молитвата е просия. Отъ човѣшко гледище, молитвата е просия, но отъ високо духовно гледище не е така. Преди всичко молитвата подразбира законъ на жертва. Не можешъ да се молишъ, както трѣбва, докато не пожертвувашъ нѣщо. Който иска молитвата му да бѫде приета, той трѣбва да познава закона на жертвата. Молитвата трѣбва да бѫде интенсивна. Щомъ се спазватъ елементитѣ, които се съдържатъ въ нея, тя има резултатъ. Не е въ многото молене. Молитвата може да бѫде кратка, но интенсивна. Тогава тя изминава дълъгъ пѫть, както свѣтлината изминава 300,000 клм. въ секунда. Ако бързината на свѣтлината е голѣма, много по-голѣма ще бѫде бързината, съ която скръбьта се движи. Въ една стомилионна часть отъ секундата скръбьта обладава цѣлия човѣкъ. Каква грамадна енергия се развива при бързината, съ която скръбьта се движи! Колкото по-голѣма е интенсивностьта на скръбьта, толкова по-голѣма е скоростьта на движението ѝ. Отъ това зависи и трайностьта на скръбьта. Колкото по-голѣма е скоростьта, съ която скръбьта се движи, толкова по-малко продължителна трѣбва да бѫде тя. Сѫщото се отнася и до радостьта. Радостьта и скръбьта се взаимно уравновесяватъ. На голѣмата скръбь отговаря голѣма радость; на малката скръбь — малка радость. Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ напреднали, които искатъ да следватъ духовния пѫть, трѣбва да работятъ за развиване на известни органи въ себе си, съ които да възприематъ енергиитѣ на духовния свѣтъ. За развиване на тѣзи органи е нужна специална храна. За да бѫде въ контактъ съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ има на разположение петь сѣтива. Но понеже той се намира въ преходно състояние, нужни му сѫ и други органи, други сѣтива, съ които да влѣзе въ връзка съ духовния свѣтъ. Съ това ние не отричаме физическия свѣтъ. Ние не отричамеи сегашния животъ на хората. Напротивъ, сегашниятъ животъ е основа на бѫдещия, на този, който сега градимъ. Когато работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно развива и своитѣ духовни сили, посрѣдствомъ които физическиятъ му животъ се улеснява и подобрява. Казано е въ Евангелието, че Христосъ е нахранилъ петь хиляди души съ петь хлѣба и две риби. Какво показва това? — Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ особени, духовни сили, посрѣдствомъ които могълъ да прави тѣзи чудеса. Ще кажете, че само Христосъ е билъ въ сила да направи това. — Не, всѣки може да направи това. Ако не можете да нахраните петь хиляди души, себе си поне можете да нахраните. Представете си, че вие сте въ една гора, пѫтувате за нѣкѫде, но нѣмате хлѣбъ, три деня сте гладували. Какво можете да направите? Затворете очитѣ си, вглъбете се въ себе си и започнете да се молите. Нѣма да мине много време и, като отворите очитѣ си, ще видите, поставенъ на камъкъ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, туй е фактъ, който всѣки може да опита и провѣри. Ако нѣкой пожелае да има печена кокошка, нѣма да получи. Обаче, хлѣбъ може да се даде на всѣки, който искрено се моли. Колкото по-голѣма е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие той въ себе си. И тогава, не само за себе си може да измоли хлѣбъ, но иза 20, за 50 или за сто души още. Всичко зависи отъ вѣрата на човѣка. Христосъ казва: „Станете като децата!“ Това значи: имайте вѣрата на децата. И тогава, преди да се помолите на Бога, всичко ще ви се даде. Какво разбирате подъ думата „всичко“? — Всичко сѫществено. Искайте отъ Бога да ви помогне да развиете въ себе си известни дарби и способности; искайте да придобиете известни добродетели — любовь, мѫдрость, истина. Като придобиете тѣзи добродетели, всѣки ще ви търси, ще иска да ви даде нѣщо отъ себе си. Тогава, безъ да искате пари, торба съ пари ще ви следва. Дали сте въ гората, или въ града, тя сама ще ви намѣри. „Станете като децата!“ Който има вѣрата на децата, той по-лесно ще носи страданията и изпитанията въ живота си. Страданията представятъ кѫситѣ линии въ живота. Затова се казва, че скръбьта се движи бързо. Пророкъ Илия имаше опитностьта, какво значи, човѣкъ да бѫде гоненъ, да страда. Затова той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, пророцитѣ Твои избиха, и олтаритѣ Твои разкопаха, и самъ азъ останахъ, искатъ и моя животъ да взематъ“. Богъ му отговори: „Не си самъ. Оставилъ съмъ си седемь хиляди души мѫже, които не сѫ прѣклонили колѣно предъ Ваала“. Отиде Илия следъ това на Синайската гора, дето Господъ му говори. Тамъ той реши, кого да си остави замѣстникъ. Замѣстникътъ му бѣше по-мекъ отъ него. На Илия липсваше мекота. Той прилагаше юмручното право и казваше, че свѣтътъ ще се оправи само съ ножъ. Ножътъ ще очисти свѣта. После той разбра, че който ножъ вдига, отъ ножъ умира. И тъй, като ученици, вие трѣбва да се радвате на скърбитѣ и страданията и да ги понасяте съ търпение. Вие сте се уплашили отъ страданията и се молите да не ви сполетяватъ. Колкото повече искате да ги избѣгвате, толкова повече тѣ ще ви нападатъ. Казвате: Да ме пази Господъ отъ страдания! Господъ може да ви пази отъ грѣха, но не и отъ страданията. И Христосъ имаше страдания. Страданията сѫ неизбѣжни. Тѣ свързватъ хората. Изпѣйте сега една пѣсень, която да е въ съгласие съ това, което говорихъ сега. Коя пѣсень искате?(— Духътъ Божий.) Нѣкои казватъ, че не могатъ вече да пѣятъ. Тѣ сами се лъжатъ. Всѣки може и трѣбва да пѣе, защото пѣнието е Божие благословение. Музиката е дошла на земята отъ три-четири хиляди години преди Христа. До това време музика не е сѫществувала. Атланската раса, запримѣръ, не е била музикална. Ако разглеждате черепи на човѣшки глави отъ това време, ще видите, че малко отъ тия черепи сѫ добре оформени. Много отъ тѣхъ сѫ престѫпни типове. Изучавайте хората, изучавайте себе си, за да можете правилно да се развивате. Каквотои да правите, пѣйте. Музиката, пѣнието влияятъ добре върху психиката на човѣка. Нѣма да пѣете цѣлъ день, сутринь ще пѣете, по половинъ или единъ часъ. Който иска да живѣе дълго време, той трѣбва да пѣе. Искате ли да опитате силата си, вземете една тухла и я стиснете. Ако тухлата отгоре пусне огънь, а отдолу — вода, вие сте силенъ човѣкъ. Правете този опитъ всѣка вечерь, да видите, доколко сте силни да трансформирате състоянията си. Човѣкъ има скрити сили въ себе си, които отъ време на време се проявяватъ. Преди години въ Сливенъ имаше едно младо, 15 годишно момиче, което свиваше рѫката си на юмрукъ, помолваше се на Бога и като я отваряше, вѫтре имаше две-три малки клончета. Какъ ставаше това, и то не знаеше. Това момиче ходѣше отъ кѫща на кѫща и правѣше този опитъ. Следъ петь-шесть месеца то изгуби тази способность. Нѣкои ще кажатъ, че това е нѣкакъвъ фокусъ. Каквото и да се говори, както и да се философствува, това не разрешава въпроса. Съ своитѣ отрицателни мисли, хората отричатъ всичко, и по този начинъ си въздействуватъ зле. Сега, да оставимъ философията настрана. Тя не е пѫть къмъ Божественото разбиране. Тя е гимнастика на ума. Дойдемъ ли до положителната наука, тамъ се искатъ други методи, друга работа. Запримѣръ, когато изучавате влиянието на скръбьта и радостьта върху човѣка, правете следнитѣ опити. Измѣрете широчината на рѫката на човѣка, когато нито е радостенъ, нито е скърбенъ. Следъ това, измѣрете рѫката му, когато е скърбенъ и после, когато е радостенъ. Сравнете тѣзи три числа и ще видите, че при радостьта рѫката се увеличава съ единъ милиметъръ поне отъ нормалната мѣрка, а при скръбьта се свива малко. Изобщо, може да се извади заключение, че при радостьта цѣлото тѣло се разширява, а при скръбьта — се свива. Като дойде скръбьта, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не дава ходъ на скръбьта повече, отколкото трѣбва. Ако даде широкъ просторъ на скръбьта въ себе си, свиването може да бѫде толкова голѣмо, че да стане атрофия на нѣкой органъ. Като знаете това, работете върху себе си, да превръщате скръбьта въ радость. Христосъ казва: „Азъ ще ви се изявя, и скръбьта ви ще се превърне въ радость“. Силата, която може да превърне скръбьта въ радость, е любовьта. Както барометърътъ може 24 часа по-рано да предскаже времето, така и любовьта е въ състояние да предскаже, какво ще прекара човѣкъ. Нѣкога времето е хубаво, а барометърътъ започва да спада. Другъ пѫть времето е лошо, а барометърътъ се повдига. На сѫщото основание и любовьта е такъвъ барометъръ, който опредѣля, какво предстои на човѣка. Дето любовьта присѫтствува, тамъ сѫществува хармония, миръ и радость. Детолюбовьта отсѫтствува, тамъ има дисхармония, скръбь и нещастия. Знание е нужно на хората. Азъ не говоря за книжовното знание, но имамъ предъ видъ положителното знание, придобито чрезъ наблюдение и опитъ. Ако започнете да изучавате физиогномия, запримѣръ, по книги само, вие ще придобиете теоретическо знание, но не и такова, съ което можете да си послужите при всѣки специаленъ случай. Който се занимава съ окултнитѣ науки, той трѣбва да бѫде крайно досѣтливъ, да възприема нѣщата правилно. Днесъ ще срещнете много гадатели. Едни гадаятъ по лице, други—по рѫка, по глава, по планетни съчетания; трети гадаятъ на карти, на кафе, на охлювъ, на мида и т. н. Преди години, въ варненско, се яви една циганка, която гадаеше на охлювъ. Тя предсказваше много вѣрни нѣща на хората. При нея отиваха граждани и селяни, отъ които спечели доста пари. Обаче, единъ день разбойници влѣзли въ дома ѝ и я обрали. Тя предсказваше на хората, какво ще имъ се случи, но за себе си не можа да предвиди, какво я чака. Какво знание е това, съ което предсказвашъ на хората, какво има да имъ се случи, а на себе си не можешъ да предскажешъ? Това знание не е положително. Какъ се обяснява способностьта на нѣкои хора да гадаятъ на охлювъ, на мида, на карти, на кафе? Това се обяснява съ вибрациитѣ на тѣлата. Ако между вибрациитѣ на охлюва, запримѣръ, и тия на човѣка има известно съответствие, човѣкъ се свързва съ тѣхъ и започва да предсказва. Така се обяснява, защо нѣкои хора иматъ известно разположение къмъ даденъ поетъ, писатель, философъ или ученъ. Силата не е въ книгитѣ на тия учени, нито въ мидата или охлюва. Силата е въ самия човѣкъ, а книгитѣ служатъ само като потикъ за проява на тази сила. И тъй, като дойдете до музиката, до пѣнието, до науката, не казвайте, че не можете да свирите, да пѣете, или че не можете да учите. — Ама търпение се изисва за всичко. — Да, за всичко се иска търпение. Когато пишете, трѣбва да внимавате, коя буква какъ да напишете, да разработвате почерка си. Всѣка буква трѣбва да бѫде хармонична, красива, да има съотношение между линиитѣ ѝ. Нѣкой започва отъ начало съ едри букви и, колкото повече пише, постепенно ги намалява. Другъ започва реда правилно и постепенно слиза надолу, изкривява реда. Този човѣкъ е песимистъ. Другъ пъкъ постепенно се качва нагоре. И той изкривява реда, но въ него има нѣщо възходещо. Човѣкъ трѣбва да пише хоризонтално, нито да се вдига на горе, нито да слиза надолу. Ако почеркътъ му има тенденция да слиза надолу, безъ да иска, той пакости на себе си. Когато пишете писмо на нѣкого, десеть пѫти го препишете, но да излѣзе хубаво, добре написано. Каквото правите, старайте се да излѣзе добре. Колкото време да ви е нужно за това, не се смущавайте, достатъчно време има. Ако четете нѣкоя молитва, „Отче нашъ“, или „Добрата молитва“, не бързайте. Четете я бавно, спокойно, съ мисъль, вие сами да останете доволни отъ себе си. Щомъ вие сте доволни, и Богъ ще бѫде доволенъ отъ васъ и ще ви изпрати своето благословение. Днесъ отъ всички хора се изисква съзнателна, разумна работа, не съ бързане, но съ постоянство. Като работите по този начинъ, вие ще се приготвите за приемане на Божиитѣ блага, Божиитѣ благословения. Първо вие ще приемете тия блага, ще се нахраните добре и после ще дадете отъ тѣхъ на своитѣ ближни. Не повтарайте грѣшката на пѣтела, който изкукуригалъ, и сиренето му паднало отъ устата. Първо ще свършите работата си, която ви е опредѣлена; после ще приемете благото, а следъ това ще пѣете на хората, т. е. ще имъ дадете отъ своето благо. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 15 февруарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Озлобяване, мѫка, скръбь. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ за Господа: „Потърсете ме въ день скърбенъ, и азъ ще ви помогна“. Голѣмата скръбь е отъ дявола, малката — отъ човѣка, а помощьта—отъ Бога. Значи, когато скърбишъ много, дяволътъ те мѫчи; когато скърбишъ малко, човѣкъ те мѫчи; когато намѣришъ цѣръ за скръбьта си, това е отъ Бога. Богъ не причинява скръбь никога и на никого. Ние казваме, че човѣкъ грѣши, а Богъ помага, избавя човѣка отъ грѣха. Когато човѣкъ грѣши, Богъ седи настрана и наблюдава, какво прави, но не се мѣси въ грѣха. Богъ не участвува въ грѣховетѣ на хората. Щомъ се обърнатъ къмъ Него за помощь, за спасение, Той веднага имъ помага. Спасението всѣкога иде отъ Бога. Човѣкъ грѣши, докато е силенъ. Щомъ сгрѣши, той изгубва силата си и тогава се обръща къмъ Бога. Затова е казано: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Обаче, има състояния въ човѣка, които мѫчно се лѣкуватъ. За да се излѣкуватъ, въ края на крайщата тѣ трѣбва да се превърнатъ въ скръбь. Озлобяването трѣбва да се превърне въ мѫка, мѫката — въ страдание, въ скръбь, и тогава вече скръбьта може да се лѣкува. Щомъ си скърбенъ, ще призовешъ Бога на помощь, да те спаси. Като те спаси, ще Го прославишъ. Който скърби, той е миналъ вече презъ две състояния — презъ озлобяване и мѫка. Значи, като скърби, човѣкъ се намира въ по-високо състояние, отколкото преди скръбьта си. Следъ скръбьта иде радость. Казано е въ Писанието: „И скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога? — Днесъ или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния день. Защо човѣкъ не трѣбва да мисли за утрешния день? — Защото само днешниятъ день е нашъ. Утрешниятъ день принадлежи на сѫщества, високо напреднали. Утрешниятъ день е заетъ вече, защото празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Утрешниятъ день, който за насъ е бѫдеще, е заетъ отъ сѫщества, които живѣятъ въ този день като въ настояще. Нашиятъ днешенъ день, нашето настояще е бѫдеще за сѫщества, които идатъ следъ насъ. Щомъ е така, ние нѣма защо да мислимъ за утрешния день. За утрешния день нека мислятъ онѣзи сѫщества, които работятъ въ този день. Ние, които работимъ за днешния день, каквото спечелимъ, ще го оставимъ на онѣзи, които идатъ следъ насъ. Тѣ ще се ползуватъ отъ нашитѣ придобивки, а ние — отъ придобивкитѣ на онѣзи, които живѣятъ въ утрешния день. Следователно, онѣзи, които сѫ надъ насъ, работятъ за насъ. Ние работимъ за ония, които идатъ следъ насъ. Тѣ пъкъ работятъ за сѫщества, които идатъ следъ тѣхъ и т. н. Това значи, да възложи човѣкъ товара си на Бога, да уповава на Него. Съвременнитѣ хора се безпокоятъ, какво ще правятъ следъ десеть години, запримѣръ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ десеть години. — Това не е тѣхна работа. Досега никой не е разрешилъ този въпросъ и нѣма да го разреши. Що се отнася до въпроси, които иматъ своето реализиране въ бѫдеще, тѣ сѫ задачи на сѫщества, които живѣятъ въ бѫдещето. Тамъ живѣятъ сѫщества, които решаватъ великитѣ въпроси на живота. Нѣкой казва: Ще се погрижа за прехраната си за утрешния день. — Това не е твоя работа. Други се грижатъ за утрешната ти прехрана. — Да науча урока си за утре. — Ти научи днешния си урокъ, а утрешниятъ други ще учатъ. — Тогава ще отложа урока си за другъ день. — Не, днесъ учи, а за утрешния день други сѫщества ще учатъ. Приложете тази философия въ живота си, да видите,какви резултати ще имате. Каквото днесъ направишъ, това е важно за тебе. Каквото утре мислишъ да направишъ, други ще го направятъ вмѣсто тебе, и тѣ ще се ползуватъ отъ придобивкитѣ на направеното. И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате съ по-напреднали отъ васъ сѫщества, които ви помагатъ. Ученикътъ трѣбва да се радва, че утрешниятъ день е повѣренъ въ ржцетѣ на разумни, напреднали сѫщества. Този день носи нѣкакво благо за него. Обикновено благото е завито въ много опаковки, не можете да го видите изведнъжъ. Не се обезсърдчавайте! Цѣлиятъ день е на ваше разположение. Ще отваряте и затваряте сандъцитѣ, докато намѣрите благото, което е опредѣлено за васъ. Единъ день ще отваряшъ едни сандъци. Вториятъ день — други сандъци. Третиятъ день — трети сандъци. Така ще отваряшъ едни сандъци следъ други — всичко 365 сандъци. Цѣла година наредъ ще отваряшъ сандъци съ блага, докато намѣришъ ония, които сѫ опредѣлени за тебе. Работете, учете, и за утрешния день не мислете. Възложете товара си на Господа, защото Той работи въ бѫдещето. Казватъ нѣкои, че Богъ работи въ настоящето. Той работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, обаче, Божието минало, настояще и бѫдеще не сѫ наше минало, настояще и бѫдеще. Ако е вѣрно твърдението на философитѣ, чеБoгъ живѣе само въ настоящето, какво ще кажете за ония хора, които живѣятъ въ миналото и въ бѫдещето? Ще излѣзе тогава, че тия хора сѫ вънъ отъ Бога. — Не, въ сѫщность, Богъ не работи нито въ миналото, нито въ настоящето, нито въ бѫдещето, понеже това сѫ части отъ времето. Богъ не работи въ частитѣ, но въ цѣлото. Въ нашето минало работятъ сѫществата подъ насъ; въ настоящето ние работимъ, а въ бѫдещето — сѫществата надъ насъ. Богъ работи надъ всички. Значи, Той едновременно живѣе и работи между всички сѫщества и провѣрява работитѣ имъ. Нѣкой цитиратъ стиха: „Отецъ ми работи“. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че Богъ сега работи. Ние пъкъ казваме, че не е било време, когато Богъ да не е работилъ. Следователно, работа е само онова, което има минало, настояще и бѫдеще. Христосъ не опредѣля времето, когато Богъ работи, но казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Когато ни изкупва отъ грѣха, когато ни спасява, Богъ работи въ миналото. Днесъ, когато се е ограничилъ да живѣе въ насъ, Той работи въ настоящето, учи ни, взима участие въ нашата работа. Като ни спаси, като ни научи, какъ да живѣемъ, ще ни въведе въ рая; който се приготвя вече. Раятъ представя нашия бѫдещъ животъ, въ който Богъ работи. Значи, Богъ едновременно работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Човѣкъ, оба Липсват страници 102, 103. Временно е добавен текстът с нов правопис: Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие. Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея. - „Как ще преживеят децата ни?” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят?”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада?” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?”-Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос,това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?”Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение.Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии.Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери. Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е човек да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти.Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш.Викаш един, втори лекар,дано ти помогнат. Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак.В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар,никой не могъл да му помогне. Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тукъ, тамъ, не могли да я намѣрятъ. Външно кракътъ билъ съвършено здравъ. По едно време болниятъ извикалъ единъ английски лѣкарь, който изучавалъ проявитѣ на психическия животъ въ човѣка, и му разправилъ, какъ го боли кракътъ, какво е състоянието му. Лѣкарьтъ го запиталъ: Не си ли видѣлъ преди години нѣкой човѣкъ случайно да е падналъ предъ тебе и да си е счупилъ крака? Болниятъ веднага се сѣтилъ за единъ такъвъ случай и го разказалъ на лѣкаря. Преди шесть години, разправя болниятъ, трѣбваше да замина съ трена по една важна работа, и бързахъ за гарата. На пѫтя си срещнахъ единъ работникъ, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина ме силно потресе и остави дълбоко впечатление въ ума ми. Следъ време това впечатление се изглади, и азъ забравихъ този случай. Тогава лѣкарьтъ му обяснилъ, че причината за болката въ крака му се дължи, именно, на тази силна мисъль, на това силно възприятие, което той получилъ отвънъ. Презъ тѣзи шесть години то работило въ ума му, и днесъ се явява на физическия свѣтъ като болка. Лѣкарьтъ започналъ да лѣкува болния по обратния пѫть на внушението, и въ скоро време кракътъ му билъ съвършено здравъ. Това показва, че много отъ вашитѣ болести сѫ чужди състояния, възприети чрезъ внушение. Катознаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се подавате на чужди състояния. Помагайте на ближнитѣ си, и тѣхъ освобождавайте отъ чужди влияния, отъ внушенията, подъ които тѣ съзнателно или несъзнателно попадатъ. Ако срещнете човѣкъ, който се оплаква, че страда отъ нѣкаква болесть, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болесть е чужда, натрапена му по нѣкакъвъ външенъ, изкуственъ начинъ. Кажете му, че трѣбва да държи въ ума си положителна мисъль и да не се подава на тази болка. Съ мисъльта си човѣкъ може да се лѣкува. Ако не помогнете на своя ближенъ, и по този начинъ не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху васъ. Ако не помагате на ближнитѣ си и не влизате въ положението имъ, вие ще се намѣрите въ по-тежко положение отъ тѣхното. Единъ селянинъ се връщалъ отъ града, и по пѫтя настигналъ другъ селянинъ съ жена си. Като миналъ покрай тѣхъ, той забелязалъ, че жената ругае мѫжа си, кара му се, сърди се, вдига рѫка да го бие. Той спрѣлъ малко колата си и се обърналъ къмъ селянина съ думитѣ: И това било мѫжъ! На мене да се падне такава жена, азъ зная, какъ да се разправя съ нея. Жената чула тѣзи думи, веднага се хвърлила въ колата и казала на селянина: Карай сега въ селото ! Ще ме водишъ у дома си, азъ съмъ твоя жена. — Слушай, не се шегувай съ мене ! Кѫде ще те водя ? Слѣзъ скоро отъ колата ми! — Не, азъ ще дойда у васъ, ще разкажа на жена ти, какъвъ мѫжъ има. Нека знае, че не си светецъ, както се представяшъ. Тъй, иначе се разправялъ той съ жената, но тя не искала да слѣзе отъ колата. Така иде злото въ свѣта. Вие борили ли сте съ злото, да знаете, какъ можете да се справите съ него? Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото! Какво трѣбваше да направи селянина, който видѣ, какъ жената се караше съ мѫжа си? Той трѣбваше да се спре и да каже на мѫжа: Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познавашъ, не разбирашъ езика ѝ, не си я оценилъ. Като чуе тѣзи думи, жената ще се засрами и ще измѣни поведението си къмъ своя мѫжъ. Следователно, ако искате доброто да дойде у васъ, мислете добре за всички. Ако искате любовьта да ви посети, пожелайте я отъ дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силнитѣ, на искренитѣ желания на човѣка, които излизатъ отъ неговата душа. Любовьта не иде по механически начинъ. Тя е сила, която не се подчинява на обикновенитѣ човѣшки желания. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовьта. Тя се проявява по два начина: или само отвънъ, или отвънъ и отвѫтре. Когато любовьта се проявява само отвънъ, човѣкъ е нещастенъ. Когато любовьта се проявява отвънъ и отвѫтре, човѣкъ е щастливъ. Когато видите образа си въ огледалото, вънъ отъ васъ, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образътъ ви въ огледалото е разположенъ, и вие сте разположени; ако образътъ ви не е разположенъ, ако е посърналъ, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образъ вънъ и вѫтре въ себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нѣщо изпитва човѣкъ, когато любовьта е вѫтре и вънъ отъ него. И тъй, каквото е отношението между външния и вѫтрешния образъ на човѣка, такова е отношението между човѣка и неговия ангелъ рѫководитель. Когато човѣкъ живѣе добре, и той се радва, и ангелътъ му се радва. Щомъ започне да грѣши, ангелътъ му изгубва разположението си. Много ангели сѫ напуснали небето заради хората; тѣ сѫ дошли на земята съ единственото желание да имъ помагатъ. Господъ казва на нѣкой високо напредналъ ангелъ: Слѣзъ на земята да помогнешъ на еди-кой си грѣшникъ. Ангелътъ веднага слиза и започва да помага на този човѣкъ. Дето ходи грѣшникътъ, и ангелътъ съ него. Щомъ сгрѣши, ангелътъ веднага му пошепва, че не прави добре — сбъркалъ е пѫтьтъ си. Но грѣшникътъ не иска да чуе, върви по наклонна площь и не мисли да се връща назадъ. Ангелътъ се вижда въ чудо, не знае, какво да прави; какъ да го върне отъ пѫтя му. Той прилага ту единъ, ту другъ методѣ, но грѣшникътъ слиза все по-надолу. Понеже ангелътъ трѣбва да му помогне, по необходимость и той слиза съ него. Най-после ангелътъ се обръща къмъ Бога, съ молба да помогне на грѣшника. Като излѣзатъ и двамата на повърхностьта на земята, съ голѣми опитности, ангелътъ счита своята работа завършена и се връща на небето, между своитѣ другари. Тѣ го заобикалятъ и започватъ да го разпитватъ, какво е научилъ на земята. Той имъ казва: Научихъ много нѣща и видѣхъ, че не е лесно да върнешъ една душа отъ кривия пѫть и да я обърнешъ къмъ Бога. Сега, като имате това нѣщо предъ видъ, вие трѣбва да знаете, отде идатъ страданията ви, дали сѫ ваши или чужди, дали сѫ отъ миналия или отъ сегашния ви животъ. Вие трѣбва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носятъ еднакви страдания, нито еднакво мислятъ. Въ разнообразието е красотата на живота. Всѣки човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва споредъ степеньта на своето развитие. Не само на ангелитѣ ще се даватъ задачи да рѫководятъ нѣкоя грѣшна душа, но и на хората. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да помагате на своя ближенъ. За да свършите съ успѣхъ тази задача, вие трѣбва да държите въ ума си възвишени, свѣтли мисли, а въ сърдцето си — чисти и благородни чувства. Щомъ имате това нѣщо въ себе си, ще бѫдете силни да помагате и на другитѣ. Щомъ помагате на ближнитѣ си, вие помагате и на себе си. По този начинъ. ще придобиете безсмъртния животъ. Обаче, пазете се да не се осака тите. Какъ можете да се осакатите ? Когато въ ума ви дойдатъ свѣтли, възвишени мисли, а въ сърдцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнѣкѫде ще нахлуятъ у васъ противоположни мисли и чувства, за да ви смутятъ. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействувате на тия отрицателни влияния, има опасность да се осакатите. Пазете се и отъ несъзнателнитѣ движения. Нѣкои хора правятъ известни движения, на които не разбиратъ смисъла. Тия движения не сѫ красиви, не сѫ хармонични, вследствие на което се отразяватъ лошо първо на самитѣ тѣхъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Сѫществува наука за движенията, която хората трѣбва да изучаватъ. Движенията не трѣбва да бѫдатъ еднообразни и шаблонни. Нѣкога човѣкъ трѣбва да свърши една работа съ дѣсната си рѫка, а нѣкога —съ лѣвата. Нѣкога трѣбва да излѣзе отъ дома си първо съ дѣсния, после — съ лѣвия кракъ, а нѣкога — обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния кракъ. Съвременнитѣ хора не знаятъ тия правила ; тѣ не познаватъ науката на движенията, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Запримѣръ, нѣкой отива да свърши една положителна работа и тръгва съ дѣсния кракъ, носитель на положителни енергии. При това положение той нѣма да има успѣхъ въ работата си. Защо? — Защото между две положителни величини всѣкога става отблъскване. За да успѣе въ работата си, той трѣбва да тръгне съ лѣвия кракъ, носитель на отрицателна енергия. Така той ще внесе мекия принципъ въ работата си и ще придобие добри резултати. Противоположнитѣ величини всѣкога се привличатъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, при започване на всѣка работа, съ кой кракъ да тръгне първо, съ дѣсния или съ лѣвия. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. И учени, и прости вѣрватъ въ суевѣрия, вѣрватъ въ фатализъма и се пазятъ било отъ фатални числа, или отъ фатални дни, било отъ животни, отъ цвѣтя, които, споредъ нѣкакви предания, носятъ зло за хората. Днесъ много хора се страхуватъ отъ числото 13. Въ Лондонъ съществува единъ клубъ, който се бори противъ суевѣрията на хората. За да надвиятъ на страха въ тѣхъ, на 13-то число тѣ нарочно внасятъ по домоветѣ кукумявки, бѣли цвѣтя, като носители на отрицателни енергии. По този начинъ тѣ искатъ да ги заставятъ да не се поддаватъ на страха, на суевѣрието. Каквото и да правятъ отвънъ, хората трѣбва да знаятъ, че суевѣрието е вѫтре въ човѣка, а не вънъ отъ него. Кукумявката, числото 13 сѫ въ човѣка, а не вънъ отъ него. Какво представя числото 13? То означава домъ безъ майка: единицата е бащата, тройката — синътъ или дъщерята. Значи, майката отсѫтствува въ този домъ. Дето майката отсѫтствува, тамъ нещастията следватъ едноподиръ друго. Много естествено! Бащата не може да възпитава децата. Щомъ децата въ единъ домъ сѫ лишени отъ майчино възпитание, отъ възпитанието на любовьта, този домъ е отворенъ за нещастия, за злото въ свѣта. Майка е нужна въ дома! Следователно, за да имате пъленъ домъ, трѣбва и майката да присѫтствува, да имате числото 123. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 123 е шесть. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 13 е четири, което е положително число. Ако вземете общитѣ суми 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо. Затова, между 4 и 6 ще турите числото 5 и ще получите 456, общата сума отъ цифритѣ на което число е равна на 15. Вие не можете да разберете, защо между единицата и тройката въ числото 13 трѣбва да поставите числото две. Тѣзи числа сѫ свързани логически помежду си, което не подозирате. Тази връзка сѫществува по силата на известенъ законъ, който и да знаете днесъ, нѣма да ви ползува. — Всѣкога ли числото 13 е нещастно ? — Въ едни случаи е нещастно число, а въ други — е носитель на добри и благоприятни условия. На физическия свѣтъ числото 13 разрушава. И затова, ако отидете въ странство, въ какъвто и да е хотелъ, библиотека или друго нѣкое заведение, никѫде нѣма да намѣрите числото 13. Дето предстои да се напечата или напише числото 13, всички го избѣгватъ. Затова, вмѣсто 13 турятъ числото Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка ?— На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще й кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести. Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести И ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ. Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне въ Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка?—На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще ѝ кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести. Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че тое гостъ, изпратенъ отъ невидимия свѣтъ да ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести и ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ. Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне възлато. Сега и на васъ казвамъ: Ако можете да увеличите златото въ кръвьта си, ще можете по алхимически начинъ да увеличите и златото отвънъ. Когато човѣкъ мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивость, спокойствие и т. н. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да се свърже съ вибрациитѣ на златото. Тогава той ще познава, кѫде има заровено злато въ земята и на каква дълбочина. Въ миналото ученитѣ сѫ правили такива опити. Днесъ нѣкои хора правятъ сѫщитѣ опити. И Христосъ разполагалъ съ такива знания. Той казва на Петра: „Хвърли мрежата въ водата и ще уловишъ една риба, която има въ устата си златна монета. Извади монетата отъ устата ѝ и си послужи съ нея“. Какъ позна Христосъ, че въ устата на тази риба има златна монета? Какъ попадна тази монета въ устата на рибата? Следователно, щомъ човѣкъ се свърже съ вибрациитѣ на златото, той ще може да знае, кѫде има злато въ природата. Но затова се изисква работа, знание. Човѣкъ трѣбва да бѫде въ хармония съ законитѣ на природата. Който е развилъ въ себе си изкуството да намира злато въ природата, той нѣма да ходи отъ единъ банкеръ на другъ, да взима пари подъ лихва, но ще отиде на опредѣлено мѣсто, ще си извади, колкото злато му е потрѣбно, и ще мълчи, на никого нѣма да разправя, отде е получилъ пари, какъ е разбогатѣлъ. Правете опити въ това направление, да развивате своята чувствителность. Трудътъ ви нѣма да остане напразно. Единъ день ще ви възнаградятъ за този трудъ. Отъ ваша страна, обаче, се изисква работа, постоянство. Тази дарба сѫществува въ човѣка, но той трѣбва да я развива. Както човѣкъ може да познава, кѫде има вода, кѫде има соль въ земята, така може да познава, кѫде има заровено злато въ земята. Много дарби и способности се криятъ въ човѣка, които чакатъ времето си да се проявятъ. За тази цель той трѣбва да работи. Всичкото злато, съ което днесъ хората работятъ, е все отъ земята. Но наука се иска отъ човѣка, да знае положително, кѫде има злато и тамъ да копае. Съвременнитѣ окултисти даватъ различни теории за произхода на златото. Споредъ едни златото расте въ земята, както плодоветѣ черпятъ сокове отъ земята, растатъ и се развиватъ. По сѫщия начинъ и златото се ражда въ земята, размножава се, превръща се въ безброй златни зрънца, които се съединяватъ въ жили, наречени нерви и артерии на златото. Оттукъ може да се извади следното заключение: дето се образува много злато, тамъ хората живѣятъ добре; дето не се образува много злато, тамъ животътъ на хората не е толкова добъръ. Понеже хората на земята не водятъ добъръ животъ, златото е въ много малко количество. Въ океанитѣ има около десеть милиона тона злато, но въ разтворено състояние, а не въ твърдо, както хората го търсятъ. Каква е службата на златото въ океанитѣ? То служи да запази живота въ океанитѣ. Това злато принадлежи на животнитѣ, които сѫ въ водата. Златото, което е въ земята, принадлежи на хората, на животнитѣ по земята и на растенията. Съвременнитѣ хора нѣматъ достатъчно злато на разположение, понеже това количество злато, което е въ земята, трѣбва да го дѣлятъ на три части. Значи, само една трета часть се пада на тѣхъ. Колкото по-добри ставатъ хората, толкова повече златото се увеличава. Днесъ на всѣки човѣкъ се пада срѣдно по 50 лв. златни. Какво може да направи той съ 50 лева? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да има на разположение поне 12000 лева златни презъ цѣлия си животъ. Хората се нуждаятъ не само отъ външно злато, но тѣ трѣбва да иматъ злато и въ кръвьта си. Колкото по-голѣмо е количеството на златото въ кръвьта, толкова по-здравъ е човѣкъ. Болеститѣ се дължатъ на недостатъчно количество злато въ кръвьта на хората. За да се увеличи това злато, човѣкъ трѣбва да води чистъ, възвишенъ животъ. Златото е емблемъ на слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато въ кръвьта си, и външното злато ще дойде. Нѣмате ли достатъчно злато въ кръвьта си, външното злато нѣма да ви ползува. Какво ще ви ползува храната, ако стомахътъ ви е разстроенъ? За дасе ползувате отъ външната храна, стомахътъ ви трѣбва да е здравъ, вие трѣбва да имате достатъчно количество злато въ кръвьта си. Щомъ сте здрави, и животътъ ви ще бѫде поставенъ на здрава основа. Пророцитѣ на миналото, както и ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове, сѫ говорили за различнитѣ елементи, които човѣкъ трѣбва да съдържа въ кръвьта си, за да бѫде здравъ. При това, тѣзи елементи трѣбва да се намиратъ въ известно съотношение помежду си. Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Какво искалъ да каже Христосъ съ този стихъ? Той ни най-малко нѣмалъ предъ видъ човѣшката вѣра, нито тѣхнитѣ вѣрвания. Стихътъ, който нѣкога е изказанъ, че страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта, сѫщо, както и първиятъ стихъ, иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ елементи, на които свойствата трѣбва добре да се проучатъ; следъ като се изучатъ свойствата имъ, тѣ трѣбва да се преведатъ, да станатъ годни за приложение. Какво означава страхътъ? Страхътъ е сатурновъ елементъ, т. е. елементъ на мѫдростьта. Страхъ отъ Господа не подразбира онзи ненормаленъ страхъ, какъвто животнитѣ иматъ. Като елементъ на Сатурна, страхътъ подразбира предпазливость, грижливость, предупредителность. Той е свързанъ съ срѣдния пръстъ на човѣшката рѫка, съ съвѣстьта, съ справедливостьта въ човѣка. Да се лиши човѣкъ отъ този пръстъ, това значи да се лиши отъ чувството на справедливость въ себе си. Не само това, но и най-малката промѣна въ формата на пръститѣ се отразява благоприятно или не върху човѣка. Ако срѣдниятъ пръстъ се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човѣка. Изобщо, краищата на пръститѣ трѣбва да бѫдатъ повече заоблени, отколкото остри. Срѣдниятъ пръстъ на човѣшката рѫка е свързанъ съ Божията Правда. Нѣкой пита, има ли правда въ свѣта. Достатъчно е да погледне на срѣдния пръстъ, за да си отговори, че има правда въ свѣта. Защо? — Защото има срѣденъ пръстъ. — Има ли благородство въ хората? — Има. — Защо? — Защото иматъ показалецъ. Сѫществува ли Божественъ свѣтъ? — Щомъ иматъ палецъ, сѫществува Божественъ свѣтъ. Сѫществува ли наука, изкуство? — Щомъ иматъ четвърти пръстъ на рѫката, сѫществува и наука, и изкуство.— Сѫществува ли материаленъ свѣтъ? Малкиятъ пръстъ на рѫката показва, че материаленъ свѣтъ сѫществува. Изобщо, пръститѣ на човѣшката рѫка сѫ свързани съ сили, съ различни свѣтове. Не само пръститѣ, но и отдѣлнитѣ фаланги на пръститѣ представятъ сили, течения въ природата, които указватъ влияние върху човѣка. Запримѣръ, първата фаланга на показалеца е свързана съ религиозното чувство на човѣка. Втората, срѣдната фаланга на сѫщия пръстъ е свързана съ неговия умъ, т. е. съ умственитѣ му сили. Религия безъ умъ Липсва стр. 121. Добавен е временно текст от нов правопис: Религия без ум не може. Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,човек се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл. Умът пък се нуждае от материя, без материя той не може да се прояви.Материята се нуждае от сила. И тъй,човек може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински човек е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал. Щом видите човек, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал. Това не се доказва, но се измерва. Ще вземете сантиметъра и ще мерите пръстите на дължина, на широчина, ще съпоставяте тия числа и ще вадите заключения. Ако числата са четни, ще имате едно разрешение; ако са нечетни – друго разрешение. При някои изчисления ще имате четни и нечетни числа. Тогава заключенията ви ще бъдат съвсем различни от първите две. Като правите тези наблюдения и изчисления, най после ще дойдете до една област, область, въ която се иска дълбока мисъль. Ако не мислите, ако не съпоставяте нѣщата, вие можете да изпаднете въ суевѣрия, отъ които нищо нѣма да придобиете. Обаче, като изучавате нѣщата въ тѣхното последователно развитие, вие ще дойдете до положение да издирите законитѣ, които сѫ работили при създаването на човѣшкитѣ пръсти. Така само ще разберете, че всичко това е резултатъ на дълга, съзнателна еволюция. Запримѣръ, еднокопитнитѣ нѣматъ такива пръсти, каквито човѣкъ има. Свинята има два пръста. Вълкътъ на заднитѣ си крака има по петь пръста, а на преднитѣ — четири, добре развити, и единъ недоразвитъ. Защо едни животни иматъ по единъ пръстъ, други — по два, по три, по четири, а човѣкъ — петь пръста, това има свои научни обяснения. Разумни сили сѫ работили за създаването на пръститѣ у животнитѣ и у човѣка. Който е изучавалъ човѣшката рѫка, по първия пръстъ само той може да опредѣли, какъвъ е даденъ човѣкъ по характеръ, по способности, по сили въ него. Отъ значение е и кожата на човѣка. Като погледнете кожата на рѫката, ще видите, дали е мека или твърда, суха или влажна. Сѫщо така иматъ значение и формитѣ на клеткитѣ, отъ които кожата е направена. Като погледнете кожата на най-горната фаланга на пръститѣ, на меката часть, съ която се пипа, ще видите нѣкѫде охлювчета, нѣкѫде — концентрични крѫгове и т. н. Всичко това е резултатъ на разумно действуващи сили, а не на нѣщо произволно, неразумно. Като ученици, вие трѣбва да изучавате тия нѣща, да дойдете поне до онѣзи елементарни знания, съ които да си служите въ живота. Каквото научите за рѫката си, не се плашете, но знайте, че всичко може да се измѣни. Съ разумна воля, съ съзнателна работа върху себе си, човѣкъ може да измѣни пръститѣ си, да даде правилна насока на силитѣ въ организъма си. За да измѣните пръститѣ си, вие трѣбва първо да измѣните мислитѣ си, да въздействувате на своя мозъкъ. За да има мисъль, мозъкътъ на човѣка трѣбва да бѫде пластиченъ, лесно огъваемъ. Нѣкой иска да пише въ духа на новото. За да пише въ новия духъ, той трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче мисъльта си. На сѫщото основание, за да бѫде религиозенъ, човѣкъ сѫщо така трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче своитѣ чувства. За да дойде до новитѣ форми, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми. Тази енергия ще даде новъ тласъкъ, новъ потикъ въ живота на всички хора. Безъ тази енергия, колкото и каквито стремежи да има, човѣкъ нищо нѣма да постигне. Като се намѣри предъ положението на човѣкъ, който нищо не е постигналъ, най-после той ще каже: Каквото днесъ не придобихъ, въ другъ животъ ще го постигна. Не е така. Има нѣща, коиточовѣкъ днесъ трѣбва да постигне. Тѣ не могатъ да се отлагатъ. Програмата на днешния день не трѣбва да се отлага за утре. Опредѣлено е, какво трѣбва да се направи днесъ и какво — утре. Запримѣръ, на нѣкого е опредѣлено въ този животъ да развива чувството, съ което да познава, кѫде има злато въ земята; на другъ нѣкой е опредѣлено да усилва паметьта си; на трети — да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно мѣсто въ развитието си и ще каже: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Съ този стихъ той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспѣхъ. При това положение, нещастията ще го следватъ въ живота му, и той ще се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Отъ всичко казано досета, азъ правя следния изводъ: всичко е позволено на човѣка за добро. За тази цель човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да увеличава златото въ кръвьта си. Щомъ има вѫтрешно злато, той лесно ще намира злато въ земята. При това изкуство, не е ли по-добре да отиде той нѣкѫде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждитѣ каси? Ще кажете, може би, че съ това се изкушавате. Какво по-голѣмо изкушение за човѣка отъ това, да мине покрай пълната каса и да помисли, какъ да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе прѫчицата си и да тръгне съ нея отъ едно мѣсто надруго, да търси, кѫде има заровено злато, отколкото да разбива пълнитѣ каси. Като придобиете това изкуство, вие всѣкога ще имате нѣщо въ джоба си, безъ да бѫдете подложени на изкушение да крадете пари оттукъ-оттамъ. Който намѣри злато съ прѫчицата, той трѣбва първо да го преброи, да го претегли, да види, какво количество злато е намѣрилъ. По този начинъ той ще дойде до научни изследвания, които ще дадатъ нова посока на науката, новъ тласъкъ за работа. Това не се прилага нито въ религията, нито въ традициитѣ на хората въ живота. Споредъ тѣхъ, да търси човѣкъ злато, това значи да влѣзе въ стълкновение съ себе си. Щомъ Богъ е създалъ златото, Той знае, защо го е създалъ. Всичко създадено въ свѣта има свое велико предназначение. Сѫщото може да се каже и за златото. Ако на човѣка е опредѣлено да работи съ злато, нека работи съ него за добро, а не за зло. Въ домогванията си за придобиване на злато, хората вършатъ редица престѫпления. Ако златото бѣше въ голѣмо количество, да задоволяваше нуждитѣ на хората, никакви престѫпления не биха се вършили. За да се увеличи количеството на златото въ природата, трѣбва да се увеличи количеството на златото въ кръвьта на човѣка. Това показва, че има съответствие между външното злато и това въ кръвьта на човѣка. Следователно, за да се увеличи златото въ природата, изисква се организираната дейность на цѣлото човѣчество. И тъй, една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да работимъ за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за сѫществата, които живѣятъ въ бѫдещето. Тѣ мислятъ за насъ, а ние трѣбва да мислимъ за сѫществата, които идатъ следъ насъ. Щомъ тръгнемъ за другия свѣтъ, ние ще оставимъ всичко на земята. Съ себе си ще вземемъ само духовнитѣ придобивки, които представятъ нераздѣлна часть отъ нашето естество. Това подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Който не се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ своя животъ, той не може да бѫде мой ученикъ, не може да влѣзе въ новия животъ“. Сега и на васъ, като ученици, казвамъ: Отречете се отъ старото, отъ преходното, за да влѣзете въ вѣчното, въ абсолютното. Сега, за да минемъ отъ златото въ действителния животъ, изпѣйте пѣсеньта: „Изгрѣва слънцето“. Който отъ васъ намѣри злато, той ще го раздѣли съ всички. Щомъ единъ отъ васъ намѣри два милиона злато, той ще го раздѣли съ останалитѣ. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другитѣ. Той има право да задържи за себе си само 12000 лв. златни. Останалото злато непременно трѣбва да го раздаде. Ако мислите по човѣшки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите,ще кажете, че нѣмате нужда отъ майка, отъ баща, отъ братя и сестри, отъ Учитель. Мислите ли по този начинъ, ще ви заобиколятъ сѫщества, които всичко ще ви отнематъ. И тогава нѣма да усѣтите, какъ златото ви ще изчезне, а вие ще останете въ по-страшно положение, отколкото сте били по-рано. Следователно, ако искате вратитѣ на природата да не се затварятъ за васъ, живѣйте споредъ нейнитѣ закони. Щомъ живѣете споредъ законитѣ на природата, тя ще разкрие тайнитѣ си за васъ, ще ви направи достойни нейни наследници. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 9 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Състояния на материята. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Най-голѣмата скръбь“. Нѣма да четемъ всичкитѣ теми, защото скръбьта е заразителна, има опасность да се подадете на влиянието й. За следния пѫть пишете върху темата: „Цѣръ за най-голѣмата скръбь“. Цѣръ има за всѣко нѣщо, но затова се изисква търпение. Съ търпение всичко се постига. За случая българитѣ си служатъ съ пословицата: „Капка по капка море става“ За да приложи търпението, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ единъ основенъ законъ, върху който да постави живота си. Отъ гледището на този основенъ законъ той ще си обяснява всички нѣща. Запримѣръ, какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърдцето къмъ човѣка? Различни отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но важно е първо умътъ и сърдцето да се впрегнатъ на работа и тогава да се види, какво е тѣхното отношение къмъ човѣка. Да се впрегнатъна работа, това не значи, че трѣбва да имъ се заповѣдва. Само умниятъ човѣкъ може да заповѣдва, но не и глупавиятъ. Отговаря се на молитвитѣ на умния човѣкъ, но не и на молитвитѣ на глупавия. Последниятъ може да се моли цѣлъ день, но ни гласъ, ни услишание на неговитѣ молитви. Служителитѣ на Ваала се молиха цѣлъ день, но никакъвъ отговоръ не получиха. Когато Илия повдигна ума си нагоре и се помоли, веднага получи отговоръ. Разумность, права мисъль се иска отъ хората, а не празни думи. Безъ да мислятъ, мнозина казватъ: Животътъ е борба, животътъ е течение, което завлича човѣка. Като кажатъ така, тѣ сами се поставятъ въ безизходно положение. Споредъ тѣхъ животътъ е течение, което завлича човѣка, безъ да може да му се противопостави.—Не, когато умниятъ попадне въ условията на въздуха, той става птица; когато попадне въ условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като човѣкъ. Въздухътъ представя човѣшкия умъ; водата — човѣшкото сърдце, а твърдата материя — човѣшката душа. Следователно, който иска да развива ума си, той трѣбва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърдцето си, той трѣбва да изучава свойствата на водата, който иска да намѣри душата си, той трѣбва да живѣе на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя. И тъй, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ и свойствата на разнитѣ видове материя, за да може да се справя съ нея. Ако въ него се събере въздухъ повече, отколкото трѣбва, той ще изпита вѫтрешни напрежения, голѣми течения, голѣми бури. Тия бури, като минаватъ презъ областьта на ума, ще образуватъ голѣми вълни. Вълнитѣ пъкъ правятъ пакости на човѣка. Въ края на краищата, най-безопасно за човѣка е на сушата, на почвата. Почвата, твърдата материя представя човѣшката душа, върху която растатъ ябълки, круши, грозде. Водата и въздухътъ сѫ потрѣбни като условия за развиване на човѣшката душа. По нея срѣщаме чисти извори, кристални води. Душата заповѣдва и на ума, и на сърдцето. Тя познава тѣхнитѣ свойства и може да ги управлява, безъ да ги вади отъ условията, въ които тѣ се развиватъ. Умътъ не може да живѣе вънъ отъ въздуха. Сърдцето не може да живѣе вънъ отъ водата. И душата не може да живѣе вънъ отъ твърдата почва. Думитѣ „не могатъ да живѣятъ“, подразбиратъ, че не могатъ да се проявятъ. Съвременнитѣ хора се раждатъ и умиратъ, търсятъ щастие, но не го намиратъ. Докато го намѣрягъ, ще ги извикатъ за онзи свѣтъ. Има случаи, когато човѣкъ може да бѫде щастливъ, но временно само. Запримѣръ, вървишъ по улицитѣ, никѫде не намирашъ вода, а голѣма жажда те мѫчи. Срѣщашъ единъ човѣкъ, който носи въ рѫката си шише съ вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиешъ вода отъ шишето му. Ти се напиешъ добре съ вода и си щастливъ, че си задоволилъ жаждата си. Другъ день вървишъ по полето, но си гладенъ. Срѣщашъ една крава, която спира предъ тебе и ти предлага отъ млѣкото си. Ти издоишъ малко млѣко и си щастливъ, че си задоволилъ глада си. Другъ пѫть пѫтувашъ въ планината и усѣщашъ голѣма жажда. По едно време чувашъ, че близо нѣкѫде клокочи изворъ. Приближавашъ се при него, гребвашъ съ шепата си нѣколко пѫти отъ неговата чиста, освежителна вода и си щастливъ, че можа да задоволишъ жаждата си. Както виждате, три случая въ живота ви носятъ щастие. Обаче, кой отъ тритѣ случая носи най-голѣмо щастие? Истинско щастие е онова, което е постоянно. И въ тритѣ случая щастието не е постоянно. Защо? — Защото всѣки день не можете да срѣщате човѣкъ, който да ви дава вода отъ шишето си. Всѣки день не можете да срѣщате крава, която да ви предлага отъ млѣкото си. Всѣки день не можете да намирате такъвъ чистъ, планински изворъ, който да уталожва жаждата ви. Отъ нѣколко случая вие не можете да вадите заключение, че нѣщата всѣкога ще ставатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Въ природата нѣщата не се повтарятъ. Отъ единъ и сѫщъ човѣкъ не можешъ да пиешъ два пѫти наредъ вода. Отъ едно и сѫщо дърво не можешъ да ядешъ два пѫти наредъ плодове. Законъ е това. Казвате : Докажи този законъ. — И да се докаже този законъ, пакъ ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театъръ да гледате нѣкаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героитѣ страдатъ, мѫчатъ се. Ако сѫ млади, въ края на краищата ще имъ турятъ вѣнецъ на главитѣ, ще имъ направятъ кѫща и ще ги оставятъ да живѣятъ заедно. Още на другия день ще видите, че тази кѫща, този новъ домъ започва да дими. Народната пословица казва: „Кѫща безъ димъ не може“. Тази пословица е вѣрна не само по отношение на външната кѫща, но и по отношение на самия човѣкъ. И външно, и вѫтрешно човѣкъ дими. Защо? — Защото по естество той е двойно сѫщество: едното сѫщество е житель на ада, а другото — житель на рая. Тѣзи сѫщества сѫ така свързани помежду си, че презъ цѣлия си животъ човѣкъ не може да се освободи отъ тѣхъ. Дето отиде свѣтлото сѫщество, тамъ ще бѫде и черното. То навсѣкѫде го следва неотклонно. Апостолъ Павелъ, великъ апостолъ, много плака и се моли на Господа да го освободи отъ тъмното сѫщество въ него, но Господъ му каза, че засега това сѫщество му е нужно. Ще дойде день, когато той самъ ще се освободи. Апостолъ Павелъ казва, че е намѣрилъ начинъ, какъ да се справя съ това сѫщество, но не казва, че абсолютно се е освободилъ отъ него. Нито Христосъ е билъ свободенъ отъ това тъмно сѫщество. Духътъ на Христа бѣше свързанъ съ плътьта, съ тъмното сѫщество, което понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Щомъ Христосъ не можа да се освободи отъ това тъмно сѫщество въ себе си, за васъ още повече нѣма да се направи изключение. Въ живота изключения не сѫществуватъ. Обаче, Христосъ дава методи, какъ може човѣкъ да се справи съ това сѫщество, да го направи слуга на Божественото въ себе си. И тъй, когато се натъква на известни мѫчнотии въ себе си, човѣкъ трѣбва добре да мисли, да търси начини, какъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Щомъ човѣкъ не може да реализира една свѣтла идея, въ него се образува празнина, която му причинява редъ страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно, всѣка празнина въ живота на човѣка се дължи на нѣкаква нереализирана свѣтла мисъль въ миналото му. Запримѣръ, дохожда при васъ единъ човѣкъ, изпратенъ отъ Бога, да му помогнете въ нѣщо. Вие работите върху своитѣ добродетели, но въ този моментъ друго нѣщо ви занимава и отказвате всѣкаква помощь на човѣка. Той си отива недоволенъ, огорченъ отъ васъ. Вашиятъ отказъ създава една празнина въ живота ви. Единъ день тази празнина ще ви причини нѣкакво нещастие. Като страдате, като се мѫчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите, какъ трѣбва да се изпълнява волята Божия. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ ви преследва, ще знаете, че въ миналото си нѣкога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човѣкъ трѣбва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърдцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича въ сърдцето и увеличава неговитѣ притоци. Българитѣ казватъ: „Капка по капка море става“. Морето представя човѣшкото сърдце. Широко трѣбва да бѫде човѣшкото сърдце, защото въ него се складиратъ грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силитѣ на човѣшкото сърдце. Щомъ сърдцето се прояви, умътъ се свързва съ него и започватъ заедно да работятъ за реализиране на великитѣ идеи на душата. Умътъ и сърдцето сѫ два велики центъра, чрезъ които душата реализира своитѣ идеи. Безъ умъ и безъ сърдце душата не може да се прояви. Казано е въ Битието: „И създаде Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Вие гледате човѣка и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога. Тогава представете си мислено идеаленъ човѣшки образъ и приемете, че той е подобие на Бога. Ако нарисувате на черната дъска единъ ромбъ, истински ли е той? — Не, тази фигура е подобие на ромба. Ромбътъ има четири ѫгла, отъ които два по два срещуположнитѣ сѫ равни помежду си. Запримѣръ, ѫгълътъ А е равенъ на ѫгъла В. Този ромбъ (фиг. 1) може да се раз ложи така, че върховетѣ на ѫглитѣ А и В да сѫ поставени на една плоскость. Тогава тия ѫгли ще представятъ два планин ски върха. Правата АВ представя единъ отъ диа гоналитѣ на ромба, който не се вижда. Тази фигу ра е перспективна пред става на ромба. За да си представимъ ромба въ това положение, ние прие маме, че странитѣ му сѫ въ движение. Между двата върха се образува долина. При движението на странитѣ на ромба се вижда, какъ функциониратъ силитѣ въ живата природа. Едни отъ тия сили сѫ възходещи, а други — низходеща. Долината представя лошитѣ условия на живота. Ако нарисувате човѣшкото лице геометрически, то представя красива фигура. Въ него сѫ концентрирани всички козмически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяватъ въ човѣшкото лице. Следователно, по човѣшкото лице можете да изучавате цѣлата астрономия. Слънцето, луната и звездитѣ могатъ да се поставятъ на човѣшкото лице. Така погледнато, човѣшкото лице има вече смисълъ. Много сили сѫ работили за неговото създаване. Ето защо, когато видите лицето на човѣка, радвайте се, че виждате цѣлия козмосъ въ миниатюръ. Не мислете, дали сте красиви или не, но знайте, че лицето ви представя небето и земята, създадени отъ Бога. Докато гледате на въпроса по този начинъ, вашето лице всѣкога ще бѫде младо и красиво. Щомъ престанете да гледате на лицето като на небе, на което се виждатъ слънце, луна и звезди, то ще започне да се набръчква и остарява. Днесъ хората остаряватъ за нищо и никакво. Изкуство е човѣкъ да разбира своя животъ, да разбира своя организъмъ, да познава лицето си и да чете по него. Който не разбира живота, той не може да бѫде щастливъ. Не е въпросъ да бѫдете щастливи за себе си, но да се радвате на всичко, което Богъ е създалъ, както и на това, което вие сте направили. Щастливъ ли е съвременниятъ човѣкъ? — Не е щастливъ. Отъ сутринь до вечерь той роптае, сърди се, гнѣви се, отъ всичко е недоволенъ. Докато е доволенъ, човѣкъ се намира въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А, въ рая. Щомъ стане недоволенъ той слиза въ долната часть на ромба, въ ада. Докато билъ въ рая, Адамъ се намиралъ въ горната часть на ромба, въ ѫгъла А. Щомъ съгрѣшилъ, той излѣзълъ отъ рая и слѣзълъ въ ѫгъла В, въ ада. Богъ лишава недоволния отъ всички блага, за да го смири, да го направи доволенъ. Като изгуби всичко, каквото е ималъ, човѣкъ казва: Ще върша волята Божия, че каквото Богъ даде. Този човѣкъ е слѣзълъ въ долната часть на ромба и се е примирилъ съ положението си. Това върши природата всѣки день съ човѣка. За недоволния тя обръща рая надолу, поставя ангелъ да пази предъ вратата и казва: Раятъ не е мѣсто за недоволни. Той е мѣсто за доволни, за смирени хора. Казвате: Кой остана въ рая следъ изгонването на Адамъ и Ева? — Въ рая останаха послушнитѣ синове и дъщери на Бога. Адамъ и Ева, синътъ и дъщерята на първия Адамъ, не послушаха Бога и затова ги изпѫдиха отъ рая, да отидатъ въ свѣта, тамъ да се плодятъ и размножаватъ. Има надежда единъ день и тѣ да се върнатъ отново въ рая. Всички съвременни хора сѫ непослушнитѣ синове и дъщери на първия Адамъ. Това не значи, че първиятъ Адамъ е билъ грѣшенъ. Той билъ добъръ и праведенъ човѣкъ, но синоветѣ и дъщеритѣ му и досега сѫ извънъ рая за непослушанието си къмъ Бога. Тѣхното непослушание се проявява въ това, че ядатъ плодове отъ забрененото дърво. Малко непослушание е това, но повдига голѣмъ въпросъ. И днесъ виждате, какъ майката взима прѫчицата, потупва детето си, че безъ разрешение кѫсало плодове въ градината. Като го натупа добре, изпѫди го навънъ. Следователно, като ученици, отъ всички се изисква послушание. Абсолютно вѫтрешно послушание — това е първото условие, което се иска отъ ученика. Послушанието е първиять законъ, върху който се крепи хармонията. Докато човѣкъ не възстанови своята вѫтрешна хармония, докато не възстанови хармония съ окрѫжаващата срѣда, той не може да се ползува отъ Божиитѣ блага, отъ Божието благословение. И тъй, като ученици, отъ всички се иска работа. Всѣки трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да приготви условия за идването на любовьта. Любовьта може да се разглежда отъ три страни: като проява на ума, като проява на сърдцето и като проява на душата. Като проява на сърдцето, любовьта се различава отъ тази на ума и на душата. Да работите върху себе си пъкъ, това значи, да знаете, какъ да възприемате необходимото количество въздухъ, вода, свѣтлина и земя. Човѣкъ трѣбва да има въ себе си свѣтлина, въздухъ, вода и земя. Земята е необходима като мѣсто за почивка. Като пѫтникъ, човѣкъ трѣбва да спре нѣкѫде, да си почине. Душата е мѣстото, на което той може да си почине. Казватъ нѣкои: Канара на моя животъ. Думата канара символизира душата. „Домъ, построенъ на канара, нѣма да се разруши“ - е казано въ Писанието. Значи, душата е най-устойчивото мѣсто, на което човѣкъ може да съгради живота си. Душата е мѣстото, дето растатъ най-хубавитѣ плодове. Който нѣма душа, той е безплоденъ. Безплодниятъ нищо не може да постигне. Какво представя душата за човѣка, се вижда отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако цѣлиятъ свѣтъ спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползувамъ“. Всички съвременни народи се борятъ за земя. Правъ е стремежътъ имъ за придобиване на земя, но тѣ не схващатъ вѫтрешния смисълъ на земята. Да се стремишъ къмъ придобиване на земя, това значи, да дадешъ условия на душата си да се прояви. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има само толкова земя, колкото му е нужна — ни повече, ни по-малко. Единъ день земята ще бѫде така разпредѣлена, че всѣки ще вземе такава часть, която да отговаря на степеньта на неговото развитие. Тогава всѣки ще си направи на своята земя една кѫща съ нужното количество свѣтлина, въздухъ и вода. Какво представятъ въздуха, водата и земята за човѣка? Въздухътъ символизира ума; водата символизира сърдцето, а земята, твърдата материя символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърдцето и душата, трѣбва да разберете отношенията, които сѫществуватъ между въздуха, водата и земята. За да изучите законитѣ на различнитѣ видове материя, ще отидете при земедѣлцитѣ, които обработватъ земята; после —при рибаритѣ, които ловятъ риба и най-после — при птицевъдцитѣ, които отглеждатъ птици. Въ края на краищата ще видите, че и рибитѣ, и птицитѣ се стремятъ къмъ земята и къмъ сушата. Рибитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкото сърдце. Птицитѣ приготвятъ условия за развиване на човѣшкия умъ. Животнитѣ пъкъ приготвятъ условия за развиване на човѣшката душа. Ако рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ изчезнатъ преждевременно отъ земята, развитието на човѣка моментално ще се преустанови. Ако разгледате човѣка съ окото на ясновидеца, ще видите въ него всички видове животни и растения, всички рѣки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо, външниятъ свѣтъ е отразенъ въ самия човѣкъ, но въ миниатюръ. Затова, именно, наричатъ човѣка малка вселена, или микрокозмосъ. Така трѣбва да гледате на себе си, ако искате да се самовъзпитавате. Иначе, каквито усилия да правите, вие можете само да се дресирате, но не и да се възпитавате. Дресировката нищо не ползува. Тя е толкова трайна, колкото златниятъ прахъ върху мѣдния предметъ. Дресирането е подобно на позлатяването на нѣкой предметъ. Колкото и да дресирате едно животно, щомъ го поставите при старитѣ условия на неговия животъ, то отново ще подивѣе. Сѫщото се отнася и до човѣка. Колкото и да дресирате дивака, щомъ го поставите при условията на неговия животъ, той пакъ дивакъ остава. И тъй, не развивайте въ себе си това, което не е Божествено, защото, при пръвъ удобенъ за него случай, ще го изгубите. Щомъ го изгубите, ще страдате. Защо трѣбва да страдате за чужди нѣща? Често хората страдатъ отъ чужди мисли, отъ чрезмѣрна работа, отъ голѣми тревоги и т. н. Въ всичко това има нѣщо чуждо, нѣкакви примѣси. Ще кажете, че нѣкой измислилъ нѣщо, направилъ нѣкакво откритие. — Никакво откритие не е направилъ той. Единствениятъ, Който мисли, това е Богъ. Човѣкъ само копира това, което Богъ е създалъ. Нѣкой минава за изобретатель само затова, че използувалъ нѣкои природни сили и ги впрегналъ на работа. Обаче, той не ги е използувалъ за повдигане на човѣчеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изобретатель ще отговаря за своитѣ открития. Зиаете ли, какво ще бѫде положението на онзи изобретатель, който е измислилъ бомбитѣ за убиване на хора? Всѣкабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и въ неговия мозъкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ много огънь. Тѣ произвеждатъ голѣми експлозии помежду си. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че мѫжътъ и жената цъкатъ, произвеждатъ огънь съ своя кремъкъ и огнило. Това голѣмо количество огънь изпарява водата въ организъма на мѫжа и жената, вследствие на което въ ума имъ настава голѣма сухота. Отъ голѣмата сухота тѣ не могатъ да мислятъ. Какво трѣбва да правятъ, за да намалятъ количеството на този огънь? — По-силниятъ отъ тѣхъ трѣбва да се заеме да трансформира тази енергия, да я превърне въ мисъль, т. е. да я впрегне на работа. Така лѣкуватъ болни, които иматъ висока температура. Поставятъ болния при условия силно да се изпоти, отъ всѣка негова пора да излѣзе вода. Щомъ се изпоти, вѫтрешниятъ и външниятъ огънь се уравновесяватъ, и болниятъ се успокоява, започва да мисли правилно. Изобщо, съвременнитѣ хора сѫ майстори за произвеждане на огънь, но не сѫ майстори за произвеждане на вода. Когато човѣкъ се успокои, това показва, че той е възстановилъ своето равновесие. Въ такъвъ случай, неговото спокойствие трѣбва да се предаде и на окрѫжаващитѣ. Ако тѣ се успокоятъ, той е придобилъ вѫтрешното си равновесие. Ако тѣ не се успокоятъ, и той не се е успокоилъ. Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Вѣрватъ въ Бога, а сѫ неспокойни. Истинската вѣра включва въ себе си такива елементи, които никога не се губятъ. Тя е подобна на златото, което банкерътъ има въ касата си. Той казва: Азъ имамъ голѣмо количесто златни монети въ касата си. Като каже това, той не трѣбва да се безспокои, че нѣкога ще ги изгуби. Той ще пусне тѣзи монети въ обръщение, ще работи съ тѣхъ, но въ края на краищата тѣ пакъ ще се върнатъ при него но съ една придобивка. Това значи вѣра. Каква вѣра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Нѣкой банкеръ се хвали съ своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. –– Това не е истинско богатство. Това не може да бѫде положителна вѣра. Такива богати лесно губятъ богатството си. Щомъ изгубятъ богатството си, тѣ изгубватъ и вѣрата си. Тогава нито богатството имъ е било тѣхно, нито вѣрата имъ е била силна. Тѣ не сѫ имали онзи елементъ на вѣрата, съ който да издържатъ на изпитанията. Спокойствие се иска отъ човѣка, за да издържа на изпитанията. Луната дава спокойствие. Майка на спокойствието е луната. Тя влияе върху въображението на човѣка. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията съ голѣмо спокойствие. Който нѣма добре развито въображение, той нѣма спокойствие въ себе си. Когато се намѣрите въ трудно положение, въ нѣкаква мѫчнотия, започнете да работите съ въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си кѫща, отишли сте въ странство да учите езици и се връщате обогатенъ съ знания. Като си представите тия нѣща, нѣма да забележите, какъ ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. — Възможно ли е да постигнемъ това нѣщо? — Като си въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате надѣсно — налѣво, това е достатъчно за васъ — повече не ви трѣбва. Като сте неразположени, представете си, че седите предъ единъ голѣмъ оркестъръ и слушате музика. Щомъ си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. — Ама ще кажатъ хората, че сме смахнати. — Да казватъ, каквото искатъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе въ въображението си, на луната, отколкото да ходи съ увиснала глава, отчаянъ и обезсърдченъ, да не намира смисълъ въ живота. Като ученици, вие трѣбва да изучавате желанията си, да знаете, на кои отъ тѣхъ да давате предимство. Едни отъ желанията ви сѫ на мѣсто, а други не сѫ на мѣсто. Нѣкой се оплаква отъ своитѣ лоши желания, отъ своитѣ пороци. Не се спирайте върху пороцитѣ си, но ги изучавайте. Пороцитѣ не сѫ нищо друго, освенъ нереализирани мисли и желания, непроявени добродетели. Всѣки порокъ подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовность да разрешавате задачитѣ, които ви сѫ дадени. Всѣко желание съдържа въ себе си динамическа сила, която трѣбва да се впрегне на работа. Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати. Ето защо, ученикътъ трѣбва да знае, какъ да работи съ динаммческитѣ сили на своя организъмъ. За това не се изискватъ голѣми усилия. Малката искра е въ състояние да запали цѣлата земя. Дайте тази запалка въ рѫцетѣ на малкото дете, и то ще запали земята. Най-малкото усилие, на време приложено, е въ състояние да реализира една мисъль. Речете ли да философствувате, дали тази мисъль може да се реализира, какъвъ ще бѫде резултатътъ ѝ, никакво постижение нѣма да имате. При това положение, за реализирането на тази мисъль, сѫ нужни месеци и години. Докато човѣкъ прилага нѣщата безъ да философствува, тѣ ставатъ лесно. Щомъ философствува, безъ да прилага, нѣщата ставатъ мѫчно. Като дойде нѣкоя Божествена мисъль въ ума ви, веднага пристѫпете къмъ приложението ѝ. Що се отнася до Божественитѣ мисли, прилагайте ги безъ разсѫждение. Колкото повече философствувате върху тѣхъ, толкова повече постижението имъ се отдалечава. Вие трѣбва да прилагате Божественитѣ мисли, за да развиете вѫтрешна хармония въ себе си — хармония въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Безъ тази хармония сърдцето и умътъ не могатъ да се развиватъ. Безъ тази хармония душата не може да даде никакви плодове. Докато служите на Божественото, работитѣ ви ще вървятъ добре, ще имате добри резултати. Щомъ връзкитѣ ви съ Божественото се прекѫснатъ, животътъ ви ще бѫде пъленъ съ разочарования. Който върви въ Божествения пѫть, той не знае, какво значи падане. Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Апостолъ Павелъ, последователь на Христа, искаше да спаси еврейския народъ, но съ това свое желание той се отклони отъ своето предназначение. Защо? — Защото веднъжъ Христосъ спаси свѣта, нѣмаше защо Павелъ да го спасява. Единъ е спасительтъ въ свѣта, нѣма защо повече спасители да се явяватъ. Само Богъ спасява. Ние можемъ да бѫдемъ само проводници на Божиитѣ мисли. Христосъ изпрати Павла да проповѣдва между езичницитѣ, като му каза да не се мѫчи да спасява еврейския народъ. Христосъ е предвидѣлъ начинъ за спасяване и възпитание на еврейския народъ. Често и вие изпадате въ положението на Павла, искате да обърнете цѣлия вашъ родъ къмъ Бога. Казвамъ: Не се бъркайте въ Божиитѣ работи. Богъ има специфични методи за спасяване на всѣка душа. Докато майкитѣ и бащитѣ ви, братята и сестритѣ ви не сподѣлятъ вашитѣ идеи и ви противодействуватъ, вие по никойначинъ не можете да имъ въздействувате. Не се занимавайте съ работи, които не влизатъ въ вашата область. Ако мислите, че можете да обърнете свѣта къмъ Бога, вие ще се намѣрите въ положението на онѣзи 12 души, които, въ името на Христа и Павла, отишли да пѫдятъ духоветѣ отъ единъ бѣснуемъ. Бѣснуемиятъ имъ казалъ: Христа познавамъ, Павла познавамъ, но вие кои сте, не познавамъ. Хвърлилъ се отгоре имъ и ги набилъ. Божията сила не се проявява въ множеството, но въ единството, въ хармонията между душитѣ. Тѣзи 12 души били хора безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. Такива хора не могатъ да вършатъ Божиитѣ работи. Човѣкъ нищо не може да направи безъ умъ, безъ сърдце и безъ душа. И тъй, който не е намѣрилъ душата си, да я намѣри. Не е въпросъ за обръщане къмъ Бога, за спасение. Важно е за човѣка да намѣри своя умъ, своето сърдце и своята душа и да научи законитѣ, които ги управляватъ. Въ това седи истинското учение. Ние взимаме ума, сърдцето, душата и духа като символи. Въздухътъ символизира ума, водата символизира сърдцето, земята символизира душата, а свѣтлината символизира духа. Когато духътъ се възцари въ човѣка, неговата свѣтлина ще изгрѣе въ душата му, и плодоветѣ на тази душа ще почнатъ да зрѣятъ. Това означава присѫтствие на духа. Следователно, ако въ човѣка нѣма въздухъ,вода и земя, какво ще го ползува слънцето? Човѣкъ трѣбва да има въ себе си въздухъ, вода и земя, за да могатъ топлината и свѣтлината да проникнатъ въ него, да види изгрѣването на слънцето. Казано е, че слънцето на душата никога не залѣзва. Това е реалното въ свѣта. Сега вие мечтаете за спокоенъ животъ, и понеже не го намирате на земята, представяте си го на онзи свѣтъ. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, ще влѣземъ въ рая. И започвате тогава да си въобразявате единъ особенъ рай. Обаче, като отидете на онзи свѣтъ, ще видите, че нищо нѣма отъ това, което сте си въобразявали на земята. Ако действително попаднете въ рая, вие ще се намѣрите при условия, каквито никога не сте си въобразявали: богатство, щастие, изобилие. Като ви дотегне това щастие, ще слѣзете на земята да се разсѣете. Този рай е за хората на земята, които сѫ мечтали за него, които сѫ го търсили. Слънцето, луната, звездитѣ сѫ създадени за човѣка, да ги изучава, да се свързва съ онѣзи разумни, възвишени сѫщества, които живѣятъ тамъ. Щомъ тия сѫщества сѫ интелигентни, съ сърдца и души, тамъ ще има и въздухъ, и вода, и земя. Има системи, въ които грѣятъ три слънца: когато едно отъ тѣхъ залѣзе, второто изгрѣва. Какъ бихте живѣли въ такъвъ свѣтъ? За да живѣе човѣкъ тамъ, мозъкътъ, нервната му система трѣбва да се приспособятъ къмъ условията на тия системи. Законитѣ въ този свѣтъ сѫ съвършено различни отъ тия на земята. Свѣтътъ на тритѣ слънца подразбира троеличието на Бога, за което се говори въ православната черкова. И тъй, за да прогресирате, вие трѣбва да възстановите своята вѫтрешна хармония, да хармонизирате душитѣ си. Въ това седи истинската радость. Радостьта е плодъ на живота. Следователно, радвайте се на живота, който днесъ имате, а не на този, който очаквате въ рая. Вие ще влѣзете въ рая съ плодоветѣ на сегашния животъ. Затова, стремете се да използувате условията на сегашния си животъ, да имате добри плодове, съ които да влѣзете въ рая. Тамъ ще ви се дадатъ най-добри условия. Обаче, никога не считайте, че сте бедни. За да не ви сполетятъ неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате съ много нѣща въ живота. Въ онзи свѣтъ просеци не приематъ. Да просишъ, това значи да мислишъ, че си нещастенъ. — Не, ще работишъ, ще изкарвашъ прехраната си. Нѣма да очаквашъ на готово, но ще работишъ. Каквото изкуство имашъ, ще го приложишъ и ще получишъ Божието благословение. Просията е наказание. Обаче, казано е въ Писанието: „Просете и ще ви се даде!“ Тази просия коренно се различава отъ обикновената. Въ този стихъ се говори за просене отъ Господа. Да просите отъ Господа е едно, да просите отъ хората е друго. Щомъ е далъ животъ на човѣка, Богъ му е далъ и хлѣбъ. Щомъ му е далъ умъ, Той е далъ и храна за този умъ. Щомъ му е далъ сърдце, Той е далъ и храна за това сърдце. Веднъжъ човѣкъ дошълъ на земята, Богъ е предвидѣлъ всички негови нужди. Задачата на животнитѣ е да събиратъ магнетизъмъ. Докато животнитѣ сѫ здрави, и хората ще бѫдатъ здрави; щомъ животнитѣ започнатъ да боледуватъ, и хората ще боледуватъ. Ето защо, ние трѣбва да бѫдемъ приятелски разположени спрѣмо животнитѣ, за да можемъ да се ползуваме отъ магнетическитѣ сили, които тѣ складиратъ въ себе си. Както виждате, за да възприеме човѣкъ новия мирогледъ на живота, той трѣбва да се свърже съ Божествения свѣтъ, да види, какъ разумнитѣ сѫщества работятъ тамъ, да научи законитѣ на този свѣтъ. По този начинъ човѣкъ ще види, какъ всичко съдействува за неговото добро и му помага. Небето му помага; рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ, растенията му помагатъ; свѣтлината, въздухътъ, водата и земята сѫщо така му помагатъ. Изобщо, всичко живо въ свѣта помага на човѣка. Богъ ни помага и говори чрезъ всичко. Защо? — Защото сме дошли въ последнитѣ времена, въ края на епохата. Сега сме въ епоха на ликвидация. По какво се познава, че е дошло време на ликвидация? — По голѣмото разтърсване,което иде сега на земята. При това разтърсване и най-дебелитѣ глави ще узрѣятъ. Нѣма да остане глава, която да не се разтърси и узрѣе. Каквито вѣрвания и да имате, главитѣ на всички ще узрѣятъ, ще разбератъ, че има единъ законъ въ свѣта, който управлява цѣлата вселена. Рѣзка нѣма да се измѣни отъ този законъ заради вѣрванията и теориитѣ на хората. Всички хора трѣбва да дойдатъ до правилно разбиране на живота. Едно е това разбиране! Накѫдето и да текатъ рѣкитѣ, все на едно мѣсто ще отидатъ. Не чакайте деня, когато насила ще ви накаратъ да бѣгате, защото, като бѣгате, можете силно да се задъхате и да не стигнете на опредѣленото време. Докато има още време, вървете умѣрено, спокойно, да бѫдете готови за новата епоха, която иде. Новата епоха изисква нови хора, т. е. млади хора, съ умове и сърдца просвѣтени, съ души възвишени. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдете научени отъ Бога“. — Кога ще дойде това време? — Иде вече времето, когато всички хора ще бѫдатъ научени отъ Бога. Той ще имъ говори, ще ги учи, а тѣ ще Му служатъ. Това значи: „Капка по капка море става“. Сега отъ всички се изисква да знаете законитѣ за създаването на водата, за да образувате морета около себе си. Време е вече да се върнете въ рая, отъ който сте изпѫдени. Ще учите, ще работите, ще се молите да вивърнатъ въ рая, при добритѣ условия. Адамъ и Ева не послушаха Господа, ядоха отъ забраненото дърво. Осемь хиляди години вече, какъ човѣчеството опитва последствията на своето непослушание. Какво сѫ постигнали въ този пѫть? — Нищо особено. Сега трѣбва да се върнатъ отъ този пѫть, да влѣзатъ въ новия животъ, да приложатъ послушанието. Новиятъ пѫть подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе миръ въ всѣки домъ, въ всѣко сърдце и въ всѣка душа. Тази е задачата, която трѣбва да се реализира въ живота. Вие очаквате Духа да ви посети и тогава да започнете работа. — Не, Духътъ не иде по механически начинъ. Всѣки отъ васъ носи въ джоба си най-малко по сто семена. Какво трѣбва да прави? Дето мине, той трѣбва да сѣе, да пръска тия семена. — Ами хората ще искатъ ли нашитѣ семена? — Пръскайте семената си и не питайте. Когато е въпросъ за правене на добро, не се пита. Щомъ е за злото, питайте човѣка, да му направите ли зло, или да не правите. Искашъ да откраднешъ коня на нѣкой човѣкъ. Нѣма да го откраднешъ безъ да питашъ. Ще отидешъ при него и ще му кажешъ: Искамъ да открадна коня ти. Позволявашъ ли? — Слушай, ако имахъ само единъ конь, не бихъ ти позволилъ, но понеже имамъ два коня, единиятъ ти подарявамъ. Качи се сега на коня, който ти подарявамъ, да видя,какъ изглеждашъ. Прилича ти да ездишъ конь. Хайде сега добъръ пѫть! Щомъ речешъ да направишъ добро на нѣкого, не питай. Това подразбира пословицата: „Капка по капка море става“. На болни, на страдащи, на бедни носете вашитѣ свѣтли, красиви мисли и чувства и не се страхувайте. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете носители на красивото и възвишеното въ свѣта. Въ Школата се даватъ редъ случаи, дето можете да прилагате вашитѣ мисли и чувства. Запримѣръ, нѣкой отъ ученицитѣ се проявява неправилно: започва да буйствува, да изопачава истината, да злослови по адресъ на новитѣ идеи, на новото учение. Това сѫ нѣща, допуснати отъ разумния свѣтъ като предметно учение. Ученицитѣ трѣбва да се учатъ отъ тия нѣща. Ако въ обикновенитѣ училища учетелитѣ си служатъ съ пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимиятъ свѣтъ като предметно учение за ученицитѣ, било положителни или отрицателни, но вие трѣбва да прилагате знанието си, да се учите отъ тѣхъ. Ако прилагате добритѣ си мисли и чувства, и вие ще се ползувате, и на онѣзи, които сѫ послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползувате, нито тѣ ще се ползуватъ. — Ама защо се явяватъ такива неправилности между ученицитѣ? — Всичко, което става въ Школата, е допуснато. Това сѫ задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Тѣ сѫ задачи и за васъ, и за онзи, който неправилно се проявява. Нѣкоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просвѣтена още, не разбира идеитѣ и ги изопачава. — Защо трѣбва да бѫде така? — Това е въпросъ, на който не може да се отговори. Въ древностьта единъ царь срещналъ една млада, красива жена. Той харесалъ тази жена и я взелъ при себе си. Указало се, че тя била жена на единъ беденъ човѣкъ, който нѣмалъ никаква радость въ живота си, освенъ нея. Бедниятъ тръгналъ подиръ жена си, плакалъ, молилъ се да му я върнатъ. Като видѣлъ нещастието на този беденъ човѣкъ, царьтъ го извикалъ и му казалъ; Ето, вземи жена си и върни се назадъ. Защо плаче този човѣкъ? — Взели му нѣщо, което го правило щастливъ. Царьтъ върналъ това, което взелъ. Вие можете ли да върнете на човѣка това, което му е отнето? Следователно, когато видите нѣкаква неправилность въ Школата, че нѣкой се е отклонилъ отъ правия пѫть, т. е. изкривилъ малко пѫтя си, не питайте, защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънкитѣ му, но помагайте му по нѣкакъвъ начинъ да се почувствува катвъ свой домъ, между близки, които се интересуватъ отъ неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвънъ ще дойдатъ хора да му помогнатъ, но тѣ ще го изопачатъ, ще го използуватъ за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакатъ вънъ отъ Школата, да пипнатъ нѣкоя жертва въ рѫката си, да спечелятъ нѣщо отъ нея. Не е лесно да станешъ жертва на нѣкого. Това значи, да попаднешъ въ рѫце на хора, които ще те ограбятъ. — Какво ще ограбятъ?—Ще ограбятъ сърдцето ти, ума ти, ще поробятъ душата ти и ще те изхвърлятъ на пѫтя като парцалъ. И следъ голѣми страдания най-после тази жертва ще се върне въ пѫтя, който носи животъ, свѣтлина и свобода. Божественото учение, обаче, нѣма жертви и не иска жертви. Тамъ има само служители. Казано е въ Писанието: „Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е оставилъ майка и баща заради мене, да не е получилъ стократно“. Не е имало случай въ аналитѣ на човѣчеството, да служи човѣкъ на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче, служи ли на човѣка, не е било случай да не му се отнеме стократно. Отъ човѣка зависи, кой пѫть да избере и, като избере единъ или другъ пѫть, какъ да използува благата, които му се даватъ. Срѣщате единъ човѣкъ и му говорите хубави, прави работи. Запознавате го съ новото, съ истината, но каквото му говорите, той вижда въ всичко нѣщо криво, изопачено. Защо? — Такова е състоянието му. Този човѣкъ е болезнено чувствителенъ. Дето пипнешъ, все го боли. Както да пипнешъ, рана ще му причинишъ. Ако речешъ да го насърдчишъ, ще ти каже да се махнешъ, нищо да не му говоришъ. Седнешъ близо до него, ще те накара да се отдалечишъ, настрана да отидешъ. Такъвъ човѣкъ нито го пипай, нито му говори нѣщо. Умътъ и сърдцето му не сѫ сформирувани; душата му е замѫтено яйце, което преждевременно се е счупило, не е дочакало времето на своето излупване. Опасно е това състояние за човѣка. Всѣко яйце трѣбва да се излупи на опредѣленото за него време, за да може животътъ, който излиза отъ яйцето, да се развива правилно. И тогава, каквото и да говорите на такъвъ човѣкъ, както да го пипате, той вижда въ всичко само добро и красиво. Като ученици, трѣбва да знаете, че и вие се намирате въ такава обвивка, въ такава черупка, като тази на яйцето, и всѣки чака опредѣления за него часъ, да се пукне тази обвивка, да излѣзе животътъ оттамъ; всѣки чака да се пукне пѫпката, да се разцъвти и да разнесе навсѣкѫде своето благоухание. За това, четири нѣща се изискватъ отъ ученика: любовь, свѣтлина, миръ и радость. Въ изявяването на тия нѣща е смисълътъ на живота. Сега, мислете върху всичко, което говорихъ тази вечерь. Вие ще го разберете по вашему, но ако го разберете по вашему, и мене ще разберете. Ако не го разберете по вашему, и мене нѣма да разберете. Не се стремете да разбирате и да решавате въпроситѣ като мене. Никой не знае, какъ азъ решавамъ въпроситѣ. Както и да ги решавамъ, азъ работя съобразно своитѣ решения. Преди да дойде до известни решения, човѣкъ се нуждае отъ опитности. Тѣзи опитности ще го убедятъ въ нѣщата, и той ще вземе правилно решение по даденъ въпросъ. Седи нѣкой човѣкъ замисленъ, обезсърдченъ, гладенъ, нѣма сила да предприеме нѣщо, нѣма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хлѣбъ, дрехи, обуща и пари. Чуди се, кой е донесълъ тия нѣща. Единъ ангелъ ги е донесълъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Чрезъ нѣкой човѣкъ ги е донесълъ. Следъ това ангелътъ се скрива и наблюдава, какво ще прави този човѣкъ. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока въ живота си, ще вземе право решение. Обаче, ако погледне на всичко това и каже: Добре, за днесъ съмъ осигуренъ, но утре какво ще правя? — този човѣкъ не е взелъ права насока въ живота си, нито може да вземе право решение. Това е една отъ положителнитѣ опитности, отъ които вѣрата на човѣка укрепва. Тази вѣра побеждава мѫчнотиитѣ и страданията въ свѣта. Вѣра е нужна на всички хора днесъ, защото тѣ минаватъ презъ дъното на ада. Герои трѣбва да бѫдете! Ако не сте герои, голѣми колебания, голѣми падания ще преживѣете. — Ама кое е правото учение? — Не е важно да знаете, кое е правото учение. Когато слънцето изгрѣва, кое е по-важно за васъ: да се ползувате отъ слънчевата свѣтлина и топлина, или да знаете, колко трептения прави свѣтлината въ една секунда? Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно да знаете: Какво е писано въ тази книга и какъ може да се приложи, или отъ колко страници е тази книга и колко автори сѫ я писали? За човѣка е важно първо да познава себе си, своя животъ, а после да познава авторитѣ, които сѫ работили върху него. Щомъ познава себе си, той ще познава и авторитѣ, които сѫ работили върху него. Ако запитате нѣкой отъ съвременнитѣ учени, кога и какъ е създадено неговото сърдце, той нищо не може да каже. Защо? — Защото не познава себе си. Псалмопѣвецътъ е казалъ: „Богъ е работилъ преди да съмъ се родилъ, преди създаването на свѣта“. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? — Подъ думата „Богъ“ разбираме съвокупность отъ всички разумни, възвишени, любещи сѫщества, които сѫ работили преди създаването на свѣта, които и днесъ продължаватъ да работятъ. Кой създаде човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце? — Създаде ги Този, Който създаде човѣшката душа. Казва се въ Писанието: „И вдъхна Богъ въ ноздритѣ на човѣка дихание, и той стана жива душа“. И постави Богъ човѣка въ рая между всички растения и животни, да учи, да се развива. Адама опредѣли на служба, да даде имена на всички животни. Сега и отъ васъ се иска, като се върнете отново въ рая, да дадете имена на всички животни, които сѫ у васъ. Следъ това пакъ ще дойде вашата Ева да ви предложи отъ плода на забраненото дърво, но вие ще се ползувате отъ опитностьта на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете отъ него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви животъ. Щомъ втори пѫть успѣете да влѣзете въ рая, вие ще останете тамъ за вѣчни времена, като граждани на Царството Божие. Сѫществува следниятъ законъ: Човѣкъ никога не може да повтори грѣшката, която веднъжъ е направилъ. По другъ начинъ, при друга обстановка, при други условия тази погрѣшка може да се повтори, но при сѫщитѣ условия е невъзможно да се направи. И тъй, стремете се къмъ новия животъ, който иде сега. Бѫдете готови за новото, за положителното въ свѣта! Новото подразбира връщане въ рая, отъ който нѣкога сте излѣзли. „Капка по капка море става“. Желая сега на всички ви да образувате това необятно море, въ което се криятъ великитѣ блага и богатства на цѣлокупния животъ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 2 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Равнодействуваща сила. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „Придобивки на познанието". За следния пѫть пишете върху темата: „Най-голѣмата скръбь въ свѣта“. Пишете свободно върху темата. Всѣки да изкаже мнението си, безъ да се влияе отъ мнението на другитѣ. Най-голѣмата скръбь за едного не е най-голѣма скръбь за всички. Най-голѣмата дължина за мравката не е най-голѣма дължина и за човѣка. Когато листътъ на дървото, разлюляванъ отъ вѣтъра, се движи по всички посоки, той прави безброй движения, но тия движения нѣматъ нищо общо съ цѣлото дърво. Ако допуснемъ като абсолютно правило положението, че задъ всѣко движение седи една разумна причина, трѣбва да приемемъ, че и задъ движението на листата се крие сѫщо така нѣкаква разумна причина. Въ случая разумната причина е вѣтърътъ, а задъ вѣтъра се крие друга разумна причина. Нѣкои ще извадятъ заключение, че щомъ задъ всѣко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на човѣка сѫ разумни. Човѣкъ прави движения, но разумни ли сѫ всичкитѣ му движения? Ако единъ капелмайсторъ излѣзе на сцената да дирижира една симфония, написана отъ самия него, всичкитѣ му движения ще бѫдатъ смислени и разумни. Най-малкото му движение ще изразява съзнателна мисъль. Той познава всѣки тонъ, всѣка пауза, разбира тѣхния говоръ. Ако сѫщата симфония се дирижира отъ капелмайсторъ, който не разбира много отъ музика, неговитѣ движения ще бѫдатъ неразумни. Това не сѫ движения, но рѫкомахания, които нищо не изразяватъ. Всѣко разумно движение е музика, хармония. Следователно, всѣко разумно движение на листата на дървото представятъ пѣние, музикаленъ говоръ. Въ този смисълъ, ние можемъ да кажемъ, че растенията се разговарятъ помежду си музикално. Тѣхната речь е като тази на поета. Най-хубавитѣ опери се изпълняватъ отъ растенията. Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате по новъ, а не по старъ начинъ. Досега хората сѫ разсѫждавали все по старъ начинъ, но нищо особено не сѫ придобили. Защо трѣбва и днесъ още да се занимаватъ съ въпроситѣ: Кога сѫ се родили и кога ще умратъ, колко момчета и колко момичета сѫ родени, кога ще се оженятъ и какъ ще живѣятъ, какви служби ще заематъ и съ какви заплати и т. н. Тѣзи въпроси сѫ разрешени, нѣма защо повече да се повдигатъ. За какво трѣбва да мисли човѣкъ?—Човѣкъ трѣбва да мисли върху онова, което не може и не трѣбва да се корегира. То е Божествено. Докато нѣщата се корегиратъ, тѣ още не сѫ Божествени. Има писатели, които постоянно четатъ, препрочитатъ своитѣ произведения и ги корегиратъ. Има писатели, които не корегиратъ произведенията си, считатъ ги за Божествени, т. е. придобити чрезъ вдъхновение. Дали произведенията имъ сѫ съвършени, това е въпросъ още, но важно е, че засега и гениалнитѣ хора даже по нѣколко пѫти четатъ и препрочитатъ произведенията си и правятъ корекции въ тѣхъ. Има нѣкои гениални писатели, които никога не корегиратъ произведенията си, но тѣ сѫ гении отъ първа величина. Вие сте отъ тия писатели, които корегиратъ произведенията си. Дойде нѣкоя мисъль въ ума ви, вие веднага я спирате и започвате да я анализирате. Каква ще бѫде тази мисъль? Или положителна, или отрицателна. Нѣкой иска да напише нѣщо гениално, съ което да очуди свѣта. Той взима перото въ рѫка и започва да пише романъ. Избере действуващитѣ лица, отдѣли отъ тѣхъ главнитѣ герои и започва да мисли, отъ каква смърть ще умратъ. Докато намѣри, по какъвъ начинъ да умратъ, и той се мѫчи. Защо? — Не може произволно да се наложи наказание на нѣкой човѣкъ. После пъкъ мисли, какви добродетели да вложи въ характера на своитѣ герои. И въ единия, и въ другия случай, при наказанията и при възнагражденията на героитѣ си, авторътъ мисли, че може да ги наказва и възнаграждава произволно. Всичко трѣбва да почива на законитѣ на великата правда. Въ живота си човѣкъ трѣбва да знае следното правило: Каквото мисли, каквото желае, той непременно самъ ще го преживѣе. Следователно, каквото писательтъ, романистътъ пише, рано или късно, и той ще го пре¬живѣе. Не само той, но цѣлиятъ му домъ ще преживѣе романа, който е написанъ вече. Ако това не стане въ този животъ, ще стане въ единъ отъ бѫдещитѣ животи. Като знаете това, трѣбва да бѫдете внимателни въ писането. Щомъ напишете нѣщо, следъ време ще ви поставятъ при такива условия, да преживѣете написаното отъ васъ. Щомъ го преживѣете, вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага отъ великата справедливость въ свѣта. Ако сѫдията отсѫжда несправедливо, и него ще поставятъ при условия да преживѣе сѫщото нѣщо. Каквото човѣкъ направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си. Въ Бога нѣма лицеприятие. И доброто, и злото, което човѣкъ прави, въкрая на краищата ще се върнатъ при източника, отъ който сѫ излѣзли. Какъ може да се избегне този законъ? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква отъ човѣка: всѣки самъ да изправя, да корегира погрѣшкитѣ си. Никой не може да изправя живота на другитѣ хора. Всѣки самъ ще изправи своя животъ. Да изправяте живота на другитѣ, това значи, да минете презъ тѣхния животъ. Какъ можете да изправите живота на другитѣ, когато не сте влѣзли въ тѣхното положение? Най-мѫчното нѣщо е да корегирате другитѣ хора. Нѣкой взима перото и започва да дава съвети на нѣкого, какво трѣбва да направи, за да корегира живота си. Откѫде знае този човѣкъ, какъ може да се корегира живота на другитѣ? Той ще каже, може би, че има опитность и знае, какъ трѣбва да се постѫпи въ дадения случай. Споредъ мене, опитностьта на писателя и опитностьта на неговия герой коренно се различаватъ. Единъ день, когато писательтъ мине презъ сѫщата опитность, тогава може напълно да разбере героя си, но днесъ тѣ могатъ да иматъ само нѣколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може нѣкой да изправя живота на своя ближенъ. Въ живота се говори за допирни точки между хората, но и въ геометрията се говори за допирни точки между силитѣ. Правитѣ линии А и В (фиг. 1) иматъ една допирна точка. Намѣрено е, че когато две сили иматъ една до пирна точка, тѣ образуватъ равнодействуваща сила. Правата С е равнодействуващата сила, която опредѣля посоката на движението на силитѣ А и В. Следователно, за да знаете, какви сѫ отношенията ви къмъ дадено лице, първо трѣбва да видите, имате ли поне една допирна точка съ него. Щомъ намѣрите допирната точка, ще прекарате равнодействуваща между васъ и дадения човѣкъ. Коя е първата допирна точка въ живата геометрия? — Любовьта. Щомъ между две сѫщества има отношения, първата допирна точка е вече на лице. Допирната точка опредѣля посоката на движението между дветѣ сили. Сега азъ говоря за любовьта като първо условие за създаване на отношения между две сѫщества. Безъ любовь никакво отношение не може да сѫществува. Това е новъ начинъ на разбиране на отношенията. Достатъчно е човѣкъ да има само една допирна точка въ отношенията си съ хората, за да не може да измѣни направлението си въ живота. Веднъжъ влѣзълъ въ правия пѫть съзнателно, човѣкъ не може да измѣни отношенията си къмъ хората. Това, което любовьта прави, не може да се опредѣли съ друга дума, освенъ съ думата отношение. Дето любовьта е допирна точка между хората, тамъ всѣкога сѫществува хармония. Сѫщиятъ законъ срѣщаме и въ музиката. Два тона могатъ да бѫдатъ хармонични, ако между тѣхъ има поне една допирна точка. Ще обясня този законъ съ следния примѣръ. Седатъ трима души предъ една маса, смѣятъ се и се разговарятъ весело. Като се вслушате въ разговора имъ, виждате, че нищо сериозно не ги свързва. Тѣ водятъ разсѣянъ, разхвърлянъ разговоръ, не могатъ да се съсрѣдоточатъ помежду си. По едно време единиятъ напуща компанията, оставатъ двамата. Веднага обстановката между тѣхъ се смѣня. Тѣ ставатъ сериозни, замислени. Единиятъ се приближава къмъ другия и тихо му пошепва: Кога ще платишъ дълга си? Нали знаешъ, че имашъ да ми давашъ десеть хиляди лева? — Зная, но сега нѣмамъ пари. Вчера изплатихъ една полица, затова ще те моля да отложа дълга си къмъ тебе за известно време. Тѣзи хора сѫ сериозни, иматъ отношение помежду си, иматъ една допирна точка — полицата, т. е. дългъ отъ десеть хиляди лева. Следователно, когато двама души се събератъ на едно мѣсто, единиятъ отъ тѣхъ е кредиторъ, а другиятъ — длъжникъ. При това положение на нѣщата, между тѣхъ непременно ще се създадатъ известни отношения. Въ дадения случай единиятъ представя положителна величина, а другиятъ — отрицателна. Освенъ полицата, допирната точка между тия двама души може да бѫде любовьта. Тогава отношенията между тѣхъ ще бѫдатъ правилни. Обаче, двама банкери, които представятъ две положителни величини, не могатъ да се събератъ на едно мѣсто. Между тѣхъ непременно ще произлѣзе сблъскване. Защо? — Тѣ сѫ две бомби, които, при докосване една друга, избухватъ. Следователно, между две положителни величини не може да сѫществува допирна точка. Щомъ тѣзи величини се докоснатъ, тѣ веднага ще се ударятъ една въ друга и ще се огдалечатъ. На сѫщото основание, въ единъ и сѫщъ моментъ, на едно и сѫщо мѣсто въ ума си човѣкъ не може да постави две положителни мисли, нито въ сърдцето си две положителни чувства, нито въ волята си две положителни действия. Тъй щото, за да има равнодействуваща сила между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка, тѣ непременно трѣбва да бѫдатъ противоположни едни на други. Този е пѫтьтъ, по който можете да създадете въ себе си права мисъль, която помага за съграждане на здраво тѣло, а сѫщо и за регулиране на силитѣ въ организъма. Докато човѣкъ спазва Божиитѣ закони, всѣка клетка въ неговия организъмъ е подложена на обновяване. Щомъ престане да спазва тия закони, клеткитѣ му започватъ постепенно да се рушатъ. Всѣка отрицателна мисъль, всѣко отрицателно чувство предизвикватъ особени сътресения, особени експлозии въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Тѣзи сътресения се отразяватъ болезнено върху неговия организъмъ. Човѣкъ може да внесе такава отрицателна мисъль въ ума си, която следъ известно време ще експлодира. Тогава той се чуди, откѫде дойде тази експлозия, коя е причината за това. Тази мисъль е работила съ години въ него, копала е, докато най-после е намѣрила пѫть да излѣзе навънъ. Съ излизането си, обаче, тя е предизвикала разкѫсване на нѣкой нервъ, или на нѣкой кръвоносенъ сѫдъ. Като не знае силата на отрицателнитѣ мисли, човѣкъ не си задава въпросъ, на какво се дължатъ болеститѣ. Причината на всички болести се крие въ човѣшката крива и отрицателна мисъль. Като знаете това, не значи, че трѣбва да се страхувате. Страхътъ не изправя работитѣ. Страхътъ е анормално състояние въ човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫпления, човѣкъ всѣкога се страхува. Трѣбвало е той да бѫде предпазливъ, внимателенъ преди да е съгрѣшилъ. Предпазливостьта трѣбва да предшествува страха. Благоразумието трѣбва да предшествува предпазливостьта. Благочестието пъкъ трѣбва да предшествува благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човѣкъ трѣбва да се рѫководи първо отъ благочестието, после отъ благоразумието и най-после отъ предпазливостьта. Ако се отклони отъ благочестието, ще спре на стѫпалото на благоразумието. Ако се отклони отъ благоразумието, ще спре на стѫпалото на предпазливостьта. Ако се отклони отъ предпазливостьта, ще се намѣри предъ страха. И тогава, не му остава нищо друго, освенъ да проточи заднитѣ си крака и да бѣга, както заекътъ прави. Копоятъ ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоятъ и заекътъ си играятъ, но задъ сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарьтъ на копоя, въорѫженъ съ пушка и чака момента да улучи заека. Въ дадения случай копоятъ е прокуроръ, а ловджията — сѫдия, които решаватъ смъртната присѫда на заека. Прокурорътъ произнася смъртната присѫда, а сѫдията я туря въ изпълнение. Ако прокурорътъ се омилостиви и се откаже да преследва обвиняемия, и сѫдията се отказва да стреля. Щомъ заекътъ се отдалечи отъ прокурора съ нѣколко километра, последниятъ казва: Дѣлото трѣбва да се прекрати. Съ мисъльта си човѣкъ може да въздействува върху копоя, да прекѫсне връзката между него и заека и да го застави да не гони заека. Копоятъ гони заека не по свое собствено желание, но по желанието на своя господарь. Копоятъ действува по внушение. Той се заразява отъ желанието и стремежа на господаря си да гони заека. Ако господарьтъ му нѣма такова желание, копоятъ не би гонилъ заека. Сега да се върнемъ къмъ мисъльта за равнодействуващата на две прави. Две сили, които иматъ една допирна точка помежду си, иматъ и една равнодействуваща. Следователно, щомъ се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, първо помислете за силитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце. После помислете за тѣхната допирна точка — любовьта. Най-после помислете за равнодействуващата на дветѣ сили — умътъ и сърдцето, които работятъ въ две противоположни посоки. Когато двама души работятъ въ две противоположни посоки, при една допирна точка—любовьта — тѣ всѣкога ще иматъ успѣхъ. Най-малкото съмнение въ този законъ показва, че силитѣ нѣматъ за допирна точка любовьта. Щомъ любовьта не е допирна точка между тѣхъ, тѣ веднага се отблъскватъ. За да се възстанови равновесие мжду дветѣ сили, едната трѣбва да стане положителна, а другата отрицателна. Значи, тукъ трѣбва да действува вѣрата. Тя ще превърне силитѣ въ противоположна посока една на друга. Кои сѫ дветѣ сили?