Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1929_03_06 Първата буква

    От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Първата буква. Размишление върху светостьта. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Неуспѣхътъ имъ се дължи на факта, че не прилагатъ това, което сѫ научили. Всѣко нѣщо, което не се прилага, се вкисва. Сѫщото се отнася и до знанието. Всѣко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успѣватъ въ науката, нѣкои хора казватъ, че и безъ наука може въ живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но безъ знание е по-лошо, отколкото съ знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човѣкъ трѣбва да чупи главата си. За предпочитане е човѣкъ самъ да чупи главата си, отколкото други да му я чупятъ. Едно трѣбва да имате предъ видъ: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастенъ, и като старъ. Въ първо отдѣление детето изучава числата отъ 1—20, но като стане виденъ математикъ, той си служи съ сѫщитѣ числа, само че ги взима въ различни комбинации. Въ първо отдѣление детето изучава азбуката; като стане виденъ писатель, той си служи съ сжщитѣ букви, но ги съчетава въ срички, въ думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добъръ писатель е той. И тъй, знайте, че и най-проститѣ идеи иматъ приложение въ живота: въ умствения, въ сърдечния и въ физическия свѣтъ. Има известни мисли, които представятъ азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човѣкъ не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ азбуката на нѣщата. Всички езици, всички изкуства започватъ съ буквата „а“. Каква мисъль представя буквата „а“? — Азъ живѣя. — Наистина, по-важно нѣщо отъ живота нѣма. Всички нѣща сѫ възможни, само когато има животъ. Безъ животъ нѣщата сѫ непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нѣщо представя думата „животъ“ за всѣко живо сѫщество. Буквата „а“ и „единицата“ съставятъ елементи на човѣшкото съзнание. Въ Божествения свѣтъ, обаче, първата буква на азбуката е думата „животъ“. Който е научилъ тази буква, той е ученикъ въ първо отдѣление на Божествената школа. Който се е научилъ да пише, да прилага първата буква на Божествения езикъ, той може да живѣе правилно. Съвременнитѣ хора разглеждатъ живота въ обикновенъ смисълъ на думата и казватъ: Животътъ е добъръ или лошъ.— Животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Когато говорите за доброто или за лошото въ живота, това показва, че не сте поставили елементитѣ на живота на тѣхнитѣ мѣста. Дали животътъ е добъръ или лошъ, това зависи отъ умението на човѣка да поставя буквитѣ на опредѣленитѣ имъ мѣста. Иска ли да се освободи отъ кривитѣ понятия за добро и за зло, човѣкъ трѣбва да постави буквата „а“ — живота — на своето мѣсто. Злото и доброто въ свѣта сѫществуватъ като възможности, като пермутации въ математиката. Ако не знае, кѫде кой тонъ да постави, музикантътъ може да направи такива погрѣшки, че да го свалятъ отъ сцената. Има известни тонове, отъ съчетанието на които се образуватъ хармонични акорди. Обаче, има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начинъ не могатъ да образуватъ хармонични акорди. Тѣ всѣкога образуватъ дисонанси. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да схващате живота въ неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Животъ има само въ съзнанието. Животъ има само тамъ, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човѣкъ живѣе, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живѣе механически. Механическитѣ процеси, обаче, сѫ лишени отъ съзнание. Когато говоримъ за животъ, ние разбираме съзнание, не въ обикновенъ смисълъ на думата, но въ широкъ смисълъ. При обикновеното съзнание човѣкъ се терзае, но живѣе ли въ висшето, въ Божественото съзнание, той има възможность да постигне най-голѣмитѣ височини и най-голѣмитѣ дълбочини. Какво по-велико нѣщо може да очаква човѣкъ отъ това, да се качи на най-високата планина и да слѣзе въ най-дълбоката долина? Качването и слизането сѫ състояния на съзнанието. Нѣкой казва, че се е качилъ много високо. Другъ пъкъ казва, че е слѣзълъ много низко. — И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качилъ високо, или е слѣзълъ низко, човѣкъ не става по-добъръ или по-лошъ, отколкото е въ сѫщность. Ако разбойникътъ се качи на нѣкоя висока планина, той пакъ разбойникъ ще си остане. И ако светията слѣзе въ най-голѣмата долина, пакъ светия ще си остане. Кѫдето и да поставяте нѣщата, тѣ не измѣнятъ сѫщината си. И животътъ самъ по себе си е неизмѣненъ. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения езикъ. Като се говори за живота, мнозина се запитватъ, какво представя той. Животътъ представя усилие на Духа да се прояви въ външния свѣтъ, къмъ периферията. Следователно, когато Духътъ се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животътъ се изразява въ своето елементарно състояние. Каквито опредѣления и да се даватъ за живота, въ края на краищата тази идея пакъ остава неизяснена. За понятието животъ има богата литература. Каквато биография и да четете, навсѣкѫде ще срещнете нѣщо особено върху понятието животъ. Идеята за живота прониква цѣлото Битие. Като се намѣрятъ предъ нѣкакви мѫчнотии, хората търсятъ начинъ да измѣнятъ живота си, да внесатъ известно подобрение въ него. Обаче, каквото и да правятъ, тѣ нѣма да измѣнятъ живота. — Защо ? — Защото животътъ е неизмѣненъ. Както и да пишете буквата „а“, съ каквито знаци и да я изразявате, тя се изговаря по единъ и сѫщъ начинъ. Тъй щото, когато се казва, че животътъ може да се подобри, това е крива идея. Самъ за себе си животътъ не е нито добъръ, нито лошъ. Въ живота може да има примѣси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животътъ излиза отъ Бога и се връща къмъ Него, затова по сѫщина той е абсолютно чистъ. Като окултни ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени идеи за нѣщата. Нѣмате ли опредѣлени понятия за нѣщата, вие не сте окултни ученици. Окултенъ ученикъ е онзи, който разполага съ всички окултни науки. Само онзи човѣкъ разполага съ известна наука, който познава основнитѣ й белези, които се групиратъ помежду си въ едно ядро, въ една ядка. Може ли отъ тази ядка да извади животъ, човѣкъ може да се ползува отъ тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя животъ, човѣкъ знае, какво нѣщо е яйце. Не може ли да изкара животъ отъ яйцето, човѣкъ не знае, какво нѣщо е яйце. Щомъ не познава яйцето, човѣкъ го лишава отъ условията да прояви живота си, вследствие на което въ скоро време то се разваля. Човѣшкитѣ яйца, които могатъ да се уподобятъ на човѣшки идеи, лесно се развалятъ. Тѣ носятъ животъ въ себе си, но нетраенъ. Божественитѣ яйца, обаче, сѫ подобни на Божественитѣ идеи, вследствие на което не се развалятъ и сѫ вѣчни. Оттукъ вадимъ заключението: животътъ, като Божествена проява, никога не се разваля. Докато отношенията на човѣка къмъ Бога и къмъ ближнитѣ му сѫ постоянни, неизмѣнни, и животътъ му не се измѣня. Измѣни ли той отношенията си къмъ Бога и къмъ ближнитѣ си, и животътъ му се измѣня, въ смисълъ, приема чужди елементи въ себе си, които намаляватъ неговата чистота. При това положение, човѣкъ приема въ себе си повече или по-малко животъ. И тъй, когато човѣкъ приема въ себе си по-малко животъ, отколкото трѣбва, явява се злото въ свѣта. Когато приема повече животъ, отколкото трѣбва, явява се пресищане. Приеме ли човѣкъ въ себе си толкова животъ, колкото трѣбва, явява се доброто въ свѣта. Доброто пъкъ причинява радость за човѣка. Изобилието сѫщо причинява радость. Кой дава всичко въ изобилие?— Природата. Запримѣръ, ако отивате съ шише или съ стомна за вода на извора, водата прелива навънъ, но човѣкъ взима отъ изобилието толкова, колкото му е потрѣбно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелѣе, да се измие отвънъ. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиватъ на чешмата съ празна стомна и, като я напълнятъ, гледатъ да не прелѣе навънъ. Това говори за скѫперничеството на човѣка. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде широкъ въ възгледитѣ си, да не се страхува, че водата ще прелѣе. — Ама стомната щѣла да се изтърка. — Смѣшна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Единъ бръснарь се наелъ да бръсне яйце. — Това е заблуждение. Каквото върши, човѣкъ трѣбва да мисли, може ли да очаква нѣкакъвъ резултатъ, или не може. И тъй, всѣка сутринь, като става отъ леглото си, човѣкъ трѣбва да благодари за първата буква, за живота, който му е даденъ. Ще кажете: Коя е втората буква? — Това не е важно. Първата буква е важна. Животътъ е важенъ, като реалность, която нѣма нито начало, нито край. Когато се намѣри при неблагоприятни условия на живота, човѣкъ казва: Дотегна ми вече да живѣя. Изпадне ли въ това положение, човѣкъ е на кривъ пѫть. Заради условията той не трѣбва да се отказва отъ живота. Запримѣръ, когато изпадне въ общество на хора, които не обича, човѣкъ казва, че не му се живѣе. — Щомъ не обича тия хора, нищо друго не му остава, освенъ да напусне това общество. Обаче, не е право да се отказва отъ живота си заради известна обстановка на нѣщата, или заради лошитѣ условия, въ които е попадналъ. Самъ по себе си животътъ е движение, което не трѣбва да се спира. Когато слиза отъ височина, планинскиятъ изворъ непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си, но по никой начинъ не спира движението си, въ зависимость отъ това, какви предмети срѣща. Нѣкѫде изворътъ се движи по-бързо, нѣкѫде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пѫтя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно мѣсто, има опасность въ васъ да се образува блато, или да стане голѣмо бълникане, вълнение, каквото става въ морето. Тогава нищо друго не ви остава, освенъ да потърсите нѣкой ученъ човѣкъ да пробие нѣкѫде дупка, да отвори пѫтя ви, отново да почнете да се движите. Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания въ живота ви, докато най-после дойдете до първичния животъ, отъ който нѣкога сте се отклонили. Влѣзете ли въ Божествения пѫть, отъ който сте се отклонили, вие ще се освободите отъ всички мѫчнотии и страдания. — Какъвъ е Божествениятъ животъ? Какъ се живѣе въ този възвишенъ свѣтъ? — Докато човѣкъ задава такива въпроси, той не може да се ползува отъ този животъ. Той е въ положението на ученикъ, който едва е влѣзълъ въ училище и започва да пита, кога ще свърши. Щомъ задава този въпросъ, той не е ученикъ и не може да бѫде ученикъ. Щомъ влѣзе въ училището, ученикътъ трѣбва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и какъ ще свърши, това не трѣбва да го интересува. Това сѫ човѣшки работи. Като ученикъ, той не трѣбва да се стреми къмъ отличие, но къмъ съвършенство. Каквото знае, да го знае въ съвършенство, да може да го прилага. Да изучавашъ живота, това значи, да изучавашъ първата буква, която ще ти помага да се справяшъ съ всички мѫчнотии, съ всички болести. Запримѣръ, хората често страдатъ отъ хрема и не могатъ да си помогнатъ. Едно се иска отъ човѣка — чиста кръвь. Чистата кръвь е въ състояние да се справи съ всички болести. Тя не позволява да се развиватъ въ нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръвь сѫ толкова силни, че всички бактерии отскачатъ отъ нея. Може ли да има прахъ на тѫпанъ, който постоянно се удря? Напуснете ли тѫпана, престанете ли да го удряте, прахътъ веднага се натрупва върху него. Хората искатъ да бѫдатъ кротки. Какво разбирате подъ думата „кротъкъ“? Да бѫдешъ кротъкъ, това не значи, да престанешъ да биешъ тѫпана си. И като спи даже, кроткиятъ трѣбва да бие тѫпана си, но музикално. — Нѣма ли да се повреди тѫпанътъ, като се бие непрекѫснато? — Колкото повече биете тѫпана си, толкова повече той се развива. Тѫпанътъ представя човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва непрестанно да мисли, да се пази отъ нечистотиитѣ, отъ примѣситѣ въ живота, които могатъ да покварятъ неговата кръвь. Да мисли човѣкъ право, това значи, да владѣе граматиката добре, да знае, кѫде да поставя думитѣ. Не знае ли да поставя думитѣ на мѣсто, човѣкъ ще прави такива погрѣшки, каквито правятъ децата въ училището. Като е дошьлъ на земята, ако иска да не грѣши, човѣкъ трѣбва да съзнава, огде е дошьлъ и накѫде отива. Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и отива къмъ Него. Това значи: човѣкъ е излѣзълъ отъ великото, Божествено съзнание, живѣлъ е и живѣе въ Него, докато единъ день напълно се слѣе съ Него. Ако разбира този законъ, човѣкъ никога нѣма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човѣкъ не се безпокои. Щомъ не го разбира, той постоянно се безпокои, да не го излъже нѣкога. Разбирайте живота, разбирайте елементитѣ му, ако искате правилно да се развивате, безъ страхъ и съмнение. Първата буква на думата „животъ“ на славянски езикъ представя елипса, съ два диаметра. Елипсата въ живота не е нищо друго, освенъ яйце, което може да се пукне и да излѣзе отъ него пиле. Щомъ яйцето се пукне, отъ него излиза животътъ. Животътъ е съставенъ отъ нѣколко елемента, които отговарятъ на буквитѣ, отъ които се състои тази дума: Ж - означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия животъ. Буквата В означава дѣление на крѫга съ единъ отъ неговитѣ диаметри. Буквата О означава условия, които се криятъ въ Божествения животъ. Двата диаметъра на този животъ се криятъ въ буквата Т. Като изучавате елементитѣ на думата „животъ“, ще видите, че буквитѣ, които образуватъ думитѣ, не сѫ произволно съставени. Тѣ се основаватъ на вѫтрешни закони на Битието. Който разбира вѫтрешния смисълъ на азбуката, той пише съзнателно. За него всѣка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията въ живота. Той вижда, какъ едни течения слизатъ, а други се качватъ. Обаче, който не разбира вѫтрешния смисълъ на буквитѣ, той е въ положението на ученикъ отъ първо отдѣление, на когото учительтъ преподава нѣщо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира. Като слушатъ да се говори за живота, за елементитѣ му, мнозина мислятъ, че това сѫ празни работи, нѣкакви фантазии. — Животътъ си служи съ фантазии. Безъ фантазии животътъ не може да работи. Преди да е постѫпило въ училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му сѫ казвали. Щомъ влѣзе въ училището, учительтъ започва да разкрива букви и числа, и детето се връща у дома си съ фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза въ стълкновение съ онова, което е научило отъ родителитѣ си. То задържа въ себе си онова, което е получило отъ родителитѣ си, но и новото приема. Сѫщото се отнася и до васъ: старото пазете, но и новото приемайте. — Какъ ще живѣемъ? — Или като светия, или като грѣшникъ. Въ единъ день човѣкъ може да стане светия, въ единъ день може да стане грѣшникъ — отъ него зависи. Усъмни ли се въ Бога, човѣкъ моментално става грѣшникъ. Повѣрва ли въ Бога, той веднага става светия. Една свѣтла мисъль прави човѣка светъ. Една тъмна мисъль прави човѣка грѣшникъ. Вѣрата на човѣка въ Бога е въ състояние моментално да го очисти. Вѣрата може да се уподоби на Едисоновия електрически крѫгъ, съ който чистилъ петната отъ дрехитѣ си. Следователно, изцапате ли дрехата си съ нѣкакви нечистотии, влѣзте въ областьта на вѣрата, т. е. въ Божествения крѫгъ, пуснете въ него силенъ електрически токъ, и ще видите, че въ единъ моментъ сте придобили чистотата си. Това наричатъ нѣкои „разкаяние“. Добре е човѣкъ да се разкайва, но трѣбва да знае, какъ да се кае. Сега, да оставимъ разкаянието настрана. То се отнася къмъ старитѣ дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нѣщо е плащането. Да плащашъ, това значи, да давашъ нѣщо отъ себе си. Даването има двояко значение. Човѣкъ дава това, което дължи. Човѣкъ дава и безъ да дължи. Въ втория случай даването е по-приятно. Съ това даване, именно, човѣкъ си създава условия да го обичатъ. Който дава, той прави връзки съ хората, и тѣ започватъ да го обичатъ. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Т. м. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 6 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Отношение между числата. Размишление върху упованието. Хората сѫ дошли на земята да учатъ, но следъ дълго учене, тѣ казватъ: Презъ цѣлия си животъ човѣкъ се учи и все ненаученъ остава.—Не е право да се казва, че човѣкъ остава ненаученъ. Той научава много нѣща, но все остава нѣщо въ съзнанието му, което не е научилъ. Всички хора се стремятъ да бѫдатъ добри, учени, силни, но въ края на краищата виждатъ, че добродетелитѣ, знанията, силата не се придобиватъ лесно. Колкото по-добродетеленъ, по-силенъ и по-ученъ е човѣкъ, толкова по-лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Сега ще напиша нѣколко реда числа. Първиятъ отвесенъ редъ съдържа числата отъ единица до десеть; вториятъ — отъ десеть до сто; третиятъ — отъ сто до хиляда. 1 10 100 2 20 200 3 30 300 4 40 400 5 50 500 6 60 600 7 70 700 8 80 800 9 90 900 10 100 1000 Който погледне тия числа, ще каже, че това е детинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но сѫщевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и децата не се занимаватъ съ нея. - Тя е философска работа, но и философитѣ не я разбиратъ. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, тѣ даватъ числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пъкъ съдържа качествата на единицата. Двойката е законъ на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, безъ никакъвъ знакъ между тѣхъ, получавате числото 11 — законъ на противоречие. Който разбира значението на числата, той може да превръща енергиитѣ, които тѣ съдържатъ въ себе си: положителнитѣ енергии въ отрицателни и отрицателнитѣ — въ положителни. Какво значи, да превърнете енергията на числата въ себе си отъ положителна въ отрицателна? Представете си, че нѣкой човѣкъ засегне вашата честь, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгнѣвите. Гнѣвътъ е положителна енергия. Сѫщевременно вие имате желание да станете богатъ човѣкъ. Желанието да забогатѣете сѫщо представя положителна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскватъ. Какъ ще ги примирите? Да примирите тия енергии въ себе си, това значи, да ги превърнете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да примирите тия енергии, ще рече, да ожените единъ мѫжъ за една жена. Забелязано е, че когато родителитѣ искатъ да оправятъ сина си, да го поставятъ въ правия пѫть, тѣ решаватъ да го оженятъ. Значи, жената ще го оправи. Какъ може жената да оправи мѫжа? — Чрезъ качествата, които носи въ себе си. Жената представя числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на дветѣ, но тя съдържа въ себе си едно особено качество—примирение. Значи, жената има сила да примирява нѣщата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — сольта. Следователно, ако човѣкъ иска да запази достойнството си, да си пробие пѫть, всички да го почитатъ и уважаватъ, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможность да си пробие пѫть, да влѣзе въ правата насока на живота. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ положения: или правия пѫть, или богатството. Ако нѣкой бѣга отъ бойното поле, или напада неприятеля си, той трѣбва да избере правия пѫть предъ богатството. Обаче, ако влѣзе въ нѣкое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трѣбва да бѫде богатъ. Паритѣ не обичатъ правия пѫть. Отивате ли нѣкѫде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, нѣма да бѫдете съвсемъ правъ. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае кога да търси правия пѫть и кога — богатството. Когато отстѫпва отъ бойната линия, или когато напада неприятеля си, войникътъ търси правия пѫть. Когато създава отношения съ хората, човѣкъ се огъва. Тогава той разчита на материални придобивки, на нѣкакво забогатяване. Обаче и дветѣ положения, проправяне на пѫтя, както и забогатяването, сѫ еднакви. — Защо? — Защото и въ двата случая нѣма никакъвъ моралъ. Човѣкъ трѣбва да избере трето положение, което да се диктува отъ високъ моралъ. За да се домогне до това положение, човѣкъ трѣбва да има познания, да знае, какъ да постѫпва. И тъй, като ученици, вие трѣбва да изучавате числата, да придобиете гъвкавость като тѣхъ. Ако ученикътъ не изучава математика и музика, той не може да води мораленъ животъ. Когато единицата, двойката, тройката, четворката, до деветорката, се поставятъ предъ нулата, тѣ се увеличаватъ десеть пѫти. Обаче, поставени следъ нулата, тѣ се намаляватъ десеть пѫти. Това показва, че не е безразлично, дали едно число се намира предъ нулата или следъ нулата. Ако тия числа бѣха живи, разумни сѫщества, нѣмаше да бѫде безразлично, дали мѣстото имъ е предъ или следъ нулата. Числата представятъ разумни сѫщества, но не и морални, защото обикновениятъ моралъ е нѣщо, което се налага отвънъ. Запримѣръ, човѣкъ се жертвува за отечеството си по принуждение. Хората, обществото, държавата налагатъ на човѣка да се жертвува за отечеството. Казватъ, запримѣръ, че човѣкъ трѣбва да умре за отечеството си. — Кѫде е писано това? Никѫде. Хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да се жертвува за отечеството си, за жена си, за децата си и т. н. Това не е моралъ. Моралъ, който се налага на хората, е безморалие. Моралъ, който изхожда отъ обикновения физически животъ на хората, създава редъ противоречия. Истинскиятъ моралъ произтича отъ Божествения животъ. Той е носитель на голѣма свѣтлина. Обикновениятъ моралъ, обаче, издава такава малка свѣтлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човѣкъ съ такава малка свѣтлинка? Ако обикновениятъ моралъ представя капка вода въ морето, какво може да се направи съ тази капка вода? Ако десетки капки се събератъ на едно мѣсто, все може да се направи нѣщо, но съ една капка нищо не се постига. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ моралъ, който да е поне шише, пълно съ вода отъ извора на великия животъ. Мисъльта пъкъ представя мѣрка, съ която черпимъ вода отъ извора и я наливаме въ сѫдове. Мисъльта има възможность да сипва вода и да я прелива отъ едно мѣсто на друго. Въ това, именно, седи силата на мисъльта. Но и мисъльта черпи силата си отъ великия изворъ, т. е. отъ живота. Ако искате да се ползувате отъ живота, никога не си съставяйте планъ, какъ да живѣете, нито опредѣляйте посоката на движението си. Който се опитва самъ да опредѣля посоката на своето движение, безъ да иска, той подържа въ себе си идеята, че е създатель на живота. Който е създалъ живота, той самъ е опредѣлилъ посоката на неговото движение, както и тази на своя животъ. Водата сама може да намѣри своя пѫть. Щомъ изтича отъ нѣкой изворъ, тя сама ще намѣри пѫтя си. Изворътъ самъ намира своя пѫть. Като тече надѣсно и налѣво, нагоре и надолу, водата си пробива пѫть и отива къмъ морето. Дето и да отива, тя все избира правия пѫть. Даже и да спре за известно време, или да направи нѣкакъвъ завой, тя пакъ не е въ лошъ пѫть. Въ това отношение човѣкъ мяза на изворъ. Като намѣри Бога, той се радва, върви въ правия пѫть и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надѣсно - налѣво и, ако не намѣри лесно пѫтя си, казва, че работата му нѣма да върви. Вие мислите, че работитѣ ви трѣбва да вървятъ по права линия, безъ никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърдчавате и намирате, че животътъ нѣма смисълъ. Това е неразбиране на живота. Човѣкъ може да криволичи, да извива надѣсно - налѣво, но всѣкога да държи въ съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи въ съзнанието си правата насока на своето движение, човѣкъ е въ правия пѫть. Изгуби ли тази насока въ съзнанието си, той самъ се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубилъ насоката на своето движение. Съвременнитѣ хора често губятъ насоката на своето движение, т. е. прекѫсватъ връзката си съ Бога по много причини. Една отъ причинитѣ е богатството. Богатството представя бентъ, който спира движението на водата. Когато човѣкъ се подпуши, той изпада въ заблуждения. Ето защо, той трѣбва да знае, че богатството, къмъ което се стреми, може да бѫде само срѣдство, но не и цель, нито кумиръ въ живота му. Човѣкъ е създалъ паритѣ. Следователно, тѣ не могатъ и не трѣбва да седатъ по-високо отъ него. Като срѣдство за взаимна услуга, като размѣнна монета, паритѣ иматъ смисълъ, но не и като кумиръ, като божество, на което да се кланятъ. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Да, безъ пари не може да се живѣе, както и безъ мостъ не могатъ да се минаватъ голѣмитѣ рѣки. Дунавъ, запримѣръ не може да се минава безъ мостъ. Обаче, мостътъ, който е нуженъ за човѣка, не е нуженъ нито за птицата, нито за рибата. Това показва, че моралъ е само онова, което е задължително за всички. Моралъ, който не обхваща цѣлокупния животъ, е относителенъ. Той не е валиденъ за всички живи сѫщества. Често хората се оплакватъ, че никой не ги обича, че и Богъ даже ги е изоставилъ. —Какъ разбиратъ тѣ обичьта? Да обичашъ човѣка, това не значи да го туришъ на първо мѣсто. Да обичашъ човѣка, това не значи, да го облѣчешъ съ най-хубави дрехи, споредъ последната мода. Обичьта по такъвъ начинъ не се изказва. Да се стреми човѣкъ къмъ първо мѣсто, къмъ голѣми служби, къмъ разкошно и богато облѣкло, това говори за неговитѣ голѣми, ненаситни желания. Ако всички хора се стремятъ къмъ голѣми служби и първи мѣста въ обществото, кой ще заеме малкитѣ служби и последнитѣ мѣста? Всѣки човѣкъ има желание да заповѣдва, да разполага съ слуги, които да му се подчиняватъ. Който има желание да заповѣдва той представя числото десеть. Следователно, той може да заповѣдва на десеть души. Махне ли се нулата отъ него, той изгубва възможностьта да заповѣдва, защото остава самъ, единица. Единицата е мѫжъ, който има власть да заповѣдва, само когато нулата стои задъ него. Двойката пъкъ е жена. Докато е сама, тя нѣма никаква власть да заповѣдва. Тури ли се нула задъ нея, тя придобива власть и може да заповѣдва на 20 души. Жена, която заповѣдва на 20 души, това показва, че тя е директорка на нѣкой пансионъ, или на нѣкой приютъ, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза отъ частенъ домъ, но отъ нѣкакво учреждение, защото въ единъ домъ може да има най-много две—три слугини, но по никой начинъ двадесеть. Числото три представя дете. Турите ли нула следъ тройката, получавате 30. Това число показва, че детето е ученикъ, влиза въ класъ, въ който има 30 ученика. За да може това дете да заповѣдва на своитѣ другарчета, предполага се, че то е по-възрастно отъ тѣхъ, или поне най-способно. За да заповѣдва, човѣкъ трѣбва да има нѣкакво качество, съ което да се налага на другитѣ. Значи единицата представя мѫжа, двойката — жената, а тройката — детето. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателно отнасяне къмъ числата, не само като къмъ количествени отношения, но и като къмъ живи, разумни сѫщества. Всѣко число представя живо, разумно сѫщество, което разполага съ известна енергия въ себе си. Ако напишете числото 5 674, вие имате известенъ брой енергии, които се различаватъ не само по количество, но и по качество. Размѣните ли мѣстата на цифритѣ въ това число, измѣнятъ се и значенията имъ. Въ числото 5,674 петорката е отъ най-голѣмо значение. Турите ли я на последно мѣсто, тя става по-маловажна, т. е. тя губи цената си. Не е все едно да има човѣкъ петь хиляди лева или петь лева. По-рано числото петь е заемало високъ постъ, а като петь единици заема долно положение. Обаче, както и да мѣстите числата, тѣ никога не се оплакватъ. На каквото мѣсто и да ги турите, на първо или на последно, тѣ винаги изпълняватъ службата си съ радость. Приложете тѣхната философия въ вашия животъ при самовъзпитанието. Дето и да ви турятъ, кажете си: И при това положение, азъ ще изпълня задачата си, както трѣбва. Важностьта на службата не седи въ голѣмината й, но въ съзнателното й изпълняване и използуване. Ако нѣкой има петь хиляди лева на разположение и не знае, какъ да ги използува, той не е разуменъ човѣкъ. Ако има само петь лева на разположение и ги използува на мѣсто, той е разуменъ човѣкъ. Съ петь лева човѣкъ може да си купи една хубава книга за четене. Силата на човѣка не седи въ положението, което заема, но въ разумното му използуване. Човѣкъ трѣбва да има такова смирение, че дето и да го поставятъ, да бѫде доволенъ. Смиренъ е онзи, който има качествата на числата, да бѫде винаги доволенъ отъ мѣстото, което му е дадено. Дали ще бѫде единица, или една стомилионна часть отъ единицата, човѣкъ еднакво трѣбва да бѫде доволенъ. И въ двата случая той трѣбва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а отъ кое мѣсто я решава, това не е важно. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете готови на всичко. Дето и да ви поставятъ, на високо или на низко мѣсто, вие трѣбва да бѫдете доволни. Ако днесъ сте професоръ, държите лекции на студентитѣ за създаването на свѣта, за слънцето, утре могатъ да ви отнематъ тази служба и да ви направятъ фурнаджия, да продавате хлѣбъ. Ще кажете, че това положение е обидно за васъ. Споредъ мене, правенето на хлѣбъ е пакъ преподаване. Отъ това преподаване хората ще разбератъ повече, отколкото отъ лекциитѣ, които сте имъ държали като професоръ. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на слънцето, единъ день тѣ сами ще провѣрятъ това. Първо ще се даватъ свободни билети на ученитѣ, сами да отиватъ до слънцето и да провѣрятъ своитѣ теории. Като стигнатъ на слънцето, тѣ ще започнатъ да се смѣятъ на теориитѣ си, ще намѣрятъ, че не сѫ съгласни съ това, което сами виждатъ: нито разстоянието отъ слънцето до земята е такова, каквото тѣ сѫ изчислили, нито съставътъ на слънцето е такъвъ, какъвто тѣ сѫ изследвали, нито състоянието на слънцето е огнено, каквото тѣ сѫ предполагали. Напротивъ, тѣ виждатъ, че на слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но тамъ всичко е съвършено, като въ рай. И тамъ има училища, университети, въ които жителитѣ на слънцето се учатъ. Обясненията, които ученитѣ на земята даватъ за слънчевитѣ петна, не излизатъ вѣрни. Това показва, че още много нѣща има, които човѣкъ трѣбва да изучава, за да ги разбере въ тѣхната сѫщина. За да дойде до абсолютната наука, до реалностьта на нѣщата, човѣкъ трѣбва да се справи съ желанията си, да знае, кои желания сѫ сѫществени и кои не сѫ. Младиятъ, запримѣръ, желае да се ожени. Като се ожени, разочарова се. Момата мечтае да се ожени за княжески синъ, а момъкътъ — за княжеска дъщеря. Всѣки търси нѣщо необикновено, но като го намѣри и постигне, и отъ него се разочарова. Не е лошо нѣщо женитбата, но човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да се жени. Всѣка женитба, станала чрезъ насилие, води къмъ страдания и нещастия. Що е женитбата? — Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душитѣ, което никой не е въ сила да разлѫчи. Такова съчетание прави само Богъ. Така съчетани, душитѣ се събиратъ, за да извършатъ волята Божия, а не за щастие. Които се събиратъ, за да бѫдатъ щастливи, тѣ не разбиратъ законитѣ. Какво щастие може да очаква човѣкъ на бойното поле? Той отива на бойното поле здравъ, силенъ, а се връща раненъ, безпомощенъ. — Поне ще се прославя. — Каква слава е тази, да се осакати човѣкъ? Вие трѣбва да ликвидирате съ тия разбирания. Тѣ сѫ стари разбирания, които не носятъ нищо добро. Старитѣ разбирания правятъ човѣка нещастенъ. При тѣзи разбирания хората се оплакватъ, че никой не ги обича, никой не ги посещава. — Това е най-лесната работа. Сложете трапеза и ще видите какъ ще започнатъ да ви посещаватъ. Или, вземете отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и вижте, нѣма ли да ви посещаватъ. Ако пъкъ сте майка на две - три красиви моми, домътъ ви ще бѫде пъленъ съ гости. Достатъчно е търговецътъ да разполага съ стока, за да има клиенти. Обаче, това сѫ външни отношения, но не и отношения между души. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се коренно различаватъ отъ тѣзи на земята. Каквито важни работи да иматъ хората на земята, въ сравнение съ тия въ Божествения свѣтъ, тѣ не сѫ нищо друго, освенъ детински работи. Ако човѣкъ е неразуменъ, каквато работа и да му се даде, тя все е детинска, защото и той самъ е дете. Обаче разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва работата си добре. Той работи и отъ всичко се учи, не очаква на други, наготово да получи нѣщо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже истината. Да кажешъ истината на човѣкъ, който не е готовъ за нея, това значи, или да го умъртвишъ, или да му дадешъ да опита благата на живота. Истината не може да се обясни съ думи. Сѫщо така и реалностьта не се обяснява. Нѣкой иска да разбере, какво представя реалностьта. Давамъ на този човѣкъ ключа отъ касата си и му казвамъ: Азъ заминавамъ за странство. Вземи този ключъ, и когато имашъ нужда отъ пари, отвори касата ми и вземи, колкото искашъ. — Ама пълна ли е касата съ пари? Какви сѫ паритѣ, сребърни или златни? — Не питай. Отвори касата и самъ ще видишъ какво има въ нея. Едно трѣбва да знаете: само онзи има право да се ползува от ключа на реалностьта, който е добилъ довѣрието на Бога. Всѣки трѣбва да се стреми да добие това довѣрие, да получи свободенъ билетъ до слънцето, да получи ключа отъ касата на реалностьта, както и елексира на живота за да се превърне отъ старъ дѣдо въ младъ, красивъ момъкъ. Който го види, ще се чуди кѫде е останалъ дѣдото и кой е този младъ момъкъ вмѣсто него. Младиятъ момъкъ минава за наследникъ на дѣдото, а въ сѫщность той е самиятъ дѣдо. — Можемъ ли и ние да получимъ елексира на живота? — Всѣки може да го получи, но при условие, да има готовностьта на числата дето го турятъ да бѫде доволенъ отъ положението си. Дали сте едно отъ числата 5000, 600, 70, 4 или нула, да ви е все едно. За васъ е важно да изпълните работата си, както трѣбва, а на кое мѣсто сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човѣка въ миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи нѣкоя негова добродетель и на какво се дължи нѣкой неговъ недѫгъ. Недѫзитѣ на хората могатъ да се намѣрятъ най-много въ четири поколѣния на миналото. Това показва, че грѣхътъ нѣма дълъгъ животъ. Често грѣхътъ произтича отъ желанието на човѣка да придобие известно знание, вследствие на което може да направи кривъ изборъ и да сгрѣши. И като прави добро, човѣкъ пакъ има възможность да направи нѣкаква грѣшка. Въ придобиване на известни добродетели, човѣкъ пакъ има възможность да грѣши. — Не може ли да се избѣгне грѣха? —Не може. Въ Божествения свѣтъ, когато се гради едно здание, всѣкога се предвиждатъ две врати. Презъ едната се влиза, а презъ другата се излиза. Сѫщото виждаме и въ човѣшкия носъ: въздухътъ влиза презъ едната ноздра, а излиза презъ другата. Когато искате да поемете дълбоко въздухъ, затворете дѣсната ноздра на носа си и поемете въздуха презъ лѣвата ноздра. Следъ това затворете и лѣвата ноздра, като задържате въздуха известно време въ дробоветѣ си. После отворете дѣсната ноздра и бавно изпущайте въздуха навънъ. По този начинъ ще се образуватъ две противоположни течения въ дробоветѣ ви, които отговарятъ на дветѣ течения въ живота. Когато сте неразположени или смутени вѫтрешно, правете тѣзи упражнения за дишане, като се свързвате съ Божественото съзнание. Следователно, теченията на живота трѣбва да влизатъ презъ лѣвата ноздра, а да излизатъ презъ дѣсната. При това положение, теченията на живота ще влизатъ въ човѣшкия умъ и ще отиватъ къмъ душата му. Това значи, да възстанови човѣкъ своето вѫтрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и презъ дветѣ ноздри на носа. Не е така. Ако дветѣ врати на човѣшкия носъ не функциониратъ самостоятелно човѣкъ е осѫденъ на страдания. Този законъ има отношение и къмъ човѣшкитѣ уши. Съ лѣвото ухо ще изучавате любовьта, а съ дѣсното — мѫдростьта. Сѫщото можемъ да кажемъ и за рѫцетѣ. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да смѣня рѫцетѣ си, ту дѣсната, ту лѣвата. Когато ходи, човѣкъ пакъ смѣня краката си. Това показва, че колкото е важенъ дѣсниятъ кракъ, толкова е важенъ и лѣвиятъ. Съ единъ кракъ не може да се ходи. Числото две работи навсѣкѫде въ природата. Въ ума винаги се пораждатъ две мисли, а въ сърдцето—две чувства. Това сѫ полюси, между които човѣкъ се движи. Интелигентностьта и разумностьта сѫ други два полюса на човѣшкия животъ. Чрезъ интелигентностьта си човѣкъ се свързва съ животинския свѣтъ, а чрезъ разумностьта — съ ангелския свѣтъ. Обаче, за да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да постави живота си върху Божественитѣ закони. При това положение, човѣкъ не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи въ себе си. Нѣма сѫщество, което би се осмѣлило въ Божие присѫтствие да отнеме отъ човѣка онова, което той самъ е придобилъ и изработилъ. Въ заключение на всичко говорено досега, казвамъ: Бѫдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставятъ, да бѫдете доволни отъ мѣстото си и всѣкога да сте готови да смѣняте мѣстото и службата си. Вие трѣбва да знаете, че мѣстата, на които се намирате, сѫ временни. Затова, каквито мѫчнотии и страдания да ви дойдатъ, бѫдете доволни. Знайте, че само тѣлото страда, а не и душата. Физическиятъ човѣкъ страда, но не и духовниятъ. Ако страданията на човѣка станатъ непосилни, и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щомъ се нахрани, той непременно ще се откаже отъ решението си да се самоубива. При единъ богатъ и ученъ човѣкъ се явилъ единъ младъ момъкъ отчаянъ и обезсърдченъ отъ живота. Той казалъ на учения: Господинъ професоре, преди да изпълня решението си да се самоубия, искамъ да чуя вашето мнение, какъ вие гледате на живота. Професорътъ погледналъ къмъ младия момъкъ и разбралъ, че каквото и да му говори, ще бѫде безпредметно, затова му казалъ: Добре сте намислили да заминете за другия свѣтъ. Азъ ще ви дамъ препорѫчително писмо до моя дѣдо, да ви приеме, както трѣбва. Но преди да ви изпратя, бихъ желалъ да останете у насъ на обѣдъ, да се запознаете съ жена ми и съ дветѣ ми дъщери. Момъкътъ се съгласилъ да остане на обѣдъ заедно съ любезния професоръ. Въ време на обѣда, той поглеждалъ ту къмъ едната, ту къмъ другата дъщеря на професора, които били много красиви. Като свършили обѣда, момъкътъ казалъ на професора: Господинъ професоре, азъ се отказвамъ отъ намѣрението си да се убивамъ. Разбрахъ, че животътъ има смисълъ. — Да, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе и какъ да реализира желанията си. Човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ обезсърдчения, но той трѣбва да има силна мисъль, съ която да реагира на всички отрицателни влияния, които идатъ отвънъ. Ако въ време на война хората се въорѫжаватъ съ маски срещу задушливитѣ газове, не трѣбва ли ние да се ползуваме отъ такива маски срещу отровното действие на отрицателнитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ външния свѣтъ? Сега, за 30 деня ще ви дамъ едно упражнение за дишане: ще поемате въздухъ презъ лѣвата ноздра. Въ това време дѣсната ноздра ще бѫде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любовь е любовь“. Като задържите въздуха известно време въ дробоветѣ си, ще отворите дѣсната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навънъ, като произнасяте сѫщата формула. Въ това време лѣвата ноздра ще бѫде затворена. Правете упражнението три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, когато имате разположение и време. При всѣко упражнение ще правите три или десеть пѫти вдишвания и издишвания. Значи, ще правите упражнението или три пѫти на день по три пѫти, или три пѫти на день по десеть пѫти. Това упражнение трѣбва да се прави отъ всички безъ изключение. То ще ви отнеме най-много 15 минути на день. Отъ всички се иска послушание. Безъ послушание ученикътъ не може да влѣзе въ Божествената школа. Т. м. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 27 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Форми въ Природата. Размишление върху свѣтлината. Чете се темата: „Най-малката форма въ природата“. Когато се говори за малка форма, въ обикновения животъ имаме предъ видъ капка вода. Обаче, съ своитѣ микроскопи, ученитѣ откриватъ въ една капка вода милиони живи сѫщества. Вие нѣмате представа за голѣмината на тия сѫщества. Тѣ сѫ толкова малки, че едва се виждатъ съ микроскопъ. Като ги наблюдавате ще видите, че и между тѣхъ има сѫщитѣ отношения, каквито и между висшитѣ сѫщества. И тѣ спорятъ помежду си кой да вземе по-голѣмъ дѣлъ отъ нѣщо. И тѣ се мѣнятъ, сърдятъ се едни на други, преследватъ се и т.н. Ако гледате воднитѣ капки съ обикновено око, ще кажете, че тѣ представятъ свѣтъ на спокойствие, на чистота. Микроскопътъ, обаче, открива реал ностьта. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на свѣта, т. е. при изявяване на живота. Най-голѣмата форма се проявява при свършване на живота. Азъ взимамъ думата „свършване“ въ ограниченъ смисълъ. Следователно, всѣко тѣло, което има най-малка форма, се намира далечъ отъ нашето съзнание. Колкото по-голѣма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава къмъ насъ. Споредъ нѣкои философи, нѣщата въ природата нито се увеличаватъ, нито се намаляватъ. Ние знаемъ, че живитѣ нѣща растатъ, развиватъ се и се увеличаватъ. Ако се съгласимъ съ твърденията на философитѣ, ще излѣзе, че растенето, развиването на тѣлата е привиденъ, а не действителенъ процесъ. Тия философи сѫ прави въ едно отношение, а именно, материята и енергията въ природата не се увеличаватъ нито намаляватъ, но се видоизмѣнятъ. Запримѣръ, ако налѣемъ вода въ едно шише, ние сме премѣстили тази вода отъ едно мѣсто на друго, но като вода въ природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато тѣлата растатъ и се увеличаватъ по голѣмина, по обемъ, къмъ тѣхъ, наистина, се прибавя нѣщо. Въ сжщность, това, което се прибавя, е взето отъ природата. Значи, нѣщата се взиматъ отъ едно мѣсто въ природата и се турятъ на друго мѣсто. Мнозина казватъ, че нѣкой човѣкъ, като дете билъ глупавъ, но като порасналъ, поумнѣлъ. Това е невъзможно. Какъвто е човѣкъ въ началото на живота си, такъвъ остава и до края. Глупавиятъ е винаги глупавъ, а умниятъ — винаги уменъ. Кой човѣкъ е глупавъ и кой — уменъ? Глупавиятъ никога не работи. Той се труди, мжчи и не се тревожи. Умниятъ работи и се тревожи, безпокои се отъ постѫпкитѣ на глупавия. Глупавиятъ винаги има господарь. Той може да стане слуга на умния, но умниятъ — никога. Само умниятъ е господарь. Когато глупавиятъ стане слуга на умния, той ще му причини редъ пакости. Глупавиятъ слуга костува на господаря си много повече, откол- кото работата, която ще му свърши: днесъ ще счупи нѣщо, утре — друго и т. н. Съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ добре, да бѫдатъ щастливи, но не правятъ никакви усилия за да придобиятъ щастието. Щастливъ може да бѫде само онзи, който е изправилъ погрѣшкитѣ си. Не се изправятъ лесно погрѣшки. Затова е казано, че Богъ е дълготърпеливъ. Той чака времето, когато хората ще изправятъ погрѣшкитѣ си и ще поумнѣятъ. Докато сѫ здрави, тѣ сѫ недоволни отъ здравето си, намиратъ, че съ здраве само нищо не могатъ да постигнатъ. Като сѫ болни, отъ болестьта си сѫ недоволни. Като дойде зима, недоволни сѫ, че обущата и чорапитѣ имъ не сѫ дебели, топли. Като дойде лѣто, недоволни сѫ, че чорапитѣ имъ сѫ дебели, а обущата — тежки. Малко се иска отъ човѣка, за да стане доволенъ. Щомъ има лѣтни и зимни чорапи и обуща, нека задържи лѣтнитѣ за лѣтото, а зимнитѣ — за зимата. Когато е здравъ, да се пази да не се разболѣе. Когато е боленъ, да се лѣкува. Който не се съобразява съ времето и не цени това, което му е дадено той е глупавъ. Всички хора нѣматъ еднакви разбирания за нѣщата, нито еднакъвъ вкусъ. Това, което за едного е красиво, за другиго е нѣщо обикновено. Нѣкой вижда най-малкитѣ нѣща, а другъ не вижда и най-голѣмитѣ. Нѣкой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Другъ не вижда и голѣмитѣ петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава съ дребни нѣща. Ще кажете, че това зависи отъ културата на човѣка. Срѣщате, обаче, културенъ човѣкъ, но съзнанието въ него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човѣка има разни фази. Нѣщата се опредѣлятъ отъ съзнанието и вѫтрешното разбиране на човѣка. Тази е причината, поради която единъ счита за добро това, което за другъ не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученость, за сила сѫ относителни, а не абсолютни величини. Нѣкой може да брои до милиони и милиарди и минава за ученъ. Другъ може да брои само до десеть и минава за глупавъ, за простъ човѣкъ. Ако накарашъ учения, който може да брои много да обясни, какво нѣщо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената бѣше образувана отъ много слънца, би ли могълъ този ученъ да ги обхване всички въ съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на единъ квадралионъ микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна часть отъ грама колко ще тежи единъ квадралионъ прашинки? Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е добъръ или красивъ, но трѣбва да знаете, въ какво седи добротата или красотата на този човѣкъ. Ще кажете, че очитѣ му сѫ хубави, носътъ правиленъ, веждитѣ красиви и т.н. И това не е достатъчно. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на една вѫтрешна мѣрка. Има една норма, която опредѣля правилностьта на нѣщата. Щомъ отговарятъ на тази норма, тѣ сѫ красиви. Въпрѣки това, всѣко общество, всѣки народъ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между чернитѣ, ще видите, че тѣ считатъ за красивъ онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бѣло лице тѣ не харесватъ. Споредъ тѣхъ, бѣлитѣ сѫ грозни и затова ги ядатъ. Тъмнината всѣкога се стреми да погълне свѣтлината. Това показва, че и дветѣ сѫ живи. Тъмнината намира, че свѣтлината е грозна и се стреми да я погълне. Срѣщате единъ престѫпникъ и го предавате на властьта, защото е извършилъ престѫпление. Той е недоволенъ отъ вашата постѫпка и намира, че вие нѣмате право да се мѣсите въ неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грѣхове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданитѣ си, вследствие на което вие сте дължни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте въ дадена държава. Излѣзете ли вънъ отъ тази държава, вънъ отъ влиянието на нейнитѣ закони, вие попадате подъ другъ законъ. Ако излѣзете отъ държава, въ която законитѣ сѫ свободни, и влѣзете въ държава съ драконовски закони, нѣма да се чувствувате добре. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не се разбиратъ, че нѣматъ любовь помежду си.— Защо?— Защото идатъ отъ различни държави, съ различенъ моралъ, съ различни култури. Всѣки човѣкъ е представитель на отдѣлна държава, съ различни понятия за добро и зло, съ различна обхода. Всѣки човѣкъ носи въ себе си специфиченъ моралъ. Ако всички хора бѣха граждани на една и сѫща държава, тѣ щѣха да иматъ еднакъвъ моралъ, еднакви разбирания и нѣмаше да имъ се говори за моралъ, за добро и т. н. Днесъ чувате да се говори, че трѣбва да се проповѣдва на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Чудно нѣщо! Ако Богъ е направилъ човѣка, защо трѣбва той да се обръща къмъ Него? Когато скулпторътъ направи една статуя, трѣбва ли тя да се обръща къмъ него? Статуята трѣбва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска отъ една статуя. Тя говори, когато трѣбва. Ако не трѣбва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. Въ статуята говори това, което скулпторътъ е вложилъ. Подъ думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи къмъ особено царство. Тя има животъ въ себе си и може да говори, когато я накарате. Не само статуята, но всѣко нѣщо може да стане ценно, да проговори. Тебеширътъ, който нищо не струва, може да стане цененъ. —Какъ?— Ако нѣкой великъ човѣкъ когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширътъ веднага става цененъ за васъ. Кое придава цена на този тебеширъ? —Думата, която великиятъ човѣкъ е написалъ. Самъ за себе си. тебеширътъ е цененъ, защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширътъ, но и човѣкъ се изхабява. Като се радва, като скърби, човѣкъ се изхабява и то по естественъ начинъ. По какво се различаватъ радостьта отъ скръбьта? Радостьта въ началото, когато иде, носи щастие за човѣка. Въ края, когато си отива, тя носи скръбь. Скръбьта въ началото носи скръбь, а въ края — радость. Значи, въ края радостьта се превръща въ скръбь, а скръбьта — въ радость. Понеже умниятъ човѣкъ иска всѣкога да бѫде радостенъ, затова той трѣбва едновременно да има и радость, и скръбь. Глупавиятъ обаче, всѣкога носи скръбь. Едва се зарадва за нѣщо и веднага изгубва радостьта си. Щомъ я изгуби, той започва да скърби. Уменъ човѣкъ е този, който въ началото е скърбенъ. Глупавъ човѣкъ е този, който въ края е скърбенъ. Едни хора носятъ скръбьта, а други — радостьта. Скръбьта и радостьта сѫ полюси на живота. Когато изучавате човѣшката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човѣка, всѣкога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде, всѣкога му се вижда много. Запримѣръ, ако ви дадатъ 20 лв. виждатъ ви се малко; ако вие трѣбва да дадете 20 лв. виждатъ ви се много. Защо, при една и сѫща величина имате две различни състояния? Ако въ дома ви дойде вашъ приятель, когото обичате, и ви гостува десеть деня вие ще кажете, че е седѣлъ малко време при васъ. Ако ви дойде на гости човѣкъ, когото не обичате и поседи въ дома ви нѣколко часа вие ще се отегчите отъ него. Защо въ първия случай сте радостни, а въ вто¬рия се отегчавате? Този, когото считате приятель и му се радвате е княжески синъ, който не иска нищо отъ васъ. Той е донесълъ много блага, тъй щото има и за него и за васъ. Вториятъ гостъ, на когото не се радвате е пакъ княжески синъ, но е обеднѣлъ, нищо не носи, очаква на васъ вие да му дадете нѣщо. Отъ този гостъ всички се оплакватъ, както е било въ турско време. Когато нѣкой турчинъ е отивалъ на гости въ българска кѫща, той веднага се е поставялъ на мѣстото на господарь и започвали да му пекатъ кокошка или агне да го нагостятъ добре. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ будность на съзнанието. За тази цель тѣ трѣбва да подигнатъ съзнанието си поне на една степень по-високо, да могатъ да превръщатъ скръбьта си въ радость, както въ математиката превръщатъ дроби съ различни знаменатели къмъ еднакъвъ знаменатель. Въ единъ моментъ господарьтъ може да обикне слугата си и въ единъ моментъ може да го намрази и изпѫди отъ дома си. Достатъчно е да кажете на единъ господарь, че слугата му е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева, за да измѣни той отношенията си къмъ него. Веднага господарьтъ се вглежда въ положението на слугата си, вижда, че нѣма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропадналъ и че сега търсятъ сина му, господарьтъ веднага ще го изпѫди отъ кѫщата си, да се освободи отъ всѣкаква материална отговорность. Каквито промѣни ставатъ въ отношенията на хората, такива промѣни ставатъ и въ човѣшкото съзнание. Запримѣръ, нѣкога човѣкъ намира, че нѣкоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи въ себе си, както задържа слугата си, който е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вмѣсто да му даде нѣщо, тя взима отъ него. Промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание, показватъ, че човѣкъ нѣма постояненъ вѫтрешенъ мирогледъ въ себе си. Той нѣма една постоянна величина въ себе си, съ която да работи. Докато живѣе въ объркания човѣшки свѣтъ, човѣкъ непрестанно ще се лута и единъ день ще каже: Теле дойдохъ, волъ си отивамъ. Нищо не разбрахъ отъ живота. Каквото направихъ въ живота си, все насила го правихъ, доброволно нищо не направихъ. Трѣбваше да чакамъ съ остенъ да ме мушкатъ, за да се проявя. Това не се отнася само до вашия личенъ животъ. Такова е състоянието на всички хора. Това, отъ което тѣ се смущаватъ, е тѣхното минало. Миналото върви следъ човѣка като сѣнка. Тѣ не могатъ лесно да се освободятъ отъ него. Да се освободи човѣкъ отъ миналото си, това подразбира да стане вѫтрешенъ превратъ въ него. Докато не стане този превратъ, той ще живѣе въ временни, въ преходни отношения и разбирания. Днесъ ще уважаватъ и почитатъ човѣка, докато се надѣватъ, че ще получатъ нѣщо отъ него. Убедятъ ли се, че нищо нѣма да получатъ, ще го отхвърлятъ настрана. Докато човѣкъ е здравъ, всички го използуватъ. Щомъ се разболѣе, почватъ да го пренебрегватъ. Ако е чиновникъ, държавата ще му даде нѣколко месеца отпускъ, да се лѣкува. Не оздравѣе ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболѣе и боледува нѣколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господъ, че и то да се освободи, и ние да се освободимъ. Които не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, обезсърдчаватъ се и мислятъ че добро не сѫществува въ свѣта. Тѣ казватъ: Въ живота може да се обича само богатиятъ, здравиятъ, учениятъ човѣкъ. Останалитѣ хора, които не сѫ богати здрави и учени ще се изоставятъ. Едно е вѣрно: човѣкъ обича това, отъ което може да вземе нѣщо. Какъ ще обичате сухитѣ кости? Какъ ще обичате пресъхналата чешма? Какъ ще обичате изгореното дърво? Но като обичате нѣкого, вие трѣбва да бѫдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, сѫщественото въ него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човѣкъ има въ себе си. На сѫщественото, на ценното въ човѣка, което съставя неговия животъ, гледайте по сѫщия начинъ, както и той гледа. Свещено пазете въ човѣка това, което и той пази. Това наричамъ азъ любовь, това наричамъ обичь. Кое е сѫщественото качество на ученика, за което може да бѫде обичанъ? Ще кажете, че за да бъде обичанъ, ученикътъ трѣбва да учи. — Не, това е негова длъжность. Кое е сѫщественото качество на учителя, за което трѣбва да бѫде обичанъ? Ще кажете, че ученицитѣ обичатъ учителя си, защото ги учи. — Че учительтъ учи ученицитѣ си, това е негова длъжность. Ученицитѣ обичатъ учителя си, когато той ги учи да се обичатъ, свещено да пазятъ и зачитатъ чувствата си. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилни отношения къмъ всички разумни сѫщества, които съставятъ единъ общъ организъмъ. Следователно, засегне ли се само единъ удъ на този организъмъ, цѣлиятъ организъмъ страда. Ето защо, ученикътъ трѣбва да има отношения не само къмъ нѣколко души, но и къмъ цѣлото Битие. Като грѣши, ученикътъ причинява вреда не само върху своя животъ, но и върху цѣлото Битие. Като живѣе добре, неговиятъ животъ се отразява и върху цѣлото Битие. Предаде ли се на човѣшка любовь, ученикътъ се излага на голѣми изпитания. — Защо? — Защото днесъ ще обича, утре нѣма да обича. Въ началото любовьта носи радость, а въ края — скръбь. Въ умразата процеситѣ сѫ обратни: въ началото умразата носи скръбь, а въ края — радость. Наистина, когато се освободи отъ умразата, човѣкъ изпитва радость. Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитватъ, реални ли сѫ тия нѣща или не сѫ. Питамъ: Какъ познавате реалностьта на нѣщата? Мислите ли, че реалнитѣ нѣща могатъ да се пипатъ? Реалностьта не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалностьта издава благоухание, но досега никой не се е докосвалъ до нея. Даже умътъ не се е докосвалъ до реалностьта. Нѣма сѫщество въ свѣта, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалностьта, вследствие на което тя остава всѣкога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човѣшката душа. Следователно, всѣко нѣщо, до което човѣкъ не може да се докосне, е реалность. Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо, е реалность. Не само човѣкъ, но и цѣлиятъ свѣтъ да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо отъ реалностьта. Тя е съвършена, нито може да се прибави нѣщо къмъ нея, нито може да се отнеме нѣщо отъ нея. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 20 февруарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СИЛНИ И СЛАБИ ЖЕЛАНИЯ. Размишление върху разумностьта . Чете се резюме на темата: „Отношение между миръ и радость“. Тема за следния пѫть: „Най-малката форма въ природата“. За какво мисли гладниятъ човѣкъ?—За хлѣбъ. —За какво мисли болниятъ? — За здраве. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че при известни случаи въ живота всички хора си приличатъ. Ако влѣзете въ салонъ, въ който избиратъ най-красивата мома, всѣка отъ присѫтствуващитѣ моми мисли едно и сѫщо нѣщо, че ще бѫде избрана за първа красавица. Интересно е човѣкъ да изследва своитѣ желания, като започне отъ силнитѣ и постепенно върви къмъ слабитѣ. Като изучава желанията си, човѣкъ се натъква на случаи, да желае такива нѣща, каквито никога не е допущалъ. Запримѣръ, срѣщате единъ образованъ човѣкъ, който търси работа. Тукъ похлопа, не му отварятъ; тамъ похлопа, не му отварятъ. Най-после, отчаянъ и обезсърдченъ, въ него се заражда желание да бръкне въ касата на нѣкой банкеръ и да извади оттамъ една сума. Той започва да си представя, какъ банкерътъ седи на столъ и брои златни монети. Като ги преброи, той ги туря пакъ въ касата си и я заключва. Това подържа въ него мисъльта, че тия пари не сѫ само на банкера, но и той има право да вземе нѣколко златни монети, да подобри положението си. Ако извади пари отъ касата на банкера, въ първо време работитѣ му ще се наредятъ добре, но последствията на тази постѫпка ще бѫдатъ лоши. Ако не го хванатъ, ще дойде день, когато и съ него ще постѫпятъ по сѫщия начинъ, както той е постѫпилъ съ банкера. Въ свѣта сѫществува „законъ за перио- дичностьта“, споредъ който, каквото човѣкъ прави по отношение на другитѣ, следъ известенъ периодъ отъ време, сѫщото ще се върне и къмъ него. Това показва, че между силитѣ, които действуватъ въ природата, има известно отношение. Тия сили зависятъ отъ редъ причини. Запримѣръ, ние не знаемъ, защо, следъ като се заповѣда на човѣка да не прави това или онова, както Богъ заповѣдалъ на Адамъ и Ева да не ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, иде изкушението. Защо трѣбва човѣкъ да се подлага на редъ изкушения? Докато Адамъ билъ самъ въ рая, никаква заповѣдь не му била дадена. Щомъ се яви Ева, веднага заповѣдьта дойде. Въпрѣки това, Богъ е знаелъ, че тѣ нѣма да устоятъ, че трѣбва да напуснатъ рая и да излѣзатъ вънъ отъ него, дето ги чакатъ нещастия и страдания. Защо е станало това, не знаете. Много нѣща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано въ живота: докато е самъ, човѣкъ не е изложенъ на изкушения. Свърже ли се съ нѣкой човѣкъ, изкушенията идатъ едно следъ друго. Единъ младъ, добъръ, мораленъ момъкъ живѣлъ съ стремежъ къмъ красивото. По едно време той срещналъ млада, красива мома, влюбилъ се и решилъ да се ожени за нея. Обаче, и двамата били бедни. Момата искала да има хубави дрехи, да живѣе охолно. Момъкътъ билъ готовъ да и достави всичко, каквото желае, само да я вземе за своя жена. Най-после тѣ се оженили. Той започналъ да мисли, какъ и откѫде да и достави срѣдства, да задоволи нейнитѣ желания. Отъ любовь къмъ нея, той започналъ да бърка въ чуждитѣ каси. Единъ день полицията го хванала, турила го въ затворъ. Осѫдили го на десеть години строгъ затворъ. Презъ това време възлюбената му се отказала отъ него и се оженила за другъ. Като минали десеттѣ години, той излѣзълъ отъ затвора и се видѣлъ самъ въ живота. Той започналъ да разправя историята на живота си, която завършила съ лошъ край. Съвременнитѣ хора сѫ изложени на подобни изпитания. Първоначално тѣ живѣятъ въ райската градина, въодушевяватъ се отъ великъ моралъ, но по едно време въ сърдцето имъ се явява едно малко желание, което разваля всичкитѣ имъ работи. Наистина, една микроба е въ състояние да създаде голѣми страдания на човѣка. Обаче, всички страдания и изпитания сѫ необходими за пробуждане на човѣшкото съзнание. — Нѣма ли другъ пѫть, по който може да се пробуди човѣшкото съзнание? — Засега природата си служи съ страданията, като методъ за пробуждане на човѣшкото съзнание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне страданията. И светиитѣ, и пророцитѣ минаватъ презъ страдания. Тѣхнитѣ страдания сѫ по-голѣми отъ тия на обикновенитѣ хора. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда. Чрезъ страданията той ще изправи нѣкой отрицателни чърти на характера си. Колкото и да сѫ подигнати, и светиитѣ, и пророцитѣ сѫ имали нѣкакви отрицателни чърти на характера си, които тѣ изправели чрезъ страданията си. Когато Богъ изпратилъ Йона да проповѣдва въ Ниневия, той се отказалъ да изпълни волята Му, подъ предлогъ, че Богъ ще се смили, нѣма да устои на думата си и ще го изложи предъ хората. Затова Ионъ си взелъ билетъ, качилъ се на единъ корабъ и тръгналъ за Испания. Като видѣлъ последствията на своето непослушание, той билъ припудснъ да се върне въ Ниневия, да проповѣдва Словото Божие. Пророкъ Иеремия пъкъ казва: „Зарекохъ се вече да не говоря“. — Защо? — Защото намира, че хората нѣма да послушатъ думитѣ, които Богъ говори чрезъ него. Сѫщевременно, хората казватъ, че Богъ може да направи всичко. Какъ е възможно, тогава, Богъ да праща нѣкой пророкъ да говори на хората, а тѣ да не го слушатъ? Други пъкъ казватъ, че Господъ говори и учи хората отвѫтре. Ако, наистина, Господъ говори само отвѫтре, защо праща пророци да го- ворятъ на хората отвънъ? И за Христа казваха, че е изпратенъ отъ Бога. Тогава, защо Господъ изпрати Христа при хора, които не Го разбраха? Това сѫ положения, които създаватъ противречия на хората. Тѣ сами не могатъ да си обяснятъ, кое е право и кое не е. Тѣ сами не знаятъ, въ какво да вѣрватъ и въ какво да не вѣрватъ. Преди години, срѣщамъ единъ господинъ, пишущъ медиумъ. Чрезъ неговата рѫка се изявяваха духове и пишеха. Той самъ виждаше това, но не вѣрваше, че има духове. Той мислѣше, че пише това, което минава презъ ума му. Между поетитѣ, които пишатъ, и между неговото писане той намираше следната разлика: поетътъ пише, когато пожелае, а азъ пиша подъ чуждо влияние. Той вижда, че другъ нѣкой му диктува, но не вѣрва въ сѫществуването на духове. Понѣкога започва да драще съ перо върху хартията, но следъ време нѣкакви мисли се оформяватъ въ ума му, и той пише. Като изучава своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ забелѣзва, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-силни, се очъртаватъ ярко, а по-слабитѣ едва се очъртаватъ. Силнитѣ мисли и желания на човѣка хвърлятъ отпечатъкъ върху организъма му. Ако отъ редъ поколѣния насамъ нѣкой човѣкъ е бъркалъ въ чужди каси и джобове, въ този животъ той ще се роди съ дълги рѫце и пръсти. Които не разбиратъ значението на дългитѣ рѫце, тѣ мислятъ, че сѫ признакъ на голѣма срѫчность. Учениятъ. обаче, не се лъже. Той знае, че срѫчността на този човѣкъ се дължи на способностьта му да бърка въ чуждитѣ каси. Достатъчно е учениятъ да погледне очитѣ на човѣка, за да се произнесе, кога се е родилъ, сутринь или вечерь. Който има голѣми и отворени очи, той се е родилъ вечерь. Който има малки очи, той се е родилъ презъ деня, когато слънцето е грѣело силно. Това не става само при раждане. И впоследствие човѣкъ може да разшири очитѣ си, да ги отвори повече, отколкото първоначално сѫ били отворени. Нѣма желание въ човѣка, което да не се е отпечатало нѣкѫде въ човѣшкия организъмъ. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голѣми следи е оставило върху човѣка. Като ученици, пие трѣбва да правите различни опити, да видите, доколко можете да издържате на изкушения. Ако нѣкой отъ васъ е изпадналъ материално, и нѣма петь пари въ джоба си, нека си представи мислено, че се намира предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, и всѣки моментъ може да бръкне, да вземе, колкото пари му сѫ нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е мораленъ човѣкъ. За предпочитане е въ това положение човѣкъ да си представи, че е богатъ, облѣченъ съ скѫпи, нови дрехи, отколкото да мисли, по какъвъ начинъ да се домогне до касата на нѣкой богаташъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да понася трудноститѣ на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начинъ да се самоубива. Единъ младъ търговецъ фалиралъ, но понеже не могълъ да понесе това положение, решилъ да се самоубие. Той си купилъ единъ револверъ, заелъ една стая въ единъ хотелъ, дето се затворилъ, съ намѣрение да се убие. Дигналъ револвера, доближилъ го до челото си, но веднага го дръпналъ назадъ, не се решавалъ да се самоубие. Пакъ дигналъ , револвера, доближилъ го до челото си, но пакъ не се решавалъ да се самоубие. Презъ единъ отъ прозорцитѣ на стаята, единъ англичанинъ го наблюдавалъ. Той бързо влѣзалъ въ стаята и го запиталъ: Господине, какво правите? — Азъ съмъ пропадналъ материално, не мога да понеса това положение, искамъ да се самоубия. —Колко пари ви трѣбватъ? — Хиляда английски стерлинги. — Ето, вземете този чекъ и си услужете. Съ тѣзи пари азъ купувамъ вашия револверъ. Искамъ да го взема за споменъ. Съ своята благородна постѫпка, англичанинътъ спасилъ младия търговецъ. Изобщо, ако разглеждате вѫтрешния животъ на хората, ще видите, че той не е толкова мораленъ, както се представя. Ако вѫтрешниятъ животъ на човѣка се изнесе на филмъ, той би бѣгалъ далечъ отъ себе си. Нѣкой казва: Добре, че всичко, което мисля, не го правя. Той мисли, запримѣръ, да убие нѣкого, да вземе паритѣ му, но не е въ състояние да го направи. Това сѫ вѫтрешни изкушения, на които човѣкъ се натъква. Ученикътъ трѣбва да знае произхода на всѣко изкушение и да се предпазва отъ него. И тъй, когато се натъквате на изкушения, не съжалявайте, че не знаете, защо идатъ и какъвъ е произходътъ имъ. Не само вие, но и много отъ възвишенитѣ сѫщества не знаятъ това. Вашата задача е да намѣрите начинъ, какъ да се справите съ дадено изкушение, а защо е дошло, това не е ваша работа. Защо сѫществува единъ или другъ общественъ строй, не е важно. Какво ще научите отъ този строй, това е важно за васъ. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи отъ всичко. Казвате, че Богъ ще оправи свѣта. — Вѣрно е, че Богъ ще оправи свѣта, но отъ своя страна, и вие ще претърпите коренна промѣна, ще минете отъ едно състояние въ друго. Човѣкъ трѣбва да дойде до голѣмо вѫтрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно. Иначе, той ще изпада въ голѣми противоречия. Слушате нѣкой да казва, че всичко въ свѣта се опредѣля отъ волята Божия. Сѫщиятъ човѣкъ, като не може да издържи едно изпитание, самоубива се.—Волята Божия ли е това? Другъ пъкъ обича да лъже.—Волята Божия ли е това? — Не, самоубийствата, кражбитѣ, лъжитѣ, престъпленията ставатъ по човѣшка воля. Хората се женятъ, раждатъ деца, събиратъ се на едно мѣсто все по своя воля, по нѣкакъвъ вътрешенъ стремежъ. За да дойде до положение да върши нѣщата по Божественъ потикъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ голѣми изпитания. Следъ това само той ще започне да разбира волята Божия и да я изпълнява. Презъ голѣми изкушения ще мине човѣкъ, докато разбере волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космитѣ на главата му ще изпадатъ отъ тѣхъ. Не е лесно човѣкъ да задоволи изискванията на една красива мома. Единъ княжески синъ се оженилъ за една красива мома. Тя била много взискателна. Князътъ се чудилъ, какъ да задоволи нуждитѣ и. Той се видѣлъ въ голѣмо затруднение. Колкото пари ималъ, всички отишли по нея. Най-после му дошло на умъ да отиде при царя на гномитѣ, да му иска пари на заемъ. — Какво ще ми дадешъ срещу това? — Готовъ съмъ робъ да ти стана. -—Не искамъ да ми ставашъ робъ, но срещу всѣка торба злато, която ще ти давамъ, искамъ по десеть косъма отъ главата ти. — Лесна работа. Ето, още сега вземи десеть косъма. Радостенъ той взелъ торбата съ злато и отишълъ у, дома си. Следъ десетина деня торбата се изпразнила. Той пакъ отишълъ при царя на гно- митѣ, далъ му десеть косъма отъ главата си и се върналъ съ торба, пълна съ злато. Това продължило десетина години. Единъ день, князътъ трѣбвало пакъ да отиде при царя на гномитѣ, да получи торба съ пари, но се видѣлъ въ невъзможность да направи това — нѣмалъ нито единъ косъмъ на главата си. Както виждате, скѫпо струва издържката на една красавица. Единъ американски милиардеръ се оженилъ за една красива мома. Като отишълъ съ нея на разходка въ Парижъ, тя се впуснала въ харчене, следъ което му представила грамадна смѣтка. Като видѣлъ това, той разбралъ, че тя ще го съсипе материално, и решилъ да и даде 30 милиона долари, но да се освободи отъ нея. Наистина, той успѣлъ да се освободи отъ нея, но въ скоро време я замѣстилъ съ друга красавица, която го поставила при сѫщото положение, при което го поставила и първата. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Че това, което става вънъ отъ човѣка, преди всичко става вѫтре въ него. Въ човѣка има такива силни желания, които сѫ въ състояние да погълнатъ красивото, възвишеното въ него и да го разрушатъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че външната красота, къмъ която се стреми, не се отнася къмъ моралния свѣтъ. Тя не е резултатъ на моралното въ човѣка. Да бѫде човѣкъ само външно красивъ, това е резултатъ на човѣшкото въ него. Външната красота е най-високото положение, до което човѣшкото може да се изяви. Не само въ хората, но и въ животнитѣ, и въ птицитѣ, и въ пеперудитѣ има стремежъ къмъ красота. Това чувство, този стремежъ къмъ красота е вложенъ въ всички живи сѫщества. Външната красота не подразбира още и вѫтрешна красота, която почива на нѣщо високо морално въ човѣка, на голѣма устойчивость. Често външната красота служи за примамка. Едно отъ отличителнитѣ качества на свѣта е неговата външна красота. Външно, свѣтътъ е красивъ, величественъ, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпросъ за красота, търсете я въ свѣта. Ако става въпросъ за хармония, търсете я на небето. Обаче, красотата на свѣта е повече външна. Ако се вгледате въ едно красиво човѣшко лице, ще забележите въ него желания, които нарушаватъ красотата му. Въ тия желания нѣма нѣщо морално. Човѣкъ още не е изработилъ своето лице. Казва се, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това се отнася до първия човѣкъ. Впоследствие, обаче, следъ грѣхопадането, човѣкъ е изгубилъ красивото, онази вѫтрешна хармония, онази вѫтрешна симетрия, която Богъ първоначално е вложилъ въ него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и найголѣмия крадецъ отъ желанието му да краде отъ чуждитѣ каси. Истинска красота е тази, която е въ състояние да отклони човѣка отъ желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т. н. При вида на тази красота, човѣкъ трѣбва да е готовъ на всѣкакви жертви. Красота, която потиква човѣка къмъ кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота. Съвременнитѣ хора се обиждатъ за нищо и никакво. Това говори за отсътствие на устой въ тѣхнитѣ постъпки. Човѣкъ трѣбва да бъде честенъ, мораленъ въ отношенията си. Ние наричаме честенъ човѣкъ онзи, който въ отношенията си съ хората е точенъ, изправенъ. Честность и моралность не съ едно и също нѣщо. Външно човѣкъ може да бъде честенъ, а вътре въ себе си да има нѣкакви користолюбиви желания. Обаче, ако човѣкъ едновременно е и честенъ, и мораленъ, той разбира вече Божественитѣ закони и живѣе съобразно тѣхъ. Такъвъ човѣкъ може да се нарече красивъ. Тази красота задоволява човѣка и подига духа му. Истински красивиятъ никога не помрачава лицето си. Той знае, че добритѣ му желания ще се реализиратъ, затова има търпение да чака времето на тѣхното реализиране. Моралниятъ човѣкъ е доволенъ отъ положението си, отъ това, което му се дава. Ако на всички дадете по една голѣма, красива ябълка, а на него дадете последната и най-малката ябълка, той ще бѫде доволенъ, ще се радва, както и другитѣ се радватъ на своитѣ голѣми ябълки. Когато иска да възпита човѣка, природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава отъ известни блага, ту го поставя да живѣе при изобилие на блага. Ако при оскѫднитѣ условия на живота, той ходи бос, окѫсанъ и се оправдава съ това, че живѣе за Бога и не се интересува отъ външностьта на нѣщата, той не говори истината. Истината седи въ това, че този човѣкъ или не обича да работи, или нѣма стремежъ къмъ красивото. Ако пъкъ живѣе въ разкошъ и не използува разумно благата на живота, той не е уменъ човѣкъ. За кого се облича момата? — За момцитѣ. — За кого се облича търговецътъ? — За клиентитѣ си. Човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Когато изгуби вѫтрешния стимулъ въ живота си, човѣкъ отпада духомъ и напуща своята външность, става небреженъ къмъ себе си. Когато учени, философи се увличатъ въ мисъльта си и ставатъ небрежни къмъ себе си, донѣкѫде сѫ оправдани. Но когато обик новенитѣ хора подражаватъ на тия философи и учени, тѣ ставатъ смѣшни. — Защо? —Защото нѣматъ ума на ученитѣ хора. Човѣкъ става смѣшенъ, когато подражава на другитѣ хора. Външно човѣкъ трѣбва да представя себе си, т. е. това, което се крие въ него. Пазете се отъ подражание. Често и религиознитѣ хора подражаватъ на други, вследствие на което изпадатъ въ смѣшно положение. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божествения животъ, който ще го освободи отъ преходното и ще му даде възможности да се домогне до истинската наука, до положителната философия на живота. Това не се постига съ молитви. Съ честитѣ си молитви, съ голѣмитѣ си добрини, съ многото искания, хората дотѣгатъ на Бога. Преди всичко, тѣ не знаятъ, доколко тѣхнитѣ желания трѣбва да се реализиратъ. Има желания, които трѣбва да се реализиратъ, но не всички. Като не разбиратъ, на кои отъ желанията си трѣбва да даватъ ходъ и на кои да не даватъ, хората изпадатъ въ голѣми противоречия. Често мислитѣ на хората така се объркватъ, че тѣ трѣбва да приложатъ алхимията, да отдѣлятъ потрѣбнитѣ отъ непотрѣбнитѣ. Нѣкой се хвали, че молитвата му била приета отъ Бога. За да познаете, дали молитвата ви е приета, вие трѣбва да се намѣрите въ пустинята, изложени на гладъ и на жажда. Ако при това положение получите хлѣбъ и вода, молитвата ви е приета. Хлѣбътъ и водата сѫ отговоръ на вашата молитва. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“.—Кога трѣбва да потърсите Бога? — Когато се изчерпятъ всички възможности да получите помощь отъ хората и отъ обществото. При това положение, човѣкъ има право да се обърне къмъ Бога. Само така той може да се убеди, че е получилъ отговоръ на молитвата си. Следователно, докато не е дошълъ до критически моментъ въ живота си, човѣкъ нѣма право да безпокои Бога. Надъ човѣка има редица напреднали сѫщества, които сѫ готови всѣки моментъ да му помагатъ. Като ученици, вие трѣбва да се научите да пресѣвате своитѣ мисли и разбирания, да дойдете до правата мисъль. Като казвате, че всичко е отъ Бога, вие трѣбва да знаете, кое е това „всичко.“ Като се разболѣе нѣкой, като грѣши, като го уволнятъ или назначатъ на служба, вие казвате, че това е все Божия работя. — Не е така. Богъ се проявява въ абсолютното, въ безграничното, въ съвършената хармония, въ безсмъртието. Що се отнася до смъртьта, казано е: „Богъ не благоволява въ смъртьта на грѣшника.“ Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си години и вѣкове наредъ, за да придобие правилни разбирания за Божествения животъ. Придобие ли това разбиране, човѣкъ може спокойно да напусне земния животъ и да влѣзе въ новия животъ, да продължи учението си. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдростьносятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щаетие. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 13 февруарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВЕТЕ СЪЗНАНИЯ. Размишление върху въздържанието. Нека съберемъ следнитѣ числа: 9+1=10 8+2=10 7+3=10 6+4=10 5+5=10 4+6=10 3+7=10 2+8=10 1+9=10 Само ония числа могатъ да се събиратъ, които иматъ еднакъвъ стремежъ. Знакътъ плюсъ, съ който си служимъ при събира- нето, е знакъ на противоречие. При събиране на тия числа се получава единъ и сѫщъ резултатъ—десеть. Дали ще съберемъ 9+1 или 1+9, получаваме единъ и сѫщъ резултатъ. Обаче, елементитѣ, съ които си служимъ, не сѫ еднакви. Това показва, че ние можемъ да получимъ единъ и сѫщъ резултатъ отъ различни елементи. Простиятъ човѣкъ казва: Деветь гроша и единъ грошъ правятъ десеть гроша; или единъ грошъ и деветь гроша правятъ десеть гроша. Той събира тия числа и повече не мисли върху тѣхъ. Обаче, онзи, който се занимава съ отвлѣчената мисъль, той разглежда тия числа като живи и вижда, че тѣ размѣнятъ мѣстата си: въ първия случай числото деветь бѣше на първо мѣсто, а после едини- ницата зае това мѣсто. Оттукъ вадимъ заключението: когато една сила действува въ човѣшкия умъ или въ човѣшкото сърдце, тя може да произведе или еднакви, или различни действия. Който се занимава съ кабалата, той може да обясни тия действия кабалистически. Кабалата представя сборъ отъ закони, които работятъ въ материалния свѣтъ. Като знаете тия закони, вие сами ще ги прилагате въ материалния животъ. Отъ гледището на тия закони, числата биватъ щастливи или благоприятни и нещастни или неблагоприятни. Когато попадне на нѣкое щастливо число, човѣкъ започва да печели. Впусне ли се съ това число въ нѣкоя хазартна, игра, печалбата му е осигурена. Щомъ спечели въ първата игра, човѣкъ може да се впусне и втори и трети пѫть — печалбата е осигурена. Ако първиятъ пѫть още изгуби, повече не трѣбва да играе. Надеждата, че втори пѫть може да спечели, е празна работа. Ако сѫдбата ощастливи човѣка въ началото на живота му, тя ще го ощастливи и на края. Ако въ началото не го ощастливи, и на края нѣма да го ощастливи. Ако работата, която човѣкъ започва, му се отдава още въ началото, това показва, че сѫдбата го е ощастливила, и той ще има успѣхъ. Не върви ли работата му още въ началото, по-нататъкъ да не продължава. Всички опити въ това направление ще бѫдатъ безуспѣшни. Ако приятелството ви съ даденъ човѣкъ не върви още въ началото, по-нататъкъ не насилвайте. Излъже ли ви веднъжъ, не разчитайте на неговото приятелство. — Защо? — Защото въ него не е развитъ центърътъ на приятелството, на дружбата. Ако въ момъка и въ момата не е развитъ центърътъ на любовь къмъ ближния, тѣ не сѫ единъ за другъ. Като не разбиратъ този законъ, нѣкои отъ съвременнитѣ хора насилватъ природата, като мислятъ, че ако между двама души днесъ нѣма любовь, утре ще има. Да се мисли така, това значи, да вѣрвате, че сакатиятъ, който има само една рѫка, може да свърши работа, каквато здравиятъ върши. — Не, за работа се изисква здравъ, уменъ, положителенъ човѣкъ. Не започвайте работа съ сакатъ, съ недѫгавъ човѣкъ. — Ама Богъ ще свърши работата. — Какво Богъ ще направи, това е Негова работа. Важно е, какво човѣкъ може да направи въ дадения случай. Когато става въпросъ за Божиитѣ работи, тамъ човѣкъ трѣбва да мълчи. Нека вземе цигулката, кавала или гайдата си и да свири. Какво ще стане съ земята, какъ ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. Каквото и да разправятъ ученитѣ за движението на земята, на слънцето, на различнитѣ планети, тѣ все още не сѫ се домогвали до сѫщинскитѣ причини на тия явления. Има тѣла въ пространството, които се въртятъ отъ изтокъ къмъ западъ; други—отъ северъ къмъ югъ; трети — отъ югъ къмъ северъ. Едни тѣла пъкъ се движатъ отгоре надолу и т. н. Истинскитѣ учени, които знаятъ тайнитѣ на природата, виждатъ, кои тѣла накъде се движатъ, съ каква бързина се движатъ и т. н. Всѣко явление, което се извършва въ природата и живота, има свой външенъ изразъ. За онзи, който разбира явленията, нѣма нищо скрито—покрито. Запримѣръ, невъзможно е човѣкъ да яде кисело и да се усмихва. Щомъ яде кисело, мускулитѣ на лицето му непременно ще се свиятъ. Киселинитѣ винаги отниматъ свѣтлината и топлината на човѣшкия организъмъ. При такива случаи, за да запази топлината си, човѣкъ неволно свива мускулитѣ си. Като знаятъ действието на киселинитѣ, лѣкаритѣ ги препоръчватъ, като срѣдство за отнимане на възпалението отъ нѣкой органъ на тѣлото. Всички хора се стремятъ къмъ живота, но не знаятъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Изкуство е да знае човѣкъ да живѣе. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да има предъ видъ двата приципа на добро и на зло и да се съобразява съ тѣхъ. Нѣкой хора казватъ, че зло не съществува въ свѣта. Други пъкъ казватъ, че добро не съществува. Наистина, за умрѣлитѣ хора на земята нѣма нито добро, нито зло. За живитѣ хора, обаче, съществува и добро, и зло. И за ангелитѣ съществува и добро, и зло. Разликата между човѣшкия и ангелския животъ се заключава въ това, че въ човѣшкия животъ злото е отвѫтре, а въ ангелския —отвънъ. Понеже злото е вѫтре въ човѣка, той има да се бори съ врагъ, който е завладѣлъ половината отъ неговия свѣтъ. Мѫчно се пѫди този врагъ. Нѣкой човѣкъ още съ ставането си отъ сънь се чувствува неразположенъ и се чуди, на кого да отмъсти, на кого да излѣе гнѣва си. Той се озърта натукъ — натамъ, дано намѣри нѣкаква причина да се кара, да се отпуши по нѣкакъвъ начинъ. Най-после вижда, че една чиния е счупена, или че печката не е запалена, както трѣбва. Щомъ започне да вика, да се кара, той се освобождава отъ гнѣва си, т. е. отпушва се. Не е лошо нѣщо гнѣвътъ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо гнѣвътъ иде и защо си отива. Когато подсѫдимиятъ отива при сѫдията, последниятъ иска да знае, защо е дошълъ. Когато нѣкой ученикъ отива при единъ учитель, последниятъ се интересува, какво иска ученикътъ отъ него. Като разбере, защо го търси, учителъть иска да знае, какви сѫ способноститѣ на ученика. Дойдемъ ли до гнѣвенето на хората, ние виждаме нѣщо изопачено въ тѣхъ. Гнѣвътъ е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае, какъ да използува тази енергия, той хвърля този или онзи предметъ, става, сѣда, разхожда се въ стаята, вика, сърди се на този - на онзи, докато се отпуши. Щомъ изразходва тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоенъ изразъ. Следъ това той се залавя за работа. Обаче, който разбира гнѣва, като творческа енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нѣщо: рѣже дърва, пише, чете, свири на нѣкакъвъ инструментъ и т. н. Ще кажете, че човѣкъ е грѣшенъ, не може да не се гнѣви. Ако грѣшниятъ само се гнѣви, както и да е, но какво ще кажете, когато праведниятъ се гнѣви? Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се, но не съгрѣшавайте“. Значи, човѣкъ може да се гнѣви, безъ да грѣши. — Нуженъ ли е гнѣвътъ въ природата? — Безъ гнѣвъ не може. Гнѣвътъ е огънь. Да се гнѣвишъ, това значи, да кладешъ огънь. Има сѫщества, които много се гнѣвятъ. За тѣхъ се казва, че огъньтъ имъ гори цѣлъ день. На химически езикъ, гнѣвътъ се превежда съ силната афинита или силното стремление на елементитѣ да се съединяватъ едни съ други, вследствие на което между тѣхъ се образува голѣма топлина, голѣмъ огънь. Произходътъ на гнѣва не е Божественъ, но въпрѣки това той сѫществува въ природата. Това не значи, че гнѣвътъ трѣбва да се премахне. Като природна сила, гнѣвътъ трѣбва да се впрегне на работа, но не да се премахне. Сега, като събирате числата отъ едно до десеть, вие трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да ги оживите. Запримѣръ, 1+9=10 можете да го оживите, като си представите, че единицата е бащата, а деветорната — деветтѣ му синове. Всички заедно правятъ десеть. Всички заедно харчатъ десеть хиляди лева. Действието 2+8=10, можемъ да го представимъ по следния начинъ: двойката е женената дъщеря, а осморката — старата майка, която живѣе при зета си. И тѣ харчатъ десеть хиляди лева. Като съберемъ 3+4=7, пакъ получаваме десеть. Числото три е внукътъ, а числото седемь е дѣдото, който живѣе при внука си. И тѣ харчатъ по десеть хиляди лева. Като съберете 4+6, пакъ получавате числото десеть. И четиритѣ е мѫжко число. Шесторката представя търговецъ. Както се нареждатъ числата въ гами, така се нареждатъ мислитѣ, чувствата и желанията на хората. Числото деветь е резултатъ. Само по себе си то не действува. Изобщо, числата деветь, шесть и три не взиматъ никакво участие въ живота, Когато се намира въ пълна индиферентность, въ пълно безучастие, човѣкъ е въ положението на числата 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдатъ, той размишлява, философствува, не губи мира си. Той е съвършено тихъ и спокоенъ. Когато става активенъ, когато иска да се прояви, човѣкъ се намира въ положението на числата 2, 5 и 8. Той е бремененъ, иска часъ по-скоро да роди, да се освободи отъ мѫчнотията си. Момче ли ще роди, или момиче, не е важно. Обаче, той непременно трѣбва да роди нѣщо. Това е сѫдба. Произволно нѣщо ли е сѫдбата?—Сѫдбата не е произволна, но е строга, а понѣкога безпощадна. Когато човѣкъ нарушава Божественитѣ закони, сѫдбата го преследва до девети родъ. Тя иска да му даде добъръ урокъ, да го научи, какъ да постѫпва съ великитѣ закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даденъ човѣкъ, но никога нѣма да го забрави. Гледате нѣкой човѣкъ учи, занимава се, и тъкмо се готви да заеме нѣкоя добра служба, сѫдбата излиза срещу него и му препятствува. Като види, че работитѣ му не вървятъ добре и загази материално, той се впуща въ лотария, дано тукъ успѣе. Взима единъ, втори, трети билетъ, но и тукъ сѫдбата го преследва. За да успѣе въ предприятията си, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ сѫдбата си съ молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, да изправи погрѣшкитѣ си. Иначе, каквото и да прави, все нѣма да успѣва. Колко художници има въ свѣта, картинитѣ на които стоятъ непродадени. Колко музиканти има въ свѣта, които нѣма на кого да сви- рятъ. Колко поети и писатели има въ свѣта, чиито произведения не се оценяватъ.—Защо? --- Сѫдбата ги преследва. Време е вече хората да пристѫпятъ къмъ новото разбиране на Божиитѣ пѫтища. За да дойде до новото разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ. Той трѣбва да ликвидира съ своитѣ погрѣшки и престъпления. Не ликвидира ли съ тѣхъ, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избѣгне отъ рѫцетѣ на съдбата си. Какъвто и да е човѣкъ, простъ или ученъ, царь или обикновенъ, сѫдбата ще му даде нужния урокъ.— Ама ние сме ученици, искаме да учимъ, да се развиваме. — И ученици да сте, пакъ нѣма да избѣгнете отъ рѫката на сѫдбата. — Ние се молимъ по три пъти на день. — Съдбата ще ви хване въ момента, когато не се молите. — Ние се стремимъ. — Колкото и както да се стремите, сѫдбата ще ви посети съ своята пръчица. Какъвто и да е стремежътъ ви, преди всичко вие трѣбва да изправите погрѣшкитѣ на своя миналъ животъ. Миналиятъ ви животъ се изявява въ сегашния. Страданията, нещастията, неприятноститѣ, които сега ви се случватъ, се дължатъ на миналия ви животъ. Тѣ съ резултатъ на погрѣшки, правени въ миналото. Въ това отношение сѫдбата е неумолимъ законъ. Съ сѫдбата заедно вървятъ много същества, които пазятъ човѣка отъ нейнитѣ тежки удари. Достатъчно е човѣкъ да върви въ Божествения пъть, за да се ползува отъ помощьта на тия свѣтли същества. Запримѣръ, нѣкой добъръ човѣкъ мисли да пътува по море. Нѣщо го побутва да тръгне още на другия день, да се ползува съ половинъ билетъ. — Кое е това, което го потиква? — Сѫдбата му. Този день, именно, е предвидена нѣкаква катастрофа, отъ която той трѣбва да загине. Добритѣ същества, обаче, неговитѣ приятели, го съветватъ да не пътува утре, да отложи за другъ день. — Ама съ половинъ билетъ ще пътувамъ. — Отложи пътуването си, макаръ да платишъ и цѣлъ билетъ. Другъ нѣкой иска да заеме нѣкаква добра служба, за която му обещаватъ десеть хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му го съветва да вземе тази служба, но приятелитѣ му нашепватъ: Откажи се отъ тази работа. Наистина, паритѣ сѫ много, но господарьтъ е лошъ човѣкъ, ще одере кожата ти. Като ученици, вие трѣбва да различавате тия два гласа въ себе си. Трѣбва да знаете, при това, че непременно ще минете презъ своя миналъ животъ и ще платите за всички свои погрѣшки. Докато не се справите съ миналото си, вие нѣма да се освободите отъ страданията. Както Христосъ пострада за грѣховетѣ на човѣчеството, така и вие ще страдате за своитѣ грѣхове. Сега става развързване на кармата. Човѣкъ трѣбва да се върне въ своето минало, да дойде до онзи животъ, дето се е отклонилъ отъ правия пѫть, да корегира грѣшкитѣ си и да продължи живота си. При това положение, работитѣ на човѣка се нареждатъ добре, и той може да бѫде щастливъ. Щастливиятъ, колкото и да иска да помогне на ближнитѣ си, съ своето щастие, не може. За да се ползува човѣкъ отъ щастието на другитѣ, това трѣбва да е опредѣлено . Има причини, които не позволяватъ на човѣка да се ползува отъ благата на другитѣ. Единъ царь, като правилъ разходкитѣ си въ гората, често срѣщалъ единъ беденъ, старъ човѣкъ, който събиралъ дръвчета и ги носилъ на гърба си. Като виждалъ, какъ се мѫчи, царьтъ решилъ да му помогне, да го извади отъ трудното му положение. Той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да тури една торба съ пари на моста, презъ който старецътъ минавалъ, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направилъ, както царьтъ му заповѣдалъ, и се скрилъ да види, какво ще стане съ торбата. Този день, обаче, се случило голѣмо наводнение, вследствие на което рѣката доста придошла. Като наближилъ моста и погледналъ къмъ придошлата рѣка, старецътъ се уплашилъ и си казалъ: Сега ще мина моста съ затворени очи, да не гледамъ буйната рѣка. Той затворилъ очитѣ си, миналъ моста, безъ да забележи, че точно на пѫтя му имало торба съ пари. Значи, старецътъ затворилъ очитѣ си предъ щастието и го отминалъ. Слугата взелъ торбата съ паритѣ назадъ и разказалъ на царя за случката съ стареца. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Така може да каже Христосъ, но не и всѣки обикновенъ човѣкъ. За да бѫдете едно съ Бога, вие трѣбва да сте платили дълговетѣ си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговетѣ, вие сте на кривъ пѫть. Не отивайте при Бога като грѣшникъ, но като човѣкъ, който е изплатилъ дълговетѣ си, който е изправилъ своя животъ. Който не разбира това, той казва: Днесъ, докато съмъ младъ, ще си поживѣя. Единъ день, като остарѣя, като се наживѣя, ще служа на Господа. Значи, той ще отиде при Бога като остарѣе, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. — Не, тогава и Богъ нѣма да го приеме. Той не се нуждае отъ стари хора, отъ инвалиди. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога още отъ млади години, докато е пъленъ съ сила, съ животъ. Дѣдото вика внука си и започва да му разправя своя животъ: Синко, бѫди внимателенъ въ живота си, гледай да не правишъ грѣхове. Едно време, като бѣхъ младъ, направихъ много грѣхове. Тази мома любихъ, онази мома любихъ, но после разбрахъ грѣшката си, изправихъ живота си и започнахъ да служа на Бога. Каквото и да му разправялъ, внукътъ мислилъ за момитѣ, които дѣдото обичалъ, и подражавалъ на него. Тукъ задиря една мома, тамъ друга, докато най-после се върне у дома си раненъ, като че е билъ на фронта. Внукътъ пакъ сѣда до дѣдото и го моли да му разправи нѣщо отъ своя животъ. Дѣдото започва да разправя, а внукътъ слуша. Това е забавление, но не е истински животъ. Историята на дѣдовцитѣ е подобна на романитѣ, които се пишатъ, но за да се из- ползуватъ разумно, тѣ трѣбва да се четатъ отъ 60—70 годишни хора. И младитѣ хора могатъ да четатъ романи, но тѣ трѣбва да взиматъ само положителната имъ страна. Когато разправя своитѣ опитности, или опитноститѣ на други хора, човѣкъ трѣбва да знае, какво да разправя и на кого да разправя. Има хора, които сѫ положителни въ доброто, а отрицателни въ злото; има и такива, които сѫ положителни въ злото, а отрицателни въ доброто Въ всѣки човѣкъ сѫществуватъ и двата типа. Като знаете това, вие сами трѣбва да се пазите. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, защото не знае, откѫде какво може да получи. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който влиза въ положението ви, вижда, че вие имате нужда отъ една голѣма сума, но външно изглежда суровъ, грубъ. Той ви казва: Знаете ли, какво мога да направя съ васъ?—Какво ще направите? Вие веднага започвате да треперите. Той изважда една кесия, пълна съ пари, и казва: Заповѣдайте, услужете си съ тия пари. При другъ случай, срѣщате човѣкъ, който е готовъ на всички жертви заради васъ. Считате, че той ви е приятель. Той знае, че вие се нуждаете отъ пари, и ви донася една торба съ диаманти, като казва: Вземете тия диаманти и си услужете съ тѣхъ. Вие взимате диамантитѣ, но веднага стражари влизатъ въ дома ви, да ви обискиратъ. — Защо? - Тия диаманти били крадени. Приятельтъ ви, за да се освободи отъ преследване на полицията, дава диамантитѣ на васъ. Това е привидно добро. За да се освободи отъ злото, той прави добро на васъ. Съ крадени пари, съ крадени вещи човѣкъ нищо не може да постигне. Сега, отъ всички се изисква будность, да знаете, какъ да постъпвате съ сѫдбата си. Когато сѫдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажешъ ли една дума противъ нея, или въ твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: Добре, че те намѣрихъ. Отъ много време те търсихъ, но сега си вече въ ръцетѣ ми. Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видѣла. Предъ съдбата и мѫдрецътъ мълчи. Съдятъ ли, убиватъ ли, бесятъ ли нѣкого, мълчи. Представете си, че нѣкой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия въ лодката, последната ще потъне. Какво трѣбва да направите? Който иска да го спаси, той трѣбва да излѣзе отъ лодката, да се бори съ вълнитѣ, а давещиятъ да отиде на негово мѣсто. Ако спасите давещия, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, та има смисълъ, но ако не е оправдана, вие се натоварите съ чужди грѣхове. Следователно, има случаи въ живота, когато, и като прави добро, човѣкъ може да носи лоши последствия. Той трѣбва да знае, кога да прави добро, и кога да не прави. Въ правене на доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да се вслушва въ Божественото начало въ себе си. То всѣкога носи свѣтлина. Божественото не се занимава съ голѣми величини, съ голѣми цифри. Ако въ дома ви дойде нѣкой беденъ, който иска да го нахраните, дайте му единъ обѣдъ. За втори обѣдъ вие не трѣбва да се задължавате. Остане ли и за втори обѣдъ при васъ, сѫдбата ще го хване. Щомъ се нахрани добре, той трѣбва да благодари и да продължи пѫтя си. Когато отивате въ нѣкой домъ да се повеселите, направете сѫщото: останете само единъ день. На другия день си заминете. Станете рано сутриньта, натоварете камилитѣ и продължете пѫтуването си. Останете ли повече отъ единъ день, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание. Молите се, пѣете, дохождате до голѣмо въодушевение и пожелавате да продължите събранието. Щомъ продължите събранието, вие минавате границата, а съ това заедно разваляте цѣлата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нѣщата. Този законъ действува навсѣкѫде въ живота. Връщате се у дома си за обѣдъ. На пѫтя срѣщате единъ свой приятель и започвате да се разговаряте. Говорите петьдесеть минути, но разговорътъ е интересенъ, и вие не искате да се раздѣлите. Прекъснете разговора, оставете нѣщо и за другъ пѫть. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснѣете за обѣда и ще се принудите да идете бързо. При бързото ядене има опасность да се задавите. При всѣко ядене, животътъ на човѣка е изложенъ на опасность. Сѫдбата дебне човѣка всѣки моментъ. Като знаете това, бѫдете постоянно въ молитва. Безъ молитва не сѣдайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази отъ лошата сѫдба, която всѣки моментъ ви преследва. Това не значи, че трѣбва да се страхувате, но всѣкога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трѣбва да имате знания. Следователно, яжте бавно, съсрѣдоточено, безъ да преяждате, но всѣкога бъдете свързани съ Първата Причина. Щомъ сте свързани съ Първата Причина, лошата съдба нѣма да ви преследва. Дето ходите, съ когото и да говорите, бъдете всѣкога въ молитва. Като говори, неусѣтно човѣкъ може да каже една дума, или нѣкаква шега, която да обиди околнитѣ и да предизвика споръ, недоразумение и т. н. Помнете, че лошата сѫдба, или, както индуситѣ я наричатъ, „карма“, всѣкога преследва човѣка. Понѣкога тя е глуха: минава и отминава човѣка и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не й харесва, тя веднага го хваща, Нѣкой седи и си дава отчетъ за живота. за постѫпкитѣ си. Той намира, че е живѣлъ добре, не е вършилъ грѣхове, на никого лоша дума не е казалъ. Щомъ започне да мисли така, сѫдбата веднага поставя на пѫтя му изкушения и го заставя да грѣши. Съ това тя иска да му каже, че като е толкова праведенъ, нека плаща. Ако нѣкой казва за себе си, че е грѣшенъ, сѫдбата още повече го товари, като му казва: И така дължишъ много, можешъ да задлъжнѣешъ още повече. Мнозина мислятъ, че като влѣзатъ въ Божествения пѫть, небето ще гледа на тѣхъ като на царски синове и нѣма да смѣе да ги бутне. Нѣкой отъ васъ се изправи предъ сѫдбата си и казва: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Кой си ти? — Азъ съмъ членъ на Бѣлото Братство. — Членъ на Бѣлото Братство ли? Чакай да видишъ, азъ коя съмъ! Хване те и те разтърси. Следъ това ти се връщашъ съ пукната глава. Тази сѫдба хвана даже и Христа — този Великъ Учитель на човѣчеството. Тя хвана и мѫченикъ Стефана, и апостолъ Павла, и други. Нѣма пророкъ въ свѣта, който да е проповѣдвалъ новитѣ идеи, и да не е билъ въ рѫцетѣ на сѫдбата. Като чуе, че нѣкой проповѣдва новитѣ идеи, сѫдбата казва: Ти ли си този, който проповѣдвашъ? Чакай и азъ да те опитамъ! Като знаете това, не мислете, че вие можете да избѣгнете отъ сѫдбата си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е страдалъ отъ ударитѣ на сѫдбата. Ще кажете, че само глупавитѣ страдатъ. И глупавитѣ, и умнитѣ страдатъ. Понѣкога умнитѣ страдатъ повече отъ глупавитѣ. Сѫдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически законъ. Има случаи, когато човѣкъ може да мине безъ страдания, но не всѣкога. Защо трѣбваше апостолъ Павелъ да страда? Когато нѣкой искаха да му принесатъ жертва, като на боговетѣ, той започна да ги разубеждава, да имъ казва, че и той е човѣкъ като тѣхъ. Той трѣбваше да мълчи, да ги остави свободни, да правятъ, каквото искатъ. Тѣ щѣха да му принесатъ жертва, а той щѣше да продължи пѫтя си. Затова сѫдбата остави да го биятъ. Следъ като го биха нѣколко пѫти, той каза: „Братя, съ много скърби ще влѣземъ въ Царството Божие“. Съ други думи казано: Съ голѣмо разбиране ще влѣземъ въ Царството Божие. Ще се научимъ да не се бъркаме въ Божиитѣ работи. Стане ли въпросъ за вашитѣ постѫпки, не се произнасяйте, дали тѣ сѫ добри или лоши. Когато хората се произнасятъ за вашитѣ постѫпки, вие трѣбва да мълчите. Нито тѣ сѫ мѣродавни да се произнасятъ върху вашитѣ постѫпки, нито вие сте мѣродавни да се произнасяте за тѣхнитѣ или за своитѣ постѫпки. Помолете се да влѣзете въ свѣтлината на Бога, въ Неговото съзнание, и оттамъ да разгледате постѫпкитѣ си, да се произнесете върху тѣхъ и да ги корегирате. Днесъ всички хора грѣшатъ, защото бързатъ. Безъ да провѣрятъ нѣщата, тѣ се произнасятъ. Провѣрката трѣбва да става въ Божественото съзнание. Тамъ има плодове, които смѣло можете да изнесете на пазара, или да дадете на вашитѣ ближни. Отъ това, отъ което вие се ползувате, могатъ да се ползуватъ и другитѣ. Това, което е вредно за васъ, ще бѫде вредно и за другитѣ. И тъй, помнете: животътъ на човѣка се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всѣкога е тихо и спокойно. Самиятъ човѣкъ не е нито въ едното, нито въ другото съзнание. Човѣкъ е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човѣкъ е свободенъ да участвува и въ едното, и въ другото съзнание. Ако не иска да остане въ едното съзнание, може да отиде въ другото. Въ което съзнание и да участвува, той все ще има известни резултати. Човѣкъ трѣбва да изучава проявитѣ на дветѣ съзнания въ себе си, за да се кали, да си създаде характеръ, да организира своето тѣло. Т. м. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 6 февруарий, 1929 г. София,—Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗНАЙНО И НЕЗНАЙНО Размишление за Сина Божий. Чете се темата: „Отношение между миръ и радость“, Често се говори за знайни и за незнайни нѣща. Кои нѣща сѫ знайни и кои—незнайни? Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава незнайно. Всѣко нѣщо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нѣщата, тамъ разумностьта присѫтствува. Безъ разумность нѣма проява. Прояви, въ които разумностьта отсѫтствува, ние ги наричаме механически или физически. Запримѣръ, изгонването на богомилитѣ отъ България е неразуменъ процесъ. Той се е извършилъ подъ влияние на антипода на България, който се намира нѣкаде на Западъ. Всѣка държава, всѣки човѣкъ има свой антиподъ, който указва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България указвали силно влияние отрипателнитѣ сили на нейния антиподъ, вследствие на което богомилитѣ били прогонени изъ цѣла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно. То е предизвикано отъ кривото разбиране, отъ диващината въ човѣка. За да се изправи тази грѣшка, трѣбвало да дойде по-висока култура между народитѣ. Днесъ, обаче, върху България действуватъ положителнитѣ, разумнитѣ сили на нейния антиподъ, и тя се стреми да изправи погрѣшката си. Законътъ на антиподитѣ е такъвъ, че ако единиятъ полюсъ е активенъ, другиятъ е пасивенъ; ако единиятъ създава, другиятъ твори; ако единиятъ воюва, другиятъ е въ миръ. Въ този законъ действуватъ контраститѣ. Следователно, ако човѣкъ иска да побеждава, да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота си, като антиподъ на себе си, той трѣбва да постави Божественото, разумното начало. Постави ли неразумното, човѣшкото начало като антиподъ на себе си, той непременно ще бѫде битъ. Да поставишъ Бога за свой антиподъ, това значи, Богъ да ти бѫде задна стража. При това положение, каквото предприемешъ, ще успѣешъ. Положението на България и въ миналото, и днесъ е зависило и зависи отъ нейния антиподъ. Той крие въ себе си голѣми сили, голѣма енергия. Това, което се изучава, е знайно; това, което не се изучава, е незнайно, тайно. Запримѣръ, ако изучавате слънцето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Ако изучавате небето, то е знайно за васъ; не го ли изучавате, то е незнайно. Човѣкъ има два полюса, два антипода, къмъ които се стреми: единиятъ е центърътъ на слънцето, другиятъ — центърътъ на земята Умътъ на човѣка трѣбва да бѫде свързанъ сѫ центъра на слънцето. Само при това положение, човѣкъ може да има свѣтла, възвишена мисъль. Свързанъ ли е умътъ на човѣка сѫ центъра на земята, мисъльта му е низходяща. Низходящата мисъль е причина за нещастията на хората. Ако слънцето, съ своето влияние, би се отдалечило отъ човѣка, всѣкаква деятелности въ него би престанала. Като говоримъ за антиподитѣ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ не само на физическия свѣтъ, но и въ човѣшкия свѣтъ — въ организъма на човѣка. Запримѣръ, ако линията АВ (фиг. 1) представя дължината на човѣшкия мозъкъ, мѣрена отъ едното до другото ухо, и прекараме височина, отъ срѣдата С на правата АВ, можемъ да намѣримъ антипода на точка С. Той ще бѫде горе, въ точката Д на мозъка, дето е мѣстото на моралнитѣ чувства. Колкото по-развити сѫ моралнитѣ чувства въ човѣка, толкова по-из- дигната и закрѫглена е главата на това мѣсто. Горната часть на главата на змията е съвършено плоска и срасната съ гръбначния стълбъ въ права линия, което показва, че моралнитѣ чувства у нея отсѫтствуватъ. Въ кучето горната часть на главата е малко издигната, което говори за начало на морални сили въ него. Които изучаватъ тази наука, тѣ се намиратъ предъ знайни работи. Които не я изучаватъ, тѣ се намиратъ предъ незнайното, предъ тайното и сѫ принудени да предполагатъ, Тѣ казватъ: Отъ този човѣкъ може да излѣзе музикантъ или художникъ. Обаче, нито музикантъ излиза отъ него, нито художникъ. Тѣ казватъ: Този човѣкъ може да бѫде щастливъ, но може да бѫде и нещастенъ. Така не се говори. Щастието почива на нѣщо опредѣлено, на нѣщо знайно. Не е достатъчно човѣкъ да каже, че нѣщо е станало случайно, или нѣкакво съвпадение се е явило, или щастието на човѣка е проработило. Всичко въ свѣта се управлява отъ закони. Това, което за едного е случайность, за другиго е закономѣрность, разумность. Трима души се срѣщатъ на едно и сѫщо мѣсто. Единиятъ отъ тѣхъ казва, че случайно сѫ, се срещнали. Двамата знаятъ положително, че не сѫ се срещнали случайно, защото тѣ предварително сѫ уговорили срѣщата си, опредѣлили сѫ деня, мѣстото и часа, когато трѣбва да се срещнатъ. За тѣхъ срѣщата е знайна, а за третия — е тайна. Когато естественикътъ изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви отъ незнайното къмъ знайното, започва да разбира, какъ и защо клончетата вървятъ нагоре, защо до едно мѣсто спазватъ едно положение, а после друго и т. н. Тѣ виждатъ влиянието на външнитѣ условия върху растенията и ги изучаватъ. Който не се занимава съ растенията, той се намира въ областьта на незнайното. За него всичко е тайна, гадание. Срѣщате младъ момъкъ и млада мома и чувате, за какво мечтаятъ. Момъкътъ мечтае да се ожени за царска дъщеря. Момата мечтае да се ожени за царски синъ. Това е възможно, но тѣ не знаятъ, при какви условия ще попаднатъ. Преди всичко, въ живота имъ ще настъпи голѣмо ограничение: въ храненето, въ обличането, въ обходата. Тѣ не могатъ да ядатъ, да се обличатъ, да се обхождатъ свободно, както би правилъ единъ обикновенъ човѣкъ. Ще кажете, че и безъ това нѣщата се нуждаятъ отъ граници, отъ известно ограничаване. Същевременно, казвате, че Богъ е безграниченъ, вселената е безгранична. Не се ли запитвате, защо Богъ, Който е безграниченъ, е създалъ единъ граниченъ свѣтъ? Богъ е създалъ граничния свѣтъ, понеже е знаелъ, че съществата, които ще живѣятъ въ него, нѣма да спазватъ законитѣ Му, ще ги нарушаватъ, ще причиняватъ голѣми пакости. Богъ ги е ограничилъ и тогава ги е пратилъ да живѣятъ въ ограничения Свѣтъ. Разбиранията на ограниченитѣ сѫщества се коренно различаватъ отъ тия на Бога, като неограничено сѫщество. Запримѣръ, когато стомната тече, човѣкъ е недоволенъ. Когато изворътъ тече, човѣкъ е доволенъ. Защо човѣкъ е недоволенъ, че стомната тече? — Защото била пукната. — Че и земнитѣ пластове сѫ пукнати нѣкѫде, и водата изтича презъ тѣхъ. Значи, има случаи, когато нѣкой пукнати нѣща ни радватъ, а нѣкой — ни причиняватъ неприятность. Има случаи, когато нѣкой нѣща трѣбва да изтичатъ отъ човѣка, а нѣкой не трѣбва да изтичатъ. Човѣкъ трѣбва да има неограничени разбирания, да знае, кога да се радва и кога да скърби. Човѣкъ трѣбва да разбира закона на съответствието, да знае, на всѣко нѣщо, кое е антиподъ. Запримѣръ, антиподъ на доброто е злото, на любовьта умразата, на истината — лъжата и т. н. Когато изучава антиподитѣ въ своя животъ, човѣкъ трѣбва да знае, кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на умразата, на лъжата, той е изложенъ на страдания. Отъ време на време, човѣкъ трѣбва да отваря тия врати, само когато сѫ нужни като условия за смѣна на известни състояния. Казвате: Какво да правя, като не обичамъ еди - кой човѣкъ?— Ти трѣбва да го обичашъ, да му отправишъ единъ милъ погледъ и да си заминешъ. Въ това отношение ти си назначенъ на служба „раздавачъ на писма“ и, дали си разположенъ къмъ нѣкого, или не, трѣбва да предадешъ писмото му. Иначе, ще те уволнятъ отъ службата. Уволняването отъ служба не е нищо друго, освенъ заминаване за онзи свѣтъ — смърть. Следователно, човѣкъ трѣбва да разбира и прилага закона за съответствие на нѣщата, да знае своитѣ антиподи, за да направи живота си добъръ и разуменъ. Антиподъ на разумното въ живота е неразумното. Неразумно е, запримѣръ, да копаешъ кладенецъ съ игла. Неразумно е да събирашъ стотинка по стотинка, да ги вързвашъ въ кърпа и вечерь да ги броишъ една по една. Неразумно е да се налагашъ на човѣка съ любовьта си, да искашъ непременно да те обича. Настоявашъ ли да те обича, той ще ти даде гърбъ. — Защо? — Защото между тебе и него нѣма нужното съответствие. Съответствие между двама души сѫществува само тогава, когато тѣ взаимно сѫ; туряли пари въ своитѣ банки и днесъ има какво да теглятъ Човѣкъ първо ще внася, а после ще изнася. Нѣкой казва, че не иска да вѣрва. — Какъ ще вѣрвашъ, когато още нищо не си внесълъ въ банката? Ако си внесълъ нѣщо, има какво да теглишъ. Щомъ теглишъ, ти си отъ вѣрващитѣ. Да вѣрва човѣкъ, това значи, да внася капитала си въ Божествената банка. Като внася известно време, касиерътъ на банката ще му каже: Достатъчно си внасялъ. Продължавашъ ли още да внасяшъ, има опасности да станешъ безвѣрникъ. Щомъ престанешъ да внасяшъ, ще започнешъ да теглишъ. Днесъ всички говорятъ за вѣра и за безвѣрие, за умраза и за любовь, но не ги разбиратъ. Да вѣрвашъ, значи да внасяшъ; да не вѣрвашъ, значи да теглишъ, да взимашъ. Да обичашъ, значи да внасяшъ нѣщо въ Божествената банка; да мразишъ, значи да взимашъ отъ това, което си внесълъ. Когато влѣзе въ закона на любовьта, човѣкъ не трѣбва да се състезава съ нея, но да се остави доброволно въ нейнитѣ рѫце. Тя може да го направи голѣмъ, тя може да го направи и малъкъ — отъ нея зависи. Тя може да го подигне, може и да го унищожи. Искате ли любовьта да ви подигне, не й туряйте никакви правила, никакви граници. Бѫдете доволни и на малкото, което любовьта ви дава. Който обича, той трѣбва да служи. Щомъ научи и приложи закона на служенето, човѣкъ може да постигне всичко, какво- то желае. Служенето подразбира учене. Ще учишъ, както учатъ децата въ училището, и постепенно ще вървишъ къмъ по-висока наука. Като ученици, вие се нуждаете отъ ново разбиране. Това разбиране, именно, ще ви даде възможность да разбирате закона на съответствието и да се ползувате отъ него. Не го ли разбирате, вие ще се натъквате на редъ противоречия. Сега, като говоримъ за закона на съответствието, ние имаме предъ видъ две величини, или двама души, които си отговарятъ. Казватъ, че еди кои сѫ активни хора. Че сѫ активни, това подразбира, че и двамата сѫ готови за работа. Ако единиятъ само заповѣдва, а другиятъ изпълнява, между тѣхъ нѣма съответствие. И двамата трѣбва да сѫ готови, самостоятелно да свършатъ дадена работа. Рекатъ ли да викатъ този или онзи да свърши работата, тѣ не сѫ активни. Двама души си отговарятъ въ доброто, ако и двамата могатъ самостоятелно да правятъ добро. Двама души си отговарятъ въ ученостьта си, ако и двамата самостоятелно могатъ да правятъ научни изследвания. За да разбира и прилага закона на съответствието, човѣкъ трѣбва да носи въ себе си положително знание. Положително знание е това, което изключва всѣкакво съмнение. За науката съмнението е особенъ родъ болезнено състояние, по-страшно отъ проказата. За да дойде до положителната, до Божествената наука, човѣкъ трѣбва да мине презъ човѣшката еволюция, която обхваща числата отъ 100 — 1000, презъ ангелската, която обхваща числата отъ 10 — 100. Най-после, той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата отъ 1 — 10. За да стигне до последната еволюция, човѣкъ отъ всичко трѣбва да се учи. Дали ще срѣща учени или невежи, богати или бедни, щастливи или нещастни, човѣкъ трѣбва да гледа на всичко като на предметно учение. Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да започне да работи отвѫтре навънъ, да корегира своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да разбира, отде идатъ неговитѣ мисли и чувства и накѫде отиватъ. Ако презъ ума ви мине нѣкаква мрачна мисъль, вие трѣбва да знаете, ваша ли е, или не е. Може би въ антиподитѣ на вашитѣ мисли съ тия на нѣкой вашъ ближенъ е станало преплитане, вследствие на което сте приели нѣкоя негова мисъль, а мислите, че е ваша. Като знаете това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да се пази отъ такова преплитане. Ако е разуменъ и внимателенъ, човѣкъ може да подобри линиитѣ на сѫдбата си. Което се изучава, е знайно; което не се изучава, е незнайно. Нѣкой накривилъ шапка, седи, мечтае, мисли, че всичкитѣ му работи сѫ наредени. Той не знае, че следъ половинъ часъ ще плаче. Този човѣкъ се намира въ областьта на незнайното. Той не е предвидлив, не знае, какво ще му се случи, вследствие на което не може да вземе мѣрки да предотврати известно нещастие. За да предотврати известно нещастие, човѣкъ трѣбва да се свърже съ щастливи хора, които иматъ сила да измѣнятъ неговата лоша сѫдба. Изобщо, искате ли да станете ученъ човѣкъ, свържете се съ общество на учени хора, отдето ще потекатъ умствени енергии къмъ васъ. Искате ли да станете добъръ човѣкъ, свържете се съ общество на добри хора, които ще бѫдатъ благоприятна срѣда за васъ. Съ каквито дружишъ, такъвъ ставашъ. Искате ли да развивате вѣрата си, свържете се съ вѣрващи хора, които иматъ жива вѣра. Вѣрата на такива хора почива на редъ опитности. Правете опити, да видите силата на живата вѣра. Представете си, че цѣлъ день пѫтувате презъ една дълга, гѫста гора, безъ парче хлѣбъ въ рѫката си. Отъ дългото пѫтуване огладнявате и започвате да мислите, отде да намѣрите хлѣбъ. Турете въ ума си мисъльта, като стигнете до нѣкой камъкъ, да намѣрите единъ килограмъ хлѣбъ, при- готвенъ отъ прѣсно, хубаво жито. Съсрѣдоточете се въ себе си, вложете вѣра въ мисъльта си и не мислете повече, дали е възможно да получите хлѣбъ, или не. Никаква философия, никакво съмнение не допущайте въ себе си. Вложите ли вѣра въ ума си, ще видите, че като стигнете до опредѣления камъкъ, тамъ ви чака хлѣбъ, какъвто сте пожелали. Възможно ли е, наистина, това? За онѣзи, които сѫ имали такава опитность, това е знайно и възможно. Каквото и да ви говорятъ следъ тази опитность, вие не можете да се разколебаете. Вие носите въ ума си килограма хлѣбъ, като магическа тояжка. Съ тази тояжка можете да разрешавате всички задачи в дома си, но ще влѣзе въ ума ви съмнение. че нѣкой вашъ близъкъ той е донесъяъ хлѣба. Ако го направите въ гората, съмнението е изключено, защото сте самъ, нѣма хора около васъ. Ако онитътъ ви излѣзе слолучлявъ не се смущавайте, нищо нѣма придобиете от магическата тояжка. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате закона на съответствие то навсѣкѫде. Този законъ ше го намѣрите и въ рѫката си, като изучавате линиитѣ на съдбата, на живота, на ума и на сърдцето. Ще видите, че има живи и мѫртви линии на щастието, на живота, на ума . Между еднитѣ и другитѣ линии има известно съответствие, което трѣбва да се изучава. Когато има съответствне между линиитѣ на рѫката, животътъ на човѣка се нарежда добре. Дойдатъ ли нѣколко такива хора въ контактъ, тѣ започватъ да живеѣятъ. Такова хармонично съчетание на линиитѣ на рѫцетѣ се явява само между кора, които живѣятъ на земята, но и между тѣхнитѣ заминали, както и между сѫщества отъ други системи, отъ други слънца и планети. Като ученици, стремете се да прилагате съответствието, Запримѣръ, ако една мисъль ви безпокои, турете веднага съответната и, т. е, нейния антиподъ. Ако мисъльта, която ви измѫчва, е човѣшка, срещу нея поставете антипода и — съответната Божествена мисъль. Нѣма да мине много време, и мъчнотията ще изчезне. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ едно същество, за да дойдатъ всички да му помагатъ. Следователно, всѣко мѣсто, къмъ което Богъ отправя мисъльта си, става центъръ на култура. Така съ се създали всички учени, всички велики хора въ свѣта. Затова казваме, че ученитѣ, великитѣ хора не сѫ отъ свѣта. Който не мисли така, той не разбира закона на съответствието. Културата е плодъ на невидимия свѣтъ. Всѣки потикъ въ областьта на науката, на музиката, на изкуството е дошълъ отъ възвишения свѣтъ, а не отъ земята. Всѣки потикъ, който иде отъ земята, или е дошълъ отъ земята, е внесълъ изопачаване и въ науката, и въ религията, и въ изкуствата. Истинска наука е тази, която може да въведе човѣка отъ областьта на незнайното въ областьта на знайното. Изучавайте човѣка отъ първичната му клетка до формата, въ която го виждаме днесъ. Интересенъ е животътъ на клетката, защото тя е безсмъртна. Голѣмата форма, човѣкътъ изчезва, но клетката не изчезва. Тя се размножава, видоизмѣня, докато множество клетки отново се групирать въ едно цѣло и образуватъ новъ организъмъ. Тогава казваме, че човѣкъ се ражда, явява се въ нова форма. Човѣкъ живѣе, докато разумно използува енергиитѣ на своя организъмъ. Не може ли да ги използува разумно, клеткитѣ се отдѣлятъ една отъ друга, и той умира. Цѣлата компания или сдружение умира, но членоветѣ му не умиратъ. Тѣ минаватъ въ друго сдружение. Сега, като размишлявате върху лекцията, ще отдѣлите важнитѣ мисли отъ второстепеннитѣ, т. е. отъ вметнатитѣ. Вметнатитѣ мисли сѫ подобни на линии, безразборно наредени. Запримѣръ, ако вземемъ единъ триѫгълникъ, съ него можемъ да изразимъ чело на китаецъ. Който има такова чело, той е голѣмъ материалистъ. Духовното е слабо развито въ него. Чувствата на този човѣкъ се намиратъ на върха на триѫгълника. Ако обърнете този триѫгълникъ съ върха надолу, животътъ ви ще стане възходящъ. Тази форма на челото говори за отличенъ умъ. Колкото повече линията на челото се закрѫглява и разширява, вие имате идеалистъ човѣкъ. Той е напълно безопасенъ, не може да прави зло. Злото е наклонена плоскость, по която планинската вода слиза буйно и съ голѣма бързина. Щомъ слѣзе въ равнината, водата се разлива на широко и става съвсемъ безопасна. Следователно, искате ли да сте вънъ отъ всѣкаква опасность, турете Бога като антиподъ въ живота си. Само при това положение, вие ще имате вжтрешенъ миръ, ще бждете радостни и весели и ще проявявате добродетелитѣ си. Каквато работа започнете, ще имате успѣхъ. И тъй, поставете Божественитѣ мисли и чувства, като антиподъ на своитѣ мисли и чувства и не се смущавайте. Каквото пожелаете, всичко ще постигнете. -Божията Любовь носи щастие. -Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 30 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  7. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЛИЧНОСТЬ, ОБЩЕСТВО И СВѢТЪ. Размишление върху кротостьта. За следния пѫтъ пишете върху темата: „Отношение между миръ и радость“. Какво ще разберете, ако ви кажатъ следнитѣ думи: Не туряй край на нѣщата! Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега, начало и край на нѣщата“. Какво ще разберете отъ думитѣ: Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човѣка. Й това, което е възможно за човѣка, е невъзможно за Бога. На васъ ще ви се види чудно, какъ така, Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, да се намира предъ невъзможность да направи нѣщо, което човѣкъ може да направи. Много естествено! Въ правене на грѣхъ, на престъпления, човѣкъ е всесиленъ. Обаче, за Бога е невъзможно да грѣши. Силата на човѣка въ правене на грѣхове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога въ правене на грѣхове Го усилва въ правене на добро. Всѣко нѣщо, което Богъ прави, е безъ край. Всѣко нѣщо, което човѣкъ прави, има край. „Азъ съмъ алфа“ — това се отнася до Бога. „Азъ съмъ омега“ — това се отнася до човѣка. Буквата „М“ въ думата „омега“ означава материалния свѣтъ, който създава противоречията и грѣха въ свѣта. Буквата „М“, обърната надолу, означава ,,W“— знакъ на противоречие. Ева произлѣзе отъ Адама. Съ създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не излѣзе отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ казва за себе си, че всичко може да направи, че е всесиленъ, ние имаме предъ видъ неговото всесилие въ грѣха. Човѣкъ трѣбва да се учи да прави добро, а не да грѣши. Той трѣбва да стане подобенъ на Бога въ добро, въ разумность, въ чистота и светость. Понѣкога човѣкъ, колкото и да е уменъ, колкото и да е ученъ, съ една дума може да създаде цѣлъ катаклизъмъ въ свѣта. Въ миналото, на единъ отъ християнскитѣ събори, видни водители на християнството се биха помежду си само за единъ въпросъ—дали Христосъ произлиза отъ сѫщината на Бога и е като Него, или коренно се различава. Този въпросъ и до днесъ не е разрешенъ. Какво разбираме подъ думата сѫщина на Бога? Всѣко разумно сѫщество, което мисли, чувствува и действува като Бога, е едно съ Него. То е излѣзло отъ сѫщината на Бога. Нѣма ли тия качества, то се различава коренно отъ Бога. И тъй, дойдете ли до въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ, ще знаете, че той е сѫщество на контрасти, на противоположности въ свѣта. Египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ видъ на малко яйце — знакъ за вселената. Съ това тѣ искали да кажатъ, че човѣкъ е малка вселена, въ която се криятъ всички възможности. Докато яйцето е било въ покой, свѣтътъ не е сѫществувалъ. Когато го турили подъ квачката, то се измътило, и така, именно, се създали всички материални свѣтове. И до днесъ се подига въпросътъ, квачката ли е съществувала по-рано или яйцето. Едни сѫ подържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други съ подържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросътъ, обаче, и до сега още не е разрешенъ, и така ще остане неразрешенъ. Той е единъ въпросъ, подобенъ на ирационалнитѣ числа. Колкото и да се дѣли това число, все остава една малка, недѣлима часть отъ него. Този остатъкъ е свързанъ съ други свѣтове, за които днесъ хората нѣматъ понятие. Тѣзи свѣтове не сѫ нѣкакви отвлѣчени понятия. Тия свѣтове иматъ свои представители на физическия свѣтъ, които минаватъ незабелязано между хората. Като изучавате човѣшкия животъ, виждате, че три фактора влияятъ върху индивида: личностьта на човѣка, обществото и свѣтътъ. Въ тѣхъ той се движи. Личностьта на човѣка не е нищо друго, освенъ отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човѣка. Обществото представя отражение на ангелския животъ върху човѣшкия. Свѣтътъ, въ неговата пълнота, представя отражение на Божествения свѣтъ върху физическия. Думата „общество“ започва съ буквата „О“—законъ на движение. Значи, обществото е въ постоянно движение напредъ, вследствие на което представя промѣнлива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е сѫщината на обществото, ще я намѣрите между ангелитѣ, а сѫщината на свѣта е въ Бога. Като отражения, човѣкъ не може да разчита нито на обществото, нито на свѣта. Отъ отражението той ще върви къмъ самата реалность. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ смисъла на символитѣ, казватъ, че човѣкъ трѣбва да възненавиди свѣта, да се откаже отъ него. Да възненавиди човѣкъ свѣта, това значи, да се откаже отъ него като отражение и да търси реалностьта на нѣщата — — Бога. Той трѣбва да се откаже отъ своята личность и да потърси Бога въ себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелитѣ, които сѫ сѫщина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личность, обикнете Бога въ себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до свѣта, обикнете Бога, Който се проявява въ цѣлата вселена. Изучавайте свѣта заради любовьта си къмъ Бога. Служете на човѣчеството отъ любовь къмъ ангелитѣ. Зачитайте себе си, своята личность, отъ любовь къмь Бога въ себе си. При това положение, личностьта, обществото и свѣтътъ, като символи, придобиватъ смисълъ. — Трѣбва ли човѣкъ да живѣе въ свѣта, въ обществото или въ личностьта си? — Човѣкъ не може да живѣе нито въ свѣта, нито въ обществото, нито въ своята личность, но той трѣбва да изучава свѣта, като отражение на Великия Божественъ свѣтъ, дето Богъ се проявява; той трѣбва да изучава обществото, като отражение на разумнитѣ сѫщества — ангелитѣ, неговитѣ братя; той трѣбва да изучава личностьта, като отражение на Бога въ себе си. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нѣщата. А тъй, да се произнасяте, че Богъ е всемѫдъръ, всесиленъ, безъ да имате опитность върху това, нѣма смисълъ. Всѣко нѣщо, върху което човѣкъ се произнася, трѣбва да бѫде изпитано, преживяно. Кажете ли думитѣ животъ, смърть, добро, зло, вие трѣбва да ги разбирате, да имате ясна представа за тѣхъ, като понятия. Какво разбирате подъ думата „любовь“? Ще кажете, че да люби човѣкъ, това значи, да обикаля нѣкоя мома или нѣкой момъкъ. Виждате, че единъ момъкъ цѣлъ день обикаля кѫщата на нѣкоя мома, караули като стражарь. — Докога ще обикаля? — Докато началникътъ му го смѣни. — Кѫде е началникътъ му? — Въ кѫщата. Той седи вѫтре и оттамъ дава заповѣдитѣ си. Ще кажете, че сърдцето на този момъкъ е вързано и не може да се освободи. Чудни сѫ хората, като говорятъ по този начинъ. Тѣ търсятъ реалностьта на нѣщата, а допущатъ нереални работи. Може ли нѣкой да върже сърдцето на човѣка и да бѫде живъ? Значи, тази връзка не е външна, но вѫтрешна, както човѣкъ изпада подъ влиянието на магнитни течения, отъ които не може да се освободи. Нѣкой хора се подаватъ на единъ родъ течения, други — на другъ родъ течения. Това показва, че човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ влияния. Колкото и да е силенъ, той все ще се подаде на нѣкакво влияние. Желѣзнитѣ стърготини се привличатъ отъ магнита, а пѣсъчинкитѣ не се привличатъ. Това, отъ което едни се влияятъ, други не се влияятъ. Казватъ за нѣкого, че не може да обича. Поставете го въ положението на желѣзото къмъ магнита, и той ще почне да обича, да се привлича. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. — Стани злато, всички ще те обичатъ. Значи, за да те обичатъ, ти трѣбва да имашъ нѣщо ценно въ себе си, което при никакви условия да не се мѣни. Каквото и както да се говори на съвременнитѣ хора, тѣ не разбиратъ всичко, по единствената причина, че иматъ свои, субективни разбирания за нѣщата. Обаче, тѣхнитѣ разбирания сж. преходни, промѣнчиви. Запримѣръ, разбиранията имъ, които сѫ имали въ своето детство, коренно се различаватъ отъ тия, които иматъ на младини, въ зрѣла възрасть и въ старини. Тази е причината, поради която и задачитѣ, които решаватъ въ живота си, изглеждатъ мѫчни. Всѣка задача, която човѣкъ решава на времето си, е мѫчна. Следъ години сѫщата задача му се вижда лесна, но новата, която въ дадения моментъ разрешава, пакъ е мѫчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава безъ жици. Днесъ виждаме, че електрическата енергия се предава и безъ жици. Оттукъ следва, че тия задачи, които днесъ ни се представятъ трудни и невъзможни за решаване, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, тѣ ще се разрешатъ. Трудна задача е, запримѣръ, човѣкъ да бѫде добъръ. Да бѫдешъ добъръ, това е цѣла наука, цѣло изкуство. Човѣкъ трѣбва да знае, че доброто е сѫществувало и сѫществува въ всички свѣтове, но злото — само въ материалния свѣтъ. Преди създаването на физическия свѣтъ, злото не е сѫществувало. Съ създаването на този свѣтъ, злото се е явило като необходимость, като неизбѣжно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло сѫ съвършено относителни. Ако нѣкой открадне пари отъ касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро. Два коня вървятъ единъ до другъ съ господаритѣ си. Единиятъ конь е натоваренъ съ сто килограма злато, а другиятъ върви празенъ. Господарьтъ на първия конь е радостенъ и доволенъ, че има злато. Коньтъ му пъкъ е недоволенъ, защото носи на гърба си сто килограма тежесть. Господарьтъ на втория конь не е радостень. Той се счита нещастенъ, че коньтъ му е празенъ, че не носи поне единъ килограмъ злато. Коньтъ, обаче, е доволенъ, че му е леко, никакъвъ товаръ не носи. Кое е добро и кое е зло въ дадения случай? Това сѫ състояния, на които човѣкъ се натъква въ живота си. Доброто въ човѣка се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плодъ, и плодътъ да узрѣе. Значи, доброто не се сади, но се прави. Да направишъ добро на нѣкого, това значи, да отдѣлишъ половината отъ своитѣ благоприятни условия за него. Двамата господари, които вървятъ съ конетѣ си, лесно могатъ да си помогнатъ. — Какъ? — Онзи, който има сто килограма злато, ще даде 50 килограма на този, който нѣма нищо, и по този начинъ и двамата ще бѫдатъ радостни и доволни. Първиятъ ще бѫде доволенъ, че облекчилъ положението на коня си. Вториятъ ще бѫде доволенъ, че има възможность да подобри материалното си състояние. Тази задача лесно се решава на думи, но стане ли въпросъ да се приложи въ практическия животъ, тамъ ще има мислене, пъшкане, отлагане, решаване. Цѣлъ редъ процеси ставатъ въ човѣка, докато най-после реши да даде нѣщо отъ себе си. Какви ли причини нѣма да приведе човѣкъ, за да се оправдае, че не може да раздѣли благото си съ своя ближенъ. Щомъ реши да го направи, той дѣли и кѫса. Сега, мога да ви представя и друго положение, Допуснете, че и двамата господари иматъ по сто килограма злато на конетѣ си. И двамата сѫ радостни и доволни, нѣма какво да мислятъ. По едно време единиятъ отъ тѣхъ се раздвоява въ себе си, започва да мисли, че му сѫ нужни повече пари, и решава да убие по нѣкакъвъ начинъ другаря си и да го обере. Както намислилъ, така направилъ. По пжтя той убива другаря си и задига паритѣ отъ гърба на неговия конь. Злото, престъплението, което този човѣкъ е извършилъ, се дължи на факта, че той се е раздвоилъ въ себе си, вследствие на което е изгубилъ представа за истинскитѣ отношения на нѣщата. Раздвои ли се въ себе си, човѣкъ не може да бъде щастливъ. Като половини на едно цѣло, мѫжътъ и жената не могатъ да бѫдатъ щастливи, щомъ излѣзатъ вънъ отъ цѣлото. Тази е причината, задето казваме, че нито мѫжътъ може да направи жената щастлива, нито жената може да направи мѫжа щастливъ. Съ други думи казано: нито сърдцето може да направи ума щастливъ; нито умътъ може да направи сърдцето щастливо. Между ума и сърдцето на човѣка могатъ да сѫществуватъ известни отношения, но и умътъ, и сърдцето ще иматъ свой собственъ животъ. Има случаи въ живота на хората, когато между ума и сърдцето имъ нѣма никакви отношения, вследствие на което тѣ сѫ нещастни. Когато силитѣ на ума и на сърдцето вървятъ паралелно, човѣкъ е щастливъ и доволенъ. Измѣни ли се отношението на тия сили, едновременно съ това се измѣня и хармонията между ума и сърдцето. За да запази хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да запази успореднитѣ линии между силитѣ на ума и на сърдцето си. Всѣка дисхармония въ човѣшкия животъ се дължи на известно отклоняване на силитѣ въ неговия организъмъ. Това отклоняване е причина за погрѣшкитѣ на човѣка. Иска ли да изправи погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ, да дойде до мѣстото, дето е станало отклоняването и да го изправи. Често хората говорятъ за кармата, за кармическия законъ и търсятъ начинъ, какъ по-лесно да се справятъ съ него. Кармата се дължи на известни отклонявания въ живота на човѣка. Следователно, иска ли да се справи съ кармата си, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ живота си, да намѣри причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му съ нѣкой човѣкъ, той трѣбва да изправи тия отношения. Щомъ изправи отношенията си съ този човѣкъ, едновременно съ това той изправя отношенията си и къмъ Първата Причина. Следователно, всѣко престѫпление, всѣка грѣшка къмъ кое и да е сѫщество, едновременно е погрѣшка и къмъ Първата Причина, къмъ всички разумни и възвишени сѫщества. Достатъчно е въ човѣка да се яви най-малкото желание да направи погрѣшката си, за да му се притече Богъ на помощь. Тъй щото, отъ човѣка не се иска нищо друго, освенъ желание да изправи погрѣшкитѣ си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадатъ. Отъ човѣка се иска добро желание за изправяне на погрѣшкитѣ, а условията и възможноститѣ за това се даватъ отъ възвишения свѣтъ. Човѣкъ сѣе, Богъ възраства посѣтото. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посѣлъ. Не спазва ли този законъ, той ще изгуби и това, което е посѣлъ. Докато човѣкъ мисли, че е единствениятъ факторъ въ свѣта, че всичко зависи отъ него, той е на кривъ пѫть. Сегашнитѣ хора страдатъ, чувствуватъ се нещастни, когато изгубятъ любовьта си. Това показва, че любовьта се явява и изчезва. Обаче, всѣко загубено нѣщо може да се върне назадъ. Има Единъ, Който е по-силенъ отъ всѣки грабитель. За да освободите любовьта си отъ рѫцетѣ на грабителя, вие трѣбва да се обърнете къмъ Единния, къмъ Първата Причина на нѣщата. Не се ли обърнете за помощь къмъ Първата Причина и не се свържете съ Нея, вие отчасти само можете да разрешите задачитѣ си. — Ако не ги разрешимъ въ този животъ, ще ги разрешимъ въ другъ животъ. — Не, така не се разсѫждава. Да отлагате нѣщата за втори, за трети животъ, то е все едно да подигате едно число въ н-та степень. Знаете ли, какво нѣщо е да подигнете едно число въ н-та степень? Дойде нѣкой при васъ, иска да му платите сумата, която ви е далъ. —Ще ви платя нѣкога.—Кога? — Нѣкога. Значи, по нѣкое време, подигнато въ н-та степень. — Ще ти направя едно добро. — Кога? — Нѣкога, по време, подигнато въ н-та степень.—Кога ще дойде това време? — Когато благоволя. — Кога ще благоволишъ? — Може да благоволя днесъ, а може и следъ години, не зная положително, кога ще бѫде този моментъ. Човѣкътъ днесъ се нуждае отъ паритѣ си, днесъ има нужда да му се направи едно добро. За него е важенъ днешниятъ моментъ, а не времето следъ сто или хиляда години. Има въпроси, които човѣкъ трѣбва да разреши още днесъ. Разреши ли ги днесъ, той ще бѫде щастливъ. Отложи ли ги за далечното бѫдеще, щастието и нещастието ще вървятъ паралелно въ неговия животъ. При това положение, човѣкъ ще се движи въ четириѫгълника, който е образуванъ отъ две успоредни линии на щастието и отъ две успоредни линии на нещастието. Значи, въ живота на всѣки човѣкъ има две условия, при които може да бѫде щастливъ, и две условия, при които може да бѫде нещастенъ. Ако не спази едното условие, другото ще дойде. Ако не прави добро, зло ще прави; ако не иска да бѫде добъръ, лошъ ще бѫде. Ако нѣкой бѣга отъ нещастието, а сѫщевременно не прилага любовьта въ живота си, нещастието неизбѣжно ще го следва. Следователно, който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да даде мѣсто на всички добродетели въ себе си. Рече ли, че този или онзи не може да търпи, щастието е избѣгало отъ него. Мѫжътъ и жената могатъ да датъ щастливи, докато живѣятъ по Бога. Пресѣкатъ ли пѫтя на Бога въ своя домъ, щастието отстъпва мѣстото си на нещастието. Пресѣкатъ ли пѫтя на ангелитѣ въ своя домъ, тѣ ставатъ нещастни. И въ двата случая, човѣкъ самъ е виновенъ за положението си. КаКЪВЪ е изходният пѫтъ по който мѫжътъ и жената могатъ да избѣгнатъ нещастието? Тѣ трѣбва да вървятъ по диагоналитѣ на четириъгълника. Като фигура, четириѫгълникътъ и диагоналитѣ му представятъ мъртви линии, но въ действителния животъ тѣ сѫ живи линии, които се намиратъ въ постоянно движение. Да се движишъ по живитѣ диагонали на четириѫгълника, това значи, да се огънешъ, да измѣнишъ посоката на движението си: ако си се движилъ надолу, къмъ земята, да обърнешъ движението си нагоре, къмъ слънцето. Единъ богатъ човѣкъ не обичалъ съседа си, беденъ и трудолюбив човѣкъ, и постоянно му правилъ пакости: днесъ пращалъ слугитѣ си да му разградятъ плета; утре запалвалъ плѣвника му; на третия день осакатявалъ коня му. Като срѣщалъ сина или дъщеря му, говорилъ лоши думи по тѣхенъ адресъ. Не се минало много време, нѣкакво голѣмо нещастие сполетяло и него, и дома му. Той започналъ да съзнава погрѣшката си, да вижда своя лошъ животъ и да търси начинъ, да се изправи. Мо- лилъ се на Бога, да му покаже, какъ да изправи погрѣшката си. Най-после му дошла на ума идеята да вземе една торба съ пари и да отиде при съседа си, да се извини за всички пакости, които му е причинявалъ. Той отишълъ при него, изповѣдалъ се, призналъ всичко, което му е направилъ, и далъ торбата съ паритѣ, да изправи всички повреди и да подобри материалното си положение. Той казалъ на съседа си, че отсега нататъкъ иска да живѣе съ него братски. Съседътъ се зарадвалъ, че отношенията помежду имъ се подобрили и си казалъ: Това значи човѣкъ съ характеръ! Какво представя човѣшкиятъ характеръ? Характерътъ на човѣка е форма, въ която той внася своето благо, своитѣ добродетели. Каква е формата, това не е важно. Тя може да бѫде стомна, шише, каса и др.. Обаче, отъ характера на човѣка има нѣщо по-високо — човѣшкото сърдце. И отъ сърдцето има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ умъ. И отъ ума има нѣщо по-високо — човѣшката душа. И отъ душата има нѣщо по-високо — човѣшкиятъ духъ. И отъ духа има нѣщо по-високо — това е Богъ. Идеята за Бога е отвлѣчено понятие. Тя е дотолкова разбрана, колкото е разбрано едно число, което е съставено отъ 40 — 50 цифри. Човѣкъ е дошълъ до положение да разбира и познава само живота на сърдцето и на ума си, а останалитѣ—душа и духъ още не разбира. Но и съ ума, и съ сърдцето си, той все пакъ може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото малко и да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертвува отъ себе си. Каквито блага получава, той трѣбва да ги раздѣля съ своитѣ ближни. Дава ли на ближнитѣ си, и благодатьта къмъ него се увеличава. Това значи, да обичашъ ближния си като себе си, да обичашъ Бога въ своя ближенъ. Тази е една отъ мѣркитѣ въ живота. Не прилагате ли тази мѣрка, вие никога нѣма да разрешите задачитѣ си. Обичайте Бога, обичайте ближния си, безъ да философствувате върху идеята, какво нѣщо е Богъ. Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щомъ е за добро, колкото мѫчна и да е, кажете въ себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Богъ ще ви се притече на помощь. При това, никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сѣете, а Богъ възраства посѣтото. Това значи: въ човѣка се явява желание да свърши нѣкаква работа, а Богъ го рѫководи, дава му посока, линия, по която да върви. Тази линия е диагоналътъ. Тъй щото, реши ли човѣкъ да изправи живота си, той трѣбва да бѫде смѣлъ, да се изповѣда предъ Бога, както трѣбва. Дойдешъ ли до най-голѣмия грѣхъ, не се спирай. Изповѣдай се, както трѣбва. Щомъ си предъ лицето на Бога, не се стѣснявай. Бѫди смѣлъ, искренъ предъ себе си. Щомъ се изповѣдашъ, тури въ себе си желанието за новъ животъ и престани да мислишъ за старото. Богъ се грижи за старото. Той носи въ себе си четка, съ която заличава грѣховетѣ на онѣзи, които сѫ решили да живѣятъ по новъ начинъ, да приложатъ любовьта. Богъ е великъ майсторъ въ чистенето. Той така изчиства петната по дрехитѣ на хората, че поменъ не остава отъ тѣхъ. Тази година отъ всички се иска да поставите здрава основа на живота си. Да поставите здрава основа на живота си, това значи, да живѣете по новитѣ разбирания. Вие сте живѣли по нѣкакви разбирания досега, но тѣ сѫ били стари разбирания. На всѣка стѫпка вие носите последствията на своитѣ разбирания: ту коньтъ ви е ритналъ, ту во- лътъ ви е мушналъ съ рогата си.—Защо?-— — Защото сте искали да имъ турите юларъ. Ако и съ тѣхъ постѫпвахте по новия начинъ, тѣ нѣмаше нито да ви ритатъ съ копитата си, нито да ви мушкатъ съ рогата си. Ако едно ваше желание ви ритне, или една ваша мисъль ви мушне, това показва, че вие не знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ. Вие се намирате предъ великата наука на живота, която изисква отъ всички хора добра обхода, да знаятъ, какъ да постѫпватъ съ своитѣ мисли, чувства и желания. Волътъ, коньтъ, както и всички останали животни, сѫ въ самия човѣкъ. Той нѣма право нито да ги пѫ- ди, нито да ги коли. Понѣкога тѣ отиватъ въ гората на разходка, но пакъ се връщатъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ тѣхъ? Животнитѣ въ човѣка представятъ неговитѣ желания. Лошитѣ прояви на тия животни сѫ лошитѣ, низки желания въ човѣка, съ които той трѣбва да се справи разумно, по естественъ начинъ. Той трѣбва да превърне своитѣ лоши желания въ добри. На окултенъ езикъ казано: соковетѣ на лошитѣ желания трѣбва да се прекаратъ въ коренитѣ на добритѣ растения, тѣ да ги обработватъ. Като изучаваме живота на хората, виждаме, че всѣки човѣкъ има три възможности: да върви по пѫтя на доброто, по пѫтя на злото, или по диагонала, който съединява крайнитѣ точки на злото и на доброто. Съ други думи казано: въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ има три възможности — или мѫжъ да стане, или жена, или дете. Казано е въ Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Подъ думата „дете“ разбираме детско състояние, въ което грѣхътъ не е проявенъ. Детето се отличава съ вѣра, която минава въ лековѣрие, но не въ суевѣрие. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да стане лековѣренъ, но не суевѣренъ. Излъжете ли веднъжъ детето, то престава да ви вѣрва и започва да мисли. Много отъ съвременнитѣ хора мислятъ, че иматъ вѣра, а въ сѫщность тѣ сѫ суевѣрни. Каквото благо и да получатъ, тѣ се радватъ. Тѣ не подозиратъ, че въ това благо понѣкога се крие нѣкакво зло. Следователно, иска ли човѣкъ нѣкакво благо, или известно богатство, той трѣбва да чака времето, което е опредѣлено, да го получи. Богатството, което иде отъ Божествения свѣтъ, пристига точно на опредѣленото за него време, на опредѣленъ часъ и по опредѣленъ градусъ. Часътъ, градусътъ и зодията, които сѫ опредѣлени за идване на богатството на нѣкой човѣкъ, не отговарятъ на нашия часъ, или на нашия градусъ. Това е Божествено време. Затова е казано и въ Писанието: „Последнитѣ ше бѫдатъ първи, и първитѣ — последни“. Подъ думитѣ „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбиратъ първи и последни. Въ притчата за господаря, който наелъ работници за лозето си, се казва, че той заплатилъ на всички работници по два пеняза, безразлично, въ кой часъ на деня сѫ дошли. На онѣзи, които сѫ работили отъ сутриньта, както и на тия, които сѫ дошли въ единадесетия часъ, господарьтъ на лозето заплатилъ все по два пеняза. Първитѣ завидѣли на последнитѣ. Господарьтъ имъ казалъ: Какво ще кажете на това, ако моето сърдце е добро и желае и на последнитѣ да даде, колкото и на васъ? На васъ дадохъ толкова, колкото искахте, съ нищо не съмъ ви ощетилъ. Злото не седи въ това, че и на тѣхъ съмъ далъ, колкото и на васъ, но въ лукавото човѣшко око. Следователно, рече ли да гледа на нѣщата чрезъ своето лукавство, човѣкъ непременно ще се спъне. Като ученици, вие трѣбва да се пазите, да не се бъркате въ Божиитѣ работи. На кого колко е далъ, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху нѣща, които не знаете. Каквото и да видите въ свѣта, знайте, че щомъ е дадено отъ Бога, то е добро. Всѣко благо, всѣко богатство, получено отъ Бога, е добро и на мѣсто дадено. Щомъ сме се събрали тукъ, това е добро, защото Богъ ни е събралъ. Той събира, изважда, умножава и дѣли. Той извършва всички процеси въ живота. Процеситѣ събиране и умножаване сѫ положителни. Тѣ сѫ процеси на доброто. Изваждането и дѣленето сѫ отрицателни процеси. Тѣ сѫ процеси на злото. Когато иска да даде нѣщо на човѣка, да го подигне, Богъ си служи съ първитѣ два процеса. Когато иска да го освободи отъ нѣкакво нещастие. Той си служи съ вторитѣ процеси. Какво по-голѣмо добро може да очаква слугата, ако Божествениятъ свѣтъ го извади отъ дома на неговия лошъ господарь? Слугата има желание да учи, да се развива, но господарьтъ му се отнася зле съ него, не му дава възможность да чете. Разрешението на тази задача не седи непременно въ изваждане на слугата отъ дома на господаря му. Той може да остане при господаря си, но трѣбва да знае, какъ да смекчи сърдцето му. Ако се случи господарьтъ да заболѣе сериозно, слугата трѣбва да гледа господаря си толкова добре, че последниятъ да е готовъ да отстѫпи предъ своитѣ интереси и да задоволи жаждата на слугата си за придобиване на знание. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че всички се стремятъ къмъ нѣщо по-високо отъ това, което иматъ. Тѣ искатъ да влѣзатъ въ общество на учени, на знатни, на видни хора.—Кое общество е по-високо отъ човѣшкото? — Ангелското. Тѣ искатъ да влѣзатъ между ангелитѣ. За да влѣзатъ между ангели, тѣ трѣбва да иматъ обхода, поведение, умъ и сърдце, съ които да отговарятъ на ангелитѣ. Не е ли добре за васъ, като се движите въ високи общества, да не ви считатъ за смахнати хора, но да виждатъ въ лицето ви хора съ високъ моралъ, съ знание, съ обхода? Видятъ ли това въ васъ, нека разбератъ, че вие сте хора на новото учение, носители на новата свѣтлина. Какво представя новото учение? — Запалена свѣщь, която никога не гасне. По това се познава, че учението е Божествено. Всѣка свѣщь, която може да се запали и да изгасне, е носитель на нѣщо човѣшко. Като изгасне, човѣшкото има възможность отново да се запали, но запали ли се Божественото веднъжъ никога не може да изгасне. Искате ли да предадете свѣтлината на знанието си, както и истината на нѣкой човѣкъ, вие непременно трѣбва да му се изявите въ достѫпна за него форма. Иначе, вие ще минете и заминете покрай, него, безъ да му предадете нѣщо отъ себе си. Мнозина се запитватъ, дали Богъ ги обича. По този въпросъ не трѣбва да се говори. Любовьта на Бога е неизмѣнна. Той никога не се мѣни. Човѣкъ, обаче, се мѣни. Като се промѣня, човѣкъ се оглежда въ Божественото огледало и му се струва, че Богъ се мѣни. Човѣшкото се мѣни, а Божественото — никога. Единственото желание на Бога по отношение на насъ е да ни помогне, да не страдаме. Той иска да придобиемъ новия животъ, новото знание и да се откажемъ отъ стария животъ, отъ старото и повърхностно знание. Въ пѫтя на това постижение, страданията неизбѣжно ще ни следватъ. Надпреварвайте се въ изпълнение волята Божия и въ взаимно почитание едни къмъ други.. Не казвайте, че не се интересувате отъ този или отъ онзи, защото и отъ васъ нѣма да се интересуватъ. Какво ще кажете, обаче, ако Богъ се интересува тъкмо отъ този, когото вие не искате да знаете? — Всѣки човѣкъ е цененъ за Бога. Следователно, обичайте този, когото Богъ обича. Само по този начинъ вие ще придобиете миръ и радость въ душата си. Има смисълъ човѣкъ да обича всичко и всички. Така той ще обича и Бога. И тъй, напуснете стария животъ и влѣзте въ новия. Дойдете ли до думитѣ „не мога да обичамъ еди-кого,“ поставете се въ положението на Бога и кажете: Не мога да мразя, но мога да обичамъ, както Богъ обича. „Мога и не мога“, това сѫ крайности, полюси, които постоянно трѣбва да се смѣнятъ. Не можете ли да смѣняте тия състояния въ себе си, въ края на краищата вие ще свършите живота си на земята, както всички хора свършватъ — въ безсилие. Вие ще мязате на огънь, който гори въ безвъздушно пространство. Каква е съдбата на този огънь? — Постепенно изгасване. Живѣете ли въ новия животъ, вие ще се намѣрите въ първичното състояние на земята, когато е била каша, но постепенно се е оформявала, докато днесъ я виждаме превърната въ цвѣтна градина, пълна съ животъ. Отъ каша, вие ще се превърнете въ съзнателенъ човѣкъ, съ красиви мисли и чувства, съ красиви и благородни постъпки. Сега ще искате заключение на тази лекция. — Тя нѣма заключение, има начало само. Тя е начало на цѣла серия отъ лекции. Отъ васъ се иска само да разсъждавате. Ако човѣкъ не влѣзе въ това начало, той само ще цитира стиха „Богъ е Любовь“, безъ да го разбира. Любовьта е сложно съединение, което трѣбва да се тури подъ призмата на новия животъ и да се разложи на съставнитѣ си елементи, на съставнитѣ си цвѣтове. Безбройни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта, но всѣки отъ тѣхъ трѣбва да се изучи по свойства, по прояви. Много и разнообразни сѫ цвѣтоветѣ на любовьта. Велика наука е любовьта. Ангелитѣ, възвишенитѣ сѫщества сѫ я изучавали хиляди години наредъ, и още продължаватъ да я изучаватъ. Съвременнитѣ хора сѫ въ началото на любовьта. Тѣ едва сѫ огрѣни отъ първия и лѫчъ. Като залюбятъ нѣкого, тѣ мислятъ, че сѫ познали любовьта. -Не, тѣ едва сѫ се докоснали до крайчеца на нейната дреха. Тѣ мислятъ, че като се запали сърдцето имъ, познаватъ вече любовьта. Да любишъ, това не значи да изгоришъ, но и умътъ, и сърдцето, и цѣлото ти тѣло трѣбва да свѣтнатъ. Дето минешъ, всичко да освѣтявашъ. Дето минешъ, всички да заразишъ съ любовьта си. Любовьта трѣбва да бѫде желана епидемия отъ всички. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Сѫщевременно любовьта освобождава човѣка. Тя го прави свободенъ въ чувствата, въ мислитѣ и въ действията му. Нѣма по-красиво нѣщо отъ свобода въ чувства и мисли, въ които разумностьта присѫтствува. Дойдете ли до Божията Любовь, бѫдете свободни въ проявитѣ си. Дайте изразъ на нѣщата, тъй както Богъ изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любовь. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 23 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  8. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание САМООПРЕДѢЛЕНИЕ HА СЪЗНАНИЕТО. Размишление върху живата вѣра. За следния пѫть пишете върху темата: „Произходи на паразититѣ“. Преди да пристѫпя къмъ въпроса за „самоопредѣление на съзнанието“, ще опиша две различни човѣшки състояния. На една страна имате двама души. Единиятъ отъ тѣхъ има пари и се счита богатъ и щастливи. Другиятъ нѣма пари и се счита сиромахъ и нещастенъ. На друга страна имате други двама души. Единиятъ отъ тѣхъ минава за герой, заслужили на отечеството, защото убили десеть души. Държавата го наградила съ „Георгьовски кръсти за храбрость“, и всички хора го почитатъ и уважаватъ. Този човѣкъ се счита щастлив. Другиятъ пъкъ въ нищо не се е проявили кѫмъ отечеството си, вследствие на което минава за обикновени човѣкъ, отъ никого неуважаванъ и почитан. Този човѣкъ се счита нещастенъ въ живота. При първото положение щастието на човѣка почива на нѣщо реално. Този човѣкъ има милиони въ банката. Той се ползува отъ това богатство всѣки моментъ. При второто положение, обаче, щастието на дадения човѣкъ не почива върху реална основа. Този човѣкъ е щастливъ, защото има заслуги къмъ отечеството си, въ благодарность на което е получилъ кръстъ за храбрость и уважението на хората. Каква е ползата отъ неговия кръстъ за храбрость? Или каква полза има държавата отъ това, че той убилъ десеть души на бойното поле? Какво виждаме въ живота? Въ края на краищата, състоянията на хората се смѣнятъ: щастливиятъ става нещастенъ, а нещастни- ятъ—щастливъ. Този, който се считалъ щастливъ, че убилъ десеть души за отечеството си, срѣща единъ проповѣдникъ, който му говори за убийството, като за голѣмо престъпление, за отговорностьта, която човѣкъ носи за всички свои дѣла и т. н. Той му цитира стиха, че който дига ножъ срещу брата си, той самъ отъ ножъ пада. Всичко това действува върху съвѣстьта му, и този щастливъ герой започва да става нещастенъ. Отде е дошълъ този проповѣдникъ, това не е важно. Той може да е дошълъ отвънъ нѣкъде, а може и отвътре. Нѣма по- добъръ проповѣдникъ за човѣка отъ неговата съвѣсть. Събуди ли се съвѣстьта на човѣка, тя ще му каже това, което никой другъ не би могълъ да му каже. Вториятъ човѣкъ, обаче, който се е чувствувалъ нещастенъ въ живота си, че нищо не е направилъ за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, въ това, че никого не е изнасилилъ, никого не е убилъ, на никого зло не е направилъ. Той разбира вече, че това, което е считалъ за нещастие, днесъ го прави истински щастливъ. Сега, да пристъпимъ къмъ въпроса за „самоопределение на съзнанието“. Срѣщате единъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога. Какъ проявява своята вѣра? Той вѣрва, че съществува Богъ, че се намира нѣкъде високо, че е всесиленъ, всемъдъръ, всеблагъ, любещъ и т. н. Като става сутринь, този човѣкъ започва да се моли на Бога, кръсти се, чете нѣщо отъ Библията или Евангелието, но при всичко това, той нѣма едно съзнателно, вътрешно отношение къмъ самата реалность. Това не е истинска вѣра. Това е своеобразна вѣра. Тази вѣра може да се уподоби на вѣрата на нѣкой добъръ, но беденъ човѣкъ, който вѣрва въ добритѣ качества на своя царь, но въпрѣки това, по цѣли дни прекарва по кръчми и пие. Този човѣкъ казва, че вѣрва въ своя царь, въ неговото богатство и сила, въ неговата разумность, въ умението му да управлява, но съ това всичко се свършва. Той не си задава въпросъ, какъвъ изразъ иска неговата вѣра и обичь къмъ царя му. Царьтъ иска поданицитѣ му да оратъ и да сѣятъ, да работятъ, да продаватъ и купуватъ стока, да внасятъ десятъкъ отъ житото си, за да подкрепватъ държавата. Влѣзе ли тази идея въ ума на бедния човѣкъ, той ще напусне кръчмитѣ. Въ първо време той е мислѣлъ, че, като хвали царя, съ това изпълнява своята длъжность, но като се убеди, че съ това негово разбиране, нито държавата се ползува, нито той самъ, въ него се явява желание да работи, да стане почтенъ, достоенъ гражданинъ. Който хвали своя царь, като добъръ, разуменъ управитель, той трѣбва да знае, че сѫщото се иска и отъ него самия. Щомъ царьтъ на една държава е добъръ и разуменъ, и членоветѣ на това царство трѣбва да бѫ- датъ добри и разумни. Сега, азъ ви навеждамъ на тази мисъль, за да изтъкна идеята, че сѫществува и друго едно царство — царство на съзнанието. Да бѫде добъръ и честенъ гражданинъ на това царство, човѣкъ трѣбва да познава и тритѣ негови области. Въ първата область той ще познава формитѣ на нѣщата. Въ втората область той ще познава съдържанието на тия нѣща, а въ третата— смисъла на нѣщата. При това, не е достатъчно човѣкъ само да познава формитѣ, но трѣбва да знае да ги прави. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира съдържанието на нѣщата, но да знае, какъ да възстановява изразходваното съдържание. Не е достатъчно човѣкъ само да разбира смисъла на нѣщата, но да прилага този смисълъ въ живота си. Да влѣзе човѣкъ като поданикъ въ царството на съзнанието, това значи, да познава и разбира формитѣ, съ които съзнанието си служи; да разбира съдържанието и смисъла на тия форми. Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трѣбва да се запитате, докѫде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла имъ. Запримѣръ, нѣкой ще каже, че е религиозенъ. Какъ е религиозенъ той: по форма, по съдържание или по смисълъ? Да бѫде човѣкъ религиозенъ въ пълния смисълъ на думата, товa е изкуство. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ християнинъ — въ пълния смисълъ на думата, това е изкуство. Да бѫде човѣкъ носител на новитѣ идеи и да знае, какъ да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трѣбва да бѫдатъ добре изяснени въ съзнанието на човѣка. Щомъ ги изясни въ съзнанието си, човѣкъ има вече ясна представа за своята религиозность, за християнството, въ широкъ смисълъ на думата, за новото въ свѣта и т. н. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Нѣкой казва, че е дошълъ на земята да учи.— Това е една трета отъ истината. Другъ казва, че е дошълъ на земята да стане добъръ. — Това е една трета отъ истината. Трети казва, че е дошълъ на земята да служи на Бога. — И това е една трета отъ истината. Обаче, любовьта не се изявява само чрезъ една форма. Любовьта не се изявява само въ външната форма на нѣщата, както материалиститѣ подържатъ идеята, че всичко е материя. Материалиститѣ казватъ, че материята е създала всичко; други казватъ, че силата е създала всичко; трети казватъ, че Богъ е създалъ всичко. Какъ е възможно, неразумната материя да създаде всичко? За да наложатъ своята идея, материалиститѣ казватъ, че материята, наистина, е създала всичко, защото тя едновременно е и разумна, и неразумна. Сѫщо така тѣ доказватъ, че и силата е разумна и неразумна. Обаче, каквито доказателства и да се даватъ, материята и силата не съдържатъ всичко въ себе си. Материята представя външната страна на нѣщата. Силата представя съдържанието на нѣщата, а Богъ представя смисъла на нѣщата. Всѣка идея, всѣко чувство, които не работятъ, които не могатъ да се приложатъ сѫ паразити. Паразитство сѫществува и въ религията, и въ науката, и въ обществения животъ. Следователно, една идея е вѣрна, когато може да се приложи въ живота. Иначе, тя остава само теория, философия безъ приложение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинска наука, която да имъ служи като пѫтеводитель, да ги освободи отъ труднитѣ положения въ живота. Ще каже нѣкой, че и безъ наука може. — Кога? — Когато вѣрва въ Бога и се моли по три пѫти на день. — Това е длъжность, служба, но не и вѣра. Кой не постѫпва така? Виждате, че чиновникътъ по два пѫти на день отива и се връща отъ работа - изпълнява длъжностьта си. Виждате, какъ проповѣдникътъ по цѣли дни се рови въ книгитѣ, да събира материалъ от- тукъ - оттамъ, за да държи една проповѣдь предъ своитѣ пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобилъ бо- гомолецътъ, който се молилъ по три пѫти на день? Какво особено е придобилъ чиновникътъ, който по цѣли дни е писалъ или правилъ изчисления? Какво особено е допринесълъ проповѣдникътъ съ своитѣ проповѣди, събрани оттукъ - оттамъ? Какво особено е придобилъ бедняка съ запознанството си съ кръчмаря? Въ края на краищата, беднякътъ ще получи изпълнителенъ листъ, да плати задължението си къмъ кръчмаря. Тия примѣри отъ живота показватъ, че хората не сѫ дошли още до сѫщината на нѣщата. Тѣ се нуждаятъ отъ положителна наука, отъ положителна религия, отъ положителна философия на живота. Често хората се произнасятъ за нѣкой човѣкъ, че е добъръ. — Коя е мѣрката, съ която опредѣляте добрината на човѣка? Ако единъ човѣкъ е добъръ за приятеля си и всѣкога има предъ видъ неговото благо, той може да не е добъръ за народа си, за своето отечество. Ако е добъръ за своя народъ, той може да не е добъръ за човѣчеството. Това показва, че хората нѣматъ една абсолютна мѣрка, споредъ която да ценятъ нѣщата. Абсолютната мѣрка за познаване на нѣщата се крие вътре въ човѣка, въ вътрешното знание, въ самоопредѣление на съзнанието. Който не разбира този въпросъ, той лесно се произнася върху нѣщата въ смисълъ, дали сѫ прави, или не, дали сѫ морални или не и т. н. За да бѫдатъ понятни, нѣщата трѣбва да се взематъ отъ природата и да се преведатъ въ живота, споредъ истинското имъ съдържание и смисълъ. Отъ гледището на абсолютната реалность на нѣщата, никой нѣма право да се произнася, кой какъ живѣе, какъ постъпва, колко работи и т. н. Да кажешъ, че нѣкой човѣкъ не живѣе добре, не постъпва добре, или не работи, както трѣбва, това значи, да разполагате съ абсолютната мѣрка на нѣщата. Нѣмате ли тази мѣрка въ себе си, по-добре не се произнасяйте. Следователно, всѣко нѣщо, върху което човѣкъ говори, трѣбва да се оживи, за самия него да стане живо, одухотворено. Запримѣръ, всички знаете, какво нѣщо съ геометрическитѣ фигури — триѫгълникъ, четириѫгълникъ, петоѫгълникъ и т. н. Като фигури въ геометрията, тѣ сѫ мъртви величини, но като фигури въ живота, тѣ оживяватъ. При това положение, и най-простиятъ земедѣлецъ знае, че неговата нива има четириѫгълна форма, съ еди - колко си метра дължина и широчина. Ако къмъ тази нива се придаде още една часть земя, веднага две отъ странитѣ и се удължаватъ. Значи, жива е тази нива, защото странитѣ и растатъ и се скѫсяватъ. Тя е въ вѣчно движение. Всички форми, съ които природата си служи, сѫ въ постоянно движение. Триѫгълникътъ представя дома — отношението между бащата, майката и детето. Квадратътъ представя пакъ домъ, но съ две деца—дъщеря и синъ. Когато родителитѣ престанатъ да се разви- ватъ физически, т. е. да растатъ на височина, тѣ започватъ да растатъ на широчина, да надебеляватъ. Въ това време децата растатъ на височина. После тѣ започватъ да учатъ, да се развиватъ умствено. И най-после, като свършатъ училище, тѣ постѫпватъ на служба, започватъ да прилагатъ наученото. Всичко това се изразява въ линиитѣ на фигуритѣ, които постоянно се разширяватъ и удължаватъ, т. е. постоянно се движатъ. Това сѫ процеси, които ставатъ съ всѣки човѣкъ. Въ първо време човѣкъ расте и се радва на този процесъ въ себе си. После той започва да учи, да придобива знание. Като придобие нужното знание, той става майка и баща. Майката и бащата ставатъ тилъ за децата. Тѣ отстѫпватъ назадъ, а децата излизатъ напредъ. Синътъ учи заради баща си, а дъщерята—заради майката. Това е първото отношение на членоветѣ въ дома. Като излѣзатъ отъ дома, синътъ и дъщерята се учатъ за обществото — второ отношение. После тѣ се учатъ за народа си — трето отношение. Най-после тѣ се учатъ за човѣчеството — четвърто отношение. При смѣната на тѣзи процеси, линиитѣ на фигуритѣ постепенно се удължаватъ. Съ други думи казано: самоопредѣлението на съзнанието минава въ все по-висока степень. Това растене или подигане на степеньта върви до една точка. Щомъ стигне най-високата точка, растенето спира и започва процесъ на постепенно смаляване. И тъй, растенето и смаляването сѫ два процеса, които се извършватъ въ природата непрекѫснато. До едно мѣсто човѣкъ расте; после растенето спира, и той започва да се смалява и да слиза надолу. Слизането надолу е заминаване за онзи свѣтъ, т. е. смърть. Смъртьта не е нищо друго, освенъ промѣна на формата. За да се излупи пиленце, яйцето трѣбва да умре. За да мине въ млѣкопитаеще, птицата трѣбва да умре. За да мине въ ангелска форма, човѣкъ трѣбва да умре. Следователно, промѣнитѣ на формитѣ ние наричаме смърть. Този процесъ може да стане по естественъ, но може да стане и по неестественъ начинъ. Като ученици, вие трѣбва да имате опредѣлени, конкретни понятия за смъртьта, за живота, за щастието. Всѣки говори за смъртьта, за живота, за щастието, безъ да може да опредѣли, какво представятъ тѣ въ сѫщность. Всѣки желае да бѫде щастливъ, безъ да подозира, че за това се иска възвишенъ животъ. Щастието е резултатъ на възвишенъ животъ. Който иска да се домогне до щастието, той трѣбва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако въ този моментъ човѣкъ успѣе да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи презъ цѣлия му животъ. Щастието е плодъ, който зрѣе на великото дърво на живота. Ако човѣкъ успѣе да хване този плодъ въ момента, когато е узрѣлъ и пада на земята, той ще бѫде щастливъ презъ цѣлия си животъ. — Може ли човѣкъ да хване щастието? — Може. Много хора сѫ хванали щастието. Всѣко освобождаване на човѣка отъ известна мѫчителна идея не е нищо друго, освенъ придобиване на щастие. Самъ по себе си, всѣки човѣкъ е въ затворъ, отъ който може да се освободи.—Позволено ли е човѣкъ да се освобождава отъ затвора, дето сѫ го поставили? —Чудно нѣщо! Въ кой законъ е писано, че човѣкъ трѣбва да бѫде въ затворъ? Богъ е направилъ човѣка свободенъ, а човѣшки закони сѫ го турили въ затворъ. Мѫчнотиитѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ затворъ, въ който човѣкъ е по- падналъ и отъ който иска да се освободи. За да излѣзе самъ отъ затвора, човѣкъ трѣбва да е дошълъ до самоопределение на съзнанието си. И безъ да е дошълъ до това положение, човѣкъ ще излѣзе отъ затвора, но трѣбва да чака да дойдатъ ония хора, които сѫ опредѣлени да го извадятъ. Това, обаче, може да стане следъ 20 години. Следователно, ако човѣкъ самъ може да излѣзе отъ затвора 15 години по-рано, трѣбва ли да чака други да го спасяватъ? Тия, които сами излизатъ отъ затвора, отъ Божествено гледище минаватъ за герои. Има смисълъ човѣкъ да излѣзе отъ затвора, но като излѣзе веднъжъ, повече да не мисли за него. Това значи, да е придобилъ човѣкъ Вѣчния животъ. Казано е въ Писанието, че вратитѣ на затвора ще се отворятъ, и затворницитѣ ще излѣзатъ навънъ. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за неуспѣхитѣ си, за лошия си животъ съ това, че сѫ родени въ грѣхъ. Казано е въ Битието, че Богъ вдъхна въ ноздритѣ на човѣка дихание и го направи жива душа. Възможно ли е тогава човѣкъ, да грѣ- ши? — Не, Божественото въ човѣка нито грѣши, нито се цапа. Грѣхътъ е външно нѣщо, той нѣма нищо общо съ душата на човѣка. Както агнето прилича на своята майка, така и човѣкъ трѣбва да прилича на Бога, отъ Когото е излѣзълъ като душа. Щомъ не прилича на Него, това показва, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Колкото и да се мѫчите да се убедите, че и добритѣ, и лошитѣ хора сѫ излѣзли отъ Бога, вие нѣма да успѣете. Който разбира нѣщата, той знае, че златото е злато, мѣдьта е мѣдь, и тѣ коренно се различаватъ по свойства, по произходъ. И човѣкъ съ човѣкъ не си прилича. Даже единъ и сѫщи човѣкъ се различава презъ различнитѣ си възрасти. Той се мѣни външно и вжтрешно. Като дете, той е ималъ единъ идеалъ; като възрастенъ—другъ идеалъ; като старъ — трети идеалъ, но и този идеалъ не го задоволява. Човѣкъ иска да учи, да придобива знания. Щомъ придобие известно знание, той започва да търси друго нѣщо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че въ разбирането му и въ приложението на нѣщата има нѣщо криво, нѣщо неестествено. И тъй, да се говори за самоопредѣление на съзнанието, това значи, човѣкъ да е дошълъ до една абсолютна мѣрка за нѣщащата, която да не се мѣни. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той знае опредѣлено, отъ какво се нуждае човѣкъ всѣки даденъ моментъ. Ако пѫтувате вечерь, въ тъмна, мрачна нощь, той ще ви предложи свѣщь, или нѣкаква лампичка. Този човѣкъ знае, че освенъ свѣтлината, нищо друго не може да ви помогне въ този моментъ. Свѣтлината ще разкрие пѫтя предъ васъ и ще ви помогне да разрешите всички мѫчнотии и противоречия въ живота си. Очитѣ на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ свѣщи, които освѣтяватъ пѫтя му. Много отъ дивитѣ звѣрове сѫ успѣли да акумулиратъ свѣтлината така, че да си служатъ съ нея, когато пожелаятъ. Тази е причината, поради която очитѣ на вълка, на лисицата свѣтятъ вечерь. Когато лисицата застане подъ нѣкое дърво, на което има кокошки, очитѣ й започватъ силно да свѣтятъ, вследствие на което кокошкитѣ се изплашватъ и започватъ да се мърдатъ натукъ - натамъ, докато две - три отъ тѣхъ станатъ жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пѫти и вашата лисица е нападала кокошкитѣ ви, вашитѣ добри мисли и чувства, които сѫ били на дървото на вашия животъ, и ги е изяждала! Обаче, вие трѣбва да знаете, че лисицата е въ състояние да нападне само ония кокошки, които сѫ отвънъ, на дървото, но не и кокошкитѣ, които сѫ добре затворени въ курника на грижливия домакинъ. Следователно, докато човѣкъ се намира на дървото на живота, както кокошкитѣ, всѣкога има вѣроятность лисицата да го изплаши. Прибере ли се въ нѣкое добре запазено мѣсто, както кокошкитѣ въ курника, никаква лисица не е въ състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля съ своята свѣщь, тя нищо не може да направи. Когато нѣкой каже, че е преживѣлъ голѣмо нещастие, азъ зная вече, че той е билъ вънъ нѣкѫде, на дървото на живота, и покрай него минала лисица, която го е наплашила. — — Кой те кара да слизашъ отъ дървото? Кокоша работа! И тъй седишъ на дървото, седи си и кротувай. Щомъ слѣзешъ отъ дървото, неизбѣжно ще попаднешъ въ устата на лисицата. Тя чака, именно, това. Значи, страхътъ прави човѣка нещастенъ. Който е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието, той има присѫтствие на духа. Той знае, че въ свѣта сѫществуватъ известни закони, които регулиратъ отношенията между всички сѫщества. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, защо му сѫ дадени тѣлото, ума и сърдцето, какъвъ е тѣхниятъ произходъ и каква е задачата имъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, какво му предстои да свърши всѣки день. Това е наука. Не само това, но човѣкъ трѣбва да изучава живота, добритѣ и лошитѣ условия, да знае, кога какви нѣща се създаватъ. Когато Адамъ бѣше въ рая, при най-добритѣ условия, той роди Ева — женско дете. Ева бѣше първото дете, което се роди при добри условия. Значи, при добритѣ условия на живота Богъ ражда мѫжко дете, а човѣкъ — женско. Като съгрѣшиха, Адамъ и Ева напуснаха рая и излѣзоха вънъ, при неблагоприятни условия. При тѣзи условия, именно, Ева роди два сина, Каинъ и Авелъ. При неблагоприятнитѣ условия на живота, човѣкъ ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трѣбва. да подобри условията на своя животъ. Каинъ е първиятъ синъ, който се роди при лоши условия. Той завидѣ на брата си Авела, задето димътъ на неговата жертва отивалъ нагоре, а на Каиновата — къмъ земята. Димътъ послужи като поводъ за убийство. И до днесъ още отношенията на хората се опредѣлятъ все отъ този димъ. Тѣ обичатъ онзи човѣкъ, димътъ на когото отива нагоре, а не обичатъ онзи, димътъ на когото слиза къмъ земята. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до самоопредѣление на съзнанието си, вследствие на което се оплакватъ отъ живота, считатъ, че сѫ нещастни. Нещастието на хората се дължи на отсѫ- ствие на любовьта. Срѣщате двама млади, които се обичатъ. Като се оженятъ, тѣ се радватъ, че любовь царува въ дома имъ. На втората година, обаче, животътъ имъ се разваля.—Защо?—Любовьта ги напуснала. — Не, любовьта никога не напуща човѣка. Ако употрѣбите насилие срещу нея и затворите вратата на дома си, тя ще отстѫпи, ще си замине. Докато вратата на дома ви е отворена, тя никога нѣма да ви напусне. Вижте, какво прави момъкътъ, който обича нѣкоя мома. Той обикаля дома й, гледа презъ прозорцитѣ, иска да я види. Тя не му обръща внимание, но той върви подиръ нея. Щомъ момата се ожени, тя затваря вече вратата си за всички, и любовьта я напуща. Любовьта отстѫпва само предъ затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е въ състояние да изпѫди любовьта. Апостолъ Павелъ казва: Заради любовьта си къмъ Бога, станахме посмѣшище на хората и на ангелитѣ,—Лошо ли бѣше положението на апостолъ Павелъ? Мъчнотията му се заключаваше само въ това, че той живѣеше и на физическия, и въ духовния свѣтъ, вследствие на което изпадаше въ противоречия. Запримѣръ, той често се молилъ, да го освободи Богъ отъ тръна, който се намиралъ въ плътьта му, но Господъ му отговарялъ: Достатъчна ти е благодатьта, която имашъ. Какво представя трънътъ за човѣка? — Всѣки недостатъкъ, всѣка липса въ човѣка е трънъ въ неговата плъть. Ако нѣма пари, ако нѣма здраве, ако нѣма знание, ако паметьта на човѣка е слаба това сѫ разни видове тръне. Добре е човѣкъ да има силна паметь, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметьта му е слаба. Да има човѣкъ трънъ въ плътьта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нѣщата. Единъ българинъ отишълъ на една турска баня да се кѫпе. Това било въ турско време. Въ този моментъ въ банята влѣзълъ единъ турски бей и седналъ до една отъ курнитѣ, съседна съ тази, на която българинътъ се кѫпѣлъ. Като се обливалъ съ вода, българинътъ поглеждалъ къмъ тѣлото си, потупвалъ се отъ време на време и тихо си приказвалъ: Никой досега не се е докосналъ даже съ пръстъ до тѣлото ми. Като чулъ тѣзи думи, беятъ скочилъ отъ мѣстото си, отправилъ се къмъ българина и казалъ: Гяуръ, махни се оттукъ! Българинътъ напусналъ мѣстото си, поклонилъ се учтиво на бея и отишълъ на друга курна. Турчинътъ го проследилъ съ погледа си и пакъ му извикалъ: Махни се оттукъ! Азъ искамъ да се мия на тази курна. Българинътъ веднага напуснали и тази курна, поклонилъ се и отминалъ на трета. Като видѣлъ всичко това, беятъ се обърналъ къмъ българина съ думитѣ: Слушай, приятелю, докато носишъ този умъ и докато имашъ този характеръ, никой нѣма да се докосне до тебе. Следъ това и двамата продължили спокойно да се кѫпятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ и от- стѫпчивъ. Ако на една курна не може да се мие, на друга ще отиде. Банята има много курни, все ще се намѣри една свободна курна, дето човѣкъ може да се измие. Дето има свободно мѣсто, тамъ човѣкъ може да се окѫпе. Не считайте, че като сте дошли на земята, вие трѣбва да бъдете на първо мѣсто, да бъдете учени, добри, силни, богати. Това сѫ идеи, къмъ които човѣкъ трѣбва да се стреми, но туй не значи, че тѣзи идеи могатъ да се реализиратъ въ единъ животъ. Нѣкой казва, че иска да роди нѣщо хубаво. Щомъ пожелае да роди нѣщо хубаво, човѣкъ непременно ще излѣзе отъ рая. Излѣзе ли отъ рая, лошитѣ мисли и чувства ще го последватъ. Не е въпросъ човѣкъ да роди нѣщо хубаво, но той трѣбва да се стреми да се върне къмъ Бога, къмъ Първата Причина на нѣщата, да подобри своя животъ. — Какъ да подобря живота си? — Като считашъ, че всичко, което става въ свѣта, е за добро. Не гледашъ ли по този начинъ на нѣщата, ти си слабъ човѣкъ. Както житното зърно се справя съ пръстьта, която е надъ него, и излиза на повърхностьта на земята, дето вижда слънцето и се отправя къмъ него, така всѣки човѣкъ може да се справи съ своитѣ мъчнотии и противоречия и да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, да се грѣе на топлитѣ слънчеви лъчи. Всѣки човѣкъ трѣбва да преодолѣе мъчнотията, която е надъ него, да я смекчи и да подаде главата си навънъ. Всѣка мисъль, която води човѣка къмъ отчаяние, не е нищо друго, освенъ пръстьта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се отъ тази, пръсть надъ съзнанието си, той е дошълъ до самоопредѣление на съзнанието. Като се намѣри въ нѣкаква мъчнотия, човѣкъ казва: Тази работа нѣма да я бъде, ще се мре. — Отъ човѣка зависи да умира или не. Ако той реши, че трѣбва да изпълни задачата на живота си правилно, животътъ му може да се продължи. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бѫдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трѣбва да учите. Започнете отъ най-малкитѣ величини, отъ микробата, запримѣръ, и постепенно вървете къмъ по-голѣмитѣ. Не е достатъчно да кажете за вълка, че е вълкъ. Като изучавате вълка, вие трѣбва да знаете, кое качество го характеризира като вълкъ. Егоизъмътъ е качество, което опредѣля вълка. Следователно, когато срѣщаме човѣкъ, който е вложилъ духа, душата, ума и сърдцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълкъ, облѣченъ въ човѣшка форма. Много нѣща изучаватъ ученицитѣ, безъ да разбиратъ тѣхния дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, тѣ говорятъ за петоѫгълникъ, за четириѫгълникъ, за триѫгълникъ, за ѫгълъ, за права линия, за точка, но кѫде, при какви условия въ живота си могатъ да ги приложатъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че точката нѣма никакво измѣрение, но кога трѣбва да се приложи, не знаятъ. Много просто.. Когато иска да разреши въпроса за собственостьта, човѣкъ трѣбва да се превърне на точка, да не заема никакво пространство. Ако нѣкой иска да стане богатъ, чрезъ храната той трѣбва да влѣзе въ устата на нѣкой милиардеръ, и оттамъ да проникне въ клеткитѣ на неговия мозъкъ, да започне да му влияе. Милиардерътъ ще отвори кесията си и ще започне да раздава. Обаче, човѣкъ трѣбва да владѣе изкуството, да се превръща на точка. Сега, като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате, освенъ обикновената още и Божествената наука, да знаете, каква е програмата ви за всѣки день, да знаете смисъла на числата и да познавате, кога какво число сте. За всѣки даденъ мометнъ човѣкъ представя известно число, което съдържа въ себе си опредѣленъ брой енергии, както и опредѣлени качества. Докато числата на физическия свѣтъ сѫ дѣлими, безъ никакъвъ остатъкъ, тѣ не създаватъ споръ между хората. Обаче, ако при дѣлението имъ се явява остатъкъ, тѣ пораждатъ споръ между хората. Първитѣ числа сѫ рационални. Тѣ иматъ приложение на физическия свѣтъ. Вторитѣ сѫ ирационални. Тѣ иматъ приложение въ духовния свѣтъ. Следоватено, всѣко нѣщо, което човѣкъ може да направи на физическия свѣтъ, показва, че той работи съ рационални числа. Не може ли да направи нѣщо на физическия свѣтъ, това показва, че той работи съ ирационални числа. Ирационалнитѣ числа представятъ връзка между физическия и духовния свѣтъ. Искате ли да приложите ирационалнитѣ числа въ живота си, подържайте навсѣкѫде морала „отъ менъ да мине“. Пазарили сте единъ работникъ съ 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. —отъ васъ да мине. Нѣкой ви дължи 50 лв., но не му достига единъ левъ, дава ви 49 лв. — отъ васъ да мине. Всѣки най-малъкъ придатъкъ къмъ нѣщата служи за съграждане на нѣщо добро, красиво въ човѣшкия характеръ. Всѣка добра мисъль, всѣко добро чувство, които храните къмъ даденъ човѣкъ, се складиратъ въ подсъзнанието му, като резервенъ материалъ за неговото бѫдеще развитие. Съвременнитѣ хора, както и съвременнитѣ окултни ученици, страдатъ отъ ненужна критика. Кѫде какво видятъ, тѣ всичко критикуватъ, безъ да подозиратъ, че по този начинъ, чрезъ отрицателнитѣ мисли и чувства, тѣ създаватъ една тъмна атмосфера, въ която сами могатъ да се изгубятъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“! Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговетѣ си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелитѣ си, ако не ви отговорятъ съ сѫщото, поне ще престанатъ да ви пакостятъ. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката на живота. Една отъ задачитѣ на ученика е да преодолѣе своята срѣда, да се справи съ наследственитѣ си чърти. Това зависи отъ самоопредѣлението на човѣшкото съзнание. Това е великъ законъ въ Битието, споредъ който, за да се развивате правилно, частитѣ трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ Цѣлото. Тази година всички трѣбва да работите за самоопредѣление на съзнанието. Като работите по този начинъ, вие ще разберете, че за да станете учени, трѣбва да дружите съ учени хора, като срѣда, която може да ви помогне. За да станете добри, трѣбва да дружите съ добри хора, като срѣда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трѣбва да дружите съ хора, които иматъ добра обхода. Малко хора иматъ правилна обхода. Отъ гледището на невидимия свѣтъ, физическиятъ представя богато изложение. Всѣки човѣкъ, колкото малъкъ да е, представя свѣщь, отъ свѣтлината на която нѣкой може да се ползува. Човѣкъ не може да живѣе, както иска. Отклони ли се отъ правия пѫть, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човѣкъ може да живѣе и като Каина, но въ края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живѣе като Авела, той може да бѫде убитъ, но за предпочитане е да бѫде убитъ, отколкото да убива. За предпочитане е човѣкъ да се роди въ рая, отколкото извънъ рая. Който се е родилъ извънъ рая, той всѣкога е недоволенъ. Недоволството показва, че извънъ рая човѣкъ ражда мъжки деца, отъ които едното непременно ще убие другото. Най-после той трѣбва да роди трети синъ, който ще остане живъ. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка лоша мисъль ражда още една мисъль, които започватъ да се борятъ, докато едната унищожи другата. Всѣко лошо чувство ражда второ чувство, които сѫщо влизатъ въ борба помежду си. Всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Адама или на Ева, да се намира предъ дървото за познаване на доброто и на злото; всѣки день човѣкъ може да бѫде изкушаванъ и да грѣши; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ рая и вънъ отъ рая; всѣки день човѣкъ може да бѫде въ положението на Каина и да убива, или въ положението на Авела и да го убиватъ, или въ положението на Сита и да живѣе, да радва родителитѣ си. Едно трѣбва да знаете: човѣкъ още не е разрешилъ задачата на Адамъ и на Ева. И до днесъ той още продължава да влиза и да из лиза отъ рая. Това сѫ процеси, които всѣки моментъ ставатъ въ човѣшкия животъ. Всѣки день човѣкъ може да бжде Христосъ, Който отива за Египетъ, и следъ това започва да проповѣдва; всѣки день човѣкъ може да бѫде Пилатъ, Юда, Павелъ и т. н. И най-после, човѣкъ може да бѫде възкръсналиятъ Христосъ.—Кога може човѣкъ да възкръсне? — Когато влѣзе да живѣе въ Божествения день. Докато е въ човѣшкия день, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пѫти трѣбва да се завърти земята, докато влѣзе човѣкъ въ Божествения день на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопредѣление на съзнанието си, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения день, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва въ себе си всичко най-красиво и велико. Това е човѣкътъ, въ пълния смисълъ на думата, който е станалъ, оживѣлъ и възкръсналъ. Това е човѣкътъ, който служи на Бога по всички правила. Докато не мине презъ процеситѣ ставане, оживѣване и възкресение, човѣкъ не е още завършенъ процесъ. Ставането подразбира събиране на материалъ за градежъ. Оживѣването подразбира развиване на тѣлото. Възкресението пъкъ представя развиване на съзнанието. Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъжъ, никакъвъ страхъ да не остане въ васъ. Вложете любовьта вѫтре, а страхътъ отвънъ. При това положение, вие ще придобиете животъ, сила, знание и слава. Вложите ли страха вѫтре, а любовьта остане отвънъ, вие сте изложени на смърть. Когато доброто е вѫтре въ васъ, а злото отвънъ, вие ще победите всички мѫчнотии и противоречия. Ако злото е вжтре, а доброто отвънъ, вие ще бѫдете победени. Когато мѫдростьта е вжтре въ човѣка, а глупостьта отвънъ, той върви отъ слава въ слава, отъ величие въ величие. Когато глупостьта е вѫтре въ човѣка, а мѫдростьта отвънъ, той върви отъ безчестие въ безчестие. Любовьта, мѫдростьта, истината, доброто, за които говоримъ, не сѫ абстрактни понятия, но реални. Тѣ се проявяватъ въ живота. Вънъ отъ живота, доброто не сѫществува. Вънъ отъ живота, любовьта не сѫществува. За да проявятъ любовьта си, много ангели слизатъ на земята и се влюбватъ въ нѣкой хора, съ цель да ги подигнатъ, да имъ дадатъ нѣщо хубаво отъ себе си. Като прекаратъ известно време на земята, тѣ заминаватъ, като оставятъ адреса си на своитѣ възлюбени, да имъ пишатъ всѣкога, когато се намѣрятъ въ нужда. Обаче, най-малката неточность въ адреса може да стане причина за загубване на писмото. Изгуби ли се писмото ви, никакъвъ отговоръ не чакайте. Не само това, но съдържанието на писмото трѣбва да бѫде красиво. Като пишете писма до възвишенитѣ сѫщества, никога не трѣбва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т. н. Когато съдържанието на писмото е красиво, от- говорътъ никога не се забавя. Сега, нека всѣки отъ васъ напише едно красиво писмо до невидимия свѣтъ и да чака отговоръ. — Ще получимъ ли отговоръ на писмото си? — Ако житното зърно е посадено, както трѣбва, то непременно ще изникне. Щомъ храната отиде въ стомаха, тя непременно ще се смели. Когато мисъльта попадне въ мозъка и започне да расте, тя непременно ще се реализира. Когато желанието попадне въ сърдцето, не го мушкай съ остенъ, остави го спокойно, то само ще достигне своята крайна цель. Всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, дава добри резултати. Сега, вложете въ себе си идеята, всѣки день да внасяте въ ума си по една красива мисъль, да градите мисъль-форми, които да се материализиратъ на физическия свѣтъ. Внасяйте всѣки день по едно красиво желание въ сърдцето си, което да расте и да се развива, да даде плодъ на физическия свѣтъ. Бѫдете добри зидари и строители! Всѣки день принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, въ знакъ на благодарность за живота и здравето, което ви е далъ. Имате ли животъ и здраве, всичко можете да постигнете. Любовьта носи пълния животъ. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 16. януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАКОНЪ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИ - — ЗАКОНЪ ОПУЛЕНСЪ Размишление върху милосърдието. Кое число сме днесъ?—Девети януарий. — Каква часть отъ годината представя числото деветь? Срѣщате единъ търговецъ, който купува стока, пълни дюкяна си. По цѣли дни той тича отъ единъ пазаръ на другъ, да купува, стока. Сърдцето му трепти, свива се, да купи, колкото се може повече стока. Като напълни дюкяна си, сърдцето му пакъ трепти, но сега има друго желание, часъ по-скоро да продаде стоката си, да изпразни дюкяна си. Какъ можете да си обясните тия противоположни състояния на търговеца? Не е ли това противоречие? Днесъ го виждате, какъ пълни дюкяна си, следъ известно време се стреми да го изпразни, да продаде всичко. Този процесъ се извършва и въ природата. Най-голѣмиятъ търговецъ въ свѣта е сърдцето: ту се пълни, ту се празни. Когато работитѣ на този търговецъ вървятъ добре, всички го почитатъ, но забъркатъ ли се работитѣ му, той се обявява въ фалиментъ. При това положение всички негови клиенти го изоставятъ. Движението на сърдцето показва, че въ природата съществува ритмусъ. Презъ време на движението въ сърдцето първо се явява едно течение, което отговаря на възприемане. Когато възприемането стигне най-високата си точка, въ сърдцето се явява течение, противоположно на първото — изпразване. Това съ тъй нареченитѣ процеси на възлизаме и на слизане. Сърдцето на сегашния човѣкъ не е дошло още до своето усъвършенствуване, още има да се развива. Ако разгледате сърдцето на мѫжа и на жената, ще видите, че тѣ се различаватъ по строежъ, по кръвь, по нерви, по пулсъ и т. н. Наблюдавано е, че между процеситѣ, които се извършватъ въ сърдцето на мѫжа и въ това на жената, става пълна обмѣна: когато сърдцето на мѫжа се пълни, сърдцето на жената се празни. Обратно: когато сърдцето на жената се пълни, сърдцето на мѫжа се празни. Невъзможно е въ единъ и същъ моментъ две сърдца да се пълнятъ или празнятъ. Сърдцата на мѫжа и на жената образуватъ елипса. Въ този смисълъ, дветѣ сърдца образуватъ човѣка. И тъй, що е човѣкътъ?— Човѣкъ представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърдца. Въ природата тия полюси се поляризиратъ, а отъ време на време смѣнятъ мѣстата си. Да се мѣсти единъ центъръ, това значи, да се проявява. Мнозина говорятъ за природнитѣ закони, но не ги разбиратъ. Не само обикновенитѣ хора, но даже и учени, капацитети въ науката, не разбиратъ, какво въ сѫщность представя единъ природенъ законъ. Всѣки природенъ законъ подразбира извършване на единъ процесъ въ две противоположни посоки, докато се образува крѫгъ. Запримѣръ, сѫдбата, сѫденето е природенъ законъ. Когато сѫдятъ нѣкого, започва единъ процесъ, който върви въ две противоположни посоки, въ лѣва и въ дѣсна. Отдѣсно е мѫжътъ, а отлѣво — жената. Това показва, че когато отсѫжда едно дѣло, природата никога не сѫди само единъ човѣкъ. Едновременно тя сѫди и мѫжа, и жената въ човѣка. Всѣкога дѣлото се свършва въ полза на жената: мѫжътъ се осѫжда, а жената се оправдава. За всѣко нѣщо е виновенъ мѫжътъ. Отъ хиляди години насамъ мѫжътъ се мѫчи да осѫди жената, но не успѣва. Правото е на страната на жената. — Защо? — Защото мѫжътъ никога не е страдалъ. Какво нѣщо е страдание, той не знае. Мѫжътъ мисли, че като воюва, като го раняватъ, като гладува, той страда.—Не, това още не е страдание. Ако става въпросъ за страдание, само жената знае, какво нѣщо е страданието. Сега, като говоря за мѫжа и за жената, азъ ги разглеждамъ като принципи въ живота. Мѫжътъ представя грубия принципъ въ живота, отъ който произлиза злото. Жената представя мекия принципъ, отъ който произлиза доброто. Обаче, и двата принципа иматъ една и сѫща основа. Рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ общата основа, да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувствува и действува по своя инициатива, той е далъ пѫть на злото въ себе си, т. е. на грубия принципъ въ природата. Докато мисли, че е независимъ, че нѣма подобенъ на него, човѣкъ е на кривъ пѫть. Човѣкъ е свободенъ и може да се прояви дотолкова, доколкото е далъ пѫть на Божественото начало въ себе си. Вънъ отъ Божественото той не е свободенъ. Това се отнася до мѫжкия принципъ въ човѣка, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично въ каква външна форма се проявява, като мѫжъ, или като жена. Двама души тръгватъ отъ единъ общъ пунктъ. До известно мѣсто вървятъ заедно. После тѣ се натъкватъ на единъ кръстопѫть. Единиятъ настоява да вървятъ налѣво, другиятъ — надѣсно. Всѣки иска да се прояви, неговата дума да се чуе. Като не дойдатъ до никакво споразумение, единиятъ тръгва надѣсно, другиятъ — налѣво. Следъ известно време тѣ се срѣщатъ, поздравяватъ се и пакъ тръгватъ заедно. Възможно е единиятъ отъ тѣхъ да закъснѣе малко въ пѫтя си. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си; колко време е било нужно за реализирането имъ, не е важно. Такова е отношението между двата принципа въ природата, които излизатъ отъ общъ центъръ, но впоследствие се раздѣлятъ, поляризиратъ се. Всѣки принципъ трѣбва да реализира желанията си, като се движи по свой пѫть и работи съ свои специфични методи. Въ пѫтя на движението си, човѣкъ образува и прави, и криви линии. По-леко е да се движи човѣкъ по прави линии, отколкото по криви. Кривитѣ линии подразбиратъ сложно движение. Обаче, не мислете, че всѣкога движението по права линия е свързано съ доброто, а движението по крива линия е свързано съ злото. Има прави линии на доброто, но има и прави линии на злото. Има криви линии на доброто, има и криви линии на злото. Злото и доброто сѫ относителни величини. Това, което е зло за едного, за другиго е добро. Обратно: това, което е добро за едного, за другиго е зло. Запримѣръ, ако отидете на гости въ дома на нѣкой земедѣлецъ, той веднага ще заповѣда да за- колятъ за васъ едно агънце и да го опекатъ. Цѣлото семейство е доволно, че сте ги посетили, и всички се нареждатъ около трапезата, ядатъ, смѣятъ се. Тѣ мислятъ, че сѫ направили добро, като сѫ заклали едно агънце, за да ви укажатъ по-голѣмо внимание. Въ сѫщность, клането на животнитѣ е пре- стѫпление. Отъ гледището на животнитѣ това е зло. Какво по-голѣмо зло можете да причините на едно животно отъ това, да отнемете живота му? Въ живота на човѣка има такива желания, които, ако се реализиратъ, причиняватъ единъ родъ страдания; ако не се реализиратъ, причиняватъ другъ родъ страдания. Обаче, има и такива желания, които и като се реализиратъ, и като не се реализиратъ, причиняватъ радость. Има радости въ живота на човѣка, които носятъ следъ себе си скръбь; има и такива скърби, които носятъ следъ себе си радость. Мнозина очакватъ радоститѣ въ живота имъ да следватъ една подиръ друга. За физическия свѣтъ, обаче, това е невъзможно. Само въ Божествения свѣтъ, който включва всичко въ себе си, радоститѣ могатъ да бѫдатъ непреривни. Въ човѣшкия животъ скърбитѣ и радоститѣ се намиратъ въ отнешение 2:1; на две скърби, една радость; на две злини една добрина. Радостьта е по-интенсивна отъ скръбьта, затова на две скърби се пада една радость. Колкото повече човѣкъ напредва въ духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбитѣ и радоститѣ е обратно. На една скръбь се падатъ две радости: 1 :2. Духовниятъ човѣкъ и като страда, пакъ се радва. Такова е било състоянието на мѫченицитѣ въ времето на християнската епоха, когато били изгаряни за своето вѣрую. Понеже разбирали смисъла на страданията, тѣ се радвали, че били удостоени да страдатъ за своята идея. Който не разбира смисъла на страданията, той се мѫчи, роптае, недоволенъ е, че страда. Ако искате да знаете, дали сте обикновенъ човѣкъ или духовенъ, проследете, на колко страдания, колко радости ви се даватъ. Ако на две страдания имате една радость, вие сте обикновенъ човѣкъ. Ако на едно страдание ви се падатъ две радости, вие сте отъ напредналитѣ ученици. Човѣкъ трѣбва да гледа на страданията като на условия да прояви душата си. Въ духовния свѣтъ, между многото радости е допуснато едно страдание, като единъ необходими дисонанси. Както въ музиката е необходимъ поне единъ дисонансъ, така и въ духовния животъ е нужно едно страдание.. Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че въ Битието сѫществува единъ великъ законъ, нареченъ опуленсъ — законъ за възможности. Окултиститѣ го наричатъ законъ на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученость и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болести. Въ кое отъ тия положения ще се намѣри човѣкъ, това е строго опредѣлено — — зависи отъ работата, отъ усилията на човѣка. Срѣщате единъ търговецъ, който ви се оплаква, че дюкянътъ му е пълен съ стока, добре нареденъ, но нѣма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работятъ съседитѣ му, той се чуди, коя е причината на това. Много просто—другитѣ търговци сѫ работили, затова днесъ жънатъ последствията на своята работа и трудъ. Гледате две съседни ниви. На едната нива житото е израсло високо, класоветѣ му сѫ едри, пълни. Другата нива е обрасла съ бодили, тукъ-тамъ стърчатъ по нѣколко класа жито. Коя е причината за двата различни резултата? — Първиятъ земедѣлецъ е разорали два-три пѫти нивата си и следъ това я засѣлъ съ добро семе. Вториятъ земедѣлецъ я разоралъ само единъ пѫть и небрежно хвърлилъ семето. Първиятъ земедѣлецъ е работилъ на нивата и вѣрвалъ въ добрия резултатъ. Вториятъ хвърлилъ житото и не се интересувалъ отъ резултата. Следователно, ако търговецътъ, на когото работата не върви, вложи вѣра, че ще дойдатъ клиенти, че работата му ще напредне, наистина положението му ще се подобри: днесъ ще дойде единъ клиентъ, утре двама докато единъ день той се види обиколени съ много клиенти. Стоката му ще се търси, както на съ- седитѣ. Като вѣрва и мисли добро, човѣкъ постепенно привлича доброто на своя страна. Като ученици, вие трѣбва да прилагате вѣрата въ живота си, за да постигнете своитѣ желания. Какви сѫ желанията на ученика? Ученикътъ има желание да придобие знания, да бѫде талантливи, да бѫде здрави, за да се прояви. Да се прояви човѣкъ, това е естествено желание, но важно е въ каква посока ще се прояви. За да се проявятъ умътъ, сърдцето и волята на човѣка, правилно нужно е тѣ да бѫдатъ добре развити. Това не се постига изведнъжъ. Камъкъ по камъкъ трѣбва да слага човѣкъ въ своя умъ и своето сърдце, за да може единъ день да изгради нѣщо цѣлостно. За да се образува една капка вода, милиони частици водородъ и кислородъ трѣбва да се съединятъ. Други милиони частици сѫ работили, за да образуватъ втора капка вода. И така, капка следъ капка, тѣ се събиратъ, за да образуватъ рѣки, морета и океани. Така се групиратъ мислитѣ една съ друга, за да образуватъ една мисъль - форма, видима или осезаема отъ всички. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, за да се ползува разумно отъ условията на живота. Които не разбиратъ законитѣ, мислятъ, че могатъ да постигнатъ всичко по магически начинъ, като Мойсея. Наистина, Мойсей махна съ тояжката и постигна нѣщо, но той имаше знания. Мойсей бѣше изучавалъ великата окултна школа въ Египетъ, той бѣше посветенъ. Той трѣбваше да се роди евреинъ, да бѫде хвърленъ въ водата, дето дъщерята на фараона да го види и възлюби Мойсей не бѣше обикновено дете. И като малко дете, турено въ кошница, той бѣше съ отворени очи. Царската дъщеря го възлюби и пожела да го вземе за свое дете. Това съчетание на условията бѣше предвидено отъ невидимия свѣтъ, за да може Мойсей да отиде въ Египетъ, да се учи въ Школата на Всемирното Бѣло Братство, която по това време се намираше тамъ. Мойсей обичаше своя народъ и, като гледаше несправедливото отнасяне на египтянитѣ къмъ евреитѣ, чувството на справедливость силно говорѣше въ него. При една разправия между евреинъ и египтянинъ, на която Мойсей бѣше зритель, въ него възникна силно негодуване къмъ египтянина, като виновникъ на разправията, и той се нахвърли върху него и го уби. Следъ това той зарови тѣлото му въ пѣсъка и се скри като мислѣше, че никой не го е видѣлъ. На другия день двама евреи се разправяли помежду си. Мойсей пожелалъ да ги примири, но единъ отъ тѣхъ му казалъ: Да не мислишъ, че и мене можешъ да убиешъ и заровишъ въ пѣсъка, както направи вчера съ египтянина? Тогава Мойсей се уплашилъ и избѣгалъ въ пустинята, дето прекаралъ цѣли 40 години, като овчарь. Какво представя пустинята? — Животъ на чистота. Въ пустинята човѣкъ може да научи чистотата и после да влѣзе между хората да имъ помага. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овцетѣ, да изучава живота на овчаритѣ, за да стане истински ученикъ и да бѫде изпратенъ въ Египетъ, да освободи евреитѣ отъ робството, въ което се намираха. Следователно, който иска да стане ученикъ, той трѣбва предварително да е миналъ презъ овчарството, да е пасълъ овце, да е носѣлъ овчарска тояга. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има дълбоки разбирания за нѣщата. Цѣли 40 години трѣбваше Мойсей да пасе овце въ пустинята, да съзерцава, да размишлява, за да го изпрати Богъ въ Египетъ, да освободи своя народъ отъ египетското робство. Въ първия моментъ Мойсей се отказа да изпълни мисията си, понеже заекваше. Богъ му каза, че ще изпрати при него брата му Арона за помощникъ. Кога човѣкъ заеква? — Когато нѣщо не му достига. Мойсей разбираше външната, механическата страна на живота много добре, но трѣбваше още много да мисли, докато дойде до онази дълбока мисъль, да разбира вътрешния смисълъ на живота. Да разбира човѣкъ само външната страна на нѣщата, това е ин- дивидуалниятъ животъ. Законитѣ на Мойсея говорятъ, именно, за външно разбиране на живота. Тѣ бѣха много строги. Ако тѣзи закони се прилагатъ днесъ, човѣчеството не би ги издържало. Всѣки моментъ хората щѣха да се намиратъ подъ тѣхната отговорность. Мойсеевиятъ законъ е сѫществувалъ на времето си, но и до днесъ още се прилага между хората. По външенъ или вжтрешенъ пѫть, той всѣкога се налага. Когато човѣкъ наруши единъ отъ великитѣ Божии закони, Мойсеевиятъ законъ се прилага върху него въ видъ на нещастие, страдание, болесть, смърть и т. н. — Нали човѣкъ е свободенъ да се прояви, както иска?—Човѣкъ е свободенъ само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта, той нѣма никаква свобода. Любовьта прави човѣка свободенъ, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Мойсеевиятъ законъ е строгъ. Той е чукътъ на скулптора, който удря върху камъка, да извае нѣщо отъ него. Ако удря, безъ да извае нѣщо добро, чукътъ е безпредметенъ. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукътъ е на мѣстото си. Често хората изпадатъ въ една обща грѣшка, а именно, всѣки си мисли, че като него другъ нѣма. Това се отнася само за Бога, за Цѣлото. Като Бога нѣма другъ въ свѣта, но като частитѣ има много. Много сѫ частитѣ въ свѣта, но и тѣ иматъ нѣщо, по което си приличатъ. Много търговци има въ свѣта, и всички иматъ строго опредѣлена цель: да купуватъ стока и да я продаватъ. Сега, щомъ сте дошли на земята, вие ще изучавате закона опуленсъ, да видите, че човѣкъ минава презъ дветѣ възможности на живота; той ще страда и ще се радва. Които не разбиратъ този законъ, търсятъ животъ безъ страдания, или поне страданията да се разрешаватъ сами по себе си, безъ никаква работа. — Не, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, разумно да се справя съ страданията и мѫчнотиитѣ си. Само високодуховниятъ човѣкъ може да мине сравнително лекъ животъ, защото знае, какъ да решава задачитѣ си. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, ще мине презъ всички перипетии, презъ които семето минава: ще изникне, ще цъвне, ще завърже плодъ и ще узрѣе. Това сѫ процеси, които създаватъ редъ противоречия въ човѣка, но той неизбѣжно трѣбва да ги реши. Правата мисъль разрешава правилно задачитѣ на човѣка. Лесно е да каже човѣкъ за себе си, че постѫпкитѣ му сѫ прави, но той трѣбва да знае, какъ неговитѣ постѫпки се отразяватъ и върху ближнитѣ му, а не само върху него. Ако постѫпката на единъ ученикъ е добра, тя първо трѣбва да срещне удобряването на учителя, а после и на съученицитѣ му. Не я ли удобри, учительтъ има право да изпѫди ученика вънъ отъ класа. Ама постѫпката на учителя била груба. Това е въпросъ на разбиране. Ако учительтъ е силенъ, той ще изпѫди ученика навънъ, ще му даде добъръ урокъ. Ако е слабъ, той ще започне да му говори, да обяснява, защо постѫпката му не е добра. Има ли нѣщо лошо въ изпѫждането на ученика вънъ отъ класа? По отношение на този ученикъ, учительтъ е силна, буйна рѣка, която всичко завлича. За да не го завлѣче, тя го изпѫжда навънъ. Като знае това, ученикътъ трѣбва да бжде послушенъ, да не излиза срещу силнитѣ течения и движения въ природата. Трѣбва ли човѣкъ да се постави срещу движението на земята? За да не го завлѣче земята, човѣкъ трѣбва да стои на километри далечъ отъ нея. И тъй, когато дойде до положение да изправя своя характеръ, или нѣкои свои погрѣшки, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно безпощаденъ. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, тамъ ще изправятъ погрѣшкитѣ си. Това значи, да мисли човѣкъ, че като стане професоръ, тогава ще изправи погрѣшкитѣ си.—Не, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ си, докато е въ училището, докато се учи. Мнозина се отказватъ отъ изправяне на погрѣшкитѣ си, понеже и безъ това животътъ имъ билъ пъленъ съ безпокойства и страдания. Наистина, човѣкъ има страдания, но той има и радости. Като хвърля мрежата въ водата, рибарьтъ размжтва водата, но съ това заедно и риба лови. Ако водата не се размжти отъ мрежата, никаква риба не може да се улови. Помнете: каквото изпитание и да ви дойде, не бързайте да се произнасяте върху него, не роптайте противъ Бога. Който се е опиталъ да каже празна дума по адресъ на Бога, той всѣкога се е намиралъ вънъ. — Кѫде вънъ? — Вънъ отъ Школата, вънъ отъ живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човѣкъ трѣбва да знае, какво и какъ да говори. Че нѣкой страдалъ, че падналъ на пѫтя и се окалялъ, това не влиза въ смѣтката на разумния свѣтъ. — Ама достойнството си изгубихъ. — Христосъ не изгуби ли достойнството си, когато цѣлъ легионъ римски войници се поругаха съ Него? При това, Той не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божий, дошълъ на земята да спаси човѣчеството. Невидимиятъ свѣтъ не можа ли да помогне на Христа? Друга бѣше задачата на Христа. Той трѣбваше да понесе тия страдания, за да прокара пѫть къмъ Божествения свѣтъ. Съ всѣки ударъ, който идѣше отъ камшицитѣ на римскитѣ войници, Христосъ правѣше връзка съ разумния свѣтъ. Всѣки ударъ служеше на Христа за пѫть, по който Божествената енергия течеше къмъ Него. Следователно, когато иска да възпитава хората, Богъ първо имъ взима ума, и тѣ започватъ да се биятъ едни други. Щомъ се биятъ помежду си, то е все едно, че възставатъ противъ Бога. Щомъ възстанатъ противъ Бога, тѣ получаватъ бой на общо основание. Нѣма човѣкъ въ свѣта, простъ или ученъ, който, като е влѣзълъ въ борба съ силния, да не е платилъ. Казано е въ Писанието: „Не води борба съ силния“. — Защо? — Защото Божиитѣ закони сѫ всѣкога справедливи. Още преди създаването на вселената, Богъ е предвидилъ всичко. Той е опре- дѣлилъ, кои души, кога трѣбва да се радватъ и кога — да страдатъ, кои да падатъ и кои да се подигатъ. Всичко, което става въ свѣта, е допуснато да стане, съ цель човѣшката душа да се подигне. — Не може ли свѣтътъ да бѫде създаденъ по другъ начинъ? — Тъй както днесъ е създаденъ свѣтътъ, ло-добъръ начинъ отъ този не може да се намѣри. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добриятъ ученикъ пита учителя си за всичко и слуша неговия съветъ, така трѣбва да постѫпва и човѣкъ по отношение на Бога. Той трѣбва да се допитва до Бога и да слуша Неговитѣ съвети. Не се ли допитва човѣкъ до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намѣри вънъ. И жената ще бѫде изпѫдена навънъ, както и мѫжътъ. Като казвамъ, че правото е всѣкога на страната на жената, азъ имамъ предъ видъ принципа на любовьта, мекия принципъ въ всѣки човѣкъ. Любовьта никога не може да грѣши и не може да бѫде сѫдена. Човѣшката мѫдрость, обаче, резултатъ на човѣшкия умъ, всѣкога има условия да грѣши. Щомъ грѣши, човѣкъ ще бѫде изпѫденъ навънъ, да изпита лошитѣ условия на живота: студъ, мракъ, лишения. Който се подава на съветитѣ на човѣшкия умъ, безъ да се допитва до Божественото въ себе си, той има условия да грѣши. Значи, всѣка крива мисъль, всѣко криво чувство въ човѣка все ще иматъ нѣкакво външно отражение върху него. Когато иска да смири нѣкого, Богъ му дава известенъ физически недостатъкъ, като противоречие въ живота му, чрезъ което да расте и да се подига. Мойсей разполагаше съ голѣма сила. Той направи десеть голѣми чудеса, но като ставаше въпросъ за говорене, тамъ отстъпваше. И тогава той трѣбваше да се обръща къмъ брата си Арона, човѣкъ красноречивъ. Мойсей представя Божественото въ човѣка, а Аронъ — човѣшкото. Мойсей възприемаше направо отъ Божествения свѣтъ, а Аронъ предаваше. Така съединени, тѣ представяха по-голѣма сила, отколкото всѣки единъ поотдѣлно. Законътъ опуленсъ — законъ за въз- можноститѣ, за благоприятнитѣ условия, показва, че човѣкъ е въ сила да се справи съ всички свои състояния. Защо е станало нѣщо така, а не иначе, не питайте. Скъса ли се една струна на цигулката, турете нова. Паднете нѣкъде и навехнете крака си. Превържете крака си и вървете напредъ. Кажатъ ви една обидна дума, турете я настрана и я забравете. Ако кажете на нѣкого една обидна дума, турете обидната дума настрана и изправете погрѣшката си. Дойде ли въпросъ за постъпкитѣ ви, не чакайте хората да се произнасятъ за тѣхъ, дали съ прави или не. Сами преценявайте постъпкитѣ си и като намѣрите, че една постъпка не е права, веднага я изправете. Съвременнитѣ хора съ дошли до положение сами да се изправятъ. Въ това отношение вие трѣбва да бъдете художници, всѣки моментъ да работите въ себе си, да изправяте кривитѣ чърти на вашия характеръ. Не работите ли върху себе си, вие ще се намирате подъ постояненъ вѫтрешенъ гнетъ и ще се чудите, какво сте очаквали, а какво е излѣзло. Какво може да очаква човѣкъ? Като се роди на зе- мята, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Колкото години му сж опредѣлени да живѣе, той трѣбва разумно да ги използува. Не живѣе ли добре, човѣкъ неусѣтно ще се намѣри предъ смъртьта и ще съжалява, че нищо не е разбралъ отъ живота. Който е живѣлъ добре, той не съжалява, че заминава за другия свѣтъ. За него смъртьта е промѣна, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине. Който се е родилъ, той трѣбва да знае, че ще умре. Раждането и смъртьта сѫ единъ и сѫщъ процесъ. Който не иска да умира, той не трѣбва да се ражда.—Кога умрѣ Адамъ? — — Когато роди Ева,—Кога умрѣ Ева?—Когато роди Каина, своя престѫпенъ синъ. Ева живѣ и следъ това, но както раждането на Ева подготви смъртьта на Адама, така и раждането на Каина подготви смъртьта на Ева. Следователно, въ всѣки човѣкъ има такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговата смърть. Сѫщевременно, въ него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвятъ неговото раждане. Първитѣ водятъ въ кривъ пѫть, а вторитѣ —въ Божествения пѫть. Ако човѣкъ приложи закона на вѣрата въ живота си, той ще образува само единъ центъръ въ себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото мѣсто. Това значи, да придобие човѣкъ Вѣчния животъ. Христосъ казва:. Това е Животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Успѣхътъ, знанието, придобивкитѣ на човѣка въ живота зависятъ отъ вътрешната му връзка съ Бога. Щомъ има тази връзка въ себе си, човѣкъ трѣбва да знае програмата си за всѣки день и да я изпълнява. Не знае ли човѣкъ програмата си на деня, това показва, че връзката му съ Бога или е неправилна, или е прекъсната. Изобщо, силата на човѣка седи въ тази връзка. Щомъ връзката е прекъсната, човѣкъ е слабъ. Тази е причината, поради която хората се съединяватъ въ общества, въ сдружения. Слушате да се говори, че хората трѣбва да се обединятъ, за да постигнатъ известна цель. Добре е да се обединяватъ хората, но злото седи въ това, че следъ като се групиратъ въ едно цѣло и постигнатъ цельта си, отново се разединяватъ. Когато силни хора се обединяватъ, тѣ образуватъ неразривно цѣло. Мѫдрецътъ, силниятъ човѣкъ е подобенъ на слънцето, което е на небето: само изгрѣва и залѣзва. Какво е мнението на астрономитѣ за слънцето и за звездитѣ, не е важно въ дадения случай, но слънцето ни говори, че човѣкъ трѣбва да бъде мѫдъръ, силенъ. Тъй щото, ако човѣкъ иска да знае, какъвъ трѣбва да бъде, нека погледне къмъ слънцето, къмъ луната и къмъ звездитѣ. Слънцето учи човѣка постоянно да дава. Луната го учи, какъ да се пълни и празни, какъ да разбогатява и осиромашава, а звездитѣ го учатъ, какъ да задържа благословението въ себе си. Звездитѣ представятъ ученитѣ хора, капацитетитѣ въ живота. Луната представя науката, научнитѣ системи. Когато изгрѣе, луната може да покаже пѫтя на човѣка, но животъ не може да му даде. Сѫщото можемъ да кажемъ и за науката. Тя посочва пѫтя на човѣка, но животъ не му дава. Единственото нѣщо, което дава животъ на човѣка, това е слънцето. Значи, само Богъ е въ сила да ни даде животъ, да ни достави всички блага, необходими за живота. И тъй, за да бѫдатъ отношенията на хората къмъ Бога правилни, тѣ трѣбва да разбиратъ Божия законъ така, както Мойсей го е разбиралъ, както Христосъ го е разбиралъ и както днесъ се проповѣдва. Мойсеевиятъ законъ бѣше законъ за физическия свѣтъ. Христовиятъ законъ бѣше законъ за децата. Христосъ имаше предъ видъ възпитанието иа човѣчеството, както децата се възпитават!,. Новиятъ законъ, който сега иде, има предъ видъ да научи хората да живѣятъ. Досега хората сѫ били носени на рѫце, възпитавали сѫ ги само, а днесъ вече ги учатъ. Свърши се времето на кърмачеството. Днесъ хората изучаватъ Божественото знание, отъ което зависи тѣхния бѫдещъ животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ условията, при които живѣе. Докато не разбере и приложи Божествениятъ законъ въ живота си, човѣкъ всѣкога ще се намира подъ влиянието ту на своята личность, ту на обществото, ту на свѣта. Личностьта, обществото и свѣтътъ сѫ промѣнчиви величини, вследствие на което и резултатитѣ на тѣхната работа сѫ непостоянни. Обаче, народътъ, човѣчеството и Богъ сж постоянни величини. Народътъ, човѣчеството и Богъ работятъ, и тѣхната работа внася животъ въ човѣка. Обществото представя личностьта на народа, свѣтътъ — личностьта на човѣчеството, а човѣшката личность — личностьта на индивида. Това сѫ три преходни фази въ човѣшкия животъ. Казано е въ Писанието: „Образътъ на този свѣтъ прехожда“. Това значи, образътъ на сегашния свѣтъ, на сегашното общество и на сегашния човѣкъ прехождатъ. Никой човѣкъ не е запазилъ образа на своята личность неизмѣненъ. Човѣкъ се стреми къмъ неизмѣнното, къмъ вѣчното, било въ наука, въ изкуство, въ животъ. Мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ вѣчни, както е вѣчно Словото на Христа. Всѣки може да бѫде подобенъ на Христа, на Бога. Казано е въ Писанието: „Бждете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Затова човѣкъ трѣбва да приложи Божествения законъ въ живота си, а не Мойсеевия. Мойсеевиятъ законъ ограничава, а Божествениятъ — освобождава. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ въ физическо, въ сърдечно и въ умствено отношение. Тѣлото, сърдцето и моъкътъ му трѣбва да бѫдатъ свободни. Когато тѣлото е свободно, органитѣ изпълняватъ правилно своитѣ функции. Когато сърдцето е свободно, чувствата се изявяватъ правилно. Когато мозъкътъ е свободенъ, мислитѣ се приематъ и предаватъ правилно. Всѣки моментъ следете мисъльта си, да видите, какви мисли ви занимаватъ: положителни или отрицателни. Въ това отношение, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде изправенъ. Той трѣбва да трансформира мислитѣ си, състоянията си, да живѣе въ положителното. Уче- никътъ трѣбва да знае, защо е боленъ, защо има неуспѣхи въ живота си. И тъй, който иска да бѫде полезенъ на ближнитѣ си, да изпълнява волята Божия, той трѣбва да има знания. Сегашното знание не допринася много на човѣка. Не е въпросъ да обърнете човѣка къмъ Бога по външенъ, по механически начинъ. Да научите човѣка на служене на Бога, това е вашата задача. Вѣра безъ служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на волята Му, това осмисля живота на човѣка. Щомъ искате да изпълнявате волята Божия, вие трѣбва да се вслушвате въ Неговия гласъ, както и въ гласа на всѣко живо сѫщество, изпратено отъ Бога. И адептътъ се вслушва въ този гласъ. Ако е объркалъ пѫтя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напѫти. Това, което говорихъ въ днешната беседа, отговаря на числото деветь — резултатъ. Наистина, всичко, което днесъ става въ свѣта, въ обществото, въ живота на личноститѣ е резултатъ, вследствие на известни сили, на известни причини, които сѫ действували въ далечното минало. По силата на закона за причини и последствия, хората казватъ, че родителитѣ сѫ виновни за постѫпкитѣ на децата си, както и децата — за постѫпкитѣ на родителитѣ си. По новия законъ, обаче, нито децата ще бѫдатъ виновни за престѫпленията на родителитѣ си, нито родителитѣ — за престѫпленията на своитѣ деца. Сега, отъ васъ, като ученици, се изисква да имате търпение, спокойно да решавате задачитѣ и противоречията въ живота си, както Богъ, при създаването на свѣта, е ималъ великото търпение да събира микроскопически частици отъ материята, за да създаде великата вселена, която виждаме предъ насъ. Знаете ли, колко трудъ, какви усилия на милиони сжщества сѫ вложени въ създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена въ единъ день, както е писано въ Стария Заветъ, но ако отворите страницитѣ на живото Битие, тамъ ще разберете, какво представя този единъ день. Като разберете, какъ е станало създаването на земята, вие трѣбва да кажете: При това положение на нѣщата, и азъ мога да работя, както сѫ работили всички сѫщества преди мене, както работятъ тия сѫщества и днесъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона опуленсъ, споредъ който можете да подобрите условията па вашия умъ, на вашето сърдце, на вашата воля. По този начинъ вие ще подобрите условията за развиване на вашитѣ дарби и способности. Това е една отъ красивитѣ работи въ живота на всѣки човѣкъ, както и на ученика специално. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 9 януарий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. Ани

    1929_01_02 Вториятъ день

    От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВТОРИЯТЪ ДЕНЬ. Размишление върху послушанието. Днесъ е вториятъ день отъ новата година. Първиятъ день е день на даване, на творчество. Вториятъ день е день на послушание. Който разбира това число и го прилага, всичкитѣ му работи презъ годината ще вървятъ добре. Който не разбира числото две, той не разбира смисъла на послушанието. Работитѣ на този човѣкъ не вървятъ добре. За коя нова година се отнася това? — Не е опредѣлено. Всѣки човѣкъ има по една нова година въ живота си. Кога ще дойде тази нова година, не е известно. Сега, ще прочета 5 глава отъ книгата на пророкъ Данаила. Тази глава е въ състояние да оправи човѣка. Тя го учи на послушание. Тукъ сѫ описани последствията на непослушанието. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, приличатъ на малки деца. Когато майката отсѫтствува отъ дома, тѣ сѫ много смѣли : отварятъ, затварятъ долапи, вадятъ отъ тѣхъ, каквото намѣрятъ, и за последствията не мислятъ. Като се върне майка имъ, тѣ се скриватъ по кюшетата, седатъ мълчаливи, смирени. — Защо се криятъ отъ майка си ? — Защото сѫ направили много погрѣшки, а знаятъ, че майка имъ има тояжка, съ която наказва. Тояжката на майката внася страхъ и трепетъ въ душата на детето. Въ рѫката на майката, тояжката не е нищо друго, освенъ прѫчицата, съ която всѣки капелмайсторъ си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пѣе, учи пѣсеньта. Ако е недоволна отъ изпълнението, майката заставя детето си още да учи пѣсеньта. Следъ това му дава втора, трета, четвърта пѣсень, докато го направи добъръ музикантъ. Майката обича хубави пѣсни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една пѣсень, толкова повече я усъвършенствува. Това се отнася за мѫчнитѣ пѣсни. Лекитѣ пѣсни, обаче, съ едно изпѣване сѫ добре научени. При изучаване на пѣснитѣ има значение способностьта на детето. Колкото по способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този законъ има отношение къмъ всички случаи въ живота. Трѣбва ли да говоришъ на единъ човѣкъ много, за да го убедишъ въ истината, той не е ученъ човѣкъ. Ученъ човѣкъ е този, който, отъ малко говорене, много разбира. Ученостьта не зависи отъ силната паметь. Нѣкой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученость. Да преповтарящи четеното, както пѣвицата изпѣва една пѣсень, това още не е ученость. Истински ученъ е онзи, който твори. Той е майсторъ въ областьта на пѣнието, на науката, на художеството. Той твори, а другитѣ изпълняватъ. Въ първия день човѣкъ твори. Тогава той е майсторъ. На втория день той прилага, реализира създаденото. Тогава той пѣе, свири, чете, работи. Природата върши най-хубавитѣ си работи на втория день. Сѫщото трѣбва да прави и човѣкъ. Не започне ли човѣкъ една работа на втория день, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Първия день той ще замисли тази работа, идейно ще се подготви, а втория день ще пристѫпи къмъ реализирането й. Новата, 1929 г., започва съ срѣда. Значи, тази година е подъ влиянието на Меркурий. Това показва, че вие ще започнете работата на втория день за реализиране на своитѣ стремежи, чрезъ ума. Тази година ще работите съ ума си, а не съ воюване. Дето отидите тази година, все ще ви биятъ, ще плащате данъкъ. Тази година не позволява на ученика да носи тояга, нито сабя. Тоягата, сабята ще бѫде на челото ви. Каквото предприемете, ще мислите. Първо ще мислите, а после ще действувате. Като вършите нѣщо, все къмъ носа си ще гледате. Носътъ е символъ на човѣшката интелигентность. Като знаете това не пипайте безразборно носа си. Той представя прѫчицата на капелмайстора, изработена въ една отъ най-съвършенитѣ фабрики на Божествения свѣтъ. Тази прѫчица не може да се пипа. Тя е украсена съ скѫпоценни камъни. Въ старо време магитѣ сѫ носѣли дрехи съ широки ръкави, дето криели тояжката си. Преди да направи нѣщо, магътъ поглеждалъ тояжката си. Тѣ не сѫ знаели, че тази тояжка е на лицето имъ—тѣхниятъ носъ. Днесъ, обаче, посветенитѣ знаятъ, че тояжката имъ е тѣхниятъ носъ. Не е достатъчно само човѣкъ да носи тояжката въ рѫкава си, но той трѣбва да отговаря на нейнитѣ изисквания. Тя е законъ, който се налага на всѣки човѣкъ. Който не изпълни този законъ, той неизбѣжно ще опита силата й. И тъй, природата си служи съ редъ символи, които хората трѣбва да изучаватъ. Тия символи сѫ азбука на природата. Трижгълникътъ, квадратътъ, крѫгътъ сѫ символи, за създаването на които сѫществува цѣла история. Първата фигура, която Богъ начърталъ, е крѫгътъ. Той взелъ пергелъ и начърталъ окрѫжность, която затворила въ себе си крѫга. Значи, крѫгътъ е проекция на вселената. Тя е наречена съ това име, защото въ нея се е вселилъ Божиятъ Духъ. По този начинъ Той одухотворилъ вселената, направилъ я жива. Веднага следъ крѫга, Богъ начърталъ трижгълника, тритѣ велики добродетели — любовь, мждрость и истина. Първиятъ духъ, първата добродетель, която послужила за създаването на триѫгълника, е любовьта. Отъ любовьта се е родилъ животътъ, който носи радость и блага за всичко живо. Втората добродетель е била мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание. Третата добродетель е истината, която дава свобода и просторъ. Тя дава направление на живота. Отъ всѣки връхъ на триѫгълника можемъ да спуснемъ перпендикуляръ къмъ една отъ странитѣ. Перпендикулярътъ представя отношение на две разумни сѫщества едно къмъ друго. Сѫщевременно, перпендикулярътъ представя разумна мѣрка за опредѣляне на човѣшкитѣ постѫпки. Фигуритѣ, съ които днесъ си служимъ, иматъ приложение и въ човѣшкия животъ. Запримѣръ, крѫгътъ не е нищо друго, освенъ самия човѣкъ. Въ първо време човѣкъ е доволенъ отъ положението си. Той се радва на възможноститѣ, които има въ крѫга. Като обиколи крѫга нѣколко пѫти, той започва да се отегчава, търси друго нѣщо. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Срѣщате младъ, жизнерадостенъ човѣкъ, който тръгва отъ градъ въ градъ, отъ държава въ държава да обикаля, да учи езици, да се просвѣщава. По едно време той се отегчава отъ положението си, чувствува се самотенъ и се връща въ отечеството си, дето започва да търси другарь, приятель, съ когото да сподѣля впечатленията си. При това положение той излиза вече отъ възможноститѣ на крѫга и образува права линия. Що е права линия? Правата линия представя отношения между две разумни сѫщества. Самъ човѣкъ никога не може да образува права линия. За да се образува права линия, нужни сѫ две сѫщества. Въ каквато посока и да се движатъ, първитѣ имъ отношения образуватъ права линия. Едното сѫщество се намира въ полюса на любовьта, а другото — въ полюса на мѫдростьта. Като се движатъ отъ полюса на любовьта къмъ полюса на мѫдростьта, т. е. отпредъ назадъ, тѣ образуватъ права линия. Следователно, правата линия не е нищо друго, освенъ отношение между любовьта и мѫдростьта. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде праволинеенъ, разбираме, че между ума и сърдцето му, т. е. между любовьта и мѫдростьта трѣбва да има идеални отношения. Когато иска да каже на нѣкого да не обърква, да не оплита работитѣ, българинътъ му казва: Не си криви душата. Това значи: не образувай крива линия. Кривата линия е часть отъ окрѫжностьта. Българинътъ знае, че да се движи човѣкъ по крива линия, това значи, да усложни живота си. Всѣки човѣкъ желае да има праволинейни отношения съ хората, и затова избѣгва тия, които вървятъ по крива линия. Само мѫдрецътъ може да върви по крива линия, защото той знае законитѣ, по които я изправя, превръща я въ права линия. Като ученици, вие трѣбва да изучавате числата и геометрическитѣ фигури, защото всѣко желание се постига по пѫтя на числата и на геометрическитѣ фигури. Като живѣе, човѣкъ ще се натъква и на прави, и на криви линии. Последнитѣ създаватъ голѣми противоречия въ живота. Кривитѣ линии създаватъ сложни отношения. Който не разбира законитѣ на кривата линия, на крѫга, той трѣбва да ги избѣгва. Не само хората, но и ангелитѣ, и боговетѣ не сѫ изучили още законитѣ на крѫга. Човѣкъ може само да говори за крѫга, но не и да го прилага въ живота си. Хиляди и милиони години трѣбва човѣкъ да работи съзнателно върху себе си, за да научи законитѣ на кривата линия и да живѣе съобразно тѣхъ. Мнозина мислятъ, че сѫ завършили развитието си на земята и всичко знаятъ. — И така да е, при това положение тѣ знаятъ толкова, колкото онзи, който е свършилъ университетъ. Какво знае този човѣкъ? Той знае онова, което е писано по книгитѣ. Той е свършилъ известна програма и вънъ отъ нея не може да излѣзе. И Валтасаръ, вавилонскиятъ царь, знаеше много нѣща, но когато се яви свѣтлата рѫка на стената и написа думитѣ „Мене, текелъ и фересъ“, той нищо не разбра. И следъ това трѣбваше да вика Данаила, да му изтълкува значението на тия думи. Данаилъ тълкува тия думи, въ смисълъ: Свършиха се твоитѣ глупости. Понеже не можа да водишъ мѫдъръ животъ, ще се вземе царството отъ рѫцетѣ ти и ще се предаде въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой питатъ, какво отношение има живота на Валтасара къмъ насъ. Защо трѣбва да се пише всичко това? Отъ живота на Валтасара се вижда, че човѣкъ нѣма право да вади Божиитѣ съсѫди отъ храма и да пирува съ тѣхъ. Той нѣма право да се поругава надъ любовьта, мѫдро- стьта и истината и да ги използува за свои користолюбиви цели. Не спазва ли тия правила, той е осѫденъ на смърть. Валтасаръ мислѣше, че Вавилонъ е силенъ, и никой не може да го превземе. Вавилонъ бѣше обсаденъ и превзетъ. По този начинъ се доказа на Валтасара, че се туря край на глупоститѣ му, които, като царь, той можа да направи. Следователно, когато глупоститѣ, които мѫдрецътъ може да направи, се свършатъ, той обезумява. Когато глупоститѣ на здравия човѣкъ се свършатъ, той се разболява. Кой е лѣкарьтъ, който ще го лѣкува?—Данаилъ. Като отива при болния, Данаилъ иска да види езика. Езикътъ представя проявената любовь на земята. По езика се познава, какъ се е проявилъ човѣкъ по отношение на любовьта. Ако езикътъ на болния е бѣлъ, лѣкарьтъ му препоръчва известна диета и казва: Ако следъ три деня не се изправишъ, животътъ ти е претегленъ — ти си осжденъ на смърть. Сега, това, което четохъ въ книгата на пророкъ Данаила, е станало преди повече отъ три хиляди години. Тогава свѣтътъ е билъ обсаденъ. Положението на съвременнитѣ хора е същото. Искатъ ли само да ядатъ и да пиятъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че положението имъ не е добро. И сегашниятъ свѣтъ е обсаденъ. Ако погледнатъ съ окото на ясновидеца, тѣ ще видятъ, че сѫ обсадени. Около тѣхъ има топове, пушки, картечници—всевъзможни оръжия. Като ученици, вие трѣбва да разбирате положението, да знаете, че не е време за ядене и пиене. За неразумнитѣ, обсадното положение е страшно. За разумнитѣ, обаче, обсадното положение на свѣта е добро. Въ това тѣ виждатъ доброто, което иде. Свѣтътъ ще претърпи голѣми преобразования. Не е въпросъ да се страхува човѣкъ. Страхътъ не спасява. Казано е въ Писанието: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.“ Като говоря за Валтасара, това не значи още, че вие живѣете като него. Съвременната култура се различава отъ тази, въ която е живѣлъ Валтасаръ. Днесъ ние живѣемъ въ християнска култура. Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и внесе закона на жертвата между хората, но все пакъ стариятъ човѣкъ не е изчезналъ абсолютно. Въ всѣки човѣкъ е останала частица отъ стария човѣкъ, отъ Валтасара, който има желание още да яде и да пие. Той е голѣмъ мѫдрецъ, обича да философствува. Като стане въпросъ за служене на Бога, за приложение на нѣкаква велика идея, той казва: Не е дошло още времето за това. Не бързайте много, моментътъ не е удобенъ, можете да отложите тази работа. — Не, ученикътъ никога не трѣбва да отлага. Помнете, че вториятъ день отъ годината е день на послушание. Пропуснете ли този день, пропуснали сте цѣлата година. Ако отъ София до Варна има само единъ тренъ презъ деня и го пропуснете, трѣбва да чакате цѣли 24 часа, докато дойде другиятъ тренъ. Отъ Божествено гледище, 24 часа представятъ цѣла епоха. Следователно, пропуснете ли този день, вие сте пропуснали цѣла епоха. Всѣки день носи съ себе си своето благо, което не трѣбва да пропущате. Годината е раздѣлена на 365 дни, а въ астрологично отношение на 360 градуси. Астрологическиятъ день има отношение, както къмъ физическия, така и къмъ духовния свѣтъ. Физическиятъ день, обаче, има отношение само къмъ физическия свѣтъ. Като съберете цифритѣ на числото 365, получавате числото 14 — рационално число, което се дѣли на 2 и на 7. Който разбира днитѣ по физически начинъ, той има едно отношение къмъ тѣхъ. Който ги разбира и духовно, той има друго отношение. къмъ тѣхъ. Въ астрологическо отношение, деньтъ е малко по-голѣмъ отъ физическия, или повече отъ 24 часа. Числото 24 се дѣли на 2, на 4, на 6, на 8 и на 12. И то е рационално число. Часътъ се състои отъ 60 минути — пакъ рационално число. Рационалнитѣ числа се отнасятъ къмъ физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ числата сѫ ирационални. Затова, именно, и въ астрологическата година числата сѫ ирационални. И тъй, ако живѣе само физически животъ, човѣкъ нѣма да срѣща никакви противоречия. Живѣе ли и физически, и духовно, противоречията ще го следватъ. Зашо?— Изчисленията сѫ други. Запримѣръ, каже ли човѣкъ, че не знае, кое е право, или не може да разреши дадена задача, това показва, че той има понятие за два свѣта: за физическия и за духовния. Той едновременно има отношения и къмъ физическия, и къмъ духовния свѣтъ, вследствие на което не знае, какво положение да заеме. Щомъ изпадне въ раздвояване, човѣкъ трѣбва да впише единъ триѫгълникъ въ крѫга, да спусне перпендикуляръ и да започне да решава задачата. Какъ ще решите следната задача: Двама братя получаватъ наследство отъ баща си. Голѣмиятъ братъ взима по-голѣмъ дѣлъ, а на малкия остава по-малъкъ дѣлъ. Малкиятъ братъ е недоволенъ отъ това дѣление и започва да се сърди на брата си. Дохожда единъ мѫдъръ, разуменъ човѣкъ, да разреши този въпросъ. Той казва на малкия братъ: Прости на брата си, не му се сърди. Той взима по-голѣмъ дѣлъ отъ наследството, но съ него заедно взима и по-голѣмъ дѣлъ отъ отговорноститѣ и задълженията, които баща ти ималъ. Да приемете богатството на нѣкой човѣкъ, това значи, едновременно съ богатството му, да приемете и неговитѣ задължения. Когато бащата оставя по-голѣмъ дѣлъ отъ богатството си на по-голѣмия или на по-малкия си синъ, като на свой любимецъ, той има предъ видъ да се въплъти чрезъ него. Ако синътъ се откаже отъ богатството на баща си, той ликвидира съ задълженията си къмъ него. Този синъ благодари на баща си за възпитанието и образованието, което му е далъ, а що се отнася до богатството му, той го отстъпва на братята и на сестритѣ си. Всѣки синъ или дъщеря, които получаватъ наследство отъ родителитѣ си, подписватъ полица, която въ бъдеще трѣбва да изплащатъ. Изплащането на тази полица се заключава въ това, че тѣ даватъ възможности на баща си или на майка си да се въплътятъ чрезъ тѣхъ. Колкото такива полици е подписалъ човѣкъ, толкова пѫти трѣбва да се жени, въ различнитѣ си животи, докато ги изплати. Щомъ полицитѣ се изплатятъ, женитбитѣ преставатъ. Въ това отношение, женитбата представя кармическо отношение между хората, което трѣбва правилно да се разреши. Сега, това сѫ въпроси, отношения, които не трѣбва да ви смущаватъ. Тѣ трѣбва да се изучаватъ и правилно да се решатъ. За правилното имъ решаване трѣбва да се обърнете къмь математиката и геометрията. Въ тѣхъ е спасението на човѣка. Като разглеждаме новата година като число, виждаме, че сборътъ отъ цифритѣ й е 21. Числото 21 можете да го дѣлите, умножавате, вадите и събирате съ други нѣкои числа. Различнитѣ действия показватъ различни отношения. Различнитѣ отношения пъкъ даватъ различни резултати. Запримѣръ, да извадишъ любовьта си, това зчачи, да я проявишъ; да умножишъ любовьта си, значи, да покажешъ нейната сила; да раздѣлишъ любовьта си, това значи, да и дадешъ възможности да се развива; и най-после, да съберешъ любовьта си, значи, да я увеличишъ. Въ природата тия процеси се извършватъ едновременно. Двата процеса сѫ външни, а двата — вѫтрешни. Ако човѣкъ не може да прекара любовьта си презъ четиритѣ процеса едновременно, той нищо не е разбралъ. Който разбира нѣщата правилно, той може да превежда математическитѣ действия и да ги прилага въ живота. Числата, геометрическитѣ фигури представятъ азбука на Божествения езикъ. Всѣко число крие въ себе си известни сили, вследствие на което всѣки човѣкъ има по едно любимо число, по единъ любимъ день въ седмицата. Това не сѫ суевѣрия, но изпитани нѣща. Кой не е изпиталъ доброто въздействие на нѣкой числа или дни върху себе си? Нѣкой день човѣкъ е разположенъ, а другъ — неразположенъ. Като пишете числата, вибрациитѣ на нѣкой отъ тѣхъ се отразяватъ благоприятно върху вашия умъ и върху вашето сърдце, а на други нѣкой се отразяватъ неблагоприятно. Сега, като говоря за числата, азъ имамъ предъ видъ проститѣ числа отъ 1 — 10. Всѣки човѣкъ има по едно любимо число, което се опредѣля отъ особеноститѣ на неговия характеръ. Запримѣръ, индивидуалистътъ обича числото едно. Той обича всѣкога да бѫде самъ, въ всѣко нѣщо да бѫде един- ственъ, но същевременно има нужда поне единъ човѣкъ да знае, че той е самъ, че е единственъ, че като него другъ нѣма. Въ такъвъ случай, той не е единица, но единица и половина. Значи, нѣщо не му достига. Въпрѣки това, той има съзнание за себе си, че е по-голѣмъ отъ другитѣ. Той счита, че тѣ произлизатъ отъ него и трѣбва да му се подчиняватъ. Когато нѣкой иска хората да го обичатъ и да му се подчиняватъ, той трѣбва да имъ е далъ нѣщо, да се е пожертвувалъ за тѣхъ. Хората обичатъ Бога и Му се подчиняватъ, защото Той всичко имъ е далъ и всѣки моментъ се жертвува за тѣхъ. Следователно, за да обичате нѣкого, той трѣбва да е вложилъ нѣщо въ васъ. Той трѣбва да е пожертвувалъ нѣщо отъ себе си заради васъ. Жертвата не е външенъ, но въ- трешенъ процесъ. Тъй щото, невъзможно е да обичате човѣкъ, който не ви е далъ нѣщо отъ себе си. Даде ли нѣкой нѣщо отъ себе си на известенъ човѣкъ, двамата заедно образуватъ права линия. При тѣзи отношения тѣ могатъ да направятъ всичко онова, което се крие въ възможноститѣ на правата линия. Любовьта и мѫдростьта образуватъ правата линия. Триѫгълникътъ представя по-сложни отношения отъ тия на правата линия. Той включва въ себе си три добродетели — любовь, мждрость и истина. Върху тия добродетели, именно, почива домътъ. Вънъ отъ себе си и вѫтре въ себе си човѣкъ има домъ. Вѫтрешниятъ му домъ е основанъ върху неговия умъ, върху неговото сърдце и върху неговата воля. Отношенията между духа, душата и ума на човѣка съставятъ другъ домъ — другъ триѫгълникъ. Волята на човѣка опредѣля посоката, къмъ която трѣбва да се движатъ умътъ и сърдцето. Волята се проявява правилно само тогава, когато е изразъ на ума и на сърдцето. Когато говоримъ за сърдцето и за ума на човѣка, имаме предъ видъ разумното сърдце и онзи умъ, който е изразъ на интелигентность. Да набиешъ човѣка, да го нагрубишъ, това не е изразъ на воля. Да въз- кръсишъ мъртвия, това значи воля. Като видишъ нѣкой умрѣлъ, приложи волята си да го възкръсишъ. Кажи му, че той е заминалъ преждевременно и трѣбва да възкръсне, за да свърши работата, която му е дадена. Въ този смисълъ, възкресението не е нищо друго, освенъ събуждане на човѣка отъ дълбокъ сънь, за да свърши работата, която му е възложена. Хората умиратъ, за да се скриятъ отъ сѫдбата, която ги чака. Като се приближи Господъ къмъ тѣхъ, тѣ се представятъ на заспали, да ги не сѫди. Богъ тихо имъ пошепва на ухото: Станете, азъ ще ви възкръся. Не искамъ да ви сѫдя, но искамъ да свършите работата си. Не свършите ли работата си, вие ще бѫдете подведени подъ отговорности отъ други сили и ще имате голѣми страдания. Богъ не съизволява въ страданията на грѣшника, но съизволява, взима участие въ неговото добро, въ радоститѣ на неговия животъ. Желанието на Бога е да подобри живота на хората. Че нѣкой страдалъ, Той не се спира предъ страданието му. Обаче, пожелае ли човѣкъ да направи добро на нѣкого, Богъ веднага му съдействува. Като правите добро на другитѣ, и на васъ ще правятъ. За да измѣни кармата си, или за да подобри сѫдбата си, при всички свои страдания, мѫчнотии и изпитания, човѣкъ трѣбва да вложи въ себе си желанието да направи на нѣкого поне едно малко добро. Това желание е въ сила да привлѣче вниманието на Бога. Обърне ли внимание на васъ, Той ще се намѣси въ работата и ще ви помогне. Никога не казвайте, че работитѣ ви нѣма да се оправятъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че работитѣ ви ще се оправятъ. — —Какъ ще се оправятъ?—Начъртайте единъ триѫгълникъ и отъ двата му върха — на любовьта и на мѫдростьта спуснете перпендикуляръ къмъ срещуположнитѣ страни. По този начинъ ще получите отговоръ. Отговорътъ ще опредѣли посоката на вашето движение, т. е. истината. Посоката на вашето движение дава изходенъ пѫть за разрешаване на задачата. За разрешаване на всѣка задача е нужно свѣтлина и въображение. Свѣтлината разкрива предметитѣ, а въображението ги оживява. Млада мома срѣща единъ красивъ момъкъ, който и прави силно впечатление. Тя спира погледа си върху него и харесва устата му, която е изразъ на неговото добро сърдце. Постепенно тя извиква образа му въ въображението си и започва да се спира върху носа, върху челото му, върху ушитѣ му, като красиви удове на неговото лице. Колкото повече мисли за него и го държи въ въображението си, толкова повече образътъ му оживѣва. Всѣки удъ на лицето му става живъ и започва да се движи. Ако момата и момъкътъ могатъ за винаги да запазятъ това гледане на нѣщата, т. е. да оживяватъ обра- зитѣ на хората и да виждатъ само красивото въ тѣхъ, тѣ ще запазятъ своята младость. Всички хора ще се вдъхновяватъ отъ тѣхъ. Следователно, искате ли да успѣвате въ живота си, започнете съ закона на послушанието. Чрезъ послушание човѣкъ придобива любовьта. Любовьта се проявява презъ втория день на Божествената година, мѫдростьта — презъ втория день на ангелскаската година, истината презъ втория день на човѣшката година. Това сѫ идеи, върху които трѣбва да мислите. Като размишлявате върху тия въпроси, ще дойдете до положение, навсѣкѫде да виждате Божественото. И тогава, като човѣкъ, ще знаете за себе си, че едва сте навлѣзли въ втория день на любовьта, на мѫдростьта и на истината и едва сте започнали да се проявявате. Въ Битието, при създаването на свѣта, за всѣки день е казано. „И видѣ Богъ, че бѣше добро“. За втория день, обаче, нищо не е казано. Богъ оставя хората да се произнесатъ за този день. Вториятъ день е деньтъ на любовьта. Който разбере този день, той ще разбере и любовьта и ще види, че въ нея всичко е добро. Който не я разбере, той самъ ще създаде злото. Значи, злото се ражда отъ неразбиране на втория день, т. е. отъ неразбиране на любовьта. Щомъ не разбира втория день, човѣкъ нѣма право да се произнася за него. Понеже Богъ е любовь и като любовь присъствува въ човѣка, последниятъ нѣма право да се произнася нито за себе си, нито за хората. За проявитѣ си той може да се произнася, но не и за себе си. Стане ли въпросъ за хората, или за самия себе, кажи: Богъ е вложилъ нѣщо добро въ мене. Какво е то, не зная. Щомъ не зная, нѣмамъ право да се произнасямъ. Ако Богъ и досега още не се е произнесълъ за любовьта, колко повече човѣкъ нѣма право да се произнася. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ нѣма да излѣзе. — Не бързай да се произнасяшъ върху това, което не знаешъ. Отъ нѣкой твои теории, отъ нѣкой твои предприятия може да не излѣзе нищо, но какво ще излѣзе отъ тебе като човѣкъ, ти нѣмашъ думата. Въ всѣки човѣкъ е вложено нѣщо добро. Затова, пазете свещено втория день въ съ знанието си. Това значи, пазете свещено любовьта въ сърдцето, въ душата си и не я ограничавайте. Тя е единственото нѣщо, което не се ограничава. Който се е опиталъ да ограничи любовьта въ себе си или въ другитѣ хора, той си е създалъ най-голѣмитѣ страдания. Любовьта не търпи абсолютно никакво ограничаване. Най-малкото ограничаване на любовьта внася отрова въ човѣка. Не ограничавайте любовьта! Не ограничавайте Бoгa въ себе си! Знайте, че всичко, което Богъ е вложилъ въ човѣка, е добро. Ако днесъ сте сиромаси, невежи, богати на страдания, единъ день всичко това ще се махне, и вие ще станете и богати, и учени, и здрави. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 2 януарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  11. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАПРАВЛЕНИЕ НА ИСТИНСКИЯ ЖИВОТЪ. Размишление върху Божията радость. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ и да оценяватъ истинския животъ. Подъ думата „истински животъ“ разбираме реалния животъ, който е неизмѣненъ и отъ който човѣкъ никога не се разочарова. Условията на живота, при които сме поставени, представятъ сѣнка на истинския животъ, вследствие на което тѣ постоянно се мѣнятъ. Следователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣешкия умъ и въ човѣшкото сърдце, не произтичатъ отъ самия животъ, но отъ неговитѣ сѣнки, отъ обстановката на условията, които животътъ произвежда. Щомъ обстановката на условията се мѣни, както часоветѣ на деня, и състоянията на човѣка се мѣнятъ. Смѣната на тия състояния зависи отъ направлението на човѣшкия животъ. Ако не попадне въ направлението на истинския животъ, човѣкъ може да изгуби и най-красивитѣ си състояния. Запримѣръ, тъкмо придобиете нѣкаква велика радость, изведнъжъ я загубите.— Защо? Какво е станало? — Нѣкаква ми- кроскопическа спънка е дошла отвънъ и станала причина да се измѣсти човѣкъ отъ направлението на истинския животъ. Въ това положение човѣкъ започва да прилича на празна бъчва, която вдига голѣмъ шумъ. Пълната бъчва не вдига шумъ. Презъ време на освобождението, единъ руски войникъ, барабанчикъ, попадналъ въ дома на единъ български чорбаджия. Единъ день чорбаджийката заклала нѣколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана нѣкѫде, да ги готви, когато имъ дойде време. Като видѣлъ пуйкитѣ, барабанчикътъ се съблазнилъ и, въ отсѫтствие на домакинитѣ, от- ворилъ барабана и турилъ пуйкитѣ въ него. Въ това време капитанътъ извикалъ барабанчика и му заповѣдалъ да бие тѫпана. Тѫпанътъ не може да пѣе, Ваше високо благородие. Войникътъ не казалъ, че барабанътъ е пъленъ съ пуйки. Съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на този барабанчикъ, не могатъ да биятъ тѫпана си, т. е. не могатъ да пѣятъ. — Защо? — Защото животътъ имъ е пъленъ съ неестествени желания, които имъ прѣчатъ да се проявятъ правилно. Мисли ли войникътъ, че, като напълни барабана си съ пуйки, е осигурен? Такава мисъль може да се загнѣзди въ ума на всѣки човѣкъ, да напълни своя барабанъ, и следъ това да казва, че не е разположенъ. — Кога човѣкъ не е разположенъ? - Когато внася чужди мисли въ ума си и чужди чувства въ сърдцето си. Като не може да се освободи отъ чуждитѣ нѣща, човѣкъ търси правия пѫть — направлението на истинския животъ. Той търси пѫ- тя къмъ Божественото учение чрезъ една идея, която не почива на здрава основа. Той иска да придобие знание, да научи природнитѣ закони, както и тайнитѣ на Битието, съ цель да прави чудеса, да се слави името му. Въ края на краищата, следъ като учи 10—20 години, той: дохожда до състояние, въ което вижда, че знае по-малко, отколкото е знаелъ по-рано. Той не е измѣрилъ силитѣ си, вследствие на което повече изгубилъ, отколкото спечелилъ. Виденъ музикантъ излиза на сцената да свири. Първоначално той е смѣлъ, самоувѣренъ въ силитѣ си, но като излѣзе на сцената изгубва вдъхновението си и не може да свири. — Защо? — Станало е нѣщо, причината на което и той самъ не знае. Публиката го освирква, и той се прибира обезсърдченъ, недоволенъ. Той счита публиката виновна за неговия неуспѣхъ и решава втори пѫть да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пакъ се насърдчава, започва да свири и решава да даде втори концертъ. Това показва, че има нѣщо вънъ отъ човѣка, което го обезсърдчава и насърдчааа. Като знае това, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. И при обезсърдчение, и при насърдчение да знае, колко сѫ неговитѣ сили и способности, да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Кое е по-добро за васъ: да имате мѫчнотии, или да нѣмате ? Добре е човѣкъ да влѣзе въ градина, въ която нѣма никакви бодили. И такива свѣтове има, но въ свѣта, въ който ние живѣемъ, има бодили. И въ науката има лъжливи положения. Това сѫ идеитѣ, до които сѫ дошли ония учени, които нѣматъ достатъчно свѣтлина. Тѣ не лъжатъ съзнателно, но нѣматъ свѣтлина, за да видятъ фактитѣ такива, каквито сѫ въ действителность. Въ живота си хората се натъкватъ на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запримѣръ, дали сте на нѣкой човѣкъ сто лева на заемъ. Следъ единъ месецъ той носи паритѣ ви и казва: Ето, давамъ ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв. — всичко сто лева. Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете въ действителность, колко пари ви е далъ. Като си отиде, поглеждате въ рѫката си и виждате само 50 лева. Кѫде сѫ останалитѣ 50 лв., вие не знаете. Търсите тукъ-тамъ, но не можете да ги намѣрите. Това може да бѫде съзнателна, а може да бѫде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до свѣта на идеитѣ, човѣкъ изпада въ сѫщото положение: въ ума изпъкватъ една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализиралъ, вижда само 50 идеи на лице, а останалитѣ ги нѣма. Интересно е да се види, какъ седи въпросътъ въ психическо отношение. Ако търговецъ постѫпва по този начинъ, вие трѣбва да знаете, съзнателно ли задържа паритѣ въ себе си, или несъзнателно. Въ живота се случава и обратното: давашъ повече, отколкото трѣбва. Отивате нѣкѫде да говорите истината. Следъ като говорите повече, отколкото трѣбва, пипате въ джоба си и виждате, че паритѣ ви нѣма. Казвате: Обърнахъ къмъ Бога единъ човѣкъ, но и той ме обърна. Нѣкой казватъ, че това е изчерпване. — Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нѣщата тамъ, дето не трѣбва. Когато говори истината, човѣкъ трѣбва да постъпва така, както разумната майка постъпва съ детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. По никой начинъ тя не го пресища. Тъй щото, и на васъ казвамъ: Никога не пресищайте човѣка. Нека остане въ него малко свободно мѣсто, той самъ да работи, да прави усилия. Когато говоримъ за направление на истинския животъ, имаме предъ видъ онзи пѫть, онази посока, по която човѣкъ може да разреши всички въпроси въ живота си, да трансформира своитѣ отрицателни състояния въ положителни. Съмнение, подозрение, зависть, умраза, това сѫ състояния, които ще минатъ презъ човѣка, но той трѣбва да се справи съ тѣхъ, да разбере, отде идатъ и да ги отбие отъ пѫтя си. Човѣкъ може да преживѣе едно любовно състояние, безъ да е негово. Той го е възприелъ отвънъ. Като намѣри причината на това състояние, той лесно може да го отстрани. Двама млади се любуватъ край брѣга на морето, а случаенъ човѣкъ, който се разхожда по брѣга. преживява едно любовно състояние. Той се чуди, отде е дошло това чувство въ него и търси причината. Като се огледа натукъ-натамъ, той вижда двамата млади, далечъ отъ него, че се разговарятъ любовно. Значи, той е възприелъ тѣхното състояние. Тѣ се разговарятъ за любовьта, т. е., за Бога. Първо той говори за Бога, а тя слуша. После тя говори, а той слуша. Тѣ се намиратъ въ положението на двама учени, които едновременно държатъ една книга: първиятъ обърне единъ листъ и чете. После вто- риятъ обърне другъ листъ и чете. Двама млади, мома и момъкъ, влизатъ въ една евангелска църква и сѣдатъ единъ до другъ. Момъкътъ харесва момата и, като отваря Библията, намира стиха „ Богъ е Любовь“. Той дава книгата на момата. Тя отваря своята Библия, намира стиха „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“, и я подава на момъка. Той отваря Библията и дава на момата да чете: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Тя пакъ отваря своята Библия и я подава на момъка: „Азъ за този часъ дойдохъ“. Сега, отъ религиозно гледище, можемъ да кажемъ, че това, което тия млади вършатъ, е светотатство, или пъкъ единъ красивъ разговоръ. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човѣкъ трѣбва правилно да поставя нѣщата въ живота си, както текатъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Да бѫде човѣкъ повече или по-малко сериозенъ, това зависи отъ степеньта на неговата любовь, разумность, интелигентности и т. н. Обаче, влюбването още не е любовь. Влюбването е споръ, война между двама души. Дето има споръ, тамъ непременно ще се яви нѣкакво недоразумение. Любовьта, обаче, се отличава отъ влюбването по това, че е крайно предвидлива. Любещиятъ човѣкъ предвижда всичко. Нѣма мъчнотия въ свѣта, която любовьта да не е въ сила да разреши. Влюбването е само направление, посока, която води човѣка къмъ любовьта, но не е любовь. Следователно, като върви въ посоката на любовьта, човѣкъ люби цѣлия свѣтъ. Отдето мине, ще играе, ще се извива като рѣка: ту около дървета, ту около камъни, ту около треви и цвѣтя. Ще се движи, ще скача, безъ никакво спиране, докато се влѣе въ великото море. Човѣкъ трѣбва да се върне тамъ, отдето нѣкога е излѣзълъ. Колкото и каквито хора срѣщате на пътя си, тѣ представятъ за васъ растение, дърво, камъче, пеперудка, насѣкомо. Вие ще минете покрай тѣхъ, ще имъ се усмихнете и ще продължите пѫтя си. Спрете ли се, вие измѣняте посоката на движението си, т. е. отклонявате се. Всѣко отклоняване отъ правия пъть носи страдания на човѣка. Който е намѣрилъ насоката на своя животъ, той за нищо на свѣта не трѣбва да се спира. Пѫтьтъ къмъ Бога е вѣченъ, непреривенъ. Колкото малко и да напредва, човѣкъ непрекъснато трѣбва да върви. Въ Божествения пъть не се позволява никакво отклоняване, никакво спиране. Кое е отличителното качество на правия пѫть? Който върви въ правия пѫть, той има ясна представа за нѣщата. Както изображенията на предметитѣ въ фокуса на телескопа сѫ ясни, така и движението на човѣка въ правия пѫть му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислитѣ и желанията на човѣка въ Божествения фокусъ на душата сѫ ясни, и изображенията имъ сѫ ясни. При това положение човѣкъ е спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Всѣко смущение показва, че човѣкъ не е намѣрилъ насоката на своя животъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, въ смущения, мнозина казватъ, че уповаватъ на Бога, Той да ги рѫководи. Това рѫководство се крие въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце. Учительтъ дава свѣтлина на ученицитѣ си, но той не решава задачитѣ имъ. Тѣ сами трѣбва да решаватъ задачитѣ си. Правилното разрешаване на тия задачи опредѣля бѫдещето на ученика. Отъ него зависи, доколко може да се повдигне, доколко може да развие своитѣ дарби и способности. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Не е въпросъ само до вѣрата. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и да ги проявява. Казано е въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Това подразбира: проявявайте любовьта, мѫдростьта и истината въ живота си, при каквото положение и да се намирате. Метачътъ трѣбва да мете улицитѣ, но същевременно да прилага великитѣ принципи на живота. Какво отъ това, че е метачъ? Службитѣ на хората съ разпредѣлени: едни събиратъ, други хвърлятъ, т. е. изнасятъ навънъ, а трети метатъ. Това сѫ методи, по които хиляди учени, философи, музиканти, поети и писатели сѫ работили въ съответни области. Нашата задача, както и тази на съвременнитѣ хора, се заключава, именно, въ това, всѣки да допринесе нѣщо къмъ великия процесъ на Битието. Велико бѫдеще се крие задъ този процесъ. Когато проникналъ въ великото бѫдеще на човѣчеството, апостолъ Павелъ казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. До този моментъ той се е оплаквалъ, че ималъ нѣкакъвъ трънъ въ плътьта си, но когато стигналъ до третото небе, казалъ, че може вече да се похвали съ своята немощь и своето неразбиране. Не само апостолъ Павелъ може да се похвали съ своята немощь и неразбиране, но всѣки човѣкъ трѣбва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човѣкъ да направи тия нѣща. Какво може да направи той? Какво се иска отъ човѣка? — Човѣкъ трѣбва да има такава вѣра въ себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае. Той трѣбва да има непоколебима вѣра въ неизмѣннитѣ закони на Битието. Земята и небето да се мръднатъ отъ мѣстото си, той не трѣбва да се колебае въ тия закони. Докато човѣкъ вѣрва въ неизмѣнностьта на тия закони, косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Като дойдатъ мѫчнотиитѣ въ живота, хората започватъ да се стрхуватъ и губятъ вѣра въ всичко. Ако Богъ е съ васъ кой ще бѫде противъ васъ? Богъ не съизволява въ смъртьта и страданията на грѣшника. Каквито грѣхове и да имате, Той не се спира предъ тѣхъ. — Какво да правимъ съ кармата си? — Ще плащате и ще вървите напредъ. Не само обикновени хора, но и адепти се спъватъ въ своята карма, въ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. И тѣхъ ги притискатъ, но тѣ прилагатъ вѣрата, любовьта и мѫдростьта и преодоляватъ своитѣ изпитания. Всѣки човѣкъ, малъкъ или голѣмъ, ще бѫде изпитанъ. Като ученици на окултната наука, вие ще имате по-голѣми страдания отъ тия на обикно- венитѣ ученици. — Защо?— Въ окултната наука има опасни мѣста, въ които ученикътъ неизбѣжно ще нагази. Запримѣръ, той ще се натъкне на закона, споредъ който, каквото мисли човѣкъ, добро или зло, непременно ще го привлѣче къмъ себе си. Ако мислишъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, ти непременно ще привлѣчешъ лошавината му. Ако мислишъ, че нѣкой ще те излъже, ти непременно ще привлѣчешъ лъжата къмъ себе си. Мислишъ ли положително за нѣкого, че той ще изпълни дълга си, така става. Каквото човѣкъ мисли, това става. — Нали трѣбва да се каже истината на човѣка? — Въ какво седи истината? Истината се заключава само въ положителното. Сѣнкитѣ на живота не влизатъ въ истината. Тѣ нѣматъ нищо общо сѫ положителния животъ. Когато познава истината, човѣкъ познава и лъжата; когато има знание, той познава и невежеството. Обаче, ако си невежа, ти никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е знанието; ако познавашъ лъжата, никога нѣма да знаешъ, какво нѣщо е истината. Само истината познава лъжата. Само мѫдростьта познава глупостьта. Само любовьта познава умразата. Само доброто познава злото. Тогава, какъ ще научимъ злото? — Злото не се учи. За да познаешъ злото, ти трѣбва да изучавашъ доброто. Щомъ познавашъ доброто, ти непременно ще знаешъ, какво нѣщо е злото. Отрицателното не се учи. Въ стремежа си къмъ положителното, безъ да иска, човѣкъ грѣши и се подава на отрицателното въ живота. И тъй, за да познаете, дали даденъ човѣкъ лъже, вие трѣбва да знаете абсолютната истина по дадения въпросъ. - Еди-кой си не постѫпва добре. — За да знаете, кой какъ постѫпва, вие трѣбва да имате абсолютната мѣрка за доброто. — Еди-кой си не свири правилно. — Ти дай чистъ тонъ и покажи, какъ трѣбва да свири. Добриятъ музикантъ не си служи съ камертонъ, защото и съ него не може да получи чистъ тонъ. Материалътъ, отъ който е направенъ камертона, се измѣня: ту влагата му влияе, ту сушата. Вѣрниятъ тонъ е въ самия човѣкъ. Като пѣе или свири по този тонъ, той е доволенъ отъ себе си. Азъ не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато нѣкой пѣе или свири, всичкитѣ му способности трѣбва да участвуватъ, да подкрепватъ неговия тонъ. Не е пѣние това, когато умътъ и сърдцето не взиматъ участие въ самитѣ тонове. Човѣкъ трѣбва да пѣе, за да привлѣче живота къмъ себе си. Като падне духомъ, като се обезсърдчи, човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да трансформира състоянията си. Кол- кото по-добре човѣкъ разрешава задачитѣ си, толкова по-добре пѣе. Следователно, музиката се препоръчва като методъ за трансформиране на състоянията, за премахване на известни недъзи въ човѣшкия животъ. Всички животни и птици, които могатъ да пѣятъ, си служатъ съ пѣнието. Които не могатъ да пѣятъ, тѣ скачатъ, играятъ. Когато нѣкое животно, запримѣръ, куче или котка, не е разположено, то не позволява да се докосватъ до него. Щомъ е разположено, то скача, играе. И животнитѣ търсятъ начинъ да трансформиратъ състоянията си. Гледате нѣкое куче се търкаля по снѣга. Отъ една страна то си играе, а отъ друга — смѣня състоянието си. Като ученици, вие сами трѣбва да разрешавате задачитѣ си. Мъчни задачи ще срѣщате, но трѣбва да ги разрешавате. Ако сами не се грижите за себе си, никой нѣма да се грижи за васъ. Казано е: Помисли за Бога, и Той ще помисли за тебе. Нѣкой се оплаква, че е сиромахъ, че ходи гладенъ, босъ, окѫсанъ и не иска повече да живѣе. — Това не е разрешение на въпроса. Не е само той сиромахъ. Всички хора сѫ сиромаси и окѫсани: нѣкой въ физическо отношение, другъ — въ сърдечно, а трети — въ умствено. Каквото и да е положението на човѣка, той може да намѣри нѣкакъвъ изходъ. Ученикътъ не трѣбва да се обезсърдчава, но да се учи. Когато сиромашията го посети, той трѣбва да знае, че му е дадена задача, да мисли не само за физическия свѣтъ, но и за сърдечния, и за умствения. Той трѣбва да се заеме да работи и въ тритѣ свѣта, да облѣче тѣлото си съ здрави, нови дрехи, сърдцето си — съ благородни, възвишени чувства, а умътъ — съ свѣтли и красиви мисли. Да оголѣе човѣкъ, това е въ реда на нѣщата. — Кога? — Когато отива на баня. Като отиде на баня, човѣкъ се съблича съвсемъ голъ, за да се измие, да се освободи отъ всички нечистотии. Така изчистенъ, той облича нови, чисти дрехи и излиза отъ банята. Банята представя живота, въ който човѣкъ е дошълъ да се окѫпе и изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще изпие една чаша гореща вода, да се стопли и ще благодари, че се е окѫпалъ и изчистилъ добре. Ще благодарите, че сте имали възможность да се облѣчете съ нови, чисти дрехи и да продължите започнатата си работа. Окѫпването, изчистването е единъ отъ начинитѣ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията си. Отъ време на време и ангелитѣ слизатъ на земята да се окѫпятъ въ нѣкоя човѣшка баня. Какво представя кѫпането? Кѫпането е процесъ, при който поритѣ на човѣшкия ор- ганизъмъ се отварятъ, за да може да се възприеме живота. Когато ангелътъ се окѫпва въ нѣкоя човѣшка баня, той отваря поритѣ на тѣлото си, за да възприеме човѣшкия животъ. Като го възприеме, той се радва, че е придобили ново разбиране на живота. Наистина, ангелътъ трѣбва да възприеме човѣшкия животъ въ себе си, за да разбере неговото вѫтрешно съдържание и смисълъ. Щомъ се върне на небето, ангелътъ разправя своята опитность отъ земята, радва се, че е придобилъ нѣщо ново. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е ималъ възможности да проникне въ ангелския свѣтъ. Той слиза на земята обогатенъ, радостенъ, че е видѣлъ и разбралъ нѣщо ново, по-високо отъ човѣшкия свѣтъ. И тъй, когато се стреми къмъ науката, човѣкъ трѣбва да се свърже съ ония възвишени сѫщества, които сѫ истински нейни представители. Науката иде отъ възвишени области на невидимия свѣтъ, а не отъ земята. На земята науката само се проектира. Когато адепти, посветени хора отиватъ въ висшитѣ области на невидимия свѣтъ, тѣ се стремятъ да видятъ и проучатъ културата, науката на онзи свѣтъ и тогава слизатъ отново на земята. Тѣ изучаватъ методитѣ, чрезъ които тамъ решаватъ задачитѣ си. Като придобиятъ нѣщо отъ тази наука, животътъ имъ на земята се осмисля. За такива хора казватъ, че иматъ широки сърдца и свѣтли умове. Широко сърдце и свѣтълъ умъ има само онзи човѣкъ, който, макаръ че живѣе на земята, е свързанъ съ възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Физически, този човѣкъ живѣе на земята, но съ ума и съ сърдцето си е свързанъ съ напредналитѣ сѫщества. Всички истински учени, професори, поети, музиканти сѫ ходили и продължаватъ да ходятъ въ невидимия свѣтъ между възвишенитѣ сѫщества. Който не е ходилъ тамъ, той не може да бѫде нито ученъ, нито поетъ, нито музикантъ. Тия хора сѫ съ широки души, съ широки възгледи. Едно отъ отличителнитѣ имъ качества е смирението. Когато имъ разправятъ нѣщо, тѣ слушатъ като деца. Следователно, докато не се качи горе, въ духовния свѣтъ, човѣкъ никога не може да стане ученъ. Истинската наука иде отгоре, отъ духовния свѣтъ. На земята ще работите, а въ невидимия свѣтъ ще учите. Каквото научите въ духовния свѣтъ, на земята ще го обработвате и прилагате. Когато влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие ще имате истинска представа за нѣщата и явленията на физическия свѣтъ. Безъ този свѣтъ, физическиятъ остава неразбранъ. При това положение, вие отчасти само можете да разберете физическия свѣтъ. Той е малка отсѣчка отъ Божествения свѣтъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за реалния животъ и не се интересуватъ отъ духовното. Споредъ тѣхъ, истински реаленъ животъ е този на малкитѣ отсѣчки, или на обикновеното знание. Тѣ наричатъ реално знание, запримѣръ, 2+2 = 4, 2X2 = 4, 3 + 3 = 6, 3X3 =9, 1+1=2, 1X1 = 1 и. т. и. Лесно е да събирате и да умножавате числата, но мѫчно е да обясните, защо е така. Запримѣръ, защо 2+2 = 4 и 2X2=4. Както виждате, тукъ и при събирането на числото 2 съ 2, и при умножаването му, се получава единъ и сѫшъ резултатъ. Числото две е законъ на любовьта. Значи, докато любовьта действува, резултатитѣ и при събирането, и при умножаването сѫ едни и същи. Дойдете ли до тройката, четворката и другитѣ числа, резултатътъ вече не е единъ и сѫщъ. Запримѣръ, 3+3 = 6, 3X3=9, 4+4 = 8, 4X4 = 16 и т. н. При числото три срѣщаме една мъчнотия, която не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь — законъ за наследственостьта. Значи, всѣко престъпление се проявява най-късно до четвъртия родъ. Това се отнася до рода. А що се отнася до личния животъ на човѣка, всѣка мъчнотия може да се разреши следъ шесть години. Числото три е самиятъ човѣкъ. Като прибавите къмъ него числото шесть, ще получите деветъ —резултатъ, разрешение на известна мъчнотия. Ако мъчнотията е по-малка, ще се разреши следъ шесть часа. —Не може ли да се избѣгне дадена мѫчнотия или страдание? — Има закони, по които страданията и мѫчнотиитѣ могатъ да се избѣгнатъ, но ако една мѫчнотия се избѣгне, вмѣсто нея ще дойде друга, два пѫти по-голѣма. Такъвъ е законътъ. Като знаете това, бѫдете готови да посрещнете съ радость страданията, които Провидението ви изпраща. Сложете богата трапеза, облѣчете се съ нови дрехи и поканете страданието на трапезата. Разговорете се съ него любезно, кажете му, че сте доволни отъ неговото посещение. Знайте, че това, което Богъ е опредѣлилъ за човѣка, не може да се измѣни. Божественитѣ работи носятъ придобивки, а човѣшкитѣ работи — загуби. Не мислете, че ако имате знания, ще избѣгнете страданията. Знанието може да ви помогне само да смекчите страданието, да го понесете по леко, но не и да го избѣгнете. Разумниятъ човѣкъ лесно се справя съ своя вѫтрешенъ животъ. Сега отъ васъ се изисква да се справяте разумно съ своитѣ вѫтрешни състояния, за да можете да учите добре. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се учите, да свършите училището, за да помагате на своитѣ ближни. Да свършите училището успѣшно, това значи, да разполагате съ такова знание, че като видите човѣка, да можете да четете по лицето, по главата, по рѫката му, по космитѣ му даже. Ще кажатъ за васъ, че сте магьос- никъ. Какво означава думата „магьосникъ“? Магьосникъ, магъ е човѣкъ, който разполага съ знания, съ мѫдрость, Знаемъ, че знанието облагородява. Значи, магьосникътъ е мѫдъръ, добъръ човѣкъ. Всѣки, който се занимава съ магия, впрѣга ума си на работа. Преди това умътъ му е билъ въ бездействие, а сега работи. Казватъ, запримѣръ, че нѣкоя мома завъртѣла ума на единъ момъкъ. Какво лошо има въ това? Докато не бѣше видѣлъ тази мома, по цѣли дни и нощи, той обикаляше кръчмитѣ: въ тази кръчма ще пие съ приятели, въ онази кръчма ще пие, и нищо не работи. Откакъ момата му завъртѣ ума, той напусна кръчмитѣ и започна да пише: Възлюбена моя, откакъ те видѣхъ, забравихъ кръчмитѣ, забравихъ скитанията, искамъ да живѣя добъръ, чистъ животъ. Майката се чуди, какво е станало съ сина й, че по цѣли дни седи въ кади, пише и въздиша, - Щомъ пише любовни писма, щомъ въздиша, животъ има въ този момъкъ. Радвайте се на новия животъ, който тече въ него. Научете се да тълкувате нѣщата правилно. Който не разбира тия работи, той се възмущава, че даденъ човѣкъ се е оставилъ, една жена да го води. — Не е така. Важно е човѣкъ да бѫде спасенъ. Кой ще го спаси, това не е важно. Може да го спаси жена, дете, конь — безразлично е. Ако единъ конь може да води човѣка въ града, защо една жена да не може да го заведе? Въ една отъ войнитѣ на човѣчеството, единъ офицеръ падналъ отъ коня си раненъ и не могълъ да стане отъ мѣстото си. Коньтъ му го хваналъ съ зѫбитѣ си за дрехата и го отнесълъ далечъ отъ бойната линия, дето го превързали. Кой спаси този офицеръ?—Конъть му. Следователно, ако единъ конь спасява господаря си, последниятъ трѣбва свещено да държи образа на този конь въ ума и въ съзнанието си. Ако момата спасява единъ момъкъ, последниятъ трѣбва свещено да държи образа й въ съзнанието си. Не е коньтъ, нито момата, които спасяватъ. Чрезъ тѣхъ действува Божествениятъ Промисълъ. Да разбирате Божия Промисълъ, това е велика наука. Това значи, да е дошълъ човѣкъ до направлението на истинския животъ. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да се справи съ противоречията въ живота. Справи ли се съ противоречията си, той ще разбере истината. Днесъ мнозина говорятъ за окултната наука, безъ да сѫ се справили съ противоречията си, безъ да познаватъ истината. Що е окултната наука? Окултната наука е пособие на Божествената наука, както сегашната наука е пособие на окултната. Предъ окултната, днешната наука представя малко дете, което едва сега започва да учи. Такова е отношението на окултната наука предъ Божествената. Изправенъ предъ тази наука, окултистътъ заема положението на малко дете, което едва започва да учи. Каква по-голѣма наука искате отъ тази, да превърнете старата баба въ 21 годишна мома? Обаче, сегашниятъ човѣкъ, съ своя умъ и съ своето сърдце, съ сегашното си разбиране и възпитание, не може да се домогне на тази наука. Тя не се предава по обикновенъ начинъ. Пъкъ и да ви се предаде, вие не можете да я задържите, не можете да я носите. Какъ ще носите единъ тонъ злато на гърба си? Ще кажете, че ще го пренесете на части. Да, но този тонъ злато представя цѣла буца, не се рѣже, пъкъ и не разполагате съ инструментъ, да я надробите по нѣкакъвъ начинъ. Ще стоите предъ златото, ще го гледате и не можете да го помѣстите. Това злато, обаче, трѣбва да се пренесе въ дома ви. Стоите предъ него, гледате го и съжалявате, че не можете да го постигнете. Такова нѣщо представя Божествената наука за неподготвения: чува, вижда, пипа я, но не може да я възприеме. За да възприеме Божествената наука, човѣкъ трѣбва да има въ себе си такъвъ елементъ, чрезъ който да влѣзе въ контактъ съ нея. Затова Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Христосъ изцѣляваше само ония, които имаха вѣра. Когато хората се трупаха около Христа да слушатъ проповѣдитѣ Му, Той ги задържа да ядатъ заедно. Ученицитѣ Му, обаче, имаха на разположение само петь хлѣба. Христосъ благослови хлѣбоветѣ, разчупи ги и нахрани съ тѣхъ множеството, което бѣше се събрало около Него. — Фактъ ли е това? — Като фактъ го изнасятъ. Христосъ знаеше закона да увеличава нѣщата. Той имаше вѣра и съ нея работѣше. Христосъ казва: „Да бѫде споредъ вѣрата ви!“ Вѣрата почива на знанието. Това, което за насъ е вѣра, въ духовния свѣтъ е знание, наука. Понеже хората на земята сѫ още деца, тѣ трѣбва да вѣрватъ. Единъ день тѣхната вѣра ще се превърне въ знание, въ наука. Днесъ хората се измѫчватъ, безпокоятъ се, страдатъ, защото нѣматъ вѣра. Всички мъчнотии могатъ да се разрешатъ чрезъ разумностьта. Въ разумностьта е Богъ. Когато човѣкъ стане разумно дете, всички негови нужди се задоволяватъ, всичкитѣ му мѫчнотии се разрешаватъ, и той става радостенъ и веселъ. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Отнесе ли се критически къмъ Божественото, той затваря пѫтя си за неговото идване. За да отвори пѫтя си къмъ Божественото, човѣкъ се нуждае отъ знание така, както млѣкарьтъ — отъ цедилка за прецеждане на млѣкото. Знанието трѣбва да мине презъ ума на човѣка, както млѣкото — презъ цедилката. Това знание нѣма да дойде нито отъ горитѣ, нито отъ планинитѣ, но отъ вашитѣ лични опитности. Като страдате и се мѫчите, вие трѣбва да изучавате начинитѣ, съ които Богъ работи и превръща всичко въ добро. Богъ разрешава и урежда мѫчнотиитѣ и противоречията на хората чрезъ самитѣ тѣхъ. Срѣщате единъ човѣкъ, огорченъ, обиденъ отъ нѣкого, не иска никого да погледне. Какъ ще се махне това огорчение? Провидението дава възможность на онзи, който е нанесълъ обидата, да спечели десеть хиляди лева. Същевременно го праща при обидения, да сподѣли съ него печалбата си, да му даде петь хиляди лева. Като получи тази сума, обидениятъ измѣня състоянието си. Въ лицето на този човѣкъ той вижда вече свой приятель. Хората се страхуватъ отъ даването, да не би да осиромашеятъ. Тѣ казватъ: Ако човѣкъ дѣли всичко съ хората, къде ще му отиде краятъ? Ако давашъ, краятъ ще бѫде добъръ; ако не давашъ, краятъ ще бѫде лошъ. Кое е по-добро: да сѣе човѣкъ, или да не сѣе? — И за него, и за близкитѣ му по-добре да сѣе, отколкото да не сѣе. Даването е Божественъ законъ. Не е въпросъ човѣкъ да раздава богатството си, но каквото прави, трѣбва да е отъ любовь. Ако давате отъ любовь, това ползува и васъ, и онзи, на когото давате. Не давате ли съ любовь, нищо не се ползувате. Вложите ли любовьта, тя ще оправи всичкитѣ ви работи. Велика, мощна сила е любовьта. Сега, азъ ви говоря много нѣща, но всичко не е разбрано. Единъ день ще разберете всичко. Когато гледате семето на нѣкое растение, вие не го разбирате, не знаете, какво ще излѣзе отъ него. Обаче, щомъ го посадите, то ще израсте, и вие ще познаете, какво е било това семе. Следователно, мислитѣ, които днесъ не разбирате, представятъ семенца на растения. Щомъ се поставятъ въ съзнанието ви, тѣ ще изникнатъ, ще се развиятъ, и вие ще започнете да разбирате. Вие сте дошли на земята, като ученици, да свършите нѣкаква работа за Бога. Щомъ свършите тази работа, ще свършите и своята работа, и тази за своя ближенъ. Тази е задачата, която е дадена на всѣки човѣкъ. Той първо ще работи за Бога, после — за себе си и най-после — за своя ближенъ. Тѣзи три работи трѣбва да се съединятъ въ едно, за да реши човѣкъ правилно задачата си. Основната мисъль на тази лекция е, че фи- зическиятъ свѣтъ е отчасти само реаленъ. Невъзможно е външниятъ, физическиятъ свѣтъ, който е свѣтъ на промѣни, да бѫде реаленъ. И духовниятъ свѣтъ не представя още абсолютна реалность. Той е на половина реаленъ. Затова, именно, хората на земята сѫ раздѣлени на мѫже и на жени, на умове и на сърдца. Мѫжътъ и жената представятъ дветѣ половини на земята. Когато мѫжътъ е освѣтенъ, жената е въ тъмнина. Когато жената е освѣтена, мѫжътъ е въ тъмнина. Невъзможно е едновременно мѫжътъ и жената да бѫдатъ освѣтени или тъмни. Когато жената казва, че мѫжъ й е черенъ, тъменъ, това показва, че той е въ тъмнина. — Черна, тъмна е жена ми. — Тя е въ тъмнина. И двамата трѣбва да иматъ търпение, да почакатъ 24 часа, да се завърти земята около осьта си и да се освѣти. — Лошо сърдце има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. — Лошъ умъ има този човѣкъ. — Не е освѣтенъ отъ слънцето. Това сѫ фази, презъ които човѣшкото съзнание ми нава. Това сѫ неизбѣжни положения. Като минава презъ деня и нощьта на своето съзнание, човѣкъ се учи, придобива знания. Съвременното човѣчество минава презъ нови области на живота. Сега става голѣмо преустройване на човѣшкото съзнание. Всички нѣща се размѣстватъ, едни се изхвърлятъ навънъ, други се ремонтиратъ, трети се размѣстватъ, но вие трѣбва да имате търпение, да дочакате новия редъ и порядъкъ на нѣщата, новитѣ разбирания. Който не разбира това нѣщо, той ще изпадне въ обезсърдчение, че е изгубилъ всичко, безъ да придобие нѣщо. — Не, това е заблуждение. Който върви въ правия пѫть, той нищо не може да загуби. Казано е въ Стария заветъ: „На онѣзи, които чакатъ Господа, силата имъ ще се възобнови.“ Любовьта всичко предвижда. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь. Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 26 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗРАЗЪ НА ЖИВОТА. Размишление върху пълнотата на Божията Любовь. Сега ще прочета 71. Псаломъ. Като слушате този Псаломъ, вие казвате, че той е писанъ преди 2,500 години. Отъ гледището на по-високо съзнание, обаче, този Псаломъ е писанъ преди два деня и половина. Значи, 2,500 години за обикновеното човѣшко съзнание се равняватъ на два деня и половина за едно високо съзнание. Днесъ ще говоря на тема „изразъ на живота“. Изразътъ на живота представя една съзнателна проява. Презъ всички времена и епохи, хората сѫ се спирали повече върху несѫщественото въ живота. Несѫщественото, това е външната страна на живота. Запримѣръ, да се облѣче човѣкъ добре, да мебелира кѫщата си хубаво, да се вози съ автомобили и файтони, това е външна, несѫществена страна на живота. Подъ думата „изразъ на живота“, ние подразбираме този моментъ отъ живота на човѣка, когато съзнанието му осмисля неговитѣ идеи и ги свързва въ едно цѣло. Нѣкой казва: Трѣбва да се живѣе! — За да живѣе, човѣкъ трѣбва да даде изразъ на своя животъ. И рѣката може да каже, че трѣбва да тече, но за да тече, тя трѣбва да има изразъ, посока, въ която да се движи. Нѣма ли опредѣлена посока на движение, тя ще се движи въ крѫгъ, безъ да намѣри пѫть, изходъ въ своето движение. Стремежътъ на рѣката е да влѣзе въ морето. И тъй, да даде човѣкъ изразъ на живота си, това значи, да не очаква на окрѫжаващитѣ, да получи нѣщо отъ тѣхъ. Дето и да влѣзе, човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Който очаква хората да го обичатъ, той не може да даде изразъ на своя животъ. Който обича, безъ да очаква да бѫде обичанъ, той може да даде изразъ на живота си. Който слуша само, какво хората говорятъ, той не може да даде изразъ на живота си. Който самъ говори, той дава изразъ на своя животъ. Каквото човѣкъ върши, съ огледъ на мнението на Бога, той дава изразъ на живота си. Върши ли човѣкъ всичко съ огледъ на общественото мнение, той не може да даде изразъ на своя животъ. Когато се каже думата „Богъ“, мнозина се запитватъ, какво нѣщо е Богъ. За да разберете това понятие, ще си послужа съ единъ примѣръ за рѣката. За да се увеличи, т. е. за да се засили, рѣката не отива за помощь къмъ морето, но тя получава силата си отгоре. Дъждътъ, снѣгътъ, които идатъ отгоре, отъ пространството, правятъ рѣката силна, буйна, пълноводна. На сѫщото основание, ние казваме, че, Този, отъ Когото идатъ всички притоци на живота, е надъ насъ и Го наричаме Богъ. Всѣки дѫждъ, колкото и да е малъкъ притокъ, въ него се крие Божествено начало. Иска ли да даде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се запознае съ притоцитѣ на великия животъ. Най-слабиятъ изразъ на живота причинява вѫтрешна радости въ човѣка. Да се радвашъ, това значи, да съзнавашъ, че прилагашъ единъ великъ законъ, който обхваща цѣлокупното съзнание на Битието и дава изразъ на живота. Въ това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който, въ най-малка степень даже, участвува въ тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисъльта си къмъ този възвишенъ свѣтъ, къмъ разумнитѣ сѫщества, за да потекатъ тѣхнитѣ енергии къмъ васъ, като притоци къмъ рѣки, за да се увеличи вашия животъ, вашата мощь и вашата вѫтрешна радость. Каквото дъждътъ представя за рѣкитѣ, такова нѣщо представятъ възвишенитѣ сѫщества за хората на земята. Като гледатъ страданията и нещастията на хората, възвишенитѣ сѫщества иматъ желание да слѣзатъ близо до тѣхъ, да имъ помогнатъ. Тѣ не мислятъ, че могатъ да се огрѣшатъ, да се оцапатъ. Тѣ знаятъ, че който се влива въ морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тѣсно, или край брѣговетѣ. Но вода, която се влива въ вѫтрешностьта на морето, въ безпредѣлната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно, само онзи чвѣкъ може да се огрѣши, да се цапа, който живѣе съ тѣсни, съ ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме каль, грѣхъ, който цапа човѣка, но само отвънъ. Тази каль никога не може да проникне въ душата, т. е. въ дълбочината и въ широчината на морето, да го обхване. Кальта никога не може да обхване дълбочината на живота. И тъй, който се спира върху кальта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, кальта измѣня условията на живота за съществата, които живѣятъ въ водата, но присъствието на кальта въ водата не е постоянно. Водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричатъ тия промѣни лоши и добри условия въ живота. Когато човѣкъ е лишенъ отъ храна, отъ дрехи, отъ къща за живѣене, условията съ лоши за него. Има ли всичко, което му е нужно за живота, условията съ добри. Кой е виновенъ за лошитѣ условия въ живота на детето? —То само е виновно. Всѣки домъ има свои закони, на които всички членове отъ дома се подчиняватъ. Щомъ нѣкой членъ отъ дома не се подчинява на тия закони, условията ставатъ лоши за него. Значи, който се оплаква отъ лошитѣ условия, въ които е поставенъ да живѣе, той е нарушилъ законитѣ на своя домъ. Щомъ изпълни законитѣ на своя домъ, едновременно съ това и условията му се подобряватъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, защото сѫ измѣнили израза на своя животъ. Като последствие на това, тѣ сѫ изгубили насоката на своя вѫтрешенъ стремежъ. Запримѣръ, срѣщате единъ цигулар, който свири добре, но съ цель да се прослави въ свѣта. Той не само че нѣма да успѣе въ своето желание, но ще изгуби и това, което е придобилъ. Като излѣзе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присѫтствуващитѣ, които не сѫ на еднакъвъ уровенъ въ музикално отношение и ще се свърже съ тѣхъ. Като се свѫрже съ съзнанията на присѫтствуващитѣ, той ще усѣти известно неразположение. Тѣхнитѣ съзнания, като притоци, ще потекатъ къмъ неговото, като по наклонна площь, и ще предизвикатъ едно вѫтрешно безпокойство. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкой ви хвали, едновременно съ доброто, което внася въ васъ, той внася и злото, което крие въ себе си. Това сѫ изпитали всички хора, това изпитватъ и младитѣ моми и момци. Докато се обичатъ, тѣ иматъ опре- дѣлена насока на движение. Щомъ се оженятъ, любовьта между тѣхъ изчезва, и тѣ се стълкновяватъ. Докато любовьта действува между хората, тѣ се намиратъ подъ влиянието на възвишени, разумни сѫщества, които непрекѫснато ги хранятъ съ своитѣ чисти и красиви мисли и чувства. Щомъ любовьта ги напусне, тѣ изпадатъ подъ влиянието на неразумни, низши сѫщества, които всичко рушатъ и изкореняватъ. Въ първия случай хората минаватъ презъ рая, а въ втория — презъ ада. Какво представя адътъ?—Адътъ представя сборъ отъ сѫщества, които искатъ да създадатъ своето щастие на гърба на другитѣ. Въ всѣки човѣкъ има сѫщества, които мислятъ само за себе си. Тия сѫщества ставатъ причина да се колятъ кокошки, агънца, да живѣятъ на тѣхна смѣтка. Като изядатъ голѣма часть отъ кокошкитѣ и агънцата, хората казватъ: Ще оставимъ десетина кокошки и агънца за домазлъкъ. Като събератъ десетина наполеона, тѣ казватъ: Ще запазимъ тия пари за черни дни. Щомъ домазлъкътъ се увеличи, хората пакъ започватъ да ядатъ и да пиятъ, да мислятъ само за себе си. Като не знаятъ, какъ да разрешатъ задачитѣ въ живота си хората казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? — На този въпросъ ние не отговаряме, защото въ него нѣма никаква философия. Питате: Защо това дете не се подчинява на законитѣ на своя домъ? — Много просто. Това дете преждевременно е израсло въ съзнанието си. То си е въобразило, че представя нѣщо особено, че седи по-високо отъ брата, отъ сестра си, даже и отъ майка си и баща си. То мисли, че неговото присѫтствие въ бащиния му домъ е особено щастие за всички и счита, че е свободно отъ всѣкакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае, какъ да му въздействува, тя ще го застави да изпълнява законитѣ на дома, както и неговитѣ братя и сестри. Тя нѣма да му казва, че е лошо дете, да го накара да се гнѣви, но ще подържа въ него мисъльта, че е добро дете и постепенно ще му влияе. Какво означава думата „добъръ човѣкъ“? Да бѫде човѣкъ добъръ, това значи, да има равновесие между ъглитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Този човѣкъ разбира законитѣ, на които се подчиняватъ силитѣ въ неговия организъмъ. Както лодкарьтъ знае, въ коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува отъ вѣтъра, така и добриятъ човѣкъ знае, на коя страна на лодката си да постави платното, за да може на всѣко време да уравновесява силитѣ на своя организъмъ срещу буритѣ и вѣтроветѣ, които се бушуватъ навънъ. Разумниятъ, добриятъ лодкарь не може да измѣни посоката на вѣтъра, но може да измѣни посоката на своята лодка, да я запази отъ теченията на вѣтроветѣ. Измѣни ли посоката на своята лодка, каквито вѣтрове да вѣятъ, отъ каквато посока и да идатъ, той не се смущава. Понѣкога се случватъ попѫтни вѣтрове. Тѣ представятъ благоприятни условия за лодкаря. Не сѫ ли попѫтни вѣтроветѣ, той ги счита за лоши условия при движението му. Щомъ е разуменъ и добъръ, нищо друго не му остава, освенъ да измѣни посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия въ благоприятни. Като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живѣете, и разумно да се справяте съ тѣхъ. Докато престане вѣтърътъ, вие трѣбва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа юженъ вѣтъръ, а вие отивате на изтокъ, ще обърнете платното на северъ. Ако духа северенъ вѣтъръ, ще обърнете платното на югъ. Ако ви питатъ, защо платното ви е обърнато на югъ, ще кажете, че се пазите отъ северенъ вѣтъръ. — Ами защо платното ви е обърнато на северъ? — Защото духа юженъ вѣтъръ. — Може ли лодката да пѫтува безъ платно? — Може. Едно време не е могло, но сега може. Нѣкога сегашното положение е било бѫдеще, което днесъ е вече реализирано. Днесъ параходитѣ пѫтуватъ безъ платна, но безъ димъ не могатъ още. Оттамъ и кѫщитѣ на хората не могатъ безъ димъ. Значи, всѣка кѫща представя особенъ параходъ, съ който човѣкъ пѫтува. Било е време, когато не е имало димъ. Запримѣръ, въ кѫщитѣ на рибитѣ, на птицитѣ нѣма никакъвъ димъ. Единъ день и въ кѫщитѣ на хората нѣма да има никакъвъ димъ. Дето има димъ, горението не е пълно. Когато горението е пълно, никакъвъ димъ, никакви сажди не се образуватъ. Ученитѣ хора се стремятъ да замѣстятъ вѫглищата и дървата съ електрическа енергия. Внесе ли се електричеството навсѣкѫде, никакъвъ димъ нѣма да съществува. Обаче, и при електричеството горението не е абсолютно пълно.. Като се качимъ въ умствения свѣтъ, ще видимъ, че и тамъ горението не става пълно. Една отъ причинитѣ за неправилното горение се крие въ куминитѣ, въ кюнцитѣ. Често и куминитѣ въ живота на отдѣлния човѣкъ не сѫ поставени на мѣстото си, вследствие на което горението не става правилно. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избѣгне дима? — Той трѣбва да подобри вътрешния изразъ на своя животъ. И тъй, добриятъ, разумниятъ човѣкъ трѣбва да се справи съ условията на живота. Той е доволенъ отъ условията, при които е поставенъ, и разумно ги използува. Ако обущата му сѫ скѫсани, той не истива. Излѣзе ли съ тия обуща на снѣга, той е доволенъ, че има възможностъ така да концентрира мисъльта си, че да не се простуди. И съ мокри крака да бѫде, пакъ да не се простуди Всичко зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае това, човѣкъ може да излиза зимно време на снѣга босъ и да тича по него около 5 — 20 минути, даже и повече, безъ да се простуди. Когато мисъльта на човѣка е концентрирана къмъ дадено мѣсто, простуда не може ла има. Като концентрира мисъльта си къмъ краката, запримѣръ, човѣкъ привлича умственитѣ си енергии къмъ тѣхъ, и по този начинъ се предпазва отъ простуда. Обаче, този опитъ трѣбва да се прави само отъ силни хора, които могатъ да се концентриратъ. Като потича известно време по снѣга, човѣкъ трѣбва да влѣзе на топло, да изтрие краката си съ вълненъ парцалъ, докато се стоплятъ. Следователно, никога не допущайте въ себе си мисъльта, че можете да се простудите. Допуснете ли тази мисъль, вие сте поканили вече болестьта на гости. Съвременнитѣ хора сами канятъ болеститѣ въ дома си. Разболѣятъ ли се, тѣ се страхуватъ, че ще умратъ. Казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника, но благоволява въ живота на праведния“. Въ Бога всички сѫ живи. Той не желае смъртьта на хората, но сѫщевременно не подържа тѣхното чрезмѣрно рзмножаване. За дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано отъ 1 и 2, отъ 10 и 2. Числото десеть показва пѫтя, който е изминала единицата, докато дойде до числото две. Числото десеть е число на движение. Знаемъ, че животътъ е движение. Следователно, числото десеть е число на живота. Когато радиусътъ се движи около една точка, образува се окрѫжность, едно цѣло, т. е. единица. Диаметърътъ дѣли цѣлото, т. е. крѫга на две равни части, на две единици. Такова дѣление съществува между хората, както и въ природата. Числото две показва, че когато е било единица, образувало единъ крѫгъ. Следъ това е образувало още единъ крѫгъ. т. е. то е минало въ друга еволюция и се е превърнало въ числото две. Отъ единицата и отъ двойката можемъ да образуваме числата 12 и 21. Домътъ може да бѫде основанъ или върху числото 12, или върху 21. Домъ, въ който мѫжътъ, т. е. положителнитѣ сили, взиматъ надмощие, е основанъ върху числото 12. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момче. Ако творческитѣ сили взиматъ надмощие въ дома, т. е. ако женскиятъ принципъ преодолява, това показва, че този домъ е основанъ върху числото 21. Първото дете, което ще се роди въ този домъ, ще бѫде момиче. Следователно, за да се роди момче въ единъ домъ, бащата трѣбва да бѫде много уменъ. За да се роди момиче въ нѣкой домъ, майката трѣбва да бѫде любеща. Когато мѫдростьта има надмощие въ дома, ражда се момче. Когато любовьта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждатъ произволно, но по известни закони. Не се ли спазватъ тия закони, много момчета и момичета могатъ да се родятъ, но тѣ по форма само ще бѫдатъ такива. Въ сѫщность, тѣ не съдържатъ качествата на момчето или на момичето. И тъй, който иска да има добре развитъ умъ, той трѣбва да дава надмощие на положителнитѣ сили въ себе си, т. е. на мѫдростьта. Иска ли да има добро сърдце, той трѣбва да даде надмощие на творческитѣ сили въ себе си, т. е. на любовьта. Който има и добъръ умъ, и добро сърдце, той е далъ мѣсто въ себе си и на любовьта, и на мѫдростьта. Той владѣе и дветѣ числа —12 и 21. Когато децата отъ единъ домъ спадатъ въ системата на своитѣ родители, тѣ оставатъ да живѣятъ при тѣхъ. Ако не спадатъ къмъ тѣхната система, тѣ напущатъ бащиния си домъ и отиватъ въ друга нѣкоя система. Съ това се обяснява, защо синътъ на нѣкое семейство, като се ожени, отива да живѣе при родителитѣ на своята жена и се чувствува тамъ по-добре, отколкото при своитѣ родители. Сѫщото става и съ дъщерята. Тя отива при родителитѣ на своя мѫжъ и понѣкога тамъ се чувствува по-добре, отколкото при своитѣ майка и баща. Отъ гледище на човѣшкитѣ разбирания, това е неестествено; отъ гледището на Божетвения порядъкъ на нѣщата, това е естествено. За хората е неестествено, синътъ да влѣзе въ нѣкой домъ като приведенъ зетъ. Майката и бащата страдатъ за него, искатъ да бѫде при тѣхъ. — Защо трѣбва да страдатъ? Нека родятъ още единъ синъ. — Нѣма време. Кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голѣмъ. — Вѣчностьта е предъ васъ. Има време за постигане на всички човѣшки желания. Когато говоря за вѣчностьта, азъ имамъ предъ видъ възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа. За реализиране на това, което душата носи въ себе си, е нужна цѣла вѣчность. Милиони години сѫ нужни за развиване на човѣка. Като знаете това, не ограничавайте своя животъ. Не мислете за сегментитѣ на своя животъ. Не гледайте на живота си като на парче отъ цѣлия крѫгъ и не мислете, че животътъ ви е кѫсъ. Колкото малка часть да представя вашия животъ отъ великия Божественъ крѫгъ, все пакъ сте часть отъ него и се сливате съ цѣлото. Ака разглеждате живота си като нѣщо отдѣлно вие нѣма да му придадете никакъвъ изразъ. Вие искате хората да ви почитатъ, а сами не се почитате. — Лошъ човѣкъ съмъ.—Въ какво седи твоята лошавина? — Мога да убия човѣкъ. — Какво ще спечелишъ, ако убиешъ една часть? — Добъръ човѣкъ съмъ. — Въ какво седи твоята добрина? — Мога да повдигна човѣка.—Какво ще спечелишъ съ това? Добрината и лошавииата на човѣка се заключаватъ въ това, какъ ще използува силитѣ, които сѫ вложени въ него. Ако използува силитѣ си за свое лично благо, той е извършилъ едно престѫпление, той се е отдѣлилъ отъ крѫга. Всѣко клонче, отдѣлено отъ дървото, е осѫдено на изсъхване. Всѣка мисъль, всѣко чувство, отдѣлени отъ цѣлото, сѫ осѫдени на изсъхване. Човѣшкиятъ животъ, отдѣленъ отъ Божествения, представя непрекѫсната редица отъ погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любовь, на стремежи, на свои близки и т. н. И следъ всичко това, нѣкои казватъ, че животътъ имъ е идеаленъ. — Може ли да бѫде идеаленъ животъ този, който е пъ- ленъ съ мъртавци? На земята идеаленъ животъ не може да сѫществува. Здраве, сила, знание, любовь не излизатъ отъ земята. Всичко това иде отгоре, отъ възвишения свѣтъ. Следователно, които ви любятъ, тѣ сѫ горе; които слугуватъ, тѣ сѫ долу. Търсите ли слуги, на земята ще ги намѣрите; търсите ли онѣзи, които ви любятъ, на небето ще ги намѣрите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми съ златни, съ звонкови монети. Заради тѣзи монети всички ме уважаватъ: и гостилничарьтъ, и хазяинътъ, и приятелитѣ ми. Обаче, това уважение ми се отдава заради любовьта на баща ми. Не ме ли обича баща ми и хората не ме уважаватъ. Значи, хората обичатъ и уважаватъ баща ми, а не мене. Човѣшката душа е ценна за това, което е вложено въ нея. Кесията е ценна, докато има звонкови монети въ нея. Сърдцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добриятъ, умниятъ човѣкъ представя пълна кесия, предъ която келнерътъ на живота указва всичкото си уважение. Лошиятъ, глупавиятъ човѣкъ представя празна кесия, на която не се указва никакво уважение. И тъй, за да предаде изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да има стремежъ кѣмъ нѣщо велико. Той трѣбва да се стреми да даде изразъ на Божествения животъ въ себе си. Когато човѣкъ може да даде правиленъ изразъ на своя животъ, Богъ се весели въ него. Нѣкой казва, че иска да бѫде радостенъ и веселъ.—Ако Богъ се радва и весели въ тебе, и ти ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Ако Богъ не е радостенъ и веселъ, и ти нѣма да бѫдешъ радостенъ и веселъ. Отвори сърдцето си, да се весели Богъ въ тебе. — Калугерски ли да живѣя? — Калугерскиятъ животъ не е Божественъ. — Сиромашии ли да живѣя? — Сиромашкиятъ животъ не е Божественъ. — Като ученъ ли да живѣя? — Животътъ на учения не е Божественъ Ще живѣешъ Божественъ животъ, безъ да си калугеръ, безъ да си ученъ, безъ да си сиромахъ, безъ да си богатъ. Ще бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесенъ. Да бѫдешъ добъръ, ученъ, богатъ, сиромахъ, това сѫ методи за придобиване на нѣщо. Студентъ по химия прави опити, но единъ отъ опититѣ му излиза несполучливъ. Ретортата му се пръсва, и парченца отъ нея хвъркватъ въ въздуха и го удрятъ по главата. Щомъ го превържатъ, той започва да мисли и вижда, че е пропусналъ нѣщо. Той не е познавалъ свойствата на нѣкой елементи, вследствие на което опитътъ му не е излѣзълъ сполучливъ. Този студентъ не е ученъ човѣкъ. Той не познава свойствата на всички елементи и не знае, че и тѣ иматъ свои особени прояви, като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, тѣ ще ви създадатъ такива пакости, които съ години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ тѣхъ. Ако е като децата уменъ, той ще влѣзе въ борба съ тѣхъ. Ако е по-глупавъ отъ тѣхъ, тѣ ще го подчинятъ и ще го заставятъ да имъ слугува. Нѣкой казва: Голѣма борба имамъ съ хората. — Като тѣхъ си по умъ. — Слуга ме направиха хората. — По-глупавъ си отъ тѣхъ. — Господарь станахъ на хората. — По-уменъ си отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се отнасяте съ хората. Това ще научите отъ числото две. Числото две е добъръ търговецъ. Като влѣзе нѣкой клиентъ въ неговия магазинъ, той не се излъчва напредъ, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: Какво обичате, господине? На ваше разположение съмъ. Клиентитѣ оставатъ доволни отъ него и го препорѫчватъ на своитѣ близки. Така, работитѣ на този търговецъ вървятъ добре. Прилагате ли неговия методъ, и вашитѣ работи ще вървятъ добре. Искате ли да спечелите сърдцето на хората, не се излъчвайте предъ тѣхъ, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това сѫ особени линии на поведение, на обхода, които човѣкъ трѣбва да спазва. Измѣни ли една отъ тия линии, работитѣ му оставатъ назадъ. Който е тръгналъ въ Божествения пѫть, той трѣбва да спазва красивитѣ линии на природата. Изкриви ли една отъ тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всѣко изкривяване на линиитѣ говори за наследствени чърти въ човѣка, съ които той разумно трѣбва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя животъ. Външниятъ изразъ на човѣшкия животъ е изразъ и на неговата душа. Изразътъ на душата му е изразъ на неговия умъ и на неговото сърдце. Сега, за да даде правиленъ изразъ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ всичко, което му е дадено. Да даде човѣкъ правиленъ изразъ на живота си, това значи, да има красиви линии на тѣлото, на лицето, на движенията си. Това се постига, само ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ красиви. Може ли човѣкъ да даде изразъ на живота си, всичкитѣ му работи се нареждатъ добре. Като става сутринь отъ сънь, той не трѣбва да бърза, да прочете една две молитви, да се каже, че се е молилъ, но трѣбва да се измие, да се облѣче спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система въ възприемателно положение. Следъ това той може да започне да се моли и да следи, какво ще му се каже. Въ това време може да му се яви небесната майка. Тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи, да решава човѣкъ задачитѣ си правилно. Мнозина се стремятъ къмъ разуменъ животъ. Щомъ решаватъ задачитѣ си правилно, тѣ ще дойдатъ до този животъ. За това не се изисква много време. Достатъчно е всѣки день да отдѣляте по 5 — 10 минути за размишление, за вѫтрешна работа върху себе си. По този начинъ човѣкъ ще се до- могне до красотата въ живота, която ще остави неизгладими спомени въ него. Единъ 70 годишенъ старецъ разправялъ една своя опитность. Нѣкога, въ младинитѣ си, той видѣлъ една млада, красива мома, съ ангелско лице и ангелски погледъ. Тя го погледнала и му се усмихнала. Той запечаталъ погледа и усмивката й въ себе си и ги носилъ цѣлъ животъ. И жена ималъ, и деца ималъ, всички измрѣли и ги забравилъ, но погледътъ и усмивката на тази мома останали паметни и живи въ съзнанието му за винаги. Красивото, великото, Божественото трѣбва да остане паметно въ съзнанието на човѣка, както образътъ на красивата мома е останали за винаги въ съзнанието на дѣдото. Красотата, това е изразъ на живота. Дѣдото се чудилъ, каква е била тази мома, която презъ цѣлия му животъ не е излѣзла отъ неговото съзнание. Какви ли опити не е правилъ, за да я забрави, но не могълъ. На постъ и молитви се подлагалъ, предъ свещеници се изповѣдвалъ, наказания си налагалъ, но красивата мома не излѣзла отъ ума му. Тази красива мома не е била нищо друго, освенъ ангелъ, въплътенъ въ човѣшка форма, дошълъ на земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала свѣтълъ умъ, добро сърдце, възвишена душа. Който веднъжъ срещне тази мома въ живота си, той не може да бѫде нещастенъ. Тя носи своето благословение. Това, което се запечатва въ човѣшката душа за вѣчни времена, е красотата, величието на живота. То е Божественото въ свѣта, което нѣма начало, нѣма край. И тъй, не се измѫчвайте отъ красивитѣ нѣща. Дѣдото, който видѣлъ красивата мома, цѣлъ животъ се измѫчвалъ, но не се осмѣлилъ да каже на жена си, или на нѣкой свой близъкъ, че носи въ себе си спомена за красивата мома. Защо трѣбва да се измѫчва? Той е срещналъ ангелъ и не може да го забрави. Той носи този ангелъ въ себе си като велика идея. Добре е всички хора да иматъ такава идея въ себе си. Иматъ ли тази идея, тѣ могатъ да бѫдатъ поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представя рѫководно начало въ тѣхния животъ. Тази идея дава изразъ, насока на човѣшкия животъ. Тази идея представя рѣка, която се стреми къмъ морето, къмъ великия океанъ на живота. Сега, отъ всички хора се изисква чистота. Тѣ трѣбва да пресѣятъ, да филтриратъ своя животъ, да го освободятъ отъ неопредѣленитѣ мисли, чувства и желания, които, като еднодневки, минаватъ и заминаватъ презъ тѣхъ. Като пречистятъ живота си, въ тѣхъ ще остане само Божественото. Какво трѣбва да остане въ човѣка?—Числата 12 и 21. Споредъ кабалата, числото 12 е изразъ на разумностьта, на мѫдростьта въ човѣка. Числото 21 е изразъ на великата любовь, която осмисля живота. Тя внася безсмъртието въ живота. Числото 21 се състои отъ 10 + 10 + 1- Това сѫ елементи, живи числа, които показватъ, че всѣко число може да се разлага на своитѣ съставни, живи единици. Дветѣ десетки въ числото 21 сѫ отъ две различни категории. Едната десетка е свързана съ единъ родъ разумни сѫщества, а другата— — съ други разумни сѫщества. Еднитѣ и другитѣ сѫщества взаимно си помагатъ. Тѣ иматъ отношение къмъ хората, интересуватъ се отъ тѣхния животъ. Възвишенитѣ сѫщества представятъ ангели, красиви моми, които си служатъ съ магическата прѫчица. Въ който домъ влѣзатъ, тѣ турятъ всичко въ редъ и порядъкъ. Ангелитѣ, боговетѣ не сѫ нищо друго, освенъ красивитѣ моми, къмъ които всѣки се стреми. Съ ангелитѣ, които ви посещаватъ, ще говорите по единъ начинъ; съ боговетѣ — по другъ начинъ. Както и да се разговаряте съ тѣхъ, тѣ оставятъ своето благословение. Ангелитѣ изучаватъ и прилагатъ любовьта, а боговетѣ — служенето. Въ това отношение, човѣкъ може да бѫде или ангелъ, или божество. Като ангелъ, той ще прилага любовьта; като божество, той ще служи. Това значи, да даде човѣкъ изразъ на своя животъ. Въ това седи силата на човѣшкия животъ. Следователно, който иска да бѫде ангелъ, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на боговетѣ. Който иска да бѫде божество, той трѣбва да пази законитѣ и интереситѣ на ангелитѣ. Между всички разумни и възвишени сѫщества има пълно разбиране. Неразбиране съществува само между хората. Тѣ искатъ да бѫдатъ ангели и божества, безъ да разбиратъ тѣхнитѣ закони, безъ да пазятъ ин- тереситѣ имъ. Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно съ тѣхъ. Като работите съзнателно съ тия числа, вие ще преодолѣете всички препятствия въ своя животъ. Ако искате да развивате сърдцето си, прилагайте мѫдростьта, т. е. законитѣ на боговетѣ. Ако искате да развивате ума си, да бѫдете Синове Божии, прилагайте любовьта, като основенъ принципъ въ живота си. Като работите по този начинъ, вие неизбѣжно ще правите погрѣшки, но това да не ви спъва. Стремежътъ на човѣка е важенъ.— Готови ли сме за тази работа? — Готови или не, вие трѣбва да прилагате. Не прилагате ли, ангелътъ на смъртьта ще дойде да ви вземе.—Ще бѫдемъ ли готови за онзи свѣтъ? — И това нѣма да ви питатъ. Готови ли сте или не, ще ви взематъ. Като умре човѣкъ, тогава се опредѣля мѣстото му. Отъ мѣстото, въ което се намира, той познава, доколко е билъ готовъ. Казва се въ Писанието: „Умрѣ бедниятъ Лазаръ и го занесоха въ лоното на Аврама. Умрѣ богатиятъ и го занесоха въ мѣстото на мѫчението“. Значи, едни ще отидатъ при добри условия, а други—при лоши. Сега, като ученици, научете се да разлагате нѣщата на съставнитѣ имъ части. Като ги разложите, непотрѣбното ще турите на една страна, а потрѣбното — на друга. Така ще разложите и живота си, за да отдѣлите своитѣ дарби и да ги развивате. Съвременнитѣ хора очакватъ да дойдатъ благата отвънъ нѣкѫде. Тѣ казватъ: Да дойде Божието благословение върху насъ. — Божието благословение се излива върху васъ всѣки моментъ, но вие трѣбва да умѣете разумно да го използувате. — Ама не мога да се моля,—Ще се научишъ. Преди да се молишъ, застани правъ, съ свободни, отпуснати мускули на тѣлото си, като за почивка, и отправи мисъльта си нагоре. Въ това време хората могатъ да ти се присмиватъ, да те ругаятъ, но ако останешъ тихъ и спокоенъ, безъ да прекѫснешъ молитвата си, твоята мисъль е силна. Така сѫ се молили светиитѣ, мѫченицитѣ, апостолитѣ. Тѣ сѫ били подлагани на мѫчения, на изгаряне, но не сѫ прекѫсвали връзката си съ Бога. Какво сѫ постигнали хората, като сѫ преследвали светиитѣ и апостолитѣ? Ако сѫ изгаряли единъ християнинъ, десеть нови сѫ се явявали. Ако сѫ изгаряли десеть, сто нови сѫ се явявали. Хората сѫ, се очудвали на държането, на поведението, на устойчивостьта на тия мѫченици. Това означава вѫтрешенъ изразъ на живота. Сега, желая ви да бѫдете спретнати въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, да предадете изразъ на своя животъ. И тогава, като дойде Божието благословение върху васъ, вие ще го приемете и задържите въ себе си за вѣчни времена. — Божията Любовь носи щастие. — Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. — Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 19 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  13. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗБИРАНЕ НА ЖИВОТА. Размишление върху веселието на Божия Духъ. Животътъ представя условие за разбиране на любовьта. Безъ животъ любовьта е неразбрана. Любовьта произтича отъ живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовьта. Човѣкъ е достигналъ до разбиране на любовьта само чрезъ живота. Животътъ тече непреривно въ човѣка, но понѣкога това течение отслабва, а понѣкога се усилва. Когато животътъ отслабва, човѣкъ боледува. Когато животътъ се усилва, човѣкъ е здравъ и бодъръ. Здравето на човѣка е мѣрка за силата на живота, който тече презъ него. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази здравето си. Животътъ функционира едновременно въ три свѣта: въ физическия, въ духовния и въ Божествения. По какво се различаватъ тия три свѣта? Кога живѣе човѣкъ на физическия, кога — въ духовния и кога — въ Божествения свѣтъ? Да живѣе човѣкъ само на физическия свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвънъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе несъзнателно, като камънитѣ въ природата. Да живѣе човѣкъ въ духовния свѣтъ, това значи, съзнанието му да е отвѫтре. Да живѣе човѣкъ въ Божествения свѣтъ, това значи, съзнанието му да е и вънъ, и вѫтре. Божествениятъ свѣтъ включва въ себе си и физическия, и духовния. Ако не е готовъ още за духовния свѣтъ, човѣкъ изпада въ сѫщата опасность, въ каквато се намира параходътъ, когато вълнитѣ проникватъ въ него. Докато вълнитѣ го биятъ отвънъ, той е въ безопасность. Проникнатъ ли вѫтре въ него, въ скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човѣкъ проникне вѫтре въ него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живѣе и на физическия, и въ духовния свѣтъ. Това сѫ два свѣта, диаметрално противоположни единъ на другъ. Докато живѣе съ съзнанието си на физическия свѣтъ само, човѣкъ трѣбва да приема нѣщата, както сѫ, безъ да се рови въ тѣхната сѫщина. — Защо боледувамъ? — За да изправишъ нѣкоя своя погрѣшка и да научишъ нѣщо. Филосфствувашъ ли много, никакъвъ отговоръ нѣма да получишъ. — Защо? — Защото не си готовъ. Може ли човѣкъ да изкара два килограма масло отъ единъ килограмъ млѣко? — Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. — Защо хората не ме обичатъ и уважаватъ? — Защото не си богатъ, нѣмашъ знание, боледувашъ и т. н. Искашъ ли да те уважаватъ и почитатъ, стани богатъ, ученъ, здравъ. На физическия свѣтъ е така. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ, обаче, отношенията между хората сѫ други. Съвременнитѣ хора се оправдаватъ за своитѣ неуспѣхи и непостигнати желания съ отсѫстствие на време. Щомъ се е родилъ на земята и живѣе въ време и пространство, човѣкъ има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че отъ единъ килограмъ млѣко могатъ да излѣзатъ два килограма масло, т. е. въ единъ животъ обикновениятъ човѣкъ да стане светия. Реалниятъ животъ има предъ видъ постигане на близки цели. Цельта на човѣшкия животъ седи въ правилно използуване на днешнитѣ блага и условия. Утрешниятъ день има нова програма. Земедѣле- цътъ пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще впрегнешъ колата си, ще отидешъ на нивата и ще орешъ. — Докога? — Докато имашъ сили и време на разположение. За всѣки день е опредѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ. Жената пита: Какво трѣбва да правя днесъ? — Ще работишъ въ кѫщи: ще готвишъ, ще перешъ, ще чистишъ н т. н. Колко време трѣбва да работя?—Опредѣлено е, колко време трѣбва да работишъ и какво да направишъ за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. — Какво трѣбва да правя, като стана отъ сънь? — Ще се молишъ, ще четешъ, ще работишъ въ кѫщи. Ако нѣма, какво да правишъ, ще играешъ. Играта е почивка, смѣна на състоянията. Следователно, докато човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ, съзнанието му е външно. Той има отношение повече къмъ външния свѣтъ, къмъ материалната страна на нѣщата. Тази е причината, поради която той прави погрѣшки като дете. Какво трѣбва да правите, когато детето грѣши? Ще отидете при майка му и баща му, ще имъ разправите, какво е направило детето и ще оставите тѣ да се разправятъ съ него. Ако вие се разправяте съ детето, нѣма да му въздействувате. Прилагайте този законъ и къмъ възрастнитѣ хора. Понеже тѣ сѫ деца на Бога, като направятъ нѣкаква погрѣшка, не се разправяйте съ тѣхъ, но идете при тѣхния Баща. Той ще оправи работитѣ имъ, безъ никакво влошаване. Следователно, искате ли да влѣзете въ право отношение съ физическото съзнание на тия деца, вие нищо нѣма да постигнете. Този законъ има отношение и къмъ идейния свѣтъ. Запримѣръ, вие сте беденъ човѣкъ, имате жена, деца, но сте безъ работа. Търсите тукъ-тамъ работа, но не можете да намѣрите. Децата ви нѣматъ хлѣбъ за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т. н. Най-после, вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нѣщо отнѣкѫде, да купите хлѣбъ. Като започнете да мислите, вие се ужасявате отъ тази мисъль въ себе си и влизате въ борба съ нея. - Не, не се разправяйте съ отрицателнитѣ мисли, които минаватъ презъ васъ. Оставете ги на родителитѣ имъ, тѣ да се разправятъ съ тѣхъ. — Какво да правимъ съ глада? — Идете на лозето да копаете — Пришки ще излѣзатъ на рѫцетѣ ми. — Ще излѣзатъ, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излѣзатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце отъ работа, отколкото отъ лъжа. Това показва, че и при лъжата излизатъ пришки на човѣшкитѣ рѫце. Разликата седи само въ това, че като работи, човѣкъ е доволенъ отъ себе си, а като краде и лъже, е недоволенъ. И тъй, научете се да разграничавате идеитѣ. Всѣка идея, на която съзнанието е отвънъ, трѣбва да се отнесе къмъ съответния свѣтъ. Отношенията на нѣщата въ свѣта сѫ строго опредѣлени. Всѣко нѣщо въ свѣта има свой господарь, който го управлява. Рѣкитѣ, горитѣ, въздухътъ, свѣтлинаната, макаръ и да сѫ дадени за наше ползуване, иматъ свои господари. Какво показва това? — Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени съ много господари. Положението на слугата зависи отъ неговата разумность. Само разумностьта е въ състояние да повдигне човѣка. Щомъ си въобрази, че е нѣкаква голѣма величина, човѣкъ веднага срѣща на пѫтя си господаритѣ на водитѣ, на горитѣ, на въздуха, на свѣтлината и т. н. Какъ ще се справи съ тия господари? — Чрезъ разумностьта. Ако не си разуменъ, ще се натъкнешъ на редъ противоречия и ще кажешъ, че това не можешъ да направишъ, онова не можешъ да направишъ, не можешъ да учишъ, животътъ е безсмисленъ и т. н.— Не, така не се разсѫждава. Какво не може човѣкъ да направи?—Не мога да се моля. — Какъ да не можешъ? Една дума не можешъ ли да кажешъ? Като ти се объркатъ работитѣ, не можешъ ли да кажешъ: Господи, бѫди милостивъ къмъ мене! Загазихъ, не мога да си помогна. Щомъ си загазилъ, ти си попадналъ въ нѣкоя рѣка. Богъ веднага ще изпрати господаря на рѣката да те извади навънъ. Силната молитва се състои отъ две-три думи. Ако си гладенъ, иди при нѣкой свой приятель и кажи: Гладенъ съмъ! Той ще те разбере и ще те нахрани. Трѣбва ли да му разправяшъ, какъ си изпадналъ до това положение? Можешъ да говоришъ много, но многото думи сѫ разказъ, или нѣкакъвъ романъ, безъ който можете да минете. Понеже хората сѫ свързани единъ съ другъ, всѣки човѣкъ е доволенъ, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при васъ дойде нѣкой ученъ, радвайте се, че можете да научите нѣщо. Хората трѣбва едни на други да си помагатъ. Ако този, когото сте нахранили, е добъръ цигуларь, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладътъ е станалъ причина да се запознаете съ него. Като ученици, вие трѣбва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва въ живота, това сѫ скрити възможности за проява на Божественото въ свѣта. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нѣщата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човѣка представя капиталъ, безъ който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, нѣма да ги задържите въ себе си. Всички блага и придобивки, които човѣкъ може да задържи въ съзнанието си, оставатъ за вѣчни времена. Не може ли да ги задържи, тѣ сѫ временни и сами по себе си ще отпаднатъ. Като знаете това, вие трѣбва да се стремите къмъ онѣзи блага, които сѫ постоянни, вѣчни. Тѣ причиняватъ вѣчна радость на човѣка. Радостьта на човѣка е постоянна, когато той разбира отношенията, които сѫществуватъ въ Божествения, въ духовния и въ физическия свѣтъ и живѣе съобразно тѣхъ. Божествениятъ свѣтъ включва всички придобивки и блага, които човѣкъ е придобилъ на физическия и въ духовния свѣтъ. Тѣзи придобивки вървятъ съ човѣка заедно, и на този, и на онзи свѣтъ. Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че знаете много нѣща за Бога, за Божествения свѣтъ.—Какво знаете за Бога? — Знаемъ, че Той е Любовь. — Какво знаете за любовьта? — Знаемъ, че животътъ произтича отъ любовьта. — Какво знаете за живота? — Знаемъ, че животътъ представя сборъ отъ множество различни форми, надъ насъ и подъ насъ. Наистина, докато не разбере живота, човѣкъ никога нѣма да разбере любовьта. Безъ живота любовьта остава неразбрана. Дето е животътъ, тамъ има непреривно движение. Щомъ дойде до любовьта, човѣкъ спира движението си. Кой го срещне красива мома, или красивъ момъкъ, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професоръ, учитель, свещеникъ, майка или баща, ще се спре предъ любовьта. Който срещне любовьта, той непременно трѣбва да се спре, докато тя замине. Любовьта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щомъ го поздрави, той ще продължи пѫтя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира предъ любовьта, той е изгубилъ едно отъ великитѣ условия на живота. Най-малкиятъ проблѣсъкъ на любовьта въ душата на човѣка струва цѣлъ животъ. Безъ нея, нито богатство, нито сила, нито знание, нито изкуство иматъ нѣкакъвъ смисълъ. Безъ любовьта всичко е „мая“. Единъ погледъ на любовьта дава сила презъ цѣлия животъ на човѣка. Той остава за винаги паметенъ. Срѣщате нѣкой старецъ, на 70—80 годишна възрасть, но щомъ стане дума за любовьта, той започва да ви разправя, че като билъ младъ, една красива мома го погледнала така, че и до днесъ не може да забрави този погледъ. Очитѣ й били огънь, който и до днесъ топли сърдцето му. — Той е почувствувалъ погледа на любовьта, но не я разбралъ. Очитѣ на красивата мома не сѫ любовьта, но презъ очитѣ на тази мома е миналъ Божествениятъ пламъкъ на любовьта. Той живѣе въ душата на човѣка и оттамъ излиза навънъ. Ето защо, дето видите Божественото, въ мѫжъ или въ жена, спрете се да го погледате. То прави нѣщата красиви. Турцитѣ казватъ: Благословение е за човѣка да гледа красивото въ свѣта. Съвременнитѣ хора още не разбиратъ любовьта, вследствие на което сѫ, изопачили и най-красивитѣ нѣща. Тази е причината, поради която тѣ изпадатъ въ голѣми заблуждения и противоречия. — Не, срещнете ли любовьта, спрете се и благодарете, че сте я видѣли. Не питайте, коя е тази красива мома или момъкъ, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога нѣма да намѣрите майката на любовьта. Красивата мома и красивиятъ момъкъ, които срѣщате, сѫ изразъ само на любовьта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи на физическия, нито на духовния свѣтъ, но се проявява чрезъ тѣхъ. Красотата е достояние на Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ тя трае кратко време, въ духовния свѣтъ остава за по-дълго време, а въ Божествения свѣтъ — за вѣчни времена. Красотата е идеалъ за човѣка. Той се стреми къмъ красивото въ свѣта, като къмъ свой идеалъ. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постѫпки, това е идеалътъ на човѣшката душа. Красотата радва човѣка. Лошото за човѣка седи въ това, че при всѣко изпитание той губи радостьта, силата си и казва, че всичко е празна работа. — Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивитѣ мисли и чувства, които даватъ тласъкъ въ живота ви. Тѣ сѫ онази свѣтлина, онзи пламъкъ, който излиза отъ очитѣ на красивата мома и на красивия момъкъ. Колкото пѫти и да срещнете красотата, изразъ на любовьта, спрете се предъ нея, не я отминавайте. Ако първия пѫть се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори пѫть и ще се задържи за по-дълго време при васъ. Сега, азъ желая всички да бѫдете захласнати отъ любовьта, безъ да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовьта, да забравите, че сте тръгнали нѣкъде да правите зло. Запримѣръ, нѣкой тръгналъ да отмъщава на брата си, но на пѫтя срѣща любовьта — красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнатъ предъ нея и забравя, че е тръгналъ да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: Има Богъ въ свѣта, има любовь, има защо да се живѣе. Радостенъ и доволенъ, той продължава своя пѫть. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърть. Който отрича живота, той приема смъртьта. Това е неизбѣ- женъ законъ. Следъ живота иде смъртьта, а следъ смъртьта — животътъ. Каже ли нѣкой, че не иска да живѣе, той кани смъртьта при себе си. Обаче, това не е правилно разбиране. Така не се живѣе. Така живѣятъ само своенравнитѣ деца, които се сърдятъ на баща си, на майка си, на близкитѣ си, че не имъ даватъ всичко, каквото желаятъ. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днесъ? Едно време, когато създавалъ животнитѣ, Богъ създалъ и слона, но дребно, малко животно, не като сегашниятъ слонъ. Хората го преследвали, гонили го, използували го. Недоволенъ отъ положението си, слонътъ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, дотегна ми този животъ, да ме преследватъ хората и голѣмитѣ животни. Направи ме голѣмо животно, че още отдалечъ да внушавамъ страхъ, всички да бѣ- гатъ отъ мене. Богъ чулъ молбата му и го направилъ голѣмо, едро животно, какъвто го виждаме днесъ. И при това положение, обаче, хората го използуватъ, впрѣгатъ го на работа. Значи, като малки, вие ще имате единъ родъ мѫчнотии. Като голѣми, ще имате другъ родъ мѫчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бѫдете господари. Кой слонъ досега е станалъ господар? Съвременнитѣ хора иматъ сѫщото желание, като на слона, да се освободятъ отъ едно положение, отъ влиянието на дадени условия и да станатъ господари. Каквото и да правятъ, тѣ никога нѣма да се освободятъ отъ влиянието на условията, при които сѫ поставени да живѣятъ. Ако се освободятъ отъ едни условия, ще попаднатъ подъ други, Колкото красивата мома може да се освободи отъ момцитѣ, красивиятъ момъкъ — отъ момитѣ, гладниятъ — отъ мисъльта за хлѣба, толкова и вие можете да се освободите отъ влияния, —Ама нѣма ли воля човѣкъ? — Човѣкъ има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволилъ глада си, той мисли за хлѣбъ, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкътъ казва: Ще се оженя! Женитбата подразбира задоволяване на глада въ човѣка. Не задоволи ли глада си по нѣкакъвъ начинъ, той е осѫденъ на смърть. Така трѣбва да разбирате нѣщата. Щомъ си гладенъ, ще влѣзешъ въ гостилница, ще се нахранишъ и ще блгодаришъ, че яденето е било вкусно. Следъ това ще отидешъ на работа. По сѫщия начинъ благодарете и вие, когато срѣщате красиви моми и момци, които сѫ внесли нѣщо добро въ душата ви, дали сѫ ви потикъ къмъ възвишеното въ свѣта. Каквато и да е красотата, тя внася нѣщо хубаво въ човѣшката душа. Красотата е едно отъ великитѣ блага на живота. Като ученици, вие трѣбва да вървите въ правия пѫть, безъ никакви отклонявания. Всѣко отклоняване води къмъ лоши последствия. Вървите по единъ стръменъ, планински пѫть, но пожелавате да се отклоните, да вземете другъ, по-лекъ пѫть. Въ желанието си да намѣрите по-лекъ пѫть, вие задръствате нѣкѫде и съ часове се лутате, докато изѣзете на пѫтя, отъ който сте се отклонили. Презъ това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не сѫ разработили всички пѫтища, или защо сѫ допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пѫтя, по който бѣхте тръгнали? Той бѣше най-краткиятъ пѫть. По него сѫ минавали много планинци. Той е изпитанъ пѫть. Щомъ си се отклонилъ отъ правия пѫть, ти самъ се натъквашъ на мѫчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдашъ, ти или трѣбва да минешъ направо презъ пѫтя, който е изпитанъ, или като се отклонишъ, отново да се върнешъ по сѫщия пѫть. Днесъ всички хора правятъ известни отклонявания, голѣми или малки. Лошото не е въ отклоняването, но въ нежеланието на човѣка да се изправи, да се върне назадъ и да започне оттамъ, отдето се е отклонилъ. Запримѣръ, нѣкой се е родилъ за земедѣлецъ, а става музикантъ. Той ходи натукъ - натамъ, лута се, но нищо не излиза отъ неговата музика. Най-после напуща музиката и става земедѣлецъ. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виденъ музикантъ. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, съ доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавитѣ плодове. Като влѣзе вѫтре, ще го угости съ сладкитѣ плодове на своята градина. Каква по-хубава музика отъ тази може да очаквате? Ако нѣкой отъ вашитѣ гости сѫ добри музиканти, ще ви посвирятъ съ цигулката си и ще задоволятъ вашия гладъ за музика. Вие ще ги задоволите съ плодоветѣ си, а тѣ — съ своята музика. Щомъ сте дошли на земята да се учите, вие трѣбва да знаете, коя дарба е най-силно развита въ васъ и съ нея да започнете. Работете първо съ силнитѣ дарби и постепенно пристѫпвайте къмъ слабитѣ. Сега, като ученици, вие трѣбва да се пазите отъ еднообразието. Учите ли, молите ли се, избѣгвайте еднообразието. То действува убийствено върху човѣка. Единъ албанецъ напусналъ Албания, за да избѣга отъ боба, който навсѣкѫде му предлагали. На гости ли ще отиде, бобъ ще му предложатъ. На гостилница ли отиде, пакъ бобъ. Единъ день решилъ да замине за Цариградъ, да избѣга отъ боба. Обаче, какво било очудването му, когато още на първата гостилница, въ която влѣзълъ, му предложили пакъ бобъ. Той гръмналъ съ револверъ въ чинията си и избѣгалъ навънъ. Пазете се отъ еднообразието, но пазете се и отъ критиката. Защо трѣбва да бързате съ мнението си за картината на нѣкой художникъ?—Той едва е сложилъ нѣколко чърти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. — Ние разбираме, какво ще излѣзе отъ тази картина.— Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена. И тъй, когато се произнасяте за живота, казвамъ: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни сѫщества работятъ върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение отъ господаря на живота, който, отъ време на време, ви поканва да вземете участие въ общата работа. Приятно е на човѣка да работи върху картината на живота. Тази работа внася въ него потикъ къмъ великия, цѣлокупния животъ, а съ това заедно и мисъльта му закрепва. Безъ мисъль, безъ любовь животътъ е безпредметенъ. Колкото по-голѣма е любовьта на човѣка, толкова и мисъльта му е по-обширна, толкова и животътъ му е по-приятенъ. Ако любовьта на човѣка е малка, и мисъльта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъль създава нещастия за човѣка. Изобилната любовь ражда изобилния животъ; изобилниятъ животъ ражда великата мисъль; великата мисъль пъкъ прави човѣка щастливъ. Щастието и нещастието въ живота вървятъ едно до друго. Ако човѣкъ не е свързанъ съ любовьта, ако животътъ му не произтича отъ нея и ако мисъльта му не е свързана съ живота, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. Той ще се намѣри въ единъ мъртавъ свѣтъ. Всички имате тази опитность, но не трѣбва да я повтаряте. Пролайте опитноститѣ, които имате, за да си купите скѫпоценния бисеръ на живота, който ще ви направи щастливи. Какво нѣщо е бисерътъ? — Бисерътъ не е нищо друго, освенъ правилно разбиране на живота. Като не може вѣрно да реши задачитѣ си, човѣкъ казва, че най-добре е да се откаже отъ живота. — За да се откаже отъ нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да постави на негово мѣсто нѣщо по-високо. Не е ли намѣрилъ нѣщо по-високо отъ живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ на това, което днесъ му е дадено. Той е изпратенъ на земята въ едно велико училище и трѣбва да е доволенъ, че има възможность да се учи. — Ама не съмъ пръвъ. — Пръвъ или последенъ, това нищо не значи. Достатъчно е, че можешъ да учишъ. Въ всѣко училище има и първи, и последни ученици. Все трѣбва единъ отъ ученицитѣ да бѫде последенъ, т. е. на опашката. — Кой ще бѫде последниятъ? — Който е дошълъ последенъ и който е съ най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачитѣ на последното мѣсто правилно, единъ день главата и опашката ще се събератъ на едно мѣсто. Това е цельта и на съвременната наука. И тъй, когато енергията отива отъ главата къмъ опашката, образува се единъ крѫгъ. При това преминаване на енергията се произвежда свѣтлина. Значи, свѣтлината върви отъ главата къмъ опашката. Опашката представя човѣшкия умъ. Който не разбира значението на човѣшкия умъ, той не иска да бѫде опашка. Той счита за обида да бѫде опашка въ живота. Въпрѣки това, гениалнитѣ хора сѫ все опашки. Когато говоримъ за нѣкой гениаленъ човѣкъ, нѣма да казваме, че той е опашка, но ще ка- жемъ, че той е гениаленъ човѣкъ, съ отличенъ умъ. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очитѣ си на една и на друга страна, човѣкъ е здравъ. Щомъ престане да движи очитѣ си, рѫцетѣ и краката му преставатъ да се движатъ, и той се вдървява, минава за мъртавъ човѣкъ. Добре е човѣкъ да се движи, но движенията му трѣбва да бѫдатъ правилни и разумни. Сега, дали ученикътъ е пръвъ или последенъ въ училището, не е важно. Дали е свършилъ съ отличие или съ срѣденъ успѣхъ, не е важно. За него е важно да учи, да върви напредъ. Има случаи, когато нѣкой ученици сѫ последни въ училището, а първи въ живота. Други пъкъ сѫ първи въ училището, а последни въ живота. Като ученици, вие трѣбва да учите, да разбирате предметитѣ, които ви се преподаватъ. Това се изисква и отъ обикновения ученикъ, и отъ окултния. Окултенъ ученикъ е онзи, който познава себе си, т. е. познава силитѣ и спо- собноститѣ, съ които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своитѣ слабости. Той знае, кое е станало причина нѣкъде въ миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикътъ знае и своитѣ добри чърти. Не само това, но окултниятъ ученикъ разбира законитѣ на природата и живѣе съобразно тѣхъ. Щомъ се намѣри всрѣдъ природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага съ ключоветѣ на природата и знае, какъ да се лѣкува. Той познава тревитѣ, цвѣтята и тѣхнитѣ лѣчебни свойства. Като ви набюдавамъ, виждамъ, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начинъ. — Не, по физически по механически начинъ ще разберете и придобиете само една трета отъ нѣщата. Иска те ли да придобиете нѣщо повече, ще влѣзете въ областьта на духовния свѣтъ. Искате ли да придобиете всичко, ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Тамъ нѣщата се придобиватъ напълно, сто на сто. Вие сами не сте доволни отъ вашитѣ възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че тѣ не работятъ, не даватъ никакви резултати. Какво трѣбва да направите, за да проработятъ вашитѣ възгледи? Вие трѣбва да внесете повече свѣтлина и широта въ възгледитѣ си. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на вашитѣ възгледи. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, нека приложи своитѣ възгледи, да види, доколко може да се лѣкува съ тѣхъ. Какво прави ученикътъ? Щомъ се разболѣе, той търси лѣкарь да му помогне. Едно трѣбва да имате предъ видъ: дали лѣкарь ще ви лѣкува, или вие сами, преди всичко, трѣбва да знаете причината на болестьта. Който не знае причината на дадена болесть, той не може да я лѣкува. Всѣка болесть има своя далечна или близка причина. Намѣрете причината и я отстранете. Щомъ отстраните причината на болестьта, и самата болесть ще изчезне. Ако нѣкога сте се присмѣли на болестьта на нѣкой човѣкъ, тази болесть непременно ще ви посети. Намѣрете човѣка, на когото сте се присмѣли, искайте извинение отъ него. Щомъ се извините и докажете, че влизате въ положението на страдащитѣ, болестьта ще ви напусне. Въ каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трѣбва да се учите, разумно да се ползувате отъ условията. Съвременнитѣ хора искатъ да се освободятъ отъ страданията си, да забравятъ своето минало. Това може да се постигне само чрезъ любовь. Тѣ трѣбва да бѫдатъ отзивчиви къмъ страданията на своитѣ ближни, да гледатъ на тѣхъ като на братя. Когато между хората се възстановятъ братски отношения, страданията имъ изчезватъ. Както по-голѣмиятъ, по-учениятъ, по-силниятъ братъ въ единъ домъ помага на по-слабитѣ, така и въ по-голѣмитѣ единици — общества и народи, хората могатъ да спазватъ сѫщитѣ отношения. Природата балансира своитѣ сили. Тя разполага съ всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това положение страданията сѫ неизбѣжни. Невъзможно е човѣкъ да живѣе на земята, на физическия свѣтъ безъ страдания. Обаче, има ли Божествената Любовь въ себе си, той може да бѫде щастливъ и въ ада, и на небето. Единствена тя е въ състояние да организира всички сили въ човѣка, за да ги използува разумно. Всички хора се страхуватъ отъ влияния. Ако имъ се каже, че нѣкой човѣкъ е лошъ, че има лоши влияния, тѣ ще се изплашатъ. — Не, не казвайте на човѣка, че е лошъ, или че е черенъ, но запитайте го, колко хиляди лева е далъ за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е отъ най-скѫпитѣ бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Както виждате злото въ другитѣ хора, така трѣбва да го виждате и въ себе си. Не е въпросъ да виждате злото и да се сѫдите, но вие трѣбва да разбирате произхода му и да го избѣгвате. Нѣкой върви по улицата, но бърза. Срѣща го единъ човѣкъ и се блъска въ него. Първиятъ се разгнѣви, защо го бутнали. Кой е виновенъ, че сѫ те бутнали? — И двамата сѫ виновни: първиятъ е виновенъ, че бърза много, а вториятъ, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пешъ. — Защо се блъскатъ хората? — Защото сѫ изгубили пространството, разстоянието, на което трѣбва да стоятъ единъ отъ другъ. Измѣнятъ ли тия разстояния, страданията неизбѣжно ги следватъ. Следователно, когато човѣкъ иска да се прояви, трѣбва да му дадете пространство и свобода, просторъ. Нѣкой иска да пѣе, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му мѣсто на сцената, и той ще излѣзе да пѣе. — Ама не пѣе хубаво.— Изслушайте го безъ присмѣхъ. Ако днесъ не пѣе хубаво, въ бѫдеще ще излѣзе отъ него добъръ пѣвецъ. Другъ пъкъ иска да чете нѣщо. Дайте му потикъ да чете, да се упражнява. Единъ день той ще излѣзе по-добъръ четецъ, отколкото е днесъ. Умнитѣ, силнитѣ трѣбва да помагатъ на невежитѣ, на слабитѣ. Всѣкога желайте доброто на своя ближенъ, за да желаятъ и вашето добро. Единъ старецъ отишълъ при единъ младъ момъкъ да го остриже. — Знаешъ ли да стрижешъ?—Зная, разбира се. Момъкътъ взима ножицитѣ и стриже, както му падне. Поглежда се дѣдото въ огледалото, но остава недоволенъ. Следъ това той отива при майсторъ бръснарь, който остригва косата му до кожа, но трѣбвало да минатъ месеци, за да израсте нова коса на дѣдото. Кѫде е погрѣшката му? Той искалъ да мине безъ пари. Ако бѣше отишълъ при бръснаря, щѣше да плати известна сума, но нѣмаше да става нужда да оголва главата си. Смѣшно е положението, въ което дѣдото е изпадналъ, но често и вие изпадате въ такова положение. Като се отклоните отъ правия пѫть, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголватъ. и следъ това трѣбва да търсите майстори, да изправятъ погрѣшката ви. Окултниятъ ученикъ често се натъква на стригачи, които стрижатъ безпощадно и причиняватъ голѣми пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, безъ да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пѫтя си. Както и да мисли човѣкъ, въ даденъ случай мисъльта му е права. Като мине презъ голѣми изпитания, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. За дадения случай той е правъ, но не и въ абсолютния смисълъ на думата. Другъ пъкъ се оженилъ и е нещастенъ въ женитбата си. Той казва: Нѣма щастие въ свѣта. — Правъ си. — Нѣма честни хора въ свѣта. —Правъ си. Този човѣкъ се е натъкналъ на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че нѣма честни хора въ цѣлия свѣтъ. Обаче, като помисли добре, той самъ ще се убеди въ противното. Свѣтътъ не се състои отъ десеть души. Милиарди хора има въ свѣта, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Нѣкой казва: Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. -Това сѫ хиперболи, фигури на речьта. Въ сѫщность, нѣщата не сѫ така, както се представятъ. Като искашъ да отидешъ нѣкѫде, все ще намѣришъ мѣсто. Фигуритѣ на речьта показватъ, че човѣкъ понѣкога е наклоненъ да преувеличава нѣщата, а понѣкога — да ги намалява. Нѣкой казва за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе. Другъ пъкъ казва, че всичко може да постигне. — И дветѣ нѣща не сѫ вѣрни. Човѣкъ е дошълъ на земята да направи нѣщо. Следователно, искашъ ли да станешъ ученъ, кажи въ себе си: Азъ мога да стана ученъ. Кажи и започни да учишъ. Така можешъ да станешъ и философъ, и поетъ, и музикантъ, но отъ тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го въ себе си, но не го изнасяйте предъ хората. Кажете ли на нѣкого, че искате да станете философъ, и говорите много за философия, тази философия ще избѣга отъ васъ. Това е единъ отъ окултнитѣ закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте къмъ тѣхното реализиране. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, безъ да се спирате върху мисъльта, доколко сте напреднали, или дали сте вече къмъ края на развитието си. Въ който моментъ помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човѣка на всѣка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявитѣ на човѣка сѫ различни, но не и силитѣ, които се съдържатъ въ него. Нѣкога човѣкъ ще се прояви като добъръ, а нѣкога — като лошъ. Обаче, само единъ пѫть въ живота си човѣкъ може да се прояви истински добъръ и единъ пѫть—истински лошъ. Това се дължи на силитѣ и способноститѣ въ човѣка, които постепенно се издигатъ до своя зенитъ и постепенно слизатъ надолу. Запримѣръ, Толстой е писалъ много романи, но единъ е романътъ „Война и миръ“. Той представя зенита на неговото творчество въ областьта на романитѣ. Най хубавиятъ романъ на Викторъ Хюго е „Клетницитѣ“, на Сенкевичъ — „Камо Грядеши“. Когато нѣкой писатель, поетъ или музикантъ дойде до зенита на своето творчество въ известна область, по-високо отъ нея не може да се качи. Тази точка представя плодъ, който е завързалъ и узрѣлъ. Щомъ стигне върха на своето творчество въ дадена область, писательтъ трѣбва да мине въ друга. Остане ли още въ първата область, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ. Човѣкъ непрестанно расте отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ сила въ сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате въ заблуждение. Човѣкъ всѣкога има какво да учи. Едва сега вие влизате въ ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Ако мислите, че сте млади, вие пакъ се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Младъ е онзи човѣкъ, който има правилни отношения къмъ природата. Младъ е онзи, който нѣма никакви противоречия, който има абсолютна вѣра. Каквото се каже на този човѣкъ, той напълно вѣрва. Младиятъ има само едно разбиране за живота. Той се рѫководи отъ своитѣ вѫтрешни чувства, отъ гласа на своето разумно сърдце. Каквото сърдцето му каже да направи, така постѫпва. Младиятъ казва: Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си. Това е любовь. Стариятъ, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада въ голѣми противоречия и заблуждения. Днесъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора говорятъ за братство, за братски животъ. —Братскиятъ животъ представя градина, въ която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не сѫ израсли изведнъжъ. Години наредъ градинарьтъ е посаждалъ дръвче следъ дръвче, докато дойде до известенъ резултатъ. Следователно, ако и вие, день следъ день, посаждате въ своята Божествена градина — въ душата си, свѣтли мисли и чувства, тѣ непременно ще израстатъ. Който има плодове въ градината си, той не може да се разочарова. Като нѣматъ придобивки, мнозина дохождатъ до отчаяние и обезсърдчение и казватъ: Нѣма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде сѫщото, каквото и окултната школа. — Не, голѣма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъцитѣ на предпотопнитѣ животни, а окултната школа изучава животнитѣ въ сегашния имъ видъ, както и тия, които сега се раждатъ. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния животъ, както днесъ се проявява. Съвременнитѣ религии сѫ остатъци отъ езичеството, вследствие на което, като форми, тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Днесъ хората се нуждаятъ отъ наука, да изучаватъ живота тъй, както всѣки моментъ се проявява. Религията е нѣщо установено, неизмѣнно, а ние знаемъ, че само мъртвитѣ не се измѣнятъ: нито растатъ, нито се смаляватъ. Житното зърно, обаче, посадено въ земята, израства, класи и узрѣва. Ученикъ е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозенъ. Като влѣзе въ черкова, религиозниятъ започва да се кръсти. Ако се кръсти само, безъ да мисли, той нищо не придобива. Кръстътъ подразбира, че човѣкъ трѣбва да мисли съ ума си, да чувствува съ сърдцето си, да работи съ волята, съ душата и съ духа си. Не впрегне ли тия сили въ себе си на работа, той не се е кръстилъ, но механически е движилъ рѫката си. Сега, мнозина се спиратъ на своето минало, дали сѫ били добри или лоши. Окултната наука не се занимава съ тия въпроси. Тя изисква отъ човѣка да учи. Въ свѣта и злото, и доброто иматъ смисълъ. Лошото седи въ това, че понѣкога злото е по-голѣмо, отколкото трѣбва. Докато е на огнището, огъньтъ е потрѣбенъ. Щомъ излѣзе отъ огнището, той става опасенъ, може да обхване цѣлата кѫща. Когато излѣзе отъ своето огнище, и любовьта става опасна. Когато излѣзе отъ своето корито, и животътъ става опасенъ. Животътъ е рѣка, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота отъ брѣговетѣ му, той става опасенъ — завлича растения, животни и хора. Изобилниятъ животъ, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тѣхното правилно растене. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ изобилие: изобилие на животъ, на мисли, на чувства. Изобилието трѣбва да облагодетелствува, както отдѣлния човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Следователно, искате ли да се ползувате отъ изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щомъ можете да учите при тия условия, вие сте ги използували разумно. Следъ това ще ви се дадатъ по-добри условия. Условията, при които живѣете, сѫ предметно учение за васъ. Гледайте да не ги пропуснете, безъ да научите нѣщо. За всичко благодарете на Бога, безъ да Му разправяте, че сте грѣшни, или че хората не ви обичатъ и т. н. Това сѫ излишни разговори. Богъ знае това по-добре отъ васъ. Има смисълъ човѣкъ да се изповѣдва, но той трѣбва да отиде при всички хора, които е обидилъ, изнасилилъ, онеправдалъ и да изправи погрѣшката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение и да се върне дома си спокоенъ, съ вѫтрешенъ миръ и радость, съ готовность за новъ животъ. И тъй, приложете правилото: всѣки день да се изповѣдвате предъ себе си и веднага следъ това да пристѫпите къмъ изправяне на своитѣ погрѣшки. Ще кажете, че лесно се говори, но мѫчно се прилага. —Ако това не можете да направите, какъ бихте понесли грѣшкитѣ на своето далечно минало? Нѣкои искатъ да знаятъ своитѣ минали прераждания, за да се изправятъ. Тѣ не могатъ да понесатъ и изправятъ грѣшкитѣ, на които всѣки день се натъкватъ, че ще изправятъ миналото си. Ако знаете своитѣ минали животи, вие ще се спънете. И бѫдещето може да спъне човѣка, както и миналото. И въ бѫдещето на човѣка има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живѣе правилно, човѣкъ незабелязано прониква въ миналото си и го изправя, като същевременно чертае добъръ бѫдешъ животъ. За да открие своитѣ тайни, природата изисква отъ човѣка чистота, доволство и правилно разбиране на живота. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Исти на. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 12 декемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  14. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА. Размишление върху радостьта. Сега ще прочета 140. Псаломъ, върху който да размишлявате цѣла седмица. Спирайте се на Вѫтрешната, а не на външната страна на Псалома. Ако го изучавате по буква, нищо нѣма да научите. Представете си, че ви се даде темата, да опредѣлите конкретно, какво нѣщо е истината. Какво ще кажете? Какво може всѣки ученикъ да каже или да напише за истината? Като ученици, вие трѣбва да дойдете до най-простото разбиране на истината, както и на всички важни въпроси въ живота. Само по този начинъ можете правилно да се развивате. Да се развива човѣкъ, това значи, умътъ му да укрепва, да дойде до положение да разбере истината въ нейната пълнота. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи, да развива ума и сърдцето си, да разбира истината и да я прилага. Запримѣръ, какво ще разберете, ако ви се каже, че човѣкъ нѣкога е живѣлъ въ огъня, както днесъ живѣе въ въздуха? Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ водата, както рибата живѣе днесъ въ водата. Какво ще разберете отъ тѣзи твърдения? Човѣкъ постепенно е промѣнялъ срѣдата, въ която е живѣлъ, докато е слѣзълъ най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живѣешъ въ нея, това сѫ две различни положения. Какъ ще разберете това? За да разберете тия нѣща, вие трѣбва да имате умъ, да сте дошли до високо разбиране на нѣщата. Тѣзи въпроси не сѫ за деца, тѣ сѫ за възрастни хора, които иматъ зрѣлъ умъ. Това не подразбира, че децата трѣбва да се откажатъ отъ тази философия. Не мислете, че всичко изведнъжъ ще ви стане ясно. Това е неестественъ процесъ. То е все едно да изисквате отъ окото си да възприеме всичката слънчева свѣтлина. Това е невъзможно. За васъ е важно два - три лѫча да влѣзатъ въ очитѣ ви и да се ползувате отъ тѣхъ. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои отъ васъ сѫ недоволни, защото не сѫ учени. Тѣ мислятъ, че за да бѫдатъ учени, непременно трѣбва да са свършили гимназия и университетъ. Всѣки може да бѫде ученъ, ако се стреми къмъ знанието съ радость. Докато учението радва човѣка, то е постижимо за него. Престане ли да се радва, то се отдръпва отъ него. За този човѣкъ знанието е непостижимо. Този законъ се отнася и до здравето на човѣка. Докато човѣкъ се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него. Щомъ престане да се радва и да не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсѫтствува, тамъ болестьта присѫтствува. Следователно, човѣкъ се движи между две състояния, които постоянно се смѣнятъ: радость и скръбь. Докато се радвашъ и надѣвашъ, че можешъ да станешъ ученъ човѣкъ, радостьта ти е на мѣсто. При това положение ти всѣки день ще придобивашъ по нѣщо. Щомъ се усъмнишъ въ придобиване на знанието, ти започвашъ да се обезсърдчавашъ Щомъ дойде обезсърдчението, съ него заедно иде и скръбьта. Тогава и знанието се отдръпва. При радостьта и вѣрата въ постижение на нѣщата, човѣкъ печели, придобива нѣщо. При обезсърдчението и скръбьта, той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва. Щомъ отнемете ябълката му, то скърби. На какво се дължи недоволството? — На непостигнато желание. Искате ли да помогнете на човѣка, да го освободите отъ недоволството, насърдчете го, дайте му възможность да постигне своето желание. Нѣкой се обезсърдчилъ, че не може да свърши училище. Кажете му, че следъ нѣколко години ще свърши благополучно. Нека посещава училището, нека учи, той самъ да види, какви препятствия има вѫтре и вънъ отъ себе си, да познае своитѣ сили и способности. Кажете ли му, че нѣма да свърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежътъ е важенъ въ човѣка. Като се стреми къмъ известна цель, която не може да постигне, човѣкъ придобива други нѣща, които го ползуватъ Казвайте на човѣка, че може да постигне желанието си. Никога, обаче, не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате, какъ единъ грѣшенъ човѣкъ пада и става. Не му казвайте, че не може да стане праведенъ човѣкъ. Правдата, светостьта сѫ постижими нѣща. Отъ съзнанието на човѣка зависи въ единъ день да стане праведенъ и светъ човѣкъ, и въ единъ день да се огрѣши. Съвременнитѣ хора говорятъ за реал- ностьта и казватъ, че реални нѣща сѫ тия, които могатъ да се постигнатъ. - Не, всѣко постигнато нѣщо не представя още самата реалность. Когато постигне нѣщо, човѣкъ се радва. Радостьта внася разширение въ съзнанието. Щомъ постигне нѣщо, човѣкъ става доволенъ. Докато се надѣватъ, че могатъ да постигнатъ нѣщо, хората сѫ доволни, радостни. Въ който день се усъмнятъ въ постигане на своитѣ желания, тѣ ставатъ недоволни и скръбни. За да не дойдатъ до това положение, хората не трѣбва да поставятъ никакви прегради на своитѣ идеали. Не се противопоставяйте на великия редъ и порядъкъ на природата! Като говоря за този процесъ, имамъ предъ видъ човѣшката съвѣсть. Съвѣстьта е особенъ инструментъ, особена мѣрка, съ която точно се измѣрва сѫщината на нѣщата. Отъ тази мѣрка зависи степеньта на човѣшката радость, както и количеството на неговитѣ придобивки. Колкото по-развита е съвѣстьта на човѣка, толкова по-ясни сѫ неговитѣ мисли, чувства и действия. Отъ развитието на човѣшката съвѣсть зависятъ правилнитѣ или неправилни отношения на човѣка къмъ Първата Причина. Когато съвѣстьта измѣрва нѣщата, и човѣкъ разбере, че не е постѫпилъ право, той става недоволенъ. Външно недоволниятъ е навѫсенъ, киселъ. Обаче, недоволството нѣма нищо общо съ песимизъма. Песимизъмътъ е паталогическо състояние въ човѣка, което се лѣкува по особенъ начинъ. Свѣтскитѣ хора изучаватъ живота, както и религиознитѣ го изучаватъ. Обаче, време е вече последнитѣ да се простятъ съ старитѣ форми на религията. Религията представя крайния предѣлъ на материалния животъ. Когато сѫ уреждали материалния си животъ, хората сѫ създали религията. Казватъ, че религията свързва хората съ Бога. —- Какъ става това свързване, не знаемъ. Преди всичко, свързването е чисто материаленъ процесъ. Не е лошо да бѫде човѣкъ свързанъ съ Първата Причина, съ хората, но той не може да се ползува отъ тази връзка. — Защо? — Защото вързаниятъ не може да мисли. Божествено нѣщо ли е религията или човѣшко? Религията е човѣшко нѣщо, понеже се измѣня. Тя се измѣня така, както мѣни думата си и не устоява на нея онзи, който е взелъ пари на заемъ, съ задължение да ги изплати следъ три месеца. При това задължение има две вѣроятности за неустояване на думата: или длъжникътъ не внася паритѣ на банкера на време, или банкерътъ иска паритѣ си преди изтичане на срока. Когато казвамъ, че нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ огъня, вие се запитвате, какъ е възможно това. Възможно е. Тогава свѣтлината е била срѣда за човѣка, както въздухътъ е днесъ негова срѣда. Свѣтлината е била гѫста като вода. Следователно, каквото водата представя днесъ за рибата, такова нѣщо свѣтлината е представяла за човѣка. Въ стремежа си да намѣри своята срѣда, човѣкъ е миналъ презъ всички срѣди: презъ свѣтлината, презъ водата, презъ въздуха. Като е слизалъ на земята, той е вървѣлъ по инволюционенъ пѫть. Сега минава по обратния пжть — по пѫтя на еволюцията. Тази е причината, поради която, това, което нѣкога е било срѣда за човѣка, днесъ е станало условие. Човѣкъ е излѣзалъ отъ твърдата материя, но не е останалъ да живѣе въ нея. Днесъ той използува твърдата материя като условие. Той копае, оре, разработва земята. Нѣкога водата е била срѣда за човѣка, но днесъ е условие. Когато водата престане да бѫде условие за човѣка, той ще придобие Вѣчния животъ. При това положение, водата ще бѫде реалность за човѣка. Тя ще извира отъ него. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е изворъ, имаме предъ видъ, че водата е влѣзла вече въ него и извира навънъ. Да живѣешъ въ водата като въ срѣда, да я използувашъ като условие за животъ и да я приемешъ въ себе си, за да изтича вънъ отъ тебе въ видъ на изворъ, това сѫ три различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Това сѫ отвлѣчени мисли, върху които трѣбва да размишлявате, за да обясните състоянията си, презъ които минавате. Казвате: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще си обяснимъ всичко. — Това е материално разбиране на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, вие ще бѫдете като дете, което е свършило първо отдѣление и минава за второ. По-горе отъ второ отдѣление, обаче, не можете да отидете. Такъвъ е законътъ на развитието. Колкото и да е училъ човѣкъ на земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е свършило първо отдѣление. Като отидете на онзи свѣтъ, ще постѫпите въ второ отдѣление. Щомъ свършите второ отдѣление, отново ще ви пратятъ на земята, да следвате трето отдѣление. Като свършите трето отдѣление, ще отидете на онзи свѣтъ, да следвате четвърто отдѣление. Първо и второ отдѣление съставятъ единъ завършенъ крѫгъ. Трето и четвърто отдѣление съставятъ другъ завършенъ крѫъ. Докато е на земята, човѣкъ е мѫжъ, следва въ първо отдѣление. Като отиде на онзи свѣтъ, той става жена, следва второ отдѣление. Като слѣзе на земята, той пакъ става мѫжъ, следва трето отдѣление. Щомъ замине за другия свѣтъ, става жена, следва четвърто отдѣление. Значи, въ първо отдѣление човѣкъ развива своя умъ, своитѣ умствени способности и сили. Въ второ отдѣление той развива своето сърдце. Обаче, въ природата съществува обратенъ процесъ, споредъ който, влѣзе ли въ невидимия свѣтъ, човѣкъ постъпва въ първо отдѣление и става жена. Щомъ слѣзе на земята, той постъпва въ второ отдѣление и става мѫжъ. Сега, това съ мисли за разсѫждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, презъ които минавате. Когато се чувствувашъ доволенъ, разположенъ, господарь на положението, ти си мѫжъ. Това не значи, че ти си въ формата на мѫжа, но минавашъ презъ неговото състояние. Мѫжъ е всѣки, който мисли и разбира нѣщата. Това прави мѫжа свободенъ. Когато се чувствувашъ недоволенъ, неразположенъ, ти минавашъ презъ състоянието на жената. Недоволниятъ всѣкога иска да се жени. Само недоволниятъ иска да се жени. Следователно, женитбата се дължи на недоволството на човѣка. Когато човѣкъ е лишенъ отъ нѣщо, когато му липсва нѣщо съществено, той иска да се жени. Въ този смисълъ, когато жената и мѫжътъ искатъ да се женятъ, тѣ съ все жени. Като изнасямъ тия положения, ни най- малко не казвамъ, че трѣбва или не трѣбва да се жените. Когато е недоволенъ, човѣкъ естествено търси нѣщо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човѣкъ все търси нѣкакъвъ идеалъ въ живота си. Докато е младъ, той мечтае, фантазира, че ще намѣри своя възлюбенъ, който ще осмисли живота му. Щомъ намѣри възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цвѣтя, подаръци, докато единъ день се разочарова въ него и види, че не е намѣрилъ това, което търси. Като мисли, че е намѣрилъ своя идеалъ, човѣкъ първо се очарова, а после се разочарова и изпада въ положението на Иоанъ Веслей, виденъ рефор- маторъ въ областьта на религията, който се оженилъ за една англичанка, но три деня следъ това казалъ на приятеля си: Не струва човѣкъ да се жени. Не намѣрихъ тази, която търсихъ. Единъ младъ момъкъ отишълъ при него и му казалъ, че се влюбилъ въ една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Иоанъ Веслей му отговорилъ: Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живѣе съ Христа, но не и съ тебе. И тъй, каквото е отношението на човѣка къмъ външнитѣ хора, такова е отношението му и къмъ себе си. Тази е причината, поради която понѣкога човѣкъ е недоволенъ отъ известни свои постижения. Следъ като дълго време се е стремилъ да постигне нѣщо, щомъ го постигне, той става недоволенъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако е недоволенъ отъ своя възлюбенъ, за когото се е оженилъ? Въ живота този въпросъ се разрешава чрезъ разводъ. Хората могатъ да се развеждатъ и отъ идеитѣ си. Въ Евангелието този въпросъ се решева по следния начинъ: човѣкъ има право да се разведе отъ една идея само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. На сѫщото основание казвамъ: Мѫжътъ има право да се разведе съ жена си само тогава, когато тя го отдалечава отъ Бога. И жената има право да се разведе съ мѫжа си само тогава, когато той я отдалечава отъ Бога. Въ широкъ смисълъ на думата, подразбирамъ: Отхвърли отъ себе си всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които те ограничаватъ, които спъватъ твоето развитие, които те отдалечаватъ отъ Бога. Сега, всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, както и къмъ цѣлото човѣчество. Какво представя любовьта? Любовьта представя отношения между души, които живѣятъ въ видимия и невидимия свѣтъ. Когато изразява любовьта въ нейната пълнота, човѣкъ изпитва голѣмо доволство. Всѣко нѣщо, което повдига душата къмъ Бога, е любовь. Всѣка идея, която повдига човѣка и хвърля свѣтлина въ неговия умъ, е плодъ на любовьта. Любовьта преобразява човѣка. Тя може да измѣни и най-голѣмия пияница. Щомъ любовьта го посети, той веднага се отказва отъ пиенето и тръгва следъ нея. Той се отказва отъ вино, отъ месо и се обявява за въздържатель. Каквито теории да му проповѣдватъ за ползата отъ виното и отъ месото, той никого вече не слуша. Веднъжъ е опиталъ тия нѣща, той не иска да се връща къмъ тѣхъ. Той знае, че по-добра храна отъ хлѣба и по-добро питие отъ водата не сѫществуватъ. Всички храни произ- лизатъ отъ житото. Житото представя първичната материя, която е дала потикъ на органическия свѣтъ. Този потикъ е Божественъ. Следователно, който иска да приеме този потикъ въ себе си, той трѣбва да се храни съ жито. Който се оплаква, че объркалъ смѣткитѣ си и не може да намѣри правия пѫть на живота, той трѣбва да се храни съ жито. Житото е въ състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичкитѣ си работи. — Вѣрно ли е това? — Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нѣщата, човѣкъ трѣбва да ги опита. Иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползуватъ. Има противоречия въ живота, които сѫ необходими. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все трѣбва да бѫде лишенъ отъ нѣщо, да му недостига нѣщо. Това, което му недостига, ще бѫде потикъ въ живота му. Недоволството е необходимъ елементъ въ човѣшкия животъ, както и въ цѣлата природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша. Ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда. Носътъ е недоволенъ, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нѣщата. Езикътъ се оплаква, че само вкусва нѣщата, а не може да мисли, да чувствува. Кое положение трѣбва да заеме човѣкъ: положението на око, на ухо, на носъ, на езикъ, на мозъкъ или на сърдце? При каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Смѣлъ човѣкъ е онзи, който мисли право. Който обича истината и мисли за нея, той е смѣлъ, безстрашливъ човѣкъ. Искате ли да бѫдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва. Напуснете онази религия, онази наука, които ви свързватъ. — Какво трѣбва да правя?—Люби Бога. Който иска да люби Бога, а е свързанъ за нѣщо, той не може да прояви любовьта си. Щомъ иска да прояви любовьта си, той трѣбва да разкѫса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? — Когато се освободи отъ него, т. е. когато се скѫса връзката, съ която детето е било свързано въ утробата й. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страхъ за себе си, отколкото любовь къмъ детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици, вие трѣбва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своитѣ състояния. Ще кажете, че това не се отнася до васъ. — Именно до васъ се отнася. За васъ е важно, какво трѣбва да правите сега. Ще учите. Ако сте на земята, ще бѫдете мѫжъ или жена въ първо отдѣление. Ако сте въ невидимия свѣтъ, ще бѫдете мѫжъ или жена въ второ отдѣление. Дали човѣкъ е горе или долу, той ще бѫде или мѫжъ, или жена, или дете. Мнозина казватъ, че не искатъ да бѫдатъ нито жени, нито деца. Тѣ искатъ да бѫдатъ мѫже. — Отъ човѣка зависи, какъвъ да бѫде. Споредъ това, което носи въ себе си, човѣкъ може да бѫде мѫжъ, жена или дете. Други пъкъ не искатъ да бѫдатъ мѫже. Слушате нѣкой мѫжъ да казва, че втори пѫть иска да се роди жена, да седи въ кѫщи на топло, да посрѣща и изпраща мѫжа си. Дотегнало му цѣлъ день да тича нагоре—надолу, да се грижи за прехраната. Дотегнало му да ходи по бойнитѣ полета да воюва. Другъ пъкъ иска да бѫде дете, да му се радватъ, да го милватъ и на рѫце да го носятъ. И това положение е добро, но какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ безъ майки и бащи, а навсѣкѫде само деца? Дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи въ разнообразието. Красивъ е животътъ, когато срѣщаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче. Щомъ изгуби майка си, то започва да плаче съ едното си око — съ лѣвото. Като изгуби и баща си, то плаче и съ дветѣ си очи. Да изгуби човѣкъ баща си и майка си, това значи, да изгуби условията на живота си. Щомъ изгуби всички условия на живота си, човѣкъ се превръща въ суха чешма и престава да тече. Детето е символъ на живота. То съдържа редъ условия и възможности за развитието си. Затова Христосъ е казалъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Детето носи въ себе си велика, Божествена идея. Като говоря за мѫже и жени, нѣкой ме разбиратъ криво. Подъ мѫже и жени ние разбираме отношения на души, каквито сѫ били въ първичния животъ, споредъ Божествения порядъкъ на нѣщата. Споредъ този порядъкъ на нѣщата, отношенията между хората сѫ съвсемъ различни отъ сегашнитѣ. Запримѣръ, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате 20,000 лв. на заемъ, съ срокъ 20 деня, той веднага ще ви услужи, безъ да записва въ книгитѣ си. — Защо? — Той има пълно довѣрие въ човѣка. Обаче, вие, които взимате паритѣ, записвате въ тевтера си сумата и деня, въ който трѣбва да я изплатите. Като дойде опредѣлениятъ день, вие отивате при банкера, внасяте паритѣ и благодарите за услугата. Сега банкерътъ отваря книжата си и пише, че е получилъ сумата 20,000 лв. Той пише въ книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. Въ дадения случай и двамата благодарятъ, че сѫ могли да се запознаятъ, да си услужатъ и да станатъ добри приятели. Следователно, нуждитѣ, лишенията на хората сѫ условия да се срещнатъ, да познаятъ характеритѣ си, всѣки да види, докѫ- де е дошълъ въ развитието си. Какъ постѫпватъ съвременнитѣ хора? Ако отидете при нѣкой банкеръ да искате пари на заемъ, той ще мисли, ще ви разпитва, какво е положението ви и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима порѫчители. Следъ това веднага ще подпишете полица и ще вземете паритѣ. Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждатъ отношенията си, своитѣ взимания и давания, при подписа на трима души, това не сѫ истински отношения, това не е никаква любовь. Правилнитѣ отношения иматъ за основа любовьта. Дето отсѫтствува любовь и довѣрие между хората, тамъ никакви отношения не съществуватъ. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение, за всѣко нѣщо да искатъ по трима поръчители. Тримата поръчители, това сѫ бащата, майката и детето. Ако детето отиде при нѣкой банкеръ да иска 20,000 лв. на заемъ, последниятъ му казва: Извикай баща си и майка си, да се подпишатъ като поръчители. Азъ искамъ да зная, имашъ ли баща и майка. Като види бащата и майката, банкерътъ дава на детето сумата 20,000 лв., написва една полица, дава я да се подпишатъ и я задържа въ себе си. — Не, полицата трѣбва да бъде въ ржцетѣ на бащата и майката. Банкерътъ е хваналъ вече въ рѫцетѣ си бащата и майката като поръчители. За него тѣ сѫ достатъчни. Щомъ забавятъ изплащането на полицата, банкерътъ веднага хваща бащата, майката и детето и казва: Плащайте сега! Питамъ: Какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкътъ въ човѣшкия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, такъвъ порядъкъ не съществува. Тамъ всички банки съ отворени, и всѣки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божественитѣ банки представятъ чешми, които всѣкога съ отворени. Кой колкото вода иска, толкова може да си налѣе, но всичко се пише. Тамъ нищо не се дава даромъ. Тамъ всичко се плаща. — Съ какво? — Съ добъръ животъ. Не живѣете ли добре, веднага полицата излиза на лице. Водата, въздухътъ, свѣтлината съ Божествени банки, отъ които човѣкъ свободно може да черпи, колкото иска, Добриятъ животъ опредѣля кредита на човѣка. Нѣ- кога, когато хората съ живѣли добре, въ далечното минало, житото е ставало голѣмо, като дърво. То се е отличавало по съставъ отъ сегашното, било е по-едро, по-хранително и по-вкусно. Обаче, следъ грѣхопадането, житото е изгубило и отъ голѣмината, и отъ вкуса, и отъ хранителностьта си. Въ последно време се забелязва подобряване на житото. Подобряването на житото е въ връзка съ подобряване живота на хората. Този законъ има отношение и къмъ живота на отдѣлния човѣкъ. Щомъ възстанови отношенията си съ Първата Причина, човѣкъ се подмладява и започва правилно да мисли, да чувствува и да действува. При това положение човѣкъ става отзивчивъ къмъ страданията на хората, вслушва се въ тѣхнитѣ болки и се стреми да имъ помогне. Ако разбира законитѣ на водата, той може да лѣкува съ нея. Водата е носителка на животъ, на жизнена прана. Който знае да се ползува отъ тази прана, той може лесно да се лѣкува. Чрезъ водата, човѣкъ може да лѣкува всички органически болести. Нѣкой е работилъ цѣли 20 години по отрицателенъ пѫть, докато създаде известна болесть въ себе си, а очаква да я излѣкува за нѣколко деня. Това е невъзможно. Такъвъ законъ въ природата не съществува. За да не създава условия въ себе си за органически болести, човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Лошитѣ условия, вънъ и вѫтре въ човѣка, наричаме сѫдба. За да се справи съ сѫдбата си, човѣкъ не трѣбва да се бори съ нея. Който се е борилъ съ сѫдбата си, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Нѣкой се хвали, че се бори съ себе си. Бори ли се съ себе си, човѣкъ попада въ рѫцетѣ на сѫдбата, която го тъпче, мачка, докато го победи. Щомъ престане да се бори съ себе си, сѫдбата му се подчинява, и той излиза победитель. Защо трѣбва човѣкъ да се бори съ себе си? Казано е въ Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: Не се борете съ себе си, съ своята сѫдба. Дойде ли нѣкакво страдание, не се борете съ него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на рѫце, докато се примирите съ него. Щомъ се примирите съ страданието си, въ васъ настава дълбокъ, вѫтрешенъ миръ. — Защо трѣбва човѣкъ да се примирява съ страданието? — За да стане великъ Христосъ е великъ, защото се примири съ страданието. Той знаеше, че страданието Му е изпратено отъ Бога и трѣбва да го приеме съ радость. Така сѫ постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрезъ които Христосъ можа да избѣгне страданията, но знаеше, че ако Той се откаже отъ страданията си, цѣлото човѣчество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човѣчеството. Следователно, ако чрезъ страданията си, човѣкъ облекчава страданията на цѣлото човѣчество, заслужава да страда. Отъ Божествено гледище, има страдания, които сѫ необходими за човѣка. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Естествено е това желание, но трѣбва да се знае, че за придобиване на щастието сѫ необходими известни условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще получи известенъ дѣлъ и отъ страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? Отъ какво зависи да бѫде човѣкъ щастливъ или нещастенъ? Срѣщате нѣкой беденъ човѣкъ, но той е доволенъ, щастливъ отъ положението си. Срѣщате единъ богатъ, но той е недоволенъ, нещастенъ, нѣщо му недостига. Значи, разбиранията на човѣка опредѣлятъ неговото щастие или нещастие. Щастието и нещастието на човѣка се опредѣлятъ отъ неговото съзнание. Понѣкога и най-добритѣ условия, и най-свѣтлитѣ идеи могатъ да направятъ човѣка нещастенъ, да му причинятъ болезнени състояния. При боленъ стомахъ и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче, всѣко днешно страдание на човѣка носи въ себе си бѫдеще щастие. За да провѣри това, човѣкъ трѣбва да има търпение, да дочака това време. Такъвъ е законътъ. Ако спазваме великитѣ Божии закони, ще видимъ, че всѣко страдание, всѣко изпитание, всѣко нещастие носи следъ себе си велики блага. Въ Божествения свѣтъ, въ Бога страдания нѣма. Следователно, Богъ е въ сила да превърне страданията на хората въ радости. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва въ живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е законъ за смѣна на състоянията. Като ученици, вие трѣбва да държите въ ума си положителни мисли. Който може всѣкога да държи положителни мисли въ себе си, той е ученикъ и може да учи. Истински човѣкъ е онзи, които никога не се обезсърдчава. Като се обезсърдчи, човѣкъ казва: Свърши се моята работа. — Не, тя едва сега започва. — Пари нѣмамъ. — Ще дойдатъ. — Здраве нѣмамъ.— Ще дойде. — Приятели нѣмамъ. — И приятели ще имашъ. — Кога ще дойде всичко това? — Когато издържите изпититѣ си, когато се справите съ противоречията на живота. Имайте вѣра на положителното въ живота. Да имате вѣра въ великото и красивото, въ положителното въ свѣта, това не е религия. Това е истинската философия на живота. Сега, като говоря по този начинъ, цельта ми не е да ви заставя да мислите като мене. Това е невъзможно. Моята цель е да събудя красивото, мощното, което е вложено въ васъ отъ памти - вѣка. Когато красивото и великото въ човѣка изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разбератъ. Въ вашата градина ще почнатъ да растатъ круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини, и вие ще продавате отъ тѣхъ. Като дойда въ градината ви, ще пожелая да си купя отъ вашитѣ плодове. Ако килограмътъ на нѣкои плодове струва 50 лв., азъ ще ви дамъ сто. Така ще се създадатъ приятелски, любовни отношения. Единъ на другъ ще имаме вѣра. Такива трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ отношения между хората. —Кога ще бѫде това? — Единъ день. Този день може да бѫде още днесъ, а може да бѫде и следъ хиляди и милиони години—отъ васъ зависи. Каквото човѣкъ мисли, това става. Мислете положително, за да дойдатъ положителни, красиви нѣща. Мислете за красотата, ако искате да станете красивъ. Мислете за доброто, ако искате да станете добъръ. Мислете за любовьта, ако искате тя да ви посети. Мислете право. Мислете красиво и положително за всичко. Правата и положителна мисъль е пѫть за постигане на всички блага въ живота. Сега, нѣкой ще кажатъ, че тия работи имъ сѫ познати, нѣма защо да се говорятъ. Не е въпросъ, дали ги знаятъ или не, важно е, правятъ ли ги. Каква полза, че знаешъ нѣщо, а не го правишъ? Каква полза, че знаешъ една пѣсень, а не можешъ да я изпѣешъ? — Не, има нѣща, които човѣкъ не знае и трѣбва да ги учи, да ги прилага. Да пѣе човѣкъ, това значи, да има добри външни и вѫтрешни условия. Пѣвецътъ пѣе, защото има разработенъ гласъ. Той пѣе, защото има публика, която го слуша. Той пѣе, защото салонътъ е добре отопленъ и освѣтенъ. Нека излѣзе да пѣе предъ умрѣли хора, въ студенъ, тъменъ салонъ и вижте, ще пѣе ли този пѣвецъ. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Следователно, за да пѣе, да свири, да учи, да работи, човѣкъ трѣбва да има права, положителна, велика мисъль. Мисъльта е условие, безъ което човѣкъ не може да живѣе. Тя отваря пѫтя му къмъ великия свѣтъ, отдето идатъ всички блага. И тъй, отъ ученика се иска знание, да различава положителнитѣ мисли отъ отрица- телнитѣ и да може да ги смѣня. Той трѣбва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно! Любете непрестанно! Лю- бовьта съ любовь се храни, мѫдростьта — съ мѫдрость, доброто — съ добро. Като се обез- сърдчи, човѣкъ казва: Нѣма вече да правя добро. — Колкото повече правишъ добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умътъ ти закрепва и става по-мощенъ, толкова повече сърдцето ти се облагородява. Другъ пъкъ казва: Не искамъ да мисля повече. Главата ми ще се пръсне отъ мисъль,—Чудно нѣщо! Когато стомна пълна съ вода се изложи на студа и се пръсне, отъ мисъль ли се е пръснала? Главата на човѣка се пръска отъ тревоги, отъ безпокойствия, но никога отъ мисъль. Чистата, права мисъль повдига човѣка и му помага. И въ най-труднитѣ моменти той излиза на правъ пѫть. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човѣка въ всички случаи на неговия животъ. Сега, като говоря за страданието, азъ имамъ предъ видъ великия законъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Така разбрани, страданията представятъ пѫть къмъ познаване на великото, красивото, възвишеното въ свѣта. Тѣ водятъ къмъ познаване и придобиване на любовьта. Заслужава човѣкъ хиляди години да страда, за да опита единъ моментъ на любовьта. Дойде ли любовьта въ човѣка, тя заличава всички страдания, всички мѫчнотии и нещастия на вѣковетѣ. Единъ моментъ на любовьта заличава вѣковнитѣ страдания. Любовьта ще покаже, че и най-голѣмитѣ страдания на човѣка сѫ били все любовь, но неразбрана. Любовьта ще превърне страданията на миналото въ велика симфония на душата, въ велика хармония между всички души. — Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. —- Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 16. Лекция отъ Учителя, държана на 5 декемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАСОКА НА ЖИВОТА. Размишление. Съвременнитѣ хора иматъ стари схващания за живота, а старитѣ схващания, старитѣ разбирания не допринасятъ никаква полза. Новото схващане, това е Божественото, което иде сега. Божественото внася разширяване въ човѣшкото съзнание. То дава насока на живота. Божественото, което носи новото въ свѣта, е процесъ, който не може да се задържи на едно мѣсто. Тръгнешъ ли въ посоката, въ която Божественото се движи, ти ще се въртишъ въ крѫгъ, въ спиралъ, по права линия, ще падашъ и ще ставашъ, но нищо не е въ състояние да те спре. Ако си въ тренъ, ти видимо ще седишъ на едно мѣсто, но тренътъ се движи. Ако тренътъ спре на нѣкоя гара, земята продължава да се движи. Ако земята спре движението си, слънцето продължава да се движи. Такова нѣщо представя Божественото— вѣчно движение. Това вѣчно движение дава насока на живота. Щомъ престане това движение, т. е. щомъ насоката на живота се прекрати, настава състояние на покой, което наричатъ смърть. Пожелае ли човѣкъ да се успокои, той навлиза въ областьта на смъртьта. Всѣко движение, което опредѣля насоката на живота, е служене. Щомъ стане отъ сънь и започне да се движи, човѣкъ взима известна насока въ своя животъ. Всѣка насока има своя специфична форма. Различнитѣ насоки на живота могатъ да се представятъ въ видъ на лѫчи на изгрѣващото слънце. Тия лѫчи показватъ дългия пѫть, който животътъ е изминалъ. Тия лжчи сѫ сѫществували преди лѫчитѣ на свѣтлината. При сегашното си развитие, хората говорятъ за свѣтлината, но въ сѫщность тѣ познаватъ свѣтлината само въ нейната сѣнка. Това, което тѣ наричатъ свѣтлина, е само сѣнка на свѣтлината. Докато живѣятъ въ сѣнката на свѣтлината, тѣ всѣкога ще се спъватъ. Наистина, недоволството, безвѣрието, съмнението и всички отрицателни прояви не сѫ нищо друго, освенъ спънки въ човѣшкия животъ. Нѣкои е недоволенъ, че е ялъ малко. Какво ще придобие, ако яде много? Щѣлъ да стане голѣмъ, едъръ. Смисълътъ на човѣшкия животъ не седи въ това, човѣкъ да стане голѣмъ, едъръ. Въ сегашнитѣ скѫпи години, нѣма смисълъ човѣкъ да бѫде много голѣмъ. Ако е много голѣмъ, мѫчно ще се прехранва. Голѣмината на човѣка трѣбва да отговаря на неговото съзнание. Въ природата сѫществува законъ на економията. Да бѫде човѣкъ голѣмъ, силенъ, добъръ, ученъ, това сѫ насоки на живота. За да придобие тия качества, човѣкъ трѣбва да разполага съ съответни сили, които равномѣрно да разпредѣля. Като дойдатъ до съзнателния животъ, хората намиратъ, че той е сериозенъ, че носи голѣми страдания. Страданията иматъ за цель изправяне на кривитѣ насоки въ живота. Било е време, когато човѣкъ не е страдалъ, но това не е най-голѣмото благо. Ние намираме, че сегашното положение на човѣчество, е най-добро. Пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество върви, е най-добриятъ. Той води къмъ съвършенство, но още не е най-съвършенъ. Да мислите, че този пѫть е съвършенъ, това значи, да се намирате въ положението на болния, който казва, че се чувствува най-добре, когато лежи на кревата си. За болния е така, но за здравия това положение не е естествено.. Като изучаваме формитѣ, презъ които животътъ е миналъ, виждаме, какво голѣмо усилие сж правили тия форми, за да подобрятъ своето положение, да дойдатъ до най-съвършената форма на земята, каквато е човѣшката. Всички форми сѫ търсили пѫть, насока на своя животъ, но само човѣкъ е постигналъ това. Благодарение на своето съзнание, човѣкъ е дошълъ до точно опредѣленъ пѫть на движение. Когато въ неговия умъ се е родила идеята за Бога, той е намѣрилъ своя духовенъ изтокъ. Идеята за Бога въ човѣка представя насоката на неговия животъ — неговото изгрѣващо слънце. Когато човѣкъ намѣри своя изтокъ, съзнанието му се разцъвтява. Разцъвтяването на човѣшкото съзнание е подобно на зазоряването. Щомъ настѫпи този процесь въ човѣка, животътъ му се осмисля, и той тръгва въ опредѣлена посока, безъ много лутане. Докато намѣри своя пѫть, човѣкъ непрекѫснато се лута въ съзнанието си. Това състояние е подобно на заблу- денъ пѫтникъ, въ тъмна, зимна нощь, всрѣдъ снѣжни прѣспи и виелици. Тукъ-тамъ той вижда свѣтлинки, но щомъ стигне до тѣхъ, една следъ друга тѣ изгасватъ. Уморенъ, измръзнали, той пада на снѣга, отдето нѣкой неговъ приятель го изважда и спасява. Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ, че положението имъ не е много сигурно. Ще кажете, че вие имате вѣра и убеждения. Колко е силна вѣрата ви и какви сѫ вашитѣ убеждения, това се вижда въ време на изпитания. Като се намѣрите предъ нѣкое голѣмо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате да роптаете противъ сѫдбата си, противъ Бога и казвате: Ако, наистина, сѫществува Богъ, Който е Любовь, какъ е възможно да изпраща такива голѣми изпитания? Какво показва вашето роптание? Щомъ роптаете, вие не познавате Бога. Той не е такъвъ, какъвто философитѣ, ученитѣ, моралиститѣ и богословитѣ Го описватъ. Той се проявява чрезъ различни форми и по различни начини. Човѣкъ трѣбва да изучава Бога въ всички форми, въ които се проявява, докато единъ день дойде до положение да се слѣе съ Него и безпогрѣшно да изпълнява волята Му. Дойде ли до това положение, човѣкъ никога не се колебае въ своя великъ Баща, въ своя Създатель. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, боле- ститѣ неизбѣжно ще ви следватъ. За учения, за адепта тия нѣща сѫ почивки. Като дойде сиромашията при него, той лѣга подъ крушата и си почива. Отъ време на време хапва по една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва съ него по свѣта да раздава на бедни, на страдащи. Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: Да не ти дава Господъ сиромашия! Голѣмо тегло е тя. Споредъ него, тегло е за човѣка. ако му се дадатъ условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията отъ себе си, това значи, да отбѣгвате отъ почивката. Хората се плашатъ отъ сиромашията, защото мислятъ, че ако тя ги посети, тѣ сж осѫдени на гладъ, на голотия. — Не, сиромашията е облѣчена съ хубави дрехи, като пеперуда, която цѣлъ день хвърка отъ цвѣтъ на цвѣтъ. Тя не мисли за житници, нито за хамбари. Цѣлъ день хвърка и дето закъснѣе, тамъ остава да спи. Богатиятъ не познава състоянието на сиромаха. Той мисли, че всѣкога трѣбва да носи товара на гърба си. Рече ли да хвърли временно поне товара си, тогава разбира, какво нѣщо е истинската почивка, какво нѣщо е свободата. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ изпитанията, отъ сиромашията, защото сѫ наплашени. Ако погледнатъ на живота съ новата свѣтлина, ще видятъ, каква красота съществува въ всичко. Човѣкъ трѣбва да разбира процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и да се въоръжи съ търпение, да дочака тѣхния край. Трѣбва ли умрѣлиятъ да тъжи и плаче, че тѣлото му гние и се изгубва? Като изгние, тѣлото му ще се превърне въ вода и газове. Водата ще проникне въ земнитѣ пластове, отдето ще излѣзе въ видъ на чистъ изворъ. Следъ време изворътъ ще се превърне въ рѣка, която ще се отправи къмъ морето, отдето нѣкога е излѣзла. Газоветѣ пъкъ ще отидатъ високо нѣкѫде въ пространството. Какво лошо има въ това преобразование?- Нищо лошо нѣма. Човѣкъ се е превърналъ въ вода и въздухъ. Лошото седи въ това, че хората се страхувать отъ преобразованията, отъ промѣнитѣ въ живота. Страхътъ въ човѣка е остатъкъ отъ животинското състояние, презъ което нѣкога е минавалъ, благодарение на което той е готовъ съ години да се върти на едно и също мѣсто и нищо ново да не предприеме. Не правятъ ли същото и животнитѣ? Куче гони единъ заекъ. Заекътъ скача отъ мѣстото си и започва да бѣга. Колкото и да бѣга, виждате, че той се върти около старото си мѣсто, най-много единъ километъръ далечъ. Съ лаенето си, кучето го заставя да бѣга. Ако разбира законитѣ, заекътъ нѣма да се върти на едно и сѫщо мѣсто, но ще удари на бѣгъ, ще се отдалечи отъ опасностъта най-малко на петь—шесть километра. А тъй, като се върти на едно и сѫщо мѣсто, заекътъ попада въ устата на неприятеля си, или опитва куршума на човѣка. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота?— Мѫчнотиитѣ, това сѫ ловджийскитѣ кучета въ живота, които преследватъ човѣка. И човѣкътъ, като заекъ, се движи въ единъ затворенъ крѫгъ, отъ който не може да излѣзе. Кучетата го преследватъ, докато ловджията, съ своята пушка, го прицелва и сваля на земята. Следъ това казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. — Не, не е умрѣлъ този човѣкъ, но ловджията го е убилъ и го носи въ дома си, заради вкусното му месце и хубава кожа. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си? — Той трѣбва да тръгне въ новъ пѫть, да заживѣе съ нови идеи. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ, ходя на два крака, заемамъ високо обществено положение. — Докога ще бѫдешъ човѣкъ, който се отличава отъ другитѣ животни по това, че ходи на два крака и заема известно обществено положение? Следъ 20—30 години ще те уволнятъ и ще се намѣришъ въ положението на инвалидъ, неспособенъ за работа. Тогава ще кажешъ: Какво бѣше едно време, а какво е сега! Най-после, щешъ не щешъ, ще се примиришъ съ положението си, ще кажешъ: Така трѣбва да бѫде. Какво да се прави, старость е това. — Не, така не трѣбва да се разсѫждава. Какво нѣщо е старостьта? Когато изгуби силитѣ си, човѣкъ започва да остарява. — Защо губи човѣкъ силитѣ си? — Защото е изгубилъ насоката на своя животъ. Онзи, който не е изгубилъ насоката на своя животъ. той не знае, какво нѣщо е старость. Следователно, старостьта показва, че човѣкъ трѣбва да мине въ нова форма на живота, да се подмлади. Старостьта е преходна фаза, въ която човѣкъ не може да остане дълго време. Дойде ли до старостьта, той непременно трѣбва да търси изходенъ пѫть. Единъ китайски император искалъ да стане членъ на Всемирното Бѣло Братство. За тази цель го изпратили между животнитѣ, да учи тѣхния езикъ. Като поживѣлъ известно време между тѣхъ, той започналъ да разбира езика имъ. Единъ день той срещналъ две мравки, които спорили за една хапка. Дветѣ мравки хванали хапката и я държатъ, не я пущатъ. Едната казвала, че хапката е изпратена за нея. И другата настоявала, че това благословение е изпратено отъ небето за нея. Всѣка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата. И дветѣ държатъ хапката, спо- рятъ за нея и не ядатъ. Императорътъ наблюда- валъ този споръ и мислилъ, какъ да го разреши. Наблизо нѣкѫде той видѣлъ единъ овчарь. Оти- шълъ при него и го попиталъ: Имашъ ли малко трошици хлѣбъ? —Имамъ, торбата ми е пълна съ трощици, току що ядохъ. Императорътъ взелъ въ рѫката си трошицитѣ и ги турилъ предъ спорещитѣ мравки. Като видѣли това изобилие на трошици, тѣ пуснали първата спорна хапка и се хвърлили върху новото благословение. Съ това спорътъ се прекратилъ. Императорътъ продължилъ пѫтя си и видѣлъ, че две кучета се давятъ за една кость. — Какво правите? Да не разрешавате нѣкакъвъ наученъ въпросъ? Едно отъ кучетата отговорило: Снощи моятъ господарь даде голѣмо угощение на гоститѣ си, и следъ свършване на угощението, хвърли и на мене една кость, да опитамъ нѣщо отъ яденето. Този неканенъ гостъ дойде отнѣкѫде и се хвърли върху костьта ми, иска да я изяде. И да ис- камъ да я раздѣля съ него, не мога, никакъвъ инструментъ нѣмамъ. Понеже костьта е моя, азъ имамъ право на нея. Императорътъ веднага отишълъ при господаря на кучето и го запиталъ: Имашъ ли още една кость, останала отъ угощението? — Пъленъ кошъ съ кости съмъ изхвърлилъ. Вземи, колкото искашъ. Той взелъ нѣколко кости, хвърлилъ ги на кучетата, и тѣ престанали да спорятъ. Изобилието разрешило въпроса. Императорътъ се замислилъ и продължилъ пѫтя си, но се натъкналъ на двама земедѣлци, които спорили за нѣколко сантиметра земя. Между тѣхъ се повдигналъ въпросътъ, кѫде трѣбва да бѫде синорътъ на нивитѣ. Единиятъ настоявалъ, че съседътъ е взелъ малко земя отъ нивата му. Другиятъ настоявалъ, че земята е негова. Нито единиятъ отстѫпвалъ, нито другиятъ. И двамата цитирали членове отъ закона, че никой нѣма право да мѣсти синора на съседа си, съ цель да вземе отъ неговата земя. Императорътъ се приближили къмъ тѣхъ и ги запиталъ: Можете ли да отложите спора до утре и да дойдете при мене, азъ да го разреша? — Кой си ти? Императорътъ написали своитѣ инициали, дали имъ бележка въ която опредѣлилъ часа на срѣщата. На сутриньта и двамата съседи отишли на опредѣленото мѣсто и получили по десети декара земя. Щомъ получили това изобилие на земя, тѣ забравили спора за десеттѣ сантиметра и се върнали дома си доволни. Така императорътъ научили отъ животнитѣ, че при липса на известни блага въ живота, всѣкога възниква спори. Дадатъ ли имъ се тия блага въ изобилие, спорътъ се прекратява. Значи, изобилието разрешава спора и мѫчнотиитѣ въ живота. Сѫщиятъ закони се отнася и до човѣшкото царство. И тъй, намѣри ли насоката на своя животъ, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Щомъ намѣри насоката на живота си, той разумно се справя съ мѫчнотиитѣ, недоразуменията, спороветѣ и страданията си. Като разбира законитѣ на природата, човѣкъ знае, какъ да трансформира състоянията си, да превръща скърбитѣ въ радости. Споредъ закона на контраститѣ, всѣка мѫчнотия, всѣка болка се лѣкува съ нЬщо противоположно на нея. Ученитѣ сѫ открили нѣкакви малки, микроскопи- чески сжщества, по-малки отъ микробитѣ—микрояди, които изяждатъ микробитѣ. Ако нѣкой човѣкъ заболѣе отъ нѣкаква заразителна болесть, лѣкаритѣ вкарватъ въ организъма му микрояди, които се размножаватъ много бързо, и по този начинъ изяждатъ микробитѣ, причинители на болестьта. Така, именно, болниятъ оздравява. Този начинъ на лѣкуване се отнася и къмъ човѣшкитѣ мѫчнотии. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, човѣкъ трѣбва да извика микроядитѣ на помощь, да изядатъ микробитѣ, които сѫ причинили мѫчнотията. Щомъ микробитѣ на мѫч- нотиитѣ изчезнатъ отъ човѣка, той се освобождава отъ тѣхъ. На наученъ езикъ, ние наричаме тия малки сѫщества „микрояди“, а на духовенъ езикъ — ангели, невидими помагачи. Всички хора, въ които шестото чувство е развито, могатъ ясно да виждатъ борбата между микробитѣ и микроядитѣ въ човѣшкия организъмъ. Тѣ виждатъ, че предъ човѣка се изправя една тъмна сѣнка, т. е. единъ силуети. Веднага следъ това се явява втора, свѣтла сѣнка, противоположна на първата. Тъмната налита върху свѣтлата, както пеперудата къмъ свѣтлината. Между тъмната и свѣтла сѣнка започва борба, въ която ту свѣтлата побеждава, ту тъмната. Ако свѣтлата сѣнка победи, свѣтлината и топлината й се увеличава и запалва тъмната сѣнка. Въ тази борба броятъ на тъмнитѣ и свѣтли сѣнки постепенно се увеличава, докато най-после свѣтлитѣ победятъ. Интересна картина е да гледате, какъ отлѣво и отдѣсно на човѣка се борятъ свѣтли и тъмни сѣнки, съ цель — първитѣ да го спасятъ, а вторитѣ—да го унищожатъ. Голѣма борба става около единъ праведенъ човѣкъ, или единъ светия, когато се намѣри предъ голѣми изпитания. Ако борбата се свърши въ полза на светията, лицето му започва да свѣти, и той благодари, че се е освободили отъ мѫкитѣ и терзанията на душата си. Това става не само съ праведни и свети хора, но съ всички хора. Обаче, колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова и борбата около него е по-голѣма. Милиони сѫщества воюватъ около човѣка. Това е една отъ вжтрешнитѣ страни на живота, отъ великитѣ тайни на Битието. Тази борба е предвидена въ Божествения Промисълъ. Подъ думата „Божественъ Промисълъ“, разбираме съзнателна, разумна работа на множество възвишени сѫщества, които изпълняватъ изключително волята Божия. Когато казваме, че сѫществува Божествени Промисълъ, ние имаме предъ видъ насоката на живота и вѣрваме въ нея. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички науки: химия, физика, ботаника, зоология, биология и т. н. Всѣка наука ще ви запознае съ елементитѣ, съ които тя борави — — химически елементи, растения, животни, минерали. Отъ друга страна, тѣ ще ви запознаятъ съ произхода на живота, на различните форми, начина, но който тѣ се размножаватъ и т. н. Като изучи живота на различнитѣ форми вънъ отъ себе си, въ физическия свѣтъ човѣкъ ще проникне и въ своя организъмъ, ще разбере, че сѫщитѣ форми сѫществуватъ и въ него. И тогава, като знае тѣхния произходъ, начина на размножаването имъ, той ще познае по-добре и себе си, т. е. своя физически и психически животъ. Колкото по- високо се издига човѣкъ, толкова повече навлиза въ умствения и въ причинния свѣтъ, дето нѣма никакви животни. Това значи, да живѣе човѣкъ въ съзнанието си, дето има само чиста вода и плодни дървета. Това е раятъ на земята, т. е. животъ на пълно блаженство. Когато този човѣкъ се затѫжи за животнитѣ, той слиза на физическия свѣтъ, на земята, въ зоологическата градина. Споредъ нѣкои учени, каквито животни и растения сжществуватъ на земята, сѫщитѣ животни и растения се срѣщатъ и въ висшитѣ свѣтове. Вѣрно е това твърдение, но не въ букваленъ смисълъ. Всѣко животно и растение е емблемъ, символъ на нѣщо. Запримѣръ, змията е символъ на хитрость на знание, а гълѫбътъ—на кротость. Христосъ казва: „Бждете хитри като змиитѣ и незлобиви като гълѫбитѣ". Въ този смисълъ, гълѫбътъ е противоположность на змията. Кое качество е противоположно на хитростьта?—Знанието. Следователно, когато се казва, че и въ висшитѣ свѣтове срѣщаме сѫщитѣ животни, каквито и на земята, подразбираме, че тамъ сѫществуватъ само тѣхнитѣ символи, като принципи. Крилата на гълѫба представятъ вѣрата на човѣка, който разбира законитѣ на природата и работи съ тѣхъ. Освенъ кротость и незлобие, отличителна чърта въ характера на гълъба е неговата устойчивость въ възгледитѣ му. При каквито условия и да се намира, той никога не измѣня на своитѣ убеждения по отношение на храненето си. При всички условия на живота си, той остава вегетарианецъ. Отъ това гледище, цитираниятъ по-горе стихъ, даденъ отъ Христа, може да се преведе съ думитѣ: „Бъдете учени и незлобиви“. Като изнасямъ тия положения, мнозина се запитватъ: Възможно ли е, при сегашнитѣ условия на живота, човѣкъ да бѫде незлобивъ? — Възможно е. Щомъ на едната страна на живота седи змията, на другата непременно ще седи гълѫбътъ. Щомъ има тъмна сѣнка, ще има и свѣтла. Животътъ се движи въ контрасти, въ противоположности. Тъмната сѣнка е същество, което живѣе въ гъста материя и се стреми да погълне човѣка. Свѣтлата сѣнка е същество, което живѣе въ рѣдка материя и се стреми да помогне на човѣка, да го освободи отъ мѫчнотиитѣ му. Тази е причината, поради която между свѣтлитѣ и тъмни сѣнки всѣкога съществува борба. Ако тъмната сѣнка вземе надмощие въ човѣка, свѣтлата напуща своето мѣсто. И обратно, ако свѣтлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили въ една овца и започнали да й пишатъ любовни писма. Като я видѣли сама, далечъ отъ стадото й, тѣ се затичали къмъ нея, съ намѣрение да й дадатъ първата си цѣлувка, изразъ на тѣхнитѣ любовни писма. Понеже и двамата искали едно и сѫщо нѣщо, тѣ се хвърлили единъ върху другъ и започнали да се биятъ. Овцата се спрѣла и започнала да гледа, кой отъ тѣхъ ще надвие. — Не, овцата не трѣбва да стои при тѣхъ и да гледа, какъ ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ й държатъ. Въ бѣгането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и въ човѣка. Когато нѣкой казва, че се бори съ себе си, той трѣбва да знае, че въ сѫщность не се бори той. но силитѣ въ него се борятъ. Докато силитѣ въ тебе се борятъ, ти плюй на краката си и бѣгай. Искашъ ли да наблюдавашъ тази борба, качи се на нѣкое високо мѣсто и оттамъ гледай. Следователно, когато силитѣ въ човѣка се борятъ, той не трѣбва да взима участие въ тѣхната борба, но отдалечъ само да наблюдава и да се учи. Какво прави човѣкъ при такива случаи? Той взима своето малко ножче и излиза срещу воюващитѣ страни да се бори съ тѣхъ. Понеже не е дошълъ до положение да воюва съ силнитѣ сѫщества, той веднага отстъпва. Не отстъпи ли, отъ него нищо не остава. Помнете: вашата задача не е да воювате. Вие трѣбва отдалечъ да гледате и да се учите. Тъмнитѣ и свѣтли същества ще воюватъ заради васъ. Това е задача, въ която тѣ разрешаватъ въпроситѣ си. Васъ, обаче, никой не ви е викалъ на война. Вие не сте дорасли още до голѣмитѣ борби въ живота. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ нѣкаква мъчнотия, или нѣкакво изкушение, около него се започва усилена борба между свѣтлитѣ и тъмни същества. Тази борба може да продължи день, два, седмици, месеци или години, но ако човѣкъ е свързанъ съ Първата Причина, въ края на краищата борбата ще се свърши въ негова полза. Който се намира подъ ръководството на разумния свѣтъ, той лесно ще се справи съ своята карма. Кармическиятъ законъ не е нищо друго, освенъ съдбата на човѣка. Кармата е законъ на необходимостьта, презъ който всѣки човѣкъ минава. Съ други думи казано: кармата представя неблагоприятнитѣ условия въ живота на човѣка. Нѣкой човѣкъ си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родятъ му се деца, но следъ нѣколко години изгубва и жена си, и децата си. Това сѫ все кармически отношения. Човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да ликвидира правилно съ своята карма. Като ликвидира съ кармата си, човѣкъ влиза въ Божествения Проми- сълъ, въ закона на благодатьта, или въ тъй наречената „дихарма“. Такъвъ човѣкъ борави съ магическата прѫчица. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи правилно, да ликвидира съ кармата си още въ този животъ, да не става нужда пакъ да се преражда. Да се преражда човѣкъ, това значи, да живѣе въ закона на кармата. Да се ражда, това значи, да живѣе въ закона на благодатьта. Въ този законъ човѣкъ расте и се развива, безъ никакво прекѫсване на съзнанието. Сега, като слушате да се говори по тѣзи въпроси, нѣкои оставатъ недоволни. Тѣ мислятъ, че въпросътъ за прераждането не е важенъ, понеже въ този моментъ пари нѣматъ, хлѣбъ нѣматъ — гладни сѫ. Въпросътъ за паритѣ и за хлѣба може лесно да се разреши. Щомъ влѣзе въ закона на благодатьта, човѣкъ ще има и пари, и хлѣбъ, и дрехи. Каквото пожелае, лесно може да го придобие. Обаче, какво трѣбва да прави, докато дойде до това положение? Ще кажете, че докато дойдете до този законъ, вие трѣбва да се раждате и прераждате, да се усъвършенствувате. Това зависи отъ човѣка. Въ единъ животъ той може да се развие, да ликвидира съ своето минало и да влѣзе въ закона на благодатьта. Докато прави разлика между хората, между едно и друго вѣрую, човѣкъ не е влѣзълъ въ този законъ. Докато хората спорятъ, кой е спасенъ, тѣ не познаватъ още религията. Въпросътъ за спасението на душитѣ се отнася до Бога. Той се грижи за спасението на хората, а всѣки човѣкъ трѣбва да мисли за себе си, да спазва великитѣ закони на Битието, да върши волята Божия. Човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ вѫтрешни състояния, за да се справя лесно съ тѣхъ. Слушате нѣкои хора да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че краката имъ не държатъ, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че Господъ даже ги забравилъ. Всичко това е лъжлива философия. Това не сѫ вѣрни положения. Всѣко допускане или твърдение на нѣщата ни най-малко не опредѣля истината. Виждамъ, че въ едно гърне се вари бобъ и допускамъ, че той е осоленъ вече. Опитвамъ боба и намирамъ, че сольта още не е турена. Значи, моето допускане не е вѣрно. Както виждате, има разлика между твърденията за нѣщата и действителното положение, въ което тѣ се намиратъ. Нѣкой казва: Допусни, че съмъ щастливъ човѣкъ. — Не е въпросъ да допускамъ. Азъ искамъ да зная, щастливъ ли си въ действителность, или не си щастливъ. Ако си щастливъ, както твърдишъ, ще те опитамъ. Видя ли, че не си щастливъ, разбирамъ, че още не си осоленъ. Тогава взимамъ соль, осолявамъ те, и ти ставашъ щастливъ. Една дума само може да направи човѣка щастливъ. Срѣщамъ една вдовица, прегърбена, нещастна, нѣма работа, не може да изкара хлѣба си. Десеть години вече, какъ мѫжътъ й отсѫдствува, безследно изчезналъ, и тя ходи по кѫщи да работи. Азъ се приближавамъ до нея, тихо й пошепвамъ: Днесъ мѫжътъ ти пристига. Той билъ нѣкѫде по чужбина, спечелилъ много пари и сега се връща здравъ и богатъ. Вдовицата веднага забравя нещастието си. усмихва се и излиза вънъ да посрещне мѫжа си. Мѫжътъ ти си иде—-това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива Срѣщамъ единъ ученикъ, държалъ изпита си, но се съмнява въ успѣха си. Казвамъ му: Бѫди спокоенъ, ти изкара изпититѣ си благополучно. Той веднага става отъ мѣстото си, радостенъ и доволенъ. Следователно, знайте, че за всѣко положение въ живота има по една магическа пржчица, която човѣкъ трѣбва да знае, кога и какъ да я приложи. Сега, като слушате тия нѣща, вие си мислите, на какъвъ ли край ще излѣзете, накѫде ще ви изкара този пѫть. Едно трѣбва да знаете: този пѫть ще ви изкара на добъръ край. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Той е единствениятъ най-добъръ пѫть. Една дума само е въ състояние да ви убеди въ истинностьта на това твърдение. Трѣбва ли да ви се доказва съ часове, работата е свършена. Истината не се нуждае отъ много доказателства. Щомъ се стремите къмъ правия пѫть, вие трѣбва да вземете нова насока въ живота. Вие имате насока на живота, но тя трѣбва да бѫде правилна, да не предизвиква никакви колебания въ васъ. Да имате нова насока въ живота си, това значи, да вървите по този пѫть смѣло, съ убеждение, никоя сила да не е въ състояние да ви отклони. Често хората мѣнятъ убежденията си и после страдатъ. Не е лошо човѣкъ да мѣни убежденията си, но важно е новитѣ му убеждения да го повдигатъ, да внасятъ разширяване въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Не придобива ли това, по-добре да се държи за старитѣ си убеждения. Човѣкъ трѣбва да знае, че на каквито влияния се подава, такъвъ става. Когато върви въ правия пѫть, той непрестанно се разширява. Това разширяване внася въ него вѫтрешно подобряване. Човѣкъ трѣбва да завършва деня съ иѣкаква придобивка, съ нѣщо ново въ себе си. Въ това седи Божественото. Каквито мѫчнотии и да имате, тѣ представятъ условия, съ които можете да опитате Божественото начало въ себе си, да видите, доколко сте му дали ходъ да се прояви. Като мисли и работи върху себе си, човѣкъ може да разреши задачитѣ си правилно. Рече ли да плаче и да се вайка, той нищо нѣма да направи. Сълзитѣ не могатъ да омилостивятъ Господа. Какво представятъ сълзитѣ? Защо човѣкъ плаче? Човѣкъ плаче, когато иска да влѣзе въ новия животъ. Следъ като се е разочаровалъ въ стария животъ, той иска да излѣзе отъ него, да заживѣе по новъ начинъ. Само при това положение сълзитѣ иматъ смисълъ. Обаче, ако следъ плача човѣкъ пакъ остава въ стария животъ, сълзитѣ му сѫ безпредметни. Когато отидешъ при Бога и заплачешъ, това показва, че ти давашъ подписа си, въ знакъ на съгласие, да изпълнявашъ волята Божия. Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото въ свѣта. То внася свобода, просторъ, разширяване на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Който върши волята Божия, той е въ положението на способния ученикъ. Каквато задача му даде учительтъ, той я решава, безъ никакви спънки и мѫчнотии. Учительтъ преподава, ученикътъ учи. При това положение и двамата сѫ доволни. Който изпълнява волята Божия, той владѣе магическата прѫчица. Достатъчно е да тропне съ нея на масата, за да получи всичко, което му е нужно. Той ще вдига и слага прѫчицата си и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава. — Кѫде е тази пржчица? — Навсѣкжде въ живота. Богатството не е ли тази магическа прѫчица? Знанието не е ли тази магическа прѫчица? Вѣрата, надеждата, любовьта въ човѣка не сѫ ли тази магическа прѫчица? Обаче, не показвайте магическата си прѫчкца на никого. Ако нѣкой ви попита, въ какво вѣрвате, отговорете му: Вѣрвамъ въ въздуха, който дишамъ. Вѣрвамъ въ водата, която пия. Вѣрвамъ въ хлѣба, който ямъ. Вѣрвамъ въ свѣтлината, която възприемамъ чрезъ очитѣ си. Вѣрвамъ въ земята, върху която стѫпвамъ.— И азъ вѣрвамъ въ сѫщото. — Щомъ и ти вѣрвашъ въ сѫщото, ние си приличаме — едно сме. Различието между хората седи въ това, кой какъ използува благата на живота. Ако човѣкъ не знае, какъ да се ползува отъ водата, той може да се удави въ нея. Ако не знае, какъ да използува въздуха, той може да го помете. Колкото е тихъ и спокоенъ въздухътъ, толкова е и страшенъ. Той може да задига дървета, кѫщи, добитъкъ, хора и да си играе съ тѣхъ. Ако не знае, какъ да използува свѣтлината и топлината, и тѣ могатъ да го задигнатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на водата, на въздуха, на свѣтлината, на топлината, на земята, защото отъ тѣхъ зависи неговиятъ животъ. Като се ползувате отъ тѣхъ, вие трѣбва да имъ благодарите. Да диша човѣкъ, това значи, да мисли. Да пие вода, това значи, да живѣе. Да възприема свѣтлината, това значи, да твори, да бѫде свободенъ. Свѣтлината е носителка на свободата. Ако при изгрѣването на слънцето свѣтлината не влиза въ твоя умъ, ти нѣма да имашъ правилни разбирания. Всѣка мѫчнотия крие задъ себе си нѣщо хубаво. Щомъ разреши мѫчнотията си, човѣкъ придобива свѣтлина. Какъ се решаватъ мѫчнотиитѣ? — Съ любовь. Единъ младъ момъкъ искалъ да изпита своята възлюбена, доколко го обича. Той решилъ да направи това по особенъ начинъ. За тази цель той се облѣкълъ въ груби дрехи, начернилъ лицето си, турилъ голѣма шапка на главата си, да се не вижда, и въ такъвъ страшенъ видъ влѣзълъ въ гората да пресрещне своята възлюбена, която обичала сама да се разхожда. Той насочилъ ре- волверъ насреща и, спрѣлъ я въ пѫтя и и казалъ: Стой, ще те убия! — Защо? Какво съмъ направила. — Ти не си достойна да тъпчешъ земята. Ти си направила голѣми злини, опасна си. Единъ човѣкъ се оплаква отъ тебе, че си му причинила голѣмо зло. Ако искашъ да се спасишъ, само една дума може да ти помогне. — Коя е тази дума?— Да кажешъ, че го обичашъ. Ако кажешъ тази дума, ти си спасена. Не я ли кажешъ, нищо не може да ти помогне. Ето, револверътъ е предъ тебе. — Обичамъ го. Сега и на васъ казвамъ: Само една дума може да ви спаси. Кажете, ли тази дума, вие ще бждете спасени. Кажете: Обичамъ го. —Кого? — Господа. Обичамъ Господа и съмъ готовъ всичко да направя за Него. Така постѫпилъ и младиятъ момъкъ. Като чулъ отъ момата думата „обичамъ го“, той веднага се измилъ, преоблѣкълъ и се представилъ предъ нея. Наистина, една дума е въ състояние да спаси човѣка отъ известно бедствие. Ако кажешъ на онзи, който те сѫди, че ще платишъ, той веднага ще измѣни отношението си къмъ тебе. Намирашъ ли се предъ известна мѫчнотия, кажи: Ще изпълня закона, ще изпълня волята Божия. Щомъ кажешъ тази дума, и мѫчнотията изчезне, ти си казалъ думата, както трѣбва. Кажешъ ли нѣщо и не стане, ти не си казалъ думата на мѣсто. Всѣка дума, казана на мѣсто, на време и съ любовь, винаги дава добри резултати. Сега, азъ говоря за ония положения, за ония принципи, които иматъ отношение къмъ вашия животъ. Новитѣ принципи, новитѣ положения, новитѣ вѣрвания не сѫ нищо друго, освенъ идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ се стреми. Подъ думата „идеалъ“, ние разбираме стремежа на човѣка да създаде нови форми въ живота си. въ които да влѣе своитѣ нови разбирания. Всѣки день, отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето, човѣкъ трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своя идеалъ. Ако човъкъ всѣки день прибавя по нѣщо ново къмъ своя основенъ идеалъ, за една година той ще има 365 придобивки. Какъвъ е вашиятъ основенъ идеалъ? Ще кажете, че основниятъ идеалъ на живота ви е да любите Бога. Това значи, да осолите боба. Бобътъ не е осоленъ, а трѣбва да се осоли. Като расте и се развива, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да мѣни и идеала си. Това, което диесъ е идеалъ за него, не може да бѫде идеалъ и за утрешния день. Както детето всѣки день расте и прибавя по нѣщо къмъ своя ръстъ, така и човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо къмъ своитѣ разбирания. Не е достатъчно човѣкъ само да предполага, че прави нѣщо, но той трѣбва да разширява съзнанието си, да усилва вѣрата си, да върви напредъ. Убежденията на човѣка трѣбва да пуснатъ корени въ материята, да се закрепятъ. Материята, наречена споредъ индуситѣ „майя“, представя външната обвивка на нѣщата. Тя съдържа въ себе си неизброими богатства. Материята създава голѣми мѫчнотии и страдания на хората, но това сѫ маски само, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ ги изпитва. Страхливиятъ ще се уплаши и ще бѣга, ще се крие отъ живота, а смѣлиятъ ще се ползува отъ мѫчнотиитѣ и страданията, ще се учи отъ тѣхъ. Като изучава уроцитѣ си добре, той ще извлѣче отъ материята онова богатство, което Богъ е вложилъ. Следователно, докато е на физическия свѣтъ още, човѣкъ трѣбва да се справи съ материята, да реши задачитѣ си. За да реши задачитѣ си правилно, той трѣбва да смѣта добре, да прави вѣрни изчисления. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате, освенъ съ смѣтане, още и съ пѣние, съ рисуване. Щомъ сте свободни, попѣйте малко, или вземете да нарисувате нѣщо. Човѣкъ трѣбва да развива всички свои дарби и способности, да не се спира само върху една отъ тѣхъ. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да влага капиталитѣ си въ обръщение, да търгува съ тѣхъ. — Позволена ли е търговията за окултния ученикъ? — Позволена. — Нали е човѣшка работа? — Зависи, какъ се прилага. Ако се прилага по човѣшки начинъ, тя е човѣшка работа. Ако се прилага по Божественъ начинъ, тя е Божествена. Въ свѣта работятъ едновременно и двата метода. Който не може да работи по закона на благодатьта, той ще работи по закона на необходимостьта. Основната мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: всѣки день да придобивате по една нова форма, която да разширява съзнанието ви, за да укрепвате въ вѣрата, въ надеждата и въ любовьта. Често хората губятъ любовьта, вѣрата, знанието, силата си, защото нищо не прилагатъ къмъ тѣхъ. Въ Писанието е казано: „Растете отъ сила въ сила, отъ знание въ знание". И до последния часъ на живота си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, свѣтла мисъль, да придобива по нѣщо ново. Като дойде часътъ на заминаването му, той да извика приятелитѣ си и да каже: Радвамъ се, че прекарахъ между васъ толкова години. Времето на прекарването ми въ затвора се свърши. Сега съмъ свободенъ вече и отивамъ при своитѣ си, които обичамъ и които ме обичатъ. Ако съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, моля да ме извините. Искамъ да си замина спокоенъ, безъ дългове на земята. Единъ денъ и вие ще заминете при вашите близки, и тамъ ще се видимъ. Когато се казва, че ще заминете за онзи свѣтъ, вие се страхувате. Споредъ мене, заминаването не е нищо друго, освенъ излизане на човѣка отъ стѣснителното положение, въ което се намира. Нищо страшно нѣма въ заминаването. Да замине човѣкъ, това значи, да възкръсне, да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да познавате силата си. Не е достатъчно да казвате, че сте носители на Божиитѣ мисли, но да правите опити, да изпитате думитѣ си. Отивате при нѣкой боленъ и казвате: Ще оздравѣешъ, не се безпокой. Щомъ кажете това, думитѣ ви трѣбва да се сбѫд- натъ. Щомъ отидете при нѣкой боленъ, кажете му: Следъ три деня ще оздравѣешъ. Ако следъ три деня болниятъ оздравѣе, мисъльта и желанията ви сѫ били силни. Срѣщате единъ беденъ, страдащъ човѣкъ и му казвате: Следъ три деня положението ти ще се подобри. Ако, наистина, положението на този човѣкъ се подобри, мисъльта ви е била силна. Мисъльта на човѣка е силна само тогава, когато е свързана съ Божествената. Щомъ опититѣ ви излѣзатъ сполучливи, обърнете се къмъ Бога и благодарете, задето е проявилъ своята любовь, милость и благость чрезъ васъ. Благодарете, че този день сте имали възможность да Го познаете. Пожелайте въ себе си, Богъ да ви се открива всѣки день по малко. Помагайте на страдащитѣ, безъ да съжалявате, че страдатъ. Когато нѣкой човѣкъ страда, това показва, че учительтъ му го изпитва. Единъ ученикъ е надежденъ, обещава нѣщо, докато учительтъ има вѣра въ него и го изпитва. Престане ли да го изпитва, той е безнадежденъ ученикъ. Страданията и радоститѣ сѫ неиз- бѣженъ пѫть въ живота на човѣка. Чрезъ тѣхъ човѣкъ познава великото и красивото въ свѣта. Зората на новия животъ се пукна вечъ и носи Божиитѣ блага, които растатъ на свѣтлина въ Божествената градина. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Божията Любовь и Божията Мждрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мждрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие . * 15. Лекция отъ Учителя, държана на 28 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  16. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ПОСТОЯННИ И НЕПОСТОЯННИ ВЕЛИЧИНИ. Размишление Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ сила, затова казватъ: Правото е на страната на силния. По какво се отличава силниятъ отъ слабия, учениятъ отъ невежия? Сега, като задавамъ известни въпроси, отговаряйте въ себе си, не е нужно всѣки да даде мнението си. За васъ е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начинъ той ще помага на ближнитѣ си. Обществото, въ което се движите, не е религиозно. То е свободно общество. Кой каквото върши, трѣбва да го върши по свобода, по любовь, а не по нѣкакво външно задължение или чрезъ насилие. Това общество е за здрави хора, а не за инвалиди. Ако е въпросъ за помагане на бедни хора, свѣтътъ отдавна е научилъ това изкуство и го прилага. Който има любовь въ себе си, той свободно може да помага на своитѣ ближни. Турите ли правила, какъ и доколко да помагате, вие нищо нѣма да направите. Заповѣдате ли на нѣкой човѣкъ да ви люби, насила той не може да даде любовьта си. Можете ли да кажете на въздуха да бѫде чистъ и да влиза въ дробоветѣ ви? Можете ли да кажете на свѣтлината да ви освѣтява? Можете ли да кажете на любовьта да ви облива съ топлината си? — Не можете. Изворътъ самъ проправя пѫтя си. Често, като се говори на хората, личнитѣ имъ чувства се засѣгатъ. Щомъ се засегнатъ личнитѣ чувства, всѣкакво развитие на човѣка спира. Много ангели, много велики духове сѫ паднали, поради своитѣ лични чувства, поради гордостьта си. Адамъ сгрѣши и излѣзе отъ рая, поради своето непослушание. Ученицитѣ на окултната школа падатъ често, поради своето особено мнение върху нѣщата. Окултниятъ ученикъ не може да има особено мнение. Рече ли единъ ученикъ да се отдѣли отъ съученицитѣ си, поради своето особено мнение, той се е спъналъ вече. Щомъ има особено мнение, нека каже, каква е разликата между постояннитѣ и непостояннитѣ величини. Щомъ се постави предъ този въпросъ, той не може да даде истинско опредѣление за тия величини. Непостоянната величина всѣкога се увеличава и намалява, когато постоянната величина нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизмѣнна величина. Въ този смисълъ, Богъ е постоянна и абсолютно неизмѣняема величина, въ всичкитѣ си отношения. И тъй, истинскиятъ животъ произтича отъ постоянни величини, а материалниятъ, физическиятъ — отъ непостоянни, промѣнливи величини. Същото нѣщо виждаме и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Следователно, има постоянни мисли, има и непостоянни, преходни мисли; има постоянни чувства и желания, има непостоянни, промѣнливи чувства и желания.—Коя е причината за това? — Естеството на самитѣ мисли, чувства и желания. Запримѣръ, водата минава за непостоянна величина. При обикновена темпетатура тя е течна. Обаче, щомъ се намали външната температура, водата замръзва и се превръща въ ледъ. Ако ледътъ се постави при температура надъ нула градуса, той постепенно започва да се топи и се превръща въ вода. Значи, външнитѣ условия ставатъ причина да се прояви естеството на веществата, на величинитѣ. Мнозина запитватъ, не може ли безъ ледъ въ свѣта. — Не може. Щомъ има студъ, низка температура, и ледъ ще има. Щомъ има топлина, висока температура, вода и пара ще има. Студътъ и топпината сѫ две състояния, които неизбѣжно сѫществуватъ. Отъ студа тѣлата се свиватъ, т. е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която отъ студа се разширява. Отъ топлината пъкъ тѣлата се разширяватъ. Въ съществуването на студа нѣма никакво зло. Както има добро и зло, свѣтлина и тъмнина, радость и скръбь въ свѣта, така трѣбва да има студъ и топлина. За да се развива правилно, човѣшката душа трѣбва да минава, именно, презъ две противоположни състояния. Като минава презъ такива състояния, човѣкъ трѣбва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото, опасностьта за човѣка не седи въ това, че минава презъ противоположни състояния или течения, но въ това, че има възможность да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира естеството на своитѣ радости и скърби. Като се радва или скърби за нѣщо, той трѣбва да знае, защо се радва или скърби и колко време може да трае известна радость или скръбь. Човѣкъ се стреми къмъ радостьта, защото произвежда разширяване, а избѣгва скръбьта, защото причинява свиване. Ако разбираше законитѣ на природата, той еднакво би се радвалъ и на радостьта, и на скръбьта. Човѣкъ не може да живѣе само съ радостьта, т.е. да се намира подъ постоянно разширяване. И най-сладкитѣ нѣща, като се употрѣбяватъ дълго време, произвеждатъ втръсване. Радостьта подобрява кръвообръщението на човѣка и му съдействува за възприемане на добри мисли. Изобщо, нормалната радость и нормалната скръбь сж условия за растене и развиване на човѣка. Но анормалнитѣ радости и скърби спиратъ всѣкакъвъ умственъ процеси въ човѣка. Тия анормални състояния въ човѣка създаватъ редъ отрицателни прояви, като гнѣвъ, отмъщение, злоба и т. н. Щомъ попадне въ една анормална скръбь, човѣкъ желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръбь. Отмъщението въ човѣка не е нищо друго, освенъ желание да се освободи отъ товара си, да го прехвърли на гърба на другъ нѣкой. — Кой ще бжде този човѣкъ? —Това ще бжде онзи, когото той мисли за виновникъ на своята скръбь. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи въ това, че човѣкъ излива гнѣва си тъкмо тамъ, дето нѣма никакво право. Почти въ всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ придобиване на повече свѣтлина, да не се спъвате отъ противоположнитѣ състояния, презъ които неизбѣжно минавате. Ако не можете да се справите съ тѣхъ, вие ще изпаднете въ пълна индиферентность. Докато сте въ радостьта, вие ще имате стремежъ къмъ Бога, къмъ великото въ свѣта. Влѣзете ли въ скръбьта, вие веднага ще изгубите разположението си и можете да се усъмните въ всичко: въ любовьта, въ вѣрата, въ красивото въ свѣта. Дойде ли до това положение, човѣкъ тръгва вече по отъпкания пѫть, по пѫтя на обикновенитѣ хора. Това е животъ на индиферентность, на пълно обезсърдчаване. Като дойде до това състояние, човѣкъ казва: Искахъ да стана добъръ, но не можахъ. Тогава лошъ ще стана. Като говори така, вѫтрешно той има желание да дойде нѣкой при него, да го подеме, по нѣкакъвъ начинъ да му помогне. Той не иска да остане въ това положение. Божественото въ човѣка иска да се прояви. Колкото и както да пада човѣкъ, Божественото въ него е въ сила да го повдигне. Всѣки човѣкъ—простъ и ученъ, царь и обикновенъ, минава презъ голѣми борби, но въ края Божественото начало въ него взима надмощие. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да разбира своитѣ вѫтрешни състояния, да се справя лесно съ тѣхъ. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естественъ пѫть на развитие. Не само човѣкъ, но и животното преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете нѣкое куче или котка безъ причина, да видите, какъ ще се обиди. Гълѫбътъ, който е приетъ за символъ на кротость, може да те клъвне, ако го закачишъ. И той се обижда. Ще кажете, че животното, пъкъ и човѣкъ трѣбва да се защищава. Искате да кажете, че обидата е осо- бенъ родъ чувство на самозащита. Въ пѫтя на човѣшкото развитие, и обидата, и самозащитата иматъ своето мѣсто. Естествено е, че докато човѣкъ се защищава и обижда, той иска хората да се интересуватъ отъ него. Обаче, като иска това за себе си, трѣбва да отдава сѫщото право и на другитѣ. И той трѣбва да се интересува отъ хората. Това е естественъ процесъ въ природата — процесъ на поляризиране. Споредъ закона на поляризирането, каквито сѫ мислитѣ на човѣка, такива ще бѫдатъ и неговитѣ желания. И обратно, каквито сѫ желанията му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли. Следователно, ако иска да измѣни едно свое желание, човѣкъ трѣбва да знае, каква мисъль, какъвъ образъ произвежда това желание. Щомъ намѣри мисъльта и я измѣни, съ нея заедно ще измѣни и желанието си. Като знае този законъ, човѣкъ може да го прилага при самовъзпитанието си. Само по този начинъ той може правилно да се развива. Иначе, той ще изпадне въ процеса на натрупването. При механическитѣ процеси всѣкога става външно нарастване, натрупване и увеличаване. При органическитѣ процеси, обаче, става вѫтрешно растене и развитие. Това значи, да разбира човѣкъ законитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ обичани и уважавани. Това желание е естествено, но за да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има такива качества, отъ които окрѫжаващитѣ се нуждаятъ. Ако единъ силенъ човѣкъ влѣзе между слаби хора, всички ще го обичатъ и уважаватъ, защото се нуждаятъ отъ него. Ако единъ ученъ влѣзе между невежи хора, всички ще го обичатъ, ще му се радватъ, защото той ще имъ бѫде полезенъ, ще отвори очитѣ имъ. Всѣки човѣкъ, който носи известно изкуство въ себе си, било музика, художество, пѣние, той ще бѫде добре приетъ между хората, защото всички обичатъ изкуството. Нѣкой хора, безъ да иматъ особени качества, искатъ да бѫдатъ почитани и уважавани. Тѣ казватъ: Ние имаме достойнство, искаме да бѫдемъ уважавани. Въ какво седи достойнството на човѣка? Достойнство има онзи човѣкъ, който разполага съ своето добро сърдце и счита, че всички хора сѫ създадени добри. Човѣкъ съ достойнство е онзи, който има обработенъ умъ и схваща правилно отношенията на нѣщата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Рѫката на човѣка е добра дотогава, докато е свързана съ тѣлото и функционира правилно. Следователно, човѣкъ е добъръ, докато е свързанъ съ цѣлото и правилно изпълнява своята служба. Оттукъ изваждаме два важни закона: Законъ за цѣлото и законъ за частитѣ. Законътъ за цѣлото включва въ себе си закона на частитѣ, но законътъ на частитѣ не може да обхване закона на цѣлото. Законътъ на частитѣ може да има нѣкой специфични закони, които да не се отнасятъ къмъ закона на цѣлото, но всички закони на цѣлото сѫ едновременно и закони на частитѣ. Тъй щото, добъръ човѣкъ е онзи, който функционира правилно въ Божествения организъмъ. Ако човѣкъ вѣрва въ любовьта на Бога, той трѣбва да вѣрва, че по естество всички хора сѫ добри. Това е отношение къмъ цѣлото, което сѫщевременно трѣбва да бжде законъ и за частитѣ. Който вѣрва въ Бога и Го обича, той трѣбва да има сѫщитѣ отношения и къмъ хората. Вънъ отъ цѣлото, човѣкъ не може да обича. Това значи: докато рѫката на човѣка е свързана съ тѣлото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откѫсне ли се отъ цѣлото, тя престава да бжде добра — не може вече да изпълнява своитѣ функции. Следователно, докато човѣкъ е свързанъ съ цѣлото, съ Божествения организъмъ, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповѣди. Този човѣкъ е добъръ, любещъ. Въ който моментъ човѣкъ се откѫсне отъ общия организъмъ, отъ цѣлото, и престане да изпълнява неговитѣ заповѣди, той губи своитѣ качества, губи доброто въ себе си. Той не може да бѫде вече полезенъ нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. Отдѣлянето, откѫсването на човѣка отъ Божествения организъмъ наричатъ „грѣхопадане“. Това отдѣляне е отчасти само подобно на отдѣлянето ла ржката отъ човѣшкия организъмъ. Откѫсне ли сс веднъжъ ржката отъ тѣлото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човѣкъ може повторно да се прилепи къмъ Божествения организъмъ. Както ве- щиятъ хирургъ може да залепи обелената кожа на ржката на човѣка и да я направи да зарасне, така всѣки човѣкъ се прилепва къмъ Божествения организъмъ и продължава да се храни отъ него. Отдѣлянето на човѣка отъ Първата Причина, отъ Божествения организъмъ и връщането му отново къмъ Него, е въпросъ на съзнанието. Тия процеси се изживяватъ въ съзнанието, затова човѣкъ винаги трѣбва да бѫде буденъ. Нѣма ли будно съзнание, той всѣки моментъ може да пре- кѫсне връзката си съ Божественото съзнание. Щомъ се усъмни въ Първата Причина, човѣкъ се отдѣля отъ Нея. Щомъ започне да мисли лошо за хората, той пакъ прекъсва връзката си съ Божественото съзнание. И тъй, ако намѣрите, че нѣкой човѣкъ е лошъ, знайте, че той се е отдѣлилъ отъ Божествения организъмъ, затова направете опитъ да му помогнете, отново да се прилепи къмъ Него. Щомъ се върне на мѣстото си, той моментално става добъръ. Това значи, да обърнешъ човѣка къмъ Бога. Когато искате да обърнете човѣка къмъ Бога, вие трѣбва да поставите съзнанието му на мѣстото, отдѣто се е отдѣлило. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на мѣстото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява. Нѣкой човѣкъ е касиеръ на банка. Той изпълнява добре службата си. Единъ день материалнитѣ му работи се объркватъ. Като брои паритѣ на банката, той започва да се изкушава и взима една златна монета, да посрещне нуждитѣ си, но съ намѣрение да я върне на мѣстото й. На другия день взима още една монета, после — трета, четвърта, пета и т. н. Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспекторъ на банката и прави внезапна ревизия. Указва се, че стотина златни монети липсватъ. Кой е виновенъ? — Касиерътъ. Веднага го уволняватъ отъ служба, да му докажатъ, че никой нѣма право да бърка въ касата на банката. На сѫщото основание казвамъ: Никой нѣма право да бърка въ Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря въ своя джобъ. Ще възразите, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. — Не е така. Ако, наистина, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска, никакъвъ законъ не би трѣбвало да го хваща. Щомъ законитѣ, човѣшки или Божествени, го хващатъ, той не е свободенъ. Какво представя свободата? Какъ и въ какво се изразява? Свободата се изразява въ доброволно и съзнателно ограничаване. Когато изкушението дойде и кара човѣка да яде, а не яде, той е свободенъ. Когато има желание да пие, а не пие, той е свободенъ. Когато има желание да бръкне въ чужда каса да вземе пари, но се въздържа, той е свободенъ. Докато задоволява желанията си да яде, да пие, да се Облича, човѣкъ не е свободенъ, той е робъ на своитѣ желания. Когато жадниятъ се откаже отъ водата, той е свободенъ. Когато гладниятъ се откаже отъ хлѣба, той е свободенъ. Когато бедниятъ не поглежда къмъ отворената каса на богатия, той е свободенъ. Това сѫ психологически моменти въ живота на човѣка, които опредѣлятъ свободата. Ще възразите, че човѣкъ не може да живѣе безъ вода, безъ хлѣбъ, безъ пари, безъ дрехи и т. н. — Това е другъ въпросъ. Човѣкъ не може безъ тия нѣща, но временно, 40 деня може да прекара безъ вода и безъ хлѣбъ. Следователно, поне 40 деня човѣкъ може да бѫде свободенъ. Въ това време въ него ще се роди вѫтрешна борба между желанието му да яде, отъ страхъ да не умре отъ гладъ, и желанието му да издържа, да бѫде свободенъ. Най-после, човѣкъ ще дойде до заключението, че трѣбва да яде, за да живѣе. И като яде, човѣкъ пакъ не е доволенъ, намира, че животътъ е тежъкъ, нѣма смисълъ да се живѣе. Ако цѣли 40 години човѣкъ е ялъ и пилъ и намира, че животътъ нѣма смисълъ, че тежко се живѣе, какво е придобилъ отъ това ядене и пиене? Не е въпросъ човѣкъ да не яде и да не пие, но яденето и пиенето трѣбва да се осмислятъ. Щомъ тѣ се осмислятъ, и животътъ на човѣка се осмисля. Той трѣбва да знае, защо яде и защо пие. Свободата, къмъ която човѣкъ се стреми, е извънъ времето и пространството. На физическия свѣтъ свободата има различни прояви. Детето е свободно, докато майката се грижи за него. Тя поема всичкия му товаръ, а то е свободно да ходи, да играе, за нищо да не мисли. Когато майката престане да се грижи за детето, на свой редъ то се ограничава. Изобщо, желанията ограничаватъ човѣка. Ограниченията биватъ различни, по- голѣми или по-малки. Има степени на ограниченията. Когато гърлото на човѣка е пресъхнало отъ жажда, и той пие толкова вода, колкото да набави изразходваната енергия, въ този случай желанието му е нормално. Пие ли вода повече, отколкото трѣбва, желанието му е анормално. Ако човѣкъ яде толкова, колкото е нужно за подкрепа на организъма, желанието му е нормално. Яде ли повече, отколкото трѣбва, вследствие на което разстройва стомаха си, желанието му къмъ ядене е анормално. Човѣкъ трѣбва да изучава законитѣ на яденето. Той трѣбва да яде умѣрено, да ходи свободно, да не туря букаи на краката си. Който яде много, той трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ, външно и вжтрешно, да може да носи Всѣки човѣкъ иска да бѫде богатъ, но не знае, какъ да печели богатството. Придобиването на богатството е незавършенъ процесъ въ природата. Обаче, хората искатъ да станатъ толкова богати, че да нѣматъ нужда отъ по-голѣмо богатство. Съ това тѣ искатъ да превърнатъ този процесъ отъ незавършенъ въ завършенъ. Това е невъзможно. Тази е причината, поради която между природата и човѣка се заражда борба. Запримѣръ, богатъ баща изпраща сина си въ странство, и всѣки месецъ го осигурява съ петь хиляди лева. Синътъ е недоволенъ, иска още петь хиляди лева. Бащата не му изпраща и започва да се сърди, иска смѣтка отъ сина си, кѫде харчи тия пари. Най-после синътъ дава точна смѣтка на баща си. Последниятъ изпраща на сина си още петь хиляди лева, но се отнася вече къмъ него съ недовѣрие. Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човѣка. Когато човѣкъ слиза на земята, той намира, че бюджетътъ, който Богъ му е отпуснали, не е достатъченъ, и започва да иска повече. Той намира, че баща му е богатъ и трѣбва да задоволи неговитѣ нужди. Ако бащата е богатъ, трѣбва ли да даде всичкитѣ пари на сина си? Синъ, който харчи много, той не обича баща си, нито го уважава. Отношенията между този синъ и бащата не сѫ правилни. Когато синътъ економисва отъ паритѣ, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща си, има правилни, синовни отношения къмъ него. Отношенията между бащата и сина трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ отношенията между цѣлото и частитѣ. Бащата представя цѣлото, а синътъ — частитѣ. Следователно, когато между хората сѫ- ществуватъ вѫтрешни, духовни отношения, тѣ трѣбва да бѫдатъ правилни, хармонични. Ако отношенията на хората, които живѣятъ на земята, не сѫ правилни, какъ ще бѫдатъ правилни отношенията имъ на небето? Ако хората на земята не сѫ научили да ценятъ вѫтрешнитѣ отношения помежду си, на небето никакъ не могатъ да ги оценятъ.— Защо? — Защото тамъ отношенията сж, вѫтрешни само. Въ духовния свѣтъ красотата е вѫтрешна, а не външна, както на физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ видимо сѫществува голѣмо еднообразие. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички нѣща ще бѫдатъ непоносими за васъ. Свѣтлината, топлината, водата ще бѫдатъ съвсемъ различни отъ тия на земята, и вие ще гледате часъ по-скоро да слѣзете долу. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпѫждатъ, заставятъ го да слѣзе на земята. Грѣхътъ сѫществува на земята само. Загнѣзди ли се нѣкѫде, мѫчно можешъ да го изпѫдишъ навънъ. Въ това отношение той е подобенъ на кърлежъ. Дойде ли до духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бжде готовъ за него, да има прави мисли и действия. Нѣма ли прави мисли, чувства и действия, той ще се спъва на всѣка крачка. Такъвъ човѣкъ не може да прекрачи границата на духовния свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че се намира подъ влиянието на закона за общностьта, който има отношение и къмъ доброто, и къмъ злото, Следователно, по силата на този законъ, ло- шитѣ или добритѣ мисли на единъ човѣкъ се отразяватъ върху всички хора. Всички хора въ свѣта, които се съмняватъ, образуватъ едно общество. Всички хора, които иматъ любовь въ себе си, които любятъ, съставятъ друго общество. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че като се усъмни, той вече не е самъ. Около него дохождатъ по-голѣми майстори на съмнението, които започватъ да го учатъ. Допусне ли човѣкъ нѣкаква отрицателна мисъль въ ума си, чрезъ нея той се свързва съ всички хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Около него се групира цѣло общество, Въ това общество той срѣща учители, майстори, които започватъ да го учатъ на законитѣ на черната ложа, които до това време той не е знаелъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и за доброто. Допусне ли човѣкъ една добра мисъль въ ума си, той се свързва съ общество на добри хора, които живѣятъ съ сѫщата мисъль. Съвременнитѣ хора не сѫ се научили още да говорятъ, както трѣбва. Като срещнатъ нѣкой безвѣрникъ, или нѣкой грѣшенъ човѣкъ, тѣ казватъ: Този човѣкъ е голѣмъ безвѣрникъ, или голѣмъ грѣшникъ. — Не, срещнете ли такъвъ човѣкъ, вие трЬбва да кажете: Този човѣкъ се нуждае отъ повече вѣра. Онзи пъкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ. Невежиятъ не трѣбва да казва за себе си, че е невежа, но да каже: Азъ трѣбва да бѫда ученъ човѣкъ. Да каже човѣкъ за себе си, че трѣбва да бѫде ученъ, това не подразбира, че може изведнъжъ да стане ученъ, но да внесе въ себе си потикъ къмъ придобиване на знание. Да говорите положително, да си служите съ положителенъ езикъ, това знаш, съзнателно да се самовъзпитавате. Човѣкъ трѣбва да се научи да говори истината. По какъвъ начинъ трѣбва да говори истината? Да кажете за човѣка, че не вѣрва въ Бога, че обича да лъже, да краде, това още не е истина. Да кажете за човѣка, че вѣрва въ Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината. Въ естеството на човѣка е вложено доброто, истината, любовьта и т. н. За предпочитане е човѣкъ да си служи съ положителенъ, а не съ отри- цателенъ езикъ, понеже той не знае крайната цель на миросъзданието. Той не знае, защо единъ човѣкъ е лошъ, а другъ — добъръ, нито знае въ с/мщность, кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ. Запримѣръ, плодоветѣ на ябълката първоначално сж кисели, после узрѣватъ, ставатъ сладки, но като поседатъ известно време, тѣ започватъ да гниятъ и миришатъ лошо. Когато ябълката е кисела, това не значи още, че тя е лоша. Когато узрѣе и стане сладка, и това не значи, че е добра. Има добродетели въ човѣка, които постоянно се мѣнятъ. Тѣ сѫ подобни на ябълката. Нѣкой човѣкъ казва за себе си, че е добъръ. Той е добъръ, докато го ядатъ. Не го ли ядатъ и го оставятъ известно време да седи на открито, той започва да се разлага, да се вкисва и мирише неприятно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е киселъ, — Радвай се, че си киселъ, защото ще се запазишъ да не те изядатъ преждевременно. Докато гроздето не е узрѣло, пчелитѣ и оситѣ не го нападатъ. Узрѣе ли, тѣ раз- кѫсватъ ципата и изсмукватъ соковетѣ му. Хората искатъ да се повдигнатъ, да бѫдатъ обичани и уважавани. За да бжде обичанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да има добро сърдце и свѣтълъ умъ. Всѣки обича добрия, силния, любещия, разумния човѣкъ. Силниятъ всѣкога се отзовава въ помощь на слабия. Въ този смисълъ, слабитѣ заповѣдватъ, а силнитѣ изпълняватъ. Детето, запримѣръ, плаче, вика, заповѣдва на майка си, иска отъ нея хлѣбъ, млѣко. Щомъ се нахрани, успокоява се. Тогава то започва да се смѣе, да играе, пригръща майка си, баща си, иска да имъ покаже, че тѣхното щастие зависи отъ него. Замине ли детето на онзи свѣтъ, родителитѣ ставатъ нещастни. Дете, което насилва майка си, е насилникъ, не е разумно. Това дете не може да стане великъ човѣкъ. Както се проявява човѣкъ въ обикновения животъ, така ще се прояви и въ духовния. Ако единъ насилникъ влѣзе въ нѣкое духовно общество, и тамъ ще се прояви като насилникъ. Той ще иска да заповѣдва, да се налага, навсѣкжде да бѫде пръвъ. Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовьта не може да се заповѣдва. Любовьта е свободенъ процесъ. Когато създаваше свѣта, Богъ бѣше абсолютно свободенъ. никой не Му се налагаше. Той доброволно създаде свѣта. Той даде добри условия на всѣко живо сѫщество, правилно да расте и да се развива. Като знаете това, вие трѣбва да използувате тия условия разумно. За тази цель, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, да види, какви условия сѫ предвидени за него и да почне правилно да работи. Той ще намѣри името си записано въ първичния планъ на живота и ще види, отде трѣбва да започне своята работа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри плана на своя животъ и да го реализира. Щомъ намѣри ге този планъ, вие ще придобиете вжтрешенъ миръ, вѫтрешна радость. Да реализирате плана на своя животъ, това значи, да работите съ постоянни величини. Днесъ повечето хора работятъ съ непостоянни величини, вследствие на което единъ день се чувствуватъ добри и мислятъ, че напредватъ; на другия день казватъ, че не сѫ добри, че не прогресиратъ. Прогресирането е подобно на процеситѣ, презъ които ябълката минава. Въ първо време тя е кисела, постепенно зрѣе, докато единъ день напълно узрѣва и става сладка. Следъ това презрѣва и започва да гние. Това сѫ процеси, презъ които и човѣкъ минава. Като изучавате ПЛОДНИТЕ дървета, вие казвате, че дървото се познава по своя плодъ. Обаче, въ плода се крие и друго нѣщо — животъ. Когато изядете единъ плодъ, вие придобивате неговия животъ, който започва постепенно да расте въ васъ, да се увеличава. Животътъ, който сте приели отъ ябълката, представя нейния капиталъ, който единъ день, тя обратно ще получи. Тъй щото, прогресътъ, било за човѣка, било за всѣко живо сѫщество, има смисълъ дотолкова, доколкото запазва живота, придобитъ чрезъ него. Следователно, нѣкога, въ близкото или далечно бѫдеще, човѣкъ ще плаща за всички блага, които днесъ даромъ получава: за свѣтлината, за въздуха, за водата. Какъ ще плаща човѣкъ за свѣтлината? — Много просто. Той обработва свѣтлината, която приема въ себе си, и единъ день тази свѣтлина ще излиза отъ него, ще освѣтява пѫтя на страдащитѣ, на заблуденитѣ, на обремененитѣ. Каква по-голѣма заплата отъ тази може да се иска? Нѣма по-голѣмо благо отъ това, да освѣтишъ пѫтя на човѣка, когато той броди, търси изходъ въ тъмна, бурна нощь,. Това означаватъ думитѣ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте". Сега, като изучавате процеситѣ въ природата, ще видите, че всѣки удъ, всѣко живо същество е натоварено съ известна служба, която неизбѣжно трѣбва да извърши. Същото се отнася и до човѣка. Когато намѣри своята служба, животътъ му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процесъ „новораждане, раждане отъ вода и духъ или разцъвтяване на съзнанието“. Докато не е дошълъ до този процесъ, човѣкъ е недоволенъ отъ себе си, отъ всички окръжаващи. Въ който моментъ съзнанието му се разшири и цъвне, той се повдига надъ окръжаващата срѣда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му съ Божественото съзнание. Само при това положение, човѣкъ разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Свързването на човѣшкото съ Божественото съзнание е великъ вътрешенъ процесъ, а не външенъ, механически, както мнозина мислятъ. Нищо въ живота не се придобива по външенъ начинъ. Учительтъ може да съдействува на ученика, за развиване на неговитѣ способности, но иска ли да придобие знание, ученикътъ трѣбва да учи, да разбира това, което му се преподава. И вие, като ученици, вървите отъ непо- стояннитѣ величини къмъ постояннитѣ. Посто- яннитѣ величини се намиратъ въ постоянно, въ непрекъснато движение. Запримѣръ, любовьта е постоянна величина, и като такава, тя е въ постоянно движение. Който се опита да спре движението на любовьта въ себе си, той се натъква на голѣми страдания. Вѣрата, надеждата, милосърдието, кротостьта сѫ постоянни величини. Като постоянни величини, и тѣ сѫ въ непрекѫснато движение. Следователно, никой човѣкъ, никоя сила не е въ състояние да спре тѣхното движение. Никой не може да си даде отчетъ, защо вѣрва въ нѣщо. Нѣкой вѣрва въ своя приятель, но сѫщевременно вѣрва и въ неговитѣ близки — жена, деца. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че вѣрвате въ. главата му. — Защо? — По главата на този човѣкъ виждате особени ѫгли, особени чърти, които ви каратъ да разчитате на него. Вие виждате, че този човѣкъ никога нѣма да ви излъже. Срѣщате другъ човѣкъ, веднага се спирате върху рѫката му, тя ви прави впечатление. Казвате: Този човѣкъ има здрава, мускулеста рѫка. Вие веднага вадите заключение, че той е силенъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора сѫдятъ за нѣщата по външната имъ форма, вследствие на което из- падатъ въ голѣми противоречия. Какъ могатъ да се рѫководятъ отъ външната страна на нѣщата, когато тя е подложена на постоянни промѣни? Човѣшкиятъ животъ постоянно се мѣни. Съ него заедно се мѣнятъ всички величини, чрезъ които той се проявява. Запримѣръ, доброто въ човѣка Сѫщо така се мѣни. То непрекѫснато расте и се увеличава. Като изучавате човѣшкото лице, ще забележите, че линиитѣ въ него постоянно се измѣнятъ, едни се продължаватъ, други се скѫсяватъ. И въ мозъка на човѣка ставатъ промѣни: удължаване на известни линии, вдлъбване на нѣкой мозъчни вѫзли и т. н. Презъ времето, докато ставатъ тия промѣни, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания. Понѣкога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиитѣ на носа, за да може деятелностьта на човѣшкия умъ да се прояви нормално. Понѣкога едно удължаване на линиитѣ съ една стотна часть отъ милиметъра е въ състояние да внесе подобряване въ човѣшкия животъ. Такова удължаване на линиитѣ става, изобщо, и въ областьта на сърдцето, на ума и на волята на човѣка. И тъй, за да разбира и познава, както себе си, така и своитѣ ближни, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ хиромантикъ. френологъ, физиогномистъ. Познава ли тия науки, по лицето на човѣка той ще чете като по книга. Великитѣ, гениалнитѣ хора носятъ въ себе си тази наука, и като погледнатъ човѣка, тѣ веднага го познаватъ. Тази е причината, поради която тѣ гледатъ на хората спокойно, философски. Кой какво прави, какъ се облича, какво говори, това не ги смущава. Великиятъ, гениалниятъ човѣкъ има за задача да прокара вода презъ пустинята, дето хората сѫ изложени на голѣми страдания. Като не разбиратъ задачата на гениалния човѣкъ, хората го считатъ смахнатъ. Обаче, единъ день, когато видятъ, че презъ пустиннитѣ мѣста на тѣхния животъ тече вода и напоява, подобрява цѣлото имъ благосъстояние, тогава едва ще разбератъ, какво е направилъ този човѣкъ за тѣхъ. Гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта. за да дадатъ тласъкъ на обикновенитѣ хора. Тѣ вна- сятъ потикъ, нова струя въ тѣхния органически животъ. Освенъ външно проявление, гениалнитѣ хора указватъ и вжтрешно, органическо въздействие върху човѣшкия животъ. Възъ основа на сѫщия законъ, ученикътъ трѣбва да знае, че и неговата задача не е са, мо въ външното изявяване на неговитѣ идеи въ написване на нѣкоя книга или нѣкое музикално произведение, но и въ онзи вѫтрешенъ потикъ, който би могълъ да внесе съ своитѣ идеи въ цѣлото човѣчество. Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикътъ не е като гения, но съ своята чиста мисъль, той може да даде поне микроскопически тласъкъ на човѣчеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство въ себе си. Той има удобрението на висшия свѣтъ, на на- предналитѣ сѫщества. Задачата на ученика е да възприема Божественитѣ мисли и да ги предава. По този начинъ той се свързва съ хиляди напреднали сѫщества, съ единъ колективитетъ, какъвто Божествениятъ организъмъ представя. Въ този смисълъ, гениятъ не е изразъ на възможноститѣ на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които отъ вѣкове работятъ въ известно направление. Като намѣрятъ единъ подходящъ организъмъ, тѣ се проявяватъ чрезъ него. Ние наричаме този човѣкъ гений. И доброто не е резултатъ на една човѣшка душа, но на множество души, на цѣлото небе. Каквато велика мисъль мине презъ вашия умъ, вие трѣбва да й дадете ходъ. Щомъ и дадете ходъ, вие се свързвате вече съ този великъ колективитетъ, отдето тя е излѣзла. Като знаете това, не се смущавайте, какво ще стане съ вашитѣ велики мисли. Великитѣ мисли иматъ Божественъ произходъ. Следователно, има кой да се грижи за тѣхъ. И да заминете за онзи свѣтъ, тѣ пакъ ще продължаватъ да текатъ, да проникватъ въ човѣшкитѣ умове. Често хората се запитватъ, какво могатъ да направятъ. Казвамъ: Човѣкъ може да направи всичко и нищо. Когато е свързанъ съ разумния, съ Божествения свѣтъ, той може да направи всичко. Откѫсне ли се отъ него, както рѫката отъ организъма, той е осѫденъ на смърть. При това положение, той нищо не може да направи. За да бѫде цигуларьтъ гениаленъ, рѫката му трѣбва да бѫде на мѣстото си и да се движи съ свѣткавична бързина по струнитѣ на цигулката. Съ цигулката си само, гениалниятъ музикантъ трѣбва да представя едновременно и китара, и флейта, и пѣние — цѣлъ оркестъръ. Гениитѣ сѫ първитѣ прелетни птици въ свѣта, които съобщаватъ на хората, че пролѣть иде, че още много птици като тѣхъ ще дойдатъ. Значи, всѣки човѣкъ може да бжде гениаленъ. За това се изисква работа, усилие. Ако за гения нужни десеть години усилена работа, за обикновения човѣкъ сѫ нужни Ю2 години усилена работа и трудъ. Сега, моето желание е да бѫдете истински ученици, да разбирате онова, което природата е вложила въ васъ. То трѣбва да ви служи за потикъ. Школата, която следвате, изисква отъ васъ, вие сами да се подтиквате, а сѫщевременно да давате потикъ и на другитѣ хора. Това значи, да бѫдете вѣрни на Бога, вѣрни и на себе ри. Щомъ сте вѣрни на Бога, и Той ще ви бѫде вѣренъ. Неговата вѣрность къмъ васъ се изявява съ благосло- вението, което Той всѣки моментъ ви изпраща. Божието благословение се предава чрезъ хората. Тѣ сѫ носители на великитѣ Божии блага. Всички дарби, всички таланти, всички блага идатъ отгоре, отъ великия свѣтъ. Достатъчно е човѣкъ съзнателно да погледне нагоре, къмъ небето, да се очуди на техниката на великитѣ майстори, които сѫ създали хиляди слънца. Какъвъ великъ вѫтрешенъ строежи представятъ тѣ! Каква велика закономѣрность ги управлява! Тѣ сѫ въ постоянно движение. и всѣка звезда или всѣко слънце върви по строго опредѣленъ пѫть. Достатъчно е човѣкъ да насочи вниманието си къмъ своя организъмъ, къмъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си органи, да види, каква велика функция изпълнява всѣки отъ тѣхъ, да разбере величието на свѣта, въ който е поставенъ. Следъ всичко това, човѣкъ се осмѣлява да говори за себе си, че е грѣшенъ, че нищо не може да направи и т. н. — Ти си грѣшенъ човѣкъ, безъ дарби, само защото си се откѫсналъ отъ Първата Причина. Свържешъ ли се съ Нея, всичко въ тебе ще потече, както е текло нѣкога. Тогава ще познаешъ себе си, своитѣ дарби и способности, които Богъ е вложилъ въ тебе. Който иска да бѫде даровитъ, гениаленъ, той трѣбва да работи. Така сѫ работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора. Всѣки може да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Гений е всѣки човѣкъ, който изпълнява волята Божия, дава тласъкъ на цѣлото човѣчество. — Въ какво отношение? — Въ музика, въ поезия, въ наука, въ изкуство, въ религия. Гениаленъ човѣкъ е всѣки, който понася страданията и мѫчнотиитѣ въ живота си съ радость. Бедниятъ Лазаръ, който живѣеше предъ вратата на богатия, бѣше гениаленъ човѣкъ. Той поглеждаше къмъ своитѣ рани и не роптаеше.. Презъ всичкото време се молѣше за богатия, да го просвѣти Господъ. Затова, именно, Лазаръ отиде въ лоното на Аврама, а богатиятъ — въ ада. Голѣми бѣха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха. Невежиятъ не може да влѣзе въ лоното на Аврама. Следователно, за да се повдигне, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Ако човѣкъ разумно понесе страданията, безъ протести и роптания, голѣми блага го очакватъ. Тъй тото, страда или се радва, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе. да използува благата и на страданията, и на радоститѣ. Желая ви да имате характера и търпението на Лазара! Желая ви сега, като мислите и прилагате постояннитѣ величини въ живота си, да направите вѫтрешна връзка съ Първата Причина на нѣщата. Работете върху себе си така, че ангелитѣ да ви носятъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Мнозина се страхуватъ да не дойдатъ ангели да ги взематъ. — Не, ангелитѣ могатъ да носятъ само онзи, който е свързанъ съ Бога. Само онзи може да се повдигне, да развие своитѣ дарби и способности, който се е свързалъ съ възвишения свѣтъ, съ Всемирното Бѣло Братство. Който иска да се развива бързо, той трѣбва да се свърже съ Великия свѣтъ. Тази връзка може да превърне простия въ ученъ, обикновения въ гениаленъ. Възстановяването на тази връзка не става чрезъ насилие, но доброволно, по любовь. — Кога може да стане това? — Всѣкога, когато човѣкъ искрено пожелае. Да направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание. Да се пробуди съзнанието на човѣка, това значи възкресение. Когато всички хора направятъ връзка съ възвишения свѣтъ, т. е. когато съзнанията имъ се пробудятъ, това значи, свѣтътъ да се запали от всички страни, отъ четиритѣ си краища. Всички лъжливи теории и учения ще паднатъ, всички съмнения и заблуждения ще изчезнатъ, и хората ще се освободятъ отъ черния димъ и сажди, отъ влиянието на черната ложа. Тѣ ще започнатъ да се хранятъ съ чистата храна на Словото, ще дишатъ свежъ и прѣсенъ въздухъ, ще пиятъ чиста, кристална вода, ще възприематъ Божествената свѣтлина и ще се радватъ на новия животъ, на новата наука, на новата любовь, на новата мждрость и истина. Стремете се къмъ възстановяване на вътрешната връзка съ Бога, съ разумния свѣтъ.. Новата 1929 година, която иде, благоприятствува за връзки съ напреднали същества, съ същества отъ Божествения свѣтъ. Богъ е Любовь . Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Божията Любовь и Божията Мъдрости носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мъдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 21 ноемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Смѣни въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. II (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СМЪНИ ВЪ ПРИРОДАТА. Размишление. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ сериозни работи въ живота. Тѣ избѣгватъ забавитѣ. За тѣхъ забавата е почивка. Тѣ не се нуждаятъ отъ такъвъ родъ почивка. За децата, обаче, забавата е необходимость. Чрезъ забавитѣ децата растатъ, развиватъ способноститѣ си и се готвятъ за сериозенъ животъ. Понеже съвременнитѣ хора сѫ минали вече фазата на детинството, сега тѣ се готвятъ за новъ животъ, за нова работа. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва много да мисли. Наистина, отличителната чърта на човѣка е способностьта му да мисли, но мисъльта, мисленето не е единиченъ процесъ. Мисъльта е колективенъ процесъ. Всички хора мислятъ. Поради способностьта си да мисли, човѣкъ минава за мислещо сѫщество, а ангелътъ — за разумно сѫщсство. надарено съ висока интелигентность. Мистльта на човѣка може да бѫде положителна и отрицателна. Подъ отрицателна мисъль не трѣбва да разбираме лоши мисли, но мисли съ отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човѣка, отъ него се иска приложение. Човѣкъ може да разбере живота само чрезъ приложение. Животътъ се изразява въ три направления: въ областьта на мисъльта, въ областьта на чувствата и въ областьта на постъпкитѣ. Значи, човѣкъ се движи, освенъ въ областьта на чувствата и на постъпкитѣ, още и въ областьта на мисъльта. Затова е казано за човѣка, че е мислещо същество. За човѣка мисъльта е нѣщо постоянно, а за животнитѣ — развлѣчение, празненство. Както посещението на нѣкой беденъ домъ отъ даря е велико празненство, така и всѣка мисъль, попаднала въ главата на нѣкое животно, с велико, царско посещение. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношението, което съществува между обикновенитѣ и царскитѣ работи. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ. Мислитѣ мѣнятъ формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъль интересува човѣка до известно време само и после престава да го интересува. Запримѣръ, ако имате едно шише, пълно съ нѣкакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само отъ съдържанието му. Обаче, ако знаете, че нѣкой шишета иматъ красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и отъ формата, и отъ съдържанието имъ. Всѣко шише, което е пълно съ хубаво съдържание, интересува човѣка заради съдържанието му. Щомъ съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече отъ него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха съ уважение, а сега го оставатъ на страна. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щомъ сипятъ ново съдържание, човѣкъ отново се интересува за шишето. По същия начинъ, човѣкъ се интересува отъ мисли съ добро съдържание. Щомъ приеме съдържанието имъ въ себе си, той оставя формитѣ имъ настрана, не се интересува отъ тѣхъ. Обаче, има такива мисли, въ които формата и съдържанието сѫ нераздѣлни, не могатъ да се отдѣлятъ една отъ друга. Въ този случай, човѣкъ еднакво се интересува отъ формата и отъ съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скѫпоценнитѣ камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието имъ. Диамантътъ, запримѣръ, може да се уподоби на чистата човѣшка мисъль, презъ която слънчевитѣ лѫчи на живота се пречупватъ и образуватъ спектъръ. Когато лѫчитѣ на живота се пречупватъ въ чиститѣ човѣшки мисли, заедно съ това растатъ и чувствата на човѣка. Като знаете цената на вашитѣ мисли, вие не трѣбва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по нѣкакъвъ начинъ. Страданията ще дойдатъ неизбѣжно въ вашия животъ, но стремете се поне да избѣгвате онѣзи страдания, които вие сами си причинявате. Този родъ страдания създаватъ противоречия за човѣка, отъ които той лесно може да се освободи. Тия страдания представящ неорганизирана материя, която трѣбва да се впрегне на работа. Човѣкъ страда отъ това, че не може да задоволи нѣкое свое желание. Запримѣръ, нѣкой иска да стане царь и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ходъ на това свое желание, човѣкъ трѣбва да направи изчисление, каква е вѣроятностьта да стане царь. Щомъ направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже отъ него, безъ никакви страдания. Какъ се е зародила въ човѣка идеята да стане царь? Ако трѣбваше да стане царь, съ слизането си на земята, той щѣше да носи съ себе си акредитивни писма, че го пращатъ на земята царь да стане. Ако бѣше опредѣленъ за царь, съ него заедно щѣше да слѣзе цѣла свита отъ помощници и придворни, съ сила и власть, да го учатъ и да му помагатъ. А тъй, безъ никакви писма, безъ никаква свита, дошълъ като обикновенъ човѣкъ на земята, той започва да мечтае царь да стане. На мѣсто ли е родена тази идея? — Нe е родена нито на мѣсто, нито на време. Този родъ мисли ние наричаме неестествени. Тѣ се зараждатъ въ всѣки човѣкъ. Нѣкой иска да бжде философъ, ученъ човѣкъ. Философътъ не се ражда философъ, нито учениятъ се ражда ученъ. За да стане човѣкъ философъ или ученъ, той трѣбва дълго време да работи. Работа, трудъ, постоянство се иска. отъ човѣка, за да придобие нѣщо. Каквито и да сѫ идеитѣ на човѣка, въ тѣхъ има нѣщо общо. Разликата се заключава само въ това, че нѣкои хора представятъ корени на дадена идея, други — листа, трети — цвѣтове. Обаче, всички заедно съставятъ идеитѣ на цѣлокупния животъ. Ако, споредъ мѣстото, което заема, не реализира своитѣ идеи, човѣкъ ще остане въ положението на коренъ на растение. Въ това положение, той само ще смуче сокове отъ земята, ще плаче, ще страда, докато единъ день мине презъ състонието на животно, поне да може да се движи отъ едно мѣсто на друго. Отъ животно, той ще се стреми да стане човѣкъ. Човѣкъ пъкъ се стреми да стане ангелъ. Ангелътъ се стреми къмъ още по-високо положение. Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Кѫде е краятъ на живота? Какъвъ е неговиятъ смисълъ? — Краятъ на живота и неговиятъ смисълъ сѫ въ вѣчностьта. Тя съдържа всичко въ себе си. Защо човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѣчностьта, какъвъ е смисълътъ на това стремление, никой философъ не може да отговори. Каквито философи и да сжществуватъ въ свѣта, нѣкои отъ тѣхъ дохождатъ до нѣкакъвъ край, а други — до никакъвъ край. Като размишляватъ по този въпросъ, нѣкои хора казвагъ за себе си, че сж начало, глава на работата. Други пъкъ съзнаватъ, че сѫ край, опашка на работата. Обаче, нито началото може безъ края, нито краятъ безъ начало. Началото и краятъ, т. е. главата и опашката вървятъ заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й, това е нейниятъ край. Краятъ на тази идея пъкъ води къмъ начало на друга идея. Идеитѣ сѫ неразривно свързани една съ друга. Тъй щото, когато нѣкой казва, че е свършилъ училище, той е свършилъ само единъ родъ училище, както ученикътъ свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човѣкъ непрестанно учи, минава отъ училище въ училище — всѣкога има, какво да учи. Като изнасямъ тия мисли, имамъ за цель да обърна вниманието ви къмъ постояннитѣ промѣни, на които човѣшкиятъ животъ е изложенъ. Формитѣ на човѣшкия животъ постоянно се мѣнятъ. Когато се казва, че човѣкъ минава въ положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човѣкъ минава само презъ състоянията на растение и на животно, безъ да взима тѣхната форма. Докато само расте, седи на едно мѣсто и почива, човѣкъ минава презъ положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, безъ да се движи отъ едно мѣсто на друго. Щомъ въ него се роди желание да се движи, да промѣни мѣстото си, детето е въ положението на животно. То започва да пъпли, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисъльта започне да действува, въ човѣка се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече въ фазата на истински човѣкъ, който мисли, работи и се стреми да мине въ ново положение, въ фазата на ангелъ. Като минава отъ едно положение въ друго, човѣкъ е изложенъ на страдания, които го повдигатъ, т. е. съдействуватъ за неговото развитие. Съвременнитѣ хора, особено нѣкои религиозни, мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, всичко ще имъ тръгне напредъ и ще могатъ да научатъ това, което не сѫ успѣли да придобиятъ на земята. Наистина, много нѣща могатъ да се научатъ на онзи свѣтъ, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. — Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. — Още по-добре. На онзи свѣтъ работятъ, именно, тия, които сѫ завършили развитието си. На земята работятъ и умнитѣ, и глупавитѣ, а на небето, между ангелитѣ, само умнитѣ работятъ. Глупавиятъ може да отиде на гости при ангелитѣ, да поседи день—два и да слѣзе на земята да работи. Докато е на земята, човѣкъ не трѣбва да изпуща моментитѣ за работа, да мисли, че може да живѣе, както иска, и да очаква по-добри условия въ бѫдеще. Той трѣбва да научи урока, който му е даденъ още днесъ, безъ никакво отлагане за утрешния день, или за другъ животъ. Днешната задача още днесъ ще решишъ — нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствували, или не сте разбрали задачата. — Никакво извинение не се приема. — Тогава въ какво да вѣрваме? ~ Ще вѣрвате. че въ свѣта сѫществува единъ Богъ, Който е Любовь. Той е далъ условия на хората да живѣятъ, да работятъ и да учатъ. Богъ е Мѫдрость. Следователно, Той е вложилъ разумность въ човѣка, научилъ го е да мисли и да чувствува. Когато младата мома и младиятъ момъкъ се влюбятъ, тѣ мислятъ, че тогава само чувствуватъ. Въ края на краищата, момата се оплаква, че момъкътъ я изгорилъ, а момъкътъ се оплаква, че момата го изгорила. Какво показва това? — Това показва, че тѣ сѫ вложили единъ въ другъ повече енергия, отколкото трѣбва. Щомъ момата и момъкътъ се оплакватъ единъ отъ другъ, тѣ не сж умни, тѣ сѫ играли съ огънь. За онзи, който си играе съ огъня, е добре, но за онзи, на ржката на когото е туренъ огъньтъ, не е добре. Какви сѫ последствията на тази игра? — Изгубване на довѣрие. За да не изгуби вѣра, както въ себе си, така и въ другитѣ, човѣкъ трѣбва да възпитава своитѣ чувства. Мисъльта е дадена на човѣка, именно, за това, да възпитава неговитѣ чувства. Той трѣбва да чувствува всѣкога, а не само когато се влюби. Такива сж отношенията и на Бога къмъ насъ. Той всѣки моментъ отправя своитѣ мисли и чувства къмъ насъ. Когато хората отричатъ това, причината е въ тѣхъ. Съ своя неправиленъ животъ, тѣ се затварятъ за Бога, вследствие на което Той временно престава да имъ изпраща ония блага, които тѣ искатъ. Той знае, че ако при тѣхния неправиленъ начинъ на живѣене, имъ изпраща блага, вмѣсто да имъ помогне, ще имъ причини голѣми вреди. Като не разбиратъ това, хората, като своенравни деца, роптаятъ, защо на еди — кого си е дадено повече, а на тѣхъ — по-малко. Много естествено! Здравиятъ всѣкога може да яде отъ яденето, което се слага на трапезата; обаче, болниятъ ще яде малко и то лека, специална храна. Неговиятъ стомахъ е слабъ, не може да издържа на всѣкаква храна. Когато оздравѣе, и той ще се ползува отъ благата, които здравитѣ хора иматъ. Като ученици, вие трѣбва да се спирате на положителнитѣ мисли въ живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото вѣрую. Апостолъ Павелъ е казалъ: Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Не е въпросъ човѣкъ изведнъжъ да порасне, да стане голѣмъ, знатенъ. Радостьта на ученика се заключава въ постепенното растене и придобиване на знания. Нѣкой, като свърши гимназия или университетъ, мисли, че е станалъ ученъ човѣкъ, че много знае. Кѫде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бѣхъ ученикъ въ еди—кой си класъ, или на еди—кой си семестъръ, това и това бѣше, такива и такива знания придобихъ. Добре е човѣкъ да си спомня нѣщо отъ миналото, но животътъ непрестанно върви напредъ. Науката сѫщо крачи напредъ. Това, което е било преди 10 — 20 години, сега не е стадото. Сега сте пъргави, но следъ 20 — 30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствувате. Ще кажете: Едно време бѣхме млади, а сега остарѣхме. — Защо остарѣхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостьта е вашиятъ кредиторъ. Ако искате да не остарявате, трѣбва да спазвате правилото: още преди да е дошълъ кредиторътъ ви въ кѫщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трѣбва да изпратите слугата си въ кантората му, да платите дълга си. Ако нѣмате пари да платите дълга си, трѣбва да избѣгате нѣкѫде, да не се явявате предъ очитѣ на своя кредиторъ. Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно отъ дветѣ: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсилъ, или ще се скриете нѣкѫде, да ви не срѣща. — Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ задълженията си и да не плаща? — Плати тогава! — Ама нѣмамъ пари. — Щомъ нѣмашъ пари, бѣгай ! Две положения има въ живота: добро и зло, день и нощь, радость и скръбь. Човѣкъ трѣбва да избере едно отъ дветѣ. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да правишъ добро! — Не мога. — Щомъ не можешъ да правишъ добро, ще правишъ зло. — Не мога да правя зло. — Тогава добро ще правишъ. Има нѣща, които човѣкъ не може да избѣгне. Той трѣбва да върви напредъ — не може да се връща назадъ. Обаче, има случаи въ живота на човѣка, когато спасението му седи въ връщането му назадъ. Запримѣръ, ако човѣкъ е тръгналъ въ кривъ пжть, въ посока на злото, той трѣбва да се върне назадъ. Като се върне назадъ, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напредъ. Мисъльта на човѣка опредѣля посоката на неговото движение. Често хората се гордѣятъ съ своитѣ мисли и чувства, радватъ се, че съ много производителни. Не е достатъчно човѣкъ само да ражда мислитѣ и чувствата си, но същевременно той трѣбва да знае, какъ да ги пази, да не се губятъ. Срѣщате единъ човѣкъ, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имахъ на младини, но свърши се това време, изчезнаха моитѣ свѣтли мисли и възвишени чувства. — Къде отидоха тѣ? — Не зная, но нищо не остана отъ тѣхъ. Отиде красивото и свѣтлото! Нѣма вече да се върне. — Щомъ си изгубилъ красивото въ своя животъ, това показва, че не си билъ уменъ човѣкъ. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: Това е въ реда на нѣщата, така ще си отидемъ на онзи свѣтъ. — Не, това не е въ реда на нѣщата. Въ реда на нѣщата е чешмата постоянно да тече, и коритото всѣкога да бъде пълно съ вода. Щомъ чешмата престава, и коритото не е пълно съ вода, едно отъ дветѣ е вѣрно: или въ чешмата има нѣкаква повреда, или водата се е отбила отъ своя пжть. Въ Божествения порядъкъ на нѣщата, чешмата всѣкога трѣбва да тече, и коритото да бѫде пълно съ вода. Съ други думи казано: мислитѣ и чувствата на човѣка непрестанно трѣбва да текатъ и да пълнятъ коритото, отъ което хора, растения и животни могатъ да се ползуватъ. И тъй, човѣкъ не трѣбва да губи своитѣ красиви мисли и чувства. Щомъ погледне къмъ резервуара, въ който сж се втичали, той веднага трѣбва да си спомни своята младость, като мома или момъкъ, и да се върне къмъ нея. Който владѣе това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчкитѣ на лицето си и ще се превърне въ млада мома или младъ момъкъ. Ще кажете, че това е приказка отъ „Хиляда и една нощь“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че тѣ трѣбва да умиратъ, да боледуватъ, да грѣшатъ? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия нѣща. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раятъ и небето сѫ създадени за добритѣ, за умнитѣ хора. Адътъ и чистилището сѫ създадени за лошитѣ, за глупавитѣ хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. — Ама защо трѣбва да отида въ ада? — Защото си глупавъ. — Защо трѣбва да отида въ чистилището? — Защото си лошъ. — Защо трѣбва да отида въ къпалнята? — Да се окъпешъ, да станешъ чистъ. Това показва, че въ свѣта съществува великъ редъ и порядъкъ — всѣко нѣщо се поставя на мѣстото си. Дето има редъ и порядъкъ, тамъ има и закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Никой не е въ състояние да измѣни тия закони. Даже Богъ не ги измѣня. Измѣни ли ги, Той се обръща противъ себе си. Да мисли човѣкъ, че може да измѣни великитѣ закони на живота, това значи, да не е способенъ да мисли право, или да мисли само за себе си. Сега, вие се запитвате: Какво трѣбва да правимъ, като сме загубили своя вътрешенъ миръ? Питамъ: Какво трѣбва да прави цигуларьтъ, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струнитѣ, и той е принуденъ да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понѣкога струнитѣ на вашето сърдце и на вашия умъ се отпущатъ, и вие не можете да свирите добре. Има нѣкаква влага, която имъ влияе. Пазете се отъ влагата, която се отразява върху вашитѣ мисли и чувства и прѣчи да разсъждавате правилно. Правилното мислене опредѣля вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пъкъ служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днесъ въ живота на съвременното човѣчество? Срѣщате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мѫчнотии. Като стане на 21 години, вмѣсто да бѫде пехливанъ, здравъ момъкъ, той отпада, губи силитѣ си. Коя е причината за това? — Този момъкъ е преживѣлъ нѣщо силно, което е внесло разривъ между ума и сърдцето му, т. е. между мислитѣ и чувствата му. Иска ли да възстанови силитѣ си, той трѣбва да хармонизира своитѣ мисли и чувства. Сега, като изучаваме научно фазитѣ на човѣшкото развитие, ние можемъ да ги раздѣлимъ главно на три: въ първата фаза на човѣшкото развитие, отъ 1—7 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ положението на растение. Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възрасть, виждате, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смѣе да се отдалечава отъ дома си. Отъ 7 — 14 годишна възрасть, човѣкъ минава презъ фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава отъ дома си. Отъ 14—21 годишна възрасть, човѣкъ започва да мисли, влиза въ фазата на истинския човѣкъ. Следъ 21 годишна възрасть, човѣкъ отново минава въ сѫщитѣ фази — има едно повтаряне. Отъ 21—28 години той влиза въ фазата на растение, отъ 28 -35 — въ фазата на животно, отъ 35—42 — въ фазата на човѣкъ. Тѣзи фази се повтарятъ и по-нататъкъ, до дълбока старость. Когато минава презъ фазата на растение, научно човѣкъ може да каже за себе си, че се занимава съ ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, опредѣля, къмъ коя категория растения да се причисли: къмъ водораслитѣ, къмъ сухоземнитѣ, къмъ низшитѣ или висшигѣ и т. н. Когато минава презъ фазата на животно, човѣкъ се занимава съ зоология, изучава произхода на животнитѣ, изобщо, както и своя произходъ, специално. Най-после, като дойде до фазата на човѣка, той изучава антропология, занимава се съ своя органи- зъмъ, съ епохитѣ, презъ които е миналъ като човѣкъ. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ тия работи. Наистина, днесъ хората се интересуватъ повече отъ материални въпроси: кога ще свършатъ училище, дали ще ги назначатъ на служба и т. н. Нѣкой свършилъ естественитѣ науки, иска да стане учитель. Назначаватъ го учитель, но следъ петь години го уволняватъ. Той се интересува за назначението си, а не се интересува, колко време ще го държатъ на служба. Когато уволняватъ нѣкой чиновникъ отъ служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животътъ на човѣка е пъленъ съ промѣни. Въ промѣнитѣ е красотата. Докато ставатъ промѣни съ човѣка, той трѣбва да се радва. Престанатъ ли промѣнитѣ въ неговия животъ, това показва, че развитието му се е спрѣло. Следователно, дали минава презъ състоянието на растение или на животно, човѣкъ трѣбва да се радва. Като растение, той трѣбва да изучава закона на търпението. Въ каквото положение и да изпадне, човѣкъ трѣбва да учи. Иначе, той може само да философствува, безъ да придобива опитности. Като се намѣрятъ предъ известни изпитания, или предъ разрешаване на нѣкои въпроси, тия философи, вмѣсто да уреждатъ, развалятъ работитѣ. За такъвъ единъ малъкъ философъ, разправятъ следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философствува, само да решава задачитѣ си. Единъ день, това било на великия четвъртъкъ, преди Великдень, майката купила 250 яйца, турила ги въ кошница да ги боядисва. Като видѣло толкова много яйца въ кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, съ което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно въ друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото отъ тѣхъ. Въ резултатъ на този опитъ, всички яйца били счупени, и въ ржцетѣ му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борецъ, съ който ще чупи всички останали яйца. Питамъ: Правилно ли е решило задачата си? Когато влѣзла въ стаята, майката се ужасила отъ това, което видѣла — пълна кошница съ счупени яйца. — Защо счупи яйцата? — запитала детето си. — Търсихъ борецъ, съ който да чупя яйцата на другарчетата си. Често и съвременните хора изпадатъ въ положението на това момче. Като решаватъ въпроситѣ си само по пѫтя на ума, чрезъ философствуване, тѣ дохождатъ най-после до положение да изпочупятъ всички яйца — условията, дадени въ живота имъ, като оставатъ само съ едно здраво яйце въ рѫката си.—Не, въпроситѣ не се решаватъ по този начинъ. Съ едно здраво яйце въ живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човѣкъ не е дошълъ на земята да живѣе охолно. Той е дошълъ на земята да се учи, а що се отнася до радостьта и веселието, това сѫ почивки, промѣни на състоянието му. Като се учи, ученикътъ е радостенъ. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущаватъ. Опасно е да не го обикнатъ единицитѣ и двойкитѣ. Обикнатъ ли го, той не може да мръдне въ по-горенъ класъ. Единицитѣ и двойкитѣ представятъ преграда, която прѣчи на ученика да мине въ по-горенъ класъ. Като се намѣри предъ тази преграда, ученикътъ трѣбва да употрѣби всичкитѣ си усилия, да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикътъ се превръща въ безплодно дърво, което трѣбва да се отсѣче и хвърли въ огъня. За да не го изхвърлятъ навънъ, той трѣбва да работи усилено, да превърне единицата въ двойка, двойката — въ тройка, тройката — въ четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище съ шесть, всички го признаватъ за даровитъ, за способенъ ученикъ. Сега, онѣзи отъ васъ, които не разбиратъ значението на числата, казватъ, че това, сѫ числа, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Наистина, ако сѫ безъ съдържание, числата нѣматъ никакво значение. Обаче, иматъ ли съдържание, тѣ иредставятъ вече известно напрежение, известно количество енергия. Запримѣръ, ако вземемъ числата 740 м. м. или 700 м. м. атмосферно налѣгане, не е безразлично за кое число ще говоримъ. При 740 м. м. налѣгане ние имаме добро време; при 700 м. м. налѣгане имаме дъждъ, буря. Като знаете, колко е атмосферното налѣгане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 м. м. налѣгане отидете на планината, трѣбва да се облѣчете добре, да вземете съ себе си мушама, защото дъждъ ще вали. Ако пъкъ налѣгането е 690 м. м.,. времето ще бѫде още по-лошо. Както виждате, всѣко число има значение. Числата не сѫ произволни величини. Тѣ криятъ въ себе си изестно количество сила, напрежение. Следователно, всѣко число въ природата, както и въ живота, има строго опредѣленъ вжтрешенъ смисълъ. Тъй щото, когато хората се спиратъ върху благоприятното или неблаприятно влияние на известни дни и числа въ тѣхния животъ, това не е суевѣрие. За мнозина вторникъ и петъкъ не са добри дни. За нѣкои хора числата 13, 17 и др. сѫ неблагоприятни. Въ тѣзи дни и числа, тѣ не започватъ никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си положителни мисли. Казвате, че за да избѣгне фаталноститѣ на живота, човѣкъ трѣбва да бѫде набоженъ.—Това е лесна работа. Да бѫде човѣкъ набоженъ, това значи, да вѣрва въ Бога и да прави добро. Хората не знаятъ, че като вѣрватъ въ Бога и като правятъ добро, тѣ се учатъ, придобиватъ опитности. Дали върши добро или зло, човѣкъ постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държатъ отговоренъ за това, което върши. Нѣкои мислятъ, че въ смъртьта ще намѣрятъ спокойствие. — Не, и умрѣлиятъ го държатъ отговоренъ. — Защо? — Той трѣбва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободятъ хората отъ умрѣлия, въ помощь имъ изпращатъ червеитѣ. Значи, абсолютна почивка нѣма нито на този, нито на онзи свѣтъ. Отъ време на време, добритѣ и разумнитѣ хора могатъ да почиватъ, но глупавитѣ и грѣшнитѣ нѣматъ право да почиватъ. Тѣ сѫ дължни всѣки моментъ да даватъ отчетъ за дѣлата си, за да могатъ да се учатъ, да вървятъ напредъ. Какво разбираме подъ думата „грѣшенъ човѣкъ“? Грѣшенъ човѣкъ е онзи, който се противи на волята Божия. Въ който моментъ реши да върши волята Божия по любовь, а не отъ страхъ, той става праведенъ. Отъ човѣка зависи да бѫде добъръ или лошъ, праведенъ или грѣшенъ. Желанието на Бога е да бѫдемъ добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човѣкъ добъръ, а грѣшника — праведенъ. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човѣкъ все трѣбва да работи. Нищо не се дава даромъ, безъ работа и трудъ. Знание, добродетели, сила се придобиватъ съ работа, съ усилия. — Не може ли по благодать да се получатъ нѣщата?— Не може. Благодатьта подразбира добритѣ условия, дадени на човѣка, а отъ него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е подъ Неговата благодать. Който не върши волята Му, той нѣма никаква благодать. Той е изложенъ на страдания, понеже е престѫпилъ Божиитѣ закони. И Богъ не престѫпна своитѣ закони. Който изпълнява Божиитѣ закони, той благува. Послушанието къмъ Бога и изпълнението на волята Му прави човѣка щастливъ. За да изработите въ себе си тази готовность, вие трѣбва да държите въ ума си мисъльта, че Богъ е благъ, грижи се за всички хора, желае тѣхното добро и имъ помага. Мрачнитѣ мисли, чернитѣ облаци въ съзнанието ви, сѫ ваше изобретение. Тѣ сѫ плодъ на вашитѣ отрицателни състояния. За да премахнете облацитѣ отъ съзнанието си, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ. Речете ли пакъ да се върнете въ стария животъ, облацитѣ още повече ще се сгѫстятъ. Какво печели човѣкъ, ако всѣки день слиза все по-надолу? — Нищо не печели. Единъ день ще се намѣри на дъното на ада, отдето отново трѣбва да иждиви хиляди години, докато излѣзе на повърхностьта. Мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е въ ржцетѣ ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи отъ вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикантъ, и художникъ, и поетъ, и ученъ ще станете, но не сега, нито въ единъ животъ. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минатъ, докато човѣкъ придобие тия нѣща. Тури ли веднъжъ начало, работитѣ му добре ще се наредятъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ търпение. Тѣ не трѣбва да се отегчаватъ отъ живота, но да гледатъ на всички нѣща положително. Нѣкой се оплаква, че живѣе въ ада. — Защо живѣе въ ада? — Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лошъ, онзи е грѣшенъ. Понѣкога толкова се забравя въ своята критика, че си позволява да не удобрява и Бога, и ангелитѣ. Всички сѫ лоши за него, само той е добъръ. Какво трѣбва да прави този човѣкъ? Той трѣбва да мисли, че всички хора сѫ добри, че Богъ е благъ и милостивъ. Докато не възстанови хармонията между мислитѣ и чувствата си, той нѣма да бѫде здравъ, нѣма да се развива правилно. Човѣкъ трѣбва да преобрази своя умъ, да внесе въ себе си нови, положителни мисли, които могатъ да го подмладятъ. По този начинъ само той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човѣкъ трѣбва да внесе любовьта въ себе си, да обича всички хора, да бѫде доволенъ отъ живота, отъ условията, при които се намира. Не внесе ли любовьта въ себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира въ положението на човѣкъ, който се хвали съ своитѣ ябълки, но не може да ги извади отъ зашития чувалъ, да ги предложи на хората, да ги опитатъ. Останатъ ли ябълкитѣ въ чувала, тѣ сѫ осѫдени на изгниване. Какво опредѣление може да се даде за любовьта? Какво нѣщо е любовьта? Да любишъ, това значи, да давашъ на другитѣ отъ благото, което имашъ. Това е най-простото опредѣление на любовьта. Българинътъ пише думата любовь съ шесть букви: Любовь. Англичанинътъ я пише съ четири букви: Love. Следъ буквата 1, англичанинътъ пише буквата о, той съкращава ю въ о, защото е практиченъ. Той казва: „Времето е нари“. Буквата „б“ въ българската дума любовь, показва, че за да люби, човѣкъ трѣбва да работи, да оре, да сѣе и следъ време посѣтата семка да израсте. Англичанинътъ бърза. Той иска посѣтото семе скоро да израсте, да получи нѣщо отъ него. Като говорите за любовьта, вие трѣбва да научите нейната пѣсень. Думата любовь има своя пѣсень и свои движения. Истински музикалниятъ може да изпѣе думата любовь съ движения. Изпѣе ли я по този начинъ, тя ще произведе нужния ефектъ. Всѣка дума, музикално изказана и придружена съ хармонични движения, е въ състояние да внесе тласъкъ въ човѣшката душа. Представете си, че единъ човѣкъ излиза на сцената да говори, но стои изправенъ и неподвиженъ като дърво, безъ никакъвъ изразъ въ думитѣ, безъ никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвелъ този човѣкъ на публиката? Единъ следъ другъ хората ще започнатъ да излизатъ и ще го оставятъ самъ. Ние не сме за животъ безъ движения. Когато човѣкъ говори, очитѣ, рѫцетѣ, лицето му трѣбва да бѫдатъ изразъ на думитѣ, които излизатъ отъ неговата уста. Въ движенията, въ хода на човѣка трѣбва да има нѣщо пластично, хармонично, да се радва, че живѣе. Всѣки може да стане красивъ, да изработи пластика въ движенията си — отъ човѣка зависи това. Усилия, работа се иска отъ него, за да стане той истински човѣкъ. Ако ангелътъ трѣбва да мине презъ хиляди изпитания, докато стане истински ангелъ, презъ колко повече изпитания трѣбва да мине човѣкъ, докато стане истински човѣкъ! Колко пжти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човѣкъ! Като ученици, искате ли да напредвате, вие трѣбва да се освободите отъ съмнението. Ще вѣрвате въ Бога, въ Божия Духъ, въ себе си, безъ никакво съмнение, безъ никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе въ ада, въ свѣта на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже нѣкой, че мисли, че вѣрва, че обича хората. — Нѣма какво да мисли. Този въпросъ трѣбва да бѫде разрешенъ въ него. Той трѣбва да каже: Азъ вѣрвамъ, азъ обичамъ. Въ Божествената любовь има само даване, а въ човѣшката — даване и взимане.. При едни случаи човѣкъ ще обича и ще дава, при други случаи — ще обича и ще взима. Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ иматъ допирни точки помежду си, но сѫ диаметрално противоположни единъ на другъ. Много трѣбва да учи човѣкъ, докато разбере Божествения свѣтъ. За развитието на човѣшката душа има хиляди възможности. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще. Несметни богатства се разкриватъ предъ неговия погледъ. За да реализира всичко това, нужни сѫ не една, но безброй вѣчности. Това може да послужи като потикъ въ живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашитѣ възвишени идеали, да реализирате вашитѣ стремежи. Искате ли да постигнете това, всѣка сутринь, като станете отъ сънь, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо нѣма да постигнете. Богъ ще ви научи, какво да правите и какъ да работите презъ деня. Сега, ще прочета 103 Псаломъ на Давида, да видите, какво е писалъ той преди три хиляди години. „Блгославяй, дуто моя, Господа“... (1— 12 стихъ). — Въ тия стихове Давидъ описва отношенията на Бога къмъ човѣка. „Колкото отстои изтокъ отъ западъ, толкозъ е отдалечилъ отъ насъ престъпленията ни“. (—12 ст.).— Богъ държи престъпленията и грѣховетѣ на хората далечъ отъ съзнанието си, съ което имъ дава възможность да не се спъватъ, да вървятъ напредъ. Съгрѣши ли нѣкой, Той му казва: Стани, напредъ върви! Падне ли нѣкои, Той му казва: Стани, напредъ върви! „Както жали отецъ чадото си, така жали Господъ онѣзи, които Му се боятъ“.(—16ст.).— На сегашенъ езикъ преведено, значи: Така жали Господъ онѣзи, които Го обичатъ. Страхътъ е животинско състояние, а любовьта — състояние на човѣка. Въ пророческитѣ времена, въ времето на Давида, човѣкъ е билъ повече въ фазата на животно, затова е употрѣбена думата страхъ. Сега човѣкъ е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страхъ отъ Господа трѣбва да се замѣсти съ любовь къмъ Господа. „А милостьта Господни е отъ вѣка и до вѣка върху онѣзи, които Му се боятъ“(—17 ст.). — Милостьта Господня е върху онѣзи, които Го любятъ, които Го слушатъ. Днесъ страхътъ е превърнатъ въ послушание. И тъй, като ставате сутринь, обърнете се къмъ душата си съ следнитѣ думи: Душо моя, благославяй Господа и вижъ, какво е написа лъ Той въ тебе. Следъ това вземи букварчето си и иди на училище, да се учишъ. Каквито мѫчнотии срещнешъ презъ деня, ще ги разрешавашъ споредъ написаното въ душата си. По този начинъ само съученицитѣ ти могатъ да те обичатъ. Щомъ разрешавате задачитѣ си правилно, вие ще бткдете признатъ и на земята, и на небето за даровитъ, способенъ ученикъ. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смѣете, ще бждете доволни и недоволни. Желая ви да бждете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способнитѣ и даровити ученици могатъ да образуватъ истинско духовно общество, дето любовна се проявява. Обаче, на каквато степень на развитие и да се намира, човѣкъ всѣкога трѣбва да проявява любовьта. Всѣка сутрини си казвайте: Благославяй, душе моя, Господа! Ако преди три хиляди години Давидъ можа да каже това, защо и вие днесъ да го не кажете? Отъ време на време прочитайте този Псаломъ и си правете преводи. Нѣкой думи, които не ви харесватъ, можете да ги замѣстите съ такива, които отговарятъ на днешното ви състояние. Христосъ казва: ,Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ“. Какво означаватъ тия думи? Христосъ уподобява себе си на лоза, а човѣка — на лозена прѫчка, за да покаже, че въ Божествения свѣтъ човѣкъ се намира въ положение на растение. Стремежътъ на човѣшката душа къмъ възкресение е стремежъ да излѣзе отъ гъстата материя, отъ положението на растение и да влѣзе въ фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, отъ фазата на животно, човѣкъ ще мине въ фазата на истински човѣкъ — светия. Обаче, засега човѣкъ е още растение, затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ. Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отсича се и се хвърля навънъ; всѣка прѫчка, която дава плодъ, се отглежда“. Растенията не сж. глупави сѫщества. И тѣ мислятъ, но мисъльта имъ се различава отъ човѣшката, както човѣшката — отъ ангелската. Сега, пакъ ви пожелавамъ да бѫдете да- ровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грѣшни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителитѣ се занимаватъ съ даровити и способни ученици, а Богъ, Който има на разположение всичко, се занимава съ грѣшнитѣ ученици, както и съ тия, които не сѫ проявили още своитѣ дарби. Срещне ли такъвъ ученикъ, Той му казва: Стани, учи и напредъ върви! Искате ли да учите, да се развивате, дръжте въ ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да ви се случи, приемайте всичко съ благодарность. Всѣкакво недоволство, всѣкакви кисели и горчиви чувства— да изчезнатъ отъ васъ. Знайте, че Божията милость и благость е велика. Каквото отношение заемате къмъ Бога, сѫщото отношение ще запазите и къмъ Божия Духъ, и къмъ себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси въ живота си.— Ама еди-кой си нѣма добро мнение за мене. — Щомъ нѣма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той нѣма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за васъ. това не е важно. За васъ е важно да имате три свещени идеи въ себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Духъ и една свещена идея за себе си — за своята душа. Всичко можете да забравите въ живота си, но винаги помнете: любовь къмъ Бога, любовь къмъ Божия Духъ и любовь къмъ душата си. Каква трѣбва да бѫде тази любовь? — Чиста, безкористна — любовь безъ всѣкакво съмнение. Живѣете ли по този на- чинъ, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила въ свѣта не ще може да я разкѫса. И тъй, за да държите връзката си съ Бога здрава, всѣка сутринь отивайте при Него. Изповѣдайте предъ Бога прегрѣшенията си и прочетете, какво е написалъ въ душата ви. за да го приложите презъ деня. Кажете въ себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човѣкъ да види грѣшкитѣ си, да ги изповѣда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бѫдатъ лоши. Той непременно ще бѫде тегленъ подъ отговорность, както касиерътъ на нѣкоя банка отговаря за всѣко погрѣшно изчисление. Въ математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерътъ да я тури на края на нѣкое число, или отнеме ли я по погрѣшка отъ нѣкое число, последствията сл; лоши. Като пише, човѣкъ нѣма право нито да отнима, нито да прибавя — точно трѣбва да пише. Погрѣшкитѣ на хората не сѫ голѣми, тѣ сѫ забравили да напишатъ нѣкое число, или сѫ прибавили нѣкое число, но последствията на погрѣшкитѣ имъ сѫ голѣми. Затова, направятъ ли нѣкаква погрѣшка, тѣ веднага трѣбва да я изправятъ. Дойде ли до изправяне на грѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. По-великъ е онзи, който, като е правилъ погрѣшки, всѣкога ги е изправялъ, отколкото онзи, който никога не е грѣшилъ. Първиятъ е миналъ презъ голѣми мѫчнотии, а вториятъ е вървѣлъ по гладъкъ пѫть. Мине ли по пѫтя на първия, и той ще прави погрѣшки. Сега, запомнете сѫщественитѣ мисли отъ тази лекция. Всѣка сутринь отивайте при Бега, при Божия Духъ и при душата си съ любовь. Признайте дълбоко въ себе си, че не сте работили за развиване на своитѣ дарби. Започнете да работите съ велико постоянство и послушание. По сто пѫти на день да се изпотявате, не се обезсърдчавайте — работете и прилагайте любовьта. Като се изпотите, ще се преоблѣчете, както правите презъ лѣтото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече поритѣ ви ще се отварятъ, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздухъ. Каквото и да ви се случва въ живота, кажете си: Благославяй, душе моя, Господа за всичкитѣ добрини, които ти е далъ! „Божията Любовь носи щастие“. „Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие“. „Божията Любовь, Божията Мѫдрость Божията Истина носятъ всичкото щастие“. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 14 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  18. Ани

    1928_11_07 Дадено по нѣщо

    От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДАДЕНО ПО НѢЩО Размишление. Има нѣща въ живота, които всички хора, млади и стари, сѫ опитали. Запримѣръ, всички хора познаватъ жаждата. Всички хора познаватъ глада. И затова, когато кажатъ на нѣкой човѣкъ, че трѣбва да пости или да гладува десеть деня, той протестира. — Защо? — Защото познава глада и не иска да се мѫчи. Кажете ли му, че трѣбва да яде по три пѫти на день, той нѣма да протестира. — Защо? — Защото и безъ това яде по три пѫти на день. Значи, има заповѣди, които човѣкъ не иска да изпълни. Има ли смистлъ да заповѣдате на човѣка да не яде цѣла година. Нѣма смисѫлъ. Да се даде такава заповѣдь, това значи, да се обърне цѣло течение на природата въ обратна посока. Злото не се крие въ яденето. Напротивъ, яденето подържа живота, а неяденето води къмъ смъртьта. Който дълго време не яде, той е осѫденъ на смърть. Можете ли да заповѣдате на човѣка да чувствува или да не чувствува. И безъ да му заповѣдате да не чувствува, той пакъ ще чувствува. Нѣкой се оплаква, че е станалъ много чувствителенъ. Какво по-добро може да се иска отъ чувствителността? Колкото по-чувствителенъ е известенъ инструментъ и може да схваща най- деликатнитѣ вибрации, толкова по-цененъ е той. Колкото единъ камъкъ по-добре пречупва слънчевата свѣтлина, толкова по-цененъ е той. Колкото една душа по-добре пречупва Божествената мисъль, толкова по-ценна е тя. Следователно, споредъ степеньта на пречупването на Божественитѣ мисли, нѣкой души сѫ подобни на скѫпоценни камъни, а други—на прости, обикновени камъни и стъкла. Като ученици, вие трѣбва да напуснете стария начинъ на разсѫждение и да разсѫждавате по новъ начинъ. Като разсѫждавате по новъ начинъ, вие ще дойдете до заключението, че всички живи сѫщества, малки или голѣми, мислятъ и чувствуватъ. Разбира се, че най-добриятъ образъ на мисъльта е човѣшката. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по красотата на своята мисъль. Ако разглеждате човѣшката мисъль съ окото на ясновидеца, ще забележите, че тя е съставена отъ множество малки свѣщици. Свѣтли- ната на човѣшката мисъль е силна, мека и приятна. На нея може да се чете. Човѣшката мисъль е подобна на запалена свѣщь. Колкото по-добре свѣти тази свѣщь, толкова човѣкъ е по-добъръ, по-интелигентенъ и по-право мисли. Колкото повече мисъльта, чувствата и желанията на човѣка се усилватъ, толкова по-добре за него. Щомъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка се подпушватъ, той се натъква на голѣми нещастия. Злото се заключава въ подпушването. Когато човѣшкитѣ мисли, чувства и желания срѣщатъ нѣкакво противодействие, човѣкъ се подпушва. Като последствие на подпушването въ човѣка, раждатъ се редъ нещастия и страдания. Като знаете това, не поставяйте съзнателно никакви прегради на човѣшкитѣ мисли и желания. Тѣ не сѫ негови. Тѣ идатъ отъ другъ източникъ, по-високъ отъ самия него. Въ човѣка става само пречупване на мисъльта, но не и създаване. Човѣкъ не създава мислитѣ. Той само ги възприема и предава. Мисъльта на хората не е създадена отъ тѣхъ. Мислитѣ, които минаватъ презъ човѣшкия умъ, идатъ отъ разумни сѫщества на умствения свѣтъ. Тѣхнитѣ мисли изпълватъ цѣлото пространство. Всѣки човѣкъ възприема такива мисли, които вибриратъ еднакво съ неговия умственъ апаратъ. Значи, всѣки човѣкъ е отзвукъ на разумната деятелность на природата. Тази деятелность е разнообразна. Въ природата престѫпления не сѫществуватъ. Който живѣе съобразно законитѣ на разумната природа, той не върши престѫпления. Наруши ли се единъ отъ нейнитѣ закони, престѫплението вече иде. Запримѣръ, ако едно 4 — 5 годишно дете влѣзе въ кухнята, съ намѣрение да вземе една чиния отъ полицата, въ това нѣма никакво престѫпление. Понеже е малко и не стига до полицата, то взима единъ бастонъ съ закривенъ край и се опитва да свали съ него една чиния. Щомъ бутне съ бастона, чинията пада на земята и се счупва. Детето продължава да сваля чиниитѣ една следъ друга и ги чупи. Като влѣзе майката въ кухнята и види, какво е направило детето, тя му дава добъръ урокъ, да знае, че е направило престѫпление, защото е сваляло чиниитѣ безъ нейно позволение. За да го прости, детето започва да плаче. То разбира, че само плачътъ е въ състояние да смекчи наказанието му. Същевременно, детето започва да мисли. То вижда, че е нарушило нѣкакъвъ законъ, нѣкакво правило въ дома. Въ този случай, майката е капелмайсторъ, а детето — музикантъ. Докато майката вдига и слага пръчицата и дава тактъ, никой нѣма право да се мѣси въ работата и. Възъ основа на същия законъ, ние казваме: Когато човѣкъ, като това дете, нарушава законитѣ на разумната природа, или на Божествения свѣтъ, той върши престъпления. За всѣко престъпление той получава по единъ добъръ урокъ отъ своята велика майка. Хората наричатъ този урокъ наказание, изпитание. Когато тази велика майка — — природата, вдига и слага пръчицата си, трѣбва ли нѣкой отвънъ да и се противопоставя? — Никой нѣма право да се мѣси въ нейнитѣ работи. Тя е капелмайсторъ, учи своитѣ музиканти да свирятъ правилно. Като сгрѣшатъ нѣкъде, тя ги изправя. Плачътъ на детето е музикално упражнение. По отношение на задачитѣ, дадени на човѣка, той е подобенъ на дете. Той знае, че му трѣбва чиния отъ полицата на природата. Какво ще стане съ нея, първоначално той не мисли и не иска да знае. Обаче, като счупи нѣколко чинии и като заиграе прѫчицата на капелмайстора върху гърба му, той започва да мисли и вижда, че е нарушилъ нѣщо въ великия порядъкъ на живота. Всѣко нарушаване на този порядъкъ води следъ себе си страдания, нещастия. Като не разбира причината на страданията, които го сполетяватъ, човѣкъ казва: Не струва да се живѣе между хората. - Това отчасти само е вѣрно. Ако това заключение е вѣрно, ще излѣзе, че безъ хора може да се живѣе.—Не, едно е вѣрно, а именно: мѫчно се живѣе съ неразумни хора; добре и леко се живѣе съ разумни хора. Обаче, безъ хора никакъ не може да се живѣе. Кое е по-добре: да имашъ сърдце и да страдашъ, или да нѣмашъ сърдце и да не страдашъ? За предпочитане е човѣкъ да има сърдце и да страда, отколкото да нѣма сърдце. За предпочитане е човѣкъ да има умъ, макаръ и да грѣши понѣкога, отколкото да нѣма умъ и да не грѣши. Ако отнематъ ума, сърдцето и волята на човѣка, той ще бѫде абсолютно свободенъ отъ грѣха, но нищо не може да придобие. Безъ умъ, безъ сърдце и безъ воля, човѣкъ нищо не може да постигне. Щомъ има умъ, сърдце и воля, той ще грѣши и ще се изправя, ще пада и ще става, ще върви напредъ — ще се развива. И тъй, човѣкъ се нуждае отъ свобода. Той трѣбва да има свобода да мисли, да чувствува и да постѫпва споредъ своитѣ разбирания. Докато дойде до положение да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки съ Божиитѣ мисли, чувства и постѫпки, той неизбѣжно ще грѣши, ще прави погрѣшки. Обаче, като има свобода да грѣши, той ще бѫде свободенъ самъ да изправя погрѣшкитѣ си. За да грѣши човѣкъ, причината не е само въ него. Много фактори има въ свѣта, които сѫ причина за грѣшкитѣ и престѫпленията на хората. Запримѣръ, за да счупи детето нѣколко чинии, вината не е само въ него. До известна степень и майката е виновна за грѣшката на детето. Тя трѣбва да заключи кухнята, да не влиза детето вѫ- тре. — Защо майката е оставила кухнята отключена? — За да може, като огладнѣе детето, свободно да влѣзе и да си вземе хлѣбъ. Майката не е предполагала, че детето ще вземе бастонъ и ще се мѫчи да сваля чинии съ него. Ако тя бѣше заключила кухнята, детето щѣше да бѫде гладно. Кое е разумното, което трѣбваше да се направи въ случая: кухнята да бѫде затворена, детето да не влиза да чупи чинии и да седи гладно, или кухнята да е отворена, детето да влиза и излиза свободно навънъ, безъ да бута чиниитѣ? Най-разумно е, детето да бѫде така възпитано, че и да намѣри кухнята отворена, свободно да влиза и да излиза, безъ да прави пакости. Сега, като ученици, вие трѣбва да се самовъзпитавате. Влѣзете ли въ кухнята на природата, вземете си парче хлѣбъ, което тя е турила наблизо до васъ, да не гладувате, но чиниитѣ, които е турила на високо мѣсто, не бутайте. Ако ви трѣбва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния отъ полицата. Грѣшкитѣ и престъпленията на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да реализиратъ своитѣ идеали безъ позволение на майката и въ нейно отсътствие Също така, когато човѣкъ реши да реализира една своя идея въ от- сътствие на Бога и безъ Негово позволение, всѣкога се ражда злото, престъплението въ свѣта.—Не може ли човѣкъ свободно да мисли, да чувствува и да желае? Човѣкъ може да бѫде свободенъ, но той трѣбва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие въ реализиране на неговитѣ мисли и желания. Като влѣзете въ лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, съ които тя си служи — чинии, чаши, шишета, съ изпочупени. Отъ хиляди години насамъ нейнитѣ непослушни деца влизатъ безъ позволение въ лабораторията и и пипатъ, дето имъ попадне. Като се вглеждате въ живота на съвременния човѣкъ, ще видите, че много отъ неговитѣ мисли, чувства и желания сѫ сѫщо така изпочупени и напукани, както приборитѣ на природата, вследствие на което не можете да си служите съ тѣхъ. Запримѣръ, думата „любовь“, съ която съвременниятъ човѣкъ иска да изрази нѣщо велико, представя една счупена чиния. Каквото съдържание и да налѣете въ тази чиния, то изтича навънъ, не се задържа. Думитѣ „трѣбва да се живѣе идейно“, представятъ друга счупена чиния, която нищо не задържа въ себе си. „Логично трѣбва да се говори“ — това е трета счупена чиния. — Защо? — Защото хората говорятъ едно, вършатъ друго. Тѣ говорятъ логично, а не живѣятъ споредъ своята логика. Каква логика ще приложишъ, като те срещне мечка? — Ще бѣгашъ безъ никаква логика — нищо повече. Като мине опасностьта, тогава ще прилагашъ логиката си. Истинската логика е въ самия човѣкъ. Тя му дава възможность още въ първия моментъ да съобрази, какъ най-правилно да постѫпи. Стремете се къмь онази наука, споредъ която да знаете точно времето и начина, по който да правите нѣщата. Духовниятъ свѣтъ, въ който искате да влѣзете, се отличава съ редъ и порядъкъ. Той е свѣтъ на свобода. Тамъ вие сте свободни да правите, каквото искате, но сѫщевременно ще носите последствията на най-малкото нарушаване на законитѣ. За престъпленията, които правите тамъ, никой нищо нѣма да ви каже, но щомъ се обърнете, ще видите, че вратата за този свѣтъ е затворена вече, и вие се намирате вънъ отъ неговата градина. Ето, отъ осемь хиляди години насамъ вратата на райската градина е затворена за хората Ева първа се осмѣли да откъсне безъ позволение единъ плодъ отъ „дървото на доброто и на злото“, но и до днесъ още не може да се върне въ райската градина. Всички мѫже и жени стоятъ вънъ отъ райската градина, чакатъ да се отвори по нѣкакъвъ начинъ, да влѣзатъ вѫтре. Никакви молитви, никакви плачове не могатъ да имъ помогнатъ да влѣзатъ въ рая. — Защо? — Защото не е позволено да се ядатъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Хората и днесъ още не съ се възпитали, не съ се дисциплинирали да се подчиняватъ на Божиитѣ заповѣди, Ако днесъ ги пуснатъ въ рая, Те ще направятъ същата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно възпитание отъ вътрешна дисциплина, да могатъ разумно да се ползуватъ отъ свободата, която имъ е дадена. Щомъ придобие тази дисциплина и възпитание, човѣкъ е готовъ вече да изпълнява всѣка заповѣдь, която Богъ му дава. Нѣма ли нужната дисциплина и възпитание въ себе си, при всѣки неустой и при всѣко неизпълнение на дадената заповѣдь, той започва да се извинява. Както и да се извинява, нищо не е въ състояние да го оправдае. Човѣкъ е пѫтникъ, екскурзиантъ и, ако иска на време да стигне на опредѣленото мѣсто, той трѣбва точно да изпълнява заповѣдитѣ на рѫководителитѣ. Десетина души тръгватъ на екскурзия. Преди да сѫ тръгнали още, тѣ разпре- дѣлятъ работата си, кой какво трѣбва да направи. По-здравитѣ и бързходци отиватъ напредъ, да накладятъ огънь, да турятъ вода да ври. Други носятъ храна, трети —дрехи и т. н. Който е билъ натоваренъ съ наклаждането на огъня, той не трѣбва да се извинява, че билъ уморенъ, че трѣбвало да си почива. Тукъ никакво извинение не помага. Той трѣбва да познава силитѣ си и, като се наеме съ една работа, да я свърши на време. Ако човѣкъ не може да изпълни изискванията на единъ обикновенъ свѣтъ, какъ ще изпълни изискванията на свѣтъ съ високъ моралъ, съ необикновенъ редъ и порядъкъ? Ако човѣкъ не може да работи добре съ числата отъ 1—10, какъ ще работи съ числата отъ 10—100, отъ 100—1000, отъ 1000 — 10,000, отъ 10,000 — 100,000, до 1,000,000 и т. н.? Колкото по-нагоре се качва, толкова повече нѣщата се усложняватъ. Ако човѣкъ не може да свърши обикновенитѣ работи, както трѣбва, какъ ще свърши по-сложнитѣ, по-сериознитѣ? Казвате, че нѣкой човѣкъ е много ученъ и много нѣща знае. Запримѣръ, той познава, какво ще бѫде времето, чете по звездитѣ и т. н. — Възможно е това. Има хора, които познаватъ, кога ще се развали или поправи времето. Накарайте, обаче, такъвъ човѣкъ да направи единъ календаръ за една година само, да опредѣли за всѣки день, какво ще бѫде времето, вие ще видите, докѫде отива знанието му. Има нѣща, по които хората сѫ специалисти, но не по всичко. Запримѣръ, днесъ има много добри майстори и архитекти за правене на кѫщи, но накарайте тия специалисти на друга работа, нищо нѣма да направятъ. На всѣки човѣкъ е дадена една работа, която той самъ трѣбва да свърши. При каквито условия и да се намира, той трѣбва да свърши своята работа. — Може ли човѣкъ да работи при лоши условия? — Може. Това се вижда най-добре въ живота на гълѫба. Отъ хиляди години насамъ гълѫбътъ не е измѣнилъ на вегетарианството. И при най-лошитѣ условия на живота, той е останалъ вегетарианецъ до днесъ той се храни само съ зрънца. При каквито трудни условия за хранене да се е намиралъ, той е издържалъ на своята идея. Ако гълѫбътъ може да издържа на неблагоприятни условия на живота, колко повече човѣкъ може да издържа. Въ това отношение, гълѫбътъ е символъ, който, приложенъ въ живота, показва, че за разумния човѣкъ не съществуватъ неблагоприятни, лоши условия. При всички условия на живота, той може да издържи своя изпитъ. Съвременнитѣ хора, както и животнитѣ, се дѣлятъ на вегетарианци и на месоядци, споредъ храната, която употрѣбяватъ. Да говоришъ лошо за хората, това е месоядство; да говоришъ добро за хората, това е вегетарианство. Значи, има вегетарианство и месоядство въ тѣсенъ и въ широкъ смисълъ на думата. Човѣкъ трѣбва да знае, че като говори лошо за нѣкого, има възможность и той да попадне при сѫщитѣ условия, да се прояви като лошъ човѣкъ. Чувате, че слугата на вашия приятель обралъ господаря си. Вие веднага се произнасяте за него, че е лошъ човѣкъ. Не се минава дълго време, и вие постъпвате като тези слуга: виждате касата на приятеля си отворена и взимате известна сума, безъ негово позволение. Щомъ се отнася до васъ, вие не казвате, че сте лошъ човѣкъ, или че сте постъпили лошо. Вие започвате да се оправдавате и да осъждате приятеля си, че като богатъ човѣкъ никога не се е сѣтилъ да ви помогне материално. Вие намирате даже, че по този начинъ ще му дадете добъръ урокъ, да стане щедъръ, да се вглежда въ нуждитѣ на ближнитѣ си. Обаче, какво щѣхте да кажете за слугата си, за приятеля си, ако вие бѣхте богатъ човѣкъ, а тѣ ви обератъ? Тогава щѣхте да кажете, че никой нѣма право да бърка въ касата ви, безъ ваше позволение. — Не, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. При всички случаи на живота си, той трѣбва Да отсѫжда справедливо. Дали въ неговата; каса бъркатъ или въ чужда, той трѣбва да има едно мнение, което да почива на абсолютната правда. Наистина, Богъ дава възможность на човѣка да мисли, да чувствува и да постѫпва свободно, но и при това положение, той трѣбва да се запитва въ себе си, дали неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съгласни съ великитѣ закони на Битието. При това положение само човѣкъ може да решава задачитѣ си правилно. Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва строго да спазва Божественитѣ закони- които сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Човѣшкитѣ закони сѫ временни. Тѣ важатъ за день, два, месецъ, година — бързо се смѣнятъ. Запримѣръ, единъ човѣкъ има голѣма овощна градина, насадена съ най-доброкачествени плодове. Той издава заповѣдь на слугитѣ си, никой отъ тѣхъ да не влиза въ градината му безъ негово позволение и да кѫса отъ плодоветѣ на дърветата. Тази заповѣдь е човѣшка, тя е валидна за единъ день— Отъ изгрѣването до залѣзването на слънцето. За другия день господарьтъ ще издаде друга заповѣдь. Случва се, че дъщерята на господаря се влюбва въ единъ отъ слугитѣ — младъ, красивъ, интелигентенъ момъкъ и съобщава това на баща си. Щомъ разбере тази работа, бащата измѣня вчерашната си заповѣдь, но само по отношение на единъ отъ слугитѣ си. На този слуга той позволява свободно да влиза въ градината и да си кѫса, каквито плодове иска. Слугата се чуди на вниманието на господаря си, не знае, какъ да си обясни причината на тази внезапна промѣна къмъ него. Значи, вчерашниятъ законъ на господаря се измѣня само по отношение на единъ отъ слугитѣ. Коя е причината, задето господарьтъ отмѣня заповѣдьта си? Докато разумното начало не влѣзе въ живота на човѣка, той всѣкога е готовъ да дава заповѣди, съ които да ограничава, както себе си, така и своитѣ ближни. Любовьта, която е посетила дъщерята, представя разумното начало въ човѣшкия животъ. Щомъ любовьта посети дома на човѣка, той е готовъ вече на всѣкакви жертви. Значи, докато разумностьта не влѣзе въ човѣка, той е подложенъ на редъ ограничавания отъ природата. Той иска да стане поетъ, художникъ, музикантъ, ученъ, философъ, богатъ човѣкъ, но навсѣкѫде срѣща спънки и противодействия. Природата сама го ограничава. Щомъ разумностьта влѣзе въ него, природата щедро отваря вратитѣ си и му дава всички блага, които той е желалъ. Разумниятъ човѣкъ може да постигне всички свои желания. Докато не е въ състояние да постигне своитѣ желания, човѣкъ не е разуменъ, не разбира условията на живота и не познава хората, между които живѣе. Като изучавате живота на съвременнитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ изложени на страдания: болести, гладъ, ограничавания и т. н. свѣтътъ е пъленъ съ болници, затвори, бесилки. Това показва, че хората сѫ лишени отъ онази разумность, която внася хармония и съгласие между тѣхъ. Войнитѣ, затворитѣ, неразбиранията между хората нѣма да изчезнатъ, докато разумностьта не влѣзе между тѣхъ. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ отношенията, които сѫществуватъ между възвишенитѣ сѫщества и да имъ подражава. Ситниятъ, добриятъ, любещиятъ, учениятъ човѣкъ ще носи на гърба си слабия, лошия, невежия. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Голѣмата сестра и голѣмиятъ братъ носятъ малкото братче на гърба си. Тѣ му сипватъ ядене, а то чака да му се даде на готово. Малкото дете не е въ сила само да задоволи своитѣ нужди. То очаква на услугитѣ на голѣмитѣ. Въ това отношение, високитѣ планински върхове представятъ голѣмитѣ братя и сестри, по гърбоветѣ на които се качватъ малкитѣ сѫщества, хора и животни. И тъй, помнете закона: силниятъ да носи слабия, учениятъ—невежия, добриятъ - лошия и т. н. — Другояче не може ли? — Не може. Човѣкъ може да ходи само по повърхностьта на плоскость, която е закрепена отъ дветѣ страни добре и поставена въ въздуха. На долната часть на плоскостьта, обаче, той не може да ходи. Мухата може да ходи отгоре и отдолу на плоскостьта, но човѣкъ може да ходи само на горната и часть. Законътъ на природата е такъвъ. Рече ли да наруши този законъ, човѣкъ е счупилъ вече една отъ чиниитѣ на природата. Щомъ счупи една отъ чиниитѣ на природата, нищо друго не му остава, освенъ да изправи погрѣшката си. Кажешъ ли една обидна дума на нѣкого, ти вече си счупилъ една отъ чиниитѣ на природата. Нѣкога е лесно човѣкь да изправи погрѣшката си, но нѣкога е мъчно. Докато съ на земята, хората лесно изправятъ по- грѣшкитѣ си. Обаче, ако обидите единъ човѣкъ, и той замине за другия свѣтъ, мъчно можете да изправите грѣшката си. Не се поправятъ лесно такива погрѣшки. Двама светии живѣли дълго време заедно и добре се подвизавали. Споредъ отношенията, които съществували помежду имъ, никой нѣмалъ право да направи нѣкаква забележка на другия Всѣка забележка, направена отъ страна на кого и да е отъ двамата, водѣла къмъ разривъ на отношенията имъ. Единиятъ отъ тѣхъ излѣзълъ единъ день по работа нѣкъде, а другиятъ останалъ въ къщи да готви. Той турилъ бобъ на огъня, но увлѣченъ въ размишление и молитва, забравилъ да тури соль. Като започнали да обѣдватъ, първиятъ светия казалъ на другаря си: Защо забрави да туришъ соль въ боба? Кѫде бѣше умътъ ти? Тази забележка се отразила на светията толкова зле, че той трѣбвало да замине за другия свѣтъ. Заминаването му за онзи свѣтъ се отразило силно на първия светия. Той съ години плакалъ, страдалъ, не могълъ да си прости за направената погрѣшка. Вмѣсто да прави забележка на другаря си, светията трѣбваше самъ да тури соль въ яденето. А така, като обидилъ другаря си, това показва неразбиране на нѣщата. Питамъ: Кой отъ съвременнитѣ хора не е казалъ на приятеля си една дума, която да го обиди? Кой не е направилъ бележка на другаря си, защо не е турилъ соль въ яденето? Днесъ има хора, особено вегетарианци, които не употрѣбяватъ много соль. Нѣкои даже съвсемъ избѣгватъ употрѣбата на сольта. Българитѣ обикновено употрѣбяватъ повече соль. Тѣ съзнателно употрѣбяватъ повече соль, за да могатъ по този начинъ да предизвикатъ жажда въ себе си. Като се яви жажда въ тѣхъ, тѣ пиятъ повече вода, която е нужна за здравословното имъ състояние. Водата е проводникъ на жизнени сили, необходими за организъма на човѣка. Понеже българинътъ страда отъ сухота, чрезъ водата той внася въ организъма си необходимото количество влага. Да се стреми човѣкъ къмъ солено ядене, съ цель да предизвика жажда, която да го застави да пие повече вода, това е изкуственъ начинъ за внасяне влага въ организъма. Вкусътъ на яденето, изобщо, не седи въ голѣмото количество соль. Напротивъ, за предпочитане е да се туря по-малко соль въ яденето, а който се нуждае отъ повече соль, той самъ ще си добавя нужното количество. Водата е носителка на живота, но не и сольта. Какво е предназначението на сольта въ природата? Мислете по този въпросъ, сами да си отговорите. Защо въ природата съществуватъ солени морета и езера, както и сладководни води? Има причини за съществуването на тия води. Какво може да се каже за чистия животъ: соленъ ли е, или безсоленъ? Чистата мисъль солена ли е, или безсолна? Химицитѣ иматъ думата по този въпросъ. Тѣ могатъ да правятъ анализа на всички сладки плодове, да видятъ какъвъ процентъ соль съдържатъ въ себе си. Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: новъ начинъ на разсъждаване, нова мисъль, нова философия. Само новата мисъль, новата философия е въ състояние да съблѣче старата дреха на науката и да я облѣче въ нова. Както човѣкъ се нуждае отъ ново облѣкло, така и науката се нуждае отъ нова дреха, т. е. отъ нови хипотези и теории. Като проследяваме пѫтя на развитието на наукитѣ, ние виждаме, че тѣ постоянно про- гресиратъ. Въ областьта на наукитѣ, всѣки день се създаватъ все по-нови и нови теории, които я водятъ къмъ абсолютната истина. Както науката се обновява всѣки день съ нови теории и хипотези, така и религията трѣбва да се обновява. Както науката, така и религията, трѣбва да се мѣнятъ, безъ да се измѣнятъ. Сега, като ученици, вие трѣбва всѣки мо- ментъ да се опрѣснявате, да внасяте въ себе си нови мисли и желания. Като направите една погрѣшка, не се спирайте. Изправете погрѣшката си и вървете напредъ. Направите едно добро дѣло. Не се спирайте върху това добро. Всѣки день правете добрини и вървете напредъ. Кажете ли, че днешното добро е по-ценно отъ вчерашното, вие сте на кривъ пѫть. Всѣко добро дѣло, направено на време, е на мѣстото си. Трѣбва ли основитѣ на кѫщата да спорятъ съ постройката надъ тѣхъ, че тѣ сѫ на първо мѣсто въ цѣлата кѫща? Всѣко нѣщо е ценно, когато е поставено на мѣстото си. Дали мѫжътъ или жената трѣбва да заеме първо мѣсто въ живота, това е въпросъ, който нищо нѣма да допринесе на човѣчеството. За мѫжа и за жената е важно, всѣки да разреши правилно въпроситѣ на живота. Докато не ги е разрешилъ, човѣкъ се намира въ покой, въ състояние на бездействие, въ каквото се намиратъ нѣкой индуски факири. Тѣ сѣдатъ на земята, кръстосватъ краката си и прекарватъ въ това положение съ часове. Въ сѫщность, това не е състояние на почивка, защото презъ това време, именно, сърдцето, умътъ и волята сѫ чрезмѣрно активни. Външно тѣ могатъ да почиватъ. но не и вѫтрешно. Понѣкога духътъ и душата могатъ да почиватъ, но що се отнася до ума, сърдцето и волята на човѣка, тѣ трѣбва да бѫдатъ въ постоянно движение, напълно активни. Ако човѣкъ внесе пъленъ покой въ вѫтрешния си животъ, той ще се превърне въ мумия. Изобщо, ако презъ известенъ периодъ въ живота си, човѣкъ е външно активенъ, той трѣбва да намали малко вѫтрешната си активность. Ако пъкъ вѫтрешно е силно активенъ, той трѣбва да намали външната си активность. Не може ли да компенсира енергиитѣ си по този начинъ, той ще бѫде едновременно и външно, и вѫтрешно активенъ. Това състояние ще го измори, ще го разстрои. Една американка, жена на професоръ, отишла единъ день да слуша лекция върху електричеството. Лекцията била придружена съ опити, които и направили силно впечатление. Вечерьта, като легнала да спи, презъ ума и започнали да се преповтарятъ всички опити, които видѣла презъ деня. Това я довело до силна възбуда. Въ съня си тя чула, че нѣкаква кола се движи по улицитѣ, и това събудило отново впечатленията и, които получила презъ деня, и започнала да вика: Гръмъ, искра, свѣтлина! Мѫжътъ и чулъ тия викове и станалъ да види, какво иска жена му. Тя започнала да му вика: Стой, не мърдай отъ мѣстото си, защото гвоздеитѣ на обущата ти ще залепнатъ на земята. Той стои на едно мѣсто, чака заповѣди. — Хайде, върви сега свободно, но пази се отъ искритѣ. Той започва да се движи, но тя пакъ го спира. Стой, ще те убиятъ, гръмъ се чува. Той сѣда на столъ.—Не сѣдай тукъ! Столътъ има гвоздеи, които ще се привлѣкатъ отъ електричеството. Така тя разкарвала мѫжа си цѣлъ часъ, не му давала спокойствие. Най-после той отворилъ прозореца и казалъ на жена си: Вижъ, вънъ е тихо и спокойно. Небето е ясно, нѣма никакво електричество. Жената погледнала навънъ и се успокоила. Следователно, когато се наруши вътрешната хармония въ човѣка, той започва да се страхува и изпада въ положението на тази американка, която слушала лекция по електричество. Съвременнитѣ хора сѫ наплашени, вследствие на което най-малката причина може да ги изкара отъ равновесие. Нѣкой пипне пулса на сърдцето си и вижда, че се е намалилъ. Той започва вече да се страхува. — Нѣма нищо страшно въ намаляване или усилване на пулса. Животътъ не седи въ пулса на сърдцето. Достатъчно е сърдцето единъ пѫть само да бие, за да има животъ въ човѣка. И при това положение той може да се спаси. Увеличаването и намаляването пулса на сърдцето се дължи на отливитѣ и приливитѣ, които ставатъ въ човѣка. Ако пулсътъ се намали до единъ ударъ, пакъ има възможность за спасяване на човѣка. Той може да прекара цѣли три деня съ такъвъ слабъ пулсъ. Ако мисъльта на близкитѣ на този човѣкъ е отрицателна, тѣ могатъ да го уморятъ. Държатъ ли положителна мисъль, пулсътъ му постепенно ще се ускори, ще започне да бие 2, 3, 4, 5 пѫти, докато стигне до 72 удара. Когато близкитѣ на болния се молятъ за него, подържатъ положителна мисъль, тѣ ще го спасятъ. Тъй щото, не се страхувайте за сърдцето си. И при единица пулсъ, пакъ има надежда за спасяване. Всичко въ природата пулсира, не само сърдцето. Този общъ пулсъ може да се увеличи, може и да се намали. Разумниятъ човѣкъ разбира законитѣ за увеличаване и намаляване на пулса и не се страхува. Неразумниятъ, обаче, не ги разбира и често преживява кризи: физически, сърдечни и умствени. Когато богатството на човѣка се намали, дойде до единица, той започва да се отчайва. — Не, има възможность този пулсъ да се увеличи, да стигне до 72. Когато учениятъ изгуби паметьта си, той се отчайва, пулсътъ му е дошълъ до единица. Щомъ държи положителни мисли въ себе си, той ще възстанови паметьта си, и ученостьта му ще дойде до 72 удари. Докато сте на земята, вие ще слизате и ще се качвате, ще падате и ще ставате. Това е животътъ. Само Богъ е извънъ тѣзи закони. Всичко, което става съ човѣка, е за негово добро. Той трѣбва да го използува за самовъзпитанието си. Тъй щото, работете съзнателно за самовъзпитанието си. По-голѣмата сестра, или по- голѣмиятъ братъ трѣбва да носи на гърба си своитѣ малки братчета и сестричета. Малкитѣ пъкъ трѣбва да имъ се подчиняватъ и да ги слушатъ. Голѣмата сестра ще сипва ядене на братчето си, а то ще я слуша. Ако тя не изпълнява задълженията си къмъ него, както трѣбва, и то нѣма да я слуша. Каквито сѫ отношенията между голѣмата сестра и малкото братче, такива трѣбва да бѫдатъ и между силния и слабия. Силниятъ ще заповѣдва и помага на слабия, а слабиятъ ще слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Желая ви сега, всички да се облѣчете въ нови дрехи, отъ главата до петитѣ: нова шапка, новъ костюмъ, ново палто, нови обуща. Облѣчете се въ новото, външно и вѫтрешно. Облѣчете се въ новото физически, сърдечно и умствено. Тази е новата философия на живота, къмъ която всѣки се стреми. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното ща- стие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 7 ноемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  19. Ани

    1928_10_31 Накѫде

    От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание НАКѪДЕ? Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Когато нѣкоя канара се търкаля по из- вестенъ наклонъ, прави ли изборъ, отде да мине? Канарата не прави никакъвъ изборь въ своя пѫть. Ако нѣкой човѣкъ се изпрѣчи срещу канарата, може ли да спре движението и, или да я отбие на една или на друга страна? — Не може. Канарата върви по своя пѫть, безъ да се интересува, кой е за- станалъ на пѫтя и. Нѣкой вѣрващи мислятъ, че като се помолятъ на Бога, земята даже ще спре движението си заради тѣхъ. Тѣ се лъжатъ. Тѣ си даватъ голѣма тежести, като мислятъ, че земята може да спре движението си заради тѣхъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще видите, че не можете да помѣстите земята на единъ милиметъръ отъ нейния пѫть. Защо трѣбва да правите такива голѣми опити? Като заболѣете, направете опитъ, да видите, доколко Богъ слуша молитвитѣ ви. Помолете се на Бога, да видите, доколко молитвата ви е силна. Силната молитва е въ състояние да премахне всѣкакви болки на човѣка. Да мисли човѣкъ, че може да спре движението на земята, или изгрѣването на слънцето, това показва, до каква степень той е гордъ и щеславенъ. — Не, никой човѣкъ не е въ състояние да измѣни законитѣ, които Богъ е поставилъ. Като е дошълъ на земята, задачата на човѣка не седи въ това, да измѣня законитѣ на Битието, но да се учи. Той има право да запитва, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, защо земята се движи около себе си и около слънцето, защо човѣкъ трѣбва да еволюира, да минава презъ хиляди форми и т. н. Като си задава тия въпроси, сѫщевременно той наблюдава процеситѣ въ природата и ги изучава. Човѣкъ не трѣбва да бѫде повърхностенъ. Той трѣбва да си дава отчетъ за всичко, което става около него. Щомъ си зададе нѣкакъвъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да си отговори. Като отговаря на зададенитѣ въпроси, той трѣбва добре да ги изучава, да не оставя никакви междини. Не е достатъчно човѣкъ да си каже, че е добъръ или лошъ. Той трѣбва да знае причинитѣ, защо нѣкога е лошъ, а нѣкога добъръ. Като знае причинитѣ на своитѣ прояви, той може да се справя съ себе си. Човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, какъ реагиратъ върху него външнитѣ условия, и доколко издържа на тѣхъ. Нѣкой казва, че е самостоятеленъ, че нищо не може да му влияе. Това се отнася за нормалнитѣ условия на живота. Обаче, ако външната температура се увеличи или намали много, той веднага се подава на нейното влияние. При голѣмата горещина той пъшка, мѫчи се, не може да издържа. При голѣмия студъ започва да трепери, да се свива. И при двата случая той не може да работи, подава се на влиянието на температурата и казва: Не зная, какво става съ мене, не мога да си намѣря мѣсто. Следователно, самостоятеленъ човѣкъ е онзи, който, при всички изпитания, при всички случаи въ живота си, запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезвѣрява, нито се обезсърдчава. Да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, това значи, да е придобилъ самообладание. Запримѣръ, върви единъ човѣкъ по пѫтя доволенъ, спокоенъ, защото знае, че има сто златни английски лири въ джоба си. Съ този се разговаря, съ онзи се разговаря, но разчита на паритѣ въ себе си. Обаче, единъ апашъ успѣва да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бѫде положението на този човѣкъ? Сега, именно, ще се познае, доколко той може да се владѣе. Ако разположението му се измѣни, и започне да се смущава, той не е ималъ никакво самообладание. Обаче, ако запази присѫтствието на духа си и каже, че нищо особено не е станало, освенъ смѣна на числата, вмѣсто сто лири е останала само една, това е човѣкъ, който има самообладание. Стремете се да гледате на паритѣ като на математически числа, а не като на условия, безъ които не можете да живѣете. Вмѣсто да се ужасявате, че сте изгубили 99 лири, кажете си, че числото сто се е превърнало въ единица. И следъ това продължете пѫтя си, безъ никакво смущение. Едно се иска отъ човѣка: всичко, което става въ неговото съзнание, въ неговия умъ или въ неговото сърдце да се предава точно. Точностьта на нѣщата, точностьта на речьта води човѣка къмъ правиленъ животъ. Той трѣбва да каже, че числото сто се е смѣнинило съ числото едно, а да не казва, че е изгубилъ 99 лири. — Защо? — Защото нищо въ природата не се губи. Нѣкой казва, че вижда трима души, които идатъ срещу него. Какви сѫ тия трима души? — Мѫжъ, жена и дете. Могатъ ли тия разнородни величини да се събератъ? — Не могатъ. Разнородни величини не могатъ да се събиратъ. При това, тия Трима, души сѫ на кола, не вървятъ пешъ. Тъй щото, когато говори, човѣкъ трѣбва да предава мисъльта си точно, безъ никакво двусмислие. Всѣка дума, всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се изказва съ думи, които точно отговарятъ на съдържанието имъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да изразяватъ точно това, което съдържатъ. Само при това положение, тѣ могатъ да произведатъ нужния ефектъ. Сега, като се вглеждате въ живота на материалиститѣ, ще видите, че тѣ се стремятъ къмъ нови нѣща, за да опрѣсняватъ живота си, но въпрѣки това не успѣватъ. — Защо? — Защото не мислятъ правилно. Тѣ се стремятъ къмъ разнообразие, а самитѣ имъ мисли и чувства сѫ еднообразни. Като не могатъ да придобиятъ вѫтрешно разнообразие, тѣ се стремятъ къмъ външно разнообразие. Обаче, външното разнообразие убива човѣка. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена, именно, къмъ това, да внесе вѫтрешно разнообразие въ човѣка. Това се постига чрезъ изправяне на него- витѣ мисли, чувства и желания. Мислитѣ, чувствата и желанията на съвременния човѣкъ сѫ подобни на бури и виелици, които изкореняватъ красивото въ човѣка. Както буритѣ и ураганитѣ въ природата изкореняватъ вѣковни дървета, така и мислитѣ и желанията на съвременния материалистъ изкореняватъ отъ него това, което първоначално е било вложено въ душата му. Тѣ задушаватъ красивото, благородното въ човѣка, както плевелитѣ задушаватъ цвѣтята, не имъ позволяватъ свободно да растатъ. Днесъ всички живи сѫщества — хора, животни и растения страдатъ. Хората се за- питватъ, какво представятъ страданията и защо трѣбва да страдатъ. Страданията представятъ езика на човѣчеството. Страданията сѫ първиятъ, класическиятъ езикъ, на който хората сѫ говорили въ миналото говорятъ и днесъ. Радоститѣ пъкъ представятъ езика, на който ангелитѣ говорятъ. Като страда, човѣкъ се учи. Той поумнява чрезъ страданията. Ученитѣ, великитѣ хора страдатъ, както и обикновенитѣ, но тѣ изучаватъ смисъла на страданията. Тѣ изучаватъ страданията като езикъ и дохождатъ до положение да разбиратъ, какво носятъ страданията за човѣка. Следъ всѣко страдание тѣ знаятъ положително, какво предстои да дойде. Както въ езицитѣ има правила, които трѣбва да се спазватъ, така и при страданията има правила, които неизбѣжно трѣбва да се спазватъ. Не се ли спазватъ. идатъ лоши последствия. Запримѣръ, въ български езикъ, правилно е да се каже „азъ ходя“, а не „ходя азъ“. Всѣко страдание е последствие на нѣщо. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да върви отъ последствията на нѣщата къмъ тѣхната причина. Щомъ намѣри причината на страданията, той ще може да ги избѣгне. Който не разбира този законъ, той казва; Да си поживѣя сега, както разбирамъ, че за последствията не мисля. — Не е така. Ще дойде день, когато страданията му ще се увеличатъ толкова много, че той ще започне да мисли за причината на тия страдания. Докато не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че не се страхуватъ отъ огъня въ задгробния свѣтъ. Тѣ казватъ, че не е страшенъ този огънь, съ който ги плашатъ. Материалистътъ казва, че щомъ умре, съ него всичко се свършва. Следователно, идеята, че душата на човѣка се подлага на вѣченъ огънь, е неоснователна и нѣма защо да се страхува отъ този огънь. За да разбере човѣкъ положението, въ което може да изпадне въ другия свѣтъ, азъ изнасямъ следния примѣръ. Представете би, че нѣкой човѣкъ изгуби съзнание и временно се пренесе въ другия свѣтъ. Като не могатъ да го свѣстятъ, погребватъ го. Въ това време той чувствува всичко, което става съ него, но не може да се обади, не може да каже, че е живъ. Заровенъ въ земята, той преживява всичкия ужасъ на положението, въ което се намира, но е принуденъ да търпи. Като изнасямъ този фактъ предъ хората, тѣ веднага разбиратъ положението на този човѣкъ и намиратъ, че е много страшно. Като имъ се говори за вѣчния огънь, на който се подлагатъ грѣшнитѣ хора, тѣ не го разбиратъ. Обаче, като имъ се представи положението на Човѣкъ, живъ заровенъ, тѣ го разбиратъ и се ужасяватъ. Тѣ не подозиратъ, че тъкмо такова е положението на всѣки умрѣлъ човѣкъ, който отива неподготвенъ на онзи свѣтъ. Той запазва съзнанието си, а всички негови низки желания и страсти се подлагатъ на огънь. Понеже съзнанието му не изчезва, той следи всички перипетии, презъ които минава, и преживява голѣми страдания. Какъвъ по-голѣмъ огънь отъ този можете да си представите? Следователно, за да разбере пѫтя на развитието си, както на земята, така и въ невидимия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ новата философия на живота, да си изяснява всички въпроси. За да дойде до новата философия, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху самовъзпитанието си. Само чрезъ новото са- мовъзпитание той ще може правилно да се развива — да развива своитѣ дарби и способности. Да се развива човѣкъ правилно, това значи, съ малко енергия да постигне голѣми резултати. Природата не позволява да се изразходватъ силитѣ и напразно. Хората се спиратъ повече върху външната страна на нѣщата, вследствие на което вадятъ криви заключения. Като разглеждатъ написаното отъ нѣкой човѣкъ и намѣрятъ нѣколко правописни грѣшки, тѣ веднага се произнасятъ, че този човѣкъ не е културенъ, не е ученъ. Не бързайте да се произнасяте за нѣщата отъ тѣхния външенъ видъ. Вижте първо, има ли нѣкаква идея въ написаното. Ако има нѣкаква идея, турете нея на първо мѣсто, а после правописа. Добре е и правописътъ да бѫде спазенъ, но той е на второ мѣсто. И природата има свой правописъ, свои препинателни знакове, които трѣбва да се спазватъ. Тамъ, дето природата е турила точка, ти трѣбва да спрешъ и да си отдъх- нешъ. Тамъ, дето е турила удивителенъ и въпросителенъ знакъ, ти трѣбва да се спрешъ, да се запиташъ върху това, на което тя обръща вниманието ти и да си отговоришъ. Добре е човѣкъ да има възвишени идеи, но добре е да познава правописа, добре е и да пише красиво. Всѣка буква трѣбва така да бѫде написана, че да изразява точно това, което е вложено въ нея като символъ. Да пише човѣкъ правилно и красиво, това значи, да работи върху самовъзпитанието си, върху създаване на характеръ. Въ български езикъ буквата „Д“ се пише по два начина — горно „д“ и долно „д“. Кое отъ двете е по-практично? Ще кажете, че това зависи отъ навика на човѣка. Навикътъ е създаденъ отъ човѣка. Той не е законъ. За да улеснятъ работитѣ си, хората си създаватъ известни навици, отъ които после трѣбва да се отвикватъ. Когато искатъ да се оправдаятъ за нѣкои свои слабости, хората казватъ: Така съмъ навикналъ, или така съмъ роденъ. Какво означаватъ думитѣ „така съмъ роденъ“? Да бѫдешъ така роденъ, това подразбира добритѣ или лошитѣ условия, при които си роденъ. Нѣкой е роденъ при добри условия, отъ здрави и богати родители. Той има възможность да учи, да се развива добре. Другъ нѣкой е роденъ при лоши условия, родителитѣ му били прости хора. Благодарение на тѣзи условия, той не е могълъ да учи, да развива своитѣ дарби. Като сравнява своето положение съ това на първия, роденъ при добри условия, той обвинява Бога—търси вината въ външнитѣ условия. Този човѣкъ не разсъждава право. Човѣкъ може да се развива извънъ университета. Има хора, които свършватъ университетъ, но нищо не сѫ постигнали. Има и такива, които безъ университетъ сѫ постигнали много работи. Следователно, не е достатъчно да се каже, че нѣкой човѣкъ е роденъ при добри условия, а другъ — при лоши условия. Тази мисъль трѣбва да се обясни добре. Който е роденъ при добри условия, той минава съ по-малко страдания, съ по-малко работа. Родениятъ при лоши условия е осѫденъ на по-голѣми страдания, на по-голѣмъ трудъ и повече работа върху себе си. Страда ли човѣкъ повече, трѣбва да работи повече. Той трѣбва да мисли повече, да търси начинъ за преодоляване на условията. Въ свѣта има хора, на които, каквото и да се говори, тѣ мислятъ, че много знаятъ. Щомъ знаятъ много, нека кажатъ, каква е съществената разлика между единъ житель на небето—ангелъ — и единъ жителъ на ада — дяволъ. Тѣ ще кажатъ, че ангелътъ е свѣтълъ, а дяволътъ — тъменъ. Това не е истинско опредѣление. Преди всичко, тѣ не сѫ виждали нито ангелъ нито дяволъ. Съществената разлика между дявола и ангела е тази, че дяволътъ винаги напада, а ангелътъ се брани, защищава се. Дяволътъ живѣе за себе си, ангелътъ — за другитѣ. По своя инициатива ангелътъ никога не напада. Следователно, който напада, той е на кривата страна; който сс защищава, той е на правата страна. Казано е въ Писанието: „Защищавайте се, но не нападайте“. Ако нѣкой те нападне, ти трѣбва да се защищавашъ, безъ да му отмъщавашъ. Ще бѫдешъ сръченъ, ще вземешъ оръжието му, ще го счупишъ и ще го хвърлишъ настрана. Или ще го съборишъ на земята, ще го натиснешъ по главата и по краката, безъ да го убивашъ. Или ще го вър- жешъ. Който напада, той винаги има за цель да убива. Който се защищава, той мисли, търси начинъ да обезоръжи нападателя, безъ да го убива. Престъпленията и погрѣшкитѣ се криятъ въ нападението. Човѣкъ напада кокошкитѣ, коли ги, и по този начинъ върши престъпления. Въ яденето всѣкога има нападение. Казвате, че който напада, той е силенъ човѣкъ. — Не е така. Който се защищава и се справя съ нападателя, безъ да го убие, той е силенъ човѣкъ. Той е тихъ и спокоенъ и само се брани. Двама души тръгватъ отъ единъ центъръ. Кой отъ тѣхъ е на правата страна: който върви направо, или който криволичи? Човѣкъ може да криволичи въ пѫтя си, и пакъ да върви по права линия. Той може да върви все направо и пакъ да е на кривата страна. Криволиченето е неизбѣжно въ живота. Колкото и да иска човѣкъ да върви все въ правъ пѫть, това е невъзможно. Той все ще изкриви нѣкъде пѫтя си. Това изкривяване не е връщане назадъ. То е съзнателно, стратегическо избиране на този пѫть, съ цель да се изразходва по-малко енергия. Въ даденъ моментъ мисъльта на човѣка върви по права посока, а въ следния моментъ тя взима друга посока, т. е. прави известно отклоняване. — Защо? — Срещнала е нѣкакво съпротивление на пѫтя си. Нѣкой човѣкъ говори плавно, отмѣрено, красиво. Изведнъжъ речьта му се отклонява, взима крива посока. —Защо?—Това става по две причини: или въ него е станала нѣкаква промѣна, или се е явило нѣкакво външно влияние. Изобщо, правитѣ и кривитѣ посоки въ живота на човѣка се преплитатъ. Въ това кръстосване, именно, той расте и се развива. Защо дохождате сутринь въ класъ? Защо ставате сутринь рано? Защо ядете? Който обича истината, той е готовъ всѣкога да си даде правиленъ отчетъ за всѣко нѣщо, което прави. Ще кажете, че ядете по навикъ. — Не, яденето не е навикъ. То е свещенъ актъ. Ставането отъ сънь подразбира възкресение. Заспиването означава смърть. Когато спи, човѣкъ отива на онзи свѣтъ. И като го питатъ, какво е видѣлъ тамъ, той казва, че е сънувалъ нѣщо, но не помни, какъвъ е билъ сѫнятъ му. Когато хората се връщатъ отъ онзи свѣтъ, съзнанието имъ за този свѣтъ се прекъсва, и тѣ нищо не помнятъ. Това прекъсване на съзнанието се дължи на факта, че свѣтлината имъ не е достатъчна. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣшкото съзнание, толкова и паметьта на човѣка е по-силна. Колкото по-силна е паметьта на човѣка, толкова повече енергия изразходва той. Който иска да има силна паметь, той трѣбва да се стреми къмъ увеличаване свѣтлината на съзнанието си. Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ високи идеи, съ голѣми работи, а на дребнитѣ не се спиратъ. Щомъ се отнася до редъ, порядъкъ, чистота, тѣ считатъ тия нѣща за маловажни. Обаче, природата изисква отъ човѣка, именно, тия нѣща: чистота, редъ и порядъкъ. Тя иска всѣко нѣщо да се поставя на мѣстото си. Тя иска всѣка дума да се поставя на своето мѣсто и да изразява точно това, което съдържа въ себе си. Когато момъкътъ каже на момата, че много я обича, това означава, че той има намѣрение да я изяде. Коя домакиня не обича кокошкитѣ си? Тя ги обича много, защото има предъ видъ да ги заколи и изяде. Като заколи кокошката си, тя ще я изчисти, ще я опече съ цель да я сложи на трапезата предъ гоститѣ си, да се похвали съ това, което е отгледала. Това не е обичь. Да те обичатъ по човѣшки, това значи, да те изядатъ. За предпочитане е по-малко да те обичатъ, за да не те изядатъ. Въ обичьта си човѣкъ започва добре, свършва зле. Само вѣчнитѣ нѣща могатъ да се обичатъ, а не временнитѣ. Като обичате вѣчнитѣ нѣща, вие се сливате съ тѣхъ, ставате едно цѣло. Когато две сѫщества на небето се обичатъ, тѣ се вливатъ едно въ друго и ставатъ едно цѣло. Тѣхнитѣ мисли, чувства и желания се сливатъ въ едно, вследствие на което силата имъ се увеличава. И на земята обичьта требва да бѫде такава. Ако две сѫщества могатъ по мисли, чувства, и желания да се слѣятъ въ едно, тѣ истински се обичатъ. Ще кажете, че тази обичь е достояние само на ангелитѣ. — Че и ангелитѣ нѣкога сѫ били като васъ. Нима сегашнитѣ изследователи, сегашнитѣ велики хора нѣкога не сѫ били малки, немощни деца? Човѣкъ трѣбва да разсѫждава правилно, да си дава отчетъ за всичко, което става вѫтре и вънъ отъ него. Той трѣбва да знае, че всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Ако не помните, кога сте излѣзли, това е другъ въпросъ. Важно е, че всички хора като души сѫ живѣли въ Бога и сѫ излѣзли отъ Него. Съ излизането си отъ Бога, тѣ сѫ прекѫснали връзката си съ Него, вследствие на което сѫ изгубили свободата си. — На какво се дължи изгубването на човѣшката свобода? — Човѣкъ е изгубилъ свободата си, понеже сѫ го вързали нѣкѫде: било съ желанията му, било съ слабоститѣ му било съ неговитѣ навици. —Какво трѣбва да прави той, за да не го вързватъ?—Ако иска да бѫде свободенъ, никой да не го вързва, човѣкъ не трѣбва да се спира на мѣсто, отдето минаватъ крадци и разбойници. Спре ли се на такова мѣсто, непременно апаши и разбойници ще минатъ покрай него, ще го обератъ и ще го върѫатъ. Щомъ го върѫатъ, това показва, че той не е уменъ човѣкъ. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ своитѣ временни желания, отъ всички лоши навици. Запримѣръ, върви нѣкой по улицата и налѣво, и надѣсно плюе. — Не, той нѣма право да плюе по улицитѣ. Щомъ го уловятъ, че е нарушилъ това хигиенично правило, веднага ще го глобятъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да има правилна обхода, да спазва поне елемен- тарнитѣ хигиенически правила. Днесъ всички хора говорятъ за хигиена, за запазване на здравето, но малко правятъ въ това отношение. Когато е неразположенъ, човѣкъ трѣбва да прави редъ упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. Въ такива случаи той трѣбва да издърпва пръститѣ си. Ще държите рѫцетѣ си свободно и съ дѣсната рѫка ще дърпате пръститѣ на лѣвата. После, съ лѣ- вата рѫка ще дърпате пръститѣ на дѣсната. Като направите това упражнение два — три пѫти, ще почувствувате известно облекчение. Изтеглювайте не само пръститѣ, но всички стави по тѣлото си, да става прииждане на кръвь. По този начинъ могатъ да се лѣкуватъ всички болести — Нѣмаме време за тия упражнения. — Чудни сѫ хората, когато нѣматъ време за малки работи. Ако природата ги тури на легло и ги застави по цѣли месеци да служатъ на известна болесть, тогава ще намѣрятъ време. А така, доброволно да употрѣбяватъ всѣки день по 10 — 15 минути за упражнения и размишления, нѣматъ време. Всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, употрѣбявайте по 5—10—15 минути за размишление върху нѣкакъвъ философски или религиозенъ въпросъ. Каквото неразположение и да имате, ще го смѣните въ добро. Като размишлявате, изправете главата си нагоре, вложете въ сърдцето си миръ и спокойствие, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено, и вие незабелязано ще придобиете абсолютна свобода на душата си. Сега, като ученици, вие трѣбва да отдѣляте всѣки день поне по половинъ часъ за размишление и молитва. Ще кажете, че нѣмате време за това. Единъ отъ виднитѣ американски проповѣдници, Муди, всѣки день се е молѣлъ по два часа. Силата на неговата речь и проповѣдь се дължи, именно, на молитвата и размишлението, които той правилъ всѣки день. Ще кажете, че трѣбва да учите различни науки, за което ви е нужно време. — По-велика наука отъ науката на живота, т. е. отъ Божествената наука, не сѫществува. Тази наука развива човѣшкото естество изцѣло, когато всички останали науки развиватъ нѣкои специални центрове. И тѣ сѫ полезни, но като спомагателни срѣдства къмъ Божествената наука. Който се занимава съ тази наука, той се вглъбява въ себе си, въ нѣщата и не обръща внимание на външния свѣтъ. Всѣкаква критика е изключена за него. Той прилича на онзи човѣкъ, който билъ осѫденъ на смърть, но по царска милость и по царско решение той ще може да се освободи отъ смъртното наказание ако се наеме цѣлъ день да разнася пълно гърне съ млѣко на главата си, безъ да разлѣе капка отъ него. Знаете ли какво концентриране, какво вглъбяване въ себе си се иска отъ човѣка, за да изпълни тази задача? Правилното изпълнение на задачата ще опредѣли, ще живѣе ли този човѣкъ или ще умре. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, вглъбенъ въ себе си. Всѣки моментъ могатъ да го извикатъ на ауденция въ невидимия свѣтъ. Тази ауденция може да трае дълго или кратко време — това не е важно. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за ауденция, а колко време ще трае тя, не зависи отъ него, - Какво нѣщо е Господъ? — Като ви повикатъ при Него, ще Го видите. Който веднъжъ само е оти- шълъ на такава ауденция, той никога нѣма да я забрави. Тази ауденция коренно преобразява човѣка. За да бѫдете готови за ауденция, вие трѣбва всѣка сутринь да размишлявате. Безъ размишление за великитѣ и красиви нѣща, вие не можете да се повдигнете нито на единъ милиметъръ. — Защо? — Вие сте мочурлива, или пѣсъчлива почва, върху която нищо не расте. За да расте посѣтото върху нея, тя трѣбва да се наторява съ години, за да се измѣни нейния съставъ. Това е възможно само при разуменъ животъ. Когато човѣкъ каже за себе си, че отъ него нищо не може да излѣзе, той разсѫждава криво, той вади криви заключения. Докато има криви разбирания за живота, човѣкъ, наистина, не може да се повдигне. Обаче, измѣни ли разбиранията си, той може да се повдигне, отъ него човѣкъ може да стане. Питамъ: Какво ще придобие единъ обик- новенъ религиозенъ човѣкъ, който по цѣли часове чете, моли се, пали свѣщи? Гледате го, току отваря Библията и я затваря, но все бърза, по-скоро да свърши тази работа. — Не, бързото четене нищо не допринася. Човѣкъ може да прочете само една страница, но бавно, съ размишление. На всѣка мисъль той трѣбва да се спира и да размишлява. Човѣкъ трѣбва бавно да чете, бързо да мисли. Въ умствения свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде бързъ, подвиженъ, съ свѣткавична мисъль. Дойде ли до физическия свѣтъ, тамъ се изисква бавность, понеже този свѣтъ не е напълно организиранъ, и човѣкъ може да влѣзе въ стълкновение съ него. Може ли една кола да се движи свободно, дето иска, въ единъ населенъ градъ? — Не може. Ко- ларьтъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да обикаля да се движи бавно, защото конетѣ могатъ да стъпчатъ нѣкого. Ако коларьтъ кара безразборно, веднага стражарьтъ ще се изпрѣчи предъ него, ще го спре и ще го застави да плати глоба. — Човѣкъ трѣбва да бѫде бавенъ на думи, бързъ въ мисъльта си. Бѫди бързъ въ мисъльта си, бавенъ въ говора си. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска будно съзнание. Щомъ влѣзете въ класъ, вие трѣбва да знаете, какво ще ви се говори. Ще кажете, че това е невъзможно. Какъ е възможно това за ученицитѣ на обикновенитѣ училища? Когато отива на училище, ученикътъ предварително знае, какво ще говори учительтъ му. Той има програма, по която се води, и знае, запримѣръ, че днесъ първия часъ има български езикъ, втория — математика, третия — естествена история, четвъртия — пѣние. Той знае програмата си за всѣки день и по нея се води. Вие знаете ли вашата програма? Не знаете, а трѣбва да я знаете. Ако днесъ имате рисуване, утре ще имате пѣние, после — астрология, хиромантия и т. н. Ученикътъ трѣбва да знае програмата на училището и на класа, който посещава. За следния пѫть, опитайте се да нарисувате единъ гълѫбъ. Като рисувате, ще видите, колко мѫчно се подаватъ нѣщата. Лесно се говори, лесно се критикува, но мѫчно се правятъ нѣщата. Лесно е да кажешъ, че една картина не ти харесва, но опитай се да я нарисувашъ, тогава ще видишъ, колко мѫчно се рисува. Когато художникътъ рисува една картина отъ природата, той срѣща голѣми трудности, защото природата всѣки моментъ се мѣни. Щомъ природата се мѣни, заедно съ нея и ние се мѣнимъ, а това е добре. Не е добре да остава човѣкъ дълго време съ едни и сѫщи мисли, чувства и желания. Старото трѣбва да се замѣства съ ново. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да учи, да развива своитѣ дарби и способности. Така той ще познае себе си, ще познае и своитѣ ближни. Като се запознава съ себе си и съ хората, човѣкъ вижда, кой кѫде е силенъ. Нѣкой е силенъ въ математиката, другъ — въ музиката, трети — въ речьта, четвърти — има силна паметь. Казватъ за нѣкого, че много говори. — Богатъ е човѣкътъ. Да говори човѣкъ много, но на мѣсто, това е благословение. Ако е философъ, той ще има избрани мисли; ако е богатъ по сърдце, той ще изразява чувствата си красиво; ако е поетъ. стихътъ му ще бѫде цвѣтистъ. Вѫтрешното и външното богатство опредѣлятъ мѣстото на човѣка. Колкото по-богатъ е човѣкъ външно и вѫтрешно, толкова повече се стреми къмъ последното мѣсто. Рече ли да седне на първо мѣсто, той се излага на голѣма опасность. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения, затова нѣщата въ него сѫ точно обратни на Божествения. Който е заемалъ първо мѣсто на физическия свѣтъ, той ще бѫде на последно мѣсто въ Божествения. И обратно, ако на физическия свѣтъ е билъ на последно мѣсто, въ Божествения ще бѫде на първо мѣсто. Кѫдето и да е, на земята или на небето, първото мѣсто е свързано съ голѣми отговорности и задължения. И тъй, изучавайте себе си, изучавайте и хората около васъ. Човѣкъ трѣбва да познава чъртитѣ на своето лице и да следи промѣнитѣ, които ставатъ съ него. Така той ще види, какъ природата рисува върху него. Като изучавате човѣшкото лице, ще видите, че има главно три форми лица: валчести, овални (продълговати) и крушообразни. Колкото по-широка е брадата, долната часть на човѣшкото лице, толкова по-силно е застѫпенъ физическиятъ свѣтъ въ него. Когато брадата е по-тѣсна, умствениятъ свѣтъ е по-добре застѫпенъ въ човѣка. Формата на животнитѣ, на растенията сѫ букви, символи, по които може да се чете, какво е вложила природата въ тѣхъ. Като изучава проявитѣ на своето сърдце, както и тия на своя умъ, човѣкъ може да разбере, какви сѫщества сѫ взели участие въ създаване на неговото сърдце, на неговия мозъкъ и от тамъ, да работи усилено върху себе си, да измѣни условията си, срѣдата въ която е поставенъ, и да се свърже съ разумни, съ възвишени сѫщества. Това може да се постигне, само когато човѣкъ се свърже съ Бога. Когато човѣкъ се свърже съ Първата Причина на нѣщата, работитѣ му се нареждатъ добре, не изведнъжъ, но постепенно. Той измѣня условията и срѣдата на своя животъ, свързва се съ добри, съ възвишени възпитатели, които му по- магатъ при всички мѫчнотии и страдания. Тѣ му посочватъ правия пѫть на живота, отъ който може да излѣзе на свобода. Ако иска да разреши правилно задачитѣ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ желанието да изпълнява волята Божия. Представете си, че на нѣкого отъ васъ се даде задачата да отидете въ дома на една болна вдовица, съ малко детенце, да и помогнете. Какво ще напраните ? Всѣки ще каже, че е чиновникъ, или професоръ, или студентъ и не може да изпълни тази задача. Тази задача е дадена отъ Бога, тя представя Неговата воля. Какво ще направите? Споредъ мене, щомъ става въпросъ до волята Божия на каквато работа и да сте, вие ще поискате отпускъ за три—четири часа, по нѣкаква важна работа. Щомъ ви се даде отпускъ, ще отидете при болната жена, ще донесете вода, ще накладете огънь, ще приготвите топла храна, ще окѫпете детето, ще изчистите кѫщата и и следъ това ще се върнете на работа, доволенъ, пъленъ съ сили за нова работа. — Какво ще стане съ насъ, ако всѣки день ни се даватъ такива задачи? - Бѫдете увѣрени, че такава задача може да се даде само единъ пѫть въ живота ви. Така ще провѣрите, че свѣтътъ се рѫководи отъ разумни сили. Който изпълнява волята Божия, той никога нѣма да се натъква на неприятности. Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досѣтливи, да можете правилно да възприемате волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нѣмате ли тѣзи условия въ себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствувате, но да не постъпвате правилно. Значи, въ пътя на вашето движение е поставено нѣкакво препятствие, което пречупва вашата мисъль, и вмѣсто да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте пѣтле. Докато става това, човѣкъ ще знае, че не е господарь още на своитѣ мисли и чувства. Той трѣбва да работи върху себе си, да стане господарь на мислитѣ и на чувствата си. Това значи, да живѣе човѣкъ по новъ начинъ, да е измѣнилъ вече срѣдата и условията на своя животъ. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божият а Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 31 октомврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ,
