Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Общ Окултен Клас'.

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Динамическа сила на мисъльта Размишление. Какво може да направи човѣкъ, ако живѣе въ влажна кѫща, и кибритътъ му постоянно овлажнява? На такъвъ кибритъ не може да се разчита. Колкото пѫти се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпросъ лесно се решава теоретически, но какъ ще се реши на практика? Теоретикътъ ще каже, че къмъ смѣсьта, отъ която правятъ кибрита, трѣбва да прибавятъ такова вещество, което никога да не овлажнява, или пъкъ кибритътъ да се направи отъ такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много отъ тия идеи не могатъ да се реализиратъ, защото сѫ направени отъ такава материя, която овлажнява. Както влажниятъ кибритъ не ползува човѣка, така и влажнитѣ идеи не допринасятъ никаква полза. Какво ще прави човѣкъ въ студена стая съ влаженъ кибритъ? Той има дърва, вѫглища, но кибритъ нѣма. За да се стопли, той трѣбва да произведе топлина по изкуственъ начинъ. Той ще се движи изъ стаята, ще търка рѫцетѣ си една въ друга, докато произведе малко топлина. Така той ще се спаси отъ студа. И тъй, както отдѣлниятъ човѣкъ търси начинъ да се спаси отъ студъ, отъ гладъ, така и цѣлото човѣчество днесъ решава ония въпроси, които го затрудняватъ. Защо днесъ, именно, ги решава? Защото тѣ го измѫчватъ, тѣ му създаватъ редъ препятствия. Докато е здравъ, човѣкъ не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свѣтъ. Щомъ се разболѣе, той започва да мисли, какъ да възстанови здравето си. Той мисли вече за Бога, за другия свѣтъ. Оздравѣе ли, пакъ не се интересува отъ тия нѣща. Болестьта, страданието сѫ методи, чрезъ които природата си служи, когато иска да застави човѣка да мисли. Минатъ ли страданията и болеститѣ, човѣкъ не мисли вече, не се интересува отъ никакви идеи. Това показва, че нѣкои идеи идатъ съ време и съ промѣна на условията. Тѣ се налагатъ на човѣка по необходимость. Значи, има вѣра на здравия, има вѣра и на болния; има любовь на здравия, има любовь и на болния. Любовьта на здравия е постоянна, а на болния — промѣнчива. Докато е въ болницата, болниятъ казва на лѣкаря, на прислужницитѣ: Обичамъ ви, никога нѣма да ви забравя. Щомъ оздравѣе, той ги забравя. Любовьта на болния е любовь при условия. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно минава и презъ добри, и презъ лоши условия, за да придобие нѣщо. Човѣкъ се учи при всички условия на живота. Въ него сѫществува естественъ интересъ къмъ невидимия свѣтъ, къмъ духове. Всѣки иска да види нѣкакъвъ духъ, да придобие известна представа за духовния свѣтъ. Външно духътъ прилича на въплътения човѣкъ, но той значително се отличава отъ човѣка. Духътъ минава презъ различни огньове, топи се, втвърдява се и въ края на краищата излиза неповреденъ. Влѣзе ли човѣкъ въ огъня, изгаря и не може отново да оживѣе. Много духове има, но единъ е Духътъ, който прониква цѣлата вселена. За Него нѣма скрито-покрито. Духоветѣ пъкъ се дѣлятъ на степени, по интелигентность, по разумность. Високо напредналитѣ духове носятъ на челата си по единъ свѣтълъ триѫгълникъ, който показва, че тѣ сѫ господари на природнитѣ сили. Обикновенитѣ духове, както и обикновенитѣ хора на земята, като не могатъ да бѫдатъ господари на природнитѣ сили, изучаватъ свойствата на триѫгълницитѣ, зависимостьта между ѫглитѣ и странитѣ имъ и т. н. Запримѣръ, тѣ казватъ, че сборътъ отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равенъ на два прави, на 180°, или на половинъ крѫгъ. Значи, триѫгълникътъ представя половината човѣчество. Триѫгълникътъ не може да се постави за основа на физическия свѣтъ. Много красиви нѣща могатъ да се направятъ съ триѫгълника, но и много престѫпления. Запримѣръ, съ трижгълникъ, изработенъ като копие, хората убиватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучаваге геометрията като езикъ, съ който природата си служи. Запримѣръ, чрезъ различнитѣ геометрически символи вие можете да напишете цѣло писмо, цѣла теза или лекция. Който разбира този езикъ и го преведе, той ще изкара цѣла лекция. Въ този смисълъ, всѣко семе представя съкратенъ езикъ, символъ, чрезъ който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе въ земята, да видите, колко красиво говори. Отъ него изниква стъбълце, листа, клончета. Следъ време то започва да цъвти, да вързва плодъ, който узрѣва и се предлага въ жертва на по-високостоящитѣ отъ него. Като наблюдава този последователенъ процесъ, човѣкъ се чуди, какъ е станало всичко това. Кѫде е било скрито цѣлото растение или дърво? Въ семката. На сѫщото основание, казваме, че всѣка мисъль съдържа въ себе си редъ сили, които подигатъ или понижаватъ човѣка. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да бѫде безразличенъ къмъ силитѣ, както и къмъ потицитѣ, които мислитѣ криятъ въ себе си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до думитѣ, съ които човѣкъ си служи. Всѣка дума съдържа въ себе си зародиши, сили, които подигатъ или понижаватъ човѣка. Любовьта, запримѣръ, крие въ себе си възходещи и низходещи сили. Отъ изговарянето на думата зависи, кои сили ще се проявятъ. Любовьта е мощна сила, която лѣкува всички болести. Произнасяте ли думата любовь правилно, вие можете да се лѣкувате. Запримѣръ, ако страдате отъ ревматизъмъ въ краката си, кажете дълбоко въ себе си, съ вѣра и упование въ Великото: Богъ е Любовь и въ любовьта болести не сѫществуватъ. Кажете ли тия думи два-три пѫти, болката ви ще изчезне, и вие ще се изправите на краката си здравъ, както нѣкога сте били. Кажете ли думитѣ „Богъ е Любовь“, веднага станете отъ леглото си. Не чакайте да дойде нѣкой отънъ да ви помогне. Очаквате ли външна помощь, вие разрешавате нѣщата механически. Не може ли да произнесе тия думи съ вѣра, човѣкъ остава въ леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохождатъ тия условия, той казва: Такава е волята Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е опредѣлила на нѣкой човѣкъ да легне на леглото си най-много петьдесеть минути, а той лежи цѣла година. Той самъ се е осѫдилъ на страдания. — Защо? — Защото не се е интересувалъ отъ себе си, не е погледналъ сериозно къмъ задачитѣ, които му сѫ дадени. Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ много задачи, които трѣбва правилно да решатъ. Болеститѣ, страданията, противоречията, на които човѣкъ се натъква, не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва да реши. Една задача е правилно решена, само ако може да се приложи въ живота. Не е ли приложима, тя не е правилно решена. И молитвата е една отъ задачитѣ на човѣка. Обаче, каква молитва е тази, която не получава отговоръ? Едно отъ дветѣ трѣбва да се предполага: или човѣкъ не си е послужилъ съ езика на Бога, или молитвата му не е приета. — Богъ не знае ли, че страдамъ? — Богъ знае, но ти трѣбва да намѣришъ причината на болестьта си и самъ да я премахнешъ. Отъ Бога можешъ да искашъ свѣтлина, да виждашъ причинитѣ и последствиятд на нѣщата, самъ да се изправяшъ. Но да искашъ Богъ да дойде при тебе и да махне болестьта ти моментално, това не е въ естествения редъ на нѣщата. Учительтъ свѣти на ученика да вижда ясно, а ученикътъ самъ учи. Живѣе ли съобразно великитѣ Божии закони, човѣкъ моментално постига нѣщата. Ако е гладувалъ четири-петь деня, достатъчно е само да помисли за Бога, и хлѣбътъ моментално ще дойде. Ако е боледувалъ година-две, достатъчно е да помисли за Бога, и болестьта ще го напусне. Нѣкой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати въ странство. Свърже ли се съ Бога, ще дойдатъ от нѣкѫде добри, благодетелни хора, които ще поематъ върху себе си образованието на децата му. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ „Хиляда и една нощь“. Не, това сѫ математически вѣроятности. Тия нѣща сѫ невѣроятни за съвременнитѣ хора, понеже тѣ разрешаватъ въпроситѣ съ бързината на биволска кола. Отъ човѣка зависи решаването на задачитѣ му. Запримѣръ, ако се движи съ бързината на биволска кола, той ще разреши задачитѣ и въпроситѣ си въ продължение на 250 милиона години; ако пѫтува съ тренъ, той ще ги разреши за 250 години; ако пѫтува съ бързината на свѣтлината, той ще ги разреши за осемь минути. За осемь минути ще отиде на слънцето, за осемь минути ще се върне и нѣколко минути ще прекара тамъ. Като се върне отъ слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е ималъ, каквито и най-ученитѣ философи на земята нѣматъ. Докато не сте ходили па слънцето и не сте се върнали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно, или когато разбере единъ законъ, човѣкъ се намира предъ голѣмо богатство — предъ динамическитѣ сили, които се криятъ въ този законъ. Щомъ разреши една идея въ нейната пълнота, тя веднага се реализира. Не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която нѣкога се молите за единъ боленъ, и той оздравява. Нѣкога се молите и не оздравява. — Защо? — Има нѣщо, което препятствува на молитвата. Най-малкото съмнение е въ състояние да попрѣчи на молитвата да стигне до опредѣленото мѣсто. Иска ли да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра. Най-малкото колебание се явява като препятствие въ успѣха на човѣка. Природата е отзивчива къмъ всѣка молитва, когато е отправена съ пълна вѣра къмъ Великото. Вѣрата е елементъ, който подържа горението. Безъ вѣра тѣлата не горятъ. За да се запалятъ, дървата трѣбва да бѫдатъ или много сухи, или да си послужите съ нѣкаква запалка. Често хората нѣматъ сухи дърва, нѣматъ и запалка, а въпрѣки това очакватъ огъньтъ да гори. Не, безъ вѣра животътъ не може да се подържа. Престане ли горението, и животътъ изгасва. Нѣкой се оплаква, че гори; другъ казва, че изгорѣлъ. Първиятъ гори отъ желания; вториятъ изгорѣлъ вече отъ желания. Човѣкъ трѣбва да гори безъ да изгаря. Самъ за себе си човѣкъ е свѣщь, която постоянно гори. Когато горението е правилно, пламъкътъ е свѣтълъ, безь димъ. Правилното горение се опредѣля отъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ свѣти, разбираме, че той живѣе съ красиви и възвишени мисли и чувства. Съвременнитѣ религиозни очакватъ да дойде възкресението по механически начинъ. Тѣ мислятъ, че ангелъ Господенъ ще слѣзе отъ небето, ще затрѫби надъ гробоветѣ на умрѣлитѣ, и тѣ веднага ще оживѣятъ и възкръснатъ. Това не е възкресение. Да възкръсне човѣкъ, това подразбира да се освободи отъ всички заблуждения, отъ всички противоречия и недѫзи. Дали е музикантъ, художникъ, поетъ или ученъ, свободниятъ човѣкъ работи, живѣе, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъвъ музикантъ излѣзе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото въ живота. Когато хората започнатъ да му рѫкоплѣскатъ, той не чака да свършатъ, но взима цигулката си и напуща залата. Който иска да изказва своя възторгъ, той трѣбва да тръгне подиръ него и да му рѫкоплѣска. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. — Какво да правимъ съ страданията? — Отъ страданията, както и отъ радоститѣ, ще се учите. Всѣко нѣщо, което се случва въ живота на човѣка, е предметно учение. За да се домогне до реалностьта на нѣщата, до дълбокото разбиране на живота, човѣкъ неизбѣжно минава презъ радости и страдания. Разумниятъ лесно се справя съ скърбитѣ и страданията. Неразумниятъ, обаче, вмѣсто да се справи съ страданията, той повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човѣка? Като живѣе, човѣкъ всѣки день трѣбва да прибавя по нѣщо ново къмъ своето знание, къмъ своитѣ добродетели и дарби. Печалбата не подразбира групане на капитали, но прилагане на капиталитѣ въ обръщение. Каквото печели въ физическо, въ сърдечно отношение, човѣкъ трѣбва да го вложи въ работа. Не го ли приложи, той ще създаде въ организъма си известенъ застой. Съ това се обяснява и физическата пълнота на човѣка. Тѣлото на човѣка трѣбва да бѫде добре организирано, да нѣма никакви излишъци. Мускули трѣбва да има човѣкъ, а не мазнини. Мускулитѣ предаватъ пластичность на тѣлото. Тѣлото на ангелитѣ се отличава съ голѣма пластичность и красота. Видите ли единъ ангелъ, никога нѣма да го забравите. Всѣка негова дума се запечатва въ съзнанието ви за вѣкове. Каже ли ви, че отъ васъ човѣкъ ще стане, наистина човѣкъ ще станете. За тѣзи негови думи вие сте готови да понесете всѣкакви страдания, мѫчнотии и гонения. Чрезъ думитѣ, които ангелътъ ви е казалъ, радостьта ви е посетила. Всѣка дума, която излиза отъ устата на праведнитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора, крие въ себе си велика сила. Казва Христосъ: „Истината ще ви направи свободни“. За тази свобода, именно, човѣкъ се стреми къмъ истината. Вѣрни и силни сѫ думитѣ на Христа. Следователно, каже ли ви нѣкое възвишено сѫщество, че отъ васъ човѣкъ ще излѣзе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нѣщата за далечното бѫдеще. Кажи въ себе си: Ще работя съ любовь, за да стана човѣкъ. — Кога? — Не мислете, кога ще реализирате желанието си. Още днесъ можете да станете човѣкъ. Това значи: още днесъ съмъ човѣкъ. Въ мене сѫ вложени редъ дарби и способности. Освенъ това, дадени ми сѫ и условия да развия вложеното. Сега не ми остава нищо друго, освенъ да работя, да раста и да се развивамъ. Ако противодействувате на тия условия, чрезъ съмнение, колебание, леность, вие сами се осакатявате. Не допущайте никакво съмнение въ душата си. Мнозина се запитватъ: Може ли човѣкъ да живѣе безъ съмнения? Питамъ:Трѣбва ли да се съмнявате, ако пѫтувате съ модеренъ, здравъ параходъ, направенъ по вспчки правила на техниката? Ама параходътъ се клатушкалъ. Колкото да се клатушка, капка вода нѣма да влѣзе въ парахода. Вълнитѣ ще удрятъ въ него, ще го люлѣятъ на една и на друга страна, но той ще цепи водитѣ и сигурно ще върви напредъ. — Не може ли безъ клатушкане? — И безъ клатушкане може. Ще дойде день, когато техниката ще постигне това, което днесъ й липсва, и параходътъ ще се движи съ бързината на вълнитѣ. Щомъ бързината на парахода се изравни съ бързината на вълнитѣ, всѣкакво клатушкане ще изчезне. Оттукъ правимъ следния изводъ: колкото по-бавно се движи човѣкъ, толкова повече страда. — На какво се дължи бавното движение на човѣка? — На неговата слаба вѣра, надежда и любовь. Колкото повече вѣрата, надеждата и любовьта му се усилватъ, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човѣка е силно или слабо, се познава по това, какъ той се справя съ болеститѣ си. Може ли нѣкой чрезъ мисъльта и волята си да изпѫди болестьта си навънъ, казваме, че този човѣкъ е силенъ, всички движения въ него ставатъ бързо. Болеститѣ се дължатъ на натрупване на чужди вещества въ човѣшкия организъмъ. Обаче, чрезъ мисъльта и чрезъ волята си той може да изхвърли тия вещества вънъ отъ тѣлото си и да оздравѣе. Не може ли той самъ да направи това, нека потърси съдействието на нѣколко свои приятели. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Велико и мощно нѣщо е човѣшката мисъль! Колкото по-възвишена е мисъльта на човѣка, толкова по-голѣми възможности крие въ себе си. Мисъльта е Божествениятъ свѣтъ въ човѣка. Въ Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално. Това означаватъ думитѣ: за Божественото всичко е възможно. Следователно, прилагайте мисъльта си, за да постигнете своитѣ желания. Какво ще правите съ страданията? Този въпросъ е лесно разрешимъ. Страданията не сѫ пищо друго, освенъ раница на гърба на човѣка. Щомъ сте въ Божествената кола, никаква раница нѣма да ви измѫчва. Ще се качите на колата, ще свалите раницата отъ гърба си и ще я турите настрана. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ сѫ се качили на Божествената кола, седатъ съ раницата на гърба си и страдатъ. Нѣма защо да страдатъ. Като свалятъ раницата си, страданията имъ ще изчезнатъ. Сиромашията, болеститѣ, невежеството, безвѣрието, представятъ раница на гърба на човѣка. Тѣзи раници трѣбва да се снематъ отъ гърба му, т. е. задачитѣ трѣбва да се решатъ. Всѣки самъ трѣбва да свали раницата отъ гърба си, да не чака на външна помощь. Спасението на човѣка нѣма да дойде отвънъ. Трѣбва ли, като ставате сутринь отъ сънь, да очаквате на нѣкого да измие лицето ви? Новата култура или Христовото ученне позволява да ви направять малка услуга — вода да ви донесатъ. Що се отнася до миенето, това всѣки самъ трѣбва да направи. Още по-добре е човѣкъ самъ да си донесе вода, и самъ да се измие. Често религиознитѣ хора се спиратъ върху въпроса, кой е повече напредналъ и кой — по-малко. Казватъ за нѣкоя сестра или за нѣкой братъ, че сѫ напреднали, т. е. духовно издигнати. Сѫщевременно тѣ страдатъ отъ ревмагизъмъ, или отъ друга нѣкаква болесть. Споредъ мене, онзи, който наистина е напредналъ въ духовно отношение, той не боледува. Каква духовность е тази, когато нѣкоя напреднала сестра има ревматизъмъ въ двата крака, а ненапредналата само въ единия? Не е лошо да боледува човѣкъ, но трѣбва да се знае, кой именно, боледува. Като се разболѣе, човѣкъ има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вѣра, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ, съ болеститѣ си и страданията. Той знае, кои нѣща сѫ негови и кои — наследствени. Дали нѣщата сѫ чужди или свои, човѣкъ трѣбва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, коитой той самъ трѣбва да реши. Щомъ се намѣри въ известно затруднение, човѣкъ казва: Азь не мога да реша този въпросъ, но ученитѣ, великитѣ хора ще го разрешатъ. Ученитѣ хора ще разрешатъ своитѣ задачи, но и ти ще разрешишъ своитѣ. Богатиятъ си служи съ автомобили, съ радио и съ телефонъ, по-лесно свършва работата си. Но и ти, сиромахътъ, трѣбва да направишъ всички усилия, да придобиешъ телефонъ, радио. Има задачи въ живота на човѣка, които трѣбва да се постигнатъ още сега. Човѣкъ не трѣбва да гледа лековѣрно на нѣщата, да отлага реализирането имъ за далечното бѫдеще. Вѣрвайте, че още днесъ можете да постигнете своитѣ идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешнитѣ условия. мѫчно можете да се върнете къмъ тѣхъ. Чуете ли Божия гласъ, тръгнете следъ Него още днесъ. Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, вие едновременно изгубвате и добритѣ условия. Като ученици, вие трѣбва всѣки моментъ да използувате динамическата сила на вашата мисъль, чрезь нея да влѣзете въ връзка съ силитѣ на природата. Тя е готова да дава на разумнитѣ изобилно, за да могатъ да работятъ. — Дали и Богъ е съгласенъ съ това? — Що се отнася до успѣха, до доброто, до напредъка на човѣка, Богъ всѣкога дава съгласието си. Не само днесъ, но отъ началото още Богъ е пожелалъ доброто и напредъка на човѣка и въ всички случаи му съдействува. Богъ не съизволява въ страданията и нещастията на хората. Страдатъ ли, нещастни ли сѫ, тѣ сами сѫ създали това положенне. Докато страдатъ, хората мислятъ за Бога. Престанатъ ли страданията, и тѣ преставатъ да мислятъ за Бога. Това не е никакво убеждение, никакъвъ моралъ. И като страда, и като не страда, и като здравъ и боленъ, човѣкъ трѣбва да има едно и сѫщо, неизмѣнно вѣрую. Новото учение изисква отъ човѣка работа и трудъ. Щомъ сьзнателно работи и се труди, той всѣкога ще бѫде радостенъ и веселъ. Да работи, да се труди, да люби, това сѫ редъ задачи, които човѣкъ непрестанно трѣбва да решава. Той трѣбва да върши всичко по новъ начинъ, за да има нови резултати. Върши ли всичко по старъ начинъ, и резултатитѣ ще бѫдатъ стари. Време е вече да се откажете отъ старото. Колкото по-скоро направите това, толкова по-добре за васъ. Старото не разрешава въпроситѣ. Разболѣешъ ли се, не бързай веднага да търсишъ лѣкарь. Първо ще се обърнешъ къмъ себе си, дето се крие единъ отъ най-опитнитѣ и видни лѣкари. Той ще ти даде ценни съвети, които трѣбва да изпълнишъ. Ако искашъ да се изповѣдашъ, вглъби се въ себе си. Тамъ ще намѣришъ своя добъръ изповѣдникъ. Това не значи, че трѣбва да отидете въ друга крайность, да мислите, че хората не сѫ ви нужни. Не, понеже всички хора иматъ по единъ виденъ професоръ, или проповѣдникъ въ себе си, последнитѣ ще се обединятъ въ едно общество и солидарно ще ви помагатъ. Познава ли отдѣлнитѣ хора, човѣкъ ще познава и тѣхнитѣ вѫтрешни професори и проповѣдници. Като познава хората, сѫщевременно той ги обича. Всички напреднали сѫщества образуватъ едно велико общество, членоветѣ на което взаимно си помагатъ. И тъй, човѣкъ не може да познава своя ближенъ, докато не го обича. Щомъ го обича, той е готовъ на всички услуги и жертви за него. За тази цель той трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързанъ съ Бога. Вѣрвайте въ доброто и дръжте въ ума си положителни мисли. Казано е, че трѣбва да имате вѣрата на детето. Майка и дете отиватъ на църква, да се молятъ за дъждъ. Детето казва на майка си: Мамо, вземи чадъръ. — Защо? — Дъждъ ще вали. Значи, детето вѣрва, че като се молятъ на Бога за дъждъ, молитвата имъ ще бѫде приета. Майката не вѣрва въ резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или нѣма да вали. Така гледатъ на нѣщата всички възрастни. Болниятъ се моли на Бога да му помогне да оздравѣе, а сѫщевременно си мисли: или ще оздравѣя, или не. Щомъ се обръща къмъ Бога, човѣкъ не трѣбва да философствува. Той трѣбва да държи въ себе си положителна мисъль, че молитвата му ще бѫде чута, и той ще оздравѣе. Често хората сами се спъватъ. Тѣ очакватъ помощь отвънъ, безъ да подозиратъ, че въ тѣхъ се криятъ велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане нѣкакво чудо съ нея, да дойде нѣкой отвънъ, да тури рѫцетѣ си върху главата й, и тя моментално да стане. Единъ день детето й се пъхнало подъ кревата да играе. То драснало една клечка кибритъ подъ кревата да търси нѣщо, но по невнимание чаршафътъ на леглото се запалилъ. Болната усѣтила, че нѣщо горещо лъхнало къмъ нея и отъ ужасъ, да не стане пожаръ, тя незабелязано скочила отъ леглото си и въ единъ моментъ се намѣрила на крака, но вече здрава. Отъ страха, който преживяла, станалъ особенъ обратъ въ нервната й система, вследствие на което тя оздравѣла. Тя си казала: Добре, че не изгорѣхъ. Но какво стана съ мене, не зная. Отъ момента, въ който стѫпихъ на краката си, азъ се почувствувахъ здрава. Значи, болестьта е отишла заедно съ чаршафа. Казвамъ: Природата е крайно разумна. Тя използува всички противоречия за добро. Щомъ знаете това, благодарете за всичко, което се случва въ живота ви. За онѣзи, които любятъ Бога, всичко се обръща на добро. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 6. Лекция отъ Учителя, държана на 3 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумни методи Размишление. Чете се темата: „Произходъ на непостоянството“. По какво се отличава непостоянниятъ човѣкъ? Отличителната чърта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човѣка се дължи на отсѫтствие на нѣщо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато нѣма дърва или вѫглища. Следователно, всѣка работа, която човѣкъ започва безъ желание, безъ любовь, остава незавършена. Когато желанията сѫ силни, човѣкъ свършва работата, която е започналъ. Колкото повече желанията отслабватъ, толкова повече п стремежитѣ се намаляватъ. Оттукъ можемъ да извадимъ заключение, че постоянството на човѣка се опредѣля отъ силата на неговитѣ желания. Има случаи, когато човѣкъ започва една работа съ жарь и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че нѣкой човѣкъ при излизане отъ дома си тича, ще знаете, че той нѣма да свърши на време работата си. Той ще се умори още въ началото и ще спре нѣкѫде па пѫтя. За предпочитане е, въ началото човѣкъ да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото въ началото да бърза. Видите ли човѣкъ, който се залавя съ голѣми работи, не по силитѣ му, ще знаете, че той скоро ще отстѫпи. Следователно, успѣхътъ на човѣка въ работитѣ му се опредѣля отъ силата на чувствата и на желанията му. Родениятъ музикантъ става музикантъ. Който не е роденъ за музикантъ, той скоро отстѫпва - никакъвъ музикантъ не излиза отъ него. Само разумниятъ човѣкъ е постояненъ. Когато започне една работа, той знае, защо я започналъ и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човѣкъ може да бѫде постояненъ и въ доброто, и въ злото. Щомъ желанието на лошия човѣкъ е силно, той постоянствува да го реализира и успѣва. Досега постоянството въ злото, въ глупоститѣ е било по-голѣмо, отколкото въ доброто и въ разумнитѣ работи. Днесъ, обаче, стремежътъ на човѣчеството е по-силенъ къмъ разумнитѣ работи, вследствие на което прилага постоянството си въ това направление. Упражнение. Лѣвата рѫжа напредъ, съ дланьта нагоре. Бавно издигане на дѣсната рѫка и поставяне надъ лѣвата, съ свити пръсти, като че изсипва нѣщо. Издигане на дѣсната рѫка, отваряне на пръститѣ и поставяне на мѣсто. Дветѣ рѫце изтеглени напредъ, една до друга, съ длани, обърнати къмъ лицето. Бавно отдѣляне една отъ друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение нѣколко пѫти. Следъ това свалете рѫцетѣ си. Сега, ако допрете лѣвата рѫка до тѣлото си и само отъ лакета я дигнете нагоре, съ длань сѫщо нагоре, нищо нѣма да получите. Това е пасивно движенпе. Ако съ това движение на рѫката отидете при нѣкоя чешма или изворъ, цѣлъ день можете да седите, безъ да получите нѣщо. Това движение означава: ако искашъ, дай; ако не искашъ, не давай. Изворътъ ще си тече и нищо нѣма да ви даде. Искате ли да получите нѣщо отъ него, вие трѣбва да се наведете, да проточите цѣлата си рѫка напредъ, да обърнете дланьта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете отъ извора. Това значи, да влѣзете въ контактъ съ него. Сѫщо така трѣбва да постѫпва човѣкъ и когато се моли, когато иска нѣщо отъ Бога. Свиешъ ли рѫката си и кажешъ: Господи, ако обичашъ, дай ми нѣщо! — ти нищо нѣма да получишъ. Молишъ ли се, ти трѣбва да бѫдешъ активенъ, да направишъ такова движение и съ рѫцетѣ си, и съ сърдцето си, и съ мисъльта си, да почувствува Богъ, че искашъ нѣщо, че си готовъ да приемешъ и да приложишъ. Безъ да заповѣдвате, ще искате настоятелно, съ готовность да приемете нѣщо. Ще каже нѣкой, че не е знаялъ, какъ да иска. Това значи, че не е знаялъ, какъ да постави рѫката си. Ако бѣше знаялъ, какъ да постави рѫката си, щѣше да получи нѣщо. И тъй, когато правите упражнения, знайте, че тѣ ще иматъ резултатъ само тогава, когато се вършатъ отъ съзнание, когато почиватъ на нѣкакъвъ великъ законъ, а не на внушение. Упражнения, които не почиватъ на нѣкакъвъ вѫтрешенъ законъ, които нѣматъ съдържание, даватъ лоши резултати, или пъкъ нѣматъ никакви резултати. На каквато възрасть да е, човѣкъ трѣбва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения сѫ тия, които сѫ тѣсно свързани съ мислитѣ и съ чувствата на човѣка. Нѣма ли връзка между мислитѣ, чувствата и движенията на човѣка, въ него се явява вѫтрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човѣкъ помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколѣние. Нѣма ли разумность въ движенията и въ упражненията, по-добре да не се правятъ. Мнозина се отнасятъ небрежно къмъ упражненията. Тѣ мислятъ, че и безъ упражнения може. И безъ упражнения може, но ще дойдатъ болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте въ дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измѣни. Всичко въ природата е въ движение. Следователно, и човѣкъ трѣбва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използувайте упражненията като методъ за трансформиране на лошитѣ състояния. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка е изразъ на движение. По мисъльта, по чувството и по постѫпката на човѣка може да се опредѣли посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да опредѣли движението на човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Запримѣръ, триѫгълникътъ опредѣля човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Отъ формата на триѫгълника се опредѣля самия човѣкъ. Запримѣръ, равнобедрепиятъ триѫгълникъ представя идеалистъ човѣкъ. (фиг. 1). Колкото повече ребрата на този триѫгълникъ се намаляватъ, човѣкъ става по-голѣмъ материалистъ (фиг. 2). Като се намаляватъ ребрата, най-после тѣ се сливатъ съ основата на триѫгълника и се получава права линия. Щомъ се превърне въ права линия, човѣкъ умира. Като разбере, че материализъмътъ не е истинскиятъ животъ, но движение само по права линия, той ще се върне отново въ живота, да изучи проявитѣ на Бога и на природата. Да бѫде човѣкъ материалистъ, това значи, да се учи, да ходи, да оре, да сѣе, да чете и да пише, да върти търговия и т. н. Това е все движение, но за да се движи, човѣкъ трѣбва да слиза отъ високо мѣсто. Колкото е по-високо мѣстото, отдето човѣкъ слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисъльта регулира движението. Ако скѫсява пѫтя на своитѣ мисли и чувства, човѣкъ забавя движението си. Слушате ли нѣкой да казва, че човѣкъ не трѣбва да бѫде толкова голѣмъ идеалистъ, не трѣбва да бѫде много добъръ и благороденъ, знайте, че той намалява линиитѣ на своитѣ мисли и чувства и свежда цѣлия животъ къмъ правата линия, къмъ равнина. Дойде ли до това положение, той самъ подписва своята смъртна присѫда. Наистина, дойде ли човѣкъ до правата линия, т. е. до равнината на живота, тамъ всѣко движение престава. Движението на материализъма се дължи пакъ на човѣшкитѣ мисли и чувства. Докато мисли и чувствува, човѣкъ е на добъръ пѫть. Обаче, изгуби ли мисъльта и чувствата си, той е осѫденъ на смърть. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да хармонизира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Хармонията въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се изразява геометрически въ видъ на равностраненъ триѫгълникъ. Колкото повече съзнанието на човѣка се разширява, толкова по-дълги ставатъ странитѣ на триѫгълника. Вие можете да познаете характера, мислитѣ и чувствата на човѣка и по неговия почеркъ. Съ това се занимава специално графологията. По почерка на човѣка се познава, дали е щеславенъ или гордъ, скроменъ или алченъ. Като ученици, вие трѣбва да вървите съобразно законитѣ на разумната природа. Тя не търпи никаква алчность, нито пристрастие. Тя е опредѣлила за всѣки човѣкъ известна дажба за деня, и всѣки трѣбва да се задоволи съ нея. Отдѣля ли нѣкой отъ своята дажба на други, а той остава гладенъ, природата го обвинява въ пристрастие. Има смисълъ да отдѣля човѣкъ отъ своята дажба за другитѣ, само ако тѣ нѣматъ нищо. Иматъ ли еднаква дажба, всѣки трѣбва да се задоволи съ това, което му е дадено. Човѣкъ не трѣбва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свѣтъ, но и по отношение на своитѣ мисли и чувства. Както се грижи за тѣлото си, така трѣбва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човѣкъ преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да храни еднакво и тѣлото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикантъ, задоволи първо себе си съ своята музика, а после окрѫжаващитѣ. Ако си поетъ, задоволи първо себе си, а после ближнитѣ си. И ако музикантътъ или поетътъ, чрезъ своята музика или поезия могатъ да се справятъ съ своитѣ мѫчнотии и противоречия, тѣ ще могатъ да помогнатъ и на своитѣ ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трѣбва да го опитате върху себе си. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ известно вѣрую, къмъ известни идеи, безъ да се спиратъ върху въпроса, защо имъ е това вѣрую, или защо имъ сѫ тия идеи. Има смисълъ човѣкъ да подържа известно вѣрую, но не само за нѣкакво материално благо. Едно вѣрую или една идея има смисълъ само тогава, когато може да се приложи въ всички области на човѣшкия животъ: въ материално, въ сърдечно и въ умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да подигне човѣка надъ обикновеното ниво въ живота? Какво вѣрую е това, съ което човѣкъ не може да разреши мѫчнотиитѣ и противоречията на своето сърдце? — Кое вѣрую е право? — Всѣко вѣрую, което е въ хармония съ човѣшкитѣ мисли и чувства, което не се измѣня, е право. Вѣруюто, идеитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ такива, че да предизвикватъ постояненъ растежъ въ неговия триѫгълникъ. Най-малкото изкривяване или скѫсяване на странитѣ на триѫгълника се отразява върху човѣшкото лице. По лицето на човѣка физиономистътъ чете всички чувства и мисли, били тѣ прави или криви, които минаватъ презъ неговото сърдце и неговия умъ. По бръчкитѣ на лицето сѫщо така може да се чете, какъвъ животъ е миналъ човѣкъ, какви преживявания е ималъ. Като види бръчки на лицето си, човѣкъ казва: Остарѣхъ вече. Да каже човѣкъ за себе си, че е остарѣлъ, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарѣлъ, дали е поумнѣлъ или оглупѣлъ. Можете ли да наречете уменъ човѣкъ този, който, следъ като живѣлъ десетки години на земята, казва, че душа не сѫществува, че Богъ не сѫществува, и човѣкъ трѣбва да гледа интереса си, да не се разсѣйва съ отвлѣчени въпроси. Това не е нѣкаква особена философия. Така и животнитѣ мислятъ. Всѣко животно подържа своитѣ интереси. Тогава защо сте недоволни отъ животнитѣ? Защо преследвате вълцитѣ, лисицитѣ, мечкитѣ? Оставете вълка свободно да напада овцетѣ, а лисицата — кокошкитѣ. Докато разсѫждава по този начинъ, стариятъ не е поумнѣлъ. Ние на-ричаме старъ човѣкъ онзи, който се е училъ добре въ живота, вследствие на което е поумнѣлъ. Той разбира себе си, разбира и хората. Отъ всѣко движение на човѣка, той познава, готовъ ли е за услуга, за жертва, или не е готовъ. Представете си, че отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — Отъ какво зависи това? — Отъ почесването. Който знае френология, той познава центроветѣ на главата и, споредъ почесването на човѣка, на едно или на друго мѣсто, може да каже, готовъ ли е такъвъ човѣкъ на услуги или не. Ако банкерътъ се почеше по мѣстото, дето е центърътъ на милосърдието, той е готовъ да даде пари на заемъ. Обаче, ако се почеше отзадъ на главата, той взима въ съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всѣкаква услуга. Когато човѣкъ се почесва тукъ-тамъ по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарьтъ престане да копае лозето си, това показва, че то е минало презъ копане и остава вече гроздето спокойно да зрѣе. — Азъ трѣбва да имамъ опредѣлени възгледи за живота. — Ако отъ днесъ нататъкъ започнешъ да изработвашъ нѣкакви опредѣлени възгледи за живота, ти си въ положението на листъ, който всѣки вѣтъръ може да свали отъ дървото и да го разнесе по цѣлия свѣтъ. И тъй, за да изработи човѣкъ нѣщо отъ себе си, да се опредѣли, природата го е поставила на голѣми изпитания. Много отъ изпитанията и страданията на човѣка сѫ създадени отъ разумния свѣтъ съзнателно, за да го изпитатъ. Кой създава мѫчнитѣ задачи? — Ученитѣ, разумнитѣ хора. Тѣ създаватъ редъ задачи на ученика и настояватъ да ги реши. Разумниятъ човѣкъ решава всичкитѣ си задачи правилно. За да решава задачитѣ си правилно, човѣкъ трѣбва да има право разбиране. Мнозина отъ васъ говорятъ за нови идеи, а сѫщевременно ходятъ въ старитѣ си разбирания. Мислите ли, че който не вѣрва, той ще избѣгне мѫчнотиитѣ на живота? Нито който вѣрва, нито който не вѣрва, могатъ да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ ралото, което разорава нивата. Какво ще стане съ човѣка, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарьтъ му има вѣра въ своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човѣкъ се надѣва на нея. Престане ли да се разорава, господарьтъ й я продава на други, да се освободи отъ нея. Човѣкъ живѣе, докато има мѫчнотии и страдания. Престанатъ ли мѫчнотиитѣ и страданията, престанатъ ли умътъ и сърдцето да работятъ, човѣкъ е осѫденъ на смърть. При сегашнитѣ условия на живота, невъзможно е човѣкъ да се намира въ пълно задоволяване на своитѣ нужди. На човѣка никога не се даватъ страдания и мѫчнотии извънъ неговитѣ сили. Всичко, което става въ природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човѣка, сѫ споредъ силитѣ му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човѣкъ изгубва съзнанието си. Докато човѣкъ може да издържа, страданията му сѫ въ рамкитѣ на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощь му идватъ сѫщества, по-силни отъ него. Страданията, презъ които човѣкъ минава, се подчиняватъ на специаленъ законъ: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттукъ то не се намалява изведнъжъ, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щомъ се забележи този критиченъ процесъ, ние казваме, че настѫпва освобождаване на човѣка. Нѣкои хора се стрѣскатъ даже отъ най-малкитѣ си страдания, а въпрѣки това казватъ, че сѫ вѣрващи. Каква е тази вѣра, която допуща да се стрѣскашъ отъ най-малкото страдание? Истинска вѣра е тази, чрезъ която човѣкъ може да издържа и при най-голѣми мѫчнотии и страдания. Който има вѣра, той може да мине и презъ най-страшното сражение на бойното поле и да излѣзе незасегнатъ. Богъ му е казалъ да мине презъ сражението, и той вѣрва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреденъ. Той чува Божиитѣ думи и ги изпълнява. Той има вѫтрешно убеждение, че сѫществува една сила въ свѣта, която управлява всички. При това положение той знае, че безъ волята Божия косъмъ нѣма да падне отъ главата му. Обаче, ако на своя глава човѣкъ мине презъ сражението да се покаже предъ хората, още на първата крачка ще бѫде убитъ. Следователно, всѣка работа, която човѣкъ започва въ името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си въ името Божие, още на първата крачка ще бѫде убитъ, т. е. ще се обезсърдчи и обезсили. И тъй, силата на едно вѣрую се заключава не въ това, което човѣкъ може да направи, но въ запазване на връзката си съ Първата Причина. Каквото да се случи въ живота ви, дръжте тази връзка въ ума си. Нѣкой се моли на Бога и на другия день още очаква да получи отговоръ. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гнѣви се. Защо трѣбва да се сърди? Милиони и милиарди сѫщества отправятъ молитвата си къмъ Бога. Тѣ трѣбва да чакатъ реда си. Всѣки ще получи отговоръ на своето време. — Ама защо азъ да не съмъ пръвъ? — Тамъ е въпросътъ. Никой не знае, кой ще бѫде пръвъ. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Другъ нѣкой пъкъ не се моли, подъ предлогъ, че не иска да занимава Бога съ себе си. Той не иска да занимава Бога съ себе си, а като се намѣри въ затруднение, купува си единъ лотариенъ билетъ и очаква да спечели. Въ деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нѣщо, да подобри положението си. За да спечели, човѣкъ трѣбва да има разбиране, да знае, кой билетъ е пъленъ. Вземе ли, запримѣръ, билетъ № 1565 или № 1676, той нищо нѣма да спечели. И двата. билета сѫ безплодии. Числото петь е мома Въ № 1565 има две моми, които се каратъ за единъ момъкъ. Домъ, въ който има споръ, никога не успѣва. Дветѣ моми се биятъ за момъка. Като съберете цифритѣ на числото 1565, ще получите числото 17, отъ което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синътъ, които постоянно се каратъ. Като съберете единицата и седемтѣ, ще получите осемь — последната майка. Ако можете да разложите числото осемь на съставнитѣ му части, вие ще зиаете, кой билетъ печели. Има едно вѫтрешно съчетание на числата, по които можете да познаете, кои билети печелятъ, и кои — не печелятъ. За това, обаче, се изисква не механическо, а вѫтрешно, органическо разбиране на живота. Като ученици, вие трѣбва да работите въ съгласие съ законитѣ на разумностьта. Всѣки отъ васъ трѣбва да има убеждение, да знае, че това, въ косто вѣрва, е абсолютно право, да не се съмнява въ него. Всѣки трѣбва да знае, живѣе ли споредъ законитѣ на разумностьта, или не. Човѣкъ не знае най-важнитѣ работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелитѣ и тамъ ще научи всичко онова, което на земята не е могълъ да научи. Кой човѣкъ знае, че като умре, ще отиде между ангелитѣ? Не е въпросъ да мисли, че е възможно, но той трѣбва да бѫде абсолютно убеденъ въ това, което мисли. За тази цель човѣкъ трѣбва да подигне вѣрата си, да влѣзе въ по-високъ свѣтъ. Влѣзе ли въ по-високъ свѣтъ, той нѣма да се съмнява и колебае, нѣма да преживява вѫтрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човѣкъ постоянно се оплаква, че нѣма любовь между хората, че никакво братство не сѫществува и т. н. Човѣкъ не живѣе споредъ законитѣ на любовьта и страда, защото не вѣрва въ Бога, въ себе си и въ своя ближенъ. Следователно, за да живѣе въ любовьта, човѣкъ трѣбва да съзнава, че животътъ му излиза отъ Първата Причина — основа на нѣщата. После той трѣбва да проявява живота си, който е вложенъ въ него. И най-после той съзнателно трѣбва да прилага и къмъ ближния си всичко, което е вложено въ него. Нѣма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдъръ, предвидливъ, да вижда препятствията на пѫтя си и да знае, какъ да ги премахва. Щомъ може да запази своето разположение, той е дошълъ до вѫтрешно равновесие. Съвременниятъ човѣкъ губи равновесието на живота си, защото се занимава съ задачи, които не влизатъ въ неговата програма. Запримѣръ, слушате нѣкой да пита, ще живѣе ли или ще умре. — Това не е негова работа. Щомъ пита, човѣкъ трѣбва да знае, че донѣкѫде отъ него зависи да живѣе или да умре. Той не се спира върху отговорностьта, която носи за своя животъ, но се запитва, отде дойдоха Адамъ и Ева да съгрѣшатъ и да оставятъ цѣлото човѣчество да имъ изкупва грѣха. Човѣкъ търси причината и последствията на нѣщата, безъ да разглежда своя животъ и отговорностьта, която лежи върху него. Адамъ бѣше поставенъ въ рая, между растенията и животнитѣ, на които трѣбваше да даде имена. Като минаваха животнитѣ предъ него, две по две, всѣко съ другарката си, Адамъ видѣ, че нѣма нито едно животно, съ което би могълъ да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, съ която да се разбира. Тукъ той направи първата погрѣшка. Богъ задоволи желанието му, като извади едно отъ ребрата му и направи отъ него човѣкъ — жена, която нарече Ева. Като я видѣ, Адамъ извика: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Тази е втората погрѣшка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плъть и кръвь, но Богъ му показа, колко е правъ въ мисъльта си. Единъ день, когато Ева се разхождаше въ райската градина, тя видѣ една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, отъ което имъ бѣше забранено да ядатъ. Змията проговори на Ева: Защо не ядете отъ това дърво? — Богъ ни забрани. Той каза, че въ който день ядемъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умремъ. Змията отговори: Нѣма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси отъ тия думи, веднага взе единъ плодъ и даде отъ него и на Адама. И тукъ Адамъ направи трета погрѣшка. Той измоли отъ Бога другарка, но не Го попита, какъ трѣбва да се отнася съ нея. Безъ да питатъ Господа, и двамата ядоха отъ забранения плодъ и оголѣха. Като четатъ историята на първитѣ човѣци, съвременнитѣ хора турятъ всичката вина за неуспѣхитѣ си върху тѣхъ, безъ да се замислятъ и видятъ, че и тѣ правятъ сѫщото. Днесъ и мѫжътъ, и жената се женятъ, безъ да питатъ Господа. Деца раждатъ, пакъ не питатъ Господа. Тѣ вършатъ всичко на своя глава, вследствие на което оголяватъ. Като се видятъ въ това положение, тѣ се запитватъ: Какъвъ смисълъ има животътъ? Не струва човѣкъ да се жени. — Не е тамъ въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да възстанови отношенията си къмъ Първата Причина. Каквото предприема, той трѣбва да се отнесе къмъ ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човѣка иматъ отношение къмъ неговитѣ мисли, а постѫпкитѣ му — къмъ неговитѣ чувства. Иска ли да удари нѣкого, човѣкъ трѣбва да запита чувствата си, да иска тѣхното съгласие. Значи, той трѣбва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорятъ, така да постѫпи. Всички хора на земята и до днесъ играятъ ролитѣ на Адамъ и Ева, вследствие на което свѣтътъ още не е оправенъ. Тукъ мѫжътъ сгрѣшилъ, тамъ — жената, другаде децата, и въ края па краищата едни отъ други се оплакватъ. Майката се жертвува за дъщерята, бащата — за сина, но единъ день и дъщерята, и синътъ ги изпѫждатъ отъ дома имъ. Какво възпитание, какви жертвп сѫ тѣзи, които иматъ такива резултати? — Да оженимъ децата си, да ги наредимъ. — Въ коя Божествена книга е писано, че родителитѣ трѣбва да женятъ децата си? Адамъ поиска другарка отъ Господа, но не запита, кѫде да я тури. Ако отидете въ нѣкоя банка, ще видите, че всичко е на мѣстото си: левоветѣ при левоветѣ, стотинкитѣ при стотинкитѣ, наполеонитѣ при наполеонитѣ и т. н. Хората сѫ намѣрили мѣсто на всички нѣща, но само мѫжътъ не знае кѫде да постави жена си, и жената не знае, кѫде да постави мѫжа си. Понеже жената е излѣзла отъ реброто на мѫжа, тамъ трѣбва да се постави тя. Днесъ всички хора се запитватъ, кога ще се оправи свѣтътъ. Отговорътъ е много простъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато мѫжътъ и жената придобиятъ една глава, една уста и два крака. Когато единиятъ върши нѣкаква работа, другиятъ ще седи вѫтре и оттамъ ще съветва. Единиятъ ще говори, ще ходир ще върши работата, а другиятъ ще мълчи, ще седи на едно мѣсто, вѫтре въ него, и ще съветва. Мѫжътъ и жената постепенно ще смѣнятъ ролитѣ си, но ще представятъ едно цѣло: ту жената ще бѫде отвънъ, а мѫжътъ — отвѫтре, ту мѫжътъ отвънъ, а жената отвѫтре. Това се отнася не само до мѫжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всѣкога единъ ще говори, ще се движи, а другитѣ ще бѫдатъ негови сподвижници въ мисли и въ чувства. За всѣки даденъ случай единъ човѣкъ ще бѫде на лице, а другитѣ — неговъ тилъ. Въ свѣта само Богъ мисли, само Богъ говори, само Той се движи, а хората сѫ проводници на Неговата мисъль, на Неговитѣ чувства и на Неговата воля. Щомъ съзнаятъ това и го приложатъ, хората влизатъ въ законитѣ на единство и общность. Не сѫ ли проводници на Божественото, тѣ ще живѣятъ въ разединение, разпръснато, както днесъ живѣятъ. — Ама азъ не мога да бѫда еднакво разположенъ къмъ всички хора. — Ако външно не можешъ да бѫдешъ еднакво разположенъ, стреми се поне по мисъль да постигнешъ това. Не работишъ ли съзнателно въ това направление, ти ще попаднешъ подъ закона на еволюцията, дето нѣщата се постигатъ бавно. Запримѣръ, съ мисъльта си човѣкъ може да отиде до слънцето за осемь минути, съ тренъ — за 250 г., а съ биволска кола — за десеть милиона години. Еволюция е това. Отъ човѣка зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на нѣкоя своя идея. Еволюцията е за биволитѣ, развитието — за треноветѣ, а разбирането — за свѣтлината. Който иска да икономисва времето си, съ цель да го употрѣби за нѣкаква важна работа, той ще си послужи съ бързината на свѣтлината. Желая ви отсега нататъкъ да се движите съ краката на свѣтлината. Когато крадецътъ обмисля, какъ да краде, той е бавенъ. Щомъ постигне цельта си и открадне нѣщо, той става бързъ. Когато добриятъ човѣкъ иска да помогне на боленъ, на страдащъ, той е бързъ. Когато свърши работата си, той става бавенъ. Следователно, ако въ започване на една добра работа сте бързи, а следъ свършването й — бавни, вие сте добъръ човѣкъ. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а следъ свършването й — бързи, вие сте въ положението на апашъ и крадецъ. Следователно, за доброто бѫдете въ началото бързи, а въ края — бавни. За злото бѫдете и въ началото, и въ края бавни. При злото трѣбва да мислите много, да го направите или не. Ако пъкъ направите нѣкакво зло, не бѣгайте. Бѫдете готови да понесете последствията на своитѣ постѫпки. Чуете ли нѣкѫде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете, или не. Богъ е въ васъ, ближнитѣ ви — сѫщо, посъветвайте се съ тѣхъ и веднага приемете истината. Остане ли да ходите отъ кѫща на кѫща да се съветвате съ всички хора, вие сте фалирали. Живѣете ли по стария начинъ, както досега сте живѣли, вие сте фалирали. Приемете новия животъ и вървете напредъ. Време е вече да възприемете истината, да дадете пѫть на Божественото въ себе си, за да помагате и на ближнитѣ си. Това изисква и Богъ и природата отъ човѣка. Всѣки трѣбва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближенъ, че никой да не е въ състояние да го разклати. На тази идея той трѣбва да разчита при всички случаи на своя животъ. Това е първата и прѣка задача на човѣка, а не да решава задачитѣ на цѣлото човѣчество. Ако е право хората да се занимаватъ съ задачитѣ на човѣчеството, Богъ, Който е съвършенъ, самь би решилъ тази задача. Той е далъ задачи на всѣки човѣкъ отдѣлно. Реши ли човѣкъ правилно задачитѣ си, съ това се решаватъ задачитѣ на цѣлото човѣчество. Всѣко нѣщо, което е допуснато въ свѣта, има своя велика цель. — Защо сѫ допуснати страданията въ свѣта? — Въ страданията се криятъ велики блага, които човѣкъ трѣбва да използува. Радоститѣ и страданията въ живота иматъ свое велико предназначение. Отъ човѣка се иска само едно: да се учи отъ радоститѣ и страданията. Защо сѫ допуснати, това не е негова работа. Днесъ между страданията и радоститѣ сѫществува голѣма преграда. Единъ день, когато хората разбератъ тѣхното предназначение, преградата помежду имъ ще се махне, и тѣ ще се примирятъ. И тъй, дръжте въ ума си само такива мисли и въ сърдцето си такива чувства, които минаватъ за чисти монети. Всѣка фалшива мисъль и фалшиво чувство не се приематъ. Отидете ли съ тѣхъ на пазаръ, веднага ще ги върнатъ. Ако на свѣтския пазаръ не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимиятъ, разумниятъ свѣтъ не би ги приелъ. Отидете ли съ нѣщо нечисто между разумнитѣ сѫщества, тѣ веднага ще ви върнатъ назадъ. — Ама ние вѣрваме въ Бога — Това е фалшива монета, съ която тѣ не могатъ да си служатъ. Тѣ веднага ще я върнатъ назадъ. Отъ всички се иска вѣра въ любовьта и непреодолима любовь къмъ Бога. Имате ли тази любовь, нищо въ свѣта не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие. Вѣрвайте въ любовьта къмъ Бога. Стремете се къмъ вѫтрешно самовъзпитание, като прилагате всѣки день по нѣщо ново въ живота си, което да служи за градиво на вашето свѣтло, красиво бѫдеще. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 5. Лекция отъ Учителя, държана на 25 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проявениятъ животъ Всички хора, които сѫ минали презъ училище, сѫ изучавали граматика, вследствие на което знаятъ частитѣ на речьта, тѣхното значение и служба въ изречението. Тѣ знаятъ и мѣстото на препинателнитѣ знакове. Човѣкъ знае много нѣща, но сѫществено въ знанието му е онова, което той е проявилъ, т. е. приложилъ. Природата се интересува отъ човѣка дотолкова, доколкото той се е проявилъ. Тя се интересува само отъ онова, което той е проявилъ, но не и отъ непроявеното. Възъ основа на сѫщия законъ, и ние трѣбва да се интересуваме само отъ проявенитѣ нѣща, а не отъ непроявенитѣ. Следователно, на изучаване подлежи само онова, което се е проявило, което има вече опредѣлена форма, съдържание и смисълъ. Движенията, които човѣкъ прави, представятъ проява на неговитѣ мисли и чувства. Щомъ сѫ проява на нѣщо, тѣ интересуватъ природата. Щомъ види, че нѣкой човѣкъ прави упражнения, природата веднага спира вниманието си върху него. Тя вижда, че той е живъ и му дава условия да продължи упражненията си. Който съзнателно се отказва отъ упражнения, природата го счита мъртавъ и отвръща погледа си отъ него. Тя дава на умрѣлитѣ свобода и не се интересува отъ тѣхъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който движи мисъльта и чувствата си къмъ дадена цель. Нѣкой мисли, че ако днесъ не е силенъ, утре ще прояви силата си. Не, какъвто е човѣкъ днесъ, такъвъ ще бѫде и утре. Силата е течение, което не може да се спира и отново да се проявява. Тя тече непрестанно. Като говоримъ за знанието, ние имаме предъ видъ дълбокото, вѫтрешно знание на човѣка, а не повърхностното. Срѣщате единъ князъ, запримѣръ, по нѣколко пѫти на день и забелязвате, че при всѣко излизане той е съ нови дрехи, обуща, шапка. Като го срѣщате по нѣколко пѫти на день, вие мислите, че го познавате. Какво познавате на княза? Неговата външность. Какво представя той като човѣкъ, като характеръ, нищо не знаете. Какво сте разрешили за себе си съ това знание? Нѣкой знае, че ще стане професоръ, че ще учи хората, но какво ще постигне съ това знание, нищо не може да каже. И това знание е важно, но не е сѫществено. Добре е да се облича човѣкъ, но обличането не е сѫществено въ живота. Обличането е само упражнение въ живота, но успѣхътъ на човѣка зависи отъ това упражнение дотолкова, доколкото правилно се проявява. Често хората се отказватъ отъ правене на упражнения, защото мислятъ, че не сѫ нужни. Тѣ се стремятъ къмъ велики работи и мислятъ, че великитѣ работи започватъ съ велики потици. Не, великитѣ работи започвагь съ малки потицщ Понѣкога единъ малъкъ, микроскопически потикъ служи за импулсъ на нѣщо велико. Природата започва съ малки потици. Понеже изисква отъ всички пъленъ редъ и порядъкъ, тя обръща внимание на малкитѣ величини. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за важностьта на нѣщата. Запримѣръ, вие трѣбва да знаете, кое е по-важно въ живота ви: Бога да обичате, или хората; вие да давате, или хората да ви даватъ; вие да мислите за другитѣ, или тѣ да мислятъ за васъ. Като отговаряте на тия въпроси, вие ще дойдете до правилно разрешение на нѣщата. За всѣко нѣщо има най-малко два отговора. Изберете ли истинския отговоръ на въпроса, вие сте дошли до правия пѫть, до правата мѣрка. За да се произнесе върху даденъ въпросъ, или върху известна проява, човѣкъ трѣбва да знае причината на нѣщата. Виждате, че нѣкой прави едно движение съ рѫката си, като че вика нѣкого. Съ това движение той изказва желанието си, което излиза отъ него. Значи, енергията, чрезъ която прави това движение, има посока отвѫтре навънъ. Другъ пѫть той прави движение съ рѫката си, като че пѫди нѣкого. И това движение се дължи на известна енергия. Енергията пъкъ е резултатъ на нѣкакво желание въ човѣка. Изобщо, всѣко движение е проява на енергия, която е резултатъ на вѫтрешна или външна причина. За да дойде до положител ни знания, човѣкъ трѣбва да знае вѫтрешната връзка между всички прояви. Човѣкъ трѣбва да изучава вѫтрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения животъ. Докато не разбере проявения животъ на природата, човѣкъ не може да разбере и своя животъ. Отъ правилното разбиране на нѣщата зависи и вашето правилно проявление. Нѣкои искатъ да познаятъ Бога. Тѣ могатъ да познаятъ Бога дотолкова, доколкото познаватъ Неговитѣ прояви. Щомъ познаватъ Неговитѣ прояви, и тѣхниятъ животъ ще бѫде правилно изявенъ. Не живѣе ли добре, човѣкъ не е разбралъ проявения животъ на Бога. Той все е изучавалъ нѣщо, но е изпусналъ сѫщностьта на нѣщата. Нѣкой изучава Канта, или другъ нѣкой философъ, а не се интересува отъ проявитѣ на Бога. Той знае, че въ проявитѣ си Кантъ билъ точенъ като часовникъ, а самъ не е точенъ въ своитѣ задължения. Какво се ползува отъ това знание? Добре е човѣкъ да бѫде точенъ, но той трѣбва да знае, коя е причината на точностьта. — Кога е точенъ човѣкъ? — Когато обича. Човѣкъ е точенъ по отношение на онѣзи, които обича. Къмъ онѣзи, които не обича, той не е точенъ. Това не е правилна проява. Да бѫде човѣкъ точенъ, това подразбира проява на точностьта въ всички случаи на живота, както къмъ онѣзи, които обича, така и къмъ онѣзи, които не обича. Следователно, преди да е проучилъ живота на хората, човѣкъ трѣбва да е проучилъ живата природа, като мѣрка на нѣщата. Всѣки човѣкъ е интересенъ дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животътъ на отдѣлния човѣкъ е интересенъ за самия него, но не и за другитѣ. Да се занимавате съ личнитѣ прояви на човѣка, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трѣбва ли да се занимавате съ това, кой какъ ялъ, какъ се обличалъ и събличалъ? Това не е наука. Въпрѣки това, животътъ на мнозина е редица отъ такива научни изследвания, които нѣматъ никакво приложение. Всѣки човѣкъ има свои специфични прояви, които нѣматъ нищо общо съ живота на природата. Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да спре вниманието си върху проявения животъ на природата като образецъ за всички. Като изучава този моделъ, по него човѣкъ може да пресъздаде и своя животъ. Не може ли да направи това, той нищо не е постигналъ. Ще кажете, че вѣрата на човѣка въ Бога е условие за пресъздаване на неговия животъ. Вѣра безъ образецъ нищо не струва. Като не могатъ да намѣрятъ правия пѫть на живота, хората философствуватъ върху въпроса, какъ е създаденъ свѣтътъ, какъ е създаденъ човѣкъ и т. н. Животътъ не се разрешава съ философии. Учене, работа и приложение се иска отъ човѣка. Той трѣбва да наблюдава проявения животъ на природата, да го изучава и наученото да прилага въ своя животъ, съ цель да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа. Като не разбиратъ законитѣ на проявения животъ, хората лесно се обезсърдчаватъ и казватъ: Животътъ е лошъ. Кой животъ е лошъ? Човѣшкиятъ, неразбраниятъ. Обаче, проявениятъ животъ на Бога е добъръ. Кои пѫтища сѫ лоши? Ненаправенитѣ. Направенитѣ пѫтища сѫ добри. Кои мисли сѫ лоши? Непроявенитѣ. — Защо? — Защото въ тѣхъ все има нѣщо скрито, а въ скрититѣ работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Запримѣръ, влизате въ единъ домъ и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаитѣ добре изчистени и наредени, огъньтъ запаленъ, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно съ домакинитѣ и очаквате другитѣ гости. Разговаряте се весело, приятна ви е цѣлата обстановка. — Защо? — Проявенъ е животътъ на тѣзи хора. Влѣзете ли въ домъ, дето животътъ не е проявенъ, вие веднага излизате навънъ. Казвате: Животъ нѣма въ този домъ. Отъ това гледище, всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣко общество, всѣка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя животъ по образецъ на проявения животъ на Бога. Вънъ отъ този животъ всичко е празна работа. Непроявениять човѣкъ е подобенъ на спеща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявениятъ и непроявениятъ човѣкъ рѣзко се различаватъ. Проявениятъ човѣкъ е позналъ Бога и следва Неговия пѫть. Въ който домъ влѣзе, той е внимателенъ къмъ всички, били тѣ деца, възрастни и стари. Той е готовъ на всѣкаква услуга и жертва за своя ближенъ. Ако е учитель, той има добра обхода съ ученицитѣ си: работи тихо и спокойно, безъ морализиране и наказания. Ученицитѣ го обичатъ и съ разположение го слушатъ. Ако учительтъ не знае, какъ да постѫпва съ ученицитѣ си, грѣшката е негова. Този учитель не е разбралъ проявения животъ на природата, нѣма моделъ, споредъ който да постѫпва. Като ученици, вие всѣки день трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ си, но така, че като изправите една, да не направите две нови. Това не е изправяне на погрѣшки. Изправяте ли ги по този начинъ, всички усилия отиватъ напразно. Въ процеса на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на живота и да се съобразява съ тѣхъ. Когато свърже своята мисъль съ Божията, човѣкъ никога не грѣши. Когато е въ свѣтлина, човѣкъ пакъ не грѣши. Когато въ съзнанието на човѣка е свѣтло, всички грѣшки сѫ изключени. Дето има свѣтлина, тамъ не сѫществува никакво съмнение, никаква лъжа, умраза и т. н. Проявениятъ животъ на Бога е животъ на свѣтлина. Ако сте познали този животъ, трѣбва ли да се съмнявате, да се обиждате и гнѣвите? Въ проявения животъ на природата нѣма причини, които могатъ да изкаратъ човѣка отъ релситѣ на неговото равновесие. Днесъ повечето хора мислятъ само за себе си. Отъ сутринь до вечерь човѣкъ мисли, какъ да изкара прехраната си, какъ да се облѣче. И животнитѣ мислятъ само за себе си. Човѣкъ, обаче, като мислещо сѫщество, стои по-високо отъ животнитѣ. Той има други стремежи. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да обърне погледа си и вънъ отъ себе си, да се спре върху проявения животъ на любовьта, върху проявения животъ на Бога. Безъ това той не може да направи крачка напредъ, защото нѣма да има образецъ, по който да живѣе. Животътъ на пчелата е часть отъ проявения животъ на природата. Въ това отношение човѣкъ може да вземе примѣръ отъ нея. Когато отива да събира медъ, пчелата се рѫководи вѫтрешно, кѫде да отиде и отъ кои цвѣтя да събира медъ. Като се нахрани, тя събира прашецъ и го носи въ кошера си, да се ползуватъ всички отъ него. Тя живѣе за себе си, но живѣе и за общото. Отъ време на време пчелитѣ се роятъ: старитѣ напущатъ кошера, отиватъ въ другъ, а младитѣ оставатъ въ стария кошеръ. Между хората законътъ е обратенъ: младитѣ напущатъ бащиния си домъ, а старитѣ оставатъ. Това, коего наричаме женитба, не е нищо друго, освенъ роене. Така се роятъ и душитѣ, когато слизатъ на земята. Въ единъ день слизатъ отъ невидимия свѣтъ около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсватъ по цѣлата земя. Женитба, която има за основа любовьта, не е нищо друго, освенъ проявление на Бога. И тъй, да се влюби човѣкъ, това значи, да види проявлението на Бога въ себе си и въ онзи, когото обича. Не вижда ли проявлението на Бога въ себе си и мисли, че той е, който обича, казваме, че този човѣкъ е на кривъ пѫть. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, обичате ли нѣкого, ще знаете, че Богъ се проявява чрезъ васъ. Обича ли ви нѣкой, Богъ се проявява чрезъ него. Когато не обичате нѣкого, това показва, че Богъ още не се е проявилъ въ него. Вие не можете да го обичате за неговото лично проявление. Не се занимавайте съ личния животъ на човѣка. Започне ли нѣкой да ви говори за своитѣ бѫдещи планове, не се увличайте. Че въ бѫдеще той може да стане ангелъ, това не е важно за васъ. Важно е, какво представя човѣкъ днесъ и какво може въ този моментъ да направи. Човѣкъ, въ когото Божественото живѣе, може да направи това, което и ученитѣ не могатъ да направятъ. Той носи въ себе си животворно електричество и магнетизъмъ, съ които може да прави чудеса. Достатъчно е този човѣкъ да се приближи само до леглото на болния, за да може последниятъ да стане отъ леглото си и да оздравѣе. Какъ е станало това, и той не знае. Всѣки човѣкъ, въ когото Божественото живѣе, счита, че е естествено хората да бѫдатъ здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важно е, че Божественитѣ прояви на човѣка се дължатъ на проявлението на Бога въ него. Божествениятъ човѣкъ знае, че благото на едного е благо за всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Всѣки човѣкъ е изворъ, който постоянно блика — отъ него зависи да дава, или да не дава на хората отъ своята вода. Ако не дава, това показва, че кранътъ на неговия изворъ е заключенъ. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърдцето, че го боли глава. Много просто! Щомъ ти е тежко на сърдцето, отключи го. Като блика водата, и мѫката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Какъ ще стане това? Какъ ще отключа ума и сърдцето си? — Както си ги заключилъ. Ако си ги заключилъ надѣсно, сега ще завъртишъ ключа налѣво и ще отключишъ. Лесно се отключватъ сърдца и умове. — Какъ? — Чрезъ даване. Дайте на най-голѣмия си врагъ една сума, запримѣръ, отъ две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири съ васъ. Така постѫпва и природата. Тя всѣки моментъ изпраща отъ благата си на хората, за да примири непримиренитѣ пожежду си и да уякчи връзкитѣ на онѣзи, които се обичатъ. Дето нѣма даване, тамъ никакво примиряване не може да стане. Човѣкъ не може да прости на неприятеля си, докато не получи нѣщо отъ него и докато не му даде нѣщо. Хората трѣбва да отворятъ сърдцата и умоветѣ си и да започнатъ да давать, както Богъ дава, да видятъ, какво означава проявениятъ животъ на Бога. Време е вече всички хора да се свържатъ съ проявения животъ на природата, съ проявения Богъ, за да се развиватъ добре и да иматъ успѣхъ въ работитѣ си. Не направятъ ли тази връзка, отъ день на день ще пропадатъ, докато дойдатъ до положението на последни сиромаси, окѫсани и боси. Две категории хора сѫществуватъ въ свѣта: бедни и богати. Беднитѣ представятъ ония хора, които не сѫ направили връзка съ проявения животъ на Бога, а богатитѣ — ония, които сѫ направили тази връзка. Беднитѣ сѫ разочарованитѣ моми и момци отъ любовьта. Ще ги срещнете необлѣчени, съ скѫсани дрехи и обуща, отчаяни отъ живота. Богатитѣ сѫ ония напети, добре облѣчени и здрави моми и момци, които сѫ намѣрили своя идеалъ. Беднитѣ отричатъ братството и равенството. Тѣ отричатъ и любовьта — отъ всичко сѫ разочаровани. Богатитѣ говорятъ за братство и за равенство. Братство сѫществува само въ любовьта. Вънъ отъ любовьта никакво братство не сѫществува. Братъ е онзи, който държи въ ума си благото на своя ближенъ, както държи своето благо. Затова и Христосъ е казалъ: „Люби ближния си като себе си!“ Да любишъ ближния си като себе си, това е мѣрка, поставена въ самия човѣкъ. Всѣки човѣкъ люби себе си и оттамъ той знае, какъ трѣбва да люби ближния си. Това е втората заповѣдь, дадена отъ Господа на човѣка. Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Значи, умътъ, сърдцето, душата и духътъ на човѣка трѣбва да бѫдатъ изпълнени съ любовь къмъ Бога. Така изпълненъ, въ човѣка нѣма да остане мѣсто за нищо друго. Да бѫде изпълненъ човѣкъ съ любовь къмъ Бога, това значи, да обича всички живи сѫщества на земята. Богъ включва всичко живо въ себе си. Дръжте се за тази заповѣдь и не се страхувайте. Обикнете ли Бога, всички противоречия ще изчезнатъ отъ живота ви. Казано е, че любовьта разрешава всички противоречия. Любовьта примирява нѣщата. — Ама грѣшенъ съмъ. Какъ трѣбва да се обърна къмъ Бога? — Къмъ Бога ще се обърнешъ като грѣшникъ. Какъ се обърна блудниятъ синъ къмъ баща си? Той не поиска отъ него блага и привилегии, но пожела да стане слуга. Много грѣшници се молятъ на Бога, считатъ се грѣшни, а сѫщевременно Го морализиратъ, предявяватъ свои искания. Смирение се иска отъ човѣка. Като се моли на Бога, той трѣбва да признае, че се е объркалъ и да иска повече свѣтлина, да се изправи. Щомъ обича себе си, човѣкъ лесно може да се изправи. Отъ любовьта къмъ себе си, той ще мине въ любовь къмъ Бога. Отъ любовьта къмъ Бога ще пристѫпи въ любовь къмъ своя ближенъ. Това значи, да се интересува човѣкъ отъ проявения животъ на Бога. Заинтересува ли се отъ този животъ, той ще забрави себе си. Щомъ човѣкъ забрави себе си заради Бога, Богъ ще започне да мисли за него. Мисли ли човѣкъ само за себе си, Богъ непременно ще го забрави. Следователно, иска ли да се спаси, човѣкъ трѣбва да забрави себи си, а да мисли за Бога. Докато не замѣсти личностьта си съ Божественото, човѣкъ никога не може да се оправи. Ако Богъ не мисли за човѣка, животътъ на последния нѣма да излѣзе на добъръ край. И най-после, ако Богъ и човѣкъ не мислятъ за ближнитѣ си, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Онзи, на когото помагате, трѣбва да забрави себе си и да мисли само за васъ. Като му помагате, и вие трѣбва да забравите себе си и да мислите само за него. Тази е новата философия на живота. Всички хора трѣбва да приложатъ тази философия, за да дадатъ пѫть на Божественото въ себе си. Като отвори ума и сърдцего си за Божественото, човѣкъ придобива усѣтъ къмъ Него, разбира, какво трѣбва да направи, какъ да постѫпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, човѣкъ може мъртви да възкресява, болни да лѣкува, да изправя всички свои слабости и недѫзи. Които искатъ да провѣрятъ това, могатъ да направятъ опитъ. Нѣколко души, които си хармониратъ, да отидатъ при нѣкой боленъ, и въ името Божие да направятъ молитва за него. Ако сѫ били свързани съ Бога, болниятъ моментално ще оздравѣе. Щомъ видятъ, че болниятъ е на кракъ, всѣки въ себе си да благодари, че молитвата имъ е послушана, безъ да кажатъ, че сѫ дошли съ специална мисия. Нека болниятъ каже, че Богъ ги е изпратилъ да му помогнатъ. Има случаи, когато молитвата на човѣка не се приема. Апостолъ Павелъ се моли на Бога да извади тръна отъ плътьта му, но не получи отговоръ на молитвата си. Богъ му каза: „Моята сила се показва чрезъ твоята немощь.“ Апостолъ Павелъ разбра, че този трънъ му бѣше даденъ, за да не се възгордѣе. Когато духътъ му се подигаше, винаги трънътъ заговаряше въ него и го предпазваше отъ възгордяване. Апостолъ Павелъ казва: „Всичко счетохъ за изметъ, за да позная Господа“. Вие трѣбва да кажете: Всичко счетохъ за изметъ, за да позная проявената любовь, да позная проявения живогъ на Бога, да позная великата истина. Любовьта твори, създава красиви и велики нѣща въ свѣта. Безъ любовь всичко е преходно, временно и се топи, както снѣгътъ отъ яркитѣ слънчеви лѫчи. Който разбира закона на любовьта, тои казва: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което любовьта е приготвила за онѣзи, които я прилагатъ“. Любовьта осмисля всички нѣща. Като посети човѣка, той забравя себе си, т. е. престава да мисли за себе си, но мисли за Великото въ свѣта, което обединява всички нѣща въ едно цѣло. Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се отрече отъ себе си“. Азъ казвамъ: Който иска да разбере проявения животъ на любовьта, той трѣбва да забрави себе си. Да забрави човѣкъ себе си, това значи, да заспи за злото, за отрицателното въ свѣта, за дълговетѣ си, които днесъ не може да плати. Има нѣща, които човѣкъ трѣбва да забрави, но има нѣща, които трѣбва да помни. Безплодниятъ човѣшки животъ представя полици, които трѣбва да се плащатъ. За този животъ, именно, човѣкъ трѣбва да заспи. Идването на любовьта въ човѣка представя онѣзи голѣми суми, съ които той нѣкога е услужвалъ и днесъ му се връщатъ. Когато любовьта дойде въ човѣка, тя плаща всичкитѣ му задължения и му донася онѣзи пари, които той нѣкога е давалъ на своитѣ ближни. Когато изворитѣ на вашия животъ потекатъ, вие лесно ще изплатите дълговетѣ си. Щомъ сте въ изобилието на живота, и вие, и вашитѣ ближни ще имате отъ това изобилие. Изворътъ е въ състояние да изплати всички дългове на човѣка. Изобилието урежда всички работи. Божественото начало въ човѣка ние наричаме изобилие. То разрешава всички противоречия въ човѣшкия животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 4. Лекция отъ Учителя, държана на 18 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вънъ и вѫтре въ тѣлото Размишление върху прилежанието. Пишете върху темата: „Произходъ на непостоянството“. Всѣки народъ има поне по една отличителна чърта, силно развита, по която се характеризира. Тази отличителна чърта може да бѫде добра или лоша. И българинътъ има такава чърта, по която се отличава отъ другитѣ народности. Той е твърдъ. Реши ли да направи нѣщо, мѫчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази чърта е слабо развита въ българина. Като пишете темата си, помислете и върху произхода на непостоянството въ българина. Изобщо, на човѣкъ, въ когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човѣкъ съ строго опредѣлена цель. Неговото съзнание е всѣкога будно, защото има предъ видъ постигането на своята цель. За непостоянния никаква цель не сѫществува. Постави ли си нѣкаква цель, той всѣки день отлага реализирането й. Природата е взискателна и строга. Има ли човѣкъ нѣкаква цель въ живота си, обещае ли, че ще я следва, природата го държи отговоренъ. Тя търси причината за отлагане на нѣщата въ самия човѣкъ и го заставя да махне препятствието отъ пѫтя си и да върви напредъ. За да дойде на земята, всѣки човѣкъ е обещалъ, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи. За да не учи, причината може да бѫде външна — физическа, или вѫтрешна — умствена. Каквато и да е причината, съ по-голѣми или съ по-малки усилия, човѣкъ трѣбва да учи. Ще каже нѣкой, че има силно желание да учи, но срѣдства нѣма. Обаче, като му се дадатъ срѣдства, той скоро се насища: учи година, две и прекѫсва учението си. Наистина, има желания, които се явяватъ периодически, но желанието за учене не трѣбва да бѫде отъ тѣхъ. Желанието на човѣка да си хапне баница или друго нѣщо може да бѫде периодическо, но желанието му да учи трѣбва да бѫде постоянно. Като ученикъ, дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва, споредъ тѣхното значение въ живота му. Той трѣбва да подхранва добритѣ желания, а лошитѣ, временнитѣ, трѣбва да остави сами на себе си. Той не трѣбва да се бори съ лошитѣ желания, но да ги остави сами да отпаднатъ или да се трансформиратъ. Но ако не успѣе изведнъжъ да реализира добритѣ си желания, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчи. Като не могатъ да постигнатъ своитѣ идеали, мнозина се отчайватъ и решаватъ да се самоубиятъ. Това решение не е на мѣсто. Когато се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, естествено е за човѣка да се обезсърдчи, но това не значи, че трѣбва да се самоубива. Какъ ще се самоубие? Или въ водата ще се хвърли, или отъ нѣкоя канара ще скочи. И едното, и другото положение не сѫ естествени. Нѣкога, въ далечното минало, е било естествено за човѣка да плува като риба въ водата, но хвърли ли се днесъ въ водата, той повече не може да излѣзе. Нѣкога, въ далечното минало, е било естествено за човѣка да хвърчи като орелъ, да се спуща отъ канаритѣ, но хвърли ли се днесъ отъ нѣкоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие трѣбва да си давате отчетъ за всѣка идея, която се явява въ ума ви, да знаете, отде иде и защо иде. Много отъ идеитѣ на човѣка иматъ отрицателенъ характеръ, вследствие на което той не трѣбва да ги допуща въ ума си, а още повече да ги реализира. Запримѣръ, дойде ли въ ума на човѣка идеята да се самоубие, той трѣбва да се запита, защо иска да се самоубива. — Не ми се живѣе. Какво друго ще правишъ като не ти се живѣе? Като иска да се самоубие, човѣкъ мисли, че ще тури край на живота си, и никой нѣма да го безпокои. Той се лъже. Животътъ продължава и следъ смъртьта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. — И тукъ се лъже. Даже минералътъ, който е въ постояненъ сънь, пакъ е обезпокояванъ: ту растението забива коренитѣ си въ него, ту човѣшкиятъ чукъ го удря, откъртва цѣли парчета отъ него. На сѫщото основание, докато е на земята, човѣкъ постоянно ще бѫде смущаванъ отъ неговитѣ кредитори. Всѣки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човѣкъ трѣбва да стане смѣлъ и решителенъ, да се разговаря съ тѣхъ. Нѣкога той все ще изплати дълговетѣ си, но изведнъжъ не може. Човѣкъ трѣбва да е готовъ да плаща дълговетѣ си, а кога ще ги изплати, това е въпросъ на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото да прави, той нѣма да се освободи отъ задълженията и дълговетѣ си. Тѣ ще го следватъ и на онзи свѣтъ. Въ процеса на изплащане на дълговетѣ си, човѣкъ се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способностьта на човѣка да говори, толкова повече трѣбва да се увеличава готовностьта му да изпълнява. Тъй щото, когато паметьта на човѣка отслабва, трѣбва да знаете, че желанията му се увеличаватъ. За да не отслабне паметьта на човѣка, съ увеличаване на желанията едновременно трѣбва да се усилва мисъльта му. Иначе, въ него ще се яви недоимъкъ: чувствата се усилватъ за смѣтка на мисъльта. Наистина, когато чувствата взематъ надмощие на мисъльта, човѣкъ става разсѣянъ, и паметьта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Казватъ, че младитѣ моми и момци обичали да фантазиратъ. Въ това отношение тѣ мязатъ на циганина, който носѣлъ гърне съ млѣко на главата си и мечталъ за много нѣща. Той мечталъ, какъ ще продаде млѣкото и ще си купи кокошки. После ще продаде кокошкитѣ и ще си купи овца. Като я използува, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи конь и т. н. Така той хвърчалъ въ мечтитѣ си и си въобразилъ, че ще се ожени за княжеска дъщеря, отъ която ще му се родятъ две красиви деца, момче и момиче. Отъ радость той подскочилъ, и гърнето съ млѣкото паднало отъ главата му и се счупило. Кѫде отидоха мечтитѣ му? Изгубиха се заедно съ млѣкото. Това става не само съ младитѣ, но и съ религиознитѣ, съ ученитѣ, съ философитѣ. Религиозниятъ, като повѣрва въ Бога, израстватъ му криле, и той си фантазира вече, какъ хората ще започнатъ да го следватъ. Като започне да фантазира, той подскача на улицата, и гърнето пада на земята. Като разсипе млѣкото, той вижда, че е обикновенъ човѣкъ, че нищо не може да направи. И философътъ фантазира, мисли, че като напише едно съчинение ще оправи свѣта. Отъ радость той подскача, но гърнето съ млѣкото пада на земята и се счупва. Тогава той казва: Защо ми трѣбва тази философия? Моята глава не може да роди нѣщо особено. Като вървите по улицитѣ, навсѣкѫде ще видите паднали фантазьори: тукъ единъ религиозенъ, тамъ единъ философъ, на трето мѣсто единъ ученъ. Това сѫ все хора работници, въ които желанията взиматъ надмощие. Дето желанията и чувствата взиматъ надмощие, тамъ мисъльта е слаба. Когато чувствата на човѣка взиматъ надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурлива. Дето стѫпите, краката ви потъватъ. Каквото посѣете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите. трѣбва да направите дренажъ, да отведете излишната вода. Като ученици, вие трѣбва да познавате отрицателнитѣ си чърти и да се предпазвате отъ тѣхъ. Сѫщевременно вие трѣбва да знаете произхода имъ. За да намѣрите произхода имъ, мислете често върху тѣхъ, съпоставяйте нѣщата, докато въ ума ви дойде свѣтлина. която ще ви помогне да намѣрите корена на вашитѣ отрицателни чърти. Като намѣрите корена на отрицателнитѣ си чърти, силата ви ще се увеличи, и вие лесно ще се справяте съ тѣхъ. Ако човѣкъ не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на прилежния природата е готова да отпуща кредитъ, да реализиратъ желанията си. На мързеливия тя не отпуща никакъвъ кредитъ. И тъй, знайте че природата е крайно взискателна къмъ ония, които само фантазиратъ, безъ да прилагатъ. На такива тя не отпуща никакъвъ кредитъ вследствие на което тѣ трупатъ голѣми задължения и дългове. — Какъ може да се освободи човѣкъ отъ дълговетѣ си? — Като прилага. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ мечтитѣ и фантазиитѣ на младитѣ моми и момци, на религиознитѣ, на ученитѣ, на философитѣ, на поетитѣ и да започне да работи съзнателно. Добре е човѣкъ да живѣе съ мечти, да си въобразява, че е виденъ ученъ, музикантъ или художникъ, но за това се искатъ знания. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-голѣми задължения има. Отъ него се изисква много. Какво ще прави той, ако нѣма знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — Защото е търсилъ лесния пѫть. Има лесенъ пѫть въ живота. Тои е пѫтьтъ на малкитѣ, микроскопически величини. Започнете да работите съ микроскопическитѣ величини. Запримѣръ, вървишъ по пѫтя, но тукъ-тамъ срѣщашъ малки, остри камъчета, които причиняватъ болка на краката. Наведи се спокойно, дигни камъчетата, тури ги настрана и продължи пѫтя си. Ритнешъ ли ги съ кракъ, и тебе ще ритнатъ. Съ ритане въпроситѣ не се разрешаватъ. Мнозина искатъ съ малко трудъ да постигнатъ голѣми резултати. Слушате нѣкой да казва, че иска да стане ангелъ. И това е възможно, но за да се подигне до тази степень, ангелътъ е миналъ презъ голѣми изпитания. Често отъ небето пращатъ нѣкой ангелъ да подигне единъ отъ най-голѣмитѣ грѣшници. Ако мисли, че съ единъ замахъ може да го изправи, ангелътъ е пропадналъ на изпита си. Съ десетки и стотици години този ангелъ ще бѫде свързанъ съ грѣшника, докато го подигне. Не го ли подигне, той не е разрешилъ задачата си. Той ще върви следъ грѣшника, ще слиза и ще се качва съ него, докато го постави на правъ пѫть. Следъ това може да се върне на небето, дето го възнаграждаватъ за успѣшно завършена работа. Ако е билъ еднокрилъ, младъ чинъ, ще му поставятъ два чифта криле и го произвеждатъ въ чинъ слуга, т. е. служитель на Бога, миналъ презъ голѣми изпитания. Сега мнозина отъ васъ седатъ и фантазиратъ, какъ ще проповѣдватъ и учатъ хората. Тѣ си представятъ, че цѣлиятъ свѣтъ се стреми къмъ новото, и за тѣхъ се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този день и тогава да работите, но започнете работата си още сега. Божественото само си пробива пѫть, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и каквото срещне, разтваря, чисти, проправя своя пѫть. За новото въ свѣта работятъ хиляди съзнания, които обгръщатъ въ себе си всичко. Кой отвори пѫтя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнатъ подиръ Него, готови да се жертвуватъ, за Неговото учение? Божественото съзнание работѣше и работи по хиляди начини: чрезъ добритѣ хора, чрезъ еднокрили, двукрили и многокрили ангели, въплътени въ човѣшки форми. Напредналитѣ души и досега още работятъ, да поставятъ Христовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днесъ въ свѣта. Ако иматъ за цель да реформиратъ свѣта, тѣ ще успѣятъ. Дали сѫ Божествени тѣзи идеи, ще познаете по методитѣ съ които си служатъ и по резултатитѣ, които иматъ. Щомъ методитѣ сѫ Божествени, ще дойдатъ работници и отъ небето, и отъ земята. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителни мисли. Положителна мисъль е тази, въ която нѣма фантазии, но има приложение. Тя се нуждае отъ въображение, като импулсъ за творчество, а творчеството подразбира приложение. Да твори човѣкъ това не значи, да се заеме съ грандиозни работи. Той трѣбва да започне отъ най-малкото. Достатъчно е да се вгледа въ себе си, да види колко работа му предстои. Запримѣръ, да се самовъзпита човѣкъ, това е една отъ великитѣ задачи на неговия животъ. Какъ ще твори отвънъ, ако той не е търпеливъ? Малко хора ще срещнете днесъ търпеливи. Външно тѣ се въздържатъ, но вѫтре става голѣмо брожение, всѣки моментъ сѫ готови да избухнатъ. Достатъчно е да имъ се каже една обидна дума за да избухнатъ моментално. Нетърпеливиятъ човѣкъ е подобенъ на експлозивъ. Ако приближите къмъ него една запалена клечка кибритъ, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човѣкъ трѣбва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпеливъ, но уменъ човѣкъ, предвиждате отде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цель всѣкога носете въ джоба си по нѣколко ябълки, и като дойде онзи, който има намѣрение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начинъ вие ще отклоните вниманието му отъ желанието да ви дразни. Въ това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростьта си. Пъкъ и онѣзи, които получаватъ ябълки, ще иматъ добро мнение за васъ. Докато не турите ябълки въ джоба си, вие никога нѣма да се освободите отъ известенъ недѫгъ. Ябълкитѣ сѫ символъ, който трѣбва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Законъ е: за да измѣстите единъ газъ съ известна гѫстота отъ сѫдъ, обърнатъ съ устата надолу, непременно трѣбва да вкарате въ сѫщия сѫдъ другъ газъ, съ по-малка гѫстота отъ първия. Ако пъкъ въ чаша, пълна съ вода, искате да поставите друго тѣло, последното трѣбва да бѫде по-тежко отъ водата. Ще вземете пѣсъкъ и ще туряте въ чашата, докато всичката вода се излѣе навънъ. Значи, всѣко разумно усилие. което човѣкъ прави, има добри резултати. Въ пѫтя на възпитанието и самовъзпитанието си, съвременнитѣ хора сѫ дошли до една область, която се нуждае отъ нови методи. Като се блъска тукъ-тамъ, най-после човѣкъ дохожда до убеждението, че трѣбва да бѫде праволинеенъ. Да бѫдешъ праволинеенъ, това значи, да се движищъ въ едно измѣрение, като правата линия. И това е добро, но човѣкъ се нуждае отъ опорна точка въ живота си. Да се движи по права линия, това значи да се върне тамъ, отдето нѣкога е започналъ. Обаче, каква ще бѫде неговата опорна точка? — Да имамъ поне една основна идея. — Добре е това, но каква ще бѫде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човѣкъ не може да има голѣми постижения. Въ движението си по права линия, човѣкъ вижда само две точки — началната и крайната. Като се движи по права линия човѣкъ вижда, че и този пѫть не го задоволява. Той казва: Все трѣбва малко да се огъна, да разширя съзнанието си. Огъне ли се, той образува плоскость и започва да се движи въ две направления — по дължина и широчина. Щомъ се движи по плоскость, той има най-малко три граници — три страни. Триѫгълникътъ опредѣля най-малкитѣ възможности на движение въ плоскостьта. Този човѣкъ се е огъналъ вече, излѣзълъ е отъ живота на правата линия. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е криволинеенъ, т. е. не се движи само по права линия, и го наричатъ еретикъ, отстѫпникъ. Но човѣкъ и тукъ не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза въ пѫтя на тритѣ измѣрения — на куба. Докато живѣе на земята, въ материалния свѣтъ, човѣкъ има възможность да се движи най-много въ три измѣрения. Влѣзе ли въ духовния свѣтъ, той се движи въ четири, въ петь и повече измѣрения. Затова именно, духовниятъ животъ мѫчно се подава на описание. Човѣшкиятъ езикъ не е въ състояние да предаде това, което духовниятъ човѣкъ преживява. Какво представя духовниятъ свѣтъ, не може да се каже. Съзнателно или не, човѣкъ живѣе въ духовния свѣтъ, безъ да го вижда. Той вижда само границитѣ на четириизмѣрния свѣтъ. Като влѣзе въ петизмѣрния свѣтъ, тогава вижда и разбира четириизмѣрния. Като влѣзе въ този свѣтъ, тогава ще го разбере и ще знае, какво става съ умрѣлитѣ. Сегашнитѣ хора не живѣятъ още съзнателенъ духовенъ животъ, но въпрѣки това третиратъ въпроса за Бога. Невъзможно е рѫката да има мнение за човѣка. Невъзможно е пръститѣ на рѫката да знаятъ, какво представя цѣлата рѫка. Следователно, каквото е отношението на пръститѣ къмъ рѫката, на рѫката къмъ цѣлото тѣло, такова е отношението на човѣка къмъ Бога. Докато не влѣзе въ него, човѣкъ не може да Го разбере. Да пита човѣкъ, какво нѣщо е Богъ, то е все едно да пита какво представя свѣтлината. Ще приведа единъ примѣръ за обяснение на понятието свѣтлина. Влизате въ една тъмна стая, съ спуснати кепенци на прозорцитѣ, да се срещнете съ човѣкъ който отъ рождение живѣе при тази обстановка и не знае, какво нѣщо е свѣтлина. Вие му давате научни обяснения за свѣтлината, но той нищо не разбира. Тогава вие взимате единъ свределъ и правите една малка дупка на кепенцитѣ. Вие запитвате затворения човѣкъ: Какво виждашъ? — Една тѣсна, дълга, свѣтла ивица. Направяте още една дупка. — Сега какво виждашъ? — Още една свѣтла ивица. Направяте десеть, сто такива дупки. Следъ това отваряте цѣлия прозорецъ. — Какво виждашъ? — Свѣтлина. Всички предмети около мене ставатъ видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметитѣ, както и цѣлата обстановка около насъ видима, ясна, разбрана, наричаме свѣтлина. На сѫщото основание ние казваме: Онова сѫщество, което въ всички случаи на живота осмисля и освѣтява нѣщата, наричаме Богъ. Докато човѣкъ седи въ прашна и тъмна стая, животътъ му нѣма смисълъ. Изчисти ли стаята си, отвори ли прозорцитѣ си, свѣтлината влиза вѫтре и осмисля неговия животъ. Свѣтлината е проява на онова разумно начало въ живота, което осмисля нѣщата. Кое е това начало, не е важно. Какъ ще го наречете, сѫщо не е важно. За човѣка е важно да знае, че има едно Велико начало въ свѣта, което регулира живота, което осмисля и освѣтява всички нѣща. Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ върху въпроси, които нѣматъ никакво разрешение. Следъ всичкитѣ философии тѣ заминаватъ за другия свѣтъ съ неразрешени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплътени, само съ съзнанието, че сѫществуватъ, но кѫде сѫ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Тѣ се намиратъ въ положението на точка, безъ никакво измѣрение. Започнатъ ли съзнателно да се движатъ, тѣ минаватъ въ живота на правата линия и придобиватъ едно измѣрение. Оттамъ тѣ навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на дветѣ измѣрения. Оть плоскостьта отиватъ въ триизмѣрния свѣтъ — въ живота на тѣлата. После минаватъ въ четириизмѣрния, въ петизмѣрния свѣтъ, докато отново слѣзатъ на земята и започнатъ да се учатъ. Като се убедятъ, че не сѫ могли да разрешатъ отвлѣченитѣ въпроси, тѣ казватъ: Дълбока философия е това. Наистина. всички неразрешени въпроси всички дълбоки мисли сѫ подобни на кладенецъ безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ, това зависи отъ разбирането на човѣка. Дълбочината на нѣщата е относителна. Единъ пѫтникъ минавалъ презъ една гора въ тъмна, бурна нощь. По едно време той се подхлъзналъ и полетѣлъ къмъ една пропасть. За щастие, той успѣлъ да се хване за клона на едно дърво и увисналъ надъ пропастьта. Въ това положение той си мислѣлъ: Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и падна въ пропастьта? Като се държалъ известно време за клона, рѫцетѣ му толкова отмалѣли, че не могълъ повече да разчита на тѣхъ. Да става, каквото е опредѣлено! — казалъ той и пусналъ клона. за който се държалъ. