Търсене във форума

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МНОГО ЗНАНИЯ „Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие“. Едно изречение казва: Който много знае, той много страда. Защо многото знание, именно, носи много страдания? Значи, който знае много, той страда много. Въ сѫщность, който много знае и много страда, той не знае всичко, затова страда. Ще излѣзе, че за да не страда човѣкъ не трѣбва да знае много. Това е изопачена мисъль. Знанието всѣкога носи щастие въ себе си. Знанието огражда щастието; знанието огражда здравето; знанието огражда малкитѣ придобивки на човѣка. Ако знанието не може да огражда тия нѣща, то нѣма никакъвъ смисълъ, никакво приложение. Само по себе си знанието представя възможности на човѣшката душа, или на мислещия човѣкъ. Умътъ на човѣка съдържа условия за повдигането му, затова той трѣбва да бѫде високо организиран? Представете си, че вие имате градина, насадена съ красиви, ароматни цвѣтя, съ зеленчуци и съ различни плодни дървета. Вашиятъ съседъ, обаче, има голѣмъ дворъ, въ който отглежда кокошки, патици, гѫски, прасета, козички, крави и т. н. Отъ време на време кокошкитѣ, прасетата на сѫседа ви минаватъ въ вашата градина и ровятъ, кълватъ цвѣтята — развалятъ вашитѣ посѣви. Вие казвате на съседа си да внимава, да не пуща своитѣ кокошки и прасета да ровятъ градината ви, но тѣ не го слушатъ. Вие се чудите, какъ е възможно думата на господаря да не се чува! Защо трѣбва да се чудите? Не само кокошкитѣ и прасетата не слушатъ господаря си, но и децата не слушатъ родителитѣ си. Майката и бащата казватъ на децата си да не ходятъ на рѣката да се кѫпятъ, че могатъ да истинатъ или да се удавятъ, но тѣ не искатъ да знаятъ, не ги слушатъ. Бащата казва на децата си да не ходятъ да кѫсатъ плодове отъ чуждитѣ градини, но тѣ не слушатъ. Тѣ правятъ, каквото искатъ. Какво показва това? — Това показва, че и въ човѣка има сѫщитѣ пориви, каквито въ кокошкитѣ и прасетата. Значи, всѣки човѣкъ, който не слуша, е прасе. Прасето символизира известенъ родъ човѣшки желания, които мѫчно се подаватъ на възпитание. Само единъ високо повдигнатъ човѣкъ може да управлява този родъ желания въ себе си. Какво представя прасето? Прасето символизира човѣкъ на удоволствия. Прасето обича да се търкаля въ тинята и, като се обръща на една или на друга страна, казва: Това е животъ! Повече не може да се желае. Като изучавате живота на прасето, вие се домогвате до низшия животъ, който е вложенъ въ дадената форма, Отъ формата, въ която е вложенъ животътъ, можете да съдите за нейната интелигентность. Като изучавате формитѣ на всички животни и растения, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, вие ще дойдете най-после до познаване на онази висша интелигентность, която е работила въ тѣхъ. Същевременно, въ цѣлия органически свѣтъ, между растения и животни, съществува вѣчна борба за запазване на рода, за първенство. Това говори за слаба интелигентность, за отсътствие между тѣхъ на онази разумность, която примирява противоречията. Навсѣкъде ставатъ краѫби и убийства. Каква поезия може да съществува въ такъвъ свѣтъ? Въ това отношение земята представя голѣмъ затворъ, съ множество затворници, всички съ вериги. Желанието на разумнитѣ същества, които съ създали растенията и животнитѣ, е да пробудятъ съзнанието имъ, да ги повдигнатъ на по-висока степень на развитие. Като методъ за пробуждане на съзнанието имъ, тѣ съ избрали страданието и ограничението. Сега ние не говоримъ за цѣлокупния човѣшки животъ, но за онѣзи вътрешни състояния, презъ които човѣкъ минава. Какво виждате днесъ въ живота на всички живи същества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ? Една риба гълта друга, една птица сграбчва друга и я изяжда, едно млѣкопитаещо напада друго и го изяжда, единъ човѣкъ убива другъ и му взима богатството. Какво се придобива отъ това? —Нищо особено. Убийствата и грабежитѣ не само че нищо не придаватъ къмъ щастието на човѣка, но увеличаватъ нещастията и страданията му. Когато нѣкой човѣкъ убива своя ближенъ, ако възмездието не дойде веднага върху него, ще дойде върху неговитѣ синове и дъщери. И следъ това трѣбва да минатъ редъ поколѣния, докато престъплението се изгла- ди. За да оправдаятъ дѣлата си, хората изнасятъ редъ философии. Каквато философия и да изнесатъ, тѣ не изясняватъ въпроситѣ. Тѣ мислятъ, че като умратъ, съ тѣхъ всичко се свършва. Тѣ мислятъ, че между този и онзи свѣтъ нѣма никаква връзка, и никой нѣма да ги държи отговорни за дѣ- лата имъ. Ако биха знаели, че сегашнитѣ имъ постъпки ще носятъ последствията си въ бъдещия животъ, хората биха живѣли добре. — Има ли прераждане? — Това не е важно. Дали човѣкъ ще се преражда, или вселява, законътъ е единъ и същъ. Хората трѣбва да се стремятъ къмъ онова знание, което носи свобода за духа и разширяване за душата. Мнозина очакватъ да получатъ това знание по магически начинъ. Тѣ очакватъ да получатъ наследство отъ баща си въ единъ день и като отидатъ въ странство за нѣколко месеца, да придобиятъ нужното знание. Вие трѣбва да знаете, че дето и да отидете, пакъ ще се върнете въ родното си мѣсто и ще разправяте, какво сте научили. Ако отидете въ Америка, ще разправяте за културата на американцитѣ. Ако отидете въ Франция, въ Германия, въ Италия, въ Русия или другаде, ще разправяте за културата на тия народи. Всѣки народъ има своя култура. Обаче, нито една отъ съвременнитѣ култури не може да се нарече култура на щастието. Никоя отъ съвременнитѣ култури не носи още щастието, което хората търсятъ. Всички търсятъ щастието, всички се стремятъ къмъ нови придобивки, но не успѣватъ. — Защо? — Защото се движатъ по една гладка площь, безъ никакво съпротивление. Като се заси- лятъ нагоре, веднага се хлъзгатъ и падатъ Тѣ ставатъ и падатъ, безъ да придобиятъ нѣщо. И въ края на краищата се обезсърдчаватъ. Всичкитѣ имъ опити оставатъ безрезултатни, понеже нѣматъ опорна точка въ живота си. При това положение, кой е изходниятъ пѫть, за да застанатъ на краката си? Срѣщате единъ младъ, идеалистъ човѣкъ, готовъ на всѣкакни жертви за своя идеалъ. Не се минаватъ много години, срѣщате сѫщия човѣкъ, който се оплаква отъ живота и намира, че идеализма е временно състояние. — Защо се е измѣнилъ този човѣкъ? — Защото се движи по една гладка повърхность и постоянно се хлъзга. Такава гладка повърхность представя земята за човѣка, затова той непрекъснато пада и става. Такива падания и ставания има и въ любовьта. Днесъ обичате нѣкого и мислите, че любовьта ви никога нѣма да се измѣни. Не се минаватъ много години, и любовьта ви се измѣня. Днесъ имате добро мнение за нѣкого, но утре мнението ви се измѣня. Това не става по желанието на човѣка, но по причина на неговото разбиране. При това той не вижда добре нѣщата, нито отблизо, нито отдалечъ, нѣма истинска представа за тѣхъ. Сега, като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че всичко разбирате. Разбирането се основава на опити. Човѣкъ трѣбва да преживѣе, да опита нѣщата и тогава да говори за разбиране. Който не ходи на училище, и той учи, и той придобива знания, но неговитѣ знания се различаватъ отъ тия, които ученикътъ придобива въ училището. Ученикъ, който изучава музика въ консерваторията, се различава въ свиренето си отъ този, който учи извънъ консерваторията. Въ съзнанието на ученитѣ хора, на професоритѣ ; има единство, когато въ съзнанието на обикновенитѣ хора това единство липсва. Обикновениятъ музикантъ знае нѣколко парчета и постоянно ги повтаря. Нѣма нищо по-лошо въ свѣта отъ повторението на нѣщата. Повторението уморява човѣка. Природата никога не повтаря себе си. Богъ говори на човѣка за едно и сѫщо нѣщо най-много три пѫти, и то по три различни начини. Първиятъ пѫть ще го каже на ума на човѣка; вториятъ пѫть — на сърдцето му; третиятъ пѫть — на волята му. Като проговори три пѫти на човѣка, Богъ спира вече да му говори. Когато говори на ума на човѣка, Богъ казва: Слушай, това, което мислишъ, не е право. Ако не послуша думитѣ на Бога, човѣкъ си изработва нѣкаква крива форма въ ума, която се възприема отъ сърдцето му, и той започва да страда. За да предпази човѣка отъ страдания, Богъ дохожда до сърдцето му и започва да говори: Слушай, въ умствения свѣтъ ти изработи една изопачена форма, която възприе съ сърдцето си, но тя ще ти причини страдания. Внимавай да не реализирашъ тази форма на физическия свѣтъ, защото нещастия и страдания ще те сполетятъ. Като не послуша и този гласъ, човѣкъ започва да реализира своята мисъль, но веднага се натъква на редъ страдания, физически и психически. Следъ това той се чуди, отде идатъ тия страдания. И тъй, знанието, което човѣкъ придобива е необходимо, за да запази чрезъ него живота си. Ако той не прилага знанието си, то ще изгуби своето значение, Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи, както постѫпва ученикътъ на Божествената школа. Първо той трѣбва да започне съ водата. Който познава законитѣ на водата, той владѣе магическата пръчица. Който не знае тия закони, той нищо не може да постигне. Щомъ има вода и разбира свойствата и, човѣкъ може да въздействува на твърдата почва, на въздуха и на огъня. Чрезъ водата, той може да регулира всички сили въ природата. Следователно, водата е единъ отъ важнитѣ елементи въ природата, които ученикътъ трѣбва да изучава. Който владѣе законитѣ на водата, той има свѣтла и трезва мисъль. Той може да даде на мисъльта си, каквато посока иска. Който разбира и владѣе законитѣ на водата, той може да регулира и своитѣ чувства. И най-после, който разполага съ своята воля и може навреме да я прилага, той знае, какъ да обработва твърдата почва. Безъ вода твърдата почва не може да се обработва, не може да се владѣе. Има хора, на които долината на чувствата е суха, а климатътъ — горещъ. Какво може да роди тази долина? Каквото растение и да се посади на такава почва, въ края на краищата то ще изсъхне. Този човѣкъ се намира въ преходни условия на живота. Въ миналото си той е билъ добъръ човѣкъ, но сухата почва показва, че се е намиралъ въ критически условия. Когато пипнете ръката на нѣкой човѣкъ, усѣщате, че тя е влажна и студена. Това показва, че въ живота на този човѣкъ валятъ проливни дъждове, които правятъ почвата му мочурлива. Същевременно това показва, че той не обича да работи, вследствие на което посѣвитѣ му изгниватъ отъ влага. Ако е работливъ, той ще канализира излишната вода и ще я използува за напояване на зеленчуцитѣ си въ време на суша. Следователно, голѣмата суша, както и голѣмата влага, причиняватъ голѣми пакости на човѣка. Хората, на които почвата е много влажна, сѫ голѣми мечтатели. Тѣ седатъ, мечтаятъ и казватъ: Ако имаме щастие, на крака да ни дойде. Добъръ е Господъ, Той ще ни изпрати всичко, каквото ни е нужно. — Така може да говори само разумниятъ човѣкъ, който е работилъ известно време и свършилъ известна работа. Този човѣкъ казва: Господи, разорахъ нивата, която ми даде, посѣхъ я и сега, моля Те, да изпратишъ дъждъ да я полѣе. Молбата на този работникъ ще бѫде чута, и Господъ ще изпрати дъждъ, да полѣе житото му. Който е разоралъ и посѣлъ нивата си добре, той ще пожъне добри плодове. Какъвто е господарьтъ, такова ще бѫде и житото, и лозето му. Всѣка работа прилича на своя господар и каквото човѣкъ е пипналъ съ рѫката си, напълно прилича на него. Житото на разумния човѣкъ е хранително, едро, доброкачествено. Като знае това, за своитѣ успѣхи и неуспѣхи, човѣкъ трѣбва да счита виновникъ себе си, и никого другиго. Каквото е изработилъ, такива ще бѫдатъ и плодоветѣ на неговата работа. Сега, като се говори по този начинъ мнозина мислятъ, че всичко е насочено срещу тѣхъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на царски синове или дъщери, къмъ които трѣбва да бѫдете много внимателни. Знанието изключва човѣшката личность. Личностьта, индивидуалностьта на човѣка е външна обвивка. Тя не представя истинския човѣкъ! Чувствата на човѣка представятъ друга обвивка, по-тънка отъ първата, но и тя още не е истинскиятъ човѣкъ. Като дойдете до мислитѣ на човѣка, имате трета обвивка, по- възвишена отъ първитѣ две, но и тя не е истинскиятъ човѣкъ. Като разглеждате картината на единъ художникъ, по нея вие можете да сѫдите за самия художникъ, но все още тя не показва най-високата степень, до която художникътъ може да достигне. Когато нѣкой гениаленъ художникъ не може да твори, това показва, че той нѣма на разположение такива четки и бои, които да се подаватъ на неговата рѫка. Мнозина мислятъ, че като взематъ перо въ рѫка, ще напишатъ велики работи. Взиматъ перо въ рѫка, но нищо не могатъ да напишатъ, нищо не имъ се подава. Кога ще могатъ да напишатъ нѣщо велико? — Въ бѫдеще, когато дойде новата култура. Ако се намѣри човѣкъ който може да напише нѣщо велико въ свѣта, знаете ли, какъвъ резултатъ би имало това описание? Небивали резултати ще се получатъ, но важно е, че днесъ това не се подава още никому. Великото не се подава нито на разказване, нито на рисуване. Това сѫ опитали всички художници, всички поети и писатели. Нѣкой художникъ иска да нарисува едно красиво лице, както го вижда. Започва да го рисува день—два—три—година, но все не остава доволенъ. Чертитѣ е нарисувалъ правилно, но като погледне портрета, вижда, че нѣщо му липсва. Какво липсва на портрета? — Красотата, която прави човѣшкото лице велико, вдъхновено. Това, именно, е Божественото въ човѣка, което не се подава на човѣшка рѫка. Най-после художникътъ захвърля настрана четката, боитѣ и се отказва да рисува. — Не, човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава. Той трѣбва да е доволенъ отъ това, което днесъ, при даденитѣ условия, може да направи. Въ бѫдеще, когато развие своитѣ заложби, той ще може да постигне нѣщо повече. Сегашнитѣ условия на живота представятъ предисловие на цѣлокупния животъ. Човѣкъ има много още да учи, докато дойде до дълбоко разбиране на законитѣ на материята, върху която той живѣе. Той не подозира даже, че твърдата почва, върху която стѫпва, е мъртва, съставена отъ милиарди умрѣли, мъртви трупове, както и отъ множество заспали сѫщества, съ непробудено съзнание. Когато житното зърно, което е живо същество, се посади въ земята, между мъртвитѣ същества, то започва да страда. То побутне едно отъ тия същества, побутне второ, но никое отъ тѣхъ не му отговаря. Оттукъ поиска помощь, оттамъ поиска помощи, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява въ себе си и започва да работи отвътре. Първиятъ процесъ, който става съ житното зърно въ земята, е процесъ на пропукване на външната обвивка. Следъ това настъпва разлагане. Когато частицитѣ на житното зърно забележатъ, че за тѣхъ настъпва смърть, тѣ веднага се обединяватъ въ задружна работа: започватъ да правятъ канализация нагоре, да пробиватъ земята, да излѣзатъ на бѣлъ свѣтъ. Щомъ пробиятъ земята, отъ житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Тѣ наричатъ този процесъ прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процесъ спасение, освобождаване отъ мъртвитѣ и заспали същества въ земята. Същевременно житното зърно пуща малки коренчета, чрезъ които дава животъ на нѣкой отъ мъртвитѣ, заспали същества въ земята. Стръкчето пъкъ нагоре развива своитѣ разклонения. Значи, задачата на житното зърно не е само въ неговото лично размножаване, но и въ спасяване на нѣкой свои мъртви или заспали съседи. — Какъ ги спасява? — Като пробужда живота имъ. Размножаването на житното зърно не е нищо друго освенъ събуждане живота на нѣколко умрѣли или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго — 60, а трето — 100 житни зрънца, това показва броя на пробуденитѣ клетки. Ако земедѣлецътъ разгледа съ микроскопъ тия житни зрънца, ще види, че тѣ се различаватъ едно отъ друго по елементитѣ, които сѫ придобили отъ почвата, отъ условията, при които сѫ се развивали. Следователно, каквото е положението на житното зърно въ земята, такова е положението на нѣкои хора между тѣхнитѣ окрѫжаващи. Тѣ се движатъ въ срѣда на мъртви хора. Като срещнатъ нѣкои отъ тѣхъ, тѣ започватъ да имъ проповѣдватъ своя великъ идеалъ, но оставатъ неразбрани. Тукъ се обърнатъ, тамъ се обърнатъ, никой не имъ отговаря. — Защо? — Спятъ хората, почиватъ си. Нѣкои отъ живитѣ хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири нѣкѫде. Като види нѣкои човѣкъ, той започва да настройва цигулката си и му казва: Слушай, искамъ да ти изсвиря една ария, която току-що съмъ научилъ. — Моля ти се, освободи ме. Свири си самъ. Утре имамъ много работа, сега трѣбва да си почина. Не ми се слуша музика. Вземешъ Свещената книга, отворишъ я, искашь да прочетешъ нѣщо на нѣкого, но той веднага ти казва: Остави книгата настрана. Хлѣбъ нѣмамъ, трѣбва да работя, да изкарамъ прехраната си. Какво ще свирите на такива хора! Или, какво ще имъ четете Свещената книга! Каквото и да правите, едва ли ще намѣрите въ живота си десетина души, които да мислятъ като васъ. Да разбирате хората и да ви разбиратъ, въ това седи щастието, въ това седи придобивката на живота. Сега и ние търсимъ буднитѣ души съ свѣщь, както едно време Диогенъ е търсилъ истинския човѣкъ. Съвременнитѣ хора търсятъ щастието съ фенеръ, съ запалена свѣщь. Запалената свѣщь подразбира човѣшкия умъ, който търси нѣщо. Диогенъ е тръгвалъ посрѣдъ день съ запалена свѣщь да търси човѣци. Защо му е трѣбвало свѣщь при силната слънчева свѣтлина? Значи, при слънчевата свѣтлина не може да намѣрите човѣка, когото търсите, затова трѣбва да запалите свѣщь. За да разберете, на кого можете да проповѣдвате, вие трѣбва да запалите свѣщь. Който иска да намѣри човѣка, на когото да проповѣдва, той трѣбва да запали свѣщь. Обаче, около него веднага ще се събератъ : хора и ще го нарекатъ смахнатъ, ще се чудятъ, защо е запалилъ свѣщь посрѣдъ день. Да запали човѣкъ свѣщь посрѣдъ день и да тръгне съ нея да търси човѣци, това все има нѣкакво практично приложение. Наистина, не е лесно човѣкъ да запали свѣщь и да тръгне съ нея изъ града. Въ древностьта, на окултнитѣ ученици сѫ давали такава задача. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да пази свѣщьта си, да не изгасне. Обаче, въ духовния свѣтъ, дето нѣщата ставатъ бързо, свѣщьта, огъньтъ трѣбва да изгасва и отново да се запалва. Да изгасишъ една свѣщь на физическия свѣтъ, това значи да я умъртвишъ. Щомъ я умъртвишъ, ти ще усѣтишъ нейната миризма. Богъ никога не изгасва своитѣ свѣщи: звездитѣ, луната, слънцето. Тѣ горятъ вѣчно и услужватъ на човѣчеството. Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса, колко милиона години още слънцето ще изпраща свѣтлината си на земята, но това е външенъ въпросъ. Слънцето никога не може да изгасне. Що се отнася до огъня, който хората палятъ, може да се говори за изгасване. Достатъчно е да се полѣе отгоре съ малко вода, за да изгасне. Тъй щото, водата е единъ отъ елементитѣ за гасене на огъня. Гасенето на огъня съ вода представя практически методъ за работа. Много методи има за работа, но, като ученици, вие трѣбва да знаете, какви методи трѣбва да употрѣбявате при всички специални случаи въ живота си. Нѣкои хора не подозиратъ, че за всѣки день е опредѣлена специална програма, която трѣбва да изпълнятъ. Тѣ ставатъ, лѣгатъ, обличатъ се, ходятъ по разходки, по работа и все очакнатъ нѣщо ново. Въ това отношение тѣ приличатъ на млада мома, въ сърдцето на която за пръвъ пѫть трепва желание да обича и да бѫде обичана. Тя започва да си фантазира, да очаква нѣкой младъ момъкъ. Какво ще и донесе този момъкъ? — Чрезъ него тя ще познае любовьта. Мисъльта за любовь показва, че младата мома се е натъкнала на Божествения принципъ, и Богъ, т. е. любовьта ще я посети, ще влѣзе въ душата и. Чрезъ любовьта си, Богъ посещава хората, учи ги, като сѫщевременно следи за тѣхното поведение, за уроцитѣ имъ. Въ първо време момата е вдъхновена, доволна, очаква идването на нѣкой ангелъ. Като минатъ нѣколко години, и ангелътъ не се яви, тя започва да си представя нѣкой младъ момъкъ безъ крила, но съ черни мустачки, съ черни очи. Тя си го представя въ въображението, както децата рисуватъ своитѣ картини. Не само децата рисуватъ такива картини, но и нѣкой художници се мѫчатъ да рисуватъ хубави картини, а тѣ излизатъ несполучливи. Като погледне портрета, който е нарисувалъ, художникътъ самъ се чуди на това, което е излѣзло. И за да го корегира, той му поставя мустаци и брада. Великиятъ художникъ рисува гладки лица, безъ мустаци и брада. Първоначално човѣкъ се е родилъ безъ брада и мустаци. Впоследствие, когато мѫжътъ и жената не сѫ живѣли добре, израсли имъ косми по лицето, отдето се виждатъ задълженията имъ, т. е. законитѣ, на които тѣ служатъ. Жената, въ сравнение съ мъжа, представя дете. Мѫжътъ пъкъ е баща, човѣкъ съ задължения. Щомъ хване единъ косъмъ отъ брадата или мустацитѣ си, това показва, че той се е натъкналъ на известенъ законъ, който трѣбва да изпълни. Мѫжътъ е по-възрастенъ отъ жената, защото Богъ първо създаде мѫжа, а после жената. Тъй щото, когато мустацитѣ и брадата на мъжа паднатъ, тогава ще израстатъ на жената. Засега мѫжътъ живѣе въ груба, неблагоприятна срѣда, а единъ день жената ще живѣе въ тази срѣда. Това е необходимо условие за каляване. Тукъ, обаче, виждаме разумностьта на природата. Тя използува и добритѣ, и лошитѣ условия все за добро. Доброто, което природата раздава, не се отнася само за човѣка, но за всички живи същества. Обаче, въ единъ и същъ моментъ, едно и също нѣщо не е еднакво полезно за две същества. Запримѣръ, въглеродниятъ двуокисъ, въ единъ и същъ моментъ, не е еднакво полезенъ за човѣка и за растението. Растението поглъща въглеродния двуокисъ и го използува за храна, а човѣкъ се задушава отъ него. Нѣкои наши мисли скъсяватъ живота ни, а на други същества даватъ потикъ за животъ. И тъй, като ученици, вие трѣбва да използувате и доброто, и злото, защото и въ дветѣ се крие нѣщо велико. Който не разбира това, той постоянно се запитва, защо му е дошло дадено страдание. Ученикътъ не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Като изпраща едно страдание на човѣка, Богъ му казва: Едно страдание е дошло при тебе; ако го приемешъ добре, то ще работи за твоето повдигане. Защо е дошло страданието, не питай. Веднъжъ говорихъ на ума ти, не ме послуша. Втори пѫть говорихъ на сърдцето ти, пакъ не ме послуша. Трети пѫть говорихъ на волята ти, сѫщо не ме послуша. Сега не остава нищо друго, освенъ да приемешъ страданието и да го използувашъ за добро. Като пострадашъ известно време, ще изпълнишъ волята Божия и ще започнешъ да учишъ. Сега, какво изисква новото учение отъ човѣка?— Безстрашие, смѣлость. Когато дойде лѣкарътъ да лѣкува счупения кракъ на нѣкой човѣкъ, той веднага ще разбере, герой ли е този човѣкъ, или не. Ако болниятъ се съгласи лѣкарьтъ да намѣсти крака му безъ упойка, той минава за герой. Иска ли да го упоятъ, той не е герой. И тогава, за него не остава нищо друго, освенъ да легне на операционната маса и да диша отъ упоителната течность, докато изгуби съзнание. Това показва, че този човѣкъ е непостояненъ, страхливъ и неустойчивъ. Нѣкой хора, при изпадане въ дълбокъ магнетиченъ сънь, могатъ лесно да се лѣкуватъ. Ония, на които съзнанието е будно, могатъ да се лѣкуватъ само съ мисъльта си. Щомъ заболѣятъ, тѣ веднага се издигатъ въ мисъльта си, и тамъ изправятъ погрѣшката си, която е причина за болестьта имъ. После тѣ слизатъ въ сърдцето си, дето също изправятъ погрѣшката, която е причинила болестьта имъ. Най-после тѣ слизатъ въ областьта на волята си, и тамъ изправятъ погрѣшката си. Следъ това казватъ: Да бъде волята Божия! Щомъ кажатъ така, болестьта или мъчнотията имъ изчезва. Следователно, задачата на ученика е, чрезъ съзнателна работа върху себе си, да оживи материята на своя организъмъ, както прави житното зърно въ почвата, въ която се посажда. Ако нѣкой човѣкъ не може да мисли, причината за това е, че известни мозъчни клетки съ мъртви. Тѣ трѣбва да се събудятъ, да оживѣятъ, да проявятъ своята Деятелности. Който разбира законитѣ на разумната природа, чрезъ мисъльта си той може да изправи всички външни и вътрешни повреди на своя организъмъ. Мощно нѣщо е мисъльта, но съ нея могатъ да работятъ гении, светии. И обикновениятъ човѣкъ може да има резултати въ тази область, но за това се изисква повече време. Това, което светията може да направи въ една минута, за обикновения човѣкъ съ нужни най-малко десеть години. Може ли той при развитието, при което се намира, да мечтае за нѣкакъвъ възвишенъ свѣтъ? Колкото и да мечтае, той не може да живѣе тамъ. Ако обикновениятъ човѣкъ попадне между сѫщества отъ възвишения свѣтъ, той ще се види въ чудо. Той нѣма да разбира нито езика, нито отношенията, нито науката имъ и ще гледа по-скоро да слѣзе на земята. Бързината, съ която възвишенитѣ сѫщества се движатъ, е толкова голѣма, че тѣ сѫ почти невидими. Като погледнете къмъ тѣхъ, вие виждате само свѣтлина, безъ никакъвъ образъ. Ако човѣшкиятъ мозъкъ и вибрациитѣ на нервната система на човѣка сѫ еднакво нагласени съ тия на възвишенитѣ сѫщества, той би могълъ да види тѣхния образъ, да се слѣе съ тѣхното съзнание. Значи, ако умътъ и сърдцето на човѣка сѫ нагласени споредъ ума и сърдцето на нѣкой ангелъ, на нѣкое възвишено сѫщество, той би могълъ да влѣзе въ съобщение съ него, би могълъ да го разгледа добре, да види неговото лице, неговитѣ очи, уши, уста, носъ. Само при това положение ангелътъ би могълъ да се спре предъ човѣка. Той ще му се усмихне, ще го поздрави, ще му даде такъвъ приемъ, какъвто никой не му е давалъ. Не сте ли нагласени въ хармония съ ангелитѣ, съ възвишенитѣ сѫщества, тѣ никога нѣма да се спратъ за васъ. Никакви молитви, никакви плачове не сѫ въ състояние да предизвикатъ тѣхното внимание. И тъй, искате ли да постигнете своитѣ красиви желания и копнежи, следвайте пѫтя на житното зърно. То дава примѣръ на пълно безкористие, на готовность да помага на ближнитѣ си, на окръжаващата срѣда. Помагайте на себе си, помагайте и на ближнитѣ си. — Какъ може човѣкъ да помага на себе си? — Много начини има, чрезъ които човѣкъ може да си помага като работи, като учи, като се моли, човѣкъ си помага. Обаче, едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: избѣгвайте еднообразието. Еднообразието, повтарянето на нѣщата убива човѣка. Тъй щото, учи ли, работи ли, моли ли се, човѣкъ трѣбва да внася нѣщо ново въ себе си. Трѣбва ли все за едно и също нѣщо да се моли човѣкъ на Бога? Защо трѣбва всѣки день да се моли да се напълни хамбара му? Хамбарътъ му е пъленъ, нѣма какво повече да иска. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за бѫдещето си, да се осигури. — Не, човѣкъ има право да се осигури само за единъ день. Той нѣма защо да се осигурава за утрешния день. Днешниятъ день принадлежи на човѣка, а утрешниятъ — на Бога. Не изпадайте въ положението на богатия, който, като напълни цѣли хамбари съ жито, мисли, че се е осигурилъ и решава само да яде и да пие — за нищо да не мисли. Обаче, той не подозира, че смъртьта върви въ стъпкитѣ му и коси неговия животъ. При това положение, за предпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, но праведенъ, и всѣка вечерь да благодари на Бога за това, което му е дадено презъ деня, и да легне спокойно да спи, да не мисли за утрешния день. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, а не да се удоволствува. Какво по-голѣмо благо за него отъ това, че той може да учи? Съвременнитѣ хора сѫ въ положението на ученици, и тѣ трѣбва да учатъ, да работятъ, да преобразятъ, да оживятъ окрѫжаващата срѣда. На всѣки човѣкъ е дадена работа, която той неотклонно трѣбва да свърши. Не я ли свърши, той нѣма да получи Божието благословение. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли за себе си. И като мисли за себе си, той трѣбва да знае, какво да прави. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се намира въ голѣмо затруднение. Той трѣбва да знае, какъ да си помогне. Какво ще се ползува отъ това, Че мисли за себе си, ако не знае, какъ да излѣзе отъ своето затруднение? Затруднението показва, че е навлѣ- зълъ въ гѫста материя. За да се освободи отъ затруднението си, той трѣбва да се изкачва нагоре, въ по-рѣдка материя. Ако не можете да живѣете съ нѣкой човѣкъ добре, това показва, че този човѣкъ се нуждае отъ нѣкакъвъ елементъ: въздухъ, вода, твърда материя, свѣтлина или топлина. Щомъ разберете, отъ какво се нуждае, доставете му този елементъ и ще видите, че отношенията между васъ ще станатъ хармонични. Хората трѣбва да си помагатъ. Богъ работи чрезъ тѣхнитѣ умове и сърд- ца. По този начинъ Той възкръсява мъртви, спасява грѣшни, повдига паднали. Съвременнитѣ хора, особено религиознитѣ, постоянно говорятъ за спасяване, но въпрѣки това още не сѫ спасени, както трѣбва. Спасението е вѫтрешенъ, органически процесъ. Да се спаси човѣкъ, това значи, да придобие въ себе си такава устойчивость, че никакви бури и вѣтрове, никакви мѫчнотии и противоречия да не го разклащатъ. За това се изисква усилена работа. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да координира своитѣ свѣтли мисли въ една стройна система и съ тѣхъ да живѣе. Той трѣбва сѫщо така да координира своитѣ благородни чувства и възвишени постѫпки въ други системи. Като се движи въ хармоничнитѣ системи на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ ще изгради здравъ физически и духовенъ организъмъ и ще осмисли живота си. Докато е на земята още, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се освободи отъ всички болести на физическия и духовния си организъмъ, че като замине за онзи свѣтъ, да бѫде съвършено свободенъ отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има живота на човѣка, ако, следъ като е живѣлъ 60—70 години на земята, занесе своитѣ физически и психически недѫзи и на онзи свѣтъ? Тукъ е страдалъ отъ ревматизъмъ, подпиралъ се е съ тояга, но и на онзи свѣтъ го виждате, че куца. - Хвърли тоягата и върви изпра- венъ, безъ куцане, безъ прегърбване. — Не мога безъ тояга. — Докато бѣше на земята, както и да е, временно тоягата ти бѣше нужна, но сега нѣмашъ нужда отъ нея.—Нали живѣя на земята? — Не, отъ 20 години насамъ ти си заминалъ за онзи свѣтъ, дето тоягитѣ не сѫ нужни. Този човѣкъ е заминалъ за другия свѣтъ, но не може да се опомни. Дълго време трѣбва да му се говори, докато се убеди, че не е на земята и не се нуждае отъ тояга. Срѣщамъ другъ човѣкъ съ кесия въ рѫка, пази паритѣ си. — Хвърли тази кесия. — Какъ ще я хвърля? Пари ми трѣбватъ, сиромашия ще ме налегне. — Тукъ нѣма сиромашия. На земята има сиромашия, но условията, при които сега живѣешъ, сѫ други. Тукъ пари не сѫ нужни. — Ами ако ме излъжешъ и остана безъ пари? И този човѣкъ не може да се осъзнае, да разбере, че е попадналъ въ нови условия, на живота. Сегашнитѣ хора живѣятъ на земята, но прекарватъ състояния на свои близки, заминали за онзи свѣтъ. Заминалитѣ за онзи свѣтъ пъкъ преживяватъ състояния на живитѣ. Като не съзнаватъ промѣната, която е станала съ тѣхъ, десетки години наредъ тѣ продължаватъ да живѣятъ съ спомени и разбирания отъ земния животъ. Преди нѣколко деня дойде при мене единъ господинъ. Той плаче и ми разправя, че жена му умрѣла. Казва, че не може да се успокои постоянно плаче за нея. Азъ му обяснихъ, че причината за неговия плачъ се дължи, на това, че жена му не може да се ориентира въ другия свѣтъ и плаче за изгубенитѣ условия. Тя сега вижда, че не е работила, както трѣбва, и се намира въ тежко положение, между два свѣта: нито е на земята, нито въ духовния свѣтъ. Той възприема нейното състояние и плаче вмѣсто нея. Тази жена трѣбва да работи въ онзи свѣтъ най-малко 20 години, докато се пробуди. Сега и на васъ казвамъ да работите съзнателно върху себе си, да използувате условията, които ви сѫ дадени на земята, че като влѣзете въ духовния свѣтъ, да бѫдете готови. Ще кажете, че Богъ е милостивъ, всичко може да направи. — Богъ всичко може да направи, но никога нѣма да пристѫпи единъ отъ великитѣ закони на Битието заради нѣкой ленивъ и несъзнателенъ човѣкъ. Той е далъ всички добри условия на човѣка за разуменъ животъ, за съзнателна работа. Който пропусне тия условия, той ще се намѣри въ духовния свѣтъ при голѣми мѫчнотии, въ мракъ и тъмнина. Той ще се намѣри въ положението на житното зърно, заровено въ земята. Дълго време ще плаче, ще страда, ще прави усилия, докато покаже главата си на повърхностьта, при подобри условия на животъ. За да избѣгне тия страдания, човѣкъ трѣбва да живѣе споредъ законитѣ на Божиитѣ мисли, чувства и желания, които сѫ написани въ самия него. Като ученици, вие не трѣбва да се страхувате отъ страданията, но трѣбва да търсите причината на тия страдания. Щомъ намѣрите причината на нѣкое страдание, вие ще можете да го отстраните. Има страдания, обаче, на които причината не може да се намѣри. Щомъ се натъкнете на такова страдание, приемете го търпеливо и чакайте времето, когато причината сама ще ви се открие. Мнозина мислятъ, че като се обърнатъ къмъ Бога, страданията ще ги напуснатъ. Дали ще страда човѣкъ, или не, това не е важно. За човѣка е важно да бѫде роденъ отъ Бога, а не да бѫде обърнатъ къмъ Бога. Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога никога не говори за себе си. Каже ли на нѣкого, че е роденъ отъ Бога, той веднага ще бѫде подложенъ на изпитания. Родениятъ отъ Бога е вѫтрешно богатъ. Той не се нуждае отъ пари. Видите ли, че нѣкой се оплаква отъ нѣмотия, знайте, че той не е роденъ отъ Бога. Може да ви говори за себе си, за своето духовно развитие, но вие ще знаете, че той още не се е изпиталъ, не се е позналъ. Родениятъ отъ Бога не се нуждае отъ пари. Той никога не може да бѫде банкеръ, нито се стреми къмъ външно богатство. Пеперудата не може да бѫде гѫсеница, нито гъсеницата — пеперуда. Ангелътъ не може да бѫде банкеръ, нито банкерътъ — ангелъ. Ако човѣкъ иска пари на заемъ отъ нѣкой ангелъ, последниятъ ще му каже, че не се занимава съ материални работи и ще го изпрати при банкеритѣ на земята. Ангелътъ ще каже на банкера: Кредитирай този човѣкъ! — Добре, ще го кредитирамъ, но ти ще се подпишешъ вмѣсто него. — Не, ангелътъ не може да се подписва за никого. Преди всичко, той не е гражданинъ на земята, не може да се подписва. За да се подпише, той трѣбва да съблѣче своята дреха и да облѣче човѣшка. Като свѣтло сѫщество, като небесенъ житель, ангелътъ може само да помага на хората, да ги съветва да си услужватъ взаимно. Който изпълни съветитѣ на ангела, той ще бѫде благословенъ. Банкерътъ, обаче, не се нуждае отъ такова благословение. Той е готовъ да даде пари на заемъ, но съ лихва и съ условие да получи паритѣ си на опредѣления срокъ. Такъвъ е редътъ на земята. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Като знаете това, стремете се къмъ новораждането, за което Христосъ говори. Работете върху себе си съ ума, съ сърдцето, съ волята си, да се преобразите, да се родите изново. Това означаватъ думитѣ на Христа: „Търсете, хлопайте, искайте“. Като не раз- биратъ дълбокия смисълъ на тѣзи думи, хората хлопатъ отъ врата на врата, искатъ да имъ се даде нѣкаква помощь. Тѣ криво разбиратъ Христовитѣ думи. Първо човѣкъ трѣбва да хлопа на вратата на своя умъ, на вратата на своето сърдце и на вратата на своята воля. И ако при това положение не получи нѣщо, тогава само има право да хлопа на чуждитѣ врати. Мнозина, безъ да сѫ хлопали на своитѣ врати, хлопатъ на чуждитѣ и, ако нищо не получатъ, роптаятъ, обиждатъ се. Защо трѣбва да се сърдите? Може би този, при когото отивате, да не е у дома си. Или, може да не е разположенъ, да нѣма пари въ касата си. Ако отивате да взимате само, безъ да давате нѣщо отъ себе си, вратитѣ на хората ще бѫдатъ затворени за васъ. Човѣкъ трѣбва едновременно да дава и да взима — да става правилна обмѣна. Казано е въ Писанието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“. Това се отнася за всички хора. Следователно, ако единъ е получилъ едно благо даромъ, на това основание той трѣбва да даде часть отъ това благо на своя ближенъ. Какво правятъ хората съ благата, които всѣки день изобилно получаватъ? — Тѣ ги задържатъ за себе си. Давайте на хората, на ближнитѣ си отъ любовьта, отъ свѣтлината, отъ радостьта, които изобилно ви се даватъ. Благото на едного е благо за всички. И обратно: общото благо е благо и на едного. Ще кажете: Какво ще остане за насъ, ако раздадемъ всичкитѣ си блага? — Не се страхувайте. Ако сте разумни и изпълнявате волята Божия, вие ще бѫдете и богати, и здрави, и силни, и учени. Имате ли тѣзи качества въ себе си, и въ затворъ да ви турятъ, пакъ неповреденъ ще излѣзете. Заради клевета, Иосифъ прекара две години въ затворъ, но благодарение на знанието, съ което разполагаше, фараонътъ заповѣда да го извадятъ оттамъ. Скоро следъ това той зае първо мѣсто при фараона. И тъй, и васъ като Иосифа, трѣбва да ви затворятъ, да проявите знанието и мѫдростьта си. Докато не проявите знанието и мѫдростьта си, нѣма да излѣзете отъ затвора. Две години прекара Иосифъ въ затвора заедно съ царския виночерпецъ. При излизане на последния отъ затвора, Иосифъ го помоли да спомене на фараона за него. Виночерпецътъ, обаче, като се освободи, забрави молбата на Иосифа. Но Богъ нe забрави Иосифа. По това време фараонъ сънувалъ сънь, който и най-голѣмитѣ мѫдреци на Египетъ не могли да из- тълкуватъ. Едва сега виночерпецътъ си спомнилъ за Иосифа и казалъ на фараона, че въ затвора има единъ младъ, ученъ човѣкъ, който може да тълкува сънища. Той навѣрно ще може да изтълкува съня на фараона. Тогава фараонътъ заповѣдалъ да извадятъ Иосифа отъ затвора. Като излѣзълъ отъ затвора, Иосифъ изтълкувалъ съня на фараона, заради което го поставилъ на най-високото мѣсто — управитель на Египетъ. Следователно, стремете се и вие да придобивате знания, доброта, сила, съ които да се издигнете надъ себе си, да проправите своя пѫть. Работете върху себе си, но по такъвъ начинъ, че да не влизате въ стълкновение помежду си. Не сѫдете ближния си и не го одумвайте. Трѣбва ли да се смѣете на ближния си, че му паднали два зѫба, когато и на васъ е падналъ единъ? Какво лошо има въ това, че на нѣкого сѫ паднали два—три зѫба? Лошото седи въ това, че безъ тѣзи зѫби той не може да се храни, и следъ време стомахътъ ще престане да работи. Здрави трѣбва да бѫдатъ зѫбитѣ на човѣка! И на 120 години да стане, зѫбитѣ му трѣбва да бѫдатъ здрави, единъ до другъ наредени, като керемидитѣ на кѫщитѣ. Днесъ малко хора се радватъ на здрави зѫби. Причината за ранното разваляне и падане на зѫбитѣ се дължи на живота на редь минали поколѣния. Тѣ сѫ живѣли така, че сѫ разслабили вѣнцитѣ си. Човѣкъ трѣбва да има здрави зѫби, здрава мисъль, здрави чувства. Ученикътъ трѣбва да изучава срѣдата, въ която живѣе. Той трѣбва да изучава своя органи- зъмъ, своя умъ и своето сърдце. Не е достатъчно само да кажете, че сте лоши хора, но трѣбва да работите. Лошъ е онзи човѣкъ, който не е обработилъ нивата си. Какво трѣбва да прави, за да стане добъръ? — Да вземе мотика, рало и да се впрегне на работа. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Новораждането е непреривенъ процесъ. Да се роди човѣкъ отново, подразбира всѣки день да се ражда. То не е завършенъ процесъ. Който мисли, че като е роденъ веднъжъ, повече нѣма да се ражда, той самъ се спъва. Новораждането е вѣченъ процесъ. Когато е въ съгласие съ Божиитѣ закони, човѣкъ е новороденъ. Щомъ наруши единъ отъ тия закони, той веднага пада. Щомъ се разкае и изправи погрѣшката си, той отново се ражда. Това показва, че въ природата сѫществува процесъ на вѣчно възстановяване на нѣщата. Когато боледува, човѣкъ отслабва, пожълтява, но щомъ оздравѣе, отново придобива цвѣта на лицето си и по-красивъ става. Колкото повече страда човѣкъ, физически или психически, толкова по-красивъ и благороденъ става. Колкото повече пада и става, толкова повече човѣкъ се обработва и придобива особена вътрешна красота. Работете съ ония сили и възможности, които съ вложени въ вашия организъмъ. Тѣ представятъ кръга на вашата деятелность. Вънъ отъ този крѫгъ вие не можете да излѣзете. Достатъчно е за васъ да използувате силитѣ на вашия организъмъ като реактиви за извършване на редъ вътрешни, алхимически реакции. Работете съ възможноститѣ на живитѣ клетки въ своя организъмъ, за да събудите мъртвитѣ клетки. Ползувайте се отъ лѫчитѣ на животворното слънце, което събужда всичко мъртво, а на живото дава потикъ за работа. Слънчевитѣ лѫчи оживяватъ и привличатъ. Обаче, докато сте на земята, не се стремете да отидете на слънцето. Използувайте лѫчитѣ, които слънцето ви изпраща, като държите съзнанието си будно, за да приемете благата на живота, да разберете и радоститѣ, и скърбитѣ. Използувайте малкитѣ блага, които всѣки день получавате. Въ малкитѣ блага се криятъ голѣми вѫтрешни богатства. Имате 500 метра мѣсто. Трѣбва ли да мечтаете да построите на това мѣсто голѣма кѫща, на петь—шесть етажа? Тази кѫща ще струва милиони и ще стане причина да задлъжнѣете толкова много, че цѣлъ животъ да се заробите за нея. Какво ще придобиете въ края на краищата? — Тревоги, безпокойствия, ограничения, а най-после и смърть. — Не, за предпочитане е да си направите малка кѫща, съ две стаи и кухня, но да запазите своя вѫтрешенъ миръ и спокойствие, отколкото да направите голѣма кѫща, която да ви отнесе въ гроба. Започвайте отъ малкото и постепенно отивайте къмъ голѣмото. Като се замогнете, тогава можете и палати да строите. Докато нѣмате възможности за голѣмото, използувайте малкото, на което всѣкога ще разчитате. Това е волята Божия. Така сѫ работили всички напреднали братя, които сѫ завършили вече своето развитие „Роденъ отъ Бога“. Всички хора иматъ желание да се родятъ отъ Бога. Какво трѣбва да прави онзи, който се е родилъ вече? — Той трѣбва да помага на ония, които не сѫ родени. Нероденитѣ, обаче, трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение, да не викатъ много. Достатъчно е единъ пѫть да изплаче малкото дете, за да покаже, че е гладно. Истинската майка е отзивчива. Тя се притича въ помощь на детето още при първия му зовъ. Сега, както виждате, на всички предстои една практическа работа, отъ която да придобиете нѣщо. Всѣки трѣбва да опита силата на своята мисъль, като творчески актъ въ съграждането и въ разрушаването. Старото ще рушите, новото ще съграждате. Следователно, едновременно ще бѫдете и зидарь, и рушитель. Самъ ще събаряшъ, самъ ще градишъ, безъ никаква чужда помощь. Който не може самъ да събаря, той не може и самъ да гради. — Не може ли само да градимъ, безъ да събаряме? — Въ природата такъвъ процесъ не сѫществува. Ученикътъ самъ руши, самъ съгражда. Въ това отношение той прилича на видния про- фесоръ по химия, или по физика, който самъ нарежда приборитѣ за своитѣ опити. Той завъртва, развъртва канелки, поставя цеви, каучукови трѫби, съединява ги съ колби, съ реторти. Не свърши ли самъ тази работа, не предвиди ли всички условия, които помагатъ при опита, той може да бѫде изненаданъ зле. Въ дадения случай този професоръ е слуга, самъ нарежда опититѣ си. Той има и асистенти, но тѣ повече се учатъ отъ него, отколкото да му помагатъ. Виднитѣ професори всѣкога сѫ били слуги на своята работа, защото знаятъ, какви условия сѫ нужни за дадени елементи. Остави ли други лица да се мѣсятъ въ неговитѣ опити, тѣ непременно ще развалятъ работата му. И тъй, каквато работа и да вършите, знайте, че вие сте въ своята лаборатория, предъ нѣкакъвъ наученъ опитъ. Асистентътъ нека седи настрана и гледа, какво правите. А вие, като слуга, ще се впрегнете на работа: ще направите единъ, два, три, десеть, сто опита, докато дойдете до положителни резултати. Щомъ сте сигурни вече въ резултата на своитѣ опити, ще излѣзете отъ лабораторията си съ открито лице, съ сигурна стѫпка напредъ. Като ученици на Великата Школа, сега ви се дава задача, която сами трѣбва да решите въ своята лаборатория. Тази задача се заключава въ изучаване физическото влияние на водата върху човѣка. Ще носите вода година, две, три, цѣлъ животъ, докато решите задачата. Тази задача не може да се реши въ една, или въ нѣколко години. Хиляди години сѫ нужни за правилното и решаване. Всички ще носите вода и ще изучавате свойствата и. Който никога не е носилъ вода, той сега ще носи и ще се учи. Божията Любовь носи пълния животъ. 4. Лекция отъ Учителя, държана на 12 септемврий, 1928 г. София. - Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЛАНИНСКИ ВЪРХОВЕ Размишление. Сега, начъртайте два трижгълника, които представятъ два планински върха, покрити съ снѣгъ и ледъ. Между тѣхъ се образува една долина. Снѣгътъ, който се е патрупалъ по върховетѣ, показва, че температурата тамъ е низка. Ако бѣше топло, снѣгътъ щѣше да се стопи и като вода щѣ- ше да потече надолу. Споредъ съвременната наука, всички тѣла, колкото и да сѫ студени, съдържатъ въ себе си известно количество скрита, вѫтрешна топлина. Ако вѫтрешната топлина се изяви навънъ, тѣлата започватъ да се разширяватъ. Какво нѣщо е разширяването? — Проява на топлина. Следователно, когато нѣкой каже, че се е разширилъ, това подразбира, че се е стопилъ. Обаче, разширяването се подчинява на известни закони, то не може да бѫде неограничено. Лѣте, когато слънцето грѣе силно, тѣлата постепенно се топятъ. Дебели пластове ледъ и снѣгъ се топятъ отъ силнитѣ слънчеви лѫчи. Ако тѣзи ледове и снѣгове покриватъ планински върхове, отъ тѣхъ започватъ да се спущатъ малки и по-голѣми вадички, които напояватъ долинитѣ. Колкото по-силно грѣе слънцето, толкова по-широки ставатъ вадичкитѣ, докато се слѣятъ въ една широка, обилна рѣка. Когато децата наблюдаватъ разширяването на рѣката, тѣ питатъ учителя си за причината на това разширяване. Учительтъ имъ дава обяснения. Той казва, че причината за разширяване на рѣкитѣ лѣтно време, особено пролѣть, се дължи на слънцето, което започва силно да грѣе. Колкото повече се разширява рѣката, толкова повече снѣ- гове се топятъ. Къмъ края на лѣтото, въ голѣмитѣ горещини, рѣката започва да се намалява, вследствие намаляване на снѣговетѣ и силно изпаряване на водитѣ. Каквито явления ставатъ въ природата, такива се извършватъ и въ човѣшкия организъмъ. Въ човѣшкия мозъкъ сѫщо така има високи планински върхове, покрити съ снѣгъ и ледъ; тамъ има долини, обработени и необработени, полета и т. н. Когато се гнѣви, човѣкъ се сгорещява. Въ този смисълъ, гнѣвътъ не е нищо друго, освенъ топлина, която стопява ледоветѣ и снѣговетѣ въ човѣшкия мозъкъ, вследствие на което водитѣ, т. е. енергиитѣ на мозъка потичатъ надолу. Дето мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъвъ човѣкъ, казвате, че се е разгнѣвилъ. — Не, снѣговетѣ на неговитѣ планини се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влѣче съ себе си всичко, което срѣща на пѫтя си. Значи, колкото е по-голѣмъ гнѣвътъ на човѣка, толкова по-голѣма енергия развива той. — Докога ще се развива тази енергия? — Докато се стопятъ всички снѣгове и ледове по върховетѣ на планинитѣ. Това е просто, но научно обяснение на гнѣва. Колкото повече гнѣвътъ въ човѣка се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява. Водитѣ се събиратъ въ коритата си, започватъ да текатъ тихо и спокойно, безъ шумъ, безъ разширявания, безъ търкаляне на камъни—на- всѣкѫде настава миръ и съгласие. Проявата на енергиитѣ, на силитѣ въ природата се отличава по това, че докато едни отъ тѣхъ рушатъ и събарятъ, други градятъ, животъ носятъ навсѣкѫде. Запримѣръ, докато буйната вода отъ една страна руши и събаря, отъ друга тя напоява, освежава растителностьта, въ резултатъ на което се явяватъ зрѣли, вкусни плодове. Значи, отъ гнѣвната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пѫтя си, се напояватъ долини и поляни, растителность и плодни дървета. Може ли водата да бѫде гнѣвна? — Не, водата, която слиза отъ планииитѣ, е буйна. Когато снѣгътъ се топи, превръща се въ вода, която има стремежъ да слиза въ долинитѣ, да пои дървета и цвѣтя. Запитвате се: Каква е цельта на моето слизане на земята? — Цельта за слизането ти на земята е такава, каквато е цельта на водата, получена при разтопяването на сиѣга. Цельта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителностьта. Следователно, и Твоята цель е да слѣзешъ отъ нѣкой висок върхъ и да изучавашъ живота. Какво представя животътъ? За да разберете живота въ неговата цѣлркуность, първо трѣбва да разберете вашия животъ. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което въ дадения моментъ става. Запримѣръ, какъ ще си обясните глада? Или, какъ ще си обясните нуждата отъ ядене? Ставате сутринь и започвате да мислите за ядене. Казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса, кога и какъ е произлѣзълъ гладътъ? Гладътъ е първиченъ процесъ, който сѫществува въ природата. Стопяването на снѣга, на леда и превръщането му въ вода е сѫщо така първиченъ процесъ. Обаче, разумнитѣ сжщества взиматъ участие въ този процесъ и продължаватъ по-ната- тъкъ. Тѣ прокопаватъ канали, презъ които прекарватъ водата. По този начинъ тѣ я впрѣгатъ на работа, споредъ нуждитѣ на времето и на мѣстнитѣ условия. Отъ буйната вода могатъ да образуватъ нѣколко рѣки, които да текатъ въ противоположни направления. Така става втичане и изтичане на водата. Ученитѣ хора се интересуватъ отъ природнитѣ явления, за причинитѣ на които често сѫдятъ отъ самитѣ явления. Тѣ ги изучаватъ, наблюдаватъ и вадятъ вѣрни заключения. За да дойдатъ до прави заключения, тѣ си служатъ съ редъ уреди и инструменти. Запримѣръ, съ спектроскопа тѣ опредѣлятъ, какви елементи има въ слънцето. Всѣки елементъ дава специална цвѣтна линия на тъмното поле на спектроскопа. Сѫщо така и различнитѣ звезди иматъ свой собственъ спектъръ. Спектритѣ на различнитѣ звезди се различаватъ едни отъ други по цвѣта, по широчината си. Ако единъ и сѫщъ спектъръ ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава отъ земята. Колкото по-широкъ става спектърътъ, толкова по-близо дохожда звездата до земята. Такива заключения ученитѣ вадятъ и за рѣкитѣ. Щомъ водата на нѣкоя рѣка се увеличава, това показва, че снѣговетѣ се топятъ. Намалява ли се водата, и топенето на снѣговетѣ се намалява. Стопи ли се окончателно снѣгътъ, рѣката може съвършено да пресъхне. При това положение, ученитѣ нѣма какво повече да разсѫждаватъ. Тѣ не Могатъ пече да вадятъ никакви заключения. Сега, като дойдемъ до науката, ние лесно си обясняваме нѣщата. Виждаме, че воденици работятъ, градини се напояватъ, мотори се движатъ и т. н. Всичко това е ясно на учения. Той знае, отде иде тази вода, какъ е впрегната на работа. Обаче, простийтъ воденичарь, който не знае тия нѣща, единъ день забелязва, че водата намалява, И воденицата му спира. Той казва: Навѣрно водата е отбита. —Това не е знание. Той трѣбва положително да знае, кѫде е отишла водата. Тъй щото, колкото по-мѫчно човѣкъ си изяснява известенъ процесъ, толкова по-сложенъ е този процесъ. Първичнитѣ процеси сѫ по-достѫпни за човѣка. Щомъ процесътъ е сложенъ, това показва, че по-голѣмъ брой разумни сѫщества сѫ взели участие въ него. За да се домогне до сложнитѣ процеси въ природата, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които сѫ работили въ тѣхъ. Много има човѣкъ да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере, защо е слѣзълъ на земята. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ различни заболявания, отъ неразположения на духа и т. н. Тѣ могатъ лесно да си по-могнатъ. Азъ ви дадохъ единъ методъ срещу болезненитѣ ви състояния и неразположения. Казахъ ви, че трѣбва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренътъ, почвата, т. е. вашитѣ земни пластове сѫ претърпѣли голѣми сътресения, вследствие на което трѫбитѣ на канализацията ви сѫ огънати, пречупени и не могатъ да пропущатъ водата презъ тѣхъ. Тѣ сѫ запушени съ пѣсъкъ. Изпотяването ще предизвика голѣмъ напоръ, ще изтласка пѣсъка навънъ и ще даде възможность на водата да тече презъ трѫбитѣ. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спрѣла, по нѣмане на вода, или че градината и зеленчуцитѣ въ нея сѫ изсъхнали. Човѣкъ трѣбва да знае причината на тия явления и да потърси начинъ да я премахне. Каква полза, ако човѣкъ философствува върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи? Нѣкои учени философствуватъ върху въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта, защо е допусналъ злото и страданията въ него. Тѣзи философи мязатъ на овчари, които запитватъ, защо е създаденъ вълкътъ. Ако вълкътъ не нападаше овцетѣ имъ, тѣ никога нѣмаше да задаватъ този въпросъ. Ако вълкътъ живѣеше нѣкѫде въ горитѣ, безъ да напада стадата имь, тѣ никога нѣмаше да се интересуватъ отъ него. Нападне ли, обаче, стадото и вземе най-тлъстата имъ овца, тѣ веднага започватъ да разискватъ върху въпроса, защо е създаденъ вълкътъ. — Много просто. Вълкътъ е създаденъ, за да държи съзнанието на човѣка будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човѣкъ най-добре мисли, когато засегнатъ интереситѣ му, когато го засегнатъ материално. Щомъ пострада веднъжъ, овчарътъ започва да се моли. На другата вечерь вълкътъ задига още една овца. — Защо? Нали се моли? — Втората овца му задигатъ, за да го научатъ да се моли усърдно. Въпрѣки това, всѣка вечерь му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Тъй щото, като разисквате върху въпроса, защо Господъ е създалъ вълка, ще знаете, че той е създаденъ, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голѣмо внимание и будность на съзнанието. Като види, че една отъ овцетѣ му липсва, нека проследи, отде е влѣзълъ вълкътъ. Като намѣри дупката, отдето вълкътъ се е про- мъкналъ въ кошарата, веднага да я запуши, за да не дохожда вълкътъ и втори, и трети пѫть. Ако се укаже, че нѣма никаква дупка въ кошарата, тогава овчарьтъ трѣбва да провѣри, да не би вълкътъ да е прескочилъ презъ оградата. Като се увѣри въ това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкътъ да я прескача. Овчарьтъ трѣбва да вземе всички мѣрки, да запуши дупкитѣ въ кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си отъ нападенията на вълци. И тъй, каквото и да се случва въ живота на човѣка, природата има предъ видъ неговото възпитание. Да се възпитава, или да се са- мовъзпитава човѣкъ, това значи да запуши добре дупкитѣ на своята кошара, да не се промъква вълкътъ презъ тѣхъ; или, да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкътъ да я прескача. Когато учениятъ човѣкъ мине покрай такава ограда, той разбира, че въ тази околность има вълци. Същевременно той разбира, че овчарьтъ, който е оградилъ добре кошарата си, е патилъ отъ вълци. Опитностьта му го е направила вниметеленъ и предвидливъ. Като види висока ограда, вълкътъ не може да прескача. Не само вълкъ, но и човѣкъ може да прескача оградитѣ на хората. Той е научилъ това изкуство отъ вълка. Понеже въ градоветѣ и селата нѣма вълци, хората прилагатъ тѣхното изкуство. Тѣ сѫ създали хорото. Следователно, хорото не е нищо друго, освенъ прескачане презъ оградата на хората и влизане въ кошарата имъ, да грабятъ овце. Щомъ грабне една овца, човѣкъ прескача оградата, и съ нея заедно излиза навънъ. Значи, ако нѣмаше вълци въ свѣта, и хората нѣмаше да знаятъ изкуството да скачатъ и прескачатъ. Казвате: Вѣрно ли е това заключение? — То е толкова вѣрно, колкото е вѣрно заключението на детето, че рѣката се е разширила. Вѣрно е, че рѣката се е разширила, по защо е станало това, детето не знае. То вижда последствията на нѣщата, но причинитѣ на явленията не знае. Учениятъ, обаче, всѣкога казва: Рѣката се е разширила, за- щото снѣгътъ на планината се е стопилъ. Ако кажете това нѣщо на детето, то ще пита: Защо се топи снѣгътъ? Какаото обяснение и да се даде на нѣщата, детето винаги ще задава въпроса „защо“. Тъй щото, дали нѣщата сѫ вѣрни, или не, това зависи отъ разбиранията на човѣка. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира, и нищо по-нататъкъ не пита. Детето, обаче, всѣкога пита. —Защо пита? — Много нѣща не му сѫ ясни. Възрастниятъ знае, че когато рѣката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много кѫщи ще пострадатъ. — Какво трѣбва да се нрави тогава? —Вие трѣбва да изнесете дрехитѣ си навънъ, и да напуснете кѫщата си временно, докато водата се оттегли. Щомъ водата се прибере въ коритото си, и вие можете да се приберете въ кѫщата си. Следъ всичко това, ще дойде нѣкой да пита, защо трѣбва да излѣзе отъ кѫщата си. — Много просто. Ти непременно трѣбва да бѣгашъ далечъ отъ кѫщата си, защото си я поставилъ близо до рѣката. Когато си я строилъ, тогава още трѣбваше да мислишъ, кѫде и какъ да я построишъ. Сега не остава нищо друго, освенъ да носишъ последствията на своето невежество. Щомъ рѣката се подчинява на известни закони, и човѣкъ трѣбва да спазва сѫщитѣ закони. Рѣката казва: Водата, която е въ мене, има свойство да се разширява и стѣснява. Когато иде въ голѣмо количество и съ сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Тъй щото, който иска да живѣе приятелски съ рѣката, той трѣбва да съгради кѫщата си на такова разстояние отъ нея, че и като се разширява, и като се смалява, винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли това нѣщо предъ видъ, приятелскитѣ отношения помежду имъ лесно могатъ да се разва- лятъ. При пръвъ случай на разширяване, ще стане нужда да бѣгате отъ кѫщата си. Рѣката не може да измѣни на естеството си, а ти, като разуменъ човѣкъ, можешъ да предвидишъ всичко. Този законъ съществува и въ отношенията на хората. Когато двама души не живѣятъ добре помежду си, това показва, че тѣ сѫ построили кѫщитѣ си близо една до друга. — Какво трѣбва да направятъ, за да живѣятъ добре? — Тѣ трѣбва да раздалечатъ кѫщитѣ си. Ако единиятъ построи кѫ- щата си на единъ връхъ, другиятъ трѣбва да я построи на другъ връхъ. Кѫщитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ раздѣлени една отъ друга посрѣдствомъ долина. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ отношенията си не само къмъ външния свѣтъ, но и къмъ всичко онова, което става въ ума, въ сърдцето и въ волята му. Ако две мисли, две чувства и две постѫпки въ човѣка се сблъскатъ поради близкото разстояние, на което се намиратъ, той трѣбва да вземе мѣрки да ги отдалечи. Всѣка мисъль, всѣко чувство и желание въ човѣка се нуждаятъ отъ просторъ, да могатъ свободно да растатъ и да се развиватъ. Голѣмата близость между тѣхъ може да предизвика силно течение, порой, който да завлѣче всичко, каквото срещне на пѫтя си. Като се намѣри пред такава опасность, човѣкъ започва да, бѣга, — Защо? —Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е въ бягането. Мине ли опасностьта, той започра да мисли вече и не бѣга. Следователно, видите ли, че нѣкой бѣга, ще знаете, че той се намира предъ нѣкаква опасность и се страхува да не пострада. Значи, бягането е въ зависимости отъ страха. Колкото е по-голѣмъ страхътъ, толкова и бѣгането е по-силно. Ученитѣ казватъ, че нѣкога движението на земята е било по-голѣмо отъ сегашното. Оттукъ може да се извади заключението, че нѣкога, въ далечното минало, земята е преживяла голѣмъ страхъ, отъ който днесъ се е освободила. Колкото по-голѣмъ е страхътъ на нѣкое тѣло, толкова по-голѣмо е неговото движение. Обаче, движението на това тѣло не може да бѫде безпредѣлно. Ще дойде моментъ, когато силата, енергията, която кара тѣлото да се движи, ще се преустанови, и то ще спре. Колкото е по-голѣмъ страхътъ, толкова по-малко работи разсѫдъкътъ въ човѣка. Щомъ разсѫдъкътъ се увеличава, страхътъ се намалява. И тъй, нещастията, катастрофитѣ въ живота на хората се дължатъ на обстоятелството, че тѣ сѫ построили кѫщитѣ си близо до рѣката: едни сѫ по-близо, други по-далечъ. Въ случай на наводнение, първитѣ ще пострадатъ повече, а вторитѣ — по-малко. Щомъ се стопятъ снѣговетѣ, и наводнението престава, но разрушенията не могатъ веднага да се поправятъ. Едва се поправятъ разрушенията, следната година иде ново наводнение. — Какво трѣбва да се направи, за да се избегнатъ тия нещастия? — Много просто: или трѣбва да строите кѫщитѣ си далечъ отъ рѣката, или да съборите върхрветѣ, отъ които се стичатъ водитѣ. Има и трета възможность да се избегнатъ нещастастията въ живота на хората, но тя е мѫчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможность е да построи човѣкъ кѫщата си далечъ отъ рѣката; втората възможность с да срине върховетѣ, отъ които водитѣ се стичатъ; третата и най-мѫчно приложима възможность е човѣкъ да спре действието па топлината. Отъ тритѣ възможности човѣкъ може да се ползува отъ първата: да построи кѫщата си на солидна, здрава основа и далечъ отъ рѣката. За да постѫпи по този начинъ, той трѣбва да бѫде уменъ, да разсѫждава. Като не разсѫждаватъ много, съвременнитѣ хора търсятъ причината на своитѣ нещастия въ произхода си, въ това, което сѫ наследили отъ дѣди и прадѣди, отъ майка си и отъ баща си. Отчасти това е вѣрно, но не е абсолютно вѣрно. Нѣкой се гнѣви много, безъ да е наследилъ тази чърта отъ родителитѣ си. Гнѣвътъ се дължи на това че той има високи върхове въ себе си, по които се натрупватъ много снѣгове. Щомъ снѣговетѣ започнатъ да се топятъ, гнѣвътъ се проявява. При това, колкото по-високи и по-голѣми сѫ тия върхове, и гнѣвътъ е но-голѣмъ. Колкото по-малки сѫ върховетѣ, и гнѣвътъ е по-малъкъ. Едиръ день, когато тия върхове се сринатъ, и гнѣвътъ ще изчезне. — Възможно ли е свѣтъ безъ върхове? — Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този день, човѣкъ трѣбва разумно да използува енергията на; гнѣва. Който може разумно да използува тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използува, той ще носи последствията и, ще търпи редъ пакости и нещастия отъ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички енергии въ себе си, като движения, които иматъ опредѣлена сила и посока. Докато гледате на гнѣва, като на сила, която гради, той не е опасенъ. Не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасенъ. Колкото повече се гнѣви човѣкъ, толкова по-голѣмо е движението въ него. Разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества използуватъ гнѣва на хората на мѣсто. Когато имъ трѣбва тази енергия, тѣ слизатъ на земята съ своитѣ мѣхове и започватъ да духатъ тукъ—тамъ между хората, да ги разгнѣвяватъ. Гнѣвътъ произвежда топлина, която започва да топи снѣга по върховетѣ. Щомъ водата започне да се стича по върховетѣ, хората се залавятъ усилено на работа: воденичаритѣ мелятъ брашно, гра- динаритѣ поливатъ градинитѣ и бостанитѣ си и т. н. Като приематъ нужното количество енергия, възвишенитѣ сѫщества затварятъ мѣховетѣ си, и топенето на снѣга спира. Значи, възвишенитѣ сѫщества се ползуватъ отъ енергията на по-низкостоещитѣ отъ тѣхъ сѫщества. По сѫщия начинъ и хората могатъ да използуватъ енергията на по-низкостоещи отъ тѣхъ сѫщества, безъ да пи- татъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този, а не по-другъ начинъ. Вие трѣбва да приемете, че така, както свѣтътъ е създаденъ, е най-правилниятъ начинъ на създаване. Приемете това като аксиома. Тъй щото, дойдете ли до въпроса, що е свѣтътъ, що е животътъ, ще знаете, че това сѫ аксиоми, които не се доказватъ че живѣе човѣкъ, това е аксиома. Кой може да докаже, че човѣкъ живѣе? — Никой другъ, освенъ самиятъ човѣкъ. Нѣкой ученъ доказва, че човѣкъ живѣе. Другъ ученъ доказва, че човѣкъ умира. Първиятъ ученъ, който доказва, че човѣкъ живѣе, е опиталъ нѣщата. Той знае, че човѣкъ живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Вториятъ ученъ, който доказва, че човѣкъ умира, нѣма опитность, не разбира живота въ неговата цѣлокупность. Отъ това, че умрѣлиятъ не се движи, не говори, той сѫди, че е умрѣлъ. Въ сѫщность, това, което умира, не е истинскиятъ човѣкъ. Това е временното, преходното въ човѣка— неговата дреха, която може да се облича и съблича. Въ доказателствата си, тия двама учени мязатъ на хора, които спорятъ, дали дадена круша е сладка, или не. Първиятъ е вкусилѣ крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вториятъ не е вкусилъ крушата и не вѣрва на първия. Той казва: Виждамъ формата, голѣмината, цвѣта на крушата, но не мога да кажа, че е сладка. Какъ могатъ да се разрешаватъ спорнитѣ въпроси въ живота? — Много лесно. Щомъ става споръ за крушата, дали е сладка, или не, тя трѣбва да се раздѣли на две половини: първиятъ ще опита едната половина, вториятъ ще опита втората половина. Следъ това и двамата ще доказватъ едно и сѫщо нѣщо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена. Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртьта, че човѣкъ умира, но запитайте се, що е смъртьта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртьта не е нищо друго, освенъ посаждане на човѣка въ земята, да покълне, да възрасте и отново да възкръсне. Докато е въ хамбара, житното зърно е изложено на опа- сность: мишка, човѣкъ или нѣкое животно могатъ да го изядатъ. Заровите ли го въ земята, следъ време то възкръсва, започва новъ животъ. И човѣка заравятъ въ земята, разкопаватъ около него, поливатъ го, за да израсте единъ день и да възкръсне. Жената пита: Кѫде е мѫжътъ ми? — Израсналъ е, подалъ е главата си надъ гроба, който е добре обрасълъ наоколо съ трева. — Защо не говори тогава?—Защото се смущава.— Ще проговори ли нѣкога? — Да, въ скоро време ще проговори. Нѣкои учени казватъ, че като умре, човѣкъ отива при Бога, при ангелитѣ. — Възможно е, но -азъ го виждамъ въ тревата: седи спокойно и чака. Като казватъ, че той е между ангелитѣ, тѣ иматъ предъ видъ цвѣтята, тревата, като деца на ангелитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ и ги изучаватъ. Ето защо, който иска да влѣзе въ ангелския свѣтъ, той трѣбва да мине по пѫтя на тревитѣ, на цвѣтята и на дърветата. Той нѣма да стане като тѣхъ, но ще мине презъ тѣхния пѫть. И водата не става трѫба, но минава презъ трѫби. Това сѫ редъ разсѫждения, които водятъ човѣка до правата мисъль. Има ли права мисъль, човѣкъ е спокоенъ и добре разположенъ. Изгуби ли правата мисъль, съ нея заедно той губи своя миръ и разположение. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неразположение на духа, отъ изтощаване, отъ нервность. Коя е причината за тѣзи състояния? — Многобройнитѣ имъ желания. Тѣ иматъ много желания, а малко почва, малко земя. При тѣзи условия желанията имъ не могатъ да растатъ, нито да се реализиратъ. За да израсте, да даде плодъ, растението се нуждае отъ земя. Посадите ли много цвѣтя на малко земя, ако по нѣкакъвъ начинъ из- растатъ, тѣ нѣма да дадатъ плодъ. Следователно, искате ли желанията ви да се реализиратъ, посаждайте ги на голѣми пространства, далечъ едно отъ друго, да могатъ да растатъ и добре да се развиватъ. Нѣмате ли много земя, не хранете много желания. Човѣкъ трѣбва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щомъ желанията на човѣка сѫ силни и добре отхранени, и мислитѣ му ще се развиватъ добре. Задъ всѣка силна мисъль живѣе едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъль. Прекѫснете ли мисъльта въ човѣка, желанията му не могатъ правилно да се подхранватъ. Човѣкъ съ силни желания, но безъ мисъль, става разсѣянъ. И да мисли нѣщо, мисъльта на разсѣяния е безъ връзка, разхвърляна, неопредѣлена. Когато желанията на човѣка се развиватъ естествено, мислитѣ; въ него текатъ правилно. Силнитѣ, но естествени желания развиватъ ума. Тѣ внасятъ и разширяване, движение въ човѣка. Силнитѣ; желания внасятъ разширяване въ човѣка, а силнитѣ страсти — движение, интензивность. Значи, всѣка мисъль има за основа желание и страсть. Желанието внася разширяване на мисъльта, а страстьта — сила, движение. За да се реализира една мисъль, тя трѣбва да има широчина, сила и движение. Възвишенитѣ чувства пъкъ придаватъ на мисъльта дълбочина. Обаче, желанията, чувствата и страститѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ канализирани. Канализиратъ ли се тѣ, мисъльта на човѣка се изправя. Само правата мисъль е въ състояние да изправи свѣта. Правата мисъль е Божествена. Когато всички енергии въ човѣка се канализиратъ правилно, той се радва на единъ уреденъ свѣтъ въ себе си. Съвременнитѣ хора се стремятъ отъ една страна къмъ самовъзпитание, а отъ друга — къмъ възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагатъ съ положителна философия за живота, когато иматъ една свещена идея въ себе си. Каква е идеята на съвременнитѣ хора, когато тѣ всѣки моментъ се колебаятъ, има ли Господъ, или нѣма? Единъ день вѣрватъ въ Бога, а другъ день не вѣрватъ. Единъ день удобряватъ живота, а другъ день не го удобряватъ. Това не е никаква философия. Какво убеждение е това, всѣки день да доказвате на човѣка съществуването на Бога? Богъ е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човѣкъ живѣе. Щомъ живѣе, щомъ съществува, нѣма какво повече да му се говори. Когато животътъ на човѣка е приятенъ, това показва, че той е уменъ; щомъ животътъ му не е приятенъ, той не е уменъ. Човѣкъ се намира въ различни положения въ живота, вследствие на което се раждатъ различни възгледи за нѣщата. Запримѣръ, той може да прекара съ години въ хамбара, а може и да бъде посаденъ въ почвата. Тия две положения създаватъ различнитѣ гледища за човѣка. Въ хамбара нѣма страдания, нѣма противоречия, но и растене нѣма. Въ почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене. Какво представятъ противоречията? — — Противоречията сѫ нѣщо фиктивно, недействително. Тѣ не представятъ никаква реалность. Причината за противоречията въ живота се крие въ самия човѣкъ. Нѣкой носи тежка раница на гърба си и пъшка подъ тежестьта и. Настига го другъ единъ, добъръ, услужливъ човѣкъ и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Уморениятъ пѫтникъ дава раницата си и се чувствува доволенъ, че може да си почине. Обаче, скоро следъ това той започва , да се съмнява въ добрия човѣкъ, да го подозира, да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за явяване на известни противоречия. Ако е искренъ, той ще каже на добрия човѣкъ, че се е усъмнилъ и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава отъ пѫтя си. Ако не е искренъ, нищо нѣма да му каже, но ще се смущава и безспокои, докато най-после поиска раницата си назадъ. Следъ всичко това казватъ, че съвременната култура е много напреднала, че хората сѫ прогресирали въ развитието си и т. н. — Какъвъ прогресъ е този, когато ще дадешъ нѣколко хиляди лева на заемъ на човѣка, а същевременно ще му представишъ редъ условия: гаранция, полица, падежъ на полицата и т. н.? И този човѣкъ мисли, че като вземе паритѣ, ще спечели нѣщо. Съ тѣзи пари той ще намѣри нещастието си. Паритѣ не носятъ щастие. Който мисли, че съ пари, съ богатство може да влѣзе въ духовния пъть, той не е разбралъ истината. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, въ Царството Божие, човѣкъ се нуждае отъ добродетели, а не отъ пари. При това, тамъ се изискватъ такива добродетели, които да отговарятъ на милиарди златни лева. Добродетелниятъ човѣкъ може само да надзърне презъ вратата на Царството Божие, да види, какво има тамъ и пакъ да слѣзе на земята да работи. Следователно, човѣкъ е дошълъ и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено въ добродетели, за да може нѣкога да влѣзе въ Царството Божие. Съ други думи казано: никой не може да влѣзе въ Царството Божие, докато Богъ не го обича. Богъ обича само ценнитѣ нѣща. Значи, за да бъде обичанъ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да бъде цененъ. И тъй, когато Богъ се проявява между две души, това показва, че тѣ съ ценни, т. е. отношенията между тѣхъ съ правилни. Човѣкъ трѣбва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне къмъ изгрѣващето слънце, човѣкъ не трѣбва да пита, защо Господъ създаде слънцето, но да се замисли, какъ да използува неговата енергия. Като отиде при нѣкоя рѣка, той трѣбва да се запита, отде извира тази рѣка, а не защо е създадена. Така, именно, той може да се добере до великата истина на живота, до Онзи, Който е създалъ нѣщата. Като мисли правилно, човѣкъ може да използува своята висша енергия, своитѣ морални чувства за преработване на низшитѣ енергии и чувства въ себе си. Така той ще се справи съ своя гнѣвъ, съ своитѣ неразположения и мрачни състояния. Като се натъквате на известни противоречия въ себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте, защо ви сѫ дадени ума и сърдцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърдцето си, т. е. между мислитѣ и чувствата си. Щомъ постигнете това, вие имате възможность вече да изучавате звездитѣ, небето, природнитѣ сили и да се ползувате отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате планетитѣ, както и тѣхното влияние върху , човѣка. За тази цель човѣкъ може самъ да си направи хороскопъ, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начинъ той ще знае, каква работа да предприеме и съ какво да се занимава. Ако човѣкъ не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде редъ нещастия и неприятности. Отъ астрологическо гледище, на човѣка се препорѫчва да започне първо съ най-силната си способности или добродетели, за да предизвика движение въ себе си. Ако въ нѣкой човѣкъ вѣрата е най-силна, той трѣбва да започне съ нея. Ако въ другъ нѣкой надеждата, или любовита е най-силна, той трѣбва да започне съ тѣхъ — съ надеждата, или съ любовтта въ себе си. Едно трѣбва да знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко да постигнете, но затова се изисква работа и условия. Щомъ е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. Запримѣръ, човѣкъ може и трѣбва да приложи своя умъ въ живота си, да съобрази, кѫде да постави кѫщата си, далечъ или близо до рѣката, далечъ или близо до планината. Обаче, по никой начинъ той не може да намали или увеличи топлината на слънцето, за да се топятъ или да не се топятъ снѣгонетѣ. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ своята разумность, съ своя животъ. Вие не сте дошли още до границата на Божествения животъ, по което, именно, ученикътъ се отличава. За ученика Божествениятъ животъ е камертонъ, по който той се нагласява. Този животъ тече и прониква въ неговия умъ и въ неговото сърдце. По този камертонъ, именно, и вие ще нагласявате живота си. Kaтo ставате сутринь, първата ви работа е да се нагласите сноредъ този камертонъ и, ако сте самъ, ще изпълните едно соло. Ако сте двама въ дома си, мѫжъ и жена, ще изпълните единъ дуетъ. Ако сте трима, ще изпълните едно трио. Ако сте четирма - мѫжъ, жена, дъщеря и синъ, ще изпълните единъ квартетъ Ако сте повече отъ петима, шестима, ще образувате оркестъръ. Всѣки трѣбва да свири, да владѣе своя инстру- ментъ и добре да изнася своята часть. Щомъ му се представи случай да свири, той трѣбва да бѫде готовъ да изпълни своя номеръ. Никога, обаче, той не трѣбва да се извинява, че не му се свири. Хората плащатъ и искатъ да слушатъ музика. Който не свири, той нищо нѣма да получи. Всѣка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи отъ хората, които ще оценяватъ работата. Вие трѣбва да знаете, че живѣете между разумни, между добродетелни същества. Какъ се придобиватъ добродетели?—За да придобие нѣкаква добродетели, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постъпва правилно. Това подразбира човѣкъ да върви по пътищата, които Богъ е начърталъ. Който се отрече отъ тѣзи пътища, той създава злото въ себе си. Злото не е нищо друго, освенъ отклоняване на човѣка отъ първичния планъ на живота. Доброто и злото всѣкога съ въ стълкновение помежду си. Като резултатъ на това стълкновение, всѣкога може да стане следното: или маслото да се отдѣли отъ млѣкото, т. е. доброто да възтържестоува, или съдътъ да се счупи — злото да вземе върхъ надъ доброто. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че се блъска много въ себе си. —Какво ще стане съ него?—Едно отъ дветѣ; или сѫдътъ му ще се счупи, и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълътъ на живота се заключава въ доброто, което показва правия пѫть на човѣка. Доброто създава истинската култура на живота. Обаче, ако доброто не се приложи въ животa, новата култура нѣма да дойде. За да дойде тази култура на земята, мѫже и жени, всички трѣбва да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ по новия начинъ. Мѫжътъ, това е умътъ въ човѣка; жената, това е неговото сърдце. Умътъ не може безъ сърдце, но и сърдцето не може безъ умъ. Ако сърдцето спре да работи, и мозъкътъ спира своята деятелность. Ако мозъкътъ спре да работи, и сърдцето спира. И обратното е вѣрно: ако мозъкътъ работи добре, и сърдцето нѣма да престане. Между мозъка и сърдцето на човѣка трѣбва да сѫществува правилно отношение. Казано е въ Писанието: „Плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“ Мнозина сѫ говорили върху този стихъ, но не сѫ го изяснили правилно. При сегашнитѣ условия на живота, плътьта е необходима на човека. Безъ плъть на земята той не може да расте, не може да се развива. Плътьта и духътъ въ човѣка сѫ въ постоянна борба Докато тази борба сѫлцествува, човѣкъ има условия за развиване. Духътъ е разумното начало въ човѣка. Като се бори съ плътьта духътъ докарва енергията и въ движение, и по този начинъ я възпитава. Движението което духътъ предава на плътьта, е хармонично. Това хармонично движение прави плътьта разумна. Тъй щото, стихътъ „плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие“, се отнася до неразумната плъть. Разумната плъть, обаче, ще наследи Царството Божие. Разумната плъть представя доброто, а неразумната — злото. Значи, злото нѣма да наследи Царството Божие. Разумната плъть, доброто е дрехата, съ която духътъ се облича, за да влѣзе въ Царството Божие. И тъй, за да превърне неразумната плъть въ разумна, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Да вѣрва човѣкъ, това значи да има интуиция, да предвижда нѣщата. Който нѣма интуиция, той не може да вѣрва. Вѣрата подразбира процесъ на единство. Знанието подразбира процесъ на множество. За да придобие знание, за да придобие вѣра, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Когато работи, умниятъ никога не причинява пришки на рѫцетѣ си. Когато пѫтува по планини, той никога не ранява краката си. Пришкитѣ на рѫцетѣ не показватъ, че човѣкъ е работилъ много. Тѣ сѫ рани, причинени отъ не- разумностьта на човѣка. Ранитѣ, причинени на рѫцетѣ, или на краката на човѣка не го правятъ по-добъръ, отколкото е билъ по-рано. Ранитѣ, недѫзитѣ сѫ създадени отъ самия човѣкъ, а не отъ Бога. Той е създалъ човѣка за добъръ, за разуменъ животъ. Кой баща не иска децата му да живѣятъ добре? Значи, ако хората не живѣятъ добре и страдатъ, причината за това сѫ тѣхнитѣ криви разбирания. Тѣ не разбиратъ законитѣ на разумната природа, вследствие на което не ги изпълняватъ. Когато не изпълняватъ тия закони, страданията неизбѣжно ги следватъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да извадите навънъ и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото сѫ въ самия човѣкъ. Тѣ сѫ резултатъ на неговия животъ. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трѣбва да работите върху въздържането. Дали боледувате, дали ви обиждатъ, вие трѣбва да се въздържате. Нѣкой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си. Това е единъ случай да се прояви въздържане. Вмѣсто да започне да плаче и да вика, той трѣбва да се спре, да хване между рѫцетѣ си удареното мѣсто и да започне да размишлява върху причината на падането. Щомъ започне да размишлява, болката му постепенно минава, и той продължава пѫтя си. Велика сила е човѣшката мисъль. Тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисъльта си за добро. Запримѣръ, срѣщате единъ банкеръ, който ви разправя, че има да взима нѣколко хиляди лева отъ двама души. Той ви показва полицитѣ на тия хора ; и имъ се заканва, че ако на време не платятъ дълга си, ще ги даде подъ сѫдъ. При това, той допълва, че тия хора сѫ бедни, но въпрѣки това ще имъ даде добъръ урокъ, да го помнятъ. Вие вървите заедно съ него, но по едно време банкерътъ се спѫва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате въ дома му, викате лѣкарь и го оставяте, домашнитѣ му да се грижатъ за него. Той започва да вика единъ, втори лѣкарь, да му помогнатъ по-скоро, и по този начинъ изхарчва повече пари, отколкото му дължатъ двамата бедни хора. Защо банкерътъ падна и счупи крака си? Като започне да разми-, шлява и си направи смѣтка за похарченитѣ за лѣкуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на беднитѣ хора. Когато длъжницитѣ ви са богати хора, вие можете да искате отъ тѣхъ да си платятъ дълга; щомъ сѫ бедни, трѣбва да бѫдете готови да имъ простите. Не сте ли готови да простите дълга на беднитѣ хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите сѫщата сума за лѣкари. Съвременнитѣ хора са дошли до положение да се иска отъ тѣхъ да живѣятъ разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговетѣ си, нито да не ги плаща. На бедния, обаче, се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а въ краенъ случай може съвсемъ да му се прости. Въ постѫпкитѣ си човѣкъ може да бѫде разуменъ. Новиятъ животъ се отличава по своята разумность. Ето защо, когато богатиятъ се удари, нека прояви готовность да прости дълга на бедния. Той трѣбва да извади отъ джоба си полицата на бедния, да я скѫса и да каже: Прощавамъ дълга му. После да се обърне къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благодаря Ти, че ми даде добъръ урокъ, да зная, какъ да постѫпя съ полицата на бедния. Като постѫпвате по този начинъ, болестьта ви моментално ще мине. За да постѫпвате по този начинъ, отъ васъ се иска будно съзнание. Кое е отличителното качество на стария животъ и кое — на новия? Стариятъ животъ се отличава по това, че човѣкъ търси своето право. Той изважда полицитѣ отъ джоба си и казва: Имамъ законно право да получа паритѣ си. Далъ съмъ пари и трѣбва да ги получа. Новиятъ животъ, обаче, се отличава по това, че и при законното право да иска паритѣ си, човѣкъ казва: Отъ мене да замине. Не искамъ и не търся правото си. Който постѫпва споредъ духа на новия животъ, той получава Божието благословение. Следователно, новиятъ животъ подразбира свободна и права мисъль, свободни чувства и свободни постѫпки. Който е придобилъ тази свобода въ себе си, той свободно може да си каже: Азъ живѣя и се радвамъ на Божия свѣтъ, на всичко, което Той е създалъ. Когато нѣкой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Богъ е създалъ, ще го хвана за ръка и ще го заведа въ градината си, въ библиотеката си, въ кабинета си, дето правя своитѣ научни изследвания, и ще поставя предъ очитѣ му единъ телескопъ, който увеличава десеть милиона пъти, после — другъ, който увеличава нѣколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездитѣ. Следъ това той може да говори за онова, което и азъ зная. А сега, като влѣзете въ нѣкой домъ, не намирате нито микроскопъ, нито телескопъ, и каквото и да говорите, нищо не остава въ главата на човѣка. Съвременнитѣ хора говорятъ за доброто, за ангелитѣ, за Бога, но нищо не съ приложили. Тѣ говорятъ за идеенъ животъ, но не съ го още приложили. Говорятъ за добъръ животъ, но и него не съ приложили. Човѣкъ трѣбва да се стреми да учи, а не да бъде ученъ. Силата на ученика не седи въ желанието, въ стремежа му да бъде ученъ. Силата на ученика е въ стремежа му да учи и прилага. Всички хора могатъ да учатъ, но всички не могатъ да бъдатъ учени. Силата е въ знаенето, а не въ знанието. Всички хора трѣбва да учатъ! Тѣ мислятъ, че съ придобили голѣма наука, но се самозаблуждаватъ. Науката е капиталъ, който принадлежи само на банкеритѣ. Въ свѣта има много злато, но то е достѫпно само за богатитѣ, за банкеритѣ. Обаче, истинската звонкова монета, съ която работниятъ може да искара своята прехрана, това е неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля. Тази монета струва повече отъ всичко друго. Всѣки день човѣкъ трѣбва да благодари за този малъкъ капиталъ, за да може чрезъ своята форма, въ която е поставенъ, да придобие щастливъ животъ. Въ това седи щастието на човѣка. Който нѣма това щастие, той не разбира живота. Щастието седи въ правилното разбиране на Божиитѣ закони. То е постижимо само при разумния животъ на човѣка. Ако човѣкъ е щастливъ въ единъ моментъ само, а въ втория не е щастливъ, той не е придобилъ истинското щастие. Казвате: Защо Богъ създаде вълка?—Оставете този въпросъ настрана. Не е ваша работа, да знаете, защо Богъ е създалъ вълка. Знайте, че щастието е постижимо. — Отде влѣзе вълкътъ: отдолу или отгоре? — И това не е важно. Може да е влѣзълъ отдолу. — Ама дупка нѣма. — Тогава може да е прескочилъ отгоре. — Щомъ си нещастенъ, вълкътъ е влѣзълъ или отдолу, или отгоре. Ако е влѣзълъ отдолу, трѣбва да запушишъ дупката; ако е прескочилъ отгоре, трѣбва да направишъ оградата си по-висока. Тогава овцетѣ ти ще бѫдатъ здрави. Ще вземете вълната, млѣкото имъ и ще се веселите, ще бѫдете щастливи, И тъй, щастието е реалность, къмъ коятo хората се стремятъ. Тѣ трѣбва да се стремятъ къмъ щастието! Всички хора на земята търсятъ щастие и трѣбва да вкусятъ отъ него. Ако не вкусятъ оть щастието, всички мѫчнотии и страдания, които сѫ преживѣли, оставатъ безпредметни. Който е пре- търпѣлъ всичко заради щастието, той заслужава да вкуси отъ неговитѣ плодове. Ето защо, и вие, като ученици, трѣбва да бѫдете разумни, че като ви дадатъ отъ плодоветѣ на щастието, да вкусите отъ тѣхъ, безъ да философствувате, защо сѫ създадени и какъ сѫ създадени. Благодарете за тия плодове, бѫдете доволни отъ тѣхъ и не питайте, дали щастието ще остане при васъ за дълго време. Щастието остава за винаги съ човѣка, при условие, любовьта, мѫдростьта и истината да царятъ въ него. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 5 септемврий, 1928г София. - Изгрѣвъ.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ОГРАНИЧАВАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ Ученикътъ трѣбва да размишлява всѣки день върху следнитѣ мисли и да си казва: Като ученикъ, азъ Трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ, умъ свѣтълъ като слънцето, душа обширна като вселената и Духъ мощенъ като Бога и едно съ Бога. Съвременнитѣ хора често си служатъ съ израза: Щомъ се е родилъ, човѣкъ непременно трѣбва да умре. — Човѣкъ умира, наистина, но важно е, какъ ще умре и кога ще умре. Ако не изпълнява наредбитѣ и законитѣ, които Богъ или разумната природа е установила, човѣкъ постепенно отпада и най-после умира. Смъртьта се придружава съ разлагане на организъма. Щомъ организъмътъ започва да се разлага, образуватъ се газове съ неприятна миризма. Като съзнае това, човѣкъ започва да работи върху себе си, да живѣе правилно, съобразно законитѣ на разумната природа. Който изпълнява Божиитѣ закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиитѣ закони, той умира — бавно, или изведнъжъ. По сѫщия начинъ умиратъ и възгледитѣ, вѣрванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви сѫ възгледитѣ на хората, толкова по-страшна смърть ги очаква. Това се нарича „духовна смърть“. Значи, два вида смърть съществува въ свѣта: физическа и духовна. За да се освободи отъ смъртьта, човѣкъ трѣбва да върви въ правия пѫть, въ пѫтя на любовьта. Казано е въ Писанието: „Прави правете пътищата Господни!“ — Ама нали смъртьта е неизбѣжна? Нали всички живи същества умиратъ? — Има два вида смърть: смърть, която ограничава човѣка и смърть, която го освобождава. Тъй щото, дали физически или духовно ще умре човѣкъ, за него е важно да се освободи, да излѣзе надъ ограниченията, въ които се е намиралъ. За душата и за духа тѣлото е за- творъ, отъ който може да се освободи само съзнателниятъ, добриятъ и разумниятъ човѣкъ. Като ученици, вие трѣбва съзнателно да учите, да дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото. Ученикътъ трѣбва да изучава произхода на доброто и на злото, да знае условията и причинитѣ на тѣхното зараждане. Това сѫ въпроси, които вие сами трѣбва да разрешите. Отъ правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашиятъ бѫдещъ прогресъ. Дока- то не разреши правилно тия въпроси, човѣкъ всѣкога ще се смущава. Много въпроси има да разрешава човѣкъ, но да ги разреши правилно, той трѣбва да съзнава положението си като ученикъ въ живота и да учи. Ако не учи, той ще се натъква на редъ противоречия, докато единъ день каже, че животътъ нѣма смисълъ, че любовьта е празна работа и т, н. Запримѣръ, срѣщате единъ младъ момъкъ, който иска да служи на Бога, да живѣе за благото на своитѣ ближни. Не се минава много време, виждате, че този момъкъ се е отклонилъ отъ пѫтя си. — Защо? — Срещналъ една млада мома, влюбилъ се въ нея и всичко друго забравилъ. Тази мома е станала за него божество, на което се кланя. Обаче, следъ една година той я разлюбва и казва, че любовьта била празна работа. Следъ известно време се влюбва въ друга мома, но щомъ види нѣщо въ нея, което го разочарова, пакъ я разлюбва и казва, че любовьта е празна работа. — Не е достатъчно човѣкъ да каже, че любовьта е празна работа, или че животътъ нѣма смисълъ. И като се влюбва, и като разлюбва, човѣкъ трѣбва да учи. Той трѣбва да търси причината първо въ себе си, защо се е влюбилъ и защо е разлюбилъ. При това той трѣбва да си отговори, кое отъ дветѣ положения е по-право: да люби, или да разлюбва? И тъй, не е важно, че човѣкъ се е влюбилѣ, или че е разлюбилъ, но той трѣбва да търси причината на тѣзи явления въ своя животъ и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му въ нѣкоя мома била нейната красота. После, като видѣлъ, че не е толкова красива, както си я представялъ, че имало по-красиви моми отъ нея, той я разлюбилъ. — Не, красотата не е единствениятъ елементъ, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбватъ едни въ други само заради богатството. Човѣкъ не трѣбва да гледа повърхностно на любовьта. Дойде ли до този въпросъ, той трѣбва да изучава своитѣ мисли и чувства, да прави изборъ, да отдѣля низшето отъ висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човѣкъ избира добра, чиста храна и знае, защо се стреми къмъ добрата храна и защо избѣгва долнокачествената. Ще каже нѣкой, че, като се е влюбилъ, той изгубилъ свободата си и, за да придобие изгубената си свобода разлюбилъ. Ако при разлюбване човѣкъ веднъжъ за винаги придобива свободата си, това има смисълъ, но ,ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие? Химикътъ разлага съединенията и освобождава елементитѣ. Обаче, следъ време сѫщитѣ елементи се съединяватъ съ други нѣкои и отново образуватъ сложни тѣла. Какво придобиха тѣзи елементи при първото си освобождаване? — Нищо особено. Едва разбраха, че сѫ свободни и отново изгубиха свободата си. Какво показва това? — Това показва, че за човѣка на земята придобиването на свободата е времененъ процесъ. Можете ли да наречете свободенъ онзи момъкъ, който разлюбва една мома, а се влюбва въ друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобилъ известна стабилность, известенъ устой въ силитѣ на своя организъмъ. Докато не е придобилъ мораленъ устой въ себе си, човѣкъ всѣкога ще губи красивото и великото, което е придобилъ. Днесъ ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава, какъ ще запази той идеалното, свещеното, което въ бѫдеще може да придобие? Кое е свещеното, великото въ човѣка? — Това е Божественото начало въ него. Това е животътъ на Бога въ самия човѣкъ. Какво остава въ човѣка, ако той загуби въ себе си, именно, този животъ? Да загубишъ Божественото въ себе си, това значи преждевременно да умрешъ. Човѣкъ не трѣбва да губи нищо отъ онова, което съставя неговата сѫщина, т. е. реалностьта на неговия животъ. Запримѣръ, имате една малка свѣщь. Какво ще направите съ нея? Ще я запалите, ще се радвате на свѣтлината и и ще четете на нея. Като дойде втора свѣщь, по-силна отъ първата, не хвърляйте първата навънъ, но къмъ нея прибавете втората, да увеличите свѣтлината си и да можете по-добре да четете на нея и да придобиете по-широки възгледи за живота. Тъй щото, когато нѣкоя малка Божествена мисъль ви посети, приемете я съ радость и я използувайте разумно. Дойде ли втора мисъль, съ по-голѣма свѣтлина отъ първата, прибавете я къмъ нея и работете съ по-голѣмата свѣтлина. Дръжте се за реалностьта на нѣщата, въ какъвто мащабъ и сила да сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва. Какво представя реалностьта? Човѣкъ счита реални нѣща ония, отъ които може да се ползува всѣки моментъ. Само онази храна е реална за човѣка, която може да го задоволи въ момента, когато той се нуждае отъ нея. Представете си, че нѣкой ви говори за хубаво ядене, за сладки, първокачествени плодове, безъ да ги слага на трапезата предъ насъ. Вие го слушате, очаквате да ви се предложатъ, но очакванията ви излизатъ напразно. Можете ли да наречете тази храна реална? Следователно, колкото и да не е идеаленъ животътъ ви, той струва много повече отъ онзи възвишенъ, идеаленъ животъ, който може само да се описва. За васъ този животъ не е реаленъ още, защото е далечъ, непостижимъ. Като слушате да се говори за него, вие казвате: Възможно е да съществува такъвъ животъ, но не сме го опитали, не го познаваме. Животътъ, който прекарваме на земята, колкото и да не е идеаленъ, поне го познаваме. За насъ той е реаленъ и достъпенъ. Едно е важно за вас: да живѣете разумно, да подобрите сегашния си животъ. Работете съзнателно върху себе си, да развивате търпение, да издържате на всички условия въ живота си, да се поучавате отъ тѣхъ. Всѣко условие крие въ себе си известно благо. Мнозина се оплакватъ отъ условията на живота си, отъ хората и казватъ, че не могатъ да търпятъ този или онзи. Защо не могатъ да търпятъ? Тѣ казватъ, че за да търпятъ хората, трѣбва да имъ станатъ мостъ, или трѣбва да станатъ посмѣшище на свѣта. Тѣзи хора не си даватъ отчетъ, кой може да имъ се смѣе и какво значение има смѣха на разумния и смѣха на глупавия. Ако разуменъ човѣкъ ви се смѣе, има смисълъ да обърнете внимание на този смѣхъ. Обаче, ако глупавъ човѣкъ ви се смѣе, това не трѣбва да ви засѣга. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да организира своитѣ мисли и чувства, да ги постави въ известна връзка помежду имъ. Докато не организира своитѣ мисли, чувства и действия, човѣкъ всѣкога ще счита, че животътъ извънъ него е лошъ. Той ще третира въпроса за доброто и злото, безъ да си дава отчетъ, че и едното, и другото се криятъ въ самия него. Това, което причинява разлагане въ човѣка, е злото. Това, което гради въ него, е доброто. Значи, злото е процесъ на разлагане, на разрушаване; доброто е процесъ на съграждане, на творчество. Това, което разгражда и не съгражда, е зло. Това, което разгражда и съгражда, е добро. Наистина, за да съгради нѣщо добро, човѣкъ първо трѣбва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради. Такъвъ е методътъ на доброто. То всѣкога работи въ свѣтъ на ограничения. Дойдете ли, обаче, до любовьта, тамъ нѣма никакво разграждане. Тамъ има само творчество, само градежъ. Ако искате да подновите единъ старъ градъ, вие трѣба да разградите, да разрушите ста- ритѣ кѫщи и вмѣсто тѣхъ да построите нови. Обаче, ако отидете на нѣкоя обширна поляна, дето нѣма нищо съградено, тамъ само ще строите. Тамъ нѣма какво да разграждате. Тамъ само ще мѣстите формитѣ, ще ги преобразявате. Ще вземете камъкъ отъ нѣкоя канара, ще го турите на работа. Ще вземете малко пръсть отъ земята, ще образувате отъ нея каша и ще я турите на работа. Каквото и да правите, стремете се да бѫдете господари на себе си. Само онзи може да бѫде господарь на себе си, който не влиза въ стълкновение съ своето вѫтреш- но азъ. За да не се натъква на това стълкновение, той трѣбва да бѫде доволенъ въ недоволството си. Кога е недоволенъ човѣкъ отъ себе си? — Често човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, когато не е постигналъ желанията си. Нѣкой иска да стане добъръ цигуларь и, ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволенъ е отъ себе си. Той иска да излѣзе предъ публика, да го слушатъ и да се възхищаватъ отъ него. Който иска да стане добъръ цигуларь за хората, той никога не може да постигне това. Добриятъ цигуларь първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човѣкъ може да направи за себе си, може да го направи и за другитѣ. Това, което човѣкъ обича за себе си, може да го даде и на другитѣ. Не обича ли нѣщо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другитѣ. Музиката е въ самия човѣкъ, а не въ инструмента. Истински музикалниятъ човѣкъ може да свири на обикновена дъска, върху която сѫ опнати четири струни. Щомъ музиката е въ човѣка, той може и навънъ да я прояви. Нѣма ли музика въ себе си, той не може да я прояви навънъ. Човѣкъ може да бѫде музикаленъ и безь инструментъ. Щомъ музиката е въ него, той може да си направи, какъвто инструментъ иска. Споредъ мене, истински цигуларь е онзи, който самъ може да си направи цигулка. Очаква ли на хората, тѣ да му направятъ цигулка, той не е никакъвъ цигуларь. Не всѣки, който свири, е майсторъ. Съвременнитѣ хора се ползуватъ отъ всичко онова, което е създадено въ миналото, и къмъ него тѣ прибавятъ по нѣщо, съ цель да внесатъ нѣкакво подобряване или усъвършенствуване. Сегашнитѣ хора свирятъ на цигулки, създадени въ миналото. Какво ще правятъ, ако стариятъ материалъ изчез- не? За да не изпадне въ трудно положение. човѣкъ трѣбва да работи, да развива своитѣ творчески способности, самъ да твори, да създава, да преобразява формитѣ. Сега, задачата ми не е да говоря върху музиката. Моята цель е да говоря върху живота, който самъ създава своитѣ форми. Оттукъ вадимъ заключението, че и човѣкъ е въ състояние да твори, да създава нови форми. Като не познаватъ себе си, нито познаватъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ, хората се оплакватъ отъ условията, отъ обществото, въ което живѣятъ, отъ народа и т. н. Тѣ не подозиратъ, че като творци, като хора съ способности, тѣ могатъ да излѣзатъ надъ всички условия, надъ всички срѣди и да живѣятъ, както разбиратъ. Отъ кое общество се оплакватъ? Събрали се 20 — 30 души на едно мѣсто, не се разбиратъ помежду си и се наричатъ общество. Щомъ не се разбиратъ, тѣ не представятъ никакво общество. Подъ думата „общество“ ние разбираме сборъ отъ хора, които се разбиратъ които живѣятъ въ миръ и съгласие помежду си. Възвишенитѣ и високонапредналитѣ хора представятъ духа на обществото. Добритѣ хора представятъ душата на обществото, а обикновенитѣ хора представятъ тѣлото на тази душа. Тъй щото, когато говорите за дадено общество, трѣбва да имате предъ видъ, за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тѣлото на това общество. Като ученици, вие трѣбва правилно да разсъждавате, да не се натъквате на сѫщитѣ мъчнотии, на каквито се натъкватъ всички хора. Пазете се да не изпадате въ противоречия. Запримѣръ, казвате, че Богъ царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даденъ човѣкъ, или дадено общество. — Какъ е възможно, Богъ да царува навсѣкъде на земята, а същевременно да е създалъ толкова лоши хора и общества? Щомъ Богъ е създалъ свѣта, какъ ще го оправяте вие? Само силниятъ е въ състояние да оправя нѣщата. Когато иска да оправи една желѣзна ось, желѣзарьтъ трѣбва да има съответни инструменти, чрезъ които да изправи осьта. Той трѣбва да има огнище, въглища, мехъ, чукъ и да знае, какъ да си служи съ тия пособия. Тѣ представятъ неговата сила. Не е достатъчно желѣзарьтъ само да вдига и слага чука, но той трѣбва да знае, какъ да го вдига и слага. Не владѣе ли това изкуство, той ще се срещне съ онзи, който му е далъ да оправи осьта, и ще си създаде голѣми неприятности. Каквато работа и да започне човѣкъ, той трѣбва да я изпълни, както трѣбва. Не я ли изпълни добре, ще го заставятъ да плати, да понесе последствията на своето невнимание и небрежность. Много лѣкари има въ свѣта, които правятъ опити съ хората, учатъ се върху тѣхъ. Оттукъ е излѣзло мнението, че за да стане лѣкарьтъ добъръ, опитенъ, трѣбва да умори поне сто души. Вѣрно ли е това, или не, то е другъ въпросъ, но казвамъ: Лѣкарь, който може да умори сто души, за да спаси единъ човѣкъ, не е никакъвъ лѣкарь. Той не е роденъ за лѣкарь. Какво учение е това, което уморява сто души, за да спаси единъ? Това не е никакво учение, то не може и не трѣбва да съществува. Вѣрую, което уморява сто души, а само единъ спасява, не е никакво вѣрую. Сега, като говоря по този начинъ, нѣкои могатъ да се съблазнятъ. Щомъ се съблазняватъ, това не се отнася до тѣхъ. Азъ говоря за души съ пробудено съзнание, които не се съблазняватъ. Азъ говоря за души, които и да паднатъ, не се нараняватъ. За тѣхъ ние казваме, че слизатъ, но не падатъ. Всѣки човѣкъ, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човѣкъ съ непробудено съзнание. За онѣзи, които слизатъ и се качватъ, безъ да се нараняватъ, е казано въ Писанието, че тѣхъ Богъ ще въздигне. Само тѣзи хора съществуватъ въ съзнанието на Бога. Докато човѣкъ грѣши и не се разкайва, докато върши престъпления, безъ да се бори, този човѣкъ отсѫствува отъ Божественото съзнание. Следователно, само онзи човѣкъ има възможность да се повдигне, който съществува въ съзнанието на Бога. — Тогава, какво трѣбва да правятъ лошитѣ хора? — Много просто — трѣбва да станатъ добри. Въ който моментъ лошиятъ човѣкъ измѣни посоката на своето движение, Богъ моментално го записва въ книгата на ученицитѣ и въ него започва да блика новъ животъ. Тъй щото, първата работа на човѣка е да се запита и да си отговори, съществува ли той въ съзнанието на Бога, записанъ ли е въ книгата на ученицитѣ. Ако въ мисъльта, въ чувствата, въ постъпкитѣ си човѣкъ се ръководи отъ желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъствува въ съзнанието на Бога. Въ това седи неговата сила. Който може да държи Бога въ съзнанието си, и Богъ го държи въ своето съзнание. Той е придобилъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Човѣкъ живѣе, докато е свързанъ съ Бога. Щомъ прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртьта не е нищо друго, освенъ прекъсване връзката на душата съ Бога. Щомъ престане да чувствува присъствието на Бога въ своето съзнание, човѣкъ прекъсва връзката си съ Него и умира. Въ това отношение смъртьта е процесъ на разлагане. Когато този процесъ настане въ човѣка, той започва да се чувствува старъ, не- мощенъ, безъ никакъвъ подемъ, безъ никакъвъ идеалъ въ живота си. Той казва: Всичко е свършено съ мене. Дойде ли до това състояние, човѣкъ мъчно може да се повдигне. Той не се подава на никакво възпитание. Той се намира въ положението на муха, на която мѫчно може да се въздействува. Азъ обичамъ да наблюдавамъ мухитѣ, да изучавамъ тѣхнитѣ прояви. Има мухи, които, макаръ и подсъзнателно, проявяватъ особени движения, които заслужаватъ изучаване. Като забележи, че съзнанието на човѣка е будно, мухата не го предизвиква. Щомъ съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва да го безпокои. Щомъ постигне цельта си, тя излиза вънъ, доволна, че успѣла да го отклони отъ работата му. После пакъ се връща и започва да играе, да се върти изъ въздуха, като че танцува. Съ това тя иска да обърне внимание на човѣка. Ако той спре работата си и започне да я гледа, тя остава доволна и продължава да играе около него. Ако никакво внимание не й обърне, тя излиза вънъ, недоволна отъ него. Казвате: Какво особено има въ една муха, заради което заслужава да се занимава човѣкъ толкова много съ нея? Както вие задавате този въпросъ, така и едно възвишено сѫщество може да си зададе въпроса: Какво особено има въ човѣка, заради което заслужава да му се обърне внимание? Значи, каквото представя мухата за човѣка, такова нѣщо представя човѣкъ за възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Често и хората постѫпватъ като мухитѣ. Когато Богъ е най-много заетъ, нѣкой човѣкъ ще кацне на носа му и ще почне да го безпокои. — Какво искашъ? — Искамъ да ми обърнешъ внимание, да ме погледнешъ. Често, когато работитѣ на хората не вървятъ така, както желаятъ, тѣ се опълчватъ противъ Бога. Тѣ започватъ да роптаятъ противъ Бога, защо ги е поставилъ при толкова трудни условия, защо на еди-кого си е далъ толкова много, а на него — толкова малко. Има право човѣкъ да задава такива въпроси, но когато той е предприемалъ една или друга работа, питалъ ли е Господа, да я започне или не ? Ако човѣкъ, като разумно сѫщество, иска смѣтка отъ Бога, защо не иска смѣтка и отъ себе си, за своитѣ отношения къмъ подобнитѣ си? Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ: каквото изисква отъ Бога, това трѣбва да изисква и отъ себе си. За да не изпадатъ въ противоречия, религиознитѣ хора казватъ: Богъ е свободенъ да прави, каквото иска, а ние трѣбва да мълчимъ. Тѣ казватъ така, а въ сѫщность не живѣятъ споредъ своята философия. Значи, въ това отношение тѣхната философия не е права. Тѣ иматъ право да запитватъ Господа по различни въпроси, но каквото Той имъ отговори, тѣ трѣбва да разбиратъ. И каквото разбератъ, трѣбва да го приложатъ. Свѣтскитѣ хора пъкъ се осно- ваватъ на авторитета на нѣкой ученъ и считатъ, че сѫ прави. Какво ще кажатъ тѣ единъ день, следъ като животътъ имъ, който сѫ съградили върху известенъ авторитетъ, излѣзе нещастенъ? Човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да го рѫководи. Правата мисъль трѣбва да бѫде авторитетъ за човѣка. Той трѣбва да гради живота си върху правата мисъль. Само тя може да го ориентира въ живота му. При това положение, той ще знае, защо се съмнява, защо се гнѣви, защо мрази, защо обича и т. н. Каквото преживява, всичко ще му бѫде ясно — самъ може да си отговори на въпроситѣ, които го занимаватъ. Хора, които нѣматъ права мисъль, лесно ее обезсърдчаватъ и казватъ: Животътъ е тежъкъ, пъленъ съ противоречия. Трѣбва да го напуснемъ! — Не, докато сте въ морето, вие не трѣбва да пущате вѫжето, за което се държите. Щомъ ви дадатъ друго вѫже, по-здраво отъ първото, хванете се за него, а старото пуснете. Докато не сте се домогнали до новия животъ, дръжте се за стария. Стариятъ животъ е за предпочитане предъ новия, който още не сте придобили. Новиятъ животъ изисква нови разбирания, новъ моралъ. Новиятъ животъ работи съ реалностьта. Животъ, който произтича отъ душата, който не се нуждае отъ доказателства е животъ на реалностьта. Докато човѣкъ днесъ обича, утре не обича, днесъ мисли по единъ начинъ, утре — по другъ начинъ, той не познава реалностьта. Само разумниятъ, само съвършениятъ човѣкъ живѣе въ реалностьта на нѣщата. Той приема новия животъ за свой господарь, а стария животъ за слуга на новия. Който може да застави новия животъ въ себе си да царува надъ стария, той минава за божество. За да се постигне и едното, и другото, хората се нуждаятъ отъ свобода Какво нѣщо е свободата? Какъ може да се постигне тя? Апашътъ, разбойникътъ обиратъ, убиватъ хората, съ цель да разбогатѣятъ, да придобиятъ свободата си. Тѣ търсятъ свободата си по кривъ пѫть, вследствие на което не я намиратъ. Прилежниятъ човѣкъ усърдно работи, но и той не придобива свободата си. Обаче, животътъ на крадеца се изражда, а на прилежния — съгражда. За придобиване на свободата има само единъ пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Вънъ отъ този пѫть нѣма свобода, нѣма животъ. Казано е въ Писанието: „Изпраща Духа си да ни оживи“. Докато Духътъ Господенъ е надъ човѣка, той живѣе. Отнеме ли се този Духъ отъ него, той умира. Щомъ умира, човѣкъ се заличава отъ съзнанието на Бога. Това показва, че той е скѫсалъ връзката си съ Бога. Държи ли тази връзка здрава, и да умре, човѣкъ пакъ живѣе. При това положение, животътъ и на земята, и на небето е красивъ. Красивъ е животътъ на радостьта, тежъкъ е животътъ на мъчението. Красивъ е животътъ на щедростьта и изобилието, тежъкъ е животътъ на просията. За да не бѫде тежъкъ живота на човѣка, той трѣбва да пази своята вѫтрешна връзка съ Бога. Мнозина искатъ да бждатъ независими, самостоятелни въ живота си, вследствие на което считатъ всичко глупаво. Който е намѣрилъ разумното въ живота, той има право да се отрича отъ обикновенитѣ, отъ глупавитѣ нѣща. Когато малкото момиченце порасне, тo се отказва отъ куклитѣ си. Щомъ порасне, тя започва да търси другарки, да се разговаря и весели съ тѣхъ. Като стане мома, тя започва да се облича хубаво, да се докарва, да обърне внимание на момцитѣ. Какво ще бѫде положението и, ако не обърне внимание нито на единъ момъкъ? Тя ще се чувствува нещастна. Такова е положението на всѣки религиозенъ, който по цѣли часове се моли на Бога, плаче и разкайва, но въпрѣки това Богъ не му обръща внимание. Въ края на краищата той се обезсърдчава и казва: Не струва човѣкъ да се моли на Бога. Ще оставя тази работа за другъ животъ. — „Трай, коньо, за зелена трева“. Ако Богъ не отговори още днесъ на молитвата ти, никога другъ пѫть нѣма да ти отговори. Ако днесъ може да ти отговори, всѣкога можешъ да очаквашъ отговоръ. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо“. Това значи: търсете ме още днесъ. Ако Богъ днесъ не дойде, и въ бѫдеще нѣма да дойде. Днешниятъ день е Божественъ. Това разбира само онзи, съзнанието на когото е пробудено. Пробуденото съзнание е мѣрка на нѣщата. Ако Богъ не дойде при човѣка днесъ, когато съзнанието му е будно, никога другъ пѫть нѣма да дойде. Ако съ сегашното съзнание човѣкъ не разбере Бога, никога нѣма да Го разбере. Сега, азъ говоря по този въпросъ за да се създаде у васъ убеждение. Днесъ хората страдатъ отъ липса на убеждение. Ако нѣкой обещава да ви даде сто английски лири, вие сте доволни отъ него. На другия день той отказва да изпълни обещанието си. Вие веднага нахвърляте по неговъ адресъ редъ обидни думи. —Това не е убеждение. Такива са; отношенията на повечето хора днесъ къмъ Бога. Докато получаватъ блага въ живота си, тѣ вѣрватъ въ Бога и Го славословятъ. Щомъ благата имъ се отнематъ, тѣ започватъ да роптаятъ срещу Него. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да има едно мнение за Бога. При всички изпитания въ живота си, той да не се поколебае, да не измѣни отношенията си къмъ Първата Причина. Щомъ е справедливъ къмъ Първата Причина, той ще бѫде справедливъ и къмъ себе си. И тогава, каквато погрѣшка и да направи, нѣма да се оправдава съ своитѣ слабости, но ще бѫде готовъ веднага да я изправи. Когато съчинява нѣщо, поетътъ не трѣбва да се смущава отъ това, че римитѣ не вървятъ гладко, но да пише и преписва, докато самъ хареса това, което е написалъ. Докато дойде до съвършенство въ работата си, човѣкъ постоянно трѣбва да се корегира. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и по отношение на живота си, да изправя своитѣ мисли, чувства и постѫпки непреривно. Докѫде е дошълъ въ своята вѫтрешна работа, той ще познае по своето лице. Сега, като говоря така, азъ имамъ предъ видъ ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Тѣ иматъ вѫтрешна връзка съ мене. Тѣ сѫ въ моето съзнание, и азъ — въ тѣхното. Който иска да знае, ученикъ ли е или не, той трѣбва да си отговори на въпроса, живѣе ли въ съзнанието на Бога, и Богъ присѫтствува ли въ неговото съзнание. Това значи, да имате връзка съ Бога. Щомъ имате тази връзка, животътъ ви ще се осмисли. Само при това положение човѣкъ коренно ще се преобрази, и противоречията въ живота му съвършено ще изчезнатъ. При свѣтлината на този животъ, вие трѣбва да изучавате опитноститѣ на миналитѣ вѣкове, опитноститѣ на вашитѣ по-стари братя, които и до днесъ още сѫ живи и взиматъ участие въ вашия животъ. Ако срещнете нѣкой светия на пѫтя си, той ще ви каже: Преди хиляди години азъ бѣхъ пакъ на земята, минахъ презъ мѫчнотии, презъ които и вие минавате, и ги разрешихъ по еди-кой си начинъ. — Може би тогава условията да са били по-добри. — Условията и днесъ, и тогава сѫ били еднакви, но методитѣ за разрешаване на мѫчнотиитѣ сѫ различни. Какво разбирате подъ думата „условия“? Представете си, че бащата на единъ младъ момъкъ му купилъ скѫпа цигулка, на Страдивариусъ, хубавъ лѫкъ, кутия, ноти, облѣ- кълъ го добре и го пратилъ при най-добрия учитель да учи. При всички добри условия, обаче, този младъ човѣкъ не напредва, нищо не може да научи. Учительтъ взима сѫщата цигулка и свири отлично. Кѫде сѫ условията? — Тѣ се криятъ въ самия човѣкъ, а не въ външнитѣ пособия. Майсторътъ цигуларь свири добре и на проста цигулка, а учени- кътъ, чиракътъ не може да свири и на хубава. Значи, човѣкъ е факторъ на условията, той седи надъ тѣхъ. Мнозина чакатъ да придобиятъ дарби наготово, по нѣкакъвъ магически начинъ. — Не, докато не развие въ себе си абсолютна, непоколебима вѣра, човѣкъ нищо не може да придобие. Изучавайте живота на великитѣ хора, да видите, какъ сѫ придобили тѣ своитѣ дарби. При всички условия на живота си, добри и лоши, при голѣми изпитания и страдания, тѣ сѫ работили, постоянствували сѫ, съ пълна вѣра и надежда за успѣхъ. Само по този начинъ те сѫ дошли до положение имената имъ да бѫдатъ записани въ книгата на великитѣ хора. Имената на нѣкои хора сѫ записани въ книгитѣ на свѣта, а на други — въ Божественото съзнание. Когато името на нѣкой човѣкъ е написано въ Божественото съзнание, той стана виденъ човѣкъ и въ свѣта. Който не е записанъ въ Божественото съзнание, той не може да бѫде виденъ човѣкъ въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да бѫде виденъ едновременно и на земята, и на небето. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да бѫде виденъ въ себе си. Човѣкъ трѣбва да бѫде проникнатъ огъ съзнанието, Богъ да бѫде виденъ въ него. Щомъ Богъ е виденъ въ човѣка, и човѣкъ ще бѫде виденъ въ Бога. Това не е външенъ процесъ, но вѫтрешенъ. Действително, всѣки иска неговия възлюбенъ да го държи въ съзнанието си. Тъй щото, невъзможно е нѣкой да ви обича, ако не ви държи като свещенъ образъ въ съзнанието си. Докато вашиятъ възлюбенъ ви държи въ съзнанието си, вие сте сигурни, че ви обича. Излѣзете ли вънъ отъ съзнанието му, любовьта му къмъ васъ е изчезнала. Да държишь единъ човѣкъ въ съзнанието си като душа, това значи да имашъ пълна вѣра въ него. Най-малкото съмнение въ него е нарушаване на взаимнитѣ отношения на обичь и приятелство. Всѣко съмнение въ приятелството води къмъ разлагане на отношенията. За да се освободи отъ съмнението, човѣкъ трѣбва да държи прави мисли въ ума си и стремежъ къмъ свещена чистота въ сърдцето си. Само по този начинъ човѣкъ може да се освободи отъ противоречията на живота. Докато отношенията на хората сѫ на материална база, между тѣхъ винаги ще се явяватъ противоречия. Щомъ материалната причина се отстрани, и противоречията изчезватъ. Срѣщате единъ богатъ човѣкъ, който има хиляда длъжници: първиятъ му дължи единъ левъ, вториятъ — два, третиятъ— три, последниятъ — хиляда лева. Длъжницитѣ му нѣматъ възможность да платятъ дълга си и го избѣгватъ. Който отъ тѣхъ го срещне, скрива се, не иска да се яви предъ очитѣ му, като казва: Да не ме види моятъ кредиторъ! Единъ великъ мждрецъ познава този богаташъ, затова отива въ дома му и започва да се разговаря приятелски съ него: Приятелю, гледамъ, че нѣщо не си разположенъ. — Имамъ хиляда длъжници, които нито ми плащатъ, нито ме поглеждатъ като човѣкъ. Дето ме срещнатъ, всички ме избѣгватъ, единъ погледъ не ми отправятъ. — Тогава, прости имъ задълженията къмъ тебе! — Не, това не мога. И азъ искамъ да живѣя. —Кажи ми, колко ти дължатъ? Азъ съмъ готовъ да платя за тѣхъ. Отгоре на това ще ти дамъ още толкова, колкото ти дължатъ. — Добре, съгласенъ съмъ. Мѫдрецътъ плаща задълженията на хилядата души, и по този начинъ освобождава и тѣхъ, и кредитора имъ. Питамъ: Всѣки отъ васъ не може ли да плати, или да прости задълженията на брата си? Каква е вашата любовь, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо, съ рога и копита, или мечка — съ нокти, и ли змия — съ своята отрова и т. н. Който е готовъ да прости на брата си заради Бога, той е създаденъ по Неговъ образъ и подобие. Готовностьта на човѣка да върши всичко заради Бога се изявява извънъ времето и пространството. Да прощава човѣкъ на ближнитѣ си, когато Богъ му каже, това трѣбва да служи като великъ импулсъ въ живота му. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Това се отнася до ония, които търсятъ истината. Какво сте били въ миналото не е важно. За мене е важно, готови ли сте още днесъ, въ този моментъ да простите на брата си, да скѫсате старата полица, срещу която той ви дължи. — Да си направимъ смѣтка, че тогава да видимъ, можемъ ли да простимъ, или не. — Не нѣма какво да мислите. Още сега скѫсайте старата полица. Едно трѣбва да знаете: моментътъ опредѣля човѣка. Това, че сте били богати, че сте завещали кѫщитѣ и паритѣ си на своитѣ близки, че сте свършили четири факултета — нищо не значи. Важно е, можете ли да простите на брата си заради Господа? — Ама ученъ човѣкъ сте били. — Това е едно понятие само. Ученъ е само Богъ, понеже Той твори вселената, Той всичко знае. Ти, който не знаешъ всичко, трѣбва да имашъ смирение и Да кажешъ: Азъ съмъ отъ ученицитѣ, които съзнаватъ, че трѣбва да учатъ. Тогава, като на ученикъ, казвамъ: Бѫди готовъ всѣкога да възприемашъ новото! Никога не настоявай за старото, което носи смърть. Новото подразбира разумния, съзнателния животъ, който носи радость и веселие за човѣка. Новото изключва смъртьта отъ себе си. Смъртьта е случайно явление въ живота. Така трѣбва да разбирате новия и стария животъ. Така трѣбва да бѫдатъ поставени тѣ въ съзнанието на човѣка. Какво представя съзнанието?—Споредъ мене, съзнанието е свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣщата се изясняватъ и придобиватъ истински смисълъ, такъвъ, какъвто тѣ действително представятъ. Да ви изнеса нѣщата, както сѫ въ действителность, това значи да ви нарисувамъ една картина и да дамъ да я изучавате. И тогава, красивото и великото, което вие възприемате въ нея, ще бѫде едновременно красиво и велико за всички хора, за всички ученици, на които съзнанието е пробудено. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва едновременно да бѫдатъ красиви, добри, любещи. Такъвъ е законътъ на безкористната, на Божествената любовь. Каква е разликата между Божественото и човѣшкото?—Хиляда души черпятъ вода отъ единъ и сѫщъ източникъ — великиятъ изворъ на живота. Отивате при първия отъ тѣхъ да пиете вода. Той ви завежда при една чешма, която едва тече. Водата отъ нея се точи като конецъ. Отивате при втория, при третия - водата тече малко по-силно, струята е малко по-голѣма. Отивате най-сетне при последния. Той ви завежда при извора на живота, отдето водата се изтича отъ самата глава — широко, изобилно. Тамъ водата не тече, но блика. Водата при хилядата души е все отъ Божествения изворъ, но користолюбивитѣ човѣшки сърдца я прекарватъ презъ тѣсни отвърстия. Тѣ не даватъ възможность на Божественото въ тѣхъ да се прояви въ своята пълнота. Тѣ ограничаватъ Божественото въ себе си и даватъ просторъ на човѣшкото. Следователно, когато искате да пиете вода, не се спирайте при първата чешма, отъ която, вмѣсто да задоволите жаждата си, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния изворъ — изворътъ на Божествената любовь, и пийте отъ нея. Тя задоволява всички хора едновременно. Доволството е мѣрка за Божественото. Ако отидешъ на единъ изворъ и не се задоволишъ, иди на другъ, по-широкъ. Ако и отъ него не се задоволишъ, иди на трети, още по-широкъ. Постоянно върви отъ единъ изворъ на другъ, докато се напълно задоволишъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да се разширява, докато се задоволи. Щомъ се задоволи, по-далечъ да не отива. Отиде ли по-далечъ, той всичко ще изгуби. И тъй, ако искате да бѫдете ученици, да живѣете въ свѣтъ, въ който нѣма страдания, нѣма мѫчнотии, нѣма смърть, вие не трѣбва да мислите за условията. Ако така разглеждате нѣщата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане. Нѣма да има нѣщо невъзможно. Каквото пожелаете, ще го постигнете. По този начинъ вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия, въ които живѣете. Това нѣщо е изразено чрезъ стиха: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодать“. Смиренитѣ, това сѫ разумнитѣ, добритѣ хора въ свѣта. На тѣхъ Богъ всичко дава. Свѣтътъ сѫществува за разумнитѣ, за добритѣ хора. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! “ 2. Лекция отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1928 г. София.