—Това сѫ умътъ и сърдцето на човѣка. Допирната точка на ума и сърдцето е любовьта, а равнодействуващата между тѣзи две сили е Богъ. Щомъ Богъ е равнодействуваща сила между ума и сърдцето на човѣка, резултатитѣ на всички негови работи ще бѫдатъ добри. За да има тия резултати, човѣкъ трѣбва да приложи живата геометрия въ своя животъ, никога да не се отклонява отъ равнодействува щата сила на ума и сърдцето си. Тази резултантна е канара, на която човѣкъ може да се опре при най-голѣмитѣ бури въ живота си. Тази канара е Божественото начало, на което всѣкога може да се разчита. Божественото е виделина за човѣшкото съзнание. Съвременнитѣ хора говорятъ за онзи свѣтъ, като за нѣщо далечно. Колко е далечъ онзи свѣтъ отъ този? — Колкото оттукъ до Витоша—всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седемь часа. Значи, за седемь часа вие ще отидете на онзи свѣтъ и ще се върнете. Азъ правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша и времето, нужно за отиване до онзи свѣтъ, по следната причина. Вчера бѣхме на Витоша, дето прекарахме отлично. Презъ цѣлия день бѣше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето бѣше чисто, ясно, никакво облаче нѣмаше. Температурата бѣше около 18—19°. Мнозина правѣха слънчеви бани. Въ това време, докато ние се радвахме на великолепенъ день, въ града имало голѣма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за единъ—два часа и веднага се скрило. Каква по-вѣрна аналогия може да се даде за този и онзи свѣтъ? Всички, които останаха въ града, бѣха въ този свѣтъ. Онѣзи, които отидоха на Витоша, влѣзоха въ онзи свѣтъ. За да отидатъ до Витоша, до онзи свѣтъ, тѣ употрѣбиха само четири часа. За да се върнатъ назадъ, въ този свѣтъ, употрѣбиха три часа. Тъй щото, когато човѣкъ се намѣри предъ мѫчнотиитѣ на физическия свѣтъ, въ гѫстата материя, не му остава нищо друго, освенъ да се качи на една височина отъ 500—600 м., да отиде временно на онзи свѣтъ, дето нѣма вѣтрове, нѣма облаци и бури, дето слънцето грѣе ясно, силно, и тамъ да разреши задачата си. Щомъ разреши задачата си, нека се върне въ града, въ този свѣтъ — въ свѣта на мъглата и гѫстата материя. Следователно, всѣка мѫчнотия, всѣка трудна задача може да се разреши въ продължение на седемь часа. Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль. Казахме, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща помежду си. Следователно, всѣка сила, която излиза отъ васъ и срѣща на пѫтя си друга, съ която има една допирна точка, непременно ще има равнодействуваща. Силитѣ, които излизатъ отъ васъ, могатъ да вървятъ и въ успоредна посока. По този начинъ, съ равнодействуващитѣ между тѣхъ сили, ще се образува стълба—на човѣшки езикъ казано. Оттукъ вадимъ заключението: когато двама души иматъ общъ идеалъ, общъ стремежъ, тѣ вървятъ успоредно единъ на другъ. Само при това движение тѣ сѫ въ състояние да превръщатъ динамическитѣ сили на своя организъмъ въ прави мисли и благородни, възвишени чувства. При това положение на нѣщата, човѣкъ може да напише нѣщо ново, различно отъ това, което досега сѫ писали поети и писатели, учени и философи. Отъ това гледище, каква е задачата на философията? — Да внесе чистота въ ума. — Каква е задачата на музиката?—Да внесе тишина, спокойствие въ сърдцето. Музиката трѣбва да успокои буритѣ въ морето, да направи морската повърхность тиха, гладка. Музиката трѣбва така да успокои морето, че по него да се виждатъ само леки, приятни вълнения, присѫщи на живота. — Каква е задачата на природния умъ? — Да внесе въ човѣка условия за придобиване на знания. Истински знания може да придобива онзи, който знае, какво нѣщо е права линия, плоскость и тѣло. Щомъ разбира тѣзи нѣща, той ще знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ сѫщества. Като говоря за изучаване на отношенията между разумнитѣ сѫщества, това не значи, че вие нищо не познавате отъ науката за отношенията. Много нѣща знаете, дълго време сте градили, но този градежъ не е далъ благата, които сте очаквали. Че е така, виждаме въ Стария и въ Новия Заветъ, въ книгитѣ на учени и философи, дето пророци, учители и апостоли сѫ се обръщали къмъ хората съ желание да имъ дадатъ начини, какъ да живѣятъ, какъ да градятъ правилно. Не е достатъчно само човѣкъ да бѫде ученъ, да изобрети нѣщо, но неговото изобретение трѣбва да бѫде за благото на цѣлото човѣчество. Какво благо се крие въ направата на еднабомба, която ще убие десетки хора? Който е изнамѣрилъ бомбата и нейното приложение за убиване на хората, той цѣлъ животъ ще носи последствията на тѣзи експлозии: всѣка негова работа, всѣка негова мисъль и всѣко негово чувство ще бѫдатъ придружени съ експлозия. Следъ това той ще се чуди, защо животътъ му е толкова нещастенъ. — Много просто. Нещастията въ живота му се дължатъ на експлозивитѣ, които открилъ и приложилъ въ бомби за убиване на хора. — Нѣма ли право човѣкъ да изобретява, да прави открития? — За всичко има право човѣкъ: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т. н. Той трѣбва да знае, обаче, че ще носи последствията на своитѣ изобретения. Нѣкой написалъ една драма. Лоша или добра, нѣма да се мине много време, и той ще преживѣе тази драма. Провидението ще го постави при такива условия, че той самъ да изиграе ролята на своя главенъ герой. — Нѣма ли право човѣкъ да мисли? — Има право да мисли, но той не трѣбва да мисли като обикновенъ човѣкъ; той трѣбва да мисли като праведенъ човѣкъ, като гений, като светия, като ангелъ и най-после — като Бога. Човѣкъ трѣбва постепенно да се изкачва въ мисъльта си като по стълба и когато дойде въ положението на гений, или на светия, тогава да напише онова, което е преживѣлъ. Сега, като ученици, задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на ангела. Ученикътъ е кандидатъ за ангелъ. Когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участвува въ създаване на нѣкаква слънчева система. Различни служби се даватъ на ангелитѣ. Нѣкои ангели управляватъ теченията на въздуха; други управляватъ движенията на водата; трети управляватъ силитѣ на огъня; четвърти уреждатъ обществения животъ; пети устройватъ женитбитѣ, като правятъ редъ изчисления, изучаватъ характера на хората, кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т. н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до единъ отъ ангелитѣ, които се занимаватъ съ женитбитѣ на хората, и да го помолите да ви отговори, трѣбва ли да се жените или не. Понеже този ангелъ ви познава отъ хиляди години, веднага ще ви направи хороскопъ и ще каже, че въ сегашния ви животъ нѣмате благоприятни условия за женитба. Сега трѣбва да приготвяте добри условия за бѫдещия си животъ. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следватъ едно подиръ друго: жена ви ще се разболѣе и ще умре; децата ви ще боледуватъ, вие ще боледувате и т. н. Най- после ще видите, че сте направили грѣшка и ще съжалявате, че не сте послушали съветитѣ на вашия ангелъ. Има случаи, когато този ангелъ ще ви посъветва да се ожените, защото трѣбва да родите деца, които да възпитате въ духа на новитѣ идеи. Тогава пъкъ у васъ нѣма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветитѣ на ангела. Не се ли ожените, ще сгрѣшите. Каквото е писано на човѣка, това трѣбва да се изпълни. Ако искате да станете учитель, или да заемете друга нѣкаква служба, вие пакъ можете да се обърнете за съветъ къмъ нѣкой ангелъ. Щомъ молбата ви е искрена, непременно ще получите отговоръ, който ще бѫде точенъ, съгласенъ съ това, което е опредѣлено за васъ. Тъй както разумниятъ животъ се изявява на земята, той е строго опредѣленъ въ своитѣ главни точки. Едно се изисква отъ васъ: да работите съзнателно, съ любовь и безъ никакъвъ страхъ за утрешния день. Мнозина искатъ изведнъжъ да се освободятъ отъ стария животъ и да го замѣстятъ съ новъ. Знаятъ ли тѣ, какво, именно, трѣбва да изхвърлятъ отъ стария животъ? Ще кажете, че първото нѣщо, което новиятъ животъ изисква, е да живѣете по закона на любовьта. Знаете ли, какъвъ е този законъ и какво изисква отъ васъ? Нѣкои се хвалятъ съ своята опитность въ любовьта. Кѫде е опитностьта имъ днесъ? Изгубили сѫ я. Каква е тази опитность, която се придобива и губи? Каква е тази свѣщь, която се пали и загасва, която свѣти и изгаря? Какъвъ е този огънь, този пламъкъ, който ту се запалва, ту загасва? Ние говоримъ за онзи огънь, който веднъжъ запаленъ, никога не загасва. Ние говоримъ за Божественото, което е постоянно, вѣчно начало. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ запалватъ своята свѣщь, но сами ставатъ причина тя да изгасне. Че иматъ опитность отъ любовьта, че я познаватъ, тѣ сѫ прави, но не я задържатъ дълго време въ себе си. Като дойде въ дома имъ човѣкъ, когото обичатъ, тѣ запалватъ свѣщьта си, взиматъ даже нѣколко свѣщи отъ съседитѣ си и не мислятъ да ги гасятъ. Щомъ дойде въ дома имъ човѣкъ, когото не обичатъ, даже своята свѣщь не запалватъ, но взиматъ една малка вощеница, запалватъ я временно и скоро я загасватъ. По този начинъ тѣ искатъ да заставятъ този човѣкъ по-скоро да си отиде. Това сѫ хора, които познаватъ любовьта, които сѫ я опитали, но не искатъ да я прилагатъ. Тази е причината, задето, като разбиратъ новия животъ, хората живѣятъ пакъ стария. Такъвъ човѣкъ нѣма допирна точка въ себе си. Защо? — Защото не служи на любовьта. Това значи човѣкъ на настроения. Дето има настроения, тамъ състоянията често се мѣнятъ. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но той трѣбва да знае причинитѣ за тѣзи промѣни. Добре е човѣкъ да мѣни състоянията си, но когато минава отъ по-низко въ по-високо състояние. Обаче, ако отъ по-високо състояние минава въ по-низко, тази смѣна не е на мѣсто. Следователно, ученикътъ трѣбва да знае положително, какво е състоянието му въ даденъ моментъ, какви мисли и чувства го занимаватъ въ всѣки даденъ случай. — Нали трѣбва да живѣемъ? — Да живѣе човѣкъ, това е цѣла наука. Важно е, какъ трѣбва да живѣе. — Ще живѣемъ, както Богъ е опредѣлилъ. — Това, именно, всѣки трѣбва да знае. Въ това седи новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за ангелитѣ. Новото учение е това, което сега, въ дадения моментъ излиза отъ Бога. То не може да се даде изведнъжъ, защото всѣки моментъ излиза отъ своя Източникъ и се влива въ всѣко живо сѫщество. Новата мисъль не може да се приеме отъ човѣка, докато той не се освободи отъ всичко старо, докато не свали човѣшкото отъ себе си, както змията съблича своята кожа. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се докосне до новата мисъль. Най-лекото й докосване е въ състояние да произведе цѣлъ превратъ въ човѣка. Такъвъ човѣкъ е готовъ вече на всички жертви. Той е готовъ да учи, да помага на ближнитѣ си, да служи на Бога, да раздаде всичкото си имане. Това значи, да се докосне Божествената мисъль до човѣка. Сега желая на всички ви да бѫдете вѣрни на Божествената мисъль, да се преобразите вѫтрешно. — Дали ще постигнемъ това? — Работете, учете и не се съмнявайте. Знайте, че докато сте ученици, вие ще учите и ще ви изпитватъ. Вие сте дошли на земята да учите. Дадени ви сѫ задачи, които непременно трѣбва да решите. Ще решавате и ще ви изпитватъ. Животътъ на земята е красивъ, докато има изпити. Безъ изпитания животътъ нѣма смисълъ. Да ви изпитватъ, това значи да се интересуватъ отъ васъ. Двама приятели се срѣщатъ. И двамата сѫ богати. Единиятъ запитва другия: Моля ти се, можешъ ли да ми дадешъ 30,000 лв. на заемъ? — Защо ти сѫ? Ти нали имашъ пари? — Имамъ, но ми трѣбватъ още. Впрочемъ, благодаря ти, ще се справя по нѣкакъвъ начинъ съ това, което имамъ. Този приятель не се нуждае отъ 30,000 лв., но той изпитва приятеля си, би ли му услужилъ, когато се намѣри въ нужда. Той разбира, че приятельтъ му не е готовъ на услуги. Щомъ запитва, защо ти сѫ тия пари, нали имашъ свои, това значи, че тукъ отсѫтствува всѣкаква готовность за услуга. Така и Господъ ви изпитва чрезъ хората. Дойде нѣкой, поиска отъ васъ пари, или друга нѣкаква услуга, вие му отказвате подъ предлогъ, че нѣмате пари, или че нѣмате свободно време да му услужите. Не, по този начинъ не може да се живѣе. Това не значи, че на всички хора и въ всички случаи трѣбва да се услужва по единъ и сѫщъ начинъ. Задачитѣ въ живота не се решаватъ съ една мѣрка. Философията на мравитѣ не е философия на хората; философията на хората не е философия на ангелитѣ; философията на ангелитѣ не е философия на боговетѣ. Една мѣрка не разрешава задачитѣ, но ученикътъ трѣбва да знае, кѫде каква мѣрка да приложи. Сложни сѫ отношенията между хората, но вие трѣбва да ги изучавате. Затова, именно, ви се дава свѣтлина, правилно да ги разрешавате. Божествената свѣтлина влиза първо въ умоветѣ на ангелитѣ, дето претърпява едно пречупване и после — въ умоветѣ на хората, дето претърпява второ пречупване. Тази свѣтлина слиза и надолу, но това не се отнася до васъ. За васъ е важно, какво става надъ човѣшкия свѣтъ. Какво става подъ човѣшкия свѣтъ, това не ви интересува. Всѣко пречупване на свѣтлината се отразява въ васъ като сътресение. Колкото по-голѣмо и по-неправилно е пречупването, толкова по-голѣмо е сътресението. Какво значи пречупване на свѣтлината? Това подразбира да се пречупи свѣтлината безъ да се счупи. Да се пречупи свѣтлината, значи да се поляризира, да се даде ходъ на Божественото въ човѣка. Да се счупи свѣтлината, значи да се подпуши. Който е пречупвалъ свѣтлината въ себе си, безъ да я счупвалъ, той е вървѣлъ въ правия пѫть, въ пѫтя на възлизане. Който е счупвалъ свѣтлината въ себе си, той е вървѣлъ въ кривия пѫть, въ пѫтя на слизане. Значи, едни хора пречупватъ свѣтлината въ себе си, а други я счупватъ. Първитѣ отварятъ пѫть на Божествения животъ въ себе си, а вторитѣ затварятъ пѫтя на Божествения животъ, вследствие на което сами се подпушватъ и се натъкватъ на голѣми противоречия. Красиво е това, което ви говорихъ, но важно е за васъ да знаете, че две сили, които иматъ една допирна точка, иматъ една равнодействуваща. За васъ е важна допирната точка — любовьта. Безъ любовьта животътъ не може да се разбере. Тази е причината, поради която хората не разбиратъ живота и всѣкога оставатъ недоволни. Ако иматъ малко, недоволни сѫ; ако иматъ много, пакъ сѫ недоволни. Ако сѫ грозни, недоволни сѫ; ако сѫ красиви, пакъ сѫ недоволни. Нѣкоя мома е грозна, недоволна е, че никой не я обича, никой не я поглежда. Ако е красива, пакъ е недоволна, че много момци я обикалятъ. Следователно, и грозотата е лошо нѣщо, и красотата е лошо нѣщо. Кога? — Когато сѫ неразбрани, когато човѣкъ не знае, какъ да ги използува. Споредъ васъ красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голѣмото зло. Богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голѣмото зло. Споредъ насъ по-вѣрно е обратното: красотата е най-голѣмото зло, грозотата е най-малкото зло. Богатството е най-голѣмото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо? — Защото сиромахътъ никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови. Богатиятъ, обаче, е въ очитѣ на всички. Апашътъ дебне да го обере; престѫпникътъ замисля да го убие. Ако богатиятъ си направи кѫща, всички казватъ: Ще си направи кѫща, разбира се. Колко бедни, колко нещастни хора е изнудилъ! Ако се облѣче хубаво, ако облѣче децата си добре, кой какъ ги види, казва: Лесно е да се облѣче човѣкъ на чуждъ гръбъ. И ние искаме да се облѣчемъ, да поживѣемъ добре, но отъ такива като него, за насъ редъ не дохожда. Така мисли всѣки, който нѣма допирна точка въ живота си. Който има допирна точка въ живота си, той правилно разбира нѣщата. За него сиромашията е най-голѣмото добро, а богатството — най-голѣмото зло. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? — Най-голѣмото добро. Азъ не говоря за сиромаси, които просятъ по улицитѣ, но имамъ предъ видъ онѣзи сиромаси, които вѫтрешно сѫ богати, а външно сиромаси. Тѣхното богатство е скрито, никой го не вижда, освенъ ако тѣ сами пожелаятъ да го откриятъ на нѣкого. Влиза единъ такъвъ сиромахъ въ богатъ домъ и, като поседи малко, казва на домакина: Вие имате цигулка. Можете ли да я дадете малко да я опитамъ? — Знаешъ ли да свиришъ? — Малко. — Ние имаме една цигулка, отъ години седи на тавана, никой не я пипа. Свалятъ цигулката отъ тавана и я даватъ на този простъ, беденъ човѣкъ. Всички гледатъ, какво ще прави. Сиромахътъ взима цигулката, изчиства я отъ прахъ, туря нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушатъ като замаяни. Чудятъ се на изкуството на този простъ човѣкъ. Тѣ го задържатъ у дома си, водятъ го по роднини, приятели, не го пущатъ да си отиде. Той имъ говори за музиката, разкрива имъ, какво богатство се крие въ тѣхната стара цигулка и ги поощрява къмъ работа. Децата започватъ да учатъ, да свирятъ. Следъ това сиромахътъ напуща този домъ и отива да посети другъ нѣкой домъ, пакъ така привидно богатъ, а вѫтрешно сиромахъ. Изпѣйте сега упражненията: „Изгрѣва слънцето“ и „Сила жива, изворна, течуща“. Сега, като пѣете хорово, пѣсеньта излиза добре. Обаче, ако единъ само пѣе, пѣсеньта нѣма да излѣзе добре. Отъ кого зависи това? — Освенъ отъ пѣвеца, още и отъ слушателитѣ. Ако публиката не е музикално настроена, и най-добриятъ пѣвецъ или музикантъ нѣма да изпълни програмата си добре. Съ ума, съ мисъльта си слушателитѣ трѣбва да подкрепватъ музиканта. Тѣ трѣбва да взиматъ такова участие, че мислено да придружаватъ пѣвеца или музиканта. Като слушатъ музиканта, всѣки за себе си да чувствува, като че хоръ пѣе. Мислитѣ на всички трѣбва да се отправятъ къмъ пѣвеца и да го придружаватъ. Мисъль се изисква и отъ пѣвеца, и отъ слушателитѣ. Не само философътъ трѣбва да мисли, но и музикантътъ. Не е музикантъ този, който не мисли, но и философъ не е този, който не пѣе. Гениаленъ музикантъ е онзи, който едновременно пѣе и мисли. Животъ безъ музика не е животъ. Музиката въздействува на човѣка въ всѣко назправление. Съ музиката азъ изучавамъ свѣта, изчучавамъ хората, гадая съ нея. Съ музиката изследвамъ мисъльта на човѣка. Когато правя тия изследвания, азъ свиря тихо, никой не чува. Като се свържа съ великия свѣтъ, създаденъ отъ Бога, свиренето ми има отзвукъ. Ако нѣкой слуша, нѣма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоноветѣ на тия цигулки се сливатъ съ моята въ единъ величественъ акордъ. Това показва, че Божиятъ свѣтъ е хармония и музика. Следователно, когато мислитѣ на хората сѫ хармонични, тѣ се сливатъ въ общъ акордъ. Работитѣ на хората вървятъ добре, и тѣ се чувствуватъ разположени. Тогава и пѣсеньта имъ е хармонична, и свиренето имъ е хармонично — всичко излиза вдъхновено. Когато умоветѣ на хората сѫ въ съгласие съ Божествения животъ, всичко е хармонично. Това значи да има човѣкъ допирна точка съ любовьта. При това положение, всѣка идея, която се роди въ ума на единъ човѣкъ, получава отгласъ въ умоветѣ на всички хора. Тѣ казватъ: Заслужава да живѣе човѣкъ за Бога. Това значи силна мисъль. Силната мисъль е творческа. Тя премахва всички препятствия, които хората сѫ поставили на пѫтя си. Сега отъ всички се изисква съзнателна, разумна работа. Мнозина се спъватъ отъ мисъльта, че хората отъ нашето общество не работили, както трѣбва. Кое е нашето общество и колко души го съставятъ? Едно общество се състои първо отъ двама души, после отъ четирма, следъ това отъ осмина, отъ шестнадесетина и т. н. Кой е първиятъ въ нашето общество? — Първиятъ е този, който носи двамата. Кои сѫ двамата? — Които носятъ всички останали. Двамата носятъ дънера на дървото, което има много клоне и клончета. Дойде нѣкой да ме пита, може ли да влѣзе въ нашето общество. Казвамъ му: Въ нашето общестно може да влѣзе всѣки, който е въ състояние да носи. Щомъ може да носи, той може да бѫде единъ отъ двамата. Защо този човѣкъ иска да влѣзе въ нашето общество? — Да стане добъръ. — Това е стара философия. Бѫди добъръ като поетъ, да напишешъ нѣщо ново, което да повдигне умоветѣ на хората, да изчисти сърдцата имъ, коренно да ги преобрази. Бѫди добъръ като музикантъ, че като изсвиришъ или запѣешъ нѣщо, да събудишъ Божественото въ хората. Тази е азбуката на нашето учение. Такива трѣбва да бѫдатъ поетитѣ и музикантитѣ. Много отъ съвременнитѣ музиканти и поети работятъ за пари. Нѣкой ще даде концертъ, ще опредѣли цени на мѣстата отъ 40—200 лв. Ако нѣкой посети нашъ концертъ, и съ 200,000 лева нѣма да го пуснемъ да влѣзе. Най-многото е да го пуснемъ въ салона да стои правъ. И това е голѣма привилегия за него. Който веднъжъ само присѫтствува на Божественъ концертъ, той никога нѣма да го забрави. Той ще се преобрази, ще разбере, какво нѣщо представя човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. И неговата душа ще се отвори, ще затрепти въ унисонъ съ Цѣлото, съ Великото въ свѣта. Не струва ли човѣкъ да даде за такъвъ концертъ всичкото си имане, цѣлия си животъ? Стремете се всички да бѫдете добри, нови пѣвци, нови музиканти! И стари, и млади — всички да пѣятъ, да разработватъ гласоветѣ си. Вложете нова идея, новъ потикъ, новъ импулсъ въ пѣнието. Старитѣ желания, старитѣ потици оставете настрана. Когато единъ свири или пѣе, всички взимайте участие, подкрепвайте го съ мисъльта си. И тогава, който пѣе, ще пѣе вдъхновено; който слуша, и той ще бѫде вдъхновенъ. Това значи музикално общество, това значи общество отъ хора, които иматъ великъ идеалъ, които иматъ за допирна точка въ живота си любовьта. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 25 януарий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки и голѣми придобивки. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ.“ За следния пѫть пишете върху темата: „Придобивки отъ знанието“. Като наблюдавате себе си, както и другитѣ хора около васъ, ще видите, че всички носятъ въ себе си известни придобивки, не само отъ сегашния си животъ, но и отъ своето далечно минало. Ученъ или простъ, всѣки човѣкъ носи въ себе си придобивкитѣ на своето минало, съ които днесъ свободно разполага като съ свой капиталъ. Има придобивки, които сѫ благо за човѣка. Има придобивки, които носятъ неговото нещастие. Представете си, че сте работили при единъ господарь, който туря въ рѫката ви огънь като заплата на вашата работа. Въ това време дохожда нѣкой при васъ и взима огъня отъ рѫката ви. Какво изпитвате въ този моментъ? — Радость. Следователно, има блага, придобивки, които въ даденъ случай носятъ нещастие за човѣка. Отнимането на тия блага носятъ щастие за човѣка. Наистина, какво по-голѣмо благо за човѣка отъ това да дойде нѣкой при него и да отнеме отъ рѫката му насипания огънь? Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: малкото благо е дадено отъ човѣка; голѣмото благо — отъ дявола, а кѫдето нѣма никакво благо, тамъ пъкъ Богъ взима участие. Щомъ всичкитѣ блага на човѣка се отнематъ, тамъ Богъ е взелъ участие. Когато нѣкой се оплаква, че нѣма никакви блага, той се лъже. Въ сѫщность нѣма човѣкъ безъ блага въ свѣта. Какво по-голѣмо благо отъ живота? Богъ живѣе и се проявява въ общия, въ цѣлокупния животъ. Въ този животъ и хората живѣятъ. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Обаче, въ който моментъ човѣкъ започне да мисли, че животътъ е само негово благо и търси начинъ, какъ по-рационално да го използува за себе си, той е създалъ вече своето нещастие. Защо? — Защото никой нѣма право и не може да използува живота за свое лично благо. Да се мисли другояче, то е все едно нѣкой човѣкъ да купи грамадни пространства земя и да се заеме самъ да ги пази. Ще ги пази день, два, три, на четвъртия день ще усѣти голѣмъ гладъ и ще напусне поста си. Това е неразбиране на живота. Какъвъ е изходътъ отъ това положение? За да разбере добре живота на земята и да знае, какъ да устрои своя животъ, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху Божествения животъ. Като разбере Божествения животъ, по аналогия на него той ще разбере и живота на земята. Въ сегашния животъ вие носите последствията на редъ минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите отъ тѣхъ, докато не разберете законитѣ, които управляватъ цѣлокупния животъ. Който доброволно не иска да научи тия закони, той пакъ ще ги научи, но вече по отрицателень пѫть, чрезъ насилие. Засега, каквото и да правятъ, хората не могатъ да се освободятъ отъ последствията. Нещастията неизбѣжно ще вървятъ подиръ тѣхъ, докато решатъ най-после да поематъ пѫтя нагоре, къмъ възлизане. Пѫтьтъ на слизане трѣбва да се превърне въ пѫтъ на възлизане. Човѣкъ може да се освободи отъ страданията само следъ като се върне тамъ, отдето е излѣзълъ. Какъ ще стане това? Ще кажете, че като живѣе съобразно Божиитѣ закони, човѣкъ може лесно да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията. — Да, лесно се говори това, но какъвъ е методътъ за този животъ? Кой човѣкъ има такъвъ дълбокъ миръ въ себе си, че при всички условия на живота си да е готовъ да живѣе, освенъ за себе си, още и за своя ближенъ? И такива хора има на земята, но тѣ сѫ малцина. Обаче, ученикътъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да придобие този вѫтрешенъ миръ. Сега, като говоря на хората за любовьта, мнозина отъ тѣхъ не я разбиратъ. Казвамъ, че едно отъ качествата на любовьта е да ограничава. Тѣ се чудятъ, какъ е възможно любовьта да ограничава и да прави човѣка нещастенъ. Вие мислите, че когато любовьта дойде, веднага ще ви направи щастливи.— Не, това е невъзможно. Казано е, че любовьта ражда живота. Следователно, за да се прояви животътъ, човѣкъ трѣбва да се ограничи, да мине отъ безграничния въ граничния свѣтъ. Който очаква щастие отъ любовьта, той е на кривъ пѫть. Любовьта не носи щастие, нито блаженство. Тя носи нѣщо по-велико — цѣлокупниятъ животъ. Това не значи, че любовьта прави хората нещастни, но като не я разбиратъ, тѣ влизатъ въ стълкновение съ нея и ставатъ нещастни. Тази е причината, поради която днесъ всички хора сѫ недоволни: богати и сиромаси, господари и слуги, учени и прости. Богатитѣ сѫ недоволни, искатъ повече, отколкото имъ е дадено. Сиромаситѣ сѫ недоволни, защото нѣматъ достатъчно срѣдства за живѣене. Господаритѣ сѫ недоволни отъ слугитѣ; слугитѣ — отъ господаритѣ и т.н. Ако оставите две деца да ядатъ на една трапеза, тѣ непременно ще се скаратъ. Едното дете ще погледне въ чинията на другото и ще намѣри, че на него е дадено по-малко. Не само децата, но и възрастнитѣ хора спорятъ помежду си. Спорътъ между хората може да бѫде отъ материаленъ, отъ сърдеченъ или отъ умственъ характеръ. Двама души спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-ученъ, кой седи по-високо въ умствено отношение. Да има човѣкъ много знания, които не е обработилъ и приложилъ, това е все едно да се товари съ повече багажъ, отколкото му трѣбва. Имате две магарета: едното носи на гърба си сто килограма товаръ, а другото — 50 килограма. По какво се отличава едното магаре отъ другото? Ще кажете, че едното магаре е по-голѣмо и по-силно. Какво особено има въ това различие? Имате две шишета: едното събира единъ килограмъ вода, а другото — два килограма отъ сѫщата вода. Разликата между дветѣ шишета е само въ количеството на водата, но количеството още не разрешава въпроситѣ. Ние не подържаме идеята, че хората трѣбва да бъдатъ равни, еднакви. Ние не сме за равенството. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Животътъ е неравенство. Когато обичашъ нѣкого, или ти трѣбва да му дадешъ, или той трѣбва да ти даде. Въ любовьта трѣбва да има обмѣна, но сѫщевременно и безкористие. Децата обичатъ баща си, радватъ му се, защото е богатъ, има какво да имъ даде. Щомъ осиромашее и остарѣе, тѣ вече не могатъ да го търпятъ и чакатъ по-скоро да си замине за онзи свѣтъ, да не седи около тѣхъ като стражарь, да следи, какъ живѣятъ, колко харчатъ и т. н. Ако бащата е богатъ, и старъ да е, синоветѣ обикалятъ около него съ почитание, очакватъ да имъ даде нѣщо. Какъвъ моралъ има въ тази любовь? Любовьта съ пари нито се предава, нито се продава. И знанието съ пари не се предава. Мѫдростьта, истината, както и всички добродетели изобщо, съ пари не се предаватъ. Добродетелитѣ нито се предаватъ, нито се придобиватъ съ пари. Казватъ, че всѣка добродетель може да се придобие. Това е самоизлъгване. Любовьта е свободна въ своитѣ прояви. Тя не зависи отъ никого. Щомъ иска да помогне на нѣкой грѣшникъ, тя слиза въ ада, хваща грѣшника за рѫка и го изнася вънъ, като минава и заминава покрай светията, безъ да обръща внимание на последния. Светията се обърне, погледне къмъ любовьта, но не може да я спре, оставя я свободно да се проявява. Любовьта погледне грѣшника, позасмѣе му се, позабавлява се съ неговитѣ страдания и го пусне. Ще кажете, че хората на любовьта иматъ меки сърдца. И това е възможно, обаче, защо любовьта обича грѣшния? Защо майката обича детето си? — Защото плаче. Като плаче, като вика, детето се налага на майка си, иска тя да го обича, да му обърне внимание. Следователно, всички хора, които искатъ да бѫдатъ обичани, се налагатъ. Това не е правилно разбиране. Любовьта не се изисква. Който иска да учи закона на любовьта, той трѣбва да мисли за нея, но не да я изисква. Това не значи, че човѣкъ не се нуждае отъ любовьта. Всѣки се нуждае отъ любовьта, но начинитѣ, по които я търси и по които постѫпва, не сѫ правилни. На фиг. 1. имате десеть концентрични крѫга. Съ помощьта на тия кржгове ще обясня причината за страданията и неща стията на съвременнитѣ хора. Представете си, че тия десеть крѫга сѫ сита, съ различна гѫстота: външнитѣ сѫ по-едри, а колкото по-навѫтре се влиза, отъ десетото до първото, ставатъ все по-ситни, по-гѫсти. Тѣзи сита, които иматъ форма на плоскости, сѫ насочени къмъ земята. На тѣхъ отговарятъ други десеть концентрични крѫга, десеть сита, т. е. десеть плоскости съ посока къмъ небето. Мисъльта на човѣка минава презъ различно гѫсти сита, независимо отъ това, дали тя е възходеща, или низходеща. Когато мисъльта е възходеща, т. е. когато тръгва отъ земята и върви къмъ небето, тя минава постепенно отъ по-рѣдки въ по-гѫсти сита. Последното сито е толкова дребно, че почти не пропуща мисъльта на човѣка. За да мине една човѣшка мисъль презъ последното сито, изисква се голѣма чистота, вѫтрешна и външна. И обратно: когато мисъльта на човѣка е низходеща, т. е. тръгва отъ небето къмъ земята, първитѣ сита сѫ по-гѫсти и колкото по-надолу слиза, тѣ ставатъ все по-едри. Последното сито е толкова едро, че презъ него минаватъ цѣли планини. Значи, нещастията на хората се дължатъ на факта, че безъ да съзнаватъ, тѣ се стремятъ къмъ центъра на земята, въ гѫстата материя, въ плоскости, въ сита, презъ които минаватъ нечистотиитѣ на всички хора. Това значи, хората да ви обичатъ. Щомъ искате хората да ви обичатъ, тѣ непременно ще ви заведатъ въ гѫстата материя, при рѣдкитѣ, при едритѣ сита, презъ които минаватъ и хубавитѣ, и лошитѣ имъ работи. Мишката е направила следния договоръ съ котката: Ти ще ме ядешъ, но ще знаешъ, че заедно съ това ще вземешъ и хубавото, и лошото, което имамъ въ себе си. Мишката причинява много болести на котката, а често и смърть. Следователно, докато се привлича отъ обичьта, отъ любовьта на хората, човѣкъ слиза къмъ центъра на земята и започва да се товари съ нечистотии. Вмѣсто да се изкачва съ мисъльта си нагоре, къмъ гѫститѣ сита и да се освобождава отъ нечистотиитѣ, отъ лошото въ себе си, човѣкъ слиза надолу, въ гѫстата материя, дето ситнитѣ дупчици на ситата се запушватъ и оставатъ само едритѣ, презъ които минаватъ най-голѣмитѣ нечистотии. По този пачинъ човѣкъ се все повече и повече товари. Това показва, че той е сбъркалъ пѫтя на своето движение. Какво трѣбва да направи? — Да обърне ситнитѣ сита нагоре, а едритѣ — надолу, т. е. да измѣни посоката на своята мисъль. Казвате: Какъ ще прекараме живота си? Какво ни чака въ бѫдеще? Това сѫ въпроси, които само Богъ разрешава. Това сѫ въпроси, които не се разрешаватъ при движението на човѣка къмъ центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, какъ ще живѣете, казвамъ ви, че на парчета ще ви направятъ и нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете въ цѣлъ свѣтъ, въ цѣла система и ще получите Божието благословение. — Ама какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? — Това не е твоя работа. Това е задача, която само Богъ може да реши, а ти ще се радвашъ на това решение и ще живѣешъ. Радвай се, че не можешъ да разрешишъ тази задача. И богатъ да си, и силенъ да си, ти пакъ не можешъ да я разрешишъ. — Ще стана ли ученъ човѣкъ? — Този въпросъ се решава на небето, а не на земята. — Ще стана ли добъръ човѣкъ? — И този въпросъ се решава на небето. Това сѫ висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вмѣсто да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати. Много такива примѣри има въ живота. Майката е добра, разумна жена; бащата е ученъ, виденъ човѣкъ. Тѣ искатъ да имъ се роди добро, умно дете, да прилича на тѣхъ. Наистина, ражда имъ се дете, което външно прилича на тѣхъ, но по качества се различава и отъ майката, и отъ бащата. Детето е упорито, своенравно, не слуша нито майка си, нито баща си, не иска да учи, да работи. Защо е така? Има дълбоки причини за това. Тогава и вие можете да се запитате, защо не мязате на Бога, отъ Когото сте излѣзли, а сте толкова упорити и своенравни? Ще кажете, че сте сгрѣшили, излъгала ви е змията и сте изгубили Божествения си произходъ. Други пъкъ ще кажатъ, че сѫ получили тия лоши качества по наследство отъ своитѣ дѣди и баби, отъ своитѣ майки и бащи. — Не, да се извинявате съ грѣхопадането на първитѣ човѣци, съ наследственитѣ си чърти, това не е философия за живота. Това сѫ залъгалки. Нѣкой казва, че е наследилъ голѣмо богатство отъ дѣдо си и отъ баба си. Значи, каквото представя богатството, което наследявате отъ дѣдо си, запримѣръ такова нѣщо представятъ наследственитѣ чърти отъ дѣдо ви и отъ баба ви. Въ нѣкой домъ дѣдото има четири внука, обаче, той остава наследството си само на единъ отъ тѣхъ. Защо? — Защото дѣдото обича този внукъ най-много и желае чрезъ него да се прероди. Той си приготвя условия за новото идване на земята. Така сѫщо се предаватъ и наследственитѣ чърти: единъ отъ внуцитѣ наследява една чърта отъ дѣдо си, или отъ баба си, вториятъ внукъ—друга нѣкоя чърта. Когато само единъ отъ внуцитѣ получи наследство отъ дѣдо си, останалитѣ се сърдятъ, завиждатъ на брата си. Тѣ не знаятъ, че съ осиновяването на единъ отъ внуцитѣ, дѣдото си приготвя условия за идването на земята. Той остава внука си като слуга на паритѣ му, че като дойде пакъ на земята, да си ги вземе. Като слушате тия нѣща, вие се запитвате, вѣрно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко отъ вашитѣ мисли и чувства сѫ вѣрни? Колко отъ вашитѣ опитности сѫ вѣрни? Това не е за обезсърдчение, но вие трѣбва да дойдете до положение да про вѣрявате истинностьта на всички факти и да гледате на тѣхъ съ еднаква сериозность. Не е въпросъ да дѣлите нѣщата на важни и маловажни. Не дѣлете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата сѫ относителни нѣща. Въ единъ случай можете да кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ, а другъ - грозенъ, но въ другъ случай, грозниятъ е сѣнка на красивия, а красивиятъ е обектъ на грозния. Грозниятъ е толкова необходимъ за красивия, колкото красивиятъ — за грозния. Тѣ не могатъ единъ безъ другъ. Грозотата е необходима, за да изпъкне красотата; красотата е необходима, за да изпъкне грозотата. Сега, онѣзи, които не разбиратъ закона, сѫ недоволни, защо да бѫдатъ грозни, а да не бѫдатъ красиви. — За всички хора има възможность красиви да бѫдатъ, но има възможность и грозни да бѫдатъ. Каквато възможность има за човѣка да бѫде красивъ, такава възможность има да бѫде и грозенъ. Това сѫ неизбѣжни нѣща. Каквато възможность има за човѣка да бѫде светия, такава възможность има да бѫде и най-голѣмиятъ грѣшникъ. Понеже човѣкъ самъ е създалъ условия за тия нѣща, затова тѣ сѫ неизбѣжни за него. Човѣкъ самъ може да създаде своята светость, самъ може да създаде и своята грѣховность. Той самъ е творецъ на сѫдбата си. Представете си, че нѣкой човѣкъ влѣзе въ кѫщата си, затвори кепенцитѣ на всичкитѣ си прозорци и следъ това усилено се моли на Господа да изпрати слънчевата свѣтлина въ кѫщата му. Цѣлъ день да се молите за това, молитвата ви нѣма да бѫде чута. Слънчевата свѣтлина нѣма да влѣзе въ кѫщата ви. Молитвата ви ще бѫде приета, но за други хора. Докато сте се молили, много хора сѫ отворили прозорцитѣ си, и слънчевата свѣтлина е озарила тѣхнитѣ кѫщи. Като сте се молили, забравили сте да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Значи, свѣтлината е влѣзла въ кѫщитѣ на всички хора, съ изключение на вашата. Какво трѣбва да направите, за да влѣзе свѣтлината и въ вашата кѫща? — Преди да изгрѣе слънцето, вие трѣбва да отворите кепенцитѣ на вашитѣ прозорци. Щомъ слънчевата свѣтлина огрѣе кѫщата ви, това показва, че молитвата ви е приета. Нѣкога свѣтлината може да влѣзе въ кѫщата на човѣка и безъ молитва, при условие прозорцитѣ да сѫ отворени, и кѫщата да е изложена на изтокъ. Какъвъ изводъ можете да направите за себе си отъ това положение? Мнозина отъ васъ ще се обезсърдчатъ, че при толкова молитви, които сѫ направили, не сѫ придобили това, което желаятъ. За да обясня, коя е причината на вашнтѣ неуспѣхи или незначителни придобивки, ще приведа следния примѣръ. Имате една голѣма бъчва, която искате да напълните съ вода. Наблизо има чешма. Започвате да наливате вода въ бъчвата съ малъкъ сѫдъ. Като се напълни бъчвата, изливате водата съ сѫщия сѫдъ. Това костува време, усилие, безъ да имате голѣми резултати, защото става прекѫсване на работата. Сѫщото може да се постигне при следното положение. Туряте бъчвата подъ крана на чешмата и започвате да я пълните. Въ скоро време бъчвата се напълва. Когато пожелаете да излѣете водата отъ бъчвата, за да я напълните отново съ чиста вода, веднага отваряте крана и пущате водата да тече. Първото пълнене и празнене на бъчвата представя човѣшкиятъ животъ, въ който нѣщата се прекѫсватъ, застояватъ и забавятъ. Второто пълнене и празнене на бъчвата представя Божествениятъ животъ, въ който нѣщата се извършватъ непреривно, бързо и резултатно. Следователно, има хора, които сѫ добри по човѣшки; има хора, които сѫ добри по Божествено. Добротата на първитѣ ту се губи, ту отново се придобива. Добротата на вторитѣ непреривно се излива и непреривно се втича. Сѫщото може да се каже и за знанието. Който разполага съ човѣшкото знание, той лесно го изразходва и губи, но и лесно може да го придобие. Що се отнася до Божественото знание, то е неизчерпаемо — постоянно се влива и излива отъ човѣшката душа. Като се натъкватъ на изпитания, хората веднага се запитватъ, защо това изпитание е дошло до главата имъ. — Много просто! Всѣко изпитание на човѣка е дадено съ цель да се изпита, колко килограма вода има въ бъчвата си. Колкото по-малко е водата въ бъчвата на нѣкой човѣкъ, толкова по-лесно се обезсърдчава. При най-малкото изпитание той губи смисъла на живота и започва да роптае противъ сѫдбата си, противъ Бога, противъ всичко, което се изпрѣчва на пѫтя му. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ сѫщото положение: Бога не сѫ видѣли, но сѫ недоволни отъ Него. Каквито блага да имъ даватъ, тѣ все протестиратъ, роптаятъ, че малко имъ е дадено, или че не имъ е дадено това, което очакватъ, вследствие на което постоянно се съмняватъ. Съмнението неизбѣжно ще дойде въ човѣка, но той не трѣбва да го държи дълго време въ себе си. Щомъ го държи малко, то ще мине и замине, като пѫтникъ. Защо трѣбва да се съмнявате въ човѣка? — Ама този човѣкъ е лошъ. — Не е лошъ човѣкътъ, но е сѣнка на нѣщо.—На какво е сѣнка?—На добрия човѣкъ. Значи, задъ лошия се крие добъръ човѣкъ. Задъ добрия пъкъ се крие лошъ човѣкъ. Какво лошо има въ това? Такъвъ е редътъ на нѣщата. Защо сѫществуватъ добри и лоши хора, за това не трѣбва да питате. Защо нѣкой ви обича, а другъ не ви обича, и за това не трѣбва да питате. Тѣзи въпроси седатъ извънъ възможноститѣ за разрешаване, съ които човѣкъ разполага. Ако нѣкой ви обича, все има за какво: или че сте красивъ, или че сте богатъ, или че сте добъръ, или че сте ученъ. Той още не обича душата ви. Щомъ изгубите качеството, за което ви обича, и любовьта му ще изчезне. Такова нѣщо представя любовьта на хората. Като знаете това, не се стремете да разрешавате тия въпроси. Сегашнитѣ хора сѫ навлѣзли въ областьта на неразрешенитѣ въпроси. Такъвъ е въпросътъ за старостьта и за младостьта. Старостьта настѫпва, когато приходитѣ на човѣка намалявать. Тогава настава тъй наречената финансова криза: дюкяни имашъ, нѣма на кого да ги дадешъ подъ наемъ; стока за продань имашъ, нѣма кой да я купи; дъщеря и синъ имашъ за женене, не можешъ да ги оженишъ. Чудишъ се, какво да правишъ. Хванешъ се за главата, търсишъ изходъ отнѣкѫде. Какво ще правишъ? — Не се грижи за работи, които не влизатъ въ крѫга на твоитѣ възможности. Не е твоя работа да женишъ дъщеря си и сина си. Хората се женятъ, а Богъ съчетава душитѣ. Следователно, щомъ Богъ е изпратилъ дъщеря ти и синъ ти на земята, Той има грижа за тѣхъ. Не се мѣси въ Божиитѣ работи. Не се наемай да правишъ хората щастливи, преди ти самъ да си щастливъ. Ти самъ си нещастенъ, а искашъ другитѣ да направишъ щастливи. Това е невъзможно. Какъ е възможно една нещастна мома да направи момъка щастливъ, или единъ нещастенъ момъкъ да направи момата щастлива? Какъ е възможно единъ нещастенъ момъкъ и една нещастна мома да се оженятъ и да бѫдатъ щастливи? Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпросъ. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротивъ, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. То е условие за развитие на човѣка. А въ процеса на развитието си, човѣкъ непременно ще мине презъ страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие мѫдростьта. Щомъ има мѫдростьта, той има и любовьта въ себе си. Какво представя знанието? Какво представя мѫдростьта? Казано е, че мѫдростьта носи знание и свѣтлина. Безъ мѫдростьта вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който има огнище, на което е турилъ дърва, вѫглища, но липсва му запалка, кибритъ, съ който да запали огъня. Той иска да си сготви нѣщо за ядене. Всичко си е приготвилъ, само огъньтъ му не гори. Любовьта е запалката, а мѫдростьта ще научи човѣка, какъ да употрѣби тази запалка. Значи, любовьта безъ мѫдростьта не може. Щомъ любовьта дойде, огъньтъ ще се запали, дърветата ще изгорятъ, а човѣкъ ще се стопли и ще си сготви нѣщо за ядене. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да живѣе, отколкото дърветата да останатъ неизгорѣли. Любовьта взима, но стократно дава. Щомъ подложи дърветата на изгаряне, тя е готова да имъ даде новъ животъ, по-добри условия отъ тия, които е отнела. Тя казва на дърветата: Вашитѣ форми сѫ стари, отъ миналитѣ култури. Вие станахте жертва за човѣка, но азъ ще ви дамъ нови форми, нови тѣла, ще ви приготвя за новъ животъ. Любовьта има право да взима живота на дърветата, защото тя го задържа въ себе си и при случай го връща, но ве че подновенъ, възроденъ. Значи, човѣкъ е огнище безъ запалка. Любовьта носи запалката. Това е противоречие за васъ. Вие се чудите, какъ е възможно да нѣмате любовь въ себе си. Вие имате любовь, т. е. имате животъ, но между васъ и дърветата нѣма отношение. За да се създаде това отношение, Божията Любовь трѣбва да дойде като запалка. Безъ тази любовь, въпросътъ за огъня на огнището може да има само едно обикновено разрешение: днесъ ще се разреши, утре да бѫде пакъ неразрешенъ. Много въпроси не сѫ разрешени: за яденето, за дишането, за богатството и сиромашията, за знанието и т. н. Казвате, че Богъ ще разреши тѣзи въпроси. Той отдавна ги е разрешилъ, но всѣки самъ трѣбва да тури искрицата, т. е. запалката, съ която да подкладе своя собственъ огънь. Какво правятъ хората днесъ? Като нѣматъ запалка, съ която да накладятъ огъня на своето огнище, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да искатъ малко огънь на заемъ. Обаче, съседитѣ му казватъ: Нашиятъ огънь гори, но ние не даваме огънь на заемъ. Най-многото, съ което можемъ да ви услужимъ, е да ви дадемъ възможность да сготвите яденето си на нашето огнище. Донесете тенджеритѣ си тукъ и почакайте, докато яденето ви се сготви. И това е хубаво, но за предпочитане е човѣкъ да има свое огнище, свой огънь, отколкото да ходи по чужди огнища. Защо? — Като ходи съ тенджерката си отъ огнище на огнище, пѣкѫде могатъ да му кажатъ да махне тенджерката си отъ огъня, защото огнището имъ е нужно. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете будни, да не чакате даже да ви казватъ да свалите тенджерката си, защото огъньтъ трѣбвалъ. Както виждате, това е нова обстановка на познанието, която трѣбва да имате предъ видъ. Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, търсятъ нѣща, които не могатъ да намѣрятъ. Като не ги намиратъ, тѣ се отчайватъ и обезсърдчаватъ. Нѣкои ги намиратъ външно и мислятъ, че нищо повече не имъ трѣбва. Други пъкъ не ги намиратъ и бързо се отчайватъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть. Защо не ги намиратъ още? — Защото не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Тѣ трѣбва да бѫдатъ вѫтрешно готови, че като ги намѣрятъ, да ги използуватъ разумно, да се посветятъ въ служене на Бога. Тогава тѣ ще разширятъ крѫга на своята деятелность и ще влѣзатъ въ общение съ разумнитѣ сѫщества. При това положение тѣ ще изпитатъ радость, а не затруднение. Представете си, че тази вечерь се даде на всѣки отъ васъ по единъ свободенъ билетъ отъ първа класа на трена или на парахода, да обиколите съ него цѣлия свѣтъ. Какво повече можете да желаете на земята? Такова нѣщо представя за човѣка служенето на Бога. Предъ него се отваря голѣмъ просторъ. Той се за познава съ хора, съ мѣстности, придобива опитности и знания. Представете си, че ви даватъ такъвъ билетъ за небето. Какво ще спечелите отъ този билетъ? Ще кажете, че това сѫ фантазии. Колкото се отнася до земята, всичко е възможно, но дойде ли до небето, въпросътъ е поставенъ другояче. Много нѣща могатъ да се реализиратъ на земята, но ако сѫщитѣ нѣща искаме да реализираме на небето, намираме се предъ невъзможность. Тѣзи нѣща сѫ невъзможни за болшинството, но сѫ възможни за малцинството. Само Учителитѣ и мѫдрецитѣ иматъ привилегия да пѫтуватъ извънъ земята. Обикновенитѣ хора, добритѣ и праведнитѣ хора сѫ лишени отъ тази привилегия. И тѣ иматъ желание да излѣзатъ извънъ земята, но не сѫ достигнали още до това положение. Единъ день и тѣ ще постигнатъ това, което възвишенитѣ духове сѫ придобили. Мислете и вие по този начинъ, за да можете лесно да се справяте съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. Тогава ще гледате съ еднакво уважение на всички нѣща. Нѣма да казвате, че едно е важно, а друго е маловажно. Всички букви отъ азбуката сѫ еднакво важни и свещени. Всички числа отъ едно до десеть сѫ еднакво важни и свещени. Като наблюдавате великитѣ сили въ природата и тѣхното действие, ще видите, че тѣ сѫ съставени отъ елементарни енергии, които не се виждатъ, нито се чувствуватъ. Нито една отъ тия елементарни енергии сама не е въ сила да произведе най-малкото действие. Обаче, много отъ тия енергии, събрани на едно мѣсто, представятъ велика сила. Нашата земя е съставена отъ милиарди елементарни енергии, които представятъ малки тѣлца. Тѣзи тѣлца сѫ въ непрекѫснато движение и на известно разстояние едно отъ друго. Малкитѣ тѣлца се наричатъ монади. Една отъ тия монади е наречена централна, защото тя приема първия тласъкъ отъ невидимия свѣтъ. Този тласъкъ, тази енергия се предава постепенно на всички останали монади по права линия. Движението на енергията постоянно се усилва, докато мине презъ всички монади и после се върне пакъ къмъ центъра, къмъ централната монада. Движението на тази енергия минава презъ нѣколко фази: първо върви по права линия; после — по плоскость, съ две измѣрения и най-после се движи въ посокитѣ на куба — въ три измѣрения. Движението на тѣлцата, на монадитѣ е причина за движението на земята около нейната ось. Първоначално земята се е движила много бързо около своята ось, вследствие на което часть отъ енергията й станала излишна. Излишната енергия, именно, е дала потикъ на земята да се движи около слънцето. Енергията въ малкитѣ монади, която постепенно се усилва, е причина за движението въ козмоса. Невъзможно и да влѣзе Божествена енергия въ човѣка и да не му даде нѣкакъвъ тласъкъ. Щомъ този тласъкъ влѣзе въ човѣка, той не може вече да остане въ това положение, въ което е билъ първоначално. Най-малката Божествена енергия е въ състояние да събуди човѣка, да го оживи и възкръси. Силата е въ малкото, а не въ многото. Всѣки трѣбва да знае, че малкото, което има въ себе си, е въ състояние да го спаси. Малкото всѣки може да има, а голѣмото е достояние за малцина. Мнозина отъ васъ боледуватъ и се страхуватъ да не имъ се случи нѣщо лошо. Нѣма защо да се страхувате. Болеститѣ сѫ задачи за разрешаване. Доброто, злото, сиромашията, богатството, това сѫ задачи за разрешаване. Животътъ е пъленъ съ задачи. Когато решите една задача правилно, изпитвате радость; когато решите задачата неправилно, изпитвате скръбь. Вие сте постигнали известни знания, които трѣбва да приложите въ живота си. При разрешаване на всѣка задача е нужно знание. Знанието е капиталъ, който трѣбва да вложите въ обръщение. Знаете ли, колко капиталъ е нуженъ на всѣки отъ васъ? Рокфелеръ, който разполага съ милиарди, още работи. Това показва, че той е недоволенъ отъ това, което има. Ако Рокфелеръ е недоволенъ отъ своитѣ капитали, можете ли вие да бѫдете доволни отъ малкитѣ капитали, съ които днесъ разполагате? Можете ли да бѫдете доволни отъ вашата малка опитность? Само светията, само ученикътъ може да бѫде доволенъ отъ положението си. Вие още не сте нито светии, нито ученици. Какъ можете да бѫдете доволни отъ положението си? Какво знание имате, че трѣбва да сте доволни? Ще кажете, че знаете да пѣете, да свирите. И децата знаятъ да пѣятъ и да свирятъ като васъ. Това не е пѣние още. Добриятъ пѣвецъ влага нѣщо отъ себе си, отъ душата си. За него се казва, че пѣе съ душа. Има пѣвци, които не влагатъ нищо отъ себе си. Това пѣние е мъртво. То умрътвява, приспива човѣка. Такова пѣние действува хипнотично върху човѣка. Доброто пѣние съживява, ободрява. Нѣкой пѣе любовна пѣсень и унася човѣка. Защо? — Защото събужда образи, които го унасятъ, и той забравя пѣсеньта. Истинското пѣние събужда мисъль. Който веднъжъ чуе такава пѣсень, той никога не я забравя. Каквото е истинското пѣние, такова нѣщо представя и истинската любовь. Който не познава тази любовь, той казва, че обича нѣкого и готовъ да умре за него. Днесъ се кълне въ любовъ, готовъ е да умре за любимия човекъ, а следъ две години не иска да го види. Това не е любовь. Любовьта не е играчка. Ако е Божествена, любовьта всѣкога остава една и сѫща, тя не може да се мѣни. Ако е човѣшка, любовьта всѣкога си остава човѣшка, тя не може да приеме качествата на възвишената любовь. Божественото е всѣкога Божествено, човѣшкото всѣкога човѣшко, дяволското всѣкога дяволско. Защо ще се сърдите? Дяволътъ е търговецъ, и човѣкътъ е търговецъ — въпросъ е кой отъ двамата ще надхитри, кой повече ще вземе. Единъ светия ималъ една хубава стомна, въ която всѣкога си наливалъ чиста, прѣсна вода. Единъ дяволъ често влизалъ въ стомната, съ цель, като пие светията вода, да го приеме въ себе си. Светията забелязалъ това и винаги преглеждалъ стомната, да не би дяволътъ да е влѣзълъ вѫтре. Като го виждалъ вѫтре, казвалъ му: Слушай, ти трѣбва да излѣзешъ отъ моята стомна. Ето, толкова хора има по свѣта, иди малко и на друго мѣсто. Дяволътъ не слушалъ, постоянно влизалъ въ стомната. Единъ день светията запечаталъ добре стомната, затворилъ дявола вѫтре и му казалъ: Cега можешъ да ме водишъ по цѣлия свѣтъ. Азъ съмъ готовъ да вървя съ тебе. Дяволътъ тръгналъ съ светията, обиколилъ свѣта и най-после му казалъ: Моля ти се, пусни ме на свобода. — Ще влизашъ ли пакъ въ стомната ми? — Не, повече нѣма да влизамъ. Следователно, ако искате да се освободите отъ дявола, накарайте го да работи. Той пакъ ще ви посещава, но всѣкога по различни начини. Какво представя дяволътъ? Дяволътъ символизира сѫщество, което има за цель да спъва хората въ развитието имъ. Такова е неговото разбиране. Не само дяволътъ се различава отъ хората по своитѣ разбирания, но и хората се различаватъ помежду си по разбиранията си. Срѣщате двама учени: и единиятъ, и другиятъ изучаватъ небето, звездитѣ, но единиятъ разбира едно, другиятъ — друго. Единиятъ се разговаря съ звездитѣ, а другиятъ само ги наблюдава и описва. Защо първиятъ ученъ се разговаря съ звездитѣ? — Той знае, по какъвъ начинъ може да влѣзе въ връзка съ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, махнете му съ рѫка, и той веднага ви отговаря — разбира ви. Другъ нѣкой махне съ рѫка на сѫщия човѣкъ, той не му отговаря — не го разбира. Много хора се разговарятъ съ движения, предаватъ си цѣли телеграми — разбиратъ се. Какво показва това? — Че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е пъленъ съ разумни сѫщества, които знаятъ причинитѣ и последствията на явленията въ живота и природата. Добре е да разбирате тия сѫщества, но ако не ги разбирате, ще се учите. Голѣмо благо е за онзи, който ги разбира. Който не ги разбира, той се чувствува изолиранъ отъ свѣта, като че е попадналъ въ чужда държава и не знае езика, на който говорятъ нейнитѣ поданици. Съвременнитѣ хора искатъ да влѣзатъ въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, но тѣ не знаятъ, по какъвъ начинъ могатъ да постигнатъ това. Едно се иска отъ всички хора: да бѫдатъ снизходителни, да прощаватъ грѣшкитѣ на своитѣ ближни. Какъ ще постигнатъ това? —Като си служатъ съ едри сита за грѣшкитѣ на другитѣ хора. Когато отивате къмъ центъра на земята, носете съ себе си сита съ едри дупки. Съ ситно сито приятелство не се прави. Щомъ съжалявате хората, че страдатъ, че грѣшатъ, не ги сѫдете, но имъ помагайте. Само така хората могатъ да се оправятъ. Когато отивате на небето, при ангелитѣ, ще носите съ себе си ситнитѣ сита. При хората ще отивате съ едри сита и съ широки сърдца, а при ангелитѣ — съ ситни сита и съ възвишени сърдца. Днесъ всички хора страдатъ, всички плачатъ, но съ плачъ свѣтътъ не се оправя. И майки, и бащи, и братя, и сестри сѫ плакали, но грѣхътъ си е останалъ, сълзитѣ не сѫ го измили. Велики Учители сѫ слизали между хората, пророци и апостоли сѫ идвали между тѣхъ, държавници сѫ чъртали нови програми, проповѣдници сѫ проповѣдвали, но свѣтътъ все още не се е изправилъ. Висшиятъ свѣтъ е съвършенъ, нѣма какво повече да се усъвършенствува, но човѣшкиятъ свѣтъ трѣбва да се изправи. Той е сѣнка на висшия свѣтъ. Въ сравнение съ възвишения свѣтъ, човѣшкиятъ свѣтъ е грозенъ, изопаченъ, той трѣбва да се изправи. Всички говорятъ за изправяне на свѣта. Всички го оправятъ и все неоправенъ остава. Роди се дете въ нѣкой домъ. Всички се заематъ да го възпитаватъ, ученъ човѣкъ да излѣзе отъ него. Въ това седи първата погрѣшка. Турете детето въ правия пѫть, и ще видите, че всичко, каквото е вложено въ него, ще се прояви. За развитието си, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна свобода. Детето познава слабоститѣ на родителитѣ си, и щомъ забележи, че искатъ да му се наложатъ, въ него веднага се явява обратна реакция, и то започва да имъ се противопоставя. Когато детето порасне, стане голѣма дъщеря или голѣмъ синъ, то започва да критикува родителитѣ си. Дъщерята казва на майка си: Добъръ е баща ми, но възгледитѣ му не сѫ прави. Щомъ дъщерята разбере това, бащата не може вече да й влияе. И да е правъ бащата, всичко е свършено вече. Сега остава животътъ да влияе на тази дъщеря. По какъвъ начинъ? Чрезъ изпитания и страдания. Когато дойдатъ голѣмитѣ бури и изпитания въ живота й, тя ще разбере истината, ще разбере баща си, ще види, че той е билъ правъ въ своитѣ възгледи. Правъ е билъ той въ възгледитѣ си, но методитѣ на възпитанието, съ които си е служилъ, не сѫ били прави. Докато не мине презъ опитности, дъщерята не е въ състояние да разбере съветитѣ на своя добъръ баща. И безъ страдания дъщерята може да се вслуша въ съветитѣ на баща си, но само ако тя желае това. Ако не желае, никой не може да я отклони отъ пѫтя й. Тази е причината, задето всички хора се пристрастяватъ къмъ известни свои стремежи и желания, съ рискъ да счупятъ главитѣ си. — Не, пристрастието е старъ методъ. Съ него нищо не се постига. Нѣкой се пристрастява къмъ поста, иска да придобие нѣкакви дарби. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Постътъ не помага за развиване на дарби. Чрезъ постъ човѣкъ може да намали малко отъ своитѣ мазнини, но не и да развива дарби. Постътъ усилва волята, донѣкѫде развива търпението на човѣка, докато най-после той се увѣри, че и съ малко ядене може да живѣе. Изобщо, постътъ е методъ за борба съ лошитѣ наследствени чърти въ човѣка. Нѣкой обича да яде много, да си угажда. Като пости отъ време на време, той започва постепенно да се задоволява съ малко ядене. Значи, чрезъ постъ човѣкъ може да смекчи донѣкѫде неблагоприятнитѣ условия, при които е роденъ. Знанието пъкъ ще му покаже, какъ по-разумно да използува тия условия. Щомъ има известни придобивки, мѫдростьта ще дойде въ човѣка, ще донесе запалката на живота — любовьта, която ще запали огъня на неговото огнище. Когато огъньтъ въ огнището ви е запаленъ, вие ще опечете хлѣба и като дойдатъ децата на вашитѣ приятели, ще ги нагостите. Тогава всички ще бѫдатъ весели и доволни. Ако не запалите огъня, кой какъ дойде, ще ви пита, защо не сте опекли хлѣба, защо не сте сготвили и ще остане недоволенъ отъ васъ. Домъ, въ огнището на който огънътъ не гори, е изложенъ на вѫтрешни разногласия и недоразумения. Може ли хлъбъ да се пече безъ пещь? Може ли огнище безъ дърва? Дърва се изискватъ за огнището. Който разполага съ повече срѣдства, той лесно може да си достави дърва. Който не разполага съ много срѣдства, той трѣбва да прави голѣма икономия на дървата. Азъ взимамъ думата икономия въ най-широкъ смисълъ: икономия на ума, на сърдцето, на волята — изобщо, икономия на силитѣ въ цѣлия организъмъ. Природата не обича разточителность. Тя наказва и скържавитѣ, и разточителнитѣ. Къмъ онѣзи, които разумно приематъ и раздаватъ, тя е добре разположена. Следователно, и отъ васъ се изисква да не бѫдете нито скържави, нито разточителни, но разумно да се справяте съ вашитѣ енергии. Отъ всички се изисква съзнателна работа, да четете лекциитѣ и беседитѣ, да вадите отъ тѣхъ най-ценното и да прилагате. Иначе, вие ще се намѣрите въ положението на хора, които сѫ изпаднали въ неблагоприятни условия и не знаятъ, какъ да си помогнатъ. Преди години бѣхъ въ Търново и се разхождахъ изъ лозето съ единъ младъ братъ. Спрѣхме се предъ единъ орѣхъ, клонетѣ на който бѣха увиснали надолу. Питамъ брата: Защо клонетѣ на този орѣхъ сѫ увиснали надолу? Той казва, че навѣрно породата на орѣха е такава. — Не, причината за навеждане на клонетѣ надолу не е въ породата на орѣха. Причината за това е, че подъ коренитѣ на този орѣхъ има канара, вследствие на което клонетѣ увисватъ надолу като рѫце, на които дървото се подпира. Когато човѣкъ падне на земята, по сѫщия начинъ и той се подпира на рѫцетѣ си. Орѣхътъ спуща клонетѣ си надолу, за да преодолѣе лошитѣ условия. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Когато човѣкъ се наведе надолу, това показва, че условията, при които живѣе, сѫ неблагоприятни. Когато се изправи, условията му сѫ благоприятни. Следователно, когато сърдцето и умътъ на човѣка сѫ свободни, той се намира при добри условия на живота. Когато изпитва притѣснение въ ума и сърдцето си, човѣкъ не е свободенъ. Когато условията ви сѫ лоши, ще се заемете да изкъртите канарата подъ вашето дърво на живота. Казвате, че Господъ ще оправи всичко. Това е формула, която хората употрѣбяватъ отъ осемь хиляди години насамъ и отъ която главитѣ имъ сѫ побѣлѣли. Господъ всичко е направилъ, но ние какво ще направимъ въ този вѣкъ? Този въпросъ е принципаленъ, а не личенъ. Който иска да придобие повече отъ това, което е постигналъ, той трѣбва да учи, а не да чака Господъ да оправя работитѣ му. Работете върху следнитѣ четири нѣща: любовь, свѣтлина, радость и миръ. Това сѫ четири елемента, необходими за всѣка душа. Първото нѣщо, съ което трѣбва да започнете, е мирътъ. Поставете мира за основа на своя животъ; любовьта и свѣтлината — отдѣсно на себе си, а радостьта — налѣво. Когато между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се възстанови пълно единство, той разполага вече съ дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Мирътъ представя психическа сила въ човѣка, при която спокойно могатъ да се развиватъ неговитѣ способности. Когато се развие една способность, тя ще предизвика втора, трета, докато се събудятъ всички умствени способности въ човѣка. Това подразбира правилно растене и развиване. И тъй, ако искате правилно да се развивате, спазвайте закона: Когато слизате надолу, къмъ центъра на земята, служете си съ широки сита. Това значи: бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората. Когато се качвате нагоре, въ небето, къмъ центъра на слънцето, служете си съ ситни сита. Това значи: бѫдете строги, взискателни къмъ своитѣ погрѣшки. Когато отивате нагоре, трѣбва да знаете, докѫде сте достигнали и какво още има да постигате. Човѣкъ не трѣбва да си прави илюзии, да мисли, че Богъ му говори, или че ангелитѣ му говорятъ. И това е възможно, но за да бѫде така, много се изисква отъ човѣка. Добре е да помислите малко върху въпроса, по какво се отличава човѣкъ, на когото Богъ говори, отъ този, на когото ангелитѣ и светиитѣ говорятъ. Такъвъ човѣкъ коренно се отличава отъ другитѣ. Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Сега нѣкои отъ васъ гледатъ по-скоро да си отидатъ въ кѫщи. Какво ще спечелятъ, като си отидатъ по домоветѣ? — Нищо особено. Ще кажете, че сте закъснѣли доста. — Колко е часътъ? — Деветь. — Какво означава деветиятъ часъ вечерь? — Той означава законъ на равновесие.—А срѣдата? — День на знание. Деветиятъ часъ показва, че отъ невидимия свѣтъ искатъ равносмѣтка, докѫде сте достигнали въ знанието. Въ областьта на знание вие трѣбва да бѫдете тъй пластични, тъй гъвкави и подвижни, каквито сѫ акробатитѣ, които ходятъ по вѫже. Най-малкото отклонение ще ви свали отъ висотата, затова трѣбва да пазите равновесие съ своята върлина. Мнозина питатъ, какво изучавате въ окултната школа? Ще кажете, че въ школата изучавате изкуството да вървите по вѫже, на височкна 10 — 15 метра, съ най-голѣмо спокойствие. Ще ходите по вѫжето тихо и спокойно и ще пазите пълно равновесие. Това значи окултизъмъ. Вие сте слуги, изпратени въ чужда страна, при строги господари. И сега, бързате да се върнете по домоветѣ си; причината за това е, че господаритѣ ви чакатъ да свършите опредѣлената за деня работа. Ще се върнете при господаритѣ си, но кесията ви трѣбва да бѫде пълна съ пари. Безъ пари работата ви нѣма да върви. Ако слугата се върне отъ лозето съ пълна кошница грозде, господарьтъ ще бѫде доволенъ отъ него. Мислете върху положението си като слуги, изпратени на гурбетъ на земята. Мислете и върху това, какво трѣбва да занесете на небето отъ вашия гурбетъ. Мисле те, че отново трѣбва да се явите предъ баща си, като блудния синъ, и да кажете: Татко, сгрѣшихъ предъ небето и предъ тебе. Приеми ме, като единъ отъ последнитѣ ти слуги. Въ едно старо предание се казва, че блудниятъ синъ се явилъ предъ баща си съ скѫсана торба, която, обаче, била много ценна. Следователно, всѣки, който се върне на небето, все трѣбва да занесе нѣщо отъ своя гурбетъ. Въ притчата за блудния синъ не се предава подробно разговора на сина съ бащата. Блудниятъ синъ казалъ на баща си: Татко, докато бѣхъ при тебе, ядохъ и пихъ, измѫчвахъ слугитѣ. Откакъ се отдѣлихъ, изгубихъ тѣзи условия, но се научихъ да работя, да слугувамъ. Днесъ съмъ готовъ да изправя погрѣшкитѣ си. Тази е причината, задето бащата заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най-тлъстото теле за изгубения си синъ. Той самъ турилъ пръстенъ на рѫката на сина си и го цѣлуналъ. Блудниятъ синъ казалъ на баща си, че се връща въ неговия домъ не като синъ, който знае да заповѣдва на слугитѣ си, но като синъ, който е готовъ да слугува, да даде примѣръ и на другитѣ, какъ да работятъ. Следователно, всѣки синъ, който отива на гурбетъ и се връща при баща си, непременно трѣбва да носи нѣщо ново, ценно въ своята скѫсана торбичка. Скѫсаната торбичка говори за мѫчнотиитѣ, презъ които синътъ е миналъ въ чужбина. Единъ день, когато и вие се върнете на небето при своя Баща, трѣбва да сте се научили вече да слугувате. Ако презъ време на вашия гурбетъ на земята се научите да слугувате, задачитѣ ви сѫ добре решени. Нѣма по-велико и по-красиво нѣщо отъ това, да знае човѣкъ, какъ да слугува! „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 18 януарий, 1928 г. София.
  7. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Въ природата сѫществуватъ редъ процеси, нѣкои отъ които сѫ съзнателни, иматъ отношение къмъ разумния животъ, а нѣкои сѫ, несъзнателни. Запримѣръ, вижте, какво прави простиятъ каменарь. Даватъ му задача да издѣла единъ камъкъ, да му предаде четириѫгълна форма, или да издѣла отъ него нѣкакъвъ корнизъ за кѫщата на нѣкой човѣкъ. Всичко това той прави по нѣкакъвъ образецъ, но ако го запитате, какво е работилъ днесъ, той ще ви каже: Зная, че дѣлахъ единъ камъкъ, изработихъ отъ него нѣщо, но де ще се тури този предметъ — не зная. — Това е единъ отъ несъзнателнитѣ процеси. Какво ще постигне този каменарь, ако презъ цѣлия си животъ дѣла само камъни, или прави корнизи на хората? Този каменарь ще постигне изкуството да дѣла камъни, отъ които хората ще се ползуватъ. Често съвременнитѣ хора, съвременнитѣ учени се занимаватъ съ такива маловажни мисли, като тѣзи, да дѣлатъ камъни, да правятъ отъ тѣхъ корнизи, безъ да знаятъ, де могатъ да се употрѣбятъ тѣзи мисли. Това показва, че въ живота на хората всички нѣща не могатъ да бѫдатъ еднакво важни: ония, които сѫ далечъ отъ сърцето ни, считаме маловажни, а тѣзи, които сѫ близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо, мнозина считатъ като важна, велика, Божествена идея тази — да обичаме цѣлото човѣчество. Съзнателна идея е тази, но човѣкъ не може да обхване въ себе си цѣлото човѣчество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, въ което се намирате, по никой начинъ не можете да обичате цѣлото човѣчество. Подъ ближенъ разбирамъ нѣкой вашъ приятель, или приятелка, ваша сестра, нѣкой вашъ съученикъ, нѣкой вѣренъ вашъ слуга и т. н. Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ моралъ като ученици? Ще кажете, че моралътъ на свѣта е известенъ вече, а вие, като ученици, се стремите къмъ новъ, възвишенъ моралъ, а не къмъ сегашния, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Той е създаденъ отъ хората, но такъвъ, какъвто е днесъ, крачка напредъ не може да отиде. Сегашниятъ моралъ е остарѣлъ, той е вече на израждане. Всичко въ свѣта остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всѣко нѣщо, което има форма, остарява. Въ съвременния свѣтъ, отъ памти-вѣка, сѫществуватъ четири вида религии, на които хората и до днесъ още се кланятъ. Тѣзи четири форми религии сѫ били известни отъ най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъмъ, т. е. обрядна форма: палене на свѣщи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триѫгълникъ, крѫгъ съ точка въ срѣдата, пентограмъ, шестограмъ, на нѣкакви муски, като парченца отъ дрехата на нѣкой светия и т. н. Къмъ тази религия и до днесъ още принадлежатъ маса хора. Втората форма религия наричаме милитаризъмъ — религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете отъ тази религия, той ще ви каже: Този свѣтъ съ сила само може да се оправи. Третиятъ видъ религия е капитализъмътъ. Тази религия е мека, нѣжна, прилича на жена, която, дето ходи, навсѣкѫде се обръща. Въ нея нѣма никакъвъ моралъ. Тя си служи съ всички видове далавери. Четвъртиятъ видъ религия е социализъмътъ. Първитѣ три форми религии представятъ семейството: клерикализъмътъ е майката, милитаризъмътъ е бащата, капитализъмътъ — децата, социализъмътъ представя слугитѣ на това семейство. Слугитѣ работятъ за своитѣ права предъ господаритѣ си. Като проследите развитието на цѣлото човѣчество, всички тия религии ще намѣритѣ въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителнитѣ чърти на всѣка форма, на всѣки видъ религия. Всѣки день човѣкъ може да бѫде или клерикалъ, или милитаристъ, или капиталистъ, или социалистъ. Ставашъ сутринь и започвашъ съ молитва, съ обряди. Вървишъ така до едно време, и после кавзашъ: Не може само съ молитва. Трѣбва да се приложи грубата сила. Следъ това казвашъ: И туй не помага. Човѣкъ трѣбва да разполага съ пари. Най-после, като видишъ, че и това не помага, казвашъ: Ние, слабитѣ, трѣбва да се обединимъ, да станемъ силни, да устояваме на труднитѣ условия. Трѣбва да образуваме братство, да опитаме силата си. Въ това отношение всички форми на религиитѣ иматъ свои богове, на които се кланятъ. Всички форми, всички обряди на тия религии сѫ външни заблуждения, въ които човѣчеството е попаднало. Обаче, това сѫ форми, наложени отъ черната ложа, отъ тъй нареченитѣ „тъмни сили“. Всѣка отъ тия четири форми на религията съответствува на една отъ проявитѣ на истинскитѣ религии. Клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мѫдростьта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикалитѣ иматъ грѣхове, молятъ се на Бога, палятъ свѣщи и кандила. Тѣ се занимаватъ съ въздуха. Милитариститѣ палятъ огънь, навсѣкѫде стрелятъ, тѣ се занимаватъ съ огъня. Капиталиститѣ се занимаватъ съ водата, а социалиститѣ — съ почвата, съ земята. Обаче, свѣтътъ нѣма да се изправи нито по единъ отъ тѣзи начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовьта; военщината е изопачена форма на мѫдростьта; капитализъмътъ, който представя кръвообръщението въ човѣка, е изопачена форма на истината; социализъмътъ е изопачена форма на правдъта. Всички тия форми на религията искатъ свобода, а въпрѣки това си служатъ съ закона на насилието. И клерикалътъ ще те обеси; и милитаристътъ ще те обеси; и капиталистътъ ще те обеси; и социалистътъ ще те обеси. Защо? — Защото всички сѫ деца на една майка. Тѣ си приличатъ, понеже една майка ги е родила. И следъ всичко това единъ ще се хвали, че е клерикалъ, другъ — милитаристъ, трети — капиталистъ, четвърти — социалистъ. Това сѫ учения, които не могатъ да оправятъ свѣта. Убийството, насилието трѣбва да се изхвърли вече навънъ. То е външна, а не вѫтрешна идея. Има законъ, който може да оправи свѣта, но хората още не сѫ дошли до този законъ. Тѣзи учения трѣбва да се замѣстятъ съ единствения великъ законъ въ живота — любовьта, която е въ сила да оправи свѣта. Този законъ трѣбва да се приложи въ живота. Следователно, новиятъ моралъ въ свѣта трѣбва да бѫде моралъ на любовьта. Сега азъ засѣгамъ въпроса принципално. Когато човѣкъ е вървѣлъ презъ нѣкоя гора и се е спиралъ предъ нѣкои извори, въ пѫтуването си той е направилъ доста пакости. Обаче, ако съзнанието му е будно, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, прости прегрѣшенията ми. Като минавахъ презъ гората, изплашихъ много птички, изпочупихъ доста клончета, изкаляхъ водата на малкитѣ изворчета. Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не причинявамъ никаква пакость. Нека птичкитѣ, дърветата, цвѣтята и изворитѣ знаятъ, че човѣкъ минава край тѣхъ. Такова трѣбва да бѫде съзнанието на всички ония, които живѣятъ споредъ новия моралъ. Който живѣе по новия моралъ, той не може да направи пакость нито на растенията, нито на животнитѣ, нито на своитѣ ближни. Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание въ себе си, да чувствувате Бога, да се свържете съ Него, никога нѣма да постигнете това. Не само вие искате да изправите живота си; всички хора иматъ сѫщото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: Дали ни слуша Господъ? Въ това отношение вие положително трѣбва да знаете, слуша ли ви Господъ, или не ви слуша. За да ви слуша Господъ, вие трѣбва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правятъ съвременнитѣ религиозни хора? Тѣ се изправятъ предъ Господа, изпѫчатъ се и започватъ да се молятъ като че кой знае, какво сѫ направили. Какво сѫ направили? Съ какво ще се похвалятъ? Ако е въпросъ да се похвалятъ съ главата си, слонътъ има по-голѣма глава отъ тѣхъ. По тегло слонътъ има повече мозъкъ отъ човѣка. Съвременнитѣ учени се стремятъ да намѣрятъ ония сѫществени чърти, които отличавать човѣка отъ животното. За следния пѫть и вие пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и животнитѣ“. Нѣкои окултисти казватъ, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по свѣтлината. Човѣкъ има повече свѣтлина отъ животнитѣ. Обаче, това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви сѫ отличителнитѣ качества на човѣшкото съзнание и какви — на животинското? Мислете върху този въпросъ. И тъй, като разсѫждавате върху четиритѣ форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, презъ които човѣчеството е минало. Обаче, съ тѣзи вѣрвания човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички тѣзи възгледи, тѣзи вѣрвания трѣбва да се измѣнятъ. Ако единъ набоженъ човѣкъ може да те обеси, че не сподѣляшъ неговитѣ възгледи, каква набожность е тази? Ако единъ милитаристъ може да те обеси само за това, че не подържашъ неговитѣ възгледи, какъвъ милитаризъмъ е това? Въ Америка, въ 1905 година двама американски милиардери взели участие въ една борсова игра: единиятъ купувалъ, другиятъ продавалъ, а всички останали около тѣхъ страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудѣли и т. н. Питамъ: коя е формата, по която съвременнитѣ хора трѣбва да живѣятъ? Всички тия учения дадоха ли образецъ, по който хората да живѣятъ въ хармония помежду си? Никой не пожертвува нѣщо отъ себе си, съ което да внесе миръ въ свѣта. Кой господарь днесъ ще бѫде доволенъ, ако види, че слугитѣ му го управляватъ? Като погледне на слугата си, господарьтъ казва: Слуга е това! Тъй щото, ако и за въ бѫдеще продължаватъ да се прилагатъ четиритѣ вида учения, въ свѣта ще продължава да сѫществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъвъ просторъ между хората. Ученицитѣ на новото учение трѣбва да иматъ опредѣлена форма, опредѣленъ начинъ на живѣене. Човѣкъ самъ създава формитѣ. Запримѣръ, клерикализъмътъ, милитаризъмътъ, капитализъмътъ и социализъмътъ сѫ човѣшки учения. Тѣзи учения не сѫ създадени отъ Бога, но отъ хората. Въ природата не сѫществува никакъвъ клерикализъмъ, никакъвъ милитаризъмъ, никакъвъ капитализъмъ, никакъвъ социализъмъ. Ако влѣзете въ разумния животъ, който е задъ сцената, на която хората живѣятъ, ще видите, че тамъ никакви форми не сѫществуватъ. Често разумнитѣ сѫщества напущатъ своя животъ и слизатъ на земята, за да си създадатъ едно забавление само за нѣколко часа. Тѣ могатъ да взематъ формата на нѣкое низше сѫщество и да изиграятъ известна роля. Тѣ разполагатъ съ знания, които могатъ да приложатъ, когато и както пожелаятъ. Докато гледате съ очитѣ на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. Въ очитѣ на едно млѣкопитаеще, на единъ волъ, вие можете да видите голѣма красота — това зависи отъ васъ. Ако търсите красиви очи, вгледайте се въ тия на вола. Волътъ има по-красиви очи и отъ човѣка. Очитѣ му сѫ дълбоки и изразителни. Като гледа, какъ господарьтъ му се отнася съ него, волътъ казва: Нѣма нищо, единъ день и ние ще се освободимъ отъ това бреме. Понеже ходи на два крака, като човѣкъ, господарьтъ ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макаръ и не като нашия господарь. Волътъ върви спокоенъ, невъзмутимъ; въ него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарьтъ му бърза, волътъ казва: Защо толкова бърза господарьтъ ми? Не знае ли, че за всѣко нѣщо има опредѣлено време? После обърне погледъ къмъ господаря си и продължава работата си. Понѣкога господарьтъ мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: Волъ е това, нищо повече! — Не, подъ тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само въ очитѣ му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези въ животнитѣ, той ще разбере тѣхната сѫдба, принципитѣ, къмъ които спадатъ тѣ и т. н. И тѣ, като хората се различаватъ едни отъ други. Нѣкой конь, запримѣръ, обича да хапе, да рита, а другъ не върши това. Тѣзи учения, за които ви говоря, сѫ допринесли нѣщо за развитието на човѣчеството. Тѣ сѫ помагала въ човѣшкия животъ. Наистина, когато постѫпва по човѣшки, човѣкъ ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Обаче, като постѫпва по Божествения законъ, човѣкъ не може да бѫде клерикалъ, той ще бѫде човѣкъ на любовьта и ще говори или за живота, или за любовьта; той не може да бѫде милитаристъ, но ще бѫде човѣкъ на мѫдростьта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бѫде капиталистъ, но ще бѫде човѣкъ на истината и ще говори за свободата, за простора: той нѣма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нѣщата; и най-после, който постѫпва по Божествения законъ, той не може да бѫде социалистъ, но ще бѫде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мѫдростьта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ. И най-после, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свѣтъ. Правдата показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да реализираме. Следователно, всѣки день човѣкъ може да минава презъ едно отъ тия четири състояния. Нѣкой казва: Безъ пари въ живота не може. Този човѣкъ е капиталистъ. Другъ казва: Човѣкъ не може самъ да живѣе, все трѣбва да има единъ другарь. Този човѣкъ е социалистъ. Домътъ е първата фаза на социализъма. Въ дома бащата представя милитаризъма и казва: Хайде, деца, всички на кракъ! Трѣбва да знаете, че законъ сѫществува въ свѣта. Майката представя клерикализъма. Тя казва: Деца, трѣбва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия законъ. Какво представятъ децата? Тѣ сѫ импулсътъ на родителитѣ. Тѣ сѫ капиталътъ, който движи и домоветѣ, и обществата, и държавитѣ. Въ дома децата движатъ ума и сърцето на родителитѣ. Докато децата сѫ при родителитѣ си, домътъ е богатъ, майката и бащата иматъ импулсъ да работятъ. Щомъ изгубятъ капиталитѣ си, т. е. синоветѣ и дъщеритѣ си, бащата и майката казватъ: Какво ще се прави сега? Най-после тѣ се примиряватъ съ положението си и казватъ: Да сѫ живи слугитѣ! Така бѣше и съ Адама. Той първо бѣше самъ, но пожела да има другарь. Богъ му каза: Ще родишъ синъ. Най-после Адамъ роди своя пръвъ синъ — Ева. Сега отъ всички се изисква установенъ моралъ. Когато ви питатъ нѣщо за учението което ви се преподава въ Школата, вие трѣбва да имате опредѣлено понятие. Това учение не е учение на любовьта, нито е учение на мѫдростьта, на истината, на правдата или на добродетельта. То се стреми къмъ тѣхъ, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае отъ нови форми, които още не е изработило. Не трѣбва да се говори само за моралъ, или че трѣбва да се обичаме. Когато обичате нѣкого, не трѣбва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щомъ дойдете до любовьта, новото учение изключва абсолютно всѣкакво съмнение. Щомъ дойде въ дома ви нѣкой човѣкъ вие трѣбва да имате пълно довѣрие къмъ него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учители и ученици въ новото учение? — Тѣ трѣбва да почиватъ на пълно довѣрие, на взаимна любовь. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но човѣкъ трѣбва да се справи съ него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче, има цѣръ за съмнението; сѫщо така има цѣръ и за малодушието, за безвѣрието и т. н. За да се въздействува на тия отрицателни прояви въ човѣка, преди всичко самиятъ човѣкъ трѣбва да се познава. Астролозитѣ познаватъ, кой човѣкъ е страхливъ или кой е подозрителенъ. Сатурновитѣ типове сѫ подозрителни. Каквото да имъ се говори, тѣ казватъ: Тази работа не ни радва, тя нѣма да се нареди добре. Защо работитѣ на българитѣ не се уреждатъ добре? — Понеже Сатурнъ ги управлява. Каквато работа да започне българинътъ, въ края на краищата той ще фалира. Българинътъ започва добре, но като дойде до едно мѣсто, казва: Тази работа не върви напредъ, нѣма да се нареди, както трѣбва. Той обича да разсѫждава, да философствува. Българинътъ е енергиченъ, малко марсианецъ, но щомъ дойде Сатурнъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Отъ астрологическо гледище е интересно да се знае, кога ще дойде времето, когато България ще се управлява отъ друга нѣкоя планета, освенъ Сатурнъ. Днесъ всички се запитватъ, кога Сатурнъ е взелъ надмощие надъ българитѣ? Кога сѫ изпаднали българитѣ подъ влиянието на Сатурна, това е метафизически въпросъ, върху който нѣма да се спирамъ. Едно нѣщо, което може да повдигне българитѣ, е да дойдатъ подъ влиянието на Венера. Сатурнъ има особена слабость къмъ Венера. Щомъ я види, сърцето му веднага започва да тупти, и той се съживява. Сатурнъ, Венера, както и останалитѣ планети, сѫществуватъ като реалности и указватъ въздействие, както върху отдѣлния човѣкъ, така и върху отдѣлнитѣ народи. Не само планетитѣ влияятъ върху човѣка. Въ невидимия свѣтъ сѫществуватъ цѣли иерархии отъ напреднали, разумни сѫщества, ангели, които влияятъ, помагатъ на цѣлото човѣчество. Тѣзи сѫщества сѫ отражение на любовьта. Азъ разглеждамъ Венера като напреднало сѫщество, като отражение на любовьта, отъ чието влияние българитѣ сѫ лишени. Сега тѣ трѣбва да направятъ връзка съ този принципъ. Не само българитѣ, но всички хора, следъ грѣхопадането още, сѫ изгубили връзката си съ любовьта, съ този великъ принципъ, и днесъ трѣбва да я възстановятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде българинъ, въ смисълъ — сатурновъ типъ. Българинътъ е повече замисленъ, обича да философствува. Като седне нѣкѫде, той веднага започва да мисли, да разсѫждава и да мълчи. За да се развесели, той трѣбва да пийне поне половинъ или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакътъ си настрана и започва да пѣе: „3аплакала е гората, гората и планината“. Или, „Стоянъ мами думаше“. Сега азъ ви навеждамъ на тия въпроси, за да се заинтересувате отъ тѣхъ, да почнете да ги изучавате. Вие трѣбва да изучавате християнството отъ ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трѣбва да го разглеждате като проява на Божията Любовь. Така ще дойдете до реалностьта на нѣщата, до онази положителна наука, която трѣбва да се подложи на опитъ. По този начинъ вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание въ себе си, той трѣбва да бѫде въ състояние да стисне тебешира и да го превърне въ злато. Този човѣкъ може да каже: Знаешъ ли кой съмъ азъ? Той има вѣра въ себе си, въ своитѣ знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го превърне въ злато. Въ златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформиратъ нѣщата. Ако нѣмате въ себе си изкуството да трансформирате нѣщата, ако нѣмате любовь, вие не можете да разберете посоката на вашитѣ идеи. Идеитѣ могатъ да се трансформиратъ, да се облагородятъ, или да се превърнать въ мощна сила въ живота, само ако имате влиянието на възвишенитѣ сѫщества. За да се убедите, дали сѫществуватъ тѣзи възвишени сѫщества, вие трѣбва да направите опитъ. Ако не можете да направите никакъвъ опитъ. трѣбва да приемете това твърдение като аксиома. Въ духовния свѣтъ не е позволено да се говорятъ нѣща, които не сѫ опитани и прозѣрени. За всѣко нѣщо трѣбва да направите опитъ, и ако опитътъ излѣзе несполучливъ, трѣбва да намѣрите единъ учитель, който ще ви каже, защо не сте успѣли въ опита си. Всѣко нѣщо, което е опитано и провѣрено, е всѣкога вѣрно и истинно. Ако вземете единъ квадратъ, ще знаете, че дветѣ му страни сѫ положителни, а другитѣ две — отрицателни. Тѣзи четири страни могатъ да бѫдатъ положителни низходещи и отрицателни низходящи, както и положителни възходещи и отрицателни възходещи. Като познавате законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ квадрата, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Докато сѫ въ зародишъ, идеитѣ сѫ положителни, кинетически; тѣ сѫ впрегнати на работа. Щомъ се оплодятъ, тѣ ставатъ отрицателни, т. е. съ отрицателна енергия. Когато дойде нѣкаква идея въ ума ви, гледайте, дали тя е възходеща или низходеща. Споредъ идеята и вие ще взимате съответна посока. Съ други думи казано: всѣка идея има своя посока на движение — или къмъ центъра на земята, или къмъ центъра на слънцето. Ако дадена идея има посока къмъ центъра на земята, вие трѣбва да вземете мѣрки, за да не попаднете подъ нейното влияние. Докато минавате презъ центъра на земята, никога не трѣбва да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. Следователно, не взимайте нищо на заемъ отъ сѫществата, които живѣятъ на земята. Ако взимате отъ тѣхнитѣ плодове, ще изпаднете въ низходещо състояние. Обаче, когато пѫтувате къмъ центъра на слънцето, къмъ възвишенитѣ принципи, съ които вашата душа е въ съгласие, всичко, каквото тѣ иматъ, ще бѫде въ ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трѣбва да приемате всичко като храна за вашия организъмъ. Запримѣръ, можете ли да употрѣбите дребнитѣ камъчета или пръстьта за храна? — Не можете. Следователно, пазете се отъ всѣка храна, която не е полезна за васъ. Тази храна ще ви причини редъ болезнени състояния. Обаче, можете да се ползувате само отъ плодове, които взиматъ соковетѣ си отъ дълбоко. Много научни въпроси, които могатъ да ви ползуватъ, сѫ обяснени въ моитѣ беседи, но вие не ги изучавате, както трѣбва. Въ беседитѣ сѫ дадени важни, специфични правила и методи, отъ които, ако се приложатъ, и слѣпитѣ биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседитѣ, вие щѣхте да имате по четири очи: две отпредъ и две отзадъ. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседитѣ отъ първа серия, ще придобиете много нѣщо. Въ беседата „Житно зърно“, запримѣръ, се вижда начина, по който човѣкъ може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни цѣлия свѣтъ, колко повече човѣкъ може да направи това. Кажете: Каквото житното зърно може да направи, и азъ мога да направя. Англичанинътъ казва: Каквото хората могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Каквото растенията могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Наистина, въ нѣкои отношения растенията сѫ по-добри химици отъ най-добритѣ химици въ свѣта. Въ своитѣ лаборатории, тѣ изработватъ това, което хората химици не могатъ да постигнатъ. Ще кажете: Нима хората трѣбва да се учатъ отъ растенията? — Да, отъ растенията ще се учатъ. Тѣ владѣятъ изкуството да боядисватъ така, което хората не могатъ да постигнатъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ това изкуство отъ растенията. И тъй, вие трѣбва да се ползувате отъ живата, отъ разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божествениятъ принципъ единъ день ще ви докосне. Често този великъ принципъ минава и заминава покрай васъ, но въ това време вие сте нѣкѫде замислени и пропущате случая да се възползувате отъ Неговото добро въздействие. Когато Богъ се приближава къмъ една душа, веднага около нея се натрупватъ много сѫщества, съ разумни съзнания, които искатъ да ѝ влияятъ, и по този начинъ ѝ причиняватъ редъ страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Богъ се е приближилъ къмъ васъ. Въ този моментъ около васъ се трупатъ не едно– две, но хиляди сѫщества. Щомъ усѣтите това натискане, вие трѣбва да излѣзете надъ тази тълпа и да ѝ кажете, че разбирате повече отъ нея. И Христосъ разреши въпроса по сѫщия начинъ. — Какъ? — Съ любовь. Когато се запитвате, защо страдате, ще знаете, че страданията носятъ велики блага за васъ. Задъ всѣко страдание се крие едно велико благо. Казвате: Защо страдамъ? — За да станешъ богатъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ ученъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ уменъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ силенъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ добъръ, да познавашъ живота. Това сѫ отговори на въпроса: Защо страдамъ? Следъ като разрешите тѣзи въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдамъ? Единъ день, като отидете на небето, ще пригръщате, ще цѣлувате страданието и ще му благодарите за доброто, коете ви е причинило. Ако не бѣше страданието, вие никога не бихте могли да влѣзете въ небето. Вие ще искате извинение отъ страданието за лошитѣ работи, които сте говорили за него. Кой отъ васъ не е казалъ поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде нѣкое страдание, казвате: Да не дава Господъ никому такова страдание! Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до нѣкакво обяснение на страданията. Едно трѣбва да знаете: Степеньта на съзнанието, до което днесъ сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота. Сега вие трѣбва да се наблюдавате, да видите, колко бързо се смѣнятъ състоянията у васъ. Ставате сутринь, клерикалъ сте. После взимате ножа и съ него се разправяте — милитаристъ ставате. Не се минава много, ставате капиталистъ. Скоро следъ това минавате въ друго състояние, ставате социалистъ. Обаче, вие трѣбва да дойдете до положение да видоизмѣняте тия състояния. Това може да се постигне само чрезъ закона на любовьта. На клерикала може да се въздействува главно съ любовьта; на милитариста — съ мѫдростьта; на капиталиста — съ истината, а на социалиста — съ правдата. Следователно, който има любовь въ себе си, той ще бѫде богатъ; който има мѫдрость въ себе си, той ще бѫде силенъ; който има истината въ себе си, той ще бѫде свободенъ; той ще бѫде господарь и слуга на себе си, а не на другитѣ хора. Въ Америка единъ милионеръ срещналъ единъ метачъ и му казалъ: Ти ми се харесвашъ. Искамъ да те направя свой наследникъ. Имамъ седемь милиона долари; искашъ ли да ги завещая на тебе? — Не ми трѣбватъ пари, не зная, какво да ги правя. Азъ имамъ много хубава работа, за нищо не я смѣнявамъ съ друга нѣкаква. — Вземи паритѣ и ги употрѣби, както знаешъ — казалъ милионерътъ. Метачътъ взелъ паритѣ, раздалъ ги на бедни, а за себе си задържалъ метлата, съ която и по-рано мелъ улицитѣ. Въ лицето на метача, милионерътъ видѣлъ единъ добъръ, справедливъ човѣкъ, една събудена душа, затова далъ милионитѣ си на него и казалъ: „Вземи тѣзи пари и ги употрѣби, както знаешъ“. Нека по този начинъ Богъ благослови и тебе, и мене. Ще кажете: Глупавъ човѣкъ билъ този метачъ. Да не задържи паритѣ за себе си, а да ги раздаде на беднитѣ! — Не е лошо човѣкъ да задържи и за себе си една часть отъ паритѣ, но съ тѣзи пари той трѣбва да изпълни Божия законъ. Обратенъ на Божия законъ е човѣш-киятъ. Отивате въ една банка да вземете пари. Обаче, отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворятъ гишетата. Всички гишета ли ви интересуватъ, или само едно отъ тѣхъ? Въ дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чекъ. Спирате предъ гишето, взимате паритѣ и си излизате. Ако вървите по човѣшкия законъ. вие ще се интересувате отъ всички гишета. Колкото да се интересувате отъ всички гишета; вие нѣма да получите това, което тѣ съдържатъ. Ако вървите въ Божествения животъ, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне часть отъ това, което съдържа въ себе си. Като ученици, вие искате да знаете цѣлия смисълъ на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размѣните чека си. Не ви сѫ нужни всички гишета, не ви е нужна цѣлата банка. Следователно, когато искате да разберете изцѣло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цѣлата банка. Едно гише ви трѣбва. Ще вземете чека си, ще се представите предъ касиера на банката и ще кажете: Заповѣдайте, имамъ единъ чекъ, ще ви моля да ми услужите. Споредъ Божествения законъ, като отивате при нѣкой човѣкъ за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се рѫкувате съ него и ще кажете: Радвамъ се, че случаятъ ми даде възможность да ви видя. Той ще ви запита: Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповѣдайте и втори пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизиратъ: една основна идея на любовьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на мѫдростьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на истината, около която всички други да се централизиратъ. Като живѣете по този начинъ, ще имате резултати, ще бѫдете свободни. Само умниятъ човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Той не може да прави погрѣшки. Какъвто методъ да избере въ работата си, той всѣкога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но единъ отъ тѣхъ е най-близъкъ до истината, най-близъкъ до идеала. Колкото по-уменъ е човѣкъ, толкова по-близъкъ пѫть ще избере той; колкото е по-малко интелигентенъ, толкова по-далеченъ пѫть ще избере въ работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си. Сега, като разглеждамъ живота, съзнателно поставямъ нѣкои нѣща предъ васъ да събудятъ вашия песимизъмъ. Казвамъ, запримѣръ, че еди коя си работа не може да се постигне. Вие взимате буквално въпроса и сте готови да се обезсърдчите. Казвамъ: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовьта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи съ хората, той ще страда. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съприкосновение съ всички души, съ своитѣ ближни. Изобщо, кой за каквото е роденъ, трѣбва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете въ себе си: Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна безъ отлагане. Мнозина отлагатъ работитѣ си за друго нѣкое прераждане. Въ следното прераждане работитѣ ще бждатъ толкова сложни, че нѣма да остане време да завършите изоставенитѣ работи отъ сегашния си животъ. Който отлага работитѣ си за следното прераждане, той мяза на онзи ученикъ отъ първи класъ, който казва: Сега азъ нѣма да уча, ще отложа уроцитѣ си за догодина. Тогава добре ще изуча този материалъ. Той не знае, че въ втори класъ ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трѣбва да владѣе материала отъ първи класъ. Такова нѣщо представя въпросътъ за следнитѣ прераждания. Когато ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, като започне отъ първи класъ и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика отъ великата окултна школа, гимназията се състои отъ 12 класа. Университетскиятъ курсъ се състои пакъ отъ 12 курса съ четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университеть, на ученика сѫ потрѣбни цѣли 24 години. Всѣка година пъкъ се състои отъ 25,000 години. Сметнете, колко години сѫ нужни на окултния ученикъ, за да свърши гимназия и университетъ, вънъ отъ четиритѣ отдѣления. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Като ви говоря за продължителностьта на времето, азъ повече ви насърдчавамъ, отколкото обезсърдчавамъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е осѫденъ на смърть. Разглежда се дѣлото му и се издава присѫда още утре да бѫде обесенъ. По нѣкаква щастлива случайность, изпълнението на присѫдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човѣкъ туптѣше отъ ужасъ, отъ страхъ, сега вече започва радостно да тупти — животътъ му е продълженъ съ една година. Щомъ дойде опредѣлениятъ день за присѫдата, изпълнението ѝ се отлага за две години още. После за още четири, петь, шесть години, докато най-после престѫпникътъ се амнистира. Той излиза отъ затвора, доволенъ, щастливъ, радва се на живота. Какво лошо има въ това продължаване на времето? Съ продължаване на времето, този човѣкъ продължава живота си. Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъгъ процесъ на изкупление. Щомъ кажемъ, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. Въ този дълъгъ периодъ отъ време, ако пѫтувате съ бързината на свѣтлината, изискватъ се хиляди години, за да извървите вашия пѫть. Ако трѣбва да минете единъ кѫсъ периодъ отъ време на земята и се движите съ бързината на свѣтлината, де ще отидете? За осемь минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броятъ на годинитѣ, това сѫ въпроси, които се опредѣлятъ отъ съзнанието. За сѫщества, на които съзнанието е развито 25,000 години представятъ 25 деня. Казва се въ Писанието, че предъ Бога хиляда години сѫ като една година; значи, 25,000 години се равняватъ на 25 години. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще влѣзете въ особена зодия, дето изчисленията сѫ съвсемъ други. Бѫдещиятъ животъ, въ който ще влѣзете, астрологически коренно ще се различава отъ сегашния. Въ този животъ вече вие ще намѣрите смисъла на нѣщата. Това, което сега се говори, ще ви бѫде като подарено. Много отъ идеитѣ, които сега не ви сѫ понятни, тогава ще станатъ понятни. Тогава ще разберете, че животътъ е непреривенъ. И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допущате никаква тѫжна мисъль да вземе надмощие надъ васъ. Ако Богъ ви е далъ единъ спасителенъ поясъ, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, въ което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителенъ поясъ, отколкото да нѣмате. Така само ще можете да преодолѣете мѫчнотиитѣ, които имате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 4 януарий, 1928 г. — София.