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че разстоянието отъ краката му до пропастьта било само 15 см. Разбиранията на нѣкои съвременни хора сѫ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ нозетѣ на пѫтника. Човѣкъ се безпокои за нищо и никакво. Той мисли, кѫде ще отиде следъ смъртьта си. Следъ смъртьта си човѣкъ отива тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана богатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти разполагашъ съ голѣмъ капиталъ, но не си го пусналъ въ обръщение. Човѣкъ е богатъ, здравъ, силенъ, ученъ — отъ него зависи да разработи това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Каквото човѣкъ мисли, това ще изработи отъ себе си. Знанието, добродетелитѣ не се придобиватъ изведнъжъ. Тѣ не текатъ като рѣка, но се събиратъ капка по капка. Когато постѫпи въ първо отдѣление, ученикътъ започва отъ буквата „а“, отъ елементарнитѣ нѣща. Като работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, свършва едно училище и влиза въ друго. Докато е на земята, ученикътъ трѣбва да свърши земното училище и да мине въ по-горно, да дойде до положението на светия. Кой човѣкъ наричаме светия? Светия е онзи, който свѣти на забъркалитѣ пѫтя си и ги учи да живѣятъ правилно. Той не се е родилъ светия. Дълго време се е училъ той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започналъ отъ буквата „а“, но е училъ съ любовь. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той трѣбва да дава ябълки на всички, които иматъ намѣрение да го предизвикватъ. Който иска да се справи съ страха си, той трѣбва да се моли, да поставятъ на пѫтя му тъкмо това, отъ което се страхува. Ако се бои отъ мечка, той трѣбва нѣколко пѫти да срѣща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човѣкъ става смѣлъ, когато се убеди, че това, отъ което се страхува, не е толкова страшно. Предметътъ, който ви плаши, може да е недействителенъ, и може да мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини нѣкаква опасность. Искате ли да вървите въ естествения пѫть, вие трѣбва да изучавате нѣщата основателно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нѣщата, както трѣбва, човѣкъ дохожда до криви разбирания и казва: Каква полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой не цени това, което правя. Да води човѣкъ чистъ и светъ животъ, това значи, да е спечелилъ нѣщо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се интересуватъ отъ неговитѣ печалби. Тѣ могатъ да се интересуватъ отъ печалбитѣ на човѣка дотолкова, доколкото неговитѣ печалби сѫ и тѣхни печалби. Хората се интересуватъ едни отъ други дотолкова, доколкото благото на едного е и тѣхно благо. Не е въпросъ човѣкъ да се раздаде така, че отъ него нищо да не остане, но той трѣбва разумно да се жертвува. Да се жертвува човѣкъ за другитѣ, това значи, ако е изворъ, да съдействува на другитѣ, и тѣ да станатъ изворйи, всички заедно да се влѣятъ въ общия океанъ на живота. Жертва, при която изворътъ става чешма, а чешмата — изворъ, не е разумна. Има смисълъ човѣкъ да се жертвува, но само тогава, когато е изворъ, голѣма рѣка, море или океанъ, че и той самъ да се ползува отъ благата си, и ближнитѣ му да се ползуватъ отъ него. Нека всички хора използуватъ водитѣ му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване съ кораби по тѣхъ и т. н. Да си помагате взаимно, да обмѣняте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ условията на духовния, на четири или петизмѣрния свѣтъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, всички противоречия изчезватъ. Намисли ли нѣкой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ други думи казано: ако нѣкой е недоволенъ отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и му я дайте. Той е работилъ цѣлъ день, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ положението на ближния си и правете нѣщо за него, да го задоволите. Хората се страхуватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, разумното даване не опропастява човѣка. Давайте, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и като взима съ любовь, човѣкъ расте и правилно се развива. Даването не се отнася само до материалнитѣ, но и до сърдечнитѣ отношения на хората. Ако нѣкой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И отъ ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нѣщата и да бѫдете готовъ пръвъ да пристѫпите къмъ него. Ще ви каже нѣкой, че нищо не струвате. Трѣбва ли да се обиждате отъ това? Кажете му: Правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото бѣхъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ съ ценно съдържание. Претегли ме и ще видишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това се случва съ всички хора: днесъ сѫ празни шишета, нѣматъ никаква цена, но утре, като се напълнятъ съ масло или съ друго нѣщо, цената имъ се увеличава. Съвременнитѣ хора се намирать предъ редъ задачи, останали още отъ далечното минало, които трѣбва да се разрешатъ. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ голѣмитѣ ви братя и насила ще ви заставятъ да ги решите. Какво прави голѣмиятъ братъ съ малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не искада го следва, голѣмиятъ братъ го хваща за рѫка, дръпне му ухото два-три пѫти и го заставя да върви. Така постѫпватъ съ всѣки човѣкъ, който не иска да работи, самъ да реши задачата си. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да е готовъ да решава задачитѣ си, да плаща дълговетѣ си. И който има да взима, и който има да дава, трѣбва да бѫдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ дьлговетѣ си, тѣ могатъ да грѣшатъ, но това нищо не значи. За предпочитане е човѣкъ понѣкога да грѣши, да се гнѣви, отколкото да умре и да се освободи отъ всѣкакви задължения. Умрѣлиятъ се освобождава временно поне отъ задължения, но окрѫжаващитѣ, близкитѣ му плащатъ за него. Ето защо, за предпочитане е човѣкъ да плаща дълговетѣ си, да решава задачитѣ си, но живъ да бѫде, отколкото да се освободи отъ всички задължения и да умре. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да се познаете. Човѣшкого естество се отличава съ две чърти: мекота и твърдость. При едни условия човѣкъ е мекъ, а при други — твърдъ. Съзнателно човѣкъ не трѣбва да прави опити, да превръща мекотата си въ твърдость. Опита ли се да направи това, той се излага на опасность. Искате ли да имате отношения съ човѣка, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостьта му. Това е Божия работа. Само Богъ може да опитва твърдостьта на човѣка, защото знае, какъ да го пипне. Разуменъ, ученъ трѣбва да бѫде човѣкъ, ако иска да изпитва твърдостьта на хората. Докосне ли се до твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснятъ, какво представя Богъ. Вие не сте готови още за срѣща съ велики учени и философи. Едно трѣбва да знаете: докато имате противоречия въ живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далечъ отъ тия учени. Тѣ ще ви отблъснатъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви въпроси трѣбва да се занимавате. Това не значи, че нѣмате никакво понятие за Бога. Все имате нѣкаква представа за Бога, но микроскопическа. — Защо? — Кепенцитѣ на вашитѣ прозорци сѫ още затворени, вследствие на което вие седите вѫтре, а свѣтлината е отвънъ. Отворете прозорцитѣ си и излѣзте вънъ. Тъй щото, нека свѣтлината влѣзе вѫтре, а вие останете вънъ. Истинското положение въ живота изисква Богъ да бѫде въ човѣка, а човѣкъ — навънъ. Стане ли обратното, Богъ да излѣзе вънъ, а човѣкъ да остане вѫтре, работата е объркана. Слушате нѣкой да казва: Влѣзъ въ себе си! Не, това не е право отношение. Който е влѣзълъ въ себе си, той нищо не е постигналъ. Това е девизътъ на старото учение. Какво препоржчва новото учение на човѣка? Новото учение подържа следното: Богъ да бѫде отвѫтре, а човѣкъ — отвънъ. Нѣкой казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човѣкъ не знае, какво значи, да излѣзе вънъ отъ себе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни, дали е билъ въ тѣлото си, или вънъ отъ тѣлото си, но е видѣлъ и чулъ такива нѣща, които съ думи не може да изкаже. Щомъ Апостолъ Павелъ е видѣлъ и чулъ необикновени нѣща, той непременно е билъ вънъ отъ тѣлото си, а Богъ е билъ вѫтре. Когато нѣкой приятель ви посети, вие излизате вънъ да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си отива, вие го изпращате, и следъ това влизате въ дома си. Да излѣзе човѣкъ вънъ отъ тѣлото си, това значи, съзнанието му да излѣзе вънъ отъ него, да се занимава съ отвлѣчени, философски въпроси, а Божественото да остане вѫтре. Само по този начинъ може да стане правилна обмѣна между човѣшкото и Божественото. Само така човѣкъ ще дойде до правилно разбиране на живота. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 3. Лекция отъ Учителя, държана на 11 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни връзки Размишление. Съвременнитѣ хора трѣбва да пазятъ нѣколко правила, ако искатъ да успѣватъ въ живота си. Тѣ сж следнитѣ: Никога не чоплете раната си. Имате ли нѣкаква рана, не я пипайте, оставете я свободно да зараства. Имате ли нѣкакви слабости, правете редъ усилия да се издигнете надъ тѣхъ. Който не може да се справи съ своитѣ слабости, той не може да се нарече човѣкъ. Безъ да иска, чрезъ слабоститѣ си, той изпада въ животинско състояние. Това сж правила, които се отнасятъ до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всѣки човѣкъ се стреми да стане удъ на великия Божественъ организъмъ, за да може правилно да расте и да се развива. Ржката на човѣка може правилно да расте и да се развива, само когато е свързана съ тѣлото му. Отдѣли ли се отъ тѣлото, тя престава да се развива и въ скоро време изсъхва. Вѣруюто на човѣка може да се развива само тогава, когато той е свързанъ съ всички разумни сжщества, които подържатъ сжщото вѣрую. Азъ говоря за онова вѣрую, което носи животъ, знание и свобода на човѣка. Изгуби ли това вѣрую, човѣкъ изгубва всичко. Въ него се зараждатъ редъ болезнени състояния, психически и физически, докато най-после умира. Какво означава смъртьта? Смъртьта не е нищо друго, освенъ постепенно отдѣляне на удоветѣ отъ общия организъмъ.| Мнозина мислятъ, че следъ смъртьта всичко се свършва. Добре е съ смъртьта да се свърши всичко, но не е така. Човѣкъ продължава да живѣе и следъ смъртьта, и то, толкова по-добре, колкото по-съзнателно е живѣлъ на земята. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на щастие. Чудно е, какъ могатъ да се стремятъ къмъ щастие, когато дѣлятъ живота, а сжщо така и любовьта. Самъ по себе си животътъ е недѣлимъ. Нѣма животъ само на земята, или само на небето. Животътъ е единъ и непреривенъ. Сжщото казваме и за любовьта. Това, което хората наричатъ щастие, се заключава въ свързването имъ съ Бога. Свържатъ ли се веднъжъ съ Бога, щастието започва да тече въ живота имъ като рѣка. Докато не дойдатъ до съзнание, да разбератъ, кжде се крие тѣхното щастие, тѣ го търсятъ ту въ жената или въ мжжа, ту въ децата, ту въ богатството, ту въ знанието, ту въ силата, но въ края на краищата отъ всичко се разочароватъ. Следъ всѣко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освенъ езикъ на Бога. Чрезъ страданието Богъ говори на хората, че пжтьтъ, по който търсятъ щастие, не е правъ. Въпрѣки това, съ своитѣ криви мисли и разбирания, тѣ искатъ да заставятъ разумнитѣ сжщества да мислятъ като тѣхъ. Това е невъзможно. Следователно, разумниятъ не може и не трѣбва да върви по пжтя на неразумния. — Ама Богъ е всесиленъ. Той е въ състояние да измѣни всичко. — Тъкмо защото е всесиленъ, Той оставя човѣка да страда, да се ограничава и заробва. Той не си служи съ насилие. Веднъжъ е далъ свобода на човѣка, Той го оставя свободенъ, да изпълнява или да не изпълнява великитѣ закони на Битието. Изпълнява ли ги, ще бжде свободенъ. Не ги ли изпълнява, самъ се ограничава и лишава отъ дадената свобода. Щомъ се ограничи, страданията неизбѣжно го следватъ. Невъзможно е ржката да живѣе свободно и щастливо, щомъ се отдѣли отъ общия организъмъ. Отдѣли ли се отъ общото, човѣкъ нѣма условия вече за работа: той ходи тукъ-тамъ, очаква на другитѣ хора. Оттукъ иска нѣколко лева, оттамъ парче хлѣбъ, докато най-после всички затворятъ вратитѣ си за него. Ще дойде день, когато течението на рѣката за този човѣкъ ще се прекжсне, и той ще остане самъ въ живота, безъ никаква външна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трѣбва да работи, но не отдѣлно отъ общия организъмъ, а въ съгласие съ него. Той ще намѣри мѣстото си въ великия организъмъ на живота и ще почне да работи. Следователно, докато работи въ съгласие съ общото, човѣкъ се ползува отъ Божието благословение, и то заслужено, а не като подаяние. Подаянието е изключение въ живота. Въ изключенията нѣма никаква обмѣна. Обаче, обмѣна съществува въ работата. Когато две същества работятъ съзнателно и съ любовь, между тѣхъ става правилна обмѣна. Като работи, като вѣрва, като люби, човѣкъ всѣкога ще бъде здравъ. Здравето е резултатъ на правилна обмѣна на енергиитѣ въ организъма на човѣка отъ една страна, както и на правилна обмѣна между душитѣ, отъ друга страна. Дойде ли нѣкаква болесть, тя е нарушаване на закона за правилната обмѣна. Ще кажатъ нѣкои, че болеститѣ, нещастията сж отъ Бога, че Богъ е благоволилъ за това. Казано е обаче, въ Писанието, че Богъ не благоволява въ смъртьта и страданията на човѣка. Може ли бащата, който е родилъ единъ синъ, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпрати крадци, разбойници да обератъ, да убиятъ сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно! Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за природата и за себе си. Той трѣбва да се откаже отъ своитѣ механически разбирания и да ги замѣсти съ органически, които всѣкога могатъ да се подложатъ на опитъ. Щастието на човѣка не зависи отъ окръжаващата срѣда, а отъ самия него. Човѣкъ трѣбва да разчита на онази Божествена, потенциална енергия, вложена въ него. Има ли тази енергия въ себе си, той може да разчита на външни и на вжтрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, съ нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за животъ. Само Божественото въ човѣка дава условия за работа, за градежъ. Вънъ отъ Божественото, всѣка работа, всѣки градежъ е времененъ. Само Божествениятъ животъ осигурява на човѣка чистота, успѣхъ и щастие. Да живѣе човѣкъ въ съгласие съ Божественото, това значи, да живѣе въ душата си, която никога не се петни. Нищо не е въ състояние да отнеме чистотата на душата. Съвременнитѣ хора не живѣятъ още въ душата си, и въпрѣки това говорятъ за любовь, за сродни души. Момъкъ обича нѣкоя мома и я нарича сродна душа. Защо я нарича сродна душа? Защото му давала нѣщо хубаво отъ себе си. Тя изливала красиви чувства къмъ него, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хлѣбъ на клиентитѣ си, но не е сродна душа за тѣхъ. А какво по-хубаво нѣщо има въ свѣта отъ хлѣба? Въпрѣки това, вие не можете да кажете, че който ви дава хлѣбъ, той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертвува за васъ при всички условия на живота ви.|Прави възгледи трѣбва да имате. Не е въпросъ само да говорите. Всѣка дума, която излиза отъ устата ви, трѣбва да е провѣрена. Говорите ли за любовь, всѣки трѣбва да я почувствува. Говорите ли за свобода, дайте свобода на себе си, дайте я и на другитѣ. Не прилагате ли сами това, което говорите, вие лъжете себе си, лъжете и другитѣ. Бъдете искрени въ чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-високъ характеръ. Научете се да опредѣляте нѣщата споредъ тѣхната стойность. Ако едно чувство е животинско, да се прецени като животинско; ако е човѣшко — като човѣшко. На всѣко нѣщо трѣбва да се дава състветна цена. Следователно, като ученици, вие не трѣбва нито да подценявате, нито да надценявате нѣщата. Сега, отъ всички хора се изисква разу- менъ животъ. За да живѣете така, трѣбва да се освободите отъ своитѣ слабости. Като видите нѣщо, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да има знания. Сжщевременно, той трѣбва да бъде абсолютно справедливъ. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуватъ, това е негова работа. Всѣки е отговоренъ за себе си. Всѣка постжпка се опредѣля отъ последствията си. Не се мѣсете въ чуждитѣ работи. Задача на всѣки човѣкъ е да работи върху себе си, да се справя съ своитѣ слабости и неджзи. Що се отнася до живота на другитѣ, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той самъ трѣбва да даде единъ идеаленъ методъ за живѣене. Между хората трѣбва да сжществуватъ правилни, разумни отношения, каквито сжществуватъ между всички планети. Правилнитѣ отношения между планетитѣ се опредѣлятъ отъ тѣхнитѣ разстояния. Докато тия разстояния се пазятъ и отношенията между тѣхъ оставатъ едни и сжщи. Измѣнятъ ли се растояния- та, и отношенията между тѣхъ се накърняватъ. Каквото е външното отношение между плане- титѣ, такова е вътрешното отношение и между хората. Тѣ сж поставени на известни разстояния едни отъ други. Това разстояние не трѣбва да се нарушава. Наруши ли се веднъжъ, нарушаватъ се отношенията помежду имъ. Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения сж абсолютно неизмѣнни. Отношенията на хората сж органически, а не механически, вследствие на което тѣ подлежатъ на промѣни. Отношенията на планетитѣ сж неизмѣнни обаче, психическитѣ отношения на хората мѣнятъ своитѣ центрове. Както човѣкъ мѣни отношенията си къмъ хората, така промѣня и отношенията си къмъ различнитѣ планети. Какъ ще си обясните промѣната, която става съ хората, ако не приемете влиянието на планетитѣ върху тѣхъ? Има случаи, когато до известна възрасть човѣкъ се намира подъ влиянието на една планета, а следъ тази възрасть попада подъ влиянието на друга нѣкоя планета. Самъ човѣкъ се чуди, какво е станало съ него, че се е измѣнилъ толкова много. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който цѣли 20 години е живѣлъ въ чистота и светость, но въ единъ моментъ той се измѣня и започва да живѣе по другъ начинъ. По-рано молитвитѣ сж били единственоТО му развлѣчение, но сега не се интересува отъ тѣхъ. — Защо? — Срещналъ е на пжтя си една красива мома, заради която сърдцето му е трепнало. Тази мома го отбива отъ неговия пжть и му дава ново направление въ живота. Защо тръгналъ подиръ тази мома? Защото му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпросъ за сродство, знайте, че всички души, които сж излѣзли отъ Бога, сж сродни. Всѣко обикновено, човѣшко отношение хората го наричатъ сродство. Какво сродство е това, което трае само день-два? Днесъ гледате парче желѣзо чисто, свѣтло. но следъ нѣколко деня го виждате покрито съ ръжда. Тамъ, дето става окисляване, никакво сродство не сжществува. Всѣко окисляване говори за несъвършенство на нѣщата. Какво сродство е това, ако съ приближаването си къмъ една мома, момъкътъ изопачава характера й? Сродни души сж ония, които всѣки моментъ подигатъ и облагородяватъ характера. Всѣки човѣкъ трѣбва да съдържа качествата на златото. Истински характеръ е този който при никакви условия не се измѣня. Като се намѣрятъ въ трудни положения на които не могатъ да издържатъ, хората казватъ: Такава е волята Божия. Не така не се говори. Само светията, само праведниятъ човѣкъ може да каже, кое е волята Божия, и кое не е. Нѣкой краде, заради което го турятъ въ затворъ. Като се види ограничен, той казва, че волята Божия била такава. Не, волята Божия не е въ човѣшкитѣ закони. Краде ли човѣкъ, човѣшкитѣ закони непременно ще го хванатъ. Божественитѣ закони нѣматъ нищо общо съ човѣшкитѣ. Светията познава волята Божия и я изпълнява. Когато нѣкоя красива мома дойде при него, той я погледне, измѣри я съ погледа си и знае вече, какви сж намѣренията й. Тя или бѣга отъ нѣкой момъкъ, или иска да изкушава светията. Той й казва: Сестра, ако си дошла при мене да водишъ чистъ животъ, ти трѣбва да минешъ по този пжть, по който азъ съмъ миналъ. Азъ съмъ се молилъ по три-четири часа на день, а ти искашъ безъ молитва да постигнешъ нѣщо. Това е невъзможно. Щастието не се постига лесно. За да бжде щастливъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да даде мѣсто на Божественото въ себе си. Божественото е храна на душата. Ако не е приелъ тази храна, той никога не може да бжде щастливъ. Когато Божественото се постави за основа, животътъ на хората се превръща въ рай: птичкитѣ пѣятъ, изворитѣ бликатъ, цвѣтята цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ, децата скачатъ и се радватъ. Млъкнатъ ли птичкитѣ пресъхнатъ ли изворитѣ, не благоухаятъ ли цвѣтята, Божественото се е оттеглило. Божественото създава братски отношения между хората, а човѣшкото ги разваля. Това се отнася и до личния животъ на човѣка. Видите ли, че нѣкой човѣкъ боледува, става песимистъ, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете, че това е законъ на природата. Не, това е резултатъ на нарушаване на природнитѣ закони. Въ Божиитѣ и въ великитѣ природни закони нѣма никаква измѣна. Тѣ сж постоянни и неизмѣнни. Следователно, докато живѣе съобразно великитѣ закони на Битието, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Божието благословение. Който живѣе споредъ тия закони, той никога не петни душата си. Щомъ своята душа не опетнява, той никога не може да петни душитѣ на своитѣ ближни. Види ли нѣкоя красива мома, той се радва на красотата й, безъ да опетни съ нѣщо нейната душа. — Ама тя го цѣ- лунала. — Щомъ е по-слаба, тя може да го цѣлуне. Ако бѣше по-силна отъ него, тя нѣма право да пристжпва къмъ него. Законъ е: слабиятъ всѣкога пристжпва къмъ силния, но не силниятъ къмъ слабия. Ако бащата пръвъ пристжпва къмъ детето си, отъ последното нищо нѣма да излѣзе. Първо детето трѣбва да пристжпва къмъ баща си. После и бащата може да пристжпи къмъ детето си. Дете, което първо пристжпва къмъ баща си, да го цѣлуне и погали, е на правъ пжть. Отъ това дете великъ човѣкъ ще стане. Като живѣе по този начинъ, човѣкъ ще изработи въ себе си онази вжтрешна чистота, къмъ която душата му се стреми. Не живѣе ли така, той изпада въ механическитѣ условия на живота, които водятъ къмъ грѣхъ. Докато грѣши и върши престжпления, човѣкъ се намира въ животинския моралъ. Колкото повече се издига човѣкъ надъ обикновенитѣ условия на живота, толкова по-бързо навлиза въ духовнитѣ условия, които го водятъ къмъ великъ, възвишенъ моралъ. Докато дойде до този моралъ, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши, но сжщевременно ще се изправя. По външния видъ на човѣка, по лицето му ще познаете, какъвъ е неговиятъ моралъ. Който е придобилъ великия моралъ, той благоухае. Дето влѣзе, той разнася своето благоухание. Съ морала, който излиза отъ него въ видъ на струи, той подига падналитѣ, утешава страдащитѣ. Духовнитѣ отношения подигатъ хората, физическитѣ ги събарятъ. Като говоримъ за отношенията на хората, това не значи, че трѣбва да се механизиратъ. Отношенията на хората трѣбва да бждатъ чисти и свети. Желаете ли да цѣлунете нѣкоя мома, вие трѣбва да искате позволение отъ нейния великъ Баща. Какъ ще получите това позволение? Ще се молите день. два, три. ще пишете писма до Баща й и ако Той ви позволи, можете да я цѣлунете. Така трѣбва да постжпватъ младитѣ моми и момци, когато искатъ да изразятъ едно красиво чувство. Ако така постжпваха, грѣхъ нѣмаше да иматъ но понеже не спазватъ този законъ, грѣхове правятъ, и страдания иматъ. За да изпитва чувствата си, човѣкъ трѣбва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свето, ако човѣкъ еднакво го отправя и къмъ младата мома, и къмъ стогодишната баба. Отврати ли се отъ бабата, неговото чувство е користолюбиво. Едно сърдце, единъ умъ, една душа, единъ духъ живѣятъ и въ младия, и въ стария. Дойдете ли до външната форма на нѣщата, тамъ въпросътъ е другъ. Младата мома е повече желана отъ бабата. Това различие, именно, води къмъ падане. Това различие говори за отсжтствие на благородство въ човѣка. Ако чувствата на човѣка и въ младини, и въ старини сж издържани, това говори за присжт- ствие на Божественото въ него. Ако външнитѣ условия не причиняватъ никакви промѣни въ човѣка, той е далъ пжть на Божественото въ себе си. И тъй, искате ли да живѣете идеално, да бждете въ хармония съ всички живи сжщества, отворете душитѣ си за Божественото. Законитѣ на Божественото сж закони на любовьта. Тѣ не сж писани, както човѣшкитѣ закони. Тѣ не подлежатъ на промѣни, както човѣшкитѣ. Законитѣ на любовьта сж написани въ човѣшката душа. Отворете душата си и всѣки день прочитайте по единъ отъ законитѣ, написани въ нея. Четете и прилагайте тия закони. Щомъ е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да различава животинскитѣ закони отъ човѣшкитѣ, човѣшкитѣ — отъ ангелскитѣ, ангелскитѣ — отъ Божественитѣ и да знае, кжде и какъ да ги прилага. Невъзможно е човѣкъ да служи на Бога като човѣкъ, съ своитѣ ограничени разбирания. Иска ли да служи на Бога, той трѣбва да има чистотата и знанието на ангелитѣ.— Какъ се постига тази чистота? — Чрезъ молитва, чрезъ работа и чрезъ учене, Нѣкой се изправи, прочете набързо една молитва и тръгне на работа. Така не се постигатъ нѣщата. Ония, които сж се посветявали на служене, сж прекарвали по цѣли часове въ молитва и съзерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но цѣлиятъ животъ на човѣка трѣбва да се превърне въ молитва. Това е новото въ свѣта. И тъй, стремете се къмъ новото въ свѣта. Новото не се изказва съ думи. Сегашнитѣ хора иматъ различни разбирания за отношения и за моралъ. Какъ ще имъ обясните, кои отношения и кой моралъ сж правилни? Казано е въ Писанието: „По дѣлата имъ ще ги познаете“. Тъй щото, ако въ дружбата между мома и момъкъ има подигане, ще знаете, че тѣ сж внесли нѣщо ново въ отношенията си. Това показва, че мислитѣ и чувствата на двамата сж указали добро влияние. Ако човѣкътъ на новото влѣзе въ единъ домъ, той ще донесе Божието благословение въ този домъ. Когато човѣкътъ на новото види, че нѣкой грѣши, той нищо не му казва, нито го сжди, но дълбоко въ себе си се моли за него. Щомъ се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи, който грѣши, съзнава погрѣшката си и се изправя. Новото изключва всѣкаква обида, всѣкакво сждене, всѣкаква критика и недоволство. Живѣете ли въ новото, ще пазите чистотата на сърдцето и на ума си. Чистотата е първото условие за правилни отношения между човѣшката душа и Бога, между човѣка и разумнитѣ сжщества. Човѣкътъ на новото се отличава по това, че изключва отъ себе си всѣкаква лъжа, всѣкакво лицемѣрие, всѣкаква грубость. Направи ли нѣкаква погрѣшка той веднага я изправя. Ако братъ му съгрѣши по отношение на него, той е готовъ веднага да му прости. Прости ли веднъжъ, той забравя погрѣшката му. Какъ постжпватъ сегашнитѣ хора помежду си? Нѣкой обидилъ нѣкого и веднага иска извинение. Обидениятъ го прости но после разправя на всички, какь го е обидилъ. Това е човѣшко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те нѣкой и му простишъ, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения съ него. Следователно, докато човѣкъ не изправи отношенията си къмъ Бога, Божиятъ Духъ нѣма да работи въ него. Не работи ли Духътъ въ човѣка, всичко красиво въ неговия животъ се изгубва. Онзи, въ когото Духътъ работи, живѣе въ новото. Той се е отказалъ отъ стария животъ, отъ старитѣ разбирания, отъ стария моралъ. Той никога не критикува, защото знае, че грѣхътъ не е нѣщо новосъздадено. Той води началото си отъ най-стари времена. Не е лесно човѣкъ да се откаже отъ старото, отъ изопаченото въ себе си. Всѣки човѣкъ носи нѣщо старо, т. е. изопачено въ себе си. За да се справи съ него, той трѣбва да има знания, да знае, какъ да постжпва. Ако нѣма новото знание, човѣкъ ще има пакъ стари резултати : днесъ ще падне, утре ще падне; днесъ ще счупи крака си, утре — ржката си, докато стане инвалидъ, негоденъ за работа. За да се справите съ старото, вие трѣбва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения помежду си, вие не сте готови за новъ животъ. При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате въ положението на богатски синъ, който, като получи голѣмо богатство отъ баща си, за което не е готовъ, впуща се само въ ядене и пиене. Той скоро изяжда паритѣ си, безъ да придобие нѣщо сжществено. Защо не е придобилъ нѣщо сжществено? Не знае човѣкътъ, какво да прави съ богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи съ знанието, той ще си причини редъ пакости. Засега човѣкъ придобива знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съзнанието му се пробужда. Като изучава себе си, човѣкъ дохожда до познаване на външния и на вжтрешния свѣтъ. Той разбира, какво може да възприеме отъ различнитѣ свѣтове. Запримѣръ, ако възприема нѣщата чрезъ черния дробъ, той се свързва съ низшия свѣтъ. Ако ги възприема чрезъ сърдцето си, той се свързва съ човѣшкия свѣтъ. И най-после, ако ги възприема чрезъ мозъка си, той се свързва съ възвишения свѣтъ, съ свѣта на мисъльта. Мисъльта е Бо- жествениятъ свѣтъ въ човѣка. Който не може да възприема мислитѣ чрезъ горната часть на мозъка, той не знае, какво нѣщо е Божественото. То може да се уподоби на чистъ планински изворъ, който слиза въ долината и пои всичко, каквото срещне на пжтя си. Сега, за да прилагате новото, образувайте помежду си малки групи, въ които да влизатъ млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействувате взаимно. Между млади и стари нѣма никаква разлика. Младият и стариятъ сж все единъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е онзи, който се връща у дома си. Той е ходилъ на работа и се връща вече у дома си. Младъ е този, който отива на работа. Значи, разликата между младия и стария се заключава само въ посоката на тѣхното движение. Дето се срещнатъ, тѣ ще се спратъ, ще си кажатъ по нѣколко думи и ще продължатъ пжтя си. Когато говоримъ за стари и млади, ние разбираме физическия животъ на хората. Дойдемъ ли до ангелския животъ, тамъ нѣма стари и млади. Тамъ всички сж 33 годишни. Тамъ по-стари отъ 33 години и по-млади отъ 33 години не сжществуватъ.| Желая ви сега да приложите въ живота си закона на любовьта, като законъ за всепрощаване. Правете опити въ името на любовьта да простите на всички. Както Богъ прощава грѣховетѣ на хората, така и тѣ трѣбва да прощаватъ и своитѣ грѣхове, и грѣховетѣ на ближнитѣ си. Само така може да се запази великата хармония въ живота. Има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да направи. Ако той самъ не се свърже съ разумния свѣтъ, нищо не може да постигне. Гениалностьта, све- тостьта се дължатъ на колективната работа на разумни и възвишени сжщества. Безъ общото участие на тия сжщества, човѣкъ не може да разчита на никаква гениалность. Следователно, всичко възвишено и благородно е резултатъ на общитѣ усилия на сжщества отъ човѣшкия, ангелския и Божествения свѣтове. Когато казваме, че всичко въ живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелности на тритѣ свѣта — физически, ангелски и Божественъ. Искате ли да постигнете нѣщо невъзможно, направете връзка съ добритѣ хора на земята, съ ангелитѣ отъ ангелския свѣтъ и съ Бога. Направи ли тази тройна връзка, човѣкъ ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможнитѣ работи за човѣка сж възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага съ такъвъ капиталъ, съ който може да посрещне всичкитѣ си нужди. Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и въ тритѣ свѣта. Само по този начинъ ще развиете физическото си тѣло, ще подобрите сърдцето си и ще просвѣтите ума си. — Богъ е Любовь. Богъ е Мждрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията М ж д р о с т ь и Божията Истина пребждватъ въ насъ. * 2. Лекция отъ Учителя, държана на 4 септемврий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  6. От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Естественъ редъ на нѣщата Матея, 5 гл. Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски. не се различаватъ много. И еднитѣ и другитѣ иматъ вѣра, но обектътъ на вѣрата имъ е различенъ, вследствие на което и резултатътъ отъ вѣрата имъ не е единъ и сжщъ. Всички хора казватъ, че трѣбва да се вѣрва, но истинската вѣра има отношение къмъ възвишеното. Човѣкъ може да вѣрва въ своя идеалъ. Всѣки се стреми да постигне своя идеалъ и вѣрва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човѣка зависи отъ усилията, които той прави, и отъ методитѣ, които прилага. Всички хора дишатъ въздухъ, но понеже не го възприематъ еднакво, тѣ нѣматъ единъ и сжщъ резултатъ. Това показва, че при дишането, на нѣкои хора липсва нѣщо. Повечето хора дишатъ съ горната часть на дробоветѣ. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човѣкъ бързо поема въздухъ и бързо го изпуша. За да бжде здравъ човѣкъ трѣбва да диша дълбоко, да поема въздухъ съ цѣлитѣ дробове. При дишането, заедно съ въздуха, въ дробоветѣ влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голѣмо количество енергия влиза въ дробоветѣ, която, заедно съ въздуха, обхваща всички бѣлодробни клетки и помага за доброто пречистване на кръвьта. Обаче, ако дишането е плитко, количеството на приетата съ въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвьта не е пълно. Дето пречистването на кръвьта не е пълно, тамъ се явяватъ различни болезнени състояния. Сжщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ. Всѣка мисъль, която влиза въ човѣшкия умъ, трѣбва напълно да обгърне органа на мисъльта; иначе, тази мисъль не е пълна. Запримѣръ, като вѣрвате въ Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъль за Бога? Тя обхваща ли цѣлото понятие Богъ? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко, въ ума си трѣбва да държите една Негова чърта, която при всички случаи да остава неизмѣнна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази чърта въ познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мѣни? Ще кажете, че баща ви е младъ, или старъ, че има или нѣма брада и мустаци и т. н. Обаче, това сж белези, които не сж постоянни. Тѣ лесно могатъ да се промѣнятъ. Въ понятието баща влиза една основна чърта, която никога не се мѣни. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нѣщата. Следователно, кажемъ ли, че познаваме Бога, ние имаме предъ видъ тази Негова чърта, която, въ отношенията между човѣшката душа и Бога, остава всѣкога неизмѣнна. Дали съзнавате това, или не, то е другъ въпросъ. Въпрѣки всички условия, тази чърта остава за винаги неизмѣнна. Докато тя съществува, човѣкъ има и животъ, и здраве. Изчезне ли тази чърта, като връзка на нѣщата, болезненитѣ състояния нападатъ човѣка. Дали връзката между човѣшката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува, независимо участието на човѣшкото съзнание и дава потикъ, импулсъ на неговия животъ. Тази връзка е съществувала преди да е знаялъ човѣкъ нѣщо за нея. Докато тази връзка съществува, човѣкъ живѣе естествено. Изчезне ли тя, човѣкъ излиза отъ естествения редъ на нѣщата. При това положение той се лишава отъ благата, които духовниятъ свѣтъ му дава. Докато отношенията на сина къмъ бащата сж правилни, и двамата сж готови на взаимни услуги и жертви. Синътъ проявява пълно послушание къмъ баща си, а бащата е готовъ на всѣкакви жертви за сина. И двамата се намиратъ въ естествения редъ на нѣщата. Естественитѣ отношения изискватъ отъ детето послушание къмъ родителитѣ, а отъ родителитѣ — любовь къмъ детето. Любовьта на родителитѣ се изявява правилно къмъ детето отъ раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание къмъ баща си, въ отношенията имъ влиза нѣкаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръбъ на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, ра- зумниятъ баща нѣма да ре подчини на детето, По нѣкакъвъ начинъ той ще му даде урокъ, втори пжть да не нарушава естествения редъ на нѣщата. Следователно, каквито сж отношенията на сина къмъ бащата, такива сж и тия на човѣка къмъ Бога, неговиятъ великъ Баща. Докато не се е натъкналъ на нѣкаква неприятность, или на неуспѣхъ въ живота си, човѣкъ вѣрва въ Бога, подържа правилни отношения съ Него. Обаче, натъкне ли се на нѣкакво нещастие, той веднага започва да роптае противъ Бога, какъ е позволилъ това нѣщо, защо му е пратилъ страданието. Той се обезвѣрява, започва да се съмнява въ Бога. Въ известни случаи Богъ веднага се притича на помощь на пострадалия, но понѣкога Той пристжпва къмъ него съ пр/жчица и му дава добъръ урокъ. Вмѣсто да го облекчи, Той го натоварва повече, да се научи да мисли право. Щомъ се обезвѣри и усъмни, човѣкъ тръгва по кривъ пжть. И докато по-рано е уповавалъ на Бога, сега започва да мисли, че може да живѣе самъ, да не разчита на никого. Наистина човѣкъ може да живѣе самъ, безъ упование и вѣра въ Бога, но въ края на краищата ще види, че нѣщо сжществено му липсва. Богъ е източникъ на животъ, на свѣтлина, на свобода. Безъ Него никакъвъ животъ не сжществува. Всѣка мисъль, която излиза отъ Бога, е запалена свѣщь. Всѣко Божествено чувство е запаленъ огънь. Какво ще прави човѣкъ безъ свѣтлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения редъ на нѣщата, човѣкъ се ползува отъ тѣхната свѣтлина и топлина. Ние казваме, че този човѣкъ живѣе правилно. Наруши ли естествения редъ на нѣщата, човѣкъ изгубва свѣтлината и топлината на своя животъ. Той се намира вънъ отъ всѣкакъвъ моралъ, вънъ отъ условията на великия животъ. Какво представя моралътъ? Моралътъ е чувство, съ което човѣкъ различава правото отъ кривото, доброто отъ злото. Докато свѣщьта на вашия животъ свѣти, вие различавате правото отъ кривото. Изгасите ли свѣщьта си, вие оставате въ тъмнина и не можете да различавате доброто отъ злото. За да не изпадне въ тъмнина, човѣкъ трѣбва да възстанови правилния редъ на нѣщата, да възстанови връзката си съ Първата Причина. Това може да стане още днесъ. Отъ човѣка вависи да възстанови отношенията си. Нѣкога, въ далечното минало, той самъ ги е нарушилъ: Следователно, той самъ трѣбва да ги възстанови. Всѣки самъ е виновенъ за грѣшкитѣ. които е направилъ. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората търсятъ причинитѣ за своитѣ нещастия вънъ отъ себе си. Бащата се връща отъ работа, не- доволенъ отъ забележкитѣ на началника си и търси вината въ децата и въ жена си. Той мисли, че ако не бѣха тѣ, нѣмаше да работи толкова много и щѣше да бжде по-спокоенъ, по- лесно да понася забележкитѣ на хората. Каквито сж отношенията на хората въ свѣт- ския имъ животъ, такива ще бждатъ и въ религиозния, и въ духовния имъ животъ. Като се намѣри предъ мжчнотиитѣ на живота, рели- гиозниятъ започва да се сърди на своитѣ духовни братя, че не му помагатъ. Той казва: Не виждатъ ли тия хора, че имамъ жена, деца, че съмъ затрудненъ? — Деца иматъ и птичкитѣ, а не само ти.—Но азъ вѣрвамъ въ Бога. — Какво отъ това, че вѣрвашъ? Ти си се ро- дилъ съ вѣрата си. Ти не си започналъ да вѣрвашъ отсега. Ако отсега нататъкъ трѣбва да вѣрвашъ, твоята работа е свършена. Да вѣрва човѣкъ, това е въ естествения редъ на нѣщата. Този редъ на нѣщата изисква отъ детето послушание, а отъ бащата — любовь. Ако детето не слуша, и ако бащата не обича, нищо не е въ състояние да имъ помогне Послушание и обичь сж две нѣща, които опредѣлятъ правилнитѣ отношения между сина и бащата, между човѣшката душа и Бога. Какъ може да се подържа хармонията между човѣка и Бога? Едно отъ условията е молитвата. Чрезъ молитвата се подържа свещената връзка на човѣшката душа съ Първата Причина на нѣщата.—Не искамъ да се моля.—Щомъ не искашъ да се молишъ, ще влѣ- зешъ въ неестествения редъ на живота. Молитвата е едно отъ сжщественитѣ задължения на човѣка. Каквото представятъ физическитѣ задължения за човѣка, такова нѣщо представя молитвата за духовния животъ на човѣка. Ако не плаща редовно дълговетѣ си, човѣкъ все повече обърква работитѣ си. Лихвитѣ се тру- патъ. дългътъ се увеличава, докато единъ день човѣкъ се намѣри въ безизходно положение. Следователно, иска или не, човѣкъ все трѣбва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осжденъ на голѣми страдания и нещастия. Следъ това ще пита, защо страда. Той страда, защото не се е молилъ, не е плащалъ задълженията си. — Длъженъ ли съмъ да се моля? — Ти си толкова дълженъ да се молишъ. колкото и да дишашъ, да ядешъ, да мислишъ, да чувствувашъ. Това сж задължения, които влизатъ въ естествения редъ на живота. Не само това, но човѣкъ е длъженъ да прави редъ гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставятъ. Ще дойда нѣкоя болесть, ще го тури на легло, дето по цѣли дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна. И тъй, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да следва естествения редъ на нѣщата. Докато рѣката тече, плаващитѣ частици въ нея трѣбва да следватъ движението й. Пожелаятъ ли да спратъ своето движение, тѣ ще причинятъ подпушване на водата. Рѣката ще подигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпрѣчи на пжтя й: ниви, лозя, градини. Лозаритѣ и градинаритѣ ще търсятъ причината за подпушва- нето на рѣката и, като я намѣрятъ, ще дадатъ тласъкъ на спрѣлитѣ се частици, като ги от- правятъ въ посока къмъ морето, дето се стреми самата рѣка. Тѣ нѣма да ги питатъ, искатъ ли да се движатъ, или не, насила ще ги заставятъ. Сжщото се отнася и до човѣка. Не е важно, дали той иска или не иска да се движи споредъ великитѣ закони на живота. Щомъ е слѣзълъ на земята да се учи, той е длъженъ да следва законитѣ на естествения редъ на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океанъ, дето се втичатъ всички рѣки и морета. Това се отнася до всички хора, вѣрващи или безвѣрници. Който вѣрва, той придобива нѣщо; който не вѣрва, той губи. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да бжде доволенъ отъ условията на живота си, да ги използува съзнателно за работа. Какво представя сърденето, гнѣвътъ? Ко- гато въ човѣка се събере излишна енергия, той започва да се гнѣви. Гнѣвътъ е качество не само на човѣка, но и на животнитѣ. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блѣе. Въ блѣенето нѣма никаква наука, никаква философия. То е нѣщо старо, отживѣло времето си. Човѣкъ трѣбва да се откаже отъ старото, отъ живота на своитѣ дѣди и прадѣди. Когато дойде до съзнание да се освободи отъ стария животъ, човѣкъ пожелава да се уедини, да остане самъ. Когато се стреми къмъ самота, човѣкъ има известно задължение къмъ себе си. Щомъ потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподѣли съ тѣхъ своитѣ постижения. Наистина, когато чете учи. човѣкъ обича да бжде самъ. Когато сподѣля прочетеното и наученото, той иска да се срещне съ хора, съ които да сподѣли това, което е прочелъ и научилъ. Като ученици, отъ васъ се иска да имате ясна представа за живота, за законитѣ, които го управляватъ. Има нѣща въ живота неизбѣжни, строго опредѣлени, но има нѣща, които не се допущатъ. Запримѣръ, съмнението въ Бога не се допуща. Човѣкъ може да се съмнява, но всѣко съмнение въ Бога не води къмъ добъръ край. Да се съмнявашъ въ Бога, това значи, да се съмнявашъ въ любовьта. Съмнява ли се въ любовьта, човѣкъ се съмнява въ живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човѣкъ да се съмнява въ живота! Усъмни ли се въ живота, той престава да се нарича човѣкъ, той престава да мисли. Отличителното качество на човѣка е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човѣкъ; който убива, той не е човѣкъ; който не живѣе добре, той не е човѣкъ. Щомъ мисли, щомъ живѣе добре, човѣкъ заслужава името си. Той живѣе въ любовьта. която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живѣе въ душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдѣли ли се отъ душата си, човѣкъ коренно измѣня понятията си за свѣта. Той коренно измѣня отношенията си къмъ свѣта. — Защо? — Защото изгубва свѣтлината си.и Той се намира въ положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ тъмна стая. Какво може да вижда човѣкъ въ тъмнината? Каква представа ще има той за свѣта отъ тъмната стая? Щомъ запали свѣщьта, той вижда ясно нѣщата, вследствие на което и отношенията му къмъ свѣта се измѣнятъ. И тъй, живѣйте въ свѣтлина, за да разбирате естествения редъ на нѣщата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежътъ на човѣка къмъ реализиране на неговитѣ голѣми желания, му причинява редъ ненужни страдания. Всѣко голѣмо желание въ човѣка представя слонъ, за изхранването на който сж нужни много материални срѣдства. За изхранването на единъ слонъ сж нужни около петь крини оризъ на день. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатиятъ, капиталистътъ може да отглежда слонъ. Иска ли да изпълни правилно своитѣ задачи, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ Божественото въ себе си, както и въ всѣки външенъ гласъ, чрезъ който разумнитѣ сжщества му нашепватъ, кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Свѣтътъ, който е надъ насъ, има грижа за всичко, което става въ по-долнитѣ свѣтове отъ него. Тамъ полагатъ всички грижи за насъ, да регулиратъ нашитѣ мисли, чувства и постжпки. Като изправя погрѣшкитѣ си, като се вслушва въ съветитѣ на разумнитѣ сжщества, човѣкъ се свързва съ тѣхъ, а сжщевременно и съ духовния свѣтъ. Радвайте се, че сте свързани съ духовния свѣтъ и съ разумнитѣ сжщества, които постоянно ви говорятъ и напжтватъ. Докато тѣ ви даватъ съвети, вие сте на правъ пжть. Престанатъ ли да се грижатъ за васъ, вие сте на кривъ пжть. Тѣ казватъ: Който иска да живѣе между насъ, той трѣбва да бъде съвършенъ, да изпълнява волята Божия. Дръжте въ ума си мисъльта да бждете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъль, всѣкакво обезвѣряване е изключено. Влѣзе ли въ свѣта на съвършенството, човѣкъ се превръща на ангелъ, т. е. Божи служитель, който има цель да помага на своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ работници. Христосъ казва: „Жетвата е много, работницитѣ — малко“. Отъ всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грѣшатъ, или не, това е другъ въпросъ. Човѣкъ все ще грѣши, но като грѣши, едновременно съ това ще се учи.— Кой ще го учи? — Богъ. Като прави добро, Богъ му говори, учи го. Но и като прави зло, Богъ пакъ му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човѣкъ прави — нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. За доброто, което човѣкъ прави, Богъ го похвалява, а за злото — го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човѣкъ неизбѣжно се натъква на страдания. Щомъ прави добро, той се радва. Стремете се къмъ доброто, като избѣгвате злото, за да имате похвалитѣ на Бога. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 1.Лекция отъ Учителя, държана на 28 августъ, 1929 г. София. — Изгревѣ.
  7. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От томчето "По Бога направени" Съборни бесѣди, 1929 год. Първо издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА ( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev ) Думата „чистота“ е понятна на всички хора. Тя има външенъ и вѫтрѣшенъ смисълъ. Казваме: външна и вѫтрѣшна чистота. Външната чистота всѣки я разбира и вижда. Когато се говори за външна чистота на кѫщата, подразбираме да бѫде тя измазана, отвънъ и отвѫтрѣ, подоветѣ на стаитѣ изметени и измити, прахътъ навсѣкѫдѣ изчистенъ. Когато се говори за външна чистота на нѣкоя дреха, подразбираме: ако дрехата е бѣла, да бѫде добрѣ изпрана; ако дрехата е черна, да нѣма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на маслото, то трѣбва да бѫде прѣсно, бистро и безъ всѣкаква миризма. Значи, всѣко нѣщо е чисто дотогава, докато въ него нѣма вмъкнати или примѣсени нѣкакви странични елементи. Това показва, че въ природата сѫществуватъ извѣстни елементи, които произвеждатъ нечистота. Що е нечистота? — Нечистотата е контрастъ на чистотата. Докато човѣкъ живѣе, докато е здравъ, той се отличава съ чистота. Започне ли елементътъ на нечистотата да влиза въ живота, смъртьта веднага прави крачка напрѣдъ; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртьта навлиза въ живота. Смъртьта и нечистотата се намиратъ въ прави отношения. Значи, нечистотата е свързана съ смъртьта. Щомъ се знае това, първото правило въ живота е да прѣчисти човѣкъ своята мисъль. Прѣчисти ли мисъльта си, той ще има ясна и чиста прѣдстава за Бога. Богъ не е нѣкаква форма вънъ отъ насъ. Той е източникъ на живота. Какво по-хубаво имаме отъ живота? Всички потици, всѣкаква радость у насъ се прѣдизвикватъ отъ това вѫтрѣшно чувство, че сѫществуваме, че живѣемъ. Станешъ сутринь бодъръ, здравъ, погледнешъ къмъ изгрѣващето слънце, зарадвашъ се, че имашъ нѣкаква малка идея за работа прѣзъ деня. Това е резултатъ на първитѣ издънки отъ дървото на живота. Нѣкой казва: животътъ е тежъкъ, отъ ранна сутринь трѣбва да мислимъ за храна, какво ще ядемъ, колко ще спечелимъ и т. н. Казвамъ: въпросътъ за храната е елементъ на физическия, на материалния животъ. Физическата храна не е необходимъ елементъ за духовния животъ на човѣка. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това не подразбира, че той трѣбва да яде много, нито пъкъ яденето да бѫде много вкусно сготвено. Приправкитѣ, които се прибавятъ къмъ яденето, сѫ странични елементи. Ако всички разумни сѫщества се събератъ на едно мѣсто, каква храна биха имъ дали? — Различна. Защо? — Защото всѣко сѫщество възприема такава храна, която е необходима за неговото развитие. Обаче, между всички сѫщества, между всички организми на земята, има нѣщо общо въ храненето. Напримѣръ, дойдемъ ли до водата, всички живи сѫщества, безъ разлика, я употрѣбяватъ. Първоначално живитѣ сѫщества сѫ приемали храната си отъ въздуха, послѣ отъ водата и най-послѣ отъ твърдата материя. Така е било и съ човѣка. Нѣкога човѣкъ се е хранилъ и съ свѣтлина. Съврѣменниятъ човѣкъ е забравилъ изкуството да се храни съ свѣтлина; само очитѣ му сѫ запазили тази наука и до днесъ. Ако очитѣ на човѣка дълго врѣме не се хранятъ съ свѣтлина, тѣ ще се атрофиратъ. Слѣдователно, първата задача на човѣка е да си състави ясна прѣдстава за Бога. Говори ли се за Него, трѣбва да включвате въ съзнанието Му всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, за които Той еднакво се грижи. Нѣма друго сѫщество, като Бога, по-добро, по-възвишено, по-благородно, по-отзивчиво, отъ което да изтича животътъ. Животътъ на цѣлата вселена се крие въ Бога. Той нѣма равенъ на себе си. И най-голѣмиятъ грѣшникъ, и най-голѣмиятъ глупецъ, като помислятъ за Бога, нѣкѫдѣ дълбоко, трепва нѣщо въ тѣхъ. Ако човѣкъ не разбере сѫщината на това трепване, той ще мине и замине прѣзъ живота, безъ да схване, какво прѣдставлява Великото Начало. Той ще каже: трепна нѣщо въ мене, като че мечка видѣхъ. Да, приятно е човѣкъ да види мечка, но понеже трепването е силно, той се плаши и загубва и ума, и дума. Често и най-голѣмиятъ герой се уплашва отъ погледа на красивата мома. Този герой казва: видѣхъ една красива мома, но сърцето ми трепна. Защо е трепнало сърцето му? — По единствената причина, че този юнакъ не може да носи благото, което му се дава. Всѣко благо съдържа въ себе си една опасность. Мнозина казватъ: какво нѣщо е страхътъ? — Страхътъ показва границата, мѣстото, дѣто човѣкъ се е отдѣлилъ отъ Бога. Обаче, дойде ли човѣкъ до правата, чистата мисъль, страхътъ се прѣвръща въ разумна сила. Който разумно мисли, той отъ нищо не се страхува. Ето защо, докато не си съставите ясно понятие за Бога, вие не можете да се облагородите, не можете да постигнете истинско знание. Ако не придобиете тази опрѣдѣлена идея, всичко, каквото постигнете, въ скоро врѣме ще го изгубите. Напримѣръ, до извѣстно врѣме вие може да прогресирате: ученъ човѣкъ ще станете, изкуства ще научите, богатство ще придобиете, сила ще развиете и т. н. Започнете ли да остарявате, вие ще губите постепенно по нѣщо отъ себе си: днесъ ще изгубите знанието си, утрѣ — изкуствата си, на третия день — богатството си, на четвъртия день — силата си. Въ края на краищата вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, изгубилъ всички свои възвишени идеи, безъ всѣкакво вдъхновение за работа, и ще кажете: само една идея ми остана. — Коя е тази идея? — Че бѣхъ богатъ човѣкъ, а сега съмъ послѣденъ сиромахъ. Какво прѣдставлява човѣкъ съ такава една идея? Сега нѣкой ще каже: щомъ човѣкъ изгуби всичко, тогава той не трѣбва да мисли, да чувствува, да дѣйствува. Казвамъ: ако мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ неправилни, тѣ създаватъ тревоги, безпокойства, отъ които той остарява преждеврѣменно. Ние говоримъ за трезвитѣ мисли, за чиститѣ и благородни чувства, които свързватъ човѣка съ Бога и даватъ просторъ и полетъ на неговата дѣйность. Напримѣръ, тревожни сѫ мислитѣ, когато се смущаваме, какъ ще прѣкараме живота си, дали ще бѫдемъ здрави, ще имаме ли достатъчно срѣдства и т. н. Питамъ: когато царскиятъ синъ постѫпва въ училище, трѣбва ли той да мисли, кой ще го подържа, колко пари ще му се изпращатъ, кой ще му прислужва и т. н.? — Той не трѣбва да мисли по тия въпроси. Веднъжъ изпратенъ на училище, отъ него се иска само да учи, а за всичко останало, бащата поема грижата. Ако синътъ е мързеливъ и не учи, той ще понесе послѣдствията на своя мързелъ: голѣми нещастия ще се струпатъ върху главата му. Казвамъ: вие сте такива царски синове, пратени на земята да учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате: свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ. Какво ви трѣбва още? — Да учите! Единъ день, като се върнете отъ тази голѣма екскурзия на земята, вашиятъ Баща ще ви запита: какво научихте досега? Така ще ви питатъ и вашитѣ познати, като се научатъ, че сте били на седемьтѣ рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамка, на Харамията; ще кажете, че сте видѣли седемьтѣ езера. Това, обаче, не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера сѫ символи. Важно е, какво прочетохте отъ книгата на природата. Колко листа научихте и какво разбрахте отъ тѣхъ? Какво отъ това, че сте се качили на единъ високъ връхъ? Защо се качвате? Да гледате отдалечъ, кой ще мине или какво носи — този ли е смисълътъ на изкачването по високитѣ върхове? Ще кажете, че на в. Харамия се качвали разбойници да причакватъ богати пѫтници, които обирали. Дълбокъ смисълъ иматъ екскурзиитѣ, а специално изкачването по високитѣ върхове! И тъй, като се говори за обиране на богатитѣ хора, трѣбва да се знае, какво прѣдставляватъ тѣ. Богатитѣ хора сѫ богатитѣ идеи въ свѣта. Доброто е богатиятъ човѣкъ, когото трѣбва да оберемъ. Злото пъкъ е бѣдниятъ човѣкъ, когото трѣбва да оставимъ да мине и замине. Какво ще вземемъ отъ бѣдния? Писанието казва: „Не се противи на злото!“ Защо? — Защото злото е бѣденъ човѣкъ, за когото ще трѣбва да плащашъ. Това изречение отъ Писанието е една важна економическа формула. Значи, на злото, на бѣдния човѣкъ ще сторишъ пѫть да мине. Не постѫпишъ ли така, спрешъ ли го въ пѫтя му, то ще проси отъ тебе пари, дрехи, обуща, и ти трѣбва да му давашъ всичко, каквото иска. Злото е бѣденъ човѣкъ, който разчита на милостьта на другитѣ хора. Който влиза въ Божественото училище да учи, той трѣбва да се освободи отъ просията. Казвамъ: искате ли да разберете Бога, трѣбва да бѫдете чисти. Казано е: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога“. Страдания, мѫчнотии, нещастия ще дойдатъ. Вие сте въ морето, а въ него ставатъ голѣми бури. Тия бури ще се прѣдаватъ и на кораба: тѣ ще го клатятъ ту на една, ту на друга страна, но въ него трѣбва да цари вѫтрѣшна хармония, вѫтрѣшенъ миръ. Влѣзатъ ли морскитѣ вълни прѣзъ най-малката дупчица въ кораба, той е изложенъ вече на разрушение и загиване. По сѫщия начинъ влизатъ и отрицателнитѣ — нечиститѣ мисли, отъ които трѣбва да се пазите. Ами вие, като пѫтувате изъ природата, не цапате ли? Колко слуги трѣбва да работятъ слѣдъ вашето заминаване, докато прѣмахнатъ нечистотиитѣ ви! Нѣкои хора се мислятъ за чисти, за свети, но оставятъ нечистотиитѣ си: тукъ ядатъ, тамъ ядатъ, навсѣкѫдѣ боклуци оставятъ. Докато носите нечистотиитѣ си въ васъ, вие още не сте нито свети, нито чисти хора. Ако пазите чистота въ физическия свѣтъ, чисти ще бѫдете и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Ще ми разправя нѣкой, че вѣрва въ Бога, че има високъ идеалъ, а при това не спазва и най-елементарната чистота въ физическия свѣтъ. Не, отъ всѣкого се изисква чистота въ всѣко отношение: чистота физическа, чистота умствена и чистота духовна. Казвате: всичко зависи отъ насъ. — Отъ васъ зависи да пазите абсолютна чистота въ цѣлия ви животъ. Самиятъ животъ, обаче, зависи отъ Бога. Искате ли да бѫдете здрави и весели, нека всѣко ваше чувство, всѣка ваша мисъль и всѣко ваше дѣйствие да бѫдатъ проникнати отъ идеята за чистотата. Само по този начинъ вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господъ ви изпрати, вие го разваляте, но съ това се излагате на явна смърть. Врѣме е човѣкъ да се отрече отъ своето дребнаво честолюбие. Какво отъ това, че нѣкой казалъ нѣщо лошо за васъ или че ви оплюлъ? Не се интересувайте отъ отрицателнитѣ нѣща. Не ги внасяйте въ ума си! Нека всички хора те не почитатъ, но работи, докажи, че си човѣкъ съ достоинство, честолюбие. Работи десеть години непрѣкѫснато, да развиешъ сила и мощь въ себе си, за да докажешъ на хората, че си човѣкъ. Влѣзъ въ нѣкое село, вдигни единъ голѣмъ камъкъ, тежъкъ цѣлъ тонъ, че да очудишъ всички селяни. Като видятъ, че проявявашъ такава сила, тѣ сами ще кажатъ: не закачайте този човѣкъ. Съ него шега не бива. Силенъ човѣкъ е той! А ти влѣзешъ въ нѣкое село, и най-малкото камъче не можешъ да дигнешъ, самъ се нуждаешъ отъ най-малки услуги, а отгорѣ на това ще искашъ хората да те почитатъ. И слѣдъ всичко това ще разправяшъ, че съ Господа разговаряшъ. Онзи, който се разговаря съ Господа, той е силенъ човѣкъ, планини може да прѣнася отъ едно мѣсто на друго. Не можешъ ли планини да прѣнасяшъ, не се заблуждавай. Всѣки другъ може да ти е говорилъ, но не и Господъ. Когато Господъ проговори на Мойсея, той дигна тоягата си, удари канарата, и вода отъ нея протече. Господъ проговори на Мойсея, и манна падна отъ небето. Господъ проговори на Мойсея, и той води еврейския народъ цѣли 40 години прѣзъ пустинята. Този човѣкъ пъкъ себе си не може да прѣхрани, а разправя, че Господъ му проговорилъ. Питамъ: какъ ще познаете, кога Господъ говори? Отъ книгитѣ ли ще научите това?— Не. Всѣки човѣкъ има своя специфична вѫтрѣшна опитность, чрѣзъ която е дошълъ до познание на Божия гласъ въ себе си. Много сѫ начинитѣ, по които природата може да се разбере, но единъ е пѫтьтъ, по който може да се влѣзе въ свѣта на Истината. Истината е най-чистиятъ свѣтъ, въ който Любовьта се проявява. Истината е най чистиятъ образъ на Любовьта. Тя е Вѣчниятъ Животъ. Значи, Истината е най-чистиятъ образъ на Любовьта. Що е Любовьта? — Най-чистото съдържание на този образъ. Истината е висшето проявление на Любовьта? Най голѣмата свобода се придобива чрѣзъ Истината. Най-голѣмата свѣтлина се придобива чрѣзъ Любовьта. Въ окултенъ смисълъ Любовьта се замѣства съ Правдата. Ако искате топлина, горещина, търсете Правдата. Дойде ли Правдата въ свѣта, тя нагорещява. Правдата е най-голѣмата горещина на Любовьта, а Любовьта е сѫщината на живота. Дойде ли до живота, ще знаете, че по-високо нѣщо отъ живота нѣма. Слѣдователно, Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата сѫ области, свѣтове, чрѣзъ които животътъ се проявява. Засега, подъ думата „животъ“ се разбира онова съзнание на човѣка, въ което се крие постояненъ, непрѣкѫснатъ стремежъ къмъ постижения. Кажемъ ли, че живѣемъ, ние разбираме единъ постояненъ стремежъ къмъ нѣщо, което искаме да постигнемъ. Щомъ се роди дѣтето, веднага въ него се пробужда съзнанието, и то започва да желае, да иска нѣщо отъ обективния свѣтъ. Дойдемъ ли до чувствения свѣтъ, и тамъ търсимъ извѣстенъ обектъ. Дойдемъ ли до умствения свѣтъ, искаме да учимъ — и тамъ търсимъ нѣкакъвъ обектъ. И въ духовния, и въ Божествения свѣтъ има животъ. Значи, животътъ се проявява въ всички области, въ всички свѣтове, но въ различни форми. Едно е важно: въ каквато форма и да се проявява животътъ, безъ чистота той не може да функционира. Питамъ: какъ може да се подържа тази чистота? — Чрѣзъ служене на Бога. Когато се говори за служене, подразбирамъ, че човѣкъ може да служи само на Бога, само на Любовьта. Казваме: „Богъ е Любовь“. Значи, може да се служи само на Любовьта. Що се отнася до живота, ние казваме: и роби можемъ да станемъ, само живота да придобиемъ. Слѣдователно, три нѣща сѫ важни въ живота на човѣка: на Бога ще служишъ, себе си ще почиташъ, ближния си ще обичашъ. Да обичашъ ближния си, значи да се разтоваряшъ отъ непотрѣбния товаръ, който носишъ на гърба си. Да почиташъ себе си, значи да схващашъ смисъла на живота. Почита се само красивиятъ, умниятъ, добриятъ човѣкъ. Това нѣщо човѣкъ вижда първо въ себе си, а послѣ въ другитѣ. Ако виждате доброто, интелигентностьта, разумностьта въ себе си, ще ги виждате и въ другитѣ хора. Това значи: туй, което виждате въ себе си, се отразява и въ останалитѣ. Ти уважавашъ хората за съзнанието, което имашъ въ себе си; ти обичашъ хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждашъ въ себе си. Виждашъ ли го и у тѣхъ, ти ги обичашъ вече. Защо бащата обича сина си? — За почитьта, която има къмъ себе си. Тази почить се прѣвръща въ любовь къмъ сина. Какво нѣщо е обичь? — Да видишъ себе си въ другитѣ. Що е почить? — Да съзнавашъ достоинството си като човѣкъ. Що е служене на Бога? — Да съзнавашъ, че всичко иде отъ Бога и нѣма равенъ на Него. Кажешъ ли въ себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бѫдешъ готовъ на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Подъ думата „служене“ се разбира, че всичко, което правишъ въ името на Бога е възможно. Тогава нѣкой ще те запита: можешъ ли да носишъ земята на гърба си? — Азъ и сега я носа. — Ами слънчевата система? — Нея отдавна нося. — Ами вселената можешъ ли да носишъ? — Азъ съмъ господарь на вселената. Сега, всѣки човѣкъ съ дребни идеи, ще каже: чудно нѣщо! Какъ се осмѣляватъ хората да казватъ, че носятъ земята и слънчевата система на гърба си, или че сѫ господари на вселената? Възможно ли е това? Да кажешъ, че си господарь на вселената, това подразбира да си я пропѫтувалъ отъ единия край до другия. За разумния човѣкъ разстоянието отъ главата до краката му прѣдставлява цѣлата вселена. Слѣдователно, когато той казва, че е господарь на цѣлата вселена, това подразбира, че той познава своето тѣло отъ главата до краката. Значи, той носи вселената въ себе си. И колкото врѣме му е нуждно да простре рѫцѣтѣ си отъ главата до краката, сѫщо толкова врѣме ще му е нужно да пропѫтува вселената отъ единия край до другия. Достатъчно е само да мръдне рѫката си, и той моментално ще измине вселената отъ единия край до другия. Нѣщата сѫ далечни само тогава, когато сѫ отдѣлени отъ общия организъмъ. Щомъ всички сѫ заедно въ организма, тѣ сѫ близо. Подъ думата „близость“ се разбира организиране на всички разумни сѫщества въ едно цѣло. Неорганизирането е отдалечаване. Когато казвате, че нѣкой ви е обидилъ или ви е напакостилъ съ нѣщо, тогава, или това сѫщество, което ви е обидило, е вънъ отъ общия организъмъ, а вие сте вѫтрѣ въ него, или и двамата сте вънъ отъ този организъмъ. Щомъ и двамата сте въ общия организъмъ, между васъ не може да сѫществува никакво противорѣчие. Може ли да има нѣкакво противорѣчие между пръститѣ на рѫцетѣ? Какво отъ това, че едни пръсти сѫ на лѣвата, а други — на дѣсната рѫка? Дали едни пръсти сѫ на лѣвата, а други — на дѣсната рѫка, това е безразлично; тѣ могатъ взаимно да си помагатъ. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора сѫ дошли до една область на живота и тамъ сѫ спрѣли. Тѣ трѣбва да направятъ крачка напрѣдъ, да влѣзатъ въ областьта на новото, което иде сега въ свѣта. Ако вървите по стария пѫть, пакъ сѫщото ви чака: ще умрете, свещеници ще ви опѣватъ, надгробни рѣчи ще ви държатъ, че сте свършили три факултета, че имате голѣми заслуги къмъ отечеството. — Да, този човѣкъ има заслуги къмъ отечеството, но къмъ Бога нѣма. Че, наистина, нѣма заслуги къмъ Бога, ние виждаме отъ това, че е умрѣлъ. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.“ Къмъ този стихъ азъ прибавямъ: това е животъ вѣченъ, да позная Бога и да Му служа. Има опасность, да не би хората, въ своето служене, да изпаднатъ въ друга крайность, да се отекчатъ и да напуснатъ работата си. Наистина, много причини има, които могатъ да ги доведатъ до това положение. Обаче, иматъ ли хората правилни разбирания за живота, нищо не може да ги извади отъ тѣхния пѫть; нищо не може да наруши тѣхното равновѣсие. Ще взема единъ примѣръ отъ селския животъ, понеже той е по-близо до природата, и ще обясня, защо понѣкога хората излизатъ отъ релситѣ на своя животъ. Единъ младъ селянинъ, много работливъ, става всѣка сутринь рано, прѣди изгрѣвъ на слънцето, впрѣга воловетѣ си и отива на нивата да оре. Гледашъ, колата му добрѣ стъкмена, воловетѣ му — загладени, грижливо причесани. Той самъ — веселъ, засмѣнъ, тихо си напѣва нѣщо, къмъ живота се стреми. Цѣлъ день до късна вечерь работи и не се уморява, доволенъ е. Връща се дома си, пакъ веселъ и засмѣнъ, разпрѣга воловетѣ, дава имъ храна, прибира колата си и съ радость очаква другия день, наново работата си да продължи. Тъй вървятъ днитѣ единъ слѣдъ другъ, незабѣлѣзано се нижатъ, докато единъ день той срѣща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутринь късно излиза и вечерь рано се прибира. Колата си напуща, воловетѣ невчесани, не се чува пѣсень, нито се вижда усмивка на устата. Ходи захласнатъ натукъ-натамъ, казва: натеглихъ се, не ми се работи вече. На мене ли падна тази сѫдба, цѣлъ животъ да робувамъ? Досега работихъ, отсега нататъкъ искамъ да си поживѣя. Облича се хубаво, туря калпака на главата си, прѣпасва новъ поясъ на кръста, забожда китка на дрехата си и хайде изъ селото: ту въ тази, ту въ онази улица, докато спре прѣдъ градината на красивата мома и, като войникъ, караули отъ единия край на другия. Послѣ спира за моментъ прѣдъ градината, иска да види този прѣстѫпникъ, който се крие нѣйдѣ изъ дърветата. Нетърпѣнието се изчерпва, той влиза въ градината, но градинарьтъ е затворенъ, нѣма го тамъ. Вѫтрѣ седи той и се усмихва, наблюдава, какво прави този младъ момъкъ. Какъвъ е този прѣстѫпникъ? Какви сѫ букаитѣ му? — Интересува се момъкътъ, всичко иска да знае. Зеръ, за него той е напусналъ и нива, и волове. Този прѣстѫпникъ — момата — седи вѫтрѣ, накичена съ вѣнче на главата си и се подсмива. Сега вече се заражда въ момъка идеята да вземе китката на момата. Защо иска да ѝ вземе китката? — Той иска да я обере и казва: досега работихъ, орахъ на нивата, но съ оране работа не става. И той започва: днесъ взема една китка отъ момата, утрѣ втора, и като вземе десеть китки, взима и момата. Тази е първата магия, съ която момъкътъ започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага въ китката нѣщо отъ себе си. Днесъ вземе нѣщо отъ нея, утрѣ вземе нѣщо, докато най-послѣ и момата отива да си вземе киткитѣ отъ него, но тамъ остава. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ всички прояви на живота. Това сѫ символи, които ние привеждаме на човѣшки езикъ. Момъкътъ се жени за красивата мома, но колко врѣме тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи съ такива разбирания за живота? Година-двѣ тѣ могатъ да бѫдатъ щастливи, но слѣдъ това щастието имъ изчезва. Защо? — Защото нито момъкътъ, нито момата иматъ Вѣчния Животъ въ себе си. Докато жената има нѣщо Божествено въ себе си, мѫжътъ може да я обича. И докато мѫжътъ има нѣщо Божествено въ себе си, жената може да го обича. Изгубятъ ли Божественото въ себе си, и обичьта на единия къмъ другия изчезва. Съ други думи казано: докато човѣкъ е чистъ, той може да бѫде обичанъ. Влѣзе ли въ него единъ елементъ на нечистота, и обичьта къмъ него постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Слѣдователно, безлюбието се явява като естествено послѣдствие на нечистотата въ живота. Когато хората не ви обичатъ, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не обича да се окѫпе въ единъ чистъ изворъ? Но ако ти си локва, или блато, кой ще влѣзе да се окѫпе въ тебе? Въ чистия изворъ всѣки иска да измие лицето, рѫцѣтѣ и краката си, но въ блатото — никой. Сега, като се разбере значението на чистотата въ най-широкъ смисълъ, тя трѣбва да се постави като основа на физическия животъ. Защо? — Защото здравето на човѣка зависи отъ неговата вѫтрѣшна и външна чистота. Идейна чистота се изисква отъ човѣка! Въ това отношение, като казваме, че човѣкъ не трѣбва да се занимава съ недѫзитѣ на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трѣбва да нарушава чистотата на своя животъ и да се излага на смърть. Да се занимавате съ недѫзитѣ на хората, това е зараза, която разрушава организма. Какво ще спечелите отъ това? — Не само че нищо нѣма да спечелите, но всичко хубаво въ себе си ще загубите. Тогава защо трѣбва да се занимавате съ чуждитѣ грѣхове? Една турска поговорка казва: „Остави пияния, не го дръжъ, нека падне, да се научи!“ Българинътъ по-лесно се напива отъ турчина. Турчинътъ, изобщо, е по-трезвъ. Като се напие той, върви, пада — става и самъ си говори: хайде, върви, Хасане! Защо си се напилъ толкова, че краката не те държатъ? Пакъ падне. Ходи, Хасане! Защо пиешъ толкова? Така си говори той, и си отива дома. Като влѣзе въ дома си, започва да се извинява прѣдъ жена си, че се напилъ, защото, споредъ законитѣ на Мохамеда, не се позволява на човѣкъ да се напива. Българинътъ пъкъ, като се напие, първо ще покаже изкуството си, че знае да бие. Понѣкога и жената е силна. Като види мѫжа си, че е пиянъ и се хвърля да я бие, тя го блъсне, и той падне на земята. Той стане и пакъ започне да се хвърля върху нея, да я бие. Като го блъсне три — четири пѫти на земята, той казва: какво искашъ да кажешъ съ това? — Че си пилъ много. — Е, човѣкъ трѣбва да си поживѣе малко. Той счита, че виното е дадено отъ Бога, и човѣкъ трѣбва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие турчинътъ, счита, че е направилъ грѣхъ. Рано сутриньта той отива да се изповѣдва прѣдъ ходжата. Казвамъ: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистьта и редъ още пороци сѫ нечистота. Слѣдователно, отъ чисто хигиенично гледище, нечистотата трѣбва да се изхвърли навънъ, ако искаме да бѫдемъ свободни. Ако искаме да бѫдемъ учени, въ широкъ смисълъ на думата, трѣбва да бѫдемъ чисти. Въ своитѣ научни изслѣдвания, учениятъ човѣкъ прѣсява нѣщата, докато абсолютно ги прѣчисти. Като говоримъ за чистотата, това се отнася за ония хора, които сѫ усърдни въ работа върху себе си. Това се отнася за онѣзи, които иматъ силенъ стремежъ къмъ чистота. Останалитѣ нѣма да разбератъ това, което имъ се говори, и ще кажатъ: тази работа е много мѫчна. За тѣзи, които вървятъ въ правия пѫть, се иска да направятъ само една крачка напрѣдъ и да влѣзатъ въ областьта на чистотата. Слѣдъ това на тѣзи хора може да се говори за идейни работи. Докато човѣкъ живѣе въ нечистота, за идейни работи не може да му се говори, защото тѣ ще изгубятъ своята чистота. Има извѣстни области, въ които царува абсолютна чистота. За тѣхъ нито може да се говори, нито може човѣшки кракъ да стѫпи. Влѣзе ли човѣкъ тамъ, той всичко ще изцапа и разбърка. Тамъ не се позволява абсолютно никакво разбъркване, абсолютно никакво размѣстване на нѣщата. Тамъ нѣмате право едно камъче да бутнете. Като отидете при единъ отъ свещенитѣ извори на Вѣчния Животъ, ще гребнете съ една чаша вода и ще я изпиете до дъно. Тамъ не се позволява капка вода да се разлѣе. Какво правите, като отивате при изворитѣ въ физическия свѣтъ? Наливате цѣла чаша вода, изпивате 2 — 3 глътки отъ нея, а останалата хвърляте. Въ Божествения свѣтъ това абсолютно не се позволява. Когато на съврѣменнитѣ хора се говори за свети, за чисти нѣща, тѣ се смѣятъ. Тѣ не съзнаватъ, колко важни нѣща сѫ свещенитѣ работи. Съврѣменниятъ човѣкъ става сериозенъ само при най-тежки, при най-трудни положения въ живота си. Тогава той се замисля за Бога, за онзи свѣтъ и започва да вѣрва, че има нѣщо друго, което той не разбира. Окачатъ ли го на вѫжето, дойде ли свещеникътъ да му чете молитва, тогава той става много сериозенъ: гледа, мисли, дали нѣма да дойде отъ нѣкѫдѣ помощь. И ако въ този моментъ го освободятъ, той изпитва голѣма благодарность, че животътъ му е подаренъ. Сега вече той разбира, какво нѣщо е животътъ. Вѫжето, съ което бѣсятъ хората, прѣдставлява лошитѣ мисли. Врагове, неприятели на хората сѫ тѣзи, които ставатъ причина да ви турятъ на вѫжето. Тѣ ви даватъ днесъ лошъ съвѣтъ, утрѣ — другъ, докато увиснете на вѫжето. Пазете се да не увиснете на вѫжето, като онзи светия, който билъ излъганъ отъ дявола. Този светия живѣлъ въ пустинята, дѣто прѣкарвалъ въ постъ и молитва и въ дълбоко съзерцание. Дяволътъ намислилъ да го изкуси и рѣшилъ да го направи царь. Той опитвалъ по единъ начинъ, по втори начинъ, докато най-послѣ успѣлъ да постигне цѣльта си. Светията, наистина, станалъ царь, но въ скоро врѣме дошълъ до положение да го бѣсятъ. Дяволътъ му казалъ: разчитай на мене, азъ ще те освободя. Когато турили вѫжето на врата на светията, дяволътъ пакъ се явилъ и му казалъ: гледай въ далечината, ще видишъ тамъ едно видение. Светията погледналъ къмъ мѣстото, дѣто му посочилъ дяволътъ. — Виждашъ ли нѣщо? — Виждамъ едно магаре. — Друго нѣщо не виждашъ ли? — Виждамъ още едно магаре. — Още нѣщо не виждашъ ли? — Виждамъ и трето магаре. — Носятъ ли нѣщо на гърба си? — Да, натоварени сѫ съ царвули. — Това сѫ царвулитѣ, които азъ скѫсахъ, докато те туря на вѫжето. Който слуша съвѣтитѣ на дявола, вѫже го очаква. Ще го турятъ на вѫжето, и послѣ ще го свалятъ оттамъ. Въ живота се забѣлѣзва една малка присадка на лъжливи отношения. Това сѫ отношения на нечистота. За да се избегне този животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде точенъ: каквото добро намисли, каквото обѣщае, трѣбва да го направи. Въ Божествения животъ, дѣто владѣе абсолютна чистота, нѣма забравяне. Тамъ всичко става точно на врѣме. Точностьта е качество на чистия животъ. Който не живѣе въ чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облацитѣ замъгляватъ слънцето. И затова, често слушате нѣкои хора да казватъ; тѫжно ми е нѣщо. — Да, твоето небе е облачно. Искашъ ли да се изясни небето ти, трѣбва да се научишъ да служишъ на Бога, да почиташъ себе си и да обичашъ ближния си. Сѫщитѣ формули ще приложишъ по отношение себе си по слѣдния начинъ: ще служишъ на духа си, който те рѫководи; ще почиташъ душата си, която съдържа всичко цѣнно въ себе си; ще обичашъ тѣлото си и всички сѫщества, които ти служатъ, заради великата идея, която живѣе въ тебе. Отнасяте ли се къмъ себе си така, вие ще имате ясна прѣдстава за Бога, и тогава всичко ще бѫде възможно за васъ. Не служите ли на Бога, всичко около васъ ще бѫде мъртво. Ако вие познавате Бога, ако имате ясна прѣдстава за Него, всички канари въ природата ще могатъ да се движатъ и ще бѫдатъ леки, като перца. Въ сѫщность тѣ сѫ тежки и страшни за този, който не служи на Бога. Достатъчно е да види той, че тия канари се движатъ, за да настръхнатъ коситѣ му отъ ужасъ. За този, който служи на Бога, всичко въ свѣта е живо и въ движение. Той може да направи опитъ и да се увѣри, че всичко въ природата е живо. Ако виждаме много тѣла въ покой, това става по единствената причина, за да можемъ днесъ да проявявяме живота, т.е. за да живѣемъ ние. Единъ день, когато хората завършатъ своето развитие на земята, всички сѫщества, които днесъ сѫ въ покой, ще напуснатъ това състояние, и тѣ ще проявятъ животъ. Мнозина искатъ още днесъ да разбератъ, какво ще стане съ канаритѣ. Този въпросъ е лесенъ. Важно е, какво ще стане съ васъ. Когато придобиете Вѣчния Животъ, вие пакъ ще посѣтите земята, и тогава ще видите всички промѣни, които сѫ станали съ нея. Ако съзнанието на хората е постоянно будно, тѣ ще бѫдатъ въ течение на всички промѣни, които ставатъ на земята. Сега, при това прѣкѫсване на съзнанието, съврѣменнитѣ хора очакватъ всичко отъ ученитѣ, тѣ да имъ обясняватъ всички геологически промѣни, които сѫ ставали въ миналото на земята. Хубаво е и това, но врѣме е да се пробуди човѣшкото съзнание, активно да заработи неговата мисъль. И тъй, ние прѣпорѫчваме на всички съврѣменни хора абсолютна чистота. Тази идея за много хора е непонятна още. Това зависи отъ положението, въ което тѣ днесъ се намиратъ. Слѣдъ чистотата иде светостьта. Тѣ сѫ синонимни думи. Слѣдъ светостьта иде служенето. Ако човѣкъ не е чистъ и светъ, той не може да служи. И най-послѣ, слѣдъ служенето иде Любовьта. Ако човѣкъ не знае да служи, той не може и да люби. Ако не знае да люби, той не може и да учи. Ако пъкъ не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода. Тѣзи възможности сѫ тѣсно свързани една съ друга. Който е започналъ съ чистота, той е направилъ вече крачка напрѣдъ. Този е естествениятъ, нормалниятъ пѫть въ живота. Нѣкой казва, че е остарѣлъ вече, но не се е наживѣлъ. Въ какво, именно, седи животътъ? Допуснете, че нѣкой човѣкъ живѣе 100,000 деня на земята. Отъ какво се нуждае той прѣзъ това врѣме? Ако яде по три пѫти на день, трѣбватъ му 300,000 яденета. Ако пие по петь пѫти на день вода, и всѣка чаша съдържа по 250 гр., значи, трѣбватъ му 125,000 клгр. вода. И ако всѣки день кѫса по единъ костюмъ, той ще има нужда всичко отъ 100,000 костюма. Нѣкои учени казватъ, че на всѣки седемь години човѣкъ напълно промѣнялъ клѣткитѣ на организма си; други учени казватъ, че на всѣки три мѣсеца ставала тази промѣна въ организма. Значи, споредъ едни учени човѣкъ промѣня дрехата си прѣзъ всѣки седемь години; споредъ други учени — прѣзъ всѣки три мѣсеца, а споредъ мене — всѣки день. Единъ новъ костюмъ трае отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето. Както виждате, много разноски струва човѣкъ, ако е живѣлъ на земята 100,000 деня. Какъ ще оправдае този човѣкъ разноскитѣ си, ако не е служилъ на Бога, ако не е почиталъ себе си и ако не е обичалъ ближния си? Казвамъ: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държатъ въ себе си идеята за чистота на мисъльта. Чистотата нека остане въ ума на всички като норма, като мѣрка, съ която да си служатъ въ всички случаи на живота. Чистотата е магическата прѫчица за всѣки съзнателенъ човѣкъ. Ставате ли сутринь, ставайте съ идеята за чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желанна и любима красивата мома, като идея въ ума на момъка. И виждаме, какъ момъкътъ я очаква, търси, на другия край на свѣта отива заради нея. Нека идеята за чистотата бѫде възлюбената мома, която всѣки търси и на край свѣта. Чистотата да бѫде възлюбената на всѣки мѫжъ! Чистотата да бѫде възлюбениятъ на всѣка жена! Намѣри ли я, отдалечъ да се спре прѣдъ нейния свещенъ образъ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази чистота, вие сте въ връзка съ висшия свѣтъ, съ Първичната Причина. Само въ този свѣтъ има постоянство и устойчивость. За васъ сѫ важни постояннитѣ и устойчивитѣ нѣща. Какво по-хубаво отъ това, да знаете, че има едно разумно сѫщество въ свѣта, което ви обича всѣкога: и когато спите или сте будни, и когато сте болни или здрави, и когато сте учени или прости, и когато сте богати или бѣдни. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да знаете, че отношенията на това сѫщество къмъ васъ сѫ всѣкога едни и сѫщи. Ако служите на Бога, всѣки ще ви обича. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога и не искамъ да се женя. Казвамъ: ако рѣшишъ този въпросъ безъ Бога, ти ще бѫдешъ нещастенъ човѣкъ. Ако пъкъ се женишъ безъ Бога, ти ще бѫдешъ два пѫти по-нещастенъ. Ако не се женишъ, но се свържешъ съ Бога, ти ще бѫдешъ щастливъ. Ако се жените съ съгласието на Бога, и двамата сте въ връзка съ Него, ще бѫдете два пѫти по щастливи. Тази идея, изказана на вашъ езикъ, означава слѣдното: всѣка работа, всѣка замислена идея, въ която участвува Божественото Начало, тя е чиста, света, възвишена. Само тогава човѣкъ може да бѫде доволенъ. Каква е цѣльта на групирането? Защо двѣ души се групиратъ да живѣятъ заедно? — Тѣ ставатъ два полюса, прѣзъ които Божествениятъ животъ се проявява. Когато нѣкой каже, че не иска да се жени, това подразбира, че областьта, въ която той се движи, е нечиста. Когато нѣкой пѫтникъ минава покрай много извори и не пие вода отъ тѣхъ, това показва, че тѣ сѫ нечисти. Пие ли вода отъ тия извори, тѣ сѫ чисти. Питамъ: като отидете на небето, ще се жените ли? — Нѣма. Значи, женитбата е страниченъ въпросъ. Ако става въпросъ за женитба, първата идея, която трѣбва да се има прѣдъ видъ, е човѣкъ да се жени за чистотата. Това е истинска женитба. Който не се е женилъ за чистотата, той е вдовецъ. Въ тази смисъль, когато нѣкой каже, че не иска да се жени, той самъ се осѫжда на смърть. Да се женишъ за чистотата, това е женитба въ духовенъ смисълъ на думата. Който се жени на земята, въ физически смисълъ, той умира; не се ли жени, не умира. Въ духовния свѣтъ пъкъ процесътъ е обратенъ. Тъй щото свързването съ чистотата е условие за подържане на живота. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да освободятъ съзнанието си отъ всички нечисти образи. Тѣ трѣбва да създаватъ въ себе си чисти прѣдстави, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовьта, за Вѣчния Животъ, за дѣцата и т. н. На всички прѣдстои едно коренно вѫтрѣшно прѣчистване, като за Великъ-день. На всички случки и явления въ живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажатъ, че нѣкой плаче, азъ не се спирамъ върху човѣка, който плаче, но казвамъ, че вънъ вали дъждъ, който полива цвѣтята въ градинката на този човѣкъ, и тѣ се радватъ. Когато ми кажатъ, че нѣкой е радостенъ, азъ разбирамъ, че слънцето е изгрѣло за този човѣкъ, и цвѣтята въ неговата градинка цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си. Кажатъ ли ми, че нѣкой бие жена си, разбирамъ, че въ този домъ вършеятъ житото, за да го прибератъ въ хамбаря. Стремете се и вие да замѣняте лошитѣ образи съ чисти, картинни образи, за да запазите чистотата на вашето съзнание. Сега, като се говори за чистотата, има една опасность, да не спрете само върху едната ѝ страна, само върху външната чистота. Ако нѣкой младъ, но мързеливъ момъкъ, който не иска нищо да работи, се стреми само къмъ външна чистота, той ще иска всѣки день пари отъ баща си, да си купува нови дрехи, обуща, парфюми, разни гребени и четки, съ единствената цѣль да се харесва на момитѣ. По този начинъ той ще разруши и себе си, и баща си, но и цѣльта си нѣма да постигне. Момитѣ ще го виждатъ всѣки день докаранъ и чистъ, но ще има нѣщо, за което нѣма да го харесатъ. Тѣ не виждатъ въ него истинския човѣкъ. Безъ дрехи не може, но дрехитѣ не правятъ човѣка. Хубавитѣ дрехи иматъ цѣна само тогава, когато сѫ облѣчени отъ уменъ човѣкъ. Знанието, силата прѣдставляватъ за нечистия човѣкъ такова нѣщо, каквото прѣдставлява окачването звънецъ на свиня. Казвамъ: първото необходимо условие за придобиване Божествения животъ е чистотата. За нея душитѣ копнеятъ, за нея се молятъ, нея търсятъ. Отъ единия до другия край на Библията се говори пакъ за чистота и светость. И тогава, прѣдъ чистия човѣкъ се откриватъ много възможности. Не може ли човѣкъ да се освободи отъ своята нечистота, възможноститѣ оставатъ затворени прѣдъ него. Прогресътъ, свѣтлината, знанието, силата и свободата въ физическия свѣтъ зависятъ отъ чистотата, а въ духовния свѣтъ — отъ светостьта. Колкото по-свети сѫ духоветѣ, толкова по-силни сѫ тѣ. Въ Божествения свѣтъ всичко зависи отъ Любовьта. Когато слизате отгорѣ надолу, ще работите върху идеитѣ: служене, почить и обичь; качвате ли се отдолу нагорѣ, ще придобивате чистота, светость и любовь. Днесъ всички присѫтствувахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате сега нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хлѣбъ и когото срещнете ще раздавате. Нѣкой казва: нека хората възприематъ нашитѣ идеи, нашето вѣрую. Питамъ: какви сѫ вашитѣ идеи? — Чисти бѫдете! Какво е вашето вѣрую? — Чистота! Всѣки отъ васъ трѣбва да се отличава съ силенъ стремежъ къмъ чистота. Нека посветимъ този день на чистотата. Ще кажете: всичко ли се крие въ чистотата? — Тя е първото стѫпало отъ лѣствицата на Вѣчния Животъ. Като се качите на второто стѫпало, пакъ ще прочетете „чистота“. Тя е обширенъ, неизчерпаемъ свѣтъ. Самата дума „чистота“ не е силна дума, но ние си служимъ съ нея по нѣмане друга по-силна, която да я замѣсти. Така постѫпва и всѣки добъръ момъкъ отъ село, когато иска да се жени. Той търси, избира най-добрата, най-красивата мома и като не намѣри, каквато иска, взима най-добрата, която има въ това село. Питатъ го: защо взе тази мома? — Нѣмаше ли по-добра, по-хубава отъ нея? — Тази е най-добрата отъ всички. По нѣмане на такава, каквато желаехъ, взехъ тази. И отъ нея съмъ доволенъ. И ние сега по необходимость си служимъ съ тази проста, скромна дума „чистота“, за да изразимъ единъ красивъ, величественъ свѣтъ. Думата „чистота“ на земята не е много красива, не е силна дума. Тя не е царска дъщеря. Баща ѝ не е богатъ, но е почтенъ човѣкъ; майка ѝ сѫщо не е богата жена, но трудолюбива. Значи, чистотата е родена за конно, отъ добри родители. За да се осѫществи идеята за чистотата, трѣбва да ѝ се дадатъ благоприятни условия. Сега тя е въ положението на малко сѣменце, което трѣбва да се посади въ почвата, за да се развие. Нека нѣколко души взематъ отъ това сѣменце и се групиратъ по двама, трима, петима или десетина и работятъ върху идеята за чистотата. Само по този начинъ свѣтътъ може да се реформира. Мнозина подържатъ идеята, че Господъ може всичко да направи, че ангелитѣ Му помагатъ и т. н. Значи, щомъ Господъ може всичко да направи, вие не трѣбва да работите. Това е лъжлива идея, отъ която трѣбва да се пазите. Господъ има свой планъ на дѣйствие. Той ще дойде на земята, но ще намѣри ли тогава готови хора за работа? Всѣки трѣбва да работи, да се развива и усъвършенствува. Знаете ли, какво ще бѫде положението на онзи, който очаква щастливъ животъ, а нищо не работи? Ще приведа единъ примѣръ, да схванете добрѣ положението на човѣка, който очаква добъръ, щастливъ животъ, а не работи. Той ще мяза на онази мома, която съ години очаква своя възлюбенъ да ѝ създаде щастливъ животъ, но въ момента, когато той пристига, тя лѣга болна и лежи цѣли три години. Какво трѣбва да прави той? — Или да си замине, или да чака да оздравѣе тя. Какво щѣше да бѫде нейното положение, ако кракътъ ѝ е счупенъ, а възлюбениятъ ѝ прѣдлага да я разхожда съ автомобилъ изъ града? За да се разхожда съ автомобилъ изъ града, краката на тази мома трѣбва да бѫдатъ здрави. Всѣки човѣкъ, който е лишенъ отъ добродѣтели, се намира въ положението на момата съ счупенитѣ крака. Краката на всички хора трѣбва да бѫдатъ здрави! Това ще се постигне само тогава, когато хората измѣнятъ своитѣ стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнесе една нова идея прѣдъ хората, тѣ се стрѣскатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи малки дѣца отъ старо врѣме, чиито учители влизаха въ училището съ тояги. Щомъ виждали, че тѣхниятъ учитель носи прѫчка въ рѫката си, тѣ знаели, че ще има бой. Като влѣзе при дѣцата, учительтъ вижда, че тѣ сѫ вдигнали прахъ, но не знае, кой е истинскиятъ виновникъ. И тогава той започва наредъ: този удари по рѫката, онзи по главата, всички набива и излиза навънъ. Обаче, сегашнитѣ учители не влизатъ съ прѫчка при дѣцата. Съврѣменното възпитание не прилича на старото; сега има нови методи и начини за възпитанието на дѣцата. Казвамъ: когато изнасямъ нѣкаква нова идея прѣдъ васъ, по старъ навикъ, вие се плашите, мислите, че азъ нося прѫчка въ рѫката си. Не, безъ тояга, безъ прѫчка влизамъ азъ. Този методъ не е за прѣпорѫчване, той не е економиченъ. Когато учительтъ влиза въ класъ съ прѫчка, голѣма часть отъ енергията му отива въ нея. Учительтъ не трѣбва да влиза въ класъ съ прѫчка. Днесъ тази прѫчка е замѣстена съ перо, съ моливъ. Тя е магическата прѫчка, която всѣки ученикъ трѣбва да държи въ рѫката си, когато учительтъ прѣподава. И тъй, съ тази магическа прѫчица ще напишете въ съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита нѣкой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: ухо не е чуло и око не е видѣло това за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената отъ гледището на абсолютната чистота. Бесѣда отъ Учителя, държана при петото рилско езеро, на 21 августъ 1929 г.
