Търсене във форума

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съзнателниятъ животъ Размишление върху съзнателния животъ. За какво страда човѣкъ? Човѣкъ страда за това, което е изгубилъ. Какво най-много цени човѣкъ въ живота си ? На този въпросъ мъчно може да се даде отговоръ. Защо? Защото въ различни случаи човѣкъ цени различни нѣща. Ако е отишълъ на концертъ, да слуша нѣкой цигуларь, човѣкъ може да цени цигуларя, свиренето или цигулката. Като изучава тоноветѣ при свирене на различни музиканти, специално цигулари, човѣкъ вижда, че тонътъ трѣбва да има освенъ чистота, още и мекота, сила и да произвежда мисъль. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постъпка представятъ тонове на цигулката, или на какъвъ да е инструментъ, по които се опредѣля човѣшкиятъ характеръ. Въ музиката се говори за чисти, правилни тонове, а въ живота — за хармонични и нехармонични действия. Дето има хармония, тамъ има право. Същевременно, всѣка правилна форма съдържа въ себе си известенъ моралъ. Днесъ всички говорятъ за моралъ, но малцина го иматъ въ себе си. Да имашъ моралъ, това значи, да виждашъ нѣщата правилно. Сегашнитѣ хора не виждатъ правилно, вследствие на което се натъкватъ на редъ противоречия. Запримѣръ, слушате бащата и майката да казватъ за сина си : Голѣмъ нехранимайко е нашиятъ синъ! Нѣма да излѣзе човѣкъ отъ него. Младата мома казва за сѫщия момъкъ, че е отличенъ човѣкъ. Професорътъ му казва, че е даровитъ, способенъ момъкъ. Кой отъ тримата е най-правъ бащата, младата мома или професорътъ? Всички иматъ право, но най-голѣмото право се пада на бащата. Той разбира сина си най-добре. Пъкъ и човѣкъ самъ се опредѣля отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако не постѫпва добре съ себе си, човѣкъ не може да постѫпва добре и съ другитѣ. При това положение човѣкъ не може да има никакво вѣрую. Ще каже нѣкой, че има достоинство, че не иска да го тъпчатъ. Който има достоинство, той трѣбва да се отнася правилно съ всички разумни сѫщества. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между две разумни сѫщества? Първото нѣщо, което се изисква въ отношенията имъ, е искреностьта. Щомъ сѫ искрени помежду си, отношенията имъ всѣкога ще бѫдатъ правилни. Освенъ това, тѣ трѣбва да иматъ поне три допирни точки помежду си. И тогава, като говорятъ, тѣ лесно ще се разбиратъ. Докато сѫ на земята, тѣ разглеждатъ и изучаватъ нѣщата по единъ начинъ. Отидатъ ли въ духовния свѣтъ, тамъ ги изучаватъ по другъ начинъ. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да учи много, за да се домогне до известно знание. Въ духовния, свѣтъ, обаче, въ малко време той придобива много знания. Тамъ свѣтлината е голѣма, вследствие на което изведнъжъ вижда всичко. Тамъ лесно се придобиватъ знания, но лесно се губятъ. Разумнитѣ същества знаятъ разликата между двата свѣта и лесно се ориентиратъ. Тази е причината, поради която лесно се разбиратъ. Между тѣхъ не произлизатъ такива противоречия, каквито между обикновенитѣ хора. Следователно, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите, да се ориентирате въ духовния свѣтъ, защото той направлява физическия. Отношението между духовния и физическия свѣтъ е такова, каквото между клонетѣ и коренитѣ на дървото. Отъ състоянието на клонетѣ ще познаете състоянието на коренитѣ. И обратно : отъ коренитѣ ще познаете състоянието на клонетѣ. Ако коренитѣ се повредятъ, и клонетѣ ще започнатъ да страдатъ. Често въ човѣка се явява желание да отиде въ духовния свѣтъ. Това е невъзможно. Защо? Защото човѣкъ е коренъ. За да отиде въ духовния свѣтъ, коренътъ трѣбва да измѣни естеството си, да стане клонъ. И обратно : ако нѣкое сѫщество отъ духовния свѣтъ пожелае да слѣзе на земята, сѫщо така трѣбва да измѣни състоянието си, да стане коренъ. Какво ще стане съ дървото, ако коренътъ му пожелае да посети клонетѣ? Дървото ще изсъхне. Или, какво ще стане съ дървото, ако клонетѣ пожелаятъ да посетятъ корена? Ще изсъхне. Искатъ ли да останатъ на мѣстото на корена, клонетѣ трѣбва да претърпятъ видоизмѣнение, да се превърнатъ на корени. Религиознитѣ хора се стремятъ да влѣзатъ въ духовния свѣтъ, съ цель да видятъ онова, което на земята не сѫ могли да видятъ. Отъ друга страна, тѣ се стремятъ да станатъ любимци на Бога. И това е възможно, но при следното условие : отъ деня на раждането до деня на заминаването си човѣкъ да не е отправилъ нито една лоша мисъль, нито едно лошо чувство и нито една лоша постѫпка къмъ кое да сѫщество, създадено отъ Бога. Това не значи, че Богъ не обича човѣка. Казано е въ Писанието : „Възлюбилъ Си истината въ човѣка.“ Значи, Богъ обича човѣка, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително съ него. Колко животни, колко хора човѣкъ е пренебрегналъ! Като мине покрай нѣкоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълкъ, насочи пушката си го застреля. Защо убива вълка ? Защото нападалъ овцетѣ. Защо убива лисицата? Защото нападала кокошкитѣ. Какво ще кажете за човѣка, който напада и овцетѣ, и кокошкитѣ? Трѣбва ли да дойде нѣкой по-силенъ отъ него да го убие? Като говори и върши нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва да бжде справедливъ. Ако той има нужда отъ храна, и вълкътъ, и лисицата се нуждаятъ отъ сѫщото. Като се намѣрятъ въ затруднения и противоречия, като падатъ и ставатъ, мнозина се утешаватъ съ това, че последниятъ моментъ опредѣля тѣхното бѫдеще. Не, човѣкъ опредѣля бѫдещето си отъ първия и последния моментъ на своя животъ. Като съедините тия два момента, ще образувате крѫга, въ който той се е движилъ. Този крѫгъ представя часть отъ неговия животъ. Защо? Защото цѣлиятъ животъ на човѣка е съставенъ отъ много първи и последни моменти. Човѣкъ се ражда много пѫти, а не само единъ пѫть. Той се ражда всѣка година, всѣки месецъ, всѣка седмина, всѣки день, всѣки часъ и всѣка минута. Това показва, че човѣкъ се е родилъ, но окончателно не се е родилъ. Промѣнитѣ, презъ които той минава, показватъ тъкмо това, че човѣкъ не е завършилъ още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършенъ процесъ, въ който не ставатъ никакви промѣни. Като излѣзе изъ утробата на майка си, детето минава презъ всички радости и страдания, каквито майката е преживяла презъ периода на своята бременность. Промѣнитѣ въ живота на човѣка сѫ неизбѣжни. Той трѣбва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да ставатъ промѣни, безъ да се измѣня. Днесъ всички хора сѫ бременни, и трѣбва да родятъ. Казваме, че човѣкъ трѣбва да живѣе. За кого? За детето въ себе си. Нѣма човѣкъ на земята, който да не е бремененъ. Намѣрите ли единъ човѣкъ, който да не е бремененъ, ще знаете, че ножъ виси надъ главата му. Защо колятъ яловата крава ? Защото не може да се телли. Въ преносенъ смисълъ на думата „яловъ човѣкъ“ разбираме онзи, който нѣма никаква мисъль, никакво чувство, никакво желание въ себе си. Този човѣкъ не е бремененъ. Като ученици, вие трѣбва да имате широки възгледи за живота, да се освободите отъ дребнавоститѣ. Кой какво направилъ, това не е ваша работа. Стремете се къмъ възвишеното въ свѣта, къмъ отношения, каквито разумнитѣ сѫщества иматъ помежду си. Гледайте на земния животъ като на преходенъ. Докато сте на земята, ще учите, ще вѣрвате, да изработите нѣщо ценно, което да занесете съ себе си на онзи свѣтъ. — Сѫществува ли онзи свѣтъ? — Сами ще провѣрите. Много хора сѫ виждали своитѣ близки покойници, но едни отъ тѣхъ вѣрватъ на очитѣ си, други не вѣрватъ. Който вѣрва, той може да се ползува. Който не вѣрва, той ще провѣри нѣщата въ бѫдеще. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ много нѣща, но не вѣрватъ, че животътъ не се прекѫсва. Животъ има и на земята, и на другия свѣтъ. Вѣрата на съвременнитѣ хора е лишена отъ обектъ, който може да ги ориентира въ живота. Тѣ знаятъ само, че сѫ страдали много, че главитѣ имъ побѣлѣли отъ страдания. Какво отъ това, че сѫ страдали? Поумнѣли ли сѫ отъ страданията? Ако човѣкъ страда и поумнява, страданията сѫ на мѣсто. Като поумнѣе, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта. Само разумниятъ знае, какъ да люби. Когато люби, глупавиятъ върши редъ погрѣшки, за които после съжалява. Любовьта дава и никога не съжалява. Проявява ли любовьта си човѣкъ трѣбва да бѫде чистосърдеченъ, искренъ къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си, да бѫде готовъ всѣкога да изправя погрѣшкитѣ си. Щомъ е искренъ, той вижда погрѣшкитѣ си и лесно ги изправя. Защо сте грѣшили, не питайте. Кой е причината да грѣшите, сѫщо не питайте. Защо? Защото причинитѣ на нѣщата се криятъ въ далечното минало, дето човѣкъ не може лесно да проникне. Като грѣши, човѣкъ разполага съ възможности да се изправя и да учи. Ако грѣши въ любовьта, човѣкъ има възможность да я разбере по-добре. Иначе, той не би могълъ да я разбере. Колкото по-нагоре се качва човѣкъ, толкова по-малко ще грѣши и ще изучава причинитѣ на нѣщата. Като дойде до причинния свѣтъ, той ще види погрѣшкитѣ си и ще се усмихне на себе си, че е билъ толкова глупавъ да страда за нищо и никакво. Казано е въ Евангелието, че Богъ е огънь всепояждащъ. Това е кривъ преводъ. Богъ е огънь, наистина, но огънь, който носи животъ въ себе си. Самъ по себе си Божествениятъ огънь не разрушава. Човѣшкиятъ огънь гори, разрушава нѣщата. Понеже хората не познаватъ Божествения огънь, тѣ приписватъ на Бога качества, които не притежава. Невъзможно е огъньтъ на Божествения свѣтъ да изгаря нѣщата. Този огънь чисти, възраства и съгражда. Този огънь е всепояждащъ за онзи, който се противи. Казва се още, че този огънь ще дойде отъ облацитѣ нѣкѫде. Не, той ще се яви въ умоветѣ на хората, въ тѣхнитѣ мисли. Ако Христосъ не влѣзе въ умоветѣ на хората, хиляди години още могатъ да Го чакатъ, но Той нѣма да се изяви. Въ 1845 г. американцитѣ очакваха явяването на Христа. Милиони вѣрващи бѣха облѣчени въ бѣли дрехи и рано сутриньта, преди изгрѣвъ на слънцето, тѣ очакваха Христа, да дойде на земята. Така сѫ предсказали тогавашнитѣ пророци, но предсказанието имъ претърпѣ крахъ. Впрочемъ, Христосъ дойде и тогава, но не въ плъть, а като идея. Той влѣзе въ умоветѣ на хората, следъ което спиритизъмътъ се яви въ свѣта. Въ 1915 година религиознитѣ пакъ очакваха слизането на Христа на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде въ форма на нови идеи, които се зародиха въ умоветѣ на управници, учени и философи, но пакъ не Го разбраха. Ако умоветѣ на цѣлото духовенство, на всички учени, философи се съединятъ въ едно, тѣ ще възприематъ новитѣ идеи и ще отворятъ пѫтя на Христа къмъ земята. Той ще дойде на земята и славно ще бѫде Неговото посрѣщане : учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадатъ рѫка и ще се възлюбятъ. Духовенството ще хвърли своитѣ стари, черни дрехи и ще се облѣче въ нови,бѣли дрехи. Царетѣ и князетѣ ще отварятъ дворцитѣ си, всички да влизатъ свободно, да ги посещаватъ. Професоритѣ ще отворятъ, широко вратитѣ си, безпрепятствено да влиза всѣки, който търси свѣтлина. Търговцитѣ ще отворятъ магазинитѣ си и даромъ ще даватъ. Кой каквото има, даромъ ще дава. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не отвори сърдцето и ума си при идването на Христа на земята. Съвременнитѣ хора не могатъ още да отворятъ сърдцата и умоветѣ си, защото единиятъ или двата имъ крака сѫ изкълчени. Нѣкой изкълчилъ крака си, а близкитѣ му казватъ да върви право. — Не мога, кракътъ ми е изкълченъ. — Намѣсти го. — Не мога самъ. — Правъ е човѣкътъ, не може самъ да намѣсти крака си. Ако искашъ да ходи право, помогни му. Намѣстишъ ли крака му, той ще върви право, стройно като войникъ. Изкълченитѣ крака на много отъ съвременнитѣ хора представятъ тѣхнитѣ изкривени идеи. Съ такива идеи не може да се върви папредъ. Тѣ трѣбва да се изправятъ. Изправятъ ли се идеитѣ на човѣка, и ходътъ му се изправя. Новото учение има задача да намѣсти изкълченитѣ крака на хората, т. е. да изправи идеитѣ имъ. Новото учение е несъвмѣстимо съ стария редъ и порядъкъ на нѣщата. Царството Божие не може да дойде при стария редъ и порядъкъ на живота. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ страданията си, защото не разбиратъ тѣхния смисълъ. Тѣ не знаятъ, че въ страданията се криятъ блага, каквито другаде мѫчно могатъ да се намѣрятъ. За да извлѣче благата, които се съдържатъ въ страданията, човѣкъ трѣбва да бѫде магъ. Разумното страдание не е нищо друго, освенъ прѫчица въ рѫката на любящия баща, на добрия учитель. Тази прѫчица прави човѣка истински човѣкъ. Който е опиталъ тази прѫчица върху гърба си, той е станалъ човѣкъ. Който не я е опиталъ, той е останалъ глупецъ. За да поумнѣе, отъ време на време прѫчицата трѣбва да играе върху неговия гръбъ. Като съзнаете значението на тази прѫчица, вие трѣбва да благодарите на всѣки, който си е послужилъ разумно съ нея, а не да се оплаквате, че сѫ ви измѫчвали. Човѣкъ трѣбва да благодари, че е минавалъ и минава презъ страдания, защото тѣ представятъ перо, съ което той пише придобититѣ знания и опитности. Безъ страдания нѣма наука, нѣма знания и опитности, нѣма животъ. Казано е въ Писанието: „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“ Значи, не може човѣкъ да се утеши, докато не е страдалъ. докато не се нажали. Привилегия е човѣкъ да страда. Ще каже нѣкой, че не иска да бѫде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трѣбва да знаете : човѣкъ ще страда и като мѫжъ, и като жена. Страданията сѫ неизбѣжни. Щомъ е жена, ще ражда. Не ражда ли, ще бѫде ялова крава, надъ главата на която ножътъ ще виси всѣки моментъ. Щомъ си мѫжъ, непременно ще градишъ и творишъ. Не творишъ ли, ножътъ ще виси и върху твоята глава. Съ други думи казано : сърдцето ще ражда, ще приготвя матетериалъ, а умътъ ще гради, ще обработва този материалъ. Ако мѫжътъ и жената, ако умътъ и сърдцето не изпълняватъ великитѣ Божии закони, тѣ ще се превърнатъ въ пустини, въ безводни планини и неплодородни полета. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърдчава и насърдчава, като губи и печели, той еднакво трѣбва да е доволенъ. Свѣтътъ се нуждае отъ герои. И ученикътъ трѣбва да бѫде герой. Да бѫде човѣкъ герой, това подразбира да понася всичко съ любовь. Любовьта е сила, която осмисля нѣщата. Който носи любовьта въ себе си, той е готовъ да цѣлуне рѫка на онзи, който му е ударилъ една плесница. Единъ мѫжъ ударилъ плесница на жена си. Въ този моментъ тя се обърнала къмъ него и цѣлунала ржката му. Изненаданъ отъ тази постжпка, мѫжътъ се трогналъ и започналъ да иска извинение отъ нея. Плесницата била предизвикана отъ нѣкакво малко недоразумение между мѫжа и жената, но ефектътъ отъ нея билъ отличенъ. Жената се готвѣла да разстрои една добра работа, но отъ плесницата съзнанието и се пробудило, и тя се отказала отъ намѣрението си. Ако рѫката на твоя ближенъ е проводникъ на Божествената любовь, цѣлуни тази рѫка, която те е ударила. Тази плесница е на мѣсто. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне отъ опасния пѫть, по който си тръгналъ. Въ този смисълъ, разумнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освенъ Божествени плесници, които иматъ предъ видъ да върнатъ човѣка отъ опасния пѫть на злото, къмъ който е тръгналъ. Върнешъ ли се отъ пѫтя на злото, цѣлуни рѫката на този, който те е ударилъ. Който разбира вѫтрешния смисълъ на страданията, той понася геройски всички мѫчнотии и страдания. Мнозина не успѣватъ, защото очакватъ благоприятни условия. Тѣ приличатъ на онѣзи ученици, които разчитатъ на учителитѣ си, тѣ да ги спасятъ и извадятъ отъ безизходното положение. Добритѣ учители ще дойдатъ, но тѣ искатъ способни ученици, добре да разбиратъ и прилагатъ учението имъ. Нима Христосъ, единъ отъ Великитѣ Учители, не дойде преди две хиляди години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на свѣта? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днесъ още не е приложено. Защо? Хората не сѫ готови още за това учение. Нѣкои сѫ го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричатъ християни, трѣбва да приложатъ учението на Христа въ живота си. Не желаятъ ли да го приложатъ, колкото пѫти да дохожда Христосъ на земята, учението Му ще остане неприложено. Преди всичко вие трѣбва да се освободите отъ своя вѫтрешенъ страхъ. За това ще ви помогне любовьта. Казано е въ Писанието, че любовьта изпѫжда страха вънъ отъ човѣка. Страхливиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие, въ царството на любовьта. Да любишъ, това значи, да се примиришъ съ Бога, съ всички живи сѫщества. Който люби, той вижда и външната, и вътрешната страна на живота. Който не е приелъ любовьта въ себе си, той вижда само външната страна на живота, вследствие на което се натъква на голѣми противоречия. Като ученици, вие трѣбва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бѫде ученикъ онзи, който нѣма нужното уважение и почитание къмъ своя ближенъ. Не може да бѫде приетъ за ученикъ въ окултна школа онзи, който не е въ състояние да превърне желѣзото въ злато и обикновения камъкъ въ диамантъ. Това сѫ изпити, презъ които всѣки човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Чрезъ изпитанията човѣкъ придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота си. За да бѫде приетъ като ученикъ въ Божествената Школа, т. е. въ школата на Великия животъ, човѣкъ се изпитва въ търпение, милосърдие, любовь и знание. Като изпитва човѣка, невидимиятъ свѣтъ провѣрява, какво може да излѣзе отъ него. Отъ успѣха, който човѣкъ е показалъ при изпититѣ си, зависи неговото мѣсто въ свѣта. Както вие опредѣляте мѣстото на всѣко животно, така и невидимиятъ свѣтъ опредѣля мѣстото на всѣки човѣкъ въ живота. Вие туряте кокошката въ курникъ, свинята — въ свинарникъ, коня — въ конюшна и т. н. Мѣстото на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Когато говоримъ за рая, ние разбираме общество на хора съ висока мисъль и просвѣтено съзнание. Следователно, всѣки човѣкъ, който има възвишена мисъль и пробудено съзнание, ще живѣе въ рая. Иска ли да влѣзе въ рая, първиятъ изпитъ, на който подлагатъ човѣка, е да изсвири или изпѣе едно класическо парче. Вториятъ предметъ, по който ще го поставятъ на изпитъ, е да напише едно стихотворение. Не може ли да издържи изпититѣ си, ще му кажатъ, че като се приготви добре, тогава ще го приематъ въ рая. Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото живѣятъ повече за себе си. За да иматъ успѣхъ въ живота си, тѣ трѣбва взаимно да си помагатъ. Видятъ ли нѣкой боленъ, тѣ трѣбва да му се притекатъ на помощь, кой съ каквото може : единъ ще му помогне съ пари, другъ ще му направи нѣкакъвъ компресъ, трети ще му прислужва въ приготвяне на храната и т. н. Ако пъкъ нѣкой е слабъ въ уроцитѣ си, ще му изпращате своитѣ добри пожелания, да се насърдчи. Каквото правите, ръководете се отъ принципа : който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разчита първо на себе си, а после на другитѣ. Ако не знаете, кѫде има чиста, изворна вода, ближниятъ ще ви покаже, но вие сами трѣбва да си донесете чаша и да си гребнете, колкото искате. Учительтъ ще ви даде свѣтлина, но вие сами трѣбва да я използувате, да придобиете знание. Въ това се заключава новото учение. И тъй, искате ли да успѣвате, разглеждайте живота отъ неговата добра страна, чрезъ която Богъ се проявява. Ако чувалътъ ви е празенъ, не се обезсърдчавайте. Потърсете онзи хамбаръ, въ който житото е въ изобилие. Този хамбаръ е Божественъ. Отъ него всичко излиза даромъ. — Какъ ще го намѣря? — Запали свѣщьта си. Запалената свѣщь представя човѣшкия умъ, който трѣбва да се приложи въ действие. Търсете изобилие въ Бога, а не въ човѣка. Дърветата, които Богъ е посадилъ, даватъ изобилно. Взимайте отъ тѣхнитѣ плодове и благодарете за всичко, което получавате. Какъ ще изкажете благодарностьта си? Като полѣете дървото и посадите семкитѣ му. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигналъ надъ обикновения животъ, надъ обикновенитѣ условия. Днесъ отъ всички хора се изисква права, чиста мисъль. Каквото да се случи въ живота имъ, тѣ трѣбва да иматъ будно съзнание, да пазятъ чистотата на своята мисъль. Като живѣе на земята, човѣкъ неизбѣжно ще се натъква на лоши мисли, които идатъ отвънъ, или пъкъ се зараждатъ въ самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя съ тѣхъ. Не е въпросъ да пѫди нечиститѣ мисли отъ себе си, но да имъ даде нѣщо, съ което да ги задоволи. Щомъ ги задоволи, тѣ сами ще си отидатъ. Христосъ изпъждаше лошитѣ духове отъ хората съ любовь, а не съ насилие. Приложите ли насилието по отношение на лошитѣ мисли и чувства въ себе си, вмѣсто да се освободите отъ тѣхъ, тѣ ще се стремятъ повече да се закрепватъ. Насилието ражда насилие. Като знаете този законъ, служете си съ любовь. Любовьта е единствената сила, която може да освободи човѣка отъ всички противоречия и ограничения. Чиста мисъль е нужна на човѣка. Щомъ мисъльта е чиста, и чувствата му ще бѫдатъ чисти. Щомъ мислитѣ и чувствата сѫ чисти, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ чисти. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 26 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилни форми Размишление върху понятието „служене“. Тема за следния пѫть : „Каква представа имамъ за Бога.“ Тази тема е доста отвлѣчена, защото хората нѣмать ясна представа за Бога. Станели вьпросъ за Бога, всѣки си Го представя по различенъ начинъ, както децата рисуватъ човѣка различно. Нѣкое дете рисува лицето на човѣка въ видъ на крѫгъ, съ две чъртички за очитѣ, една перпендикулярна на тѣхъ за носа и друга, перпендикулярна на носа — за устата. Тази рисунка дава представа за човѣка. но не е истински човѣкъ. Така и хората говорятъ за духъ, за материя, безъ да иматъ точна пред- става за тѣхъ. Подъ духъ едни разбиратъ нѣщо въздухообразно, други — сѫщество, което мисли, трети го свързватъ съ понятието ангелъ и т. н. За да бѫде духъ, човѣкъ трѣбва да има въ себе си животъ, движение, мисъль. Чувствата пъкъ подразбиратъ усѣтъ, направление, посока къмъ нѣщо. Обаче, мисъльта и чувствата, проявени заедно, представятъ разумностьта въ човѣка. Следователно, ако искате да пишете нѣщо за Бога, трѣбва да мислите и да чувствувате правилно. Дето мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ сѫ прави, тамь разумностьта действува. Дето е разумностьта, тамъ е Богъ. Нѣкой казва, че известна постѫпка е благородна. Благородството е свързано съ разумностьта. Думата „благороденъ“ е съставена отъ думитѣ „благо и родъ“. Значи, човѣкъ трѣбва да ражда благи, сладки нѣща, за да бѫде благороденъ. Отъ устата му трѣбва да излизатъ сладки думи. Въ този смисълъ, одумването е сборъ отъ горчиви, кисели думи. Да одумвашъ нѣкого, това значи, да го хукашъ, да го ругаешъ. Благородниятъ човѣкъ никога не одумва. Човѣкъ може да хука вълка, но не и своя ближенъ. Ако не хука вълка, той непременно ще задигне нѣкоя овца отъ стадото му. Ако художникътъ разглежда човѣшкото лице, рисувано отъ нѣкое дете, ще каже, че това е механическа представа за човѣка. Лицето на човѣка никога не може да представя идеаленъ крѫгъ. Защо? Защото всички неюви точки сѫ въ постоянно движение. Споредъ вѫтрешния и външенъ животъ на човѣка, лицето му е въ постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално крѫгла. Правилни форми сѫ ония, които природата създава. Художникътъ трѣбва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животнитѣ, какво да правять. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мѫти, тя проявява своитѣ строителни способности. Тя започва да строи гнѣздо, да го нарежда. Кой е научилъ птичката да строи? И тя както всички живи сѫщества, има свой вѫтрешенъ учитель. Значи, за всѣко живо сѫщество е опредѣлено друго нѣкое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всѣко сѫщество дохожда до идеята за онзи великъ Промисълъ въ свѣта, Който има предъ видъ нуждитѣ му. Човѣкъ разбира проявата на този Промисълъ по-добре отъ всички живи сѫщества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нѣщата, всѣки моментъ човѣкъ вижда проявата на този разуменъ Промисълъ. Той се проявява чрезъ хората и чрезъ животнитѣ. Понѣкога едно животно може да помогне на човѣка, както хората взаимно си помагатъ. Казано е въ Писанието, че никой никога не е видѣлъ Бога. Какъ можете тогава да си Го представите? Човѣкъ има представа само за онова, което е видѣлъ. За невидимитѣ нѣща той не може да има реална представа. Обаче, ние казваме, че само глупавитѣ хора не могатъ да видятъ Бога. Разумнитѣ хора. Го виждатъ. Когато искатъ да рисуватъ Бога, хората си Го представятъ въ човѣшка форма. Следъ като мислятъ известно време, тѣ казватъ, че има нѣщо, по което човѣкъ прилича на Бога, заради което си представятъ Бога въ човѣшка форма. Казано е въ Битието, че Богъ е вдъхналъ дихание въ човѣка. и той станалъ жива душа. Значи, диханието въ човѣка представя Божия Духъ. Този Духъ не присѫтствува постоянно въ човѣка, вследствие на което той се стреми къмъ Него, да го посети и да го учи. Защото Духътъ на Истината учи човѣка. Той не се влива въ човѣка по механически начинъ. Отношенията на човѣка къмъ Духа сѫ такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духътъ работи, тамъ е силата, здравето, знанието. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се храни правилно, да мисли, да чувствува и да постѫпва хармонично. Всѣка дисхармонична мисъль и всѣко дисхармонично чувство въ човѣка създаватъ редъ болезнени състояния. Каквито сѫ мислитѣ и чувствата на човѣка, такъвъ е и той самъ. Нѣкой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъль въ себе си не се минава много време, и той заболява : въ организъма му става нѣкакво подпушване, въ резултатъ на което жизненитѣ сили въ него пресъхватъ. Съвременнитѣ християни се наричатъ християни, но въпрѣки това се съмняватъ, дали ще свършатъ живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение въ тѣхъ? Да е тѣхно, не е, да е на баща имъ и на майка имъ, не е, защото тѣ, както и родителитѣ имъ, желаятъ доброто. Значи, това е мисъль, дошла отвънъ нѣкѫде. Ако сте въ гората нѣкѫде и чуете гръмъ, ще знаете, че той иде отъ нѣкой разбойникъ. Следователно, всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания въ човѣшкия умъ сѫ подобни на гръмъ, който излиза отъ пушката на разбойника.— Каква е цельта на разбойника? — Това не е важно. За васъ е важно, да видите, дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мѣрки да превържете раната си, да не се яви нѣкакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкаква отрицателна мисъль, ще знаете, че тя е куршумъ отъ пушката на нѣкой разбоиникъ, който се е прицелилъ къмъ васъ. Като се намѣрятъ въ трудно положение, хората се успокояватъ съ това, че Богъ ще промисли за тѣхъ. Като е далъ умъ на човѣка да мисли, да учи, да живѣе правилно, Богъ е промислилъ вече за него. Повече отъ това какво може да иска? Същевременно Той му е далъ сърдце, съ което да чувствува, да различава доброто отъ злото. И най-после Той му е далъ воля, чрезъ която да прилага доброто въ живота си. Мисъльта е мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да си служи. Не знае ли, какъ да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисъльта си, както трѣбва, освенъ че нѣма да има постижения, но човѣкъ може да изгуби всичко, каквото е придобилъ : знание, богатство, сила. Който е свършилъ гимназия, той знае столицитѣ на всички държави. Той помни, какво е училъ. Питате ли този човѣкъ, коя е столицата на ума, на сърдцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човѣкътъ. Нѣкой е изучавалъ и тия столици, но днесъ не помни. Защо не помни ? Защото е обременилъ мисъльта си съ ненужни знания и е изгубилъ правата посока на нейното движение. Коя е столицата на любовьта, и това не знае. Мнозина се хвалятъ съ знанието си, но като дойдатъ до известна мѫчнотия, не могатъ да си помогнатъ. Знание, съ което човѣкъ не може да си помогне въ труднитѣ моменти на живота, и съ което не може да даде изразъ на своя животъ, не е истинско, не е реално. Какъвъ туризъмъ е този, при който човѣкъ обикаля планини и долини, рѣки и гори, а не знае забележителноститѣ на мѣстата, презъ които е миналъ? Какъвъ смисълъ има човѣкъ да следва въ странство — въ Парижъ, Лондонъ, Берлинъ, Римъ, а да не знае, какви сѫ забележителноститѣ на тия градове? Днесъ хората си служатъ съ думи, съ понятия, значението на които не знаятъ. Какво означава думата Парижь? Парижъ е мѣсто. населено съ много хора, съ цель да работятъ разумно. Какво означава думата „мѫжъ“ ? Мѫжътъ е сѫщество, което мисли. Какво означава думата „съпругъ“ ? Съпругъ е онзи, който се е впрегналъ на работа. Съпругътъ и съпругата сѫ се съпрегнали да работятъ заедно. Българитѣ казватъ : Не е мѫжъ онзи, който не може да опасва пояса си. Опасването на пояса подразбира разумность, мисъль. Значи, не е мѫжъ онзи, който не може да мисли. Поясътъ представя човѣшкия умъ. Щомъ поясътъ се влачи, човѣкъ не може да си служи съ него. Съ други думи казано : когато умътъ на човѣка е разсѣянъ, той не може да работи. Другъ нѣкой пъкъ туря шапка на главата си и я накривява на една, или на друга страна. Дали ще вървятъ работитѣ на човѣка, или не, ще познаете отъ начина, по който носи шапката си. Видите ли, че нѣкой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че отъ този човѣкъ мѫчно можете да получите нѣщо. Човѣкъ трѣбва да оставя челото си отворено. Човѣкъ съ закрито чело по-скоро може да обере нѣкого, отколкото да даде нѣщо отъ себе си. Обирането всѣкога не подразбира нѣщо лошо. Човѣкъ обира плодоветѣ на една круша и угощава ближнитѣ си. Но и богатиятъ има нужда нѣкога да бѫде обранъ като крушата. Като го обератъ, той олеква и съ това тегло може по-лесно да преплава океана. Едно отъ качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, тѣ трѣбва да се обератъ. Останатъ ли на дървото, тѣ ще презрѣятъ и окапятъ. Паднатъ ли на земята, тѣ ще изгниятъ. Природата обича сѫщо така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползуватъ отъ благата й всички живи сѫщества. Кой бере плодоветѣ на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човѣкъ при дървото, да знае, какъ и отде да бере плодоветѣ му. За нея е важно, който отива на извора, да знае, какъ и отде да пълни сѫда си. Не знае ли това, той ще остане съ празенъ сѫдъ. Като се натъкватъ на противоречия, мнозина се запитватъ : Господъ не знае ли нуждитѣ, трудноститѣ ни? Защо не ни се притече на помощь? Господъ знае всичко, но човѣкъ самъ трѣбва да разреши задачитѣ си. Учительтъ преподава на ученика си, но той самъ учи. Работата, която е за мѫжа, самъ трѣбва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мѫжа си, той да я свърши вмѣсто нея. И едното, и другото положение не се позволяватъ. Мѫжътъ не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започватъ да спорятъ. Тѣ искатъ другь нѣкой да имъ слугува. Като се родятъ деца, родителитѣ очакватъ на тѣхъ, да имъ слугуватъ, да ги гледатъ на старини, но не излиза така. И децата подържатъ философията на родителитѣ си, и тѣ търсятъ слуги. Въ края на краищата всички се разочароватъ едни отъ други и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Какво представя слугата? Да бѫдешъ слуга, това значи, да бѫдешъ служитель на нѣщо по-високо отъ себе си. Слугуването е изразъ на правата мисъль. Който знае да служи, той има права мисъль. Който не може да служи правилно на себе си и на окрѫжаващитѣ, той нищо не може да постигне. За онзи който разбира живота, слугуването е приятна работа. Въ този смисълъ и молитвата е работа. Да се молишъ съзнателно, това значи, да отправяшъ енергиитѣ си къмъ Разумното въ свѣта. Накѫде е Разумното : нагоре, надолу, на изтокъ или на западъ? Дето е Разумностьта, тамъ е истинската посока, която може да бѫде изтокъ, западъ, северъ, югъ — безразлично. Ние не държимъ за външната посока, но за смисъла на нѣщата. Дълбоката, истинска молитва се приема всѣкога, независимо това, какъ и откѫде иде. Когато молитвата на човѣка се приема, това показва, че телефонътъ за горния свѣтъ е билъ отворенъ. Не се ли приема молитвата му, телефонътъ за горния свѣтъ е билъ затворенъ. Мнозина казватъ, че и безъ молитва може да се живѣе. Не, безъ молитва не може. Колкото е възможно безъ дишане, безъ ядене, безъ мисъль, безъ чувства, безъ работа, толкова е възможно и безъ молитва. Спре ли единъ отъ тия процеси, цѣлиятъ животъ спира. Човѣкъ е сложна машина, за подържането на която сѫ нужни различни енергии. Следователно, като живѣе, човѣкъ се нуждае отъ въздухъ, отъ храна, отъ мисъль, отъ чувства, отъ действия, отъ молитва. Отнемете ли му едно отъ тия нѣща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да прилага всички сили, които сѫ вложени въ него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и съ любовь, той може да развие мисъльта си така, че чудеса да прави съ нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисъльта. Като работи въ тази область, всѣки самъ ще провѣри това, нѣма защо да му се доказва отвънъ. За всѣко нѣщо има различни начини на доказване. Какъ ще докаже богатиятъ, че е богатъ? Ако е щедъръ, той ще подпише единъ чекъ отъ нѣколко хиляди лева и ще каже : Идете съ този чекъ въ Народната банка и си послужете съ тази сума, както искате. Чекътъ не е ли доказателство за богатството на този човѣкъ? Следователно, всѣко нѣщо, всѣка идея може да се докаже, но по специфиченъ начинъ. Какъ ше докажете, запримѣръ, какво нѣщо е Богъ? Идеята за Бога е отвлѣчена. Единствениятъ конкретенъ образъ за Бога е слънцето. Всѣки знае, какво носи слънцето за човѣка, а същевременно и за всички живи същества. Чрезъ свѣтлината и топлината си слънцето носи животъ, радость, подемъ на духа. Слънцето осмисля нѣщата. Какви съ научнитѣ теории за слънцето, това е другъ въпросъ. Важно е, какъ се отразява слънцето върху човѣка въ този видъ въ който той го вижда и възприема. На същото основание казвамъ : За човѣка е важно, каква идея има той самъ за Бога, непосрѣдствено съградена въ него, а не какво ученитѣ и философитѣ казватъ. Ако човѣкъ би приелъ въ себе си идеята за Бога, както философитѣ я развиватъ, умътъ му би се разстроилъ. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи въ ума си. Ако тази идея единъ день се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, подразбирамъ, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито, и той не го вижда. Щомъ облацитѣ се разпръснатъ, слънцето ще блѣсне на хоризонта, и човѣкъ ще го види. Така и Богъ ту се скрива, ту излиза на човѣшкия хоризонтъ. Ще дойде день, когато слънцето на човѣшкия животъ ще грѣе постоянно, нѣма да залѣзва и да изгрѣва. Богъ е първиятъ. Който е промислилъ за човѣка. Той постоянно го държи въ ума си, има предъ видъ неговитѣ нужди и ги задоволява. Задачата на човѣка е да съзнае, защо е дошълъ на земята, кой го е изпратилъ. Той е дошълъ на земята да бѫде проводникъ на Божественитѣ мисли. Не е ли проводникъ на тия възвишени мисли, той спира въ себе си течението на живота. Безъ тия мисли той е подобенъ на човѣкъ безъ дробове, безъ стомахъ, безъ мозъкъ. Както храната е необходима за стомаха, въздухътъ — за дробоветѣ, мисъльта — за мозъка, така и Божественитѣ мисли сѫ необходими за изграждане на духовното тѣло въ човѣка. Безъ духовно тѣло човѣкъ е осакатенъ. Животътъ се предава чрезъ въздуха, чрезъ водата, чрезъ храната, чрезъ мисъльта и чрезъ чувствата. Разбере ли живота, човѣкъ ще разбере и любовьта. Разбере ли любовьта, ще разбере и мѫдростьта, и истината. Щомъ разбере тия нѣща, човѣкъ може да живѣе разумно. Каквато работа предприеме разумниятъ, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае, какъ да се справя. Дали е търговецъ, свещеникъ, учитель, дипломатъ, държавникъ, той знае, какъ да постѫпва. Мнозина отричатъ дипломацията. Тѣ намиратъ въ дипломацията нѣщо неискрено. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ, прѣмъ въ отношенията си. Човѣкъ трѣбва да бѫде прѣмъ, но разуменъ, да знае, кога и какъ да говори. Разумностьта изключва злото, грубото, нечистото. Разумниятъ цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателенъ и предвидливъ въ постѫпкитѣ си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумниятъ, но всѣки човѣкъ разбира, какво нѣщо е животътъ. Думата „животъ“ е съставена отъ две срички : животъ. Ударението пада на втората сричка, но силата е въ първата. Като ученици, прилагайте пѣнието въ живота си. Каквато работа предприемете, пѣйте. Който пѣе, той има условия да мисли добре ; като мисли добре, и работитѣ му ще се нареждатъ добре. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 19 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Идейната обичь Размишление. Ще прочета 5. глава отъ Посланието къмъ Солунянитѣ. Прочетената глава отъ Посланието е писана приблизително преди две хиляди години. Като четете тази глава, вие виждате, че съзнанието на тогавашнитѣ хора не е било по- далечъ отъ съзнанието на сегашнитѣ. Разликата между тогавашнитѣ и сегашнитѣ хора е въ културата. Сегашнитѣ хора сѫ по-културни. Разликата между еднитѣ и другитѣ е такава, каквато е между бедния и богатия човѣкъ. Бедниятъ е просто облѣченъ, а понѣкога съ скѫсани дрехи и обуща ; богатиятъ е облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи и обуща, съ пръстени на ржцетѣ, съ копринена риза и т. н. Разликата между тогавашнитѣ и сегашнитѣ хора е такава, каквато е между учения и простия. Съвременниятъ ученъ се е специализиралъ по известенъ отрасълъ отъ науката, носи титла докторъ по математика, по естественитѣ науки, по физика, по химия и т. н. Ако нѣкой отъ тогавашнитѣ хора живѣе днесъ на земята, ще мине за простъ човѣкъ. Обаче, по онова време той е билъ ученъ. Тогава сѫ изучавали кабалата. Ученитѣ сѫ били кабалисти, пророци, гадатели. Свѣтътъ е билъ пъленъ съ гадатели и пророци, които сѫ тълкували, какво, говорятъ боговетѣ. И днесъ има много пророци и гадатели въ свѣта. Тѣ тълкуватъ значението на слънчевитѣ петна за земята. Едни отъ тълкуванията на миналитѣ пророци се сбѫдваха, други не се сбѫдваха. И днесъ е сѫщото. Обясненията на нѣкои учени за значението на слънчевитѣ петна излиза вѣрно, а на други не излиза вѣрно. И въ миналото, и днесъ земята се върти около слънцето и около осьта си, а заедно съ нея и хората се въртятъ. По онова време радиото не бѣше известно, но много хора имаха свое вѫтрешно радио, чрезъ което виждаха и чуваха това, което ставаше въ пространството. Тѣ бѣха ясновидци и яснослушащи. Какво представятъ ясновиждането и яснослушането? Тѣ сѫ подобни на радио - апарата, съ който съвременнитѣ хора си служатъ. Всѣки иска да има радио, да слуша, какво става по свѣта. Не е достатъчно само човѣкъ да има радио, но той трѣбва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакватъ отъ него, че ги заболѣла глава, и търсятъ лѣкарь да имъ помогне. Отъ какво страдатъ? Отъ главоболие. Радиото имъ бръмчи силно въ главата. Съ други думи казано : когато въ главата на човѣка дойде нѣкаква идея, отъ която не може да се освободи, той веднага търси лѣкарь. Лѣкарьтъ дойде съ своята спринцовка, направи нѣколко инжекции, и по този начинъ прекѫсва инсталацията. Отъ две хиляди години насамъ хората работятъ старателно да прекѫснатъ инсталацията на своето вѫтрешно радио — не искатъ да бѫдатъ ясновидци и яснослушащи. Съ помощьта на сегашното радио нѣкой учени опитватъ пулса, на човѣка отдалечъ. Особено това правятъ съ авиаторитѣ. Като опитватъ пулса имъ отдалечъ, тѣ познаватъ състоянието на авиатора. Такова свойство има и вѫтрешното радио. Сегашнитѣ хора извадиха вѫтрешното радио отвънъ. Понеже мѣстото му въ главата е малко, тѣ не можаха да търпятъ шума му и го извадиха отвънъ. Като не могатъ да издържатъ шума на радиото, нѣкои хора полудяватъ. Нѣкой нагласилъ радиото си, слуша музика отдалечъ нѣкѫде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняватъ главоболие и разстройватъ човѣка, не сѫ ангелски. Това сѫ опити само, които не сѫ дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински ученъ е този, за когото природата оживява. Канаритѣ, планинитѣ, земнитѣ пластове му проговарятъ. Той чете по тѣхъ живота на миналитѣ поколѣния като по книга. Който знае да чете по земнитѣ пластове, канари и планини, той може да се домогне до човѣшката речь и мисъль отъ хиляди години насамъ. На земнитѣ пластове е написана цѣлата история на земята отъ началото на създаването и досега. Съвременнитѣ геолози четатъ по земнитѣ пластове, по тѣхнитѣ огъвания и наклонявания, презъ какви перипетии е минала земята. Обаче, тия данни не сѫ абсолютно вѣрни. Какъ сѫ наредени пластоветѣ отвънъ, това е едната страна на науката ; важно е, обаче, какво е тѣхното вѫтрешно положение. Една книга е ценна отвънъ, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външностьта и, това е все едно да се произнасяте за онзи свѣтъ по това, което знаете за физическия свѣтъ. Като не могатъ да проникнатъ въ онзи свѣтъ, мнозина мислятъ, че като умратъ, тогава ще знаятъ, какво представя онзи свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че ако нѣматъ духовна свѣтлина, като умратъ, нѣма да виждатъ нищо, слѣпи ще бѫдатъ. За да вижда нѣщата въ онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да е изработилъ своето духовно тѣло, а сѫщевременно да има приятели, които да го обичатъ. Духовното тѣло представя инструменти съ който човѣкъ може да си служи на онзи свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че като умратъ, ще се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, които сѫ имали на земята. Тѣ сѫ прави, само когато сѫ развили своето духовно тѣло. Не сѫ ли развили духовното си тѣло. тѣ ще се намѣрятъ въ положението на инвалиди. Съвременнитѣ хора живѣятъ на земята и мислятъ главно за земния животъ. Малцина се замислятъ за онзи свѣтъ. Освенъ за своето физическо тѣло, малцина работятъ съзнателно и за духовното си тѣло. Като живѣе на земята, добре е човѣкъ да мисли за физическото си тѣло, но следъ като живѣе 50—60 години и замине за другия свѣтъ, нѣма ли да се намѣри въ положението на търговецъ, който е работилъ усърдно съ капитала си цѣли 60 години и единъ день фалира и остава безъ стотинка? Човѣкъ трѣбва да живѣе съзнателно, да изработи своето духовно тѣло, съ което да продължи живота си на онзи свѣтъ. Затова, именно, е дошълъ на земята. Като съзнава задачата си на земята, човѣкъ може да работи спокойно, безъ тревоги и безпокойства. Ако се тревожи, той нѣма да постигне нищо. Какво дете ще роди онази майка, която презъ всичкото време на своята бременность постоянно се тревожи и безпокои ? Детето, което се ражда отъ такава майка, ще бѫде слабо, хилаво, не може да издържа на мѫчнотиитѣ въ живота. Съмненията, тревогитѣ, обезсърдченията сѫ условия, които прѣчатъ за развитието на човѣшката душа и на човѣшкитѣ идеи. Всѣка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бѫде плодъ преждевременно падналъ на земята и изгнилъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. За да не се осакатява, човѣкъ трѣбва да храни мислитѣ, чувствата и желанията си съ чиста храна, която да помага на тѣхното правилно растене и развиване. Докато е младъ, човѣкъ обича хората, радва се на тѣхнитѣ успѣхи, вѣрва въ Бога. Щомъ остарѣе, той започва да се обезвѣрява, да се съмнява въ доброто и счита, че онова, въ което е вѣрвалъ, и на което се е надѣвалъ, било празна работа. Не, и въ младини, и въ старини човѣкъ трѣбва да има едно положително вѣрую, да не се обезвѣрява. Дали е младъ или старъ, беденъ или богатъ, човѣкъ трѣбва да има една основна идея въ живота си, въ която никога да не се разколебава. Какво печели богатиятъ, ако вѣрва въ своето богатство ? Той вѣрва, че богатството му дава условия да постигне всичко, каквото желае. Какво ще стане съ неговата вѣра, когато изгуби богатството си ? Бедниятъ пъкъ вѣрва, че като сиромахъ постоянно ще живѣe въ ограничения. Какво ще стане съ неговата вѣра, ако нѣкога забогатѣе? Добре е човѣкъ да вѣрва, но така, че никога да не се разколебава. Всѣки човѣкъ не може да вѣрва. Защо ? Органътъ на вѣрата не е добре развитъ въ него. Нѣма ли този органъ въ себе си, вѣрата може да го спъне. Ако младъ, но сиромахъ момъкъ се влюби въ царската дъщеря и вѣрва, че може да се ожени за нея, тази вѣра ще го спъне. Защо ? Защото. като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момъкъ не обича царската дъщеря, безъ да желае да се ожени за нея ? Защо не е готовъ да и стане слуга ? Трѣбва ли човѣкъ да пожелава любовьта само за себе си ? Когато види Бога, когато почувствува любовьта Му, човѣкъ трѣбва да е готовъ да Му служи, а не да Го обсебва. Никой не може да задържи любовьта за себе си, ни- кой не може да я обсеби. — Ама не мога да живѣя безъ любовьта. — Наистина, човѣкъ не може да живѣе безъ любовьта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрезъ нѣкоя форма, да я пожелае за себе си. Любовьта ражда живота, но животътъ трѣбва да бѫде осмисленъ. Да познаете любовьта само отвънъ, това е едно, а да я познаете и вѫтрешно, като животъ, който е вложенъ въ васъ, това е друго нѣщо. Следователно, домогнете ли се до любовьта, вие трѣбва да се освободите отъ всѣкакво користолюбие. Само онзи може да служи на любовьта, който е дошълъ до пълно самоотричане въ живота. Какво значи да се самоотрече човѣкъ? Самоотричането подразбира отказване отъ онова, което е неестествено въ живота : пияницата трѣбва да се откаже отъ пиянството, скѫперникътъ — отъ скѫперничеството, безвѣрникътъ — отъ безвѣрието, крадецътъ — отъ желанието си да краде. Какво трѣбва да постави човѣкъ на мѣстото на изхвърленитѣ желания въ себе си? Той трѣбва да ги замѣсти съ естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трѣбва да се замѣсти съ пиене на вода ; скѫперничеството съ готовность за даване, за жертви; безвѣрието — съ вѣра, желанието да краде — съ желание за даване. Користолюбието се крие въ неестественитѣ желания на човѣка. Защо човѣкъ да не се вдъхнови отъ любовьта, а трѣбва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбралъ любовьта, който се вдъхновява отъ нея и работи : за нея. Посети ли го веднъѫъ, тя остава при него завинаги. Започне ли човѣкъ да страда, че не може да обсеби любовьта, да я задържи само за себе си, той е на кривъ пѫть. Да пожелава човѣкъ любовьта за себе си, това значи, да я направи слугиня. Какъ е възможно любовьта да стане слугиня на кого да е, когато тя е въ състояние да изпрати най-малко десеть слуги да му служатъ? Всички слуги служатъ на любовьта. Доброволно тя може да служи, но насилствено — никога. Сегашнитѣ богати сѫ били нѣкога влюбени въ Бога, слугували сѫ Му, затова сега Той ги направилъ богати, да разполагатъ съ пари, за да помагатъ на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се въ Господа, отворете сърдцето си за царската дъщеря, т. е. за любовьта, и тя ще ви даде пари, имоти, слуги. Любите ли царската дъщеря, ще имате, каквото желаете. И тъй, две теории сѫществуватъ за обяснение на богатството. Споредъ едната теория човѣкъ може да стане богатъ, ако се влюби въ Господа. Споредъ индуската теория човѣкъ може да бѫде богатъ, само ако живѣе добре. За да живѣе добре, човѣкъ все трѣбва да има нѣкого предъ видъ. И тогава, ако живѣе за Бога, отъ любовь къмъ Него, тази теория се слива съ първата. Човѣкъ обича Бога, и Богъ го обича, защото е изразъ на Неговата мисъль и на Неговитѣ чувства. На сѫщото основание човѣкъ обича ближния си дотолкова, доколкото той отразява неговата мисъль Човѣкъ обича ближния си, докато може да се оглежда въ него. Значи, ближниятъ ви е огледало, въ което вие се оглеждате. Потъмнѣе ли това огледало, т. е. престане ли да отразява вашия образъ, любовьта ви къмъ него изчезва. Обичате ли по този начинъ, вие сте намѣрили своя приятель. Всѣки търси приятели, които да бѫдатъ отзвукъ на неговитѣ мисли, чувства и желания. Законътъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Човѣкъ е любимъ на Бога, докато може да отразява Неговитѣ мисли и желания. Той трѣбва да бѫде огледало, Богъ да се оглежда въ него. Щомъ Богь обича човѣка, и той Го обича. Въ този смисълъ, човѣкъ е огледало за Бога, и Богъ — за човѣка. Като се оглежда въ лицето на Бога, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ. Не е ли красивъ, той самъ ще Го отбѣгва. За да могатъ свободно да се оглеждатъ въ лицето на Бога, като въ огледало, хората трѣбва да бѫдатъ красиви. Сега, като говоря за любовь къмъ Бога, азъ имамъ предъ видъ проявата на любовьта като принципъ, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате нѣкого, вие сте готови на голѣми жертви за него : храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е любовь. Казано е, че любовьта ражда живота. Значи, да любишъ нѣкого, това значи, да го освободишъ отъ смъртьта, отъ всички ограничения. Ограниченията, отъ които човѣкъ страда, сѫ резултатъ на човѣшкия животъ. Ето защо, докато не излѣзе отъ човѣшкия животъ и влѣзе въ Божествения, човѣкъ нѣма да разбере, какво представя идейната любовь. Щомъ не може да разбере идейната любовь, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота. Той ще бѫде потопенъ въ тѣхъ, безъ да може разумно да ги използува. Какъвъ човѣкъ е този, който е потопенъ въ блага, а не може да се ползува отъ тѣхъ? Той е човѣкъ, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човѣкъ трѣбва да работи. За да придобие нѣщо, човѣкъ трѣбва да има любовь въ себе си. Слугата може да придобие нѣщо отъ господаря си, ако го обича. Какво правятъ хората, когато обичатъ нѣкого ? Тѣ му се радватъ, посрѣщатъ го добре ; ако получаватъ писма отъ него, тѣ ги четатъ и препрочитатъ по нѣколко пѫти. Не обичатъ ли нѣкого, тѣ не го приематъ въ кѫщи, не му се радватъ ; получатъ ли писмо отъ него, тѣ веднага го изгарятъ. Като изгарятъ писмата му, съ това тѣ искатъ да кажатъ, че неговитѣ чувства се нуждаятъ отъ огънь, т. е. отъ пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива въ невидимия свѣтъ, между разумнитѣ сѫщества. Тѣ разглеждатъ праха на това писмо, анализиратъ го и се чудятъ, защо хората на земята приематъ една любовь, а друга не приематъ. Отъ Божествено гледище, на любовьта трѣбва да се отговаря съ любовь. Не се ли отговаря на любовьта съ любовь, това показва, че има нѣкакви причини. Човѣкъ трѣбва да изучава тия причини, за да си обяснява правилно явленията въ живота. Днесъ иде новата раса — шестата раса, въ която мѫжетѣ и женитѣ ще се разбиратъ. Колкото повече промѣни претърпяватъ, толкова по-добре ще се разбиратъ. Идеитѣ на хората трѣбва коренно да се измѣнятъ. Въ сърдцата имъ пъкъ трѣбва да влѣзе любовьта. Влѣзе ли любовьта въ сърдцата имъ, тя ще изхвърли навънъ всѣкакво користолюбие. Любовьта не търпи никакво користолюбие на пѫтя си. Най-малкото користолюбие въ човѣка е въ състояние да произведе голѣма реакция въ свѣта на любовьта. Най-малкото отрицателно чувство — умраза, завистъ, безвѣрие, съмнение е въ състояние да прекѫсне пѫтя на любовьта. Щомъ любовьта изчезне отъ човѣка, неговиятъ животъ е неестественъ. И като резултатъ на този животъ се явяватъ редъ болести и страдания. И днесъ, когато се натъквате на мѫчнотии и нещастия, на страдания и болести, ще знаете, че причината за това е отсѫтствието на любовьта въ живота. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ владѣе пълна анархия и безпорядъкъ. Влѣзе ли любовьта въ живота, редътъ и порядъкътъ се възстановяватъ. Ние говоримъ за безкористната любовь, защото тя прави човѣка силенъ. Ако има нѣщо забележително въ характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слѣзе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трѣбваше да слѣзе отъ своето величие, да приеме човѣшка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И въ този образъ Той трѣбваше да понесе най-голѣмитѣ поругания, докато най-после Го разпнаха. Тукъ Той показа велико търпение. Безъ да пороптае, безъ да се усъмни, Той търпеливо понесе своитѣ страдания. Презъ цѣлия си животъ Христосъ даде примѣръ на пълно безкористие. Той лѣкуваше, учеше хората, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Благодарение на това безкористие Христосъ можа да понесе такива страдания, каквито никой човѣкъ досега не е изпиталъ. Христосъ е проповѣдвалъ на свѣта великъ моралъ. Христовото учение — учението на любовьта е ценно за всички времена и епохи. Съвременнитѣ хора казватъ, че учението на Христа е неприложимо. Защо е неприложимо ? Защото имъ липсва нѣщо. Благодарение на живота на своитѣ дѣди и прадѣди, тѣ сѫ изгубили нѣщо ценно въ себе си. Днесъ почти всички хора страдатъ отъ известенъ недоимъкъ въ мозъка. Мѫчно се набавя мозъчното вещество. Съвременното поколѣние, както и бѫдещитѣ поколѣния, трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да водятъ добъръ животъ, за да придобиятъ това, което сѫ загубили. Като наблюдавамъ хората, виждамъ, че на нѣкои отъ тѣхъ носоветѣ не сѫ правилни, на други — ушитѣ, на трети — очитѣ, на четвърти — веждитѣ. Отъ тази неправилность сѫдя, кой кѫде се е отклонилъ въ миналото. Казано е въ Писанието : „Когато дойде Духътъ на истината, Той ще ни научи, какво да правимъ.“ Това значи : когато Божественото въ човѣка се събуди, той ще знае, какъ да работи и какво да изправя въ себе си. Сегашнитѣ хора иматъ различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушаватъ. Дайте на нѣкого да занесе нѣкѫде една кошница зрѣли, хубави череши и вижте, дали нѣма да вземе поне една череша. Като носи черешитѣ, той ще каже : Ще си взема една череша, да ги опитамъ, какви сѫ. Нѣма нищо престѫпно въ това, че е взелъ една череша, но по-добре би било, ако не бѣше се изкусилъ. Споредъ закона на любовьта, като занесе черешитѣ на опредѣленото мѣсто, той ще получи цѣла чиния череши, добре измити. Какъвъ ще бѫде моралътъ на хората отъ шестата раса ? Като носи кошница съ череши, новиятъ човѣкъ ще ги занесе на опредѣленото лице, безъ да хапне изъ пѫтя отъ тѣхъ. Бѫдещиятъ моралъ изключва всѣкакво изкушение. Изкуство е човѣкъ да пренася Божиитѣ блага отъ едно мѣсто на друго, безъ да се изкушава. За да не изпада въ изкушения, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да не се връща къмъ атавистическитѣ състояния на миналото. Той трѣбва да приложи мисъльта, чувствата и волята си, за да преодолява всички свои слабости и недѫзи. Трѣбва ли човѣкъ за своитѣ слабости да се оправдава съ възпитанието си, съ лошитѣ условия, или съ лошото си наследство? Щомъ има умъ — да мисли, сърдце — да чувствува и воля — да прави добро, човѣкъ съ нищо не може да се оправдае. Днесъ повечето хора прилагатъ кражбата и на физическия, и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ и следъ това се оправдаватъ, че имали слабости. Ако се оправдавате съ слабоститѣ си, защо носите името „човѣкъ“ ? Кражбата е насилие, а като хора, които се стремятъ къмъ свобода, вие трѣбва да се откажете абсолютно отъ кражбата, въ каквото поле да е извършена. Хората на шестата раса ще иматъ пълно довѣрие помежду си. Който да влѣзе въ дома имъ, тѣ ще се радватъ, че ги е посетилъ. А той, както да намѣри кѫщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава единъ домъ съ цель да внесе нѣщо ново, красиво въ него, а не да изнесе. Новиятъ животъ изисква жертви. Човѣкътъ на шестата раса живѣе повече за другитѣ, отколкото за себе си. Да живѣешъ за другитѣ хора, това значи, да виждашъ проявлението на Бога въ множеството. Но Богъ се проявява и въ единството. Като люби Бога, човѣкъ ще Го вижда и въ едно лице, и въ много лица. Понѣкога Богъ се оттегля и отъ единицата, и отъ множеството. Божественото въ човѣка го прави обиченъ. Оттегли ли се Божественото отъ него, и хората се оттеглятъ. Човѣкъ постоянно се пълни и празни. Днесъ го виждате пъленъ съ красиви и възвишени чувства, а на другия день е изпразненъ вече. Това е човѣкътъ на промѣнитѣ, на приливитѣ и отливитѣ. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, постоянно да дава. Едно отъ качествата на великата любовь е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото въ себе си. Безъ него вие всичко ще изгубите и, въ края на краищата, животътъ ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човѣка, той трѣбва да бѫде готовъ да забрави всичко: задължения, умраза, неразположение, недоволство. Сърдцето му трѣбва да се разшири и да приеме всички въ себе си. По този начинъ само той ще разбере, какво представя идейната любовь. Като се говори на хората за тази любовь, тѣ се страхуватъ да не стане нѣкаква промѣна въ живота имъ, да загубятъ своята личность. Нищо нѣма да загубятъ. Защо? Защото идейната любовь е Божията Любовь, и като такава, тя включва всичко въ себе си. Направете опитъ да дадете мѣсто на тази любовь въ душата си и ще видите, че цѣлиятъ свѣтъ ще се открие предъ васъ. Тогава братътъ и сестрата нѣма да бѫдатъ форми, лица за васъ, но ще бѫдатъ души, съ които всѣкога ще се разбирате. Мойсей каза на евреитѣ да възлюбятъ Господа, но тѣ не изпълниха този законъ, заради което и до днесъ страдатъ. Христосъ каза на тогавашнитѣ вѣрващи да възлюбятъ Господа, но и тѣ не изпълниха закона. Днесъ и на васъ се казва да възлюбите Господа. Ако и вие не изпълните този законъ, страданията ви ще бѫдатъ по-голѣми отъ тия на миналитѣ поколѣния. Сега, нека се явятъ нѣколко души кандидати, които да приложагъ Божията Любовь безъ страхъ. Кандидатитѣ трѣбва да бѫдатъ нито много млади, които да сѫ влюбени въ свѣта, нито много стари, които да напущатъ свѣта разочаровани. Онѣзи, които се решатъ да приложатъ Божията Любовь, трѣбва да знаятъ, че не ги очаква щастие. Да живѣете съ великата любовъ, това значи, да живѣете на небето. Който отива на небето, той не може да бѫде щастливъ. Защо? Защото трѣбва да съблѣче старитѣ си дрехи, които сѫ здраво сраснали за кожата му. Щомъ съблича тия дрехи, той неизбѣжно ще изпита голѣми болки. Не може човѣкъ да не страда, щомъ дератъ кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето, безъ да събличате старитѣ си дрехи, вие ще останете въ свѣта, привидно щастливи. Тъй щото, сега искамъ отъ васъ трима души кандидати. Тѣ трѣбва да бѫдатъ герои, да носятъ земята на гърба си. Ако при това положение тѣ не се колебаятъ, задачата имъ е свършена. Човѣкъ успѣва въ работитѣ си, когато не се колебае. Двама царе имали по единъ добъръ приятель. Тѣ се хвалили съ приятелитѣ си, че били готови да направятъ за тѣхъ всичко, каквото имъ се заповѣда. Единъ день царетѣ решили да подложатъ чувствата имъ на изпитъ. Първиятъ царь казалъ на приятеля си : Качи се на тази канара и се хвърли оттамъ. Той чулъ думитѣ на царя, но си мислѣлъ : Възможно ли е моятъ господарь да ме подлага на такова изпитание ? Не знае ли, че като се хвърля отъ канарата, ще се убия ? Той тръгналъ къмъ канарата, но постоянно се обръщалъ назадъ, да види, нѣма ли царьтъ да му заповѣда да се върне. Като видѣлъ това, царьтъ му казалъ : Спри! Достатъчно е толкова. Вториятъ царь направилъ сѫщия опитъ съ приятеля си. Като чулъ заповѣдьта на своя царь приятельтъ му веднага се отправилъ къмъ канарата, безъ никакво колебание, и се хвърлилъ отгоре. Въ подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вториятъ приятелъ издържалъ изпита си, защото не мислилъ за себе си. Той не мислилъ и за крайната цель на своя господарь. На сѫщото основание казвамъ и на васъ : Възлюбете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила и не мислете за крайната цель на живота. Като живѣете, ще страдате, ще се мѫчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате, защо става това. Много философи, учени, поети сѫ писали върху смисъла на живота, но никой нищо не е могълъ да открие. Ка къвъ е замисълътъ на Бога, никой не знае. Смисълътъ на живота се заключава въ това да възлюбишъ Господа и да бѫдешъ едно съ Него и въ множеството, и въ единството. Постигнешъ ли това, ти ще разберешъ донѣкѫде поне крайнитѣ цели на Битието. И тъй, искамъ трима души кандидати, които сѫ готови да изпълнятъ всичко, каквото имъ се казва, безъ да се колебаятъ, безъ да питатъ, защо трѣбва да направятъ това или онова, безъ да се обръщатъ назадъ. Това, което предлагамъ, е лотария, въ която печелятъ само трима души. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 12 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Термометърътъ на човѣка Размишление. Мислете върху следнитѣ изречения : малката стая събира малко въздухъ ; голѣмата стая събира много въздухъ. Малката стомна събира малко вода ; голѣмата стомна събира много вода. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане : да има човѣкъ голѣма или малка стомна ? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човѣкъ да има голѣма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ знанието. Добре е човѣкъ да има много знания, но да сѫ чисти. Не сѫ ли чисти, по-добре е човѣкъ да има малко знания. Съвременнитѣ хора се ползуватъ малко отъ знанието, отъ силата, отъ богатството, които придобиватъ, защото мислятъ повече за себе си. Откато се е родилъ, докато умре, човѣкъ постоянно мисли за себе си. Добре е човѣкъ да мисли за себе си, но трѣбва да знае, че колкото много да мисли, себето не може да стане по-голѣмо, отколкото сѫ неговитѣ възможности. Първоначално детето е малко, слабо, низко, но като израсте, като стане голѣмъ човѣкъ, на височина 160—170 см., колкото да мисли за себе си, по-високъ не може да стане. Преди да е дошълъ до 21 годишна възрасть, човѣкъ може да мисли за растенето си, но следъ 21 годишна възрасть той трѣбва да престане да мисли за своята височина. Той се е оформилъ вече, трѣбва да мисли за други работи. Отъ 21—33 годишна възрасть човѣкъ трѣбва да мисли за здравето си, да се закрепи и усили. Отъ 33 до 60 годишна възрасть човѣкъ трѣбва да мисли, какъ да стане уменъ, да придобие знания. Отъ 60 годишна възрасть нататъкъ човѣкъ може да мисли за плодотворна работа : малко работи, но правилно, съ любовь. Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсѣкѫде да прилага закона на любовьта. Сега, като говоря за годинитѣ, нѣмамъ предъ видъ това буквално разграничаване. Преди всичко младостьта и старостьта сѫ непостоянни нѣща. Тѣ сѫ фази въ живота на човѣка, които нѣматъ външенъ изразъ. Срѣщате единъ човѣкъ, знаете, че е младъ, но намирате, че е преждевременно остарѣлъ. Кѫде отиде младостьта му? Скрила се е нѣкѫде. Днесъ нито младитѣ сѫ истински млади, нито старитѣ сѫ истински стари. Защо ? Защото при днешнитѣ условия на живота нито младостьта, нито старостьта иматъ условия да се проявятъ на земята. Въ умѣрения поясъ младостьта трае само три месеца : отъ мартъ до юни. Следъ това тя дига пособията си и заминава. Едва човѣкъ се почувствува малко обновенъ и подигнатъ, отново започва да губи силитѣ си и да остарява. За да се развивате добре, вие трѣбва да работите съзнателно. Дали сте млади или стари, не е важно. Ще работите като разумни млади и като разумни стари. Младиятъ представя начало на нѣщата, а стариятъ — край. За да се свърши известна работа, стариятъ трѣбва да влѣзе въ главата на младия. Стариятъ може да укроти младия, само когато влѣзе въ главата му като мисъль. Представете си, че младиятъ е глава на змията, а стариятъ — нейна опашка. Какво ще бѫде положението ви, ако срещу васъ излѣзе змия? Тя непременно ще ви ухапе. За да не ви ухапе, стариятъ, въ видъ на опашка, трѣбва да влѣзе въ устата на змията. Каквото да правите съ змията, каквото да и говорите, щомъ е свободна, тя всѣкога ще хапе. Човѣшкиятъ животъ може да се уподоби на термометъръ. Понеже на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години, всѣка година представя единъ градусъ. Значи, животътъ на човѣка е раздѣленъ на 120°. Както живакътъ въ термометъра се подига при известно атмосферно налѣгане, или при висока температура, така и при растенего на човѣка жизненитѣ сили се подигатъ нагоре. Отъ деня на раждането си до 21 годишна възрасть човѣкъ постепенно расте, по-силно или по-слабо, въ зависимость отъ условията. Човѣшкиятъ термометъръ, обаче, не спира действието си само до 21 годишна възрасть, но продължава до 120 години. По-нагоре отъ 120 години човѣкъ не може да живѣе. Има изключения и отъ това правило, но тѣ сѫ рѣдки. Отъ тази възрасть нагоре силитѣ на човѣшкия организъмъ се оттеглятъ, и душата му излиза отъ цевьта на неговия животъ. Цевьта на човѣшкия животъ е неговото тѣло, въ което душата временно пребивава, докато единъ день окончателно го напусне, и ние казваме, че човѣкъ умира. Ако живѣе правилно, човѣкъ може да стигне до 120 годишна възрасть, т. е. до 120°, следъ което започва да се топи и изчезва. Нѣкои хора се топятъ въ ранната си възрасть, около 30—40—50°, а други—къмъ 60°. Малко хора издържатъ до 120° температура на своя животъ. И тъй, искате ли да изучавате живота, спрете вниманието си върху промѣнитѣ, които ставатъ въ тѣлото ви. Вънъ отъ тѣлото си вие не можете да изучавате живота. Въ това отношение всѣки човѣкъ е специфиченъ уредъ за измѣрване на своята енергия. Занимавате ли се съ другитѣ хора, вие ще изучавате тѣхнитѣ уреди, но не и своя. За да се справя съ мѫчнотиитѣ си, преди всичко човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Какво ще се ползувате отъ доброто свирене, говорене, отнасяне на единъ човѣкъ къмъ васъ, ако сте слѣпъ и глухъ, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползува красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползува свѣтлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползува отъ благата на живота и на природата, човѣкъ трѣбва да знае, съ какви сили, съ какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива. Той трѣбва да познава себе си. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да изучава своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако тѣ сѫ хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цѣлото му тѣло. Не сѫ ли хармонични, дисхармонията ще се отрази на тѣлото му. Защо хората се обличатъ? Защо покриватъ тѣлото си? Една отъ причинитѣ, поради която хората се обличатъ въ различни дрехи, се дължи на неблагоприятнитѣ природни условия. Отъ друга страна, тѣ се обличатъ, за да прикриятъ дефектитѣ на своето тѣло. Днесъ почти всички хора иматъ повече или по-малко дефекти на тѣлото си : голѣма пълнота, голѣма сухота, изкривяване на раменетѣ, на врата, на гръбнака, на рѫцетѣ, на краката и т. н. Малко хора ще срещнете нормално развити. Днесъ хората откриватъ само лицето и рѫцетѣ си. Който разбира, той ще види дефектитѣ на човѣка и на лицето. Запримѣръ, дебелитѣ устни говорятъ за човѣкъ, който обича да яде много, да се удоволствува. Но и крайно тънкитѣ устни показватъ нѣкакъвъ дефектъ, главно на сърдцето. Дебелитѣ устни показватъ животинското въ човѣка, а тънкитѣ—змията. Истинскиятъ човѣкъ има нормална линия на устнитѣ — нито много дебели, нито много тънки. Тази линия не може да се опредѣли съ думи, тя се чувствува. Като дойдатъ до добродетелитѣ, мнозина мислятъ, че тѣ произхождатъ отъ тѣхъ. Тѣ мислятъ, че любовьта, мѫдростьта, истината сѫ въ самитѣ тѣхъ, но се лъжатъ. За да разберете заблуждението, въ което се намирате, ще си послужа съ следния примѣръ. Вие отивате при единъ майсторъ грънчарь и му зарѫчвате да ви направи едно гърне отъ най-чистъ и доброкачественъ порцеланъ. За да из- пълни порѫчката ви, той трѣбва да потърси отнѣкѫде първокачественъ материалъ, най-чиста глина — каолинъ. Като намѣри глината, той я счуква на ситно, пресѣва я и залива съ чиста вода, да образува глинено тѣсто. Следъ това взима форма, каквато искате, и излива въ нея тѣстото, или пъкъ го туря на грънчарското колело и го формува, споредъ модела, който желаете. Като приготви гърнето, майсторътъ го туря въ пещьта да се пече. Както виждате, за да се приготви гърнето, грънчарьтъ си служи сѫ глина, вода, огънь — материали, които сѫ вънъ отъ него. Единственото нѣщо, което излѣзе отъ него, това бѣше формата. Материалитѣ, обаче, бѣха вънъ отъ него. Следователно, добродетелитѣ на човѣка сѫ вънъ отъ него. Само формата, т. е. тѣлото му е негово. Въ тази форма се втичатъ добродетелитѣ и, когато потрѣбва, изтичатъ, или се изявяватъ навънъ. Търсите ли добродетелитѣ, като нѣща съществени за вашия животъ, ще ги намѣрите въ Бога. Свържете ли се съ Него, тѣ ще потекатъ и къмъ васъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пътьтъ, истината и животътъ“. Това значи : Азъ съмъ пътьтъ, по който животътъ иде, Животътъ пъкъ иде отъ Бога. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Оттукъ виждаме, че и любовьта иде отнѣкъде. Откъде иде любовьта? Отдето иде животътъ. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ е гърне, което трѣбва да се опече добре, за да не се пука лесно. Колкото по-равномѣрно и при по-висока температура е печено гърнето, толкова е по-издържливо. Преди да се тури въ пещьта, гърнето се пече на слънце. Дока- то се пече на слънце, то е доволно, нѣма страдания. Турятъ ли го въ пещьта, то започва да плаче, да вика, да търси помощь. Колкото да вика, нѣма да го извадятъ отъ пещьта. То трѣбва да се нагрѣе до 33°, най-високата температура, която опредѣля неговото бъдеще. Ако издържи на тази температура, ще продължатъ да го пекатъ до 120°. Не издържи ли, то се пука. Грънчарътъ взима пукнатото гърне, туря го настрана и следъ време отъ него прави нова форма. Ако не се пукне, той го изважда отъ първата пещь и го излага на показъ. Който го хареса, той плаща скъпо за него и го взима за своя употрѣба. Мѫчнотиитѣ и страданията, отъ които съвременнитѣ хора се оплакватъ, не сѫ нищо друго, освенъ процесъ на печене въ пещь, презъ който всички хора неизбѣжно трѣбва да минатъ. Не минатъ ли презъ печене, пръстьта, отъ която сѫ направени, ще се разсипе и отъ тѣхъ нищо нѣма да излѣзе. Въ този смисълъ страданията сѫ необходими. Безъ страдания нѣма животъ. Безъ страдания никаква форма не сѫществува. Страданията се уравновесяватъ съ радоститѣ. Колкото страда човѣкъ, толкова и ще се радва. Страданието представя необработенъ материалъ, даденъ на човѣка за работа. Той е подобенъ на вълна, остригана отъ овцетѣ. За да я използува добре, човѣкъ трѣбва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи съ нея за различни цели. Радостьта е обработенъ материалъ, т. е. звонковь капиталъ, предоставенъ на човѣка за лично ползуване, когато и колкото пожелае. — Не може ли да се избѣгнатъ страданията? — Абсолютно не може. Ако искашъ да станешъ човѣкъ, непременно ще страдашъ. При това, колкото повече страдашъ, толкова по-добре за тебе. — Опекоха ме, нищо не остана отъ мене. — Лъжешъ се. Колкото повече те пекатъ, толкова повече ще се калишъ и изчистишъ. Силата на човѣка се крие въ издържливостьта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, отъ която е направенъ. — Докога ще ме пекатъ? — Докато дойдешъ до положение да отговаряшъ на известни условия. Като извади гърнето отъ пещьта, майсторътъ го чука оттукъ — оттамъ и, ако е опечено, изважда го навънъ; ако не е добре опечено, пакъ го туря въ пещьта. По чукането той познава, дали е готово, или не. Който не иска да го пекатъ, той не е трѣбвало да става гърне. Колкото да вика, той трѣбва да знае, че майсторътъ е по-уменъ отъ него. Той разбира отъ работата си и знае, колко време трѣбва да пече всѣко гърне. Ако е разумно, презъ време на печенето гърнето трѣбва да търпи. Нѣкой едва го напекли до 10° и започва да вика. Ако не може да издържа на 10° температура, какво ще прави по-нататъкъ, когато температурата се увеличи на 120°, 500°, 1000°? Какво ще прави, като го нагрѣятъ до единъ милионъ градуса? Човѣкъ трѣбва да знае, че докато е въ разумния животъ, нѣма отъ какво да се страхува. Въ този животъ всичко е строго опредѣлено. Сега, като говоря за страданията, азъ имамъ предъ видъ разумнитѣ страдания, а не ненужнитѣ, които човѣкъ самъ си създава. Влѣзе ли въ стълкновение съ естественитѣ процеси на природата, човѣкъ се натъква вече на неразумни страдания. — Ама защо съмъ беденъ ? — Това е философски въпросъ. — Защо съмъ богатъ? — И това е философски въпросъ. Ти не си нито беденъ, нито богатъ. Ти си гърне, което трѣбва да се пече. Докато страдашъ и се радвашъ, ти още не си oпeченъ, пекатъ те въ пещьта. Щомъ те опекатъ, скръбьта ти ще се превърне въ радость, и радостьта ти ще бѫде постоянна. Като те опекатъ, ще те занесатъ на пазаръ, да те продаватъ. Кой какъ мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тукъ се стичатъ благородници, добри хора, светни, а понѣкога отъ небето слизатъ ангели, арахангели, даже и богове, да гледатъ, какво има на пазара и да си купятъ нѣщо. Като си харесатъ нѣкое гърне, тѣ го взиматъ, турятъ го подъ мишца и го занасятъ на небето. Тия гърнета, които отиватъ на небето, представятъ напреднали души. Останалитѣ гърнета съжаляватъ, че не ги е харесалъ нѣкой светия или ангелъ, но най-после се примиряватъ съ положението си. За тѣхъ дохождатъ обикновени хора. Като ги купятъ, тѣ ги употрѣбяватъ за домашни нужди. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за всичко, което става съ васъ, да се познавате. Като се изучава, като анализира мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ лесно може да види погрѣшкитѣ си и да ги изправи. Който не мисли за изправяне на погрѣшкитѣ си, той само се изобличава, нарича се грѣшникъ. Не е важно, защо грѣши човѣкъ, важно е да се изправя. Като изправя погрѣшкитѣ си, той се учи. Ако не изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ не може да се ползува отъ благата на живота и на природата. Същевременно човѣкъ трѣбва да познава добре устройството на своето тѣло. То е инструментъ, съ който свири. Ако знае, какъ да управлява тѣлото си, човѣкъ ще може да даде изразъ на всичко онова, което става въ него. Както цигуларьтъ трѣбва да знае да управлява лѫка си, така всѣки човѣкъ трѣбва да знае, какъ да управлява силитѣ на своя организъмъ, да имъ бѫде господарь. Мнозина мислятъ, че това може да се постигне съ единъ замахъ, по механически начинъ. Не, това е невъзможно. Въ единъ моментъ човѣкъ не може да стане ученъ, богатъ, силенъ, здравъ. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човѣкъ онова, което душата му желае. Това сѫ задачи, които той трѣбва да реши. Не е важно, дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни сѫ усилията, които той е правилъ. Усилията помагатъ за развитието му. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ всичко онова, което е въ състояние да ви възпита. Дали ще учите, пѣете, свирите или рисувате, всѣкога имайте предъ видъ самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известенъ инструментъ, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успѣва въ работата си, човѣкъ трѣбва да работи за себе си, да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своитѣ ближни. Дали човѣкъ свири на нѣкакъвъ инструментъ, или не свири, това не е важно. Най-добриятъ инструментъ, на който всѣки човѣкъ може да свири, това е животътъ. Като свири на този инструментъ, той трѣбва да се стреми да излѣзе майсторъ — музикантъ. Колкото по-добре и разумно живѣе човѣкъ, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т. е. като живѣе, той трѣбва да знае, че всѣки моментъ има кой да го слуша. Все нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му рѫкоплѣска. Не свири ли добре, ще запуши ушитѣ си и бързо ще отмине. Не само разумнитѣ сѫщества възприематъ тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развитъ вѫтрешенъ слухъ, за да чуете музиката, която излиза отъ всѣки добъръ, любещъ човѣкъ. Добриятъ човѣкъ е цигулка, отъ тоноветѣ на която всѣки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде день, когато тя ще проговори. Днесъ доброто издава само музикални тонове, но единъ день то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка въ културата, казваме, че човѣчеството е направило вече крачка напредъ къмъ Царството Божие. По какво се познава доброто свирене? Ако слушате нѣкой цигуларь да свири и решите въ себе си да направите нѣкакво добро, това показва, че цигуларьтъ е свирилъ добре. Не сте ли готови да направите нѣкакво добро, дигуларьтъ не е свирилъ добре. При това, като слушате нѣкой добъръ цигуларь, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искалъ. — Не може ли да слушаме даромъ? — Това зависи отъ онзи, който свири. Който много дава, той всѣкога е готовъ да дава даромъ. Богъ дава даромъ, понеже работи съ закона на любовьта. Пъкъ и този, който взима даромъ, сѫщо трѣбва да е готовъ да дава даромъ. Сърдце се иска за това. Колкото и да плащатъ на добрия цигуларь, въ края на краищата изразходваната енергия отъ него съ нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всѣкога ще чувствува, че е изразходвалъ много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларьтъ трѣбва да омагьоса слушателитѣ си, да престане всѣкаква критика въ тѣхъ. Като се унесе самъ въ музиката, той забравя критицитѣ си. На сѫщото основание казвамъ : Като се унесе въ живота, човѣкъ забравя критицитѣ. Следователно, докато критикува живота, човѣкъ не може да бткде музикантъ. Тогава окрѫжаващитѣ иматъ влияние надъ него. За да се освободите отъ влиянието на окрѫжаващитѣ, поставете си задача да не критикувате живота. За да разреши тази задача, човѣкъ трѣбва да пѣе и да свири. Който има добъръ гласъ, той трѣбва да продължава да пѣе, да развива гласа си. И който нѣма добъръ гласъ, сѫщо трѣбва да се упражнява въ пѣнието. Безъ пѣние и музика никой не може да се домогне до музиката на висшитѣ свѣтове. Кой се стреми да отиде на концертъ? Който донѣкѫде поне знае да пѣе и да свири, или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертитѣ на физическия свѣтъ, колко повече се изисква отъ човѣка, за да може да слуша концертъ въ невидимия свѣтъ. Нѣкои ще кажатъ, че сѫ стари, че пѣнието и музиката не сѫ за тѣхъ. Не, стари или млади, всички трѣбва да пѣете и свирите. Съ музиката сѫ свързани редъ дарби и способности. Не пѣе ли човѣкъ, никакви дарби не могатъ да се развиватъ. Външно или вѫтрешно, т. е мислено човѣкъ трѣбва да пѣе. Жената - домакиня стои цѣлъ день предъ тенджеритѣ и мисли, че не и трѣбва музика. Колкото да отрича музиката тя пакъ се движи въ нея. Когато яденето ври въ тенджеритѣ, и това е музика, но еднообразна, уморителна. Ще дойде день, когато тази музика ще се замѣсти съ нѣщо ново. Днесъ хората не вѣрватъ, че сегашниятъ начинъ на хранене ще се замѣсти съ новъ съвършено различенъ отъ този, на който сѫ привикнали. И гѫсеницата е привикнала да се храни съ листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава отъ първата. За да подобрятъ яденето, сегашнитѣ жени трѣбва да внесатъ въ него музикаленъ елементъ. Това се постига съ музика. Като готви, жената трѣбва да пѣе. Ако нѣколко жени се събератъ и започнатъ да пѣятъ и свирятъ презъ време на готвенето, яденето ще бѫде много по-вкусно и здравословно оть онова, което е готвено безъ музика и пѣсень. Идеята, която искамъ да ви оставя, е да внасяте Божественъ елементъ въ всичко, каквото правите. Божествениятъ елементъ се изразява въ чиста, възвишена мисъль въ благородни чувства и постѫпки. Тѣзи мисли и чувства се подхранватъ съ музика и пѣние. „Който пѣе, зло не мисли.“ Когато плодоветѣ зрѣятъ, въ природата всичко пѣе и се весели. Колкото повече сѫ пѣли на единъ плодъ, толкова по-сладъкъ е той. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Човѣкъ, който е откърменъ съ музика и пѣсень, има свѣтла мисъль и широко, отворено сърдце. Той се радва на всичко. Каквото срещне въ живота си, той го разглежда отъ добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото въ себе си, човѣкъ трѣбва да отправи погледа си къмъ природата. Въ нея се крие всичко велико : и музика, и пѣсень, и знание, и красота. Иска ли да придобие тѣзи качества, човѣкъ трѣбва да следва пѫтя на природата. Да следва пѫтя на природата, това значи, да изучава законитѣ и и да ги прилага. Като прилага законитѣ на разумната природа, човѣкъ дохожда до положението, което нѣкога апостолъ Павелъ е преживѣлъ. Той изразява това състояние съ стиха : „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ И тъй, работете съобразно законитѣ на природата, да се самоусъвършенствувате. Не спазвате ли тия закони, вие ще бѫдете изложени на голѣми страдания. Който не работи върху себе си, ще се намѣри въ пещьта, при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бѫде готовъ да живѣе споредъ великитѣ закони на природата. Каквото да правите, както да работите, все ще придобиете нѣщо. Въ природата нѣма загуба. Тамъ всичко се преработва и видоизмѣня. Не е далечъ времето, когато човѣкъ ще придобие онова, къмъ което се стреми. Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствувано тѣло. Днесъ човѣкъ живѣе въ постоянна борба между плътьта и духа. Когато изработи своето ново тѣло, той ще живѣе въ миръ и равновесие. Той ще излѣзе отъ живота на борбата, отъ двойствения животъ. Основната идея, която трѣбва да остане въ ума ви, е да работите за развиване на своитѣ дарби, за да се ползувате отъ благата нa живота. Като работи за развиване на своитѣ дарби и способности, човѣкъ се освобождава отъ своитѣ слабости и недѫзи. Достатъчно е човѣкъ да е готовъ да изправя недѫзитѣ си, за да има поне малъкъ резултатъ. Отъ усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи отъ нѣкой свой недостатъкъ. Ще кажете, че условията за работа сѫ неблагоприятни. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Днешнитѣ условия, добри или лоши, сѫ дадени за развиване на сегашнитѣ ви дарби. Изгубите ли тия условия, заедно съ тѣхъ изгубвате и възможноститѣ. Бъдещитѣ условия ще се дадатъ за постигане на други дарби. Следователно, ако трѣбва да свирите днесъ, не отлагайте работата си за другъ день. Свирете още днесъ. Какъ се познава човѣкътъ на любовьта? Любещиятъ човѣкъ внася въ окръжаващитѣ миръ, равновесие, доволство. Любовьта изключва всѣкакво съмнение и безвѣрие. Който живѣе въ свѣта на любовьта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която въ свѣта на любовьта никакви кражби и престъпления не ставатъ. Ако апашъ или крадецъ влѣзе въ този свѣтъ и се опита да открадне нѣщо, докато проточи ръце къмъ нѣкой предметъ, предметътъ изчезва предъ очитѣ му. Човѣкътъ на любовьта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. Неговата дреха е всѣкога чиста. Що се отнася до душата му, тамъ въпросъ даже не става. Душата е всѣкога чиста. Никаква сила не е въ състояние да опетни човѣшката душа. Обикновениятъ, слабиятъ човѣкъ може да се опетни външно, но душата му никога не се опетнява. Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата си и престанете да говорите за вашитѣ грѣхове. Ако е въпросъ за грѣхове, свѣтътъ е пъленъ съ такива, но същевременно той е пъленъ и съ добри дѣла. Грѣхътъ представя руда, която трѣбва да се тури въ пещьта, да се стопи, за да отдѣлятъ отъ нея ценното — метала, който ще се използува въ живота. Доброто пъкъ представя съвокупность отъ всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа въ рудата. И тъй, вие трѣбва да знаете, че въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва още сега да развива Нѣкои питатъ кѫде трѣбва да работятъ : на този, или на онзи свѣтъ. Този и онзи свѣтъ сѫ на едно мѣсто. Като сте дошли на земята, вие ще работите едновременно и на този, и на онзи свѣтъ. — Между ангелитѣ, или между хората ? — И между ангелитѣ, и между хората. — Можемъ ли да виждаме ангелитѣ ? — Човѣкъ всѣки моментъ може да срещне нѣкой ангелъ, но като се усъмни въ него, веднага ще го изгуби. Задъ всѣко добро дѣло, задъ всѣка свѣтла мисъль, задъ всѣко възвишено чувство се крие единъ ангелъ. Усъмните ли се въ добрата постѫпка, въ свѣтлата мисъль и въ благородното чувство, ангелътъ моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вѣрвайте въ всичко възвишено и благородно, въ когото да сте го видѣли. Вѣрвайте въ всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случава. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нѣщо. Боли ви кракъ, благодарете, че не ви болятъ двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и рѫцетѣ ви сѫ здрави. Като благодарите за всичко, нѣма да забележите, какъ ще изчезне болестьта ви. Много примѣри има въ живота, когато човѣкъ заболява изведнъжъ и оздравява изведнъжъ. Какво представятъ болеститѣ и страданията? Тѣ сѫ пробенъ камъкъ, чрезъ който невидимиятъ свѣтъ изпитва вѣрата. търпението, любовьта и мѫдростьта на човѣка. Човѣкъ може да се лѣкува чрезъ мисъльта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисъльта на човѣка, толкова по-лесно може да се излѣкува отъ известна болесть. Достатъчно е да каже една дума, за да се излѣкува. Има думи, които действуватъ магически върху човѣка. Но затова се иска знание. Той трѣбва да знае, кога да каже думата. Всѣко нѣщо трѣбва да става на своето мѣсто и време. Запримѣръ. можете ли да посадите лозови прѫчки въ блато ? За всѣко нѣщо се изискватъ специални условия. Лозовитѣ прѫчки вирѣятъ при специални за тѣхъ условия. Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да работятъ. Много работи има за човѣка. Срещнете ли боленъ човѣкъ помолете се за него. — Дали ще ме послуша Богъ? — Това не е ваша работа. Вие виждате на земята единъ камъкъ. Ваша работа е да го отмѣстите отъ пѫтя, да не спъва хората. Кой го е турилъ, не е ваша работа. Срѣщате човѣкъ, който критикува хората. Помолете се за него. Богъ да обърне неговото красноречие въ друга посока, да проповѣдва за славата Божия. Срѣщате двама души, които се биятъ. Помолете се тѣхния ударъ да се превърне въ музикаленъ тактъ, и двамата да станатъ добри приятели. Изкуство е да те биятъ, а ти да стоишъ тихъ и спокоенъ, да запазишъ пълно самообладание. Такъвъ примѣръ даде Христосъ. Следъ като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна къмъ Господа съ думитѣ : Господи, прости ги. Тѣ нѣматъ нужната свѣтлина, да видятъ и разбератъ, какво правятъ. Ако Христосъ не бѣше се помолилъ за евреитѣ, страданията имъ щѣха да бѫдатъ по-голѣми отъ тия, презъ които днесъ минаватъ. Христосъ показа на човѣчеството, какъ трѣбва да се живѣе. Т. м. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 5 мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Доброто значение Размишление. Ще прочета 119. Псаломъ, буква К—Кофъ. Сега, като чета този Псаломъ, разбиратъ ли го всички? Ако онзи, който е писалъ Псалома, е между васъ, ще го разбере ли ? И той, като васъ, ще слуша и ще си каже : Какво ли е искалъ да изнесе Псалмопѣвецътъ съ този Псаломъ ? Значи, Псалмопѣвецътъ е писалъ нѣщо, отъ което се ползуватъ повече другитѣ, отколкото той самъ. И портокалътъ, и лимонътъ, и ябълката сѫ изработили онова, което сѫ искали и разбирали, но други се ползуватъ отъ тѣхната работа, а не тѣ сами. Следователно, когато човѣкъ се стреми да направи нѣщо, както той разбира, въ края на краищата, други ще се ползуватъ отъ неговата работа, а не той самъ. Нѣкой иска да постигне нѣщо велико, да стане богатъ, ученъ, силенъ. Той прави редъ усилия, за да постигне това, което желае, но, въ края на краищата, други се ползуватъ отъ неговото постижение. Тѣ изяждатъ постижението му, както ядатъ плода на нѣкое дърво. Дървото само ли яде плодоветѣ си? Тъй щото, искате ли да придобиете нѣщо, ползувайте се отъ това, което е неразбрано за васъ, а разбрано за другитѣ; ползувайте се отъ това, което е лошо за васъ, а добро за другитѣ. Съвременниятъ човѣкъ си служи съ две мѣрки въ живота : едната мѣрка прилага къмъ себе си, а другата — къмъ окрѫжаващитѣ. Споредъ първата мѣрка едни нѣща сѫ добри, а споредъ другата — не сѫ добри. Съ други думи казано : това, което е добро за даденъ човѣкъ, за другъ не е добро. Или, ако нѣщо е добро за човѣка, не е добро за животнитѣ. Запримѣръ, за нѣкой човѣкъ е добре да заколи една кокошка, да я очисти, да я опече и да седне около нѣкой студенъ планински изворъ, да си хапне и пийне. Обаче, за кокошката това не е добре. Понѣкога учениятъ казва, че молитвата не е за него. Само децата, само проститѣ хора трѣбва да се молятъ. Не се минава много време, работата се обръща другояче. Учениятъ, който не признавалъ молитвата, започва да се моли. Защо се моли ? Защото се е намѣрилъ въ трудно, безизходно положение. Той се моли на всички, които го ограничаватъ и измѫчватъ. Като види, че тѣ не влизатъ въ положението му, най-после той се обръща къмъ Бога. Щомъ Богъ го освободи отъ трудното положение, той измѣня вече мнението си за молитвата. Има думи, съдържанието на които за едни хора е обидно, а за други не е обидно. Ония, които се обиждатъ отъ нѣкои думи, не ги забравятъ презъ цѣлия си животъ. Всѣка дума крие въ себе си известна сила, съ която човѣкъ трѣбва да се справя. Ако силата, която се крие въ нѣкоя дума, е отрицателна, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я превърне. Изкуство е, човѣкъ да знае, какъ да превръща отрицателнитѣ енергии въ положителни. Като ученици, вие трѣбва да различавате силитѣ, които сѫ скрити въ думитѣ. Има думи, които привидно сѫ приятни, сладки като захарьта, но вземете ли ги вѫтрешно, ако не причиняватъ вреда, поне полза не принасятъ. Запримѣръ, външно захарьта е приятна, на вкусъ сладка, но споредъ нѣкои учени, вѫтрешно взета, тя не храни човѣка. Значи, захарьта крие въ себе си нѣкаква лъжа. Има постѫпки, съдържанието на които е подобно на това въ захарьта. Отивате нѣкѫде на гости, дето ви приематъ любезно, съ разположение. Обаче, едва мръднете кракъ да си отидете, веднага чувате задъ васъ да се говори : Защо дойде този човѣкъ да ми отнеме толкова време? Съжалявамъ за изгубеното време. Дано втори пѫть не ми дойде. Искренъ приемъ ли е този? Вие не можете да му кажете истината въ очитѣ, да знае, че сте заети, да не отнима времето ви. Понеже не можете да кажете истината въ очитѣ му, вие я казвате задъ гърба му. Това не е моралъ. Лошиятъ човѣкъ е смѣлъ, всѣкога може да каже истината въ очитѣ на човѣка. Значи, когато казва истината, човѣкъ става лошъ. Когато обикаля истината, той е добъръ. Като отидете нѣкѫде на гости и ви почерпятъ съ кафе и сладко, вие сте доволни,. казвате, че тия хора сѫ добри. Почерпването още не е изразъ на доброта. Това представя външно отношение, което може да има съдържание, а може да бѫде и безъ съдържание. Това още не представя истинско гостуване. Да отидешъ нѣкѫде на гости, това значи, да стане правилна обмѣна. Да отиде човѣкъ на църква, това значи между свещеника и него да е станала правилна обмѣна. Да отиде ученикътъ на училище, и това означава правилна обмѣна между учителитѣ и него. Стане ли тази обмѣна правилно, презъ цѣлия си животъ човѣкъ остава ученикъ. Дето не става правилна обмѣна, тамъ нѣма животъ, нѣма движение, нѣма мисъль, нѣма никакви чувства. Опита ли се човѣкъ да задържи живота, мисъльта и чувствата за себе си изключително, той се намира въ дисонанса на живота. Този дисонансъ показва, че обмѣната не е станала правилно, течението на силитѣ е подпушено нѣкѫде. За да дойде до прави разбирания, до права мисъль, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно здравъ, да не ставатъ въ него никакви подпушвания. При това положение той ще разбира правилно любовьта и нейнитѣ прояви. Той ще разбира живота въ всичкитѣ му прояви, външни и вѫтрешни. Не е ли здравъ, човѣкъ ще мисли криво. Какво сѫ доброто и злото, въ тѣхния дълбокъ смисълъ, той нѣма да разбира. Какво представя любовьта, сѫщо нѣма да разбира. Той ще живѣе, както му попадне, и ще казва, че всичко е позволено, че човѣкъ е свободенъ да върши, каквото намира за добре. Какво разбираме подъ думата позволени нѣща ? Позволени нѣща сѫ относителнитѣ. Значи, това, което е позволено за здравия, не е позволено за болния ; това, което е позволено за болния, не е позволено за здравия. Следователно, ако нѣкои блага се отказватъ на човѣка, това показва, че тѣ не сѫ за него. Ако той не разбира нѣкои нѣща и не му даватъ възможность да ги разбере, това показва, че умътъ му е слабъ, не сѫ за него. Ако нѣкои постѫпки се забраняватъ на човѣка, това показва, че той нѣма мораленъ устой. Ако забраняватъ на нѣкого известна храна, това показва, че той е боленъ : стомахътъ му не може да асимилира тази храна. Щомъ оздравѣе, той може да яде отъ забранената храна. Ако днесъ не може да се говори на хората за онзи свѣтъ, това показва, че тѣ не сѫ готови да го разбератъ. Каквото да имъ се говори, тѣ ще си го представятъ като живота на земята. Тѣ не могатъ да иматъ друга представа. Ето защо, не е позволено да се говори за духовния свѣтъ на хора, които не сѫ готови да го разбератъ. Влѣзе ли нѣкой неподготвенъ въ духовния свѣтъ, никой нѣма да му обърне внимание. Влѣзе ли нѣкой готовъ да разбира духовния свѣтъ, всички ще станатъ прави, ще го посрещнатъ съ голѣмо уважение. Сѫщиятъ законъ действува и въ свѣта. Когато престѫпникътъ се явява предъ сѫдията, последниятъ седи на стола си спокойно, нѣма намѣрение да му става на крака. Защо? Защото престѫпникътъ носи нѣщо лошо въ себе си. Той е изопачилъ характера си толкова много, че е изгубилъ човѣшкото си достойнство. Влѣзе ли при сѫдията човѣкъ, въ жилитѣ на когото тече царска кръвь, сѫдията веднага става на крака, предлага му столъ и любезно се разговаря съ него. Каквито сѫ отношенията на хората къмъ насъ, такива ще бѫдатъ и отношенията на Бога, на всички разумни сѫщества. Ако характерътъ ни е подобенъ на този на престѫпника, никой нѣма да ни обърне внимание. Ако въ жилитѣ ни тече царска кръвь, всички разумни сѫщества ще ни приематъ съ радость, ще ни укажатъ своето внимание. Сега, като ученици, отъ васъ се изисква чистъ животъ, да облагородите кръвьта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи, всѣки день да се влива въ човѣка Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човѣкъ започва да разбира добре нѣщата и е готовъ вече на всички жертви, които животътъ изисква отъ него. Безъ жертви животътъ не може да се прояви. Следователно, не живѣе ли споредъ законитѣ на разумната природа, човѣкъ е осѫденъ на катастрофи. Вследствие на това нѣкои отъ пластоветѣ на неговата земя ще се размѣстятъ, теченията на водитѣ му ще се оттеглятъ, и той ще бѫде изложенъ на голѣми лишения и страдания. Не върви ли въ правия пѫть, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на голѣми промѣни въ съзнанието си. Тия промѣни пъкъ разклащатъ изцѣло неговитѣ разбирания. Крайно материалистичнитѣ разбирания на много отъ съвременнитѣ хора се дължатъ, именно, на отклоняването имъ отъ правия пѫть. Тѣ сѫ изгубили онова духовно гледане на нѣщата, поради което свеждатъ всичко къмъ обикновения земенъ животъ. Не, животътъ не е само физически, т. е. материаленъ. Животътъ бива органически и психически. Поради сложностьта на живота, казваме, че да живѣе човѣкъ правилно, разумно, това е велика наука. Като говоримъ за добъръ, за разуменъ, за възвишенъ животъ, мнозина се отказватъ отъ него, считатъ го невъзможенъ. Казано е, обаче, че невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Следователно, даде ли човѣкъ ходъ на Божественото начало въ себе си, невъзможнитѣ нѣща за него ще станатъ възможни. За новия животъ невъзможни нѣща не сѫществуватъ. Тамъ всичко е възможно. Защо? Защото човѣкъ е проявилъ всичкитѣ си добродетели. Защо страдатъ хората, защо ги болятъ зѫбитѣ, за това има редъ причини. Да изнасяме причинитѣ за страданията и нещастията имъ, това значи, да ги освободимъ отъ едно зло, а да ги натъкнемъ на друго. Има смисълъ да се казва истината на хората, но само тогава, когато абсолютно ги освобождаваме отъ злото. Затова е казано, че истината прави човѣка свободенъ. Не е ли готовъ да чуе тази истина, по-добре да се отложи този моментъ. Като живѣе, като грѣши и се изправя, човѣкъ самъ ще дойде до закона за причини и последствия на нѣщата. Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора. Такива трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ на окултната школа. Разумностьта на човѣка се изразява въ правилното разглеждане на нѣщата. Като срещне единъ човѣкъ, разумниятъ първо вижда доброто въ него. Що се отнася до неговитѣ отрицателни прояви, той гледа на тѣхъ като на преходни нѣща. Благодарение на своята разумность, той се ползува отъ благата на живота правилно. Разумниятъ разбира законитѣ на живота и ги прилага въ отношенията си къмъ хората. Които не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ се дѣлятъ на млади и стари, на учени и прости. Всѣки може да бѫде младъ — отъ него зависи. Младостьта е въ съзнанието на човѣка. Достатъчно е човѣкъ да се чувствува младъ, за да бѫде такъвъ. Щомъ се чувствува младъ, той има силата и духа на младия и проявява неговитѣ качества. Едно отъ качествата на младия е неговата работоспособность. Съвременнитѣ хора остаряватъ преждевременно, защото бързатъ въ всичко : въ ядене, въ движение, въ учение. Тѣ искатъ да успѣватъ бързо : като започнатъ една работа, скоро да я свършатъ. Ако не успѣятъ, тѣ се обезсърдчаватъ, изгубватъ разположение за по-нататъшна работа. Тѣ се подаватъ повече на чувства, отколкото на мисъль. Ако мислѣха повече, тѣ нѣмаше да остаряватъ толкова скоро, а същевременно щѣха да се ползуватъ отъ красотата, която природата е вложила въ всѣко нѣщо. Запримѣръ, като вземете единъ плодъ, не бързайте да го изядете изведнъжъ, но разгледайте го внимателно. Спрете се върху формата, цвѣта му и вижте, какво ще почувствувате. Като го подържите известно време въ ръката си, вие ще възприемете ония сили и енергии, които съ работили за неговото създаване. Следъ като го изядете, не хвърляйте семкитѣ му, но посадете ги. Постъпвате ли по този начинъ, вие си въздействувате върху самовъзпитанието. Всѣка форма, създадена отъ природата, съдържа известни енергии, които човѣкъ трѣбва разумно да използува. Тѣ ще помогнатъ, както за физическото, така и за духовното му развитие. Изпѣйте пѣснитѣ: „Зора се свѣтла зазорява“ и „ще се развеселя“. Т. м. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 26 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новото в живота (Липсва началото на беседата в сканирания pdf на томчето. Ще бъде добавено. Временно е поставен текстът в нов правопис.) Размишление. Чете се темата: Разлика между живота и смъртта. Като се говори за смърт, хората се страхуват от нея, но все трябва да има нещо хубаво в смъртта, за което те често я пожелават. Когато страданията стават непоносими, хората искат да умрат. Значи, смъртта е процес на освобождаване. Животът, както днес се явява, води към страдания. Необходимо ли е човек да страда? Който се е родил по сегашния начин, той непременно ще страда. Като се ражда, всеки човек се ползва от известен кредит, който рано или късно, трябва да изплати. Плащането на дълговете не е нищо друго, освен страдание. Животът и смъртта са два важни въпроса, които човек отчасти познава. Как може човек да знае, какво нещо е смъртта, когато не е умирал? Или, как може да знае, какво нещо е животът, когато не е живял? Човек отчасти е умирал и отчасти е живял, затова отчасти знае нещо за живота и за смъртта. Човек всеки ден умира и всеки ден оживява. Той непрестанно живее, и въпреки това често казва, че трябва да се живее. Като казва, че трябва да се живее, човек иска да подчертае факта, че правилно трябва да живее. Необходимо е човек, да живее правилно, защото животът е условие за растене. Без живот няма никакво растене. Докато не се научи да живее, както трябва, човек не може да има никакви постижения. Сега, като говорим за живота, ние имаме предвид всички форми, в които животът се е проявил досега. Най-високата форма, в която животът на земята се е проявил, е човешката. Всяко живо същество, а също и човекът, се стреми де мине в по-висока форма от тази, в която днес се намира. Понеже и човек има същия стремеж, това показва, че има по-високи форми и от човешката. Всяко живо същество се стреми да мине в нова форма. Докато не влезе в нова форма, никое същество не може да разбере условията на новия живот. Що се отнася до стария живот, всички го познават. Всеки знае, как да яде, как да мисли, да чувствува, да постъпва. Формата, в която е поставено живото същество, диктува и начина, по който може да изяви живота. И най-малките същества знаят, как да хванат жертвата си, как да се хранят и т.н. Що се отнася до храненето, съзнанието на всички същества е будно. Понякога едно и също насекомо се храни с различни храни, в зависимост от формата, в която се намира. Например, гъсеницата се храни с листа, а пеперудата, която излиза от същата гъсеница, се храни със сокове, с нектара на цветята. Затова казваме, че това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и това, от което пеперудата живее, от него гъсеницата умира. Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот. Това не се отнася до пеперудата, защото в нейния живот има постепенно слизане и качване: като снесе яйцата си, от тях не се излюпват пеперуди, но - гъсеници. Значи, пеперудата пак се връща в стария живот. Това се дължи на известно отклонение, което става в живота на всички живи същества. Разликата между тях се заключава в степента на това отклонение. Ето защо, в ранната си възраст синът не прилича на баща си, нито дъщерята на майка си. В морално отношение те стоят по-ниско от баща си и майка си. Впоследствие те изработват качествата на родителите си. Изобщо, всички хора в проявите си са деца, а в стремежите си - възрастни. Като деца, те често правят пакости. Като възрастни, те грешат по-малко. Гъсеницата прави ред пакости на дърветата, но пеперудата не причинява толкова пакости. Съвременните хора - хората на петата раса, в пътя на развитието си, минават през всички ония състояния, през които са минавали, докато дойдат до днешното си положение. Съ това се обясняватъ престъпленията и грѣшкитѣ, които вършатъ. Тѣ съ резултатъ на атавистически състояния. Попадне ли въ една по-низка фаза на развитие отъ тази, въ която днесъ се намира, каквото да говорите на човѣка, както да му проповѣдвате, той ще извърши нѣкаква погрѣшка, ще постъпи споредъ своя моралъ. Намѣри ли се предъ отворена каса, той веднага ще се изложи на изкушението да бръкне вътре. Безъ голѣма борба и колебание той бърка въ касата, изважда една сума и се оправдава съ думитѣ: И азъ трѣбва да живѣя. Въ това отношение той е подобенъ на гъсеница. Турете една копринена буба на черничевъ листъ и кажете и да не яде отъ него. Безъ никакво колебание, тя ще се нахвърли на листа и спокойно ще започне да яде. Има ли законъ въ природата, който да ограничава постъпката на бубата, или на човѣка, който се е намѣрилъ предъ отворена каса? Такъвъ законъ въ природата не съществува. Тя не ограничава нито гъсеницата да яде листа, нито човѣка, който бърка въ чужда каса. Обаче, човѣшкитѣ закони ограничаватъ гъсеницитѣ, които нападатъ листата на дърветата, както и хората, които бъркатъ въ чужди каси. Човѣшкиятъ животъ е последствие на нѣщо и води следъ себе си друго последствие. Следователно, докато не се освободи отъ условията на гъсеницата, човѣкъ не може да мине въ живота на пеперудата. За тази цель той трѣбва да работи върху себе си, да превъзмогне една форма и да мине въ друга, по-висока отъ нея. Човѣкъ прилага редъ възпитателни методи върху себе си, но въпрѣки това, все още не може да дойде до познаване на истината. При възпитанието и самовъзпитанието човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ правилото : благото, къмъ което то - се стреми, да бѫде благо и за неговия ближенъ. Тогава, при каквито трудности да се