  8. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НОВИ ВЪЗГЛЕДИ И МЕТОДИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се темата: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до една фаза на знанието, въ която теорията е почти завършена. Сега иде нова фаза на знанието, въ която теорията се свързва съ практическото приложение на принципитѣ, които сѫ известни. Запримѣръ, ако паякътъ направи своята мрежа по-тънка, отколкото трѣбва, тя непременно ще се скѫса. Ако и вие направите вашата мисъль по-тънка, отколкото трѣбва, и тя непременно ще се скѫса. Какво ще разберете отъ сравнението, което правя между паяжината и човѣшката мисъль? Ако напиша на дъската цѣлата азбука, или числата отъ едно до десеть, какво ще разберете? Какъвъ смисълъ иматъ тѣзи букви и числа за васъ? Тѣ иматъ смисълъ за разумния, но не и за неразумния човѣкъ. За онѣзи отъ васъ, които знаете да пишете и да смѣтате, буквитѣ и числата иматъ смисълъ. Обаче, за онѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, нужни сѫ вече други елементи. Тѣ боравятъ съ ементитѣ на живота, а не само съ обикновенитѣ числа и букви. Тѣзи, които се занимаватъ съ висшата математика, могатъ точно да изчислятъ, какво ще се случи на човѣка и кога ще му се случи това. Тѣзи, които се занимаватъ съ обикновената математика, не сѫ въ състояние да направятъ това. Следователно, всѣки, който се занимава съ висшата, съ положителната наука, може да разбере аналогията, която се прави между паяжината и човѣшката мисъль. Казвамъ: Голѣма е разликата между нѣщата на физическия свѣтъ и тѣзи отъ Божествения. Запримѣръ, човѣкъ може да вѣрва, но неговата вѣра се отнася само до една отъ областитѣ на физическия свѣтъ: до сърцето, до ума и до волята на човѣка. Вѣрата на човѣка може да се отнася и до причинния свѣтъ. Най-после вѣрата на човѣка може да се отнася до абсолютния свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има физическа, сърдечна, умствена, причинна и абсолютна вѣра. Това сѫ термини, които трѣбва да се разбиратъ. Ученицитѣ решаватъ редъ задачи и намиратъ, че х=0. Какво означава това, тѣ не разбиратъ, обаче, учениятъ, математикътъ вижда цѣла вселена въ нулата. Нулата представя колело въ движение, т. е. пѫть, по който енергията се движи. Да разберешъ нулата, това значи да намѣришъ пѫтя, по който енергията се движи. Който намѣри този пѫть, той намира вече начинъ да впрегне енергията на работа. Щомъ впрегне енергията на работа, човѣкъ вече придобива знания. Този човѣкъ има колело, което може да върти. Това значи да успѣва човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва да работите, да придобивате знания, богатства, сила. Трѣбва ли ученикътъ да очаква майка си, баща си, дѣдо си и баба си часъ по-скоро да умратъ, че да му оставятъ наследство? Ако ученикътъ очаква на дѣдо си и на баба си, ако поставя своя успѣхъ и знание върху труда на другитѣ, той е на кривъ пѫть. За тази негова мисъль той ще бѫде изпѫденъ отъ училището. Докато е вънъ отъ училището, ученикътъ може да мисли, каквото иска; щомъ влѣзе въ училището и очаква на този, на онзи, въ скоро време той ще се намѣри вънъ отъ училището. Само онзи може да бѫде ученикъ, който има обичь къмъ знанието, обичь къмъ своитѣ учители. Какво ще стане съ училището, ако единъ ученикъ, който е недоволенъ, запримѣръ, отъ учителя си по математика, пожелае да махнатъ този учитель? Следъ време този ученикъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ учитель, ще пожелае и него да махнатъ. Вторъ ученикъ пъкъ ще бѫде недоволенъ отъ другъ нѣкой учитель и ще иска неговото отстраняване. — Не, това не е ученичество. Всѣкога ще има нѣщо, отъ което ученикътъ ще бѫде недоволенъ, но не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, въ което ученицитѣ и учителитѣ умиратъ и се отстраняватъ? Смърть може да има, но вънъ отъ училището. Въ училището има само учение. Тамъ се изучаватъ уроцитѣ на живота въ пълния смисълъ на думата. Друго положение, до което човѣкъ може да се домогне, е да се научи да рисува. Казвате, че изкуството действува възпитателно. Право е това, но не трѣбва да очаквате само на великитѣ художници. Всѣки човѣкъ трѣбва да се учи да рисува. Запримѣръ, гледате една картина, която представя изгрѣващето слънце. На сѫщата картина сѫ представени земята, която се движи около слънцето, и луната, която се движи около земята. Всички сте виждали, какъ изгрѣва и залѣзва слънцето; виждали сте, какъ изгрѣва и залѣзва луната, но не сте виждали въртенето на земята. Защо? — Защото и вие се въртите заедно съ земята, вследствие на което ви се вижда, че земята стои на едно мѣсто. Оттукъ ние вадимъ следния законъ: ако се движите съ единъ човѣкъ въ една и сѫща посока, вие ще мислите като него. Когато обикне свѣта, човѣкъ започва да се върти заедно съ него. Този човѣкъ казва: Каквото свѣтътъ върши, това е идеалъ за мене. Нѣкой се увлѣче въ театъра и казва: Каквото театърътъ върши, всичко е добро, заслужава да се подражава. Каквото и когото обикне човѣкъ, въ него се явява желание да му подражава. Всички говорятъ за изкуството, но въпросъ е, какъ може да се приложи това изкуство въ живота. Изкуството е положителна, кинетическа сила въ природата, която трѣбва да се приложи. Да мислите, че художницитѣ само трѣбва да рисуватъ, това е неразбиране на нѣщата. Рисуването започва съ геометрията. Не може да бѫде художникъ онзи, който не разбира математика и геометрия. Геометрията е основа на художеството. Който работи върху себе си, който рисува, пѣе, учи, той по-лесно носи страданията. Мнозина се оплакватъ отъ страданията, чувствуватъ се тѫжни, самотни, нещастни, неразположени духомъ. Причината за тѣхното неразположение се дължи на обстоятелството, че тѣ се намиратъ въ нѣкоя пуста область, било на физическия, било въ астралния, било въ умствения свѣтъ. Значи, въ положението, въ което се намиратъ, тѣ сѫ лишени отъ нѣщо, липсва имъ нѣщо. И тогава ние казваме, че когато е лишенъ отъ нѣщо човѣкъ всѣкога страда. Защо страда бедниятъ? — Защото нѣма пари. — Защо страда малокръвниятъ? — Защото нѣма достатъчно кръвь. — Защо страда невежиятъ? — Защото нѣма знания. — Защо страда болниятъ? — Защото нѣма здраве, нѣма достатъчно жизнени сили въ себе си. Животътъ е течение, токъ отъ сили, които трѣбва да се вливатъ въ всѣки човѣкъ. За да не страда, човѣкъ трѣбва да работи, да върви напредъ. Когато умниягъ остане безъ работа, той непременно ще стане художникъ. Художеството е единъ отъ добритѣ методи за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ сте неразположени, вземете рисувателенъ листъ, моливъ и започнете да рисувате за себе си. Не е нужно да излагате картинитѣ си на показъ. Правете изложба за себе си. Когато ви е скучно, нарисувайте единъ високъ планински връхъ, покритъ съ дебелъ снѣгъ, който на мѣста само се топи и образува потоци, извори, рѣки. После нарисувайте една долина, опъстрена съ различни цвѣтя. На друга картина нарисувайте голѣма рѣка, покрай която сѫ насадени плодни дървета. Часть отъ рѣчната вода е отбита и полива хубава цвѣтна градина. Освенъ тази картина, можете да отидете нѣкой день край морето и да нарисувате морето съ параходитѣ, които пѫтуватъ по него. Ако не можете да нарисувате тия картини въ действителность, нарисувайте ги мислено. Представете си, че се качвате по единъ планински връхъ, че слизате въ долина, че садите дървета, цвѣтя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се съ лодка, съ параходъ и после пакъ се връщате назадъ. Като рисувате съ въображението си, по този начинъ ще трансформирате състоянието си и ще станете веселъ, радостенъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ приятели. Отъ него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човѣка да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и нѣма да забележи, какъ семената ще изникнатъ, ще цъвнатъ и ще разнесатъ своитѣ благоухания надалечъ. Тѣхното благоухание ще привлѣче свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ще му оставятъ своето благословение. Тъкмо се замислилъ, впрегналъ се въ нѣкаква работа, и току вижъ нѣкое свѣтло сѫщество отъ невидимия свѣтъ посети неговата градина, благослови работата му. Другъ пѫть нѣкой вашъ ближенъ дойде отъ невидимия свѣтъ и се поразходи изъ вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облѣчете. Ще кажете, може би, че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае, какъ ще порасне детето ѝ, какво ще излѣзе отъ него, това не е ли забавление? Умътъ на човѣка се забавлява, но и въ това забавление има красота. Детето расте, пораства, но единъ день заминава за другия свѣтъ, и майката остава пакъ сама. Де е детето й? Нѣма го. Въ въображението си майката е рисувала редъ картини, които за другитѣ хора изчезватъ, но за нея все остава нѣщо отъ рисункитѣ ѝ. Питамъ: де е реалното въ живота? Реалностьта седи въ творчеството. Умътъ пъкъ твори. Следователно, това, което умътъ твори, е реално. Реалностьта има свойство да расте. Това, че нѣщата изчезватъ и отново се появяватъ, не говори, че не сѫ реални. Всѣко нѣщо, което обичаме, става ясно за насъ; всѣко нѣщо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при насъ, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва отъ насъ. Въ който моментъ имате неприязнена мисъль къмъ нѣщо, то веднага изчезва, отдалечава се отъ васъ. Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ знания, че не билъ ученъ. Ако обичашъ знанието, науката съ всичкото си естество, тѣ непременно ще дойдатъ при тебе. Обаче, това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както паритѣ могатъ да дойдатъ въ джоба ти. Такъвъ законъ не сѫществува. Знание, наука се придобиватъ чрезъ усилие, чрезъ работа и приложение. Ученицитѣ очакватъ отъ учителя си повече, отколкото трѣбва. Учительтъ може да даде много знания на ученицитѣ си, но следъ това ще ги изпитва. Ако сѫ научили уроцитѣ си добре, той ще имъ предаде нови лекции, нови уроци; ако не сѫ научили уроцитѣ си, никакво знание повече нѣма да имъ даде. Следователно, отъ ученика се изисква приложение, но не евангелско приложение, нито православно, нито окултно приложение. Сега да се върнемъ къмъ изкуството като възпитателно срѣдство въ живота. Чрезъ изкуството човѣкъ възпитава и своя домъ. Като говоря за изкуството като възпитателенъ методъ, разбирамъ не само рисуването, но изкуството въ най-широкъ смисълъ на думата. Само рисуването не помага за възпитанието на ученика. Къмъ него трѣбва да се прибавятъ редъ още изкуства: музика, пѣние, поезия и т. н. Като дойдете до художеството, прибавете къмъ него и музиката. При картината, която сте създали — своята градина, започнете да свирите и пѣете. Ако не можете да свирите и пѣете, започнете да поетизирате, да декламирате. Ще декламирате на цвѣтята, на дърветата. По-добри слушатели отъ дърветата и цвѣтята нѣма. Тѣ ще слушатъ, безъ да ви критикуватъ. Свѣтъ, въ който сѫществува критика, е анормаленъ. Да критикува човѣкъ и да разсѫждава, това сѫ две различни нѣща. Човѣкъ всѣкога трѣбва да мисли, да разсѫждава, а не само когато се намира въ мѫчнотии. Турцитѣ казватъ, че умътъ на гяурина работи само когато бѣга, когато го гони нѣкой. Това може да се каже и за животнитѣ. Умътъ на животнитѣ работи, когато ги гонятъ, когато се намиратъ въ опасность. Не е достатъчно само да се разсѫждава, но окултниятъ ученикъ трѣбва да прилага. Каквото знание придобие, той трѣбва да го приложи. Отъ ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, въ което има творчество, гениалность, изобретателность. Въ приложението на нѣщата всѣки трѣбва да прояви своя талантъ. Безъ това приложение, нѣщата оставатъ за него чужди, неразработени. Като се говори за изкуството, направете опитъ да напишете буквитѣ на азбуката, но да ги поставите въ такъвъ редъ, че да образувате отъ тѣхъ нѣщо цѣло, завършено. Изкуство е, наистина, човѣкъ да напише буквитѣ въ такъвъ редъ, че да образува отъ тѣхъ срички; отъ сричкитѣ — думи; отъ думитѣ — изречения; отъ изреченията — цѣла речь, която да представя нѣщо добре изразено, логически и граматически. Изкуство има въ нареждане на буквитѣ, изкуство има въ нареждане на тоноветѣ при музиката и пѣнието, изкуство има и въ говоренето. Хората могатъ да ви слушатъ като говорите, свирите и пѣете, само ако видятъ нѣкакво изкуство въ васъ, което може да ги задоволи. Какъ ще се задоволи единъ учитель, ако ученицитѣ му не учатъ и не го разбиратъ? Какъ ще се задоволятъ ученицитѣ, ако учительтъ имъ не може да преподава, или нѣма знания? Какъ и съ какво ще задоволите единъ ангелъ, който е слѣзълъ отъ небето и дошълъ при васъ? Вие искате Духа да дойде при васъ да ви рѫководи. За да дойде Духътъ при васъ, вие трѣбва да сте готови да изпълните всичко, каквото Той ви каже. Ако не Го разбирате, вие ще Го критикувате и нѣма да се ползувате отъ Неговото знание. Единъ европейски князъ поканилъ на гости единъ селянинъ. Князътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да наготвятъ най-добри ястия, да сложатъ трапезата красиво, изящно; той искалъ да приеме селянина като скѫпъ, великъ гостъ. Като седналъ да се храни, селянинътъ погледналъ къмъ лъжицитѣ, вилицитѣ и ножоветѣ, сложени на трапезата, но отчупилъ хлѣба съ рѫката си и започналъ да топи хапкитѣ въ яденето направо съ пръститѣ си. Князътъ веднага заповѣдалъ на слугитѣ си да махнатъ вилицитѣ и лъжицитѣ отъ трапезата, и самъ той почналъ да топи въ яденето хапкитѣ си, да яде безъ вилица, както направилъ селянинътъ. Съ това той искалъ да изкаже уважението си къмъ своя гостъ. Следователно, когато ангелъ дойде на гости у васъ, вие трѣбва да топите хапкитѣ си, както той топи. Законъ е това. Ако вие не топите хапкитѣ си, като ангела, или ако не топите като мене, работата ви е свършена. Ако азъ съмъ на гости у васъ, вие ще топите като мене; ако вие сте на гости у мене, азъ ще топя като васъ. Това сѫ елементарни правила и закони, които трѣбва да се приложатъ въ новата етика. Въ живота има хубави, красиви нѣща, но зависи, какъ гледа човѣкъ на нѣщата. Който гледа на красивата страна на живота, въ погрѣшкитѣ на хората той ще вижда тѣхни бѫдещи добродетели. Защо? — Защото ние не знаемъ още, кои сѫ истински погрѣшки. Вашиятъ моралъ е неустановенъ, вследствие на което за васъ нѣщата не сѫ още абсолютни. Не мислете, че вашиятъ моралъ е единственъ, абсолютенъ и установенъ. Природата си служи съ съвсемъ други правила и закони, съ другъ моралъ, съвършено различенъ отъ този, споредъ който вие живѣете. И методитѣ, съ които природата работи, сѫ различни отъ вашитѣ. Методитѣ, правилата и законитѣ въ човѣшкия животъ не сѫ абсолютни, вследствие на което хората се колебаятъ, съмняватъ се едни въ други. При това положение тѣ се отегчаватъ отъ живота, не искатъ да живѣятъ. Когато нѣкой не иска да живѣе, това показва, че той е нарисувалъ вече своята картина. Тази вечерь четохте темитѣ си върху: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и на животнитѣ“. Казвате, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по мисъльта си. Човѣкъ е мислещо сѫщество. По-право е да се сравнява човѣкъ съ човѣкъ, а не човѣкъ съ животно и да се търсятъ отличителнитѣ имъ чърти. Защо не може да се сравнява човѣкъ съ животно? Представете си, че имате сто незапалени свѣщи и една запалена. Можете ли да сравните незапаленитѣ свѣщи съ запалената? Сравнение може да става само между две запалени свѣщи, но не и между запалена и незапалена свѣщь. Следователно, да сравняваме човѣка съ животното, това значи да сравняваме запалената свѣщь съ незапалената. Животното не съдържа въ себе си този огънь, този пламъкъ, тази свѣтлина, каквато човѣкъ съдържа. Какъ ще ги сравнявате тогава? Човѣкъ има мисъль, а животното нѣма. Животното има материала на свѣщьта, но този материалъ не гори, не дава свѣтлина. Тъй щото, запалената и незапалената свѣщь можете да сравнявате по чистота на веществото, отъ което сѫ направени, по голѣмината на фитила, но по никой начинъ по свѣтлината. Когато сравнявате хората, имайте предъ видъ тѣхнитѣ добродетели: сравнявайте любовьта на единъ човѣкъ съ любовьта на другъ; разумностьта на едного съ разумностьта на другиго и т. н. Значи, могатъ да се сравняватъ, да се съпоставятъ само очевидни и еднородни нѣща. Казвате: еди-кой си е добъръ човѣкъ. За добрината на човѣка не се говори, тя се изпитва. Нѣкой проповѣдва, че трѣбва да си помагаме. Обаче, близо до него живѣятъ десеть бедняци. Дойде единъ при него, иска да му помогне. Съ колко трѣбва да му се помогне. Да се осигури живота му за единъ день само, защото земята се завъртва въ денонощие единъ пѫть около себе си. Ако нѣкой иска сто лева, ще го заведете на едно въртещо колело и ще му кажете, че ще му дадете сто лева, но ще го накарате да се завърти единъ пѫть съ колелото Ако иска хиляда лева, ще го накарате да се завърти десеть пѫти съ колелото. Това значи да подпишешъ полица. Като се завъртишъ съ колелото, ще се благословишъ. Нѣкой дойде, иска пари, а не иска да се завърти съ колелото. Такъвъ законъ не сѫществува въ природата. Наистина, който е готовъ да се качи на колелото и да се завърти съ него, той всѣкога ще има пари; който не е готовъ да направи това, той никога нѣма да има пари. Следователно, докато колелото се върти около осьта си, пари ще има; щомъ спре това движение, пари нѣма да има. Това не е само фигура, нито образъ на речьта, но действителность. Като ученици, вие трѣбва да изучавате сѫщественитѣ нѣща въ живота, за да различавате постоянното, непреходното, отъ непостоянното, отъ преходното. Като се домогнете до това различаване, вие ще измѣните начина на живота си. Животнитѣ, растенията живѣятъ по свой начинъ, но ученицитѣ, които сѫ влѣзли въ новия, въ Божествения животъ, не могатъ да живѣятъ по своему; тѣ трѣбва да живѣятъ по новъ начинъ, по Божествения законъ. Въ този животъ законитѣ сѫ съвършено различни отъ тия въ обикновения животъ. Докато е у дома си, при майка си. детето може да живѣе, както иска; щомъ влѣзе въ училището, детето трѣбва да се подчинява на законитѣ, които тамъ сѫществуватъ. Такъвъ е редътъ и порядъкътъ и въ живата природа. Който иска да прогресира, да бѫде здравъ, той трѣбва да изпълнява, да се подчинява на законитѣ, които регулиратъ разумния животъ. При това положение всичко може да се постигне — нѣма непостижими нѣща. Кой не може да нарисува една картина, или единъ портретъ? Всѣки може да бѫде художникъ. Ще вземе апарата, ще го тури предъ лицето и следъ това ще промие плочата. Въ нѣколко минути само портретътъ ще бѫде готовъ. Какво по-голѣмо изкуство отъ това, да нарисувате човѣка такъвъ, какъвто е, безъ никакво ретуширане, безъ никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъвъ, какъвто е: черенъ, изгорѣлъ отъ слънцето, мускулестъ. Нарисувайте аристократа такъвъ, какъвто е: бѣлъ, изнѣженъ. Отъ първия портретъ ще познаете, че човѣкътъ е работникъ на нивата. Отъ втория пъкъ ще познаете, че този човѣкъ е живѣлъ охолно, свободно. Това значи да рисува човѣкъ нѣщата такива, каквито сѫ въ действителность. Когато рисувате нѣщата въ въображението си, свободно можете да рисувате, каквото и както пожелаете. Обаче, копирате ли нѣщата, тамъ се изисква точность. Който иска да стане талантливъ, гениаленъ художникъ, той трѣбва да обръща внимание на много нѣща, той трѣбва да се справя съ най-малкитѣ подробности. Отъ всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте. Правете опити, ако искате да имате резултати. Иначе, знанието ви ще се вкисне. Знанието, идеитѣ иматъ опредѣлено тегло. Ако не ги приложите въ живота си, тѣ ще започнатъ да натежняватъ върху нервната система, вследствие на което организъмътъ ще заболѣе. Всѣко знание, всѣка идея трѣбва да се превърне въ кинетическа енергия. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и може да бѫде добъръ. Като твърдите това, правили ли сте опити да видите, доколко това е вѣрно? Щомъ казвате, че човѣкъ може да се поправи, направете опитъ да видите, доколко вашата мисъль е силна и може да повлияе на другитѣ. Влизате въ една кръчма и на една отъ маситѣ виждате вашъ познатъ, който пие вино. Вие сѣдате на столъ при него и казвате на кръчмаря: Моля, можете ли да ми донесете единъ чай? — Може. Веднага ви донасятъ чай, и вие започвате да пиете. Въ това време мислено се разговаряте съ вашия познатъ като му казвате, и той да си зарѫча чай, да пиете заедно. По едно време забелязвате, че вашиятъ познатъ туря настрана чашата съ вино и тропа на масата, вика келнера да донесе и на него чаша чай. Щомъ започнете и двамата да пиете чай, между васъ се създава по-тѣсна връзка. Това показва, че мисъльта ви е дала резултатъ. Следъ това вие продължавате мислено да се разговаряте съ него. Казвате му, че той трѣбва да се грижи за семейството си, да не се разсипва материално и т. н. Обаче, ако започнете устно да му говорите, че не трѣбва да пие, не трѣбва да се разсипва материално, той ще се противопостави на думитѣ ви и ще каже: Ти проповѣдникъ ли ще ставашъ? Не искамъ да слушамъ съветитѣ ти. Ще пия, ще пилѣя срѣдствата си, както искамъ — това не е твоя работа. Това сѫ два различни метода, съ които човѣкъ може да си служи. Първиятъ методъ е новиятъ, вториятъ — стариятъ. Тѣзи методи коренно се различаватъ единъ отѣ другъ. При първия методъ вие ще си спечелите приятель, който всѣкога ще ви благодари, ще остане доволенъ отъ васъ и ще ви следва въ живота. При втория методъ вие можете даже да изгубите приятеля си. Вие трѣбва само да прилагате. Като прилагате, ще придобивате все повече и повече знания. Сега вие имате много знания, но ако не ги прилагате, ще дойдете до положение да опитате отрицателната страна на вашето знание. И тогава ще придобиете опитности, но съ повече мѫчнотии и страдания. При това положение у васъ ще се яви съмнение, ще загубите правата посока на движение. Не е лошо, че сте изпаднали въ съмнение, но трѣбва да правите научни изследвания, да видите, доколко това съмнение е вѣрно. Като се изучавате, ще видите, колко често се мѣнятъ състоянията ви: сега сте весели, радостни, и следъ половинъ, или единъ часъ ставате скръбни. Тѣзи промѣни въ състоянието ви не сѫ произволни. Често промѣнитѣ въ състоянията се дължатъ на натрупване на излишно количество желѣзо въ кръвьта на човѣка. Нѣкога въ кръвьта на човѣка се натрупва излишно количество фосфоръ, мѣдь, сребро, или други нѣкои елементи, които не могатъ да се асимилиратъ отъ организъма и създаватъ особени психически състояния, или нѣкакви болезнени състояния. Какъ ще се освободите отъ излишното желѣзо въ кръвьта? Когато се натрупа излишъкъ отъ захарь въ кръвьта, човѣкъ заболява отъ захарна болесть. За тази болесть препорѫчватъ на болния да яде прѣсно масло по 200—300 грама на день, но да избѣгва употрѣбата на бѣлтъчни вещества, хлѣбъ и др. Ако въ кръвьта има излишъкъ злато, човѣкъ става експансивенъ, жизненъ, разширява се, харчи много енергия, но сѫщевременно въ него се развива гордость и щестлавие. Освенъ тѣзи елементи, има и други, които влизатъ въ кръвьта на човѣка. Тѣ сѫ сѫщо така отъ физически характеръ. Обаче, има елементи, които влизатъ направо въ живота и го видоизмѣнятъ. Ако попаднете въ нѣкоя область на живота, дето тия елементи сѫ проникнали, вие ще изпитате голѣмъ страхъ. Защо? — Защото не разбирате характера имъ, не можете да се справите съ тѣхъ. Единъ офицеръ челъ едно спиритическо списание, въ което се разправяло за тѣзи особени прояви въ живота, за тъй нареченитѣ „таинствени страни на живота“ и толкова се изплашилъ, че се страхувалъ вечерь самъ да излиза вънъ. Казвалъ на жена си: Ако е нѣщо, което се отнася до физическия свѣтъ, не ме е страхъ. Имамъ сабя, имамъ пушка, съ всичко мога да се разправя. Но съ невидимитѣ нѣща не зная, какъ да се разправямъ. Какво показва това? Това показва, че въ живота има мѫчни задачи, които трѣбва, обаче, правилно да се разрешатъ. Мѫчнотията седи въ това, че тѣзи задачи не сѫ на физическия свѣтъ, но въ по-високъ свѣтъ, дето условията сѫ по-трудни. За това се изисква наука, а не критика. И критиката има смисълъ, но да бѫде на мѣсто. Всичко, каквото вършите, трѣбва да бѫде на време и на мѣсто. Сега всички искате да ви се каже нѣщо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь всички да тръгнете въ 12 ч. въ полунощь отъ „Изгрѣвъ“ за Витоша? Вие веднага ще се уплашите, какво ли ще стане съ васъ, ако веднага изпълните задачата? Всички сте облѣчени съ тънки, съ леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се уплашите, пръвъ азъ ще направя опита: ще отида на Витоша съ тънки дрехи, съ тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че въ природата сѫществуватъ редъ сили, съ които човѣкъ може да оперира. Той всѣкога може да използува тѣзи сили, щомъ това се отнася за благото на цѣлото човѣчество, както и за неговото лично благо. Едно се изисква отъ васъ: да се пазите отъ съмнението. То е наука, която трѣбва да изучавате. Ако съмнението обхване цѣлия ви мозъкъ, ще изпаднете въ анормално състояние. То ще усили деятелностьта на чувствата ви и ще събуди страха у васъ. Чувството на страхъ е силно развито въ животнитѣ. Когато сграхътъ се събуди въ човѣка, въ съответния мозъченъ центъръ се развива много топлина, вследствие на което въ организъма настава известна аномалия. Това показва, че се е нарушило равновесието между силитѣ, които протичатъ въ човѣшкия организъмъ. За да се възстанови нормалното състояние на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, презъ едното полушарие на мозъка трѣбва да текатъ топли течения, а презъ другото — студени. Като говоря за анормални, за болезнени състояния на организъма, вие се плашите, защото не сте готови, нѣмате онова положително знание въ себе си, което може да трансформира вашитѣ сили. Нѣкой се оплаква отъ главоболие и се страхува, че мозъкътъ му заболѣлъ. — Не, мозъкътъ никога не заболява. Причината за главоболието се крие другаде, не въ заболяването на мозъка. Мозъкътъ е много устойчивъ. На десеть хиляди болни, едва единъ случай може да се яви отъ заболяване на мозъка. При това, може да заболѣе задната часть на мозъка, и въ рѣдки случаи предната. Заболяването на задната часть на мозъка се дължи на нѣкакво сблъскване между ума и сърцето на човѣка. Когато заболѣе задната часть на мозъка, всѣкога се констатира повишаване на температурата. Ако това повишаване на температурата се премахне, болниятъ оздравява. Ако не се премахне, тогава се явява усложнение. Щомъ заболяването на задната часть на мозъка за свѣтския човѣкъ е толкова рѣдко, за ученика е още по-рѣдко. Понѣкога ученикътъ се оплаква отъ силно напрежение на мозъка и казва, че мозъкътъ му ще се пръсне. — Не, мозъкътъ не може да се пръсне. Невидимиятъ свѣтъ създава тия напрежения, за да предизвика въ съзнанието на ученика известно разтръсване. Това разтръсване има предъ видъ пробуждане на неговото съзнание. Мозъкътъ се нуждае отъ разтърсвания. Такива разтърсвания сѫ ставали и ставатъ съ всички велики, съ всички талантливи и гениални хора, вследствие на което мисъльта имъ всѣкога е раждала нѣщо ново, нѣщо възвишено и красиво. Четете историята на великитѣ хора, да видите, презъ какви страдания и изпитания сѫ минали, докато родятъ нѣщо ново. Щомъ е така, не мислете, че вие ще избегнете страданията. И вие ще минете презъ страдания и изпитания, съответни на вашето развитие. Като знаете това, не трѣбва да се смущавате. Бѫдете герои да понесете всичко, каквото ви е опредѣлено отъ Провидението. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 11 януарий, 1928 г. — София.
  9. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КРѪГОВЕ НА СЪЗНАНИЕТО. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Ще ви дамъ следното мото: „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“. Какво разбирате подъ думата „духъ“? Когато се говори за човѣшкия духъ, вие разбирате човѣка въ неговата форма. Въ сѫщность подъ думата „духъ“ се разбира съзнателно движение. Движатъ се само разумнитѣ нѣща. Дето нѣма духъ, дето нѣма разумность, тамъ не може да има движение. Следователно, мъртвитѣ работи не се движатъ; движатъ се само живитѣ, разумнитѣ нѣща. Често се говори, че духътъ обсебилъ нѣкого. — Не, духътъ не може да обсебва, той може само да движи човѣка. Тъй щото, за да говорите за духа, вие трѣбва да имате ясна представа, що е духъ. Мнозина говорятъ за душата. Що е душа? Подъ думата „душа“ се разбира възвишеното и благородното въ човѣка, т. е. разумното начало въ него, което твори и съгражда. Душата не е нѣщо отдѣлно отъ човѣка. Въ човѣка тя се изявява като принципъ, който твори, съгражда нѣщата и ги пази отъ разрушаване. Душата представя мекия принципъ въ човѣка, чрезъ който се изявява любовьта. Духътъ пъкъ представя силния, мощния принципъ въ човѣка. Духътъ и душата сѫ въ такова отношение помежду си, въ каквото отношение сѫ умътъ и сърцето. Ако приемемъ, че душата е подобна на топлината, а духътъ — на свѣтлината, могатъ ли тѣ единъ безъ другъ? Духътъ е плоскость, върху която душата се отразява. Сѫщото става и съ слънчевата енергия. Ако слънчевата енергия не срещне на пѫтя си нѣкаква плоскость, или по-гѫста срѣда, която да я отрази, тя никога не би се изявила като свѣтлина и топлина. Докато дойде на земята, слънчевата енергия е срещнала въ пространството редъ плоскости съ различни гѫстоти, презъ които се е пречупила нѣколкократно. Какви и колко пречупвания е претърпяла слънчевата енергия, това е известно на истински ученитѣ. Обаче, обикновенитѣ учени не знаятъ тия нѣща. Тѣ едва сега навлизатъ въ положителната наука, въ науката на Битието. Истински ученитѣ знаятъ, че земята е обвита въ особена материя, която служи като трансформаторъ на слънчевата енергия, за да я превърне въ свѣтлина, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си. Часть отъ слънчевата енергия се трансформира въ топлина, при температурата на която нашиятъ организъмъ расте и се развива. И топлинната енергия претърпява редъ пречупвания. Ако единъ день трансформаторътъ на слънчевата енергия се развали, животътъ на земята ще изчезне. Това сѫ научни данни, които могатъ да се провѣрятъ. Много научни данни има въ науката, много учени хора има въ свѣта, но малцина отъ тѣхъ сѫ мѫдреци. Запримѣръ, учени, интелигентни хора казватъ, че Духътъ обсебилъ нѣкого и го задигналъ. — Какво разбиратъ тѣ подъ „обсебване отъ Духа“? И въ Писанието е казано, че Духътъ задигналъ нѣкого. Това значи, че Духътъ, който разполага съ мощнитѣ сили на природата, задигналъ нѣкой човѣкъ. Той може да задигне не само единъ човѣкъ, но цѣло събрание отъ хора и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго. Ако единъ асансьоръ може да задигне стотици и хиляди хора, или стотици и хиляди тона и да ги пренесе отъ едно мѣсто на друго, защо Духътъ да не може да направи това? Духътъ има знания, той знае законитѣ, съ които природата си служи. Той може да трансформира материята, той може и да я поляризира. Като говоря върху тѣзи въпроси, едни отъ васъ ги разбиратъ по-добре, а други не разбиратъ всичко. Защо? — Защото не сѫ учени. Тѣ искатъ да бѫдатъ наредъ съ ученитѣ и по този начинъ се поставятъ на крива основа. Тѣ трѣбва да знаятъ, че никога нѣма да се постигне равенство въ знанието. Въ неравенството, именно, седи красотата. Всички хора сѫ братя помежду си, но съ различни разбирания. И волътъ е нашъ братъ, но съ рога и копита. И птицата е наша сестра, но съ човка, съ крила и съ пера. Като ни срещнатъ тия по-малки наши братя и сестри, тѣ бѣгатъ отъ насъ, защото не се отнасяме съ тѣхъ, както трѣбва. Като дойдатъ до науката за отношенията, хората се спъватъ. До едно мѣсто и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора вървятъ добре, но като дойдатъ до ония тънки, деликатни вѫтрешни отношения, всички спиратъ и казватъ: Опасна е тази зона, по-нататъкъ не може да се върви. Като дойде до това мѣсто, майката казва: Не струва човѣкъ да става майка, да ражда деца. Като дойде до това мѣсто, бащата казва: Не струва човѣкъ да става баща. Учительтъ пъкъ казва: Не струва човѣкъ да бѫде учитель, да учи и да възпитава тия неблагодарни деца. Като дойдатъ до тази зона, всички хора се спиратъ и казватъ: Не струва повече да вървимъ. — Това е зона на замръзване, която непременно трѣбва да се премине и да се върви напредъ. Задъ тази зона има още една, по-опасна, която сѫщо така трѣбва да се мине. За да минете благополучно тия две зони, вие трѣбва добре да се екипирате. Задъ тѣзи зони ще влѣзете въ областьта на красивия животъ. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, колко често се мѣнятъ състоянията ви. Единъ день сте вдъхновени, разположени, готови да обхванете цѣлия свѣтъ. Два деня следъ това отпадате духомъ, вървите съ наведена глава, тежко ви е нѣщо. Защо ви е тежко? — Много причини има за това. Преди всичко, не сте дишали правилно, вследствие на което е станало свиване на кръвоноснитѣ ви сѫдове. Затова мозъчната ви енергия не тече правилно; етерното ви тѣло не е въ хармония съ физическото. Тия състояния предизвикватъ вѫтрешно подпушване въ човѣка, и той започва да се съмнява, да вижда всичко наопаки. Отъ вашето разположение зависи да виждате нѣщата на лице, или наопаки. Запримѣръ, купувате си лотариенъ билетъ и спечелвате 50,000 лева. Взимате паритѣ въ джоба си и тръгвате къмъ дома си веселъ, разположенъ. Де кого срещнете, виждате все сияещи лица — щастливи, доволни. Въ всѣки човѣкъ виждате доброто. Другъ нѣкой носи въ джоба си 50,000 лева и минава презъ една гора. Срѣщатъ го разбойници и го обиратъ. Като остане безъ петь пари, де когото срещне на пѫтя си, счита, въ него вижда разбойникъ. Този човѣкъ вижда навсѣкѫде лошото. Питамъ: Кое отъ дветѣ положения е право — първото, или второто? Добри ли сѫ всички хора, или лоши? Въ първия случай всички хора бѣха добри, защото вие бѣхте добре разположени. Въ втория случай всички хора бѣха лоши, защото разбойницитѣ ви обраха. Значи, дали хората ще бѫдатъ добри или лоши, това зависи отъ вашето разположение, или неразположение. За да не изпадате въ заблуждения, да не правите криви заключения, вие трѣбва да проучавате състоянията си. Разположение и неразположение, това сѫ състояния на съзнанието. Съзнанието представя плоча, подобна на свѣточувствителната плоча въ фотографията, вследствие на което върху него се отпечатватъ и най-малкитѣ промѣни, които ставатъ въ психиката на човѣка. Когато забележите най-малката промѣна въ съзнанието на човѣка, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не го безпокоите, да не философствувате върху това, което той преживява, защото и вие можете да се натъкнете на сѫщото положение. Въпрѣки вашата философия, и вие можете да направите сѫщата погрѣшка. Какво трѣбва да направите? — Дайте такъвъ примѣръ на човѣка, че да разбере отъ васъ, какъ трѣбва да постѫпва. Обрали нѣкого. Не му казвайте, че Господъ е добъръ, че ще му помогне, че ще се уреди работата му, но ако е беденъ, а вие разполагате, имате пари, подпишете му единъ чекъ, да види Божията помощь, изпратена чрезъ васъ. А тъй, че Богъ ще му помогне, че работата ще се уреди, че азъ те обичамъ — това сѫ празни думи, които нищо не струватъ. Стои предъ тебе гладенъ, голъ, босъ човѣкъ, а ти му казвашъ, че го обичашъ. Докажи това по нѣкакъвъ начинъ. Облѣчи го, нахрани го, задоволи го, и този човѣкъ, безъ твоитѣ изявления въ любовь, ще разбере, че го обичашъ. Гладниятъ да се моли, разбирамъ. Той се моли, за да го нахрани нѣкой. Но ситиятъ да се моли — не разбирамъ. Трѣбва ли ситиятъ да се моли за гладния? — Не, ситиятъ трѣбва да повика гладния у дома си, да го нахрани, да го облѣче, а после може да му поговори малко за Божията Любовь. Иначе, думи безъ добри дѣла създаватъ противоречия въ живота. Следователно, преди да учите хората, какъ да постѫпватъ, вие трѣбва себе си да научите. Тази наука е най-мѫчна. Тя е особенъ родъ педагогия, която малцина иматъ търпение да изслушатъ, а още по-малко търпение да я приложатъ. Не е лесно човѣкъ да възпита себе си, да си създаде правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Изнасямъ въ беседитѣ си единъ примѣръ, но вие казвате: Този примѣръ се отнася за еди-кого си. Другъ казва: Този примѣръ визира мене — и се обижда. — Не, примѣритѣ, които се даватъ въ Школата, сѫ общи за всички живи сѫщества. Тѣ сѫ обиколили и обикалятъ цѣлия свѣтъ, съ цель да поучатъ хората. Тѣ се отнасятъ до живитѣ сѫщества, а не до мъртвитѣ, не до камънитѣ. Следователно, ако искате да се ползувате отъ тѣхъ, тълкувайте ги въ положителенъ смисълъ. Не е лесно да се възпита човѣкъ, да придобие добра обхода, външна и вѫтрешна. Мѫжъ и жена се скарали. Жената казала нѣколко обидни думи на мѫжа. Той се ядосалъ, потъмнѣлъ, не може да преглътне тѣзи горчиви думи на жена си. Той ги носи като забити гвоздеи въ съзнанието си, не може да се освободи отъ тѣхъ. Срѣщате този човѣкъ на пѫтя си и се чудите, защо не иска да ви поздрави. Заетъ е човѣкътъ, бори се съ тия обидни, горчиви думи, които жена му е казала. — Оставете го спокоенъ, време се изисква, докато той асимилира тази отрова въ себе си. Единъ българинъ отъ Костенецъ-баня ималъ обичай да понатупва жена си по всички правила на Евангелието. Той наскоро се обърналъ къмъ Евангелизма, започналъ да чете и да изучава евангелието. Като понабивалъ отъ време на време жена си, той се оправдавалъ съ единъ стихъ отъ Евангелието, споредъ който се казвало: „Когото Богъ обича, него наказва. Единъ день жена му била нѣщо неразположена, преживявала нѣкакво особено състояние, което раздразнило мѫжа ѝ, и той я набилъ. Огорчена и обидена, тя му казала: Да знаешъ, че цѣлъ животъ нѣма да ти простя за този бой! Той отишълъ на лозето и започналъ да копае, но работата не му вървѣла. Защо? — Измѫчвало го нѣщо, съжалявалъ, че билъ жена си. Отново започвалъ да копае, но копането не му се подавало. Върналъ се най-после отъ лозето, отишълъ право при жена си и казалъ: Моля ти се да ме простишъ! Не постѫпихъ добре съ тебе. Отидохъ на лозето да копая, но не можахъ, мѫчно ми е, искамъ да ме простишъ. Иначе, мисли си той, отиде моятъ евангелизъмъ. Питамъ: Защо този човѣкъ пъшка и се мѫчи? — Като ударилъ жена си, той възприелъ нейното тежко състояние, затова се мѫчи. Въ този случай тя станала господарка, а той — слуга. Цѣлиятъ день той се разправялъ съ състоянието, което било въ нея. Той се запитвалъ: Като си толкова голѣмъ евангелистъ, любишъ ли жена си? Нѣщо отвѫтре го запитвало: Ами тя покорява ли се на мѫжа си? — Дето има любовь, тамъ има покорство; дето нѣма любовь, никакво покорство не сѫществува. Следователно, подчинение, покорство може да сѫществува само при любовьта. Щомъ нѣма любовь, това вече е насилие. При любовьта подчинението иде по естественъ пѫть, защото, който люби, той не злоупотрѣбява съ своята власть. И тъй, всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, трѣбва да се обяснява разумно. Всѣка промѣна въ съзнанието има своето разумно обяснение. Не е достатъчно само да кажете, че ви е мѫчно, но трѣбва да знаете причинитѣ, защо ви е мѫчно. Мѫчнотиитѣ могатъ да бѫдатъ отъ физически характеръ: яли сте нѣкаква мѫчносмилаема храна. Тѣ могатъ да се предизвикатъ и отъ нѣкаква сърдечна, или умствена причина. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ за промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му. Всѣко съзнание може да се представи въ видъ на крѫгъ. Споредъ това, доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този крѫгъ ще бѫде голѣмъ. Въ такъвъ смисълъ съзнанията на всички сѫщества се представятъ въ видъ на безброй концентрични крѫгове, отъ които вѫтрешниятъ е най-малъкъ. Външниятъ крѫгъ, като най-голѣмъ, прониква презъ всички останали съзнания, които неизбѣжно трѣбва да му се подчиняватъ. Тѣ съставятъ органи на външното съзнание, което, отъ своя страна, ги направлява. Значи, всѣко вѫтрешно съзнание трѣбва да се подчини на всѣко външно, което е надъ него, а всички заедно трѣбва да се подчиняватъ на най-външния крѫгъ. Казвате: Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Ти риташъ противъ остенъ. Азъ не вѣрвамъ на ангелитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. — Азъ не вѣрвамъ въ светиитѣ, и въ гениитѣ. — Ти риташъ противъ остенъ. Светиитѣ, ангелитѣ, гениитѣ, това сѫ крѫгове, които сѫществуватъ въ самия тебе и стоятъ надъ твоето съзнание. Ти можешъ да виждашъ само това, което е подъ тебе, но не можешъ да виждашъ онова, което е надъ тебе. Това, което е надъ тебе, всѣкога може да те вижда. Понѣкога вие усѣщате влиянията на външнитѣ крѫгове. Сѫществата отъ тия крѫгове предварително още знаятъ, какво ви чака, какви страдания ви се готвятъ, затова взиматъ мѣрки да ви помогнатъ. Тѣ виждатъ, че вие сте тръгнали въ кривъ пѫть, и започватъ да ви въздействуватъ. Ако не можете да ги разберете, тѣ ще ви създадатъ такъвъ родъ страдания, които събуждатъ вашата мисъль. Щомъ почнете да мислите, започвате правилно да чувствате и тръгвате въ правилния пѫть. Да допуснемъ, че имате всичко 30 крѫга, т. е. 30 съзнания, които се проникватъ едно друго. Най-външниятъ крѫгъ има сила и власть да заповѣда на останалитѣ 29; обаче, най-вѫтрешниятъ нѣма никаква власть, никаква сила. Той се чувствува самъ, всички могатъ да му заповѣдватъ. Той заповѣдва само на себе си. Съзнанието на всѣки човѣкъ постепенно се разширява, и въ този процесъ той изживява различни състояния. Когато се намира въ най-вѫтрешния крѫгъ на съзнанието, човѣкъ се усѣща съвършено самъ, отъ всички изоставенъ, никой не го обича, и мисли, че нищо не може да направи. Това състояние се продължава около два-три часа. Следъ това съзнанието му започва помалко да се разширява; той минава презъ всички останали крѫгове на съзнанието, докато най-после дойде до 30 крѫгъ. Щомъ влѣзе въ това съзнание, човѣкъ започва да се чувствува свободенъ, доволенъ отъ себе си. Той мисли, че много знае, че всичко може да направи. Споредъ законитѣ на астрологията и на хиромантията може точно да се опредѣли, въ кой крѫгъ на съзнанието се намира човѣкъ. Никой не може да остане постоянно въ единъ и сѫщъ крѫгъ. Въ съзнанието му ставатъ постоянни слизания и качвания. Това, именно, представя красотата на живота. Художникътъ може да нарисува тия крѫгове, споредъ които всѣки день можете да опредѣляте, въ кой крѫгъ на съзнанието се намирате. Всѣки крѫгъ е свързанъ съ известни сили на природата, вследствие на което човѣкъ е носитель на тия сили. Добре е да нарисувате тия крѫгове съ цвѣтни моливи, а въ срѣдата имъ да поставите човѣка. Ще имате една хубава картина, която трѣбва да изучавате. Тѣзи крѫгове представятъ новитѣ съзнания, които действуватъ въ свѣта. Сега, като говоря за съзнанията, мнозина могатъ да се изложатъ на противоречия, да кажатъ: Защо трѣбва да изучаваме крѫговетѣ на съзнанията, презъ които минава човѣкъ? Днесъ ние се нуждаемъ отъ хлѣбъ, и само отъ хлѣбъ — нѣмаме време да учимъ. Всѣки гледа да изкара нѣщо, да се прехрани. — Споредъ мене, какъвто и да е човѣкъ, каквото положение да заема той, пакъ има малко време да учи. — Търговецъ съмъ, нѣмамъ свободно време. — И като търговецъ имашъ малко свободно време да учишъ. Учението е необходимость за всѣка душа. Що се отнася до сиромашията, до болеститѣ и страданията въ свѣта, тѣ сѫ условия, които подтикватъ човѣка къмъ учение. Азъ не искамъ сега да демонстрирамъ тия работи. И безъ да ги демонстрирамъ, вие сами имате много случаи въ живота, отъ които провѣрявате истинностьта на моитѣ думи. Наскоро единъ нашъ братъ заболѣ отъ нищо и никакво. На врата му се явилъ малъкъ сърбежъ, и той се почесалъ нѣколко пѫти. Съ почесването той разранилъ мѣстото, потекло малко кръвь, но като нѣмалъ памукъ, нито чистъ платъ, съ който да попие кръвьта, станало инфекция на кръвьта, вследствие на което вратътъ му се подулъ. Ако не бѣха се обърнали за помощь, кръвьта му щѣше напълно да се отрови. Като отидохъ да го видя, намѣрихъ положението много сериозно. Почудихъ се, какъ се е оставилъ до това положение, да се инфектира кръвьта му. — Както и да е, въпросътъ бѣше, по-скоро да му се помогне. Въ това време близкитѣ му го убеждавали да му се направи операция. — Защо ще ти правятъ операция? — — Остави се, съвсемъ капитулирахъ. — Не си капитулиралъ, но отсега нататъкъ ще учишъ уроцитѣ си. Сега научи първия урокъ. Важното е, че домашнитѣ на този нашъ братъ решили да му правятъ операция. И той се убедилъ, че не може безъ операция. — Не, и безъ операция ще мине. — Какъ? — Имай търпение, ще видишъ. — Не се мина много време, на врата се отвориха нѣколко дупки, отдето изтече около кило и половина нечиста материя. Следъ това братътъ се усѣщаше отслабналъ. — Какъ да не се усѣща отслабналъ? Мнозина отъ васъ се плашатъ, дали ще оздравѣятъ, дали ще мине болестьта имъ. Тѣ се боятъ отъ смъртьта. Писано е на човѣка, дали ще умре отъ дадена болесть, или не. Лѣкаритѣ казватъ за нѣкой боленъ, че ще умре. — Нѣма да умре. Когато трѣбва да умре, и здравъ да е, човѣкъ, пакъ ще умре. Ще го взематъ по нѣкакъвъ начинъ, и той нѣма да разбере, какъ е станало това. Досега азъ съмъ казалъ само на единъ човѣкъ, кога ще умре. Опредѣлихъ точно деня и часа на неговото заминаване. Казахъ му, че следъ шесть месеца ще замине за онзи свѣтъ. На другъ човѣкъ досега не съмъ казвалъ, кога ще замине, и нѣма да кажа. На всѣки човѣкъ е опредѣлено точно, кога ще замине. Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ смъртьта, нито отъ болести и изпитания. Болеститѣ и изпитанията ще дойдатъ, но задъ всѣка болесть, задъ всѣко изпитание има крѫгове, които играятъ важна роль въ процеситѣ на съзнанието. Всички болести се дължатъ на известна дисхармония въ човѣка. Когато черниятъ дробъ на човѣка се разстрои, това показва, че въ неговитѣ низши чувства има нѣщо неправилно. Когато го боли главата, това показва, че въ мислителнитѣ му способности, въ неговитѣ мозъчни центрове има нѣкаква дисхармония. Това значи, че той не мисли право. Когато сърцето на човѣка се свива, това показва, че въ милосърдието му има нѣкаква дисхармония. Досега не съмъ срещналъ милосърденъ човѣкъ, на когото сърцето да се свива. Щомъ сърцето ти се свива, ти трѣбва да проявишъ своето милосърдие. Като проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне да се разширява. — Ама сърцето ми тупа неправилно. — Какъ да не тупа? Ще тупа, защото не си милосърденъ. Преди години ти бѣше по-милосърденъ, отколкото сега. Щомъ проявишъ милосърдието си, сърцето ти ще почне правилно да бие. Децата сѫ по-милосърдни отъ възрастнитѣ, но майкитѣ имъ не даватъ да проявяватъ милосърдието си. Какво искате отъ човѣкъ, който държи рѫцетѣ въ джобоветѣ си, или отъ онзи, който държи рѫцетѣ си подъ мишцитѣ си? За такъвъ човѣкъ ние не можемъ да имаме добро мнение. Вие не можете да си обясните причината на тѣзи нѣща, но тѣ се дължать на известни недѫзи у хората. Всѣки недѫгъ показва, че единъ отъ крѫговетѣ на тѣхното съзнание не функционира правилно. Нѣкой обича да почесва главата си. Това показва, че единъ отъ крѫговетѣ на съзнанието му не действува правилно. Другъ държи главата си малко накриво. Защо? — Единъ отъ крѫговетѣ на неговото съзнание не действува правилно. Всички крѫгове на съзнанието трѣбва да се поставятъ въ редъ и порядъкъ. Тѣзи крѫгове представятъ известни сили, известни енергии, които заобикалятъ човѣшката душа. Тѣзи сили се предаватъ, именно, чрезъ крѫговетѣ на съзнанието. Отъ тѣзи крѫгове зависи успѣха, или неуспѣха на човѣка. Това, което ви говоря за крѫговетѣ, представя положителни знания, които всички трѣбва да придобиете. Ще кажете, че знаете тия нѣща, че сте ги учили. Който казва, че знае тия нѣща, нека се опита да превърне желѣзото въ злато. Може ли да има мѫчнотии онзи, който е въ състояние да превърне желѣзото въ злато? Невъзможно е този човѣкъ да има мѫчнотии, които да не може да разреши. Този човѣкъ ще вземе сто килограма желѣзо и ще го превърне въ злато. Съ тѣзи пари той ще има най-скѫпитѣ книги въ свѣта, ще обиколи свѣта и ще придобие много знания. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. Това знание е достѫпно и за васъ, но кой досега е могълъ да превърне желѣзото въ злато? Други ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ такова знание, съ което да превръщатъ желѣзото въ злато. — Това е другъ въпросъ; важно е, че желѣзото може да се превърне въ злато. Наистина, вие сте далечъ отъ това знание. Както ви гледамъ сега, за да дойдете до това знание, трѣбватъ ви поне още хиляда години учение, и то само половината отъ васъ ще могатъ да направятъ това. На останалата половина трѣбватъ още хиляда години, за да дойдатъ до положение да превръщатъ желѣзото въ злато. Изобщо, изискватъ се още три хиляди години, докато часть отъ човѣчеството бѫде въ състояние да превръща желѣзото въ злато. И тъй, виждате, какво нѣщо е съзнанието, колко бавенъ е процесътъ на разширяване и пробуждане на човѣшкото съзнание. Азъ самъ ще се чудя, ако мога да превърна една желѣзна прѫчка въ златна. Сила е това! Кой нѣма желѣзо въ своята мисъль? Изкуство е, обаче, това желѣзо да се превърне въ злато. Представете си, че вие имате едно любовно чувство въ себе си, обичате нѣкого. Значи, намирате се подъ влиянието на Венера. Това е Божествено чувство. Но по едно време се яви Сатурнъ, понеже и той обича Венера, и пусне микроскопическа часть отъ своето желѣзо въ кръвьта ви. Това желѣзо веднага пуща отровата си, и вие усѣщате, че е станала нѣкаква промѣна у васъ. Тази часть отъ желѣзото, която Сатурнъ е внесълъ въ кръвьта ви, е микроскопическа, съставя една милионна часть отъ милиграма, но тя създава известна пертурбация у васъ, вследствие на което по цѣли нощи не можете да спите. Какво трѣбва да направите при това положение? Ще вземете това желѣзо и ще го превърнете въ злато. По кой начинъ? — Ще внесете слънчевата енергия у васъ. Като повикате на помощь Слънцето, богъ Аполонъ, той веднага ще ви покаже начини, какъ да превърнете желѣзото въ злато. Щомъ успѣете да превърнете желѣзото въ злато, веднага въ ума ви ще просветне една свѣтла, красива мисъль. Така постѫпватъ и християнитѣ. Като се намѣрятъ въ нѣкакво затруднение, тѣ дълго време се молятъ на Бога, докато най-после въ ума имъ блѣсне нѣкаква свѣтла мисъль, и по този начинъ разрешаватъ своята мѫчнотия. Следъ това, колкото да ги биятъ, тѣ сѫ радостни и весели: пѣятъ и благославятъ Бога. Тѣ се обръщаха къмъ своитѣ братя съ думитѣ: Братя, нѣма защо да се страхувате. Богъ е дошълъ на земята и превърналъ желѣзото въ злато. Следователно, намѣрите ли се въ трудно положение, ще се молите день, два, три, седмици и месеци наредъ, докато превърнете всичкото желѣзо въ кръвьта си въ злато. Нѣкога не сѫ нужни много дни. Достатъчни сѫ нѣколко часа, за да стане това превръщане. На какво се дължатъ отрицателнитѣ състояния у васъ? Тѣ се дължатъ на това, че крѫговетѣ на вашето съзнание не сѫ още уравновесени. Нѣколко часа сте радостни и весели, и следъ това казвате: Тежко ми е нѣщо на душата. — Нѣма какво да ви е тежко. Трѣбва да работите върху себе си, за да изпитате силата на вашата молитва. Има начинъ, по който всѣки отъ васъ трѣбва да се научи специфично да се моли. Учительтъ нѣма да ви даде на готово тази специфична молитва; всѣки самъ трѣбва да я намѣри. Тази молитва е магическа. Тя е въ състояние да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни. Тази молитва е сила Божия. Тя е формула, предъ която нѣма нищо невъзможно. Питамъ: вие вѣрвате ли въ това? Ще кажете, че вѣрвате. Споредъ мене, наполовина вѣрвате, защото ще се запитате, дали сте провѣрили това нѣщо. Вие отчасти знаете това, защото сте още въ началото на своето учение. Въ бѫдеще съ това знание никѫде нѣма да ви приематъ. Не е въпросъ само да се проповѣдва. Въ този животъ се изискватъ сили отъ човѣка. Не е достатъчно само да обърнете човѣка къмъ Бога, но трѣбва да му покажете начинъ, какъ да работи. Като отидете на небето, можете да останете нѣколко години тамъ, но трѣбва да знаете, какъ се работи. Не е достатъчно да заведете приятеля си въ университета, но той трѣбва да учи, за да свърши успѣшно. Казвате: Ние знаемъ тия работи, знаемъ, че трѣбва да се любимъ. — Това знание, което имате, може да ви помогне, но има едно сѫществено знание, къмъ което всички се стремятъ: то е знанието на безсмъртието. Казвате, че много работи не ви сѫ ясни. Питамъ: изучавали ли сте крѫговетѣ? Знаете ли имената на всички крѫгове? По-нататъкъ, въ 30 последователни лекции ще се спра да говоря за всѣки крѫгъ специално, да ви запозная съ тѣхнитѣ отличителни чърти. Вие наистина имате много знания, но едно, което ви пречи, е че имате високо мнение за себе си. Това подразбира, че мислите за себе си повече, отколкото сте въ сѫщность. Нѣкой казва, че е много силенъ. За да познае, колко е силенъ, ще го подложимъ на подигравкитѣ, на закачкитѣ на всички ученици отъ класа, да видимъ, доколко ще издържи. Ако нѣкой братъ каже нѣщо лошо за него, той веднага ще започне да се оплаква: Знаете ли, какво ми каза еди-кой си братъ? — Какво е казалъ братъ ти? Случайно езикътъ му се е подхлъзналъ и казалъ нѣщо лошо. Кой отъ васъ не е казалъ лоша дума за нѣкого? Кой отъ васъ не се е заканвалъ на нѣкого? Една ученичка отъ осми класъ, въ една отъ софийскитѣ гимназии, разправяше следното: Единъ день дошълъ инспекторъ да ревизира единъ отъ учителитѣ. За да покаже на инспектора, че има добра дисциплина въ класа, отъ време на време учительтъ се обръщалъ къмъ ученичкитѣ и имъ се заканвалъ съ пръстъ. Съ това искалъ да имъ обърне внимание да се държатъ добре предъ инспектора. Като видѣли това, ученичкитѣ започнали още повече да се смѣятъ, видѣло имъ се смѣшно. Сега ще ви дамъ една елементарна формула, която можете да употрѣбявате при всички случаи на живота си, добри или лоши. Каквото добро, или зло да ви се случи, веднага произнесете въ себе си тази формула и вижте, какво ще стане въ душата ви. Формулата е следната: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Кажете формулата само тогава, когато не мислите нищо лошо. И въ най-голѣмото зло, или нещастие да се намѣрите, не казвайте: Господи, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта? Кажете си новата формула: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“. Докато се считашъ голѣмъ грѣшникъ, ти си въ най-вѫтрешния крѫгъ самъ, изоставенъ. Щомъ кажешъ: „Господи, азъ Те благославямъ хиляди и милиарди пѫти“, веднага ще се намѣришъ въ най-външния крѫгъ, ще имашъ сила и животъ. Веднага пѫтьтъ ти ще се отвори навсѣкѫде, и по най-естественъ начинъ ще се справишъ съ мѫчнотиитѣ си и ще постигнешъ всичко онова, за което си роденъ. Всѣки човѣкъ е роденъ за нѣщо. За да обясня своята мисъль, ще взема за примѣръ Библията, или Евангелието. Виждате, че тѣзи Свещени книга сѫ съставени отъ много листа. По какво се различаватъ листата на Свещената книга? Листата на Свещената книга се различаватъ по това, че всѣки отъ тѣхъ съдържа специфично знание. При това, всѣки листъ е съставенъ отъ опредѣленъ брой редове; всѣки редъ се отличава отъ другитѣ по своето специфично съдържание. Не само това, но всѣка дума, всѣко изречение се отличава отъ другитѣ сѫщо по своето специфично съдържание. Слоговетѣ, думитѣ и изреченията на всѣки редъ се различаватъ едни отъ други. Ако липсва единъ отъ слоговетѣ на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цѣло изречение, възстановяването му е вече още по-мѫчно. При това, всѣки трѣбва да знае за себе си, какво представя въ тази Свещена, въ тази Божествена книга: дали е само буква, слогъ, дума или цѣло изречение. Ако сте буква само, трѣбва да знаете, колко пѫти се повтаряте въ цѣлата книга. Броили ли сте, запримѣръ, на колко мѣста се среща буквата „б“ въ Библията? Колко време ще употрѣбите, ако трѣбва да преброите на колко мѣста се съдържа всѣка буква въ Библията? Това е една трудна задача, която въ бѫдеще ще ви се даде. Има една наука кабала, споредъ която по единъ правиленъ начинъ може да се направятъ изчисления, да се види, колко пѫти се среща въ Библията буквата б, запримѣръ. За това се изисква постоянство. Тази задача не може да ви се даде сега, понеже нѣмате време да я изпълните. Ако направите това изчисление, сега то ще представя за васъ безполезенъ трудъ. Вие нѣма да знаете, защо и за какво ще ви послужи това изчисление. Като правите тѣзи изчисления, трѣбва да имате специаленъ дневникъ, специаленъ бележникъ, въ който да си отбелязвате всички тия нѣща. Нѣкои си държатъ дневникъ за всичко, каквото имъ се случва въ живота. Една госпожица пише въ дневника си: Днесъ ми дойде на гости моята добра приятелка, съ която размѣнихме доста остри думи. Тя ме обиди, и азъ на свой редъ я нарѣзахъ, както трѣбва. — Това не е дневникъ. Когато човѣкъ говори, или пише, той трѣбва да регулира чувствата си, да знае, какво да каже. За всѣка дума се държи смѣтка. Христосъ казва: „За всѣка празна речь ще бѫдете сѫдени, ще давате отчетъ“. Като знаете това, вие трѣбва да държите смѣтка за всѣка изговорена, или написана дума. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 28 декемврий, 1927 г. — София.
  10. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЛАГОТО НА ЧОВѢКА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Даде се пѣсеньта: „Имаше человѣкъ изпратенъ отъ Бога“. Четоха се темитѣ: „Подбудителната причина на движението“. Сега ще се спра върху думата „благость, благо“. Питамъ: може ли благото на единъ човѣкъ да бѫде благо за всички хора? Може ли благото на човѣка да бѫде благо на животнитѣ? — Не може. — Може ли благото на висшитѣ сѫщества да бѫде благо на човѣка? — Не може. Наистина, благото на единъ ангелъ не може да бѫде благо на човѣка. Това показва, че между всички сѫщества сѫ поставени линии, които разпредѣлятъ благата имъ. Съзнанието на всички сѫщества е строго разпредѣлено. То върви по свой пѫть, съ опредѣлени входове. Сѫществуватъ три входа, презъ които съзнанието на човѣка минава. Тѣ сѫ сърцето, умътъ и волята. Това сѫ пѫтища, чрезъ които хората се съобщаватъ. Когато хората се обичатъ, тогава благата имъ могатъ да бѫдатъ общи. Дето има любовь, тамъ има блага; дето нѣма любовь, никакви блага не сѫществуватъ. Въ безлюбието всѣко сѫщество живѣе за себе си. Забелязано е, че когато любовьта отсѫтствува, човѣкъ говори изключително за нея. Тогава той говори за постигане свои лични интереси, за подобрение на своя животъ. Въ такъвъ случай можете ли да изчислите, колко души въ София се интересуватъ лично за васъ? Или, колко хора отъ цѣлото човѣчество се интересуватъ за васъ? Да се интересува човѣкъ за васъ, това значи да взима участие въ живота ви. Като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, като изучавамъ разбиранията на религиознитѣ хора, намирамъ, че тѣ искатъ Богъ направо да взима участие въ тѣхния личенъ животъ. Тѣ се чудятъ, защо Богъ не ги освободи оть страданията имъ, а ги е оставилъ на произвола на сѫдбата. Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се сравняватъ помежду си, да казватъ, че на еди–кого си сѫ дадени повече знания, повече богатства и здраве, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Изобщо, хората сѫ наклонни да критикуватъ Божествения планъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на ония палави, немирни деца, които удрятъ главитѣ си въ стенитѣ. Не, това не разрешава въпроситѣ. Вие задавали ли сте си въпроса, защо приятелитѣ ви трѣбва да се интересуватъ отъ васъ? Или защо Богъ трѣбва да се интересува отъ васъ? Онѣзи, които сѫ разрешили този въпросъ, тѣ разбиратъ законитѣ и се развиватъ правилно. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че въ природата, както и въ живота, сѫществува произволъ. Като не разбиратъ законитѣ, тѣ се намиратъ въ противоречие съ себе си, вследствие на което страдатъ. Тѣ се намиратъ въ положението на пѫтникъ, който се е заблудилъ въ тъмна гора презъ мрачна нощь и мисли, че всѣко дърво, въ което се спъне, е поставено нарочно, като препятствие въ живота му. Като се удря отъ дърво въ дърво, той се чуди, какъ никой не му влиза въ положението, никой не разбира страданията му. При голѣмитѣ страдания и противоречия, човѣкъ изпада въ единъ лабиринтъ, дето всичко е заплетено. Той трѣбва да знае, че тукъ, именно, действуватъ разумни сѫщества. Ученитѣ обясняватъ страданията съ сѫщитѣ закони, каквито сѫществуватъ и въ природата. Въ природата сѫществуватъ горещина и студъ, вѣятъ силни вѣтрове, бури, циклони, но често повѣва лекъ, приятенъ зефиръ. Въ природата става смѣна на енергиитѣ, смѣна на теченията, които смѣни се изразяватъ въ живота като радости и скърби, приятности и неприятности. Ученитѣ даватъ различни мнения за магнетичнитѣ и електрични течения въ атмосферата. Една научна теория подържа, че слънцето нѣма еднаква температура навсѣкѫде: отъ единия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на електричеството; когато тази енергия се докосне до земята, настава студъ. Отъ другия полюсъ на слънцето се отдѣля енергия, подобна на магнетизъма; когато тази енергия се докосне до земята, наставатъ горещини. Ако запитвате, защо единиятъ полюсъ на слънцето отдѣля електрична, а другиятъ — магнетична енергия — нѣма да ви се отговори. Защо? — На нѣкои въпроси не може да се отговаря. Въ нѣкои отношения съвременнитѣ хора сѫ като децата, на всичко не трѣбва да имъ се отговаря. Едно научно твърдение казва, че ако човѣкъ може да си отговори на всички въпроси, които го интересуватъ, отъ него нищо нѣма да остане. Той ще се разруши, ще се превърне на пара и ще изчезне нѣкѫде въ пространството. За да живѣе човѣкъ на земята, Провидението казва: Не разрешавай всички въпроси въ живота си изведнъжъ! Нека останатъ нѣкои неразрешени задачи въ ума, въ сърцето и въ волята ти. — Това не е само научна теория, но положителна наука. Що се отнася до двата полюса на слънцето, единиятъ отъ които е електриченъ, а другиятъ — магнетиченъ, това може да се вземе за предположение, което търпи корекция, но второто положение е научно. И азъ мога, като апостолъ Павла да кажа: Първото е отъ мене, а второто отъ Бога. Следователно, дойдете ли до второто, кажете: За да живѣя на земята, не трѣбва да разрешавамъ всички задачи изведнъжъ; за да бѫда щастливъ, не трѣбва да зная всичко; за да бѫда ученъ, не трѣбва да разбирамъ всичко. Понѣкога знанието спира човѣка въ развитието му, а понѣкога го подтиква къмъ развитие, къмъ придобиване на още знания, на повече наука. Отъ кои хора страда свѣтътъ: отъ беднитѣ или отъ богатитѣ? — Отъ богатитѣ. Отъ слабитѣ, или отъ силнитѣ? — Отъ силнитѣ. Кой лъже: простиятъ, или учениятъ? — Учениятъ. Въпрѣки това всички искатъ да бѫдатъ богати, учени, силни. Учениятъ мяза на човѣкъ, който прави баница. Като вземе точилката въ рѫката си, прави отъ тѣстото, каквото иска. Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, какви психологически състояния преживяватъ. Вземете, запримѣръ, числото десеть. Това число показва, че вие имате едновременно десеть състояния, петь отъ които се отнасятъ къмъ вашия умъ и петь — къмъ вашето сърце. Можете ли да опредѣлите въ даденъ моментъ, колко отъ тия състояния работятъ за вашето повдигане и колко отъ тѣхъ ще ви спънатъ? Представете си, че ви дойде на умъ още тази вечерь да отидете на Витоша. Можете ли да опредѣлите, ваша ли е тази мисъль, или е дошла отвънъ нѣкжде? При това трѣбва да знаете, ако отидете на Витоша вечерь, ще се ползувате, или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозенъ човѣкъ, като човѣкъ, който уповава на Бога, тръгвате за планината съ тънки дрехи, не добре екипиранъ. Казвате си: Щомъ съмъ съ Бога, отъ нищо не ме е страхъ. По едно време излиза вѣтъръ, става студено, и вие започвате да се съмнявате, дали нѣма да се простудите. При това положение, можете ли да пѣете, да бѫдете тихъ и спокоенъ въ себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вънъ температурата е около 35°, а вие сте облѣчени съ дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, безъ да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да опредѣлите, дали мисъльта за отиване на Витоша е ваша, или не? Ако мисъльта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. Човѣкъ трѣбва да се наблюдава, да разбира, кои мисли сѫ негови, кои не. Сѫщевременно той трѣбва да се наблюдава, да види, кои движения въ него сѫ естествени. Човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Запримѣръ, нѣкой иска да измѣни говора си, но като го измѣни, говорътъ му става неестественъ. Въ това време той има две мисли въ себе си: иска да измѣни говора си, а сѫщевременно мисли, какви изрази да употрѣби. — Тази мисъль вече не е негова. Защо? — Защото никой никого не може да измѣни. Никой не е изпратенъ въ свѣта да ревизира и да изправя кого да е. Да се наблюдава човѣкъ, да се измѣня, това е свободна професия, която той самъ е поелъ върху себе си. Каквото да правите, вие никога нѣма да разберете, кой е праведенъ, и кой — грѣшенъ; кое е лъжа, и кое — истина. Човѣкъ трѣбва да има на разположение известни максими, съ които да разполага при всѣки даденъ случай. Ето защо, за васъ е важно, отъ десеть състояния, които имате, да опредѣлите, кои и колко отъ тѣхъ съдействуватъ за вашето повдигане. Яко можете да опредѣлите това, вие ще придобиете вѫтрешенъ миръ въ себе си; ако не можете да опредѣлите, ще изпитате голѣмо безпокойствие. Числото десеть е мѣрка за опредѣляне на нѣщата. Нулата представя условия за развиване на единицата. Сега ще ви задамъ въпроса: Защо трѣбва да учите? (— За да подобримъ живота си) — Не, нито знанието, нито науката могатъ да подобрятъ живота. При сегашнитѣ условия, науката само улеснява живота, но не го подобрява. Който изучава великитѣ Божии закони и ги прилага, той ще има по-лекъ, по-сносенъ животъ; който не изучава тия закони, той ще бѫде изложенъ на по-голѣми страдания. Въ този смисълъ, истинското знание освобождава човѣка отъ страданията, които биха го сполетѣли. Безъ това знание мѫчно би могло да се прекара животъ, като сегашниятъ, който е пъленъ съ препятствия. Има два вида препятствия: едни отъ препятствията сѫ поставени отъ самата природа: тѣ сѫ естествени препятствия. Другитѣ сѫ създадени изкуствено, отъ окрѫжаващата срѣда. Като разполага съ знания, човѣкъ лесно би могълъ да се освободи поне отъ изкуственитѣ препятствия въ живота. Представете си, че влизате въ една гостилница и не познавате гостилничаря, нито какъ готвятъ, какъ услужватъ, при какви цени и т. н. При това положение вие можете да излѣзете отъ гостилницата съ разстроенъ стомахъ. Защо? — Защото не познавате гостилничаря, не познавате, какъ той готви. Умниятъ човѣкъ влиза въ гостилница само тогава, когато познава гостилничаря. Иначе, той ще се излъже. Ще кажете, може би, че като се нахраните, отъ яденето ще познаете гостилничаря. — Не, тогава ще бѫде късно. Докато познаете гостилничаря, стомахътъ ви ще се разстрои. Ще кажете, че гостилничарьтъ ви се вижда добъръ човѣкъ. — Добъръ човѣкъ е този, който всѣкога е добъръ, а не само за единъ моментъ. Онѣзи, които не сѫ дошли до това убеждение, казватъ, че се стремятъ да бѫдатъ добри. — Нѣма защо да се стремите да бѫдете добри. Вие трѣбва да проявявате доброто, а не да се стремите да бѫдете добри. Какво значи да се стремите да бѫдете добри? Това е сложна психологическа идея. Можете ли да прерисувате картината на нѣкой великъ художникъ? — Можете, но какъ? Ще я копирате. Както и да я копирате, тази картина по никой начинъ нѣма да бѫде по-хубава отъ оригинала. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Колкото да се стреми да бѫде добъръ, той никога нѣма да стане по-добъръ отъ оригинала, отъ своя първообразъ. Следователно, за да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да се върне въ своето първично състояние, къмъ своята първична доброта. Колкото да се стремите да направите живота си по-добъръ, нѣма да успѣете, докато не се върнете въ своя първиченъ животъ. Първичниятъ животъ е оригиналътъ, а следващитѣ животи сѫ негови копия. Ако трѣбва да продадете оригинала и копието на една картина, коя отъ дветѣ ще струва по-скѫпо? — Оригиналътъ ще струва по-скѫпо отъ копието. Вие можете да се упражнявате, да копирате оригинала, но никога не можете да го постигнете. Художникътъ рисува една велика картина. Привилегия е за художника да рисува тази велика картина, но каквото да прави, той не може да я постигне. Мнозина искатъ да бѫдатъ като ангелитѣ. — Добре е човѣкъ да бѫде като ангелитѣ, но кой човѣкъ на земята може да има силата на ангелитѣ? Кой обикновенъ човѣкъ може да има интелигентностьта и чистотата на ангелитѣ? — Днесъ нѣма такъвъ човѣкъ, но въ бѫдеще ще има. Днесъ можете само да рисувате, да копирате ангелитѣ, но не и да станете като тѣхъ. Обаче, вие можете да правите опити, да копирате ангелитѣ, да видите, доколко можете да подражавате на нѣкои тѣхни чърти. Каквато рисунка да направите, това ще бѫде за васъ придобивка. Невидимиятъ свѣтъ нѣма да ви осѫди. Напротивъ, той ще каже: За днесъ още не е много добре, но вървете напредъ, бѫдещето е ваше. Съвременнитѣ хора се измѫчватъ въ живота си поради своитѣ криви разбирания. Нѣкой казва за себе си, че не е добъръ човѣкъ. Споредъ мене тѣзи думи означаватъ, че този човѣкъ не е нарисувалъ картината си добре. Щомъ е така, нека не се обезсърдчава, въ бѫдеще ще нарисува картината си по-добре. — Кой ще чака толкова време? — Отъ думитѣ на този човѣкъ се разбира неговото скрито желание. Той иска часъ по-скоро да нарисува картината, за да я продаде. Кой му прѣчи да я продаде? Той иска да я продаде, но никой не я купува, никой не я харесва. Щомъ нарисува една хубава картина, веднага ще се намѣри човѣкъ да я купи. Богатитѣ хора плащатъ скѫпо за хубавитѣ картини. Обаче, за обикновенитѣ картини мѫчно ще се намѣри човѣкъ да плати скѫпо. Не е ли сѫщото и съ музикантитѣ? Когато дойде нѣкой великъ, гениаленъ музикантъ, всички отиватъ да го слушатъ. Веднага му даватъ най-добрия салонъ на разположение, и всѣки се счита щастливъ, че е могълъ да го чуе. Ако пристигне нѣкой обикновенъ музикантъ, колкото и да обикаля салонитѣ, навсѣкѫде слуша едни и сѫщи думи: Салонътъ е заетъ. Сѫщото може да се каже и за вашия животъ. Една мѣрка сѫществува за нѣщата. Животътъ на хората не върви добре, понеже сѫ попаднали въ една область на вѣчно съмнение, дето живѣятъ всички фалирали души. Тази е причината, дето всички хора говорятъ за своитѣ разочарования. Мнозина отъ васъ сѫ навлѣзли въ сѫщата область — въ областьта на съмнението. Тѣ виждатъ всичко наопаки. Каквото добро имъ се направи, тѣ виждатъ въ него само лошото. Дето отидатъ, все ще се натъкнатъ на нѣкакви противоречия. Опасна зона е съмнението! Който се съмнява, той мяза на човѣкъ, боленъ отъ треска. Каквото дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щомъ треската мине, той приема сѫщото ядене съ удоволствие, съ голѣмъ апетитъ. Каквото ядене дадете на болния, той ще намѣри, че му липсва нѣщо. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че и нѣкои отъ напредналитѣ ученици сѫ нагазили въ тази опасна зона до поясъ и се мѫчатъ, не могатъ да излѣзатъ оттамъ. Казвамъ: Излѣзте часъ по-скоро отъ тази каль! Не мислете, че можете да разрешите въпроса за съмнението. Докато сте въ кальта, нищо нѣма да разрешите. — Какъ да излѣземъ отъ тази каль? — Хванете се за вѫжето, което ви се подава. Вѫжето представя вѣрата, която може да ви спаси. Единственото спасение е въ това вѫже. Докато излѣзете на повърхностьта, ще се кривите на една, на друга страна. Не се излиза лесно отъ областьта на съмнението. Колко светии сѫ плакали отъ тази каль! Сега, като говоря върху съмнението, казвате: Какво ли е писано по този въпросъ въ Библията и въ Евангелието? Какъ да разберемъ този въпросъ? — Каквито коментарии да правите върху съмнението, или върху въпроситѣ, които разглеждамъ въ беседитѣ си, вие нищо нѣма да постигнете. Само азъ мога да правя коментарии върху думитѣ си. Когато говоря, азъ имамъ предъ видъ само единъ моралъ, който се заключава въ следното: на първо мѣсто поставямъ Бога, на второ мѣсто — ближния си, а на трето мѣсто — себе си. Отъ това гледище изнасямъ всички въпроси, всички положения. Богъ представя главата на човѣка, ближниятъ — неговия трупъ, а азъ — краката и рѫцетѣ, съ които оперирамъ навсѣкѫде. Следователно, ближниятъ държи главата, а азъ нося цѣлото тѣло и работя за него. Ближниятъ може да разполага съ главата, но безъ моитѣ рѫце и крака той нищо не може да направи. Сѫщо така рѫцетѣ и краката нищо не могатъ да направятъ безъ сърцето и бѣлитѣ дробове. Така трѣбва да се разсѫждава, за да имате права философия за живота. Ако нѣмате една положителна идея въ живота си, вие нищо не можете да направите. Дали сте търговецъ, учитель, свещеникъ, майка или баща, званието не опредѣля вашия животъ. Животътъ на всички хора се опредѣля отъ онази велика, постоянна идея, която тѣ иматъ за Бога. Тя движи хората напредъ, прави ги устойчиви, като имъ дава условия за растене и развиване. Често слушамъ хората да се произнасятъ, че нѣкои нѣща въ живота представятъ проза, а други — поезия. И прозата, и поезията сѫ необходими за строежа на човѣшкия животъ. Прозата е нужна за създаване и обработване на полета и на долини въ човѣка. Тя е необходима за човѣшкото сърце. Поезията е необходима при създаване на планини въ човѣка. Тя е нужна за обработване на човѣшкия умъ. Науката е необходима за създаване на градоветѣ въ човѣка. Философията специално е необходима за устройване на обществения животъ въ човѣка. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да се занимава и съ наука, и съ философия, и съ музика, и съ изкуства. Всички тия нѣща допринасятъ нѣщо за развитието на цѣлокупния човѣкъ. Като знаете тѣзи нѣща, бѫдете внимателни едни къмъ други, не се присмивайте на онзи, който е попадналъ въ кальта на съмнението. Всѣки ще мине презъ съмнението. Турцитѣ казватъ: „Не се смѣй на съседа си, за да не дойде сѫщото и до твоята глава“. Когато бѣше въ Гетсиманската градина, Христосъ се обърна къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „Молете се, за да не изпаднете въ изкушение!“ Знаете ли, какво бѣше положението на Христа тогава? Той се намираше въ голѣмо затруднение и трѣбваше правилно да реши въпроса. Той се намираше предъ задача, отъ която зависѣше благосъстоянието на цѣлото човѣчество. Затова Христосъ казва: „За този часъ дойдохъ на свѣта“. Голѣмо напрежение прекара Христосъ, но реши задачата си правилно. Следователно, когато се намирате предъ голѣмо затруднение, знайте, че не сте сами. Отъ васъ се изисква да издържите до край. Щомъ издържите, помощьта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Богъ ви е забравилъ, че хората не ви обичатъ, вие сте на кривъ пѫть. Каквито изпитания да ви дойдатъ — сиромашия, болести, изкушения — дръжте се за Бога. Речете ли, че може и по нечестенъ начинъ да живѣете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдатъ, но ако имате вѣра, ще издържите. Като говоря по този начинъ, мнозина ще помислятъ, че имамъ нѣкого предъ видъ. — Никого нѣмамъ предъ видъ. Азъ изнасямъ законитѣ, съ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Всички минавате презъ изпитания. Защо и за какво сѫ нужни изпитанията, не е важно. Това е тайна, която обикновениятъ човѣкъ не може да разреши. Изпитанията ще минатъ и ще заминатъ, но вие не трѣбва да се смущавате. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но вие не трѣбва да го държите дълго време въ себе си. Единъ вашъ приятель ви обещалъ, че въ понедѣлникъ, въ деветь часа вечерьта ще дойде при васъ да ви донесе една книга. Вие го чакате да дойде: минава деветь, десеть часа, но той все още не дохожда. Започвате да се съмнявате въ него. Съмнението вече ви е обхванало. Казвате: Излъга ме този човѣкъ. Той обещава само, а нищо не изпълнява. Не разбирамъ, какво приятелство е това. Той трѣбваше да преодолѣе всичко, но да изпълни обещанието си! — Така ще разсѫждавате, ако не обичате приятеля си. Обаче, ако го обичате, вие ще си кажете: Случило се е нѣщо на приятеля ми. Какво отъ това, че днесъ не е дошълъ? Утре ще дойде, ще ми донесе книгата и ще обясни причината, задето не е могълъ да изпълни обещанието си. Много причини има, които могатъ да попречатъ на човѣка да изпълни едно свое обещание. Може да го е хваналъ нѣкой апашъ и да го е развеждалъ цѣлия день изъ града. Какво не се случва на човѣка? Щомъ разсѫждавате така, съмнението ще ви напусне. На другия день приятельтъ ви ще дойде при васъ и ще ви каже истинската причина за закъсняване на книгата. Ще приведа онзи анекдотъ за една българка, която, каквото говорила, все казвала: „Ако е рекълъ Господъ“. Една сутринь мѫжътъ ѝ станалъ рано, взелъ мотика на рамото си и казалъ на жена си: Жена, отивамъ на лозето. Ти заколи една кокошка, сготви я хубаво и я донеси на лозето. — Добре, ако е рекълъ Господъ, всичко ще направя. — — Рекълъ–не рекълъ, ще наготвишъ кокошката и ще ми я донесешъ. Азъ отивамъ на лозето, и ще се надѣвамъ тамъ за кокошка. Това било въ турско време. Тръгналъ той за лозето, но на пѫтя го срещнали турски челебии, вързали рѫцетѣ му и така го развеждали цѣлия день изъ града. Жена му отишла на лозето, но останала очудена, когато не намѣрила мѫжа си. Вечерьта, като се върналъ мѫжътъ ѝ, тя го запитала: Де бѣше цѣлъ день? Нѣмаше те на лозето. — Остави този въпросъ настрана! Отвори ми по-скоро, ако е рекълъ Господъ, че съмъ уморенъ. — Защо го развеждали челебиитѣ цѣлъ день изъ града? — Защото при започване на работата си не е казалъ „ако е рекълъ Господъ“, или не е призовалъ волята Божия на помощь. Ще ви дамъ единъ примѣръ изъ живота, съ който ще обясня, какво нѣщо е волята Божия. Често политическиятъ животъ налага на хората въ единъ градъ или въ цѣлата държава военно положение, което трае известно време. Тогава всички поданици считатъ, че държавата имъ се намира въ нѣкаква опасность. Презъ това време всѣки трѣбва да има лична карта, която да представя при поискване. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да имамъ лична карта! — Това е човѣкъ, който зачита волята на държавата. Това е човѣкъ, който зачита и волята Божия. Другъ казва: Азъ не се нуждая отъ лична карта; и безъ нея мога да минавамъ, дето искамъ. — Да, но щомъ излѣзе отъ дома си, веднага стражарьтъ го спира на пѫтя и му казва: Господине, моля дайте личната си карта! — Азъ нѣмамъ лична карта. — Вървете подиръ мене! — Този господинъ тръгва подиръ стражаря, който го завежда въ учатъка. Тукъ го държатъ цѣлъ день, изследватъ самоличностьта му, и вечерьта той се връща у дома си изморенъ, измѫченъ. — Де бѣше цѣлъ день? — пита го жена му. — Остави се, човѣкъ трѣбва да има лична карта! Това значи: човѣкъ трѣбва да зачита волята Божия! Който е богатъ, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи отъ участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всѣки день вадишъ отъ джоба си по една златна монета и я давашъ на стражаря, твоето движение изъ града ще излѣзе много скѫпо. — Не, всѣки трѣбва да носи съ себе си своята лична карта, да не става нужда да отива въ участъка. Личната карта, или златната монета не сѫ нищо друго, освенъ знакъ, съ който човѣкъ показва, че признава волята Божия и апелира къмъ нея. Следователно, като ученици, вие трѣбва да имате любовь къмъ учението, за да се справите съ съмнението. И ученикътъ се излага на съмнения, и учениятъ човѣкъ се излага на съмнения, но и единиятъ, и другиятъ трѣбва да се справятъ разумно съ него. Затова отъ всички хора се изисква вѣра. Като четете Евангелието, ще срещнете редъ принципи, които и на времето си, и сега, и въ бѫдеще ще иматъ и сѫ имали еднаква стойность. Приложението на тѣзи принципи усилва вѣрата на човѣка. Когато предприеме нѣкаква работа, човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Това показва, че вѣрата му е силна. Щомъ се безпокои, вѣрата му е слаба. Това не е упрекъ, но човѣкъ трѣбва да потърси причината за своята слаба вѣра. Ако причината за неговата слаба вѣра се крие въ ума, въ сърцето, или въ волята му, той трѣбва да вземе мѣрки да се засили въ това направление. Една отъ причинитѣ за неустойчивостьта на сърцето е страхътъ, а на ума — съмнението. Ученикътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да се наблюдава, да знае, колко отъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ него, сѫ действително негови и колко отъ тѣхъ сѫ чужди. Само по този начинъ той може да прогресира правилно. Какво представя съмнението? — Съмнението, безвѣрието представятъ утайки, които пълнятъ полето на етерното тѣло на човѣка, както и неговия мозъкъ. Отрицателнитѣ мисли на съмнението, на безвѣрието се отразяватъ вредно върху цѣлия организъмъ на човѣка — върху мозъка, върху бѣлия и черния дробъ, върху сърцето, върху общата му жизненость, вследствие на което нервната му система се напълно изтощава и отслабва. За тази цель ученикътъ трѣбза напълно да се освободи отъ ненужния товаръ на съмнението. Какъ ще се освободи? — Чрезъ любовьта. Любовьта му трѣбва да бѫде изобилна, за да се проникне отъ готовностьта всичко да жертвува за Бога. За онзи, който люби, мѫчнотии не сѫществуватъ. Азъ не говоря за човѣшката, но за Божествената Любовь, заради която всѣки е готовъ да направи всичко. Тази любовь носи радость за човѣка. Това виждаме въ живота на апостолитѣ, на мѫченицитѣ, на великитѣ хора въ свѣта. Апостолитѣ сѫ били бити, измѫчвани, поругавани, но се връщали дома си радостни и весели, че сѫ удостоени да страдатъ за Христа, за Бога. Нѣкои отъ ученитѣ, отъ изобретателитѣ, отъ носителитѣ на велики идеи въ свѣта сѫщо сѫ били подлагани на мѫчения, но тѣ сѫ знаели, че ако не днесъ, или утре, ще дойде день, когато тѣхното изобретение, или тѣхната идея ще се приеме. Презъ каквито изпитания да минавате, важно е да създадете въ себе си положителна вѣра. Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите въпроса за страданията. Когато другитѣ страдатъ, вие трѣбва да влизате въ положението имъ, да помагате. Когато вие страдате, трѣбва да носите страданията разумно и безъ протести. Когато бедниятъ трепери въ стаята си отъ студъ, да благодари, че има възможность да изпита и това страдание. Нѣкога е билъ богатъ, радвалъ се е на топла стая. Нека сега вземе дѣлъ отъ сѫдбата на сиромаха. Когато богатиятъ седи на топло въ стаята си, нека благодари за това на Бога, че има възможность да помага на беднитѣ. Сиромахътъ, който служи на Бога, и богатиятъ, който служи на Бога, трѣбва да приематъ страданията съ благодарности. Да помагашъ на ближния си, това не значи, че можешъ да помогнешъ на всички. Ако имашъ желание хората да не страдатъ, обърни се къмъ Господа съ молба да завърти онзи кранъ на слънцето, отъ който да се разлѣе топлина за цѣлия свѣтъ, за цѣлата земя. Щомъ се завърти този кранъ, топлината се разстила по цѣлата земя, и всички живи сѫщества едновременно се стоплятъ. Така се моли светията за хората. Той не може да помага по отдѣлно на всѣки човѣкъ, но се моли за всички, и Богъ изпраща общо помощьта си. Ако тия хора иматъ да плащатъ, вие можете да изплатите отъ дълга имъ само една десета часть, останалата тѣ сами ще си плащатъ. Съвременнитѣ хора, както и ученицитѣ на окултизъма, сѫ дошли до опасно положение. Тѣ сѫ затънали въ областьта на свещения егоизъмъ и мислятъ само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенствуване. Житното зърно нѣма какво да се самоусъвършенствува. Ябълката, крушата, лозата нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Свѣтлината и топлината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината нѣма какво да се самоусъвършенствуватъ. Всички тия нѣща трѣбва да се проявяватъ, а не да се самоусъвършенствуватъ. Човѣкъ трѣбва да прояви хубавото, красивото, което е вложено въ него, а не да се самоусъвршенствува. Човѣкъ е дошълъ на земята да прояви Божията Любовь. Като проявява тази любовь, едновременно съ това той ще се развива и усъвършенствува. Тъй щото, първо ще работите за името Божие и Неговата слава, после за доброто на своитѣ ближни и на трето мѣсто за себе си. Така вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Този е правиятъ редъ на нѣщата. Като говоря така, мнозина ще се натъкнатъ на въпроса, дали сѫ добри, или не. — Това не е важно. Отъ всички се изисква да бѫдете носители на Божията Любовь. Тази любовь е въ сила да разтопи ония елементи въ човѣка, които сѫ причина за неговитѣ страдания. Тѣзи елементи се противопоставятъ на Божието влияние, вследствие на което въ човѣка се зараждатъ редъ страдания и противоречия. Въ този смисълъ, страданието не е нищо друго, освенъ голѣмъ студъ, който обхваща главно психиката на човѣка. Когато се намѣри при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човѣкъ става добъръ проводникъ на Божиитѣ мисли и чувства, на Божиитѣ блага. Безъ страдания, човѣкъ мяза на пустиня безъ вода. Само страданието е въ сила да стопи онѣзи твърди елементи въ човѣка, които не се подаватъ на влиянието на добритѣ сили въ природата. Запримѣръ, срѣщате единъ беденъ човѣкъ, искате да му дадете нѣщо; бръкнете въ джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голѣма. Нѣщо отвѫтре ви казва: Много е това, дай по-малко. Бръкнете втори пѫть, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвѫтре нѣщо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Богъ. Ако слушате Бога, вие ще дадете повече. Колкото дадете, ще мислите, че малко сте дали. Каквото добро да направите, ще мислите, че малко сте направили. Такова нѣщо е да живѣе и да постѫпва човѣкъ Божествено. Който живѣе въ свещения егоизъмъ, той се натъква на редъ мѫчнотии въ себе си. Тѣзи мѫчнотии сѫ резултатъ на излишни енергии въ човѣка, които той не може да впрегне на работа. Този човѣкъ мяза на богатъ търговецъ, който има много стока, но малко купувачи. Вследствие на излишната стока, на пазара се явява конкуренция, която става причина за фалитъ. Между търговцитѣ се явява гонение, недоволство. За да се избегнатъ тия лоши последствия, човѣкъ трѣбва да живѣе съ пълна вѣра и упование въ Бога, безъ никакво съмнение. Той трѣбва да се освободи абсолютно отъ съмнението, което се поражда въ неговия умственъ свѣтъ. Много отъ страданията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че искатъ да живѣятъ, както тѣ разбиратъ, а при това да заставятъ Бога да върши туй, което имъ понася. — Свещено нѣщо е Богъ! Той дава свобода на всички сѫщества, позволява имъ да правятъ, каквото искатъ, но не съизволява въ тѣхнитѣ дѣла. Той знае, обаче, какъ действуватъ законитѣ. Той знае, че всѣка крива постѫпка носи свои лоши последствия, които се трупатъ върху онзи, който я направилъ. Кое е по-хубаво тогава: да живѣете за Бога, или за себе си; да се радвате, или да страдате; да бѫдете богати съ вѣра и любовь, или да сте сиромаси? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да различава нѣщата. Какъвто предметъ да изучава, той трѣбва да се рѫководи отъ закона на различаването, да следи въ себе си, какъ се отразява даденъ предметъ върху него. Ако работата, съ която се занимавате, или предметътъ, който изучавате, уравновесяватъ силитѣ у васъ, тѣ сѫ на мѣсто. Следователно, да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да уравновеси силитѣ на своя организъмъ. Да живѣе за себе си, това значи да се самоотравя. Това значи да затворятъ човѣка херметически въ тъмна стая, лишенъ отъ свѣтлина, отъ въздухъ и отъ вода. Не е лесно да живѣе човѣкъ между много хора, но още по-мѫчно е да живѣе самъ. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, какъ да се хармонизира съ окрѫжаващата срѣда. Мѫчна наука е хармонизирането на душитѣ. Студътъ ли трѣбва да се хармонизира съ васъ, или вие трѣбва да се хармонизирате съ студа? — Вие трѣбва да се хармонизирате съ студа. — Какъ? — Ще запалите печката и ще се стоплите. Значи, когато вънъ е студено, вѫтре ще бѫде топло. Когато вънъ е топло, вѫтре ще бѫде студено. Едно се иска отъ ученика: да възстанови своето вѫтрешно равновесие. Ако не успѣе да направи това, той ще изпадне въ положение на пълна индиферентность, при което нѣма да върви напредъ, нито назадъ. За да придобиете вѫтрещно равновесие, вие трѣбва да си дадете отчетъ, колко отъ мислитѣ и чувствата ви съ ваши, и колко отъ тѣхъ — чужди. Ваши мисли съ тия, които ви съ дадени отъ Бога. Само тѣ могатъ да ви ползуватъ. Тѣ съ вашъ капиталъ, съ който можете да разполагате. Съ този капиталъ човѣкъ може да расте и да се развива. Божественитѣ мисли и чувства внасятъ въ човѣка миръ и спокойствие, и той може лесно да се справи съ студа и съ горещината. Който е неспокоенъ, който се гнѣви лесно, той не може да издържа на рѣзкитѣ промѣни на времето. Като излѣзе вънъ, студътъ веднага го заставя да се свива. Кога се свива човѣкъ? — Когато страда. — Кога се разширява? — Когато се радва. Студътъ и страданието предизвикватъ свиване; топлината и радостьта — разширяване. И тъй, отъ всички се изисква положителна вѣра, безъ колебание, безъ съмнение, безъ страхъ. Отъ всички се изисква такава вѣра, каквато детето има въ майка си, каквато ученикътъ има въ учителя си. Ученикътъ отива на училище, защото вѣрва, че учительтъ му ще го научи да чете и да пише, ще отвори очитѣ му. Азъ говоря за онази вѣра, която има мораленъ характеръ, а не за вѣрата, която има характеръ на физическо подчинение, на физическа преданость. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 21 декемврий, 1927 г. — София.