  8. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пробниятъ камъкъ Деяния на Апостолитѣ 4:25. Размишление върху Божията милость. Въ живота сѫществува единъ пробенъ камъкъ, съ който се мѣрятъ сѫщинитѣ на нѣщата. Търговецътъ опредѣля своята финансова сила отъ паритѣ, които притежава. Като влѣзе въ кантората си, първата му работа е да отвори касата си и да прегледа. съ какъвъ капиталъ разполага. Като знае, съ какъвъ капиталъ разполага, той има предъ видъ съ какъвъ кредитъ може да се ползува и какво може да направи. Този законъ има отношение не само къмъ търговията, но и къмъ всички области на живота. Който знае този законъ и го прилага разумно, и развитието му върви правилно. Изгуби ли посоката на правия животъ, човѣкъ се натъква на редъ вѫтрешни противоречия. Изобщо, изгуби ли правата посока на живота си, човѣкъ нѣма вече на какво да разчита. Изгуби ли своето вѣрую, изгуби ли кредита си, сѫщо така човѣкъ нѣма на какво да разчита. Кредитъ се дава само на онзи, който има нѣкакъвъ вѫтрешенъ капиталъ въ себе си. Нѣма ли човѣкъ вѫтрешенъ капиталъ, никакъвъ кредитъ не може да му се даде. Сѫщиятъ законъ има отношение и къмѣ цѣлокупния животъ. Ако нѣма кѫща, имотъ или стока, човѣкъ не може да се ползува отъ кредитъ. За да стане учитель. човѣкъ трѣбва да има знание, като ефективъ, на което да разчита. Ако нѣма това знание въ себе си, той не може да стане учитель. Иска ли нѣкой да стане слуга, преди всичко. той трѣбва да бѫде здравъ. Не е ли здравъ, никакъвъ слуга не може да стане. Здравето е капиталътъ на слугата. Болниятъ не може да стане слуга. Ако вѣрващиятъ почне да отпада духомъ, да се обезсърдчава, че е остарѣлъ, че нищо не е постигналъ, вѣруюто му е неустойчиво. Вѣрую, което се разколебава отъ условията на живота, е неустойчиво. Обаче има едно вѣрую въ свѣта, което при всички условия на живота не се мѣни, всѣкога остава едно и сѫщо. И въ човѣка има нѣщо, което при никакви условия не се мѣни. То е Божественото въ него. Изкуство е човѣкъ да знае, какъ да събуди въ себе си Божественото и да му даде пѫть. Великъ човѣкъ е онзи, който при всички условия на живота дава първо мѣсто на Божественото въ себе си. Сега, ще задамъ нѣколко въпроса. Богатиятъ ли предизвиква бедния да отиде да му работи, или бедниятъ предизвиква богатия да го търси за работа? Майката ли предизвиква детето да плаче, или чрезъ своя плачъ детето заставя майка си да работи за него? Както да си отговорите, за васъ е важно реалното, неизмѣнното, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Това трѣбва човѣкъ да търси, това трѣбва да обработва въ себе си, не само днесъ, но и въ далечното бѫдеще. Очаква ли човѣкъ въ бѫдеще да се вложи нѣщо въ него работата му е свършена. Богъ е вложилъ вече нѣщо въ човѣка, повече нѣма какво да очаква. Той има вече основа, върху която може да гради. Следователно, има ли тази основа, нищо друго не му остава, освенъ да работи. Тя представя онзи неизмѣненъ вѫтрешенъ капиталъ въ човѣка, който опредѣля неговия кредитъ. Кредитътъ на човѣка ту се увеличава, ту се намалява, въ зависимость отъ това, какъ влага своя капиталъ въ обръщение. Човѣкъ трѣбва да има ясна представа за себе си, да знае, колко и какъвъ капиталъ има на разположение. Какъ ще обработи този капиталъ, това зависи отъ знанията и отъ желанията му. Колкото по-голѣми и силни сѫ желанията на човѣка, толкова повече сили ще влага за тѣхното реализиране. Казано е въ Писанието, че Божественото никога не се губи. Сѫщото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие нѣма да се върне, докато не принесе своя плодъ. Значи, и Словото не се губи, нито Му се придава нѣщо. Пренебрегне ли това Слово въ себе си човѣкъ отпада, губи силата си и постепенно се изражда. Изгуби ли вѣра въ Божественото, въ своя основенъ капиталъ, човѣкъ отпада духомъ, съ което и деятелностьта му се прекратява. Този капиталъ е центъръ, около който всичко останало се стреми. Изгуби ли този капиталъ, той всичко изгубва. Вѣрата на човѣка въ единъ великъ центъръ, въ едно велико общество е толкова силна. колкото и вѣрата му въ една душа, около която всички души се стремятъ. Този общъ центъръ е Богъ, къмъ Когото всичко се стреми. Отъ Него всичко излиза и къмъ Него всичко се връща. И въ човѣшкия организъмъ има сѫщо така една обща монада, обща единица, къмъ която всички се стремятъ. Въ чувствения и въ умствения свѣтове има едно общо чувство и една обща мисъль, къмъ които всички останали мисли и чувства се групиратъ. Сѫщевременно въ човѣка има едно убеждение, къмъ което се стремятъ всички останали убеждения. Този централенъ фокусъ, къмъ който се стреми всичко въ човѣка. е Божественото начало. Не е досатъчно да знае човѣкъ това, но той трѣбва да познава проявитѣ му, да знае какъ да манипулира съ него. Ако не знае да манипулира съ телескопа, човѣкъ нищо нѣма да види на небето. Той трѣбва да знае, накѫде да го насочва. Тази е причината, поради която двама души гледатъ презъ единъ и сѫщъ телескопъ, но единиятъ вижда, а другиягъ нищо не вижда. — Защо? — Единиятъ знае посоката къмъ която трѣбва да гледа, а другиятъ не знае. Човѣшкото съзнание и небето представятъ подобни нѣща. Както на небето ставатъ промѣни, така и въ човѣшкото съзнание ставатъ известни промѣни. Каквото човѣкъ преживява, всичко се отразява въ съзнанието му. Ако е разуменъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му, и да се учи, както астрономътъ наблюдава промѣнитѣ на небето и ги изучава. Трѣбва ли човѣкъ да очаква всичко да му се даде наготово, както детето очаква на майка си? Докато е въ люлката още, майката се грижи за детето си, всичко му доставя наготово. Проходи ли, обаче, започне ли да расте, тя го оставя само да дойде при нея, да каже, отъ какво има нужда. Човѣкъ трѣбва самъ да дойде до вѫтрешно търсене, самъ да открива нѣщата и да ги изучава. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ възгледъ за нѣщата. Тѣ трѣбва опредѣлено да знаятъ, кое е онова, което ги спъва въ живота имъ. Тѣ се стремятъ къмъ отвлѣчени нѣща, а нѣматъ ясна представа за Бога. Тѣ нѣматъ ясна прсдстава, какво нѣщо е добро и какво - зло. Като принципъ, злото винаги действува въ обективния свѣтъ. Злото е единъ моментъ, който действува въ време и пространство. Злото е нѣщо външно или обективно. Доброто, Божественото винаги действува отвѫтре. Злото ограничава човѣка и го лишава отъ всички блага. Доброто освобождава човѣка и му дава всички блага. Злото и доброто представятъ два противоположни принципа, които действуватъ едновременно въ свѣта. Ще изнеса единъ примѣръ отъ живота, да видите, какъ действуватъ доброто и злото. Единъ богатъ човѣкъ заболява. Той веднага търси помощьта на лѣкаритѣ. Вика единъ, двама, трима лѣкари, плаща скѫпо да му помогнатъ. Едва се съвзема, заболяватъ жена му и децата му. Той се вижда въ чудо, пакъ вика лѣкари, които се събиратъ на съвещание и решаватъ да опериратъ жена му. Опериратъ я, но взиматъ десетки хиляди лева за операцията. Най-после този богатъ човѣкъ осиромашава, изгубва здравето и силитѣ си, децата му умиратъ, жена му остава слаба, немощна. Той изпада въ пълно отчаяние. Животътъ вече нѣма смисълъ за него. Злото, обаче, се усмихва доволно. То е взело отъ него каквото му трѣбва, ограничило го е и се отдалечава. Въ това време Божественото въ него се събужда, и той започва да си говори: Господи късно идешъ при мене. Едно време бѣхъ богатъ, радостенъ. Децата ми бѣха живи, жена ми и азъ бѣхме здрави. Тогава можехъ да Ти служа, но сега вече пари нѣмамъ, силитѣ си изгубихъ, радостьта ми ме напусна, не мога да Ти служа. Богатиятъ съзнава вече какво е трѣбвало да направи, разкайва се, но намира, че не може да си помогне. Като види, че се разкайва, че е готовъ да служи, Богъ го подкрепва и го изпраща отново въ свѣта да работи, да помага, да изпълнява волята Му. Този човѣкъ се подига, животътъ му се осмисля, и започва да работи съзнателно и съ любовь. Така действува доброто, Божественото въ свѣта. То освобождава заробения и отново му връща отнетитѣ блага. Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби, а азъ дойдохь да имъ дамъ животъ, и то преизобилно“. Това сѫ двата принципа — доброто и злото, които действувать въ свѣта. Когато човѣкъ пожелае да задържи най-хубавото нѣщо за себе си, злото е влѣзло вече въ него. Той се е съблазнилъ отъ нѣщо, а всѣка съблазънь, на която човѣкъ не може да устои, води къмъ зло. Има само единъ пѫть по който злото може да се прояви. Този пѫть е пѫтьтъ на желанията. Пожелае ли човѣкъ нѣщо само за себе си, той е робъ вече на своето желание. А ние знаемъ, че само злото заробва човѣка. Доброто, обаче може да се прояви по хиляди пѫтища. Когато човѣкъ мрази, злото се проявява въ него. Когато обича. доброто действува въ него. Ето защо, когато мрази нѣкого, човѣкъ има само единъ начинъ да се освободи оть него. Той гледа, какъ и колко по-скоро да го унищожи, да го махнс отъ пѫтя си. Въ обичьта си къмъ нѣкого, човѣкъ разполага съ хиляди начини, чрезъ които да му помогне, да му даде нѣщо отъ себе си. Когато двама души, единиятъ съвършенъ човѣкъ, а другиятъ — обикновенъ, видятъ касата на своя ближенъ. двамата ще постѫпятъ различно. Съвършениятъ, праведниятъ човѣкъ ще мине покрай касата на богатия, ще погледне вѫтре, ще се зарадва на богатството му и ще си замине, безъ да вземе нѣщо отъ нея. Той ще си направи своитѣ научни бележки и спокойно ще продължи пѫтя си. Доброто действува въ този човѣкъ. Обикновениятъ човѣкъ, който се оправдава съ думитѣ, че въ грѣхъ го е заченала майка му, ще се спре предъ касата и ще започне да се бори, да вземе ли нѣколко златни монети, или не. Следъ голѣма борба той или ще вземе, или нищо нѣма да вземе. Вземе ли нѣщо отъ касата на своя ближенъ, той се е подалъ на влиянието на злото. Като ученици, вие трѣбва да изучавате всички прояви на злото и да подражавате на неговитѣ добри прояви. И въ злото има нѣщо добро. Запримѣръ, пиянството е голѣмо зло за човѣка. Всички кръчмари съзнаватъ това, и въпрѣки всичко, продаватъ своето вино и ракия, но тѣ сами никога не се опивать. Рѣдко ще срещнеге пиянъ кръчмарь. Значи, злото причипява злини на хората, но само то никога не се подава на условия, които могатъ да го доведатъ до това зло. Кръчмарьтъ може да пие една-две чаши, но винаги е буденъ, пази се да не изгуби съзнание. Трезвъ е кръчмарьтъ. Той опива другитѣ, но самъ никога не се опива. Ако и той се опиваше, както клиентитѣ му, отъ неговото кръчмарство нищо нѣмаше да остане. Следователно, когато човѣкъ срещне злото на пѫтя си, но трѣбва да има взимане-даване съ него, нека направи това, което и злото прави. Ако злото скрива своитѣ замисли, и той нека ги крие. Злото не пиянствува, и той да не пиянствува. Ще кажете, че злото влиза въ сърдцето на човѣка. Не, въ сърдцето на човѣка не влиза злото, а ония елементи на злото, които опиватъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се пази отъ опивателнитѣ елементи на виното, а не отъ самото вино. Сладкото вино, като гроздовъ сокъ, е Божествено благо, но когато човѣкъ пожелае да измѣни това благо, въ този моментъ още попадатъ въ него ферменти, които измѣнятъ първичното му естество и го правятъ вредно. Златото е Божествено благо, но въ който моментъ човѣкъ го пожелае за свое удоволствие, то се превръща въ отрова. Затова е казано: „Не пожелай!“ — Ама безъ пари не може. — Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си мисъльта, че безъ пари не може. Преди всичко, паритѣ сѫ човѣшко изобретение. Да подържа човѣкъ въ ума си мисъльта, че безъ пари не може, това значи, да изпадне въ положението на стария, който казва, че безъ тояжка не може. Тояжката е необходима само при дадено положение. Трѣбва ли младиятъ да казва, че безъ тояжка не може? Само стариятъ мисли, че не може безъ тояжка, но не и младиятъ. Паритѣ сѫ само срѣдство за живѣене, но не и необходимость. Докато гледате на паритѣ като на срѣдство, а не като на цель, вие сте на правъ пѫть. Станатъ ли паритѣ цель на вашия животъ, злото всѣки моментъ ще ви дебне. Отъ васъ зависи да бѫдете далечъ или близо до злото. Сега, съзнанието на всички вѣрващи, на всички учени трѣбва да се освободи отъ ония нспотрѣбни нѣща, които внасятъ въ тѣхъ вѫтрешна отрова. Пожелае ли нѣщо непотрѣбно за себе си, човѣкъ е внесълъ вече въ организъма си онази отрова, която руши. Затова, именно, въ всички Свещени книги е казано: „Не убивай, не кради, не пожелавай!“ Наруши ли единъ отъ тия закони, човѣкъ внася въ организъма си особенъ родъ разрушителни елементи. Не само желанията рушатъ, но и кривата, отрицателна мисъль сѫщо руши. Изобщо, всичко, което руши, е вредно. Ние го наричиме зло. Всичко, което съгражда и внася разширяване въ човѣка, е добро. Ние го наричаме Божествено начало въ човѣка. Задачата на човѣка е да работи за събуждане на Божественото въ себе си и въ своитѣ ближни. При единъ младъ, но строгъ професоръ по философия се явяватъ студентки и студенти на изпитъ. Първата студентка, която се явила на изпитъ при него, била скѫсана. Колкото студенти и студентки се явили следъ нея, всички били скѫсани. Дошълъ редътъ на една красива, особено сериозна и разумна студентка. Тя влѣзла въ изпитната стая, рѫкувала се съ младия професоръ и го погледнала нѣкакъ особено. Въ погледа й се четѣло съчувствие къмъ всички нейни другарки и другари, които пропаднали на изпита. Съ рѫкуването си тя внесла въ професора нѣщо особено красиво, съ което пробудила Божественото, висшето му съзнание. Той се обърналъ къмъ студентката внимателно, задалъ й два-три лесни въпроса и я пусналъ да си върви. Нѣкои ще кажатъ, че и студентката, и професорътъ не сѫ постѫпили добре. Не, студентката е била смѣла. Тя вѣрвала въ доброто, въ Божественого въ човѣка. Съ докосването си до рѫката на професора, тя могла да събуди нѣщо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширилъ, погледналъ съ разположение къмъ своитѣ студенти, следъ което не скѫсалъ нито единъ студентъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ смѣлъ, да извърши такава постѫпка, която да събуди възвишеното въ човѣка. Следователно, докато живѣе, човѣкъ все ще послужи нѣкѫде за пробуждане на Божественото. Видите ли двама души да се разговарятъ добре, сърдечно, весело, знайте, че красивата студентка се с рѫкувала съ тѣхъ и е съдействувала за пробуждане на Божественото имъ съзнание. Тѣзи хора сѫ разположени, весели, готови да правятъ добрини. Постѫпката на красивата студентка е чиста, защото Божесввеното работи въ нея. Ако Богъ не присѫтствуваше въ нея, постѫпката й щѣше да внесе съблазънь. Ако Божественото не присѫтствува въ човѣка, всѣка негова външна обхода би могла да внесе съблазънь. Ако богатиятъ види единъ здравъ, силенъ работникъ, той веднага ще се съблазни отъ неговия външенъ видъ, ще го покани у дома си да му работи. Работникътъ пъкъ ще се съблазни отъ неговото богатство и въ себе си ще пожелае да го използува по нѣкакъвъ начинъ. Господарьтъ ще пожелае, колкото може повече да използува труда на работника, а работникътъ ще пожелае да вземе отъ него, колкото може повече пари. И двамата иматъ желание да се използуватъ. Обаче, при такива отношения никакъвъ моралъ не може да се съгради. Законъ е: колкото давашъ, толкова ще получишъ. Малко давашъ, малко ще получишъ. Много давашъ, много ще получишъ. Кѫде се крие злото? — Въ най-малкитѣ нѣща. Отивате при единъ бакалинъ да купите захарь. Вие сте влизали въ неговия дюкянъ много пѫти, и той десеть пѫти наредъ ви е давалъ чиста, доброкачествена захарь. На едипадесетия пѫть, обаче, той туря нѣколко бучки нечиста захарь въ книгата, да мине незабелязано между чистата. Тѣзи нѣколко бучки нечиста захарь представятъ злото, което иска да мине незабелязано между доброто. Съ последната си постѫпка бакалинътъ губи довѣрието на клиентитѣ си. Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви кани на гости въ дома си: угощава ви добре, разговаря се приятелски съ васъ, но безъ да очаквате, той ви нарича нехранимайко. Изведнъжъ въ отношенията ви влиза нѣщо неприязнено. Това е злото, което съ последната дума се е вмъкнало въ доброто. Една дума разваля доброто, което въ даденъ моментъ човѣкъ е направилъ. Ще кажете, че това не става всѣкога. Единъ пѫть само да стане, то разваля вече чистотата на доброто. Бакалинътъ ви е давалъ десеть пѫти наредъ чиста стока, а единъ пѫть само е вмъкналъ нѣщо нечисто. Последното нечисто показва, че този човѣкъ е ималъ нѣкакви скрити, лоши намѣрения. Последната постѫпка е въ състояние да наруши довѣрието, създадено отъ първитѣ десеть случаи. Следователно, ние казваме: Чистъ човѣкъ е онзи, който при никакви условия не е проявилъ нито едно нечисто намѣрение. Честниятъ търговецъ отдѣля нечистата стока отъ чистата и казва на клиентитѣ си: Тази стока не е за васъ. Злото може да се прояви чрезъ всички външни форми: чрезъ човѣка, чрезъ животното, даже и чрезъ растенията. Благодарение на характера на злото като външно, обективно явление, човѣкъ може да му се противопоставя. За тази цель човѣкъ трѣбва да има правилни възгледи за злото. Нѣма ли правилни възгледи за злото, той не може правилно да се развива. Злото е вънъ отъ човѣка, а доброто е вѫтре въ него. Злото може да се раздвоява, т. е. да се размножава, но не може да расте, да цъвти и плодъ да дава. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е лошъ, трѣбва да знае, че лошавината му е вънъ отъ него, а не вѫтре въ него. Изворътъ може да се размѫти по краищата, по повърхностьта си, но никога отдолу. Дъното на извора е всѣкога чисто. Всички изкушения, на които човѣкъ се подлага, иматъ вѫтрешенъ, обективенъ характеръ. Ако Ева нѣмаше въ себе си вѫтрешно желание да опита плода на забраненото дърво, отвънъ нищо не би могло да я изкуси. Злото има нѣкаква форма, съ която живѣе въ човѣка. Докато тази форма сѫществува въ човѣка, и злото ще сѫществува вънъ отъ него. Щомъ изхвърли тази форма вънъ отъ себс си, съ нея заедно изчезва и злото вънъ отъ него. Като не разбиратъ, кое е истинско добро и кое — лъжливо, хората изпадатъ въ редъ заблуждения и противоречия. Единъ човѣкъ намира въ гората една торба съ злато, взима я веднага и се радва, че Богъ е отговорилъ на молитвата му. Обаче, тази торба е на единъ добъръ, честенъ човѣкъ, който пѫтувалъ отъ единъ градъ въ другъ и минавалъ презъ сѫщата гора. Разбойници го преследвали, да го обератъ. За да спаси живота си, той хвърлилъ торбата и избѣгалъ. Разбойницитѣ престанали да го гонятъ, и като се връщали назадъ, срещнали първия пѫтникъ, който намѣрилъ торбата съ златото и го нападнали. Какво добро представя за него намѣреното злато? Мислите ли, че всѣко външно добро е и вѫтрешно добро? Ще кажете, че това добро е отъ Бога. Не, Богъ не работи отвънъ. Той не работи чрезъ външни, физически стимули, понеже тѣ сѫ неустойчиви. Всѣки физически стимулъ е силенъ само за даденъ случай, но съ течение на времето той отслабва. Когато физическитѣ желания на човѣка се задоволятъ, той не се интересува вече отъ ония предмети и хора, които сѫ му помогнали да ги задоволи. Тази е причината за проявитѣ на злото. Когато желанието на човѣка въ първо време е силно, а на края отслабва, то е неустойчиво. Всички неустойчиви желания сѫ физически. Бакалинътъ се интересува отъ своя клиентъ, докато последниятъ купува отъ него. Щомъ купи, каквото трѣбва, и му заплати, бакалинътъ не се интересува вече отъ него, гледа часъ по-скоро да си излѣзе. да освободи мѣсто за друг и клиенти. Клиентътъ си излиза и вижда, че всичкитѣ му пари отишли въ джоба на бакалина. Кой бакалинъ дава даромъ? При взимането и при давапето, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и искренъ къмъ себи си и къмъ другитѣ, да не предизвиква съмнение нито въ себе си, нито въ своитѣ ближни. Сега, тъй както се изявява животътъ, ние виждаме, че доброто и злото вървятъ паралелно. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не предизвиква злото нито въ себе си, нито въ окрѫжаващитѣ. Стремете се всѣкога да предизвиквате доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. * 51. Лекция отъ Учителя, държана на 14 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ,
  9. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Промѣни въ свѣта Размишление върху доброто. Какво нѣщо е човѣкъ? Човѣкъ е мислещо сѫщество. Значи и детето, и възрастниятъ, и стариятъ мислятъ. Още съ ставането си отъ сънь всички хора. на всички възрасти започватъ да мислятъ. Разликата седи само въ това кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастниятъ — друго, а стариятъ — трето. Всѣка мисъль има свое специфично налѣгане, тежесть и напрежение. Споредъ тежестьта, налѣгането и напрежението, тя произвежда съответна депресия върху човѣшкия умъ, както различно тежкитѣ чували произвеждатъ различна депресия върху гърба на човѣка. Иска ли да се освободи отъ депресията на известна мисъль върху своя умъ човѣкъ трѣбва да потърси нѣкакъвъ правиленъ методъ за мислене, чрезъ който да извоюва свободата си. Отъ младини до старини човѣкъ работи за своето освобождаване. Докато се безпокои въ каквото да е направление, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Щомъ се справи съ безпокойството той се освобождава. Освобождаването на човѣка показва, че е влѣзълъ въ една хармонична срѣда. Тази хармонична срѣда наричатъ Вѣчно начало или Божествено начало въ човѣка. Съвременнитѣ хора се безпокоятъ отъ много нѣща. Тѣ се смущаватъ отъ редъ обикновени мисли. Запримѣръ, влизате въ единъ домъ и виждате, че синътъ е смутенъ. Той се възмущава отъ постѫпкитѣ на баща си. Той не удобрява неговото поведение въ известна посока. Обаче, постави ли се на мѣстото на баща си, и той ще постѫпи по сѫщия начинъ. Въ този случай той не се възмущава, не осѫжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на мѣсто. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и сѫщо. За какво се възмущава този синъ? Той се възмущава, че баща му не е турилъ на мѣсто нѣкакъвъ глаголъ, сѫществително или мѣстоимение. Синътъ изисква отъ баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическитѣ правила, опредѣлени отъ хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И въ модата има нѣщо сѫществено, но много нѣща сѫ несѫществени. Разумниятъ човѣкъ спазва сѫщественитѣ нѣща на модата, а несѫщественитѣ туря настрана. Въ цѣлата природа има мода: въ растенията, въ птицитѣ, въ животнитѣ и въ хората. Всички живи сѫщества сѫ облѣчени по нѣкаква мода. Сега вече иде нова мода въ свѣта, която ще изненада всички хора. Които сѫ готови, тѣ нѣма да се изненадатъ. Обаче, които не сѫ готови, тѣ ще бѫдатъ изненадани. Изненадата не подразбира смущение. Смущенията произтичатъ отъ човѣшкитѣ работи, а изненадитѣ — отъ Божественитѣ. Разумниятъ човѣкъ никога не се изненадва. Той постепенно се готви за онова, което предстои да дойде. Той съпоставя всички свои възгледи споредъ законитѣ на истината. Какво представя истината? Истината е това, което нито се ограничава. нито се завладява. Това, отъ което не можете нито да отнемете, нито да придадете нѣщо, наричаме истина. Казватъ за нѣкого, че билъ много ученъ, могълъ да снима истината отъ небето. Не, никой не може да снеме истината отъ небето. Който търси истината, той трѣбва да отиде при нея. Истината никога не слиза отъ своето високо мѣсто, за да отиде при човѣка. Тъй щото, това което хората наричатъ истина, е относителна истина, а не абсолютна. Нѣкой казва, че ви обича, и мисли, че говори истината. За да познаете, доколко този човѣкъ ви обича. вие го поставяте на изпитъ. Най-добриятъ учитель е животътъ. Той изпитва хората. Човѣкъ се изпитва за всѣка дума, която излиза отъ устата му. Каже ли нѣкой, че е готовъ да се жертвува за човѣчеството, веднага го поставятъ на изпитъ. Още този моментъ на вратата му похлопва единъ просякъ, иска да му даде нѣщо. Този човѣкъ, който говори за жертва къмъ цѣлото човѣчество, въ дадения моментъ отдѣля само единъ левъ за просяка. За децата си, обаче, той е готовъ да даде всичко, каквото има. Значи, това, което човѣкъ не може да направи за другитѣ. за децата си може да направи. Това показва, че понятията му за човѣчеството се ограничаватъ само до неговия домъ. Съвременнитѣ хора искатъ да постигнатъ своитѣ желания по лесенъ начинъ. Тѣ мислятъ, че като се помолятъ на Бога, веднага ще постигнатъ желанията си. Тѣ гледатъ на Бога като на човѣкъ, подобенъ на себе си. Не, Богъ не е подобенъ на човѣка. Той не е нито младъ, нито старъ. Той не е нито въ религиитѣ, нито въ теориитѣ на хората. Той е Богъ на живитѣ, а не на мъртвитѣ. Това значи: Богъ е Богъ на съвършенитѣ, на разумнитѣ души, които Го познаватъ, които Го разбиратъ и изпълняватъ Неговата воля. Обикновенитѣ хора. които не познаватъ Бога, си създаватъ свои богове, на които приписватъ качества подобни на своитѣ. Като изпаднатъ въ нѣкакво затруднение, тѣ казватъ: Богъ знае всичко Той ще оправи работитѣ ни. — Да, Богъ знае всичко, но вие не знаете всичко. Богъ е силенъ, но вие сте безсилни. Богъ е всемѫдъръ. дълготърпеливъ, но вие не сте придобили още тѣзи качества. Тъй щото, не е достатъчно човѣкъ само да говори, но трѣбва да има ясна представа за себе си. Не е достатъчно човѣкъ само да желае свобода, но той трѣбва да знае, че външната свобода се обуславя отъ вѫтрешната свобода на неговитѣ чувства, мисли и постѫпки. Свободна постѫпка е тази, която е минала презъ съзнанието. Не е ли минала презъ съзнанието, тя не може да има такива резултати. каквито очаквате. Външно тази постѫпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала презъ съзнанието, хората не я приематъ. Защо всички хора не могатъ да приематъ истината? — Защото не разполагатъ съ срѣдства, вѫтрешни и външни. Истината е скѫпоцененъ камъкъ, който може да се притежава само отъ богатитѣ или отъ ония, които силно го желаятъ. Наистина, ако всички хора могатъ да си доставятъ скѫпоценни камъни, въ скоро време тия камъни щѣха да се обезценятъ. Ако човѣкъ би постигналъ всичко. каквото пожелае, сами по себе си желанията му биха се обезценили. Има нѣща, които не могатъ да се постигнатъ лесно. Само онзи човѣкъ може да си купи скѫпоцененъ камъкъ, който го оценява и който има пари. Като види скѫпоценния камъкъ, той е готовъ да даде за него всичко, каквото има. Който има пари, но не ги дава за скѫпоценния камъкъ, той не го е оценилъ, както трѣбва. Въ разбиранията си този човѣкъ стои по-низко отъ бедния, който е готовъ и живота си да заложи, но да придобие скѫпоценния камъкъ. Сѫщото може да се каже и за истината. Само онзи човѣкъ може да придобие истината, който е готовъ да пожертвува всичко за нея. Този човѣкъ е богатъ и външно, и вѫтрешно. За истината той не се спира предъ нищо. Човѣкътъ на истината се движи свободно всрѣдъ буритѣ и вълнитѣ на живота, безъ да потъва. Той има тежесть подобна на тѣзи. които турятъ въ параходитѣ, да ги държи въ равновесие. Изгуби ли тази тежесть, параходътъ започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестьта на човѣка представя устойчивостьта на неговитѣ възгледи. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ известна тежесть, т. е. отъ устой на неговитѣ възгледи. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Кой човѣкъ е готовъ да възприеме истината? — Който не се влияе отъ никакви външни форми. Представете си, че срѣщате млада, красива мома, която ви предава истината. Ако възприемете истината отъ младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината. Ако пъкъ не възприемете истинага оть нѣкоя грозна мома, само заради грозотата и, и въ този случай вие не сте готови за истината. За да възприеме човѣкъ истината за самата истина, той не трѣбва да се влияе нито отъ трозотата, нито отъ красотата. Истината е неподкупна, никой нищо не може да й придаде нито да отнеме. Истината стои надъ всички външни форми. Грозотата не я опетнява, но и красотата не може да й придаде нѣщо особено. Онзи, който при възприемане на истината, се влияе отъ външнитѣ форми на нѣщата, той е лишенъ отъ онова дълбоко, вѫтрешно разбиране, което му препятствува да вижда нѣщата ясно. Ако вѣрвашъ, че богатиятъ може да ти даде голѣма сума на заемъ. само защото е богатъ, ти не си готовъ още за истината. И ако не вѣрвашъ, че бедниятъ може да ти даде сѫщата сума на заемъ, само защото е беденъ, и въ този случай не си готовъ за истината. Истината се изявява еднакво и чрезъ богатия, и чрезъ сиромаха. Хората не могатъ да възприематъ истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които иматъ въ себе си. За свое оправдание тѣ казватъ: Какво да правимъ, когато животътъ е такъвъ? Не, животътъ, презъ който сегашнитѣ хора минаватъ, е относителна действителность. Ако животътъ на сегашнитѣ хора бѣше идеаленъ, тѣ трѣбваше да бѫдатъ свободни, външно и вѫтрешно, да се разбиратъ добре. да иматъ правилни отношения по между си като между здрави организми. И тъй, докато между хората не сѫществуватъ правилни отношения, тѣ сѫ далечъ отъ идеалния животъ, тѣ не сѫ още здрави хора. Истински здравъ човѣкъ е онзи, който отъ сутринь до вечерь е подвиженъ, лекъ, готовь за работа. Истински здравъ е онзи, който не знае, какво е болесть. Той не се оплаква отъ нищо, не страда физически отъ никаква болесть. Той е готовъ да помага на всички. Има ли най-малка болка въ себе си, човѣкъ губи своето разположение. — Какво трѣбва да прави тогава? — Да работи. Всѣка болка, колкото малка да е, има свои духовни причини. Тя показва, че човѣкъ е направилъ нѣкакво отклонение въ живота си, макаръ и микроскопическо, което трѣбва да изправи. Като намѣри причината на своята болка, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да я отстрани. Щомъ отстрани причината на своята болка, болѣстѣта ще изчезне. Като не знаятъ това, при най-малкото заболяване, хората търсятъ лѣкари. Ако иматъ пари, добре е да търсятъ лѣкари. Какво ще правятъ, обаче, ако нѣматъ пари? Има болести, които съ пари не се лѣкуватъ. Има болести, на които обикновениятъ лѣкарь не може да помогне. Запримѣръ, какъ се лѣкуватъ обезсърдчението. ипохондрията па човѣка? Здравиятъ човѣкъ се отличава по това, че познава добре проявитѣ на природата и лесно се справя съ тѣхъ. Както на физическия свѣтъ ставатъ депресии, така и въ духовния, т. е. въ психическия свѣтъ на човѣка ставатъ дспресии. Който разбира законитѣ на физическия свѣтъ той познава законитѣ и на духовния свѣть и лесно се справя съ своитѣ вѫтрешни състояния. Понеже знае. че между явленията на физическия и на духовния свѣтъ има известна зависимость, той може да си обяснява причинитѣ на всички промѣни въ своя животъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ не може да се освободи отъ влияния: физическиятъ му животъ се влияе отъ духовния, а духовниятъ — отъ физическия. Колкото да се пази отъ влияние, човѣкъ все ще се подаде на влиянието на чужди мисли и чувства. Като знае това, човѣкъ се стреми да придобие вѫтрешна свобода, да не се подава на чужди влияния. Стремежътъ на човѣка къмъ освобождаване показва, че сѫществува вѫтрешна хигиена, която той трѣбва да придобие. Ще кажете, че за да дойде до вѫтрешната хигиена въ себе си, човѣкъ трѣбва да има прави възгледи. Кои възгледи сѫ прави? Споредъ мене, прави възгледи сѫ ония. които не се рѫководятъ отъ никакви моди. Мисли, чувства и постѫпки, които се диктуватъ отъ нѣкаква мода, не сѫ прави. Тѣ сѫ временни. преходни положения. Нѣща. които се рѫководятъ отъ модата, сѫ мъртви. Обаче, всички нѣща, които ставатъ по законитѣ на природата. сѫ живи и постоянни. Ако хвърлите върху човѣка нѣкаква боя,. направена отъ самия него, тя непременно ще го оцапа. Обаче ако природата хвърли нѣкоя отъ своитѣ бои, тя нѣма да го оцапа. Подвижнитѣ, живитѣ цвѣтове никога не цапатъ. Подвижнитѣ идеи никога не губятъ своята цена. Тѣ иматъ животъ въ себе си. Иска ли да придобие вѫтрешна свобода, човѣкъ трѣбва всѣки день да внася по нѣщо ново въ своитѣ възгледи. Докато не освободи ума, сърдцето и воляга си отъ угнетителнитѣ условия при които се намира, човѣкъ не може да придобие своята вѫтрешна свобода. Една отъ задачитѣ на човѣка е да извоюва своята свобода. Човѣкъ самъ се е заробилъ, самъ трѣбва да се освободи. Богъ може да даде на човѣка методи за освобождаването му. но по никой начинъ Той самъ нѣма да го освободи. Който самъ се е заробилъ, той самъ трѣбва да извоюва свободата си. Богъ може да му помогне само тогава, когато види готовностьта му да пожертвува всичко за придобиване на свободата си. Нѣкои хора казватъ, че не трѣбва да правятъ жертви за една гола свобода, за една гола истина. Който мисли, че свободата и истината сѫ голи нѣща, той не разбира нито свободата, нито истината. Истината и свободата никога не могатъ да бѫдатъ голи. Истината е вѣчното начало въ живота, което не може да се сравнява съ нищо. Който не е готовъ да пожертвува всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искатъ да използуватъ разумно условията на физическия свѣтъ, мнозина си въобразяватъ, че могатъ да видятъ Божието лице следъ смъртьта си. Наистина, следъ смъртьта си човѣкъ може да види много нѣща, но всичко, каквото види, нѣма да го ползува. Докато е на земята, човѣкъ вижда слънцето, но той не знае нищо за него. Преди всичко, слънцето, което човѣкъ вижда, нито е такова, каквото е въ действителность, нито е на това мѣсто, на което е въ сѫщность. Какво нѣщо е слънцето въ действителность, кѫде е неговото мѣсто въ природата, това малцина знаятъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ постепенно се домогва до истината, до онѣзи положителни знания, които представятъ стремежъ на неговата душа. „Истината ще ви направи свободни“. Коя истина може да направи човѣка свободенъ? Само онази, която не се влияе отъ никакви външни форми и положения. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е честенъ. Той е честенъ, защото е богатъ, нѣма нужда отъ пари. Казватъ за другъ нѣкой, че не е честенъ, защото е беденъ, лишенъ отъ хлѣбъ и като се намѣри предъ изкушение, позволява си да бърка въ чужди каси. Ако богатиятъ е честенъ по причина на богатството си, което задоволява всичкитѣ му материални нужди, кѫде е истината тогава? И ако сиромахътъ не е честенъ по причина на сиромашията си, която го заставя да лъже и да краде, кѫде е истината? Богатството скрива грѣха на човѣка. а сиромашията го разкрива. Отъ гледището на истината, и богатиятъ, и сиромахътъ сѫ грѣшни, само че грѣхътъ на богатия не е проявенъ, а на сиромаха е проявенъ. Като видите. че нѣкой колѣничи, дига рѫцетѣ си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богатъ човѣкъ, моли се за богатството си. Видите ли, че нѣкой върви недоволенъ, отъ нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беденъ човѣкъ, нѣма за какво да се моли. И богатиятъ, и бедниятъ сѫ еднакво религиозни. И двамата не признаватъ Бога. Всѣки мисли само за себе си. По отношение на Бога, и двамата се рѫководятъ отъ правилата на модата. Единиятъ се води по правилото, че е модно човѣкъ да се моли. Другиятъ казва. че не е модно човѣкъ да се моли. Първия наричатъ вѣрващъ човѣкъ, набоженъ, втория наричатъ безвѣрникъ. Истинската молитва изисква отъ човѣка работа. И богатиятъ, и бедниятъ трѣбва да работятъ въ всички области: въ областьта на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Казвате. че трѣбва да се живѣе добре. Възъ основа на този възгледъ, като отидете нѣкѫде на гости и не ви приематъ добре, вие казвате. че тѣзи хора не живѣятъ разумно. Не, това не е истина. Истината изключва личнитѣ разположения на човѣка. Може да чуете много истинни нѣща отъ нѣкого, които да не ви харесватъ, но това не значи, че тѣ не съдържатъ истината въ себе си. Само онзи може да разбере истината, който не се спъва отъ външнитѣ, отъ преходнитѣ положения на нѣщата. Спъва ли се отъ външнитѣ нѣща, човѣкъ не се е домогналъ още до истината. Когато по отношение на другитѣ човѣкъ постѫпва, както къмъ себе си, той е дошълъ до правилно разбиране на истината. Който е придобилъ истината и живѣе въ нея, той трѣбва да бѫде образецъ въ всичко. Докато сравнява една религия съ друга, едно учение съ друго и се произнася за правотата имъ, човѣкъ не е дошълъ още до истината. Иска ли да намѣри истината, той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ проявитѣ си. И като намѣри истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нѣщо нито да й се отнеме. Мнозина се стремятъ къмъ истината, но малцина се интересуватъ отъ нея. Които не търсятъ истината. казватъ. че не може да се живѣе безъ грѣхове. Да живѣе човѣкъ въ грѣхове и престѫпления, това значи, да живѣе въ робство. Дето има робство, тамъ истината отсѫтствува. Както не може безъ грѣхове за нѣкои хора, така може безъ грѣхове за други. Азъ говоря за първичния грѣхъ, който е начало на всички грѣхове. Като е дошълъ на земята, човѣкъ не може безъ погрѣшки, но може безъ грѣхове. Който държи тази мисъль въ ума си, той е радостенъ и веселъ, готовъ за всѣкаква работа. Той е доволенъ отъ живота, отъ проявитѣ на всички живи сѫщества. Въ всичко той вижда Бога. Този човѣкъ може да каже за себе си, че молитвата му е чута. Онзи, който е недоволенъ отъ живота. който постоянно критикува Бога, че не е създалъ свѣта, както трѣбва, той е изложенъ на редъ нещастия и болести. Като знае много, като не удобрява това, което Богъ е създалъ, нека самъ си помогне. Щомъ се намѣри въ безизходно положение, той започва да се моли на Бога. Като се моли, или ще получи отговоръ на молитвата си, или нѣма да получи. Ако не получи веднага отговоръ на молитвата си, това не значи, че Богъ не иска да му отговори. Не е дошло още времето да му се отговори. Рано или късно, Богъ все ще отговори на човѣка. Фактътъ, че при всички трудности, на които се натъква, човѣкь продължава да живѣе, да се радва и скърби, показва, че молитвитѣ му сѫ приети. Едно трѣбва да знае човѣкъ: иска ли да уреди работитѣ си, да изправи външния си животъ, преди всичко той трѣбва да изправи отношенията си къмъ истината. Не изправи ли отношенията си къмъ истината, човѣкъ никога не може да уреди работитѣ си на физическия свѣтъ. Колкото да урежда работитѣ си, безъ истината човѣкъ нищо не може да уреди. Казватъ: Богатъ е този човѣкъ. — Богатството не урежда работитѣ. — Ученъ е той. — И ученостьта не разрешава въпроситѣ на живота. — Силенъ е. — И силата не разрешава въпроситѣ. Човѣкъ може да е сиромахъ, неученъ, но има ли истината въ себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човѣка богатъ, силенъ, ученъ, красивъ. Едно дете срѣща една мома която носи на рамото си кошница. пълна съ червени. зрѣли череши. Детето поглежда къмъ черешитѣ, после — къмъ момата и казва: Како, много си красива. Момата поглежда къмъ детето и се усмихва. Тя знае, защо е красива. Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е въ действителность. Безъ кошницата на рамо детето не би спрѣло вниманието си върху момата. Кошницата съ череши може да се уподоби на истината въ човѣка, която го прави силенъ, красивъ, ученъ, добъръ. И тъй, когато човѣкъ дойде до Бога, въ Който е абсолютната истина, казва, че Богъ е всеблагъ, всемѫдъръ, всесиленъ, дълготърпеливъ и т. н. Наистина, такъвъ е Богъ, но хората виждатъ това, само когато Го срещнатъ съ кощница, пълна съ череши. Понѣкога материалнитѣ блага отварятъ очитѣ на хората, но понѣкога ги затварятъ. Истината не се влияе отъ материалнитѣ блага. Тя раздава отъ себе си, но никога не взима. Истината е богата, отъ нищо не се нуждае. Тя носи на рамото си пълна кошница съ блага. Срѣща я единъ и казва: Много си красива. Тя бърка въ кошницата и дава. — Много си добра. — Пакъ бърка въ кошницата и дава. — Много си учена. — Пакъ дава нѣщо отъ кошницата си. Вечерьта, като се върне у дома си съ празна кошница истината отново я напълва. безъ да каже дума за това, което е направила. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нѣщо. Момата иска да се влюби, затова търси момъкъ. Момъкътъ сѫщо иска да се влюби. Старата баба и стариятъ дѣдо искатъ да иматъ внуци, да имъ услужватъ. Любещиятъ трѣбва да помага, да служи, а онзи, когото обичатъ, трѣбва да дава нѣщо отъ себе си за услугитѣ, които му правятъ. Каквито стремежи да има човѣкъ, тѣ водятъ къмъ придобиване на истината. За да реализиратъ желанията си, младитѣ се нуждаятъ отъ подкрепата на възрастнитѣ. И възрастнитѣ се нуждаятъ отъ помощьта на младитѣ. Едни други подкрепени, тѣ вървятъ къмъ постигане на истината. Когато говоря за любовьта, азъ я взимамъ въ нейната първична проява, присѫща на душата. Когато мѫжътъ и жената искатъ да иматъ дете, това подразбира стремежа имъ къмъ придобиване на истината, Детето въ дома е истината. Тази е причината, поради която всички членове въ дома се грижатъ и радватъ на детето. Животътъ има смисълъ, докато истината е въ човѣка. Когато истината живѣе въ човѣка, той има домъ, той е безсмъртенъ. Щомъ истината го напусне, и родътъ се прекратява. При това положение човѣкъ става смъртенъ. Следователно, домътъ се крепи върху истината. „Истината ще ни направи свободни“. Ако махнете веригитѣ отъ рѫцетѣ и краката на затворника, това не значи още, че той е свободенъ. Той е още въ затвора. Излѣзе ли отъ затвора, той е съвършено свободенъ. Да излѣзе човѣкъ отъ затвора, това значи. да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Човѣкъ самъ е създалъ ограничителнитѣ условия на своя животъ. Следователно, той самъ трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. За да се освободи отъ болестьта. болниятъ трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаята си. да влиза презъ тѣхъ чистъ въздухъ. Скѫперникътъ трѣбва да отвори кесията си, да се храни съ чиста, здрава храна. Щомъ се отнася за здравето, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ. Чиста, здрава храна е нужна на човѣка. „Истината ще ви направи свободни“. Като намѣри истината богатиятъ се освобождава отъ товара си както параходътъ стоваря стоката си отъ едно пристанище на друго и се облекчава. Като се освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота, човѣкъ придобива крила и като ангелъ започва да обикаля свѣтоветѣ. Като се движи въ тия възвишени свѣтове, той придобива такава свѣтлина, съ която влиза въ Божествения свѣтъ. Като минава отъ физическия въ духовния и въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва непрестанно да се чисти. Чистенето е непреривенъ процесъ. Както домакинята всѣки день чисти кѫщата си, така и човѣкъ трѣбва постоянно да чисти своя умъ и своето сърдце. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да знае, че има нѣща, които той самъ трѣбва да свърши. Но има нѣща, които другитѣ хора трѣбва да направятъ. Не спазвате ли тия правила, нищо не можете да постигнете. Спазвате ли ги, вие ще бѫдете свободни. Следователно. докато сте здрави, разчитайте на себе си. Изгубите ли здравето си, безъ да искате, ще очаквате помощьта на другитѣ хора. Какъ може да ви утеши единъ човѣкъ, дошълъ отвънъ? Вие най-добре познавате състоянието си, вследствие на което сами можете да си помогнете. Когато човѣкъ е недоволенъ, трѣбва да се запита, коя е причината на недоволството му. Щомъ има здрави очи, уши, езикъ, рѫце и крака, човѣкъ трѣбва да е доволенъ. Ако изгуби едно отъ тия блага, той има право да бѫде недоволенъ и да роптае. Нѣкой става сутринь, но е недоволенъ, сънувалъ нѣкакъвъ сънь. който внесълъ лошо предчувствие въ сърдцето му. Като се страхува отъ това предчувствие, той започва да плаче. Плачътъ е зовъ на човѣка къмъ природата. Каквото е отношението на детето къмъ майката, такова е отношението на всѣки човѣкъ къмъ природата. Човѣкъ плаче, защото иска нѣщо отъ природата. Детето плаче, когато е гладно и когато е нечисто. И възрастниятъ плаче по сѫщитѣ причини. Затова, когато е гладенъ, трѣбва да го нахранятъ. Когато е нечистъ, ще го окѫпятъ и ще го облѣкатъ съ нови, съ чисти дрехи. Ето защо. иска ли да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да се чисти и кѫпе, да подържа чистотата на своя умъ и на своето сърдце. Всѣки день човѣкъ трѣбва да храни душата си съ чиста, възвишена храна, както майката редовно храни своето дете съ чиста, здравословна храна. Желая на всички да възприемете истината и отъ грозната, и отъ красивата мома, и следъ това да изработите свое разбиране. Този е пѫтьтъ за постигане на истината. — Само истината носи свобода за човѣшката душа. * 50. Лекция отъ Учителя, държана на 7 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянни и преходни нѣща. Козметика Размишление. Ще прочета 108. Псаломъ и втора глава отъ Посланието къмъ Ефесянитѣ*. „Вие. които нѣкога си бѣхте далечъ, станахте близо чрезъ кръвьта Христова“. Думитѣ „чрезъ кръвьта Христова“ се превеждатъ съ думитѣ „чрезъ учението Христово“. Въ религиозния животъ на хората сѫществува известна козметика, каквато сѫществува въ физическия имъ животъ. Козметиката е остатъкъ отъ миналото, отъ далечнитѣ времена, когато хората се намирали въ първобитно състояние. Козметиката не е достояние само на хората, главно на женитѣ, но и на животнитѣ, на птицитѣ. Жената ще направи коситѣ си, ще се парфюмира, ще тури червило и пудра на лицето си, а птицата ще намаже крилцата си. ще ги разпери. Сѫществено нѣщо ли е козметиката? Не, тя е нѣщо, което лесно се губи. Тя не придава нищо особено на човѣка. Достатъчно е човѣкъ единъ-два пѫти да измие лицето си, за да изчезне всѣкаква козметика. Всѣко нѣщо, което се придобива и губи, не е сѫществено. Въ този смисълъ. и козметиката не е сѫществено нѣщо. Защо човѣкъ се спира върху несѫщественитѣ нѣща? — Защото нѣма възможность да придобие вѫтрешна красота. Следователно, когато човѣкъ не може да се домогне до вѫтрешната наука за живота, която го прави вѫтрешно красивъ, той се ползува отъ външнитѣ придобивки на науката, които могатъ да го направятъ външно красивъ. Докато дойдатъ до вѫтрешната красота, хората прибѣгватъ къмъ срѣдства, които могатъ да ги направятъ външно красиви. Кои прибѣгватъ до външна козметика? — Децата. Само децата си служатъ съ козметични срѣдства. Що се отнася до възрастнитѣ и старитѣ, въпросъ не става за козметика. Който е миналъ периода на детството си, той не мисли вече за външна козметика. Когато децата прибѣгватъ къмъ външна козметика, това е естествено за тѣхното развитие. Обаче, ако възрастниятъ и стариятъ мислятъ за своята външна красота, тѣ сами се натъкватъ на противоречия. Противоречията въ живота се раждатъ всѣкога, когато човѣкъ не поставя нѣщата на тѣхнитѣ мѣста. За детето е естествено да върши детински работи; за възрастния — да върши нѣща. които отговарятъ на възрастьта му. Влѣзе ли въ Божествения пѫть, човѣкъ трѣбва правилно да разбира вѫтрешнитѣ прояви на природата. Природата има свой езикъ, въ който всѣка буква дума и мисъль сѫ поставени точно на мѣстото си. Като знаете това, вие не можете да имате различни мнения за явленията й. Разглеждате ли едно явление, вие ще имате за него точно опредѣлено разбиране. Яденето въ природата е сѫщо на мѣсто. Докато живѣе, човѣкъ трѣбва да яде, но умѣрено; като приеме 15—20 хапки, той трѣбва да спре. Не спази ли този законъ, човѣкъ дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организъма. Природата е щедра, но разумна и взискателна. Като срещне нѣкой лакомъ човѣкъ, тя заповѣдва да му дадатъ всичко въ изобилие, да се задоволи. Всѣко нѣщо има своя тежесть, което нѣкога ще се отрази върху организъма. Следователно, като даде на човѣка повече отколкото може да носи, съ това природата го наказва. Тя не прави това нарочно, съ цель да измѫчва човѣка, но го учи, показва му какъ трѣбва да живѣе. Когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да има много желания, това подразбира освобождаването му отъ тежеститѣ на живота. Не спазва ли този законъ, безъ да иска, природата го мачка. Сѫщиятъ законъ може да се формулира по следния начинъ: Не желай това, което може да те смачка. Когато природата мачка нѣкого, той казва: Нищо не искамъ, нищо не ми трѣбва. - Това е крайность. Като погладува нѣколко деня, той казва: Гладенъ съмъ. дайте ми малко хлѣбецъ. Азъ се задоволявамъ съ малко. Другъ пъкъ ще каже, че иска много хлѣбъ. Колко малко иска единиятъ и колко много другиятъ, това сѫ неопредѣлени величини. Малкото и многото е въ зависимость отъ това, колко може човѣкъ да носи. Ако носи по-малко, отколкото може. човѣкъ запазва енергиитѣ си. Ако носи повече, отколкото сѫ възможноститѣ му, човѣкъ губи енергиитѣ си. Въ първия случай човѣкъ печели, а въ втория — губи. но и въ двата случая се получаватъ два крайни резултата. Когато чувате нѣкой да казва. че нищо не иска отъ живота, ще знаете, че неговитѣ чувства сѫ накърнени. Когато казва. че много иска, той е въ възходящо състояние на чувствата си. Въ първия случай човѣкъ страда, а въ втория — се радва. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за скърбитѣ и за радоститѣ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и ще се радва. Ако знае смисъла на радоститѣ и страданията, той ще се радва и въ двата случая. Законъ е: когато единъ страда, другъ нѣкой се радва; когато единъ се радва, другъ нѣкой страда. Запримѣръ, радостьта на господаря е скръбь на слугата. Последниятъ се е облѣкълъ добре и се готви да отиде на разходка. Господарьтъ го извиква, иска да му донесе чиста, прѣсна вода отъ близкия изворъ. Слугата взима стомнитѣ и отива за вода, но презъ цѣлия пѫть роптае. недоволенъ е, че разходката му се развалила. Господарьтъ пъкъ съ нетърпение и съ радость го очаква да му донесе чиста, изворна вода. Значи недоволството на слугата е доволство на господаря. Ето защо, когато страдате, знайте, че въ този моментъ другъ нѣкой се радва. Когато се радвате, въ сѫщия моментъ нѣкой страда. При това положение радоститѣ и страданията сѫ на мѣстото си. Обаче. ако човѣкъ мисли, че радоститѣ и скърбитѣ му сѫ само за него, той е на кривъ пѫть. Докато не схванете отношението между вашитѣ радости и скърби и тия на вашитѣ ближни, вие нѣмате дѣлъ въ общитѣ блага на човѣчеството. Това е законъ за физическия свѣтъ. Влѣзе ли човѣкъ въ Божествения свѣтъ, тамъ законътъ е обратенъ. Въ Божествения свѣтъ радостьта на едного е радость на всички; скръбьта на едного е скръбь на всички. Законитѣ на физическия свѣтъ сѫ точно обратни на законитѣ въ Божествения свѣтъ. Защо е така днесъ не може да се обясни. Има нѣща, които колкото и да се обясняватъ, все необяснени ще останатъ. Има нѣща. за които човѣкъ не трѣбва да пита. Ако пита. нѣма да получи никакъвъ отговоръ. При известни условия на живота човѣкъ може да пита, защо нѣщата ставатъ така, а не иначе. При известни условия обаче той не трѣбва да пита. Представете си че хващатъ единъ човѣкъ за врата и го потопяватъ въ водата. Може ли той да пита, защо го потопяватъ въ водата? Докато е въ водата нищо друго не му остава. освенъ да рита и да се брани. Щомъ излѣзе отъ водата. той е свободенъ вече да пита. защо го потопиха въ водата. Ако бѣше си отворилъ устата още въ водата да пита. защо го потопяватъ, смърть го очакваше. Значи има известни страдания, които човѣкъ трѣбва да носи, безъ да пита, защо идатъ. Щомъ не пита нищо, това показва. че той е подъ водата и не трѣбва да отваря устата си. Докато е въ водата, човѣкъ има право да рита, да прави движения да се освободи, но презъ всичкото времс трѣбва да мълчи. Лесно е да се каже, че човѣкъ трѣбва да носи страданията си, но важно е да знае какъ да ги носи. Страданието не е нищо друго освенъ малко дете, което носишъ на гърба си, докато порасне. Щомъ порасне, ти ще го свалишъ отъ гърба си и ще го оставишъ на земята, свободно да се движи. Като израсне и стане на 21 година, ще ходишъ рамо до рамо съ него, ще се разговаряте приятелски. Като се уморишъ, ще се качишъ на гърба му, да те носи. Както ти си носилъ страданието на гърба си така и то ще те носи. Като те носи на гърба си, ще те учи. ще ти обяснява, защо идатъ страданията въ свѣта. Сега, като говоря за страданието, азъ си служа съ фигуративенъ езикъ съ езика на природата. Тази промѣна въ отношението на човѣка къмъ страданието се обяснява съ превръщането на страданието въ радость. На физическия свѣтъ, както страданието се превръща въ радость, така и радостьта — въ страдание. Това показва, че физическиятъ животъ се движи между полюси. Природата поставя човѣка ту въ единия, ту въ другия полюсъ, вследствие на което човѣкъ самъ не може да смѣни положението си. Този, Който е поставилъ човѣка на известно положение, Той самъ ще го смѣни. Ако човѣкъ самъ е създалъ положението си, самъ може и да го отмѣни. Обаче, ако другъ нѣкой го е поставилъ на известно положение, колкото да е недоволенъ, ще чака, докато дойде времето да го смѣнятъ. Има страдания, на които човѣкъ самъ може да си помогне. Има страдания, на които другъ нѣкой човѣкъ може да му помогне. Запримѣръ, ако нѣкой счупи рѫката или крака си, той самъ не може да си помогне. Трѣбва да дойде нѣкой лѣкарь отвънъ, да намѣсти счупената рѫка или кракъ. Щомъ се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, хората казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ. — Кой може да търпи? — Само разумниятъ човѣкъ понася всичко съ търпение. И презъ най-трънливи пѫтища да минава, разумниятъ човѣкъ остава незасегнатъ. Трънетѣ, т. е. страданията го познаватъ и не одиратъ кожата му. Той минава и заминава край тѣхъ, безъ никаква повреда. Нетърпеливиятъ човѣкъ е подобенъ на електрически волтажъ, отъ който постоянно се отдѣлятъ искри, които създаватъ неразположение на духа. Искате ли да се справите съ единъ нетърпеливъ човѣкъ, вие трѣбва да дадете нѣщо отъ себе си, съ което да уравновесите енергиитѣ на организъма му. Докато не смекчатъ характеритѣ си, тѣ не могатъ едни други да се търпятъ. За да се търпятъ, хората трѣбва да бѫдатъ на известно разстояние единъ отъ другъ. Хора, които сѫ дисхармонично разположени помежду си, никога не трѣбва да спятъ на едно легло. И тъй, за да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си, човѣкъ трѣбва да следва Божествения пѫть. За тази цель той трѣбва да бѫде разуменъ, да изучава първичния животъ. За да се домогне до първичния животъ, човѣкъ трѣбва да изучава своя характеръ, както и характера на ближнитѣ си. Докато не се познава, човѣкъ има крива представа за себе си. Той мисли, че е много добъръ или много лошъ човѣкъ. Когато въ него се проявява красивото и възвишеното, той се чувствува добъръ. Щомъ се прояви низшето начало въ него, той казва за себе си, че е лошъ човѣкъ. Въ единия и въ другия случай въ човѣка се изявяватъ редъ сили, на които той трѣбва да бѫде господарь. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате съ Божествената наука, която дава абсолютна представа за всички неща. Безъ тази наука човѣкъ живѣе въ относителностьта на нѣщата. Тази е причината, поради която за едно и сѫщо нѣщо хората иматъ нѣколко мнения. Запримѣръ, за единъ и сѫщъ човѣкъ едни казватъ, че е добъръ, други казватъ, че е лошъ. За обикновения човѣкъ вѫглеродниятъ двуокисъ е вреденъ, задушливъ газъ. За растенията, обаче, сѫщиятъ газъ е полезенъ. Тѣ се хранятъ съ него. Ако адептътъ, който познава законитѣ на Божествения свѣтъ, попадне въ атмосфера, пълна съ вѫглероденъ двуокисъ, той веднага се превръща въ растение, поглъща вѫглеродния двуокисъ. усвоява го като храна, и следъ това отново става човѣкъ. За адепта и лошото е добро. Ако човѣкъ не може да излѣзе отъ човѣшкото царство и да влѣзе въ растителното, да използува благоприятнитѣ условия за растенията и отново да се върне въ положението на човѣкъ, той нѣма никаква наука въ себе си. Каква наука е тази, съ която човѣкъ не може да се справи съ болеститѣ си? Нѣкой човѣкъ заболѣе, краката му отслабнатъ, и той не може да излѣзе вънъ отъ стаята си, да си донесе вода. Той се моли день, два, три да дойде нѣкой да му донесе вода, но никой не се явява. Болниятъ се чуди защо не получава отговоръ на молитвата си. Той не се вглежда въ положението си, не разбира. че е получилъ отговоръ на молитвата си. Отговорътъ седи въ това, че краката му сѫ развързани вече, и той може самъ да си услужи. Онзи, на когото той разчита да дойде отвънъ и да му донесе вода, е вѫтре въ него. Той трѣбва да вземе стомничката и самъ да си донесе вода. Болниятъ изпада въ противоречие, защо не е получилъ отговоръ на молитвата си. Това противоречие се дължи на неговото криво разбиране. Той очаква да получи отговоръ на молитвата си точно така, както си е намислилъ. Той очаква да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, въ видъ на ангелъ, изпратенъ отъ небето, да отвори стаята и да му донесе вода. Болниятъ трѣбва да благодари, че молитвата му е приета, че краката му позволяватъ самъ да си услужи. Ангелътъ, на когото разчита е вѫтре въ него. За Бога всичко е възможно. Тои може да изпрати не само единъ а нѣколко ангели даже да ви помогнатъ, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не заставя Бога да прави нѣща, които не влизатъ въ порядъка на природата. Въ ума и въ сърдцето си човѣкъ си поставя такива нѣща които измѣнятъ цѣлия редъ на природата. Нѣкой казва: Азъ имамъ толкова силна мисъль, че като се помоля, вѣрвамъ молитвата ми да се чуе. Съ силата на мисъльта си азъ мога да спра движението на земята. — Какво ще стане съ хората, като спрешъ движението на земята? — Да става, каквото ще, това не ме интересува. Този човѣкъ иска да се задоволи, да докаже, че неговата молитва се е чула, а какви ще бѫдатъ резултатитѣ по-нататъкъ, той не се интересува. Земята все ще спре своето движение, но не отъ човѣшката мисъль. За да спре движението на земята човѣкъ трѣбва да знае, какво е представяла тя първоначално и какво представя днесъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае, презъ какви фази е минала земята. Разумностъ се иска отъ човѣка, да мисли право, а не да дохожда до крайни идеи и заключения. Като се намѣри въ някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Азъ така разбрахь. Не е важно, какво разбира човѣкъ; важно е да мисли право. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ младенецъ, ми слѣхъ по младенчески. Като станахъ възрастенъ, другояче мисля“. Следователно. като се произнася върху нѣщата, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да знае, като дете ли мисли, като възрастенъ или като старъ, като мѫдрецъ. Той никога не трѣбва да настоява на своето убеждение което всѣки день търпи промѣни. Само Божията мисъль е абсолютна и неизмѣнна. Обаче човѣшката мисъль е относителна, тя предстои на промѣни. Тъй щото, пита ли ви нѣкои дали сте добърь човѣкъ, кажете: Днесъ съмъ добъръ; какъ ще се проявя въ бѫдеще не зная. Това значи: работата, която свършихъ днесъ, е добра. Започвамъ нова работа която ще поставя на своето мѣсто. Втората работа ще бѫде по-добра отъ първата; третата — по-добра отъ втората и т. н. Така ще излагамъ своитѣ работи една следъ друга, докато всички хора ги удобрятъ. Ако първата изложба не излѣзе сполучлива, ще направя втора трета четвърта. Всѣки човѣкъ трѣбва да прави редъ изложби, да покаже на хората че носи изкуство въ себе си. Следователно, за да се произнесете за даденъ човѣкъ гледайте, какви сѫ проявитѣ му всѣки моментъ на неговия животъ. Той може да е мораленъ човѣкъ но какво се ползува отъ своя моралъ ако не е готовъ въ даденъ моментъ да направи една услуга? Човѣкъ се опредѣля отъ проявитѣ на своя животъ, а не отъ това, което не може да прояви. Истински човѣкъ е онзи, който може да схване нуждитѣ на своя ближенъ въ даденъ моментъ и веднага да му се притече на помощь. Днесъ хората сѫ изгубили довѣрие единъ на другъ, вследствие на което се въздържатъ да си помагатъ. Тѣ сѫ изопачили своя животъ, изгубили са ония естествени отношения помежду си, оная естествена обхода. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че не ви харесва. Защо не ви харесва? Защото мигалъ лошо. Този човѣкъ е изгубилъ онзи правиленъ ритъмъ, по който отваря и затваря очитѣ си. Да мига човѣкъ правилно, това не значи, бързо да отваря и затваря очитѣ си. Най-кѫсиятъ периодъ въ природата наричаме мигъ. Съ този мигъ, съ тази мѣрка ние опредѣляме нѣщата, като имъ даваме съответна стойность. Мигането, мигътъ е тактъ, музикална мѣрка въ живота. Ако мисъльта на човѣка е права. и мигането му ще бѫде правилно, ритмично. Ако мисъльта му не е права и мигането нѣма да бѫде правилно. Когато чувствата и постѫпкитѣ на човѣка не сѫ прави, и мигането не е правилно. Следователно, когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ прави, и мигането е правилно. Като погледнете очитѣ на този човѣкъ, приятно ви е да гледате: отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Не само въ мигането, но и въ отварянето и затварянето на устата, въ всички движения трѣбва да има известна правилность. Изобщо, правилностьта въ движенията е въ зависимость отъ правата мисъль. Като изучавате чъртитѣ на човѣшкото лице, спрете се върху формата на устата. Когато устата на човѣка е приела форма на права линия, това показва, че той е работилъ усилено върху волята си, вследствие на което е придобилъ голѣма твърдость. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ е много твърдъ. — Той е много твърдъ, но въ чувствата си е фалиралъ, обеднѣлъ. Устата на човѣка трѣбва да образува красиво огъната линия, да не бѫде нито много отворена, нито много затворена. Устнитѣ му трѣбва да бѫдатъ слабо допрѣни, за да могатъ соковетѣ на живота постоянно да прииждатъ. Освенъ това, устнитѣ трѣбва да иматъ известна червенина, признакъ на чиста кръвь. Придобиятъ ли синь цвѣтъ, това е признакъ на нечиста, венозна кръвь. Отъ формата на устата, отъ цвѣта на устнитѣ зависи и състоянието на сърдцето и на чувствата въ човѣка. Когато формата на устата и цвѣтътъ на устнитѣ сѫ нормални, тѣ отговарятъ на естественитѣ мѣрки въ природата. Безъ да разбира тия мѣрки, като види такава уста, човѣкъ изпитва нѣщо приятно въ себе си. Като е дошълъ на земята, човѣкъ има задача да пресъздаде себе си, да извае своето тѣло, да го направи съвършено. Казвате: Човѣкъ трѣбва да има чисто сърдце. Чистото сърдце е като чистата вода. Който има чисто сърдце, той вѣрва на всичко. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да стане като дете, това подразбира да има сърдце чисто като на детето, да вѣрва въ всичко. Да има човѣкъ чисто сърдце, това значи, да се намира въ здравословно състояние на своя организъмъ. За предпочитане е човѣкъ да бѫде лъганъ, но да има вѫтрешенъ миръ, отколкото да не вѣрва на никого и да бѫде постоянно смутенъ и разтревоженъ. Когото лъжатъ, той всѣкога печели. Когато праведниятъ се лъже той трупа капитали въ своята банка. Ако нѣкои го излъже и вземе отъ него хиляда лева, отъ друга страна той ще получи повече отъ това което е далъ. Чистото сърдце е изворъ: колкото повече дава толкова повече изтича отъ него. Давай, за да получавашъ Този законъ се отнася само за чиститѣ сърдца. За нечиститѣ сърдца той не работи. Въ хора съ чисти сърдца канализацията никога не се запушва. Въ хора сь нечисти сърдца канализацията е вече запушена, вследствие на което тукъ-тамь е пропукана. За да избѣгнать пакоститѣ, които тя може да причини на човека, непременно трѣбва да се изправи. Когато се натъква на своитѣ дефекти човѣкъ не трѣбва да се стѣснява, но да прояви готовность да се изправи. Докато не се изправи, той не може да се докосне до нѣкое свѣтло, съвършено сѫщество. Разумнитѣ, напреднали сѫщества сѫ много снизходителни къмъ хората. Като видятъ, че нѣкой обикновенъ човѣкъ се отправя къмъ тѣхъ, тѣ се усмихватъ и опредѣлятъ степеньта на неговото развитие. Следъ това му посочватъ кѫде какво му липсва и какъ може да се изправи. Не само това, но тѣ всѣкога му се притичатъ на помощь. Тѣ помагатъ на човѣка незабелязано, като че той самъ прави всичко. Разумнитѣ сѫщества сѫ най-добритѣ приятели на човѣка. Тѣ го познаватъ такъвъ какъвто е въ деиствителность. Тѣ знаять за него това което тои не подозира даже. Мнозина не успѣватъ въ живота си защото искатъ да знаятъ всичко. Има нѣща които човѣкъ трѣбва да знае, но има нѣща които не трѣбва да знае. За всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да знае за себе си добъръ ли е или лошь, добро ли прави или зло. И като знае това той трѣбва да се радва, да е доволень че знае нѣщо за себе си. Това не значи, че той трѣбва да се радва на лошото въ себе си, но да се радва, когато вижда погрѣшката си, когато различава доброто отъ злото и може да се изправи. Като вижда погрѣшкитѣ си човѣкъ може да се изправи. Докато не ги е видѣлъ още никакво изправяне не може да стане. Въ човѣка има нѣщо, което само вижда погрѣшкитѣ. Това е Божественото начало въ него. Вслушва ли се човѣкъ въ този гласъ, той има вече условия да не грѣши. Ако пъкъ е сгрѣшилъ той има условия да се изправи. Божественото въ човѣка е готово всѣкога да купува неговото зло, неговитѣ погрѣшки и да ги обработва, да ги превръща въ скѫпоценни камъни. Що се отнася до доброто, обаче, Божественото не се занимава съ него, т. е. доброто остава капиталъ за самия човѣкъ, да работи и да се прехранва съ него. Следователно, дойдете ли до злото, ще знаете, че то всѣкога може да се продаде, но доброто — никога. — Кой купува злото? — Мѫдрецитѣ, великитѣ адепти и светиитѣ. Само силниятъ може да се справя съ злото. Като слушатъ да се говори така, мнозина ще цитиратъ стиха: „Богъ е Любовь“. Тѣ искатъ да кажатъ, че щомъ е Любовь, Богъ не трѣбва да допуща злото и страданията въ свѣта. Питамъ: При какви условия изпрати Богъ своя Синъ? Да благува ли дойде Христосъ на земята? Христосъ дойде на земята да понесе грѣховетѣ на човѣчеството, да ги купи и да ги обработи. Ако Синътъ Божи пое грѣховетѣ на човѣчеството, защо вие очаквате за себе си друго нѣщо? Съ живота си на земята, Христосъ показа пѫтя, презъ който всѣки човѣкъ трѣбва да мине. На сѫщото основание, иска ли човѣкъ да бѫде Синъ Божи, той трѣбва да понесе грѣховетѣ на човѣчеството и да мине презъ страдания. — Само азъ ли трѣбва да страдамъ? — Не, всички хора страдатъ. Който страда съзнателно и понася страданията съ любовь, той може да се нарече Синъ Божи. Щомъ си Синъ Божи, ти ще служишъ. Служенето е първото задължение на човѣка. Който страда по необходимость, той е грѣшникъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно е изложенъ на страдания. И като Синъ Божи, и като слуга, и като грѣшникъ, той все ще страда, но като Синъ Божи, ще страда съзнателно, съ любовь; като слуга ще страда по задължение, а като грѣшникъ — по необходимость. Които не разбиратъ смисъла на страданията, питатъ, не може ли безъ страдания. Безъ страдания не може. Защо страдате, не питайте. Колкото да питате, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Вие можете само да си изберете начинъ, по който да страдате: по закона на любовьта, по закона на задължението или по закона на необходимостьта. Обаче докато сте въ водата не питайте защо страдате. Отворите ли устата си, ще погълнете много вода и ще се удавите. Приемете страданията по закона на любовьта за да изпълните великата задача на живота си и да научите много нѣща. Това ще ви даде свобода въ разбиранията и въ отношенията ви. Като страдате съзнателно. вие ще видите, че всичко, каквото се случва въ живота ви. е за ваше добро. Сега, като ученици. вие трѣбва да излѣзете отъ вашето тѣсногръдство, да придобиете дълбочина въ разбиранията си. Като не може да излѣзе отъ известно затруднение, човѣкъ казва: Грѣшенъ съмъ, въ грѣхъ ме зачена майка ми. Това, че сте родени въ грѣхъ ни най-малко не показва, че и душата ви е грѣшна. Всѣка душа, облѣчена въ материя, има възможность да се огрѣши но това още не показва, че душата, сама по себе си, е грѣшна. Когато казвате „грѣшна душа“, вие изнасяте своето човѣшко разбиране. Отъ Божествено гледище. обаче, душата е чиста, безгрѣшна. Следователно, каже ли човѣкъ за себе си, че е грѣшенъ, въ ума му трѣбва да изпъкне идеята, че нѣкѫде дълбоко въ него живѣе единъ голѣмъ праведникъ. И тогава, голѣмиятъ грѣшникъ ще направи връзка съ голѣмия праведникъ въ себе си и ще му продаде половината отъ своитѣ грѣхове. Това, което става въ човѣка става и въ цѣлокупния животъ, както и въ природата. Грѣшнитѣ хора въ свѣта трѣбва да направятъ връзка съ праведнитѣ, да имъ продадать половината отъ своитѣ грѣхове. Така ще се уравновесятъ силитѣ въ живота. Сѫщиятъ законъ наблюдаваме и въ природата. Върху нечистия торъ растатъ чисти, красиви цвѣтя. Те смучатъ сокове отъ тора, обработватъ ги и въ края на краищата отъ тѣхъ излизатъ красиви цвѣтя и доброкачествени плодове. Ето и Христосъ най-голѣмиятъ праведникъ, дойде въ свѣта да подигне грѣшнитѣ. Той направи връзка съ грѣшнитѣ, а не съ праведнитѣ. Казватъ нѣкои, че Богъ нарежда нѣщата, както разбира и както иска. Не, Богъ, най-свободниятъ въ свѣта, никога не върши произволи. Той нарежда нѣщата споредъ великитѣ закони на Битието и на Вѣчностьта. Богъ никого не сѫди, обаче влѣзе ли вѫтре въ човѣка и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не. Божественото въ човѣка постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва. че като сѫщество, което се движи между два полюса, трѣбва да бѫде внимателенъ, да се контролира. Ако отъ човѣка се изисква себеконтролъ, колко повече това е нужно за възвишенитѣ, разумни сѫщества! Всички хора говорятъ, но говорътъ на всички не е еднакъвъ. Колкото по-високо седи човѣкъ въ умствено и духовно отношение толкова и неговиятъ говоръ се отличава съ по-голѣма мекота и точность въ думитѣ. Много хора могатъ да свирятъ и да рисувагъ, но всички не свирятъ и не рисуватъ еднакво. Достатъчно е музикантътъ да вземе лѫка въ рѫката си и да започне да свири, за да познаете кой е майсторъ и кой — обикновенъ цигуларь. Сѫщото може да се каже и за различнитѣ художници. Обикновениятъ художникъ се различава коренно отъ великия художникъ. Всички хора могатъ да изговарятъ думата „любовь“, но тя ще звучи различно: единъ влага поезия, ритъмъ въ тази дума; втори я произнася така, че пробужда съзнанието на заспалитѣ за любовьта сѫщества. Събудите ли съзнанието на тия сѫщества, тѣ веднага ще ви се притекатъ на помощь, ще искатъ да ви услужатъ. Това значи да произнесе човѣкъ една дума на мѣсто и на време. Затова и Апстолъ Павелъ казва: „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ Любовьта е Божествениятъ езикъ. Ако човѣкъ говори съ ангелски езикъ, но любовь нѣма, той е мѣдь, що звънти, и кимвалъ, що дрънка. Който владѣе езика на любовьта, само той е готовъ да буди човѣшкото съзнание. Всѣки човѣкъ трѣбва да изучава този езикъ и да си служи съ него. Който владѣе езика на любовьта, като езикъ на разумната природа, той е силенъ, великъ човѣкъ. Не знае ли този езикъ, той е слабъ. хилавъ човѣкъ. Като четете Свещеното Писание по механически начинъ и цитирате различнитѣ стихове, вие си служите съ човѣшкия езикъ. Когато започнете да чувствувете смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския езикъ. Но има и другъ, на който Богъ и природата говорятъ. Той е Божествениятъ езикъ, който и вие трѣбва да изучавате. Колкото малко думи да научите, започнете да ги съчетавате, да образувате отъ тѣхъ цѣли изречения. Научите ли да ги прилагате на мѣсто и на време, вие сте влѣзли вече въ правия пѫть на живота. Това значи, да дойде човѣкъ до новата наука, която обяснява нѣщата по вѫтрешенъ пѫть. Следователно, за да дойде до новата наука на живота, човѣкъ трѣбва да върви постепенно отъ човѣшкото къмъ ангелското и отъ ангелското къмъ Божественото. Ще кажете, че докато дойдете до Божествената наука, ще остарѣете. Оставете старостьта настрана. Вие отсега нататъкъ трѣбва да се подмладявате. Старостьта е за мъртвитѣ хора. Само мъртвитѣ хора говорятъ за старость. Живитѣ хора, обаче, могатъ да говорятъ за подмладяване. Затова е казано въ Писанието: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли“. Нека мъртвитѣ се занимаватъ съ своитѣ умрѣли, какъ да ги обличатъ, какви молитви да имъ четатъ, какви речи да имъ държатъ и т. н. Остане ли този въпросъ на живитѣ, разрешението му е лесно. Ще дойде нѣкой да разправя, че сънувалъ покойния си баща босъ, съ скѫсани дрехи, гладенъ и не знае, какво да прави, да облекчи положението му на онзи свѣтъ. Много просто. Щомъ искашъ да помагашъ на баща си, ще извикашъ въ дома си единъ беденъ и гладенъ човѣкъ и ще го нахранишъ добре. Отгоре на това ще го облѣчешъ съ нови дрехи, ще му купишъ нови обуща. Чрезъ този беденъ ще помогнешъ на баща си. Баща ти ще бѫде доволенъ, че си го нахранилъ и облѣкълъ. За да не бѫде голъ, босъ и гладенъ на другия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се приготвя още докато е на земята. Така той ще влѣзе въ съгласие съ всички ония, които служатъ на Бога. Той е миналъ вече презъ положението на беднитѣ хора на земята и въ невидимия свѣтъ, опиталъ и позналъ е тѣхнитѣ страдания и нѣма защо да минава повторно презъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно за своето подмладяване. Употрѣбявайте всѣки день по нѣколко минути да мислите върху младостьта. Представяйте си, че сте въ положението на малко дете, което всѣки моментъ може да придобие нѣщо. Като работи по този начинъ, човѣкъ постепенно се подмла дява и се готви за по-велика работа. Казвате: Деца ли ще ставаме? — Колко ангели, колко възвишени сѫщества сѫ дошли на земята съ единствената цель да станатъ деца, да придобиятъ условия да растатъ и да се развиватъ. Апостолъ Павелъ казва: „Да съблѣчемъ старитѣ си дрехи!“ Това значи: Да съблѣчемъ дрехитѣ на старостьта и да облѣчемъ новитѣ дрехи на младостьта, т. е. да се подмладимъ. Детето е символъ. То представя скрити сили, скрити възможности. които чакатъ момента на своето проявяване. Ще дойде день, когато всички заложби и дарби въ детето ще се развиятъ и вие ще видите предъ себе си голѣмъ великъ човѣкъ. Такова нѣщо представятъ цвѣтята, мушичкитѣ, пеперудитѣ животнитѣ. Вие трѣбва да ги видите въ техния свѣтъ, да разберете, какви сили сѫ вложени въ тѣхъ. Тѣ чакатъ момента на своето развитие. Отъ васъ, обаче, се изисква да имате широки възгледи върху нѣщата. които могатъ да предадатъ вътрешна свобода на ума и на сърцето ви. Това се изисква не само отъ васъ, но отъ всички ония, които се учатъ въ великата Школа на живота — Божията Любовь носи пълния животъ. * 49. Лекция отъ Учителя. държана на 31 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ ____________________ * Ефесяномъ 2:13
  11. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ на отношения Размишление върху благостьта. Въ природата сѫществува законъ на отношения: отношения между формитѣ и между силитѣ или енергиитѣ. Когато се говори за правилно отношение на нѣщата, въ съзнанието на човѣка изпъква идеята за вѫтрешна връзка между тия нѣща. Отношенията могатъ да бѫдатъ разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношеняята сѫ неразумни и дисхармонични, въ живота се явява разрушаване. Когато отношенията сѫ разумни и хармонични, навсѣкѫде въ живота виждаме растежъ. Хармоничнитѣ отношения произвеждатъ животъ, а дисхармоничнитѣ — смърть. Колкото да философствува човѣкъ, животътъ и отношенията му къмъ Бога могатъ да бѫдатъ хармонични или дисхармонични. Ако отношенията му сѫ хармонични, той ще се радва на живота, т. е. Богъ ще живѣе въ него, и той въ Бога. Не сѫ ли хармонични отношенията му, смърть го очаква. Защо единъ човѣкъ трѣбва да живѣе, а другъ да умре? — Такъвъ е законътъ на земята. За да живѣе единъ човѣкъ, другъ трѣбва непременно да умре. Ако този законъ не се спазва, физическиятъ животъ не би се проявилъ. Много кокошки, прасета, агнета умиратъ, за да живѣятъ хората. Много мушици умиратъ, за да живѣятъ птицитѣ. Много скали се разрушаватъ, за да подържатъ живота на растенията. Значи, за да се подържа живота на едни сѫщества, други трѣбва да умратъ. Тѣзи сѫщества, които умиратъ на физическия свѣтъ, създаватъ условия за животъ въ духовния свѣтъ. И обратно: тѣзи, които умиратъ въ духовния свѣтъ, създаватъ условия за животъ на физическия свѣтъ. Оттукъ виждаме, че има два вида смърть: духовна и физическа. Който иска да живѣе въ духовния свѣтъ, той трѣбва да умре за физическия; който иска да живѣе на физическия свѣтъ, той трѣбва да умре за духовния. Смъртьта на физическия свѣтъ ражда животъ въ духовния свѣтъ. Смъртьта въ духовния свѣтъ ражда животъ на физическия свѣтъ. Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора идеитѣ „раждане и смърть“ иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който въ сѫщность трѣбва да се разбира. По отношение на смъртьта, хората иматъ криво разбиране. Тѣ гледатъ на смъртьта като на неприятель, който ги раздѣля отъ близкитѣ имъ, отъ тѣхнитѣ възлюбени. Наистина, смъртьта лишава човѣка отъ близкитѣ му, отъ неговитѣ приятели, но сѫщевременно го освобождава и отъ неприятелитѣ му. Следователно, смъртьта причинява на хората толкова злини, колкото и добрини. Смъртьта едновременно е плюсъ и минусъ. Ако кокошката умира, вие имате плюсъ, т. е. нѣкаква придобивка. Ако човѣкъ умира, вие имате минусъ, т. е. нѣкаква загуба. Това сѫ временни отношения. Излѣзете ли вънъ отъ тия отношения, вие нито ще умирате, нито ще живѣете. Това състояние ученитѣ наричатъ „състояние на покои“. Мнозина се стремятъ къмъ състоянието на покой, но тѣ не сѫ опитали, какво значи покой. Една точка може да бѫде въ покой, когато отъ всички страни я налѣтатъ сили, равни една на друга. Когато всички сили се съсрѣдоточатъ къмъ тази точка, тя ги уравновесява и остава въ покой. Тя съсрѣдоточава въ себе си тежестьта на всички сили, които сѫ отправени къмъ нея. Въ природата това състояние е известно подъ името „зрѣене на плода“. Въ този смисълъ, плодътъ не е нищо друго, освенъ събирателна точка на сили. Обикновено плодътъ е въ покой. Всички сили, които действуватъ въ плода, се събиратъ въ единъ центъръ, въ една точка, която е въ пъленъ покой. Когато изпадне въ такова положение, човѣкъ казва: Какво ли ще излѣзе отъ моята работа? Никаква перспектива, никакъвъ изходенъ пѫть не виждамъ предъ себе си. Когато всичкитѣ пѫтища предъ човѣка се затворятъ, когато всички проходи въ природата се запушатъ за него, той се намира въ едно успокоително състояние на ума и на сърдцето си, съ цель да не се разсѣйва, докато дойде до вѫтрешно, правилно разбиране на живота. Като изучавате живота на човѣка, вие виждате неговитѣ различни стремежи. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, той иска да бѫде голѣмъ, силенъ. Ако живѣе въ духовния свѣтъ, той иска да бѫде обичанъ отъ всички. Ако живѣе въ умствения свѣтъ, той иска да бѫде свободенъ, независимъ, да прави, каквото желае. Ако живѣе въ Божествения свѣтъ, той се движи безпрепятствено навсѣкѫде. Обаче, не е достатъчно човѣкъ да иска само, но той трѣбва да отговаря на всѣко свое искане. Иска ли да бѫде голѣмъ и силенъ, трѣбва да изработи правилни отношения къмь окрѫжаващитѣ. Иска ли да бѫде обичанъ отъ всички, и той грѣбва да обича всички. Иска ли да бѫде свободенъ, и той грѣбва да дава свобода на всички живи сѫщества. Иска ли да се движи безъ никакви препятствия въ свѣта и той не трѣбва да поставя препятствия на другитѣ. Спазва ли всички тѣзи правила и закони, всички сили ще се съсрѣдоточатъ къмъ него, като къмъ общъ центъръ, който може да ги уравновеси. Тази точка е подобна на банка, въ която хората внасятъ капиталитѣ си. Внесенитѣ капитали сформируватъ банката, следъ което тя започва да функционира, както слънцето функционира и изпраща навсѣкѫде своитѣ лѫчи. Като изпраща лѫчитѣ си по цѣлия свѣтъ, по този начинъ слънцето уравновесява всички природни сили. И тъй, времето. презъ което едно тѣло се оформява, е наречено отъ науката „състояние на покой“. Обаче, човѣкъ не трѣбва да мисли, че ще остане за винаги въ състояние на покой, когато всички хора ще му даватъ. Щомъ вземе, каквото му е нужно, колелото на живота ще се завърти, и той ще влѣзе въ друга фаза на живота, когато ще дава. Каквото е взелъ, човѣкъ трѣбва да го върне назадъ, но обработено. Който не разбира закона на даването, той ще попадне подъ закона на пръскането. Който не иска доброволно да дава, той ще се пръсне като бомба. Смъртьта не е нищо друго, освенъ пръскане. Има естествена смърть, има и неестествена смърть, т. е. смърть на бомбитѣ. Казано е, че Писанието иде въ помощь на праведнитѣ хора да ги предпази отъ неестествената смърть. Тази смърть не иде случайно. Тя произлиза отъ самия човѣкъ. Който не мисли, не чувствува и не постѫпва правилно, той може да се спъне въ своитѣ мисли и да попадне въ ноктигѣ на неестествената смърть. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така? — Това не е ваша работа. Никой нѣма право да се мѣси въ Божиитѣ работи. Ако признавате, че Богъ е създалъ свѣта, вие нѣмате право да се произнасяте, дали е създаденъ добре, или не. Който си позволи да сѫди Божиитѣ работи, той ще опита Неговпя кракъ. Стѫпи ли Божиятъ кракъ върху него, хиляди години ще минатъ, докато се съвземе отново и заживѣе правиленъ животъ. Отъ човѣка се иска да живѣе добре, а що се отнася до въпроса, какъ е създаденъ свѣтътъ, това не е негова работа. Следователно, който се е опитвалъ да влѣзе въ Божественото съзнание като трънъ, той е билъ изхвърлянъ навънъ. — Ама защо така грубо? — Какъ трѣбва другояче да се постѫпи съ тръна? Какво правите вие, когато въ крака ви се забие трънъ? Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате съ нея тръна и го хвърляте навънъ. Отъ единия до другия край животътъ на земята е пъленъ съ грубости. За да надникне за единъ моментъ само въ живота на ангелитѣ, и най-добриятъ човѣкъ трѣбва да стои хиляди години предъ вратата имъ. Свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи, отъ човѣшкия умъ е толкова груба, че, за да не се опетни, небето е затворило всичкитѣ си прозорци за нея. — Въ какво седи грубостьта на свѣтлината, която излиза отъ човѣка? — Въ цвѣта й. Тази свѣтлина нѣма още онзи цвѣтъ, който човѣкъ самъ желае. Когато казваме, че човѣкъ работи върху себе си, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята свѣтлина. Като гледате образа на човѣка върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате. — Какво не харесвате въ него? — Черния цвѣтъ. — Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е красивъ. — Красотата на човѣка се заключава главно въ линиитѣ. Дойдемъ ли до черния цвѣтъ, ние го наричаме цвѣтъ на падане, на отрицание на нѣщата, на гѫстота на материята. Когато казваме „черна свѣтлина, черна душа“, подразбираме нѣщо грозно. Който иска да се освободи отъ черната свѣтлина въ себе си, той трѣбва да работи хармонично и съзнателно върху своя умъ, своето сърдце и своя организъмъ. Като работи по този начинъ, човѣкъ ще дойде до обединяване съ всички души, които работятъ по сѫщия начинъ. Тѣзи души иматъ общъ идеалъ, стремятъ се къмъ общъ центъръ къмъ Слънцето на Великия животъ. Времето и пространството не представятъ никаква прѣчка за тѣхъ. Когато това Слънце стане обектъ, къмъ който всички хора се стремятъ, тогава само може да се говори за съгласие и разбирателство между тѣхъ Нѣматъ ли за обектъ на своитѣ стремежи това Слънце, никакво съгласие не може да сѫществува Сега, явява се въпросътъ - защо е трѣбвало човѣкъ да излѣзе отъ Бога и следъ време пакъ да се върне при Него? Това е единъ отвлѣченъ въпросъ. Въ сѫщность, човѣкъ нито излиза отъ Бога, нито се връща при Него. Никакво излизане и врьщане не сѫществува. Това сѫ човѣшки понятия. Кой налива водата въ шише и кой я излива? Водата сама ли се налива и излива отъ шишето? Човѣкь самъ налива водата въ шише и после самъ я излива, и въпрѣки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива нѣкакви качества. И като се събира на едно мѣсто, и като се разпръсва, водата не придобива нѣкакви особени свойства. Човѣкъ я заставя да прави и едното, и другото. Кои сѫ сѫщественитѣ свойства на водата? Сѫщественитѣ свойства на водата сѫ нейната способность да разтваря твърдитѣ тѣла, да смекчава коравитѣ и да утолява жаждата. Значи, задачата на водата въ живота е да смекчава коравото човѣшко сърдце и да овлажнява изсъхналия човѣшки умъ. Когато сипете нѣколко капки жива вода върху коравото човѣшко сърдце, то веднага ще се смекчи, ще затрепти, ще се подигне нагоре, както се подигатъ листенцата на изсъхнало цвѢте, полѣто съ вода. Водата сѫществува въ всички свѣтове, но навсѣкѫде носи различни имена. Отъ който свѣтъ да иде, водата смекчава коравитѣ нѣща Мнозина мислятъ, че благата на живота идатъ само отъ физическия свѣтъ. — Не, физическиятъ свѣтъ носи само една трета отъ благата, които човѣкъ търси Физическиятъ свѣтъ може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета отъ стъкло, отъ порцеланъ. Колкото хубави да сѫ, тѣ представятъ благо, което не може да задоволи човѣка напълно. Колко ще го ползува празното шише? Обаче, като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще напълни шишето съ нѣкакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисълъ. Съ това шише човѣкъ влиза въ умствения свѣтъ и опитва съдържанието му. Значи, въ умствения свѣтъ човѣкъ провѣрява идеитѣ. Щомъ съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращатъ въ фабрикитѣ да се напълни. Когато хората се запитватъ, какво нѣщо е смъртьта и какво — раждането, ние отговаряме: Смъртьта не е нищо друго, освенъ празнене на шишета, а раждането — пълнене на тия шишета. При всѣко раждане човѣкъ носи съ себе си ново съдържание. Щомъ шишето се пълни и празни, т. е. щомъ човѣкъ се ражда и умира, все има нѣкакъвъ смисълъ въ тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише съ зехтинъ, тя знае, защо трѣбва да го пълни. И като го изпразва, тя пакъ знае, защо прави това. Трѣбва ли шишето да се запитва, защо го пълнятъ и празнятъ? Щомъ сѫ го напълнили, непременно ще го изпразнятъ. То не може да остане всѣкога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно. Домакинята го изхвърля навънъ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Докато не се пълни и празни, човѣкъ не може да живѣе. Ако приема Божественото знание, безъ да го предава навънъ, човѣкъ самъ приготвя условия за своята смърть. Единъ отъ законитѣ на Божествения свѣтъ гласи: човѣкъ е длъженъ да дава отъ благата, които приема. и на другитѣ. Следъ като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата часть, колкото малка да е, той трѣбва да я даде на своитѣ ближни. Задържи ли всичко за себе си, той приготвя условия за собствената си смърть. Тъй щото, кажемъ ли, че човѣкъ трѣбва да живѣе безкористно, ние подразбираме спазването на този законъ. Всѣко нѣщо, което Богъ е вложилъ въ човѣка, трѣбва да излѣзе навънъ, да се употрѣби за благото на самия човѣкъ, както и за благото на неговитѣ ближни. Не постѫпва ли така, той изгражда своето нещастие, своята смърть. Върху тия отношения, именно, се съграждатъ редъ философски учения. теории, системи. Една отъ тия теории е теорията за кармата. Какво представя кармата? Каквито обяснения да се даватъ за кармата, тѣ нищо не допринасятъ за благото на човѣка. Кармата не обяснява фактитѣ и явленията въ живота, но само ги констатира. Запримѣръ, нѣкой взима отъ приятеля си една голѣма сума на заемъ и обещава, че следъ две години ще ги върне. Още като обещава, той не говори истината. Не само че следъ две години не може да ги върне, но и до края на живота си не ги връща. Като е услужилъ, приятельтъ му се е лишилъ отъ едно необходимо условие за своя животъ, вследствие на което изпада въ голѣми лишения и затруднения. Не се минава много време, по силата на кармическия законъ, онзи, който е взелъ тия пари на заемъ и не ги е върналъ, ще се намѣри въ сѫщото затруднение. Той самъ ще се чуди, отде му е дошло това затруднение. Който признава закона на кармата, ще разбере, че и той нѣкога е постѫпилъ по сѫщия начинъ. За да излѣзе отъ трудното положение, въ което е изпадналъ, той трѣбва да изправи погрѣшката си. Кармата изключва всѣкакво неизпълнение на обещанията. Който иска да избѣгне закона на кармата, той трѣбва да е внимателенъ въ обещанията си. Обещае ли нѣщо, той трѣбва да го изпълни. Не може ли да го изпълни, по-добре да не обещава. Нѣкой казва: Азъ ще бѫда добъръ. — Ако днесъ не си добъръ, никога не можешъ да станешъ добъръ. — Азъ ще изправя живота си. — Кога? — Въ бѫдеще. — Ако днесъ, когато се намирашъ подъ благодатнитѣ лѫчи на слънцето, подъ благодатьта на Бога, ти не можешъ да изправишъ живота си, въ бѫдеще още повече нѣма да го изправишъ. Въ отлагането на нѣщата нѣма никаква наука, никаква философия. Отлагането представя философия на празнитѣ гърнета. — Ама азъ съмъ лошъ човѣкъ. — Дали си лошъ или добъръ, това не е важно. Отъ тебе се иска да изправишъ отношенията си къмъ Бога, къмъ своя ближенъ, къмъ себе си. Божественото въ тебе ще те сѫди, а не хората. Следователно, ти трѣбва да спазвашъ Божественитѣ закони, да не ги нарушавашъ. Нарушишъ ли ги, ти изгубвашъ своя миръ, своето здраве, своитѣ дарби и способности. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изправя живота си и да изпълнява волята Божия. Обаче, да изпълнишъ волята Божия, това не значи, да ти се дадатъ всички материални блага, да те осигурятъ. Да имашъ всички материални блага на разположение, това още не значи, че ти си разрешилъ задачитѣ на живота. Всѣко благо има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да го използува разумно. Какво ще се ползува бръмбаръть, ако го поставите да живѣе въ свѣтла, голѣма стая? Каквато стая да му се даде, бръмбарътъ не може да я използува, и пакъ бръмбаръ ще си остане. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Каквито блага да му се дадатъ, ако той не е готовъ за тѣхъ, тѣ ще останатъ неизползувани. Смисълътъ на живота не седи въ материалнитѣ блага. Външнитѣ условия не съдържатъ живота. Животътъ носи всички блага въ себе си. Той е подобенъ на туристъ, който носи всички блага въ раницата си. Туристътъ знае, че ако не носи благата си въ своята раница, ще остане гладенъ. Въ гората, на планината, дето отива, нѣма нищо за ядене. Иска ли да яде, да подкрепи силитѣ си, туристътъ трѣбва да слѣзе въ долината, при благата на живота, и, като напълни раницата си, отново да се качи на високия планински връхъ. Човѣкъ трѣбва да има правилни разбирання за живота, да различава обикновения отъ възвишения животъ. Да водите чистъ и светъ животъ, това значи, да имате правилни, съвършени отношения къмъ всички живи сѫщества. Да бѫде човѣкъ съвършенъ, това значи, между Бога и неговата душа да сѫществува пълна хармония Тази хармония се подържа отъ три велики сили въ свѣта: отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Любовьта е достѫпна за всички, но не може да се изясни. Тя регулира външнитѣ и вѫтрешнитѣ отношения на човѣка. Мѫдростьта пъкъ иде въ услуга на любовьта. Тя обработва всички нѣща, съ които любовьта си е служила, и ги поставя на тѣхнитѣ мѣста въ време и пространство. Истината опредѣля вѫтрешнитѣ стремежи на човѣка, като му показва, какво трѣбва да реализира. Има сѫществени постижения, но има и несѫществени. Когато постигне нѣщо несѫществено, човѣкъ изгубва своята вѫтрешна свобода и своя вѫтрешенъ миръ. Реално е само това, което човѣкъ се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядешъ, безъ да се наядешъ напълно, това значи, да живѣешъ. Да ядешъ и да се наяждашъ напълно, това значи, да приготвяшъ условия за смъртьта си. Да постигне човѣкъ нѣщо, това значи, да направи връзка съ Първата Причина на нѣщата. Да се свърже човѣкъ съ Първата Причина, това не значи, че напълно е разбралъ нейнитѣ прояви. Достатъчно е човѣкъ да върви напредъ, а въпросътъ за разбиране и познаване на Божественото е въпросъ на бѫдещето. Човѣкъ трѣбва да е доволенъ отъ най-малкото постижение. То е необходимо като стимулъ въ живота му, да върви напредъ. Който разбира смисъла на малкитѣ величини, той ще разбере смисъла и на голѣмитѣ. Който може да използува едно житно зрънце разумно, той ще използува и многото житни зърна. И най-малката мисъль може да избави човѣка отъ едно голѣмо нещастие. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората се запитватъ, защо страдатъ. — Човѣкъ страда, за да намѣри щастието. Човѣкъ умира, за да намѣри живота. Човѣкъ е невежа, за да придобие знание. — Защо хората мразятъ? — За да намѣрятъ любовьта. — Защо лъжатъ? — За да намѣрятъ истината. — Защо хората сѫ недоволни? — За да намѣрятъ доволството. Следователно, за да дойде до положителното въ живота, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ отрицателното. Колкото да се пази, човѣкъ все ще мине презъ закона на контраститѣ: ако единъ моментъ е щастливъ, на другия ще бѫде нещастенъ. Този законъ има отношение не само къмъ отдѣлния човѣкъ, но и къмъ всички хора на земята. Той е законъ на единство и законъ на общность. Запримѣръ, ако тукъ нѣкѫде нѣкой човѣкъ е боленъ, на противоположния полюсъ на земята нѣкой се радва на голѣмо здраве; ако тукъ нѣкой е богатъ, другаде нѣкѫде нѣкой е сиромахъ; ако тукъ нѣкой е ученъ, другаде нѣкой живѣе въ пълно невежество. Следователно, при каквото тежко положение да се намира, човѣкъ все има възможность да излѣзе отъ това положение, но трѣбва да знае, какъ да мине отъ единия полюсъ на живота въ другия. Като минава презъ мѫчнотии и трудности, човѣкь влиза въ ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания, на масажи. Като мине презъ тия изпитания, като мине презъ огъня на живота, човѣкъ излиза чистъ, обновенъ и отива на другата страна на живота, дето цари радость и свѣтлина, просторъ и свобода. Христосъ казва на едно мѣсто, че е дошълъ на земята да запали огънь. За да се запали този огънь, нужно е огнище, горителенъ материалъ и мѣхъ, който да раздухва огъня. — Кой ще бѫде горителниятъ материалъ? — Нечиститѣ гърнета. Христовитѣ последователи, които минаха презъ голѣми гонения, бѣха нечисти гърнета. Тѣ трѣбваше да минатъ презъ огънь, да се очистятъ, да се обновятъ и така да влѣзатъ въ новия животъ. Такова е положението на всички съвременни хора. Материята, отъ която сѫ направени тѣхнитѣ гърнета, е чиста, но отъ дългото стоене на открито, тя е прашасала. Тѣ трѣбва да се очистятъ отъ наслоения върху тѣхъ прахъ. Като е дошълъ на земята, въпрѣки желанието си, човѣкъ е изложенъ на оцапване. Човѣкъ постоянно се цапа отъ своитѣ мисли, чувства и действия, както и отъ храната, която употрѣбява, затова трѣбва постоянно да се чисти. Чрезъ хлѣба, чрезъ храната човѣкъ възприема онова, което фурнаджията или търговецътъ е вложилъ. Праведниятъ и здравъ фурнаджия внася нѣщо хубаво въ човѣка. Грѣшникътъ ще внесе нѣщо болезнено въ своитѣ клиенти. Идеитѣ и свѣтлитѣ мисли влизатъ въ ума на човѣка чрезъ докосване на нѣкое свѣтло сѫщество до неговия умъ. Безъ докосване нищо не става. Милиони слънчеви лѫчи трѣбва да се докоснатъ до плода, за да урѣе. При това, всѣки лѫчъ предава на плода нѣщо специфично. Милиони разумни сѫщества сѫ се докоснали до човѣшката душа, за да й предадатъ това, което тя днесъ съдържа. И още милиони сѫщества трѣбва да се докоснатъ до човѣшката душа, за да предадатъ онова, което ще й бѫде нужно за далечнитѣ времена и епохи. Затова е казано въ Писанието, че никой не живѣе за себе си. Сега, какви сѫ вашитѣ възгледи за живота, за човѣшката душа, това не е важно. Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човѣка представятъ здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, тѣ сѫ онази основна валута, която се приема въ всички държави. Не се ли приема навсѣкѫде, тази валута не може да бѫде основа на живота му. Когато влиза въ общество на учени, на добри хора, човѣкъ трѣбва да има такава обхода, заради която да бѫде приетъ. Не знае ли, какъ да се обхожда съ тѣхъ, тѣ веднага ще го изпратятъ навънъ. Когато минава презъ широка врата, човѣкъ ще върви свободно, безъ никакви ограничения. Минава ли презъ тѣсенъ проходъ, той ще се огъне на една, на друга страна, да излѣзе на другия край неповреденъ. Какво представя широкиятъ пѫть? Кой може да минава презъ този пѫть? Широкиятъ пѫть е за мѫдрецитѣ, за великитѣ адепти въ свѣта. За грѣшницитѣ, за слабитѣ е тѣсниятъ пѫть. — Защо е така? — Защото, ако слабиятъ, грѣшниятъ прави погрѣшки, той още повече ще се оплете и не може да се оправи. Обаче, когато учениятъ, светиятъ човѣкъ прави погрѣшки, той самъ ги изправя. Ако синътъ е глупавъ, а бащата уменъ, последниятъ трѣбва да предпазва сина си отъ погрѣшки. Той не трѣбва да му дава условия да грѣши. Ако синътъ обича да пие, бащата не трѣбва да му дава пари, да задоволява желанието му за пиепе. Въ такъвь случай за предпочитане е този синъ да стане работникъ, да впрегне енергиитѣ си на работа, отколкото да отиде въ странство да учи, да даде възможность на своята слабость да се развива. На пиянъ човѣкъ пари въ рѫцетѣ не давай. Днесъ мнозина търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ съ малко трудъ голѣми постижения и се оплакватъ, че имъ е дадена много работа. Докато човѣкъ не познае себе си, не знае, какви възможности и сили се криятъ въ него, той все ще се намира подъ опеката на разумната природа. Тя ще го тури на такава работа, чрезъ която да се опита и познае. Само разумниятъ човѣкъ е измѣрилъ силитѣ и способноститѣ си и знае, съ какво разполага. Този човѣкъ има будно съзнание. Той живѣе не само съ външно, но и съ вѫтрешно съзнание. Рече ли нѣкой да преувеличи способноститѣ си, Божественото съзнание веднага му представя хора, които разполагатъ съ по-голѣми способности и дарби отъ неговитѣ. То има предъ видъ да го застави да гледа правилно на нѣщата. Божественото съзнание съпоставя фактитѣ. Ще каже нѣкой, че върши волята Божия. — И това може да се провѣри лесно. Който върши волята Божия, той носи свѣтлина и за себе си, и за другитѣ. Не върши ли волята Божия, той самъ живѣе въ тъмнина. Когато Божественото Начало въ хората е взело надмощие надъ човѣшкото, тѣ свѣтятъ еднакво, и свѣтлината имъ се прелива отъ единъ въ другъ. Това подразбира равенство между хората. Тѣ сѫ равни по прояви на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ хората престанатъ да живѣятъ по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, равенството между тѣхъ се нарушава, и тѣ започватъ да живѣятъ въ неравенството. Спазвайте законитѣ на Великия животъ, спазвайте законитѣ на хармоничнитѣ отношения, за да се движите въ равенството на живота. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 48. Лекция отъ Учителя, държана на 24 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Господарь и слуга Размишление. Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всѣко нѣщо се изисква специална обстановка, специални условия. Запримѣръ, на неразорано поле жито не може да се сѣе. Въ празна саксия цвѣте не може да се сади. На цигулка безъ струни не може да се свири. Отъ празно шише вода не може да се пие. Поетъ безъ перо не може да пише. Безъ очи човѣкъ не може да вижда; безь уши не може да чува; безъ езикъ не може да говори; безъ рѫце не може да работи; безъ крака не може да ходи. Сега, като наблюдавате воднитѣ капки въ въздуха, виждате, че, макаръ и по-тежки отъ него, тѣ се държатъ въ въздуха, безъ да падатъ долу. — Кой ги държи въ въздуха? — Една особена сила. Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила. Самъ по себе си въздухътъ не може да задържи воднитѣ капчици на тази височина. Следователно, невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Макаръ човѣкъ да е по-тежъкъ отъ срѣдата, въ която живѣе, Божественото може да го дигне въ въздуха, въ свѣта на възвишената мисъль. Дръжте въ ума си мисъльта, че тази сила, която крепи свѣта, е всесилна. Тя е всесилна, защото е всеразумна. Тя е всеразумна, защото е вселюбеща. Като вселюбеща, тя се проявява по единствената причина, че е всеистинна. За тази сила нѣма нѣщо невъзможно. Тя може да пресъздаде и преустрои свѣта, както пожелае. Човѣкъ, обаче, може само да подражава на тази сила, но по никой начинъ не носи въ себе си тази велика инициатива и мощь. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се проявява. Той трѣбва да се проявява, но безъ страхъ. Който се страхува, той скоро осиромашава. Който се страхува, за него животътъ изгубва своята красота и смисъль. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ животинския страхъ въ себе си, а да остане само съ свещения страхъ, за който е казано, че начало на мѫдростьта въ човѣка е въ зависимость отъ страха му отъ Господа. Сега, дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, което става въ свѣта, въ каквато форма да е и колкото да е противоречиво, се допуща, за да се прояви природата, съ всичкитѣ й разумни сили и закони. Дали човѣкъ разбира всичко, това е другъ въпросъ. За природата това е необходимо. Като знаете това. пазете се да не влизате въ противоречие съ природата и нейнитѣ разумни закони. Тя е единствениятъ приятель и учитель на човѣка. Тя е негова майка, неговъ баща. Трѣбва ли тогава да се стълкновявате съ нея? Сблъскате ли се съ природата, вие се сблъсквате съ най-добрия си приятель. — Ама защо страдаме? — Ако страданията ви сѫ дадени отъ природата, тѣ представятъ за васъ велико благословение. Ако сами си ги причинявате, въпросътъ е другъ. Тѣ сѫ ненужни страдания, а всички ненужни страдания трѣбва да се избѣгватъ. Следователно, всѣка раница, която човѣкъ самъ туря на гърба си, може да я снеме, когато пожелае. На тази раница той е господарь. Обаче, раница, турена отъ природата, е свещена. Тя не може да се сваля и туря по желанието на човѣка. По отношение на тази раница човѣкъ е слуга. Турятъ ли я ведньжъ на гърба му, той ще я носи, докато му я снематъ. Колкото да се потите и пъшкате подъ тежестьта на тази раница, ще мьлчите, ще чакате момента, когато природата дойде при васъ. Тя сама ще разкопчее ремъцитѣ, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже да отидете на баня, да се преоблѣчете съ чисти дрехи и да се явите при нея, да кажете, какво сте научили. Не питайте, защо природата е турила раница на гърба ви, но си кажете: Това е Божия работа. — Защо съмъ боленъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ беденъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ богатъ? — Това е Божия работа. — Защо съмъ невежа? — И това е Божия работа. Ако всичко това е отъ Бога, то е на мѣсто. Ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има знание и невежество, които се причиняватъ отъ човѣка. Това знание и невежество могатъ да създаватъ голѣми нещастия на човѣка. Дойдете ли до знанието, което произтича отъ Бога, пазете го свещено въ себе си. Дойдете ли до невежеството, и него пазете. — Ама празенъ съмъ, нищо нѣмамъ въ главата си. — За предпочитане е стомната ти временно да бѫде празна, но чиста, отколкото да бѫде пълна съ нечиста, мѫтна вода. Ще дойде день, когато твоята празна стомна ще се напълни съ Божествено съдържание. Ако е пълна съ нечиста течность, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намѣри мѣсто, кѫде да се налѣе, ще мине и замине, безъ да ти даде нѣщо. Каква е разликата между човѣшкото и Божественото? Човѣшкото всѣкога се намира предъ невъзможности. Когато човѣкъ заболѣе сериозно, температурата му се повишава постепенно отъ 37° и достига до 41°. Всички лѣкари се произнасятъ, че положението е сериозно, и болниятъ не може да издържи. Въ момента, когато очакватъ края на болния, температурата му се понижава и постепенно слиза до нормална. Тукъ действува Божественото. Дето човѣшкото свършва, тамъ Божественото започва да се проявява. Дето Божественото свършва, тамъ човѣшкото се проявява. Престане ли да уповава на Бога, човѣкъ се намира подъ влиянието на човѣшкото. Дето човѣшкото работи, тамъ краятъ е всѣкога лошъ. При човѣшкото, началото е добро, краятъ е лошъ. При Божественото е точно обратно: началото е лошо, краятъ е добъръ. Божественото туря тежка раница на гърба на човѣка. Той страда, пъшка, мисли, че товарътъ не е по-силитѣ му. Той не подозира, че раницата му е пълна съ снѣгъ. Въ момента, когато се обезсърдчи, слънцето започва да грѣе силно, и снѣгътъ въ раницата му се стопява. Какво е станало, че товарътъ му изведнъжъ олеква, и той не знае. Който обезсърдчава човѣка, той го и насърдчава. Когато човѣкъ изпадне въ най-тежко положение, Божественото въ него го успокоява, насърдчава го, казва му, че работата му ще се оправи. Откѫде и какъ ще се оправи работата, човѣкъ не знае. Той е самъ въ гората, забъркалъ пѫтя си, не вижда никакъвъ изходенъ пѫть. Но какво става? Отъ невиделица му иде помощь. Докато очаква на хората, човѣкъ всѣкога свършва съ разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощь и въ най-тежкитѣ и безизходни положения. Искате ли работитѣ ви да вьрвятъ добре, турете Божественото за основа на живота си, а човѣшкото — за допълнение. Направите ли обратното, човѣшкото да турите за основа, а Божественото за допълнение, работитѣ ви не само че нѣма да се оправятъ, но ще се объркатъ още повече. Какво значи да даде човѣкъ първо мѣсто на Божественото въ себе си? Това значи, да спре вниманието си и върху най-малкитѣ величини, въ които Богъ живѣе. Виждате, какъ учениятъ иждивява десетки години за изследване живота на микробитѣ. Обачс, ако нѣкой овчарь помоли този ученъ да се спре при него да му поговори нѣщо, учениятъ ще откаже подъ предлогъ, че му предстои сериозна работа, да държи рефератъ върху важенъ, наученъ въпросъ. Този ученъ не подозира, че ако се спре да поговори малко съ овчаря, рефератътъ му ще излѣзе по-добре, отколкото ако му откаже. Простъ е овчарьтъ, но желанието му да поговори съ единъ ученъ човѣкъ е Божествено. Този овчарь има дълга житейска опитность. Той е подобенъ на изворъ, който постоянно блика. Водата въ него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пѫтя си. Всички овчари не сѫ извори, но вие трѣбва да познаете добрия овчарь, който носи Божественото въ себе си. Единъ е този овчарь, но вие трѣбва да го познаете между многото и да се отзове на желанието му да поговори съ васъ. Като знаете това, бѫдете готови всѣкога да се спирате предъ Божественото. Щомъ ви покани да се разговаряте съ Него, не Го пренебрегвайте. Въ каквато външна форма да ви се представи, въ формата на ученъ или простъ, на дете или на възрастенъ, отдайте му известно внимание. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ Божественото въ всѣки човѣкъ и да Го зачитате, както зачитате себе си. Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намѣрите въ положението на онази млада княгиня, която, заради лошото отношение съ слугитѣ си, всѣка вечерь била заливана съ кофа студена вода отъ неизвестно за нея лице. Младата княгина била женена сѫщо така за князъ, добъръ, разуменъ човѣкъ, който се отнасялъ съ нея внимателно, любезно. Княгинята била работна, спретната, но много нервна. За най-малкото неизпълнение на нѣщо отъ страна на слугитѣ си, тя прибѣгвала до бой. Не се минавало день да не бие слугитѣ си. Като се връщалъ князътъ отъ работа, жена му го посрѣщала съ оплаквания, че слугитѣ й не я слушали, не вършели работата си добре. Князътъ я изслушвалъ, безъ да каже дума по нейнитѣ оплаквания. Отъ друга страна. той често наблюдавалъ поведението й къмъ слугитѣ, но никога нищо не казвалъ. Княгинята имала обичай да излиза вечерь на разходка въ градината, да си почива отъ дневната работа и безпокойства. Мѫжътъ й знаелъ това и решилъ да я възпита. Той се преобличалъ, дегизиралъ се и отивалъ въ градината, дето жена му ходѣла, за да я залива съ вода. Той носѣлъ съ себе си кофа съ студена вода и, въ момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливалъ съ студената вода и се скривалъ нѣкѫде между дърветата. Недоволна и обидена отъ постѫпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома си и разказвала на княза за случката. Той я изслушвалъ вниматслно, взималъ участие въ обидата й, но не предприемалъ нищо, за да я запази отъ непознатия човѣкъ. Това се случвало нѣколко вечери наредъ. Княгинята се връщала отъ разходката си все по-сърдита и недоволна. Като се оплаквала на мѫжа си, той й казвалъ: Помисли малко, да не би нѣкой отъ слугитѣ да е подкупилъ непознатия, да ти отмъсти вмѣсто тѣхъ. Тя започнала да мисли по това и решила въ себе си да измѣни отношенията си къмъ слугитѣ. Щомъ престанала да ги бие, непознатиятъ изчезналъ отъ градината. Оттукъ можемъ да изваднмъ следното заключение: Когато човѣкъ изправи своитѣ вѫтрешни отношения къмъ Първата Причина на нѣщата, къмъ Божественото въ себе си, заедно съ това се подобряватъ и неговитѣ външни условия. Значи, между външния и вѫтрешния животъ на човѣка има известна зависимость. Често хората страдатъ отъ много желания. Като не могатъ да ги реализиратъ, тѣ търсятъ причината вънъ нѣкѫде, вследствие на което ставатъ нервни, сприхави. Многото желания на човѣка представятъ брашно, което той иска да замѣси, да направи хлѣбъ отъ него и да го опече. Той има брашно, но вода нѣма на разположение. Какво трѣбва да направи? Ако изнесе брашното навънъ, вѣтърътъ ще го отвѣе. Докато не намѣри вода, която да спои частицитѣ на брашното, да го превърне въ тѣсто, всичкитѣ му желания оставатъ нереализирани. Значи, за реализиране на едно желание или на една мисъль, нужни сѫ два елемента. Когато човѣкъ разсѫждава върху даденъ въпросъ, пакъ му сѫ нужни два елемента. Искате ли да омѣсите хлѣбъ, ще знаете, че нито брашно безъ вода може, нито вода безъ брашно. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Това значи: всѣко чувство, всѣка мисъль и всѣка постѫпка могатъ да се реализиратъ, да се превърнатъ въ хлѣбъ, ако има поне два елемента. Като се говори за хлѣбъ мнозина иматъ предъ видъ физическия хлѣбъ и считатъ, че това е работа на фурнаджията. — Не, всѣки човѣкъ трѣбва да знае да мѣси хлѣбъ. Ако може самъ да си прави хлѣба, той е разрешилъ единъ важенъ въпросъ въ живота. Нека въ ума на всички остане идеята за живия хлѣбъ, отъ който, ако ядете вѣчно ще живѣете. За да дойде до идеята за живия хлѣбъ, човѣкъ трѣбва да започне отъ физическия хлѣбъ. За този хлѣбъ се изисква чиста вода, чисто, прѣсно брашно, получено отъ жито, расло и узрѣло на лѫчитѣ на любовьта. Днесъ всички религиозни и духовни препорѫчватъ на хората вѣра. Нѣма защо да се говори на хората за вѣра. Въ сѫщность, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва, както нѣма човѣкъ, който не може да си мѣси хлѣбъ. Вѣрата е храна за душата, както хлѣбътъ — за тѣлото. — Кой може да омѣси по-хубавъ хлѣбъ, господарката или слугинята? — Слугинята. Господарката доставя материалъ за приготвяне на хлѣба, а слугинята замѣсва този материалъ и прави отъ него хлѣбъ. Господарката представя идейния животъ на човѣка, отдето слизатъ идеитѣ. Слугинята пъкъ представя човѣкътъ. който може да реализира идеитѣ. Той само ги омѣсва и прави отъ тѣхъ хлѣбъ. Недоволството на човѣка се предизвиква отъ слугинята. — Защо? — Като мисли, че е господарка, тя иска да й се отдаде нужното почитание и уважение. Щомъ не получи това, тя започва да се сърди, става недоволна оть положението си. Защо трѣбва слугинята да заеме положението на господарката си? По-добри слуга и слугиня отъ самия човѣкъ, не сѫществуватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ господари, но не и съ слуги. Въ миналото господаригѣ сѫ били все слуги и слугини. Единствениять господарь въ свѣта е Богь. Следователно, човѣкъ е въ заблуждение, докато мисли, че е господарь въ свѣта. Този господарь иска да заповѣдва на хората и съ това мисли, че е изпълнилъ предназначението си на земята. Той иска да заповѣдва на подобнитѣ си, сѫщо така господари като него. Обаче, невъзможно е господарь да заповѣдва на господарь. Щомъ не може да заповѣдва, човѣкъ се чувствува нещастенъ и казва: Защо никой не ме слуша? — Защото не си господарь по призвание, а самъ си се произвелъ за такъвъ, както Донь Кихотъ, който постоянно воюва въ името на своята Дулцинея, и Санчо Панчо, който иска да заеме високо положение. И тъй, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да служи, да стане слуга, да познае себе си. И Христосъ дойде да служи. Той казва: „Не дойдохъ да ми служатъ. но да послужа“. Той разбираше своето предназначение. Когато искаха да Го направятъ царь, Той се отказа. Христосъ знаеше, че Неговото царство не е отъ този свѣтъ. Съвременнитѣ хора още не съзнаватъ своето предназначение, и като се натъкнатъ на нѣкакво страдание, тѣ роптаятъ, не искатъ да страдатъ. Когото срешнете, ще чуете да казва: Все на мене ли трѣбваше да се дадатъ тия страдания? Все азъ ли трѣбва да страдамъ? — Кой другъ ще страда, ако не слугата? Страданието е за слугата, а радостьта и веселието — за господаря. Законъ е: ако господарьтъ е щастливъ, и слугата ще бѫде щастливъ. Ако слугата направи господаря си нещастенъ, заедно съ него и той ще бѫде нещастенъ. Нѣма по-добро положение за човѣка отъ това, когато дълбоко въ душата си съзнае, че е слуга, дошълъ на земята да направи нѣщо и за другитѣ хора, а не само за себе си. Много хора сѫ нещастни, понеже не могатъ да слугуватъ даже и на своя господарь. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да признае господаря въ себе си, да му служи съ любовь. Каквото му заповѣда, да го изпълни и да каже: Да бѫде твоята воля. Каже ли ти господарьтъ, че днесъ трѣбва да ядешъ само хлѣбъ, изпълни заповѣдьта му, безъ да питашъ защо. Когато господарьтъ види. че слугата му е готовь да изпълни всичко заради него, и той ще му отговори съ сѫщото. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото слугитѣ измѫчватъ господаритѣ си. Низшето измѫчва висшето въ човѣка. Обикновенитѣ идеи се налагатъ на великитѣ, вследствие на което човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Какво прави тогава Божественото? То полива човѣка съ кофа студена вода. Страданията, които човѣкъ преживява на земята не сѫ нищо друго, освенъ заливане съ студена вода. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ страданията? Той трѣбва да изпълни своето велико предназначение — да служи на Бога. Велико е това предназначение, защото, като служи, той ще познае себе си и своитѣ ближни, ще служи и ще помага и на тѣхъ съ любовь. Хората се страхуватъ отъ думата „слуга“, понеже иматъ предъ видъ слугитѣ, които работятъ за пари и безъ любовь, безъ съзнание за своята служба. Ние гсворимъ за служене отъ любовь, както сѫ служили пророцитѣ и апостолитѣ. Думата „служене“ е свещено звание. Следъ като си служилъ на Бога добре, тогава само можешъ да се наречешъ Синъ Божи. Докато не си билъ слуга, ти не можешъ да бѫдешъ синъ. Само синътъ знае, какъ трѣбва да служи на баща си. Най-добриятъ слуга на единъ баща, това е неговиятъ синъ. Не може ли синътъ да служи на баща си, той не може да бѫде неговъ синъ. И ангелитѣ сѫ Божии служители. Ще кажете, че на земята званието „слуга“ е презрѣно. На земята е така, но не и на небето. Презрѣнитѣ нѣща на земята сѫ почтени на небето. Хората сѫ изопачили понятието „слуга“, и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. За да бѫде щастливъ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Само въ служенето човѣкъ познава себе си. Истинскиятъ животъ се изразява въ служене. Първото положение, което човѣкъ трѣбва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява съ любовь. — Защо животътъ нѣма смисълъ? — Защото още не си станалъ слуга. — Много страдамъ! — Господарь си още. Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си, и страданията ти ще изчезнатъ. — Не мога да уча. — Слуга не си станалъ. Съзнавашъ ли, че можешъ и трѣбва да слугувашъ, всичкитѣ ти работи ще се оправятъ. Въ каквото положение да поставите слугата, той е въ състояние да разреши всички мѫчнотии. — Кога е така? — Когато слугата има разположението на господаря си. На такъвъ слуга и камънитѣ, и водата, и вѣтърътъ, и растенията, и животнитѣ сѫ въ негова услуга. Този слуга живѣе въ Божественото съзнание. За хората, които не живѣятъ въ Божественото съзнание, камънитѣ си оставатъ камъни. За съзнателнитѣ хора тия камъни сѫ велики духове, които спятъ. Христосъ казва: „Ако хората млъкнатъ да проповѣдватъ Словото Божие, тия камъни ще оживѣятъ и ще проговорятъ“. Подъ думата „камъни“, Христосъ подразбиралъ вѫтрешното знание въ човѣка, което спи. Престане ли човѣкъ отвънъ да говори, отвѫтре ще проговори. Да бѫдешъ слуга въ правия смисълъ на думата, това значи, да познавашъ Бога като благость, да Го познавашъ като всесиленъ, всемѫдъръ, дълготърпеливъ. И тогава, при какакъвто господарь да попаднешъ, нѣма да се страхувашъ, но ще казвашъ въ себе си: Благъ е Господъ. Разболѣешъ ли се, кажи: Благъ е Господъ. Изгубишъ ли силата си, кажи: Богъ е всесиленъ, и азъ искамъ да съмъ силенъ. Изгубишъ ли знанието, разумностьта си, кажи: Богъ е всемѫдъръ, азъ искамъ да бѫда мѫдъръ. Богъ прилага благостьта, а човѣкъ — милосърдието. Богъ е всесиленъ, всемѫдъръ, дълготърпеливъ, а човѣкъ трѣбва бѫде силенъ, мѫдъръ, търпеливъ. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за Бога, да Го познавате. Ще Го познаете, само ако Му служите. При това положение, съзнанието ви всѣки день ще се про-бужда. Не служите ли отъ любовь, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете противъ сѫдбата си, както правятъ всички несъзнателни слуги. Какво правятъ господаритѣ съ такива слуги? — Биятъ ги. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ. За да не го биятъ, той трѣбва да обича господаря си и да му служи отъ любовь. Не само слугитѣ сѫ бити, но много жени сѫ бити отъ мѫжетѣ си и много мѫже — отъ женитѣ си. Жена, която обича мѫжа си, не може да бѫде бита. Мѫжъ, който обича жена си, не може да бѫде битъ. Дето е любовьта, тамъ бой не може да има. Единъ овчарь се оженилъ за една млада, красива и разумна овчарка. Понеже я обичалъ, той пазарилъ десеть слугини да й слугуватъ, а тя да имъ заповѣдва само. Като излизалъ овчарьтъ на работа, възлюбената му оставала въ кѫщи, да нарежда домакинството си. Тя извиквала слугинитѣ си и имъ казвала: Щомъ видите, че господарьтъ се връща отъ работа, вие първи ще го посрещнете, ще му цѣлунете рѫка, ще му кажете нѣколко добри думи и ще му измиете краката. Тя сама имъ казвала, съ какви думи да посрещнатъ господаря си. Всѣки день тя казвала различни думи. Последна тя го пригръщала, цѣлувала и му казвала нѣколко благи думи. За мнозина този примѣръ е страненъ неприложимъ въ живота. Всѣка жена би казала: Какъ е възможно да оставя слугинята си първа да посрещне господаря? Това, не позволявамъ! Така ще каже всѣка жена, която не разбира дълбокия смисълъ на думата „слуга или слугиня“. Слугата е синътъ въ дома, а слугинята — дъщерята. Следователно дъщерята, трѣбва да посрещне баща си, да му цѣлуне рѫка, да го въведе вѫтре и да предложи да му краката измие. После ще се яви господарката, неговата възлюбена. Низшето ще цѣлуне рѫка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе въ дома, дето всички го очакватъ. Висшето ще простре рѫцетѣ си и ще благослови низшето. Краката на висшето, това е хлѣбътъ, доброто въ живота. Разберете ли отношенията помежду си, като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота си. Като ученици, вие сте дошли на земята да учите и да служите. Две пособия сѫ дадени на човѣка, за да изпълни службата си добре. Това сѫ умъть и сърдцето. Тѣ сѫ най-добритѣ пособия, съ които човѣкъ може да изпълни предназначението си на земята. Следователно, на земята човѣкъ ще бѫде слуга. а на небето — Синъ Божи. Да бѫдешъ Синъ Божи, това значи да бѫдешъ създаденъ по образь и подобие Божие, т. е. да бѫдешъ подобенъ на Бога по сила, по разумность, по любовь и по истина. Богъ е всесиленъ, всеразуменъ, вселюбещъ, всеистиненъ. Всесилието почива на разумностьта; всеразумностьта — на любовьта; вселюбието на истината. На наученъ езикъ казано: силата се направлява отъ разумностьта, разумностьта — отъ любовьта, а любовьта — отъ истината. Съ други думи казано: помощникъ на силата е разумностьта; помощникъ на разумностьта е любовьта; помощникъ на любовьта е истината. Следователно, силенъ е само разумниятъ; мѫдъръ е онзи, който носи любовьта въ себе си; любещъ е онзи, който носи истината въ себе си. Казано е въ Писанието: „Вьзлюбилъ Си истината въ човѣка“. И човѣкъ може да обича само онзи, който носи истината въ себе си. Въ който день разбере, че този човѣкъ не носи истината, той се затваря за него. Любовьта посещава само човѣка на истината. Убеди ли се, че истината отсѫтствува отъ него, тя го напуща. Любовьта не обръща внимание па външностьта на човѣка. Тя гледа, какво крие човѣкъ вѫтре въ себе си. Тя се интересува отъ вѫтрешното облѣкло на човѣка, а не отъ външното. Невъзможно е да ви обича човѣкъ огвънъ, ако преди това не ви е обикналъ от вѫтре. Човѣкъ може да бѫде обичанъ дотогава, докато нѣкое свѣтло сѫщество живѣе въ него. Щомъ свѣтлото сѫщество го напусне, едновременно съ това го нанущатъ всички ония, които сѫ го обичали. Докато нѣкое свѣтло сѫщество живѣе въ тебе, всички хора те обичатъ и казватъ, че си идеаленъ човѣкъ. Напусне ли те това сѫщество, хората се произнасятъ за тебе, че си простъ човѣкъ, празна глава и т. н. Велико нѣщо е за човѣка да бѫде посетенъ отъ нѣкой ангелъ! И ангелътъ се радва, когато го изпращать на земята да посеги нѣкой човѣкъ. Този день за човѣка е нареченъ „день на любовьта“. Презъ този день всички прозорци на душата му сѫ отворени, навсѣкѫде е свѣтло. Идея има този човѣкъ. Той знае, защо живѣе. Животътъ му е пъленъ съ радость и веселие. Каквато работа започне, дето да отиде, той е доволенъ отъ всичко. За този день, именно, Давидъ казва: „Господи, не отнимай светия си Духъ отъ мене!“ За сѫщия день Апостолъ Павелъ се изказва въ следния смисълъ: „Всичко считамъ за изметъ, само да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ И тъй, искате ли да придобиете любовьта, да живѣете въ „деня на любовьта“, станете слуги на Бога или Божии служители. Малко нѣщо се иска отъ човѣка, за да бѫде служитель на Бога: чистъ погледъ, красивъ жестъ, блага дума. Не е нужно много да се говори на човѣка, за да го задоволите. Понѣкога сто сладки думи не струватъ, колкото една сладка дума, единъ чистъ погледъ или едно благородно чувство. Едно ангелско чувство струва много повече отъ хиляда човѣшки чувства. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ това, именно, да ги посети едипъ ангелъ, да имъ остави нѣщо свѣтло и възвишено отъ себе си. Какъ ще посрещнете този ангелъ? Преди всичко, вие трѣбва да разбиратс неговия езикъ, да разбирате, какво ще ви говори. Не го ли разбирате, вие ще се натъкнете на нѣкакво противоречие. Единъ турски ага отишълъ въ едно българско село и казалъ на селянитѣ: Ще бѫдете внимателни, да не говорите предъ мене български, защото добре разбирамъ вашия езикъ. Тѣ се разположили съ него на една маса, яли, пили, докато се напили добре. По едно време чалмата на агата се запалила. Единь отъ селянитѣ забелязаль това и му извикалъ на български: Ага ефенди, чалмата ти гори. — Зная това. После пакъ му казалъ: Агачо ефенди, чалмата ти гори! — И това зная. Понеже никакъ не разбиралъ български езикъ, агата продъжавалъ спокойно да пуши, но и чалмата спокойно си горѣла. Като видѣли, че агата не разбира български, единъ отъ тѣхъ му извикаль силно, но вече на турски: Ага ефенди, чалмата ти гори! — Така кажете, да ви разбере човѣкъ. Въ сѫщото положение изпадатъ нѣкои отъ съвременнитѣ хора. Докато имъ се говори на непознатъ за тѣхъ езикъ, тѣ казватъ, че знаятъ, какво имъ говорять, не искатъ да покажатъ своето невежество. Като дойдатъ до нѣкое трудно положение въ живота, вие се принуждавате вече да имъ говорите на тѣхния езикъ, да имъ кажете, че чалмата имъ гори. Тогава тѣ ще ви разбератъ и ще взематъ мѣрки за избѣгване на нещастието, което ги очаква. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете естествени, да не изпадате въ положението на този турчинъ, да се представяте предъ хората, че сте нѣщо повече, отъ това, което сте въ действителность. Добре е човѣкъ да бѫде оригиналенъ, но на мѣсто. Отъ васъ се иска да отворите душитѣ си за ония блага, които природата всѣки день праща на земята. Задачата на цвѣта е да се отвори за влагата, за слънчевата топлина и свѣтлина. Какъ ще се оплоди, какь ще узрѣе, това не е негова работа. И на васъ казвамъ: Отворете душитѣ си за Божественитѣ блага, които слизатъ отгоре. Какъ ще ги обработите, това не е ваша работа. Това е работа на Онзи, Който ги изпраща. * 47. Лекция отъ Учителя. държана на в. Мусала, 10 юлий. 1929 г.