  20. От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВРЪЗКИ НА СЪРДЦЕТО И НА УМА Размишление. Всички хора се стремятъ къмъ свобода. Всѣки иска да бжде свободенъ, но не знае, какъ да придобие свободата си. Само онзи човѣкъ може да бжде свободенъ, който знае, какъ да възприема истината. Който не може да възприема истината, той е робъ на условията. Този човѣкъ е осѫденъ на вѣчни безпокойствия, на страхъ и на тревоги. За да придобие свободата си, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Остане ли само съ човѣшкото, той може да се уподоби на парче изсъхнала земя. Човѣшкото се отличава съ твърдость, съ коравина. Човѣшкото е лишено отъ пластичность отъ пъргавина. Божественото придава на човѣка качества, подобни на водата — подвижность и пъргавина. То е носитель на живота. Следователно, когато човѣкъ пресѣче пѫтя на Божественото въ себе си, т. е. когато връзката между Бога и душата му се прекѫсне, той се лишава отъ живота. Тъй щото, погрѣшкитѣ, които хората правятъ, се дължатъ на прекѫсване на връзката между Първата Причина и тѣхнитѣ души. Щомъ тази връзка се прекѫсне, страданията неиз- бѣжно следватъ човѣка. Нѣкои философи обясняватъ страданията на хората съ съществуването на нѣкаква козмическа, мирова скръбь, на която тѣ се натъкватъ и започватъ да страдатъ. Наистина, има нѣкаква козмическа скръбь, но тя не е вънъ отъ човѣка. Тя е въ самия човѣкъ. Тя представя съвокупность на неговитѣ страдания, както и на тия на неговитѣ ближни. Само хората страдатъ, но не и Богъ. Въ Бога има само съжаление, милость къмъ страдащитѣ. Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нѣщата и човѣшката душа, имамъ предъ видъ само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само тѣ могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си. Каквито пакости и да се причиняватъ на такъвъ човѣкъ, той никога не отмъщава. Представете си, че нѣкой счупи шишето ви, въ което държите водата си. Трѣбва ли да му отмъщавате? Трѣбва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи погрѣшката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумниятъ животъ е въ състояние да върне на човѣка не едно шише само, но много повече. — Кога? —Това е въпросъ на време. Ако вие не можете да получите помощьта на Бога още днесъ, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Богъ всѣкога е готовъ да помага на хората, обаче, условията, при които тѣ се намиратъ въ даденъ моментъ, не имъ благоприятствуватъ да приематъ Неговата помощь. Сѫществува единъ законъ въ Битието, споредъ който не е позволено да се пилѣятъ великитѣ блага на живота. Всѣко благо трѣбва да се даде точно на време и на мѣсто. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то и се дава преизобилно. Това е истина, която всѣки моментъ можете да провѣрите. Ако човѣкъ би ималъ възможноститѣ на единъ ангелъ, да владѣе законитѣ на материята, да владѣе своитѣ мисли и чувства, да пѫтува отъ една система въ друга, той би могълъ да седи предъ Божия престолъ, да се ползува направо отъ Неговата свѣтлина и знание, отъ Неговата любовь и свобода. Днесъ хората страдатъ, преживяватъ редъ горчевини, защото не разбиратъ великата истина на живота, нито могатъ да я възприематъ. Скърбитѣ и страданията, които човѣкъ преживява, се отпечатватъ върху неговото лице. Когато физиогномистътъ погледне човѣка, по чъртитѣ на лицето му той познава, страдалъ ли е много, или не. Възвишенитѣ мисли и благородни чувства сѫщо така се отпечатватъ върху човѣшкото лице. Тѣ му придаватъ особена красота. Който може да чете по чъртитѣ на човѣшкото лице, той познава, дали даденъ човѣкъ е добъръ, благороденъ и т. н. Въ човѣшката глава пъкъ е вложенъ Божествениятъ капиталъ, за обръщението на който е нужна цѣла вѣчность. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Значи, истината е първичниятъ капиталъ, който е вложенъ въ човѣшката душа. За да се развие този капиталъ е нужна цѣла вѣчность. Само часть отъ този капиталъ е вложенъ въ обръщение. Той е въ човѣшкото лице. Всѣки капиталъ, който се туря въ обръщение, трѣбва да принася нѣкакъвъ приходъ, т. е. нѣкаква печалба. Тази печалба, именно, се изразява чрезъ човѣшкитѣ рѫце. На рѫката на човѣка е написана печалбата, която той е придобилъ отъ капитала си, вложенъ въ обръщение. Следователно, главата на човѣка представя основния, Божествения капиталъ; лицето е капиталътъ, вложенъ въ обръщение; рѫцетѣ пъкъ представятъ това, което човѣкъ е изработилъ и придобилъ. По главата, по лицето и по рѫцетѣ на човѣка може да познаете, какъ е живѣлъ въ миналото, отъ редъ поколѣния насамъ, какъ живѣе днесъ и какъ ще живѣе въ бѫдеще. Който вижда нѣщата, той може да чете по тѣхъ. Който е слѣпъ, той нищо не знае, защото не може да чете. За изясняване на мисъльта си ще приведа едно предание, което датира още отъ времето на християнската епоха. Единъ отъ окултнитѣ ученици по това време решилъ да се посвети на Бога, въ кратко време да стане светия. Споредъ разбиранията, които ималъ, той се уединилъ на една планина, дето прекаралъ цѣли 20 години въ молитва и размишление. Единъ день, като се раз- хождалъ, една мечка излѣзла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживѣлъ голѣмъ страхъ. Когато мечката се отдалечила отъ него, той станалъ отъ земята, но отъ страхъ ослѣпѣлъ. Съ пипане едва успѣлъ да намѣри колибата си. Влѣзълъ вътре и започналъ да размишлява върху въпроса: Кой му е създалъ това изпитание — Богъ или сатаната? Ако Богъ му го е създалъ, каква цель ималъ, какво искалъ отъ него? Ако пъкъ сатаната му е създалъ това изпитание, навѣрно той ималъ намѣрение да го унищожи, да не пръска свѣтлина въ тъмния свѣтъ. Ако, наистина, сатаната му е устроилъ това премеждие, какъ той не е могълъ отдалечъ да забележи мечката и да я избѣгне. Значи, и въ него има нѣкаква вина. Дълго време размишлявалъ върху този въпросъ, искалъ самъ да си отговори, да знае, къде е истината. Единъ день, като седѣлъ предъ колибата си, покрай него минало нѣкакво живо сѫщество, човѣкъ, който му проговорилъ съ мекъ, кротъкъ гласъ: Братко, защо не се движишъ? — Не мога да се отдалечавамъ отъ колибата си, защото съмъ слѣпъ. — Искашъ ли да прогледашъ? — Това е най-голѣмото щастие за мене. Непознатиятъ човѣкъ веднага турилъ ръцетѣ си на очитѣ му, и той прогледалъ. Какво било очудването му, когато видѣлъ предъ себе си млада, красива мома, като ангелъ. Сърдцето му трепнало, и тъкмо искалъ да и проговори, тя му казала: Сбогомъ, служи на Бога съ любовь! Като се видѣлъ самъ, отшелникътъ отново се почувствувалъ нещастенъ и си казалъ: Какво стана съ - мене? По-рано бѣхъ нещастенъ въ тъмнина, а сега съмъ нещастенъ въ свѣтлина. Кой изпрати тази мома, този ангелъ да ми отвори очитѣ? Кой допусна да се влюбя въ нея и да страдамъ? Защо не остана малко време при мене, поне да и цѣлуна рѫка и да и благодаря, задето отвори очитѣ ми? Докато си задавалъ тези въпроси, той се запиталъ: Защо искамъ да цѣлуна рѫка на този ангелъ—отъ благодарность къмъ него, или по друга нѣкаква причина? Сега, азъ оставямъ настрана противоречията, които възникнали въ душата на отшелника. Важно е, че когато е слѣпъ, човѣкъ се счита нещастенъ. Когато прогледа, пакъ се счита нещастенъ. И едното, и другото нещастие показватъ, че човѣкъ не разбира дълбокия смисълъ на живота. Но съ това преданието не се свършва. Единъ день сѫщата мома се явила при отшелника и му казала: Идвамъ при тебе да ти стана ученичка. Ти ще ме учишъ, а азъ ще ти слугувамъ. Наистина, тя изпълнявала работата си много добре: мела, чистила кѫщата му, готвила, но той страдалъ. По цѣли дни се молилъ на Господа и питалъ: Господи, защо ми изпрати това страдание? Защо ме постави на този огънь? Какъ мога да се справя съ него? Какъ може човѣкъ да разреши това противоречие? — Докато не се откаже отъ себе си, докато не възлюби Господа съ всичката си душа и сила, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, човѣкъ не може да разреши това противоречие. Щомъ възлюби Господа, той ще възлюби ближния си като себе си. Разреши ли това противоречие въ живота си, човѣкъ е придобилъ благата, къмъ които се стреми. Какво по-голѣмо благо можете да искате отъ това, всѣки день да виждате слънцето, да срѣщате хора, да си размѣняте по нѣколко сладки думи и мили погледи? Всѣки день носи въ себе си велики блага за човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да ги използува правилно. Въ човѣка сѫ вложени всички възможности и условия да прояви своята доброта. Доброто е капиталъ, вложенъ въ човѣка отначало още, и той трѣбва само да го разработва, да го пуща въ обръщение. Затова се казва, че отъ човѣка зависи да бѫде добъръ. Следователно, отъ човѣка зависи да бѫде добъръ, да възприема Божията Любовь. Богъ е Учитель, а ние сме ученици. Той всѣки день иде да ни предаде истината. Ако не възприемаме истината, ние не сме Негови ученици. Мнозина казватъ, че Богъ, като Учитель, живѣе въ хората, и тѣ не се нуждаятъ отъ външни учители. — Дали Богъ живѣе въ хората, се познава по свѣтлината, която тѣ иматъ. Когато вѫтрешниятъ Учитель предава истината на човѣка, той е въ рая. Съ него сѫ всички добри хора, всички ангели, всички светии. Тогава източницитѣ на живота сѫ отворени за него. Щомъ този Учитель не му предава истината, той се намира въ ада, въ най-голѣмитѣ противоречия. Каквато философия и да има, нищо не може да постигне. Следъ всичко това, онѣзи, които не по- знаватъ истината, залъгватъ хората, че има еволюция въ свѣта.— Човѣкъ еволюира, само когато работи. Не работи ли, никаква еволюция не сѫществува. Когато жената плете и взима бръмка следъ бръмка, има еволюция за нея. Щомъ не плете, никаква еволюция не сѫществува. Ако всѣки день човѣкъ не може да изплита поне по една бръмка, той не може да разчита на никаква еволюция. Бръмкитѣ ли правятъ човѣка, или човѣкътъ — бръмкитѣ? Бръмкитѣ, които жената плете, усъвършенствуватъ нейното изкуство, но тя прави бръмкитѣ, а не тѣ нея. Много бръмки може да изплете човѣкъ въ живота си. Тъй щото, като плете, като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ се ползува съ кредита на разумнитѣ сѫщества. Може ли при това положение той да фалира? Ако се ползува съ кредита на нѣкоя английска банка, човѣкъ нѣма да фалира. Обаче, ако се ползува съ кредита на нѣкоя обикновена банка, той непременно ще фалира. Често нѣкой хора се хвалятъ съ земното си богатство. — Колко голѣмо е тѣхното богатство? Споредъ мене, богатъ човѣкъ може да се нарече само онзи, който има поне 125 милиона златни лева. Други пъкъ се хвалятъ съ любовьта на добритѣ, на разумнитѣ сѫщества къмъ тѣхъ. — Ако тия сѫщества, наистина, ги обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ готови да имъ дадатъ всичко, каквото иматъ. Ако нищо не имъ даватъ, тѣ не ги обичатъ. Който ви обича, той има готовность всичко да ви даде. Онзи, който получава всичко, трѣбва да се пази, никога да не злоупотрѣбява съ любовьта. Злоупотрѣби ли само единъ пѫть, той изгубва разположението на хората къмъ себе си. Човѣкъ трѣбва да знае, че отъ него зависи да се ползува отъ благата на живота. Ако той е разуменъ и живѣе съобразно законитѣ на природата, благата сами ще дойдатъ при него. Като живѣете по този начинъ, диамантитѣ сами ще дойдатъ при васъ. Като станете сутринь, на пръста си ще видите голѣмъ, красивъ диамантъ. — Възможно ли е това? — Въ разумния животъ всичко е възможно. Разумниятъ животъ е съзнателенъ, а не механически. Който ви обича, той самъ ще ви донесе диаманта. Работете за придобиване на разумностьта и не мислете за материалнитѣ блага. Материалнитѣ блага ще дойдатъ сами по себе си. Търсете добри приятели въ свѣта и не очаквайте никакви материални блага отъ тѣхъ; Стремете се да имате за приятели ангелитѣ, светиитѣ, добритѣ хора и за нищо друго не мислете. Щомъ имате добри приятели, работитѣ ви ще се наредятъ толкова добре, колкото никога не сте очаквали. Диамантътъ, който вашитѣ приятели ще турятъ на пръста ви, показва, че вие сте разуменъ човѣкъ и може да се разчита на васъ. Сега, като говоря за разумностьта, имамъ я предъ видъ като качество, което прави човѣка силенъ, външно и вѫтрешно. Разумностьта е качество на ума. Ако жената е разумна, а мѫжътъ не е разуменъ, и отъ време на време бие жена си, трѣбва ли тя да се моли на Бога да я освободи отъ рѫцетѣ на мѫжа и? — Не, тя трѣбва да го хване за краката и да го издигне нагоре, въ въздуха, да му покаже, че не може да си играе съ нея. Неразумниятъ мѫжъ представя човѣшкия умъ. Разумната жена представя Божественото сърдце. Въ този случай, човѣшкиятъ умъ трѣбва да слуша Божественото сърдце, да му се подчинява. Когато казваме, че мѫжътъ трѣбва да слуша жена си, подразбираме Божественото сърдце. И когато казваме, че жената трѣбва да слуша мѫжа си, подразбираме Божествения умъ. Човѣкъ трѣбва да слуша Божественото и на него да се подчинява, а не на човѣшкото. Низшето трѣбва да се подчинява на висшето. Ученикътъ трѣбва да се подчинява на учителя си, а не учительтъ на ученика. Нѣкой окултни ученици искатъ да подчинятъ учителя си, той да ги слуша, а тѣ да му заповѣдватъ. Това е невъзможно. Невъзможно е Божественото да се подчини на човѣшкото. Божественото туря мотиката на рамото на човѣшкото и го впрѣга на работа. Така и Богъ постѫпва съ всички хора. Той ги учи, впрѣга ги на работа. Влѣзете ли въ духовния свѣтъ, между напреднали сѫщества, вие ще ги слушате и ще имъ се подчинявате. Сѫщиятъ законъ се прилага и на земята. Ако отидете въ една чужда държава, между по-напреднали и по-културни хора отъ васъ, вие ще ги слушате. Ако вие сте великъ музикантъ, ученъ или философъ, тѣ ще ви слушатъ. Обаче, ако единъ обикновенъ овчарь влѣзе въ общество на културни хора, никой нѣма да му обърне внимание. На разумния човѣкъ всѣки обръща внимание, но на глупавия — никой. За да обърне внимание на хората, човекъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си. Казано е въ Писанието: „Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка“. Истината е Божественото начало въ човѣка. Следователно, Богъ е възлюбилъ истината въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърдце, въ човѣшкия духъ и въ човѣшката душа. Истината прави човѣка мощенъ и великъ. Поставете истината за основа на вашия животъ, за да бѫдете мощни и велики." И тогава, каквато работа и да започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Пѫтьтъ на истината е пѫть, по който трѣбва да вървите. Вървете напредъ и не се колебайте. Дълъгъ е този пѫть, но красивъ. Като вървите въ пѫтя, вие можете да се молите, да учите, да пѣете, да свирите, да рисувате, да скачате, но всичко да бѫде за ваше добро и за добро на ближнитѣ ви. Всичко можете да ядете, но безъ да засѣгате месото на животнитѣ. Всѣкакви дрехи и обуща можете да носите, безъ да засѣгате кожата на животнитѣ. Този е пѫтятъ, по който трѣбва да вървите. Това се иска отъ васъ. Като влѣзете въ този пѫть, вие ще разберете стиха отъ Писанието, който казва: „Небето и земята ще преминатъ, но нито една рѣзка отъ Божия законъ нѣма да се отмѣни“. Никой не може да измѣни великия законъ на любовьта. Любовьта дава всичко и взима всичко. Когато дойде до положение всичко да дава и всичко да взима, човѣкъ е едно съ Бога и може вече правилно да работи. Докато не придобие любовьта въ себе си, човѣкъ ще живѣе и въ заблуждения, въ противоречия и ще мисли, че много знае. Като човѣкъ, той знае много, но не и като ангелъ. Като човѣкъ, той знае да си причинява страдания, но не знае, какъ да се справя съ тѣхъ, не знае, какъ да си създава радости. Съвременнитѣ хора знаятъ да отварятъ войни, да излагатъ милиони хора на страдания, но не знаятъ, какъ да избѣгватъ тия страдания. Ученитѣ знаятъ да приготвятъ задушливи газове, да правятъ бомби, но не знаятъ, какво да правятъ, за да бѫдатъ щастливи. Хората искатъ да отидатъ направо на небето, да се спасятъ, безъ да сѫ се справили съ живота на земята. Тѣ искатъ да бѫдатъ учени, да се натоварятъ като камили, безъ да знаятъ, иматъ ли сила да носятъ този товаръ. Следователно, за да реализиратъ желанията си, хората трѣбва да се стремятъ къмъ Божествената наука. Като изучаватъ небето, съ неговитѣ слънца и звезди, като изучаватъ живота, въ всичко тѣ трѣбва да виждатъ Божественото. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете доброто въ него. Лошото е преходно, то само по себе си ще отпадне. Въ човѣка ще остане само Божественото, изразено въ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта. Стремете се къмъ това, именно, да виждате доброто въ човѣка. Това трѣбва да става по свобода. Нищо не може човѣкъ да постигне насила. Любовьта, мѫдростьта, истината могатъ да се постигнатъ само при абсолютна свобода. И тъй, вървете въ пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ осмислятъ всичко въ живота. При любовьта всички нѣща придобиватъ смисълъ. Яденето се осмисля, когато ядешъ съ човѣкъ, когото обичашъ. Кой е този, когото обичашъ? — Богъ Следователно, обичате ли Бога, и яденето, и пиенето, и обличането, и ученето, и правенето на кѫщи, е осмислено. Вънъ отъ любовьта, нѣщата нѣматъ смисълъ. Какво виждаме въ свѣта? —Хората се срамуватъ отъ любовьта. — Защо? — Считатъ я за глупаво нѣщо. — Не, въ любовьта нѣма глупави нѣща. Глупости има извънъ любовьта, а не въ любовьта. Всичко, което се върши съ любовь, е свещено. Каква любовь е тази, при която днесъ хранишъ кокошка, а утре клъцнешъ главата и? Днесъ всички хора—учители, ученици, господари и слуги, майки и бащи, все глави кълцатъ. Дето има кълцане на глави, тамъ нѣма любовь. Това е пѫтятъ на лъжата. Това не е Божествень пѫть. Сега, като изучавамъ човѣшкия животъ, азъ се чудя на великото търпение на Бога. Хората грѣшатъ, а Той поправя погрѣшкитѣ имъ. Богъ поправя погрѣшкитѣ на хората, но последствията на погрѣшкитѣ оставя на тѣхния гръбъ. Страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ последствия отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се освободи отъ последствията на своитѣ погрѣшки. Това е неизбѣженъ законъ. Който иска да се освободи отъ страданията, той трѣбва да живѣе разумно. Този законъ е общъ за всички хора. Истината, любовьта, мѫдростьта, доброто сѫ еднакви и за учителя, и за ученика. Истината или любовьта не може да бѫде за мене една, а за васъ друга. Единъ е великиятъ законъ въ Битието, и той трѣбва да се прилага отъ всички еднакво. За да разберете този великъ законъ и да го приложите, вие трѣбва да имате отношения къмъ Бога. Щомъ имате отношения къмъ Бога, вие ще бѫдете въ състояние да изправите живота си и да поставите любовьта за основа на този животъ. Щомъ поставите любовьта за основа на своя животъ, съ нея заедно ще дойдатъ мѫдростьта, истината, доброто и справедливостьта. Бѫдете готови да приемете това благо, както посѣтото семе въ почвата е готово да приеме свѣтлината, топлината, дъжда, като велики благословения на живота. Сега, желая ви да бѫдете бодри, весели, засмѣни, да пѣете и да хвалите Бога. Това е вѣчното благо на живота, това е Вѣчниятъ животъ. Богъ е Любовь. Божията Любoвь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 24 октомврий 1928 г., София, Изгрев
  21. От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪЗПРИЕМАНЕ И ПРЕДАВАНЕ Съвременнитѣ учени изследватъ процеситѣ, които се извършватъ въ природата, и се стремятъ да ги осмислятъ. Щомъ ги осмислятъ, тѣ ще дойдатъ до истинската наука. Днесъ всѣки човѣкъ работи съ числата, безъ да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Всѣки може да брои отъ едно до милиони и милиарди, безъ да прониква въ сѫщината на тия числа. Казвате: Единица, двойка, тройка, или 1 + 1 = 2, 2 + 1=3, 2—1 = 1 и т. н. При обикновеното смѣтане, процеситѣ събиране и изваждане се извършватъ лесно, но въ живата математика тия процеси сѫ мѫчни. Като събира капиталитѣ си, човѣкъ се радва, но като събира мѫчиотиитѣ и страданията си, той скърби. Ако изважда страданията или дълговетѣ си единъ следъ другъ и се освобождава отъ тѣхъ, той се радва; ако изважда пари, за да плаща дълговетѣ си, той скърби. — Защо? — Защото остава безъ срѣдства. Тъй щото, събирането не произвежда всѣкога радость, както изваждането не произвежда всѣкога скръбь. Ако отъ числото две — жената — отнемемъ единица — мѫжа, ще остане пакъ единица — мѫжъ. Тази единица е осиромашала. Които не разбиратъ висшата математика, тѣ намиратъ, че числата сѫ прости величини. Обаче, които разбиратъ висшата математика, тѣ знаятъ, какъ се образуватъ числата, какво е тѣхното значение и т. н. Въ обикновената математика числото две е еднородно, обаче, въ висшата математика, съ която невидимиятъ свѣтъ се занимава, то е разнородно число, понеже е образувано отъ две числа. Следователно, разнородното въ невидимия свѣтъ образува еднородното въ физическия свѣтъ. Съ други думи казано: две съзнания, който съдържатъ въ себе си различни възможности, се съединяватъ въ едно тѣло и работятъ въ него като единица. Ние наричаме това тѣло единица, т. е. единъ човѣкъ. Въ това тѣло, което представя единица, едновременно живѣе и една жена — числото две, което иска да реализира една идея. Защо жената се стреми къмъ мѫжа, и мѫжътъ — къмъ жената? Защо не сѫ доволни отъ себе си? Защо всѣки човѣкъ иска да има приятель, който да го обича? Това сѫ въпроси, на които само ученитѣ, просвѣтенитѣ хора могатъ да отговорятъ. Всѣки човѣкъ представя известно число и отъ прибавяне или отнемане на това число къмъ друго дадено число се създаватъ добри или лоши отношения. Приближаването на даденъ човѣкъ къмъ другъ нѣкой може да се отрази така, както, ако отъ стотѣ лева въ касата на нѣкого отнематъ 50 лева. Щомъ види, че отъ касата му липсватъ 50 лева, той изпитва недоволство, неразположение. Ако дойде другъ нѣкой и тури въ касата 50 лева, неразположението на този човѣкъ изчезва. Той се отнася добре съ човѣка, който е внесълъ въ касата му 50 лв., и го счита за добъръ, за честенъ човѣкъ. Значи, всѣко приближаване или отдалечаване на единъ човѣкъ отъ другъ може да се уподоби или на събиране, или на изваждане. Всѣки човѣкъ или дава нѣщо отъ себе си на своя ближенъ или взима, вади нѣщо отъ него. Въ този смисълъ, отношенията между хората представятъ особенъ родъ математика, която трѣбва да се изучава. Защо мѫжътъ се стреми къмъ жената, И жената — къмъ мѫжа? — За да се увеличатъ. Жената представя числото две, а мѫжътъ — единица. Следователно, мѫжъ и жена, събрани на едно мѣсто, даватъ числото три: 2 4-1 = 3. Какъ ще примирите това противоречие? Какъ е възможно, мѫжъ и жена, събрани на едно мѣсто, да дадатъ числото три? Това е единъ метафизически въпросъ, който не може лесно да се разреши. Щомъ не можете да го разрешите, вие изпадате въ съмнение, въ подозрение и въ редъ отрицателни състояния. Всѣко отрицателно състояние пъкъ представя за човѣка бреме, което той не иска да носи съ себе си. Събирането и изваждането, които се изучаватъ въ математиката, сѫ живи процеси. Тѣ иматъ приложение въ живота, въ отношенията на хората, въ тѣхнитѣ взимания и давания. Нѣкой човѣкъ внася сто хиляди лева въ банката. Съ тѣзи пари капиталътъ на банката се увеличава. Единъ день той чува, че банката е предъ фалиментъ и веднага изважда паритѣ си. Той се радва, че не е изгубилъ нищо, но банката скърби. Тя е недоволна, че день следъ день губи капиталитѣ си. Момъкъ се оженва за красива, добра мома. Съ оженването си за тази мома, той печели, придобива нѣщо. Обаче, той е сприхавъ, нервенъ, грубъ, и като не може да се приспособи къмъ неговия характеръ, жена му го напуща, отива при баща си. Мѫжътъ започва да скърби, защото вижда, че губи нѣщо отъ предишното си положение. Това е събиране и изваждане на разумни величини, на живи числа Който не разбира тѣзи процеси въ природата, той казва, че Богъ е наредилъ така нѣщата, че сѫдбата на хората е такава, или законитѣ на природата сѫ такива и т. н.—Не, колкото и да се мѫчите да примирите противоречията въ живота си, едно трѣбва да знаете: на разуменъ мѫжъ се дава разумна жена. Ако мѫжътъ не е разуменъ, ще взематъ жена му; ако жената не е разумна, ще взематъ мѫжа и. Разумната жена и разумниятъ мѫжъ трѣбва да благодарятъ, че сѫ се освободили отъ глупавия мѫжъ и отъ глупавата жена. Въ всѣки човѣкъ има по единъ мѫжъ и по една жена, които трѣбва да се разбиратъ. Не се ли разбиратъ, по-глупавиятъ отъ тѣхъ ще бѫде изпѫденъ навънъ, тамъ да се възпитава. Сега, докато работите съ обикновената математика, вие лесно събирате и вадите числата и получавате отъ тѣхъ известни резултати. Казвате: 1+1=2; 2+1=3; 3+1=4. Вие разбирате тѣзи действия, лесно се справяте съ тѣхъ, но като ги замѣстите съ живи величини, работата върви малко по- особено. Казвате: 1+1=2, т. е. единъ мѫжъ и една жена даватъ двама души. Обаче, ако единъ момъкъ едновременно обича две моми, отъ това действие не може да се получи никакъвъ резултатъ. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ единъ момъкъ да обича две моми и да ги задоволи. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да има двама приятели, две жени, две идеи и т. н. Невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да извади и да събере две числа. И тъй, когато се натъква на нѣкое отрицателно състояние, което се изразява чрезъ известно число, човѣкъ може да си помогне, само ако познава онзи законъ, споредъ който реалностьта на нѣщата се крие въ центъра на неговото съзнание. Разбира ли този законъ, той ще разбере и своитѣ състояния, ще знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Следователно, докато отрицателнитѣ мисли и желания на човѣка се намиратъ въ центъра на неговото съзнание, злото не е проявено. Обаче, излѣзатъ ли отъ този центъръ и отидатъ къмъ периферията, злото е вече проявено. Сѫщото се отнася и до доброто. Докато добритѣ мисли и желания на човѣка се криятъ въ центъра на неговото съзнание, доброто въ него не е проявено. Щомъ излѣзатъ на периферията, доброто е проявено вече. Когато доброто и злото излѣзатъ на периферията на човѣшкото съзнание, човѣкъ се намира въ постоянна борба между тѣзи две сили въ себе си, но върви напредъ, развива се. Ано живѣе само въ центъра на своето съзнание, човѣкъ се намира въ покой, въ непроявено състояние. При това положение, той не може да се развива. Въ центъра на, човѣшкото съзнание нѣма никакво движение никакви противоречия. Щомъ нѣма противоречия, човѣкъ не може да расте, не може да се развива. Когато слугата иска да заеме мѣстото на господаря си, той да заповѣдва, а господарьтъ му да работи, между тѣхъ се явяватъ недоразумения, споръ, противоречия. Въ тѣзи противоречия, именно, се изясняватъ нѣщата. Следъ всѣка борба, която става въ човѣка, между едно отрицателно и едно положително чувство, между едно неприятно и едно приятно състояние, се ражда и вѫтрешенъ миръ, вѫтрешно равновесие. Това показва, че борбата е разрешена въ полза на положителното, на възходящото състояние въ човѣка. Човѣкъ не може да придобие вѫтрешенъ миръ въ себе си, докато не съзнае, че злото, като козмическа сила, е толкова необходимо за него, колкото и доброто. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да се бори съ злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по нѣкакъвъ начинъ да се справи съ злото, той трѣбва да му противопостави доброто. Следователно, когато човѣкъ иска да се освободи отъ злото, което се е загнѣздило въ центъра на съзнанието му, той трѣбва да тури на негово мѣсто доброто. Щомъ доброто влѣзе въ центъра на човѣшкото съзнание, злото излиза на периферията. При това положение, човѣкъ вижда злото като външенъ неприятель и търси начинъ, какъ да се освободи отъ него. Когато две злини, които идатъ отъ две противоположни посоки, се нахвърлятъ върху човѣка, той трѣбва да постави доброто между тѣхъ, като клинъ. Въ дадения случай, доброто ще избави ума на човѣка отъ напрежението на дветѣ злини. Този законъ работи навсѣкѫде въ живота. Представете си, че двама души се мразятъ. Умразата между тѣхъ се е породила, запримѣръ, за нѣкакъвъ дългъ. Единиятъ е взелъ отъ другия известна сума и не иска да я плати. Тѣ могатъ да се примирятъ, само ако единиятъ има дъщеря, а другиятъ — синъ, и решатъ да ги оженятъ. Като ги оженятъ, и единнятъ, и другиятъ ще дадатъ всичкия си имотъ на младитѣ. Синътъ и дъщерята представятъ доброто, което влиза като клинъ между ро- дителитѣ и ги примирява. Като окултни ученици, вие трѣбва да разбирате този законъ и да го прилагате. Не го ли прилагате, вие постоянно ще се натъквате на противоречия, недоволства и недоразумения. Какъвъ ученикъ е този, който не може да се справи съ една своя мѫчнотия? Трѣбва ли да се оплаква човѣкъ, че нѣкой открадналъ сто хиляди лева отъ касата му? Сиромахътъ, който нѣма пари въ касата си, може да се оплаква, че му взели сто—двеста лева, но богатиятъ не трѣбва да се оплаква. Изобщо, богатъ или беденъ, човѣкъ трѣбва да се издигне надъ обикновенитѣ нѣща въ живота, да си създаде правилна философия. Дойде ли нѣкой да иска отъ васъ пари на заемъ, или да му станете порѫчитель, отворете първо касата си, вижте, колко пари имате. Ако намѣрите, че съ паритѣ, които имате, ще можете да посрещнете задължението на този, за когото поръчителствувате, услужете му. Нѣмате ли пари въ касата си, или не сте ли готови да платите вмѣсто него, не ставайте поръчители. По този начинъ вие ще се предпазите отъ горчивитѣ чувства, които можете да преживѣете. Сега, като ви наричамъ ученици, азъ имамъ предъ видъ само ония, които сѫ способни да възприематъ истината. Учитель може да бѫде онзи, който е способенъ да предаде истината. Ученикъ е онзи, който е способенъ да възприеме истината. Обаче, въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ не може да бѫде учитель и ученикъ. Когато е способенъ да предаде Божествената истина, човѣкъ минава за учитель. Когато възприема тази истина, той е ученикъ. Щомъ учительтъ види, че не е способенъ да предаде истината, той трѣбва да се постави въ положението на ученикъ, да възприема. Ако и като ученикъ не може да възприема истината, човѣкъ се намира въ центъра на квадрата, затворенъ и атакуванъ отъ всички страни; отъ жена си, отъ децата си, отъ приятелитѣ си, отъ познатитѣ си и т. н. Странитѣ на квадрата, които се пресичатъ въ върховетѣ на този квадратъ, не сѫ нищо друго освенъ сили, които го атакуватъ. Значи, докато живѣе съ много и разнообразни идеи, човѣкъ всѣкога се намира въ квадратъ, изложенъ на атакитѣ на тия идеи, които се блъскатъ една въ друга и създаватъ въ него редъ стълкновения. Щомъ се натъква на пресѣчнитѣ точки въ квадрата, човѣкъ започва да върши престѫпления. Съ други думи казано: човѣкъ върши престѫпления, когато не може да предава истината, нито може да я възприема. Престѫпленията, които той върши, се дължатъ на лъжата, на кражбата. Умътъ трѣбва да предава истината на сърдцето, а сърдцето да я възприема. Умъ, който не може да предаде истината на сърдцето и да го накара да живѣе правилно, не е на мѣстото си. Умътъ трѣбва да предава истината на сърдцето, което ще я възприеме и обработи. Докато умътъ не предаде истината на сърдцето, и докато сърдцето не я възприеме и преработи въ себе си, човѣкь не трѣбва да яде. — Колко време не трѣбва да яде човѣкъ?— Единъ день; отъ изгрѣването на слънцето до залѣзването му. Това е времето, презъ което умътъ предава истината на сърдцето, а сърдцето я възприема. Щомъ се извърши този процесъ, човѣкъ има право да яде. Той се намира въ почивка. Всѣка почивка подразбира ядене. Да си почине човѣкъ, това значи, да яде. Яденето пъкъ подразбира свършване на една велика работа: предаване и приемане на истината. Защо трѣбва да яде човѣкъ? Нѣкой ще кажатъ, че яденето е необходимо за подържане на физическото тѣло на човѣка.— Яденето подразбира дълбокъ вѫтрешенъ процесъ на живота. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Въ този смисълъ, яденето подразбира вѫтрешенъ процесъ, който се ознаменува съ предаване и възприемане на истината. Тя има отношение къмъ самия човѣкъ, къмъ неговия ближенъ и къмъ Бога. Да схване човѣкъ плана на своята работа и да я изпълни, това значи, да бѫде въ хармония съ великата истина. Да придобие човѣкъ истината, това значи, да разполага съ положителната наука на живота. Докато не е дошълъ до тази наука, човѣкъ работи въ областьта на относителната наука, на отно- сителнитѣ понятия въ живота. Относителната наука създава редъ противоречия за човѣшкия умъ. При това положение, човѣкъ счита смъртьта на своитѣ близки за голѣма загуба. Ако жена му, или нѣкое отъ децата му замине за онзи свѣтъ, той не може да го прежали. Той гледа на смъртьта като на процесъ, при който е изгубилъ нѣщо безвъзвратно. Който може да предава и да приема истината, той не знае, какво нѣщо е загуба. За него загуба не сѫществува. Всички процеси въ него се уравняватъ. — Защо? — Защото разбира процеситѣ събиране и изваждане. Който не разбира тия процеси, той всѣкога се натъква на непонятни въпроси, които никога не може да разреши. Той се жени, безъ да разбира смисъла на женитбите. Впуща се въ една или въ друга работа, безъ да знае, защо прави това. Сега, като ученици, вие трѣбва съзнателно да работите, да прилагате изваждането и събирането въ живота си. Ако разбира смисъла на тия процеси, ученикътъ може всѣкога да прави равносмѣтка на Свойтѣ мисли, чувства и действия. Ученикътъ трѣбва да бѫде изправенъ, както въ смѣткитѣ си на физическия свѣтъ, така и въ тия на духовния свѣтъ. Ако по нѣкакъвъ начинъ се затрудни материално, той не трѣбва да проси оттукъ - оттамъ, нито да взима пари на заемъ. Той трѣбва да работи, и по този начинъ да се прехранва. Туй трѣбва да бѫде правило въ неговия животъ. Не постѫпва ли споредъ това правило, той не може да се нарече окултенъ ученикъ. Просията огрубява човѣшкия характеръ, а работата го облагородява. Ще кажете, че Христосъ е подържалъ мисъльта „искайте и ще ви се даде“. Въ дадения случай думата „искайте“ може да се преведе съ думата „работете“. Може ли човѣкъ да иска жито отъ нивата си, ако нищо не е сѣлъ? Може ли да събира плодове отъ градината си, въ която нито едно плодно дърво не е посадилъ? Може ли да счита, че има право да тегли пари отъ банка, въ която нищо не е вложилъ? Да искате нѣщо отъ баща си, или отъ приятеля си, това подразбира да сте вложили нѣщо въ него. Да искате нѣщо отъ Бога, това подразбира да сте вложили нѣщо въ Него. Какво може да вложи човѣкъ въ Бога, това е въпросъ, но важно е, че Богъ е вложилъ много нѣщо въ човѣка, заради което последниятъ е свободенъ да иска отъ Него. Човѣкъ има право да иска отъ Бога добри условия, за да развива дарбитѣ и способноститѣ, които Той е вложилъ въ него. Важно е човѣкъ да знае, отъ кого да иска и какъ да иска. Ако отиде нѣкѫде да учи нѣщо, но го изпѫдятъ навънъ, това показва, че невидимиятъ свѣтъ го намира за работоспособенъ и го заставя да работи. Освенъ физически, човѣкъ трѣбва да работи и духовно надъ себе си. Като работи по този начинъ, човѣкъ осмисля живота си. Иначе, той всѣкога ще казва, че животътъ нѣма смисълъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ самъ трѣбва да намѣри смисъла на живота. Ако малкото пиленце, което току що е излѣзло отъ яйцето, тръгва следъ майка си да си търси храна, колко повече човѣкъ, който е училъ, свършилъ е университетъ, самъ може да изкарва прехраната си и да осмисли своя животъ. Единъ младъ човѣкъ, който свършилъ университетъ, отишълъ въ едно министерство да търси служба. Следъ голѣми обещания отъ страна на министъра, той не получилъ никаква служба, но не се отчаялъ. Взелъ едно точило, закачилъ диплома си на него и започналъ да точи ножове. Така той изкарвалъ повече, отколкото нѣкой чиновници. Човѣкъ съ виеше образование да точи ножове, това е характеръ! Той предпочелъ честно да изкарва прехраната си, отколкото да очаква на милостьта и благодеянието на хората. Другъ младъ господинъ искалъ да следва университетъ, но нѣмалъ средства. Като мислилъ, отде да си достави срѣдства за учене, безъ да се отчайва, той станалъ ваксаджия. Съ собствени усилия, той свършилъ университетъ. Рѣдко се срѣщатъ такива хора, но като ги срещнете, вие трѣбва да се поучите отъ тѣхъ. Следователно, когато човѣкъ дойде до положение да предава и да възприема истината, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Всѣки трѣбва да каже въ себе си: За истината съмъ готовъ на всички жертви. Започнете ли да се безпокоите, какво ще стане съ васъ, вие не можете нито да предадете, нито да възприемете истината.—Ами ако умремъ отъ гладъ, отъ лишения? — Въ смъртьта нѣма нищо страшно. Важно е, какъ човѣкъ ще умре. Ако човѣкъ правилно е възприемалъ и предавалъ истината, ангелътъ на смъртьта ще дойде, ще го вземе и ще го занесе на небето, дето му се готви тържественъ приемъ. Не е ли възприемалъ и предавалъ истината добре, ангелътъ не може да му помогне. Кредиторитѣ му ще го чакатъ предъ вратата и веднага ще го поематъ. Докато не изплати всичкитѣ си дългове, тѣ нѣма да го пуснатъ. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да чака последния часъ, тогава да се раз- плаща. Приживе още той трѣбва да е разчистилъ смѣткитѣ си, да е изплатилъ всичкитѣ си полици. Щомъ изплати задълженията си, той трѣбва да чака своя женихъ, както младата мома го очаква, за да отидатъ на вѣнчило. Вѣнчилото представя заминаване за онзи свѣтъ. Който е ликвидиралъ съ старитѣ си смѣтки, той спокойно заминава за онзи свѣтъ, сбогува се съ близкитѣ си, благодари на майка си, на баща си, на братята, на сестритѣ си, че сѫ живѣли добре съ него, че е благувалъ между тѣхъ, и сега отива, да работи, да служи на ближнитѣ си. Когато напуща бащиния си домъ, младата мома мисли, че отива при своя възлюбенъ да благува. —Не, младата мома благува, докато е при майка си и при баща си. Напусне ли бащиния си домъ, и отиде при своя възлюбенъ, при господаря си, при деребея, тя започва да слугува. Сѫщото се отнася и до младия момъкъ. И той мисли, че отива при своята възлюбена — деребейка да благува. Не, работа, служене го очаква тамъ. Щомъ деребеятъ и деребейката се събератъ на едно мѣсто, между тѣхъ се поражда търкане. Дето има търкане между хората, тамъ всѣкога Божественото разбиране на нѣщата е изключено. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, отъ всичко, което имъ е дадено. Тѣ живѣятъ въ мислитѣ, въ чувствата, въ благата на Бога и пакъ сѫ недоволни. Богъ е вложилъ въ тѣхъ редъ дарби и способности и пакъ сѫ недоволни. Въпрѣки всичко това, тѣ търсятъ. нѣкакъвъ щастливъ животъ отвънъ нѣкѫде. Това значи, да търсятъ своя деребей, или своята деребейка. Като се срещнатъ деребеятъ и деребейката, ще се хванатъ за коситѣ, и цѣлъ животъ ще се разправятъ. Това е неразбиране на живота. Когато напуща бащиния си домъ, момата трѣбва да благодари на майка си и на баща си за всичко, което е получила отъ тѣхъ, и да каже: Азъ отивамъ сега да слугувамъ на своя възлюбенъ. Като свърша работата си при него, пакъ ще се върна при васъ. Какавото придобия, ще го донеса въ вашия домъ. Бащата и майката ще благословятъ дъщеря си, ще я изпратятъ при нейния възлюбенъ да слугува и да учи. По сѫщия начинъ трѣбва да постѫпи и синътъ. Човѣкъ слиза на земята да слугува на деребея или на деребейката. Като свърши работата си, както трѣбва, той ще се сбогува съ него и ще се върне при баща си и при майка си, отъ чийто домъ е излѣзълъ. Той трѣбва да е работилъ при господаря си добре, за да се раздѣли господарьтъ му съ мѫка, съ съжаление, че губи такъвъ добъръ слуга. Каквато работа и да вършите, вършете я съ любовь, всички да съѫаляватъ, че сте ги напуснали Съ душа и духъ трѣбва да работите. Който работи по този начинъ, той е истински ученикъ. Разуменъ трѣбва да бѫде ученикътъ, да не си създава излишни страдания. Достатъчно сѫ на човѣка страданията, които Богъ му е опредѣлилъ. Само тия страдания носятъ благословение за него. Вънъ отъ тѣхъ, всички страдания не сѫ на мѣстото си. Тѣ ожесточаватъ човѣка, но не го повдигатъ. Нѣма по-голѣмо престъпление за човѣка отъ това, той самъ да си създава излишни страдания. Сега, мислете върху идеята: малкитѣ желания криятъ въ себе си голѣми блага. Силата на огъня е въ кибритената клечка. Отъ малкото пламъче се разгаря голѣмъ огънь. Малкитѣ мисли създаватъ велики работи. Малкитѣ чувства, малкитѣ потици, малкитѣ усилия, проникнати отъ разумностьта, развиватъ велика деятелность. Разумностьта работи съ малки величини. Какво прави неразумниятъ? Едва повѣрвалъ въ Бога, той веднага отива да преобразява свѣта. Дето отиде, все за името Господне говори. Отива при нѣкой банкеръ, иска да изтръгне отъ него нѣкаква сума въ името Гсподне. Банкерътъ му казва, че не вѣрва въ никакъвъ Господъ.— Ами въ човѣщината не вѣрвашъ ли? — Нито въ Господа вѣрвамъ, нито въ човѣщината. Иди да работишъ! Който истински вѣрва въ Бога и Го обича, той никога не излага Божието име, нито името на Христа. Затова казвамъ: Не излагайте името Божие, името Христово за нищо на свѣта. За предпочитане е човѣкъ да гладува, но да запази името Божие свето и неопетнено. Дойдете ли до Божието име, до Божествената наука, тамъ се иска приложение, работа и трудъ. Тамъ никакви проповѣди не сѫ въ състояние да обърнатъ сърдцето на човѣка. Ако нѣкой религиозенъ е изпадналъ материално, нека се помоли да му се даде нѣкаква работа, да направи нѣщо, да услужи на нѣкого, но въ никой случай да не петни името Божие. Името Божие не се проповѣдва съ пари. Имайте характера на апостолъ Павла, който е казвалъ за себе си, че пропоповѣда името Божие даромъ. Не изисквайте отъ хората това, което вие не сте имъ дали. Какъ ще искате хората да ви бѫдатъ братя, когато вие не сте показали никакво братство къмъ тѣхъ? Какъ ще искате отъ хората любовь, когато вие никога не сте имали любовь къмъ тѣхъ? Като ученици, вие трѣбва да имате правилни отношения, правилни разбирания. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се самоизлъгва, да не се ограничава. Всѣки човѣкъ разполага съ умъ, сърдце, воля, душа и духъ, съ редъ дарби и способности, които трѣбва да развива. Има ли тия нѣща въ себе си, той е богатъ. Отъ усилията, които ще направи за развиване на дарбитѣ и способ- ноститѣ си, зависи неговото бѫдеще благо. Ще каже нѣкой, че е произлѣзълъ отъ богатъ, знатенъ родъ и не може да се прояви като простъ работникъ. — Да разсѫждава човѣкъ така, това е криворазбранъ аристократизъмъ. Стане ли въпросъ за името Божие, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да слѣзе до най-долното стѫпало и оттамъ да започне да пъпли. — Ама знаете ли, какъвъ бѣше моятъ баща? — Знаемъ. Споредъ теорията на Дарвина, твоятъ баща, както и всички хора, сѫ произлѣзли отъ маймуна. Споредъ теорията на Дарвина, първоначално твоята баща е билъ дивакъ, който е живѣлъ въ пещеритѣ и се е обличалъ въ кожи. Какво благородство е имало въ твоя баща? При това положение, твоятъ баща е извършилъ хиляди престѫпления. Съ какво благородство ще се хвалите? Не се хвалете съ благородството на баща си, но хвалете се съ великото и благородно Божие име. Ако речете да се хвалите съ своитѣ дѣди и бащи, вие сте пропаднали. Не се хвалете съ своитѣ дѣди и прадѣди, нито съ своитѣ бащи, нито съ себе си. Откакъ е слѣзълъ на земята до сега, човѣкъ е вършилъ и не престава още да върши престѫпления. Той е убивалъ и убива хора, животни, говеда; той изяжда милиарди тонове жито, царевица, плодове и т. н. И следъ всичко това казва за себе си, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Кжде е този образъ, кѫде е това подобие? Днесъ човѣкъ на човѣка, братъ на брата си създава редъ нещастия, страдания и мѫчнотии и, въпрѣки това, иска да се представи за мораленъ. Това, което днесъ виждаме въ живота, е обикновенъ моралъ. Това не е великиятъ Божественъ моралъ. Искате ли да заслужите името човѣкъ, работете върху себе си, да събудите божественото въ васъ. Само Божественото прави отъ човѣка истински човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Какво се иска днесъ отъ човѣка? — Съзнателна, разумна работа. Човѣкъ мисли идеално, обаче, не прилага идеално. Както мисли той, така трѣбва и да прилага. Каквото прави, човѣкъ предварително трѣбва да го обмисли. Колкото и да е малко онова, което човѣкъ е извършилъ, щомъ е добре обмислено, това го прави доволенъ. Щомъ човѣкъ е доволенъ отъ себе си, и Богъ, и окрѫжаващитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него Сега, като ви се говори по този начинъ нѣщо вѫтре въ васъ ви казва: Лесно се говори, но мѫчно се изпълняватъ нѣщата. Пъкъ и не е нужно всичко да се направи точно, както ви се казва. Може би, друго нѣщо да се разбира. Човѣкъ не трѣбва да приема нѣщата абсолютно. — Не, всѣко нѣщо, което Богъ ви казва, е абсолютно. То не търпи никакво тълкуване. Срѣщате единъ човѣкъ, обремененъ, скърбенъ. Трѣбва ли да мислите, да му помогнете, или не. Трѣбва ли да се бавите въ даване на помощьта си ? Виждате, този човѣкъ преживява толкова голѣмо напрежение, че ако не му помогнете, струнитѣ му ще се скѫсатъ. Помогнете му веднага и то по такъвъ начинъ, че да не уроните неговото достойнство. Като знаете, презъ кой пѫть ще мине той, посадете нѣколко плодни дървета, да си откѫсне нѣколко сладки плодове и да продължи пѫтя си. Поставете на пѫтя, презъ който ще мине, една чешма, да пие, да утоли жаждата си. Никѫде не поставяйте името си, но пишете: Пѫтниче, като минешъ покрай тази плодна градина, откѫсни си, колкото плодове искашъ, но не взимай никакъвъ запасъ въ торбата си. Пий вода, колкото искашъ, но не пълни манерката си, да имашъ въ запасъ. Чешмата е близо до тебе. Като ожъднѣешъ, иди при нея да се напиешъ. Това значи, да прави човѣкъ добро. Доброто представя градина съ зрѣли, сладки плодове. Доброто представя изворъ съ чиста, планинска вода, Дайте на уморения пѫтникъ отъ плодоветѣ на тази градина и отъ водата на този изворъ, да уталожи глада и жаждата си. Да прави човѣкъ добро, това не значи още, че трѣбва да задоволи всички нужди на човѣка. Единъ великъ Учитель може да възкръси мъртвия, да излѣкува болния, да даде знание на невежия, но никога не би могълъ да дава пари на заемъ, нито да създава условия на хората да забогатяватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да услужва на време и на мѣсто. Това значи, да бѫдете ученици. Да бѫде човѣкъ изправенъ, да живѣе съобразно Божиитѣ закони, това не значи, че трѣбва да бѫде светия. Не е лесно да стане човѣкъ светия. Сегашнитѣ църкви сѫ пълни съ светни, но това не сѫ светни, признати отъ небето. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, но да послужи“. Христосъ дойде да послужи на човѣчеството, а Неговитѣ последователи казватъ, че не сѫ дошли на земята да слугуватъ. Това не сѫ истински Христови последователи Последователите на Христа, както и ученицитѣ Му, трѣбва да приличатъ на Учителя си. И тѣ трѣбва да кажатъ като Христа: „Не дойдохме да ни послужатъ, но да послужимъ“. Който не може да каже за себе си така, той не разбира Христовото учение. Сега, като ученици, отъ васъ се иска работа, която облагородява сърдцето; трудъ, който укрепва ума и постоянство, което калява волята. При това положение, ученикътъ ще може да възприеме истината, която Учительтъ му преподава. Който не постѫпва по този начинъ, той не може да възприеме истината. Щомъ не възприема истината, той се осакатява, става инвалидъ. Ние не подържаме учение, което прави хората инвалиди; ние не подържаме болницитѣ, защото свѣтътъ има грижа за тѣхъ; ние не подържаме бедни, защото благотворителнитѣ дружества ги подкрепватъ. Ние сме за онова учение, което носи новото — животътъ. Ние сме за онова учение, което възкръсява хората, което носи любовь, мждрость, истина, знание и свобода. Ние сме за онова учение, което носи изкуство и музика. Безъ любовь, животъ не сѫществува. Безъ мѫдрость нѣма знание, нѣма свѣтлина въ свѣта. Безъ истина нѣма никаква свобода. Безъ тия добродетели нѣма растене, нѣма никакво развитие. Безъ тия добродетели никаква организация, никакво общество не може да сѫществува. Ученикътъ на новото учение може да възприема любовьта и да я предава. Той може да възприема мѫдростьта и да я предава. Той може да възприема истината и да я предава. Той може да възприема добродетельта и да я предава. Той може да възприема правдата и да я предава. Това сѫ петтѣ добродетели — петтѣ скрижали за развитието на човѣшката душа. Който е придобилъ тѣзи велики добродетели въ себе си, той е силенъ човѣкъ. Каквато болесть и да о нападне, той лесно се справя съ нея. Той е господарь на всички микроби, които причиняватъ различнитѣ болести. Микробитѣ сѫ малки сѫщества, които живѣятъ паразитно. Тѣ оставятъ нечистотиитѣ си въ човѣшката кръвь вследствие на което причиняватъ различни болести. Чрезъ мисъльта си, човѣкъ може да забрани на тия паразити да се размножаватъ въ него и ги изпѫжда навънъ. Свѣтлата мисъль може да преобрази човѣка, да го освободи отъ всички мѫчнотии. За да се справи съ болеститѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде още смѣлъ и безстрашенъ. Има ли тия качества въ себе си, той може да застави ангела на смъртьта да се върне назадъ, безъ да вземе душата му. Страхливата майка може да стане причина да изгуби детето си. Като види, че ангелътъ на смъртьта обикаля леглото на детето и, тя казва: Господи, Ти ми даде това дете, Ти можешъ да го вземешъ. Да бѫде твоята воля! Като умре детето и, тя плаче, страда, вика къмъ Господа: Господи, защо взе детето ми? Обаче, смѣлата и безстрашлива майка упорствува докрай. Тя не дава детето си и казва на ангела: Господъ е изпратилъ това дете при мене, да го възпитавамъ. Докато не го възпитамъ, нѣма да го пусна. Богъ му е далъ условия да живѣе, а не да умира. Върни се на небето и кажи на Господа, че не давамъ детето си. Като види смѣлостьта и безстра- шието на майката, ангелътъ се връща на небето, безъ да вземе душата на това дете. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да изпълни докрай задълженията си, да изплати всичкитѣ си дългове. Мнозина искатъ по-скоро да заминатъ за другия свѣтъ, да се освободятъ отъ дълговетѣ си. Обаче, добриятъ. справедливиятъ човѣкъ иска по-дълго време да живѣе на земята, да изплати докрай дълговетѣ си. Да изплати човѣкъ дълговетѣ си, това е задачата на неговия животъ. Сега, обръщамъ вниманието ви, будни да бѫдете. Казано е въ Писанието: „Будни бѫдете, за да не би, като дойде Духътъ, да ви намѣри заспали“. Като ученици, ще работите надъ себе си, да развивате положителното, благородното. Вие нѣма да постигнете всичко изведнъжъ, но трѣбва да работите. Съ плачъ нищо не се постига. Нѣкой плачатъ, че не успѣватъ да постигнатъ желанията си. Има смисълъ да плаче човѣкъ, но когато е посѣлъ нѣщо. Ако земедѣлецътъ е разоралъ и посѣлъ нивата си, има смисълъ да плаче. Но ако не я разоралъ и посѣлъ, колкото и да плаче надъ коравата и необработена земя, нищо нѣма да постигне. Нѣкой плаче за изгубенитѣ си пари, за непостигнати желания, за нѣкаква обида, която му нанесли и т. н. Азъ съжалявамъ всѣки човѣкъ, който плаче за такива работи. Има смисълъ да плаче човѣкъ, когато е изгубилъ възможностьта да направи едно добро; да услужи на нѣкого. Това е истинска загуба. Всичко друго е освобождаване. Открадването на паритѣ е освобождаване на човѣка отъ излишенъ товаръ. Чрезъ болеститѣ и страданията човѣкъ се учи. Това сѫ уроци, които той трѣбва да научи. Отъ човѣка зависи да бѫде здравъ или боленъ. Отъ човѣка се иска работа и учение. Често хората не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ, като богатитѣ, да дойде автомобилъ, да излѣзатъ нѣкѫде да се разходятъ. — Не, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия, самъ да постигне своитѣ желания. Какъ сте живѣли досега, какво сте правили, за това нѣма да ви сѫдятъ. Това е животъ на вашето минало. Ако рекатъ да ви сѫдятъ за миналото, съ васъ заедно трѣбва да сѫдятъ всички поколѣния, които сѫ живѣли преди васъ. Какъ е изгрѣвало слънцето въ миналия ви животъ, не е важно. Важно е, какъ днесъ изгрѣва слънцето. За васъ е важенъ сегашниятъ ви животъ. Той опредѣля вашето бѫдеще. Нѣкой казва, че едно време е билъ по-добъръ. Той се лъже. Едно време той е билъ по-лошъ, отколкото сега. Днесъ той има по-голѣма свѣтлина, която му показва това, което по-рано не е виждалъ. Въ миналото той не е виждалъ това, което днесъ вижда, затова мисли, че е билъ по-добъръ. Ако и тогава е виждалъ толкова поне, колкото днесъ вижда, той щѣше да знае, че не е толкова добъръ, колкото си мислилъ. Въ бѫдеще пъкъ той ще е по-добъръ, отколкото днесъ. Като знаете това, използувайте днешния день, днешното разбиране, днешната свѣтлина. За миналото не мислете. Нѣкой седи на камъкъ, пролива сълзи, плаче и нарежда, че билъ неспособенъ. Казвамъ: Не чакай да те бутатъ съ остенъ. Стани, вдигни камъка, на който си седналъ. Нѣкога дѣдо ти е заровилъ подъ този камъкъ гърне съ злато. Извади оттамъ гърнето и го използувай въ живота си. Всички на работа! Кой кѫдето е седналъ, подъ него има заровено голѣмо богатство. Стани, вдигни камъка, на който седишъ, и започни да копаешъ. Извади оттамъ богатството и започни съзнателно да работишъ. Въ всѣки човѣкъ е скрито голѣмо богатство — неговитѣ дарби и способности, които той трѣбва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всѣки на работа! Турете старитѣ методи настрана и приложете новитѣ. Старото учение сте опитали вече, знаете го. Опитайте новото учение, новитѣ методи и вървете напредъ! * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 17 октомврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  22. От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО СѪ РАЗБРАЛИ Размишление. Чете се резюме на миналата лекция. Представете си, че на една маса е сложено месо, а отъ дветѣ страни на масата има тревопасни и месоядни животни. Въ кои животни ще се възбуди апетитъ къмъ месото? — Въ месояднитѣ. Тревопаснитѣ, обаче, ще стоятъ тихи и спокойни, като че нищо нѣма на масата. Значи, животнитѣ, които сѫ отъ едната страна на масата, ще се раздвижатъ, ще се нахвърлятъ къмъ месото. Тия отъ другата страна на масата ще запазятъ спокойствието си. Обаче, ако на масата се сложи трева или сѣно, тревопаснитѣ, които бѣха спокойни, ще се раздвижатъ и ще се отправятъ къмъ масата, по направление къмъ тревата. Задавали ли сте си въпроса, кое е онова, което стимулира месояднитѣ и тревопаснитѣ животни? Задавали ли сте този въпросъ и на себе си? Кое е онова въ живота ви, което ви стимулира? Какъвъ е вашиятъ идеалъ? Въ ранното си детство, човѣкъ се привързва къмъ родителитѣ си и развива сърдцето си. Въ юношеската си възрасть, той започва постепенно да се разширява, да създава отношения съ повече хора, а въ зрѣла възрасть почва да се готви за онзи свѣтъ. Хората говорятъ за онзи свѣтъ, четатъ за него, но въпрѣки това нѣматъ ясна представа, какво въ сѫщность е онзи свѣтъ. И като не могатъ да си представятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, въ който отиватъ, започватъ да се безпокоятъ. Тази е причината, задето почти всички хора заминаватъ за онзи свѣтъ съ тѫга, съ безпокойствие, съ страхъ. Малцина сѫ заминали за онзи свѣтъ съ радость. Това сѫ били светиитѣ само, или нѣкой духовно напреднали хора. Всички останали, въпрѣки голѣмитѣ страдания, които сѫ преживяли на земята, пакъ се раздѣлятъ отъ нея съ мѫка. Какво сѫ разбрали тия хора отъ земния животъ, щомъ го напущатъ съ мѫка? Съвременнитѣ хора не могатъ да се раздѣлятъ лесно отъ земния животъ, защото силно сѫ свързани съ желанията си. Да се отдѣлятъ отъ желанията си, тѣ не могатъ, но сѫщевременно не могатъ и да ги постигнатъ. Въ това отношение, тѣ приличатъ на животни, били месоядни или тревопасни, на които е сложено месна храна или сѣно, като сѫщевременно господарьтъ имъ е поставилъ преграда между тѣхъ и храната. Месото привлича месояднитѣ, а сѣното — тревопаснитѣ. И еднитѣ, и другитѣ се хвърлятъ къмъ храната, възбуждатъ се, напрѣгатъ се, но желанието имъ да задоволятъ глада си, остава непостигнато. Яденето е постижимо желание, но въ случая нито месо- яднитѣ, нито тревопаснитѣ могатъ да го по- стигнатъ. Човѣкъ яде по три пѫти на день. Какво постига той съ яденето?—Успокоява се. Докато не е ялъ, той е неспокоенъ, раздразненъ, недоволенъ. Щомъ се нахрани, той се успокоява. Тъй щото, когато яде, човѣкъ или животното се успокоява. Яденето внася успокояване въ всички живи същества. Освенъ желанието на човѣка да яде, той има още много желания, постижими и непостижими, които го държатъ здраво за земята. Хората се успокояватъ, не само когато се нахранятъ, но и отъ всѣка мисъль, и отъ всѣко чувство, които сѫ въ състояние да разсѣятъ тѣхния страхъ. Запримѣръ, човѣкъ се страхува отъ смъртьта, понеже мисли, че съ нея заедно и животътъ престава. Започне ли да вѣрва въ задгробния животъ, той постепенно се успокоява. Следователно, както яденето уталожва глада и успокоява човѣка, така и мисъльта за съществуването на задгробния животъ успокоява човѣшката душа. Човѣкъ мисли за гостилничаря, докато е гладенъ. Щомъ задоволи глада си, той не мисли вече за него, не се интересува, съществува ли нѣкакъвъ гостилничарь или не. Такъвъ е интересътъ на човѣка за Бога. Значи, отношението на човѣка къмъ Бога е такова, каквото е отношението му къмъ гостилничаря. Щомъ се намѣри въ известни изпитания, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли по нѣколко пъти на день. Като забогатѣе, като придобие знания, той пакъ Го забравя и си казва: Дали съществува Богъ, или не, това е въпросъ. Ако съществува, Той е нѣкъде горе, далечъ отъ хората и нѣма никакво отношение къмъ тѣхния животъ. Трѣбва ли човѣкъ постоянно да мисли за гостилничаря? Той ще мисли за него, само докато е гладенъ. Съ това хората искатъ да се оправдаятъ, защо търсятъ Бога, само когато се намиратъ въ нужда. Както и да се извиняватъ, тѣ не могатъ да се оправдаятъ. Казано е, че Богъ е любовь, мъдрость, истина, животъ, знание, свѣтлина, свобода и т. н. Следователно, човѣкъ трѣбва да търси Бога въ всички случаи на живота си. Човѣкъ трѣбва да бъде свързанъ съ Бога, ако иска да придобие Вѣчния животъ, който внася въ него любовь, мъдрость, истина, свобода, знание, свѣтлина. И тъй, за да постигне Вѣчния животъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новъ моралъ, който да не почива само на теория, а на нѣщо конкретно. Не е достатъчно човѣкъ само да каже, че съществува едно слънце въ свѣта, което може да вижда навсѣкъде и на всѣко време презъ деня. Той трѣбва да бъде потопенъ въ неговата свѣтлина и топлина. Накъдето и да се обърне човѣкъ все слънцето вижда. Докато човѣкъ търси слънцето, нищо не може да го засѣнчи, нищо не може да го скрие отъ неговия погледъ. Обаче, случва се понѣкога, че на хоризонта се явяватъ облаци, малки и голѣми, които успѣватъ да скриятъ слънцето отъ погледа на човѣка. Тогава той започва да се колебае, сѫществува ли слънцето на небето, или не сѫществува. Той ее запитва, облацитѣ ли сѫ по-голѣми или слънцето. Тъмнината ли е по мощна или свѣтлината? Облацитѣ на небето не сѫ нищо друго, освенъ човѣшкитѣ желания, които временно само могатъ да засѣнчатъ слънцето и да го скриятъ отъ очитѣ на човѣка. Какви ли не желания се явяватъ въ живота на човѣка, които, като облаци, затъмняватъ яснотата на идеята за Бога въ него, и той започва да се колебае, сѫществува ли Богъ, или не. Запримѣръ, желанията на човѣка да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояватъ въ съзнанието му като облаци и закриватъ свѣтлината на неговото слънце. Тѣ казватъ: Не само Богъ е голѣмъ, но и ние сме голѣми. И за насъ трѣбва да мислишъ. И вие гледате, какъ човѣкъ се раздвоява, какъ се натъква на противоречия, които не може да разреши. На какво се основаватъ противоречията въ човѣшкия животъ? Иматъ ли право облацитѣ да се мѣсятъ въ работитѣ на човѣшкото съзнание? Преди всичко, между слънцето и облацитѣ нѣма никакво отношение. Облацитѣ сѫ изпратени само като поливачи, да разнасятъ влагата отъ едно мѣсто на друго, да свършатъ известна работа. Да се мисли, че като сѫ се спрѣли на едно мѣсто, облацитѣ закриватъ слънцето, това е хипнотическо състояние, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи. Щомъ човѣкъ се осъмни, разколебае или обезвѣри, облацитѣ веднага заставатъ между слънцето и него, т. е. между съзнанието и ума му, и той изпада въ противоречия и започва да страда. За да освободи човѣка отъ тия облаци, невидимиятъ свѣтъ изпраща вѣтъра, който ги разпръсва, пренася отъ едно мѣсто на друго или излива въ видъ на дъждъ. Дето падне, дъждътъ носи своето благословение. И тъй, яви ли се нѣкаква мѫчнотия въ съзнанието ви, знайте, че тя представя облакъ, който нѣма за цель да засѣнчи слънцето, но да се излѣе нѣкѫде въ видъ на дъждъ и да донесе своето благословение. Въ края на краищата, всѣка мѫчнотия трѣбва да се превърне на дъждъ. Кой мѫжъ и коя жена не сѫ проливали дъждъ при голѣми мѫчнотии? Кой човѣкъ, при голѣма простуда, не е билъ поставянъ на парила и не е отдѣлялъ изобилно поть отъ тѣлото си въ видъ на дъждъ? Щомъ се разболѣе физически, човѣкъ трѣбва да се изпоти. Щомъ се изпоти, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Човѣкъ трѣбва да се изпотява не само физически, но и духовно. Въ духовния животъ на човѣка страданията представятъ нѣщо подобно на изпотяване. Ако не може физически да се изпоти, човѣкъ е изложенъ на опасность. И ако не страда, човѣкъ пакъ е изложенъ на опасность. Следователно, радоститѣ и скърбитѣ въ човѣшкия животъ не представятъ нѣщо положително. нѣщо съществено. Тѣ сѫ само упражнения. Като страда и като се радва, човѣкъ се упражнява. Животътъ е пъленъ съ упражнения: ученикътъ се упражнява да чете, музикантътъ — да свири, художникътъ — да рисува и т. н. Обаче, ако ученикътъ прекали въ упражненията си, уроцитѣ му се втръсватъ. Същото изпитва и музикантътъ, и художникътъ. Втръсне ли се веднъжъ на музиканта да свири, повече не можете да го накарате да свири. Човѣкъ трѣбва да се упражнява само дотогава, докато му е приятно. Всѣко нѣщо, въ което прекали, не е приятно нито за самия него, нито за ближнитѣ му. Често слушамъ нѣкой да говори за себе си, че е духовенъ човѣкъ. — Кое му дава право да мисли, че е духовенъ? — Защото не водѣлъ свѣтски животъ, челъ нѣколко пъти Библията, занимавалъ се съ духовни въпроси и т. н. Това сѫ упражнения, но още не е никаква духовность. Истински духовенъ човѣкъ е този, който разполага съ голѣма интелигентность и култура, вѫтрешна и външна; той предвижда нѣща, които ще се сбѫднатъ най-малко следъ 20 — 30 години. Нѣма събитие въ живота, което може да го изненада. Ако е търговецъ, той предвижда, колко стока, му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трѣбва. Неговиять активъ и пасивъ винаги се уравновесяватъ. Той не разчита на вѣроятности, на щастие, но винаги уповава на онзи великъ вѫтрешенъ законъ, който работи въ Битието. Който не се рѫководи отъ този разуменъ законъ, той казва: Човѣкъ е слабъ, не може да не грѣши, но понеже Богъ е милостивъ, ще му прости. — Не, Божията милость нѣма никакво отношение къмъ грѣховетѣ на хората. Божията милость е последниятъ пунктъ, на който човѣкъ може да се опре. Като грѣши, той непременно ще падне, но поне да падне на меко, да не счупи главата си. Ако Богъ не прилагаше милостьта си по отношение на хората, тѣ щѣха да бѫдатъ пълни инвалиди, а, така само се контузватъ, натъртватъ тукъ - тамъ и продължаватъ да учатъ. Милосърдието насърдчава човѣка, дава му възможность да изправи погрѣшкитѣ си. Нѣма погрѣшка въ живота на човѣка, която да не може да се изправя. Милосърдието дава възможность на човѣка да изправи погрѣшкитѣ си и да върви напредъ, да постигне своитѣ добри желания. Като ученици, вие не трѣбва да се спирате предъ въпроса, ще се простятъ ли грѣховетѣ ви или не, но трѣбва да учите, да се занимавате съ всички отрасли на науката, да проникнете въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Като изучавате математиката, запримѣръ, вие разглеждате действията съ числата, степенувате ги, но не се замисляте върху значението на дадено число, повдигнато въ сте- пень. Запримѣръ, числото 2 представя две единици, т. е. едно количествено отношение. Ако напишете 22, 28, 24, 25, какво ще получите? Числото 22 означава 2, умножено само на себе си: 2.2 — 4; 23 = 2.2.2 — 8; 24 = = 2.2.2.2= 16; 25 = 2.2.2.2.2 = 32. Числото 2 означава жена. Щомъ не е повдигнато въ степень, числото 2 представя жена, която се движи само между две точки А и В—бащата и майката. Когато числото две е повдигнато въ втора степень, това показва, че жената е станала майка. Тя е започнала да се движи между две точки още — своя синъ и своята дъщеря. Числото две, повдигнато въ кубъ, въ трета степень, показва, че майката е оженила вече дъщеря си, станала е баба, има си внучета. Кубътъ има шесть страни. Следователно, числото две, повдигнато въ кубъ, показва, че въ него влизатъ толкова семейства, колкото страни има кубътъ. Когато двойката се повдигне въ четвърта степень, имате тесаракта. Това показва, че майката е наредила и децата си, и внучетата си. Тѣ сѫ заели нѣкаква длъжность въ обществото. И най-после, когато двойката се повдигне въ пета степень, това показва, че всички членове на даденитѣ Семейства сѫ придобили нѣщо отъ живота и се готвятъ вече за другия свѣтъ. И тъй, човѣкъ трѣбва да се изучава, да познава, какви сили и възможности се криятъ въ него, да познава себе си като дадено число. Всѣки човѣкъ представя едно число, съ скрити сили и способности въ него. Това число може да бѫде еднозначно, двузначно, тризначно и т. н. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде числото 123,456. Цифритѣ на това число могатъ да взематъ и другъ редъ, да получиме числата 132,546, или 165,423 и т. н. Всѣко едно отъ тия числа има различно значение. Първото число, обаче, въ което цифритѣ сѫ наредени въ естествения редъ на числата, а именно, числото 123,456, представя човѣкъ, който е дошълъ до голѣмитѣ илюзии на живота. Първоначално този човѣкъ е билъ единица, но мислилъ, че трѣбва да се ожени. Като намѣрилъ мома, въ която се влюбилъ, той се убедилъ още повече, че трѣбва да се ожени, да стане двойка. Безъ нея животътъ му нѣма ника- къвъ смисълъ. Като се оженилъ, започналъ да мечтае за детенце. Той разбралъ, че домъ безъ деца нищо не струва. Така, съ сина си заедно той станалъ тройка. После дошла и дъщерята — станалъ четворка. Той започналъ да се грижи за семейството си, да изучи децата си, срещу което искалъ отъ тѣхъ уважение и почитание. Това е числото петь — човѣкътъ, съ своитѣ изисквания отъ живота. Като пораснали децата му, той ги оженилъ и скоро следъ това станали дѣдо съ внучета. Той се превърнали въ числото шесть — число на илюзии. Като се видѣлъ въ това число, той се убедил, че нищо не е разбрал отъ живота. Защо се оженилъ, защо имали деца, защо станал дѣдо съ внучета — това сѫ въпроси, които останали неразрешени. Дотукъ този човѣкъ е вървѣлъ правилно. Той трѣбва да продължава въ сѫщия пѫть, т. е. отъ човѣшкото да мине въ Божественото, дето ще намѣри разрешение на всички въпроси. Той трѣбва да се превърне въ числото 123,456,789. Това число представя нормално развити човѣкъ, съ всички качества и възможности въ себе си. Всѣка цифра въ даденото число е жива. Тя крие въ себе си живи сили, които човѣкъ може да възприеме. Всѣки човѣкъ, който представя числото 123,456,789, е били свидетель и участникъ при създаването на земята, на цѣлата слънчева система. Той е минал презъ всички епохи и периоди на развитие на земята, презъ всички култури. Това число показва пжтя на човѣшкото развитие и проявление като душа. Сега, като говоря за числата, имам преди види да обърна вниманието ви къмъ тѣхъ; като къмъ наука, която има практическо приложение. Всѣка наука има значение за човѣка дотолкова, доколкото може да се приложи въ живота. Изучавайте числата, правете опити съ тѣхъ. Напишете последователно числата отъ 1—10 на единъ листъ и наблюдавайте, какво ще изпитате при всѣко едно отъ тѣхъ. После, пишете ги разбъркано и пакъ наблюдавайте, какво влияние ще укаже всѣко число върху васъ. Следъ това, комбинирайте по две, по три отъ тия числа заедно, като двуцифрени или трицифрени, и правете наблюдения върху себе си. Когато сте неразположени, напишете едно число, второ, трето, докато неразположението ви изчезне, и вижте, при кое отъ написанитѣ числа е станала тази смѣна. Гледайте на числата не само като на количества, но и като носители на живи сили. Всѣко число има свое специфично значение. За мнозина числото 13 е фатално. За лошия човѣкъ числото 15 подразбира уволняване отъ служба; числото 16 — обръщане на работитѣ му наопаки. Въ българската история числата 17 и 18 сѫ играли фатална роля. Числото 14 е законъ на жертви. Въ 1914 година започна Всеобщата война. Добре е всѣки отъ васъ да си припомни ония години, месеци и дни отъ своя животъ, които сѫ свързани съ нѣщо велико, красиво и приятно за него. Спомнете си и годинитѣ на неприятноститѣ и страданията, които сте преживляь, като си направите една таблица. Така ще видите, че между числата сѫществува правилно съотношение. Така ще видите, че радоститѣ и скърбитѣ въ живота на всѣки човѣкъ вървятѣ по опредѣленъ законъ на числата. Въ този законъ се забелязва едно правилно редуване на радости и скърби. И тъй, изучавайте науката за числата — кабалистиката, да дойдете до положение да гледате на тѣхъ не само като на количествени величини, но и като на сборъ отъ живи, разумни сили, разумни единици. Запримѣръ, числото 12 представя общество отъ 12 души. Числото 13 --- общество отъ 13 души и т. н. Ако влѣзете въ общество отъ 12 души, добри музиканти, вие ще научите нѣщо отъ тѣхъ. Но ако влѣзете въ общество отъ 13 души борци, атлети, какво ще придобиете? Въ края на краищата, вие ще излѣзе- те отъ това общество съ пукната глава. Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете изведнъжъ да станете кабалисти, както всички хора не могатъ изведнъжъ да станатъ музиканти, учени, философи, поети и т. н. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи дълго време въ известно направление. Докато достигне това, той трѣбва да има правилно разбиране за нѣщата и върху него да гради Следователно, иска ли да постигне своя идеалъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ правилно разбиране на великитѣ Божии закони и пѫтища. Въ този стремежъ, именно, се крие облагородяването на човѣшкото сърдце. Като работи въ това направление, човѣкъ ще дойде до положение да разбира астрологията — влиянието на числата, па планетитѣ, като живи, разумни сили върху човѣшкия животъ, върху неговата сѫдба. Човѣкъ може да направи хороскопъ на една своя радость или скръбь, да види, колко време ще продължава. Хората сѫ забелязали, че радоститѣ въ живота се смѣнятъ съ скърби и обратно, скърбитѣ се смѣнятъ съ радости. Тази е причината, поради която разумнитѣ хора не се подаватъ на влиянието на голѣми радости и скърби. Запримѣръ, случвало се е нѣкой човѣкъ да получи наследство отъ нѣколко милиона лева, и докато не се е нарадвалъ още, синъ му умира. На голѣмата радость отговаря голѣма скръбь. Всѣки човѣкъ носи съ себе си нѣкакво щастие или нещастие. На единъ беденъ чи- новникъ, останалъ безъ служба, се родило детенце. Той се видѣлъ въ чудо, какъ ще посрещне нуждитѣ си. Излѣзълъ изъ града да срещне нѣкой приятель, да му поиска известна сума на заемъ. Той вървѣлъ замисленъ, и въ този моментъ видѣлъ на земята една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата, върналъ се у дома си и посрещналъ съ нея най-належащитѣ си нужди. Два-три деня следъ това отново го назначили на служба. Отъ деня на идването на детенцето въ неговия домъ, работитѣ му тръгнали добре. Детето расло, станало на 14 години, а положението на бащата все повече се подобрявало. Обаче, единъ день детето заболѣло и умрѣло. Отъ този часъ, работитѣ на бащата тръгнали назадъ. Наскоро го уволнили отъ служба, и той пакъ дошълъ на първото си положение — беденъ чиновникь. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота. Като го изучавате, ще видите, че нѣкои хора, като това дете, носятъ щастие, а Други носятъ нещастие. Не само хората, но, сѫщо така и мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка носятъ щастие или нещастие за него. Като знае това, разумният човѣкъ прави изборъ на мислитѣ, чувствата и желанията, които минаватъ презъ него, и ги отдѣля; ония, които носятъ щастие въ себе си, туря на една страна; тия, които носятъ нещастие, туря на друга страна. Той разбира законитѣ и условията, при които желанията трѣбва да се реализиратъ. Нѣкой иска да стане офицеръ. Той постига желанието си, но скоро следъ това се обявява война, въ която взима участие. Щомъ излѣзе на първата бойна линия, нѣколко часа следъ това го изнасятъ на носилка, раненъ. Какво се ползува отъ това, че е постигналъ желанието си? Той постигналъ желанието си, но станалъ инвалидъ. Другъ нѣкой ималъ желание да стане химикъ. Той станалъ химикъ, но при единъ отъ опититѣ изгубилъ окото си. Добре е човѣкъ да реализира желанията си, но трѣбва да знае, кога и какъ, за да не би, като ги реализира не на време, да стане инвалидъ. При сегашнитѣ условия на живота нѣма човѣкъ, който да не е инвалидъ поне въ едно отношение. Добре е всички хора да бѫдатъ здрави, а не инвалиди. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва положително да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва да има една основна идея въ живота си, която да бѫде като звено на всички негови идеи и отъ това звено да може правилно да се ориентира въ всички посоки. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога. Вѣрата ви въ Бога не подразбира още онази основна идея, която опредѣля посоката на вашето движение. Дали човѣкъ е станалъ търговецъ, лѣкарь, учитель, свещеникъ, майка или баща, това не е важна. Каквото положение и да заема въ обществото, за човѣка е важно да има една основна идея, като рѫководитель въ неговия животъ. Като лѣкарь, той трѣбва да намѣри онзи свой пациентъ, чрезъ когото да се добере до основната си идея и да ликвидира съ медицината въ тази форма, въ каквато днесъ съществува. Да намѣри човѣкъ основната идея въ своя животъ, това значи, да стане корененъ превратъ съ него. Същото се отнася и до търговеца, и до учителя, и до свещеника, и до майката и бащата. Основната идея преобразява човѣка. Намѣри ли я, човѣкъ ликвидира съ старото и влиза въ новия животъ. При това положение, всички негови идеи се централизиратъ къмъ основната и придобиватъ ценность. Основната идея е скѫпоцененъ камъкъ, за който човѣкъ продава всичко, само да го купи. Да притежава човѣкъ този скѫпоцененъ камъкъ това значи, да стане силенъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който е съградилъ живота си върху своята основна идея. Коя е основната мисъль въ тази лекция? Мѫчно можете да намѣрите основната мисъль. Като ви се говори много, вие се намирате въ положението на човѣкъ, който мисли само за пари, или за страданията си и въ края на краищата казва, че е разбралъ, какво е животътъ е пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може да се живѣе. — Лесно е да се каже, че животътъ е тежъкъ, пъленъ съ страдания, или че безъ пари не може. Човѣкъ не трѣбва да очаква на готово да получи нѣщо. Той трѣбва самъ да си изработи това, което му е нужно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще дойде до вѫтрешно разбиране на числа- та, до познаване на себе си и на другитѣ хора. Като чете стихотворенията на поетитѣ, или като слуша произведенията на музикантитѣ, той ще може да опредѣли, какъвъ, е поетътъ или музикантътъ, какво число представя той и къмъ кого отправя своята поезия или музика. Отъ езика, съ който човѣкъ си служи, се познава, както неговата възрасть, така и възрастьта на ония, къмъ които се обръща. И тъй, безъ основна идея, животътъ на човѣка нѣма смисълъ. Както човѣкъ не може да живѣе безъ обичь, така не може да живѣе и безъ основна идея. Човѣкъ трѣбва да обича, но разумно. Обичь безъ разумность не е обичь. И разумность безъ обичь не е разумность. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ. Никакви външни или вѫтрешни пертурбации не сѫ въ състояние да разколебаятъ силния човѣкъ. Той трѣбва да бѫде истински плувецъ, да се гурка подъ водата, да излиза надъ нея, безъ да пострада. Радвайте се на успѣхитѣ на приятелитѣ си като на свой успѣхъ. Радвайте се на онзи успѣхъ, който е придобитъ съ трудъ, съ работа, съ постоянство. Само по този начинъ вие можете да се повдигнете. Помнете: разумность безъ обичь, и обичь безъ разумность нищо не допринасятъ. Ако единъ разуменъ и любещъ човѣкъ отиде въ нѣкое село, между непознати, той скоро ще се опознае и ще си пробие пѫть. —- Какъ? — Той ще види, отъ какво иматъ нужда селянитѣ. Ако нѣматъ вода, той веднага ще изпита, кѫде има вода и ще я прекара презъ селото. После, той ще ги подтикне къмъ работа, къмъ учене. Щомъ събуди въ тѣхъ потикъ за учене, веднага ще имъ намѣри учитель, който ще започне да ги учи. Иска ли човѣкъ да бѫде добре приетъ между хората, той трѣбва да имъ бѫде полезенъ, както е полезенъ на себе си. Божията Любовь носи пълния животъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на Октомврий, 1928 г. София.—Изгрѣаъ.