  11. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЕМЕ И ВѢЧНОСТЬ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Чете се темата: „Време и вѣчность“. За следния пѫть прегледайте, какво сѫ писали философитѣ за времето и за вѣчностьта. Единъ мѫдрецъ опредѣлилъ времето и вѣчностьта по следния начинъ: Времето се движи около човѣка, а човѣкъ се движи въ вѣчностьта. Въ времето има две точки, които минаватъ предъ човѣка, и той ги наблюдава. Значи, времето парадира предъ човѣка, и той го вижда. А човѣкъ парадира предъ вѣчностьта, и тя го наблюдава. Това сѫ иносказателни думи. Ако преведете термина „парадиране“, какво ще разберете? „Парадиране“ значи движение, минаване предъ нѣщо. Кои сѫ подбудителнитѣ причини за движението? Какво значи да се движи нѣщо? За следния пѫть пишете върху темата: „Причини за движението“. За да разберете вѫтрешната страна на въпроситѣ, поставяйте ума си въ възприемателно състояние. Ако иска да успѣва въ училището, ученикътъ първо трѣбва да се научи да слуша. Когато учительтъ открива буквитѣ на ученика, той трѣбва да внимава, да следи всички обяснения, които му се даватъ. Докато не знаешъ нѣщата, ти си ученикъ. Щомъ знаешъ нѣщо и можешъ на други да го предадешъ, ти си учитель. Когато изучавашъ нѣкой предметъ и се нуждаешъ отъ помощьта на нѣкого, ти си ученикъ. Често ученикътъ минава презъ известни състояния, които отвличатъ вниманието му и прѣчатъ на успѣха му. — Какви сѫ тѣзи състояния? — Разни болести, различни недѫзи: или глава го боли, или коремъ, или рѫка го боли, или нѣкакъвъ цирей му излѣзълъ и т. н. Значи, когато влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да бѫде съвършено здравъ, да нѣма абсолютно никакви недѫзи. Ако ученикътъ е боленъ и по нѣкакъвъ начинъ изкаже това, учительтъ веднага го изпраща въ дома му да се лѣкува. Щомъ оздравѣе, ученикътъ отново влиза въ училището. Ученикътъ трѣбва да разбира времето и вѣчностьта като две величинни въ живота си, въ които и около които се движи. Казвате, че настанало нещастно време. Другъ пѫть казвате, че е настанало щастливо време. Какво разбирате подъ думитѣ нещастно и щастливо време? Преди всичко, може ли времето да бѫде нещастно или щастливо? Казвате, че времето ви е ограничено. Може ли времето да бѫде ограничено, или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всѣкога разширява човѣка. То подразбира неограничено състояние, въ което човѣкъ живѣе и се движи. Интервалитѣ на времето, които ние различаваме, сѫ относителни. Тази относителность, именно, ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставятъ нѣкого да прекара сто години въ магнетически сънь, като се събуди, той ще бѫде толкова младъ, колкото преди заспиването. Обаче, ако прекара на земята сто години буденъ животъ, той ще бѫде старъ. Значи, движението на човѣка хвърля отпечатъци върху неговото физическо тѣло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човѣка. Една пословица казва: „Времето е пари“. Какво означава тази пословица? Казано е още, че паритѣ, т. е. златото е знание. Оттукъ дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива въ времето. Това означава пословицата „времето е пари“, а не че времето, въ букваленъ смисълъ, е пари. Въ времето човѣкъ придобива знание, опитности, мѫдрости. Щомъ има тѣзи придобивки, човѣкъ лесно може да се домогне до външнитѣ блага на живота. Здравиятъ по-лесно изкарва прехраната си отъ болния. Учениятъ по-лесно може да си създаде приятелски отношения съ хората и да подобри положението си, отколкото невежия. Въпросътъ за времето е свързанъ съ кармата. Дето има карма, тамъ има и време. Когато говоримъ за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само отъ единъ, но отъ много животи. При кармата имаме положения, като че невидимиятъ свѣтъ е събралъ времето въ бутилка. Кармата носи времето отъ миналото. Тя държи човѣка отговоренъ за дѣлата му отъ преди четири-петь поколѣния насамъ. Като направи човѣкъ нѣкакъвъ грѣхъ, или нѣкакво престѫпление, кармата дебне да го улови. Въ който животъ го хване, тя го заставя да плати. Въ това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говоримъ за времето, разбираме човѣшкитѣ преживявания. Всичко, каквото човѣкъ е написалъ въ съзнанието си, представя времето на миналитѣ животи. Въ този смисълъ времето може да бѫде или добро, или лошо. Всичко, което човѣкъ пише въ вѣчностьта, представя моменти отъ времето, т. е. ограничение. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ въ дѣлата си, защото всичко се пише въ времето. Безъ съзнанието времето не може да се прояви. Както се опредѣля времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, тѣ трѣбва да се обяснятъ психологически. Вѣчностьта е безъ начало и безъ край. Въ нея нѣма никакво прекѫсване. Въ нашия животъ, като часть отъ времето, сѫществуватъ редъ прекѫсвания. Сега, каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за васъ, колкото животътъ е важенъ. Като говоря за живота, азъ нѣмамъ предъ видъ вашия обикновенъ, ежедневенъ животъ, който е непотрѣбенъ товаръ на миналото. Ако нѣмаше идеалъ въ живота си, човѣкъ не би се задоволилъ съ сегашния си животъ, който минава на земята. Той търпи всичко, благодарение на своя великъ идеалъ, къмъ който се стреми. Значи, докато имаме високъ идеалъ, докато търсимъ Бога, животътъ ни всѣкога ще има смисълъ. Идеалътъ, стремежътъ ни къмъ Великото, къмъ Абсолютното начало показва, че истинскиятъ животъ е извънъ обикновения, извънъ сегашния ни животъ. Както живѣете днесъ, ако нѣмате идеалъ въ живота си, всѣкога ще завършвате съ известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животътъ ни става красивъ. Когато имаме приятели въ невидимия свѣтъ, вѣчностьта е красива. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, човѣкъ да нѣма приятели на земята, да нѣма приятели и въ невидимия свѣтъ. Тогава той живѣе въ неблагоприятни, тежки условия на живота, които самъ трѣбва да преодолява. Представете си, че се виждате увисналъ въ пространството безъ почва, безъ вода и въздухъ около васъ, безъ никаква свѣтлина. Поглеждате, не виждате тѣлото си, не виждате никакви органи, а живѣете само въ съзнанието си. Можете ли да си представите, какво ще бѫде вашето състояние? Като почувствувате, че отъ васъ е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите. Тогава ще разберете, каква привилегия е да имате органи, чрезъ които да изпълнявате всички функции на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля. Щастието на човѣка се заключава въ това, да може чрезъ органитѣ си да изразява всички потици на душата и на духа си. И досега още хората не сѫ съзнали, какво благо е тѣлото, което имъ е дадено, вследствие на което сами тѣ още нищо не сѫ направили. Дойде ли до положение самъ да извърши нѣщо, човѣкъ се натъква на противоречия, на съмнения, дали има другъ животъ, сѫществува ли Богъ, или не. Този е единъ отъ трудноразрешимитѣ въпроси; Всѣки счита, че не е живѣлъ още, както трѣбва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човѣкъ трѣбва да мисли за времето, да го цени, но той трѣбва правилно да го използува за придобиване на положителни знания. Това знание е въ връзка съ времето. Въпрѣки това времето подразбира ограничения. Вѣчностьта пъкъ подразбира вѫтрешна свобода. Следователно, свободенъ човѣкъ е само онзи, който живѣе въ вѣчностьта. Време безъ ограничение се нарича вѣчность. Времето пъкъ е вѣчность съ ограничение. — Така опредѣлятъ окултиститѣ времето и вѣчностьта. Нѣкои философи опредѣлятъ времето като интервали отъ вѣчностьта. — И това опредѣление е право. Споредъ васъ, кое опредѣление е най-добро: когато се раждате, когато сте въ зрѣла възрасть, или когато умирате? Опредѣлете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учатъ: майката и дъщерята, бащата и синътъ, господарьтъ и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синътъ учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учатъ, когато всички работятъ, когато всички почиватъ, когато всички се радватъ, или скърбятъ. Хората философствуватъ върху живота, върху страданията и радоститѣ, но щомъ имъ дойде нѣкаква болесть, тѣ измѣнятъ своята философия. Страданията, болеститѣ сѫ условия, чрезъ които провѣряватъ, доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекѫсва? Всѣко прекѫсване показва, че съзнанието не е будно. Истинскиятъ адептъ, истинскиятъ ученикъ при никакви изпитания, при никакви болести не прекѫсва съзнанието си. Много отъ окултнитѣ ученици, отъ най-стари времена досега, продължаватъ да се съблазняватъ. Нѣкои отъ ученицитѣ на Христа не повѣрваха въ възкресението и се усъмниха. Причината за съблазнитѣ, за съмненията се крие въ вѫтрешнитѣ ограничения на човѣка. Вѫтрешнитѣ ограничения пъкъ представятъ предметъ на дълбоки изучвания. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се прекѫсва съзнанието му и да седи надъ мѫчнотиитѣ въ живота. Който е постигналъ това, той е силенъ човѣкъ. Онзи човѣкъ, на когото съзнанието се прекѫсва, мяза на малки деца, които искатъ да прескачатъ голѣми трапове. Какво правятъ тѣ? — Засилятъ се, дойдатъ до трапа, уплашатъ се и се върнатъ назадъ. Ако нѣкой рече да имъ подаде рѫка, тѣ не приематъ, страхуватъ се и не вѣрватъ на никого. Съвременнитѣ хора сѫ толкова наплашени, че сѫ изгубили довѣрие едни на други. Защо хората сѫ изгубили вѣра едни на други? — Защото турятъ за мостове сламки вмѣсто греди, и следъ това искатъ да убедятъ хората, че ако минатъ по сламкитѣ, никаква опасность не ги чака. Всѣки, който е повѣрвалъ на тѣхнитѣ думи, той дълго време е носилъ последствията на своето лековѣрие. И днесъ, когато нѣкой човѣкъ не се подава на философиитѣ на хората, има право. Питатъ го после: Ами ти не вѣрвашъ ли въ Господа? — Въ Господа вѣрвамъ, но въ твоята философия, подобна на мостъ отъ сламки, не вѣрвамъ. — Ами нали Господъ е създалъ сламката, защо не вѣрвашъ въ нейната здравина? — По-скоро вѣрвамъ, че крила могатъ да ми израснатъ, отколкото да вѣрвамъ, че мога да мина презъ мостъ отъ сламки. Ако искаше да ме прекара презъ такъвъ мостъ, Богъ щѣше да ме направи лекъ като мравка. Щомъ Богъ ме е създалъ човѣкъ, Той е предвидилъ за мене другъ мостъ, а не отъ сламки. Следователно, когато разисквате, когато философствувате, внимавайте въ изводитѣ си. Казвате: За Бога всичко е възможно. — Вѣрно, за Бога всичко е възможно, но какво трѣбва да се разбира подъ думата „всичко“? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Богъ никога нѣма да застави човѣка да мине презъ мостъ отъ сламки. Богъ никога нѣма да застави човѣка да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза въ методитѣ на правия пѫть. Да краде човѣкъ, това значи да взима отъ благата, предвидени за другъ нѣкой. Крадецътъ нарушава установения редъ на нѣщата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които сѫ опредѣлени за него, но прибързва да ги получи. Въ това прибързване той ги взима отъ другиго, не чака да ги получи по естественъ пѫть. Когато разбере това, човѣкъ никога не си служи съ кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трѣбва да се пробуди. Много окултисти и теософи сѫ писали за кражбата, но тѣ иматъ различни разбирания по този въпросъ. Тѣ не сѫ разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, предъ които трѣбва съзнателно да се пристѫпва. Защо? — Защото, както сѫ разгледани, тѣ не представятъ обикновена захарь за ядене и за приправки, но захаринъ, който трѣбва внимателно да се употрѣбява. Захаринътъ е 500 пѫти по-сладъкъ отъ обикновената захарь, вследствие на което е необходимо да се разтвори въ много вода, за да се използува. По сѫщия начинъ, когато нѣкой отъ тия окултисти говори за вѣчностьта, за да не се уплашите, вие трѣбва да разредите въ вода неговата философия. Единъ виденъ астрономъ пожелалъ да проникне за моментъ само въ вѣчностьта, да види, какво нѣщо е вѣчность. Той дълго време се молилъ на Бога да му се даде тази възможность, докато най-после молитвата му била приета. Господъ казалъ на единъ ангелъ да извади отъ тѣлото на астронома човѣшкото съзнание и човѣшкото сърце, да остави тѣлото му на земята и като духъ да го разведе изъ вселената. Като разбралъ, че молитвата му била приета, астрономътъ се зарадвалъ и благодарилъ на Бога. Ангелътъ го взелъ и понесълъ изъ пространството. Така пѫтували тѣ отъ една система на друга, отъ единъ свѣтъ на другъ, отъ едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономътъ запиталъ ангела: Нѣма ли край това нѣщо? — Нѣма край. Ние едва сме започнали пѫтуването си. — Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържамъ. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросътъ за вѣчностьта. Казвамъ: това, което не е интересно за насъ, не значи, че не е интересно за други сѫщества. Има сѫщества, високо напреднали, които биха използували тази разходка разумно. За да дойдатъ всички хора до високо съзнание, невидимиятъ свѣтъ работи усилено върху тѣхъ, приготовлява ги. Едно се изисква отъ човѣка — да има любовь къмъ Бога. При това положение, дето застане, човѣкъ всѣкога ще има близки, които ще го обичатъ. Нѣма по-страшно нѣщо въ свѣта отъ самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, нѣкой ангелъ ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите тамъ? Какво ще бѫде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Нѣма да паднете, но ще останете въ пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живѣете всички заедно, като пчели въ кошеритѣ си. Когато кошерътъ се развали, пчелитѣ се разпръсватъ. Когато царицата на кошера умре, останалитѣ пчели постепенно умиратъ. Хората живѣятъ въ кошери, като пчели, но за да се развиватъ правилно, тѣ трѣбва да спазватъ законитѣ на своитѣ кошери. Една основна, свещена идея подържа живота на кошеритѣ, въ които хората живѣятъ. Щомъ тази идея изчезне, съ нея заедно и кошерътъ се разнебитва. Щомъ кошерътъ се разнебити, други пчели дохождатъ отвънъ и разграбватъ меда. Едни отъ пчелитѣ умиратъ, други се разпръсватъ и отиватъ въ чужди кошери, а трети се роятъ. И тъй, кошерътъ трѣбва да се размножава, трѣбва да се рои. Въ Божествения свѣтъ кошерътъ не се раздѣля при рояването, но става все по-голѣмъ. Тази е една отъ задачитѣ, която съвременнитѣ хора, пъкъ и вие, като ученици, трѣбва да разрешите. Когато се отглеждатъ и възпитаватъ деца, между майката и децата трѣбва да сѫществува хармония. Иначе, при първа възможность въ кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши съ раздѣла на децата отъ майката. Ако въ семействата сѫществува хармония, майката ще влиза въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия, които ще ѝ помагатъ при възпитанието на децата. Нѣма ли хармония въ семействата, майката ще влиза въ връзка съ сѫщества отъ низка йерархия, които ще я спъватъ при възпитанието на децата. Сѫщиятъ законъ се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятель изберете човѣкъ, съ когото се схождате по умъ и сърце, вие ще влѣзете въ връзка съ разумни сѫщества отъ висока йерархия. Ако приятельтъ ви е съ сърце и умъ отъ низъкъ уровенъ, вие ще се свържете съ сѫщества отъ низка йерархия. Като знаете този законъ, ще бѫдете внимателни, защото отъ връзкитѣ, които правите на физическия свѣтъ, вие или ще се понижите, или ще се повдигнете. Затова и въ Писанието е казано: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави. “ Общението съ лоши хора разваля доброто въ човѣка. Ето защо, ученицитѣ на окултнитѣ школи, отъ древни времена досега, сѫ употрѣбявали отъ половинъ до единъ часъ време за размишление, за медитиране, за да се свържатъ съ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Какво нѣщо е медитация? — Размишление върху хубави, красиви нѣща, които повдигатъ ума и сърцето на човѣка, и по този начинъ го свързватъ съ по-високъ, по-възвишенъ свѣтъ отъ този, въ който се движи. Като медитира, човѣкъ първо трѣбва да се спре върху своитѣ добри страни, а после върху лошитѣ, съ цель самъ да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ лесно може да се корегира, да изправи изопаченитѣ страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте въ себе си веселъ духъ — духъ на свобода. Докато не се стабилизирате въ възгледитѣ си, вие всѣкога ще се подавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите, какъ да разберете това. — Щомъ се колебаете за нѣщо, щомъ не можете да го разберете, това показва, че е станало прекѫсване на съзнанието ви. Прекѫсването на съзнанието може да се представи съ права линия, която въ началото и на края е надебелена, а въ срѣдата — тънка. На това се основава графологията. Когато нѣкой се колебае, когато губи самостоятелностьта си, почеркътъ му се измѣня: линиитѣ ставатъ тънки, несигурни. Отъ почерка на човѣка може да се опредѣли характера, състоянието, професията му и т. н. Като разглеждате почерцитѣ, можете да кажете, дали даденъ човѣкъ е философъ, поетъ, музикантъ, художникъ или писатель. Изкуството да се чете характера на човѣка по почерка се дължи на известенъ биологически законъ. Отъ вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ се опредѣлятъ състоянията и характера на човѣка. Когато е ситъ, задоволенъ въ живота си, човѣкъ пише по-дебело, линиитѣ сѫ надебелени. Когато човѣкъ е гладенъ, незадоволенъ въ нѣщо, линиитѣ на буквитѣ му сѫ тънки, изтънчени. Като правите различни опити въ това направление, ще видите, че гладътъ се отразява, не само върху почерка на човѣка, но и върху вкуса му къмъ музиката. Дръжте нѣкой разположенъ човѣкъ нѣколко деня гладенъ и следъ това идете да му посвирите малко. Ако го питате, какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже: Щомъ си дошълъ да свиришъ, изсвири ми нѣкое парче съ материаленъ, съ физически характеръ. Не ми се слушатъ идеални работи. Дайте му следъ това да напише нѣщо, ще видите, че линиитѣ въ него сѫ тънки, слаби, безъ надебеляване. Следователно, при сегашния животъ на земята, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото, отъ материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви къмъ невидимото, къмъ идеалното, къмъ духовното. Да правите добро, да се жертвувате за другитѣ, да помагате на по-малкитѣ, да ги учите, това сѫ нѣща, които се отнасятъ къмъ идеалния свѣтъ. Всѣки има желание да прави добро, да помага на по-малкитѣ отъ себе си, да ги учи, но той трѣбва да знае, какъ да направи това. За тѣзи нѣща се изисква вѫтрешна подготовка, вѫтрешно знание. Мнозина искатъ да познаятъ Христа, но не знаятъ, какъ да се домогнатъ до това познаване. Чудно нѣщо! Отъ две хиляди години насамъ се говори за Христа, а хората още не Го познаватъ. Какъ може ученикътъ да се представи предъ учителя си? — Като учи. Достатъчно е ученикътъ да учи добре, за да го намѣри учительтъ му. Щомъ учительтъ намѣри ученика си, последниятъ започва постепенно да го познава. Тъй щото, когато ученикътъ изучава предметитѣ, които учительтъ му преподава, той влиза, освенъ въ външна, още и въ вѫтрешна връзка съ учителя си. Следователно, когато искате да бѫдете обичани отъ Бога, вие трѣбва да живѣете споредъ законитѣ на Божествения животъ. Отъ васъ не се изисква да разберете работата и проявитѣ на Бога въ всички свѣтове и слънца. Достатъчно е да проникнете въ онзи малъкъ крѫгъ на дейностьта Божия, която можете да схванете съ своето съзнание. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете като децата, да сте доволни отъ малкото. Щомъ искате да познаете Бога и Христа, трѣбва да вземете участие въ тѣхната работа въ най-малъкъ размѣръ, въ крѫга на вашитѣ възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начинъ не можете да Го познаете. Мнозина искатъ първо да получатъ блага отъ Господа, а после да повѣрватъ въ Него. Въ сѫщность, законътъ е обратенъ: първо трѣбва да повѣрвате, а после ще получите блага. Питамъ: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голѣмото благо — животътъ? За следния пѫть всѣки отъ васъ да напише единъ стихъ, или едно изречение съ най-красивъ почеркъ. Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не сѫ еднакво красиви. Буквитѣ а и б сѫ красиви, но буквитѣ в, г, д, ж не сѫ толкова красиви. Въ бѫдеще новитѣ краснописци ще обръщатъ внимание на движенията, които рѫката прави при написване на буквитѣ. Движенията на рѫката указватъ влияние върху мозъка, върху нервната система на човѣка. Ако движенията при написване на буквитѣ сѫ правилни, тѣ се отразяватъ благоприятно върху паметьта, върху развиването на ума. Тѣ развиватъ мекота и стабилность на човѣшкия характеръ. Изобщо, всички движения, които човѣкъ прави, опредѣлятъ неговото състояние, както и характера му. Срѣщате единъ човѣкъ съ наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човѣкъ сѫдите, че той е изгубилъ смисъла на своя животъ. Ако срещнете човѣкъ, за когото животътъ има смисълъ, ще видите, че той върви смѣло, съ изправена глава, съ сигурна стѫпка. Сега ще ви дамъ едно упражнение за усилване на паметьта. Които иматъ силна паметь тѣ сѫ свободни, могатъ да не правятъ упражнението. Онѣзи, на които паметьта е слаба, ще правятъ упражнението въ продължение на единъ месецъ. Упражнението е следното: ще турите рѫцетѣ си на кръста. Следъ това ще вдигнете дѣсния си кракъ и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на сѫщия кракъ. Презъ това време ще стоите само на лѣвия кракъ. После ще свалите крака си и ще направите сѫщото упражнение съ лѣвия кракъ. Така ще правите ту съ дѣсния, ту съ лѣвия кракъ въ продължение на десеть минути. Това упражнение развива стабилность, устойчивость на организъма, а сѫщо така указва влияние и върху паметьта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно. Какво ви струва да отдѣляте всѣки день по десеть минути отъ времето си за подобрение на своя организъмъ? Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави. Тя разполага съ редъ негативни методи, чрезъ които възпитава хората. Тя имъ изпраща болести, и по необходимость тѣ правятъ движения, въртятъ се въ леглото на една и на друга страна. Резултатитѣ на тѣзи движения не сѫ толкова добри, колкото при движенията, които здравиятъ човѣкъ прави. Всѣко движение, което правите, трѣбва да бѫде разумно, да има смисълъ. Въ идейния животъ всѣко движение е разумно. Когато сте добре разположени, движенията излизатъ естествени. Щомъ изгубите разположението на духа си, движенията започватъ да ставатъ неестествени. Като правите движения, не се страхувайте, че ще направите повече, или по-малко, отколкото трѣбва. Броятъ на движенията е точно опредѣленъ. Движението на рѫката означава волевъ импулсъ. Ако това движение е правилно, то събужда красивъ потикъ въ човѣка. Баща има синъ, който следва въ странство. Единъ день синътъ пише на баща си писмо. Бащата отваря писмото, чете, взира се въ него, нищо не може да разбере. Писмото е писано на бързо, едни букви нагоре, други надолу, остри, ѫглести, като йероглифи. Това е неразбраното писмо въ живота. Когато обичате нѣкого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате. Взимате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете — по всички правила на етикецията. На баща си пишете: Татко, искамъ да изпълня желанието ти, но... На възлюбения, или на възлюбената си пишете: Добриятъ животъ носи щастливи минути. Питамъ: какъ трѣбва да напишете писмото на баща си? На баща си ще напишете едно красиво писмо, да се чете добре, разбрано. Като го прочете, бащата трѣбва да остане доволенъ. И ние всѣки моментъ пишемъ писма до небето. Всѣка наша мисъль, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всѣко наше разсѫждение върху известенъ въпросъ не е нищо друго, освенъ писмо, изпратено до небето. Ако мисъльта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни отъ това писмо. Тогава затваряме писмото въ пликъ, подписваме се и го пращаме въ пространството. Вие написвате на баща си писмо съ следното съдържание: Любезни татко, намирамъ се при лоши условия. Работа нѣмамъ, гладенъ и босъ ходя. Важно е при това, че не зная, коя е причината за положението, въ което съмъ изпадналъ. Ако можешъ, пиши ми нѣщо по този въпросъ. Изпращате писмото и чакате отговоръ. Понеже нѣщата сѫ наредени разумно, невидимиятъ свѣтъ ви е поставилъ при тѣзи условия съ цель да ви възпита. По нѣкакъвъ начинъ той ще ви изпрати една мисъль, чрезъ баща ви, или чрезъ другъ нѣкой, отъ която ще научите, защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щомъ се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се корегирате, и положението ви се подобрява. Чрезъ изпитания и страдания, човѣкъ намира мѣстото, което му е опредѣлено въ живота. Днесъ последнитѣ сѫ заели първитѣ мѣста, а първитѣ — последни. Който иска да бѫде пръвъ на небето, като слѣзе на земята, той трѣбва да вземе последно мѣсто. Ще се впрегне на работа, ще учи, и по този начинъ ще намѣри причинитѣ за противоречията въ своя животъ. Това е задача, която всѣки човѣкъ трѣбва да реши. Като ученици, у васъ трѣбва да се събуди желание да разбирате живота. Щомъ разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислятъ. Въ науката, въ изкуствата, въ всички отрасли на живота участвува човѣшката мисъль. Щомъ е така, човѣкъ непременно трѣбва да се интересува отъ живота, разбирамъ отъ съзнателния, добрия животъ. Щомъ живѣемъ добре, ние изразяваме Божествения животъ въ себе си. Безъ този животъ нѣма мисъль. Безъ този животъ не можемъ да влѣземъ въ общение съ разумнитѣ, съ напредналитѣ сѫщества. За да влѣземъ въ връзка съ мисъльта на нѣкой великъ писатель, или ученъ, ние трѣбва да носимъ въ себе си Великия животъ — животътъ на Бога. При това положение само можемъ да разберемъ, каква е била интимната мисъль на този великъ човѣкъ. Тази мисъль не е негова само. Тя се е носила отъ вѣкове насамъ, минавала е презъ много умове, разработвала се е, докато най-после е излѣзла отъ перото на този ученъ въ стройна, красива форма, за да просвѣщава умоветѣ и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно съ любовь, съ обичь. Тогава ще ви се разкрие дълбокия смисълъ на всѣка прочетена отъ васъ дума. Ще разберете, при какви условия е работилъ този ученъ, и защо си е послужилъ съ една, или съ друга дума. Когато писалъ своитѣ Послания, апостолъ Павелъ употрѣбявалъ нѣкѫде неопредѣлена форма. Той е билъ ученъ човѣкъ, което показва, че това е правилъ съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могатъ да разбератъ, защо си е служилъ съ неопредѣлена форма. Щомъ си е служилъ съ тази форма, той ималъ нѣкаква идея. Затова, именно, всички трѣбва да работите, да влѣзете въ връзка съ великитѣ, съ ученитѣ хора на миналото, да разберете тѣхната интимна мисъль, която ги е заставяла да пишатъ по единъ, или по другъ начинъ. Това се постига съ подобрение на живота, съ внасяне въ него елемента на любовьта. Човѣкъ трѣбва да обича. — Какво трѣбва да обича? — Той трѣбва да обича красивото, великото въ свѣта и къмъ него да се стреми. И грозното може нѣкога да се обича, но само толкова, колкото е контрастъ на красивото. Злото може да се обича само като контрастъ на доброто. Умразата може да се обича само като контрастъ на любовьта. Който има изобилна любовь въ себе си, той може да обича и умразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? — Когато обичате нѣкого, вие го обичате и съ недѫзитѣ му, и съ погрѣшкитѣ му — всичко му обичате. Когато не обичате нѣкого, и най-малкиятъ недѫгъ въ него, най-малката запетая е въ състояние да ви отдалечи отъ този човѣкъ. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любовь. Затова и Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Значи, първо ще възлюбишъ Бога, следъ това ще възлюбишъ ближния си — човѣкътъ. И тъй, когато Божествената Любовь се прояви у насъ, ние казваме, че Богъ е проява на тази любовь. Когато пъкъ ние проявяваме своята любовь въ Божествения животъ, тогава Богъ проявява къмъ насъ любовьта си въ нашия животъ. Следователно, ние ще проявимъ своята любовь въ Божествения животъ, а Богъ ще прояви своята Любовь въ нашия животъ. Това е великото въ свѣта. Това е задача за разрешаване. Значи, ние трѣбва да разрешаваме Божествената Любовь, да проявяваме Бога въ себе си, а Той трѣбва да проявява насъ въ себе си. По този начинъ ще има допирни точки между Божествения и нашия животъ. Само така ще разберемъ разликата между Божията Любовь и нашата. Така ще се създаде вѫтрешна връзка, вѫтрешна хармония между двата свѣта. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи. Следователно, ако искате да създадете връзка съ нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да намѣрите въ него поне една добра чърта, която винаги да държите въ съзнанието си. По този начинъ и вие, и той ще проявите любовь единъ къмъ другъ. Това е приятелство, това е любовь къмъ ближния. Не е нужно човѣкъ много да говори, за да създаде приятелски отношения съ нѣкого. Многото говорене забулва истината. За да се домогне до любовьта, човѣкъ трѣбва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да иматъ резултати. Всѣки Божественъ законъ, приложенъ въ живота на човѣка, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ този законъ, да не му противодействува. — Не може ли безъ бури? — Не може. — Защо? — Когато влиза въ гѫста материя, каквато е човѣшкиятъ животъ, Божественото среща голѣмо съпротивление, вследствие на което частицитѣ на тази материя се раздвижватъ силно, сгорещяватъ се и се образува голѣма топлина, отъ която тѣлото или ще се стопи, или трѣбва да направи усилие да си пробие пѫть. Ето защо, когато тръгне въ Божествения пѫть, човѣкъ не трѣбва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трѣбва да върви напредъ съ бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щомъ сте влѣзли въ Божествения свѣтъ, страхътъ трѣбва да отстѫпи, да излѣзе навънъ. Така е било съ мѫченицитѣ християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, тѣ пѣели и славили Бога. Идея сѫ имали тѣзи хора! Който носи въ себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо, въ човѣка страда низшето, но щомъ Божественото, висшето съзнание въ него се пробуди, той повече не страда. Докато е въ ада, човѣкъ страда; щомъ влѣзе въ рая, страданията му изчезватъ. Човѣшкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости. Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, съ която започвате деня. Записвайте всѣка сутринь, коя е първата дума на вашата речь, съ която се обръщате къмъ другитѣ. Като се събуди отъ сънь, нѣкой казва: Донесете обущата ми! Или, донесете дърва и запалете печката! Другъ казва: Чакай да видя, какво имамъ въ кесията. Детето пъкъ казва: Мамо, хлѣбъ искамъ! Всѣки човѣкъ започва деня съ нѣкаква дума, или съ цѣло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне въ продължение на десеть деня, съ какви думи ще започва своята речь. Не само това, но правете наблюдения, каква ще бѫде първата дума, съ която ще посрещнете нѣкой свой приятель, или своята жена, или дъщеря си. Онѣзи отъ васъ, които сѫ по-свободни, нека направятъ това наблюдение върху себе си да видятъ, съ какви думи започватъ деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десеть деня. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влѣзете въ разрѣзъ съ своитѣ знания. Не, знанията, които сте придобили, могатъ само да ви радватъ. Обаче, вие трѣбва да знаете, че освенъ знанията, до които човѣчеството е дошло, има и други знания, за които човѣкъ трѣбва да се приготовлява по умъ, по сърце и по воля. Упражненията, които се даватъ въ Школата, сѫ приготовление на вашитѣ органи за възприемане на бѫдещето знание. Всѣки день носи ново знание съ себе си. Човѣкъ трѣбва да развива своята чувствителность, да възприема това знание. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да бѫде доволенъ отъ живота си. Ставашъ сутринь, бѫди доволенъ, че си станалъ. Боли те единиятъ кракъ — бѫди доволенъ и благодари, че само единиятъ кракъ те боли, а не и двата. Ако те болятъ краката, благодари, че поне рѫцетѣ не те болятъ. Ако те болятъ рѫцетѣ и краката и не можешъ да станешъ отъ леглото, благодари, че можешъ да се молишъ. Като се молишъ четири–петь часа, ще се развърже едната ти рѫка. Като се молишъ още четири–петь часа, ще се развърже другата ти рѫка. Следъ това ще се развърже единиятъ ти кракъ, после — вториятъ и нѣма да забележишъ, какъ ще се развърже тѣлото ти, и ще станешъ отъ леглото си здравъ, доволенъ че можешъ да се молишъ на Бога така, както никога не си се молилъ. Не сѫ лесни тѣзи упражнения. Тѣ изискватъ воля, усилие. Мѫчно е човѣкъ да бѫде благодаренъ, доволенъ при всички условия на живота си, но трѣбва да работи въ това направление, да развие тази чърта въ себе си. Мнозина даватъ външенъ изразъ, че сѫ доволни отъ условията си. Тѣ се усмихватъ и казватъ, че сѫ благодарни, но това е привидно. Човѣкъ вѫтрешно трѣбва да бѫде доволенъ, вѫтрешно трѣбва да се усмихва, самъ съ себе си да се разговаря, да разсѫждава и да се запитва: Защо не съмъ доволенъ и благодаренъ отъ положението си? Толстой дава единъ разказъ, въ който представя разбирането на съвременнитѣ хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия законъ. Единиятъ отъ тѣхъ казалъ: Христовиятъ законъ — законътъ на любовьта се изразява въ готовностьта на човѣка да приеме всичко въ живота си съ любовь, съ търпение, безъ никаква критика, безъ никакво роптание. Представете си, че нѣкой благочестивъ човѣкъ е прекаралъ цѣли 20 години въ пустиня въ постъ и молитва, въ служене на Бога и следъ това слиза въ свѣта да помага на хората. Потропа на една врата, не го приематъ; потропа на втора врата, не го приематъ; потропа на трета, на четвърта, пакъ не го приематъ. Стотици врати обиколи, но никѫде не го приематъ. Ако при това положение този човѣкъ се обърне къмъ Бога съ молба да го напѫти тамъ, дето се нуждаятъ отъ него, и благодари на тѣзи изпитания, безъ да роптае, безъ да се огорчава, той е постѫпилъ по Христовия законъ. Следъ това Богъ ще го напѫти къмъ онази врата, дето ще го приематъ съ благодарность. Започне ли да роптае, да сѫди, да критикува хората, че не сѫ внимателни, не сѫ добри, този човѣкъ е далечъ отъ Христовия законъ, той не може да се нарече християнинъ. Това е мѫчение, а не страдание. Съвременнитѣ християни минаватъ презъ сѫщия изпитъ, но като не сѫ готови за него, тѣ се мѫчатъ. Онѣзи християни, които сѫ минали този изпитъ, не се страхуватъ. Тѣ гледатъ на него като на книженъ ножъ. За тѣхъ изкушенията въ свѣта не сѫ нищо друго, освенъ миражи, които постепенно се разсѣйватъ. Затова душитѣ на тия хора сѫ свободни като птички въ висинитѣ. На ученика е нужно и самообладание. Чрезъ самообладание ученикътъ развива своя умъ, своето сърце и своята воля; отъ друга страна, то помага за усилване на паметьта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелитѣ му. Човѣкъ трѣбва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Безъ това качество, той не може да прогресира. За следния пѫть напишете по едно изречение, или по единъ стихъ, но красиво, чисто и се подпишете на листа. Ще бѫдете смѣли, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бѫде като конкурсъ, на който ще получите премия. Старитѣ гърци сѫ устройвали игри, надбѣгвания, на които само единъ е получавалъ награда — вѣнецъ. Считайте, че и на васъ ще се даде отъ невидимия свѣтъ такъвъ вѣнецъ, затова гледайте да напишете нѣщо хубаво, което да задоволи самитѣ васъ. Като напишете изречението, прочетете го нѣколко пѫти. Ако не ви хареса, не го кѫсайте, но турете този листъ настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Другъ пѫть ще ви дойде по-хубава мисъль. Докато не останете доволни отъ мисъльта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъль, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъль да ви е предадена отъ нѣкое възвишено сѫщество. Вие трѣбва да зачитате всѣка мисъль, всѣка идея, която минава презъ ума ви, макаръ и да не ви харесва много. Често децата могатъ да изнесатъ по-хубави мисли отъ възрастнитѣ. Затова, стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човѣшката глава може да роди. Ще ви дамъ единъ съветъ относно космитѣ, които падатъ отъ главитѣ ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космитѣ си, но събирайте ги въ торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша, и тамъ, на нѣкой чисть камъкъ, ги изгорете. Нека пепельта отъ космитѣ се разнесе изъ въздуха, за да се оплодятъ идеитѣ, които сѫ минали презъ главитѣ ви. Сега ще кажете: Защо трѣбва да горимъ космитѣ си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие въ това? — Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. — Ами какво ще кажатъ хората? — За васъ е важно, какво Богъ ще каже, а Той никого не сѫди. Казано е за Бога: „Отецъ никого не сѫди“. — Кой сѫди тогава? — Той е предоставилъ това на синоветѣ Божии. Значи, ние сами себе си сѫдимъ. Като сравняваме нашитѣ работи съ Божиитѣ, не ги харесваме и започваме да се сѫдимъ. Обаче, Богъ лесно изправя нѣщата. Достатъчно е да духне веднъжъ, за да изправи всичкитѣ ни погрѣшки. За Него всичко е възможно. Сега, въ резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото въ себе си! Не се обезсърдчавайте! Изправяйте недѫзитѣ си разумно! Не туряйте излишенъ товаръ на гърба си! „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 14 декемврий, 1927 г. — София.
  12. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢЧНО ОБНОВЯВАНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“. Размишление. Чете се резюме на темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. За следния пѫть пишете върху темата: „Време и вѣчность“. „Време и вѣчность“ — това е една важна тема. Интересно е да видимъ, какво ще пишете върху тази тема. Споредъ гръцката митология времето е създадено отъ Хроноса, богъ на времето. Споредъ астрологията, когато Сатурнъ падналъ, създалъ времето. Той е бирникъ на боговетѣ. Когото хване, иска нѣщо отъ него. Сега оставамъ вие да мислите, какво можете да напишете за времето. Сега всички трѣбва да се стремите къмъ вѫтрешно опрѣсняване, къмъ вѫтрешно обновяване въ живота. Красотата на живота седи въ вѣчното опрѣсняване, или обновяване. И въ Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте!“ Когато лошитѣ и добритѣ работи се преповтарятъ, тѣ произвеждатъ обратни резултати. Защо? — Отъ честото повтаряне на известни нѣща става втръсване въ човѣка, вследствие на което се произвежда вѫтрешна реакция. Дойде ли до тази реакция, човѣкъ непременно трѣбва да се опрѣсни, да се обнови. Като се обнови, той ще може разумно да си обясни причинитѣ за противоречията въ живота. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ трѣбва да си изясни противоречията въ своя животъ. Когато дойдете до съзнание, че живѣете въ единъ разуменъ свѣтъ, вие ще видите, че всѣко живо сѫщество е поставено точно на своето мѣсто. Следователно, и противоречията, на които се натъквате, сѫ на мѣстото си. Като вървя по улицитѣ, гледамъ, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове и намирамъ, че всѣки отъ тѣхъ е поставенъ точно на мѣсто, съ строго опредѣлено предназначение. Ако покрай тия стълбове минава нѣкое дете, или единъ простъ човѣкъ, той нѣма да се спре върху тази мисъль, какъ сѫ наредени електрическитѣ стълбове. Той ще мине—замине покрай тѣхъ безъ да имъ обърне внимание. Като ученици на тази Велика Школа, и вие трѣбва да наблюдавате всѣко нѣщо, да видите, какви закони действуватъ въ природата. Влизате въ нѣкоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цвѣтя безъ да наблюдавате, какъ сѫ наредени. Всѣко растение, всѣко дърво е стълбъ, подобенъ на електрическитѣ. Вижте, какъ е поставенъ този стълбъ. Какво правите вие? — Спирате се предъ дърветата и започвате да човъркате, да чоплите кората имъ, било съ ножче, или съ нѣкое острие. Така постѫпватъ неразумнитѣ ученици. Какво правятъ българитѣ по селата? Като влѣзе въ нѣкоя гора, българинътъ вади брадвата си и започва да сѣче ту това, ту онова дърво. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ. Докато между хората и разумната природа сѫществува дисхармония, постоянна борба, никога работитѣ имъ нѣма да вървятъ напредъ. Хората постоянно сѣкатъ дърветата — стълбоветѣ на природата, но и тя сѣче. Когато разумностьта влѣзе въ човѣка, и природата ще измѣни отношенията си къмъ него. За да придобие разумность, човѣкъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Когато срещнете единъ човѣкъ, вие трѣбва да бѫдете внимателни не само къмъ неговото външно положение, но и къмъ службата, която той извършва въ природата. На всѣки човѣкъ е дадеча известна работа отъ природата, която той трѣбва да извърши. Когато не изпълнява службата си, както трѣбва, човѣкъ не се обновява. Когато не е вѣренъ на своя идеалъ, човѣкъ не се обновява. Когато не е постояненъ въ своитѣ възвишени мисли и чувства, човѣкъ не се обновява. Много отъ мислитѣ и чувствата, които вълнуватъ съвременнитѣ хора, сѫ минали презъ много умове и сърца, вследствие на което сѫ изгубили своята първоначална чистота. За човѣка сѫ важни ония мисли и чувства, които сега излизатъ отъ Бога, съ които Той сега твори. За да се обнови, човѣкъ трѣбва да пречисти въ себе си всички Божествени мисли и чувства, които отъ миналитѣ вѣкове още е изопачилъ. Много отъ тия мисли и чувства сѫ така наслоени съ прахъ и нечистотии, че днесъ сѫ недостѫпни, както за самия човѣкъ, така и за свѣта. Представете си, че имате идеалъ да станете щастливи. Какво разбирате подъ думата „щастие“? Щастието е нѣщо невидимо. То се дължи на благоприятни духовни съчетания, а не на нѣкакви материални блага. Материалнитѣ блага сѫ външенъ изразъ на щастието. Отъ това гледище красивитѣ дрехи могатъ да се уподобятъ на щастливъ човѣкъ. И наистина, само щастливиятъ човѣкъ може да се облича съ най-хубавитѣ си дрехи. Нещастниятъ не може и не трѣбва да се облича съ хубави дрехи, защото тѣ, освенъ че нѣма да му придадатъ нѣщо, но ще увеличатъ нещастието му, понеже не може да ги оцени. Въ такъвъ случай, по-добре е този човѣкъ да бѫде облѣченъ въ дрипели, съ скѫсани дрехи, отколкото съ хубави, нови дрехи. Защо му сѫ тия хубави, скѫпи дрехи, щомъ всѣки, който го срещне на улицата, може да го съблѣче и да му ги вземе? Щастливиятъ човѣкъ е сѫщевременно и уменъ. Той разбира не само човѣшкия, но и Божествения свѣтъ. И тъй, за да се обнови, човѣкъ трѣбва да избѣгва повторението на нѣщата, което води къмъ пресищане. На преситения трѣбва да се отнеме нѣщо, за да се обнови. Този процесъ се извършва непрекѫснато въ природата и въ живота. Забележете, какво става съ хората. Тѣ очакватъ едно нѣщо, сполетява ги друго, вследствие на което постоянно се намиратъ предъ изненади. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не е отнето нѣщо. Това е необходимо, за да дойде обновяването. Този законъ се прилага, както по отношение на отдѣлния човѣкъ, така и по отношение на обществата и народитѣ. Когато нѣкое общество, или нѣкой народъ събере много енергия въ себе си и не знае, какъ и де да я пласира, той започва да се стреми къмъ нѣщо грандиозно, което, въ края на краищата, ше го разруши. За да не стане това, Провидението му създава нѣкаква изненада, отъ която той губи часть отъ енергията си, но започва вѫтрешно да се обновява. Такова нѣщо преживѣ Германия въ общоевропейската война въ 1915? Нито Англия, нито Франция спечелиха това, което Германия спечели. Въ Германия започна процесъ на вѫтрешно обновяване. И Русия е подложена на такова обновяване. Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ външнитѣ нѣща. Като дойдатъ страданията, тѣ мислятъ, че всичко сѫ изгубили. Не, страданията винаги обновяватъ човѣка. Човѣкъ може да изгуби богатството си безъ да е изгубилъ нѣщо сѫществено. Придобиването и загубата на богатството е хазартна игра въ живота. Въ една минута само човѣкъ може да стане и беденъ, и богатъ. Ако нѣкой играе на борсата, той може да влѣзе последенъ беднякъ, а да излѣзе милионеръ. И обратното се случава: влиза милионеръ, излиза последенъ беднякъ. Като казвамъ, че за да се обнови човѣкъ, трѣбва да му се отнеме нѣщо, това е само външна страна на въпроса. Това не значи, че постоянно трѣбва да се отнима нѣщо отъ човѣка. Отнимането трѣбва да бѫде като външно условие, а не като постояненъ вѫтрешенъ процесъ. Обновяването е вѫтрешенъ процесъ въ човѣка, който внася нѣщо ново въ неговата душа. Всѣки день, всѣки часъ, всѣки моментъ трѣбва да се внася нѣщо ново въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Само новото обновява и повдига човѣка. Само любовьта е въ състояние да внесе новото въ човѣшката душа. Много е говорено за любовьта, но малцина я разбиратъ. Любовьта е нѣщо велико, колкото понятно, толкова и непонятно за хората. Любовьта изисква да обичашъ всички и да те обичатъ всички. Само Богъ, като Вѣчно Начало, като Абсолютна величина, безъ начало и безъ край, обича всички, и всички Го обичатъ. Той е неизмѣненъ, затова всички сѫщества, отъ малки до голѣми, Го обичатъ. Помежду си тия сѫщества спорятъ, биятъ се, примиряватъ се, но дойдатъ ли до Него, всичко това изчезва. — Защо? — Защото Той е идеалъ на всѣко живо сѫщество. Следователно, идеалътъ на всѣко живо сѫщество е да бѫде обичано отъ всички. Да ви обичатъ всички — това е велика идея, която не може да се разбере въ нейната дълбочина. Бога всички обичатъ, защото Той може да отговаря на всички. Значи, само онзи е обичанъ отъ всички, който може разумно да отговаря. Който иска да бѫде обичанъ отъ всички, той не трѣбва да живѣе въ личностьта. Личностьта представя листа на дърветата. Листата траятъ временно — презъ пролѣтьта, презъ лѣтото и презъ есеньта. На края на есеньта тѣ започватъ да капятъ, а на другата пролѣть израстватъ нови листа. Като ученици на окултна школа, вие се стремите къмъ обновяване. Такъвъ е билъ стремежътъ на ученицитѣ въ всички окултни школи досега. На времето си и апостолъ Павелъ е говорилъ за обновяване. Красиво нѣщо е обновяването! То се постига чрезъ закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По какъвъ да е начинъ, човѣкъ трѣбва да се обнови! — Не мислете, че това обновяване ще ви наложи да влѣзете въ съгласие съ окрѫжаващитѣ. Не, щомъ искате да се обновите, не мислете за окрѫжаващата срѣда. Щомъ искате да се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали снѣгъ, или дъждъ — за нищо друго не мислите, освенъ за обновяването. Нѣкой иска да направи добро. Щомъ иска да направи добро, не трѣбва да се рѫководи отъ времето, дали снѣгъ, или дъждъ вали. Ще направи добро безъ никакви отлагания, безъ никакви коментарии. Обаче, като се натъкне на нѣкакво противоречие, този човѣкъ казва: Нѣма смисълъ да правя добро. — Защо нѣма смисълъ да прави добро? — Защото хората трѣбвало да живѣятъ въ хармония и взаимно да си помагатъ. Понеже не било така, той се обезсърдчилъ. Вѣрно е, че хората трѣбва да живѣятъ въ хармония помежду си, но вѣрно е и това, че тѣ трѣбва да минатъ презъ сегашния животъ, да се натъкнатъ на редъ мѫчнотии и противоречия. Преди да се внесе хармония въ живота, както и въ музиката, човѣкъ първо се натъква на дисхармония. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички състояния поне по единъ пѫть. Запримѣръ, нѣкой изживява тежко състояние, струва му се, че свѣтътъ се събаря върху него. Колкото да е тежко състоянието му, той трѣбва да знае, че само веднъжъ ще го мине. Втори пѫть по никой начинъ нѣма да мине презъ сѫщото състояние. Ще ви приведа единъ примѣръ. Снощи седа въ стаята си и чувамъ, че нѣкой пъшка предъ вратата. Вслушвамъ се, чувамъ, че се напира на вратата, нѣкой иска да влѣзе вѫтре. Излѣзохъ отъ стаята си и видѣхъ на стълбата едно куче. То ме погледна, каза ми нѣщо. Разбрахъ, че не е добре, дошло е да иска помощь: яло нѣкаква храна, която развалила стомаха му. Мисля си: какъ е дошло на ума на това куче да напусне топлата кухня и да се качи горе да иска помощь? Нѣкой му далъ варени, горещи картофи, безъ да знае, че кучетата не обичатъ горещо ядене. Следъ малко кучето слѣзе долу, но едва вървѣше, губѣше равновесие. Господарьтъ на това куче ималъ добро желание, искалъ да му даде топла храна, но му напакостилъ. Често и вашитѣ господари ви даватъ горещи картофи, съ които развалятъ стомаситѣ ви. Следъ това вие мислите, че сте господари на положението си. — Не зная, доколко сте господари на себе си. Когато параходътъ влѣзе въ морето и започне да се движи на една и на друга страна, отъ него ли зависи това движение? Движението на парахода се управлява отъ единъ разумъ, по-високъ отъ този на самия параходъ, но люлѣенето му на една, или на друга страна, нагоре или надолу, се опредѣля отъ морскитѣ вълни. Разумътъ, който направлява движението на парахода, е вѫтре въ него. Тъй щото, когато видите, че нѣкой се криви на една, или на друга страна, не сѫдете, не го критикувайте. Казвате: Защо този човѣкъ криволичи въ пѫтя си? Ако сте на негово мѣсто, и вие ще криволичите. Нищо лошо нѣма въ криволиченето. Колкото да криволичите, това е неизбѣжно. Гледайте, обаче, да пазите равновесие. Докато параходътъ е въ пристанището, никакво криволичене нѣма да има. Щомъ влѣзе въ морето, въ великия океанъ на живота, криволиченето неизбѣжно ще дойде. Ако морето е тихо, параходътъ ще бѫде спокоенъ. Започне ли параходътъ да криволичи, това е добъръ признакъ. Това показва, че има бури въ океана, които ще внесатъ опрѣсняване въ живота. Природата обича постоянното опрѣсняване. Ако въздухътъ и водата не се опрѣсняваха, щѣха да бѫдатъ въ постояненъ застой, който би се отразилъ неблагоприятно върху цѣлокупния животъ. Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го въ своя личенъ животъ, за да се ползувате отъ него. И тъй, тази година ще работите за своето обновяване. Човѣкъ може да се обновява и при най-неблагоприятни условия. Обаче, за растенето не е така. Има условия въ живота, при които човѣкъ не може да расте. При обновяването на човѣка взиматъ участие сѫщества извънъ него. Запримѣръ, когато детето трѣбва да се облѣче съ нови дрехи, това правятъ родителитѣ му. Тѣ го обличатъ, както искатъ, стига детето да не имъ препятствува. Когато се разсърди, детето не иска да го обличатъ, не харесва дрехитѣ си, плаче, дърпа се назадъ — недоволно е нѣщо. И съвременнитѣ хора, като децата, не сѫ доволни отъ живота си. Тѣ се стремятъ къмъ другъ нѣкакѣвъ животъ, вследствие на което сегашниятъ не ги задоволява. Хората бързатъ много. Нека потърпятъ малко. Животътъ, който очакватъ, ще дойде. Той едва е започналъ да се проявява. Ако имате търпение, новиятъ животъ ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете. — Кога ще дойде? — Може тази вечерь да дойде, може и утре вечерь. Ако не дойде днесъ или утре, ще дойде следъ месеци, следъ години — следъ десеть, следъ сто хиляди години, а може би и следъ милиони години — важно е да дойде. Ако сте умни, за единъ день ще дойде; ако сте глупави — следъ хиляди години ще дойде. — Какъ можемъ да поумнѣемъ? — Като вършите волята Божия. Ставате сутринь рано, имате добро разположение на духа, искате да направите нѣщо за Бога, да извършите Неговата воля, да живѣете изключително за Бога. Това не значи, че ще занемарите вашия животъ и вашитѣ работи. — Не, първо ще свършите нѣщо за Бога, а после — за себе си. Въ това време ще дойде нѣкой отвънъ да свърши вашата работа. Речете ли първо да свършите своитѣ работи, а после Божиитѣ, нито вашитѣ ще свършите, както трѣбва, нито Божиитѣ. Въ живота има две течения: въ едно отъ дветѣ течения попада човѣкъ и тамъ работи. То е ограниченото състояние. Другото е неограниченото състояние, въ което само Богъ работи. Тѣзи две течения се намиратъ въ постоянно съприкосновение помежду си. Първото течение обхваща времето и пространството, а второто е извънъ времето и пространството. Ето защо, човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на времето, да се освободи отъ Сатурна, отъ своята карма. Когато се говори за време, ние разбираме кармата. И наистина, когато нѣкой има да взима отъ васъ, той постоянно гледа, кога ще дойде времето, падежа на задължението. Щомъ получи, каквото има да взима, той повече не мисли за времето. Докато живѣе въ време и пространство, човѣкъ мисли и работи само за себе си. Не само това, но той счита, че и хората, и Богъ трѣбва да мислятъ и работятъ само за него. — Нѣма защо да се изисква това отъ Бога. Той всичко е направилъ, при това всичко е направено безпогрѣшно. Като знае това, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е опредѣлилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Най-важниятъ въпросъ за човѣка е въпросътъ за вѫтрешното обновяване. То седи въ връзка съ доволството. Щомъ станете сутринь, започнете да работите съ най-малкитѣ условия, които ви сѫ дадени. Въ София има една книжарница, наречена книжарница „три лева“. — Защо е наречена така? — Защото този книжарь е започналъ търговия само съ три лева. Работата му тръгнала добре, и въ скоро време той станалъ капиталистъ. Други търговци сѫ започвали съ голѣми капитали и въ скоро време всичко сѫ изгубвали. Следователно, който иска да стане човѣкъ, той трѣбва да започне работата си само съ три лева. По сѫщия начинъ и ученикътъ трѣбва да започне своята работа съ капиталъ отъ три лева. Сега, като четете и изучавате беседитѣ, вие не трѣбва да се спирате върху буквата на нѣщата, а трѣбва да ги изучавате по духъ, като се спирате главно върху ония методи, които помагатъ за вѫтрешно обновяване. За изучаване на всѣка наука има два начина: външенъ и вѫтрешенъ. Запримѣръ, едни изучаватъ математиката по време и пространство, а други изучаватъ математика на Битието. Другъ е въпросътъ, ако изучавате резултатитѣ. Като живо сѫщество, самиятъ човѣкъ е цѣла математика и геометрия. Сѫщото нѣщо може да се каже за всѣка наука. Следователно, ако изучавате естественитѣ науки като резултатъ, е едно нѣщо; ако ги изучавате като битие е друго нѣщо. Ако изучавате астрологията като резултатъ е едно нѣщо; ако я изучавате като битие е друго нѣщо. Докато съзнавашъ, че живѣешъ, всички противоречия за тебе изчезватъ; щомъ дойдешъ до отношения съ хората, до кармата, до проява на явленията въ време и пространство, противоречията излизатъ на лице, и ти виждашъ, че имашъ да давашъ. Значи, докато изучаваме човѣка като сѫщество, излѣзло отъ Бога, противоречията лесно се разрешаватъ. Това не значи, че нѣма да имаме никакви страдания и мѫчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следватъ, но ще иматъ разрешение, макаръ и въ вѣчностьта. Тогава човѣкъ ще разрешава задачитѣ си, ще върви напредъ и ще намира причинитѣ за всѣко явление, което става въ живота и въ природата. Той ще вижда резултатитѣ на днешнитѣ противоречия въ далечното бѫдеще. Ако отъ страданията на човечеството може да се изработи единъ голѣмъ, великолепенъ диамантъ, който да свѣти на главата на единъ ангелъ, тѣзи страдания иматъ смисълъ. Заслужава да се прекара една вѣчность въ страдания, за да свѣтишъ цѣли вѣчности върху главата на единъ ангелъ. Щомъ е така, заслужава човѣкъ да страда, за да се превърне въ диамантъ, който единъ день да стои върху главата на нѣкой ангелъ и да отразява неговата свѣтлина. Обаче, това сѫ само начини на разсѫждения. Въ сѫщность, душата на човѣка въ Божествения свѣтъ има съвсемъ друго предназначение, а не само да страда. Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нѣщата. Следователно, каквито отвлѣчени въпроси да се повдигатъ въ сегашния животъ, вие ще се спъвате въ тѣхъ, базъ да ги разрешите. — Защо? — Защото сегашниятъ ви животъ е опредѣлена величина. Сегашниятъ животъ на хората е преходенъ, той е даденъ само за опредѣлено време и пространство. Той е подобенъ на едно ядене, сложено въ чиния и валидно само за даденъ случай. Мине ли времето на тоза ядене, минава и значението му. Това ядене не разрешава въпроситѣ за цѣлъ день. То разрешава въпроситѣ само за една трета отъ деня. Като донесатъ сутриньта ядене, нѣкаква закуска, ти се усмихнешъ, хапнешъ си, доволенъ си. Като донесатъ ядене на обѣдъ, пакъ се усмихнешъ, пакъ си доволенъ. Ще дойде време, когато нѣма да се задоволявашъ отъ това ядене; ще стане нужда да измѣнишъ яденето си, да стане идеално. Когато се говори за обновяване, разбирамъ намаляване на тежестьта, която човѣкъ е турилъ върху себе си. Тази тежесть се дължи на чрезмѣрно голѣми желания, къмъ които човѣкъ се стреми. Хроносъ, отъ една страна, и Сатурнъ — отъ друга, сѫ казвали и продължаватъ да казватъ на човѣка: Ние можемъ да ти дадемъ на заемъ, колкото пари искашъ. Колкото за плащане, не се безпокой има време, цѣлата вѣчность е предъ тебе, ще се изплатишъ. Като се основава на тѣхнитѣ думи, човѣкъ взимз и трупа, не мисли, но единъ день го изправятъ предъ дълговетѣ му: трѣбва да плаща, а пари нѣма. Дойде ли до плащане, човѣкъ изпада въ положението на онзи българинъ отъ провадийскитѣ села, който далъ на заемъ осемь крини жито на единъ турчинъ. Следъ като плащалъ десеть годиии наредъ, турчинътъ останалъ да дължи на българина още 80 крини жито. Казвамъ: Вземешъ ли отъ Хроноса осемь крини жито на заемъ, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинътъ си служи съ пословицата: „Не искамъ нито жилото му, нито меда“. Това е кармата. Страшенъ е кармическиятъ законъ, съ който сѫ свързани всички хора. Докато сте свързани съ този законъ, вие не можете да се откажете отъ плащане на дълговетѣ си. Такъвъ законъ сѫществува и въ съвременнитѣ държави. Когато нѣкой има дългове, но не иска да ги плаща, турятъ го въ затворъ да лежи нѣколко години, да компенсира задълженията си. Кое е за предпочитане: да изплати човѣкъ дълговетѣ си, или да лежи въ затворъ? Изобщо, за предпочитане е човѣкъ да изплати дълговетѣ си, отколкото да лежи въ затворъ. Ако при излежаване наказанието си въ затвора му даватъ книги да чете, да се просвѣщава, това не е лошо. Сега, турете въ ума си мисъльта, че трѣбва постоянно да се обновявате. Каквито противоречия да срещнете въ живота си, ставайте се разумно да ги разрешавате. Всѣки трѣбва да се стреми разумно да разреши противоречията на своя животъ, но не да ги избѣгва. Не е въпросъ да се избѣгватъ противоречията — важно е разумно да се разрешаватъ. Щомъ ги разрешите правилно, ще преживѣете най-малката радость, като печалба въ живота си. Нѣкой ще каже, че вмѣсто обновяване, по-добре е да има нѣколко стотици хиляди лева. Споредъ него по-добро обновяване отъ паритѣ нѣма. — И това е вѣрно. Има случаи въ живота, когато паритѣ сѫ необходими, но има случаи, когато паритѣ не сѫ необходими. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ пари; когато умира, не се нуждае отъ пари. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ ядене; когато умира, не се нуждае отъ ядене. Когато се ражда, човѣкъ се нуждае отъ знание; когато умира, никакво знание не му е нужно. Тази е истинската философия на живота. Когато човѣкъ се ражда, могатъ да му дадатъ, какъвто кредитъ иска, но трѣбва да чака известно време, докато редътъ му дойде. Отивате въ английската банка да извадите сто милиона английски лири. Лесно е да ви дадатъ тѣзи пари, но трѣбва да чакате редъ, да свършатъ работата си всички, които сѫ дошли преди васъ. Вие гледате часъ по-скоро да вземете тѣзи пари, но де ще ги турите, не държите смѣтка. Знаете ли, колко тежи това злато? Казвате: Да взема това злато, че повече не мисля. То ще бѫде единъ сигуренъ запасъ. въ живота ми. По сѫщия начинъ и вие искате голѣми блага отъ Бога, безъ да държите смѣтка, какво представятъ тия блага. Тѣзи блага сѫ стотѣ милиона, за които не държите смѣтка, де ще ги турите. Знаете ли, колко колѝ сѫ нужни за пренасяне на това злато? Следователно, когато човѣкъ иска да придобие всички блага изведнъжъ, това значи да изтегли сто милиона английски лири отъ английската банка. — Да се искатъ по този начинъ блага, това е неразумно. Всѣки ще получи толкова блага, колкото е опредѣлено. Не е въпросъ само да придобива човѣкъ блага, но като ги придобива, да ги впрѣга на работа. Единъ господинъ казваше, че могълъ да впрегне на работа само два и половина милиона лева. Ако има повече отъ два и половина милиона лева, не би могълъ да ги впрегне на работа. Следователно, както паритѣ, така и благата, които има, човѣкъ трѣбва да ги впрегне на работа, а не да ги държи въ себе си безъ употрѣбление. Тази вечерь ще ви дамъ следната пѣсень: „Тѫги, скърби сѫ богатства за живота въ душа скрити; за бѫдни добрини, за благи плодове; за свѣтли дни — (3 пѫти) дни, дни, дни“. Щомъ имате нѣкаква скръбь, изпѣйте тази пѣсень. Важно е да може човѣкъ да я изпѣе. Лесно е да се говори, но мѫчно е да се изпълни. Нѣкой казва: Като видишъ мечка, цъкни една клечка кибритъ и не се безпокой. — Лесно е да цъкнешъ клечката, но мѫчно е да ти дойде на ума, че трѣбва да цъкнешъ. Когато пѣете тази пѣсень, имайте предъ видъ закона на контраститѣ. Затова, пѣйте я веднъжъ по-слабо, после — по-силно. Ако я пѣете нѣколко пѫти по единъ и сѫщъ начинъ, тя ще изгуби своята сила и значение. Въ ирационалната музика по никой начинъ не можете да изпѣете единъ и сѫщъ тонъ два пѫти. Тамъ нѣма повторение на тоноветѣ. Съ нашитѣ пѣсни ние внасяме обновяване въ българската народна музика. Българскитѣ пѣсни сѫ крайно материалистични. Нѣма да намѣрите българска пѣсень, която да изразява молитвата на българина. Чрезъ своитѣ пѣсни българиньтъ е изразилъ скръбьта, веселието, но никѫде не е представилъ молитвата на своята душа. Като запѣе, той удря калпака си и казва: Дай тукъ половинъ кило вино! Думитѣ въ пѣснитѣ трѣбва да бѫдатъ така наредени, че да смекчаватъ тоноветѣ. Има известни енергии въ човѣка, които могатъ да се трансформиратъ само съ скачане, съ тропане, съ игра, съ викане. Следъ това въ него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човѣка, когато спечели много пари. Първо той е веселъ, скача, вика, играе, пѣе, докато се успокои и улегне въ себе си. Но веселието и скръбьта не представятъ живота; тѣ водятъ само къмъ живота. Тѣ сж условия само за живота, но не и самиятъ животъ. Радостьта не показва, че човѣкъ е придобилъ живота; скръбьта не показва, че човѣкъ е изгубилъ живота. Радостьта и скръбьта сѫ условия да се прояви живота въ човѣка. Единъ старецъ отъ търновскитѣ села получилъ писмо отъ сина си, който следвалъ въ странство. Като неграмотенъ, бащата занесълъ писмото на касапина въ селото да го прочете. Касапинътъ отворилъ писмото и съ грубъ тонъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда! — Вижъ го ти, синковецътъ! — казалъ бащата. Оттамъ чакъ ми заповѣдва. Нищо нѣма да му пратя. Петь пари не давамъ за него! Върви старецътъ и мърмори, недоволенъ отъ сина си. — Чакай да се отбия при фурнаджията, и той да прочете писмото — казалъ огорчениятъ старецъ. Фурнаджията билъ добъръ човѣкъ, съ мекъ характеръ. Взелъ писмото и съ тихъ, кротъкъ гласъ прочелъ: Татко, изпрати ми малко пари, защото имамъ нужда. — Вижъ, така разбирамъ. Да се помоли малко, да се обърне човѣшки къмъ баща си, а не да ми заповѣдва. Сега ще му изпратя пари, но въ първия случай не бѣхъ готовъ петь пари да му дамъ. Успокоилъ се старецътъ и продължилъ пѫтя си. Както виждате, интонацията има голѣмо значение въ живота на човѣка. Само душата е въ състояние да изрази онова меко, красиво чувство, което се крие въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да прояви мекото, топлото, красивото чувство въ себе си и да престане да се занимава съ външнитѣ работи, съ външния свѣтъ. Дойде ли до това състояние на душата, човѣкъ нито скърби, нито се радва. Докато скърби и докато се радва, той изразява общи състояния. Едновременно съ него скърбятъ и се радватъ всички живи сѫщества на земята: и хора, и животни, и растения. Дръжте се за тихото, за великото въ себе си, въ което се крие живота. Що се отнася до скърбитѣ и радоститѣ, кажете: Такава е била волята Божия! Богъ е наредилъ всичко за добро. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 7 декемврий, 1927 г. — София.
  13. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВѢЩЬ, КОЯТО НЕ ГАСНЕ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Разлика между математическитѣ вѣроятности и душевнитѣ способности.“ Колкото по-дълго време се държи храната въ устата и колкото повече се дъвче, толкова по-добре се използува. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ. Колкото по-дълго време се държи една мисъль въ ума, толкова тя е по-полезна и по-хранителна. Следователно, дълго време трѣбва да се държи една мисъль въ ума, за да може разумно да се използува. Но както мисъльта, така и храната не трѣбва само да се държатъ дълго време, но трѣбва и да се дъвчатъ, т. е. да се обработватъ. Иначе, ако се държи само въ устата, безъ да се дъвче, храната не би ползувала човѣка. Ако се дъвче дълго време, тя ще ползува човѣка. Много хора държатъ известни мисли въ ума си дълго време, безъ да мислятъ върху тѣхъ. Така и децата правятъ. Тѣ заучаватъ много нѣща на изустъ, дълго време ги помнятъ, но не мислятъ върху тѣхъ. И това е добро, но то има значение главно за усилване на паметьта; обаче, човѣшкиятъ умъ разполага съ способностьта да издирва причинитѣ и последствията на нѣщата, а затова той трѣбва да мисли. Ученикътъ трѣбва да се развива всестранно. Той трѣбва да работи едновременно и на физическия, и въ духовния свѣтъ, като не прави разлика между работата въ единия и въ другия свѣтъ. По този начинъ той ще засегне едновременно четиритѣ свѣта: физическия, астралния, умствения и причинния. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота се крие въ причинния свѣтъ. Човѣкъ на може да разбере живота, докато съзнанието му не се повдигне до причинния свѣтъ. Всички трѣбва да повдигнете съзнанието си до причинния свѣтъ. Въ свѣта има оглашени, вѣрващи и ученици. Истинскиятъ ученикъ ще познаете по духовния му животъ. Единъ отъ другъ ученицитѣ се различаватъ по степеньта на своята духовность. Влизате въ стаята на единъ ученикъ, и веднага вниманието ви се спира върху лампата му. Тя свѣти силно, има две хиляди свѣщи и освѣтява стаята добре. Излизате съ тази свѣщь въ бурно време, но свѣщьта веднага изгасва. Какво показва това? — Че този ученикъ е силенъ само въ тихия животъ. Щомъ излѣзе вънъ, на открито, въ бурния животъ, свѣщьта му изгасва. Защо е така, не е важно; за васъ е важенъ фактътъ. Следъ това влизате въ стаята на другъ ученикъ. Виждате, че и неговата стая е освѣтена, но свѣщьта му е обикновена, не прави впечатление. Излизате съ тази свѣщь вънъ, въ бурна нощь, и виждате, че тя не изгасва. Вие казвате, че този ученикъ е силенъ въ бурния животъ. Коя отъ дветѣ свѣщи е по-хубава? — Първата свѣщь е по-хубава за вѫтре, въ стаята; втората свѣщь е по-хубава за вънъ, въ бурната нощь. Всѣки отъ васъ трѣбва да има свѣщь, която, като се изнесе вънъ, въ бурна нощь, да не гасне. На мнозина свѣщитѣ изгасватъ въ буритѣ на живота. Свѣщьта представя човѣшкото съзнание, което често се помрачава. Казваме тогава, че свѣщьта на човѣка е изгаснала. При това положение той забърква пѫтя, нѣма свѣтлина въ съзнанието си и е готовъ да спре, да чака спасение отвънъ. Това се отнася до съзнанието на ученика, а не до неговото вѣрую, или до неговото произхождение. Нѣкои отъ васъ считатъ, че сѫ царски синове и мислятъ, че тѣхниятъ животъ трѣбва да бѫде по-особенъ отъ този на другитѣ. — Че нѣкой билъ царски синъ, че царска кръвь текла въ жилитѣ му, това не ни интересува. За насъ е важно, какво разбиране има този царски синъ, какво той носи въ съзнанието си. Царскиятъ синъ учи — това е важното за него. Че сте живѣли единъ день само добъръ животъ, а следъ това сте се впуснали въ широкия пѫть, вие нищо не печелите. Единъ день добъръ животъ не може да изкупи сто деня лошъ животъ. Че днесъ вѣрвате въ Христа, а утре вѣрата ви се разколебава, вчерашниятъ день не може да ви спаси. Ако вѣруюто ви всѣки день се закрепва, и ако свѣтлината на съзнанието ви всѣки день се увеличава и не гасне въ буритѣ на живота, вие се повдигате. Всѣки день трѣбва да анализирате своето вѣрую, своето знание и да отдѣляте сѫщественото отъ несѫщественото, да знаете, съ какво разполагате. Онова, което днесъ се явява въ съзнанието, а утре изчезва, не е сѫществено. Щомъ констатирате, че не е сѫществено, изнесете го вънъ отъ съзнанието си. Казвате, че нѣкаква велика мисъль ви обладава. Потърсите на другия день тази мисъль, но не можете да я намѣрите, — изчезнала. — На такава мисъль не може да се разчита; върху нея не може да се гради. Ние говоримъ за положителнитѣ мисли които съграждатъ живота. А животътъ трѣбва да се гради разумно! Иначе, има опасности въ неправилното градене. Неправилното градене зависи отъ неразбиране на знанието и отъ неправилното му приложение. Не е лошо човѣкъ да има знание, но знанието трѣбва да се прилага, да стане органическо. Човѣкъ трѣбва да има материалъ, съ който да работи, да гради. Тогава той всѣки день ще прилага по нѣщо къмъ своя бѫдещъ организъмъ, или къмъ своитѣ бѫдещи способности. Често хората се подаватъ на свои атавистически желания, или на желанията на свѣта. А съ такива желания тѣ не могатъ да отидатъ далечъ. Като не знаете причинитѣ за проявитѣ на хората въ живота, вие се запитвате, защо нѣщата ставатъ по този, а не по другъ начинъ. — Всѣко явление въ живота, или въ природата има своя причина, която може да се обясни. Добре е нѣкога да се знаятъ причинитѣ, но по-добре е нѣкога да не се знаятъ. — Защо не могатъ да се кажатъ причинитѣ за всѣко явление въ живота? Ще приведа единъ примѣръ отъ живота на Буда, съ който ще обясня, защо понѣкога не може и не трѣбва да се знаятъ причинитѣ на нѣщата. Нѣкога, въ далечното си минало, Буда изпълнявалъ длъжность на свещено лице. Тогава той не е билъ известенъ още като Буда, като Учитель. Единъ день той трѣбвало да направи едно десетдневно пѫтешествие. По пѫтя той се изморилъ, отслабналъ, нѣмалъ сили да продължи пѫтуването си. За тази цель усърдно се молилъ, дано Богъ му помогне по нѣкакъвъ начинъ да се подкрепи, да не остане всрѣдъ пѫтя. Не следъ много единъ гълѫбъ долетѣлъ при него. Буда го уловилъ и подкрепилъ силитѣ си съ него. По този начинъ той могълъ да завърши молитвата си, да продължи пѫтя си и да свърши опредѣлената си работа. Следъ време, когато Буда се изявилъ като Учитель, въ последното си слизане на земята, единъ день, по нѣмане на свободно време, той трѣбвало да върне много отъ посетителитѣ си. Сѫщиятъ день дошълъ при Буда единъ беденъ човѣкъ. Като го видѣлъ, Буда веднага скочилъ на крака, радостно го приелъ, угостилъ го и му услужилъ въ всичко, отъ което се нуждаелъ. Като видѣли това нѣщо, ученицитѣ му казали помежду си: Вижъ, какво пристрастие! Беднякътъ веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днесъ. Като разбралъ мисъльта имъ, Буда ги извикалъ и имъ казалъ: Едно време този беденъ човѣкъ бѣше гълѫбъ, и се пожертвува заради мене, когато умирахъ отъ гладъ, отъ умора и безсилие. Днесъ ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовьта и жертвата, която направи заради мене. Онѣзи хора, които върнахъ, не само че никаква услуга не сѫ ми направили, но сѫ ми причинили редъ пакости. — Ето, Буда е далъ обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на ученицитѣ си, които бѣха готови да го разбератъ. Обаче, това обяснение не може да се даде на всѣки човѣкъ. Малцина разбиратъ, затова и на малцина се даватъ обяснения. Какво ще кажете вие, споредъ вашата философия? Вие ще кажете, може би, че тъкмо на лошитѣ хора трѣбва да се правятъ услуги, да се възпитаватъ. — Да, философски разгледанъ въпросътъ, така е; обаче, животътъ изисква друго нѣщо отъ човѣка: той първо трѣбва да се разплати къмъ онѣзи, които сѫ му направили услуга, или нѣкакво добро. Къмъ другитѣ хора той нѣма задължения, но доброволно може да имъ услужва, както и доколкото иска — това зависи вече отъ неговата любовь. Ще знаете, че въ свѣта сѫществуватъ причини и последствия. Следователно, ако вие, като гълѫба, не сте готови да пожертвувате живота си заради нѣкого, Буда не би ви приелъ въ своя домъ. И тогава, ако Господъ не отговаря на молитвитѣ ви, ще знаете, че има редъ причини за това. Хората се молятъ на Господа, но като не се отговаря на молитвитѣ имъ, казватъ: Чудно нѣщо, защо Господъ не отговаря на молитвитѣ ни? — Какво сте направили за Господа, че искате Той непременно да отговори на молитвитѣ ви? — Ние се молимъ, обръщаме се къмъ Него. — Какво отъ това, че се молите? Молитвата е за васъ. Господъ не се нуждае отъ вашата молитва. Какво сте направили за славата Божия, за Неговото дѣло, за ближнитѣ си? Понѣкога Господъ слиза на земята, облѣченъ въ разни форми, да не Го познаете, и по този начинъ ви изпитва. Той ще влѣзе въ нѣкой страдащъ, нуждаещъ човѣкъ, и вие трѣбва да се пожертвувате, да направите нѣщо за този човѣкъ. Това, което направите за страдащия, направили сте го за Господа. Ако се пожертвувате за този човѣкъ, при другъ случай пъкъ той ще ви отговори по най-благоприятенъ за васъ начинъ. Ще кажете, че не знаете въ кой човѣкъ е влѣзълъ Богъ, за да му услужите. — Ако сте готови при това положение да услужвате, туй е користолюбие. Човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно. Безкористието трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Съвременнитѣ хора сѫ повече материалисти, отколкото идеалисти. Тѣ много философствуватъ, но свѣтлината на тѣхната философия лесно изгасва при буритѣ на живота. За стаята тази свѣтлина е добра, силно свѣти, но като се изнесе вънъ, всрѣдъ буритѣ на живота, тамъ лесно изгасва и ви остава въ тъмнина. Какъ е наречена въ историята на философията свѣтлината, която свѣти главно въ гостнитѣ стаи? Ние нѣмаме нищо противъ философията, но понѣкога сме противъ философскитѣ методи. Мнозина философствуватъ безъ да сѫ философи. Тамъ е злото. И като философствуватъ, изнасятъ редъ методи, които осакатяватъ хората. Мѫдрецътъ, истинскиятъ философъ не философствува; той е като дете, готовъ да слуша всички. Но когато ви каже нѣщо, то ще бѫде толкова сѫществено, че презъ цѣлия си животъ ще го помните. Онзи, който не е философъ, той не може да слуша, не може да търпи чуждо мнение. Мѫдрецътъ еднакво изслушва и детето, и учения, и отъ всичко вади поука. Хората често говорятъ за отрицателнитѣ чърти на човѣка. Тѣ говорятъ за умразата, за завистьта. Каква поука могатъ да извадятъ отъ умразата, запримѣръ? Само едно може да се каже за умразата, а именно, че тя е настойчива. Като наблюдава живота, човѣкъ ще види, че и доброто е сѫщо така настойчиво, както умразата. Когато мразите нѣкого, вие го търсите да му отмъстите така, както, когато обичате нѣкого, търсите го да му направите добро. Както сте готови день и нощь да не спите, отъ кюше на кюше да търсите онзи, когото мразите, да му отмъстите, така сте готови да постѫпвате и при любовьта. Дето е любовьта, тамъ има голѣма деятелность, голѣма активность. Човѣшкиятъ животъ се гради главно върху любовьта. Вънъ отъ любовьта никаква философия не сѫществува. Върху тази философия е почивалъ животътъ на миналото; върху нея почива настоящиятъ животъ; върху нея ще се съгради и бждещиятъ. Това изисква новото съзнание на човѣчеството. При единъ милионеръ отиватъ двама души, старь дѣдо и млада красива мома, да имъ даде нѣкаква сума въ помощь. Дѣдото влиза при милионера, поглежда го накриво, недоволно и му поисква нѣкаква помощь. Банкерътъ му подхвърля единъ левъ безъ да му каже нѣщо. Следъ дѣдото влиза младата мома весела, съ свѣтълъ, чистъ погледъ. Още съ влизането си, той я поглежда приветливо, поканва я да седне и започва да се разговаря съ нея. Той разбира, какво е положението ѝ, и веднага изважда отъ касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане отъ кантората му, той я поканва, при случай на нужда, пакъ да се обърне къмъ него за услуга. Питамъ: Защо този милионеръ даде на момата хиляда лева, а на дѣдото само единъ левъ? — Защото чрезъ момата той получи потикъ къмъ Великото въ свѣта. Дѣдото нищо не можа да внесе въ душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне съ него разговоръ. И наистина, нѣма по-неприятно нѣщо въ живота отъ старъ човѣкъ, който постоянно се гнѣви, отъ всичко е недоволенъ и по цѣлъ день мърмори. Ако срещнете старъ човѣкъ, но веселъ, засмѣнъ, доволенъ отъ живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома. Мнозина се оплакватъ отъ живота, че нѣмали успѣхъ, че не имъ вървѣло напредъ. — Успѣхътъ на човѣка зависи отъ магнетичната сила, която той съдържа въ себе си. За да бѫде силенъ на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има характера на младата мома, да бѫде пъленъ съ любовь и вѣра. Дѣдото не вдъхва довѣрие въ хората, а младата мома, съ своята вѣра въ Бога, внушава довѣрие на хората. Привидно дѣдото минава за благочестивъ, за вѣрващъ човѣкъ, но хората не се нуждаятъ отъ привидни нѣща. Тѣ различаватъ истинскитѣ монети отъ фалшивитѣ. Хората се нуждаятъ отъ Божествената Любовь, която човѣкъ може да прояви въ даденъ случай. Правилна обмѣна трѣбва да става между всички хора. Който дава, ще му даватъ. Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората се отказватъ да я разрешатъ и започватъ да разправятъ, че не могли да работятъ, че не могли да учатъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. — Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Ще работите, ще правите усилия, докато постигнете това, което сте предприели. Всѣки трѣбва да работи, за да разреши правилно задачитѣ на своя животъ. Въ единъ отъ стиховетѣ е казано: „Който изтърпи до край, който победи, той ще бѫде спасенъ“. Какво означаватъ думитѣ „който победи“? — Кой може да побеждава? — Побеждава само онзи, който срѣща на пѫтя си препятствия. Хората често запитватъ: Защо сѫ нужни изпитания, препятствия въ живота? — Споредъ мене, този въпросъ може да се задава само отъ хора, които не учатъ. Който учи, той непременно ще бѫде изпитванъ. Комисията ще дойде и ще започне да изпитва ученицитѣ единъ следъ другъ. Привилегия е за ученика да бѫде изпитванъ. Само добриятъ, способниятъ ученикъ се изпитва. Неспособниятъ ученикъ всѣкога ще намѣри причина да се извини предъ комисията да не го изпитватъ. Способниятъ ученикъ се поставя на изпитания, на мѫчнотии, които той непременно трѣбва да реши. Живиятъ човѣкъ се поставя на изпитания, а не мъртвиятъ. Какъвъ смисълъ има да поставятъ мъртвитѣ хора предъ нѣкакви мѫчнотии, или изпитания? — Не може ли да минемъ живота си безъ учение? — Не може. Ти си дошълъ на земята да учишъ. Ако не учишъ, невежа ще останешъ. Хората искатъ да влѣзатъ въ рая безъ наука, безъ знание. — Това е невъзможно. Който мисли, че безъ наука може да влѣзе въ рая, той ще се намѣри въ положението на онова момиченце, което искало да влѣзе въ царската градина, дето имало много деца, добре, чисто облѣчени; децата били весели, доволни, и свободно отивали отъ дърво на дърво, кѫсали сладки, зрѣли плодове. Момиченцето било бедно, окѫсано, но искало да влѣзе при другитѣ деца, да се повесели заедно съ тѣхъ. То назъртало оттукъ-оттамъ, но отъ нийде не могло да влѣзе, никой не го пущалъ. Най-после царьтъ разбралъ желанието на момиченцето и пратилъ единъ отъ слугитѣ си да го вземе и да се разпореди да го окѫпятъ, облѣкатъ съ нови дрехи и пратятъ на училище да учи. Следъ това само то ще има право да влѣзе въ царската градина. Царската градина представя рая. Пѫтьтъ за рая е презъ училището. Никой не може да влѣзе въ рая, ако не е миналъ презъ училището. Който мисли, че може да влѣзе въ рая безъ да е миналъ презъ училището, той е на кривъ пѫть. Една стара баба сънувала, че отишла въ рая, и първото нѣщо, което видѣла, били 24 старци, облѣчени съ бѣли дрехи; тѣ седѣли предъ една голѣма маса и пишели, правили изчисления. Като стигнала до масата, бабата започнала да се оглежда, не знаела, какво да прави и де да отиде. Единъ отъ старцитѣ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дотегна ми животътъ на земята. Дотегнаха ми теглата и мѫчнотиитѣ, искамъ малко да си почина. — Знаешъ ли да четешъ и пишешъ? Знаешь ли нѣкаква наука? — Нищо не зная, не мога нито да чета, нито да пиша — никаква наука не познавамъ. — Щомъ си невежа и неграмотна, вода ще носишъ. — И тукъ ли вода ще нося? Цѣлъ животъ носихъ вода на земята. И тукъ ли трѣбва вода да нося? — Така е, бабо; който не е училъ, той вода ще носи, дето да е, на земята, или на небето. Върни се пакъ на земята и започни да учишъ. Събудила се бабата и започнала съзнателно да учи. Мнозина си представятъ рая като мѣсто на блаженство. — Прави сѫ тѣ, раятъ е мѣсто на блаженство, но за онѣзи, които сѫ готови за това блаженство. Раятъ е Велика Школа, въ която се придобиватъ велики качества. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да притежава такива качества, които могатъ да го допуснатъ вѫтре. Всѣка душа трѣбва да бѫде облѣчена съ дрехи, съответни на нейното развитие. Но всѣка дреха трѣбва да носи качествата на нѣкои добродетели, а именно: красота, благоухание, чистота и т. н. Казвате: Разбираме всичко това, но какъ ще прекараме земния си животъ? — Вие ще прекарате този животъ различно, споредъ това, какво представя всѣки отъ себе си. Ако нѣкой е гърне, той непременно ще се счупи; ако е ледъ, ще се стопи; ако е вѣтъръ, ще се раздуха; ако е вода, ще изтече; ако е пила, ще се изтрие; ако е камъкъ, ще се строши; ако е човѣкъ, ще умре. Какъвъ смисълъ иматъ всички тия нѣща? — Като временни положения, тѣ нѣматъ особено значение и смисълъ, но отъ временни тѣ трѣбва да минатъ въ вѣчни. Докато дойде до вѣчното, човѣкъ трѣбва да мине презъ промѣнчивитѣ, презъ временнитѣ положения въ живота. Следъ това само той ще разбере стиха, който Христосъ е казалъ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ. Тогава азъ ще ви се изявя". — Кое се изявява на човѣка? — Науката и знанието. Въ единъ стихъ се опредѣля, какво трѣбва да придобие ученикътъ, за да постигне Вѣчния Животъ. Казано е: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Познаването на Бога и Христа е условие да се придобие Вѣчния Животъ. Придобивката на знанието е животътъ. Тъй щото, когато се казва, че трѣбва да познаемъ Единнаго Истиннаго Бога, това се дава на ученика като методъ за придобиване на живота. Ако съ познанието, ако съ знанието не можете да придобиете живота, това знание остава безъ съдържание и смисълъ. Нѣкои ще възразятъ, че отъ толкова години насамъ работятъ, учатъ, още ли не сѫ придобили новото знание? — Само онзи може да придобие новото знание, който е дошълъ до изпълнение на двата стиха: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога. Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ у васъ.“ На онѣзи отъ васъ, които сж изпълнили тѣзи два стиха, ще дамъ нѣкоя лека задача да видимъ, какъ ще я решатъ. Обаче, трѣбва да знаете, че законътъ на съвършенството е безграниченъ, вѣченъ. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Тя има много степени, а не само една степень. И знанието е на степени. Степеньта на развитието на даденъ човѣкъ опредѣля неговото знание. Цельта на знанието е да освободи човѣка отъ страданията. Има страдания, които човѣкъ самъ си създава, тѣ не сѫ необходими; но има страдания необходими, неизбѣжни. Тѣ идатъ по причина на ограниченията, въ които човѣшкиятъ духъ изпада. Щомъ слѣзе въ материята, човѣшкиятъ духъ се ограничава. Щомъ се ограничи, щомъ изгуби свободата си, духътъ започва да страда. Тѣзи страдания сѫ наречени „мирови страдания, мирова скръбь“. Духътъ схваща живота на земята като скръбь, като страдание, отъ което не може лесно да се освободи. Връщане назадъ нѣма. Какво му предстои? — Да работи, да учи, да мисли, докато намѣри начинъ да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на материята. Ако рече да се противопостави на материята, духътъ ще си създаде ненужни страдания. Всѣки духъ, колкото подигнатъ и съвършенъ да е, щомъ слѣзе въ материята, непременно ще изпита „мировата скръбь“. Защо страдатъ хората? — Защото слѣзоха въ гѫстата материя, облѣкоха се въ плъть и се натъкнаха на ограничителнитѣ условия на живота. — Какво търси човѣкъ днесъ? — Той търси начинъ, какъ да се освободи отъ материята. За да се освободи отъ материята, той трѣбва да мине презъ редъ мѫчнотии и страдания. Въпрѣки това, слизането на духа въ материята и обличането му въ плъть е толкова необходимо, колкото е необходимо да купите хлѣбъ отъ фурнята. Хлѣбътъ е свършенъ, а непременно трѣбва да отиде нѣкой на фурнята да купи прѣсенъ хлѣбъ. Кой отъ дома ще отиде — майката, бащата, или нѣкое отъ децата, не е важно. Единъ отъ членоветѣ на семейството трѣбва да купи хлѣбъ. Ама времето вънъ било дъждовно, вѣтровито, кално — нищо не значи. Важното е, че хлѣбъ трѣбва да се купи. Не само това, но случава се, че пари за хлѣбъ не ви достигатъ. Какво трѣбва да правите? Ако хлѣбарьтъ е добъръ, благороденъ човѣкъ, той ще ви даде хлѣбъ, и колкото пари не достигатъ, после ще ги занесете. Ако хлѣбарьтъ е недовѣрчивъ човѣкъ, ще трѣбва да отидете нѣкѫде да поработите малко, да изкарате пари за хлѣбъ. Като платите хлѣба, тогава ще го занесете дома си. Но и съ това въпросътъ не се изчерпва. Сега трѣбва да давате отчетъ у дома си, защо сте се забавили толкова време. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е слѣзълъ на земята. Следователно, веднъжъ дошълъ на земята, първата работа на човѣка е да си изкара прехраната. Той трѣбва да се домогне до онази наука, посредствомъ която може да изкара необходимата храна за живота си. За да подържа живота си, човѣкъ трѣбва да придобие живия хлѣбъ — сѫщественото, къмъ което той се стреми. И тъй, истинската наука се заключава въ придобиване на живота. Отъ най-стари времена досега всички хора се стремятъ къмъ придобиване на живота, защото само той може да ги освободи отъ ограничителнитѣ условия. За тази цель се изискватъ ясни схващания за живота, безъ никаква критика, безъ никаква философия. Божествената наука позволява да се разсѫждава върху нея, но не да се критикува. Тя иска хората да бѫдатъ прѣми, справедливи и чисти. Ако трѣбва да дадете на приятеля си чаша вода, дайте му я по всички правила на тази наука. Чашата трѣбва да бѫде съвършено чиста, а водата — прѣсна, чиста, безъ никаква прашинка въ себе си. Внимателенъ трѣбва да бѫде ученикътъ на Божествената наука. Немарливиятъ, небрежниятъ ученикъ ще подаде една чаша вода на приятеля си, въ която ще има не една, а безброй прашинки. Той ще се оправдава съ водата, ще каже, че водата е такава. — Не, стомната на този ученикъ е била отворена, и водата се е напрашила. Всичкитѣ работи на този ученикъ сѫ като отворената му стомна. Сѫщото може да се каже за мислитѣ и чувствата на човѣка. Каква мисъль, или какво чувство е това, което е пълно съ прахъ? Всѣка мисъль, всѣко чувство, които отправяте къмъ приятелитѣ си, трѣбва да бѫдатъ чисти, прецизни, да нѣма въ тѣхъ никаква двусмисленость. Ако не спазвате това, можете ли да искате приятельтъ ви да ви посрещне внимателно, съ разположение? Дойде приятельтъ ви при васъ, иска да му услужите, но вие отлагате, не сте готови да му помогнете. Той чака месецъ, два, три, вие все отлагате. Обаче, като отидете при Бога да се помолите за нѣщо, искате веднага да се отговори на молитвата ви. Както постѫпвате съ другитѣ, така ще постѫпватъ и съ васъ. Ако не можете да услужите на приятеля си, кажете му направо, безъ залъгвания и обещания. Ако приятельтъ ви иска да му станете порѫчитель, запитайте го, за какво трѣбва да му порѫчителствувате и кажете: Готовъ съмъ да стана порѫчитель на всѣки, който иска да влѣзе въ Царството Божие и да работи за него. Обаче, не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който мечтае да си прави кѫщи, да се нарежда на физическия свѣтъ. Готовъ съмъ да порѫчителствувамъ на всѣки, който иска да учи; не съмъ готовъ да порѫчителствувамъ на онзи, който иска да се нарежда въ живота, да заема високи служби. Последното той самъ може да направи. Той има знание, което самò ще го препорѫча. Който иска да работи въ свѣта, той трѣбва да започне отъ най-долното стѫпало и постепенно да се качва нагоре, безъ да прескача стѫпалата. Смирение се иска отъ човѣка! Добритѣ, силнитѣ хора не се нуждаятъ отъ препорѫка. Само слабитѣ хора се нуждаятъ отъ препорѫка. — Ами богатиятъ отъ какво се нуждае? — Богатиятъ се нуждае отъ музика, отъ пѣсень. Музиката, пѣсеньта ще отворятъ сърцето му, а сърцето — кесията му, и той ще си създаде отношения съ хората. Бедниятъ пъкъ се нуждае отъ прѣсенъ хлѣбъ. Като му дамъ единъ топълъ хлѣбъ, после мога да му изпѣя нѣкоя пѣсень. Щомъ се нахрани, той може да прецени, какво нѣщо е хубавата пѣсень и ще благодари. Сега вие мислите, че това сѫ обикновени работи. — Не, това сѫ философски работи, които могатъ да се разбератъ само следъ като се преведатъ. Знаете ли, какво нѣщо е хлѣбътъ? Знаете ли, какво нѣщо е една чиста, свѣтла мисъль, или едно възвишено чувство? Знаете ли, какво нѣщо е пѣсеньта? Това сѫ велики свѣтове, но за да се разбератъ трѣбва да се намѣрятъ тѣхнитѣ еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досѣтливи, лесно възприемате нѣщата. Щомъ е тъй, азъ ще се скрия нѣкѫде въ гората, а вие ще ме намѣрите. Като направите опита, ще видите, каква е вашата чувствителнссть. Знание се иска отъ всички хора, а не само говорене. Всѣко нѣщо, което се говори, трѣбва да е изпитано, провѣрено. Говорите за търпение, безъ да сте изпитали търпението си. Често, по липса на търпение, вие изгубвате последното благо, което ви се готви. Чакате известно време, работите, но въ последния моментъ се отказвате. Въ този моментъ иде благото, но вие сте напуснали поста си. Мнозина се намиратъ въ това положение: работятъ, подвизаватъ се, докато единъ день се обезсърдчатъ и напуснатъ всичко. Нѣкои отъ васъ се намиратъ предъ стария си навикъ да започватъ и прекѫсватъ, но въ края на краищата ще иматъ стари резултати. Ученикътъ трѣбва да има търпение да чака. За всѣко нѣщо той трѣбва да се яви на опредѣленото време и мѣсто съ завършена работа. Той трѣбва да чака, а не него да чакатъ. Каквато работа започне, ученикътъ трѣбва да знае, че може да я свърши на време. Никакво отлагане! — Половината работа да свърша. — Не, цѣлата работа ще свършишъ, и то — на опредѣленото за нея време. Като ученици на окултна школа, отъ всички се изисква точность. Всѣко нѣщо трѣбва да става точно на време. Невидимиятъ свѣтъ е много точенъ. Освенъ това, отъ васъ се изисква безстрашие. Презъ най-голѣмитѣ бури на живота да минавате, ще вървите напредъ. Космитѣ ви могатъ да настръхватъ отъ страхъ — важно е да не спирате по пѫтя, нито да се връщате назадъ. Напредъ трѣбва да вървите! Ще минавате презъ страдания, презъ мѫчнотии; ще плачете, ще се смѣете, но при всички положения напредъ ще вървите. Като минете презъ всички изпитания, единъ день ще кажете: Плакахъ, страдахъ, сълзи проливахъ, смѣхъ се, радостенъ бѣхъ, но свършихъ най-после опредѣлената за мене работа. — Защо трѣбва да минемъ презъ тѣзи изпитания? — Оставете този въпросъ настрана. За васъ е важно да знаете, свършили ли сте си работата и какъ сте я свършили. Мнозина търсятъ лесния, широкия пѫть. Тѣ не знаятъ, че широкиятъ пѫть е най-мѫченъ. — Защо? — Защото той въ началото само е широкъ, а колкото повече навлизате, явяватъ се голѣми съпротивления, тръскания, и вие не можете вече по никой начинъ да се върнете; трѣбва да го извървите до край. Този пѫть въ началото си е лекъ, приятенъ, но въ края става страшенъ, непоносимъ. Значи, въ широкия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ края и отзадъ, а въ тѣсния пѫть мѫчнотиитѣ сѫ въ началото и отпредъ. Въ тѣсния пѫть тилътъ е всѣкога свободенъ. Тѣсниятъ пѫть е правиятъ пѫть въ живота. Въ правия пѫть мѫчнотиитѣ сѫ предъ лицето на човѣка; тѣ сѫ естествени мѫчнотии, а сѫщо така и необходими за човѣшкото развитие. Въ широкия пѫть има естествени мѫчнотии, но повечето сѫ кармически, създадени отъ самия човѣкъ, и той самъ трѣбва да се справя съ тѣхъ. Достатъчно е при това положение човѣкъ да се намѣри между две такива мѫчнотии, за да бѫде смазанъ. Друго положение, предъ което ученицитѣ се спиратъ, е въпросътъ: надѣсно, или налѣво да вървятъ. — Това зависи отъ пѫтя, въ който сѫ попаднали. Ако сѫ въ широкия пѫть, опасно е и налѣво, и надѣсно да вървятъ. Обаче, ако сѫ въ тѣсния пѫть, тѣ могатъ да вървятъ и надѣсно, и налѣво — важно е да се качватъ нагоре, къмъ опредѣлената цель. Неизбѣжно е колебанието налѣво и надѣсно. Това да не ви смущава, то е въ реда на нѣщата. Щомъ е влѣзълъ вече въ правия, т. е. въ тѣсния пѫть, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взелъ дѣсната, или лѣвата страна. Той има строго опредѣлена цель — нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лѣвата, или дѣсната страна. Той трѣбва да бѫде свободенъ, за всѣки даденъ случай да прави разуменъ изборъ. Едно е важно за ученика: да има будно съзнание. Ако съзнанието му е будно, той малко ще учи, много ще разбира и повече ще прилага. Когато времето за реализиране на вашитѣ желания се удължава, какво означава това? — Че тѣзи желания не узрѣватъ скоро. Следователно, ученикътъ трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да чака. Ако се безпокои, това показва, че той не разбира характера на своитѣ желания. Има желания, които скоро зрѣятъ; има желания, за узрѣването на които се изисква дълго време. Сѫщото е и съ плодоветѣ. Всички желания сѫ постижими, но търпение се изисква. Търпеливиятъ ученикъ дава възможность на желанията си добре, спокойно да зрѣятъ. Той не се смущава отъ това, че времето се удължава. Въ индуската философия има едно изречение, което казва: „Убий всѣко желание въ себе си!“ Въ християнската философия пъкъ е казано: „Убий плътьта си!“— Споредъ мене, и едното, и другото изречения сѫ криво преведени. Защо? — Природата не търпи никакви убийства. Каквото има въ човѣка, природата го е вложила. Какъ може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на нѣкое низко желание въ себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъжъ природата е вложила тѣзи желания въ човѣка, тя знае, защо е направила това. Всѣко явление, всѣка проява въ природата има свои дълбоки причини. Като знаете това, не се мѫчетеда корените низшитѣ желания, но присаждайте ги. Не е лесно човѣкъ да корени желанията си. Ако изкорените едно желание, ще израсте друго. Който има повече низши желания въ себе си, но пожелае да се развива духовно, той трѣбва да научи закона на пресаждането. Кой отъ васъ е присаждалъ желанията си? Мѫчно е да се присади едно желание. Като се присади едно желание, понѣкога човѣкъ трѣбва да лежи цѣлъ месецъ на легло. И презъ време на боледуването си ще вика, ще охка, ще протестира, че не е очаквалъ такова нѣщо. Природата си служи съ присаждането. Ако доброволно не прилагате присаждането въ живота си, тя сама ще ви се наложи, ще извърши присаждането върху васъ. Отъ невидимия свѣтъ е казано: Който има дръвчета въ градината си, той непременно трѣбва да ги присади. Ако изпълните това правило сами, толкова по-добре за васъ. Ако не го изпълните, нѣма да ви се каратъ, нѣма да ви наказватъ, но ще дойдатъ хора отъ невидимия свѣтъ, тѣ сами да извършатъ присаждането. Ще взематъ присадка, ще ви присадятъ и ще си заминатъ. Вие ще усѣтите болка, безъ да разберете, защо страдате. Онѣзи, които сѫ извършили присаждането, ще си заминатъ тихо и спокойно. Щомъ страдате, ще знаете, че страдате за добро, присадени сте съ цвѣтове и плодове на Божественитѣ дарби. Защо и за какво страдате, невидимиятъ свѣтъ не дава обяснения. Разумниятъ, способниятъ ученикъ се учи отъ малкитѣ нѣща. Достатъчно е да му нарисувате единъ триѫгълникъ, за да разбере, какво искате да му кажете. Той разбира отъ всѣкакви образи и фигури. Кръстъ съ точка, или безъ точка, за него е езикъ, по който чете и разбира. Като видятъ кръстъ върху нѣкоя буква, мнозина мислятъ, че тази буква е зачеркната. — Не, кръстътъ означава живота. Кръстътъ подразбира познаване на почвата: на елементитѣ, отъ които е съставена; на условията, които благоприятствуватъ за посаждане въ нея на едни, или други семенца и т. н. Вие трѣбва да знаете, на каква почва можете да поставите вашата кѫща. Кръстътъ, това е наука за почвата, за твърдата материя, върху която почива животътъ. Който не разбира кръста, той го носи за сила, чрезъ него той черпи сила отъ Бога. Вѣрно е, че кръстътъ е сила Божия, но когато той се движи, а не когато стои на едно мѣсто. Нѣкои носятъ звезди, пентограми. Каква полза може да допринесе една звезда, или единъ пентограмъ на човѣка, ако тѣ не пущатъ искра, не издаватъ свѣтлина? Отъ всѣки върхъ на пентограма трѣбва да излиза свѣтлина; дето минавате, всѣки да се спира и да гледа. Днесъ всички хора се кичатъ съ кръстове, съ звезди, съ пентограми, като символи, но тѣхнитѣ символи не свѣтятъ. Истински ученитѣ, истински добродетелнитѣ хора се кичатъ съ символи, съ значки, които никой не вижда, но свѣтлината на тѣхнитѣ значки не може да се укрие. Тѣхнитѣ значки представятъ свѣщи, които вѣчно горятъ. Никаква буря не е въ състояние да ги изгаси. И тъй, ученикътъ трѣбва да носи значки отъ никого незабелязани. Неговитѣ значки трѣбва да свѣтятъ вечерь, въ тъмнитѣ нощи на неговия животъ. Ученикътъ трѣбва да има въ себе си свѣщь, която не гасне. Това означава стиха, изказанъ отъ Христа: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ!“ Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да придобие безсмъртния огънь въ себе си, отъ който постоянно да гори безъ да изгаря, да свѣти безъ да изгасва. Когато ученикътъ е слабъ, невидимиятъ свѣтъ е снизходителенъ къмъ него. Въ какво се изразява това снизхождение? — Като изгасне свѣщьта му, тѣ отново я запалватъ. И наистина, щомъ свѣщьта на ученика изгасне, той започва да се моли, да плаче, докато свѣщьта му свѣтне. Всѣко неразположение на духа е изгасване на свѣщьта. Много отъ ученицитѣ бързатъ, искатъ да иматъ голѣми постижения. Тѣ се страхуватъ, че животътъ имъ минава безъ да придобиятъ нѣщо. — Не, тѣ трѣбва да знаятъ, че придобивкитѣ не се виждатъ на земята. Тукъ ще се ползуватъ отъ последствията на придобивкитѣ, а самитѣ придобивки сѫ въ невидимия свѣтъ. Отъ ученика се изисква всѣки день да уяква духомъ. Щомъ духътъ му се засилва, той може повече да издържа и по-лесно да решава задачитѣ си. Бждете силни по духъ, и всичко, каквото желаете, ще постигнете. Изпѣйте пѣсеньта: „Духътъ Божий“. Т. м. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 23 ноемврий, 1927 г. — София.