  13. Ани

    1929_07_03 Двата стълба

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Двата стълба Размишление върху 69 Псаломъ. Животътъ има две страни физическа и духовна. Щомь е дошьлъ на земята, човѣкь трѣбва да изучава и дветѣ страни. На земята той изучава физическия животь, а на небето духовния Земята и небего сѫ на едно мѣсто. Следователно, човѣкь живѣе едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава презъ радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човѣкъ, когато страда. Като се натькне на голѣми изпитания и страдания, той започва да търси изходенъ пѫть. Той знае, че нѣкѫде има едно свѣтло уютно мѣсто, дето може да се скрие отъ буритѣ и вѣтроветѣ. Кое е това мѣсто? — Небето — мѣсто на радость и веселие — Кога може да бѣга човѣкъ? — Когато е сухо. Въ кално време той не може да бѣга — Не може ли безь страдания? — Не може. Кога да е, човѣкъ все ще мине презъ сградания. Колкото да се пази, човѣкъ все ще се контузи, все ще се нарани нѣкѫде, все ще охлузи кожата си. Когото срещнете днесъ философъ, ученъ, поетъ, светия, щомъ кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измѣни. Понижи ли човѣкъ мислитѣ и чувствата си, и състоянието му се понижава. Докато се движи въ единъ преходень свѣтъ, какъвто е физическиятъ, човѣкъ постоянно измѣня състоянията си: ако днесъ е веселъ, утре ще бѫде скърбенъ, ако днесь се усѣща бодъръ, силенъ, утре ще бѫде слабъ. Обаче, това сѫ илюзии, преходни състояния. Силенъ човѣкъ е онзи, който владѣе закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човѣкъ. Слабиятъ всички сита го хващатъ. Всѣка микроба, която попада въ кръвьта на такъвъ човѣкь, е въ състояние да го застави да легне боленъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота хората се запитватъ, защо човѣкь е създадень толкова слабъ, че една микроба може да го отнесе на другия свѣтъ. Дали човѣкъ е създаденъ слабъ или силенъ, това е въпросъ, който и до днесь не е разрешенъ. Важно е, човѣкъ да се стреми да бѫде силень, а какь е създаденъ, това е въпросъ, който нѣкога ще се разреши. Ама защо трѣбва човѣкъ да яде? Защо трѣбва да се движи? Защо трѣбва да лѣга и става? Това сѫ въпроси на които могатъ да се дадать различни отговори. Защо трѣбва човѣкь да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса защо човѣкъ трѣбва да слиза и да се качва, но важно е, като се качва и слиза, да постигне цельта си. Кое положение е по-лесно да се качва човѣкь, или да слиза? Зависи отъ това, кѫде се качва и кѫде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човѣкъ се задъхва, мѫчно върви, изпотява се. Когато слиза отъ високи планински върхове, той не се измѫчва. Въ този случай слизането е по-лесно отъ качването. Ако слиза въ кладенецъ, дълбокъ две хиляди метра, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Когато излиза отъ кладенеца, той се радва. Въ този случай слизането е по-мѫчно и страшно отъ качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животътъ долу е по-мѫченъ и тежъкъ. Каквото да прави, човѣкъ или ще слиза, или ще се качва. Срѣдно положение не сѫществува. Срѣдното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние въ природата не сѫществува. Значи, човѣкъ е въ постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Нѣкои наричатъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота илюзии. Ако, наистина, радоститѣ и скърбитѣ сѫ илюзии, тогава кое е действителность? Ще кажете, че единствената реалность въ живота е любовьта. Коя любовь считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момъкъ? Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, но въпрѣки това, всѣки се опитва да я корегира. Запримѣръ, момъкътъ казва на възлюбената си: Много те обичамь. Тя му отговаря: Азъ те обичамъ. Тя изхвърля думата „много“ въ обяснението си съ него. — Защо момата изхвърля думата „много“? — Защото не намира мѣрка, съ която да изкаже любовьта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една оть мѣркитѣ, съ която се опредѣля силата и голѣмината на любовьта, е даването. Значи, щедростьта е мѣрка, съ която се опредѣля степеньта на любовьта. Когато обича, човѣкъ е снизходителенъ къмъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората. Казватъ, че любовьта е слѣпа. — Не, любовьта е съ отворени очи, вижда всичко, но понеже е снизходителна къмъ погрѣшкитѣ на хората, тя ги намалява до минимумъ, за да не ги види. Когато посети човѣка, любовьта му дава условия да зрѣе. Като узрѣе, той хвърля старитѣ си дрехи, за да покаже на свѣта своя плодь. Сѫщото става и въ природата. Запримѣръ, когато житото, царевицата и плодоветѣ узрѣятъ, тѣ хвърлятъ старата си изсъхнала дреха. за да покажатъ плода си — своята нова дреха. Тази нова дреха трѣбва пакъ да се посади въ земята, за да мине отново презъ процеса на узрѣването. Докато зрѣе, плодътъ е красивъ, приятенъ на гледъ. Щомъ узрѣе напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно отъ формата. Щомъ подобри съдържанието на живота си, съ него заедно човѣкъ подобрява и формата му. Сега, като говоримъ за зависимостьта между формата и съдържанието на нѣщата, имаме предъ видъ и промѣнитѣ, които човѣкъ може да направи въ своя животъ. Човѣкъ може да измѣни живота си. Той може да направи лицето си красиво, съ правилни чърти. — Кога може да постигне това? — Когато разбере вѫтрешния смисълъ на живота, когато намѣри Източника на този животъ и изправи отношенията си къмъ Него. И слънцето измѣня лицето на човѣка, но тази промѣна не е резултатъ на вѫтрешна, съзнателна работа. Като се грѣе човѣкъ дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Сѫщевременно той започва да усѣща болки въ плешкитѣ, въ раменетѣ, въ колѣнетѣ си. Слънцето изкарва навънъ всички скрити болки въ човѣка. Ако не знае, кога да се грѣе на слънце, той може да получи слънчевъ ударъ. Причината за това не е въ слънцето, но въ самия човѣкъ. Когато се лѣкува по природенъ начинъ, човѣкъ трѣбва да се остави на действието на разумнитѣ сили въ природата, безъ никакъвъ страхъ и съмнение. Най-малкиятъ страхъ препятствува на тия сили. Щомъ срещнатъ известно препятствие, тѣ не могатъ да свършатъ работата си. Човѣкъ носи въ себе си всички възможности самъ да се лѣкува. Ето защо, като ви заболи зѫбъ, не бързайте да търсите лѣкарь. Концентрирайте мисъльта си къмъ разумната природа и започнете да пѣете на болката си. Следъ известно време болката ви ще престане. Пѣсеньта и музиката лѣкуватъ всички болести. Тѣ сѫ сили, чрезъ които човѣкъ уравновесява енергиитѣ въ своя организъмъ. Щомъ енергиитѣ на човѣка се уравновесятъ, съ това заедно се подобрява и кръвообръщението му. Всички изпитания и страдания въ живота на човѣка целятъ неговото растене и развитие. Като страда, човѣкъ се вглъбява въ себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си къмъ себе си, къмъ ближния си и къмъ Бога. Като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на живота, хората постоянно се запитватъ, защо идатъ страданията, не може ли безъ тѣхъ и т. н. Каквито отговори да имъ се дадатъ, тѣ все ще останатъ недоволни. Никой човѣкъ досега не е получилъ абсолютенъ отговоръ на тѣзи вьпроси. — Отъ Бога ли идатъ всички страдания и изпитания? — Има страдания, които хората сами си създаватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени отъ самата природа. Тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Натъкне ли се на такова страдание, вмѣсто да роптае, да се ожесточава, човѣкъ трѣбва да си каже: Божия работа е това. Каже ли така, той ще възстанови своя вѫтрешенъ миръ и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човѣкъ все ще се домогне до нѣкакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно, каквото да се случи въ живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! — Ама защо да е така? — Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Когато страдаше, Иовъ сѫщо така запитваше, защо му сѫ дадени толкова голѣми и тежки изпитания, но никакъвь отговоръ не получи. Следь като мина презь голѣмитѣ страдания, мѫтната вода изтече, и той получи Божието благословение. — Защо трѣбва да боледувамъ? — Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате отъ ревматизъмъ въ крака или въ рѫката, не питайте, защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено съ ревматизьма си, като му обърнете внимание, че той е забъркалъ пѫтя си. Мѣстото му не е въ вашия кракъ или въ вашата рѫка. Кажете му, че вънъ оть вашия организъмъ условията за животъ за него сѫ по-добри. Ако този методъ не даде резултатъ, можете да приложите други методи. Много методи има за лѣкуване на различнитѣ болести, но хората не сѫ готови още да ги приложать. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи адвокатъ, който носѣлъ въ джобоветѣ си два револвера, но като биль нападнатъ отъ разбойници, оть страхъ не могълъ да си послужи съ тѣхъ. Разбойницигѣ го запитали, защо носи два револвера съ себе си. — За тежки моменти въ живота ми. — Ами какъвъ по-страшенъ моментъ въ живота си отъ този можешъ да очаквашъ? Наистина, на какво по-страшно положение може човѣкъ да се натъкне, ако се види заобиколенъ отъ всички страни съ разбойници, които всѣки моментъ могатъ да отнематъ живота му? Следователно, като се натъкне на известно изпптание, човѣкь не трѣбва да мисли, какъ да се бори съ него, но трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да го осмисли и да научи нѣщо отъ него. Ама трѣбва да бѫдемъ чисти и свети. Какъ се придобива светостъ и чистота? Това не сѫ механически процеси. За да придобие чистота и светостъ, човѣкъ трѣбва да мине презь Божествения огънь, който гори, безъ да изгаря, и безъ да причинява болки. Огънь, който изгаря и причинява болки, е човѣшки. Обаче, докато дойде до Божествения огънь, човѣкъ неизбѣжно ще мине презь човѣшкия и презъ ангелския огънь. За да не се изгори отъ тѣзи огньове, човѣкъ трѣбва да подгине трептенията на своето тѣло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господарь на този огънь, той непременно ще се изгори отъ него. И светия да е, пакъ ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т. е. преди да се докосне до страданието, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се справи съ него. Не се ли е приготвилъ предварително, огъньтъ непременно ще го изгори, т. е. страданието неизбѣжно ще го сломи. При това положение, и свети хора сѫ били сломявани отъ ударитѣ на страданието. Съвременнитѣ вѣрващи се нуждаятъ отъ правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че имате прави разбирания за живота. — Ако вѣрвате въ Бога, съ това ни най-мапко не можете да Го заставите да направи всичко заради васъ. Добре е да вѣрва човѣкъ. Като вѣрва, той може да се спаси. Кой човѣкъ, обаче, следъ като е вѣрвалъ въ Бога, е получилъ всичко, което е желалъ? Не е въпросъ само да се говори, но трѣбва да се прилага. Вѣра безъ дѣла е мъртва. Една богата жена останала вдовица. Докато мѫжътъ й билъ живь, тя не работѣла нищо. Слуги вършели всичката и рабога. Следъ смъртьга на мѫжа й, слугите я напуснали. Тя се видѣла въ чудо, какво да прави, какъ да си донесе дърва отъ гората. Една отъ съседкитѣ й казача: Иди въ гората, набери си дърва, направи ги на снопъ и започни да викашъ Неволята. Веднага отъ гората ще излѣзе една жена, която се казва Неволя. Тя ще тури дървата на гърба си и ще ги занесе въ кѫщата ти Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала предъ снопа дърва и започнала да вика Неволята Цѣлъ день викала, но никаква жена не видѣла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името „Неволя“. Отъ този день тя започнала сама да върши всичкитѣ си работи. И тъй, като се моли день, два, три, човѣкъ ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае съ мотиката. Само при това положение хлѣбътъ ще дойде. Ще се молишъ на Господа, ще вземешъ мотиката на рамо и ще тръгнешъ на работа. Нѣкой богатъ човѣкъ ще те извика да копаешъ лозето му. Той цѣлъ день ще те ругае, но ти трѣбва да търпишъ, да намѣришъ онова чувствително мѣсто въ него, дето съ едно побутване да го смекчишъ. И най-грубиятъ и жестокь човѣкь има такова чувствително мѣсто. И въ този човѣкъ живѣе ѣогъ, но ти трѣбва да Го намѣришь. Този богатъ човѣкъ се е ожесточилъ, защото окрѫжаващитѣ не го обичатъ. Всѣки гледа да го обере по нѣкакьвъ начинъ, вследствие на коего той е затворилъ сърдцето си за всички. На другия день ще работишъ на нѣкой добьръ човѣкъ, който е готовъ да даде всичко, каквото има. Тази щедрость не е негова. Щедростьта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човѣка седи въ това, навсѣкѫде да тьрси Бога и въ добрия, и въ лошия. Ако срещнете нѣкой добъръ, щедъръ човѣкъ, това не значи, че той трѣбва да даде и последното си парче хлѣбъ. Ама просякь е дошълъ на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздѣли и последното си парче хлѣбъ съ просяка, само ако последниятъ е готовъ да изпълни волята Божия. Нѣма ли тази готовность въ себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпросъ до буквата на нѣщата, но до тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота, отъ неуспѣхитѣ си. — Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ разглеждатъ въпроситѣ по буква. Не, буквоядството не разрешава въпроситѣ. Да бѫдешъ щедъръ, това не значи, да давашъ безогледно на всички хора. Трѣбва ли да давате на болния да яде отъ сѫщата храна, съ която и вие се храните? Щомъ стомахътъ му е разваленъ, известно време нищо нѣма да му давате да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговиятъ стомахъ е здравъ, може да понася всѣкаква храна. Ако пъкъ сиромахътъ яде, безъ да благодари за храната, която му е дадена, той минава за боленъ човѣкъ. Щомъ е недоволенъ, ще взематъ хлѣба му назадъ. За предпочнтане е човѣкъ да бѫде гладенъ, отколкото да яде съ недоволство. Всѣко благо, прието отъ човѣка съ недоволсгво, разваля живота му. Недоволствого пъкъ уморява човѣка. Тъй щото, искатс ли нѣкакво благо, искайте го съ разположение и приемете го съ разположение. Нѣкой желае нѣщо отъ Господа, но заповѣдва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искатъ нѣщата. — Ама казано е въ Писанието, че трѣбва да хлопашъ. — Ще хлопашъ първо на своята врата — на своето сърдце, на своя умъ и на своята воля. Щомъ изпълнишъ това, тогава ще получишъ благото, което си пожелалъ. Пожелаешъ ли нѣщо отъ Господа, втори пѫть не хлопай. Богъ знае нуждитѣ на човѣка и преди да е пожелалъ нѣщо, Той му отговаря. Не получите ли отговоръ на молитвата си, грѣшката е въ васъ: или не сте работили, както трѣбва, или преждевременно сте пожелали нѣщо. Нѣкой казва: Повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питамъ: Какво знание придобива мухата, която десеть пѫти наредъ каца върху носа на човѣка? Какво знание придобива пияницата, като дига чашитѣ една следъ друга? Каквото има въ първата чаша, сѫщото има и въ десетата. Разликата се заключава само въ това, че следъ първата чаша той е още трезвъ, съ будно съзнание и знае, какво върши. Следъ десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае, какво прави. Да се стреми човѣкъ къмъ желанията на пияницата, това значи, да живѣе въ астрални кръчми Влѣзе ли въ такава кръчма, човѣкъ изгубва своята права, трезва мисъль. Той счита, че Богъ му е далъ тия блага. Не, блага, които опиватъ човѣка и отниматъ съзнанието му, не сѫ отъ Бога. Нѣкой обира касата на богатия и казва, че Богъ отговорилъ на молитвата му да забогатѣе. Утре хващатъ този човѣкъ и го турятъ въ затворъ. Може ли Богъ да отговаря на такова желание, за което ще те турятъ въ затворъ и ще те лишатъ отъ свобода? Нѣкой човѣкъ ще открадне 50,000 лв., а за да излѣзе отъ затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобилъ той? Не само че нищо не е придобилъ, но е изгубилъ. Той е платилъ глоба за желанието си бързо да забогатѣе, а сѫщевременно е изгубилъ свободага си. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да измѣнятъ начина на своето мислене. Права мнсъль, прави чувства, прави действия и разбирания сѫ нужни на човѣка, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколѣние сѫщо трѣбва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадатъ майката и бащата на децата си, ако тѣ сами не сѫ възпитани? Ще кажатъ следъ това, че тѣ сѫ приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната срѣда сѫ имъ повлияли зле. — Не, деньтъ се познава отъ сутриньта. Достатъчно е да разгледате семето подъ микроскопъ, за да знаете, какво ще излѣзе отъ него. Онзи, Който изпраща човѣка на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се криятъ въ него. Той вижда това въ зародиша му още, въ неговата първична клетка. Затова е казано, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Когато разумнитѣ сѫщества видятъ, че известно желание може да спъне човѣка, тѣ противодействуватъ за реализиране на това желание. Запримѣръ, нѣкой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно, този синъ или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измѫчва се, животътъ му се обезсмисля, не знае, какво да прави. Хиляди работи има, съ които човѣкъ може да се занимава. Кое е по-добре: да родишъ едно дете по плъть или по духъ? Ако родишъ едно дете, което само по плъть прилича на тебе, цѣлъ животъ ще проклинашъ деня и часа, когато си го родилъ. Ако родишъ едно дете по духъ, т. е. ако можешъ да възпиташъ едно дете и да му предадешъ онзи красивъ стремежъ на своята душа и на своя духъ, ти ще благославяшъ часа и деня, когато си го срещналъ. За предпочитане е тогава човѣкъ да ражда деца по духъ, а не по плъть. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ ония блага, които носятъ истинско щастие и богатство за човѣка. Ние не говоримъ за временнитѣ блага и богатства. Голѣми богатства има скрити въ земята, но и да намѣрите тия богатства, пакъ сиромаси ще останете. Всѣко богатсгво, придобито по външенъ начинъ, лесно се изгубва. Обаче, всѣко богатство, което човѣкъ придобива по вѫтрешенъ пѫть. чрезъ усилията на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостенъ и веселъ. Този човѣкъ е готовъ да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и въ Школата. Всѣко друго богатство нарушава мира и разположението на човѣка. Единъ беденъ, скроменъ обущарь живѣлъ на края на града съ семейството си. Той билъ благочестивъ човѣкъ, молѣлъ се редовно на Бога и благодарилъ за всичко, което му било дадено. Който минавалъ край дюкянчето му, съ удоволствие спиралъ предъ него, да чуе пѣсеньта му. Той всѣкога пѣелъ, когато кърпѣлъ обущата на своитѣ клиенти. Единъ богатъ човѣкъ миналъ край дюкянчето му, спрѣлъ се и той, да чуе неговата пѣсень, и си казалъ: Ако този човѣкъ при сиромашията си пѣе съ благодарность и разположение, какъ ли би пѣлъ, ако се намира при добро материално положение? Азъ ще влѣза при него, ще му дамъ една голѣма сума, да подслади живота си. Обущарьтъ взелъ паритѣ и благодарилъ на богатия за голѣмото добро, което му направилъ. Нѣколко деня следъ това богатиятъ миналъ пакъ край дюкянчсто па бедния, да чуе, какъ пѣе сега. Голѣма била изненадата му, когато не чулъ никаква пѣсень! — Защо? — Защото съ паритѣ, които получилъ отъ богатия, обущарьтъ приелъ и единъ трънъ въ себе си. Като се почувствувалъ осигуренъ, той престаналъ да се моли на Бога. Щомъ престаналъ да се моли, съ това той изгубилъ мира и разположението си. Следователно, ако материалното положение на човѣка се подобри, преди да е постигналъ нѣщо духовно, вмѣсто да използува разумно богатството си, той ще си причини редъ пакости. Ако е ученикъ, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурилъ. Ако е билъ обикновенъ човѣкъ, безъ власть въ живота, той ще се почувствува силенъ, ще мисли, че може да заповѣдва на всички. Иска ли нѣкакво благо, човѣкъ трѣбва да е готовъ за него. Сѫщото се отнася и до любовьта. Мнозина искатъ да придобиятъ любовьта, преди да сѫ развили нѣжность, деликатность, добра обхода. За да се направи известно добро на човѣка, той трѣбва да знае пѫтя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човѣка по кривъ пѫть, тогава вие ще слѣзете, а той ще се качи. Има само единъ начинъ, по който можете да правите добро на човѣка. Той е Божествениятъ начинъ. Направите ли доброто по този начинъ, и двамата ще се ползувате. Всѣко добро, направено по свобода, отъ любовь, причинява вѫтрешна радость въ човѣка. Направи ли се чрезъ принуждение, то е механическо добро. И тъй, когато се прави добро по Божественъ начинъ, тамъ нѣма никакви разсѫждения. Рече ли човѣкъ да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли дадениятъ човѣкъ да му се направи добро, въпросътъ е свършенъ. Ако и онзи, на когото правятъ добро, започне да разсѫждава, да приеме ли това добро, и неговата работа е свършена. Искате ли да излѣкувате болния, последниятъ трѣбва да е готовъ да изпълнява. Ако той започне да разсѫждава, какъ ще му помогнете, какви сѫ разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдалъ достатъчно. Който е страдалъ, той иска само едно: да се излѣкува. Кой ще го излѣкува, какъ ще го лѣкува, това не е важно за него Който се съмнява въ Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи въ пустинята да служи на Бога и ще се връща от тамъ разочарованъ и т. н. Бѫдете като болния, който е лежалъ 38 години предъ кѫпалнята. Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Той моментално изпълни заповѣдьта на Христа, безъ да Го пита, кой е, откѫде е и кой му е далъ право да лѣкува. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилни разбирания за живота. Като не разбиратъ законитѣ на разумната природа, нито тия, които управлявать живота, тѣ често се оплакватъ, че сѫ се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избѣгнете процеса на вкисването, т. е. процеса на ферментацията. Той е природенъ процесъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ непременно ще се вкисне. Все ще му турятъ нѣкѫде малко квасъ, за да се вкисне. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е вкисвалъ. Лошото не е въ вкисването, но въ неразбирането на този процесъ. При всѣко вкисване, при всѣка ферментация се образуватъ нѣкои ценни вещества, които човѣкъ непременно трѣбва да използува. Ученитѣ подлагатъ гроздения сокъ на ферментация, за да получатъ отъ него вино. Сѫщо така тѣ подлагатъ сливитѣ и други плодове на ферментация, за да получатъ отъ тѣхъ ракия, спиртъ. Вьрвете по пѫтя на ученитѣ и изучавайте процеситѣ, които ставатъ въ вашия физически и психически животъ, като използувате разумно ония ценни продукти, които се получаватъ отъ тѣхъ. Нѣма човѣкь въ свѣта, който да не е казаль на нѣкого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трѣбва да изучавате вкисването, като неизбѣженъ процесъ въ живота, и да използувате ценното, което се крие въ него. Нѣма домъ въ свѣта, дето вкисването да не е влѣзло. Това не е за упрѣкъ. Обаче, човѣкъ трѣбва да работи, да намѣри методи, чрезъ които да се освободи отъ вкисването. Науката познава редъ методи противъ вкисването. Дадете ли ходъ на Божественото въ себе си, вие ще се справите съ всички отрицателни процеси, които ставатъ вь васъ. И тъй, като ученици, вие трѣбва да дадете първо мѣсто на Божественото въ себе си, а после на човѣшкото. Вие трѣбва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора сѫ ученици на Великата Школа на живота. Щомъ е така, отъ всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да сѫ разбрали това, хората искатъ оть Бога да имъ даде дълъгъ животъ, знание, сила, свобода, богатство. Дълъгъ животъ може да се даде на разумния, който знае, какъ да го използува. Какъвъ смисълъ има да се даде дълъгъ животъ на престѫпника? Да му се продължи живота, това значи, да му се даде възможность да върши повече престѫпления, да мѫчи хората. Ако разумниятъ е ученъ, дългиятъ животъ е на мѣсто. Обаче, ако неразумниятъ е ученъ, той ще направи хиляди погрѣшки. Ето защо, пожелайте дълбоко въ себе си да имате свѣтлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другитѣ нѣща — знание, сила, свобода, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. — Ама еди-кой си има много блага, безъ да ги заслужава. — Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бѫдете доволни отъ положението, което заемате. Има сѫщества, които сѫ надъ васъ, но много сѫщества сѫ подъ васъ. Вие не сте последенъ въ свѣта. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, и вие ще се качите по-високо. На ония, които сѫ подъ васъ, кажете имъ да бѫдать благодарни отъ положението си, за да се качатъ и тѣ на вашето мѣсто. Човѣкъ може да се качва отъ едно стѫпало на друго, само ако е благодаренъ. Не е ли благодаренъ отъ днешното си положение, той никога нѣма да се подигне. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Да се измѣни човѣкъ, това значи, да се подигне отъ едно стѫпало на друго. Това е възможно, само когато човѣкъ благодари. Защо да не благодари човѣкъ за всички условия, при които се намира? Че билъ сиромахъ — нека благодари. Щомъ е благодаренъ, сиромашията ще го напусне. Да благодари човѣкъ за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научилъ урока си. Като научи урока си, ученикътъ дава добри отговори и минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ. Може ли ученикътъ да повтаря класа, ако редовно и добре е училъ уроцитѣ си? Само онзи ученикъ повтаря класа, който е бѣгалъ отъ училище и не е училъ уроцитѣ си. Благородство, чистота се иска отъ човѣка. Какъ може да постигне човѣкъ благородство и чистота въ своя животъ? Вижте, какво става съ изворитѣ въ природата. Виждате единъ голѣмъ изворъ, отъ който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че сѫщиятъ изворъ едва шурти, водата е намалѣла. Търсите причината тукъ-тамъ и дохождате до убеждение че е станало нѣкѫде подпушване, нѣкакви мжтилки сѫ заприщили пѫтя му, вследствие на което водата е намалѣла. Какво трѣбва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трѣбва да проследите движението на водата, да видите, кѫде е станало подпушването. Щомъ намѣрите мѣстото, духнете. Това може да направи и самиятъ изворъ. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе съ себе си мѫтилкитѣ и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всѣки човѣкъ може да направи съ себе си. Запуши ли се нѣкѫде отвора, отдето тече чистата вода на вашия животъ, спрете се за моментъ и духнете. Щомъ духнете нѣколко пѫти, мѫтилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но следъ нея ще дойде чиста. Следователно, видите ли, че нѣкѫде тече нечиста, мѫтна вода, не се страхувайте. Спрете се за моментъ, докато изтече тази вода, и пийте отъ чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навънъ, отколкото да я държите затворена въ чешмата и да се лъжете, че вѫтре има чиста вода. Щомъ нечистата вода изтече. следъ нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, тамъ е естествениятъ животъ. И тъй, докато човѣкъ не влѣзе въ естествения животъ, въ живота на чистата вода, той нѣма да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията на своя животъ. Никоя съвременна философия не е въ състояние да разреши и отнеме противоречията въ човѣшкия животъ. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човѣшкия животъ и да го освободи отъ ненужнитѣ страдания, това е философията на Великата Любовь, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само съ една дума. различна за различнитѣ хора. Всѣки трѣбва да намѣри тази ду ма и да я скрие въ себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той измѣня цѣлото си състояние: отъ скърбенъ става радостенъ и веселъ; отъ недоволенъ — доволенъ. Тази дума може да е за нѣкого едносложна, за нѣкого — двусложна или многосложна, но тя крие въ себе си магическа сила. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и отъ себе си. Докато тя е въ васъ, вие сте силни. Щомъ я изгубите. съ нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало въ човѣка. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово. което излиза отъ устата на Бога“. Това Слово е основа на живота. То е подквасата, отъ която се ражда всичко велико и красиво въ свѣта. Словото е живо, докато човѣкъ вѣрва въ него. Престане ли да вѣрва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощь. Съвременнитѣ хора сѫ обезсмислили живота си, защото сѫ изгубили основата, на която седатъ. Основа, стълбове сѫ нужни на човѣка. Безъ тѣхъ той не може да живѣе. Значи, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина представятъ основата, на която човѣкъ стѫпва, и стълбоветѣ, за които се крепи. Има ли за основа любовьта и за подкрепа двата стълба - мѫдростьта и истината, той свободно може да пропѫтува широкия океанъ на живота отъ единия до другия брѣгъ. Тои ще се домогне до тия нѣща само въ най-тежкитѣ моменти на живота си. Богь се проявява презь всички времена и условия, но човѣкъ Го вижда въ труднитѣ моменти на своя животь. Когато изпитанията дойдатъ въ живота, тогава Богъ се изявява най-силно. Затова е казано вь Писанието „Потърси ме въ день скърбень“! Щомь се намѣри въ това положение, човѣкь търси двата стълба, на коиго да се опре. — Кои сѫ тия стълбове? — Нѣкога мѫдростьта и истината, а нѣкога любовьта и истината. Когато се намѣри вь трудно положение на живота си, изоставенъ и забравень оть всички, вь пълно отчаяние, човѣкъ трѣбва да разчита на нѣщо Единственото нѣщо въ което човѣкъ никога не се е лъгалъ, и на което всѣкога разчита, това е Богъ, основата на неговия животь. Само Той е въ сьстояние да разпръсне мрака около него. Въ каквого затруднение да се намѣрите, кажете си: Има Единъ, въ Когого никога не се съмнявамь. При най-труднитѣ задачи на живота ви Богъ е около васъ и ви нашепва, какъ да постѫпите, за да решите правилно задачата си. Въ това време ще срещнете нѣкой вашь ближень, който ще ви каже: Не се смущаваи, всичко ще се нареди. Тѣзи думи сѫ Божествени. Тѣ сѫ Слова, излѣзли отъ устата на Бога. Това значи, да бѫде човѣкъ проводникъ на Божественото. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, скръбьта ви ще се превърне на радость. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трѣбва да минете презъ редъ изпитания, външни и вѫтрешни. Мнозина се пигатъ, защо идать изпитанията. Изпитанията сѫ необходими, за да познае човекъ Божията Любовь, да разбере, че не е самъ въ света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Единь младъ човѣкъ останалъ безъ работа и цѣли три деня не ялъ нищо. Презъ това време той усилено се молѣль да намѣри нѣкаква работа, да си купи хлѣбъ. Силно уморенъ отъ трудноститѣ въ живота си, той задрѣмаль на улицата. Като се събудилъ, видѣлъ единъ хлѣбъ до главата си. Кой донесъл хлѣба не видѣлъ, но веднага го разчупилъ, изялъ го и задоволиль глада си. Така именно, той разбралъ, че има Промисълъ въ свѣта. Този Промисьлъ се изявява по много простъ, но красивъ начинъ Красивтѣ и велики нѣща сѫ невидими. Истинската красота седи главно въ съдържанието на нѣщата а не въ тѣхната външна форма Съдържанието па нѣщата задоволява хората. Добре е и външната форма да бѫде красива, но по-добре е, когато сьдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човѣка? Това е Проявениятъ Богь, Който влиза въ всички живи сѫщества и чрезъ тѣхъ помата. Щомъ получи успокоснис, утешение, човѣкъ трѣбва да благодари. Сега и на васъ казвамъ благодарете за хлѣба, който сте получили въ момента, когато сте били въ голѣмо затруднение. Този хлѣбъ може да се изпрати въ различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хлѣба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнима и малкото, което човѣкъ има. Божественото се проявява въ малкото: въ една малка мисъль, въ едно малко чувство, въ една малка постѫпка. Отъ кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрезъ детето, и чрезъ възрастния, или чрезъ простия и чрезъ учения. Златната монета е еднакво ценна въ рѫката на учения и на простия, въ рѫката на детето и на възрастния. Отъ човѣка, обаче се изисква смирение, за да приеме съ благодарность благото, което Богъ му дава. Всѣко благо, всѣко добро нѣщо произлиза отъ Бога. Чрезъ кого иде това благо, не е важно. Единъ селянинъ пѫтувалъ два-три деня, но свършилъ хлѣба си, вследствие на което нѣмалъ сила да върви, едва дигалъ краката си. По пѫтя той срещналь единъ човѣкъ, помолилъ го за парче хлѣбъ, но пѫтникътъ се извинилъ, че нищо нѣмалъ въ торбата си. По-нататъкъ видѣлъ единъ овчарь. Помолилъ и него да му даде парче хлѣбъ, но се указало, че той го изялъ вече, готвѣлъ се да слиза въ селото си. Уморенъ и измѫченъ отъ гладъ, селянинътъ видѣлъ край пѫтя една круша. Бързо се отправилъ къмъ нея, но не намѣрилъ нито единъ плодъ. Отчаянъ отъ положението си, той седналъ подъ крушата да си почине. Въ това време отъ крушата паднало нѣщо. Като погледналъ на земята, пѫтникътъ видѣлъ, какъ три круши, една следъ друга, паднали до него. Той взелъ крушитѣ и благодарилъ на Бога, че въ този моментъ се погрижилъ за него. Крушитѣ се задържали на дървото до това време за него. Тритѣ круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе съ себе си и на небето. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който въ най-труднитѣ моменти на живота си да не е получилъ поне три круши отъ нѣкого. Благодарете за тритѣ круши, които сѫ ви дали възможность да познаете Божията Любовь, да видите, че Божиятъ Промисълъ работи въ свѣта. Тритѣ круши, това сѫ тритѣ велики добродетели, които всѣкога трѣбва да носите въ душата си. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 46. Лекция отъ Учителя, държана на 3 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  14. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Външни линии на красотата. Размишление върху справедливостьта. Известно е на всички, че тѣлата въ природата се движатъ. Изобщо, всичко въ природата е въ движение. Какво става съ едно тѣло, когато свѣтлината му се намалява? Щомъ свѣтлината на тѣлата се намалява, тѣ се отдалечаватъ. Може ли отъ намаляването и увеличаването на свѣтлината да се опредѣли бързината, съ която известно тѣло се движи? Съвременнитѣ хора свързватъ проявитѣ на своя животъ съ живота въ своята широта, т. е. съ цѣлокупния животъ. Въ цѣлокупния животъ човѣкъ се натъква не само на радости, но и на скърби. на страдания. Цѣлокупниятъ животъ е резултатъ на проявитѣ на Духа. Като знаете това, вие трѣбва да гледате на много отъ вашитѣ страдания като на фиктивни. Запримѣръ, вие страдате, че сте изгубили паритѣ си. — Това е фиктивно страдание. Невъзможно е паритѣ да се изгубятъ. Тѣ сѫ се премѣстили само, отъ рѫцетѣ на единъ човѣкъ сѫ минали въ рѫцетѣ на другъ. Нѣкой страда, че баща му и майка му сѫ умрѣли. — И това е фиктивно страдание. Бащата и майката на този човѣкъ сѫ заминали само за нѣкѫде, но не сѫ умрѣли. Раждането и смъртьта на хората сѫ неопредѣлени идеи, вследствие на което предизвикватъ въ човѣка особенъ родъ чувства. Всѣка неопредѣлена идея въ ума на човѣка предизвиква въ него особенъ родъ чувства, които не сѫ фиктивни. Истинскитѣ идеи трѣбва да събуждатъ въ всички хора единъ и сѫщъ видъ чувства. Следователно, животътъ, самъ по себе си, не се подава на описание. Само онзи може да разбере живота, който е дошълъ до абсолютно, истинско схващане. Докато се движи въ несѫщественитѣ прояви на живота, човѣкъ е далечъ още да го разбере. Ще кажете, че човѣкъ страда и се радва. Обаче, чрезъ страданията и радоститѣ той е дошълъ до нѣщо положително въ живота. Страданието на едного предизвиква радость на другъ нѣкой. И обратно: радостьта на едного предизвиква страдание на другъ. Изобщо, въ живота на човѣка сѫществува известна относителность. Запримѣръ, когато дава, човѣкъ нѣкога се радва, нѣкога скърби. Като дава нѣщо на човѣкъ когото обича, той се радва. Ако пъкъ е заставенъ да даде нѣщо на човѣкъ, когото не обича, той страда. Защо е така, и той самъ не си дава отговоръ. Всѣки е забелязалъ, че по отношение на нѣкой човѣкъ е любезенъ, разположенъ, а къмъ другъ е неразположенъ. Той изпитва такива чувства не само къмъ външни хора, но и къмъ себе си. Погледне се нѣкой пѫть въ огледалото, но не се харесва и изпитва неприятно чувство къмъ себе си. — Защо? — Защото иска да бѫде красивъ. Защо човѣкъ се стреми къмъ красотата? Защото красотата е необходимо качество па неговата душа. Душата се стреми къмъ красота. Всѣка завършена форма е красива. Следователно, на физическия свѣтъ красотата се изразява въ завършенитѣ форми. Когато се говори за красота на човѣка, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно. подразбираме известна пъргавина, подвижность на неговото тѣло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човѣка е не само външна но и вѫтрешна. Тя има отношение къмъ неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човѣка, толкова по-красивъ е той. Красота и грозота сѫ явления отъ единъ и сѫщъ свѣтъ. Красивиятъ съзнава, че е красивъ, защото нѣкога е билъ грозенъ. Грозниятъ пъкъ съзнава своята грозота, защото нѣкога е билъ красивъ. Красота и грозота сѫ полюси на едно и сѫщо нѣщо, както светость и грѣховность сѫ полюси на човѣшкия животъ. Красота сѫществува въ всички свѣтове: физически, ангелски и Божественъ. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мѫчно се познава. кое сѫщество е по-красиво. Въ ангелския свѣтъ красотата е вѫтрешна. Външно всички ангели сѫ еднакво красиви. Вжтрешно обаче тѣ се различаватъ. Мнозина изучаватъ линиитѣ на носа и споредъ тѣхъ казватъ, че единъ носъ е красивъ, а другъ — грозенъ. Линиитѣ, които образуватъ човѣшкия носъ, представятъ известно течение на мозъчни енергии, които излизатъ отъ мозъка и обикалятъ цѣлото тѣло на човѣка. Въ мозъчнитѣ течения има известна гѫстота, известна интенсивность на движение. Колкото по-интенсивни сѫ мозъчнитѣ енергии толкова по-красиви линии придаватъ на носа. Колкото по-дълъгъ е носътъ, толкова по-интенсивни сѫ мозъчнитѣ енергии. Колкото по-дълга е една рѣка толкова по-голѣма сила се крие задъ нея. Колкото по-широка е рѣката, толкова по-издържлива е тя. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия носъ. Широкиятъ носъ показва голѣма издържливость. Дължината на носа опредѣля човѣшката мисъль, а широчината на носа опредѣля чувствата на човѣка. Следователно, когато човѣкъ мисли, носътъ му се удължава. Когато чувствува, носътъ му се разширява. Сѫщиягъ законъ се отнася и до лицето на човѣка. Удължаването на лицето зависи отъ мисъльта, а разширяването му отъ чувствата. Широчината и височината на челото зависятъ пакъ отъ мисъльта и чувствата на човѣка. Мисъльта прави челото високо. Широкото и низко чело говори за известна практичность. Практичниятъ човѣкъ е пригоденъ за физически животъ. Човѣкъ съ високо чело минава за философъ. Той не се интересува отъ обикновения животъ. Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да разбирате законитѣ на красотата. да знаете. какъ да изправите чъртитѣ на лицето си. Ако не познава линиитѣ на мекотата, човѣкъ не може да придобие мекота. Ако нѣма понятие за красота, художникътъ не може да рисува красиви картини. Изобщо, човѣкъ може да създава само онова, за което той има опредѣлено мнение и разбиране. Каквото човѣкъ изработва, трѣбва да бѫде изразъ на красота. Отъ работитѣ му ще сѫдятъ за самия човѣкъ. Отъ картината на художника сѫдятъ за неговия вѫтрешенъ животъ, за вѫтрешнитѣ му качества. — Ама азъ съмъ добъръ човѣкъ. — Дай си картината. — Азъ съмъ добъръ писатель. — Дай си картината. — Азъ съмъ добъръ философъ. — Дай си картината, т. е. своето съчинение. — Азъ съмъ ученъ човѣкъ. — Дай си теорията съ която обяснявашъ създаването на свѣта. — Азъ съмъ светъ човѣкъ. — Дай си картината. Отъ човѣка се иска работа. дѣла, които да отговарятъ на ду-митѣ му. Работата отваря пѫтя на човѣка. Представете си. че нѣкой ученъ, философъ, музикантъ или художникъ заминава за онзи свѣтъ. Докато е билъ на земята, всички сѫ мислили добре за него, минавалъ е за виденъ човѣкъ. Обаче, щомъ отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го спратъ и ще му искатъ да каже онази дума. съ която ще го пропуснатъ да мине. Не знае ли тази дума, той ще остане вънъ. — Ама отъ 20 години насамъ азъ съмъ вѣрващъ. — Това нищо не зничи. Синъ, който не мяза на майка си, или на баща си, на дѣдо си, или на баба си, нито на кого да е отъ рода, не е признатъ за тѣхенъ синъ. Щомъ бащата и майката не го признаватъ за свой синъ, той остава вънъ. Майката и бащата обичатъ детето си, само когато то мяза на тѣхъ или на нѣкого отъ тѣхния родъ. Нѣма ли нѣщо общо съ тѣхъ, тѣ го държатъ далечъ отъ себе си. Това е законъ който се отнася до връзкитѣ на всички хора. Ти не можешъ да обичашъ единъ човѣкъ ако той нѣма нито една чърта, подобна на твоята. Срещнете ли човѣкъ, който има нѣщо общо съ васъ, вие го обиквате. Изобщо, отъ всѣки човѣкъ се иска нѣщо изработено, което той може да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Колко души въ свѣта могатъ съ положителность да кажатъ, че благодарение на своитѣ качества, сѫ били допуснати въ онзи свѣтъ? Колко души между васъ сѫ дошли поне до вратата на рая? Ще кажете, че вечерь, въ съня си, сте ходили на небето, хвъркали сте изъ въздуха. — Може да сте ходили, но какво доказателство носите въ себе си? Ако не сте влизали още въ рая, това не значи, че не можете да влѣзете. Раятъ е мѣсто, достѫпно за всички. Мнозина се стремятъ къмъ рая, но сѫщевременно се страхуватъ да влѣзатъ вѫтре. Тѣ мислятъ, че като влѣзатъ веднъжъ въ рая, не могатъ да се върнатъ назадъ. За да влѣзе въ рая, човѣкъ трѣбва да има чисто, благородно сърдце. Ето защо, има случаи, когато прости хора сѫ отивали до вратата на рая, а нѣкои даже сѫ влизали вѫтре, когато кракътъ на учени хора мѫчно може да дойде до райската врата. Въ това отношение, има прости хора, които по опитности сѫ по-богати отъ ученитѣ. Ученитѣ сѫ богати съ знания, а проститѣ — съ опитности. Понеже проститѣ сѫ богати съ опитности, въ време на изпитания тѣ издържатъ повече отъ ученитѣ. — Защо? — Понеже опитноститѣ, презъ които човѣкъ минава, го правятъ дълбокъ и пълноводенъ, способенъ да издържа на голѣми бури и мѫчнотии. Дълбоката и пълноводна рѣка мѫчно пресъхва. Плитката рѣка лесно пресъхва. Като знаете това, учете се да прилагате. Каквото разберете и научите, приложете го, за да придобиете известна опитность. Представете си, че ви дадатъ задача да опишете красотата. Какъ ще я опишете? Чрезъ какви линии може да се опише красотата? Казвате, че нѣкой човѣкъ има красиви движения. Въ какво седи красотата на движенията? Да мига съ очитѣ си, да маха съ рѫцетѣ си на една и на друга страна, това не означава красота. Когато движенията на човѣка се диктуватъ отъ хармонични мисли и чувства, тѣ всѣкога сѫ красиви. Колкото по-голѣма хармония сѫществува въ човѣка, толкова по-красиви сѫ неговитѣ движения. Кривитѣ мисли сѫ по-красиви отъ правитѣ. Правитѣ мисли, поставени на мѣсто, сѫщо сѫ красиви. За да придобие пластичность и пъргавина на тѣлото си, човѣкъ трѣбва да прави физически упражнения. Не прави ли упражнения, не живѣе ли правилно, човѣкъ е изложенъ на редъ заболявания. Заболяванията се дължатъ на изтичане на жизненитѣ енергии на човѣка. Безпокойството, смущението, недоволството сѫщо така произвеждатъ изтичане на енергии въ човѣка. Да живѣе човѣкъ правилно, това значи, да е придобилъ науката да запазва енергиитѣ на своя организъмъ, да не изтичатъ навънъ. Човѣкъ може да бѫде здравъ дотолкова, доколкото е въ състояние да запази енергиитѣ на организма си и доколкото е придобилъ самообладание. Отъ това зависи не само здравето на човѣка, но и успѣхътъ на неговитѣ работи. Който е придобилъ самообладание, той знае, кога, какви думи да употрѣбява. Всѣка дума, всѣка мисъль и чувство криятъ въ себе си динамически сили. Има думи, мисли и чувства, които съдържатъ въ себе си свойствата на барута, на динамита. Всѣки знае, каква грамадна експлозивность съдържатъ барута и динамита въ себе си. Обаче, дойдете ли до психическитѣ избухвания, тѣ сѫ много по-страшни отъ физическитѣ, отъ избухването на барута и на динамита. Изобщо, психическото избухване е по-страшно отъ химическото. Колкото по-голѣма динамическа, избухлива енергия съдържатъ думитѣ. толкова по-голѣмъ районъ на действие тѣ обхващатъ. Въ религиознитѣ общества често произлизатъ голѣми избухвания. Тѣ се дължатъ на факта, че всѣки иска да бѫде свободенъ, да се проявява навсѣжде пръвъ. Говори ли ви нѣкой, имайте търпение да го изслушате. Чакайте да се изкажатъ всички по известенъ въпросъ, а вие последенъ дайте мнението си. Не мислете, че вашето мнение е най-важно. Каквото и да кажете, все ще се намѣри единъ, който да е по-уменъ отъ васъ. Колкото да е добъръ човѣкъ, все ще има по-добъръ и отъ него. Колкото и каквото да е постигналъ човѣкъ, все ще се намѣри такъвъ, който да е постигналъ повече нѣщо отъ него. Често религиознитѣ хора сами себе си спъватъ. — Защо? — Тѣ искатъ да знаятъ, какво представя Господъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който е могълъ да разбере Бога чрезъ философствуване. Искате ли да познаете и разберете Бога, вие трѣбва да Го обичате. Иска ли човѣкъ да познае Бога, безъ да го обича, нищо нѣма да постигне. Да обичашъ Бога, това значи, да дадешъ възможность на съзнанието си да се разширява. Иска ли да дойде до пълно познаване на Първата Причина, човѣкъ трѣбва да приложи въ действие всички свои добродетели. Приложи ли само една отъ добродетелитѣ си, това значи, да стѫпва само на часть отъ ходилото си. Да стѫпва само на часть отъ ходилото си, това значи, да куца. — Не, човѣкъ трѣбва да стѫпва на цѣлото си ходило, да приложи въ живота си всички свои добродетели и способности. Ако стѫпва само на пръститѣ си, човѣкъ ще мяза на котка. Ако стѫпва на петитѣ си, ще мяза на конь. Котката има само пръсти, затова стѫпва на тѣхъ. Коньтъ има копито, затова стѫпва на него. Човѣкъ. обаче, има стѫпало, цѣло ходило и трѣбва да стѫпва на цѣлото си ходило. Не може ли да стхлва самоувѣрено на цѣлото си стѫпало, човѣкъ е лишенъ отъ добродетели. Отъ правилната стѫпка на човѣка зависи проявата на неговитѣ добродетели. Дали вѣрвате въ това или не, ще го опитате. Нѣма движение въ човѣка, което да не е свързано съ неговия вѫтрешенъ животъ. Кѫде и какъ туря рѫцетѣ си, какви движения прави съ тѣхъ, това е въ зависимость отъ вѫтрешнитѣ подбуждения на човѣка. Време е вече всички хора да започнатъ съзнателна работа върху себе си, да влѣзатъ въ новата култура, въ новия животъ. Съзнателно ли ще работятъ или несъзнателно, новата култура ще се наложи. Старото ще се заличи, споменъ нѣма да остане отъ него. Срѣщате нѣкой, който прави рѣзки движения, маха съ рѫце и крака, дава видъ, че е веселъ. — Не, това е актьорство. Веселиятъ не съзнава, че е веселъ. Скръбниятъ не съзнава, че е скърбенъ. Истински прояви на човѣка сѫ тия, които изтичатъ отвѫтре, безъ никакво принуждение. Видите ли, че нѣкой човѣкъ си дава видъ, че е сериозенъ, ще знаете, че това е актьорство. Едно отъ качествата на сериозния човѣкъ е точностьта. Каже ли нѣщо, той веднага го изпълнява. Обещае ли, че ще отиде нѣкѫде въ опредѣленъ часъ, той е на мѣстото точно въ този часъ: нито минута по-късно. Той назовава нѣщата съ тѣхнитѣ имена и съ опредѣленитѣ имъ мѣрки. Ако една рѣка е дълга хиляда метра, той не казва, че е дълга две хиляди метра. Ако не знае колко е дължината й, той нищо не казва за нея. Рече ли, че ще направи нѣщо, той го изпълнява. Ако е гладенъ, не казва, че не е гладенъ, както нѣкои постѫпватъ. Канишъ ги да ядатъ, тѣ отказватъ, подъ предлогъ че не сѫ гладни. Като започнатъ да ядатъ не можешъ да ги нахранишъ. Сериозниятъ човѣкъ е сѫщевременно искренъ. Турцитѣ не обичатъ да канятъ много госта си. Тѣ казватъ: Заповѣдай! Който седне и започне да яде, ще яде. Не се ли отзове на първата покана, втора не следва. Турчинътъ не разполага съ много време, затова не обича да го пилѣе. Българинътъ, обаче е богатъ на време. Тръгне ли за нѣкаква работа, докато я свърши, той ще спре на десетина мѣста. Като разполага съ много време, българинътъ изпада въ друга крайность — отлага нѣщата. Опасно нѣщо е човѣкъ да отлага нѣщата. Чрезъ отлагане той губи ония условия, които втори пѫть не се връщатъ. Могатъ да се върнатъ нѣкога но за това сѫ нужни десетки и стотици години. Когато се даватъ задачи, или упражнения, всички трѣбва да бѫдете на единъ умъ. Въ Школата не се приематъ особени мнения. Щомъ е казано да бѫдете боси въ време на гимнастика. всички трѣбва да събуятъ обущата си. Ама щѣли сте да истинете. Никакъвъ страхъ не се позволява. Има ли дѣление между васъ, работата нѣма да върви. Каже ли се, че трѣбва да тръгвате на екскурзия, всички трѣбва да бѫдете на кракъ: въ единъ часа следъ полунощь ли ще бѫде, въ два, въ три, или въ четири, всички ще тръгнете въ опредѣления часъ. — Ама не сме се наспали. — Спали, недоспали, ще тръгвате. Които не сѫ се наспали, на планината ще си доспятъ. Като ученици, отъ васъ се иска съзнателна дисциплина. Нѣма ли нужната дисциплина, отсѫтствува ли единство въ работата, никакви резултати не могатъ да се очакватъ. — Ама хората не ни разбиратъ! — Вѣрно е това. но знайте, че когато хората ви разбератъ, вие ще бѫдете вече на онзи свѣтъ. На земята между хората не може да има разбиране. Ако искате хората да ви разбератъ, знайте, че съ това тѣ ще ви причинятъ най-голѣмата пакость. Децата искатъ да знаятъ, какво нѣщо е лукътъ, защо е обвитъ въ толкова много люспи. — Това не може да се разбере. Голѣма наука. голѣма философия се крие въ люспитѣ на лука. Всѣка люспа има особено предназначение. Лукътъ казва на хората, че трѣбва да дойдатъ до себепознаване, безъ да се обезсърдчаватъ. Съвременнитѣ хора често не успѣватъ въ работитѣ си, защото се обезсърдчаватъ. Нѣкой казва за себе си, че е сприхавъ човѣкъ, че нищо не може да излѣзе отъ него. — Именно отъ сприхавия може да излѣзе нѣщо. Сприхавиятъ има голѣма енергия въ себе си, която може да впрегне на работа. да създаде нѣщо ценно, да развие благородни чувства. — Лошъ човѣкъ съмъ. — Отъ лошия човѣкъ може да излѣзе нѣщо добро. Като съзнава, че е лошъ, той има желание да стане добъръ, да се изправи. Добриятъ пъкъ, като съзнава, че е добъръ, има склонность да попадне въ обратенъ пѫть, да стане лошъ. Добриятъ взима, а лошиятъ дава. Добритѣ хора се каратъ помежду си, а не лошитѣ. Срѣщате двама добри, благородни хора. Единиятъ казва: Слушай, приятелю, ти имашъ да ми давашъ. Още днесъ искамъ да платишъ полицата си. — Ще почакашъ малко, не съмъ готовъ. — Не, повече не чакамъ. Ще те дамъ подъ сѫдъ. Като се разправятъ, тѣ се скарватъ и развалятъ отношенията си. Обаче, лошитѣ хора, като нѣма какво да дѣлятъ, не се каратъ. Виждате двама пияни, пиятъ и приятелски се разговарятъ. Единиятъ пиянъ казва: Загазихме ние съ тебе, изгубихме човѣшки образъ. Дотегна ми това положение, но здраве да е, все ще излѣземъ на нѣкакъвъ край. И следъ това двамата започватъ да се цѣлуватъ. Въ този смисълъ лошитѣ хора сѫ добри, а добритѣ — лоши. Какво означава думата лошъ? Буквата „Л“, съ която започва думата „лошъ“, означава стремежъ нагоре, къмъ красивото, къмъ великото въ свѣта. Буквата „О“ показва условията, при които човѣкъ може да стане добъръ. Буквата „Ш“ показва човѣкъ, който говори истината. Случи ли се нѣкога да излъже, той веднага признава, че е излъгалъ. Следователно, лошъ човѣкъ е този, който се стреми къмъ Бога има условия да стане добъръ и говори истината. Какво означава думата „правъ“? Буквата „П“ показва човѣкъ, който е затворилъ пѫтя си къмъ небето, а отворилъ пѫтя си къмъ земята. Буквата „Р“ показва човѣкъ. който държи тояга въ рѫката си и де кого срещне, бие. Той прилича на Крали Марко съ боздугана си. Буквата „А“ показва бременность. Праведниятъ човѣкъ е бремененъ съ идеи, съ желания, които иска да реализира. Той има голѣмъ хамбаръ. въ който туря желанията си. Праведниятъ навсѣкѫде се хвали съ своята правота. Въ края на краищата, лошитѣ хора ще наследятъ Царството Божие, а не праведнитѣ. Съдържанието на думата „лошъ“ е по-добро отъ това на думата „правъ“. Думата правъ е двусмислена. Ето защо, за да се измѣни съдържанието на думата „правъ“, трѣбва да се прибави къмъ нея буквата „С“, да се превърне въ справедливость. Въ случая буквата „С“ измѣня цѣлия ходъ на работата. Следоватално, човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, а не правъ. Правиятъ човѣкъ съзнава, че е правъ, но все за земята мисли. Той съзнава, че е правъ но боздуганъ носи въ рѫцетѣ си. Той съзнава. че е правъ, но хамбаритѣ си пълни. Дойде ли до положение да слиза надолу и да се закрепва за земята, правиятъ трѣбва да спре да стане справедливъ. Отъ Божествено гледище. и праведниятъ е направилъ много опущения, много грѣшки въ живота си, които трѣбва да изправи. Тъй щото, когато се говори за лошъ и за добъръ човѣкъ, мѫчно може да се опредѣли, кой е добъръ и кой лошъ. Отъ лично гледище, човѣкъ е лошъ, но отъ колективно гледище е добъръ. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ. не е важно. Отъ човѣка се иска будно съзнание, да даде ходъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото въ човѣка се събуди, той започва да мисли право. Който мисли право, той се стреми къмъ Бога и става добъръ. И тъй, иска ли да се изправи, човѣкъ не трѣбва да крие погрѣшкитѣ си, но всѣкога да ги излага на Божествената свѣтлина. Отваряйте съзнанието си, за да прониква Божествената свѣтлина въ него. Само Божествената свѣтлина е въ състояние да извади вънъ отъ съзнанието всичко необработено, за да го обработи. Когато кѫщата ви е влажна, отворете прозорцитѣ, за да се провѣтри. Когато въ човѣка се криятъ елементи, негодни за работа, той трѣбва да отвори прозорцитѣ на съзнанието си и да изхвърли навънъ всичко непотрѣбно. Човѣкъ трѣбва да съзнава че едновременно е и лошъ и добъръ. Мисли ли се само за лошъ, или само за добъръ, той се намира въ две крайности. Ако мисли, че е само лошъ, човѣкъ ще се остави на Бога, ще очаква само на Него. Ако мисли, че е добъръ човѣкъ ще уповава изключително на себе си. Обаче, като мисли, че е и добъръ, и лошъ, човѣкъ първо разчита на Бога, а после на себе си. При това положение, само Духътъ може да работи въ човѣка. Днесъ азъ говоря за живота споредъ сегашното състояние на човѣшкото съзнание. Съзнанието на съвременния човѣкъ може да се измѣни, но затова се иска положителна наука, положителни знания. За да дойде до тия знания, човѣкъ трѣбва да превръща величинитѣ, съ които работи — отъ мъртви да ги прави живи. Запримѣръ. истинскиятъ математикъ трѣбва да превръща мъртвитѣ величини и числа въ математиката въ живи. Знаете ли, какво благо би било за човѣчеството, ако имаше десеть математика, десеть философа, десеть музиканта, десеть поета, които могатъ да превръщатъ мъртвитѣ величини отъ тѣхната область въ живи? Следователно, има смисълъ да се жени човѣкъ, но ако може да роди десеть красиви дъщери. Има смисълъ да бѫдешъ ученъ, но ако родишъ десеть красиви идеи, които могатъ да те подигнатъ. Съ красивитѣ идеи, както и съ красивитѣ си дъщери, човѣкъ ще отиде при Бога, Той да ги опредѣли на съответна работа. Богъ ще постави първата красива дъщеря надѣсно отъ себе си. втората — налѣво, третата — пакъ надѣсно, четвъртата — налѣво и т. н. Дѣсно и лѣво, това сѫ положения, мѣста, дето човѣкъ трѣбва да работи. Тия, които сѫ надѣсно, сѫ опредѣлени за умствена и духовна работа. Тия, които сѫ налѣво, сѫ опредѣлени за физическа работа. Нѣма да минася до човѣка, той трѣбва да знае, че и като добъръ, и като лошъ, трѣбва да бѫде справедливъ. Дали е надѣсно, или налѣво, той трѣбва да бѫде добъръ. Който отстѫпва стола си на другъ, той е добъръ човѣкъ. Не е ли готовъ доброволно да отстѫпи стола си, той е лошъ човѣкъ. Това, което нѣкой прави на земята за цѣлото човѣчество, се отнася и за отдѣлния човѣкъ. И това, което човѣкъ направи доброволно и съ любовь за едного, сѫщевременно е добро за всички. Поздравътъ, който ви дадохъ за една седмица, ще го продължите още една седмица. Онзи, който пръвъ поздравява, ще дига дѣсната си рѫка; този, който приема поздрава, ще дига лѣвата си рѫка. Сега, азъ ви давамъ прости, елементарни упражнения, и постепенно ще отивате къмъ по-сложни. Индускитѣ факири правятъ редъ упражнения. Тѣ седатъ неподвижно съ дни, седмици и съ месеци, докато развиятъ голѣма концентрация и самообладание. Нѣкои факири седатъ съ месеци съ затворена рѫка, докато ноктитѣ имъ израснатъ и пробиятъ дланьта. Казвате, че рѫката имъ изсъхва. Наистина, не е добре да изсъхне рѫката на човѣка и да седи съ месеци затворена, но ако чрезъ затваряне на рѫката си човѣкъ придобива известни добродетели, това упражнение е на мѣсто. И ако при отваряне на рѫката си, човѣкъ проявява нѣкакви добродетели, отварянето й е сѫщо на мѣсто. Следователно. човѣкъ трѣбва да отваря и затваря рѫката си правилно. Когато спасява нѣкого, човѣкъ трѣбва да го хване съ рѫката си и здраво да го стисне. Когато уловите добрия човѣкъ съ рѫката си, вие трѣбва да го пуснете, т. е. да отворите рѫката си. Това отваряне на рѫката е на мѣсто. Любовьта учи човѣка да не изнасилва съзнанието на своя братъ, да му даде свобода да се проявява, както той намира за добре. Днесъ отъ всички хора се иска пълно самообладание. Постигне ли вѫтрешно самообладание, човѣкъ знае, че каквото става въ свѣта, е за негово добро. За праведния, за разумния, за добрия човѣкъ и доброто, и злото сѫ равни величини, еднакво нужни за развитие и проява на общия животъ. Като знаете това, изпълнявайте съзнателно и съ любовь работата, която ви е дадена. Нѣкой не иска да бѫде търговецъ. — Не, ще изпълнявашъ работата си като търговецъ, но съ любовь и съзнателно, докато научишъ нѣщо, докато придобиешь положително знание. Щомъ човѣкъ научи нѣщо отъ една работа, разумниятъ свѣтъ ще му даде друга, по-добра. Всѣка работа, дадена на човѣка, може да продължава день, седмица, месецъ. година, десетки години, но отъ единъ животъ повече не може да продължи. За да свърши работата си съ успѣхъ, човѣкъ трѣбва да има търпение. Т. м. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 45. Лекция отъ Учителя, държана на 26 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Естествени връзки. Размишление върху пѫтя на свѣтлината. Две състояния има, презъ които човѣкъ минава: плачъ и радость. страдание и веселие. Понѣкога човѣкъ плаче и скърби, а понѣкога се радва. Между тѣзи състояния има още много срѣдни състояния. Лесно е да се зададе въпросътъ, защо човѣкъ плаче и защо се радва, но мѫчно се отговаря на този въпросъ. Ще ви задамъ следния въпросъ: Защо колата скърца? На този въпросъ лесно се отговаря. Колата скърца, защото не е мазана. Въ сегашния животъ ние се намираме предъ процеси, които сѫ станали преди хиляди години. Ние виждаме последствията на известни процеси, но кои сѫ били причинитѣ за тия процеси, нищо не знаемъ. Запримѣръ, ние виждаме, че лимонътъ има жълтъ цвѣтъ, но защо е станалъ жълтъ, не знаемъ. Жълтиятъ цвѣтъ е въ връзка съ умствения свѣтъ. Характерното свойство на лимона е киселиятъ вкусъ. Значи, лимонътъ се е развивалъ въ такава епоха, когато киселинитѣ сѫ имали надмощие. Той е образувалъ достатъчно киселина въ себе си, следъ което е спрѣлъ развитието си. Въ това отношение той представя незавършенъ процесъ. Той не е разполагалъ съ повече материя да завърши процеса на своето развитие. Въ развитието си, лимонътъ е стигналъ до умствения свѣтъ. Затова се казва, че който иска да мисли, трѣбва да яде лимонъ. Който е апатиченъ всѣка сутринь трѣбва да употрѣбява по едно парче лимонъ, да се свърже съ силитѣ, които действуватъ въ него. Киселинитѣ въ лимона придаватъ активность на човѣка. Ако разглеждате внимателно формата на ябълката, виждате. че тя е крѫгла. Това показва, че въ пѫтя на развитието си ябълката се е стремила къмъ красота и удоволствие, вследствие на което е избрала пѫтя на най-малкото съпротивление. Като вкусите една ябълка, вие оставате доволни отъ нея и казвате: Сладка, вкусна е тази ябълка. Сега, като изучавате характера и проявитѣ на хората, виждате, че нѣкой отъ тѣхъ има нѣщо общо съ ябълката, другъ — съ крушата, трети — съ лимона. Значи прадѣдото на първия е ималъ нѣщо общо въ чувствата си съ това, което ябълката съдържа въ себе си. Прадѣдото на втория е ималъ нѣщо общо въ чувствата си съ това, което крушата е съдържала въ себе си. Прадѣдото на третия е ималъ нѣхцо общо съ лимона. Ябълката се е създавала въ астралния свѣтъ, а крушата и лимонътъ — въ умствения. Като погледнете формата и цвѣта на домата, ще забележите, че той е останалъ назадъ въ развитието си. Като разрешилъ въпроса за яденето и пиенето, доматътъ се спрѣлъ въ стомаха. По-далечъ отъ живота на стомаха той не е отишълъ. Той казва: Освенъ ядене и пиене, нищо друго не сѫществува. Яжъ, пий, весели се и бѫди благодаренъ! Имашъ ли да ядешъ и да пиешъ, никаква друга философия не ти трѣбва. Материалиститѣ сѫ подобни на доматитѣ. Тѣ казватъ: Ние трѣбва да уредимъ материалния си животъ, да задоволимъ материалнитѣ си нужди. Отъ тѣзи идеи нагоре материалиститѣ не могатъ да отидатъ. Обаче, тѣхниятъ животъ е незавършенъ. Сега. дойдемъ ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представя обществения животъ. Ябълката дава образъ за устройване на обществения животъ. Когото срещнете днесъ, всѣки казва, че трѣбва да се живѣе добре. Какво разбирате подъ думитѣ „добъръ животъ“? Да живѣете добре. това значи, да събирате нектара на своя животъ въ стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектаръ, но вие трѣбва да имате съобразителность, да знаете, въ какви шишета да го туряте и какъ да ги пазите, да не се счупятъ. Нектарътъ е богатството, съкровището, което сте събрали, което трѣбва внимателно да пазите, понеже ще срещнете въ живота си редъ препятствия. Представете си, че както вървите по пѫтя, спъвате се нѣкѫде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновенъ за това нещастие? Ще кажете, че или пѫтьтъ не е билъ равенъ, или сѫдбата ви не е била добра. Обаче, коя е истинската причина. задето се лишавате отъ благото на живота? За свое оправдание мнозина казватъ, че всички хора сѫ минавали презъ сѫщото положение, т. е. всички хора сѫ счупвали шишетата си съ нектара поне единъ пѫть въ живота си. — Това още нищо не значи. Ако хората сѫ сити, а вие три деня не сте яли, какво се ползувате отъ това? Или, какво се ползувате отъ това, че се движите между гладни хора? За човѣка е важно да бѫде нахраненъ, да не гладува. Ако човѣкъ е гладснъ, по-добре е за него да живѣе между хора, които ядатъ. Като ядатъ, тѣ ще се сѣтятъ и за него, и ще го нахранятъ. Съвременната култура се крепи главно върху въпроса за задоволяване на глада, т. е. върху въпроса за хлѣба. Разреши ли се въпросътъ за хлѣба, следъ него идатъ редъ материални въпроси. Запримѣръ, синътъ прави дългове, но въ края на краищата разчита на баща си и казва: Баща ми ще плати. Докато е живъ, бащата може да плаща дълговетѣ на сина си, но умре ли, всички дългове оставатъ на гърба на сина. На сѫщото основание, съвременнитѣ хора иматъ много вѣрвания на коиго разчитатъ така, както синътъ — на баща си. Обаче, какво ще стане съ тѣхъ, ако умре едно отъ желанията и вѣрванията имъ, на които тѣ разчитатъ? Днесъ вѣрватъ въ Бога, но следъ десетина години казватъ: Азъ съмъ се лъгалъ, никакъвъ Богъ не сѫществува. На какво се дължи промѣната въ вѣрванията на хората? — На промѣнитѣ, които ставатъ и въ самата природа. Запримѣръ, като знаятъ положенисто, формата, голѣмината и мѣстото на звездитѣ, следъ години ученитѣ ще говорятъ друго нѣщо за тѣхъ. — Защо? — Защото и тѣ се мѣнятъ, както всички нѣща въ природата. Случва се, че като влѣзе въ идейния свѣтъ, човѣкъ изгубва нѣкоя идея и после казва: Не вѣрвамъ вече въ тази идея. Щомъ намѣри идеята си, той казва: Азъ пакъ повѣрвахъ въ своята изгубена идея. Отново се връщамъ къмъ нея. Защо човѣкъ губи вѣра въ идеитѣ си? — Защото не е излѣзълъ още отъ своето детинско състояние. Апостолъ Павелъ казва: „Като бѣхъ младенецъ, по младенчески разсѫждавахъ. Като станахъ голѣмъ, напуснахъ младенческото.“ Кои работи сѫ младенчески и кои на възрастенъ човѣкъ? Въ алгебрата имате формулата А + В = С. Какво представя тази формула въ живота? Като се казва А + В = С, величината С съдържа ли по количество сумата на енергиитѣ А + В? Математицитѣ знаятъ това. Онѣзи, които не сѫ математици, намиратъ, че тази формула е проста работа. Обаче, проститѣ работи сѫщевременно сѫ и сложни. Представете си, че А е дѣсното око на човѣка, а В - лѣвото. Като казваме, че А + В = С, подразбираме, че количеството на свѣтлината, която минава презъ дветѣ очи, е равна на С. Ако по нѣкакъвъ начинъ едното око на човѣка се затвори, тогава С — В = А. Кой може да бѫде причина да се затвори окото на човѣка? — Или докторътъ, чрезъ нѣкоя несполучлива операция, или той самъ. Членоветѣ А и В въ бинома А + В могатъ да се уподобятъ още на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Човѣшкото сърдце е А, човѣшкиятъ умъ — В, а волята — С. Значи, силата на човѣшката воля се обуславя отъ силитѣ на неговия умъ и на неговото сърдце. Това значи, човѣкъ да чувствува. да обича. Щомъ има умъ, той ще мисли. Дойде ли до волята, той ще прояви своята любовь и мисъльта си. Като се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ тритѣ й начина на изявление: физическа любовь, каквато е любовьта на домата; любовь на сърдцето, т. е. на чувствата, каквато е любовьта на ябълката, и любовьта на умствения свѣтъ — любовьта на лимона. Любовьта на физическия свѣтъ представя любовь на стомаха, който мисли за ядене и пиене. Докато тази любовь движи хората, всѣкога ще сѫществуватъ отношения между гостилничарь и клиенти. Втората любовь представя отношения между мома и момъкъ. Тѣ се обличатъ по нѣколко пѫти на день, да се харесатъ единъ на другъ. Въ тази любовь играятъ роля чувствата. Такава е любовьта на ябълката. Дойдемъ ли до третата любовь, любовьта въ умствения свѣтъ, любовьта на лимона, тамъ сѫществуватъ отношения между лѣкарь и пациентъ. Лѣкарьтъ лѣкува пациента си, а последниятъ е доволенъ отъ него, че му помага. Постепенно той започва да обича лѣкаря за грижитѣ, които полага за него. Сега азъ изнасямъ факти, които сществуватъ и въ самия животъ. Нѣкой държи въ ума си една свѣтла мисъль и търси случай да я реализира. Красивата мисъль представя млада мома или младъ момъкъ, които се оженватъ. Оженването имъ не е нищо друго, освенъ реализиране на красивата мисъль. Не се минава много време, и разположението на младитѣ се измѣня. Тѣ започватъ да плачатъ, да се оплакватъ единъ отъ другъ. — Защо? — Измѣнило се нѣщо между тѣхъ. Красивата идея е изчезнала. — Кога плаче човѣкъ? — Когато е боленъ. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да разбира и тритѣ вида любовь: на домата, на ябълката и на лимона. Разбере ли тритѣ вида любовь, това значи, да разбира вѫтрешния смисълъ на живота. Понѣкога ябълкага оправя живота на човѣка, а понѣкога го разваля. Сѫщото може да се каже за домата и за лимона. Докато не свърже съзнанието си съ Първата Причина, която е създала ябълката, домата и лимона, човѣкъ никога не може да разбере и последствията, произлѣзли оть тази Причина. Днесъ мнозина говорятъ, че трѣбва да се служи на Бога. — По какъвъ начинъ? — Чрезъ закона на любовьта. — Съ колко букви се пише думата „любовь“? — Най-много съ три букви. Първоначално думата „любовь“ се е писала съ две букви. Кои сѫ тѣзи букви? — Умътъ и сърдцето на човѣка. Това сѫ дветѣ букви, съ които любовьта постоянно оперира. Когато слиза отъ Божествения свѣтъ къмъ земята. човѣкъ започва отъ ума и върви къмъ сърдцето. И обратно: когато се качва отъ земята къмъ Божествения свѣтъ, той започва отъ сърдцето и ностепенно отива къмъ ума. Обаче тѣзи процеси въ човѣка ставатъ едновременно. Това показва, че едната енергия слиза, а другата възлиза нагоре. Ако душата е на земята, духътъ се качва. Щомъ духътъ слѣзе на земята, душата се качва горе. Едновременно, когато духътъ слиза, умътъ се подига. Когато душата слиза, сърдцето се подига. И обратно: когато умътъ слиза, духътъ се подига; когато сърдцето слиза, душата се подига. Когато духътъ слиза, душата се подига; когато душата слиза, духътъ се подига. При какви случаи въ живота сърдцето слиза, и при какви— умътъ? За да помогне на нѣкои паднали, страдащи и нещастни души човѣшкото сърдце непременно трѣбва да слѣзе на земята. Когато сърдцето помага на падналитѣ и грѣшни души на земята, по никой начинъ то не може да запази своята чистота. Когато сърдцето се оцапва, душата непременно трѣбва да бѫде чиста. Или, ако душата се оцапа, сърдцето трѣбва да бѫде чисто. Изобщо невъзможно е човѣкъ да работи и да не се оцапа. Подъ думата „оцапване“ разбирамъ правене на грѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ неизбѣжни въ живота. За да се оцапа човѣкъ, не е нужно голѣмо количество материя. Човѣкъ може да се оцапа съ една стотинка, съ единъ левъ, съ единъ наполеонъ или съ единъ милионъ и т. н. Човѣкъ може да се оцапа съ една стотинка, може да се оцапа и съ единъ милионъ, само че за очистването си отъ една стотинка се изисква по-малко време, отколкото при единъ милионъ. И тъй, за да се освободи отъ погрѣшки, човѣкъ трѣбва да живѣе въ Божественото съзнание. Влѣзе ли въ това съзнание и живѣе по старъ начинъ, той нищо не печели. Положението на човѣка въ това съзнание е подобно на съзнанието на дете, което постоянно се бие съ другарчетата си. Децата сѫ въ състояние да се каратъ и да се биятъ само за една ябълка. Представете си, че съ вашето обикновено съзнание влизате въ Божествения свѣтъ и за една ябълка се скарвате съ другаритѣ си. Какво ще спечелите? Не само че нищо нѣма да спечелите, но веднага ще се намѣрите вънъ отъ този свѣтъ. Защо трѣбва да се карате съ другаритѣ си? Вие се карате, защото едно отъ другарчетата ви взима ябълката, която ви е дадена. Вие го хващате за косата. разтърсвате го, и започвате да философствувате има ли право това дете да ви взима ябълката. Нито детето има право да взима ябълката ви, нито вие имате право да го дърпате за косата. Човѣкъ трѣбва да дойде до положение да се самоограничава. Не се ли ограничава, той не може да остане дълго време въ Божествения свѣтъ. Днесъ отъ всички хора се изисква будно съзнание. Не е достатъчно да констатира човѣкъ нѣщата, нито да ги тълкува криво, но той трѣбва да разбира дълбокитѣ причини, които се криятъ въ тѣхъ. Нѣкой казва, че еди-кой човѣкъ миналъ край него и не го погледналъ добре. Той констатира само единъ фактъ, но дали въ действителность е така, не знае. Какво представя добриятъ погледъ и кой, въ сѫщность, е добъръ погледъ? За да види, че нѣкой не го е погледналъ добре, това показва, че и той не е погледналъ добре. Какво може да се мисли за човѣкъ, който вижда само недостатъцитѣ на хората, безъ да вижда добродетелитѣ имъ? Кой е по-добъръ: който първо дава хлѣбъ, а после взима пари, или който първо взима паритѣ, а после дава хлѣбъ? Има и такива хора. които даватъ хлѣбъ, безъ да взиматъ пари. Тѣзи хора не сѫ отъ този свѣтъ, нито отъ сегашната култура. Тѣзи хора се отнасятъ къмъ другъ редъ и порядъкъ на нѣщата. Да давашъ, безъ да взимашъ, такъвъ законъ не сѫществува на земята. Да искашъ да обичашъ само, безъ да те обичатъ, и такъвъ законъ не сѫществува на земята. Обаче, въ Бо-жествения свѣтъ такъвъ законъ сѫществува. Тамъ даватъ хлѣбъ, безъ да искатъ пари; тамъ обичатъ и не очакватъ да ги обичатъ. Животътъ почива върху любовьта. На земята всѣки иска да бѫде обичанъ. Господарьтъ иска слугата му да го обича. Учительтъ иска да бѫде обичанъ отъ ученицитѣ си. Майката иска да бѫде обичана отъ детето си. Когато е здраво, тя си играе съ него, подхвърля го въ въздуха, цѣлува го, но сѫщевременно иска и детето да отговаря на нейнитѣ ласки и милувки. Не й ли отговаря, тя е недоволна. Съвременнитѣ хора разбиратъ любовьта малко егоистично. Като обичатъ и като ги обичатъ, тѣ искатъ да не срѣщатъ никакво противодействие. Тѣ искатъ, като цѣлунатъ своя възлюбенъ, той веднага да имъ отговори. — Не, цѣлувката не е механически процесъ. Има смисълъ да цѣлувашъ човѣка, когато той може да ти даде нѣщо. Чрезъ цѣлувката се предаватъ известни енергии, отъ които хората се нуждаятъ. Не може ли човѣкъ да предаде отъ себе си енергия, която да подигне ближния му, по-добре да не цѣлува. Цѣлувка, която понижава състоянието на човѣка, води къмъ падение. Въ този смисълъ, цѣлувката трѣбва да внася животъ, енергия, здраве въ човѣка. Не внася ли това нѣщо, тя не е на мѣсто. Тя е цѣлувка, която умъртвява човѣка. Ако цѣлувката може да отпуши запушения изворъ и водата въ него да започне да блика, тя е на мѣсто. Ако цѣлувката внася здраве въ болния и възкресява мъртвия, тя е на мѣсто. И тъй, цѣлувка сѫществува и въ природата като подбудителна причина. Така е било първоначално, но днесъ тя е изгубила своето значение и е станала навикъ. Отъ устата, отъ устнитѣ на човѣка трѣбва да изтича такъвъ нектаръ, какъвто срѣщаме въ природата. Запримѣръ, цвѣтята съдържатъ нектаръ, къмъ който пчелитѣ, насѣкомитѣ налитатъ. Пчелитѣ цѣлуватъ цвѣтята, за да взематъ часть отъ тѣхния нектаръ. Трѣбва ли цвѣтята да даватъ своя нектаръ? Както хлѣбарьтъ има право да продава своя хлѣбъ, както бакалинътъ има право да продава стоката си, така и цвѣтята иматъ право да раздаватъ своя нектаръ на всѣки, който може разумно да го използува. Азъ засѣгамъ въпроса за цѣлувката въ неговата чистота, тъй както е въ природата. Когато нѣщата ставатъ правилно, както сѫ поставени въ природата, тя възнаграждава всички живи сѫщества. Когато не ставатъ правилно, природата наказва. Следователно, каже ли човѣкъ, че е недоволенъ, това показва, че той не е постѫпилъ споредъ Божиитѣ закони. По колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да цѣлува? — По единъ пѫть. Повече отъ единъ пѫть не се позволява. При това, всѣка цѣлувка, отправена къмъ нѣкого, трѣбва да е проникната отъ абсолютна чистота. Така цѣлува Богъ. Така цѣлуватъ и ангелитѣ. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да възстанови въ себе си вѫтрешната чистота, която е изгубилъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ духовния, къмъ Божествения свѣтъ, безъ да знаятъ първата дума, която трѣбва да произнесатъ при влизане въ този свѣтъ. Щомъ знае първата дума, човѣкъ ще знае езика. на който се говори въ Божествения свѣтъ. Не знае ли този езикъ, не знае ли поздрава на сѫществата отъ този свѣтъ, той ще се върне обратно на земята. Знаете ли, какъвъ е поздравътъ на земя та? Хората се поздравяватъ съ кланяне на глава, или съ сваляне на шапка. Сега, за една седмица ще ви дамъ единъ новъ поздравъ. Като се срѣщате, всѣки ще дига рѫка. Ще дигате рѫката си до известна височина, съ длань къмъ този, когото поздравявате. Ще се поздравявате само по единъ пѫть на день по този начинъ. Този поздравъ се отнася само до ония, които разбиратъ неговия смисълъ. Ония, които не го разбиратъ, ще се отнесатъ къмъ него така, както слѣпитѣ се отнасятъ къмъ свѣтлината. Вие ще се поздравявате помежду си свободно, безъ да се стѣснявате. Какво ще кажатъ хората, това да не ви смущава. Стѣснява ли се онзи, който пуши? Той вади цигарата отъ джоба си и свободно пуши предъ хората. Срѣщате една дама, напудрена, червисана, ходи насамъ-натамъ и току си вѣе съ вѣтрилото. И тя е свободна, отъ никого не се смущава. Като дигате рѫката си нагоре, вие се свързвате съ Божествения свѣтъ, съ разумни, свѣтли сѫщества. Рѫката представя възвишеното, благородното въ човѣка. Засега ви давамъ този поздравъ само за една седмица. Като видя резултатитѣ, мога да го дамъ за повече време. Като поздравявате близкитѣ си по този начинъ, ще внимавате, съзнанието ви да бѫде будно. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 44. Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. Ани

    1929_06_12 Стари навици

    От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Стари навици. Размишление върху Божията благость. Чете се темата: „Може ли да се живѣе безъ страдания?“ Като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да се освободите отъ старитѣ си навици. Който иска да се освободи отъ старитѣ си навици, той трѣбва да живѣе въ чистота и светость. Докато е въ обикновения животъ, той не може да се освободи отъ старото. Обикновениятъ животъ на човѣка е подобенъ на живота на бакалина. Въ този смисълъ животътъ на обикновения човѣкъ може да се нарече бакалски животъ. Този човѣкъ постоянно тегли нѣщата: това не му дали, онова не му дали, не го посрещнали, както трѣбва и т. н. Той навсѣкѫде носи везнитѣ си и постоянно тегли. После отваря тевтера си и пише: толкова дадено, толкова получено. Въ който домъ влѣзе, бакалинътъ мѣри, изучава, записва нѣщата и казва, че не го погледнали, както трѣбва, че липсвало нѣщо въ погледа, въ отношенията на тия хора. — Какъ позна, че липсва нѣщо въ отношенията имъ ? — Чрезъ везнитѣ. Той туря отношенията имъ на везнитѣ си и вижда, че липсва нѣколко грама. Уменъ човѣкъ е бакалинътъ. Дето ходи, той все опитности купува и продава. При това, той купува евтино, а продава скѫпо. И тъй, колкото по-горе се качва човѣкъ, толкова и животътъ му става по-красивъ, по-идеенъ. Говоримъ ли за идейния животъ, ние имаме предъ видъ поета. Той живѣе съ красиви спомени за миналото. Като говорите за нѣкой поетъ, слушате да ви разправя, кѫде е ходилъ нѣкога, какъ добре го приели, колко любезни били домакинитѣ, колко хубаво били облѣчени и т. н. Като се връща къмъ миналото си, поетътъ изправя погрѣшкитѣ си. Да се връщашъ къмъ миналото си, това значи, да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Поетътъ и светията си приличатъ по това, че изправятъ погрѣшкитѣ си. Тѣ купуватъ скѫпо, а продаватъ евтино. Като види нѣкое малко клонче, поетътъ започва да го възпѣва — отъ нищо нѣщо прави. Поетътъ пише нѣкаква книга съ години, а въ края на краищата я продава евтино. Поетътъ и светията изправятъ погрѣшкитѣ си и придобиватъ опитности. Не изправятъ ли погрѣшкитѣ си, тѣ ще бѫдатъ наказани, не по законъ, но поради факта, че не сѫ научени да живѣятъ въ грѣха. Тѣ приличатъ на онѣзи хора, които никога не сѫ ходили боси, но презъ нѣкоя майска сутринь събуватъ обущата си и тръгватъ по росната трева. Тѣ не сѫ привикнали да ходятъ боси и считатъ това за нѣщо извънредно. За сиромаха, обаче, това е въ реда на нѣщата. За богатия е необикновено нѣщо да ходи босъ. На небето и богатиятъ, и сиромахътъ могатъ да бѫдатъ боси. Следователно, ако не изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ ще бѫде подложенъ на страдания. Живѣе ли добре, той нѣма да има никакви страдания. Добриятъ животъ е подобенъ на чиста вода, която не каля човѣка, но и той не я каля. Краката на добрия човѣкъ сѫ винаги чисти. Обаче, който не живѣе добре, той всѣкога ходи съ кални крака. Докато е на земята, положението му не е много лошо, защото на всѣка стѫпка има чешми, дето може да мие краката си. Отиде ли на онзи свѣтъ съ кални крака, по никой начинъ нѣма да го пуснатъ да влѣзе вѫтре. Тамъ нѣма чешми. За да измие калнитѣ си крака, човѣкъ трѣбва да използува водата, която носи съ себе си. Употрѣби ли тази вода за измиване на краката си, той ще се лиши отъ нея и ще живѣе въ вѣчна жажда. Като знаете това, вие трѣбва да живѣете добре, краката ви да бѫдатъ всѣкога чисти. Не оставяйте нито едно петно на краката си. Видите ли малко каль на краката си, веднага ги измийте. На физическия свѣтъ водата е въ голѣмо изобилие. Следователно, не оставяйте кальта да засъхва на краката ви. Видите ли, че нѣкой човѣкъ мие краката си по нѣколко пѫти на день, ще знаете, че животътъ му не е много добъръ. Отъ много миене той е осиромашалъ. Добриятъ животъ води къмъ дълъгъ животъ. Колко години трѣбва да живѣе човѣкъ на земята? Казано е, че сегашниятъ човѣкъ може да живѣе 120 години. Числото 120 представя всички възможности, които се криятъ въ човѣка. Споредъ астролозитѣ, животътъ на човѣка представя крѫгъ, който тѣ раздѣлятъ на 12 дома. Всѣки домъ съдържа въ себе си по едно Божие благословение. Споредъ астролозитѣ, първиятъ домъ е домътъ на овена. Кое е отличителното свойство на овена? Събератъ ли се два овни на едно мѣсто, първата имъ работа е да се поборятъ. Тѣ се затичватъ единъ срещу другъ, удрятъ главитѣ си, после се изправятъ нагоре и се оттеглятъ. Като удрятъ главитѣ си, овнитѣ намиратъ нѣкаква точка, въ която става сблъскването. Така постѫпва и българинътъ. Той взима кремъка и огнивото въ рѫката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тѣла се търкатъ едно въ друго, винаги се произвежда свѣтлина. Тъй щото, когато човѣкъ удари главата си нѣкѫде и стане известно разтърсване, всѣкога се произвежда свѣтлина. Дето има свѣтлина, тамъ има мисъль. Защо идатъ страданията? Чрезъ страданията човѣкъ блъска главата си, за да придобие повече свѣтлина. Чрезъ свѣтлината пъкъ той разрешава голѣмитѣ противоречия въ живота си. Докато не мисли право, човѣкъ всѣкога страда. Всѣко блъскане на главата е страдание, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Човѣкъ все трѣбва да има единъ приятель, който да му блъска главата. За онзи, който разбира Божиитѣ пѫтища, блъскането на главата е благословение. За онзи, който не разбира Божиитѣ пѫтища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия. За да се справи съ това противоречие, човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ разумностьта въ себе си. Дойде ли разумностьта, човѣкъ лесно се справя съ противоречията си. Обаче, безъ разумностьта, той е изложенъ на изненади. Причина за голѣмитѣ изненади е своенравието въ човѣка. Своенравниятъ не търпи нищо и никого. Той не се подава на никакви съвети. Искате ли да помогнете на своенравния, не поставяйте никакъвъ бентъ въ живота му. Той самъ ще се стълкновява и ще се учи отъ себе си. И тъй, като ученици, работете върху себе си, безъ да се занимавате съ работитѣ на хората. Много работа предстои на човѣка. Рече ли да мисли за работитѣ на хората, че не живѣятъ, както трѣбва, той ще пропусне благоприятнитѣ моменти за работа върху себе си. Като работи върху себе си, човѣкъ вижда, колко мѫчно се преодоляватъ стари навици. Тъкмо се успокои, че постигналъ нѣщо, че се справилъ съ известенъ недѫгъ, изведнъжъ остава изненаданъ отъ постѫпкитѣ си. Не е въпросъ човѣкъ да плаче и да се вайка, че не е постигналъ нѣщо, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Ако не е разуменъ, той ще изгуби живота си. Изгуби ли живота си, съ него заедно ще изгуби и любовьта си. Изгуби ли всичко това, той ще се превърне на кукувица, ще кука, ще съжалява, че е изгубилъ разумностьта, живота и любовьта си. Който разбира живота, той е човѣкъ, който мисли и люби. Следователно, за да дойде до вѫтрешно разбиране на живота, човѣкъ трѣбва да се домогне до положителната философия и наука. Съвременнитѣ хора обичатъ да философствуватъ и често разсѫждаватъ върху въпроса, кое се е явило въ свѣта по-рано, кокошката или яйцето. За да сѫществува яйцето, трѣбва да има кокошка. Безъ кокошка яйце не може да има. Когато яйцето се измѫти, отъ него излиза животъ, т. е. проявяватъ се ония сили, които били въ ограничено състояние. Докато се оплаква отъ ограничителнитѣ условия на живота,човѣкъ е затворенъ въ яйце. Ако иска да излѣзе отъ тѣзи условия, той трѣбва да отиде подъ квачката. Спасението на яйцето е подъ квачката. — Не може ли яйцето да се измѫти безъ квачка? — Не може. Първото яйце е било създадено безъ квачка. То се е самородило. Всички останали яйца се мѫтятъ отъ птици. Тъй щото, искате ли да се измѫти яйцето ви, турете го подъ нѣкоя квачка, но съ добъръ характеръ. Внимавайте да не турите яйцето си подъ нѣкоя своенравна квачка. Ако е своенравна, тя ще напуща яйцата си, ще се разхожда нагоре-надолу. Много учени, философи, поети, музиканти, напущатъ работата си и се отказватъ отъ добрия, отъ чистия животъ. Тѣ казватъ: Искаме да си поживѣемъ. Това е своенравие, подобно на кокошето. Тѣ напущатъ яйцата си и отиватъ въ свѣта да си поживѣятъ. Правилно е, каквато работа започне човѣкъ, да я свърши. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, щомъ сѫ дошли на земята. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да излупи яйцето си и да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Богъ е въ всѣко яйце, въ всѣки зародишъ, въ всѣки благороденъ актъ, въ всѣко велико дѣло и потиква човѣка къмъ работа. Като ученици, вие трѣбва да знаете, кой е първиятъ плодъ, който ще родите. Животътъ на човѣка е единъ крѫгъ, т. е. плодъ, който се разпуква на две части: едната е Божествена, а другата — човѣшка. Ето защо, каквато работа свърши човѣкъ, едната часть трѣбва да опредѣли за себе си, а другата за Бога. Като започне да яде, първата хапка ще вземе за себе си, а втората — за Бога. Да отдѣля човѣкъ по нѣколко хапки отъ яденето си за Бога, това значи, да държи въ ума си мисъльта за беднитѣ, за страдащитѣ, за нещастнитѣ. Само онзи се е научилъ да яде правилно. който всѣкога мисли за душитѣ, които Богъ е създалъ, и е готовъ всѣки моментъ да имъ се притича на помощь. И тъй, искате ли да се развивате правилно, раздѣлете живота си на две части: едната да бѫде опредѣлена за служене на Бога, а другата за служене на себе си. Човѣкъ всетрѣбва да има нѣкого, съ когото да раздѣля живота си. Това значи: човѣкъ трѣбва да сподѣля съ нѣкого радоститѣ и скърбитѣ си, благата и лишенията си. Затова е казано въ Писанието, че човѣкъ не живѣе за себе си. — За кого живѣе? — За Бога, за ближния си и най-после за себе си. Въ ближния си той ще намѣри себе си. Следователно, иска ли да расте и да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ висшитѣ свѣтове, съ добритѣ планетни влияния. Не се ли свърже съ висшитѣ свѣтове, човѣкъ изпада въ голѣми трудности. Страданията и мѫчнотиитѣ въ живота на човѣка показватъ, че той се намира въ ограничителнитѣ условия на яйцето. Само Богъ е въ състояние да го извади отъ тия условия. Всѣки човѣкъ има нужда отъ кокошка, която да измѫти неговото яйце и да го освободи отъ затвора, въ който е поставенъ. Освобождаването на човѣка отъ ограничителнитѣ условия на живота наричаме „пробуждане на съзнанието“. Всѣко обезсърдчаване, всѣка мѫчнотия и всѣко лишение на човѣка падатъ предъ погледа и усмивката на Бога. Като види, че нѣкой се е обезсърдчилъ и отчаялъ отъ живота, Богъ заповѣдва да му се даде всичко онова, за което душата му копнѣе. Задоволи ли желанията си, човѣкъ се насърдчава и тръгва напредъ. При каквито трудни положения и да се намѣри човѣкъ, всѣкога може да му се помогне. Богъ се изявява на човѣка чрезъ ближнитѣ му, чрезъ децата, чрезъ животнитѣ, чрезъ растенията и му помага. Въ това отношение вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не пренебрегвате и най-малкитѣ сѫщества, чрезъ които ще получите помощьта на възвишения свѣтъ. Съвременнитѣ хора иматъ особена идея за Бога. Тѣ си Го представятъ като нѣкой страшенъ, строгъ, старъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ има особена представа за Бога. Нѣкой е видѣлъ страшния видъ на Бога, вследствие на което е запазилъ този образъ въ себе си. Въ сѫщность, Богъ е сѫщество, което никога не остарява. Ако може да се говори за лице на Бога, както за лице на човѣка, ще знаете, че лицето на Бога е винаги младо, като лице на дете. Богъ никога не остарява, но сѫщевременно е и най-стариятъ. Що се отнася до хората, тѣ всѣкога остаряватъ. Дойдете ли до човѣка, който живѣе физически, въ него всичко остарява: идеитѣ, разбиранията му. Има нѣщо въ човѣка, което постепенно остарява, но има нѣщо, което остава всѣкога младо. Младото въ човѣка е зародишътъ на яйцето, който има условия да расте и да се развива. Докато е на земята, човѣкъ яде, пие, строи кѫщи и ги разваля. Съ една дума, на физическия свѣтъ човѣкъ живѣе съ физически нужди, които преждевременно го състаряватъ. Каква кѫща трѣбва да си прави човѣкъ? Кѫщата на човѣка трѣбва да има много прозорци, презъ които да влиза по възможность повече свѣтлина. Колкото по-голѣма е свѣтлината на човѣка, толкова по-малко сѫ противоречията му. И тъй, всичко, каквото човѣшката душа желае, трѣбва да и се даде, но то трѣбва да се използува разумно. За да използува разумно всичко, каквото му се дава, човѣкъ трѣбва да има вѣра Вѣрата трѣбва да върви паралелно съ любовьта. Обичашъ ли нѣкого, трѣбва да му вѣрвашъ. Трѣбва ли да се съмнявашъ въ любовьта? — Ама той ме погледна нѣкакъ особено, съ недоволство. Само онзи може да ви гледа съ недоволство, койго вижда въ лицето ви единъ скѫперникъ, затворилъ сърдцето си за всичко онова, коего ще му донесе известно благо. Искате ли нѣкакво благо, отворете сърдцето и кесията си за всички ония, които истински се нуждаятъ. Това значи, да живѣе човѣкъ за Бога. Живѣе ли за Бога, той нѣма да се подава на никакво недоволство. Въ живота на такъвъ човѣкъ всичко трѣбва да бѫде отъ първо качество, както плодоветѣ се дѣлять на първокачествени и долнокачествени. Първокачествениятъ плодъ означава чисгъ, светъ животь. Като ученици, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, какви сили се криятъ въ васъ. За да познаете силитѣ и способноститѣ, които се криятъ въ васъ, вие трѣбва да изучавате окултнитѣ науки, като сѫщевременно изучавате движенията на рѫцетѣ, на краката си, на всички мускули на лицето си. Изобщо, всички движения на човѣка, съзнателни или несъзнателни, изявяватъ известни прояви. Запримѣръ, плѣскането съ дветѣ рѫце, показва, че любовьта и мѫдростьта на човѣка се съединяватъ въ едно, за да създадатъ нѣщо хубаво. При отдалечаването и при приближаването на рѫцетѣ си, човѣкь използува всички сили въ себе си за извършване на нѣкаква велика работа. Дойде ли скръбьта при тебе, хвани я съ рѫцетѣ си, отъ които изтичатъ козмически енергии, и я запитай, какво иска. Скръбьта и радостьта предсгавятъ разумни сѫщества, които искатъ нѣщо отъ човѣка, скръбьта иска да вземе нѣщо, а радосгьта — да даде. Щомъ разберете, какво иска скръбьта отъ васъ, поканете я, разговорете се съ нея приятелски, и следъ това я нахранете. Щомъ я нахраните, тя се задоволява и си отива. Щомъ скръбьта напусне човѣка, той казва: Олекна ми на душата. Много се измѫчвахъ. — Не, друго сѫщество се е измѫчило въ човѣка, а не той самъ. Докато скърби и страда, човѣкъ мисли, че губи ума и сърдцего си, но после вижда, че всичко му е на мѣсто. Намѣри ли се въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да плесне съ рѫцетѣ си и да призове Господа. НамѢри ли ума и сърдцето си, човѣкъ ще пѣе, ще скача и ще благодари на Бога за това, което е придобилъ. Богъ е въ състояние да възвърне на човѣка всичко, което е изгубилъ животъ, сили, здраве, богатство, знание. Види ли, че носятъ нѣкой умрѣлъ, Богъ му казва: Ставай веднага отъ носилката. Не се прави на умрѣлъ! Небето не се нуждае отъ умрѣли хора. Тамъ приематъ само живи хора, готови за работа. Който е умрѣлъ за Господа, той трѣбва да възкръсне. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрави, солидни идеи и мисли. Нѣкой върви и не знае, съ кой кракъ е тръгналъ, нито коя рѫка е подвижилъ първа. Съзнателенъ човѣкъ е онзи, който знае, кога съ кой кракъ да тръгне. Той знае, че очитѣ му сѫ дадени да гледа съ тѣхъ красиви и чисти образи. Човѣкъ разполага съ голѣми богатства, а при това се оплаква, че билъ нещастенъ, сиромахъ, че побѣляла главата му отъ мѫчнотии. Той има голѣма, богата кѫща, а се оплаква отъ сиромашия. Що се отнася до побѣлѣлата му глава, нека я боядиса. — Ама окалялъ съмъ се. — Вземи вода и се измий. Всички хора се стремятъ къмъ чистота, къмъ красивъ животъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че на земята не сѫществува абсолютна чистота и красота. Това нѣщо тѣ ще намѣрятъ само въ другия свѣтъ. За да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава нѣщата, да намира красивото въ всички форми. Тамъ всички сѫщества напълно си приличатъ. Тѣ сѫ красиви, свѣтли сѫщества, отражение на Великото. Будно съзнание трѣбва да има човѣкъ, за да различава реалностьта отъ отраженията. Следователно, за да се ориентира, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ, човѣкъ първо трѣбва да намѣри центъра, около който нѣщата се движатъ. Всички живи сѫщества се движатъ около известенъ центъръ, специфиченъ за всѣко едно отъ тѣхъ. Всички тия центрове изхождатъ отъ общъ центъръ, нареченъ „любовь“. Намѣрите ли центъра на една душа, вие завързвате приятелски отношения съ нея. Тя внася нови идеи въ васъ. За такава душа казваме, че Богъ живѣе въ нея. И при това положение човѣкъ ще има мѫчнотии, страдания, но нѣма да бѣга отъ тѣхъ. Той съзнателно носи страданията и се подига. Той различава истинскитѣ положения въ живота отъ недействителнитѣ. Той никога не може да изпадне въ положението на онзи турчинъ отъ Цариградъ, който, като гледалъ на сцената пиесата „Отело“ отъ Шекспира, на другия день срещналъ актьора, който игралъ ролята на Отело, и му казалъ: Слушай, приятелю, каква бѣше тази работа отъ твоя страна? Азъ смѣтахъ, че си човѣкъ, пъкъ ти направи такова престѫпление. — Ама това не бѣше въ действителность. Нѣкога нѣкой човѣкъ е извършилъ това престѫпление, пъкъ азъ само го представихъ предъ хората. Като ученици, вие трѣбва да познавате сѫщинския животъ. За тази цель трѣбва да различавате Божественото отъ човѣшкото и да се стремите да се освобождавате отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Много отъ скърбитѣ и страданията на хората не сѫ нужни. Запримѣръ, трѣбва ли човѣкъ да се безпокои, какъ ще прекара живота си? Още утре могатъ да го повикатъ на онзи свѣтъ. Защо трѣбва тогава да мисли за цѣлия си животъ? Разумниятъ свѣтъ е предвидилъ нуждитѣ на всѣко сѫщество. Съмненията, колебанията препятствуватъ за идването на Божиитѣ блага. Човѣкъ самъ си препятствува. На всѣки човѣкъ е дадена задача, самъ да разреши мѫчнотиитѣ си. За да реши правилно задачитѣ на живота си, човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, а именно — да живѣе за Бога. Дали ще живѣе за себе си, или за Бога, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да живѣе. Това сѫ два живота, съчетани отъ самата природа. Така съчетани, тѣзи два живота представятъ онзи вѫтрешенъ потикъ въ човѣка, който го кара да работи, да се движи, да мисли и да чувствува. Подъ влияние на този потикъ, именно, човѣкъ е готовъ всѣка вечерь да си дава отчетъ за своитѣ постѫпки презъ деня и да ги изправя. Реши ли да изправи погрѣшкитѣ си и да желае доброто на своя ближенъ, както на себе си, човѣкъ придобива Божия животъ. Това значи пробуждане на съзнанието. Докато една идея безпокои човѣка, тя има човѣшки произходъ. Всѣка идея, която внася радость въ човѣшката душа, има Божественъ произходъ. Съ други думи казано: човѣшкитѣ идеи умъртвяватъ човѣка, а Божественитѣ го обновяватъ и възкресяватъ. Следователно, който иска да се обнови, той трѣбва да възприема Божественитѣ идеи и да имъ дава ходъ въ себе си. Държите ли тия идеи въ ума си, отъ нищо не трѣбва да се плашите. Живѣете ли съ идеята, че Богъ царува въ свѣта, нищо не трѣбва да ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои. Като дойдатъ сиромашията, невежеството, безсилието при васъ, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно съ тѣхъ, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни. — Ама ние трѣбва да живѣемъ разумно. — Да живѣе човѣкъ разумно, това значи, да е приелъ въ себе си идеята, че Богъ царува навсѣкѫде. Богъ е мислилъ цѣла вѣчность, докато създаде свѣта, който днесъ виждаме. Засега този свѣтъ е най-красивиятъ. По-красивъ свѣтъ отъ него нѣма. Той е замисленъ и създаденъ много добре. Какъвъ ще е бѫдещиятъ свѣтъ, това е другъ въпросъ. Обаче, днесъ, по-добъръ планъ отъ този, по който Богъ е създалъ свѣта, нѣма. Достатъчно е да се вгледате въ живота на сѫществата подъ васъ, млѣкопитаещи, птици, риби, насѣкоми, да видите, колко по-красивъ, смисленъ и щастливъ е вашиятъ животъ предъ тѣхния. Всѣко животно би пожелало да смѣни живота си съ вашия. Въпрѣки това, сегашниятъ човѣкъ не е доволенъ отъ живота си и, като капризно дете, постоянно изисква отъ майка си и отъ баща си да задоволятъ нуждитѣ му. Съвременнитѣ хора сѫ още деца. Въпрѣки това, тѣ постоянно говорятъ за своята побѣлѣла глава. — Не, азъ не вѣрвамъ въ побѣляването на главитѣ. Побѣляването на човѣшката глава се дължи на снѣга, който го е навалѣлъ. Космитѣ на съвременнитѣ хора сѫ покрити съ снѣгъ. Утре, когато се стопи снѣгътъ, космитѣ отново ще почернѣятъ. Бръчкитѣ, които се образуватъ по лицата имъ, не сѫ нищо друго, освенъ бразди отъ ралото. Като израсте и узрѣе житото, браздитѣ ще изчезнатъ. Като изучавате Писанието, виждате, че всички стари пророци сѫ знаели Божествения езикъ на нѣщата и сѫ живѣли споредъ Божиитѣ закони. За да се домогне до тия закони, човѣкъ трѣбва да е свободенъ. И тогава, като му говорите истината, той разбира нѣщата. Който не е свободенъ, той не разбира истината и се обижда. Запримѣръ, срѣщамъ единъ човѣкъ, отгоре додолу окалянъ, и му казвамъ: Съблѣчи дрехитѣ си и се измий добре съ чиста вода. — Срамъ ме е да се съблѣка. — Закрий се съ нѣщо и се съблѣчи. Следъ това измий се отъ главата до краката, по всички правила, да не остане и най-малкото петно върху тебъ. Следователно, когато изнасяте погрѣшкитѣ на хората, вие трѣбва да имъ говорите на Божественъ езикъ. Ако не искате да имъ говорите, ще ги заведете на нѣкоя чешма, която тече въ изобилие, и ще имъ покажете, какъ трѣбва да ператъ дрехитѣ си. Следъ това ще ги накарате да се окѫпятъ и да облѣкатъ чисти дрехи. Голѣма привилегия е за човѣка да го научите да пере дрехитѣ си и да се кѫпе. Докато не придобиете тази елементарна чистота въ себе си, вие не можете да бѫдете любими на Бога. Идете при Него измитъ и съ чисти дрехи, да ви се зарадва. Речете ли да отидете при Бога каленъ, нечистъ и започнете да Му говорите за страданията си, Той ще ви каже: Добре, че пострадахте малко, да ме намѣрите. Само чрезъ страданията вие можете да познаете Божията благость и изобилие. Страданията иматъ смисълъ само тогава, когато човѣкъ е постигналъ нѣщо. Не постигне ли нѣщо, страданията го правятъ коравъ. Лицето на човѣка трѣбва да бѫде пластично. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това не подразбира да станете глупави деца, но разумни деца на живота. Всѣки може да бѫде старъ, но всѣки не може да бѫде малко, разумно дете. Колко години задържате детинството си? — Най-много четири-петь години. Следъ тази възрасть детето изгубва своето детинство. То започва да лъже, да крие, да се осигурява. Това вече не е дете. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ трѣбва да пази въ себе си онова детинско състояние на чистота и вѣра, да знае, че Баща му е създалъ всичко за него, разумно да се ползува отъ благата на живота. Следъ всичко това хората искатъ да имъ се каже нѣщо за Бога. Какво повече може да имъ се каже? Четете Откровението и вижте, какво се говори тамъ. Коситѣ ви ще настръхнатъ отъ това, което ще прочетете, но нищо нѣма да разберете. Това е все едно да се говори за добрия сѫдия, който по външенъ законъ е отсѫдилъ да закачатъ нѣкого на вѫжето. Обаче, споредъ закона на любовьта, той заповѣдва да го откачатъ отъ вѫжето. Ще кажете, че този сѫдия е добъръ, разуменъ човѣкъ. Вие ще разберете това нѣщо само тогава, когато сте въ положението на този подсѫдимъ. Космитѣ ви ще настръхнатъ, като ви закачатъ на вѫжето. Чуете ли следъ това гласа на сѫщия сѫдия, който заповѣдва да ви откачатъ отъ вѫжето, вие ще разберете, какво нѣщо е Божията милость и любовь. Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ голѣми успѣхи, безъ да се спиратъ върху мисъльта, че една отъ причинитѣ за неуспѣхитѣ имъ се крие въ миналитѣ поколѣния, т. е. въ тѣхнитѣ бащи, дѣди и прадѣди, които еднакво трѣбва да носятъ отговорноститѣ на цѣлото човѣчество. Единъ баща завелъ детето си на училище и казалъ на учителя: Детето ми е много своенравно, мѫчно се подава на възпитание. Азъ и майка му не можахме да го възпитаме. Вие го учете и възпитавайте, но не го бийте. Когато трѣбва да го биете, отбѣлязвайте си на книжка, колко пѫти презъ седмицата е трѣбвало да го биете. На края на всѣка седмица азъ ще дохождамъ да видя, какъ върви и, колкото бой е трѣбвало да получи, азъ ще го получа вмѣсто него. На детето пъкъ всѣка сутринь, като отива на училище, казвамъ: Слушай, моето момче, гледай да правишъ по-малко погрѣшки, за да ме биятъ по-малко. Питамъ: Колко хора днесъ иматъ това съзнание, да се считатъ отговорни за поведе-нието и постѫпкитѣ на своитѣ деца? Който има това съзнание, той се е домогналъ до метода, чрезъ който може да изправи живота си. Всѣки трѣбва да съзнава, че негова длъжность е да изправи своя животъ, а не живота на другитѣ хора. Иска ли да изправи живота си и да живѣе разумно, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Божественото съзнание. — Ама дали сѫществува Богъ? — Искашъ ли да знаешъ. дали сѫществува Богъ, обърни се къмъ птичкитѣ, които пѣятъ. Щомъ пѣятъ, тѣ сѫ направили връзка съ Божественото съзнание. Щомъ дърветата цъвтятъ и връзватъ, тѣ сѫ направили връзка съ Божественото съзнание. Трѣбва ли следъ всичко това да отивате при философитѣ, да ви доказватъ сѫществува ли Богъ или не? Богъ казва на всѣка душа: Стани рано сутриньта и запѣй пѣсеньта на живота. Следъ това иди до Витоша, и като се върнешъ, започни да работишъ. Отиването на Витоша символизира отиването до извора на живота. Само онзи може да има успѣхъ въ работата си, който всѣка сутринь отива до извора на живота, да почерпи сила и енергия за презъ деня. За да работи съ успѣхъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ, които опредѣлятъ работата. За да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате законитѣ на приятелството. Само онзи може да ви бѫде приятель, който е отворилъ душата си за васъ. Нѣма ли да обичате онзи човѣкъ, който е отворилъ душата и сърдцето си за васъ? Нѣма ли да обичате онзи богаташъ, който е отворилъ кесията си за васъ? Мнозина се страхуватъ отъ даването. Тѣ мислятъ, че като дава, човѣкъ ще осиромашее. Какво става съ рѣка, която се втича въ морето? Като се втича въ морето, тя полива всички треви, цвѣтя и растения, които срѣща на пѫтя си, безъ да създава пакости на хората. Прекратятъ ли пѫтя й къмъ морето, тя може да се подпуши нѣкѫде и да причини редъ пакости на хората. На сѫщото основание, казвамъ, че като вѣрва въ Бога, човѣкъ поне пакости нѣма да прави на ближнитѣ си. Причината, поради която хората си правятъ пакости едни на други, се дължи на факта, че не се втичатъ въ морето. Нѣкой казва, че иска да живѣе за себе си. Той може да живѣе за себе си дотолкова, доколкото и рѣката, която не се влива въ морето, живѣе за себе си. Смисълътъ на живота седи въ това, да се освободимъ отъ всички ограничителни условия и да живѣемъ за Бога. Човѣкъ е поставенъ въ едно яйце, отъ което трѣбва да се освободи. Ще кажете: Какъ не сме се освободили досега, като живѣемъ само за Бога. Кой е този. който живѣе само за Бога? Покажете ми единъ човѣкъ въ свѣта, който още първия день на живота си е призовалъ името Божие. Въ първитѣ години на живота ви майка ви се е молила за васъ. Едва отъ десеть години нагоре детето започва да се моли за себе си, да призовава името Божие. Кой човѣкъ помни деня, часа и минутата, когато за пръвъ пѫть се е молилъ на Бога? Свещенъ е този моментъ. Той представя връзка на душата съ Бога. Първата молитва въ живота на човѣка е най-важна. Тя е молитва на очарование. Всички останали молитви сѫ молитви на разочарование. Всички хора познаватъ тия молитви. но малцина познаватъ молитвата на очарованието. За да отправи такава молитва къмъ Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде поетъ. Докато философствува, човѣкъ не може да се моли. Той започва да разглежда нѣщата отъ причини къмъ последствия и отъ последствия къмъ причини, но това не е молитва. За да отправи истинска молитва къмъ Бога, философътъ, учениятъ. майката, бащата трѣбва да станатъ поети. Т. м. * 43. Лекция отъ Учителя, държана на 12 юний. 1929 година. София. — Изгрѣвъ.