От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КЛЮЧЪТЪ НА ЖИВОТА Ще прочета 20 глава отъ Откровението. Нѣма да дамъ никакви тълкувания по нея. Нека всѣки я разбира тъй, както може. Обаче, има единъ основенъ законъ, който гласи: Всѣко сѫщество използува храната, която му се дава, споредъ степеньта на своето развитие. Обърнете внимание на четвъртия стихъ: „И видѣхъ престоли, и насѣдаха на тѣхъ, и даде се тѣмъ сѫдба; и видѣхъ душитѣ на закланитѣ за свидетелството Исусово и за Словото Божие; и които не се поклониха на звѣра, нито на образа му, и не приеха белега на челото и на рѫката си, и оживѣха, и царуваха съ Христа тисящата години“.—Днесъ всички хора искатъ да царуватъ на земята. Както виждате, има разлика между тѣхнитѣ разбирания за мѣстото на царуването и това, за което се говори въ стиха. Кѫде трѣбва да бѫде това царуване: на земята, на небето или въ въздуха? Често хората, отъ каквото общество и да сѫ, мязатъ на малки деца, които очакватъ на баща си, да имъ донесе нѣщо за ядене. Любителитѣ на забавления и удоволствия, като отиватъ на театъръ, сѫщо тъй очакватъ, какво ще изнесатъ актьоритѣ на сцената. Като посѣе нивата си, земедѣлецътъ очаква плодъ отъ нея. Като насади лозето си, лозарътъ очаква отъ него грозде. Всички хора все очакватъ нѣщо. Когато се даде очакваното, хората се радватъ. Когато представлението излѣзе сполучливо, всички казватъ, че ролитѣ сѫ изнесени добре. Когато нивата даде добъръ плодъ, казватъ: Добре роди тази нива. Когато лозето даде изобилно плодъ, казватъ: Добро е гроздето. Когато бащата донесе нѣщо въ кѫщи, децата се радватъ и казватъ: Добъръ е нашиятъ баща. Обаче, това представя едната страна на живота, настоящето разбиране на хората. Другата страна на живота се изразява въ това, че понѣкога бащата нищо не донася въ кѫщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плодъ, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т. н. Тогава хората се разочароватъ отъ живота. Първото положение, когато отвсѣкѫде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората, и тѣ сѫ доволни. Даже и крадецътъ се радва, когато успѣе да открадне това, което иска. Не може ли да открадне това, което иска, той скърби. И праведниятъ се радва, когато получи това, което иска. Той скърби, когато не може да придобие това, което иска. По какво се различава радостьта и скръбьта на праведния отъ радостьта и скръбьта на крадеца? И единиятъ иска, и другиятъ иска. Вие трѣбва да различавате, дали радостьта и скръбьта ви сѫ като тѣзи на праведния, или на грѣшника. Това сѫ две различни положения, върху които трѣбва да мислите. Когато нѣкой каже, че се радва, той трѣбва да се запита, дали радостьта му е като тази на праведния, или като тази на грѣшника. Ако скърби, пакъ трѣбва да се запита, дали скръбьта му е като тази на праведния, или като тази на грѣшника. Пазете се отъ илюзиитѣ на живота. Вие не трѣбва да имате илюзиитѣ на онѣзи българи-шопи, които ходили нѣкога да превзиматъ Цариградъ съ своитѣ голи, овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопитѣ имъ, натрупали ги на купъ, а тѣхъ разпръснали и върнали назадъ. Може ли градъ като Цариградъ да се превзима съ сопи? —Не може. Ако вашитѣ вѣрвания, ако вашитѣ убеждения, ако вашитѣ молитви и сълзи мязатъ на тия овчарски сопи, по-силнитѣ отъ васъ ще ви ги взематъ, ще ги натрупатъ на купъ, а вие ще се върнете назадъ, безъ да свършите нѣкаква работа. Когато човѣкъ отива да превзима нѣщо, той трѣбва да бѫде добре въорѫженъ. — Съ какво? Ако свѣтскитѣ хора, за да постигнатъ дадена цель, се въорѫжаватъ съ добри и силни орѫжия, тогава, какви трѣбва да бѫдатъ орѫжията на единъ праведенъ, на единъ духовенъ човѣкъ? Ще приведа едно сравнение, да видите, на какво трѣбва да уповавате въ живота си. Заекъ застава предъ насъ, съ два револвера и казва: Докато съмъ съ васъ, косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. На мене уповайте, въ мене имайте вѣра! Следъ заека идва мечка, сѫщо така въорѫжена, и казва: Докато съмъ съ васъ, никой не може да ви докосне. На мене уповайте! Питамъ: На кого трѣбва да уповавате — на заека, или на мечката? Ще кажете, че трѣбва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, още при първия гърмежъ, дошла не дошла опасностьта, той ще избѣга. Заекътъ ще бѫде пръвъ, а вие последенъ. Уповавате ли на мечката, като се намѣри предъ опасность, като види по-голѣма мечка отъ себе си, тя пакъ нѣма да бѣга. Тогава вие ще бѫдете пръвъ, а тя — последна. Какво ще постигнете, ако уповавате на заека, или на мечката? Ако мислите, че единъ заекъ, или една мечка могатъ да ви защитятъ въ живота, това значи да се самозаблуждавате. Заекътъ и мечката сѫ символи, които изразяватъ външни прояви на човѣшкия животъ. Вие трѣбва да преведете тѣзи символи въ живота си. Да уповава човѣкъ на заека, значи да уповава на удоволствията въ живота. И въ такъвъ случай, както заекътъ бѣга отъ най-малката опасность, така и човѣкътъ на удоволствията пада духомъ и отъ най-малкитѣ страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човѣкъ иска да се удоволсувува, всичко въ живота да му е угодно. Краката на удоволствието сѫ дълги, както на заека, и то бѣга като него. Мечката пъкъ изразява грубия животъ, който наричаме черенъ трудъ. Обаче, нито животътъ на удоволствията, нито животътъ на черния трудъ сѫ въ състояние да спасятъ свѣта. Който се удоволствува, стомахътъ си разваля; който прекадено работи, рѫцетѣ си разваля. Какъвъ смисълъ има въ това, човѣкъ да развали стомаха или рѫцетѣ си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вѫтрешната страна, върху дълбокия смисълъ на този въпросъ. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ истинско схващане, отъ истинско разбиране на живота, който Богъ имъ е далъ. Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? Яденето и пиенето не сѫ цель въ живота; науката не е цель въ живота; домътъ не е цель въ живота; синоветѣ и дъщеритѣ не сѫ цель въ живота; богатството не е цель въ живота. Тогава, какъвъ е вѫтрешниятъ смисълъ на живота? Ако при сегашнитѣ условия искате да разрешите една отъ великитѣ задачи на своя животъ, преди всичко трѣбва да знаете, какъвъ е смисълътъ на цѣлокупния животъ. Нѣкои казватъ, че не може да се живѣе безъ ядене и пиене.—Не разисквайте по този въпросъ. Яденето и пиенето сѫ условия само за подържане на живота, а условията сѫ вънъ отъ насъ, за тѣхъ нѣма какво да говоримъ. Всѣко нѣщо, което е извънъ насъ, нищо не ни ползува. Разсѫждавайте върху тази мисъль, докато ви стане ясна. Представете си, че единъ човѣкъ има хиляда килограма жито въ хамбара си и ги държи заключени. Той не ги продава, нито ги смила на брашно, а самъ пости, гладува, като казва: Житото трѣбва за черни дни. Нека седи въ хамбара, нѣма да го ямъ. Другъ човѣкъ има само единъ килограмъ жито въ хамбара си, но го изважда навънъ, смила го на воденицата, направя си отъ него хлѣбъ, опича го, хапва си и казва: Ще ямъ, каквото Господъ ми е далъ. Въ кого отъ двамата е силата — въ онзи, който има едно кило жито и го употрѣбява, или въ онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря въ хамбара си? — Въ този, който има едно кило жито и разумно го използува. Мнозина искатъ да станатъ учени, свети хора безъ да работятъ.—Това сѫ празни работи. Това е човѣкъ, който има хиляда кгр. жито въ хамбара си и пости. Силата на човѣка седи въ това, което той придобива всѣки даденъ моментъ, както и въ това, което се крие въ неговото съзнание. Богъ се проявява въ съзнанието на човѣка. Вънъ отъ съзнанието на човѣка Богъ не сѫществува. Хората знаятъ за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява въ тѣхното съзнание. Религиознитѣ казватъ, че Богъ може всичко да направи. — Вѣрно е, че Богъ може всичко да направи за васъ, но това зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ душата, въ ума и въ сърдцето ви. Представете си, че вие се намирате предъ единъ кладенецъ и държите въ рѫката си кофа, вързана съ тънко вѫже, съ което можете да извадите едва десеть килограма вода. Азъ съмъ силенъ човѣкъ и съ своето вѫже мога да извадя не десеть, а сто килограма вода и ви наблюдавамъ, какво правите. Вие пущате вашата кофа съ тънкото вѫже, и изваждате само десеть килограма вода. Ако е съзнателно, живо сѫщество, вѫжето ще остане недоволно отъ това количество вода и ще каже: Не мога ли да извадя сто килограма вода?—Опитай се.—Вие взимате друга кофа, която може да събере сто килограма вода, закачвате я на вашето тънко вѫже и я пущате въ кладенеца. Теглите кофата нагоре, но вѫжето се скѫсва, и кофата остава въ кладенеца. Вие се чудите, защо става това и казвате: Господъ не може ли да ми помогне да извадя съ това вѫже сто килограма вода? — Съ това вѫже не можешъ даизвадишъ сто килограма вода; съ него можешъ да извадишъ само десеть килограма. Ако мислите, че съ това вѫже можете да извадите сто килограма вода, това показва, че вие имате погрѣшно заключение за нѣщата. Като казвате, че Богъ е всемогѫщъ, това подразбира проява на Бога въ Неговата цѣлокупность, а не въ Негови тѣ части. Въ всѣка отдѣлна часть, въ всѣки отдѣленъ човѣкъ Богъ е дотолкова силенъ, доколкото човѣкъ може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка отъ своитѣ сили и възможности, човѣкъ се нуждае отъ време. Той трѣбва да пусне кофата десеть пѫти въ кладенеца, за да извади сто килограма вода Ако иска да свърши тази работа изведнъжъ, да съкрати времето си, той трѣбва да търси другъ изходенъ пѫть; иначе, вѫжето ще се скѫса. Хората правятъ погрѣшки въ живота си, понеже бързатъ — искатъ да съкратятъ времето. Нѣкой пита: Защо Господъ не ми даде богатство? Защо не ме направи богатъ? Вѫжето ти е тънко. Самъ Богъ за себе си може да извади милиони и милиарди килограми вода, но вѫжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете въ кладенеца да извадите съ него повече отъ десеть килограма вода, то ще се скѫса. Тогава идва обезсърдчаването, и вие запитвате, не може ли този въпросъ да се разреши по другъ начинъ. — Има другъ изходенъ пѫть. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение въ сегашния животъ, споредъ степеньта на съзнанието, съ което днесъ живѣете. Изходниятъ пѫть седи въ следното: разумниятъ човѣкъ взима десеть тънки вѫжета, омотава ги едно въ друго, закачва на това дебело вѫже една голѣма кофа, пуща я въ кладенеца и изважда сто килограма вода. Тукъ резултатитѣ щѣха да бѫдатъ еднакви съ резултатитѣ при тънкото вѫже, което десеть пѫти слиза въ кладенеца. Придобивката, обаче, щѣше да бѫде различна. Докато извършвате работата си сами, радостьта ви ще бѫде по-голѣма, (отколкото, ако се ползувате отъ чужда помощи. Всички вѫжета, които взиматъ участие при вадене на вода, сѫ съзнателни, и всѣко иска своя дѣлъ — плодъ на извършената работа. Като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но вѫжетата ще се скаратъ помежду си за дѣлъ отъ придобивката. Едното вѫже ще каже: Ако азъ не бѣхъ, вие нищо нѣмаше да свършите. Второто вѫже ще каже: Ако азъ не бѣхъ, вие нищо нѣмаше да свършите. И оста- налитѣ вѫжета ще кажатъ сѫщото. — Да, всички вѫжета сѫ участвували, за да извадятъ стотѣ килограма вода, но нито едно отъ тѣхъ не е въ състояние само да извади сто килограма вода. Значи, десеттѣ вѫжета заедно, както и едното вѫже отдѣлно, ще получатъ една и сѫща печалба, само че въ първия случай печалбата ще се дѣли на де- сеть — на всѣко вѫже ще се падне по десеть килограма вода. Казвате: Хайде, да се съберемъ нѣколко души заедно, да свършимъ нѣкаква работа — да извадимъ заедно вода, или да работимъ на нивата. Отъ придобивката всѣки ще получи толкова, колкото ако е работилъ самъ сѫщото време. Въ сѫщность, има ли нѣкаква придобивка въ взаимната работа? —Има. Истинската печалба седи въ насърдчавансто което взаимно си давате. Всички ще бѫдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете съ пѣсни. Това ще бѫде малкиятъ плюсъ въ печалбата. Ако си самъ на работа, ще прекарашъ единъ мълчаливъ день. Ето защо, когато добритѣ хора работятъ, трѣбва да се събиратъ по нѣколко души заедно. Когато лошитѣ хора работятъ, всѣки самъ трѣбва да работи, за да му е мирна главата. Когато нѣкой иска самъ да работи, азъ подразбирамъ, че хората около този човѣкъ сѫ лоши, пъкъ и той самъ не е добъръ. Когато всички хора искатъ само за себе си да работятъ, това показва, че между тѣхъ нѣма сговоръ. Разбиранията на тия хора не сѫ правилни. Често хората се критикуватъ, че еди- кои си не живѣятъ добре, не живѣятъ по Бога. Коя е мѣрката, по която сѫдите, кои нѣща сѫ добри и кои — лоши, или коя работа се върши по Бога и коя — не? Казвамъ: Никой не може да извърши една работа по Бога, докато уповава само на себе си. Когато работишъ нѣщо, кажи: Господи, помогни ми да свърша работата си тъй, както ти разбирашъ! Всѣка работа, която Богъ върши е много добра. Следъ това кажи: Господи сега пъкъ азъ въ Тебе ще свърша своята работа. И като свърша своята работа въ Тебе, Ти ще се произнесешъ за нея. Когато върша своята работа, азъ самъ не се произнасямъ за нея, но оставямъ Богъ първо дa се произнесе. Щомъ дойде въпросъ до Божиитѣ работи, азъ имамъ само едно мнение. — Защо? — Защото зная, че Божиитѣ работи сѫ всѣкога добри. Ако всички философи, всички учени хора по свѣта започнатъ да ме разубеждаватъ въ това, тѣ нѣма да успѣятъ. Азъ зная положително, че Божиитѣ работи сѫ добри. Както и да разглеждамъ Неговитѣ работи, отъ коя и да е страна, азъ зная, че тѣ сѫ съвършени. Само разумното, Божественото начало въ човѣка може да се произнася за Божиитѣ работи. За човѣшкитѣ работи пъкъ Богъ се произнася. Ако искате да знаете, какво азъ мога да направя, не питайте нито мене, нито другитѣ хора, но питайте Господа. Следователно, не се спирайте върху това, какво хората мислятъ за васъ, но какво Богъ мисли. Законъ е: блажени сте, ако сами себе си сѫдите, т. е. ако Богъ въ васъ се произнася за вашитѣ работи. Днесъ много хора иматъ известна философия, известни убеждения и, за да угодятъ на свѣта, казватъ: Ние ще излѣземъ предъ свѣта, да му покажемъ, какви сме. Питамъ: отъ толкова години насамъ, какво ново е казалъ свѣтътъ за добритѣ хора? Само Богъ има право да се произнася за човѣшкитѣ постѫпки, а разумниятъ човѣкъ има право да се произнася за Божиитѣ работи. — Защо? — Защото въ Божиитѣ работи човѣкъ не е заинтересуванъ лично, а въ човѣшкитѣ е намѣсена личностьта. Когато се казва, че ще бѫдемъ сѫдени, това подразбира, че за нашитѣ постѫпки, за нашия животъ, за всичко, което вършимъ, Богъ е единствениятъ капацитетъ, Който има право да сѫди и да се произнася. Както азъ не се безпокоя, какво ще кажа за Божиитѣ работи, така сѫщо не се безпокоя за това, какво Богъ ще каже за моитѣ работи. За Божиитѣ работи азъ имамъ само едно мнение. Отъ това заключавамъ, че и Богъ ще се произнесе за мене така, както азъ се произнасямъ за Него. Дойде ли съмнението у васъ, вие казвате: Господъ може да се произнесе другояче заради насъ. — Ако Богъ се произнесе другояче за васъ, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законътъ е сѫщиятъ. И тъй, възстановете първо вашитѣ първични понятия за онова, което Богъ върши за вашата душа. Величието на душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човѣкъ седи въ това, да съзнае, че всичко, което става въ него въ всѣки даденъ моментъ, се дължи на Бога, Който работи. Христосъ казва: „Отецъ ми работи“. — Кѫде? — Въ душата ми, въ съзнанието ми, въ сърдцето ми, въ ума ми. Той работи на различни мѣста. Вследствие на това, всички хора иматъ стре- межъ да направятъ нѣщо хубаво. Мнозина питатъ: Какво трѣбва да направимъ сега? — Има единъ великъ законъ, споредъ който вие не можете да направите най-малкото добро дѣло, ако не любите Бога. Първото важно нѣщо за васъ е да любите Бога. Любите ли Го, Той ще ви се изяви, и тогава вашата любовь ще стане едно съ Неговата. Сега ще ви дамъ следното правило: работете съ положителнитѣ закони на мѫдростьта и съ положителнитѣ методи на любовьта! Досега вие сте имали отрицателни резултати въ работата си, защото сте работили съ отрицателнитѣ закони на мѫдростьта и съ отрицателнитѣ методи на любовьта. Въ Божията Любовь нѣма закони. Тя е законъ сама за себе си. Нѣма законъ, който може да ограничи любовьта. Живѣете ли по нѣкакви закони на любовьта, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки и заблуждения. Любовьта работи съ правила и методи. Значи, въ живота на мѫдростьта има закони, а въ живота на любовьта — методи. Какви сѫ законитѣ на мѫдростьта? Какви сѫ методитѣ на любовьта и кѫде сѫ написани? Тѣ сѫ написани въ човѣшката душа. Потърсете ги тамъ, и ще ги намѣрите. Докато ги търсите извънъ човѣшката душа, това предполага, че вие имате едно кило жито въ хамбара си и сте започнали да го ядете, но искате да спечелите хиляда килограма. Стремите ли се къмъ хилядата килограма, вие сте отъ постницитѣ. Нѣкой казватъ, че постили много. Какво печели Господъ отъ това, че постите? — Той губи. И когато много ядете, Господъ пакъ губи. Ядете ли умѣрено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господъ е доволенъ отъ васъ. Преяждате ли, и вие се мъчите, и Господъ въ васъ се мъчи. — Гърлото ми засъхна! Богъ ви казва: Далъ съмъ ви много вода. Пийте отъ нея, колкото искате, за да не засъхва гърлото ви! Ще ви дамъ единъ законъ съ два метода на приложение: единиятъ методъ е отрицателенъ, а другиятъ—положителенъ. Представете си, че имате предъ себе си човѣкъ, по рождение пияница. Вие искате да го вкарате въ правия пъть и му казвате да не пие вино. Той ви отговаря: Не мога да не пия вино. Азъ съмъ наследилъ тази слабость отъ майка си и отъ баща си. Не е лесно да се откажа изведнъжъ! Този човѣкъ продължава да пие. Въ този случай вие постъпвате съ отрицателния методъ. Следъ това прилагате положителния методъ къмъ този човѣкъ, като му казвате: Пий отъ най-чистата кристална вода, която съществува въ свѣта! Въ този методъ, именно, седи спасението на пияницата. Не му казвайте да не пие вино, но му кажете да пие отъ най-чистата изворна вода. Пие ли отъ нея, той никога нѣма да помисли за вино. Често казвате, че не трѣбва да мразите. Това е негативниятъ методъ на свѣта. То е все едно да казвате на пияницата да не пие. Какво може да се придобие съ този методъ? — Нищо положително. Той дава отрицателни резултати. Приложете положителния методъ въ живота си. Не казвайте, че не трѣбва да мразите, но вложете въ душата си онази любовь, която възвишенитѣ и благородни души сѫ приложили на земята. — Ама трѣбва да вѣрваме! —Не, приложи вѣрата! Приложете онази възвишена и благородна вѣра, съ която сѫ живѣли светии, праведни, добри хора, сѫ която гори и планини се мѣстятъ. Идете съ тази силна вѣра при нѣкоя планина и кажете и да се премѣсти. Кажете ли на Витоша да се премѣсти, тръгнете къмъ нея. Отначало ще ви се види, като че ли тя никакъ не се е мръднала, но стигнете ли до, нея, ще забележите, че тя малко се е премѣстила. Правили ли сте такъвъ опитъ, да провѣрите силата на вашата вѣра и мисъль? Въ сѫщность, най-голѣмата планина, това е човѣкътъ, който трѣбва да се мѣсти. Щомъ човѣкъ се премѣства, и Витоша ще се премѣсти. Ако Витоша не се премѣсти, значи човѣкътъ е мъртавъ Живиятъ, разумниятъ човѣкъ всѣкога се мѣсти. Въ този случай Витоша, т. е. планината представя човѣка. Ако разбирате нѣщата буквално, ще имате единъ резултатъ; ако разбирате сѫщностьта, духа на нѣщата, ще имате другъ резултатъ. Ако вѣрата и мисъльта ви сѫ силни, ще провѣрите този законъ и ще видите, че Витоша се е помѣстила. Не се ли помѣсти, това се дължи на вашата слаба вѣра. Щомъ Витоша не се е помѣстила, вѫжето, което спущате въ кладенеца, е слабо. Това не говори, че Богъ е слабъ, но вашето вѫже е слабо. Затова ще намѣрите едно здраво вѫже, което, като пущате въ кладенеца, да не се кѫса, и Витоша да се помѣсти. Имате ли тази вѣра, не само Витоша ще мѣстите, но ще накарате слънцето да, изгрѣва отъ западъ, а не отъ изтокъ, както сега. Ако слънцето изгрѣва отъ западъ, порядъкътъ въ свѣта нѣма да се наруши. Напротивъ, свѣтътъ ще бѫде по-добъръ, по- хармониченъ. Каква философия има въ това, че слънцето днесъ изгрѣва отъ изтокъ, а залѣзва на западъ? Ако изтокъ е образъ на всичко добро въ свѣта, а западъ — образъ на всичко лошо, тогава, какво е допринесло слънцето досега, като е изгрѣвало отъ доброто и залѣзвало къмъ злото? Не ще ли бѫде по-добре слънцето да изгрѣва отъ западъ и да залѣзва на изтокъ? Така то ще води свѣта отъ лошото къмъ доброто. Кой човѣкъ може да накара слънцето да изгрѣва отъ западъ? Сега, ако разбирате буквално това, което говоря, ще кажете: За физическия свѣтъ ли се отнася това? — Физическитѣ прояви сѫ отражение на ония, които сѫществуватъ въ духовния свѣтъ. Когато Христосъ казва, че силната вѣра може планини да премѣства, въ това се крие сѫщностьта на вѣрата. Витоша съществува не само на физическия, но и въ духовния свѣтъ. Ако мѣстото на Витоша, или на кой и да е предметъ, се пре- мѣсти въ духовния свѣтъ, заедно съ това ще се промѣни мѣстото и на тѣхната сѣнка. Щомъ се премѣсти единъ предметъ, премѣства се и неговата сѣнка. Обаче, искаме ли да премѣстимъ сѣнката на предмета безъ самия предметъ, това е мъчна работа. Сѣнката се мѣсти по другъ законъ. Само слънцето е въ състояние да мѣсти сѣнката на предметитѣ. Обаче, ако азъ разбирамъ закона, мога да дигна ръката си и да премѣстя сѣнката, дето искамъ. Дигнете ли Витоша, можете да премѣстите сѣнката и, където искате. И тъй, отъ васъ се иска приложение. Отъ васъ се иска вътрешна, дълбока мисъль. Имате ли тази мисъль, въ единъ день, въ една минута можете да завършите вашето развитие. Казвате: Като завършимъ развитието си, какво ще стане съ насъ?- — Ще се върнете отново на земята и ще работите за другитѣ. И тогава, ако сте имали на разположение 40 деня, за да ожънете всичкитѣ си ниви, вие ще направите това нѣщо само за единъ день, а останалитѣ 39 деня ще употрѣбите да помагате на вашитѣ ближни. Единъ день ще работите за Ивана, другъ — за Драгана, трети — за Стояна и т. н. Ще отидете при Ивана и ще му кажете: Иване, ти още ли не си пожъналъ?—Не съмъ. — Хайде, азъ ще ти помогна. За единъ день свършвате работата и отивате при Драгана. — Драгане, още ли не си свършилъ работата си? — Не съмъ. — Хайде да я свършимъ заедно. Запретвате се двамата и въ единъ день свършвате всичко. На третия день отивате при Стояна, помагате и на него. Въ 39 деня свършвате работата на всички. По сѫщия начинъ и тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ. Работа се иска отъ всинца ви и на този, и на онзи свѣтъ! Нѣкои мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще ги посрещнатъ съ вѣнци и съ пѣсни, ще седнатъ при ангелитѣ и съ китари ще свирятъ. — Не, и тамъ предстои работа! Мнозина казватъ, че сѫ завършили своето развитие, че Богъ Саваотъ имъ говорилъ направо и т. н. — Завършили своето развитие, а десеть килограма вода не могатъ да извадятъ отъ кладенеца. Богъ Саваотъ имъ говорилъ, а никой не иска парче хлѣбъ да имъ даде. Какъ е възможно това? Не си правете никакви илюзии! Това е заблуждение! Това е положението на пияния човѣкъ, който се напива и казва: Знаете ли, кой съмъ Азъ? — Бумъ! — счупва прозореца. За да се освободи отъ тия състояния, човѣкъ трѣбва да се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Вие не знаете още, какво нѣщо е свободата. Писанието казва: „Не бивайте роби на человѣци“! Това значи: не бивайте роби на такива вѣрвания, които заблуждаватъ. Прославете Господа и бѫдете свободни! Който иска свобода, той трѣбва да освобождава хората. Често хората се спиратъ върху отрица- телнитѣ прояви на живота. Наистина, животътъ има отрицателни страни, които сѫ резултатъ на кармата, на закона за причини и последствия на нѣщата, но той има и свои положителни страни. Кармата подразбира сѫдба, но хората трѣбва да се освободятъ отъ тази сѫдба. Господъ казва: Ще залича грѣховетѣ ви, ще залича вашия миналъ животъ, вашитѣ престѫпления — поменъ нѣма да остане отъ тѣхъ! И следъ туй ще внеса новото въ васъ“. Ето защо, за да реализирате живота въ неговата положителна страна, нужна ви е свобода. Какво трѣбва да се прави съ свѣта? Ще знаете, че вънъ отъ васъ свѣтътъ не сѫществува. Богъ, Който живѣе въ мене, Той е създатель на свѣта и затова не трѣбва да Го търсите вънъ отъ свѣта, вънъ отъ себе си. Богъ, Който е сѫздалъ свѣта, само Той знае истинскитѣ методи и начини за изправянето му. Следователно, нѣма защо да се безпокоите за свѣта и за неговото спасение. Спасението на хората, както и на цѣлия свѣтъ, не е ваше дѣло. Само силниятъ може да изправи и спаси свѣта. Хората задаватъ въпроса: Какви ще бѫдатъ последствията на нашия животъ?—Ако сте живѣли съ отрицателнитѣ методи на живота, ще имате отрицателни последствия. Ако цѣлъ животъ сте се мѫчили и нищо не сте разбрали отъ тия мѫчения, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ на вашия животъ. Нѣкой човѣкъ постилъ десеть деня и казва, че се е измѫчилъ отъ този постъ, че нищо не е разбралъ отъ него. — Да, ако сте постили и сте се измѫчвали, безъ да научите нѣщо, този постъ не е на мѣстото си. Постътъ не е лошо нѣщо. Той е потрѣбенъ, но когато се използува разумно и даде добри резултати. Смисълътъ на живота не е въ поста, но той е необходимъ като съзнателенъ опитъ. И Христосъ пости 40 деня. Той отиде въ пустинята, дето прекара 40 деня въ постъ и молитва. Като свърши този опитъ, Христосъ доби голѣмо прозрение. Щомъ се върна при ученицитѣ си, тѣ Го запитаха: Какво трѣбва да правимъ сега? Христосъ имъ отговори: „Не само сѫ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога“. Значи, има и другъ начинъ на хранене. Постътъ показва, че човѣкъ може да се храни и по другъ начинъ — съ Словото Божие. Въ този начинъ на хранене седи новиятъ животъ. Ще направя единъ паралелъ между храненето по стария начинъ и това по новия начинъ. Вземете единъ богатъ човѣкъ, и гастрономъ, който обича пищна храна. Той сяда на обѣдъ, и веднага на трапезата се слагатъ печени кокошки, гѫски, патици, разни видове плодове и редъ други закуски и питиета. Какво ли не е ялъ презъ живота си! Той казва: Така трѣбва да се живѣе! — Това е хранене по стария начинъ. Обаче, единъ день стомахътъ на този човѣкъ ще се разстрои, и той постепенно ще започне да слабѣе и ще вика лѣкари да го преглеждатъ. Лѣкаритѣ казватъ: Отъ днесъ, всички гѫски, патици, кокошки, агънца, прасета се уволняватъ и ще се храните само съ оризова чорбица, и то по две чайни лъжички на два часа. Само по този начинъ ще се излѣкувате. Щомъ види, че жена му влиза въ стаята, той я запитва: Жена, колко е часътъ? Време ли е за супицата? Точенъ е той, гледа да не пропусне времето, иска да се спаси. Той знае, че спасението му е въ оризовата чорбица. Като дойдатъ нѣкои близки да го посетятъ, тѣ го запитватъ: Какъ си съ здравето? — Благодаря, по-добре съмъ сега. Лѣкаритѣ ми казаха, че ако продължавамъ да се храня по стария начинъ, ще отида на другия свѣтъ. Оризовата чорбица представя символъ на новото хранене. Тя представя чиста, идейна храна. Сегашниятъ човѣкъ пости и се ограничава в храненето, само когато е боленъ. Той казва, че лѣкарьтъ му заповѣдалъ да употрѣбява на всѣки два часа по две чайни лъжички оризова чорбица. — Това не е разумен постъ, нито новъ начинъ на хранене. Този човѣкъ се храни така по необходимост. Не ме разбирайте буквално. Само здравиятъ, разумниятъ, идейниятъ човѣкь може да се храни по новъ начинъ. Храните ли се по новия начинъ, вие ще придобиете миръ и сила въ душата си. Какво можете да направите въ този свѣтъ, ако нѣмате миръ и сила? Мнозина казватъ: Богъ да бѫде на наша страна! Казватъ ли така, тѣ изключватъ Бога отъ себе си. Господъ не е вънъ отъ насъ. Нѣкой казва: Азъ имамъ мѫчна задача за разрешаване. Писанието казва: „Богъ постоянно работи въ насъ“. Щомъ Богъ постоянно работи въ насъ, нашето съзнание трѣбва да бѫде будно, да наблюдаваме, какъ Богъ въ насъ мисли, чувствува и разрешава нашитѣ задачи. Дойде ли ви нѣкоя мѫчнотия, не бързайте. Започнете да, размишлявате и проследете, какъ Богъ въ васъ ще я разреши. Нѣма да минатъ петъ минути, ще видите, че задачата ви е решена. Следъ това ще ме запитате, правилно ли е решена тази задача? Само едно мнение имам за Бога и сега пакъ го потвърждаваме: Всички Божии работи сѫ съвършени! Казвате: На теория е така, но не и на практика.—Не, и на практика е сѫщото. Ще ви приведа единъ действителенъ приьоръ отъ живота, да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Богъ му говори от вжтре, за него теория и практика сѫ едно и сѫщо нѣщо. Двама братя се карали помежду си за наследство, оставено отъ баща имъ. Голѣмиятъ братъ взелъ повече, малкиятъ — по-малко. Цѣли 15 години тѣ се карали помежду си, не искали да се видятъ, и всѣки отъ тѣхъ говорилъ лошо за другия. Единъ день Божественото се пробудило въ голѣмия братъ и му казало, че това, което той прави съ брата си, не е добро. Иди, примири се съ брата си, дай всичко на него, а ти работи и се прехранвай съ труда си. Той послушалъ този гласъ и тръгналъ къмъ дома на брата си. Въ това време Божественото проговорило и на малкия братъ. Той си казалъ: Дотегна ми вече тази свада! Отъ толкова години съмъ скаранъ съ брата си. Какво спечелихъ отъ това? Я да отида при него, да се помиримъ и да му кажа, че всичко бащино давамъ на него. За мене е достатъчно това, което имамъ. Казано — свършено! Запѫтилъ се къмъ брата си, да се помирятъ. На пѫтя се срѣщатъ и двамата. Голѣмиятъ казалъ: Братко, ида да се помиримъ. Всичко, което взехъ отъ баща си, давамъ на тебе. Азъ ще се прехранвамъ отъ собствения си трудъ. И азъ, отъ своя страна, решихъ, да направя сѫщото, казалъ малкиятъ братъ. — Тогава, хайде и двамата да работимъ заедно! Събиратъ се двамата братя, помиряватъ се и започватъ обща работа. Ето начинътъ, по който и вие трѣбва да решавате всички мѫчнотии и недоразумения въ себе си. Питамъ: трѣбва ли да дѣлимъ Божието благо въ насъ? Трѣбва ли да се караме за Него?—Не, ние трѣбва да осветимъ името на Бога, Който живѣе въ насъ! Да поставимъ Бога високо въ нашето съзнание, дето Той работи. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нѣщо е новото, Божественото учение. Божественото учение седи въ следното: да оста- вимъ Бога да работи въ нашето съзнание, и Богъ да ни остави да работимъ въ Него. Въ какво седи новото учение? — Богъ да работи въ мене, и азъ да работя въ Него. Какъ ще разберете това? Като го опитате. Вие не можете да опредѣлите, какво е новото учение, докато не го опитате.—Ама азъ съмъ правилъ опитъ. — Колко опити си направилъ? Ако си направилъ само единъ опитъ, нищо не си научилъ. Въ Божественото учение опитътъ е непреривенъ, безъ прекъсване. Божественото се проявява непреривно. Каква е разликата между Божественото и човѣшкото? Божественото се проявява и за вѣчно остава; човѣшкото се проявява и за день остава. Това, което е непреривно и вѣчно, е Божествено. Това, което е кратковременно, е човѣшко. Щастие, радость, които скоро изчезватъ, сѫ човѣшки; щастие, радость, които никога не изчезватъ, сѫ Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човѣшка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любовь, която скоро се явява и изгаря, е човѣшка. Любовь, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и за вѣчни времена остава, е Божествена. Знание, което може да разрешава всички мѫчнотии въ живота, е Божествено. Божественото живѣе вѣчно, въ него нѣма прекѫсване. То е великото, което работи въ душитѣ. Само чрезъ Божественото можете да постигнете вашитѣ идеали и стремежи. Казвамъ: Онѣзи, които искатъ да следватъ Божествения пѫть, нека турятъ торбичкитѣ на гърба си и да вървятъ напредъ. Не се обръщайте да гледате, какво става назадъ. Съ старото не се занимавайте! Богъ, Който живѣе въ насъ, ще създаде новъ свѣтъ — ново небе и нова земя. Казва се въ Писанието: „Земята и небето побегнаха отъ Неговото лице“. За коя земя и за кое небе се говори? — За старата земя и за старото небе, т. е. за старитѣ вѣрвания и разбирания. Сега се създаватъ ново небе и нова земя — нови вѣрвания и разбирания. Когато старата сцена пада, нова се вдига. Когато старото слънце залѣзва, деньтъ не се свършва, ново слънце изгрѣва. Днешното слънце ще залѣзе: утре ще дойде ново слънце. Всѣки день Господъ създава ново слънце. Вѣрвате ли въ това ? Всѣко вѣрване, което залѣзва, не е истинска вѣра, то умира и се погребва. Съвременнитѣ хора казватъ: Какви времена доживяхме! Едно време, въ младини, какъ се обичахме, какъ живѣхме помежду си, а днесъ не остана нищо отъ тази любовь. Ще ви приведа единъ примѣръ за нѣкой си дѣдо Стоянъ отъ с. Голѣма Могила, който често се хвалилъ за своето голѣмо юначество въ младинитѣ си. Когато станалъ на 90 години, той взелъ тоягата си, дошълъ до единъ го- лѣмъ трапъ и си казалъ: Едно време, когато бѣхъ младъ, лесно прескачахъ и най-голѣмитѣ трапове. Чакай да се опитамъ, мога ли и сега да прескоча този трапъ? Затичва се, и хопъ въ трапа! Като се видѣлъ въ това положение, той си казалъ: Чудно нѣщо, на млади години не бѣше така! Като остарѣе, човѣкъ става за посмѣшище на хората. Като излѣзълъ отъ трапа, поогледалъ се наоколо, да види, нѣма ли нѣкой да го слуша, и си казалъ: Каквото бѣше на младини, това е и на старини. — Така е. Силниятъ човѣкъ не може да стане слабъ. И слабиятъ човѣкъ не може да стане силенъ. Самъ по себе си, слабиятъ човѣкъ е слабъ. Слабъ е онзи човѣкъ, въ когото човѣшкото е силно; силенъ е онзи човѣкъ, въ когото Божественото е силно. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: ако вашата любовь е човѣшка, тя е слаба; ако любовьта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената любовь, и на младини, и на старини е една и сѫща. Човѣшката любовь на младини е гореща, на старини — студена. Божествената любовь — обратно: въ началото е слаба, въ края — силна. Само любовьта на майката къмъ детето е еднаква презъ всичкитѣ му възрасти — като започнете отъ времето, когато детето е било още въ утробата на майка си и свършите до неговата крайна вьзрасть. Единъ 90-годишенъ свещеникъ често се обръщалъ къмъ своя 60-годи- шенъ синъ съ думитѣ: Моето момченце! - и го потупвалъ по гърба. Той не виждалъ предъ себе си възрастенъ човѣкъ, съ побѣлѣли брада и мустаци, но виждалъ малко момченце. Сѫщитѣ отношения сѫществуватъ и въ Божествената любовь. Тя нѣжно се обръща къмъ своитѣ деца съ думитѣ: Синко,_ моето момченце! Докато хората се заблуждаватъ отъ външната форма на нѣщата, животътъ нѣма смисълъ. Всѣки, който остарява въ живота на любовьта, върви въ човѣшкия пѫть; всѣки, който отслабва въ знанието, върви въ човѣшкия пѫть; всѣки, който грѣши въ живота си, върви въ човѣшкия пѫть. Два пѫтя има въ живота: човѣшки и Божественъ. Нѣкой се извинява и казва: Ще ме извините, азъ съмъ малко рѣзъкъ, грубъ, имамъ слабости. — Нѣма защо да се извинявашъ, но кажи си истината: Азъ вървя въ човѣшкия пѫть. Благородството на човѣка се изразява въ постоянното му корегиране. Като направи една погрѣшка, благородниятъ човѣкъ казва: Това е човѣшко - и го туря настрана. Като направи нѣкое добро, той казва: Това е Божествено! — и него туря настрана. И видни философи, и учени хора пра- вятъ погрѣшки. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не грѣши. Единъ писатель написалъ своя забележителенъ романъ, но пожелалъ да го напечата безпогрѣшно. И действително, цѣлата книга била напечатана безъ погрѣшки, но въ заглавието на романа, въ едритѣ букви се допуснала една грѣшка. Какво отъ това, че имало една погрѣшка? — Ще я поправишъ! Въ човѣшкото погрѣшкитѣ съ допустими и неизбѣжни. Ако въ човѣшкото искате да внесете съвършенство, вие сте на кривъ пѫть. Съвършенство съществува само въ Божественото. Човѣшкото представя методъ за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нѣщата така, вие сте не кривъ пѫть, и въ края на краищата нищо нѣма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора съ вървѣли въ Божия пѫть. Въ свѣта има два вида хора: едни, които вървятъ въ Божия пѫть, безразлично, дали съ въ нѣкое религиозно общество, или въ свѣта. Втората категория хора съ тия, които вървятъ въ човѣшкия пѫть. Тѣ съ вънъ, безразлично, дали съ въ нѣкое религиозно общество, или въ свѣта. Резултатитѣ отъ човѣшкия пѫть съ едни, а тия отъ Божествения пѫть — други. Двата пѫтя трѣбва да се съединятъ. Когато слабото, човѣшкото дойде подъ контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Богъ въ насъ е въ сила да ни освободи отъ нашитѣ слабости. И само ние сме въ състояние да използуваме Божията сила за добро. Всѣки иска да използува Божията сила, и може да я използува, но трѣбва да има само едно мнение за Бога, а именно — всичко, което Богъ върши въ него, е добро. Каже ли, че това, което Богъ върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: За добро е това! Нѣкой отъ съвременнитѣ хора се запитватъ, защо нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ. Всичко става споредъ великитѣ закони на разумната природа. Други пъкъ се запитватъ, кой е правилниятъ начинъ на молене, кѫде трѣбва да се събиратъ за молитва, или за решаване на нѣкои въпроси? Вземете примѣръ отъ птицитѣ. Кѫде се събиратъ птицитѣ? Тѣ правятъ своитѣ срѣщи и събрания на въздуха. Сѫщиятъ въпросъ зададе една жена, самарянка, на Христа, преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледамъ, че Ти си пророкъ. Бащитѣ ни въ тази гора се покланяха, а Ти казвашъ, че Ерусалимъ е мѣстото, дето трѣбва да се кланяме“. Казва й Исусъ: „Иде часъ, когато нито въ тази гора, нито въ Ерусалимъ ще се поклоните на Отца. Иде време, и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ Отцу съ Духъ и Истина; защото Отецъ таквизъ иска последователитѣ си. Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, съ Духъ и Истина трѣбва да Му се кланятъ“. Истинското служене на Бога не е въ външната форма, не е въ физическото. По отношение служенето на Бога, ние трѣбва да бѫдемъ идеални! Които се кланятъ на Бога, тѣ трѣбва да Му се поклонятъ съ Духъ и Истина! При това, ако искате да бѫдете щастливи на земята, не трѣбва да търсите щастието на пѣсъка, който нѣкои турятъ въ шишета съ чиста вода и постоянно го бълникатъ и промиватъ. Въ това нѣма никакво щастие. И тъй, който иска да служи на Бога, той трѣбва да знае, че Богъ живѣе и работи въ всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бѫдатъ правилни. Мнозина казватъ: Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всѣко нѣщо. — Да, съгласенъ съмъ, време, еволюция трѣбва, но за кого? — За слабия човѣкъ. Еволюция съществува за слабия човѣкъ, но не и за силния. Силниятъ човѣкъ еволюира, като помага на слабия, като го повдига въ неговия пѫть. Силни сѫ разумнитѣ, великитѣ хора въ свѣта. Ако нѣкой човѣкъ има едно тънко вѫже, съ което може да извади само десеть килограма вода, а трѣбва да извади хиляда килограма, какво ще направи?—Този човѣкъ е слабъ. За него се изисква време, докато пусне вѫжето въ кладенеца сто пѫти, за да извади хиляда килограма вода. Ако вѫжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади хиляда килограма вода отъ кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човѣкъ нѣщата ставатъ моментално. На онзи, който не ме е разбралъ, ще кажа: Влѣзъ въ кладенеца отъ единъ до сто пѫти! Като излѣзешъ оттамъ, ще те питатъ, какво научи въ кладенеца. Ако си научилъ нѣщо, повече нѣма да искашъ да влизашъ и да излизашъ отъ кладенеца. Това показва, че ти си придобилъ известна опитность, имашъ известни разбирания. Не си ли придобилъ нужната опитность, нѣмашъ ли необходимитѣ разбирания за живота, ти ще влизашъ и ще излизашъ отъ кладенеца. За разумния човѣкъ, обаче, водата нѣма да се извлича по механически начинъ, чрезъ помпа, но тя сама ще извира на повърхностьта на земята въ видъ на изворъ. И тъй, за разумнитѣ хора водата сама иде при тѣхъ, нѣма нужда тѣ да слизатъ при нея. Каквото е отношението имъ къмъ водата, такова е отношението имъ къмъ Бога. Когато обичате Бога, Той е вѫтре въ васъ; когато не Го обичате, Той е извънъ васъ: ще Го търсите налѣво — надѣсно, нагоре — надолу, но нѣма да Го намѣрите. И тогава, като Псалмопѣвецътъ ще казвате: „Съ Сълзи обливамъ възглавницата си, но нѣма Те, Господи“. Коя е причината, че не намирате Господа? — Богъ е въ васъ, не Го търсете вънъ отъ себе си. Всѣки разбира нѣщата тъй, както сѫ поставени въ него. Правилно е да разбирате нѣщата така, както Богъ ги е създалъ. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всѣки день се разширява, така и нѣщата за васъ всѣки день придобиватъ новъ изразъ. Благата на свѣта, както и самиятъ свѣтъ, се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сега, не мислете, че даденъ човѣкъ е въ състояние да изгаси малкото, микроскопическо свѣтило, което грѣе въ вашата душа и въ вашия духъ. Това е Божествениятъ огънь въ човѣка, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човѣкъ, този огънь никога не изгасва. Човѣшкиятъ огънь мяза на огънь отъ пъздеръ. Момитѣ отъ нѣкой села кладятъ на седѣнкитѣ си огънь отъ пъздеръ, (останки отъ конопени стъбла, при обработване на влакното) който се издига високо, но следъ десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човѣшко. То не остава за дълго време. Ето защо, на човѣшкото не трѣбва да полагате своята вѣра. Искате ли да бѫдете крепки, уповайте на Божественото въ себе си! Поставете вѣрата си на Него, Въ който моментъ се разколебаете въ Него, вие убивате силата си. Въ който моментъ повѣрвате на Божественото въ себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си съ Божията мисъль, вие влизате въ човѣшкото, въ закона на еволюцията. Свързани ли сте съ Божественото, вие влизате въ свѣта на Божиитѣ прояви. Човѣшкиятъ свѣтъ е свѣтъ на въплътяване, оплитане въ материята, а Божествениятъ — свѣтъ на вселяване. Значи, ние познаваме два свѣта: Божественъ и човѣшки. Щомъ сте силни, вие влизате въ проявитѣ на Божествения свѣтъ, въ закона на вселяването; щомъ сте слаби, влизате въ закона на въплътяването — слизане въ материята. Нѣкой казва, че признава само еволюцията, че само чрезъ еволюция могатъ да се постигнатъ човѣшкитѣ идеали. — Така е, но еволюцията е за слабитѣ хора, а не за силнитѣ. Божественото трѣбва да вземе надмощие надъ човѣшкото. Не смѣсвайте тия два свѣта, а се заемете да очистите съзнанието си отъ всички странични нѣща, всѣки даденъ моментъ да различавате въ кой свѣтъ живѣете. Коя е най-важната мисъль отъ всичко, което чухте? Споредъ мене, най-важна мисъль за всѣки едното е тази, която той добре е разбралъ и може да приложи въ живота си. Тази мисъль представя, за него единия килограмъ жито, който той може да приготви на хлѣбъ и да яде. А всичко онова, което не е разбралъ, това сѫ хилядата килограма жито въ хамбара. Сѫщиятъ законъ съществува въ математиката и въ другитѣ отрасли на науката. Който разбере числата отъ едно до десеть, той ще разбере всички правила и манипулации въ математиката; който не е разбрадъ първитѣ числа, той не може да манипулира и съ останалитѣ. Религиознитѣ хора говорятъ за служене на Бога. — Два начина има за служене на Бога: единиятъ начинъ е служене съ вѣрвания, а другиятъ — служене съ онази беззаветна вѣра, въ която нѣма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдатъ страдания и изпитания, човѣкъ се усмихва само и казва: Такава е волята Божия. Всичко е за добро. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: Кой те изпрати при мене? — Господъ. — Тогава азъ ще ти кажа, защо си сиромахкиня. Ти си сиромахкиня, защото не слушашъ Господа. Като дойде невежеството при него, той го запитва: Кой те изпрати при мене?—Господъ. — Ти си невежество, понеже не слушашъ Господа, не искашъ да учишъ. Следъ невежеството иде болестьта. Той я запитва: Кой те изпрати при мене? — Господъ. — Ти си болесть, понеже не обичашъ здравето, из- ключвашъ го отъ себе си. Ако искашъ да те обичатъ, здраве носи. Хайде, върви си сега, на добъръ часъ, нѣмамъ свободно време да се занимавамъ съ тебе. Най-после и грѣхътъ дохожда при него. Кой те изпрати при мене?—Господъ.—Иди да служшъ на Господа, да изпълнявашъ Неговата воля. Въ скоро време криле ще ти израснатъ, — Ама азъ съмъ грѣшникъ. — Иди и не съгрѣшавай повече. Направи това, което не си направилъ досега! — Ама азъ имамъ слабость, пия. — Нищо, пий отъ най-чистата вода. По този начинъ, именно, човѣкътъ на беззаветната вѣра се справя съ всички отрицателни положения въ живота си. Този е правиятъ начинъ на действие чрезъ който всѣки може да добие своята свобода. Всѣки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начинъ. Мнозина мислятъ, че животътъ имъ е празенъ, безсмисленъ. — Не, колкото и да е малъкъ въ сравнение съ цѣлокупния животъ, човѣшкиятъ животъ има смисълъ, но не смисълътъ на цѣлото. Както животътъ на една мравка не разрешава цѣлокупния животъ на Битието, така и животътъ на отдѣлния човѣкъ не разрешава цѣлокупния животъ на Битието. Само Божественото въ човѣка разрешава живота въ всички негови фази. Нѣма по-хубаво, по-красиво нѣщо отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога! Само тогава той може да разбере, какво нѣщо е любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, добродетельта, милосърдието, кротостьта, въздържанието и т. н. Всѣки, който срещне такъвъ човѣкъ, ще му се усмихне. Всички същества, които живѣятъ при Бога и съ Него, се усмихватъ. Въ една отъ пустинитѣ имало езеро, водата на което била чиста като кристалъ.Вечерь, презъ голѣмитѣ горещини, всички животни—мечки, тигри, лъвове, зайци, змии—отивали да пиятъ вода, но никое отъ тѣхъ не причинявало пакость на другитѣ. - Защо? — Всѣко животно се навеждало да пие вода, и следъ като се напивало, доволно си отивало на своето мѣсто. Голѣмата жажда изцѣло обхващала ума на всички животни, и никое отъ тѣхъ не мислило да пакости на другитѣ. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии — всички заедно пиели вода. Казвамъ: Има едно мѣсто, дето всички хора могатъ да се разбиратъ. Кое е това мѣсто?—Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената любовь, при която човѣшкитѣ души трѣбва да отидатъ да се напиятъ. Какъ ще намѣримъ това езеро? — Идете при животнитѣ, тѣ ще ви кажатъ, какъ намиратъ хубавитѣ извори по планинитѣ. Жадната душа сама ще намѣри този изворъ. Душа, която не е жадна, не може да го намѣри. Сега, помнете следното: когато Богъ започне да работи въ съзнанието ви, това е начало на нѣщата. Началото е добро, и краятъ е добъръ. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ, плодътъ на работата. Богъ казва: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край“. Когато човѣкъ работи въ Бога, той е началото, Богъ е краятъ. Въ Божественото Богъ е началото, а човѣкъ — краятъ. Въ човѣшкото човѣкъ е началото, Богъ — краятъ. Въ Писанието е казано: „И Господъ ще ви бѫде задна стража!“ Въ Божественото е обратно: ние ще бѫдемъ задна стража, а Богъ ще бѫде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете въ стария животъ. Започнете да работите, и за стария животъ не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живѣйте съ настоящето и бѫдещето, въ което се заключава новиятъ животъ. Ако сте разумни и живѣете съобразно законитѣ на разумната природа, вие можете да измѣните вашата сѫдба. Щомъ Божественото вземе надмощие въ васъ, животътъ ви ще се подобри. Умниятъ човѣкъ прави нѣщата красиви, а глупавиятъ — хубавитѣ работи разваля. Всичко зависи отъ човѣка. Ако Богъ живѣе въ насъ, ние ще бѫдемъ силни, и всичко можемъ да напра- вимъ. Не трѫбете предъ хората, че Богъ живѣе въ васъ, но покажете на опитъ силата си. Ако Богъ живѣе въ тебе, ти ще можешъ веднага да разрешишъ и най-сложнитѣ задачи. Божественото разрешава нѣщата моментално. Какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на новото учение? — Ученикътъ на новото учение трѣбва да има сърдце чисто като кристалъ; умъ свѣтълъ като слънцето; душа благородна, обширна като цѣлата вселена и духъ мощенъ, като Бога и едно съ Бога! Като дойде нѣкоя мѫчнотия въ сърдцето ти, извади правилото за сърдцето си и кажи: Като ученикъ, азъ трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ — безъ никаква нечистотия. Като дойде мѫчнотия въ ума ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ умъ свѣтълъ като слънцето — безъ никаква тъмнина. Като дойде мѫчнотия въ душата ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ душа благородна, обширна като цѣлата вселена — безъ никаква дребнавост. И най-после, дойде ли нѣкоя мѫчнотия въ духа ти, кажи: Азъ трѣбва да имамъ духъ мощенъ като Бога и едно съ Бога! Следователно, като се намѣришъ въ затруднение, извади, споредъ случая, съответното правило и го произнеси нѣколко пѫти на редъ. Щомъ кажешъ така, злото ще дойде при тебе и ще каже: Ти можешъ да грѣшишъ. Кажи му: Не, азъ трѣбва да имамъ сърдце чисто като кристалъ. Прочети правилото и го тури въ джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: Тази работа може да се направи и по другъ начинъ. — Не, азъ трѣбва да имамъ умъ свѣтълъ като слънцето. Следъ това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажешъ: Моята душа трѣбва да бѫде необятна като вселената. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажешъ: Моятъ духъ трѣбва да бѫде мощенъ като Бога и едно съ Бога. Следъ всички тия опити злото ще се намѣри въ затруднение и ще каже: Ученъ е този човѣкъ, не мога да го изкуся. Чисто сърдце, свѣтълъ умъ, обширна, необятна душа и мощенъ духъ — това е веригата, съ която можете да вържете злото и да бѫдете свободни. Азъ искамъ вие да бѫдете абсолютно свободни, т. е. свободни въ своитѣ възгледи, въ своитѣ вѣрвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живѣли въ времето, когато Христосъ е билъ на земята, и хората около Него сѫ ви убеждавали, че Той, именно, е Христосъ, очакваниятъ Месия. Други пъкъ ви убеждаватъ въ противното. Въ душата ви се явява смутъ, вие търсите Христа, смущавате се. Казвамъ: Уповайте на своето вѫтрешно вѣрую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христа тукъ или тамъ. Той е вѫтре въ васъ, въ вашата душа. Само свободниятъ човѣкъ може да намѣри Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трѣбва да имаме само едно мнение единъ за другъ. — Защо? — Защото Богъ живѣе и въ двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: Този братъ е отличенъ, защото Богъ работи въ него. Този учитель е отличенъ, защото Богъ работи чрезъ него. Щомъ сме носители на Божественото, ние ще имаме сърдце чисто, умъ свѣтълъ, душа обширна и духъ мощенъ. Само Богъ въ насъ може да направи това. Казвате: Тежъкъ, мѫченъ е нашиятъ животъ. — Престанете да се мѫчите! — Ама мѫчно е да обичаме. — Защо се мѫчите да обичате? Щомъ Богъ живѣе въ васъ, Той ще ви покаже, какъ трѣбва да обичате. Той ще ви покаже методитѣ на любовьта и законитѣ на мѫдростьта. Тогава вие ще обичате, и любовьта ви ще бѫде свещена. Бла- гословение ще бѫде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича. И тъй, обръщамъ се къмъ всички млади и стари, къмъ тия, които сѫ започнали, както и къмъ тия, които не сѫ започнали, и казвамъ: Започнете да работите!—Ама нищо не сме научили досега. — Да, знанието, както и добродетельта съ фуния не могатъ да се влѣятъ въ главата ви. Оставете Божественото да работи въ васъ и, като се прояви, постѫпете като двамата братя: пожертвувайте вашето лично благо за Божественото въ себе си. Не постѫпвате ли така, ще се яви споръ въ самитѣ васъ. Мнозина питатъ: Трѣбва ли да бѫдемъ учени? - Трѣбва, разбира се. Ние не се задоволяваме съ обикновеното знание, съ обикновената любовь, мѫдрость, истина, добродетель и правда. Ако е въпросъ за знание, ние се стремимъ къмъ онова знание, което Богъ има; ако е въпросъ за любовь, за мѫдрость, за истина, за правда и за добродетель, ние се стремимъ да придобиемъ Божията Любовь, Мѫдрость, Истина, Правда и Добродетель. Обикновенитѣ нѣща не сѫществуватъ въ нашия речникъ. Нашиятъ идеалъ е къмъ Божественото, къмъ възвишеното, къмъ великото, къмъ реалното, къмъ всичко онова, което създава сѣнкитѣ, безъ то само да е сѣнка. Казвате: Невежа съмъ. — Не говорете за невежество.— Грѣшенъ съмъ.— Не говорете за грѣха. — Слабъ съмъ. — Не говорете за слабостьта. Павелъ казва: „Ние, силнитѣ, трѣбва да носимъ слабитѣ“. Азъ подразбирамъ, че Богъ, Който е силенъ, може да носи нашитѣ слабости. Всѣки, въ когото Богъ живѣе, може да носи слабитѣ. На слабия казвамъ: Богъ може ла живѣе въ тебе и да бѫдешъ силенъ. Богъ може да живѣе въ всинца ви и да бѫдете силни. Следователно, дайте свобода на Господа въ себе си — не Го ограничавайте, не Му давайте правила, какъ трѣбва да постѫпва. Не искайте отъ Господа дрехи, обуща, шапки — започнете съ основното — съ живота. Дрехи, обуща, шапки ще дойдатъ сами по себе си. Дойде ли Божествениятъ животъ въ васъ, всичко ще придобиете. Красивъ е този животъ! Той носи свобода за вашитѣ души. Като станешъ сутрини радостснъ, знай, че това е Божието лице въ тебе. Нѣма по-голѣмо благословеиие отъ това, да видишъ Лицето на Господа радостно и весело. Мнозина отъ васъ сте заровени въ гроба и викате, пъшкате подъ него. Дигнете плочата на вашия гробъ и излѣзте вънъ!Като поставиха Христа въ гроба, отгоре туриха плоча и голѣмъ камъкъ върху нея. Можа ли Той самъ да махне камъка отъ своя гробъ? — Не можа. Христосъ получи 80000 удари отъ римскитѣ войници и четири голѣми гвоздеи на ржцетѣ и на краката си, вследствие на което бѣше слабъ самъ да отмахне камъка върху плочата на своя гробъ. Ангелъ дойде отъ небето да махне камъка отъ гроба на Христа, и Христосъ възкръсна. Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на рѫцетѣ и на краката си, обаче, между Христа и васъ има сѫществена разлика: Христосъ умрѣ и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрѣли. Ще приведа единъ примѣръ за изяснение на мисъльта си. Единъ проповѣдникъ въ Америка говорилъ на своитѣ слушатели за щедростьта. Той имъ разправялъ, че за да се спаси, човѣкъ трѣбва да се жертвува за Бога, т. е. да жертвува човѣшкото за Божественото. Единъ отъ присѫтствуващитѣ слушатели, голѣмъ богаташъ, като слушалъ тази проповѣдь, казалъ: И безъ жертви, и безъ голѣма щедрость човѣкъ може да се спаси. Какъ се спаси разбойникътъ, който бѣше прикованъ на кръста заедно съ Христа? Какви жертви бѣше направилъ той? Проповѣдникътъ му отговорилъ: Разбойникътъ на кръста бѣше умираещъ човѣкъ, а ти си още живъ разбойникъ. Сѫщото е и съ васъ. Вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрѣли. — Ама и ние ще умремъ. - Това е другъ въпросъ. Всичката мѫчнотия е докато сте на кръста. Вие сте разпнати на кръста и викате, дигате шумъ. И Христосъ, докато бѣше живъ на кръста, викаше; „Господи, защо си ме оставилъ заприсмѣхъ, за поругание на хората?“ Но като разбра волята Божия, Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! Въ Твоитѣ ръце предавамъ духа си“. Като замина Христосъ за онзи свѣтъ, снеха тѣлото Му отъ кръста, туриха Го въ гроба, а отгоре поставиха каменна плоча. На третия день слѣзе ангелъ отъ небето, махна камъка, дигна плочата отъ гроба, и Христосъ възкръсна. Така и вие ще викате отъ кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставилъ за присмѣхъ и поругание на свѣта?“ Господъ ще каже: „Свърши се всичко“. Следъ това ще дойде Никодимъ, ще иска разрешение да снеме тѣлото ви отъ кръста, ще ви увие въ плащаница, ще ви тури въ гроба, а отгоре ще затвори съ каменна плоча и камъкъ върху нея. Най-после ще дойдатъ свещеници да запечататъ Гроба, да не би ученицитѣ ви да дойдатъ и задигнатъ тѣлото ви. Следъ три деня ще слѣзе ангелъ отъ небето, ще махне камъка, ще отвали каменната плоча, и вие ще възкръснете. Казвамъ: Лесно е, когато ви свалятъ отъ кръста, но всичката мѫчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после вие трѣбва да умрете! Подъ думата „смърть“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христосъ умрѣ на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просвѣтление за великия порядъкъ въ свѣта, за новото, което иде въ живота. Когато новиятъ животъ проникне въ васъ, стариятъ животъ ще му отсѫпи мѣстото си, и вие ще слѣзете отъ мистическия кръстъ на страданието. Следъ това ще слѣзе ангелъ отъ небето, ще отвали каменната плоча отъ гроба ви, и вие ще влѣзете въ свободата на новия животъ — въ възкресението. Само така Богъ ще влѣзе да живѣе въ васъ, и вие ще започнете да работите на земята. Следъ възкресението Христосъ прекара между ученицитѣ си цѣли 40 деня, невидимъ за свѣта, като продължаваше да проповѣдва. Казва се въ Евангелието: „И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията“. Само възкръсналиятъ придобива реалния, вѣчния, съществения животъ — Животътъ на безсмъртието. Сега вѣрвамъ, че разбрахте всичко, което говорихъ. Това сѫ думи на освобождаване. Онѣзи отъ васъ, които сѫ разбрали думитѣ ми, трѣбва да образуватъ помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство въ мисли, въ чувства, въ действия и стремежи въ всички посоки. Ние сме за великия животъ, който се проявява въ всички посоки — въ физическия, въ духовния и въ Божествения животъ, като части на общия Божественъ организъмъ. Бѫдете носители на това единство! Въ това седи Божественото учение, което всѣки день трѣбва да прилагате въ живота си. Щомъ го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другитѣ хора, какъ сте намѣрили този пѫть. И тъй, работете тази година усилено, да приложите Божественото учение. Азъ наричамъ тази година „Божествена“ — година на чистене. Миналата година бѣше година на любовьта. Като роди детето си, майката започва да го чисти. То може да стане въ бѫдеще гений, светия, великъ ученъ, но докато порасне, майката го чисти по два три пѫти на день. Чистенето е необходимо и за възрастнитѣ хора, докато Божественото укрепне въ тѣхъ. За възрастния, чистенето е така естествено и необходимо, както и за малкото дете. Щомъ Божественото въ васъ се усили и вземе надмощие надъ човѣшкото, вие ще станете силни и ще живѣете възвишенъ и идеаленъ животъ. Докато дойде това време, постоянно се чистете. Всички хора иматъ слабости. Човѣшкитѣ слабости сѫ условия за проява на душата. Когато душата се намѣри въ ограничителни условия, тя започва да се лута натукъ и натамъ, както пчелата се блъска въ затворения прозорецъ на нѣкоя стая, докато се освободи. Препятствията въ свѣта сѫ необходими за прогреса на човѣка. Щомъ Божественото дойде въ васъ, то ще освободи душата ви отъ всички препятствия и ограничения. Всички хора се нуждаятъ отъ абсолютна, положителна вѣра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: Ние можемъ да разберемъ и приложимъ Божественото учение. — Ама слаба ми е вѣрата. — Ни поменъ отъ това! Не е слаба вѣрата ви. Трѣбва ли да напуснемъ свѣта, за да служимъ на Бога? — Не, въ свѣта ще живѣете. Кой дето е, тамъ ще разреши задачата си. — Съ какви методи? — Съ методитѣ на Божественото учение. Всички знаете, какво сѫ допринесли методитѣ на миналото. Хората на миналото и въ горитѣ сѫ живѣли, и въ монастири сѫ служили, и въ църкви сѫ се кланяли на Бога, но задачитѣ имъ и до днесъ не сѫ разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вѫтрешна свобода. Нека всѣки се вслушва дълбоко въ себе си, да намѣри истинскитѣ начини на служене. По този начинъ човѣкъ самъ ще се освободи. Пробуди ли се Божественото въ човѣка, то ще бѫде въ състояние да го освободи. Ще приведа примѣра за единъ американски апашъ, когото затворили за редъ кражби и престѫпления. Завързали краката и ржцетѣ му съ вѫжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасенъ. Стражарьтъ, който го наглеждалъ, влѣзълъ една вечерь при него съ свѣщь и въ бързината си забравилъ свѣщьта въ стаята му. Като се видѣлъ самъ въ стаята, апашътъ погледналъ къмъ свѣщьта и извикалъ: Има единъ начинъ за спасение! Вдигналъ краката си къмъ пламъка на свѣщьта и прегорилъ вѫжето. Следъ това поставилъ вѫжето на рѫцетѣ си къмъ пламъка на свѣщьта, и то прегоряло. Освободенъ отъ вѫжетата, т. е. отъ неговитѣ ограничителни условия, той веднага отворилъ прозореца и избѣгалъ навънъ. Тъй щото, ако злото въ свѣта е вързало рѫцетѣ и краката ви съ вѫжета, а Господъ е оставилъ въ стаята ви запалена свѣщь, трѣбва ли да питате, какво да правите? — Прегорете вѫжето! - Ама позволено ли е? Позволено е! Кой е позволилъ на злото да те вързва? По своя воля всѣки може да тури вѫжето на свѣщьта, да го прегори и да се освободи. — Презъ прозореца ли да излѣза, или презъ вратата? — Презъ прозореца. Ако прозорецътъ е затворенъ, излѣзъ презъ кумина! Излѣзъ навънъ, отдето можешъ. Никаква друга философия не ти трѣбва. Всѣки самъ трѣбва да извоюва свободата на своята душа. Това е великъ процесъ. Въ придобиване на свободата си, човѣкъ се превъзпитава, израства, придобива великия моралъ на живота, при който злото не е въ сила да свързва рѫцетѣ и краката му съ вѫжета. Само по този начинъ, новиятъ животъ ще влѣзе въ свѣта и ще можете да реализирате всичко, което душата и духътъ ви желаятъ. Само така, вие ще бѫдете благоугодни на Бога, и Богъ ще бѫде благоугоденъ на васъ. Само така, вие ще се радвате на Бога, и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? — Когато Богъ дойде да живѣе въ васъ. Азъ вѣрвамъ, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Азъ ви предавамъ своята опитность. По сѫщия начинъ и азъ придобихъ свободата си. Помнете следното: човѣкъ трѣбва да има само едно мнение за Бога — всичко, което Богъ върши въ него, е добро. И Богъ има само едно мнение за човѣка: всичко, каквото човѣкъ върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Този е пѫтьтъ за добиване на вѫтрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага въ свѣта. Другъ пѫть нѣма. Ако не днесъ, утре, или кога и да е, но само по този пѫть ще придобиете свободата си. Къмъ когото и да се обърнете, ако той знае истината, ще ви каже сѫщото нѣщо. Ако не знае истината, той ще ви залъгва. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме. Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си. Богъ работи въ мене, и азъ работя въ Него“. Сега искамъ и вие да бѫдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашитѣ дарби и способности. Тогава и любовьта, и мѫдростьта, и истината, и правдата, и добродетельта, които проявявате, ще бѫдатъ на мѣстото си. Приложите ли това учение, ще бѫдете бодри и весели, ще бѫдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дѫлбочина ви е нужна cега! Живѣете ли така, каквито страдания и да ви дойдатъ, въ ума ви ще изпъкне мисъльта, че Богъ е съ васъ, и вие сте съ Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме отъ кръста, на който сте разпнати. Какво трѣбва да правимъ за постигане на свободата си? Да се молимъ ли? Трѣбва ли човѣкъ да се моли за свободата си? — На работа! Турете вѫжето, съ което сте вързани, на запалената свѣщь!—Трѣбва ли да пѣемъ? — Кога пѣе човѣкъ? — Когато свърши работата си. — Кога пѣятъ жътваритѣ? —Когато отиватъ и се връщатъ отъ жътва, но не когато работятъ. Когато отивахте на работа, вие пѣхте. Сега сте на работа вече. Който работи, той не пѣе. И като свършите работата си, пакъ ще пѣете. Всѣкога не се пѣе. Ако въ нѣкой горещъ лѣтенъ день ви накарамъ да отидете на Витоша за нѣкаква работа, можете ли да пѣете? Като се качвате нагоре, можете да пѣете въ душата си само, но като се качите на Витоша и свършите опредѣлената работа, можете свободно да пѣете. За всѣко нѣщо има опредѣлено време. Следователно, и за пѣнието има опредѣлено време. Днешниятъ день е день за работа — първиятъ день на вашето съзнание, първиятъ день за Божествена работа. Досега вие не сте работили. Днешната работа опредѣля бѫдещето за цѣлата вѣчность. Той е единъ отъ най-красивитѣ дни въ живота на вѣчностьта. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Азъ искамъ сега, всички вие да сте на работа понеже сте въ деня на работата. Не отлагайте работата си за вечерьта.—- Не, този день нѣма вечерь. Той е вѣченъ день, безъ вечерь, въ който слънцето не залѣзва. Той е день на вѣчно зазоряване и изгрѣване на слънцето —- день, въ който нѣщата иматъ начало, а нѣматъ край. Той е най-хубавиятъ вѣченъ день на радостьта и веселието. Въ Писанието се казва: „Когато видя лицето Ти, душата ми ще се развесели“. Въ този стихъ се говори, именно, за този хубавъ работенъ день. Само когато човѣкъ работи за Бога, той може да види Божието Лице, и душата му да се зарадва.. Ще кажете: Добре щѣше да бѫде, ако днесъ присѫтствуваха всички братя и сестри отъ провинцията! — Всички сѫ тукъ. — Защо? — Защото всѣки братъ или сестра отъ физическия свѣтъ, които сѫ записани въ Бѣлото Братство, иматъ по двама делегати, които ги представятъ единъ въ Божествения свѣтъ, и единъ въ ангелския свѣтъ. Тъй щото, ако тука бѣха дошли хиляда души, въ сѫщность тѣ щѣха да бждатъ 3,000 мощни юнаци: хиляда души на физическия свѣтъ, хиляда—въ ангелския свѣтъ и хиляда — въ Божествения свѣтъ. Силата не е въ васъ, които сте на физическия свѣтъ, но въ тия 3,000 души, събрани заедно. И тѣ работятъ, не само хората на физическия свѣтъ работятъ. Знаете ли, какво ще направятъ тия помощници отгоре?—Тѣ ще свършатъ работата на Бога. Той работи чрезъ тѣхъ. И тъй, безъ пѣсни, безъ молитви, безъ цѣлуване на рѫка! Всички на работа! Отгоре следятъ, кой се готви за работа, и кой е започналъ работата си. Поздравявамъ ви съ великия: день на работата. Бѫдете герои и съработници на Божията работа! Дошълъ е вече този день. Започнете Божествената работа, защото тя опредѣля бѫдещия ви животъ. * 1.Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРАВИЛНО ХРАНЕНЕ. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. Р а з м и ш л е н и е Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, всѣка храна, която човѣкъ приема, трѣбва да се смила добре. Не се ли възприема правилно отъ човѣшкия организъмъ, тя създава болезнени състояния. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка не се възприематъ правилно, тѣ създаватъ известни болезнени прояви — съмнение, гнѣвъ, алчность и редъ още недѫзи, които нѣкога сѫ били добродетели, а впоследствие сѫ се превърнали въ отрицателни качества. Желанието на човѣка да придобива знания, добродетели, може да се превърне въ алчность къмъ богатство, слава, почести и, вмѣсто да се издигне, да пропадне въ живота. Като ученици, вие трѣбва да си отговорите на въпроса: Главата ли трѣбва да стане знатна, да се ползува съ почести и уважение, или тѣлото? Сь какво става човѣкъ знатенъ? — Съ главата си. Главата дава направление въ живота на човѣка. Тѣло безъ глава нѣма никакъвъ смисълъ. Главата може да създаде тѣлото, но тѣлото не може да създаде главата. Цѣлото създава частитѣ, но частитѣ не могатъ да създадатъ цѣлото. И тъй, всички хора трѣбва да знаятъ, че тѣ сами създаватъ нещастието си. — Какъ, именно? — Като се хранятъ неправилно. Вие можете да ядете най-хубавъ хлѣбъ, прѣсно, хубаво сирене, и пакъ да разстроите стомаха си. — Защо? — Не дъвчете добре храната си. Вие туряте храната въ устата си и бързо я гълтате. Така несдъвкана, тя мѫчно се смила и причинява тежесть на стомаха. Щомъ стомахътъ се разстрои, това се отразява на главата, а оттамъ и върху останалитѣ органи. При това положение вие се чувствувате неразположени, недоволни. Това се отнася не само до физическото хранене, но и до възприемане на мислитѣ и чувствата. Човѣкъ трѣбва правилно да възприема своитѣ мисли и чувства, правилно да ги асимилира. Това сѫ процеси, които се подчиняватъ на единъ и сѫщъ органически законъ. — Не може ли безъ мисъль, безъ чувства, безъ страдания? — Може и безъ мисли, и безъ чувства, и безъ страдания, но въ края на краищата ще се намѣрите въ положението на Паганини, който давалъ концертъ съ три струни на цигулката си. Като свършилъ концерта, запитали го, може ли да свири на две струни. Той свирйлъ и на две струни. — Ами на една струна? — И на една струна може. — Безъ струни може ли? Паганини слѣзълъ отъ сцената и повече не се явилъ. Човѣшката душа разполага съ четири струни, чрезъ които може да изрази своитѣ мисли, чувства и действия. Докато тия струни сѫ на нейно разположение, човѣкъ може да се развива. Отнематъ ли тия струни отъ нея, той престава да се развива. Цигулка безъ струни се намира въ такова положение, въ каквото се намира гладниятъ безъ хлѣбъ. Това е животъ пъленъ съ мѫчнотии. Такова е положението на човѣкъ, който влиза неподготвенъ въ астралния свѣтъ. Той има чувства, но съответно тѣло за чувствата нѣма. Той е въ положението на въздухообразно тѣло въ пространството. Страшно е положението на този човѣкъ: глава, рѫце, крака нѣма; сърдце, дробове, стомахъ сѫщо нѣма. Той има само чувствувания, които не може да изрази, да прояви по нѣкакъвъ начинъ. Като замине нѣкой за онзи свѣтъ, близкитѣ му казватъ, че е отишълъ тамъ да прегледа смѣткитѣ си. — Какви смѣтки ще преглежда той, щомъ нѣма глава, рѫце, крака? Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа за духовния свѣтъ. Тѣ нѣматъ представа, какво значи да излѣзе човѣкъ вечерь отъ тѣлото си и да види, какви отношения сѫществуватъ вънъ отъ тѣлото и вѫтре въ тѣлото му, вънъ отъ Бога и вѫтре въ Бога. Сега всички трѣбва да се подложите на пълно пречистване: физическо, сърдечно и умствено. Както женитѣ коренно пречистватъ кѫщитѣ си предъ голѣми празници, така и вие трѣбва да се освободите отъ всичко старо. Съ старото трѣбва напълно да ликвидирате. Работете върху себе си, да се справите съ личния елементъ у васъ, който е взелъ надмощие надъ духовния. Като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да различава личния, индивидуалния и духовния животъ, да познава тѣхнитѣ отличителни чърти. Личниятъ животъ представя физическата страна на човѣка; индивидуалниятъ представя духовната, а съзнателниятъ, душевниятъ животъ, това е Божествената страна у човѣка. Това сѫ три категории животъ, които се изявяватъ на физическия свѣтъ. Ако не държи главата си въ равновесие, човѣкъ никога нѣма да разбере дълбокия смисълъ на тритѣ категории животъ и да се ползува отъ тѣхъ. Щомъ изгуби равновесието на своята глава, човѣкъ се излага на голѣми падания, ставания, пукване на главата и т. н. Пукне ли веднъжъ главата си, човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ, да пази пълно равновесие. Защо понѣкога човѣкъ не може да пази равновесие? — Това се дължи на дисхармония между неговитѣ мисли и чувства. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че едни отъ тѣхъ сега започватъ живота, а други — свършватъ. Едни сѫ въ началото на живота си, а други — на края. Ония, които сѫ въ началото на живота си, тѣ се намиратъ предъ пълна чиния съ медъ, и потапятъ първата си хапка. Ония пъкъ, които сѫ въ края на своя животъ, потапятъ последната си хапка въ меда. Това не значи, че животътъ имъ се свършва, но тѣ отстѫпватъ мѣстото си на новодошлитѣ и започватъ да имъ служатъ. Който се е нахранилъ, той трѣбва да препаше престилка и да започне да слугува на другитѣ, а не да се мѫчи още да яде, да преяжда. Пазете се отъ преяждане. То носи всички нещастия и злини въ жввота. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да преяжда нито на физическия, нито въ духовния, нито въ умствения свѣтъ. Дойде ли до физическото хранене, човѣкъ трѣбва да яде точно толкова, колкото му е необхдимо — ни повече, ни по-малко. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни“. Съвършенството подразбира вѫтрешенъ процесъ — съвършенство въ всички постѫпки. Каквато работа започне, човѣкъ трѣбва да я извърши въ съвършенство. Пише ли, рисува ли, свири ли, той трѣбва да бѫде съвършенъ въ всичко. — Какво ще придобие човѣкъ, ако може да пише, да рисува, да свири въ съвършенство? Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да питате, какво придобива гладниятъ, следъ като се е нахранилъ. Както гладниятъ изпитва едно малко спокойствие, задоволяване, следъ като се нахрани, така и художникътъ, и музикантътъ, се успокояватъ следъ като се проявятъ въ своята область. Тогава тѣ започватъ правилно да мислятъ и да чувствуватъ. Докато е гладенъ, човѣкъ не може да мисли и чувствува свободно. Гладътъ го притиска. обсебва неговитѣ мисли и чувства. Щомъ се нахрани, въ него става разширяване, той се освобождава и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. И тъй, ако човѣкъ не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия, както трѣбва, той ще бѫде всѣкога гладенъ и ще се занимава само съ себе си. Опасно нѣщо е човѣкъ да се занимава само съ себе си. Да се занимава човѣкъ само съ себе си, това значи напълно да се изтощи. Споредъ нѣкои учени за смилането на храната и възприемането й отъ организъма сѫ нужни четири часа. Тази теория е 50% вѣрна. — Защо? — Правени сѫ опити съ хора, които сѫ гладували по три-четири деня и щомъ имъ се даде малко храна, тѣ веднага възстановяватъ силитѣ си. Ако е вѣрно, че за усвояване на храната отъ организъма сѫ нужни четири часа, би трѣбвало следъ толкова часа да се възстановятъ силитѣ на човѣка, който е гладувалъ нѣколко деня. Ако човѣкъ често гладува, клеткитѣ на организъма му започватъ да се разрушаватъ, вследствие на особенитѣ процеси, които се извършватъ въ него. Гладътъ отваря вратитѣ и прозорцитѣ на организъма, отдето клеткитѣ излизатъ навънъ и казватъ на господаря си, че не могатъ повече да му служатъ. Всѣки човѣкъ има велики стремежи въ себе си, иска да ги постигне; той иска да изпълни волята Божия, както трѣбва. Какъ може да постигне своитѣ стремежи? — Чрезъ ядене. Ако не яде, човѣкъ нищо не може да постигне. Правилно или неправилно, човѣкъ все трѣбва да яде. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Той взима яденето въ неговия първиченъ видъ, както първоначално природата го е установила. Философитѣ и ученитѣ започватъ да разискватъ, какво значи да яде човѣкъ плътьта на Христа. — Не е важно яденето на плътьта, но важно е, че трѣбва да се яде. Азъ тълкувамъ този стихъ предъ ученицитѣ въ следната форма: „Ако не ядете“ — ако не изпълните, ако не упазите, ако не се стремите къмъ Бога и не търсите Неговата слава. Който търси славата Божия, той търси своето растене. Само при това положение той може да постигне своитѣ желания. Ако ученицитѣ не пазятъ честьта на своя учитель, тѣ не могатъ да станатъ почтени хора. Ако учительтъ нѣма любовь къмъ ученицитѣ си, и той нищо не може да постигне. Често ученицитѣ се натъкватъ на вѫтрешно недоволство въ себе си, безъ да могатъ да си помогнатъ. За да да се справятъ съ недоволството си, тѣ трѣбва да го анализиратъ, да намѣрятъ неговия произходъ, да видятъ сѫществено ли е тѣхното недоволство, или не. Гладниятъ е недоволенъ, че му липсва храна. Щомъ се нахрани, той става доволенъ. Въ това нѣма никакво изключение. Може да се яви само едно изключение — когато гладниятъ има разваленъ стомахъ. Каквато храна да му се даде, той всѣкога ще бѫде недоволенъ. Причината за това недоволство е външна, а не вѫтрешна. Когато храната не се асимилира правилно, тя причинява редъ болезнени състояния въ човѣшкия организъмъ. Сѫщото може да се каже и за мислитѣ и чувствата на човѣка. Щомъ мислитѣ и чувствата на човѣка не се асимилиратъ правилно, тѣ създаватъ редъ болезнени състояния въ неговия умственъ и сърдеченъ животъ. Всѣки човѣкъ самъ трѣбва да мисли и да чувствува, да не се облѣга на други хора. Докато детето е малко, майка му дъвче заради него, а то всмуква, наготово се храни. Щомъ порасне, майка му го отбива, т. е. заставя го вече само да се храни. Детето поплаче известно време и започва само да се храни. Разсѫждавайте правилно и не се смущавайте, когато майката отбива детето си, или когато учительтъ напуща ученицитѣ си. — Какво ще стане съ детето, когато майка му го отбие? — Ще се научи само да яде. — Какво ще стане съ ученика, когато учительтъ му го напусне? — Ще се научи да работи самостоятелно. — Какво ще стане съ детето, ако майката преждевременно умре? — Смъртьта е неестествено явление въ живота, а неестественитѣ явления не могатъ да обясняватъ естественитѣ. Естествено явление е майката да е жива, да отгледа детето си. Ако майката умре, и детето ще умре. Но понеже майката не умира, и детето нѣма да умре. Майката ще го храни, докато порасне. Щомъ порасне, ще го отбие. То ще започне само да се храни, да работи, да се развива, докато единъ день стане годно да помага на майка си. Сега, отъ всички се иска права мисъль, правилно разбиране на процеса на храненето. Единъ день ще ви поставятъ предъ комисия да ви изпита, какъ дъвчете. Отъ вашето дъвчене ще се познае, до каква степень на развитие сте дошли. Голѣма философия, голѣма наука има въ яденето. За да разбератъ, на каква степень на развитие е дошълъ даденъ човѣкъ въ духовно отношение, ще го държатъ нѣколко деня гладенъ и следъ това ще му дадатъ прѣсна пита съ сирене. Като започне да яде, ще го наблюдаватъ, какъ дъвче, какь премята храната въ устата си и т. н. Начинътъ, по който човѣкъ яде, опредѣля, какъвъ е той въ умствено и въ духовно отношение. Процесътъ на яденето представя свещенъ актъ, къмъ който трѣбва да се пристѫпва съ нужната сериозность. Когато се храните, вие трѣбва да отправите ума си къмъ Бога, да благодарите, да почувствувате Божията Любовь, да се свържете съ всички разумни сѫщества, които сѫ взели участие при създаване на хранителнитѣ материали. При яденето трѣбва да присѫтствуватъ поне две сѫщества. Ако човѣкъ започне да яде, той трѣбва да се обърне къмъ Бога въ себе си, да ядатъ заедно. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“: Това подразбира, че вѫтрешна връзка съ живота може да се създаде, само когато Богъ живѣе у човѣка. Тогава става ясна формулата: „Въ свѣтлината на Божия Духъ има животъ и миръ“. Това, което сега ви говоря, сѫ елементарни работи, които непременно трѣбва да се знаятъ. Елементарнитѣ работи спъватъ ученика. Апостолъ Павелъ казва: „Ако земнитѣ работи не разбирате, какъ ще разберете небеснитѣ“? Като започватъ да ядатъ, нѣкои хора се помолятъ на Бога и следъ това казватъ: Ела, Боже. да ядемъ! Това е дълбокъ вѫтрешенъ процесъ. Този процесъ се отнася не само до яденето, но и до четенето. Като чете нѣкоя хубава книга, човѣкъ непременно трѣбва да задържи въ ума си поне една свѣтла мисъль. За да възприеме и разбере тази мисъль, Божественото трѣбва да дойде въ него, да го освѣти. Ако дадена книга не се разбере въ духа, въ който е писана, тя за винаги остава неразтворена, не може да се възприеме. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че не сте яли, гладни сте, обеднѣли сте. Срѣщамъ едного, който се оплаква, че едно време ималъ любовь, а сега нѣма. Значи, този човѣкъ не е ялъ. Любовьта е непреривна сила. Никой не може да попрѣчи на човѣка въ любовьта. Щомъ любовьта му е отслабнала, той самъ е причина за това. Той се е спъналъ нѣкѫде. Спънки сѫщестнуватъ въ цѣлия органически свѣтъ. Срѣщате единъ старъ човѣкъ, който се оплаква, че едно време виждалъ добре, а сега не вижда, зрението му е отслабнало. — Защо? — Спъналъ се е нѣкѫде. Споредъ мене, зрението на човѣка би трѣбвало все повече да се усилва, а не да отслабва. Две причини могатъ да предизвикатъ отслабване на очитѣ: тревоги и неправилна мисъль. Тревогитѣ действуватъ върху нервната система, и по този начинъ нарушаватъ вѫтрешната хармония въ организъма. Следователно, ако човѣкъ преодолѣе дветѣ спънки — тревогитѣ и неправилната мисъль, зрението му постепенно ще се усили. Понѣкога човѣкъ си внушава, че не вижда. Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Той обикновено четѣше съ очила. Единъ день взелъ една книга и започналъ да чете. Понеже виждалъ ясно, приятно му било. Както челъ, сторило му се, че очилата му се измѣстили малко и дигналъ рѫката си да ги настани добре. Като пипналъ носа си, видѣлъ, че е безъ очила. Той се почудилъ, какъ е възможно да вижда толкова добре безъ очила. Продължилъ да чете по-нататъкъ, но вече не виждалъ ясно. Щомъ разбралъ, че е безъ очила, той не могълъ вече да вижда и престаналъ да чете. Какво показва това? — Силата на внушението. Мнозина казватъ, че могатъ да служатъ на Бога, могатъ да обичатъ хората. — Докато мислятъ и постѫпватъ по този начинъ, тѣ виждатъ ясно, служатъ си безъ очила. Щомъ съмнението проникне въ ума имъ, тѣ преставатъ вече да обичатъ. сърдцето имъ се втвърдява и намиратъ, че не могатъ да обичатъ тъй широко, тъй безогледно.— Какво правятъ следъ това? — Понеже преставатъ да виждатъ нѣщата ясно, тѣ турятъ очила на очитѣ си и презъ тѣхъ гледатъ. Както виждате, хората сами си създаватъ редъ навици, въ които се спъватъ. Срѣщате едного, турилъ букаи на краката си, върви съ тѣхъ и дрънка. — Кой е турилъ букаитѣ му? — Той самъ. Но като е забравилъ кога и защо ги е турилъ, той мисли, че безъ букаи на краката не може да се живѣе. Обаче, една сутринь той става отъ леглото си набързо, забравя да тури букаитѣ си и тръгва. Гледа натукъ-натамъ, чуди се, защо е толкова свободенъ, защо се чувствува толкова любвеобиленъ, готовъ на всѣкакви жертви. Поглежда къмъ краката си, вижда, че букаитѣ му липсватъ. Веднага се сепва, разбира, че не трѣбва да се разширява много, туря букаитѣ си и тръгва напредъ. Върви той напредъ, но букаитѣ дрънкатъ, спъватъ го, отниматъ неговата свобода. Следователно, когато човѣкъ започва да мисли само за себе си, това не е нищо друго, освенъ дрънкане на неговитѣ букаи. Дето мине, чува се само „дрънъ - дрънъ“. Снеми букаитѣ отъ краката си и тръгни леко, свободно, подвижно, иикакъвъ прахъ да не дигашъ, никой да не те чува. Ако река да ви препорѫчамъ, какъ да ходите, бихъ ви далъ за примѣръ котката, а не коня. Котката стѫпва по всички правила на модерната гимнастика. Що се отнася до яденето, тя още не е научила това изкуство. Ако река да ви препорѫчамъ да научите изкуството да намирате чиста, хубава вода, ще ви посоча за примѣръ магарето. И досега още човѣкъ не знае правилно да ходи. Като върви, той цѣлъ се тресе, вследствие на което става сътресение на гръбначния мозъкъ. Това сътресение се предава на главния мозъкъ, а оттамъ и на цѣлата нервна система. Следъ всичко това хората се чудятъ, защо сѫ нервни. Какъ трѣбва да ходи човѣкъ, каква вода и храна да употрѣбява, повидимому това сѫ странични нѣща, които създаватъ, обаче положителна философия за живота. Безъ тази философия всички хора сѫ изложени на голѣми падания и ставания, на редъ противоречия въ живота. Не само обикновенитѣ хора се спъватъ, но и великитѣ духове се спъватъ въ живота си, по единствената причина, че не сѫ спазили нѣкой Божественъ законъ. Никой човѣкъ нѣма право и не може да измѣня Божественитѣ закони. Всичко може да измѣни човѣкъ, но Божественото — никога. Човѣкъ не може да отмѣни нито единъ Божественъ законъ, нито едно Божествено правило, нито една Божествена мисъль. — Ама не е време за приложение на тази мисъль. — Щомъ е Божествена, време е да се приложи. Божественото иде всѣкога на време, а човѣшкото не иде на време. Когато човѣкъ не може да приложи една Божествена мисъль на време, причината на това се крие въ нѣкаква човѣшка мисъль, която се е намѣсила въ приложението на Божествената. Когато нѣкой казва, че не може да чете безъ очила, това се дължи на факта, че той самъ си е внушилъ тази мисъль. Богъ не го е създалъ съ очила на очитѣ. Чрезъ самовнушение въ мисъльта си той е слѣзълъ на физическия свѣтъ, вследствие на което очниятъ му нервъ е намалилъ своитѣ трептения. Щомѣ трептенията на очния нервъ се намаляватъ, заедно съ това и очитѣ на човѣка отслабватъ. Четоха се работитѣ върху темата: „Качествата на свободата“. Какво разбрахте за свободата отъ прочетенитѣ теми? Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Значи, първо трѣбва да се яви животътъ, а после — свободата. Животътъ предизвиква свободата. Докато живѣемъ на земята, ние говоримъ, че не сме свободни да направимъ това или онова, защото нѣмаме достатъчно време. Хората се оплакватъ отъ нѣмане на време, а духоветѣ — отъ нѣмане на пространство. Хората нѣматъ време, иматъ пространство. Духоветѣ нѣматъ пространство, иматъ време. Свободата изисква просторъ, пространство. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да има просторъ, да действува. Човѣкъ може да бѫде абсолютно свободенъ, когато наредъ съ него, въ сѫщото направление, работятъ редъ разумни сѫщества, които му съдействуватъ, но сѫщевременно и той имъ съдействува. Когато иска да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да знае, че като е създавалъ свѣта, Богъ е мислилъ и за него, ималъ го предъ видъ. Ако мисли така, той ще постигне своето желание. Рече ли да създава своя самостоятелна мисъль, да наложи волята си на другитѣ хора той ще влѣзе въ противоречие и съ себе си и съ окрѫжаващата срѣда и ще изгуби свободата си. Свободата е вѫтрешно качество на човѣка. Човѣкъ може да е въ затворъ и пакъ да е свободенъ; той може външно да е свободенъ, а вѫтрешно — ограниченъ. Има затворници, които разрешаватъ велики въпроси въ затвора: въпросътъ за свободата, за служенето, за любовьта. Има свободни хора, които разполагатъ съ пари, съ кѫщи, но всѣки моментъ се страхуватъ да не изгубятъ богатството си, да не изгубятъ живота си. Външно затворникътъ може да е ограниченъ, но вѫтрешно да е свободенъ. Богатиятъ пъкъ външно може да бѫде свободенъ, а вѫтрешно — ограниченъ. Каква свобода е тази, при която човѣкъ постоянно живѣе съ страхь отъ смъртьта? Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли следъ смъртьта си. Само живитѣ хора се познаватъ, а не умрѣлитѣ. Само буднитѣ хора се познаватъ, а не спещитѣ. За да се познаватъ, хората трѣбва да се събудятъ отъ сънь, да оживѣятъ, да придобиятъ вѣчния животъ. Когато хората влѣзатъ въ вѣчния животъ, тѣ се познаватъ, обичатъ се, придобиватъ Божието благо. Като ученици на окултна школа, вие се нуждаете отъ чистота. Вие трѣбва непрестанно да се чистите. По естество човѣкъ е чистъ, но трѣбва да пази своята чистота. Детето трѣбва да пази чиста дрехата си, съ която майка му го е облѣкла. Отъ най-ранна възрасть детето трѣбва да се учи на чистота. Следователно, задачата на ученика не се заключава въ това, какъ да се чисти, но той трѣбва да пази чистотата си. Щомъ има права мисъль и благородни чувства, нищо друго не му остава, освенъ да пази своята чистота. Това изисква Божествениятъ свѣтъ отъ всички хора. Като не разбиратъ, какво се иска отъ тѣхъ, тѣ си поставятъ задачи, които не имъ подхождатъ, нито могатъ да ги постигнатъ. Пазете дрехата си чиста, за да не става нужда да я перете. Мѫчна работа е прането. Много жени се оплакватъ, че отъ пране рѫцетѣ имъ се изтъркали, придобили ревматизъмъ и т. н. Тѣ не знаятъ да ператъ, вследствие на което си причинявятъ голѣми пакости. Дрехитѣ трѣбва да се ператъ винаги съ топла вода. Нѣкои жени ператъ съ топла вода, а други — ту съ топла, ту съ студена. Прането съ топла и съ студена вода предизвиква свиване и разширяване на мускулитѣ, което не се отразява добре върху организъма. Никога не произвеждайте въ себе си два противоположни процеса въ единъ и сѫщъ моментъ. Това е достояние само за боговетѣ, а не за обикновенитѣ хора. Съвременнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си за пране, защото тѣлата имъ не сѫ чисти. Тѣ отдѣлятъ много мазнини, отъ които дрехитѣ ставатъ нечисти. Когато пречистятъ тѣлата си, тѣ ще економисватъ времето си. Споредъ законитѣ на природата, човѣкъ трѣбва да облича всѣки день чиста риза. Значи, той трѣбва да има на разположение 365 ризи. Такъвъ единъ день е Божественъ день и се равнява на толкова години, колкото всѣки човѣкъ прекарва на земята. Единъ Божественъ день може да включва единъ физически день, а може да включва и 120 физически години. Подъ думата дреха, или риза ние разбираме тѣлото, което човѣкъ има на разположение. Тази дреха, именно, той трѣбва да пази абсолютно чиста. Тази дреха, именно, той трѣбва всѣки день да промѣня, т. е. да я преглежда и тогава да я тури на гърба си. Най-малко 365 пѫти презъ годината трѣбва да я преглежда, да я туря въ редъ и порядъкъ. Да обличате всѣки день чиста, нова риза, това значи всѣки день да възприемате по една нова мисъль. Новата мисъль внася нѣщо красиво въ живота. Старитѣ мисли правятъ живота несносенъ, неприятенъ. Сега, отъ всички млади и стари се иска взаимно почитание и уважение. Отъ всички се искатъ хармонични отношения. Правилиитѣ отношения опредѣлятъ разстоянието между хората. Както при четенето е опредѣлено, на какво разстояние трѣбва да бѫде поставена книгата отъ очитѣ на човѣкъ съ нормално зрение, така е опредѣлено разстоянието, на което трѣбва да седи единъ човѣкъ отъ другъ при нормални, правилни отношения между тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да владѣе очитѣ си, езика си, рѫцетѣ си, както и всички останали удове. Чрезъ разумностьта си човѣкъ може да владѣе, да управлява всички свои удове. Първоначалнитѣ познания, които се даватъ на ученика, се заключаватъ въ владане на езика, на очитѣ, на рѫцетѣ, на краката. Ученикътъ трѣбва да има правилни, красиви движения. Днесъ нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човѣка е правилно. Ученикътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да преустрои своя организъмъ, да изправи въ себе си всичко онова, което отъ преди хиляди години е изкривилъ. Какво правятъ нѣкои отъ окултнитѣ ученици? Преди да сѫ завършили ученичеството си, преди да сѫ решили своитѣ задачи, тѣ ставатъ учители, започватъ да учатъ другитѣ хора. — Не, ученикътъ трѣбва да бѫде учитель само на себе си, нѣма защо да учи другитѣ хора. Каква полза ще допринесете на човѣка, ако го научите, какъ да търгува? Ще го направите търговецъ, и той ще търгува 20—30 години, но въ края на краищата нищо нѣма да спечели. Има смисълъ да стане човѣкъ бакалинъ, но ако е решилъ да изправи погрѣшкитѣ на миналото си. Той трѣбва да съзнава, че Богъ го е изпратилъ да стане честенъ човѣкъ. Въ миналото той пакъ е билъ бакалинъ, но е давалъ на клиентитѣ си по десеть грама по-малко. Днесъ ще имъ дава по десетъ грама повече, за да изправи погрѣшката си. Не само това, но той трѣбва да продава чиста, доброкачествена стока. Не само търговецътъ, но всички хора — учени, философи, бащи, майки, ученици, учители, сѫ дошли на земята да свършатъ една велика работа, съ която да изправятъ погрѣшкитѣ си. Вие минавате за учени хора, за философи, но не сте такива. Нѣкой се хвали, че е добъръ математикъ, че знае да вади квадратни корени отъ числата. Щомъ знае да вади квадратни корени отъ числата, нека извади квадратенъ коренъ отъ любовьта, отъ добродетельта. Ако го питате, кой е квадратниятъ коренъ на любовьта, ще ви каже, че не знае. — На добродетельта? — Пакъ не знае. И да ви се кажатъ квадратнитѣ корени на любовьта и на добродетельта, вие нѣма да ги разберете. Да се върнемъ сега къмъ основната мисъль. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да бѫдете строители. Каквато работа и да ви дадатъ, да можете да я направите тъй точно, така добре, като добри зидари. Ще опнете конеца по права линия и ще започнете да нареждате тухлитѣ една следъ друга, по всички правила на строежа. Не е въпросъ до дреболиитѣ на живота, но всѣки трѣбва да поставя нѣщата на мѣстото имъ. Както градите кѫщитѣ си, така ще строите и вашитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ здрава, устойчива сграда. Като завършите работата си, изпитната комисия ще дойде да провѣри, какво сте направили. Ако намѣри нѣкакъвъ дефектъ въ работата ви, тя ще я събори, и вие отново ще поставите конеца, отново ще почнете да градите. Много отъ сегашнитѣ бакали сѫ били видни философи въ миналото си, но поради нѣкаква сѫществена грѣшка въ философията си, сѫ изпратени като бакали, да продаватъ захарь, оризъ, масло, докато изправятъ погрѣшката си. Какво по-хубаво нѣщо може да желае човѣкъ отъ това, да му се даде възможность да изправи погрѣшкитѣ си? Когато човѣкъ не е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си, той иска да умре, да се освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота. — И да умре, човѣкъ пакъ нѣма да се освободи отъ погрѣшкитѣ си. Тѣ вървятъ следъ него. Като умре, човѣкъ пакъ ще иска да се върне живота му. Смъртьта е безчестие. Щомъ се намѣри въ това положение, човѣкъ започва да се моли на Бога да го избави отъ безчестието му и да го постави въ славата Божия. Казано е въ Писанието: „Богъ нѣма да остави преподобния си да види изтление, да види безчестието си“. За да съгради нѣщо устойчиво, човѣкъ се нуждае отъ циментъ, отъ нѣкаква спойка. Когато зидарьтъ гради, той поставя по малко хуросанъ, циментъ или друга нѣкаква спойка, която държи тухлитѣ здраво. Такава спойка трѣбва да сѫществува между мислитѣ и чувствата на човѣка. Нѣма ли никаква спойка, най-малкото изпитание е въ сила да ги разпръсне. Такава връзка трѣбва да сѫществува навсѣкѫде въ живота. Тази връзка е Божествена и къмъ нея се стремятъ всички живи сѫщества. Тя осмисля живота и внася въ него радость и веселие. Стремете се къмъ Божествената връзка въ живота си! Като я придобиете, пазете я да не се прекъсне. За да не се прекъсне, вие трѣбва да имате будно съзнание. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 1 августъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО. „В ѣ р е н ъ, и с т и н е н ъ, ч и с т ъ и б л а г ъ в с ѣ к о г а б ѫ д и, и Г о с п о д ъ н а м и р а щ е и з п ъ л н и с ъ р д ц е т о т и с ъ в с и ч к и д о б р и н и“. Р а з м и ш л е н и е. За следпия пѫтъ пишете върху темата: „Разлика между духовна и естествена свобода“. Апостолъ Павелъ е казалъ, че естествениятъ, т. е. физическиятъ човѣкъ не може да разбира духовнитѣ работи. — Защо? — Духовнитѣ работи се разбиратъ по вѫтрешенъ пѫтъ, по пѫтя на духовното у човѣка. За да разбере нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги подлага на вѫтрешна анализа. Каква е разликата между физическия, т. е. плътския и духовния човѣкъ? Кое отвлича ума на ученика отъ знанието? — Играчкитѣ, забавитѣ. Когато майката иска да отвлѣче вниманието на детето си отъ нѣщо, което не трѣбва да му се даде, тя туря предъ него различни играчки и излиза вънъ. Щомъ види играчкитѣ, детето веднага престава да плаче и започва да играе съ тѣхъ. Такива играчки, такива забави се изпрѣчватъ на пѫтя на ученика, които го отвличатъ отъ науката. Докато е на земята, човѣкъ се грижи за тѣлото си, да го облѣче и нахрани, да му даде условия да си почине и т. н. Наредъ съ това той има желания да учи, да се развива, да постигие нѣщо. Обаче, ако даде мѣсто повече на нуждитѣ на тѣлото си и го задоволи, той се намира въ положението на дете, което се занимава съ своитѣ играчки. Той не забелязва, какъ годинитѣ минаватъ една следь друга, докато единъ день се намѣри предъ смъртьта и започне да съжалява, че не е задоволилъ копнежитѣ на душата си. Днесъ всички хора говорятъ за физически, за духовенъ животъ, но какво представя всѣки отъ тѣхъ отдѣлно, не знаять. Нѣкои считатъ физическия животъ за реаленъ, а духовниятъ — за нереаленъ. Въ какво седи реалностьта на физическия животъ? Нѣкой сънува, че го гонятъ, затварятъ го, биятъ го и той бѣга, мѫчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувалъ. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва голѣми мѫчнотии и терзания. Има ли нѣкаква реалность въ сънищата? Какво остава отъ този сънь? — Тревогитѣ. — Защо се е тревожилъ този човѣкъ? — За нищо. Тревогитѣ му сѫ били съвсемъ напразно. Следователно, каквото представятъ сънищата за будния животъ, такова нѣщо представя физическиятъ животъ на човѣка по отношение на духовния. Нѣкой се тревожи, безпокои, че има голѣми дългове. Щомъ изплати дълговетѣ си, всичко забравя. Това не е ли сънь? Презъ деня се безпокои за това — за онова, но щомъ заспи, всичко забравя. Това не е ли сънь? Това се отнася до здравия човѣкъ, а не до болния. Болниятъ и въ будно, и въ сънно съетояние не забравя теглото си. Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на ония мисли и желания, които сѫ въ негова вреда. Той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Ученикътъ трѣбва да разбира физическия животъ, за да може разумно да се справя съ борбата, която изпъква между физическия и духовния животъ, т. е. между плътьта и духа. Плътскиятъ животъ разрушава красивото, което човѣкъ е съградилъ въ себе си. Той представя червейчета, които влизатъ въ коренитѣ на дървото и прегризватъ малкитѣ коренчета, докато единъ день цѣлото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължаватъ да живѣятъ. Тѣ сѫ голѣми индивидуалисти. Тѣ не признаватъ идеята за общность, за братство. Ако хората живѣятъ като червеитѣ, всѣки за себе си, кѫде е красотата на живота? Освенъ тѣзи червеи могать да дойдатъ още по-голѣми, изцѣло да нападнатъ дървото и съвсемъ да го унищожатъ. Сега, като се говори за духовенъ животъ, хората трѣбва да знаять, какво представя този животъ. Нѣкой ученикъ свършва гимназия, университетъ, но следъ като е училъ цѣли 16 години, вижда, че всичко е забравилъ. Какво е придобилъ отъ това учение? — Нищо. Щомъ всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко въ него. Такова нѣщо представя духовниятъ животъ за нѣкои хора. Тѣ ставатъ духовни, учатъ, прилагатъ, но единъ день всичко забравятъ и се връщатъ къмъ своя първиченъ животъ. Силата на ученика, силата на вѣрващия се заключава въ вѫтрешната връзка между неговата душа и Бога, въ будностьта на неговото съзнание. Щомъ има тази връзка, щомъ съзнанието му е будно, той никога нѣма да изгуби това, което е придобилъ. Който не е господарь на съзнанието си, при най-малката вѫтрешна борба въ себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовенъ човѣкъ е онзи, на когото съзнанието не се прекѫсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човѣкъ се движи въ свѣтлина и никога не се спъва. Който нѣма свѣтлина въ себе си, той всѣкога се спъва. За да познаете, кой човѣкъ е духовенъ и кой — физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървятъ по гладка, равна повърхность, и двамата ще ходятъ добре, безъ никакви спънки. Вие нѣма да познаете, кой отъ тѣхъ вижда и кой не вижда. Обаче, ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна съ препятствия, площь, духовниятъ човѣкъ ще върви добре, леко, безъ никакво препъване. — Защо? — Защото вижда. Обаче, физическиятъ човѣкъ ще се спъва на всѣка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, нѣма нужната свѣтлина въ себе си. Тъй щото, каже ли нѣкой, че се спъва, това показва, че той нѣма свѣтлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, кѫде ходи, и се спъва. — Ама едно време азъ живѣхъ добре. — Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхность, безъ никакви препятствия. Сега, обаче, пѫтьтъ ти не е равенъ, и трѣбва да съзнаешъ, че не виждашъ, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човѣкъ се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимиятъ свѣтъ е поставилъ на пѫтя му. За да не се спъва, човѣкъ се нуждае отъ зрение, отъ вѫтрешна свѣтлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи съ затворени очи. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да прогледа? Той трѣбва да следва Христа и, като Вартимей, да казва: „Милость, о Давидовъ Сине. Ти помилвалъ си мнозина, Господи, помилвай и менъ“. Тази слѣпота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да се отворятъ очитѣ му, да прогледа вѫтрешно. За тази цель съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно. Не е ли будно, разумнитѣ сѫщества ще поставятъ на пѫтя му редъ спънки и препятствия, които ще го заставятъ да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва, и какъ може да придобие духовна свѣтлина. Какъ се постига духовното, кога ще го постигнете, това сѫ задачи, върху които трѣбва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тѣхъ, това значи да се обезсърдчите. Човѣкъ не е готовъ още да знае, какво го очаква. Той нѣма нужната вѣра. — Кой човѣкъ е вѣрващъ? — Вѣрващъ човѣкъ е онзи, който при най-голѣми противоречия въ живота си не се разколебава, не се подава на никакви съмнения. Ако се спъне въ нѣщо и падне, той признава въ себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява съ положението си. Той се ползува отъ опитностьта, която е придобилъ, и се стреми въ други случаи да бѫде по-внимателенъ. Малцина разбиратъ живота, както трѣбва. Ще кажете, че сте християни, че вѣрвате въ Бога, че се молите. Християни сте, вѣрващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви нѣкаква болесть, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговоръ на молитвата си. — Защо? — Между Божественото съзпание и вашето не сѫществува никаква връзка. Богъ ви държи въ съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекѫсвате връзката си съ Него, вследствие на което страдате, измѫчвате се, не можете да се справите съ положението си. Прекѫсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на единъ отъ пръститѣ на човѣшката рѫка. Какво ще стане съ този пръстъ, ако пожелае да се разходи малко и после пакъ да се върне на мѣстото си? Той може съвсемъ да изсъхне, а може и по другъ начинъ да пострада. За предпочитане е да се върне на мѣстото си, отколкото никога да не се връща. И въ единия, и въ другия случай страданията сѫ неизбѣжни: и рѫката ще страда, и пръстътъ ще страда. Следователно, всѣко отдѣляне на човѣка като удъ отъ Божествения организъмъ, причинява известна дисхармония въ Божественото съзнание. Грѣхътъ се обяснява само съ прекѫсване на връзката между Божественото и човѣшкото съзнание. Иначе, той остава необяснимъ. Всѣки грѣхъ, всѣко престѫпление помрачаватъ човѣшкото съзнание, нарушаватъ правилнитѣ отношения въ живота. Силата на човѣка седи, именно, въ правилнитѣ отношения между неговата душа и Бога. Щомъ наруши тия отношения, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. И тогава, колкото и да се моли, не получава отговоръ на молитвата си. — Защо? — Апостолъ Яковъ казва: „Зле просите, затова не получавате отговоръ на просбитѣ си“. Докато детето е малко, покорно още, то се моли на майка си и на баща си, и молитвата му всѣкога се чува. Като порасне, като стане голѣмъ, непокоренъ синъ. щомъ се помоли за нѣщо на баща си и не получи отговоръ, той веднага се нахвърля върху него и го набива. Той се хвали съ силата си. Нѣкои хора се молятъ на Бога, но щомъ не получатъ отговоръ на молитвата си, тѣ се опълчватъ срещу Него и се отказватъ да учатъ, да работятъ, да се молять. Тѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Господа, не вѣрватъ въ живота, въ нищо не вѣрватъ. Тѣзи хора не мислятъ, че като отричатъ всичко и не искать да работятъ, пакостятъ сами на себе си. И тъй, докато живѣе въ Божествения порядъкъ на нѣщата, човѣкъ не може да се противи. Ако се противи, той ще излѣзе вънъ отъ Божествения организъмъ и ще се замѣсти съ другъ удъ. Ако единъ отъ пръститѣ на човѣшката рѫка напусне мѣстото си и излѣзе вънъ отъ нея, другъ пръстъ ще дойде на неговото мѣсто. Какво ще бѫде положението на първия пръстъ? Това сѫ разсѫждения, които обясняватъ неестественитѣ положения, неестественитѣ състояния на човѣшкото съзнание. Тази е причината, поради която нѣкои хора не разсѫждаватъ правилно. Запримѣръ, грѣшникътъ казва: Нѣмамъ ли право и азъ да живѣя? — Имашъ право да живѣешъ, но нѣмашъ право да грѣшишъ. На това основание всички паразити ще питатъ: Нѣмаме ли право да живѣемъ? Недѫзитѣ, слабоститѣ, грѣхътъ, това сѫ паразити, които живѣятъ за смѣтка на единъ животъ по-високъ отъ тѣхния. Въ Божествения свѣтъ това не се допуща. Недѫзитѣ, слабоститѣ представятъ низшъ, незавършенъ животъ, отъ който човѣкъ трѣбва да се пази. Една отъ задачитѣ на ученика е да се справи съ паразититѣ на физическия, на сърдечния и на умствения свѣть. Щомъ намѣри паразитъ въ себе си, отъ който свѣтъ и да е дошълъ, веднага трѣбва да го изхвърли навънъ. — Може ли паразитътъ да влиза безъ позволение? — Паразитътъ влиза безъ позволение и въ царската глава, и въ философската, както и въ главата на простия човѣкъ. Кѫде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намѣри сигурно мѣсто, да посмуче малко кръвь. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ паразититѣ? Той трѣбва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение, до своитѣ естествени движения. Когато нѣкой паразитъ нападне човѣка, той започва да се почесва ту тукъ, ту тамъ, да прави неестествени движения. Не оставайте паразититѣ да взиматъ предимство у васъ. Само малкото дете очаква на майка си. Порасне ли, стане ли голѣмъ синь, той самъ трѣбва да се чисти, самъ трѣбва да се грижи за себе си. Той трѣбва да се изучава, да знае произхода на своитѣ недѫзи, за да може лесно да се справи съ тѣхъ. Има недѫзи у човѣка, които сѫ създадени отъ преди нѣколко поколѣния. Сѫщо така има добродетели у човѣка, които сѫ създадени отъ хиляди години насамъ. Ученикътъ трѣбва да познава произхода на недѫзитѣ и на добродетелитѣ си, да знае, по какъвъ начинъ да работи съ тѣхъ. „Познай себе си“ — казва Сократъ. Това се отнася за всѣки човѣкъ. специално и за ученика. Не е достатъчно да каже той, че е въ връзка съ духовния свѣтъ. Това трѣбва да се докаже. По какво се познава, че човѣкъ е свързанъ съ духовния свѣтъ? — По усилване свѣтлината на съзнанието му. Щомъ свѣтлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава къмъ свѣтъ, дето живѣятъ разумни сѫщества. Когато се казва, че животътъ е движение, това подразбира, че човѣшката душа се движи отъ физическия къмъ духовния свѣтъ и обратно — отъ духовния къмъ физическия. Каквото представя физическиятъ свѣтъ, такова нѣщо е и духовниятъ. И тамъ има градове, кѫщи, живи сѫщества, но културата, отношенията между сѫществата сѫ по-високи отъ тия на земята Както на земята има населени и ненаселени мѣста, такива има и въ духовния свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ представя блѣдо копие на духовния. Следователно, колкото и да се мѫчи човѣкъ да отдѣли въ съзнанието си физическия животъ отъ духовния, ще види, че това е невъзможно. Тѣзи два живота сѫ тѣсно свързани и взаимно се преплитатъ. Това не се отнася само до човѣка, но и до животнитѣ, и растенията. Запримѣръ, когато кокошката снася яйца и започва да ги мѫти, въ нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цѣли 21 деня и следъ като се излупатъ пиленцата, да се грижи за тѣхъ. Щомъ Божественото съзнание се оттегли, квачката напуща пиленцата си и ги оставя сами да се грижатъ за прехраната си, сами да се защищаватъ. Често хората говорятъ за любовьта, но любовьта не е качество на човѣка. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, човѣкъ проявява любовьта само тогава, когато Богъ присѫтствува въ него. И тогава, той трѣбва да съзнава, че тази любовь не е негова, но на Бога. Богъ въ човѣка люби, а не самиятъ човѣкъ. Като знае това, човѣкъ не може да изисква да бѫде обичанъ. Любовьта насила не се дава. Ако една рѣка минава презъ двора на нѣкой човѣкъ, той нѣма право да задържи тази вода само за себе си. Той трѣбва да остави водата свободно да тече, да минава презъ двороветѣ на вснчки негови съседи, да пои градинитѣ имъ. Щомъ става въпросъ за Божията Любовь, не се страхувайте, пуснете я свободно да тече презъ васъ. Тя ще напои и вашата градина, ще напои градинитѣ и на вашитѣ ближни. Не се мѫчете да я ограничите. Никой не може да ограничи Божията Любовь. Отъ човѣка се иска да бѫде справедливъ, а не да бѫде любвеобиленъ. За Бога е казано, че е Любовь, а не за човѣка. Ако Богъ присѫтствува у човѣка, последниятъ може да люби. Вънъ отъ Бога, той не може да прояви никаква любовь. Ето защо, хиляди години човѣкъ трѣбва да живѣе въ любовьта, докато се научи, какъ да я проявява. Казано е за човѣка, че трѣбва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога че е възлюбилъ истината у човѣка. Следователно, Богъ е Любовь, а човѣкъ трѣбва да бѫде истинолюбивъ и справедливъ. Човѣкь трѣбва да се отличава отъ животнитѣ по своята справедливость. Качеството на човѣка е справедливостьта, а на Бога — любовьта. Когато се говори за Божияга Любовь, ние разбираме онази любовь, която свързва нѣщата. Въ живота на любовьта нѣщата сѫ така свързани, както е свързано учението. Никой ученикъ не може да влѣзе въ гимназията, ако не е свършилъ прогимназия. Тъй щото, каквато е връзката между долното, срѣдното и висшето образование, такава врьзка сѫществува между физическия, духовния и Божествения животь. Такава връзка сѫществува и между различнитѣ животи на човѣка. Тази връзка не е външна, но вѫтрешна. Затова човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нѣщата. Докато човѣкъ държи здраво тази връзка, той е здравъ, весель, разположенъ, има стремежъ за работа, за учене. Прекѫсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. Всѣки човѣкъ е опиталъ това. Който го е опиталъ и научилъ урока си, той знае вече, какъ да постѫпва. Той работи като великъ инженеръ: първо пресмѣта, съобразява, а следъ това пристѫпва къмъ строежъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли вече до положение правилно да смѣтатъ. Отъ тѣхъ се иска да пристѫпятъ къмъ малки опити, къмъ малки постройки. Чрезъ опити тѣ ще провѣрятъ докѫде сѫ дошли въ съзнанието си, т. е. до каква степень на развитие сѫ достигнали. Като не познаватъ живота на съзнанието си, хората се запитватъ, сѫществува ли рай и адъ. И до днесъ още се запитватъ, Христосъ възкрьсналъ ли е, или не. Онзи, който е дошълъ до висока степень на развитие, той разбира, че и като живѣе на земята, и каго напусне земята все ще бѫде между разумни сѫщества, въ свѣтъ на пълна хармония и порядъкъ. За него този животъ не е нищо друго, освенъ райски животъ. Онзи, у когото съзнанието не е пробудено, и предъ смъртьта, и следъ смъртьта си ще прекара въ ада, мѣсто на голѣми мѫчнотии и страдания. Човѣкъ самъ създава ада, самъ създава и рая. Всичко зависи отъ човѣка. Ако живѣе съ съзнание за вѫтрешна връзка въ живота, той е въ рая. Нѣма ли това съзнание. той е въ ада. Ако живѣе съ хора, които не разбиратъ Божиитѣ закони, той ще се натъква на голѣми мѫчнотии и противоречия. Щомъ живѣе съ хора, които прилагатъ Божиитѣ закони, той всичко може да направи. Това виждаме въ случая съ възкресението на Лазара. Христосъ дойде при гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ“. Кой е причина за възкресението на Лазара: Христосъ, или Лазаръ? — И двамата. Лазаръ бѣше човѣкъ съ будно съзнание, вследствие на което, щомъ чу гласа на Христа, веднага стана и излѣзе отъ гроба. Човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре. Събуждали ли сте вие човѣка съ непробудено съзнание? Такъвъ човѣкъ и отъ сънь даже мѫчно можете да го събудите, а още по-мѫчно да го възкръсите. Кой не е изпитвалъ това състояние? Спи, чува, че нѣкой го вика, но не може да стане, като че ли нѣкой го държи вързанъ. Щомъ се разтърси добре, той веднага се освобождава и става отъ леглото си. Въ такова състояние човѣкъ може да изпадне и въ будния си животъ: иска да извърши волята Божия, но нѣщо му препятствува, чувствува се вързанъ, нищо не може да предприеме. Дълго време трѣбва да се бори съ това, което го свързва, за да се освободи и изпълни волята Божия. Като слушатъ тази лекция, мнозина ще се намѣрятъ въ положепиего на героитѣ въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“. Тѣ не могатъ да си представятъ, какво вѫтрешно мѫчение може да изпита човѣкъ, щомъ разполага съ всичко: съ кѫща, съ пари, съ знания, съ сила. Правъ е този човѣкъ, но само докато живѣе физически. Дойде ли до духовния животъ, той се натъква на редъ противорсчия и мѫчнотии. — Защо? — Защото съзнанието му не е будно. Който влиза въ духовния свѣтъ, той трѣбва да има будно съзнание. Не е ли будно съзнанието му, той не може да стане гражданинъ на духовния свѣтъ. Човѣкъ съ обикновено съзнание може да мине само като екскурзиантъ въ духовния свѣтъ. Ще мине, ще замине и нищо нѣма да разбере. Може ли този човѣкъ да каже, че е видѣлъ нѣщо? Видѣль е само нѣколко улици, една-две гостилници и нищо повече. Обаче, улицитѣ и гостилницитѣ не представятъ още духовния свѣтъ. Сѫществата въ духовпия свѣтъ, които сѫ завьршили развитието си, сѫ строги и взискателни. Тѣ не допущатъ въ срѣдата си сѫщества, които не сѫ пробудени и внасятъ дисхармония. Тѣ никого не пѫдятъ, но така постѫпватъ, че всѣки, който влѣзе неподготвенъ въ духовния свѣтъ, се вижда изолиранъ, и самъ се принуждава да излѣзе. Така постѫпиха ангелитѣ, които отидоха въ Содомъ и Гоморъ. Като влѣзоха въ дома на Лота, жителитѣ на Содомъ и Гоморъ нападнаха кѫщата на Лота, викаха и удряха на вратата. Тѣ искаха да се подиграятъ съ ангелитѣ. Обаче, последнитѣ ги ослѣпиха съ свѣтлината си, и тѣ не можаха да напипатъ вратата, не можаха да изпьлнятъ желанието си. Въ това време ангелитѣ изведоха Лота и жена му отъ града, безъ да имъ се причини нѣкаква пакость. Духовниятъ и физическиятъ свѣтъ представятъ още и състояния на съзнанието. Срѣщате човѣкъ разположенъ, вдъхновенъ, готовъ на всички жертви, на всѣко служене. — Защо? — Той е влѣзълъ въ духовния свѣтъ. Срѣщате го на другия день, той се отказва отъ всичко, за което предишниятъ день е билъ готовъ да направи. Той казва: Само азъ ли ще отстѫпвамъ? И азъ искамъ да се проявя. — Правъ е той. Човѣкъ трѣбва да се прояви, но разумно. Силата на човѣка седи въ неговата разумность. Въ главата на светията никакъвъ паразитъ не може да влѣзе. Той не може да издържа на неговия отънь. Дяволътъ има достѫпъ само при онѣзи хора, на които огъньтъ е слабъ. На този отънь той може да се топли само, но не и да изгаря. На кои хора огъньтъ е слабъ? — На грѣшнитѣ. Азъ взимамъ думата „отънь“ въ преносснъ смисълъ. И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате презъ противоречия, мѫчнотии и недоразумения, вие всѣкога ще се натъквате на прекѫсвания на съзнанието си. Значи, докато човѣкъ живѣе физически, всѣкога ще се натъква на прекѫсвания на съзнанието, което води къмъ мракъ и тъмнина. Влѣзе ли въ духовнпя свѣтъ, човѣкъ се радва вече на единство на съзнанието си. Дето е запазено единство на съзнанието, тамъ владѣе пълна свѣтлина. Това значи, да разбира човѣкъ Божиитѣ пѫтища. Когато разумнитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ видятъ човѣкъ, у когото съзнанието е цѣлокупно, тѣ се заинтересуватъ отъ него и започватъ да му помагатъ, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Тъй щото, за да се заинтересува духовниятъ свѣтъ отъ васъ, вие трѣбва да бѫдете талантливи, даровити. Всѣки човѣкъ има нѣкаква дарба, нѣкакъвъ талантъ въ себе си, но той трѣбва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбитѣ си, погрѣшката е ваша. Никой не може да работи за васъ. Силата на човѣка седи въ вѫтрешния му животъ. Много хора сѫ пренебрегнали своя вѫтрешенъ животъ, вследствие на което, вмѣсто да прогресиратъ, тѣ оставатъ на едно и сѫщо мѣсто. Преди всичко тѣ отричатъ сѫществуването на душата, безъ да подозиратъ, че вѫтрешната работа принадлежи изключително на душата. Които сѫ съзнали това, тѣ започватъ да работятъ и казватъ, че правятъ голѣми усилия. Христосъ казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеитѣ, нищо не се ползувате“. Следователно, ако вашитѣ усилия не надминатъ тия на обикновенитѣ хора, и вие нищо не се ползувате. Двама свѣтски хора съ години спорятъ за известна сума, искатъ да знаятъ, кой отъ двамата има право. Въ края на краищата въпросътъ остава неразрешенъ. Двама разумни хора, обаче, въ единъ моментъ могатъ да разрешатъ този споръ. Всѣки споръ, всѣко недоразумение може да се разреши по пѫтя на самоопредѣлянето. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса: за Бога ли живѣе, или за хората. Ако си отговори, че живѣе за Бога, въпроситѣ лесно се разрешаватъ. Когато човѣкъ замине за другия свѣтъ, веднага го спиратъ и преглеждатъ, какво носи съ себе си. Намѣрятъ ли нѣкакъвъ дефектъ въ него, веднага го изпращатъ на земята, да го изправи. Като изправи дефекта си и отново замине за другия свѣтъ, пакъ го подлагатъ на прегледъ. Докато не намѣрятъ, че всичко въ него е въ изправность, постоянно го връщатъ на земята. Така постѫпвате и вие, когато си шиете нова дреха: ходите и се връщате отъ шивача, правятъ ви нѣколко проби, докато дрехата бѫде готова, безъ никакъвъ дефектъ. И следъ това пакъ я обличате предъ шивача, да видите, не е ли останалъ нѣкакъвъ дефектъ. Укаже ли се такъвъ, колкото и да е малъкъ, вие връщате дрехата на шивача, докато ви я донесе добре ушита, безъ никакъвъ дефектъ. Щомъ ви задоволи, вие взимате дрехата и я обличате. Сѫщото се отнася и до васъ: и вие ще ходите въ онзи свѣтъ и ще се връщате, докато се освободите отъ всички свои слабости и недѫзи. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина мислятъ, че щомъ умратъ, направо ще влѣзатъ въ духовния свѣтъ и ще живѣятъ между ангелитѣ, дето само ще пѣятъ и ще свирятъ. — Това е детинско разбиране. Знаете ли, какъ живѣятъ ангелитѣ? Тѣ сѫ пръснати изъ цѣлата вселена, далечъ единъ отъ другъ. Докато не свършатъ работата, която имъ е дадена, тѣ нѣма да се върнатъ при Бога, отъ Когото сѫ излѣзли. И хората, като ангелитѣ, сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ, да завършатъ работата си, но сѫ забравили, отде сѫ дошли и кой ги е изпратилъ. Разликата между ангелитѣ и хората седи въ това, че ангелитѣ знаятъ, кой ги е изпратилъ на работа, и помнятъ пѫтя, по който сѫ вървѣли. Хората сѫ забравили всичко това, и днесъ трѣбва усилено да работятъ, да си припомнятъ, отде сѫ дошли и кой ги е изпратилъ, за да могатъ единъ день да се върнатъ къмъ Бога, отъ Когото сѫ излѣзли. И вие нѣкога сте били съ крила, като ангелитѣ, способни да хвърчите, но днесъ сте изгубили тази способность. Днесъ сте въ положението на камилската птица, която, вмѣсто да хвърчи, бѣга. Било е време, когато и камилската птица е хвърчала. За да възстановите загубеното, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта: Силата на ученика седи въ схващане цѣлокупностьта на фактитѣ, а не на тѣхната отдѣлность. Силата на ученика седи въ запазване на вѫтрешната връзка въ живота, въ единството на неговото съзнание. Силата на ученика седи въ приложение на великия законъ — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. „В ѣ р е н ъ, и с т и н е н ъ, ч и с т ъ и б л а г ъ в с ѣ к о г а б ѫ д и, и Г о с п о д ъ н а м и р а щ е и з п ъ л н и с ъ р д ц е т о т и с ъ в с и ч к и д о б р и н и“. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 25 юлий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТЬ. У п р а ж н е н и е на върха Мусала. Всички прави. наредени шахматно и обърнати съ гърба къмъ слънцето. Така наредени, всички сѣдатъ на земята, съ крака поставени напредъ. Ржцетѣ се издигатъ бавно надъ главата, при което се изговарятъ следнитѣ думи: У п о в а й н а Г о с п о д а с ъ в с и ч к о т о с и с ъ р д ц е! Бавно спущане на рѫцетѣ, отъ дветѣ страни на главата. съ изговаряне на думитѣ: У п о в а й н а Г о с п о д а с ъ в с и ч к и я с и у м ъ! Рѫцетѣ продължаватъ да се спущатъ отстрани на тѣлото, по краката, до пръститѣ долу и бавно се издигатъ надъ главата, въ първото положение, съ изговаряне на думитѣ: В ъ в с и ч к и т ѣ с и п ѫ т и щ а п о з н а в а й с а м о Н е г о, и Т о й щ е о п р а в и с т ѫ п к и т ѣ т и. Въ това положение, седнали, лѣвиятъ кракъ се подгъва подъ дѣсния. Дѣсната рѫка се поставя на колѣното и се чете ,,Добрата молитва и 91 Псаломъ“. Следъ това дѣсниятъ кракъ се подгъва подъ лѣвия. Лѣвиятъ кракъ си остава напредъ, лѣвата рѫка се поставя на колѣното. Въ това положение се изговарятъ думитѣ: Д а с е с ъ е д и н я т ъ л ю б о в ь т а, в ѣ р а т а и н а д е ж д а т а в ъ с ъ р д ц е т о н и, и д а с е п р о с л а в и Г о с п о д ъ в ъ д у ш и т ѣ н и. Д а с е с ъ е д и н я т ъ в ѣ р а т а, н а д е ж д а т а и л ю б о в ь т а в ъ с ъ р д ц е т о н и, и д а с е п р о с л а в и Г о с п о д ъ в ъ д у ш и т ѣ н и. При сѫщото положение се изговарятъ и следнитѣ думи: Щ е с л у ж а Г о с п о д у с ъ у м а с и, с ъ с ъ р д ц е т о с и и с ъ с и л а т а си. Щ е х о д я в ъ п ѫ т я Г о с п о д е н ъ с ъ л ю б о в ь т а си, с ъ в ѣ р а т а с и и с ъ с и л а та си. Щ е п о з н а в а м ъ Г о с п о д а в ъ ж и в о т а с и с ъ д у ш а т а с и, с ъ с ъ р д ц е т о с и и с ъ у м а с и. Сега, съсрѣдоточете се въ себе си и всѣки да пожелае това, къмъ което душата му се стреми. Р а з м и ш л е н и е. Както виждате, докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера. Всѣко езеро може да се уподоби на единъ отъ материцитѣ въ свѣта. Крайното езеро, въ дъното на хижата, представя Австралия. Нѣкога тя е била по-голѣмъ континентъ, отколкото я виждаме днесъ. Голѣма часть отъ нея е потънала. Дветѣ езера при хижата сѫ дветѣ потънали земи отъ Австралия. При изкачване, по-нагоре, дветѣ езера надъ хижата представятъ Азия. Езерото подъ самия връхъ Мусала представя Европа. Дветѣ езера, които се виждатъ отъ върха, въ посока на югоизтокъ, Маричинитѣ езера, представятъ Южна Америка и Африка. Това е важно за васъ, доколкото да насочите мисъльта си къмъ живата природа, да видите, че всичко, което сѫществува въ нея — камъкъ, дърво, растение, животно, рѣка, езеро, море, планина — е въ връзка съ различнитѣ свѣтове. И иай-малкитѣ нѣща въ природата сѫ представители на нѣщо велико и разумно. Забележете, на изтокъ, на западъ и на северъ има облаци, а на югъ небето е чисто, ясно. Това показва, че едни отъ теченията въ природата отиватъ надолу и носятъ облаци, а други отиватъ нагоре и разнасятъ облацитѣ, вследствие на което хоризонтътъ е ясенъ. Изобщо, северъ символизира истината, а югъ — доброто, добродетельта. Дето е доброто, тамъ е югъ. Планинскитѣ върхове, които ви обикалятъ, представятъ възможности за проява на Божията Любовь. Следователно, само онзи може да говори за обезсърдчение, който е обиколилъ всички планински върхове, всички вериги, всички чукари. Ако ги обиколи и остане нѣщо отъ обезсърдчението му, той има право да говори за него. Иначе, безъ да ги е обходилъ, не му се позволява да казва, че е обезсърдченъ. Планинскитѣ вериги представятъ ребуси, задачи за разрешаване. Тѣ сѫ свързани една съ друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трѣбва да знае, отде да започне и накѫде да върви. Онзи, който е строилъ планинитѣ, той е поставилъ врати за преминаване отъ една планина въ друга, отъ единъ връхъ на другъ. Следователно, човѣкъ всѣкога може да черпи сила, енергия отъ планината, посрѣдствомъ която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия освѣтява нѣщата и ги кара да зрѣятъ, а въ низинитѣ тя ги нагрѣва и изгаря. Който иска мисъльта му да се освѣтява и да зрѣе, да се качва по планини. Тѣ предразполагатъ човѣка къмъ мисъль. Сега, оттукъ ще изпратимъ поздравъ на всички приятели, които се намиратъ на изтокъ и на западъ, на северъ и на югъ. Ще изпратимъ поздравъ на всички братства, които съставятъ ордени на Великото Бѣло Братство. Ще изпратимъ поздравъ на всички пробудени души, които вършатъ волята Божия. Казватъ нѣкои, че за развитието си, човѣкъ трѣбва да се отдѣли отъ общото, да живѣе самъ. — Когато расте, човѣкъ може да се изолира, но въ този процссъ той има нужда отъ сокове, отъ храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвънъ, иска или не, той е длъженъ да признае Цѣлото. Запримѣръ, слънцето грѣе отгоре. По отношение на растителното царство, слънцето е цѣлото, а растенията, животнитѣ и хората представятъ души, които черпятъ отъ това цѣло. Значи, слънцето, като цѣло, дава. Растенията, животнитѣ и хората сѫ частитѣ, които, отъ една страна взиматъ, а отъ друга — даватъ. Всички, наредени въ крѫгъ, хванати за рѫцетѣ си така, че дѣсната рѫка съ лѣвата на съседа се издигатъ нагоре, а лѣвата рѫка съ дѣсната на съседа оставатъ долу, на мѣстото си. При това положение на рѫцетѣ се произнасятъ думитѣ: Уповавай на Господа съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ. Въ всичкитѣ си пѫтища познавай само Бога. Той ще оправи стѫпкитѣ ти. Въ сѫщото положение се произнасятъ думитѣ: Ще служа Господу съ ума си, съ сърдцето си и съ силата си. Ще ходя въ пѫтя Господенъ съ любовьта си, съ вѣрата си, съ силата си и ще познавамъ Господа въ живота си съ душата си, съ сърдцето си и съ ума си. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратилъ. Смѣна на рѫцетѣ: онѣзи, които сѫ долу, се издигатъ горе; тия пъкъ, които сѫ горе, се свалятъ долу. При това положение на рѫцетѣ се произнасятъ следнитѣ думи! Да се съединятъ любовьта, вѣрата и надеждата въ сърдцата ни и да се прослави Господъ въ душитѣ ни. Коленичене на лѣвото колѣно и подгъване на дѣсния кракъ подъ правъ ѫгълъ. Въ това положение се произнасятъ следнитѣ думи: Да се съединятъ вѣрата, надеждата и любовьта въ сърдцата ни и да се прослави Господъ въ душитѣ ни. Сега ще се спра върху думитѣ „единство и общность“. Какво се разбира подъ думитѣ „единство и общность“? Въ Божествения свѣтъ единството подразбира законъ на цѣлото, който включва блаюто на всички. На физическия свѣтъ подъ „единство“ се разбира това, което душата съдържа въ себе си, като лѫчъ отъ Бога. Тя е подобна на цѣлото. Следователно, когато кажемъ „единство на душитѣ“, разбираме, че Богъ включва въ себе си всички души и живѣе тѣхния животъ. Той мисли доброто на всички живи сѫщества. Въ своя великъ планъ, Богъ е включилъ доброто на всички души, условията имъ да се развиватъ, да растатъ и да узрѣватъ. Въ Божествения свѣтъ подъ думата „общность“ се разбира работата, която Богъ прилага по отношение на една душа, като проследява всички нейни падания и ставания. Като работи върху всѣка душа специално, Той разглежда общитѣ положения, презъ които тя минава. Всѣка душа има свои индивидуални преживявания, но сѫщевременно тя има и такива преживявания, които сѫ общи за всички души. Общностьта подразбира съвокупность отъ всички ония положения, презъ които минаватъ всички живи сѫщества безъ изключение. Да обичашъ едного, това значи да работишъ върху тази душа и да изучавашъ въ нея онова, което е общо за всички души. Това е законъ за общность. Да обичашъ всички души, това значи да изучавашъ закона за единството. Въ закона на единството човѣкъ постепенно слиза. Той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общностьта е точно обратно: човѣкъ първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да минава отъ единия законъ въ другия. Остане ли само въ единия законъ, той преживява голѣми противоречия. Често религиознитѣ, духовнитѣ хора се страхуватъ да влѣзагъ въ свѣта, да не ги ограбятъ. Каквото и да правятъ, обаче, тѣ сѫ въ свѣта. Какво искатъ хората? — Да имъ се даде нѣщо. Следователно, щомъ обичате нѣкого, вие непременно трѣбва да му дадете нѣщо. Който люби, той трѣбва да бѫде отворенъ, да дава. Любовьта се изразява чрезъ даване. Казвате, че когато дава, човѣкъ губи. Питамъ: Какво ще изгуби семенцето, когато се посади въ почвата? Какво ще изгуби животното, когато стѫпи върху почвата? Следователно, когато даването е на мѣсто, резултатитѣ всѣкога сѫ добри. Тъй щото, когато се казва да не любите свѣта, то има духовно значение; щомъ си човѣкъ, не туряй краката си въ почвата, въ грубата материя, както растенията. Ти трѣбва да имашъ общение съ души, а не съ почвата, съ грубия материалъ. Не желай нѣща, които не ти сѫ потрѣбни. Който желае непотрѣбни нѣща, той мяза на растение, което е пуснало кореннтѣ си дълбоко въ земята. Земята казва: Ето, всичко въ мене е отворено. Вземи, каквото искашъ, но трѣбва да имашъ знания, пособия, къмъ които да притуряшъ онова, което си придобилъ. Нѣмашъ ли торба, въ която да туряшъ всичко, което си придобилъ, като излѣзешъ навънъ, веднага ще изсъхнешъ. Много растения изсъхватъ по единствената причина, че не могатъ да задържатъ знанието, което сѫ придобили. И тъй, споредъ закона на общностьта вие трѣбва да влизате въ общение съ пробудена душа, а не съ непробудена. Пробудена душа е онази, която изпълнява Божия законъ. Щомъ влѣзете въ връзка съ една душа, едновременно вие влизате въ връзка съ всички души. Вие трѣбва да изучавате този законъ. Съ пробудената душа ще влѣзете въ връзка по единъ начинъ, а съ пепробудената душа — по другъ начинъ. Искате ли да влѣзете въ връзка съ една непробудена душа, работете върху нея, докато събудите любовьта й. Работете съ законитѣ за общностьта и единството, като имате предъ видъ изпълнението на волята Божия. Започнете или отъ единицата къмъ всички, или отъ всички къмъ единицата, но въ всички случаи изпълнявайте волята Божия. Щомъ изпълнявате волята Божия, вие ще получите Божието благословение и ще можете да давате на всички. Не се съмнявайте въ Бога. Имайте пълна вѣра въ Него. Вие трѣбва да имате вѣрата на детето. Щомъ детето заплаче въ люлката, майка му веднага чува и отговаря на неговия плачъ. Ако майката не го чуе, другъ нѣкой ще го чуе, но непременно ще му се отговори. Това е първата фаза на детската вѣра. И вие сте минали презъ тази фаза. Щомъ ви туряли въ люлката, вие сте заплаквали, и по този начинъ сте заставяли майка си да стане, да задоволи нуждитѣ ви. Когато детето стане на седемь години, майка му го праща на училище. Тя става сутринь рано, събужда го, помилва го, облича го, нахранва го, туря му храна въ торбичката и го праща на училище. Детето вѣрва, че учительтъ ще му даде знание. Това е втората фаза на детската вѣра. Въ тази фаза, именно, се намирате и вие. Вие спите, но майка ви ви събужда, нахранва, туря ви торбичката презъ рамото и казва: Хайде на училище! Сега, всѣка сутринь Господъ ви събужда, туря торбичка съ книги презъ рамото ви и казва: Хайде на училище! Като се върнете отъ училището, ще разправяте на майка си, какъвъ урокъ ви е преподаденъ. Ако направите нѣкаква погрѣшка, учительтъ ще ви хване за ухото, да не правите сѫщата погрѣшка втори пѫтъ. Изправите ли погрѣшката си, учительтъ ще ви похвали. Какво представя молитвата? — Молитвата е разговоръ на ученика съ Бога, на Когото ученикътъ разправя, какво е училъ, кѫде е сгрѣшилъ, какъ е поправилъ погрѣшката си и т. н. Богъ ще го слуша и ще му помага. Върне ли се отъ училище, безъ да разкаже на Бога, какво е правилъ въ училището, цѣлиятъ день е изгубенъ. Следователно, върнешъ ли се отъ работа, или отъ училище уедини се въ себе си и се извини предъ приятелитѣ си, че имашъ работа — да се измиешъ да се преоблѣчешъ и да се поразговоришъ съ Бога. Съ измиването, преобличането и разговора си съ Бога, съ баща си и майка си, ти ще получишъ наставления за утрешния день. При всѣко отиване и връщане отъ работа, човѣкъ трѣбва да се моли, да държи връзка съ любовьта. Това сѫ прости правила, които трѣбва да изпълнявате, за да се избавите отъ злото, което ви дебне. Всѣки иска да бѫда обичань, а не знае, че това е най-лесната работа. — Защо? — Защото човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ въ миналото, пише въ настоящето, ще пише и въ бѫдеще. Да се смущава човѣкъ, дали ще го обичатъ, или не, това значи да се смущава, дали ще дойде нѣкой да чете книгата му. Докато има хора съ будно съзнание, все ще се намѣри нѣкой да чете твоята книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня. На другия день пакъ ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нѣщо за Господа. Търси тукъ, търси тамъ, не може да намѣги. Ти му посочвашъ страницата, и той започва да чете. Чете, но нищо не разбира. Ти започвашъ да му проповѣдвашъ. Посочвашъ му още една страница отъ книгата си. Така той чете, интересува се отъ твоята книга. Като прочете цѣлата книга, той започва да разбира вече нѣщата вѫтрешно. Като четете книгитѣ си едни на други, по този начинъ вие влизате въ общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване. Нѣкой ви дава хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Въ замѣна на това вие му давате жито, царевица или друго нѣщо, което той може разумно да използува. Чрезъ даване и взимане човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представятъ тия сѫщества? Физически тѣ сѫ невидими, но вие можете да влѣзете съ тѣхъ въ духовна връзка. Представете си, че виждате човѣкъ, който носи въ рѫката си чанта, пълна съ четки и бои. Той ходи натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какъвъ е този човѣкъ, какво иска, какво търси, нищо не знаете. Вие го виждате физически само и знаете, че търси нѣщо, движи се. Обаче, този човѣкъ има и друга страна — духовна. Той се спира на едно мѣсто всрѣдъ природата, изважда четки и бои и започва да рисува нѣщо върху платно. За васъ вече не е важенъ човѣкътъ, но това, което той работи. Вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува. Вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако почнете да се разговаряте съ него, той ще мълчи. — Защо? — Платното е важно за него. Отъ време на време той спира работата си и гледа, какво трѣбва да нарисува. Тогава може да ви каже нѣколко думи и пакъ продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справятъ съ васъ. Ще се яви вѣтъръ, който ще ви изпѫди. Щомъ сте попаднали при художника, вие трѣбва да наблюдавате, какъ рисува, и да се учите отъ него. Привилегия е за човѣка, да се намѣри предъ единъ художникъ и да гледа, какъ рисува. Каквото и колкото разберете отъ неговата работа, това е достатъчно за васъ. Днесъ и вие се намирате предъ картинитѣ на велики художници, които сѫ рисували цвѣтята, канаритѣ, върха Мусала и т. н. Има художници, които не само рисуватъ тия цвѣтя, но специално ги отглеждатъ като тѣхни деца. — Кѫде сѫ тия художници? — Тѣ сх невидими, но картннитѣ имъ свидетелствуватъ за тѣхъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете много внимателни. Ще бѫдете будни, ще внимавате, кѫде стѫпвате. Ще гледате да не тъпчете цвѣтята. И най-малкото цвѣтенце да стъпчете, вие разваляте работата на нѣкой художникъ. Както постѫпвате съ картинитѣ на художницитѣ, така ще постхпватъ и съ васъ. Вие сте ученикъ, цѣла година сте учили, но на края на годината единъ отъ учителитѣ ви скѫсва. Чудите се, защо, следъ като сте учили цѣла година добре, на края пропадате. Това е наказанието ви, задето сте тъпкали картинитѣ на нѣкой художникъ. Вие ходите изъ планинитѣ, тъпчете цвѣтята, не гледате, кѫде вървите, но като се върнете у дома си, чувствувате се неразположенъ. — Защо? — Разбирате, че сте направили нѣщо, което не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Колкото е по-добъръ човѣкъ, толкова по-внимателно стѫпва. Той знае, кѫде да стѫпи. Той спазва законитѣ за общностьта и за единството. Затова е казано въ Писанието: „Господъ ще оправи стѫпкитѣ ви“. — Кога? — Когато изпълнявате Неговитѣ закони. Ще се качвашъ по планинскитѣ върхове, но внимателно, съ будно съзнание, да не стъпчишъ нито едно цвѣте. Изпрѣчи ли се нѣкое цвѣте на пѫтя ти, ще се спрѣшъ предъ него, ще го помиришешъ, ще го помилвашъ и ще изпратишъ една добра мисъль къмъ онзи художникъ, който го е рисувалъ. Следъ това и той ще изпрати своето благословение. Така ще се качвате по върховетѣ и ще слизате оттамъ вдъхновени и пълни съ животъ. Това значи екскурзия по планински върхове. И тъй, размишлявайте върху двата закона — на единство и общность. Имайте предъ видъ интереситѣ на всички живи сѫщества — на растенията, на мушицитѣ, на животнитѣ. Тукъ мушицитѣ хапятъ, но това не е позволено. На Мусала не имъ е позволено да хапятъ. Въпрѣки това тѣ нарушаватъ правилото. Като хапятъ, тѣ искатъ да ви кажатъ да оставите настрана вашия старъ обичай да кѫсате и да тъпчете цвѣтята. Щомъ сте дошли на планината, вие трѣбва да бѫдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тукъ. Всѣки камъкъ, всѣко цвѣте сѫ поставени точно на мѣстото си. Има нѣкои камъни, които сѫ вънъ отъ реда на планината. Тѣхъ можете да мѣстите, но не и ония, които сѫ наредени по плань, приложенъ отъ разумни сѫщества. Който спазва реда и порядька по високитѣ планински мѣста, той може да възпитава съзнанието си. Много нѣща може човѣкъ да научи отъ цвѣтята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятеленъ. За да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, стѫпкитѣ му трѣбва да бѫдатъ оправени отъ Бога. Да бѫдатъ стѫпкитѣ на човѣка оправени, това не значи да върви по права линия, като войникъ, но да избира пѫтъ за стѫпкитѣ си, да не тъпче цвѣтята и да не разваля картинитѣ на природата. Като пазите цвѣтята, вие се свързвате съ ония разумни сѫщества, които работятъ върху тѣхъ. Щомъ ги тъпчете, вие не вървите по Божиитѣ пѫтища. Това не трѣбва да ви плаши, да не смѣете да вървите по планинитѣ. Внимателни бѫдете! — това е важно. Има цвѣтя, върху които, и да стѫпите, лесно се оправятъ. Но има цвѣтя съ крехко, нѣжно, неустойчиво стъбълце. Тѣ лесно се смачкватъ и следъ това не могатъ да се съвзематъ. Не тъпчете цвѣтята, бѫдете внимателни кьмъ тѣхъ, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите въ пѫтя, толкова повече души ще ви помагатъ. Най-малко деветь души идатъ въ помощь на онзи, който изпълнява волята Божия. Тѣ идатъ отъ полето на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродетельта и т. н. Щомъ деветь души се заинтересуватъ отъ човѣка, следъ тѣхъ идатъ и други души, все отъ висши свѣтове. Той вижда вече, какъ неусѣтно работитѣ му се нареждатъ една следъ друга. Само при това положение животътъ на човѣка се осмисля. Когато човѣкъ се чувствува самъ, немилъ-недрагь, изоставенъ отъ приятели, отъ близки, той не разбира Божиитѣ закони, нито Бога познава. Сега отъ всички се иска да учите, да събудите душата си. Колкото малка мисъль да е минала презъ ума ви, щомъ е Божествена, приемете я. Станете и я изпълнете. Никакво отлагане! Днешниятъ день, съ температура 26°, показва, че ви се даватъ добри условия за работа. Облацитѣ пъкъ стоятъ като свидетели, които подържатъ идеята за единство и общность на нѣщата. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ съзнателно. И тъй, при закона на единството човѣкъ работи за славата Божия. При закона на общностьта Богъ работи за доброто на човѣка. Когато всички хора работятъ за славата Божия, Богъ е центъръ, къмъ Когото всички се стремятъ. Тогава Той наблюдава, какво хората правятъ и какъ работятъ. Когато Богъ работи въ насъ, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на великъ организъмъ, а ние мислимъ, че сами работимъ. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ свѣта въ шесть деня, а на седмия си починалъ. После, всички живи сѫщества, които Богъ е създалъ, започватъ да работятъ за Неговата слава. Следователно, първо Богъ е работилъ заради насъ, а после, когато си е почиваль, ние сме започнали да работимъ за Него чрезъ Духа Божий. Когато човѣкь изпадне въ противоречие, това показва, че не разбира законитѣ за единство и общность. Съ други думи казано: При противоречията въ живота си човѣкъ не разбира нито славата Божия, нито своето добро. Тогава човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ. За да се осмисли живота му, той трѣбва да остави Богъ да работи въ него. А за да разбере живота, човѣкъ трѣбва да работи за славата Божия. Всички хора търсятъ своето добро, но не и славата Божия. За да дойде доброто за човѣка, той трѣбва да търси славата Божия. Търси ли славата Божия, и неговото добро ще дойде. Не търси ли славата Божия, доброто нѣма да дойде. Щомъ доброто не дойде, и животътъ му ще се обезсмисли. Следователно, ако искашъ ученъ да станешъ, ще търсишъ славата Божия. Ако искашъ богатъ да станешъ, ще търсишъ славата Божия. Който търси славата Божия, той всичко придобива; който не търси славата Божия, той всичко губи. Непреривно работете за славата Божия, за да работи и Богъ непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интереситѣ и славата на своя господарь, и господарьтъ му ще има предъ видъ неговото добро. Къмъ добрия слуга и господарьтъ е точенъ, изпълнителенъ. Щомъ дойде опредѣления день и часъ за възнаграждението му, господарьтъ веднага плаща. Сега, като имате предъ видъ двата закона — за едииство и общность, ще работите съзнателно съ тѣхъ, за да си разрешите и най-мѫчнитѣ задачи въ своя животъ. Нѣма задача въ свѣта, която да не може да се разреши. Когато хората ви гонятъ, или преследватъ, започнете да работите за славата Божия. Щомъ разбератъ това, тѣ се отдръпватъ и започватъ да ви обичатъ. Въ това отношение хората приличатъ на овчарски кучета. Когато овчарьтъ се отдалечи отъ стадото си, кучетата ще ви гонятъ, ще ви лаятъ. Щомъ овчарьтъ дойде при стадото си, кучетата преставатъ да лаятъ и лѣгатъ да спятъ. Следователно, когато човѣкъ е безъ Бога, хората го преследватъ, не го допущатъ да влѣзе между тѣхъ. Щомъ Богъ е съ човѣка, хората постепенно се оттеглятъ, започватъ да му се радватъ и го приематъ навсѣкѫде. И тъй, който работи за славата Божия, той е подобенъ на цвѣте, което се развива правилно. Всѣко цвѣте, което се развива правилно, се ползува отъ Божието благословение. Щомъ нѣкое цвѣте не се развива правилно, не се ползува отъ Божието благословение; тогава и животнитѣ, и хората започватъ да го тъпчатъ. Благословенитѣ цвѣтя се отглеждатъ въ градини подъ специални грижи и внимание. Отъ време на време въ тѣхъ влизатъ пчеличкитѣ, поздравляватъ ги отъ баща имъ, като имъ донасятъ по едно писмо. Като благодарность за този поздравъ, цвѣтята даватъ на пчеличкитѣ своя нектаръ п ароматъ. При това положение на нѣщата, и цвѣтята се радватъ, и пчелитѣ се радватъ. Тѣ взаимно се възнаграждаватъ и създаватъ иомежду си отношения, връзки. Това е вѣрно и по буква, и по духъ, като сѫщевременно се отнася не само до цвѣтята и пчеличкитѣ, но и до всички хора по лицето на земята. Както пчеличкитѣ играятъ роля на пощальони по отношение на цвѣтята, така и хората, чрезъ своитѣ добри, свѣтли мисли, топли чувства и чисти погледи, взаимно си пренасятъ писма отъ невидимия свѣть. По този начинъ тѣ осмислятъ живота си. Седи нѣкой човѣкъ предъ прозореца си, но скърбенъ, тѫжи за нѣщо. Въ това време по улицата минава нѣкое дете, нѣкоя млада мома или младъ момъкъ, нѣкой старъ, мѫдъръ човѣкъ и отправя чистъ, свѣтълъ погледъ къмъ него. Въ този моментъ една свѣтла мисъль озарява ума на скръбния човѣкъ, и той става отъ мѣстото си, развеселява се и започва да пѣе. — Защо? — Скръбьта му се е превърнала въ радость. Той е получилъ по незнаенъ за него пѫтъ писмо отъ невидимия свѣтъ, което промѣня състоянието му. Въ ролята на пощальонъ отъ духовния свѣтъ може да бѫде не само човѣка, но и животнитѣ. Съ пѣсеньта си, съ чуруликането си птичката може да предаде нѣщо хубаво на човѣка, съ което да го зарадва, да смѣни скръбьта му въ радость. Духовниятъ човѣкъ се отличава по това, че между всички явления намира дълбока, вѫтрешна връзка. Физическиятъ човѣкъ, обаче, живѣе съ постояненъ страхъ въ себе си. Като се нахрани днесъ, той започва вече да се страхува за утрепшия день, да не остане гладенъ. Той не разбира закона на единството. Докато търси славата Божия, той всѣкога ще бѫде нахраненъ. Щомъ прилага законитѣ за единството и общностьта въ живота си, той всѣкога ще бѫде задоволенъ. Помнете: Законътъ на единството се отнася до славата Божия, а законътъ на общностьта — до доброто на човѣка. Мисли за славата Божия, за да мисли Богъ за твоето добро. Да работи Богъ у насъ, това значи да станемъ орѫдие Негово, Той да се проявява чрезъ насъ. Това значи да бѫдемъ проводници на Бога. Щомъ си проводникъ на Бога, ти ще се ползувашъ отъ неговитѣ блага. Доброто, което Богъ прави чрезъ тебе, първо тебе ще ползува, а после другитѣ. Като не разбирате тия нѣща, казвате: Какво особено има въ законитѣ на единство и общность? — Много нѣща има въ тѣзи закони, а при това необикновени нѣща. Дето се работи за славата Божия, тамъ е доброто. Не се ли работи за славата Божия, и доброто отсѫтствува. Дето се работи за славата Божия, тамъ има и здраве, и богатство, и знания, и свѣтлина. Дето не се работи за славата Божия, тамъ всичко добро изчезва. Работете за славата Божия, ако искате слънцето всѣкога да грѣе и да ви освѣтява. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1928 г. в. Мусала. (Рила).

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАЧАЛО НА ДОБРОДЕТЕЛЬТА. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. Р а з м и ш л е н и е. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ известно припомняне. Потрѣбно е отъ време на време да се припомни на човѣка онова, което не знае, или което е забравилъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е направенъ отъ захарь, трѣбва да му се напомни да не се доближава до вода, за да не се разтвори въ нея. Срещне ли вода на пѫтя си, той трѣбва да стои далечъ отъ нея. На физическия свѣтъ човѣкъ е толкова устойчивъ, колкото захарьта. Отдѣлниятъ човѣкъ, както и цѣлото човѣчество, не съзнаватъ още тази истина, вследствие на което се мисли, че земниятъ животъ е устойчивъ. Доколко земниятъ животъ е устойчивъ се вижда отъ това, че най-малкото изпитание на човѣка е въ сила да го изкара отъ релситѣ му и да изгуби съзнание, разположение, правата си мисъль. Засегнете ли нѣкѫде човѣка, и най-благочестивъ да е, веднага ще измѣни и морала, и философията си. — Защо? — Защото е засегнатъ на слабото му мѣсто. Бутнете ли човѣка на слабото мѣсто, захарьта му веднага се стопява. Когато захарьта срещне вода, тя веднага капитулира. Тя казва: Съ всичко мога да се боря, но не и съ водата. Оттукъ вадимъ следното заключение: който не може да устоява срещу водата, той е направенъ отъ захарь. Водата и захарьта сѫ символи, които трѣбва правилно да се превеждать. Не можете ли правилно да ги преведете, вие ще изпаднете въ грѣшки. Хората грѣшать не само по отношение на тѣзи символи, но и по отношение на духовния животъ. Като не разбиратъ правилно физическия животъ, тѣ не разбиратъ и духовния, вследствие на което даватъ криви обяснения за небето. за ангелитѣ, за Бога. Тѣ проповѣдватъ едно, а друго вършатъ. Въ това отношеиие тѣ мязатъ на нѣкой неопитенъ учитель по рисуване, който предава на ученицитѣ, какъ трѣбза да рисуватъ, а като започне да рисува, и той прави погрѣшки като тѣхъ. Лекитѣ нѣща и ученицитѣ могатъ да ги рисуватъ. Дойдатъ ли до нѣкои сложни рисунки, тамъ учительтъ се проявява. Понѣкога и рисункитѣ на учителя не мязатъ на оригинала. Днесъ всички хора говорятъ за високъ моралъ, но като дойдатъ до приложението на този моралъ, тѣ ще изнесатъ нѣкаква права или крива линия, която донѣкѫде само се съгласява съ морала му. Едва ли ще срещнете човѣкъ, който може да изнесе този моралъ въ неговитѣ тънкости, както е изразенъ въ живата природа. За това се изисква човѣкъ съ умъ и сърдце като Божиитѣ. Обаче, ако при днешнитѣ условия човѣкъ има умъ и сърдце като Божиитѣ, въ него ще се роди голѣма гордость. Малко трѣбва на човѣка, за да прояви гордостьта си. Гордостьта е качество не само на човѣка, но и на животнитѣ, и на растенията. Срѣщате младъ момъкъ или мома, свършили университетъ, но така дигнали глава, толкова недостѫпни, като че цѣлъ свѣтъ победили. Когато Богъ създалъ комара, последниятъ извадилъ орѫжието си и махалъ надѣсно-налѣво съ него. По едно време той срещналъ единъ лъвъ въ гората, жилналъ го съ орѫжието си по носа и го повалилъ на земята. Комарътъ се възгордѣлъ и си казалъ: Виждате ли, колко съмъ силенъ? Такова голѣмо и силно животно — царь на животнитѣ, повалихъ на земята. По-нататъкь комарътъ срещналъ една паяжина и се оплелъ въ нея. Паякътъ веднага започналъ да го души. — Какъ смѣешъ да ме душишъ? Преди малко повалихъ на земята царя на животнитѣ, а ти, толкова малко сѫщество, ме нападашъ и душишъ! Преведете тѣзи символи — комарътъ, лъвътъ и паякътъ и вижте, въ какви случаи въ живота могатъ да се използуватъ тѣхнитѣ качества. Често животнитѣ, съ нѣкои характерни тѣхни чърти, се уподобяватъ на хора. Въ случая животнитѣ се взиматъ като символи. Отъ гледището на Великия свѣтъ, всѣко живо сѫщество, малко или голѣмо, е на мѣстото си. Въ цѣлокупния животъ, всѣко живо сѫщество представя такава буква, каквато е буквата въ всѣки езикъ. Представете си, че имате нѣколко букви отъ азбуката: И, М, А, Г, Р. Какво ще правите съ тия букви, ако не знаете въ какъвъ редъ да ги поставите? — Ще се намѣрите въ голѣмо противоречие. Обаче, поставите ли ги въ нѣкакъвъ редъ, вие ще образувате една дума, която ще убеди хората въ нѣщо. Ако пишете писмо на своя приятель, въ което нареждате буквитѣ по начинъ, какъвто вие желаете, нищо нѣма да излѣзе: И М А Г Р. Наредите ли ги въ нѣкакво правилно съчетание, вие ще образувате думи, които ще ви подействуватъ или благотворно, или като киселини. Това зависи отъ начина, по който буквитѣ се размѣстватъ. Като размѣстите буквитѣ, вие сте въ състояние да образувате и киселини. Ако не знаете, какъ да постѫпвате въ живота си, тия киселини могатъ да произвеждатъ голѣми взривове. Като влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ трѣбва да си служи съ положителната наука. Той трѣбва да знае, кѫде да употрѣбява всѣка буква, всѣки слогъ и всѣка дума. Не спазвате ли тѣзи закони и мислите, че всичко знаете, че сте завършили еволюцията си, вие сте предъ едно голѣмо отклонение отъ правия пѫтъ. — Азъ зная много работи. — Много работи знаешъ, но още много не знаешъ. Да сготвишъ бобъ — знаешъ, но да посадишъ едно семенце въ земята, не знаешъ. Да сготвишъ нѣкакъвъ обѣдъ, знаешъ. Обаче, дойде ли въпросъ да помогнешъ на нѣкой, който страда отъ треска, не знаешъ, какъ се лѣкува треска. Ето защо, човѣкъ е дошълъ на земята, за да научи всичко, да се усъвършенствува. Какво значи да се усъвършенствува човѣкъ? — Самоусъвършенствуването представя велика задача за човѣка. Казвате, че Господъ е създалъ козмоса, съ всички планети и слънца. Казвате още, че слънцето и звездитѣ били създадени за времена и за години. Какво разбирате подъ думитѣ „времена и години?“ — Животътъ се проявява въ времена: въ пролѣтьта, въ лѣтото, въ есеньта и въ зимата. Понятието ,.време“ не е така просто, както нѣкои си го представятъ. Времето подразбира известни процеси, които се извършватъ въ живота. Безъ тия процеси времето остава непонятно, защото само по себе си то не може да се прояви. Отъ гледището на Божествения свѣтъ, времето се уподобява на листъ, върху който могатъ да се пишатъ различни нѣща. Отъ написаното се сѫди, кога какво е станало. Времето и пространството въ живота вървятъ заедно. Какво представя самиятъ животъ? Нѣкои учени казватъ, че животътъ се характеризира съ движение. Въ живота има движение, но самъ той не е движение. Други учени казватъ, че дето има животъ, тамъ има и мисъль. Мисъльта дава потикъ къмъ животъ, но животътъ не е мисъль. Много качества могатъ да се припишатъ на живота, но самъ за себе си животътъ не може да се опредѣли. Какъ ще опредѣлите, какво нѣщо е метъръть? Ще кажете, че метърътъ е мѣрка за дължина. Обаче, това не е достатъчно. Има известни максими въ живота, съ които опредѣляме, мѣримъ неговитѣ прояви, но тѣзи максими не съставятъ още самия животъ. Понеже животътъ, въ своята цѣлокупность, не може да се опредѣли, ние се спираме върху максимитѣ, съ които той си служи, и ги изучаваме поотдѣлно. Запримѣръ, като дойдемъ до доброто, ние го изучаваме въ крѫга на неговата деятелность, безъ да го вадимъ отъ рамкитѣ му. Следователно, не приписвайте на доброто качества, каквито не притежава. Често казвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ, но глупавъ. Това е частично разбиране на доброто. Добриятъ човѣкъ не може да бѫде глупавъ. Доброто е основа на разумностьта. Безъ добро умътъ не може да се развива. Доброто предшествува развитието на ума. Следователно, щомъ доброто се прояви у човѣка, едновременно съ него започва да се развива ума, съвѣстьта, интелигентностьта. Срещнете ли добъръ, но глупавъ човѣкъ, тази доброта още не е истинска, не е онази доброта, която е присѫща на Божественото у човѣка. Тя е човѣшка доброта, а човѣкъ не може да взима себе си за мѣрка на нѣщата. Сега, за да не изпаднете въ криви разбирания, вие трѣбва да изхождате отъ Божествената мѣрка на нѣщата, а не отъ човѣшката. Божествената мѣрка само е въ състояние да очъртае истинската морална физиономия на човѣка. Безъ тази мѣрка, човѣкъ би билъ склоненъ да сѫди хората за всѣка тѣхна грѣшка, за всѣко тѣхно престѫпление, безъ да подозира, че и въ него се криятъ възможности за грѣшки и престѫпления. Разликата между единъ и другъ човѣкъ се заключва само въ степеньта на възможноститѣ му. Колко хора днесъ сѫ готови да говорятъ истината? Коя млада жена би се осмѣлила да каже на мѫжа си, че харесва едикой си младъ човѣкъ? Има ли нѣщо престѫпно въ харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този или онзи; щомъ се ожени, тя вече не е свободна. — Защо? — Защото не познава истината. Само истината прави човѣка свободенъ. Тя не познава истината и не може да я изповѣда. Докато нѣщата се разбиратъ по човѣшки, вие всѣкога ще виждате престѫпления тамъ, дето не сѫществуватъ, и ще ги отричате тамъ, дето явно сѫществуватъ. Има постѫпки, които правятъ водата нечиста. Тѣзи постѫпки могатъ да се нарекатъ престѫпления. Има постѫпки, които правятъ нечистата вода чиста. Тѣ внасятъ подобрение въ тази вода. И единиятъ, и другиятъ резултатъ се виждатъ на края. Докато не е дочакалъ края на нѣщата, човѣкъ мѫчно може да се произнесе за дадена постѫпка, престѫпна ли е тя, или не. Затова е казано въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. И тъй, всѣка постѫпка, която е въ състояние да накърни благородството на човѣка, да внесе известенъ наклонъ въ пѫтя на душата, му или да внесе елементъ на нечистота въ живота му, е престѫпление. Ама условията въ живота заставили човѣка да сгрѣши, да извърши нѣкакво престѫпление. Това е философия, която не оправдава човѣка. При всички условия на живота човѣкъ може да бѫде чистъ — отъ него зависи. Щомъ иска да бѫде чистъ, той може да запази чистотата си. Щомъ е чистъ въ малкитѣ си прояви, човѣкъ ще бѫде чистъ и въ голѣмитѣ. Не е ли чистъ въ малкитѣ си прояви, въ голѣмитѣ по никакъвъ начинъ не може да бѫде чистъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се виждатъ въ невъзможность да се справятъ съ престѫпленията и започватъ да се морализиратъ: Това не трѣбва да се прави, онова не трѣбва да се прави. — Какво трѣбва да се прави? — Разумно трѣбва да се живѣе. Въпрѣки това, когато срещнете, казва, че е свободенъ да живѣе, както той иска. — Като живѣе така, къмъ какво се стреми? — Къмъ придобиване на щастие. Питамъ: Ако човѣкъ живѣе, както иска, или както разбира, може ли да бѫде щастливъ? Споредъ мене, само онзи може да бѫде щастливъ, който живѣе споредъ рѫководството на Божия Духъ въ себе си. Божиятъ Духъ рѫководи всички хора, но всички не Го слушатъ. Тамъ е различието. Запримѣръ, въ кѫщата на единъ професоръ влиза беденъ, измѫченъ човѣкъ, който три деня не е ялъ и спалъ. Духътъ отвѫтре пошепва на професора: Прояви милосърдието си къмъ този човѣкъ. Нахрани го, дай му подслонъ да си почине. — Заетъ съмъ, имамъ да приготвямъ лекция. Това може и слугата ми да свърши. — И слугата може да свърши твоята работа, но каквото той направи, за себе си го прави. Каквото ти направишъ, само то е за тебе. Затова, прекрати работата си, нахрани този беденъ човѣкъ, дай му възможность да си почине и, като го задоволишъ, продължи своята работа. Постѫпишъ ли така, работата ти ще върви успѣшно. Трѣбва ли професорътъ да се оправдава съ това, че нѣмалъ свободно време? Той ще каже, че пише книга, въ която дава редъ максими, какъ да живѣятъ хората и какъ да се обичатъ. Това е морализиране. Какво правятъ тия учени? Като видятъ човѣкъ, които не изпълнява тѣхнитѣ максими, тѣ го считатъ за престѫпникъ. Обаче, ако се проследи тѣхниятъ животъ, тѣ ни най-малко не изпьлняватъ това, което сѫ писали. Въ това отношение моралиститѣ мязатъ на онзи свещеникъ, който проповѣдвалъ единъ день въ черковата върху стиха: „Който има две ризи, да даде едната на сиромаситѣ“. Като чула. тия думи, попадията веднага дала едната риза на мѫжа си на единъ беденъ, а другата задържала. Следъ това мѫжътъ й потърсилъ чиста риза да се лреоблѣче. — Жена, кѫде е чистата ми риза? — Дадохъ я на единъ беденъ. Нали въ недѣля ти говори на селянитѣ, че Христосъ е казалъ — „който има две ризи, едната да даде на сиромаситѣ.“ —Това се отнася до селянитѣ, до хората, които слушатъ проповѣдьта, но не и до насъ. Следователно, когато проповѣдва нѣкакъвъ моралъ, човѣкъ непременно трѣбва да включва въ него и себе си. Преди всичко той самъ трѣбва да бѫде образецъ. Ако проповѣдва на хората върху милосърдието, неговиятъ животъ трѣбва да имъ служи за примѣръ. Не може ли той да имъ даде примѣръ, нека намѣри другъ човѣкъ, но безъ образецъ да не проповѣдва. Всички хора не сѫ еднакво милосърдни, но едни други се допълватъ. Това се отнася не само до милосърдието, но до всички чувства и способности у човѣка. Изобщо, всички хора се намиратъ на различни степени на развтие. Нѣкой мисли, че е много способенъ. Той може да е способенъ, но способноститѣ му трѣбва да се проявятъ. Това става като храни своитѣ чувства и способности. Той ще вземе нужната храна отъ околната срѣда. Запримѣръ, за да прояви любовьта си, човѣкъ трѣбва да живѣе въ общество на хора, а не самъ. Какъ ще прояви любовьта си, ако живѣе самъ? Той ще се познае, само когато е въ общество, между много хора. Питате: Защо Богъ е създалъ свѣта? Този въпросъ е задаванъ отъ учени и философи, отъ адепти, но никой не е получилъ отговоръ — и до днесъ още остава неразрешенъ. Казвате: Ако свѣтътъ е създаденъ за Бога, ние знаемъ, че Той е съвършенъ, отъ нищо не се нуждае. — Богъ е съвършенъ, наистина, Той не се нуждае отъ залъгалки. При това, каква нужда има Той отъ хора, които непрестанно грѣшатъ? Защо трѣбва да се занимава съ тѣхъ, да ги сѫди? Щомъ е съвършенъ, защо допуща толкова несъвършени работи въ свѣта? Това сѫ редъ въпроси, които мнозина сѫ задавали и продължаватъ да ги задаватъ. Всѣки самъ трѣбва да си отговори на тия въпроси. Азъ съмъ си отговорилъ вече, и вие трѣбва да си отговорите. Тъй както азъ съмъ си отговорилъ, никой другъ не може да си отговори. — Защо? — Тѣзи въпроси ще се разрешатъ лично, отъ всѣки едного поотдѣлно. Какво правятъ момитѣ и момцитѣ? Като се срѣщатъ, една мома си хареса единъ момъкъ и се влюбва въ него. Другъ момъкъ пъкъ харесва втора мома и се влюбва въ нея. Всѣка мома и всѣки момъкъ намиратъ своитѣ възлюбени и се чувствуватъ щастливи. Всѣка мома мисли, че нѣма другъ подобенъ на нейния възлюбенъ. Всѣки момъкъ мисли сѫщото за своята възлюбена. Право ли е това? Отъ известно гледище е право. Всѣки разрешава този въпросъ отъ лично гледище. Тъй щото, дойдете ли до разрешаване на високи въпроси, вие трѣбва да имате нужното смирение. Безъ смирение човѣкъ не може да се развива. Виждате, че нѣкой грѣши. Не го сѫдете, но вижте причинитѣ, защо грѣши. Нѣкоя мома се кичи. — Защо? — Тя сама не се кичи, другъ нѣкой я кичи и нарежда. — Кой е този, който я кичи? — Момъкътъ, когото тя обича. Ако тя не обичаше този момъкъ, никога не би се кичила. Въ това отношение момата е картина, а момъкътъ — художникъ, който рисува картината. Каквото пожелае художникътъ, това рисува: днесъ пожелае да тури едно цвѣтенце на главата й, утре — едно перце и т. н. Докога ще продължава това? — Докато художникътъ завърши картината. Щомъ я завърши, той не туря вече никакви краски върху нея. — Кога художникътт счита картината си завършена? — Когато я продаде. Щомъ момата се ожени, тя не е нищо друго, освенъ продадена картина. Питамъ: Защо картинитѣ трѣбва да се продаватъ, т. е. защо хората трѣбва да се женятъ? Споредъ мене, докато човѣкъ не разреши въ себе си въпроса за женитбата, той не трѣбва да се жени. Ако не разреши този въпросъ правилно, и да се ожени, както е влѣзълъ въ бракъ, така ще излѣзе. Преди грѣхопадането женитбата е представяла посвещение. Тогава човѣкъ се е училъ. Днесъ, следъ женитбата, мѫжътъ или жената изпълняватъ роля на сѫдебенъ следователь: Защо си облѣкълъ дрехата си така? Защо шапката ти не е турена, както трѣбва? Защо не си се вчесалъ на пѫтъ въ срѣдата и т. н.? — Това не е никаква женитба. Женитбата подразбира свързване на две души съ противоположни способности и дарби. Женитбата подразбира срѣща на две души, лице съ лице, за да може истината да се изяви между тѣхъ. Мжжътъ и жената сѫ две огледала, въ които човѣкъ може да се оглежда. Като се оглежда, човѣкъ вижда своето вѫтрешно отражение — мирътъ. Тогава той си казва: Защо съмъ се толкова навѫсилъ? Защо съмъ свилъ вежди? Когато навѫси веждитѣ си, човѣкъ мисли. — Защо? — Защото е недоволенъ отъ окрѫжаващата срѣда. Недоволниятъ трѣбва да намѣри причината за своето недоволство и да я премахне. Нѣкой се погледне въ огледалото, не е доволенъ отъ себе си — липсва му нѣщо. Другъ пъкъ пише нѣщо, но и той е недоволенъ, защото хората щѣли да го критикуватъ. Трети е недоволенъ отъ себе си, иска да бѫде добъръ къмъ всички: къмъ Бога, къмъ ангелитѣ и къмъ хората. Никой човѣкъ не работи и не живѣе за себе си. Съ слизането си на земята, човѣшката душа влиза въ съприкосновение съ Божия Духъ, както майката влиза въ съприкосновение съ детето си. За детето майката представя Божествения Духъ. И квачката се грижи за пилетата си, както майката за своето дете. Значи, дето и да се обърне човѣкъ, навсѣкѫде въ живота си срѣща Божественото, което работи, подига всѣко живо сѫщество. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще имате ясна представа за тѣхь и ще вървите напредъ, безъ да се спъвате. Така само ще освободите ума си отъ излишенъ товаръ. Когато влизате въ спасителна лодка, колко багажъ ви е нуженъ? — Малко, и то най-сѫщественото. Сѫществено за васъ е това, което можете да вземете съ себе си въ лодката. Вънъ отъ него всичко друго е излишно. Нужни ви били дрехи, шапки, обуща, покѫщнина. — Всичко това е за свѣта. За васъ е нуженъ най-малкиятъ багажъ, безъ който не можете. Днесъ сте въ парахода, но утре ще получите призовка, съ която ще ви поканятъ да заминете за невидимия свѣтъ. Тамъ ви чакатъ на ауденция, да дадете отчетъ за всичко, което досега сте направили. Сериозна работа е това! Който е готовъ съ отчета си, той ще се радва, че го викатъ за онзи свѣтъ. Страшно нѣщо е заминаването на човѣка за онзи свѣтъ! Голѣмъ страхъ, голѣмо треперене ще бѫде. Като се явите на ауденция при Бога, Той нѣма да ви сѫди, но ще ви помогне да отдѣлите сѫщественото отъ несѫщественото. Да се явите на тази ауденция, това значи да изпитате Любовьта Божия върху себе си. Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена отъ два ангела, да ви вземе. Тѣ ще ви дигнатъ съ честь и слава отъ земята. Вие ще оставите на земята кожуха си и всичко несѫществено, а ще вземете съ себе си само сѫщественото. — Горкиятъ човѣкъ! — отиде си. — Никѫде не е отишълъ, но дойде огнена колесница, която го задигна съ слава и величие. Ще кажете, че това се отнася до светиитѣ. — Нима светиитѣ не сѫ хора? И тѣ сѫ хора, но сѫ изпълнявали волята Божия. Тѣ напълно сѫ прилагали Божиитѣ закони. За ученицнтѣ на окултната школа има една опасность: Тѣ могатъ да умратъ отъ преизобилие, отъ пресищане, отъ преяждане. Окултнитѣ ученици сѫ голѣми гастрономи. Тѣ искатъ да разрешатъ всички житейски въпроси: какъ е създаденъ свѣтьтъ, причинитѣ за злото, реаленъ ли е животътъ, какъвъ е неговиятъ смисълъ и т. н. Вследствие на тази голѣма алчность за знания, тѣ преяждатъ, разстройватъ стомаха си. За да задоволятъ този свой ламтежъ, тѣ се натъкватъ на редъ противоречия. Тѣ трѣбва да знаятъ, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за човѣка. Копитата на коня и рогата на вола не сѫ нужни за човѣка. Коньтъ се хвали съ копитата си, че може да рита, да се брани отъ външни нападения. Волътъ се хвали съ рогата си. Той казва: Който не се съобразява съ моята философия, той ще опита рогата ми. Съ тѣхъ лесно се разрешаватъ и най-мѫчнитѣ задачи. Идете при нѣкой овчарь да видите, какъ сѫ наплашени овцетѣ. Достатъчно е да се яви срещу тѣхъ нѣкой бикъ, за да се разпръснатъ веднага. Щомъ видятъ нѣкое животно съ рога, тѣ му отстѫпватъ първото мѣсто. Значи, рогитѣ сѫ славата на вола, на бика. Волътъ, бикътъ минаватъ за велики сѫщества, благодарение на рогитѣ, които навсѣкѫде имъ отварятъ пѫть. Ето защо, когато нѣкои казватъ, че имъ е все едно, дали ще предприематъ известна работа, или не, защото и въ единия, и въ другия случай рогитѣ имъ нѣма да паднатъ, тѣ искатъ да представять силата и респекта на рогитѣ. Сега, става ли въпросъ до символитѣ въ природата, или до примѣритѣ, които ви изнасямъ отъ живота, вие трѣбва да ги тълкуваге правилно. Всѣки примѣръ, всѣки символъ представя ядка на една Божествена идея. Всѣки символъ, правилно изтьлкуванъ, внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Всѣки примѣръ, добре изтълкуванъ, свързва човѣка съ невидимия свѣтъ, както радиото го свързва съ всички хора на земята. Щомъ бутнете ключоветѣ на радиото, вие веднага се свързвате съ всички страни по свѣта. Каквото представятъ ключоветѣ на радиото, такова нѣщо представятъ човѣшкитѣ способности. Бутнете ли една отъ способноститѣ му, той се свързва вече съ съответни сили и енергии въ природата. Тѣзи енергии пъкъ го свързватъ съ известни области на духовния свѣтъ. Разработването на една способность у човѣка представя отваряне на единъ прозорецъ къмъ обширния свѣтъ. Колкото повече прозорци има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ му за прогресиране, за правилно разбиране. Кривото разбиране на нѣщата отклонява човѣка отъ правия пѫть. А всѣко отклоняване създава страдания и мѫчнотии на човѣка. Сега ще прочета 4. глава отъ I. Петрово Послание, като примѣръ на тогавашнитѣ разбирания. Като го прочетете, ще видите разликата между тогавашното и сегашното раз-биране на нѣщата. „И тъй, понеже Христосъ пострада за насъ по плъть, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль, защото пострадалиятъ по плъть-престаналъ е отъ грѣха“. (—1 ст.). — Значи, следъ като страда, човѣкъ престава да грѣши. „За да живйе презъ останалото по плъть та време, не вече по человѣчески похоти, но по БоТкията воля“. (— 2 ст.) — Когато страданията престанатъ, и човѣкь научи уроцитѣ си отъ тѣхъ, той започва да живѣе разумно, т. е. по Божията воля. „А свършването на всичко е приближило“. (— 7 ст.) — Ако свършването, т. е. краятъ на лошото въ свѣта бѣше наближилъ преди две хиляди годиии още, когато апостолитѣ сѫ живѣли, какво може да се каже днесъ? Днесъ ние сме още по-близо до края на злото. „И тъй, разумно живѣйте и трезвени бѫдете въ молитвитѣ“. (— 7 ст.). „А преди всичко имайте усърдна любовь помежду си, защото любовьта ще покрие множество грѣхове“. (— 8 ст.). — Защо трѣбва да любя? — За да се покриятъ множество отъ твоитѣ грѣхове. Любовьта не е етикетъ. Тя изкупва грѣховетѣ на хората. Праведниятъ трѣбва да люби, за да изкупи, както своитѣ грѣхове, така и тия на своитѣ ближни. Богъ ни люби пъкъ, за да ни спаси. „Бивайте едни къмъ други гостолюбиви, безъ роптание“. (— 9 ст.). — За да се каже на нѣкой човѣкь, че трѣбва да бѫде гостолюбивъ, това показва, че той не е гостолюбивъ. Сѫщото се отнася и за васъ. Бѫдете и вие гостолюбиви, както и Богъ е гостолюбивъ. „Блажени сте, ако ви укоряватъ за името Христово, защото Духътъ на славата и на Бога почива на васъ; отъ къмъ тѣхъ се хули, а отъ къмъ васъ се прославя“.(— 14 ст.) — Ако и васъ хулятъ за името Христово, издържайте. Нека ви хулятъ така, че да ви изправятъ. То е за изпитание. Когато грѣшнитѣ хулятъ праведния, и тѣ се изправятъ. По този начинъ праведниятъ помага на грѣшнитѣ. Когато грѣшниятъ постоянно държи въ ума си единъ праведенъ, последниятъ го изправя и подига. Не е лесно човѣкъ да издържа хулитѣ на грѣшнитѣ хора. Геройство се изисква за това. Само възрастниятъ може да издържа хулитѣ на грѣшнитѣ хора. Това не е за деца. Прочетете и вие това Послание и вижте, кѫде се различава отъ сегашнитѣ разбирания на хората. Това Послание е писано приблизително преди две хиляди години. Сега сме 1928 година, значи, оставатъ още 72 години, за да се изпълнятъ цѣли две хиляди години. Ако апостолъ Петъръ живѣе днесъ, какво Послание би написалъ? Нека нѣкой отъ васъ, братъ или сестра, се опита да напише едно Послание. Ако не можете да напишете ново Послание, преведете четвъртата глава отъ I. Петрово Послание на съвремененъ езикъ, споредъ степеньта на съзнанието на сегашния човѣкъ. Който се наеме съ тази работа, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Вѣрващитѣ ще приематъ Посланието му, както е предадено; невѣрващитѣ, особено ония, които иматъ силно критически умъ, ще го подложатъ на голѣма критика. И тъй, да се върнемъ пакъ къмъ първия стихъ на прочетената глава, да видимъ, какъ може да се преведе на сегашенъ езикъ. „Понеже Христосъ пострада за насъ по плъть, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль“. — Съ други думи казано: Понеже едно време Христосъ пострада, въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль, т. е. пригответе се въ мисъльта си, че и вие ще страдате. Такова е положението днесъ. Обаче, следъ време, когато човѣчеството престане да грѣши, и страданията ще престанатъ. И тогава, като дойде Христосъ втори пѫть на земята, нѣма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнать въ слава и величие. Тогава първиятъ стихъ на това Послание ще бѫде преведенъ по новъ начинъ, съ следнитѣ думи: Понеже Христосъ дойде на земята въ слава и величие, и учението Му се прие отъ всички, и вие ще ходите въ слава и величие. Ако Христосъ се радва, и вие ще се радвате. Каквото Христосъ носи въ себе си, и вие трѣбва да имате сѫщото. Когато дойде на земята, Христосъ ли пожела да страда, или други Му наложиха страданията? Той направи опитъ да заобиколи страданията, но видѣ, че сѫ неизбѣжни и доброволно ги прие. Той имаше ученици, които можаха да Го запазятъ, но трѣбваше да се изпълни волята Божия. Той казваше: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Ако Христосъ, Който бѣше Учитель, пострада по плъть, колко по-голѣма е вѣроятностьта вие да страдате. Затова, пригответе се въ мисъльта си, защото и вие ще страдате. Какво трѣбва да правите, когато дойдатъ страданията и за васъ? — Свържете се съ Христа. Само страдащитѣ хора могатъ да се разбиратъ. Който се е радваъ, само той може да разбере радващия се. Значи, страдащиятъ разбира страдащия; който се радва, само той разбира радостьта на своя ближенъ. Затова, именно, казватъ, че богатиятъ не може да влѣзе въ положението на бедния; и бедниятъ не може да влѣзе въ положението на богатия. Тѣ едни други не си вѣрватъ. Когато нѣкой не ви разбира, не влиза въ положението ви, причината за това е, че той нѣма сѫщата опитность. Нѣкой се оплаква, че скръбьта му е голѣма. — Защо скърби? — Направилъ е нѣкаква грѣшка, или нѣкакво престѫпление, и последствията го измѫчватъ. Причината за скръбьта му не е голѣма, но болката, която му се причинява, е голѣма. Колкото по-високо стои човѣкъ въ духовно отношение, толкова по-голѣми сѫ страданията му. Нѣкой светия миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ и не обърналъ внимание на него. Щомъ замине, той започва да се измѫчва, защо не го е погледналъ. Философътъ минава покрай стотици бедни, страдащи, безъ да се спира предъ тѣхъ, безъ да ги погледне, но не страда. — Защо? — Отъ светията се изисква много повече, отколкото отъ философа. Светията знае. че Богъ се проявява чрезъ бедния, като презъ фокусъ, и той трѣбва да се спре предъ него, да го запита за положението му и тогава да си замине. Това значи, че той е поздравилъ Бога. Бедниятъ се намира въ трудно положение, и светията трѣбва да го подкрепи. Не изпълни ли това, той не е изпълнилъ волята Божия. Че не е видѣлъ бедния, че билъ заетъ — нищо. не го извинява. И тъй, който върви въ Божествения пѫть, той трѣбва да има абсолютно чиста мисъль, да остави настрана всички материални предприятия. За да издържи на това, той трѣбва да се стреми къмъ Бога като къмъ слънце. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ благата и радоститѣ на живота. — Не, той трѣбва да знае, че придобиването на тия блага и радости се обуславя отъ стремежа му къмъ Бога. Най-малкото отклоняване на човѣка отъ правия пѫтъ е свързано съ загубване на неговата радость. Ще каже нѣкой, че се е молилъ на Господа, че мислилъ за Него и въ резултатъ, не само че нищо не е получилъ, но изгубилъ и това, което ималъ. — За да изгуби човѣкъ и онова, което има туй показва, че нито молитвата му, нито мисъльта му сѫ били такива, каквито трѣбва. Молитвата на човѣка трѣбва да бѫде като тази на детето, което познава майка си. Както детето пристѫпва къмъ майка си съ всичката си простота и свобода, така и човѣкъ трѣбва да пристѫпва къмъ Бога. Не е правилно човѣкъ да пристѫпва къмъ Бога съ страхъ. Кога детето се страхува отъ майка си и отъ баща си? — Когато грѣши и не върши тѣхната воля. Сѫщото се отнася и до човѣка. Когато не върши волята Божия, той се страхува отъ Бога. Щомъ върши волята Му, никакъвъ страхъ не изпитва. Ако сгрѣши предъ Бога, човѣкъ трѣбва да се изповѣда, да каже истината, както си е, и да помоли Бога да му даде време, да изправи погрѣшката си. Представете си, че единъ ученикъ цѣла година бѣга отъ училище, не учи уроцитѣ си и на края показва слабъ успѣхъ. Трѣбва ли той да обвинява учителитѣ, другаритѣ си, за да оправдае своя слабъ успѣхъ? — Не, като види труда и разходитѣ на родителитѣ си около него, той трѣбва да се разкае и да ги помоли да му помогнатъ и следната година, за да изправи погрѣшката си. Ако започне усърдно да учи, да посещава училище, родителитѣ му ще бѫдатъ доволни отъ него и ще кажатъ: Има нѣщо добро въ нашето дете. Радваме се, че изправи погрѣшката си. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че всички имате слаби бележки въ училището, но трѣбва да работите, да ги поправите. Колкото и да криете двойкитѣ си, както правятъ ученицитѣ отъ обикновенитѣ училища, тѣ все ще се видятъ. Ще кажете, че правите усилия да изправите слабитѣ си бележки. — Не е вьпросъ въ усилията. Придобиване на знание, както и изпълнение на волята Божия, не се постига подь влияниего на страха или насилието. Всичко това се постига при приложение на великия законъ на любовьта. Отъ всички се иска изпълнение на воляга Божия отъ любовь. Да изпълнимъ волята Божия, това е най-малкото, което можемъ да направимъ заради Господа. Той мисли за всички сѫщества и на всички изпраща своето благословение. Нѣкои казватъ, че Господъ ги е забравилъ. Споредъ мене, който мисли, че Богъ го е забравилъ, това показва, че той е забравилъ Господа. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ“. Това значи: търсете Бога въ момента, когато е близо до васъ, когато минава покрай вась. Този моментъ може да е кратъкъ, но вие трѣбва да бѫдете будни, да приемете благото и милостьта, които Богъ отправя къмъ васъ. Това, което научите въ този моментъ, ви е достатъчно. То ще внесе въ душата ви миръ, радость, стремежъ къмъ знание и свѣтлина, къмъ истина и свобода. Като ученици, отъ всички се иска приложение: ако сте писатель, приложете новото въ вашата поезия; ако сте художникъ, приложете новото въ художеството; ако сте музикантъ — въ музиката; ако сте готвачъ — въ готвенето. Каквато работа и да вьршите, въ всичко прилагайте идеитѣ на новото учение. Новото учение се характеризира съ даване: ако имашъ два чифта обуща, дай единия отъ тѣхъ на бедния си приятель; ако имашъ два костюма, дай единия на нѣкой беденъ човѣкъ. Каквото правишъ, на никого не казвай. За миналото, било то добро или лошо, не говори. Говори само за настоящето. Достатъчно е да тропнешъ само съ прѫчицата си, за да разбератъ хората, че ще имъ дадешъ нѣщо, за да дойдатъ веднага да те слушатъ. Мнозина се оплакватъ, че никой не ги слуша. — Много естествено. Тѣ не даватъ на никого нищо. Я отворете тенджеритѣ си и започнете да раздавате, да видите, нѣма ли хората да ви слушатъ. А така, предъ празни тенджери, кой ще остане да ви слуша? И тъй, желая на всѣки отъ васъ да вземе съответна длъжность, която да отговаря на вѫтрешното му разположение. Кой каквото желае — готвачъ, градинарь, поетъ,. писатель, ученъ. философъ, свещеникъ—такъвъ да стане. Важно е да изпълни работата си споредъ духа на новото учение. Ако писательтъ описва живота, да го представи такъвъ, какъвто е въ действителность — нито украсенъ, нито мраченъ. Изнасяшъ една опитность — изнеси я така, както си я преживялъ, безъ никакви преувеличения или намаления. Като четатъ разни философски и научни книги, хората започватъ да се влияятъ отъ идеитѣ на дадени автори и се запитватъ, защо Господъ не оправи свѣта? И като филолософствуватъ известно време, най-после казватъ: Когато Христосъ дойде втори пѫтъ на земята, тогава свѣтътъ ще се оправи. — Защо трѣбва да чакате идването на Христа по време и пространство, когато Той всѣки моментъ може да влѣзе въ вашитѣ умове и сърдца? Едно топло чувство въ сърдцето ви и една свѣтла мисъль въ ума ви не сѫ нищо друго, освенъ идването на Христа у васъ. Не очаквайте нѣщата да ставатъ по буква. На чие сърдце и на чий умъ Христосъ не е похлопвалъ? Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Христосъ да не е посетилъ, но малцина сѫ Го приели. Нѣкои очакватъ да ги взематъ съ колесница, впрегната съ два ангела. И това е възможно, но при изключителни случаи. Важно е човѣкъ да чуе хлопането на Христа и да Му отвори, а по-нататъкъ, какъ ще го взематъ, това не е негова работа. Христосъ живѣе вече въ всѣки човѣкъ, въ душата на когото любовьта работи, и въ ума на когото новата мисъль прониква. Безъ Божията Любовь и безъ новата мисъль въ себе си, човѣкъ не може да разбере живота, нито може да постигне щастието. Какво по-голѣмо щастие отъ това да обичате нѣкого? Щастлива е майката, когато обича детето си и когато то я обича. Щастлива е майката, когато детето е добродетелно и разумно. Да имате една добродетель въ себе си, това значи да имате любещо и разумно дете. На такава добродетель може напълно да разчитате. Тя е устойчива, както сѫ устойчиви колонитѣ въ едно солидно циментово здание. Видите ли, че колонитѣ на това здание се клатятъ, вие не можете да разчитате на неговия подслонъ. Следователно, човѣкъ може да разчита само на Божественото въ себе си, като на нѣщо устойчиво, неизмѣнно. Може да се разчита на обещанието само на онзи човѣкъ, у когото Божественото се е пробудило. Той е готовъ на всѣкакви услуги, на всички жертви. Молитвата на този човѣкъ всѣкога се чува. Нѣкой казва, че съ часове се моли на Бога, но не получава отговоръ на молитвата си. — Истинската молитва не се заключава въ много молитви и въ много часове. Важно е, какво е съдържанието на молитвата. Каква молитва е тази, която е пълна съ оплаквания и роптания срещу сѫдбата? Когато се моли, човѣкъ се свързва съ общество отъ свѣтли, възвишени сѫщества, които го слушатъ и хроникиратъ всѣка негова дума. Той е изложенъ като предъ фотографически апаратъ. Молитвата не е нищо друго, освенъ свързване на човѣшката душа съ Бога, при което човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си и благодари за всички блага, които всѣки день получава. Щомъ види портрета си, той лесно се корегира. Не може ли да види своя портретъ, човѣкъ е слѣпъ още и трѣбва да прогледа. Слѣпиятъ трѣбва да се моли, да дойде Христосъ при него и да отвори очитѣ му. Когато Христосъ, т. е. любовьта дойде при човѣка и се докосне до очитѣ на неговото съзнание, на неговия духъ, на неговата душа, той моментално ще прогледа и ще почне да слави Бога. Който иска да прогледа, той трѣбва да приложи новото учение въ своя животъ. Той трѣбва да започне отъ малкото и постепенно да върви къмъ голѣмото. Малкитѣ добродетели сѫ за предпочитане предъ голѣмитѣ. Никой Учитель, никой светия, никой адептъ не се е подигналъ съ желанието си да придобие голѣми добродетели. Малкитѣ добродетели подигатъ човѣка, а не голѣмитѣ. Малкитѣ добродетели правятъ човѣка великъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какво нѣщо е молитвата и какъ да се молите. Като говорите, трѣбва да знаете, какво да говорите. Изобщо, каквото правите, всичко трѣбва да минава презъ вашия умъ и сърдце едновременно, защото у човѣка има хубави работи, но има и лоши, отъ които самъ трѣбва да се пази. Лошото трѣбва да се изкорени и да се изхвърли навънъ. Човѣшката душа трѣбва съвършено да се изчисти, да се освободи отъ всички плѣвели. — Голѣми сѫ страданията ни. — Колкото и да сѫ голѣми страданията ви, не сѫ по-голѣми отъ Христовитѣ. Щомъ Христосъ страда, и вие ще страдате. Като минете веднъжъ презъ страданията, втори пѫть нѣма да минавате. Щомъ веднъжъ сте минали или минававате презъ сиромашията, невежеството. безсмислието, втори пѫтъ нѣма да минете. Нѣщата въ природата никога не се повтарятъ. Щомъ излѣзете отъ мѫчнотиитѣ на живота, ще влѣзете въ новия животъ — животъ на радость, веселие, щастие, блаженство. „Въорѫжете се и вие съ сѫщата мисъль“. — Съ коя мисъль? — Че първо ще страдате, а после ще влѣзете въ новия животъ, въ който царува любовьта. Това трѣбва да бѫде вашето разбиране и къмъ него да се стремите. Не се подавайте на чужди мисли, дошли по влияние на ваши приятели, съ които дружите. До вчера си се молилъ, обличалъ си се чисто, спретнато и току изведнъжъ казвашъ: Не искамъ да се моля, не искамъ да се обличамъ. И безъ молитва може, и безъ обличане може. — Това е влиянието на нѣкой мързеливъ човѣкъ, който не иска да се моли, не иска да се учи, да се облича. Пазете се отъ влиянието иа обикновенитѣ хора. Свържете се съ добритѣ хора, съ мисъльта на разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Турцитѣ казватъ: „Добро е човѣкъ да гледа красивото въ свѣта“. Казвамъ: Добро е човѣкъ да люби. Любовьта е добродетель. Който не люби, той не може да бѫде добродетеленъ. Любовьта е начало на добродетельта. Вложете въ себе си мисъльта: Да любишъ, това е начало на добродетельта; да любишъ, това е начало на новия животъ; да любишъ, това е поставяне първия камъкъ на Божествената сграда. Да любишъ, това значи да съградишъ въ душата си храмъ, въ който Богъ да обитава. Този храмъ сѫществува на небето, но той трѣбва да се материализира и на земята. За този храмъ, именно, говори и Христосъ: „Отивамъ да ви приготвя мѣсто, та кѫдето съмъ азъ, тамъ да бѫдете и вие“. Има нѣща, които на земята не сѫ завършени, но трѣбва да се завършатъ. Щомъ се завършатъ, ще ви се подпише паспорта, ще ви дадать свободенъ билетъ за далечната Ханаанска земя, въ която царува любовь, щастие и животъ. Който не е завършилъ работата си, той нѣма да получи паспортъ за напущане на земята. Преждевременно никой не може да замине за Ханаанската земя. И тъй, работете съ любовьта като начало на добродетельта. Никога не се подавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвънъ нѣкѫде. И вие не налагайте своитѣ убеждения на хора, които не сѫ готови. Ако имъ се наложите, вие ги излагате на опасность. Всѣко пиле трѣбва да излѣзе отъ черупката точно на времето си. Щомъ прилагате любовьта въ живота си, това е приложение на новото учение. За да видя, какъ го прилагате, азъ ще посетя гостилницитѣ ви, домоветѣ ви, научнитѣ ви кабинети, лабораториитѣ ви, беседитѣ ви, и ако видя новото, ще остана между васъ; ако нищо ново не намѣря, ще взема шапката си и следъ две хиляди годиии пакъ ще ви посетя. Две хиляди години представятъ два Божествени дни. Ако въ продължение на две хиляди години хората не можаха да приложатъ Христовото учение, ще имъ трѣбватъ още две хиляди години. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между хората?“ Богъ е опредѣлилъ на човѣка хиляди години, за да свърши възложената му работа. Обаче, отъ него зависи да я свърши и за по-малко време. Той може да я свърши за единъ месецъ, или за единъ день. Ако я свърши по-рано, останалото време ще помага на ближнитѣ си. Така постѫпватъ Учителитѣ. Когато нѣкой Учитель дойде на земята, той свършва работата си за единъ день, а останалото врема помага на хората, учи ги, лѣкува ги. Той се интересува отъ всичко. Сѫщото правете и вие. Учете по-малкитѣ отъ васъ. — Ама тѣ не разбиратъ. — Като имъ обясните нѣщата отъ гледището на новата свѣтлина, тѣ непременно ще ви разбератъ. Ако сте носители на Божественото, Божието благословение ще дойде върху васъ. Соломонъ е казалъ: „Нѣма нищо ново на земята“. Това е едната половина. Азъ добавямъ: „Нѣма и нищо старо на земята“. — Защо? — Защото е казано: „Богъ твори новото въ свѣта“. Дръжте въ умоветѣ си мисъльта: Любовьта е начало на добродетельта. Търсете любовьта въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Докато търсите любовьта у хората, а не въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете изложени предъ голѣми противоречия и разочарования. Докато не видишъ любовьта въ себе си, въ другитѣ хора никога нѣма да я видишъ. Следователно, търсишъ ли красивото въ живота, въ себе си го търси. Търсишъ ли правдата, въ себе си я търси. Приложи любовьта въ живота си, ако искашъ да се освободишъ отъ всички противоречия. Нѣкой те обидилъ, и ти отивашъ при Бога, молишъ се за едно, за друго, но обидата седи въ сърдцето ти, измѫчва те. — Защо? — Защото ти си я пусналъ толкова дълбоко въ себе си, че образътъ на Бога съвършено се е закрилъ. Изхвърлете обидата отъ сърдцето си и така се явете предъ Бога. Всички обиди, всички недоразумения, всички страдания сѫ отъ захарь. Предъ лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря. — Еди-кой си ми каза, че съмъ неспособенъ. — Какво лошо има въ това? Тури запетая следъ частицата „не“ и ще стане: не, способенъ съмъ. Запетаята спасява положението. Кажатъ ли ви нѣщо отрицателно, турете запетая следъ частицата „не“. Искате ли вие да кажете нѣщо отрицателно, турете запетая следъ частицата „не“, и всичко лошо ще се превърне въ добро. Казвашъ на нѣкой човѣкъ: Невнимателенъ човѣкъ си! Помисли малко, не бързай, тури мислено запетая следъ частицата „не“ и кажи: Не, внимателенъ човѣкъ си. Това значи Божественъ езикъ, Божественъ говоръ. Такъвъ е езикъгъ на любовьта, който преврьща злото въ добро, мракътъ — въ свѣтлина. „В ъ с в ѣ т л и н а т а н а Б о ж и я Д у х ъ и м а ж и в о т ъ и м и р ъ“. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 4 юлий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕЛИПСА И ПАРАБОЛА. Т. м. Като ученици на окултна школа, или по-право, като ученици на истината, вие се нуждаете отъ такава наука, между явленията на която да сѫществува вѫтрешна, разумна връзка. Тази наука ще ви направи свободни. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има една връзка въ живота си. Тази връзка не е нищо друго, освенъ пѫтъ, посока на неговото движение. Посоката, пѫтьтъ, по който човѣкъ се движи, представя връзката му съ живота. Сѫщото може да се каже и за всѣко небесно тѣло. Всѣко небесно тѣло се движи изъ пространството, но движението му се опредѣля отъ неговата връзка. Движението на небеснитѣ тѣла въ нашата слънчева система се опредѣля отъ връзката имъ съ слънцето. Движението пъкъ на слънцето се опредѣля отъ връзката му съ друго слънце. Въ самото движение нѣма никаква разумность. Разумностьта се крие задъ движението. Запримѣръ, когато краката на човѣка се движатъ, тѣ не съзнаватъ това действие, но задъ движението, задъ действието седи разумна сила, която го направлява. Дали краката, рѫцетѣ, очитѣ, устата, или цѣлото тѣло се движи, задъ всѣко движение седи разумна, съзнателна сила, която го направлява. Защо се извършва известно движение, може да не знаете, но задъ него седи разумна причина, която има строго опредѣлена цель и намѣрение, за да стане това движение. Като ученици, които сте изучавали геометрия, вие познавате фигуритѣ елипса и парабола. Вие сте изучавали тия фигури, изучавали сте и редъ теореми вьрху тѣхъ, доказани по математически и геометрически начинь, но тѣ криятъ въ себе си идея, която малцина разбиратъ. Ония учени, които сѫ сьздали геометрията, разбиратъ вѫтрешния смисьлъ на всички геометриески знаци, фигури и тѣла. Крѫгътъ е завьршена фигура, т. е. той представя завършено действие, което може да бѫде съзнателно, а може да бѫде и механическо. Какво представя механиката? Какво нѣщо сѫ механическитѣ действия? Всички разумни процеси, които сѫ завършени вече, се превръщатъ въ механически. Такива процеси има въ свиренето, въ пѣнието. Запримѣръ, едно дете започва да учи музика. То взима цигулката въ рѫце и свири година, две, три, десеть. Въ първо време то следи всѣко движение на рѫцетѣ си, следи нотитѣ, знаковетѣ — всичко въ него е съзнателно. Обаче, отъ дълго свирене той става голѣмъ виртуозь и започва да свири механически. Рѫцетѣ му се движатъ механически по инструмента, безъ да мисли за тѣхъ. Това механическо движение на рѫцетѣ е завършената деятелность на едно разумно сѫщество. Задъ механическото движение на рѫцетѣ се крие разумна, съзнателна дейность на разумно сѫщество. Движението на часовника е несъзнателенъ, механически актъ, но задъ него се крие деятелностьта на едно разумно сѫщество — часовникарьтъ. Следователно елипсата, като завършено действие, представя единъ механически актъ, задъ който седи разумностьта. Параболата, като незавършено действие, представя актъ, разумностьта на който присѫтствува въ самия него. — Защо? — Защото това действие е още въ процеса на своето създаване. Щомь нѣщо е създадено вече, то се изявява навънъ, като механическа проява, а разумностьта седи задъ него. Отъ това гледище, параболата представя разуменъ процесъ, за завършването на който могатъ да минатъ и милиони години. Всѣко тѣло, което се движи по пѫтя на параболата, има свое предназначение. Кое положение бихте предпочели: процеситѣ въ вашия организъмъ да бѫдатъ завършени, както въ елипсата, или незавършени, както въ параболата? Красотата на живота седи въ незавършенитѣ процеси. Щомъ една работа се завърши, тя става механическа. Музикантътъ разучава едно парче. Докато е ново, докато го учи, той е доволенъ, идея има въ себе си. Щомъ го научи. изсвири го единъ-два пѫти и престава да го свири, иска нѣщо ново. Сѫщото се забелязва и при яденето. Докато не си се нахраниль още, приятно ти е да ядешъ. Щомъ се нахранишъ, туряшъ чинията настрана, искашъ нѣщо ново. Детето обича играчкитѣ си, радва имъ се, докато сѫ нови. Щомъ остарѣятъ, то ги захвърля настрана. — Защо? — Защото всичко въ тѣхъ му е познато. Всички хора търсятъ новото въ живота. Тѣ се стремятъ къмъ новото, като къмъ незавършени процеси, чрезъ които могатъ да се проявяватъ. Всѣки незавършенъ процесъ дава възможность на човѣка да мисли, да работи. Казвате: Ако даденъ незавършенъ процесъ представя нѣкаква каша, пакъ ли трѣбва да се стремимъ къмъ него? — Зависи, каква е кашата. Има каши, които могатъ да се ядатъ; има каши, които съдържатъ отрова и не могатъ да се ядатъ. Какви по-опасни каши можете да си представите отъ тия, които се приготвятъ отъ месо? Тѣ съдържатъ отрови, които постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Когато препорѫчватъ растителната храна предъ месната, цельта е организъмътъ да се запази отъ отровитѣ, които приема чрезъ месото, а не толкова да не страдатъ животнитѣ. И да не се колятъ, животнитѣ пакъ умиратъ, пакъ ставатъ банкетъ на по-низкостоещитѣ отъ тѣхъ. Когато хората умиратъ, били тѣ учени, философи, царе, владици, все ще устроятъ банкетъ на милиони малки сѫщества. Ще страдатъ ли хората тогава? Напротивъ, тѣ трѣбва да се радватъ, че минаватъ отъ завършенъ въ незавършенъ процесъ. Кои процеси сѫ завършени и кои — незавършени? Еднообразието, повтарянето представя завършенъ процесъ на нѣщата. Запримѣръ, какъвъ смисълъ има въ честото повтаряне на стиха „Богъ е Любовь“? Не е достатъчно човѣкъ да изговаря този стихъ, но той трѣбва да го живѣе. Въ изявяване на любовьта, като незавършенъ процесъ, е смисълътъ на живота. Всѣка форма съдържа известна сила въ себе си, която може да бѫде механическа, т. е. завършена, и разумна, т. е. незавършена. Когато силата завърши своето действие, тя механически се повтаря. Това механическо повтаряне създава еднообразие въ природата. Ако не може и не знае, какъ да се храни, човѣкъ ще дойде до положение да механизира и процеса на яденето. Щомъ го механизира, той е изгубилъ вече една отъ красивитѣ страни на живота. Всички явления въ природата сѫ разумни. Истински учениятъ, просветениятъ човѣкъ осмисля процеса на яденето, на дъвкането и дохожда до научни изводи. Той знае, че като дъвче на лѣвата си страна, ще има единъ резултатъ; като дъвче на дѣсната си страна, ще има другъ резултатъ. Разумниятъ човѣкъ осмисля всички явления. Съвременнитѣ учени четатъ и изучаватъ различни басни, но не се спиратъ вьрху тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, който може да ги ползува въ живота имъ. Запримѣръ. въ баснята „Пѣтелъ и лисица“ се говори за единъ красивъ, напетъ пѣтелъ, който намѣрилъ парче сирене и за да го изяде спокойно, отъ никого не смущаванъ, той се качилъ на едно дърво. Отнѣкѫде го видѣла лисицата и бързо се отправила къмъ него. Спрѣла се подъ дървото и започнала да го хвали, да го обсипва съ ласкави думи: Бре, пѣтльо, какъвъ си красавецъ, каква царска премѣна имашъ! Като тебе друга птица не съмъ видѣла. Я попѣй ми малко, да чуя гласа ти! Слушала съмъ за тебе, че голѣмъ пѣвецъ си билъ. Пѣтелътъ погледналъ самодоволно кьмъ лисицата, отворилъ уста и закукуригалъ. Той забравилъ, че въ устата си държалъ парче сирене. Това чакала лисицата. Сиренето паднало на земята, и тя бързо го нагълтала. — Голѣмъ простакъ е този пѣтелъ — си помислила лисицата. После погледнала нагоре къмъ пѣтела и му казала: Добъръ пѣвецъ си, пѣтльо. И другъ пѫтъ пакъ ще дойда да ми попѣешъ. — Дано бѫда по-уменъ тогава, първо да опитамъ сиренето, а после да пѣя — отговорилъ пѣтелътъ. Какво представятъ пѣтельтъ и лисицата въ живота? Пѣтелътъ представя човѣкъ идеалистъ, който съ мислитѣ си, хвърчи въ небесата. Лисицата представя материалистъ, който има обикновени, материалистични схващания за живота. Когато материалистътъ срещне нѣкой идеалистъ, той започва да го хвали, че слушалъ добри отзиви за неговото пѣние, за неговата красота и разумность. Поласканъ отъ думитѣ му, идеалистъть отваря уста и започва да пѣе. Обаче, въ този моментъ сиренето пада отъ устата му, а материалистътъ го сграбчва и казва: Голѣмъ глупецъ е този човѣкъ! Едва го похвалилъ, и той отваря уста да пѣе. Парчето сирене, за което материалистътъ се лакоми, представя кѫща, пари, ниви, лозя и др. Идеалистътъ пѣе навсѣкѫде, но качи ли се веднъжъ на дървото, той не трѣбва да слиза отъ него. Дървото, на което пѣтелъть се е качилъ, представя живота. Щомъ се качи на това дърво, идеалистътъ трѣбва да бѫде уменъ, да не се подава на ласки и похвали. Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, дето материалистътъ живѣе, и последниятъ ще го грабне. Пѣтелътъ стои по-високо отъ лисицата. Неговиятъ просторъ е по-широкъ отъ нейния. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде идеалистъ. Съ други думи казано: Човѣкъ не трѣбва да бѫде пѣтелъ. — Ако не е пѣтель, лисица ли трѣбва да бѫде? Коя форма е за предпочитане: формата на пѣтела, или на лисицата? Ще кажете, че не предпочитате нито една отъ тѣхъ, но искате да бѫдете човѣкъ. Обаче, има човѣкъ — пѣтелъ и човѣкъ — лисица, т. е. идеалистъ и материалистъ. Мате;иалистътъ се движи въ елипса, въ крѫгъ. Той е човѣкь на завършенитѣ процеси. Като го запитатъ, какво иска, той казва: Азъ търся нѣщо опредѣлено, нѣщо завършено, което мога да видя, да пипна и да разбера. Диамантътъ, запримѣръ, е завършилъ процеса на своето развитие и се е скрилъ дълбоко въ земята. Като го извадятъ оттамъ, хората го шлифоватъ и поставятъ на короната на нѣкой царь, на нѣкоя царица, или на пръстенитѣ на млади моми и момци. Обикновено, пръстенъ турятъ на човѣкъ, когото назначаватъ на служба, или когато млади моми и момци се женятъ. И тъй, материализъмътъ представя съвокупность на завършени, разумни действия отъ миналия животъ на човѣчеството. Тѣзи действия, именно, представятъ пособия за работа, за насърдчение на човѣка къмъ незавършени процеси. Незавършенитѣ процеси сѫ процеси на бѫдещето. — Какъ ще свършимъ съ живота си? — Както свършвате съ яденето, съ ученето и т. н. Сѣдашъ да ядешъ, и щомъ се нахранишъ, казващъ: Свършихъ. — Какво свърши? — Яденето. Следъ два-три часа пакъ ще ядешъ. У човѣка има единъ бирникъ, който излиза на всѣки три-четири часа и го заставя да плаща. Имашъ — нѣмашъ, на бирника ще платишъ. Какъ си представяте бирника? — Той не е нищо друго, освенъ човѣкъ, който обира хората. Той не е ангелъ, но хората доброволно му се подчиняватъ. Гладътъ е бирникъ. Той е неизбѣженъ процесъ въ природата, който служи като законъ за уравновесяване на силитѣ въ завършенитѣ процеси. Докато е на земята, човѣкъ всѣкога ще има страдания. Защо е създадена земята? На този въпросъ всѣки може да си отговори, че земята е създадена заради него. Какво представя земята? — Каквото е главата за човѣка, такова нѣщо представя и земята за него. Въ главата се криятъ всички богатства съ които човѣкъ може да разполага. Който навреме може да се ползува отъ тия богатства, той ще придобие Божиитѣ благословения. За да извади богатствата отъ своя умъ и да се ползува отъ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да има връзка съ Първата Причина на нѣщата, а оттамь и съ своитѣ ближни. Хората сѫ побудителна причина. Тѣ взаимно си влияять и единъ-другъ се потикватъ къмъ работа. Тази е причината, която заставя хората да се коопериратъ, да образуваъ домове, общества. Българитѣ казватъ: „Съ единъ камъкъ кѫща не става“. Значи, съ една мисъль, съ едно чувство, съ едно действие работа не става. Съ единь умъ, съ едно сърдце, съ една воля процеситѣ не се завършватъ. Хиляди умове и сърдца трѣбва да се съединятъ въ едно, да действувать задружно, въ една посока, за да иматъ нѣкакьвъ резултатъ. Дейностьта на всички хора трѣбва да бѫде насочена къмъ единъ центъръ — къмъ Бога. Той е изворъ на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислятъ живота. Сега, за да извади богатствата на своя умъ, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Има ли свѣтлина. той може да слѣзе и въ най-голѣмата дълбочина на своята земя — на главата си, и да извади богатството, което е скрито въ нея. Свѣтлината е пособие, инструментъ, съ който човѣкъ слиза въ дълбочината на своята глава и разкопава пластоветѣ й да търси въ нея злато и скѫпоценни камъни. Златото е завършило своето развитие. То е съставено отъ два елемента, отъ две вещества, така тѣсно свързани, че го правятъ хомогенно. Въ сѫщность златото не е хомогенно тѣло, но съвременнитѣ химици и до днесъ още не сѫ успѣли да го разложатъ. Отъ гледището на окултната наука, процесътъ, презъ който златото е минало, е завършенъ, разуменъ процесъ, въ който сѫ взели участие два живи елемента. Тази е причината, поради която златото не се окислява и минава за благороденъ металъ. Въ всички елементи, които се окисляватъ, процеситѣ не сѫ завършени. Следователно, докато човѣкъ се окислява, докато се тревожи, процеситѣ на неговия животъ не сѫ органпзирани, т. е. не сѫ завършени. Човѣкъ може да има много незавършени процеси въ себе си, но покрай тѣхъ трѣбва да има и нѣкои завьршени. Завършенитѣ процеси у човѣка представятъ неговото вѣрую и убеждение, както и неговитѣ идеи. Човѣкъ безъ идея. безъ вѣрую, безъ убеждение, безъ идеалъ, живѣе въ незавършени процеси. Всички експлозии, които причиняватъ страдания и нещастия на хората, ставатъ все въ незавършенитѣ процеси. Ние трѣбва да поставимъ основата на своя животъ върху завърленитѣ процеси, за да работимъ съзнателно и съ незавършенитѣ. Кои процеси сѫ завършени и кои — незавършени? Радостьта е завършенъ процесъ, а страданието — незавършенъ. Като се радва. човѣкъ събира плодоветѣ на своята работа.. Докато страда, той не знае, какво му носи страданието. Щомъ изяде плода, човѣкъ трѣбва да посади семкитѣ въ земята, за да очаква следъ години другъ завършенъ процесъ. Който не сади, той не може да се радва. Завършенитѣ и незавършенитѣ процеси осмислятъ живота. Завършенитѣ процеси осмислятъ физическия животъ, а незавършенитѣ — вѫтрешния, идейния, т. е. духовния животъ. Тъй щото, човѣкъ живѣе или съ старата философия, съ философията на временното, на преходното въ живота, или съ новата философия на идейното, на вѣчното. Мнозина отричатъ идейния животъ, понеже биль животъ на мечти, на илюзии.— Смисълътъ на живота се заключава, именно, въ мечтитѣ. Човѣкь живѣе, докато мечтае. Престане ли да мечтае, престава и животътъ. Докато мечтае, човѣкъ има стремежъ да работи, да предприема, да върши велики дѣла. Щомъ престанатъ мечтитѣ, човѣкъ казва, че това нѣма смисълъ, онова нѣма смисълъ, и мисли само за смъртьта. Той казва: Нѣма за какво повече да се живѣе, освенъ за черната зсмя. Започне ли да разсѫждава така, този човѣкъ става вече материалистъ. Той иска да каже, че не може повече да бѫде пѣтелъ, не може да се занимава съ незавършени процеси. Значи, той иска да бѫде лисица. Хората умиратъ, за да разбератъ, защо живѣятъ. Нѣшата се изучаватъ въ тѣхнитѣ противоположности. Смисълътъ на живота се разбира чрезъ смъртьта, чрезъ сиромашията, човѣкъ познава смисъла на богатството, на благата, които му сѫ били дадени, безъ той да ги е оценилъ. Щомъ взематъ богатството на човѣка, умътъ му започва да просвѣтва. Тогава той разбира, че не е използувалъ богатството си, както трѣбва. Като изучавате живота, ще видите, изобщо, че нѣкои хора не сѫ доволни отъ това, което иматъ. Богатство иматъ, не сѫ доволни; знание иматъ, не сѫ доволни; здраве иматъ, пакъ не сѫ доволни. Слушате нѣкой да казва: Глава имамъ, но защо ми е тази глава? Главата ми не е на мѣсто. — На мѣсто е главата ти, но трѣбва да работишъ, да учишъ. Преди нѣколко деня дойде при насъ единъ религиозенъ човѣкъ отъ Рилския монастиръ и започна да разправя, че търси управителя на фараоновия домъ — Пентефри. Ималъ да върши нѣкаква работа съ него. Казвамъ му, че Пентефри е живѣлъ въ далечното минало, преди три-четири хиляди години. Защо не го е търсилъ на времето, тогава да свърши работата си, а го търси днесъ, когато не е на земята. Ако пъкъ е дошълъ на земята, той трѣбва да знае сегаш ното му име и така да го намѣри. Този човѣкъ се чуди, защо хората не могатъ да го разбератъ. — Никой не може да го разбере, защото той живѣе въ своето далечно минало, въ завършенитѣ процеси. Благодарение на това, той минава за човѣкъ, на когото липсва нѣщо. За такъвъ човѣкъ казватъ, че дъската му е мръднала. Това не е за присмѣхъ. Всѣки човѣкъ може да изпадне въ такова състояние. да преживѣе нѣщо отъ своето минало, което да не съвпада съ времето въ което днесъ живѣе. За да не изпада въ такива състояния, човѣкъ трѣбва да работи. И тьй, размишлявайте върху незавършенитѣ и завършенитѣ процеси. Завършенитѣ процеси сѫ свързани съ незавършенитѣ. Незавършенитѣ процеси за хората сѫ завършени за сѫщества отъ по-висока еволюция. Затова е казано въ Писанието, че възможнитѣ нѣща сѫ за хората, а невъзможнитѣ — за Бога. „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“. Всичко, което човѣкъ не може да направи, Богъ може да го направи. Това значи: дайге възможность на душата си да се свърже съ Божия Духъ, за да се осмислятъ незавършенитѣ процеси. Само тази връзка е въ състояние да покаже на човѣка значението на елипсата, като завършенъ процесъ, и на параболата — като незавършенъ. Въ живота елипсата представя завършенъ процесъ. Когато снесе яйце, кокошката кудкудяка. Кудкудякането представя радостьта на кокошката. Тя се радва, че се е освободила отъ едно ограничително състояние, отъ едно мѫчение. Докато снесе яйцето си, кокошката страда, мѫчи се. Ако се остави да живѣе при естествени условия, тя може да снесе най-много 12 яйца на сезонъ. Щомъ снесе яйцата си, тя започва да мѫти. Обаче, откакъ човѣкъ е започналъ да отглежда кокошката, той я поставилъ при неестествени условия за нея, да снася повече яйца. Чрезъ своята разумность, човѣкь е подобриль външнитѣ условия на кокошката, вследствие на което може да снася повече отъ 100 яйца на сезонъ. Тя възнаграждава труда и грижитѣ на господаря си, но себе си изтощава като изразходва много енергия. При всѣко снасяне на яйце, животътъ на кокошката е изложенъ на смърть, както е изложенъ животътъ на раждащата жена. Затова Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е.“ Следователно, отъ Божествено гледище раждането на дете и снасянето на яйце сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Колкото и да е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния човѣкъ. Който разбира законитѣ на живата природа, той вижда въ всички процеси и явления разумна, съзнателна връзка. Тъй щото, чуете ли, че нѣкоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мѫчила се е и сега се радва, че се е освободила отъ мѫчението си. Ще кажете, че Господъ е създалъ кокошката, че Той знае всичко, има предъ видъ нейнитѣ страдания. — Отде знаете, че Богъ всичко е предвидѣлъ? Нѣкой казватъ, че Богъ всичко знае; други казватъ, че Той нищо не знае, а трети дори отричатъ Неговото сѫществуване. Какъ мислятъ хората за Господа, това зависи отъ тѣхнитѣ възгледи. Лисицата казва: Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи въ въздуха, не е реално. Значи, лисицата подържа една философия, а пѣтелътъ — друга. Кой отъ двамата е по-правъ? И тъй, каквото е отношението между пѣтела и лисицата, такова е отношението между ангелитѣ и човѣка. Щомъ се говори за ангели, хората казватъ: Празна работа е това. Никакви ангели не сѫществуватъ. Нѣма защо да се стреми човѣкъ къмъ ангелския свѣтъ. Когато нѣкой ангелъ се качи на едно дърво и държи сирене въ устата си, човѣкъ се приближава къмъ дървото и започва да ласкае ангела, да го хвали за добритѣ му качества. Щомъ ангелътъ отвори устата си да заговори съ човѣка. сиренето пада на земята, човѣкъ го взима и казва: Голѣмъ простакъ е този ангелъ! Ангелътъ поглежда отгоре и си казва: Опитай се втори пѫтъ да дойдешъ при мене, да видишъ, какъ ще постѫпя. Единъ пѫтъ можешъ да ме излъжешъ, но втори пѫтъ не се лъжа. — Може ли човѣкъ да излъже ангелъ? Въ далечното минало Господъ изпратилъ на земята милиони ангели, наречени Синове Божии, да учатъ и да помагатъ на по-слабитѣ отъ тѣхъ. Като слѣзли на земята и видѣли красивитѣ човѣшки дъщери, ангелитѣ се влюбили въ тѣхъ и забравили за какво сѫ слѣзли на земята. Тѣ се оженили за красивитѣ дъщери на свѣта и останали дълго време на земята. Богъ изпратилъ други ангели да видятъ, какво правятъ другаритѣ имъ на земята. Тѣ слѣзли при другаритѣ си и видѣли, че всички били женени вече. Върнали се при Бога и казали, че другаритѣ имъ били женени, но се оплаквали отъ живота си. Господъ казалъ: Нека останатъ още на земята, да научатъ урока си добре. Съвременнитѣ хора страдатъ, пъшкатъ, оплакватъ се отъ живота. Кой е този, който пъшка и страда у човѣка? — Това е онзи ангелъ, който преди хиляди години е слѣзълъ на земята, оплелъ се е въ материята и не може да се освободи. Днесъ той страда, пъшка, мѫчи се, но не може да излѣзе отъ гѫстата материя, съ която се е свързалъ. Женитбата, това сѫ ония мисли и желания у човѣка, които сѫ го оплели, които сѫ го свързали съ гѫстата материя. Тази е причината, поради която човѣкъ се лакоми да придобие голѣми богатства, сила и знания. Той иска всичко да придобие, да стане великъ, силенъ човѣкъ, но въ края на краищата нищо не придобива. Докато е на земята, човѣкъ иска да свърже двата края на параболата, да я огъне, но не успѣва. Гигантска сила се иска отъ човѣка, за да огъне двата края на параболата. Когато нѣкой казва, че има идея, която иска да реализира, това подразбира стремежа на човѣка да огъне параболата. За физическия свѣтъ това е невъзможно. Наистина, като изучавате съвременнитѣ науки — естественитѣ науки, математика. геометрия, навсѣкѫде виждате завършени процеси. Въ завършенитѣ процеси действува механиката. Щомъ е така, завършенитѣ процеси не могатъ да бѫдатъ идеални. Пѫть ли се строи, кѫща ли се гради, все ще има нѣкакъвъ недостатъкъ. Завършенитѣ процеси, като механически, винаги се отличавать съ нѣкакъвъ недостатъкъ. Сега, като знаете това, благодарете, че половината отъ процеситѣ на вашия животъ сѫ незавършени. Благодарете, че животьтъ ви представя отворенъ крѫгъ, а не елипса. Благодарете, че имате зѫби, съ които дъвчете храната си. Благодарете, че имате очи, съ които виждате изгрѣването на слънцето. Благодарете, че имате вьзможность да четете книги и да размишлявате по тѣхъ. Благодарете, че имате приятели, съ които можете да се разговаряте. Благодарете за всичко, което ви е дадено и което можете да направите. Това сѫ малки завършени процеси, които отварятъ пѫтъ кьмъ незавършенитѣ. Като погледнете къмъ небето, осѣяно съ множество звезди, казвате: Какво ли се крие тамъ? И като не можете да си отговорите, вие се отчайвате, мислите, че никога нѣма да проникнете въ живота на небето. — Нѣма защо човѣкъ да се отчайва. Достатъчно е всѣка вечерь да наблюдава звездитѣ, да ги изучава, за да се свърже съ тѣхъ като съ живи, разумни сѫщества. Така той ще разбере, че между звездитѣ и него сѫществува известно отношение. Само така той ще разбере, че между всички явления въ природата сѫществува тѣсна връзка. Щомъ се убеди въ това, животьть му се осмисля и придобива извесгна красота. Защо страдатъ хората? — Защото се натъкватъ на незавършени процеси. Щастието се крие въ незавършенитѣ процеси. Тѣ потикватъ човѣка къмъ Великото, което ги прави гениални Любовьта е незавършенъ процесъ. Мѫдростьта е незавършенъ процесъ. Добродегельта е незавършенъ процесь. Вѣрата, надеждата, знанието сѫ незавършени процеси. Всички велики работи въ живота се криятъ въ незавършенитѣ процеси. Това е параболата въ живота. Това е новото, това е идеализъмътъ, това е Божественото начало у човѣка. Елипсата пъкъ представя материализъма въ който действуватъ механически, т. е. завършени процеси. Мнозина запитватъ, има ли нѣкаква наука въ завършенитѣ и незавършенитѣ процеси. — Има наука, разбира се. Даже сама за себе си науката представя незавършенъ процесъ. Запримѣръ, числата и действията съ тѣхъ се отнасятъ къмъ специфична область отъ науката, въ която пакъ се срѣщатъ завършени и незавършени действия. Завършенъ процесъ е събирането на 2 и 2 и умножаването на 2 по 2 Значи, 2 + 2 = 4; сѫщо така 2 х 2 = 4. Защо и при дветѣ действия се получава едно и сѫщо число? Ако работите съ числото петь, получавате съвършено други резултати: 5 + 5 = 10, 5 х 5 = 25. Какво представя числото петь? — Човѣшкитѣ чувства. Тъй щото, като съберемъ петь и петь и като умножимъ петь по петь, виждаме, какви възможности се криятъ въ човѣшкитѣ чувства. Ако съберемъ 2 и 5, получаваме 7 — число, което представя мѫжки, творчески принципъ въ природата. Това действие показва, че жената е щастлива, само когато мѫжътъ е въ нея. Не е ли мѫжътъ въ нея, тя е нещастна. Мѫжътъ твори, а жената съгражда. Ако човѣкъ само яде, дъвче, а нѣма кой да гради, тѣлото ще се разруши. Мѫжътъ дъвче, яде, а жената гради. Оттукъ виждаме, че двата принципа, мѫжки и женски, винаги трѣбва да присѫтствуватъ въ човѣка. Казано е въ Писанието: „Нито мѫжъ безъ жена може, нито жена безъ мѫжъ.“ Като дъвче, мѫжътъ туря храната въ лѣвата страна на устата, и оттамъ я предава на жената, тя да има грижа да съгради нѣщо отъ нея по правилата на Божията мѫдрость. Който не разбира смисъла на дъвкането на храната, отъ устата си той ще я изпрати въ стомаха, но съ недоволство. Той ще усѣти тежесть въ стомаха, главоболие и обезсмисляне на живота. Защо обикновено човѣкъ е недоволень? — Защото не разбира живота, и иска да свърши всичкитѣ си работи изведнъжъ. Човѣкъ се радва само при незавършенитѣ процеси. Искашъ ли да бѫдешъ доволенъ отъ живота, не събирай двата края на любовьта. Не събирай двата края на истината. Не събирай двата края на добродетельта, на правдата, на знанието — на нищо не събирай двата края. Съ други думи казано: Нищо не говори на хората за своитѣ добродетели, за своето знание! — Защо? — Защото тѣ сѫ незавършени процеси. Който казва, че има малко знания, той е уменъ човѣкъ. Който казва, че много знае, той е още на физическия свѣтъ, като кокошка, и знае само да кудкудяка, че яйце е снесълъ. Какво знае музикантътъ, който едва е започналъ да свири? За да го признаятъ за виденъ музикантъ, той трѣбва да владѣе класическата музика. Нѣкой иска да бѫде добродетеленъ. Добродетельта е класическа музика. Следователно, за да стане добродетеленъ, въ широкъ смисълъ на думата, човѣкъ трѣбва да е свирилъ нѣколко животи наредъ, да научи добре да свири класическото парче „Добродетель“. Да бѫдешъ добродетеленъ, това не е механически процесъ, но процесъ на продължително учене. Това не е еднократно действие, което може да осигури хлѣба на човѣка. Истински добродетеленъ човѣкъ е онзи, който може да събуди човѣшката душа. Да събудишъ една човѣшка душа. това значи така да я нахранишъ, че като излѣзе отъ твоя домъ, да разбере, защо живѣе, да познае Божественото въ човѣка и за вѣчни времена да помни какво е придобилъ отъ този човѣкъ. Това значи добродетеленъ човѣкъ. Това значи човѣкъ на новата култура, на новата философия. Какво изисква новата философия отъ човѣка? — Тя изисква отъ човѣка да бѫде идеалистъ, но разуменъ; да знае, че въ похвалитѣ на хората се крие известно користолюбие. И тогава, кото започнатъ да го хвалятъ, той първо ще изяде сиренето, а после ще пѣе. Който е материалистъ, и той трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какво да каже на идеалиста, за да може да вземе сиренето му. Ако лисицата не би могла да вземе сиренето на пѣтела, баснописецътъ не би могълъ да напише баснята „Пѣтелъ и лисица“, за да изнесе хитростьта на лисицата. Лисицата постѫпи по-умно, по-хитро отъ пѣтела, защото знаеше, какво нѣщо е сиренето. Пѣтелътъ не знаеше, какво нѣщо е сиренето, затова се захласналъ въ думитѣ на лисицата и започналъ да пѣе. На втората година лисицата постѫпила пакъ хитро, но пѣтелътъ билъ уменъ. Това сѫ процеси, които ставатъ постоянно у човѣка. Щомъ разбере тия процеси, човѣкъ ще знае, че е дошълъ на земята да бѫде или пѣтелъ, или лисица, не по форма, но по прояви. Дали ще бѫдешъ пѣтелъ или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение да постѫпвашъ разумно, като разуменъ пѣтелъ, или като разумна лисица. Христосъ казва: „Бѫдете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ“. На сьвремененъ езикъ преведено: „Бѫдете хитри като лисицитѣ и пѣснопойци като пѣтела“. Мнозина сѫ недоволни, че не успѣватъ, не постигатъ желанията си. Тѣ казватъ: Каква полза отъ нашето учение? И ние сме толкова религиозни, колкото и хората отъ свѣта. — Има една разлика. Тя седи въ следното: религиознитѣ хора отъ свѣта се движатъ въ завършенитѣ процеси, а вие се движите въ незавършенитѣ. Смисълътъ на живота се заключава въ незавършенитѣ процеси. Тѣ сѫ Божествени процеси. Който работи съ незавършени процеси, той е влѣзълъ въ смисъла на живота и носи въ себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за мѫдрость, за любовь, не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършенитѣ процеси обхващатъ цѣлата вѣчность. — Какво ще стане съ насъ, следъ като влѣземъ въ вѣчностьта? — Не съединявайте двата края на нѣщата. Докато разсѫждавате по човѣшки, съ човѣшки умъ, вие никога нѣма да разбереге Божиитѣ работи. Божиитѣ работи се разбиратъ съ Божественъ умъ. Сега, помнете следното: Пѫтьтъ, по който човѣкъ върви, представя парабола. — Защо страдамъ? — Защото се движишъ по парабола. Параболата създава на човѣка толлова щастие, колкото и нещастие. Да бѫдешъ идеенъ човѣкъ, това значи да приемашъ всички нѣща съ радость, съ усмивка на устата, защото съзнавашъ, че пѫтьтъ ти е такъвъ. Ти си търговецъ, но единъ день изгубвашъ всичкитѣ си капитали. Ако си идеенъ човѣкъ, ще повикашъ приятеля си, ще му разправишъ, какво е положението ти, но ще кажешъ, че не съжалявашъ, понеже пѫтьтъ ти е такъвъ — движишъ се по линиитѣ на параболата. Ако разсѫждава така, човѣкъ прилага Божествения умъ въ живота си. Този е пѫтьть за разрешаване на противорчията. Тѣ представятъ незавършени процеси, въ които се влива Божествениятъ токъ и дава права посока на живота. И тъй, благодарете на Бога за всичко, което се случва въ живота ви. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва съ онѣзи, които любять Бога, ще се превърне на добро“. Т. м. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 27 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАДНА СТРАЖА. Т. м. Р а з м и ш л е н и е. Напишете на дъската думитѣ „татко, баща, отецъ“ и мислете върху тѣхъ, да схванете вѫтрешния имъ смисълъ, вѫтрешното имъ съдържание. Какъ мислите, едно и сѫщо ли е съдържанието на тѣзи три думи? Ако зададете този въпросъ на нѣкой професоръ по филология, той ще започне да ги анализира и ще дойде до нѣкакво заключение. Ако съдържанието и смисълътъ на тия думи сѫ еднакви, нѣмаше защо да сѫществуватъ три различни думи за едно и сѫщо понятие. Веднъжъ сѫществуватъ, това показва, че между тѣхъ, като понятия, сѫществува и външно, и вѫтрешно различие. Както тоноветѣ се различаватъ по между си: по височина и по интенсивность, така сѫщо се различаватъ думитѣ „татко, баща и отецъ“. За да опредѣлите, коя отъ тритѣ думи има най-голѣма височина и интенсивность, вие трѣбва да имате точна мѣрка, съ която да си служите, като съ ключъ. Като мислите върху тритѣ думи, вие ще се домогнете до новъ начинъ на разсѫждение. Като се спирате върху буквитѣ, съ които се пише всѣка една отъ даденитѣ думи, вие ще разберете тѣхното съдържание и смисълъ. Запримѣръ, думата „татко“ започва съ буквата „Т“, която е знакъ на противоречие, на препятствие на физическия свѣтъ. Тази буква се проявява само въ материалния, въ физическия стѣтъ. Думата „баща“ започва съ буквата „Б“. Нѣкои пророци наричатъ Бога свой Баща. Като казватъ за себе си, че сѫ говорили съ Баща си; тѣ иматъ предъ видъ Бога. Буквата „Б“ представя духовния свѣтъ. Тя е семе, посадено въ земята и дава първа издънка, първа проява на живота. Животътъ пъкъ се изявява чрезъ духовния свѣтъ. Дето има животъ, тамъ има духъ, тамъ е духовното. Думата „Отецъ“ започва съ буквата „О“ — мѣрка на всички нѣща. Когато иска да създаде една вселена, Богъ начъртава единъ крѫгъ, т. е. опредѣля границитѣ на тази вселена. Буквата „О“ съдържа възможноститѣ, до които човѣшкото съзнание може да достигне. Значи, отъ тритѣ дадени думи, първитѣ две започватъ съ съгласни букви, а третата — съ гласна. Отъ началнитѣ букви на тѣзи думи се образува думата „тоб“, която означава сѫщество, което граби. Може да се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене съ игла, а на английски означава „двама“. Значи, двама души могатъ да направятъ нѣщо. Тъй щото, за да ушие нѣщо, човѣкъ непременно трѣбва да има бодъ, игла, шило. Безъ шило, безъ игла и най-опитниятъ шивачъ не може да ушие. И тъй, като разглеждате буквитѣ, отъ които сѫ съставени думитѣ, вие ще се домогнете до вѫтрешното съдържание на думитѣ, а сѫщо и до тѣхния смисълъ. Всѣка дума е съставена отъ букви, които се подчиняватъ на известни закони. Можете ли да кажете, коя е първата дума. съ която българскиятъ народъ е започналъ своето сѫществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употрѣбата на едни или други думи, може да се каже, кой човѣкъ, кѫде живѣе — на физическия, въ духовнияили въ Божествения свѣтъ. Когато нѣкой човѣкъ употрѣбява думата „татко“, това подразбира, че той е живѣлъ на физическия свѣтъ и е заминалъ вече за другия свѣтъ. Дали този човѣкъ е билъ на земята царь, князъ, министъръ, това не е важно. Отъ онзи свѣтъ погледнать, той е подобенъ на всички хора, които сѫ на еднаква степень на развитие. Въ духовния свѣтъ, а още повече въ Божествения, никакви титли не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ други имена, за които хората нѣматъ никаква представа. Не само хората, но и ангелитѣ не знаятъ, какво сѫществува въ висшитѣ свѣтове. Мнозина се хвалятъ, че сѫ говорили съ Татко си, т. е. съ Бога. — Щомъ сѫ говорили съ Бога, тѣ сѫ учени хора. Тогава нека кажатъ, колко звезди има въ нашата слънчева система. Тѣ ще кажатъ, че не знаятъ. Ако отидете при нѣкое малко овчарче и го запитате, колко овце, говеда, или коне има баща му, то ще ви отговори. Ако го питате, колко братя и сестри има, и на този въпросъ ще ви отговори. Какъ е възможно малкото овчарче да знае всичко, което го питатъ, а ти, голѣмиятъ човѣкь, който си говорилъ съ Бога, да не знаешъ, колко звезди има въ нашата слънчева система, колко добри и лоши хора има на земята, колко ангели има на небето? Като се говори за добри и лоши хора, ние разбираме две противоположни движения: едното движение е надолу, а другото — нагоре. Стремежътъ на лошия човѣкъ е надолу, къмъ земята, а на добрия — нагоре, къмъ Бога. Отъ това гледище, ние не можемъ още да наречемъ добъръ човѣкъ онзи, който е направилъ нѣкакво добро. Ако този, който прави добро, е добьръ човѣкъ, тогава и касапинътъ, който храни и гои своитѣ овце, ще излѣзе добъръ човѣкъ. Каго храни говедата и овцетѣ си, той се рѫководи отъ мисъльта да ги угои, че като ги заколи, да продаде месото имъ по-скѫпо, повече да спечели отъ тѣхъ. Добриятъ човѣкь се опредѣля отъ правилното движение. Той може да слиза и да се качва, той може да върви напредъ и назадъ, налѣво и надѣсно, но всѣкога е добъръ, понеже стремежътъ му винаги е насоченъ нагоре. Който се стреми къмъ центъра на земята и се отдалечава отъ Бога, каквито добрини да прави, той не може да мине за добъръ човѣкь, понеже користолюбието прониква въ неговитѣ стремежи. Сега, като разсѫждаваме върху доброто и злото, нѣкои се обезсърдчаватъ и казватъ, че не сѫ добри хора. Добриятъ и лошиятъ човѣкъ се опредѣлятъ отъ посоката на своето движение. Докато се движи нагоре, човѣкъ не трѣбва да се безпокои, нито да се самокритикува. — Ама не се движа бързо. — Върви и не спирай въ пѫтя си. — Погрѣшки правя. — Изправяй погрѣшкитѣ си и продължавай своя пѫтъ. Когато видниятъ музикантъ, художникъ или писатель направи нѣкаква погрѣшка, той не се спира да се извинява, но изправя погрѣшката си и продължава да върви напредъ. Всѣка погрѣшка може да се изправи. Какво струва на виртуоза да изправи погрѣшката си? Ако тоноветѣ на музиката не сѫ правилни, причината за това може да бѫде или въ лѫка, или въ струнитѣ на цигулката или въ друга нѣкоя нейна часть. Обаче, ако първиятъ моментъ тоноветѣ не сѫ правилни, следниятъ моментъ могатъ да се изправятъ. За да дойде до положение да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да мисли, да разсѫждава право. Като разсѫждава правилно, той ще има ясна представа за думитѣ „татко, баща и отецъ“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родилъ на земята. Думата „баща“ подразбира онзи. който те е родилъ въ духовния свѣтъ. Апостолъ Павелъ казва на своитѣ последователи: „Азъ ви родихъ“. Той говори за духовно, а не за физическо раждане. Отецъ пъкъ е Онзи, Който е далъ възможность на човѣка да се прояви въ свѣта. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Следователно, що се отнася до Отца съ Него човѣкъ не може да се разговаря, но съставя едно цѣло. Може ли човѣкъ да говори съ рѫката си? Може ли рѫката да каже на човѣка, че нѣма нужда отъ него? Рѫката не може да говори. Езикътъ говори за всички удове. Той се застѫпва за тѣхъ. Той се наема да ги защищава предъ върховния господарь. Когато пострада нѣщо, рѫката се отнася до мозъка. Мозъкътъ заповѣдва на езика да съобщи това нѣщо, дето трѣбва. Езикътъ веднага съобщава на окрѫжаващата срѣда да се взематъ нужнитѣ мѣрки. Не се минава много време, и рѫката получава помощь. Какъвъ изводъ ще извлѣчете отъ говореното дотукъ? — Че всички имате желание да учите. Тази е причината, поради която често съжалявате, че отъ много години сте ученици, а почти нищо не сте научили. Нѣкои отъ васъ пъкъ искатъ часъ по-скоро да свършатъ училището. Свършването е нѣщо обикновено. То представя физически процесъ. Нѣщата се свършватъ само на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ нѣщата не се свършватъ. Тамъ има вѣчно учение. Дали е въ физическия, или въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва непрестанно да учи: той ще се учи да пѣе, да свири. При това, той ще учи, докато постепенно започне да изпълнява и най-мѫчни парчета. Щомъ дойде до високия мораленъ свѣтъ, човѣкъ често се натъква на противоречия. Запримѣръ, той се облѣче хубаво, съ бѣли вълнени дрехи, но изведнъжъ му казватъ, че тѣзи дрехи не сѫ негови, не ги е изработилъ самъ. Тѣзи дрехи сѫ изработени отъ вълната на овце, които сами сѫ я приготвили. Следъ тѣхъ други, по-съвършени сѫщества, сѫ ги изпрели, изтъкали, скроили, ушили, а на човѣка дали възможность само да се облѣче съ тѣхъ и да ги рекламира по широкия свѣтъ. Съ каквото и да се облѣче, човѣкъ носи все чужди произведения. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се облича добре. Какво представятъ дрехитѣ за човѣка? Срѣщате по улицата човѣкъ, облѣченъ съ царски дрехи, съ мантия, съ корона на глава, но минавате - заминавате покрай него, безъ да му обръщате внимание. Този човѣкъ върви изъ улицитѣ на нѣкой голѣмъ американски градъ. Всички американци го поглеждатъ, усмихватъ се, безъ да се спиратъ предъ него. Тѣ си казватъ: Какъ и по какъвъ случай този европейски царь е дошълъ въ Америка? Отпредъ погледнатъ, той добре имитира нѣкаква царска личность. Погледнете ли го откъмъ гърба, виждате, че цѣлиятъ му гръбъ е облепенъ съ обявления, съ реклами. Той казва: Вмѣсто да викамъ по улицитѣ и да рекламирамъ разнитѣ стоки, по-добре да нося рекламитѣ на гърба си, че който мине покрай мене, да чете. Какво прави този човѣкъ? — Вечерь се връща дома си, но вече детрониранъ. Денемъ, като изгрѣе слънцето, той пакъ се коронясва; сутринь се коронясва, вечерь се детронира. Добре е човѣкъ да рекламира нѣщо. — Какво? — Истината. Какво по-хубаво отъ това, ако всички стихове и глави на истината бѫдатъ написани върху човѣка? Който мине все ще прочете нѣщо. Понѣкога хората сѫ отъ онѣзи царски синове, които носятъ на гърба си напечатани различни реклами. Когото и да срещнете, на гърба му все има написано нѣщо: или че е православенъ, католикъ или евангелистъ, или че е свършилъ нѣкаква наука — теология, биология, астрономия филология и т. н. Какво става най-после? Единъ день разумната природа дойде при човѣка, снеме мантията съ надписитѣ отъ гърба му, снеме короната му, и той остава голъ, съ едно голо съзнание. Докато е на земята, човѣкъ облича и съблича дрехитѣ си, пише и заличава рекламитѣ по тѣхъ. Обаче, влѣзе ли въ духовния свѣтъ, облѣче ли една дреха, той никога не я сваля отъ гърба си. Тамъ не е позволено да се пише нѣщо върху дрехата на човѣка. Когато художницитѣ рисуватъ ангели, тѣ ги рисуватъ съ бѣли дрехи, съ златни пояси, съ широки рѫкави, съ крилца близо до раменетѣ. Тѣ считатъ ангелитѣ за жители на Божествения свѣтъ. Когато рисуватъ Купидона, тѣ поставятъ крилцата му отзадъ. Той ходи съ своитѣ стрели. Когото застреля, той непременно се влюбва въ него. Какъвъ е произходътъ на стрелата? Който се е влюбвалъ, той знае, какво представя стрелата на любовьта. Стрелата на любовьта представя човѣшкия езикъ. Любовьта се изразява чрезъ човѣшкия езикъ. Момъкътъ срѣща млада, красива мома и й казва: Като тебе красива мома не съмъ виждалъ досега. Щомъ чуе тѣзи думи, момата се стрѣсва и започва да се оглежда, да види, кѫде е изразена нейната красота. Така изразена любовьта, тя се счита за любовь на физическия свѣтъ — първа степень на любовьта. Ако момъкътъ каже на момата, че не е срѣшалъ по-добра мома отъ нея, това представя любовьта въ духовния свѣтъ — втора степень на любовьта. И най-после, когато момъкътъ каже на момата, че не е срѣщалъ по-умна мома отъ нея, това представя третата степень на любовьта — любовьта въ умствения свѣтъ. Когато момъкътъ каже на момата, че тя е ангелъ и не може да живѣе безъ нея, това представя четвърта степень на любовьта — любовьта въ ангелския свѣтъ. Така той се качва все по-нагоре, докато единъ день постигне тази мома. Щомъ я постигне, той започва да слиза надолу, до точката, отдето е започналъ. Когато изучавате любовьта, не се спирайте върху вашитѣ лични възгледи, но рѫководете се отъ вашитѣ психологически прояви. Ние сме изследвали проявитѣ на любовьта и въ растенията, и въ животнитѣ, и въ хората и виждаме, че тѣ сѫ едни и сѫщи навсѣкѫде. Запримѣръ, когато обичате единъ човѣкъ, или кое и да е живо сѫщество, вие го поставяте на единъ и сѫщъ уровенъ съ себе си. Този законъ е еднакъвъ и за хората, и за животнитѣ, и за растенията. При това положение, когато човѣкъ обича човѣка, той се намира предъ две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го подига до себе си. Въ първия случай той страда, а въ втория случай и двамата се радватъ. Човѣкъ може да изпита сѫщитѣ страдания и радости и безъ да е влюбенъ въ нѣкакъвъ външенъ обектъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се е надценилъ, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбилъ въ себе си и се е подигналъ на по-високъ уровенъ, отколкото е въ действителность. Следъ години, когато види, че не е направилъ това, което е очаквалъ, той губи вѣра въ себе си, отчайва се и се разлюбва. Значи, както човѣкъ се влюбва въ себе си, така може и да се разлюби. Какво трѣбва да прави тогава? — Той трѣбва да възстанови любовьта къмъ себе си; той трѣбва да възстанови вѣрата въ Божественото начало въ себе си. Като следва Божественитѣ закони, той трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, може да се реализира. Като работи, като учи, сѫщевременно той трѣбва да се ползува и отъ опитноститѣ на своитѣ ближни. Всѣки човѣкъ представя специална форма, въ която е складирано известно богатство, което е въ полза, както за самия него, така и за окрѫжаващитѣ. Колкото проста да е дадена форма. било човѣшка или животинска, или на нѣкое растение, човѣкъ може да се ползува отъ нея. Разумниятъ човѣкъ се учи отъ всичко, което е вѫтре и вънъ отъ него. Човѣкъ трѣбва да гледа на всѣка форма, на всѣко живо сѫщество, като на сѫщество, въ което Божественото живѣе. Щомъ гледа така, той ще има правилни отношения къмъ тѣхъ. Какви сѫ отношенията на сина къмъ бащата? Какви сѫ отношенията на момъка къмъ момата? Когато момъкътъ срещне една красива мома, какво й говори? Той й говори за красотата като изразъ на истината. Ако отидете при единъ царь, съ какви думи ще се обърнете къмъ него? Когато болниятъ отива при нѣкой лѣкарь, какво му говори? Когато бедниятъ отива при нѣкой богатъ. какво иска отъ него? Когато детето види майка си, какво й казва? При всички тия случаи човѣкъ знае, какъ да започне разговора си и какво да каже. Яви ли се предъ Бога, той не знае, какво да говори. — Защо? — Смирение се иска отъ човѣка. Казано е въ Писанието: „Богъ се противи на горделивитѣ, а на смиренитѣ дава благодать“. Щомъ отидете при Господа, нѣма да Му разправяте, какви страдания и мѫчнотии имате, нито, какви добрини сте направили. Той знае всичко. Той знае цѣлия ви животъ, съ всички подробности. Едно само не знае: искате ли да учите, или не. Ако искате да учите, ще Му кажете съ всичкото си смирение, че се радвате на Божия свѣтъ и желаете да разберете смисъла на всичко, което ви обикаля. Ще признаете своето невежество и ще пожелаете Богъ да ви даде свѣтлина да учите, да виждате и разбирате нѣщата. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Богъ ще погледне къмъ васъ и ще разбере искрени ли сте или не. Ако погледътъ ви е устременъ надолу, Той ще ви остави дълго време на земята. Ако погледътъ ви е усгременъ нагоре, Той ще разбере, че имате искрено желание да изучавате Неговитѣ пѫтища. Както и да ви погледне, не се страхувайте отъ Него. Чакайте съ търпение, докато ви отговори и ви изпрати най-добритѣ условия, най-голѣмитѣ блага. Обаче, докато дойде това време, вие трѣбва да бѫдете готови да минете пълно разтьрсване. Това значи да се намѣри човѣкъ въ положение, като че свѣтътъ се е свършилъ. Следъ това ще дойде великото посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. Това значи придобиване на любовьта, която сваля оковитѣ на неговия умъ и на негового сърдце. Освободи ли се човѣкъ отъ оковитѣ, които сѫ го ограиичавали, той се вижда вече обиколенъ отъ своитѣ братя и сестри, които сѫ му помагали. Това е действителность, а не сънь. За онзи, който живѣе едновременно и въ този, и въ онзи свѣтъ, това е действителность. За онзи, който живѣе само на физическия свѣтъ, това е сънь. Има ли нѣщо вѣрно въ сьнищата? Нѣкой сънува, че е богагъ. Като се събуди, вижда. че е беденъ. Другъ пъкъ сънува, че е ученъ. Като се събуди, пакъ остава невежа, какъвто е билъ и по-рано. Другъ пъкъ е боленъ, но сънува, че е оздравѣлъ. Като се събуди, усѣща, че е по-добре, постепенно върви къмъ оздравяване. Идеитѣ, върху които сега ви говоря, не сѫ въ противоречие съ вашитѣ знания. Когато професоръть обяснява на студентитѣ въпроси отъ висшата математика, тѣ не влизатъ въ противоречие съ знанията, които сѫ придобили въ отдѣленията. Това, което ученикътъ е научилъ по смѣтане въ отдѣленията — събиране, изваждане, умножение, дѣление, влиза и въ висшата математика. Опитноститѣ, които човѣкъ е миналъ въ живота си, непрестанно функциониратъ въ цѣлокупния животъ. Следователно, състоянията, презъ които човѣкъ е миналъ въ живота си — детство, юношество и зрѣла възрасть, непрестанно се повтарятъ презъ всичкото време, докато той е на земята. Той може да е старъ, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастенъ. Като остарѣе, човѣкъ иска да се върне въ младостьта си, да стане отново младъ. Физически той не може да стане младъ, но по състояние, по вѫтрешно разположение може да бѫде младъ. Иска ли и физически да стане младъ, той непременно трѣбва да мине презъ смъртьта. И наистина, стариятъ предпочита да умре и отново да стане младъ, отколкото да живѣе и все повече да остарява. Сега, като казвамъ, че стариятъ трѣбва да умре, за да стане младъ, това не се отнася до идеитѣ. За да се възприематъ отъ умоветѣ на хората, идеитѣ не трѣбва да остаряватъ. Подъ думата „идея“ ние разбираме само онова, което никога не остарява. При сегашнитѣ разбирания на хората, старъ човѣкъ е онзи, който е отживѣлъ времето си, който не мисли отново да става младъ. Да се върнемъ пакъ къмъ думитѣ „татко, баща и отецъ“. Свѣтскиятъ човѣкъ има татко, духовниятъ — баща, а Божествениятъ — Отецъ. Това сѫ три принципа, върху които почиватъ отношенията въ човѣшкия животъ. Значи, който живѣе на физическия свѣтъ, той има татко и майка; който живѣе въ духовния свѣтъ, той има баща; който живѣе въ Божествения свѣтъ, той има великъ Отецъ, създатель на всичко въ свѣта. Този човѣкъ е далъ ходъ на Божественото въ себе си. Той се е предалъ на служене на Бога — най-високото състояние, до което човѣкъ може да досгигне. Мнозина искатъ да прескочатъ различнитѣ стадии на живота, да прескочатъ грижитѣ на земния животъ и да влѣзатъ направо въ духовния — при ангелитѣ. Това е толкова възможно, колкото е възможно за детето отъ първо отдѣление да отиде между студенти и да изучава тѣхната наука. Колкото и да е способно и развито, това дете не може да следва науката, която се преподава въ университета. За да изучава университетската наука, това дете трѣбва да има дипломъ за завършенъ гимназиаленъ курсъ, да има знанията на студентитѣ. Следователно, има стѫпала въ живота, презъ които всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Много отъ окултнитѣ ученици сѫ пропадали въ знанията, въ разбиранията си и затова трѣбва да учатъ, да издържатъ своитѣ изпити. Като не разбира дълбокитѣ причини на нѣщата, нѣкой казва, че като се помоли, Богъ веднага му отговаря. — Това е общо твърдение. Всѣкога не е така. Има хора, които не се молятъ, а Господъ ги слуша. Не е достатъчно само човѣкъ да се моли, за да го слуша Господъ. Да се говори така, това значи, да се качи човѣкъ на пиедесталъ и оттамъ да гледа на нѣщата. — Не, човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ своето високо положение и, като дете, да се моли на Бога. Защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога, и защо Богъ трѣбва да го слуша? — Кога човѣкъ не трѣбва да се моли? — Когато направи нѣкаква погрѣшка, човѣкъ не трѣбва да се моли. Тогава той трѣбва да се заеме съ изправяне на погрѣшката си. Щомъ изправи погрѣшката си, той трѣбва да се моли, да му изпрати Богъ повече свѣтлина, да не повтаря сѫщата погрѣшка. Ще изправишъ погрѣшката си, за да не се изложишъ предъ Висшия свѣтъ и предъ хората. — Ще ме слуша ли Господъ? — Ще те слуша, само ако се оставишъ напълно въ Неговитѣ рѫце. Коя е причината, че Богъ нѣкога само слуша човѣка и отговаря на молитвата му? Представете си, че единъ човѣкь се дави въ една дълбока рѣка. Ти минавашъ покрай рѣката, виждашъ давещия се и веднага се обръщашъ съ молитва къмъ Господа: Господи, помогни ми да спася давещия! Той веднага ще ти изпрати сили, условия, да го спасишъ. Ти влизашъ въ рѣката. хващашъ давещия и го изваждашъ отъ водата. Следъ това казвашъ: Едва се помолихъ на Господа, и Той ме послуша. — Да, Господъ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давѣше. Като не знаешъ причината, защо си получилъ отговоръ на молитвата, невидимиятъ свѣтъ казва, че ти си придавашъ голѣма тежесть. Богъ обича този, който се дави, и ти казва: Ако спасишъ давещия, и на тебе ще помагамъ. — Ама освенъ мене нѣмаше другъ който да изпълни тази работа. — Който е готовъ да изпълни волята Божия, него Богъ слуша и на него отговаря. Представете си, че една Божествена мисъль минава презъ ума ви. Какво трѣбва да направите съ нея? Ще й дадете възможность да се реализира. Щомъ я реализирате, Богъ ще ви слуша, ще отговори на молитвитѣ ви. Не я ли реализирате, Той нѣма да ви слуша. Речете ли да искате богатство, сила, знание, молитвата ви нѣма да бѫде приета. — Защо? — Защото невидимиятъ свѣтъ знае, че ако вашитѣ лични желания се задоволятъ, възвишенитѣ мисли и желания, които Богъ е вложилъ у васъ, ще останатъ на заденъ планъ. Възвишенитѣ мисли и желания на човѣка се задоволяватъ по-скоро, отколкото личнитѣ. Изучавайте живота, наблюдавайте пѫтищата, презъ които хората минаватъ, за да си обясните защо едни хора се молятъ, но молитвата имъ не се приема; защо други хора се молятъ, и молитвата имъ се приема и най-после, защо трета категория хора не се молятъ, а въпрѣки това работитѣ имъ се уреждатъ. Сегашнитѣ хора търсятъ щастието. — Защо? — Защото щастието подразбира цъвтене. Всѣки иска да цъвне, да завърже плодъ, и плодътъ да узрѣе. Плодоветѣ на живота зрѣятъ подъ влияние на лѫчитѣ на любовьта, която носи животъ, радость и веселие Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. — Защо? — За да получатъ нѣщо отъ плодоветѣ, които зрѣятъ при любовьта. Вѫтрешната нужда на човѣка да бѫде обичанъ, показва, че той търси живота. Ние знаемъ, че любовьта носи живота. Изобщо, любовьта включва въ себе си истина. свобода, щастие, животъ. Следователно, когато човѣкъ разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече въ областьта на великата любовь. Какво по-голѣмо щастие за човѣка отъ това, да обича нѣкого безъ да го ограничава? Обичайте човѣка така, че той да се чувствува свободенъ, щастливъ, пъленъ съ животъ и потопенъ въ простора на истината. Човѣкъ може да бѫде щастливъ, само когато е свободенъ. Вънъ отъ свободата никакво щастие не сѫществува. За да придобие щастието, човѣкъ трѣбва да мине презъ физическия свѣтъ, който неизбѣжно носи страдания. — Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но животъ безъ страдания е животъ безъ опитности. Въ бѫдеще, при други условия на живота, възможно е да нѣма страдания, но днесъ, при сегашнитѣ условия, при сегашното развитие на човѣка, страданията сѫ методъ, предвиденъ отъ самата природа. Единъ американски студентъ отишълъ при единъ виденъ професоръ по философия и му казалъ: Господинъ професоре, искамъ да ми препорѫчате единъ кратъкъ, нѣколко месеченъ курсъ по философия. Професорътъ се замислилъ и му отговорилъ: Млади приятелю, има курсове по философия, които продължаватъ нѣколко години; има и шестмесечни курсове. Въ заключение на това, ето какво ще ти кажа: Когато Богъ иска да създаде тиква, нужни Му сѫ само шесть месеца. Когато иска да създаде дѫбъ, нужни Му сѫ сто години. Философия, придобита за шесть месеца, представя тиква. Философия, придобита въ продължение на нѣколко години, представя солидна основа, върху която човѣкъ може да гради живота си. Животъ безъ страдания е животъ на тиквата. Животъ съ страдания е животъ на стогодишния дѫбъ. Като погледнете кората на този дѫбъ, вие четете по нея изпитанията, презъ които той е мииалъ. Бури, вѣтрове, стихии сѫ напукали кората на дѫба, но той мълчи, не се оплаква отъ страданията си. Отъ голѣмитѣ страдания дѫбътъ е придобилъ голѣми знания. Той знае козметика, разбира отъ бояджийство, и затова всѣка година боядисва листата си, прави ги зелени. Ако дѫбътъ нищо не говори за страданията си, колко повече това може човѣкъ да направи. Добре е човѣкъ да има търпението и устойчивостьта на дѫба. Да прекара цѣли сто години съ заровена глава въ земята, това говори за голѣмото търпение на дѫба, за неговата голѣма устойчивость. Като говоримъ за великата любовь, мнозина се страхуватъ, да не би тя да измѣсти човѣшката любовь. — Не, при идване на великата любовь у човѣка, човѣшката любовь ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно да се проявява. Тъй щото, когато Христосъ казва на ученицитѣ си, че който не се отрече отъ баща си и отъ майка си, не може да Го последва, Той има предъ видъ отричането на човѣка отъ онзи умъ, който търси охоленъ животъ, отъ онова изопачено сърдце, което всѣкога ще го спъва. Щомъ се отрече отъ своя изопаченъ умъ и отъ своето изопачено сърдце, човѣкъ ще влѣзе въ пѫтя на великата любовь, която носи щастието. „Който се отрече отъ баща си и отъ майка си, отъ братята и отъ сестритѣ си, както и отъ своя животъ, той ще приеме стократно въ бѫдещия вѣченъ животъ“. Бѫдещето започва вече да се реализира. Сега, нѣкои ще кажатъ, че не се нуждаятъ отъ братя и сестри, и лесно могатъ да се откажатъ отъ тѣхъ. — Това е стара философия. Споредъ новата философия на живота, отношенията на хората едни къмъ други сѫ такива, каквито сѫ отношенията на Бога къмъ тѣхъ. Значи, каквото е отношението на Бога къмъ човѣка, такива трѣбва да бѫдатъ и неговитѣ отношения къмъ хората. Това подразбира новъ животъ, нова култура. Какъ ще обичашъ човѣка, ако не го погледнешъ чрезъ очитѣ на Бога? Богъ носи въ ума и въ сърдцето си всички души. Той иска да ги подигне, да имъ даде знание, мѫдрость, да вложи въ душитѣ имъ свобода, истина и животъ, да ги направи щастливи. Той държи въ рѫцетѣ си всички блага, които е предвидилъ за хората и чака времето да ги даде. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила! Да възлюбишъ ближния си като себе си!“ Христосъ казва още: „Любете враговетѣ си!“ Това сѫ три закона, три степени, три прояви на любовьта, които се намиратъ въ известно отношение помежду си. Ако не люби Бога, човѣкъ не може да люби ближния си, а още повече той не може да люби врага си. И тъй, човѣкъ първо трѣбва да люби Бога, после — ближния си и най-после — своя врагъ. Тѣзи отношения образуватъ крѫгъ, въ срѣдата на който се намира любовьта. Тя дава храна на живота. Истината, посадена въ живота като въ почва, дава условия на свободата да покълне, да изкара своитѣ издънки. Който се стреми къмъ свобода, той трѣбва да се бунтува въ себе си, да храни свещенъ бунтъ, свещенъ гнѣвъ въ душата си, за да разкѫса връзкитѣ на старото. — Нали е казано, че кроткитѣ ще наследятъ земята? — Силниятъ човѣкъ е кротъкъ, а не слабиятъ, мекушавиятъ. Единъ проповѣдникъ, известенъ между своитѣ слушатели за добъръ и кротъкъ човѣкъ, чулъ едного да говори лоши думи за Господа. Проповѣдникътъ се приближилъ до него, ударилъ му две плесници и го повалилъ на земята. — Защо ме биешъ? — Да знаешъ, какво говоришъ! Богъ те създаде, за да мислишъ право и всѣкога да говоришъ истината. Въ мое присѫтствие не позволявамъ да се говори лошо за Господа! Истината трѣбва да се говори! Не се ли говори истината, всѣки ще получи това, което му се пада. Дойде ли до истината, не само човѣкъ може да ви удари две плесници, но самъ Христосъ може да направи това. Единъ младъ момъкъ често говорилъ лоши думи за Христа. Щомъ се събиралъ съ другари, първата му работа била да се гаври съ името на Христа. Една вечерь сънувалъ, че билъ на черкова. По едно време той видѣлъ, че Христосъ излѣзълъ отъ олтаря, отправилъ се къмъ него, ударилъ му две плесници и го повалилъ на земята. На сутриньта, като се събудилъ, спомнилъ съня си и започналъ да плаче. Майка му го запитала: Зашо плачешъ? Той разправилъ съня на майка си и казалъ, че предчувствува нѣщо лошо. Наистина, следъ две седмици този момъкъ умрѣлъ. Какво показва този случай? — Човѣкъ трѣбва да държи съзнанието си будно, да не се колебае въ вѣрата си, да не говори лошо за своя Създатель. Престѫпи ли този законъ, дветѣ плесници ще дойдатъ. За да не дойдатъ плесницитѣ, вие трѣбва да се пазите отъ злото. Не се борете съ злото, но го избѣгвайте. Човѣкъ трѣбва да има една свещена идея въ себе си за своя Създатель, Който внася въ него импулсъ къмъ знание, къмъ свобода, къмъ истина, къмъ красота, къмъ щастие. Всичко може да критикува човѣкъ, но дойде ли до Бога, тамъ трѣбва да се изпълни съ свещенъ трепетъ и благоговѣние, съ свещенъ идеалъ. По това трѣбва да се отличавате като ученици. И ученикътъ нѣкога е билъ вжгленъ, но сега е диамантъ. Той е миналъ и минава презъ такова налѣгане, което е въ състояние да превърне вѫглена въ диамантъ. Ученикътъ се отличава по това, че може да пречупва свѣтлината, както диаманта, вследствие на което придобива вѫтрешна стойность. Той е твърдъ като канара. Никой не е въ състояние да разколебае неговата вѣра и убежденията му. Ученикътъ има свойствата на диаманта — свѣти. На неговата топлина и хлѣбъ може да си пече. Каквито сѫ свойствата на диаманта, такива сѫ и на уче-ника. Заради тѣзи негови качества разумнитѣ сѫщества го носятъ на рѫцетѣ си, както хората носятъ пръстени съ диамантени камъни. Обаче, истинскиятъ ученикъ се крие дълбоко нѣкѫде, както диамантитѣ се криятъ въ земята. Има диаманти, заровени на 200 клм. дълбоко въ земята. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Ако е наученѣ фактъ, единъ день той ще бѫде провѣренъ. Важно е да знаете, че ученикътъ съдържа въ себе си свойствата на диаманта. Има ученици, които сѫ излѣзли вече на повърхностьта на земята, а други сѫ още въ земята, на дълбочина 200 километра. Числата 2, 20 и 200 означаватъ принципъ на живота — работа. Тъй щото, за да излѣзете отъ дълбочината на земята, въ която сте заровени, отъ васъ се иска работа. Това, което всѣки човѣкъ е заровилъ въ дълбочината на своята земя, представя неговата душа. Човѣшката душа, това е диамантъ, заровенъ въ земята, на дълбочина 200 километра. И тъй, научете се да мислите по новъ начинъ. Новиятъ начинъ на мислене започва съ отричане на аксиомата, че 2 + 2 = 4. Като механическо твърдение, 2 + 2 = 4, обаче, по новия начинъ на мислене 2 + 2 не е 4. Числото две представя женски принципъ, а числото четири — мѫжки принципъ. Значи, две жени, събрани на едно мѣсто, не образуватъ единъ мѫжъ. Като механически процесъ, две и две дава четири, но като психически процесъ, две и две не е четири. Когато двойката се завърти четири пѫти около себе си, въ възходеща степень, ще се получи четири, т. е. мѫжкиятъ, разумниятъ принципъ ще се прояви. Числото четири е законъ на еволюция. Следователно, за да се докаже, че 2 + 2 = 4, нужни сѫ редъ изчисления. Защото, невъзможно е две жени да образуватъ единъ мѫжъ. Когато се казва, че Богъ извади едно ребро отъ Адама и създаде жената, това подразбира нѣщо метафизическо. Създаването на жената е философски въпросъ, за разбирането на който се искатъ знания. Когато видѣ Ева, Адамъ каза: „Това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Апостолъ Павелъ казва, че жената трѣбва да се подчинява на мѫжа, защото е произлѣзла отъ него. — Не, жената не е произлѣзла отъ мѫжа. Това е неразбиране на живота. Всички форми, създадени отъ Бога, съставятъ едно цѣло. За да дойде до най-високата форма на развитие, човѣшката душа трѣбва да мине презъ всички форми. Въ всѣка форма тя седи известно време, докато научи нѣщо. Щомъ научи необходимото, тя напуща тази форма и влиза въ друга, по развитие по-висока отъ първата. Достатъчно е човѣкъ да погледне на този въпросъ отъ положението на което се намира днесъ, за да види, презъ какъвъ красивъ пѫтъ е миналъ. После, като погледне. какъвъ пѫтъ му предстои да минава, съ какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота. Следователно, човѣкъ знае нѣщата дотолкова, доколкото е миналъ презъ тѣхъ и ги е опиталъ. Що се отнася до онова, което е надъ него и което му предстои да мине, той нищо не знае. Казано е въ Писанието, че човѣкъ билъ създаденъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася до първия човѣкъ, а не до сегашния. Много време е нужно на сегашния човѣкъ, за да придобие образъ и подобие Божие. За него това е далечно постижение. Казано е още въ Писанието: „Възлюбилъ е Богъ истината у човѣка“. Възлюбете и вие истината, за да бѫдете свободни. Истината ще ви направи смѣли и решителни, да работите за придобиване на свободата си, за да се справите. отъ една страна съ вѫтрешнитѣ мѫчнотии въ себе си, а отъ друга — съ външнитѣ мѫчнотии. Придобиете ли истината въ себе си. и щастието ще дойде, т. е. щастието ще ви следва. Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е задъ васъ. Ако щастието е предъ васъ, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. Хиляди години ще го гоните и нѣма да го стигнете. Това показва, че истината и свободата трѣбва да бѫдатъ винаги предъ васъ, предъ лицето ви, а щастието — задъ васъ, като задна стража. По този начинъ щастието казва на човѣка: Ако ти възлюбишъ истината и свободата, азъ всѣкога ще те следвамъ, ще ти бѫда задна стража. Не ги ли възлюбишъ, азъ нѣмамъ довѣрие въ тебе и не мога да те следвамъ. Щастието е свѣтълъ, възвишенъ духъ, който следва само човѣка на истината и на свободата. Достатъчно е единъ пѫтъ да ви погледне този духъ, за да трепти душата ви презъ цѣлата вѣчность. Да бѫде човѣкъ щастливъ, това значи Богъ да го е погледналъ, да му се е усмихналь. Кратки сѫ тия моменти, но ехото имъ се отразява въ вѣчностьта. Младъ или старъ, всѣки човѣкъ е миналъ презъ тази опитность. Пулсътъ на неговата душа, която трепти презъ цѣлата вѣчность, говори за този моментъ. Великъ моментъ е придобиване на щастието. За ученика този моментъ е една отъ задачитѣ на неговия животъ. Не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ онзи, когото щастието не следва, за когото щастието не е задна стража. Не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ онзи, който не държи въ душата си идеята за постигане на щастието. Да бѫде човѣкъ щастливъ, защото Богъ го е погледналь и му се усмихналъ, това осмисля неговия животъ. Да придобие щастието, като задна стража въ живота си, това е задача на всѣки човѣкъ. Т. м. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 20 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БОЖЕСТВЕНА СВѢТЛИНА. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Сега, като говоря за междумолекулно и междуатомно пространство, ще знаете, че първото е свързано съ чувствата, а второто — съ мислитѣ. Чувствата се проявяватъ въ гѫста материя, въ която се образува повече топлина, отколкото свѣтлина. Въ междуатомното пространство се проявяватъ мислитѣ на човѣка, които образуватъ повече свѣтлина, а по-малко топлина. Затова, именно, казватъ, че хората на мисъльта сѫ хладни, студени. Когато чете, когато учи, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Когато краката на човѣка сѫ истинали, той се нуждае отъ топлина. За да се ползува правилно отъ свѣтлината и отъ топлината, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да научи законитѣ на свѣтлината и на топлината, да знае, какъ и кога да ги прилага. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ много работи, защото мислятъ, че благата, къмъ които се стремятъ, се придобиватъ по механиченъ начинъ. Това е старъ възгледъ, останалъ отъ далечното минало на човѣчеството. Тази е причината, поради която детето очаква всичко отъ майка си, синътъ — отъ баща си, дъщерята — отъ майка си, ученикътъ — отъ учителя си, болниять — отъ лѣкаря и т. н. Това е вѣрно отчасти само, по отношение на физическия свѣтъ. Обаче, и на физическия свѣтъ, за предпочитане е човѣкъ да прави усилия, самъ да придобива благата на живота. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ постѫпватъ точно обратно. Цѣлъ животъ бащата работи за сина си, копае на лозето, оре нивата. за да може синътъ да учи, да се образова, да придобие знания. Бащата носи скѫсани дрехи и обуща, да има повече пари, да облѣче добре сина си. А синътъ чете, пише, облича се добре, ходи по разходки съ другари, не мисли, че трѣбва да помогне на баща си. Той счита, че въ реда на нѣщата е бащата да копае, да дига и слага мотиката. Бащата се въодушевява отъ надеждата, че единъ день синъ му ще стане ученъ човѣкъ, и затова има сили да работи на лозето и на нивата, но синътъ не цени тѣзи грижи, този тежъкъ трудъ. Той не казва, че единъ день, като стане баща, ще следва примѣра, който е видѣлъ въ дома си. Като гледа, че баща му день следъ день старѣе, синътъ казва: Остарѣ вече баща ми, трѣбва да си замине за онзи свѣтъ. Най-после бащата заминава, но синътъ не е придобилъ онова, отъ което сърдцето и душата му се нуждаятъ. На какво се дължи това противоречие въ живота? Нѣкои ще кажатъ, че това е карма. Обаче, кармата не обяснява нѣщата. Ако приемете, че известно противоречие въ живота се дължи на кармически отношения, вие трѣбва да го докажете. Всѣко нѣщо, което човѣкъ приема, трѣбва да се докаже. Въ геометрията, запримѣръ, се казва, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на трижгълника се равнява на два прави. Който приема тази теорема, едновременно съ това той я доказва. За да не подържа синътъ въ себе си мисъльта, че баща му трѣбва да си замине, самиятъ баща не трѣбва да допуща тази мисъль. Като започне да остарява, бащата мисли, че е време вече да замине за другия свѣтъ, да не прѣчи на младитѣ да живѣятъ. Щомъ той мисли така, синътъ възприема мисъльта му и очаква вече заминаването на баща си. — Не, докато живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да мисли, каква работа му предстои още да извърши, а не, кога по-скоро да замине за другия свѣтъ. Какъвъ смисълъ има разбирането на бащата, че трѣбва да се живѣе, ако той самъ за себе си говори, че трѣбва да замине? Човѣкъ трѣбва да бѫде последователенъ въ това, което говори. Какъвъ смисълъ има да проповѣдвашъ единъ моралъ, а да изпълнявашъ другъ? Господарьтъ казва на слугитѣ си, че не трѣбва да лъжатъ, а като дойде до своитѣ отношения къмъ тѣхъ, той си позволява по-нѣкога да ги лъже. Нѣкой изисква отъ хората да го обичатъ, да му се подчиняватъ, а щомъ дойде до него, счита, че е свободенъ, т. е. не е длъженъ да ги обича. — Защо? — Защото не могълъ да обича. Щомъ не може да обича, а изисква отъ хората да го обичатъ, той нѣма никакъвъ моралъ въ себе си. Който живѣе по закона на любовьта, той едновременно трѣбва да дава и да взима. Не постѫпва ли така, нищо не може да го извини. Колкото и да се извинява човѣкъ, природата не приема неговитѣ извинения. На човѣшкитѣ извинения природата отговаря по следния начинъ: Който обича, той придобива животъ; който не обича, той намира смъртьта. — Защо трѣбва да обичате? — За да придобиете живота. — Какво ви очаква, ако не обичате? — Смърть, страдания, мѫчнотии и неуспѣхи. Мнозина подържатъ кривата философия, че за да те обича единъ, ти трѣбва да мразишъ другъ. — Това е криво разбиране. Любовьта не почива на умразата, нито на страха. Каква любовь е тази, която се дава отъ страхъ? Ще дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, ще извади револверъ насреща й и ще я застави да му каже, че го обича. Любовь, която се дава отъ страхъ, не е истинска. Любовьта е сила, която не отстѫпва предъ никакви външни насилия. Любовьта изключва страха. Коя е причината за противоречията? — Противоречията се криятъ въ човѣка, въ неговитѣ вѫтрешни чувства, въ това, което той е складиралъ въ своето подсъзнание. За да разбере това, човѣкъ трѣбва да познава естеството си. Като познава себе си, човѣкъ ще познава и другитѣ хора. Така той ще разбере, че като форма, всѣки човѣкъ, всѣко сѫщество носи въ себе си известенъ родъ сили, които указватъ добро или лошо влияние върху хората. Тази е причината, задето едного обичате повече, а другиго — по-малко. Всички хора обичатъ малкото агънце, радватъ му се, галятъ го. Обаче, като видятъ змия, всички отстѫпватъ настрана, страхуватъ се отъ нея. — Защо? — Агънцето носи единъ родъ сили, а змията — други сили, съвършено противоположни на тия, които сѫ въ агнето. Значи, споредъ устройството си, външнитѣ форми пречупватъ свѣтлината въ себе си по особенъ начинъ, вследствие на което произвеждатъ благоприятно или неблагоприятно влияние върху човѣка. Змията, запримѣръ, така пречупва свѣтлината въ себе си, че произвежда голѣми сътресения върху човѣшкия мозъкъ. Като наблюдавате черепа на змията, намирате голѣма дисхармония въ него. Моралнитѣ й чувства сѫ едва въ зачатъчно състояние. Змията е лишена отъ нѣжность, отъ съчувствие, въ замѣна на което въ нея сѫ силно развити разрушителнитѣ елементи. Свѣтлината, пламъкътъ, който излиза отъ очитѣ на змията, внася страхъ, ужасъ въ човѣка. Страхътъ прекѫсва връзката въ човѣшкото съзнание, и той може да припадне. За да не се прекѫсва тази връзка, на помощь иде вѣрата. Дето има вѣра, тамъ страхътъ е изключенъ. Докато човѣкъ вѣрва въ нѣкого, страхътъ стои настрана. Щомъ изгуби вѣрата си, страхътъ дохожда на пръвъ планъ. Какъвъ е произходътъ на страха? — Страхътъ е остатъкъ отъ далечното минало, когато човѣкъ се е отдѣлилъ отъ Бога. т. е. когато е скѫсалъ връзката си съ Първата Причина. Въпрѣки отклоняването на човѣка, Богъ пакъ го държи въ съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговитѣ закони. Страхътъ е остатъкъ отъ една култура, въ която животинскиятъ елементъ е ималъ преодоляваще влияние. Страхътъ е най-високото чувство въ животинското царство. Човѣкътъ, който е живѣлъ презъ тази епоха, е билъ много високъ, надъ 15 м. височина. Той е билъ гигантъ. За да се развие страха въ него, помогнали му сѫ голѣмитѣ сътресения, голѣмитѣ преживявания, презъ които е миналъ. Отъ силни сътресения, той е билъ подхвърлянъ въ въздуха като перце. И до днесъ още хората носятъ последствията на тия силни преживявания. Съ това се обяснява страха на човѣка отъ змия. Той е страдалъ много пѫти отъ змия, вследствие на което и до днесъ носи спомена отъ тази опитность. Страхътъ, който човѣкъ е преживялъ въ миналото, днесъ се е видоизмѣнилъ, преминалъ е презъ разни фази: страхъ за прехрана, страхъ отъ външни условия на живота, страхъ отъ болести, отъ сиромашия, отъ пожари, отъ природни стихии и т. н. Този страхъ е естественъ. Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ“. Въ страха влиза разсѫждение, разумъ. Като се страхува, човѣкъ започва да мисли. Безъ страхъ никаква мисъль не може да се събуди у човѣка. Страхътъ предпазва човѣка отъ зло. Затова е казано, че начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ. Вмѣсто да се пазятъ отъ злото, хората се пазятъ отъ правене на добро. Тѣ казватъ: Не е нужно човѣкъ да прави добро. Нѣкои хора правятъ добро отъ страхъ, а нѣкои не правятъ добро отъ страхъ. Запримѣръ, единъ богатъ човѣкъ върви самъ въ гората. Срѣща го просекъ, спира го и му иска милостиня. Богатиятъ иска да му даде нѣкаква монета, но като си представи, че при отваряне на кесията си, просекътъ ще види златнитѣ монети, ще се съблазни и може да го нападне, той казва: Нѣмамъ пари. Значи, отъ страхъ той се отказва да направи добро. Богатиятъ може да постѫли и по другъ начинъ. За да не настрои просека противъ себе си, той му казва: Понеже нѣмамъ пари въ джоба си, ела у дома да ти дамъ. Въ този случай той прави добро, но пакъ отъ страхъ. Въ правене на доброто човѣкъ не трѣбва да се рѫководи отъ страха, но отъ благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави. И въ правене на доброто, човѣкъ пакъ трѣбва да знае, какъ да приложи свѣтлината. Следователно, който иска да подобри живота си, той трѣбва да познава законитѣ на свѣтлината и да ги прилага. Човѣкъ не може да бѫде мораленъ, нито духовенъ, ако не разбира законитѣ на свѣтлината. Моралниятъ и духовниять животъ подразбиратъ изобилие на свѣтлина, която внася духъ и разположение у човѣка. Тази свѣтлина се отразява благоприятно върху развитието на човѣшкия мозъкъ. Тя влиза не само презъ очитѣ на човѣка, но и презъ всичкитѣ му пори. Като минава презъ всички части на тѣлото, отъ едни органи тя се приема като въ вглъбнати огледала, а отъ други се отразяяа като въ изпъкнали огледала. Въ това отношение нѣкои отъ органитѣ играятъ роля на срѣди, които разпръсватъ свѣтлината, като изпъкнали огледала, а други я събиратъ, като вглъбнати огледала. Когато човѣкъ събира известни енергии въ себе си, като вглъбнато огледало, той трѣбва да знае какъ да ги сьбира. Като разпръсва известни енергии, той трѣбва да знае, какъ да ги разспръсва, т. е. какъ да ги отразява. Медиумитѣ сѫ хора, подобни на вглъбнатитѣ огледала. Тѣ събиратъ въ себе си духове, като живи енергии, съ които трѣбва да знаятъ, какъ да се справятъ. Нѣкои медиуми знаятъ начини за събиране на духове около себе си, но не знаятъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, т. е. какъ да ги разпръснатъ. Като се намѣри на тѣсно, медиумътъ започва да бѣга, но съ него заедно и духоветѣ бѣгатъ. Тогава той търси човѣкъ, който може да го освободи отъ духоветѣ. Съвременнитѣ хора понѣкога ставатъ маниаци. Въ ума имъ влиза нѣкаква мисъль, отъ която день и нощь не могатъ да се освободятъ. Запримѣръ, нѣкой си внуши, че го преследватъ да го убиятъ и не може да се освободи отъ тази мисъль. Дето и да отиде, каквото и да направи, все тази мисъль го преследва. Въ сѫщность никой не го преследва. Той самъ си е внушилъ тази мисъль, или я приелъ отнѣкѫде. Може би въ това време да преследватъ другъ нѣкой човѣкъ, или нѣкое животно. Запримѣръ, често се случва следното. Минавате презъ нѣкоя гора. Въ това време ловецъ гони единъ заекъ. Заекътъ е много активенъ, бѣга, иска да избегне преследването. търси начинъ да скрие следитѣ си. Вие пъкъ сте пасивенъ и готовъ да възприемате чужди мисли и състояния. Като минете покрай мѣстото, дето заекътъ е билъ гоненъ, вие възприемате неговия страхъ, неговитѣ мисли и започвате да се страхувате, да чувствувате, че нѣкой ви гони. Казвате: Защо ме преследватъ като заекъ? — Никой не ви преследва. Като окултенъ ученикъ, вие трѣбва да се замислите, да влѣзете въ положението на заека и да отправите мисъльта си къмъ ловеца, да му кажете, че това, което прави, не е добро. Посъветвайте го мислено да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заекътъ да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще пати. Ако ловджията не съзнава, че си служи съ насилие, вашъ дългъ е да му кажете това. Човѣкъ, като разумно сѫщество, трѣбва да помага на по-слабитѣ отъ себе си. Не позволявайте въ ваше присѫтствие да се вършатъ престѫпления. Видите ли, че нѣкой паякъ хваналъ муха, или нѣкоя змия хванала жаба, или нѣкой човѣкъ хваналъ заекъ, или нѣкой соколъ хваналъ птичка, насочете мисъльта си къмъ тѣхъ и кажете имъ да пуснатъ жертвата си. Кажете имъ, че въ ваше присѫтствие, предъ очитѣ си не позволявате да вършатъ престѫпления. Далечъ отъ очитѣ ви могатъ да правятъ, каквото искатъ. Нѣкои ще възразятъ, че Господъ е създалъ всички животни, че Той е наредилъ животнитѣ да се изтребватъ едни-други. — Вие трѣбва да знаете, че всичко, което става около васъ, е предметно учение, и човѣкъ трѣбва да учи отъ това, да прояви своята разумность. Когато види, че предъ очитѣ му се върши нѣкакво престѫпление, разумниятъ човѣкъ не чака да слѣзе Господъ отъ небето и да го спре, но съ мисъльта, съ чувствата и съ волята си той го предотвратява. Богъ се проявява чрезъ мислитѣ, чувствата и действията на разумния човѣкъ. Волята на Бога се заключава въ помощьта, която можете да дадете на по-слабитѣ, на по-малкитѣ отъ васъ. Кажете ли, че се страхувате да противодействувате на престѫплението, което се върши предъ очитѣ ви, ще ви поставятъ въ положението на заекъ, да ви гонятъ, да ви преследватъ, докато развиете смѣлость и безстрашие. Като ученици, вие трѣбва да приложите сѫщия моралъ и въ отношенията си къмъ хората. Срѣщате единъ беденъ, отчаянъ човѣкъ, който е решилъ да се самоубие. Не го сѫдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъль къмъ него, да му въздействувате, да го отклоните отъ решението му да се самоубие. Опитайте се после да поговорите съ него, да създадете връзка. Какво правятъ съвременнитѣ хора въ такива случаи? Всѣки бърза по своята работа, и ако срещне такъвъ човѣкъ, погледне го и казва: Богъ има грижа за него. Той ще му помогне. Щомъ си кажете така, вие се успокоявате и продължавате пѫтя си. Какво ще бѫде положението на вашето тѣло, ако рѫцетѣ ви кажатъ, че и безъ да работятъ, свѣтътъ ще се оправи? Тогава краката ще кажатъ, че и безъ да ходятъ, безъ да се движатъ, свѣтътъ ще се оправи. Езикътъ ще каже, че и безъ говоръ нѣщата се разбиратъ. Сърдцето ще каже, че и безъ да тупа животътъ си тече. Мозъкътъ ще каже, че и безъ мисъль нѣщата си сѫществуватъ. Откаже ли се всѣки органъ отъ своята функция, въ края на краищата тѣлото е осѫдено на смърть. — Не, щомъ сте дошли на земята, всичкитѣ ви органи, външни и вѫтрешни, трѣбва да работятъ: рѫце, крака, очи, носъ, уста, сърдце, мозъкъ, стомахъ — всичко въ човѣка трѣбва да работи правилно, съзнателно, разумно. Само по този начинъ свѣтътъ може да се оправи. Богъ ще оправи свѣта чрезъ хората. И тъй, като ученици, вие трѣбва да започнете съ малки опити. Щомъ чуете, че нѣкаква муха бръмчи, вижте, коя е причината за бръмченето й. Разберете ли, че тя се е оплела въ паяжината на нѣкой паякъ, който се готви да я удуши, веднага станете на кракъ. Идете близо до паяжината и отправете мисъльта си къмъ паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякътъ хвърлете вънъ. Истинскиятъ човѣкъ се познава въ малкитѣ работи. Ако човѣкъ не се трогва отъ страданията на мухата, на птичката, на заека, той нѣма да се трогва и отъ страданията на хората. Ако човѣкъ страда само за своитѣ близки, че жена му умрѣла, или дъщеря му се разболѣла, това е обикновенъ, прозаиченъ животъ. Да страда човѣкъ за мухата, за жабата. за птичката, за заека, за човѣка, това подразбира поетиченъ, съзнателенъ животъ. Ще кажете, че мухата е дребно, нищожно сѫщество. Разгледайте я съ лупа, да видите, колко е красива. Свържете се съ нея въ астралния свѣтъ, да видите, че и тя е интелигентна. Това не се отнася до всички мухи, но само до ония, които сѫ запазили своитѣ първични качества. Ако такава муха кацне на носа, на челото, на главата ви нѣкѫде, съ това тя иска да ви каже нѣщо. Мухата, както и всички живи сѫщества, може да бѫде проводникъ на възвишени мисли. Чрезъ нея нѣкое разумно сѫщество говори на човѣка, казва му, че не мисли право, или не постѫпва право. Нѣкой човѣкъ намислилъ да извърши едно престѫпление. Дойде една муха при него, кацне на носа му. Той я изгони, но тя повторно кацне на носа му. Той пакъ я изгони. Мухата кацне трети, четвърти, десети пѫтъ на носа му, докато го застави най-после да мисли право и да се откаже отъ престѫплението, което е решилъ да направи. Нѣкой пише писмо, съ което иска да развали една добра работа. Дойде нѣкоя муха при него и кацне на носа му. Той я изгони, тя пакъ кацне. Докато не се откаже отъ писмото си, мухата не го оставя на спокойствие. Съзнателно ли е това кацане на мухата, или несъзнателно? Щомъ съ кацането си мухата е въ състояние да отклони човѣка отъ кривия пѫтъ, това кацане е съзнателно и на мѣсто. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Какъ тълкувате нѣщата, това не е важно. Важно е, че въ колективното сьзнание на живата природа всички явления сѫ неразривно свързани. Живата природа праща единъ човѣкъ да каже на приятеля си, че това, което е намислилъ да прави, не е добро. — Това не е моя работа. Не искамъ да влизамъ въ лоши отношения съ приятеля си. Следъ това тя праща вола. — Не мога да влѣза въ човѣка, голѣмъ съмъ, не мога да му предамъ твоитѣ мисли. Тя казва на коня да отиде при човѣка, но и той се отказва, подъ предлогъ, че е впрегнатъ. Най-после живата природа използува мухата. Мухата кацне единъ, два, три пѫти върху носа на човѣка, съ което го заставя да мисли правилно и да се откаже отъ злото, което е решилъ да прави. Който не знае причината за настояването отъ страна на мухата, ще се чуди, какво иска тя отъ него. Обаче, който мисли, ще разбере, че между кацането на мухата върху носа на човѣка и изправянето на мисъльта му, има нѣкаква връзка. Седи една млада сестра въ стаята си и размишлява върху единъ въпросъ, който я занимава. Въ това време единъ стършелъ влиза въ стаята и започва да хвърчи надъ главата й. Тя става отъ мѣстото си и излиза вънъ. Стършелътъ излиза следъ нея и пакъ хвърчи надъ главата й. Тя влиза въ стаята си, и той следъ нея. Чуди се, какво да прави, страхува се, защото стършелътъ може да я ужили. Отъ страхъ, отъ напрежение, тя започва усилено да мисли, и въ това време се спира върху въпроса, който я занимава. Щомъ изправила мисъльта си и започнала да мисли право, стършелътъ хвръкналъ далечъ отъ нея. Защо е хвърчалъ този стършелъ надъ главата й? Ако речемъ да обясняваме тия нѣща, ще дойдемъ до суевѣрието въ живота. Едно е важно да знаете, че между всички явления въ природата има непреривна връзка. Задъ всѣко явление се крие една разумна причина. Отъ човѣка се иска да мисли правилно, да съпоставя фактитѣ и да вади вѣрни заключения. Сега ще приведа още единъ примѣръ, да видите, какъ невидимиятъ свѣтъ работи. Единъ нашъ приятель ималъ една важна работа, за свършването на която трѣбвало да става всѣка сутринь въ три часа. Обаче, той нѣмалъ будилникъ, а не могълъ самъ да се събужда. Легналъ си вечерьта и дълбоко въ себе си се помолилъ, да се събуди по нѣкакъвъ начинъ въ три часа за да започне работата си. Като наближило три часа, той чулъ, че една голѣма муха бръмчи надъ главата му, не го оставя да спи. Той станалъ, погледналъ джобния си часовникъ и видѣлъ, че часътъ е три. Веднага скочилъ отъ леглото си, облѣкьлъ се и започналъ да работи. На другата сутринь мухата пакъ започнала да бръмчи, и той се принудилъ да стане Това се продължило цѣлъ месецъ, презъ което време той свършилъ работата си. Значи, мухата изпълнила ролята на будилникъ. Невидимиятъ свѣтъ я използувалъ като слуга, като свой проводникъ. Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползува отъ свѣтлината на това знание и върви напредъ. За да се ползува отъ тази свѣтлина, човѣкъ трѣбва да бѫде отворенъ за нея, да има добро разположение на духа. За да разбере свѣта, човѣкъ трѣбва да има разположение, да вижда нѣщата правилно. Нѣма ли разположение, съзнанието му се помрачава, и цѣлиятъ свѣтъ предъ него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сѣнки. Неразположението на единъ човѣкъ само е въ състояние да произведе пертурбация въ всички окрѫжаващи. Наистина, когато бащата е тѫженъ, и майката, и децата ставатъ тѫжни. Тѫгата, скръбьта, мрачнитѣ мисли се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Както свѣтлината постепенно обхваща цѣлото пространство, сѫщото прави и тъмнината. Сега, като говоря за свѣтлината, вие ще имате предъ видъ физическата свѣтлина, която иде отъ слънцето. Тя е първата фаза на свѣтлината. Щомъ изучите законитѣ на тази свѣтлина, вие ще се домогнете до духовната свѣтлина, ще започнете да изучавате и нейнитѣ закони. Физическата свѣтлина изгаря кожата на човѣка. Когато се излага дълго време на действието на слънчевитѣ лѫчи, човѣкъ изгаря, почернява. Това е признакъ, който показва, че слънчевитѣ лѫчи се отразяватъ благотворно върху човѣка и могатъ да го лѣкуватъ. Който не почернява отъ слънцето, той не се подава на неговитѣ лѫчи, т. е. слънцето не може да го лѣкува. Духовната свѣтлина, наречена още „астрална“, има обратно действие на физическата. Тя е мека, приятна и представя отражение на физическата свѣтлина. За да се ползува отъ свѣтлината, човѣкъ трѣбва да разбира нейнитѣ закони, да не се страхува отъ нея. Нѣкой се страхува отъ силната свѣтлииа и гледа по нѣкакъвъ начинъ да я намали, или да я закрие. За тази цель той си служи съ различни цвѣтни абажури: червени, зелени, сини и т. н. Вмѣсто да туря абажури отвънъ, човѣкъ може въ съзнанието си да туря, каквито ще абажури. Запримѣръ, ако иска да тури червенъ абажуръ, нека започне да чете нѣкой любовенъ романъ. Любовниятъ романъ замѣства червения абажуръ. Ако иска да тури на лампата си зеленъ абажуръ, нека започне да мисли върху богатството, какъ може да го придобие; или нека се заеме съ изучаване на ботаника. Ако иска синь абажуръ, нека мисли за истината; или нека излиза вечерь да наблюдава звездитѣ. Живата природа разполага съ редъ условия за създаване въ съзнанието на човѣка различни цвѣтове. Деньтъ и нощьта криятъ въ себе си голѣми богатства. Предъ лицето на Бога и нощьта е день. За хората сѫществува нощь по причина на това, че въ съзнанието имъ има редъ пластове, които затварятъ пѫтя на свѣтлината. Щомъ свѣтлината не може да мине презъ тѣзи пластове, въ съзнанието на човѣка настава тъмнина, нощь. Изобщо, на стари години хората постепенно губятъ силата на своето зрение, вследствие на което чувствуватъ нужда отъ очила. Когато очитѣ на човѣка отслабватъ, пречупването на свѣтлината не става правилно, и той не вижда предметитѣ ясно. Навсѣкѫде, дето свѣтлината не се пречупва и отразява правилно, образитѣ, предметитѣ изглеждатъ криви. Съ това се обяснява, защо, като влѣзе човѣкъ въ нѣкоя стая или въ нѣкой голѣмъ салонъ, се настройва воинствено. Той е готовъ да се сърди, да се кара съ хората. Това се дължи на ѫглитѣ, които се образуватъ при пречупване на свѣтлината. Колкото повече криви линии има нѣкой салонъ, толкова по-правилно се пречупва свѣтлината. Щомъ свѣтлината се пречупва правилно, отразената свѣтлина е мека, приятна, и действува благотворно върху човѣка. Защо не виждате погрѣшкитѣ на човѣкъ, когото обичате? — Защото сте го поставили въ храмъ съ сферична форма, въ който свѣтлината се пречупва и отразява правилно. Когото не обичате, вие го поставяте въ храмъ съ много квадрати, които пречупватъ свѣтлината неправилно. Каквото и да ви говори този човѣкъ, все ще ви дразни. Обичьта и умразата къмъ човѣка се обясняватъ не само чрезъ законитѣ за падането и отразяването на свѣтлината, но и чрезъ великия законъ на любовьта. Когато нѣкой човѣкъ постѫпва споредъ закона на любовьта, чрезъ него се проявяватъ разумни сѫщества, които разбиратъ свѣтлината, а сѫщевременно разбиратъ и живота. Като ученици, вие трѣбва да изучавате науката на свѣтлината, за да се ползувате отъ нея. Мнозина очакватъ всичко да имъ дойде наготово. — Не, тѣ сами трѣбва да учатъ, да прилагатъ редъ методи въ живота си. Безъ работа и приложение нищо не може да се придобие. Запримѣръ, на нѣкой отъ васъ липсва мекота. Тѣ вървятъ по бащина линия, наследили сѫ отъ баща си повече електричество, отколкото имъ е нужно. Тѣ трѣбва да превърнатъ излишното електричество въ магнетизъмъ. — Какъ може да стане това? Българитѣ казватъ: Ако барутътъ на човѣка е сухъ, той трѣбва да го полѣе съ вода. Това значи: ако човѣкъ има много електричество въ организъма си, той трѣбва да внесе въ него известно количество влага. Организъмътъ се нуждае отъ известно количество вода. Ако нѣма това количество вода, той трѣбва да си я достави по нѣкакъвъ начинъ. Отъ една страна водата улеснява смилането на храната; отъ друга — провежда електричеството. Слабитѣ, сухитѣ хора иматъ въ организъма си излишно количество електричество, а пълнитѣ — излишно количество магнетизъмъ. За да се освободятъ отъ излишнитѣ енергии въ себе си, сухитѣ хора трѣбва да дружатъ съ пълни, да става правилна обмѣна между тѣхъ. Излишната енергия, била тя електричество или магнетизъмъ, причинява редъ болести. Когато нѣкой пъленъ човѣкъ заболѣе, въ организъма му трѣбва да се внесе електричество; когато нѣкой сухъ човѣкъ заболѣе, въ организъма му трѣбва да се внесе магнетизъмъ. Какво трѣбва да прави окултниятъ ученикъ въ такива случаи? Когато окултниятъ ученикъ заболѣе, той не трѣбва да прибѣгва до лѣкарь. — Защо? — Защото тази болесть му е дадена като задача за разрешаване, въ която да приложи своя умъ и своето сърдце. За да се излѣкува, ученикътъ трѣбва да приложи следната формула: Л2 М4 Р5 Тази формула подразбира, че той трѣбва да вземе две части любовь, четири части милосърдие и петь части разумность, да ги смѣси заедно и да образува отъ тѣхъ разтворъ, съ който да се лѣкува. Смѣсьта ще направите по следния начинъ: ще вземете единъ чистъ стъкленъ сѫдъ и ще налѣете въ него половинъ килограмъ чиста вода. Следъ това ще потопите въ водата тритѣ си пръста — палецъ, показалецъ и срѣденъ, ще ги държите десеть секунди и ще вложите въ нея две части отъ любовьта. Следъ известно време ще потопите четиритѣ си пръста въ водата, ще ги държите 15 секунди и ще вло-жите четири части отъ милосърдието. Най-после ще потопите и петтѣ пръста въ водата, ще ги държите 20 секунди и ще вложите петь части отъ разумностьта. Като приготвите тази рецепта, благодарете на Бога, че ви е дадена, за да се ползувате отъ нея. Щомъ сте неразположени духомъ, или страдате отъ нѣкаква болесть, взимайте отъ тази вода по три пѫти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, по една супена лъжица. Като правите този опитъ, никой не трѣбва да ви вижда, особено външни хора. Тя е дадена само за ученицитѣ. Изнесете ли я навънъ, тя нѣма да даде никакви резултати. Ако отъ първия пѫтъ не получите никакъвъ резултатъ, направете опита още два-три пѫти, докато придобиете известенъ резултатъ. Безъ опити нищо нѣма да придобиете. Опитътъ играе важна роля въ всички области на живота и на науката. И въ новата наука опитътъ е на първо мѣсто. Какво значение има потопяването на пръститѣ въ водата? Отъ всѣки пръстъ тече известенъ родъ енергия, която се мѣни всѣки моментъ. Въ този смисълъ пръститѣ представятъ проводници на енергии. Всѣко дигане на рѫцетѣ означава изтичане на енергия. Когато благославяше, Христосъ дигаше рѫцетѣ си. Така и Яковъ благослови синоветѣ си. Всѣки човѣкъ е опиталъ и знае, че отъ пръститѣ на човѣшката рѫка изтичатъ енергии, които той може да използува съзнателно за лѣкуване. Като знаете това, яаправете опита съ водата. Водата трѣбва предварително да бѫде приготвена, та когато ви потрѣбва, да бѫде на разположението ви. И тъй, изучавайте законитѣ на Божествената свѣтлина, чрезъ която иде знанието. Безъ свѣтлина нѣма знание. Т. м. * 32. Лекция отъ Учителя, държана на 6 юний, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се резюме на темата: „Отношение между добро и зло“. Често се говори за единство въ природата. Какво се разбира отъ тия думи? За сега, по този въпросъ има две разбирания, които вървятъ паралелно въ човѣшкото съзнание. Едното разбиране е обективно, външно схващане на живата природа. То се спира върху положителната страна на природнитѣ явления. Това схващане се нарича материалистическо или материализъмъ. Това схващане изхожда отъ проявитѣ на обективния умъ у човѣка. Второто разбиране на природата е наречено субективно, вѫтрешно, или пасивно. Обаче, и обективното, и субективното схващане на нѣщата сѫ резултатъ на цѣлокупния човѣшки умъ. Когато разглежда субективния и обективния свѣтъ и вади заключения за тѣхъ, човѣкъ се основава върху отражения и впечатления, получени чрезъ мозъка. Въ сѫщность, какво представятъ тия два свѣта, и той не знае. Впечатленията, които човѣкъ получава по отражение отъ мозъка, сѫ толкова вѣрни съ действителностьта, колкото сѫ вѣрни образитѣ, които той получава при разглеждането имъ презъ лупа. Едни и сѫщи предмети, гледани презъ лупа и безъ лупа, иматъ различни юлѣмини. Никое живо сѫщество не може да види нѣщата въ тѣхната естествена форма и голѣмина, каквато въ действителность тѣ иматъ. Както и по какъвто начинъ и да ги разглеждатъ, тѣ сѫ относителното имъ положение, а не действителното. Единственъ Богъ, единствена Първата Причина вижда нѣщата въ тѣхната абсолютна действителность, защото Тя ги е създала. Всичко това не трѣбва да обезсърдчава човѣка, но да му дава потикъ, стремежъ да работи и да учи. Запримѣръ, той не знае, кой часъ се е родилъ въ Битието: сутринь, на обѣдъ, вечерь, или посрѣдъ нощь. Началото на Битието е моментътъ на неговото зачеване. Битието има день и нощь, които никога не се свършватъ. Понятията день и нощь сѫ метафизически. Тѣ се употрѣбяватъ въ живота само за изясняване на понятията свѣтлина и тъмнина. Какво сѫществува извънъ деня и нощьта, не е известно. Нощьта е противоположность на свѣтлината, а деньтъ — на тъмнината. Щомъ има свѣтлина, има и тъмнина; щомъ има тъмнина, има и свѣтлина. Тѣ се мѣнятъ периодически. Ако човѣкъ живѣе една — две години въ свѣтлина, следнитѣ една — две години ще прекара въ тъмнина. Запримѣръ, докато човѣкъ е младъ, очитѣ му сѫ здрави, и той живѣе въ свѣтлина. Щомъ остарѣе, очитѣ му отслабватъ, не могатъ правилно да регулиратъ свѣтлината, и той прекарва повече въ тъмнина. Когато хората говорятъ за день и нощь, ние подразбираме два психологически момента, създадени отъ самия него. Има сѫщества, които не познавать день и нощь. Обаче, за човѣшкото съзнание тѣ сѫществуватъ. Отъ степеньта на човѣшкото съзнание зависи. дали той ще раздѣли днитѣ на день и нощь, или ще познава само деня. Ако старецътъ знае начинъ, по който може да регулира енергията на своитѣ очи, а сѫщо така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпадналъ въ положение да не вижда. За да не дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да подигне и мисъльта, и съзнанието си до едно повисоко поле отъ това, въ което се намира. Това значи да владѣе човѣкъ законитѣ на подмладяването. Който не владѣе тѣзи закони, той неизбѣжно ще бѫде изложенъ на постепенно остаряване, което ще го доведе до смъртьта. Обаче, следъ 10, 20, 50, 1000 или 2500 години, крайниятъ предѣлъ на прераждането, той отново ще дойде на земята. Сега мнозина ще се запитатъ, какво отношение иматъ тия обяснения къмъ тѣхния ежедневенъ животъ, пъленъ съ тревоги и неразрешени задачи. Обясненията, които ви давамъ, иматъ отношение къмъ вашия животъ, който не е нищо друго, освенъ проява на вашата душа. Душата ви живѣе, а вие растете и се развивате. Като се натъквате на редъ противоречия, които не можете да си обясните, вие растете, и всѣки день прибавяте по нѣщо ново къмъ живота на вашата душа. — Защо човѣкъ ослѣпява? — Защото не е живѣлъ съобразно законитѣ на разумната природа. Когато човѣкъ се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттамъ сътресението се предава на дробоветѣ; отъ дробоветѣ — на мозъка, а отъ мозъка — на очния нервъ. Щомъ очниятъ нервъ отслабне, човѣкь почва постепенно да губи зрението си. За да възстанови зрението си, човѣкъ трѣбва да започне по обратен пѫтъ да възстановява нормалното състояние на органитѣ си: първо на мозъка, после на дробоветѣ и най-после на стомаха, дето е дошло първото сътресение. После трѣбва да намѣри причината, която е произвела сътресението, и тя да се премахне. Сътресенияга, които човѣкъ преживява, всѣкога произвеждатъ разширяване или намаляване на пространството между молекулитѣ на живата метерия. Когато въ междумолекулнитѣ пространства на материята се събере повече енергия, която не може да намѣри изходъ, тамъ се развива магнетична сила. Който не може правилно да използува тази енергия, той започва да мечтае за много работи — да стане богатъ, ученъ, силенъ. Въ него се развива голѣма алчность. Макаръ че не може да постигне всичко това, той изпада въ фалшиво положение, започва да мисли, че е нѣщо по-особено отъ другитѣ и, вмѣсто да върви напредъ, спира на едно мѣсто. Обаче, това напрежение предизвиква сътресение въ мозъка му и не се минава много време, казватъ, че този човѣкъ се е разстроилъ умствено. Сътресението на мозъка се дължи на разширяване на междумолекулнитѣ пространства въ мозъчната материя. Оттукъ молекулитѣ на нервната система изгубватъ своята стабилность и пластичность, вследствие на което магнетизъмътъ не може да се предава по нея. Хората сѫ изложени на сътресения, които разстройватъ нервната имъ система, вследствие на което у тѣхъ се явяватъ редъ болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др. Гнѣвътъ у човѣка сѫщо така се дължи на голѣмо количество енергия, събрана между молекулитѣ, която търси изходъ да излѣзе навънъ. Докато се освободи отъ тази енергия, човѣкъ става, сѣда на стола, хваща се за главата, сърди се на този — на онзи. Щомъ тази енергия се асимилира отъ лицето, съ което разгнѣвениятъ се обмѣня, последниятъ се освобождава отъ гнѣва си. Всѣки човѣкъ въ живота си трѣбва да се обмѣня съ нѣкого. Тия двамата представятъ два центъра, които взаимно се обмѣнятъ: енергията отъ единия центъръ тече къмъ енергията на другия. Обмѣната може да става между двама души, които се обичатъ, но може да става и между двама души, които не се обичатъ. И когато се обичатъ, и когато се мразятъ, хората мислятъ едни за други. Природата не обича да подпушва енергиитѣ си. Този законъ сѫществува въ цѣлата природа, затова, когато единъ човѣкъ се радва, другъ скърби. Когато двама души не се разбиратъ, въ помощь ще имъ дойдатъ други двама, съ противоположни на тѣхъ енергии, за да се обмѣнятъ. Събраната енергия въ междумолекулното пространство, като по-гѫста, минава въ междуатомното, дето функционира електричеството, и по този начинъ тѣзи енергии се взаимно обмѣнятъ. Ако човѣкъ подпуши въ себе си енергиитѣ на едно висше желание, въ него става голѣмо сътресение, голѣмо земетресение. Не отвори ли пѫтъ на това желание въ себе си, непременно ще го сполети нѣкакво нещастие. За да не стане това, той трѣбва да даде ходъ на своето желание, да му отвори пѫтъ. Щомъ му отвори пѫтъ, събралата се междумолекулна енергия ще мине въ междуатомнитѣ пространства. Спирането на енергията въ междуатомното пространство се придружава съ голѣма експлозия. Тази е причината за внезапната смърть на хората. Когато една бомба експлодира у човѣка, тя причинява внезапна смърть. Мислитѣ на човѣка проникватъ въ междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата — въ междуатомното пространство на симпатичната нервна система. Въ това, именно, се заключава разликата между мислитѣ и чувствата на човѣка. Ако човѣкъ подпуши нѣкоя своя мисъль, т. е. не й даде възможность да се реализира, тя ще предизвика взривъ въ мозъчната нервна система. Ако пъкъ подпуши нѣкое свое чувство, то ще предизвика взривъ въ симпатичната нервна система. Ето защо, за да се запази човѣкь отъ разрушителното действие на силитѣ, които се криять въ междуатомнитѣ и междумолекулнитѣ пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодействувай на своитѣ добри чувства и желания! Не противодействувай на своитѣ възвишени мисли! Природата не търпи никакви противодействия. Който не я слуша, тя ще го разтърси. Сѫщото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължатъ на напржението, което изпитватъ силитѣ на земята въ междумолекулнитѣ й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва отъ насъ като земетресения. Напрежениего върху силитѣ на природата не е нищо друго, освень козмическа енергия, която иде отъ хората, отъ всички живи сѫщества на земята. Живитѣ сѫщества сѫ врати, проводници на енергии. Презъ човѣка, като презъ най-висша форма, минаватъ най-висши енергии. Следователно, материята живѣе и сѫществува поради козмическия човѣкъ. Ако той умре, т.е. престане да живѣе на земята, и земята ще умре — нѣма повече да съществува. Ние сме дошли на земята, за да може тя да живѣе. Значи, недиференцираната материя приема живота, който минава презъ хората. Когато казваме, че човѣкъ е причина за земетресенията, подразбираме онѣзи човѣшки мисли, които сѫ въ състояние да подпушатъ междумолекулната енергия на земята. Чрезъ земетресенията природата стресва хората, уплашва ги, а по този начини тя трансформира енергиитѣ си. Когато се проповѣдва на хората да живѣятъ добре, да не изтезаватъ и да не колятъ животнитѣ, цельта е да ги заставятъ чрезъ молитви, чрезъ добри дѣла да преработятъ недиференцираната материя на земята, да отпушатъ запушенитѣ й отвори, да се избегнатъ земетресенията и катастрофитѣ, които ставатъ въ природата. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ никакви сътресения, никакви катастрофи. Тамъ всичко е абсолютна хармония. Дисхармония сѫществува само на физическия свѣтъ, причина заради която сѫ хората. Ще кажете, че това сѫ неразбрани работи. Неразбранитѣ работи не сѫ неистинни. Ще учите и ще се убедите въ това. Човѣкъ много нѣща днесъ не разбира, но утре ще ги разбере. Запримѣръ, какво знае той за отношението между числата 10 и 2? Защо числото 10 безъ числото 2 не може да реализира своитѣ стремежи? За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия. Представете си, че числото десеть е едно буре, съ десеть обрѫча, а числото две сѫ дветѣ дъна на това буре. Каква работа може да свърши бурето безъ дветѣ дъна? — Никаква. Поставите ли му дъната, въ него можете да турите, каквото пожелаете. Въ този смисълъ и човѣкъ представя живо буре съ две дъна. Дъскитѣ на бурето представятъ човѣшкитѣ органи, които се съчетаватъ въ едно цѣло. Вънъ отъ бурето сѫществуватъ известни ограничения, известни закони. Законитѣ, това сѫ обркчитѣ на бурето. Срѣдниятъ, най-широкъ обрѫчъ, представя екватора на бурето. Надъ и подъ този обрѫчъ поставять по още петь обрѫча — петь закона, благодарение на които дъскитѣ се стѣгатъ, и бурето върши работа. — Защо сѫ турени петь обрѫча надъ срѣдния? — Да държатъ цѣлото буре въ равновесие. Когато бурето се разсъхне, взиматъ чукъ и го начуквать тукъ-тамъ по обрѫчитѣ, да се стегне, или наливатъ въ него вода. Когато дъната на бурето сѫ добре прилепени, обрѫчитѣ му добре стегнати и не го излагатъ на слънце, то не се разсъхва. — Кое буре се разсъхва? — Безидейното. — Кое буре е безидейно? — Което нѣма съдържание въ себе си. Всѣко буре, което има съдържание, е идейно. — Какво съдържание може да има? — Сокъ отъ ябълки, отъ круши, отъ сливи. или петь, шесть или двадесетгодишно вино; то може да съдържа още и масло, сирене, жито и др. Каквото и да съдържа, то е идейно буре, и като такова, никога не се разсъхва. Всѣко буре, което нѣма съдържание, непременно ще се разсъхне, ще се образуватъ междини, презъ които въздухътъ ще започне да прониква. Щомъ въздухъть проникне, дъскитѣ започватъ да гниятъ, да се разлагатъ. Въ заключение на всичко това, ние казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде идеенъ. Само онзи човѣкъ може да бѫде идеенъ, който има въ себе си съдържание. При това, той трѣбва да бѫде пъленъ съ това съдържание, а не само до половина. Природата не търпи празни пространства. Като сипва съдържание въ бурето, тя го пълни догоре, да не остава мѣсто за въздуха. Следователно, добриятъ човѣкъ представя буре, което е пълно догоре съ съдържание; лошиятъ човѣкъ е буре което не е пьлно догоре съ съдържание, вследствие на което въздухътъ прониква въ него и предизвиква кипение, врение, гниене, разлагане и т. н. Въ бурета, пълни съ съдържание, т. е. въ идейни бурета, обрѫчитѣ никога не падатъ. Въ безидейнитѣ бурета, обрѫчитѣ и дъната падатъ, а дъскитѣ се разсъхватъ. Значи, въ лошия човѣкъ дъната и обрѫчитѣ падатъ, дъскитѣ се разсъхватъ, а съдържанието се излива навънъ. Тази е причината, задето философитѣ често си задаватъ въпроса: Где е човѣкътъ? — Нѣма го. Щомъ съдържанието му се е излѣло на земята, човѣкъть го нѣма вече. Сега, не остава нищо друго, освенъ този човѣкъ, както и неговитѣ близки, да се молятъ за него, да дойдатъ разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ да сглобятъ по нѣкакъвъ начинъ дъната, обрѫчитѣ му, отново да го възстановятъ. Щомъ формата му се възстанови, и съдържанието ще дойде. Кѫде е отишло съдържанието на това буре? — Въ земята. Щомъ е въ земята, то не е изгубено. Известно е, че въ природата нищо не се губи. Съдържанието на бурето има свой специфиченъ обемъ, своя гѫстота, тежесть, поради което никое друго сѫщество не може да се ползува отъ него. Никое сѫщество не може да се ползува отъ чуждо съдържание. Това съдържание ще се движи отъ едно мѣсто на друго, ще приема различни елементи и съединения въ себе си, но въ края на краищата ще се влѣе пакъ въ онази нова форма, отъ която нѣкога се е излѣло. Сега, не схващайте нѣщата едносгранчиво. Бурето представя личностьта на човѣка, която е временна, т. е. има временни отношения къмъ хората. Съдържанието на бурето, обаче, никога не се губи, не изчезва, нито се пресъздава. Казано е, че Богъ е троеличенъ. Значи, ако човѣшката личность се унищожи, човѣкъ ще приеме едно отъ Божиитѣ лица. Значи, Богъ ще се всели у човѣка. Въ този смисълъ, човѣкъ е слабо отражение на Божията личность, на Божието лице. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се откаже отъ личното въ себе си, подразбираме да дойде въ него нѣщо велико. Само великото може да замѣсти личностма. Лесно може човѣкъ да се откаже отъ едно нѣщо, ако въ замѣна на това му се даде друго нѣщо по-голѣмо. Лесно можешъ да пожертвувашъ 1000 лв. за 2000; 10,000 — за 100,000 или 1,000,000 за десеть или сто милиона и т. н. Малко хора ще срещнете днесъ, които могатъ да пожертвуватъ голѣмото за малкото. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечерь да пожертвувате 10,000 лв., за да получите срещу тѣхъ сто лева? Всички ще започнете да се отказвате, подъ предлогъ, че тия пари ви сѫ нужни. Обаче, ако кажа да дадете по сто лева, за да получите по десеть хиляди, и най-беднитѣ ще намѣрятъ сто лева и ще ги внесатъ. Но и едного, и другото, като методи, сѫ полезни, необходими и често се срѣщатъ въ живота. Смаляването е толкова необходимо, колкото и увеличаването; растенето на детето е толкова необходимо, колкото и остаряването, т. е. спирането на човѣка да расте. Стариятъ наново ще се подмлади, а детето върви къмъ остаряване. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Нѣкога е по-добре човѣкъ да бѫде старъ и да върви къмъ подмладяване. а нѣкога — да бѫде дете, младъ, макарь и да вървикъмъ остаряване. Това е философия която не е отвлѣчена, затова може да се приложи въ живота. Днесъ всѣки иска да бѫде здравъ. младъ, щастливь. Всѣки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито въ окрѫжаващата срѣда, нито въ паритѣ, нито въ знанието, нито въ красотата. Щастието е нѣщо вѫтрешно. Щастието се обуславя на вѫтрешни закони. Човѣкь може да бѫде красивъ, само когато е щастливъ. Човѣкъ може да стане музикаленъ, когато е щастливъ. Човѣкъ може да стане ученъ, богатъ, когато е щастливъ. Безъ щастие човѣкъ нищо не може да постигне. Безъ щастие човѣкъ е актьоръ на сцената. Щастието представя първата допирна точка на човѣка съ Бога, или на ученика съ своя Учитель. Когато ученикътъ се отрече отъ своя личенъ животъ и се слѣе съ живота на своя Учитель, и двамата сѫ щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човѣка се слива съ висшето съзнание на разумната природа, съ Духа Божий, Който витае въ нея. Това значи да придобие човѣкъ единство съ природата. Това значи, изобщо, единство въ природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вѫтрешно разбиране, вѫтрешно сливане: когато единиятъ говори, другиятъ го разбира и му отговаря; когато вториятъ говори, първиятъ го разбира и му отговаря. Следователно, щастието е резултатъ на сливане между две души. Дето има сливане, тамъ е щастието; дето нѣма сливане, тамъ никакво щастие нѣма. Тамъ има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Щастливиять не може да бѫде беденъ, не може да бѫде невежа. Той разполага и съ богатство, и съ знания. Може ли да бѫде беденъ и невежа онзи, който се е слѣлъ съ Духа на природата? Той ще разполага съ богатствата и съ знанията на природата като съ свои. Това щастие може да се придобие, само когато човѣкъ изпълнява законитѣ на любовьта. За да се обичатъ хората, между тѣхъ трѣбва да има вѫтрешно сливане. Безъ това сливане нѣма любовь, нѣма и щастие. Сега, като говоря за щастието, азъ засѣгамъ единь законъ, който обединява всички явления въ природата. Който е придобилъ щастието, той е еднакъвъ въ отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Щастието не може да дойде нито отъ мѫжа, нито отъ жената, нито отъ децата, нито отъ учението. Щастиего иде само отъ едно мѣсто — отъ Всемирния, Всесиленъ Божи Духъ. Нѣкой казва, че билъ много щастливъ. Неговото щастие трае день и половина. Другъ се хвали съ голѣмото си богатство. Колкото голѣмо да е богагството му, съ него той може да обиколи най-много земята, но не може да отиде до слънцето, до Венера, до Сириусъ. Обаче, съ своето богатство, щастливиятъ човѣкъ може да обиколи цѣлата вселена. Той нѣма да живѣе само на земята и да трепери като другитѣ хора, да не го скѫсатъ на изпитъ, било въ университета, било въ живота нѣкѫде. Той е въ състояние да направи хората около себе си щастливи. Ако се запише студентъ въ университета, той ще се остави съзнателно да го скѫсатъ, за да помогне на професора си, който не живѣе добре съ жена си. Ще се запознае съ професора си и ще му помогне. Невъзможно е щастливиятъ студентъ да бѫде скѫсанъ, но това се допуща отъ невидимия свѣтъ, за да се създадатъ отношения между професора и студента. Много начини има за създаване на отношения, но и този е единъ отъ начинитѣ, които се допущатъ въ живота. И доброто, и злото се допущатъ еднакво, като проява на абсолютния законъ на свободата. Който мрази злото и се страхува отъ него, а обича доброто, той не е щастливъ човѣкъ. Докато съ своя животъ, човѣкъ става причина за подпушване на междумолекулнитѣ и междуатомнитѣ пространства въ своята нервна система, а оттамъ и на земята, злото винаги ще го следва. въ форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания. Дали разбира причинитѣ на тѣзи нѣща, не е важно. Единъ день все ще ги разбере, ще престане да се подпушва. Атомитѣ и молекулитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Между тѣхъ сѫществуватъ нѣжни чувства. Атомътъ на кислорода, като нѣженъ, внимателенъ кавалеръ, пише любезно писмо на два атома водородъ, като имъ казва, че не може да живѣе безъ тѣхъ и ги поканва да се съединятъ, да образуватъ една молекула вода, съ която да услужватъ на жадното човѣчество, да утоли жаждата си. По тѣхния примѣръ милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяватъ, за да образуватъ онова грамадно количеетво вода, източникъ на животъ. При всѣко съединяване на атомитѣ се образува топлина, нѣкога и свѣтлина, придружени съ малъкъ взривъ, който химицитѣ означаватъ съ думата „реакция“. Този е вѫтрешниятъ животъ на атомитѣ. Външниятъ животъ на атомитѣ е подобенъ на говора, на звуковетѣ, които се чуватъ отъ грамофоннитѣ плочи. Тѣ говорятъ нѣщо, безъ да разбирать, какво говорятъ; декламиратъ или пѣятъ нѣщо, безъ да го разбиратъ. Знанията, които сега ви давамъ, сѫ нови. Тѣ се отнасятъ до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине съ своитѣ стари вьзгледи. Шестата раса има новь моралъ, който почива върху закона на любовьта. Новиятъ човѣкъ ще се разговаря съ атомитѣ и молекулитѣ на тѣлото си като съ приятели. Сутринь, като става отъ леглото си, ще ги запитва, въ какво състояние се намиратъ, иматъ ли излишна енергия въ празнитѣ си пространства, за да вземе мѣрки, да отвори всички пѫтища, да излѣзе тази енергия навънъ. Ако тѣ кажатъ, че иматъ излишна енергия въ себе си, той веднага ще направи едно добро дѣло и ще ги освободи отъ излишния товаръ. Затова, именно, се препорѫчва на хората да правятъ добро. Когато нѣкой човѣкъ усѣти въ себе си излишна енергия, за да се предпази отъ експлозия, той трѣбва да направи едно добро дѣло. Въ каквато форма и да е доброто, то непременно трѣбва да се извърши. Отъ нѣкого се изисква да свърши основно училище, прогимназия, гимназия и университетъ. Защо трѣбва да свърши, не е важно. Ще учи и нѣма повече да пита. Оть другъ нѣкой се иска да следва окултна школа. Ще влѣзе въ школата и ще учи, безъ да пита, защо му е това знание. Когато започне да учи, тогава ще разбере, защо е трѣбвало да следва тази школа. Когато невидимиятъ свѣтъ е изпратилъ човѣка на земята, той предварително е начърталъ неговия пѫть. За всѣки човѣкъ е опредѣлена специална служба, която той трѣбва да свърши. За всѣки човѣкъ е предвидена специална задача, която той трѣбва да реши. Отъ правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползува отъ богатствата и привилегиитѣ на разумната природа, да бѫде съработникъ съ нейнитѣ разумни сѫщества. Като работи правилно, човѣкъ ще се примири съ противоречията въ живота. Главнага мисъль въ тази лекция е, че всѣки човѣкъ очаква да намѣри своя Учитель, който да донесе Божествената запалка на щастието. Безъ Учитель, като висша съвършена форма, като образецъ въ живота, никой не може правилно да се развива. Чрезъ висша форма се предава висша енергия. Възвишенитѣ сѫщества представятъ две форми, свързани въ едно. И Христосъ представяше такава душа. Той имаше два центъра: единъ горе и единъ долу. Затова, именно, Христосъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Значи, по плъть Той живѣеше на земята, а по духъ се рѫководѣше отгоре. Въ това седи истинското щастие. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите за придобиване на щастието. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще придобиятъ щастие. Тѣ се самоизлъгватъ. Каквото човѣкъ придобие на земята, това ще занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Понѣкога на земята има по-добри условия за придобиване на щастието, отколкото на онзи свѣтъ. Понѣкога въ онзи свѣтъ условията за придобиване на щастието сѫ по-добри. Апостолъ Павелъ се обръща къмъ своитѣ последователи съ думитѣ: „За мене е по-добре да отида при Христа, тамъ да придобия щастието, но за васъ е по-добре да остана на земята“. Апостоль Павелъ можа да понесе всички страдания съ радость, защого бѣше щастливъ, ученъ човѣкъ. Той казва: „Не живѣя вече азъ, но Христосъ живѣе въ мене“. Значи, между Павла и Христа имаше вѫтрешно единство. Затова той казваше: „Никой не може да ме отдѣли отъ любовьта Христова“. Благодарение на тази любовь, на щастието, които придоби, Павелъ имаше голѣмъ ентусиазъмъ и голѣма смѣлость, вследствие на което, като малко дете, ходѣше отъ плѣвникъ на плѣвникъ — човѣшкитѣ души, да ги подпалва. И като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше, какъ горятъ, и казваше: Старата слама трѣбва да изгори, за да дойде нова! Старата слама, това сѫ старитѣ вѣрвания, обичаи, разбирания, които сѫ пълнили бурето. Съдържанието на това буре трѣбва да се излѣе навънъ и да се напълни съ ново. — съдържание на щастието. Повечето хора днесъ сѫ пълни съ нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че билъ нещастенъ, и пита, какво да прави, за да се освободи отъ нещастието си. — Много просто! Нека отвори горното дъно на бурето си, да излѣе старото съдържание навънъ, да го измие, дезинфекцира добре, да извика единъ кацарь да стегне добре обрѫчитѣ му, да го напълни съ съдържание на щастието, и следъ това да постави горното дъно на мѣсто. Щастието не се придобива чрезъ закона на еволюцията, нито чрезъ раждане и прераждане. Чрезъ раждане и прераждане човѣкь изкупва грѣховетѣ си, а щастиего принадлежи на новата епоха. Пьрво човѣкъ трѣбва да ликвидира съ кармата си, съ прераждането си, да стане едно съ Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота — до щастието. Хората на земята живѣятъ по благодать, но не сѫ щастливи — Защо? — Тѣ не могатъ да използуватъ благодатьта. която имъ е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето сѫ кандидати за щастие. Човѣкъ моментално може да стане щастливъ, нѣма защо да отлага нѣщата. Обаче, като очаква щастието, той трѣбва да бѫде доволенъ на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието. Пълно щастие не може да се придобие изведнъжъ. За васъ е важно да придобиете щастието, а какъ по-нататъкъ ще се развива животътъ ви, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се разисква. Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживяли; благодарете за всички усилия, които досега сте правили. Придобиването на щастието е въ зависимость отъ миналия животъ на човѣка, отъ усилията му, отъ паданията и ставанията, отъ страданията и изпитанията, презъ които е миналъ. Предъ щастието нѣма да говорите за вашето минало нещастие, или за добритѣ животи, които сте прекарали. Предъ щастието нѣма да говорите за добро и за зло. Щастието е извънъ доброто и злото. Нѣкой се оплаква, че е добъръ човѣкъ, а е нещастенъ. Когато щастието ви посети, вие ще бѫдете въ съвършено другъ свѣтъ — нито на небето, нито на земята — въ свѣта на любовьта. Любовьта ще бѫде срѣда, условие за проява на човѣка. Въ този свѣтъ не сѫществуватъ понятия за добро и за зло. Любовьта е плодъ на Духа. Така трѣбва да мисли човѣкъ, за да има ясна представа за свѣта. Които не разбиратъ законитѣ на любовьта, тѣ търсятъ щастието по механически начинъ. Тѣ го търсятъ въ горитѣ и въ пустинитѣ, но не го намиратъ; търсятъ го между хората, не го намиратъ; търсятъ го въ женитби, въ раждане на деца, и тамъ не го намиратъ; ставатъ учители, свещеници, владици, министри, учени, и въ това не го намиратъ. — Защо? — Защото търсятъ Бога по външенъ, по механиченъ начинъ. Това сѫ само условия за развитие. Сега азъ разглеждамъ щастието въ широкъ смисълъ, като първа стѫпка, като първа връзка въ живота. Като се говори за щастието, нѣкой казва, че не се нуждае отъ наука, не се нуждае отъ богатство, само да придобие щастие. — Това е едната страна на въпроса. Има бедни и прости хора, които, за да добиятъ щастие, нужно имъ е и богатство, и знание. Има богати и учени хора, които, за да добиятъ щастие, трѣбва да се откажатъ отъ сегашното си богатство и знание. Щомъ се откажатъ отъ старото, ще придобиятъ новото. По кой отъ двата метода ще придобиятъ щастие, не е важно. — Ама ще дойде ли щастието? — Хората говорятъ за щастието, но не вѣрватъ въ него, вследствие на което гледатъ да се осигурятъ въ различни банки, да си правятъ кѫщи и т. н. И при това положение пакъ сѫ нещастни. Ако по-рано сѫ били доволни на една стая и кухня, сега искатъ две стаи и кухня, после три стаи и т. н. Ако днесъ сѫ доволни на едно ядене, утре нѣма да бѫдатъ доволни и на две. Отъ сутринь до вечерь готвятъ, а после се оплакватъ, че сѫ роби на кухнята. Отъ човѣка зависи да бѫде робъ, отъ него зависи да бѫде свободенъ. — Тогава да не ядемъ. — Това е друга крайность. Човѣкъ трѣбва да разбере, защо природата му е дала органи за хранене, защо нѣкой пѫтъ го заставя повече да яде, а нѣкога — по-малко; защо нѣкога го остава да живѣе само въ една стая и кухня, а другъ пѫть въ две и повече. Защо природата постѫлва по този начинъ, тя има свой планъ. Отъ човѣка се иска да слуша. Каже ли му природата, че трѣбва да има една стая, да благодари на нея; каже ли му, че трѣбва да има две стаи, да благодари; каже ли му да има десеть стаи, десеть ще има и ще благодари. Рече ли му да има само една стая, а той иска десеть, въ скоро време бурето му ще се изпразни. Каквото природата каже, трѣбва да я слушате. Тя е Великиятъ Учитель, който ви рѫководи. Не я ли слушате, тя ще ви тури далечъ отъ себе си. Следъ това ще дойдатъ страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя нѣма да ви погледне. Ще мине покрай васъ, и дума нѣма да ви каже. Слушате ли я, изпълнявате ли нейнитѣ закони, вие ще бѫдете свободни, ще живѣете разумно. Една госпожа отъ Стара Загора, сега работи въ едно сиропиталище, дойде единъ день при мене и ми разправи на кратко живота си. Отъ дете тя била религиозна и, като младо момиче още, решила да постѫпи въ нѣкой монастиръ, да се предаде въ служене на Бога. После й дошло на ума, че ако се ожени, може да бѫде по-щастлива. И така направила: оженила се за единъ добъръ човѣкъ, но голѣмъ материалистъ. Покрай него, и тя ударила на ядене и пиене, отклонила се отъ правия пѫтъ, забравила Бога. Родила нѣколко деца, които измрѣли; останалъ й само единъ сииъ. Нѣколко години следъ смъртьта на децата, умрѣлъ и мѫжътъ. Не се минало много време, синътъ й се самоубилъ. Тя останала сама въ свѣта, безъ срѣдства, отчаяна и решила да тури край на живота си. Докато обмисляла това решение, тя сънувала единъ сънь, който я отклонилъ отъ решението й. Съньтъ й билъ следниятъ: Явилъ й се Христосъ и й посочилъ единъ станъ, на който имало парче платно, изтъкано само до половина. Като посочилъ къмъ платното, Христосъ й казалъ: Това платно е твое. Ти го започна, добре работй, но го напусна. Сега отново трѣбва да влѣзешъ въ стана, да свършишъ работата си. Щомъ свършишъ платното, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ. Следъ това жената продължи: Като се събудихъ сутриньта, спомнихъ си съня и започнахъ да търся начинъ, какъ да влѣза въ стана и да завърша започнатото платно. Христосъ се явилъ на тази госпожа, казалъ й, какво да прави, но по сѫщия начинь не може да се яви на всички хора. За васъ е важна основната идея, че следъ всички страдания и нещастия, които сполетяватъ човѣка, той пакъ има възможность да придобие щастието. Постигане на щастието, това е идеалътъ на човѣчеството. Щастието представя първа връзка, сливане на две души. Когато душитѣ започнатъ да се сливатъ, нова основа се поставя, новъ свѣтъ се създава. Отъ този моментъ нови деца се раждатъ, нови отношения се поставятъ, нова култура се възцарява — култура безъ дѣление, безъ програми и налагания — култура на любовьта. Отъ този редъ, който днесъ сѫществува въ държавитѣ, въ обществата, въ училищата, въ семействата, свѣтътъ не може да се поправи. Земята днесъ е покрита съ гробища. За да се оправи свѣтътъ, всички хора, двама по двама, трѣбва да се слѣятъ съ Първичния Духъ. Днесъ хората не могатъ да разбератъ и да приложатъ този законъ, поради вѫтрешно отклоняване, вѫтрешно заблуждение у тѣхъ. Дойдете ли до щастието, вие ще почнете да говорите на понятенъ езикъ помежду си, и всички ще се разбирате. Нѣма по-велико нѣщо отъ щастието! Нѣма по-велико нѣщо отъ сливане на душитѣ съ Първичния Духъ! Сега, за да придобиете щастието, гледайте философски на нѣщата. Знайте, че задъ всичко, което става въ свѣта, седи Богъ и корегира. Задъ всичко, което хората говорятъ, пакъ седи Божието Слово и корегира. — Ама нѣкой казалъ нѣкоя обидна, или неразбрана за васъ дума — не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напредъ и всичко ще си изясните. Кандидатътъ за щастието гледа другояче на нѣщата. А обикновениятъ човѣкъ, като го бутнешъ малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, рѫцетѣ му се движатъ нагоре-надолу — цѣло земетресение става въ него. Той не е виновенъ. Причината за това се крие въ излишното електричество въ междуатомнитѣ и междумолекулнитѣ пространства на неговата нервна система. Значи, причинитѣ за земетресенията сѫ вънъ отъ човѣка. Не обвинявайте капитана на парахода, когато последниятъ се клатушка всрѣдъ бурнитѣ морски вълни. — Ама защо не ни казахте, кога да тръгнемъ? Защо не ни казахте, че ще има толкова голѣми вълни? Капитанътъ отговаря: Азъ се подчинявамъ на Великия Законъ. — Това значи да има човѣкъ нови схващания, да разбира смисъла на живота. Нѣма по-велико нѣщо отъ щастието! Нѣма по-велико нѣщо отъ сливане на душитѣ съ Първичния Духъ! Т. м. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 30 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПЛАЩАНЕ И ПРОЩАВАНЕ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.“ Размишление. Представете си, че нѣкой човѣкъ седи при единъ изворъ и размишлява. Върху какво може да мисли този човѣкъ? — Върху две нѣща: да измие добре лицето, краката и рѫцетѣ си на този изворъ и следъ това да пие отъ неговата чиста вода. Като направи и едното. и другото, той започва да мисли за почивка. Сѫщитѣ мисли занимаватъ ученика, когато слуша една лекция. Той мисли първо, какъ да се измие отъ лекцията. После, какъ да пие отъ нея. И най-после, той иска да си почине. Следователно. да се ползува човѣкъ отъ лекциитѣ на нѣкой учител или професоръ, това не е механически процесъ, както и подобряването на живота не е механически процесъ. Подобряването на живота не става отвънъ. Когато нѣкой приятель дойде да ви помогне въ нѣщо, това става по нѣкаква вѫтрешна връзка, вѫтрешна причина. Значи. външно изявената помощь става по нѣкаква вѫтрешна причина. Ако причината не действува отвѫтре, никой не може да ви помогне отвънъ. Вьншниятъ животъ па човѣка е изявление на неговия вѫтрешенъ животъ. Тази е причината, поради която човѣкъ ту влиза въ новия животъ, ту се връща къмъ стария. Той възприема и разбира по новъ начинъ, но като дойде до приложение, постѫпва по старъ начинъ, съ методитѣ на стария животъ. Това е неизбѣженъ процесъ въ живота на хората. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ веднъжъ въ новия животъ, повече нѣма да излѣзатъ. — Не, тѣ ще влизатъ въ новия животъ, и пакъ ще се връщатъ къмъ стария. Ще има постоянно движение на хората отъ старото къмъ новото и отъ новото къмъ старото, докато напълно се преродятъ. Едно е важно за човѣка: като влиза въ новия животъ, да използува енергиитѣ на Божественото въ този животъ и да върви напредъ. Когато израилскиятъ царь Давидъ трѣбваше да се бие съ Голиата, Саулъ го извикалъ и му даль нови дрехи и орѫжия, съ които да воюва. Като облѣкълъ новитѣ дрехи и взелъ стрела въ рѫката си, Давидъ се почувствувалъ ограниченъ. Той хвърлилъ дрехитѣ и орѫжието настрана, взелъ пражката си и нѣколко камъка, облѣкълъ старитѣ си дрехи и така излѣзъль да се бие съ Голиата. Значи, Давидь не могълъ веднага да се приспособи къмъ новитѣ условия за воюване. Давидъ ги хвърлилъ настрана и излѣзъль да се бие съ Голиата, съ своитѣ стари, прости методи. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знания, съ които да разрешатъ отвлѣченитѣ въпроси. ТѢ искатъ съ знания да докажатъ сѫществуването на Бога. Въ това отношение тѣ сѫ на кривъ пѫть. Каквото външно знание и да има човѣкъ, ако той вѫтрешно не е убеденъ въ сѫществуването на Бога, външно по никой начинъ не може да Го докаже. Учениятъ доказва сѫществуването на Бога чрезъ науката, философътъ — по пѫтя на мисъльта, но при най-малкото нещастие, което ги сполетява, и двамата изпадатъ въ съмнение. И двамата отричать сѫществуването на Бога. Това показва, че тѣ сами не сѫ убедени въ своитѣ твърдения. Това се дължи на факта, че и учени, и прости живѣятъ съ старото, а мислятъ и се стремятъ къмъ новото. Понеже се намиратъ между два живота, тѣ изпадатъ въ противоречия, въ редъ заблуждения. Днесъ всички хора живѣятъ въ противоречия, защото старото и новото въ тѣхъ се преплитатъ. Въпрѣки това, тѣ говорятъ за любовь, за братство, за равенство между хората, но не успѣватъ да ги реализиратъ. — Защо? — За да живѣе човѣкъ въ любовь съ своитѣ братя, отъ него се иска мекота. Да тьрси човѣкъ любовьта и да се стреми да живѣе въ любовь, това е естествено, защото въ любовьта се пести време и енергия. Любовьта носи придобивки. Да обичашъ нѣкого, това значи да спечелишъ една душа. Нѣкой обича едного, прави жертви за него, но следъ време съжалява за жертвитѣ, които е правилъ. Това е неразбиране на нѣщата. Всичко, което човѣкъ прави за другитѣ, единъ день ще му се върне. Жертвата, служенето на Бога, въ каквато форма и въ какъвто смисълъ да сѫ изявени, представятъ капиталь, който единъ день ще се върне съ лихвитѣ си къмъ онзи, който го е вложилъ. Обаче, това може да постигне само този, който работи безкористно. Нѣкои хора ставатъ религиозни, съ цель да придобиятъ повече материални блага. Тѣ искатъ да станатъ богати, да уредять живота си. да разплетатъ обърканитѣ си работи. Въ края на краищата, не само че не постигатъ това, но работитѣ имъ се повече оплитатъ. Вмѣсто да оправятъ живота си, тѣ се спъватъ въ него. Трѣбва да знаете, че се дава само на онзи, който работи безкористно, отъ любовь кьмъ истината. Единъ богатъ търговець отъ Варна решилъ да стане евангелистъ, да се предаде на служене на истината. Щомъ станалъ евангелистъ, той изгубилъ всичко. Отъ день на день положението му се влошавало, докато се видѣлъ съвършено сиромахъ. Ако този човѣкъ е неразуменъ, ще се чуди, защо, като се е решиль да живѣе добре, да служи на истината, всичко губи. Не може ли да си отговори на този въпросъ. той ще изпадне въ друга крайность, ще отрече всичко възвишено въ свѣта. Обаче, ако е разуменъ, искренъ човѣкъ, той ще разбере, че това положение е естествено, защото всичкото му богатство е спечелено по нечестенъ начинъ, чрезъ неправда. Той ще разбере, че за да стане истински богатъ, трѣбва да загуби всичко, което е придобилъ чрезъ неправда. Има начини, чрезъ които човѣкъ може да стане богатъ. Това не значи, че той трѣбва да се моли на Бога да му даде пари. Паритѣ не сѫ създадени отъ Бога, нито сиромашията е предвидена отъ Него. Богатството и сиромашията сѫ методи, чрезъ които човѣкъ се изпитва. Бащата има право да лиши сина си отъ известни блага, за да го изпита. Щомъ издържи изпита си, той ще му върне всичко, което е взелъ. Тъй щото, като изучавате живота, вие трѣбва да знаете, кое е дадено отъ Бога и кое не; отъ кое Той лишава хората и отъ кое тѣ сами се лишаватъ. Всичко, което става въ свѣта, не е все отъ Бога. Въ живота има човѣшки, има и Божественп работи. Вие трѣбва да бѫдете разумни, справедливи, да ги различавате и да поставяте всѣко нѣщо на своето мѣсто. Това значи да има човѣкъ ясна представа за вѫтрешния, за духовния животъ. Нѣкой човѣкъ влиза въ едно духовно общество, но скоро се разочарова. — Защо? — Защото работитѣ му тръгнали назадъ. Този човѣкъ е влѣзълъ въ обществото съ цель да оправи материалнитѣ си работи и като не постигналъ това. разочаровалъ се. Той гледа на живота отъ човѣшко становище. Който се обърне къмъ Бога, той трѣбва да знае, че работитѣ му непременно ще се наредятъ. — Кога? — Когато разбере закона на любовьта и го приложи въ живота си. Постигнете ли това, всички врати предъ васъ ще се отворятъ. Не разберете ли любовьта, каквито желания и да имате, каквито усилия и да правите, всичко ще се разруши. Любовьта е сила, предъ която нищо не може да устои. Каквито знания и да сте придобили, каквато сила да сте развили, щомъ нѣмате любовь. въ края на краищата всичко ще изгубите. Като изгубите всичко, вие ще се намѣрите въ положението на краенъ сиромахъ и така ще заминете за онзи свѣтъ. Често нѣкои хора умиратъ, погребватъ ги, безъ да ги придружи нѣкой до „вѣчното имъ жилище“, както хората го наричатъ. Такова ще бѫде положението на онзи, който не е разбралъ любовьта и не я приложилъ въ живота си. Съвременнитѣ хора влизатъ вече въ нова фаза за разбиране на великия законъ на любовьта. Това, което хората днесъ наричатъ любовь, е само въведение въ любовьта. Тѣ не познаватъ още истинската любовь. Сегашната любовь имъ служи само за забава. Тя е остарѣла вече за новото време. Новото време иска ново разбиране, нова мисъль, нова любовь. Новото се крие въ Божията Любовь. За да се възприеме и разбере новата любовь. съзнанието на хората трѣбва да бѫде подготвено. Има хора. които познаватъ новата любовь, иматъ известни опитности и преживявания отъ нея, но тѣ не могатъ да я задържатъ за дълго време въ себе си. — Защо? — Защото сѫ подложени на постоянни промѣни. Тия промѣни се дължатъ на обстоятелството, че човѣкъ непрестанно се оформява, силитѣ въ него се организиратъ, докато изработятъ единъ съвършенъ организъмъ. Любовьта може да живѣе само въ завършени, въ съвършени форми. Докато великиятъ художникъ не предаде на своята картина всичко онова, до което той самъ е достигналъ, тя не може да представя изразъ на красота, любовь и пълнота. И тъй, задачата на ученика е да придобие знание, сила, чистота. Тѣзи придобивки се основаватъ на любовьта. Безъ любовь ученикътъ не може да се развива, нищо не може да постигне. За да придобие любовьта, ученикътъ трѣбва да знае, какь и каква вода да уиотрѣбява. Водата е носителка на живота. Следователно, ако човѣкъ пие вода, която дълго време е била изложена на въздуха, т. е. която е седѣла въ стая, или въ нечиста атмосфера, тя може да разстрои храносмилането, а оттамъ и кръвообръщението. Обаче, пие ли човѣкъ вода отъ чистъ, планиски изворь, той възприема нейната жизнена енергия, която се отразява благоприятно върху неговия организъмъ. Сѫщото може да се приложи и при четене на книги. Ако искате да се ползувате отъ прочетената книга, четете бавно, като размишлявате върху главнитѣ мисли. По този начинъ вие ще извлѣчете жизнената сила, която се съдържа въ тия мисли. Така ще се свържете съ мисъльта на автора, ще разберете побудителнитѣ причини, заради които е писалъ книгата. Това значи да черпите отъ водата на източника. Всѣки стихъ отъ Библията ще ви свърже съ пророка, или съ евангелиста, който е писалъ книгата и ще разберете мотивитѣ и условията, при които е писана. Казвате, че пророцитѣ сѫ писали по духъ, по вдъхновение. Докато дойдатъ до това вдьхновение, тѣ сѫ минали презъ голѣми изпитания. Следователно, ако изпитанията, презъ които е миналь пророкъ Исаия, се дадатъ на нѣкой обикновенъ човѣкъ, въ най-скоро време главата му би побѣлѣла и узрѣла. Той е миналъ презъ сериозна дисциплина: падания, ставания, съмнения, обезсърдчавания, насърдчавания. По този начинъ той се е калилъ, освободилъ се е отъ влиянието на своята личность, на своето „азъ“ и казалъ, че всичко, което става въ свѣта е добро. Богъ царува въ живота. Каквото става въ свѣта, добро или зло, задъ него се крие Богъ. Той работи и съ злото, и съ доброто. Първото превръща въ добро, а второто крепи, да не се подхлъзне нѣкѫде. Когато изкушението дойде при васъ, вие ще знаете, че задъ него е Богъ. Той е допусналъ изкушението, за да изпита хората. За това, като дойде изкушението при васъ, хванете го и се разговорете съ него. Кажете му, че го познавате, че знаете, кой го е допусналъ, и като вѣрвате въ Бога, който живѣе навсѣкѫде, знаете, че Той не се лъже. Никой не може да излъже Бога. — Защо? — Защото Той е създалъ всичко. Гърнето не може да излъже господаря си. Майсторътъ вижда недостатъцитѣ на гърнето, и той самъ може да ги изправи. Обаче, човѣкъ човѣка може да излъже. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ редъ съмнения, противоречия, заблуждения, въ които и самъ ще се лъже, и другитѣ ще го лъжатъ. Не само обикновениятъ човѣкъ, но и светията е миналъ презъ тѣзи състояния. Докато ги преживява, човѣкъ не е доволенъ отъ себе си, търси истинския животъ. Животъ, пъленъ съ неуспѣхи, страдания и несгоди, не е истински животъ. Направете сравнение да видите, какъ сѫ живѣли хората преди 2000 години, и какъ живѣятъ въ новитѣ времена. Може ли да се нарече правиленъ животъ този на вола, който по цѣли дни оре на нивата? Може ли да се нарече правиленъ животъ този на коня, който по цѣли дни кара талигата на господаря си? Този конь пъшка подъ тежестьта на своя товаръ, но върви напредъ. Господарьтъ не влиза въ положението му. Ако нѣкой богатъ, но добъръ човѣкъ, види единъ натоваренъ конь, той ще си спомни за своитѣ слуги, които работятъ повече, отколкото могатъ, и веднага ще намали работата имъ. Той ще имъ каже, че отъ днесъ нататъкъ ще работятъ не по десеть часа, както е било досега, но по шесть часа. Нѣкои господари товарятъ слугитѣ си съ непосилень трудъ, за да забогатѣятъ повече. Тѣ не знаятъ, че колкото по-човѣшки сѫ отношенията имъ къмъ слугитѣ, толкова по-голѣма възможность иматъ за придобиване на богатства. Днесъ всички говорятъ за нова култура, а не знаять, че новата култура изисква нови хора, коиго да иматъ любовни отношения помежду си. Щомъ иматъ любовь помежду си, тѣ ще измѣнятъ отношенията си и къмъ животнитѣ. Каква ще бѫде новата култура? Ще кажете, че новата култура изключва паритѣ. Обаче, каква друга величина, равноценна на паритѣ, ще се въведе? Все трѣбва да има нѣщо, съ което човѣкъ да благодари. Съ какво благодарите на своя приятель за сторената отъ него услуга? Днесъ малцина работятъ, а повечето ядатъ и пиятъ наготово. Това е тунеядство. Въ новата култура всички ще работятъ. Ако нѣкой направи нѣкаква грѣшка, или нѣкакво престѫпление, никой нѣма право да го сѫди. Всѣки ще мине и замине мълчаливо покрай него и ще го оставятъ самъ да изправи погрѣшката си, самъ да се сѫди. Въ новата култура сѫдиитѣ нѣма да търсятъ правото на човѣка, но ще търсятъ кривото, което носи въ себе си, за да може да се изправи. Ако и сегашнитѣ сѫдии търсятъ кривото у човѣка, досега свѣтътъ щѣше да бѫде изправенъ. Даватъ подъ сѫдъ нѣкого, че дължалъ хиляда лева, и го обвиняватъ като нечестенъ човѣкъ. Често тия, които сѫдятъ, иматъ да дължатъ повече отъ десеть хиляди лева и не мислятъ да плащатъ. Кой е по-честенъ отъ двамата: обвиняемиятъ или обвинительть? Сѫдия, или учитель на хората може да бѫде само онзи, който има да дава най-малко отъ тѣхъ, или който никому нищо не дължи. Следователно, когато се говори за новото, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за него. Той трѣбва да познава живия моралъ, който е еднакво задължителенъ за всички живи сѫщества на земята. Всѣко живо сѫщество, което влиза въ областьта на новата култура, е отговорно за постѫпкитѣ си. Щомъ влиза въ новата култура, всѣко живо сѫщество, било паякъ, муха, или друго нѣкое, непременно ще отговаря за постѫпкитѣ си. Сега сме въ ликвидация съ старото и виждаме, че престѫпленията получаватъ възмездието си много скоро. Сега живѣемъ времена на бърза ликвидация. Свърши се времето на отлагането. Днесъ и паяцитѣ се сѫдять. И за тѣхъ има сѫдии, прокурори. Тѣ приематъ човѣшката мисьль и, ако нѣкой иска да ги спре отъ известно престѫпление може да имъ въздействува. Единъ день седя въ стаята си и работя. По едно време чувамъ, че една муха брьмчи силно Поглеждамъ по направление, отдето иде бръмченето, и виждамъ единъ голѣмъ паякъ нападналъ една муха и се готви да я удуши. Ставамъ веднага, взимамъ бастона си и приближавамъ до паяка. Започвамъ мислено да се разговарямъ съ него: Слушай, пусни мухата на свобода! Не позволявамъ въ стаята ми да се вършатъ престѫпления. Паякътъ прие мисъльта ми, спрѣ за моментъ, замисли се, но по старъ обичай, пакъ се хвърли върху мухата. Азъ му посочихъ бастона си и още по-внушително му казахъ: Ако не пуснешъ мухата, още сега ще разваля мрежата ти и ще те изхвърля вънъ. Паякътъ разбра, че работата е сериозна, веднага скѫса нишката, въ която мухата се бѣше оплела, и я освободи. — Сега вече можешъ да останешъ въ стаята ми, колкото искашъ, но ще знаешъ, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Сегашнитѣ хора искатъ да си въздействуватъ помежду си, да си влияятъ едни-други, за да се изправятъ. Невъзможно е човѣкъ да повлияе на човѣка, ако въ това направление не е правилъ малки опити. Той трѣбва да започне съ малки опити, да въздействува на паяци, на мухи, постепенно да отива нагоре, докато дойде до човѣка. Малкитѣ опити сѫ приятни. Тѣ даватъ знания на човѣка и му отварятъ пѫть къмъ велики постижения. Тѣзи примѣри навеждатъ човѣка на мисъльта, че и у него има мисли, подобни на паяцитѣ. На такива мисли човѣкъ трѣбва да заповѣдва, както на паяцитѣ. Настроенията му не сѫ нищо друго, освенъ паяци, на които трѣбва да заповѣдва. Когато настроението си позволи да хване муха въ мрежата си, ще му кажете да пусне мухата. Ако не ви послуша, ще му кажете по-сериозно да пусне мухата. Ако пакъ не ви послуша, ще го изпждите вънъ. Щомъ разбере мисъльта ви, то веднага ще скѫса нишката, на която мухата се е оплела, и ще я освободи. Направете този опитъ съ настроението си, и ще получите нѣкакъвъ малъкъ резултатъ. Ако първиятъ опитъ не даде никакъвъ резултатъ, не се обезсърдчавайте. Направете опита два-три пѫти, докато имате поне малъкъ резултатъ. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Изобщо, основна мисъль е тази, която се силно подчъртава, която може да се приложи при всички условия. Основната мисъль е силна. Въ нея нѣма никакви изключения. Тя има Божественъ произходъ. Има думи, които сѫ силни като основна мисъль. Такава е, запримѣръ, думата „любовь“. Тя крие въ себе си известни сили, но за да произведе резултатъ, който да отговаря на скрититѣ сили въ нея, тя трѣбва да се произнесе нѣколко пѫти. Има кибритени клечки, които трѣбва да драснете нѣколко пѫти на кутията, за да се запалятъ. Нѣкои кибритени клечки веднага се запалватъ, още при първото драсване. Колко пѫти трѣбва да произнесете думата любовь, за да произведе нужния ефектъ? Колко пермутации можете да образувате отъ шесттѣ букви на думата любовь? — 720. — Правили ли сте опитъ, да видите, при колко произнасяния на думитѣ „Богъ е Любовь“, ще можете да смѣните скръбьта си въ радость, или да се освободите отъ известно изкушение? Любовьта е проява на Бога. Безъ любовьта Богъ остава неразбранъ. Вървите по пѫтя и срѣщате много деца, но нито едно отъ тѣхъ не спира вниманието ви. По едно време виждате едно дете босо, гологлаво, окѫсано, и вие веднага го спирате, започвате да го питате, има ли майка, баща, кѫде живѣе и т. н. Хващате детето за рѫка, завеждате го у дома си и го нахранвате добре. Вниманието, което сте указали къмъ детето, е проява на Божията Любовь. Тази любовь се изразява първо въ отношението ви къмъ детето, въ връзката ви съ него. После го нахранвате, задоволявате глада му. Какво е значението на нахранването въ духовенъ смисълъ? Когато искате да направите опитъ съ любовьта, трѣбва да изберете съответенъ моментъ за това. Два момента, като два полюса, сѫ важни при опита съ любовьта: или най-лошиятъ, който отговаря на 12 ч. срѣдъ нощь, или най-хубавиятъ, а сѫщевременно и най-силниятъ, който отговаря на 12 ч. на обѣдъ, когато слънцето е на меридиана, на най-висо-ката точка. Любовьта ще се прояви, именно, между тѣзи два полюса, между противоположноститѣ, между добритѣ и лошитѣ условия. Въ думата „любовь“ на български езикъ, първата буква „Л“ означава стремежъ нагоре, а после слизане надолу — търсене на пѫтя. Буквата „Б“ означава пѫть на растене на посѣтото семе. Буквата „О“ представя ограда на посѣтото семе. Значи, всѣко посѣто семе се огражда. Въ любовьта се явява една мѫчнотия, която трѣбва да се преодолѣе. Любовьта започва съ стремежъ къмъ онзи, когото обичате. Сърдцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхътъ иде заедно съ любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той става страхливъ като заякъ. Това е законъ. Който казва, че не се страхува, той никога не се е влюбвалъ. Щомъ не се страхува, той не е човѣкъ. За да стане човѣкъ, трѣбва да се влюби. Казано е въ Писанието: „Начало на Божията Мѫдрость е страхътъ“. Мѫдростьта е начало на благочестието. Азъ не говоря за страхъ, който помрачава съзнанието, но за страхъ, който води къмъ намиране пѫтя на Божията Мѫдрость и знание. Когато влѣзе въ областьта на любовьта, човѣкъ става страхливъ. недоволенъ отъ себе си, че е направилъ нѣкаква грѣшка, заради която ще го уволнятъ отъ служба. Страхътъ е естествено последствие на любовьта. Като ученици, правили ли сте опитъ да произнасяте думата „любовь“ по 10, 20 или 30 пѫти на день и да видите, какъвъ резултатъ произвежда? Направете следния опитъ: въ продължение на десеть деня произнасяйте думата любовь по единъ пѫтъ на день, въ единъ отъ най-силнитѣ моменти: на обѣдъ въ 12 ч., или вечерь въ 12 ч. Който иска, той може да произнася думата и въ нѣкой слабъ моментъ. Има два слаби момента: сутринь и вечерь. Тѣ представятъ отражение на силнитѣ моменти. Като направите този опитъ, можете да произнасяте думата любовь още десеть деня, по десеть пѫти на день. Когато произнасяте тази дума, вие ще преживѣете редъ противоречия. Произнасянето на думата може да бѫде мислено, гласно, или като я почувствувате. При тритѣ случая ще имате три различни резултата. Буквитѣ въ думата „любовь“ ще ги произнасяте споредъ мекотата и твърдостьта на тѣхнитѣ звукове. Звукътъ „Л“ е мекъ; звукътъ „Ю“ представя отворъ; звукътъ „Б“ затваря нѣщата; звукътъ „О“ е сѫщо отворъ. Значи, думата любовь има два отвора. Има нѣщо страшно въ тази дума. Страшното се крие въ буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зѫбитѣ опиратъ на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира любовьта, туря човѣка, когото обича, на устнитѣ си, между зѫбитѣ, и го ухапва. — Какво показва това? — Това показва, че въ всѣка дума има динамическа сила, която се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Ако не се прояви по естественъ пѫтъ, тя ще произведе обратни резултати. Енергиитѣ въ природата не могатъ да се задържатъ дълго време, безъ да се проявятъ. Тѣ все ще се проявятъ, но това трѣбва да стане по естествени пѫтища. Ако се задържатъ дълго време, въ края на краищата пакъ ще се проявятъ, но вече по неестественъ пѫтъ и съ голѣми вѫтрешни сътресения. Който не иска доброволно да прояви своитѣ енергии, невидимиятъ свѣтъ ще го застави чрезъ голѣми страдания да даде всичко, което е взелъ. Нещастията и страданията иматъ за цель да заставятъ човѣка да даде нѣщо отъ себе си, да се откаже отъ своя егоизъмъ. Когато любовьта посети нѣкого, той вижда, че трѣбва усилено да работи върху себе си, да облагороди своя характеръ. Има начини за просвѣщаване на ума, за облагородяване на сърдцето и за възпитание на волята. Като се прилагатъ тия начини, свѣтътъ ще се подобри. И тъй, изучавайте начинитѣ на приложение на любовьта въ живота. Ако любовьта би се приложила, като методъ, при възпитанието на децата, резултатитѣ щѣха коренно да се различаватъ отъ тия, които имаме сега. Хората говорятъ за любовь, за свобода, но като не знаятъ, какъ да приложатъ любовьта при възпитанието, получаватъ обратни резултати. — Защо? — Защото говорятъ само. безъ да изпълняватъ това, което говорятъ. Любовьта, свободата сѫ достояние на всички живи сѫщества. Когато любовьта посети човѣка, той се превръща въ градина, въ която всичко започва да расте, да се развива и да цъвти: стремежъ, нѣжность, благоговение, мекота, разсѫдителность и т. н. Покрай тия качества ще се явятъ и нѣкои отрицателни — страхъ, ревность и др. Това е въ реда на нѣщата. Това показва, че любовьта е сила, подъ влиянието на която всичко расте и се развива. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ не може да бѫде ангелъ. По прояви човѣкъ може да бѫде ангелъ, но по сѫщество не може още да бѫде ангелъ. Сега, пристѫпете къмъ първия опитъ — да любите, безъ да очаквате други да ви любятъ. Вие сте любени вече — Богъ ви обича. Нищо друго не ви остава, освенъ да проявите любовьта си. Който се осмѣли да каже, че никой не го обича, той не говори истината. Пръвъ Богъ ви е обичалъ, а следъ Него майка ви, баща ви, братята и сестритѣ ви. Ако майка ви и баща ви не сѫ ви обичали, вие не бихте се родили. — Ама любовьта имъ не била голѣма. — Когато се говори за проява на любовьта, важно е, че тя се проявява, а за силата, за голѣмината на любовьта не трѣбва да се говори. На всѣко живо сѫщество се дава толкова любовь, колкото му е нужна. Когато нѣкой казва, че не е обичанъ отъ никого, той иска да каже, че не е обичанъ отъ тѣзи, отъ които иска любовьта имъ. Значи, той е обичанъ, но отъ тѣзи, отъ които нищо не иска. Важно е човѣкъ да бѫде обичанъ и е обичанъ. Отъ кого е обичанъ, това не е важно. Едно трѣбва да знаете: Любовьта е изразъ на голѣма разумность. Тя представя съвокупность отъ висши сѫщества, които сѫ завършили развитието си. Тѣ сѫ вкусили отъ Божията Любовь, познаватъ я, прилагатъ я, и затова слизатъ на земяга. Тѣ сѫ богати, щедро раздаватъ отъ своитѣ блага и на праведни, и на грѣшни. Тѣ не обръщатъ внимание на грѣховетѣ на хората. Като види нѣкой лошъ човѣкъ, любовьта го хваща въ обятията си, пригръща го, и злото веднага го напуща. При когото се докосне, любовьта върши преврати. Когато военниятъ срещне любовьта, той веднага предава сабята си. Като се отдалечи отъ любовьта, той се чуди, какъ се е предалъ толкова лесно. Мощно нѣщо е любовьта! Докато любовьта е въ човѣка, той е готовъ на всички жертви. Щомъ замине, човѣкъ се връща къмъ стария животъ. Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да започнете съ любовьта, която носи животъ, която дава потици, импулси. Безъ любовь животътъ самъ по себе си се обезсмисля. Не казвайте, че животътъ нѣма смисълъ, че нѣма защо да живѣете. Ако нѣмате условия да живѣете като риби, ще живѣете като птици; ако нѣмате условия да живѣете като птици, ще живѣете като млѣкопитаещи; ако нѣмате условия да живѣете като млѣкопитаещи, ще живѣете като човѣкъ; ако нѣмате условия и като човѣкъ да живѣете, ще живѣете като светия. Въ каквато форма и на каквото положение да се намирате, вие все ще имате условия за животъ. Животътъ на светията е много широкъ. Той има толкова много и красиви занимания, че заслужава човѣкъ всичко да пожертвува, за да придобие неговия животъ. Азъ нѣмамъ предъ видъ светиитѣ, които църквитѣ сѫ провъзгласили, но говоря за светии, любимци на Бога. Който иска да бѫде любимецъ на Бога, той трѣбва да стане светия. Отъ ангела се иска много повече. Ангелитѣ се дѣлятъ на степени, като офицеритѣ. Между тѣхъ редници нѣма, а отъ офицерскитѣ чинове има само три степени: капитанъ, полковникъ и генералъ. Всички наредби на земята сѫ взети отъ невидимия свѣтъ, но сѫ така изопачени, че сѫ създали нѣкаква каша. Степенитѣ на ангелитѣ се опредѣлятъ отъ степеньта на тѣхната любовь. Следователно, когато обичате нѣкого, първата ви работа е да го произведете въ чинъ капитанъ. Това значи да имате особено мнение за него, да се отнасяте къмъ него съ голѣмо благоговение, съ голѣмо уважение. Въ душата и въ духа си да му опредѣлите високо мѣсто и оттамъ да го гледате. Както вие се отнасяте къмъ него, така и той ще се отнася къмъ васъ. Не можете ли да запазите това отношение, всички усилия, които правите въ любовьта си, ще останатъ напразно. Сѫщитѣ отношения трѣбва да се спазватъ и въ науката. Ако студентътъ не обича професора си, той не може да стане ученъ. Това се отнася до студента въ университета, въ музикалната, или въ художествената академия. За да прогресира, човѣкъ трѣбва да има високъ идеаль. Нѣма ли високъ идеалъ, той ще живѣе като обикновенъ човѣкъ. За да не останете обикновени хора, стремете се къмъ високъ идеалъ. — Тогава да живѣемъ като Христа. — Христосъ не живѣе по единъ начинъ. Той живѣе като великъ поетъ, като великъ философъ, като великъ ученъ, като великъ музикантъ, като великъ художникъ, като великъ мждрецъ, като великъ естественикъ. Той е образецъ на всичко. Навсѣкѫде и въ всичко Той е пръвъ. Христосъ е далъ просторъ на Божественото въ себе си. Той казва: „Ако пребѫдвате въ любовьта ми, вие ще правите чудеса поголѣми отъ тѣзи, които азъ правя“. Съ това Той иска да каже, че Божественото е достояние на всички. Затова всички трѣбва да се стремимъ да живѣемъ като Христа. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение. Който не е готовъ на никакви жертви, той нищо нѣма да получи. Жертвата не подразбира да се отрече човѣкъ отъ хората, отъ живота и да отиде да живѣе въ горитѣ и въ пустинитѣ. Какъ ще се отречете отъ хората, когато Богъ ги люби? Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Който не се откаже отъ свѣта, той не може да угоди на Бога“. Какъ ще разберете това противоречие? Между тѣзи два стиха нѣма никакво противоречие. Въ първия стихъ се говори за хора отъ другъ свѣтъ. Това сѫ хора, които влизатъ въ ядрото на Божествения свѣтъ. Псалмопѣвецътъ казва: „Не обичамъ ли тѣзи, които Ти обичашъ? И не мразя ли тѣзи, които Ти мразишъ“? Отъ този стихъ виждаме, какво е било разбирането на Псалмопѣвеца за любовьта. Съвременнитѣ хора сѫдошли въ любовьта си дотамъ, че говорятъ за нея, безъ да я прилагатъ. Казватъ, че обичатъ нѣкого, но ако този човѣкъ имъ дължи нѣкаква сума, тѣ турятъ любовьта настрана и настояватъ да си получатъ паритѣ. Тѣ казватъ: Любовьта е едно нѣщо, а дългътъ — друго, той трѣбва да се плати. Представете си, че кажа на ония отъ васъ, които иматъ да взиматъ пари отъ нѣкѫде, да простятъ всичкия дългъ на своитѣ длъжници. Какво ще направите? Беднитѣ, които дължатъ и не могатъ да платятъ дълга си, ще се зарадватъ, а богатитѣ, които иматъ да взиматъ, ще останатъ недоволни. Понеже говоримъ за любовьта, отъ нейно име казвамъ: Онѣзи, които обичатъ Бога, но иматъ да даватъ, да платятъ дълговетѣ си! Онѣзи, които обичатъ Бога, но иматъ да взиматъ, да простятъ дълговетѣ на ближнитѣ си, нищо да не имъ искатъ! Това е едно отъ правилата на любовьта. Сега става точно обратно. Бедниятъ, който дължи, търси случай да не плаща. Богатиятъ, който има да взима. на всѣка цена иска да му се плати. Обаче, любовьта разрешава въпроса по другъ начинъ: бедниятъ трѣбва да плаща дълга си, а богатиятъ — да е готовъ на жертви, да прости дълга на своя ближенъ. Който говори за любовь, той самъ трѣбва да направи това, да не чака отвънъ да му се казва, какво трѣбва да върши. Ако доброволно не направите това, единъ день ще ви се каже да го направите. Новата култура иска хора, свободни отъ стари взимания и давания. Да дойдатъ юбилейни години, да започнете всичко отново. Които очакватъ Божието благословение, да започнатъ отново, да постжпятъ споредъ изискванията на любовьта: дълговетѣ си да платятъ, а на длъжницитѣ си да простятъ. Като постѫпватъ по този начинъ, да не се разкайватъ. Така тѣ ще се почувствуватъ свободни, разширени по умъ, по сърдце и по воля. Сега, като ви наблюдавамъ. виждамъ, че всички сте разбогатѣли, имате голѣми капитали, много стока, но нѣма кѫде да ги пласирате. Това, именно, създава голѣми стълкновения, недоразумения между васъ. Щомъ намѣрите пазаръ за стоката си, вие ще се освободите отъ вѫтрсшното стѣснение, въ което сега се намирате. Съвременнитѣ християни се намиратъ въ сѫщото положение. Тѣ разбогатѣха и не знаятъ, какво да правятъ съ богатството си. Богатитѣ християни не прощаватъ дълговетѣ на беднитѣ; беднитѣ християни не желаятъ да изплащатъ дълговетѣ си. Тази е причината, поради която и еднитѣ, и другитѣ фалираха. Следъ фалирането имъ, нещастията и страданията започнаха да ги следватъ. Днесъ Богъ казва на сиромаситѣ: Ще имате вѣра и ще платите дълговетѣ си. На богатитѣ пъкъ казва: Ще бѫдете щедри и ще простите на сиромаситѣ всичко, което ви дължатъ. И бедниятъ, и богатиятъ сѫ касиери на банки. Бедниятъ ще вѣрва, че ако днесъ касата му е празна, утре ще се напълни и ще може да плати дълга си. Богатиятъ ще бѫде щедъръ да даде, дето трѣбва, или да не иска, отдето има да взима. Когато и двамата изпълнятъ изискванията на любовьта. Божието благословение ще дойде и ще напълни каситѣ имъ. И тъй, прилагайте любовьта въ живота си, за да не изпаднете въ отрицателни състояния. Не чакайте спасението вида дойде отвънъ нѣкѫде. Спасението на човѣка зависи отъ самия него. Апостолъ Павелъ казва: „Боя се, като проповѣдвамъ, да не бѫда отхвърленъ“. Той предвижда, че ако не прилага изискванията на любовьта, ще я изгуби. Най-после той казва: „Всичко упазихъ“. Това значи: Всичко победихъ! Желая ви да започнете съ любовьта. Сутринь, когато виждате изгрѣването на слънцето, вечерь — явяването на звездитѣ, а хората и животнитѣ — всѣки моментъ, нека сърдцата ви трептятъ, като че Божиятъ Духъ присѫтствува между васъ. Т. м. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 2 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Често се казва, че между две сѫщества има разумни отношения, разумни връзки. Какво разбирате подъ думитѣ „връзка между две сѫщества?“ Връзка сѫществува само между двама души, които иматъ нѣщо общо по между си. Щомъ нѣматъ нѣщо общо, тѣ не могатъ да бѫдатъ свързани. Всѣка дума, всѣки изразъ трѣбва да бѫде строго опредѣленъ, да се знае значението му, за да не се създаватъ противоречия и заблуждения. Който не разбира дълбокия смисълъ на думата „връзка“, той ще я приеме само въ физическо отношение и ще изпадне въ заблуждение. Сѫщо така човѣкъ може да се заблуди, ако се спре само върху физическото значение на думитѣ „служене на Бога“. Всѣка дума, всѣки изразъ е на мѣстото си, когато се разбере неговото външно и вѫтрешно значение. Запримѣръ, думата милосърдие не подразбира само да нахраните единъ човѣкъ. Тази дума има и вѫтрешно значение. Казвате, запримѣръ, че вършите волята Божия. Какъ вършите волята Божия: като дете или като възрастенъ синъ? Докато е малко, детето върши волята на баща си, но отъ страхъ отъ тоягата. Щомъ порасне, щомъ стане голѣмъ синъ, той престава да върши волята на баща си, защото тоягата вече не се прилага къмъ него. Значи, докато е малко, детето върши волята на тоягата, а не волята на баща си. Щомъ порасне, щомъ стане голѣмъ синъ, той не се страхува отъ тоягата и престава да върши нейната воля. Ако е разуменъ и обича баща си, синътъ сега, именно, може да върши неговата воля. Щомъ върши волята на баща си, едновременно съ това той вьрши и волята на Бога. Неразумниятъ синъ постѫпва точно обратно: докато е дете, отъ страхъ отъ тоягата върши волята на баща си. Като порасне, престава да се страхува отъ тоягата, а съ това заедно се отказва да върши волята на баща си. Той започва да философствува, да търси причината, защо е нужно човѣкъ да върши волята на баща си. Щомъ не изпълнява волята на баща си, той не може да изпълнява и волята Божия. Колкото и да е уменъ човѣкъ, щомъ влѣзе въ пререкание съ Първата Причина на нѣщата, той изгубва връзката си съ нея, и отъ този моментъ работитѣ му тръгватъ назадъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да се подчини на вѫтрешния законъ на Битието — служене на Първата Причина. И тъй, всѣки човѣкъ, всѣко семейство, всѣко общество, всѣки народъ, които не сѫ изпълнили и не изпълняватъ великия законъ на Битието, въ миналото, както и сега, сѫ изчезнали и изчезватъ. Сѫщото се отнася и до окултнитѣ школи, както въ миналото, така и сега. Днесъ срѣщаме много отъ тѣхнитѣ ученици съвършено окаяни, разнебитени и осакатени. Нѣкои отъ тѣхъ съ били учени, държавници, високи духовни лица, но днесъ нищо не е останало отъ тѣхната наука и култура. Тѣзи хора сѫ се ползували съ власть, съ уважение, но днесъ всѣкаква власть е изчезнала. Властьта е преходно нѣщо. Днесъ си на власть, утре ще я изгубишъ; днесъ имашъ пари, всички тѣ почитатъ и уважаватъ, но щомъ изгубишъ паритѣ си, съ тѣхъ заедно губишъ и уважението. Докато човѣкъ крепи щастието си върху физически нѣща, той всѣкога ще бѫде нещастенъ. Щастието иде отъ вѣчни, отъ постоянни нѣща. Тъй щото, докато изпълнява волята Божия, човѣкъ запазва и властьта, и уважението си, и довѣрието на хората. Престане ли да изпълнява волята Божия, съ това заедно той губи и положението, и здравето си, както и условията за своето развитие. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да използува физическитѣ условия, за да се развива правилно. Въ това отношение физическиятъ свѣтъ представя голѣмо благо, голѣма ценность, която разумнитѣ сѫщества сѫ създали. Не само земта, но цѣлата вселена заедно съ слънчевигѣ системи въ нея, сѫ били задача за разумнитѣ, за възвишенитѣ сѫщества. Казва се, че Богъ е създалъ свѣта. Това подразбира, че възвишенитѣ сѫщества подъ рѫководството на Бога сѫ създали цѣлия видимъ свѣтъ. Тѣ и до днесъ продължаватъ да работятъ, да преустройватъ вселената. Тъй както днесъ виждате свѣта, вие познавате само външната му страна, съ неговитѣ външни богатства. Всѣка планета, обаче, крие въ себе си голѣми вѫтрешни богатства, които нѣкога ще бѫдатъ на разположение на хората, на всички живи сѫщества, изобщо. Като знаятъ това, нѣкои сѫщества отъ невидимия свѣтъ обсаждатъ земята отвънъ, за да я превзематъ. Голѣма война се води за превзимането на слънчевата система. Нѣкога, въ далечното минало, земята е била пакъ обсаждана, вследствие на което е изкривила осьта си на 23°. Днесъ става бавно изправяне на земната ось. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избѣгватъ катастрофи, които биха унищожили цѣлия свѣтъ. Вие не можете да си представите, какво би станало съ Европа. ако ледоветѣ на северния полюсъ биха се стопили изведнъжъ. Цѣлата европейска култура би била пометена. Кои сѫ причинитѣ за изправяне на земната ось, ученитѣ не знаятъ още. Отсега нататъкъ тѣ ще създаватъ теории за отклоняването и изправянето на земната ось. Сега, каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, много нѣща ще останатъ неразбрани за тѣхъ. И като не разбиратъ, казватъ, че тѣзи нѣща не сѫ научни. Прави сѫ хората. Това, което тѣ наричатъ наука, представя нѣщо подобно на залъгалки за децата. Това още не е истинска наука. Ние не се занимаваме съ тази наука. Буквата „Н“ въ думата наука означава законъ на противоречие. Каква наука, или какво изкуство има въ шиене на дрехи? Ще нарѣжатъ цѣлия платъ и следъ това ще го зашиватъ. Какво изкуство има въ правене на бъчви? Ще нарѣжатъ едно дърво на парчета, които после ще свързватъ съ обрѫчи. Колко време издържа една бъчва? Щомъ се счупятъ обрѫчитѣ, цѣлата бъчва се разпада. Въ живота, както и въ природата, нѣщата сѫ тѣсно свързани. Безъ връзки животътъ не може да се прояви. Като изучавате човѣшкото тѣло, виждате, че и то е съставено отъ кости, свързани помежду си съ сухожилия, съ мускули. Щомъ тѣзи връзки отслабнатъ, тѣлото, т. е. кѫщата на човѣка постепенно се разрушава докато единъ день съвсемъ се разпадне. Това показва, че физическото тѣло не е още съвършено устойчиво. То постепенно се организира, докато най-после човѣкъ съгради духовното си тѣло, съ съответни за него органи, за да издържа на всички външни и вѫтрешни условия. Само съ това тѣло човѣкъ може да бѫде абсолютно свободенъ. Сега, като ученици, какь ще отговорите на въпроса: Кое е най-важното нѣщо за човѣка на физическия свѣтъ? Много отговори могатъ да последватъ на този въпросъ, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да отговаря напълно на истината. Докато е на земята. човѣкъ трѣбва да се приспособява къмъ условията. Щомъ се намѣри предъ свѣтлина, колкото и да е силна, той трѣбва да се приспособи къмъ нея, да я възприеме правилно. Какво виждаме въ живота? Срѣщаме хора, които не могатъ да издържатъ на голѣма свѣтлина и я избѣгватъ. Други пъкъ не могатъ да издържатъ на силенъ вѣтьръ. Тѣ веднага се криять, или обличатъ дебели дрехи срещу него — страхуватъ се да не изгубятъ топлината или влагата си и да изсъхнатъ. Добре е човѣкъ да се предпазва отъ голѣма свѣтлина, отъ силенъ вѣтъръ, отъ голѣмъ студъ, но той трѣбва да знае, какъ и кога да се пази. Каквото върши, човѣкъ трѣбва научно да го обоснове. Който иска да стане хитъръ, той трѣбва да носи лисича кожа около врата си, както правятъ нѣкои жени. Не се ли нуждае отъ хитрость, той не трѣбва да носи лисича кожа. Който иска да бѫде смѣлъ, той трѣбва да си купи меча кожа, върху която да стѫпва. Изобщо, човѣкъ трѣбва да знае, защо прави едно или друго нѣщо, защо носи една или друга дреха и, ако не се нуждае отъ нея, да се откаже отъ употрѣбата й. Той не трѣбва да бѫде робъ на модата, да не си пакости. Българинътъ, запримѣръ, носи на главага си шапка отъ овча кожа, по обичай, безъ да подозира, че съ това се лишава отъ възможность да развива своята интелигентность. Който знае законитѣ, той може да извлича енергията отъ всички нѣща и правилно да я използува. Мечата кожа предава енергия на човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да се ползува отъ нея. Когато човѣкъ се моли на Бога, не е добре да има въ стаята си меча кожа и да стѫпва върху нея, защото ще се разсѣе, не може да се моли добре. Когато се моли, добре е да стѫлва на борови дъски. Борътъ създава добро разположение, подига човѣшката мисъль. Забелязано е, че камънитѣ създаватъ мистично настроение. Ето защо, ако иска да се настрои мистично, човѣкъ трѣбва да ходи повече върху камъни, отколкото по трева. Тревата дейсгвува върху въображението. Тя прави човѣка поетъ. Камъни, които сѫ покрити съ мъхъ, действуватъ мистично върху човѣка и го правятъ философъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да изучавате новата философия, новата наука. Въ природата се крие и новата наука, и новата философия. Първо ще изучавате външната страна на природата — камънитѣ, растенията, рѣкитѣ, горитѣ, планинитѣ, и оттамъ постепенно ще навлизате въ вѫтрешната страна на тази наука. Тя ще ви доведе до новото, което търсите. Външната страна на природата представя забавления за хората, а вѫтрешната страна ги води къмъ дълбокъ, съзнателенъ животъ. И забавленията иматъ смисълъ, но само когато между тѣхъ сѫществува тѣсна, органическа връзка. Не сѫществува ли тази връзка, тѣ спъватъ човѣка въ неговия пѫтъ. Тъй щото, спи ли, яде ли, облича ли се човѣкъ, всичко това има смисълъ, докато е свързано едно съ друго. Сега, като говоря по този начинъ, мнозина ще дойдатъ до крайности въ живота и ще започнатъ да се обличатъ въ черни дрехи, да носятъ прости обуща, да избѣгватъ употрѣба на животинска кожа. — Не е въпросъ да изпада човѣкъ въ крайности. Ако е ученикъ, той трѣбва да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата, да има правилни схващания. Като се каже ученикъ, нѣкои разбиратъ само окултния ученикъ и отричатъ официалната наука. Тѣ не сѫ прави. Въ каквато форма и да се яви науката, тя не може и не трѣбва да се отрича. Науката е проява на Божествения Духъ въ живота. Сама по себе си, науката е една, но разбиранията на хората сѫ различни. Тѣ дѣлятъ науката на свѣтска и на духовна. Въ сѫщность, тя е недѣлима, както въ понятието орѣхъ черупката на орѣха е недѣлима отъ ядката. Който разглежда само външната страна на науката, той я счита материална, свѣтска. Който разглежда вѫтрешната страна на науката, той говори за духовна наука. Обаче, истински духовниятъ разглежда науката едновременно отъ две страни — външна и вѫтрешна. Всички учени се рѫководятъ отъ Божия Духъ. Той ги напѫтва, Той имъ показва, какъ трѣбва да работятъ. Обаче, когато не Го слушатъ, хората изопачаватъ своитѣ възгледи за живота и прилагатъ науката тамъ, дето не е мѣстото й. По този начииъ тѣ внасятъ дѣление въ науката, на свѣтска и духовна, при което често първата прилагатъ за разрушаване на онова, което съ вѣкове сѫ градили, а втората постепенно отричатъ. Тѣ отричатъ тази свещена наука, която ги е направила учени. Сѫществуватъ три категории учени: първата категория наричаме „учени на физическия свѣтъ“, които се занимаватъ съ външната, материална страна на науката. Втората категория сѫ тъй нареченитѣ „учени въ областьта на свѣтлината“, които познаватъ законитѣ на свѣтлината и помагатъ на ученитѣ отъ физическия свѣтъ. Ако тѣ не хвърлятъ свѣтлина на ученитѣ на земята, послсднитѣ биха останали обикновени работници. Благодарение на свѣтлината, която получаватъ отгоре, тѣ могатъ да правятъ изследвания, да изобретяватъ различни нѣща. Една опасность има за тѣхъ, а именно — тѣхната материалистична мисъль. Посрѣдствомъ нея тѣ отклоняватъ науката отъ правия пѫть на нейното приложение. Третата категория учени сѫ тия, които живѣятъ и работятъ въ областьта на „безсмъртието“. Тѣхнитѣ знания се простиратъ до съвьршения животъ, до живота, който функционира въ всички планети. Отъ тѣхъ зависи благоденствието на планетитѣ. Тѣ създаватъ условия за развиване на една планета; тѣ могатъ и да й отнематъ тѣзи условия. Тѣ изпращатъ различни сили, различни течения кьмъ планетитѣ, съ което ги подигатъ или понижаватъ. Това сѫ отвлѣчени въпроси, които умоветѣ на съвременнитѣ хора не могатъ да възприематъ. Тѣ ще минатъ и заминатъ покрай тѣхъ, безъ да оставятъ нѣкаква следа. Тѣзи мисли ще останатъ въ ума имъ толкова, колкото въ ума на страхливия остава идеята за любовьта. Единъ младъ, но страхливъ момъкъ, се разхождалъ въ една гора съ своята възлюбена и говорилъ за любовьта си къмъ нея. Той й казвалъ, че е готовъ за нея и живота си да пожертвува. Въ този моментъ една мечка излѣзла насреща имъ. Момъкътъ веднага се качилъ на едно дърво, а оставилъ своята вьзлюбена на произвола на сѫдбата. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, докѫде е достигналъ въ развитието си и като говори, предварително да знае, какво може да направи. Какво представятъ нѣкои хора? — Тѣ сѫ хора на настроения. Дето ги духне вѣтърътъ, тамъ отиватъ. Срѣщате единъ човѣкь, който се оплаква, че Богъ го е изоставилъ, че хората не го обичатъ. — Защо? — Защото му се случило нѣкакво малко нещастие. Срѣщате другъ, който се оплаква, че нѣма разположение, не може да учи, не може да работи. — За да работи, човѣкъ не трѣбва да се рѫководи отъ своето разположение. Вземете примѣръ отъ войника, който отива на бойното поле. Командирътъ му е далъ заповѣдь да изпълни една задача, и той непременно трѣбва да я реши. Че вѣтъръ духаль вънъ, че дъждъ валѣлъ, че голѣмъ студъ имало, той върви напредъ къмъ цельта, предъ нищо не спира. Той не може да се подава на настроения, нито на разположения. Войникътъ ще каже, че се намира предъ голѣми противоречия. Противоречия сѫществуватъ само въ неговото съзнание, но нито въ вьншния, обективенъ свѣтъ, нито въ самата природа. Скърбитѣ и радоститѣ на хората не почиватъ на абсолютна реалность. Че нѣкой изгубилъ или спечелилъ нѣкаква сума, това не се отнася до абсолютния свѣтъ. Пъкъ и за самия човѣкъ тѣ не представятъ нѣкаква реалность. Нѣкой е вложилъ 20,000 лв. въ една банка. Следъ нѣколко деня той чува, че тази банка фалирала. Той започва да пъшка, да страда за вложенитѣ пари. На другия день чете въ вѣстницитѣ, че банката не е фалирала, но спечелила грамадни суми. Той свиква приятелитѣ си на угощение, радва се, че е спечелилъ. Де е реалностьта — въ неговата скръбь, или въ неговата радость? Реални нѣща сѫ ония, които човѣкъ е донесълъ съ себе си и които ще отнесе съ себе си. Щомъ човѣкъ чуе, че банката, въ която е вложилъ паритѣ си, е пропаднала, той трѣбва да каже: Господи, дойдохъ съ две празни рѫце на земята. Въ тѣхъ сѫ вложени сили, на които разчитамъ. Благодаря, че рѫцетѣ ми не пропаднаха. Банкитѣ могатъ да пропадатъ и отново да се съвзиматъ, но рѫцетѣ ми да не пропадатъ. Рече ли човѣкъ да се подава на промѣнитѣ, които ставатъ въ живота, той навлиза въ закона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣма защо човѣкъ да се плаши, че нѣкоя банка пропаднала. Все трѣбва нѣкога една или друга банка да пропадне. Това е въ реда на нѣщата. Единъ познатъ ми разправяше впечатленията и преживяванията си отъ земетресението въ Пловдивъ. Голѣма била изненадата на цѣлия градъ отъ това земетресение. Всички мечти, всички ламтежи на хората се разрушили. Като започнали кѫщитѣ да се люлѣятъ, да скърцатъ, да се събарятъ тукъ-таме, а земята отдолу бучи, реве, движи се, умътъ имъ се взималъ. Всѣки се оглеждалъ безпомощно, мислилъ, че свѣтътъ се свършва. Въ единъ моментъ човѣкъ е готовъ да се откаже отъ всичко земно, отъ всички свои желания, само животътъ си да запази. Така, казва той, разбрахъ цената на живота. Така разбрахъ, кое е истинското богатство. Много нѣщо научихъ, много нѣщо придобихъ отъ това земетресение. Мина земетресението, свѣтътъ не се свърши, но това, което разбрахъ и научихъ, никога нѣма да забравя. Наистина, свѣтътъ не се свърши, но много криви идеи, много заблуждения на хората се свършиха, умрѣха. За смѣтка на тѣхъ, хората започнаха да се стремятъ къмъ нѣщо по-възвишено, къмъ нѣщо трайно. И тъй, всички хора по лицето на земята трѣбва да бѫдатъ готови да не ги изненада нѣкоя вечерь Божията тояга, т. е. великиятъ Божи законъ. Животътъ на земяга е изложенъ на голѣми промѣни. Не разбирайте нѣщата буквално. Не говоря само за земетресения. Азъ имамъ предъ видъ изключителнитѣ времена, въ които живѣемъ. Ние сме въ епоха на голѣми изненади. Ние живѣемъ въ единъ непостояненъ, изключителенъ вѣкъ. Изключителни явления, изключителни събития идатъ. Това не трѣбва да ви плаши, но будни трѣбва да бѫдете. Професоритъ на свѣтлината искатъ да намѣстять умоветѣ на хората, да смекчатъ сърдцата имъ и да моделиратъ тѣхната воля. Тази е една отъ великитѣ задачи, която трѣбва да се реализира. Земята трѣбва да се пречисти. Пречистването й ще стане съ огънь. Иде огъньтъ въ свѣта. Ако хората не приематъ учението на любовьта, огъньтъ ще дойде и ще помете всичко онова, което отъ хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, поменъ нѣма да остане отъ нея. Грѣховетѣ, престѫпленията на хората ще изгорятъ. Които издържатъ на този огънь, тѣ ще свѣтнатъ, както свѣти златото, което е минало презъ огъня на златаря. Които минатъ презъ този огънь и издържатъ, тѣ ще турятъ начало на новата култура. Сега, вие трѣбва да знаете, че всички хора, добри и лоши, ще минатъ презъ огънь. Не се страхувайте, но будни трѣбва да бѫдете да минете презъ огъня и да оцѣлѣете. Който оцѣлѣе, той ще се очисти. Чистене е нужно на хората. За мнозина този огънь е започналъ вече. Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ огъньтъ, който иде да пречисти свѣта. Колкото по-голѣми страдания минава човѣкъ, толкова по-силенъ става. Страданията каляватъ човѣка, правятъ го силенъ да носи. Нѣкои страдания сѫ действителни, а нѣкои — фиктнвни. Каквито и да сѫ страданията на човѣка, той трѣбва да издържа. Нѣкой страда, че не е свършилъ университетъ. Той може да не е свършилъ държавенъ университетъ, но е свършилъ житейскиятъ. Ако човѣкъ е живѣлъ на земята 100 — 120 години, той е свършилъ не единъ факултегъ, но миналъ е презъ всички факултети на университета. Не е важно, кѫде и какво е следвалъ; важно е. какво е научилъ. Ако знанието може да отклони човѣка отъ главната цель на живота му, по-добре да отложи придобиването на това знание за по-благоприятни времена. Да придобива нѣкой знания, това е човѣшко право, което може да се отлага за благоприятни времена, когато човѣкъ може разумно да се ползува отъ него. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ станали много самостоятелни. Добре е човѣкъ да бѫде самостоятеленъ, свободенъ, но затова сѫ нужни известни условия. Свободата се обуславя отъ известни правила, отъ известни изисквания. Ученикътъ е свободенъ предъ учителя си, само когато учи добре. Само добриятъ, светиятъ човѣкъ е свободенъ отъ обществено мнение. Който иска да остане незасегнатъ отъ общественото мнение, той трѣбва да води добъръ и светъ животъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Тѣ живѣять лекъ, разпуснатъ животъ и, като се намѣрятъ въ нѣкое общество, започватъ да си даватъ мнението за този, за онзи, за разни научни въпроси — минаватъ за учени хора. Какво мнение може да даде нѣкой човѣкъ за свѣтлината, за влиянието й върху живитѣ сѫщества? Веднъжъ дошли на земята, всички живи сѫщества трѣбва да растатъ и да се развиватъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да расте и да се развива. Растенето е физически процесъ, развиването — духовенъ, а облагородяването — Божественъ. Тѣзи три процеса трѣбва да се извършвагъ едновременно и непреривно, и то не само на физическия свѣтъ, но въ всички свѣтове. Това значи: човѣкъ трѣбва да расте и да се развива едновременно и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ. Растенето и развиването сѫ два необходими процеса въ еволюцията на живота. Когато възвишенитѣ сѫщества сѫ създавали свѣта, тѣ сѫ започнали отъ низшитѣ сѫщества и постепенно сѫ отивали къмъ висшитѣ. Тѣ сѫ използували материята на всички живи сѫщества, за да създадатъ отъ нея висшптѣ. Запримѣръ, тѣ използували една часть отъ материята на рибитѣ за създаване на птицитѣ. Тѣзи риби, именно, се превърнали въ птици. После използували часть отъ материята на птицитѣ за създаване на млѣкопитаещи. Часть отъ тѣхната материя пъкъ използували за създаване на човѣка. Работата на възвишенитѣ сѫщества продължава и следь човѣка. Тѣ използуватъ часть отъ материята на хората за създаване на по-високъ животъ отъ човѣшкия. Който разбира този законъ, той знае, че не е дошълъ на земята за удоволствие, но за работа, да преработи своята материя, която единъ день ще даде въ услуга на висшитѣ сѫщества. Съзнателниятъ, работливиятъ човѣкъ само може да мине въ по-висока фаза на развитие. Така е било съ всички животни по-долностоещи отъ човѣка. Само ония риби напуснали водата, които били готови да работятъ за благого на всички живи сѫщества. Сѫщото може да се каже и за птицитѣ, и за млѣкопитаещитѣ. Следователно, всички живи сѫщества, които работятъ само за себе си, за своето благо, и до днесъ се намиратъ въ сѫщото положение, въ което отначално сѫ били. Хора, които работятъ само за себе сп, ще останатъ въ положението, въ което днесъ се намиратъ. Ако работятъ съзнателно за Бога, тѣ ще минатъ въ свѣта на ученитѣ, които си служатъ съ свѣтлината. — Защо нѣкои ученици оставатъ въ сѫщия класъ? — Защото не учатъ. Който не учи, той ще повтаря класа. Задачата на ученика е да учи, да минава отъ положението на риба въ това на птица; отъ положението на птица въ положението на млѣкопитаещо; отъ млѣкопитаещо — въ човѣкъ и т. н. Всичко живо трѣбва да се движи, да върви напредъ. Не е лошо положението на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото, на човѣка, но отъ всички се иска моралъ, който да издържа на мѫчнотии, на всички бури и вѣтрове. Нека у всички остане идеята да вървите напредъ. И тогава, като видите едно растение или животно, нѣма да поглеждате къмъ него съ презрение, но ще знаете, че и неговото положение е добро. — Кога? — Когато живѣе и за ближнитѣ си, а не само за себе си. Ако живѣе за себе си, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Когато се казва за нѣкого, че е дърво, това подразбира сѫщество, което живѣе и работи само за себе си. Въ него нѣма никакъвъ стремежъ къмъ духовенъ животъ, къмъ служене на нѣщо по-високо отъ себе си. За такива дървета, именно се употрѣбяватъ брадви и сѣкири. Тѣ насила ще влѣзатъ въ Царството Божие — чрезъ брадви и сѣкири. Сега, азъ изнасямъ тази идея, за да ви послужи като импулсъ въ живота. Каквото и да правите, вие трѣбва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумность, която работи въ живота и въ природата. Който иска да й се противопоставя, той ще остане въ положението на риба, на птица, на млѣкопитаеще или на обикновенъ човѣкъ. Не е лошо човѣкъ да живѣе за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трѣбва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човѣкъ трѣбва да отиде при нѣкой великъ учитель, а не при обикновенъ, невежъ учитель. Като намѣри великъ учитель, той трѣбва да го слуша. Какво правятъ нѣкои ученици? Като отиватъ при своя учитель, тѣ започватъ да му разправятъ, какви видения, какви откровения сѫ имали. Да разправяте на учителя си за вашитѣ въображаеми видения, това значи да служите на своята гордость и щестлавие. Който има откровения, той не може да остане на земята. Апостолитѣ Иоанъ и Павелъ сѫ имали видения и откровения, но въ това време сѫ били на небето. Ще дойде нѣкой да разправя, че ималъ откровение отъ Бога. Това е заблуждение. Това сѫ картини отъ духовния свѣтъ, но не и откровения. Мнозина се хвалятъ съ своитѣ откровения, но нито единъ отъ тѣхъ не е казалъ нѣкаква истина, която да не е писана или изказана преди него. Нѣкой чете Евангелие и казва: Да се любимъ! Да живѣемъ споредъ Божиитѣ закони! — Това не е нѣщо ново. Това всѣки човѣкъ може да каже. Който живѣе за себе си, и тои може да говори, че хората трѣбва да се обичатъ, да живѣятъ едни за други, да си помагатъ, но въпрѣки това, той пакъ ще си остане въ положението, въ което първоначално се е намиралъ. Докато живѣе съ страхъ за себе си, заекътъ ще си остане всѣкога заекъ. Той се страхува, защото служи главно на себе си. Който не служи на себе си, той е готовъ да служи на великото въ свѣта. Щомъ служи на великото, той може да има нѣкакво откровение, защото се намира подъ влияние на „професоритѣ на свѣтлината“ Какво се разбира подъ думата откровение? — Откровение значи сьобщаване съ Бога. Днесъ това е почти невъзможно. — Защо? — Човѣшкиять организъмъ е така устроенъ, че нервната му система не е въ сила да издържи на свѣтлината на Божествения Духъ. За да влѣзе въ контактъ съ Бога, неговата енергия трѣбва да мине най-малко презъ десеть срѣди, за да се трансформира така, че да се приеме отъ него безъ никаква опасность. Тъй щото, за да получи човѣкъ известно откровение и да го разбере напълно, то трѣбва да е минало презъ десеть срѣди, презъ десеть стѫпала: презъ херувимитѣ, серафимитѣ, ангелитѣ, светиитѣ, гениалнитѣ, талантливитѣ, праведнитѣ, добритѣ хора и т. н. Следъ това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човѣкъ на земята. Единъ отъ еврейскитѣ пророци казва: „Видѣхъ Господа възнесенъ“. Когато запитали пророцитѣ, кой е готовъ да съобщи нѣщо на царя, той казалъ: Азъ съмъ готовъ да му съобща всичко, каквото Богъ ми каже. Силенъ билъ този пророкъ. — Защо? — Защото ималъ откровение. Като отишълъ при царя да му предаде думитѣ Господни, царьтъ заповѣдалъ на слугитѣ си да го хванатъ и да го заведатъ при него. Пророкътъ се обърналъ къмъ царя съ думитѣ: Да остане рѫката ти неподвижна въ въздуха! Както казалъ, така станало. Следъ това трѣбвало царьтъ да се моли на пророка да вземе думитѣ си назадъ и да освободи рѫката му. Кой обикновенъ човѣкъ може да направи това? Кой отъ васъ, ако го хване стражарь, ще може съ една дума да направи рѫката му неподвижна? Не само че не може да направи това, но отгоре надъ всичко стражарьтъ ще го набие. Днесъ не може даже да се говори за откровение. Днесъ може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тѣзи, които пожелаха да изплатятъ кармата си, станаха мѫченици. Христосъ имъ даде редъ методи, какъ да живѣятъ правилно, за да изплатятъ кармата си и да влѣзатъ въ правия пжтъ. Пророцитѣ пъкъ сѫ хора, които сѫ завършили своето развитие на земята. Истински пророкъ е онзи, който разбира добре Божественото учение и го прилага. Апостолъ Павелъ имаше видения и откровения и следъ това само можа да каже: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ“. И тъй, научете се да говорите истината. Не преувеличавайте, нито намалявайте нѣщата. Изнасяйте нѣщата така, както сѫ. Нѣкой има нѣкаква слабость и ще я прикрива, ще я намалява, ще я оправдава. Нѣма защо да се оправдавате. Кажете истината така, както е, и не се страхувайте. Само истината може да направи човѣка свободенъ. Ако човѣкъ не може да се изповѣда предъ себе си, предъ другитѣ никога нѣма да се изповѣда. Важно е човѣкъ да бѫде искренъ предъ себе си. Не може ли да направи това, той не може да очаква никакви резултати. Смирение се иска отъ човѣка. Мекота се иска отъ човѣка. Има ли тѣзи две качества, той ще има търпение да понася всичко. Това значи да се подчини човѣкъ на Божественото въ себе си. И тогава, колкото и да го нападатъ отвънъ, той ще понася всичко съ радость. Така сѫ живѣли едно време мѫченицитѣ. Не е лесно човѣкъ да стане светия. Който иска да стане светия, той трѣбва да обича истината, да се стреми къмъ нея. Така само той може да се приближи къмъ Бога. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е истината въ човѣка“. Следователно, дойдете ли до човѣка, обичайте истината въ него, която е вложена отъ Бога. Че нѣкой постѫпилъ неправилно, че сгрѣшилъ, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто въ него и вървете напредъ. Това значи да обича човѣкъ истината, да обича разумния животъ, които носятъ свобода за човѣшката душа. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ истината. Направи ли нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да е готовъ да я изправи. Първо ще се изповѣда предъ Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрѣшкитѣ си, а не се извинявайте за тѣхъ. Много пѫли може да грѣши човѣкъ, но трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Нѣкои погрѣшки мѫчно се изправятъ, но човѣкъ трѣбва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи. Злото, като елементъ, сѫществува въ живота. Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете. Дойде ли злото при васъ, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина сѫ се борили съ злото, но никой не го е победилъ. Злото нѣма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. Едни по-лесно се справятъ съ злото, а други — по-мѫчно. Мѫчно или лесно, въ края на краищата човѣкъ трѣбва да знае, че злото е непобедимо. Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но отъ поведението ви, отъ вашата любовь къмъ истината, къмъ учението зависи да ви ги дамъ, или не. Азъ съмъ отъ ония земедѣлци, които не хвърлятъ семената си напразно. Ако тази година нѣма добри условия за тѣхъ, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трѣбва да се прахосва. Ако нѣма добри условия за сѣене азъ ще туря житото въ хамбара, докато условията се подобрятъ. Който иска да има успѣхъ въ живота си, той трѣбва да прилага този методъ. Като работите по този начинъ, вие ще дойдете до вѫтрешно познаване на нѣщата. Мнозина питать, дали ще се познаватъ, като отидатъ въ онзи свѣтъ. — Всичко зависи отъ любовьта. Ако имате любовь помежду си, ще се познавате. Безъ любовь хората не могатъ да се познавать. Любовьта е основа на всичко. Това се отнася и до този, и до онзи свѣтъ. Който има любовь, той ще познава хората и външно, и вѫтрешно. Който нѣма любовь, той ще ги познава само външно. Искате ли правилно да се развивате, трѣбва да имате любовь. Нѣкои хора съхнать по липса на влага, на топлина, на свѣтлина въ себе си. Любовь липсва на съвременнитѣ хора. Единственото нѣщо, което може да внесе у човѣка и влага, и топлина, и свѣтлина, това е любовьта. Има ли любовь въ себе си, човѣкъ ще прогледа за всички нѣща. Ако е ученикъ, и буквитѣ, и числата ще оживѣятъ за него. Какво нѣщо представя живата буква, живото число? Всѣки човѣкъ, който живѣе въ свѣта на свѣтлината, представя жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всѣки за себе си опредѣли, каква буква и какво число представя. Засега това е тайна, която въ бѫдеще може да се открие. Който може още въ този животъ да намѣри своето число той ще разреши една отъ великитѣ социални и културни задачи на живота. Да опредѣлите вашето число, това значи неочаквано да получите наследство отъ десеть милиона лева. Ако сте разуменъ, съ това число ще разрешите много положения. Магическа сила се крие въ числата! Да имате десеть милиона лева на разположение, това значи да имате кѫщи, имоти, приятели. Какви по-голѣми богатства отъ тѣзи? Всички хора се подчиняватъ на десеттѣ милиона. — Защо? — Живо число е то. Следователно, ако въ едно число се крие такава сила, колко по-мощно нѣщо представя човѣшкиятъ характеръ! Когато човѣкъ проникне въ силата на числата, професоритѣ на свѣтлината ще му разтворятъ вратитѣ на своя университетъ. Отвори ли се за човѣка поне една отъ вратитѣ на този университетъ, той ще влѣзе въ него съ колесница, както пророкъ Илия възлѣзе на небето. Който не разбира живитѣ числа, той дълго време ще обикаля вратитѣ на този университетъ, но никой нѣма да му отвори. За да влѣзе въ университета на свѣтлината, човѣкъ трѣбва да има любовь въ себе си. Любовьта разрешава всички въпроси. Ако майката не обича детето си, тя нищо нѣма да му даде. И ако детето не обича майка си, нищо не може да получи отъ нея. Майката трѣбва да обича детето си, и детето трѣбва да обича майка си. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между човѣка и Бога. Ако Богъ не ви обича, ако и вие не Го обичате, нищо нѣма да се ползувате. Вънъ отъ любовьта всичко е илюзия. Какво представя числото 13, отъ което хората се страхуватъ? Числото 13 представя домъ безъ майка. Домъ, въ който майката отсжтствува, не може да бѫде щастливъ. Числото 13 има още по-широкъ смисълъ. То представя онази свещена идея, която храни човѣка. Безъ свещена идея въ себе си, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Значи, човѣкъ безъ идея, търговецъ безъ пари, професорь безъ знание, цигуларь безъ цигулка, учитель безъ ученици, не могатъ да бѫдатъ щастливи. Тази е причината, задето хората се страхуватъ отъ числото 13. За да не се страхува отъ това число, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който може да трансформира енергиитѣ му. Когато невидимиятъ свѣтъ иска да преобрази човѣка, поставя го на действието на числото 13. Христосъ имаше 12 ученика, а Той бѣше тринадесетиятъ. Но въ края на краищата евреитѣ Го качиха на кръста. Тази е причината, поради която хората се страхуватъ отъ това число. Единицата, т. е. числото едно е строго число. То руши всичко, което е създадено. Привидно то нѣма милость къмъ нищо. Дойде ли до дървото, то ще го постави при условия да окапятъ всичкитѣ му листа и, като види страданията му, казва: Не се безпокой, нови листа ще ти израснать. Нѣкой човѣкъ плаче за единъ окапалъ листъ. Нѣма защо да плаче за окапалия листъ. Единъ ще окапе, но вмѣсто него ще израснатъ стотици нови. Ако едно слънце изчезне, друго ще се яви. Ако стоишь на пѫтя на единицата, тя нѣма да ти каже да се отмѣстишъ. Ще мине презъ тебе, ще те направи на каша, но следъ време отъ тази каша ще изработи нѣщо хубаво, нѣщо велико. Въ този смисълъ казваме, че числото 13 е строго и нѣма милость къмъ нищо. То руши, но сѫщевременно създава. Единицата представя цѣлокупностьта на Битието. И тъй, искате ли да се справите съ енергиитѣ на числото 13, турете любовьта за основа на живота си. Този ключъ работи навсѣкѫде. Този ключъ действува като положителна и отрицателна сила. У едни хора любовьта събужда мекота, у други — умраза. Забелязано е, че ако нѣколко души ви обичатъ, единъ непременно ще ви мрази. Ако деветь души ви обичатъ, десетиятъ ще ви мрази, и по сила умразата му ще се равнява на любовьта на деветимата. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, прилагатъ я, но нѣматъ резултати. — Защо? — Тѣ не знаятъ истинското положение на нѣщата, вследствие на което се разочароватъ. Нѣкои хора иматъ голѣми трѫби, презъ които любовьта имъ минава, но токътъ на тѣхната любовь е слабъ, едва тече. Който гледа отвънъ, той очаква да получи много любовь отъ тази трѫба, но получава малко. Други хора пъкъ иматъ много любовь, но трѫбата имъ е малка, вследствие на което често ставатъ пропуквания и изтичане на любовьта. И въ единия, и въ другия случай хората не сѫ доволни нито отъ своята любовь, нито отъ любовьта на ближнитѣ си и се разочароватъ. Какво трѣбва да направятъ, за да избегнатъ тѣзи разочарования? — Да поправятъ канализацията си. Първитѣ трѣбва да турятъ тѣсни трѫби, споредъ силата на любовьта си, за да не се лъжатъ хората въ любовьта имъ. Вторитѣ пъкъ трѣбва да разширятъ трѫбитѣ си. за да не се пукатъ и да не изтича любовьта имъ навънъ. Първитѣ хора се наричатъ материалисти, свѣтски, а вторитѣ — духовни. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане? Въ економическо отношение духовнитѣ хора сѫ по-умни, понеже изразходватъ малко пари за трѫбитѣ, но тѣ не даватъ просторъ на любовьта си. Заблуждението на материалиститѣ седи въ това, че като пущатъ любовьта си презъ широки трѫби, тѣ мислятъ, че тя ще се увеличи. Въ края виждатъ, че любовьта имъ не се е увеличила, а разходитѣ за трѫбитѣ вървятъ. Съвременнитѣ духовни хора искатъ да проявятъ любовьта си, но като нѣматъ методи и срѣдства за това, тѣ се задоволяватъ съ трѫбитѣ, които иматъ. Да обичашъ нѣкого, това значи, да го нагостишъ да задоволишь нуждитѣ му, да му придадешъ нѣщо. Като не знаятъ, по какъвъ начинъ да приложатъ любовьта си, хората се натъкватъ на редъ нещастия и погрѣшки. Дойде ли до приложение на любовьта, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Само съвършениятъ човѣкъ може да изпълни закона на любовьта. За несъвършения човѣкъ Божията Любовь носи голѣми разочарования и нещастия. Ако любовьта посети несъвършения, тя първо му отнима свободата. Всички хора ще се събератъ около него, ще му искатъ нѣщо и, като не знае, какъ да се справи съ тѣхъ, какъ да ги задоволи, той ще се почувствува стѣсненъ, ограниченъ. Единь великъ музикантъ, композиторъ, се разхождалъ единъ день край морето, усамотенъ и задълбоченъ въ своята музика. Една красива мома се приближила къмъ него, пригърнала го и го цѣлунала. — Какъ смѣете да ме безпокоите? Какъ си позволявате да нарушавате реда? — Извинете, господине, азъ цѣлувамъ музиката, а не васъ. Ако не виждахъ изкуството въ васъ, не бихъ спрѣла погледа си върху вашата личность. Тъй щото, сѫщественото въ живота е любовьта. Какъ, по какъвъ начинъ ще се изяви тя въ човѣка, това е другь въпросъ. Нѣкѫде тя може да се изяви въ форма на изкуство — музика, поезия, художество; другаде — въ форма на наука, философия и т. н. Много сѫ формитѣ на любовьта. Като знае това, човѣкъ ще разбере, кое е онова, което обича у човѣка и ще се освободи отъ заблужденията, които го спъватъ. Само Божественото у човѣка може да се обича. Днесъ хората мислятъ, че знаятъ много, че всичко могатъ да направять, защото не съзнаватъ, че мощното у тѣхъ е Божественото, че тѣхната сила е въ зависимость отъ Божественото начало. Тѣ сѫ толкова по-силни, колкото повече сѫ дали ходъ на Божественото въ себе си. Даватъ ли ходъ само на човѣшкото въ себе си, тѣ постоянно ще се натъкватъ на измами и заблуждения. Тази е причината, задето нѣкой мисли, че е силенъ, ученъ, голѣмъ, а като се подложи на изпитание, вижда, че се е лъгалъ. Той мисли, че е голѣмъ, но като се премѣри, вижда, че височината му едва достига 160 см. Мисли, че е силенъ, но като му дадатъ да носи чувалъ отъ 40 — 50 кгр. тежесть, едва го дига. Мисли, че е ученъ, че много знае, но като прочете нѣкоя голѣма кнша, едва запомня отъ нея нѣколко мисли. Като му прочетатъ нѣкой стихъ отъ Евангелието и го накаратъ да го повтори, вижда, че не го е запомнилъ. Като станатъ религиозни, нѣкои хора се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, че мозъкътъ имъ се уморилъ. Каква религия е тази, която става причина за отслабване на паметьта, или за уморяване на човѣшкия мозъкъ? Ние не се нуждаемъ отъ хилави, отъ слаби хора. Ако е въпросъ за религия, истинска религия е тази, която прави хората по-умни, по-паметливи, по-силни по умъ, по сърдце и по воля. Това значи религиозенъ човѣкъ. Това значи истински духовенъ човѣкъ. Като ученици, стремете се да вървите напредъ, да не се занимавате съ дребнавости. Дойдете ли до числата, изучавайте тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Изучавайте ги като живи числа. Имате запримѣръ, дробитѣ 1/2 и 1/10 . Ако ги разгледате външно, вие ще кажете, че 1/2 е по-голѣма отъ 1/10. Обаче, това не е достатъчно. Въ живата математика тия числа иматъ и другъ смисълъ. Споредъ вѫтрешния имъ смисълъ, тѣ могатъ да се прилагатъ на съответни мѣста. Ако разгледате дробитѣ въ музиката, ще видите, че тамъ тѣ се различаватъ по трайность. Половината нота трае повече отъ осмината, но често последната дава по-голѣмъ изразъ, отколкото половината нота. Нѣкога половината нота дава по-голѣмъ изразъ въ сила. Ние говоримъ за числата като живи сили, като изразъ на енергия. Малкитѣ числа представятъ малкитѣ усилия, които човѣкъ прави въ живота си. Малкитѣ усилия се придружаватъ съ изразходване на малка енергия, но резултатитѣ имъ сѫ голѣми. Запалването на клечка кибритъ изисква малко усилие, но тя може да произведе голѣма топлина, може да предизвика голѣмъ пожаръ. Малкитѣ усилия произвеждатъ голѣми резултати. Причината за тия резултати не е въ самото усилие, нито въ предмета, съ който си служимъ, но въ разумното сѫщество, което прави усилие. Колкото по-малка е клечката кибритъ, толкова по-голѣма разумность ще се приложи. Колкото по-голѣма е клечката, толкова по-малка разумность ще се приложи. Сѫщиятъ законъ се изважда и при изучаване на човѣшкитѣ прояви. Забелязано е, че колкото по-дебели и по-груби сѫ космитѣ на човѣка, толкова по-слаба е интелигентностьта му. Колкото по-дебели и по-груби сѫ космитѣ на човѣка, толкова по-грубо, по-необработено е сърдцето му и толкова по-груба е волята му. И обратно: колкото по-тънки и меки сѫ космитѣ му, толкова по-голѣма е интелигентностьта, по-благородно е сърдцето и по-възпитана е волята му. Значи, между космитѣ на човѣка и неговия характеръ има известно съотношение. Който разбира този законъ, достатъчно е за него да пипне косата на човѣка, за да се произнесе за характера му. Когато косата на човѣка не се подава на волята му и постоянно стърчи нагоре или се разпилява на-страна, това показва, че той е силно електрична натура. Колкото по-мека и по-податлива е косата му, толкова той е по-магнетиченъ. Такъвъ човѣкъ се примирява лесно съ хората. Който не се примирява лесно съ хората, той има повече електричество въ себе си, отколкото магнетизъмъ. Магнетичниятъ човѣкъ обича да дава. Ако има единъ хлѣбъ и срещне нѣколко души, които не сѫ яли три деня, той ще се поразговори съ тѣхъ и ще ги покани да седнатъ заедно да ядатъ. Ще отвори торбата си и ще имъ предложи отъ своя хлѣбъ. Той не чака да му искатъ, нито да го насилватъ да даде. Щомъ има, той доброволно дава. И тъй, който служи на Божественото въ себе си, той всѣкога е готовъ да отвори торбата си и да раздѣли благото си съ своитѣ ближни. Той не дава възможность да се похули Божието име. Отваря торбата си и дава. Щомъ сподѣли благата си съ своитѣ ближни, торбата му отново се пълни. Божията Любовь пълни торбитѣ на хората. Тя раздава благата на свѣта. Като дадете нѣщо на човѣка, не му говорете за това, което сте направили. Оставете доброто да говори само за себе си. Речете ли вие да говорите за него, ще развалите хубавото, което сте направили. Да говорите съ думи за доброто, това е външна страна на живота, която разваля красивата, вѫтрешната страна. Пазете се отъ празни думи, съ които можете да престѫпите Божиитѣ закони. Когато човѣкъ престѫпи нѣкой отъ великитѣ закони на живота, Духътъ се оттегля отъ него, докато изправи погрѣшката си. Нѣкой има известна дарба, или нѣкакви видения, но започне ли да разправя на хората, какво е постигналъ, дарбата, виденията му веднага изчезватъ. Ако днесъ много хора губятъ своитѣ дарби и способности, това се дължи на факта, че тѣ продаватъ Божественото въ себе си. Божественото не се продава. Ако музикантътъ свири за пари, той има право да задържи за себе си само толкова, колкото му сѫ нужни за прехрана, а останалитѣ да раздаде. Рече ли да задържи всичко за себе си, той ще изгуби и онова, което природата му е дала. Сѫщото се отнася и до поета, до учения, до философа. Има дарби и способности у човѣка, съ които не е позволено да злоупотрѣбява. Има хора, на които не е позволено никакво отклоняване отъ Божествения законъ. Като знаете това, вие ще разберете защо идатъ противоречия и нещастия въ живота ви. Сега, като слушате да се говори така, ще помислите, че сте останали назадъ въ развитието си. — Не е тамъ вьпросътъ, но вие трѣбва да съзнавате, че много работа ви предстои да свършите и да се стегнете да работите. Ще кажете: Лесно се говори, но мѫчно се постигатъ нѫщата. Всѣко нѣщо е лесно, когато се знае. а мѫчно, когато не се знае. Когато човѣкъ е богатъ, лесно нарежда работитѣ си; когато е сиромахъ, мѫчно ги нарежда. Обаче, като сиромахъ, именно, той трѣбва да знае причината за своята сиромашия и да работи, докато я отстрани. Сиромашията показва, че въ миналото си нѣкога човѣкь не е спазвалъ великитѣ закони. Той ялъ, пилъ, за нищо друго не мислилъ, и днесъ носи последствията на своя миналъ животъ. Тъй щото, дали човѣкъ е сиромахъ, боленъ, слабъ или невежа, той трѣбва да знае, че това му е дадено като условие за работа, да изправи погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Щомъ съзнае това, той трѣбва да се изповѣда предъ себе си, а не предъ хората, и да започне да работи. Всички хора се намиратъ подъ единъ общъ знаменатель. Следователно, всѣки трѣбва да бѫде искренъ предъ себе си, да се изповѣда вѫтрешно и да се чувствува задълженъ и отговоренъ главно предъ Бога. Той трѣбва да има отношения къмъ професоритѣ на свѣтлината, къмъ своитѣ напреднали братя, които иматъ желание да му помагать. Вь пѫтя на своето развитие, човѣкъ минава презъ три фази. Въ първата фаза на развитието си, човѣкъ започва добре, свършва зле. Отначало той живѣе като праведенъ, като невинно дете, а свършва като грѣшникъ. Това е присѫщо на човѣшкия животъ. Въ втората фаза на развитието си, човѣкъ започва зле, свършва добре. Отначало животътъ му е пъленъ съ несгоди, съ мѫчнотии, страдания, но колкото по-навѫтре влиза, животътъ му се усмихва, и той свършва съ радость. Запримѣръ, единъ ангелъ слиза на земята, за да води една грѣшна душа, да я изчисти и обърне къмъ Бога. Ангелътъ тръгва подиръ човѣка, тихо му говори, съветва го, какъ да живѣе, какво да прави, но човѣкътъ не го слуша, върви по пѫтя на своитѣ низки желания. Ангелътъ го следва, мисли, какъвъ методъ да приложи за подигането му. Приложи единъ, втори методъ — никакъвъ резултатъ. Най-после, успѣва по нѣкакъвъ начинъ да го подигне малко. Той върви напредъ, човѣкътъ подиръ него. Дойдатъ до едно мѣсто, човѣкътъ кривне въ друга посока, и ангелътъ се връща, следва го. День следъ день, година следъ година минаватъ, докато този човѣкъ обърне внимание на своя ангелъ, подаде му рѫката си, и двамата тръгватъ напредъ. Ангелътъ се радва, и цѣлото небе се радва, че е спечелена една душа. Тогава ангелътъ се връща на небето, доволенъ, че е завършилъ задачата, която му била дадена. Въ третата фаза на развитието си, човѣкъ започва добре и свършва добре. Той живѣе въ идеалния, въ Божествения свѣтъ. Следователно, човѣкъ започва добре, свършва зле. Ангелътъ започва зле, свършва добре. Богъ започва работитѣ си добре и ги свършва добре. Днесъ повечето хора си служатъ съ методитѣ на човѣшкия животъ — започватъ добре и свършватъ зле. Единъ день, когато взематъ поука отъ човѣшкия животъ, тѣ ще започнатъ съ търпение да прилагатъ единъ, втори, трети методъ, докато се домогнатъ до ангелския животъ. Тогава тѣ ще започватъ зле и ще свършватъ добре. Презъ това време ще минаватъ презъ голѣми обезсърдчения, но ще вървятъ напредъ. Докато човѣкъ, въ пѫтя на своето развитие, постоянно пада и става, той нѣма право нито себе си да сѫди, нито другитѣ. Само онзи може да се произнася за човѣка, който има отношения къмъ него, който го рѫководи. Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ Съ други думи казано: Който не рѫководи една душа, той нѣма право да я сѫди. Ако я рѫководи, само тогава има право да каже истината. Въ заключение на всичко казано досега, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нѣматъ вѣра, нѣмать любовь въ себе си. — И вѣра имате, и любовь имате, но вѣрата и любовьта ви трѣбва да растатъ. Знанието на ученика отъ първо отдѣление не е знание на ученика отъ второ, трето, или четвърто отдѣление. Знанието на ученика отъ четвърто отдѣление не е знание на ученика отъ първи, втори или трети класъ на прогимназията, нито знание на ученика отъ гимназията. Знанието на абитуриента не е знание на студента, който свършва университетъ. И следъ университета човѣкъ придобива още знания — знания на живота. Както придобиването на знанието е вѣченъ процесъ, така и придобиването на вѣра, на любовь е вѣченъ процесъ. Който мисли, че неговата вѣра и любовь сѫ достатъчни, той самъ се поставя въ ограничения. Ако мисли, че е завършилъ развитието си на земята, нека отиде между професоритѣ на свѣтлината, нѣма какво да прави между хората. Щомь мисли, че е съвършенъ, ще го взематъ на небето. Който съзнава, че е дошъль на земята да учи и да се развива, той трѣбва да учи, да работи, да се моли на Бога да просвѣти ума му, да облагороди сърдцето му, да усили волята му, паметьта му, вѣрата му, да оправдае своето сѫществуване и да реши задачата за която е дошълъ. За следния пѫть извадете всички практически правила отъ тази лекция и се опитайте да ги приложите въ живота си. Тѣзи правила представятъ нова струя, която прониква въ съзнанието ви и прави живота ви красивъ, смисленъ. Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 16 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ОРГАНИ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. Размишление. Чете се темата: „Отношение между добро и зло“. Съвременнитѣ хора, споредъ степеньта на развитието си, нѣматъ еднакви разбирания за добро, за разумность, за любовь, за правда. Когато се говори за добро, единъ го разбира по единъ начинъ, а другъ — по съвършено различенъ начинъ. Ще кажемъ, че това зависи отъ развитието на човѣка; развитието му пъкъ се обуславя отъ развитието на неговитѣ органи. Ако радиото, което представя единъ простъ апаратъ, може да схваща вълнитѣ, които идатъ отъ близкото и далечно пространство, колко повече човѣкъ, съ своитѣ вѫтрешни органи, може да схване мислитѣ, които идатъ отъ висшитѣ свѣтове. Органитѣ, апаратитѣ. съ които човѣкъ възприема мисли на сѫщества отъ висшитѣ свѣтове, трѣбва да бѫдатъ добре устроени и по-съвършени отъ най-съвършеното радио въ свѣта. Тѣзи апарати или органи не сѫ еднакво развити у всички хора. Запримѣръ, съвѣстьта, религиозното чувство не сѫ еднакво развити у всички хора. Срѣщате религиозни хора, които се молятъ по десеть пѫти на день, но ни най-малко не се замислятъ, какво трѣбва да правятъ, като намѣрятъ една отворена каса. Тѣ бъркатъ въ нея и вадятъ, колкото пари имъ трѣбватъ. Има хора, които безъ да сѫ религиозни, сѫ съвѣстни и честни. Да бѫде човѣкъ религиозенъ, това още не значи, че той трѣбва да бѫде справедливъ. Религиозностьта подразбира изразъ на чувства къмъ дадено сѫщество, непременно по-високо отъ самия човѣкъ. Въ това отношение, само онзи човѣкъ може да има любовь къмъ Бога, у когото всички органи сѫ правилно развити. Главата, дробоветѣ, стомахътъ, както и всички останали, външни и вѫтрешни органи, въ този човѣкъ сѫ добре развити. Това сѫ истински праведни хора. Като наблюдавате съвременнитѣ хора, ще видите, че малцина отъ тѣхъ иматъ добре развити органи. У едни хора духовнитѣ чувства сѫ добре развити, у други — никакъ. Тази е причината, дето срѣщате религиозни хора, отъ които едни сѫ безсъвѣстни, други — нетърпеливи. Духовниятъ човѣкъ трѣбва да проявява качествата си, независимо предь какви хора се намира. Срѣщате единъ слабъ човѣкъ, който цѣлъ трепери отъ страхъ. — Защо? — Защото се намира предъ по-силенъ отъ себе си. Намѣри ли се предъ по-слабъ отъ себе си, той веднага се изправя, става смѣлъ и започва да му заповѣдва. Срѣщате единъ невежа, който седи смиренъ, слуша какво му се говори. — Защо е толкова смиренъ? — Защото предъ него седи ученъ, великъ човѣкъ. Щомъ се намѣри предь по-невежа отъ себе си, той веднага се отърсва, започва да му заповѣдва. „Бѫдете съвършени, както Отецъ ми е съвършенъ“! Съвършенството на човѣка се обуславя отъ неговитѣ органи. Когато едно качество или една добродетель у човѣка е добре развита, този човѣкъ благоухае. Добриятъ човѣкъ, запримѣръ, благоухае. Както цвѣтето разнася своята миризма надалечъ, така и добриятъ човѣкъ разнася своето благоухание надалечъ. Лошитѣ хора сѫ подобни на замѫтени яица. Доближите ли се близо до тѣхъ, тѣ разнасятъ миризмата си надалечъ; тѣ миришатъ лошо. Добритѣ хора, обаче, благоухаятъ. Казвате, че имате любовь къмъ Бога. Който има любовь къмъ Бога, той носи живо пиле въ себе си, а не размѫтено яйце. Всѣко яйце трѣбва да съдържа живо пиле. Живото пиле представя знанието на живота. Когато пилето се развива правилно въ яйцето, квачката отвънъ още чува неговия гласъ. Щомъ чуе този гласъ, тя започва да следи кога пиленцето ще излѣзе отъ яйцето. Следователно, грижитѣ на квачката къмъ пиленцето въ яйцето представятъ външни, благоприятни условия, които приближаватъ човѣка къмъ Бога. Дали тия условия сѫ материалии или духовни, това зависи отъ нуждитѣ на човѣка. Докато е въ черупката на яйцето, човѣкъ още не познава външния свѣтъ. не знае, какво го очаква. Той знае само, че трѣбва да излѣзе вънъ, на свобода, при нови условия. Мнозина мислятъ, че познаватъ външния свѣтъ, обаче, всѣка промѣна на условията показва, доколко тѣ разбиратъ този свѣтъ и доколко сѫ ограничени. Запримѣръ, силната буря е въ състояние да измѣни възгледитѣ на хората. Тѣ започватъ да бѣгатъ, не знаятъ, какво да правятъ. Тѣ мислятъ, че свѣтъть ще се свърши. Свѣтътъ ще се свърши за размѫтенитѣ яйца, но не и за живитѣ, току-що излупени пиленца. За тѣхь животьтъ отсега нататъкъ започва. Размѫтенитѣ яйца представятъ несѫществени мисли за човѣка. Когато говоримъ за сѫщественото, за вѣчното, за неизмѣнното въ живота, ние разбираме ония благоприятни условия, които помагатъ за създаване на такива органи у човѣка, съ които той ще си служи въ бѫдеще. Човѣкъ се нуждае отъ физически, отъ духовни и отъ Божествени органи. Безъ тия органи той не може да влѣзе въ врьзка нито съ физическия, нито съ духовния, нито съ Божествения свѣтъ. Всѣки свѣтъ изисква съответни органи. У когото тия органи сѫ развити, той свободно ще действува. Иначе, ще очаква на благоволението на сѫществата: каквото тѣ направятъ за него, това ще има. Обаче, смисълътъ на човѣшкия животъ седи въ това, той самъ да си достави всички необходими нѣща. Следователно, усилията, които човѣкъ прави въ живота си, се свеждатъ къмъ това, да развие въ себе си ония органи, които му сѫ нужни за всички свѣтове. Чрезъ тѣхъ той ще влиза въ връзка и съ висшитѣ свѣтове, а не само съ физическия. За човѣка е важно, дали е развилъ въ себе си тия органи, а не какво е неговото вѣрую, или какво хората мислятъ за него. Ако центърътъ на съвѣстьта у човѣка не е развитъ. той не може да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Този човѣкъ дава обещание да направи нѣщо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестенъ. Хора, у които съвѣстьта е добре развита, иматъ добре устроена глава. Горната частъ на главата имъ, темето, е закрѫглена и широка. Тѣзи хора не могатъ да лъжатъ. Ако нѣкога си послужатъ съ лъжа, тѣ веднага се извиняватъ и открито казватъ, че сѫ излъгали. Ако съвѣстьта на човѣка не е развита, а интелектътъ му е добре развитъ, той лесно може да извъртва фактитѣ. Такива хора могатъ да бѫдатъ добри дипломати, политици и т. н. Ако такъвъ човѣкъ е религиозенъ, той ще се моли по десеть пѫти на день, но дето му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щомъ се пробуди Божественото съзнание въ него, той веднага е готовъ да изповѣда прегрѣшенията си. Обаче, ако Божественото съзнание въ него заспи, той пакъ навлиза въ стария животъ и започва да полъгва и да пооткрадва. Страшно е когато Божественото съзнание у човѣка заспи. Остане ли само съ низшето, съ животинското си съзнание, той е подобенъ на вълка. Вълкътъ нѣма представа за съвѣсть за справедливость, за милосърдие. Колкото овце срещне на пѫтя си, той ги изяжда, безъ да се осѫжда. За него това е въ реда на нѣщата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази, да не губи връзката съ Божественото съзнание. Прекѫсне ли се тази връзка, той вече се подава на лоши мисли и чувства. Щомъ изпадне въ това положение, страданията идатъ следъ него. Човѣкъ трѣбва да знае, че е дошълъ на земята да учи. Отъ невидимия свѣтъ го следятъ, какъ учи, какви мисли и чувства го вълнуватъ. Ако презъ ума на човѣка мине нѣкаква мисъль, и той не се справи съ нея, а остава да мине и презъ сьрдцето му, напредналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ веднага отбелязватъ въ книгитѣ си, че този човѣкъ не учи добре. Всички постѫпки на човѣка се хроникиратъ. Ако той се разкае за лошата си постѫпка и я изправи, и това се хроникира. Когато хората изправятъ живота си, ангелитѣ на небето се радватъ. Ако не изправятъ живота си, ангелитѣ страдатъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да използува условията, които му сѫ дадени на земята, и да върви напредъ. Като наблюдаваме живота на религиознитѣ хора, между тѣхъ ясно изпъкватъ две категории: първата категория религиозни въ началото сѫ много ревностни, а на края се отказватъ отъ идеитѣ си и намиратъ, че не струва човѣкъ да води добъръ животъ. Тѣ казватъ, че и безъ да служать на Бога, пакъ ще прекаратъ сносенъ животъ. Втората категория религиозни прекарватъ началото на живота си въ удоволствия, а на края се ограничаватъ, започвать да водятъ чистъ, добъръ животъ. Коя е причината, че нѣкои хора започватъ добре и свършватъ зле, а други — започватъ зле и свършватъ добре? Една отъ причинитѣ за това се крие въ мозъчнитѣ центрове на човѣка. Когато честностьта, справедливостьта, милосърдието у човѣка сѫ силно развити, и да попадне въ лоши условия, въ края на краищата той ще излѣзе отъ тѣхъ и ще заживѣе чистъ, добъръ животъ. Ако тия центрове у човѣка не сѫ развити, въ каквото духовно общество и да влѣзе, той ще излѣзе отъ него и ще се подаде на лошъ, разваленъ животъ. По нѣмане на развити висши мозъчни центрове въ себе си, той не може да разбере духовния животъ. Тази е причината, поради която много отъ окултнитѣ ученици, както въ миналото, така и днесъ, сѫ пропадали и продължаватъ да пропадатъ. Обаче, броятъ на напредналитѣ ученици днесъ е по-голѣмъ отъ тоя въ миналтѣ времена. Не е лесно ученикътъ да устоява на сегашнитѣ условия на живота. За да се развива правилно, за ученика е нужна благоприятна срѣда. За да се развива даденъ човѣкъ правилно, трѣбвало е най-малко сто години преди раждането му да се е работило за неговото идване, т. е. за създаване на добри материални и духовни услояия. Колкото по-напреднала е душата която слиза на земяга, толкова повече време е нужно за приготвяне на добри условия за нейното идване. Великитѣ духове слизатъ на земята презъ периодъ отъ хиляда, две хиляди, до две хиляди и петстотинъ години. Като знаете това, можете да си обясните, защо нѣкои хора идатъ при благоприятни условия. а други — при неблагоприятни. Въ тѣзи случаи кармата играе голѣма роля. Колкото по-добре живѣе човѣкъ на земята, толкова по-добри условия си приготвя той за бѫдеще. Тъй щото, не отлагайте нѣщата за бѫдеще. Щомъ става въпросъ за доброто. не го отлагайте нито за утрешния день, нито за бѫдещия животъ. Докато хората сѫ свързани по между си и черпятъ сила единъ отъ другъ, тѣ не могатъ да дойдатъ до разбиране и прилагане на великитѣ Божии закони. Искатъ ли да приложатъ Божесгвеното учение въ живота си и да развиватъ своитѣ добродетели, тѣ трѣбва да се свържатъ съ съзнанието на Бога и отъ Него да черпятъ. И тъй, стремете се къмъ Великото съзнание, къмъ Великия планински изворъ, който чисти всичко. Колкото и какъвто прахъ да падне въ него, той може да го отнесе навънъ. Нищо не е въ състояние да запуши източницитѣ на Великия изворъ. Малкитѣ извори, обаче, могатъ да се размѫтвать, да хващатъ тиня, жабуняци. Човѣкъ представя малъкъ изворъ, който постоянно трѣбва да се чисти. Той може да се чисти, като прилага Словото на Христа, на пророцитѣ и на апостолитѣ. Всѣки стихъ отъ Евангелието има отношение къмъ специаленъ органъ на човѣшкото тѣло. Изучавайте Писанието, за да се ползувате отъ силитѣ, които сѫ вложени въ него. Запримѣръ, стихътъ „Богъ е Любовь“, съдържа творческа сила въ себе си. Който познава тази любовь и обича Бога, той всѣки моментъ расте и се развива. Той самъ твори сѫдбата си. Когато обичате нѣкого, вие искате той да бѫде красивъ, да бѫде добре облѣченъ. Вие искате всички негови удове да бѫдагъ красиви: очи, уши, носъ, уста. рѫце, крака, коси и т. н. Обаче, човѣкь не може да бѫде красивъ, ако не е развилъ въ себе си ония центрове, които сѫ причина за красотата. Невъзможно е очитѣ на човѣка да бѫдатъ красиви, ако той не е съвѣстенъ, милосърденъ, честенъ и т. н. Въ очитѣ се чете състоянието на човѣка. Въ очитѣ се чете пѫтя, презъ който човѣшката душа е минала и минава. Не е достатъчно само човѣкъ да отрече или да признае сѫществуването на душата, но той трѣбва да се домогне до нея, да разбере, какви задачи й сѫ дадени да разрешава и да се солидаризира съ нея за обща работа. Душата и духътъ отъ една страна, както умътъ и сърдцето отъ друга, представятъ два полюса на човѣшкия животъ — мѫжътъ и жената, т. е. мѫжкиятъ и женскиятъ принципъ, които трѣбва да се свържатъ въ едно цѣло. Това търсятъ съвременнитѣ хора въ свѣта, но като не знаятъ, какъ да го намѣрятъ, тѣ прибѣгватъ къмъ женитба. Христосъ обяснява на ученицитѣ си какво означава женитбата. Споредъ Него, женитбата е духовенъ процесъ, свързване на духа съ душата. Въ тази връзка е смисълътъ на живота. Който е направилъ тази връзка, той по никой начинъ не трѣбва да я разкѫсва. Скѫса ли я, той започва да се стреми къмъ физическа женитба. Докато връзката на човѣка съ Божественото съзнание е силна, той може да изпълни обещанието, което е далъ на Първичната Причина — да й служи. Огношенията на човѣка къмъ душата му, както и къмъ душитѣ на другитѣ хора, сѫ отношения къмъ Бога. Любовьта на човѣка къмъ хората е пакъ любовь къмъ Бога. Следователно, когато човѣкъ изявява любовьта си къмъ хората, съ това той поставя на изпитъ любовьта си къмъ Бога. Когато другитѣ хора го обичатъ, тогава се изпитва тѣхната любовь къмъ Бога. Тъй щото, дали ти обичашъ, или тебе обичатъ, и въ двата случая се изпитва любовьта на човѣка къмъ Бога. Любовьта на човѣка, изобщо, е мѣрка, съ която се изпитва любовьта му къмъ Първата Причина. Затова, не говорете за своята любовь. Не казвайте на човѣка, че го обичате. Щомъ кажете на нѣкой човѣкъ, че го обичате, веднага ще ви поставятъ на изпитъ. Като се намѣрите предъ изпитната комисия, ще разберете, любовь ли сте имали къмъ даденъ човѣкъ, или нѣкакво временно влѣченье. Каква любовь е тази, която трае само нѣколко месеци или години? Когато любовьта на човѣка трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свѣтъ. Когато любовьта на човѣка издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Обаче, ако любовьта на човѣка издържа задъ гроба, и той я носи съ себе си презъ цѣлата вѣчность, това показва, че неговото съзнание е било будно, освенъ въ първитѣ два свѣта, още и въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онази любовь, която никога не се прекѫсва, нито измѣня. Никакви условия не могатъ да измѣнятъ тази любовь. Любовь, която се измѣня отъ външнитѣ условия, е човѣшка. Божията Любовь издържа на всички изпитания, на всички условия. Трѣбва ли богатиятъ човѣкъ, като изгуби богатството си, да мисли, че Богъ не го обича, че го е изоставилъ, че хората сѫ жестоки? Когато богатството на човѣка се отнеме, невидимиятъ свѣтъ има нѣкакъвъ планъ, чрезъ който иска да застави този човѣкъ да познае Бога. Нѣкои хора познаватъ Бога чрезъ богатството, а други — чрезъ сиромашията. Богатството и сиромашията иматъ смисълъ въ живота на човѣка дотолкова, доколкото той може да познае любовьта. Познае ли човѣкъ любовьта чрезъ тѣхъ, това сѫ блага, които идатъ на своето време и мѣсто. Иначе, тѣ представятъ злото въ живота. Следователно, богатството и сиромашията безъ любовь сѫ едно отъ голѣмитѣ злини за човѣка. Съ любовь, обаче, тѣ представятъ едно отъ голѣмитѣ блага, въ които участвува не само отдѣлниятъ човѣкъ, но и неговитѣ ближни. Когато нѣкой човѣкъ намисли да извърши едно добро дѣло въ името на любовьта, всички разумни сѫщества по лицето на земята, които се намиратъ на еднаква степень на развитие съ този човѣкь, взиматъ участие въ това дѣло. Тѣ всички му помагатъ, удобряватъ постѫпката му и го благославятъ. Тѣ гледатъ на тази постѫпка като на тѣхна. Въ този смисълъ доброто представя цвѣть, който завързва и дава плодъ. Човѣкъ живѣе въ Божественото съзнание, докато се радва на доброто, на благото на ближния си като на свое. Престане ли да се радва на чуждото добро като на свое и да прави разлика между хората, той слиза въ човѣшкото съзнание и изгубва радостьта си. Когато човѣкъ се подаде на сво то низше съзнание, загубитѣ вървятъ една следъ друга. Подигне ли се въ Божественото съзнание, печалбитѣ, успѣхитѣ идатъ единъ следъ другъ. Това значи човѣкъ да спечели довѣрието на своитѣ напреднали братя, на ангелитѣ, на светиитѣ и на Бога. Да спечелите довѣрието на всичко възвишено въ свѣта, това е идеалъ, къмъ който всѣки трѣбва да се стреми. Който не следва този идеалъ, той е на кривъ пѫть въ живота си. Да имате довѣрието на Бога, това е идеалъ за човѣшката душа. Какво по-голѣмо благо може да иска човѣкъ отъ това? Щомъ се обърне съ молба къмъ Бога за нѣщо, веднага ще получи отговоръ. Обаче, човѣкъ никога не трѣбва да злоупотрѣбява съ това довѣрие. Той трѣбва да се обръща къмъ Бога въ краенъ случай, когато отникѫде не е получилъ отговоръ на своята молба. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като се намѣрять въ нужда, тѣ се обръщатъ единъ къмъ другъ, лъжать се, изнудватъ се, обещаватъ и не издържатъ на обещанията си, вследствие на което губягъ довѣрието си. Нѣкой отива при свой приятель да иска пари на заемъ. Приятельтъ му казва, че ще си помисли малко. — Защо? — Не е готовъ веднага да му услужи. Той не е искренъ да каже, че не иска да му даде пари. Другиятъ пъкъ го упреква въ отсѫтствие на приятелски чувства. Споредъ мене, това не сѫ приятелски отношения. Това не сѫ отношения, които почиватъ на любовь. Любовьта изключва всѣкакво съмнение. Който живѣе въ любовьта, той дава на всички еднакво. Нѣкой нѣма пари, но му се яде баница. Да отиде въ гостилница, не се решава — гостилничарьтъ нѣма да му даде безъ пари. При това, желанието му да яде баница е голѣмо. Добре е този човѣкъ да задоволи желанието си, но по-добре е да го възпита. Той трѣбва да се въздържа, още повече когато нѣма пари. Ако днесъ задоволи желанието си, утре пакъ ще се яви сѫщото желание. Има начинъ, по който човѣкъ може да задоволи желанието си да яде баница. — Какъ?— Ще вземе малко хлѣбъ и сирене, ще тури сиренето въ хлѣба и ще мисли, че баница яде. Не е въпросъ човѣкъ да се измѫчва. Той трѣбва да се въздържа отъ излишества, но не и отъ необходимото въ живота. Мнозина постятъ, измѫчватъ тѣлото си, безь да разбиратъ смисъла на поста. Човѣкъ трѣбва да пости съзнателно. Когато забележи въ себе си нѣкоя отрицателна чърта, отрицателна мисъль, или отрицателно чувство, той може да пости два или три деня, съ цель да се освободи отъ отрицателното въ себе си. Обаче, той трѣбва да избере сьответно време за постъ. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобилъ. Важно е човѣкъ да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и следъ ядене, той всѣкога трѣбва да благодари за всичко, което му се дава. Само хлѣб и соль да има, пакъ трѣбва да благодари. Всѣко нѣщо, за което човѣкь благодари, се освещава и благославя. Съ любовь и най-простото ядене се благославя. Безъ любовь и най-богатото ядене не се благославя. Съвременнитѣ хора трѣбва да се стремятъ къмъ такъвъ моралъ, който изключва всѣкакви престѫпления. Колкото и да крие престѫпленията, които върши, човѣкъ все ще се издаде. Нѣма престѫпление, което може да се скрие. Лицето на човѣка е отражение на вѫтрешния му животъ. Най-малкото престѫпление е въ състояние да измѣни спокойното положение на мускулитѣ на човѣшкото лице. Пазете се отъ престѫпления, за да не изопачавате чъртитѣ на лицето си! Престѫпленията се отразяватъ не само върху мускулитѣ на лицето, но и върху равновесието на човѣка. Когато грѣши, когато върши престѫлления, човѣкъ губи равновесието си, вследствие на което постоянно пада. Праведниятъ пази своето равновесие. Той ходи правъ, съ пластични движения. Съзнанието му е всѣкога будно. Когато грѣшниятъ пада, той се гнѣви, сърди се, тьрси виновникъ за падането си. Когато праведниятъ падне, той благославя падането и благодари, че е научилъ нѣщо ново. Грѣшниятъ не знае, защо е дошълъ на земята; праведниятъ, обаче знае защо е слѣзълъ на земята и какво трѣбва да извърши. Нѣкои хора чоплятъ, гризатъ ноктитѣ си. Това говори за нѣкакви скрити престѫпления или недѫзи у тѣхъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се възпитава, да се освобождава отъ недѫзитѣ си. Като се освобождава отъ недѫзитѣ си, той може правилно да развива мозъчнитѣ си центрове, а оттамъ и органитѣ, свързани съ тѣхъ. Казано е въ Писаняето: „Бѫдете съвършени. както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небеса.“ Богъ е Любовь. Той обича всички живи сѫщества, всички хора, но сѫщевременно е много взискателенъ. Той иска хората да бѫдатъ красиви, съвършени. За да дойдатъ до това съвършенство, отъ тѣхъ се иска тьрпенпе. Търпението е пѫть, методъ за постигане на всичко онова, което човѣшката душа желае. Сега, като ви наблюдавамь, виждамъ, че нѣкои работять съ нови методи, а други оставать въ стария животъ и говорять само, че трѣбва да се преде и тъче. Не е достатъчно само да се говори, но отъ всички се иска работа. Щомъ ви дадатъ вълна, първата работа е да я изперете. После ще я турите на даракъ да се извлаче. Следъ това ще я изпредете и ще започнете да тъчете. Презъ цѣлото време вниманието ви ще бѫде концентрирано. Както предете и тъчете вълната, така ще предете и тъчете своята мисъль. Каквото човѣкъ прави отвънъ, сѫщото става и вѫтре въ него. Както вървятъ работитѣ му отвънъ, така се нареждатъ и вѫтре въ него. Най-после отъ готовия платъ ще се направи нова форма, ново облѣкло. Мислитѣ и чувствата на човѣка минавать презъ сѫщитѣ процеси, презъ които минава вълната: чистене, влачене, предене и тъкане. Щомъ минатъ презь тѣзи по-следователни процеси, тѣ ставатъ годни за работа, за приложение въ живота. За качеството на плата може да се говори само следъ като бѫде готовъ. И тъй, всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да пречиства съзнанието си, да пречиства своитѣ мисли и чувства. Той всѣки день трѣбва да има нѣкаква придобивка въ мислитѣ и въ чувствата си. Едно отъ качествата на човѣшкия умъ е критичностьта. Като критикува, той трѣбва да се пази, да не изпадне въ грѣшки. Религиознитѣ хора сѫ голѣми критици и крайно докачливи. По отношение на тѣхъ трѣбва да се прилага дипломацията, да не се засѣга честолюбието имъ. Добре е човѣкъ да бѫде внимателенъ къмъ чувствата на хората, но и това поведение има граница, до която може да се прояви. Нито голѣмата дипломация, нито голѣмата прямота сѫ на мѣсто. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да не престѫпва границитѣ, въ които е поставенъ. Работй, безъ да се отдѣляшъ отъ хората и безъ да имъ се натрапвашъ. Учи се отъ твоитѣ добри и лоши чърти, както и отъ тия на хората. Използувай своето добро и доброто на другитѣ за подигането си. Не препятствувай на хората да се ползуватъ отъ твоето добро. Когато не можешъ самъ да придобиешъ нѣщо, моли се да дойдатъ свѣтли сѫщества отъ невидимия свѣтъ да ти помогнатъ. Добре е да дойде при човѣка нѣкоя гениална душа, която да му помогне въ постигане на великото знание. Това означава стиха: „И ще изпратя Духа си“.Ако служи на Бога, човѣкъ всѣкога се рѫководи отъ единъ ангелъ, който носи благословение за душата му. Този човѣкъ благодари на Бога и пѣе новата пѣсень: „Нова свѣтлина душа ми озарява и ободрява. Съ новъ животъ и съ благость я надарява“. Новата свѣтлина, новиятъ животъ носятъ блага за човѣшката душа. Да се стреми човѣкъ къмъ новия животъ, това не значи изведнъжъ да стане светия. Да стане човѣкъ светия, това не е механически процесъ. За да стане светия, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, но сѫщевременно да бѫде свързанъ съ добри и съ велики хора въ свѣта. Като работи за развиване на своята съвѣсть, разумность, честность, доброта, едновременно съ това да работи и за благото на всички души. Представете си, че вие сте чиновникъ въ нѣкоя банка, и всѣки день предъ васъ се изреждатъ по 500 души, които очакватъ вашия подписъ. Вие се подписвате на всички и затваряте гишето. Въ този моментъ пристига единъ закъснѣлъ и ви моли да се подпишете. Поглеждате къмъ него, указва се, че е вашъ приятель, когото обичате. Вие взимате книжата му и веднага се подписвате. Какво щѣхте да направите, ако този човѣкъ не бѣше вашъ приятель? Или какъ щѣхте да постѫпите, ако следъ приятеля ви пристига единъ, когото не обичате, и ви моли да се подпишете? Постѫпката ви ще се опредѣли отъ постѫпката къмъ приятеля ви. Ако сте услужили на приятеля си, ще услужите и на този, когото не обичате. Ако сте отказали на приятеля си, ще откажете и на този, когото не обичате. Въ любовьта нѣма никакво лицеприятие. Щомъ приятельтъ ви е закъснѣлъ, той трѣбва да бѫде готовъ да отстѫпи, да не изисква никаква услуга за смѣтка на приятелството. А чиновникътъ отъ своя страна трѣбва да има свобода и разположение да услужи на приятеля си, да не го заставя да дохожда втори пѫть за сѫщата работа. Изобщо, свободата трѣбва да бѫде основа на любовьта. И тъй, Божественото начало у човѣка го заставя да се стреми къмъ новия животъ, който е животь на пълна хармония. За да дойде до този животъ, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да развива онѣзи органи, посрѣдствомъ които може да влѣзе въ връзка съ висшитѣ свѣтове. Религиознитѣ хора ще кажатъ, че вѣрватъ въ Бога, че се молятъ по нѣколко пѫти на день. — Това още не е достатъчно. Ако такъвъ религиозенъ човѣкъ отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го запитатъ, колко бедни е нахранилъ на земята, на колко бедни вдовици е помогналъ, на колко хора е услужилъ безвъзмездно. Ако зададатъ такьвъ въпросъ на нѣкой гостилничарь, той веднага ще каже, че е нахранилъ много хора. — Какъ ги е нахранилъ, съ пари или безъ пари? — Съ пари, разбира се. — Значи той е получилъ заплатата си. Ако сѫщиятъ вьпросъ се зададе на нѣкой чиновникь, и той ще каже, че е направиль много услуги на хората, но все срещу заплата, дадена му отъ държавата. Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. И при положение, когато всичко е платено, хората пакъ не сѫ готови за услуги, за добри дѣла. Какво ще правятъ тѣ, като влѣзатъ въ Божествения животъ, дето ншцо не се плаща? Не е лесно да храните човѣкъ, който ви е направиль зло. Обаче, Христосъ можа да направи това. Той слѣзе на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но въ края на краищата тѣ Го разпнаха на кръста, отдето Той трѣбваше да се моли за тѣхъ, да казва: „Господи, прости имъ, тѣ не знаятъ, какво вършатъ“. Като се моли за тѣхъ, Христосъ се свърза съ кармата имъ. Обаче, като ги прости, Той скѫса връзката си съ тѣхъ, и напълно се освободи отъ ученитѣ по онова време — книжници и фарисеи, които постоянно вървѣха следъ Него и Го обвиняваха, че проповѣдвалъ противъ Писанието, противъ науката и религията. Съвременнитѣ религиозни подьржать религията, ученитѣ — науката и всѣки, който си позволи да каже нѣщо, което не е съгласно съ тѣхното вѣрую, тѣ го считагъ за еретикъ. Кой създаде религията и науката?—Съ сьздаването на свѣта, дойде животъть, науката и религията. Каква друга наука и религия могатъ да сѫществуватъ? Науката и религията сѫ вложени въ самия животъ, въ цѣлата природа. Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми ограничения, които тѣ сами сѫ създали. Когато първитѣ хора излѣзоха отъ рая, тѣ създадоха църкви, храмове, подобни на рая. Тѣ първи заговориха за религия. Дотогава никаква външна религия не е сѫществувала. Следъ грѣхопадането се създадоха закони и правила, по които хората започнаха да живѣятъ. Единъ законъ сѫществува въ свѣта! Той не е писанъ въ никоя книга, освенъ въ човѣшкото сърдце. Този законъ се отнася до любовьта. Значи, отъ човѣка се иска да обича. Щомъ обича, и него ще обичатъ. Само при това положение той ще познае Божията Любовь. Тя се явява като резултатъ на деятелностьта на човѣшката душа. Никой не може да вкуси отъ Божията Любовь, докато не обича и докато не го обичатъ. При това, ще обичате доброволно, а не по задължение и онзи, който ви е причинилъ нѣкаква пакость. Представете си, че сте войникъ. Съ всчики войници живѣете добре, обаче, къмъ единъ отъ тѣхъ имате голѣмо неразположение. — Защо? — Нѣкога ви е причинилъ нѣкаква пакость. Обаче, командирътъ на полка ви дава заповѣдь да направите една услуга, именно, на този войникъ. Вие не го обичате, но подъ заповѣдь на командира си му услужвате. Това не е любовь. Много отъ съвременнитѣ хора изявяватъ любовьта си, именно, по този начинъ. Така свѣтътъ не се поправя. Какво правятъ хората, когато искатъ да се освободятъ отъ тормоза на нѣкой човѣкъ? Тѣ ще го поканятъ у дома си, ще го нагостятъ и напоятъ добре и като се напие, ще го набиятъ. Боятъ може да бѫде толкова силенъ, че да умъртви човѣка. Какво гостоприемство е това, което може да костува живота на човѣка? — Не, така човѣкъ не може да придобие свободата си. Който иска да бѫде свободенъ, той трѣбва да се свьрже съ Първата Причина на нѣщата. Въ дипломацията, когато указватъ почести и услуги на нѣкой човѣкъ, това показва, че му готвятъ капанъ. Доброто не се заключава нито въ даване пари на човѣка, нито въ отдаване на почесги, нито въ подобряване условията на живота му. Цѣлъ животъ бащата и майката се грижатъ за дѣцата си да ги отгледатъ, възпитатъ и образовать и въ края на краищата тѣ пакъ неблагодарни оставатъ. Истинското добро, което можете да направите на човѣка, е да го свържете съ Първата Причина, да му покажете правия пѫть въ живота. Щомъ човѣкъ се обърне къмъ Бога, животътъ му се обновява, и той се предава въ служене на Бога. Иначе, какъвъ смисълъ има за човѣка обръщането му къмъ Бога, ако следъ това умира? Истинско познаване и служене на Бога подразбира продължаване и обновяване на живота. Въпросътъ за служенето на Бога е важенъ, но сѫщевременно и опасенъ. Неподготвениятъ човѣкъ започва да се самокритикува, да се самоанализира, безъ да разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Този процесъ спъва човѣка. Ето защо, преди да дойде критиката и анализътъ, нѣщата трѣбва да се филтрирать. Филтрирането е безопасенъ процесъ. Както Богъ не критикува постѫпкитѣ на хората, така и тѣ не трѣбва да ги критикуватъ. Христосъ казва: „Отецъ никого не сѫди“. Той не удобрява лошитѣ деяния на хората, но ги изправя. Той има желание да имъ помогне, да ги освободи отъ ненужни страдания. Богъ има желание да просвети умоветѣ на хората, да разбиратъ законитѣ на живота и на природата и да вървятъ съобразно тѣхъ. Докато не ги разбератъ, тѣ всѣкога ще обвиняватъ Бога, сѫдбата си като виновници за тѣхнитѣ страдания. Сега азъ говоря за онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ ученици. Азъ говоря за онѣзи, на които умоветѣ сѫ просветени. Който не иска да бѫде ученикъ, той не може да се просвети и ще остане назадъ. Никой нѣма да го чака. защото времето е скѫпо, не може да се губи. Днесъ часътъ, минутата, секундата е скѫпа. Бръзъ е процесътъ на развитието на човѣшката душа. Ние сме въ месецъ май, когато всичко бързо расте. Който не бърза той е въ периода на зимата и може да отлага нѣщата. За него има още време, но за насъ нѣма. Ние сме бързи, не можемъ да спираме, да отлагаме, да губимъ време. Който е въ месецъ май, той трѣбва да бърза, да създаде своитѣ органи, които да съдействуватъ за облагородяване на ума, сърдцето и волята му. Това не значи, че той не е постигналъ нѣщо сѫществено. Той е работилъ, придобилъ е много нѣща, обаче, не е ималь опитностьта на апостолъ Павла, който се е пренесълъ на седмото небе и следъ това казва: „Кжде бѣхъ, не зная, но нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което преживѣхъ. Съ тѣлото ли бѣхъ, или не, и това не зная“. Следъ това го биха петь пѫти. Тогава той каза: „Братя, презъ голѣми мѫки и страдания ще мине човѣкъ, докато влѣзе въ Царството Божие. Готовъ съмъ вече да понеса всичко за Христа. Кой ще ме отдалечи отъ любовьта Христова?“ Който нѣма тази опитность, той трѣбва да се стреми да я придобие. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да има човѣкъ радио, съ което да влиза въ съобщение съ невидимия свѣтъ. Сегашнитѣ хора се радватъ на радиото, което сѫ изобретили, но тѣ не сѫ опитали, какво значи да иматъ вѫтрешно радио, което да ги свързва съ висшитѣ свѣтове — свѣтове на вѣчна красота и хармония. Прострете рѫцетѣ си и вижте, доколко можете да влѣзете въ връзка съ невидимия свѣтъ. Сега отъ всички се иска добъръ, хармониченъ животъ. Помнете, че лошиятъ животь на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони. Снощниятъ циклонъ не ви засегна много, защото само опашката му мина край васъ. Силата на циклона бѣше високо въ въздуха, вследствие на което не причини голѣми повреди. Бѫдете внимателни въ мислитѣ и чувствата си, защото лошитѣ мисли и чувства сѫ причина за злото въ свѣта. Дръжте въ ума си свѣтли мисли, а въ сърдцата си възвишени чувства, за да привлѣчете къмъ себе си напреднали сѫщества. Като дойдатъ при васъ, тѣ ще ви донесатъ своето благословение, ще уредятъ живота ви. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини.“ * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 9 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Добри и лоши условия" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДОБРИ И ЛОШИ УСЛОВИЯ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“ Размишление Чете се резюме на темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. За следния пѫть пишете върху шемата „Отношение между добро и зло“. Днесъ всички хора говорятъ за злото и за доброто. Злото избѣгватъ, а доброто търсятъ. Въ сѫщность, какво нѣщо е добро и какво — зло? Било е време, когато днешното зло не се е считало зло. Това, което хорага наричатъ добро, лесно може да се превърне въ зло. Запримѣръ, глицеринътъ, който минава за безвредно, за безопасно вещество, лесно може да се превърне въ динамитъ, който е силно експлозивно, разрушително вещество. Той се казва още нитроглицеринъ. Значи, глицеринътъ, който се употрѣбява въ козметиката за омекчаване на кожа, може да се превърне въ динамитъ — вещество, което съдържа динамическа сила. Какво показва това? Това показва, че ако въ естеството на добрия, на мекия човѣкъ се вмъкне нѣкакъвъ чуждъ, неестественъ елементъ, той коренно може да се измѣни. Ето защо, за да не изпада човѣкъ въ такива положения, нито да бѫде зависимъ отъ външни условия, той трѣбва да разбира строежа на своето тѣло, специално на своя мозъкъ. Ако съпоставитѣ законитѣ на човѣшката мисъль съ законитѣ, на които се подчиняватъ въздухообразнитѣ тѣла, ще видите, че между тѣхъ сѫществува известна аналогия. Запримѣръ, знае се, че колкото повече обемитѣ на газоветѣ се намаляватъ, толкова повече тѣхната сила се увеличава. И колкото повече обемитѣ имъ се увеличаватъ, толкова повече силата имъ се намалява. Въ това отношение лошитѣ условия въ живота представятъ налѣгане върху човѣшкия мозъкъ. Колкото по-голѣмо е налѣгането върху мозъка, толкова човѣкъ става по-деятеленъ. Въ него се развива по-голѣма динамическа сила. Сиромашията е особенъ родъ налѣгане, което стѣснява човѣка. Това стѣсняване, това външно ограничаване, именно, заставя човѣка да прави усилия да се прояви, да преодолѣе външнитѣ неблагоприятни условия. Следователно, работата на невидимия свѣтъ върху хората се свежда къмъ това, да ги застави да изучатъ, както физическитѣ закони на динамиката, така и психическитѣ. Нѣкой иска да бѫде красноречивъ, но той не знае, че красноречието се обуславя отъ известенъ мозъченъ центъръ, за разработването на който се изисква специална работа. Не може да бѫде красноречивъ онзи, на когото очитѣ сѫ вглъбнати, или примрежени. Центърътъ на речьта у човѣка се намира въ зависимость отъ това, какъ той гради кѫщата си, т. е. тѣлото си. Да бѫде човѣкъ красноречивъ, това ни най-малко не значи, че трѣбва да бѫде философъ, мислитель или добъръ. Човѣкъ може да баде красноречивъ, безъ да е добъръ. И обратно: той може да баде добъръ, безъ да е красноречивъ. Сѫщото може да се каже за красотата и за добротата. Нѣкога добриятъ човѣкъ може да баде красивъ, а нѣкога може да не е красивъ. Напротивъ, често лошиятъ човѣкъ е красивъ, а добриятъ — не е красивъ. Коя е причината за това? Една отъ причинитѣ е следната: лошитѣ хора постоянно мислятъ за добритѣ, вследствие на което се свързватъ съ тѣхь и ставатъ красиви; добритѣ хора пъкъ често мислятъ за лошитѣ и губятъ красотата си. Глупавиятъ постоянно мисли за умния човѣкъ, за философа, поради което съ течение на времето, той се развива и философъ става. Учениятъ пъкъ постоянно мисли за глупавия, за невежия и следъ време изгубва ученостьта си. Когато религиозниятъ се сравнява съ другитѣ хора и намира, че тѣ не сѫ като него, той постепенно изгубва своята религиозность. Какво трѣбва да правите, за да не губите това, което имате? Престанете да мислите за хората около себе си, за да не изгубите и това, което имате. Престанете да мислите за невежитѣ, за болнитѣ, за беднитѣ хора. Нѣма бедни хора въ свѣта. Това е измислица, това е крива философия. Който е измислилъ тази философия, той не е доброжелатель на човѣка. Той е сѫщиятъ, който е внушилъ на човѣка мисъльта, че въ грѣхъ го е заченала майка му. Когато се казва, че човѣкъ е заченатъ въ грѣхъ, това се отнася до външнитѣ условия на живота, но не и до зародиша на човѣка, не до онѣзи първични клетки въ него, които иматъ Божественъ произходъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ заблужденията си, отъ своитѣ стари разбирания. Тѣ мислятъ по новъ начинъ, а живѣятъ и постѫпватъ по старъ начинъ. И като нѣматъ успѣхъ въ живота си, тѣ се обезсърдчаватъ. Какъвъ успѣхъ могатъ да очакватъ, когато между мисъльта и живота имъ нѣма никаква връзка? Като мислятъ по новъ начинъ, тѣ считатъ, че и животътъ имъ е новъ, вследствие на което се самозаблуждаватъ. Коя е отличителната чърта на новия животъ? Новиятъ животъ изключва всѣкаква сиромашия. Новиятъ животъ изключва грѣха и престѫпленията. Новиятъ животъ изключва глупостьта, безумието и безвѣрието. Новиятъ животъ изключва безлюбието, умразата, завистьта. Съ една дума, новиятъ животъ изключва всичко отрицателно, всичко грозно. — Ама азъ съмъ грозенъ. — Изключи грозотата отъ съзнанието си, постѫпвай по правилата на красотата, по правилата на новия животъ, и ти ще станешъ красивъ. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да се освободи отъ стария животъ и да влѣзе въ новия — въ вѣчната красота и хармония. За да влѣзете въ новия животъ, отъ васъ се иска смирение. Когато Буда слѣзълъ на земята, той се влюбилъ въ една красива мома. Буда възлюбилъ въ нея Божественото начало, Божествения принципъ. Единъ день той отишълъ при нея и толкова се увлѣкълъ въ красотата й, че неусѣтно заспалъ. Понеже красивата мома имала работа, тя го напуснала. Значи, Божественото въ нея заминало, а останало само човѣшкото, преходното, тъй наречената „астрална жена“, която се увила около него като змия и не го пущала да си отиде. Буда разполагалъ съ знание, съ голѣма философия, но единственото нѣщо, което му помогнало да се освободи отъ нея, било смирението — изкуството да се смалява. До това време той знаелъ да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. Тъй щото, за да се освободи отъ змията, Буда трѣбвало или да се смали, или да умре. Той започналъ постепенно да се смалява, докато станалъ невидимъ. По този начинъ само той се освободилъ оть връзкитѣ на змията. Сега, за да се освободите отъ лошитѣ условия на живота, нужно ви е смирение. Ще питате, какъ трѣбва да се смирите, т. е. какъ трѣбва да постѫпвате. Вижте, какъ постѫпватъ децата. Поставете гърне съ медъ и лъжица предъ едно дете и набл.одавайте, какво ще направи. Трѣбва ли да учите детето, какъ да яде меда? Ако не забележи лъжицата, то ще бръкне въ меда направо съ рѫката си. Обаче, щомъ забележи, че до него има лъжица, веднага ще я вземе и ще започне свободно да вади медъ отъ гърнето. По сѫщия начинъ и на васъ даватъ гърне съ медъ, лъжица и ви оставятъ сами да си извадите, колкото медъ искате. Има ли нѣкаква мѫчнотия въ това? Има ли нѣкаква мѫчнотия въ правене на добро? Да направишъ добро, значи да бръкнешъ съ лъжица въ меда. Казватъ за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, че обича да прави добрини. Това не е мѫчна работа. Да прави човѣкъ добро, това значи да бръкне въ кесията си и да извади отъ нея нѣщо. — Съ какво ще бръкне? — Съ рѫката си. Рѫката, това е лъжицата, съ която детето бърка въ меда. И тъй, ако станете като малкитѣ деца, вие ще бѫдете въ състояние да решавате правилно своитѣ задачи. Единъ день, като изучите и разберете строежа на вашия мозъкъ, вие ще дойдете до положителната наука на живота. Тогава ще гледате на мозъка като на динамо, въ което се срѣщатъ и преплитатъ енергии отъ цѣлия козмосъ. Енергиитѣ, които минаватъ презъ мозъка и презъ сърдцето, сѫ радиоактивни сили на козмоса, които вие нѣкога съзнавате, а нѣкога не съзнавате. Тѣзи енергии минаватъ презъ съзнанието ви като особенъ животъ, като нѣщо, което постепенно изучавате. Отъ васъ не се иска нищо друго, освенъ да бѫдете въ хармония съ цѣлия козмосъ. При днешнитѣ условия това се постига мѫчно. — Защо? — Срѣдата, въ която живѣете, е крайно развълнувана, вследствие на което не можете правилно да възприемате козмичнитѣ енергии. Ако човѣкъ е въ пасивно състояние, той лесно може да възприема висшитѣ козмични енергии и да се ползува отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако единъ високо мораленъ човѣкъ постави рѫката си върху главата на човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, последниятъ ще почувствува голѣмо успокояване, голѣмь вѫтрешенъ миръ. Личнитѣ чувства сѫ необходимость, както за козмоса, така и за човѣка специално. Чрезъ тѣхъ той се застѫпва за своитѣ права. Лошо е, обаче, когато той преувеличава правата си и иска повече, отколкото му се пада. Когато личнитѣ чувства у човѣка сѫ силно развити, той става гордъ. Гордиятъ човѣкъ върви изправенъ, съ голѣмо достоинство и съзнание за себе си, че подобенъ на него нѣма. Той иска всички хора и божества да му се подчиняватъ и да мислятъ само за него. Колкото и да мисли човѣкъ, че като него другъ нѣма, все ще се намѣри нѣкой по-силенъ. по-ученъ, по-достоенъ, който ще го свали отъ височината, на която се е качилъ. Когато двама души съ силно развити лични чувства, се срещнатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Между тѣхъ ще се яви антагонизъмъ, който не позволява да запазятъ добритѣ си отношения. Споредъ окултиститѣ грѣхъть се дължи на личнитѣ чувства у човѣка. Значи, личнитѣ чувства представятъ особенъ родъ козмическа енергия, която. ако не се трансформира и разпредѣли между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личнитѣ чувства на човѣка се намира центъра на съвѣстьта, презъ който тѣ трѣбва да минаватъ. Щомъ личнитѣ чувства минаватъ презъ съвѣстьта на човѣка, тѣ се трансформиратъ и по този начинъ всѣкаква експлозия може да се избегне. Честностьта на човѣка се дължи на неговитѣ лични чувства. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства, самоуважението не е развито, не може да бѫде честенъ. Той може да има силно развита съвѣсть, безъ да бѫде честенъ. Човѣкъ може да бѫде религиозенъ, безъ да бѫде честенъ. Като бърка въ чуждитѣ каси, той счита, че всичко въ свѣта принадлежи на Бога. Щомъ всичко е на Бога, всѣки човѣкъ има право понѣкога да бръкне и въ чуждата каса. Обаче, щомъ бръкнатъ въ негова каса, той веднага се застѫпва за правата си. Кражбата, стяженолюбието се дължатъ на желанието въ човѣка да взима отъ това, което не е негово. Сега, като ученици, оть васъ се иска да научите закона за трансформиране на енергиитѣ, да отправяте енергията отъ единъ мозъчеиъ центъръ въ другъ. Вие трѣбва да работите по сѫщия начинь, както природата работи. За всѣко нѣщо тя има точно опредѣлено време. Точно опредѣлено е времето, когато трѣбва да се работи за развиване било на личнитѣ. на религиознитѣ чувства, на разсѫдъка и т. н. По естество човѣкъ трѣбва да бѫде философъ. Изобщо, той може правилно да развива всички свои центрове, щомъ се съобразява съ програмата, която природата е наредила. Когато разбере живота, човѣкъ съблюдава всички закони и правила на природата. Днесъ това не става, защото той е размѣстилъ нѣщата. Той мисли, когато трѣбва да се моли; или се моли, когато е време за мислене. Когато трѣбва да мисли за своето подигане, тогава човѣкъ се занимава съ съвършено странични нѣща. Въ живота на всички хора сѫществува размѣстване на енергиитѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да приложатъ това, което сѫ разбрали. Запримѣръ, нѣкой астрологъ прави хороскопъ на известенъ човѣкъ, опредѣля точно, кога и по кое време ще прекара нѣкаква криза, но той не може да му даде методъ, чрезъ който да избегне тази криза. Истинско знание е това, което може да се приложи на всѣко време. Единъ астрологъ предсказва на единъ момъкъ, че на 29 годишна възрасть ще се влюби въ бедна, но красива мома, която въ скоро време ще му изневѣри. Тя ще срещне единъ богатъ търговецъ и ще се ожени за него. Момъкътъ ще се озлоби и ще й направи нѣкаква пакость. заради което ще лежи нѣколко години въ затворъ. Всичко това астрологътъ може да предскаже, но не знае, какъвъ методъ да препоржча на младия момъкъ, за да избегне затвора. Срѣщата на момъка съ момата е неизбѣжна. Тя се дължи на известни кармически връзки въ тѣхното минало. Влюбването на момъка въ момата и изневѣряването на момата е сѫщо така неизбѣжно, благодарение на силитѣ, които действуватъ въ всѣки едного по отдѣлно. Кагато момата изневѣри на момъка, въ малкия му мозъкъ се натрупва излишна енергия, която причинява редъ експлозии. Подъ напора на тѣзи сили въ себе си, той може да извърши нѣкакво престѫпление, за което да лежи въ затворъ. Обаче, ако това нѣщо се случи съ окултенъ ученикъ, той може да избегне тази катастрофа. — Какъ ще я избегне? — Като впрегне излишната енергия на работа и я отправи къмъ клонетѣ на своя животъ. Това значи да познава той закона за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ се влюби въ нѣкоя мома, той предварително трѣбва да остави свободна врата въ себе си, презъ която момата може да излѣзе, т. е. да се влюби въ другъ момъкъ. Човѣкъ се освобождава отъ своитѣ лични чувства чрезъ закона на смаляването. Тѣ представятъ змията, която го е обхванала и здраво го държи. Когато търси любовьта, човѣкъ трѣбва да отиде при голѣмъ изворъ, който навсѣкѫде тече и дава на всички изобилно. Докато намѣри голѣмия изворъ, той ще ходи отъ единъ изворь на другъ, ще обиколи всички по-малки извори. Ако търсите изворъ, който тече само презъ едно мѣсто и дава вода само на единъ човѣкъ, вие сте въ стария животъ още, въ старитѣ закони. Споредъ законитѣ на новия животъ вие трѣбва да знаете, че силната енергия протича отъ много мѣста и дава животь на много сѫщества; слабата енергия протича оть едно мѣсто и дава животъ само на едно сѫщество. Тъй щото, когато говорите за любовьта, вие трѣбва да я разглеждате отъ положението на новия животъ. Не е достатъчно само да казвате, че обичате, но изворътъ на вашата любовь трѣбва да бѫде голѣмъ — отдето минавате, всичко да поливате. Това означаватъ думитѣ: Любовьта зло не мисли. Вие казвате, че обичате нѣкого, а не знаете, какво обичате въ него и кѫде е това, което обичате. Ще кажете, че обичате добротата или честностьта на нѣкой човѣкъ. — Де е добротата на този човѣкь? Де е неговата честность? Знаете ли, на кое мѣсто на главата е изразено доброто и честностьта на човѣка? Едно трѣбва да знаете: за човѣка е реално това, което той мисли и чувствува, безъ да види или да пипне това нѣщо. Има реални нѣща, които могатъ да се виждатъ или да се пипатъ, но има и такива реални нѣща, които нито се виждатъ, нито се пипатъ, нито се чуватъ. Тѣ не могатъ да се възприематъ съ физически сѣтива. Добротата и честностьта не се виждатъ, но достатъчно е да се приближите до човѣкъ, който има тѣзи качества въ себе си, за да усѣтите висшитѣ трептения, които се отдѣлятъ отъ него. Тѣзи енергии се отразяватъ и на тѣлото му. Той ходи бодъръ, изправенъ. Който нѣма тѣзи качества, той не лѫчеизпуща възвишени вибрации отъ себе си. Такъвъ човѣкъ не издържа на думата си. — Защо? — Нѣма устой въ себе си. Има желание да изпълни всичко, което е обещалъ, но вѫтрешни условия нѣма — нѣма мораленъ устой. Обаче, като работи върху себе си, човѣкъ може да придобие всички добродетели. Окултната наука дава редъ методи за придобиване на първичната енергия, чрезъ която човѣкъ може да се прояви въ сърдечно и въ умствено отношеиие. Безъ нея той не може да се прояви. Всѣки е ималъ тази опитность. Иска да напише нѣщо — не може. Иска да свири — не може. Иска да рисува — не може. — Защо? — Вдъхновение нѣма. Вдъхновението се придобива отъ първичната енергия у човѣка. Тази енергия трѣбва да дойде отвънъ нѣкѫде, чрезъ нѣкое живо сѫщество. Ще кажете, че всичко иде отъ Бога. Наистина, всичко иде отъ Бога, но Богъ се проявява чрезъ хората. Следователно, който иска да се прояви, той трѣбва да се свърже съ Първата Причина на нѣщата, отъ която излиза вдъхновението, отъ която бликатъ живитѣ сили, които протичатъ презъ цѣлия козмосъ. Щомъ тия енергии започнатъ да се вливатъ въ човѣка, той може вече да пише, да свири, да рисува. За да дойдете до тази опитность, вие се нуждаете отъ положителни знания. Какво трѣбва да правите, за да придобиете положителни знания? За да придобиете тѣзи знания, като ученици, вие трѣбва да спазвате следното правило: Абсолютно никакво съмнение въ Първата Причина на нѣщата! Дойдете ли до нея, ще изключите всички съмнения, всички противоречия. Противоречията сѫ човѣшки изобретения, и вие сами трѣбва да се справите съ тѣхъ. Тѣ иматъ добра страна, която вие трѣбва да намѣрите. Въ тѣхъ всѣкога се крие нѣщо добро, което впоследствие ще научите. Като казвате, че трѣбва да обичате хората, ближнитѣ си, вие се натъквате на противоречия, защото не прилагате това, което говорите. Казвате, че еди-кой си човѣкъ не заслужава вашата любовь. Не е въпросъ до заслуга, но като се казва, че трѣбва да обичате ближния си като себе си, вие трѣбва да знаете, кой е вашъ ближенъ. Подъ „ближенъ“ се разбира онзи човѣкъ, у когото Божественото начало е пробудено. Като обичашъ ближния си, ти ще научишъ единъ великъ урокъ. Ближниятъ ти представя цъвналъ цвѣтъ, който разнася своя ароматъ далечъ нѣкѫде. Ти не можешъ да не обичашъ такъвъ цвѣтъ. Докато цвѣтето не се е разцъвтѣло, ти ще полагашъ грижи за него, да го освободишъ отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, но не можешъ още да го обичашъ. Цъвне ли, ти вече го обичашъ. Както постѫпвате съ себе си и съ своя ближенъ, така трѣбва да постѫпвате и съ всѣка добра мисъль и съ всѣко добро чувство: ще ги поливате, докато израснатъ, цъвнатъ и дадатъ плодъ. Сега ще ви дамъ една задача за седемь деня. Всѣка сутринь, отъ шесть до десеть часа ще живѣете споредъ изискванията на новото учение. Следъ това, отъ десеть часа нататъкъ до шесть часа следъ обѣдъ ще бѫдете свободни, ще постѫпвате, както намирате за добре. Отъ шесть нататъкъ до десеть часа вечерьта пакъ ще живѣете по методитѣ на новото учение. Който не желае да изпълни задачата. той може да бѫде свободенъ, но невежа ще остане. — Защо? — Защото всѣка задача, която давамъ, ви свързва съ разумни сѫщества въ природата, които ви помагатъ. За да решите задачата правилно. не внасяйте въ ума си никаква отрицателна мисъль, че не можете, или че нѣмате свободно време. Тази задача не изисква специално време. Тя е свързана съ живота, който тече и се проявява всѣки моментъ. Отрицателното у човѣка представя неговитѣ неестествени мисли, желания и постѫпки. Следователно, когато Христосъ проповѣдваше на ученицитѣ си да се отрекатъ отъ баща си и майка си, отъ братята и сестритѣ си, Той имаше предъ видъ, именно, тѣхнитѣ неестествени мисли и желания, които могатъ да ги спънатъ. Това всѣки може да направи, защото стремежътъ на неговата душа е къмъ красивото и възвишеното, къмъ доброто въ свѣта. Постижението на това зависи отъ хармоничното съчетание между мислитѣ и чувствата на човѣка, между неговия умъ и неговото сърдце. Казано е въ Писанието: „Който пребѫдва въ Божията Любовь и изпълнява волята Му, каквото пожелае, ще му се даде“. Оттукъ може да се извади обратно заключение: Който не изпълнява волята Божия, не само, че желанията му нѣма да се реализиратъ, но каквото има, ще му се отнеме. Какво по-голѣмо страдание отъ това, да желаешъ едно благо, да ти го покажатъ и да не ти го дадатъ? Какво по-голѣмо страдание отъ това, да ти дадатъ благото, което желаешъ, и да не можешъ да го използувашъ? Като ученици, вие трѣбва взаимно да си помагате. а не да си противодействувате. Отвьнъ свѣтътъ може да ви противодействува, но не и вие. Въ взаимнитѣ си отношения прилагайте свободата. Нѣкой иска да се изкаже. Оставете го свободенъ. — Ама не говори умни работи. — Оставете го свободенъ. Той самъ ще разбере, дали е говорилъ умно, или не. Ако го изслушате спокойно, вие ще научите отъ него единъ урокъ. Това не значи, че човѣкъ нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ хора. Всѣки има право да се мѣси въ живота на своитѣ ближни, но той трѣбва да знае, какъ да постѫпва и въ кой моментъ да се намѣси. Разумность се иска отъ човѣка! Ако можешъ да оправишъ една работа, вземи участие въ нея; не можешъ ли да я оправишъ, стой настрана. Когато рѫководи детето си, майката трѣбва да знае, какъ да постѫпва. Ако е разумна, тя трѣбва да взима участие въ живота на децата си, даже и на голѣмитѣ си синове и дъщери. Майката трѣбва да бѫде разумна, разсѫдлива. Когато религиозното чувство у човѣка е силно развито, а разсѫдъкътъ — слабо развитъ, той става голѣмъ фанатикъ и започва да обръща внимание повече на формата на нѣщата. отколкото на съдържанието. Като се моли на Бога, той прави поклони, чете много молитви и държи рѫцетѣ си нагоре. Добре е, че се моли, но поклонитѣ, които прави, не показватъ смирение. Издигането на рѫцетѣ не показва, че между ума и сърдцето на човѣка има сѫщо такова издигане нагоре. Ако между ума и сърдцето на човѣка нѣма никаква връзка, молитвата му не е приета. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да забрави всички противоречия, да се примири съ всички хора, които сѫ му причинйли нѣкаква пакость, или на които той е направилъ нѣкакво зло. Който не е въ хармония съ себе си и сь своитѣ ближни, той не може да получи отговоръ на молитвата си. Богъ е съвършенъ. Той иска сѫщото и отъ насъ. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Молитвитѣ на мнозина се разпръсватъ и като прахъ падатъ на земята. Праведниятъ е силенъ човѣкъ. Неговата молитва всѣкога се чува. Ако въ единъ градъ има десеть души праведни, тѣ сѫ въ състояние да го предпазятъ отъ всѣкакви беди и напасти Ако въ Пловдивъ и Чирианъ имаше по десеть души праведни, тѣ щѣха да запазятъ града отъ нещастията, които претърпѣ презъ последното земетресение. Понеже въ Пловдивъ и въ Чирпанъ нѣмаше по десеть души праведни, по отношение на тѣхъ се приложи назрѣлата вече карма. Сега нови праведни хора се създаватъ. Мнозина обясняватъ нещастията въ свѣта съ това, че такава е била воляга Божия. — Не, Богъ не благоволи въ страданията и нещастията на хората. Като разтьрсва умоветѣ на хората, по този начинъ Той регулира тѣхнитѣ енергии, изправя умоветѣ и сърдцата имъ — праведни хора сьздава. Въ всѣки градъ трѣбва да има поне по десеть праведни. Ще кажете, че земетресенията, наводненията, изобщо, изпитанияга на хората сѫ предсказани. Обаче и предсказанитѣ, и опредѣленитѣ нѣща могатъ да се отложатъ, или отмѣнятъ. Ако на грѣшния се каже, че ще бѫде наказанъ за своя лошъ животъ, и той се обърне къмъ Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмѣни. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си животъ, а той се отпусне и започне да грѣши, благословението му ще се отнеме и ще се замѣни съ наказание. Отъ човѣка зависи да подобри или да влоши сѫдбата си. И тъй, отъ всички се иска да бѫдете справедливи по умъ и по сърдце, да прилагате Божията Правда. Вие трѣбва да бѫдете будни, да можете правилно да възприемате и разбирате волята Божия. Прилагате ли тази Висша воля, вие вѫтрешно ще чуете гласа на Бога — тихъ, красивъ и насърдчителенъ. Чуете ли този гласъ, боленъ да сте, ще станете отъ леглото си; сиромахъ да сте, ще забогатѣете; невежа да сте, умътъ ви ще се проясни. Предъ този гласъ всѣкакво недоволство изчезва. Чуете ли гласа на Божественото въ себе си, вие можете вече да се надявате на всичко. Безъ него нѣма развитие, нѣма успѣхъ, нѣма знание, нѣма радость, нѣма свѣтлина. Човѣкъ всѣки день добива нѣщо Божествено — нѣкаква мисъль или чувство, нѣкакъвъ малъкъ импулсъ, но той скоро го изгубва. — Защо? — Защото прави голѣми приготовления за него. Той започва да мете. да чисти кѫщата. — Не, дойде ли Божественото у васъ, приемете го. както сте и кѫдето и да сте. Каквато работа и да сте започнали, спрете я. Божественото не чака. То минава съ бьрзината на свѣтлината: мине, остави нѣщо и замине. Щомъ го почувствувате, спрете се веднага и приемете, каквото ви носи. Дето ви намѣри Божественото, тамъ трѣбва да стоите. Само така ще получите Божието благословение. Богъ иска да ви види такива, каквито сте. — Какъ, Богъ да ме види голъ! — Какво нѣщо е голота? — Голотата е човѣшко изобретение. Човѣкъ оголява, когаго не върши волята Божия. Докато върши волята Божия, той е облѣченъ като царски синъ. Новото учение е Божествено учение. Ученикътъ на новото учение трѣбва да разбира Божественото, както въ себе си, така и въ своитѣ ближни. Каквато работа и да имате каквото обещание и да сте дали, на себе си или на другъ нѣкой, предъ Божественото всичко отстѫпва. То посещава човѣка най-много за една минута и следъ това заминава. Сѫщевременно то предупреждава човѣка, че ще го посети, заради което той всѣкога трѣбва да бѫде буденъ. Щомъ посети човѣка, Божественото остава своето благословение, което той трѣбва да носи навсѣкѫде. Това благословение прави човѣка радостенъ и доволенъ. Дето отиде, той носи съ себе си тази радость, това веселие. По какво се отличава ученикътъ на новото учение? Ученикътъ на новото учение проявява Божественото и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си. Ако проявявате Божествени чувства, а мислитѣ и постѫпкитѣ ви не сѫ Божествени, вие сте ученици на старото учение. Новото учение подразбира хармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Божественото се проявява въ малки нѣща, а не въ голѣми. Нѣкога едно малко движение, изпълнено съ Божествена енергия, струва повече, отколкото богатството на цѣлата земя. Когато единъ езичникъ отишълъ при Елисея да се лѣкува, той очаквалъ Елисей да дигне рѫцетѣ си нагоре и по нѣкакъвъ особенъ начинъ да го освободи отъ проказата. Като стигналъ при Елисея, съ голѣми подаръци, последниятъ му казалъ: Никакви подаръци не искамъ, вземи ги назадъ, но за да се излѣкувашь, трѣбва да се потопишъ седемь пѫти въ р. Иорданъ. Като тръгналъ да си отива, езичникътъ, който билъ много богатъ, останалъ недоволенъ отъ съвета на Елисея и казалъ на слугата си: Малко ли рѣки и извори имаме у насъ, че трѣбва да дойда тукъ, да се потопя въ рѣката Иорданъ? Слугата му отговорилъ: Господарю, въ толкова води си се потопявалъ, но не сѫ ти помогнали. Потопи се и въ тази рѣка. можс да ти помогне. Той послушаль слугата си, потопилъ се седемь пѫти въ р. Иордань, и проказата му изчезнала. Когато езичникътъ заминалъ, слугата на Елисея го достигналъ и поискалъ нѣкои отъ подаръцитѣ, които носѣлъ за Елисея, подь предлогъ, че ще ги даде на бедни. Обаче, съ тѣхъ заедно той приелъ и проказата. Ученикътъ на новото учение трѣбва да върви по пѫтя на своя Учитель. Този пѫть изключва користолюбието. Отъ ученика се иска абсолютно безкористие. Не е въпросъ до дребнавоститѣ на нѣщата, но до великитѣ принципи, които съставятъ основа на живота. Чиста мисъль — свободна отъ всекакви заблуждения и благородно сьрдце — безъ никакви човѣшки ограничения — това се иска отъ ученика. Външно може да има известна дисхармония, но вѫтрешно, между ума и сърдцето на човѣка трѣбва да има единство, хармония. Съмнениего може да дойде отвънъ, но вие не трѣбва да го пущате вѫтре. Външното сьмнение е опитъ на сѫщества вънь отъ васъ, които искатъ да ви спънатъ въ пѫтя. Тѣ ви нашепватъ, че пѫтьтъ, по който вървите не води въ Царството Божие. — Защо? — Защото не вършите волята Божия. Това сѫ външни изпитания, съ които ученикътъ трѣбва да се справя. Докато връзката между ума и сърдцето му е здрава, той лесно се справя съ съмнението. Сега, да оставимъ въпроса за сьмнението незавършенъ. Богъ завършва работитѣ, а разумното начало у човѣка ги разработва. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини“. * 27. Лекция отъ Учителя, дьржана на 2 май, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Неразрѣшеното" 10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), Пѫрво издание, София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВЕЩЕНИЯТЪ ОЛТАРЪ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ Размишление. Прѣглеждане на рисункитѣ, дадени за тема. Образитѣ, картинитѣ, които хората рисуватъ, дѣйствуватъ възпитателно върху тѣхъ. Тѣ указватъ силно влияние върху човѣка. Споредъ законитѣ на природата, когато чъртае нѣщо, първо тя дава формата му, а послѣ неговия смисълъ. Затова, именно, всѣки образъ има своя величина и свое мѣсто. За да бѫдешъ човѣкъ на изкуството, ти трѣбва да намѣришъ своето мѣсто. Художникътъ, музикантътъ, философътъ, учениятъ, религиозниятъ трѣбва да намѣрятъ своето мѣсто. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣки стремежъ на човѣшката душа изисква специфична область, специфично мѣсто. Любовьта, Мѫдростьта, Истината иматъ свои специфични области. Когато се говори за органическия свѣтъ, за развитието на формитѣ, и тамъ ще срещнете сѫщото положение: всѣка форма има свое опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена величина. И всѣки човѣкъ, който има този вѫтрѣшенъ свещенъ стремежъ, непрѣменно ще намѣри своето мѣсто въ природата. Ако не може да намѣри своето мѣсто, това се дължи на обстоятелството, че понѣкога той очаква повече, отколкото трѣбва, а понѣкога очаква по-малко. Това сѫ двѣ крайности. За даденъ моментъ човѣкъ трѣбва да очаква толкова, колкото е възможно да получи, или да постигне. Ако не съблюдавате това нѣщо, вие ще се поставите въ полето на сѣнкитѣ. Щомъ изпаднете въ сѣнки, вие казвате: Всичко е суета! За да намирате, че всичко е суета, това подразбира сѫществуването на нѣкаква реалность. Само при суетата има реалность, и при реалностьта има суета. Само при злото има добро, и при доброто има зло. Слѣдъ всѣко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине, безъ да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине покрай васъ и ще ви засегне. Сега, отъ ваше гледище, какво разбирате подъ думата рисуване? Само художникътъ ли може да рисува? Не, всѣки трѣбва да се упражнява да рисува; всѣки трѣбва да се упражнява да пѣе. Вие трѣбва да отдѣляте всѣки день по 5—10 минути за пѣние, свирене, философствуване и т. н. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко. Понѣкога хората започватъ съ най-трудната задача — искатъ да разрѣшатъ смисъла на живота. Оставете този въпросъ за най-послѣ. Заемете се първо съ рѣшаването на по-прости въпроси, за които сѫ дадени естествени методи. Запримѣръ, какво ще направи заека, ако го гоните, и той се намѣри прѣдъ една рѣка? Заекътъ ще се засили и ще прѣскочи рѣката. Ако гоните патица прѣзъ рѣката, тя ще я прѣплава. Ако гоните птица прѣзъ рѣката, тя ще прѣхвръкне надъ нея. Слѣдователно, всѣко живо сѫщество има свои методи за дѣйствие, и то най-естествени. На сѫщото основание и човѣкъ има методи за разрѣшаване на всички въпроси, но той трѣбва да започне отъ най-малкитѣ, отъ най-маловажнитѣ. Има хора, които произлизатъ отъ птицитѣ, тѣ сѫ идеалисти. Слѣдователно, дойдатъ ли до разрѣшаването на нѣкой въпросъ, натъкнатъ ли се на нѣкаква мѫчнотия, тѣ ще я разрѣшатъ чрѣзъ хвъркане. Други хора произлизатъ отъ рода на плавателнитѣ животни — тѣ ще разрѣшатъ мѫчнотиитѣ си чрѣзъ плаване. Трета категория хора произлизатъ отъ млѣкопитаещитѣ, вслѣдствие на което тѣ ще разрѣшатъ своитѣ мѫчнотии чрѣзъ скачане, чрѣзъ ходене, движение по земята. Тъй щото, въ живота има толкова методи за разрѣшаване на въпроситѣ, колкото вида хора сѫществуватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е страхливъ като заекъ, той разрѣшава въпроситѣ си като заека, съ бѣгане, съ прѣскачане. Щомъ го погледне нѣкой накриво, той веднага бѣга. Сърцето на този човѣкъ постоянно трепва. Срѣщате другъ нѣкой, той е смѣлъ, отъ нищо не се плаши. И сто души да го погледнатъ накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. Казвате: Сърцето на човѣка не трѣбва да трепва. Понѣкога трепването на сърцето е на мѣсто. Защо? То развива една добра чърта въ характера на човѣка. Нетрепването на сърцето понѣкога развива извѣстенъ недѫгъ въ характера на човѣка. Юначеството може да се прѣвърне въ грубость, а понѣкога — въ смѣлость. Страхътъ може да се прѣвърне въ благоразумие, а понѣкога — въ слабость. Това сѫ сили въ природата, които иматъ два различни резултата. Страхътъ е построенъ върху съвѣстьта на човѣка.. Ако отнемете страха, соковетѣ на съвѣстьта прѣсъхватъ.. Въ почвата на страха сѫ посадени коренитѣ на човѣшката съвѣсть. Казвамъ: ако искате да имате успѣхъ въ работитѣ си, всичко трѣбва да вършите при разположение на духа, по любовь. Освѣнъ това, каквато работа ви се прѣдстави въ живота, не я избѣгвайте. Разнообразието въ работитѣ е необходимо за васъ. Новиятъ животъ, къмъ който се стремите, ще ви постави въ разни положения, на разни служби. Ето защо, днесъ вие трѣбва да учите всичко, да гледате на всички работи съ еднакво уважение. Всички нѣща не сѫ потрѣбни за този животъ, но ще дойде день, когато ще се нуждаете отъ тѣхъ. Разумниятъ човѣкъ всичко изучава. Той разумно използува всички условия на живота: отъ всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. Сега, като изучавате живота, едноврѣменно съ това трѣбва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вложено въ васъ. Има нѣща, които вие сами сте вложили въ себе си, но има нѣща, които други сѫ вложили въ васъ. Задачата ви седи въ това, да различавате еднитѣ отъ другитѣ заложби. Казвате; Не разбираме, какви сѫ тия заложби, какъ е възможно и други сѫщества да влагатъ въ насъ извѣстни способности. Положението на човѣка е подобно на положението на банкитѣ въ живота. Една банка има свой собственъ капиталъ, съ който работи, но сѫщеврѣменнотя работи съ капиталитѣ и съ скѫпоцѣнноститѣ на много външни лица; външнитѣ лица сѫ вложили своитѣ капитали въ нѣкои банки, за да се ползуватъ отъ извѣстни облаги. По сѫщия законъ и въ човѣка сѫ вложени капитали, цѣнности, дарби отъ външни лица, съ цѣль единъ день и тѣ да се ползуватъ отъ облагитѣ на неговата банка. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото нѣкога ще го държатъ отговоренъ за всичко, което е направилъ — придобилъ или изгубилъ. Вие трѣбва да цѣните грамаднитѣ богатства и капитали, които първоначално Богъ е вложилъ въ васъ. Ако цѣните това вѫтрѣшно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и единъ день ще се върнете при Бога съ увеличени, разработени капитали. Обаче, положението на повечето хора днесъ е точно обратно. На врѣмето си още тѣ не сѫ прѣцѣнили богатството, което имъ е дадено, както и отговорноститѣ по него, вслѣдствие на което редъ сѫществувания сѫ харчили, яли, пили, и днесъ се намиратъ въ положението на фалирали гърговци, отчаяни и обезсърдчени. Съврѣменнитѣ хора постоянно се оплаквать отъ живота и казватъ: Лоши сѫ условията на нашия животъ. Казвамъ: нѣма защо да се обезсърдчавате, лошитѣ условия дойдоха като послѣдствие на лошия животъ. Първоначално условията на живота сѫ били добри, но и сега още не сѫ лоши. Колкото и да е фалиралъ единъ търговецъ, той все пакъ има на разположение поне малъкъ, основенъ капиталъ, съ който отново може да започне работата си. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да посегне на този основенъ капиталъ на човѣка, даденъ му отъ Бога още при създаването му. Кой е този капиталъ? — Любовьта къмъ Бога. Щомъ обичате Бога, щомъ имате каква и да е идея за Него, условията на живота сѫ добри. Ако не обичате Бога, ако нѣмате идея за Него, условията на живота сѫ лоши. Ако обичате хората, условията на живота сѫ добри; ако не обичате хората, условията на живота сѫ лоши. И тъй, три стимула има въ живота на човѣка, които го заставятъ да работи: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си. Казвате: Любовьта къмъ себе си не е нищо друго, освѣнъ егоизъмътъ, който разрушава човѣка. Азъ не говоря за егоизъма въ неговитѣ крайни проявления. Да обичашъ себе си, разбирамъ, да обичашъ Бога въ себе си. Тази любовь, именно, е извършила на врѣмето си отлична работа. Тази форма на любовь постепенно се е разширявала и е прѣминала въ любовь къмъ ближния, т. е. любовь къмъ всички сѫщества вънъ отъ насъ, съ които заедно работимъ и се подвизаваме. Първиятъ човѣкъ, който е живѣлъ въ рая, познавалъ само любовьта къмъ себе си, къмъ Бога въ себе си. Той ималъ всичко на разположение: плодове, сѣмена, животни, като другари на неговия животъ, и за нищо не се е грижилъ. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствувалъ нужда отъ подобенъ на себе си, отъ ближенъ, когото да обича и да бѫде обичанъ. Азъ-тъ въ него, който билъ пъленъ господарь и на всички заповѣдвалъ, билъ вече недоволенъ отъ положението си и пожелалъ отъ Бога другарь, съ когото да се разбира. Питамъ: кой е недоволенъ отъ себе си? Недоволенъ е онзи, душата на когото не е въ самия него, но е вънъ нѣкѫдѣ. Такова е било положението и на Адама. Душата му не е била вѫтрѣ въ него, въ неговия рай, но останала вънъ отъ този рай, вслѣдствие на което той потърсилъ другарь, който да задоволи тази липса. Когато душата на човѣка е въ самия него, той живѣе вече въ Божествената Любовь, въ любовь къмъ Великото, Необятното, Безграничното, което се проявява навсѣкѫдѣ въ свѣта. Дѣ седи погрѣшката на Адама? Желанието му да има другарь не е лошо, обаче, той не погледналъ на Ева като на душа, произлѣзла отъ Бога, но си съставилъ за нея съвсѣмъ дѣтинско, криво схващане и казалъ: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помислилъ така за Ева, въ края на краищата, той трѣбвало да види, какви сѫ резултатитѣ на неговата крива мисъль — Ева не остана при него. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако той би погледналъ на Ева като на душа, излѣзла отъ Бога, която заслужава очудване и къмъ която трѣбва да се пристѫпва съ свещенъ трепетъ. Ще кажете, че това е било мнѣнието на Адама за жената. Азъ пъкъ казвамъ, че и сегашниятъ Адамъ мисли за Ева по сѫщия начинъ. Съврѣменниятъ мѫжъ мисли, че е господарь на жената, че има право надъ нея, понеже е излѣзла отъ него, но за тази негова крива мисъль той не можа да задържи жената при себе си. Съ такива разбирания животътъ не се подържа. Животътъ изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава. Вие трѣбва да си съставите понятие за човѣка, билъ той мѫжъ или жена, като за нѣщо цѣлокупно. Самъ за себе си, човѣкъ прѣдставя нѣщо цѣло, изявление на Бога. Когато се отдѣли отъ Бога и пожелае да бѫде самостоятеленъ, той веднага се поляризира, въ него се явяватъ два полюса. Тия два полюса сѫ Любовьта, която обхваща живота на всички сѫщества въ свѣта, и Мѫдростьта, която носи свѣтлина. Любовьта и Мѫдростьта пъкъ се стремятъ къмъ Истината, като къмъ крайно звено, като къмъ крайна цѣль на живота. Истината създава образитѣ; тя е поле на знания. Въ Истината се складиратъ всички знания, отъ незапомнени врѣмена и до днесъ. Учени, философи, поети, писатели могатъ да намѣрятъ всичко, каквото търсятъ, въ областьта на Истината. Тъй щото, когато учениятъ отиде при Любовьта, тя ще му даде конь и кола, съ които да се движи, да върви напрѣдъ; ако отиде при Мѫдростьта, тя ще му даде свѣщь, съ която да си свѣти; ако отиде при Истината, тя ще му даде знания. Слѣдователно, учениятъ ще запали свѣщьта, ще впрегне коня въ колата си и ще тръгне съ нея да пѫтува. Стотици и хиляди години ще пѫтува той, докато намѣри онѣзи знания, които сѫ необходими за придобиване на истинския животъ, на пълната свѣтлина и на безграничната свобода. И тъй, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си — нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Може да се познава само онзи, който се е проявилъ, у когото Съзнанието се е пробудило. Истинскиятъ човѣкъ седи въ онова, което се е проявило въ него. И ако днесъ хората се дѣлятъ на добри и лоши, това се дължи на обстсятелството, че тѣ сѫ проявили нѣкои свои качества, които се опрѣдѣлятъ като добри или лоши. Докато човѣкъ не е проявенъ, той минава за божество. Щомъ се прояви, всички започватъ да го хвалятъ или критикуватъ, споредъ това, какъ се е изявилъ прѣдъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ говори за моралъ, за вѣра, за любовь къмъ човѣчеството, за жертва, но щомъ дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само, какъ по добрѣ да се нареди, какъ по-добрѣ да се облѣче и нахрани. Питамъ: дѣ седи силата, устойчивостьта на този човѣкъ? Той трѣбва да съзнае своитѣ недѫзи, своитѣ слабости и да работи за тѣхното изправяне. Човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, може да се нарече онзи, който е въ състояние да изправи своитѣ слабости и погрѣшки. Ако не може да изправи погрѣшкитѣ си, той не може да се нарече човѣкъ. Животното изправя ли погрѣшкитѣ си? Кучето, котката, или кое и да е животно, дѣто ходи, тамъ хвърля изверженията си и не мисли да ги чисти. Човѣкъ не може да направи това нѣщо. Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателенъ е той не само къмъ външния, но и къмъ вѫтрѣшния си животъ: той трѣбва да пази ума и сърцето си въ абсолютна чистота, да не допуща никакви нечисти мисли и чувства. Както не трѣбва да допущате нечисти мисли и чувства въ ума и въ сърцето си, така сѫщо не трѣбва да допущате нѣкой човѣкъ да влѣзе въ душата ви. Душата е мѣсто, дѣто само Богъ може да живѣе. Допуснете ли човѣкъ въ душата си, вие ще се намѣрите въ затруднения, които ще рѣшите или като заека, или като патицата, или като рибата, или като млѣкопитаещото. Обаче, това не е правилно разрѣшаване на задачитѣ. Който се опита да влѣзе въ душата на човѣка, въ края на краищата, той ще срещне господаря на тази душа и ще се намѣри въ безизходно положение. Нѣкой влѣзе въ душата на своя ближенъ и казва: Ще търпишъ, нѣма какво. Не, така не се постѫпва. Човѣкъ трѣбва да търпи, но само когато Богъ го поставя на изпитания. Братъ брата нѣма право да изпитва. Казвамъ: между хората сѫществуватъ постоянни ежби, дразнения, отъ които тѣ трѣбва да се освободятъ. Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнятъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне до онази философия на живота, която разрѣшава тия въпроси и освобождава човѣка отъ тягостнитѣ състояния, въ които изпада. Тази положителна философия се срѣща навсѣкѫдѣ въ живота: и въ музиката, и въ поезията, и въ науката, и въ изкуствата. Който се добере до нея, той е доволенъ отъ положението си, защото тя го довежда до истината. Мнозина казватъ: Ние не сме добри хора. — Въ това нѣма никаква философия. Тогава други ще кажатъ: Ние сме добри хора. — Колкото е вѣрно едното твърдение, толкова е вѣрно и другото; колкото е валидно едното положение, толкова е валидно и другото. Когато хората казватъ, че сѫ добри или лоши, ние имаме друго гледище по този въпросъ. Ако нѣкой каже за себе си, че е лошъ или добъръ човѣкъ, ние подразбираме една цѣлокупность. Въ понятието „азъ“ се включва разумниятъ човѣкъ, който е въ сила да обхване много нѣща. Щомъ Азъ-тъ се произнесе, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той има прѣдъ видъ възможностьта за изправяне на погрѣшкитѣ. Азъ-тъ отправя погрѣшкитѣ къмъ душата, която веднага се заема съ тѣхното изправяне. Това нѣщо има приложение и при възпитанието. Ако възпитательтъ иска да изправи погрѣшкитѣ на своя ученикъ, и за тази цѣль апелира къмъ неговия умъ и къмъ неговото сърце, той нищо нѣма да постигне. Обаче, ако възпитательтъ може да говори на душата на своя възпитаникъ, той ще има голѣми постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието вие можете да приложите сѫщия методъ. Щомъ се намѣрите въ трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне. Мнозина търсятъ Бога отвънъ, но само когато се намиратъ въ мѫчнотии. И при това положение даже тѣ не знаятъ, какъ да се молятъ, какъ да се разговарятъ съ Господа. Нѣкой се изправи прѣдъ Господа и започва да говори: Не виждашъ ли, Господи, моитѣ нужди? Не виждашъ ли грѣховетѣ ми? Защо не ми помогнешъ? Казвамъ: добрѣ е, че този човѣкъ се обръща къмъ Господа, но защо не се е обърналъ къмъ Него прѣди да е сгрѣшилъ? Веднъжъ сгрѣшилъ, той трѣбва да каже: Господи, прости ме, че не се посъвѣтвахъ съ Тебе прѣди да сгрѣша! Голѣма пакость направихъ и на себе си, и на другитѣ. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да изправя погрѣшката си, за което Те моля да ми помогнешъ. Рѣшилъ съмъ да се изправя при всички положения: готовъ съмъ да понеса и най-голѣмото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросътъ е да изправя погрѣшката си. Казвамъ: ако е работата за бой, нека да те биятъ, както трѣбва, но да се изправишъ. И ако е въпросъ за милость, за отстѫпки, нека бѫдатъ и тѣ въ изобилие, но да се изправишъ. И строгитѣ, и мекитѣ мѣрки сѫ въ състояние да изправятъ недѫзитѣ, погрѣшкитѣ на хората. Ние не сме за палеативнитѣ срѣдства. Ние сме за онѣзи мѣрки, които помагатъ да се прояви истинския човѣкъ. Когато биятъ човѣка, той е въ ада; когато го милватъ, той е на небето. Когато мразятъ човѣка, той е въ ада; когато го любятъ, той е на небето. Който казва, че никой не го обича, той е въ ада. Щомъ каже, че го обичатъ, той е на небето. За да бѫде човѣкъ обичанъ, първо той трѣбва да слѣзе въ ада, да го намразятъ всички, да види, какво значи да живѣе безъ любовь. Щомъ разбере любовьта, щомъ започне да я търси, той се качва на небето. Това сѫ противоположности въ живота, между които човѣкъ трѣбва да се движи, за да расте, да се развива правилно. Казвамъ: като ученици на Божествената Школа, вие трѣбва да разбирате тия противоположности, за да се ползувате отъ тѣхъ. Ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ ада. Ако животътъ нѣма смисълъ за тебе, ще знаешъ, че си въ ада. — Какъ мога да осмисля живота си? — Качи се на небето, дѣто ще намѣришъ всичко онова, за което душата ти копнѣе. Като говоря за небето, азъ не визирамъ онова небе, което вие си прѣдставяте. Подъ думата „небе,“ азъ разбирамъ възвишения животъ, т. е. животъ, въ който има вѣчна свѣтлина, вѣчна радость и веселие. За това небе, именно, Христосъ е говорилъ. Той казва: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството небесно.“ Подъ думата „дѣте“ въ широкъ смисълъ, Христосъ разбира човѣкъ абсолютно чистъ, непороченъ, съ свѣтълъ умъ, който отдалечъ вижда нѣщата и е готовъ на всички жертви. Христосъ казва: „Съ миръ!“ Какво означава думата „съ миръ“? Съ миръ, смирение подразбира жертва. Смиренъ човѣкъ е онзи, който може да пожертвува всички свои блага за Бога, за себе си и за цѣлото човѣчество. Казвате: ако пожертвуваме всичко, какво ще остане за насъ? Наистина, има нѣщо, което човѣкъ не може и не трѣбва да жертвува. Кое е това нѣщо? — Божественото. За нищо въ свѣта човѣкъ не трѣбва да жертвува Божественото въ себе си. То трѣбва да бѫде въ услуга на Бога. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.“ Богъ каза на Аврама да принесе въ жертва сина си Исака. Той разбра Божиитѣ думи буквално, и бѣше готовъ да принесе въ жертва Исака, но чу Божия гласъ, който му казваше: „Не посѣгай на сина си! Ето, погледни въ храститѣ, тамъ има единъ овенъ. Принеси него въ жертва вмѣсто сина си Исака“. По този начинъ Господъ изпита послушанието на Аврама. Защо Аврамъ трѣбваше да принесе въ жертва овенъ, а не друго нѣкое животно? Овенътъ символизира човѣшката глава, т. е. ума на човѣка. Съ този символъ Богъ каза на Аврама: „Авраме, впрегни на работа ума си, който ти дадохъ!“ Аврамъ трѣбваше да пожертвува ума си, т. е. сина си за Божието дѣло. Обаче, той разбра Божиитѣ думи буквално и задигна сина си Исака, да го принесе въ жертва на Бога. Питамъ: вѣрващитѣ въ Бога по това врѣме разбраха ли този законъ? И тѣ не го разбраха. Който разбере този законъ, той ще впрегне ума си на работа за Господа. Щомъ впрегне ума си, ще впрегне и сърцето, и волята си. Значи, за правилното служене сѫ необходими четири елемента: Богъ, на Когото трѣбва да се служи; Аврамъ, който ще служи; синътъ, даденъ на човѣка, като условие за работа и овенътъ, който трѣбва да се пожертвува на физическия свѣтъ. Въ зодиака овенътъ прѣдставя човѣшката глава — мѣстото на ума. Когато се говори за жертва, подразбирамъ да принесешъ въ жертва тѣлото, а не душата си. Казано е въ Писанието: „Да принесете себе си въ жертва жива и благоугодна Богу.“ Това подразбира: да принесете своя умъ, своето сърце и своята воля въ жертва жива и благоугодна на Бога. Казвате на нѣкого: Направи една малка жертва за мене! Ако дадете пари нѣкому, жертва ли е това? Не, това е услуга. Истинската жертва подразбира такъвъ актъ, въ който едноврѣменно взиматъ участие и ума, и сърцето, и волята на човѣка. Безъ тѣзи условия жертва не сѫществува. Ако дадете нѣкому пари, дрехи, или нѣкакъвъ материаленъ прѣдметъ, безъ участието на тѣзи три елемента, вие правите услуга, а не жертва. Трѣбва да различавате жертвата отъ услугата. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за душата, като къмъ живо сѫщество, съ което може да се разговаряте. Когато искате да изправите погрѣшкитѣ си, ще се обръщате къмъ нея; когато искате да развивате извѣстни дарби, пакъ ще се разговаряте съ душата си. Говорите ли на душата си, точно на врѣме ще изправите недѫзитѣ си и точно на врѣме ще развиете дарбитѣ си. Душата на човѣка прѣдставя срѣда, прѣзъ която той прѣкарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли човѣкъ да бѫде музикаленъ, ако нѣма срѣда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да свири, той самъ трѣбва да бѫде срѣда. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ живота. Условия, срѣда сѫществуватъ за всички живи сѫщества, обаче, мнозина искатъ специални условия за себе си. Който иска специални условия, специална срѣда за своето развитие, да се прояви, той трѣбва да чака, докато дойде това врѣме. Като четете Писанието, въ което се говори за „дървото на живота“, можете ли да кажете, колко плодове е дало това дърво? На нѣкои хора плодоветѣ сѫ на физическия свѣтъ; на други — въ духовния свѣтъ, а на трети — въ Божествения свѣтъ. Който не е могълъ да стане виденъ, прочутъ човѣкъ на земята, той ще бѫде виденъ на небето — отъ него зависи. Обаче, едноврѣменно човѣкъ не може да бѫде виденъ, знаменитъ и въ тритѣ свѣта. Въ това отношение, за всички хора има възможность да се проявятъ. Мнозина иматъ желание да се проявятъ между хората. Едни искатъ да се проявятъ като учени, други — като музиканти, трети — като художници, четвърти — като поети и т. н. Какво трѣбва да напише единъ поетъ, за да стане виденъ? Каква трѣбва да бѫде неговата поезия? Съ какво се отличава, напримѣръ, поезията на Тагоре, която взе премия? Поезията на Тагоре е символична. Каква е разликата между символичната и реалистичната поезия? Едно важно положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, е слѣдното: пазете се да не дойдете до обезличаване на нѣщата. Какъ ще постигнете това? Като не подвеждате явленията въ живота подъ общъ знаменатель. Не изисквайте отъ хората да мислятъ като васъ. Идейнитѣ хора могатъ да иматъ еднакви стремежи, еднакво гледище къмъ природата, но въ методитѣ за постижения, въ начинитѣ, по които се проявяватъ, трѣбва да сѫществува пълно разнообразие. Красотата на живота седи въ вѫтрѣшното разнообразие. Въ живота на земята разнообразието е външно, а вѫтрѣ има голѣмо еднообразие. Въ живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вѫтрѣшно — голѣмо разнообразие. Ако влѣзете въ небето, на пръвъ погледъ ще видите навсѣкѫдѣ свѣтлина и голѣмо еднообразие. Ако не сте подготвени за този животъ, скоро ще се отекчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назадъ, между земнитѣ жители. Като се подготвите за този животъ, въ неговата свѣтлина вие ще различавате образитѣ, ще влѣзете въ разговоръ съ сѫществата на този свѣтъ и ще видите голѣмото вѫтрѣшно разнообразие между тѣхъ. Значи, ако очитѣ ви сѫ отворени, и на физическия свѣтъ да сте, вие пакъ ще виждате красотата и разнообразието на духовния свѣтъ. За духовния свѣтъ, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ“. Всичко това е скрито въ свѣтлината на този свѣтъ. Който е абсолютно чистъ и светъ, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свѣтъ. Слѣдователно, който иска да влѣзе въ този свѣтъ, той трѣбва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душитѣ съ вѣкове се готвятъ, за да дойдатъ до онзи моментъ, когато прѣдъ тѣхъ ще се разкрие величието на Божия свѣтъ. Който не мине по пѫтя на чистенето, той слѣпъ ще влѣзе въ духовния свѣтъ. Прѣдъ него ще се разкрие само една свѣтлина, безъ никакви образи. Духовниятъ свѣтъ ще бѫде за него такова нѣщо, каквото прѣдставя София, гледана отъ високитѣ върхове на Витоша. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и вие, когато се изправите лице съ лице срѣщу човѣкъ, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човѣкъ е това, като всички човѣци — съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши, уста. Не, това не е човѣкътъ. Ако обичате нѣкого, въ него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за васъ, и въ това лице вие пакъ ще виждате очи, уши, носъ, уста, но съвършено различни отъ тия на другитѣ хора. Само при това положение ще видите голѣмото разнообразие въ човѣка и ще разберете, че външниятъ човѣкъ не е още сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣщо особено, нѣщо красиво се крие дълбоко въ човѣка, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие въ човѣка? Това е неговата душа. Добрѣ, че душата на човѣка е скрита. Колкото и да се облича външно, той все пакъ остава незадоволенъ. Нито той е доволенъ отъ себе си, нито другитѣ сѫ доволни отъ него. Защо? Всѣки търси душата. Само душата може да обича, да даде на човѣка това, отъ което той се нуждае. Днесъ всички говорятъ за любовьта, всички цитиратъ стиха, че Богъ е Любовь, но като дойде врѣме да проявятъ своята любовь, тѣ пропадатъ. Ако отидете въ дома на човѣкъ, който говори за любовь, и поседите тамъ петь-шесть деня, вие веднага ще го поставите на изпитъ. Той ще ви пита: За колко врѣме сте дошли тукъ? Мислите ли скоро да заминавате? Любовьта на съврѣменнитѣ хора издържа само нѣколко деня. Ако искате да запазите любовьта на нѣкого, останете въ дома му само за нѣколко деня, а слѣдъ това вземете си стая близо до него; сѫщеврѣменно трѣбва да имате и материални срѣдства на разположение, съ нищо да не го ангажирвате. Сега, като се говори за Божествения свѣтъ, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: който се готви за този свѣтъ, той трѣбва да бѫде вѫтрѣшно богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия не сѫществува. Кой човѣкъ е сиромахъ? Глупавиятъ човѣкъ е сиромахъ; лошиятъ човѣкъ е сиромахъ; лъжецътъ е сиромахъ; недѫгавиятъ е сиромахъ. Богатъ човѣкъ е онзи, който има знание, сила, любовь, добродѣтели, съ една дума — богатъ съ добродѣтели; сиромахъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродѣтели. Ако сиромахътъ има приятели между жителитѣ на ада, като отиде при тѣхъ, още на втория день ще го впрегнатъ на работа: ще го накаратъ да оре, да копае на нивата. И вие постѫпвате така съ млѣкопитаещитѣ. Тѣ цѣлъ день прѣкарватъ въ ада, впрегнати на работа отъ васъ, и вечерь, като се върнатъ отъ нивата или отъ полето, давате имъ малко храна, завързвате ги въ дама и не искате да знаете за тѣхнитѣ чувства, за това, което тѣ прѣживѣватъ. Казвате: Говедо е това, то нищо не разбира. — Не е така. И това говедо мисли, и то чувствува. Докато е било при Бога, то е мислило по единъ начинъ. Щомъ слиза на земята, започва да мисли по другъ начинъ. Казвамъ: ако имате два вола, дадени ви да оратъ, да ги използувате, вие считате, че трѣбва да се отнасяте съ тѣхъ като съ жители отъ ада. Питамъ: при развитието, въ което тѣ се намиратъ, можете ли да се отнасяте къмъ тѣхъ по правилата на небето? Ако имате една огнена топка, можете ли да я гладите, да я милвате или цѣлувате? Не, вие ще стоите далечъ отъ нея. Както постѫпвате съ огнената топка, така трѣбва да постѫпвате и съ лошитк хора. Лошитѣ хора сѫ огънь въ свѣта. Ако речете да помилвате, да цѣлунете единъ лошъ човѣкъ, устата ви ще изгори и носътъ ви ще окапе. Защо? Той е нагрѣтъ до температура нѣколко хиляди градуса, която всичко изгаря и въ пепель прѣвръща. Какво се разбира подъ думата любовь? Сега азъ нѣма да обяснявамъ развитието на любовьта, но казвамъ: когато се говори за Божествената Любовь, ние разбираме, че тя дава необходимитѣ условия за развитието на душата. Който попадне въ ада, за него има едни условия; който попадне въ небето, за него има други условия. Защо? На всѣки трѣбва да се даде нужното, т. е. онѣзи условия, при които той е създаденъ. Ако намѣря на пѫтя си едно растение, първо ще взема една голѣма саксия, ще я напълня съ хубава пръсть, ще го посадя въ нея и слѣдъ това ще го полѣя съ вода; ако срещна на пѫтя си риба, ще я поставя въ едно голѣмо езеро съ чиста вода, тамъ да плува; ако срещна волъ, ще го пусна въ ливадата да пасе свѣжа, зелена трѣва; ако срещна заекъ, ще му дамъ възможность да бѣга въ гората; ако срещна птица, ще я пусна въ въздуха, да хвърчи на просторъ и свобода. Ако срещна човѣкъ, ще го науча да мисли правилно. И най-послѣ, ако срещна ангелъ, не зная, какво да направя съ него. Мѫчно е човѣкъ да се справи съ ангелитѣ. За тѣхъ нѣма мѣсто на земята. Хората едва сега създаватъ условия въ себе си за приемане на сѫществата отъ по-възвишенитѣ свѣтове. Трѣбва да се направи мѣсто и за тѣхъ. Като се говори за Божествения свѣтъ, той не прѣдставя нищо друго, освѣнъ сборъ отъ разумнитѣ, добритѣ сърца на хората. Тия сърца, именно, съставятъ основа на невидимия свѣтъ. Тѣ сѫ полета за работа. Ако дойде нѣкой ангелъ на земята, трѣбва да има поне единъ олтаръ за него. Защо му е този олтаръ? За да принесе жертва на Бога. Вие трѣбва да приготвите този олтаръ въ самитѣ васъ. Щомъ ангелътъ принесе своята жертва, той ще влѣзе при васъ и ще започне да ви говори. Сега, като се върнете дома си, провѣрете, имате ли такъвъ олтаръ въ себе си, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва. Това е една отъ великитѣ истини, която трѣбва да знаете. Като знаете тази истина, ще разберете, какво значи да се моли човѣкъ на Бога. Ако се молите по стария начинъ, както досега хората сѫ се молили, нищо нѣма да придобиете. Този начинъ е изигралъ своята роля. Сега за всичко се изискватъ нови начини, нови пѫтища. Нѣкой не иска да чете молитвитѣ на гласъ. Добрѣ, нека ги чете тихо, вѫтрѣ въ себе си. Както и да се моли човѣкъ, важно е молитвата му да е приета отъ Бога. Сѫщото се отнася и до правенето на добро. Всѣко добро, което направите, трѣбва така да е прието отъ човѣка, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добрѣ ще бѫде да не правите това добро. Ама гладувалъ нѣкой. По-добрѣ да погладува, отколкото да го унизите. Като срещна човѣкъ, който е гладувалъ, питамъ го: колко врѣме си гладувалъ? — Три деня. — Нищо, ти си герой, има още врѣме до 40 деня. Слѣдъ това си взимамъ бѣлѣжка за този човѣкъ, като герой. Като го срещна втори пѫть и разбера, че гладува 40 деня вече, азъ съмъ първиятъ, който ще му приготвя хубавъ обѣдъ и ще му кажа: заповѣдай да си хапнешъ и благодари на Бога! И Христосъ, като пости 40 деня, на послѣдния день огладнѣ, и дойдоха ангели да Му слугуватъ. До това врѣме Той трѣбваше да издържа, а при това бѣше оставенъ самъ на себе си. Като говоря, че човѣкъ трѣбва да гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко отъ моя страна. Питамъ: постили ли сте по 40 деня? — Не сме постили. — Щомъ постите 40 деня, тогава ще ме опитате, ще разберете, какъвъ съмъ. Който иска да бѫде истински герой, да се кали, нека отиде въ пустинята, като Христа, и тамъ да прѣкара 40 деня въ постъ и молитва. Тамъ той ще научи много нѣща и ще издържи изпита си. А тъй, да ходите тукъ-тамъ, да искате милостиня, това не е правилно. Казвамъ: по физически начинъ не може да се влѣзе въ Царството Божие. Царството Божие не е нѣщо физическо, да насилишъ и да влѣзешъ. То е невидимо, вѫтрѣшно нѣщо. Царството Божие е вѫтрѣ въ човѣка, и насила не може да се прѣвземе. Въ миналото, па и до днесъ още, хората сѫ правили и правятъ опити насила да прѣвзематъ Царството Божие, т. е. Царството на Любовьта. Ето защо, и до днесъ още момцитѣ крадятъ момитѣ. Тѣ мислятъ, че като откраднатъ нѣкоя мома, съ това заедно ще откраднатъ и любовьта. И наистина, момъкътъ успѣва да открадне нѣкоя мома, но любовьта изгубва. Съ кражби работата не се урежда. Вие знаете легендата за „Прикованиятъ Прометей,“ който открадна свещения огънь. Той открадна свещения огънь, но затова го приковаха на скалата. Защо го приковаха? За да му покажатъ, че докато нѣма приготвенъ олтаръ, съотвѣтно мѣсто за свещения огънь, никой нѣма право да го сваля отъ небето. Тогавашнитѣ гърци нѣмаха мѣсто въ своитѣ храмове за свещения огънь. Жрецитѣ могатъ да крадятъ земния огънь и да го турятъ въ кадилницитѣ си, но да турятъ свещения огънь въ своитѣ кадилници, това е невъзможно. Отъ този огънь и кадилницитѣ имъ ще се стопятъ, и отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Ецинственото мѣсто, дѣто може да се тури свещениятъ огънь, това е човѣшкото сърце. Сърце, въ което гори свещениятъ огънь, прѣдставя изворъ на благородни и възвишени чувства и свѣтли мисли. Поетъ, въ сърцето на когото гори свещениятъ огънь, ще пише поезии съ бѣлъ цвѣтъ, съ цвѣта на свѣтлината. Защо нѣма да пише съ червенъ цвѣтъ? Защото червениятъ цвѣтъ е на животнитѣ. Защо нѣма да пише съ зеленъ цвѣтъ? Защото зелениятъ цвѣтъ символизира материализъма. Защо нѣма да пише съ портокаленъ цвѣтъ? Защото портокалениятъ цвѣтъ символизира индивидуализъма. Защо нѣма да пише съ синъ цвѣтъ? Синиятъ цвѣтъ е на луната; той дѣйствува върху въображението. Поетитѣ гледатъ все нагорѣ, къмъ небето, тѣ търсятъ физическото. Значи, истинскиятъ поетъ трѣбва да пише съ цвѣта на свѣтлината, съ бѣлия цвѣтъ. Азъ бихъ казалъ още, че буквитѣ, съ които ще се пише новата поезия, трѣбва да бѫдатъ образувани отъ вълни на разумностьта. И тогава, като четете такава поезия, вие ще се свържете съ онѣзи разумни души, които сѫ участвували при написването й. Щомъ прочетете поезията, тѣ ще си заминатъ. Жива, велика поезия ще бѫде новата поезия! Листата на живата поезия непрѣкѫснато ще се вдигатъ и слагатъ, споредъ желанието на човѣка да чете. Ако той пожелае да прочете нѣщо отъ миналото, веднага ще дойдатъ разумни души, които ще отворятъ тия страници и ще седатъ при васъ, докато четете. И буквитѣ на тази поезия сѫ живи. Тѣ се скриватъ и наново се явяватъ, споредъ желанието на хората да четатъ. Живата поезия нито се печата, нито по витрини се излага. Тя върви заедно съ поета, а се разяася отъ ангелитѣ изъ цѣлата вселена. Азъ ви запознавамъ съ тия нѣща, за да имате широкъ полетъ, просторъ въ мисъльта. Това не е фантазия, то е реалность, която се отнася до вѣчното знание, складирано въ Божественитѣ съкровища. За това знание, именно, човѣшката душа копнѣе. Да разполагашъ съ това знание, значи да се намирашъ между любещи души, а ти самъ да се чувствувашъ въ положението на ангепъ, който лети изъ пространството, отъ нищо и никого не ограничаванъ. Жива е вселената, и всичко, което се намира въ нея, трѣбва да съзнава този животъ! Всичко въ нея диша животъ, свѣжесть. Имашъ ли това съзнание, дѣто минешъ, каквото намислишъ, за всичко ще ти се съдѣйствува; всѣки ще ти отваря пѫть, да вървишъ напрѣдъ. Като пѫтувате по земята, всичко е точно обратно. На всѣка граница ще ви спиратъ, ще отварятъ куфаритѣ ви, ще ви събличатъ, ще ви прѣтърсватъ, да не би да носите нѣщо скѫпоцѣнно въ себе си. Ако при тѣзи условия прѣдприемете едно пѫтешествие прѣзъ Европа, ще се натъкнете на голѣми изпитания. Щомъ човѣкъ се прѣчисти и освободи отъ ограничителнитѣ условия на земята, той може да прѣдприеме едно пѫтешествие изъ Божествения свѣтъ, свободенъ отъ куфари, отъ прѣтърсвания. Обаче, такова пѫтешествие може да направи само свободниятъ човѣкъ, който е завършилъ своето развитие на земята. Всички куфари оставатъ на физическия свѣтъ, а въ Божествения свѣтъ човѣкъ отива съвършено празенъ. Тамъ знаятъ нуждитѣ му, и всичко необходимо за него е прѣдвидено прѣди още той да го е замислилъ. Въ Божествения свѣтъ само душата на човѣка може да пѫтува. Всичко друго той оставя на земята. Това подразбира стиха: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието — Богу“. Докато сте на земята, ще работите. Тукъ има страдания, неволи, горчивини, противорѣчия, сиромашия, смърть, но трѣбва да минете прѣзъ всичко това, да се калите. Изпѣйте сега упражненията „Киаметъ“ и „Въ начало бѣ Словото“. Въ пѣнието душата главно трѣбва да взима участие. Човѣкъ може да пѣе по два начина: по обикновенъ начинъ; и второ, съ разположение на духа, т. е. съ вдъхновение. За да има вдъхновение, той трѣбва да обича музиката, да слуша добри пѣвци и музиканти. Само при такива условия човѣкъ може да се вдъхнови и да пѣе хубаво. Щомъ пѣе хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и свѣтли мисли. Като слушате нѣкой голѣмъ талантъ, билъ той пѣвецъ или музикантъ, вие се свързвате съ него, а съ това заедно и съ редъ ощесѫщества, свързани съ пѣвеца или съ музиканта. Всѣки талантливъ пѣвецъ или музикантъ е колективенъ изразъ на много души, които се проявяватъ чрѣзъ него, съ цѣль да възпитаватъ хората. Вибрациитѣ на тия разумни, възвишени сѫщества се носятъ далечъ въ пространството, чрѣзъ гласа на тия пѣвци, и съ това указватъ благотворно влияние върху човѣшкия характеръ. Човѣкъ може да изпѣе една пѣсень така вдъхновено, така прочувствувано, че тя да създаде прѣвратъ въ всѣки, който я чуе. Вибрациитѣ на тази пѣсень ще се носятъ изъ пространството, ще се прѣповтарятъ отъ хората и ще останатъ за вѣчни врѣмена. Сѫщата пѣсень може да се изпѣе и по такъвъ начинъ, че да не остане поменъ отъ нея — зависи, какъ се пѣе. Малко пѣсни има, които се разнасятъ изъ пространството. Досега, напримѣръ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато може да се улови въ пространството нѣкоя египетска, или индуска пѣсень. Изобщо, музика, която не остава за вѣчни врѣмена въ пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индуситѣ иматъ хубава музика. Нѣкои казватъ, че въ Индия даже и тръстикитѣ свирили. Това се дължи на обстоятелството, че въ тия тръстики се образуватъ дупки, прѣзъ които, като минава вѣтърътъ, чува се нѣкакво особено свирене. Възможно е тръстикитѣ въ Индия да свирятъ, но самитѣ индуси не свирятъ. Индуситѣ имали нѣкакви пѣсни, съ които приспивали змиитѣ. И така да е, това още не е музика. Че всѣка майка има пѣсни, съ които приспива дѣцата си, но тѣзи пѣсни не могатъ още да се приематъ за нѣкаква особена музика. Циганитѣ, турцитѣ често си служатъ съ дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата въ пространството. Когато сте неразположени, вземете едно дайре, или леко, ритмично потропайте съ рѫката си върху масата 10 — 15 м., и ще виците, че неразположението ви ще изчезне. Щомъ видите. че нѣкой вашъ приятель е неразположенъ, потропайте малко съ рѫката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятельтъ ти те пита, загцо тропашъ така, ти нѣма да казвашъ причината. Ще потропашъ, докато състоянието му се смѣни. Слѣдъ това ще му кажешъ: Направихъ едно упражнение, което даде добри резултати. И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да прилагатъ музиката въ живота си като срѣдство за възпитание. Ако продължаватъ да си служатъ сь старитѣ методи за възпитание, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Сегашнитѣ методи на възпитание не сѫ нищо друго, освѣнъ дресиране. Възпитате по този начинъ единъ човѣкъ и мислите, че той се е измѣнилъ, но щомъ го поставите при условия, вънъ отъ тази дресировка, той се връща въ първото си положение. Много индийци, които живѣятъ въ Америка, свършватъ тамъ университетъ, живѣять като американцитѣ, но щомъ отидатъ между своитѣ съплѣменници, тѣ започватъ да живѣятъ като тѣхъ, връщатъ се въ първото си положение. Обаче, човѣкъ може коренно да се измѣни, само ако приеме християнството въ себв си, ако то стане за него плъть и кръвь. Врѣме се изисква, за да се внесе нѣщо ново въ човѣка. Иначе, нѣщата се приематъ само външно. Казвамъ: като врѣмененъ методъ, съ който можете да си въздѣйствувате, е ритмичното тропане отъ врѣме на врѣме съ рѫка на масата. Ще кажете, че това е смѣшна работа, че ще станете за посмѣшище на хората. Питамъ: като удряте съ юмрукъ на масата и се заканвате нѣкому, не е ли смѣшно? Нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, и той удря на масата съ юмрукъ и казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, какво мога да направя? — Какво можешъ да направишъ? Като ударишъ съ рѫка на масата, едва ли можешъ да повдигнешъ единъ чувалъ, тежъкъ нѣколко килограма. Съ това удряне Витоша не можешъ да мръднешъ, а още повече земята да помѣстишъ. Като биешъ тѫпанъ, или дайре поне състоянието си можешъ да трансформирашъ. Често хората правятъ много смѣшни работи, безъ да съзнаватъ това, а като имъ се даде нѣкакво упражнение, тѣ го считатъ смѣшно. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младитѣ, но по новъ начинъ. Кармата на съврѣменнитѣ хора е голѣма, тежка, тя е натрупана отъ хиляди години насамъ, и трѣбва да се ликвидира съ нея. При това положение, смѣшно е, когато нѣкой се заканва на хората, иска да имъ покаже, кой е и какво може да направи. Какво можешъ да направишъ? Ти имашъ да плащашъ хиляда полици отъ по хиляди левове. Изплати първо тѣхъ, че послѣ ще показвашъ на хората, какво можешъ да направишъ. Какво можешъ да направишъ безъ пари? Първата задача, която ти прѣдстои, е да изплатишъ полицитѣ си. Днесъ, дѣто мръднешъ, все пари трѣбватъ. Щомъ имашъ пари, пѫтьтъ ти е отворенъ, и навсѣкѫдѣ ти казватъ „добрѣ дошълъ!“ Това можете да провѣрите всѣки моментъ въ живота си. Имате пари, всички ви приематъ; нѣмате пари, никой не ви приема. Имате знания, веднага могатъ да ви назначатъ професоръ; нѣмате знания, и професорска титла не ви даватъ. Вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за онова, което можете да направите. Какъ ще имате тази ясна прѣдстава? — Като се опитате да направите това, за което казвате, че можете да го направите. Запримѣръ, нѣкой казва: оситѣ мога да събера на едно мѣсто. Това знание ми е прѣдадено още отъ дѣдо ми и отъ прадѣдо ми. Да ора, обаче, не мога; да копая — не мога; да пиша — не мога. Ако срещна мечка въ гората, съ нея не мога да се разговарямъ. Обаче, има хора, които могатъ да се разговарятъ съ мечки, и ако ги срещне мечка въ гората, пѫть имъ сторва. Това може да ви се струва като приказка отъ „Хиляда и една нощь.“ Както и да мислите, това сѫ символистистични факти изъ живота. Нека всѣки се запита въ себе си: Азъ мога ли да събера оситѣ на едно мѣсто? Мога ли да се разговарямъ съ мечка? Като ученици на Школата, даватъ ви се редъ задачи, които трѣбва да рѣшите. Тѣзи задачи ще ви доведатъ до реалното, до истинското знание законитѣ на разумната природа. Щомъ се домогне до основнитѣ закони на природата, човѣкъ ще може да въздѣйствува на материята. Знание, сила се изисква затова. Има хора, на които направо не може да имъ се въздѣйствува. Между такъвъ човѣкъ и васъ трѣбва да има нѣколко души още, 10 или 15 най-малко, като трансформатори, та като мине енергията прѣзъ тѣхъ, да засегне и дадения човѣкъ. Ако говорите на този човѣкъ направо, ще имате точно обратни резултати. Ето защо, който иска да помага, да влияе на хората, той трѣбва да знае законитѣ, по които да имъ въздѣйствува. Хората сѫ наредени въ извѣстни системи, които трѣбва да знае онзи, който помага. Казвате: еди-кой си човѣкъ е мой приятель, азъ го познавамъ добрѣ. За да познавате нѣкой човѣкъ, за да го наречете вашъ приятель, вие трѣбва да сте въ една система съ него. Щомъ сте въ една система съ него, между вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия ще има единство; вие ще бѫдете въ хармония съ него. Само при тѣзи условия между васъ ще сѫществува истинско приятелство. Възъ основа на този вѫтрѣшенъ законъ се образуватъ окултнитѣ школи: сродни души, съ еднакви стремежи и разбирания, се събиратъ на едно мѣсто и образуватъ цѣла система. Това не става на земята, но въ невидимия свѣтъ. Въ сѫщность, на небето сѫществува само една Окултна Школа. Тя се субсидира отъ разумни сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ създаватъ закони, правила; оттамъ слѣдятъ за успѣха на всѣки ученикъ. По подобие на тази Небесна Школа се създаватъ такива школи и на земята. Какви сте като ученици, това не се опрѣдѣля отъ школитѣ на земята, но отъ Небесната Школа, която държи смѣтка за всичко. Като отворите главната книга на Небесната Школа, тамъ е писано за всѣки ученикъ, кога за пръвъ пѫть е постѫпилъ въ Школата, кои сѫ били тогава родителитѣ му, какъ е вървѣлъ въ училището по успѣхъ и поведение и какъ е завършилъ. Ако ученикътъ е прѣживѣлъ нѣщо силно, което не е могълъ да разрѣши, и поради това напусналъ Школата, и то е отбѣлѣзано. И ако слѣдъ нѣколко прѣражздаия пакъ постѫпи въ Школата, и това се отбѣлѣзва. Казвате: Като сме записани въ Школата, какво ли ще научимъ? — Ако за пръвъ пѫть влизате въ Школата, нищо нѣма да научите. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно студентътъ, който влиза въ университета, да се запитва: Ще науча ли нѣщо въ университета? Той не може и не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Защо? Защото, прѣди да стане студентъ, той е слѣдвалъ при майка си седемь години, въ отдѣленията — четири години, въ прогимназията — три години и въ гимназията — петь години и навсѣкѫдѣ все е научилъ нѣщо. Най-послѣ той влиза въ университета, дѣто учи още четири години. Значи, той е станалъ момъкъ на 23 години, и едва е свършилъ единъ факултетъ. Ако иска да свърши четири факултета, трѣбватъ му още цѣли 16 години. Тъй щото, за да се каже, че нѣкой човѣкъ е горѣ-долу образованъ, трѣбва да учи 35—36 години. Слѣдователно, като стане на 40 годишна възрасть, едва тогава той може да изучава основния законъ — любовь къмъ Бога. Тогава той влиза въ квадрата. Къмъ 30 годишната си възрасть човѣкъ минава една криза, рѣшава се неговото положение, дали ще стане човѣкъ, или нѣма да стане. На 33 годишната си възрасть той ще бѫде разпнатъ на кръстъ. Ако може да оживѣе, да възкръсне слѣдъ разпъването му на кръстъ, великъ човѣкъ ще стане отъ него. Ако умре, ще го погребатъ, паметникъ ще му поставятъ и ще пишатъ: Тукъ лежи младъ поетъ, който живѣ, бори се въ живота, но борбата го умори, и той умрѣ. Значи, отъ 40 години нагорѣ, слѣдъ като е миналъ възкресението, човѣкъ може да работи съзнателно, да започне основна работа. Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като станатъ на 40 години, тѣ казватъ: Ето, 40 лазарника вече лежатъ на гърба ни. Какво можемъ да направимъ отсега нататъкъ? Ако разсѫждавате по този начинъ, това показва, че нито разпятието сте минали, нито възкресението. И наистина, при това положение, вие нищо особено не можете да направите. Голѣмо нещастие ще бѫде за васъ, ако на 30 годишната възрасть не ви намѣрятъ нѣкѫдѣ и не ви разпънатъ. Ако не посипете дрехитѣ си съ нафталинъ, молци ще ги изядатъ. Сѫщото може да се каже и за човѣка: ако на 30 години не го посипятъ съ прахъ, молцитѣ ще го изядатъ. Прахътъ подразбира страданията. Страданията пъкъ означаватъ кръста. Азъ не говоря за кръста въ букваленъ смисълъ, но въ смисълъ на страдания. Разпъването не е външенъ, но вѫтрѣшенъ психологически законъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ вѫтрѣшното разпъване. Ако можете да издържите това разпъване, вие сте добрѣ посипани съ нафталинъ, и никакъвъ молецъ въ свѣта не е въ състояние да ви изяде. Не сте ли посипани съ нафталинъ, всѣки молецъ може да ви изяде. Дреха, наядена отъ молецъ, нито се продава, нито се употрѣбява. Дреха, която молци не сѫ яли, е на мѣстото си, и всѣки я желае. Бѫдещитѣ дрехи, които ще се правятъ отъ стъкло, молци нѣма да ги нападатъ. Докато сѫ отъ вълна, все ще иматъ дупки отъ молци. Молцитѣ прѣдставятъ лошитѣ мисли и чувства, които хората често хранятъ въ себе си. Сега, запомнете основната мисъль отъ тази лекция. Тя е слѣдната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъвъ общественъ животъ, никакво приятелство не могатъ да сѫществуватъ, ако човѣкъ не приготви въ своето сърце жертвеникъ, олтаръ, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва на Бога. Дѣто нѣма жертвеникъ, тамъ е мѣсто на страдания, тамъ е адътъ на живота. Дѣто има жертвеникъ, тамъ е мѣсто за правене добро на себе си и на ближнитѣ — мѣсто за служене на Бога. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“ * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 9 февруари, 1927 г. — София.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ще бѫдатъ предупредени. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Въ миналата лекция се говорѝ за доброта и разумность. Можете ли да опредѣлите качествата на разумностьта ? По какво се различава разумния отъ неразумния човѣкъ? Кога човѣкъ не може да се ползува отъ своята разумность? — Когато заболѣе. Изобщо, всѣка болесть прекѫсва разумностьта на човѣка. Забелязано е, че високата температура у човѣка става причина той да губи способностьта си да мисли правилно, да разсѫждава. Болни, които иматъ висока температура, често изпа- датъ въ безсъзнание, вследствие на което органитѣ имъ не могатъ да изпълняватъ своитѣ функции. Разумниятъ човѣкъ държи въ пълна изправность своитѣ органи. Той не се подава на нещастия и страдания, нито се отчайва. Докато е въ морето, той не разсѫждава за нищо друго, освенъ за сѫщественото, а именно — да плава правилно, да спазва законитѣ, които регулиратъ теченията на водата, за да излѣзе благополучно на брѣга. Докато е въ морето, той не се подава на никакви странични желания и удоволствия. Какво правятъ съвременнитѣ хора ? Ние ги виждаме всрѣдъ морето, при голѣмитѣ вълни, при клатушкане на параходитѣ да разсѫждаватъ за любовь, за братство, за равенство, за кротость, за милосърдие, за въпроси, които сѫ предметъ на небето. Тѣзи въпроси се разрешаватъ само на небето, т. е. само при уредения животъ на хората, когато вълнитѣ, буритѣ въ морето сѫ утихнали. Докато се блъскатъ въ вълнитѣ, хората сѫ болни. Какво ще говорите на тия хора за братство и равенство, за любовь между тѣхъ? Можете ли да искате отъ болния да играе на хорото? На болния можете да говорите само за болестьта му, да търсите начинъ, какъ да му помогнете. Сега, азъ правя аналогия между свѣта и морето. Каквото сѫ буритѣ и вѣтроветѣ за морето, такова нѣщо представятъ изпитанията и изкушенията въ свѣта. Когато се прави нѣкаква аналогия, човѣкъ трѣбва да съпоставя явленията правилно. Всѣва аналогия трѣбва да изяснява единъ принципъ. Всички явления, съ които аналогията си служи, трѣбва да бѫдатъ свързани едно съ друго. Щомъ се прекѫсне връзката между тия явления, аналогията сама по себе си пада. Сѫщото нѣщо се забелязва и въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка е дотолкова хармониченъ, доколкото явленията въ личния му животъ сѫ свързани едно съ друго. Влѣзе ли едно дисхармонично явле ние въ живота на човѣка, съ което той не може да се справи, състоянието му веднага се измѣня. Запримѣръ, времето, богатството, сиромашията, страхътъ, болеститѣ сѫ въ сила да измѣнятъ състоянието на човѣка, да го изкаратъ отъ равновесието му, да нарушатъ хармонията въ неговия животъ. За да не губи равновесието си, да не нарушава хармонията въ живота си, човѣкъ трѣбва да изучава всички явления, да знае причинитѣ на произхода имъ, както и тѣхнитѣ добри и лоши последствия. Човѣкъ не би могълъ да преплава Великия океанъ на живота, безъ положително, дълбоко познаване на всички явления въ природата. Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да изучавате окрѫжаващитѣ, съ голѣма искреность и чистота, и да развивате своята вѣра. — „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога“ е казано въ Писанието. Искате ли Богъ да ви лѣкува, ще вложите въ Него пълно довѣрие, абсолютна вѣра. — Ама дали ще се излѣкувамъ ? — Щомъ се обръщате къмъ Бога, никакво съмнение, никакво колебание не трѣбва да имате. Вложете любовьта, вѣрата си въ Първата Причина на нѣщата и за нищо друго не мислете. Щомъ се помолишъ на Бога, стани и ходи. Ако повѣрвашъ, ще оздравѣешъ. Най-малкото колебание е въ състояние да попрѣчи на вашето оздравяване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до науката. Иска ли да изследва нѣкое явление изъ область та на науката, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ своя успѣхъ. Влѣзе ли въ Божествения, или въ причинния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мисъльта, че е старъ, че е ученъ, че много знае. Това сѫ мисли, достѫпни за човѣка на земята. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, човѣкъ трѣбва да напусне разбиранията си, които ималъ на земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на стомаха, на дробоветѣ, на мозъка, тамъ никаква критика не се позволява. Дойдете ли до науката на природата, всѣкаква критика е изключена. Тази наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на земята. Запитали единъ психологъ: На какво се дължи човѣшката паметь? Той отговорилъ: Човѣшката паметь се дължи на чувствителността, интелигентностьта и волята. Тукъ психологията спира. Виждаме, че много въпроси изъ областьта на философията и до днесъ оставатъ на сѫщото положение, на каквото сѫ били въ времето на Платона. Въпросътъ за паметьта е по-добре изясненъ отъ френолозитѣ. Тѣ раздѣлятъ паметьта на историческа, музикална, паметь за време, за мѣсто, за образи и т. н. Не само това, но тѣ намиратъ мѣстото на всѣки видъ паметь въ човѣшката глава и правятъ редъ опити и наблюдения. Когато забележатъ проява на единъ или на другъ видъ паметь въ човѣка, френолозитѣ знаятъ причинитѣ на това. Тъй щото, изучавайте въпроса за паметьта не само отъ гледището на психологията, но и отъ гледището на френологията, да разширите знанията си, да се ползувате отъ тѣхъ. И тъй, ученикътъ трѣбва да изучава причинитѣ на всѣка проява, на всѣко явление въ природата, както и въ човѣшкия животъ. Така и ученитѣ изучаватъ явленията въ природата. Запримѣръ, тѣ казватъ, че причинитѣ на земетресенията се дължатъ на огъването и хлътването на земнитѣ пластове. Колкото по-спокойно се слагатъ земнитѣ пластове, толкова по-слаби сѫ сътресенията. Ако огъванията и хлътванията сѫ голѣми, земетресенията сѫ катастрофални. Сѫщото нѣщо става и въ човѣшкия мозъкъ. Колкото по-правилна, по-спокойна е човѣшката мисъль, толкова и дейностьта на мозъка е по-нормална. Ако мислитѣ на човѣка претърпяватъ голѣми огъвания, голѣми пречупвания, мозъкътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми сътресения. Ако бащата или майката на такъвъ човѣкъ умре, той ще преживѣе силни сътресения. Когато умре бащата или майката на човѣкъ, който разбира законитѣ на живота, той знае, че баща му е заминалъ за онзи свѣтъ, не е умрѣлъ, и тамъ ще продължи своята работа. Докато е билъ на земята, той е прекарвалъ въ затворъ, а на онзи свѣтъ ще бѫде свободенъ. Материалиститѣ мислятъ, че животътъ е само на земята. Щомъ умре човѣкъ, всичко се свърш ва съ него. Теософитѣ пъкъ мислятъ, че като замине човѣкъ за другия свѣтъ, тамъ ще прегледа живота си, който е прекаралъ на земята, ще научи причинитѣ за всичко преживяно, и отново ще се върне на земята. Обаче, и едното, и другото гледище по въпроса сѫ детински схващания. Когато отиде въ духовния свѣтъ, човѣкъ продължава да живѣе, да работи, да учи, както и на земята. И въ духовния свѣтъ има училища. И тамъ има ученици, които решаватъ сериозни задачи. Тѣ сѫ изправни въ своитѣ задължения, а къмъ учителитѣ си сѫ внимателни и послушни. Мисъльта имъ е съсрѣдоточена, заета изключително съ предмета или задачата, дадена оть тѣхния учитель. Такъвъ трѣбва да бѫде всѣки ученикъ, който постѫпва въ гимназия, или въ университетъ. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ, който постѫпва въ окултна школа. Такъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ на живота. Какво представя животътъ? Животътъ е незавършена повесть, която не може да дойде до нѣкакъвъ край. Тя вѣчно ще се пише и всѣкога недописана ще остане. И любовьта е незавършена повесть. Който иска да види края на любовьта, той ще умре. Който търси началото и края на нѣщата, той е осѫденъ на смърть. Началото на нѣщата събира хората на едно мѣсто; краятъ ги раздѣля. Всѣкога мислете за началото на живота, но не и за неговия край. Краятъ на живота води къмъ тъмнина. Затова Христосъ казва: „Работете, докато е день!“ Това значи: работете, докато е день, докато сте въ началото на живота, докато сте въ свѣтлина. Дойде ли нощьта, нищо не може да се работи. Нощьта е краятъ на живота. Могатъ ли хората да работятъ, когато стане голѣмо земетресение, което разтърсва цѣлата земя? Могатъ ли ученицитѣ да ходятъ на училище? Могатъ ли момитѣ и момцитѣ да играятъ на хорото? Могатъ ли да се даватъ театри и концерти? Могатъ ли чиновницитѣ да ходятъ на работа? Щомъ стане голѣмо земетресение, работитѣ на хората се спиратъ, животътъ имъ взима друго направление. Ето защо, за да не дойдатъ голѣмитѣ сътресения въ живота, хората трѣбва да се съобразяватъ съ законитѣ на разумната природа, съ великитѣ закони на Божествения свѣтъ. Животътъ на земята още не е съвършенъ, но той е устроенъ по единъ Божественъ планъ, за изпълнението на който хората трѣбва да се приготвятъ. Всѣки трѣбва да се съзнава като клетка отъ Божествения организъмъ и да върши само това, което главата на този организъмъ му заповѣдва. Не постѫлва ли по този начинъ, това показва, че съзнанието на този човѣкъ не е пробудено още за възвишеното и красивото въ свѣта. И тъй, ако искате да имате резултати, постижения, работете съ малки величини. Започвайте съ малки величини и постепенно отивайте къмъ голѣми. Като работите по то зи начинъ, вие ще се натъкнете на малки изпитания и спънки, на малки страдания, които ще внесатъ и малки заоблачавания въ съзнанието ви. Започнете ли изведнъжъ съ голѣми величини, вие ще се натъкнете на голѣми спънки, на голѣми страдания, които издъно ще разклатятъ ума ви. По този начинъ вие ще изгубите основната мѣрка на живота и ще се разколебаете. При това положение човѣкъ ще изпадне въ голѣми заблуждения. Разумнитѣ сѫщества, обаче, ще му помогнатъ. Но той трѣбва да бѫде готовъ да ги слуша. Щомъ видятъ, че е изкривилъ пѫтя си, тѣ ще му кажатъ - Внимавай, защото пѫтьтъ, който си поелъ, не е правъ. Като видятъ неговитѣ криви мисли, тѣ ще му кажатъ: Спри малко, обмисли добре работата, защото мисъльта ти не е права. Който иска да се изправи, той ще обмисли добре въпроса, ще се побори малко въ себе си и скоро ще се изправи. Когато влѣзе въ духовния животъ, човѣкъ започва да третира въпроса за духовната любовь. Какво нѣщо е духовната любовь? Духовната любовь е любовь къмъ ближнитѣ. Сѫщевременно духовната любовь нѣма никакво отношение къмъ материалния свѣтъ, къмъ материалнитѣ, физическитѣ връзки на хората. Тя помага на хората, но е любовь между духовни сѫщества. Когато се говори за духовната любовь, ние подразбираме любовьта на ангелитѣ, на възвишенитѣ сѫщества. Който иска да изяви тази любовь къмъ ближнитѣ си, той трѣбва да се свърже съ възвишенитѣ сѫщества, съ ангелитѣ, и да мисли за тѣхъ. Мнозина говорятъ за духовна любовь, а мислятъ за хората и се свързватъ съ тѣхъ. Невъзможно е човѣкъ да мисли за хората, да се свързва съ тѣхъ, а да проявява Божията Любовь. Да мислишъ за ангелитѣ е едно нѣщо, да мислишъ за хората е друго нѣщо. Ако е свързанъ съ ангелитѣ, човѣкъ никога не може да изживява противоречия. Докато сѫ въ духовната любовь, мѫжътъ и жената се разговарятъ сладко, разбиратъ се, живѣятъ братски помежду си. Щомъ любовьта имъ слѣзе на физическото поле, между тѣхъ веднага изпъкватъ противоречия, недоразумения. Тѣ започватъ да се сърдятъ, да се каратъ, и въ скоро време отношенията имъ се развалятъ. Противоречията между хората се дължатъ на това, че тѣ не се разбиратъ. Човѣшката любовь ограничава, а Божествената — освобождава. Докато живѣе въ човѣшката любовь, човѣкъ всѣкога ще грѣши. Виждате, че единъ художникъ рисува. Вие се приближавате къмъ него и започвате да критикувате картината му. Това е неразумна постѫпка. Който критикува, той трѣбва да знае начини за изправяне на погрѣшкитѣ. Физиономиститѣ, които изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, сѫ дошли до заключение, че тия чърти сѫ толкова по-правилни, колкото човѣкъ се намира на по-висока степень на развитие. Гениалнитѣ хора, светиитѣ иматъ правилни чърти на лицето. Челото на нѣкой човѣкъ е високо 6 см., носътъ му е дълъгъ 5 см., а брадата — 4 см.; на другъ нѣкой пъкъ и челото, и носътъ, и брадата сѫ все по 6 см. Ако наблюдавате тия двама души, ще забележите, че вториятъ проявява по-голѣма интелигентность отъ първия. Ще кажете, че това сѫ мъртви числа. Представете си, че имате нѣколко души, които разполагатъ съ различенъ капиталъ въ касата си: първиятъ има сто лева, вториятъ — хиляда, третиятъ — десеть хиляди, четвъртиятъ — сто хиляди, петиятъ — единъ милионъ. Въ какво седи различието между тѣзи петь души ? Разликата се заключава въ тѣхната деятелность, въ инициативата на тѣхнитѣ прояви. Онзи, който има сто лева, ще икономисва отъ храната си, ще пости, за да може повече време да прекара съ тия пари. Който има хиляда лева на разположение, той си позволява да мисли, освенъ за храната, още и за обуща, за шапка и за нѣкои дребни нѣща. Който разполага съ десеть хиляди лева, освенъ своитѣ нужди, той задоволява нуждитѣ и на семейството си. Който има сто хиляди лева, той ще може да даде и образование на децата си. Който има единъ милионъ на разположение, освенъ горнитѣ нужди, той може да задоволи редъ свои изисквания: ще си направи кѫща, съ хубава градина, ще си купи автомобилъ и т. н. Въ дадения случай, капиталътъ представя сила, възможность за проява на човѣшката деятелность. Колкото по-голѣмъ е капиталътъ на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ на неговата деятелность. Тъй щото, колкото по-широко и по-високо е челото на човѣка, толкова по-голѣма е интелигентностьта му. Въ процеса на развитието си, човѣкъ е работилъ върху главата си. Главата на човѣка е плодъ на неговата деятелность, плодъ на културитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Тѣлото му е плодъ на животинскитѣ култури. Значи, човѣшкото тѣло е резултатъ на деятелностьта на животнитѣ. Материята пъкъ е резултатъ на деятелностьта на растенията. Тъй щото, когато е билъ въ фазата на растение, човѣкъ е създалъ материалитѣ за съграждане на своето тѣло; когато е билъ въ фазата на животно, той е създалъ тѣлото си; и най-после, когато е дошълъ въ фазата на човѣкъ, той е създалъ главата и лицето си. Въ резултатъ на всичко това, Богъ е вдъхналъ въ човѣка дихание, и той станалъ жива душа. И тъй, главниятъ капиталъ на човѣка е неговата глава, отъ една страна, и лицето му отъ друга. Мозъкътъ на човѣка е съставенъ отъ два вида материя: отъ груба, физическа материя, която се разлага, и отъ духовна, ефирна, която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка се отпечатватъ всички човѣшки мисли. Като умре, човѣкъ взима съ себе си, именно, тази ефирна, духовна материя на мозъка. Този мозъкъ дава образа или лицето на заминалия. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ тамъ ще срещнете все млади души, най-много до 33 годишна възрасть. По-горе отъ 33 години нѣма да срещнете нито една душа. Нѣкои души сѫ на петь години, други — на десеть, трети — на петнадесеть и т. н. Ако една душа е живѣла 25,000 години на земята, като влѣзе въ духовния свѣтъ, тя ще бѫде едва на петь години. Ако на земята е живѣла 50,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на десеть години. Ако на земята е живѣла 75,000 години, въ духовния свѣтъ ще бѫде на 15 години. При това, животътъ, който душитѣ прекарватъ на земята, трѣбва да бѫде съзнателенъ, а не обикновенъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да се избави отъ лошитѣ условия, отъ влиянието на окрѫжаващитѣ. Не само хората влияятъ на човѣка, но има природни течения, срещу които той не трѣбва да се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да се съсрѣдоточава, да концентрира ума си, за да се справя съ онѣзи условия, съ онѣзи течения, които могатъ да го отнесатъ. Не е ли буденъ срещу тия течения, никой не би могълъ да му помогне. Който може да се жертвува за Бога, той ще живѣе дълго време на земята, ще работи за развитието на своята душа, а сѫщевременно ще помага и на ближнитѣ си. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да погуби и да заколи, а Азъ дойдохъ да дамъ животъ, и то преизобилно“. Следователно, който иска да продължи и подобри живо та си, той трѣбва да го посвети въ служба на Бога. Да се подобри живота на човѣка, това значи, да се подобрятъ условията му, да придобие Божията благодать. Кое прѣчи на ученика да се ползува отъ Божията благодать? Щомъ е добъръ и разуменъ, той всѣкога ще има условия да се ползува отъ Божията благодать. Ако е неразуменъ, своенравенъ, той нищо нѣма да придобие. Учительтъ не се интересува отъ неразумнитѣ и своенравни ученици. За ученика е важно да бѫде добъръ и разуменъ. Защо и за какво трѣбва да бѫде такъвъ, не е важно. — Какъ ще се познае, кой ученикъ е добъръ и разуменъ? — На пѫтя на ученика, невидимиятъ свѣтъ е поставилъ сита, едри и ситни, чрезъ които ще изпита, кой е добъръ и кой — разуменъ, кой е смѣлъ и решителенъ и кой — страхливъ. Невидимиятъ свѣтъ не обича ученици, които сѫ страхливи и неразумни, които сѫ готови за бълхата да изгорятъ цѣлъ юрганъ. Ученикътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да цени времето, чувствата на човѣка, да не се натрапва. Когато отиде при нѣкого да иска известна услуга, той трѣбва да има търпение, трѣбва да чака. Може би този човѣкъ, отъ когото искате услуга, е професоръ, или лѣкарь, и трѣбва незабавно да свърши друга нѣкаква работа. Ученикътъ трѣбва да бѫде крайно внимателенъ и търпеливъ. Когато нѣкой обещае, че ще ви приеме и услужи, вие трѣбва да имате вѣра, да знаете, че всичко ще се нареди така, както Богъ е опредѣлилъ. Каквото Богъ е обещалъ, непременно ще се изпълни. Божиитѣ обещания нѣматъ обратни решения. Ето защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява въ Божествения планъ. Богъ иска отъ човѣка да бѫде добъръ и разуменъ. Щастието може да се вози само на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Любовьта пъкъ се носи на крилата на щастието. Дето е щастието, тамъ е и любовьта. Безъ щастие любовьта се проявява като динамическа сила, която руши. Обаче, когато се говори за любовь, ние разбираме присѫтствие на доброта и разумность въ нея. Докато не бѣха готови да следватъ любовьта, хората трѣбваше да минатъ презъ голѣми страдания, да се пробуди съзнанието имъ. Щомъ се приготвиха да следватъ любовьта, Богъ имъ каза: „Ще изпратя Духа си да ви рѫководи“. Следователно, Духътъ ще учи човѣка и когато спи, и когато е буденъ. Въ сѫщность само тѣлото на човѣка почива, а духътъ му е всѣкога буденъ. Това, което човѣкъ не може да научи и разбере презъ деня, научава го вечерь, когато спи. Вечерь той отива да се учи, въ така нареченото духовно училище. Разумниятъ, добриятъ ученикъ се учи и вечерь, и презъ деня. Той се учи отъ земетресенията, отъ наводненията, отъ буритѣ — отъ всичко. Катастрофитѣ въ природата сѫ условия за пробуждане на човѣшкото съзнание. Ученитѣ обясняватъ причинитѣ за земетресенията, но не могатъ да ги избегнатъ. Щомъ усѣтятъ, че нѣкѫде става земетресение, и тѣ бѣгатъ като проститѣ хора, които нищо не знаятъ за причинитѣ на земетресенията. Истински ученъ е онзи, който знае, кои пластове ще се размѣстватъ, какъ ще стане размѣстването имъ, за да заеме такова положение, че земетресението да не го засегне. Единъ господинъ разправяше една своя опитность, която ималъ въ време на земетресението. Той ималъ една юрдечка съ петь малки юрдечета. Една сутринь забелязаль, че юрдечката съ юрдечетата липсала отъ двора. Той започналъ да я търси тукъ-тамъ, но никѫде не могълъ да я намѣри. На другия день станало земетресението. Той се уплашилъ толкова много, че съвършено забравилъ за юрдечката. Два-три деня следъ това юрдечката съ юрдечетата пристигнала въ двора и започнала да се разхожда. Кѫде е била юрдечката ? Още преди земетресението тя усѣтила, че ще стане нѣщо особено, и затова напуснала дома на господаря си, да си намѣри безопасно мѣсто. Какво показва това ? Това показва, че юрдечката познава, кои пластове ще се раздвижатъ и кои ще останатъ спокойни. Ако юрдечката знае това, колко повече човѣкъ трѣбва да предчувствува катастрофитѣ. Когато човѣкъ е въ съгласие съ законитѣ на природата, при всички катастрофи, които предстоятъ да станатъ, той ще бѫде предупреденъ. Вѫтрешно ще му се подшушне да излѣзе вънъ, на 10-20 метра далечъ отъ кѫщата си. Защо и за какво трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, нито ще му се каже, нито трѣбза да пита. Той трѣбва да излѣзе вънъ и да стои спокойно, да види, какво предстои да стане. Нѣма да се минатъ десеть минути, и земята ще се разтърси. Ето защо човѣкъ всѣкога трѣбва да се вслушва въ своя вѫтрешенъ гласъ и да му се подчинява. Сега, предъ видъ на станалото земетресение, хората пущатъ различни слухове. Нѣкои казватъ, че щѣли да станатъ голѣми земетресения, вследствие на което София и други градове щѣли да изчезнатъ. Много нѣща има да станатъ, но на човѣка не е дадено да знае, какво го чака. Земетресенията, буритѣ, наводненията сѫ предвидени въ Божия планъ за пробуждане съзнанието на хората. Тази е причината, поради която всичко предстояще е въ тайна. Разумнитѣ и добритѣ ще бѫдатъ предупредени за онова, която ще стане. Неразумнитѣ ще понесатъ последствията на своя животъ. Следователно, по-добре е за тѣхъ да не знаятъ, какво ги очаква. И да знаятъ, пакъ не могатъ да избегнатъ онова, което имъ е опредѣлено да преживѣятъ. „Богъ забавя, но не забравя“ — казва българската поговорка. Идватъ времена на изпитания, когато човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ. Не е ли буденъ, той ще се подаде на чужди влияния, които ще го оплетатъ, ще го поставятъ на страдания. Кажатъ ли на нѣкого да стои настрана, или да не се качва на параходъ, или да излѣзе отъ кѫщата си, той трѣбва да слуша. Не слуша ли, нищо не може да го извини. Каквито времена и да дойдатъ, не се страхувайте. Ще станете по-разумни, ще се сближите повече. Общитѣ страдания и изпитания сближаватъ хората. Казано е въ Писанието: „Косъмъ нѣма да падне отъ главата на онѣзи, които любятъ Господа“. Казано е още, че заради избранитѣ ще се съкратятъ днитѣ на изпитанията и скърбитѣ. За да бѫдете въ числото на избранитѣ, вие трѣбва да проявите вашата доброта и разумность. Бѫдете добри и разумни, ако искате да цъвнете, да завържете и да узрѣете. Това, което говоря, не се отнася до едного, но до всички, и то не до външното, но до вѫтрешното въ човѣка, което се стреми, копнѣе, жадува. Когато грѣши, то плаче, скърби, стреми се да изправи погрѣшкитѣ си. То представя духовния елементъ въ човѣка. Следователно, човѣкъ е дошълъ на земята да развие този елементъ въ себе си, а не да се удоволствува. Като ученици, вие трѣбва да се справяте съ своя вѫтрешенъ страхъ. Земетресенията, които ставатъ въ природата, сѫ условия за човѣка да преодолѣе своя страхъ. Какво трѣбва да правите, ако се страхувате отъ земетресение? Колкото пѫти презъ нощьта се събудите, станете отъ леглото си и се молете. Вслу швайте се дълбоко въ себе си, трѣбва ли да излѣзете вънъ, или да останете въ стаята си. Каквото ви се каже, това трѣбва да направите. Ако ви се каже да останете въ стаята си, ще останете; ако ви се каже да излѣзете вънъ, ще излѣзете. Земетресенията сѫ едно отъ голѣмитѣ изпитания за хората. Малцина могатъ да посрещнатъ това изпитание съ вѣра и бодъръ духъ. Едно правило пазете въ живота си: бѣгайте отъ злото, приближавайте се къмъ доброто и всѣкога разумни бѫдете. При всички случаи на изпитания, изнасяйте фактитѣ така, както сѫ станали, безъ никакви преувеличавания. Не разпространявайте лъжливи слухове. Щомъ се касае за нѣкакъвъ въпросъ, помислете малко и го обяснете научно. По този начинъ само ще турите начало на нова, велика наука. Сега не е време да се спираме върху научнитѣ обяснения за земетресенията. За това сѫ дадени редъ научни теории, които се свеждатъ все къмъ една, а именно: причинитѣ на земетресенията сѫ голѣмитѣ или малки размѣствания на земнитѣ пластове, които сѫ започнали да се огъватъ отъ преди хиляди и милиони години насамъ. Въ Писанието е казано, че ние сме въ последнитѣ дни, когато на земята се създава новъ континентъ. Всѣки знае, че когато се строи нѣщо ново, всѣкога има чукане, удряне, шумъ, блъскане. Майстори работятъ съ своитѣ чукове и длета. Такова нѣщо преживява днесъ цѣлата зе мя: пластоветѣ се размѣстватъ, хлътватъ, огъватъ се; вулкани изригватъ и т. н. Всичко това ученитѣ обясняватъ съ редъ теории. Майсторитѣ, които работятъ въ земята, не сѫ като тия, които работятъ на повърхностьта ѝ. За тѣхъ огъньтъ не е прѣчка, както за майсторитѣ на земята. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ главно съ мисъльта си. Тѣхната мисъль е толкова силна, че може да измѣня материята. Съ мисъльта си тѣ могатъ да преобразятъ грамадни пространства земя. Христосъ казва: „Ако имате вѣра като синапово зърно, планини можете да мѣстите“. Обаче, досега никой не е премѣстилъ нито една планина. Това не става изведнъжъ. Хиляди години се изискватъ, за да може човѣкъ съ мисъльта си да премѣсти една планина. Човѣкъ не трѣбва да се сили да премѣства планини, но той трѣбва да строи. И моята работа е да строя, а не да мѣстя. Старото се мѣсти, а новото се строи, гради. Съ стари работи ние не се занимаваме. Ние градимъ нови нѣща. За да бѫдете майстори на новото, вие трѣбва да се освободите отъ всички противоречия. За разбиране и прилагане на новата наука се изисква нова обстановка на нѣщата, нова свѣтлина. Безъ тази свѣтлина на съзнанието, нищо ново не може да се създаде. Въ Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си да ви научи на много нѣща“. Духътъ не представя нѣкаква особена форма, но условие за проява на Божията Любовь въ човѣшката душа, да може тя правилно да се развива. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да разбира известни научни положения, или известни духовни въпроси. Той седи, слуша и възприема — храни се. И като не разбира, пакъ е добре. Тогава той се упражнява. Каквото и да правите, една часть отъ васъ трѣбва да бѫдете добри, друга часть трѣбва да бѫдете разумни, а трета часть — любещи. Днесъ хората искатъ да бѫдатъ обичани, а не тѣ да обичатъ. По-мѫчно е човѣкъ да обича, отколкото да бѫде обичанъ. Задачата, която сестритѣ изпълниха съ изплитане на шапката, имъ даде нѣщо. Най-малкото, което спечелиха, се отнася до областьта на послушанието. На пророцитѣ въ старо време се казваше да бръснатъ коситѣ си. Понѣкога имъ се казваше да оставатъ космитѣ на брадата си да растатъ. Какво придобиха отъ това? Нищо не придобиха. По този начинъ тѣ изучаваха послушанието. Ученикътъ трѣбва да бѫде послушенъ, но на кого? — На Божественото въ себе си. Когато Божественото му каже нѣщо, той трѣбва веднага да го изпълни. Божественото му казва да стане, а той отговаря: Ще полежа още петь минути. Това е непослушание. Божественото му казва да не яде много, а той иска да си хапне още малко. И това е непослушание. Що се отнася до гласа на Божественото, ученикътъ трѣбва да бѫде абсолютно послушенъ. Ако не е послушенъ, той не може да има очакванитѣ резултати. Въ послушанието, обаче, се изисква различаване, да познавате, кои съвети сѫ на Божественото у васъ и кои — чужди. Когато Божественото въ човѣка говори, той изпитва известенъ подемъ въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Когато човѣшкото въ него говори, той се натъква на противоречия, които внасятъ въ душата му смутъ, раздвояване. Всѣкога слушайте Божественото въ себе си, за да можете правилно да се развивате. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 26. Лекция огъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброта и разумность. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Сега ще ви кажа една мисъль, да видимъ, какво ще разберете отъ нея. Тази мисъль е следната: Силнитѣ ще носятъ тежеститѣ на слабитѣ. Какво означава тази мисъль? Всѣки има известно разбиране, но се стѣснява да изкаже мисъльта си. Стѣснението е дошло, когато човѣкъ е излѣзълъ отъ рая. Когато нѣкой се стѣснява да се изкаже, другъ се решава да каже, какво мисли по даденъ въпросъ. Щомъ се изкаже, той изпитва приятность, известно доволство, че се е освободилъ отъ нѣщо. Кое е по-хубаво: да се стѣснява човѣкъ, или да му е приятно? Човѣкъ се стѣснява, когато каже нѣкаква глупость. Човѣкъ се радва, когато каже нѣщо умно. Следователно, стѣсняването е на мѣсто, когато човѣкъ се страхува да не каже нѣщо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже нѣкаква глупость. Ако може да каже нѣщо умно, което ще зарадва всички, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде духовенъ. Що е духътъ? Духътъ е законъ на движение. Движението е изразъ на интелигентность. Интелигентностьта е изразъ на доброта. Човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, ако духътъ му не е въ движение. Степеньта на човѣшката интелигентность се опредѣля напълно отъ бързината на движението на неговата мисъль. Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-уменъ е човѣкъ. Нѣкой се хвали съ мисъльта си, че била много обширна, обхващала цѣлия свѣтъ. Мисъльта може да обхваща цѣлия свѣтъ, но не може да го управлява. Следователно, да обхващашъ нѣщата, това е едно; да ги управлявашъ, това е друго. Обхващането и управляването сѫ две различни нѣща. Едно дете може да управлява цѣлъ домъ, но не може да го обхване, да го държи въ рѫцетѣ си. Посѣйте едно житно зърно въ земята и вижте, ще можете ли следъ сто години да го обхванете. Значи, нѣкои нѣща сѫ постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Нѣкой казва, че иска да разбере еди-кой си човѣкъ, да обхване мисъльта му, да го обгърне въ себе си. Ако този човѣкъ е въ положението на желѫдъ, ти можешъ да го разберешъ, да го обхванешъ. Но ако той е станалъ вече стогодишенъ дѫбъ, по никой начинъ не можешъ да го разберешъ и обгърнешъ. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човѣкъ. Какъ ще го разберете? Той е миналъ презъ различнимѣста, носи въ себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е билъ на Сатурнъ, после на Слънцето, на Луната, отдето слѣзълъ на Земята. Какъ ще го обхванете? Какъ ще го разберете? — Вѣрно ли е, че той е обиколилъ толкова планети? — Споредъ твърденията на окултиститѣ е вѣрно, но вие сте свободни да вѣрвате, или да не вѣрвате. Какъ можете да разберете единъ човѣкъ? Това е мѫчна работа. Преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере себе си. Щомъ разбере себе си, той ще разбере и другитѣ. Мѫчно е, обаче, човѣкъ да разбере себе си. Още въ древностьта Сократъ е казалъ: „Познай себе си“. Човѣкъ се погледне, вижда, че има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувствува, но въпрѣки това не се познава. Следъ това взима сантиметъръ и се измѣрва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава. Той не се познава на земята, а какъ ще се познае, като замине за другия свѣтъ? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тѣло. Така е, но какво знаете за астралното тѣло на човѣка? Докато сте на земята, вие тежите 50-60-70 клгр., а въ астралния свѣтъ ще тежите едва нѣколко грама. Какво ще направите съ такава тежесть? Ако слѣзете съ астралното си тѣло на земята, вие ще се намѣрите въ чудо. Най-малкиятъ вѣтрецъ ще ви носи изъ пространството, като сь аеропланъ. Вие ще се чудите,защо нѣмате никакъвъ устой, какво е станало съ природата, какво е станало съ васъ, че не можете за моментъ само да се задържите на земята. Учени, философи, които сѫ заминавали за онзи свѣтъ, сѫ оставали дълго време на земята съ астралнитѣ си тѣла и, като не сѫ разбирали законитѣ на това тѣло, чудили сѫ се на промѣнитѣ, които ставали въ природата. Щомъ се спирали, вѣтърътъ веднага ги задигалъ въ въздуха. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, той се намира предъ по-голѣми противоречия отъ тѣзи на земята. Какъ ще примирите противоречията въ живота? Това сѫ величини, съ които отъ една страна борави науката, а отъ друга страна — човѣшкото съзнание, но и тѣ не сѫ въ състояние да примирятъ противоречията. Въ теоретическо отношение поне е така. Какъ се примиряватъ противоречията практически, това е другъ въпросъ. Божествената, абсолютната наука разполага съ редъ методи за справяне, за примиряване съ противоречията. Едно отъ голѣмитѣ противоречия на земята е сѫществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всѣкога сѫществува известно противоречие, известно стълкновяване. На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахътъ постоянно мисли, какъ да стане богатъ, по какъвъ начинъ богатството на свѣта да мине въ неговитѣ рѫце. Богатиятъ пъкъ мисли, какъ да запази богатството си, по какъвъ начинъ да го увеличи и какъ по-майсторски да използува сиромаха, главно неговиятъ трудъ. Богатиятъ постоянно казва на сиромаха: Ти искашъ да станешъ богатъ, а не работишъ. Ти трѣбва да работишъ! — нищо повече. Богатъ човѣкъ е онзи, на когото касата е пълна; сиромахъ е онзи, на когото касата е празна. Какъ ще примирите тѣзи двама души помежду имъ? При сегашното разбиране на хората, богатиятъ и сиромахътъ не могатъ да се примирятъ. Богатиятъ иска касата му винаги да бѫде пълна и все повече да се пълни. И сиромахътъ иска касата му да бѫде пълна. При това положение на работитѣ, противоречията между богатия и сиромаха винаги оставатъ неразрешени. Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите тѣзи противоречия. За тази цель трѣбва да отправите погледа си къмъ природата, да видите, какво тя е вложила въ идеята за сиромашията и богатството. Въ сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постижение на нѣщо. Следователно, сиромахътъ има възможности въ себе си да работи, да се стреми къмъ известни постижения. Той разполага съ голѣма енергия въ себе си, която може да вложи въ работа. Какво по-красиво и по-приятно нѣщо отъ работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила въ сиромашията, сиромахътъ се оплаква, че нѣмалъ пари, нѣмалъ условия да стане ученъ човѣкъ, да разработи своитѣ дарби и способности. Този човѣкъ езастаналъ на крива база въ своитѣ възгледи. Преди всичко, той трѣбва да разбере, че знанията не се придобиватъ само съ богатство. Освенъ това, той трѣбва да разбере още, че външнитѣ знания не правятъ човѣка ученъ. Природата е предвидила сиромашията като цель за постигане на друю нѣщо. Тя нѣма предъ видъ отъ сиромаха да прави ученъ или богатъ човѣкъ. Тя има предъ видъ да превърне сиромашията въ доброта. Сиромахьтъ трѣбва да стане добърь човѣкь, а богатиятъ — разуменъ. Когато сиромашията се превьрне въ доброта, а богатството — въ разумность, както природата е опредѣлила, между богатия и сиромаха нѣма да има никакво противоречие. Добротата е Божественъ изворъ, който постоянно се излива навънъ. Когато човѣкъ отвори крана на този изворъ въ себе си, той започва да дава отъ своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Когато богатиятъ стане разуменъ, въ него се отваря другъ изворъ, друго течение, което сѫщо така се излива навънъ. Следователно, когато сиромахътъ стане добъръ, а богатиятъ — разуменъ, свѣтътъ ще се спаси. Съ други думи казано: когато добротата и разумностьта се съединятъ въ едно, свѣтътъ ще се спаси. Това не значи, че сиромахътъ не е добъръ, нито богатиятъ не е разуменъ, но ние имаме предъ видъ специфична доброта иразумность, които сѫ въ състояние да изправятъ и спасятъ свѣта. И тъй, когато сиромахътъ придобие тази специфична доброта, той става добъръ. Следователно, добриятъ човѣкъ всѣкога може да бѫде богатъ. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: щастието се вози на две каляски—на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Тази е причината, поради която хората не могатъ да хванатъ щастието. Какъ ще хванете едновременно дветѣ каляски? Още едно нѣщо трѣбва да се знае за щастието, а именно: Щастието обича само любовьта. Който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да си приготви две каляски, т. е. да съдържа въ себе си и мѫжа, и жената— бащата и майката. Тогава, на едната каляска ще тури добротата —дъщерята; на другата каляска ще тури разумностьта — синътъ. Значи, майката ще роди дъщеря — добротата, бащата ще роди синъ — разумностьта. Дето е щастието, тамъ е любовьта. Щастието е дете на любовьта, а любовьта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за нѣкой домъ съ дветѣ си каляски, съ него заедно иде и любовьта. Дето е щастието и любовьта, тамъ добротата и разумностьта работятъ въ пълно съгласие и хармония. Когато нѣкой иска да знае, каква е задачата на човъка, казвамъ: Задачата на човѣка е двояка. Отъ една страна той трѣбва да разреши задачата на своето сърдце, а отъдруга — да разреши задачата на своя умъ. Задачата на човѣшкото сърдце е да придобие доброта; задачата на човѣшкия умъ е да придобие разумность. Тѣ могатъ да се съединятъ помежду си посрѣдствомъ вѫтрешна връзка. Само при това състояние човѣкъ може да бѫде здравъ, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които иматъ искрено желание да работятъ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това, което ни се говори? — Опитайте и ще се увѣрите. Азъ говоря само онова, което съмъ опиталъ, провѣрилъ и въ което живѣя. Дигамъ рѫцетѣ си нагоре, и веднага влизамъ въ съобщение съ Божествения свѣтъ. Искамъ да слѣза долу, въ ада, веднага слизамъ. И съ възвишенитѣ сѫщества се разбирамъ, и съ низшитѣ сѫщества се разбирамъ. Като слѣза въ ада, веднага ме канятъ да пиемъ. Сѣдамъ заедно съ тѣхъ, турямъ своята оканица, пълна съ вода, и започваме да пиемъ. Тѣ пиятъ вино, азъ пия вода. Въ края на краищата тѣ се опиватъ, изгубватъ всичко. Азъ съмъ трезвъ, бодъръ, придобивамъ знания, научавамъ единъ урокъ отъ тѣхъ и си заминавамъ. Тѣ започватъ да ме търсятъ тукъ-тамъ, но не могатъ да ме намѣрятъ. — Защо? — Азъ сьмъ дегизиранъ. Не само тѣ не могатъ да ме познаятъ, но и вие не бихте могли да ме познаете. Какъ ще ме познаете въ онзи свѣтъ? Мислите ли, че тамъ ще имамъ брада и мустаци като тука? Съ брадата и мустацитѣ си азъ опитвамъ ума ви, както децата въ училище се изпитватъ. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Азъ се занимавамъ съ васъ и ви уча, защото обичамъ да работя съ деца. На възрастни, на стари хора не обичамъ да говоря, нито да ги уча. И въ Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Съвременнитѣ хора, като станатъ 50—60 годишни, току поглеждатъ косата си и казватъ: Остарѣхме, побѣлѣхме. Споредъ мене това е заблуждение. То е все едно нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома да играятъ на сцената роля на стара баба или на старъ дѣдо. Докато е на сцената, младиятъ момъкъ играе роля на старъ дѣдо. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е младъ момъкъ, 21 годишенъ. Докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба. Щомъ слѣзе отъ сцената, тя е млада, 21 годишна мома. Каквото и да говорите на съвременнитѣ хора, нищо не може да ги убеди, че сѫ стари. Следователно, и на васъ казвамъ да не вѣрвате, че сте стари. Вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дѣдовци. Обаче, слѣзете ли отъ сцената, вие сте млади моми и момци. И тъй, нека идеалътъ ви бѫде вѫтрешно да се подмладявате, а не да останете външно вѣчно млади. Това може да се постигне само чрезъ доброта на сърдцето и разумность на ума. Само по този начинъ може да се създаде хармония между хората. Въ музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае отъ разумность, а мелодията — отъ доброта. Ако музикантътъ не може да съедини хармонията и мелодията въ едно, той не може да се нарече истински музикантъ. Обикновено хармонията се поставя въ края на музикалната пиеса. Тя е цвѣтътъ на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията — мекота. Любовьта се проявява чрезъ мелодията. Много оратори, проповѣдници иматъ хармония въ себе си, но мелодия имъ липсва. Ако проповѣдникътъ или ораторътъ има и мелодия, той е въ състояние да разплаче слушателитѣ си. Хармонията се отнася до ума, а мелодията — до сърдцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика—мелодията. Ако единъ западноевропейски музикантъ иска да изсвири нѣкое парче отъ източната музика, той нѣма да го изсвири добре. И ако на източния музикантъ се даде да изсвири нѣщо отъ западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно. — Защо? — Защото законитѣ на едната музика сѫ едни, на втората — съвършено други. Сѫщото може да се каже и по отношение на добротата и разумностьта. Законитѣ, чрезъ които разумностьта се проявява, сѫ едни, а тия, чрезъ които добротата се проявява, сѫ други. Ето защо, богатиятъ не може да стане добъръ, и сиромахътъ не може да стане разуменъ. Такъвъ е законътъ. Ако богатиятъ иска да стане добъръ, той трѣбва да осиромашее. Ако сиромахътъ иска да стане разуменъ, той предварително трѣбва да разбогатѣе. Христосъ е казалъ: „Богатиятъ не може да наследи Царството Божие“. Съ това Христосъ искалъ да каже: Богатиятъ, който не може да превърне богатството си въ разумность, не може да наследи Царството Божие. Такъвъ богатъ човѣкъ смѣло може да се нарече глупавъ. Затова, именно, стихътъ, който Христосъ е изказалъ за богатия, може да се преведе въ следния смисълъ: „Глупавиятъ не може да наследи Царството Божие“. Този е вѫтрешниятъ смисълъ на стиха. Богатиятъ има задача да стане разуменъ, а сиромахътъ има задача да стане добъръ. Ако иска да стане добъръ, богатиятъ трѣбва съзнателно да раздаде богатството си на сиромаситѣ. Ако иска да стане разуменъ, сиромахътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богатъ човѣкъ. Доброта и разумность сѫ богатство за човѣка. Тъй щото, тѣ сѫ величини, които човѣкъ може да превръща. Той може да работи съ тѣхъ, както математикътъ работи съ числата. И тъй, сиромашията и богатството сѫ възможности за постигане на нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае. Ако човѣкъ съзнава това, като осиромашее, той трѣбва да се радва. Той трѣбва да извика приятелитѣ си на угощение, да имъ каже, че отъ този моментъ за него настава новъ животъ. Който гледа това угощение, той ще се чуди, какъ е възможно човѣкъ да осиромашава и да се весели. Тогава, какво трѣбва да прави човѣкъ, когато забогатява ? Споредъ мене, когато забогатява, човѣкъ трѣбва да се предаде на постъ и молитва; цѣлиятъ му домъ да прекара единъ день въ пость. Значи, когато осиромашава, човѣкъ трѣбва да се радва, да дава угощение на приятелитѣ си. Когато разбогатява, цѣлъ день трѣбва да прекара въ постъ. Това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добъръ; който разбира смисъла на богатството, само той може да бѫде разуменъ. Като ученици, вие искате да вървите напредъ, да се развивате, безъ да си задавате въпроса, какво се изисква отъ васъ. За да вървите напредъ, вие трѣбва да следвате пѫтя на любовьта, безъ какво и да е отклоняване. Вънъ отъ този пѫть нѣма условия за развитие. Казвате: Какво трѣбва да правимъ тогава? — Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да е въ състояние да направи на нѣкого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Богъ обръща внимание само на онзи човѣкъ, който може да направи на нѣкого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майсторъ. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроско 25 пическото зло, ще приведа следнитѣ примѣри. Представете си, че единъ разбойникъ е намислилъ да убие единъ добъръ човѣкъ заради богатството му. За тази цель той се скрива задъ едно дърво и го причаква, съ пълна пушка. Въ това време Богъ внушава на една пчела да ужили разбойника въ окото. Пчелата веднага изпълнила заповѣдьта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цѣлъ се разтреперилъ и изпусналъ пушката отъ рѫката си. Разбойникътъ намислилъ да направи най-голѣмото зло, но му попрѣчили. Пчелата е направила микроскопическо зло, съ което е предотвратила да стане най-голѣмото зло. Малкото зло спира голѣмото. Следъ това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: Слава Богу, че не ослѣпѣхъ! Това сѫ примѣри за микроскопическо зло и добро въ свѣта. За тѣхъ всѣки благодари, защото идватъ въ моменти, които спасяватъ човѣка отъ голѣмото зло. Засега голѣмото добро и голѣмото зло не даватъ добри резултати. Запримѣръ, нѣкой богатъ човѣкъ дава четири крини жито на единъ сиромахъ, но последниятъ е недоволенъ отъ богатия и казва: Изедникъ, само това ли се откѫсна отъ сърдцето ти? — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ на най-малкото добро. Нѣкой направилъ нѣкакво голѣмо зло на съседа си, запалилъ кѫщата и хамбаритѣ му. Пострадалиятъ се ожесточава срещу него, иска да го даде подъ сѫдъ, да му отмъсти за нанесенитѣ щети и загуби. — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ, че не е посегналъ на живота ти, че остана живъ. Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде добъръ. Прави сѫ тѣзи хора. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова добъръ и толкова лошъ, че да е въ състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Запримѣръ, ако човѣкъ чуе, че нѣкой говори лошо за нѣкого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикътъ му, да не говори лоши работи. Ако другъ нѣкой гледа лошо, отрицателно на нѣщата, нека дойде нѣкой отвънъ да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човѣкъ може да направи. Следъ това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасятъ свѣта. Нещастията и страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ микроскопическото зло, което спасява човѣчеството отъ голѣмото зло. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ очи, да гледа съ тѣхъ свѣта, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволенъ. Богъ му е далъ мозъкъ — да мисли, сърдце — да чувствува, дробове — да диша чистъ въздухъ, стомахъ — да се храни, а той е недоволенъ. Това, което Богъ е далъ на човѣка, струва милиарди, а въпрѣки туй той поглежда завистливо къмъ кѫщата на нѣкой човѣкъ и е недоволенъ, че нѣма такава кѫща. Кое струва повече: очитѣ или кѫщата на човѣка? Следователно, за да съзнае и оцени човѣкъ богатството, което му е дадено, Богъ ще му изпрати нѣкое малко страдание или нещастие да го жилне нѣкѫде, за да го опомни. Сега, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете готови, всѣки моментъ да ви жилнатъ, да ви боднатъ съ нѣкоя губерка на едно или на друго мѣсто. Когато грѣшите, два ангела ви придружаватъ — единъ отлѣво, другъ—отдѣсно. Тѣ носятъ съ себе си по една губерка. Ако грѣшката ви се отнася до областьта на сърдцето, ще ви боднатъ отлѣво; ако грѣшката ви се отнася до областьта на ума, ще ви боднатъ отдѣсно. Когато убодятъ нѣкого въ лѣвото око, той веднага се стрѣска, пробужда се и казва: Благодаря на Господа, че не ме ослѣпи. Следъ това ще дойде нѣкой да превърже окото ви, и болката ще мине. Когато питате, каква е ролята на лошитѣ духове въ свѣта, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ опредѣлени да мушкатъ хората отъ време на време, ту отлѣво, ту отдѣсно, да ги предпазватъ отъ голѣмото зло, на което сами се натъкватъ. Апостолъ Павелъ казва за себе си: „Даде ми се сатанински трънъ въ плътьта да не се възгордѣя отъ голѣмото знание, отъ голѣмото откровение, което придобихъ“. Колкото пѫти статъчна ти е благодатьта, дадена отъ мене. Моята сила се вижда въ твоята немощь.“ Преди да стане християнинъ, Павелъ искаше изведнъжъ да се освободи отъ еретицитѣ, както той наричаше християнитѣ. Той вадѣше ножъ срещу тѣхъ, но биде сваленъ отъ коня и получи свѣтлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остенъ. Следъ това откровение, Павелъ измѣни характера си коренно. По характеръ той бѣше дипломатъ, обичаше политиката и казваше: Съ езичницитѣ — като езичникъ, съ евреитѣ—като евреинъ. Следъ като получи петь пѫти по 39 удара, Павелъ се видѣ въ чудо, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ хората. Тази е причината, заради която той е прилагалъ дипломацията. Като ученици, отъ васъ се иска стабилности на ума и сърдцето. Който нѣма тази стабилность, той е осѫденъ на заболяване. Хората заболяватъ отъ чрезмѣрна чувствителность, но не и отъ много мислене. Правата мисъль закрепва човѣка, а не го разболява. Обаче, колкото повече чувствата обладаватъ човѣка, толкова повече неговата чувствителность се увеличава, вследствие на което той става ексцентриченъ. За да се кали, за да не боледува, човѣкъ трѣбва да внесе хармония между своитѣ мисли и чувства. Дето има хармония между мислитѣ и чувствата на човѣка, тамъ има и мелодия. Хармонията и мелодията трѣбва да вървятъ успоредно. За тази цель умътъ на човѣка винаги трѣбва да се контролира отъ разумностьта, а сърдцето — отъ добротата. Това значи, всѣко чувство и всѣка мисъль да бѫдатъ на своето мѣсто. Тогава всѣки ще се ползува отъ любовьта на другитѣ толкова, колкото заслужава, т. е. колкото може да възприеме, да асимилира въ себе си. Богъ дава изобилно свѣтлина, топлина, храна на всички живи сѫщества, но всѣко сѫщество приема отъ тѣхъ толкова, колкото може да обработи въ себе си. Нѣкои ще възразятъ, че на младитѣ трѣбва да се дава повече, отколкото на старитѣ. Кои сѫ млади и кои — стари ? Споредъ мене, стари сѫ ония, които сѫ на сцената. Млади сѫ ония, които се готвятъ да се качатъ на сцената. Като се качатъ на сцената, и тѣ ще станатъ стари. Тъй щото, всичко седи въ дегизирането. Човѣкъ лесно става младъ, лесно става старъ. Щомъ е така, оставете настрана въпроса за млади и стари. За васъ е важно да бѫдете разумни и добри. Да бѫдете разумни, това значи да избѣгвате губерката. Да бѫдете добри, това значи да се притичате на помощь на всѣки, когото губерката е мушнала. Разумностьта носи свѣтлина за ума на човѣка; добратата носи топлина за човѣшкото сърдце. Има ли тия две качества въ себе си, човѣкъ всѣкога може да помага на своитѣ ближни. Свѣтлата мисъль повдига човѣка, освобождава го отъ мрачни мисли. Добритѣ чувства стоплятъ човѣка, освобождаватъ го отъ всичко отрицателно, което внася въ него студъ. Обаче, и доброто, и злото иматъ велико предназначение въ свѣта. Вие трѣбва да различавате, кога злото или доброто произтича отъ васъ и кога иде отвънъ нѣкѫде. Следователно, когато имате лошо разположение на духа, направете следния опитъ: дигнете рѫцетѣ си нагоре, съ дланитѣ навънъ и отправете мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ. Ако скоро следъ това състоянието ви се измѣни, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у васъ. По този начинъ човѣкъ може да констатира, кои нѣща сѫ негови и кои — чужди, или външни. Дали погрѣшката е ваша, или чужда, това не трѣбва да ви смущава. За васъ е важно, че въ изправяне на погрѣшкитѣ се откриватъ възможности за познаване на Бога. Като четете Стария Заветъ, вие се очудвате, защо Фараонъ се опълчва срещу Мойсея, когото Богъ изпрати при него да иска освобождаване на Израилския народъ. Богъ ожесточи сърдцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратенъ отъ Него. Иначе, Мойсей и цѣлиятъ Израилски народъ щѣха да потънатъ въ Червено море. А така, Богъ раздѣли морето на две и прекара Израилския народъ презъ него, а войницитѣ на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бѫдете проводници на Бо жията воля, отколкото да играете ролята на Фараона. Следователно, всички свѣтли мисли въ ума на човѣка и всички добри чувства въ сърдцето му представятъ Израилския народъ, заради когото Мойсей трѣбваше да дойде, да го освободи отъ Фараона. Фараонъ представя личното въ човѣка. Ако този Фараонъ въ човѣка не освободи Израилския народъ, не даде ходъ на свѣтлитѣ мисли и добритѣ чувства въ него, т. е. ако не даде ходъ на Божественото въ себе си, и съ него ще стане това, което стана съ Фараона. Окултниятъ ученикъ ще преживѣе опитноститѣ на Фараона, за да разбере, какво представя човѣшката личность. Нѣкой казва: Азъ ще покажа на хората, какво представямъ. Азъ ще имъ докажа, че не могатъ да ме тъпчатъ. Тукъ говори личното въ човѣка. Много хора искатъ да бѫдатъ като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трѣбва да е готовъ да срещне Мойсея, съ жезълъ въ рѫка. Господъ не търпи фараонство въ свѣта. Който иска да бѫде Фараонъ, той трѣбва да бѫде разуменъ и добъръ. Да бѫдешъ разуменъ и добъръ, това значи да бѫдешъ силенъ човѣкъ. Нѣмашъ ли тия качества въ себе си, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Мнозина искатъ да победятъ свѣта преди да сѫ победили злото въ себе си. Това е невъзможно. Има кой да оправя свѣта. Турцитѣ казватъ: „Остави пияния самъ да падне“. Щомъ пияниятъ самъ падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутатъ. И тъй, главната мисъль въ лекцията е мисъльта за богатството и за сиромашията. Сиромахътъ има условия да работи и чрезъ ума, и чрезъ сърдцето си, за да добие доброта. Щомъ добие доброта, той трѣбва да работи, за да придобие разумность. И после, като съедини добротата и разумностьта въ едно, той става човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Добротата и разумностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да работи, да постигне желанията на своята душа. По кой пѫть ще работи човѣкъ, не е важно. За него е важно да има резултати, отъ които да се ползува той самъ, както и неговитѣ ближни. Задачата, която дадохъ на сестритѣ, за изплитане на шапка за 15 минути, трѣбва да се изпълни. За следния пѫть добре е сестритѣ да напишатъ, коя за колко минути е изплела шапката. Отъ тѣзи числа ще направя известни изводи. Колкото малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати. Тя представя една отъ микроскопическитѣ добрини, които човѣкъ може да направи. Микроскопическото добро, което човѣкъ може да направи, има смисълъ заради това главно, че само Богъ го вижда. Щомъ Богъ види доброто, Той знае, какъ да постѫпи. Той ще каже: Доведете при мене онзи, който е направилъ еди-кое си микроскопическо добро, азъ ще се разправя съ него. Като казвамъ, че Богъ възнаграждава човѣка за микроскопическото добро, съ това не трѣбва да се подкупвате. Обаче, който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голѣмо. Той може да превърне сиромашията въ доброта, не въ обикновена доброта, но въ такава, която се разглежда като принципъ въ живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението ѝ продължава дълго време. И разумностьта е кратковременна, но така вдъхновява човѣка, че дълго време следь това той може да твори. Запримѣръ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ могатъ да се вдъхновятъ въ единъ моментъ, но творчеството имъ продължава съ часове; тѣ започватъ да творятъ, да работятъ въ известно направление. Обаче, голѣмата свѣтлина, която разкрива сѫщественото въ живота, е моментътъ на вдъхновяването. Такова нѣщо представя Божествената свѣтлина. Тя разкрива сѫщественото въ живота. Всѣка друга свѣтлина разкрива по нѣщо, но не сѫщественото. При Божествената свѣтлина човѣкъ вижда нѣщата, но той трѣбва да ги изучава. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изучава физиогномия, хиромантия, има ясенъ погледъ върху нѣщата, но като дойде да прилага, той прави редъ погрѣшки. Погледне носа на нѣкого и казва: Я вижъ, какъвъ грозенъ носъ има този човѣкъ. — Не, това не е наука, това не е право гледане на нѣщата. Ако носътъ на този човѣкъ има нѣщо непра вилно, другаде нѣкѫде, на челото или на главата, има нѣкаква чърта, която компенсира недостатъка на носа. Изобщо, въ природата сѫществува законъ на компенсация. Добре е човѣкъ да изучава носа, устата, ушитѣ на човѣка, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човѣшкия носъ, вие ще забележите, че различнитѣ форми на носа опредѣлятъ различни характери. Изобщо, различнитѣ енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ, се отразяватъ върху различнитѣ му удове. Срѣщате човѣкъ съ вирнатъ носъ. Този носъ показва известна степень любопитство. Такъвъ човѣкъ иска да знае, какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарятъ нѣщо, той веднага ще пъхне носа си между тѣхъ, ще иска да узнае, какво говорятъ. Другаде срѣщате човѣкъ съ носъ, завитъ надолу, като на хищна птица. Този носъ показва нѣкаква хищническа чърта въ човѣка. Изобщо, всѣка вѫтрешна проява въ характера на човѣка се отразява външно, върху нѣкой отъ неговитѣ удове. Когато човѣкъ се разгнѣви, устнитѣ му започватъ да треперятъ, устата се изкривява и т. н. За това е казано въ Писанието: „Нѣма нищо скрито-покрито подъ небето.“ Когато нѣкой вашъ ближенъ се разгнѣви, напръскайте го малко съ студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте съ нея, отколкото съ студена вода. Добре е да направите опита първо съ себе си, а после съ ближнитѣ си. Като се разгнѣвите, напръскайте лицето си съ гюлова вода и наблюдавайте, какво въздействие ще ви укаже тази вода. Като добиете известенъ резултатъ, макаръ и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита съ гюловата вода въ продължение на 30 деня и изчислете, колко вода сте употрѣбили за това време. При всѣко неразположение на духа, при всѣко разгнѣвяване пръскайте лицето си съ гюлова вода. Този опитъ ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнѣва, при неразположението си. Съвременнитѣ хора сѫ крайно разточителни. Тѣ злоупотрѣбяватъ съ своята енергия, съ мислитѣ, съ желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощаватъ и обедняватъ. Духовниятъ човѣкъ се познава по това, че при всѣко ново положение, той знае, какъ да постѫпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човѣка седи въ вѫтрешното разбиране на живота. Силата на човѣка седи въ абсолютната вѣра въ Първата Причина на нѣщата. Изпѣйте пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 18 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Възпитание на удоветѣ. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. Чете се резюме на темата: „Служба на уравненията“. Сега ще задамъ нѣколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първиятъ процесъ, съ който животътъ е започналъ? Кой стои по-високо: който яде, или който приготвя яденето? Когато ви канятъ нѣкѫде на обѣдъ, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате въ такъвъ часъ, че да стигнете точно на време, да не ви чакатъ. Обаче, домакинята, която ви е поканила на обѣдъ, е иждивила цѣла сутринь, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задаватъ нѣкакви въпроси, ще последватъ най-малко две мнения. Тъй щото, и въ случая, едното мнение ще бѫде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бѫде на страната на гоститѣ. Готвачътъ е добъръ психологъ. Безъ да пита гоститѣ или клиентитѣ си, какво искатъ да имъ приготви, той предварително знае вкуса имъ и ще сготви тъкмо това, което тѣ обичатъ. Какъ е разбралъ вкуса на своитѣ гости? Въ дадения случай вие имате една задача съ три неизвестни: гостътъ, когото означаваме съ X, готвачътъ — съ У, а резултатътъ — съ Z. Който е решавалъ уравнения съ три неизвестни, той може да реши и тази задача. Буквитѣ X, У, Z, както и всички останали букви отъ азбуката, представятъ известни символи. Тъй щото, буквата X, съ която си служи съвременната математика, не е произволенъ знакъ. Този знакъ изразява законъ на противоречие. Действително, като се вгледате въ живота, виждате, че той започва съ противоречия. Какво по-голѣмо противоречие можете да си представите отъ това, да срещнете единъ ангелъ, изпратень на земята да решава въпроситѣ на живота като човѣкъ, облѣченъ въ проста, човѣшка форма. Докато е билъ на небето като ангелъ, той билъ свободенъ да посешава различнитѣ планети и, съ своята голѣма интелигентность, да решава сложни задачи. Дошълъ на земята, въ гѫстата материя, облѣченъ въ плъть, той веднага се вижда ограниченъ, лишенъ отъ богатитѣ условия на живота. Той мисли, какво да прави при тѣзи ограничения, какъ да реши задачатаси. Само висшитѣ сѫщества могатъ да се намѣрятъ въ противоречията на знака ос. Дветѣ части на буквата ос представятъ единъ и сѫщъ белегъ — буквата С, която е дала гръбъ една на друга. Често и хората си даватъ гръбъ едни на други. Слушате да се оплаква нѣкой: Моятъ приятель ми даде гръбъ. — Какво лошо има въ това? Когато нѣколко души се намѣрятъ зимно време въ гора, тѣ иматъ желание да се доближатъ съ гърбоветѣ си единъ до другъ и да се топлятъ. Какво лошо има въ това? Като се доближатъ съ гърбоветѣ си, тѣ ще бѫдатъ запазени отъ вѣтъра и отъ студа. Кѫде е противоречието сега? Обаче, ако отидете при своя приятель и пожелаете да ви услужи нѣщо, а той ви даде гръбъ, това е противоречие за вась. Разумниятъ лесно ще се справи и съ това противоречие. Между двата полукрѫга на буквата ос, той ще тури права линия и ще образува буквата Ж — животътъ. Наистина, животъть примирява противоречията. Следователно, който разбира законитѣ на живота, той ще напише буквата Ж по такъвъ начинъ, че въ нея ще преобладаватъ паралелнитѣ линии. Паралелнитѣ, успореднитѣ линии показватъ разумность. Само разумниятъ човѣкъ може да се справи съ противоречията на живота. Буквата У въ бълтарски езикъ, съ която започва думата умъ, показва, че човѣкъ не се е справилъ още съ противоречията, вследствие на което главата му е обърнатанадолу. Единъ день, когато разреши противоречията въ живота си, човѣкъ ще обърне буквата У така, че главата ще бѫде нагоре: А. Този знакъ е египетски. Съ него египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ движение и въ процесъ на мислене. Изобщо, всѣка буква, всѣки знакъ представя известно съчетание на разумни сили, които трѣбва правилно да се използуватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате буквитѣ, като методи за самовъзпитание. Човѣкъ не може да се самовъзпита изведнъжъ. Той трѣбва да спре вниманието си върху най- силната си добродетель и около нея да централизира всички останали. Сѫщото нѣщо ще прави, когато изучава различнитѣ букви. Той ще ги изучава една по една и наученото ще прилага въ живота си. Запримѣръ, буквата З означава законъ за размножаване. Като изучава този законъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да знае, какъ и до каква степень да размножава своитѣ желания. Не е въпросъ човѣкъ само да умножава желанията си. Желанията се нуждаятъ отъ храна. Когато човѣкъ роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза. Като знае това, човѣкъ трѣбва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани. Всѣки самъ трѣбва да отхранва желанията си. Той нѣма право да ги продава, както прави съ кокошитѣ яйца. Когато кокошката снесе повече яйца, отколкото може да измѫти, излишнитѣ яйца се продаватъ. Обаче, на човѣка не е позволено да продава яйцата си. Следователно, човѣкъ трѣбва да има само едно основно желание, което да му бѫде потикъ въ живота. Около това желание могатъ да се централизиратъ и други желания, които взаимно да си помагатъ. Представете си, че ви дамъ темата : „Най- естествениятъ методь за самовъзпитание на човѣка“. Какво бихте писали? Споредъ мене, за да се самовъзпита, човѣкъ трѣбва да започне отъ своитѣ петь сѣтива—отъ осезание, обоняние, вкусъ, слухъ и зрение, или обратно — отъ зрение, слухъ, вкусъ, обоняние и осезание. Сѫщевременно, той може да прави различни пермутации. Изобщо, докато човѣкъ не разбере вѫтрешния смисълъ на сѣтивата си, той не може да ги възпита. Ако нѣкой започне съ възпитанието на осезанието си, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ всичко онова, което пипа. Той не трѣбва да пипа нито много студени, нито много горещи тѣла. Ако пипате много горещи тѣла, ще се изгорите и ще извадите криви заключения. Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние отъ него, че да изпитате приятность, а не страхъ. Значи, отъ огъня ще бѫдете нито много далечъ, нито много близо. Ако сте много далечъ, ще измръзнете; ако сте много близо, ще изгорите. Дойдете ли до твърдитѣ или до течнитѣ, до мекитѣ тѣла, ще пазите сѫщото правило: пипайте нито много твърди, нито много меки или течни тѣла. Пипайте такива тѣла, които да оставятъ въ съзнанието ви приятни впечатления. Тъй щото, каквото тѣло и да изследвате, поставете го на такова разстояние отъ себе си, че то да произведе въ съзнанието ви приятность, а не ужасъ, страхъ или отвращение. При развиване и възпитание на осезанието си, човѣкъ си служи най-много съ пръститѣ, затова той трѣбва да развива тѣхната чувствителност Колкото повече се увеличава чувствителността на пръститѣ, толкова по-внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ къмъ тѣхъ, да ги пази. Тѣ му служатъ като инструменти, съ които работи. Ако отидете при нѣкой опитенъ френологъ, той може съ осезанието си напълно да узнае вашия характеръ. Той може да завърже очитѣ си съ кърпа и съ пипане само да опише и характера, и цѣлото ви тѣло, съ най-голѣми подробности. Чувствителнитѣ мѣста на пръститѣ се наричатъ папили. Съ папилитѣ на рѫцетѣ си, човѣкъ може да опише своя характеръ и способности така, както ги описва и на другитѣ. Който не е развиль чувствителностьта на пръститѣ си, той пипа главата си отпредъ, отзадъ, безъ да си дава отчетъ, какво Богъ е вложилъ въ нея. Който има тази чувствителност, щомъ пипне главата си, той усѣща вече, какви сили се отдѣлятъ отъ различнитѣ центрове и може да чете по нея, като по книга. Като пипа главата си,човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да пипа и какъ да пипа. Преди нѣколко деня дойде при мене една майка съ своето малко момиченце. Майката разправяше за детето си, оплакваше се, че било нѣщо неразположено, не знае, какъ да му помогне. Въ това време момиченцето седѣше гърбомъ къмъ мене. Погледнахъ къмъ детето виждамъ, че отзадъ на главата му стърчи единъ косъмъ. Приближихъ къмъ него и леко, безъ да ме усѣти, дръпнахъ косъмчето. Следъ малко детето се обърна къмъ мене, но вече весело, разположено и започна да скача, да играе въ стаята. Цѣлиятъ день то бѣше весело, игриво. Коя е причината за смѣната на състоянието му ? Съ дръпването на косъма, въ детето се отвори врата, презъ която нахлу известенъ родъ природна енергия. Тъкмо тази сила липсваше на детето. Щомъ прие тази енергия отъ природата, детето се развесели. Не е достатъчно само да се дръпне единъ косъмъ отъ главата на човѣка, но точно трѣбва да се знае, кой косъмъ да се дръпне и какъ да се дръпне. Наука е това! Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се пипа, кѫде да се пипа и по кое време. И тъй, като работите върху развиването на своята чувствителность, пазете се отъ рѣзки промѣни. Не пипайте нито много студени предмети, нито много горещи. Пипането, осезанието е сѣтиво, което човѣкъ прилага не само по отношение на физическия свѣтъ, но ипо отношение на астралния свѣтъ. Запримѣръ това, което хората наричатъ влюбване, не е нищо друго, освенъ пипане въ астралния свѣтъ. Нѣкой пипне рѫката на нѣкоя мома, и веднага изпита приятно чувство на мекота. Следъ това този човѣкъ казва, че се е влюбилъ въ момата.—Защо?—Защото била млада, красива. Обаче, и слѣпиятъ може да се влюби въ сѫщата мома. Видѣлъ ли е той нейната красота и младость ? Съ очитѣ си той не е видѣлъ нито младостьта, нито красотата ѝ, но съ пипането на рѫката, и лицето ѝ оживява предъ него. Този човѣкъ се е влюбилъ и казва, че безъ нея животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Когато пипнете лѣвата рѫка на човѣка, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дѣсната му рѫка, познавате друго негово състояние. За да имате пълна представа за човѣка, вие трѣбва да пипнете и дветѣ му рѫце. Следователно, първиятъ начинъ за познаване на любовьта е пипането. Следъ това вие ще познаете любовьта чрезъ вкуса, ще я опитате, дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрезъ обонянието, доколко е благоуханна, Най-после ще я познаете чрезъ слуха и зрението си. Чрезъ слуха си ще опитате, какъвъ е езикътъ ѝ, какъ говори. Чрезъ зрението си ще познаете красотата и обходата на любовьта: ще видите, каква е косата на любовьта, дали е черна, руса или бѣла. Любовьта никога не носи бѣла коса на главата си. Тя може да има свѣтла коса, но никога бѣла.Така позната любовьта, чрезъ петтѣ сѣтива, това е външно познаване само, но не и вѫтрешно. Това е астрално, бързо познаване на любовьта. Който бързо познава любовьта, той бързо свършва съ нея; който бързо говори, той бързо върши работитѣ. Законътъ е такъвъ. Както започва човѣкъ, така свършва. Мнозина искатъ въ скоро време да научатъ много работи. Тѣ бързо научаватъ много нѣща, но въ скоро време ги изгубватъ. Обаче, нѣкои хора обичатъ бавнитѣ, но сигурни нѣща. Тѣ пипатъ бавно, учатъ бавно, но основно. Каквото научатъ, каквото разбератъ, дълго време го носятъ съ себе си. Да не бърза човѣкъ, това не значи да бѫде нехаенъ. Човѣкъ трѣбва да работи спокойно, равномѣрно, но съ постоянство, да развива всички скрити сили въ себе си. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като дойдатъ до известна възрасть, тѣ започватъ да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че страдатъ отъ ревматизъмъ, отъ главоболие, отъ стомашно разстройство, че не могатъ вече да учатъ, не могатъ да помнятъ и т. н. Тѣ трѣбва да знаятъ, че сега, именно, иматъ условия да работятъ върху себе си. Чрезъ тѣзи болести, тѣ иматъ възможность да търсятъ единъ, втори, трети методи за лѣкуване. Тѣ иматъ възможность да се свържатъ съ разумнитѣ сили въ природата и да се ползуватъ отъ тѣхъ правилно. Само по този начинъ тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ. Докато човѣкъ самъ не намѣри методи за своето лѣкуване, за своеторазвитие, той не може да разчита на чужда помощь. Щомъ самъ си помогне, и другитѣ ще му помогнатъ. И тъй, хиксътъ е първото противоречие въ живота. Ще кажете, че освенъ страдания, нищо друго не знаете въ живота си. Ако наистина сте страдали много, вие сте учени хора. Ученитѣ хора страдатъ най-много. Като четете живота на великитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания. Ако речете да опишете страданията на обикновения човѣкъ, или на нѣкое животно или растение, това описание нѣма да ви заинтересува много. Но ако опишете живота на нѣкой царь, на нѣкой великъ човѣкъ, билъ той ученъ, или светия, това описание ще ви заинтересува силно. — Защо? — Защото животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора е богатъ съ страдания и опитности. И тъй, всички трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Възпитавайте удоветѣ на тѣлото си, възпитавайте своитѣ мисли и чувства. Дойдете ли до сѣтивата си, и тѣхъ трѣбва да възпитавате. Ако съзнателно не се самовъзпитавате, вие ще дойдете до положение, щото удоветѣ ви да ви управляватъ. Ще се събудите една сутринь и ще видите, че краката ви не вървятъ. Защо не вървятъ? — Защото сѫ на особено мнение. Тѣ казватъ: Ние ще туримъ спирачка на господаря си, ще го заставимъ да не се движи; нека спре на едно мѣсто, да знае, че спрѣмо насъ не е постѫпвалъ както трѣбва. Господарьтъ може да се сърди, колкото иска, но ние не обръщаме внимание. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да възпитава краката си така, че тѣ винаги да изпълняватъ неговитѣ желания, и той — тѣхнитѣ. Дето има любовь и съгласие, тамъ работитѣ вървятъ добре. — Трѣбва ли да зачитаме удоветѣ си? — Ако искате удоветѣ да ви слушатъ и да изпълняватъ вашата воля, вие трѣбва да ги слушате и зачитате. Истински педагогъ е онзи, който цени и зачита своитѣ удове, своитѣ мисли и чувства. Ако цени и зачита своитѣ удове, той ще зачита удоветѣ и на другитѣ хора. Щомъ се научите да цените и зачитате удоветѣ си, трѣбва да започнете съ изучаване на тѣхния произходъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, отде сѫ дошли краката, рѫцетѣ, очитѣ, ушитѣ, езикътъ му и съ каква задача е натоваренъ всѣки удъ. Богъ е създалъ удоветѣ на човѣка, и всѣки удъ е предназначенъ за развиване на известна добродетель. Ако не знаете това, вие ще погледнете къмъ рѫката си и ще кажете: Рѫка е това. Външно виждате една рѫка, но тя е удъ, който изпълнява служба и на физическия, и въ астралния, и въ умствения, и въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзете въ невидимия свѣтъ съ хилава рѫка, веднага ще познаятъ, че не сте я хранили добре, не сте се грижили за нея, както трѣбва. Ще възразите, че сте мазали рѫцетѣ си съ различни помади, или сте 23 ги мили често съ сапунъ и вода. — Не, грижитѣ за рѫцетѣ не се заключаватъ въ външното мазане, нито въ честото миене съ сапунъ и вода. Ценно нѣщо е човѣшката рѫка. Чрезъ нея човѣкъ изявява волевитѣ сили въ себе си. Чрезъ нея той възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Рѫката е радио, съ което човѣкъ може да възприема всички промѣни, станали въ атмосферата. Достатъчно е той да постави рѫката си срещу слънцето и да затвори очитѣ си, за да познае, какво ще бѫде времето презъ деня: дъждъ ли ще вали, вѣтъръ ли ще има и т. н.. Човѣшката рѫка е антена, чрезъ която се приематъ и предаватъ природни енергии. Представете си, че на нѣкого отъ васъ предстои едно голѣмо пѫтешествие. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да постѫпи като праведния човѣкъ: да вдигне рѫцетѣ си нагоре, да концентрира мисъльта си къмъ Бога и да се помоли, да му се даде възможность да разбере, добро или лошо ще бѫде времето, и въ зависимость отъ това да пѫтува, или да отложи пѫтуването си. Ако нѣкой иска да отиде на гости нѣкѫде, сѫщо така трѣбва да дигне рѫцетѣ си нагоре и да запита, трѣбва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човѣка: да развива чувствителностьта на пръститѣ си така, че да може чрезъ тѣхъ да възприема и най-нѣжнитѣ, най-деликатнитѣ вибрации. Чрезъ рѫката си човѣкъ може да решава сериозни социални и духовни въпроси. Това сѫ упражнения, които можете да правите въ свободното си време. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своитѣ пръсти, на рѫцетѣ си, изобщо. Нѣкои хора работятъ толкова много, че рѫцетѣ имъ огрубяватъ, хващатъ мазоли. Други пъкъ почти никакъ не работятъ, вследствие на което рѫцетѣ имъ сѫ много меки. И едното, и другото положение сѫ крайности въ живота. Природата не позволява никакво насилие, но сѫщевременно тя не позволява и никакво излежаване. Колко трѣбва да работи човѣкъ ? Чиновницитѣ и работницитѣ работятъ по осемь часа на день. Това не е законъ на природата. Майката работи по цѣли дни. И това не е законъ на природата. Природнитѣ закони сѫ еднакви за всички хора. Ще кажете, че и птичката работи по цѣли дни. Дето има пресиленъ трудъ, това показва, че условията на живота, а не на природата, сѫ неблагоприятни. Природата е предвидила храна за всички живи сѫщества, но хората не сѫ я разпредѣлили правилно помежду си. Понеже птичката нѣма рѫце, съ които да работи, въ търсене на храната си, тя си служи съ очитѣ. Тази е причината, дето зрението на птицитѣ е силно развито. Цѣлъ день тѣ напрѣгатъ очитѣ си да търсятъ храна. Птицитѣ сѫ започнали главно съ развитието на очитѣ си. И човѣкъ трѣбва да работи за развиването, за възпитанието на очитѣ си, на зрението си. Какъ трѣбва да възпитава човѣкъ зрението си ? За да възпитава правилно зрението си, човѣкъ трѣбва по възможность да избѣгва лоши, грозни сцени, картини, или образи въ живота си. Той трѣбва да гледа само красиви, правилни нѣща въ живота. Дойде ли до нѣщо отрицателно, било чувство, било мисъль, било нѣкаква постѫпка, свои или чужди, човѣкъ трѣбва да затваря вѫтрешно очитѣ си, да не ги приема въ себе си, да не задържа такива образи въ съзнанието си. Нѣкоя майка се безпокои за децата си, да не се разболѣятъ, да не умратъ и съ това разваля зрението си. По този начинъ тя създава лоши образи, които се отпечатватъ въ съзнанието ѝ. Що е смъртьта ? Смъртьта може да се представи въ два образа: излизане отъ затвора и влизане въ затвора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ затваряне на духа въ материята. Ако човѣкъ е живѣлъ правилно на земята, ще дойде день, когато ще отворят вратата на този затворъ и ще го пуснатъ на свобода. Това наричатъ хората смърть, но за умрѣлия това е освобождаване. Има случаи, когато нѣкой човѣкъ, следъ като е живѣлъ на земята въ затворъ— въ затвора на плътьта, пакъ умира, т. е. влиза въ затвора на смъртьта. Този човѣкъ не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близкитѣ му плачатъ; тѣ казватъ за него, че го затворили въ черната земя. Тъй щото, ако за даденъ човѣкъ смъртьта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртьта води човѣка отъ единъ затворъ въ другъ, това е истинска смърть, истинско заробване на човѣшката душа. И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте въ ума си такива мисли, които създаватъ положителни образи. Избѣгвайте всичко отрицателно. Отрицателнитѣ форми привличатъ съответни сили. Съ каквито форми и образи се занимава човѣшкиятъ умъ, такъвъ става и самиятъ човѣкъ. Псалмопѣвецътъ казва: „На ранина ще Те потърся, Господи“. Какъ става търсенето? — Съ очи. Когато човѣкъ търси нѣщо, той си служи съ очитѣ. Затова е казано въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Това значи: Обърнете погледа, мислитѣ и чувствата си къмъ Господа, да се освободите отъ злото, отъ отрицателното въ живота. Който е възпиталъ очитѣ си, рѫцетѣ си, той може да се нарече истински възпитанъ, истински мораленъ човѣкъ. Каквото и да види, той нѣма да се съблазни, нѣма да се разколебае, нѣма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнатъ рѫката му, той нѣма да трепне. Това значи човѣкъ съ устойчивъ характеръ, съ мораленъ устой въ себе си. Това значи човѣкъ съ будно съзнание. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да прилагате правилата и методитѣ, които ви се даватъ въ Школата. Вашето бѫдеще зависи отъ работатави. „Каквото посѣете, това ще поженете“ — казва българската поговорка. Религиознитѣ наричатъ това „законъ за възмездие“. Индуситѣ го наричатъ „законъ на кармата“. Ученитѣ го наричатъ „законъ за наследственостьта“. Какво име ще се даде на този законъ, това не е важно. Важно е, че хората сѫ се наплашили отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Като чуватъ, че има прераждане, още повече се плашатъ. Отъ кое прераждане се плашатъ ? Има два вида прераждане: естествено, когато духътъ се преражда, преминава въ все по-високо състояние на съзнанието, и изкуствено, когато духътъ минава отъ една форма въ друга, за да изплаща дълговетѣ си. Свободниятъ човѣшки духъ седи надъ условията: надъ закона за кармата, надъ закона за наследственостьта, надъ закона за прераждането. Той е господарь на всички условия. Единъ знаменитъ физиогномистъ и френологъ се явилъ при Сократа съ цель да му посочи нѣкой характерни чърти. Като го разглеждалъ внимателно, той му посочилъ редъ слабости. Сократъ му отговорилъ: Правъ си, всичко това бѣше, но сега съмъ другъ. Всички слабости, които имахъ, днесъ сѫ превъзмогнати. Съ силата на волята, съ работа и постоянство преодолѣхъ всичко. За да се справя и съ последната си слабость, оженихъ се за една груба жена, която да ми бѫде професорка, да тури ума ми на мѣстото му, да не се водя по чужди умове, по ума на женитѣ,но по своя умъ. Наистина, една жена може да изкара ума на човѣка отъ мѣстото му, но може и да го намѣсти. Отъ жената зависи, но и отъ мѫжа зависи. На глупавия мѫжъ тя може да измѣсти ума отъ мѣстото му, но на умния тя намѣства ума. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се пазите отъ външни примамки. Срѣщате една красива жена, съ червисани устни и страни, съ направени вежди, разкошно облѣчена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате въ нея, мислите, че като нея нѣма друга въ свѣта. Запознавате се, разговаряте сь нея. Тя ви нарича ангелъ, божество, казва, че не може да живѣе безъ васъ. Щомъ се ожените, отношенията ви се измѣнятъ. Тя ви нарича простакъ, невежа, грубиянъ и т. н. Вие се чудите, какво е станало съ нея, че толкова се е измѣнила. — Не, тази жена ни най-малко не се е измѣнила Това сѫ методи на „астралната жена“, съ които природата си служи. За да даде добъръ урокъ на нѣкой човѣкъ, астралната жена влиза въ нѣкоя женска форма и започва уроцитѣ си. Докато го привлѣче къмъ себе си, докато му тури углавникъ, тя е мека, внимателна; щомъ тури углавникъ на врата му, тя взима камшика си и отваря друга страница отъ своята книга. Съвременнитѣ хора страдатъ повече отъ жени, отколкото отъ мѫже. Днесъ навсѣкѫде срѣщате само жени, мѫже нѣма оше. Днесъ женитѣ оправятъ свѣта, но все неоправенъ остава. Подъ думата „жена“ въ широкъ смисълъвзета, разбирамъ неразумния принципъ въ свѣта. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ разумния, Божествения принципъ въ свѣта. Следователно, днесъ свѣтътъ се управлява отъ неразумния принципъ, безразлично въ каква форма се проявява той, въ жена или въ мѫжъ. Ще дойде разумниятъ, Божествениятъ принципъ, мѫжътъ, който ще оправи свѣта. Ще дойде положителната, Божествената наука въ свѣта, която ще оправи забърканитѣ работи. Досега хората сѫ се рѫководили отъ чувствувания и настроения. Чувствуванията, настроенията, това сѫ проявитѣ на тъй наречената „астрална жена“. Тя казва, че ще прави, каквото иска: яде ѝ се, ще яде; спи ѝ се, ще спи; разхожда ѝ се, ще се разхожда; не иска да се моли, нѣма да се моли. Каквото ѝ се поревне, това ще прави, а дали е разумно, дали е на мѣсто това нѣщо, тя не иска да знае. Така правятъ и животнитѣ, само че животнитѣ не разсѫждаватъ. Обаче, това не е никаква философия, никаква наука. Ще накарате нѣкого да учи, и той веднага ще възрази, че не е разположенъ да учи. Защо ще учи ? Професоръ нѣма да става, владика нѣма да става. Той веднага ще ви донесе редъ доводи, защо не трѣбва да учи. Това сѫ методи на „астралната жена“, която на обикновенъ езикъ бихъ нарекълъ „благородна дама“ или „английска леди“. Тя забавлява и мѫжетѣ, и женитѣ. Като влѣзе въ нѣкоя мома, тя започва да я въздига, да ѝ казва, че подобна на нея нѣма, затова трѣбва да се облича хубаво, да се хареса на нѣкой богатъ, красивъ момъкъ. Когато момата намѣри такъвъ момъкъ и се ожени за него, благородната леди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрезъ мѫжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася съ нея грубо, жестоко и постепенно отношенията имъ се развалятъ. На друга страна благородната леди ще срещне нѣкой мѫжъ и ще започне да му разправя, че толкова благороденъ, уменъ мѫжъ не е срѣщала досега. Той трѣбва да се ожени за нѣкоя знатна, благородна мома, да се повдигне още повече. Следъ това виждате, че този момъкъ напуща работата си и започва да търси богата мома, отъ знатенъ родъ. Такива и редъ още илюзии и заблуждения създава благородната леди на моми и момци, на учени и прости, на професори, на владици, на държавници, докато имъ тури юлара. Щомъ имъ тури юлара, тя ги остава сами да се учатъ. Хората трѣбва да ѝ благодарятъ, че тя е проявила голѣмо търпение и усърдие да ги учи и възпитава. Днесъ хората сѫ уморени вече, не могатъ да следватъ пѫтя и школата на благородната леди. Тѣ търсятъ другъ животъ, по-сносенъ, по-красивъ отъ този, който досега сѫ водили. Тѣ искатъ чистъ животъ, който да почива на здрава, положителна основа. Първото правило за влизане въ новия животъ — животъ на чистота и любовь, е възстановяване връзката на човѣка съ Първата Причина. Тази връзка трѣбва да бѫде точноопредѣлена, ни по дълга, ни пo-кѫса, отколкото трѣбва. Всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре и мислено правете връзка съ Първата Причина, съ всички благородни и възвишени сѫщества. По този начинъ ще имате възможность да придобиете онѣзи условия, които сѫ необходими за развиване на вашитѣ дарби и способности, на вашитѣ чувства. Безъ тази вѫтрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Всѣка дарба, всѣка способность, всѣко чувство у човѣка изискватъ специфична храна. Нѣма ли специфична, съответна за тѣхъ храна, тѣ умиратъ отъ гладъ. Нѣкой човѣкъ е лишилъ религиознитѣ си чувства отъ храна, вследствие на което тѣ умиратъ; другъ е лишилъ съвѣстьта си отъ храна, вследствие на което съвѣстьта му умира; трети е лишилъ разсъдъкътъ си отъ храна, вследствие на което не може да разсѫждава, но прави наблюдения само, събира факти и съ това се повече товари, отколкото придобива нѣщо сѫществено. Като знае това нѣщо, разумниятъ човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да бѫде въ връзка съ Първото Начало на живота, оттамъ да черпи сокове за подържане живота на своитѣ дарби, способности и чувства. Този е първиятъ методъ за самовъзпитание на човѣка. Като ви говоря така, това не значи, че вашитѣ усилия не сѫ допринесли нищо. Каквито и колкото усилия сте правили досега, тѣ сѫ дали нѣщо. Вие сте дошли до едно мѣсто, и оттамъ трѣбва да поемете. Каквото сте научили отъ благородната леди, трѣбва да го приложите въ живота си, да го използувате. Време е вече да се простите съ нея и да започнете сами да работите. Какво прави майката съ своето малко дете? Докато е малко още, тя го милва, гали, кѫпе, облича и съблича, храни. Щомъ стане на 7—8 години, тя го праща на училище, при по-строгъ възпитатель и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Следователно, откажете се вече отъ благородната леди. Благодарете ѝ за всичко, което ви е научила и кажете ѝ, че можете сами да учите. Вие сте ученикъ въ първо отдѣление на Великата Школа — другъ е вашиятъ Учитель. Него ще слушате и на Него ще се подчинявате. Че сте минали и ще минавате презъ страдания, това да не ви плаши. Красивото, великото се постига по пѫтя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги използувате. Ако страданията не се използуватъ разумно, тѣ губятъ своя дълбокъ смисълъ. Коя е основната мисъль на тази лекция? За да намѣрите основната мисъль на лекцията, вие трѣбва да бѫдете толкова концентрирани, толкова съсрѣдоточени, че нищо друго да не ви интересува. Какво значи концентрирана мисъль? Едного осѫдили на смърть. Следъ голѣми молби отъ негова страна да пощадятъ живота му, сѫдътъ издалъ следното решение: този човѣкъ ще бѫде помилванъ, ако може да обиколи града съ гърне млѣко на главата си, догоре пълно, безъ да разлѣе капка оть млѣкото. Какво се иска отъ този човъкъ? — Пълно концентриране. Той трѣбва да мине презъ града и да не види, да не чуе нищо. Мисъльта му трѣбва да бѫде съсрѣдоточена изключително къмъ гърнето съ млѣкото върху главата му. Най-малкото отклоняване отъ тази мисъль ще костува живота му. Това значи концентрирана мисъль. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на всѣки, който изучава Божествената наука. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на ученика. Той трѣбва да мисли само за гърнето съ млѣкото, защото отъ него зависи живота му. У п р а ж н е н и е. Въ продължение на три седмици работете съзнателно върху възпитанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тѣла и предмети, които помагатъ за развиване на чувствителностьта ви. Съ очитѣ си пъкъ възприемайте само красиви образи и впечатления. Сѫщевременно, всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре, съ мисъльта, че се свързвате съ Първата Причина, съ възвишенитѣ и благородни сѫщества. Тѣзи упражнения ще развиятъ чувствителностьта ви, ще развиятъ и вашето въображение. Ученикътъ трѣбва да развива своята чувствителность, своето въображение. Ако разгледате цигулката, съ която днесъ хората си служатъ, ще видите, че и отъ нея се изисква чувствителность и въображение. Цигулката е образувана отъ две чела, а и b, свързани съ знака на вѣч- ностьта — s. Въображението въ цигулка- та е силно развито. Отъ дветѣ страни на магаренцето сѫ двата отдушника—s, съ формата на знака на безконечностьта или вѣчностьта.Цигулка та има четири стру- ни, които изразяватъ човѣшкитѣ рѫце и крака. Струнитѣ соль и ре представятъ краката, а ла и ми—рѫцетѣ. Въ срѣдата ци гулката е по-тѣсна, а горната и долната часть сѫ по-широки. Тѣзи две части на цигулката представятъ два принципа, свързани помежду си посрѣдствомъ тѣсната часть. Горната часть представя Божествения свѣтъ, а долната — човѣшкиятъ. Звуковетѣ, които цигулката издава, представятъ нейната мисъль. По срѣдата на цигулката, отъ главата до долната ѝчасть, е прекарана една математическа линия. Когато звукътъ минава по кривитѣ линии на цигулката, той излиза презъ отдушницитѣ и се докосва, т. е. отразява въ математическата линия. Тогава имаме правиленъ тонъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Когато човѣшката душа влѣзе въ мозъка на човѣка, тя може, чрезъ рѫцетѣ и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове. Както хората държатъ отговоренъ ума за всичко, което човѣкъ прави, така и магаренцето въ цигулката носи отговорность за сполучливото или несполучливо свирене. Сега, като правимъ аналогия между цигулката и човѣка, тази аналогия не е абсолютна. Важно е, обаче, да се замислите върху нѣщата, да видите, че всичко, което човѣкъ е създалъ, не е произволно. То е резултатъ на нѣкакво копиране. Човѣкъ копира нѣщата отъ природата. Запримѣръ, формата на цигулката, дадена отъ преди триста години насамъ, и досега още е запазена една и сѫща. Тя не е измѣнена въ нищо. Значи, формата на цигулката е взета отъ природата, не е произволна. Когато Мойсей слѣзе отъ Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да пресъздаде своето тѣло точно по образа на първообраза, на това, което Богъ първоначално е създалъ. Въ това отношение и на васъпредстои велика задача — да пресъздадете своето тѣло, да го изваете като майстори— творци. Които сѫ способни, тѣ лесно ще постигнатъ това. Които сѫ слаби, тѣ трѣбва да се упражняватъ, силни да станатъ. Като се упражняватъ, слабитѣ ставатъ даровити и добри. Мнозина казватъ, че сѫ сиромаси, че безъ пари нищо не могатъ да направятъ. Споредъ мене, нѣма сиромаси хора на земята. Всички хора сѫ голѣми капиталисти, но не знаятъ, кѫде и какъ да приложатъ капиталитѣ си. Тѣ иматъ много планове, но не знаятъ, кѫде и какъ да ги приложатъ. Тѣ седатъ и чакатъ да стане нѣкакво чудо, да се наредятъ работитѣ имъ. Наистина, виждате, че нѣкой младъ човѣкъ е свършилъ университетъ или музикална академия и чака да го назначатъ учитель въ нѣкоя първокласна гимназия, или музикантъ въ нѣкоя опера. Десетина души могатъ да заематъ първитѣ мѣста, но какво ще правятъ останалитѣ? Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, за да си пробие пѫть. Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, но какво ще прави онзи, който не е ученъ ? Добре е човѣкъ да бѫде търговецъ, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговецъ ? Всички хора не могатъ да бѫдатъ учени; всички хора не могатъ да бѫдатъ търговци или земедѣлци; всички хора не могатъ да бѫдатъ господари. Щомъ има господари, ще има и слуги. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъвъ трѣбва да бѫде. Сѫщо така е опредѣлено, какъвъ брой хора трѣбва да бѫдатъ учени, какъвъ брой — търговци, земедѣлци, господари, слуги и т. н. И тъй, работете съзнателно върху себе си, да създадете своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи да изправи своя животъ, да създаде добри условия за себе си. Четете историята на Робинзонъ Крузо, да видите, какво може човѣкъ да направи. Четете живота на Иосифа, на Мойсея, на Христа, да видите, какви сили и възможности се криятъ въ човѣшкия духъ. Мойсей прекара 40 г. въ пустинята, за да изправи една своя погрѣшка. Иосифъ прекара две години въ затворъ, за да развие известни дарби. Животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта е пѫть, презъ който човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ трѣбва да мине, за да се развие и укрепи. Нѣкои отлагатъ работитѣ си на земята и казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще работимъ.—Не, тѣзи хора нѣма да работятъ и на онзи свѣтъ. — Защо ? — Защото, който може да работи на земята, той ще работи и на онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ се даватъ служби, за които човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да ги изпълни. Задръжте въ ума си следната мисъль: всички разумни желания на човѣка сѫ постижими. — Какъ? — Като намѣри правилни методи за тѣхното постижение. Всичко разумно е постижимо за човѣка, но затова се искаработа, приложение. Колкото знания и да има човѣкъ, той трѣбва да ги пусне въ движение, както изворитѣ текатъ въ природата. Природата не търпи чешми съ кранове, които се отварятъ и затварятъ. Нейнитѣ извори нѣматъ кранове. Тѣ текатъ непрекѫснато. Колкото малко да е вашето знание, щомъ нѣкой иска да му кажете нѣщо, вие трѣбва да бъдете готови да му предадете часть отъ знанието си, но така, че той да остане свободенъ. Нѣкой предава знанието си на даденъ човѣкъ, но сѫщевременно иска да го обърне къмъ Бога, да го направи членъ на дадено братство. — Не, свържи човѣка съ Бога и остави го свободно да мисли, да чувствува, както той разбира. Дойде ли нѣкой при васъ съ молба да му кажете нѣщо за Господа, поканете го у дома си на обѣдъ. Като се нахрани, оставете го да си отиде. Колкото пѫти рече да ви запита нѣщо за Бога, сложете му трапеза да се нахрани. Като го храните цѣла година наредъ, накарайте го и той да даде обѣдъ на сиромаситѣ, и следъ това нека дойде при васъ да му говорите за Господа. Религиознитѣ хора казватъ: Повѣрвай въ Бога, и работитѣ ще се наредятъ. Ние пъкъ казваме: Безъ любовь не може да се угоди на Бога. Безъ любовь не може да се живѣе съ Бога. Значи, преди да повѣрва, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Първо иде любовьта, а после — вѣрата. Вѣрата е свързана съ мѫдростьта. Който иска да познае Бога, той трѣбва да Го люби. За да разберете, кой люби Бога, трѣбва да го посещавате най-малко една година наредъ да ви угощава. И ако въ лицето на този човѣкъ не видите Бога, вие не сте Го познали. Любовьта дава много, но и взима много. Който много дава, той много взима. Сега, като ви давамъ този методъ за проява на любовьта, това не значи, че непременно трѣбва да го приложите. Вие трѣбва да бѫдете свободни, да направите само онова, което нѣма да ви спъва. Какъвъ смисълъ има да приложите този методъ, а после да съжалявате? Пъкъ и този, когото каните на обѣдъ, трѣбва да бѫде внимателенъ. Достатъчно е 12 пѫти презъ годината да го угостите, за да разбере, какво нѣщо е Божията Любовь. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни помежду си. Любовьта изключва всѣкакво натрапничество. Ако случайно нѣкой направи нѣкаква погрѣшка по отношение на любовьта, той веднага трѣбва да я изправи. Когато гледа, че другитѣ грѣшатъ по отношение на любовьта, той трѣбва да се ползува отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Всѣка погрѣшка, която виждате у другитѣ хора, сѫщевременно е и ваша погрѣшка. Чрезъ своитѣ погрѣшки, както и чрезъ тия на своитѣ ближни, човѣкъ изпитва, познава себе си. Запримѣръ, нѣкой мисли, че е много търпеливъ човѣкъ. Дохожда при него приятельтъ му да иска пари на заемъ. Той мууслужва. Дохожда втори пѫть — пакъ му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети пѫть — все му услужва. Обаче, колкото повече зачестява, той казва: Докога още ще ме безпокоишъ? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се отъ очитѣ ми. Така се справятъ хората отъ свѣта. Обаче, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да постѫпва по новъ начинъ. Като дойде нѣкой човѣкъ десетина-двадесеть пѫти да му иска пари, той трѣбва да му каже: Вижъ, решилъ съмъ да те направя наследникъ на имането си. Каквото имамъ, оставамъ на тебе. Вземи имането ми и разполагай съ него, както искашъ. Азъ не съмъ дошълъ на земята да се занимавамъ само съ тебе. Азъ имамъ отношения първо съ Бога, после съ ангелитѣ, съ светиитѣ и най-после съ хората. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ единъ човѣкъ съ часове. Ако на всѣки човѣкъ дамъ по една минута, колко часове и дни трѣбва да отдѣля за всички хора на земята? На земята има около два милиарда хора. Значи, за всички хора трѣбва да опредѣля два милиарда минути презъ годината. Като знаете това, съобразявайте се съ времето. Мислете, по колко време трѣбва да отнимате на всѣки човѣкъ. Всѣки има право да отнеме само по една минута отъ времето на човѣка. Внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Какво правятъ хората, когато отиватъ при Бога? — Отниматъ Му цѣличасове. Оттукъ виждаме, колко великъ и дълготърпеливъ е Богъ! Нѣкой човѣкъ застане правъ на молитва и съ часове се оплаква, вайка се предъ Господа, че е нещастенъ, босъ и голъ, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Богъ казва: Дайте на този човѣкъ всичко, каквото иска, да се освободимъ отъ него. Колкото повече богатства дава Богъ на човѣка, толкова той е по-нещастенъ. Богатството не прави човѣка щастливъ. Умътъ, разумностьта носи щастие на човѣка. Но и това щастие е временно. Следователно, нито материалното богатство, нито умътъ и сърдцето, като прояви на човѣка, могатъ да го направятъ щастливъ. Постѫпкитѣ му, обаче, могатъ да направятъ човѣка щастливъ. Който не може правилно да постѫпва, той не може правилно да решава задачитѣ на своя животъ. И тъй, за да успѣвате въ живота си, всѣки трѣбва да има поне единъ приятель, който да го обича и напълно да му вѣрва. И тогава, каквато работа започне, той непременно ще успѣе, защото приятельтъ му ще го вѣрва. Ако по нѣкакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата той се провали нѣкѫде, приятельтъ му пръвъ ще го насърдчи. Когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, достатъчно е приятельтъ ви да каже, че всичко ще мине, ще се нареди добре, за да се успокоите и насърдчите. Една добра дума струва повече, отколкото цѣла лекция отъ единъ часъ. Това, което говоря днесъ, щеви помогне за въ бѫдеще, когато се натъкнете на голѣми мѫчнотии. Засега вие можете само да слушате, защото не се намирате още предъ голѣми мѫчнотии. Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену аба“. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 11 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Служба на уравненията. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Размишление. Чете се темата: „За какво служатъ уравненията“? За следния пѫть пишете върху темата: „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“. „Който бие млѣкото, той все ще извади малко масло“ — казва българската поговорка. Следователно, всички въпроси въ свѣта не могатъ да се разрешатъ, но отъ всѣки разрешенъ въпросъ все ще се получи малко масло. Какъ се разрешаватъ въпроситѣ въ живота? Въпроситѣ се разрешаватъ посрѣдствомъ опитноститѣ на човѣка отъ една страна, а отъ друга -- посрѣдствомъ знанията, посрѣдствомъ науката. Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човѣка, отвлича го отъ трудноститѣ въ живота. Безъ наука човѣшкиятъ животъ щѣше да бѫде много тежъкъ. Каквото сѫ игритѣ и забавитѣ за децата, такова нѣщо е науката за човѣка на земята. Още съ дохождането си на земята, човѣкъ започва да се учи да ходи, да гледа, да слуша, да яде; като поизрасне, той започва да учи, какъ да се отнася съ хората, съ по-голѣмигѣ и по-малкитѣ отъ себе си. Щомъ стане на седемь години, пращатъ го на училище да учи писане, смѣтане, граматика и т. н. Колкото по-голѣмъ става, толкова по-сериозни предмети изучава. Той започва да изучава геометрия, алгебра, да решава различни уравнения и т. н. Като срещнемъ нѣкой възрастенъ човѣкъ, виждаме, че той все уравнения решава: духовниятъ решава духовни уравнения, а свѣтскиятъ — свѣтски уравнения. Обаче, има голѣма разлика между духовнитѣ и свѣтскитѣ или материалнитѣ, физическитѣ уравнения. Какъ ще решите едно уравнение отъ мисли, въ което едната е неизвестна? Ако навлѣзете въ геометрията, какъ ще опредѣлите посоката на права, дълга 10 см.? Понеже всѣка права представя силова линия, следователно, тя е жива линия. Щомъ е жива линия, вие трѣбва да опредѣлите нейния стремежъ. Това може да се опредѣли по посоката на нейното движение. Всѣко движение е разумно, т. е. задъ движещето се тѣло седи нѣкаква разумна сила. Отъ математиката знаемъ, че две велични, по отдѣлно равни на трета величина, сѫ равни помежду си. Значи, две мисли отъ умствения я или отъ духовния свѣтъ по отдѣлно равни на трета, сѫ равни помежду си. Щомъ знаете дветѣ мисли, ще намѣрите и третата. Тъй щото, каквито задачи решавате съчислата въ обикновената математика, такива задачи можете да решавате и въ психическия животъ. Следователно, както има уравнения въ алгебрата, така сѫществуватъ уравнения въ сърдечния, въ умствения и въ Божествения свѣтъ. Това е новата и положителната наука на живота, съ която хората ще се занимаватъ въ бѫдеще. Тѣ още не могатъ да приематъ тази наука, понеже трѣбва да намѣрятъ мѣсто на новитѣ теории, на новитѣ идеи. Ако ги поставятъ между старитѣ идеи, въ умоветѣ имъ ще стане голѣма каша, голѣмо объркване. Когато нѣкой човѣкъ се домогне до новитѣ идеи, той бърза да затвори книгата си и казва: Не е време още за васъ. Вие можете да почакате малко. Но новитѣ идеи не чакатъ. Тѣ хлопатъ отъ врата на врата, безпокоятъ този или онзи академикъ, подаватъ заявленията си, искатъ да бѫдатъ разгледани. Академицитѣ, ученитѣ взиматъ тѣзи заявления и ги оставатъ настрана, отлагатъ тѣхното разглеждане. Отхвърлени отъ ученитѣ, новитѣ идеи тръгватъ отъ човѣкъ на човѣкъ и хлопатъ на главитѣ имъ, искатъ приемъ. Но и тѣзи хора не ги приематъ. Тѣ намиратъ, че първо трѣбва да уредятъ работитѣ си, и тогава да се занимаватъ съ тѣхъ. И така, новитѣ идеи оставатъ на заденъ планъ. Тукъ-тамъ ще се намѣри нѣкой свободенъ човѣкъ, луда глава, както хората го наричатъ, и той ще възприеме новитѣ идеи, ще започне да ги изучава и прилага. Добре е човѣкъ да уравнява нѣщата, да се стреми къмъ уреждането имъ, но той трѣбва да знае, какъ да уравнява. Представете си, че единъ младъ човѣкъ има въ касата си десеть хиляди лева, но сѫщевременно дължи десеть хиляди лева. Какъ ще реши той задачата си? Понеже е младъ човѣкъ, нежененъ, той лесно може да реши задачата си: ще извади десеттѣ хиляди лева отъ касата си и ще плати всичкия си дългъ. Въ сѫщность така ли я решава?—Не, той дава петь хиляди лева срещу дълга си, а останалитѣ петь хиляди остава за себе си, да си купи нови дрехи, обуща, шапка, да излѣзе предъ хората, да го харесатъ. Значи, този младъ е решилъ само едното неизвестно — х, а второто неизвестно — у, остава за следната година, отлага решаването му. Какво става по-нататъкъ? Следната година той се оженва, вследствие на което разходитѣ му се увеличаватъ. Въ резултатъ на това, решаването на задачата става по-мѫчно: той внася въ нея още едно неизвестно — z. Той се намира предъ уравнение съ три неизвестни. Отъ година на година неизвестнитѣ се увеличаватъ, и решаването на уравнението се затруднява. Въ природата съществува законъ, споредъ който могатъ да се решаватъ и най-мѫчнитѣ уравнения. Ще преведа този законъ на обикновенъ езикъ: докато имашъ да плащашъ, никакви удоволствия не ти се позволяватъ. Плати първо дълга си, а после прави, каквото искашъ. Съ останалитѣпари можешъ да си купишъ най-хубави дрехи, обуща, шапка. Съ останалитѣ пари можешъ и да се оженишъ. Обаче, докато неизплатишъ дълга си до стотинка, нищо друго не трѣбва да предприемашъ. И тъй, като превеждамъ закона на обикновенъ езикъ, той става разбранъ за всички. Често езикътъ спъва хората. Значи, има разлика въ езицитѣ, но има разлика и въ това, кой говори и какъ говори. Запримѣръ, нѣкой казва : Нѣма какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Споредъ мене, това сѫ излишни, празни думи. Човѣкъ не може да опредѣли, трѣбва ли да живѣе, или не трѣбва. Да живѣемъ — това не зависи отъ насъ. Нѣкои окултисти казватъ, че като твърди човѣкъ нѣщо, съ това той го усилва или продължава. Значи, като казва човѣкъ,, че трѣбва да живѣе, съ това той продължава живота си. Не е въпросъ въ внушението. Има известенъ родъ шарани, които живѣятъ около 400 години. Тѣзи шарани не твърдятъ, че трѣбва да се живѣе, въпрѣки това иматъ дълъгъ животъ. Нѣкои хора специално подчъртаватъ, че ще живѣятъ дълго време на земята, а едва достигатъ 50-60 години. Дългиятъ животъ не се опредѣля отъ внушението, което човѣкъ самъ си прави, че ще живѣе много години. Продължителностьта на живота зависи отъ правилнитѣ отношения, които човѣкъ има къмъ Първата Причина, къмъ ближнитѣ си и къмъ себе си. Спазва ли тия отношения, върви ли по законитѣ на правата линия, той има условия за дълъгь животъ. Човѣкъ самъ опредѣля линията на своя животъ — дали ще бѫде кѫса или дълга. Като изучавате закона за наследственостьта, ще видите, че цѣли родове следватъ живота на кѫситѣ линии. а други—животътъ на дългитѣ линии. Следователно, деца, родени отъ родители, които произлизатъ отъ рода на кѫситѣ линии, ще живѣятъ малко време на земята. Ако се раждатъ деца отъ вторитѣ родове, тѣ ще следватъ пѫтя на дългитѣ линии, ще живѣятъ дълю време на земята. Често въ живота ставатъ кръстосвания: майката е отъ рода на тия, които следватъ пѫтя на кѫситѣ линии, а бащата — отъ тия, които следватъ дългитѣ линии. Тогава, ако синъть или дъщерята на това семейство мяза на баща си, ще има възможность да живѣе дълъгъ животъ. Ако мяза на майка си, ще живѣе кѫсъ животъ. Въ такъвъ случай, синътъ или дъщерята ще живѣятъ толкова години, колкото е живѣлъ бащата, или колкото е живѣла майката. Обаче, ако синътъ или дъщерята водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, тѣхниятъ животъ може да се продължи съ нѣколко години. Ако младитѣ не водятъ по-добъръ животъ отъ родителитѣ си, има възможность да умратъ съ нѣколко години по-рано отъ годинитѣ, до които сѫ доживѣли родителитѣ имъ. Обаче, законътъ за наследственостьта се изразява не само по отношение продължителностьта на човѣшкия животъ, дали животътъ на човѣка ще бѫде по-дълъгъ или по-кѫсъ, но още и по отношение на неговитѣ чувства. Има човѣшки чувства, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии, вследствие на което тѣ траятъ нѣколко месеца само. Има човѣшки чувства, които траятъ години; тѣ вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии; тѣ сѫ кратковременни. Има мисли, които вървятъ по пѫтя на дългитѣ линии; тѣ сѫ дълготрайни. Обаче, ние не се занимаваме съ мисли и чувства, които умиратъ преждевременно. За да дойде до истинското положение на живота, човѣкъ трѣбва да следва пѫтя на дългитѣ линии въ всѣко отношение. И тогава, ако баща му е живѣлъ 90 години, и той ще живѣе толкова; ако баща му е билъ гениалень, и той ще бѫде гениаленъ. Какво виждаме днесъ ? Ако бащата е билъ гениаленъ, синътъ не излиза такъвъ. Значи, бащата не е могълъ да предаде своята гениалность на сина си. Изобщо, бащитѣ сѫ слаби да предаватъ гениалностьта си на своитѣ синове. Майкитѣ могатъ да предаватъ повече нѣща на синоветѣ си, отколкото бащитѣ. Следователно, гениалностьта се предава по женска линия, по линията на чувствата. Духътъ носи гениалностьта, а душата я отхранва. Думата „гении“ е гръцка и означава начало, зараждане на нѣщата. Разумнитѣ, ученитѣ хора сѫ дали друго значение на тази дума. Подъ думата „гений, гениаленъ човѣкъ“, тѣ разбиратъ човѣкъ, който твори, който създава епохи. Гениитѣ работятъ въ твърдата материя. Тѣхниятъ животъ е изложенъ на голѣми пертурбации, вследствие на което тѣ умиратъ преждевременно. За да живѣе много години на земята, гениятъ трѣбва да стане светия. Светията върви по пѫтя на дългитѣ линии, а гениятъ — по пѫтя на кѫситѣ линии. Когато смъртьта дойде при светията, той я посрѣща и изпраща любезно, като светия, и тя се връща назадъ, не го взима съ себе си. Смъртьта има слабость къмъ светиитѣ. Като види единъ светия, тя веднага се влюбва въ него, вследствие на което той може да живѣе на земята, колкото време желае. Геииятъ, обаче, се бори съ смъртьта. Тя подкопава основитѣ на неговия животъ. Гениятъ иска да живѣе, да се учи, но смъртьта го отстранява отъ пѫтя си, не иска да ѝ препятствува. Допуснете, че бащата въ нѣкое семейство е живѣлъ само 45 години. Майката сѫщо е живѣла около 45 години. Какъ мислите, детето имъ може ли да живѣе по-дълъгъ животъ отъ тѣхъ ? Обстоятелството, че родителитѣ сѫ живѣли малко време на земята, показва, че тѣ сѫ били слаби, хилави. Следователно, и децата имъ не могатъ да бѫдатъ по-здрави отъ тѣхъ. Ние говоримъ за естествената смърть. Нѣкои млади умиратъ преждевременно, отъ неестествена смърть. Ако нѣкой хиромантикъ разглежда рѫцетѣ на хората, той ще види, че на ония, които иматъ дълъгъ животъ, линиитѣ на ржцетѣ сѫ дълги. Колкото е по-кратъкъ животътъ на хората, толкова линиитѣ на рѫцетѣ имъ сѫ по-кѫси. Това не е абсолютно правило, не е законъ. Като правило, и въ него има изключения. Кѫситѣ линии сѫ дошли впоследствие. Съвременнитѣ хора вървятъ по пѫтя на кѫситѣ линии. Първоначално хората сѫ живѣли много години на земята. Такива примѣри имаме въ Библията, въ Стария Заветъ. Тогава животътъ на хората е билъ около 900 години; после се е намалилъ до 500, до 200, до 150, до 120 години, а днесъ хората живѣятъ най-много до 60 годишна възрасть. Като изследватъ въпроса за дълготрайностьта на живота, съвременнитѣ учени сѫ дошли до заключението, че животътъ на хората е толкова по-дълъгъ, колкото е по-щастливо съчетанието на дългитѣ линии на мислитѣ и на чувствата имъ. Щомъ линиитѣ на мислитѣ и чувствата имъ сѫ дълги и правилно съчетани, тѣ ще разполагатъ съ разумна воля, която ще съгради здраво, хармонично сложено тѣло, въ което душата ще обитава, колкото време желае. Задачата на всѣки човѣкъ е да си създаде здраво, добре развито тѣло, въ което силитѣ функциониратъ правилно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да избѣгва тѣзи чувства, или по-право чувствувания, които сѫ кратковременни и му сѫ наложени отвънъ. Само възвишенитѣ, благороднитѣ чувства и свѣтли мисли, които произтичатъ отъ душата и духа на човѣка, сѫ въ състояние да образуватъ дълги линии, да продължатъ неговия животъ. Въ чувствата и мислитѣ на човѣка има много присадки, които не представятъ истинскиятъ човѣкъ. Чувствата и мислитѣ на човѣка вървятъ по съвсемъ другъ законъ, а не по закона на присаждането. За да разбере пѫтя на своето развитие, човѣкъ трѣбва да изучава себе си, да изучава законитѣ, коию взиматъ участие въ неговото развитие. Когато изучава себе си, човѣкъ трѣбва да дойде до онова първично положение, когато е живѣлъ въ Бога, като разумна душа, съ вложени въ него сили, дарби и способности, които сѫ създали тѣлото му. Да изучи човѣкъ себе си, т. е. да намѣри себе си, това значи, да се подложи на щателно пречистване, да се освободи отъ ония мисли и чувства, които сѫ наслоени върху него отъ вѣковетѣ. Когато търси себе си, човѣкъ дохожда до положение на индиферентность. Той става индиферентенъ къмъ всичко, което го заобикаля. Всички временни, преходни желания го напушатъ, и той се чувствува съвършено изпразненъ. Това е временно положение, но човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ него. Така той ще разбере, че много желания, много скърби и радости на хората сѫ фиктивни. Запримѣръ, нѣкой плаче, защото челъ въ вестницитѣ, че баща му умрѣлъ. Въ сѫщность баща му е живъ. Поради нѣкакво съвпадение въ имената на двама души, станалое погрѣшно съобщаване за смъртьта на баща му. Другъ нѣкой плаче за нѣкакви изгубени пари, които въ сѫщность не е изгубилъ. Това сѫ несъществени страдания, които не засѣгатъ дълбоко човѣшката душа. Обаче, има сѫществени страдания, които дълбоко засѣгатъ човѣшката душа и се отразяватъ и върху тѣлото му. Истинскитѣ, сѫщественитѣ страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце и разширяватъ съзнанието му. Фиктивнитѣ страдания огрубяватъ, ожесточаватъ човѣка. Опасни страдания сѫ ония, които довеждатъ човѣка до положение да роптае противъ Бога, да се настройва срещу хората. Следъ като прекара голѣми страдания и мѫчения, Иовъ изпадна въ положение да иска отговоръ отъ Бога, защо, като отне богатството му, синоветѣ и дъщеритѣ му, най-после посегна и на тѣлото му? Въ първо време той носѣше страданията мълчаливо, но следъ като се засегна и тѣлото му, взе да пита Господа, кѫде е Божията правда, кѫде е Божествениятъ редъ на нѣщата. Той не можеше повече да си дава отговоръ на страданията, които го сполетяваха едно следъ друго, и се обезсърдчи. Най-после, когато разбра смисъла на страданията, Иовъ мина въ нова фаза на живота, дето страданията придобиха новъ смисълъ. Иовъ мина отъ човѣшкия въ Божествения животъ, въ Висшия порядъкъ на живота, свободенъ отъ съмнения, отъ противоречия. Всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъстраданията на Иова, да бѫде изпитанъ. Като издържи изпита си, тогава ще влѣзе въ новия животъ. И тъй, страданията сѫ голѣма спънка въ живота на човѣка, но сѫщевременно тѣ сѫ и силенъ потикъ за растене и за развитие. Досега никой обикновенъ човѣкъ не си е отговорилъ на въпроситѣ, защо идватъ страданията и скърбитѣ въ свѣта и не може ли безъ тѣхъ. Духътъ се мѫчи, тѣлото — скърби, а душата — страда. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ едновременно ще се мѫчи, ще скърби и ще страда. Веднъжъ слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ материя, духътъ е изложенъ на вѣчни мѫки, както се мѫчатъ духоветѣ въ ада. Всички духове, които не разбиратъ сѫщината на Битието, се мѫчатъ. Такъвъ духъ, изложенъ на вѣчни мѫки въ ада, е Луциферъ — князътъ на свѣта. Казва се за него, че е лишенъ отъ свѣтлината си и изпратенъ въ ада на вѣченъ огънь и мѫчение. Кои сѫ причинитѣ за това, не се казва. При тѣзи условия поставенъ, Луциферъ се мѫчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва съ такава умраза, че съ единъ замахъ иска да унищожи цѣлия свѣтъ. Какво по-голѣмо мѫчение отъ това? Следователно, когато нѣкой се мѫчи, това показва, че той се е наелъ съ трудната задача — да разруши свѣта и да се освободи. Това е невъзможно! Кога скърби човѣкъ? — Когато му се препятствува да постигне нѣкое свое желание. Казва се, че тѣлото скърби, понеже въ него има сѫщества, които сѫ на низка степень на развитие. Има силни духове, които, подложени на мѫчение, толкова се ожесточаватъ, че сѫ готови да унищожатъ цѣлия свѣтъ. Какво ще стане тогава ? Свѣтътъ ще се унищожи, а тѣ само ще останатъ да сѫществуватъ. Това е невъзможно. Щомъ свѣтътъ се унищожи, съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ. — Не, човѣкъ трѣбва да изучава състоянията на мѫчения, скръбь и страдания въ себе си и да различава, кои сѫ негови и кои чужди. Неговитѣ мѫчения, скърби и страдания ще го спъватъ по единъ начинъ, а чуждитѣ — по другъ. Мѫчението, скръбьта и страданието сѫ елементи, т. е. известенъ родъ сили, съ които природата работи. Затова, именно, Господъ ги е допусналъ. Като ученици, вие трѣбва да превръщате тия сили въ себе си, да ги използувате за добро. Какво печелятъ разрушителнитѣ духове? Нищо не печелятъ. Въ тѣхното разрушаване нѣма никаква философия, никаква наука. Когато силнитѣ духове участвуватъ въ войни, следъ голѣмо мѫчение тѣ побеждаватъ. Щомъ победятъ неприятеля си, тѣ влизатъ въ областьта на разрушението: горятъ градове и села, разрушаватъ, грабятъ, изнасилватъ. Дето кракътъ имъ стѫпи, всичко се превръща на пепель. И следъ всичкотова тѣ се считатъ герои, господари на положението. Ученикътъ, обаче, трѣбва да се справи съ разрушителния елементъ въ себе си, да му даде права насока. Това, което се говори относно разрушението, като резултатъ на мѫчението, е предметъ за размишление само за ония, които нѣматъ работа. Безработнитѣ трѣбва да размишляватъ върху казаното, да изучаватъ себе си и ближнитѣ си, да не се обезсмисли животътъ имъ. Ония, които иматъ работа, трѣбва да се занимаватъ съ други задачи, да превръщатъ отрицателнитѣ сили въ положителни. На работещитѣ се дава задача да размишляватъ върху състоянията на материята и службата ѝ въ природата. Всички говорятъ за твърдата материя. За какво е нужна тази материя? — За проява на живота. Безъ твърда материя животътъ не може да се прояви. Обаче, това не е достатъчно. Животътъ трѣбва да се подхранва. Той се подхранва съ течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освенъ течната материя, животътъ трѣбва да се прониква отъ нѣщо. За това служи въздухообразната материя. И най-после животътъ трѣбва да бѫде обвитъ въ нѣщо. За това служи етерътъ, т. е. свѣтлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и свѣтлинна материя, това сѫ четиритѣ вида материя, съ които се занимава и обикновената, и окултната наука. И тъй, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, като прояви, като форми на живота; течната материя — като условие за подхранване на живота; въздухообразната — като условие за проникване на мисъльта въ живота и свѣтлинната — като обвивка на живота. Тѣзи четири вида материя сѫ различни области, които трѣбва да се изучаватъ. Човѣкъ трѣбва да започне изучаването имъ първо отъ себе си. Той трѣбва да стане господарь на четиритѣ вида материя въ себе си, да научи законитѣ, на които се подчиняватъ. Той трѣбва да владѣе естеството на всички видове материя, които съставятъ неговото физическо, духовно и умствено тѣло. Тѣзи тѣла сѫ неразривно свързани помежду си. Който владѣе материята на физическото тѣло, въ различнитѣ ѝ видове, той ще владѣе и своето духовно, и ментално тѣло. Твърдата материя опредѣля формитѣ на физическото тѣло. Който не знае законитѣ, които я управляватъ, той ще доведе тѣлото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствата на човѣка. По тегло тя съставя по-голѣма часть отъ теглото на тѣлото. Ако не знае, какъ да се справя съ нея, тя може да залѣе сушата, да създаде наводнение въ човѣшкия организъмъ. За да спаси човѣка отъ това наводнение, природата му създава нѣкаква болесть. Чрезъ болестьта изпарява голѣма часть отъ водата, и по този начинъ организъмътъ дохожда въ естественосъстояние. Обаче, има болести, при които изпаряването на водата става чрезмѣрно силно, въ резултатъ на което организъмътъ изсъхва. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ наводнения и отъ чрезмѣрно изсушаване. За тази цель той трѣбва да знае законитѣ за регулиране на своитѣ чувства. Въздухообразната материя е свързана съ чозѣшката мисъль. За да не ставатъ експлозии въ организъма му, които да го разрушазатъ, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за газоветѣ, законитѣ на мисъльта. Никога мисъльта на човѣка не трѣбва да се сгѫсти дотамъ, че да предизвика експлозия. Мислитѣ трѣбва да запазватъ своето естествено състояние. Най-после, човѣкъ трѣбва да познава свойствата на етера, на свѣтлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишенитѣ мисли въ него. Всѣкакво противодействие на мислитѣ у човѣка създава смърть — умствено умиране. Сега, като говоря върху тази материя, това не значи, че веднага ще имате резултати. За да дойдете до микроскопически резултати, вие трѣбва да работите усилено върху себе си. Ако работите по десеть часа на день, въ продължение на три години ще имате миокроскопически резултати. Изкуство е човѣкъ да владѣе силитѣ на своя организъмъ! Това не се постига лесно — да удари съ магическата прѫчица и да постигне всичко изведнажъ. Има хора, които владѣятъ магическатапрѫчица, но тѣ сѫ работили съ вѣкове, съ голѣмо постоянство и усилие, докато се домогнатъ до нея. Следователно, владението или невладението на тази прѫчица зависи отъ усилията, които човѣкъ прави, отъ неговата карма и т. н. Колкото по-близко е човѣкъ до изплащане или ликвидиране на своята карма, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да придобие магическата прѫчица. Кармата на нѣкои хора е много тежка, вследствие на което мѫчно могатъ да придобиятъ тази прѫчица. Но все таки усилията имъ нѣма да отидатъ напразно. Най-малкото усилие отъ тѣхна страна ще имъ донесе поне микроскопически резултати. Усилията, които човѣкъ прави въ пѫтя на своето повдигане, го улесняватъ при ликвидиране на неговата карма. Тъй щото, дали лесно или мѫчно ще придобиете магическата прѫчица, отъ всички се иска работа, трудъ, усилие. Само така ще дойдете до самообладанието — необходимо условие за вашето развитие. Самообладанието е въ връзка съ твърдата материя. Да се владѣе човѣкь, това значи да владѣе твърдата материя въ себе си. Тя е наи-устойчивата материя. Който владѣе твърдата материя въ себе си, той има устойчивъ характеръ. Твърдата материя е основниятъ камъкь на живота. Следователно, който иска да работи върху себе си, той трѣбва да започне отъ твърдата материя. Твърдата материя представя конкретната човѣшка мисьль. Твърдата материяпридава формитѣ на тѣлата. Тя е първото състояние на материята, чрезъ която животътъ е почналъ да се изявява навънъ. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ живота си, имаме предъ видъ, че той трѣбва да владѣе поне твърдата материя въ себе си. Щомъ владѣе тази материя, той ще може да се справи и съ другитѣ видове материи. Ако човѣкъ не владѣе твърдата материя, животътъ му ще представя преплитане на всички видове материи, въ резултатъ на което организъмътъ му ще бѫде изложенъ на голѣми пертурбации и катаклизми: бури, наводнения, земетресения, експлозии и т. н. При това положение, топлинната и свѣтлинната енергия въ човѣшкия организъмъ ще се намирать въ неестествено състояние. Като ученици, вие трѣбва да изучавате топлиннитѣ и свѣтлиннитѣ енергии на вашия организъмъ, и вь връзка съ това да познавате, кога сте въ нормално и кога — въ анормално състояние. Има случаи, когато става чрезмѣрно изтичане на топлинната енергия отъ човѣка, вследствие на което рѫцетѣ му сѫ винаги студени. Понѣкога въ човѣка се развива повече топлинна енергия, отколкото трѣбва, поради което рѫцетѣ му сѫ много горещи. Има два вида топлина: външна, която изсушава човѣшкия организъмъ, и вѫтрешна, която произтича отъ самия животъ. Вѫтрешната топлина е естествената топлина на организъма. Тя е носителка на красивото, навъзвишеното въ живота. Тази топлина регулира силитѣ на човѣшкия организъмъ, като го предпазва отъ изсушаване, отъ наводнение. Следователно, който иска да бѫде здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да се стреми къмъ новото въ живота — да има високъ идеалъ, да храни ума си съ свѣтли, възвишени мисли — съ етерна материя, а сърдцето си — съ топли и благородни чувства — съ най-чистата вода, но взета въ опредѣлено количество. Това значи истински здравъ човѣкъ. Нѣма ли такъвъ идеалъ въ себе си, човѣкъ ще бѫде здравъ като всички обикновени хора. И тогава, каквато работа започне, въ края на краищата ще я развали. Ако намѣри човѣкъ, съ когото да създаде добро приятелство, въ скоро време това приятелство ще се развали. Нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, колко приятели има, които сѫ готови да пожертвуватъ живота си заради него. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да имате поне единъ приятель, който е готовъ да се пожертвува за васъ и вие — за него. Колко души отъ васъ могатъ да се пожертвуватъ за себе си, т. е. за Божественото въ себе си ? Има жертви въ свѣта, но тѣ сѫ принудителни, а не доброволни. Доброволни жертви се искатъ отъ хората. Всѣка принудителна жертва дава петь, получава три, вследствие на което хората се разочароватъ. Въ доброволната жертва човѣкъ може да даде десеть и нищо да не получи. Такажертвуватъ истински моралнитѣ хора. Тѣ жертвуватъ, безъ да очакватъ нѣщо. Тѣзи хора сѫ бедни на физическия свѣтъ, а богати — въ духовния. Който не прави доброволни жертви, той може да бѫде богатъ на земята, но не и въ духовния свѣтъ. За такива богати Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе въ иглени уши, отколкото богатъ въ Царството Божие“. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да бѫде богатъ. Не е въпросъ за външното богатство. Казано е въ Писанието: „Какво се ползува човѣкъ, ако за външното богатство продаде душата си?“ Значи, истинското богатство е въ душата на човѣка. Има ли това вѫтрешно богатство въ себе си, човѣкъ всичко има; достатъчно е да помисли само за златото, за да го има моментално. Той знае, кѫде има заровено злато въ земята, за да си вземе толкова, колкото му е нужно. Може ли този богатъ човѣкъ да краде? Може ли царьтъ на една държава да краде ? Може ли жената да краде отъ мѫжа си ? Има семейства, въ които жената краде пари отъ джоба на мѫжа си.—Кога?—Когато мѫжътъ не внася нищо въ кѫщи. Обаче, това е една отъ външнитѣ, изопачени страни на живота. Тамъ, дето животътъ правилно се развива, мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло. И тъй, когато мѫжътъ краде жена си, или жената краде мѫжа си, това показва, че въ този домъ сѫществуватъ две каси, две различни банки. Всѣка банка мисли само за себе си, по какъвъ начинъ по-лесно да забогатѣе. Въ края на краищата едната банка ще изчерпи другата, но и тя нѣма да издържи много време. Всѣко благо, което човѣкъ е придобилъ съ насилие, въ най-скоро време ще го изгуби. Сѫщото нѣщо става и въ самия човѣкъ. Докато не се възстанови вѫтрешната хармония въ човѣка, той всѣкога ще се стреми да уреди първо своитѣ физически, материални нужди и тогава да се занимава съ възвишени работи. — Не, преди всичко човѣкъ трѣбва да опредѣли отношенията си къмъ Първата Причина, която му е дала власть върху твърдата материя, да я владѣе и управлява. Твърдата материя може да се уподоби на човѣшкия мозъкъ. Най-устойчивата материя въ човѣшкия организъмъ е мозъкътъ. Той не се измѣня. Колкото тежка болесть да прекара човѣкъ, теглото на мозъка не се намалява. Сега, като говоримъ за завладяване, можемъ да си зададемъ въпроса: кое се завладява — човѣшкото или Божественото? — Само човѣшкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпросъ за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начинъ не може да се завладява. Досега никой не е успѣлъ да завладѣе или подчини Божественото. Който се е опитвалъ да стори това, той е свършвалъ съ катастрофа. Койтосе е опитвалъ да подчини Божественото на човѣшкото, той е изпиталъ най-голѣми страдания и нещастия въ свѣта. Като знаете това, дайте свобода на Божественото въ себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си, Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото въ човѣка е въ състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрѣшки. Обаче, за да стане това, човѣкъ трѣбва да даде пъть на Божественото въ себе си. Когато човѣкъ се намѣри въ нѣкакво затруднение, той иска другитѣ да се молятъ заради него. И това е възможно, но какво ще даде той срещу тази молитва? Единъ американски милионеръ заболѣлъ сериозно и, следъ като се обърналъ за помошь къмъ всички знатни американски лѣкари, най-после той се обърналъ къмъ единъ виденъ американски проповѣдникъ съ следнитѣ думи: Моля ти се, ти си добъръ човѣкъ, добъръ проповѣдникъ. Твоята молитва ще бѫде приета отъ Господа. Помоли се заради мене да оздравѣя. — Какъ мога да се моля за тебе? Досега ти не си направилъ нито едно добро. Животътъ ти е пъленъ съ грѣхове. Какво обещавашъ, за да се помоля за тебе? Какво можешъ да пожертвувашъ? За да се приеме молитвата ми, ти трѣбва да посветишъ живота си на Господа, или да раздадешъ всичкото си богатство на бедни. Какво ще поставя на колѣнетѣ си, за да колѣнича предъ Господа? Сѫщото нѣщо може да се каже и на всѣки човѣкъ по отдѣлно. За да бѫде приета молитвата ви предъ Господа, не е достатъчно само да признаете грѣховетѣ си, или да кажете, като Давида, че въ грѣхъ ви е заченала майка ви. — Не, който иска нѣщо отъ Господа, той трѣбва да обещае нѣщо, да пожертвува нѣщо отъ себе си. И каквото обещае, трѣбва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трѣбва да я даде. Нѣма случай въ свѣта, човѣкъ да е изпълнилъ обещанието си, което е далъ предъ Бога, и да не е получилъ отговоръ на молитвата си. Нѣкой обещава нѣщо предъ Господа, но после се извинява, че не е могълъ да изпълни обещанието си, понеже билъ младъ, билъ поставенъ на изкушения, или че билъ старъ, жененъ, съ задължения къмъ жена и къмъ деца. Оставете настрана вашата младость и старость. Какъ ще докажете, че сте млади или стари? Какъ ще докажете, че сте женени ? Че сте млади или стари, това е сънь, това е илюзия, не е действителность. Толстой сънувалъ една вечерь, че е бремененъ и ще роди. Цѣла нощь се мѫчилъ, докато най-после родилъ. Като се събудилъ и разбралъ, че е сънувалъ, казалъ: Ако раждането е такова страшно нѣщо, не струва човѣкъ да бѫде жена. Нѣкои тълкуватъ този сънь въ преносенъ смисълъ. Тѣ казватъ, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той билъ бремененъ съ нови идеи, които трѣбвало да посѣе въсвѣта. Това е другъ въпросъ. За Толстоя е важно, че той сънувалъ, че е бремененъ, че ще роди и се измѫчилъ много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но отъ по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Hие не отричаме положението, въ което се намирате, но казваме, че всичко въ живота е относително. Нѣкой е скърбенъ, плаче, измѫчва се. Какво представя тази скръбь? — Сънь. Този човѣкъ сънува. Той се намира въ положението на Толстоя, бремененъ е съ нѣщо, мѫчи се да роди. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. И човѣкъ казва: Скръбна е душата ми. Какво показва това? Това показва, че човѣкъ е заробилъ душата си, потопилъ я въ скърби и страдания, отъ които трѣбва да я освободи. На всѣки човѣкъ е дадена задача да освободи душата си отъ скърбитѣ и страданията. Скърбитѣ и страданията спъватъ човѣка въ развитието му. Той не може лесно да се освободи отъ тия спънки, защото погледътъ му не е насоченъ къмъ душата му, а е насоченъ навънъ нѣкѫде, за изправяне на човѣчеството. Изправянето на човѣчеството е работа на Бога, а работа, задача на човѣка е изправянето на самия себе. Следователно, дойде ли въпросъ за изправяне на свѣта, на цѣлото човѣчество, това е работа на Бога. Богъ е създалъ свѣта. Той има грижа за изправянето му. Който иска да оправи свѣта, да оправи човѣчеството, тойтрѣбва да отиде при Бога и съ Него да се посъветва. Дойде ли въпросъ за изправяне на обществата, на домоветѣ, това е работа на ангелитѣ. Който иска да изправя обществата, домоветѣ, той трѣбва да се обърне къмъ ангелитѣ, тѣ да го посъветватъ, какъ да постѫпи. Ангелитѣ женятъ хората. Ако нѣкой иска да се ожени, нека отиде при ангелитѣ и ги помоли да му помогнатъ. Тѣ ще го оженятъ. Тѣ иматъ грижа за младитѣ, които искатъ да се женятъ. Дойде ли въпросъ за изправяне на отдѣлния човѣкъ, това е лично негова работа. Всѣки самъ може да се изправи. Като спазвате тия отношения, вие всѣкога ще имате добри постижения и резултати въ живота си. Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ свѣтътъ да се изправи, обществата да се изправятъ, младитѣ да се оженятъ, че тогава тѣхнитѣ работи да се наредятъ. Това е невъзможно. Не очаквайте на другитѣ хора. Всѣки трѣбва да изпълни своята задача — да изправи своя животъ, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и свѣтътъ е изправенъ, и обществата сѫ уредени, и младитѣ сѫ настанени. И тъй, щомъ се запитате, кой ще оправи свѣта, ще си отговорите, че това е работа на Бога. — Кой ще уреди отношенията между членоветѣ на семействата? — Това е работа на ангелитѣ. — Кой ще се грижи за тебе?—Това е лично твоя работа. Дали ще ядешъ, ще се обличашъ, ще учишъ, това е твоя работа.Единствената ти работа е да вземешъ книжката си и да отидешъ на училище. Когато човѣкъ разграничи тия нѣща въ себе си, той се намира предъ условията на новия животъ. Красивъ е новиятъ животъ, но за неподготвения и той носи противоречия. Запримѣръ, ако нѣкой неподготвенъ влѣзе вь новия животъ, той първо ще иска да се осигури. Право е това желание, но каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ осигуровката, която Богъ ще му даде? Каква по-голѣма осигуровка за човѣка отъ тази, която ангелитѣ ще му направять? И каква по-голѣма осигуровка може да желае човѣкъ отъ тази, която той самъ е въ сила да си направи? Когато Богъ, ангелитѣ и човѣкътъ се съединятъ въ едно, човѣкъ става силенъ, всичко може да направи. Много хора днесъ не успѣватъ въ живота си, защото се наематъ съ непосиленъ товаръ. Тѣ поематъ работата на Бога, на ангелитѣ и своята, и следъ това пъшкатъ подъ голѣмото бреме на живота. Следователно, дойдете ли до трудноститѣ въ живота, ще се обърнете къмъ ангелитѣ, къмъ светиитѣ съ молба да ви помогнатъ. После, ще се обърнете къмъ Бога да оправи работитѣ ви. И най-после, ще уповавате и на себе си. Тъй щото, Богъ ще оправи обърканитѣ работи отъ миналото и отъ настоящето ви. Светиитѣ ще подобрятъ условията ви, а вие ще учите. Вие се безпокоите за децата си, не знаете, дали ще могатъ да учатъ. Това етѣхна работа. Вие се безпокоите за сина си, за дъщеря си, дали ще могатъ навреме да се оженятъ. — И това не е ваша работа. Това е работа на ангелигѣ.— Ама дали ще се спасятъ децата ми? — Това е работа на Бога. Отъ васъ се иска само едно: да обичате децата си. Който обича, той е здравъ човѣкъ. Да обичашъ, това значи да владѣешъ твърдата материя. Подъ думата „твърда материя“ разбираме първичната материя, която се отличава съ абсолютна устойчивость; тази материя не се мѣни, не се разлага — никакъвъ клинъ не може да се вмъкне въ нея. Който нѣма тази материя въ себе си, той е пѣсъчлива почва. За такъвъ човѣкъ се отнася стиха: „Домъ, съграденъ на пѣсъкъ, не може да устои“. Които не разбиратъ свойствата на разнитѣ видове материя и не могатъ да ги владѣятъ, тѣ изпадатъ въ противоречия и се залавятъ съ решаването на задачи, които не влизатъ въ крѫга на тѣхната дейность. Човѣкъ трѣбва да се занимава съ ония задачи, които се отнасятъ до благото на неговата душа. Останалитѣ задачи сѫ предметъ на разрешаване отъ напреднали, разумни сѫщества. Сега, коя е най-важната мисъль въ тази лекция? Коя мисъль остана въ ума ви? Едно дете слушало една приказка, какъ една млада, красива мома се оженила за царския синъ. Като го запитали, какво разбрало отъ приказката, то отговорило: Разбрахъ, че е хубаво човѣкъ да се ожени за царския синъ. Ако и васъ за питамъ, какво най-много ви хареса въ лекцията, навѣрно ще кажете, че хубаво е човѣкъ да се ожени за царския синъ. Наистина, най-важна мисъль въ една лекция е тази, която засѣга човѣшката душа. Тази мисъль не е нищо друго, освенъ царскиятъ синъ, или царската дъщеря, за която всѣки иска да се ожени. Около тази мисъль се координиратъ всички останали мисли. Тази мисъль трѣбва да се приложи въ живота. Kогато въ ума на човѣка се роди една координираща мисъль, Богъ я благославя, ангелитѣ я поливатъ, възрастватъ, а човѣкъ събира плодоветѣ‏ ѝ и ги опитва. И отъ васъ се иска приложение. Силнитѣ ученици трѣбва да прилагатъ, да видятъ плода на своитѣ мисли. Кои ученици наричаме силни ? Ще кажете, че силни ученици сѫ тия, които минаватъ за учени. Турцитѣ казватъ, че колкото по-ученъ е човѣкъ, толкова повече страда. Не е така. Учениятъ не трѣбва да страда. Каква наука, какво знание е това, което носи страдания, съ които човѣкъ не може да се справи? Не е ученъ онзи, който много страда. Ако учениятъ страда много, това показва, че той се е натоварилъ съ работи, които не сѫ по силитѣ му. Истински учениятъ избира такъвъ пѫть, по който срѣща най-малко препятствия, най-малко страдания. Една отъ задачитѣ на Школата, която следвате, е да намали до минимумъ скърбитѣ, страданията и мѫчнотиитѣ на човѣка. Скърбитѣ и страданиятаиматъ смисълъ, но само дотолкова, доколкото облагородяватъ човѣка. Дойдатъ ли до положение да го ожесточатъ, да го огрубятъ, тѣ губятъ своя смисълъ. Ето защо, при страданията си човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, да разбира, защо страда, за да не се обезсмисли живота му. Нѣма ли тази свѣтлина, и най-малкитѣ му страдания могатъ да се превърнатъ въ голѣми. Голѣмитѣ страдания не могатъ да станатъ малки, но малкитѣ всѣкога могатъ да станатъ голѣми. Сега, представете си, че на сестритѣ дамъ задача, въ 15 минути да изплетатъ шапка, отъ памукъ или отъ вълна. Колко сестри биха се заели съ тази задача ? Тази задача изисква голѣма срѫчность. Дупкитѣ на плетката могатъ да бѫдатъ едри. Важно е шапката да се изплете за 15 минути. Задачата може да ви се види смѣшна, но имайте предъ видъ, че всѣка задача, колкото проста или мѫчна да е на видъ, съдържа нѣщо смислено въ себе си. Въ живота си човѣкъ често се поставя на положения да действува бързо, срѫчно, съсрѣдоточено. Най-малкото забавяне води следъ себе си нѣкакво нещастие, или катастрофа. За тази цель, човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да бѫде готовъ правилно и бързо да изпълни всички задачи, които животътъ му предлага. Като ученици на живота, вие ще бѫдете поставени въ положение да ядете единъ или два пѫти най-много презъ седмицата. Какво ще правите тогава ? Днесъ хората ядатъ потри пѫти на день, а при известни положения нѣкой човѣкъ ще трѣбва да яде само единъ пѫть презъ седмицата. За това се изисква подготовка. Има смисълъ човѣкъ да не яде много, но той трѣбва да понесе това положение съ съзнание, да не се дразни. Всѣко дразнене влошава положението. Това изпитание може да се случи единъ пѫть въ живота на човѣка, но той трѣбва да е готовъ да го понесе, да го използува, да придобие нѣщо отъ него. Забелязано е, че колкото храната е по-рѣдка, толкова по-много се консумира; колкото е по-гѫста, толкова по-малко се консумира. Запримѣръ, човѣкъ приема твърда храна три пѫти на день; течна — повече пѫти; въздухообразна — по 20 пѫти на минута, а свѣтлинна, т. е. етерна — непрекѫснато. Който знае законитѣ за трансформиране на материята, той би могълъ да се справи съ всички положения, съ всички изпитания, които се отнасятъ било до храната, било до мислитѣ или чувствата. Това сѫ задачи за далечното бѫдеще. Единъ день, когато порасне, човѣкъ ще може да се справя съ всички трудности въ живота, но днесъ, като дете, той трѣбва да благодари за всичко, което му се дава и което се прави за него. Докато е въ детинското си състояние, човѣкъ трѣбва да се учи поне да не разваля онова, което разумнитѣ сѫщества правятъ за него и което природата на готово му дава. Кое разваля добритѣ нѣща у човѣка? — Гнѣвътъ. Като се гнѣви, човѣкъ разрушава хубавото, доброто въ себе си, което съ години е съграждалъ. Гнѣвътъ е въ връзка съ центъра на разрушителностьта у човѣка, който се намира задъ горната часть на ушитѣ. Не е лошо да се гнѣви човѣкъ, но той трѣбва да впрѣга тази енергия въ себе си на работа, да придобива нѣщо. Остави ли се на гнѣва, той ще разруши много красиви работи въ него. По отношение на гнѣва, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, той да го управлява и възпитава, а не гнѣвътъ него. Въ какво седи възпитанието на гнѣва ? — Въ работа. Впрегни гнѣва на работа и повече не мисли. Щомъ се разгнѣвишъ, вземи трионъ да рѣжешъ дърва, или перо да пишешъ, или нѣкаква научна книга да четешъ, или най-после започни да се молишъ. Гнѣвътъ иска работа — нищо повече. Дали си духовенъ или свѣтски човѣкъ — безразлично; щомъ се разгнѣвишъ, работи! Гнѣвътъ представя общество отъ сѫщества, които търсятъ работа. Тѣ сѫ безработни сили, които трѣбва да се впрегнатъ на работа. Тѣ казватъ: Ако искате да не рушимъ, да не разваляме готовитѣ нѣща, дайте ни работа. Сѫщото се отнася и до човѣка. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да има работа. Безъ работа животътъ съвсемъ ще се обезсмисли. Т м. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 4 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Полюси на съзнанието. Т. м. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Чете се резюме на темата: „Защо живѣе човѣкъ“? За следния пѫть пишете върху темата: „Службата на уравненията“. Често съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса: Защо Богъ е създалъ свѣта? Тѣзи, които задаватъ такъвъ въпросъ, нека си отговорятъ, защо единъ човѣкъ си направилъ едноетажна кѫща. Защо другъ си направилъ двуетажна кѫща? Защо трети си направилъ триетажна кѫща ? Защо едни хора си правятъ каменни кѫщи, а други — отъ дъски ? Както могатъ да отговорятъ на тѣзи въпроси, така нека си отговорятъ на въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта. Преди всичко, отде знаятъ хората, че Господъ е създалъ свѣта? Тѣ си правятъ предположения и възъ основа на тия предположения продължаватъ да задаватъ на Господа редъ въпроси и да си отговарятъ вмѣсто Него. Чувате нѣкой да изказва недоволството си отъ Бога и да Го пита, защо го е създалъ такъвъ. Отде знае този човѣкъ, че Господъ, именно, го е създалъ? Че Господъ го е създалъ, това е негово предположение. Казано е въ книгата на Мойсея: „И направи Богъ человѣка“. Какво разбирате подъ думитѣ „и направи Богъ человѣка“ ? Знаете ли, какво сѫ означавали тия думи въ тѣхния първиченъ езикъ? Ще кажете, че така е писано въ Библията. Да, но колко превода е претърпѣла Библията досега ? Въ кой преводъ е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава отъ оригинала си, отъ своя първообразъ. Библията се разбира по три различни начини, споредъ степеньта на развитието на онзи, който я чете. За простия човѣкъ тя е писана на простъ езикъ, въ видъ на приказки. За по-развития тя е писана въ символи, които той самъ трѣбва да разгадава. За посветения тя е писана на високъ духовенъ езикъ. Като я чете, въ нея той вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Кабалиститѣ пъкъ намиратъ въ Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикндвенъ човѣкъ не може да види. Значи, думитѣ на Мойсея, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който хората разбиратъ. Възможно ли е да се направи човѣкъ отъ пръсть? Ако това е невъзможно, тогава какъвъ смисълъ е вложилъ Мойсей въ тия думи ? Какво искалъ да каже Мойсей съ тозистихъ? Може би той искалъ да покаже на хората, че Богъ лесно си прави модели: вземе пръсть, направи отъ нея една форма, вдъхне и животъ, и тя става човѣкъ. Значи, човѣкъ е създаденъ като кукла, за забава на Господа И тази кукла започва да гледа рѫцетѣ си, да движи пръститѣ си, да се радва. После тя гледа лицето си, тѣлото си, космитѣ си, радва се на всичко. Но това още не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ може да пише и самъ се чуди, че е цѣлъ поетъ. Где е човѣкътъ? Човѣкъ не е направенъ отъ пръсть. Че пръстьта влиза като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, това още нищо не значи. Пръстьта не е организирана, въ нея нѣма никакво единство. А подъ думата ,,човѣкъ“, ние разбираме законъ на единство, т. е. нѣщо организирано. Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвамъ, че всѣка идея трѣбва да бѫде разбрана. Когато четете Библията, презъ всичкото време вие трѣбва да водите чистъ животъ, въ молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вѫтрешно просвѣтление, да разберете вѫтрешния смисълъ на всѣка дума, на всѣки стихъ. Само така ще разберете, какво означаватъ думитѣ: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть“. Само така ще разберете, какво е вложилъ Мойсей въ всѣка дума и въ всѣки стихъ. Не само Библията, но всѣка книга крие свой вѫтрешенъ смисълъ. Всѣка дума въ дадень езикъ съдържа една опредѣлена идея. Сѫщата дума, употрѣбена въ изречение, подразбира друга нѣкаква идея. Онзи, който превежда, той пъкъ влага нѣкаква своя идея въ думитѣ. Ето защо, когато чете, размишлява и прави коментарии, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ различнитѣ идеи, които думитѣ съдържатъ и самъ да се ориентира въ прочетеното. Нѣкои думи иматъ четири-петь значения. Такава е, запримѣръ, думата „bear“ въ английски езикъ. Преди години нѣкой думи сѫ имали положително значение, а сега иматъ отрицателно значение. Такава е думата „prevent“ въ английски езикъ, която нѣкога е означавала „застави ме да направя нѣщо“, а днесъ означава „ограничи ме да не направя нѣщо“. Каква голѣма еволюция трѣбва да е претърпѣла тази дума, за да мине отъ единъ полюсъ въ другъ. Сега, като навлизате въ български езикъ, дохождате до думата „любовь“. Тази дума е изгубила своето високо, възвишено положение. Тя е слѣзла много низко. И затова, ако днесъ кажете предъ нѣкого думата „любовь“, тя нѣма да произведе въ него онова възвишено чувство и разположение, каквото нѣкога е съдържала. Колкото по-навѫтре се отива, толкова по-надолу слиза тази дума. Въ български езикъ силна дума е думата „благь, благость“. Ако кажете предъ нѣкого думата „любовь“, той ще се усмихне леко, шеговито. Изговорите ли, обаче, думата „благость“, той ще стане сериозенъ, състояниетому ще се повдигне, погледътъ му ще бѫде съсрѣдоточенъ, а не раздвоенъ. Ето защо, за да се повдигне значението на думата „любовь“, да заеме своето първоначално положение, непременно благостьта трѣбва да се вложи въ нея като съставна часть. Слабитѣ букви, слабитѣ звуци трѣбва да се съчетаватъ съ силни, за да повдигнатъ смисъла на ония думи, които сѫ изгубили своята първоначална сила и чистота. Буквата „Л“ въ български езикъ представя клинъ. Думата „любовь“ започва тъкмо съ тази буква, съ клина. Какво прави клинътъ? — Разединява. Ако искашъ да раздѣлишъ, да скарашъ двама души, вмъкни помежду имъ любовьта. Двама приятели си дружатъ, добре се разбиратъ. Влѣзе ли между тѣхъ млада мома, тѣ веднага ще се раздѣлятъ. Ако между тѣзи приятели влѣзе единъ благъ чозѣкъ, връзката, отношенията имъ ще се уякчатъ. И едното, и другото положение е много естествено. Въ първия случай имаме двама приятели, които се раздѣлятъ. Защо? — Защото невъзможно е двама души да се обичатъ едновременно. Любовьта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Този законъ сѫществува навсѣкѫде въ природата: когато две положителни сили се срещнатъ, тѣ веднага ще ее отблъснатъ. Невъзможно е двама души едновременно да се обичатъ. Ако такива двама души се срещнатъ, между тѣхъ веднага ще се явятъ противоречия,недоразумения, които ще ги раздѣлятъ. Детето отговаря ли на любовьта на майка си? — Ни най-малко. Майката го милва, гали, облива го съ любовьта си, а то по цѣли дни плаче, не подозира даже, съ каква любовь, съ какви грижи е окрѫжено. Майката е силна, а детето — слабо. Когато детето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тогава майката става слаба, а синътъ—силенъ. Тя е безпомощна, иска любовьта на сина или на дъщеря си. И ако синътъ или дъщерята сѫ добри, тѣ ще дадатъ отъ своята любовь и на майка си. И тъй, когато единъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. Такъвъ е законътъ въ природата. Благостьта съдържа въ себе си необходимитѣ елементи за растене. Любовьта е мощна, творческа сила, която се посажда въ благостьта, като въ благоприятна за нея почва, и тамъ се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето единъ трѣбва да люби, а другъ — да бѫде благъ. Каква ще бѫде любовьта, това зависи вече отъ човѣка, отъ елементитѣ, които той носи въ себе си. Човѣкъ, съ висока теменна часть, люби като войника. Щомъ не му харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, е много избухливъ въ любовьта си. Той е като взривнитѣ вещества. Достатъчно е да види, че неговата възлюбена или възлюбенъ е погледналъ нѣкѫде, или мръдналъ малко съ устата си, илк казалъ на нѣкого една добра дума, за да създаде цѣлъ скандалъ. Този човѣкъ живѣе главно въ своитѣ лични чувства, които го рѫководятъ. Човѣкъ, у когото разсѫдъкътъ е добре развитъ, придава на любовьта си философски, характеръ. Когато обича нѣкого, той постоянно мисли, разсѫждава, дали заслужава любовьта на този човѣкъ. Изобщо, всѣка умствена, всѣка духовна способность или проява на човѣка представятъ специални, особени полета на дейность. Тѣзи полета на дейность се отразяватъ специфично и върху любовьта на всѣки човѣкъ. Проявитѣ на любовьта сѫ толкова разнообразни, колкото сѫ различни хората на земята. И тъй, когато се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ най-краткия моментъ на проявлението ѝ. Любовьта е кратковременна: ту се проявява, ту изчезва. Тази е причината за смѣната на състоянията у човѣка. Както се смѣнятъ състоянията въ отдѣлния човѣкъ, така се смѣнятъ състоянията между двама и повече души. Тази е причината, поради която любовьта между двама души минава отъ единия въ другия: ако въ първия моментъ лицето А обича, въ втория моментъ обича лицето В. Значи, любовьта е минала отъ А въ В. Това показва, че на физическия свѣтъ двама души не могатъ едновременно да обичатъ, както двама души не могатъ едновременно да седатъ на единъ и сѫщъ столъ. Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Като знаете този законъ, любовьта никога нѣма да ви изненадва. Вие ше знаете, какъ може да ви обича всѣки човѣкъ, съ какви елементи разполага въ любовьта си и т. н. Да желаете любовьта на хората, това значи, да искате тѣхното съдействие въ всѣко отношение: въ умствено, въ сърдечно и въ волево. Да ви обичатъ хората, това значи, да се грижатъ за васъ така, както за себе си. Нѣкой казва, че любовьта му е духовна. Каква е духовната любовь ? По какво се различава отъ физическата ? Да люби човѣкъ духовно, това значи, да държи своя възлюбень въ ума си и постоянно да го огражда съ хубави мисли и чувства, всѣкога да му желае доброто и да мисли добро за него. При това положение човѣкъ се чувствува разположенъ, готовъ на подвизи, на жертви. Следователно, когото любятъ, той има условия да бѫде благъ. Но двама души едновременно не могать да бѫдатъ благи. Както любовьта минава отъ единъ полюсъ на другъ, така и благостьта мѣни полюситѣ си. Този законъ се отнася, както до самия човѣкъ, така и до всички хора. Ако въ първия моментъ човѣкъ е благъ. въ втория нѣма да бѫде благъ. Ако между двама души единиятъ е благъ, другиятъ нѣма да бѫде благъ. После ще стане обратното: вториятъ ще бѫде благъ, а първиятъ нѣма да бѫде благъ. Значи, любовьта, благостьта у хората се мѣни, движи се по полюси. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да ви радва. Кратки, но богати, съдържателни сѫ моментитѣ на любовьта и благостьта. Любовьта трае една секунда, но отражението ѝ се продължава дълго време. Сѫщо така и умразата трае една секунда, но сѣнкага, която остава следъ нея, е голѣма. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава на умразата. Законътъ на смѣнитѣ е неизбѣженъ, но ученикътъ трѣбва да смѣня любовьта съ благостьта и обратно, а не любовьта съ умраза. Когато смѣната въ самия човѣкъ, както и между всички хора, става правилно, навсѣкѫде сѫществува миръ, хармония. Щомъ тази правилность се наруши, въ живота на хората изпъкватъ редъ противоречия, които ги спъватъ. И отъ това положение, обаче, има изходъ, благодарение на великия законъ — законътъ на любовьта, който превръща всичко въ добро. И най-отрицателнитѣ сили въ природата съдържатъ нѣщо добро въ себе си. Запримѣръ, колкото отрицателна сила да е умразата, тя все пакъ съдържа въ себе си единъ обновяващъ елементъ. Умразата не създава живота, нито го продължава, но го обновява. Съ умразата животътъ е лошъ, но безъ нея ще бѫде още по-лошъ. Както вѣтърътъ опрѣснява водитѣ въ природата, така и умразата обновява живота. Рибитѣ се ползуватъ отъ опрѣсняването на моретата, но слабитѣ параходи плащатъ скѫпо за това. Капитанитѣ на параходитѣ трѣбва да взиматъ въ съображение времето, когато става най-голѣмото опрѣсняване на моретата, за да избѣгватъ катастрофитѣ съ своитѣ параходи. Тѣ трѣбва да знаятъ, кога прозорцитѣ на моретата сѫ затворени, т. е. кога морето е тихо, и тогава да предприематъ пѫтешествията си. Следователно, когато влиза въ живота, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ опаснитѣ зони, въ които ставатъ голѣми бури и урагани, за да ги избѣгва. Опаснитѣ зони въ живота сѫ зонитѣ на умразата, на съмнението, на безвѣрието, на малодушието и т. н. Човѣкъ самъ не е причина за сѫществуването на тия зони. Тѣ сѫшествуватъ като сили въ природата, които се движатъ по свой опредѣленъ пѫть. Отъ човѣка се изисква разумность, да знае, какъ да ги заобикаля, да не се натъква на тѣхъ. Ако пъкъ се натъкне, да знае, какъ да ги превърне въ добро. Какво бихте писали върху темата: „Ползата отъ съмнението“ ? Кога и въ какво може човѣкъ да се съмнява ? Ако е въпросъ за вѣрата, лесно се пише. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ всичко положително, а да се съмнява въ всичко отрицателно. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ доброто, а да се съмнява въ злото. Следователно, разумниятъ човѣкъ може да използува съмнението само по отношение на злото. Нѣкой съветва другаря си: Слушай, вмѣсто да носишъ сиромашията цѣлъ животъ съ себе си, влѣзъ въ нѣкоя банкерска кантора, бръкни въ касата и си извади, колкото пари искашъ. Така ще уредишъ положението си. Ето, тукъ,именно, човѣкъ трѣбва да се съмнява. Съ кражби животътъ не може да се подобри. Преди да посегне къмъ чуждата каса, човѣкъ трѣбва да мисли, че го чака затворъ, лишаване отъ граждански права, безчестие и т. н. Сиромахът ь трѣбва да вѣрва въ доброто, което носи въ себе си като условие за подобряване на човѣшкия животъ. Прилагайте съмнението въ всичко отрицателно, а вѣрата — въ положителното, въ доброто. Ученикътъ трѣбва да се пази отъ съмнението, за да не се петни. Той трѣбва да прибѣгва къмъ него само въ крайни случаи. Служете си съ съмнението като съ щипци, като съ лъжица, съ която бъркате нечистата храна. Не пипайте съмнението направо съ пръститѣ си. Вземете най-простата лъжица и съ нея бъркайте нечистата храна. Дойдете ли до чистата храна, вземете вашата хубава чемширова лъжица и съ нея бъркайте. Съмнението представя проста, груба лъжица, а вѣрата — чемширова лъжица, добре и фино изработена. Мѣстото на вѣрата е въ горната часть на главата, затова тя се занимава съ възвишени работи. Мѣстото на съмнението е въ задната часть на главата, затова то се занимава съ обикновени работи. Каквото и да се говори за съмнението, за умразата, въ края на краищата, и безъ тѣхъ не може. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразишъ?“ Какво подразбиралъ Псалмопѣвецътъ подъ думитѣ „тия, които и Ти мразишъ?“ Възможно ли е Богъ да мрази? Невъзможно е Богъ да мрази. Псалмопѣвецтъ искалъ да каже, че Богъ не може да се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а следъ това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице отъ този човѣкъ, Псалмопѣвецътъ нарича умраза. — Не, Богъ никого не мрази. Казано е: „Богъ е Любовь“. Следователно, Той люби всички хора, всички живи сѫщества. „И отвърна Богъ лицето си оть човѣка.“ Това значи: каквато мисъль и да изпрати човѣкъ къмъ Бога, положителна или отрицателна, въ края на краищата тя пакъ ще се върне къмъ своя източникъ. Съ връщането на мисъльта къмъ нейния източникъ, Богъ дава възможность на човѣка да реализира своята мисъль, да види резултатитѣ ѝ. Нѣкой иска да стане богатъ, въ най-скоро време да забогатѣе. Той се обръща съ молба къмъ Господа. Господъ му дава условия да забогатѣе. И този човѣкъ, като се намѣри предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, бръква въ нея и изважда, колкото пари иска. Не се минава много време, идватъ последствията на реализираната мисъль: хващатъ го, турятъ го въ затворъ и го лишаватъ отъ граждански права. Съвременнитѣ хора се сѫдятъ едни-други, затварятъ се и, като се намѣрятъ въ трудно положение, питатъ: Право ли е да ни затварятъ? Где е Божията справедливость ? — Не, така не може да се пита. Богъ ли ви е пратилъ да отваряте чуждитѣ каси ? Вие отваряте чуждитѣ каси и вадите пари отъ тѣхъ, съ цель да забогатѣете по-скоро. Обаче, не е позволено човѣкъ да търси лесснъ пѫть за забогатяване. Той трѣбва да работи, съ поть на челото да изкарва прехраната си, но никога да не изнасилва и ограбва хората за смѣтка на своето лично обогатяване. Бързото обогатяване е отживѣлъ методъ, който днесъ не остава ненаказанъ. Той не внася нищо ново въ човѣшката душа; той не е въ състояние да облагороди човѣка. Това трѣбва да знае ученика, ако иска да внесе най-малкото подобряване въ живота си. Като работи по този начинъ, човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. Безъ това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне, човѣкъ нищо нѣма да придобие. Когато работи, човѣкъ има право да мечтае. Но да мечтае, безъ да работи, въ това нѣма никакъвъ градежъ. Дето нѣма градежъ, тамъ нѣщата се израждатъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че и като работятъ, пакъ нѣматъ никакъвъ успѣхъ. Защо нѣматъ успѣхъ ? — Защото много отъ тѣхнитѣ мисли, отъ тѣхнитѣ идеи сѫ на израждане. Всѣка мисъль, която не е поставена на идейна база, въ края на краищата ще се разруши, ще изчезне. Всѣка мисъль, всѣка идея трѣбва да има опредѣлена ширина, дълбочина и дължина. Така измѣрена и оформена, човѣкъ трѣбва да нарисува тази своя идея, да бѫде ясна, първо — за самия него, а после и за окрѫжаващитѣ. Това значи, да мисли човѣкъ 19 право. Ако идеитѣ и мислитѣ на човѣка не сѫ ясни за самия него, той ще се лута въ живота си, ще търси начинъ първо да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота си, а после да се занимава съ нѣкои възвишени въпроси. Не е така. Колкото повече човѣкъ се спира върху великото и възвишеното въ свѣта, толкова по-скоро ще разреши мѫчнотиитѣ въ живота си. И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения съ хората. Не е лесно човѣкъ да създаде добра връзка съ нѣкого. Помнете следното положение : посрѣдствениятъ ученикъ никога не може да привлѣче вниманието на единъ виденъ професоръ. Даровитиятъ, способниятъ ученикъ, обаче, всѣкога може да обърне внимание на единъ виденъ професоръ. Сѫщото може да се каже и за красивия човѣкъ. Способностьга, красотата на човѣка сѫ качества, които заслужаватъ вниманието на хората. Защо ? — Защото този, който може да изработи своята красота, е великъ духъ. Следователно, когато нѣкой иска да привлѣче вниманието на Бога, той непременно трѣбва да има нѣщо особено въ себе си, съ което да постигне своята цель. Съ думи само човѣкъ не може да привлѣче вниманието на Бога. — Тогава да се молимъ. — И съ молитва само не можете да привлѣчете вниманието на Бога. Молитвата на човѣка трѣбва да съдържа нѣщо особено въ себе си, за да бѫде силна, да има резултатъ. Много светии сѫ прекарвали по 10-20 години въ пустинята, за да привлѣкатъ вниманието на Бога, но въпрѣки това не сѫ успѣли. Много адепти въ Индия, въ Египетъ, сѫ прекарвали съ години въ молитва, въ съзерцание, но пакъ не сѫ успѣли да привлѣкатъ вниманието на Бога. Защо? — Липсвало е нѣщо въ тѣхнитѣ молитви, въ чистотата на тѣхния животъ. Който успѣе да привлѣче вниманието на Бога, той става великъ човѣкъ; който не може да привлѣче вниманието на Бога, той остава обикновенъ човѣкъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да постигне желанията си? — Той трѣбва да работи, да учи, да прилага. Лесно е да се каже, че нѣкой е талантливъ, гениаленъ човѣкъ или светия. Докато стане такъвъ, той е работилъ съ години, съ голѣмо постоянство, безъ никакво обезсърдчаване. Ние виждаме, че нѣкои хора се раждатъ гении, а други — съ усилие, съ чрезмѣрна работа ставатъ такива. Първитѣ сѫ работили въ миналото, а сега женатъ готови плодове; вторитѣ продължаватъ още да работятъ, докато дойдатъ до жетвата, да поженатъ своитѣ плодове. Работа се иска отъ всички! Нѣкои хора се раждатъ готови праведни, а други — чрезъ усилия ставатъ такива. Усилията се подтикватъ отъ силни желания. Едно силно желание дава потикъ на човѣка да прави усилия, да работи, да постоянствува, докато придобие нѣщо. Съ единъ примѣръ ще изясня горната мисъль. Представете си, че искате да отидетена концертъ, да слушате нѣкой знаменитъ виртуозъ. Отивате съ единъ вашъ приятсль да си купите билетъ, но се указва, че имате по 20 лева само на разположение, а билетътъ струва 50 лв. Приятельть ви поглежда натукъ-натамъ, свива рамене и се връща дома си. Обаче, вие не искате да се върнете, имате силно желание да слушате този виртуозъ. За тази цель вие се спирате вь коридора и мислите, отде да намѣрите още 30 лв. Въ това време нѣколко ваши другари, или познати пристш атъ на концерта. Вие отивате при единъ, при втори, при трети познатъ, искате да ви услужатъ съ петь лв., за да купите билета. Щомъ съберете 50 лв., купувате си билетъ и заедно съ всички хора влизате въ салона да слушате знаменития виртуозъ. Такова нѣщо е силното желание. Човѣкъ е готовъ да употрѣби трудъ, усилия, работа, за да задоволи едно свое възвишено желание. Това се иска отъ ученика: трудъ, постоянство, усилие. Само така той ще постигне своитѣ велики стремежи. Като говоря по този начинъ, нѣкои мислятъ, че изтъквамъ погрѣшкитѣ имъ. — Не, азь нѣмамъ предъ видъ вашитѣ погрѣшки, но искамъ да ви посоча методи, чрезъ които да засилите поне една отъ своитѣ добродетели. Запримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, но не си задавате въпроса, какво е нужно, за да ви обичатъ хората. За да ви обичать хората, все трѣбва да има нѣщо у васъ, съ което да имъ отговаряте. Мнозина могатъда ви обичатъ, но можете ли вие да задържите любовьта имъ ? За да задържите любовьта на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете внимателни, да не повтаряте погрѣшката, която единъ младъ момъкъ направилъ. Този младъ момъкъ се запозналъ съ 20 богати, красиви моми и на всѣка поотдѣлно се обяснилъ въ любовь. Той ходилъ въ домоветѣ имъ, и навсѣкѫде бивалъ добре посрѣщанъ и изпращанъ. Тѣ го обсипвали съ подаръци, съ голѣмо внимание. По нѣкакво съвпадение тѣзи моми се запознали една съ друга и, въ разговора си, узнали, че младиятъ момъкъ е възлюбенъ въ всички. Единъ день тѣ се наговорили въ опредѣленъ часъ да се събератъ на едно мѣсто, а една отъ тѣхъ да го покани да се разходятъ заедно дотамъ, да му дадатъ добъръ урокъ. Безъ да подозира, каква засада му се готви, момъкътъ съ една отъ своитѣ избранници, излѣзълъ на разходка. Като стигналъ до мѣстото, дето били събрани 19-тѣ негови познати, той се стресналъ, не знаелъ, какво да каже, какъ да излѣзе отъ това трудно положение. Красивитѣ моми му дали единъ урокъ, който за винаги му останалъ паметенъ. У кого е погрѣшката? Погрѣшката седи въ материалното разбиране на любовьта. Съ любовьта не може да се играе. Не е лошо, че този момъкъ обичалъ 20 моми. Той може да обича всички хора, но на всѣки човѣкъ трѣбва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговитѣ духовни стремежи. Какъ трѣбваше да постѫпи този момъкъ? — На една отъ момитѣ той трѣбваше да купи нѣкоя хубава книга за четене; на втората трѣбваше да купи нѣкакъвъ инструментъ; ако третата мома имаше желание да следва въ странство, той трѣбваше да ѝ съдействува, да реализира желанието си и т. н. Изобщо, той трѣбва да даде на всѣка мома онова, отъ което душата ѝ се нуждае. Следъ време всички трѣбва да се върнатъ при него, да му изкажатъ своята благодарность, че той имъ е помогналъ съ нѣщо. Това значи любовь. Да любишъ човѣка, значи да му дадешъ това, отъ което душата му се нуждае. Може ли човѣкъ да отговори по този начинъ на всѣка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи сѫщества по лицето на земята. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който трѣбва да решите сами. Този примѣръ представя задача за разрешаване. Представете си, че нѣкой отъ васъ има едно шише, пълно съ чиста, изворна вода. До васъ се нареждатъ 20 души съ своитѣ празни чаши, и всѣки отъ тѣхъ очаква да му напълните чашата. Споредъ закона на справедливостьта вие наливате вода въ първата чаша, и казвате на първия човѣкъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата на втория; вториятъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата третия; третиятъ — въ чашата на четвъртия ит. н. — до 20 човѣкъ. На всички е сипано вода, но тѣ пакъ не оставатъ доволни. Тѣ се оплакватъ. че водата въ чашата имъ не е чиста. Чия вода ще бѫде най-нечиста? — Водата на последния човѣкъ ще бѫде най-нечиста, а тази на първия ще бѫде най-чиста. Кой е виновенъ за това? Вината е въ тѣзи, които не сѫ измили чашитѣ си. Водата е била чиста, но чашитѣ, въ които сѫ я наливали, не сѫ били достатъчно чисти, вследствие на което сѫ намалили чистотата на водата. Следователно, всички трѣбва да помните, че източникьтъ на любовьта е единъ. Любовьта, сама по себе си, е чиста, но съсѫдитѣ, въ които се сипва, не сѫ еднакво чисти, вследствие на което намаляватъ чистотата на сипаната въ тѣхъ любовь. Пазете чисти съсѫдитѣ, въ които ви сипватъ отъ любовьта, за да бѫде и вашата любовь всѣкога чиста. Следователно, когато иска да разреши единъ въпросъ правилно, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ причинитѣ, които прѣчатъ за доброто разрешаване: въ самата вода, въ шишето или въ чашата. Освенъ това, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, колко време най-много любовьта може да се задържи въ човѣшкото сърдце. Тъй както е изтъкано човѣшкото сърдце, любовьта не може да се задържи въ него за дълго време. Ако налѣете вода въ една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по скоро, колкото външната температура е по-голѣма. Лѣтновреме водата се изпарява по-скоро, отколкото презъ зимата. Тъй щото, когато любовьта се губи лесно, човѣкъ трѣбва да знае, че причината за това е външната температура. Сърдцето на този човѣкъ е било отворено и, вследствие на външната температура, любовьта му се е изпарила. Ако времето е било студено, любовьта на този човѣкъ щѣше да се задържи за повече време въ сърдцето му. Значи, и за живота на сърдцето има студено и топло време. Когато човѣкъ има на разположение всичко, каквото желае, той се намира въ студена зона за сърдцето си. Защо ? — Защото той не е изложенъ на изкушения. Дето нѣма изкушения, тамъ сърдцето е затворено, температурата вънъ е по-низка, и изпаряването на любовьта става по-бавно. Въ природата сѫществува следния законъ: налѣе ли се веднъжъ вода въ Божествената чаша, тя трѣбва или да се изпари, или да се изпие. Преди да се налѣе втори пѫть вода, чашата трѣбва да бѫде съвършено празна и суха. Има ли най-малкото количество вода въ чашата, по никой начинъ не може да се налѣе нова. Никой нѣма право да обръща чашата си надолу, за да излѣе малкото вода, останала въ нея, и да чака да му се сипе чиста, нова вода. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: докато човѣкъ не преживѣе най-голѣмото нещастие, новото нѣма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голѣмото нещастие ? — По изпразване на чашата додъно. Когато чашата на човѣка се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде въ него, ще напълни чашата му съ прѣсна, съ чиста вода и ще го зарадва отново. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Той не може по никой начинъ да се измѣни. Една капка вода само да е останала въ чашата ти, пакъ не може да се сипе нова. Ще чакашъ, докато и тази капка се изпари и тогава ще се надѣвашъ за нова, чиста вода. Запомнете този законъ и го приложете навсѣкѫде въ живота си, даже и по отношение на вашитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, която се приема отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се използува до край. Следъ това само могатъ да се очакватъ нови мисли. Но тъй, да се приематъ мислитѣ и да се турятъ настрана, да се намиратъ въ запасъ, това не се позволява. Чашата винаги трѣбва да бѫде празна, да чака момента, когато може да се налѣе нѣщо въ нея, както пѫпката на дръвчето чака първия слънчевъ лѫчъ да влѣзе въ нея и да я пукне. Цвѣтътъ трѣбва да бѫде отворенъ, за да приеме Божественото благо въ себе си. Веднъжъ цвѣтътъ цъвналъ, втори пѫть не може да цъвне. Веднъжъ ще цъвне, веднъжъ ще се напълни и веднъжъ ще узрѣе. Природата не повтаря нѣщата. Следната година сѫщата чаша ще се яви отново, но вече празна. Тя е била пълна, после нѣкой я изпилъ и сега, като празна, отново се връща при източника си, да я напълни. И тъй, цвѣтоветѣ на растенията не сѫ нищо друго, освенъ отворени чаши, пълни съ Божествена вода, съ нектаръ, отъ който разумнитѣ сѫщества пиятъ. Излишъкътъ отъ този нектаръ се дава на мушицитѣ, за да могатъ идната година тия чаши отново да се напълнятъ. Цвѣтове, отъ които сокътъ не е изпитъ до дъно, следната година пакъ цъвтятъ, но не завързватъ, плодъ не даватъ. Следователно, само този цвѣтъ може да вързва, сокътъ на който е изпитъ или изсмуканъ до дъно. Изпиването не става изведнъжъ, но постепенно. Въ природата нѣма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ нѣщо, то е защото искатъ бързи резултати, бързи постижения. Тѣ искатъ въ две-три години да станатъ музиканти, учени, да придобиятъ голѣми богатства. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Човѣкъ трѣбва всѣки день да прави упражнения, за да може следъ 10-20 годишна работа въ дадено направление да има поне микроскопически резултати. Не е лесно да стане човѣкъ виртуозъ. Той трѣбва десетки години да се упражнява, за да стане виденъ музикантъ, художникъ или артистъ. Да мисли човѣкъ, че безь упражнения може да постигне нѣщо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи, всѣка година да цъвти, но никога да не вързва. За такъвъ човѣкъ се казва, че цъвти, но плодъ не дава. Той дига шумъ около себе си, но нищо не остава на свѣта. Следователно, колкото малко земя и да имате, трѣбва да я обработвате. Ако ви запита нѣкой, съ какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първитѣ уроци: свирите гами, свирите едва съ цѣли, съ половини, съ четвъртини и съ осмини ноти. По-нататъкъ не сте навлѣзли. По граматика пъкъ едва сте стигнали до проститѣ изречения. Не е достатъчно човѣкъ да знае да свири, да пѣе, или да говори, но неговата пѣсень, неговиять говоръ трѣбва да отварятъ сърдца. Въ това отношение всѣки ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се види, да разбере, докѫде е достигналъ въ знанията си. Вие сте, запримѣръ, добъръ цигуларь или добъръ говоритель. Даватъ ви следната задача: да отидете при единъ милионеръ, но голѣмъ скѫперникъ, да му свирите, и по този начинъ да въздействувате на сърдцето му, да отвори касата си, да даде часть отъ богатството си на нуждаещитѣ се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? — Това показва, че вашата музика не е подействувала върху сърдцето на този скѫперникъ. Тогава изпращатъ втори, трети цигуларь, докато се намѣри единъ, който може да му въздействува. Щомъ този скѫперникъ отвори касата си и започне да раздава на нуждаещитѣ, той е отворилъ и сърдцето си. Така трѣбва да действува всѣки музикантъ, всѣки говоритель върху човѣшкитѣ сърдца. Единъ знаменитъ пѣвецъ отишълъ въ Америка да дава концертъ. Следъ концерта си той билъ поканенъ да пѣе въ дома на единъ милиардеръ. Като получилъ поканата, пѣвецътъ се приготвилъ да посети милиардера. Той се облѣкълъ съ специални дрехи за концертъ, понеже мислилъ. че ще свири предъ публика. Въ опредѣления день и часъ пѣвецьтъ се явилъ въ дома на милиардера. Като влѣзълъ въ залата, дето трѣбвало да свири, той останалъ изненаданъ. Въ залата билъ само милиардерътъ съ своето малко кученце, което дремѣло около господаря си. — Заповѣдайте, господине, започнете да пѣете. Пѣвецътъ започналъ да пѣе, но щомъ чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача. Тогава милиардерътъ казалъ - Достатъчно, господине Той взелъ въ рѫката си единъ чекь, далъ го на пѣвеца и го изпратилъ. Какьвъ урокъ извлѣкълъ пѣвецътъ отъ този случай? Първиятъ моментъ той се почувствувалъ обиденъ отъ милиардера. Обаче, милиардерътъ искалъ да мy каже, че щомъ кученцето се събудило отъ пѣсеньта и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той е добъръ пѣвецъ. Сѫщевременно, милиардерътъ искалъ да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пѣние и отъ това, какъ реагира срещу пѣсеньта, да извади заключение, добъръли е пѣвецътъ или не. Това кученце е било едно отъ най-привилегированитѣ кучета изъ цѣлия свѣтъ. То е единственото куче въ свѣта, което се е ползувало отъ щастливия случай да слуша такъвь виденъ пѣвецъ. Каква е практическата, реалната страна на този примѣръ? Реалната страна е тази, че следъ хиляди години, когато кученцето мине въ по-висока форма на развитие, тази пѣсень ще изпъкне въ съзнанието му и, ако се е явило въ човѣшка форма, този човѣкъ ще пожелае да се прояви като пѣвець. Казано е, че нищо въ природата не се губи. Значи, и тази пѣсень, попаднала дълбоко нѣкѫде въ съзнанието на кученцето, ще изпъкне нѣкога наново, тъкмо когато то се яви на земята като човѣкъ, който ще пожелае да работи въ областьта на музиката. И тъй, като знаете закона, че нищо въ природата не се губи, че и най-малкитѣ усилия иматъ резултати, не се обезсърдчавайте. Гледайте на нѣщата положително. Отъ Божествено гледище всички нѣща иматъ смисълъ. Който не гледа така на нѣщата, той казва: Защо съмь дошълъ на земята да нося обидитѣ на хората? Защо съмь влѣзълъ въ тази Школа, ако не мога да се освободя отъ обидитѣ и страданията? Така се запитва и пѣвецътъ, който е пѣлъ на милиардера и кученцето му. Ако гледате на нѣщата съ окото на ясновидеца, ще разберете, че всѣко нѣщо има смисълъ; въ далечното бѫдеще макаръ, то ще принесе известна полза. Ако нѣщата иматъ смисълъ за далечното бѫдеще, колко повече нѣкои отъ тѣхъ иматъ смисълъ още днесъ! — Ама не разбираме тия нѣща. — Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате отъ всѣко нѣщо по едно малко добро. Това, което преживявате въ даденъ моментъ, въ бѫдеще все ще ви донесе нѣкаква малка придобивка. Не се стремете къмъ натрупване. Не трупайте много знания. Знанието се осмисля, само когато се превръща въ жива сила. Бѫдете доволни отъ малкото, което ви се дава, било въ знание, въ сила, въ ядене, въ ходене, въ спане и т. н. Нека доволството бѫде основа на живота ви. Доволството е Божественъ законъ. Една поговорка казва: „Бѫдете доволни отъ малкото, за да ви се даде голѣмото“. Въ Писанието е казано: „Доволниятъ, вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото“. Да бѫде човѣкъ доволенъ въ малкото, това не значи да стои на едно мѣсто. — Не, той трѣбва да върви напредъ и да бѫде доволенъ отъ всичко, което животътъ му предлага. Успѣлъ или не успѣлъ въ нѣщо — никаква критика. Самокритиката не допринася нищо. Тя има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да съзнае едно положение. Щомъ го съзнае, самокритиката трѣбва да се тури настрана. Иначе, тя ще му причини излишни страдания. Човѣкъ трѣбва да избѣгва излишнитѣ страдания. И тъй, основната мисъль на тази лекция е за любовьта като потикъ за постигане, за реализиране на стремежптѣ на човѣшката душа. Любовьта е потикъ за придобиване на знания, за създаване на характеръ, за придобиване на добри мисли и желания. Не е въпросъ да се използува любовьта, но когато тя посети човѣка, той трѣбва разумно да я използува. Забелязано е, че съ любовьта нѣщата ставатъ лесно и бързо. Когато ученикътъ обича учителя си, той учи добре. Или когато обича нѣкой предметъ, той учи лесно. Който не обича нито учителя си, нито предмета му, той е разсѣянъ, мѫчно учи. Разсѣяностьта е въ връзка съ известни вѫтрешни състояния у човѣка. Когато умътъ на човѣка е раздвоенъ, т. е. когато за едно и сѫщо нѣщо има две противоположни мисли, той всѣкога е разсѣянъ. Разсѣяностьта пькъ се отразява върху паметьта. Обикновено разсѣяниятъ има слаба паметь. За да засили паметьта си, човѣкъ трѣбва да се концентрира, да мисли право за нѣщата. Правата мисъль не създава никакво раздвояване. Дето има външно или вѫтрешно смущение, мисъльта се раздвоява. Запримѣрь, канятъ ви на обѣдъ въ едно видно семейство, между знатни, богати хора. Вие се обличате добре, готвите се за обѣда, на който сте канени, но започвате да се смущавате вѫтрешно, какъ ще ви приематъ, кѫде ще ви турятъ да седнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще говорите съ тѣзи хора ит. н. Всичко това внася голѣмо смущение у васъ, вследствие на което мисъльта ви се раздвоява, и вие се разсѣйвате. Като влѣзете между тѣзи хора, тѣ виждатъ смущението ви и не ви отдаватъ това внимание, което заслужавате. Нѣма защо да се смущавате. Като влизате между хора, отъ каквото обществено положение и да сѫ, министри, началници, главни секретари, вие трѣбва да заемете едно мѣсто и нищо да не очаквате. Не мислете, какъвъ ефектъ ще произведете; слушайте, какво хората говорятъ и, ако трѣбва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, безъ никакво стѣснение. Дали ще отидете за служба, или като гостъ, вие трѣбва да пазите едно и сѫщо положение. Не очаквайте да направите нѣкакво особено впечатление на хората. Колкото по-просто и естествено се постави човѣкъ, толкова по-добре за него. Това, което се говори за обикновения човѣкъ, се отнася и за учения. Често нѣкой ученъ създава една теория, но се смущава, какъ ще я приематъ външнитѣ хора, какъ ще се произнесатъ другитѣ учени. Нѣма защо да се смущава. Другитѣ учени могатъ да не я удобрятъ — това още нищо не значи. Съображенията имъ да не я удобрятъ могатъ да бѫдатъ различни. Едно отъ съображенията имъ може да бѫде, че не я разбиратъ. Второто съображение може да бѫде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човѣкъ да изнесе навънъ своитѣ вѫтрешни, субективни схващания. Аконѣкой музикантъ е написалъ една пѣсень, но не се решава да я изнесе предъ свѣта, нека първо я изсвири предъ нѣколко музикални деца, 4-5годишни, и да следи, какво впечатление ще имъ произведе. Ако децата харесатъ пѣсеньта и се въодушевять отъ нея, и възрастнитѣ ще я харесатъ. Често децата могатъ да служатъ за мѣрка на нѣщата. Така сѫ правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесатъ произведенията си предъ свѣта, тѣ ги изпълняватъ предъ нѣколко интелигентни деца и, по ефекта, произведенъ върху тѣхъ, тѣ сѫ предвиждали ефекта, който ще иматъ предъ свѣта. Когато пишете нѣщо, или разказвате нѣщо, внимавайте да нѣма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказъ, той трѣбва да бѫде простъ, свободень отъ надути, неестествени изрази. Такъвъ примѣръ имаме въ Библията — разказътъ за Иосифа. Той може да послужи като образецъ за единъ чистъ, простъ, естественъ разказъ. Следователно, основната мисъль въ тази лекция е въпросътъ за любовьта и за благостьта. Дойде ли въпросъ за любовьта и за благостьта, всѣки трѣбва да си каже: Азъ мога да любя, мога да бѫда благъ. Но това трѣбва да бѫде казано така, че отвънъ никой да не чува. Чуе ли ви нѣкой, непременно ще бѫдете спънати. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на човѣка да люби и да бѫде благъ, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Който не може да люби и да бѫде благъ, той 20 е робъ на условията, той не може правилно да се развива. Свободенъ е само онзи, който люби, който е благъ. Щомъ е свободенъ, той може да се прояви, той може да еволира. Законътъ на еволюцията работи тамъ, дето любовьта и благостьта се проявяватъ. Тъй щото, посети ли ви любовьта, ще знаете само за себе си, че любите. Кажете ли на другъ нѣкой, той нѣма да повѣрва и ще каже, че и той люби. Известно е, обаче, че въ едно и сѫщо време двама души не могатъ да любятъ. Ако единиятъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. После състоянията ще се смѣнятъ: който е любилъ, той ще бѫде благъ; който е билъ благъ, той ще люби. Безъ смѣни, животътъ на земята нѣма смисълъ. Смѣнитѣ, това сѫ образи, картини, чрезъ които се проявява любовьта въ човѣка. Божията Любовь, обаче, не се нуждае отъ никакви обекти, отъ никакви образи и картини. Подъ думитѣ „безъ обектъ“ разбираме любовь, която не очаква нищо материално. Когато люби, човѣкъ не трѣбва да очаква отъ никого нищо. Тъй щото, когато люби, човѣкъ все трѣбва да има нѣкакъвъ образъ, но той не трѣбва да издигне този образъ предъ себе си като идеалъ, като идолъ. Затова Мойсей е казалъ на евреитѣ: „Освенъ Бога, никакъвъ образъ, никакъвъ идолъ не трѣбва да издигате предъ себе си“. Това значи: почитай слънцето, ползувай се отъ неговата свѣтлина и топлина, но не го правиидолъ за душата си. Не се кланяй на никакви идоли въ свѣта, били тѣ земни, или небесни. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ постепенно минава отъ обектната къмъ безобектната любовь. За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предъ видъ образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, кѫпе и т. н. После, то разширява понятието си за Бога, като приема въ себе си образа на баща си, съ грижитѣ и любовьта, които той полага за него; следъ това понятието на детето за Бога още повече се разширява, и то приема въ себе си образитѣ на своя братъ, на своята сестра, на учителитѣ си, на външнитѣ хора и т. н. И най-после, когато детето порасне и отъ всички тия образи извлѣче само проявитѣ на любовьта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, въ което вече не влизатъ никакви образи, но само прояви и отношения на любовьта. И тъй, дойде ли въпросъ за любовьта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другитѣ любятъ, дали сѫ благи, това не трѣбва да ви интересува. Ако се интересувате за другитѣ, или ако имъ разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законътъ е такъвъ, а не, че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни, той не трѣбва да говори, защото самъ ще се натъкне на противоречия. Който спазва този законъ, той лесно може да сесправя съ противоречията въ живота си. Ако не спазва този законъ, той самъ ще се намѣри въ чудо, защо това, което днесъ е казалъ, на утрешния день го нѣма. Думата „любовь“ при различни случаи може да се изрази съ различни думи. Запримѣръ, като любишъ нѣкого, ти го обичашъ, сърадвашъ му и му съчувствувашъ, приятно се разполагашъ къмъ него. Това показва, че любовьта представя голѣмо общество или голѣма фамилия, въ която влизатъ благородни и възвишени чувства. Колкото повече благородни и възвишени чувства влизатъ въ понятието за любовьта, толкова повече то се разширява и разклонява. Значи, любовьта на човѣка се разширява и разклонява, както и дървото. Нѣкой казва, че на младини любилъ, а на старини не може да люби. — Това е невъзможно. Това сѫ човѣшки схващания. За единъ и сѫщъ човѣкъ, любовьта е една и сѫща презъ всичкитѣ години на живота му, но схващанията му за любовьта не сѫ едни и сѫщи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че на младини ималъ повече любовь, отколкото на старини, това показва, че той мѣни схващанията си за любовьта, поради което често изпада въ илюзиитѣ на живота. Подобни усилвания и отслабвания на темпото на нѣщата, човѣкъ може да забележи навсѣкѫде въ природата: въ вѣенето на вѣтъра, въ течението на водитѣ, въ зазоряването и т. н. Това нѣщо човѣкъ може да забележи и въ своя организъмъ: въ биенето на сърдцето, въ възприемането на звука — чрезъ ушитѣ си и на свѣтлината — чрезъ очитѣ си. Предъ васъ стои часовникъ; вие се вслушвате въ цъкането му. Въ първо време часовникътъ цъка равномѣрно. Колкото повече се вслушвате въ цъкането му, струва ви се, като че чувате едно отслабване на цъкането, после едно ускоряване; следъ време чувате пакъ нѣкакво отслабване и т. н. Причината не е въ часовника, но въ промѣнитѣ, които ставатъ съ вашия слухъ. Това усилване и отслабване на темпа се забелязва и въ биенето на сърдцето. Често темпътъ на сърдцето е въ връзка съ усилване и отслабване на вибрациитѣ на любовьта. Въ сѫщность, въ любовьта нѣма никакво усилване и отслабване. Обаче, има промѣни въ състоянията на човѣка. Тѣзи промѣни на състоянията сѫ необходими за човѣка, да се кали. Иначе, неговата нервна система не би могла да издържи вибрациитѣ на любовьта. За да се кали нервната система на човѣка, той трѣбва да се движи между любовьта и благостьта: той ще минава отъ полюса на любовьта въ полюса на благостьта. Като се движи отъ единия въ другия полюсъ, човѣкъ постепенно се облагородява, и по този начинъ става полезенъ за себе си и за своитѣ ближни. И тъй, работете върху себе си тихо, мълчаливо, безъ да трѫбите предъ свѣта, какво правите и какво сте постигнали. Нека силнитѣ отъ васъ направятъ следното упражнение:по три пѫти на день, сутринь — въ 7 ч., преди обѣдъ — въ 11 ч. 59 м. и вечерь — въ 10 ч. 55 м., концентриратъ мисъльта си и се наблюдаватъ, какво е състоянието имъ въ това време — любовно, благо или неутрално. Следъ това проследете, какъвъ е полюсътъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Ако нѣкой е заспалъ преди опредѣления часъ за упражнението, т. е. преди 10 ч. 59 м., той трѣбва да стане, да свърши упражнението си и отново да си легне. Онѣзи ученици, които не искатъ да правятъ това упражнение и се считатъ слаби, пакъ въ сѫщитѣ часове, по три пѫти на день, трѣбва да казватъ за себе си: Слабиятъ става силенъ, когато се упражнява. Като ви давамъ упражнение за силни и слаби, последнитѣ не трѣбва да се обезсърдчаватъ, защото никой не знае, кой е силенъ, и кой — слабъ. Каквото придобиете отъ упражнението, ще го пазите за себе си. Ще мълчите като рибитѣ. Колкото и каквито упражнения да ви се даватъ, трѣбва да ги правите, безъ да разправяте, какво правите. Съ тѣзи упражнения вие ще развиете постоянството си, а сѫщевременно ще развиете и вѣрата си. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 28 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живата наука. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Чете се темата: „Защо живѣе човѣкъ?“ Въ живота има една отегчителна страна. Тази отегчителна страна на живота се заключава въ преповтарянето на нѣщата. Наистина, отегчително е да повтаря човѣкъ едно и сѫщо нѣщо по нѣколко пѫти. И съ повторението на нѣщата се придобива нѣщо, но отъ дълго повторение най-после човѣкъ изпада въ положението на нѣкой математикъ, който, следъ като е работилъ дълго време върху нѣкой въпросъ, завършва работата си съ нула и казва: Всичко това е равно на нула. Така трѣбва да постѫпва човѣкъ и при решаване на противоречията въ живота си. Много години трѣбва да работи той върху задачата на противоречията, докато я сведе най-после до нула. Дълго време трѣбва да решава задачата на скръбьта и радостьта, докато я сведе до нула. Нулата има смисълъ за онзи, който разбира нѣщата, но не и за онзи, който не ги разбира. Следователно, когато кажатъ нѣкому, че нула не струва, това показва, че и нулата има стойность. Често въ живота хората си служатъ съ израза: Този човѣкъ е диаметрално противоположенъ на еди-кого си. Какво означава това? Знаемъ, че диаметърътъ е мѣрка на крѫга, т. е. той опредѣля голѣмината му. Когато казватъ, че единъ човѣкъ е диаметрално противоположенъ на другъ, това показва, че и двамата вървятъ по крива линия, но така, че когато единиятъ върви по горната половина на крѫга, другиятъ върви по долната половина. Значи, тѣзи двама души не мислятъ еднакво, не разбиратъ нѣщата еднакво, интереситѣ имъ се пресичатъ и т. н. Това сѫ изрази, съ които хората опредѣлятъ известни положения въ живота. Мнозина се запитватъ, какво могатъ да придобиятъ отъ окултната наука. Щомъ се задава този въпросъ, това показва, че тѣ не разбиратъ тази наука. Въ такъвъ случай, да оставимъ настрана окултната наука и да говоримъ за живата наука. Има една мъртва наука, която не расте, не се развива. Тя е механическа наука, подобна на камънитѣ. Обаче, живата наука, за която ви говоря, постоянно расте и се развива. Живата наука създава мисъль въ човѣка. Кой човѣкъ мисли? Само онзи човѣкъ мисли, който е уравновесилъ въ себе си скръбьта и радостьта. Докато скърби, човѣкъ не мисли; докато се радва, човѣкъ сѫщо не мисли. Който скърби, той гледа по-скоро да сеосвободи отъ скръбьта. Който се радва, той пъкъ се е захласналъ въ радостьта и за нищо друго не мисли. Обаче, когато човѣкъ уравновеси въ себе си скръбьта и радостьта, той е свободенъ вече да мисли. Понеже е миналъ и презъ скръбьта, и презъ радостьта, той вече мисли, разсѫждава за причинитѣ, които сѫ създали скръбьта и радостьта му. Ако при тѣзи разсѫждения човѣкъ може да намѣри причината за радоститѣ и скръбитѣ въ живота, той е попадналъ въ правата посока на своята мисъль. Това значи права мисъль. А който мисли право, той е свободенъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни Свободата изисква едно нѣщо отъ човѣка: като я придобие, да знае, какъ да я пази. Свободниятъ човѣкъ контролира всички свои удове. Деятелностьта на неговитѣ удове се намира подъ контрола на разумната му воля. Докато краката, рѫцетѣ на човѣка сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да ходи; докато мозъкътъ, нервната му система сѫ подъ контрола на неговата воля, той е свободенъ да мисли. Свободниятъ човѣкъ е господарь на своитѣ действия, но не и на ония, които ставатъ вънъ отъ него, въ природата. Вървите изъ една планинска пѫтека. Отдѣсно на пѫтеката се откъртва една канара и пада по направление къмъ васъ. Какво трѣбва да правите? Отбийте се отъ пѫтя си,идете налѣво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстѫпи, вие ще пострадате. Нѣма да се урони достойнството ви съ нищо, ако вие сторите пѫть на канарата да мине. И скърбитѣ не сѫ нищо друго, освенъ камъни или канари, откѫснати отъ нѣкой планински връхъ. Тѣ продължаватъ да се движатъ, докато пѫтьтъ имъ е наклоненъ. Вие сте пѫтникъ, качвате се нагоре по планината, вървите къмъ планинския връхъ. На пѫтя си непременно ще срещнете скръбьта. Ако сте разуменъ, свободенъ човѣкъ, вие ще сторите пѫть на скръбьта да мине, безъ да ви докосне. Тогава на васъ ще останатъ само разсѫжденията, отде иде скръбьта, каква е силата й, голѣмината ѝ и т. н. Сега, да оставимъ настрана въпроса за скърбитѣ и страданията, но да дойдемъ до положителната, до живата наука. Нѣкой ще каже, че нищо особено не е придобилъ отъ тази наука, макаръ че следва вече толкова години. Питамъ: какво особено сѫ придобили ония, които сѫ свършили университетъ ? Срѣщате учени, които сѫ свършили даже два факултета, но и тѣ не знаятъ сѫщественото въ живота. Голѣма теория иматъ, но практиката имъ е малка. Като дойдатъ до нѣкоя житейска мѫчнотия, факултетитѣ не имъ помагатъ. Срѣщате единъ химикъ, гледате го, какъ съединява елементитѣ и образува съединения; после, разлага съединенията и отдѣля елементитѣ въ свободно състояние. Така той изучава афинитета на елементитѣ единъ къмъ другъ, изучава свойствата имъ. Въ това отношение химикътъ мяза на човѣкъ, който примирява и разединява хората. Той взима два обема водородъ и единъ обемъ кислородъ, съединява ги и образува вода. Това не е голѣмо изкуство. Термититѣ преди него още сѫ знаели, какъ се образува водата. Станлей, Знаменитъ английски естествоизпитатель, се очудва на способностьта на термититѣ да получаватъ по свой начинъ вода. Като правилъ изследванията си въ тропическа Африка, той наблюдавалъ, какъ вѣковни дървета изсъхвали отъ суша, когато въ това време жилищата на термититѣ били влажни. Той дошълъ до заключение, че термититѣ по нѣкакъвъ особенъ начинъ използували въздуха и получавали вода. Какво особено допринесоха термититѣ съ знанието си, да съединяватъ водорода съ кислорода и да получаватъ вода ? Между термититѣ имало не само химици, но и инжинери, и архитекти, и скулптори, но при всичката имъ наука, тѣ пакъ термити си останали. Защо ? — Тѣхната наука била ограничена. И съвременната наука не е още онази, къмъ която човѣшкиятъ духъ се стреми. И тя е още ограничена. Науката трѣбва да достигне до положение, да освѣти пѫтя на човѣчеството, да го освободи отъ всички заблуждения. Какво трѣбва да научи ученикътъ отъ окултната наука, и какво — отъ живата наука ? Живата наука започва оттамъ, дето свършва окултната наука. За да влѣзе въ живата наука, ученикътъ трѣбва да знае общитѣ принципи на всички науки. Отъ него не се изисква да знае всички факти въ подробность, но той трѣбва да владѣе общитѣ, основнитѣ положения на наукитѣ. Значи, той трѣбва да знае основнитѣ принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т. н. Човѣшкиятъ духъ непреривно работи, търси истината, вследствие на което се нуждае отъ всички науки. Запримѣръ, съвременнитѣ лѣкари казватъ, че сърдцето на здравия човѣкъ бие по 72 пѫти на минута. Обаче, ако човѣкъ се заеме специално съ изучаване пулса на сърдцето, ще види, че при всѣки импулсъ, при всѣка радость или скръбь, при всѣка най-малка промѣна въ състоянието на човѣка, съобразно съ това и пулсътъ му се измѣня. Значи, твърдението, че човѣшкото сърдце бие по 72 пѫти въ минута, е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че разстоянието отъ земята до слънцето е 92 или 93 милиона мили. Какви сѫ тѣзи изчисления, които иматъ разлика отъ единъ милионъ мили? Ако разликата въ изчисленията е единъ метъръ, или единъ сантиметъръ, разбирамъ. Но да се изтъква разлика отъ единъ милионъ мили, това не говори за точность въ науката. Това е относителна наука. Какво ще бѫде положението на онзи, който тръгне не за слънцето и увисне въ пространството, на единъ милионъ мили разстояние отъ него? Хората, които се занимаватъ съ живата наука, сѫ опредѣлили разстоянието отъ земята до слънцето съ точность до единъ сантиметъръ. Тъй щото, ако нѣкой тръгне до слънцето, трѣбва да знае, доде ще стигне. Има смисълъ, като измине опредѣленото разстояние, да може да стѫпи на слънцето, а не да увисне въ въздуха. Човѣшкиятъ духъ прави точни изчисления въ всички прояви на науката. Що се отнася до биенето на сърдцето, забелязано е, че първитѣ 12 часа отъ деня, сърдцето бие по-бързо и съ нѣколко удара повече отъ нормалното биене. Презъ тѣзи 12 часа сърдцето е въ възходеще състояние. Презъ вторитѣ 12 часа на деня, т. е. презъ втората половина на деня, ударитѣ на сърдцето намаляватъ съ нѣколко, и сърдцето се намира въ низходеще състояние. Сѫщото нѣщо се забелязва и презъ месецитѣ и годинитѣ. Първитѣ 14 деня отъ месеца сърдцето е въ възходеще състояние; вторитѣ 14 деня сърдцето е въ низходеще състояние. Първата половина отъ годината сърдцето е въ възходеще състояние, а презъ втората половина на годината — въ низходеще състояние. Мнозина отъ васъ намиратъ тия нѣща за маловажни. — Не, важно е човѣкъ да знае, кога сърдцето му е въ възходеще състояние и кога — въ низходеще. И тогава, ако започне нѣкаква работа, или ако изучава нѣкаква наука презъ времето, когато сърдцето му е въ възходеще състояние, той ще има единъ резултатъ; когато започне изучаването на една наука презъ времето, когато сърдцето му е въ низходеще състояние, той ще има другъ резултатъ. Какви резултати ще имате, ако посадите едно ябълчно дърво презъ пролѣтьта, друго — презъ лѣтото, трето — презъ есеньта и четвърто — презъ зимата? Резултатитѣ въ четиритѣ случая ще бѫдатъ различни. Които не разбиратъ тия закони, мислятъ, че нѣщата могатъ да станатъ на всѣко време, като че въ свѣта сѫществува произволъ. — Не е така. За извършване на всѣко нѣщо има точно опредѣлено време. Сѫщо така е опредѣлено за всѣки човѣкъ, кога трѣбва да пѣе, кога да свири, кога да учи, да работи, да почива и т. н. Наука е това! Какво правятъ съвременнитѣ хора? Когато трѣбва да пѣятъ, тѣ тогава се разговарятъ, а когато трѣбва да се разговарятъ, тогава пѣятъ. Когато трѣбва да се молятъ, тѣ играятъ, а когато трѣбва да играятъ, тѣ се молятъ. Хората сѫ размѣстили нѣщата въ своя животъ, вследствие на което сѫ объркали работитѣ си. Нѣкой казва, че не иска да се моли. Молитвата не се прави на сила. Привилегия е за човѣка да се моли. Въпрѣки това, най-голѣмата свобода, която е дадена на човѣка, е свободата да се моли, когато иска и както иска. Свободенъ човѣкъ е онзи, който се моли. Човѣкъ, който не се моли, и общество, което не се моли, сѫ осѫдени на израждане. Да се молишъ, това значи да си въ положението на царски синъ: седишъ спокоенъ,отъ никого не смущаванъ, размишлявашъ за Великия, за небето, за напредналитѣ сѫщества, съ които влизашъ въ връзка. Така ще се създаде прииждане на сили отъ Бога до човѣка, при което той ще забрави низшето, земното, ще се повдигне по-високо отъ обикновеното си положение. Ще кажете, че това сѫ фантазии. Споредъ мене, животътъ безъ фантазии нѣма смисълъ. Докато фантазира, човѣкъ живѣе; щомъ престане да фантазира, той престава да живѣе. Човѣкъ трѣбва да фантазира, но трѣбва и да страда, и да се радва, докато дойде до пълно уравновесяване на силитѣ въ своя организъмъ. Представете си, че имате две житни зърна, А и В. Житното зърно А остава въ хамбара за дълго време. То е спокойно, не е изложено на вѣтъръ и дъждъ, не е изложено на страдания, но вѣчно само остава. Обаче, житното зърно В се изважда отъ хамбара и се посажда въ земята, при трудни условия: пръстьта отгоре го налѣга, и то се бори да пробие земята, да излѣзе на повърхностьта ѝ. Но като излѣзе на повърхностьта на земята, и тукъ го чакатъ страдания: дъждъ, вѣтъръ, бури, горещини. Единъ день то узрѣва, размножава се и започва да се радва на своитѣ плодове. Житното зърно А се намира въ будическо състояние, но се лишава отъ растене, развитие и размножаване. Житното зърно В не е въ блажено състояние, не е въ покой. То е изложено на скърби и на радости, но растеи се размножава, плодъ дава. Следователно, ако нѣкой ученикъ иска да изпита будическото състояние, той трѣбва да се откаже отъ в ъ з м о ж н о - стьта да се раз вива. Иска ли да расте, да учи, да се развива, той трѣбва да приеме второто положение — да го посадятъ въ почвата, д е т о ще има условия да расте и да се размножава. За да се разви ва, у ч е никътъ трѣбва да изуча ва положител ната, живата на ука, която, отъ една страна ще корегира сегаш нитѣ му знания, а отъ друга, страна ще ги допълня. На фиг. 1. имате два крѫга, А и В, които иматъ общъ радиусъ. Точкитѣ А и В, които сѫщевременно сѫ центрове на двата крѫга, представятъ възможности за проява на човѣка. Горнитѣ части на двата крѫга представятъ Божествения свѣтъ, отъ който, чрезъ вдишки и издишки, се създаватъ цѣли вселени, цѣли свѣтове. Долнитѣ половини на двата крѫга представятъ човѣшкия свѣтъ. Това е хипотеза, а не теория. Отъ тази хипотеза вие можете да създадете, колкото теории искате. Представете си, че въ центъра А на първия крѫгъ, се посажда едно житно зърно. Тази половина на крѫга, подъ центъра А, надолу, представя почвата на физическия свѣтъ. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремятъ да достигнатъ центъра на земята, но не могатъ. Следъ голѣми усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза надъ повърхностьта на земята и започва да се стреми къмъ центъра на слънцето. И този стремежъ не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъвти. Най-после житниятъ стръкъ дава класъ, който започва да зрѣе. Двата стремежа на житното зърно — къмъ центъра на земята и къмъ центъра на слънцето, представятъ стремежа на човѣшката душа, който въ единъ животъ се реализира до известна степень само и продължава да се проявява въ всѣко негово сѫществуване. Когато стремежътъ на човѣшката душа не може да се реализира, човѣкъ се намира въ потенциално състояние. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ идеи. Човѣкъ не може всѣкога да реализира идеитѣ си. Зада прокара една своя идея, той се нуждае отъ потенциални сили, съ които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навънъ. Безъ потенциални сили въ себе си, човѣкъ нищо не може да постигне. Когато се говори за търпението, подразбираме методъ за развиване на потенциални сили въ човѣка. Има три вида потенциални сили: механически, психически или чувствени и мислови или интелектуални. Следователно, всѣки човѣкъ се нуждае отъ тритѣ вида потенциални сили, за да може да реализира нѣкои свои идеи и желания. Сега, азъ говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това сѫ встѫпителни мисли само, както човѣкъ прави встѫпителни движения, преди да започне нѣкаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вѫтрешни опити, които потвърждаватъ нашата наука. Къмъ тѣхъ ще пристѫпваме постепенно. При това, ние ще започнемъ отъ малкитѣ опити и естествено ще навлизаме къмъ по-голѣмитѣ. Запримѣръ, единъ отъ малкитѣ опити е да измѣнимъ цвѣта на човѣшкитѣ очи, отъ черни да ги направимъ сини. Всѣки човѣкъ може да направи този опитъ. Въ него нѣма никакво изкуство. Да измѣнишъ очитѣ на човѣка, това значи, едновременно да му придадешъ нѣщо и да му отнемешъ нѣщо. Промѣната въ цвѣта на очитѣ е въ зависимость отъ промѣната въ умственото му състояние. Въ сѫщность тазипромѣна се дължи на отслабване на вибрациитѣ на човѣшкия мозъкъ. Това отслабване на вибрациитѣ пъкъ се отразява върху блѣсъка на очитѣ, вследствие на което тѣ мѣнятъ своя цвѣтъ. Цвѣтътъ на очитѣ служи като диагноза за опредѣляне умственото състояние на човѣка, както и състоянието на неговия мозъкъ. Състоянието на човѣшкия мозъкъ пъкъ опредѣля външнитѣ условия, при които човѣкъ живѣе. Очитѣ сѫ огледало на вѫтрешния животъ на човѣка. Ето защо, добре е всѣки човѣкъ да се оглежда често, да следи състоянието на очитѣ си: какъвъ е блѣсъкътъ имъ, какъвъ е погледътъ — остъръ или мекъ и т. н. Ако погледътъ е остъръ, човѣкъ е събралъ въ себе си повече кинетическа енергия и трѣбва да потърси начинъ да се освободи отъ нея. Иначе, той ще бѫде нервенъ, възбуденъ, неразположенъ, готовъ да се кара съ окрѫжаващитѣ и т. н. Щомъ дойде въ това положение, човѣкъ трѣбва да внесе въ себе си елементи на мекотата. Това се постига чрезъ внасяне въ ума, въ сърдцето живи, свѣтли образи и възвишени чувства. За тази цель четете живота на великитѣ хора. Като четете живота, произведенията имъ, вие се свързвате съ тѣхъ, и тѣ започватъ да ви влияятъ благоприятно. Тѣзи велики хора ще започнатъ вѫтрешно да ви тълкуватъ своитѣ мисли и ще внесатъ по-голѣма свѣтлина въ умоветѣ ви. Сѫщо така четете Евангелието,да се свържете съ Христа, съ евангелиститѣ. Христосъ ще внесе въ сърдцата ви повече мекота, която ще се отрази добре върху мозъка ви, а оттамъ и върху цѣлия ви организъмъ. Четете всички автори, поучавайте се отъ тѣхъ, но сѫщевременно вдълбочавайте се и въ себе си, въ своята мисъль. Нѣкои автори сѫ писали своитѣ творения преди хиляди години. Тогава тѣ сѫ мислили по единъ начинъ, а днесъ мисъльта имъ е отишла напредъ. Тѣ трѣбва да дойдатъ при васъ, да изтълкуватъ мисъльта си, какво тогава сѫ разбирали, и какво днесъ трѣбва да се разбира. Тѣхнитѣ мисли и разбирания за живота не сѫ безсмъртни, нито сѫ абсолютни. Когато четете Евангелието на Йоана, запримѣръ, свържете се съ него и пожелайте да ви обясни мисъльта си, да видите, какъ може да се приложи днесъ. Преди две хиляди години, когато той е писалъ Евангелието си, условията сѫ били едни; днесъ условията сѫ други. Достатъчно е да имате желание да прилагате знанията си, всичко ще ви се даде. Обаче, мнозина искатъ само външни знания, безъ да ги прилагатъ. — Не, и най-малкото знание трѣбва да се приложи. И тъй, като ученици, работете съзнателно върху себе си, главно върху очитѣ си. Човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по израза на своитѣ очи. Като погледнете очитѣ на човѣка, въ тѣхъ трѣбва да виждате мекота, доброта, инТелигентность, чистота, съобразителность, интуиция и т. н. Това значи човѣкъ съ високо съзнание. Не виждате ли тия качества въ очитѣ на човѣка, той е още съ елементарно съзнание. Така седи истината. Тя не търпи никакво залъгване. Природата не залъгва човѣка. Щомъ дойде до него, тя го пита: Искашъ ли да изпълнишъ закона ? Искашъ ли да следвашъ правия пѫть? Ако се съгласи, тя обещава да му съдействува, да реализира желанията на душата си. Ако каже, че царь ще го направи, въ скоро време ще изпълни обещанието си. Но, ако като царь не извърши задачата си, както трѣбва, тя ще го детронира и ще му докаже, че умътъ му не е достигналъ, не е готовъ за тази работа. Неговото семе е паднало на пѣсъчлива почва, не е могло да пусне коренчета, затова буритѣ и дъждоветѣ сѫ го отнесли. Природата дава всичко на човѣка, но сѫщевременно го изпитва, доколко може да устои, каква стабилность има въ себе си. Човѣкъ трѣбва да има сили въ себе си, да знае, какъ да се ползува отъ благата, които Богъ му е далъ. Използувайте и най-малкото знание, което ви е дадено, безъ да го складирате. Вие го складирате, туряте го въ хамбаритѣ си, а следъ това сте недоволни. Щомъ дойде недоволството, усѣщате се ограничени, като че отвънъ нѣкой ви ограничава. Ограничението е вѫтрешенъ процесъ. Вѫтрешно никой никого не може да ограничи. Като не съзнавате това, вие се стремите къмъ външна свобода. Едно трѣбва да знаете: Свободата, била външна или вѫтрешна, е свързана съ чистотата — чисти мисли, чувства и действия. Нѣмате ли тази чистота въ себе си, и да ви се даде свобода, въ скоро време ще я загубите. Ако искашъ да те почитатъ, и ти трѣбва да почиташъ; ако искашъ де те любятъ, и ти трѣбва да любишъ. Разумность се иска отъ човѣка. Давайте всѣкиму толкова, колкото той може да възприема и обработва. Дойдете ли до любовьта, тамъ трѣбва да бѫдете много внимателни. Като наливате отъ нея въ чаша, ще гледате капка да не падне на земята. Така наливайте чашата, че винаги да остава малко празна. Енергията на любовьта не търпи никакво преливане. Прелѣешъ ли малко отъ любовьта, ти ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Това нещастие е подобно на нещастието, което би сполетѣло човѣка, ако отиде близо до пчелни кошери съ чиния, пълна съ медъ. Всички пчели отъ кошеритѣ ще се нахвърлятъ върху него, ще го накацатъ, ще го жилятъ. Той ще се принуди да хвърли чинията съ медъ и да бѣга далечъ отъ пчелитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ лаври, подобни на пчелитѣ, които отъ хиляди години насамъ гладуватъ, чакатъ да капне отнѣкѫде сокъ на любовьта. Тъй щото, достатъчно е да потече най-малкото количество отъ сока на любовьта, за да ви нападнатъ всички лаври. Какво по-голѣмо нещастие може да сѫществува отъ това? Всички хора страдатъ отъ неразбиране на любовьта. Свещено нѣщо е любовьта! Като знаете това, не оставайте да прелива сока на любовьта отвънъ, че да ви нападатъ лавритѣ, да ви създаватъ нещастия и страдания. Сега, това не значи да се уплашите, че да се откажете отъ любовьта. — Не, знание се иска отъ всички. Нужно ви е ново знание, ново съзнание за любовьта. Любете всички хора, любете всички живи сѫщества, но разумно. Мнозина подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да обича само едного. — Не, обичайте всички хора. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Разширявайте съзнанието си, колкото е възможно повече. Така ще придобиете нужното благородство. Обичайте всичко, което виждате и на небето, и на земята. Стремете се да обичате всичко въ свѣта, и знайте, че свѣтътъ пакъ ще остане такъвъ, какъвто е. Едно можете да постигнете: душата ви да стане мощна, а умътъ — свѣтълъ, да разрешавате задачитѣ си. Едни отъ задачитѣ си ще разрешите, а други — ще останатъ за въ бѫдеще. Следователно, както и да работите, две нѣща ще ви дадатъ и две нѣща ще ви откажатъ. Кои сѫ тѣзи нѣща, вие сами ще намѣрите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Азъ ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но нѣма да ви го дадатъ. Вмѣсто щастие, ще ви дадатъ смъртьта, която не искате. И гении, и светии—всички сѫ минали презъ смъртьта. Засега смъртьта е неизбѣженъ процесъ, колкото и както да се стремятъ хората да я избегнатъ. Това сѫ редъ мисли, които нахвърлямъ, съ цель да мислите, да разсѫждавате, да придобивате права мисъль. Велика наука се придобива въ Школата, но за това сѫ нужни хиляди години. Ученикътъ трѣбва да следва Школата най-малко хиляда години, за да го приематъ като кандидатъ да следва университета. Като се запише студентъ въ университета, той трѣбва да следва две хиляди години, докато го допуснатъ на изпитъ по материала отъ първитѣ два семестъра. Тъй щото, за свършване на единъ факултетъ отъ Великата Школа, нужни сѫ осемь хиляди години. Следъ това, за да провѣри, за да приложи задачитѣ, които е решавалъ въ университета, нужни сѫ около десеть милиона години. Като слушате да говоря така, ще пожелаете да се съкрати това време. Времето може да се съкрати така, че хиляда години да станатъ единъ день. Това, което човѣкъ може да свърши за хиляда години, Богъ може да го свърши за единъ день. И обратното се случава: това, което човѣкъ може да свърши за единъ день, Богъ може да го направи за хиляда години. Това зависи отъ работата, която се предприема. Туй сѫ хипотези, въ които можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. Ако ви ползуватъ, вѣрвайте; ако не ви ползуватъ, можете да ги слушате само, безъ да градите нѣщо върху тѣхъ. Едно е важно за васъ: не влизайте въ стълкновение съ вашитѣ идеи! Не казвайте, че това не можете да направите, или онова не можете да направите. Докато живѣете, вие трѣбва да учите. Щомъ сте влѣзли въ живата, Велика Школа, вие трѣбва да постоянствувате въ учението, за да имате резултатъ. Каквото придобиете въ тази Школа, това ще ви остане. Придобитото ще бѫде плодъ на вашия животъ. Въ свѣтската наука е точно обратно: каквото човѣкъ придобие, всичко му се взима. Нѣкои ясновидци твърдятъ, че еди-кой си пророкъ, който живѣлъ две-три хиляди години преди Христа, билъ виденъ, знаменитъ, ималъ много знания. Днесъ пакъ живѣе на земята, но вече като обикновенъ човѣкъ, безъ пророчески знания и опитности. Питамъ: кѫде остана неговото знание ? Други ясновидци казватъ, че еди-кой си ученъ, който живѣлъ въ времето на Христа, създалъ нѣкакви научни теории, но днесъ минава между обикновенитѣ хора на земята като простъ човѣкъ. Кѫде отиде неговото знание? Този ученъ създалъ една научна теория, която днесъ не разбира. Какво показва това? Това показва, че той е работилъ въ областьта на обикновената наука. Който се занимава съ обикновената наука, той бавно прогресира, и често изгубва всичко онова, което е придобилъ. Обикновената наука е временна забава за човѣка, да подслади страданията въ живота му. И това е хипотеза. И тъй, две науки сѫществуватъ въ свѣта обикновената наука, чрезъ която човѣкъ повече губи, по-малко печели и живата наука, или науката на човѣшкия духъ, чрезъ която човѣкъ непрекѫснато прогресира. Въ тази наука нѣма пресичане на съзнанието. Тя обхваща съзнанието на тъй наречената „обща, колективна душа — anima mundi“, която прониква и въ отдѣлния човѣкъ, въ неговитѣ стремежи. Следователно, „anima mundi“ има своя специфична наука, отъ която всички хора трѣбва да се ползуватъ, Тя е умна, разбира и познава хората. Когато види, че нѣкой човѣкъ не е готовъ още за нея, тя го забавлява. Когато види нѣкой способенъ, но упоритъ, тя употрѣбява хиляди начини, но въ края на краищата го заставя да се заинтересува отъ нея. На добрия, на благородния човѣкъ тя говори съ особенъ, мекъ гласъ, който гали душата, събужда съзнанието и го разполага къмъ работа, къмъ учение. Да се занимава човѣкъ съ живата наука, това ни най-малко не подразбира, че трѣбва да презира обикновената, свѣтската наука. Разумниятъ човѣкъ цени всички усилия на хората, радва имъ се и ги поощрява. Приятно е да гледашъ усилията, стремежитѣ на астрономитѣ, на математицитѣ да проникватъ въ тайнитѣ на природата. Детето съ своя букварь, и астрономътъ съ своитѣ изчисления сѫ еднакво ценни. Тѣ се различаватъ по степеньта на съзнанието си; обаче, и двамата правятъ усилия. Детето се връща отъ училище, разправя съ интересъ за буквитѣ А и Б, които учительтъ имъ разкрилъ. Астрономътъ се изправя предъ телескопа си и ти посочва най-отдалеченитѣ слънца и звезди, като обяснява за разстоянието имъ отъ земята, за тѣхната голѣмина, съставъ и т. н. По отношение на онази висша наука, астрономитѣ сѫ деца отъ първо отдѣление. И за тѣхъ има още неоткрити букви, както за малкитѣ деца отъ първо отдѣление. Тѣ още не сѫ опредѣлили точно разстоянието отъ земята до слънцето. Тѣ правятъ редъ предположения и догадки въ изчисленията си, но не сѫ дошли още до абсолютни заключения. На окултния ученикъ, обаче, не се позволява да се основава на догадки и предположения. Каквото знае, той трѣбва да го знае абсолютно, безъ никакви изключения. За да дойде до абсолютнитѣ изчисления, ученикътъ трѣбва да се домогне до вѫтрешния методъ на работа. Чрезъ този методъ могатъ да измѣрватъ съ абсолютна точность разстоянието на всички небесни тѣла отъ земята и голѣмината имъ, пакъ въ сравнение съ земята. Божественото съзнание е онази вѫтрешна мѣрка, онзи вѫтрешенъ професоръ, който довежда човѣка до положителни, до абсолютни знания. Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, въ която посѣтитѣ семена да растатъ и да се развиватъ правилно. Това значи, да си създаде ученикътъ правилни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ своя Учитель и къмъ себе си. Какъвъ ученикъ е този, който днесъ е доволенъ, разположснъ къмъ Учителя си, а утре е недоволенъ, или се чувствува обиденъ отъ него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нѣщата. Когато ученикъ е недоволенъ отъ Учителя си, това показва, че той е попадналъ въ тъмната, неосвѣтената страна на своя Учитель, дето никакво угощение не се дава. На другия день ще влѣзе въ свѣтлата страна на своя Учитель, дето има угощение, пѣсни, разговоръ, и той ще се върне дома си доволенъ, разположенъ. Този ученикъ ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновенъ за това? Ученикътъ е гладувалъ при Учителя си само единъ день, или единъ-два часа и вече е недоволенъ. Има хора, които сѫ гладували съ дни и недѣли, и въпрѣки това разположението имъ не се измѣня. Който не иска да гладува, той трѣбва да бѫде разуменъ, да попада въ свѣтлата страна на хората, да бѫде всѣкога ситъ и доволенъ. И тъй, стремете се да разбирате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато сте въ личния животъ, вие ще разглеждате нѣщата отъ положението на самосъзнанието. Щомъ живѣете въ свръхсъзнанието, ще разглеждате нѣщата по Божественъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ се движи между две съзнания — човѣшко и Божествено. Щомъ живѣе на повърхностьта на нѣщата, по отношение натѣхъ човѣкъ ще прилага човѣшка мѣрка; щомъ се вдълбочи въ нѣщата, той ще прилага Божествена мѣрка. Тѣзи две съзнания говорятъ за дветѣ естества у човѣка: низше и висше, или човѣшко и Божествено. Ако разглеждате човѣка съ окото на ясновидеца, ще забележите, че отлѣво го заобикалятъ и следватъ опашати, рогати сѫщества. Отдѣсно пъкъ го обикалятъ и следватъ свѣтли, възвишени сѫщества. Значи, отлѣвата му страна е адътъ, а отдѣсната — раятъ. Тъй щото, ако погледнете отлѣвата му страна, не се отвращавайте отъ него, нито се страхувайте, нито го сѫдете. Той трѣбва да възпитава тия сѫщества, да ги учи. Той трѣбва разумно да се разговаря съ тѣхъ, да ги назидава и напѫтва въ правия пѫть. Лесно е да сѫдите човѣка. Така постѫпва сѫдията, така постѫпва и главатарьтъ на разбойницитѣ. Първиятъ изслушва обвиняемия и го осѫжда на основание на еди-кой си члеиъ отъ закона за сѫдопроизводството, като произнася резолюция, че го осѫжда на 20 годишенъ строгъ тъмниченъ затворъ. Вториятъ — главатарьтъ на разбойницитѣ, хваща нѣкой богатъ човѣкъ въ гората и, възъ основа на еди-кой си членъ отъ закона за разбойницитѣ, го осѫжда да плати 20 хиляди лева глоба. Казвате: Има ли право сѫдията да сѫди хората ? Има ли право главатарьтъ на разбойницитѣ да сѫди хората? — Ако той е власть, поставена отъ Бога, има право да сѫди. Аконе е поставенъ отъ Бога, той нѣма никакво право да сѫди хората. Това разбираме ние подъ думитѣ, че Богъ е допусналъ нѣкои нѣща да станатъ, а нѣкои не е допусналъ да станатъ. Следователно, двата вида сѫдии — сѫдията при правораздаването и сѫдията-разбойникъ представятъ дветѣ съзнания: човѣшкото и Божественото. Щомъ съзнае това, човѣкъ ще бѫде сѫдия самъ на себе си. Дойде ли въпросъ за известно престѫпление, човѣкъ самъ ще се осѫди, самъ ще си наложи строгъ затворъ. Дойде ли въпросъ до известно парично задължение, човѣкъ самъ ще си наложи глоба, ще плати дълга си, безъ да чака да го обиратъ. Когато Божественото съзнание се пробуди, т. е. когато Висшиятъ сѫдия дойде у човѣка, той всичко ще оправи. Той ще възпита и разбойницитѣ, и крадцитѣ, и апашитѣ. Това сѫ лошитѣ, мрачнитѣ разположения у човѣка, които идатъ да го ограбятъ и да го погубятъ. Сега, това е материалната страна на въпроситѣ. За васъ е важно, какво сте научили и какво сте приложили като ученици. Нѣкой ученикъ следва 10-15 години Школата и после казва, че изгубилъ времето си, че не струвало да се занимава съ тази наука и т. н. Какъ е провѣрилъ този ученикъ, че знанието, което е придобилъ, не струва нищо? Ако е правъ въ твърденията си, той печели; ако е кривъ, той губи. Когато ученикътъ влѣзе въ една школа, той трѣбва да знае, на правъ пѫть или е, илне. Ако е на правъ пѫть, той трѣбва да се заеме да учи. Тъй щото и на васъ казвамъ: Щомъ сте влѣзли въ Школата, учете, за да свършите това училище. Че ще правите грѣшки, това да не ви смущава. Ще правите погрѣшки и ще ги изправяте; ще учите, ще придобивате знания и ще ги прилагате. Учете, прилагайте, но не мислете, че ще оправите свѣта. На свѣта можете да изпращате своитѣ добри, чисти мисли. Чистата, силната мисъль е въ състояние да преобрази свѣта. И тъй, за да развивате мисъльта си, търпението си, вие трѣбва да разглеждате живота на житното зърно, да видите, презъ какви страдания минава. За развиване на търпението специално, препорѫчвамъ ви да дишате дълбоко. Търпението е свързано съ дишането, съ дихателната система. Колкото по-дълбоко и правилно диша човѣкъ, толкова е по-търпеливъ. Дишайте дълбоко и задържайте дишането си 10-20-30 и повече секунди. Търпението се увеличава право пропорционално на секундитѣ. Колкото повече секунди задържате дишането си, толкова по-голѣмо ще бѫде търпението ви. Ако човѣкъ диша една-две години наредъ правилно, дълбоко, той ще развие въ себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпеливъ, по-разсѫдливъ, ще развие въображението си, ще придобие по-голѣмо спокойствие. Безъ търпение човѣкъ нищо не може да постигне. Нѣкой иска да стане силенъ, да може да издържа на страдания, на изпитания. Има методи за развиване на сила, но хората нѣматъ желание да правятъ упражнения, за да придобиятъ тази сила. Тѣ поглеждатъ къмъ воднитѣ пари и казватъ: Пари сѫ това. Какво може да се постигне съ тѣхъ? Докато е разпръсната въ пространството, парата е нищо. Обаче, турите ли я на работа въ парния котелъ, тамъ тя върши велики нѣща. Следователно, всѣки методъ е мощенъ за човѣка само тогава, когато той го прилага въ живота си. Не го ли прилага, той нѣма никаква сила. Първо вие опитвайте методитѣ и после ги предлагайте на хората. Вие постѫпвате точно обратно: като ви се препорѫча нѣкакъвъ методъ, безъ да сте го приложили, бързате да го препорѫчвате на другитѣ. Вие сте влѣзли въ тази Школа по различни съображения. Едни отъ васъ сѫ дошли съ цель да станатъ по-добри, отколкото сѫ; други — да придобиятъ повече любовь; трети — да станатъ здрави, да укрепнатъ физически; четвърти — да развиятъ известни дарби и способности въ себе си. Обаче, малцина сѫ дошли съ искрено желание въ себе си да придобиятъ истинско знание, мѫдрость, която да ги освободи отъ заблужденията въ живота имъ. И затова, ако ви срещне нѣкой и ви нарече щури, заблудени хора, които не знаятъ, кѫде вървятъ, нѣкои отъ васъ ще се спратъ, ще започнатъ да мислятъ, дали наистина не сѫ сбъркали пѫтя си. — Не, това не е знание. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да бѫде фанатикъ, но той трѣбва да изучава нѣщата. Като изучава, като прилага онова, което му се преподава, ученикътъ развива въ себе си убеждение и става силенъ да се противопоставя на всѣка външна, отрицателна мисъль. Безъ провѣрка и приложение на своитѣ знания, той ще се колебае, ще се подава на всѣка външна мисъль. Този, който ви нарича „щури“, е човѣкъ, обърнатъ съ главата надолу. Буквата Ш означава материализъмъ, а буквата Щ, която има опашчица долу, означава, материалистъ човѣкъ, който не мисли, не провѣрява нѣщата. Преди да ви нарече нѣкой щури, той трѣбва да види, каква наука изучавате и, ако не я разбере и хареса, да я отхвърли. Ако я хареса, нека пожелае да научи нѣщо, да я приложи и да се ползува разумно отъ нея. Това значи разуменъ човѣкъ! Когато разумниятъ човѣкъ отива при нѣкой естественикъ, който изучава специално животнитѣ, той ще го помоли да му предаде нѣщо отъ своитѣ знания, не за всѣко животно отдѣлно, като индивидъ, нито като типъ, защото това и той самъ може да научи, но ще иска да му каже, какви добродетели, какви качества е открилъ въ животнитѣ. Лесно е да се каже: Вълкъ е това. И вълкътъ има добри страни. Той е интелигентенъ, може да се привързва около човѣка, както кучето се привързва. За да стане това, човѣкъ трѣбва да обикне вълка. Обикне ли го, той става вѣренъ като куче. Днесъ вълкътъ е вълкъ по единствената причина, че хората не го обичатъ. Тѣ го гонятъ, биятъ, вследствие на което сѫ го ожесточили. Ако овчарьтъ обикне вълка, последниятъ никога не би нападалъ овцетѣ му. Като дави овцетѣ, вълкътъ иска да внесе въ себе си онзи елементъ, който е изгубилъ. Като яде овце, вълкътъ иска да придобие мекотата, която е изгубилъ. Човѣкъ може да привърже около себе си всѣко животно, колкото свирепо и жестоко да е, но любовь се иска за това. Индуситѣ знаятъ този законъ и, като го прилагатъ, успѣватъ да привържатъ около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовьта действува и върху най-свирепитѣ животни. Като срещне човѣкъ, у когото любовьта живѣе, животното се приближава къмъ него и започва да ближе краката, рѫцетѣ му, да се омилква. Индуситѣ не позволяватъ да се убиватъ животнитѣ. Преди години, въ едно българско село, се явили толкова много гѫсеници, че всички дървета били осѫдени на изсъхване. Единъ градинарь въ това село се видѣлъ въ чудо, какво да прави съ тия гѫсеници, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Най-после решилъ да ги убива, да имъ обяви жестока война. Въ това време предъ градината му минавалъ единъ турски дервишъ. Като видѣлъ градинаря, дервишътъ го запиталъ: какво правишъ? — Заелъ съмъ се да убивамъ гѫсеници, защото ще уморятъ дърветата. — Стой, не ги убивай! Дервишътъ влѣзълъ въ градината, спрѣлъ се подъ едно дърво, отворилъ нѣкаква свещена книга и започналъ да чете. Не се минало много време, и гѫсеницитѣ, една по една, започнали да слизатъ отъ дърветата и да се събиратъ на купъ. Като видѣлъ това, градинарьтъ се отправилъ къмъ купчината гѫсеници, съ цель да ги избие. — Не бързай да ги убивашъ! — казалъ турчинътъ. Събери всички заедно и ги занеси въ гората, тамъ да ги хвърлишъ. Благодари, че изведнъжъ се освободи отъ всички гѫсеници, безъ да ги убивашъ. И тъй, работете върху себе си, да изградите устойчивъ характеръ. Щомъ имате устойчивъ характеръ, щомъ сте разумни, вие ще бѫдете справедливи къмъ всички. Това иска Богъ отъ васъ. Започнете отъ малкитѣ работи и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Каквото и да правите, каквито усилия и да полагате, вие първо ще започнете съ материалнитѣ работи и после ще отивате къмъ по-рѣдката материя, къмъ силитѣ на материалния свѣтъ. Първо ще боравите съ силитѣ на скръбьта, чиято посока е къмъ центъра на земята. Скръбьта се движи въ гѫста материя, въ коренитѣ. Когато мислитѣ и желанията ви не се реализиратъ, вие сте дошли до коренитѣ имъ, дето нѣма никакво реализиране, никакъвъ плодъ. Щомъ дойдете до коренитѣ, вие започвате да скърбите, да страдате. Следъ известни страдания, вие придобивате опитности, знания и започвате да навлизате въ по-рѣдкасрѣда, въ областьта на радостьта, въ клонетѣ на живота, дето цвѣтоветѣ цъвтятъ и плодоветѣ зрѣятъ. Съ радостьта вие отивате къмъ центъра на слънцето, къмъ Бога. Следователно, въ процеса на развиването си човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ двата процеса: процеса на страданието, т. е. отиване къмъ центъра на земята, и презъ процеса на радостьта, т. е. отиване къмъ центъра на слънцето. — Защо скърби човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на земята. — Защо се радва човѣкъ? — Защото отива къмъ центъра на слънцето. Скръбьта и радостьта сѫ пѫтища, методи, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине. Безъ тѣхъ нѣма растене, нѣма развиване. И тъй, скръбьта учи човѣка, какъ да развива своитѣ корени. Радостьта учи човѣка какъ да развива клонетѣ си. Следователно, въ духовния свѣтъ човѣкъ е растение, съ корени и клоне, които трѣбва правилно да развива. Христосъ казва: „Когато дойда при васъ, скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога ще стане това? — Не е опредѣлено. За нѣкои това ще стане следъ една година; за други — следъ две; за трети — следъ петь, десеть, сто, двеста и повече години — отъ човѣка зависи. Сега вече разбрахте, какво представятъ скръбьта и радостьта. А всѣко разбиране на нѣщо е пауза, почивка, мълчание. И вь музиката има паузи. Всѣка пауза показва,че музикантътъ трѣбва да спре, да поеме малко въздухъ и отново да продължи. Сега отъ васъ се иска прилагане. Щомъ разберете нѣщо, приложете го. Колкото и каквито правила и формули ви сѫ дадени, приложете ги. Не е достатъчно само, като станете сутринь, да се измиете, да се помолите и да отидете на работа. Всѣка сутринь трѣбва да употрѣбявате около 20-30 м. да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владѣете органитѣ си, за да укрепне вашата нервна система. Не е достатъчно само да се молите и да чакате всичко да ви дойде на готово. Това значи да вземете лотариенъ билетъ и да чакате благоприятенъ случай, да спечелите нѣкаква голѣма сума. — Не, това не става лесно. Рѣдки сѫ случаитѣ на такова щастие. Ученикътъ трѣбва да впрегне силитѣ си и да работи въ всѣко направление. Като прилагате методитѣ, вие ще придобиете положително знание, което ше послужи като ядка, като основа на вашия животъ. Това значи знание. А тъй, да мислите само, че знаете много, че сте добри математици, естественици, астролози, това не е още знание. Всѣко знание трѣбва да се постави на изпитъ, да се види, колко ще издържи. Ако е въпросъ за цитати, кой какво казалъ, това още не е знание. Който има силна паметь, той може да цитира цѣли страници отъ видни автори, но това още не е негово знание. — Защо? — Защото не е приложено. Човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които материята работи. Той трѣбва да знае законитѣ, чрезъ които духътъ работи. Щомъ знаете много, кажете, презъ кои часове, минути и секунди на деня идатъ добритѣ и лошитѣ мисли. Кажете, кога се явява и кога изчезва любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде много внимателенъ, да не я изгуби. Изгуби ли я, съ нея заедно той изгубва и младостьта си, и разположението си, и силата си — всичко изгубва. Всѣко нѣщо иде на своето време. И любовьта трѣбва да дойде на своето време, да остави, каквото носи, и на време да си отиде. За да стане така, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не измѣня условията. Дойде ли любовьта въ човѣка преждевременно, тя преждевременно ще си отиде. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ законитѣ и могатъ да ги прилагатъ. Които не разбиратъ законитѣ, тѣ ще се уплашатъ. Казано е въ Писанието: „Страхътъ Господенъ е начало на мѫдростьта“. Следователно, ако страхътъ ви направи по-разумни, страхувайте се. Но ако страхътъ ви пресѣче, ако убие всѣкакво желание, всѣкакъвъ импулсъ у васъ за работа, турете го настрана. Страхътъ се отнася до онѣзи, които мислятъ, че знаятъ много. Щомъ казватъ, че знаятъ много, че сѫ разрешили задачитѣ на своя животъ, че обичатъ всички хора, невидимиятъ свѣтъ веднага ще ги постави на изпитъ. Запримѣръ, едного отъ тия самонадеяни ученици ще скаратъ съ жена му, опърничава, упорита като Ксантипа, и ще го заставятъ да се примири съ нея, не съ тояга, но по всички правила на любовьта. Следъ това ще изпратятъ комисия отъ невидимия свѣтъ, да види, какъ ще разреши задачата си. Тази е първата задача — приложение на любовьта. Втората задача за разрешаване е следната: като изгубите всичкото си богатство, да останете тихъ и спокоенъ, да не пролѣете една горчива сълза, да не пороптаете срещу Бога, да не се вкиснете. Като осиромашеете, яжте сухия хлѣбъ така сладко, както сте яли вкуснитѣ ястия като богатъ. Така трѣбва да реши задачата си ученикътъ. Който не е ученикъ, той може да постѫпва, както иска. Обаче, дали нѣкой съзнава, че е ученикъ, или не съзнава, всѣки човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се провѣри неговата вѣра и любовь къмъ Бога. Приятно е, когато невидимиятъ свѣтъ изпитва хората. Който се изпитва, той е благонадежденъ човѣкъ. Кога учительтъ изпитва ученика си? — Когато ученикътъ е училъ, когато е приготвилъ урока си. Този учитель обича ученика си и затова го изпитва. Не казвайте, както нѣкога си единъ богатъ човѣкъ се произнесълъ, че не иска Богъ да го обича много. Защо не иска любовьта на Боса?—Защото ималъ жена, която обичалъ, но наскоро следъ женитбата умрѣла. Останало му едно момиченце, което израсло,станало голѣма мома. Той обикналъ дъщеря си, привързалъ се силно къмъ нея и я изпратилъ въ странство да учи. По пѫтя се явила буря въ морето, параходътъ потъналъ, а заедно съ него и дъщеря му се удавила. Следъ смъртьта на дъщеря си, той изгубилъ и богатството си. Като дошълъ до пълно отчаяние, той си казалъ: Ако е трѣбвало да мина презъ такива изпитания, за да видя, че Богъ ме обича, по-добре да нѣмахъ Божията Любовь. — Не, дойдатъ ли изпитанията, кажете като Иова: Богъ дава, Богъ взима. Щомъ досега ми е давалъ, и отсега нататъкъ пакъ ще ми даде. Въ Бога нѣма обратни решения. Който издържи на изпитанията, той ще получи двойно благословение. Сега, като ученици, отъ васъ се иска да бѫдете смѣли и решителни. Не е въпросъ да страдате и да пъшкате, но да се учите отъ страданията. На всѣки отъ васъ е дадена задача, която правилно трѣбва да реши. При това, като българи, вие трѣбва да решите задачата си, именно, въ България. Каква е задачата ви, обаче, сега не може да се каже. Вие трѣбва първо да се събудите и следъ това да ви се каже задачата. Понеже спите още, и да ви се каже задачата, не можете да я разберете. Ето защо, първо ви предстои събуждане. Засега нѣкои отъ васъ спятъ, други — мечтаятъ, трети сѫ заняти съ специални мисли. Нѣма свободенъ човѣкъ, на когото може разумно да се говори. Ще кажете, че като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва свободно да си поживѣе. Въ какво седи това живѣене? Да си поживѣе човѣкъ на земята, това подразбира да бѫде радостенъ и веселъ при всички случаи на живота си. Той трѣбва да осмисля всѣко нѣщо. Ако пѣе, той трѣбва да разбира, защо пѣе. Ако учи, трѣбва да знае, защо учи. Когато вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, той трѣбва да знае, защо става това. Човѣкъ трѣбва да знае и да разбира, защо едно явление днесъ става така или иначе. Какъ ще стане това явление утре, той не може да знае, но всичко, което днесъ става, трѣбва да му е ясно и разбрано, Има нѣща, които сѫ неизвестни и непостижими даже и за безсмъртнитѣ. Това е добре за тѣхъ, защото и тѣ трѣбва да иматъ стремежъ да постигнатъ нѣщо. И тѣ трѣбва да правятъ усилия, да се намиратъ предъ изненади. Иначе и тѣхниятъ животъ ще се обезсмисли. Това сѫ странични мисли, само за размишление. Обаче, всѣка наука е важна за човѣка дотолкова, доколкото има приложение. Следователно, окултната наука е ценна за ученика главно съ своето практическо приложение. Ако е въпросъ за теории, всѣка наука разполага съ много теории, но излишнитѣ теории обременяватъ, товарятъ човѣка. Ученикът се нуждае отъ наука, която може да го разтовари отъ теориитѣ на миналото, които днесъ не го ползуватъ. Такава, именно, е живата наука. Живата наука представя методъ за разтоваряне. Отъ какво трѣбва да се разтовари човекъ — Отъ богатството на своето минало. Това богатство е спечелено вече, то трѣбва да се постави въ архивата. Не постѫпва ли така всѣки човѣкъ? Той вземе една книга отъ библиотеката си, прочете я и я връща назадъ, на старото ѝ мѣсто. Той научи единъ фактъ, или едно явление, държи го известно време въ съзнанието си и после го сваля долу, като непотрѣбна вещь. Всѣка разрешена задача трѣбва да се снеме отъ гърба на човѣка като непотрѣбенъ товаръ. Една отъ първитѣ задачи на ученика е задачата на вѣрата. Той има единъ приятель, но често се запитва, да вѣрва ли на приятеля си, или да не вѣрва. Като реши тази задача, ще си зададе другъ въпросъ: да обича ли приятеля си, или да не го обича? Тукъ не става въпросъ за обикновена вѣра и любовь, но за такава вѣра и за такава любовь, които повдигатъ човѣка и укрепватъ неговия духъ. Сѫщото може да се каже и за храненето, и за мисленето. Не е достатъчно човѣкъ да се храни само, но той трѣбва така да се храни, че да придобива сила. Той трѣбва така да мисли, че да проправя пѫтя си. Ако не се храни правилно, човѣкъ губи силата си; ако не мисли правилно, той забърква пѫтя си. Сѫществуватъ два вида мисли: електрични и магнетични. Първитѣ правятъ човѣка силенъ, като му даватъ възможность да проправя пѫтя си. Вторитѣ го правятъ мекъ и способенъ да привлича хората около себе си. Всѣка чешма, на която водата е хубава, привлича, събира хората около себе си. Щомъ водата ѝ пресъхне, хората се отдалечаватъ отъ нея. И вие получихте и научихте много нѣща въ Школата, като отъ чешма, или като отъ голѣмъ изворъ, но много работи развалихте и изпочупихте. Първитѣ трѫби, по които течеше знанието, бѣха отъ пръсть, но вие ги счупихте. Отпосле тѣ се замѣстиха съ желѣзни трѫби, но съ тѣхъ се натъкнахте на голѣми противоречия. Тукъ-тамъ желѣзнитѣ трѫби ръждясваха. Тази ръжда внасяше въ живота ви противоречия. Желѣзнитѣ трѫби ще се замѣстятъ съ златни. Щомъ знанието потече презъ златни трѫби, всички противоречия въ живота ви ще изчезнатъ, и всичко ще тръгне напредъ. Всичко, което ви се преподава въ Школата, ще се сбѫдне. Отъ васъ се иска само работа, будно съзнание да провѣрявате и да изпитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трѣбва да си помислите, какво можете да приложите отъ нея още днесъ, още въ дадения часъ. Следъ това, като се върнете по домоветѣ си, отворете тетрадкитѣ си и вижте, какво сте разбрали и какъ можете да го приложите. Въ това време отъ невидимия свѣтъ ще следятъ, какъ работите и ще ви се притекатъ на помощь. Не използувате ли помощьта имъ, вие ще изгубите благоприятнитѣ условия, които не могатъ да се повторятъ. Следователно, щомъ изгубите благоприятнитѣ моменти, ще чакате да се създадатъ нови условия. Ето защо, ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ, досѣтливъ, да не пропуща моментитѣ.— Богъ ли ще ни помага? Той ли ще ни говори? — Това не е важно. За васъ е нужно да знаете, дали писмото или мисълъта, която получавате, съдържатъ истината въ себе си. Ако съдържа истината, приемете я, безъ да се интересувате, кой я носи. Ако не съдържа истината, турете я настрана и я забравете. Богъ външно не говори. Той се проявява главно вѫтрешно. Какво разбирате подъ думата „вѫтрешно“? Думата „вѫтрешно“ означава безпредѣлно, безконечно пространство. Въ това пространство Богъ може да се прояви чрезъ вашето съзнание, т. е. вѫтрешно — за васъ, и чрезъ съзнанието на вашитѣ ближни, т. е. външно — пакъ за васъ. Обаче, и въ единия, и въ другия случай Богъ се проявява чрезъ съзнанията на всички живи сѫщества — вѫтрешно. И тъй, като ученици на Великата Школа, отъ васъ се иска да учите. Изучавайте, какво нѣщо е смирението, вѣрата, справедливостьта, добрата обхода, искреностьта, чистосърдечието, любезностьта и т. н. Изучавайте тия добродетели въ истинската имъ проява, а не както свѣтътъ днесъ ги изнася. Отъ времето на тѣхното раждане до днесъ тия добродетели сѫ претърпѣли голѣми промѣни. Тѣ сѫ се изопачили, изгубили сѫ своята чистота. Вашата задача днесъ е да възстановите първоначалния имъ видъ, да ги представитевъ тѣхната първична форма и чистота. Само така изнесени, тия добродетели могатъ напълно да ви ползуватъ. Изпѣйте пѣсеньта: „Въ начало бѣ Словото,,. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 14 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дветѣ точки. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. Чете се темата: „Книгата, която е указала най-голѣмо влияние въ моето детинство“. Като проследимъ схващанията на древнитѣ и съвременни учени и философи за устройството на вселената, виждаме, че тѣ коренно се различаватъ. Такова различие ще съществува и въ бѫдеще. Като проследимъ материалния животъ на хората въ миналото и сега, виждаме, че за да бѫде този животъ разуменъ, трѣбва да се взематъ предъ видъ всички данни, всички условия, които го обуславятъ. Символично, човѣшкиятъ животъ може да се представи въ видъ на кръгъ. Еднакви ли сѫ условията на движение въ всички посоки на този крѫгъ? Когато се движи около диаметъра си, крѫгътъ образува сфера. Тази сфера може да се движи едновременно въ две посоки — нагоре и надолу. Това движение сѫществува въ природата. То се забелязва и въ човѣшкия организъмъ. Ние казваме: Въ човѣшкия органи зъмъ сѫществуватъ две противоположни течения. Тѣзи течения, именно, сѫ причина за противоречията въ възгледитѣ на хората. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ намисли да направи едно добро. Изведнъжъ му дохожда другъ умъ, и той отлага извършването на доброто. Защо? Не било време сега. Когато е намислилъ да направи добро, той се е намиралъ подъ влиянието на горното течение. После дойде влиянието на долното течение въ него, и той отлага извършването на доброто. Другъ нѣкой намисли да направи нѣщо, но изведнъжъ му дойде мисъльта да отложи. Защо? Времето не подхождало, или убежденията не му позволявали да направи това нѣщо. Той ще отложи реализирането на мисъльта си подъ предлогъ, че срѣдства нѣмалъ, че презъ лѣтото повече щѣло да му върви и т. н. И така, той отлага отъ пролѣть за лѣто, отъ лѣто за есень, отъ есень за зима. Правъ е човѣкътъ. Кѫща не може да се гради по всѣко време. Зимно време може ли да се гради кѫща? И зимно време може да се гради, но условията за това сѫ много трудни. Какво знаете за диаметъра на окрѫжностьта: права линия ли е той, или крива? Споредъ насъ, всѣка линия, която има три точки, е огъната. Следователно, ние можемъ да кажемъ, че само радиусътъ въ окрѫжностьта е права линия. Какво нѣщо е квадратътъ? Квадратътъ е фигура, въ която могатъ да се вмѣстятъ само четири точки. Петь точки въ квадрата не могатъ да се вмѣстятъ. Квадратътъ е величина, съ която се мѣрятъ нѣщата. Въ триѫгълника пъкъ могатъ да се вмѣстятъ само три точки. Точкитѣ въ квадрата, въ триѫгълника, както и въ другитѣ фигури, представятъ полета, или центрове, въ които действуватъ известни силови линии. Да се върнемъ къмъ крѫга. Какво представя радиусътъ на крѫга? Радиусътъ на крѫга е права линия, съ която човѣкъ започва живота си. Тази права линия символизира първата основна идея на човѣка. Той трѣбва да бѫде свързанъ съ нея. Оттукъ ние вадимъ заключение за човѣка, дали той е устойчивъ характеръ или не. Докато човѣкъ е свързанъ съ своята първична идея и не се отклонява отъ нея, казваме, че той има мораленъ устой въ себе си, има характеръ. Щомъ човѣкъ се отклонява отъ първичната си идея и се стреми къмъ втора, трета, четвърта, той е осѫденъ на постоянно падане. Този човѣкъ е безхарактеренъ, нѣма мораленъ устой въ себе си. Той може да живѣе хиляди години на земята, но нищо нѣма да направи. Наистина, всички хора, които не сѫ вървѣли по закона на правата линия, всѣкога сѫ падали. На наученъ езикъ казано: Всички хора, всички сѫщества, които, въ посоката на движението си, сѫ избирали три точки, всѣкога сѫ падали. Тѣ никога не сѫ успѣвали, никога не сѫ могли да постигнатъ нѣщо. Защо? — Защото цѣлата вселена е построена само върху две точки. Сега, като ви говоря тѣзи нѣща, азъ искамъ да мислите, а не само да ги приемате на довѣрие. Ако не мислите, ще кажете, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Но това не е достатъчно. Какво разбирате подъ тия две точки? Тѣзи точки представятъ мисъльта на две абсолютно разумни сѫщества, които се проявяватъ и действуватъ едновременно. Значи, животътъ на всички сѫщества се движи между тѣзи две точки. Тѣ представятъ възможности въ живота. Всѣко сѫщество, което излиза извънъ тия възможности, което се отклонява отъ правата линия и върви по крива линия, е осѫдено на падане. Щомъ падне, човѣкъ влиза въ областьта на несретитѣ, на нещастията, на безвѣрието, съмнението и т. н. Който се съмнява, той върви вече по крива линия. Следователно, който изкривява живота си, той трѣбва да се заеме да го изправи. — Какъ? — Много просто. Ще извади третата точка отъ пѫтя на своето движение. —Какъ могатъ да се примирятъ двама души? — Като извадятъ третата точка отъ своя животъ. Тѣ трѣбва да се движатъ по права линия. Отъ правата линия тѣ ще образуватъ квадрата и ще се примирятъ. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Що е обидата? — Третата точка на правата линия. Обидата е неизползувана енергия. Койтосе обижда, той има излишна енергия въ себе си, която не знае, какъ да използува. Въ Божествения свѣтъ обида не сѫществува. Обидата е човѣшко произведение. Всѣка обидна дума сѫществува за смѣтка на онзи, която я казва. Казано е въ Писанието: „За всѣка празна дума ще отговаряте“. Не е позволено да се говорятъ празни думи. Наистина, на какво основание човѣкъ може да говори лоши, обидни, празни думи? Казвате: Човѣкъ не е ли свободенъ да прави и да говори, каквото иска? Човѣкъ е свободенъ, само когато се движи между две точки. Щомъ се движи между три точки, той не е свободенъ. Човѣкъ е свободенъ, когато има единъ приятель. Щомъ има двама приятели, той не е свободенъ На сѫщото основание казваме: Докато има една жена, мѫжътъ е свободенъ; щомъ има две жени, той не е свободенъ. Докато има единъ мѫжъ, жената е свободна; щомъ има двама мѫже, тя не е свободна. Докато човѣкъ има по нѣколко мѫже или жени, той е робъ, по никой начинъ не може да бѫде свободенъ. Казватъ, че нѣкой мѫжъ ималъ две жени, но имъ помагалъ, влияялъ имъ. — Той имъ влияе, но и тѣ му влияятъ. Който има две убеждения за Бога, той е робъ, не е свободенъ човѣкъ. Нѣкои подържатъ мисъльта, че и Богъ се мѣни. — Това е човѣшка мисъль, не е Божествена. За Бога е казано, че е неизмѣненъ. — Еди-кой си философъ е казалъ, че Богъ се мѣни. — Този философъ е отъ обикновенитѣ учени. Отъсъздаването на свѣта досега тия философи сѫ причина за нещастията на хората. Защо? — Защото накараха хората да поставятъ за основа на живота си три точки. Животътъ може да се построи само върху две точки, а не върху три. Животъ, правилни отношения могатъ да сѫществуватъ само между две разумни сѫщества. Питате: Какъ трѣбва да се разбира животътъ? Нали съвременната наука дава методи за правилно живѣене? Нали животътъ е само на земята? — Оставете вашата философия настрана. Така може да мисли само заекътъ, вълкътъ, рибата, птицата. Така може да мисли само дивакътъ. Само тѣзи сѫщества могатъ да мислятъ, че ако излѣзатъ отъ своята срѣда, съ тѣхъ всичко се свършва. Заекътъ вѣчно ли трѣбва да остане въ тази си форма? Вълкътъ, лисицата, мечката, рибата, птицата вѣчно ли трѣбва да останатъ въ сегашнитѣ си форми? Човѣкъ за винаги ли трѣбва да остане въ формата на човѣкъ? Ако всѣко живо сѫщество счита, че като неговата форма нѣма друга толкова хубава, то ще остане назадъ въ развитието си. Единъ мѫжъ билъ много доволенъ отъ жена си и често я хвалилъ. Като изтъкавала нѣкое хубаво платно, той взималъ платното и го носилъ при другаритѣ си, да хвали жена си, че тъче хубаво. Има философи въ свѣта, които приличатъ на този мѫжъ. Напишатъ една своя теория и я разнасятъ отъ човѣкъ на човѣкъ, да имъ показватъ, че като тѣхната теория подобна не сѫществува. Кой мѫжъ не може да вземе платното, което жена му е изтъкала, и да го изнесе предъ хората? Че нѣкоя жена е тъкала платно, това още нищо не доказва. Важно е, защо е тъкала това платно, или какво е допринесло то въ живота? Ако вѫжарьтъ прави вѫжета, съ които бесятъ хората, каква полза отъ тия вѫжета? Ако единъ човѣкъ е убедителенъ и съ речьта си може да убеди мнозина, че животътъ нѣма смисълъ, каква полза отъ неговата убедителна речь? Каква полза има човѣчеството, че нѣкой се е родилъ мѫжъ или жена? Формата не опредѣля нѣщата. Дали нѣкой ще се родя мѫжъ или жена, това нищо не допринася за живота. Важно е, какъ мѫжътъ и жената ще изпълнятъ своето предназначение. Сега ще ви задамъ следния въпросъ: Господъ щѣше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това, нужно ли бѣше Адамъ да има другарка? Ако Адамъ нѣмаше другарка, женитѣ пакъ щѣха да дойдатъ на земята, но вѣ друга форма, съвършено различна отъ сегашната. Като видѣлъ своята другарка, Адамъ казалъ: „Тази е плътъ отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво искалъ да каже Адамъ съ тѣзи думи? Мислете по този въпросъ. Като разсѫждавате върху този въпросъ, вие ще се намѣрите въ положението на човѣка, направенъ отъ плъть и отъ кости. Отъ плъть и кости бѣха направени и Адамъ, и Ева. До създаването на Ева, Адамъ не се спираше върху въпроса, отъ какво е направенъ. До това време той знаеше, че въ свѣта има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае. Жената откри третата точка въ свѣта. Третата точка не вия пѫть представя отклоняване, отдалечаване отъ Първичния, отъ Божествения принципъ, зането на духа се представя графически съ триѫгъл- ника А1 В1 С1 (фиг. 1.). За да спасятъ човѣчеството отъ това слизане, отъ това отклоняване, философитѣ постройватъ другъ три- ѫгълникъ ABC, съ който представятъ възлизането на духа. Тѣзи два триѫгъл ника иматъ шесть ѫгла и шесть допирни точки. Така преплетени, тѣ образуватъ тъй наречения Соломоновъ знакъ. Въ тѣзи триѫгълници има две прави линии ВС и В1С1, които сѫ успоредни помежду си. Тѣзи линии, именно, разрешаватъ въпроситѣ. Мѫжътъ и жената вървятъ обикновено по успоредни линии. Върху този законъ сѫ построени аритметичнитѣ правила и условия при събирането. Какъ ще си обясните, защо при събирането на единицата сама съ себе си, се получава две, а при умножаването на единицата сама на себе си се получава пакъ единица? Какво казватъ за това съвременнитѣ математици? Колко ще получите, като извадите единица отъ единица? Нищо не се получава, т. е. получава се нула. Нищото е голѣма величина. Когато шишето се празни, ние се намираме предъ нищото. Подъ думата „нищо“ се разбира създаване на условия за започване на нѣщо ново, за създаване или започване на нѣкаква работа. Сѫщото нѣщо се прилага и въ окултнитѣ школи. Когато ученикътъ влѣзе въ Школата, първата работа по отношение къмъ него е да го изпразнатъ. При това положение ученикътъ преживѣва голѣми, страшни борби. Той се чувствува изгубенъ, изпразненъ, като че нѣма умъ, нѣма сърдце въ себе си, като че всичко е изгубилъ. Това не е загубване, но изпразване отъ заблуждения, отъ суевѣрия, отъ стари философски учения. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ всичко човѣшко, отъ всичко преходно, докато остане въ него само Божественото. Когато процесътъ на изпразването започне, ученикътъ се усѣща лекъ, подвиженъ. Колкото повече прогресира и навлиза въ духовния свѣтъ, толкова повече той дохожда до положение да изгуби всѣкакво понятие за животъ, за наука, за религия. Всичко въ него се обезсмисля, и той остава само съ силното желание въ себе сида се учи. Докато това свещено желание живѣе въ ученика, той ще може въ единъ день, въ една седмица, въ единъ месецъ, въ една година или въ нѣколко години най-много да спечели повече отъ това, което е изгубилъ. Ето защо, окултниятъ ученикь не бива да се обезсърдчава отъ резултатитѣ на своитѣ опити. Ученикътъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ следнитѣ нѣколко максими: като се обезсърдчава, да не се обезсърдчава; като краде, да не краде; като лъже, да не излъгва. Запримѣръ, нѣкой отива на гости. Домакинитѣ го поканватъ да яде заедно съ тѣхъ. Той отказва да яде, подъ предлогъ, че се е хранилъ. После, като излѣзе оттамъ, казва, че е гладенъ, че нищо не е ялъ у дома си. Ако домакинитѣ настояватъ да яде заедно съ тѣхъ, той ще седне предъ масата и ще каже, че заради тѣхъ ще яде, да имъ направи удоволствие. После ще каже, че ялъ съ голъмъ апетитъ, добре се разположилъ въ тѣхния домъ. Това сѫ приеми, форми на езика, съ които човѣкъ си служи. Това сѫ редъ примѣри изъ живота, чрезъ които се изпитва човѣшкиятъ характеръ. Сегашниятъ човѣкъ не може да бѫде още абсолютно искренъ. Когато го канятъ да яде, нека си каже направо, ялъ ли е или не, иска ли да яде, или не иска и т. н. Представете си, че нѣкой човѣкъ иска да услужи на другъ. Какъ трѣбва да му услужи, и какъ този човѣкъ трѣбва да приеме услугата? Двама души седатъ въ трамвая, единъ срещу другъ. Влиза кондукторътъ и започва да дава билети на пѫтницитѣ. Като дохожда до единъ отъ двамата, дава билетъ на първия, дава и на втория. Вториятъ изважда хиляда лева отъ джоба си и ги подава на кондуктора. — Нѣмате ли дребни пари? — Имамъ само единъ левъ, два лева още не ми достигатъ. Ако обичате, дайте ми единъ билетъ и, когато бѫдете свободенъ, отбийте се на еди-коя си улица, въ магазина ми, ще ви дамъ двата лева. — Нѣмамъ време. Платете сега! Въ този моментъ първиятъ господинъ му предлага два лева, да си вземе билетъ. — Не, нѣма нужда. Благодаря ви. Първиятъ господинъ дава паритѣ на кондуктора, и съ това въпросътъ съ билета се решава. Питамъ: Защо кондукторътъ не иска да услужи на този господинъ, да му даде единъ билетъ? Защо този господинъ не прие двата лева, които другиятъ му предложи? Това сѫ все съображения. Господинътъ, който услужи съ два лева, искаше да внесе въ ума на търговеца идеята, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ предъ видъ тази философия и да не се отклоняватъ отъ нея. Тѣ трѣбва да се рѫководятъ отъ положителната идея, че свѣтътъ е построенъ на две точки. Турятъ ли още една точка, тѣ изкривяватъ тази философия и заставатъ на крива линия. Докато за основа на живота си човѣкъ е поставилъ крива линия, той всѣкога ще живѣе въ заблуждения. Каквато работа и да го накаратъ да свърши, той всѣкога ще се отказва отъ нея, подъ предлогъ, че достойнството му не позволява това, или възгледитѣ и убежденията му не позволяватъ това и т. н. Какви сѫ тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не даватъ възможность на човѣка да работи? Въ края на краищата отъ този човѣкъ ще излѣзе единъ инвалидъ. Какъ трѣбва да постѫпва благородниятъ човѣкъ въ живота? Представете си, че въ дома на единъ благороденъ човѣкъ дохожда единъ странникъ, за когото се говори, че е падналъ човѣкъ, че обществото мисли лошо за него. Трѣбва ли благородниятъ човѣкъ да го приеме, или не? Въ първо време той ще се намѣри предъ дилема, да се подаде на вѫтрешния гласъ въ себе си, че и въ този човѣкъ има разумно, Божествено начало, заради което заслужава да бѫде приетъ въ дома му, или да се остави на течението на общественото мнение? Следъ малка борба въ него надделява Божествениятъ гласъ, и той приема странника въ дома си съ всичкото почитание и уважение. Съ тази постѫпка, въ душата на странника трепва желание и силенъ стремежъ да се изправи, да тръгне въ пѫтя на доброто. По този начинъ се създава разумна връзка между тия двама души. Мнозина искатъ да изучаватъ музиката, да се занимаватъ съ нея. Какъ трѣбва да се изучава музиката: като изкуство, или като съзнателна разумна връзка между душитѣ? За да се създаде тази разумна връзка, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. За да уравновеси своя характеръ, за да образува вѫтрешна връзка между Бога и своята душа, човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ. Да бѫде човѣкъ музикаленъ, това не значи само да знае да пѣе и да свири. Това е външна музика. Истински музикаленъ човѣкъ е онзи, който, при всички условия на живота си, казва: Такава е волята Божия, всичко е за добро. Това значи музика, това значи хармония на мисъльта. Трептенията на думитѣ въ този човѣкъ не сѫ нищо друго, освенъ музика и хармония. Който прави добро, той е музикаленъ човѣкъ, той е напълно хармонизиранъ въ своитѣ мисли, чувства и действия. Който не прави добро и се отказва отъ него, той не е музикаленъ. Въ него нѣма никаква хармония. Добриятъ човѣкъ е музикаленъ; лошиятъ не е музикаленъ. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде музикаленъ, подразбираме да се подържа въ него свещениятъ огънь на любовьта, т. е. да се подържа и засилва въ него стремежътъ на душата къмъ Бога. Музиката има смисълъ дотолкова, доколкото е въ състояние да разпали свещения огънь на любовьта въ човѣшката душа. Вънъ отъ това изкуство музиката нѣма никаква цель. Щомъ този огънь въ човѣка се разпали, той може да учи, да пише, да работи, да твори. Не гори ли този огънь въ него, той нищо не може да направи. Какво виждаме въ съвременнитѣ хора? Докато сѫ млади, тѣ пѣятъ и свирятъ. Щомъ остарѣятъ, тѣ преставатъ да се занимаватъ съ музика и пѣние, казватъ, че времето имъ е минало вече. — Не, и въ младини, и въ старини, въ човѣка трѣбва да гори свещениятъ огънь на любовьта. Казано е въ Писанието: „Човѣкъ трѣбва да пѣе и да хвали Господа и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ си“. Това значи да бѫде човѣкъ музикаленъ. И тъй, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие на човѣка трѣбва да се движатъ само между две точки. Затова всѣка вечерь човѣкъ трѣбва да преглежда мислитѣ, чувствата и действията си и ако намѣри, че нѣкое отъ тѣхъ се е движило между три точки, да извади третата точка. Третата точка не е нужна. За да има хармония въ себе си, човѣкъ трѣбва да има една майка и единъ баща, една сестра и единъ братъ, единъ приятель и една приятелка. Ако има двама братя или две сестри, той ще се натъкне на голѣми противоречия. Двамата братя или дветѣ сестри трѣбва да се съединятъ въ едно, както пръститѣна рѫката се Свиватъ въ юмрукъ. КогаТо човѣкъ стисне нѣщо въ рѫката си, виждатъ се само два пръста: палецътъ и показалецътъ. Тия два пръста образуватъ човѣка, т. е. правдата въ свѣта. Правдата е истинската мѣрка на нѣщата. Какво общо има между правдата и крѫга? Като говоримъ за правдата, ние подразбираме онази първична енергия, онѣзи разумни сили, които сѫ работили за създаване на палеца. Каква цель сѫ имали тия разумни сили, когато сѫ създавали палеца? Разумни сили сѫ работили за създаването на всички пръсти, а не само за палеца. Мнозина гледатъ на пръститѣ като на израстъци, произлѣзли по нѣкакъвъ механически начинъ. — Не, разумни сѫщества, разумни архитекти сѫ работили за създаването на пръститѣ, и то съ строго опредѣлена цель. Казано е, че Богъ е създалъ човѣка. Каква е била мисъльта на Бога при създаването на първия пръстъ?—Да познае човѣкъ правдата, да разбере смисъла на страданията. Като скърби, като страда, човѣкъ придобива опитности. Смисълътъ на живота не се заключава въ радоститѣ и страданията, но въ резултата, въ това, което човѣкъ ще научи и разбере отъ тѣхъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да работи. Скръбьта и радостьта сѫ две математически числа, съ които човѣкъ трѣбва да работи. Резултатътъ отъ тази работа сѫ опитноститѣ, знанието, които той придобива. Който има опитности, той има мѫдрость, той има знание. Знанието, мѫдростьта сѫ необходими за човѣка, понеже взиматъ участие при строежа на неговото тѣло, на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговия духъ и на неговата душа. Веднъжъ устроенъ, както трѣбва, човѣкъ може да се ползува отъ тѣлото си, отъ ума, сърдцето, душата и духа си. Това сѫ сили, дадени на човѣка за разумна работа съ тѣхъ. Който не иска да скърби, той нѣма и да се радва. Щомъ нито скърби, нито се радва, човѣкъ се лишава отъ опитности. Лишенъ отъ опитности, човѣкъ е лишенъ и отъ условия за развитие. И тъй, ще знаете, че безъ скърби и радости, нищо хубаво не можете да придобиете. Безъ скърби и радости, никаква любовь не може да сѫществува. За да се прояви любовьта, необходими сѫ скърби и радости. Тѣ сѫ слуги на любовьта. Забележете, когато обичате нѣкого, вие се радвате, че ще дойде, а скърбите, че ще замине. Кои сѫ мотивитѣ за вашата скръбь и за вашата радость? Вие скърбите, защото нѣмате условия да проявите любовьта си. Радвате се, защото имате условия да проявите любовьта си. Ако човѣкъ съзнае и разбере, че любовьта всѣкога се проявява, той ще бѫде радостенъ, ще запази своя миръ и равновесие. Тогава опорната точка въ живота на човѣка ще бѫде мирътъ. Човѣкъ трѣбва да има миръ въ душатаси. Мирътъ е въ зависимость отъ опитностьта и вѣрата на човѣка. Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра, че каквито промѣни да ставатъ въ живота му, както и да се мѣнятъ условията, той да остава твърдъ и непоколебимъ, на йота да не отстѫпва отъ своето убеждение, отъ своята свещена идея. Съвременнитѣ хора—учители, проповѣдници, държавници и общественици, всички говорятъ и работятъ за изправяне на свѣта. Свѣтътъ може да се изправи съ премахване на огънатитѣ, на кривитѣ линии. Кривитѣ, огънатитѣ линии иматъ приложение въ живота, но не въ закона на любовьта. Когато нѣкой иска да ви удари съ камъкъ, вие се изкривявате, образувате огъната линия, защото искате да запазите главата си отъ удара. Като запазвате главата си, вие излагате друга нѣкоя часть отъ тѣлото си, и то онази, която може да носи удара, безъ да повреди цѣлото тѣло. Обаче, като срещнете човѣкъ, когото обичате, вие разтваряте рѫцетѣ си въ права линия, насочвате ги напредъ, съ желание да го пригърнете. Какво показва това? Това показва, че любовьта се проявява само между две точки, т. е. между две разумни сѫщества. Въ който день се огъне правата линия, по която се движатъ тия разумни сѫщества, токътъ на любовьта веднага се прекѫсва. Това показва, че вие сте направили нѣкаква повреда въ инсталацията на любовьта. — Кѫде се намира тази инсталация? — Въ духовния свѣтъ. Щомъ сепрекѫсне тази инсталация, и знанието моментално изчезва. Апостолъ Павелъ казва: „Който стои, да гледа да не падне“. Какво означава този стихъ? — Който е правъ, да гледа да не допусне въ себе си трета точка, да не се огъне, да не се отклони отъ пѫтя на любовьта. Запримѣръ, имате единъ приятель. Никога не допущайте въ ума си мисъльта, че той е по-лошъ, по-нечистъ отъ васъ. Мислете за него така, както мислите за себе си. Изобщо, не мислете, че хората сѫ по-лоши отъ васъ. Тѣ сѫ толкова добри, колкото сте и вие добъръ. Обаче, не мислете, че вие сте по-лошъ отъ тѣхъ. Нѣкой иска да работи върху своя характеръ, да го подобри. — Не, той трѣбва да работи за създаване на добри чърти въ себе си, за усилване на вѣрата си, а не за подобрение на характера си. Човѣкъ лесно губи вѣра въ себе си. Като го подложатъ на нѣкакъвъ изпитъ и не издържи, той веднага се обезвѣрява. Като го обиди нѣкой, той веднага изгубва любовьта си и вмѣсто да насочи рѫцетѣ си напредъ, да го пригърне, показва му лакета си. Този човѣкъ е внесълъ третата точка въ живота си, или въ отношенията си къмъ своя приятель. Защо измѣняте отношенията си? — Защото ви обидилъ, защото помислилъ нѣщо лошо за васъ. Кой човѣкъ не е помислилъ нѣщо лошо за Господа? Кой човѣкъ не е изказалъ недоволството си отъ Господа, че не му е далъ, каквото му е нужно,или че на другитѣ е далъ повече, отколкото на него? Хората бързатъ много. Тѣ нѣматъ търпение да видятъ, какъвъ е Божиятъ планъ, какво е опредѣлилъ Той за всѣка душа. Всѣки моментъ, всѣки день Той прибавя по нѣщо ново за всѣка душа. Ето защо, вие трѣбва да имате търпение, да чакате цѣлъ животъ, цѣла вѣчность, за да разберете, какъвъ е Божиятъ планъ, каква е Любовьта Му. Хората искатъ изведнъжъ да видятъ проявата на Божията Любовь, изведнъжъ да получатъ всички блага. Това значи, да поставятъ три точки на своя пѫть. Сега, отъ всички се иска приложение. Отъ всички се иска права мисъль. Днесъ и млади, и стари само критикуватъ. Като видятъ млада мома и младъ момъкъ заедно, тѣ започватъ да ги критикуватъ. Злото, престѫплението не седи въ това. Докато двама души се движатъ по права линия, между две точки, никакво престѫпление не може да стане. Щомъ линията се огъне и се яви трета точка, престѫплението е вече на лице. Третата точка създава злото въ свѣта. Злото влѣзе въ рая, когато се яви третата точка — змията. Тогава изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Въ рая не се позволява многоженство. Понеже жената внесе многоженството въ рая, Богъ я изпѫди оттамъ. Съ нея заедно излѣзе и Адамъ. Днесъ ще изпѫдятъ мѫжа отъ рая. Жената внесе многомѫжеството въ свѣта, а мѫжътъ — многоженството. И едното, и другото сѫ пре15 стѫпления. На единъ мѫжъ е позволено да има само една жена; и на една жена е позволено да има само единъ мѫжъ. Ще кажете, може би, че Соломонъ, като мѫжъ, ималъ много жени и много наложници. — Единъ бѣше Соломонъ, двама Соломоновци не могатъ да сѫществуватъ. Единъ бѣше Давидъ, двама Давидовци не могатъ да сѫществуватъ. И Адамъ бѣше единъ. Природата никога не повтаря опититѣ си. Тя никога не прави два еднакви опита. Тя казва: Единъ Адамъ е достатъченъ. Единъ Аврамъ е достатъченъ. Единъ Давидъ е достатъченъ. Единъ Соломонъ е достатъченъ. Докато за всѣко нѣщо има само по единъ екземпляръ, той е на мѣстото си. Като знаете това, всички трѣбва да се стремите да създадете въ себе си положителна философия за живота; всички трѣбва да си изработите правилно разбиране за Бога; всички трѣбва да придобиете вѫтрешни опитности. Какъ ще разберете Бога? Какъ ще Го намѣрите? — Като изучавате себе си, като изучавате ближнитѣ си, вие ще намѣрите Бога и ще Го разберете. Вашиятъ животъ представя единъ крѫгъ. За да разберете живота си, за да се познаете, вие трѣбва да изучавате всички закони и правила, всички свойства на крѫга. Той представя предметно учение за васъ. Безъ предметно учение вие нищо нѣма да научите и разберете. Звездитѣ, луната, слънцето, това е предметно учение за човѣка. Всички науки сѫщо така сѫ предметно учение за ученицитѣ. Който съзнателно учи, той вижда въ всѣко нѣщо нѣкаква велика цель. Всѣко нѣщо е на мѣстото си, всѣко нѣщо има свое предназначение. Въ този смисълъ, и гнѣвътъ има свое предназначение. Който не се гнѣви, той не е човѣкъ. Какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ? Въ Писанието се казва, какъ трѣбва да се гнѣви човѣкъ. Казано е тамъ: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте!“ Гнѣвътъ разширява главата на човѣка. Ако човѣкъ никакъ не се гнѣви, главата му остава плоска, като дъска. Какво може да постигне човѣкъ съ плоска глава? Главата трѣбва да бѫде овална, добре закрѫглена. Гнѣвътъ е творческа енергия, която трѣбва да се впрегне на работа. Щомъ се впрегне на работа, тя разширява главата на човѣка, развива известни мозъчни центрове. Който иска да развива гърдитѣ си, той трѣбва да се гнѣви, да използува енергията на гнѣва. Той трѣбва да се гнѣви така, че да не съгрѣшава. Ще кажете: Щомъ е така, ние трѣбва да бѫдемъ кротки. — Не, свѣтътъ не се нуждае отъ кротки хора. Разумни хора сѫ нужни на свѣта, а не кротки. Едно трѣбва да знаете: каквото човѣкъ желае за себе си, това трѣбва да даде и на другитѣ. Ако искашъ за себе си правда, правдини, и на другитѣ трѣбва да дадешъ правдини. Ако искашъ за себе си свобода, трѣбва да помислишъ за свободата и на другитѣ хора. Божественото е еднаквоприложимо за всички живи сѫщества, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Запримѣръ, отдето и да мине водата, тя на всички дава: и на растения, и на животни, и на хора. Тя напоява, освежава и съживява. Тя дава на всички живи сѫщества, споредъ колкото тѣ могатъ да възприематъ. Божественото е мѣрка въ живота. Съ тази мѣрка трѣбва да опредѣляте работитѣ си. За да дойдете до тази мѣрка, вие трѣбва да знаете философията на крѫга. Крѫгътъ, изобщо, представя цѣлокупния животъ: горната половина представя положителния животъ; долната половина представя отрицателния животъ. Въ положителната страна на живота е радостьта. Щомъ извърви горната половина на крѫга, човѣкъ неизбѣжно ще слѣзе въ долната половина на крѫга, дето е скръбьта, нещастието, страданието. Затова, именно, казваме, че радостьта и скръбьта вървятъ една следъ друга и постоянно се смѣнятъ. Който се е родилъ въ горната часть на крѫга, при благоприятнитѣ условия на живота, въ свѣтлата страна, той ще бѫде въ радостьта, въ щастието. Който се е родилъ въ долната половина на крѫга, при неблагоприятнитѣ условия на живота, той ще преживѣе голѣми скърби и страдания. Този човѣкъ се намира подъ влиянието на кармическия законъ. Кармата не е нищо друго, освенъ законъ за възмездие. Каквато и да е кармата на човѣка, тя може да се подобри. И тъй, за да подобри човѣкъ кармата си, за да влѣзе въ благоприятнитѣ условия на живота, той трѣбва да се домогне до положителната наука и да я приложи. За тази цель той трѣбва да работи, да прилага знанието си, докато се свърже съ напреднали сѫщества, които ще му помагатъ. Това може да провѣри всѣки отъ васъ. Представете си, че изучавате музика. Учительтъ ви дава едно мѫчно парче и следъ нѣколко деня иска отъ васъ да сте го научили добре. Вие свирите день, два, три, не ви върви. Започвате да се молите, дано по нѣкакъвъ начинъ да ви се помогне. Едно отъ напредналитѣ сѫщества, което познава добре музиката, влиза у васъ и започва да ви помага. Като посвирите единъ два-часа, вие научавате добре парчето и сте готови да се явите на урокъ предъ учителя си. Щомъ се свържете съ едно отъ тия напреднали сѫщества въ музиката, тѣ сѫ готови всѣкога да ви помагатъ. Докато ги слушате, докато вѣрвате въ тѣхъ, тѣ ще ви помагатъ. Щомъ се усъмните въ тѣхъ, тѣ ще ви изоставятъ, да разберете, какво значи да работите безъ помощьта на тия сѫщества. Докато работитѣ ви се отдаватъ лесно, вие казвате: Азъ самъ научихъ урока си, никой не ми помогна. Щомъ кажете така, вие сте подъ изкушение вече. Дойде ли изкушението, вие изгубвате помощьта на свѣтлитѣ, напреднали братя, и оставате самъ, съ собственитѣ си сили. Това значи, да се оплетатъ работитѣ на човѣка. Забелязано е, че докато човѣкъ обича нѣкого, готовъ е да слуша и да изпълнява всичко, каквото той му казва. Щомъ изгуби любовьта си, работитѣ на този човѣкъ тръгватъ назадъ. Той е попадналъ вече въ третата точка на правата линия. За да не изпаднете въ това положение, обичайте. Обичьта, любовьта върши чудеса. Когато двама млади се обичатъ, тѣ се поощряватъ единъ другъ, и работитѣ имъ вървятъ добре. Каквото лошо и да говорятъ външнитѣ хора за тѣхъ, било само за момата, или за момъка, тѣ нищо лошо не виждатъ. Всѣка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, отъ нея се раждатъ свѣтли, възвишени мисли. Когато не обичате нѣкого, каквото и да говори той, каквато мѫдрость да казва, вие не го чувате. Неговитѣ думи за васъ сѫ обикновени, безъ никакво съдържание. Следователно, безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта дава възможность на човѣка да учи, да различава доброто отъ злото. За да разбере живота, съ дветѣ негови половини — свѣтла и тъмна, човѣкъ трѣбва да скара доброто и злото. Докато се каратъ, той трѣбва да стои настрана, да не взима участие въ препирнитѣ имъ, а само да наблюдава и размишлява. Така той ще научи много нѣща. Не успѣе ли да скара доброто и злото, човѣкъ изпада въ голѣма каша и толкова сеобърква, че изгубва смисъла на живота. Ако човѣкъ може спокойно да наблюдава, какъ злото и доброто въ него, или вънъ отъ него, се борятъ, той може да мисли и да се учи отъ тѣхъ. Мнозина искатъ да кажатъ, че сѫ надрасли обикновенитѣ условия на живота, вследствие на което нито обичатъ, нито мразятъ. Когато човѣкъ нито обича нѣкого, нито го мрази, той не мисли за него. Кое е по-хубаво: да те мразятъ, или да мислятъ за тебе ? — Да мислятъ за тебе е най-доброто положение. Който мрази, той предава енергия на онзи, когото мрази, и по този начинъ го прави по-деятеленъ, по-активенъ. Който мисли за нѣкого, той го прави по-разуменъ. Следователно, ако нѣкой ви мрази, радвайте се, защото той ще ви придаде повече активность, т. е. ще усили волята ви. Това означава разширяване. Който мрази нѣкого, той му принася полза. Ако знаеше това, той не би го мразилъ. Законътъ е такъвъ. Тази е причината, за която първитѣ християни бѣха гонени, преследвани и измѫчвани. Тѣ бѣха мекушави и, за да се калятъ, трѣбваше да бѫдатъ подложени на голѣми мѫчения и страдания. Апостолъ Павелъ стана герой, следъ като му удариха три пѫти по 39 тояги. Мѫчно се издържатъ изпитанията, но за да се понасятъ леко, човѣкъ трѣбва да разбере философията на живота. Като разбере тази философия, той ще види, че и въ скръбьта, и въ радостьта, и въ мисъльта има великъ замисълъ. Тѣ иматъ своето велико предназначение въ живота. Безъ тѣхъ животътъ нѣма смисълъ. И тъй, за да разбере живота на земята, човѣкъ трѣбва да приведе противоречията, на които се натъква, къмъ общъ знаменатель. За да бѫдете смѣли и доволни отъ живота си, вие непременно трѣбва да го разбирате. Не го ли разбирате, каквото днесъ придобиете, утре ще го изгубите. Щомъ изгубите всичко, вие ще страдате, безъ да знаете защо. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да знае, защо страда. Той трѣбва да се радва въ страданията си и да скърби въ радоститѣ си. Това значи: и като страда, и като се радва, човѣкъ трѣбва да мисли. Сега, отъ всички се иска приложение. Безъ приложение, човѣкъ винаги ще се натъква на противоречия. Често противоречията биватъ толкова голѣми, че настава мракъ въ човѣшкото съзнание. Този мракъ въ съзнанието помрачава мисъльта. Когато нѣкой се оплаква, че въ съзнанието му е тъмно, това показва, че свѣтлина липсва въ ума му. Следователно, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума и отъ повече топлина въ сърдцето си. Ние не говоримъ за онази топлина, която изгаря тѣлата, нито за онази, която ги разтопява. Ние имаме предъ видъ онази топлина, която помага за растенето и развитието на тѣлата. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се справи съ онова горение въ себе си, което произвежда димъ, сажди и недоволство. Човѣкъ трѣбва даси създаде ново тѣло, новъ организъмъ. Сегашното му тѣло ще се видоизмѣни, ще претърпи голѣми промѣни. До това време бѫдете доволни отъ онова, което ви е дадено. Не само ново тѣло ще имате, но и нова земя ще ви се даде. Отъ вашитѣ разбирания зависи, кога и кои ще населятъ новата земя. Когато придобиете любовьта и мѫдростьта въ себе си, вие ще напуснете старитѣ си тѣла, старитѣ си жилища и ще влѣзете въ нови, по-удобни, по-красиви отъ сегашнитѣ. За това време, именно, Христосъ говори: „Отивамъ да ви приготвя жилища. И дето съмъ азъ, тамъ ще бъдете и вие“. Това е една отвлѣчена, но права философия, която ви давамъ главно за размишление. Съ нея вие не можете да разрешите въпроситѣ си, но можете поне да разсѫждавате. Въпроситѣ се разрешаватъ отъ опитноститѣ, които придобивате. И тъй, отъ васъ се иска да се движите между две точки. Това значи да бѫдете доволни. Най-малкото недоволство у васъ внася третата точка на правата линия. На единия край на правата линия седи Богъ, а на другия — човѣкъ. Щомъ се яви трета точка на правата, Богъ веднага запитва човѣка: Защо си недоволенъ? Какво искашъ? — Искамъ да бѫда красивъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ красивъ, ще ти се даде ангелска красота, но ще гледашъ да се справишъ съ нея. Като придобие тази красота, човѣкъ пакъ става недоволенъ. — Защо си недоволенъ ? — Много мебезпокоятъ. — Така е. Когато човѣкъ придобие ангелска красота, той не може да се справя съ нея. Кой какъ го види, ще иска да бѫде съ него, да се разговаря, да му се радва. Красотата е подобна на меда. Турете една чиния съ медъ на открито и вижте, какво ще стане съ меда. Отдалечъ още пчелитѣ ще го помиришатъ и ще го накацатъ. Следователно, ако красотата, богатството, които имате, ви приближаватъ къмъ Бога, тѣ иматъ смисълъ; ако ви отдалечаватъ отъ Бога, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако науката, която имате, е въ състояние да събуди у васъ свещенъ трепетъ къмъ Бога, тя е на мѣсто. Не може ли да направи това, отдалечи ли ви отъ Бога, тази наука не ви е нужна. Всѣко нѣщо, което създава потикъ на човѣка къмъ възвишеното и благородното въ свѣта, е на мѣсто. Като знаете това, не се страхувайте отъ влиянието на хората. Докато вървите въ правия пѫть, хората могатъ само да ви вдъхновяватъ, но не и да ви влияятъ. Тогава между душитѣ на хората ще става правилна обмѣна. Тѣ ще се разбиратъ, братски ще живѣятъ помежду си. За да познаете, дали единъ човѣкъ е благороденъ, погледнете го 10 — 15 м. въ очитѣ и вижте, ще се смути ли той, или ще остане спокоенъ. Ако не се смути отъ погледа ви, той е благороденъ човѣкъ. Въ случая вашиятъ погледъ не е нищо друго, освенъ свѣщь, на която може да се чете. Благородниятъ човѣкъ ще използува свѣтлината на тази свѣщь и ще започне да чете, да учи. Значи, смисълътъ на всѣка запалена свѣщь седи въ свѣтлината ѝ, на която човѣкъ може да чете. Ако четете, вие ще се ползувате. Ако закриете свѣтлината на свѣщьта съ нѣкаква цвѣтна покривка, и по този начинъ намалите и трансформирате свѣтлината ѝ, вие всичко ще загубите. Въ това нѣма никаква философия. Всѣка свѣщь, на която свѣтлината се забулва, не е на мѣстото си. Тази свѣтлина е вредна за очитѣ. Тъй щото, съ нищо не закривайте Божествената свѣтлина. Когато Божествената свѣтлина изгрѣва въ човѣшката душа, въ какъвто размѣръ и да е, никакви коментарии не трѣбва да се правятъ върху нея. Тази свѣтлина дава на човѣка мѫдрость, знание и сила. Сега, като говоря така, мнозина ще кажатъ: Защо трѣбва всичко това да ни се казва публично? Питамъ: защо пророкъ Натанъ изнесе погрѣшкитѣ на царь Давида на лице? Не можа ли да отиде при него да му каже, да затули по нѣкакъвъ начинъ погрѣшката си? Той каза всичко право въ очитѣ на Давида, вследствие на което и до днесъ, отъ три хиляди години насамъ, всички хора четатъ и препрочитатъ неговата история и неговия животъ. Затова хората се чудятъ, какъ е възможно, Давидъ, помазаникъ Божий, да е извършилъ такава погрѣшка. Това е неразбиране на живота. Давидъ плати скѫпо за своята погрѣшка. Давидъ бѣше благороденъ. Той съзна погрѣшката си и я изправи. Както Господъ изложи Давида за една погрѣшка предъ цѣлия свѣтъ, така Той ще изложи всѣки човѣкъ, който грѣши. Господъ ще го изложи предъ лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човѣка ще бѫде изложено на показъ. Всѣки ще бѫде изложенъ, всѣки ще бѫде сѫденъ за дѣлата си. — Ама защо не се кажатъ погрѣшкитѣ ми само на мене, на ухото ми? Божественото учение не се проповѣдва на ухото. То се проповѣдва предъ всички хора, на всеуслишание. Отношенията на хората къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ чисти, разумни. Щомъ отношенията имъ сѫ разумни, тѣ ще иматъ правилни разбирания за живота. Когато отношенията на човѣка къмъ Бога сѫ правилни, той не изпада въ заблуждения. Който нѣма правилни отношения къмъ Бога, той често изпада въ заблуждения и мисли, че му се даватъ особени откровения отъ Бога. Това сѫ частни откровения, а не общи. За насъ сѫ важни ония откровения, които се отнасятъ до всички хора. Божественото се проявява въ общото, въ принципалното. Само Божественото е въ състояние да разреши противоречията въ живота. Щомъ разбере смисъла на живота, човѣкъ ще бѫде въ сила да обича, както своитѣ приятели, така и своитѣ неприятели. Той ще обича и ония, които го обичатъ, както и ония, които го мразятъ. Това значи да опишете една окрѫжность около себе си, да завършите крѫга на своята деятелность. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 7 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Малки и голѣми придобивки" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1936 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първата причина. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ Т. м. За следния пѫть пишете върху темата: „Книгата, която е упражнила най-голѣмо влияние въ детинството ми“. Следъ тази тема пишете върху следната: „Защо човѣкъ живѣе?“ Когато пишете темитѣ си, пазете се отъ философствуване. За да се развивате, за васъ не е важно, кой какво е писалъ по даденъ въпросъ, но какво вие знаете отъ вашия животъ, отъ това, което вие сте опитали и преживѣли. Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь“. Сега, като ви наблюдавамъ, като изучавамъ хората, въ всички виждамъ погрѣшно схващане на основнитѣ въпроси въ живота. Запримѣръ, всички хора искатъ работитѣ имъ да бѫдатъ съвършени. Това е невъзможно по единствената причина, че съзнанието на хората постоянно се прекѫсва. Да бѫдатъ работитѣ ви съвършени, това е крайната цель на живота, това е идеалниятъ животъ, който нѣкога, въ далечното бѫдеще ще се реализира. Тази цель може да се осѫществи още днесъ, но индивидуално, отъ отдѣлния човѣкъ само. Когато казвамъ, че съвършенство може да се постигне въ далечното бъдеще, имамъ предъ видъ цѣлокупния животъ: съвършенство за всички живи сѫщества на земята, а не само за единици хора. Понеже съзнанието на човѣка се прекѫсва, ще го видите днесъ въ едно общество, утре въ друго; днесъ минава презъ една область, утре — презъ друга; днесъ харесва една жена, утре—друга; днесъ се сприятели съ единъ човѣкъ, утре — съ втори, трети; днесъ започне единъ занаятъ, утре — втори; днесъ изучава една наука, утре — друга и т. н. Каквато наука и да изучава, въ края на краищата човѣкъ нѣма да разреши задачитѣ въ живота. Запримѣръ, какво особено разрешава философията? И философията разрешава нѣщо, но тя не разрешава сѫщественитѣ въпроси въ живота, които поставятъ човѣка на здрава, солидна основа. Философитѣ подържатъ, че единъ Богъ сѫществува въ свѣта, че една Първична Причина управлява свѣта, но съ какво ще докажатъ това? Съ думи само? Тия въпроси съ думи не се доказватъ. Съ Думи всѣки може да направи най-хубава баница отъ първокачествено брашно, масло, сирене, да я полѣе отгоре съ прѣсно, хубаво млѣко и да каже: Заповѣдайте! Обаче, баница ли е това? Вкусихте ли я, разбрахте ли нѣщо отъ нея? По този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ. Следъ всичко това ще разправяте на хората, какви възгледи имате за живота. Вашитѣ възгледи представятъ баница, която на думи само е направена. Тази баница не е реална, съ нея никой не може да се нахрани. Реално е само онова, което може да се опита и приложи. Като разсѫждавате върху единъ или другъ въпросъ, вие често се запитвате, защо сте влѣзли въ Школата. Не можемъ ли да живѣемъ, безъ да влизаме въ Школата? — Можете. Човѣкъ може да живѣе и съ философия, и безъ философия; той може да живѣе и съ музика, и безъ музика; и безъ да става баща или майка, човѣкъ пакъ може да живѣе; и безъ вѣра човѣкъ може да живѣе, и съ вѣра може да живѣе. Ще кажете, че безъ вѣра нѣма животъ. Ами какъ живѣятъ рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ? Тѣ нѣматъ вѣра и въпрѣки това живѣятъ. Когато казвате, че безъ вѣра нѣма животъ, вие имате предъ видъ вашата специфична вѣра. Но това е ваше субективно схващане. Вие мислите, че вашитѣ, схващания и отношения къмъ живота опредѣлятъ отношенията ви къмъ Първата Причина. Само онзи има прави отношения къмъ Бога, къмъ Първата Причина, който е близо до Нея. По какво се познава тази близость? — По добротата на човѣка. Който се приближава до Бога, той е добъръ. Който не се приближава до Бога, той не може да бѫде добъръ. Ако житното зърно несе устреми къмъ Бога, не се насочи къмъ слънцето, никога нѣма да израсте, т. е. не може да бѫде добро. Безъ любовьта, безъ слънцето, житното зърно не може да придобие онѣзи сокове, които сѫ необходими за неговия животъ, за неговото развитие. Второто положение: когато Богъ се приближава къмъ хората, Той проявява своята милость. Това наричатъ философитѣ „Божественъ Промисълъ“. Срѣщате единъ простъ човѣкъ, който ви разказва: Чудно нѣщо, простъ човѣкъ съмъ, не познавамъ наука, нищо не зная, а хората сѫ внимателни къмъ мене. Всѣки се чуди, какъ да ми услужи. Този ме кани у дома си, онзи ме кани. Съ нищо не съмъ заслужилъ внимание, а въпрѣки това отъ всички го получавамъ. Той се чуди на това внимание, на тия услуги, а въ всичко това ние виждаме Божия Промисълъ. Отдалечи ли се Богъ отъ човѣка, той вече е изложенъ предъ грубостьта, предъ невниманието на хората. За съзнателния човѣкъ и приближаването, и отдалечаването на Бога е благословение. Въ първия случай той вижда Божията милость, въ втория — Неговата светость. Тогава човѣкъ вижда и Божията Мѫдрость. И тъй, който иска да опита върху себе си милостьта Божия и Неговия Промисълъ, да се приближи къмъ Бога. Който иска да опита Божията Мѫдрость, Божията светость и да познае себе си, той трѣбва да се отдалечи отъ Бога. За неразумния, обаче, отдалечаването отъ Бога внася въ него недоволство, песимизъмъ, обезсмисляне на живота. За да не изпадатъ въ песимизъмъ, хората трѣбва да иматъ връзка съ Бога, макаръ и микроскопическа. Щомъ иматъ тази връзка, тѣ ще носятъ въ съзнанието си жива идея за Бога. Тази връзка никога не трѣбва да се прекѫсва, а за това е нужно будно съзнание, което никога не трѣбва да се помрачава. Какво представя връзката на човѣка съ Бога? Тя е изворъ, който напоява и най-сухитѣ и безплодни мѣста и ги прави плодородни. Представете си, че имате сто декара земя, но наоколо нѣма никакъ вода, която да напоява земята. Разоравате я, торите я, сѣете я, но тя нищо не дава. Искате да я продадете, да се освободите отъ нея, но никой не желае да я купи. Ако нѣкой е готовъ да я купи, ще даде за нея нищожна цена. Едно нѣщо липсва на тази земя — вода. Прекарате ли презъ нея вода, тя ще стане плодородна. Върху нея всичко ще расте: жито, царевица, зеленчуци и плодове. Цената на тази земя веднага ще се повдигне. Най-малката вадичка е въ състояние да оплодотвори и най-сухата земя. Сѫщото нѣщо се отнася и до човѣка. Най-малката вадичка, прекарана презъ сърдцето на човѣка, е въ състоявие да оплодотвори всичко. Ето защо, не правете опити да поливате почвата на своето сърдце съ кофи вода, но прекарайте презъ негo една вадичка,която постоянно да тече и да го напоява. Постоянство и непреривность се иска отъ човѣка: непреривность въ съзнанието, непреривность въ обработване почвата на вашето сърдце и на вашия умъ. Това значи вѫтрешна, непреривна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази връзка, човѣкъ се излага на съмнения, на недоразумения, на колебания. Че нѣкой е сгрѣшилъ, или направилъ нѣкакво престѫпление, това не трѣбва да разколебава вѣрата ви. Че конь ритналъ нѣкого и го осакатилъ, това ни най-малко не трѣбва да разколебава вѣрата ви. — Ама защо Господъ позволи на коня да осакати този човѣкъ? Вината не е въ Бога. Ако искате да не ви рита конь, не стойте задъ него. Ако искате да не ви хапе конь, стойте на известно разстояние отъ него. Вие трѣбва да заемете опредѣлено положение спрѣмо коня, а не той спрѣмо васъ. Коньтъ обича да рита и да хапе, не може да се измѣни заради васъ. Такова е неговото естество. Много коне хапятъ господаритѣ си. Защо? — Защото съзнанието имъ не е будно. Свѣтътъ, въ който живѣете, е свѣтъ на противоречия. Защо? — Защото въ този свѣтъ влизатъ и човѣшки планове и намѣрения. Въ този свѣтъ влизатъ и второстепенни сили, които прбизтичатъ отъ човѣшкото съзнание, отъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Дето човѣшкото присѫтствува, тамъ всѣкога има противоречия. Въ човѣшкото всѣкаква разумность отсѫтствува. Въ човѣшкия животъ има редъ причини отъ вториченъ характеръ, които създаватъ нещастия на хората. Запримѣръ, майката страда отъ туберкулоза. Тя ражда синъ, който наследява болестьта на майка си, и следъ време той заболява отъ сѫщата болесть. Нѣкѫде бащата е пияница, и следъ време синътъ проявява сѫщата слабость. За да избегне едното или другото наследство, синътъ трѣбва да бѫде гениаленъ, съ необикновени умствени и духовни сили въ себе си. Той трѣбва да направи голѣми усилия, за да преодолѣе своитѣ наследствени слабости отъ майка си или отъ баща си. Обаче, човѣкъ самъ може да създаде въ себе си охтика, пиянство, безъ да ги е наследилъ отъ родителитѣ си. По какъвъ начинъ? Чрезъ своитѣ отрицателни мисли и чувства. Значи, човѣкъ самъ може да влоши положението си, и самъ може да подобри положението си. Какъ трѣбва да разбирате тази мисъль? Човѣкъ самъ да подобри положението си, това не значи, че той не трѣбва да приеме помощьта на другитѣ хора, на своитѣ ближни и да бѫде съвършено самостоятеленъ, което мнозина желаятъ. Човѣкъ самъ да оправи положението си, това значи, да насочва мисъльта, чувствата си въ права посока и да приема помощьта на ония, които му съдействуватъ въ този пѫть. Вие искате да си направите една двуетажна кѫща. Можете ли сами да я направите? — Не можете. Обаче, всички, които ще ви помагатъ, трѣбва, да иматъ предъ видъ вашия интересъ, вашия стремежъ. Щомъ тѣ се рѫководятъ отъ вашитѣ интереси и ви помагатъ безкористно, и вие ще имъ отдадете заслуженото. Или, представете си, че вие искате да създадете нова философия за живота. Ако стоите на становището, че трѣбва да бѫдете съвършено самостоятелни и независими, вие трѣбва да създадете съвършено свободна философия, независима отъ ничий другъ възгледъ. Обаче, това е невъзможно. — Не, има една положителна философия, чийто принципи сѫ неизмѣнни. Следователно, ако нѣкой иска да гради своя философия, той трѣбва да вземе за основа на тази философия онѣзи неизмѣнни принципи, общи за всички времена и епохи, и върху тѣхъ да гради. Тѣзи принципи ще ви бѫдатъ помощници въ съграждане на вашата философия. Тѣхъ ще, приемете на довѣрие, макаръ и да не сте ги изпитали, а нагоре ще строите сами. Нѣкой казва, че видѣлъ ангелъ и описва, какъвъ билъ: съ лице свѣтло, съ очи пламенни, съ криле на гърба си и т. н. Ако вие не сте видѣли ангелъ, не остава друго, освенъ да вѣрвате на този човѣкъ. Едно само трѣбва да го питате: Какво е почувствувалъ при вида на този ангелъ? Ако ви каже, че се е вкаменилъ на мѣстото си, ще знаете, че това видение не е ангелъ. Да видите ангелъ, това значи, да се освободите отъ ограниченията си, да възкръснете. Следователно, да поставитеза основа на живота си неизмѣннитѣ принципи на цѣлокупния животъ, това значи, да построите кѫщата си върху канара, която нито буритѣ, нито вѣтроветѣ могатъ да разрушатъ. Подъ думата ангелъ се разбира сѫщество съ необикновена мекота, доброта и интелигентност, съ голѣма отзивчивость и готовность да помага на по-слабитѣ, заради което е слѣзълъ на земята. Споредъ степеньта на свѣтлината, която ангелитѣ излѫчватъ за човѣка, се сѫди и за интелигентностьта на самия човѣкъ. Тѣ никога не изразходватъ свѣтлината си напразно. Когато учительтъ разправя на ученицитѣ си за обикновени работи, това показва, какво е тѣхното развитие. Ако учительтъ говори на ученицитѣ си за високи работи, това показва, че тѣхното съзнание е повдигнато. Като говоря за будно съзнание, имамъ предъ видъ онѣзи хора, които познаватъ сѫщественото въ живота и се стремятъ къмъ него. Четатъ или пишатъ нѣщо, тѣ вадятъ сѫщественото. Такива хора иматъ силна мисъль, могатъ да влияятъ на хората. Нѣкой казва: Съ мисъльта си азъ мога да влияя на хората. — Какъ можешъ да имъ влияешъ? — Мога да отклоня цѣлъ полкъ войници отъ пътя имъ. Достатъчно е да концентрирамъ мисъльта си кѣмъ единъ полкъ войници, които вървятъ налѣво въ улицата, и да ги отклоня отъ тази посока, да ги върна назадъ въ казармата. — Можешъ ли съ мисѣльта си така да повлияешъ на този полкъ войници, че, като отидатъ на бойното поле, да не вдигнатъ орѫжие срещу никого, да не убиятъ нито единъ човѣкъ? Това значи силна мисъль. А тъй, само да отбиешъ човѣка отъ пѫтя му чрезъ мисъльта си, това не е силна мисъль. Силна мисъль е правата мисъль, която носи благословение за всички хора. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да влияе на себе си, а после на другитѣ. Съзнанието на човѣка има две страни: едната страна е тази, която се занимава съ обикновенитѣ, съ човѣшкитѣ работи, а другата страна, това е висшето съзнание, което се занимава съ Божественитѣ работи. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно ще се натъква на спънки и противоречия. Обикновеното съзнание е свързано съ физическия животъ на човѣка, съ неговитѣ физически, материални нужди, Този човѣкъ има желание да яде, да пие, да се облича хубаво, съ скѫпи дрехи, отъ най-скѫпа и хубава материя. Този човѣкъ иска да бѫде богатъ, да разполага съ кѫщи, добре мебелирани, съ ниви, съ плодни градини и т. н. Той обича отъ време на време да дава нѣщо отъ себе си, срещу което да получи похвали отъ хората. Когато не го разбиратъ и не му отдаватъ правото, той се обижда. Божественото, висшето съзнание заставя човѣка да прави жертви, да помага на ближнитѣ си. Човѣкъ, въ когото това съзнание е събудено, разполага съ грамадни сили. Той не казва, че вѣрва въ Бога, но неговата вѣра почива на вѫтрешни опити и се изразява въ дѣла. Този човѣкъ е постояненъ въ чувствата си. Вие не можете да го видите днесъ засмѣнъ, утре— скърбенъ, съ четирй реда сълзи на очитѣ. Сълзитѣ не изразяватъ състоянията на човѣка. Човѣкъ може да плаче и когато е скърбенъ, и когато не е скърбенъ. Мнозина мислятъ, че който плаче, е религиозенъ, милосърденъ, а който не плаче, не е религиозенъ човѣкъ. Споредъ мене, нито който плаче, нито който не плаче, сѫ религиозни. Като набиете нѣкого, той може да плаче, но това не показва, че е религиозенъ човѣкъ. Ако не плаче, и това не показва, че е религиозенъ, милосърденъ човѣкъ. И тъй, вѫтрешната връзка опредѣля стремежа на човѣка къмъ възвишеното, къмъ благородното въ свѣта. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни отношения, добра обхода, както къмъ себе си, така и къмъ окрѫжаващитѣ. Божественото съзнание изисква отъ човѣка да не презира въ душата си никого. Че нѣкой билъ простъ, не го презирай. Ако е простъ и за това го презирашъ, и ти си простъ като него. — Ама азъ съмъ роденъ отъ Бога. — Ако си роденъ отъ Бога, ти другояче щѣше да постѫпвашъ. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Всѣки, който не е роденъ отъ Бога, прави грѣхове и е простакъ — нищо повече. Родениятъ отъ Бога е благороденъ човѣкъ. Докато живѣе въ обикновеното съзнание, човѣкъ постоянно е изложенъ на съмнения, на колебания, съ които трѣбва да се справя. Той слуша нѣкой да говори и казва: Този човѣкъ не говори истината, той си служи съ „ерменски долапи“. Какво означаватъ тия долапи? Въ обикновенъ смисълъ на думата „долапъ“ разбираме нѣщо затворено, въ което се криятъ много работи: дрехи, съестни продукти и т. н. Всѣко скрито, всѣко затворено мѣсто е долапъ. Касата, запримѣръ, е долапъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е сѫщо така долапъ, съ много подраздѣления. Въ всѣки човѣкъ има долапи, които се отварятъ отъ време на време, и той вади отъ тѣхъ онова, което му е необходимо. Когато нѣкой не обича да отваря долапитѣ си и да вади отъ тѣхъ нѣщо за другитѣ хора, наричатъ го затворенъ човѣкъ. Какво мисли, какво чувствува този човѣкъ, никой не знае. Ако нѣкой го обиди, той мълчи, нищо не казва, но крои въ себе си нѣкакъвъ планъ, да отмъсти за нанесената обида. Ето защо, като разглеждате живота си, изучавайте се, да видите, по какво се различавате отъ другитѣ хора. Единственото нѣщо, което отличава човѣка и го прави човѣкъ въ пълния смисълъ на думата, е връзката му съ Бога. Това значи човѣкъ, въ когото Божественото съзнание е развито. Дето Божественото съзнание сѫществува, тамъ има наука, музика, изкуство. Тѣзи нѣща се предаватъ отъ човѣкъ на човѣкъ. Тѣ сѫ изпитани, провѣрени,не сѫ измислени нѣща. Тѣзи нѣща, съ които съвременната наука си служи, сѫ били известни отъ най-стари времена на древнитѣ народи. Египтянитѣ сѫ познавали електричеството и сѫ си служели съ него преди да го познаватъ съвременнитѣ хора. Много отъ чудесата, които Мойсей правѣлъ, се основавали на електричеството. Египтянитѣ употрѣбявали електричеството по единъ начинъ, а сегашнитѣ хора го употрѣбяватъ по другъ начинъ. Изобщо, съзнанието и разбиранията на египтянитѣ коренно се различавали отъ тия на сегашнитѣ хора. Египтянинътъ, запримѣръ, вѣрвалъ, че за да се очисти отъ грѣховетѣ си, трѣбва да мине презъ редъ форми, по-низки отъ човѣшката, да странствува душата му и следъ това да отиде при Бога. Съвременниятъ човѣкъ, особено християнинътъ, вѣрва по другъ начинъ. Той вѣрва, че като сгрѣши, ще се помоли, ще се обърне къмъ Христа, и следъ това ще се очисти. Той признава бърза процедура. За него не сѫ нужни, както за египтянина, хиляди години да странствува душата, за да се очисти. Въ половинъ или единъ часъ най-много тя може да се очисти. Днесъ еволюционниятъ процесъ е съкратенъ. Всѣко нѣщо, за реализирането на което въ миналото се е изисквало хиляди години, днесъ може да се реализира въ продължение на секунди, минути или часове — зависи отъ интенсивностьта на мисъльта. Следователно, за да се развива човѣкъ бързо и правилно, нужно е единство на съзнанието и вѫтрешна връзка съ Бога. Ставате или лѣгате, спите или сте будни, тази връзка трѣбва да бѫде непреривна. Тя носи всичко най-хубаво за човѣка. Талантливостьта, гениалностьта, чистотата, светостьта, силата на човѣка се дължи, именно, на тази връзка. Всички постижения на човѣка се обуславятъ отъ тази връзка. Всички адепти, всички Учители на човѣчеството сѫ имали тази връзка. Силата на адепта, на великия Учитель седи, именно, въ връзката имъ съ Първата Причина. Силата на учения, на философа, на духовния човѣкъ седи въ тази връзка. Безъ тази връзка, дето и да отидете, каквото и да правите, вие всѣкога ще останете обикновенъ човѣкъ. Школата, която следвате, се отличава по това, че всѣки моментъ дава нѣщо ново за ученика, съ което буди съзнанието му. Ученикътъ трѣбва да разшири съзнанието си, да дойде до Божественото съзнание, до вѫтрешната връзка съ Бога. Въ Школата се даватъ редъ примѣри, изясняватъ се закони, които трѣбва да се изучаватъ и прилагатъ. Всѣки примѣръ съдържа въ себе си великъ законъ. Такова нѣщо представятъ притчитѣ на Христа. Всѣка притча съдържа великъ законъ. Отъ притчата за настойника, когото господарьтъ уволнилъ, Христосъ вади закона: „Правете си приятели отъ богатството на неправдата.“ Какво разбирате отъ тия думи? Ако успѣете да обърнете богатия човѣкъ къмъ Бога, въ неговото лице вие ще придобиете приятель, който може да подобри положението ви. До това време този богатъ човѣкъ ялъ и пилъ, мислилъ само за себе си, изнасилвалъ и ограбвалъ бедни и сираци, и въ единъ моментъ го обръщате къмъ Бога. Нѣма ли да ви стане той добъръ приятель? Нѣма ли да ви благодари за това? Стремете се всички да имате, отъ една страна доброто мнение и разположение на Бога, а отъ друга — доброто мнение и разположение на хората. Едно безъ друго не могатъ. Че баща ти те билъ десеть пѫти на день — ще го обичашъ. Ако обичашъ баща си, и Богъ ще те обича. Кога можешъ да обичашъ баща си, който те бие? — Когато съзнавашъ, че това е волята Божия. Не можешъ да бѫдешъ обичанъ отъ Бога, ако постоянно се запитвашъ и протестирашъ, защо баща ти, майка ти, братъ ти или сестра ти те биятъ. Докато намирашъ, че учительтъ ти е несправедливъ, не ти е поставилъ заслужена бележка, ти си на кривъ пѫть. Не питай, защо те биятъ; не питай, защо ти поставятъ слаби бележки въ училище. За това има дълбоки причини, които ти не знаешъ. Въ свѣта сѫществува великъ законъ на компенсация. Единь день вашитѣ неприятели ще ви станатъ добри приятели. Това значи, правете си приятели отъ богатството на неправдата. И обратното е вѣрно: единъ день вашитѣ добри приятели могатъ да ви станатъ неприятели. И тъй, пазете връзката си съ Бога и прилагайте любовьта Божия, всѣки споредъ разбиранията си. Нѣкой прави, каквото иска и, за свое оправдание, казва: Азъ имамъ учитель. — Кой нѣма учитель? И вълкътъ има учитель, и овцата има учитель, и крадецътъ има учитель. — Кой е учительтъ на крадеца? —Който пръвъ го е научилъ да краде. И просекътъ има учитель. — Кой е учительтъ на просека? — Който го е научилъ да проси. И добриятъ човѣкъ има учитель. — Кой е неговиятъ учитель? — Който го е научилъ да прави добро. Тъй щото, когато чуете нѣкой да казва, че има свой учитель, знайте, че той нѣма никакъвъ учитель. Това може да е въ противоречие съ вашата философия, но оставете вашата философия настрана, както азъ оставамъ своята. Ако е въпросъ за лична философия, и азъ имамъ такава, но личната философия е излишъкъ въ живота. Тя не разрешава важнитѣ задачи. Човѣкъ трѣбва да се проникне отъ онази положителна философия на живота, която е една и сѫща за всички времена и епохи. Съ тази философия само той може да бѫде надъ вълнитѣ въ бурното море. Безъ нея той ще бѫде играчка на тия вълни, той ще бѫде носенъ отъ тѣхъ на една и на друга страна, докато най-после потъневъ дълбокитѣ води на морето. За да не потънете въ бурното море, да не бѫдете играчка на неговитѣ вълни, откажете се отъ личното въ себе си и дръжте се за Божественото. Божественото е струна, която, докосне ли човѣка, моментално го преобразява, прави го добъръ. За да ви докосне тази струна, мислете добре за всѣки човѣкъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не желае хората да иматъ добро мнение за него. Имайте довѣрие въ всѣки човѣкъ. Щомъ човѣкъ разбере, че имате довѣрие въ него, и той ще се отвори къмъ васъ. Докато хората нѣматъ довѣрие единъ на другъ, докато мислятъ само да се използуватъ, тѣ не могатъ да се обичатъ, не могатъ да бѫдатъ приятели помежду си. Всѣки човѣкъ, за когото работите съ всичката си душа, той всѣкога ще има довѣрие въ васъ и ще ви обича. За да се обичате, за да създадете непреривна връзка помежду си, намѣрете въ всѣки едного по една добра чърта, която постоянно да носите въ ума си. Тази добра чърта е Божественото въ човѣка. Сега, да дойдемъ до въпроса за благата, които сѫ складирани въ човѣшката душа. Тѣзи блага не сѫ нищо друго, освенъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка. Какво трѣбва да прави той съ тия дарби? Той трѣбва да работи, да развива дарбитѣ си, за да може чрезѣ тѣхѣ да се повдигне не като личность, но като душа. Само при това положение дарбитѣ сѫ оправдани. Тѣ сѫ богатство, коеточовѣкъ нѣма право да употрѣбява за свои лични нужди. Като развива дарбитѣ си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото —нови методи, нови начини за работа. Кое е новото въ свѣта? — Любовьта. Забележете, всички хора говорятъ за любовьта. По какво се отличава вашата любовь отъ любовьта на другитѣ хора? Вие говорите и за мѫдростьта. По какво се отличава вашата мѫдрость отъ тази на другитѣ хора? Вие говорите за музика. По какво се отличава вашата музика отъ тази на другитѣ хора? Все има нѣкаква разлика между обикновената и окултна музика. Сега, като говоря за любовьта, за мѫдростьта, нѣмамъ предъ видъ тѣхнитѣ голѣми, велики прояви, но имамъ предъ видъ тѣхнитѣ най-малки, микроскопически прояви. Започнете съ малкитѣ величини, като основа на вашия животъ. Всѣка сутринь и вечерь, като ставате отъ сънь и лѣгате да спите, свързвайте се съ съзнанието на вашитѣ напреднали братя, като пожелаете да ви помагатъ. Отнесете се къмъ тѣхъ като деца къмъ своя баща, и тѣ ще ви помагатъ. При това положение вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ си. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която да не може да се разреши. Ако имате връзка съ възвишени, съ напреднали сѫщества, мѫчнотиитѣ ви моментално ще се разрешатъ. Нѣмате ли тази вѫтрешна връзка, никаква мѫчнотия не можете да разрещите. Отъ тази връзка зависи всичко. Величието на човѣка сеопредѣля, именно, отъ тази връзка. Който нѣма тази връзка, той не може да се надѣва на никакви постижения. Както математикътъ не може да решава задачи, безъ да познава законитѣ и правилата на математиката, така никой човѣкъ не може да има постижения безъ вѫтрешна връзка съ Бога. Съ математиката може да се познае, кои билети отъ дадена лотария печелятъ и кои не печелятъ. Достатъчно е да се направятъ известни математически изчисления, за да се опредѣли, кои билети печелятъ. Математикътъ може да изчисли, запримѣръ, следъ колко години единъ човѣкъ може да срещне въ живота си нѣкой богаташъ, милионеръ, който да му даде голѣма часть отъ богатството си. Не само това, но математикътъ може да изчисли, каква е вѣроятностьта, даденъ човѣкъ да срещне единъ милионеръ въ пѫтя си, който да го ощастливи. Тази математика, която може да прави такива и редъ подобни изчисления, наричаме истинска, положителна наука. Какво разрешаватъ съвременната математика, или съвременнитѣ естествени науки? Какво разрешава съвременната музика? Истинска математика, истинска музика, истинска наука, изобщо, е тази, която има приложение навсѣкѫде въ живота. Влизате въ единъ домъ, дето има мъртвецъ. Изваждате цигулката си и започвате да свирите. Щомъ изсвирите едно парче, умрѣлиятъ вдига главата си и излиза отъ сандъка. Това значи музика. — Трѣбвали да се свири на умрѣлъ човѣкъ? — Ако можете да го съживите, свирете му. Ако не можете да го съживите, не свирете. Когато видите, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ, извадете цигулката си и му посвирете. Не го отблъсквайте, не казвайте, че той самъ трѣбва да понесе кармата си. Щомъ можете да помогнете на човѣка, помогнете му, безъ да разсѫждавате, заслужава ли, или не. Ако не му помогнете, вие сами си създавате карма. Посвирете на този човѣкъ, докато трансформирате състоянието му. И тъй, прилагайте всичко, каквото знаете. Отъ васъ се искатъ дѣла, а не само думи. Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ много усърдни, но усърдието ви постепенно намалява. За такова усърдие, за такава любовь се говори и въ Посланията на апостолитѣ. Казва се тамъ, че любовьта на нѣкои отъ апостолитѣ първоначално била гореща и постепенно се е намалявала, т. е. охладявала. И Христосъ казва, че любовьта на мнозина се е охладила. Когато съзнанието на човѣка е будно, любовьта му никога не намалява, но все повече се увеличава. До каквато възрасть и да живѣе човѣкъ, любовьта му не трѣбва да намалява, нито да охладява. Като заминава за онзи свѣтъ, той трѣбва да носи съ себе си любовьта, съ която е живѣлъ на земята. Той трѣбва да извика приятелитѣ си, да се прости съ тѣхъ и спокойно да си замине. — Какво има на онзи свѣтъ? — Много нѣща има, които не знаете. Много нѣща могатъ да ви се кажатъ, но не имъ е времето. Хората не сѫ готови още за истината. Ако имъ се каже истината, тѣ ще хвърлятъ камъни срещу нея. Евреитѣ не възстанаха ли срещу Мойсея? Не казаха ли, че има и други пророци като него? Вие трѣбва да знаете, че всѣки човѣкъ, изпратенъ на земята отъ Бога, има своя мисия, въ която никой не трѣбва да се бърка. Не само, че не трѣбва да му се противодействува, но трѣбва да му се съдействува. Ако този човѣкъ забрави, че мисията му е Божествена и започне да работи за своя слава, въ скоро време той всичко ще изгуби. Човѣкъ не е дошълъ на земята да работи за личното си благо, но за благото на човѣчеството. Той не е дошълъ на земята да работи за човѣшкото, но за Божественото. Това не значи, че човѣшкото трѣбва да се пренебрегва, но не трѣбва да взима надмощие предъ Божественото. Когато погледнете очитѣ на човѣка и мислено прекарате една хоризонтална плоскость презъ тѣхъ, ще видите, че тамъ, дето Божественото има надмощие въ човѣка, лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ, взима направление нагоре. Тамъ, дето човѣшкото взима надмощие, този лѫчъ пада подъ плоскостьта, по направление къмъ земята. Очитѣ на човѣка сѫ извори, отъ които всѣкога тече нѣщо ново. Очитѣ сѫ центрове, отъ които излиза свѣтлина. Като ви погледне нѣкой, той трѣбва да внесе въ васъ подемъкъмъ нѣщо възвишено и красиво. Ако се разколебаете и погледнете очитѣ на добрия човѣкъ, вие веднага ще се насърдчите, ще разберете, че има нѣщо въ живота, на което можете да разчитате при всички условия. То е Божественото начало въ човѣка, което никога не се мѣни. Когато учительтъ изпитва ученика си, той не мисли за него, че е невежа, но мислено му казва: Не се страхувай. Единъ день и ти ще бѫдешъ ученъ като мене. Обичай знанието, както и азъ го обичамъ. Дръжъ връзка съ Бога, и всичко, каквото желаешъ, ще постигнешъ. Това е великъ законъ. който се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Ако се свържешъ съ музикални хора, музикантъ ще станешъ. Ако се свържешъ съ хора на изкуството, и ти ще станешъ като тѣхъ. — Защо ми е художество? Азъ не искамъ да рисувамъ. — Не, ти трѣбва да рисувашъ, да свиришъ, да пѣешъ, да учишъ, да шиешъ, да скърбишъ, да плачешъ, да се радвашъ — презъ всичко трѣбва да минешъ. Това е животътъ. Споредъ васъ, въ какво се заключава животътъ? Ще кажете, че животътъ се заключава въ добри и благородни постѫпки Кои постѫпки сѫ благородни? Представете си, че срѣщате човѣкъ, който се е отчаялъ, обезсърдчилъ, решилъ да се самоубива. Какво трѣбва да направите? Колкото важна работа и да имате, вие трѣбва да се спрете предъ този човѣкъ, да се поразговорите съ него, да му посвирите, илипопѣете малко, да го помилвате, за да види той, че доброто сѫществува въ свѣта и да се насърдчи да живѣе. Погледнете този човѣкъ въ очитѣ, помолете се заедно съ него и му кажете, че е добъръ, че хората не сѫ го оценили, но ще дойде день да го разбератъ, да му отдадатъ заслужената почить и уважение. И тъй, бѫдете будни, готови за помощь и услуга на своитѣ ближни, на своитѣ паднали и по-слаби отъ васъ, братя и сестри. Кажете ли една добра дума на нѣкой страдащъ, тази дума ще го повдигне. Тази е положителната философия на живота, съ която трѣбва да си служите. Да насърдчишъ човѣка, да му кажешъ една добра дума, да го подтикнешъ да върви напредъ, въ това седи Божествениятъ методъ. Божественото се застѫпва за себе си. Това значи, че въ всѣки човѣкъ е скрито Божествено начало. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ има своя мисия, която трѣбва успѣшно да свърши. — Ама ние сме стари, нашиятъ животъ се свършва вече. — Не говорете така. Въ Бога нѣма стари и млади, тамъ всички сѫ еднакви, всички иматъ условия да се развиватъ. Стари и млади, това сѫ човѣшки идеи. Това сѫ отрицателни мисли, които спъватъ човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ, да се подмлади. Отрицателнитѣ мисли се дължатъ на излишна енергия въ човѣка, която се натрупва въ областьта на слѣпитѣ очи, дето предизвиква голѣмо напрежение. Ако не може да трансформира тази енергия, човѣкъ става индиферентенъ, не му се яде, не му се работи, не иска да се моли. — Не, дойде ли това състояние, веднага стани отъ леглото си, не се излежавай. Измий се, облѣчи се, помоли се на Господа, проникни се отъ силното желание да изпълнишъ волята Божия, въпрѣки тежкото ти състояние. Ако видишъ нѣкой нещастенъ човѣкъ, направи му нѣкакво добро. Нѣма да мине много време, твоето състояние коренно ще се измѣни. Нѣкой хора страдатъ отъ излишъкъ на енергия — тѣ трѣбва да работятъ, да помагатъ на ближнитѣ си. Други пъкъ страдатъ отъ недоимъкъ, отъ липса на енергия. Въ тѣхъ става изтичане на енергия, която външниятъ свѣтъ използува. Външниятъ свѣтъ постоянно черпи. Това не трѣбва да ви плаши, нито пъкъ да дохождате до положение да се изобличавате, че сте грѣшни, че нищо нѣма да излѣзе отъ васъ. Дръжте връзка съ Бога и не се спирайте върху миналото. Щомъ съзнаете една погрѣшка, изправете я и вървете напредъ. Какво сте били въ миналото, не е важно. Какво сте днесъ, и какво се изисква отъ васъ — това е важно. Разумно използувайте всѣки даденъ моментъ! Това е истинската философия на живота. Отъ друга страна, изправяйте погрѣшкитѣ си, безъ да се спъвате. Само при това положение ще се върнете въ небето радостни и доволни, че сте изправили живота си, че можете да живѣетечистъ, възвишенъ животъ. Тогава Богъ ще каже: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма вече да ги споменавамъ“. Щомъ Богъ е съ насъ, ние всичко можемъ да направимъ. Мнозина искатъ да видятъ Бога, да се насърдчатъ, за да следватъ съ усърдие духовния пѫть. — Какъ искатъ тѣ да видятъ Бога: въ видъ на образъ, или въ видъ на свѣтлина? Като срещнете единъ талантливъ, единъ гениаленъ, единъ добъръ човѣкъ, радвайте се. Въ тѣхъ е Богъ. Дето е Божественото, тамъ е Богъ. Божественото е въ всѣки човѣкъ, но вие трѣбва да Го намѣрите, да Го видите и познаете. Отъ васъ зависи да Го видите. — Ще се изпълнятъ ли желанията ни? — Нѣма желание, което да не се изпълни — отъ васъ зависи. Силнитѣ желания всѣкога се изпълняватъ. За да се изпълнятъ, тѣ трѣбва да се подхранватъ. Една млада булка ми разправяше следната своя опитность: Оженихме се съ моя възлюбенъ, съ когото дълго време се обичахме. Живѣхме нѣколко години, но работитѣ ни не вървѣха добре. Възлюбениятъ ми е добъръ човѣкъ, но не иска да задоволи едно мое желание: да ми купи кожухче отъ хубаво сукно, на яката и отпредъ съ лисича кожа и обшито съ сърма. Така го молихъ, иначе го молихъ, но кожухче не ми купи. Струва ми се, че съ отворени очи ще отида на онзи свѣтъ за това кожухче — толкова силно е желанието ми. Не получихъ кожухчето, но и животътъ ни не върви добре. Казвамъ: Каквото представя кожухчето за тази булка, такова нѣщо е връзката на човѣка съ Бога. Не направи ли тази връзка, той ще отиде на онзи свѣтъ съ отворени очи. Не направи ли тази връзка, животътъ му нѣма да върви добре. Умрѣ младата булка безъ сукнено кожухче, но и очитѣ ѝ останаха отворени. Следователно, и на васъ казвамъ: Не отивайте на онзи свѣтъ, преди да сте направили връзка съ Бога, преди да сте си ушили сукнено кожухче, защото очитѣ ви ще останатъ отворени. Когато хората направятъ вѫтрешна връзка съ Бога, науката, литературата, музиката, изкуството, обществениятъ, семейниятъ, личниятъ животъ ще се изпълнятъ съ новото, съ нови идеи и разбирания — съ новъ стремежъ къмъ възвишеното и красивото. Тогава всѣки човѣкъ ще се проникне отъ силата на новата мисъль, съ която ще може не само да отбива цѣлъ полкъ войници отъ пѫтя имъ, но ще застави хилядни армии да сложатъ орѫжие предъ неприятеля си, да се откажатъ да убиватъ. Който може да напрани това, той е поставилъ за основа на живота си положителната философия. Той е поставилъ за основа на живота си любовьта. У п р а ж н е н и е: Добре изправени! Рѫцетѣ напредъ, надъ главата, надолу. Постепенно свиване рѫцетѣ въ юмруци, като сепоставятъ предъ лицето, подъ брадата. Бавно изнасяне рѫцетѣ напредъ, съ разтваряне на юмруцитѣ, като че се отърсвате отъ нѣщо. Това упражнение има за цель да ви освободи отъ грѣшкитѣ, които правите. „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“ * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 29 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.