  14. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВѢРОЯТНОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Четоха се работитѣ върху темата: „Разлика между математически вѣроятности и душевни възможности“. Проявитѣ на човѣшкия духъ не зависятъ отъ вѣроятности. Вѣроятноститѣ представятъ условия за ума. Процеситѣ на душата сѫщо не зависятъ отъ вѣроятности. Защо? — Защото известни вѣроятности сѫ възможности обаче, на физическия свѣтъ тѣзи възможности произлизатъ отъ дадени вѣроятности. Запримѣръ, имате известенъ планъ, или известенъ стремежъ, насоченъ къмъ нѣщо. Въ дадения случай вие можете да изчислите вѣроятностьта за постигане на този планъ. Тѣзи изчисления сѫ възможни на физическия свѣтъ, но въ духовния свѣтъ тази математика не работи. Въ духовния свѣтъ си служатъ съ висша математика. Сега, като говоримъ за вѣроятноститѣ, ние имаме предъ видъ едно широко поле на работа. Тази работа е достояние само на свободнитѣ хора. Само свободнитѣ хора се спиратъ предъ вѣроятноститѣ и възможноститѣ въ живота. Хората, у които умътъ не е развитъ, не вѣрватъ въ никакви вѣроятности и възможности. Тѣ казватъ: Ако има пари, ще вѣрваме. Щомъ нѣма пари, въ нищо не вѣрваме. Като погледне лицето на кого да е, умниятъ човѣкъ веднага познава, каква вѣроятность има въ дадено лице да изпълни известенъ планъ. Който не може да чете по лицата на хората, веднага казва: Дайте пари, ако искате да се реализира известенъ планъ. — Днесъ всичко става съ пари. Който разбира нѣщата, той първо разглежда условията, вѣроятноститѣ за реализиране на известна работа и тогава кредитира. Който не отпуща никакъвъ кредитъ, той вижда, че въ дадена работа нѣма никаква вѣроятность за успѣхъ. Нѣкои търговци работятъ съ закона на вѣроятностьта и затова даватъ на кредитъ. Още като погледнатъ човѣка въ лицето, тѣ веднага разбиратъ, може ли на този човѣкъ да се отпусне кредитъ, или не. Обаче, не мислете, че като си служите съ закона на вѣроятноститѣ, всичко ще се уреди лесно. Не мислете, че и като взимате предъ видъ възможноститѣ за реализиране на нѣщата, всичко ще върви по правъ, по гладъкъ пѫть. Не, колкото да взимате въ съображение възможноститѣ и вѣроятноститѣ, животътъ пакъ нѣма да бѫде увѣнчанъ съ рози и вѣнци. Възможнсститѣ подразбиратъ всички най-възможни нѣща. Като говоримъ за живота, вие разбирате само една отъ неговитѣ страни. Животътъ не е такъвъ, какъвто хората го прекарватъ на земята. Друго нѣщо е животътъ. Тъй както вие си представяте живота, това е само нѣкаква вѣроятность, която сѫществува нѣкѫде. Животътъ, който вие търсите, ще дойде въ бѫдеще, но само за онѣзи, които сѫ завършили своето развитие. Какво показва това? Че вие търсите и очаквате такъвъ животъ, за който още не сте готови. И да ви дадатъ днесъ този животъ, вие ще го снемете на уровена, на който се намирате сега. Ако на малкото момченце дадете една книга отъ висша математика, то ще започне да я разгръща, да я прелиства, и въ края на краищата ще си направи отъ нея едно хубаво хвърчило, което ще пусне въ въздуха. Сѫщото правятъ и нѣкои религиозни хора. Следъ като имъ се даде най-хубавия животъ, тѣ ще си направятъ отъ него хвърчила. Това е резултатъ на човѣшката дейность, проявена въ лѣвата страна на живота. Наистина, ако проследите живота на тѣзи хора, ще видите, че се молятъ или за пари, или за кѫщи — съ една дума тѣ се молятъ само за хвърчила. Животътъ не седи нито въ паритѣ, нито въ яденето, нито въ кѫщитѣ, нито въ науката. Науката е приятно развлѣчение за човѣшкия умъ. Ще кажете, че не се нуждаете отъ никакви развлѣчения. — Ако не се нуждаете отъ никакви развлѣчения, защо ядете, защо спите? Защо страдате като изгубите приятелитѣ си? Значи, яденето, спането, приятелитѣ ви, това сѫ равлѣчения въ живота. Когато обущата, дрехитѣ ви сѫ скѫсани, вие пакъ страдате. Защо? — Защото хубавитѣ обуща и дрехи сѫ развлѣчение за васъ. Ние изнасяме всички тия нѣща, за да си съставите ясна представа за живота, да видите, че между вашия и Божествения животъ има голѣма разлика. Както да си представяте Божествения животъ, вие пакъ нѣма да го разберете, но поне ще се съобразявате съ закона на вѣроятноститѣ, ще знаете, въ колко и въ кои случаи презъ деня ще можете да изпълните волята Божия, и въ колко случаи не ще можете да я изпълните. Съ познаването на този законъ, човѣкъ би могълъ да опредѣли за себе си, дали ще свърши училището и съ какъвъ успѣхъ ще завърши. Ако е търговецъ, той ще може да опредѣли, дали ще спечели въ търговията си, или ще изгуби. Астролозитѣ, които добре познаватъ този законъ, правятъ изчисления и могатъ да предскажатъ на нѣкой търговецъ, доколко най-много може да се впусне въ търговия. Ще кажатъ на този търговецъ: Ти можешъ да спечелишъ най-много десеть милиона лева. Щомъ спечелишъ тази сума, напусни търговията. Ако още продължавашъ да въртишъ търговия, всичко ще изгубишъ. На нѣкой писатель ще кажатъ: Ти трѣбва да напишешъ едно хубаво съчинение, съ което да спечелишъ име предъ свѣта. Следъ това ще се предадешъ на служене на Бога. Така бѣше съ Толстоя, така бѣше и съ Буда. Буда живѣ като царски синъ, обиколенъ съ богатство и разкошъ, далечъ отъ страданията въ живота. Обаче, единъ день той видѣ една нещастна жена, единъ нещастенъ старецъ, и въ него се събуди състрадание къмъ човѣчеството. Отъ този моментъ спокойствието на неговия животъ се наруши, и той се свърза съ страданията на цѣлото човѣчество. Буда се зае съ разрешаване задачитѣ на живота. Коя е причината, задето той напусна царския палатъ? Какъ ще отговорите съ вашата математика на този въпросъ? Ще кажете, че Буда не е разбралъ живота. Той е трѣбвало да остане при условията, при които се е родилъ, и като царь да бѫде полезенъ на окрѫжаващитѣ. Обаче, Буда не е разбиралъ така живота. Да бѫдешъ царь, това е физическа страна на живота. Като царь той нищо не би могълъ да направи. Откакъ свѣтътъ сѫществува, нито единъ царь не е билъ щастливъ. Ако царьтъ внесе „петь“ въ свѣта, „десеть“ ще изгуби. И най-добритѣ царе сѫ били нещастни. Това не значи, че не сѫ имали желание да помогнатъ на своя народъ, но заобиколени отъ приятели и неприятели, тѣ често сѫ изпадали подъ тѣхно влияние и сѫ носили отговорноститѣ за всѣко добро, или престѫпно дѣло, извършено въ тѣхно име. Питамъ: каква е вѣроятностьта човѣкъ да влѣзе, или да не влѣзе въ Царството Божие? Каква е вѣроятностьта човѣкъ да бѫде, или да не бѫде спасенъ? Мнозина се съмняватъ, дали сѫ спасени, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие. И като се съмняватъ, тѣ казватъ: Тази работа е празна, вѣтъръ работа е тя, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. — Духането на вѣтъра е една вѣроятность. Горенето на огъня е една вѣроятность. Наистина, когато два предмета се търкатъ единъ въ другъ, произвежда се топлина. Когато двама души съ противоположни идеи се търкатъ, между тѣхъ става известна реакция, известно химическо съединяване. Какъ мислите вие, вѣроятность ли е това, което става между тия двама души, или възможность? Търкането между хората дава възможность за широкъ замахъ на ума. Когато се говори върху различни въпроси, всичко е вѣроятно, но за всѣки даденъ случай, отъ тия вѣроятности само нѣкои могатъ да се реализиратъ. По време и пространство всичко е възможно, но за даденъ моментъ само едно нѣщо е възможно. Въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може да направи или добро, или зло; въ даденъ моментъ отъ времето, човѣкъ може или да обича, или да мрази. Въ най-краткия моментъ отъ времето, който човѣшкото съзнание може да схване, човѣкъ може да направи разлика между две душевни състояния. Така се образува права линия, или малка междина. Въ тази междина, именно, се явява възможностьта за реализиране на нѣщо. И тъй, вѣроятностьта се заключава, именно, въ този малъкъ промежутъкъ, въ тази малка междина — да направишъ зло или добро, да проявишъ любовь или умраза. За васъ е важно да знаете, каква е вѣроятностьта при дадени условия да постѫпите по единъ, или по другъ начинъ. Когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята и се оплете въ материята, може математически, чрезъ теорията на вѣроятноститѣ да се изчисли, каква възможность има човѣкъ да сгрѣши и колко грѣхове може да направи. Никой нищо нѣма да му каже, но ще слѣдятъ, като върви въ пѫтя, де ще се отклони и колко отклонения ще нанаправи въ живота си. Животътъ е пъленъ съ вѣроятности и възможности. Вѣроятноститѣ засѣгатъ умствения свѣтъ. Възможноститѣ засѣгатъ, отъ една страна, причинния свѣтъ, а отъ друга — низшитѣ области на астралния свѣтъ. Има два вида възможности въ свѣта: едни, които могатъ да се реализиратъ, и други, които не могатъ да се реализиратъ. Запримѣръ, има възможность всѣки човѣкъ да стане ясновидецъ, но колцина до сега сѫ станали ясновидци? Който отъ васъ е ясновидецъ, нека прочете отъ мѣстото си, какво е написано на нѣкой листъ, поставенъ на известно разстояние. Всички ще слушате съ приятность, какво се чете. Нѣкои ще се чудятъ, какъ става тази работа, че отъ толкова далечно разстояние може да се чете. — Наука е това! Вѣроятно и възможно е всѣки да стане ясновидецъ, но това постижение още не е реализирано за всички. Това, което днесъ не може да се реализира, въ бѫдеще ще се реализира. Много отъ ученицитѣ се спъватъ въ своето минало. Тѣ не трѣбва да се спиратъ на миналото си, но да вървятъ напредъ. Противоречията, страданията на човѣка, това е неговото минало. Несгодитѣ, съмненията, завистьта, умразата въ живота, това е миналото на човѣка. Всичко онова, което спъва хората въ развитието имъ, това е тѣхното минало. Щомъ се натъкнатъ на своето минало, тѣ трѣбва да кажатъ: Това е отъ моето минало; не искамъ да се занимавамъ съ него. — Съ какво трѣбва да се занимавате? — Съ новото. — Кое е новото? — Любовьта. Тя ще се реализира въ бѫдеще. Когато умразата похлопа на сърцето ви, вие ще отворите вратата си, ще я погледнете и ще ѝ кажете: Азъ отивамъ на работа, нѣмамъ време да се занимавамъ съ тебе. Ако не искашъ да се върнешъ, влѣзъ въ стаята на миналото и чакай, колкото искашъ. Споредъ закона на кармата, тя ще остане да чака докато се върнете. Въ това време вие ще се разговаряте съ любовьта, ще правите свои изчисления върху възможноститѣ и вѣроятноститѣ въ живота. Вашата погрѣшка въ живота се заключава въ това, че като дойде любовьта, туряте я въ стаята на миналото, а като дойде умразата, туряте я въ стаята на бѫдещето — размѣстяте мѣстата имъ. Вие се оплаквате, че ви е тежко. — На кого не е тежко? Миналото е всѣкога тежко. Щомъ дойдете до миналото си, всички страдате, всички се оплаквате. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да се справи съ своето минало. Той самъ е създалъ миналото си, самъ ще се справи съ него. Нѣма защо да се страхува отъ него. Тъкмо размишлявате върху любовьта, дойде въ ума ви мисъльта, че отъ васъ човѣкъ не може да стане. Щомъ тази мисъль ви посети, веднага станете на крака и кажете: Добре дошла! Заповѣдай въ стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си. Въ това време ще видите, че новъ човѣкъ може да стане отъ васъ. Спокойно вършете работата си, а тази мисъль, неканената гостенка, нека чака вь стаята на миналото. Не се тревожете, защо е дошла. Тази мисъль е завистьта, която иска да ви спъне въ пѫтя. Тя е ваша роднина отъ миналото, съ която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви — ще ви почака известно време, и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла. Казвате: Буквално ли да разберемъ това нѣщо, или символично? — Що е символъ? — Символитѣ сѫ математически знаци на висшата математика, и като такива, тѣ боравятъ само съ живи числа. Числата на духа сѫ живи: единицата, двойката и всички числа, произлѣзли отъ единицата, сѫ живи. Миналиятъ животъ на човѣка сѫщо така е живъ. Миналото не е мъртво, то е реалность. Задачата на ученика е да се стреми да разбира нѣщата правилно, за да може самъ да си помогне. Каквото мисли човѣкъ, това придобива. Какъв то предметъ поставите предъ свѣточувствителната плоча на фотографията, това ще се прояви. Колко пѫти може да се фотографира върху една плоча? — Веднъжъ само. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣшката мисъль. Върху ума на човѣка, като върху фотографическа плоча, могатъ да се отпечатватъ различни мисли. При това, всѣка мисъль може да се отпечата само единъ пѫть. Въ случая плочата представя апаратъ, върху който се отбелязватъ мислитѣ на човѣка. Понѣкога апаратътъ е отворенъ, а нѣкога — затворенъ. Това сѫ възможности за възприемане на мислитѣ. Щомъ имате апаратъ, явява се въпросъ, на кое мѣсто, при каква обстановка трѣбва да се постави апаратътъ. Обстановката, или мѣстото на апарата представя вѣроятностьта за човѣшкия духъ да се установи на едно, или на друго мѣсто Щомъ се установи мѣстото, вие отваряте касетката, въ която се намира плочата, и фотографирате. Като снемете образа, бързо затваряте касетката и прибирате стъклото, т. е. плочата. За всѣко ново фотографиране употрѣбявате нова плоча. За тази цель човѣкъ трѣбва да разполага съ безброй плочи, да ги употрѣбява, когато му сѫ нужни. Обаче, отъ него зависи да избере мѣстото, обстановката, отдето ще снима изображението. Отъ него зависи да избере предмета за фотография. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота. Дребнавоститѣ не правятъ човѣка гениаленъ. Тѣ не внасятъ нито миръ, нито радость въ човѣшката душа. Великото бѫдеще, което се открива предъ човѣка, носи радость и веселие въ неговия животъ. Това съзнаватъ не само духовнитѣ, но и свѣтскитѣ хора, затова всѣки работи, поставя здрава основа за великото бѫдеще на живота. Стремежътъ на хората да бѫдатъ добри, да обичатъ и да бѫдатъ обичани, да развиватъ вѣрата си и въ тѣхъ да вѣрватъ, се обусловя именно отъ този законъ — да създадатъ условия за бѫдещия животъ. Първата работа на ученика е да развива своята вѣра. Вѣрата се занимава съ вѣроятноститѣ, а не съ възможноститѣ. Съ възможноститѣ пъкъ се занимава любовьта. Следователно, който иска да развива вѣрата си, той трѣбва да работи съ вѣроятноститѣ. Любовьта пъкъ се занимава съ възможноститѣ. Въ даденъ моментъ човѣкъ не може да обича повече отъ едно сѫщество. Въ следния моментъ той може да обича второ сѫщество. При това, човѣкъ не може да обича когото да е — опредѣлено е кого може да обича. Защо? — Защото любовьта се опредѣля отъ вибрациитѣ. Запримѣръ, единъ ангелъ не може да обича единъ обикновенъ човѣкъ, защото неговиятъ умъ, неговото сърце, неговото тѣло не сѫ въ състояние да издържатъ на вибрациитѣ, на трептенията, които ангелътъ излѫчва отъ себе си. Любовьта на ангела ще разтопи този човѣкъ. Той не е въ състояние да издържи на тази голѣма любовь. На обикновенитѣ хора се дава по малко любовь, презъ едно чучурче. Следователно, любовьта се опредѣля отъ степеньта на човѣшкото развитие. Въпрѣки това, човѣкъ иска много. Той се лакоми безъ да държи смѣтка, че не може да се справи съ силнитѣ течения въ природата. Лакомството е присѫщо на малкитѣ деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче, то плаче, иска отъ майка си да му напълни джобоветѣ съ ябълки. Давате парче хлѣбъ на нѣкой човѣкъ, той погледне хлѣба, погледне васъ, иска да каже, че малко му е дадено. — Тази чърта у хората не е добра. Рече ли, че хлѣбътъ, който му е даденъ, не е достатъченъ, човѣкъ се връща въ миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте съ благодарности всѣко нѣщо, което излиза отъ сърцето на човѣка, колкото малко да е то. Благодарете за него и не критикувайте онзи, който ви е далъ нѣщо. Малкото, прието съ благодарности, внася миръ въ душата на човѣка. Слушате нѣкой говоритель и казвате: Този човѣкъ не развива темата си добре. Той можа да каже много повече по дадения въпросъ. — Благодарете на малкото. Може би този говоритель нарочно е казалъ по-малко нѣща, за да ви даде възможность вие да мислите, да разработите и развиете това, върху което той не се е спрѣлъ. Животътъ е пъленъ съ задачи: една ще разрешите, втора ще дойде на нейно мѣсто. Вие трѣбва да разполагате съ свѣтълъ умъ, съ широко сърце, свободно да решавате задачитѣ си. Смущения, противоречия ще дойдатъ и за ума, и за сърцето — тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Защото сегашниятъ животъ се намира на граница, въ срѣдата между миналия и бѫдещия животъ. Следователно, отъ една страна, вие носите последствията отъ миналото, а отъ друга страна, вие поставяте основа на бѫдещето. Нѣкои се спиратъ предъ въпроса, какво ще придобиятъ, ако продължаватъ да следватъ пѫтя за новия животъ. — Голѣма е придобивката. Вие даже нѣмате представа, какво свѣтло бѫдеще ви очаква, ако живѣете съобразно законитѣ на великата природа. Вие вървите тѫженъ, скърбенъ, навели сте глава надолу, никого не поглеждате: нито ближнитѣ си, нито времето. А деньтъ вънъ е ясенъ, свѣтълъ! Слънцето хубаво грѣе. Небето е чисто, прозрачно, и птичкитѣ весело чуруликатъ. Казвате: Тѫжно, скръбно е на душата ми. — Вѣрно е, че имате нѣкаква скръбь, но тази скръбь не е толкова голѣма, че да затъмни слънцето. Погледнете навънъ, вижте, какъ Богъ се весели! Помислете малко за Него, и скръбьта ви ще се превърне въ радость. За какво има да тѫжите ? Влѣзте въ радостьта на Господа! Ученикътъ трѣбва да се радва на всички условия, които му сѫ дадени за работа, за учене. По този начинъ той ще придобие търпение, кротость, въздържание, милосърдие, любовь и т. н. Само така ученикътъ ще придобие истинското знание, къмъ което се стреми. Само така той ще развие въ себе си досѣтливость, вѫтрешно прозрение — качества, необходими за правилното разрешаване на задачитѣ си. Пѣйте и като млади, и като стари, и като весели и скърбещи, понеже пѣнието е необходимо условие за трансформиране на вашитѣ състояния. На скоро дохожда при мене една госпожа, свършила по музика, която се оплаква, че не може вече да пѣе. Преди години пѣла и свирила, но вече престанала да пѣе, защото баща ѝ фалиралъ, всичко изгубилъ. Въ сѫщото време единъ отъ нашитѣ братя заболѣ тежко, по цѣли дни и нощи не можеше да спи: страдаше, мѫчеше се отъ нѣкакво възпаление, но презъ всичкото време на боледуването си пѣеше. Като го слушали да пѣе, запитвали: Какъ можешъ да пѣешъ при тѣзи голѣми болки и страдания? — Пѣя на болестьта си. Казвамъ: Този човѣкъ е на правъ пѫть. Всѣки може да плаче — това е най-лесно. Мѫчно е, обаче, въ най-голѣмитѣ страдания да пѣешъ. Това значи силна воля. Това значи усилия. Наистина, мнозина плачатъ въ време на скръбь, обаче, малцина пѣятъ въ скръбьта си. Следователно, изучавайте това, което малцина знаятъ. Кой не е плакалъ въ време на скръбь? Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества — всички сѫ плакали и плачатъ. Ако погледнете подъ микроскопъ нѣкое малко сѫщество, ще забележите, че и то плаче. Колкото малки да сѫ неговитѣ слъзни жлези, и то плаче. Всичко въ свѣта охка и пъшка подъ влиянието на скръбьта. Изкуство е човѣкъ да дойде до положение да се радва при скръбьта. Като се говори за закона на вѣроятноститѣ, вие трѣбва да го изучите добре, главно въ положителната му страна. Запримѣръ, вѣроятно е 100%, че на човѣка сѫ дадени всички възможности да просвѣти ума си. Човѣкъ има всички възможности да добие добродетелитѣ на душата. Най-голѣмото постижение за човѣка е да придобие Божията Любовь. Затова, обаче, се изискватъ усилия, геройство, познаване на законитѣ, съ които трѣбва да работи. Пѫтьтъ за постигане на добродетелитѣ не е произволенъ. Не мислете, че като ученици ще ви пуснатъ въ Царството Божие по благодатъ. Благодатьта се отнася само до пособията. На ученика ще се дадатъ пособия по благодать да учи, а усилията, трудътъ и работата се изискватъ отъ него. Дълго време ще теглятъ ученика, докато го пуснатъ въ Царството Божие. Щомъ дойде до предверието на Царството Божие, ще го претеглятъ съ най-чувствителни везни. И за най-малкия недостигъ, или излишъкъ въ теглото, веднага ще го върнатъ назадъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Претегленъ си“. Всѣки день ученикътъ се тегли. Следователно, и вие, като ученици, ще бѫдете теглени на най-точни везни, и споредъ теглото ще се опредѣли и мѣстото ви. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е обичь кьмъ знанието. За тази цель вие трѣбва да имате свободенъ умъ, да не се ограничавате. Свободенъ умъ подразбира умъ съ полетъ, съ стремежъ нагоре. Тъкмо дойде въ ума ви една свѣтла, красива мисъль, и вие взимате перото да пишете. Веднага дойде противодействие и казвате: Не му е времето сега. Следъ това дойде нѣкаква възможность да проявите една добродетель, но пакъ се усъмните въ себе си и казвате: Не му е времето сега. И така, отлагате нѣщата отъ днесъ за утре, докато единъ день се намѣрите предъ нереализирани вѣроятности и възможности. Математиката говори за теория на вѣроятноститѣ, и ние говоримъ за вѣроятности, но теориитѣ на математицитѣ по този въпросъ коренно се различаватъ отъ нашитѣ. Ние ги разглеждаме по единъ начинъ, а тѣ — по другъ. Когато ученикътъ се яви предъ нѣкой професоръ по музика, последниятъ веднага познава, дали този ученикъ е даровитъ, или не. Той го познава по вибрациитѣ му. Щомъ вибрациитѣ на ученика съответствуватъ съ тия на учителя, последниятъ счита този ученикъ за даровитъ, за способенъ и намира, че отъ него може да излѣзе нѣщо. Изобщо, силата на човѣка се опредѣля въ всички отрасли на науката и изкуствата. Много хора едва сега започватъ да работятъ въ областьта на науката и изкуствата. Добре е човѣкъ да пѣе хубаво, да завладява съ гласа си. Добриятъ пѣвецъ задоволява себе си, задоволява и слушателитѣ си. Истинско пѣние е, когато човѣкъ пѣе за себе си. Мнозина нѣматъ желание да пѣятъ, нѣматъ никакъвъ импулсъ, никакво вдъхновение. Обаче, всѣки ще пѣе, ако чуе, че се плаща по десеть английски лири на часъ на онзи, който пѣе. Тогава и бедни, и богати ще пѣятъ. И който знае, и който не знае ще пѣять. Пѣйте и се насърдчавайте едни други въ пѣнието! Истинскитѣ пѣвци сѫ дошли на земята съ опредѣлена задача — да утешаватъ и да повдигатъ скръбнитѣ, страдащитѣ и падналитѣ души. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото“. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че мислитѣ и желанията имъ не се реализиратъ, — Защо не се реализиратъ? — Защото мислитѣ и желанията имъ сѫ лишени отъ музика и поезия. Ако въ мислитѣ и желанията на хората има музика и поезия, тѣ непременно щѣха да се реализиратъ. Всѣки човѣкъ не може да има музика. Човѣкъ не може лесно да стане пѣвецъ. Дълго време трѣбва да се упражнява, за да разработи своя ларинксъ. Обаче, вѫтрешно той може да бѫде музикаленъ и да излива тази музика въ своитѣ мисли, чувства и желания. Не е лесно човѣкъ да пѣе правилно, чисто. Малко пѣвци взиматъ вѣрни, чисти тонове. За да познаете, дали единъ тонъ е вѣренъ, трѣбва да го поставите въ съгласие съ другъ тонъ. И въ природата има съгласуване на тоноветѣ. Когато човѣкъ е тѫженъ, ритъмътъ на сърцето му се измѣня. Той може да превърне скръбьта си въ радость само чрезъ пѣние, като съгласува тоноветѣ на своята душа. Достатъчно е да запѣе тоноветѣ do, mi, за да се измѣни състоянието му най-много въ продължение на десеть минути. Изпѣйте гамата do мажоръ, а следъ нея пѣсеньта: „Духътъ Божий“. За да не се обезсърдчавате, когато пѣете, пазете следното правило: никога не се стремете да предадете съвършено чистъ тонъ. На физическия свѣтъ това е невъзможно. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. Невъзможно е човѣкъ да има съвършена мисъль. Ако пѣнието и мисъльта ви бѫдатъ съвършени, вие ще се обезсърдчите, ще мислите, че никой не може да ви разбере. Добриятъ пѣвецъ се обезсърдчава, ако нѣма хора, които да го разбиратъ. Великиятъ пѣвецъ, великиятъ поетъ трѣбва да бѫдатъ заобиколени отъ хора, които да ги разбиратъ. Допуснете сега, че искате да изпѣете една нова пѣсень. Какво се изисква за това? — На първо мѣсто се изисква разбиране. Безъ разбиране всѣки ще изпѣе пѣсеньта по различенъ начинъ. Въ сѫщность единъ е правилниятъ начинъ за изпѣване на дадена пѣсень. Тъй както вие изпѣхте пѣсеньта „Духътъ Божий“, това е обикновено пѣние, вънъ отъ правилата на истинското пѣние. При такова пѣние пѣсеньта изгубва всѣкакво значение. Като изпѣете пѣсеньта така, тя става обикновена, и у васъ изчезва желание да я повторите, искате да минете на друга пѣсень. Ако се дадатъ по-нататъкъ думитѣ отъ Евангелието на Иоана, гл. 1., какъ бихте ги изпѣли? Тѣзи думи сѫ следнитѣ: „Синътъ Божий, родений въ свѣта. Той бѣше истинската виделина. Чрезъ Него свѣтътъ стана, и свѣтътъ Го не позна“. Тѣзи думи не могатъ да се изпѣятъ на сѫщия гласъ, както пѣете „Въ начало бѣ Словото“. Когато човѣкъ се ражда на земята, всички се радватъ. Какъ се изразява тази радость? Като ви задавамъ тѣзи въпроси, всички се намирате въ напрегнато състояние. Колкото да се напрѣгате, нѣма да ги разрешите, но поне ще упражните мисъльта си. Положението, въ което се намирате, е подобно на това, когато се намирате предъ нѣкое цвѣте. Представете си, че ви покажа единъ хубавъ карамфилъ. Онѣзи отъ васъ, които сѫ близо до карамфила, ще усѣтятъ миризмата му и ще се разположатъ добре. Значи, единъ малъкъ карамфилъ е въ състояние да внесе радость и хармония между хората. Обаче, има цвѣтя, които могатъ да внесатъ дисхармония между хората. Има пѣсни, на които първиятъ тонъ още внася дисхармония въ живота. Духовнитѣ мотиви обикновено започватъ съ мажорна гама. Българскитѣ мотиви пъкъ повече сѫ въ миньорна гама. Изпѣ се новата пѣсень: „Синътъ Божий“. Тя започва съ думитѣ: „Имаше человѣкъ..“ (текстъ отъ Евангелието на Иоана, 1 гл.) Засега ще оставимъ тази пѣсень, нѣма да я пѣемъ известно време, за да потъне въ съзнанието на добритѣ пѣвци. Следъ време ще я пѣемъ пакъ, ще направимъ въ нея малки корекции. Вие трѣбва да се занимавате съ сегашната музика, и отъ нея постепенно да минавате къмъ свободната музика. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, лесно да възприема. Като се упражнявате въ пѣнието, вие ще станете добри пѣвци. Какво става въ сѫщность? Като пѣете известно време, вие започвате да отстѫпвате на младитѣ, тѣ да пѣятъ, и казвате, че сте стари вече, че пѣнието не е за васъ. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. На каквато възрасть да сте, пѣйте и не мислете за възрастьта си. Докато не заминете за онзи свѣтъ, вие сте деца още, и трѣбва да пѣете! Защо ще се лишите отъ способностьта си да пѣете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свѣтъ и предъ вратата на рая ви спратъ, за да изпѣете една пѣсень? Ако изпѣете една пѣсень добре, ще ви пуснатъ въ рая; ако не я изпѣете добре, нѣма да ви пуснатъ. Или, представете си, че ви накаратъ да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много възможности и вѣроятности, чрезъ които ще провѣри всѣки човѣкъ, дали е готовъ да влѣзе въ рая, или не. Следователно, трѣбва да пѣете, за да бѫдете готови, защото, като се намѣрите предъ вратата на рая, ще ви накаратъ да изпѣете една пѣсень. И тъй, като ученици, всички трѣбва да бѫдете свободни по умъ, по сърце, да схващате нѣщата правилно. Щомъ влѣзете въ класа, оставете вашитѣ стари схващания вънъ. Като излѣзете отъ класа, пакъ можете да ги вземете. Обаче, докато сте въ Школата, вие трѣбва да бѫдете свободни като банкери. Тази свобода ви е необходима, за да можете да възприемете Божественото благословение, Божественитѣ дарби. Тѣ се даватъ само на готовитѣ. Пѣйте за Господа, а не за себе си! Работете за Господа, а не за себе си! Бѫдете готови, че като се намѣрите предъ вратата на рая и ви накаратъ да пѣете, да останатъ доволни отъ васъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1927 г. — София.
  15. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТѢ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено“! Размишление. На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмитѣ, има предавателни и възприемателни станции. Такива станции сѫществуватъ и въ психическия животъ на човѣка. Представете си, че въ този животъ на човѣка има само предавателни станции, а нѣма възприемателни. Какъ мислите, какво ще бѫде тогава положението на човѣчеството? Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да построи възприемателни станции, чрезъ които хората да възприематъ всичко онова, което небето имъ изпраща. Въ новата култура хората ще се снабдятъ вече и съ възприемателни и съ предавателни станции за небето. Който нѣма собственъ телефонъ, или телеграфъ, той ще бѫде принуденъ да се ползува отъ тоя на своя ближенъ. За предпочитане е всѣки човѣкъ да има свой собственъ телефонъ, телеграфъ, или свое собствено радио, да си служи съ него, когато му потрѣбва. Голѣма привилегия е за човѣка да има свое собствено радио. Да има човѣкъ свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира въ себе си. Какво виждаме днесъ? — Всички съвременни хора възприематъ истинитѣ посредствено, отъ устата на светиитѣ, на пророцитѣ и ги предаватъ на другитѣ. Тѣ преповтарятъ, какво е казалъ еди-кой си пророкъ или светия, какво сѫ казали апостолъ Петъръ, апостолъ Павелъ, какво е казалъ Христосъ. Тѣ само възприематъ и повтарятъ. Ако ученицитѣ само повтарятъ, какво е казалъ учительтъ имъ, а не изучаватъ и прилагатъ казаното, какво ще ги ползува това знание? Стотици години да преподава, учительтъ пакъ не би могълъ да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривенъ процесъ, и като такъвъ, той е органически процесъ. Предаването отъ невидимия свѣтъ е приливъ къмъ физическия свѣтъ, а възприемането отъ физическия свѣтъ е отливъ. Следователно, докато има отливъ, т. е. възприемане, всѣкога ще има и предаване на Божественото отъ невидимия свѣтъ. Понѣкога и въ Божественото става отливъ. Тогава хората започватъ да страдатъ. Страданията заставятъ човѣка насила да се моли. Ако нѣмаше страдания въ живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накаратъ човѣка да предаде една телеграма до небето, или да отправи нѣколко топли, сърдечни думи къмъ небето, непременно трѣбва да се натъкне на нѣкаква голѣма беля, или да преживѣе голѣмо страдание. Ако не преживѣе нѣщо тежко, нѣщо страшно, молитвата на човѣка е повръхностна, тя едва се издига надъ главата му, но по-далечъ отъ него не може да отиде. Щомъ се натъкне на голѣми страдания, човѣкъ отправя гореща, дълбока молитва къмъ Бога. Само тази молитва може да отиде далечъ, да се предаде направо въ невидимия свѣтъ. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човѣка интенсивна, а връзката му съ Бога — здрава и съзнателна. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да има собствено радио, чрезъ което да предава и да възприема телеграмитѣ. Станциитѣ днесъ сѫ евтини, и всѣки трѣбва да прекара въ себе си такава станция, чрезъ която да влѣзе въ контактъ съ Божествения свѣтъ. Щомъ имате контактъ съ този свѣтъ, ще ви се даде и съответенъ номеръ. Човѣкъ не може всѣкога, когато пожелае да говори съ една или съ друга станция. Той трѣбва да чака редъ, да избира благоприятни моменти. Въ духовния свѣтъ има строго установенъ редъ и порядъкъ за всѣко нѣщо. Възприемането и предаването чрезъ радиото представя вѫтрешната страна въ живота на ученика. Чрезъ радиото си той придобива главно вѫтрешни, провѣрени знания. Външно, чрезъ своя умъ и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служатъ за упражнение на неговия умъ и неговото сърце. Запримѣръ, въ духовния свѣтъ човѣкъ изучава вѫтрешната, мистичната страна на химията. На физическия свѣтъ, обаче, той изучава пакъ химия, но отъ теоретическа и практическа страна. Като правите опити въ областьта на химията, вие знаете, че киселинитѣ могатъ лесно да се неутрализиратъ съ основи, и оттамъ, споредъ количеството на основата, дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нѣщо въ практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и въ психическия животъ на човѣка. Ако се натъкнете на нѣкоя мисъль, която съдържа повече киселина, отколкото основа, трѣбва да потърсите начинъ, какъ да неутрализирате излишното количество киселина въ тази мисъль. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; съ една дума, тя ще причинява пакости. Сѫщевременно трѣбва да знаете, по колко атома отъ всѣки елементъ трѣбва да извадите отъ дадена киселина. Имате, запримѣръ, формулата на киселината, която се състои отъ два атома зависть, отъ четири атома умраза и отъ петь атома съмнение: 32 У4 С5. Какво трѣбва да направите съ тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана отъ черната ложа, затова трѣбва да се пазите отъ нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисъльта чрезъ въздушнитѣ течения, вследствие на което човѣкъ мѫчно може да се освободи отъ влиянието на тѣзи отрови върху организъма си. Какъ се промъква завистьта въ човѣка? Имате единъ слуга, когото не обичате. Обаче, единъ день той се издига материално надъ васъ и заема високо положение въ обществото. У васъ веднага се явява скрита, вѫтрешна зависть къмъ него, имате желание даже да му напакостите по нѣкакъвъ начинъ. Ако го обичахте, вие щѣхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той отъ своя страна не ви обича. Когато е билъ вашъ слуга, вие не сте се отнасяли добре съ него, вследствие на което и той крие тайна умраза къмъ васъ. При това положение и въ двамата се явява съмнение единъ къмъ другъ. И двамата се съмняватъ въ себе си, дали ще постигнатъ своитѣ цели. Тѣзи три елемента се съединяватъ и образуватъ психическа киселина. Единъ отъ елементитѣ на тази киселина действува върху ума, другиятъ — върху сърцето, а третиятъ — върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човѣкъ се колебае, не знае, какъ да постѫпи. Въ съмнението, макаръ и отрицателенъ елементъ, се крие духовна сила извънъ човѣшкия животъ. Понеже знаете материалната химия, кажете, съ кой елементъ можете да замѣстите, запримѣръ, съмнението въ дадената киселина? Вие знаете при това, че въ всѣка киселина можете да замѣстите водорода ѝ съ металъ и да я превърнете въ соль, която има съвършено различни свойства отъ дадената киселина. Щомъ знаете това свойство на киселинитѣ, правете опити да замѣствате умразата, завистьта или съмнението съ такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, съ нови и безвредни свойства въ сравнение съ киселината. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате окултната химия, да се справите съ киселинитѣ. Химикътъ лесно се справя съ киселинитѣ. Щомъ види, че нѣкѫде има излишъкъ отъ киселина, той взима известно количество основа и я неутрализира. Питате: Трѣбва ли да мразимъ? — Да задавате такъвъ въпросъ, то е все едно химикътъ да се запитва, трѣбва ли да има сѣрна, солна или азотна киселина въ лабораторията си? Химикътъ трѣбва да има и сѣрна, и солна, и азотна киселина въ лабораторията си, но всѣка киселина трѣбва да бѫде поставена въ шишенце, добре запушено, и да си служи съ нея, само когато му потрѣбва. Той може да употрѣби тѣзи киселини за добро, или за зло. Следователно, злото не седи въ това, че химикътъ има киселини въ лабораторията си, но въ начина на употрѣблението имъ: ако не ги употрѣбява на мѣсто, киселинитѣ ще причинятъ голѣми вреди. Ако ги употрѣбява на мѣсто, тѣ ще бѫдатъ като медикаменти. И завистьта е киселина за психическия животъ, но тя става опасна, когато се придружава отъ умразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна. Въ български еикъ думата „зависть“ не е лоша. Докато работи сама, завистьта не е вредна киселина, но щомъ дойде при нея умразата, тя става опасна. При това положение идатъ лошитѣ последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: 32У4С5О1(). Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влѣзе, тя произвежда голѣми разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя сѫществува въ психическия животъ на хората и създава голѣми Нещастия. Докато елементитѣ й сѫ отдѣлени единъ отъ другъ, тѣ не указватъ разрушително действие върху човѣка. Съединятъ ли се въ едно цѣло и образуватъ киселина съ сложенъ съставъ, разрушителното й действие е голѣмо. Като се изследватъ свойствата на отдѣлнитѣ елементи умраза, зависть, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всѣки елементъ е съставенъ отъ специфична материя. Опитниятъ химикъ лесно ги различава. Всѣка материя е проводникъ на съответни сили. Въ този случай материята е формата, въ която дадена сила трѣбва да се облѣче. За всѣко нѣщо трѣбва да има съответенъ проводникъ. Какъ би се разпространила свѣтлината, ако не сѫществуваше етера? Всички знаете, че етерътъ е проводникъ на свѣтлината, т. е. на свѣтлинната енергия. Въздухътъ, водата сѫщо така играятъ известна роля, като проводници на нѣкакви енергии. Безъ проводници енергиитѣ въ природата не биха могли да се предаватъ и възприематъ. Вие трѣбва да изучавате тия въпроси отъ научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другитѣ хора. Запримѣръ, вие често се подавате на афекции и мислите, че тѣ сѫ присѫщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че тѣ сѫ сили извънъ васъ, които не съставятъ нераздѣлна часть отъ вашия вѫтрешенъ животъ. Тѣ сѫ сили, енергии, които се проявяватъ въ различнитѣ възрасти на човѣка. Сѫ щото може да се каже и за отрицателнитѣ елементи въ природата, които действуватъ като киселини въ човѣшкия организъмъ. Съмнението, запримѣръ, се явява повече въ старитѣ хора. То е образувано отъ по-фина материя, отколкото умразата. Вие трѣбва да изучавате силата на тѣзи елементи и киселини, да можете да се ползувате съ тѣхъ. Тѣ сѫ специални знаци и формули, съ които си служи бѣлата магия. Въ Писанието, въ Псалмитѣ на Давида има редъ формули, съ нѣкои отъ които си служи бѣлата магия, а съ нѣкои — черната. Въ нѣкои отъ Псалмитѣ си, Давидъ отправя заклинания къмъ неприятелитѣ си. Тѣзи заклинания сѫ магически формули, съ които той иска да обезсили неприятелитѣ си, да се освободи отъ тѣхъ. Когато изучавате човѣка, съ неговитѣ положителни и отрицателни качества, добре е да разгледате произхода на всѣко негово качество. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ на завистьта? — Завистьта се е явила съ първата проява на творческия умъ въ човѣка, и то главно въ областьта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всѣкога, когато поставятъ нѣкакво препятствие въ тази область, веднага въ човѣка се явява завистьта. Щомъ се противодействува на творческия умъ на човѣка, той започва да се страхува, да не би нѣкой да го изпревари, да излѣзе предъ него. Този страхъ събужда зависть, а понякога и умраза. Следъ това се явява гнѣвътъ. Щомъ се разгнѣви човѣкъ, творческиятъ умъ започва да работи въ него, но въ разрушителнитѣ области. Тогава и въображението въ човѣка взима участие, и той започва да търси нѣкакъвъ начинъ за отмъщение. Въ това време религиозното чувство въ човѣка, съвѣстьта, моралнитѣ чувства като че се парализиратъ, докато той даде ходъ на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човѣкъ утихва, прибира се въ себе си и започва да мисли. Но тукъ действието не спира. Всѣки актъ, или всѣка реакция има обратно действие. Нѣма да мине дълго време, този човѣкъ отъ друго мѣсто ще получи сѫщия ударъ, какъвто самъ е нанесълъ на другитѣ. Вториятъ пъкъ ще получи сѫщия ударъ отъ трето мѣсто, и така ще се образува цѣла верига на отмъщения. До кога ще се продължава това нѣщо? — Докато най-после се намѣри единъ разуменъ човѣкъ, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могатъ да влѣзатъ въ тази верига, но една разумна душа е въ състояние да извади всички тия хора отъ крѫга на престъплението, въ което сѫ попаднали. Отъ две хиляди години насамъ християнството се сили да освободи човѣчеството отъ тѣзи омотавания, да ликвидира съ своята карма. Човѣчеството ще ликвидира съ кармата си, когато всѣки по отдѣлно ликвидира съ своята карма, когато се освободи отъ всички връзки на миналото си. Мнозина мислятъ, че задачата на християнството е да спаси човѣка. — Въпросътъ не е въ спасението. Лесно е човѣкъ да се спаси. Веднъжъ имате обещание отъ Бога, че ще ви спаси, нѣма защо повече да се страхувате. Опасностьта е тамъ, че и спасениятъ пакъ може да грѣши, пакъ може да създава карма. Богъ никога нѣма да отмѣни думата си. Хиляди пѫти да грѣшите, Той пакъ ще ви прости, но за васъ е важно, като сте спасени веднъжъ, да не повтаряте сѫщитѣ погрѣшки. За васъ е важно, като ликвидирате съ кармата си, да не се свързвате отново, да не създавате неправилни връзки. Казано е, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си. — При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човѣкъ съзнателно скѫса връзката си съ Бога. Иначе, веднъжъ спасенъ, Богъ е вложилъ въ човѣка възможности и условия да подържа своето състояние. Човѣкъ е спасенъ вече, нѣма защо да очаква ново спасяване. Евреитѣ криво разбраха стиха, че Богъ ще изхвърли човѣка отъ лицето си за вѣчни времена. Думата „вѣчни“ времена е относителна, тя подразбира единъ вѣкъ, два вѣка и повече, но не подразбира абсолютната вѣчность. Ето, евреитѣ прекараха въ робство подъ египтянитѣ четиристотинъ години, следъ което Мойсей ги освободи. Тѣ изправиха една погрѣшка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е въ Писанието, че тѣ нѣма да получатъ Божието благословение, докато не кажатъ: „Благословенъ Онзи, Който иде въ името Господне!“ Щомъ кажатъ така, тѣ ще разрешатъ въпроса. Сега се проповѣдва на човѣчеството, че цѣлата вѣчность не би била въ състояние да изкупи грѣховетѣ му. — Такова нѣщо не е казано въ Писанието. Въ Стария Заветъ се казва, че нѣкои хора и до девети родъ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. — Кои сѫ тѣзи хора? — Това сѫ хората на безлюбието. Който люби, той нѣма защо да се страхува. Този стихъ не се отнася до любещия. Веднъжъ спасенъ, веднъжъ влѣзълъ въ Божията Любовь, човѣкъ не трѣбва да се страхува, нито да се съмнява. Да бѫдешъ спасенъ, това значи и ти отъ своя страна да издържишъ на обещанието да живѣешъ въ Божията Любовь. Въ Бога обратни решения нѣма. Веднъжъ далъ обещание да ни спаси, Той вече го е изпълнилъ. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, да не спремъ Божието благословение, да не запушимъ онѣзи мѣста, презъ които се втича. Щомъ затворимъ кепенцитѣ си за външната свѣтлина, ние мислимъ, че Богъ се е отдалечилъ отъ насъ. — Не, Божието благословение минава и заминава, но не може да проникне презъ затворенитѣ кепенци. И следъ всичко това ще кажете, че Богъ ви е забравилъ. — Вие сами себе си забравихте. — Какво да правимъ тогава? — Отворете широко кепенцитѣ на вашитѣ прозорци да може Божията свѣтлина да мине презъ тѣхъ съ всичката си сила! За да не изпаднете въ заблуждение, въ тъмнина, пазете се отъ отрицателнитѣ сили като зависть, умраза, съмнение, подозрение и т. н. Тѣ сѫ киселини, които действуватъ разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запримѣръ, попадне въ ума на човѣка, той престава да учи и казва: И безъ знания може. Не ми трѣбватъ толкова много знания. — Чудни сѫ съвременнитѣ хора, като се отказватъ отъ много знания! Колко знание е нужно на човѣка? Когато придобила изкуството да плава въ водата, жабата казала: Повече знание отъ това не ми трѣбва. — Но ето, жабата и до днесъ е останала въ много елементарно състояние на развитие. И до днесъ още жабитѣ крѣкатъ въ водата. Когато рибата си направила перки, съ които да плава въ водата, и тя казала: Повече наука не ми трѣбва. Нали мога да слизамъ дълбоко въ водата и да излизамъ на нейната повърхность, да си намирамъ храна, това ми е достатъчно. Нѣма защо да мисля за кѫщи, за оране и за копане. Нѣма защо да мисля за готвене, за наредба на кѫща и т. н. Културата, която имамъ, ме задоволява. — Да, но рибитѣ и до днесъ останаха въ водата, съ малки придобивки за развитието си. Следъ рибата дойде птицата. Тя развила изкуството да хвърчи въ въздуха и се задоволила съ това, което постигнала. — Да, но съ това изкуство птицитѣ останаха и до днесъ въ въздуха. Нѣкои птици можаха да се превърнатъ въ четвероноги и слѣзоха на земята да учатъ изкуството на ходене по твърдата почва. Четвероногитѣ не потърсиха повече знания, затова останаха и до днесъ четвероноги. Най-после дохождаме до човѣка, който казва: Достатъчно ми е това, което зная. Обаче, има хора напреднали въ своитѣ стремежи, които не се задоволиха съ малко знание и работиха, станаха светии, ангели. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ се нуждае отъ здрава, отъ положителна наука. Доде се простиратъ знанията на съвременнитѣ хора? — Съвременнитѣ хора признаватъ за наука само онова, което може да се подложи на опитъ. Така е, но има още редъ науки, които откриватъ миналото, говорятъ за настоящето и предсказватъ бѫдещето. Истински учениятъ трѣбва да бѫде астрологъ, физиогномистъ, хиромантикъ, френологъ и т. н. Като вземе рѫката на човѣка, той трѣбва да чете по нея неговото минало, но и това още не е достатъчно. На рѫката е написано миналото на човѣка, а по рефлексия, по отражение на това минало, хиромантикътъ трѣбва да прониква и въ бѫдещето. И тогава споредъ степеньта на неговото прозрение, нѣкои нѣща ще бѫдатъ вѣрни, а нѣкои нѣма да бѫдатъ вѣрни. Всички окултни науки, синтезирани въ едно, даватъ една обща наука, която всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да придобие. Когато единъ ангелъ слѣзе на земята, той започва да изучава първо елементарнитѣ работи: той изучава състава на въздуха, на водата и на твърдата почва. После започва да изучава всички форми, които предшествуватъ човѣка — минералитѣ, растенията и животнитѣ. Най-после, като дойде до човѣка, той има вече достатъчни знания. Той не чете по рѫката на човѣка, но чете по окрѫжаващата срѣда. Срѣдата, условията, при които човѣкъ живѣе, опредѣлятъ, какъвъ е този човѣкъ. Наистина, ако хората се водятъ по рецепти, дадени отъ разумния свѣтъ, тѣ ще иматъ съвсемъ друга хигиена, другъ начинъ на животъ отъ този, по който днесъ се водятъ. Адептитѣ, запримѣръ, не пиятъ водата, както обикновенитѣ хора. Като вземе чаша вода, адептътъ първо ще я прецеди, ще я дестилира и тогава ще пие. Той знае бързъ начинъ за пречистване на водата. Ако трѣбва да посади жито, той ще го посади и отгледа по начинъ, съвършено различенъ отъ този, по който съвременнитѣ хора го отглеждатъ. Адептътъ не сѣе съ десетки и стотици декари, както правятъ нашитѣ земедѣлци. Той ще посѣе най-много половинъ до единъ декаръ земя, но ще изкара отъ нея голѣмо количество жито. Защо? — Защото той знае начини, по които внася часть отъ своята енергия въ житото. Той самъ трѣбва да пипне житото. При това, презъ цѣлото време, отъ посаждането до ожънването на житото, той е въ молитва. Безъ съзнателна работа и молитва нищо не става. Като ученици, вие трѣбва да изучавате съзнателно всѣки предметъ. И като го изучавате, трѣбва да се молите да ви се открие неговия вѫтрешенъ смисълъ и приложение. Великиятъ Учитель разбира всички нѣща въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, вследствие на което знае, какъ да постѫпва. Ако при него дойде нѣкой невежа, безъ никакъвъ стремежъ, той даже нѣма да се докосне до рѫката му. Защо? — Знае той, че този човѣкъ нѣма разумно да използува дадената енергия. Великиятъ Учитель се занимава съ души, които се стремятъ къмъ знание, къмъ свѣтлина. А за обикновенитѣ хора, за невежитѣ има обикновени учители. Великиятъ Учитель не губи времето си за празни работи. Неговото време е скѫпо, не може да се изразходва безъ полза. Той има прѣмо отношение къмъ Бога и служи на Неговата воля. Щомъ изпълнява тази Велика воля, той предава знанието си само на онѣзи души, които сѫ готови да следватъ Неговия пѫть. Що се отнася до останалитѣ, до обикновенитѣ хора, той оставя времето да ги събуди. Ако преждевременно имъ даде нѣкакво знание, тѣ не могатъ да го използуватъ. Като знаете това, не трѣбва да се обезсърдчавате. Обезсърдчението ще дойде при васъ, ще ви посети, но приемете го само като гостъ, да дойде и да си отиде, не го задържайте дълго време при себе си. Обезсърдчението, страхътъ у човѣка показватъ, че той знае малко, не вѣрва въ Великитѣ закони на живота и на природата — съ една дума, вѣрата му е относителна, а не абсолютна. Единъ пророкъ, като Илия, и той се поколеба въ своята вѣра. Като се намѣри въ трудно положение, той се обърна къмъ Господа: „Господи, защо си ме оставилъ самъ? Азъ мислѣхъ, че ще мога да помогна на израилския народъ, а видѣхъ, че нищо не направихъ“. И му се отговори: „Обърни се и вижъ, че като тебе такива има въ Израиль още седемь хиляди, които те подкрепватъ“. Илия, който бѣше виденъ пророкъ, който виждаше нѣщата, не знаеше това. Кога се разколеба Илия? — Когато изби пророцитѣ на Ваала. Тѣзи 400 пророци го обсебиха, като му казваха: Ти ни уби, защото сме служили на лъжливъ богъ. Покажи ни сега пѫтя къмъ истинския Богъ. Кажи ни, какъ да се домогнемъ до огъня на любовьта. Следъ това трѣбваше да дойдатъ сѫщества отъ невидимия свѣтъ да му помогнатъ. Тѣ не го изобличиха, но му казаха: Ще отидешъ сега въ пустинята, дето ще прекарашъ въ постъ и молитва, докато ти покажатъ, по кой начинъ свѣтътъ може да се изправи. Въ това време се яви голѣма буря, вѣтъръ, който къртѣше камъни и дървета, но Богъ не бѣше въ бурята и вѣтъра. После дойде огънь отъ небето, който разпали, изгори всичко, но Богъ не бѣше и въ огъня. И най-после Илия чу тихъ гласъ отъ небето, който му говорѣше: Научи ли вече урока си? Разбра ли, какъ свѣтътъ ще се оправи? — Свѣтътъ нѣма да се оправи нито чрезъ бурята, нито чрезъ огъня, но чрезъ тихия гласъ, т. е. чрезъ разумното начало въ човѣка. Вмѣсто тебе ще дойде Елисей. Елисей се отличавалъ съ своя мекъ характеръ. И тъй, бурята, огъньтъ, това сѫ методи, които се прилагатъ въ низшитѣ свѣтове. Обаче, когато е необходимо да познаемъ Божествениятъ свѣтъ, Божественото, тогава ще чуемъ тихия, мекия гласъ. Докато се интересувате отъ това, защо двама души се каратъ помежду си, или изживяватъ нѣкакво съмнение, вие сте въ метода на бурята. Какво правѣше Илия, когато дойде бурята? — Той се молѣше, но сѫщсвременно разбра, че Богъ не е въ бурята. Бурята е методъ, който се прилага отъ хората. Богъ не е въ бурята, не е въ огъня, не е въ умразата, въ съмнението, въ отмъщението, въ осѫждането. Богъ е въ тихия гласъ у човѣка. Той е разумниятъ животъ. Той е въ тишината. Когато тихиятъ гласъ проговори на човѣка, той ще разбере, какво нѣщо е Божественото, и какво — човѣшкото и ще си каже: Едно време живѣхъ въ бурята, въ вѣтроветѣ като птица, но сега разбрахъ Великото. Едно време живѣхъ въ умразата като риба, но сега разбрахъ Великото. Наистина, който живѣе въ умразата, той е студенъ като риба. За себе си е горещъ, но за другитѣ е студенъ. Той има желания въ себе си да унищожава, да кѫса, да руши. Тѣзи състояния сѫ въ човѣка вѫтре, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Тѣ се дължатъ на мислитѣ и чувствата на падналитѣ сѫщества, които засѣгатъ изобщо цѣлото човѣчество. Тѣ изпращатъ своитѣ мисли и чувства въ пространството, вследствие на което хората се заразяватъ отъ тѣхъ като отъ епидемия. Въ това отношение любовьта на сегашнитѣ хора служи като добъръ проводникъ за възприемане на тази епидемия. Защо? — Защото въ любовьта душата се отваря като цвѣтъ, и тѣзи течения падатъ върху нея като слана и я попарватъ. Ето защо, напредналитѣ сѫщества отъ най-стари времена сѫ давали методи на хората да се предпазватъ отъ тия течения. Тѣ неизбѣжно ще дойдатъ, но като знае методитѣ, човѣкъ ще се разклати външно само, а вѫтрешно ще остане неуязвимъ. За възприемане на отрицателнитѣ чувства и мисли, човѣкъ има радио въ себе си. Иначе не може да се обясни, какъ познава той, кой го мрази, кой му завижда и т. н. Какъ овцата познава вълка? И на голѣмо разстояние да е, овцата знае, че вълкътъ ще дойде, и започва да става неспокойна. Тя отдалечъ още възприема мислитѣ му. Дивитѣ кози сѫщо познаватъ отдалечъ още, че иде вълкъ и го избѣгватъ. Често овце и кози, които овчарьтъ води, попадатъ въ устата на вълка. Защо? — Защото господарьтъ имъ е неразуменъ. Овцетѣ предчувствуватъ приближаването на вълка, и започватъ неспокойно да обикалятъ овчаря, но той спи дълбоко, нищо не подозира. Вълкътъ влиза въ кошарата, грабва една овца и си заминава. Сега, да направимъ преводъ на тази мисъль. Душата на човѣка представя овчарска кошара. Ако овчарьтъ е заспалъ дълбоко, ще дойде вълкътъ, лошиятъ духъ отвънъ, ще влѣзе въ кошарата и ще грабне една отъ добритѣ овце. Ще кажете, че нѣма лоши духове въ свѣта. — Желалъ бихъ да нѣма, но какъ ще си обясните причината на противоречията въ свѣта? Вършите нѣщо, а сами сте недоволни отъ него, казвате, че това, което сте извършили, е неразумно. Разумно ли е, когато човѣкъ пакости на себе си и на другитѣ? Разумно ли е, когато човѣкъ губи вѣрата си въ Бога? Разумно ли е, когато губи любовьта си? Разумно ли е, когато мрази, завижда, отмъщава и т. н.? — Разумно е, обаче, когато вѣрата на човѣка отъ день на день се увеличава, когато любовьта му постоянно се усилва. Любовьта на човѣка къмъ ближния му и къмъ себе си постоянно трѣбва да се усилва. Подъ думата „себе си“ разбирамъ висшето начало въ човѣка. При това положение и науката, и изкуствата придобиватъ смисълъ. За следния пѫть всѣки да отговори, какво чувство, или какъвъ методъ трѣбва да употрѣби срещу завистьта. Нѣкой ще каже, че срещу завистьта може да се постави любовьта. — Не, и най-добритѣ приятели могатъ да се скаратъ съ любовьта. Тъй както хората днесъ разбиратъ любовьта, тази любовь може да развали отношенията и на най-добритѣ приятели. Човѣшкитѣ прояви на любовьта не разрешаватъ въпроситѣ. За да намѣрите методъ срещу завистьта, трѣбва дълго време да мислите, да правите опити, да се самонаблюдавате. Който иска да работи съзнателно, като ученикъ, той ще влѣзе въ лабораторията. Тази лаборатория е невидима. Въ нея може да влѣзе само онзи ученикъ, който има искрено желание да работи, да се самовъзпитава. Той ще има на разположение всички химически реактиви за своитѣ опити. Както трескавиятъ взима хининъ и се лѣкува съ него, така и ученикътъ, когато страда отъ треска, ще влѣзе въ своята невидима лаборатория, мислено ще вземе хининъ и ще оздравѣе. И въ двата случая резултатитѣ ще бѫдатъ еднакви. За това се изисква вѣра. Който има вѣра, той ще си служи съ алхимията, ще превръща елементитѣ. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ лѣкарства, но може и мислено да се лѣкува. Имате хрема, запримѣръ. Какво трѣбва да направите? — Нѣкои препорѫчватъ да седите въ топла стая, да правите промивки съ солена вода, или да изпиете нѣколко чаши гореща вода, докато се изпотите, и следъ това да се преоблѣчете. Но сѫщото може да се направи мислено: седнете спокойно на единъ столъ и започнете мислено да пиете гореща вода. Като изпиете нѣколко чаши, ако опитътъ ви е сполучливъ, ще се изпотите. Следъ това ще се преоблѣчете, и ще видите, че на другия день още хремата ви ще мине. Това показва, че мисъльта ви е силна. Силната мисъль лѣкува всички болести. Ако мисъльта ви не е силна, опитътъ ще излѣзе несполучливъ. Кабалистътъ изяснява научно лѣкуването чрезъ мисъльта по следния начинъ. Той казва: Мисъльта е въ състояние да видоизмѣни вибрациитѣ на човѣшкото тѣло. Когато човѣкъ заболѣе, вибрациитѣ на неговото тѣло се понижаватъ. Съ мисъльта, обаче, той може да повдигне вибрациитѣ на тѣлото си и отъ низши да ги превърне въ висши. Щомъ постигне това, той вече се е излѣкувалъ. Въ този смисълъ хремата се предизвиква отъ особенъ родъ микроби, които попадатъ въ носа, и ако вибрациитѣ на организъма сѫ понижени, тѣ намиратъ условия за размножаване. Като се размножаватъ, тѣ дразнятъ слизестата ципа на носа. За да се освободятъ отъ това дразнене, отъ чуждитѣ вещества, носнитѣ жлези отдѣлятъ изобилно течность, която ги изхвърля навънъ. Щомъ вибрациитѣ на организъма се повишатъ, изхвърлянето на чуждитѣ вещества става лесно и бързо. Чрезъ мисълата си човѣкъ може да усили хремата, да я доведе до най-голѣмия предѣлъ на нейното развитие, следъ което тя започва да намалява, да отслабва. Най-дългиятъ периодъ на хремата е една седмица. Повече отъ това време тя не трѣбва да остава. Хремата, треската, туберкулозата и редъ още болести се дължатъ на размножаването на известни бацили въ организъма. Това размножаване на бацилитѣ представя любовенъ процесъ, презъ който тѣ минаватъ. За тѣхъ е добре: тѣ пѣятъ, играятъ, веселятъ се, но човѣка опичатъ. Той става жертва на тѣхната любовь. На всѣка сватба се дава поне по една жертва: все ще се заколи овца, овенъ, или крава. Може ли днесъ да стане сватба безъ ядене и пиене? Нѣкои хора издържатъ на тѣзи сватби, а нѣкои се опичатъ на общо основание. Охтиката, треската се лѣкуватъ чрезъ страхъ. Цельта при това лѣкуване е да се предизвика голѣмъ страхъ въ болния. Страхътъ ще го излѣкува. Ако болниятъ е туберкулозенъ, ето какво може да се направи. Както лежи и охка, изнесете болния на чистъ въздухъ, въ проста дървена барака, и запалете бараката, като оставите вратата ѝ отворена, да може веднага да излѣзе вънъ. Като види, че стаята се запуши отъ димъ, че нѣщо гори, той ще се уплаши, и веднага ще бѣга вънъ, ще забрави, че е боленъ, че не може да се дигне отъ леглото. Като се види вънъ, спасенъ отъ пожара, въ него ще се събуди мисъль, и ще благодари на Бога, че го избавилъ. Тази мисъль ще събуди въ него потикъ за новъ животъ. Този опитъ може да се направи, когато болниятъ е въ първия периодъ на болестьта си. Вие можете да направите опита лѣтно време, но така естествено, болниятъ да не разбере, че нарочно сте запалили бараката. Ако разбере намѣрението ви, методътъ нѣма да даде никакъвъ резултатъ. И треската може да се лѣкува съ предизвикване страхъ въ болния. Като видите нѣкой трескавъ човѣкъ, бързо излѣйте върху него единъ котелъ студена вода, безъ той да знае това. И тогава, отъ една страна изненадата, отъ друга страна страхътъ, ще предизвикатъ въ трескавия силна реакция. Той ще се уплаши, и треската ще изчезне. Освенъ това, можете да бутнете трескавия отъ петь-шесть метра височина въ вода, дълбока три-четири метра, но съ условие да има човѣкъ, който веднага да го извади отъ водата. И този опитъ трѣбва да изненада болния. Който прави опита, той трѣбва да бѫде много срѫченъ. Това сѫ научни методи, които сѫ били употрѣбявани въ древнитѣ времена, и то въ краенъ случай, когато никакви други методи не сѫ дали резултати. Въ такъвъ случай, за предпочитане е да изгори една барака, отколкото да умре единъ човѣкъ. Следъ като употрѣбите единъ, втори, трети методи за лѣкуване на нѣкой човѣкъ и не получите никакъвъ резултатъ, тогава невидимиятъ свѣтъ употрѣбява единъ отъ силнитѣ методи. Ако болниятъ е билъ богатъ човѣкъ, отниматъ му богатството. Той изгубва богатството си, но заедно съ него и болестьта му изчезва. По този начинъ могатъ да заставятъ човѣка да влѣзе въ Царството Божие. Като взематъ всичкото богатство на нѣкой добъръ, но нерешителенъ човѣкъ, той най-после се примирява съ загубата си и казва: Нѣма какво, ще вървя вече въ правия пѫть. Доброволно това не направихъ, но като ми отнеха на сила всичко, сега вече нѣма за какво да мисля. Готовъ съмъ да следвамъ Божия пѫть. Крайнитѣ методи сѫ за неразумнитѣ хора, а не за разумнитѣ. За разумнитѣ хора не е нужно да се употрѣбява насилие. Често хората разправятъ за голѣмитѣ изпитания, които сѫ минали, и мислятъ, че всички ще минатъ по тѣхния пѫть. — Не, по никой начинъ двама души не могатъ да минатъ по единъ и сѫщъ пѫть. Пѫтищата, методитѣ, които се прилагатъ за развитието на човѣка, сѫ различни, специфични за всѣка душа, но опитноститѣ, които придобиватъ, сѫ еднакви за всички хора. Пѫтьтъ, по който хората добиватъ знанието, е сѫщо така различенъ за всѣка душа. Въ това разнообразие, именно, седи красотата на живота. Едно е важно за човѣка: да придобие знания и опитности. По какъвъ методъ и по какъвъ пѫть ще ги добие, това не е важно. Опитноститѣ се добиватъ чрезъ голѣми изпитания. Въ това отношение изпитанията представятъ Божественъ методъ, чрезъ който хората се лѣкуватъ отъ своитѣ физически и психически болести. Запримѣръ, умразата, завистьта сѫ психически болести, отъ които човѣкъ съзнателно трѣбва да се лѣкува. Като ви посети умразата, напишете тази дума на единъ листъ красиво, отчетливо и като ставате сутринь, погледнете листа и започнете научно да разглеждате, какво съдържа тази дума. Буквата „у“, съ която започва думата умраза, представя човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се обърне въ правото си положение, съ главата нагоре? Ако е лекъ и ловъкъ, той лесно може да се обърне, но ако е тежъкъ, ще потърси външна помощь. Като се огледа натукъ-натамъ, той все ще намѣри нѣкаква помощь, която Провидението е опредѣлило за него. Близо до него има две дървета. Полека, съ люлѣене на рѫцетѣ, на една и друга страна, той ще дойде до едното дърво. Ще се хване съ едната рѫка за едното дърво, а после съ другата — за второто дърво и ще се изправи на краката си. Люлѣенето представя мисленето. Ако е падналъ, човѣкъ трѣбва да мисли, за да се изправи на краката си. Буквата „м“, както въ български, така и въ всички западни езици, означава незаконни желания, т. е. желания, които се развиватъ по незаконенъ пѫть. Когато е слизалъ въ материята, човѣкъ е развилъ въ себе си чувството на лакомство, вследствие на което у него сѫ се събудили много материалистични желания. За да се освободи отъ тѣхъ, той трѣбва да живѣе въ закона на жертвата. Ако човѣкъ не пожертвува незаконнитѣ желания въ себе си преди да сѫ се оплодили, следъ като се оплодятъ, тѣ ще причинятъ голѣми препятствия и страдания въ живота му. Буквата „р“ ще бѫде орѫжието, което ще причини пакости и страдания на човѣка. Буквата „м“ означава още и процесъ на изпразване. Следователно, човѣкъ трѣбва да изхвърли вънъ отъ себе си онзи серумъ, чрезъ който се хранятъ незаконнитѣ желания. Само по този начинъ ше се спре тѣхното развитие. Като извадите отъ думата „умраза“ буквитѣ „м“ и „з“, ще остане думата „ура-а“. Като се освободишъ отъ умразата, ти си намѣрилъ начинъ да се обърнешъ съ главата нагоре, да заемешъ първото си положение, и тогава непременно ще извикашъ „ура-а“! Буквата „р“ показва, че волята и умътъ на човѣка сѫ започнали вече да работятъ. Това сѫ редъ превръщания, редъ упражнения, които трѣбва да правите, за да се освободите отъ отрицателнитѣ мисли и чувства въ себе си. Така можете да превръщате енергиитѣ на всѣка отрицателна мисъль въ положителна. За справяне съ всѣка мѫчнотия има различни методи, и то за всѣка мѫчнотия специфиченъ методъ. Всѣки самъ може да се справи съ малкитѣ си мѫчнотии. Голѣмитѣ мѫчнотии, които препятствуватъ на човѣшкото развитие, се даватъ като специални задачи. Когато може самостоятелно да реши една такава задача, свѣтлината въ съзнанието на човѣка се увеличава, и той става радостенъ и веселъ. Затова е казано, че следъ скръбьта иде радость; следъ нощьта иде день; следъ заоблачаването иде разсвѣтяване. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да прави опити, да преодолява малкитѣ спънки, а да разрешава голѣмитѣ задачи. Така той ще се кали и ще стане силенъ да носи изпитанията, които му се даватъ. Като четете окултни книги, ще видите, че тамъ, въ разни форми, е предсказано, че ученицитѣ на 19 и 20 в. ще бѫдатъ подложени на голѣми изпитания. За да издържатъ на тѣзи изпитания, тѣ трѣбва да иматъ силна воля. Волята се засилва съ редъ упражнения и опити. Мѫчнотиитѣ, изпитанията ще бѫдатъ повече вѫтрешни, отколкото външни. Като четете и прилагате беседитѣ, ще се натъкнете и на редъ методи вънъ отъ даденитѣ. Като прилагате различнитѣ методи, въ съзнанието ви ще се събудятъ спомени отъ миналото, но не случайно, а като резултатъ на усилията, които правите. Това е необходимо, за да можете да се освободите отъ наслояванията на миналото. Много отъ тия наслоявания сѫ отрицателни, вследствие на което създаватъ мѫчнотии въ живота ви, които непременно трѣбва да се разрешатъ! Отъ васъ се иска самообладание. Знайте, че не сте сами. Разумни сѫщества взиматъ участие въ вашия животъ и ви помагатъ. Разрешаването на вашитѣ задачи е въ връзка съ разрешаването на задачитѣ на тия разумни сѫщества. Всички живи сѫщества, били тѣ низши или висши, сѫ свързани помежду си. Следователно, вие не живѣете за себе си само, но сте свързани отъ една страна съ сѫщества, които седатъ по-високо отъ васъ, а отъ друга — съ сѫщества по-низкостоещи отъ васъ. Когато пророкъ Илия заминаваше за другия свѣтъ, приятелитѣ му дойдоха съ специална колесница да го взематъ. Никой не живѣе самъ, никой не умира самъ. Като ученици на окултна школа, ще знаете, че има кой да се интересува отъ васъ, има кой да ви обича и да ви дава съвети въ най-труднитѣ моменти на живота ви. Тѣзи сѫщества, които сѫ готови всѣкога да помагатъ на човѣчеството, сѫ наречени „невидими помагачи“. Въ миналото, когато не сѫ знаели това, хората сѫ чувствували помощьта имъ, но сѫ мислили, че тѣзи сѫщества сѫ нѣкакви божества, вследствие на което сѫ ги боготворили. Така се е създала идеята за многобожието, като сѫ дѣлили божествата на добри и лоши. Въ сѫщность, невидимитѣ помагачи сѫ Божествени лѫчи, изпратени отъ Бога да помагатъ на хората въ тѣхния труденъ пѫть. Благодарете на Бога за тѣзи лжчи, безъ да ги боготворите. Когато срѣщнете една круша, или единъ изворъ на пѫтя си, това не сѫ нищо друго, освенъ условия, които подпомагатъ вашето развитие. При известни случаи сѫществата отъ невидимия свѣтъ не помагатъ на хората, защото, ако въ едно отношение имъ помогнатъ, въ друго ще ги спънатъ. Запримѣръ, излѣкуватъ единъ човѣкъ, но като не знае, какъ да подържа здравето си, той влошава положението си. Срѣщате човѣкъ, който ималъ нѣкакво хубаво видение. Какво прави този човѣкъ? Започва надѣсно-налѣво да разправя, какво видѣлъ. По този начинъ той самъ си пакости, вмѣсто да придобие нѣщо отъ това видение. Следъ това видение, този човѣкъ трѣбваше да започне да работи върху себе си, да използува енергията, която му е дадена чрезъ видението. Не е лошо, че нѣкой се похвалилъ съ опитностьта си, но като се хвали съ нѣщо, човѣкъ трѣбва да прецени въ себе си, дали тази похвала ще послужи за неговото повдигане, както и за повдигането на неговитѣ ближни. Ако опитностьта на единъ човѣкъ събуди зависть, умраза въ другитѣ, по добре да мълчи. Отъ своитѣ опитности човѣкъ може да разправя само онова, което не събужда отрицателни чувства и мисли въ окрѫжаващитѣ. Ето защо, отъ най-дълбока древность на ученицитѣ се е препоръчвало мълчание, докато развиятъ въ себе си деликатность, внимателность, да разбиратъ, де какво да говорятъ. Всѣки ученикъ, който е постѫпвалъ въ школата на Питагора, е трѣбвало цѣли три години да мълчи. Мълчанието е било първото качество, което ученикътъ е трѣбвало да развива. Не е лесно човѣкъ съзнателно да си наложи мълчание. Египтянитѣ сѫ мълчали като риби. Силни хора сѫ били тѣ. Докато спазвали закона на мълчанието, египтянитѣ били силни хора. Щомъ нарушили този законъ, тѣ загубили силата си. Сѫщото може да се каже и за евреитѣ. И съвременнитѣ християни се намиратъ предъ сѫщата опасность: тѣ повече говорятъ, по-малко действуватъ. Тѣ говорятъ, какво е направило християнството досега, а не мислятъ, какво трѣбва да направи днесъ. Когато се говори, че Англия, че Америка сѫ силни, силата имъ зависи отъ прилагането на великитѣ принципи въ живота. Когато се казва, че дадено общество седи високо, това зависи отъ прилагането на великитѣ принцити въ неговия животъ. Това не значи, че хората на това общество сѫ по-добри отъ другитѣ, но тия хора прилагатъ. Щомъ прилагатъ, тѣ ще иматъ резултати. Който прилага Божественитѣ принципи въ своя животъ, той има Божието благословение, той има добри резултати. И тъй, започнете да работите съзнателно върху себе си. Вземете едно отъ своитѣ противоречия, най-малкото, и го подложете на анализа да видите, кое е сѫщественото въ него, и кое — несѫщественото. Сѫщественото задръжте въ себе си, а несѫщественото — турете настрана, или го превърнете. Ако можете да изкарате нѣщо отъ него, ще имате добри резултати. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да бѫде алхимикъ. Като вземе сложното тѣло, чрезъ алхимическа анализа, той трѣбва да го разложи на съставнитѣ му елементи, при което опаснитѣ, вреднитѣ елементи да отдѣли настрана, а за себе си да запази само полезнитѣ, необходимитѣ за неговото развитие. Така ще намѣрите почвата, върху която се е развивала завистьта, умразата и т. н. Съмнението, отмъщението, умразата, завистьта се развиватъ на специфични за себе си основи, които трѣбва да се изучаватъ. Запримѣръ, завистьта не може да се развива на всѣкаква почва — специална почва има за нея. Не я ли поставятъ на съответната за нея почва, тя изсъхва. Тѣзи нѣща, за които ви говоря, не сѫ ясни за васъ, но тѣ представятъ сили, съ специфични свойства, които проникватъ човѣшкото естество и му влияятъ. Тѣзи сили се промъкватъ въ всички хора и се явяватъ като резултатъ на тѣхния вѫтрешенъ животъ. Борбата между боговетѣ, предадена въ митологическитѣ разкази, се дължи, именно, на тия отрицателни прояви въ човѣка, специално на завистьта. Сега, да направимъ едно упраженение. Пръститѣ на дѣсната рѫка се събиратъ на едно мѣсто, и въ това положение се поставятъ предъ устата, като че ще извадятъ нѣщо отъ нея. После сѫщата рѫка се изнася надѣсно, пръститѣ се разтварятъ, а рѫката се спуща надолу. Сѫщото нѣщо се прави и съ лѣвата рѫка. Това упражнение се повтаря още нѣколко пѫти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 16 ноемврий, 1927 г. София.