  17. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вѣрни положения. Размишление върху въздържанието. Чете се темата: „Защо трѣбва човѣкъ да живѣе?“ За следния пѫть пишете върху темата: „Може ли човѣкъ да живѣе безъ страдания“? Колкото е възможно да живѣе човѣкъ безъ страдания, толкова е възможно да живѣе и съ страдания. И дветѣ положения сѫ вѣрни. Както и да разглеждате нѣщата въ природата, вие не можете да дойдете до тѣхния абсолютенъ смисълъ. Докато е на земята, човѣкъ не може да има абсолютни познания. На земята всичко е относително, преходно. Запримѣръ, ако напишете числото 1234 така, че размѣстите цифритѣ, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система отъ числа сѫществува ли въ природата? Може да сѫществува, а може и да не сѫществува. Тя е създадена отъ човѣшкия умъ и отъ човѣшкия духъ по известни съображения. Обаче, трѣбва да се знае, че всичко, каквото човѣшкиятъ духъ създава, непременно сѫществува и въ природата. Когато числата се размѣстватъ, едновременно съ това тѣ измѣнятъ своята цена и своето значение. Какво заключение ще извадите отъ промѣната на числата по количество и стойность? Представете си, че ви кажатъ числото три килограма. Вие веднага разбирате, че това число може да се отнесе къмъ теглото на нѣкое новородено дете. Наистина, новороденото дете може да тежи три килограма, но всѣка година теглото му се увеличава съ по нѣколко килограма. Забележите ли, че това число постепенно се увеличава, казвате, че става растене, увеличаване на материята. За да има известна стойность въ съзнанието на човѣка, всѣко число трѣбва да съдържа въ себе си интелигентность и чувствителность. За да отговаря на известна степень интелигентность, числото, което опредѣля теглото на детето, трѣбва да съдържа покрай цѣлото и нѣкаква дробь: 1/4, 1/3, 1/2 и т. н. При това, различнитѣ дроби опредѣлятъ различни интелигентности. Изобщо, числата, както и ѫглитѣ, по които е построено човѣшкото тѣло, иматъ значение върху неговия характеръ, върху неговитѣ дарби и способности. Като знае това, човѣкъ може да опредѣли, въ какво направление да работи, какво да изучава въ живота си. При това, като разглеждате линията на раменетѣ, ведната можете да опредѣлите, дали даденъ човѣкъ върви по женска или по мѫжка линия. Ако линията на раменетѣ е права, човѣкъ върви по мѫжка линия. Ако линията е огъната надолу, човѣкъ върви по женска линия. Следователно, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ и способноститѣ, съ които разполага. Хората страдатъ, именно, поради непознаване на себе си. Виждате, че нѣкой човѣкъ не може да раздѣли сѣно на две магарета, а се сили философъ да стане. Като не може да се справи съ такива леки задачи, той казва, че може да живѣе и безъ смѣтки въ живота. — Не, безъ смѣтки не може да се живѣе. Който се е опитвалъ да живѣе безъ смѣтки, той се е натъквалъ на голѣми страдания. Като не знаятъ причинитѣ за страданията и недоволството си, хората отдаватъ всичко на външнитѣ условия. — Не, всѣко страдание има освенъ външни, още и вѫтрешни причини. Запримѣръ, всѣка болесть има своя външна и вѫтрешна причина, която всѣки човѣкъ може да намѣри. Намѣри ли я, той лесно може да я отстрани. Човѣкъ трѣбва да знае причинитѣ и произхода не само на болеститѣ си, но и на своитѣ дарби. Не знае ли, отде произлизатъ неговитѣ дарби, единъ день той ще се намѣри предъ едно страшно положение — да пресуши извора на своитѣ дарби. Въ природата сѫществуватъ известенъ родъ червеи, които живѣятъ дълбоко въ земята. Излѣзатъ ли на повърхностьта, изложени на слънчева свѣтлина и топлина, кожата имъ изсъхва, и тѣ умиратъ. По този начинъ слънцето иска да имъ каже, че тѣ сѫ още малки, недорасли за живота на повърхностьта. Често и хората приличатъ на такива червеи. Има условия на живота, за които тѣ още не сѫ готови. Тѣ трѣбва дълго време да работятъ въ земята, да организиратъ своето тѣло. Щомъ съградятъ организъма си, както трѣбва, тѣ могатъ да излѣзатъ на повърхностьта на земята, при новитѣ условия на живота. Иска ли да работи при новитѣ условия, човѣкъ трѣбва да организира мозъка си, за да устоява на всички напрежения. За да обработи мозъчнитѣ си центрове, човѣкъ трѣбва да е готовъ да учи, да решава задачитѣ си. Когато влиза въ класъ, учительтъ извиква нѣкой ученикъ да решава задачи. Ученикътъ излиза отъ чина, отива на черната дъска, взима тебешира, обръща се съ гръбъ къмъ учителя и започва да решава задачи. Щомъ реши задачитѣ, той веднага се обръща съ лице къмъ учителя си. На сѫщото основание ние казваме, че всѣки човѣкъ е дошълъ на земята да решава сериозни, трудни задачи. Той взима тебеширъ въ рѫка — мотика, перо, четка, инструментъ, и отправя погледа и вниманието си къмъ земята, като къмъ черна дъска, и започва да решава. Докато решава задачитѣ си, той е обърнатъ съ гръбъ къмъ Господа. Щомъ ги реши, той дига погледа си нагоре и се обръща съ лице къмъ Бога. Каквото да прави човѣкъ — копае, яде или пие, чете или пише, облича ли се, той е все предъ черната дъска, съ погледъ отправенъ къмъ земята. Ще кажете, че служите на Бога, че се молите по нѣколко пѫти на день. — Дали се моли, дали мисли и работи за Бога, човѣкъ все търси нѣщо на земята. Докато учи, човѣкъ се страхува да не се изложи предъ учителитѣ и съученицитѣ си. Чудно нѣщо! Той се е изложилъ предъ Бога, предъ невидимия свѣтъ, а се страхува да не изгуби почитьта и уважението на съученицитѣ си. Той се е изложилъ предъ ангелитѣ, а се страхува да не изгуби почитьта и уважението на другаритѣ си. Той трѣбва да се върне назадъ, или да тръгне напредъ — нищо друго не му остава. Като млади, вие говорите за идеали, за светость и чистота, но щомъ минатъ годинитѣ и се пригърбите, казвате: Едно време имахме идеали, но сега изгубихме всичко. — Защо сте изгубили всичко? Това е актьорство. Вие играете роля на старъ човѣкъ. Щомъ сте живѣли много години на земята и сте остарѣли, вие непременно сте научили много нѣща. Какво сте научили отъ живота? Ще кажете, че животътъ нѣма смисълъ, че не струва да се живѣе. — Тъкмо тази е ролята, която играете. Вие играете роля въ пиесата „Не струва да се живѣе“. Кой е авторътъ на тази пиеса? Забелязано е, че всѣки, който е изгубилъ здраве, пари, знание, свобода, сила въ края на краищата той казва, че не струва да се живѣе. Този човѣкъ иска да каже, че условията, при които е поставенъ, не сѫ добри, вследствие на което не струва да се живѣе. Обаче, разумниятъ, добриятъ животъ има смисълъ. Само стариятъ човѣкъ, който е изгубилъ условията за животъ, има право донѣкѫде да казва, че не струва да се живѣе. Но всѣки другъ, който не е дошълъ до положението да изгуби условията за животъ, той нѣма право да подържа философията на стария. Какъвъ е изходниятъ пѫть за човѣкъ, който се е отчаялъ и обезсърдчилъ въ живота? Изходниятъ пѫть за този човѣкъ е само смъртьта. Той трѣбва да ликвидира съ старитѣ условия и да влѣзе въ нови. Всѣки човѣкъ умира, но единъ напуща земята съ радость, а другъ — съ мѫка. Първиятъ е живѣлъ съзнателно и решилъ задачитѣ на своя животъ, а вториятъ — нищо не е придобилъ. Последниятъ даже е изгубилъ това, което ималъ. Какво представя смъртьта? Смъртьта е особенъ родъ женитба, при която човѣкъ ще се ожени или за ангелъ, за нѣкое свѣтло сѫщество, или за нѣкой черенъ. Не става ли сѫщото и въ живота? Срѣщате млада, красива мома, която се жени за княжески синъ. Тя е щастлива, доволна отъ своята женитба и съ радость напуща бащиния си домъ. Тя е готова да отиде съ възлюбения си на края на свѣта. Тя се намира въ положението на човѣкъ, който съ радость заминава за другия свѣтъ. Обаче, какво ще бѫде положението на онази мома, която е принудена да се ожени за нѣкой черенъ човѣкъ, отъ негърско произхождение, грубъ, недодѣланъ? Тя отива на вѣнчило, но съ скръбь, съ мѫка за своята младость. Тя се намира въ положението на онази душа, която всичко е изгубила на земята и трѣбва да замине за другия свѣтъ. Съвременнитѣ хора иматъ ограничено разбиране за женитбата. Споредъ тѣхъ женитбата е актъ само на физическия свѣтъ. — Не, женитбата е процесъ, който се извършва въ всички свѣтове. Да обичашъ нѣкого или нѣщо, това значи, да се свържешъ съ него, да се оженишъ за него. Не е лошо човѣкъ да бѫде жененъ, но той трѣбва да даде свобода на онзи, когото обича. Какво виждаме днесъ? Мома и момъкъ се обичатъ, оженватъ се и веднага се ограничаватъ. Господарьтъ обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си. Двама приятели се обичатъ, но се ограничаватъ. Нѣкой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го въ дама, да не избѣга. Измѫчени отъ ограниченията на живота, мнозина търсятъ ангелска любовь, да бѫдатъ свободни и неограничени. Какво ще бѫде положението имъ, ако при тази любовь се намѣрятъ въ дама на нѣкой ангелъ както тѣхниятъ конь? Когато пророкъ Илия се възнесе на небето съ огнена колесница, коне теглиха колесницата. Значи, и вие можете да бѫдете въ положението на конь, впрегнатъ въ царска колесница. Да бѫдешъ великъ, знатенъ човѣкъ, пророкъ, това значи, да бѫдешъ впрегнатъ въ колата на нѣкой народъ и да я теглишъ. Тъй щото, не мислете, че духовниятъ животъ е по-лекъ отъ физическия. Дето да отидете, навсѣкѫде работа ви чака. Красивъ е духовниятъ свѣтъ, но за онзи, който е готовъ да влѣзе тамъ. Влѣзе ли неподготвенъ въ духовния свѣтъ, човѣкъ ще вижда и ще чува, безъ да разбира нѣщата. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви разправя, че билъ въ духовния свѣтъ, че видѣлъ Бога и Христа, че видѣлъ и ангели. Като го питате, какъ сѫ били облѣчени, какви сѫ били очитѣ имъ, нищо не може да каже. Най-после казва, че видѣлъ нѣкаква свѣтлина. Тази свѣтлина може да е била запалена свѣщь. Споредъ мене, кѫдето да влѣзе човѣкъ, въ духовния или въ физическия свѣтъ, като види нѣкое живо сѫщество, той първо трѣбва да разгледа очитѣ, носа, устата, челото, цѣлото му лице. При това положение само той може да каже, че е видѣлъ човѣкъ, или нѣкакво свѣтло сѫщество. Имате ли представа за човѣшкото лице, вие можете вече да разположите силитѣ, които се криятъ въ него, като върху площь, и да го изучавате. Лицето не представя още човѣка, но въ него се криятъ силитѣ и способноститѣ, съ които той работи. Съвременнитѣ учени изучаватъ много нѣща, но тѣ не сѫ дошли още до онази положителна наука, която изучава линиитѣ на лицето, на рѫцетѣ, на цѣлото тѣло. Тази наука едва сега се развива. Обаче, безъ да я познаватъ, много хора се вглеждатъ въ отдѣлни части на лицето, било въ очитѣ, въ носа, въ веждитѣ, въ брадата и правятъ свои заключения. Тѣ казватъ, че очитѣ на даденъ човѣкъ сѫ изразителни, красиви. За другъ пъкъ казватъ, че брадата му е хубава, има нѣкаква особена вдлъбнатина, която придава на лицето особена красота. По този начипъ тѣ изучаватъ чъртитѣ на човѣшкото лице, линиитѣ на тѣлото му и т. н. Въ старо време е сѫществувала една практична наука, наречена „трепетникъ“, споредъ която хората сѫ познавали, какво ще имъ се случи. Запримѣръ, тѣ сѫ забелязали, че ако дѣсното око имъ играе, ще се случи нѣщо добро. Ако лѣвото око имъ играе, ще се случи нѣщо лошо. Случи ли се да трепне нѣщо подъ лъжичката на човѣка, непременно го очаква голѣмо добро. Ако човѣкъ е ораторъ, речьта му ще излѣзе блѣскава; ако е професоръ, учитель, музикантъ, художникъ, ще има успѣхъ въ работата си. Попеже тази наука днесъ е изгубила своитѣ обяснения, мнозипа приематъ тия нѣща за суевѣрия. Тѣ гледатъ на тѣхъ съ недовѣрие, защото не знаятъ, че всѣко нѣщо си има своитѣ вѫтрешни причини. Това не сѫ произволни явления. Всѣко явлепие въ природата има своитѣ разумни причини. Както великитѣ, гениалнитѣ хора на земята работятъ за обикновенитѣ хора и имъ помагатъ, така и разумнитѣ, свѣтли сѫщества на небето помагатъ на хората, уреждатъ работитѣ имъ, правятъ ги щастливи. Отъ човѣка зависи, дали ще използува момента, когато нѣкое разумно сѫщество е насочило вниманието си къмъ него. Не използува ли този моментъ, отнесе ли се къмъ него съ недовѣрие, това разумно сѫщество отправя вниманието си къмъ другъ човѣкъ и на него помага. Когато казватъ, че нѣкой е подъ благодатьта на добритѣ условия незаслужено, това не е вѣрно. Всѣко сѫщество, което разумно използува добритѣ условия, които му се даватъ, заслужава тия условия. Когато казваме, че Богъ помага на хората, ние имаме предъ видъ разумнитѣ сѫщества, съ които Той си служи. Богъ може да отдѣли за човѣка само една стомилионна часть отъ секундата. Презъ това време Той изпраща въ помощь на човѣка нѣкое свѣтло сѫщество, което разполага съ повече време. Това сѫщество се отправя къмъ друго, което разполага съ още повече време. Последното пъкъ се отправя къмъ трето, което живѣе въ по-голѣми възможности на времето и т. н. По този начинъ Божията заповѣдь стига до онова разумно сѫщество, което разполага съ толкова време, съ колкото и хората, и помага на човѣка, къмъ когото Богъ пръвъ е отправилъ своето внимание. Отъ човѣка до Бога сѫ наредени множество разумни сѫщества, които едни други си помагатъ. Така, именно, всички изпълняватъ волята Божия. Казано е въ Писанието, че никой не живѣе и не умира за себе си. — За кого живѣе и умира човѣкъ? — За нѣкого. Човѣкъ живѣе за себе си дотолкова, доколкото разбира и прилага волята Божия. Затова е казано, че въ изпълнение воляга на Бога се крие силата на човѣшката душа. Човѣкъ живѣе по благодать, но умира по законъ. Затова виждаме, че нѣкой умира веднага следъ раждането си, другъ — на 10, 20, 30 годишна възрасть, трети доживява дълбока старость. На всѣки е дадено толкова, колкото му е нужно. Нѣкой човѣкъ въ малко време научава много нѣщо, а другъ — въ много време придобива малко знания и опитности. Човѣкъ се учи и чрезъ живота, и чрезъ смъртьта. Не е лесно да мине човѣкъ презъ смъртьта. Обаче, всички хора не умиратъ по една и сѫща причина. Светията умира по едни причини, а грѣшникътъ — по съвсемь други. И за единия, и за другия е страшенъ пѫтьтъ презъ смъртьта. Мѫчно се минава презъ тъмната зона на смьртьта. Тамъ душата срѣща своитѣ приятели, които й се притичатъ на помощь. Колкото повече приятели има човѣкъ, толкова по-лесно минава презъ тази зона. Мине ли благополучно тъмната зона, душата влиза въ духовния свѣтъ. Тукъ тя е свободна отъ всѣкакви задължения и отговорности. Каквото прави, тя го върши отъ любовь. Животътъ на душата въ духовния свѣтъ е блаженство. Човѣкъ може да опита това блаженство и на земята, докато е живъ още. Мнозина сѫ казвали, че сѫ били на третото небе. Това е състояние на блаженство. Човѣкъ може съзнателно да излѣзе отъ тѣлото си, да отиде въ духовния свѣтъ и пакъ да се върне на земята. Понѣкога това става и несъзнателно. Душата му се отдѣля отъ тѣлото, и той се намира въ свѣта на блаженството, на третото небе. — Възможно ли е това? — Както майката може свободно да ходи, дето иска, безъ да дава смѣтка на детето си, така и душата, висшето „азъ“ може временно да напусне тѣлото и да се разхожда, дето намира за добре. Духътъ и душата живѣятъ самостоятеленъ животъ, независимъ отъ този на личностьта, на низшето „азъ“. Духътъ и душата представятъ бащата и майката на детето, т. е. на човѣка. Детето расте, развива се правилно, докато майка му и баща му сѫ около него. Напуснатъ ли го, то се лишава отъ любовьта, т. е. отъ добритѣ условия на живота и заминава за другия свѣтъ, дето започватъ да му строятъ нова кѫща, по-здрава, по-хигиенична отъ старата. Щомъ се съгради ново тѣло, душата и духътъ се вселяватъ въ него и започватъ да се грижатъ, да работятъ върху това дете, да го приготвятъ за съзнателенъ духовенъ животъ. Човѣкъ става мощенъ, само когато се съедини съ своята душа и съ своя духъ. И тъй, задачата на човѣка е да намѣри баща си и майка си, да се съедини съ тѣхъ и да ги познае. Този процесъ е вѫтрешенъ, а не външенъ. Значи, убеди ли се човѣкъ въ мисъльта, че трѣбва да се съедини съ своя баща и съ своята майка, той може да върви вече смѣло въ живота. Той знае, че има тилъ задъ себе си, който го крепи. Разколебае ли се, усъмни ли се само за единъ моментъ, цѣлиятъ ходъ на работитѣ му се измѣня. Да дойде до това съзнание, човѣкъ трѣбва да мине презъ редъ опитности. Тукъ не е нужно само вѣра, но животъ, опитъ. Човѣкъ трѣбва да усили вѣрата си, да се свърже съ Първичното съзнание, а не да се занимава теоретически съ въпроса, какво нѣщо е Богъ. Държите ли връзката си съ Бога, вие дохождате до съзнанието, че всичко красиво, всичко хубаво въ свѣта е проява на Божественото начало. Видите ли чистъ изворъ. който непрестанно блика, знайте, че той е проява на Божественото въ свѣта. Узрѣлиятъ плодъ, ароматниятъ цвѣтъ, добриятъ човѣкъ сѫщо представятъ прояви на Божественото. Богъ прониква навсѣкѫде и въ всичко. Красивиятъ день е сѫщо така една отъ проявитѣ на Божественото. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да вижда навсѣкѫде проявитѣ на Божественото начало и да се убеди въ сѫществуването Му. Убеди ли се въ сѫществуването на Бога, човѣкъ не може да се колебае. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да разколебае неговото убеждение. Той е твърдъ, положителенъ въ своята идея. Стане ли въпросъ за доказване сѫществуването на Бога, той не се мѫчи да Го доказва. Никакви научни доказателства не сѫ въ състояние да убедятъ човѣка въ сѫществуването на Първата Причина. Трѣбва ли да се доказва на хората сѫществуването на Бога, или не? Когато запитаха Христа, какво доказателство може да имъ даде за сѫществуването на Бога, Той отговори: „Който е видѣлъ мене, видѣлъ е и Отца ми. Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Кой може да повтори думитѣ, които Христосъ е казалъ? За да може човѣкъ да нарече Бога свой Отецъ, това подразбира съзнателна връзка съ Бога. Преди всичко хората нѣматъ ясна представа за Бога, като идея. вследствие на което не могатъ да Го разбератъ. Каквато да е тѣхната идея, преди всичко тя е материална. Повечето съвременни хора свързватъ понятието за Бога съ паритѣ. Наистина, ако имъ се покаже, кѫде има заровени пари въ земята, тѣ веднага ще отидатъ да копаятъ. Намѣрятъ ли паритѣ, тѣ ще повѣрватъ и въ Бога. Докато е богатъ, ученъ, силенъ, здравъ, човѣкъ е наклоненъ да вѣрва. Изгуби ли тия условия, съ тѣхъ заедно той губи и вѣрата си. Вѣра, която се обуславя отъ условията, не е истинска. Голѣми богатства крие земята, но тѣ сѫ достояние само за разумния човѣкъ. Като знае, кѫде има скрито богатство въ земята, той разполага съ него и взима само толкова, колкото му е потрѣбно за деня. Земята крие въ себе си особенъ родъ магнетични и електрични енергии, носители на животъ. Изсъхването на дърветата се дължи на отбиване на жизненитѣ енергии, т. е. на жизнената прана отъ нейния пѫть. Голѣмата суша и голѣмиятъ студъ сѫ причина за отбиване на тия течения отъ пѫтя имъ. Обаче, тѣ могатъ отново да дойдатъ, да минатъ презъ своя пѫть и да подобрятъ живота на растителностьта. Това, което казваме за теченията въ земята, се отнася и за човѣка. Животътъ на човѣка днесъ е изгубилъ нѣщо отъ себе си, по причина на отбиване на жизнената прана отъ него. Ще дойде день, когато това течение ще се върне. — Кога ще дойде този день? — Отъ човѣка зависи да дойде по-скоро или пъкъ да се забави. Срѣщамъ единъ боленъ и му казвамъ: Вземи мотика и копай! Ако ме послуша и започне да копае, той ще се намѣри предъ чиста, изворна вода и ще се окѫпе и измие съ нея. Щомъ се окѫпе въ тази чиста вода, той веднага ще оздравѣе. Изворътъ, който лѣкува човѣшкото тѣло, представя Божествено течение въ живота. Достатъчно е човѣкъ да се заеме да го изкопае отъ земята, за да се ползува отъ него. Мойсей дигна тоягата си, удари съ нея канарата, и вода потече. — Кѫде бѣше тази вода? — Въ земята. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да удари съ тоягата си, за да изкара отъ земята ония Божествени блага — жизненъ елексиръ и скѫпоценности, дълбоко заровени въ нея. Човѣкъ трѣбва да разполага съ положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае, кѫде има злато, сребро, платина въ земята, за да може на всѣко време да се ползува отъ тѣхъ. Които не искатъ да учатъ, тѣ казватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще учатъ. Онзи свѣтъ е мѣсто за учени хора. Тамъ влизатъ само ония, които разполагатъ съ знания. Животътъ на земята започва съ философия, съ развлѣчение и най-после дохожда до работата. Работата е Божествено нѣщо, затова казваме, че човѣкъ се развлича, т. е. труди се, ангелътъ работи, а Богъ създава и твори. Каже ли нѣкой, че познава Бога, веднага ще му дадатъ тояжка въ рѫка и ще го заставятъ да изкара вода отъ земята. Не може ли да направи това, той ще ходи босъ и голъ, като последенъ сиромахъ въ свѣта, да се моли на този - на онзи, да му даде пари да се прехрани. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да придобие изкуството да си служи съ магическата тояжка, че като удари канарата, да потече вода; като дигне два-три пѫти мотиката, да намѣри въ земята гърне, пълно съ злато. Като намѣри тия пари, той нѣма да ходи отъ банкеръ на банкеръ да иска пари на заемъ, но ще вземе торбата си, пълна съ злато, ще отиде при единъ банкеръ и ще му каже: Заповѣдай, тури тия пари въ своята каса. Когато ми потрѣбватъ, ще дойда да ги взема. Това значи, да има човѣкъ знание. Мнозина се опитватъ да приложатъ знанието си за лѣкуване на хората. Не е лесна работа да лѣкувашъ хората. Лѣкувашъ нѣкого по известенъ начинъ, но вмЬсто подобряване, настѫпва влошаване. Лѣкувашъ едного съ единъ цѣръ, оздравява; лѣкувашъ другиго съ сѫщия цѣръ, но положението му се влошава. Изобщо, невъзможно е всички хора да се лѣкуватъ съ единъ и сѫщъ цѣръ. За всѣка болесть, за всѣки човѣкъ е нуженъ специфиченъ цѣръ. Колкото болести и хора има въ свѣта, толкова и цѣрове сѫществуватъ. Всѣка болесть се дължи на известенъ недоимъкъ въ човѣшкия организъмъ. Запримѣръ, ако стомахътъ на нѣкого е слабъ, това показва, че той е лишенъ отъ онази жизнена енергия, която го потиква къмъ работа. Следователно, иска ли да се лѣкува правилно, а съ това заедно да помага и на ближнитѣ си, човѣкъ трѣбва да изучава онази наука, която разкрива тайнитѣ на природата. Ще кажете, че сте възрастни вече, че е минало времето ви за учене. — Не, на каквато възрасть да сте, започнете да учите. За учене никога не е късно. Всѣки човѣкъ трѣбва да започне още днесъ да учи, и което не може да довърши, ще продължи въ следния животъ. — Е, каквото Богъ каже. — Богъ е казалъ най-доброто. Той е вложилъ въ човѣка дарби и способности, които трѣбва да се развиватъ. Тъй щото, ако човѣкъ не иска да работи, и Богъ нѣма да му помага. Има нѣща, които, ако човѣкъ ги иска, и Богъ ще ги иска. И обратно: когато Богъ иска нѣщо, и човѣкъ трѣбва да го иска. Искате ли нѣщо положително отъ Бога, Той непременно ще ви го даде. Ако сте боленъ, искайте отъ Бога здраве. Той ще ви даде. Нѣкой казва: Ако иска Богъ, ще оздравѣя. Не поставяйте въпроса така. Какво направи онази жена, която страдаше цѣли 12 години отъ кръвотечение? Тя не попита Христа, може ли да се допре до дрехата Му, но като Го видѣ, веднага пристѫпи: допрѣ се до дрехата на Христа и оздравѣ. Тя вѣрваше въ силата на Христа. И като се допрѣ до дрехата Му, тозъ часъ оздравѣ. Тази жена имаше голѣми мѫчнотии, но вѣрваше, че като се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе. Рече ли човѣкъ да чака, Богъ самъ да се сѣти да му помогне, той е застаналъ на крива основа. Съвременнитѣ хора се отказватъ отъ Бога, подъ предлогъ, че сѫ се молили, но Той не ги е послушалъ. — Нѣма защо Богъ да ги слуша. Тѣ иматъ голѣмо мнение за себе си. Богъ нѣма на разположение даже по една минута за всѣки човѣкъ, а хората искатъ Той да ги слуша. Достатъчно е човѣкъ да отправи молитвата си къмъ Бога и да очаква отговоръ съ пълна вѣра и упование въ Него. Богъ не се нуждае отъ много приказки. Отидете ли при Него, кажете Му сѫщественото и спрете. Не учете Бога, какво да прави и какъ да ви помогне. Кажете ли сѫщественото, отстранете се и чакайте. Условията, при които сегашнитѣ хора живѣятъ, сѫ мѫчни. Каквото днесъ придобиятъ, на другия день го изгубватъ. Сутринь излизатъ радостни, разположени, вечерь се връщатъ скръбни. Правилно е човѣкъ да излиза сутринь веселъ и да се връща веселъ и радостенъ, съ нѣкаква придобивка. Това е новиятъ животъ, който иска да застави хората да работятъ. Сегашнитѣ религиозни системи не сѫ нищо друго, освенъ методи, които поставятъ човѣка въ правия пѫть. Тѣ водятъ човѣка въ правата посока, въ пѫтя на съвършения, който самъ е намѣрилъ най-красивия и чистъ пѫть. Като вървите по този пѫть, вие ще дойдете до въпроси, които се разрешаватъ съ най-малко мѫчнотии и съ най-малко разходи. Още много методи има за работа, но тѣ сѫ скѫпи. Запримѣръ, ставашъ сутринь веселъ, разположенъ, влѣзълъ си въ рая, а се връщашъ недоволенъ, скърбенъ. — Защо? Отъ ада идешъ. Ставашъ сутринь чистъ, спокоенъ, молишъ се, благодаришъ на Бога за доброто разположение, но се връщашъ вечерь изцапанъ, окалянъ. На другия день ставашъ, измивашъ се, обличашъ чисти дрехи, но до вечерьта пакъ падашъ и се окаляшъ. Най-после казвашъ: Дотегна ми да живѣя, дотегнаха ми тия противоречия. Ученикътъ трѣбва да се освободи отъ противоречията на живота и да върви напредъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно, да дойдете до магическата прѫчица, да вадите съ нея злато отъ земята. Ако говорите на свѣтскитѣ хора за пари, тѣ намиратъ, че парата е нѣщо сѫществено и отъ първа необходимость за живота. Говорите ли на религиозни хора за пари, тѣ започватъ да се страхуватъ отъ тѣхъ, подъ предлогъ, че парата разваля човѣка. Не е въпросътъ тамъ. Тѣ трѣбва да се калятъ, да издържатъ на изкушения. Ако иматъ много пари и се страхуватъ да не се подаватъ на влиянието имъ, нека ги раздадатъ на бедни. Дойдете ли до нѣкакво изкушение, гледайте да се справите съ него разумно, но по никой начинъ не се подпушвайте. Оставете водата свободно да тече, безъ да й поставяте нѣкакви бентове. И тъй, ученикътъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешно богатство, а не къмъ външно. Той трѣбва да бѫде богатъ по умъ, по сърдце, да бѫде господарь на себе си. Сѫщественото, къмъ което ученикътъ трѣбва да се стреми, е духовното богатство, а не материалното. Колкото да е богатъ материално, човѣкъ ще остави това богатство на земята, нѣма да го вземе съ себе си на онзи свѣтъ. Обаче, има едно богатство, което му е нужно и на земята, и на небето. Това богатство той ще носи съ себе си. Христосъ казва: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ Това значи: Търсете онѣзи пѫтища и методи, чрезъ които да разрешавате противоречията и да забогатявате. Като станете богати, ще можете да помагате на всички ваши братя и сестри, които се намиратъ въ нужда. Желая ви всички да станете богати, щедри, да раздавате на ближнитѣ си. Не можете ли да помагате на ближнитѣ си, вие нищо не сте придобили въ живота си. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете материално и духовно богатство, да можете да помагате. Божията Любовь носи пълния животъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 5 юний, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. От томчето "Опредѣлени движения" 12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опредѣлени движения. Размишление върху добрия животъ. Една отъ причинитѣ за страданията на хората е отсѫтствие на точностьта. Природата обича точностьта. Тя наказва всѣки, който не е точенъ въ постѫпкитѣ си. Въпрѣки това, мнозипа мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както искатъ, и да говорятъ, каквото искатъ. Не е така. Който иска да страда, той може да живѣе, както намира за добре. Който иска да страда, той може да говори, каквото му дойде на устата. Обаче, който не иска да страда, той трѣбва да живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата и да говори само върху онова, което е сѫществено. Слънцето има опредѣленъ пѫть на движение. Земята има опредѣленъ пѫть на движение и точно опредѣлена скорость. Растенията се развиватъ по сгрого опредѣлени закони. Въ природата сѫществува една разумна закономѣрность, на която всичко се подчинява. Следователпо, като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да спазва законитѣ на природата. Колкото да е свободенъ, той не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ на природата. Свободата подразбира разумно ограничаване. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде ограниченъ. На пебето законътъ е обратенъ. На земята, за да бѫде абсолютно свободенъ, да не зачита никакви закони, човѣкъ трѣбва да стане лошъ. На небето, за да бѫде абсолютно свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. На земята добритѣ хора сѫ ограничени, а лошитѣ сѫ свободни. На небето е точно обратно: добритѣ сѫ свободни, а лошитѣ сѫ ограничени. Любовьта освобождава човѣка. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той е напълно свободенъ. Живѣе ли въ безлюбие, той е ограииченъ. Следователно, човѣкъ може да живѣе на земята и да бѫде свободенъ. Това зависи отъ законитѣ, на които служи. Той може да бѫде на небето, и пакъ да е ограниченъ. Човѣкъ носи небето и земята въ себе си. Небето подразбира закона на любовьта, а земята — закона на безлюбието. Като говоримъ за точность, ние разбираме мѣркитѣ, съ които природата си служи. Отъ човѣшко гледище, че нѣкой е стигналъ на опредѣленото мѣсто една или две секунди по-късно, това не е закъснение. Обаче, отъ гледището на природата, той е закъснѣлъ много. Ако измѣрвате нѣщата съ мѣрката на свѣтлината, за две секунди тя е изминала грамадни разстояния, и човѣкъ е останалъ много назадъ. Ако едно разумно сѫщество се движи съ бързината на свѣтлината, и вие закъснѣете само петь секунди, това сѫщество се намира вече на голѣмо разстояние отъ васъ. Каквито усилия да правите, вие не можете вече да го стигнете. Ето защо, въ отношенията си съ хората, вие трѣбва да се съобразявате съ бързината на движението имь. Ако имате отношения съ сѫщество, което се движи съ бързината на биволска кола, вие можете да закъснѣете и цѣлъ часъ. Обаче, имаш ли отношения съ сѫщество, което се движи съ бързината на свѣтлината, вие трѣбва да бѫдете точенъ до секунда. Ще кажете, че знаете тия нѣща, знаете, какво нѣщо е точность. Не е достатъчно човѣкъ само да знае, но той трѣбва да прилага нѣщата. Въ първо отдѣление детето знае всички букви, но дадете ли му нѣкоя книга вънъ оть неговия букварь, то нито може да срича, нито може да образува думи и цѣли изречения. Въ това отношение, човѣшкитѣ мисли и чувства представятъ елементи, азбука на добрия, на разумния животъ. Човѣкъ трѣбва да познава елементитѣ на този животъ, да знае правилно да ги съчетава, за да живѣе добре. Какво представя добриятъ животъ? Добриятъ животъ не седи само въ една или въ две добри постѫпки, но той е съзнателно отношение на частьта къмъ Цѣлото. Докато мисли, какъ трѣбва да постѫпва съ хората, човѣкъ не може да подобри живота си. Започне ли да мисли, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Цѣлото, човѣкъ е на пѫть да подобри живота си. Личниятъ животъ не е отношение на частьта къмъ Цѣлото. Животъть на ума и на сърдцето сѫщо не сѫ отношения на частьта къмъ Цѣлото. Обаче, свърже ли човѣкъ живота на своята личность, на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ въ едно цѣло, той има вече правилни отношения къмъ Цѣлото. Животътъ на личностьта е едно нѣщо, а този на душата и на духа — друго нѣщо. Малцина иматъ ясна представа за душата и за духа, но въпрѣки това често си служатъ съ израза: Наболѣла е душата ми. Тѣ си представятъ душата подобна на тѣлото, и както тѣлото страда, така и душата страда. Това е толкова вѣрно, колкото е вѣрна мисъльта, че добриятъ човѣкъ на земята е лошъ на небето, и лошиятъ на земята е добъръ на небето. Въ букваленъ смисълъ взето, това изречение внася противоречие въ човѣка. По духъ и по смисълъ, обаче, то е вѣрно. Това значи: който е живѣлъ само за себе си и за хората, да имъ угажда, той е билъ добъръ за тѣхъ. Отиде ли на небето, между разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ за Цѣлото, той минава за лошъ човѣкъ. Частьта трѣбва да живѣе за Цѣлото, а Цѣлото — за частитѣ. Като изучавате живота на хората, виждате, че тѣ си поставятъ далечни и близки цели за постигане. Обаче, кои нѣща сѫ сѫществени и кои несѫществени, това зависи отъ времето, отъ момента и отъ условията. Запримѣръ, зимно време запалената печка въ стаята е сѫществено нѣщо. Лѣтно време, обаче, когато слънцето силно грѣе, когато цвѣтята цъвтятъ, и плодоветѣ зрѣятъ, запалената печка е несѫществено нѣщо. Значи, всѣко нѣщо, направено на своето мѣсто и време, е сѫществено. Не се ли направи на мѣсто, то е несѫществено. Въ сѫщность, сѫществени нѣща сѫ ония, които сѫ нужни на човѣка за всѣко време и мѣсто. Като разглеждаме нѣщата като сѫществени и несѫществени, ние дохождаме до тѣхната абсолютность и относителпость. Казваме: абсолютенъ и относителенъ моралъ, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н. Като говоримъ за относителния моралъ, ние имаме предъ видъ морала на обикновенитѣ хора. Този моралъ ограничава и опетнява хората. Всѣко нѣщо, съ което обикновениятъ човѣкь си служи, е опетнено. И всѣко нѣщо, съ което светията си служи, е подобно на чиста монета. Запримѣръ, ако 20 души разбойници се сдружатъ, числото 20 е вече опетнено. Ако 20 светии се събератъ на едно мѣсто, числото 20 е чисто, свещено. Кое е отличителното качество на светията? — Свободата, която има въ себе си. Въпрѣки голѣмата свобода, която е изработилъ, щомъ дойде на земята, светията се ограничава. По-ограниченъ човѣкъ на земята отъ светията не сѫществува. Както бащата, майката и господарьтъ не сѫ свободни, така и светията не е свободенъ. Често слугата е по-свободенъ отъ господаря. Изобщо, колкото по-голѣми задължения има даденъ човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ отговорноститѣ му. Щомъ отговорноститѣ му сѫ голѣми, заедно съ това и ограниченията му сѫ голѣми. Ако не е разуменъ, всѣки моментъ човѣкъ може да опетни живота си — Съ какво? — Съ своитѣ лоши мисли и чувства. Разуменъ ли е, съ своитѣ добри мисли и чувства, той може да подигне, да пречисти живота си. Най-малката постѫпка може да опетни или да подигне живота на човѣка. Като не знае това, той всѣки моментъ се натъква на едното или на другото положение Той живѣе несъзнателно, а несъзнателниятъ животъ не е истински. Дрехитѣ, съ които се обличате, не представять истинския животъ. Паритѣ, на които разчитате, не представятъ сѫщината на живота. Колкото да пазите тия пари, въ края на краищата тѣ ще ви причинятъ пакости, нещастия. Разбойници и крадци ще ви нападнатъ заради тия пари, и дълго време следъ това вие ще носите ранитѣ, които сѫ ви причинили за тѣхь Защо трѣбва човѣкъ да страда? За да страда човѣкъ, все има нѣкакви причини. Дали човѣкъ съзнава това или не, то е другъ въпросъ. Фактъ е, обаче, че за да страда човѣкъ, има редъ причини. Ако мечка ви срещне въ гората и ви плюе, и за това има причини. Мечката плюе човѣка само при единъ случай — когато има мечета. Щомъ усѣти, че нѣкой минава край леговището й, тя веднага излиза срещу него и го плюе. Съ това тя иска да обърне вниманието му, че като уменъ човѣкъ, той трѣбва да знае, че тя има малки и да не нарушава спокойствието имъ. Кой обикновенъ човѣкъ не постѫпва като мечката? Опитайте се само да кажете една лоша дума на приятеля си за неговата възлюбена и вижте, какъ той ще се нахвърли отгоре ви и ще почне да ви плюе. Неговата възлюбена е мечето, което той храни. Днесъ и мечето, и мечката се страхуватъ отъ чужди погледи. Израсне ли мечето и стане голѣма мечка, никой нѣма да се страхува. Като знаете това, не се отклонявайте отъ пѫтя си, да плашите малките мечета, или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятель. Сега, като разсѫждавате върху този примеръ, ще видите, че това се случва навсѣкѫде вь живота. Навсѣкѫде слушате все речено-казано и въ края на краищата уплашвате мечето на нѣкоя мечка, за което тя започва да ви плюе. За свое оправдание, хората казватъ, че интереситѣ имъ налагатъ да постѫпвате по единъ или по другъ начинъ. Дали право или криво постѫпвате, резултатитѣ ще покажатъ. Ако приложите нѣкоя своя добродетель не на мѣсто, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетель. Ако употрѣбите единь свой порокъ за добро, вие подигате и себе си, и своя порокъ. Запримѣръ, влизате вь дома на единъ милионеръ и взимате отъ касата му сто хиляди лева. Срѣщате следъ това младъ, способенъ момъкъ, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а нѣма срѣдства. Вие веднага му давате стотѣ хиляди лева и го пращате въ странство да учи. Ще кажете, че това не е морално. За предпочитане е да изчезнатъ сто хиляди лева отъ касата на единъ богаташъ, отколкото да се изгуби единъ животъ. Богатиятъ човѣкъ е касиеръ на Бога. Богъ е позволилъ на крадеца да вземе сто хиляди лева отъ касата на богатия човѣкъ и да ги даде на бедния, но способенъ момъкъ, който има силно желание да учи. Единъ день тия пари пакъ ще влѣзатъ въ касата на богатия. Това ни най-малко не дава право на човѣка да краде. За всѣко нѣщо, което прави, добро или зло, човѣкъ отговаря. Каквото прави, той трѣбва да мисли за резултатитѣ. Мислете за последствията на дѣлата си, безъ да се страхувате. Понѣкога последствията могатъ да бѫдатъ толкова голѣми, че да счупятъ гръбнака на човѣка. Коя е причината за счупване на човѣшкия гръбнакъ? Представете си, че нѣкой човѣкъ си строи здрава, солидна кѫща. Плочата, която дѣли първия етажъ отъ втория, е поставена на здрави, желѣзни греди. Като разчита на здравината имъ, той поставя върху тѣхъ много материалъ, който всѣки день увеличава. Наистина, гредитѣ сѫ здрави, но е опредѣлено, колко товаръ могатъ да издържатъ. Не се ли вземе въ внимание тѣхната издържливость, единъ день господарьтъ на кѫщата ще се намѣри предъ изненада: вториятъ етажъ се разрушава. Такава погрѣшка правятъ всички съвременни хора. Като не познаватъ силитѣ си, като не познаватъ издръжливостьта на своя гръбнакъ, тѣ се товарятъ съ непосилни за тѣхъ идеи, вследствие на което единъ день се виждатъ разрушени. Природата не обича натрупвания. Идеитѣ сѫ подвижни и трѣбва да се турятъ на работа. Колко капиталъ е нуженъ на човѣка? За да работи, човѣкъ се нуждае отъ малъкъ капиталъ, т. е. отъ малко идеи. Който има знания, той може да работи съ малъкъ капиталъ. Който нѣма знания, той работи съ голѣмъ капиталъ. Силниятъ може да носи голѣми товари, а слабиятъ — малки. Силниятъ е по-уменъ отъ слабия. Споредъ човѣшкия моралъ, обаче, глупаво е човѣкъ да проявява силата си, за да не го впрегнатъ на работа. Споредъ него, по-добре е човѣкъ да бѫде слабъ, отколкото силенъ. — Не е така. На небето силнитѣ хора сѫ умни, а слабитѣ — глупави. На небето силнитѣ хора сѫ лоши, а на земята силнитѣ хора сѫ добри. Привидно, това сѫ противоречиви мисли. Силенъ човѣкъ е онзи, който притежава не само физическа сила, но и добродетели. Слабъ човѣкъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродетели. Можете ли да обичате човѣкъ, който тежи 5 — 10 хиляди килограма? Обаче, ако тежи 50 — 60 кгр. вие ще го обичате. Слонътъ може да носи цѣли тонове товаръ, а човѣкътъ, който тежи едва 50 — 60 кгр., не може да дигне една греда на рамото си. Въпрѣки това, вие обичате този слабъ, малъкъ човѣкъ. Добродетели има този човѣкъ, вследствие на което, въ най-труднитѣ моменти на живота си, вие разчитате на него. Това сѫ символи, които трѣбва да се преведатъ въ живота. Това сѫ истини, на които трѣбва да се разбере вѫтрешния смисълъ. Като говоря за слона, имамъ предъ видъ силното въ живота. Силното се стреми къмъ слабото, а слабото — къмъ силното. Така е въ обикновения животъ. Ще кажете, че Богъ обича слабитѣ сѫщества. Това, което Богъ прави, човѣкъ не може да го направи. Богъ има две специфични качества, които Го отличаватъ отъ всички живи сѫщества. Тѣзи качества представятъ две неизвестни, които вие сами трѣбва да намѣрите. Като изучавате човѣка, който е излѣзълъ отъ Бога, виждате, че той иска да бѫде голѣмъ, ученъ, силенъ, богатъ. Никой човѣкъ не желае да бѫде малъкъ, слабъ, сиромахъ и невежа. Добре е човѣкъ да бѫде силенъ, но не чрезмѣрно. Голѣмата сила втвърдява мускулитѣ. Голѣмата слабость, както и голѣмата мекушавость, представятъ каша, каль, въ която нищо не може да расте. Значи, животътъ не се проявява въ голѣмата сухота, нито въ голѣмата влага. Отъ сушата растенията изсъхватъ, а отъ голѣмата влага — изгниватъ. Животътъ може да се прояви само тамъ, дето сушата и влагата се допиратъ. Щомъ се допиратъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Дето обмѣната е правилна, тамъ всѣкога има растене. Какво ще разберете отъ изречението: Грѣй се на огъня, но не го гаси! Не гаси това, което не гасне! Да изгасишъ огъня, това зпачи, да изгасишъ своя животъ. Дойдете ли до водата, вие ще знаете, че водата не трѣбва да се подпушва. Не подпушвайте водата, но оставете я свободно да тече. Водата представя живота. Въ тази смисъль, животътъ не трѣбва да се подпушва. Щомъ се намѣрите предъ живота, вие можете да пиете отъ него, но по никой начинъ да не му туряте бентове. Що се отнася до земята, казвамъ: Ходи по земята, безъ да я тъпчешъ. Тъпчешъ ли земята, ще дигашъ прахъ. Тъпчешъ ли земята, ти ще сгазишъ всички треви, цвѣтя и растения, и животътъ ти ще се превърне въ пустиня. Следователно, като си дошълъ на земята, ходи по нея, безъ да тъпчешъ на едно и сѫщо мѣсто. За въздуха пъкъ казвамъ: Пущай въздуха свободно да влиза и да излиза отъ дробоветѣ ти, безъ да му препятствувашъ. Казвате: Човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Какъ ще Му служите, като не знаете, какво иска Той отъ васъ? Ако отидете при нѣкой виденъ учитель по музика да му служите, вие трѣбва да знаете да пѣете, или да свирите. Нѣмате ли гласъ, не можете ли да свирите на нѣкакъвъ инструментъ, той ще ви изпѫди. На музиканта могатъ да служатъ само добри, способни ученици. Следователно, за да служи на Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде способенъ, даровитъ. Не е ли способенъ, той нищо не може да постигне. И царскиятъ синъ нищо не представя, ако не е даровитъ и ако не работи за развиване на своитѣ дарби. Ще служишъ на музиканта, само ако си способенъ. Ще служишь на художника, само ако знаешъ да рисувашъ. Съвременниятъ човѣкъ е дошълъ до механическо разбиранс на живота. Срѣщате млади хора, които казватъ, че трѣбва да си поживѣятъ. Да си поживѣять, както тѣ разбиратъ, това значи, да изразходватъ силитѣ си напразно и преждевременно да остарѣятъ. Като остарѣятъ, смъртьта ще ги задигне. Следъ това ще ги заровятъ вь земята, дето ще чакатъ хиляди години, да дойдатъ благоприятни времена за тѣхь. Когато тѣлото на умрѣлия съвършено изгние и се разложи, той започва да го мѣсти, частица по частица, да брои, отъ колко частици е билъ съставенъ всѣки органъ. Като го пренесе далечъ отъ гроба си, като преброи частицитѣ, които го съставятъ, той мисли, че разполага съ голѣмо знание. Какво се ползува човѣкъ отъ това знание? Тъкмо броите частицитѣ, които съставятъ окото ви, дохожда единъ човѣкъ при васъ и ви моли да му продадете тия частици, защото е решилъ да слѣзе на земята и се нуждае отъ съответенъ материалъ за съграждане на своето око. Вие продавате частицитѣ, отъ които окото ви е било направено, и срещу тѣхъ получавате известна сума. Вмѣсто частицитѣ на окото си, вие започвате да броите паритѣ, като ги туряте отъ една страна на друга, но виждате, че въ духовния свѣтъ паритѣ нищо не струватъ. Така вие започвате да различавате сѫщественото отъ несѫщественото и си съставяте понятие за тѣхъ. Сѫществени нѣща сѫ тия, които никога не губятъ своята цена и които могатъ на всѣко време да се използуватъ разумно. Тъй щото, сѫществено нѣщо е пѣнието, но когато е придружено съ мисъль. Може ли да изпѣе тона do, когато е обхванатъ отъ нѣкаква сериозна мисъль, човѣкъ е разбралъ силата и значението на този тонъ. Когато нѣкой отъ близкитѣ въ единъ домъ умре, никой не пѣе. Обаче, роди ли се въ този домъ дете, всички пѣятъ и се веселятъ. Майката взима детето си на рѫце, потупва го и пѣе. — Защо? Тя има нѣкаква важна мисъль Тя започва да мисли за бѫдещего на детето, какъ ще порасне, ще се изучи, ще стане великъ човѣкъ. Пѣсеньта на майката не е класическа, нито модерна, но чрезъ нея тя изказва своя идеалъ. Майката пѣе чисто, безкористно, докато не е излѣзла на сцената. Всѣка пѣвица, която излиза на сцената, крие въ себе си нѣщо користно. Тя пѣе или за пари, или за нѣкой човѣкъ. Често пѣвицата търси между публиката своя възлюбень. Щомъ го намѣри, тя престава да пѣе. Тя пѣе вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това, пѣвицата не пѣе всички свои пѣсни предъ публиката. Има пѣсни, които тя задържа само за своя възлюбенъ. Идея има тази пѣвица. Щомъ има идея, тя пѣе отлично, безъ никакви правила. Гласътъ й звучи меко, естествено, безъ никакво принуждение. Какво представя идейниятъ животъ? Идейниятъ животъ подразбира животъ на вѫтрешно доволство, на истинско творчество и градежъ. Много хора сѫ дошли до положение, всѣки день да градятъ и да събарятъ съграденото, вследствие на което се натъкватъ на голѣми разочарования. Щомъ дойдатъ до тия разочарования, тѣ търсятъ нѣкой да имъ каже истината, да ги упѫти въ живота. Прави сѫ тия хора. Все трѣбва да дойде нѣкой да имъ каже истината и да ги упѫти. Обаче, тѣ не се запитватъ, готови ли сѫ да разбератъ истината, готови ли сѫ да поематъ правия пѫть, който може да имъ се посочи. Който е създалъ свѣта, Той е посочилъ правия пѫть на хората, открилъ имъ е истината, но въпрѣки това, въ свѣта сѫществува голѣма дисхармония. Дисхармонията въ свѣта се дължи на хората. Изчезне ли тази дисхармония, хората ще намѣрятъ правия пѫть и ще разбератъ истината. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Като работи, той все ще подобри положението си, както материално, така и духовно. Нѣкой седи безъ работа и се чуди, какво да прави. Щомъ е останалъ безъ работа, той трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквато работа му предложатъ, той трѣбва да я приеме. Представете си, че покрай този безработенъ мине единъ художникъ и му предложи да му позира. Трѣбва ли да откаже на това предложение? Колкото малко да му се плати, той трѣбва да приеме предложението. Ако за четирикратно позиране получи 2 — 5 хиляди лева, той трѣбва да бѫде доволенъ. Пъкъ и художникътъ отъ своя страна трѣбва да бѫде щедъръ, защото има възможность картината му да бѫде купена отъ нѣкой богатъ човѣкъ. Колкото по-щедро човѣкъ отваря сърдцето си за малкитѣ, за слабитѣ и немощни сѫщества, толкова повече и на него се дава. Такова нѣщо представятъ новитѣ идеи. Колкото малка да е новата идея, щомъ човѣкъ я приеме въ себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начинъ, човѣкъ се намира предъ пълно обезсмисляне на нѣщата. И тъй, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ сѫщественото, но да не пренебрегва и несѫщественото. Мнозина считатъ нѣкои работи за несѫществени и мислятъ, че и безъ тѣхъ може. Запримѣръ, тѣ казватъ, че облѣклото, яденето, ученето, музиката не сѫ сѫществени нѣща, и човѣкъ не трѣбва да се спира дълго време върху тѣхъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се облича, както намѣри, да яде, каквото намѣри, да учи малко, колкото да не е съвсемъ неграмотенъ. Въ сѫщность не е така. Човѣкъ трѣбва да се облича чисто, хубаво, безъ да направи облѣклото култъ въ живота си. Той трѣбва да употрѣбява чиста и здрава храна, безъ да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човѣкъ трѣбва да учи, да просвѣщава ума и сърдцето си. Облѣклото, храната и учението сѫ нужди, общи за цѣлото човѣчество, макаръ че всички хора се обличатъ, ядатъ и учатъ по различни начини. Въ тия процеси има нѣщо специфично за всѣки човѣкъ. Въ яденето, запримѣръ, има единъ абсолютенъ законъ, който напълно трѣбва да се спазва. Не спазва ли човѣкъ този законъ, природата нѣма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, безъ да използува приетата храна. Природата обича постоянството въ човѣка. На постояннитѣ, на трудолюбивитѣ хора тя лесно намира работа. За тѣхъ тя създава даже специални работи. И на непостояннитѣ дава работа, но такава, която не е по угодата имъ. По този начинъ тя насила ги заставя да работятъ, да развиватъ постоянство въ себе си. И червеятъ е заставенъ да работи. Той не прави това отъ любовь, доброволно, но по принуждение. Всѣки човѣкъ може да попадне въ ограничителнитѣ условия на червея, на кърта, на магарето и на много още животни, безъ да може да излѣзе отъ тия условия. За да се освободи човѣкъ отъ ограниченията на живота, въ помощь трѣбва да му дойде нѣкое силно, добро и разумно сѫщество. Единъ принцъ на древностьта живѣлъ лошъ, разпуснатъ животъ, вследствие на което следъ смъртьта си не могълъ да продължи работата си, която му била опредѣлена, и трѣбвало душата му да се скита по земята, да влиза ту въ нѣкой падналъ, пиянъ човѣкъ, ту въ нѣкое животно. Единъ день той влѣзълъ въ едно магаре, което често носѣло дърва на господаря си. Случило се, че единъ отъ придворнитѣ, въ чийто дворецъ нѣкога живѣлъ принцътъ, купилъ дърва на пазара и трѣбвало да се пренесатъ съ сѫщото магаре, въ което принцътъ често се приютявалъ. Като дошло до вратата на двореца, магарето се спрѣло и не искало да направи крачка напредъ. Господарьтъ му го удрялъ, но то не мърдало отъ мѣстото си. Въ това време минавалъ единъ дервишъ, който се спрѣлъ предъ магарето и започналъ да наблюдава, какво ще стане съ него. Като видѣлъ, че магарето не мърда отъ мѣстото си, той разбралъ причината на неговото упорство. Дервишътъ се приближилъ при магарето и тихо му пошепналъ: Влѣзъ вѫтре, никой не те познава. Като чуло тия думи, магарето влѣзло въ двореца, дето го разтоварили. Значи, принцътъ, който билъ въ магарето, не искалъ да влѣзе въ двореца, за да не го познаятъ близкитѣ му. Следователно, докато не се справи съ ограничителнитѣ условия на живота, човѣкъ неизбѣжно ще минава презъ състояния, подобни на тия, въ които се намиратъ и животнитѣ. Всѣка животинска форма не е нищо друго, освенъ математическа задача, която трѣбва правилно да се реши. Затова казватъ, че докато не стане праведенъ, човѣкъ не може заслужено да носи името си. Всѣко противоречие въ живота трѣбва правилно да се разреши. Всѣка Божествена идея, влѣзла въ ума на човѣка, трѣбва да се реализира, да даде плодъ. Не я ли приеме, разбере и реализира, човѣкъ дохожда до индиферентность, до втръсване. Не е достатъчно човѣкъ само да казва, че трѣбва да бѫде добъръ, но той трѣбва да прилага своята доброта. Ако говори само за доброто, безъ да го прилага, човѣкъ влиза въ механическитѣ процеси на живота. Влѣзе ли доброто въ човѣка по механически начинъ, неговитѣ обрѫчи се кѫсатъ. Щомъ обрѫчитѣ на нѣщата се кѫсатъ, съ това заедно се нарушава и единството въ живота. И тъй, искате ли да се развивате правилно, използувайте разумно и най-малкото, което ви се дава. Вложете въ обръщение и най-малкия капиталъ, който ви е даденъ. Колкото малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бѫдеще. Каже ли нѣкой, че не е надаренъ отъ природата, това показва, че не е вложилъ своята дарба въ работа, или пъкъ не я приложилъ на мѣсто. Каквото да прави, човѣкъ не може да измѣни Божествения редъ на нѣщата. Никой не може да застави водата да тече нагоре. Никой не може да ходи съ рѫцетѣ си, а съ краката си да върши работата на рѫцетѣ. Това, което рѫцетѣ правятъ, краката по никой начинъ не могатъ да го направятъ. Това, което очитѣ виждатъ, краката никога не могатъ да го видятъ. Всѣки органъ извършва специфична работа, каквато другитѣ не могатъ да изпълнятъ. Следователно, сѫщото се отнася и за човѣка. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа въ макрокозмоса, която само той може да извърши. Ако нѣкой отъ васъ представя косъмъ отъ главата на козмичния човѣкъ, той трѣбва да знае, че голѣма задача му е дадена. Нѣкой счита за обида да бѫде косъмъ и да е принуденъ да изпълни предназначението на косъма. Който разбира, той знае, че службата на косъма е голѣма. Всѣка служба, колкото малка да е, щомъ е изпълнена, както трѣбва, тя е сериозна. Много нѣщо е да бѫде човѣкъ косъмъ на главата на козмическия човѣкъ. — Защо? — Велико нѣщо е козмическиятъ човѣкъ. Следователно, бѫдете доволни отъ службата, която ви е дадена. Достатъчно е да бѫдете на служба около козмическия човѣкъ, а каква ще бѫде службата ви, това не е важно. Сега, отъ козмическия човѣкъ ще слѣземъ на земята, дето се изисква работа отъ всѣки човѣкъ. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Пишете върху темата: „Защо трѣбва да живѣе човѣкъ?“ Нѣкой се учи да свири на цигулка и се запитва, защо трѣбва да свири. Случва се, че този човѣкъ изпада въ живота, остава гладенъ, босъ и се чуди, какво да прави, какъ да изкара прехраната си. Като погладува нѣколко деня, най-после му дохожда на умъ да вземе цигулката си и да започне да свири отъ кѫща на кѫща. Сега той разбира, защо природата му е дала тази дарба. Чрезъ изкуството си да свири, той изкарва прехраната си. Художникътъ пъкъ чрезъ четката си изкарва своята прехрана. Музикантътъ се оплаква, че му дотегнало да свири. Художникътъ се оплаква, че му дотегнало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори пѫть нѣма да ви се даде. Въ природата не сѫществува еднообразие. Ако въ единъ животъ сте философъ, въ следния ще бѫдете музикантъ, поетъ, художникъ и т. н. Нѣкои се съмняватъ въ прераждането и не искатъ да го приематъ. Ако вѣрватъ въ това, което имъ се говори, и на тѣхъ ще вѣрватъ. Доколкото вѣрвате на хората, дотолкова ще вѣрватъ и на васъ. Каквото мислите за хората, това ще мислятъ и за васъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, каквото ви се случва, е за добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта, но мислете за доброто, за да го привлѣчете къмъ себе си. Щомъ доброто влѣзе въ васъ, злото веднага излиза навънъ. Значи, всѣки за себе си може да привлича доброто, а да отблъсва злото. Що се отнася до злото вънъ отъ човѣка или въ самия него, трѣбва да знаете, че всѣки отговаря за себе си. Следователно, всѣки има право да признае и да приеме доброто въ себе си, а да отрече злото и да го изпѫди вънъ. Като мислите по този начинъ, вие ще привлѣчете доброто къмъ себе си. Каквото мисли човѣкъ, това става. Ако мисли, че Божиитѣ работи не ставатъ, както трѣбва, човѣкъ сѫди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допущайте подобни мисли въ ума си. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се произнасятъ бързо за нѣщата и по този начинъ грѣшатъ. Щомъ чуятъ нѣкой да говори бързо, високо или нервно, тѣ веднага започватъ да разправятъ, че е сприхавъ, нервенъ, лошъ човѣкъ. Да говори човѣкъ високо или тихо, това зависи отъ неговия слухъ. Да го слушате съ разположение или съ неразположение, това зависи отъ вашитѣ чувства къмъ него. Едно се иска отъ човѣка: да говори истината. Когато нѣкой проповѣдва истината, той не може да говори лошо. Този човѣкъ изнася фактитѣ тъй, както сѫ, безъ да се спира върху начина по който ги изнася. — Ама внасялъ противоречие въ умоветѣ на хората. — Това, което не е въ съгласие съ живота на земята, е въ съгласие съ живота на небето. Това, което хората наричатъ безумие, ангелитѣ го наричатъ мѫдрость. Това, което хората считатъ за нелогично, на небето го приематъ за смислено и разумно. Речь, отъ която хората се възхищаватъ, ангелитѣ не й обръщатъ никакво внимание. Нѣкой прави усилие да говори красноречиво. Щомъ прави усилие, речьта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече? Достатъчно е да отворите крана на чешмата, и водата започва да тече изобилно, безъ да държи смѣтка, какво количество се излива навънъ. Тя знае, че другъ се интересува отъ това и не се меси въ неговата работа. Докато има желание да се рови въ работитѣ на Великия, човѣкъ всѣкога ще бѫде битъ. Той иска да заеме високо положение, да стане господарь. Обаче, поставятъ ли го господарь, той ще преживѣе последствията на заблудата, въ която е попадналъ. Следъ голѣмия бой той ще легне боленъ и ще му пѣятъ пѣсеньта: „Деветь години боленъ лежи“. — Защо лежи деветь години боленъ? — За любовни работи. Подъ думата „любовни работи“, подразбираме материални работи, а не истинскитѣ отношения между младитѣ. Любовьта на младитѣ е абсолютно духовна проява. Любовьта нѣма нищо общо съ физическия свѣтъ. Любовь, която става достояние на всички хора, не е истинска любовь. Такава е любовьта на всички млѣкопитаещи, птици, насѣкоми и т. н. И тѣ се сърдятъ, обиждатъ се, флиртуватъ. Любовь, която почива на материални интереси, е търговска сдѣлка. Така обичатъ всички търговци. Истинската любовь не се изразява нито съ усмивки, нито съ сладки думи. Тя нѣма материаленъ характеръ. Любовьта внася животъ и сила въ човѣка. Единъ погледъ на любовьта е въ състояние да дигне болния отъ одъра, а умрѣлия да възкреси. Когато отиде при гроба на Лазара, Христосъ дигна очитѣ си нагоре, отправи своя любовенъ погледъ първо къмъ Бога, а после къмъ Лазара, и каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Като чу гласа на Христа, Лазаръ веднага излѣзе отъ гроба. Само онзи може да възкресява, който обича и когото обичатъ. Нѣма ли любовь въ себе си, човѣкъ нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човѣкъ отъ лошия пѫть и да го напѫти къмъ Бога. Кой не би желалъ да получи любовния погледъ на такъвъ човѣкъ? И тъй, погледътъ на любовьта е изразъ на Божественото начало въ човѣка, което не се мѣни, нито промѣня. Каквото да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли нѣкой каль върху него, то лесно се измива. Върху него не може да се задържи нищо нечисто. Нѣма сила въ свѣта, която е въ състояние да опетни Божественото въ човѣка. Т. м. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 29 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Битие и откровение. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ж и в а т а с в ѣ т л и н а. За следния пѫть пишете върху темата: „Първиятъ потикъ на живота“. Всѣка проявена дейность въ свѣта има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията, запримѣръ, виждате, че тя започва съ Битието, начало на нѣщата, и свършва съ Откровението, край на нѣщата. Битието започва съ стиха: „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. Какво ще разбере човѣкъ, ако прочете Библията и Новия Заветъ? Въ началото той все ще разбере нѣщо. Обаче, дойде ли до Откровението, нищо нѣма да разбере. Езикътъ на тази книга е образенъ, фигуративенъ, пъленъ съ символи. Животътъ на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението. Краятъ на живота свършва съ откровението. Какво се открива на човѣка въ края на живота му, само той знае това. Всѣка добра и лоша постѫпка на човѣка сѫщо има начало и край. Първо човѣкъ обмисля, какво да направи, какъ да постѫпи — начало на постѫпката му. После той извършва доброто или злото, което е намислилъ — край на попостѫпката му. Видите ли нѣкой човѣкъ въ затворъ, ще знаете, че той е дошълъ вече до откровението на своята постѫпка. Откровението на дадено престѫпление подразбира откриване на това престѫпление. Какво е откровението на човѣшката любовь? — Съмнение и разочарование. Младъ, образованъ момъкъ се влюбва въ красива, млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красивъ животъ, купува й най-хубави дрехи и накити — начало на любовьта му. Като се оженятъ, около тази красива жена започватъ да обикалятъ много мѫже, да искатъ приятелството й. Младиятъ мѫжъ започва вече да се съмнява въ нея, да я ревнува — откровението на неговата любовь. Щомъ получи това откровение, той губи вече идеалитѣ и мечтитѣ си. Какво придобива отъ това откровение? Не само че нищо не придобива, но той изгубва красотата на своя животъ. Той губи смисъла на живота. Сега, като слушате тия нѣща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате подъ думата знание? Кога човѣкъ знае нѣщо? Лесно е да кажете, запримѣръ, 1/4, 2/4, 3/4 или 4/4, но какво представятъ тия дроби? Ще кажете, че дробьта 1/4 подразбира дѣление на цѣлата единица на четири равни части, отъ които е взета само една часть. Това знание, обаче, не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да знае, каква е мѣрката, съ която е раздѣлилъ цѣлата единица на четири равни части. При това, той трѣбва да знае, отде е взета мѣрката, съ която единицата се дѣли на по-малки части. Ако нѣкой раздѣли една ябълка на две равни части, въ сѫщность еднакви ли сѫ тѣ по тегло, по форма, по външенъ видъ? Какво представятъ частитѣ и какво— цѣлото? Ако се вгледате въ живота, ще видите, че частитѣ сѫ повече отъ цѣлото. Абсолютно цѣло е само Богъ. Всички хора, всички живи сѫщества сѫ относителни цѣли. Запримѣръ, въ дома майката и бащата представятъ цѣли единици. Децата съставятъ части на майката и на бащата. Човѣкътъ, обаче, мѫжътъ, е часть отъ Бога, а жената — часть отъ мѫжа. Казано е въ Писанието, че Богъ взелъ едно ребро отъ мѫжа и направилъ отъ него жената. Първоначално човѣкъ ималъ 13 чифта ребра, но Богъ извадилъ отъ него 13-я чифтъ и направилъ жената. Човѣкъ останалъ съ 12 чифта ребра. По този начинъ той се освободилъ отъ фаталното число, отъ числото 13. Фаталностьта е влѣзла въ жената. Дето влѣзе, жената създава нещастия. За нея се биятъ мѫже, за нея се развалятъ семейства. Жената ражда деца, но следъ време тѣ умиратъ. Злото не е въ самата жена, но въ желанието на Адама да има другарка. Жената не е дошла на време. При това, тя се явила като резултатъ на едно неестествено желание на първия човѣкъ. Като я видѣлъ, Адамъ казалъ: „Това е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Какво може да се очаква отъ едно материализирано желание на човѣка, което се е явило въ него при вида на животнитѣ, всѣко отъ които си имало другарка? Когато се говори за жената и за мѫжа, явяватъ се различни уподобявания. Мнозина уподобяватъ жената на сърдцето, на любовьта, а мѫжътъ — на ума, на мѫдростьта. Каква любовь е тази, която внася раздори? Или каква мѫдрость е тази, която внася разрушения въ свѣта? Любовьта, за която хората говорятъ, е човѣшка. Любовьта има степени: лична, семейна, обществена, народна, общочовѣшка, идейна и Божествена любовь. Една отъ проявитѣ на човѣшката любовь е скарването. Щомъ двама души се обикнатъ, тѣ непременно ще се скаратъ. Това показва, че въ човѣшкото естество има нѣкакъвъ елементъ, който предизвиква споръ, скарване, недоразумение. Това не се дължи на любовьта. Любовьта служи само като почва, върху която нѣщата се посаждатъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ сѫ готови за нищо и никакво да се каратъ. Единиятъ е недоволенъ отъ другия, че не го обичалъ много. И другиятъ иска да бѫде повече обичанъ. Колко трѣбва да бѫде обичанъ човѣкъ? Каква е единицата мѣрка на любовьта? Съ колко единици любовь трѣбва да бѫдете обичани? Любовьта на едного може да бѫде единица, на другъ — две единици, на трети — три единици и т. н. Любовьта може да бѫде най-много десеть единици — единъ завършенъ цикълъ. Знаете ли, колко е голѣма единицата любовь? На колко единици любовь най-много човѣкъ може да издържа? Какви сѫ качествата на единицата любовь? Мѫжътъ представя единица любовь, жената — две единици, синътъ — три единици, дъщерята — четири единици, цѣлиятъ човѣкъ, семейството или обществото — петь единици, народътъ — шесть единици. Знаете ли, какво нѣщо е да ви обича единъ народъ? За да отговорите на любовьта на единъ народъ, вие трѣбва да бѫдете много богатъ човѣкъ, да има, какво да му дадете. Когато нѣкой ви обича, той иска нѣщо отъ васъ. Вие обичате ябълката не толкова за нейното дърво, колкото за плодоветѣ й. При това, колкото по-сладки сѫ плодоветѣ й, колкото повече плодове ражда, толкова по-голѣмо е вниманието и любовьта ви къмъ нея. Престане ли ябълката да дава плодове, вие веднага измѣняте отношенията си къмъ нея. Тогава, кой е плодътъ, заради който хората трѣбва да се обичатъ? За да обичате нѣкого, вие все трѣбва да очаквате нѣкакъвъ плодъ отъ него. Ще кажете, че еди кой човѣкъ трѣбва да ви обича, защото Господъ е казалъ така. Да, но и ти трѣбва да го обичашъ по сѫщата причина. Следователно, който прилага Божия законъ спрѣмо мене, и азъ ще го приложа спрѣмо него. Не изпълни ли Божия законъ къмъ мене, и азъ нѣма да го изпълня къмъ него. Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си“. Ако азъ съмъ готовъ да любя врага си, това правя заради Бога, заради Неговия законъ. Не съмъ ли готовъ да изпълня Божия законъ, не мога да обичамъ врага си. Казано е още въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Какъ може човѣкъ да люби Бога по този начинъ, щомъ не знае, какво нѣщо е душата? Какъ може да Го обича съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ, щомъ не знае, какъ сърдцето люби и какъ — ума. Умъ, сърдце, воля, душа, това сѫ неопредѣлени идеи за човѣка. Съвременнитѣ хора си служатъ съ много идеи, които сѫ мъртви за тѣхъ. Мъртви идеи сѫ тия, които не внасятъ животъ въ човѣка. Това сѫ идеи на книга, които никѫде не могатъ да се приложатъ. Да живѣе човѣкъ съ такива идеи, това значи, запримѣръ, да познава цигулката на книга, да чете ноти само съ устата си, безъ да вземе цигулка и лѫкъ въ рѫка, безъ да свири, безъ да чуе, какъвъ тонъ издава всѣка нота. Да говорите за любовьта е едно нѣщо, да прилагате любовьта е друго нѣщо. Който ви обича, той е готовъ да ви омие, да ви облѣче, да ви нахрани, да ви даде подслонъ, да ви изпрати на училище да учите и т. н. Обаче, и слугата, на когото плащате добре, е готовъ да направи всичко за васъ. Тогава, каква е разликата между любовьта на слугата ви и на този, на когото нищо не плащате? Голѣма е разликата. Следователно, когато говори, или прави нѣщо, човѣкъ трѣбва да влага известно съдържание. Всѣка дума, която има съдържание и смисълъ, крие въ себе си магическа сила. Такива думи сѫ подобни на кибритени клечки. Достатъчно е да драснешъ такава една дума, за да произведе пламъкъ и топлина. Думи, които при драсване не произвеждатъ топлина и свѣтлина въ ума и въ сърдцето на човѣка, сѫ опорочени. Въ сегашния животъ много нѣща сѫ опорочени. Въ музиката даже има известно опорочаване, вследствие на което често слушате голѣми дисонанси. Взимате, запримѣръ, два камертона, които издаватъ тона ла, но въ тѣхъ има нѣкакво различие, не звучатъ еднакво. Ако хората се оплакватъ отъ живота си, това се дължи на факта, че сѫ изгубили основния тонъ. Разумниятъ, добриятъ животъ има точно опредѣленъ основенъ тонъ. Който е попадналъ въ този животъ, той познава неговия тонъ. Всѣко нѣщо въ живота, всѣка негова проява има свой специфиченъ тонъ, който трѣбва да се спазва. Спазвате ли основния тонъ на нѣщата, вие всѣкога ще бѫдете доволни. Първичниятъ животъ, който представя начало на битието, има свой основенъ тонъ. Следователно, казваме ли, че човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичния животъ, подразбираме намиране на основния тонъ на този животъ. И тъй, началниятъ тонъ въ музиката, е тонътъ do. Крайниятъ тонъ въ музиката е si. Тонътъ do е цѣлъ, a si—полутоние, т. е. между si и do има половинъ тонъ. Значи, началото на музиката започва съ цѣло число, а краятъ на музиката свършва съ тона si, съ полутоние, т. е. съ дробно число. Защо музиката свършва съ дробно, а не съ цѣло число, за това има редъ причини. Като изучавате живота и създаването на човѣка, виждате сѫщия законъ. Богъ е създалъ първо мѫжа, а после жената, която направилъ отъ реброто на мѫжа. Първоначално мѫжътъ е билъ цѣлъ човѣкъ, и животътъ му билъ смисленъ. Обаче, като дошла жената, и мѫжътъ станалъ половинъ човѣкъ. Отъ този моментъ животътъ му се обезсмислилъ. Мѫжътъ, който първоначално е билъ цѣлъ човѣкъ, съ създаването на жената се раздвоилъ. Сърдцето му отишло въ жената. Той запазилъ само ума си. Въ този смисълъ, и жената е раздвоена. За да се допълнятъ като цѣли числа, тѣ се стремятъ единъ къмъ другъ, вследствие на което забравятъ Бога. Обикне ли нѣкоя жена, мѫжътъ започва да я затваря въ кѫщи, не я пуща да излиза навънъ сама, да не гледа чуждитѣ мѫже. Съ това той иска да каже, че понеже е направена отъ реброто му, жената трѣбва да влѣзе въ него, да се намѣсти тамъ, отдето е излѣзла. Докато се върне въ дома си, мѫжътъ постоянно мисли за жена си, какво прави, да не би да е излѣзла нѣкѫде. Въ това отношение, той става художникъ, започва да рисува картини въ въображението си. Той не е свободенъ, но и жената не е сво-бодна, и тя постоянно мисли за мѫжа си, кѫде ходи и какво прави. Обаче, когато жената дружи съ жени, а мѫжътъ — съ мѫже, тѣ пакъ не сѫ свободни. И жената е художникъ, и тя рисувя картини за мѫжа си. Какво може да се очаква отъ хора, които се натъкватъ на такива отрицателни състояния? Какви деца могатъ да родятъ такива бащи и майки, които по цѣли дни държатъ въ умоветѣ и въ сърдцата си най-изопачени образи, мисли и чувства? Синоветѣ и дъщеритѣ на такива родители ще играятъ точно такива роли, каквито родителитѣ имъ сѫ създали въ умоветѣ си. Тази е причината, поради която въ живота на хората забелязваме вѫтрешна деформация, или изопачаване на тѣхния сърдеченъ и умственъ животъ. Христосъ е дошълъ на земята, именно, за това, да извади човѣчеството отъ неестественото положение, въ което се намира. Той казва: „Ако не се роди отново, отъ вода и отъ духъ, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие“. Всѣко нечисто нѣщо трѣбва да мине презъ вода, за да се очисти. Малцина разбиратъ вѫтрешния смисълъ на стиха, въ който Христосъ говори за новораждането на човѣка отъ вода и духъ. Които не могатъ да се новородятъ, още сега, тѣ отлагатъ нѣщата за другъ животъ, когато ще се преродятъ физически. Ако не могатъ и тогава да разрешатъ въпроситѣ на живота, тѣ ги отлагатъ за трето, за четвърто прераждане. Обаче, прера-ждането не разрешава въпроситѣ на живота. Прераждането има смисълъ само тогава, когато човѣкъ придава нѣщо положително въ своя животъ, съ което подига и разширява съзнанието си. Не постигне ли нѣщо въ единъ животъ, прераждането е безпредметно. Какво означава дробьта 4/4? — Тя показва, че цѣлата единица е раздробена на четири равни части, които сѫ взети отново, съ цель да образуватъ цѣлата единица. Можете ли отъ тия четири части да получите сѫщата единица, която първоначално сте имали ? Ако раздѣлите една ябълка на четири равни части и съберете тия части отново, можете ли да получите сѫщата ябълка ? Както и да закрепвате тия части, вие не можете да възстановите първоначалния видъ на ябълката. — Защо ? — Нѣщо е изгубено отъ нея. Следователно, както и да сѫ свързани, мѫжътъ и жената никога не могатъ да образуватъ онова единство, което е сѫществувало въ първия човѣкъ. — Защо ? — При раздвояването, т. е. при поляризирането на човѣка се е изгубилъ единъ сѫщественъ елементъ. Въ този смисълъ, никога 4/4 не могатъ да се съединятъ така, че да образуватъ единицата, отъ която сѫ получени. На четиритѣ четвъртини липсва нѣщо. Въ тѣхъ има единъ минусъ, който трѣбва да се допълни. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, иматъ единъ минусъ въ живота си, който имъ създава страдания и мѫчнотии. Тѣ започватъ добре, съ цѣлъ тонъ, съ do, а свършватъ съ полутоние, съ si. Това се забелязва и въ личния, и въ семейния, и въ обществения, и въ религиозния имъ животъ. Хората не познаватъ още тоноветѣ на живота, не могатъ правилно да ги пѣятъ, вследствие на което работитѣ имъ не вървятъ добре. Всѣки музикаленъ тонъ на живота има отражение въ природата. Попадне ли въ това съзвучие на тоноветѣ, човѣкъ се ползува отъ магическата сила, която се крие въ тѣхъ. Великитѣ адепти, светии и Учители могатъ да се ползуватъ отъ магическата сила на тия тонове, вследствие на което сѫ въ състояние да правятъ всичко, каквото желаягъ. Мощни сѫ думитѣ иа Учителитѣ, защото въ тѣхъ има музика. Човѣкъ трѣбва да говори музикално. Всѣка дума съдържа по нѣколко музикални тонове. Ако човѣкъ взима тия тонове правилно, думитѣ произвеждатъ нужния резултатъ. Ако произнесете думата „люби“ правилно, тя произвежда приятно чувство въ човѣка. Кажатъ ли ви „люби майка си, баща си, брата си, сестра си“, вие изпитвате приятни чувства, понеже се намирате въ началото на живота си, въ битието. Кажатъ ли ви „люби врага си“, вие изпитвате неприятно чувство, понеже се намирате въ края на живота си, въ откровението. Обикнете ли врага си, както трѣбва, любовьта къмъ дома ви ще бѫде съвършена. Ако обичате началото, ще обичате и края. Следователно, ако е начало, човѣкъ трѣбва да разбира и познава себе си като начало. Не разбере ли това начало, той не може да разбере себе си. Щомъ не познава себе си, човѣкъ не може да познава и другитѣ. Затова е казано още отъ древнитѣ философи: „Познай себе си“! Не познава ли началото на живота си, човѣкъ не може да познае и края. Началото на живота, т. е. битието е мѫжътъ. Краятъ на живота, т. е. откровението е жената. Който иска да изучава откровението, той трѣбва да изучава жената. Това сѫ въпроси на съзнанието. Ако не може да разбере проявата на Бога въ своето съзнание, човѣкъ никога не би могълъ да разбере проявитѣ Му нито въ съзнанието на мѫжа, нито въ съзнанието на жената. Сега, за да изучавате проявитѣ на Бога въ съзнанието си, не е нужно по цѣли дни и часове да мислите по това. Достатъчно е да наблюдавате живота, проявитѣ на хората, за да разберете, кой ги подтиква къмъ тѣхъ. Богъ се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята на човѣка. Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трѣбва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човѣка трѣбва да му служи като мѣрка на нѣщата. Той трѣбва да застане въ съзнанието си и оттамъ да изучава проявитѣ на своя умъ и на своето сърдце. Докато разглежда нѣщата отъ положението на сърдцето и на ума си, човѣкъ на може да има ясна представа за тѣхъ. Чувствата не представятъ още сърдцето, нито мислитѣ представятъ ума. Докато живѣе изключително въ сърдцето и въ ума си, човѣкъ всѣкога ще ми-нава отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ день въ нощь. Иска ли да преброди тъмната нощь, въ която е попадналъ, той трѣбва да се качи въ съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна свѣтлинка, която ще му покаже изходния пѫть. Недоволни отъ тази свѣтлина, мнозина я загасватъ и тръгватъ да търсятъ голѣма свѣтлина, голѣмъ огънь. Обаче, който не може да се ползува отъ малката свѣтлина, той не може да се ползува и отъ голѣмата. При малката свѣтлинка, именно, човѣкъ би могълъ да чете, да прехвърля листата на своя животъ и да се поучава. Отъ малката мѫдрость той ще върви къмъ голѣмата, която ще осмисли живота му и ще го постави въ правия пѫть. За да дойде до малката свѣтлинка на съзнанието си, на която ще чете книгата на своя животъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми мѫчнотии и страдания. Не е ли миналъ презъ тѣхъ, той не може да говори за тази опитность. Каквото да му говорятъ ония, които сѫ минали презъ тази опитность, той всѣкога остава на особено мнение. И тъй, иска ли да разбере своя животъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ свѣтлината на своето съзнание. Въ тази свѣтлина той ще познае себе си, а сѫщевременно и своя ближенъ. Познае ли себе си, той ще бѫде готовъ да помага и на своитѣ ближни. Той ще бѫде готовъ да плати дълговетѣ на своя ближенъ, както на себе си. Иначе, всѣки другъ човѣкъ, предъ когото се обърнете за услуга, за по-мощь, и той може да плати дълговетѣ ви, но два пѫти ще ви разплаче: преди да ги изплати и следъ като ги изплати. Не е лесно да каже човѣкъ, че прощава дълговетѣ на своя ближенъ. Това значи: не е лесно човѣкъ да се откаже отъ стария си животъ. Какво представя стариятъ животъ? — Това е жената, за която всѣки човѣкъ е жененъ. Каже ли нѣкой, че не е жененъ, той се самоизлъгва. И детето, което се ражда на земята, се свързва съ стария животъ. Следователно, и за него може да се каже, че е женено. Що се отнася до женитбитѣ, презъ които хората минаватъ, това сѫ известни институти, дето тѣ се учатъ. Жененъ или нежененъ, всѣки човѣкъ има деца, съ които мѫчно се справя. Децата на човѣка представятъ неговитѣ добри и лоши желания. Когато казватъ, че децата на нѣкой човѣкъ сѫ добри, ние подразбираме неговитѣ добри и възвишени желания. Този човѣкъ има високъ идеалъ. Той се стреми да разбере живота, който му е даденъ. Ако не разбере ограничения животъ, който му е даденъ, той не би могълъ да разбере великия, неограниченъ животъ. Домогне ли се до разбирането на този животъ, човѣкъ се изпълва съ велика благодарность къмъ Бога. Да е благодаренъ човѣкъ отъ всичко, което му е дадено, това значи, при всички противоречия, при всички изпитания, да запази своя вѫтрешенъ миръ. Той може да се бори въ себе си, безъ да се подава на отрицателни състояния. Остане ли вѣренъ на Божественото въ себе си, на своитѣ вѫтрешни убеждения, той е придобилъ онази велика благодарность, която го прави истински човѣкъ. Кой е истински човѣкъ? Само онзи може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, който е разрешилъ правилно своитѣ отношения, т. е. който се е развързалъ отъ всички връзки. Нѣма човѣкъ въ свѣта безъ връзки. Развърже ли се правилно отъ връзкитѣ на своето минало, човѣкъ влиза въ закона на свободата. Обаче, докато не е разрешилъ връзкитѣ на миналото си, човѣкъ не разбира свободата и не може да се ползува отъ нея. И между ангели да попадне, той ще гледа по-скоро да се върне на земята между подобнитѣ си. Колкото да се грижите за нѣкое гълѫбче, то ще стои при васъ, докато не е срещнало нѣкое отъ подобнитѣ си. Срещне ли едно гълѫбче, то веднага ще напусне вашия домъ. Гълѫбчето отива при гълѫбитѣ, кокошката — при кокошкитѣ, овцата — при овцетѣ и т. н. Следователно, хване ли ви Богъ, и вие, като гълѫбчето, ще гледате да се освободите отъ рѫцетѣ Му и да се върнете при подобнитѣ си, при гълѫбитѣ. Това е неразбиране на живота. Гълѫбътъ, мѫжътъ, жената, личностьта, семейството, обществото представятъ идеи, които трѣбва да се разбиратъ. Не разбира ли човѣкъ идеитѣ, както и формитѣ, съ които природата си служи, животътъ остава за него неразбарнъ, Въ края на краищата той казва: Животътъ е безсмисленъ. — Не, животътъ има великъ смисълъ. — За кого? — За разумния, за философа, за светията. Когато заминаватъ за другия свѣтъ, тѣ знаятъ, какво нѣщо е животътъ. Когато грѣшникътъ напуща земята, той не знае, защо е живѣлъ и какво представя животътъ. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да дойдите до онази свѣтлина, която е въ състояние да ви преобрази, да реформира стария ви животъ. Не придобиете ли нова свѣтлина въ съзнанието, вие ще се намѣрите въ положението на гълѫба, който, като види отворена врата, веднага отива при гълѫбитѣ. Подражавайте на гълѫба, но въ чистотата му. Гълѫбътъ се храни съ най-чистата храна. Откакъ е създаденъ досега той не е измѣнилъ на убежденията си по отношение на храната. Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ въ чувствата и въ мислитѣ си. Каквото да става около него, той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. И да убиватъ човѣкъ предъ него, той трѣбва да остане тихъ и спокоенъ. Чистотата, която има, го прави мощенъ. Той може да помогне на ранения, да заздрави ранитѣ му. Достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че има четири рани, той веднага ще познае, че ранениятъ е мѫжъ. Безъ да гледа лицето му, по броя на ранитѣ се познава, какъвъ е ранениятъ, мѫжъ или жена. Когато биятъ или раняватъ жена, никога нѣма да я ударятъ четири пѫти. Жената може да я биятъ, или раняватъ единъ, два, три, петъ или повече пѫти, но никога четири пѫти. Числото четири е законъ, който има отношение къмъ мѫжа. Тъй щото, ударятъ ли нѣкого четири пѫти, той непременно е мѫжъ. Ударятъ ли нѣкой мѫжъ повече или по-малко отъ четири пѫти, той по форма само е мѫжъ, а по енергия и сила въ себе си е жена. Това, което говоря, е фактъ, който може да се провѣри. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължатъ на други причини. И Христосъ получи четири рани. Нѣкои евреи, които съзнаватъ своята погрѣшка, казватъ, че тѣхната задача е да запълнятъ ранитѣ, които сѫ нанесли на Христа. Докато не направятъ това, тѣ не могатъ да ликвидиратъ съ своята карма. Четиритѣ рани, които нанесоха на Христа, показватъ, че Той пострада за грѣховетѣ на човѣчеството. Като видѣха, че е умрѣлъ, нанесоха му още една рана. Петата рана бѣше рана на грѣха, на злото въ човѣка. Всички хора очакватъ втори пѫть да дойде Христосъ на земята, но Той току погледне ранитѣ на рѫцетѣ и на краката си, помисли си малко и казва: Много ще чакате, докато дойда на земята. Христосъ ще дойде на земята, само когато ранитѣ Му съвършено изчезнатъ. Това ще стане въ времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправятъ живота си, Христосъ нѣма да слѣзе на земята. Съ слизането на Христа, земята ще се запали и изгори. Огънь ще слѣзе на земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чув-ства на хората ще изгорятъ и ще остане само идейното, красивото въ тѣхъ. Тѣ ще започнатъ новъ животъ — животъ на любовь и знание, на истинска свобода. Това се отнася за ония, които ще бѫдатъ готови. Тѣ ще разбератъ живота и ще приложатъ любовьта. Които не сѫ готови, тѣ ще чакатъ нови условия. Защо идатъ страданията въ живота?—За да обработятъ, да стопятъ твърдитѣ тѣла въ човѣка, да превърнатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Отрицателнитѣ състояния въ човѣка, както и мѫчнотиитѣ, на които се натъква, сѫ твърди тѣла, които трѣбва да се стопятъ. Какво прави химикътъ, когато иска да огъне нѣкой металъ? Той подлага дадения металъ на известна температура, различна за различнитѣ метали, и го стопява, т. е. превръща го въ течность. Отъ течность той може да го превърне въ въздухообразно тѣло. Въ тѣзи случаи огъньтъ, температурата играе важна роля. Следователно, попадне ли човѣкъ на огъня на любовьта, всички твърди тѣла въ него се стопяватъ като се превръщатъ въ течни и въздухообразни. Обаче, това още не е достатъчно. Понеже неблагороднитѣ метали — калай, олово, медь, желѣзо — се окисляватъ и внасятъ отрови въ човѣшкия организъмъ, тѣ трѣбва да се превърнатъ въ благородни — въ злато и платина. Само любовьта е въ състояние да преобрази тия метали, да ги превърне въ благородни. Една отъ задачитѣ на човѣка е да приеме жизнената енергия, т. е. праната отъ природата и да я използува разумно. Когато праната минава презъ калая, резултатътъ е единъ; когато минава презъ оловото, резултатътъ е другъ. Обаче, минава ли презъ златото и платината, резултатитѣ сѫ съвсемъ други. Колкото повече злато има въ кръвьта си, съ толкова повече възможности разполага човѣкъ. Златото е добъръ проводникъ на висша енергия. Нѣма ли злато въ кръвьта си, човѣкъ не може правилно да приема жизнената енергия отъ природата и да се ползува отъ нея. Следователно, каквато е преобладаващата срѣда въ човѣка, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ на неговия животъ. Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, но за да придобиятъ този животъ тѣ се нуждаятъ отъ вѫтрешна свѣтлина, като условие за разумна работа. Има ли човѣкъ вѣра и любовь къмъ Бога, шщо друго не му остава, освенъ да работи съзнателно, да преобрази живота си. Цѣлиятъ козмосъ иде въ помощь на човѣчеството. Той разполага съ разумни реторти, въ които поставя човѣка, да го обработи. Докато е въ ретортата, човѣкъ страда, плаче, измѫчва се, но въ края на краищата той вижда, че това е неизбѣженъ процесъ. По този начинъ само неблагороднитѣ метали се превръщттъ въ благородни. Този процесъ се извършва постепенно. Когато огъньтъ силно напече човѣка, дава му се възможность да излѣзе навънъ, да се разхлади малко. Разумниятъ свѣтъ предвижда всички положения, вследствие на което е оставилъ въ ретортитѣ дупки, презъ които човѣкъ може да излиза. Обаче, постави ли го невидимиятъ свѣтъ въ ретортата, преди да се е разтопилъ докрай, той не трѣбва да излиза. Богъ изпитва човѣка, доколко е силна вѣрата и любовьта му. Нѣкои хора едва усѣтятъ огъня, веднага бѣгатъ навънъ. Съ бѣгане въпроситѣ не се разрешаватъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да се усъвършенствува, да се облагороди. Страданията сѫ условия за разуменъ животъ. Разумниятъ животъ опредѣля отношенията на човѣка къмъ Бога. И тъй, влѣзете ли въ ретортата на природата, не бѣгайте. Имайте търпение да минете презъ различнитѣ температури, при които металитѣ се топятъ, докато стигнете температурата на топенето на платината. Следователно, ще минете презъ температурата на топенето на всички метали: на калая, който се топи при 233°, на оловото — при 328°, на медьта — 1063°, на желѣзото — 1500°, на златото — 950° и на платината — 1750°. Презъ колкото по-висока температура човѣкъ минава, толкова по-добре и право мисли. Правата мисъль води къмъ право разбиране. Ако не мисли, човѣкъ дохожда до механическо разглеждане на въпроситѣ. Механическото разбиране не разрешава нѣщата. Като живѣе по закона на любовьта, човѣкъ ще бѫде добре и на земята, и на небето. Той ще се учи и ще види такива нѣща, каквито не е предполагалъ. Живѣе ли въ безлюбие, пакъ ще види много нѣща, но тѣ ще го разрушатъ. Животътъ на любовьта носи радость, свѣтлина и знание за човѣка. Животътъ на безлюбието носи страдания, разочарования и смърть. Живѣйте въ закона на любовьта, да се ползувате отъ нейнитѣ привилегии. Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ. 40.Лекция отъ Учителя, държана на 22. май, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  20. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Абсолютна реалность. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ч и с т о т а т а. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човѣка седи въ неговитѣ разбирания. Сѫществуватъ два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможность, абсолютна и относителна реалность. Ще кажете, че не е важно, дали нѣщата се разглеждатъ въ тѣхната абсолютность или относителность. Или не е важно, дали разбиранията на хората сѫ стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човѣкъ ще бѫде облѣченъ съ нови или съ стари дрехи. Вижте, колко голѣма е радостьта на детето, когато майка му го облѣче въ нови дрехи! Все едно ли е да пие човѣкъ вода направо отъ извора, или да пие отъ шише, което цѣли месеци е стояло затворено?— По-добре да пиете отъ извора, отколкото отъ шишето. Човѣкъ трѣбва да пие вода направо отъ извора. Изворътъ подразбира Първата Причина, отъ която човѣкъ може да черпи вода. Тази вода подържа живота му. Въ този смисълъ, истината представя отношение на хората къмъ Първата Причина на нѣщата. Излѣзе ли отъ Бога, човѣкъ разполага само съ една възможность: да намѣри истината. Следователно, Богъ е вложилъ въ човѣка само една възможность — да намѣри истината и да я познае. — Защо Богъ е създалъ свѣта? — За да живѣемъ. За да живѣе, човѣкъ трѣбва да е свободенъ. Безъ свобода животътъ не може да се прояви. Който не е свободенъ въ живота си, и да придобие любовьта, тя ще му причини голѣми страдания. — Защо? — Защото любовьта живѣе въ абсолютна свобода, а не въ ограничения. Всѣко ограничаване на мислитѣ и на чувствата на самия човѣкъ внася ограничаване и на любовьта му. А любовьта не може да живѣе въ ограничения. Ограничи ли любовьта въ себе си, човѣкъ ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога въ себе си, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Той влиза въ стълкновение съ себе си. Когато две тѣла влизатъ въ стълкновение едно съ друго, винаги побеждава по-силното, по-голѣмото. Ако единъ автомобилъ се сблъска съ тренъ, автомобилътъ ще се разруши напълно, а тренътъ ще усѣти слабо разтърсване. И тъй, човѣкъ има само една възможность —да познае истината. Тази възможность, обаче, има отношение къмъ две точки на правата, началната и крайната, както и радиусътъ има отношение къмъ центъра на крѫга и къмъ всѣка една отъ точкитѣ на окрѫжностьта. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Оттукъ дохождаме до извода: за да намѣри и познае истината, човѣкъ трѣбва да възлюби Бога. Да възлюби човѣкъ Бога, това значи, да възлюби ближния си, защото Богъ живѣе въ ближния на човѣка. Първото отношение, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който живѣе въ него. Щомъ възлюби ближния си, и ближниятъ му ще го обича. Не може ли човѣкъ да обича ближния си, и ближниятъ му нѣма да го обича. Не може ли човѣкъ да обича Бога, и Богъ нѣма да го обича. Сега, ще се яви възражението: Не може ли да се живѣе безъ любовь?—И това може, но който живѣе безъ любовь, той самъ ще се унищожи. Запитали веднъжъ Паганини, може ли да свири на три струни. Той излѣзълъ на сцената и свирилъ на три струни. После го запитали, може ли да свири на две струни. Той свирилъ и на две струни. — Ами на една струна? На този въпросъ Паганини нищо не отговорилъ. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да се запитва, може ли да се живѣе безъ любовь, или може ли свѣтътъ да бѫде другояче построенъ? На тѣзи въпроси не може да се отговаря. Единицата не дава отчетъ за постѫпкитѣ си. Щомъ е тъй, ще знаете, че единствената връзка между човѣшката душа и Бога е любовьта. Тя може да се проявява само по единъ абсолютенъ начинъ. Пожелае ли човѣкъ да бѫде като Бога, това значи, другитѣ сѫщества да иматъ отношение къмъ него. Абсолютната любовь включва едно отношение само: човѣкъ да обича Бога, и Богъ да обича човѣка. Спазва ли това отношение, човѣкъ има правилно отношение къмъ всички живи сѫщества. Ако при това положение запитатъ човѣка, защо е нужно да служи на Бога, той трѣбва да отговори: Защото Го обичамъ. — Защо трѣбва да страдамъ за Бога? — Защото Го обичамъ. — Защо трѣбва да се раждамъ и умирамъ? — Защото обичамъ Бога. Има ли любовь къмъ Бога, човѣкъ може да си обясни всички прояви на човѣшкия животъ: загуби и печалби, страдания и радости, недоразумения и противоречия и т. н. Вънъ отъ любовьта тия нѣща оставатъ неразбрани. Влѣзете ли въ закона на мѫдростьта, тамъ противоречаята се изясняватъ по другъ начинъ. Обаче, знание се изисква за това. Ако дадете една хубава цигулка на нѣкое дете, то ще върти ключоветѣ й, ще ги дига и сваля, безъ да придобие нѣщо. Въ края на краищата детето ще развали цигулкта, но нѣма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човѣкъ по никой начинъ не може да свири. Щомъ нагласи цигулката си, той започва да свири и всѣки день придава по нѣщо ново къмъ свиренето си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкия животъ. Не може ли да настройва струнитѣ на своя животъ, т. е. да ги нагласява въ хармония съ своето сърдце и съ своя умъ, човѣкъ не може да свири правилно, т. е. не може да живѣе правилно. Следователно, между струнитѣ на човѣшкия животъ отъ една страна, както и между струнитѣ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце отъ друга, трѣбва да сѫществува пълна хармония. Защо трѣбва човѣкъ да люби ближния си? — Защото Богъ живѣе въ него. Щомъ люби Бога, човѣкъ трѣбва да люби и ближния си, въ когото Богъ живѣе. Не спазва ли това отношение, човѣкъ изпада въ крива линия на живота си. Що е кривата линия? Какво представя окрѫжностьта?—Окрѫжностьта е крива линия, на която всички точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ. Всички радиуси иматъ еднакви дължини, т. е. еднакви отношения и възможности къмъ центъра на крѫга. Ако единъ отъ радиуситѣ на крѫга стане по-дълъгъ или по-кѫсъ, хармонията въ този крѫгъ се измѣня. За да се запази тази хармония, всички сѫщества въ крѫга трѣбва да иматъ еднакви отношения къмъ центъра. Следователно, окрѫжностьта е крива линия, съставена отъ неограниченъ брой прави линии, които иматъ еднакви отношения къмъ центъра. Като знаете това, вие вадите заключение, че човѣкъ трѣбва да има само едно отношение—къмъ Първичния центъръ на живота, къмъ Бога. Движи ли се около повече центрове, той се натъква на голѣми противоречия. Спази ли своето истинско и единствено отношение, човѣкъ ще знае, какво да прави, какво да си позволява и какво не. Като не разбира този законъ, човѣкъ понѣкога се отказва да яде и мисли, че съ това ще постигне нѣщо. Обаче, като погладува нѣколко деня, той започва да се страхува, да не умре отъ гладъ. — Кой му е забранилъ да яде? Има нѣщо, което Богъ е забранилъ на човѣка, но ни най-малко не му е забранилъ да яде хлѣбъ. Богъ е забранилъ на първия човѣкъ да яде отъ дървото на познаване на доброто и на злото. Отъ плодоветѣ на всички останали дървета той има право да яде. Следователно, не яжте само отъ тия плодове, които могатъ да ви огрѣшатъ. Щомъ сгрѣши нѣщо, човѣкъ прибѣгва вече до лъжата. — Ама азъ искамъ да бѫда добъръ. — Не поставяй тази мисъль въ ума си. За човѣка е важно да люби Бога — първо и главно отношение въ живота му. Първото отношение е праволинейно, отъ периферията къмъ центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човѣка е любовь къмъ ближния му, криволинейно движение. Това движение започва отъ центъра на крѫга и върви къмъ всѣка точка на окрѫжностьта. Въ първото си отношение, човѣкъ се стреми само къмъ Бога, а въ второто — къмъ всички живи сжщества, къмъ ближнитѣ си, които сѫ излѣзли отъ сѫщото Начало — отъ Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто—относително. И тъй, като държите въ ума си мисъльта за дветѣ отношения въ живота, вие можете да се предпазите отъ редъ изкушения. Запримѣръ, отивате при нѣкой вашъ познатъ, искате да ви даде пари на заемъ. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, нѣма вѫтрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по неговъ адресъ, че той е несправедливъ, че не е християнинъ и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнинъ, толкова и той е християнинъ. Ако вие бихте дали първо мѣсто на Бога въ себе си, този човѣкъ, въ когото сѫщо така Богъ живѣе, щѣше да отвори сърдцето си за васъ и да ви услужи. Който те обича, той всѣкога е готовъ да те нахрани. Като отидешъ въ дома му, ти нѣма да носишъ голѣма торба и да очаквашъ да я напълни, но ще вземешъ съ себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложишъ въ него една малка часть, безъ да го претоваряшъ. Речешъ ли да вземешъ повече, отколкото можешъ да носишъ, ти вършишъ престѫпление. Ходишъ ли на гости, никаква външна торбичка не трѣбва да носишъ съ себе си. Канятъ ли ви нѣкъде на гости, всѣки да вземе толкова, колкото стомахътъ му нормално приема. Не само това, но нѣмате право да взимате за кого и да е отъ вашитѣ близки. Който иска да опита гостоприемството на ближния си, той самъ трѣбва да го посети. Иначе, ще произлѣзатъ редъ недоволства, недоразумения, осѫждания и т. н. Слушате нѣкого да казва, че нѣкой не го погледналъ, както трѣбва. Какъ трѣбва да го погледне? Единъ е погледътъ, който човѣкъ трѣбва да отправя къмъ ближния си. Той е погледътъ на любовьта. Вънъ отъ любовьта, всѣки погледъ представя отклонение отъ Божественото, отъ правия пѫть на живота. Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ себе си, отъ отношенията помежду си. Тѣ намиратъ, че отношенията имъ не сѫ правилни. Какво показва това? — Това показва, че тѣ нѣматъ любовь къмъ Бога. Дето любовьта не сѫществува, тамъ нѣма никакви възможности. Любовьта съдържа въ себе си всички възможности. Любещиятъ човѣкъ е подобенъ на изворъ. Който отиде при този изворъ, той ще задоволи жаждата си и ще благодари за благото, което е получилъ. Ще кажете, че не е лесно човѣкъ да отиде при извора на любовьта. Това зависи отъ бързината, съ която човѣкъ се движи. Ако нѣкой пѫтува съ бързината на свѣтлината, за осемь минути той може да слѣзе на земята, да задоволи жаждата си и да се върне назадъ. Който се движи съ малка бързина, той се отегчава отъ дългия пѫть. Като види, че му предстои дълъгъ пѫть, докато постигне своята цель, той се обезсърдчава. Живѣе ли въ закона на любовьта, човѣкъ нѣма да се обезсърдчава, нито да се отегчава. Страданията ще бѫдатъ изключени за него. Любовьта изключва всѣкакви страдания, всѣкакъвъ страхъ. Когато даде пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ може да направи всичко, каквото желае. Любовьта е вложена въ човѣшката душа. Достатъчно е човѣкъ да отвори душата, ума и сърдцето си за Божественото, за да изяви любовьта си къмъ всички живи сѫщества. — Ама да не осиромашее човѣкъ отъ това? Когато човѣкъ изявява любовьта си, отъ день на день той повече забогатява. Дето е любовьта, тамъ е изобилието. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ сиромашията царува. И тъй, иска ли да забогатѣе, човѣкъ трѣбва да прояви Божественото начало въ себе си. Като се говори на хората за Божественото начало, мнозина отъ тѣхъ се съмняватъ въ сѫществуването на това начало. Въпрѣки това, тѣ казватъ, че Христосъ е Синъ Божий. Тогава, какъ примиряватъ въ себе си противоречието, Синъ Божий да бѫде предаденъ отъ свой ученикъ? Нѣкои се чудятъ, какъ така Христосъ, Синъ Божий, да се остави на единъ ученикъ да го предаде? Той не го ли позна? Не само това, но Христосъ направи Юда касиеръ, да има възможность да обира касата. Какъ се подаде Христосъ на евреитѣ и остави да бѫде разпнатъ? Обаче, Христосъ доказа силата си по обратенъ пѫть. Той доказа на човѣчеството, че Онзи, Който Го е изпратилъ на земята да изпълни Неговата воля, и отъ смъртьта ще го възкреси. Наистина, хората първо се съблазниха въ Христа, но после повѣрваха. Първоначално се разочароваха, но после се очароваха. Не е лесно човѣкъ да познае истината. Кой може да познае истината? Само онзи може да познае истината, който има абсолютно отношение къмъ Бога. Познае ли истината, човѣкъ придобива пълна свобода. Дето е свободата, тамъ любовьта царува. Яви ли се нѣкакво недоволство, любовьта изчезва. Любовьта изключва всѣкакво недоволство. Обичате ли нѣкого, не го учете, какъ трѣбва той да ви обича. Любовьта не се проявява по правила. Човѣкъ обича разумното въ хората. Синътъ обича баща си, защото е разуменъ. Дъщерята обича майка си, защото е разумна. Възъ основа на сѫщия законъ, Богъ обича човѣка, понеже е Негово разумно дете. Богъ обича това, което е излѣзло отъ Него. Измѣни ли отношенията си къмъ Бога, човѣкъ самъ си поставя препятствие за великата Божия Любовь. Каквото да прави, при каквото положение да се намира, човѣкъ никога не трѣбва да измѣня на своето първо отношение. Дълбоко въ душата си той трѣбва да знае, че обича Бога и, каквото прави, всичко е все за Него и въ Негово име. Той трѣбва да пази това свещено чувство въ себе си, никой да не знае, отъ какво се вдъхновява въ живота си. Започне ли на всички да разправя за любовьта си къмъ Бога, той скоро ще я изгуби. Нѣма защо да разправяте за отношенията си къмъ Първата Причина. Какви сѫ отношенията ви, доколко сѫ трайни, това и вие не знаете. Богъ самъ ще ви изпита. Освенъ Бога, никой другъ нѣма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовьта на ближния си, той е орѫдие на лукавия. Мнозина се страхуватъ да се предадатъ въ рѫцетѣ на Бога и да Го обикнатъ, за да не изгубятъ отношенията си и къмъ другитѣ хора. Обикнете Бога и не се страхувайте! Щомъ обикнете Цѣлото, вие непременно ще обичате и частитѣ, ще имате отношения и къмъ тѣхъ. Когато обича Цѣлото, човѣкъ дава просторъ на любовьта си. Не Го ли обича, той внася ограничения въ любовьта си. Щомъ любовьта се ограничи, съ нея заедно и истината се ограничава. При първото положение човѣкъ живѣе въ абсолютната реалность. При второто положение той се намира въ относителната реалность на нѣщата. Влѣзе ли въ относителната реалность на живота, човѣкъ си служи съ много мѣрки. Влѣзе ли въ абсолютната реалность, той си служи само съ една мѣрка. Който люби Бога, той се движи отъ свѣтлина въ свѣтлина. Който върви въ пѫтя на относителната реалность, той върви отъ свѣтлина въ свѣтлина и отъ тъмнина въ тъмнина, отъ свѣтлини въ тъмнина и отъ тъмнина въ свѣтлина. Той минава въ различни фази. За такъвъ човѣкъ казваме, че се движи въ свѣта на вѣчнитѣ промѣни. Днесъ обича нѣкого, утре не го обича. Този човѣкъ се движи въ относителната реалность, която е свѣтъ на постоянни промѣни. Въ този свѣтъ нѣщата се разлагатъ, гниятъ и миришатъ. Трѣбва ли тогава да се обличате съ дрехитѣ на умрѣли хора? За предпочитане е човѣкъ да ходи голъ, или съ своитѣ скѫсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртавци. Каквито дрехи носи човѣкъ, съ такива влияния се огражда. Съвременнитѣ хора носятъ вълнени дрехи, отъ вълната на овцетѣ, и неизбѣжно се подаватъ на тѣхнитѣ влияния. Дамитѣ, особено, носятъ кожи отъ лисици, отъ котки, отъ зайци по вратоветѣ си, вследствие на което се подаватъ на тѣхнитѣ влияния. Най-добритѣ дрехи, които човѣкъ трѣбва да носи, това сѫ лененитѣ и памучнитѣ. Всѣко животно си има свои специфични качества, които се предаватъ и на хората. Запримѣръ, мечката е интелигентна, но много отмъстителна, много злопаметна. Достатъчно е нѣкой да си позволи да я обиди съ нѣщо, за да не го забрави цѣлъ животъ. Обаче, както не забравя злото, което нѣкой й причинилъ, така сѫщо не забравя и доброто, което човѣкъ може да й направи. Единъ дърварь, нѣкѫде изъ Юндола, рѣзалъ дърва и се натъкналъ на особено явление. Срещу него се движела една мечка, съ нѣкакво опредѣлено намѣрение. Като я видѣлъ, дърварьтъ се уплашилъ много и не знаелъ, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката дигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоилъ, защото разбралъ, че мечката има нужда отъ него. Той погледналъ къмъ дигнатия кракъ на мечката и видѣлъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ лапата й. Дърварьтъ извадилъ тръна на мечката, намазалъ мѣстото съ дървено масло и здраво го превързалъ съ кърпата си. Следъ това мечката тръгнала да си отива, но повела съ себе си и дърваря. Той тръгналъ следъ нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно мѣсто, дето имало нѣколко кошери, пълни съ медъ. По този начинъ тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направилъ. Като изучавате своя животъ, както и този на ближнитѣ си, ще бѫдете внимателни, да не се подавате на лоши влияния. Колкото е силно влиянието на добритѣ навици, толкова е силно влиянието и на лошитѣ навици. Има писатели, които подържатъ мисъльта, че човѣкъ може да живѣе по разни начини. — Не, човѣкъ може да живѣе само по единъ начинъ — по закона на Божията Любовь. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължатъ, именно, на многото начини, по които тѣ живѣятъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да прави различни опити, за да се спаси човѣчеството, за да се оправи свѣта. — Има кой да мисли по този въпросъ. Който е създалъ свѣта, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човѣшкото спасение е относително. Свѣтътъ трѣбва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създалъ. Искате ли вие да спасите свѣта, трѣбва да се върнете къмъ Първата Причина на нѣщата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христосъ казва: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Следователно, обичате ли Христа, вие ще обичате и Неговия Отецъ. — Можемъ ли да обичаме Христа, безъ да сме Го виждали? Да задавате този въпросъ, това значи, да си представяте Христа като обикновенъ човѣкъ, Който е сѫществувалъ само преди две хиляди години. Христосъ и днесъ сѫществува, и днесъ живѣе. Той казва: „Отивамъ да ви приготвя жилища“. Това показва, че Той отива тамъ, дето има жилище за Него. Щомъ има жилище за Него, Той има грижа и за своитѣ ближни. Той отива да имъ приготви жилища. И тъй, пазете се отъ отрицателното въ живота, за да не изгубите любовьта си, т. е. да не изгубите първото си отношение — отношението къмъ Първата Причина. Държите ли се здраво за това отношение, вие сте въ пѫтя на любовьта. Дето е любовьта, тамъ сѫ и мѫдростьта, и истината. Дето е любовьта, тамъ е знанието, тамъ е животътъ, тамъ е свободата, тамъ е чистотата. Чистата вода никого не опетнява. Нечистата вода, обаче, опетнява всичко. Дето мине, тя остава редъ утайки и наслоявания. Да възлюбишъ Бога, това значи отъ последенъ сиромахъ да те въздигне до най-голѣмъ богаташъ, външно и вѫтрешно. Колко сирачета сѫ се подигали въ живота, щомъ сѫ се свързвали съ Първата Причина. Обаче, скѫса ли се тази връзка, човѣкъ разлюбва Бога. Разлюби ли веднъжъ Бога, той всичко изгубва. — Може ли да ставе това? — Може. Докато е свързанъ съ Първата Причина, човѣкъ расте и развива своитѣ дарби и способности. Чрезъ тѣхъ той дохожда до високо обществено положение, става министъръ. Обаче, забрави ли Първото Начало, отъ Което е излѣзълъ, той изгубва всичко, каквото е постигналъ. Докато е билъ свързанъ съ Първата Причина, той се е ползувалъ отъ любовьта на всички хора. Скѫса ли тази връзка, всички хора се оттеглятъ отъ него. Отъ голѣмъ човѣкъ, съ високо обществено положение, той слиза на най-низкото стѫпало, дето го очакватъ страдания и разочарования. И тъй, запишете си следното правило: Докато Богъ ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае. Разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Христосъ казва: „Отецъ ми ви люби, защото повѣрвахте, че Богъ живѣе въ мене, и азъ излѣзохъ отъ Него.“ — Може ли Богъ да живѣе въ лошия човѣкъ? — Богъ живѣе въ всички хора. Привидно човѣкъ е лошъ, но по вѫтрешно естество, по Божествено начало, човѣкъ е добъръ. Докато не прояви любовьта си къмъ Бога, човѣкъ всѣкога ще бѫде слабъ. Щомъ е слабъ, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно, искате ли да бѫдете силни, да реализирате стремежитѣ на душата си, обикнете Бога. — Защо се радва човѣкъ на слънцето? — Защото животътъ иде отъ него. — Защо обича той природата? — Защото тя носи всички блага на живота. Тя отваря широко обятията си за онѣзи, които я обичатъ. Не я ли обичатъ, тя се затваря. Тя казва на хората: Всички свои богатства оставямъ на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплавайте всички рѣки, морета и океани, но се учете. Като видятъ толкова богатства предъ себе си, хората се забравятъ, започватъ да властвуватъ надъ тѣхъ, а съ това затварятъ вратитѣ, които природата имъ е отворила. Който се е опиталъ да ограничи природата, той самъ се е разрушилъ. Това подразбира стиха: „Не убивай“! Не убивай себе си, не убивай и ближния си. Спазва ли законитѣ на природата, човѣкъ ще спазва и тази велика заповѣдь. Човѣшката душа е безсмъртна, но веднъжъ слѣзълъ на земята, човѣкъ живѣе въ относителната реалность, въ смъртьта на материята, на плътьта. Докато дойде до абсолютната реалность, човѣкъ минава презъ относителната, презъ живота на страданията и смъртьта. За да влѣзе човѣкъ въ абсолютната реалность, Писанието му препорѫчва да не люби свѣта, т. е. временното, преходното, смъртното. Да люби човѣкъ свѣта, това значи, да живѣе въ относителната реалность на нѣщата. Да люби Бога, това значи, да влѣзе въ абсолютната реалность. Влѣзете ли въ тази реалность, Богъ ще ви запознае съ свѣта. Възлюбите ли свѣта, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осѫдени на страдания и смърть. Това подразбира стиха: „Не любете свѣта“. Не схващате ли вѫтрешния смисълъ на този стихъ, вие ще изпаднете въ противоречие, какъ е възможно да се казва на човѣка да не люби свѣта, когато е казано въ Писанието, че Богъ толкова възлюби свѣта, че даде Своя Единороденъ Синъ въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. Следователно, искате ли да се запознаете съ членоветѣ на едно семейство, първо трѣбва да се запознаете съ бащата на това семейство. Познавате ли бащата и майката на едно семейство, вие ще познавате и тѣхнитѣ синове и дъщери. Обичате ли бащата и майката, вие ще обичате и тѣхнитѣ деца. Невъзможно е човѣкъ да обича хората, ако не обича Бога, ако нѣма правилни отношения къмъ Него. Има ли любовь къмъ Бога, той ще обича и хората. Който има тази любовь, той има животъ въ себе си. Дето има животъ, тамъ има и отношения между хората. Това виждаме и въ ежедневния животъ. Хората работятъ и взаимно си помагатъ въ физическия, въ сърдечния и въ умствения свѣтъ. Нѣкой работи въ известна область на умствения свѣтъ и, като дойде до нѣкакви постижения, той ги сподѣля съ всички ония, които се интересуватъ отъ този въпросъ. По този начинъ хората взаимно си помагатъ. Върху този законъ се създава и крепи обществото: единъ обработва земята, втори шие дрехи или обуща, трети прави научни изследвания и т. н. Тъй щото, семействата и обществата се подържатъ, благодарение на обмѣната въ труда на всички хора. Колкото по-правилни сѫ отношенията на хората къмъ Първата Причина, толкова и обществата сѫ по-добре организирани. И тъй, иска ли да запази своя вѫтрешенъ миръ, човѣкъ не трѣбва да нарушава своето първо отношение — любовь къмъ Бога. Щомъ има любовь къмъ Бога, той ще обича и ближнитѣ си. Въ абсолютната реалность сѫществува само едно отношение — любовь къмъ всичко живо. Въ относителната реалность, обаче, сѫществуватъ две отношения: или ще любишъ, или ще мразишъ. Срѣдно положение тамъ не сѫществува. Въ относителната реалность сѫществуватъ два полюса на живота: положителенъ и отрицателенъ. Въ абсолютната реалность сѫществува само единъ пѫть — пѫть къмъ любовьта, къмъ възходещето, къмъ положителното въ живота. Докато живѣе на земята, човѣкъ ще се натъква и на любовьта, и на омразата, като сили въ живата природа. Дойдете ли до омразата, не се борете съ нея, но приложете любовьта. Само любовьта е въ състояние да се справи съ омразата. Сѫщиятъ законъ се отнася и до злото. Не събуждайте злото въ себе си преждевременно. Обаче, събуди ли се то по нѣкакъвъ начинъ, не се борете съ него. Трѣбва ли овцата да отиде при заспалия вълкъ, да го разглежда, куче ли е или нѣщо друго? Срещне ли на пѫтя си заспалъ вълкъ, овцата трѣбва да се отбие отъ пѫтя си, да го отмине и да не се интересува отъ него. Като се събуди отъ сънь, вълкътъ веднага ще почувствува, че овца е минала край него и ще съжалява, че я пропусналъ. Види ли, че вълкътъ се е събудилъ отъ сънь и се промъква къмъ кошарата, овцата трѣбва да го гледа отдалечъ, като презъ трѫба, да не се мърда отъ мѣстото си. Докато е въ стадото, около господаря си, тя е въ пълна безопасность. Съвременнитѣ хора сами си правятъ пакости. Като нѣматъ работа, тѣ обикалятъ злото, философствуватъ за произхода му, докато го събудятъ. Щомъ го събудятъ, тѣ попадатъ въ примкитѣ му и започватъ да страдатъ. Следователно, докато сте слаби още, не събуждайте злото въ себе си. Видите ли, че спи, оставете го спокойно, нека продължава своя сънь. Видите ли, че е вързано, не го развързвайте преждевременно. Това сѫ максими, които трѣбва да спазвате въ живота си. — Може ли злото да сѫществува въ любовьта?—Както микробитѣ сѫществуватъ навсѣкѫде, така и злото прониква и презъ най-малкитѣ отвърстия, но човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да се справя съ него. Дали вѣрвате въ сѫществуването на микробитѣ, това не е важно. Фактъ е, обаче, че микробитѣ всѣки день задигатъ десетки и стотици хора и ги отправятъ на онзи свѣтъ. Които не разбиратъ и не познаватъ разрушителната сила на тия микроскопически сѫщества, мислятъ, че злото иде отъ Бога.—Не, Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Той има предъ видъ доброто на всички души и ги поучава. Обаче, ония, които не изпълняватъ волята Му, тѣ сами се отклоняватъ отъ пѫтя си и се натъкватъ на страдания и болести. Това, което днесъ говоря, се отнася за ония, които искатъ да се учатъ. Които не искатъ да се учатъ, тѣ ще вървятъ по стария пѫть, ще живѣятъ съ старитѣ си разбирания. При сегашнитѣ условия на живота, старитѣ разбирания не сѫ нищо друго, освенъ стари пѣсни, на новъ гласъ. Време е вече човѣкъ да ликвидира съ тия пѣсни. Днесъ хората се нуждаятъ отъ нови пѣсни, на новъ гласъ. Хората се нуждаятъ отъ нови, чисти дрехи. Човѣкъ трѣбва коренно да се преобрази, да облѣче всичко ново. — Какъ ще се постигне това? — Като възстанови своето първо отношение — любовь къмъ Бога. Възстанови ли първото си отношение, човѣкъ придобива вѫтрешенъ миръ и се справя съ всички отрицателни състояния въ себе си. Съ други думи казано: придобие ли любовьта, човѣкъ лесно се справя съ злото. Злото остава вънъ отъ него и престава да го безпокои. За да отиде при Бога, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ царството на злото, което ще му каже: Като се връщашъ, пакъ мини покрай мене. Така бѣше казалъ Иродъ на мѫдрецитѣ, които отиваха да се поклонятъ на Христа. Обаче, ангелъ Господенъ имъ каза: Като се поклоните на Христа, ще минете по другъ пѫть, който ще ви се покаже, нѣма да се връщате въ царството на Ирода. Следователно, стигнете ли веднъжъ до Царството Божие, на връщане ще минете презъ другъ пѫть, който самъ Богъ ще ви посочи. Сега, като пѣете новитѣ упражнения, „Ти съзнавай, ти люби“ и „Нева-санзу“, вие трѣбва да влагате нѣщо дълбоко въ тѣхъ, да не пѣете механически. Пѣете ли „ти съзнавай, ти люби“, трѣбва, наистина, да любите, да се проникнете отъ любовьта, да подигнете съзнанието си поне една степень по-високо отъ обикновеното. Като пѣете по този начинъ, вие ще въздействувате както на себе си, така и на ближнитѣ си, ще събудите въ тѣхъ желание да пѣятъ. Добъръ пѣвецъ е този, който преживява това, което пѣе. Истински поетъ и музикантъ е този, който пѣе и свири безъ пари, отъ любовь къмъ пѣнието и свиренето. Този пѣвецъ или музикантъ се вдъхновява отъ любовьта на публиката, отъ вниманието, съ което тя го слуша, а не отъ паритѣ, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трѣбва, той напуща сцената. Като ученици, вие трѣбва да пѣете, да свирите, защото на небето се допущатъ само добри пѣвци и музиканти. Ако не знаете да пѣете или да свирите добре, дълго време ще стоите предъ райската врата, безъ да се удостоите да влѣзете вѫтре. Какво ще правите, ако животътъ на нѣкой вашъ ближенъ зависи отъ умението ви да пѣете или да свирите? Ако пѣете добре, ближниятъ ви ще бѫде помилванъ. При това положение, вие ще пѣете, ще вложите всичката си любовь, знание, сила. Следователно, ще знаете, че всѣко ваше недоволство и неразположение се дължатъ на факта, че нѣкой вашъ ближенъ, въ самитѣ васъ, е осѫденъ на смъртно наказание. Отъ вашето пѣние зависи, да бѫде ли помилванъ той, или не. Щомъ неразположението ви изчезне, това показва, че вашиятъ ближенъ е помилванъ. Много пѣвци и музиканти има въ свѣта, но тѣ сѫ въ областьта на относителното пѣние. Малцина сѫ влѣзли въ областьта на абсолютното пѣние. Само онзи може да влѣзе въ тази область, който има любовь въ себе си. Той пѣе съ душата си. Каже ли човѣкъ, че не може да пѣе, че е остарѣлъ, той е влѣзълъ въ областьта на относителното пѣние. Младъ или старъ, човѣкъ трѣбва да пѣе. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ безлюбието царува. Дето е безлюбието, тамъ е сиромашията, тамъ сѫ болеститѣ, тамъ е смъртьта. Дето е любовьта, тамъ и музика има. И тъй, искате ли да възстановите любовьта си къмъ Бога, дайте мѣсто на Божественото въ себе си. То работи въ човѣка, както слънцето — върху семенцата, както Духътъ Божий—върху душитѣ. Духътъ има свои помощници, свои съработници въ Великото Божие дѣло. Това сѫ всички хора, надарени съ таланти и способности. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото Богъ да не е вложилъ нѣкаква дарба. Отъ човѣка се иска работа, за да развие дарбитѣ, които природата е вложила въ него. Т. м. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 16 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Аксиома на живота. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у м и л о с ъ р д и е т о. Съвременното човѣчество е дошло до положение, въ което трѣбва да стане смѣна на енергиитѣ му. Тази смѣна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се смѣнятъ енергиитѣ на човѣка това значи, да се смѣнятъ формитѣ на материалния свѣтъ, формитѣ на самата материя. Щомъ формитѣ се измѣнятъ, заедно съ тѣхъ се измѣня и посоката на енергиитѣ, т. е. посоката на силитѣ въ човѣка. Сега ще съставимъ пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася къмъ силата (С) така, както чувствата (Ч) къмъ мислитѣ (М1). Подъ думата „материя“ разбираме формата на нѣщата, чрезъ която силата се проявява. Подъ думата „сила“ разбираме проява на ума, т. е. резултатъ на работата на човѣшкия умъ или на Божественото въ човѣка. Когато умътъ работи повече отъ сърдцето, силата на човѣка е по-голѣма. Когато сърдцето работи повече отъ ума, гѫстотата на материята е по-голѣма. Тази е причината, поради която нѣкои хора сѫ слаби, сухи, а други — пълни. Който повече мисли, а по-малко чувствува, той е сухъ, тънъкъ. Който повече чувствува, а по-малко мисли, той е пъленъ. Този човѣкъ не обича много да философствува. Следователно, сърдцето не се нуждае отъ философия, а умътъ не се нуждае отъ гѫстота. Въ сърдцето се събира повече потенциална енергия, а въ ума — кинетическа. Човѣкъ трѣбва да знае методитѣ, чрезъ които да превръща потенциалната енергия въ кинетическа. Докато не е запалена, свѣщьта съдържа потенциална енергия въ себе си. Щомъ се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща въ кинетическа, т. е. въ свѣтлинна енергия. И ако човѣкъ чете на свѣтлината на тази свѣщь, той приема енергията й и я използува за възприемане на мислитѣ, които книгата съдържа въ себе си. Какъ ще се използува свѣтлината на свѣщьта, това зависи отъ съзнанието на човѣка. Който има будно съзнание, той ще запали свѣщьта и ще чете на нейната свѣтлина. Който нѣма будно съзнание, той може да запали свѣщьта и да заспи. Който разбира законитѣ на природата, той запалва свѣщьта и започва да работи. Щомъ свърши работата си, той изгасва свѣщьта и заспива. Това сѫ положения, които съграждатъ живота на човѣка. Като живѣе, човѣкъ се рѫководи отъ свои мисли и чувствувания, които, обаче, сѫ резултатъ на неговия миналъ животъ. Задачата му въ сегашния животъ е да се откаже отъ старитѣ си разбирания, които му сѫ причинили редъ страдания, и да се стреми къмъ новото, което единствено може да съгради неговия бѫдещъ животъ. Страданията сѫ резултатъ на миналото, радоститѣ — резултатъ на бѫдещето. Искате ли да живѣете въ радости, измѣнете посоката на живота си. — Ама беденъ съмъ. — Защо си беденъ? — Боленъ съмъ. — Защо си боленъ? Болестьта, сиромашията показватъ, че човѣкъ се е свързалъ съ единъ низшъ, неоргзнизиранъ животъ, който се движи въ посока, диаметрално противоположна на истинския животъ. Влѣзе ли въ неорганизирания животъ, човѣкъ трѣбва да познава законитѣ му и да знае, какъ да ги избѣгва. Не ги ли избѣгва, той непременно ще попадне подъ тѣхнитѣ удари и ще носи последствията имъ: сиромашия, болести, страдания и смърть. Представете си, че едно малко дете се качва, на здравъ, силенъ конь и се мѫчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владѣе. Въ най-скоро време силитѣ му изчезватъ, то отмалява, и коньтъ тръгва, накѫдето иска. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който влиза въ низшия, неорганизиранъ свѣтъ. Докато не е изгубилъ силитѣ си, той се справя съ него. Изгуби ли силитѣ си, този животъ започва да го владѣе. Като отслабне, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ. Нѣма защо да живѣя. — Не, въ всички свои прояви, животътъ има смисълъ, но човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си и да се нагърбва съ работи, които може да носи. Сега ще напиша следнитѣ отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означаватъ тия отношения? За да разберете смисъла имъ, вие трѣбва да ги принесете въ живота. Числото едно, запримѣръ, въ първото отношение, представя артистъ, който има отношение къмъ дветѣ си рѫце (2) и къмъ публиката (3). Колкото по-добре пѣе или свири, толкова повече хора ще дойдатъ да го слушатъ и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате единъ инженеръ (3), който се наема да строи кѫща, безъ да разполага съ голѣми знания. Не се минава много време, кѫщата се събаря (4). Като резултатъ, той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженеръ сѫ отишли напразно. Това е обяснение на дветѣ отношения. Още много обяснения могатъ да се дадатъ. Като изучава живота си, човѣкъ вижда, че понѣкога работитѣ му вървятъ добре, като на артиста, а понѣкога — зле, като на инженера. Това показва, че енергиитѣ въ човѣка постоянно се смѣнятъ. Той е ту пасивенъ, ту активенъ; понѣкога е отрицателенъ, а понѣкога — положителенъ. Да бѫде човѣкъ пасивенъ, това значи, да събира енергии въ себе си, т. е. да бѫде въ състояние на почивка. Когато е активенъ, той изразходва събраната енергия. Въ този смисълъ, ние виждаме, че човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и въ долини. Той върви по прави линии, но върви и по криви. Като върви по прави линии, той насочва енергиитѣ си ту въ хоризонтално, ту въ перпендикулярно положение къмъ земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човѣкъ срѣща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мѫчнотия да срещне на пѫтя си, човѣкъ лесно я разрешава. Когато разумниятъ човѣкъ се движи, т. е. разрешава задачитѣ си, природата широко отваря вратитѣ си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичкитѣ си врати. — Защо вратитѣ на природата сѫ отворени за разумния? — Защото той може да прониква и презъ най-малкитѣ пространства. Той се вмъква и между най-малкитѣ частици, защото знае, че колкото малки да сѫ частицитѣ на материята, и между тѣхъ има празни пространства. Глупавиятъ, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия пѫть, вследствие на което се натъква на голѣми изпитания и страдания. Както птицата може да ходи тамъ, дето млѣкопитаещото не може, така и умниятъ човѣкъ може да минава презъ такива отвори, презъ които глупавиятъ не може. На какво можемъ да уподобимъ птицата и на какво — млѣкопитаещото въ човѣшкия животъ? Птицата представя човѣшката мисъль, която лети високо. Млѣкопитаещото представя чувствата на човѣка, които се движатъ по земята. Затова, именно, мисъльта представя рѣдка срѣда, а чувствата — гѫста срѣда. Следователно когато се натъкне на нѣкаква голѣма мѫчнотия въ сърдцето си, за да я реши правилно, човѣкъ трѣбва да се качи въ ума си, да влѣзе въ по-рѣдка срѣда, дето препятствията сѫ по-малки. — Възможно ли е това? — Съ питане въпроситѣ не се разрешаватъ. — Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бѫда ли здравъ? — Това сѫ въпроси, за които не се пита. Искашъ ли да добиешъ всичко това, ти трѣбва да работишъ. Не работишъ ли, нищо нѣма да постигнешъ. Кой баща и коя майка нѣматъ желание синътъ имъ да има сѫщитѣ дарби, каквито и тѣ иматъ? Следователно, Богъ, Който ни е изпратилъ на земята да учимъ, има всичкото желание да постигнемъ онова, съ което Той разполага.—Възможно ли е това?—Щомъ питашъ, ти се съмнявашъ въ това, което е вложено въ тебе. Щомъ грѣшишъ, ти отричашъ живота. Щомъ отричашъ живота, ти приемашъ смъртьта. Дето е смъртьта, тамъ сѫ страданията. — Не съмъ ли човѣкъ? Нѣмамъ ли право да мисля? — Че си човѣкъ, това никой не отказва, но покажи своята човѣщина. Че имашъ право да мислишъ, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъль. — Не съмъ ли свободенъ? — Никой не отрича свободата ти, но не подържай въ себе си желания, които могатъ да те заробятъ. Като хранишъ въ себе си низши желания, ти самъ създавашъ веригитѣ на твоето робство. Заробишъ ли се ти самъ, и окрѫжаващитѣ ще те заробятъ. Като знаятъ това, източнитѣ народи казватъ: Изхвърли навънъ всички желания, които те заробватъ. Наистина, всѣко желание, което не е въ съгласие съ човѣшкия умъ, заробва човѣка. И всѣка мисъль, която не е въ съгласие съ човѣшкото сърдце, сѫщо го заробва. За да не изпадне въ робство, човѣкъ трѣбва да отхвърли отъ себе си всички желания и мисли, които не сѫ въ съгласие помежду си. Кѫде сѫществува такова съгласие? — Въ разумния животъ. Само разумниятъ животъ се движи по успоредни линии. Щомъ тия линии започнатъ да се пресичатъ, разумностьта изчезва. Дето разумностьта изчезва, тамъ се явяватъ редъ мѫчнотии и препятствия. Като е дошълъ на земята, колкото да е уменъ човѣкъ неизбѣжно ще се натъква на мѫчнотии, но той трѣбва правилно да ги разрешава. Който е объркалъ концитѣ, той самъ трѣбва да ги разплете. Казвате, че срѣщате мѫчни задачи за решаване. За професоритѣ, които разполагатъ съ много знания, тия задачи сѫ лесни. Когато се е създавала природата, въ нея сѫ поставили задачи, които човѣкъ въ далечното бѫдеще ще разреши. Днесъ, съ всичката си философия и знание, човѣкъ едва решава леснитѣ задачи. Това показва степеньта на неговото развитие. По отношение на голѣмитѣ и сложни въпроси, които седатъ предъ него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даденъ му е капитал, който да пуща въ обръщение. Този капиталъ се увеличава и намалява, но има единъ основенъ капиталъ въ живота му, който никога не се мѣни. Това е неговиятъ мозъкъ. Като умре, човѣкъ всичко оставя на земята. Единственото нѣщо което взима съ себе си, това е капиталътъ, вложенъ въ неговия мозъкъ. Когато човѣкъ умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капиталъ. Цѣлъ животъ тя е работила върху него, превръщала е низшето въ висше, организирала го е и сега слиза да го вземе съ себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантътъ на розово масло взима есенцията отъ розитѣ. Отъ три хиляди килограма рози, той изкарва само единъ килограмъ розово масло. Този фабрикантъ съ право може да каже, че носи три хиляди килограма рози съ себе си. — Възможно ли е това? — Възможно е. — Какъ? — Като есенция. Мнозина питатъ, какво ще правятъ следъ смъртьта си. — Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка съ себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка въ финна материя, въ есенция, която да вземете съ себе си, вие ще напредвате и на онзи свѣтъ. Не можете ли да превърнете мозъчната материя въ есенция, нищо не можете да придобиете. — Вѣрно ли е това? — Ще го опитате. Всички Божествени нѣща сѫ вѣрни и разумни. И тъй, душата, за която се говори, не е вънъ отъ човѣка. Тя се проявява чрезъ човѣшкия мозъкъ. Доколкото тѣлото и мозъкътъ на човѣка сѫ организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тѣлото и мозъкътъ на човѣка не сѫ организирани, никаква душа не търсете въ него. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че тѣ отдѣлятъ тѣлото отъ душата, т. е. материята отъ силата. За да се прояви, силата се нуждае отъ материя, отъ форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, въ помощь й дохожда силата. Едно отъ отличителнитѣ качества на материята е инертностьта. Тя не се мърда отъ мѣстото си. Ако нѣкой иска да я помѣсти, това значи, да я дигне на рѫце, да я носи. Тя не се влюбва, подиръ никого не тича. За да я нахраните, вие сами трѣбва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. Въ това отношение, материята е голѣма аристократка. Става ли въпросъ за работа, не я търсете. Възъ основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизмѣня. Всѣки може да носи толкова материя, съ колкото сили разполага. Безъ сила материята не може да се обработва. Благодарение на силитѣ въ природата, отъ материята се образува тѣло, чрезъ което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Подъ думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Подъ „сила“ разбираме интенсивностьта, съ която разумното се проявява. Материята пъкъ е формата, чрезъ която силата и енергията работятъ. Колкото по-голѣма и по-интенсивна е силата и енергията, толкова по-голѣмо напрежение предизвикватъ върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатитѣ се пръскатъ подъ напора на експлозивнитѣ вещества въ тѣхъ. Сега, като изучавате човѣшкото естество, виждате, че понѣкога човѣкъ изпада въ състояния, подобни на експлозивитѣ. Въ такива случаи, той е готовъ да избухне като бомба. Запримѣръ, минава нѣкой вашъ приятель покрай васъ и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казалъ. Обаче, независимо това, обидната дума работи въ васъ. Приятельтъ ви продължава да се шегува съ васъ, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите въ себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всѣка дума съдържа въ себе си известни сили, които указватъ съответно влияние върху човѣка. Не само думитѣ, но и хората взаимно си указватъ известно влияние. Запримѣръ, ако срещнете човѣкъ, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се измѣнятъ. Ако срещнете човѣкъ, когото не обичате, лицето ви пакъ ще се измѣни. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на човѣка, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има въ човѣка: едното естество се подава на контролъ; второто естество, обаче, мѫчно се контролира. Въ това отшение, индуситѣ правятъ редъ упражнения, да контролиратъ, именно, второто човѣшко естество. Въпрѣки това, то мѫчно се подава на контролъ. Мнозина мислятъ, че светиитѣ сѫ съвършени, че сѫ постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. — Не, има нѣща въ човѣшкото естество, които и светиитѣ още не сѫ преодоляли. Тѣ сѫ работили цѣлъ животъ върху известна своя чърта и въ края на краищата пакъ не сѫ успѣли да се справятъ съ нея. Много окултни ученици сѫ забелязали сѫщото. Като искатъ да се справятъ съ нѣкоя своя отрицателна чърта, тѣ работятъ усилено въ това направление и мислятъ, че сѫ постигнали нѣщо. Минаватъ дни и месеци, тѣ не проявяватъ тази чърта. Докато мислятъ, че сѫ се справили съ нея, изведнъжъ става нѣщо, и тѣ пакъ я виждатъ въ себе си, като че никога не сѫ работили върху нея. Това се дължи на нѣкакво неочаквано прекѫсване на връзкитѣ съ природата. И следъ това трѣбва да мине много време, докато тия връзки отново се завържатъ. Сѫщото забелязваме и въ природата. Следъ всѣко земетресение става прекѫсване на воднитѣ течения. Вие виждате, че тамъ, дето е имало извори, следъ земетресението изчезватъ, а дето е нѣмало, нови се явяватъ. Следъ известно време изчезналитѣ извори отново се явяватъ на сѫщитѣ мѣста. Следователно, когато човѣкъ грѣши, изворитѣ на неговата душа се прекѫсватъ и изчезватъ. Изчезнатъ ли тия извори, заедно съ тѣхъ изчезва и растителностьта наоколо. Като се намѣри въ такива условия, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си съ Божественото. Щомъ тази връзка се възстанови, изворитѣ на живота отново потичатъ. Казано е въ Писанието, че както Богъ прощава, така и човѣкъ трѣбва да прощава. — Защо е необходимо хората да си прощаватъ? — За да възстановятъ връзкитѣ помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човѣка, за да знае, какъ да прощава. На думи човѣкъ казва, че е простилъ, но въ края на краищата вижда, че не е простилъ. Казано е, че Богъ ще заличи грѣховетѣ на хората и нѣма да ги помене. Както виждате, само Богъ е въ състояние да направи това. Дойде ли до хората тѣ днесъ прощаватъ и заличаватъ дълговетѣ си, на другия день отново ги изнасятъ на лице. Какво се ползува човѣкъ, ако постоянно бърка въ старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грѣшкитѣ на миналото си, или на младинитѣ си. Щомъ сте изправили погрѣшкитѣ си, не говорете вече за тѣхъ. — Все трѣбва човѣкъ да поплаче за погрѣшкитѣ си. — Нѣма защо да плаче. Плачътъ означава слабость. Той не разрешава задачитѣ на човѣка. Като плаче, човѣкъ несъзнателно търси помощь отъ нѣкого. Въпрѣки това, и най-силнитѣ и велики хора поне единъ пѫть въ живота си сѫ плакали, търсили сѫ помощь от нѣкѫде. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на живота. Той трѣбва да разглежда живота като нѣщо разумно. Следователно, натъкне ли се на нѣкакво противоречие, на нѣкаква отрицателна проява, той трѣбва да я трансформира въ себе си, да знае, че това не е истинскиятъ животъ. Животътъ, въ своята цѣлокупность, е разуменъ. Дали разбирате това или не, то е другъ въпросъ. Обаче, дръжте въ ума си тази мисъль като аксиома. Става ли въпросъ за свѣта, ще знаете, че свѣтътъ, създаденъ отъ Бога, е абсолютно разуменъ. Това да бѫде за васъ аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всѣки за себе си ще знае, че свѣтътъ, въ който се движи, е разуменъ. Въ този свѣтъ живѣятъ разумни сѫщества. Така трѣбва да гледа човѣкъ и на живота. Мисли ли той, че животътъ е неразуменъ, всички негови усилия да измѣни живота, оставатъ напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е въ Писанието, че човѣкъ трѣбва да умре за свѣта. Това значи, човѣкъ трѣбва да умре за стария животъ и да започне новъ животъ. Човѣкъ трѣбва да умре за старитѣ си разбирания и да започне съ нови разбирания, съ новия животъ. Новиятъ животъ изисква отъ човѣка да живѣе за Бога, а не за старото, за свѣтовното разбиране на нѣщата. Пророцитѣ сѫ разбирали аксиомата на живота и сѫ живѣли споредъ нея. Ще кажете, че пророцитѣ не сѫ били толкова учени, каквито сѫ ученитѣ въ сегашнитѣ времена. — Не, пророцитѣ сѫ имали такива знания за живота, каквито днесъ малцина ги иматъ. Пророцитѣ на миналото и днесъ живѣятъ между хората, и днесъ пророкуватъ. Пророцитѣ сѫ разбирали езика на Бога. Който разбира този езикъ, той не може да бѫде простъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ познава законитѣ на великата природа и живѣе съобразно съ тѣхъ. Да издържатъ пророцитѣ на голѣмитѣ противоречия, които сѫществували въ тѣхнитѣ времена, това говори за тѣхната сила. Гиганти сѫ били тѣ! И тъй, ние туряме въ мисъльта си аксиомата: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е абслолютно разуменъ. Сѫществата, които живѣятъ въ този свѣтъ, сѫщо сѫ разумни. Приеме ли тази мисъль въ себе си, човѣкъ трѣбва да изучава пѫтищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявитѣ и пѫтищата на разумния животъ, вие ще разберете, кѫде сте се отклонили, и ще се изправите. По този начинъ само ще направите разлика между разумния и неразумния животъ, между богатия и сиромаха. Богатиятъ може да даде всичко, каквото искате. Сиромахътъ не може да даде всичко, каквото искате. Здравиятъ може да свърши всѣкаква работа. Болниятъ не може да свърши никаква работа. Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се къмъ здравия. Сиромахъ, въ абслютния смисълъ на думата, подразбираме грѣшенъ човѣкъ, който не е изпълнилъ Божиитѣ закони. Не е сиромахъ онзи, който нѣма пари и имоти. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да бѫде богатъ, не съ пари и имоти, но съ добродетели. Добродетелниятъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ, защото всѣкога е изпълнявалъ волята Божия. Христосъ казва: „Богатиятъ не може да влѣзе вѣ Царството Божие“. Подъ думата богатъ Христосъ разбиралъ човѣкъ, богатъ съ пороци. Такъвъ човѣкъ, наистина, не може да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, богатиятъ съ добродетели и сиромахътъ, беденъ отъ пороци и слабости, еднакво могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Разумнитѣ сиромаси и разумнитѣ богати ще влѣзатъ въ Царството Божие. Неразумнитѣ сиромаси и неразумнитѣ богати нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие. Едно отъ условията за влизане въ Царството Божие е да знае човѣкъ да пѣе и да свири. Кракътъ на онзи, който не знае да пѣе, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пѣе, той непременно ще бѫде върнатъ назадъ. За да бѫдете приети въ Царството Божие, вие трѣбва да се учите да пѣете. Всѣки день трѣбва да пѣете, да благодарите за всичко и да славите Бога. Изпѣйте пѣсеньта „Ти съзнавай, ти люби“. Новата пѣсень „Нева-санзу“, която днесъ ви дадохъ, изисква пълно участие на ума, на сърдцето и на волята. Т. м. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 8 май, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  22. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Пѫтьтъ на слабия и на силния. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у б л а г а т а в е с т ь. Сега ще ви дамъ нѣколко правила за живота. Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци въ себе си, колкото въ началото е имала. При това, не мислете, че като я разчепквате на конци, животътъ ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е билъ нареденъ. Това правило се отнася за всички положения въ живота. Следователно, както и да разчепквате даденъ въпросъ, той ще си остане такъвъ, какъвто първоначално е билъ. Второ правило: ученикътъ никога не трѣбва да се влияе отъ окрѫжаващата срѣда. Постѫпи ли веднъжъ въ училището, той трѣбва да учи за себе си, да се стреми да свърши съ успѣхъ. Дали другаритѣ му ще се учатъ или не, това да не го смущава. Като учи добре, съ това той косвено помага и на другитѣ. Ако не учи, той ще влияе зле и на околнитѣ. Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трѣбва. Всѣки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че, ако натоварите магарето си повече, ще свършите много работа. Не преговаряйте ума си съ повече знания, отколкото можете да носите. Това сѫ правила, които всички хора знаятъ, но не сѫ ги приложили. Ония, които не сѫ приложили тия правила, нека ги приложатъ. Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея, вие трѣбва да изучавате и музиката. Музиката, пѣнието не служатъ само за развлѣчение на човѣка, но тѣ му помагатъ за правилно разрешаване на трудни проблеми въ живота. Чрезъ музика и пѣние човѣкъ трансформира състоянията си. Освенъ вокална и инструментална музика, сѫществува още и музика на живота, която е различна за различнитѣ хора, споредъ гамитѣ, въ които се движатъ. Има гами на живота, въ които, попадне ли човѣкъ веднъжъ, мѫчно може да се освободи отъ тѣхното вредно влияние. И като пѣе или свири, всѣка пѣсень е въ сила да освободи човѣка отъ неговото тежко положение, или да смѣни състоянието му. Пѣснитѣ на птицитѣ, пѣнието на славея, запримѣръ, внася нѣкаква поезия въ душата на човѣка. Има пѣвци, чиято пѣсень внася радость, подемъ въ човѣшката душа. Който се занимава съ музика и пѣние, той има възможность да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползува отъ тѣхъ. Изучавайте живота въ всички негови прояви и ползувайте се отъ тѣхъ. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана. Ще срѣщате и приятни, и неприятни нѣща въ живота си, но не се смущавайте. Въ природата има и долини, и върхове. Като слизате въ нѣкоя долина, вие ще имате едно състояние. Качвате ли се на нѣкой планински връхъ, ще имате друго състояние. Каквото виждате въ природата, сѫщото срѣщате и въ живота. Животътъ не е площь. Изучавате ли го съзнателно, ще видите, че въ него има долини, върхове, морета, рѣки, океани и т. н. Въ живота, както и въ природата, има недосегаеми по своята височина планински върхове и недостѫпни по дълбочината си долини. Както туристътъ се стреми къмъ високи планински върхове, така всѣки човѣкъ се стреми да се качи на нѣкой връхъ на живота, оттамъ да разглежда нѣщата и да се поучава. Сега, като слушате да се говорятъ такива нѣща, вие ще се запитате, защо човѣкъ живѣе, защо се радва и скърби, защо се ражда и умира и т. н. Колкото и да се запитвате за едно или за друго, ще знаете, че може да се отговаря само на такива въпроси, които иматъ математическо разрешение. Щомъ даденъ въпросъ не може да се разреши математически, той не може да има никакъвъ отговоръ. — Какво нѣщо е небето? — Това е въпросъ, за който още не сте готови да ви се говори. Нѣкой иска да знае, защо гладува често. Отговорътъ е следниятъ: Човѣкъ гладува, за да познае страданието. Като се нахрани, той ще се радва. Това не сѫ философски отговори, но разумниятъ ще си послужи съ тѣхъ, както съ брашното, и ще направи една прѣсна пита. Ще кажете, че не разбирате това нѣщо и трѣбва да ви се обясни. Знайте, че природата си служи само съ загадки, за да застави хората да мислятъ. Ако имъ обясни всички явления, тѣ нѣма да мислятъ. На сѫщото основание, и ние загатваме нѣщата, безъ да ги обясняваме докрай. За да развие своя умъ, човѣкъ трѣбва самъ да мисли, да не очаква наготово да му решаватъ въпроситъ. Като ученици, вие трѣбва да се занимавате главно съ ония въпроси, които допринасятъ нѣщо за разбиране на живота. Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трѣбва да бѫдете здрави, не само физически, но и психически. — Кой е психически боленъ? — Който е недоволенъ, който се съмнява, който не владѣе ума, сърдцето и волята си. Човѣкъ не е виновенъ, че се е разболѣлъ, но е виновенъ, ако не се лѣкува. Човѣкъ не е виновенъ, че не може да владѣе ума, сърдцето и волята си, но е виновенъ, когато не работи върху възпитанието си. Той трѣбва да възпитава ума, сьрдцето и волята си, да дойде до пълно самообладание. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за музиката. Като ученици, вие трѣбва да пѣете и да свирите, да си служите съ музиката. Нѣма човѣкъ на земята, който не знае да пѣе. И говорътъ е музика, пѣсень. Колкото по-музикаленъ е човѣкъ, толкова по-музикално говори. Казватъ за нѣкого, че говори сладко, че говорътъ му е пѣсень. Разумното говорене е музика, пѣсень. Нѣкой казва, че не се нуждае отъ музика. — Не, безъ музика човѣкъ не може да сѫществува. Яденето, говорътъ, писането, ходенето, движенията сѫ все музика. Българинътъ се движи между две гами: мажорна и миньорна. Въ българскитѣ народни пѣсни преобладаватъ миньорнитѣ гами. Тѣзи гами не се отразяватъ добре върху възпитанието на българина. Той трѣбва да измѣни нѣщо въ своята пѣсень, за да придобие онзи елементъ, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трѣбва да изучи добре физическия свѣтъ. Този свѣтъ е предговоръ къмъ духовния. Не познава ли физическия свѣтъ, човѣкъ нѣма да разбере и духовния. Ако човѣкъ, изобщо, не само българинътъ, не разбере физическия, видимия свѣтъ, по никой начинъ нѣма да разбере невидимия, духовния. Сега ще ви дамъ една нова пѣсень „Нева- санзу“ — на чуждъ, източенъ езикъ. Тя не може да се преведе на български езикъ, понеже сричкитѣ нѣма да се съвпаднатъ. Освенъ това, ако думитѣ Ѝ се преведатъ на български, тѣ ще изгубятъ силата си. Като пѣе вдъхновено, човѣкъ твори. Въ този смисълъ, пѣнието е творчески процесъ. Въ пѣсеньта „ти съзнавай, ти люби“, пѫтьтъ, по който човѣкъ минава, е гладъкъ, безъ препятствия. Въ пѣсеньта „Нева-санзу“ пѫтьтъ не е равенъ. Човѣкъ трѣбва да слѣзе отъ височина въ долина, да разреши нѣкой мѫченъ въпросъ въ живота. Изобщо, музиката помага на човѣка при известни болести. Съ нея той може да се лѣкува. Музиката е по-добро срѣдство за лѣкуване отъ всѣкакви лѣкарства и инжекции. И когато не може да реши нѣкоя задача въ живота си, човѣкъ пакъ трѣбва да пѣе. Пѣятъ не само обикновенитѣ хора, но и най-великитѣ адепти и светии. Тѣхната музика сѫществува по-отдавна отъ тази на земята. Музиката на съвременнитѣ хора представя малка свѣтлинка всрѣдъ голѣма тъмнина. Колкото малка да е тази свѣтлинка, единъ день тя ще се усили. Тя е начало на бѫдещата музика, безъ която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадатъ нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нѣщо; като творческа сила, като дарба, вложена въ човѣка, тя е друго нѣщо. Човѣкъ не трѣбва да пренебрегва въ себе си това, което природата е вложила. Човѣкъ трѣбва да пѣе, да свири, да се развива музикално. За да пѣе и свири, той трѣбва да бѫде свободенъ, да не се стѣснява. Не е ли свободенъ, човѣкъ не може да успѣва. Като слуша нѣкоя хубава пѣсень, той иска да я изпѣе, но се стѣснява. Мине ли презъ ума му нѣкоя свѣтла мисъль, той иска да я приложи, но изведнъжъ се спре, изгуби вѣра въ себе си. Една пѣсень е добре изпѣта, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нѣщо въ човѣка. Пѣсеньта „Нева-санзу“ ще остане съ думитѣ, които ви дадохъ, макаръ и неразбрани за васъ. Неразбранитѣ нѣща сѫ далечни, а разбранитѣ — близки. Това, което човѣкъ не може да възприеме, е далечъ отъ него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими нѣща сѫ ония, които стоятъ далечъ отъ човѣка. Постижими сѫ ония, които сѫ близо до него. Като се стреми къмъ непостижими нѣща, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се натъкне на нѣкаква опасность. Стръменъ е пѫтьтъ къмъ непостижимото. Той е пъленъ съ изненади и опасности, каквито човѣкъ срѣща вечерь въ гората или въ тропическитѣ мѣста. Колкото да сѫ опасни мѣстата, презъ които адептътъ минава, той е защитенъ отъ тѣхъ, защото вѫтрешно е въорѫженъ. Обаче, слабиятъ може да пострада въ безопаснитѣ мѣста. И окултнитѣ науки криятъ въ себе си голѣми опасности, които могатъ да изненадатъ всѣки невъорѫженъ човѣкъ. Много религиозни хора сѫ полудявали отъ страхъ. Много хора сѫ полудявали при пѫтуване по море или океанъ. Случвало се е параходътъ, съ който пжтуватъ, да се запали. Като нѣма кѫде да бѣгатъ, тѣ полудяватъ отъ страхъ. Има случаи, когато човѣкъ полудява, само като му съобщатъ нѣкаква неприятна весть: или че паритѣ му сѫ пропаднали, или кѫщата му е изгорѣла, или синътъ му е умрѣлъ. Въ такива случаи, човѣкъ трѣбва да има самообладание, първо да провѣри, вѣрно ли е това, което му съобщаватъ. При каквито изпитания да се натъква, човѣкъ трѣбва да пѣе, да се хармонизира. Сега, ако речете свободно да задавате въпроси, вие първо ще питате, какъвъ е смисълътъ на страданията и радоститѣ, какъвъ е смисълътъ на живота и на смъртьта, защо човѣкъ трѣбва да се ражда и преражда. Като отидете на онзи свѣтъ, тамъ ще видите своитѣ минали животи като на кино. Като разглеждате своитѣ добри и лоши постѫпки на миналото, вие ще разберете, защо днесъ имате добри или лоши отношения съ хората. Отношенията ви съ хората отчасти само обясняватъ въпроситѣ за радоститѣ и страданията въ живота. Като разглеждате своитѣ минали животи, ще видите, че на нѣкои хора сте правили голѣми добрини, жертвували сте се за тѣхъ, а на други сте правили голѣми пакости и злини. Като проследите дългата история на вашия животъ, вие ще разберете причината и последствията на нѣщата. Това, което ще видите на другия свѣтъ, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бѫде развлѣчение за бѫдещето, а сегашното да ви бѫде като работа, която ви предстои да свършите. Веднъжъ дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни мѣста. Минавате ли презъ тия мѣста, вие трѣбва да бѫдете добре въорѫжени, да не пострадате. Ако искате да преминете нѣкоя дълбока рѣка, вие трѣбва да имате здравъ поясъ. Искате ли да минете презъ нѣкоя гѫста гора, трѣбва да носите револверъ въ джоба си, да не ви изненада разбойникъ или нѣкой звѣръ. Отивате въ нѣкой магазинъ да си купувате дрехи. Търговецътъ ще ви изгледа внимателно отъ главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револверъ, т. е. звонкови пари въ джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате съ звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугитѣ си. Убеди ли се, че сте беденъ, той не мърда отъ мѣстото си. Като проследите живота на съвременнитѣ хора, виждате, че все има нѣщо, което ги респектира. То може да бѫде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Търговецътъ услужва за звонковитѣ, а клиентътъ е внимателенъ и учтивъ къмъ търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. Учтивостьта и вниманието и на двамата е користно — всѣки иска да получи нѣщо. Като се натъкватъ на грубия, материаленъ животъ, религиознитѣ и духовни хора казватъ, че не се нуждаятъ отъ пари. — Щомъ живѣятъ на земята, тѣ се нужлаятъ отъ пари, но паритѣ не трѣбва да бѫдатъ идеалъ въ живота имъ.Тѣ се нуждаятъ отъ знание, отъ сила, отъ нѣкаква велика идея, на която да служатъ. Каква по-велика идея може да търси човѣкъ отъ идеята да служи на Бога? Нѣкои казватъ, че не се нуждаятъ отъ Бога. — Това е неразбиране на нѣщата. Богъ е глава на човѣшкото тѣло. Какво представя тѣло безъ глава? Казано е въ Писанието: „Глава на твоето Слово е истината“. Както тѣлото на човѣка не може безъ глава, така и душата, и духътъ не могатъ безъ глава. Главата е начало на нѣщата. Въ широкъ смисълъ на думата, начало на нѣщата е Богъ. Следователно, безъ глава, безъ начало, безъ Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думитѣ „служене на Бога“, той е влѣзълъ вече въ духовния свѣтъ, дето владѣе пълна хармония, пъленъ редъ и порядъкъ, абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Духовниятъ свѣтъ не е нѣкѫде далечъ отъ хората. Той е около тѣхъ. Отъ съзнанието на човѣка зависи, дали ще живѣе на земята само по физически начинъ, или ще живѣе и духовно. Като развива своитѣ духовни центрове, човѣкъ влиза въ връзка съ духовния свѣтъ, главно съ разумнитѣ сѫщества отъ този свѣтъ и се учи отъ тѣхъ. Човѣкъ самъ опредѣля своя пѫть. Отъ живота му зависи и посоката на неговото движение. Сега, като говоримъ за духовния животъ, ние не искаме да налагаме на хората правила, какъ да живѣятъ. Иска ли да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да спазва само единъ моралъ: или страхъ отъ Бога, или любовь къмъ Бога. Страхътъ е отрицателна страна, а любовьта — положителна. За предпочитане е човѣкъ да влѣзе въ положителната страна на живота и така да се подига, отколкото въ отрицателната. Като говоря за страхъ отъ Бога, азъ имамъ предъ видъ онзи свещенъ трепетъ къмъ Бога, който освобождава човѣка. Да се бои човѣкъ отъ Бога, това значи, да мисли, какво прави. Като се страхува отъ Бога, човѣкъ се стреми, каквото прави да е благоугодно на Бога. Нѣма ли това чувство въ себе си, човѣкъ допуща въ ума си различни мисли, които го сковаватъ, както циментовата каша сковава предметитѣ. И въ окулттната наука има мисли, които сѫ подобни на циментовата каша. Постави ли човѣкъ крака си тамъ, мѫчно може да го извади. Щомъ се втвърди, кашата трѣбва да се счупи. Не може ли самъ да счупи втвърдилия се циментъ, човѣкъ трѣбва да търси външна помощь. Освободи ли веднъжъ крака си отъ циментовата каша, втори пѫть не трѣбва да го поставя. Втората каша ще бѫде по-лоша отъ първата. И тъй, иска ли да води мораленъ животъ, човѣкъ трѣбва да има или страхъ отъ Бога, или любовь къмъ Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човѣкъ ще стане. Чрезъ страха, човѣкъ ще придобие мѫдрость, която ще го спаси. Чрезъ любовьта пъкъ той ще влѣзе въ закона на благодатьта. Любовьта е пѫть на най-малкитѣ съпротивления. По този пѫть и децата вървятъ. Обаче, пѫтьтъ на страха е пѫть за гениалнитѣ хора, за адептитѣ, за боговетѣ. Божествата никога не вървятъ по пѫтя на любовьта. Ако нѣмаха страхъ отъ Бога, съ силата си, тѣ биха разрушили свѣта. Но понеже иматъ страхъ, тѣ вървятъ по пѫтя на мѫдростьта. Съ любовьта работятъ малкитѣ, слабитѣ сѫщества, а съ страха — великитѣ сѫщества, боговетѣ. Само страхътъ отъ Бога е въ състояние да смири, да укроти силнитѣ хора. Нѣматъ ли този страхъ, тѣ щѣха да проявяватъ силата си навсѣкѫде, но съ това щѣха да предизвикватъ силитѣ на природата. Да предизвикашъ силитѣ на природата срещу себе си, това значи, да бѫдешъ тъпканъ на общо основание. Ето защо, силнитѣ сѫщества, адептитѣ и боговетѣ сѫ предпочели да иматъ страхъ отъ Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нѣматъ ли страхъ отъ Господа, тѣ ще бѫдатъ давени, както кучетата се давятъ. Едно голѣмо, силно куче хванало едно по-малко, повалило го на земята и започнало да го дави. Малкото куче се борило, падало, ставало на земята, докато успѣло да се освободи отъ голѣмото и хукнало да бѣга. Скоро то настигнало друго куче, по-малко, и постѫпило съ него по сѫщия начинъ, както голѣмото, което му дало добъръ урокъ. Като се освободило, и малкото куче хукнало да бѣга. По-малкитѣ кучета бѣгатъ отъ по-силнитѣ, но отъ страхъ, а не отъ любовь. Давене е това. Нѣкой иска да е силенъ, че каквото да става съ него. — Не е така. Силниятъ трѣбва да има страхъ отъ Бога. Не се ли страхува, той самъ ще се разруши. И най-голѣмитѣ и силни гранати се пукатъ сами. Пукне ли се веднъжъ, нищо не остава отъ силата Ѝ. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не изразходва силитѣ си напразно. Всѣка граната, като се пукне, трѣбва да извърши нѣкаква работа. Природата не изразходва силитѣ си напразно. За да не правите голѣми грѣшки въ живота си, препорѫчвамъ ви да вървите по пѫтя на любовьта. Който иска да ходи по пѫтя на мѫдростьта, той трѣбва да знае, че този пѫть е мѫченъ. Като грѣшите, Богъ ще ви тъпче. Благословение е за човѣка Богъ да го тъпче, но това не става често. Малцина сѫ хората, които се ползуватъ отъ тая привилегия. Това не значи, че Богъ ще слѣзе на земята като човѣкъ и ще почне съ краката си да тъпче онзи, който е пристѫпилъ Неговия законъ. Когато благоприятнитѣ условия се смѣнять въ неблагоприятни, това е Божиятъ кракъ, който тъпче. Нѣкой човѣкъ се издигналъ до положението на генералъ, който командува цѣла армия, но ако пристѫпи Божия законъ, кракътъ на Бога започва да го тъпче: уволняватъ го отъ служба, лишаватъ го отъ права, отъ пенсия, изгубва уважението на своитѣ другари и войници. Той се чувствува самъ, изоставенъ, безъ никакво внимание отъ страна на приятели и познати. Такова бѣше положението и на царь Давида, който взе жената на Урия Хетееца. Богъ му даде единъ добъръ урокъ. Синътъ на Давида започна да го гони, и той трѣбваше да бѣга босъ, безъ царска корона на глава. Съ това Богъ му напомняше положението, отъ което го въздигна. Отъ простъ овчарь Давидъ слана царь, Божий избранникъ. Това, което стана съ Давида, ще стане съ всѣки, който нарушава Божиитѣ закони. За никого не е направено изключение, и за васъ нѣма да се направи. За да не изпада въ такива окултни каши, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се въорѫжи съ знание. Като учи добре, човѣкъ може да мине спокойно и презъ най-опасни мѣста. Като учи, човѣкъ разработва и ума, и сърдцето си. Той е готовъ да се жертвува за Бога, за ближнитѣ си. Каквито блага придобие, той дава отъ тѣхъ и на ближнитѣ си. Даде ли нѣщо отъ себе си, той го забравя. Такъвъ човѣкъ обича работата и не очаква други да работятъ за него. Каквото човѣкъ придобие съ своя умъ и съ своето сърдце, това остава за него. При това, всѣка работа, която човѣкъ върши съ любовь, колкото да е маловажна, е на мѣстото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-голѣмитѣ и високи служби. Обаче, колкото да е добра работата, която човѣкъ върши, не трѣбва да заеме цѣлия му животъ. Като работи нѣщо нѣколко години, нека смѣни тази работа съ друга. И царь да е, човѣкъ пакъ нѣма да царува цѣлъ животъ. Като царува 40—50 години, ще отстѫпи престола си на своя синъ. Сега, като вървите по пѫтя на обикновения животъ и на обикновената наука, вие постепенно навлизате въ своя вѫтрешенъ, разуменъ животъ, дето работитѣ сѫ постоянни, а явленията не ставатъ въ ограниченото време и пространство, както на физическия свѣтъ. Тѣ ставатъ извънъ времето и пространството. Човѣкъ всѣкога може да бѫде царь на себе си, да господарува на своитѣ поданици — клеткитѣ си, и да ги възпитава. Това, което става вѫтре въ човѣка, става и вънъ отъ него. И обратно: това, което става въ външния свѣтъ, става и въ човѣка. Като съпоставя външния свѣтъ съ вѫтрешния, човѣкъ дохожда най-после до истината. Сега, каквото да се говори на хората, тѣ трѣбва да прилагатъ. Какъ ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода й? Какъ ще разберете живота, ако не го изучавате? Красивъ и сериозенъ е животътъ. Сегашниятъ животъ на хората не е нищо друго, освенъ външна дреха на истинския животъ. Ще дойде день, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникътъ сваля затворническия халатъ при излизане отъ затвора. И Христосъ бѣше затворникъ, съ вѣнецъ на глава и мантия, която свалиха отъ гърба му. Освободи ли се живота отъ своята външна мантия, вие ще го видите такъвъ, какъвто е въ действителность. Когато се говори за страдания, хората започватъ да се страхуватъ. Вземете примѣръ отъ Христа. Той понесе най-голѣмитѣ страдания безъ страхъ, защото обичаше Бога и се страхуваше отъ Него. Той пазѣше свещено законитѣ Му. Който не спазва Божиитѣ закони, той е страхливъ човѣкъ. Биятъ ли ви, кажете като Христа: Вие не биете, както трѣбва. Не сте научили още това изкуство. Обиратъ ли ви, кажете имъ, че не сѫ научили това изкуство, както трѣбва. Дайте примѣръ на хората, какъ се бие, какъ се обира и т. н. Да биешъ нѣкого по правилата на любовьта, това значи, ако е боленъ, да го излѣкувашъ; ако е умрѣлъ, да го възкръсишъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ да не ги обератъ, да не ги уволнятъ, да не ги биятъ и т. н. Колкото и да се страхуватъ, всичко това ще стане, но да стане поне на време. Не стане ли на време, тогава е лошо. Ще дойде день, когато ще ви обератъ, ще ви уволнятъ отъ работата ви, ще ви набиятъ и отъ васъ ще останатъ само сухи кости. Като минете покрай кѫщата си, ще кажете: Всичко това едно време бѣше мое. Каквото и да е останало отъ васъ, знайте, че то е нѣщо реално. Работете, именно, за тази реалность. Какъ ще работите? Или по пѫтя на любовьта, или по пѫтя на мѫдростьта. Обичайте Бога и страхувайте се отъ Него, за да изпълнявате волята Му и свещено да пазите Неговитѣ закони. Т. м. * 37. Лекция отъ Учителя държана на 1 май 1929 г. София.—Изгрѣвъ.