  23. Ани

    1928_10_03 Безъ прегради

    От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЕЗЪ ПРЕГРАДИ Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ пълното щастие. Размишление Въ живота на човѣка има нѣколко важни нѣща, които той трѣбва да изучава. Отъ познаването на тия нѣща зависи неговото бѫдеще. Днесъ тия важни нѣща представятъ за човѣка неизвестни величини. Животътъ на човѣка е построенъ, именно, върху тия неизвестни. Една отъ неизвестнитѣ величини за човѣка е животътъ. Какво представя животътъ, и той не знае, но трѣбва да го изучава. Животътъ има две страни: положителна и отрицателна. Дветѣ страни на живота го опредѣлятъ като щастливъ и като неща- стенъ. Когато животътъ се проявява така, както изтича отъ Бога, той е щастливъ. Когато не се проявява такъвъ, какъвто е въ действителности, той е нещастенъ. Когато се стреми къмъ нѣщо и не може да го постигне, човѣкъ се чувствува нещастенъ. Постигне ли го, той е щастливъ. Въ този смисълъ, щастието и нещастието сѫ вѫтрешни състояния въ човѣка. Човѣк се стреми къмъ нѣщо, но къмъ какво, и той не знае. Значи, и стремежътъ на човѣка представя нѣщо неизвестно. Какво представя стремежътъ, и защо човѣкъ се стреми? Стремежътъ не е нищо друго, освенъ слизане и качване на човѣка по наклонъ. Когато пуснете нѣкое тѣло въ пространството, то пада на земята подъ влияние на земното притегляне. Такава сила) представя стремежа на човѣка. Подъ влиянието на своя потикъ къмъ нѣщо, човѣкъ върви стремително въ дадена посока. — Докога ще се движи въ тази посока? — Докато стигне предмета, къмъ който се стреми. Щомъ стигне този предметъ, т. е. своя идеалъ, той спира. Значи, предметътъ, къмъ който човѣкъ се стреми, спира неговото движение. По-далечъ отъ този предметъ той не може да отиде. Следователно, всѣки предметъ, къмъ който се стремимъ, е въ състояние или да ни отклони отъ пѫтя, или да спре нашето движение. Ако нѣкой човѣкъ се стреми да отиде далечъ нѣкѫде, т. е. въ идеалния животъ, но постави на пѫтя си нѣкакъвъ предметъ, самъ ще прегради пѫтя си, самъ ще спре движението си. Вървете въ правия пѫть безъ прегради, безъ препятствия. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не препятствува на движението си? Щомъ си препятствува, това показва, че е поставилъ на пѫтя си нѣкакво желание. Всѣка човѣшко желание е преграда, поставена на пѫтя на наклонната площь. Тръгне ли човѣкъ по тази наклонна площь, да реализира своето желание, той неизбѣжно ще спре. Това желание, именно, опредѣля посоката на движението на даденъ човѣкъ. Животътъ на този човѣкъ ще върви въ тази посока, въ която е поставено желанието му. При това положение, животътъ самъ по себе си ще се прояви. Следователно, когато нѣкой казва, че желае нѣщо, това не е нищо друго, освенъ стремежъ къмъ предмета, който е поставенъ въ известна посока. Той привлича човѣка. Човѣкъ започва да се стреми къмъ тази посока, именно, и животътъ му се проявява по единъ, или по другъ начинъ. Който разбира този законъ, той знае, каква посока ще вземе неговиятъ животъ. Желанията могатъ да бѫдатъ силни и слаби. При силнитѣ желания, наклонътъ, билъ той въ възходяща или въ низходяща посока, е голѣмъ. При слабитѣ желания наклонътъ е малъкь. Понеже при силнитѣ желания, които водятъ въ низходяща посока, наклонътъ е голѣмъ, и бързината на движението е голѣма. При бързото движение човѣкъ неизбѣжно пада, защото предметътъ, къмъ който се стреми, не може да го спре. Често човѣкъ завлича съ себе си и самия предметъ. Понѣкога това бързо движение става причина човѣкъ да изгуби желанието си. Изгуби ли желанието си, той става нещастенъ. Когато силно се удари въ желанието си, човѣкъ може да го умъртви, да го раздроби на части. И тъй, какво въ сѫщность представя животътъ, това е неизвестно за човѣка. Въ човѣка има нѣкаква сила, която му подсказва, че живѣе, но отде иде, защо е дошълъ на земята, какво е неговото предназначение, и той не знае. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се храни, да расте и да се развива. Защо трѣбва да се храни? Защо трѣбва да расте? Какво се постига съ растенето? Човѣкъ не може да отговори не само на тия въпроси, но и на много още. Той знае, че като е дошълъ на земята, трѣбва да живѣе, да яде, да пие вода, да се движи, но защо е нужно всичко това, не може да си отговори. Това, именно, показва, че човѣкъ се движи и живѣе съ неизвестни величини. Когато се говори за материята, ние имаме предъ видъ нейнитѣ четири състояния: твърдо, течно, въздухообразно и огнено, или свѣтлинно. Тѣзи състояния на материята се срѣщатъ и въ човѣка. Когато твърдата материя преобладава въ човѣка, той минава за твърдъ. Ако течната материя преобладава въ него, той минава за мекъ. Когато въздухообразната материя преобладава въ човѣка, той има разположение къмъ разширяване, къмъ заемане голѣмъ обемъ въ пространството. И най-после, има случаи, когато огнената материя преобладава въ човѣка. Тогава той е горещъ, огненъ и дето мине, всичко сгорещява. Понеже животътъ се изявява чрезъ четиритѣ състояния на материята, човѣкъ непременно ще бѫде и твърдъ, и теченъ, и въздухообразенъ, и огненъ. Ако не е твърдъ, човѣкъ ще бѫде или теченъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не е теченъ, той ще бѫде или твърдъ, или въздухообразенъ, или огненъ. Ако не се проявява нито въ едно отъ тия състояния, той никакъвъ не е, т е. животътъ въ него не може да се прояви. Докато пулсътъ на човѣшкото сърдце бие, докато въ него има външна и вѫтрешна топлина, и животъ има. Твърдостьта и огъньтъ сѫ крайниятъ предѣлъ на земния животъ. Човѣкъ гори, докато е твърдъ. Щомъ твърдостьта престане, и горението престава Човѣкъ е твърдъ, докато гори; той е горещъ, докато е твърдъ. Изгуби ли твърдостьта си, и горението престава. Щомъ горението престава, и твърдостьта се губи. Това сѫ научни положения отъ алхимията, които трѣбва да преведете въ съзнанието си. Преведете ли ги, вие ще разберете отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Какво предава твърдостьта на тѣлата? —Форма. Твърдостьта е основа на формитѣ. Безъ твърдость тѣлата не могатъ да иматъ никаква форма. Формитѣ се моделиратъ, когато се предаде на тѣлата известна мекота. Който иска да моделира формитѣ на своитѣ мисли, чувства и желания, той трѣбва да познава законитѣ, които управляватъ твърдата материя. Едни отъ човѣшкитѣ желания сѫ твърди, други—течни, трети — въздухообразни и четвърти — огнени. Желанията непременно трѣбва да съдър- жатъ известни качества, за да се различаватъ едни отъ други, да знае човѣкъ, какъ да се справя съ тѣхъ, какъ да ги реализира. Ако не разбира своитѣ мисли, чувства и желания, човѣкъ може да ги изгуби. Нѣкой говори за моралъ, за характеръ въ себе си, безъ да мисли за твърдостьта. Докато не придобие твърдость въ себе си, човѣкъ не може да говори за моралъ, за устой на характера си. Представете си, че имате две семена, които сѫ въ твърдо състояние. Докато не ги посадите въ земята, животътъ имъ се намира въ латентно състояние. Посадите ли ги въ земята, тѣ намиратъ влага и започватъ да се разпукватъ, т. е. животътъ, който е билъ скритъ въ тѣхъ, се проявява. Ако едното семе задържа влагата, както и всички останали условия, само за себе си, ние казваме, че това семе нѣма никакъвъ моралъ. То трѣбва да задържи за себе си само една часть отъ условията и благата на живота, колкото му сѫ нужни, а останалитѣ да изпрати къмъ другото семе. Следователно, когато човѣкъ задържа всичкитѣ блага на живота само за себе си, казваме, че той не е мораленъ, т. е. нѣма моралъ. Изпраща ли часть отъ благата, които получава, и къмъ другитѣ хора, той има моралъ. Който отнима условията за животъ отъ даденъ човѣкъ, той не постѫпва морално. Никога не отнимайте условията за животъ на кое и да е живо сѫщество. Оставете живота като рѣка свободно да тече въ всички живи сѫщества и да ги напоява. Ако богатиятъ, който има на разположение кѫщи, ниви, лозя, градини, добитъкъ, спре тия блага само за себе си, като се сили да премахне всички прѣчки на пѫтя си и постави преграда между себе си и своитѣ ближни, нѣма да мине много време, и той ще изгуби всичко. Земята се върти, и теченията на живота се движатъ отъ една посока въ друга. Ще дойде день, когато благоприятнитѣ условия ще потекатъ въ посока, противоположна на първата. Тогава, богатиятъ ще осиромашее, а сиромахътъ ще забогатѣе. Има единъ великъ законъ въ природата, който регулира нѣщата. Благата на живота не текатъ само въ една посока. Тѣ мѣнятъ посоката на своето движение. Въ природата постоянно има приливи и отливи, а не само приливи или отливи. Възъ основа на този законъ, ние приемаме че и рѣкитѣ се движатъ въ две противоположни посоки, а не само въ една посока, както мнозина твърдятъ. Ако приемемъ последното твърдение за вѣрно, тогава законътъ за прилиритѣ и отливитѣ въ природата се отнася само за известни случаи. Въ сѫщность, не е така. Този законъ е общъ и се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ. Кои сѫ причинитѣ за приливитѣ и отливитѣ, това е другъ въпросъ. Теченията въ природата се регулиратъ отъ една вѫтрешна причина. Отъ това гледище, Именно, казваме, че теченията въ живота сѫщо се смѣнятъ. Който разбира този законъ, той никога не би се осмѣлилъ да постави преграда между себе си и своя ближенъ, съ цель да задържи благата само за себе си. Той знае, че всѣка преграда, която е поставилъ, единъ день ще се обърне противъ самия него. Като не разбира този законъ и не го спазва, човѣкъ самъ си създава нещастия. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, че не е той, който създава благата. Другъ създава благата. Щомъ знаемъ това, отъ насъ се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божественитѣ блага, които текатъ къмъ насъ. Що се отнася до човѣшкитѣ блага, който иска, той може да поставя прегради. За Божественитѣ блага, обаче, никакви прегради не се позволяватъ. Земедѣлецъ работилъ цѣло лѣто събралъ жито отъ нивата си. Той има право да прибере житото си въ хамбаръ. Въ случая хамбарътъ представя една преграда. Божественитѣ блага, обаче, не се нуждаятъ отъ хамбари. Единствениятъ хамбаръ, който самата природа е предвидила за нѣкой Божествени блага, това е стомахътъ. Всѣки има право да тури въ този хамбаръ само толкова, колкото е нужно за случая. Тури ли повече, отколкото трѣбва, веднага ще дойде наказанието. Ако нѣкой се нуждае отъ повече храна, позволява му се да туря по-често, но по малко. Тукъ не се позволява никакво осигуряване, никакъвъ запасъ. Рече ли нѣкой да се осигури за утрешния день, да складира нѣщо въ хамбара си за следния моментъ, веднага му пращатъ писмо отъ невидимия свѣтъ, съ което го викатъ да даде отчетъ, защо е престѫпилъ единъ отъ великитѣ закони на Битието, защо е турилъ преграда на Божиитѣ блага. Като ученъ човѣкъ, който много знае, искатъ да го назначатъ на служба въ невидимия свѣтъ. И тъй, помнете: Божественото благо е общо за всички живи сѫщества. Божественото е достъпно за всички сѫщества, но всѣко сѫщество може да се ползува отъ него повече или по-малко, споредъ степеньта на своето развитие. И мухата, и вълкътъ, и човѣкътъ иматъ право да се ползуватъ отъ живота, обаче, никое живо същество нѣма право да туря преграда на живота. Щомъ се осмѣли да тури преграда на живота, смъртьта неизбѣжно го следва. Защо убиватъ вълцитѣ? — По единствената причина, че спиратъ растенето на овцетѣ. Нѣкой вълци сѫ станали кучета, да пазятъ овцетѣ, но всички вълци не искатъ да станатъ кучета. Борбата между живитѣ сѫщества, която виждаме въ природата, сѫществува и въ човѣка. Тази борба е причина за недоволството, за страданията, за противоречията въ живота. Често въ човѣка се сблъскватъ две противоположни мисли, чувства или желания, вследствие на което той става недоволенъ. Това сблъскване, тази борба се дължи на факта, че въ единъ и сѫщи моментъ дветѣ мисли въ човѣка или дветѣ чувства искатъ да заематъ първото мѣсто въ него. Невъзможно е две мисли или две чувства едновременно да заематъ първо мѣсто въ човѣка. Ако той иска да възприеме и дветѣ мисли, първо ще приеме едната, а после другата. Започнатъ ли тѣ да се борятъ въ него, човѣкъ става недоволенъ. Какъ ще се справи съ недоволството си? За да излѣзе неповреденъ отъ тази борба, човѣкъ трѣбва да стои настрана, да не взима никакво участие. Като се поборятъ известно време, тѣ сами ще решатъ въпроса. Борбата между две мисли, чувства или желания въ човѣка излиза и вънъ отъ него Ние виждаме, какъ двама братя, или две сестри се борятъ за едно и сѫщо нѣщо, за единъ и сѫщъ идеалъ. Запримѣръ, баща има две дъщери, и дветѣ красиви и образовани. Въ дома имъ дохождат младъ, знатенъ момъкъ, отъ княжески родъ. Дветѣ дъщери се влюбватъ въ него, и всѣка иска да го задържи за себе си. Бащата се чуди, какъ да разреши този въпросъ. Той започва да увещава по-малката да отстѫпи, да почака малко, и за нея ще дойде сѫщо такъвъ знатенъ момъкъ. Обаче, Тя не отстѫпва. Голѣмата дъщеря пъкъ настоява, че момъкътъ трѣбва да принадлежи на нея. И тя не отстѫпва. Какъ ще се реши този въпросъ? Всѣки иска първото мѣсто, първия кандидатъ, първата хапка и т. н. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ такива положения и мислятъ, че сѫ ги разрешили. Повидимому тѣ сѫ ги разрешили, но въ сѫщность тѣзи въпроси и досега още не сѫ разрешени. Нѣкой казва, че като отстѫпилъ, разрешилъ въпроса. Това е привидно отстѫпване. Малцина познаватъ и при- лагатъ закона на отстѫпването. Повечето хора отстѫпватъ външно, а вѫтрешно оставатъ непримирени. Да набиешъ човѣка, да го затворишъ и по този начинъ да го заставишъ да отстѫпи, това не е никакво отстѫпване. И бащата на дветѣ дъщери можа да разреши въпроса така, но това не е правилно разрешаване. Той можа да набие малката дъщеря, да я затвори временно, да я изпрати въ другъ градъ, докато ожени голѣмата, и да каже после, че въпросътъ е разрешенъ чрезъ взаимно споразумяване. — Не, това не е никакво разрешаване. Въ края на краищата малката дъщеря ще каже: Можете да ме биете, да ме затваряте, но ще знаете, че азъ го обичамъ. Въ такова положение се намира всѣки човѣкъ поотдѣлно. Той представя княжески или царски синъ, въ когото сѫ влюбени дветѣ дъщери на богатия баща. Едната дъщеря представя земния животъ, а другата — небесния. Другояче представени, двата живота не сѫ нищо друго, освенъ животъ на плътьта и животъ на духа въ човѣка. Първиятъ животъ казва: Азъ имамъ право на този човѣкъ. Вториятъ животъ казва: Азъ имамъ по-голѣмо право на него. Когато двата живота въ човѣка се борятъ, той трѣбва да стои настрана и да наблюдава, какъ ще се свърши борбата. Мнозина си въобразяватъ, че сѫ разрешили този въпросъ, но когато най-малко очакватъ, тѣ се изненадватъ отъ себе си и виждатъ, че не сѫ го още разрешили. Той е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. И най-великитѣ мѫдреци на миналото не сѫ могли да го разрешатъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да се безпокои и да се откаже отъ неговото разрешаване. Колкото и да е труденъ, човѣкъ трѣбва да се занимава съ този въпросъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще се домогне до неговото правилно разрешаване. Какво представятъ любовьта и умразата въ живота? Тѣ сѫ две дъщери на единъ и сѫщъ баща, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ, но въ противоположни посоки. Онзи, който те обича, и онзи, който те мрази, еднакво се интересуватъ отъ тебе. Кѫдето мръднешъ, и двамата те следятъ. И единиятъ, и другиятъ искатъ да знаятъ, кѫде ходишъ, какво правишъ. И двамата ти пишатъ любовни писма. Единиятъ пише: Слънце на моя животъ, откакъ те видѣхъ, ти - огрѣ всичкитѣ ми кѫтчета, стопли душата ми. Безъ тебе не мога да живѣя. Другиятъ пише: О, ти мое препятствие, мое нещастие. Когато помисля за тебе, или като те видя, настръхвамъ отъ ужасъ. Ти ме водишъ въ дъното на ада. Сега, ти четешъ и едното, и другото писмо и търсишъ начинъ да ги примиришъ въ себе си. Това нѣщо става всѣки день въ самия човѣкъ. Дойде една свѣтла мисъль въ него, и той се повдигне. Дойде една мрачна мисъль, и той падне на дъното на ада. Следъ това седи и мисли, дали наистина е слънце на живота, безъ което хората не могатъ, или е страшилище на живота, което ги води въ ада. Ти не знаешъ, радость ли носишъ на хората или страдания. Единъ день мислишъ, че си добъръ, че може да излѣзе нѣщо отъ тебе. На другия день казвашъ, че не си добъръ, че нѣма да настешъ човѣкъ. — Защо става това? — Защото се подавашъ на писмата, които всѣки день получавашъ, ту отъ този, който те обича, ту отъ онзи, който те мрази. Тъй щото, когато човѣкъ е веселъ, разпо- ложенъ, това показва, че той е получилъ любовно писмо, въ което му пишатъ, че е слънце на живота и безъ него не могатъ да живѣятъ. Не е ли разположенъ, той е страшилище, което води къмъ дъното на ада. И едното е толкова вѣрно, колкото и другото. Това сѫ състояния на съзнанието. Човѣкъ изпада въ тия противоположни състояния, защото е поставилъ прегради въ своя животъ. Щомъ премахне тия прегради, животътъ му ще потече нормално, безъ вѫтрешни борби и бушувания. Въ това седи разрешаването на въпроса. Когато Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, това подразбира, да се върне той назадъ въ своя животъ и да премахне всички прегради, които е поставилъ на Божественитѣ блага. Щомъ разбератъ намѣрението на човѣка, моралиститѣ ще започнатъ единъ следъ другъ да се изреждатъ, да го съветватъ, какъ и доколко да премахне тази преграда. Единъ ще го посъветва да махне една малка часть отъ нея. Другъ ще го съветва да махне по-голѣма часть, но не цѣлата. Трети ще го съветва да махне цѣлата преграда, но да остави коренитѣ, основата и, да не стане нѣкаква катастрофа. — Не, цѣлата преграда ще махнешъ, съ коренитѣ и заедно. Останатъ ли коренитѣ и, останалъ е зародишътъ на злото. Започнете ли да воювате съ злото, или изцѣло ще го победите, или никакъ не се залавяйте съ него. Сега, ако искате да се справите съ злото, създайте въ себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи нѣща въ себе си. Обвиняватъ нѣкого въ кражба. Ти излизашъ противъ него и казвашъ, че си го видѣлъ да крие нѣщо подъ дрехата си. Кога е било това, какво е носилъ, не знаешъ, но твоето свидетелство усилва обвинението срещу този човѣкъ. Щомъ не си видѣлъ, какво той крие подъ дрехата си и не помнишъ, кога е било това, по-добре мълчи. Не поставяйте прегради въ живота си, ако искате да бѫдете господарь на себе си, на противоречивитѣ състояния, които ви нападатъ. Следователно, докато човѣкъ не е господарь на себе си, докато не различава, отде идатъ противоречията въ живота му, той се намира въ областьта на относителния моралъ. Той нѣма ясна представа за живота, за това, кое е морално и кое не е. Той е поставилъ преграда на пѫтя на Божественото благо и трѣбва да я махне, животътъ му да потече нормално. Какво се разбира подъ думитѣ мораленъ и немораленъ животъ? Представете си, че наблюдавате две дървета, расли при различни условия. Отъ външния видъ на дърветата, отъ тѣхното растене, отъ тѣхнитѣ плодове, вие сѫдите за условията, при които тѣ сѫ се развивали. Ако едното дърво е буйно, добре развито, съ добри плодове, вие казвате, че то е расло при благоприятни условия: влагата е била изобилна, климатътъ —- мекъ, свѣтлината и топлината сѫщо сѫ били изобилни. Второто дърво, което е израсло слабо, низко и дало хилави плодове, говори за оскѫднитѣ условия, при които се е развивало. Следователно, кажемъ ли, че нѣкой човѣкъ е немораленъ, ние подразбираме, че той се е развивалъ при неблагоприятни условия. Мо- ралниятъ човѣкъ се е развивалъ при благоприятни, външни и вѫтрешни условия. Обаче, това не трѣбва и не може да служи за оправдаване на човѣка. — Защо? — Защото условията и теченията въ природата и въ живота се смѣнятъ. Казано е: „Който изтърпи докрай, той спасенъ ще бѫде“. Човѣкъ трѣбва да изтърпи условията на живота си докрай, за да бѫде спасенъ, т. е. да мине въ благоприятнитѣ условия на доброто растене и развиване. Човѣкъ трѣбва да има предъвидъ следното нѣщо: когато е при благоприятни условия, да не поставя преграда на Божественитѣ блага, които идатъ къмъ него. Когато е въ неблагоприятни условия, да не се озлобява, да не се мѫчи да събаря преградитѣ на ония, които сѫ ги поставили. Всѣки самъ трѣбва да премахне преградитѣ, които е поставилъ. Споредъ закона на кармата, въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде богатъ, въ другъ — сиромахъ. — Защо? — Теченията на живота се смѣнятъ. Щомъ теченията на живота се смѣнятъ, богатиятъ изгубва всички блага, които по-рано е ималъ, и става сиромахъ. Тия блага отиватъ къмъ страната на онзи, който е билъ сиромахъ. Като е поставялъ прегради на Божественитѣ блага, богатиятъ е станалъ причина да се измѣнятъ теченията въ живота, вследствие на което изгубилъ благоприятнитѣ условия въ полза на сиромаха. Това говори за великия законъ на равновесие, който сѫществува въ природата. Този законъ има приложение не само по отношение на външнитѣ блага, но и по отношение на благата на сърдцето и на ума. Ако сърдцето на човѣка постави преграда на благата, които идатъ къмъ него, и по този начинъ препятствува да отиватъ въ посока на ума, сърдцето се развива добре, а умътъ остава хилавъ. Но понеже теченията въ живота се смѣнятъ, благата ще почнатъ да текатъ въ посока на ума, и преградата, която сърдцето само е поставило на пѫтя си, ще прѣчи на тия блага да минаватъ къмъ него. Тогава то ще остане хилаво, слабо. Когато човѣкъ пожелае да развива правилно и ума, и сърдцето си, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, сърдцето да махне преградитѣ, които само е поставило на пѫтя си, а умътъ — своитѣ. Съзнае ли това, човѣкъ трѣбва да остави свободно силитѣ, които минаватъ презъ сърцето му, да отиватъ и къмъ ума, за да може, когато теченията се смѣнятъ, силитѣ, които минаватъ презъ ума, да отиватъ и къмъ сърдцето. Като не спазватъ този законъ хората сѫ осакатили, изопачили нормалното си развитие. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ съ отличенъ умъ, а съ хилаво сърдце. Или обратно: съ добре развито сърдце, а съ хилавъ умъ. Това сѫ анормални положения въ живота. Човѣкъ трѣбва да има добре развитъ умъ и добре развито сърдце. — Какъ ще се премахнатъ тия аномалии? — Като се махнатъ преградитѣ, които хората сѫ поставили на Божествения пѫть. Запишете въ ума и въ сърдцето си следната мисъль: Благата, които Богъ дава, трѣбва да се оставатъ свободно да текатъ, да се ползуватъ всички живи сѫщества.—Какви ще бѫдатъ последствията отъ това? — За последствията не мислете. Живѣйте безъ страхъ. Щомъ постѫпвате по Божественъ начинъ, не мислете за последствията Когато дава, Богъ предвижда всичко. Въ Божествения животъ последствията сѫ всѣкога добри. Като не разбира този законъ, човѣкъ се страхува отъ изобилието и мисли, че ако му се даде нѣщо въ изобилие, ще полудѣе, нѣма да знае, какъ да се справи съ него. Щомъ тури преграда на това благо, той наистина ще полудѣе. Ако тури преграда на любовьта, на мѫдростьта и на истината въ себе си, човѣкъ непременно ще полудѣе. Не туря ли никаква преграда, той се разширява, цъвти и забогатява. Нѣкой се оплаква, че сърдцето му е малко, не може да вмѣсти благото, което му се дава. —Щомъ сърдцето на човѣка не може да събере благото, което Богъ му дава, въ него има преграда. Човѣкъ трѣбва да премахне тази преграда, да освободи сърдцето си, за да могатъ енергиитѣ да текатъ свободно въ него, да се отправятъ къмъ ума. Защо хората не успѣватъ въ живота си, въпрѣки своя стремежъ къмъ новото, къмъ красивото въ свѣта? Тѣ , не успѣватъ, защото, като се стремятъ къмъ новото, не прилагатъ нови методи, но стари. Който иска да успѣва, той трѣбва да се върне назадъ, да събори преградитѣ, които нѣкога самъ е поставилъ на пѫтя си. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, какъвъ страхъ ги е овладѣлъ. Тѣ слушатъ да имъ се говори нѣщо хубаво, разбиратъ, че трѣбва да махнатъ преградата въ своя животъ и решаватъ да съборятъ една малка часть отъ тази преграда. Като съборятъ една малка часть отъ нея, тѣ казватъ: Голѣмъ превратъ стана днесъ съ мене.—Днесъ е станалъ голѣмъ превратъ съ нѣкой човѣкъ, а на другия день работитѣ му пакъ не вървятъ. — Не, приятелю, събори тази преграда изведнъжъ. Събаряшъ ли я часть по часть, животътъ ти нѣма да се оправи. Животътъ не се оправя съ палеативни срѣдства. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, безстрашенъ. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъжъ да се събори. Това е философия за светиитѣ, за адептитѣ, за великитѣ учители, които сѫ живѣли безъ прегради. Тѣ сѫ давали изобилно отъ благата, които сѫ получавали отъ Бога. Всички ония, които сѫ поставяли прегради на пѫтя си, които сѫ задържали Божественитѣ блага за себе си, сѫ останали назадъ въ развитието си, и днесъ отново започватъ да пъплятъ, да стигнатъ до мѣстото, отде- то нѣкога сѫ се отклонили. Като се намѣри въ голѣми затруднения, човѣкъ се запитва, колко време му е нужно, докато се върне въ правия пѫть, т. е. докато събори преградата, която е поставилъ на пѫтя си. За да се отговори на този човѣкъ, трѣбва да му се направи хороскопъ. Хороскопътъ на човѣка се опредѣля отъ голѣмината на преградата, която той си е поставилъ. Фигуративно, тази преграда се представя въ видъ на окрѫжность, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всѣки градусъ е нуженъ единъ животъ на земята, то за извървяване на цѣлата окрѫжность сѫ нужни 360 живота. Значи, 360 прераждания сѫ нужни на човѣка, да събори преградата, която самъ е поставилъ. Щомъ събори преградата, той ще се освободи отъ страданията и нещастията въ живота си. Този е пѫтьтъ на обикновения човѣкъ. Обаче, съзнателниятъ, разумниятъ човѣкъ може да събори преградата изведнъжъ, съ едно удряне на главата. Трѣбва ли човѣкъ да удари 360 пѫти главата си въ преградата, за да разбере, че тя му прѣчи и трѣбва да я събори? Като се удари веднъжъ въ нея, той трѣбва да направи всички усилия да я събори, да не чака второ, трето и триста и шестдесето прераждане, да удря главата си. Трѣбва ли човѣкъ да се преражда 360 пѫти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрезъ прераждане човѣкъ придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всѣки день, а отгоре на това го биятъ? Единствената придобивка на магарето отъ постоянното носене на вода и опъване на врата е порастване на ушитѣ му. Значи, животътъ, енергията на магарето се локализира главно въ неговитѣ уши. Като го набиятъ, магарето казва: Сега съмъ вънъ отъ всѣкаква опасность. Значи, то се е научило да понася бой и ругатни. — Не, това не е никаква опитность, никаква придобивка. Мнозина подържатъ мисъльта, че не може безъ страдания. Вѣрно е, че безъ страдания не може, но кога? Когато страданията се използуватъ разумно. Ако човѣкъ не използува страданията разумно, той ще бѫде въ положението на магаре, което носи вода и го биятъ. Въ резултатъ на това, ушитѣ му порастватъ. Отъ тия страдания магарето нищо не придобива. Ние не сме за страдания, каквито магарето има. Тѣ не осмислятъ живота. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ намира въ тѣхъ начинъ за проява на своята деятелность. Да намѣри човѣкъ правия пѫть на своята деятелность, това значи, да съгласява своята деятелность съ великитѣ Божии закони. Когато едно страдание посети човѣка, втори пѫть сѫщото страдание не може да го посети. Като дойде веднъжъ, човѣкъ трѣбва да го покани въ дома си, да го нагости добре и като си отиде, да му даде нѣкакъвъ подаръкъ, че като го срещне втори пѫть, отдалечъ да го познава. Ако едно и сѫщо страдание посети два пѫти единъ и сѫщъ човѣкъ, това показва, че той не е уменъ, не е научилъ урока си. Ако отъ първия пѫть още не научи урока, който дадено страдание носи, човѣкъ не е направилъ крачка напредъ въ развитието си. Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да страда, имаме предъ видъ разумното страдание.—Нали трѣбва да реформираме живота си?—Веднъжъ ще го реформираме, и то обмислено, съзнателно, а не два пѫти.—Трѣбва да учимъ. — Веднъжъ трѣбва да учимъ, а не два пѫти. Защо трѣбва да учимъ и да преповтаряме старото? Щомъ сме научили старото, ще вървимъ къмъ новото, а новото не трѣбва да се повтаря — то всѣки моментъ върви къмъ ново и по-ново. Дай свобода на ума си, не го ограничавай, не го преграждай. Стѫпка по стѫпка той ще върви въ правия пѫть, въ пѫтя на новата наука. Пресѣчешъ ли го, ти ще дойдешъ до науката на вѫзлитѣ, която не спасява човѣка. Отъ единия до другия край, конецътъ трѣбва да бѫде равенъ, гладъкъ, безъ никакви вѫзли. Вързаното всѣкога се кѫса. Дрехата на човѣка не трѣбва да бѫде вързана. Тя може да бѫде преплетена, но безъ вѫзли. Никакви вѫзли не се допущатъ на дрехата на хората. Щомъ дрехата нѣма вѫзли, човѣкъ лесно може да се изхлузва отъ нея. Кой човѣкъ е по-уменъ: който лесно се изхлузва, или който не може да се изхлузва? По-уменъ човѣкъ е онзи, който лесно се изхлузва. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до морала, споредъ който за предпочитане е човѣкъ да стои на мѣстото си, дето е поставенъ, отколкото да се изхлузва. Ако този моралъ е правъ, какво трѣбва да прави дървото, въ което е набитъ клинъ? Споредъ този моралъ, дървото трѣбва да остане цѣло, да не позволява на клина да влиза въ него. Дървото, обаче, се изхлузва, т. е. разцѣпва се на две и изхвърля клина вънъ отъ себе си. По този начинъ хората се ползуватъ отъ дървото. Въ дадения случай, дървото се подчинява на разумната воля на човѣка, която поставя по-високо отъ своята. Защо и за какво дървото трѣбва да се цѣпи и изгаря, това е другъ въпросъ. Днесъ дървото се цѣпи и изгаря по единствената причина, че нѣкога е спрѣло Божественото благо само за себе си. На сѫщото основание, ако човѣкъ спира Божиитѣ блага, и за него ще дойде брадвата и клинътъ ще го поставятъ на страдания и нещастия, докато му отнематъ всичко онова, което е надвзелъ. Сега, азъ давамъ тия обяснения, за да разберете добре всички противоречиви състояния, които минаватъ презъ съзнанието ви, и да ги използувате разумно. Иначе, тѣ ще минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да се ползувате отъ тѣхъ. Какъвъ смисълъ има изучаването на математиката, ако не я приложите въ живота си? Математиката има голѣмо приложение въ живота. Който разбира смисъла на числата Отъ 1 —10, той е разбралъ живота. Числото едно, единицата символизира бащата, двойката — майката, тройката — детето. Единицата представя мѫжкия принципъ, а двойката — женския. Ако вземете числото 1212, имате повторение на единицата и на двойката. Първата единица и първата двойка представятъ бащата и майката — първата степень на тия числа. Втората единица и втората двойка представятъ синъ и дъщеря — втората степень на сѫщитѣ числа. Значи, числото 1212 представя баща и майка, които иматъ единъ синъ и една дъщеря. Сѫщото число показва и условията, които сѫ помогнали за възпитанието на сина и на дъщерята. Съвременната математика работи съ числата, безъ да разбира тѣхното вѫтрешно значение. Истинскитѣ учени знаятъ това, но обикновенитѣ учени даже не подозиратъ, че всѣко число има не само външно количествено значение, но и вѫтрешно. Отъ разумното съчетание на числата зависи успѣха на човѣка въ умствения, сърдечния и физическия свѣтъ. Глупавитѣ хора изразходватъ голѣмо количество срѣдства, условия, енергия, а умнитѣ — пестятъ. Глупавиятъ разпилява, а умниятъ - економисва. Глупавиятъ се облича разкошно и туря много украшения върху себе си, а умниятъ се облича скромно и съ вкусъ. Той се облича споредъ правилата и изискванията на природата. Споредъ природнитѣ закони, дрехата трѣбва да отговаря на формата на тѣлото. Който не живѣе споредъ законитѣ на природата, той изразходва много енергия. Тогава числото 1212 се увеличава, превръща се въ 121212 и т. н. Колкото повече се повтарятъ числата 1 и 2, толкова повече интелигентностьта и чувствителностьта на децата се намалява. Колкото повече човѣкъ повтаря тия числа, толкова повече той се стреми къмъ осигуряване. Този човѣкъ не вѣрва въ Божия Промисълъ и се надѣва на себе си. Той пълни единъ следъ другъ хамбаритѣ си съ жито, трепери за него и казва: Ако човѣкъ не помисли за себе си, никой нѣма да се погрижи за него. Този човѣкъ е правъ въ заключенията си, но само при сегашнитѣ условия на живота, когато хората сѫ поставили прегради на пѫтя си. Това заключение е право, само при организъмъ, въ който всѣки удъ мисли за себе си. Обаче, това заключение не е право, когато цѣлото тѣло мисли за всички удове. Човѣкъ пъкъ мисли за цѣлото си тѣло, за всѣки отдѣленъ удъ. Ако човѣкъ не отдѣля отъ Божественитѣ блага, които получава, специфична часть за всички свои удове, той е осжденъ на смърть. Той самъ подписва своята смъртна присѫда. Следователно, щомъ човѣкъ влиза като удъ въ Божествения организъмъ и изпълнява великитѣ закони на Битието, и Богъ ще го зачита. Щомъ е въ хармония съ Първата Причина, той ще бѫде въ хармония и съ цѣлото си тѣло, както и съ всички негови части. Само при това положение могатъ да се сбѫднатъ думитѣ на Христа: „Преди да сте поискали, ще ви се отговори“. Това значи, човѣкъ да е премахналъ преградата отъ пѫтя на своя животъ. Това значи, да бѫде човѣкъ силенъ, да върви въ пѫтя си безъ препятствия, безъ противоречия. Колкото по-голѣми сѫ противоречията на човѣка, толкова по-голѣма е преградата на неговия пѫть. Махнете преградата отъ пѫтя си и знайте, че благата на живота идатъ отъ две противоположни посоки: отъ посока на сърдцето къмъ ума и отъ посока на ума къмъ сърдцето. Постави ли човѣкъ преграда между тѣзи две течения въ себе си, между ума и сърдцето си, ще се яви споръ. Този споръ и до днесъ още сѫществува, не само между сърдцето и ума — вѫтрешно, но и между жената и мѫжа — външно. Въ миналото благата сѫ идвали чрезъ мѫжа, и той турялъ преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ жената. Днесъ е обратно: благата идатъ чрезъ жената. И тя постѫпва като мѫжа, туря преграда на пѫтя имъ, да не отиватъ къмъ мѫжа. И тъй, когато мѫжътъ заграби всички блага за своя смѣтка, жената нѣма условия да се развива и издребнява. Когато жената заграби всички блага за своя смѣтка, тя става причина за издребняване на мѫжа. Хората едни—други се осакатяватъ, а после търсятъ нѣкакъвъ външенъ начинъ да загладятъ погрѣшката си. — Не, тази погрѣшка не се заглажда лесно. Всѣки, който е лишилъ ближния си отъ благата на живота, той трѣбва да премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя му, да потекатъ благата и къмъ него. Съ нищо друго не можете да го задоволите. Който се е лишилъ отъ Божиитѣ блага, той всѣкога и отъ всичко е недово- ленъ. Той постоянно се оплаква, че е лишенъ отъ благата на живота, вследствие на което не е могълъ да порасне като другитѣ хора. Следователно, да знае човѣкъ, какъ да махне преградата отъ своя животъ, за да могатъ благата, които той получава, да потекатъ къмъ всички хора, това значи, да се е домогналъ до правилната обхода, до новия моралъ. Безъ този моралъ, човѣкъ ще се намира въ положението на магарето, което носи вода. Той ще се ражда и преражда, докато измине 360 градуса. Който не иска да приеме новия моралъ, той ще се освободи отъ противоречията на живота едва следъ завъртване на крѫга отъ 1—360 градуса, т. е. следъ изживяване на своя хороскопъ. Докато не приеме новото въ себе си, човѣкъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. Тази мисъль Христосъ е изказалъ предъ Никодима съ следнитѣ думи: „Ако човѣкъ не се роди изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Като не разбралъ дълбокия смисълъ на новораждането, Никодимъ запитадъ Христа, какъ е възможно старъ човѣкъ отново да влѣзе въ утробата на майка си? Христосъ му отговорилъ: „Ти си учитель Израилевъ и не знаешъ ли това?“ Никодимъ не разбралъ, какъ може човѣкъ да се роди отново, защото ималъ преграда за Божественото благо. Христосъ му казалъ, че за да разбере смисъла на думитѣ, които му говори, той трѣбва да махне преградата, която самъ е поста вилъ. — Може ли самъ да я премахне? — Това, което човѣкъ самъ е съградилъ, самъ може да го събори. Човѣкъ самъ може да оправи своя животъ. Никой другъ не е въ състояние да оправи неговия животъ. Богъ внася живота и благата въ човѣка, но човѣкъ самъ може да изправи онова, което е изопачилъ. Отъ Бога е животътъ, знанието, свѣтлината, свободата, но отъ човѣка зависи приложението на това, което му се дава. Да живѣе човѣкъ, това значи, да съзнава, откъде иде животътъ. Да има свѣтлина на ума си, това значи, да знае, откъде иде тази свѣтлина и да не поставя преграда на пѫтя и, да се ползуватъ и другитѣ отъ нея. Да бъде човѣкъ свободенъ, това значи, да съзнава откъде иде свободата и да не ограничава свободата на другитѣ хора. И тъй, махнете преградитѣ, които сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага и пуснете Божествения животъ да тече презъ васъ. Той ще ви очисти отъ грѣховетѣ, ще махне всички прѣчки, които сѫ спъвали развитието ви, и вие ще тръгнете напредъ. Божествениятъ животъ ще тече презъ васъ и никога нѣма да изтича. Това, което тече и не изтича, което гори и не изгаря, е вѣчно. Вѣчниятъ животъ е Божественъ. Въ този животъ нѣма никакво прекъсване. Животъ, който се прекъсва, е човѣшки. Следователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, въ което има прекъсване, е резултатъ на единъ неестественъ, човѣшки порядъкъ. Щомъ констатирате това, не се плашете, но повдигнете мислитѣ и чувствата си въ по- високъ свѣтъ. Неестественитѣ мисли и чувства въ човѣка сѫ причина за известни болезнени състояния. Запримѣръ, когато заболѣе стѫпалото ви, това показва, че сте нарушили нѣщо въ умствения свѣтъ. Ако ви заболятъ пищелитѣ, нарушили сте нѣщо въ чувствения свѣтъ. Ако ви заболи бедрото, нарушението се отнася до физическия свѣтъ. Като знаете това, ще изправите погрѣшката си въ съответния свѣтъ, и болката ви ще мине. Махнете ли преградата отъ пѫтя си, болката ви ще изчезне. Иначе, каквито лѣкарства и да взимате, болката ви нѣма да се махне. Ако ви заболи рѫката, пакъ ще потърсите причината на болката въ нарушаване на нѣкакъвъ законъ въ физическия, сърдечния или умствения свѣтъ. Като намѣрите причината на това заболяване, ще потърсите начинъ да го премахнете. Щомъ махнете причината на дадена болка, тя сама по себе си ще изчезне. Когато знае причината на болестьта, човѣкъ лесно се лѣкува. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да помагате на ближнитѣ си и на себе си. Ако нѣкой отъ васъ заболѣе, не бързайте да търсите лѣкарь, но мислено се лѣкувайте. Вземете единъ килограмъ чиста, планинска вода и мислено си представете, че внасяте въ нея енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Следъ това пийте отъ тази вода три пѫти на день по една супена лъжица, както лѣкаритѣ препорѫчватъ. Това лѣкарство има сила, когато се употрѣбява на време. При всѣко пиене на водата, винаги дръжте въ ума си мисъльта, че въ нея сѫ вложени енергиитѣ на вѣрата, на милосърдието и на обичьта. Нѣщата иматъ сила, когато се употрѣбяватъ на време. Да платите дълга си на време, заедно съ лихвитѣ му, това значи, довѣрието да отвори вратата си за васъ. Който всѣкога е билъ изправенъ въ работитѣ си, той се ползува съ довѣрието на Бога. Каквото и колкото поиска, Богъ ще каже: Този човѣкъ има отворенъ кредитъ предъ мене. Дайте му, колкото иска. Обаче, ако си е позволилъ само единъ пѫть да излъже, Господъ казва: Криза има, не можемъ да дадемъ нищо на този човѣкъ. Нека почака малко. Следователно, искате ли да възстановите кредита си предъ Бога, махнете преградата, която сте поставили на пѫтя на Божественитѣ блага. Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носятъ всичкото щастие. Тази формула има смисълъ и е вѣрна само тогава, когато човѣкъ премахне преградата, която е поставилъ на пѫтя на Божественитѣ блага. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на З октомврий, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АКУСТИКА НА СЪЗНАНИЕТО Сега ще говоря рърху „акустика на съзнанието“. Думата „акустика, акустиченъ“ се употрѣбява въ случаи, когато искатъ да обяснятъ, какъ става предаването на звука. Казватъ, запримѣръ, акустиченъ салонъ. Това подразбира такъвъ салонъ, въ който звука на даденъ инструментъ, или гласа на пѣвеца, на говорителя се предава еднакво силно, ясно и чисто отъ всички мѣста на салона. На който край и да застане човѣкъ, все добре ще чува. Акустиката има приложение въ музикални салони, въ читалища, дето се държатъ сказки, въ театри. Актьорътъ може да е много добъръ, но ако театърътъ не е акустиченъ, публиката нѣма да чува добре. Ораторътъ може да е много добъръ, но ако салонътъ не е акустиченъ, слушателитѣ нѣма да чуватъ добре и единъ следъ другъ ще си излѣзатъ. Като знаятъ значението на акустиката, турцитѣ правятъ банитѣ си акустични. Като влѣзе човѣкъ единъ пѫть въ турска баня, пожелава пакъ да отиде. Има акустика и на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, всички го разбиратъ и оставатъ доволни отъ неговата мисъль. Нѣма ли акустика на съзнанието, никой не го разбира. Мисъльта му може да е права, но щомъ не е акустична, хората не могатъ да я възприематъ. Акустика сѫществува не само въ театритѣ и салонитѣ, но и въ науката. Едни науки сѫ акустични, а други — не сѫ акустични. Ония науки, които се изучаватъ съ приятность и увлѣчение, сѫ акустични. Всички науки, които не се изучаватъ съ увлѣчение, нѣматъ акустика въ себе си. Запримѣръ, старитѣ езици не сѫ акустични. Каква акустика може да има въ анатомията на предпотопнитѣ животни? Много ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да може, отъ останкитѣ на нѣкое предпотопно животно, да възстанови цѣлото животно. Много отъ човѣшкитѣ мисли, чувства, действия, разбирания сѫ разхвърляни въ пъленъ безпорядъкъ, безъ никаква система, както сѫ разхвърляни коститѣ на предпотопнптѣ животни. Както ученитѣ могатъ да събератъ разпръснатитѣ кости и да възстановятъ животното така има учени, които отъ безпорядъка на човѣшкитѣ мисли, чувства и желания могатъ да създадатъ стройна, хармонична система. Ще кажете, че докато се постигне това, главата на човѣка ще побѣлѣе. Какво лошо има въ побеляване на главата? Има смисълъ да побѣлѣе главата на човѣка, но поне да научи нѣщо. Ако нищо не е научилъ, а главата му е побѣлѣла, това побѣляване е безпредметно. Като изтъкатъ платното, женитѣ го турятъ да се бѣли. Бѣленото платно е за предпочитане предъ небѣленото. Красивъ е бѣлиятъ цвѣтъ, но когато има акустика въ него. Виждате хора съ побѣлѣли коси, но космитѣ имъ сѫ чисти, меки, приятни за гледане и пипане. Има хора съ бѣли коси, на които косъмътъ нѣма приятенъ бѣлъ цвѣтъ и на пипане е остъръ, твърдъ. Той нѣма акустика въ себе си. Съвременнитѣ хора казватъ, че животътъ е сериозно нѣщо и не може да се живѣе, както и да е. Вѣрно е, че животътъ е Сериозенъ, но сѫщевременно той е идеенъ и красивъ. Въ това сѫ съгласни всички разумни хора, както сѫ съгласни, когато предъ тѣхъ сложатъ добре сготвено ядене. Всички се нареждатъ около трапезата и казватъ, че навсѣкжде сѫществува редъ и порядъкъ. Обаче, какво ще правите, ако предъ васъ сложатъ нѣколко сѫда съ ядене, приготвено отъ нѣколко деня: въ единия сѫдъ—най-старо ядене, въ другия — по-прѣсно, а въ последния е сипано ядене, което току що е свалено отъ огъня. Каквото и да е положението на човѣка — царь, владика, или прость работникъ, всѣки ще протестира, ако му сипятъ ядене, готвено отъ нѣколко деня насамъ. — Защо ще има протести? — Защото качеството на яденето не е еднакво, а сѫщевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва отъ старото ядене, а на богати и учени — отъ прѣсното. Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Недоволството пъкъ става причина за изгубване на акустиката на съзнанието имъ. Въ живота има много случаи, при които човѣкъ лесно губи акустиката на своето съзнание. Запримѣръ, една сутринь ставате веселъ, разположенъ, готвите се да излѣзете да уредите нѣкой важни работи. Вървите изъ пѫтя доволенъ, подсвирквате безгрижно съ уста, но изведнъжъ срѣщате единъ вашъ познатъ, който бързо туря въ джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лв. Спомняте си, че това е ваша полица, която трѣбва да изплатите още днесъ. Разположението ви веднага изчезва. — Защо?—Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате предъ една важна задача, която непременно трѣбва да решите. Срѣщате една млада, красива мома, която се разговаря съ двама млади, учени хора. Тя е доволна, засмѣна, защото и двамата я обичатъ. Докато не се намира предъ въпроса, кого отъ двамата да избере, тя счита, че всичко е въ редъ и порядъкъ. Обаче, изправи ли се предъ нея въпроса за изборъ, мирътъ и се нарушава, тя не знае, какво да прави. Външно и двамата сѫ млади, красиви, учени, но какви отрицателни качества криятъ въ себе си, тя не знае. Една бѫдеща възможность за нѣкакво нещастие я плаши, и тя става вече замислена, сериозна. — Защо? — Изгубила е акустиката на своето съзнание. Всѣки човѣкъ се намира предъ мѫчнотии, които могатъ да причинятъ нарушавне на акустиката въ неговото съзнание. Ако искате да разберете повече нѣщо върху акустика на съзнанието, прочетете 18, 19 и 20 глави отъ Евангелието на Матея. Като ги четете, вижте, какво отношение иматъ тѣ къмъ васъ. Въ тѣзи глави се описва сегашното състояние на човѣшкото съзнание. Сега ще пристѫпимъ къмъ единъ наученъ въпросъ. Представете си, че имате два планински върха А и В. Да допуснемъ, че върхътъ А е богатъ съ златни, сребърни, мѣдни руди, съ вѫглища, каменна соль и др.. Сѫщевременно този върхъ е осѣянъ съ много извори, поточета, рѣки. Другиятъ върхъ В, обаче, е беденъ. Освенъ трева, нищо друго нѣма по него. Това голѣмо различие на двата върха създава различие и въ живота, който се развива около тѣхъ. Около върха А се развиватъ индустриални центрове: рудитѣ се използуватъ, водитѣ се впрѣгатъ на работа — за воденици, за електрически мотори. Върхътъ В се използува само като добро пасбище и се посещава отъ овце, агнета, говеда и т. н. Около върха А кипи животъ, който бързо се развива, а върхътъ В остава назадъ въ развитието си. Върхътъ А представя разуменъ, културенъ центъръ, а върхътъ В минава за добро пасбище Какви елементи сѫ необходими за проява на културата? Въ физическо отношение, злато, сребро, мѣдь, соль, вѫглища, вода сѫ елементи, необходими за проява на културата. Като се ползуватъ отъ това положение на нѣщата, хората казватъ, че безъ злато, безъ пари животъ не може да сѫществува. Вѣрно е, че безъ злато нѣма животъ. Златото е необходимъ елементъ, както въ гру- боматериалния животъ, така и въ органическия. Човѣкъ трѣбва да има злато не само въ кесията си, но и въ своята кръвь — органическо злато. Безъ злато кръвьта не може да действува. Въ този смисълъ, златото е проводникъ на живота. Ако кръвьта на човѣка не може безъ злато, колко повече външниятъ животъ не може да се развива безъ злато. Златото е размѣнна монета между хората, между различнитѣ държави. Въ органическия свѣтъ, обаче, златото е най-добриятъ проводникъ на живота. Който иска да стане безсмъртенъ, той трѣбва да придобие съответно количество злато въ кръвьта си. Следователно, който нѣма нужното количество злато въ кръвьта си за подържане на живота, той умира. Както човѣкъ умира отъ отсѫтствие на злато въ кръвьта си, така и търговецътъ пропада отъ отсѫтствие на злато въ касата си. Колкото книжни пари да има човѣкъ, той трѣбва да разполага съ известно количество злато, ефективъ, както въ касата си, така и въ своята кръвь. Безъ злато, като алхимически елементъ, животътъ е немислимъ. Като знае това, ученикътъ има право да се стреми къмъ придобиване на злато, не като външенъ, материаленъ елементъ, но като вѫтрешенъ, органически елементъ въ кръвьта — носитель на живота. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова по-изобиленъ е животътъ въ него. Колкото по-малко злато има въ кръвьта си, толкова по-малко животъ тече въ него. Така трѣбва да гледа човѣкъ на нѣщата, за да може правилно да се ползува отъ всичко, което му се дава. Нови разбирания, нови убеждения, нови условия сѫ нужни за човѣка. Ще кажете, че както ви е създалъ Господъ, и при каквито условия ви е изпратилъ на земята, това сте вие и това ще останете.—Не, условията, отъ които зависи живота и развитието на човѣка, не сѫ само външни, но и вѫтрешни. Ако нѣкой човѣкъ се е родилъ при условия, които върхътъ А дава, той може по-бързо да се развива. Той се намира при благоприятни външни условия. Ако другъ нѣкой се е родилъ при условия, които върхътъ В дава, той не може бързо да се развива. Хората, които живѣятъ на тия два върха, могатъ да се съобщаватъ. Благодарение на възможностьта да се съобщаватъ, жителитѣ отъ В, които иматъ добри вѫтрешни условия, могатъ да се ползуватъ отъ външнитѣ благоприятни условия на А и да се развиватъ добре. Културнитѣ хора отъ върха А иматъ злато, сребро, мѣдь, вѫглища, соль, но тия нѣща не могатъ да се ядатъ. Тѣ ще влѣзатъ въ връзка съ жителитѣ на върха В и ще заимствуватъ отъ тѣхъ млѣко, сирене, масло, вълна и т. н. По този начинъ около В ще се образува другъ културенъ центъръ. Ако хората отъ центъра В сѫ разумни, тѣ веднага ще пренесатъ енергията си отъ В къмъ А. При тази обмѣна на живота, именно, се образува особено акустично движение. Каквито отношения сѫществуватъ между върховетѣ А и В, такива отношения сѫществуватъ и между хората. Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, винаги единиятъ отъ тѣхъ е по-даровитъ. По-даровитиятъ представя върха А — изобилие на богатства и енергия, а вториятъ — върха В. Върхътъ А представя плюсъ единица, а В — минусъ единица. Между тѣзи две числа има известно съотношение, или както казваме въ живота — обмѣна. Енергиитѣ отъ А минаватъ въ В, а тия отъ В минаватъ въ А. Изобилието на живота, на културата е въ плюсъ единицата, която нѣкога ще се прехвърли въ В. Първоначално културата въ А е трескава, бърза, активна. Когато се пренесе въ В, тя става тиха, спокойна. Дветѣ култури, А и В, представятъ две фази на човѣшкия животъ. Първата фаза въ развитието на човѣка е неговото физическо развитие — животътъ на физическото съзнание. Това е животътъ на детето — животъ на промѣни. Детето е пъргаво, активно, скача, ходи. Въ движенията си, детето е работникъ, който обработва земята, разкопава я, вади руди отъ нея и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Ако работникътъ е разуменъ, той ще знае, че единствената посока на движение на енергиитѣ му е посоката В. Спази ли този законъ и порядъкъ на природата, неговиятъ характеръ правилно се развива. Не спази ли закона на природата, той се натъква на редъ противоречия, които изопачаватъ, огрубяватъ неговия характеръ. Щомъ изпадне въ това положение, той започва да вѣрва въ щастие. Да очаквашъ щастието, това значи, да се надѣвашъ на нѣкакво външно благоприятно стечение на обстоятелствата. Наистина, все трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да ти каже, въ коя посока да се движишъ, т. е. накѫде да отправяшъ своитѣ енергии. Когато работитѣ на човѣка не вървятъ добре, колкото и да е ученъ, той започва да търси гадатели, разни врачки, циганки, да му кажатъ, защо нѣма успѣхъ въ живота си. Ще дойде една циганка, ще извади единъ охлювъ, ще го върти натукъ—натамъ и най-после ще извади нѣщо черно отъ него. Следъ това ще вземе едно яйце, ще го чукне и ще каже, че черното отъ охлюва, което е било причина за неуспѣха въ живота на този човѣкъ, е отишло въ яйцето. Тя ще зарови яйцето въ земята, а съ него заедно ще зарови и прѣчкитѣ въ живота на дадения човѣкъ На другия день го срѣщате веселъ, обнадежденъ, съ вѣра, че работитѣ му ще се оправятъ. Наистина, като даде известно възнаграждение на циганката, въ него става нѣкакво отпушване, и енергиитѣ започватъ да текатъ къмъ В. Човѣкъ все трѣбва да пожертвува нѣщо отъ себе си, за да тръгнатъ работитѣ му напредъ. Охлювътъ, на който циганката гледа, е завитъ спиралообразно. Той дава представа за създаването на свѣта. Щомъ свѣтътъ е създаденъ разумно, непременно ще има животъ. Когато охлювътъ е празенъ, това показва, че животътъ е спрѣнъ, т. е. работитѣ на човѣка не вървятъ добре. Пъленъ ли е охлювътъ, работитѣ на човѣка се развиватъ добре. Охлювъ, който не се движи, е празенъ. Движи ли се, той е пъленъ — животъ има въ него. Движението на охлюва отъ едно мѣсто на друго, показва, че животътъ, енергиитѣ трѣбва да се мѣстятъ отъ единъ центъръ въ другъ. Когато охлювътъ е празенъ, въ него нѣма животъ, нѣма злато, сребро, мѣдь —нищо нѣма въ него. Понеже животътъ въ този охлювъ е престаналъ, въ него се е събрала каль, която циганката изважда навънъ. Това е черното, което тя изважда отъ охлюва. Щомъ извади черното, което е спъвало правилното движение на енергиитѣ отвънъ навѫтре и отвѫтре навънъ, животътъ потича, и работитѣ на човѣка тръгватъ напредъ. Който разбира живота правилно, той може да превежда символитѣ. Охлювътъ, яйцето сѫ символи въ живота, които трѣбва правиино да се разбиратъ и превеждатъ. Правилното разбиране и превеждане на символитѣ не е нищо друго, освенъ наука, която наричатъ магия. И тъй, неблагоприятнитѣ условия, препятствията въ живота на човѣка показватъ, че той нѣма акустика на съзнанието си. За да придобие тази акустика, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да постави въ хармония всички противоречиви елементи въ своя животъ. Той трѣбва да се обърне къмъ нѣкой ученъ човѣкъ, вънъ или вѫтре въ себе си, да му помогне. Както и да мисли, човѣкъ все трѣбва да потърси нѣкой по-ученъ отъ себе си, да му преведе символитѣ въ живота. Тази циганка все трѣбва да дойде при човѣка. Като и даде една голѣма сума, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Въ дадения случай, циганката играе роля на вѣрата. Щомъ дойде вѣрата въ човѣка, работитѣ му постепенно започватъ да се нареждатъ. Това не значи, че мѫчнотиитѣ ще изчезнатъ, но разумностьта започва да се проявява, и човѣкъ се убеждава, че може да се справя съ мѫчнотиитѣ и да върви напредъ. При каквито мѫчнотии и да се намира човѣкъ, все ще дойде нѣкой ученъ, добъръ, вѣрващъ, който ще му помогне. Тъй щото, добре е понѣкога да те срещне циганката, да усили вѣрата ти. — Кога трѣбва човѣкъ да срещне циганката? — Когато нѣма акустика на съзнанието си. Обаче, има ли акустика на съзнанието си, добре е човѣкъ да срещне своя Учитель, Който да му разправя красиви, велики работи. И тъй, като ученици, вие трѣбва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мѫчнотиитѣ си. Да правите правиленъ преводъ на дадено противоречие, това значи, да намѣрите посоката на вашето движение. Да намѣри човѣкъ посоката на своето движение, това значи, да опредѣли, за какво е роденъ, съ какви дарби разполага и да работи за тѣхното развиване. Инженерътъ ще поеме посока къмъ върха А, дето има заровени златни, сребърни и мѣдни руди. Той ще копае и ще се ползува отъ тѣхъ. Земедѣлецътъ ще поеме посока къмъ върха В, въ подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантътъ, художникътъ, поетътъ сѫщо ще намѣрятъ посоката на своето движение. Изобщо, всѣки човѣкъ първо трѣбва да развива онѣзи дарби, съ които е роденъ, а не тия, които отпосле е придобилъ. Тия дарби, които човѣкъ днесъ придобива, ще останатъ за бъдеще. Следователно, човѣкъ трѣбва да започва съ силнитѣ дарби, вложени въ него, и съ тѣхъ да работи. Това означава опредѣляне посоката на движението. Който е опредѣлилъ посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиитѣ си. Следъ голѣми и тежки упражнения, той веднага пристъпва къмъ малки, прости, за да се освободи отъ голѣмото напрежение, въ което се намира. Малкитѣ, слаби упражнения не сѫ нищо друго, освенъ отдушници. Чрезъ тѣхъ човѣкъ отпушва крановетѣ на своя физически и душевенъ животъ, да изтече навънъ напора на енергиитѣ въ него. Когато енергията въ човѣшкия организъмъ не може да се отправя къмъ посоката, която и е опредѣлена, тя създава известни страдания на човѣка. За да се освободи отъ тия страдания, той трѣбва да намѣри нѣкакъвъ отдушникъ въ себе си, чрезъ който да прекара излишната енергия навънъ. Въ това отношение, музиката, поезията, художеството сѫ отдушници, които спасяватъ човѣка отъ голѣми вѫтрешни напрежения. Щомъ се намѣри подъ натиска на нѣкакво голѣмо напрежение, човѣкъ трѣбва да започне да пѣе, да пише, да рисува. Да си поетъ, ученъ, музикантъ или художникъ, това значи, да изучавашъ и прилагашъ законитѣ на акустиката на човѣшкото съзнание. По тѣзи закони човѣшкото съзнание може да се развива. Мнозина, особено религиознитѣ, се изказ- ватъ противъ науката. Тѣ намиратъ, че като се стреми къмъ Бога, човѣкъ не се нуждае отъ наука. — Не, науката е толкова необходима за човѣка, колкото и храната. Човѣкъ може да се обяви противъ нѣкой шаблонни разбирания на известни учени, но не и противъ самата наука. Науката е сѫществувала преди човѣка. Тя е сѫществувала и преди ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ. Божествената наука, поезия, музика, художество сѫ сѫществували преди всѣкаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днесъ се говори Това, което хората наричатъ музика, поезия и наука, представятъ вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитатъ до човѣшкия умъ и сърдце и се изнасятъ навънъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми, именно, къмъ тази първична енергия, която единствена е въ състояние да опредѣли посоката на неговото движение. Само при това положение, човѣкъ може правилно да се проявява. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на противоречия, на недоразумения помежду си и се запитватъ, кои сѫ причинитѣ за това. Много просто Причината за противоречията и недоразуменията между хората се дължи на отсѫтствие на акустика на тѣхното съзнание. Когато двама души се каратъ, това показва, че тѣ нѣматъ акустика на съзнанието си. И двамата сѫ положителни. Обаче, два плюса не разрешаватъ въпроситѣ. Ако търговецътъ увеличава капитала си, а стоката му се намалява, той ще се превърне въ банкеръ. Щомъ иска да върти търговия, отъ една страна той ще получава пари, а отъ друга ще дава за стока. Въ търговията има взимане и даване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Колкото повече се увеличава златото въ кръвьта на човѣка, толкова повече се увеличава и животътъ. Този животъ трѣбва да се вложи въ работа, въ движение. Не се ли тури въ действие, той ще се увеличи толкова много, че ще превърне човѣка въ банкеръ. При тѣзи условия, човѣкъ ще се натъква на редъ противоречия. Тъй щото, ако изобилието на животъ, на жизнена енергия въ човѣка не се тури въ действие, тя произвежда противоречия въ неговия животъ. Нѣкой майки се оплакватъ отъ децата си, че били буйни, палави, не седѣли на едно мѣсто. — Защо? — Тия деца иматъ много злато въ кръвьта си. Това злато внася въ децата излишъкъ отъ животъ, отъ жизнена енергия, която тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ. Майкитѣ трѣбва да бѫдатъ просвѣтени, да знаятъ, съ какво да занимаватъ децата си, и по този начинъ да впрѣгатъ на работа излишната енергия въ тѣхъ. Едно се иска отъ човѣка: да намѣри посоката на своето движение и въ това направление да насочи своитѣ енергии. Не попадне ли човѣкъ въ посоката на своето движение, той за цѣлъ животъ остава недоволенъ. Като не знаятъ този законъ, родителитѣ често насилватъ децата си, каратъ ги да учатъ това, което не имъ е присърдце. Единъ свещеникъ, отъ варненскитѣ села, ималъ единъ синъ. Като станалъ на училищна възрасть, бащата го записалъ въ училище да учи. Обаче, детето не обичало да учи. То бѣгало отъ училище и отивало въ една съседна до тѣхъ воденица, дето цѣли часове се занимавало съ правене на колелца за воденици. Въпръки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеникъ, синътъ станалъ воденичарь. Казвамъ: Въ каквото направление и да се прояви живота на даденъ човѣкъ, важно е той да върви въ посоката на неговото съзнание. Върви ли въ тази посока, животътъ на човѣка се изявява правилно. Въ този смисълъ, каквато работа и да изпълнява човѣкъ, щомъ помага за неговото лично повдигане, както и за благото на цѣлото човѣчество, тя е благородна. Често хората се обезсърдчаватъ, изпадатъ въ песимизъмъ. — Защо? — Не сѫ намѣрили посоката на своето движение. Песимизъмътъ се дължи на подпушване на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи отъ своя песимизъмъ, човѣкъ трѣбва да намѣри оная циганка, която ще му гадае на охлювъ и на яйце. Щомъ му каже нѣколко думи, песимизъмътъ изчезва. Да мисли човѣкъ, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато нѣкой се търкаля отъ планина, и дрехата му се закачи на нѣкой трънъ, да счита, че трънътъ го е спасилъ. Колкото циганката може да освободи човѣка отъ неговия песимизъмъ, толкова и трънътъ може да задържи човѣка отъ падане. Трънътъ е по- ставенъ въ пѫтя на човѣка като препятствие, да го застави да мисли. И циганката е изпратена при човѣка отъ разумни сѫщества, да го накаратъ да мисли, че отъ него зависи, да бѫде щастливъ или нещастенъ. Сега, като ученици, отъ васъ се иска да мислите право, по новъ начинъ. Мислите ли по старъ начинъ, вие ще бѫдете нещастни, бедни хора, нѣма да имате злато въ кръвьта си. Дойде ли до това положение, човѣкъ престава да сѫществува, т. е. неговата фирма изчезва. Като види, че е изпадналъ въ пълна несъстоятелность, човѣкъ казва за себе си, че е голѣмъ грѣшникъ. Грѣшникътъ не е нищо друго, освенъ фалиралъ търговецъ, който не може да изплати задълженията си. Ако нѣкой грѣшникъ е готовъ при най-голѣми лихви да изплаща задълженията си, той е надежденъ — неговата фирма се задържа. Тѣлото на човѣка представя фирмата му, съ която той върши своитѣ търговски операции на земята. Като знаете това, пазете тѣлото си да не фалирате. Не е лесно човѣкъ да фалира! Докато създаде нова фирма, той трѣбва да пази старата. За да запази старата си фирма, човѣкъ трѣбва да уравновесява капиталитѣ си съ стоката, съ своето производство. Като пази равновесие между капитала и стоката си, между мислитѣ и чувствата си, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Какво представятъ мѫчнотиитѣ? Мѫчно- тиитѣ въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ изплащане на полици. Щомъ си взелъ стока, трѣбва да я платишъ. Когато нѣкой роптае противъ мѫчнотиитѣ, това показва, че той е взелъ стока, продалъ я, но забравилъ да я плати. Макаръ по-късно и съ по-голѣма лихва, но той трѣбва да изплати тази полица. Мѫчнотиитѣ сѫ полици, които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да изплаща. Или ще плаща, или ще върне стоката. Какво трѣбва да прави човѣкъ, ако нито паритѣ може да плати, нито стоката да върне? Тогава той трѣбва да вѣрва въ щастие, въ късметъ. Тъй щото, човѣкъ първо започва съ противоречието, съ дисхармонията въ живота и постепенно върви къмъ хармонията. Човѣкъ самъ вижда протворечията въ себе си и самъ ще ги примири. Никой другъ не може да види неговитѣ противоречия, нито може да ги примири. Щомъ примири противоречията въ себе си, едновременно съ това той се справя и съ външния свѣтъ. Той започва да вижда хармонията въ външния свѣтъ, която по-рано не е виждалъ. Мнозина мислятъ, че като разрешатъ противоречията въ живота си, ще бѫдатъ на първо мѣсто въ небето. Тѣ се заблуждаватъ. Небето е училище. Както ученикътъ на земята минава отъ по-долно отдѣление въ по-горно, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ, докато единъ день влѣзе въ университета, така и ученикътъ на небето не може да влѣзе въ университета, докато не е миналъ презъ по-долнитѣ класове на училището. Майката може да хване детето си за рѫка и да отиде съ него въ университета при голѣмия му братъ, но това не значи още, че детето е студентъ. Ако се развива правилно, единъ день детето, ще влѣзе въ университета, ще стане студентъ, какъвто братъ му нѣкога е билъ. Като ученици, вие трѣбва да имате правилни разбирания за живота. Първо трѣбва да разберете своя вѫтрешенъ животъ, а после външния. Човѣкъ не може да разбере външния животъ, докато не е разбралъ своя вѫтрешенъ животъ. Като не разбере нѣщо, човѣкъ се обезсърдчава. Какво означава неразбирането или незнанието? Че не знаешъ нѣщо, това подразбира, че не можешъ да свиришъ като великъ музикантъ, че не можешъ да рисувашъ като великъ художникъ, че не можешъ да пѣешъ като великъ пѣвецъ, че нѣмашъ силата на нѣкой голѣмъ борецъ и т. н. Когато нѣкой казва за себе си, че не разбира и не знае нѣщо, това показва, че той е ученикъ въ първо отдѣление и сега се запознава съ буквитѣ. Той не може да знае и да разбира толкова, колкото знаятъ и разбиратъ ученицитѣ въ гимназията и студентитѣ въ университета. Трѣбва ли да се обижда човѣкъ, че не знае и не разбира нѣкои нѣща? Щомъ не знае и не разбира, той трѣбва да се радва, че има какво да учи. Докато не се научи да пѣе добре, човѣкъ не трѣбва да излиза на сцената. Излѣзе ли на сцената неподготвенъ, ще го освиркатъ и ще му дадатъ урокъ, втори пѫть да не се подиграва съ тѣхъ. Да се обижда, или да не се обижда човѣкъ, зависи отъ това, какъ той гледа на нѣщата. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да привежда всички явления въ физическия свѣтъ, както и тия въ живота, къмь акустика на своето съзнание. Художникъ ли е човѣкъ, или поетъ, музикантъ, ученъ, той трѣбва да свежда всичко къмъ акустика. Постигне ли това нѣщо, той е дошълъ до възкресението, което води къмъ новия животъ. Това не може да се постигне изведнъжъ. Кой дето е стигналъ, оттамъ ще започне и ще върви напредъ. Старото ще остава назадъ, а къмъ новото ще се стреми. Казано е въ Писанието: „Старото небе и старата земя ще преминатъ; ново небе и нова земя ще се създадатъ“. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови знания нови разбирания. Между старото и новото нѣма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля отъ сцената, да дойде новото и да заеме неговото мѣсто. Всички актьори, които сѫ опредѣлени за новата сцена, ще дойдатъ да свършатъ своята работа. Новото, което сега иде представя златото, носитель на живота. Който се откаже отъ новото, той ще фалира. Ако не се откаже, той ще придобие животъ и ще го има изобилно. За да използува правилно този животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, свободенъ, да има свѣтлина въ ума си. Това значи, да има човѣкъ акустика на съзнанието си. За да придобие акустика на съзнанието си, човѣкъ трѣбва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ, по които тѣзи процеси се извършватъ. Когато възприема свѣтлина, човѣкъ трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгьлъ да я приема. Когато мине презъ редъ мѫчнотии, противоречия и страдания, човѣкъ дохожда най-после до правата мисъль, която го поставя въ посоката на неговото движение. При това положение, противоречията на човѣка ще се намалятъ и между енергиитѣ отъ двата върха въ него ще става правилна обмѣна. Това значи „раждане на новата култура“ — култура на новия животъ. Кажете сега, кой въпросъ е най-важенъ по отношение акустиката на съзнанието. Единъ ще каже, че еди-кой си въпросъ е важенъ. Другъ ще изтъкне съвсемъ особенъ въпросъ. Това зависи отъ разбиранията на човѣка. Споредъ мене, всички пасажи въ музиката, въ поезията сѫ еднакво важни. Различието седи само въ мѣстата, на които Сѫ поставени. Въ една музикална пиеса всички тонове сѫ еднакво важни, само че едни отъ тѣхъ сѫ поставени на първо мѣсто, вследствие на което изпъкватъ повече отъ другитѣ. Махнете ли нѣкой отъ тоноветѣ, които считате маловажни, веднага ще се образува единъ дисонансъ. Отъ различното съчетаване на тоноветѣ се образува или хармония, или мелодия. Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията — дълбочина. Съзнанието се нуждае едновременно и отъ хармония, и отъ мелодия. Когато човѣкъ има акустика на съзнанието си, хармонията и мелодията въ него се сливатъ въ едно цѣло. При такова съзнание, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка сѫ необикновени, изпълнени съ хармония и мелодия. Сега, като ученици, предъ васъ се разкрива една велика задача, отъ правилното разрешаване на която зависи вашето велико бѫдеще. За решаване на тази задача вие разполагате съ грамаденъ капиталъ — вашата фирма. Турете въ действие този капиталъ! Задачата на всѣкиго е различна: на ученика отъ отдѣленията е дадена задача да свърши отдѣленията и да влѣзе въ прогимназията; тоя отъ прогимназията трѣбва да мине въ гимназията; който е свършилъ гимназия, той трѣбва да свърши университетъ. На нѣкой сѫ дадени задачи да станатъ учени, богати, поети, музиканти, художници и т. н. Какво се иска отъ васъ въ дадения моментъ? Да давате даромъ. Това, което даромъ сте взели, даромъ давайте. Това, което съ пари сте взели, съ пари давайте. Има нѣща, които не могатъ да се даватъ даромъ. По какъвто и да е начинъ, но човѣкъ всѣкога трѣбва да плаща за онова, което му се дава. Запримѣръ, интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пѣе или свири, е особенъ начинъ на плащане. Когато ученикътъ е доволенъ отъ учителя си, последниятъ се вдъхновява и възнаграждава за своята работа. Каквото човѣкъ даде, въ края на краищата то пакъ ще се върне при него. Обаче, когато дава, човѣкъ трѣбва да знае посоката на своето движение, както и състоянието, въ което възприемательтъ се намира. Ако човѣкътъ, къмъ когото сте изпратили мисъльта си, не е билъ акустично разположенъ, мисъльта ви ще се върне къмъ васъ, но като дисхармонична. Срещнете ли човѣкъ, който иска да ви прочете или изсвири нѣкое свое произведение, не го отблъсвайте, изслушайте го внимателно. Пъкъ и той отъ своя страна трѣбва да бѫде внимателенъ. Като пожелае да ви прочете нѣщо, но вие не се заинтересувате, нека се откаже отъ намѣрението си. Четете, пѣйте, свирете на хората само тогава, когато видите, че въ тѣхъ естествено се явява нѣкакъвъ интересъ къмъ васъ. Щомъ сте заинтересувани отъ него, той ще ви чете, а вие ще пишете, ще си вадите бележки. Дойде ли на ума ви нѣкаква свѣтла мисъль, вземете бележника си и я запишете. Това е предсказанието на циганката, която гледа на яйце и на охлювъ. Вѣрно е казала тя. Щомъ циганката си замине, работитѣ ви постепенно ще почнатъ да се нареждатъ. Тази циганка представя отъ една страна вѣрата въ човѣка, а отъ друга — науката. Днесъ нито вѣрата се зачита отъ всички хора, нито науката. И тъй, когато циганката дойде при васъ, приемете я. Тя е скромно облѣчена. Ако я приемете, тя ще отвори дисагитѣ си, ще извади охлюва и яйцето и ще почне да гадае. Това сѫ нейнитѣ пособия, съ които работи. Който не вѣрва въ циганката, т. е. въ науката, ще каже, че това сѫ измислени теории, които нѣматъ практическо приложение. — Не, добре гадае циганката. Слушайте, какво ви казва. Съ циганката е лошо, скѫпо плащате за гаданието и, но безъ циганката е още по-лошо. Съ науката е лошо за нѣкой, но безъ науката е два пѫти по-лошо. Изучавайте онова, което се крие въ охлюва и яйцето, като символи, ако искате сами да си помогнете. Всѣки день внасяйте по нѣщо ново въ съзнанието си. Старото е отживѣло вече времето си. Вложете новото въ съзнанието си и вървете напредъ. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото, въ себе си. Този е начинътъ, по който можете правилно да се развивате. Сега, поставете за основа на живота си следното правило: безъ моралъ, но съ любовь; безъ моралъ, но съ свѣтлина; безъ моралъ, но съ свобода. Моралътъ е изигралъ вече своята роля. Сега започва новиятъ животъ на любовьта, на свѣтлината и на свободата. Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 26 септемврий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Ключътъ на живота" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), Пѫрво издание, София, 1937 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание РАЗУМНИ НАРЕДБИ Богъ е Любовь. Божията Любовь носи щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Божията Любовь и Божията Мѫдрость носятъ пълното щастие. Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина носять всичкото щастие. Съвременнитѣ хора се подчиняватъ на редъ наредби, външни или вѫтрешни, както и на известни свои навици. Както въ живота на хората сѫществуватъ наредби, така и въ природата. Тя заставя човѣка да се подчинява на нейнитѣ наредби. Запримѣръ, пиенето на вода, яденето на хлѣбъ, спането, това сѫ наредби отъ природата, безъ които човѣкъ не би могълъ да живѣе на земята. Правилно е човѣкъ да изпълнява наредбитѣ, които разумната природа е установила, но той трѣбва да се запита, какво е придобилъ, следъ като 60—70 години редовно е изпълнявалъ тия наредби. Като ученици на новата култура, вие трѣбва да мислите върху всичко, което правите, да ликвидирате съ старото. Защо яде човѣкъ? Вие ще кажете, че човѣкъ яде, за да придобива животъ, енергия въ себе си. За колко време задържате придобитата енергия отъ яденето? — Най-много за три—четири часа. Следъ това пакъ ядете. Тази е причината, задето човѣкъ яде по три или четири пѫти на день, а болниятъ—по-често. Яденето, пиенето на вода, спането представятъ упражнения, безъ които живиятъ човѣкъ не може. Само умрѣлиятъ не прави упражнения. Колкото човѣкъ е по-здравъ, толкова повече упражнения прави. Мисленето, чувствуването на човѣка сѫ упражнения, които природата му е опредѣлила. Мисъльта опредѣля човѣка. Безъ мисъль той не е човѣкъ. Чувствата опредѣлятъ, дали даденъ човѣкъ е благороденъ, или не. Безъ мисли и безъ чувства, вие нѣмате представа за човѣка. Като мисли и чувствува, човѣкъ се стреми опредѣлено къмъ два центъра: къмъ центъра на слънцето и къмъ центъра на земята. Понеже слънцето е по голѣмо отъ земята, то я привлича къмъ себе си. Тази е причината, поради която стремежътъ на Божественото въ човѣка е насочено къмъ слънцето. Като наблюдавате явленията въ живота и природата, вие казвате, че малкитѣ рѣкички образуватъ голѣмитѣ рѣки. Малкитѣ морета образуватъ голѣмитѣ. Това отчасти само е вѣрно. Въ действителности, обаче, не е така. Малкото не може да създаде голѣмото. Голѣмата рѣка и голѣмото море се разпръсватъ въ малки рѣки и въ малки морета. Малкитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ получени отъ голѣмитѣ. Когато голѣмото не може да се обхване изцѣло, то се раздробява на малки части, и по този начинъ става достѫпно за обикновения човѣкъ. Дойде ли една малка мисъль въ ума ви, едно малко чувство въ сърдцето ви и една малка постѫпка въ волята ви, вие трѣбва да ги приемете, да имъ дадете възможность да се проявятъ. Тѣ представятъ процесъ, който се е започналъ вече и трѣбва да се завърши. — Защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога? — За да се стреми къмъ нѣщо. Вѣрата е стремежъ. Който не се стреми къмъ Бога, той е осѫденъ на смърть. Често хората говорятъ за вѣра и за безвѣрие. Нѣкои отъ тѣхъ казватъ, че сѫ вѣрващи, а други — безвѣрници. Последнитѣ казватъ, че не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ свѣтъ, освенъ въ физическия. Въ този смисълъ, тѣ не сѫ абсолютно безвѣрници, но не вѣрватъ въ това, въ което другитѣ хора вѣрватъ. Обаче, тѣ вѣрватъ въ паритѣ, въ насилието и др. Тѣ не сѫ безвѣрници, но фанатици. Въ какви ли не кумири вѣрватъ хората! Азъ бихъ желалъ да срещна човѣкъ, който да е абсолютно свободенъ отъ заблуждения и който абсолютно да не вѣрва. Каква вѣра е тази, ако човѣкъ днесъ вѣрва въ доброто, а на другия день вече се съмнява въ него? Хората на новото учение трѣбва да иматъ характера на детето, да вѣрватъ безъ съмнение, безъ никакво колебание. Само при такава вѣра тѣ могатъ да иматъ добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша съ вода и захарь и му кажете да тури захарьта въ водата, да се разтвори, то не философствува, не се колебае, но пристѫпва направо къмъ опита. Щомъ захарьта се изгуби, детето веднага вдига чашата съ вода и пие. Следъ това то казва: Понеже захарьта е сладка, и водата е станала сладка. Дайте чаша съ вода и нѣколко бучки захарь на възрастния човѣкъ и му кажете да тури захарьта въ водата, той веднага ще започне да философствува: ще стане ли водата сладка, какви сѫ свойствата на захарьта и т. н. — Какъ трѣбва човѣкъ да вѣрва? — Като детето. Вземи захарьта, тури я въ водата и опитай вкуса на получения разтворъ. Човѣшкиятъ животъ представя верига отъ малки опити, отъ наредби, дадени отъ природата. Ако всѣки день човѣкъ не мисли, не чувствува и не действува, той ще дойде до положението на дѣдото, ще престане да вижда, да чува, докато единъ день умре и го опѣятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, да изпълнява само ония наредби, които природата е предвидила за неговото растене и усъвършенствуване. Това не значи, че той ще допуща само доброто, а ще отблъсква злото. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ ще допуща въ живота си и доброто, и злото като възможности, а той самъ, като разумно сѫщество, ще седи въ срѣдата, между доброто и злото, и ще работи. Колкото и да се пази отъ злото, човѣкъ все ще се намира подъ негово влияние, както и подъ влиянието на доброто. Обаче, за да не изпитва разрушителното влияние на злото, човѣкъ не трѣбва да го допуща въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Вънъ отъ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки, злото не е опасно. То е сила, която може да се използува разумно. Докато развалената храна не се приеме и асимилира отъ организъма, тя не е вредна. Приеме ли се отъ организъма, тя става вредна. Такова нѣщо представя злото за ума, за сърдцето и за волята на човѣка. Лошитѣ мисли и чувства сѫ отрова за ума и за сърдцето на човѣка. Запримѣръ, нѣкой се моли на Бога да му даде пари, да забогатѣе. Щомъ не получи отговоръ на молитвата си, той се разколебава въ сѫществуването на Бога. Щомъ човѣкъ се разколебава въ сѫществуването на Първата Причина, това показва, че желанието му да забогатѣе не е било на мѣсто. Който иска пари, той трѣбва да се обърне къмъ онзи, който ги е сѣкълъ, а не къмъ Господа. Едно време, когато поискали пари отъ Христа, да плати данъкъ на държавата, Той не отиде при банкеритѣ, да търси пари отъ тѣхъ, нито при Господа, но каза на Петра: „Хвърли мрежата въ морето и ще извадишъ една риба, въ устата на която ще намѣришъ една златна монета заседнала. Извади монетата и плати за мене и за тебе. И да не е имало монета въ устата на рибата, като се продаде, пакъ ще се получатъ пари за нея. Съвременнитѣ хора продаватъ говеда, овце и агнета все за пари. Тѣ едни други се продаватъ пакъ за пари. Сега вие минавате за учени хора, но не си давате отчетъ за всичко, което преживявате. Съмнявате се — дайте си отчетъ, защо се съмнявате. Гнѣвите се —дайте си отчетъ, защо се гнѣвите. Боли ви глава, сърдце, стомахъ — трѣбва да си дадете отчетъ, защо ви боли. Не, е достатъчно само да констатирате нѣщата и да се страхувате да не умрете, но трѣбва да си давате отчетъ за всѣко нѣщо, което се случва въ живота ви. Всѣко малко бодване, всѣка болка е резултатъ на нѣкаква слаба експлозия, която става въ нервната система на човѣка. Това сѫ малки избухвания, причинени отъ електрически пълнежи, които се пукатъ като електрически бомби. Нѣкой бомби се пръскатъ нагоре, а нькои — надолу. Има мисли въ човѣка, които сѫ силно електрични, вследствие на което предизвикватъ голѣми експлозии вь нервната система. Тѣзи експлозии постепенно разрушаватъ човѣшкия организъмъ. Пазете се отъ мисли, които рушатъ нервната система. Следователно, за да бѫде здравъ въ физическо, въ умствено и въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да регулира енергиитѣ на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господъ пази и спасява човѣка. -- Веднъжъ Господъ е спасилъ човѣка, втори пѫть нѣма да го спасява. Той му е далъ всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробилъ въ себе си, самъ трѣбва да го освободи. Спасението е външно и вѫтрешно. Външно хората спасяватъ, а вѫтрешно — Богъ. Ако нѣкой не е спасенъ вѫтрешно, външно трѣбва да се спаси. Като влѣзе въ морето, човѣкъ самъ трѣбва да се пази, да не се удави. Щомъ има рѫце и крака, той ще ги движи споредъ вълнитѣ, ще държи главата си надъ водата и така ще плава. Който не знае да плава, той е осѫденъ на удавяне. Свѣтътъ е море, въ което всѣки човѣкъ трѣбва да знае да плава, да не очаква на хората да го спасяватъ. Който не знае да плава, той трѣбва да стои на брѣга, или да има спасителенъ поясъ. Знанието на човѣка да плава представя неговата вѣра. Вѣрващиятъ може да плава безъ поясъ и безъ подържката на чужди хора. Добриятъ плувецъ и въ бурното море е въ безопасность. Той прави различни движения, гурка се въ водата, изли а на повърхностьта, прави различни маневри, и въ края на краищата излиза неповреденъ. Нѣкой плувци не смѣятъ да се върнатъ въ водата. Тѣ се страхуватъ да измѣнятъ положението на главата си. Щомъ е влѣзълъ въ морето, човѣкъ ще влиза подъ водата, ще излиза надъ водата, но винаги ще пази главата си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ все ще влѣзе да живѣе въ нѣкаква система, но той трѣбва разумно да използува силитѣ на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии въ тази система. Що е права и що е крива линия? Споредъ сегашнитѣ учени, правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. А когато редъ точки се намиратъ на еднакво разстояние отъ една вътрешна, централна точка, образува се крива линия. Когато правата престане да функционира, тя се превръща въ крива. Й когато кривата престане да функционира, тя се превръща въ права. Сѫщото се отнася и до мислитѣ. Когато правата мисъль стигне до своя краенъ предѣлъ, тя се превръща въ крива линия. Кривата линия се опредѣля отъ разстоянието на точкитѣ, които я образуватъ, по отношение на вътрешната, централна точка. Ако всички точки на кривата сѫ еднакво отдалечени отъ централната, тогава и постѫпкитѣ на човѣка ще бждатъ отмѣ- рени, правилни. Обаче, ако точкитѣ не сѫ еднакво отдалечени отъ централната, имаме елипса. Тогава казваме, че въ постѫпкитѣ на даденъ човѣкъ има нѣкаква несъразмѣрность, нѣкакво отклоняване отъ нормалното положение. Когато се движи по крива линия, човѣкъ образува една система. Щомъ образува система, непременно нѣкой ще се върти около него. Ако нѣкой човѣкъ казва за себе си, че се върти около слънцето, това подразбира, че той представя земя. Тогава пъкъ луната ще се върти около него. Следователно, както планетитѣ се въртятъ една около друга, така и хората се въртятъ едни около други. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ на човѣка: около силнитѣ мисли винаги обикалятъ по слаби, и по този начинъ се образуватъ системи отъ мисли. Една отъ великитѣ задачи на човѣка е така да създаде своя мисловъ свѣтъ, че да образува единъ козмосъ, въ който мислитѣ да бѫдатъ наредени въ планомѣрни системи. Между системитѣ на външния козмосъ и тия на мисловия свѣтъ на човѣка има известно съотношение. Съ други думи казано: макрокозмосътъ съответствува на микрокозмоса. Каквото става въ външния свѣтъ, сѫщото става въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Ученитѣ сѫ опитали тия нѣща, но и обикновениятъ човѣкъ може да ги провѣри. За да се домогне до истината, човѣкъ трѣбва да намѣри съответствието между външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си. Като върви правилно въ своя пѫть, човѣкъ ще разбере и приложи Божиитѣ закони, както сѫ ги разбирали и прилагали всички наши братя, които сѫ завършили своето развитие. Какво представя човѣкъ въ развитието си? Той представя десетия крѫгъ на Битието. Значи, въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ образува крѫгъ, вѫтрешно движение по отношение на дадена система. Той още не живѣе изцѣло въ този крѫгъ, но нѣкога все ще живѣе. Засега му предстои грамадна работа. Като не могатъ още да проникнатъ въ висшитѣ сфери на мисловия свѣтъ, хората се занимаватъ съ дребнавости. Нѣкой искатъ по-скоро да умратъ, да отидатъ между ангелитѣ, да видятъ, какъ живѣятъ. И да отидатъ между ангелитѣ, пакъ нищо нѣма да научатъ. Тѣ могатъ да видятъ само външната дреха на ангелитѣ, както детето иска да види офицеръ, облѣченъ въ парадни дрехи. Тѣ виждатъ, че нѣкой ангелъ прави опити, създава свѣтове, но като не сѫ учени, нищо нѣма да разбератъ. Тѣ виждатъ, че ангелитѣ пишатъ нѣщо, правятъ нѣкакви изчисления, но не разбиратъ, какво означаватъ тия изчисления. И ученикътъ вижда своята тетрадка по български езикъ, нашарена съ червено мастило, но всичко не разбира. Въ процеса на ученето си, ученикътъ все още прави погрѣшки. Той ще грѣши, а учительтъ му ще корегира. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, допуща грѣшки. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакви погрѣшки, никакви дефекти не се допущатъ. Пише ли нѣкой човѣкъ писмо, той трѣбва да внимава, да не допусне нито една погрѣшка. Тамъ правописътъ е строго опредѣленъ и не се измѣня, вследствие на което всѣка буква отива на своето мѣсто. Божествениятъ езикъ е сложенъ, състои се отъ много думи, затова има ангели, които и досега още не сѫ го научили. Красивъ е Божествениятъ езикъ! Всички хора се стремятъ къмъ Божествения езикъ, защото с красивъ. Момата иска да бѫде красива по практически съображения. Ако е красива, тя има по-голѣма вѣроятность да се ожени безъ зестра. Щомъ е красива, тя има по-голѣма възможность да се ожени за богатъ, за ученъ мѫжъ. Момъкътъ иска да бѫде интелигентенъ, по-добре да нареди живота си. Значи, на физическия свѣтъ красотата и интелигентностьта се използуватъ за користолюбиви цели. Въ Божествения свѣтъ тѣ иматъ съвършено друго предназначение. На физическия свѣтъ всѣки гледа да се докосне до красивата дреха на човѣка, да я пипне, да опита качествата и, вследствие на което тя лесно се цапа. Въ Божествения свѣтъ красивата дреха се гледа отдалечъ, съ благоговѣние. На физическия свѣтъ всѣки иска да се докосне до ума на интелигентния човѣкъ. Щомъ се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. Въ Божествения Свѣтъ се отнасятъ особено предпазливо къмъ интелигентностьта на човѣка. Като ученици, които сте слѣзли на земята, отъ васъ се изисква голѣмо смирение, да не се бъркате въ работитѣ на своитѣ ближни, да не се осѫждате. Че нѣкой не мисли право—това не е ваша работа. - Еди- кой си не постѫпва право. — И това не е ваша работа. Щомъ осѫдите нѣкого, вие веднага се свързвате съ неговата отрицателна чърта. Който се осмѣли да осѫди нѣкого въ духовния свѣтъ, той веднага се нагърбва да поеме половината отъ неговия недостатъкъ и да плати за него, като за свой дългъ. Минешъ ли покрай нѣкой човѣкъ, който носи голѣмъ товаръ и го осѫдишъ, ти веднага се задължавашъ да поемешъ половината отъ товара му. Ако минешъ покрай нѣкой човѣкъ, който носи малъкъ товаръ, ти трѣбва да му дадешъ половината отъ своя товаръ. Значи, отъ голѣмия товаръ ще взимате половината, а на малкия товаръ ще придавате половината отъ своя. Отъ натоварената кола ще вземешъ половината багажъ, а на празната кола ще прибавишъ половината отъ своя товаръ. Такива сѫ отношенията между разумнитѣ сѫщества. И тъй, когато хората казватъ, че животътъ е тежъкъ, това подразбира, че тѣ сѫ претоварили колитѣ си и не могатъ свободно да се движатъ. И при това положение тѣ ламтятъ за кѫщи, за пари, за богатства. Това е неразбиране на живота. Богатиятъ е натоварилъ кѫщата си на кола тегли я и пъшка — стръменъ е неговиятъ пѫть. Бедниятъ върви леко, безъ никакви мѫчнотии. Той се качва бързо, безъ запъхтяване. Като стигне на върха, той има и кѫщи, и пари, и каси. Ако богатиятъ е оставилъ кѫщата и паритѣ си долу, той не може да се връща да ги носи нагоре. Всички хора се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисълътъ на живота се заключава въ служенето. Да служи на Бога, това е главната задача, която човѣкъ трѣбва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичкитѣ му работи ще се наредятъ. Когато човѣкъ реши да служи на Бога, сърдцето му се изпълва съ радость, умътъ му — съ свѣтлина, а волята му— съ активность. Истински човѣкъ е този, който мисли за Бога. Престане ли да се изпълва отъ тази мисъль, той не може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи на Бога. Престане ли да служи, той вече не е ангелъ. Следователно, човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по това, че мисли. Престане ли да мисли, той се превръща въ животно. Ангелътъ се отличава отъ човѣка по това, че служи. Престане ли да служи, той се превръща въ човѣкъ. Като човѣци, вие не трѣбва да губите човѣшкото въ себе си — мисъльта. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ положението, въ което се намиратъ. Тѣ се стремятъ къмъ нѣщо по-високо. По-високо положение отъ това, въ което човѣкъ се намира, е положението на ангела. Значи, човѣкъ иска да стане ангелъ, да служи на Бога. Докато дойде до ангелското състояние, той трѣбва да постави мисъльта си за основа на своя животъ. Ако не може да мисли, човѣкъ никога нѣма да стане ангелъ. По-долу може да слѣзе, но по-горе не може да се качи. Мисъльта води човѣка къмъ служене. Може да служи само онзи човѣкъ, който живѣе въ пълна хармония съ себе си. Ангелскиятъ свѣтъ е свѣтъ на хармония. Казватъ, че ангелитѣ живѣятъ на небето. Значи, небето е мѣсто на хармония. Погледнете ли къмъ небето, осѣяно съ безброй свѣтове, слънца и звезди, вие чувствувате хармонията между тѣхъ. Тѣ представятъ възвишени, разумни сѫщества. Като гледамъ кѫщитѣ, азъ зная, че тѣ не сѫ разумни, но въ кѫщитѣ живѣятъ разумни сѫщества. Кѫщата е построена отъ разумни сѫщества, но и въ нея живѣятъ такива. Колкото по-красива е кѫщата, толкова по-разумни сѫщества живѣятъ въ нея. На сѫщото основание, всѣка звезда е жилище на разумни сѫщества, които изпращатъ своитѣ свѣтли мисли по цѣлия свѣтъ. За тѣхъ земята представя предметно учение. Понеже разумнитѣ сѫщества влизатъ въ системи, създадени отъ Първата Причина, затова тѣ мислятъ за всичко, за което и Тя мисли. Нѣкои хора гледатъ ограничено на живота и казватъ, че не искатъ да се интересуватъ отъ звездитѣ, но се интересуватъ само за себе си. — Не, синътъ трѣбва да се интересува отъ живота на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, на господаря си, на приятеля си и т. н. Изобщо, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ живота на ония, които влизатъ въ неговата система. Като ученици, пазете се отъ ограничения. Човѣкъ самъ се ограничава, външно или вѫтрешно. Той казва: Това не трѣбва да правя, онова не трѣбва да правя. День следъ день той се ограничава, свързва се съ известни постановления и наредби, докато се види напълно заробенъ. Нѣма защо да се обвързвате. Вие знаете вече старитѣ наредби, опитали сте резултатитѣ на досегашнитѣ си навици. Време е да се освободите отъ старото. Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувствуването, волевитѣ действия сѫ все стари наредби, но не може да ги напуснете. Не можете да ги напуснете и не трѣбва да ги напуснете, но нѣщо ново трѣбва да внесете въ тѣхъ: яжъ по новъ начинъ, пий по новъ начинъ, дишай по новъ начинъ, мисли, чувствувай и работи по новъ начинъ. Човѣшкиятъ животъ е изтъканъ отъ наредби, но тѣ трѣбва всѣки день да се обновяватъ. Чиновникъ ли си, изпълнявай службата си по новъ начинъ. Ученикъ ли си, учи по новъ начинъ. Каквато работа и да предприемешъ, работи въ духа на новото. Работата е разумно нѣщо, тя внася радость и веселие въ живота на човѣка. Тя го прави щастливъ. Бездействието го прави нещастенъ. Като ученици, вие всѣки день трѣбва да решавате по една малка задача. За решаване на задачитѣ ви сѫ дадени редъ условия, които разумно трѣбва да използувате. Ще дойде нѣкой при мене да му кажа, какъвъ ще бѫде краятъ на живота му. Той иска да знае истината по този въпросъ, за да разбере, има ли смисълъ да работи, да прави усилия. Щомъ иска да му кажа истината, ето каква е тя: краятъ на живота ви ще се ознаменова съ това, че ще умрете гладни. Такъвъ ще бѫде и вашиятъ край, такъвъ ще бѫде краятъ и на царя, и на банкера, и на последния сиромахъ. Всички хора ще заминатъ отъ този за онзи свѣтъ гладни и жадни. — Какво ще стане съ детето, което току що се ражда? — Ще живѣе. Новороденото дете подразбира начало на живота. Който се ражда, той туря начало на своя животъ. Началото подразбира истината. Който започва, т. е. туря начало на живота си, той ще живѣе. Който туря край, т. е. свършва съ живота, той умира. Докато момата храни въ ума си мисъль за женене, тя живѣе. Щомъ престане да живѣе съ тази мисъль, тя умира. Докато се учи, ученикътъ живѣе. Щомъ престане да учи, той умира. Това е законъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да се учи, да придобива знания. Какво представя знанието? — Знанието е стремежъ на душата къмъ нѣщо. Земята се стреми къмъ слънцето. Момата се стреми къмъ момъка, а момъкътъ — къмъ момата. Значи, като се стреми къмъ слънцето, земята може да се уподоби на мома която се стреми къмъ момъка. Колкото момата може да владѣе момъка, толкова и земята може да владѣе слънцето. По отношение на слънцето, земята е бебе. Слънцето е милионъ и половина пъти по-голѣмо отъ земята. Изобщо, никой никого не може да владѣе: нито земята може да владѣе слънцето, нито момата — момъка, или момъкътъ — момата. Когато говоримъ за любовьта на хората, ние имаме предъ видъ тѣхнитѣ вътрешни отношения — отношения на души. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя дава животъ. Който не може да даде животъ, той не обича. Христосъ казва: „Азъ за това дойдохъ, да имъ дамъ животъ, и да го иматъ преизобилно“. Тъй щото, говори ли ви нѣкой за любовь, а не ви дава животъ, ще знаете, че той не говори истината. Който има любовь въ себе си, той дава животъ на другитѣ и самъ не умира. Слънцето всѣки день изпраща животъ на земята. Значи, земята живѣе, благодарение на живота, който слънцето и изпраща. Слънцето свѣти, благодарение на любовьта, която земята има къмъ него. Ако земята не го обичаше, слънцето щѣше да потъмнѣе. Съ други думи казано: Който вѣрви въ Бога и Го люби, той свѣти. Усъмни ли се въ Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява. Единъ е Господъ, въ Когото трѣбва да вѣрваме и на Когото трѣбва да служиме. На Него се подчиняватъ и доброто, и злото. Какво нѣщо е доброто и какво—злото? Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ е дошълъ до положение да познава доброто и злото. Отъ времето на Адама още, човѣкъ направи първия опитъ за познаване на доброто и на злото. Този опитъ водѣше човѣка въ низходяща посока. Сега човѣкъ постепенно се издига, върви въ възходяща посока. Той прави втория си опитъ, но не за познаване на доброто и на злото. Вториятъ опитъ на човѣка е за познаване на самия животъ, който ще го застави да обича живота. Казано е, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ живота.— Той трѣбва да се отрече отъ временния животъ, а да разбере и обикне вѣчния животъ, носитель на Божествената Любовь. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Да познаемъ Бога, да познаемъ любовьта, това е една отъ великитѣ задачи на човѣшкия животъ. Нѣкой казва, че иска да бѫде абсолютно свободенъ, съ нищо да не се занимава. — Не, човѣкъ не може да бѫде абсолютно свободенъ, все ще се занимава съ нѣщо. Той не може да се откаже отъ старите наредби, но поне правилно да ги изпълнява: правилно да мисли, да чувствува, да действува; правилно да яде, да пие, да диша. Всѣка наредба има смисълъ дотолкова, доколкото може да се възобнови, да се изпълни по новъ начинъ. Наредбитѣ, наставленията, по които рибитѣ живѣятъ, не се отнасятъ нито за птицитѣ, нито за млѣкопитаещитѣ, нито за хората. Сегашниятъ човѣкъ се намира въ преходно състояние. Той върви къмъ новъ свѣтъ, за който се изискватъ нови наредби. И слънчевата система днесъ не е сѫщата, каквато е била преди хиляди години. Ще дойде день, когато слънчевата система ще се намира подъ влиянието на друга система, която коренно ще измѣни живота на земята — въ положителенъ смисълъ. При новитѣ условия на живота злото съвършено ще изчезне. Гнѣвъ, обида, огорчение нѣма да сѫществуватъ. Какъ ще се гнѣвите на онзи, когото обичате? Какъ ще се гнѣвите на огъня, на водата, на хлѣба, на въздуха, на свѣтлината? Човѣкъ не може да се гнѣви на това, отъ което има нужда. Човѣкъ може да се сърди само на това, което не му е необходимо. Хората се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Тѣ не успѣватъ, защото се стремятъ къмъ голѣми работи, къмъ велики постижения. Стане ли въпросъ да извършатъ нѣкоя малка работа, тѣ я избѣгватъ. Запримѣръ правили ли сте опитъ, да видите, съ колко хапки хлѣбъ се изхранвате на обѣдъ? Направете този опитъ за една седмица, да видите, когато ядете съ голѣмъ апетитъ, или когато ядете безъ апетитъ, колко хапки хлѣбъ ще употрѣбите. Добре е човѣкъ да прави такива изчисления, да знае, срѣдно по-колко хапки хлѣбъ употрѣбява на обѣдъ. Ще кажете, че това е дребна работа.—Може да е дребна работа, но отъ нея зависи успѣха на човѣка. Ако въ време на война генералътъ преяжда, той ще изгуби сражението. Ако търговецътъ преяжда, ще изгуби капитала си. Ако ученикътъ преяжда, не може правилно да решава задачитѣ си. Изобщо, когато умътъ или сърдцето на човѣка е заето съ нѣкаква работа, той яде малко или никакъ. Първо свършва работата си, а после яде. Когато вѣрващиятъ, религиозниятъ иска да се моли на Бога, той нищо не яде. При такива случаи стомахътъ на човѣка трѣбва да бѫде празенъ, за да могатъ умътъ и сърдцето да възприематъ правилно. Казано е въ Писанието: „Търсете първо Царството Божие, и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици, вие трѣбва да търсите първо истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде. Що е свобода? Свободата представя разумно отношение между всички души. Разумнитѣ отношения между душитѣ не предизвикватъ никакви стълкновения, никакви противоречия. Тѣ иматъ удобрението на всички напреднали, възвишени сѫщества. Разумностьта подразбира правилни отношения къмъ хората и къмъ ангелитѣ. Дойде ли ви на умъ нѣкоя малка мисъль, приложете я. Тя иде отъ нѣкой ангелъ. Давайте пѫть на малкитѣ мисли и чувства въ себе си. Тѣ сѫ Божествени. Тѣ идатъ отъ нѣкое възвишено сѫщество, отъ нѣкой ангелъ. Запримѣръ, отивате на работа, но въ това време дохожда въ ума ви мисъльта да се спрете малко предъ едно бедно момиченце, да му кажете нѣколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: Работа имамъ сега, нѣмамъ време да се отклонявамъ отъ пѫтя си. Не искамъ нито да дамъ нѣщо отъ себе си, нито да взема. Постѫпите ли по този начинъ, вие сте отблъснали една Божествена мисъль. Който нито дава, нито взима, той е умрѣлъ човѣкъ, той е мораленъ инвалидъ. Човѣкъ трѣбва да дава толкова, колкото взима. Ако малко взима, малко ще дава; ако много взима, много ще дава. Богъ ни е далъ изобилно животъ, изобилно мисъл и чувства. Той ни е далъ всичко въ изобилие. Следователно, давайте отъ изобилието, въ което живѣете. Не давате ли отъ изобилието на живота, отъ изобилието на своитѣ мисли и чувства, вие вършите престѫпление. Дайте пѫть на Божия Духъ въ васъ! Които не се подчинява на този законъ, той ще се върне назадъ въ развитието си. Това е философия, която се отнася до ученитѣ хора, до пробуденитѣ души, до роденитѣ отъ Бога. Онѣзи, които не сѫ родени още, които не сѫ пробудени, нека спятъ. На тѣхъ не е дадено още да чуятъ и да разбератъ истината. Тъй щото, искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си, да имате съдействието на разумнитѣ сѫщества, обичайте истината. Този е правиятъ пѫть, по който можете да получите отговоръ на вашитѣ желания. Не вървите ли въ този пѫть, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри. При тора положение, ти ще страдашъ, ще боледувашъ, ще гладувашъ, ще изгубишъ близкитѣ си и т. н. — Защо? — Защото не си обичалъ истината, противодействувалъ си на разумното въ свѣта и т. н. Когато човѣкъ не изпълнява великитѣ закони на Битието и се отклонява отъ правия пѫть, лесно може да се предскаже, какво ще му се случи. Който разбира това, той може да бѫде добъръ астрологъ. Когато Богъ работи въ свѣта, хората трѣбва да Му се подчиняватъ. Не се ли подчиняватъ, тѣ ще носятъ тежкитѣ последствия на своето непослушание. Христосъ казва: „Ако дѣсното ти око те съблазнява, извади го навънъ. Ако дѣсната ти рѫка те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли настрана“. Този стихъ се отнася до глупавитѣ хора, които не изпълняватъ волята Божия. Очитѣ на разумния човѣкъ, обаче, гледатъ едновременно на една и съща страна. Следователно, нѣма защо да вади едното отъ тѣхъ. Ръцетѣ на разумния човѣкъ работятъ съобразно волята Божия. Следователно, нѣма защо да отсича едната отъ тѣхъ. Обаче, глупавиятъ, който гледа съ едното си око тамъ, дето не трѣбва, и пипа съ едната си ръка на забранени мѣста, по-добре е да влѣзе въ живота съ едно око и съ една ръка, отколкото да върши престъпления. Но какъвъ ще бъде твоятъ животъ, ако влѣзешъ въ него съ едно око и съ една ръка? — Не, човѣкъ може да живѣе така, че да не се съблазнява. Той трѣбва да влѣзе въ живота съ две очи, съ две уши, съ две ръце и съ два крака. Първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да имате непреодолима любовь къмъ истината. Съзнанието ви трѣбва да бѫде толкова будно, че нищо въ свѣта да не ви изкушава. Мислитѣ, чувствата, действията ви трѣбва да бъдатъ безпогрѣшни. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага трѣбва да я корегирате. Не можете ли сами да я изправите, обърнете се къмъ учителя си. Запри- мѣръ, пишете буквата А, но сте я написали неправилно. Учительтъ ви ще напише същата буква и, като имате красивъ образецъ за нея, вие ще можете да изправите погрѣшката си. Човѣкъ трѣбва да се упражнява, да изработи красивъ почеркъ. По почерка се сѫди за характера на човѣка. Колкото по-красивъ и правиленъ е почеркътъ, толкова човѣкъ е по-благороденъ. Значи, характерътъ на човѣка се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумниятъ свѣтъ пъкъ опредѣля отношенията си къмъ човѣка споредъ неговия вѫтрешенъ животъ. Щомъ човѣкъ измѣни, въ смисълъ подобри своя вѫтрешенъ животъ, и разумниятъ свѣтъ подобрява отношенията си къмъ него. Това е законъ на съответствие, който сѫществува навсѣкѫде въ природата. Като влѣзе въ затворъ, човѣкъ се облича въ халатъ. Щомъ излѣзе отъ затвора, той съблича халата и облича хубави, нови дрехи. И тъй, щомъ сте дошли на земята, трѣбва да разберете, въ какво седи смисъла и красотата на живота. Човѣкъ е дошълъ на земята за две нѣща: да се научи право да мисли — да се опредѣли като човѣкъ, и да служи съ любовь на Бога — да се опредѣли като ангелъ, т. е. като човѣкъ, който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си. Желая ви да мислите право и да служите на Бога съ любовь. Радвайте се и за едното, и за другото. Божията Любовь носи пълния животъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 19 септемврий, 1928 г. София.— Изгрѣвъ
×
×
  • Създай нов...