  16. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КОЗМИЧЕСКИ ВЪЗПРИЯТИЯ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Изпѣйте нѣкоя пѣсень. — Изпѣхме пѣснитѣ: „Духътъ Божий. Въ начало бѣ Словото. Богъ е Любовь.“ Въ процеса на растенето и развиването си, растенията спазватъ следния законъ: тѣ денемъ събиратъ енергия, а вечерь я обработватъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: хората вечерь събиратъ енергията, която денемъ обработватъ. Значи, хората вечерь събиратъ енергията, денемъ я обработватъ. Кой е по-уменъ: растенията, или хората? Казано е въ Писанието: „Работете, докато е день!“ Подъ думата „день“ тукъ се разбиратъ деньтъ и нощьта едновременно. Деньтъ и нощьта заедно съставятъ день, защото, когато въ нашето полушарие е день, въ другото е нощь. Деньтъ подразбира едно пълно завъртване на земята около нейната ось. Следователно, това, което ние наричаме нощь, не е сѫщинска нощь, но сѣнка. Подъ „нощь“, както Христосъ разбиралъ тази дума, се схваща отсѫтствие на всички условия за животъ. Когато всички условия за животъ сѫ изчезнали, настава пъленъ, абсолютенъ застой, т. е. нощь, въ широкъ смисълъ на думата. Щомъ настане тази нощь, всичко запустява: луната, звездитѣ, животътъ загасватъ. Страшно нѣщо е тази нощь! Тъй щото, когато се говори за нощьта, въ обикновенъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата, разбираме обикновенитѣ сѣнки на живота. И когато страдате, това не е нищо друго, освенъ обикновенитѣ сѣнки на живота, въ които временно сте попаднали. При сегашното състояние, въ което се намирате, вие трѣбва да знаете, въ какво направление се движи вашиятъ животъ, както и вашата душа. Ако живѣете само въ свѣта на чувствата, ще знаете, че плувате въ вода. Чувствениятъ, астралниятъ свѣтъ е воденъ. Ако живѣете въ свѣта на мислитѣ, вие сте повече въ въздуха, както птицитѣ, които хвъркатъ. Птицитѣ използуватъ въздуха не само за дишане, но и като срѣда за работа. Въздухътъ представя обективния умъ на човѣка. Птицитѣ използуватъ въздуха за по-лесно намиране на храната си. За сѫщото нѣщо рибитѣ използуватъ водата. Млѣкопитаещитѣ пъкъ използуватъ твърдата почва. Тѣ казватъ: Нито въздухътъ, нито водата сѫ въ състояние да подкрепятъ живота. Твърдата почва само дава условия за животъ. Но и на земята тѣ се намиратъ въ затруднение. Въ своя пѫть на развитие, човѣчеството се раздѣли: една трета тръгна по пѫтя на рибитѣ; втората трета — по пѫтя на птицитѣ. Последната трета, въ която влѣзоха благороднитѣ хора, тръгна по пѫтя на млѣкопитаещитѣ, т. е. тѣ останаха да живѣятъ съ животнитѣ, на твърдата почва. Въ тази епоха, именно, животнитѣ се привързаха за човѣка и тръгнаха следъ него. Това е вѫтрешенъ психологически процесъ, презъ който минава цѣлото човѣчество. Презъ този процесъ минава отдѣлния човѣкъ и до днесъ още. Запримѣръ, въ човѣка се забелязватъ особенъ родъ желания, които иматъ характера на рибитѣ. Както рибитѣ сѫ месоядни, съ изключение само на нѣколко вида, такъвъ характеръ иматъ и нѣкои човѣшки желания. Споредъ окултната наука, известни сѫ само три вида малки рибки, които се хранятъ съ трева. И между птицитѣ е сѫщото, само че тукъ броятъ на плодоядцитѣ, на вегетарианцитѣ е по-голѣмъ отъ този на рибитѣ. Това показва, че излѣзли на въздуха, птицитѣ още не сѫ се освободили отъ навика да ядатъ месо, какъвто сѫ имали като риби. Единственъ гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. И до днесъ той се храни съ зрънца. Презъ каквито условия да е минавалъ, гълѫбътъ е останалъ вегетарианецъ. Между млѣкопитаещитѣ има повече вегетарианци, отколкото между рибитѣ и птицитѣ. И тѣ се раздѣлиха на две: едни се хранятъ съ растителна, а други — съ месна храна. Онази половина отъ млѣкопитаещитѣ, които решиха да употрѣбяватъ растителна храна, улесниха пѫтя на човѣка въ това направление. Сега, като говоря за рибитѣ, за птицитѣ, за млѣкопитаещитѣ и за човѣка, подразбирамъ специфични козмически течения. Въ какво седи историята на развитието на битието, въ какво седи философията на живота, нѣма да обяснявамъ, защото се изисква по-голѣмо развитие, по-високъ интересъ. За обяснение на тѣзи истини, необходими сѫ редъ доказателства, редъ факти. Сегашната наука, съ която разполагате, не е въ състояние да хвърли свѣтлина върху произхода на рибитѣ, на птицитѣ и на млѣкопитаещитѣ. Интересенъ е произходътъ на птицитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ. Интересно е, какъ човѣкъ е създаденъ, какъ е вървѣло развитието на цѣлото човѣчество. Не е въпросътъ до външната страна на развитието, но до вѫтрешната страна, при която човѣкъ ще дойде до положението да познава себе си, както на времето си Сократъ е казалъ: „Познай себе си.“ Да познае себе си, човѣкъ трѣбва да познава онѣзи условия на живота, при които може да извоюва свободата на своята душа. На български тази мисъль бихъ изразилъ съ думитѣ: „благо желание, блага мисъль, благо действие.“ Докато не се запознаете съ благото желание, съ благата мисъль и съ благото действие, вие никога не можете да разберете живота въ неговата цѣлокупность. Не е достатъчно да познавате живота въ неговото ограничено, преходно проявление. Вие трѣбва да го познавате въ неговата цѣлокупность и къмъ това да се стремите. Запримѣръ, майка ви е учена, свършила е четири факултета. Баща ви е още по-ученъ; той е свършилъ осемь факултета. Съ своитѣ четири факултета, майка ви има известни познания за живота, но тя се стреми да постигне знанието на мѫжа си, да разбере живота отъ по-широко гледище. Съ други думи казано: Първиятъ Адамъ вървѣше по мѫжка линия и разполагаше съ повече знания. Вториятъ Адамъ се стреми да постигне първия. Той ще върви по женска линия. Като казвамъ, че новиятъ Адамъ ще върви по женска линия, имамъ предъ видъ настѫпването на разумната, Божествената Любовь въ свѣта. Тази любовь ще се въплъти въ човѣшка форма. Вследствие на това, всички напреднали души трѣбва да минатъ презъ тази нова форма, за да придобиятъ онѣзи качества, необходими за новия животъ. Докато сте въ старитѣ форми, каквото ново да ви се каже, ще го изгубите. Мога да ви говоря за вѣрата, за любовьта, за търпението, но при най-малкото сътресение вие се спъвате и всичко изгубвате. Докато казвате, че сте търпеливи, смутите се отъ нѣщо, и търпението ви моментално изчезва. Де отиде търпението ви? Не е достатъчно само да говорите за търпението, но трѣбва да го запазите въ себе си. Вие знаете примѣра за онзи великъ адептъ, на когото единъ ученикъ ударилъ две плесници. Адептътъ билъ тъй вглъбенъ въ мисъльта си, че нищо не усѣтилъ. Питамъ: кой отъ васъ, като му ударятъ две плесници, нѣма да вдигне рѫката си нагоре и да отговори по сѫщия начинъ? И да пише, и да чете нѣщо сериозно, той ще вдигне глава да види, отде иде ударътъ и ще отговори съ сѫщото. Плесницитѣ не трѣбва да бѫдатъ непременно физически. И психически плесници има. Запримѣръ, нѣкой пише: Любовьта е най-великата добродетель. Въ това време иде нѣкой отвънъ и му нананесе една психическа плесница. Той веднага прекѫсва писането. Спира при думата добродетель, написва само думата „добро“... Като дойде до второто О, той мръдва рѫката си, и буквата О се завъртва нагоре и налѣво. Това показва, че той е получилъ нѣкаквъ психически ударъ, вследствие на което е станало нѣкакво пресичане въ неговия животъ. Той казва: Едно време се въодушевявахъ отъ любовьта, но нѣкой ми удари плесница, и азъ изгубихъ въодушевението си. Значи, този човѣкъ и въ движението си, и въ писането си е образувалъ крива линия. Той самъ трѣбва да разгледа, каква е посоката на тази крива линия. Възъ основа на този законъ, когато нѣкои хора се подписватъ, правятъ голѣми завъртвания. Който не разбира закона, като види такъвъ подписъ, ще помисли, че така се подписва даденъ човѣкъ. — Не, всѣки подписъ на човѣка, съ завъртвания или безъ завъртвания, съответствува на известенъ психически моментъ, или на опредѣлено психическо състояние на човѣка. Често цѣло поколѣние е мислило, докато създаде единъ или другъ подписъ, който да отговаря на тѣхъ. Дѣди и баби сѫ работили върху създаването на почерка на човѣка. Не е лесна работа да се създаде единъ подписъ, съ неговитѣ специфични извъртвания. Който се подписва съ много завъртулки, съ това иска да подчъртае, че като него другъ нѣма. Неговитѣ дѣди искатъ да покажатъ, че сѫ били голѣми хора. Другъ нѣкой се подписва просто, скромно, безъ никакви завъртвания. Отъ подписа му ще познаете, че той е скроменъ човѣкъ. Четете нѣкѫде, нѣкой се подписалъ „Баронъ Ганди“ и завъртѣлъ буквата „и“ надолу. Думата „баръ“ на турски означава викане, а на английски — преграда, препятствие. Какъ мислите, защо една буква се завива надолу, друга — налѣво, а трета — надѣсно? — Това се дължи на различнитѣ психологически състояния, които човѣкъ преживява. Вследствие на промѣната въ тия състояния, става смѣна и въ настроенията на човѣка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде тихъ и миренъ. — Но кой може да бѫде тихъ и миренъ? Ако живѣешъ на повърхностьта на морето, твоята лодка постоянно ще се люлѣе, блъскана отъ вълнитѣ. Ако живѣешъ въ въздуха, твоятъ аеропланъ ще изпита влиянието на буритѣ и на вѣтроветѣ. Яко живѣешъ на земята, твоята кола ще бѫде подложена на промѣнитѣ, които земята претърпява. Следователно, спасението на човѣка не е нито въ водата, нито въ въздуха, нито на земята. Спасението на човѣка не е нито между рибитѣ, нито между птицитѣ, нито между млѣкопитаещитѣ. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ трѣбва да влѣзе въ нова область и тамъ да намѣри спасението си. Язъ бихъ опредѣлилъ новата область, въ която човѣкъ трѣбва да влѣзе, съ следнитѣ думи: Люби! Живъ бѫди! — Какъ ще се постигне това? Чрезъ молитва ли? — Не, да се молишъ е едно нѣщо. Да желаешъ спасението си е друго нѣщо. Да се примиришъ съ хората е трето нѣщо. Освенъ тѣзи нѣща, има още много, но нито едно отъ тѣхъ не може да спаси човѣка. Едно се иска отъ човѣка: Да люби и живъ да бѫде! Люби, живъ бѫди! При това състояние, всички противоречия въ живота на човѣка изчезватъ. Такова е било състоянието на онзи адептъ, на когото единъ отъ ученицитѣ ударилъ една плесница. Противоречия за него не сѫществували. Той билъ заетъ съ мисъльта за възвишеното, за Божественото въ себе си. Нищо отрицателно не сѫществувало за него. Какво показва това? — Че грѣхътъ, противоречието, недоразумението не сѫществуватъ въ Божествения свѣтъ. Това, за което хората проливатъ сълзи, въ небето е непознато. Когато нѣкоя душа отъ земята отиде при Бога и се оплаква отъ страданията си, Той казва: Дайте нѣщо на тази душа! Богъ знае, че страданията на хората се дължатъ на нѣкакъвъ недоимъкъ. Понѣкога страданията на хората произтичатъ отъ изобилие, отъ излишъкъ. Човѣкъ страда и когато има, и когато нѣма. Повечето страдания се дължатъ на изобилие. Нѣкои хора иматъ толкова богатства, че не знаятъ, какъ да ги използуватъ, вследствие на което страдатъ. Съвременнитѣ хора сѫ направили единъ голѣмъ бентъ на Божията Любовь, заради което тя не може да се прояви чрезъ тѣхъ. И днесъ, при такива голѣми богатства, тѣ минаватъ за сиромаси. Грѣхътъ, на който хората се натъкватъ, не е нищо друго, освенъ една голѣма преграда, която тѣ сѫ поставили, както въ себе си, така и помежду си. И мѫжетѣ, и женитѣ сѫ турили по една голѣма преграда за Божественото въ себе си и казватъ на Господа: Ти нѣма да се месишъ въ нашия животъ. Ние сами ще уредимъ живота си, сами ще разрешимъ всички въпроси. Ти само гледай отдалечъ, да видишъ, какво ще направимъ. Щомъ искатъ сами да се оправятъ, Господъ ги оставя да правятъ, каквото знаятъ. Отъ хиляди години насамъ хората сами разрешаватъ всички въпроси. Какво направиха тѣ? Какви сѫ резултатитѣ на тѣхната работа? — Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето имъ се изгуби, и днесъ вървятъ безпомощни, невежи, болни и сиромаси. Гредитѣ и мостоветѣ на кѫщитѣ имъ изгниха, житото имъ мухляса — всичко, каквото имаха, развалиха. Нѣма учение, нѣма религия, нѣма добродетель, която тѣ да не опорочиха. Най-после се яви християнството, но тъй както хората го разбраха, и то остарѣ. Формата, въ която християнството се яви на времето си, представяше степеньта, до която бѣлата раса бѣше достигнала въ развитието си. По развитие, бѣлата раса не разполага съ възможности да разбере Божията Любовь въ нейната пълнота. Затова, когато говоримъ за бѣлата раса, разбираме начина и степеньта, до която най-много може да се прояви живота, външно и вѫтрешно. Бѣлата раса не изразява още стремежитѣ на душата. Тя не е още раса на любовьта. Въ нея повече преобладава обективния умъ, а отчасти само висшия умъ. Въ нея преобладава главно насилието и разрушението. Съвременнитѣ хора не сѫ съединени още съ нишкитѣ на любовьта. Тѣ сѫ съединени само посрѣдствомъ своитѣ чувства. Днесъ водата, въздухътъ, земята сближаватъ хората, а свѣтлината и топлината отчасти само. Въ бѫдеще любовьта ще се прояви като съединителна връзка между хората. Когато Мойсей далъ заповѣдьта „да възлюбишъ Господа Бога твоего“ той ималъ предъ видъ външната страна на любовьта. Невъзможно е човѣкъ да възлюби нѣкого, безъ той да му е направилъ нѣкакво голѣмо добро, което да привлѣче вниманието му. Невъзможно е човѣкъ да възлюби и Бога, ако Той не му е направилъ такова добро, което никой другъ не може да го направи. Това добро трѣбва да бѫде такова, че да произведе превратъ въ душата на човѣка. За да познаемъ любовьта, първо трѣбва да се събудятъ всички скрити чувства въ насъ. Първиятъ признакъ за идването на любовьта е страданието. Колкото повече страданията се увеличаватъ, толкова по-близо е любовьта. Отъ две хиляди години насамъ страданията на хората се все повече увеличаватъ, понеже самата земя е влѣзла въ нова фаза. Днесъ всички хора се намиратъ подъ сѣнката на Божията Любовь. Когато се казва, че сме подъ крилата на Бога, това значи, че сме подъ сѣнката на Неговата Любовь. Чрезъ своята Любовь, Богъ иска да освободи хората отъ тѣхнитѣ неестествени желания, които ги държатъ въ робство. По този начинъ Той ще покаже, какво нѣщо е безкористната любовь, която осмисля живота. Засега хората не сѫ въ състояние още да разбератъ тази любовь. Тѣ не могатъ да си представятъ, каква е тази любовь, която нѣма предъ видъ нѣкакъвъ обектъ. Когато дойдатъ до нея, тогава само тѣ ще разбератъ, че сѫ готови всичко да пожертвуватъ за Бога, за любовьта Му, безъ да искатъ нѣщо отъ Него. Това значи безкористна любовь. Безкористието е онази връзка на любовьта, която подържа живота на цѣлото битие. Никое живо сѫщество на земята, отъ най-малкото до най-голѣмото, до човѣка даже, не познава тази връзка. Единственъ Богъ проявява Любовьта си къмъ всички сѫщества, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Защо се молятъ хората? Всѣка молитва е просене нѣщо отъ Бога. Като се моли, човѣкъ все иска нѣщо. Молитвитѣ на хората сѫ повече искания, а не изказване на нѣкаква благодарность. Колцина отъ васъ четатъ „Господнята молитва — Отче нашъ“, когато сѫ болни? Щомъ ви заболи нѣщо, вие веднага започвате да викате „олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми!“ И съ тѣзи думи на уста заспивате. Следъ това вече благодарите, че болката ви е малко отпуснала. Такива сѫ вашитѣ молитви, такива сѫ и молитвитѣ на всички хора. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който при най-труднитѣ условия на своя животъ, да отправя чиста, благодарствена молитва къмъ Бога. Що е молитвата? — Молитвата е предговоръ, въведение въ любовьта. Какъ се молятъ източнитѣ народи? Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си: лѣвиятъ върху дѣсния, или дѣсниятъ върху лѣвия, кръстосватъ рѫцетѣ си, съсрѣдоточаватъ се и мислено се молятъ. Западнитѣ народи пъкъ, като се молятъ, стоятъ прави, или колѣничатъ. Кой начинъ за молене е по-правъ? Сѣдането на земята е материалистическо молене. Сѣдатъ двама души на земята съ кръстосани крака и се разговарятъ. Единиятъ казва на другия: Иване, я ми дай петь крини жито на заемъ! — И това е молитва, молба за нѣщо материално. Когато нѣкой иска извинение, и той колѣничи. И това е молитва, молба, която засѣга ума. Когато се молятъ, християнитѣ колѣничатъ. Колѣнетѣ представятъ човѣшкия умъ, но не висшия. Споредъ мене, най-добриятъ начинъ за молене е човѣкъ да бѫде правъ. Ще застанешъ правъ и нѣма да гледашъ нито къмъ земята, нито нагоре, но направо, въ посока перпендикулярна на челото. Тази е правата посока на нашето движение. Когато гледа нагоре, човѣкъ се увлича отъ слънцето, отъ звездитѣ, а това прѣчи на молитвата му. Следователно, молишъ ли се, направо ще гледашъ. Съвременнитѣ хора обръщатъ погледа си нагоре, защото мислятъ, че тамъ живѣе Богъ. — Не, Богъ живѣе тамъ, дето и ние живѣемъ. Това значи: дето живѣе нашата душа, тамъ и Богъ живѣе. Следователно, като се изправите на молитва, Богъ е вече предъ васъ. Давидъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си.“ Щомъ Господъ е предъ лицето ви, ще знаете, че Той всичко вижда, знае всичкитѣ ви нужди и може да ви помогне. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички добродетели. Предъ васъ седи единъ образецъ на всички възможности и сили. Какво трѣбва да Му говорите тогава? Представете си, че вие имате достѫпъ да седнете до Бога. Какъ ще почнете да се разговаряте съ Него? Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който се отнася и до васъ. Преди нѣколко деня дойдоха при мене три жени и единъ младъ момъкъ, били отъ хасковскитѣ села нѣкѫде. Дветѣ жени бѣха на възрасть около 40—42 годишни, третата бѣше около 30 годишна, а младиятъ момъкъ — на около 20—25 години. Тѣ казали на една сестра, че искали да се срещнатъ съ мене, че били наши хора, посещавали беседитѣ въ Хасково. Азъ казахъ на сестрата, че не мога да ги приема днесъ, но да дойдатъ на другия день следъ обѣдъ. Следъ малко сестрата пакъ се връща и ми казва, че тѣ молятъ да ги приема още сега, защото утре сутриньта заминаватъ. При това положение азъ се съгласихъ да ги приема. Като влѣзоха въ стаята ми, обърнахъ се къмъ дветѣ по-възрастни жени и казахъ: Знаете ли, защо не искахъ днесъ да ви приема? — Вие дветѣ носите грамадни раници на гърба си, съ по петь крини жито. Пѫтували сте дълго време, уморени сте и не ще можете да вървите по моя пѫть. — Какво да направимъ тогава? — Ако искате да следвате този пѫть, трѣбва да си купите една голѣма лъжица и съ нея всѣки день да вадите жито отъ раницитѣ си и да раздавате на ближнитѣ си. Ще вадите всѣки день по една лъжица. Като усѣтите, че товарътъ ви е олекналъ и лесно го носите, ще можете свободно да вървите въ пѫтя. Иначе, гръбнакътъ ви ще се счупи отъ тежкия товаръ. После се обърнахъ къмъ по-младата жена и младия момъкъ и имъ казахъ: Васъ пъкъ не приехъ, защото сте още въ гнѣздото на майка си. Трѣбва да поседите тамъ известно време, докато ви израснатъ крилца, да можете свободно да прелитате отъ едно мѣсто на друго. Вашата работа се заключава само въ това, да отваряте устата си и да приемате всичко, каквото майка ви носи. Съветвамъ ви, обаче, да се пазите отъ лакомство, да не преяждате много. — Кога ще ни израснатъ крилцата? — Отъ васъ зависи. Колкото повече слушате майка си, толкова по-скоро и крилцата ви ще израснатъ. Физическиятъ животъ представя голѣми раници, които носимъ всѣки день на гърба си. Наистина, какви по-голѣми раници могатъ да сѫществуватъ отъ желанията на хората да бѫдатъ обичани, да бѫдатъ богати, учени, щастливи, силни и т. н.? Въ желанието на хората да бѫдатъ обичани се крие голѣмо користолюбие. Тѣ искатъ да взематъ нѣщо. Когато ги обикне нѣкой, тѣ веднага ще му поискатъ една-две крини жито на заемъ. Хората не подозиратъ даже, че въ който день взематъ нѣщо на заемъ, съ това заедно нарушаватъ и любовьта. Любовьта е изворъ, който постоянно тече и дава. Не е нужно да искате отъ извора вода. Достатъчно е само да отидете при него, за да ви даде отъ своето изобилие. Въ това отношение отъ хората се иска само да бѫдатъ отворени цвѣтове, отворени сѫдове, за да може любовьта направо да се втича въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да знае само, какъ да използува тази любовь. Що се отнася до желанието на хората да иматъ вниманието на любовьта, това трѣбва да остане на заденъ планъ. Идете при Божествения изворъ и чакайте редъ — нищо повече. Съвременнитѣ хора трѣбва да учатъ, да се домогнатъ до великитѣ знания на живота. По какъвъ начинъ могатъ да придобиватъ знания? Много сѫ начинитѣ за придобиване на истинското знание. При Аврама, запримѣръ, дойдоха трима ангели въ будния му животъ, на физическия свѣтъ, и се разговаряха съ него, поучаваха го. Пророцитѣ пъкъ имаха видения. Значи, тѣ се поучаваха чрезъ въздуха, т. е. чрезъ мисъльта. Апостолъ Павелъ бѣше сваленъ отъ коня си, изгуби зрѣнието си и така му се яви Христосъ. Дълъгъ разговоръ имаше Христосъ съ Павла и му обясни причинитѣ, защо той не може да следва Божествения пѫть. Павелъ запита: Кой си Ти, Господи? — Азъ съмъ Този, Когото ти гонишъ, но ще знаешъ, че не е лесно човѣкъ да рита срещу остенъ. Ти ще познаешъ, че Този, Когото гонишъ, е по-силенъ отъ ревностьта ти къмъ твоя Богъ. Азъ съмъ Този, Който те свалихъ отъ коня и ще те въздигна. Азъ затворихъ очитѣ ти, и азъ ще ги отворя. Азъ съмъ Този, Който свалямъ и въздигамъ, Който затварямъ и отварямъ! Следъ този дълъгъ разговоръ, Павелъ разбра своето заблуждение и се върна отъ пѫтя си. Като четете живота на апостолитѣ и пророцитѣ, ще видите, по колко различни начини Богъ се е изявявалъ на хората, говорилъ имъ е и ги е поучавалъ. Какъ ще говори днесъ на християнитѣ? — Тѣ ще бѫдатъ свидетели, ще видятъ, какъ Богъ се изявява. За апостолъ Петра се казва, че държи ключоветѣ на рая, а за Христа, че държи ключоветѣ на ада. Какво представятъ адътъ и раятъ? — За ада и рая хората иматъ тѣсни, ограничени разбирания. Адътъ е пѫть въ живота, презъ който човѣшкитѣ души неизбѣжно трѣбва да минатъ. Той е пѫть, презъ който всѣка душа трѣбва да мине. Христосъ държи ключоветѣ за този пѫть, и затова казва: „Азъ свалямъ и въздигамъ, азъ отварямъ и затварямъ“. Адътъ е пѫтьтъ, по който слизатъ човѣшкитѣ души, а раятъ е пѫтьтъ, по който възлизатъ. Съвременнитѣ християни минаватъ за правовѣрни. Тѣ мислятъ, че познаватъ Бога, познаватъ Христа. — И Павелъ бѣше правовѣренъ, но като Савелъ гонѣше Христа. Той трѣбваше да изгуби зрението си, да падне отъ коня си, и тогава само да познае Христа. Ананий бѣше правовѣренъ, но когато Богъ го изпрати при единъ езичникъ да проповѣдва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? — Намираше, че този езичникъ е лошъ човѣкъ. — „Иди при него, този човѣкъ се моли, иска да се просвѣти“ каза Господъ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи отъ съмнението си. Много примѣри има още отъ живота на правовѣрнитѣ, отъ които се вижда, че тѣ не могатъ да разбератъ, какво нѣщо е Богъ. Мнозина могатъ да кажатъ, какво нѣщо е триизмѣрниятъ свѣтъ, но въ сѫщность тѣ не го разбиратъ. Да мислишъ, че знаешъ нѣщо, е едно; да познавашъ нѣщата въ тѣхната сѫщина, е друго нѣщо. Ученитѣ говорятъ за първо, за второ, за трето, за четвърто измѣрение. Какво е първото измѣрение? — Животътъ на първичната клетка. Тя се движи по права линия. Следователно, първото измѣрение се образува отъ движението на точката. Всички знаятъ, че при движението на точката се образува линия, която има едно измѣрение — дължина. Границитѣ на линията сѫ точкитѣ. Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има две измѣрения — дължина и широчина. Границитѣ на плоскостьта сѫ линиитѣ. Лесно може да се говори по-нататъкъ и за останалитѣ измѣрения, но тѣ иматъ смисълъ, когато се представятъ въ органическия свѣтъ като живи свѣтове, като живи величини. Желанията на хората могатъ да се отнесатъ къмъ единъ отъ тия свѣтове: тѣ могатъ да бѫдатъ или отъ едноизмѣрния, или отъ двуизмѣрния, или отъ триизмѣрния, или стъ четириизмѣрния свѣтъ и т. н. Първоначално човѣкъ е билъ скроменъ въ желанията си. Желанията му се движили само въ едноизмѣрния свѣтъ. Колкото повече се развивалъ, едновременно съ това и желанията му се разтилали, заемали по-голѣма повърхнина, минавали въ двуизмѣрния свѣтъ, въ плоскостьта. Следъ това желанията му придобивали обемъ, съдържание и минавали въ триизмѣрния свѣтъ. Но и тукъ желанията не спирали. Тѣ продължавали въ свѣта на многото измѣрения, съ които се занимава висшата математика. Докато узрѣе, докато не даде своитѣ плодове, желанието не прекѫсва движението си въ все по-високи и по-високи свѣтове. Кога, при какви условия и въ кои свѣтове узрѣватъ човѣшкитѣ желания? При сегашното развитие на човѣка нито едно отъ неговитѣ желания не е узрѣло, не е дало завършенъ плодъ. Желанията на съвременнитѣ хора цъвтятъ, но не узрѣватъ. Тѣ окапватъ преждевременно. Защо? — Защото сегашнитѣ хора сѫ смъртни. За да узрѣе едно желание, човѣкъ трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Само при Божествената свѣтлина и топлина зрѣятъ човѣшкитѣ желания. Само при Божествената любовь зрѣятъ плодоветѣ на човѣшката душа. На земята хората започватъ добре, свършватъ зле. Това значи: желанията на хората цъвтятъ, нѣкои отъ тѣхъ вързватъ, но никои не могатъ да узрѣятъ. Въ края на краищата, хората се разочароватъ и казватъ, че не може да се живѣе на земята. — Не, може да се живѣе на земята. Има хора, плодоветѣ на които зрѣятъ на земята. Това сѫ хора, които живѣятъ на специални мѣста на земята, дето има висока култура, възвишенъ животъ. Тѣ представятъ високо културно общество, неизвестно за обикновенитѣ хора, но познато само на напредналитѣ души. За всички останали хора на земята, които сѫ около два милиарда, казваме, че плодоветѣ на тѣхнитѣ души не могатъ да узрѣятъ на земята. Днесъ условията на земята не сѫ благоприятни за това. Обаче, човѣчеството върви напредъ, развива се, подобрява условията на своя животъ, докато най-после дойде до положение да реализира своитѣ желания. Мнозина искатъ да знаятъ, де живѣе това общество. — Мѣстото, дето живѣятъ тия хора, е по направление къмъ Хималаитѣ, но тѣ не живѣятъ на Хималаитѣ, както нѣкои мислятъ. Мѣстото, дето живѣятъ тѣ, е по-високо отъ Хималаитѣ. Какво ще кажатъ ученитѣ: Хималаитѣ ли сѫ по-високи, или северниятъ полюсъ? По-високо мѣсто отъ северния полюсъ нѣма. Следователно, мѣстото на изгубения рай, трѣбва да се предполага, е северниятъ полюсъ. Понеже хората не останаха да живѣятъ на северния полюсъ, това мѣсто днесъ е обиталище на истината. Като слѣзоха на другия край на земята, съ своитѣ мисли и чувства, хората станаха причина за отклоняването, за изкривяването на земната ось. Днесъ земната ось е наклонена на 23° отъ първоначалното си положение. Единъ день, когато хората се изправятъ, и земната ось ще заеме първото си положение. Какво ще кажете на всичко това? Ще кажете, че вѣрвате на тази теория, но понеже не е научно доказана, тя трѣба да се подложи на критика. Като разсѫждавате така, и вие, отъ своя страна, можете да изнесете редъ причини за отклоняването на земната ось. Каквито причини да изнесете, ще знаете, че всички причини за промѣнитѣ въ природата сѫ разумни, а не механически. Всѣка физическа промѣна е въ връзка, въ зависимость отъ нѣкаква разумна причина. Следователно, когато говоримъ за нѣкаква материална, физическа, видима промѣна, ние всѣкога разбираме, че задъ нея се крие нѣкаква духовна, невидима причина. Щомъ се прояви на физическия свѣтъ, тази причина се оформява въ нѣкакво видимо явление, забележимо даже и отъ най-простия човѣкъ. Значи, физическиятъ свѣтъ, въ който живѣемъ, представя оформени, въплътени духовни, разумни причини. Съ други думи казано: физическиятъ свѣтъ е сборъ, съвокупность отъ последствия, а духовниятъ — сборъ отъ причини. Разумнитѣ сѫщества сѫ създали земята. Ние наричаме живота на земята физически, ограниченъ животъ. Единъ день, когато хората завършатъ развитието си на земята, отъ тѣхнитѣ мисли и желания ще се създаде другъ свѣтъ, въ който ще живѣятъ сѫщества по-низки отъ хората. Тогава ще казваме, че хората сѫ причина за сѫществуването на тѣхния физически животъ. Това показва, че различнитѣ свѣтове сѫ отъ различни иерархии, създадени отъ сѫщества, които сѫ минали презъ известно развитие. Значи, разумнитѣ сѫщества създаватъ различнитѣ свѣтове. Сега всички трѣбва да работите, да постигнете своитѣ желания, да реализирате своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, но какво нѣщо е стремежъ къмъ Бога? Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи да отиде при Него по физически начинъ. Да се стреми човѣкъ къмъ Бога, това не значи, че той трѣбва да се моли, да вѣрва въ Бога. Стремежътъ къмъ Бога е вѫтрешенъ процесъ, пробуждане на съзнанието, пѫть къмъ свѣтлината, къмъ истината и любовьта. Люби, живъ бѫди — това изречение, тази мисъль освѣтява пѫтя къмъ Великата Мѫдрость. Само по този начинъ ще познаете себе си, ще разберете своитѣ стремежи. Само по този начинъ ще намѣрите методи за реализиране на своитѣ стремежи. Вие се стремите къмъ Бога, а сѫщевременно мислите, какъ да се осигурите отдѣлно отъ другитѣ хора. — Въ стремежа си къмъ Великото, къмъ Първата Причина, вие навлизате въ колективното съзнание, дето не сѫществува никакво дѣление между хората. Тамъ успѣхитѣ, усилията на едного сѫ общи за всички. И обратно: успѣхитѣ, усилията на всички, на множеството се отнасятъ и до единицата. Когато единъ говори, всички се радватъ, подкрепватъ го, защото той изразява общата мисъль. Когато единъ човѣкъ отъ земята предава една възвишена мисъль, всички разумни сѫщества отъ небето го слушатъ, удобряватъ това, което говори, защото и тѣ мислятъ по сѫщия начинъ. Докато мисльта, която нѣкой изказва, било за любовьта, или за мѫдростьта, не се удобри и отъ разумнитѣ сѫщества на небето, тази мисъль не спада въ крѫга на Великото Козмическо съзнание. Ние говоримъ за любовьта като наука, която носи животъ. Този животъ, именно, представя предметъ за изучаване. Кой човѣкъ днесъ не се интересува отъ живота и неговитѣ най-разнообразни прояви? Най-красивото, най-великото нѣщо, което човѣкъ може да има при сегашното си положение, това е животътъ. Който е придобилъ живота въ себе си, той може да опита любовьта, макаръ и въ най-слабитѣ й прояви. Чрезъ беседитѣ, които държахъ въ време на този съборъ, ви се даде много работа. Сѫщевременно, опредѣли се посоката, направлението, въ което трѣбва да работите. Ако изпълните поне часть отъ зададената работа, вие ще придобиете достатъчно знания; сърцата ви ще се разширятъ и ще получите такова благословение, каквото не сте помисляли. Обаче, за това се изисква съзнание, готовность да изпълните поне часть отъ това, което ви е казано. Много още има да ви се каже, но всѣко нѣщо чака своето време. Въ приложението се изисква широта, да прилагате методитѣ по духъ, по смисълъ, а не по буква. Дето е духътъ на нѣщата, тамъ е любовьта. Ще започнете отъ живота, който произтича отъ любовьта. Петъкътъ е день на любовьта. Значи, ще започнете работата си отъ петъкъ. Щомъ дойдете до сѫбота, този день е день на почивка. Сѫбота или недѣля, безразлично кой отъ двата деня ще изберете, но въ този день ще почивате. Ще си вземете свободенъ билетъ и ще тръгнете на разходка: ще оставите баща, майка, жена, деца, братя, сестри — за нищо нѣма да мислите. Ще бѫдете свободни, безгрижни като деца. Но дойдете ли до деня на любовьта, тамъ има много работа. Ще впрегнете на работа всичкото си знание, всички благородни чувства и желания, като внесете часть отъ всичкото си богатство и въ свѣта. Който работи съ закона на любовьта, той е изворъ, който постоянно дава отъ себе си. Ако нищо не давате отъ себе си, вие ще страдате, сами ще се подпушите. — Ама толкова години вече течемъ. — Радвайте се, че течете. До-като тече човѣкъ, дотогава той ще има животъ въ себе си. Престане ли да тече, и животътъ престава. Докато мисли човѣкъ, дотогава ще има свѣтлина въ съзнанието си. Престане ли да мисли, и съзнанието потъмнява. Що е мисъльта? — Мисъльта е течение. Докато мислите, имате животъ. Работата е сѫщо така течение. Следователно, докато мислите, чувствувате и работите, имате животъвъ себе си. Щомъ престанете да мислите, да чувствувате, да работите, и животътъ престава. Казвате: Какво представя страданието? — И страданието е течение. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣмо е течението у васъ. Когато дойде радостьта, това показва, че разумниятъ свѣтъ е решилъ да регулира течението, което страданието ви е причинило. Когато дойдете до пълна индиферентность и къмъ страданията, и къмъ радоститѣ, това показва, че всѣкакво течение у васъ е престанало. Нѣкой започва да философствува и казва: Какво отъ това, че любовьта е посетила човѣка? — Много нѣщо е любовьта да посети човѣка. Най-малкото, което прави тя, е това, че внася разширяване. Да се разшири човѣкъ, това значи да се отпушатъ всички канали на неговата инсталация, а съ това заедно да се увеличи и неговата възприемателна способность. Тогава можете да кажете: Защо е нужна философия на човѣка? Защо му е нуженъ духовенъ животъ? — Не, нѣщата не трѣбва да се отричатъ. Философия, наука, поезия, изкуство, духовенъ животъ — всичко това сѫ области отъ цѣлокупния животъ, къмъ който всѣки се стреми. Едно е важно за човѣка: въ каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всѣкога да се стреми да намѣри душа, която да го разбира. Това е опитностьта на цѣлия животъ. Не само хората, но и животнитѣ, и растенията търсятъ нѣкой да ги разбира. Като намѣри такава душа, човѣкъ се чувствува радостенъ, щастливъ. Какво става впоследствие? — Понеже тази душа има свой опредѣленъ пѫть на движение, тя напуща нашия свѣтъ и си заминава. Временно само тя се е докоснала до орбитата на вашия животъ и неотклонно продължава своя пѫть. Вие започвате да страдате и казвате: Остави ме моятъ приятель! — Не, той не ви е оставилъ, нито е изчезналъ, но е преминалъ въ друга слънчева система на козмоса, вследствие на което временно се е отдалечилъ отъ васъ. Нѣкога пакъ ще се срещнете, следъ което отново ще се отдалечите. Като не разбирате този законъ, вие ще плачете, ще страдате, ще кажете на тази душа, че сте готови да умрете, да се жертвувате заради нея. — Каква полза отъ вашитѣ жертви? Нито смъртьта, нито жертвата разрешава въпроса. Досега е имало само жертви и смърть, но важнитѣ въпроси пакъ сѫ останали неразрешени. Единственото разрешаване на въпроситѣ седи въ живота. Кажете: Азъ съмъ готовъ да живѣя за тебе — нищо повече! Въ това се заключава истинската философия на живота. Нито ще умирамъ, нито ще се жертвувамъ за тебе, но ще живѣя заради тебе. Христосъ е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Той умрѣ, но за грѣшнитѣ. Той всичко пожертвува за грѣшнитѣ, за да ги повдигне. За праведнитѣ, обаче, Той живѣ и продължава да живѣе. Като хора, вие се намирате предъ три положения: или умирате, или се жертвувате, или живѣете едни за други. Когато дойдете до положение да живѣете едни за други, тогава ще започнете да се разбирате като души, като братя на единъ и сѫщъ Баща. Въ това седи красотата и величието на Божествения животъ. Да живѣете за нѣкого, това значи да съдействувате за разцъвтяването на неговата душа. Щомъ цъвне, тя ще завърже и ще даде сладки, вкусни плодове. Вие ще се радвате, ще се усмихвате на тѣзи плодове, защото тѣ ще бѫдатъ за васъ свещени. Тѣ ще бѫдатъ плодове, зрѣли на Божествената топлина и свѣтлина. Азъ не говоря за цвѣтове, които капятъ; не говоря за плодове, които гниятъ. Азъ говоря за плодове, които вѣчно траятъ и които никакъвъ червей не може да прояде. Тази е новата мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, особено когато изучавате беседитѣ. Четете, изучавайте беседитѣ, безъ да се смущавате отъ това, че не разбирате всичко. Каквото да правите, вие не можете да разберете всичко. Не мислете, че ако разберете, какво представя смъртьта, ще разберете смисъла на живота. Не мислете, че ако разберете закона на самопожертвуването, ще разберете и смисъла на живота. Следователно, първата ви задача е да се научите да живѣете правилно. Да живѣете правилно, това е една отъ великитѣ науки, къмъ които всѣка душа се стреми. Хората не сѫ опитали още, какво представя истинскиятъ животъ. Този животъ тече въ всички хора, безъ тѣ да подозиратъ това. Този животъ представя идеалъ на цѣлото човѣчество. За да се дойде до този животъ, човѣчеството минава презъ страдания, презъ голѣми изпитания. Страданията сѫ приготовление за влизането на човѣчеството въ Божествения животъ. Като казвамъ, че съ страдания може да се влѣзе въ истинския животъ, имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения, по единствената причина, че тѣ не живѣятъ още въ Божествения свѣтъ. Срѣщатъ се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповѣдници и първиятъ имъ разговоръ още започва съ споръ. Защо? — Защото всѣки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче, противоречията не разрешаватъ въпроситѣ. Противоречията, спороветѣ не водятъ къмъ Царството Божие. Това означава стиха: „По-лесно камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ — въ Царството Божие“. Богатиятъ е натоваренъ съ тежки раници, които не му позволяватъ да възлѣзе нагоре. Тежкитѣ раници представятъ кривитѣ разбирания на хората. Кривитѣ разбирания не водятъ къмъ Царството Божие. Кривитѣ, изопаченитѣ възгледи сѫ проказа, съ която никой не се допуща въ невидимия свѣтъ. Който се опита съ тази проказа да влѣзе въ невидимия свѣтъ, той още на първата станция ще бѫде спрѣнъ като на карантина, докато се пречисти. Казвате, че не можете да търпите този — онзи. — Можете ли при това положение да влѣзете безпрепятствено въ невидимия свѣтъ? — Какво трѣбва да правимъ, за да се освободимъ отъ тѣзи чувства? Ще приведа единъ примѣръ, отъ който ще можете да извадите методъ за работа. Дохожда при васъ единъ познатъ и се оплаква отъ положението си, казва, че цѣла година вече страда отъ треска. Вие го изслушвате, влизате въ положението му, и му препоръчвате да пие пелинъ. Между треската и пелина се създава връзка. Щсмъ треската и пелинътъ се свържатъ, човѣкъ оздравява, освобождава се. Въ дадения случай вие знаете, какъвъ методъ да употрѣбите срещу треската. Защо не знаете тогава, какъ да лѣкувате вашитѣ неприязнени чувства? Азъ бихъ ви съветвалъ да употрѣбите сѫщия методъ и противъ неприязненитѣ чувства. Пийте пелинъ! Както двама млади се свързватъ, така и вие можете да свържете треската съ пелина, т. е. неприязненитѣ чувства съ пелина. Извикайте свещеникъ и го помолете да чете молитва на вашитѣ отрицателни чувства и пелина, да ги благослови. Тѣ ще се благословятъ, а вие ще се освободите отъ тѣхъ. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ, да се използуватъ въ практическия животъ. Въ това седи истинската философия на живота. Животътъ е пъленъ съ хиляди неразрешени задачи, които хлопатъ на вратитѣ ви, чакатъ своето разрешение. Седите замислени, решавате една задача. Тъкмо решите задачата си, дойде втора, трета и т. н. За да разрешите задачитѣ си, вие трѣбва да се научите да пиете пелинъ. Много пелинъ трѣбва да пиете, докато се освободите отъ треската. Пелинътъ и треската трѣбва да вървятъ заедно. Едно е важно: да се научите правилно да пиете пелинъ. Пийте пелинъ безъ да го повръщате. Азъ нѣмамъ нищо противъ различията на хората. Въ сѫщность, красотата на живота седи въ разнообразието, а не въ различието. Разнообразието подразбира единство на принципитѣ. Духовниятъ животъ е външно разнообразенъ, а вѫтрешно еднообразенъ. Откажете се отъ живота и философията на стария Адамъ. Главата на този Адамъ е пълна съ теории, съ философии, нищо ново не може да се вложи въ нея. Адамъ и до днесъ не може да забрави своето величие и казва: Синко, знаешъ ли, какъвъ животъ съмъ прекаралъ въ рая? Знаешъ ли, колко пѫти съмъ се разговарялъ съ Господа? Знаешъ ли, каква другарка ми даде Господъ? Знаешъ ли, че азъ пръвъ построихъ моста между небето и земята? Знаешъ ли, че азъ пръвъ родихъ поета, учения, философа въ свѣта? Знаешъ ли, че азъ създадохъ свещеника, владиката? Голѣмо величие съмъ азъ! — Дълга е историята на Адама, тя нѣма край. Като го изслуша, синътъ казва: Татко, благодаря ти за тази наука, съ която ме запознавашъ. Сега и азъ желая да опитамъ този рай, отъ който ти излѣзе. Ти излѣзе отъ рая, обиколи свѣта; азъ пъкъ искамъ отъ широкия свѣтъ да влѣза въ рая, въ Божествения свѣтъ. Отъ тебе искамъ само да ми услужишъ съ пари, да отида до онзи свѣтълъ свѣтъ, на блаженство и миръ. — Така се разговарятъ баща и синъ и взаимно се поучаватъ. Синътъ не споменава на баща си, че знае, какво той е изпѫденъ отъ рая. Той слуша, какво баща му говори и се поучава отъ него. Бащата ще отговори: Радвамъ се, че онзи, който е излѣзълъ отъ мене, е готовъ да се върне въ рая — мѣстото на моето първо пребиваване. Христосъ казва: „Не противи се на злото!“ Това значи: Не противи се на стария Адамъ, който живѣе въ тебе! Това е една отъ великитѣ тайни на живота. Започне ли стариятъ Адамъ да ви говори, слушайте го, нищо не му възразявайте. Той ще ви говори много умни работи. Слушайте го, какво ви говори, но по неговия пѫть не вървете. Затова е казано въ Писанието: Побеждавайте злото чрезъ доброто! Само по този начинъ ще възпитате стария Адамъ, защото той е страхливъ, плаши се отъ собствената си сѣнка. Какъвъ смисълъ има въ това да сѫдите хората, или да се произнасяте за дѣлата имъ? Всѣки човѣкъ може да се произнася за другитѣ дотолкова, доколкото се простиратъ неговитѣ познания. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ да се освободи отъ всички неправилни връзки. Стариятъ Адамъ още работи въ свѣта и служи като условие за вашето развитие. Когато преодолява спънкитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота си, човѣкъ расте и се развива. Докато не се освободите отъ всички връзки и останете само съ една, вие не можете да вървите напредъ. Можете да падате и да ставате, но вървете напредъ. Като вървите напредъ, ще растете, ще се движите отъ благодать въ благодать. Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседитѣ, но не както сте правили досега. Мнозина сѫ започвали, малцина сѫ издържали до край. Нѣкои работятъ редовно, съ усърдие само единъ месецъ и после напущатъ. Други работятъ два месеца, трети — три месеца и т. н. Само нѣколко души сѫ издържали до края на годината. Направете този опитъ да видите, доколко можете да постоянствувате въ дадена работа. Каквото придобиете въ работата, вие ще се ползувате отъ резултатитѣ. Всичко, което е казано въ беседитѣ, се отнася пакъ за васъ. Когато чета беседитѣ, азъ изучавамъ въ тѣхъ това, което не съмъ казалъ. Отъ беседитѣ азъ изучавамъ и прилагамъ онова, което не съмъ казалъ, което съмъ зазадържалъ за себе си. Ще кажете, може би, че Учителътъ трѣбва да знае всичко. — Който знае всичко, той учи повече отъ всички. Колкото повече курни има чешмата, толкова повече тя се движи. Колкото повече дава чешмата, толкова е по-голѣма вѣроятностьта движението ѝ да не спира. Следователно, колкото повече знае човѣкъ, толкова повече учи, понеже придобиването на знанието е безкрайно. Никога нѣма да дойде време, когато човѣкъ може спокойно да каже, че е свършилъ съ придобиване на знание, или че е свършилъ вече учението си. Да свърши човѣкъ учението си, това значи да стане пресъхнала чешма. Знанието е радостьта въ човѣшкия животъ, а живѣенето въ закона на любовьта представя смисъла на живота. Като учите, това не значи, че съвършено ще отстраните мѫчнотиитѣ въ своя животъ, но ще можете поне 75% отъ мѫчнотиитѣ си да разрешите по естественъ начинъ. Само така ще разберете отчасти великата мѫдрость, която сѫществува въ живота и въ природата. И тъй, отъ всички се изисква работа, учение. Ако не изпълните това, което е казано въ беседитѣ, вие ще изгубите добритѣ условия, които ви сѫ дадени за тази година. Веднъжъ изгубени, тѣзи условия не могатъ вече да се върнатъ. Дълго време трѣбва да чакате следъ това, за да се върнатъ сѫщитѣ условия. Тѣ идватъ отъ време на време, периодически. Следъ две хиляди години вие ще се намѣрите предъ сѫщия вѫзелъ. Обаче, като работите съзнателно, ще подобрите не само духовното, но и физическото, и умственото, и сърдечното си състояние. Каквото направите тази година за духовното си развитие, то ще засѣгне живота ви въ всички направления. Тази работа не само че нѣма да ви ограничи, но ще ви освободи отъ много заблуждения и противоречия. Отъ вашата работа зависи успѣхътъ ви. Не мислете, че съ единъ замахъ Богъ ще ви освободи отъ всички мѫчнотии и страдания. Не, има фази въ природата, които трѣбва да се преминатъ. Наистина, има и преповторение въ условията и въ явленията, но тѣ се явяватъ въ различни гами, а човѣкъ трѣбва да мине презъ всички гами. Въ природата нѣма скокове, нѣма и празнини. Когато става въпросъ за служене на Бога, млади и стари се натъкватъ на противоречие въ себе си и казватъ: Младиятъ трѣбва да си поживѣе, не му е дошло времето да служи на Бога. Стариятъ казва: Азъ съмъ старъ вече, трѣбва да си почивамъ, не мога да служа на Бога. Чудно нѣщо! Младиятъ трѣбвало да си поживѣе, стариятъ трѣбвало да си почине. Тогава кой ще служи на Бога? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да служатъ на Бога! Въ който день се откажатъ отъ това служене, тѣ подписватъ своята присѫда. Тѣ сами признаватъ своята старость. Щомъ признаятъ, че могатъ да изпълнятъ тази задача, тѣ признаватъ своята младость. Отъ служенето на Бога, отъ любовьта имъ къмъ хората зависи тѣхната младость. Докато обичате всички живи сѫщества, вие сте млади. Щомъ престанете да ги обичате, вие сте стари. Любовьта осмисля живота. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Когато Богъ похлопа на вашето сърце и ви покани да отидете съ Него да посетите нѣкоя бедна, страдаща сестра, или нѣкой отчаянъ братъ, вие трѣбва веднага да се отзовете на тази покана. Ако отидете съ Него, вие ще се ползувате. Ако всички хора отидатъ при Бога, още по-добре за тѣхъ. Обаче, откажете ли на този зовъ, вие губите условията, които скоро не се връщатъ. Бѫдете всѣкога будни, всѣкога готови да чуете и да се отзовете на този гласъ. Дали сте свещеникъ, учитель, или чиновникъ, временно напуснете работата си, но не пропущайте случая. Помолете началника си да ви освободи за малко време да видите Баща си, Когото години не сте срѣщали. Началникътъ ще влѣзе въ положението ви и ще ви даде отпускъ. Ако сте болни, ще кажете на болестьта си: Ще бѫдешъ тъй добра да ми дадешъ отпускъ за малко време да посрещна Баща си. Щомъ види готовностьта ви да служите на Баща си, болестьта ще ви напусне. Желая ви да имате поне една такава опитность презъ годината. Божественото ще похлопа на сърцето ви, но вие трѣбва да бѫдете готови да Му отворите. Тази опитность ще внесе въ ума ви свѣтли и възвишени мисли, въ сърцето ви — благородни чувства, въ резултатъ на което всички ще се измѣните, ще израстете и млади ще станете, т. е. ще се подмладите. Това не е насърдчение, но една велика истина. Кои се насърдчаватъ? Страхливитѣ. — Де сѫ тия страхливци? — Тукъ поне ги нѣма. Ако предъ мене имаше страхливци, азъ не бихъ имъ говорилъ. Помнете следното нѣщо: Всичко, което тази вечерь ви говорихъ, е възможно за реализиране. Възможно е, но при какви условия? — Люби, живъ бѫди! Когато Богъ ви повика, веднага станете и идете при Него. Считайте, че отивате на сватба. Правете опити въ това направление да видите, какви резултати ще имате. Азъ съмъ правилъ много опити и наблюдения и съмъ дошълъ до заключението, че който чуе Божия гласъ и Му се отзове, той всѣкога печели. Отивате въ нѣкое село, влизате въ единъ домъ, дето има млада мома, но тя седи настрана, не й дохожда на умъ да ви посрещне. Майката и бащата излизатъ весели, засмѣни предъ васъ, поканватъ ви да седнете, угостятъ ви, разговарятъ се съ васъ. По едно време тѣ започватъ да се оплакватъ отъ дъщеря си, че била своенравна, никого не слушала, нищо не работила, била готова съ всички да се кара. — Нищо, ще се поправи вашата дъщеря. Следъ две-три години отивате въ сѫщото село, въ сѫщата кѫща и какво виждате? Сѫщата мома излиза, поканва ви да влѣзете, угощава ви. Тя сега е спретната, добре облѣчена, пъргава — всичко работи. Майката и бащата сѫ доволни отъ нея, разправятъ, че ходила за вода, на нивата работила, въ кѫщи чистила. — Какъ стана тази промѣна съ момата? — Господъ я срещналъ на пѫтя и я поканилъ да тръгне следъ Него. Тя веднага се съгласила и казала: Господи, готова съмъ всичко да направя за Тебе. Отъ кога чакамъ да дойдешъ да похлопашъ на сърцето ми! Това, което ви говоря, е фактъ, който всѣки може да опита, да се увѣри въ истинностьта му. Когато Божественото проговори въ човѣка, той е въ сила всичко да направи. Въ него се разкриватъ сили, способности, възможности. Той става творецъ, чудеса може да направи. Желая ви всички да се преобразите като тази млада мома. Нищо друго не искамъ отъ васъ. Искамъ и вѣрвамъ, че това може да стане и съ васъ. Като ви срещна втори пѫть, ще ви говоря други работи. Това, което днесъ ви говоря, не може да се повтори, защото е казано на особено мѣсто и при особена обстановка. Ако следната година минемъ презъ сѫщото мѣсто, ще се повторятъ сѫщитѣ впечатления. Сега, като отивате дома си, ще си занесете нѣколко нѣща: ще знаете, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя. Дали вѣрвате въ това, или не, оставямъ на вашата добра воля. Дали ще го разберете, или не, зависи отъ вашата разумность. Дали ще изпълните волята Божия, това зависи отъ вашата готовность. Фактъ е, обаче, че Господъ ви е срещналъ на пѫтя и ви е казалъ: Можете ли да дойдете тази вечерь съ мене? — Защо, именно, вечерь трѣбва да отидете съ Бога? — Защото тогава е тъмно, човѣкъ не получава много впечатления, както презъ деня. А многото впечатления сѫ въ състояние да го отклонятъ отъ правия пѫть. Най-благоприятното време за съсрѣдоточаване, за вглѫбяване на човѣка въ себе си, това е тихата Божествена нощь. Нощьта въ човѣшкия животъ е день въ Божествения. Затова, именно, Богъ казва на човѣка: „Ела тази вечерь съ мене, дето всичко е ново“. Който чуе този зовъ и го последва, той ще влѣзе въ новия животъ, въ новия пѫть — въ пѫтя на радостьта и веселието, на знанието и свѣтлината, на истината и свободата. Т. м. Изпѣйте пѣсеньта: „Благословенъ Господъ Богъ нашъ“. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 9 ноемврий, 1927 г. София.
  17. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МАЛКИТѢ РЕЗУЛТАТИ. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Размишление. Кажете ми сега, колко години следвате въ класа? (— Шесть години). — Значи, тази година е седма. Щомъ е седма, тя трѣбва да бѫде година на почивка. Казано е въ Писанието: „Богъ работи шесть деня, а въ седмия день си почина. Какъ ще прекарате почивката? Които отъ васъ искате, можете да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Когато посадите една ябълчна семка и отъ нея изникне ябълка, каква е нейната задача? Когато въ природата нѣкѫде се яви изворъ, каква е неговата задача? На сѫщото основание, може да се запитате, каква е задачата на вѣтъра, който вѣе? Каква е задачата на слънчевитѣ лѫчи? Каква е задачата на воднитѣ капки? Сѫщевременно могатъ да ви запитатъ, коя е причината, дето воднитѣ капки се съединяватъ, а после — разединяватъ? Този е единъ отъ най-проститѣ въпроси, но малцина могатъ да отговорятъ правилно. Представете си единъ високъ, остъръ планински връхъ. Какво ще стане съ водната капка, ако падне на този остъръ връхъ? — Тази водна капка непременно ще се раздвои, ще се раздѣли на две капки, едната отъ които ще падне отъ едната страна на върха, а другата капка — отъ другата страна. Възъ основа на този законъ, всички капки, които падатъ върху острия връхъ, ще се раздвоятъ. Обаче, ако воднитѣ капки падатъ въ долината, тѣ ще се съединятъ една съ друга и ще образуватъ нѣщо подобно на езеро. Оттукъ вадимъ заключението: когато воднитѣ капки падатъ върху високи, остри планински върхове, тѣ се раздѣлятъ, разединяватъ. Когато падатъ въ долини, воднитѣ капки се съединяватъ, обединяватъ се въ едно цѣло. Върхътъ, който дѣли, който разединява хората, това е човѣшката гордость, това сѫ личнитѣ чувства на човѣка. Отъ този остъръ връхъ произтичатъ всички спорове, всички недоразумения въ свѣта. Постоянно слушате да се говори, защо единъ човѣкъ е предпочетенъ предъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ, по-уменъ, по-ученъ, по-добъръ, по-праведенъ отъ други? Навсѣкѫде въ свѣта се проявява азътъ, личностьта, и всѣки казва: Азъ, азъ... Бащата, майката, детето, учительтъ, свещеникътъ, държавникътъ — всички казватъ „азъ“. Нѣма нищо лошо въ това, но азъ-тъ създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората. Отъ това се зараждатъ всички разединения въ свѣта. Който поставя азъ-тъ на първо мѣсто въ своя животъ, той се отдѣля отъ цѣлото, той се отдѣля отъ Бога. Въпрѣки това, много отъ съвременнитѣ учени подържатъ, че безъ лични чувства човѣкъ не може да сѫществува. Тѣ казватъ: За да си пробие пѫть въ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде личность, т. е. да има силно развити лични чувства. Споредъ мене, силно развититѣ лични чувства излагатъ човѣка на голѣми опасности. За да дойде до това положение, той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Проявата на личнитѣ чувства, на аз’а представя анормалность въ живота. Индивидуалностьта пъкъ е друго отклонение на човѣка отъ правия пѫть, въ противоположна посока на това на личностьта. Човѣкътъ на личностьта представя само външната страна на самия човѣкъ. На физическия свѣтъ истинскиятъ човѣкъ е скритъ и се вижда само неговото външно богатство, останало отъ дѣдо му и отъ баба му. Въ онова, което той е придобилъ, се крие силата на личностьта. Дето ходи, той навсѣкѫде се хвали съ паритѣ, съ книгитѣ, придобити отъ дѣди и прадѣди. Но има нѣщо, което човѣкъ не може да придобие по външенъ начинъ. Какво е това, което по външенъ начинъ не се придобива? — То е знанието. И доброто не се придобива по външенъ начинъ. Материалнитѣ работи се приематъ отвънъ-навѫтре, а духовнитѣ — отвѫтре-навънъ. Казвате, че еди-кой си наследилъ доброто отъ баща си. — Не, доброто не се наследява. Ако се наследяваше, то щѣше да бѫде нѣщо физическо, материално. Въ този смисълъ, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява, като нѣщо присѫщо на човѣшката душа. Като ученици, малцина отъ васъ знаятъ, какво представятъ като хора, съ какви способности разполагатъ, какво могатъ да направятъ. Нѣкои мислятъ, че могатъ да направятъ много работи. Тѣ сѫ подобни на онѣзи деца, които се мислятъ за много силни, които мислятъ, че могатъ да дигнатъ земята на рѫцетѣ си. — Не е лошо да мисли човѣкъ, че е силенъ, но той трѣбва да направи опитъ да изпита силата си. Детето, което казва, че може да дигне земята и да я носи, като се опита, вижда, че нищо не може да направи, и затова казва: Едно време дигахъ земята, но тогава тя бѣше малка, като житно зърно. — Да, едно време, когато Богъ създалъ свѣта, земята е била малка, но съ течение на вѣкове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголѣмявала се е, докато днесъ я виждаме толкова голѣма, че обикновениятъ човѣкъ не може да я дигне съ рѫцетѣ си. — Това сѫ разсѫждения, които не трѣбва да се взиматъ по буква. Тѣ иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който трѣбва да се разбира. Нѣкои хора мислятъ, че кой каквото имъ каже, отвънъ или отвѫтре, това е Господъ, Който имъ говори. — Не, Богъ направо не говори на хората, нито отвѫтре, нито отвънъ, но посрѣдствомъ, чрезъ други: отвънъ Той говори чрезъ хората, а отвѫтре — чрезъ духоветѣ. Когато гърми, когато се свѣтка, казватъ, че небето говори. — Това е поетически езикъ. Небето не може да говори. Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали, или че подържали известно становище по даденъ въпросъ. — Могатъ ли Русия, Англия, или Америка да говорятъ? Единъ човѣкъ, или много хора могатъ да говорятъ, и по такъвъ начинъ да изказватъ мнението на цѣлия американски народъ, но Америка сама не може да говори. Следователно, когато се казва, че Богъ говори, трѣбва да знаете, че говори или човѣкъ, или духъ, но пакъ чрезъ човѣка. Обаче, направо Богъ никога не говори. Понеже е приятно да ни се каже нѣщо отъ името Божие, ние считаме, че Той ни говори. Но трѣбва да се знае, какъ седи истината по всѣки даденъ въпросъ. За тази цель всѣки трѣбва да изучава себе си, да изучава своитѣ прояви, да изучава своитѣ отличителни чърти като човѣкъ. Защо е необходимо да изучавате себе си? — Като се изучавате, вие ще различавате проявитѣ на личностьта отъ Божественитѣ, и ще можете лесно да се справяте. Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание предъ васъ и т. н. Когато ви поканятъ на царската трапеза, единъ ще седне отдѣсно на царя, а другъ — отлѣво. Останалитѣ ще се наредятъ отъ дѣсната и отъ лѣвата страна на царя, докато изпълнятъ всичкитѣ мѣста. Следъ това ще започне борбата, защо едни сѫ повече предпочетени, защо сѫ турени на почетнитѣ мѣста. Всички ще кажатъ, че тия, които сѫ отдѣсно на царя, иматъ по-голѣмо почитание отъ ония, които сѫ отлѣво. Тѣ сѫ довѣренитѣ лица на царя. Тия, които сѫ отлѣво, сѫ записани въ червената книга на царя, тѣ иматъ да изправятъ по единъ грѣхъ. — Доколко това е вѣрно, то е въпросъ. Двама души ми подаряватъ по едно златно перо. И дветѣ пера сѫ красиви, скѫпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията. Опитвамъ едното, опитвамъ другото и започвамъ да работя съ това, което пише гладко, красиво. Веднага другото перо казва: Мене не ме зачитатъ, оставятъ ме настрана. Първото пъкъ е доволно, че се ползува съ моето предпочитание. Питамъ: какво отношение имамъ къмъ тия две пера? — Азъ нѣмамъ никакво лично отношение, но перата характеризиратъ двамата души, които сѫ ми ги подарили. Който ми е подарилъ по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добъръ вкусъ. Вториятъ пъкъ е по-немарливъ, по-нехаенъ, по-малко разбира отъ хубави пера. Затова, питамъ: коя е причината, че нѣщо куца, скърца въ вашия животъ? — Не сте избрали хубавото перо. Следователно, когато отидете нѣкѫде и нѣщата не се нареждатъ, както трѣбва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е билъ предвиденъ за това посещение, или сте казали нѣщо не на мѣсто, или не сте постѫпили, както трѣбва. Тази е причината, поради която се създаватъ неприятни чувства и разположения, които спъватъ развитието ви. Когато идвате въ класъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ заспиватъ. Коя е причината за това? — Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия въ организъма на човѣка. Това натрупване пъкъ се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя, организъмътъ се уморява, и човѣкъ започва да заспива. За да се справи съ тази умора, човѣкъ трѣбва или да заспи, да си почине, или по нѣкакъвъ начинъ да трансформира енергиитѣ си. Ако единъ предметъ не го интересува, да го замѣсти съ такъвъ, който го интересува. Ако едно чувство го измѫчва, уморява, да го замѣсти съ друго, приятно чувство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната: ако една храна не се приема отъ стомаха, да се замѣсти съ друга. Еднообразната храна, еднообразнитѣ чувства и мисли уморяватъ човѣка. Дойде ли до еднообразие въ мисъльта си, той непременно трѣбва да потърси нѣкаква смѣна. Нѣкой иска да се концентрира, да промѣни мисъльта си и започва да мисли за Бога, но скоро заспива. Това показва, че той се е уморилъ. Нѣма защо да мисли за Бога. Богъ не е материаленъ обектъ. Щомъ искате да се концентрирате, изберете такъвъ обектъ, който Богъ е създалъ, и размишлявайте върху него. Той може да бѫде растение, животно, човѣкъ, или пъкъ отдѣлни части, удове на човѣка, като, запримѣръ, носътъ, пръститѣ му и т. н. Линиитѣ на рѫцетѣ, на пръститѣ, на лицето представятъ цѣлия човѣшки животъ. Има какво да се учи по тѣхъ. Обектъ за размишление могатъ да бѫдатъ слънцето, звездитѣ и т. н. Хиромантицитѣ пъкъ, като погледнатъ линиитѣ на рѫката, веднага се произнасятъ, какви сѫ сърцето и умътъ на човѣка, какъвъ е животътъ му. По линията на сѫдбата опредѣлятъ щастието на човѣка. Не само това, но тѣ могатъ да опредѣлятъ, какъ сѫ живѣли неговитѣ дѣди и прадѣди, какви капитали сѫ вложили въ Божествената банка, а оттамъ и кредита, съ който днесъ той разполага. Колкото по-развита е линията на сѫдбата въ човѣка, толкова повече приятели ще има той въ живота си. Когато линията на сѫдбата липсва, това показва, че дѣдитѣ и прадѣдитѣ ви сѫ яли и пили безъ да плащатъ, но вие, като тѣхни наследници, ще работите, за да платите дълговетѣ имъ. Понеже вашитѣ дѣди не сѫ работили, не сѫ ви оставили никакъвъ капиталъ, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните подъ тѣхнитѣ сѣнки. Когато нѣкоя жена търси добъръ мѫжъ, по този начинъ тя иска да се подслони подъ неговата сѣнка. Сѫщото може да се каже и за мѫжа. Това особено се забелязва, когато мѫжътъ или жената иматъ голѣми грѣхове. Добриятъ, щастливиятъ човѣкъ е ликвидиралъ съ кармата си, затова всѣки го търси, иска да се скрие подъ неговата сѣнка. Какво по-хубаво отъ това, да седнете подъ сѣнката на една круша, отрупана съ сладки, хубави плодове? Седнете подъ сѣнката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вѣтърътъ, разлюлѣе клонищата й и наготово, безъ трудъ и усилие, пусне една-две круши направо въ рѫцетѣ ви. Подъ такава круша всѣки би седѣлъ, но подъ круша безъ листа и плодове, никой не би потърсилъ подслонъ. Тъй щото, ученикътъ може да мисли за себе си, каквото иска, но той трѣбва да знае, че въ природата всѣко сѫщество има своя опредѣлена цена и свое опредѣлено мѣсто. Не мислете, обаче, че каквото да правите, можете да задържите мѣстото си. Ако вършите глупости, природата ще изгуби довѣрие въ васъ. Мислите ли, че ако отидете при нѣкой вашъ приятель и му наговорите редъ глупости, или извършите глупави постѫпки, той ще запази довѣрието си къмъ васъ? Външно може да каже, че се радва, задето сте дошли, но вѫтрешно той запазва особено мнение за васъ. Това е несъответствие, а животътъ е пъленъ съ такива несъответствия. Запримѣръ, лѣкарьтъ казва на болния да не говори, да пази строга диета, по тъкмо тогава ще се изредятъ всички негови близки да му говорятъ, да го разпитватъ за здравето, да му носятъ различни яденета: кокошка, агънце и т. н. Докато е здравъ и може да яде, никой не се сѣща за него; щомъ се разболѣе и не може да яде, тогава се изреждатъ единъ следъ другъ да му носятъ ядене. Защо е така? Запитали Сократа: Защо богатитѣ хора даватъ милостиня на беднитѣ, а на философитѣ нищо не даватъ? Сократъ отговорилъ: „Богатитѣ даватъ на беднитѣ, защото знаятъ, че единъ день могатъ да станатъ като тѣхъ; на философитѣ нищо не даватъ, защото знаятъ, че никога философи нѣма да станатъ. И българинътъ мисли така. Сега, всѣки отъ васъ иска да стане добъръ по механически начинъ. Сѫщевременно всѣки иска да бѫде самостоятеленъ, отъ никого да не зависи, отъ никого да не се влияе. — Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе отъ дъжда, отъ вѣтъра, отъ слънчевитѣ лѫчи. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ паритѣ. Нѣма човѣкъ, който да не се влияе отъ огъня. Достатъчно е да видите, че гори нѣкоя кѫща, за да извикате всички: Пожаръ! Моментално хората се разбѣгватъ, пръскатъ се на различни страни. Казвамъ: Нищо лошо нѣма въ влиянието. Всички хора сѫ подъ влиянието на нѣщо, никой не е свободенъ. Като четете нѣкоя книга, или като свирите нѣщо, или като спите, вие все-таки ще бѫдете подъ нѣчие влияние. Колкото да се пазятъ, хората пакъ изпадатъ подъ влияние на нѣщо. Ето, запримѣръ, тѣ се пазятъ отъ грѣха, и пакъ се намиратъ подъ негово влияние. Кой не грѣши днесъ? Смъртниятъ всѣкога е изложенъ на грѣха. Ако можеше да се избави отъ влиянието, човѣкъ нѣмаше да грѣши, щѣше да бѫде спасенъ, но понеже не е свободенъ отъ влияние, той грѣши. Кой не се влияе отъ храната? Казвате: Да не ядемъ тогава! — Злото не е въ яденето, но въ избирането на храната. Благословение е да яде човѣкъ! Но той трѣбва да избира за себе си такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Благо е да яде човѣкъ! — Какво да яде? — Онова, което природата е опредѣлила за него. Благословение е човѣкъ да чете! — Въ какво седи това благословение? — Въ избора на книгитѣ, въ избора на мислитѣ, които той употрѣбява за храна на своя умъ. Всѣки писатель не може да достави нужната храна за даденъ индивидъ. За всѣки индивидъ има строго опредѣлена храна. Запримѣръ, храната на вълка не е подходяща за овцата. И обратно: храната на овцата не е подходяща за вълка. Сѫщо така трѣбва да се прави изборъ и въ начина, по който се извършва едно добро. Не е безразлично, по какъвъ начинъ ще направите доброто. И когато се молите, пакъ трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да се молите. Често въ ума на човѣка се натрупва излишна енергия, и ако той знае да се моли, ще се справи съ тази енергия. Ако не знае, ще каже: Не струва човѣкъ да се моли! — Не, струва човѣкъ да се моли. При молитвата, именно, човѣкъ ще се освободи отъ излишната енергия въ своя умъ. Като се моли, той отваря онзи кранъ въ себе си, презъ който ще изтече натрупалата се излишна енергия. Що е молитвата? — Общение съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Молитвата е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. При този процесъ може едва да се чува изговаряне на нѣкакви думи. Колко време трѣбва да се молите, това не е опредѣлено. Нѣкой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове отъ Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговоръ. Молитвата на нѣкой човѣкъ е дълга, почти колкото отъ Битието до Откровението. Другъ пъкъ се моли и напомня на Господа, какво е обещалъ, какво трѣбва да направи. — Това не е молитва. Истинската молитва е извънъ времето, но тя седи въ момента на общение, на връзка съ Великото Начало на живота. Какъ ще познаете, че сте получили отговоръ на молитвата си? — По онази вѫтрешна тиха радость, по онази малка вѫтрешна свѣтлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Нѣкой получава моментално отговоръ на молитвата си; другъ чака дни, седмици, месеци, а трети чака съ години — това зависи отъ интенсивностьта на молитвата. Апостолъ Павелъ казва: „Молите се, но отговоръ не получавате“. — Защо? — Защото молитвитѣ на мнозина излизатъ само отъ устата, а не отъ сърцето. Нареждането на красиви думи въ стройни, правилни редове не представя молитва. Ако е въпросъ за красивъ езикъ, нѣма по-красивъ езикъ отъ Божия. Ако е въпросъ за красива мисъль, нѣма по-красива мисъль отъ Божията. Ако е въпросъ за добро, по-велико добро отъ Неговото нѣма. Ако е въпросъ за свѣтлина, коя свѣтлина може да се сравни съ Божията? Тогава, за какво можемъ да очакваме отговоръ на нашата молитва? — Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичьта ни? За какво Богъ може да ни обича? — За истината, която е вложена въ насъ. Казано е въ единъ стихъ: „Възлюбилъ Си истината въ душата ни“. Въ това отношение нашата душа е съкровищница, въ която е вложена истината. Докато истината е въ душата ни, ние имаме цена. Щомъ изгубимъ истината, съ нея заедно изгубваме и своята цена. Обезценяването на човѣка въ този случай е изразено въ поговорката: „Този човѣкъ не струва лула тютюнъ“. — Кой е този човѣкъ? — Който е изгубилъ истината. Като ученици, вие се стремите къмъ знание. — Право е това. Но за да придобиете знание, трѣбва да имате Божието съдействие на своя страна. Това пъкъ е възможно само при силенъ стремежъ къмъ истината. Тогава и Любовьта Божия ще се прояви въ васъ. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Най-реалното нѣщо въ свѣта е истината. Тя е обектъ на Божията Любовь. Доколкото човѣкъ проявява истината, дотолкова и Божията Любовь ще се прояви въ него. Истината въ човѣка опредѣля неговото здраве, неговата красота, неговата интелигентность и чистота. Тя е центъръ, тя е единство, тя е цѣлото въ свѣта. Ако нѣмате истината въ себе си, и на другия свѣтъ да отидете, пакъ ще се намѣрите въ сѫщото положение. Мнозина мислятъ, че като отидатъ въ другия свѣтъ, очитѣ имъ ще се отворятъ и ще виждатъ всичко. — Страшно е да се отворятъ очитѣ на човѣка, ако той нѣма истината въ себе си. Да влѣзешъ неподготвенъ въ онзи свѣтъ, това значи да мислишъ, че си добъръ цигуларь и да излѣзешъ да свиришъ съ гениални цигулари. Щомъ чуешъ тѣхното свирене, веднага очитѣ ти се отварятъ, захвърляшъ цигулката и казвашъ: Повече не пипамъ цигулка, тя не е за мене. Нѣкога мислишъ, че говоришъ добре, но като чуешъ нѣкой великъ ораторъ, съ дълбока и силна мисъль, казвашъ: Азъ нищо не струвамъ. Нѣкога мислишъ, че си силенъ човѣкъ, но срѣщашъ такъвъ, който съ една рѫка дига десеть души. Ти веднага отстѫпвашъ, обезсърдчавашъ се. — Такова нѣщо е истината за неподготвения човѣкъ. Който е подготвенъ, който има любовь къмъ истината, като я намѣри, той се радва, има импулсъ за работа. Казвате, че Богъ е Любовь и съ това искате да разрешите въпроса. — Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. То е все едно да казвате, че царьтъ е силенъ, богатъ, всичко може да направи. — Да, за себе си царьтъ всичко може да направи, но не и за васъ. Ако отидете при него, можете да изпросите нѣщо, но това не може да осигури вашия животъ. Има милиардери въ свѣта, при които сѫ ходили мнозина да просятъ, но тѣ не даватъ. Защо? Тѣ казватъ: Който работи, само той ще получи. Който не работи, той ще седи гладенъ. Въ това отношение богатитѣ сѫ каси, пълни съ пари, но затворени. — Нѣма ли богати, но щедри хора въ свѣта? — Да питате така това значи: нѣма ли щедри каси въ свѣта? — Сами по себе си, каситѣ не могатъ да бѫдатъ щедри. Щедъръ е само господарьтъ на касата. Богатиятъ е каса, която казва: Който може да ме отключи, той ще получи нѣщо отъ мене. Рокфелеръ и Фордъ сѫ американски каси, които не даватъ нищо, докато господарьтъ имъ не заповѣда. Ако искате нѣщо отъ тази каса, трѣбва да се обърнете къмъ господаря й. Докато е сиромахъ, човѣкъ казва: Да имамъ голѣмо богатство, щедро бихъ раздавалъ. Обаче, като забогатѣе, и той нищо не дава. Какво представятъ богатитѣ хора? — Тѣ сѫ високи планински върхове, покрити и зиме, и лѣте съ снѣгъ и ледъ. Кой живѣе на Хималаитѣ? Кой живѣе на Мусала? Кой живѣе на Черния връхъ? Ако се качите на нѣкой планински връхъ, ще поседите най-много часъ-два и ще бързате да слѣзете въ долината. Всички хора искатъ да бѫдатъ богати. — Добре е човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството подразбира знание, сила, опитности. Рокфелеръ е богатъ човѣкъ, милиардеръ, но той има знания, опитности. — Да имаме тогава знания. — Знание, здраве, добри чувства, това сѫ условия за живота. Който има тѣзи три нѣща въ себе си, той има човѣщина. Лесно е човѣкъ да желае нѣщо, но за това желание се иска сила, издържливость, постоянство. Рокфелеръ е богатъ, но като богатъ, получава много писма на день за помощь. Като американецъ, той е точенъ, на всички отговаря. Съ това той изказва уважение къмъ личностьта. Ако нѣкой иска пари отъ богати хора, тѣ ще му отговорятъ: Трѣбва да знаете, че ние, богатитѣ хора, не сме щедри. Отваряме каситѣ си, само когато Богъ ни заповѣда. Вие сте вѣрващи, знаете, че всичко е подъ Божия власть; следователно, ще се молите на Бога, Той да ни заповѣда да отворимъ каситѣ си за васъ. Особено сѫ точни американскитѣ богаташи: тѣ отговарятъ на всѣко писмо. Питамъ: вие отговаряте ли на всѣко получено писмо? Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ не само къмъ човѣка, но и къмъ всѣко живо сѫщество. Излизате отъ дома си, заминавате за нѣколко деня за провинцията, запримѣръ. Заключвате стаята си, безъ да забележите, че вѫтре има пчела. Връщате се дома си, отваряте стаята и виждате една умрѣла пчела. Като нѣмала какво да яде, тя умрѣла отъ гладъ. Вие трѣбваше да бѫдете внимателни. Преди да заключите стаята си, трѣбваше да прегледате, какво оставяте вѫтре. И като забележихте пчелата, трѣбваше да ѝ кажете: Понеже ще отсѫтствувамъ за нѣколко деня, бѫди тъй добра да си отидешъ въ кошера. Пчелата щѣше да излѣзе вънъ и да продължи работата си. Отива една жена на извора да си налѣе вода. Въ това време на сѫщия изворъ дохожда единъ жаденъ волъ. Жената го побутва оттукъ-оттамъ, да не й прѣчи. Какво струва на тази жена да тури кофата предъ вола да го напои? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Ако е готовъ да услужва на човѣка, защо да не услужи и на едно животно? Ученикътъ трѣбва да обръща внимание и на най-малкитѣ нѣща. Малкитѣ постѫпки повдигатъ човѣка. Той може да направи такива малки услуги, които никой да не вижда. Обаче, той ще бѫде доволенъ отъ себе си. Великиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Единъ нашъ приятель ми разправяше следната своя опитность. Единъ день, като пѫтувалъ, видѣлъ единъ конь падналъ на земята; спрѣлъ се за малко, погледналъ го и разбралъ, че коньтъ е на умиране. Веднага коньтъ дигналъ главата си къмъ него, погледналъ го и казалъ, че е жаденъ. Нашиятъ приятель разбралъ езика на коня. Веднага му донесълъ една кофа вода да пие. Коньтъ повдигналъ малко главата си, пилъ вода, отпусналъ се пакъ на земята и заминалъ за онзи свѣтъ. Като умиралъ, той отправилъ последенъ погледъ къмъ нашия приятель, съ което изказалъ благодарностьта си, задето му донесълъ вода да разхлади гърлото си. Казвамъ: Не пренебрегвайте малкитѣ работи! Само чрезъ тѣхъ човѣкъ може да създаде въ себе си характеръ. Вървите по пѫтя, ударите се въ нѣкой камъкъ и започвате да се сърдите. Кой оставилъ този камъкъ всрѣдъ пѫтя? Защо никой не го е отмѣстилъ и т. н.? — Нѣма защо да се сърдите. Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой да не се спъва. По този начинъ вие ще въздействувате върху съзнанието си така, че ще бѫдете будни и къмъ най-малкитѣ външни и вѫтрешни препятствия въ живота си. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя мозъкъ и тогава, дето отиде, ще бѫде добре приетъ. Днесъ хората се чувствуватъ чужди помежду си. Отивате при нѣкой земедѣлецъ и не знаете, какво да му говорите. Той иска да му говорите по земедѣлски въпроси, защото тѣ го интересуватъ. Отивате при нѣкой банкеръ, той иска да му говорите върху положението на паритѣ. Отивате при нѣкой ученъ, той иска да му говорите по неговата специалность. Щомъ не говорите на хората по въпроси, които засѣгатъ тѣхнитѣ интереси, вие сте чужди едни за други. Има единъ начинъ, който може да съедини хората въ едно цѣло, да ги направи близки. Този начинъ е яденето. Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредятъ около нея, били тѣ учители, свещеници, търговци, банкери, земедѣлци, учени, и ще се разбиратъ. Всички хора ядатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Като ядатъ, всички сѫ доволни, разположени и могатъ да се разговарятъ разумно. Яденето обединява хората. Ако отидете въ дома на нѣкой философъ, той ще ви каже, че е заетъ, че нѣма време да се разговаря съ васъ. Обаче, поканите ли го въ вашата гостилница, той ще дойде веднага, и тогава ще има време да се разговаря съ васъ, ще ви занимава съ своята нова теория. Тъй щото, ако искате да влѣзете въ връзка съ учения, не го търсете въ кабинета му; отворете гостилница, той самъ ще ви посети. Ако искате да направите връзка съ банкера, не го търсете въ кантората; отворете гостилница, той самъ ще дойде при васъ. Следователно, гостилницата е срѣдство, условие, чрезъ което хората могатъ да създадатъ помежду си приятелски отношения. Но за да отворите гостилница, вие трѣбва да имате капиталъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да трансформирате излишнитѣ енергии въ мозъка си, особено тази въ задната часть на мозъка. Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния. Понѣкога тази излишна енергия се натрупва задъ ушитѣ, както и около слѣпитѣ очи на човѣка и го прави нервенъ, раздразнителенъ, готовъ да се сърди, да се обижда за най-малкото нѣщо. Като срещне камъкъ на пѫтя си, ритне го недоволенъ, че му препятствувалъ. Като иска да отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готовъ е да го счупи. Отива къмъ вратата, но тя се затегнала, не може да я отвори. Дърпа я, сърди се, вика, като че вратата му е виновна. Какво трѣбва да направи? — Да вземе малко масло и да намаже вратата. Щомъ я намаже, тя нѣма да се запъва. Ръждата е причина за запъването на вратата. И тъй, ключътъ за отварянето на всѣка врата е знанието. Но за да може този ключъ свободно да влиза и да излиза отъ вратата, нужно е масло. За да се домогне до тѣзи знания, човѣкъ трѣбва да се изучава, да намѣри методъ, чрезъ който да въздействува на своитѣ чувства. Днесъ чувствата иматъ надмощие надъ мисъльта въ човѣка, а той трѣбва да работи, да уравновеси силитѣ въ себе си. Когато хората искатъ да бѫдатъ учени, добри, праведни, това се диктува отъ тѣхнитѣ чувства, вследствие на което тѣ се разколебаватъ, разочароватъ, докато най-после започнатъ да се страхуватъ отъ всичко. Тогава тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде самостоятеленъ, да не зависи отъ никого. — За да бѫде самостоятеленъ, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Първата Причина. Вънъ отъ тази връзка, той не може да бѫде самостоятеленъ, не може да има свобода. Защо слугитѣ обикалятъ царския синъ и му услужватъ? Нима тѣ мислятъ неговото добро? — Не, тѣ обикалятъ царския синъ заради баща му, понеже само той може да имъ даде свобода, да ги направи самостоятелни. Като знаете това, всички трѣбва да мислите, да чувствувате и да постѫпвате като Бога. Той всичко обединява. Той обединява и най-разединенитѣ мисли, свързва ги въ едно цѣло и създава отъ тѣхъ нѣщо стройно, хармонично. Всичко, което става въ Бога, е добро. Когато започне да разбира Божията мисъль, човѣкъ придобива здраве, знание, сила, свобода. Той носи истината въ себе си; щомъ придобие истината, въ него настава миръ, спокойствие. Стремете се къмъ този миръ, защото само при това положение ще дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ сърцето ви. Бога отвънъ не можете да намѣрите. Въ Писанието е казано: „Богъ живѣе въ сърцата на смиренитѣ“. Това не значи, че сърцето е жилище на Бога, но чрезъ него само Той се проявява. Въ сѫщность, де живѣе Богъ? — Навсѣкѫде. Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и по отношение на човѣка. Де живѣе човѣкъ? — Навсѣкѫде. Човѣкъ не е нито въ главата си, нито въ сърцето си, нито въ краката си, нито въ рѫцетѣ си. Той е извънъ своитѣ удове, извънъ своето тѣло. Чрезъ тѣлото, чрезъ удоветѣ си, той само се проявява, но е извънъ тѣхъ. Когато се качи на кола, човѣкъ направлява колата, но той е извънъ нея. Той може да се качи и на автомобилъ, но е извънъ автомобила. Докато е на колата, или на автомобила, човѣкъ е въ почивка; щомъ слѣзе отъ тѣхъ, той е въ движение. Кой заставя човѣка да кара кола, да ходи пешъ? — Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира всички нѣща. Кое заставя селянина да впрѣга колата си пазаренъ день, да я товари съ стока и да отива въ града? — Пазарътъ го заставя. Пазарътъ пъкъ се подчинява на специаленъ законъ. Значи, всѣко нѣщо става на своето мѣсто и се урежда отъ специални закони. Тъй щото, трѣбва да се заемете сериозно да обработвате излишната енергия въ себе си. Като я обработите, тя ще се превърне въ живъ капиталъ. За тази цель необходимо е да повторите материала, който сте минали презъ шестьтѣ години. Казва се, че повторението е майка на знанието. Днесъ всички хора повтарятъ нѣщата, повтарятъ службитѣ си: точиларьтъ всѣки день повтаря своята работа; домакинята всѣки день повтаря една и сѫща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава. И вие все учите, и ненаучени оставате. Не, когато дойде до края на своя животъ, когато се готви да замине за другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е намѣрилъ вече Бога въ себе си, да се е обновилъ, да е станалъ новъ човѣкъ, нова душа, въ която е проникнала истината. За такъвъ човѣкъ се казва въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината въ човѣка.“ Казвате: Какво нѣщо е истината? — Съ думи истината не може да се опредѣли. Казватъ, че истината носи свѣтлина въ живота. Ученитѣ пъкъ казватъ, че свѣтлината представя особенъ родъ вибрации, особенъ родъ трептения. — Свѣтлината се проявява чрезъ вибрации, но самитѣ вибрации не сѫ свѣтлина. Тѣ сѫ носители, проводници на свѣтлината. И мисълъта се проявява чрезъ мозъка, но мозъкътъ не създава мисъльта. Следователно, не оставайте да се натрупва излишна енергия въ мозъцитѣ ви. Това значи: не носете съ себе си излишно богатство, защото апашитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не дръжте меда си отворенъ, защото пчелитѣ ще тръгнатъ следъ васъ. Не давайте хлѣбъ даромъ на всички хора, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не лѣкувайте всички хора даромъ, защото ще тръгнатъ следъ васъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ апашитѣ, съ гладнитѣ, съ болнитѣ хора. Ако оставите всѣки свободно да взима, колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави. Колко струва тогава едно добро? Не само това, но като задигне кой колкото хлѣбъ може, ще се хвали предъ другитѣ, колко самуна взелъ, отъ какво качество и т. н. Така постѫпватъ днесъ и ученитѣ, и окултнитѣ ученици, вследствие на което между тѣхъ се зараждатъ голѣми спорове, недоразумения. Единъ ученъ ще каже, че неговата теория е по-вѣрна, другъ ще каже, че неговата е по-нова и т. н. Тѣ разискватъ върху въпроса, защо Богъ е вложилъ живота въ малката клетка и следъ това е започналъ да я организира, да създава отъ нея все по-голѣми форми — растение, риба, птица, млѣкопитаеще, докато най-после е дошълъ до човѣка? Защо е трѣбвало животътъ да мине презъ толкова много и разнообразни форми? — На този въпросъ не може да се отговори. То е все едно да питате, защо хората пишатъ върху бѣла хартия. — Бѣлиятъ цвѣтъ създава здравословно състояние въ човѣка. Бѣлиятъ цвѣтъ носи здраве. Черниятъ цвѣтъ предизвиква лоши, отрицателни състояния въ човѣка. Когато е боленъ, човѣкъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи. Обаче, ако постоянно носи бѣли дрехи, въ него ще стане обратна реакция. И наистина, виждате нѣкой младъ човѣкъ, който постоянно носи бѣли дрехи. Изведнъжъ въ него се събужда желание да се облѣче въ черно, контрастенъ цвѣтъ на бѣлия. Човѣкъ трѣбва постоянно да смѣня цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ предизвикватъ движение, животъ. Тѣ сѫ енергии, които указватъ различно влияние върху човѣка. Човѣкъ трѣбва да мине презъ всички цвѣтове, презъ всички тонове на цвѣтната гама. При това, опредѣлено е, по колко време трѣбва да прекара въ всѣки цвѣтъ, въ всѣки тонъ на гамата. Ако въ даденъ цвѣтъ прекара повече отъ опредѣленото време, въ него ще стане известно втръсване. Казвамъ: това, което знаете за приложението на цвѣтоветѣ по отношение облѣклото на хората, се отнася и до тѣхнитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие е облѣчено въ известенъ цвѣтъ, като въ дреха. И ако човѣкъ живѣе съ едни и сѫщи мисли, чувства или действия, най-после тѣ ще предизвикатъ въ него втръсване, отвръщение. Запримѣръ, когато нѣкой постоянно говори за моралъ, най-после той дотяга и на себе си, и на околнитѣ, които го слушатъ. Когато войникътъ влѣзе нѣколко пѫти наредъ въ сражение, най-после се втръсва, отвръщава се отъ своитѣ действия и категорически се отказва по-нататъкъ да воюва. Еднообразието въ нѣщата предизвиква еднообразие въ цвѣтовтѣ. Затова всички се стремятъ къмъ разнообразие. Когато говорите за любовьта, като носителка на живота, вие обличате думитѣ си съ червенъ цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Но любовьта не носи само животъ. Тя носи и растене за човѣшката душа. Значи, тя обхваща и зеления цвѣтъ. Въ любовьта има и разумность, и вѣрность, и чистота. Затова, именно, когато говори за любовьта, или когато живѣе въ нея, човѣкъ ще я прекара презъ всичкитѣ цвѣтове, съответни на нейнитѣ качества, и по тѣхъ ще познава, въ коя степень на любовьта се намира. Така той ще знае, дали неговата любовь е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова. Както любовьта минава презъ всички тонове, презъ всички цвѣтове на гамата, така сѫщо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка минаватъ презъ всичкитѣ цвѣтове на спектъра. Това разнообразие е необходимо. Безъ него нѣма животъ, нѣма движение, нѣма растене. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ всички тонове на цвѣтната гама и да знае, какъ да минава презъ тѣхъ. Всички центрове на човѣшката мисъль трѣбва да сѫ събудени! Нѣкои хора сѫ много миролюбиви, че дохождатъ почти до пасивность. За да излѣзатъ отъ това положение, тѣ трѣбва да развиятъ въ себе си смѣлость. За тази цель тѣ трѣбва да взематъ чукъ въ рѫка и да започнатъ да трошатъ камъни, или да взематъ мотика и да отидатъ нѣкѫде да копаятъ. — Ама рѫцетѣ имъ щѣли да се развалятъ, да огрубѣятъ. — Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа. Ако чувството на приятелство не е развито у нѣкого, той трѣбва да потърси човѣкъ, у когото този центъръ е добре развитъ, и да дружи съ него. По този начинъ човѣкъ ще посещава всички центрове на мозъка си, ще ги изучава, ще ги развива. Знаете ли, запримѣръ, кой центъръ сте посетили тази вечеръ? — Не знаете. Както виждамъ, всички сте на различни мѣста въ мозъка си. Между всички мозъчни центрове има вѫтрешна връзка, тѣ взаимно се допълватъ. Има единъ центъръ въ мозъка, къмъ който всички останали се съсрѣдоточаватъ. Ако този центъръ въ човѣка не е развитъ, да привлѣче останалитѣ центрове къмъ себе си, всичкитѣ мисли и чувства въ човѣка ще бѫдатъ разхвърляни, разсѣяни, вследствие на което той нѣма да има резултати. Когато не се спазва това, въ мозъка на човѣка се натрупва излишна енергия, и той започва да обезсмисля нѣщата. Много ученици, студенти, следъ като свършатъ училище, казватъ: Защо ми е това знание? — Щомъ не знаятъ, какво да правятъ съ знанието, което сѫ придобили, нека отидатъ при Господа и поискатъ отъ Него работа. Богъ знае, какъ да впрегне тѣхнитѣ сили, знае, каква работа да имъ даде, да осмисли знанието. И четири факултета да сте свършили, Богъ ще ви каже да вземете мотика въ рѫка и да отидете въ еди-кое си село при единъ благочестивъ човѣкъ и да му предложите да ви научи да копаете. Този човѣкъ ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще си поприказвате и следъ това ще каже: Хайде, сега на работа! Като ви гледа, какъ копаете, ще ви се посмѣе малко, че при четири диплома сте толкова невежа въ копането, но ще започне да ви учи. Като свършите работата си, ще тръгнете за дома си. Тогава вие ще започнете да му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освенъ копането, нищо друго не знае. Щомъ стигнете въ дома на селянина, той ще ви покани да се нахраните. Ще ядете и ще се разговаряте приятелски. Той ще каже: Едно време и азъ имахъ четири диплома, но откакъ дойдохъ на лозето, научихъ много сѫществени нѣща, които по-рано не знаехъ. Сега и на васъ казвамъ: Следъ като сте учили шесть години въ школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето да се научите да копаете, да видите, какъ зрѣе гроздето, какъ превръща киселитѣ, горчивитѣ сокове въ сладки. Много нѣща знаете, но това, именно, не знаете: какъ гроздето превръща, преработва въ фабрикитѣ си киселитѣ сокове въ захарь, която ние употрѣбяваме. Христосъ взима лозата като символъ и казва: „Азъ съмъ истината лоза, а вие — прѫчкитѣ. Който яде и пие отъ мене, той има животъ въ себе си“. — Мѫчнотиитѣ въ живота на хората се дължатъ на това, че тѣ не търсятъ живота си отъ тази Лоза, но го търсятъ единъ отъ другъ. Вънъ отъ истината, вънъ отъ любовьта нѣма животъ. Казано е: „Богъ е Любовь, Богъ е Истина“. — Какъ да намѣримъ тази любовь, тази истина? Какъ да ги проявимъ въ себе си? — Докато Богъ не се прояви у васъ, вие никога не можете да проявите Неговата Любовь, Неговата Истина. Щомъ търсите тази любовь, пригответе мѣсто въ себе си, дето Богъ да обитава. — Какъ може да стане това? — Чрезъ добрия животъ. Живѣй добре, прави добро, ако искашъ Богъ да не ти стане врагъ. Българитѣ казватъ: „Направи добро, да намѣришъ зло.“ — Тази пословица не е права. Не е било случай да направи човѣкъ добро, и да не е получилъ признателность. Това е въпросъ само на времето. Тъй щото, не можете да придобиете знание, добродетели, здраве, ако Богъ не се проявява въ васъ. Човѣкъ не може да има добри чувства и свѣтли мисли, ако Богъ не се проявява въ него. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако не е намѣрилъ истината. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Сега, въпросътъ е за личния животъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че всѣки трѣбва да живѣе за себе си, да се осигури, да се нареди, той да бѫде щастливъ и доволенъ. — Не е така. Вие трѣбва да знаете, че страданията на едного сѫ страдания на всички; страданията на всички, на множеството сѫ страдания на едного, на единицата. Следователно, не мислете, че лесно можете да придобиете свободата. Докато Богъ не започне да живѣе въ сърцата на всички хора, свѣтътъ никога нѣма да се поправи. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е изоставенъ отъ Бога, това подразбира, че той върви по свой пѫть. Щомъ се обърне къмъ Бога, Той нѣма да го остави. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по-своитѣ пѫтища!“ Какво се изисква отъ човѣка, а специално отъ ученика? — Да бѫде здравъ на физическия свѣтъ. Да бѫде чистъ въ духовния свѣтъ. Да бѫде справедливъ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ три положения, тѣсно свързани помежду си. Каквото е здравето за физическия свѣтъ, такова нѣщо е чистотата за духовния свѣтъ и такова нѣщо е справедливостьта за Божествения свѣтъ. Следователно, за да бѫдешъ здравъ въ Божествения свѣтъ, за да те обичатъ тамъ, непременно трѣбва да бѫдешъ справедливъ. За да бѫдешъ справедливъ, трѣбва да имашъ истината въ себе си. Заради тази истина, именно, Богъ е възлюбилъ човѣка. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ трѣбва да върви, за да го възлюби Богъ. Другъ пѫть нѣма. По този пѫть сѫ минали всички велики хора; по този пѫть ще минете и вие. Нѣма по-великъ, по-обширенъ свѣтъ отъ свѣта на истината! Когато всичко въ свѣта изчезне, само истината остава вѣчно да сѫществува. Нищо не може да засегне истината. Единствениятъ свѣтъ, който никога не се разрушава, това е свѣтътъ на истината. Истината е Божественото начало въ насъ, което вѣчно живѣе. За да придобиете истината, вие трѣбва да пожертвувате своя личенъ животъ. Бѫдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко да е то. Не се сравнявайте единъ съ другъ, но гледайте всѣки день да сте придобили нѣщо; всѣки день трѣбва да има малъкъ придатъкъ въ растенето ви. Щомъ всѣки день пораствате по малко, ще знаете, че Богъ работи върху васъ. Достатъчно е съ малкия си пръстъ Богъ да бутне нѣкѫде, за да започне тамъ процеса на растенето. Обаче, натрупването не е растене. Нѣкоя мома иска да напълнѣе, да стане като месечина въ лицето. — Тази пълнота не е полезна. Това сѫ мазнини, отлагания, които всѣки човѣкъ трѣбва да избѣгва. И въ придобиването на знания пакъ има натрупвания. Сега, отъ всички се изисква работа — вѫтрешна и външна. Започнете да изучавате лекциитѣ отъ 1-та година и стремете се да прилагате. Безъ приложение никакъвъ успѣхъ не можете да имате. Нека всѣки самъ работи, да види, какъвъ резултатъ ще има въ продължение на една година. Първата работа, съ която трѣбва да започнете, е чистенето. Отъ ученика се изисква външна и вжтрешна чистота. Българинътъ пъкъ специално трѣбва да бѫде справедливъ. Това се изисква отъ цѣлия български народъ. Това се изисква и отъ ученицитѣ въ България. Много отъ ученицитѣ се съмняватъ, дали сѫ въ правия пѫть, или не. — Това лесно може да се опита. Ако сте въ правия пѫть, той ще ви изведе на спасителния брѣгъ. Ще знаете, че отъ всички се иска съзнателна работа върху себе си, за развиване на своя умъ, на своето сърце и на своята воля. Само при това положение вие можете да разчитате на малки придобивки, на малки резултати. „Само Божията Любовь носи пълния животъ!“ * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 31 августъ, 1927 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Великото и красивото" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. Изпѣйте пѣсеньта; „Ще се развеселя“. Великото, красивото въ живота е човѣшкото съзнание, което съвременнитѣ хора наричатъ човѣщина. Човѣщината е онова благородно чувство, което свързва хората въ едно цѣло, като имъ посочва общъ идеалъ, къмъ който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремятъ. Въпрѣки всички разногласия, които повидимому изпѫкватъ, въ живота сѫществува вѫтрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могатъ да окапятъ, но дърветата ще продължаватъ своето развитие, и клонищата — своето разклоняване. Това показва, че въ природата сѫществува постояненъ вѫтрешенъ растежъ. Този вѫтрешенъ растежъ, този процесъ се забелязва и въ растителното, и въ животинското, и въ човѣшкото царства. Възъ основа на този процесъ ние говоримъ за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. Вънъ отъ всички противоречия, вънъ отъ всички теории, които човѣшкиятъ умъ може да създаде, въ духа на човѣка сѫществува едно вѫтрешно единство. Дали човѣкъ приема нѣкакъвъ смисълъ на живота, или не, това остава на вторъ планъ. Това не прѣчи на изявлението на великитѣ закони, съ които работи живата разумна природа. Съ други думи казано: бащата нѣма да прекѫсне своята работа заради плача на детето. Той е чиновникъ, ще отиде на работа, а детето ще остави на майката, тя да го утешава. Отъ доброто изпълнение на неговата служба зависи препитанието на това дете. Ако детето настоява бащата да остане въ кѫщи, това говори, че то не разбира условията на живота. Много отъ съвременнитѣ учени и писатели искатъ да наложатъ своето вето на живата природа. Тѣ искатъ да подчинятъ природата на човѣшката воля. Казано е въ Писанието: „И благослови ги Богъ и рече имъ: Плодете се и множете се; и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята!“ Обаче, въ никоя свещена книга, въ никоя окултна книга не е казано, че човѣкъ трѣбва да подчини природата. Тази мисъль, именно, създаде въ правилното развитие на науката отклонение, което донесе редъ нещастия за съвременното човѣчество. Невъзможно е човѣкъ да наложи своитѣ възгледи на природата. Не е било и нѣма да бѫде времето, когато човѣкъ ще може да подчини природата на себе си. Да се мисли противното, това е слабость на свѣтскитѣ хора. У религиознитѣ хора срѣщаме друго заблуждение. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Господъ, кланятъ Му се, молятъ се, но щомъ ги сполети нещастие, мнозина отъ тѣхъ се разколебаватъ и казватъ: Защо дойдоха тѣзи нещастия до главата ни? Защо ни сполетѣха тия страдания? Нали Богъ е всесиленъ, всемогѫщъ, не можа ли да ни предпази отъ тѣхъ? — Тази е слабостьта на религиознитѣ хора. Щомъ се разколебае въ Бога, човѣкъ има възможность да се разколебае въ своитѣ ближни, въ своитѣ приятели, а най-после и въ себе си. И наистина, въ кого ще вѣрва човѣкъ, ако се разколебае въ Бога, въ ближния си и въ себе си? Докато човѣкъ живѣе въ свѣта на промѣнитѣ, въ преходния свѣтъ, не може да му се вѣрва. Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре? Какъ ще вѣрвате на човѣкъ, който представя тънко вѫже, съ което не можете да извадите нито една кофа вода отъ кладенеца? Ако се опитате съ това вѫже да извадите вода отъ кладенеца, то непременно ще се скѫса. Колкото да настоява този човѣкъ да му вѣрвате, колкото да ви убеждава, вие не можете да му вѣрвате. На какво основание ще му вѣрвате, щомъ вѫжето се кѫса? Това не е никаква наука. Ако разчитате на това вѫже да извадите вода отъ кладенеца и да полѣете съ нея цвѣтята и зеленчуцитѣ въ градината си, вашата работа е свършена Всички цвѣтя, всички зеленчуци ще протестиратъ и ще искатъ водица, да се освежатъ, да се нахранятъ. Ама вѫжето настоявало да му се вѣрва. То обещавало, че единъ день ще стане силно, здраво, ще издържа голѣми тежести. — Възможно е, но днесъ това вѫже е слабо и не може да се разчита на него. Днесъ положението на съвременния човѣкъ е подобно на положението на тънкото вѫже. Че ще стане нѣкога дебело, здраво вѫже, това е въпросъ на времето. Та когато се казва, че човѣкъ нѣкога ще стане добъръ, това е въпросъ на времето. Това трѣбва да се обоснове. Човѣкъ може да стане добъръ, но ако има за това условия въ себе си. Щомъ е разуменъ, той може да бѫде добъръ. Значи, добротата се обусловя отъ самия човѣкъ. Щомъ добрата, трудолюбивата домакиня може да тъче тънки нишки, тя ще може отъ тѣхъ да направи, колкото дебело вѫже иска. Следователно, разумната домакиня, или разумниятъ човѣкъ, изобщо, може да създаде въ себе си характеръ, може да си изработи такова вѣрую, което да почива на принципитѣ на великата Истина. Заблужденията на съвременнитѣ хора се дължатъ главно на три фактора. Единиятъ факторъ произтича отъ материалния погледъ на хората за живота. Тѣ разглеждатъ живота отъ гледището на стомаха. За стомаха, за чървата сѫ важни храната, соковетѣ и водата. Това, обаче, не представя проява на цѣлокупния човѣкъ. И при това положение човѣкъ е пакъ недоволенъ, търси нѣщо друго и казва: Има нѣщо, което ми недостига. И той започва да търси приятель, когото да обича, съ когото да се разговаря, да общува. Този приятель ще задоволи неговитѣ чувства, неговото сърце. Така, именно, се създава дома. Следъ като създаде дома, като възпита и изхрани своитѣ деца, човѣкъ пакъ усѣща една празнина, вижда, че още нѣщо му недостига. Той иска да даде духовна храна на своитѣ деца, да съдействува за развитието на тѣхнитѣ умове, да ги запознае съ законитѣ на великата природа. И да постигне това, човѣкъ пакъ усѣща известна празнина въ себе си, разбира, че още нѣщо му недостига. Следователно, тази празнина въ човѣка постоянно сѫществува: тъкмо постигне нѣщо, другъ стремежъ се създаде. Стремежътъ въ човѣка постепенно се усилва и разширява, както се усилва въ него желанието за по-голѣма, за по-силна свѣтлина. Днесъ повечето хора си служатъ съ електрическа свѣтлина; ако ги върнете години назадъ, когато сѫ си служили съ газово освѣтление, тѣ нѣма да бѫдатъ доволни. Сега и вие се радвате на приятната електрическа свѣтлина. Сѫществува единъ законъ, който опредѣля действието на живитѣ сили въ природата. Възъ основа на този законъ, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие се опредѣлятъ отъ степеньта на живата свѣтлина въ човѣка. Подъ думата жива свѣтлина разбирамъ свѣтлина безъ прекѫсване. Свѣтлина, която се прекѫсва, показва, че е отъ физически произходъ. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Тя има две фази, две страни: външна, т. е. обективенъ, външенъ свѣтъ и вѫтрешна, т. е. субективенъ, вѫтрешенъ свѣтъ. Тъй щото, тритѣ фактора, които могатъ да поставятъ човѣка въ заблуждения, това сѫ тритѣ свѣта: физически, сърдеченъ и умственъ. Ако разглежда нѣщата само отъ гледището на физическия свѣтъ, човѣкъ ще се натъкне на единъ родъ заблуждения; ако ги разглежда само отъ гледището на сърдечния свѣтъ, той ще се натъкне на другъ родъ заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само отъ гледището на умствения свѣтъ, той ще се натъкне на трети родъ заблуждения. За да не изпадне нито въ една отъ тия категории заблуждения, човѣкъ трѣбва да разглежда нѣщата едновременно и отъ тритѣ свѣта. Всички велики хора, които сѫ живѣли въ миналото, които живѣятъ и сега, сѫ познавали живота отъ тритѣ гледища, познавали сѫ законитѣ, които го управляватъ, и затова сѫ могли да изкажатъ велики истини. Въ материалистичнитѣ епохи на живота, хората сѫ подържали и подържатъ, че всичко е материя. — Материята сѫществува, но всичко не произтича отъ материята. Материята е само единъ отъ факторитѣ, едно отъ условията да се прояви живота. За да се прояви каква да е форма въ свѣта, необходима е материя, субстанция, съ която да се облѣкатъ живитѣ сили. Тѣлото, както и външнитѣ и вѫтрешнитѣ му органи, представя материалната страна на силитѣ на човѣшкия мозъкъ. Следователно, дробоветѣ, стомахътъ, мускулитѣ, костната, нервната и всички останали системи представятъ величествена инсталация, чрезъ която се проявява човѣшката интелигентность. Благодарение на интелигентностьта, която сѫществува въ природата, ставатъ постоянни корекции и подобрения въ човѣшкия организъмъ. Мозъцитѣ на различнитѣ хора сѫ различно инсталирани: едни отъ тѣхъ иматъ повече гънки, а други — по-малко; мозъцитѣ се различаватъ и въ качествено, и въ количествено отношение. Вследствие на това и различнитѣ центрове въ човѣшкия мозъкъ не сѫ еднакво развити. У едни хора е силно развито въображението, у други — по-слабо. У едни хора е по-силно развитъ центъра за причинностьта, у други — по-слабо. За да се дойде до развитието на съвременния човѣкъ, всичко това се дължи на ония труженици въ миналото и сега, които постоянно и непрекѫснато сѫ работили и работятъ като клонове и клончета на великото дърво на живота. Тѣхната работа е допринесла и допринася много нѣщо за повдигането на човѣшката душа. Велика е човѣшката душа! Тя носи въ себе си, въ своето развитие, постиженията на цѣлото човѣчество. Ученитѣ, както и Учителитѣ, наричатъ тази душа „майка на човѣчеството“. Трѣбва ли следъ всичко това човѣкъ да не оценява великитѣ блага, които му се даватъ? Ако посетите нѣкой културенъ градъ, или даже най-организираното общество, ще забележите сѫществуването на вѫтрешенъ анахрониѣъмъ, вѫтрешно различие между хората. Това се дължи на отсѫтствие на съзнание между тѣхъ, че сѫ братя, че принадлежатъ на единъ голѣмъ, великъ родъ. Макаръ че днесъ се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени въ човѣшкитѣ души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умоветѣ на хората. И богати, и сиромаси не вѣрватъ още, че сѫ братя. И религиозни, и свѣтски сѫщо не вѣрватъ още въ братството. Като вѣрва въ Бога, религиозниятъ мисли, че ще отиде на небето, а свѣтскиятъ, невѣрващиятъ — въ ада. Въ това отношение хората раздѣлятъ живота на полюси. Обаче, адътъ и раятъ не сѫ нищо друго, освенъ състояния на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце. Тѣ опредѣлятъ свободата на човѣшкия духъ. Значи, адътъ и раятъ сѫществуватъ на земята. Когато кѫщата на човѣка е добре и хигиенично построена, добре отоплена и наредена, той е въ рая; когато е добре облѣченъ, нахраненъ и задоволенъ, той е въ рая; когато сърцето му отъ нищо не се смущава, а умътъ му е просветенъ, той е въ рая; когато е здравъ и спокоенъ, човѣкъ е пакъ въ рая. Нѣма ли подслонъ, гладенъ ли е, боленъ ли е, сиромахъ ли е, въ лишения ли е, човѣкъ е въ ада; смутено ли е сърцето му, помраченъ ли е умътъ му, човѣкъ е пакъ въ ада. Какъвъ по-грозенъ адъ, какъвъ по-страшенъ пъкълъ отъ този? Може да има нѣкѫде и другъ адъ, но човѣчеството е влѣзло вече въ ада на земята, и сега трѣбва да работи, да излѣзе оттамъ, да стѫпи на повърхностьта на земята. На умнитѣ, на добритѣ хора въ свѣта е дадена задача да изпѫдятъ всички хора отъ ада, да ги изпратятъ вънъ и да затворятъ следъ тѣхъ вратата на ада, да не може никой да влиза вѫтре. Хората сами сѫ отворили вратата на ада и сами трѣбва да я затворятъ. Ако изкопаете дупка на пѫтя, въ нея може да падне и грѣшниятъ, и праведниятъ. Засипете дупката, никой да не пада въ нея. Въ Америка нѣкѫде експлоатирали една рудница. Около нея била изкопана голѣма дупка, дълбока 500 метра. Едно благородно американско семейство, мѫжъ, жена, единствената имъ дъщеря и нейниятъ възлюбенъ, пѫтували съ кабриолетъ, и трѣбвало да минатъ покрай този рудникъ. Безъ да забележи, кочияшътъ налетѣлъ право въ дупката. Така цѣлото семейство намѣрило нещастието си въ тази дупка. Питамъ: кой е виновенъ за това нещастие? — Обществото. Онѣзи контрольори и надзиратели, които се грижатъ за пѫтищата, да сѫ въ пълна изправность, трѣбвало е да следятъ, да не оставятъ такива дупки, които нѣматъ особено предназначение. Щомъ нѣкѫде се отвори такава дупка, веднага трѣбва да се съобщи въ общината, да взематъ мѣрки за нейното затваряне. Като се отвори такава дупка нѣкѫде, много отъ съвременнитѣ хора се смѣятъ и казватъ: Ето, такова нѣщо е адътъ. Който съгрѣши, той трѣбва да знае, че ще опита дълбочината на тази дупка. — Лесно се говори за ада, но мѫчно се излиза оттамъ. Който влѣзе въ ада, той знае, какво нѣщо го чака. И следъ всичко това хората разискватъ върху въпроса, кой е създалъ ада, защо Господъ го е създалъ и т. н. Съвременнитѣ хора трѣбва да мислятъ право, да разглеждатъ живота отъ гледището на разумностьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че 99% отъ всички нѣща зависятъ отъ вѫтрешното разбиране на човѣка, а само едно на стотѣ зависи отъ природата. Отиватъ двама студенти при директора на едно отъ американскитѣ училища и казватъ: Господинъ директоре, двама отъ вашитѣ ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главитѣ. — Нѣма нищо, тѣ прибързали да свършатъ работата, която азъ трѣбваше да направя. Азъ трѣбваше да ги набия. Сега не остава нищо друго, освенъ да ги поздравите за голѣмото имъ геройство. Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказватъ. Нѣкой се наяде съ мѫчносмилаема храна, или съ консервирана риба, и цѣла нощь не може да спи, превива се отъ болки въ стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва: Господи, защо ми даде такава храна? — Кой е виновенъ за това? Въ коя научна книга е писано, че вечерь човѣкъ трѣбва да яде консервирана риба, или нѣкаква мѫчносмилаема храна? Никой ученъ, никой лѣкарь не препорѫчва вечерь да се яде консервирана риба, или каква да е трудносмилаема храна. Разумность се изисква отъ човѣка, за да изправи своя животъ. Всички говорятъ, че свѣтътъ трѣбва да се изправи. — Кой ще го изправи? — Само разумнитѣ хора могатъ да оправятъ свѣта. Въ този смисълъ всички хора сѫ пратени на земята за велика работа. Всѣки човѣкъ трѣбва да вземе участие въ изправянето на свѣта. Какъ ще стане това? Когато кажатъ на малкитѣ клончета, че сѫ създадени, за да развиятъ голѣмото дърво, да му дадатъ животъ, да покажатъ неговата бѫдеща слава, тѣ се очудватъ, не вѣрватъ въ тия думи. Тѣ не вѣрватъ, но фактъ е това. Листата и клончетата на дървото приематъ сокове отъ коренитѣ, задържатъ ги, преработватъ ги въ себе си и часть отъ тѣхъ пращатъ пакъ къмъ коренитѣ. По този начинъ става двойно течение на соковетѣ отдолу-нагоре и отгоре-надолу, въ резултатъ на което се развива цѣлото дърво, докато даде най-после своя плодъ. Щомъ изчезнатъ листата, клончетата и цвѣтоветѣ, съ тѣхъ заедно изчезва и цѣлото дърво. Следователно, цѣлото човѣчество представя великото дърво на живота, великата всемирна душа, а всѣки разуменъ човѣкъ е листъ, клонче или цвѣтъ отъ това дърво. Всѣки е поставенъ точно на своето мѣсто. Тази е правата, истинската философия на живота. Ако приемемъ, че животътъ е непреривенъ, ние подържаме идеята за безсмъртието. Безсмъртието сѫществува въ тази велика душа, въ това велико дърво на живота, както и въ неговитѣ удове: листа, корени и клончета. Листата на това велико дърво никога не окапватъ Мнозина искатъ да видятъ това велико дърво, да се увѣрятъ въ неговото безсмъртие. — Ще дойде день, когато животътъ на земята ще мине въ по-висока фазa на развитие, и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри отъ него ще сѫществуватъ. Всѣки ще може да вземе въ рѫцетѣ си единъ отъ тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цѣлата растителность ще бѫде измѣнена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човѣшкото царства, навсѣкѫде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение сѫществува и въ самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освенъ природата. Само природата е въ състояние да изправи ония погрѣшки, които произтичатъ отъ нея. За да помогне на природата, човѣкъ трѣбва да върви въ съгласие съ нея; за тази цель той трѣбва да има въ себе си вѫтрешенъ идеалъ, вѫтрешенъ стимулъ за работа, за повдигане на своята душа. Този идеалъ може да бѫде личенъ, общественъ и най-после — общочовѣшки. Следователно, човѣкъ трѣбва да има най-малко три идеала: единъ на физическия свѣтъ, другъ — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на сърцето, и трети — въ умствения свѣтъ. Това сѫ материални идеали. Никой не може да отрече сѫществуването на ума, на сърцето и на тѣлото. Що се отнася до другитѣ идеали — тия на духа и на душата, тѣхъ можемъ да оставимъ настрана. Чрезъ тѣзи три идеала човѣкъ развива ума и сърцето си, да схваща и разбира законитѣ на разумната природа. Така той придобива знания, да манипулира съ природнитѣ закони. Всички хора се стремятъ къмъ знание. Тѣ не подозиратъ даже, че знанието е въ самитѣ тѣхъ. Ако наблюдавате животнитѣ, запримѣръ, ще видите, че когато нѣкое животно заболѣе, то само намира своя лѣкъ. Следъ дълго боледуване, у него се пробужда едно вѫтрешно чувство, нѣкакъвъ инстинктъ, съ помощьта на който самò намира тревитѣ, съ които може да се лѣкува. Това се забелязва и въ месояднитѣ, и въ тревопаснитѣ животни, даже и въ насѣкомитѣ. Сѫщото чувство се забелязва и въ човѣка. Оставете животното само на себе си, и то ще намѣри своя лѣкъ, ще намѣри методъ за своето лѣкуване. Едно куче счупило крака си. Това се случило нѣкѫде въ България. За да не го смущава никой, то се скрило въ хамбара на своя господарь, дето прекарало цѣла седмица безъ ядене. Отъ време на време само лизало счупеното мѣсто. Кой научи това куче да пости? — Неговото вѫтрешно чувство. Като не приемало никаква храна, стомашниятъ сокъ действувалъ добре върху крака и помагалъ за бързото му зарастване. Наистина, кучето отслабнало, но кракътъ му скоро зарасналъ. И съвременнитѣ лѣкари практикуватъ постъ при различнитѣ болести. Когато се яви нѣкаква рана въ организъма на човѣка, лѣкаритѣ препорѫчватъ абсолютенъ постъ. Отъ гладъ, отъ малко ядене хората не умиратъ; тѣ умиратъ отъ преяждане, отъ много ядене. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще прекаратъ живота си. Ако нѣкой гладува 24 часа, той се уплашва и казва: Гладенъ ще умра! — Да, има възможность човѣкъ да умре гладенъ, но малка е тази възможность. Най-малката възможность да умре човѣкъ е, именно тази, да умре отъ гладъ. Защо? — Защото, докато между хората сѫществува вѫтрешна, съзнателна връзка на любовь, никой не може да умре отъ гладъ. Затова, обаче, се изисква будность на съзнанието. Докато има будни души въ свѣта, тѣ винаги ще бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на хората. Тѣ всѣкога ще иматъ желание и готовность да имъ помагатъ. Този законъ работи по цѣлия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да развива въ себе си благородното чувство на вѫтрешно единение съ всички живи, разумни сѫщества. Трѣбва да се създаде тѣсна вѫтрешна връзка между всички разумни сѫщества въ свѣта. Тази връзка не трѣбва да бѫде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаятъ повдигането на човѣчеството, които работятъ и се жертвуватъ за него. Само по този начинъ тѣ могатъ да прилагатъ ония закони, споредъ които благата на природата се разпредѣлятъ правилно, въ зависимость отъ степеньта на развитието на всѣко живо сѫщество. Само така ще може всѣки да използува своя стремежъ къмъ свобода, къмъ развитие. Като говоря за развитието на човѣка, имамъ предъ видъ неговата вѣра. Развитието на човѣка се обусловя отъ степеньта на неговата любовь, отъ неговото умствено развитие. Ако е съ слабо развитъ умъ, той ще си създаде и съответенъ животъ. Какъвъ ще бѫде онзи човѣкъ, въ сърцето на когото отсѫжтствува любовьта? — Той ще бѫде жестокъ — нищо повече. Какъ ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Какъ ще накарате съвременнитѣ хора да не екзекутиратъ човѣка, щомъ тѣ сѫ убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, тѣ ще изпратятъ виновния на онзи свѣтъ. Де е културата на съвременнитѣ хора? Днесъ, по всички краища на свѣта, има хора, които протестиратъ противъ екзекуцията, но не е дошло още времето на великитѣ държавници, на хората съ велики и широки умове, съ благородни и възвишени сърца, които да разрешаватъ въпроситѣ по свобода, по велико съзнание. На много отъ съвременнитѣ държавници съзнанието е въ тъмнина, въ мракъ. Сърцата имъ сѫ като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но сѫщевременно — и нейното нещастие. Бисмаркъ не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртьта ражда смърть. И съвременнитѣ хора не разбиратъ още този законъ. И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбокъ вѫтрешенъ принципъ — на дълбоко вѫтрешно единение: да желаешъ доброто на другитѣ хора, както на себе си; да желаешъ успѣха на ближнитѣ си, както на себе си. Това значи да сѫществува между хората вѫтрешна разумна връзка. Само при сѫществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че въ много отношения всички хора по цѣлия свѣтъ мислятъ, чувствуватъ и действуватъ еднакво. Щомъ съзнавате тази връзка между хората, ако сте пѫтникъ и останете безъ хлѣбъ, който да ви срещне, ще бѫде готовъ да раздѣли хлѣба си съ васъ. Ако сте ученикъ и нѣмате книги, той ще ви услужи съ своитѣ. Той нѣма да учи заради васъ, но ще ви помага. Ето защо, по силата на единството, което сѫществува между хората, всички общества и народи трѣбва да се обединяватъ, но не да се раздѣлятъ. Въ природата дѣление не сѫществува. Дѣлението е разцѣпление, отклонение отъ цѣлото. Мисъльта, която сега искамъ да оставя, е не само да слушате, но и да прилагате. Каквото приложите презъ годината, това е важно за васъ. То е вашиятъ капиталъ. Търговецътъ се ползува само отъ онзи капиталъ, който се пуща въ обръщение. Земедѣлецътъ се ползува само отъ онази земя, която се обработва и дава плодове. Човѣкъ може да има много енергии, но само онази ще го ползува, която се прилага въ работа. Само онази мисъль, само онова чувство и само онази постѫпка опредѣлятъ сѫществуването на човѣка, които иматъ приложение въ живота му. Силитѣ, които човѣкъ съзнателно прилага въ живота си, го опредѣлятъ като човѣкъ, като разумно сѫщество. Следователно, желая ви да приложите въ живота си поне часть отъ всичко това, което сте чули и разбрали сега. То съставя истинската наука. Сега, отъ всички хора се изисква работа. Мнозина мислятъ, че могатъ да отложатъ работата си за въ бѫдеще. — Да отлагате нѣщата въ бѫдеще, то е все едно да казвате, както нѣкои казватъ, че свѣтътъ ще се подобри въ бѫдеще. — Ако очаквате човѣчеството да се подобри въ бѫдеще, това е въпросъ на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на сѫщества по-разумни отъ васъ. И това е добро, но всѣки човѣкъ трѣбва да приложи нѣщо отъ себе си за подобрение на човѣчеството. Богъ самъ може да оправи човѣчеството, да подобри свѣта, за което има свой планъ, но въ тази работа Той оставя дѣлъ и за човѣка. Щомъ започне да работи чрезъ своя умъ, чрезъ своето сърце и чрезъ своята воля, човѣкъ се свързва съ по-велики отъ себе си сѫщества, повдига се на тѣхния уровенъ, а съ това заедно и съзнанието му се разширява. Сѫщото нѣщо става и между културнитѣ хора въ Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Тѣ се намиратъ помежду си въ тѣсна вѫтрешна връзка: кореспондиратъ си, разговарятъ се — подържатъ известни отношения. Единъ день всички хора ще се свържатъ и взаимно ще си помагатъ. Било е време, когато отдѣлнитѣ хора, общества и народи не сѫ били свързани помежду си, но сега вече всички чувствуватъ, че сѫ членове на едно Велико цѣло. Това Велико цѣло наричаме Всемирна душа, Козмическо съзнание, което е важенъ факторъ въ свѣта. Къмъ това съзнание се стреми днесъ цѣлото човѣчество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човѣка, но тъй нареченото Велико Козмическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на единъ домъ, да работятъ заедно и да се разбиратъ. Това не е утопия, не е химера, но е нѣщо реално. Съ какво се занимава човѣкъ, какъвъ занаятъ има, това не може да го спъва въ реализирането на неговитѣ стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човѣкъ, това не може да го спъва въ неговия великъ идеалъ. Великиятъ идеалъ включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. Ако земедѣлецътъ носи великъ идеалъ въ душата си, трудътъ му ще бѫде достоенъ и благословенъ. И тогава, ако той засѣе само десеть декара земя, ще има плодоветѣ на сто декара. Той ще употрѣбява малко трудъ, но ще има голѣмо изобилие и свободно време за почивка и за духовна работа. Съвременнитѣ хора казватъ, че трѣбва да работятъ много, за да изкарватъ повече храна. — Споредъ мене, човѣкъ не трѣбва да яде много. Той се нуждае отъ малко храна, която трѣбва добре да се смели, да не оставатъ никакви излишъци въ стомаха. Храната трѣбва да се смила напълно, да не оставатъ излишъци; така сѫщо и горенето на тѣлата трѣбва да става пълно, да не се отдѣлятъ излишни, вредни газове. И наистина, ако човѣкъ може да извади всичката енергия отъ житото, съ сто грама жито той би могълъ да подържа живота си цѣла седмица. А колко пѫти по сто грама жито консумира днесъ човѣкъ въ продължение на цѣла седмица! При това, колко малко енергия консумира човѣкъ отъ храната, която възприема въ себе си! Като погледнете съвременния човѣкъ, ще видите, че той има изобилно венозна кръвь, поритѣ му сѫ запушени, вследствие на което се раждатъ редъ болести, страдания и нещастия. Всичко това се дължи на голѣмото неразбиране между хората, на голѣмото лакомство. Като ядатъ, всички бързатъ, вследствие на което храната имъ не може правилно да се смила. Въпрѣки това, слушалъ съмъ да казватъ: Като ядешъ, ушитѣ ти трѣбва да пукатъ. — Не зная, какъвъ смисълъ има въ пукането на ушитѣ. Напротивъ, когато яде, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ, да седне предъ трапезата тихъ и спокоенъ и да яде бавно, да дъвче храната си добре. Това може да продължава 40 минути, а може и цѣлъ часъ — нѣма защо да бърза. Нѣкой отива на гостилница, бърза да се нахрани, че еди кой си го чакалъ отвънъ. Питамъ: може ли човѣкъ да бѫде здравъ при такова бързане? Не само това, но следъ като се наяде съ топла, гореща пражола, ще си зарѫча студено вино, току що извадено отъ леда. Който постѫпва така, той ще се намѣри въ положението на нѣкой си дѣдо Георги отъ Южна България, който ялъ топли, печени агнета и пилъ студено, ледено вино, докато единъ день заболѣлъ тежко отъ стомахъ. Лѣкаритѣ констатирали ракъ въ стомаха. Пъшкалъ, мѫчилъ се дѣдо Георги и си казвалъ: Ще ядешъ ли пакъ топло агнешко печено и отгоре вино студено? Боледувалъ дѣдо Георги 40-50 деня, и презъ това време употрѣбявалъ само чисто дървено масло. Като оздравѣлъ, не повторилъ вече сѫщата погрѣшка. Следователно, ще знаете, че нещастията въ живота ви се дължатъ на рѣзкитѣ промѣни, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате въ голѣмо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхътъ, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нѣщо, и страхътъ дойде да ви напомни, че скръбьта ще ви посети. И вие се движите отъ изобилие въ недоимъкъ, отъ радость въ скръбь, отъ свѣтлина въ тъмнина. Тия смѣни се дължатъ на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човѣка. Днесъ се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и отъ сѣнката си. Ето защо, пазете се отъ страха, пазете се отъ умразата, пазете се отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, които създаватъ известни утайки, известни отрови въ организъма на човѣка. Отъ най-старо време и до днесъ още на хората се препорѫчва добъръ, чистъ животъ. Защо? — Да избегнатъ отровитѣ на живота. Казано е: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила; да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Значи, на всички хора се препорѫчва любовь. Защо? — Защото любовьта носи елексира на живота. Любовьта носи свѣтли мисли въ живота на човѣка и постоянно му нашепва: Не бой се, ще победишъ! Изгубишъ сто хиляди лева, тя казва; Не бой се, тия пари ще дойдатъ отъ друго мѣсто! Нѣкой вземе хлѣба ти, тя пакъ казва: Не бой се, отдругаде ще дойде новъ, прѣсенъ хлѣбъ! Който е взелъ твоя хлѣбъ, нека сладко го яде. Да ти даде Богъ здраве и животъ, всичко ще дойде на мѣстото си. Азъ съмъ виждалъ, какъ селяни постѫпватъ съ кучетата си на нивата. Вземе той торба съ хлѣбъ отъ дома си и тръгне на нивата. Започва да оре, и туря торбата на земята. Кучето подушва хлѣба, задига го и бѣга. Добриятъ селянинъ поглежда къмъ хлѣба и казва: Нѣма нищо, отъ мене да замине! Азъ не трѣбваше да оставямъ торбата на земята. Кучето не е толкова умно да знае, че този хлѣбъ е мой. То мисли, че като е на земята, има право да го вземе. Ами азъ какъ ще покажа своята човѣщина? Да е жива жена ми, да ме поживи Богъ, ще работя, и хлѣбътъ пакъ ще дойде. — Това наричамъ права философия на живота. Има селяни, които се сърдятъ, биятъ, гонятъ кучето, ако си позволи да грабне хлѣба отъ торбата. Питамъ: какво ще правите тогава, като дойдатъ нещастията въ живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на еднитѣ, и на другитѣ човѣкъ трѣбва да гледа съ трезвъ умъ, съ свѣтълъ погледъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава при неблагоприятнитѣ условия на живота, а не при благоприятнитѣ. Вѣрата на човѣка се изпитва при най-голѣмитѣ противоречия. Здравиятъ параходъ не се изпитва на брѣга на океана, на пристанището, но всрѣдъ голѣмитѣ вълни, всрѣдъ буритѣ и ураганитѣ, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при траскане. И най-после, когато този параходъ премине отъ единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, безъ да е загубилъ нито единъ матросъ, нито единъ пѫтникъ, той заслужава похвала. Голѣмъ юнакъ е този параходъ. Казвамъ: такъвъ параходъ представя и всѣки човѣкъ отдѣлно. Той е пуснатъ въ великия океанъ — живота, всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ да се изпита, да се кали. И ако той, като този параходъ, съ своитѣ велики мисли, чувства и постѫпки, може да извърви своя пѫть, отъ единия до другия край на океана, и здравъ се върне на пристанището си, той заслужава похвала като великъ герой, като голѣмъ юнакъ. Когато дойдатъ голѣмитѣ изпитания и мѫчнотии въ живота, човѣкъ трѣбва да има поне единъ добъръ приятель, който да му каже: Дръжъ се! Не се плаши, ти ще устоишъ. Затова отъ всички се изисква едно солидно вѣрую, а не суевѣрие. Всички трѣбва да имате такова вѣрую, което да почива на основата на свѣтълъ умъ, на благородно сърце, на вѫтрешни и красиви стремежи. При това положение само човѣкъ може да направи връзка, контактъ между ума, сърцето и волята си, да влѣзе въ общение съ всички добри, разумни хора, които да образуватъ помежду си общество, основано на братство, на хармониченъ редъ и порядъкъ. Какво правятъ сегашнитѣ хора? — Тѣ постоянно запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, защо животътъ се проявява по тоя начинъ и т. н. На тѣзи въпроси можемъ да дадемъ отговоритѣ на великитѣ хора. Тѣ казватъ: За да си отговорите на тѣзи въпроси, първо трѣбва да намѣрите пѫтя, начина, по който животътъ може да се изправи. — Каквото сѫ говорили въ миналото, каквото говорятъ въ бѫдеще, всичко това произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Защо? — Защото свѣтлината произтича отъ единъ и сѫщъ източникъ. Дали свѣтлината иде отъ газена лампа, отъ огънь, или отъ електрическа крушка, тя иде все отъ единъ и сѫщъ източникъ — отъ слънцето. Ако слънцето изчезне, никаква свѣтлина не би сѫществувала, никакъвъ животъ не би имало на земята. Значи, щомъ сѫществува свѣтлина въ нашия умъ, сѫществува свѣтлина и въ свѣта. Сѫществува мисъль въ нашия умъ, сѫществува Богъ и въ свѣта. Ние правимъ заключение отъ себе си, като излизаме отъ частното къмъ общото, а понѣкога вървимъ и по обратенъ пѫть — отъ общото къмъ частното. Тѣзи методи виждаме навсѣкѫде въ природата. Когато слънцето, т. е. цѣлото залѣзе, веднага се запалватъ безброй огньове и свѣтлини. Щомъ слънцето, или цѣлото изгрѣе, всички огньове и свѣтлини загасватъ. Значи, когато общото говори, частното мълчи; когато частното говори, общото мълчи. Казано е въ Господнята молитва: „Отче нашъ, Който си на небето“. — Защо е казано „който си на небето“, а не — „който си на земята“? — Защото Отецъ, Баща има само на небето. На земята нѣма никакъвъ Отецъ, никакъвъ Баща. Ако имаше такъвъ Баща на земята, хората нѣмаше да се биятъ помежду си. Кога се биятъ децата? — Когато бащата не е въ кѫщи. Щомъ бащата е въ кѫщи, децата сѫ мирни, кротки. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Кога хората сѫ лоши?— Когато баща имъ не е у тѣхъ. — Кога хората сѫ добри? — Когато баща имъ е у тѣхъ. — Кога ученицитѣ мислятъ? — Когато учительтъ имъ е между тѣхъ. Той предава своята лекция, а ученицитѣ слушатъ, мислятъ. Когато учительтъ не е между ученицитѣ си, тѣ нищо не знаятъ. Когато учительтъ влѣзе въ класъ, ученицитѣ научаватъ всичко. Следователно, когато казваме, че сѫществува религия въ свѣта, тази религия трѣбва да се обоснове на велика идея, която да хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората. Религията не трѣбва да хвърля сѣнка въ умоветѣ на хората, нито да имъ туря юларъ. Религията има за цель да създаде връзка между умоветѣ и сърцата на хората, да имъ даде новъ потикъ, нови стремежи. Христосъ е изразилъ тази идея въ стиха: „Ако ме любите, ще упазите моя законъ“. На друго мѣсто Той казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Ако говоря съ ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. Сега, желая ви, отъ всичко онова, което чухте, да се постараете, отъ дълбочината на вашия умъ и на вашето сърце, да изразите доброто и възвишеното у васъ и да го впрегнете на работа презъ годината. Поздравявамъ ви сега съ работата, която ще започнете и която нѣма край. Ние сме се събрали на съборъ, не както хората обикновено се събиратъ, но за работа, която ще трае не дни или месеци, но години, десетки и стотици години — работа, която има начало, нѣма край. Тази работа има велико бѫдеще, и затова се изискватъ общи усилия на човѣшкитѣ души. И тъй, пожелавамъ ви тази година да свършите поне една часть отъ предвидената ви работа, като извадите нѣщо отъ скритото съкровище на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите въ живота си. Само така ще придобиете вѫтрешна опитность, ценна за презъ цѣлия ви животъ. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Братство единство ние искаме". Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 1. Лекция оть Учителя, държана на 25 августъ, 1927 г. — VII. день на събора. София. — Изгрѣвъ.
  19. Ани

    1927_05_25 Постѫпки

    От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСТѪПКИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Прочете се резюме отъ 34. лекция. Сега ще ви задамъ единъ страненъ въпросъ: Срѣщали ли сте нѣкѫде статистически данни, следъ колко яденета човѣкъ умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифтъ, или текъ. Знаете ли, при какви условия се раждатъ чифтнитѣ числа, двойката напримѣръ, и при какви — текнитѣ, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другитѣ числа се раждатъ. Тѣ се раждатъ отъ единицата, и то, двойката — направо отъ единицата, а тройката — отъ двойката. Знаете ли, какви условия сѫ нужни, за да се роди едно число? Голѣма философия, голѣма наука се изисква, за да отговорите на този въпросъ. Щомъ не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате съ обикновени работи въ живота. Хората умиратъ отъ обикновенитѣ, отъ леснитѣ работи. Напримѣръ, когаго видѣ плода на забраненото дърво, Ева намѣри, че е много лесно да откѫсне този плодъ и да си хапне отъ него. Каква философия има въ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи следъ себе си този опитъ? Това дърво не бѣше външно, то сѫществуваше главно въ първитѣ човѣци, а после вече имаше отражение и на физическия свѣтъ. Дървото на желанията се крие въ самия човѣкъ. Когато еврейскиятъ езикъ се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание“ въ този езикъ? Мойсей казва: „Не пожелай!“ — Какво да не желаешъ? — Не желай това, което причинява смърть. Нѣкой казва: Азъ искамъ да умра. — Много лесно. Яжъ отъ забранения плодъ и ще умрешъ. Когато нѣкой казва, че иска да умре, азъ подразбирамъ, че той има желание да яде отъ забранения плодъ. Той седи при това дърво и се разговаря съ черния адептъ, който го уговаря да яде отъ плода на забраненото дърво, за да стане великъ като Бога. Сѫщиятъ човѣкъ казва: Азъ не съзнавамъ всичко това, не подозирамъ даже, че такава мисъль се крие въ мене. — Да, ти не съзнавашъ, но вѫтре въ тебе се крие единъ, който всичко съзнава. Той е твой господарь, а ти — неговъ слуга. Змията, която караше Ева да яде отъ плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, въ първо време нищо не знаеше, но като излѣзе отъ рая, тогава научи, каква грѣшка е направила. Като съзна грѣшката си, Ева изпадна въ голѣмо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева: „Богъ знае, че ако ядете отъ плодоветѣ на това дърво, ще бѫдете подобни на Него, затова забранява да ядете отъ него“. Думитѣ на змията внесоха въ ума на Ева голѣмо противоречие. На човѣшки езикъ казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъль въ човѣшкия умъ се вмъкне и една лоша, последната създава въ съзнанието му раздвояване. При това положение, човѣкъ започва да се бори, следъ което една отъ дветѣ мисли издържа борбага: ако лошата мисъль е надвила, добрата отстѫпва; ако добрата мисъль е надвила, лошата отстѫпва. Силата на човѣка се заключава въ това, именно, да даде мѣсто на добрата мисъль въ себе си да живѣе. Напримѣръ, една добра мисъль, която всички хранятъ въ себе си, е мисъльта за красивото, за красотата. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Какъ се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата? Не може. Злото създава грозотата въ живота. Въпрѣки това, ще забележите, че най-лошитѣ, най-злитѣ хора най-много говорятъ за красотата. Лошиятъ човѣкъ никога не може да бѫде красивъ. Външно той може да тури нѣкаква красива маска, но тази маска всѣкога може да падне отъ лицето му. Какво представя красотата? Нека нѣкой отъ васъ прочете по-важнитѣ произведения на известни писатели върху красотата и извади отъ тѣхъ основнитѣ мисли. Този, който е събралъ мнението на нѣкои видни писатели за красотата, нека напише тѣзи мнения на четирипеть страници, и следниятъ пѫть ги прочете въ класа, всички да чуятъ, какво е писано по този въпросъ. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великитѣ, на виднитѣ хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великитѣ хора, а после - това на обикновенитѣ. Такъвъ е порядъкътъ въ природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепватъ. Красотата привлича и мѫже, и жени. Ако жена види красива жена, въ нея се поражда зависть. Обаче, ако тя види красивъ мѫжъ, веднага пожелава да го владѣе. Ако мѫжъ види красивъ мѫжъ, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това сѫ положения, които всички познавате. Въ случая, важно е, кои сѫ подбудителнитѣ причини, които пораждатъ въ мѫжа или въ жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питамъ: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никѫде въ Писанието не се казва, че красотата трѣбва да се обича. Въ „Пѣсень на пѣснитѣ“, единъ отъ най-мѫдритѣ израилски царе, като говори за красотата, туря въ устата на възлюбената думитѣ, че нейниятъ възлюбенъ, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тукъ се говори за външна красота. Но трѣбва да се знае, че красота безъ съзнание не сѫществува. Безъ мѫдрость, безъ съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне въ оцетъ. Когато тази киселина влѣзе въ организъма, тя изсушава. Ако пъкъ красотата е образувала вино, всички знаятъ, какво е действие то на виното върху организъма. То опиянява, огрубява човѣка. Това, което става съ организъма, става и съ съзнанието на човѣка. И тогава, щомъ попадне подъ влиянието на тази красота, човѣкъ губи съзнание, опива се и не може вече да разсѫждава правилно. Тази красота е опасна область за човѣка. И въ Писанието е казано: „Не любете свѣта, защото неговата красота е опасна“. Затова, именно, Христосъ е слѣзълъ на земята, съ милионъ ангели около себе си, които да учатъ, да направляватъ човѣчеството въ Божествения пѫть. Казва се по нататъкъ, че като видѣли красивитѣ дъщери на човѣцитѣ, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ, оженили се и останали на земята да живѣятъ. Синътъ Божи трѣбвало самъ да завърши своята мисия. Тия ангели и до днесъ още сѫ затворени въ плътьта и не могать да се върнатъ назадъ въ небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излѣзете по-силни отъ тия ангели? Щомъ влѣзете въ свѣта, и вие, като тѣхъ, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите кѫща и ще кажете, като нѣкои отъ индускитѣ философи: И тукъ се живѣе добре. Като се натъкватъ на известни факти, хората искатъ да ги тълкуватъ, да се добератъ чрезъ тѣхъ до истината. Обаче, както и да се тълкуватъ, фактитѣ не представятъ още самата истина. Когато нѣкой казва, че говори истината, това показва, че той самъ не знае, какво нѣщо е истината. Въ правъ, въ абсолютенъ смисълъ на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чистъ, светъ, добъръ и любещъ човѣкъ. Вънъ отъ това положение, всѣки обикновенъ човѣкъ говори факти, но не истината. Нѣкой казва: Азъ изнасямъ голата истина по еди-кой си въпросъ. Апостолъ Павелъ пъкъ казва: „Да се не намѣримъ голи“. Това значи: на небето трѣбва да бѫдемъ облѣчени“. Който говори голата истина, той говори факти на истината. Нѣкой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начинъ не може да се смущава. Ако музикантътъ владѣе своя инструментъ и излива отъ него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоноветѣ фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушатель. Дето има дразнене на ухото, тамъ истината не сѫществува. Който говори истината, тоноветѣ на неговия гласъ сѫ чисти, меки, музикални, и той нито другитѣ смущава, нито самъ се смущава. Докато въ мисъльта, или въ чувствата на човѣка сѫществува най-малкия дефектъ, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трѣбва да го обезсърдчава, но той трѣбва да работи, да се повдигне, да преодолѣе всички спънки въ своя животъ. Ако единъ напредналъ, въ духовно отношение, човѣкъ, какъвто бѣше Апостолъ Павелъ, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже въ края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобилъ, туй показва, че има възможность човѣкъ да изгуби всичко. Кога може човѣкъ да изгуби придобитото? Когато не спазва великитѣ закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогналъ, остава му само да разбере смисъла на живота. Сега, ще напиша на дъската смѣсената дробъ 11/24. Какво означава тази дробь? Тя е ребусъ за разгадаване. (—Дробьта 11/24 означава едно денонощие и единъ часъ). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свѣтъ рационалнитѣ числа показватъ единъ завършенъ крѫгъ на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отдѣлимъ 1/24 часть отъ даденъ крѫгъ, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даденъ крѫгъ, както стрелката въ часовника, при едно пълно обикаляне на крѫга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалнитѣ числа пъкъ означаватъ незавършени, духовни движения. Физическиятъ свѣтъ се отличава отъ духовния по това, че въ него всички движения, всички прояви сѫ завършени, когато въ духовния свѣтъ сѫ незавършени, т. е. иматъ начало, нѣматъ край. Следователно, когато нѣкой ви пита, какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ, кажете: Всѣко нѣщо, което има начало и край, спада въ областьта на физическия свѣтъ. А всѣко нѣщо, което има начало, нѣма край, спада въ областьта на духовния свѣтъ. Когато състоянията на човѣка се мѣнятъ бързо, отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той живѣе на физичегкия свѣтъ. Когато състоянията на човѣка не се мѣнятъ рѣзко, т. е. не минаватъ отъ радость въ скръбь, и отъ скръбь въ радость, това показва, че той се намира въ духовния свѣтъ. Значи, духовниятъ свѣтъ се характеризира съ това, че става намаляване въ състоянията, които човѣкъ преживява. Напримѣръ, ако той изпитва голѣма радость, постепенно се забелязва намаляване на тази радость. Или, ако човѣкъ изпитва скръбь, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръбь. Физическиятъ свѣтъ е отличителенъ съ рѣзкитѣ смѣни: току що човѣкъ казва, че вѣрва, изведнъжъ въ него дойде съмнението, и той се обезсърдчава, губи вѣрата си. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да превърне това състояние въ положително, за която цель е необходимо да мине отъ физическия въ духовния свѣтъ. Този е правиятъ пѫть на човѣшкото развитие. Иначе, скокове въ развитието на човѣка не се допущатъ. Като казвамъ, че физическиятъ свѣтъ се отличава съ рѣзки промѣни въ състоянията на човѣка, искамъ да обърна вниманието ви на факта, че много отъ скърбитѣ и радоститѣ, които преживявате, не сѫ ваши. Напримѣръ, нѣкога вие скърбите, безъ да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате нѣкаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човѣкъ да различава своитѣ скърби и радости отъ чуждитѣ, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбитѣ и радоститѣ въ живота на човѣка иматъ смисълъ, само когато донасятъ нѣкакви придобивки. А това е възможно при условие, човѣкъ да съзнава, защо скърби и защо се радва. Коя е причината, задето нѣкои отъ скърбитѣ и радоститѣ ви не сѫ ваши? Причината за това се дължи на факта, че всѣки човѣкъ участвува въ цѣлото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човѣка да взима участие въ общото съзнание, да взима дѣлъ въ радоститѣ и скърбитѣ и на другитѣ сѫщества. Сѫщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другитѣ хора взиматъ участие въ неговитѣ скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на нѣкой човѣкъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живѣе и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ тѣхния смисълъ, тѣ всѣкога ще търсятъ радоститѣ, а ще искатъ да се освободятъ отъ скърбитѣ. Щомъ разбере смисъла на страданията, човѣкъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ тѣхъ. Представете си, че по невнимание, върху рѫката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намѣри майка си, на рѫката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на нѣкоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си къмъ болното мѣсто и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощь, нито очаква други нѣкои да й помогнатъ отвънъ, но бързо действува, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици сѫ правили редъ опити съ жабитѣ и сѫ дошли до заключение, ще жабитѣ, както и всички останали животни, сами си помагатъ при случай на страдания. Напримѣръ, ако на лѣвата страна на гърба на жабата сипятъ малко азотна киселина, а сѫщевременно прерѣжатъ двигателнитѣ нерви на лѣвия й кракъ, тя съ дѣсния кракъ ще изчисти киселината отъ гърба си. Какъ ще си обясните този фактъ? Защо детето, което е по-умно отъ жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на нѣкое дете се запали, то веднага бѣга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотамъ, ризката му изгаря, а то се поопърля. Казвате: Чудно нѣщо, какъ да не се сѣща това дете, какво да направи, ами трѣбва да бѣга при майка си, тя да му помогне? — Въ духовно отношение, и вие сте такива деца, и постѫпвате по сѫщия начинъ, като тѣхъ. Като сипятъ една капка духовна азотна киселина върху рѫката ви, вие бѣгате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате единъ уменъ човѣкъ, който взима малко памукъ и истрива киселината отъ рѫката ви. Тия хора, като познаватъ законитѣ, всѣкога влизатъ въ свѣта съ рѫкавици, да не сипватъ по рѫцетѣ имъ азотна киселина. И въ невидимия свѣтъ сѫществата турятъ на рѫцетѣ си бѣли, хубави рѫкавици, да се предпазватъ отъ азотната киселина. Тамъ състезанията сѫ по-голѣми отъ тия на физическия свѣтъ. Значи, жабата по-лесно се освобождава отъ азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно отъ нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина отъ кожата си. Детето пъкъ, докато нѣма опитность, само не може да си помогне. Единъ день, когато мине презъ тази опитность, само ще може да си помага. Сега, като ученици, вие трѣбва да изучавате законитѣ, сами да си помагате. За тази цель, ученикътъ, както и духовниятъ човѣкъ, трѣбва да започнатъ отъ най-близкитѣ нѣща въ живота си. Ученикьтъ трѣбва да знае, напримѣръ, кога да ляга и да става, какъ да се храни и т. н. Нѣкой ляга рано, въ осемь или деветь часа, и следъ единъ или два часа се събужда. Това не е правиленъ, не е здравъ сънь. Когато спи, човѣкъ трѣбва да изкара съня си безъ пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъжъ, да се събуди следъ като се е наспалъ добре и повече да не заспива. Ако се събужда нѣколко пѫти презъ нощьта, това показва, че или въ кръвообръщението на човѣка има нѣкаква неправилность, или стомахътъ му е разстроенъ, или страда отъ главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на нѣкаква дисхармония въ организъма. Когато не спи добре, човѣкъ сънува тежки сънища, което показва известна възбуденость въ нервната система. Сънищата се подчиняватъ на известенъ законъ. Изобщо, за всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Разумниятъ се съобразява съ това време, а неразумниятъ не признава този законъ и нарежда работитѣ си по свои разбирания. Въ това отношение, природата постѫпва по два различни начина: онѣзи, които не изпълняватъ законитѣ й, тя ги оставя свободни, да правятъ, каквото искатъ, но затова и тя постѫпва, както намира за добре. Къмъ онѣзи, които изпълняватъ законитѣ й, тя има съвсемъ други отношения. Тя ги пита, какво мислятъ да правятъ, но когато намисли да върши нѣщо, тя имъ казва: Азъ съмъ решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мѣрки. Казано е въ Писанието: „Богъ открива своитѣ тайни на онѣзи, които Го любятъ“. Следователно, човѣкъ може да живѣе по два начина: да върши всичко по своя воля, безъ да взима въ внимание законитѣ на природата; вториятъ начинъ е да живѣе споредъ законитѣ на природата и да бѫде въ пълно съгласие съ нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейнитѣ разумни сѫщества ще му кажатъ, трѣбва ли да направи това нѣщо, или не трѣбва. На разумния човѣкъ тя казва: Начинътъ, по който искашъ да постѫпишъ, не е правиленъ. Тя ще корегира начина му, ще му даде упѫтвания, както добриятъ учитель постѫпва съ своитѣ ученици. Когато природата дава съветъ и на васъ, вие трѣбва да бѫдете готови, да корегирате мисъльта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристѫпите къмъ реализиране на идеята си. За реализиране на идеитѣ, първо се иска любовь, а после страхътъ може да дойде. Въ нѣкои хора става обратното: първо иде страхътъ, а после — любовьта. Сѫщото нѣщо се забелязва и по отношение на мѫдростьта: въ едни хора първо иде мѫдростьта, а после глупостьта; въ други пъкъ е точно обратно: първо иде глупостьта, а после мѫдростьта. Това сѫ контрасти въ живота, между които човѣкъ неизбѣжно се движи. Нѣкой направи една голѣма глупость въ живота си, но после става разуменъ и разбира, че не е трѣбвало да направи такава глупость. Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намиратъ. че много години вече, какъ следватъ въ нея и нѣматъ голѣми постижения. Какво искатъ да постигнатъ тѣ? Знаятъ ли, колко години се изискватъ отъ окултния ученикъ, за да завърши той образованието си? Като ученикъ на земята, нужни му сѫ 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трѣбва да учи окултниятъ ученикъ? Ако живѣете на земята 80 години, почти една четвъртъ отъ живота ви отива за учение. Значи, за 80 години животъ, прекаранъ на земята, една четвъртъ отъ него употрѣбявате въ учение; ако пъкъ, като духовно сѫщество, живѣете 25,000 години, колко време трѣбва да прекарате въ учение? Пропорционално на първото отношение, въ духовния свѣтъ се изискватъ шесть хиляди години учение. Значи, колкото повече човѣкъ се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човѣкъ прогресира. Колкото човѣкъ слиза по-надолу къмъ физическия свѣтъ, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щомъ времето за образованието ви се съкрашава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналитѣ ученици. Който иска въ кратко време да завърши образованието си, той е подобенъ на плодъ, който скоро узрѣва. Единъ ученикъ отишълъ при единъ знаменитъ германски професоръ, съ желание да следва неговитѣ курсове и казалъ: Господинъ професоре, моля да ми предадете вашия курсъ въ нѣколко месеца само; искамъ въ скоро време да свърша. Има ли такъвъ курсъ? Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ създалъ тиквата, опредѣлилъ за развитието й всичко шесть месеца. Когато създаль дѫба, опредѣлилъ сто години за развитието му. Тъй щото, ако искашъ дѫбъ да бѫдешъ, трѣбва да следвашъ най-малко сто години, за да свършишъ курса на моитѣ науки. Ако пъкъ искашъ да станешъ тиква, ще учишъ само шесть месеца. — Такъвъ е законътъ въ природата. Който иска да стане чистъ и светъ човѣкъ, той трѣбва да употрѣби дълъгъ периодъ отъ време за изучаване на великитѣ Божии закони. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се домогне до великата Божия програма и да я изучава отъ любовь, а не огъ сграхъ. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нѣмате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човѣкъ може да учи и когато спи. Това може да се потвърди съ редъ примѣри отъ живота. Напримѣръ, нѣкой ученикъ решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъжъ, два, три пѫти и не може да я реши. Вечерьта, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пакъ си ляга. Като стане сутриньта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могълъ да реши задачата му. Значи, когато е билъ въ будно състояние, той не е могълъ да реши задачата си, а въ съня си я решилъ. Това показва, че и въ сънь човѣкъ работи. Странни и чудни сѫ законитѣ на природата! Нѣкой желае да стане богатъ, ученъ, силенъ човѣкъ, но колкото повече желае това, толкова по-голѣми спънки и препятствия срѣща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва отъ всичко: Не искамъ вече нито богатство, нито ученость, нито сила — да става, каквото ще. Щомъ се откаже отъ желанията си, щомъ се примири съ положението си, всичко, каквото е желалъ, започва едно следъ друго да се реализира: богатъ става, ученъ става, силенъ става. Той се чуди, защо тия нѣща идатъ сега, когато вече се е отказалъ отъ тѣхъ. Ще ви обясня, защо природата работи по този начинъ. Да желае човѣкъ нѣщо, това значи да събира материалъ за изработването на това свое желание. Той събира материалъ, а природата го взима. Когато събере достатъчно материалъ, природата ще го изпѫди вънъ, ще затвори вратата следъ него и ще започне да работи година, две, три или повече, споредъ желанието, което е проектирано отъ човѣка, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставилъ нужния материалъ. Като не знае този законъ, човѣкъ казва: Природата ме забраеи. Не, природата не те е забравила, но трѣбва да имашъ търпение да чакашъ. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нѣщо и го забравете. Ако съ вашитѣ желания постоянно хлопаге на вратата на природата, тя нѣма да ви отвори. Тѣзи желания ще се реализиратъ въ други сѫществувания. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Нѣкога вие сте пожелали този човѣкъ да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви срѣща и ви обиква. Неизповѣдими сѫ Божиитѣ пѫтища! Сега, отъ всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великитѣ хора сѫ писали, но трѣбва да изучавате законитѣ, по които тѣ сѫ работили. Като изучавате единъ писатель, трѣбва да видите, отде е черпилъ той своето знание. И като вървите отъ единъ писатель къмъ другъ, ще дойдете най-после до онзи, който е черпилъ направо отъ Първоизточника на нѣщата. Всички велики хора сѫ работили и работятъ въ сѫщото направление. Тѣ коментиратъ една и сѫща идея по различни начини, вследствие на което я правятъ достѫпна за вашия умъ. Въ това отношение, всички велики хора иматъ своето мѣсто. Важно е всѣки да знае мѣстото, което трѣбва да заеме въ живота. Много отъ религиознитѣ хора се стремятъ къмъ видения, искатъ да видятъ нѣщо. — Ако е въпросъ за физически видения, всѣкога можете да имате такива. Достатьчно е да отидете единъ пѫть на кинематографъ, за да се върнете обогатенъ отъ видения. Тамъ ще видите, колкото щете фантазии. Смисълътъ не е въ тѣзи видения. Привилегия за човѣка е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира отъ създаването му до днесъ. Това е достѫпно само за високо напредналитѣ ученици. Останалитѣ могатъ да философствуватъ, колкото искатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Който иска точно да знае, какъ е създаденъ свѣтътъ, той трѣбва да се върне по лентата на създаването на свѣта и да дойде до първия моментъ на това създаване; оттукъ, по сѫщата лента ще върви напредъ, като минава презъ вѣкове и епохи, докато дойде до настоящия моментъ. Само по този начинъ той ще има пълна и ясна картина за цѣлото Битие. Като говоримъ за създаването на свѣта, имаме предъ видъ неговата физическа страна. Физическиятъ свѣтъ е подобенъ на дреха, която всѣки день събличаме, за да се облѣчемъ на другия день въ нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, въ която се обличаме, е дрехата на духовния свѣтъ. Като съблѣчемъ нея, ще облѣчемъ още по хубава — дрехата на Божествения свѣтъ. По сѫщия начинъ и свѣтътъ се създава. При всѣки новъ свѣтъ, видимъ или невидимъ, се създаватъ нови дрехи, нови облѣкла, нови форми, въ които създаденото се облича. Като наблюдава различнитѣ форми въ свѣта, човѣкъ съ пробудено съзнание трѣбва да внимава, да различава тия, които сѫ създадени отъ човѣка, отъ ония, създаденн отъ Първата Причина. Споредъ това, той трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ еднитѣ и какъ — съ другитѣ. Преди нѣколко деня показвамъ на ученицитѣ си едно малко дръвче и казвамъ: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искамъ да направя съ него единъ опитъ. Следъ нѣколко деня, две сестри седѣли при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошълъ при тѣхъ единъ братъ, и като видѣлъ дръвчето, извадилъ ножчето си и започналъ да го окастрюва, споредъ своитѣ знания по градинарство. Сестритѣ не му казали нищо. Тѣ мислили, че той разбира отъ тази работа, затова така смѣло се заема да кастри дръвчето. Като видѣхъ дръвчето така окастрено, попитахъ брата, защо е направилъ това безъ позволение. Преди всичко, той още не е завършилъ наукитѣ си въ тази область. Не се рѣжатъ дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, тѣ на сила сѫ станали високи. После, градинаритѣ отрѣзватъ върховетѣ на тия дървета, за да върнатъ енергиитѣ имъ надолу, да ги направятъ по-дебели. Значи, енергиитѣ на дърветата се препращатъ по изкуственъ начинъ ту нагоре, ту надолу. Дърветата трѣбва да се развиватъ естествено. По сѫщия начинъ и вие кастрите своя животъ. Дойде нѣкой съ своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че нѣкой е понадебелѣлъ малко, отправя енергиитѣ му нагоре, като казва: Нагоре трѣбва да вървишъ! Като тръгне много нагоре, обръща енергиитѣ му надолу, къмъ коренитѣ. При това положение, и той самъ не знае, накѫде да върви, въ какво да вѣрва. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ онова, което е дълбоко вложено въ него: първо, той има стомахъ — реалистъ ще бѫде; после, той има дробове — духовенъ ще бѫде; най-после, той има глава — Божественъ ще бѫде. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на дървото, което има коренъ, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начинъ, по който дървото се развива. Това показва, че само въ физическия свѣтъ има кастрене, но не и въ Божествения. Кастренето е законъ на кармата. Присаждането е сѫщо така кармически законъ. Въ любовьта нѣма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се развиватъ правилно, естествено, безъ никакво давление отвънъ. Като наблюдавате развиването на вашия животъ, забелязвате две течения: едното е подъ влиянието на кармическия законъ, а другото, — подъ влияние на Божествения законъ или закона на Любовьта, на дихармата. Ако работите едновременно съ двата закона, ще се намѣрите въ противоречие съ себе си, съ окрѫжаващата срѣда и съ Божествения свѣтъ. Отъ васъ зависи, какъ да живѣете. Ако живѣете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцатъ. Ще се намѣрятъ много градинари, които ще ви кастрятъ и присаждатъ. Ще дойде единъ градинарь, ще отправи соковетѣ ви нагоре; ще дойде другъ, ще отправи соковетѣ ви надолу. Въ края на краищата, отъ васъ нищо нѣма да излѣзе. Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човѣкъ трѣбва да има търпение. Безъ търпение нищо не се постига. Казвате: Какъ да придобиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човѣкъ може да задържа дишането си, толкова по-голѣмо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трѣбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъжъ, но следъ много упражнения. Като стигне до една минута, пакъ ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако нѣкой стигне до десеть или повече минути, той минава за голѣмъ адептъ. Години работа се изисква, за да достигне човѣкъ това нѣщо. Нѣкои, като задържатъ дишането си нѣколко секунди, започватъ да се страхуватъ, да не се пръсне сърцето имъ, или да не се скѫса нѣщо въ дробоветѣ имъ. Като правятъ тия упражнения за дишане, тѣ трѣбва да бѫдатъ тихи и спокойни, съ будно съзнание въ себе си. Дишането е най-добриятъ начинъ за развиване на търпение. При това, дишането трѣбва да става така, че никой да не забелязва, че дишате. Сега, изпѣйте гамата, отъ долно do до горно do съ движения на рѫцетѣ, както бѣше дадена въ миналата лекция. „Богъ царува на небето, Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.
  20. От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КЛАСИЧЕСКАТА КНИГА НА ЛЮБОВЬТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Защо съмъ пратенъ на земята?“ Изпѣйте упражнението: „Изгрѣва слънцето“. Колко отговори могатъ да се дадатъ на зададената тема? Колко отговори могатъ да се дадатъ специално на думата „защо“? Сега ще напиша нѣколко действия, върху които трѣбва да разсѫждавате: 2 + 4 = 6 2 x 4 = 8 4 : 2 = 2 Това сѫ прости, аритметически действия. Защо между числата 2 и 4 се туря знака плюсъ? За да се покаже, че дейсгвието е събиране. Числото 6 е отговорътъ на това действие. Има ли другъ отговоръ? Не, този е единствениятъ. Допуснете, че това сѫ живи сѫщества, напримѣръ, яйца, отъ които могатъ да се излупятъ пиленца. Колко пиленца могатъ да се излупятъ отъ тия яйца? Шесть пиленца. Ще имате ли печалба отъ тѣхъ? За да живѣятъ, тѣзи пиленца трѣбва да се хранятъ. Числото шесть е неутрално. Щомъ съберете числата 2 и 4 на едно мѣсто, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато отъ числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията въ свѣта. Щомъ го раздѣлите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две. Често хората изпитватъ голѣмъ страхъ, безъ да знаятъ причинитѣ за страха. Коя е причината за страха имъ? Че могатъ да счупятъ нѣкой прозорецъ и после трѣбва да плащатъ. Питамъ: има ли такива прозорци въ тѣхъ, които могатъ да се счупятъ? Има, но тѣ могатъ да се счупятъ само при условие, ако вѣтърътъ се усили. Щомъ вѣтърътъ престане, и опасностьта за счупването на прозорцитѣ е избегната. Сега, като разглеждаме аритметическитѣ действия, натъкваме се на редъ закони, които иматъ приложение въ самия животъ. Напримѣръ, числото 4 представя краенъ предѣлъ на нѣщо. Съ него се изобразява квадратътъ. Който попадне въ квадрата, той се намира въ крайно напрежение, въ положението на пълна бомба. За да излѣзе отъ него, човѣкъ трѣбва, или да го изпразни, или да го пукне нѣкѫде, да направи дупка въ него. Ето защо, когато човѣкъ се намѣри въ напрегнато състояние, явяватъ се страданията. Въ този смисълъ, страданията не сѫ нищо друго, освенъ изтичане на излишна енергия. Щомъ излишната енергия отъ човѣка изтече, и страданията за него преставатъ. Напримѣръ, различнитѣ болести, които човѣкъ изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не сѫ нищо друго, освенъ напрегнати състояния. Тия състояния се дължатъ на известни подпушвания, които ставатъ, както въ нервната, така и въ останалитѣ системи на човѣка. Често хората подпушватъ мисъльта си отъ страхъ. Напримѣръ, имате синъ, който следва въ странство. Въ първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университетъ, великъ човѣкъ ще стане. Единъ день отивате при една врачка, да ви каже нѣщо за вашия синъ. Тя хвърля карти, хвърля бобъ и казва, че на 33 годишната си възрасть синътъ ви ще умре. Отъ този день вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вѣрвате на врачката повече, отколкото на вашето вѫтрешно чувство. Досега азъ не съмъ срещналъ човѣкъ, който да не вѣрва въ нѣкоя врачка. Човѣкъ все вѣрва въ нѣкоя врачка. Нѣма човѣкъ, който да не е лековѣренъ въ едно, или въ друго отношение. Вѣтърътъ духа, прозорцитѣ се подвижватъ, приказватъ нѣщо таинствено на човѣка, и той става лековѣренъ. Вѣтърътъ влиза отвънъ, иска да се разговаря съ насъ, а пазачитѣ на прозорцитѣ пазятъ, не го пущатъ да влѣзе, защото има карантина. Задоволителенъ ли е този отговоръ? Сега, като умножите 2х4 или 4х2, получавате числото осемь. Защо между тѣзи две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъвъ процесъ представя поставянето на яйца подъ нѣкоя кокошка? Това е процесъ на събиране. Какъвъ процесъ се извършва при излупване на пиленцата? Умножаване. Значи, при умножаването влиза единъ елементъ по-високъ отъ този, който влиза при събирането. Събирането е законъ на приготовление. Отъ редъ години вече вие се занимавате съ окултната наука, но все още не сте се домогнали до ония елементарни правила, съ които можете да си обяснявате вѫтрешнитѣ преживявания. Вие често промѣняте състоянията си, което показва, че минавате презъ една область на настроения. Напримѣръ, както седите и размишлявате, изведнъжъ дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подиръ малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още — и се връщате назадъ. Можеге ли да си дадете отчетъ, кои сѫ сѫщественитѣ причини, поради които тъй лесно измѣняте състоянията си? Единъ добъръ методъ срещу настроенията е четенето на книги отъ различни автори. Ако имате нѣкакво мрачно, тежко настроение, четете нѣкоя книга отъ авторъ, който е идеалистъ, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете нѣкоя книга отъ материалистъ писатель, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате нѣкакъвъ усъвършенствуванъ термометъръ, мѣрете съ него температурата си, да видите, какви понижавания и повишавания ставатъ съ нея при различнитѣ настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживѣете нѣщо силно, за да не остане сѣнка отъ съмнението ви. Това показва, че малко или много, човѣкъ все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай нѣкое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете отъ нея. Ако това дете ви запита, дали сте боленъ, защо имате малко жълтъ цвѣтъ на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате, какво ви боли. Като мислите по този начинъ, ще намѣрите, че имате нѣкакво възпаление въ чървата, или въ бъбрецитѣ, или въ слѣпото чърво и т. н. Съвременнитѣ хора още не сѫ дошли до положението на гѫската, или на патицата, да мажатъ перата си съ нѣкаква мась, благодарение на която да не потъватъ въ водата. Като намаже перата си съ мась, въ колкото дълбока вода и да влѣзе, гѫската никога не потъва. По сѫщия начинъ и дяво-лътъ постѫпва съ себе си. Като види, че може да пострада нѣкѫде, той намазва перата си съ нѣкакво масло да не потъва въ водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки. Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвамъ, че не сте патици, но сте кокошки, имамъ предъ видъ, че като плава въ водата, патицата намазва перата си съ мась, за да не отнима водата топлината на тѣлото й. Кокошката, обаче, която живѣе на суша, не се занимава съ това изкуство, да се маже съ мась. Мнозина казватъ, че животътъ е море. Да, зависи, какъ човѣкъ живѣе. Ако животътъ е море и може да ви удави, трѣбва да имате малко мась на перата си. На въпроса „защо“, никога не може да се отговори, т. е. по-право не може да се даде положителенъ, абсолютенъ отговоръ. Тъй щото, на въпроса, защо числата се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, не може да се даде никакъвъ отговоръ. Напримѣръ, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дѣли и т. н. На въпроса, защо Богъ е изпратилъ човѣка на земята, сѫщо така не може да се даде абсолютенъ отговоръ. Отъ това, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, разбираме законъ на ограничаване. Казваме, че Богъ е изпратилъ човѣка на земята, но може и никѫде да не го е изпратилъ. Нѣкой сънува, че е ходилъ въ Америка, въ Англия, или другаде нѣкжце. Става сутриньта, вижда, че никѫде не е ходилъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е ходилъ на слънцето, това е толкова вѣрно, колкото, че е ходилъ на сънь въ Америка, въ Англия или другаде нѣкѫде. Значи, идейното ходене не трѣбва да се смѣсва съ физическото. Идейниятъ свѣтъ е свѣтъ на освобождаване, а физическиятъ — свѣтъ на ограничаване. Да бѫдете близо до Бога, това значи да сте въ свѣта на освобождаването, т. е. да сте освободени отъ всѣкакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте въ една атмосфера чиста и възвишена и да живѣете между сѫщества, които напълно разбиратъ вашия умъ, вашето сърце, вашата душа и постѫпватъ съ васъ тъй, както вие разбирате. Да сте далечъ отъ Бога, значи да сте между хора, които никакъ не ви разбиратъ. Учительтъ разбира ли ученика си? Не го разбира. Щомъ ученикътъ не знае урока си, учительтъ веднага му пише слаба бележка. Ученикътъ разбира ли учителя си? И той не го разбира. Щомъ не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писалъ слаба бележка. Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременнитѣ хора не се разбиратъ помежду си. Сега всички трѣбва да изучавате основнитѣ принципи и закони на живота, за да разбирате своитѣ вѫтрешни състояния. Следователно, когато човѣкъ дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, само тогава той може да живѣе идейно. Ако не разбира своитѣ вѫтрешни състояния, той всѣкога ще се излага на закона на илюзиитѣ. Въ съвършения човѣкъ всичко е хармонично. Той живѣе въ голѣмо изобилие. Идейниятъ човѣкъ живѣе въ чистота, въ широчина на своитѣ идеи, въ сила, въ мощь, въ вѫтрешно разбиране и прилагане на Божественитѣ закони. Представете си една майка, която има две деца. Единъ день бащата донася въ кѫщи два килограма круши, отъ два вида: всѣка круша отъ единия видъ тежи по четвъртъ килограмъ, а всѣка круша отъ втория видъ тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една отъ хубавитѣ круши, които тежатъ по 250 грама, а на другото дава една отъ крушитѣ, които тежатъ по 50 грама. Детето, което е получило голѣма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката круша, има друго мнение. Първото дете е доволно отъ майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Нѣма нищо, деца сѫ Не, това сѫ символи, въ които се криятъ известни закони. Ако дамъ на едного едно хубаво самопишещо перо, съ златенъ писецъ и съ златна верижка, а на другиго дамъ едно просто, желѣзно перо, което струва едва 10 — 15 лева, какво ще бѫде разпожението на тия двама души по отношение на мене? Или, да допуснемъ, че на едного дамъ една хубава класическа книга, а на другиго — единъ простъ букварь за първо отдѣление, какво разположение ще иматъ тѣзи двама души къмъ мене? Следователно, който само говори нѣко му за любовьта, безъ да я прилага, той му подарява букварь за първо отдѣление — букварь на любовьта. Който пъкъ говори нѣкому за любовьта, но сѫщевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовьта. Питамъ: еднакво ли струватъ тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „букваря на любовьта“, той се надува като пѣтелъ, като пуякъ. Защо? Такива сѫ качествата на букваря Който че те „класическата книга на любовьта“, или „книгата на съвършенството“, той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото въ тази книга има сухи формули, които той трѣбва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нѣщо отъ тѣхъ. Букварьтъ на любовьта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мѫчи да научи азбуката на моя езикъ. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовьта казва: Който ме е взелъ веднъжъ въ рѫцетѣ си, той ще разбере, че сълзитѣ отъ очитѣ му трѣбва да пресъхнатъ. Тя изисква отъ човѣка готовность за всѣко добро дѣло, добро начинание. Ако нѣкой е богатъ, той трѣбва да знае, че ще дава. И тъй, които сѫ чели букваря на любовьта, като заминатъ за онзи свѣтъ, ще влѣзатъ въ небето на букваритѣ. Значи, има едно небе на букваритѣ, въ което влизатъ само малкитѣ деца. На какво сѫ емблемъ децата? Въ живота си, старитѣ хора четатъ букваря на любовьта, а децата — класическата книга на любовьта. Защо е така? Защото децата плачатъ. Ако нѣкое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически законъ. Когато при зачеването на нѣкое дете майката плаче, като се роди, детето сѫщо ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бѫде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бѫде невежо. Затова се казва, че грѣховетѣ на майката сѫ грѣхове и на децата. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: за да роди човѣкъ една здрава, свѣтла и благородна мисъль, или едно здраво и благородно желание, тѣ непременно трѣбва да се родятъ безъ охкане и пъшкане. И мислитѣ, и чувствата, и желанията се зачеватъ, раждатъ и живѣятъ като човѣка. Следователно, всѣка мисъль, която човѣкъ е родилъ въ нѣкакво болезнено състояние, сѫщо като него ще стене, ще плаче. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!“ Това е състоянието на детето. Питамъ: ако въ ума на нѣкой човѣкъ едновременно се родятъ нѣколко идеи, какво заключение ще извадите за него? Ако въ ума на нѣкой човѣкъ се родятъ едновременно петь-шесть идеи, той е млѣкопитаещо; ако въ ума му едновременно се родятъ десетина идеи, той е отъ рода на птицитѣ; ако въ ума му едновременно се родятъ хиляди идеи, той е отъ рода на рибитѣ; и най-после, ако въ ума на нѣкое сѫщество се роди само една сѫществена идея, това сѫщество е човѣкъ. Единъ день срещнахъ една стара баба, която ми каза: Ехъ, синко, родихъ азъ 20 деца, но нито едно не ми остана. Питамъ: не бѣше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно отъ тѣхъ да не остане живо? Ако вие сте имали 20 вѣрвания въ живота си, но нито едно отъ тѣхъ не ви е останало, какво ви ползуватъ тия 20 вѣрвания? Вие започвате съ мисъльта, че Богъ е Любовь, а после казвате, че съ любовь не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Правда, вървите известно време съ тази мисъль, но после казвате, че и съ правда не може да се живѣе. Казвате, че Богъ е Истина, искате да живѣете споредъ тази Истина, но после намирате, че и съ истина не може да се живѣе. Започвате съ мисъльта, че Богъ е Мѫдрость, но казвате, че и съ тази мѫдрость не може да се живѣе. Намирате, че по-добре е човѣкъ да живѣе по простому, отколкото съ Божията Мѫдрость. Искате да живѣете споредъ Божията Добродетель, споредъ Божията милость, но въ края на краищата, отъ всичко това се отказвате, докато останете само съ една проста мисъль въ ума си, че Богъ за всичко промисля. Какво разбирате подъ думитѣ, че Богъ промисля за всичко? Когато нѣкой работникъ копае лозето на господаря си съ любовь, последниятъ ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникътъ седи нѣкѫде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последниятъ нѣма да промисли за неговата прехрана. Изводътъ, който можете да направите отъ. говореното, е следниятъ. Казвате: Толкова време живѣхме на земята, но какво научихме? Наистина, всѣки трѣбва да се запита, какво е научилъ, следъ като е живѣлъ известно число години на земята. Вие не сте направили една анализа въ себе си да видите, какво сте придобили отъ живота. Вие живѣете като царски синове, като велики хора и току се обръщате къмъ единъ или другъ авторъ, да прочетете, какво сѫ казали тѣ за слънцето. Четете единъ, втори, трети авторъ и казвате: Зная вече, какво е писалъ еди-кой си авторъ за слънцето. Зная, какво е писалъ втори авторъ за слънцето и т. н. Сега, като задавамъ въпроса, защо Господъ ви е пратилъ на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратилъ на земята? Преди всичко, въпросъ е, дали вие сте на земята. Да не излѣзе, че сънувате, че сте на земята? Ако това е сънь, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада мома, за която се говори въ една приказка: тя сънувала една вечерь, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро следъ това умрѣло. Като станала сутриньта, момата разправила съня на майка си, и дветѣ започнали да плачатъ за умрѣлото дете. Реалниятъ животъ не допуща никакви противоречия. Щомъ има противоречия въ живота, този животъ е сънь, хипнотическо състояние. Следователно, докато живѣе въ противоречия, човѣкъ още не е реално сѫщество. Който се съмнява, той не е реално сѫщество. Съмнението е изразъ на излишна енергия. Човѣкъ се съмнява въ недействителни нѣща. Нѣкой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотрѣбна, излишна и не може да я употрѣби. Такова нѣщо представя съмнението въ човѣка. Всички говорятъ за реалностьта на нѣщата, търсятъ реалностьта и не я намиратъ. Защо? Защото се движатъ още въ свѣтъ на илюзии, на заблуждения. Хората трѣбва да изживѣятъ своитѣ заблуждения; като излѣзатъ отъ тѣхъ, тогава ще влѣзатъ въ реалния свѣтъ — въ свѣта на Истината. Нѣкой казва, че не вѣрва въ Господа, че сѫществуването на Бога не е реално и т. н. — Кое е реално, споредъ васъ? Тъй както хората живѣятъ, реаленъ животъ ли е тѣхниятъ? Тѣ се раждатъ, растатъ, развиватъ се, боледуватъ, биятъ се, каратъ се, убиватъ се, докато единъ день изчезнатъ отъ лицето на земята. Не, това още не е истинскиятъ животъ, това е животъ на раници. Единъ день, като свалите всичкитѣ си раници и ви претеглятъ, колкото тежите, това сте вие, това е животътъ на душата, животътъ на реалностьта. Великитѣ, ученитѣ хора казватъ, че душата на човѣка тежи само 33 грама. Докато човѣкъ е живъ, ще го теглятъ, да видятъ, колко килограма тежи. Като умре, пакъ ще го теглятъ. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза въ реалния свѣтъ. Въ това отношение, азъ не съмъ правилъ опити, не съмь теглилъ човѣка като живъ и като умрѣлъ, да видя, колко тежи. Това сѫ твърдения на нѣкои учени хора. Тѣ казватъ, че душата на човѣка тежи 33 грама. Доколко е вѣрно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите, колко излишъкъ носи човѣкъ на гърба си, направете изчисления. Претеглете нѣкой човѣкъ, раздѣлете теглото му съ числото 33 и ще намѣрите отношението, което показва, колко пѫти човѣкъ е по-тежъкъ отъ нормалното си тегло. Ако нѣкой човѣкъ тежи, напримѣръ, 66 клгр. или 66,000 грама, като раздѣлите 66,000:33 = 2000. Значи, отношението е 1: 2000. Питамъ: вѣрата ви, съ която посрѣщате мѫчнотиитѣ въ живота си, намира ли се въ отношение 1:2000? Значи, животътъ на човѣкъ, който тежи 33 грама, трѣбва да издържа на мѫчнотии, които сѫ 2000 пѫти по-голѣми отъ теглото му. Този законъ, това отношение е вѣрно и за вѣрата, и за силата на живота, вложена въ всѣки човѣкъ. Ето защо, когато се натъкне и на най-голѣмитѣ страдания, човѣкъ трѣбва да разшири душата си и да каже: Животътъ, който Богъ ми е далъ, има само външни, но не и вѫтрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човѣкъ ще бѫде спокоенъ и ще каже: Каквато температура да имамъ, азъ зная, че нѣма да умра, защото вѫтрешната ми температура е толкова голѣма, колкото животътъ я изисква. Като дойде смъртьта при такъвъ човѣкъ, той ще я хване за ушитѣ, ще я разтърси и ще каже: Азъ не искамъ да умра! Смъртъта ще го погледне, ще види, че не може да се бори съ този човѣкъ и ще си отиде. Като ви говоря по този начинъ, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови изведнъжъ всичко да направите. Затова, като видите, че нѣкой има мѫчнотии и страдания, намирате, че тѣ нищо не представятъ. Обаче, щомъ мѫчнотиитѣ и страданията дойдатъ при васъ, веднага кармата ви става тежка и губите всѣкакво самообладание. И наистина, най-трудната наука въ свѣта е самообладанието. Най-мѫчно човѣкъ влада себе си. Следъ като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десеть пѫти ще побѣлѣе главата ви, докато се научите да се самовладате. Най-трудната, най-мѫчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременнитѣ хора едва сѫ въ въведението на самообладанието. Говорите нѣщо на нѣкого, давате му нѣкакви съвети, а той казва: Да ми падне този човѣкъ въ рѫцетѣ, ще го науча азъ! — Да, човѣкъ всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния въ човѣка, които не зависятъ отъ него. Има грѣхове, които човѣкъ върши несъзнателно, независимо отъ своитѣ разбирания. Има тайни грѣхове, за които човѣкъ не е отговоренъ. Напримѣръ, какъ ще изплатите грѣховетѣ и престѫпленията си, направени на сънь? За тия грѣхове ще ви сѫдятъ пакъ на сънь, а не въ будния ви животъ. Ако правите добро на сънь, пакъ на сънь ще ви възнаградятъ. Има разлика между доброто и злото, което човѣкъ върши въ сънния и въ будния си животъ. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ въпроса, защо човѣкъ е дошълъ на земята? Който се наеме да отговори на този въпросъ, той трѣбва да го обоснове съ всички аргументи, научни и теоретически, както способниятъ студентъ защищава своята докторска теза. Той навежда доказателства отъ 99 автори. Следователно, въ връзка съ зададения въпросъ, се явяватъ въпроситѣ, защо Господъ създаде човѣка и какъ го създаде? Въпросътъ „какъ Богъ създаде човѣка“, се отнася до знанието, до желанието му да учи занаятъ. На въпроса „защо Богъ създаде човѣка“, т. е. защо създаде кальта, се вижда желанието му да знае, за какво може да употрѣби тази каль. Тази каль е създадена за продаване И тогава, на въпроса, защо Богъ ви е изпратилъ на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь!“ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1927 г. София
  21. От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАБОТА НА ПРИРОДАТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му“. Размишление. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ да бѫде идеалъ въ живота ви“? Богъ може ли да бѫде идеалъ? Отъ обективно гледище, какво разбирате подъ думата „идеалъ“? Отговорете на въпроса отъ гледището на живата природа, а не отъ това, какво хората мислятъ. Идеаль е гръцка дума. Идеалъ и идея е едно и сѫщо нѣщо. Идеитѣ произлизатъ отъ идеала. Идеята става идеалъ, когато се оформява, Идеята е форма на нѣщо, тя сама по себе си не е нѣщо живо. Нѣкой казва: Азъ имамъ нѣкаква идея. — Каква идея имашъ? — Да стана ученъ човѣкъ. — Какво отъ това, че ще станешъ ученъ човѣкъ? Нима свѣтътъ не е пъленъ съ учени хора? Каква е задачата на ученитѣ хора? Да изучаватъ, какъ се е създала земята? Нѣкои учени казватъ, че първоначално земята е била малка, но постепенно се е увеличавала, докато стигнала до тази голѣмина, която днесъ виждаме. Питамъ: тия учени присѫтствували ли сѫ при създаването на земята? Това, което тѣ казватъ за създаването на земята, сѫ научни предположения само. Тѣ могатъ да бѫдатъ вѣрни, а могатъ и да не сѫ вѣрни. Досега не се е явила нито една научна теория, нито въ официалната наука, нито въ окултизма, която да обяснява точно, какъ е създадена и образувана земята. Мойсей, който билъ запознатъ съ египетската мѫдрость, пише въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земяга“. Знаете ли, какво означава думата „създаде“? Разбирате ли нейния дълбокъ смисълъ? Човѣкъ се интересува отъ създаването на земята, защото той е миналъ презъ всички процеси на нейното развитие. Неговото развитие е вървѣло паралелно съ развитието на човѣка. Ако земяга не представяше история на човѣшкото развитие, тя ни най-малко не би го интересувала. „И създаде Богъ небето и земята“. Небето подразбира висшето начало въ човѣка. Земята — низшето начало въ човѣка. Човѣкъ се интересува отъ създаването на небето дотолкова, доколкото е свързано съ неговото висше съзнание, съ неговия умъ. Вие искате да се учите, но не знаете, отде сте дошли, презъ какви мѣста сте минали, кой ви свали на земята, презъ коя врата сте минали и т. н. Въ пространството, презъ което минаватъ душитѣ, има единъ крѫгъ обширенъ, но твърдъ. Този крѫгъ има 12 врати. Когато нѣкоя душа трѣбва да слѣзе на земята, духоветѣ, които я носятъ, обикалятъ земята три пѫти, докато най-после минатъ презъ една отъ 12-тѣ врати. Всѣка врата опредѣля пѫтя, по който човѣкъ ще върви, като слѣзе на земята. Важно е, значи, презъ коя отъ тия 12 врати ще мине човѣкъ. Отъ голѣмо значение за човѣка е вратата, презъ която ще мине неговата душа. Ако по погрѣшка мине презъ вратата на животинското царство, той ще се въплъти въ нѣкаква животинска форма. Ако нѣкой се въплъти въ формата на заекъ, какво ще научи? Презъ цѣлъ животъ той ще остри ушитѣ си, ще се вслушва, ще бѫде на щрекъ, да не дойде отнѣкѫде нѣкаква опасность. Ето защо, и като слиза на земята, и като се качва на небето, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрѣшния пѫть, цѣлъ животъ ще плаща погрѣшката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. Не, и при Господа има врати. Добре е човѣкъ да мисли, че лесно ще отиде при Господа, но затова се изисква особена заслуга. Казва се за пророкъ Илия, че се е възнесълъ на небето съ огнена колесница. Но единъ бѣше пророкъ Илия. Никой другъ не отиде на небето съ колесница. Често окултниятъ ученикъ изпада въ положение да мисли, че много знае, а понѣкога мисли, че нищо не знае. Едно се изисква отъ него: това, което днесъ знае, той трѣбва да постави за основа на бѫдещето знание. Вземете, напримѣръ, въпроса за вѣрата. Казано е за ученицитѣ Христови, че сѫ се обърнали къмъ Христа съ думитѣ: „Придай ни вѣра“. Това показва, че тѣ не сѫ знаели, какво въ сѫщность представя вѣрата. Вѣрата не е нѣщо механическо, което се дава; вѣрата е процесъ на растене, процесъ на развитие. Затова, именно, Христосъ уподобява вѣрата на синапово зърно, което се посажда въ земята, расте и се развива. Значи, и вѣрата, като синаповото зърно, расте въ човѣка. Изпитанията, мѫчнотиитѣ и страданията въ живота на човѣка сѫ необходими, за да разклатятъ и уякчатъ неговата вѣра. Отъ гледището на съзнателния органически животъ, страданията иматъ за цель да уякчатъ, да засилятъ вѣрата на човѣка. Великитѣ, светитѣ хора сѫ имали силна вѣра и положителни знания, вследствие на което сѫ могли да изнесагъ всички изпитания и страдания въ своя животъ съ радость. Запитали единъ отъ древнитѣ адепти, какво нѣщо е Господъ, но вмѣсто отговоръ, той взелъ една керемида и я стисналъ: отгоре й излѣзълъ огънь, отдолу потекла вода, а въ срѣдата останала твърда. Съ това той искалъ да каже, че има три начина, чрезъ които може да се обясни, какво нѣщо е Господъ: чрезъ огънь, чрезъ вода и чрезъ твърдата материя. Сега, ще обясня, какво представя керемидата. Керемидата е човѣшкото тѣло, което стискате, за да извадите отъ него огъня, т. е. мисъльта, и водата, т. е. живота. Огъньтъ, пламъкътъ излиза нагоре, водата изтича отдолу, а въ срѣдата остава твърдата материя — човѣкътъ. Обаче, въ физическо отношение, човѣшкото тѣло представя група отъ клетки. Тази аналогия на човѣка, на човѣшкото тѣло съ керемидата е трудна за разбиране. По-лесно е на човѣка да изяде една круша и да обясни, какво представя крушата, какъ се е създала, отколкото да разбере себе си. По-лесно е на нѣкой индусъ да насади една семка отъ портокалъ и въ единъ часъ само да й въздействува съ мисъльта си, да я нака-ра да израсте, да цъвне и да върже плодъ, отколкото да обясни, какъ става това нѣщо. Съ силата на мисъльта си, той може да създаде цѣло растение, но не знае, какъ става това, не познава законитѣ, тайнитѣ на природата. Какво ще се ползувате, ако имате тази сила и вие, а не знаете вѫтрешнитѣ закони, чрезъ които природата си служи? Днесъ ученитѣ по цѣлия свѣтъ се стремятъ, именно, къмъ това, да се домогнатъ до тайнитѣ на природата и да владѣятъ нейнитѣ сили. Днесъ всички хора иматъ желание изведнъжъ да станатъ учени, богати, силни, щастливи. Тѣ искатъ да придобиятъ всичко това въ единъ часъ, както нѣкои индуси могатъ въ единъ часъ да създадатъ цѣлъ портокалъ, или житенъ класъ отъ една семка само. Обаче, всѣки такъвъ плодъ е лишенъ отъ своята естествена сочность, сладость и вкусъ. Така израсналъ, плодътъ коренно се различава отъ онзи, който е образуванъ и развитъ чрезъ закона на вѣрата, т. е. чрезъ последователнитѣ процеси на растене, завързване и узрѣване. Всички Божесгвени процеси въ природата се извършватъ бавно, последователно. Всѣки плодъ, който се е образувалъ чрезъ силата на мисъльта, е лишенъ главно отъ своята хранителность, както и отъ усло вията за по-нататъшното му развитие. Вземете, напримѣръ, метода, до който съвременнитѣ учени сѫ дошли при изкуственото излупване на яйца. Днесъ могатъ, въ специални апарати, да се създаватъ по изкуственъ начинъ пиленца. Значи, достатъчно е да има яйца, и пиленца ще има. Нѣма нужда вече отъ квачки. Обаче, отъ яйцата на тия излупени пиленца не могатъ да се излупватъ нови пиленца. Какво показва това? Това показва, че въ тия яйца липсва нѣщо сѫществено — животъ липсва. Казвамъ: природата не търпи бързитѣ процеси. Въ бързитѣ процеси всѣкога ставатъ погрѣшки. Често младитѣ бързатъ да изживѣятъ всичко. Тѣ казватъ: Да изживѣемъ всичко, докато сме млади, на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко. Споредъ мене, да желае човѣкъ всичко да опита още въ младинитѣ си, това значи преждевременно да остарѣе. Човѣкъ трѣбва да остави нѣкои нѣща за по-късно, да не изпита всичко изведнъжъ, но да остане нѣщо, което да го интересува. Щомъ не се интересува отъ нищо, той е старъ. Колкото по-голѣмъ интересъ и любознателность има човѣкъ, толкова по-младъ е той. Колкото повече идеи има човѣкъ, толкова по-голѣма е възможностьта за продължаване на неговия животъ. Идеитѣ въ човѣка сѫ яйца, които предстоятъ на излупване. Разумниятъ човѣкъ излупва само толкова идеи, колкото храна има за тѣхъ. Ще кажате: Ами ние, като сме работили толкова време, какво сме придобили? Азъ пъкъ ще ви запитамъ: Като мислите, че за времето, презъ което сте работили, е трѣбвало да придобиете много нѣщо, кажете ми тогава, знаете ли, защо сте дошли на земята, и кой ви е пратилъ? Вие сами ли дойдохте, или Богъ ви прати? Казвате, че всичко чрезъ Него стана. — Ако, наистина, е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарьтъ го билъ? Защо ограбениятъ се оплаква, че го обрали? Нека всѣки, който страда, каже, че всичко чрезъ Него стана, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква. Стихътъ: „Всичко чрезъ Него стана“, се отнася до висшето въ човѣка, което дава потикъ, разширяване на човѣшката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрезъ Него ставатъ, но конечнитѣ, временнитѣ не ставатъ чрезъ Него. Въ конечнитѣ работи Богъ не взима никакво участие. Че е така, виждаме отъ това, че самъ Богъ се чуди за всички ония думи, които пророцитѣ изнасятъ като Божии. Богъ говори чрезъ пророцитѣ, но не всичко, което тѣ говорятъ, е все отъ Бога казано. Като се намѣрилъ въ голѣми противоречия, единъ отъ еврейскитѣ пророци казалъ: „Господи, защо си застаналъ на пѫтя ми като мечка?“ На друго мѣсто сѫщиятъ пророкъ казва: „Господи, защо ме излъга?“ Пророкътъ искалъ да каже друго нѣщо, но несполучливо превели думитѣ му. Той искалъ да каже: Господи, въ усърдието си да Ти служа, азъ се излъгахъ и опозорихъ името Ти. Значи, самъ пророкътъ не е предалъ точно мисъльта си, вследствие на което е внесълъ известно заблуждение въ умоветѣ на хората. Ето защо, когато нѣкой казва, че всичко е отъ Бога, съ това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човѣкъ върши на своя глава, не е отъ Бога, и лесно може да се изправи. Методитѣ за изправяне на погрѣшкитѣ, на престѫпленията, се намиратъ въ рѫцетѣ на човѣка. Когато нивата на земедѣлеца не даде своитѣ плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде въ гората, да чака пѫтници да ги обира. Да, но това не е отъ Бога, това се дължи на кривия, на изопачения човѣшки умъ. Отъ всички хора се иска права мисъль. Когато нѣкой съжалява, че влѣзълъ въ духовния пѫть, това показва, че той ималъ нѣкаква користолюбива мисъль, да спечели много нѣщо. Преди всичко, никой никого не е канилъ въ дадено общество. Ученикътъ самъ отива на училище, студентътъ самъ се записва въ университета. Нито учителитѣ, нито професоритѣ заставятъ на сила ученицитѣ си да следватъ училище или университетъ. — Ама не сме придобили много. - Това зависи отъ самитѣ васъ. Има причини, заради които невидимиятъ свѣтъ не ви дава онѣзи начини и методи, необходими за вашето по-бързо развитие. Има нѣща, които природата е затворила съ деветь ключа и ги пази най-ревностно отъ своитѣ неразумни деца. Какъвъ окултенъ ученикъ може да бѫде онзи, който, за нищо и никакво, се гнѣви и обижда и не може да носи страдания? Когато двама англичани се обидятъ взаимно, тѣ не търсятъ нито сѫдъ, нито защита отъ нѣкого, но се набиватъ, а следъ това си подаватъ рѫка, сбогуватъ се и си заминаватъ. Какъ постѫпватъ окултнитѣ ученици при подобни случаи? Като кажатъ една обидна дума на нѣкой ученикъ, той разправя на всички около себе си, че го обидили. — Това не е ученикъ. Такъвъ ученикъ трѣбва да се изключи отъ Школата. Едно трѣбва да знаете: Който служи на Бога, едновременно служи и на себе си. Щомъ е така, той не трѣбва да се обижда отъ истината. Отъ това гледище, като служи на Бога, на истината, човѣкъ ще бѫде полезенъ и на себе си, и на другитѣ. Законътъ е такъвъ. Не може човѣкъ да прави опити съ другитѣ, ако не е правилъ съ себе си. Нѣкой проповѣдвалъ на единъ свой приятель, че трѣбва да служи на Бога. Приятельтъ му билъ шивачъ. Още на другия день той затворилъ дюкяна си и тръгналъ отъ градъ въ градъ да проповѣдва Словото Божие безъ пари. Обаче, учительтъ му, който го съветвалъ да направи това, не могълъ да се реши да предприеме сѫщата работа. Ето защо, човѣкъ трѣбва да е готовъ да направи всичко, каквото говори. За тази цель се изискватъ опити. Безъ опити никаква наука, никакви знания не се придобиватъ. Това, което ви говоря, се отнася за ония, които сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Колко души днесъ сѫ готови да отидатъ на кладата за Словото Божие, за новото учение? Колко души могатъ, като Хуса, да се качатъ на кладата и да изгорятъ за своитѣ убеждения? Обаче, трѣбва да знаете, че хората, коцто истински служатъ на новото учение, не изгарятъ, нито лъвове ги изяждатъ. Напримѣръ, тримата момци, за които се говори въ Стария Заветъ, бѣха хвърлени въ огнена пещь, но не изгорѣха. Пророкъ Данаилъ бѣше хвърленъ въ ровъ между лъвове, но тѣ не го изядоха. Защо? Праведни, духовни хора бѣха тѣ. Сѫщото може да се каже и за окултния ученикъ: той нито изгаря, нито лъвове могатъ да го изядатъ. Ще дойде време, когато всѣки ще се постави на такъвъ изпитъ, да се провѣри, да опита себе си. Днесъ всички се тревожатъ, какъ ще прекаратъ живота си, какъ да се справятъ съ сиромашията си и т. н. Окултниятъ ученикъ не се смущава отъ тия нѣща, той има вѣра въ себе си, въ Първото Начало, и знае, че всичко може да преодолѣе. Казвамъ: безпокойствията на хората се дължатъ на отрицателни мисли въ тѣхъ, на външни влияния отъ лоши духове. Казано е въ Писанието: „Изучавайте духоветѣ“! Значи, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да ги различава, да знае тѣхния произходъ и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своитѣ мисли и чувства, човѣкъ ще дойде до положение да разбира мислитѣ и чувствата и на другитѣ хора, и по този начинъ да се пази и отъ чуждитѣ влияния. Защо? Защото, както доброто се предава, така и злото се предава. Срѣщате нѣкой човѣкъ, въодушевилъ се отъ нѣщо, иска да направи нѣкакво добро. На другия день го срѣщате, иска да направи нѣкакво зло. Вчера се повлиялъ отъ доброто, а днесъ — отъ злото. Сега, за да се предпазва отъ лошитѣ влияния, човѣкъ трѣбва да спазва закона за хигиената, закона за психическата охрана. Вечерь, като си лѣга, човѣкъ трѣбва да се огради добре: кѫщата си, леглото си, тѣлото си, както и всички удове на организъма си. Това сѫ правили хората и отъ най-старитѣ времена, било съ молитви, било съ пѣсни. Днесъ вие си лѣгате и казвате формулата: „Нѣма Любовь като Божията Любовь. Само Божията Любовь е Любовь“. Ако любовьта е въ човѣка, той е разрешилъ всички въпроси. Сега, като ви говоря така, азъ нѣмамъ намѣрение да ви плаша, да ви изкарвамъ отъ релситѣ. Напротивъ, азъ искамъ да ви намѣстя на релситѣ. За тази цель, вие трѣбва да поставите въ ума си една основна, идейна мисъль и да се държите за нея. Щомъ имате такава мисъль въ ума си, ще знаете, че противоречията въ живота сѫ вънъ отъ Бога. Щомъ мислите така, всички напреднали, разумни сѫщества ще ви бѫдатъ въ услуга. И най-лошъ човѣкъ да сте, тѣ ще ви помогнатъ, ще ви извадятъ отъ всички мѫчения и страдания, на които се натъквате. Богъ разполага съ хиляди методи, чрезъ които може да помогне на всѣки човѣкъ. Трѣбва да бѫдете смѣли, отъ нищо да не се безпокоите. И мечка да срещнете на пѫтя си, не се безпокойте. Ще се качите на нѣкое дърво и ще се спасите отъ нея. — Ами, ако нѣма дърво? — Ще се качите на нѣкой голѣмъ камъкъ. — Ако и камъкъ нѣма наблизо? — Тогава, ако сте страхливъ, ще легнете на земята и ще се присторите на умрѣлъ. Обаче, това сѫ все методи за страхливцитѣ. Ако окултенъ ученикъ срещне мечка, той ще колѣничи на земята, ще повдигне очитѣ си нагоре и усърдно ще започне да се моли на Бога. Като види това, мечката ще отстѫпи настрана, понеже е срещнала човѣкъ, който знае да се моли. Има случаи, когато всички животни се молятъ. Вие не сте виждали мечка да се моли. Ако я погледнете въ този моментъ, на лицето й ще забележите особенъ изразъ, нѣщо, подобно на усмивка. Това вече не е религия, не е обикновена молитва, каквато религиознитѣ правятъ. Това е преживяване. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде религиозенъ, но духовенъ, да води животъ пъленъ съ вѫтрешни преживявания. И тъй, едно се иска отъ ученика — любовь къмъ Бога. Тази любовь трѣбва да бѫде непреривна и неизмѣнна, каквато е любовьта на Бога къмъ всички живи сѫщества. Любовьта къмъ хората може да се мѣни, да става по-гореща и по-студена, както огъньтъ, който може да се запалва и да изгасва. Човѣшкото огнище може да изгасва, но огнището на слънцето — никога. Човѣшката любовь може да изгасва, да се колебае, но Божията остава винаги една и сѫща, непоколебима. Хората мислятъ, че каквито промѣни ставатъ съ малкитѣ поточета и рѣки, такива промѣни могатъ да ставатъ и съ извора. Не, изворътъ не се мѣни. Вследствие на кривитѣ и прибързани заключения на хората се създаватъ и противоречията въ тѣхния животъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отговаря на любовьта. Дойдете ли до любовьта, всички противоречия изчезватъ. Божията Любовь изисква отъ хората взаимно почитание и уважение. Който губи уважение и почитание къмъ хората, той губи уважение и почитание и къмъ себе си. Щомъ изгуби уважение и почитание къмъ себе си, той почти изгубва живота си. Когато се гнѣви, сърди или обижда, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира предъ Божието лице, и Богъ всичко вижда. Казвамъ: стари и млади, всички трѣбва да имате страхопочитание къмъ Бога. Такъвъ човѣкъ ще бѫде смѣлъ, решителенъ, чистъ по душа и сърце. Той знае, кога и по какъвъ начинъ да помага на хората. Може да се помага само на онзи, който е готовъ да изпълнява волята Божия на всѣко време и мѣсто. Не може да се помага на човѣкъ, умътъ на когото е пъленъ съ отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъвъ човѣкъ, невидимиятъ свѣтъ чака той да заспи и тогава да му изпрати помощьта си. Докато не забрави обидата си, човѣкъ не може да се лѣкува. Ако дървото е посадено на мѣсто, кой какъ мине покрай него, ще пожелае да го полѣе. Ако не е посѣто на мѣсто, това дърво ще изсъхне. То трѣбва да се премѣсти нѣкѫде, дето всички ще го виждатъ. Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и въ огъня се хвърля“. Това не значи, че вие сте такива прѫчки, но ако дойде и до отрѣзването, и до присаждането, всичко е за добро. Ето защо, следъ като получавате отъ Бога хиляди блага, всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какво той е направилъ за Господа? Казано е въ Писанието: „Да просветнатъ лицата ви предъ человѣцитѣ, за да видятъ славата Божия“. Това се изисква отъ човѣка. Нѣкой казва, че иска да умре. — И това не е лошо, но смъртьта не разрешава въпроситѣ. Другъ пъкъ иска да живѣе. — И желанието за животъ не разрешава въпроситѣ. Който иска да умре, той иска да се освободи отъ страданията; който иска да живѣе, той иска да придобие нѣщо. Има смисълъ да умре човѣкъ, но ако може да премине отъ едно положение въ друго. Обаче, ако умре безъ да придобие нѣщо, тази смърть не е на мѣстото си. Тъй щото, не е въпросътъ човѣкъ да се лиши отъ живота си, но той трѣбва да дойде до сѫщественитѣ работи, да придобие истинската любовь и истинското знание. Много нѣща човѣкъ не е опиталъ и разбралъ, а трѣбва да ги опита. Можете ли да наречете животъ този на пияницата, на банкера или на търговеца? Животътъ подразбира ползуване на човѣка отъ всички блага, които могатъ да разширятъ и освободятъ душата му. Който разбира живота така, той е подобенъ на пеперуда, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Животътъ на окултния ученикъ, съ неговитѣ мисли и чувства, представя градина отъ разкошни цвѣтя, върху които хората, като пеперуди, събиратъ сладъкъ сокъ. На пролѣть тази градина е пълна съ всевъзможни цъвнали ароматни цвѣтя. Който опита соковетѣ на тия цвѣтя, той трѣбва да благодари за тѣхъ. Презъ есеньта тази градина е пъпна съ сладки, зрѣли плодове. Тѣ не сѫ за пеперудата. Тя трѣбва да махне хобота си, да се приближи до човѣка и въ този видъ да ходи, да опитва и да събира тия плодове. Той ще кѫса единъ следъ другъ плодоветѣ, ще се разговаря съ тѣхъ по братски и ще имъ благодари. Тия плодове представятъ съкровището на неговата душа. Това значи истинско общение между души. Паритѣ не могатъ да бѫдатъ връзка. Знанието не може да бѫде връзка. Тѣ сѫ само условия. Само вѣчната Божия Любовь може да бѫде връзка между душитѣ. Само Божиятъ Духъ може да направлява душитѣ. Само Той знае, кога една душа трѣбва да влѣзе въ контактъ съ друга, за да могатъ и дветѣ взаимно да проявятъ енергиитѣ си. Така трѣбва да се групиратъ душитѣ по двама, по четирма, по шестима и повече заедно, за да проявятъ своитѣ качества. Въ Божествения свѣтъ се групиратъ по десеть души; въ ангелския — по хиляда; въ човѣшкия свѣтъ — по сто души. Затова е казано: „Дето се събератъ двама или трима въ мое име, тамъ съмъ и азъ. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Едно трѣбва да знаете: докато вървите въ Божествения законъ, ще имате всичко въ изобилие. Щомъ се отклоните отъ този законъ, изворътъ на Божиитѣ блага пресъхва. Като ученици, вие трѣбва да научите закона на самопожертвуването за Бога, за да можете да постигнете добри резултати. Христосъ казва: „Безъ мене, безъ Любовьта Божия, нищо не можете да направите.“ Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, казва за себе си: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа на Онзи, Който ме е пратилъ на земята“. Ако това се отнася за Христа, колко повече за васъ? Доколкото вѣрвате въ Бога и Го обичате, дотолкова и работитѣ ви ще се уреждатъ добре. Не е достатъчно временно само да се уредятъ работитѣ ви, временно да придобиете богатство, което впоследствие да изгубите и да се съкрушите. Когато Богъ урежда работитѣ на човѣка, и като лѣга, и като става, и въ младини, и въ старини, той е доволенъ отъ живота си, всѣки день има по една малка придобивка. Казвате: Животътъ е непостояненъ, времененъ. — Не, истинскиятъ животъ се отличава съ спокойствие. Като лѣгашъ вечерь, да си спокоенъ, че всичкитѣ ти работи сѫ въ изправность и си готовъ да заминешъ, ако те повикатъ. Като ставашъ сутринь, пакъ да си доволенъ, че ще продължишъ работитѣ си отново. Вечерь ще приключвашъ, сутринь ще продължавашъ работитѣ си, и така ще проявявашъ Божията Любовь. Не се смущавайте отъ мисъльта, че сте между грѣшни хора на земята. Не е лесно да дойде единъ чистъ, възвишенъ духъ между хората. Нѣколко хиляди години трѣбваше хората да работятъ на земята, за да дойде Христосъ между тѣхъ. Не се слиза лесно на земята. И тъй, ако между васъ се явяватъ противоречия, вие тркбва да се ползувате отъ опитностьта на миналото. Вие трѣбва да бѫдете по смѣли, по-решителни отъ ученицитѣ на миналитѣ епохи. И между васъ ще има падане, ставане, но това да не ви безпокои. Който падне, да стане; който се окаля, да върви напредъ. Това всички трѣбва да имате предъ видъ. Единъ день противоречията ще изчезнатъ, и вие ще влѣзете въ нова область на живота. Тогава езикътъ на хората ще бѫде по-красивъ, а мисъльта имъ — права, безъ никаква критика. Критиката не разрешава въпроситѣ. Знанието, разбирането на нѣщата изключва всѣкаква критика. Истинскиять музикантъ разбира отъ музиката; той схваща и най-тънкитѣ тонове. Добрата пѣвица различава тоноветѣ, правилни ли сѫ, или не. Като гледа подъ микроскопъ, истински учениятъ различава нѣщата въ най-малкитѣ имъ подробности. Може ли тукъ да става въпросъ за нѣкаква критика? Човѣкъ не трѣбва да вижда много, но само онова, което му е полезно. Вие сте дошли до една фаза, при която знанието, което имате, не ви ползува, но ви спъва Сега ще ви дамъ една задача за разрешаване. Представете си, че предъ васъ, като млади, учени хора, свършили университетъ, дойдатъ една стара баба и единъ старъ дѣдо и ви питатъ, какво да правятъ сега, като краката имъ не държатъ вече, очитѣ имъ не виждатъ? Вие ще имъ кажете да вѣрватъ въ Господа. Тѣ, обаче, ще ви отговорятъ: Въ Господа вѣрвахме, но остарѣхме. Въ Господа вѣрвахме, но очитѣ ни отслабнаха, крака та ни не държатъ. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни, какво да правимъ? Сега и азъ ви оставямъ съ тази задача, да видимъ, кой какъ ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатитѣ. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, тѣ ще ви бѫдатъ благодарни презъ цѣлия си животъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1927 г. София.