  23. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постижения на богатия и на сиромаха. Р а з м и ш л е н и е в ъ р х у ч и с т а т а м и с ъ л ь. Написахте ли манифестъ къмъ поданицитѣ на своята държава? Ще кажете, че лесно се пише, но мѫчно се прилага. Изобщо, нѣщата лесно се говорятъ, а мѫчно се правятъ. — Защо е така? — Защото на физическия свѣтъ човѣкъ срѣща много препятствия, които мѫчно може да преодолѣе. Лесно е да каже човѣкъ, че ще се качи на Монъ-Бланъ. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне редъ препятствия, които ще му попрѣчатъ. Лесно е да каже човѣкъ, че е християнинъ. Рече ли да приложи Христовитѣ принципи въ живота си, той ще се натъкне на редъ изпитания, които ще му попрѣчатъ. Много години сѫ нужни на човѣка, докато се качи на онази височина, която го опредѣля като истински християнинъ. Нѣщата ставатъ мѫчно, защото се изисква време. Въ мисъльта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че нѣкой цигуларь свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката въ рѫце, виждате, че не се свири лесно. Този цигуларь е свирилъ 20—30 години непрекѫснато, по нѣколко часа на день. Лесно се казва, че 2+2=4, но нѣщата въ живота не ставатъ така лесно. Докато дойдете до числото четири, трѣбва много да работите. Единицата е творческо число; двойката— число на работа; тройката —число на равновесие; четворката—число на движение. Значи, докато дойде до положение да каже, че 2+2=4, човѣкъ трѣбва да се е научилъ да твори, да работи, да уравновесява силитѣ си и да се движи правилно. Това значи, да е постигналъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ не е нито мѫжъ, нито жена. Докато човѣкъ се раздвоява въ чувствата и въ мислитѣ си и се проявява ту като мѫжъ, ту като жена, той не е съвършенъ. Жената мисли и чувствува по женски, а мѫжътъ мисли и чувствува по мѫжки. Обаче, има положения, при които и мѫжътъ, и жената мислятъ, чувствуватъ и усѣщатъ еднакво. Запримѣръ, и мѫжътъ, и жената казватъ: Спи ми се, яде ми се. Какво означаватъ яденето и спането въ живота? Преведете тия процеси въ духовния свѣтъ и вижте, какво означаватъ тѣ тамъ. Като не разбиратъ живота, хората казватъ, че отъ човѣка се искатъ дѣла, а не думи. Колко дѣла се искатъ отъ човѣка? Споредъ васъ много дѣла се искатъ. — Не, едно дѣло се иска отъ човѣка, т. е. едно начало. Подъ думитѣ много дѣла подразбираме силитѣ, вложени въ човѣка, които съдействуватъ за проявяване на първото начало въ него. Казвате, че трѣбва да правите добри дѣла. Кои дѣла сѫ добри? Ако заколите кокошка, за да угостите гоститѣ си добре, това добро е само за гоститѣ ви, но не и за кокошката. Ако отстѫпите леглото си на своя гостъ, той ще бѫде доволенъ, но вие нѣма да бѫдете доволни. Следователно, истинско добро е онова, което е добро едновременно за всички. Истинското добро прави всички хора доволни. Доброто е мѣрка, съ която се опредѣлятъ всички нѣща въ живота. Добро нѣщо е, когато човѣкъ се ражда, но добро е и когато умира. Щомъ се е родилъ, той трѣбва и да умре. За да се роди човѣкъ, има причина; и за да умре, пакъ има причина. Човѣкъ може да умре за грѣховетѣ си, но той може да умре и за спасението на човѣчеството. И тъй, за да се домогне до истинското добро, човѣкъ трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ животъ. Той трѣбва да се замисли, какъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ моралъ. Трѣбва ли човѣкъ да спори съ хората, дали е добъръ, мораленъ, или ученъ? Събератъ се двама души и започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ е по-добъръ, по-мораленъ, по-ученъ. Като не могатъ да дойдатъ до нѣкакво разрешение, тѣ търсятъ трети, който да служи като арбитъръ, да имъ разреши въпроса. Човѣкъ трѣбва самъ да знае, дали е добъръ, ученъ, мораленъ и самъ да се харесва. Остане ли другитѣ да го харесватъ и да се произнасятъ за неговитѣ качества, той далечъ още не е постигналъ това, за което спори. Такъвъ, какъвто е, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Щомъ е доволенъ, той всѣки день ще прибавя по нѣщо къмъ своя характеръ. Истинското доволство води къмъ щастие. Щастливиятъ човѣкъ познава законитѣ на живота и на мѣсто ги прилага. Какъ ще дойде човѣкъ до тия закони? — Чрезъ щастието. Като знае да пѣе, човѣкъ ще познава законитѣ на пѣнието. Като знае да смѣта, човѣкъ ще познава законитѣ и на смѣтането. Когато казваме, че едни хора разбиратъ смѣтането по-добре, а други — по-слабо, подразбираме, че тѣ не познаватъ еднакво законитѣ на смятането. Сѫщото се отнася и до говоренето, до правенето на добро и т. н. Това сѫ дарби, които не сѫ еднакво развити въ всички хора. Всички хора не могатъ еднакво да правятъ добро. Това се дължи на дарбата имъ за правене на добро. Лесно е да каже човѣкъ, че трѣбва да прави добро, но мѫчно е да го реализира. Лесно е да каже човѣкъ, че иска да се качи на Монъ-Бланъ, но мѫчно може да се качи. Да се качи човѣкъ на Монъ-Бланъ и да слѣзе оттамъ, това значи, да изпита всички трудности и мѫчнотии, каквито планината представя. Лесно е да се говори за добрия животъ, но мѫчно се прилага. Обаче, за разумния, за смѣлия човѣкъ животътъ е лекъ и приятенъ. Следователно, най-голѣмото изкуство, до което човѣкъ може да се домогне, е да знае, какъ да живѣе. Който разбира това изкуство, той никога не свързва живота съ смъртьта. Свързвате ли живота съ смъртьта, вие сте въ относителния животъ. Дойдемъ ли до сѫщината на живота, ние включваме въ него безсмъртието. Обикновениятъ човѣкъ не знае, какво нѣщо е безсмъртието. Само безсмъртниятъ познава безсмъртието. Безсмъртенъ е онзи, който отъ нищо не се смущава, който не нарушава своя вѫтрешенъ миръ. Докато се смущава отъ всѣка болесть, отъ всѣка неприятность въ живота, човѣкъ е въ областьта на смъртьта. Той е смъртенъ човѣкъ. Когато турцитѣ искатъ да кажатъ, какво нѣщо е вѫтрешниятъ миръ, тѣ си служатъ съ поговорката: „Цѣлиятъ свѣтъ да изгори, но моята черга да не изгори“. Възможно е чергата на човѣка да не изгори, но при положение на безсмъртие. На смъртния чергата всѣкога изгаря, защото тя е направена отъ сѫщата материя, отъ която е направена земята. На съвършения човѣкъ, обаче, чергата не може да изгори, защото, когато свѣтътъ гори, той ще бѫде нѣкѫде въ пространството, на луната, или на слънцето. Той ще вземе своята черга съ себе си и ще се разхожда изъ пространството. Животътъ на съвършения е животъ на права мисъль. Нѣма ли прави, трезви мисли, човѣкъ не може да разбере живота. Щомъ не разбира живота, той всѣкога ще е недоволенъ. Ако не е жененъ, той казва: Да бѣхъ се оженилъ поне, че да разбера смисъла на живота. Като жененъ, именно, той нѣма да разбере смисъла на живота. Неженениятъ е самъ, нѣма съ кого да се кара. Въ желанието на човѣка да е жененъ, се крие стремежътъ на душата къмъ обединяване, къмъ хармонизиране на душитѣ. Постигне ли това хармонизиране, човѣкъ е намѣрилъ вече своето мѣсто въ живота и въ природата, което Провидението му е опредѣлило. Това е задачата, която всѣки човѣкъ самъ трѣбва да реши. — Нали Богъ знае, кое мѣсто ми е опредѣлилъ? — Богъ знае, но и ти трѣбва да знаешъ. Веднъжъ си дошълъ на земята, ти трѣбва да изпълнишъ всичко онова, което Богъ е опредѣлилъ за тебе. Човѣкъ живѣе благодарение на Божията мисъль. Докато Богъ мисли за човѣка, последниятъ има условия да се усъвършенствува. Усъвършенствуването е дълъгъ процесъ. Човѣкъ не може да стане съвършенъ за нѣколко години. Десетки, стотици и хиляди години сѫ нужни на човѣка, докато стигне известно съвършенство. Стане ли въпросъ за съвършенство, българитѣ си служатъ съ поговорката: „Зяй, коньо, за зелена трева!“ Тази поговорка не е вѣрна, защото коньтъ никога не зяе за зелена трева. Казваме „зяе и прозява.“ — Кога човѣкъ се прозява? — Когато не се интересува отъ нѣщата, или когато нѣма работа. Прозявката показва, че въ известни сили и енергии на човѣка има застой. Прозявката, като природенъ процесъ, има предъ видъ да възстанови известенъ редъ и порядъкъ на нѣщата. При всѣко прозяване въ човѣка се влива нова енергия. Само живитѣ хора, само хора съ будно съзнание могатъ да се прозяватъ. Радвайте се, когато хората се прозяватъ, защото сѫ живи, будни. Обаче, умрѣлитѣ и заспалитѣ хора никога не се прозяватъ. Какъ се е създало понятието „прозявка“? На френски езикъ думата прозявамъ означава „bailler“. Отъ корена на тази дума се образува българската дума „бая“. Значи, който се прозява, той бае, т. е. прави нѣщо. Всѣка дума има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ, който показва, че създаването на буквитѣ, на думитѣ въ езика не е произволенъ, но разуменъ, съзнателенъ процесъ. Запримѣръ, думата „мамо“ е съставена отъ две срички: първата сричка „ма“ означава това, което е дало нѣщо отъ себе си. Втората сричка „мо“ означава това, което е взело нѣщо и се е отдѣлило. Щомъ нѣщо се отдѣля, то трѣбва да се върне. Тѣзи две срички показватъ, че между идеитѣ трѣбва да има обединяване. Следователно, всѣка идея, която излиза отъ човѣка, отива въ пространството, прави цѣлъ крѫгъ и се връща тамъ, отдето е излѣзла. Сѫщото се отнася и до доброто, и до злото. Като излѣзатъ отъ човѣка, тѣ образуватъ единъ крѫгъ и пакъ се връщатъ къмъ него. Значи, законътъ за обединяване на нѣщата сѫществува навсѣкѫде въ живота. Какво представя злото като сила въ живота и въ природата? За да разберете поне отчасти, какви сили се криятъ въ злото, разгледайте, какъ се пише на български езикъ думата „зло“. Тя е съставена отъ три букви. Буквата „з“ е законъ на размножаване. Значи, зло е само онова, което се размножава и расте безъ законъ. Като се размножаватъ, тия сѫщества искатъ да се хранятъ. Понеже сѫ се размножили безъ законъ, и храна нѣма да иматъ достатъчно. Щомъ храната имъ не е достатъчна, тѣ се изяждатъ едни други. Следователно, когато човѣкъ дава възможность на мислитѣ, чувствата и желанията си да се размножаватъ безъ законъ, той създава злото. Знакътъ на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луциферъ е стѫпилъ на земята, съ което иска да каже, че тя е негово притежание. Дветѣ линии, отправени нагоре, показватъ раздвояване. И наистина, дето злото се явява, тамъ всѣкога настѫпва раздовояване, т. е. разединяване. Докато бащата въ единъ домъ е живъ, синоветѣ и дъщеритѣ живѣятъ въ съгласие. Щомъ бащата замине за другия свѣтъ, злото веднага влиза въ този домъ; синоветѣ и дъщеритѣ започватъ да спорятъ, кой да вземе по-голѣма часть отъ наследството. Когато двама души ядатъ и пиятъ заедно, ако не сѫ разумни, злото ще се вмъкне между тѣхъ, и тѣ ще започнатъ да се каратъ, кой отъ двамата ялъ и пилъ повече. Символътъ на доброто, представенъ на фиг. 2., е противоположенъ на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човѣка и му дава просторъ, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислятъ хората, че злото е силно, въ края на краищата не излиза така. Макаръ и да е стѫпилъ на земята и мисли, че я владѣе, Луциферъ самъ изпада въ противоречие. Той вижда, че сѫщата земя, която си въобразява, че владѣе, го носи изъ пространството. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ това? Заключението е следното: Невъзможно е човѣкъ да владѣе това, което го носи. Нѣкой езди конь и мисли, че го владѣе. — Не, щомъ коньтъ носи човѣка, последниятъ не може да го владѣе. Преди всичко, физически коньтъ е по-силенъ отъ човѣка. Добре е човѣкъ да езди конь, да се качва на автомобилъ, на аеропланъ, но само отъ време на време, а не постоянно. Ще кажете, че не можете безъ конь, или безъ автомобилъ. Има нѣща, безъ които човѣкъ не може, но тѣ не сѫ нито конь, нито автомобилъ, нито файтонъ. Човѣкъ не може да живѣе безъ импулса на своето сърдце и на своя умъ. Обаче, и като живѣе съ импулса на своето сърдце и на своя умъ, той трѣбва да избѣгва еднообразието.— Защо?— Еднообразието убива човѣка. И тъй, човѣкъ не може безъ сърдце и безъ умъ, т. е. безъ мисъль и чувства. Той трѣбва да дава пѫть на ония мисли и чувства въ себе си, които турятъ редъ и порядъкъ въ живота му. Има мисли и чувства въ човѣка, които могатъ да го изхвърлятъ вънъ отъ живота, както водата изхвърля на брѣга всички умрѣли животни, всички предмети, които нѣматъ опорна точка. Обаче, водата не може да изхвърли навънъ живата риба. Тя е пригодена, именно, къмъ условията на водата. Параходъ, вързанъ за котвата си, не може да излѣзе вънъ отъ водата. Откѫсне ли се отъ котвата и се понесе по вълнитѣ на водата, безъ надзора на опитния капитанъ, водата ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Какво представя морето? Морето символизира живота. Както морето се вълнува, така и животътъ се вълнува подъ влиянието на въздушнитѣ течения. Влѣзе ли въ живота, човѣкъ трѣбва да има опорни точки, на които да се държи здраво. Не се ли държи здраво за нѣщо, животътъ ще го изхвърли вънъ отъ себе си. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Щомъ сте влѣзли въ живота, вие трѣбва да бѫдете съсрѣдоточени. Какво става около васъ, това не трѣбва да отвлича вниманието ви. Щомъ вниманието ви се отвлича на една и на друга страна, вие сте осѫдени да попаднете въ вълнитѣ на живота, които ще ви изхвърлятъ далечъ нѣкѫде. Следователно, отидете ли на събрание, да слушате нѣкаква речь или беседа, отправете вниманието си къмъ говорителя и слушайте, какво той говори. Ако можете така да се съсрѣдоточите, че да не виждате, нито кой е билъ до васъ, предъ васъ или задъ васъ, нито да видите, колко души сѫ присѫтствували на събранието, вие сте използували беседата. Иначе, разсѣе ли се вниманието ви, вие сте присѫтствували само съ тѣлото си, т. е. съ автомобила си, въ който е седѣлъ шофьора, но не и господарьтъ. Господарьтъ е билъ другаде нѣкѫде и нищо не е чулъ и разбралъ отъ това, което се говори. Следователно, когато казваме, че хората се каратъ и биятъ помежду си, въ сѫщность тѣхнитѣ слуги се каратъ, но не и господаритѣ имъ. Като каратъ автомобилитѣ си, слугитѣ се каратъ помежду си, кой отъ двата автомобила да мине пръвъ. Кой ще отстѫпи? — Слабиятъ. Слабиятъ трѣбва да бѫде разуменъ, да отстѫпва на физически силния. Това подразбира стиха: „Не противи се на злото!“ Злото е дяволътъ въ свѣта, който се отличава съ своята експедитивность. Дето ходи, каквото прави, дяволътъ все бърза. Който смѣе да се изпрѣчи на пѫтя му, той го поваля на земята. Отличителното качество на човѣка пъкъ е това, че той всѣкога и навсѣкѫде търси правото. Като търси правото, той има възможность да се спира на много мѣста и да се учи. Обаче, въпросътъ за правото днесъ е неразрешимъ. Той представя ирационално число. Колкото и да дѣлите това число, все ще се получи остатъкъ. Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: Отъ мене да мине. Животътъ работи съ ирационални и съ рационални числа. Тъй щото, не се опитвайте да дѣлите числата на живота безъ остатъкъ. Който издирва нѣщата въ тѣхната точность, той не разбира живота. Животътъ постоянно смѣня числата, съ които работи: Днесъ работи съ нѣкое рационално число, утре — съ ирационално. Това значи, че нѣма вѣчно щастие на земята. Ако човѣкъ днесъ е щастливъ, утре ще бѫде нещастенъ. Колко щастливъ може да бѫде онзи баща, на когото тримата синове сѫ на война и му съобщаватъ, че двамата отъ тѣхъ сѫ убити? Какъ ще бѫде щастливъ онзи човѣкъ, на когото кѫщитѣ сѫ съборени отъ земетресение? При сегашнитѣ условия на живота, и съвършениятъ човѣкъ ще опита дисхармонията, която сѫществува на земята. Христосъ, най-великиятъ и съвършенъ човѣкъ, дойде на земята, но и Той опита голѣмата дисхармония между хората. Той дигна камшикъ и се опита да изгони продавачитѣ отъ Божия храмъ, но не успѣ. И до днесъ храмоветѣ сѫ пълни съ продавачи. Обаче, идеята, която Христосъ прокара съ тази своя постѫпка, и досега още живѣе въ сърдцата на хората. Христосъ дойде на земята, да покаже на хората, какъ да приложатъ любовьта. За да живѣятъ по любовь, хората трѣбва да измѣнятъ разбиранията си, да приложатъ Христовитѣ принципи. Живѣятъ ли съ старото, тѣ трѣбва да бѫдатъ на различни планети. За да се обичатъ хората, единъ трѣбва да бѫде на Земята, другъ—на Слънцето, трети — на Венера, четвърти — на Луната и т. н. Като имъ домѫчнѣе, тѣ ще се срещнатъ на Земята, ще си поговорятъ сладко и ще се раздѣлятъ. Засега, обаче, и това е невъзможно. Мнозина се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ ходили въ духовния свѣтъ. Ходили сѫ въ духовния свѣтъ, а не могатъ да кажатъ нищо ново. Тѣ си представятъ духовния животъ като този на земята. — Не, духовниятъ свѣтъ се различава коренно отъ физическия. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ безъ никакви противоречия. Тамъ владѣе пълна хармония и чистота. И тъй, човѣкъ трѣбва да има права мисъль, която да му служи за мѣрка въ живота, да различава обикновеното отъ необикновеното, човѣшкото отъ Божественото. Обикновеното, т. е. човѣшкото създава тревоги, безпокойствия, недоразумения, скърби и страдания. Божественото, обаче, носи щастие, миръ и свобода. Човѣкъ се безпокои, че нѣма пари да довърши кѫщата си. Майката се безпокои, че детето й заболѣло отъ нѣкаква болесть, или че е отишло нѣкѫде и не се е върнало на време. Търговецътъ се безпокои, че не може да плати полицитѣ си на време. Започне ли човѣкъ да гледа на нѣщата отъ Божествено становище, той ще види, че всичко, каквото се случва въ живота му, е за негово добро. Добро е, че нѣкой човѣкъ нѣма пари да довърши кѫщата си, защото наскоро ще стане голѣмо земетресение, което ще събори много кѫщи. Като мине земетресението, той ще намѣри пари да довърши кѫщата си. Иначе, земетресението щѣше да засегне и неговата кѫща и щѣше да го съсипе материално. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето Ѝ е болно, защото тази болесть ще развие въ него известна мекота, която му е нужна въ живота. Майката не трѣбва да се безпокои, че детето Ѝ закъснѣло нѣкѫде, защото ще разбере, че това закъснение е било за добро. То е срещнало на пѫтя си друго дете, което е паднало и счупило крака си, и му е помогнало да го заведе у дома му. Гледа ли на живота по този начинъ, човѣкъ ше види, че задъ всѣко зло се крие нѣкакво добро. За да не изразходва напразно енергията си, щомъ се намѣри предъ известни неприятности, мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да трансформира състоянията си, по-леко да понася тия нѣща. Като се изучава, човѣкъ вижда, че при всички изпитания въ живота си, има нѣщо въ него, което се безпокои и смущава, но има нѣщо, което остава спокойно и гледа на нѣщата философски. Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората спорятъ за нищо и никакво. Тѣхнитѣ спорове сѫ подобни на детскитѣ. Учительтъ влиза въ отдѣлението си и задава въпроса: Колко е 5X5? Нѣколко ученици дигатъ рѫка да отговорятъ, обаче, учительтъ извиква този ученикъ, който последенъ е дигналъ рѫка. Ученикътъ, който пръвъ е дигналъ рѫка, се обижда, защо учительтъ не го е предпочелъ, и се явява споръ. Всички ученици иматъ право да дигатъ рѫка, но и учительтъ има свобода да дигне, когото иска. Въ единъ часъ е невъзможно да бѫдатъ изпитани всички ученици. Учительтъ ще изпита двама-трима ученика, а останалитѣ ще слушатъ. При това, нужно ли е всички ученици да отговорятъ на въпроса, колко е 5х5? Единъ ученикъ ще отговори на въпроса, колко е 5X5; другъ ще отговори на въпроса, колко е 5X6; трети пъкъ ще отговори на въпроса, колко е 5X7 и т. н. Пазете се отъ еднообразието на нѣщата. Отговори ли единъ ученикъ, че 5х5=25, въпросътъ е свършенъ. Трѣбва ли следъ това да дойде другъ нѣкой, да казва, че на сѫщия въпросъ може и по другъ начинъ да се отговори? Какъвъ ще бѫде другиятъ начинъ? Той ще започне да доказва, че 5+5=10, 10+5=15, 15+5=20, 20+5=25. И това е вѣрно, но по-бързо е решението на 5х5. Уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Уменъ човѣкъ е онзи, който върви по пѫтя на най-малкитѣ съпротивления, по пѫтя на най-малкитѣ разходи. Тъй щото, дойдете ли да решавате нѣкакъвъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете справедливи. Истински справедливъ човѣкъ е онзи, който никога не внася противоречия въ своитѣ постѫпки. Природата никога не поставя противоречия въ живота на хората. Следователно, като ученикъ, който изучава живата природа, постѫпвай като нея. Питатъ ли те, колко е 5х5, отговори направо, безъ никакви извъртвания. Кажи, че 5х5=25 — нищо повече. Следователно, задачата на човѣка е да не внася никакви противоречия нито въ своя животъ, нито въ живота на своитѣ ближни. Внесе ли най-малкото противоречие нѣкѫде, той е длъженъ да го отстрани. Тази е причината, поради която хората трѣбва да се раждатъ и прераждатъ. Тѣ трѣбва да дохождатъ много пѫти на земята, за да изправятъ погрѣшкитѣ на своето минало. Нѣкой виденъ философъ е създалъ нѣкаква теория, съ която е внесълъ голѣми заблуждения въ умоветѣ на хората. Този философъ трѣбва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме съ изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива въ пелени, кѫпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виденъ философъ и не трѣбва да постѫпва съ него противъ желанията му. Като го повива и разповива, съ това майка му иска да каже: Едно време и ти по този начинъ си завързвалъ умоветѣ на хората съ своитѣ теории, но сега ще ги развържешъ, т.е. ще ги освободишъ. Този философъ не трѣбва да живѣе съ своето минало величие, но да се примири съ положението си на дете и да желае майка му да го кѫпе често. Като го кѫпе често, майка му ще освободи съзнанието му отъ редъ наслоявания на неговто минало. Като се освободи отъ тия наслоявания, той може да изправи погрѣшкитѣ си къмъ човѣчеството. Всѣка негова погрѣшка е погрѣшка и на цѣлото човѣчество. И обратно: погрѣшката на цѣлото е погрѣшка и на частьта. Веднъжъ дошълъ на земята, задачата на всѣки човѣкъ е да изправи, както своитѣ погрѣшки, така и тия на своитѣ ближни. Като изправяте своитѣ погрѣшки, вие правите добро на себе си и на ближнитѣ си. Бѫдете доволни отъ малкото, което можете да постигнете въ единъ животъ. Не мислете, че въ единъ животъ можете да станете съвършени. Съвършенството на човѣка се заключава въ това, което той може да постигне днесъ. Това, което ще постигне утре, представя неговиятъ идеалъ. Идеалътъ на човѣка е въпросъ на неговото бѫдеще. Като знаете, че всѣки човѣкъ е длъженъ да изправя погрѣшкитѣ си, вие лесно ще се справите съ противоречията си. Ако човѣкъ не разреши малкитѣ противоречия и мѫчнотии, той ще се натъкне на по-голѣми. Единъ светия често минавалъ край домоветѣ на единъ богатъ и на единъ беденъ. Като го виждалъ, богатиятъ му казвалъ: Моля ти се, кажи на Господа, че ми дотегна богатството. Искамъ да ме освободи отъ него. Сиромахътъ пъкъ му казвалъ: Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията. Искамъ по нѣкакъвъ начинъ да ме освободи отъ нея. Светията предалъ молбата и на двамата предъ Господа. Господъ му отговорилъ: Иди при богатия и му кажи да започне всѣки день да роптае противъ богатството. Като чуя недоволството и роптанието му, ще го освободя отъ богатството, което днесъ има. На сиромаха пъкъ ще кажешъ, всѣки день да благодари за сиромашията си. Като видя, че той е благодаренъ отъ сиромашията си, веднага ще го освободя отъ нея. Като чулъ тия думи, богатиятъ казалъ на светията: Какъ е възможно да бѫда неблагодаренъ и недоволенъ отъ богатството си? — Щомъ това е невъзможно за тебе, богатството ти ще остане. И сиромахътъ казалъ на светията, че му е невъзможно да благодари за сиромашията. — Щомъ е така, сиромашията и за напредъ ще остане съ тебе. И тъй, иска ли човѣкъ да се освободи отъ нѣкаква неприятность или мѫчнотия, той трѣбва да направи невъзможното. Не прави ли голѣми усилия да преодолѣе лошитѣ условия, вмѣсто да се освободи отъ тѣхъ, тѣ още повече ще се влошатъ. Ако иска да се освободи отъ богатството си, богатиятъ не трѣбва да очаква на Бога, Той да му го отнеме, но доброволно да го раздаде на сиромаситѣ. Сиромахътъ пъкъ да не очаква на богатитѣ, или на Бога, да получи всичко наготово, но да се заеме да работи, самъ да изкарва прехраната си. Човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а не на онова, което случайно иде отвънъ. Като говоря тия работи, ще кажете, че лесно се говорятъ, но мѫчно се прилагатъ. Разумниятъ, обаче, каквото говори, веднага го прилага. Той е внимателенъ въ постѫпкитѣ си и никога не грѣши. Случи ли се да направи нѣкоя погрѣшка, той веднага я изправя. — С а м о Б о ж и я т а Л ю б о в ь н о с и п ъ л н и я ж и в о т ъ. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 24 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. Ани

    1929_04_17 Трудни задачи

    От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Трудни задачи. Размишление върху силата на доброто Сега ще прочета 4 гл. отъ книгата на пророкъ Данаила. За следния пѫть всѣки самъ да прочете тази глава и да си извади кратки бележки отъ нея. Въ тази глава царь Навуходоносоръ се обръща къмъ всички народи, племена и езици, които обитаватъ земята, съ следнитѣ думи: „Миръ да се умножи на васъ!“. Това е било обръщението на единъ езически царь къмъ своя народъ. Какъ се обръщатъ съвременнитѣ царе въ манифеститѣ си къмъ своя народъ? Сегашнитѣ хора лесно разрешаватъ задачитѣ си. Като се намѣрятъ предъ нѣкакво затруднение, тѣ се чудятъ, отде имъ е дошло това затруднение, когато сѫ толкова добри и кротки. Че нѣкой човѣкъ е добъръ или кротъкъ, това още не разрешава задачитѣ на живота. Ти си добъръ човѣкъ, но гърнето е счупено. — Азъ не съмъ го счупилъ. — Намѣри тогава виновника. — Нѣма го, избѣгалъ е нѣкѫде. — Ако виновникътъ е избѣгалъ, ще хванатъ онзи, когото намѣрятъ въ кѫщата. Той е добъръ човѣкъ, затова трѣбва да направи ново гърне на мѣстото на счупеното. Сега, като на учени хора, ще ви дамъ следната задача. Представете си, че нѣкой ви подари единъ автомобилъ, който се движи съ бързина сто хиляди километра въ минута. При това, дадена ви е задача, съ този автомобилъ да пропѫтувате цѣлата земя, съ право да спрете само на десеть станции по петь секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята съ този автомобилъ. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законитѣ на движението, не е възможно съ автомобилъ да пропѫтува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човѣкъ разполага не само съ външни, но и съ вѫтрешни срѣдства, чрезъ които може да пропѫтува не само земята, но и цѣлата слънчева система. Това може да постигне човѣкъ съ автомобила на своя умъ — съ мисъльта си. Наистина, съ мисъльта си човѣкъ може да се движи съ бързина, по-голѣма отъ тази на свѣтлината. Направете изчисление, да видите, за колко време свѣтлината може да пропѫтува цѣлата слънчева система. Следъ това направете изчисление, за колко време човѣшката мисъль може да пропѫтува сѫщия пѫть. Като имате тѣзи данни, направете сравнение между тѣхъ, да видите, каква е разликата въ бързината на автомобила, на свѣтлината и на човѣшката мисъль. Въ древностьта, въ царството на Соломонъ-Ра, сѫществувалъ законъ, споредъ който, всѣки престѫпникъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ тъмниченъ затворъ, а на краката му туряли златна верига, тежка десеть килограма. По това време желѣзото не било известно, затова си служили съ злато. Царьтъ самъ подписвалъ всички присѫди, като давалъ възможность на поданицитѣ си въ известенъ срокъ да представятъ нѣкакви мотиви за оправдаване на престѫпника. Първиятъ човѣкъ въ царството на Соломонъ-Ра, върху когото трѣбвало да се приложи присѫдата, билъ единъ отъ виднитѣ философи по това време. Обвинението му се заключавало въ това, че въ едно отъ своитѣ съчинения той написалъ името Божие съ проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могълъ да се оправдае, като каже, че погрѣшката е въ печатането. Обаче, по това време печатници не сѫществували, вследствие на което погрѣшката била негова. Като писалъ съчинението си, по незнание, вмѣсто съ главна буква, той написалъ името Божие съ проста буква. Поданицитѣ на царя чули за издадената присѫда къмъ тѣхния любимъ философъ и започнали да търсятъ начинъ да го освободятъ. По това време за всѣки престѫпникъ правили специална верига. Следователно, и за философа трѣбвало да направятъ специална. Неговитѣ приятели се изредили при майстора, който правилъ златнитѣ вериги, да го молятъ да се откаже, да прави верига за философа. Майсторътъ не могълъ да задоволи молбата имъ понеже му било заповѣдано отъ царя да прави златни вериги. Като не могли да успѣятъ тукъ, тѣ се обърнали съ молба къмъ единъ отъ ученицитѣ на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Споредъ тогавашния законъ, винаги избирали нѣкой гражданинъ, който да заключи веригата на престѫпника. Тази тежка участь се паднала на единъ отъ добритѣ ученици на философа. Той мислилъ дълго време, какъвъ предлогъ да намѣри, да не изпълни царската заповѣдь. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голѣма била радостьта му, като видѣлъ, че веригата тежи десеть грама повече отъ опредѣленото тегло. По законъ, тя трѣбвало да тежи точно десеть килограма, нито грамъ повече или по-малко. По този начинъ ученикътъ освободилъ учителя си отъ затвора. Съвременнитѣ хора и до днесъ търсятъ начинъ да се освободятъ отъ затвора. Тѣ трѣбва да се сѣтятъ, да претеглятъ веригата, която турятъ на краката имъ. Ако се укаже единъ грамъ по-тежка отъ опредѣленото тегло, ще бѫдатъ свободни. Какво ще правятъ, обаче, ако теглото на веригата излѣзе точно толкова, колкото е опредѣлено? Тѣ ще се намѣрятъ предъ нова задача за разрешаване. Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешнитѣ ви прояви иматъ отношение къмъ миналото ви, отъ една страна, и къмъ бѫдещето — отъ друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му къмъ хората не сѫ нищо друго, освенъ връзки на миналото му. Едни отъ връзкитѣ му сѫ силни, а други — слаби. Обаче, това зависи отъ будностьта на човѣшкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човѣка, толкова по-здрави сѫ връзкитѣ му съ хората. Колкото по-слаби сѫ връзкитѣ му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на вѫже, лесно можете да опредѣлите силата му. За да бѫде силно, здраво, вѫжето трѣбва да бѫде направено отъ здрави конци и много на брой. Колко конци трѣбва да влизатъ въ едно вѫже? При това, концитѣ трѣбва да бѫдатъ равни, т. е. еднакво дебели и дълги. Какво се разбира подъ думата равенство? Въ обикновения животъ, подъ думата равни величини, разбираме величини, които съдържатъ поне еднакво количество енергии. Въ висшата математика, обаче, т. е. въ живата математика функциитѣ на малката частица могатъ да бѫдатъ равни на функциитѣ на цѣлото. При равенството на такива величини е отъ значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. Въ този смисълъ, малката величина е равна на голѣмата, зашото, ако тя не извърши работата си, както трѣбва, голѣмата величина, т. е. цѣлото ще прекрати своята дейность. Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три означава законъ на растене. Числото четири означава разпредѣляне на материалитѣ въ природата на четири категории. За да има здраво тѣло, човѣкъ трѣбва да разбира отношенията на числата отъ 1—4. Единицата пъкъ дава право на човѣка да живѣе на земята и да има отношения къмъ всички живи сѫщества. Числото две е законъ на противоречие, на контрасти въ живота. Нѣкога човѣчеството е живѣло въ числото едно, което представя северното полушарие. Сега животътъ на цѣлото човѣчество се пренесълъ въ числото две, т. е. въ южното полушарие. Това показва, че твърдостьта трѣбва да се превърне въ мекота, т. е. отъ единицата да мине къмъ двойката. Като ученици, вие трѣбва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н. Мнозина мислятъ, че като сѫ свършили университетъ, знаятъ много нѣща и нѣма какво повече да учатъ. Достатъчно е само да отворятъ книгата на живота, да видятъ, колко задачи имъ предстои да решаватъ. Въ невидимия свѣтъ и децата решаватъ тия задачи, но на земята и най-голѣмитѣ философи и мѫдреци се затрудняватъ отъ тѣхъ. Много работа се иска отъ човѣка, докато реши задачитѣ на живота си. Запримѣръ, какъ бихте решили задачата, да влѣзете въ една гостилница, да не искате да ядете и да излѣзете навънъ? Гостилничарьтъ ще ви сѫди за това, че влизате въ гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си излизате. Гостилничарьтъ ще се обиди отъ постѫпката ви и може да ви даде подъ сѫдъ. Той е свършилъ специално по готварство, задоволявалъ е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмѣлявате да не ядете и напущате гостилницата му. Споредъ мене, разрешението на тази задача седи въ следното: щомъ не сте готови да ядете отъ яденето, което гостилничарьтъ ви предлага, не трѣбва да влизате въ гостилницата му. Следователно, човѣкъ не трѣбва да отива на мѣста, за които не е готовъ. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да постѫпва. Когато рисува, художникътъ трѣбва да поставя всѣка линия на мѣстото й. Когато пише, поетътъ трѣбва да туря всѣка дума на нейното мѣсто. Въ царството на Соломонъ-Ра, всѣки художникъ, поетъ, философъ или музикантъ се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ затворъ даже за една малка погрѣшка въ работата си. Така постѫпва и природата. Тя наказва човѣка за малкитѣ прегрѣшения повече, отколкото за голѣмитѣ. Природата си служи съ малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това съ цель, да ги предпази отъ голѣми страдания, отъ голѣми злини. Защо Навуходоносоръ се обръща съ думитѣ „миръ къмъ всички племена и народи“? — Защото е опиталъ голѣмото зло. Като миналъ презъ тази опитность, той придобилъ голѣмо смирение и научилъ, какъ трѣбва да живѣе. Искате ли да избѣгнете опитностьта на Навуходоносора, издайте манифестъ къмъ всички клетки на тѣлото си, поданици на вашата държава, за миръ и съгласие помежду имъ. Мислете върху думитѣ: „Миръ да се умножи на васъ!“. Красиво нѣщо е да мисли човѣкъ върху въпроса, какъ да живѣе правилно и на всѣко време да знае, какво да прави. Човѣкъ започва да остарява, когато се убеди, че нѣма какво да прави и нѣма защо да живѣе. Чудно нѣщо! Малкото дете знае, че трѣбва да иска отъ майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, съ пѣсъкъ и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младиятъ момъкъ знае, че трѣбва да се ожени. Бащата знае, какво трѣбва да прави за своя домъ. Щомъ дойде до предѣлна възрасть, човѣкъ казва: Не зная, какво трѣбва да правя. Умътъ ми не стига вече. Такъвъ виденъ философъ бѣхъ, толкова трудни задачи решавахъ, но какво стана съ мене, че не мога да решавамъ и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после съ този философъ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачитѣ си, човѣкъ умира. Т. м. 35. Лекция отъ Учителя, държана на 17 априлъ, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.
  25. От томчето "Форми въ природата" 14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.), Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Спорни въпроси. Размишление върху Царството Божие. Въ живота на човѣка има основни, сѫществени мисли, които винаги държатъ съзнанието му будно. Това, което свързва човѣка съ външния, физически свѣтъ, сѫ предметитѣ, съ които той борави. Наистина, когато се вглъби въ себе си, човѣкъ престава да се интересува отъ външния свѣтъ, отъ предметитѣ, които го обикалятъ. За такъвъ човѣкъ казваме, че живѣе повече вѫтрешно. Това не значи, че той е прекѫсналъ връзката си съ външния свѣтъ. Щомъ съзнанието му е будно, той не може да бѫде далечъ отъ външния свѣтъ. Съзнанието е връзка между външния и вѫтрешния животъ на човѣка отъ една страна, както и между сегашния и бѫдещия му животъ отъ друга страна. Какво представя физическиятъ животъ на човѣка? — Животъ на постоянни промѣни. Той е ту радостенъ, ту скърбенъ; ту гладенъ, ту ситъ; ту доволенъ, ту недоволенъ. Всичко това произтича отъ факта, че човѣкъ иска повече нѣща, отколкото му сѫ нужни. Вследствие на това, той носи излишенъ товаръ. Отъ какво се нуждае ученикътъ? — Отъ перо, мастилница, букварь и торба, въ която да туря хлѣбъ, тетрадка и книга, отъ която ще учи. Книгата представя паметьта или ума, съ който той си служи да прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава. Като не разбиратъ смисъла на живота, хората се стремятъ единствено къмъ уреждане на своитѣ работи. Тѣ не знаятъ, че ако човѣкъ мисли да нареди своитѣ работи, никога нѣма да постигне това свое желание. Иска ли да уреди живота си, човѣкъ трѣбва да го урежда съ огледъ на общото благо, съ живота на другитѣ хора. При това положение, като урежда своя животъ, той ще съдействува за уреждане живота и на своитѣ ближни. Като учи, човѣкъ помага и на ближнитѣ си да учатъ. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ се натъква на закона на обмѣната. Щомъ обмѣната става правилно, човѣкъ правилно се развива. Ние виждаме този законъ и въ живота: единъ човѣкъ се качва, другъ слиза; единъ печели, другъ губи; единъ дава, другъ взима; единъ учи, другъ преподава. Този законъ подразбира вѣчно движение и смѣна на явленията: който се е качилъ, той започва да слиза; който е слѣзалъ, той започва да се качва. Този законъ уравновесява силитѣ въ природата. Който не разбира закона за обмѣната, той изпада въ недоволство и започва да страда. Недоволството не е присѫщо само на човѣка. Всички живи сѫщества сѫ недоволни. Вълкътъ е недоволенъ, че не е могълъ да открадне една овца отъ кошарата, да се нахрани. Лисицата е недоволна, че не е могла да си открадне една кокошка отъ курника на селянина. Учениятъ е недоволенъ отъ критиката на своето съчинение. Той чете по списания и вестници, че еди-коя глава отъ книгата му не е вѣрна, не изяснява добре фактитѣ и т. н. Недоволство сѫществува навсѣкѫде въ живота, но то не разрешава въпроситѣ. Нѣкѫде критиката е по-мека, нѣкѫде е остра, язвителна. Дето има справедлива критика, тамъ непременно има нѣкое слабо мѣсто. Всички хора, които сѫ дошли на земята да се учатъ, иматъ слаби страни. Слабоститѣ не трѣбва да смущаватъ ученика. Който иска да напредва, той трѣбва да бѫде свободенъ. Какво ще кажатъ хората за него, това не трѣбва да го смущава. Щомъ учи, той непременно ще прави погрѣшки. За да не те критикуватъ хората, говори малко, но смислено. Въ петь минути човѣкъ може да каже много нѣщо. На човѣка се позволява да говори най-много отъ 5-15 минути. Не може ли въ 15 минути да изкаже сѫщественото, и часове нѣма да му стигнатъ. Днесъ еволюцията на човѣка е съкратена, вследствие на което той трѣбва да пести времето и енерията си. Казвате на нѣкого: Бѣгай! — Защо да бѣгамъ? — Бѣгай, нищо повече. Ако река да ти обяснявамъ, ще пострадашъ. Ти си на бойното поле, дето всѣки моментъ прехвъркватъ куршумитѣ. Не бѣгашъ ли отъ бойното поле, нѣкой куршумъ ще те повали на земята. Много говорене не помага. Многото приказки не оправятъ работитѣ на ученика. Иска ли да оправи работитѣ си, ученикътъ трѣбва да учи. — Ама не мога да уча. — Не можешъ да учишъ, защото умътъ ти е раздвоенъ. — Кога ученикътъ не може да учи? — Когато носи въ ума си мисъльта за полици, които трѣбва да плаща. Тази мисъль е динамическа сила, която смущава ученика. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се смущава. Лесно се казва, но мѫчно се постига. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се владѣе. Добре е да се владѣе, но какъ ще постигне това? Ще кажете, че човѣкъ може лесно да се справи съ неприятеля си. Като го бутне, ще го повали на земята. Лесно е да повалишъ слабия, но какво ще правишъ съ силния? Ако неприятельтъ ти е силенъ, какъ ще го повалишъ? Лесно се говори, но нѣщата въ живота ставатъ мѫчно. Хората не успѣватъ въ живота си, защото се занимаватъ съ неразрешими въпроси. Запримѣръ, тѣ разискватъ върху въпроса, защо сѫществуватъ страдания, защо животътъ не е пъленъ съ радости. Единъ день тѣзи въпроси ще се разрешатъ, но днесъ не могатъ. — Защо радостьта не иде? — Много просто, тренътъ е закъснѣлъ. — Защо скръбьта е дошла? — Защото е пѫтувала съ експресъ. Скръбьта иде, безъ да я очаквате. Понѣкога тя иде по-рано, отколкото сте я очаквали. Както виждате, животътъ е пъленъ съ изненади. Вие очаквате радостьта, а скръбьта пристига. — Защо? — Радостьта е закъснѣла, а скръбьта е прибързала. И тъй, за да разбере въпроса за страданията и радоститѣ, човѣкъ трѣбва да има права, трезва мисъль. Дойде ли до своето страдание, човѣкъ трѣбва да разгледа страданията на всички живи сѫщества и да види, на кое мѣсто е неговото страдание. Ако е на опашката, той трѣбва да свърже главата на страданието съ опашката му и да образува единъ крѫгъ. Щомъ започне да се върти около този крѫгъ, човѣкъ е разрешилъ вече въпроса за страданията и скърбитѣ въ живота. Крѫгтъ показва, че страданията, скърбитѣ и мѫчнотиитѣ въ живота се разрешаватъ само съ любовь. Ако младъ, 30 годишенъ човѣкъ дължи нѣколко хиляди лева на нѣкой банкеръ, но не може да ги плати, той ще разреши въпроса само съ любовь. — Какъ? — Ще залюби дъщерята на банкера. Обикне ли го и тя, въпросътъ е свършенъ. Докато младиятъ момъкъ не залюби дъщерята на банкера и не я носи въ ума си, работитѣ му никога нѣма да се наредятъ. Следователно, докато човѣкъ не обикне Бога, работитѣ му нѣма да се наредятъ. Докато човѣкъ не носи една свѣтла идея въ ума си, животътъ му не може да се подобри. Доброто е съзнателенъ, а не механически процесъ. Да любишъ, да бѫдешъ добъръ, това е най-голѣмото изкуство въ живота. Когато изпитва нѣщата, любовьта си служи съ чувствителни везни. Тя туря всѣко нѣщо на везнитѣ и ако се укаже, че единъ грамъ само не достига, веднага го отстранява. Разумниятъ животъ изисква голѣма точность. Всѣка проява на разумния животъ подразбира абсолютна точность. Всѣки, който е попадналъ на везнитѣ на любовьта, той е опиталъ нейнитѣ прояви. Ако не му достига само единъ грамъ, той веднага се намира далечъ отъ любовьта. Ще кажете, че единъ грамъ не представя нѣкаква голѣма величина. — Не, единъ грамъ представя голѣма динамическа сила. Имашъ ли единъ грамъ повече или по-малко, любовьта непременно ще те тури настрана. Сѫщиятъ законъ се отнася и до музиката. Когато цигуларьтъ нагласява цигулката си, той трѣбва да я нагласи точно, ни по-високо, ни по-низко. Въ музиката има единъ основенъ тонъ, по който се нагласяватъ всички инструменти. Не само въ музиката, но и въ живота сѫществуватъ основни тонове, по които човѣкъ постѫпва. Не знае ли тия основни тонове, не може ли правилно да ги взима, той не може и правилно да постѫпва. Който взима правилно тоноветѣ на живота, той всѣкога е радостень, независимо отъ това, дали работитѣ му вървятъ или не вървятъ добре. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството на живѣене. Лесно е да прави човѣкъ добро, когато има срѣдства, когато е богатъ. Обаче, да прави човѣкъ добро, когато нѣма срѣдства, това значи, да има идея въ себе си. Да учи човѣкъ подъ нѣкакъвъ външенъ натискъ, това още не значи любознателность. Истински любознателенъ човѣкъ е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мѫчнотии. За да отиде на училище, детето не трѣбва да чака да се стовари върху гърба му тоягата на бащата или на майката. Преди да сѫ станали бащата и майката отъ сънь, детето трѣбва да се е приготвило за училище. Майката и бащата трѣбва да се радватъ, че иматъ прилеженъ синъ. Следователно, като ученици, вие трѣбва да бѫдете прилежни. Каквато мѫчнотия и да се представи на пѫтя ви, вие трѣбва да я решите правилно. Мѫчнотиитѣ, препятствията, болеститѣ, страданията, това сѫ задачи за ученика. Ако не сте ученици и заболѣете отъ ставенъ ревматизъмъ, запримѣръ, вие ще търсите лѣкарь да ви помогне. Обаче, ученикътъ не търси никакъвъ лѣкарь. Като заболѣе отъ ставенъ ревматизъмъ, той трѣбва да научи езика му и да се разговаря съ него, докато го изпѫди вънъ отъ организъма си. Ще ви се види чудно, какъ е възможно човѣкъ да говори съ ревматизъма. Когато ревматизъмътъ започне да стѣга ту крака, ту рѫката на човѣка, трѣбва да знаете, че това е неговиятъ езикъ. Разбере ли човѣкъ езика му и започне да му отговаря, тѣ ставатъ приятели. Когато отношенията между двама души, които нѣкога не сѫ се обичали, се смекчатъ, тѣ ставатъ приятели. Щомъ ревматизъмътъ се смекчи, това показва, че той се готви да напусне своя приятель. Когато самъ се лѣкува, човѣкъ придобива увѣреность въ себе си, въ своитѣ сили. Остави ли се на лѣкаръ, той отдава всичко на него и постепенно губи вѣра въ своитѣ сили. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ задачи, които трѣбва правилно да се решаватъ. Не се ли решаватъ, както трѣбва, тогава идатъ истинскитѣ болести, които мѫчно вече се лѣкуватъ. Като знаете това, не се страхувайте отъ болеститѣ. Всѣки бодежъ въ плешката, въ гърба, въ гърдитѣ не е нищо друго, освенъ поздравъ отъ нѣкой вашъ приятель, който ви обича. Всички бодежи, всички болезнени състояния на човѣка научно се обясняватъ съ неправилно разпредѣляне на енергиитѣ въ неговия организъмъ. Колкото по-лесно и правилно човѣкъ се справя съ болезненитѣ си състояния, толкова по-дълбоко е проникналъ въ смисъла на живота. Не може ли да се справи съ тѣхъ, той се натъква на голѣми противоречия въ живота си. Болеститѣ, отъ които съвременнитѣ хора страдатъ, биватъ три вида: физически, т. е. такива, които засѣгатъ тѣлото; сърдечни — засѣгащи чувствата и умствени — засѣгащи мозъка. Съ други думи казано, болеститѣ могатъ да засѣгатъ твърдата, течната и динамическата, нервна материя на човѣшкия организъмъ. Болеститѣ на физическото тѣло се лѣкуватъ по единъ начинъ, на чувствата — по другъ, а на нервитѣ — по трети начинъ. Съвременната медицина не разполага още съ методи, чрезъ които окончателно да лѣкува болеститѣ. Като видѣ болния при кѫпалнята, Христосъ му каза: „Стани и ходи!“. Това показва, че Христосъ е разполагалъ съ положителна, съ абсолютна наука. Който има тази наука, и той може да си каже: Стани и ходи! Това е формула, съ която човѣкъ може да преодолява всички мѫчнотии и изпитания. Говори ли на разумностьта въ себе си, човѣкъ може да стане, да ходи и да постигне всички добри и благородни желания. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да прави редъ опити. Намѣри ли се въ известна мѫчнотия, като болния, който лежалъ 38 години при кѫпалнята, той трѣбва да си каже: Стани и ходи! Следъ това ще дойдатъ да го питатъ: Кой те излѣкува? — Христосъ, т. е. разумното начало въ мене. Дали ще вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Важно е, че бѣхъ боленъ, а сега съмъ здравъ. Съвременнитѣ хора искатъ за всѣко нѣщо доказателства. Обаче, има нѣща, които не могатъ да се доказватъ по физически начинъ. Тѣ се доказватъ отъ резултатитѣ, които виждаме на лице. Колкото повече съзнанието на човѣка забогатява съ опитности, толкова повече и вѣрата му се усилва. Иска ли да оправи работитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде веселъ. — Може ли човѣкъ всѣкога да бѫде веселъ? — Може, разбира се. Като ставате сутринь, мислете за живота въ неговата цѣлокупность, за живота на всички хора, които сѫ минали преди васъ и днесъ се намиратъ нѣкѫде, дето сѫщо продължаватъ да работятъ и да учатъ. И тѣ сѫ имали скърби и страдания, които сѫ разрешавали по нѣкакъвъ начинъ. Всѣка задача, дадена на ученика, може да се разреши.— Кога? — На опредѣленото за нея време. Не поставяйте срокъ за разрешаване на задачитѣ си. Когато работите съзнателно, вие ще решавате задачитѣ си правилно. Има задачи, които човѣкъ трѣбва да реши още въ този животъ. Има задачи, които ще реши въ другъ животъ. Обаче, кога и какъ ще реши задачитѣ си, това не трѣбва да го смущава. Ако имате приятель, който е завършилъ развитието си на земята и заминава за друга нѣкоя планета, трѣбва ли да съжалявате, че не е останалъ при васъ? — Ама кога ще го видя? — Нѣкога ще го видишъ, но за да постигнешъ това, трѣбва да се стремишъ къмъ него. Той трѣбва да остане въ съзнанието ти като идея, къмъ която да насочишъ мисъльта си. Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората спорятъ върху постѫпкитѣ си, защо нѣкой постѫпилъ така, а не иначе. Обаче, спорътъ нищо не допринася. Въ края на краищата се явяватъ редъ недоразумения. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дето изучавали законитѣ на природата. Тѣ взаимно си услужвали: единъ день работилъ единиятъ; на другия день — вториятъ. Случило се единъ пѫть, че бобътъ, който единиятъ отъ тѣхъ варилъ, се указалъ безсоленъ. Понеже билъ заетъ, светията забравилъ да тури соль, но мислилъ, че поставилъ. Като започнали да ядатъ, вториятъ светия казалъ: Бобътъ е безсоленъ. — Не, азъ го солихъ. — Да, но моятъ езикъ казва, че не е соленъ. Започналъ малъкъ споръ, който лесно се разрешилъ. Като опитали боба, и двамата се увѣрили, че наистина е безсоленъ. Днесъ всички хора спорятъ все за малки работи, дали бобътъ е осоленъ или безсоленъ. Колкото по-разумни сѫ хората, толкова по-бързо се решава спорътъ между тѣхъ. Достатъчно е да се опита бобътъ, за да се реши спорътъ. Вь Сѫщность, правилно е да се готви или безсолно, или съ малко соль. И после, споредъ вкуса си, всѣки ще си тури толкова соль, колкото му е нужно. Всѣки човѣкъ може да направи тази погрѣшка, да забрави да тури соль въ боба. Обаче, не се минало много време, и вториятъ светия направилъ сѫщата погрѣшка, каквато и първиятъ. Като варилъ бобъ, покрай него минала една красива мома, която той проследилъ. Като се върналъ, той продължилъ да вари боба, но забравилъ, че не е турилъ соль. Така само той разбралъ погрѣшката на приятеля си и си казалъ: Навѣрно и край него е минала красива мома, която отклонила вниманието му. Моралиститѣ ще кажатъ: Трѣбва ли светия да се увлича, да гледа красиви моми? Ако красивата мома става причина да не се осоли боба, но да осоли светиитѣ, т. е. да просвѣти умоветѣ имъ, заслужава да се увлѣче човѣкъ въ нея. Преди да видятъ красивата мома, светиитѣ сѫ мислили, че могатъ да помагатъ на хората, когато сѫ далечъ отъ тѣхъ. Обаче, като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че за да помагатъ на хората, да имъ покажатъ, какъ да живѣятъ правилно, трѣбва да отидатъ между тѣхъ. Следъ това тѣ напуснали гората и отишли да живѣятъ между хората. Красивата мома внесла въ тѣхъ новъ потикъ, ново разбиране на живота. До това време тѣ гледали на живота по особенъ начинъ. Като видѣли красивата мома, тѣ разбрали, че човѣкъ може да живѣе добъръ, чистъ животъ и всрѣдъ хората. По този начинъ, именно, може да имъ се помага повече, отколкото ако стоите далечъ отъ тѣхъ. Веднъжъ физическиятъ свѣтъ сѫществува, човѣкъ не трѣбва да го отбѣгва. Животътъ на земята е училище, презъ което всѣки неизбѣжно трѣбва да мине. — Ама ще грѣши човѣкъ. — Като грѣши, ще изправя погрѣшкитѣ си и ще се учи. Какви сѫ погрѣшкитѣ на днешнитѣ хора? — Че забравятъ да осолятъ боба и хлѣба, съ който се хранятъ. Погрѣшката на хората не е въ това, че не сѫ осолили хлѣба и боба, но въ това, че мисъльта имъ се отклонява отъ ненужни и дребнави работи въ живота. Колкото за това, трѣбва ли соль въ боба или не, вкусътъ има думата. Докато е на земята, човѣкъ се нуждае отъ соль, но всѣки ще туря повече или по-малко, споредъ вкуса си. Замине ли на другия свѣтъ, човѣкъ не се нуждае отъ никаква соль. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се занимава не само съ външнитѣ, но и съ вѫтрешнитѣ процеси на живота. Запримѣръ, въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички хора говорятъ за чистотата, като първо условие на живота. Обаче, тѣ иматъ предъ видъ главно външната чистота. Външната чистота трѣбва да води човѣка къмъ вѫтрешна чистота. Ако е въпросъ за външна чистота, рибитѣ първи сѫ дали образецъ за тази чистота. Въпрѣки това, и до днесъ още тѣ не сѫ разрешили въпроса за чистотата. Чрезмѣрното размножаване на рибитѣ показва, че въ тѣхния животъ има нѣщо неестествено. Ако вникнете въ живота на птицитѣ, ще видите, че тѣ сѫ разрешили въпроса за облѣклото и за семейнитѣ отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че и тѣ сѫ разрешили нѣкакъвъ въпросъ, но външно само. Какъвъ въпросъ сѫ разрешили тѣ, сами ще си отговорите. Като разумно сѫщество, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ въпроситѣ, които рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ сѫ разрешили външно и да отиде по-нататъкъ, да ги разреши вѫтрешно. Днесъ човѣкъ се намира предъ разрешение на важния въпросъ — въпросътъ за любовьта. Той не трѣбва да го разрешава нито като рибитѣ, нито като птицитѣ, нито като млѣкопитаещитѣ, нито като ангелитѣ. Човѣкъ трѣбва да разреши въпроса по свой начинъ. Ще кажете, че за да разрешите въпроса за любовьта, трѣбва да постигнете съвършенство. — Не, за да се усъвършенствува, човѣкъ преди всичко трѣбва да люби. За да постигне желанията си, човѣкъ трѣбва да люби. Безъ любовь нищо не се постига. Какво представя любовьта? Велика, мощна сила е любовьта. Внесете ли най-малкия потикъ на любовьта въ душата на човѣка, той коренно ще се преобрази. Любовьта е въ състояние да подигне и падналия човѣкъ, да го направи силенъ, здравъ и да го застави да учи. Една млада мома боледувала 12 години отъ нѣкаква болесть. Лѣкаритѣ нѣмали никаква надежда въ нейното излѣкуване. Единъ день тя видѣла единъ младъ, красивъ момъкъ, който така я погледналъ, че събудилъ животъ въ нея. Тя станала моментално отъ леглото си и започнала бавно да пристѫпва. День следъ день тя се чувствувала все по-добре, докато въ скоро време съвършено оздравѣла. Тя започнала да се облича добре и да излиза навънъ да се разхожда. Кое й дало сила да прави това? — Мисъльта за младия момъкъ. Тя постоянно го носѣла въ ума си. Какво показва това? Това показва, че само любовьта е въ състояние да свърже човѣка съ живитѣ сили на природата, съ красивото и великото въ свѣта и да вдъхне желание въ него да живѣе. Това, което освобождава човѣка отъ болезненитѣ му състояния, е любовьта. И тъй, любовьта не е нищо друго, освенъ живата, разумна природа. Съ други думи казано, Богъ е Любовь. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да обича, да люби, но никога да не излага любовьта на позоръ. Обичайте, любете, безъ да се стѣснявате, но никога не излагайте любовьта на позоръ. Никога не изнасяйте свещенитѣ работи на позоръ. Казано е въ Писанието: „Не хвърляйте бисеритѣ си на свинетѣ!“. Това значи: не подлагайте любовьта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мѫдростьта и истината. Който опозорява любовьта, той ще опозорява и мѫдростьта, и истината. Видите ли, че нѣкой човѣкъ върви въ пѫтя на любовьта, не го критикувайте. Никой нѣма право да критикува пѫтищата на любовьта. Щомъ любовьта внася животъ и свобода въ човѣка, тя трѣбва да се приеме съ уважение. Отнасяйте се къмъ любовьта съ свещенъ трепетъ. Тя осмисля живота. Въ любовьта нѣма нищо неморално. Това, което хората считатъ за неморално въ любовьта, говори за тѣхнитѣ криви, изопачени разбирания. Истинската любовь почива на великитѣ, Божествени закони. Тя не се опредѣля отъ човѣшкия моралъ, който е безморалие. Моралътъ на любовьта е моралъ за светиитѣ, за ангелитѣ, но не и за обикновенитѣ хора. Истинска любовь е онази, която внася въ човѣка потикъ къмъ добро. Истинска любовь е онази, която събужда въ човѣка благородни чувства и свѣтли мисли. Любовь, която не събужда въ човѣка потикъ къмъ добро, нито благородни чувства и свѣтли мисли, е любовь на човѣшкия егоизъмъ, на користолюбието въ човѣка. Човѣкъ не трѣбва да допуща нито една користолюбива мисъль, нито едно користолюбиво чувство въ себе си. Тѣ покварятъ чистотата на неговата душа. Тѣ опозоряватъ любовьта. Користолюбието ограничава човѣка и създава кармически отношения между него и ближнитѣ му. Въ кармата работи закона на необходимостьта. Значи, по необходимость, човѣкъ ще се натъква на кармически отношения отъ миналото си и, ако не може правилно да ги реши, ще страда. За да не страда, за да ликвидира правилно съ кармата си, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си закона на любовьта. Любовьта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости. За нея всички хора сѫ млади и богати. Тѣ сѫ млади, защото могатъ да работятъ и учатъ, а богати, защото истинското богатство се крие вѫтре въ човѣка. Богатството е вѫтрешно качество, а не външно. Отъ гледището на любовьта, всички хора сѫ учени, понеже истинското знание е написано въ самия човѣкъ. То не е нѣщо външно. Достатъчно е човѣкъ да дигне завесата на забравата, за да си спомни всичко, което е училъ въ далечното минало. Любовьта е свещено чувство, което се таи дълбоко въ душата на човѣка. Обичате ли нѣкого, не му говорете за своята любовь. Този, когото обичате, не трѣбва да знае, какви чувства имате къмъ него. Ще му давате отъ себе си, безъ той да подозира, отде иде тази благодать. Правете добро, безъ да говорите за него. Доброто трѣбва да бѫде импулсъ на човѣшката душа, да радва човѣка, но да знае, че Богъ въ него прави доброто, а не той самъ. Богъ дава еднакво и на праведни, и на грѣшни, както слънцето еднакво изпраща свѣтлината и топлината си на всички живи сѫщества. Разликата между всички сѫщества седи въ пѫтя, по който тѣ вървятъ. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой опредѣленъ пѫть на движение. Любовьта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички мѫчнотии. Казано е: „Любовьта не дири своето право.“ Въ този смисълъ, тя дава, безъ да очаква нѣщо. Не спазва ли законитѣ на любовьта, човѣкъ ще понесе последствията на това нарушаване. Често най-малката причина може да предизвика голѣми последствия. Понѣкога кибритената клечка може да произведе голѣмъ пожаръ. Който живѣе споредъ законитѣ на любовьта, той никога не може да пострада. Дрехата на този човѣкъ остава за винаги здрава и чиста. Той е придобилъ безсмъртието. Безсмъртието е свързано съ чистотата, съ свободата и съ свѣтлината. Тъй щото, ще знаете, че хората умиратъ, когато излѣзатъ отъ областьта на любовьта. Върнатъ ли се въ областьта на любовьта, тѣ отново оживяватъ. Това наричаме възкресение. * 34.Лекция отъ Учителя, държана на 10 априлъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...