  22. Ани

    1927_07_13 Равни страни

    От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАВНИ СТРАНИ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Сега ще ви задамъ следнитѣ въпроси: Защо хората се обезсърдчаватъ? Защо вѣрващитѣ се обезсърдчаватъ? Отъ геометрията знаете, че две страни, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Сѫщото геометрическо положение имаме при зададенитѣ въпроси. Тѣ представятъ, именно, тритѣ прави линии, които сѫ равни помежду си. Ние само задаваме въпроса, защо човѣкъ се обезсърдчава; ние само констатираме факта, че нѣкой се е обезсърдчилъ, а защо се е обезсърдчилъ, коя е психологическата причина за това, не знаемъ. Търговецътъ кога се обезсърдчава? Търговецътъ се обезсърдчава, когато работитѣ му не вървятъ добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложенитѣ въ търговията си капитали и т. н. Значи, вѣрата му се е основавала на капитала. Ученикътъ се обезсърдчава, когато изгуби паметьта си и не може да помни това, което е училъ. Ами вѣрващиятъ защо се обезсърдчава? Той нали вѣрва въ Бога, нали казва, че Богъ е всесиленъ, всеблагъ, всемѫдъръ, всезнаещъ? Той нали казва, че животътъ му произлиза отъ Бога? Защо трѣбва тогава да се обезсърдчава? Въпрѣки това, виждате, че единъ день този човѣкъ се е обезсърдчилъ и казва: Дали сѫществува Богъ, или не сѫществува? Питамъ: коя е причината за неговото обезсърдчаване? Това не се случава само съ обикновенитѣ вѣрващи, но и съ напреднали ученици. Мнозина отъ васъ мислятъ, че като сѫ слушали толкова години да имъ се говори върху новитѣ положения на живота, че сѫ стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте въ предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Напримѣръ, вие нишо още не знаете за отличителнитѣ чърти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Тѣ представятъ три крѫга на деятелность. Следователно, когато човѣкъ разрешава въпроситѣ отъ гледището на индивидуалното съзнание, изводътъ ще бѫде единъ; когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на общественото съзнание, изводътъ ще бѫде другъ; и най-после, когато разрешава въпроситѣ отъ гледището на Божественото, т. е. на общочовѣшкото съзнание, изводътъ ще бѫде съвършено различенъ отъ изводитѣ на първитѣ две съзнания. Всички тия съзнания сѫ въ васъ, но вие трѣбва да ги развивате, да работите въ зависимость отъ тѣхъ. Иначе, ако живѣете само съ индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живѣе въ това съзнание, човѣкъ ще се чувствува като божество, отдѣлно отъ съзнанията на другитѣ хора. Хора, съ такова съзнание, представятъ пеперуди, които преждевременно сѫ се излупили. Но смърть очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и нѣма храна, която да подържа живота имъ. Докато живѣе въ индивидуалното съзнание, човѣкъ не може да проникне даже до другитѣ две съзнания, чиито крѫгове на деятелность сѫ по-широки, по-голѣми. Голѣмо заблуждение е да счита човѣкъ себе си за божество. Той не може и не трѣбва да играе ролята на божество. Ето защо, когато нѣкой счита, че е човѣкъ, че е християнинъ, той трѣбва добре да разграничава и разбира проявитѣ на тия три съзнания въ себе си и да постави всѣко отъ тѣхъ на своето мѣсто. Сега ще разгледаме отличителнитѣ чърти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна чърта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човѣкъ е много деликатенъ, много внимателенъ къмъ себе си. Той лесно се обижда и отъ себе си, и отъ другитѣ хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живѣе въ Божественото съзнание, никой човѣкъ, никое общество, никой народъ не е въ състояние да обиди човѣка. Човѣкъ съ пробудено Божествено съзнание, е любимецъ на всички. Тази е причината, задето всички хора, били тѣ християни, или езичници, обичатъ Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не сѫди. Всѣки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава презъ фазата на гѫсеница, човѣкъ гризе коравитѣ листа на дърветата, но щомъ се превърне въ пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щомъ стане пеперуда, човѣкъ престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си къмъ ароматнитѣ цвѣтове на това учение и смуче отъ тѣхъ сладъкъ сокъ. Христовото учение не е само за спасяване на душитѣ, но то има за цель да подобри живота на човѣка, да подобри и засили неговитѣ способности. Ако това учение не може да развие способноститѣ на човѣка, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия животъ, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всѣко учение, което заблуждава човѣка, не е право учение. Да се лъже човѣкъ, че обича Бога, че Му служи, а не върви въ Неговитѣ пѫтища, това е заблуждение. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ да го лѣкувамъ и ми каза: Азъ съмъ благороденъ, добъръ човѣкъ, готовъ съмъ да дамъ цѣлото си имане, само да ме излѣкувате. — Мога да ви дамъ единъ естественъ методъ за лѣкуване. Ако го изпълните, както трѣбва, ще оздравѣете. — Да, но съ този методъ ще отиде много време. Азъ искамъ изведнъжъ да се излѣкувамъ. — Щомъ искате изведнъжъ да се излѣкувате, три условия се изискватъ за това: да раздадете всичкото си имаме на сиромаситѣ, да посветите цѣлия си животъ въ служене на Бога и да тръгнете съ торба въ рѫка да проповѣдвате Неговото учение. Като чу това, този човѣкъ се замисли и си отиде. Който не е готовъ да изпълни това, той трѣбва да е доволенъ на методитѣ, които природата му показва за лѣкуване. Ще вземе единъ отъ нейнитѣ методи и ще се лѣкува, макаръ и следъ години да има нѣкакъвъ резултатъ. Сѫщо така постѫпватъ и религиознитѣ. Тѣ искатъ да придобиятъ знания изведнъжъ. Питамъ: готови ли сте да посветите цѣлия си животъ на Бога? — Да, но ние имаме жени, деца, трѣбва да ги гледаме. — Ако мислите, че вие гледате женитѣ и децата си, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на васъ е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работа върши, понеже трѣбва да нарежда кѫща, да слугува на мѫжа и на децата си. Животътъ не седи въ тѣзи нѣща. Сьвременнитѣ хора сѫ нарушили сѫществения законъ, своитѣ прѣми отношения къмъ любовьта, мѫдростьта и истината, и мислятъ, че прѣмата имъ задача е да гледатъ мѫжъ и деца или, както мѫжътъ казва, че първо трѣбва да се грижи за дома. Ще кажете, че като служи на Бога, човѣкъ разваля семейния си животъ. — Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря, или единъ синъ, които да трептятъ за баща си, или за майка си, като за себе си. Единъ евангелски проповѣдникъ, нашъ познатъ, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очитѣ си. После той влѣзе въ новото учение и ходѣше да проповѣдва. Една отъ дъщеритѣ често му казваше: Много си глупавъ, като ходишъ да проповѣдвашъ отъ градъ на градъ. Вижъ по-добре печели, една кѫща да ни направишъ, отколкото да си губишъ напразно времето. Бащата билъ глупавъ, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трѣбва да се екзалтиратъ, но трѣбва да се вдъхновяватъ. Ония, които се екзалтиратъ, тѣ сѫ далечъ още отъ принципитѣ на новото учение. Нѣкой вдига рѫцетѣ си нагоре, моли се на Бога, казва: Азъ се помолихъ вече. — Помолилъ се веднъжъ, и всичко свършилъ. Не, изгрѣе ли слънцето веднъжъ, то никога не трѣбва да залѣзва. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Значи и като спи, човѣкъ пакъ трѣбва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добритѣ хора съзнанието всѣкога е будно. Непреривность на съзнанието се изисква отъ човѣка. И въ будно, и въ сънно състояние, той трѣбва да се моли, трѣбва добро да прави. Нѣкой се оплаква, че сънувалъ лоши сънища. — Нечисто е било съзнанието ти. — Какво да направя тогава? — Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си отъ лоши чувства и желания. Псалмопѣвецътъ казва: „Сърце чисто сътвори Ти въ мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква отъ човѣка. Това е велика наука, съ която всички хора трѣбва да се занимаватъ. За тази цель, любовьта трѣбва да се приложи въ живота. Любовьта зло не прави. Казвате: Какво нѣщо е любовьта? — Да обичашъ човѣка, това значи да вложишъ въ него такова нѣщо, съ което да го направишъ цененъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Какъвъ по-добъръ примѣръ за любовьта искате отъ направеното отъ насъ изворче? Това мѣсто, около рѣката, бѣше нечисто, диво, а съ изворчето се превърна въ рай. Тукъ се вложи труда на братя и сестри отъ любовь, и днесъ всѣки минувачъ спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичашъ човѣка, значи да събудишъ въ него това, съ което да се увеличатъ възможноститѣ на неговитѣ ценности, вложени отъ Бога. Когато обичаме Бога, и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всѣкакви жертви заради Него. Мнозина казватъ, че обичатъ Бога, а често се обезсърдчаватъ. Причинитѣ за обезсърдченията на хората се дължатъ на това, че не могатъ да постигнатъ, каквото желаятъ. Единъ евангелистъ разправя една своя опитность за човѣшкото обезсърдчение. Дохожда при него единъ младъ момъкъ, който му казва: Братко, моля ти се, намирамъ се въ голѣмо затруднение, дошълъ съмъ до отчаяние; хайде да се помолимъ заедно, да ми се помогне. Евангелистътъ се моли, радва се, че единъ младъ човѣкъ е готовъ да се обърне къмъ Бога. Младиятъ момъкъ казвлъ: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Богъ ми помогне, ще Му служа на вѣчни времена. Следъ десеть деня той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчихъ. Отишълъ си младиягъ момъкъ и повече не се върналъ. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичалъ една млада мома, влюбилъ се въ нея до полуда, и на всѣка цена искалъ да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че тя си имала възлюбенъ. Отчаянието му изчезнало, и той се примирилъ съ положението си. — Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е въ Писанието: „Добрата жена е даръ отъ Бога.“ Азъ прибавямъ къмъ този стихъ още нѣщо: Добриятъ синъ, добрата жена, добритѣ приятели сѫ даръ отъ Бога. Който обича Бога, той ще бѫде обиколенъ отъ добри хора: жена му, децата му, приятелитѣ му, познатитѣ му, всички ще бѫдатъ добри и внимателни къмъ него. На такъвъ човѣкъ имотътъ расте. Ако е земедѣлецъ, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука. Сега, като ученици на новото учение, вие трѣбва да възприемате новитѣ принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Стариятъ животъ ще се замѣни съ новъ, както животътъ на гѫсеницата се замѣства съ живота на пеперудата. Когато гѫсеницата разбере, че животътъ й се свършва, тя си приготвя пашкулъ, въ който се скрива, както Ной въ ковчега си. И вие, като гѫсеницата, ще влѣзете въ своя пашкулъ и ще се понесете по водата. Щомъ водата се намали, ще отворите вратата на своя ковчегъ и ще хвръкнете навънъ, както хвръкна гълѫбътъ отъ Ноевия ковчегъ. Казвамъ: потопъ иде въ свѣта! Не потопъ отъ вода, но потопъ отъ огънь. Всички ще видите този потопъ. Питамъ: ще можете ли тогава да излѣзете отъ своя пашкулъ? Който не е успѣлъ да се завие на пашкулъ, той ще се опърли отъ огъня, а нѣкои даже ще изгорятъ. Който има пашкулъ, той ще мине съ него по водата, както Ной съ своя ковчегъ. И като мине огъньтъ, той ще излѣзе отъ пащкула си и ще започне новия животъ, който носи истинскитѣ блага, истинскитѣ условия за добъръ животъ. Като излѣзе отъ ковчега, ще хвръкне въ въздуха, като пеперуда. Кой отъ васъ е ималъ тази опитность, да излѣзе отъ пашкула, да хвръкне свободно въ въздуха, като пеперуда, и да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ? Който нѣма тази опитность, той нищо не може да говори. Сега отъ всички се изисква да усилите вѣрата си. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вѣрата ви е като тази на търговеца. Докато работитѣ на търговеца вървятъ, той се насърдчава; щомъ настане нѣкаква криза въ търговията му, той се обезсърдчава. Следователно, докато се обезсърдчава, човѣкъ се намира въ индивидуалното съзнание на своята личность. Докато ревностьта действува въ него, той живѣе въ общественото съзнание. Щомъ дойде въ него нѣкакъвъ импулсъ за великъ животъ, той влиза вече въ общочовѣшкото съзнание, въ което взиматъ участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно мѣсто се събератъ двама, трима, петима или десетина души, всѣкога се явява ревность. Ревностьта има и добри страни. Тя дава потикъ на човѣка. Обаче, ревностьта трѣбва да се постави на своето мѣсто. Който не разбира ревностьта, той може да се спъне въ нея. Човѣкъ трѣбва да разбира своитѣ прояви, да знае, къмъ коя категория на съзнанието се отнасятъ: къмъ индивидуалното, къмъ общественото или къмъ общочовѣшкото. Казвате: Защо съзнанието на човѣка не се пробуди изведнъжъ, да види, какво му предстои да мине? — Ако видите всичко, което ви предстои да минете, въ единъ день косата ви ще побѣлѣе. Гръбнакътъ ви не е толкова силенъ, не може да издържа много. Тази е причината, задето Богъ постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на стрададанията, животътъ не е страшенъ. Чрезъ страданията, човѣкъ ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдалъ! Обаче, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се самоосѫжда. Самоосѫждането, строгата себекритика не прави човѣка герой. Да направишъ пѫть на слабияр това е геройство. Да спасишъ мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Богъ се грижи и за най-малкитѣ сѫщества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Нѣкой човѣкъ страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Богь да слѣзе отъ своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Това говори за щестлавието на този човѣкь. Достатъчно е Богъ да чуе молбата му, а какъ ще му помогне, това е Негова работа. Както човѣкъ спасява мравята, така и него ще спасятъ. Ще дойде нѣкое по-силно сѫщество отъ него, което ще му помогне. Богъ помага и на хората, и на животнитѣ чрезъ свои специални органи. Всѣко сѫщество, което е готово да изпълни Божията воля, е Неговъ органь. Казвате: Дотегнаха ни страданията. — Щомъ кажете така, вие искате да се освободите отъ мѫчната книга, която баща ви е купилъ да четете, да я изучавате. Страданията представятъ такава мѫчна книга, дадена ви отъ вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика, следъ като продаде на други хора своята мѫчна книга? Нищо не придобива. Напротивъ, безъ тази книга, той остава простакъ, невежа. Щомъ получи тази книга отъ баща си, ученикътъ трѣбва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере цѣлия свѣтъ, че наука има въ душата му. Съвременнитѣ хора искатъ да уредятъ материалнитѣ си работи. Тѣ не знаятъ, обаче, че начинътъ, по който искатъ да ги уредятъ, нѣма да имъ помогне. Ново разбиране се изисква отъ тѣхъ. Тѣ трѣбва да поставятъ любовьта като основа въ живота си, и ще видятъ, какъ всичкитѣ имъ работи ще се уредятъ най-правилно. Ще кажете, че любовьта днесъ не може да се приложи. Не, любовьта всѣкога е могла да се приложи, а днесъ — най-много. Ако търговецътъ вложи любовьта като основа на своя животъ, и търговията му ще върви добре. Ако ученикътъ вложи любовьта въ живота си, всичко, каквото чете или учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближаватъ къмъ любовьта съ страхъ и ужасъ. Като видятъ любовьта, отдалечъ още се объркватъ. Да влѣзете въ стаята на нѣкой разбойникъ и се забъркате, разбирамъ, но да влѣзете въ стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирамъ. Сега, не е въпросътъ да продавате книгитѣ си, които вашиятъ баща ви е далъ да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трѣбва да разрешите. Вие имате изпити, които трѣбва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкватъ на известни затруднения, мнозина казватъ: Въ този животъ не мога да разреша задачитѣ си, но ще останатъ за друго нѣкое прераждане. — Това е криво мислене. Отде е дошла тази мисъль въ ума ви? Отде знаете, че въ друго нѣкое прераждане ще имате сѫщитѣ условия, каквито имате днесъ? Ако изпуснете днешнитѣ условия, вие ще прекарате въ пространството 200—300 или 500 години въ лутане, въ безпокойствия, безъ да имате надежда за връщане къмъ по-раншнитѣ условия. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, да бѫдете изоставени, забравени отъ всички и да живѣете самъ, въ абсолютна самота! Вие не сте изпитвали, какво нѣщо е самотата на живота! Азъ ви говоря тия нѣща, за да не се подавате на вашитѣ лоши съветници, на вашитѣ лоши учители, които ви подтикватъ въ кривъ пѫть. Като знаете това, ще различавате, отде идатъ вашитѣ мисли и чувства. Всѣка Божествена мисъль трѣбва да се приеме; всѣка мисъль, която не е Божествена, трѣбва да турите настрана. Само по този законъ ще укрепнете, ще бѫдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, безъ този законъ, нищо не можете да постигнете. Само любовьта е въ състояние да направи човѣка съвършенъ. Любовьта дава животъ Следователно, който придобие живота, той е роденъ вече отъ любовьта. Следъ това мѫдростьта иде да допълни живота на човѣка, да му даде направление. Мѫдростьта съдържа въ себе си елементитѣ на знанието и на свѣтлината. Когато човѣкъ придобие знанието и свѣтлината, тукъ вече спира мѫдростьта и започва да действува истината, която носи свободата. Когато си постави за идеалъ познаването на Бога, човѣкъ става свободенъ. И тъй, първо се проявява любовьта, която носи живота. После иде мѫдростьта, която носи знание и свѣтлина. Трета се проявява истината, която създава въ човѣка великъ потикъ къмъ свобода. Съ този импулсъ човѣкъ може да преодолѣе всички препятствия въ своя пѫть. Това подразбира преминаване въ нова фаза на животъ, но не свършване на живота. И въ бѫдеще, когато отново дойде на земята, човѣкъ ще знае вече, върху какви основи трѣбва да постави живота си, за да бѫде приятенъ, да се радватъ всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човѣкъ ще каже: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казалъ Апостолъ Павелъ, когато е билъ въ общочовѣшкото съзнание. После той е слѣзълъ въ общественото, въ народното съзнание и казалъ: Искамъ да умра за народа си, искамъ да го спася. — Христосъ не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостолъ Павелъ казва: „Азъ, който проповѣдвамъ Христа, боя се да не бѫда отхвърленъ“. Значи, той почувствувалъ, че еврейскиятъ народъ ще бѫде отхвърленъ. Не можешъ да спасишъ единъ народъ, докато не го обикнешъ. Апостолъ Павелъ не можа да проникне въ дълбочинитѣ на своя народъ, и следъ като го опита, отказа се отъ мисъльта си да го спаси. Той каза: Отдалечавамъ се вече отъ васъ и отивамъ при езичницитѣ. Щомъ се отърси отъ връзкитѣ на своя народъ, той се избави. И на васъ ще се даде такава задача, да проповѣдвате новото учение между своя народъ. Мнозина не ще издържатъ противодействието на външния свѣтъ и ще се върнатъ, като кажатъ, че тази работа не е за тѣхъ. Веднъжъ сте влѣзли въ Школата, знайте, че ще ви поставятъ на различни изпити, малки или голѣми. Следъ като носихте десеть деня наредъ вода, по-нататъкъ ще ви се даде задача, напримѣръ, десеть деня наредъ да търсите Бога въ проявитѣ на хората и да кажете, въ какво сте Го познали. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ задачи и опити, но тя изисква отъ тѣхъ послушание и деятелность. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Какви деца трѣбва да станете? Чисти по сърца и разумни въ проявитѣ на своя умъ. Правете опити, за да се уякчи вѣрата ви. Вѣрата внася разбиране между всички хора. Божествениятъ огънь пъкъ трѣбва да обхване цѣлото човѣчество. Той е необходимъ, за да събуди въ хората общочовѣшкото съзнание. И тогава, доколкото човѣкъ е вѣренъ на тритѣ принципа въ живота — на любовьта, на мѫдростьта и на истината, дотолкова и Богъ ще му помага. Христосъ казва: „Идете и проповѢдвайте това учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Това значи Христовиятъ Духъ да бѫде съ насъ. Щомъ Христовиятъ Духь е върху васъ, вие ще можете да се повдигнете, да минете отъ индивидуалното съзнание въ общественото и отъ общественото въ общочовѣшкото. Споредъ езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новородениятъ живѣе въ общочовѣшкото, въ козмическото съзнание. Съ такъвъ човѣкъ всѣки желае да се разговаря, всѣки се разбира съ него. Гответе се за този моментъ. Той може да дойде всѣкога. Обаче, условия се изискватъ за този моментъ. Какви сѫ тѣзи условия? Вжтрешни. Следъ като сте се готвили толкова години за този моментъ, и следъ като още продължавате да се готвите, трѣбва ли, когато настане този часъ, да кажете, че не сте готови? Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, да видите, какъ се постѫпва съ онзи, който не е готовъ, когато Богъ похлопа на вратата му. Единъ добъръ, младъ момъкъ обичалъ дъщерята на единъ български чорбаджия. Родителитѣ й не я давали на този момъкъ, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерьта, когато момъкътъ отишълъ въ дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съмъ още готова, дрехитѣ не съмъ събрала. Ела утре вечерь. Той се върналъ у дома си, но повече не отишълъ при момата. По сѫщия начинъ и Богъ не идва два пѫти подъ редъ при човѣка. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка и не Му се отвори, Той втори пѫть не идва вече. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да му отвори. — Ама не съмъ си събралъ дрехитѣ. — То е другъ въпросъ. Богъ не може да чака вънъ да събирашъ дрехитѣ си. Вие трѣбва да съберете дрехитѣ си, да се приготвите, и щомъ чуете, че Богъ тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излѣзете вънъ. Ще кажете: Ами какво ще правятъ мѫжетѣ ни, какво ще правятъ женитѣ ни? — Това не е ваша работа. — Ами децата ни? — Това сѫ второстепенни въпроси. Първата ви задача е да опредѣлите отношенията си къмъ Бога, а останалитѣ въпроси ще се разрешатъ сами по себе си. Питамъ: като сте се предали на домоветѣ си, на мѫжетѣ и на женитѣ си, на дъщеритѣ и на синоветѣ си, осигурени ли сѫ тѣ? Не виждате ли, че съвременнитѣ народи, общества и домове се намиратъ въ ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свѣтъ! Виждате, какъ мѫже и жени се продаватъ. Не могатъ вече да сѫществуватъ лъжи и измами. Трѣбва да се тури край на лъжата. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. Сега, ние не се интересуваме отъ престѫпленията на хората. Ние се интересуваме отъ това, доколко тѣ спазватъ великия законъ въ живота любовь къмъ Бога. За предпочитане е сърце чисто, а рѫце огрубѣли отъ работа, отъ трудъ, отколкото рѫце меки, а сърце нечисто, покварено отъ различни пороци и недосгатъци. По-добре рѫце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а рѫце меки. Които искатъ да изпълнятъ великия законъ, нека направятъ крачка напредъ. Този въпросъ нѣма да се разреши нито съ индивидуалното, нито съ общественото или народното съзнание, но съ общочовѣшкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживѣло времето си вече. Трѣбва ли още да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората? Да се занимавате съ чуждитѣ погрѣшки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрѣшкитѣ на хората и да ги оправя. Да се занимавате съ погрѣшкитѣ на хората, нито вие ще се спасите, нито на тѣхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мѫдрость, употрѣби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитѣ. Азъ не говоря за евреитѣ по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този превратъ въ душитѣ на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ съсгояние да прероди човѣка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човѣкъ се намира въ сѫщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пѣсьчната хунийка на мравчения лъвъ. Влѣзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излѣзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитѣ си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тритѣ вида съзнания. При това положение, човѣкъ живѣе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тритѣ съзнания въ едно, тѣ опредѣлятъ и правилнитѣ функции въ духовния животъ на човѣка. Тѣ се намиратъ въ такава зависимость едно отъ друго, въ каквато зависимость се намиратъ помежду си главата, бѣлитѣ дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха въ човѣка, общественото съзнание — бѣлитѣ дробове, а общочовѣшкото — главата. И наистина, соковетѣ отъ стомаха минаватъ въ бѣлитѣ дробове, а оттамъ — въ главата. Като дойдатъ до известна възрасть, мнозина се отказватъ да учатъ, да работятъ и казватъ: Докато бѣхме млади, ние работихме. Сега нека младитѣ работятъ, нека тѣ учатъ Младостьта на човѣка се подържа отъ вѣрата му въ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ може да привлѣче къмъ себе си ония нови сили, нови елементи, които сѫ нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича единъ търговецъ, толкова по-добре вървятъ работтѣ му. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да очаква да дойде помощьта му само отвънъ. Ако мисли така, той ще се намѣри въ положението на турцитѣ, които каз ватъ, че Аллахъ всичко може да направи. — Това е вѣрно, но и хората трѣбва да работятъ. Че и хората сами правятъ много нѣща, виждаме по това, че свѣтътъ още не е изправенъ, макаръ да казватъ, че Богъ всичко прави. Ако хората биха оставили всичко на Бога, свѣтътъ щѣше да бѫде въ пълна изправность. И старитѣ пророци сѫ казвали, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ, но въпрѣки това, тѣ не обърнаха хората къмъ Бога. Значи, покрай Божиитѣ думи, тѣ сѫ предавали и свои. Ако нѣкои тѣхни мисли сѫ дали добри резултати, и това е добро. Но самъ Богъ се чуди, какъ е дошло на ума на хората да Му приписватъ нѣща, които Той никога не е помислялъ, нито казвалъ. Идатъ времена, когато вѣрата, знанията на хората ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Преди нѣколко деня дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболѣло отъ минингитъ. — Никакъвъ минингитъ не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силнитѣ слънчеви лѫчи, заболѣла го глава. Щомъ му се даде очистително и изпие нѣколко чаши гореща вода, да се изпоти, минингитътъ ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се отъ коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трѣбва да се пие. Много отъ вашитѣ мисли и желания сѫ подобни на студената боза, отъ която непременно коремъ ще ви заболи. Който е успѣлъ да хармонизира въ себе си и тритѣ съзнания, той ще се избави отъ нещастията, които идатъ отвънъ. Сега, азъ желая да разберете добре това, което ви говорихъ. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го въ живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бѫде въ състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислитѣ ви. Азъ искамъ да бѫдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скѫсани, стари дрехи въ новото учение не се позволяватъ. Тамъ всѣки трѣбва да обръща вниманието на хората съ своитѣ нови костюми. Казвате: Има ли човѣкъ толкова срѣдства? — Срѣдствата се криятъ въ любовьта. Тя носи голѣми богатства за човѣка. Който служи на първия принципъ — любовь къмъ Бога, той нѣма да бѫде лишенъ отъ Божиитѣ блага. Щомъ не служи на този принципъ, никакви блага нѣма да получи. И тъй, спазвайте основния принципъ въ живота си — любовь къмъ Бога. Това не значи, че вие нѣмате любовь. Всички имате любовь, но съ тази любовь не можете да влѣзете въ Царството Божие. Любовьта на гѫсеницата не може да бѫде любовь на пеперудата. Вашата любовь, вашата мѫдрость, вашата истина трѣбва да послужатъ за основа на по-широка любовь, мѫдрость и истина, „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 13 юлий, 1927 г. София.
  23. Ани

    1927_07_06 Въ живота

    От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪ ЖИВОТА. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Четоха се резюмета на темитѣ: „Най-лесниятъ въпросъ“ и „Защо Господъ ме е пратилъ на земята?“ Съвременното човѣчество е влѣзло въ нова область, която изисква нови разбирания и нови методи за живота. Новата область изисква отъ хората и пълно самовладане. Тя изисква и нова наука. Новата наука не е за обикновени ученици, които не могатъ да се самообладаватъ. Обикновениятъ ученикъ едва има понятие, какво нѣщо е самообладаването. Самовладането е наука за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ Учители въ свѣта. Но и ученицитѣ на окултизъма отчасти поне трѣбва да прилагатъ самовладането въ живота си. И тѣ трѣбва да иматъ свѣтлина върху въпроса за самовладането. Нещастията, които сполетяватъ съвременния човѣкъ, се дъпжатъ на това, че той не може да се самообладава. Детето, което носи гърне съ млѣко на главата си, като не може да се владѣе, счупва гърнето и разлива млѣкото. Следъ туй плаче. Кой е виновенъ за тава? То само е виновно. Благото бѣше на главата му, но не можа да го задържи. Кой е виновенъ за нещастието на богатия старецъ, който заровилъ богатството си нѣкѫде въ земята, а после забравилъ мѣстото, дето го заровилъ? Той самъ е виновенъ. Кой е виновенъ за пияницата, че губи здравето, способноститѣ си? Той самъ е виновенъ. Неговиятъ нередовенъ животъ го съсипва. Сега, не е въпросътъ да търсимъ виновния за нещастията въ живота, но важно е, какъвъ методъ трѣбва да се приложи за разрешаването на задачитѣ въ живота. Краката, напримѣръ, отдавна сѫ разрешили своята задача. Тѣ живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие. Когато човѣкъ пита, какъ трѣбва да разреши задачитѣ си, краката му казватъ да се учи отъ тѣхъ. Защо ходи човѣкъ? Човѣкъ ходи, за да разреши социалнитѣ въпроси въ своя животъ. Докато е въ покой, човѣкъ мисли и разсѫждава. Щомъ тръгне, той разрешава нѣщо. Какъ ходи човѣкъ? Нѣкой тръгва първо съ дѣсния, а после — съ лѣвия кракъ. Другъ пъкъ обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния. Дали съ дѣсния или съ лѣвия ще тръгне, това има значение за резултата на неговата работа, но като вдига единъ кракъ следъ другъ, той върви къмъ известна цель, разрешава известна задача. Като се движатъ, краката се разговарятъ по между си и разрешаватъ нѣкаква задача. Ние наричаме краката „область на човѣшкитѣ добродѣтели“. Ржцетѣ пъкъ само благославятъ. Десетьтѣ пръста на краката представятъ десеть метода, чрезъ които човѣкъ може да разреши известенъ социаленъ въпросъ. Хората се различаватъ въ хода си: едни кривятъ краката си навѫтре, други — навънъ, трети — стѫпватъ силно на петитѣ си, четвърти — на пръститѣ си и т. н. Причината за тѣзи изкривявания се дължи на отклоненията, които човѣкъ е направилъ въ своя животъ. Първоначално човѣкъ е ходилъ правилно, вследствие на което и задачитѣ му били разрешени. Първоначално разумниятъ свѣтъ, разумнитѣ сили сѫ действували чрезъ краката, а не чрезъ главата. Първо краката сѫ възприемали и прилагали Божественитѣ закони, а после — главата. Като сѫ знаели това, за да въздействуватъ на ученицитѣ си, учителитѣ въ миналото сѫ ги биели по краката съ фаланга. Когато набиете човѣка по краката, той става уменъ. Но разбира се, не трѣбва да се бие, докато всичко забрави. Когато имате едно своенравно, невежо дете, вземете една прѫчица и го набийте по единия и по другия кракъ и вижте, каква промѣна ще стане съ него. Като не разбирали този законъ, много учители биели ученицитѣ си по рѫцетѣ вмѣсто по краката. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да държи въ изправность краката си. Човѣкъ не може да бѫде добродетеленъ, ако краката му не сѫ въ изправность. Представете си, че нѣкой като върви, удря краката си ту въ единъ, ту въ другъ камъкъ, рита ту този, ту онзи човѣкъ, спъва се, пада, става. Какво показва това? Този човѣкъ има нѣкакъвъ сѫщественъ дефектъ въ краката си, който се отразява върху неговия ходъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да пази краката си. Казано е въ Писанието: „Твоето Словое свѣтилникъ на нозетѣ ми“. Значи, за да се приближи при Бога, човѣкъ трѣбва да започне съ методитѣ на движението. Лѣвиятъ кракъ, напримѣръ, е царствениятъ кракъ. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ на жертва, човѣкъ трѣбва да стѫпи съ лѣвия кракъ, а дѣсния да вдигне нагоре, до го освободи отъ работа. Когато иска да разреши нѣкой въпросъ, който има отношение къмъ ума, ще стѫпи първо съ дѣсния кракъ. Тъй щото, когато тръгвате съ нѣкой човѣкъ да вършите нѣкаква работа отъ сърдеченъ или умственъ характеръ, ще познаете, какъ ще свършите работата си отъ това, съ кой кракъ тръгвате. Дѣсниятъ кракъ е свързанъ съ силитѣ на мѫдростьта, а лѣвиятъ — съ силитѣ на любовьта. Затова, когато предприемате нѣщо, което се отнася до мѫдростьта, ще се допитвате до дѣсния си кракъ; когато предприемате нѣщо, което се отнася до любовьта, ще се допитвате до лѣвия си кракъ. Който може при ходене да владѣе краката си, той ще владѣе и рѫцетѣ си. Истинскиятъ човѣкъ се проявява чрезъ своитѣ рѫце и крака. Ако отрѣжатъ краката на човѣка до коленетѣ и рѫцетѣ — до лактитѣ му, той е изгубенъ вече. Той се връща въ първичния свѣтъ и се лишава отъ условията на всѣкаква проява. Тази часть на краката, отъ коленетѣ надолу, и на рѫцетѣ, отъ лактитѣ надолу, сѫ създадени следъ разрешаването на важни социални въпроси въ живота. Казвате: какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човѣка, той не трѣбва да се държи по-дълго време на единия, или на другия кракъ. По движенията на човѣка, по хода му можете да познаете, дали той е благочестивъ, или не, дали е крадецъ, или не. Изобщо, всичко, каквото човѣкъ мисли и чувствува, се отразява върху хода му. Въ движенията, въ хода на човѣка сѫ отбелязани не само сегашнитѣ му чърти, но и такива, които той носи отъ миналото. Нѣкой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това сѫ атавистически прояви на миналото. Човѣкъ трѣбва да ходи правилно. Той трѣбва да внимава въ движенията, въ стѫпкитѣ си и да се корегира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искамъ? — Щомъ искашъ, всичко ти е позволено, но трѣбва да знаешъ, че лошитѣ последствия на кривитѣ ти постѫпки и движения ще те следватъ. Никой не може да избегне последствията на своитѣ постѫпки. — Ама не мога ли да пиша, както искамъ? — Не можете. За писменностьта има правила, които трѣбва да се спазватъ. Всѣка буква трѣбва да се постави на мѣстото си. Не се ли постави на мѣстото си, написаното отъ васъ. нѣма да има никакво съдържание. Сѫществува наука за ходенето, която днесъ мнозина изучаватъ. Отъ походката на човѣка се сѫди за неговитѣ мисли и чувства, за въпроситѣ, които го занимаватъ, за неговия произходъ, за неговата чистота и т. н. Изобщо, цѣлиятъ характеръ на човѣка е описанъ въ хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че нѣма нѣщо скрито-покрито въ свѣта. Хиромантикътъ чете по рѫката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човѣка. И проститѣ хора, които се ползуватъ отъ житейската си опитность, познаватъ нѣщо по хода на човѣка и затова казватъ: „Който много бърза, той назадъ остава“. Въ Школата бързане не се позволява. Бързитѣ, леснитѣ работи сѫ отъ лукавия. Богъ никога не бърза. Той се занимава съ най-бавнитѣ, съ най-мѫчнитѣ работи. Човѣкъ се занимава съ обикновенитѣ работи. Лукавиятъ се занимава съ бързитѣ и лесни работи. Той бърза, иска да пести време. Не, щомъ трѣбва да свършите нѣкаква работа, никакво бързане не се позволява. Много време имате на разположение, нѣма защо да бързате толкова. Отъ васъ се изисква постоянство въ работата, но никакво отлагане и бързане. Работете, безъ да се стремите да свършите работата си часъ по-скоро. Отъ васъ се изисква да приготвите условията за дадена работа и да постоянствувате, а кога ще я свършите, това не е ваша задача. Всѣко упражнение е подготовляване за дадена работа, която ще дойде отпосле. Напримѣръ, даде ви се упражнение да носите десеть пѫти на день вода. Казвате: Какво ще придобия съ това упражнение? — Първо ти калявашъ волята си, която указва влияние върху ума, а умътъ — върху чувствата. Чрезъ носене на вода, неусѣтно, въ организъма се внася малко влага, малко магнетизъмъ, който неутрализира разрушителното влияние на електричеството, особено въ слабитѣ, въ сухитѣ натури. Носенето на вода внася мекота въ човѣшкия характеръ, посрѣдствомъ която той привлича праната на живота. Носенето на вода е подготовка къмъ устойчивъ животъ. Тъй щото, ходете по десеть пѫти на день за вода, но не бързайте. Това упражнение ще даде добри резултати. Правилъ ли е нѣкой отъ васъ опити, да брои, колко крачки има до изворчето, колко пѫти стѫпвате съ лѣвия, колко пѫти — съ дѣсния кракъ? При това, интересно е да следите, дали крачкитѣ и презъ десетьтѣ пѫти на носене вода сѫ еднакво голѣми. Тѣзи нѣща, колкото и маловажни на видъ, иматъ голѣмо значение. Нека онѣзи отъ васъ, които сѫ свършили вече упражнението, направятъ тѣзи изчисления, да видятъ, колко крачки има до изворчето. Отъ даденитѣ статистически цифри ще извадимъ законитѣ на движението. По тѣзи числа учениятъ може да чете и да размишлява, да вади научни заключения. И тъй, ще знаете, че законътъ за самовладането е въ зависимость отъ закона за движението. Който не може да владѣе краката си, той не може да владѣе и своитѣ умствени способности. Ученикътъ трѣбва да владѣе движенията си, да върви правилно. Който върви и се клати надѣсно-налѣво, той нѣма хармония между ума и сърцето си, между мислитѣ и чувствата си, вследствие на което заболява отъ неврастения. Като ходи, нѣкой човѣкъ удря силно съ петитѣ си и предизвиква голѣмо сътресение на гръбначния си стълбъ. Това сътресение се предава и на главния мозъкъ. Човѣкъ трѣбва да върви тихо, спокойно, едва да се чува, че стѫпва. Защо нѣкои хора, когато ходятъ, тропатъ силно съ краката си? Какво означава тропането? Когато детето тропа съ кракъ, то иска да наложи волята си. Когато учительтъ тропа съ дѣсния, или съ лѣвия си кракъ, и той иска да наложи волята си на своитѣ ученици. Съ това той подчъртава нѣщо. Човѣкъ има право да подчъртава нѣщата, но на време и на мѣсто. Когато важни изречения се подчъртаватъ, това има смисълъ. Когато маловажни и безсмислени изречения се подчъртаватъ, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Вие често изгубвате разположението на духа си и нищо не ви се работи, не ви се учи, не знаете, какво да правите, усещате вѫтрешна празнота. Казвате: Едно време имаше нѣщо, което ме радваше, подтикваше ме да вървя напредъ, но сега всичко изгубихъ. Какъ ще работя при това положение? Казвамъ: щомъ изпаднете въ такова състояние, измийте лѣвия си кракъ единъ, два, три, четири, петь, до десеть пѫти. Следъ това измийте десеть пѫти дѣсния си кракъ. Водата, съ която ще миете краката си, трѣбва да бѫде съвършено чиста, прѣсна, току-що донесена отъ чешмата. При това, тази вода трѣбва да е донесена съ молитва. Като миете по този начинъ краката си, ще видите, какъвъ резултатъ ще имате. Ако искате да имате резултатъ, всѣкога трѣбва да миете краката си съ чиста вода. Понеже краката сѫ свързани съ добродѣтелитѣ въ човѣка, всѣкога трѣбва да ги миете съ любовь. Само така животътъ ви ще се осмисли. Краката на човѣка трѣбва да бѫдатъ топли. Това говори за неговото здравословно състояние. Ако краката не сѫ топли и често истиватъ, човѣкъ не е здравъ. Студенитѣ крака сѫ първото условие за неврастенията въ човѣка. Онѣзи, които сѫ неврастеници и, които често губятъ разположението на духа си, нека отъ време на време се събуватъ боси и ходятъ по ситенъ пѣсъкъ, или по мека трева. Така, именно, краката влизатъ въ прямъ контактъ съ жизненитѣ сили на земята и се тониратъ. При сутриннитѣ упражнения, като вдигате рѫцетѣ си нагоре, вие възприемате слънчевитѣ енергии; чрезъ краката пъкъ възприемате земнитѣ енергии. Когато искате да възприемате енергии отъ слънцето, трѣбва да правите упражнения сутринь. Когато искате да се освободите отъ събраната енергия презъ деня, трѣбва да правите упражнения вечерь. Земята всичко взима, освобождава човѣка отъ излишнитѣ енергии, за да може сутринь отново да възприема отъ слънцето. Значи, вечерь ще се изпразвате, сутринь ще се пълните. Ако не се изпразва, човѣкъ ще бѫде подобенъ на бомба, готовъ всѣки моментъ да избухне. Излишната енергия, която е възприелъ, човѣкъ трупа по всички свои удове — рѫце, крака, очи, уши и, дето го бутнатъ, веднага се произвежда взривъ. Като прави упражнения, той се освобождава отъ тази енергия и става годенъ да възприема нова. Сега, мнозина се противятъ, не искатъ да учатъ, не искатъ да правятъ упражнения и казватъ: Защо Господъ създаде такъвъ свѣтъ? Не можа ли да създаде другъ свѣтъ? На въпроситѣ защо и за какво, ученитѣ не отговарятъ. Тѣ казватъ: Програмата въ нашето училище е такава и такава. Който иска да следва това училище, той трѣбва да мисли право, да ходи право, да се движи право и т. н. Ако изпълнява тази програма, той ще има едни резултати; ако не я изпълнява, ще има други резултати. Отъ него зависи, какви резултати ще има. Окултната школа дава на ученицитѣ си редъ правила, какъ да ходи, кога да тръгва, кой кракъ напредъ да туря и т. н. Викатъ нѣкого на гости. Той не трѣбва да бърза, но трѣбва да спре, да помисли малко, да се помоли вѫтрешно, да се приготви и тогава да тръгне. Викатъ нѣкого да отиде еди-кѫде си, че умиралъ нѣкой. И въ този случай пакъ не трѣбва да бърза. Първо ще се помоли за него. После ще се въорѫжи съ сили, да може да се справи съ условията, на които ще се натъкне, и следъ това ще тръгне. Съ бързане работа не става. — Ама умиращиятъ искалъ часъ по-скоро да го види. — Нищо отъ това, ще почака малко. Толкова време е чакалъ, още малко ще почака. Небето не приема хора, които бързатъ. Щомъ го е повикалъ, той ще го дочака, нѣма да замине. Когато трѣбва да бързате, вие тогава се разтакавате натукъ-натамъ. Щомъ последниятъ моментъ дойде, вие тогава започвате да бързате. Сѫщото правите и когато идвате на класъ. Ходите, разговаряте се съ тѣзи-онѣзи, а щомъ наближи часа, веднага се разтичвате, влизате въ класъ уморени и не можете да слушате. Не, дойде ли деня за класъ, отъ сутриньта още, преди изгрѣването на слънцето, трѣбва да започнете да се готвите. Въ сѫщность, класътъ започва веднага следъ изгрѣването на слънцето. Когато дойдете вечерь въ класъ, вие се намирате подъ закона за изпразването. Законътъ за изпразването е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Който не може да се изпразва, той е нещастенъ човѣкъ. Щастливъ е онзи, който знае, какъ да се изпразва. Който яде, той трѣбва и да се изпразва. Какво ще стане съ него, ако не може да се изпразва? Туряте на гърба на нѣкой човѣкъ товаръ отъ сто килограма тежесть и го пущате въ водата. Какво ще стане съ него? Ще потъне на дъното. Обаче, ако знае, какъ става изпразването, той ще хвърли товара отъ гърба си и веднага ще изплува на повърхностьта на водата. Единъ отъ древнитѣ царе запиталъ единъ философъ: Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? Царьтъ мислилъ, че философътъ ще му отговори, какво най-голѣмото благо въ свѣта е богатството, или знанието. Философътъ отговорилъ: Най-голѣмото благо въ свѣта се заключава въ знанието на човѣка да се изпразва. Царьтъ казалъ на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахътъ на царя се задънилъ, и трѣбвало да прекара въ това положение цѣли десеть деня. Като се освободилъ, той казалъ: Най-голѣмото благо въ свѣта седи въ изпразването. — Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да знае, какъ да се изпразва. Нѣма по-велика наука отъ тази, да знае човѣкъ, какъ да се изпразва отъ злото, отъ съмнението, отъ умразата, отъ лъжата, огъ всички отрицателни качества въ себе си. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка сѫ излишъци, отъ които той непременно трѣбва да се освободи. Лесно се подава човѣкъ на тѣхъ, но страшни сѫ последствията имъ. За да се повдигне човѣкъ, да запази достоинството си предъ себе си, да бѫде герой въ живота си, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Затова той предварително трѣбва да разреши въпроса на краката. И тогава, щомъ тръгне за нѣкѫде, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, нека Словото Ти бѫде свѣтилникъ предъ нозетѣ ми!“ Щомъ каже така, той ще тури дѣсния си кракъ напредъ и ще тръгне. Умътъ трѣбва да бѫде напредъ, а сърцето назадъ. Сърцето трѣбва да отстѫпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° отъ своя пѫть, тогава и сърцето се е отклонило сѫщо така на ѫгълъ отъ 23°. Тази е причината, задето сърцето днесъ е малко налѣво, а не е съвсемъ въ срѣдата. Единъ день, когато земята се върне въ своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на срѣдата, а не както сега, малко налѣво. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да пази своето равновесие, подразбираме, че въ умствения свѣтъ той трѣбва да постави сърцето си точно въ срѣдата — нито налѣво, нито надѣсно. Физическото сърце на човѣка е малко налѣво, а духовното му сърце е подъ лъжичката. Това мѣсто се нарича още „слънчевъ вѫзелъ, слънчево сплитане“. То е най-нежната область, която човѣкъ внимателно трѣбва да пази. Слънчевиятъ вѫзелъ се намира подъ влиянието на черния дробъ, затова човѣкъ трѣбва да го държи въ пълна изправность. Какъ ще го държи въ изправность? Чрезъ слънчевия вѫзелъ. Всички нечистотии отъ умствения, отъ сърдечния свѣтъ на чо-вѣка отиватъ въ черния дробъ, а оттамъ — въ центъра на земята, дето се пречистватъ. Въ този смисълъ, слънчевиятъ вѫзелъ служи като каналъ за пречистване на нечиститѣ мисли и чувства. Здравето на човѣка зависи отъ благосъстоянието на черния дробъ. На онѣзи отъ васъ, които обичатъ науката, ще дамъ едно упражнение за десеть деня. Упражнението е следното: първия день ще измиете лѣвия си кракъ единъ пѫть. Втория день ще измиете дѣсния си кракъ два пѫти. Третия день ще измиете лѣвия си кракъ три пѫти. Четвъртия день ще измиете дѣсния си кракъ четири пѫти. Петия день ще измиете лѣвия си кракъ петь пѫти. Шестия день ще измиете дѣсния си кракъ шесть пѫти и т. н. Така ще правите въ продължение на десеть деня, като започнете упражнението съ лѣвия си кракъ, а го свършите — съ дѣсния. Миенето на крака ще става сутринь, преди изгрѣването на слънцето, и вечерь, преди да си легнете. Значи, по два пѫти на день: сутринь и вечерь. Водата за миенето на крака ви трѣбва да бѫде малко топла, а не студена. Петь минути сѫ достатъчни за измиване на единъ кракъ до коленетѣ. Като измиете крака си, нѣма да го истривате, ще го оставите самъ да си изсъхне. Съ кърпа можете да попиете само голѣмата влага. Иначе, ще оставите крака свободно да си изсъхва. Първия день сутриньта ще измиете лѣвия си кракъ, а сѫщия день вечерьта ще измиете дѣсния си кракъ. На другия день ще направите обратното: сутриньта ще миете дѣсния си кракъ два пѫти, а вечерьта — лѣвия два пѫти. Така ще редувате краката си въ продължение на десеть деня, докато трае упражнението. Това упражнение се дава като малъкъ опитъ, да видите, какви резултати ще получите. Като давамъ това упражнение, обръщамъ внимание на следното: всички не можете да правите упражнението едновременно, защото сте различни зодии. Всѣки ще го прави по време, когато има разположение. То се дава за цѣла година. Тъй щото, презъ цѣлата година всѣки ще си избере десеть деня по свобода и разположение на духа. Добре е нѣколко ученика да го направятъ по-продължително време: нѣколко месеца или цѣла година. Така само ще се опита резултата на упражнението. Нѣкои отъ васъ ще иматъ добри резултати, а други — нѣма да иматъ никакви резултати. Това зависи отъ естеството на човѣка. Напримѣръ, ако пъленъ човѣкъ влѣзе въ море и седи половинъ часъ въ водата, той ще се чувствува добре. Ако сухъ човѣкъ седи половинъ часъ въ водата, той нѣма да се чувствува добре. Това, което е добро за пълния, не е добро за сухия. И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухиятъ, който не може да седи дълго време въ вода, повече издържа на жажда отъ пълния. Пълниятъ, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухиятъ издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората сѫ различно устроени, за всѣки човѣкъ се изисква специално време презъ деня за миене на краката. Ако можете да познаете, кой е вашиятъ часъ за миене на краката, вие ще изпитате вѫтрешна радость, вѫтрешно доволство. Като правите това упражнение, ще се учите отъ краката си. Ще размишлявате, ще се разговаряте съ тѣхъ. Ще кажете: Ако краката можаха да разрешатъ единъ важенъ социаленъ въпросъ, не мога ли и азъ да разреша единъ такъвъ? Ако тѣ сѫ били умни да разрешатъ единъ въпросъ, азъ по-глупавъ ли ще излѣза отъ тѣхъ? Като говоря за краката, имамъ предъ видъ разумнитѣ сѫщества, които сѫ ги създали. Понеже краката не могатъ да приематъ слънчевата енергия направо отъ слънцето, тѣ приематъ енергии отъ центъра на земята. Когато приема земната енергия, човѣкъ става смѣлъ, решителенъ, а тѣлото му се освежава. Растенията, животнитѣ разбиратъ този законъ, и правилно го използуватъ. „Свѣтилникъ на нозетѣ ми е Словото“. Дръжте тази мисъль въ ума си и знайте, че Богъ е вложилъ благата си въ земята, върху която стѫпвате. Защо човѣкъ трѣбва да стѫпва върху земята, има причини за това. Колко мѣсто трѣбва да извърви, и това е опредѣлено. Когато се разхожда, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Хората повече обичатъ юга. Югътъ е свързанъ съ доброто, съ добродетельта. Западътъ указва по-особено влияние върху човѣка. Изобщо, хората трѣбва да се самонаблюдаватъ, да се учатъ отъ своитѣ движения, отъ своитѣ навици. Нѣкой е недоволенъ, мѫчи се, иска да разреши нѣкакъвъ въпросъ. Той става, сѣда, хваща главата си, лѣга на кревата си и т. н При тѣзи положения, той не може да разреши никакъвъ въпросъ. Щомъ изпадне въ неразположение на духа, или въ недоволство, първата му работа е да измие краката си съ топла вода После, той трѣбва да стане правъ, да помисли малко, да се помоли и да си каже: Господи, Твоето Слово е свѣтилникъ на нозетѣ ми. Следъ това, се разходи малко, като ще види, какво влияние му е указалъ този методъ. Този методъ е физически. Той е най-лесниятъ методъ за самовъзпитанието. Освенъ него, има и други два: методъ на ума и методъ на сърцето. Последнитѣ два метода сѫ по-трудни. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на сърцето, тѣ затлъстяватъ повече, понеже сърцето има повече влага, повече магнетизъмъ. Които не могатъ да прилагатъ правилно метода на ума, тѣ изсъхватъ, защото умътъ си служи съ електричество. Следователно, при самовъзпитанието си, човѣкъ едновременно трѣбва да прилага и тритѣ метода, обаче, първо трѣбва да започне съ физическия. Така, постепенно той ще върви отъ видимбто къмъ невидимото. Като правите упражнението си, ще знаете, че природата обича точность, пълнота, но не излишни нѣща. Ще го правите тъй, както ви е дадено: ни повече, ни по-малко — никакви качулки, никакви преувеличавания. При това, ще го правите въ свободното си време. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му! “ * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юлий, 1927 г. София.
  24. От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЪРТИ. Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“. Като говорите или пишете за нѣкои отличителни чърти, тѣ трѣбва да бѫдатъ такива, които напълно да характеризиратъ дадено лице, или даденъ предметъ. Въ такъвъ случай, като оставямъ настрана второстепеннитѣ нѣща, питамъ: Коя е отличителната чърта на Соломона? Като погледнете едно чело, единъ носъ или една уста, вие веднага можете да кажете, коя е отличителната чърта на челото, на носа и на устата. Казвате: Отличителната чърта на челото, напримѣръ, е разумностьта, на очитѣ — способностьта да виждатъ, т. е. зрението, на устата — чувствителностьта. Чувствителностьта произтича отъ съзнанието, въ което се явяватъ редъ желания. Значи, устата показва, какви сѫ желанията на човѣка. И други нѣща се опредѣлятъ по устата, но тѣ сѫ второстепенни. И гладътъ предизвиква въ човѣка желание да яде, което желание се задоволява първо чрезъ устата. Какво се разрешава съ яденето? Като се наяде, човѣкъ може ли да стане ученъ? Опредѣлено ли е, колко пѫти трѣбва да яде човѣкъ? Значи, колкото пѫти и да яде, човѣкъ не може да стане ученъ. Яденето е само условие за учене, но чрезъ ядене човѣкъ нито ученъ става, нито знания придобива. Знанието иде отъ друго мѣсто, отъ другъ източникъ. Тренирането на тѣлото е условие за нѣщо, но знания не дава. Зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нѣщо въ живота, и то е условие за нѣщо. За какво? За разбиране на живота, за използуване на неговитѣ сили. Безъ знания вие не можете да живѣете. Колкото и да е малъкъ животътъ, поне елементарни знания трѣбва да имате. Христосъ казва: ,,Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Обаче, за разбирането на този пѫть, на тази истина и на този животъ, необходими сѫ знания. Подъ думата истина, Христосъ разбиралъ всички методи, чрезъ които животътъ може да се реализира. Значи, пѫтьтъ води къмъ истината, а истината — къмъ живота. Безъ пѫть човѣкъ не може да намѣри истината, а безъ истината не може да намѣри живота. До тукъ Христосъ е спрѣлъ. Като казва за себе си, че азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ, искалъ да каже, че самъ Той е въ този пѫть, въ тази истина и въ този животъ. Ако и вие намѣрите този пѫть, тази истина и този животъ, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личностьта и живота Му, безъ да придобиете нѣщо. Ако имате единъ приятель, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуватъ картина, която представя красотата, но и двамата се критикуватъ, печелятъ ли нѣщо? Единиятъ казва на другия: Очитѣ, носътъ, устата въ твоята картина не сѫ правилни. Другиятъ пъкъ казва: Сѣнкитѣ въ твоята картина не сѫ добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на мѣсто, всѣки самъ ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенствуватъ. Обаче, ако критиката не е на мѣсто, и дветѣ картини ще останатъ непоправени. Отъ резултатитѣ, които критиката произвежда, се сѫди, дали тя е била права, или не. Да кажете на нѣкой, че не живѣе добре, това още не е критика. Вие трѣбва точно да опредѣлите, де, какъ и на кое мѣсто той не живѣе добре. Той трѣбва да знае, въ какво се изразява неговия лошъ животъ, за да може да се поправи. Коя е отличителната чърта на Соломона? Преди всичко, Соломонъ е билъ юдеинъ, и като такъвъ, той не е могълъ да се освободи отъ общитѣ национални чърти на юдеитѣ. Тѣ сѫ крайни материалисти. Братята на Иосифа, напримѣръ, го продадоха за пари. Тѣ не го убиха, но го продадоха. Сѫщо така юдеитѣ продадоха Христа пакъ за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална чърта на юдеитѣ. И Соломонъ, като юдеинъ, трѣбваше да реагира срещу тази национална чърта на своя народъ. И еврейскитѣ пророци реагираха срещу тази чърта. Като четете Библията, ще видите, че тѣ навсѣкѫде сѫ сипвали огънь и жупель, само заради тази чърта на евреитѣ. Тѣ сѫ търсили злото въ духовенството, въ управляващитѣ. Направете преводъ да видите, кое въ човѣка отговаря на духовенството и кое — на управляващитѣ. Духовенството, т. е. духовната страна въ човѣка представя принципитѣ, вѣруюто, отъ които се рѫководятъ ума и сърцето на човѣка. Коя е отличителната чърта на Сократа? По произхождение, Сократъ билъ гръкъ. Значи, той изразява гръцкитѣ национални чърти. Гърцитѣ сѫ хитри, тѣ се отличаватъ съ слабъ мораленъ устой. Напримѣръ, следъ като воюваха десеть години съ Троя, тѣ измислиха най-после една хитрина: направиха единъ голѣмъ дървенъ конь, съ който превзеха Троя. Гърцитѣ сѫ на по-високо стѫпало на развитие отъ евреитѣ: тѣ умъртвиха Сократа съ отрова, съ по-изтънчено срѣдство, а евреитѣ продадоха Христа и Го разпнаха на кръстъ. Затова, именно, Сократъ трѣбваше да се бори съ по-голѣми престѫпления. Най-после ще дойдемъ до Толстоя. Съ какво се отличава Толстой? Той е славянинъ. Нѣои учени изтъкватъ, като отличителна чърта на славянитѣ, нечистотата. Тѣ обичатъ да оцапатъ човѣка. Както и да е, каквото и да се казва за евреитѣ, за гърцитѣ и за славянитѣ, това още не е абсолютно, защото отрицателнитѣ чърти на единъ човѣкъ, или на единъ народъ не могатъ още да го характеризиратъ. Тѣ сѫ въ процесъ на развитие, следователно, единъ день отъ тия отрицателни чърти поменъ нѣма да остане. Толстой ималъ голѣми уши, което говори за щедростьта на славянитѣ. Много престѫпления въ свѣта се вършатъ отъ щедрость. По характеръ, Толстой е доблестенъ, която чърта отсѫтствува въ характера на Соломона и на Сократа. Въ края на живота си, Соломонъ казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Той е изпиталъ всичко, и следъ това изказалъ тази мисъль, като считалъ, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократъ пъкъ разсѫждавалъ точно обратно: Той казалъ, че чрезъ волята си, човѣкъ може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ моралъ, а именно: недостатъцитѣ не трѣбва само да се обуздаватъ, но тѣ трѣбва да се трансформиратъ. Като енергии, които вървятъ въ низходеща посока, тѣ могатъ да приематъ обратна посока на движение — възходеща. Въ това отношение, Толстой има по-хубави чърти отъ тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не сѫ завършили още своето развитие. Въ бѫдеще тѣ ще дойдатъ на по-висока степень на развитие. И тъй, всѣки човѣкъ е миналъ или минава презъ формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломонъ е прекаралъ единъ животъ само на ядене и пиене, физически животъ. За такъвъ животъ се изискватъ хора. И наистина, около него е имало много жени и прислужници. Това е аристократически животъ. Този животъ се е подържалъ и съ наука, съ четене и писане на притчи. Въ Сократа виждаме точно обратното. Той искалъ да ликвидира съ физическия животъ, съ живота на ядене и пиене, затова се предалъ на размишления, на философски разговори и беседи. Неговата философия се заключава въ мисъльта: „Познай себе си!“ Той се оженилъ за една сприхава и нервна по характеръ жена, като си казвалъ: Ако съ философията си мога да се справя съ характера на моята жена, много нѣщо ще постигна. Единъ день, когато Сократъ се разговарялъ съ ученицитѣ си, жена му взела легенъ пъленъ съ вода и го изсипала върху главата на Сократа. Последниятъ запазилъ пълно присѫтствие на духа. Той погледналъ спокойно къмъ ученицитѣ си и казалъ: „Когато едно дърво се посади, непременно трѣбва да се полѣе“. Значи, той взелъ добрата страна отъ постѫпката на жена си, защото разбиралъ законитѣ на живота и правилно ги прилагалъ. Великитѣ хора, това сѫ свѣтлитѣ точки на хоризонта, това сѫ високитѣ върхове на планинитѣ. Кривата линия А (стр. 154) представя небосвода, т. е. идейния, възвишения, непостижимия свѣтъ. Кривитѣ линии В представятъ високитѣ планински върхове. Точката С, долу, представя долинитѣ. Когато слънцето по високитѣ върхове започва да изпраща повече свѣтлина и топлина, снѣговетѣ и ледоветѣ по тѣхъ започватъ да се топятъ. Въ морално отношение, топенето на снѣговетѣ и ледоветѣ представя разпуснатия животъ на планинитѣ. Следователно, когато хората сѫ много любезни, много учтиви, това показва, че тѣ сѫ горе, по високитѣ планински върхове, дето се топятъ и изпращатъ водитѣ си надолу. Когато нѣма какво да се топи, тѣ оставатъ сами и се проявяватъ толкова скържави, каквито сѫ въ действителность. Какво представятъ тѣ тогава? Голи, скалисти върхове. Това което природата е натрупала върху тѣхъ, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имахъ, дадохъ, повече нѣма какво да давамъ. Като събера нови материали, пакъ ще ги натрупамъ. Планинитѣ регулиратъ въздушнитѣ течения. Сѫщевременно и влагата става причина да се образуватъ различни течения, бури, циклони въ съгласие съ наклона на земята. Когато енергията на планинитѣ стане устойчива, снѣговетѣ започватъ да се топятъ и да слизатъ надолу, въ долинигѣ. Тогава деятелностьта на долинитѣ започва да се усилва: растителностьта става буйна, цвѣтята се развиватъ добре, дърветата вързватъ и даватъ хубави плодове. Значи, щомъ водитѣ започватъ да прииждатъ, това показва, че животътъ въ долинитѣ се усилва. По този начинъ става преливане на живота отъ едно състояние въ друго. Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, мораленъ устой, радость и веселие. Ако преливането на живота не става правилно, тогава идватъ всички нещастия въ свѣта. Съ други думи казано: ако снѣговетѣ на планинитѣ се топятъ равномѣрно и слизатъ по всички склонове, за да напояватъ долинитѣ, животътъ въ долинитѣ се развива добре. Обаче, ако топенето на снѣговетѣ става неравномѣрно, при слизането си, водитѣ завличатъ камъни, чакълъ, тиня, вследствие на което образуватъ, голѣми насипи. Следователно, това, което става въ природата, става и въ индивидитѣ, и въ обществата, и въ народитѣ, и въ цѣлото човѣчество. Енергията отъ тѣхнитѣ планински върхове, т. е. отъ тѣхнитѣ мозъци понѣкога тече правилно, равномѣрно, надолу къмъ долинитѣ имъ, а понѣкога тече неправилно, неравномѣрно. Съвременнитѣ хора говорятъ често за моралъ, за мораленъ устой и т. н. Когато се образува нѣкакво общество, хората пъкъ говорятъ за добро, за честность, за справедливость и за редъ още добродетели Това говори за известни процеси, които ставатъ въ човѣшката душа. Кога човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой? Когато стане богатъ, само тогава човѣкъ говори за моралъ, за мораленъ устой, за редъ и порядъкъ. Защо? Защото той има какво да пази. Ако нѣма какво да пази, нѣма защо да говори за тия нѣща. Следователно, когато се говори въ свѣта за моралъ, това подразбира пазене, грижливо отнасяне къмъ ония ценности, които Богъ е вложилъ въ човѣшката душа. Тѣзи ценности могатъ да се пазятъ само съ чистъ, възвишенъ животъ. Щомъ тѣзи ценности се загубятъ, човѣкъ престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя, каква поука можете да извадите отъ тѣхъ? Въ тѣзи три лица вие трѣбва да виждате едно и сѫщо лице, което, отъ положението на царь, постепенно слиза като философъ-мислитель и стига въ положенито на човѣкъ, който иска да познае душата на народа. Това сѫ три състояния, презъ които човѣшката душа минава. Нѣкой човѣкъ казва: Да имамъ условия, това и това бихъ направилъ. Значи, този човѣкъ мечтае за царски условия. Питамъ: ако бѫдете царь, какво ще направите? Ще направите това, което и Соломонъ направи. Казвате: Да имамъ знания. Какво ще направите? — Ще направите това, което и Сократъ направи. Сократъ можа ли да разреши задачата „познай себе си“? Преди всичко, гърцитѣ възприеха тази задача отъ източнитѣ народи. Човѣкъ нѣма защо да се познава. Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито въ душата на човѣка. Само това нѣщо трѣбва да се реализира. А тъй, да познава човѣкъ своитѣ недѫзи, това не е самопознаване. Тъй щото, самопознаването подразбира разкриване на човѣшката душа, да знае човѣкъ, какво добро може да направи. Значи, познаването не подразбира разкриване на човѣшкитѣ слабости, на човѣшкитѣ дефекти. Когато гениалниятъ работи, дефектитѣ му сѫ извънъ неговия животъ. Той не се спира върху дефектитѣ си. Дефектитѣ на писателя, напримѣръ, не сѫ въ самия него, тѣ сѫ въ окрѫжаващата срѣда. Това не зависи отъ неговата нервна система, но изключително отъ външнитѣ условия. Нѣкой писарь пише тънко или дебело — и това зависи отъ външнитѣ условия, отъ перото, отъ мастилото, отъ обстановката и т. н. Отъ френологическо гледище, това показва, че хората около него се занимаватъ съ дребнавости, които препятствуватъ на енергията да се прояви правилно. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да не се смущава отъ външнитѣ условия, нищо външно да не го безпокои. Срѣщате нѣкой човѣкъ, виждате, че е неспокоенъ. Защо? Дрехитѣ му не били, каквито трѣбва, обущата му били малко скѫсани, шапката му била стара. Другъ пъкъ се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трѣбва: кърпитѣ не били добре сгънати, солницата не била турена на мѣсто, въ яденето нѣмало достатъчно пиперъ и т. н. Всички хора се безпокоятъ за дребни работи, вследствие на което тѣхниятъ почеркъ не е правиленъ. Енергиитѣ на тѣхнитѣ сили и способности не се проявяватъ правилно. Ако нѣкой графологъ разглежда почерка на съвременнитѣ хора, по него свободно може да чете характера на тѣхнитѣ желания. Казвамъ: Соломонъ, Сократъ и Толстой сѫ три типа, които носятъ въ себе си известни сили. Всѣки типъ, изобщо, крие въ себе си известни сили, но отъ всички типове единъ день ще се оформи общъ типъ, въ който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този типъ ще представя една митическа книга, отъ която ще се изучава историята и развитието на цѣлото човѣчество. Като помислимъ за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомнимъ за голѣмото влияние, което тѣ сѫ упражнили върху човѣчеството. Обаче, тѣ не сѫ първокласни единици; има и по-високи върхове отъ тѣхъ, но понеже днесъ четохте темата „Отли чителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“, затова говориме за тѣхъ. Положението на Соломона, като царь, представя условия за придобиване на знание и мѫдрость. Що се отнася до женитѣ и наложницитѣ на Соломона, ще ги оставимъ настрана, понеже тѣ представятъ неговитѣ костюми, т. е. неговитѣ желания, които всѣки день могатъ да се мѣнятъ. Въпросъ е, дали този царь е могълъ да обича всички тия жени. Какво представя числото 1200, т. е. 900 жени и 300 наложници, отъ кабалистическо гледище? Това сѫ 12-тѣ зодии. Значи, на всѣка зодия се падатъ по сто жени. Въ числото 900, 9-тѣ представя крайния предѣлъ, до който могатъ да стигнатъ желанията на човѣка. Въчислото 300, тройката, напримѣръ, показва число, съ което може да се работи на физическия свѣтъ. Когато Соломонъ прибралъ при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криелъ въ душата си съвсемъ друга идея отъ тази, която съвременнитѣ хора му приписватъ. Тѣ му приписватъ повече грѣхове, отколкото той ималъ. Тѣзи жени били негови ученички и слушателки. Неговитѣ грѣхове не се заключаватъ въ това, че ималъ много жени, но въ факта, че се отклонилъ отъ Бога. Неговитѣ ученички отдалечили сърцето му отъ Бога. Вследствие на това, Соломонъ изгубилъ равновесието си. Той се подкупилъ, увлѣкълъ се и падналъ. Съ това заедно той съградилъ нѣколко езически храмове и служилъ на други богове. Въ това, именно, седи погрѣшката на Соломона. Когато се казва, че човѣкъ върши престѫп ления, това не е право. Човѣшката душа е нематериална, неуловима. Немислимо е душата на човѣка да се опетни или оцапа. Тѣлото на човѣка може да се подложи на мѫчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щомъ се отдѣли отъ тѣлото, тя веднага се изчиства. Единствената грѣшка на хората седи въ мисъльта имъ, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни въ чувствата на човѣка, дето, докосне ли се нѣщо отвънъ, може да създаде редъ нещастия за него, но това още не е човѣшката душа. Представете си, че вие посещавате едннъ свой приятель, когото не сте виждали цѣли десеть години. По този случай той ви приготвя хубава баница, съ млѣко, съ чисто масло, и ви предлага да я раздѣлите между десетина свои приятели, които поканилъ пакъ по случай вашето гостуване. Вие поглеждате къмъ баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на нѣкое парче отъ срѣдата на баницата, като на най-хубаво, отъ този моментъ вече вие се натъквате на грѣхове и нещастия. Отъ този моментъ вече вие пущате малкото краче на дявола въ себе си. Отъ този моментъ започватъ грѣховетѣ ви, които съ хиляди години ще ви следватъ. Казвате: Какво да правя тогава? — Трѣбваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постѫпите така, отъ този моментъ щастието ще започне да ви следва. Всичкитѣ парчета на баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество. Казвате: Еди-кой си човѣкъ е по-добъръ отъ мене, а еди-кой си е по-лошъ. Въ това, именно, седи вашата погрѣшка. Вие трѣбва да знаете, че всички парчета отъ баницата сѫ отъ едно и сѫщо качество и сѫ еднакво опечени. Следователно, отъ Божествено гледище, къмъ всички хора трѣбва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни сѫ по-добри, а други — по-лоши, вие всѣкога ще бѫдете нещастни. Кажете ли, че хората въ нѣкое братство не живѣятъ добре, вие не дѣлите баницата правилно. Отъ този день нещастието нѣма да напусне дома ви. Питамъ: Кой е събралъ хората въ обществата? Ако мислите, че тѣ сами сѫ се събрали, лъжете се. Богъ, Любовьта е събрала хората въ обществата. За да се събератъ хората на едно мѣсто, между тѣхъ непременно трѣбва да има любовь. Докато между хората нѣма нѣкакъвъ идеалъ, докато любовьта не влѣзе между тѣхъ, тѣ не могатъ да образуватъ общества. За да се подържатъ обществата, всѣки трѣбва да внимава на своя животъ, правилно да дѣли баницата. Въ това седи истинскиятъ моралъ. Въпроситѣ се разрешаватъ съ правилно дѣление, а не съ закачване, или съ заплашване. Последнитѣ сѫ палеативни срѣдства. Затова казвамъ: Виждайте доброто въ всѣки човѣкъ! Виждайте добрата страна на всичко! Представете си, че всички хора живѣятъ добре, че всички сѫ светии. Какъ мислите, при това положение, щѣхте ли да бѫдете щастливи? Нѣмаше да бѫдете щастливи. При това положение, хората щѣха да изпитватъ такова недоволство, каквото никога на земята не е сѫществувало. Ще приведа единъ примѣръ, който илюстрира недоволството на съвременнитѣ хора. Хората сѫ недоволни и оттамъ, отдето нѣматъ право да бѫдатъ недоволни. Единъ майсторъ гръкъ се качилъ единъ день на кѫщата си да поправя нѣщо. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ отъ кѫщата и строшилъ крака си. Той започналъ да плаче, да роптае и се обърналъ кьмъ Зевса съ думитѣ: Господи, азъ мислихъ, че си отъ добритѣ богове, а ти създаде такъвъ законъ, споредъ който трѣбваше да си счупя крака. — Какво искашъ да направя? — Изхвърли този законъ, да не действува повече въ свѣта, за да бѫдатъ хората свободни. Какъвъ билъ този законъ? Законътъ за земното притегляне, споредъ който, всѣко тѣло, хвърлено въ въздуха, пада на земята. — Добре, още утре ще бѫде твоята воля: кракътъ ти ще оздравѣе. Този майсторъ, здравъ вече, отишълъ пакъ на работа. Махналъ съ чука въ въздуха, но той увисналъ, не могълъ да се върне пакъ назадъ. Ударилъ съ другъ инструментъ, и той увисналъ въ въздуха. Каквото подхвърлилъ въ въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се, какво да прави, но вече ядосанъ, недоволенъ отъ новото положение, отъ новия законъ. Цѣла седмица стоели чукътъ и другитѣ инструменти въ въздуха, и той нищо не могълъ да върши. Който иска да живѣе споредъ съвършенитѣ закони, той ще стои на едно мѣсто въ въздуха, безъ да може да работи. Който не е готовъ за тия закони, той ще живѣе споредъ несъвършенитѣ закони: ще работи споредъ тѣхъ, макаръ и да чупи понѣкога краката си. Затова казвамъ: по-добре съ опасность за краката, но съ разумность за главата, отколкото съ опасность за главата, а съ разумность за краката. Сѫщото се отнася и до васъ: по-добре съ мѫчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате, защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе. Когато сте спѣли, Богъ е мислилъ, правилъ хиляди опити, докато най после е създалъ най-красивия свѣтъ, отъ който вие сте недоволни. При сегашнитѣ условия, по-хубавъ свѣтъ отъ този не може да сѫществува. И по-добъръ животъ отъ сегашния не може да сѫществува. Като не разбирате живота, казвате: Защо Богъ ни е пратилъ на земята? — На този въпросъ всѣки самъ трѣбва да си отговори. Затова, за следния пѫть пишете върху темата: „Защо Богъ ни е пратилъ на земята, и каква работа ни е далъ?“ Споредъ положителната философия човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ живота, който му е даденъ, защото, следъ време, този животъ ще се трансформира въ нѣщо по-хубаво. Формата на сегашния човѣкъ не е съвършена още. Съ умоветѣ, които хората иматъ днесъ, тѣ не могатъ да разбератъ Божиитѣ пѫтища. Обаче, тѣ не трѣбва да се отчайватъ. Тѣ ще пострадатъ, ще потѫгуватъ, ще се помѫчатъ, но единъ день ще се домогнатъ до положителната философия, ще разбератъ живота. Тѣ ще иматъ по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломона, и ще изучаватъ философията на живота. Тѣ ще иматъ най-лошитѣ жени, като Сократа и ще изучаватъ философията „познай себе си“! Тѣ ще бѫдатъ и въ положението на Толстоя, и женитѣ имъ нѣма да имъ позволяватъ да реализиратъ идеитѣ си. Соломонъ казваше: Не е лесно да излѣзе човѣкъ на глава съ толкова жени! Сократъ казваше: Всѣко дърво, като се посади, трѣбва да се полѣе. Жената на Толстоя пъкъ казваше: Не е дошло още времето за това учение. И наистина, не е дошло още времето за новото учение. Защо? Защото хората сѫ недоволни. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението, въ което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хлѣба, за въздуха, за водата, за дрехитѣ, за обущата, за водата. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да благодари на Бога за всичко и да каже: Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макаръ днесъ да съмъ съ скѫсани дрехи и обуща, но единъ день всичко ще изправя. Богъ всѣки день ви дава възможность да работите. Той ви е далъ една картина, която трѣбва да изработите, като опредѣля, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съветъ, да не ви сѫдятъ хората. Ако работите, никой нѣма да ви сѫди. Умниятъ лесно намира погрѣшкитѣ си. Той знае, че погрѣшкитѣ седатъ въ неправилното приложение на принципитѣ, а не въ самитѣ принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трѣбва да се храни съ мека, съ течна храна. Питамъ: защо ви проповѣдвамъ за любовьта? Защото вие сте малки деца, и трѣбва да се храните съ млѣко. Въ бѫдеще, когато пораснете и дойдете на земята, нѣма да ви говоря вече за млѣко, за любовьта, но ще говоря за коститѣ, за мѫдростьта. Тогава ще кажа: едно време, когато бѣхте малки деца, нуждаехте се отъ млѣко, но сега имате вече зѫби, сами дъвчите храната си, затова ви трѣбва твърда храна. Ще кажете: Едно време ни държахте близо до гърдитѣ си. Да, минаха вече тѣзи времена. Така постѫпва природага, така постѫпва и Богъ. Тъй щото, когато става въпросъ за обичь, за близость, трѣбва да знаете, че обичьта, както и близостьта сѫ вѫтрешни. Разбирането е вѫтрешно. Природата работи сега, за да превърне соковетѣ на любовьта въ свѣтлина. Свѣтлината ще превърне въ знание, знанието — въ животъ, животътъ — въ абсолютна истина, а истината — въ свобода. Така ще се дадатъ на човѣка всички възможности да реализира желанията на своята душа. Когато реализира напълно всички красиви и възвишени желания, човѣшката душа ще се задоволи. Тогава и Богъ ще бѫде доволенъ отъ човѣка. „Въ Писанието е казано: Ще се всели Богъ въ душата, въ умоветѣ, въ сърцата, въ тѣлата ви, за да се радвате на Неговитѣ дѣла!“ „Богъ царува на небето. Богъ царувавъ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 22 юний, 1927 г. София.
  25. От томчето "Четиритѣ кръга" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ Размишление. За следния пѫть пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на Соломона, на Сократа и на Толстоя“. Животътъ е изкуство, вследствие на което трѣбва да се изучава като изкуство. Сѫщевременно животътъ е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трѣбва да го поставимъ по отношение на вѫтрешното съзнание, което свързва всички факти на живота въ едно цѣло. При това, тия факти трѣбва да се тълкуватъ положително, всѣки отъ които да се постави на своето мѣсто по отношение на цѣлокупния животъ, както и по отношение на всички живи сѫщества. Това може да се постигне при положение, когато човѣкъ има частично, или индивидуално отношение къмъ козмоса. Въ този случай, азъ разглеждамъ козмоса като живо сѫщество. Козмическото съзнание има предъ видъ човѣка само тогава, когато неговото съзнание е будно и въ четиритѣ свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днесъ хората се намиратъ на повърхнината на козмическото сьзнание, тъй щото, каквото започватъ, отъ негово гледище, всичко свършватъ успѣшно. Като говорятъ за живота, сегашнитѣ хора иматъ предъ видъ главно материалнитѣ работи, материалнитѣ интереси на хората. Обаче, материалнитѣ блага сѫ последнитѣ блага въ свѣта. Когато отъ невидимия свѣтъ решатъ да уморятъ нѣкого, да го лишатъ отъ живота, даватъ му материални блага. Напримѣръ, достатъчно е да окачатъ на врата на нѣкого торба съ злато и да го пуснатъ въ морето. Затова и мѫдрецътъ е казалъ: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голѣма сиромашия, да не олекна много, че вѣтърътъ да ме отнесе нѣкѫде. Тъй щото, ако човѣкъ е богатъ, има опасность да не потъне въ морето; ако е сиромахъ, има опасность вѣтърътъ да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голѣмото богатство за човѣка, толкова е опасна и голѣмата сиромашия. Казано е въ Евангелието: „Блажени нищитѣ духомъ“. Подъ „нищъ духомъ“ не се разбира сиромахъ човѣкъ. Нѣкой може да е сиромахъ и да бѫде горделивъ. Или, може да бѫде богатъ и пакъ да е нищъ духомъ. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ не трѣбва да мисли за своя произходъ. Не бѫдете като горделивитѣ царски синове, които, като постѫпватъ въ училище, мислятъ, че много знаятъ. Тѣ знаятъ толкова, колкото знаятъ и другитѣ ученици. А това, че имали царска кръвь, тѣ трѣбва да знаятъ, че тази кръвь е човѣшка, и като така, еднаква съ кръвьта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достоинство отъ знанието, което всѣки день черпи отъ училището, а не да се гордѣе съ своето произхождение и съ своята кръвь. Нѣкой казва, че се обърналъ вече къмъ Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне къмъ Бога, това е въ реда на нѣщата, но следъ като се обърне къмъ Бога, той трѣбва да влѣзе въ Царството Божие. На сѫщото основание, казвамъ: ученикътъ не се нуждае само отъ знания, но той трѣбва да има и характеръ, съ нищо да не се подкупва. Истински характеръ е този, който съ нищо не се подкупва: и цѣлата земя да му дадатъ, той пакъ нѣма да се подкупи. Човѣкъ още не е миналъ презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животътъ и природата даватъ на човѣка, иматъ за цель да изпитатъ устойчивостьта на неговия характеръ, като морално сѫщество. И следъ като се изпита и познае, едва тогава човѣкъ може да говори за любовь. Любовьта се проявява само при морално стабиленъ човѣкъ. Когато човѣкъ изгуби своята морална стабилность, и любовьта изчезва отъ него. Казвате: Какво правятъ тогава грѣшнитѣ хора безъ любовь? Любовь.та се проявява и между грѣшнитѣ, но тамъ тя произвежда голѣми страдания. Богъ е и въ ада, но тамъ Той произвежда такъвъ огънь, какъвто никой не би пожелалъ И тъй, щастието ви зависи отъ вашитѣ разбирания, отъ това, което правите въ време и пространство. Въ това отношение, всѣки день ставатъ промѣни въ човѣшката душа, както и въ съзнанието му. Обаче, каквито и да сѫ тѣзи промѣни, мирътъ на човѣка не трѣбва да се нарушава. По повърхнината на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ, на човѣшката душа, както и на съзнанието му, могатъ да ставатъ редъ промѣни, обаче, дойде ли въпросъ до вѫтрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяватъ. Каквито усилия да правите, презъ каквито изпитания да минавате, тѣ сѫ необходими за вашето развитие. Отъ всичко трѣбва да се учите Добриятъ човѣкъ може да бѫде и богатъ, и сиромахъ — той отъ всичко се учи. Сиромашията и богатството сѫ вѫтрешни, а не външни процеси. Когато човѣкъ раздаде богатството си на другитѣ и остане сиромахъ, той е добъръ човѣкъ. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другитѣ, той е лошъ човѣкъ. Питамъ: какво разбирате подъ връзка на съзнанието? Подъ връзка на съзнанието се разбиратъ правилни отношения къмъ Първата Причина, или къмъ Козмоса, или къмъ Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живѣе въ васъ. Въ тѣлото на човѣка Богъ не може да живѣе, но Той живѣе въ неговата душа. Днесъ човѣшката душа не е напълно въ тѣлото му. Човѣшкото тѣло още не е устроено, както трѣбва, т. е. не е още добре организирано. Единъ день, когато човѣшкото тѣло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно въ него и той ще стане безсмъртенъ. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но още не е направенъ така. И наистина, казвате, че Богъ е всезнаещъ, обаче, човѣкъ не е всезнаещъ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво въ сѫщность е въздухътъ? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има въ дълбочината на океана? Знае ли, какво има въ центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаденъ по образъ и подобие Божие? Само онзи може да знае тѣзи нѣща, въ когото козмическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тѣлото си и да обикаля цѣлата земя, да влиза въ вѫтрешностьта й, да види, отъ каква материя е направена, отъ колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много нѣща знае този човѣкъ, но нищо не съобщава за тѣхъ. Ако нѣкой отъ васъ на сънь само отиде на слънцето, всички вестници ще пишатъ за него. Така постѫпватъ децата. Тѣ обичатъ да се хвалятъ. Каквото чуятъ, или видятъ, веднага съобщаватъ на всички. Обаче, който е развилъ въ себе си козмическото съзнание, той е разуменъ човѣкъ. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивилъ, докато стигне до това положение. Той постѫпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Голѣми препятствия е срещналъ той въ пѫтя си, докато развие своето козмическо съзнание. Щомъ стигне до това положение, той счита понѣкога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение. Единъ богатъ американецъ вложилъ шесть хиляди долари въ една банка, да му послужатъ на стари години. Отъ този день той престаналъ да спи, престаналъ да се моли, все за банката мислилъ. Най-после той решилъ да се освободи отъ това тежко състояние: извадилъ паритѣ си отъ банката, раздалъ ги на бедни и се успокоилъ, започналъ да се моли на Бога усърдно. Значи, вѣрата му въ шестьтѣ хиляди долара била спънка въ неговия животъ. Този примѣръ не се отнася за беднитѣ хора. Тѣ ще си кажатъ: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този примѣръ се отнася до васъ, като ученици, които искате да направите връзка въ съзнанието си, да дойдете до козмическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило въ васъ, вие можете да внасяте паритѣ си въ разни банки. Щомъ се пробуди, безъ да мислите много, ще извадите шестьтѣ хиляди долари отъ банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, въ реда на нѣщата е да внасяте паритѣ си въ банки. Щомъ станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христосъ е казалъ: „Не влагайте съкровищата си тамъ, дето ръжда и молци ги изяждатъ, но вложете ги въ небеснитѣ банки, дето нито молецъ, нито ръжда ще ги изядатъ!“ Вие ходили ли сте въ тия банки? Знаете ли какъвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ? Вложите ли паритѣ си въ тия банки, и следъ хиляди години да отидете, ще си ги вземете, безъ да се е изгубила стотинка отъ тѣхъ. И най-малкиятъ капиталъ да сте вложили, той ще ви се върне безъ никакви удържки, безъ никакво накърняване. Но и за най-малкия заемъ, който сте направили въ една отъ Божественитѣ банки, сѫщо така се държи смѣтка. Ще ви извикатъ и ще кажатъ: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Тамъ за всичко се държи смѣтка. Сега, ще ви задамъ нѣколко въпроса: Защо, когато обичате нѣкого, трѣбва да го питате, обича ли ви и той? И защо трѣбва да му кажете, че го обичате? Защо трѣбва да ви говоря днесъ? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия законъ на земята. По този начинъ само хората ще направляватъ своя животъ. Ако хората живѣятъ споредъ свои закони, а говорятъ за Божествени, тѣхниятъ животъ нѣма да устои. Може ли да устои връзката между две вѫжета, едното отъ които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нѣщо представя връзката между Божествения и човѣшкия животъ, ако човѣшкиятъ животъ не се рѫководи отъ Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и дветѣ съзнания трѣбва да бѫдатъ еднакво силни. Силенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пъкъ е това, въ което нѣма никакво прекѫсване. Грѣховетѣ и страданията на хората се дължатъ на отклоненията, които ставатъ въ тѣхнитѣ съзнания. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ отваря Евангелието всѣки день, да прочете поне единъ стихъ отъ него. Една сутринь, обаче, казва: И безъ четене на стихове може. Щомъ каже така, въ съзнанието му се вмъква нѣщо чуждо, което го отклонява, прекѫсва връзката му. Когато съзнанието на човѣка се прекѫсне, той не може вече да контролира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. При тѣзи прекѫсвания на съзнанието, човѣкъ губи своя духъ, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията ставатъ причина да се прекѫсва съзнанието на човѣка. Нѣкои хора въ сиромашията си сѫ много ревностни къмъ Бога. Тѣ се молятъ, работятъ, подвизаватъ се духовно. Щомъ забогатѣятъ, забравятъ Бога. Не човѣкъ трѣбва да търси Бога и като богатъ, и като сиромахъ, и като ученъ, и като простъ. Най-красивото нѣщо е човѣкъ да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрезъ тази наука той ще създаде въ себе си характеръ, чрезъ който ще моделира своя умъ и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислитѣ и чувствата си. Ако срещнете човѣкъ, въ когото мислитѣ и чувствата не сѫ организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекѫснато. И наистина, всѣко прекѫсване на съзнанието създава въ човѣка известна аномалия. За такъвъ човѣкъ се казва, че е особенъ. Той се намира подъ чуждо влияние на безброй сѫщества около него. Мускулитѣ на рѫцетѣ и краката му треперятъ, цѣлата му нервна система е разклатена. Всичко въ него е въ дисхармония. Ако хванете рѫката на този човѣкъ, тя е разслабена, мека, отпусната. Често разваленитѣ хора иматъ такива рѫце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратенъ, разваленъ човѣкъ е този, който не върви въ Божия пѫть. Той не може да задържа въ себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, презъ която тя изтича. Като резултатъ на това изтичане, идатъ различнитѣ болести. Това изтичане на енергията отъ човѣка се нарича въ науката демагнетизиране. Много отъ болеститѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, напримѣръ, се дължи, или на натрупване излишъкъ на енергия въ стомаха, която не може да се пласира, или на недостигъ на енергия въ стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка. Като се знае това, човѣкъ трѣбва да регулира силитѣ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човѣкъ може правилно да се лѣкува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмическото съзнание, и започнете да изучавате нѣкой предметъ, то ще хвърли свѣтлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вѫтрешенъ смисълъ, а други я взиматъ само въ букваленъ смисълъ. Първитѣ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторитѣ — нѣматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вѫтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука. Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сѫ стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сѫ влѣзли въ Школата? — Вие не знаете още, дали тѣ сѫ млади, или не. Дали човѣкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Нѣкой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всѣки трѣбва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бѫдеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но трѣбва да знаете положението и мѣстото си въ природата. И млади, и стари души, всички трѣбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Ако съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое мѣсто трѣбва да поставите всѣка планета. Ако всѣка планета поставите на мѣстото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сѫщевременно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всѣка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бѫдещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание. Въ връзка съ въпроса за предсказване бѫдещето на човѣка, турцитѣ казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмѣни това, което е писано на човѣка? — Вѣрно е, че има нѣща, които, веднъжъ опредѣлени, не могатъ да се отмѣнятъ, но тѣ могатъ да се отложатъ. Когато човѣкъ не е готовъ да посрещне нѣщо, било добро или зло, това нѣщо може да се отложи. Едно е важно за човѣка днесъ: той не трѣбва да мисли, какъ може да отмѣни лошитѣ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бѫдеще. Тѣзи добри условия ще го поставятъ при сѫщитѣ условия и въ невидимия свѣтъ. Ако води непорядъченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бѫдещи условия, които ще го заведатъ въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята“. Подобното подобно привлича. Ще ви дамъ едно правило за живота: всѣка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сѫщества на земята. Презъ тѣзи две минути постарайте се абсолютно да се отдѣлите отъ този свѣтъ, като че около васъ нищо не сѫществува. Първи англичанитѣ направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цѣла Англия се издаде заповѣдь. на едикое си число, въ точно опредѣленъ часъ, за две минути да спре всѣкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всѣкакви заведения, и кой дето се намѣри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свѣтъ, да се свърже съ него. Красивъ моментъ е този! Две минути цѣлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опредѣлятъ петь минути — още по-добре. Цѣла Англия спрѣ своя обикновенъ животъ, своитѣ ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога. Какво би било, ако цѣлото човѣчество опредѣли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свѣтъ! Мощна вълна би се разлѣла изъ цѣлия свѣтъ! Сега и на васъ казвамъ: всѣка сутринь, следъ ставане, ще опредѣлите две минути за връзка съ невидимия свѣтъ. Силата на човѣка седи въ връзката му съ невидимия свѣтъ. Всички, които сѫ завършили своето развитие и се интересуватъ отъ човѣчеството, иматъ тази опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитѣ сѫщества и да опигате силата, която тѣ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тѣхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цѣлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успѣшно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия свѣтъ. Две минути сѫ достатъчни за васъ. Нѣкои се оплакватъ, че нѣматъ време за духовна работа. Не, само две минути сѫ нужни на човѣка, за да се свърже съ невидимия свѣтъ. Като ученици, предстои ви вѫтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човѣкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човѣка е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитѣ. Изкуство е, наука е да знае човѣкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така трѣбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пѫть дойде да ми иска нѣщо. Така трѣбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пѫть да имъ свирите. Това значи да разбирате живота като изкуство и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вѣковетѣ. Но работата въ това направление донася всѣки день несмѣтни богатства. Въ единъ день човѣкъ милиардеръ не става, но като придобива всѣки день по нѣколко милиона, нѣкога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човѣкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ човѣкъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ свѣта: еднитѣ знания сѫ необходимость въ живота; другитѣ — сѫ украшения въ живота, а третитѣ — сѫ благословение въ живота. Последнитѣ даватъ мощь, сила на човѣка. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тритѣ категории знания. Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всѣка сутринь да употрѣбите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе голѣми богатства. Следователно, всички мѫчнотии и страдания на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. Англичанитѣ сѫ опредѣлили тия две минути за вѫтрешна, духовна работа, подъ рѫководството на своя духовенъ рѫководитель. Тѣхниятъ рѫководитель е единъ отъ виднитѣ адепти. Благодарение на тѣзи две минути, англичанитѣ можаха да се спасятъ. Тѣ благополучно минаха презъ мѫчнотиитѣ, които невидимиятъ свѣтъ имъ бѣше опредѣлилъ. Голѣмъ бѣше кранътъ, презъ който благословението отъ невидимия свѣтъ тече презъ тѣзи две минути. — Какво ще направимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута — за любовьта си къмъ ближния. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си. Изпѣйте сега пѣсеньта „Богъ е Любовь!“ Въ недѣля, рано сутриньта, преди да е изгрѣло слънцето, цѣлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрѣвъ“ да приложимъ закона „за дветѣ минути“. Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!“ Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трѣбва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние трѣбва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При тѣзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нѣщо, ние трѣбва да бѫдемъ точно на опредѣленото отъ Него време. И тъй, по закона на любовьта, всички ще бѫдете на „Изгрѣвъ“ на опредѣленото време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трѣбва да преодолѣете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрѣли — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ — пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слѣзете отъ нея и на време ще дойдете. Ще постѫпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Цѣлиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути. — Не може ли да изпълни този законъ всѣки самъ, въ дома си? — Не, всички трѣбва да дойдете на „Изгрѣвъ“, колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно мѣсто. Ще се наредите предъ и задъ бороветѣ, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бѫдете свободни. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй, че и за онзи свѣтъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрѣва“. Докато не се изпълни закона за „дветѣ минути“, на никого не се позволява да замине за онзи свѣтъ. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде благословено името Му!“ * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.
×
×
  • Създай нов...