натъква за постигане на известно благо, и другитѣ хора ще иматъ сила да го следватъ, защото виждатъ, че и той самъ се натъква на изпитания и мѫчнотии. Казано е въ Писанието : „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Мѫчното е, какъ да повѣрва човѣкъ. Това положение е подобно на уморения и жаденъ пѫтникъ, който иска да пие вода, а хората около него му казватъ да отиде на тричетири километра нагоре, дето ще намѣри чиста, планинска вода. Той пита, какъ да отиде. Като си почине малко, ще отиде. Той знае, какъ да отиде, но като задава въпроса, какъ да отиде, има друга мисъль предъ видъ. Той иска да каже : Какъ да отида, като съмъ уморенъ много. Той мисли, че като е уморенъ и отслабналъ, нѣма да може да се справи съ мѫчнотиитѣ, които ще срещне на пѫтя си. Днесъ всичкитѣ хора се нуждаятъ отъ една основна мисъль, съ която да се справятъ. при всички случаи въ живота си. Иматъ ли такава мисъль, тя ще имъ дава импулсъ да се справятъ съ всички мѫчнотии. Нѣкои хора лесно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, а други — мѫчно. Запримѣръ, циганитѣ се справятъ доста лесно съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ сѫ привикнали да просятъ и, колкото да ги пѫдятъ, тѣ ходятъ отъ кѫща на кѫща и си казватъ: Говорете, колкото искате, само хлѣбъ ни дайте. Наистина, този методъ не е правиленъ, но все таки тѣ си служатъ съ него и донѣкѫде успѣватъ. Ако нѣкой благородникъ бѫде поставенъ въ положението на циганката, да проси, щомъ го изпѫдятъ отъ една кѫща, на втора нѣма да посмѣе да похлопа. Той счита просията за нѣщо срамно, недостойно за човѣка. Циганката не гледа на просията като на недостойно нѣщо. Има случаи въ живота, които заставятъ и благородника да преодолѣе срама и да тръгне отъ кѫща на кѫща да проси. Кое е заставило циганката да изгуби срама си и да проси? Ще кажете, че сиромашията е заставила хората да просятъ. Сиромашията сама ли иде при човѣка, или човѣкъ я поканилъ? Едно трѣбва да се знае: човѣкъ не се ражда нито сиромахъ, нито богатъ. Той отпосле става богатъ или сиромахъ. Като не може да се справи съ сиромашията, сиромахътъ отива при богатия. Какъ трѣбва да постѫпва богатиятъ ? Ако е изворъ, богатиятъ трѣбва да тече — никаква друга философия. При това, той трѣбва да тече толкова, колкото извира. Ако е щерна, той може да даде толкова, колкото вода събира. Тя съдържа само известно количество вода. Щомъ и последната кофа вода излѣзе навънъ. щерната престава да дава. Същевременно, водата на щерната не може да бѫде толкова прѣсна и свежа, както водата на извора. Слушате нѣкой да казва, че човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога разположенъ. Ако си изворъ, ще бѫдешъ всѣкога разположенъ, ще пѣешъ, отдалечъ да те чуватъ. Ако си щерна, ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, безъ особено разположение на духа. И ученицитѣ въ училищата биватъ тихи като щерната, или пъргави и подвижни като извора. Каже ли човѣкъ, че иска да бѫде тихъ, подразбирамъ тихъ като щерна. Красивъ е животътъ и на щерната, но за предпочитане е животътъ на извора, който постоянно блика, напоява треви, растения и дървета, уталожва жажда на уморени и жадни пѫтници, оросява голѣмо пространство около себе си. Съвременнитѣ хора говорятъ за права мисъль, за красива обхода. Какви сѫ формитѣ на правата мисъль и на красивата обхода, мѫчно може да се каже. Тѣ се познаватъ отъ резултатитѣ. Правата мисъль внася миръ, тя разрешава противоречията. Красивата обхода пъкъ хармонизира нѣщата. Всѣки народъ, всѣки човѣкъ има специфична обхода. Като дойдете до животнитѣ, и тѣ иматъ обхода. Когато двама души се срещнатъ, какво трѣбва да си кажатъ? Ако сѫ свѣтски хора, тѣ ще се запитатъ, какво правятъ, какъ сѫ домашнитѣ имъ и т. н. Ако въ една тъмна гора срещнете пѫтникъ, който е объркалъ пѫтя си, какво трѣбва да му кажете ? Каквото да му говорите, нищо не помага. Той не знае пѫтя, пъкъ и нищо не вижда. Единственото нѣщо, съ което можете да му помогнете, е да запалите фенерчето си и да освѣтите пѫтя му. Следователно, истинска и красива обхода е тази, при която можете да освѣтите пѫтя на човѣка чрезъ своята мисъль. Ако срещнете гладенъ човѣкъ, най-добрата обхода, която можете да проявите къмъ него, е като му дадете парче топълъ пшениченъ хлѣбъ. Жадния пъкъ ще посрещнете съ чаша, пълна съ чиста, свежа вода. А тъй, да говорите, да се запитвате, какъ сте, какъ прекарвате, това е механическо отнасяне. Искате ли да създадете правилна обхода помежду си, обърнете се къмъ природата. Тя разполага съ естествени методи, които сѫ общи за всички хора и народи. Тия методи ще срещнете въ разумнитѣ отношения на хората. Разумнитѣ отношения подмладяватъ хората, разширяватъ ума и сърдцето имъ, вследствие на което тѣ се чувствуватъ вѫтрешно богати. Да бѫде човѣкъ богатъ, това не значи да трупа богатства, да осигури старостьта си. Каква осигуровка е тази, когато човѣкъ не може вече да се движи, не вижда добре, не може да се храни ? Той гледа паритѣ около себе си, но нищо не помага. Нѣкой събира пари за черни дни и се ограничава въ ядене, въ обличане, въ придобиване на знания, за да може на стари години да живѣе добре. Щомъ на младини не може да живѣе добре, на старини още повече не може да подържа този животъ. Стариятъ е подобенъ на влюбения. Той разправя за миналото, за младостьта си, за своитѣ подвизи. Срещнете ли нѣкой старъ човѣкъ, ще чуете да говори, какъвъ е билъ едно време, а какъвъ е сега. Какво е придобилъ отъ събраното богатство? Новиятъ животъ изключва външнитѣ осигуровки. Защо? Защото човѣкъ самъ по себе си е осигуренъ. Въ него сѫ вложени редъ дарби и способности, които представятъ капиталъ за обработване. Обработи ли този капиталъ, човѣкъ осигурява и бѫдещия си животъ. Човѣкъ е дошълъ вече до положение на пеперудата, т. е. до новия животъ, който изисква новъ начинъ на хранене, на мислене, на чувствуване, на постѫпване. Разликата между старото и новото е подобна на разликата между стара и нова дреха. Иска ли да облѣче нова дреха, да влѣзе въ новия животъ, човѣкъ трѣбва да съблѣче старата си дреха, да се окѫпе и следъ това да облѣче нова. Облѣче ли веднъжъ нова дреха, той не трѣбва да се връща къмъ старата. Щомъ е съблѣкълъ старата си дреха, това подразбира пълна ликвидация съ старото. Мнозина се държатъ здраво за старото, не искатъ да се откажатъ отъ него, като мислятъ че могатъ да го примирятъ съ новото. Не, старото и новото сѫ непримирими. На времето си старото е било на мѣсто, но днесъ то е изиграло ролята си, не е потрѣбно вече. Човѣкъ всѣки моментъ трѣбва да използува новитѣ условия, да върви напредъ. Който може да използува новитѣ условия, той ще решава задачитѣ си лесно ; който не може да ги използува, той постоянно ще се натъква на противоречия. Велика наука е да живѣе човѣкъ правилно. Днесъ отъ всички хора се иска приложение. Не е достатъчно човѣкъ да разбира само нѣщата, но той трѣбва да ги прилага. Нѣкой казва, че докато не види нѣщо, докато не го разбере, не може да го приложи. Въ известни случаи е така, но понѣкога виждането на нѣщата е придружено съ голѣми неприятности. Въ такъвъ случай по-добре е човѣкъ да не ги вижда. Запримѣръ, нужно ли е човѣкъ първо да опита милосърдието на хората върху себе си, а после да го приложи ? Да познаешъ милосърдието на хората, това значи, да си билъ при условия, при които да го опиташъ. Кой опитва милосърдието ? Слабиятъ, болниятъ, немощниятъ. Значи, ти трѣбва да си билъ слуга при жестокъ господарь, за да предизвикашъ милостьта на окрѫжаващитѣ. Ти трѣбва да си билъ слабъ, боленъ, немощенъ, за да предизвикашъ милостьта на своитѣ ближни. Не е ли по-добре въ тѣзи случаи човѣкъ да проявява милосърдието, безъ да го опитва на гърба си ? Обаче, каквото да прави, човѣкъ не може да избѣгне условията да види милосърдието на хората, проявено къмъ самия него. Като живѣе, човѣкъ ще бѫде и беденъ, и слабъ, и немощенъ и ще види, какъ се отнасятъ хората. Чрезъ страданията човѣкъ, отъ една страна, изучава хората, а отъ друга — възпитава себе си. Чрезъ страданията се култивиратъ добродетелитѣ. Страданието прави човѣка милосърденъ. Щомъ придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи отъ страданието, човѣкъ трѣбва да стане милосърденъ. Единственото срѣдство за освобождаване отъ страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човѣкъ, защо страда, трѣбва да знае, че не е приложилъ този методъ, чрезъ който страданието се смекчава и бѣга. Само милосърдието е въ състояние да се справи съ страданието. Злото пъкъ се лѣкува съ доброто, но то може да се лѣкува и съ любовь, съ милосърдие, съ истина и съ редъ още добродетели. Като ученици, вие трѣбва да изучавате силата на добродетелитѣ, да знаете, какъ и кѫде да ги прилагате. По този начинъ ще си въздействувате при самовъзпитанието. Всѣка добродетель съдържа въ себе си специфиченъ видъ лѫчи, които действуватъ лѣчебно. Отрицателнитѣ чувства, противоречивитѣ мисли сѫщо така отдѣлятъ специфични лѫчи, които се отразяватъ вредно върху организъма. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да не се подавате на вредното влияние на тия лѫчи Попаднете ли подъ тѣхното действие, ще си помагате съ благотворнитѣ лѫчи на добродетелитѣ. За да се предпази отъ разрушителното влияние на отрицателнитѣ сили въ природата, човѣкъ трѣбва да има великъ моралъ, като противодйствуваща сила на злото. Той трѣбва да има топлина въ сърдцето си да има любовь къмъ всичко живо, за да може да разтопява онази твърда черупка около себе си, която отрицателното създава. Тази твърда обвивка е подобна на леда въ рѣкитѣ, въ езерата, въ моретата. Дето има ледъ, тамъ топлината е малка. Увеличи ли се топлината, ледътъ непременно ще се стопи. Човѣкъ не трѣбва да се страхува отъ отрицателнитѣ сили въ природата и отъ неблагоприятнитѣ условия въ живота, но трѣбва да бѫде разуменъ да ги избѣгва. Не може ли да ги избѣгне, той трѣбва да знае, какъ да се справя съ тѣхъ. Има ненужни страдания и изпитания, които човѣкъ трѣбва да избѣгва, но има специфични страдания, които сѫ нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човѣкъ трѣбва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идатъ само по единъ пѫть въ живота на човѣка. Сѫщото се отнася и до специфичнитѣ радости. И тѣ идатъ само по единъ пѫть въ живота на човѣка. Другъ методъ за самовъзпитание е приложение на музиката и на пѣнието. Човѣкъ трѣбва да пѣе за себе си поне по половинъ часъ на день. He пѣe ли, работитѣ му нѣма да вървятъ добре. Стари и млади — всички трѣбва да пѣете. Споредъ мене, младиятъ трѣбва повече да мисли, а стариятъ — да пѣе. Външно или вѫтрешно, човѣкъ трѣбва да пѣе. По-добъръ методъ за трансформиране на състоянието отъ музиката не съществува. Дали сте неразположени, скръбни, обременени, вие трѣбва да пѣете. Безъ пѣсень човѣкъ мъчно разрешава задачитѣ си. Една българска поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли.“ Музиката може да стопи и най-коравата обвивка около човѣка. Тя може да се уподоби на слънцето въ живота. Човѣкъ трѣбва да бъде свободенъ, да пѣе за себе си, да не мисли да се харесва на другитѣ. Човѣкъ за човѣка не може да бѫде идеалъ. Всѣки трѣбва да търси своя идеалъ вънъ отъ обикновения животъ, вънъ отъ обикновенитѣ форми. Като пѣе за себе си и е доволенъ отъ своето пѣние човѣкъ може да задоволи и своитѣ ближни. Като пѣе, човѣкъ трѣбва да мисли за своя идеалъ, за възвишеното, него да задоволи. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ новото, но живѣятъ по старъ начинъ. Тѣ искатъ да турятъ старото съдържание въ нови форми. Това е невъзможно. Новитѣ форми, които се отличаватъ съ голѣма пластичность, изискватъ ново съдържание. Новиятъ животъ се нуждае отъ нови разбирания, отъ новъ моралъ, отъ нови религиозни системи и убеждения. Не е само да кажете, че това е ново, а онова — старо, но трѣбва да сте ги опитали, да ги различавате добре. Нѣщата не се опредѣлятъ отъ имената имъ, отъ тѣхнитѣ външни форми, но отъ тѣхното съдържание и отъ тѣхния смисълъ. Новото не търпи никакви примѣси къмъ себе си. Облѣче ли се въ старата си дреха, човѣкъ трѣбва да знае, че е съ стара дреха. Облѣче ли новата си дреха, и това трѣбва да знае. Но да облича старото върху новото, или новото върху старото, това не е позволено. Хората щѣли да се смѣятъ на този, който е облѣченъ съ стари дрехи. Нищо смѣшно нѣма въ старитѣ дрехи. Който е облѣченъ съ стара дреха, той е работникъ, отишълъ на нивата и на лозето да копае. Като свърши работата си, той ще облѣче новата си дреха и ще излѣзе съ нея предъ свѣта. Каквото да се случва въ живота на човѣка, той трѣбва да се учи отъ него, да го използува за добро. Дали е богатъ или беденъ, ученъ или невежа, боленъ или здравъ, всичко е за добро. Защо нѣкой човѣкъ е богатъ, а другъ — сиромахъ? Богатиятъ представя рѣка, която тече презъ такива мѣста, че събира много притоци. Притоцитѣ увеличаватъ водата и, правятъ я широка и пълноводна. Защо е така? Пѫтьтъ и е такъвъ. Ще дойде време, когато рѣката ще измѣни пѫтя си, притоцитѣ и ще я изоставятъ, и тя ще се намали, ще осиромашее. Защо е станало така? Пѫтьтъ и се измѣнилъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да мине и презъ сиромашията, и презъ богатството, да се поучава. Защо днесъ е богатъ, а на другия день сиромахъ, той трѣбва да си каже : Такава е волята Божия. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 19 (февруарий. 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Съчетание на числата Размишление върху „пѫтьтъ на разумния животъ“. Чете се темата: „Отличителни чърти на живия и на умрѣлия човѣкъ.“ Като пишете нѣкоя тема, вие се стремите да изнесете нѣщо научно. Като пише върху известенъ въпросъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да има ясна представа за това, което пише. Запримѣръ, преди да изнесе разликата между мъртвия и живия, човѣкъ трѣбва да има ясна представа, какво нѣщо е смъртьта и какво — животътъ. Първоначално смъртьта е съществувала въ Битието като една възможность, безъ да се прояви. Смъртьта излиза отъ живота. Като живѣе и грѣши, човѣкъ дава възможность на смъртьта да се прояви. Следователно, дето има животъ, тамъ има и смърть. Но обратното не можемъ да кажемъ : дето има смърть, тамъ има и животъ. Това е невъзможно. Животътъ може да роди смъртьта, но смъртьта никога не може да роди живота. Това е опитано и въ него нѣма никакво изключение. Единъ принципъ е вѣренъ, не само когато се докаже теоретически, но и когато се приложи въ живота. Когато изучава законитѣ и принципитѣ, съ които природата си служи, човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ теоретическото имъ познаване, но и съ методитѣ на тѣхното прилагане. Запримѣръ, хората изучаватъ числата, работятъ съ тѣхъ, но не познаватъ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Числата представятъ богата почва, но разумниятъ човѣкъ трѣбва да обработи тази почва, за да не даде бодили и тръне. Числата играятъ важна роль при изграждане на човѣшкия характеръ. Хора, които работятъ съзнателно съ числата 2, 5 и 8, сѫ богати. Числата 3, 6 и 9 създаватъ голѣми неприятности на човѣка. Всички хора се страхуватъ отъ числото 13. Дойдатъ ли до това число, тѣ бѣгатъ далечъ отъ него. Ако отъ 13 извадите 3, остава числото 10, което не е опасно. Значи, тройката е правила числото 13 опасно. Числото 11 е разумно число. Ако разуменъ човѣкъ отиде съ това число при Бога, ще получи голѣмо благословение ; ако неразуменъ човѣкъ отиде съ това число при Бога, отново ще го пратятъ на земята да учи. Числото 14 е число на жертва, на даване. Срещне ли нѣкой скѫперникъ, то го хваща за врата, разтърсва го и го заставя да дава. Числото 14 не позволява на хората да турятъ бентове на благата, на които е опредѣлено да се раздаватъ. Числото 17 е трезво, то обича хора, които разсѫждаватъ. Срещне ли хора, които не разсѫждаватъ, това число имъ причинява голѣми нещастия, съ цель да започнатъ да мислятъ върху всичко, което предприематъ. Въ числата 12, 15 и 13 имате единица, свързана съ числата 2, 5 и 8... Последнитѣ числа 2, 5 и 8 сѫ отрицателни. Тѣ обещаватъ много, но малко изпълняватъ. Като се натъкнете на отрицателни числа, вие трѣбва да ги превръщате, да ги впрѣгате на работа. Запримѣръ, знаете ли, какъ можете да превърнете числата 12, 15 и 18 въ 21, 51 и 81? Не е лесна работа да впрѣга човѣкъ числата на работа. Числата играятъ важна роль въ човѣшкия организъмъ. Нѣма удъ въ организъма на човѣка, който да не е построенъ върху известно съчетание на числа. Запримѣръ, дали е хармонично устроена главата, или не, сѫдимъ по съчетанието на числата, които получаваме при измѣрването й. По числата сѫдимъ още и за трудноститѣ, презъ които даденъ човѣкъ е миналъ. Ако човѣкъ е билъ поставенъ при голѣми мѫчнотии и трудности и се е борилъ да ги преодолѣе, напрѣчниятъ диаметъръ на главата му е голѣмъ. Ако единъ човѣкъ съ широка глава поставите при благоприятни условия на живота, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Той ще се предаде на широкъ, разпуснатъ животъ. Поставите ли го при неблагоприятни условия, отъ него човѣкъ ще излѣзе. Чрезъ неблагоприятнитѣ условия енергията, която се намира въ задната часть на главата, ще мине отпредъ, къмъ челото и ще помогне за развиване на умственитѣ способности. Има редъ научни методи, чрезъ които човѣкъ може да си създаде тѣло, глава, рѫце. крака, каквито иска. Обаче, това могатъ да направятъ майката и бащата, преди още да е дошло детето на земята. Човѣкъ може да се оформи и следъ раждането си, но по-мѫчно. За това се изискватъ голѣми знания. Веднъжъ слѣзълъ въ гѫстата материя, условията сѫ вече по-трудни, нужни сѫ чукъ и наковалня, т. е. голѣми страдания. Съвременнитѣ хора сѫ предоставили своето изправяне на природата. Като методъ за тѣхното изправяне природата е избрала огъня. Въ миналото природата си е служила съ вода. Тя е избрала потопа като методъ за изправяне на хората. Днесъ тѣ сѫ станали толкова твърди, че никаква вода не помага. Днесъ само огъньтъ може да ги изправи. Енергията, която действува въ природата, е огънь, който пече хората. Нервностьта на съвременнитѣ хора се дължи отчасти на огъня, презъ който минаватъ. Мнозина се оплакватъ, че нѣщо ги пече. Това е огъньтъ, презъ който минаватъ. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, хората отричатъ всичко и дохождатъ до заключение, че животътъ нѣма смисълъ, че всичко седи въ яденето и пиенето. Обаче, видятъ ли, че животътъ имъ е застрашенъ, веднага започватъ да викатъ, да търсятъ помощь. Ако, наистина, смисълътъ на живота е само въ ядене и пиене, защо искатъ да запазятъ този животъ, който нѣма никакъвъ смисълъ? Не, смисълътъ на живота не е само въ ядене и пиене. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да яде и да пие, но важно е, каква храна да употрѣбява. Всѣки човѣкъ трѣбва да употрѣбява такава храна, която съответствува на неговия организъмъ. Много хора ядатъ месо, но страдатъ. Това показва, че месото не подхожда на тѣхния организъмъ. Въ такъвъ случай, тѣ трѣбва да намѣрятъ, коя храна съответствува на тѣхния организъмъ и нея да употрѣбяватъ. Ако нѣкой прави насилие надъ организъма си и употрѣбява храна, каквато му даватъ, той върши престъпление. Не само това, но човѣкъ трѣбва да се изучава, да знае, ако се храни съ месо, какво месо, именно, отговаря на неговия организъмъ : говеждо, овче, свинско, козе и т. н. Нѣкои актьори, които трѣбвало да играятъ нѣкаква любовна сцена, преди да се явятъ на сцената, два-три месеца наредъ сѫ употрѣбявали овче месо. Крайно безстрашни хора пъкъ сѫ употрѣбявали заешко месо, за да познаятъ, какво нѣщо е страхъ. Хора, които искатъ да живѣятъ много години, сѫ употрѣбявали козе месо. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че всѣка храна съдържа известни елементи въ себе си, които се предаватъ на онзи, който я употрѣбява. Това сѫ твърдения, които сѫ извадени отъ опити, но тѣ се нуждаятъ отъ научно доказване. Съвременнитѣ учени изучаватъ растенията, животнитѣ, хората отъ анатомическо и физиологично гледище. Бѫдещитѣ учени, обаче, освенъ това изучаване, тѣ ще отидатъ по-далечъ. Тѣ ще изучатъ строежа на растенията и животнитѣ въ математическо и геометрическо отношение, въ плоскости и линии отъ една страна и въ числа — отъ друга. Тѣ ще се интересуватъ да намѣрятъ. при какви плоскости и линии, при какви числа, какви енергии действуватъ. Тѣ нѣма да се интересуватъ само отъ материята на тѣлата, но и отъ енергията, която действува въ тѣхъ. Намѣрено е, че различнитѣ елементи внасятъ различни енергии въ организъма. Запримѣръ, златото внася единъ видъ енергия, среброто — другъ видъ, а желѣзото—трети видъ. Оттукъ можемъ да кажемъ, че хората се различаватъ споредъ различнитѣ видове материя и енергия, както и огъ различното имъ количество. Това сѫ научни въпроси, които днесъ не могатъ да се разрешатъ, но поне заставятъ човѣка да мисли. Като мисли върху редъ явления, човѣкъ се натъква на особени факти въ живота. Запримѣръ, той забелязва, че различнитѣ хора обичатъ различни животни. Едни хора обичатъ кучета, други — котки, трети — коне, четвърти — крави и т. н. Коя е причината, че всѣки човѣкъ отправя обичьта си къмъ специални животни? Това се дължи на енергиитѣ, които различнитѣ животни съдържатъ въ себе си. Значи, между енергията на даденъ човѣкъ и любимото отъ него животно има известно съответствие, или допълване. Оттамъ човѣкъ предава обичьта си и къмъ своитѣ подобни. Нѣкой обича нѣкого, понеже прилича на конь : спретнатъ, високъ, пъргавъ. Другъ обича нѣкого, защото прилича на куче по (Липсва краят на беседата в сканирания pdf на томчето. Ще бъде добавено - временно се поставя текстът в нов правопис.) своята привързаност и вярност. Като изучава явленията в живота, човек трябва да се освобождава от непотребните елементи в тях, за да им даде истинска преценка. Непотребни елементи са ония, които не са нужни на духовния живот. Как може човек да се освободи от тия елементи? Достатъчно е човек да промени своите механични разбирания за живота в съзнателни, органически разбирания, за да се освободи от всичко онова, което е чуждо за духовния живот. Следователно, задачата на човека и на науката е да изучава живота тъй, както първоначално е създаден. Като започне оттам, човек постепенно ще върви към всичко онова, което се е развивало отначало и досега. Така работи и човешкият дух. Когато човешкият дух работи в съгласие с Божия Дух, всичко е на място. При това положение всички учени, философи, религиозни, музиканти, художници са благословение за човечеството. Обаче, ако човешкият дух не работи в съгласие с Божия, всички учени, философи, религиозни не само че не са благословение за човечеството, но са спънка. Ако разчита само на окръжаващата среда, човек е на крив път. Окръжаващата среда не може да подигне човека. Тя представя само условие за неговото подигане. Кое подига растението? Слънцето, луната, звездите. Те влияят върху растението, помагат му да расте. На земята, обаче, главният фактор е слънцето. Слънцето може да се уподоби на разумните същества, които помагат на човечеството. Те могат да му помагат, защото го обичат. И хората, от своя страна, обичат разумните същества. Изобщо, човек обича само онова, което стои по-високо от него. Човек не може да обича нова, което стои по-низко от него. Към по-низкостоящите от себе си човек чувствува разположение, готовност да им помага, да ги подига. Към по-високостоящите от себе си той чувствува любов. Любовта на човека в различните му възрасти е различна. Любовта на детето е една, на младия човек - друга, на възрастния - съвсем различна от първите две, а на стария - още по-особена. Каквато да е любовта на човека, тя все пак трябва да расте. Никой не може да каже за себе си, че любовта му е пълна. Ние разглеждаме любовта на здравите хора, а не на болните. Като говорим за любовта на детето, на младия, на възрастния и на стария, ние имаме пред вид здрави хора, в които всички процеси се развиват правилно. Същевременно ние разглеждаме любовта в нейните възходящи степени. Чистата любов, отдето да изтича, представя чиста, кристална вода, която излиза от планински извори. Ако сте пътник и задоволите жаждата си с такава вода, вие сте внесли нещо ценно в организма си. Но ако се напиете с мътна, нечиста вода, състоянието ви ще се влоши. Така се отразява нечистата любов върху всеки организъм. Нечиста любов наричаме онази, в която животинският, човешкият и Божественият елемент са така преплетени, че мъчно могат да се отделят. Сега, като говорим за любовта, вие можете да я търсите там, дето я няма, и да се разочаровате. Защо? Защото любовта не е нещо материално. Любовта не може да се улови. Ако я търсите в някаква форма, ще се излъжете. Любовта няма определено и постоянно място. Ако сте будни за любовта, вие ще я срещнете в някоя хубава книга, в някоя красива мисъл, в някоя блага дума, в някаква благородна постъпка. Любовта е нещо идейно, а идейните работи не са преходни. Те са точно обратни на материалните. Мнозина мислят, че любовта представя някаква привързаност. Не, привързаността не е любов. При това, любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на любовта, за да носи последствията и цял живот. Влезе ли в общество на хора на любовта, човек коренно се изменя. Хората на любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат. Стигнат ли тия върхове, те могат да останат там само един момент и веднага трябва да слязат долу. Човекът на любовта носи в себе си Божествена енергия, на която мъчно се издържа. Не е лесно човек, да се справи с тази енергия. Ако е разумен, той ще черпи по-малко от тази енергия и постепенно ще я обработва. За да влезе във връзка с любовта, човек трябва да бъде умен. Затова именно, казват, че Бог е недостъпен. Бог е недостъпен за глупавите хора, а достъпен за умните. Апостол Павел казва, че докато невежеството се е ширило в света, и хората не са търсили знание, Бог се е оттеглил от тях и ги е оставил свободни, всеки да върви по своя път. В момента, в който те потърсили знанието, Бог им изпратил пророци и проповедници, да ги поучават. Чрез знанието човек дохожда до познаване на Бога. Дойде ли до познаване на Бога, човек се ползва вече от благата, които природата дава. Който не разбира тия неща, той иска доказателства. Какви доказателства ще дадете за радостта на онзи, който е нарисувал една хубава картина, или на онзи, който е написал едно хубаво съчинение. Щом картината е хубава, щом съчинението е добре написано, техният автор непременно ще се радва. Цялата картина, цялото съчинение са пропити с радост. Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот. Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота. Сега, като говорим за идейното, ние имаме предвид онези идеи, които човек възприема от висшите светове, а не онези, които хората създават. Например, идеите, които хората имат за живота, за природата се различават коренно от ония, които представят същината на живота и на природата. Последните човек ще научи, само след като се стълкнови с действителността. Например, някой казва, че хората са добри, без да ги е изпитал. Той мисли и за себе си, че е добър, без да се е познал. Добър е човек по естество, но не и по прояви. Като мисля, че хората са добри, човек предприема някаква работа, но после се разочарова. Той става търговец и започва да дава на кредит на всички, които нямат възможност да си платят. На едного дава, но той не мисли за плащане; на другиго дава, и той не мисли да плаща. В края на краищата този търговец фалира и казва, че всички хора са лоши. Всеки, който взима и не дава, той е добър само за себе си. Който взима и дава, той е добър и за себе си, и за своите ближни. Днес всички религии проповядват закона на жертвата, според който се казва, че човек трябва да е готов да пожертвува всичко. Преди да дойде до закона на жертвата, човек трябва да е дошъл до закона на правилната обмяна, според който ще дава правилно и ще взима правилно. Научи ли този закон, той лесно ще научи и закона на жертвата. Този закон се отнася до Божествения свят. Живее ли по Божествен начин, човек може вече да приложи закона на жертвата. За да жертвува, човек трябва да бъде разумен. Само разумният знае, как и кога да жертвува. Жертвува ли правилно, той никога не се разочарова. Каква жертва е тази, днес да си готов да дадеш всичко, а на другия ден да съжаляваш? Който живее според Божиите закони, той поставя нещата на място. Той не може да постави сламки или върбови пръчки за мост на някоя дълбока река. Той не може да внесе енергиите на обикновения човек в себе си и да очаква велики резултати. Той не може да замести своя мозък с мозъка на някое низшо животно и да очаква велик резултат. Като сравнявате човешкия мозък с този на животните, на коня специално, виждате разликата между единия и другия мозък по вещество, по строеж, по сили, които действуват в тях и т.н. Това различие съществува не само между човека и по-нискостоящите от него животни, но даже между мъжа и жената. В усилията, които е правила в известно направление, жената е дошла до положение да се освободи от космите на лицето си. Мъжът и до днес още носи брада. Като се е освободила от космите си, жената е развила голяма чувствителност в себе си, вследствие на което интуицията и е силна. Чувствата в жената са по-добре развити, отколкото в мъжа. Откритото лице на жената показва, че е обработила по-голямо поле. В бъдеще и мъжът трябва да се освободи от космите си. Обаче, като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжа. Тя не разбира някои закони, поради което често греши, но лесно изправя грешките си. В любовта жената е по-смела от мъжа. Тя по-лесно решава въпросите на сърцето си. Дойде ли до любовта, мъжът повече мисли. Той се ръководи от ред правила и закони. Космите на брадата в мъжа представят правила и закони, които той всякога има предвид. Жената няма брада, следователно, няма такива правила и закони, които да я ограничават. Космите на брадата, на мустаците в мъжа, представят външен израз на нещата, който има свои вътрешни причини. Като работи върху себе си, човек трябва да съпостави силите на своя организъм в пълна хармония, чрез която да си въздействува. За да изправи своя череп, за да се освободи от слабостите и недъзите на миналото си, човек трябва да поддържа хармонията на силите на своя организъм. Като погледнете черепа на съвременния човек, на мъжа или на жената, ще видите, че му липсва нещо, както в къщите на съвременните хора. Като разглеждате къщата на някой човек, ще видите, че някъде има слаби греди. Няма къща днес, която да издържа на всички условия, на външен и на вътрешен напор. Като разглеждате черепа на човека, ще видите, че някъде не издържа смелостта, някъде - разумността, някъде - любовта към Бога, някъде - справедливостта, някъде - твърдостта и т.н. Следователно, за да се справи с неустойчивия елемент в себе си, човек се нуждае от вяра, от дълбоко разбиране и познаване на законите на живота. Не е въпрос да учи тия закони наизуст, но той се нуждае от конкретно знание. Като дойде до конкретното знание, човек трябва да прилага, както художникът прилага знанието си в картини, музикантът - в свирене, поетът - в писане и декламиране на стихове. В този смисъл всеки човек трябва да изработи нещо в себе си, което да приложи в своя живот. Мнозина не работят и очакват да придобият всичко наготово в онзи свят. Онзи свят е на земята. Разумният човек живее едновременно и на този, и на онзи свят, а глупавият никъде не живее. За да живее някъде, човек трябва да е изработил нещо, на което сам да е собственик. Ето защо, човек трябва да се спре върху някоя своя черта, или добродетел и съзнателно да работи върху нея, да изкара нещо, на което да разчита във всички времена и при всички условия. За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и постоянство. Малко хора се отличават с търпение. Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави в света, всички хора да говорят за него. Казано е, обаче, в Евангелието: Търсете слава от Бога, а не от човеците. Можете ли да очаквате от хората слава, ако те не разбират това, което вие сте постигнали? Ако искате да получите одобрение от някого за някаква ваша придобивка, това може да получите само от онзи, който разбира тази работа. Всеки човек е силен в известна област. Например, силата на банкера е в парите му. Силата на военния е в неговата сабя. Силата на писателя е в неговото перо. Наистина, всеки може да събира пари, да борави със сабя, да пише с перо, но за да упражнява тия сили, човек трябва да има съответни качества. Няма ли тия качества в себе си, той всеки момент може да изгуби и парите, и сабята, и перото си. Като стане въпрос за работа, някои религиозни казват, че Бог ще промисли за тях, няма защо да се безпокоят за утрешния ден. Така не се разсъждава. Бог е промислил, но вие трябва да използвате този промисъл, да не изкушавате Бога. И сатаната се опита на няколко пъти да изкуси Христа, като Му обещаваше всичките богатства на света, но Христос му каза: Махни се, сатана, оттук! Не искам да изкушавам Господа. Като живее съзнателно, разумен живот, човек се домогва до закона на паралелизма. Той вижда, че съществува един паралелизъм в света, при който привидното и същинско добро вървят паралелно. От друга страна, привидното и същинското зло пак вървят паралелно. От човека не се иска нещо особено, освен да ги различава. Като ги различава, той ще поеме пътя на същинското добро, и ще се учи от привидното. Що се отнася до злото, точно обратно: ще се откаже от същинското зло, а ще се учи от привидното. Да се върнем към числата, като към живи величини в природата. От числата 12, 15 и 18 най-добро е числото 12. То играе важна роля в живота. Имаме 12 месеца, т.е. един зодиак, 12 израилски племена, 12 врати, за които се говори в Откровението. Единицата представя мъжа, т.е. брата, а двойката - жената, т.е. сестрата. Те представят една двойка, чиста и благородна в проявите си. Числото 18 пък е съставено от три шесторки. Числото 666 е число на човека на греха. Това число трябва да се превърне в 999, за да може човек да излезе от греха. Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да построите организма си върху ония числа и мерки, които невидимият свят е определил. Това са мерките на идеалния човек, на човека от шестата раса. Като говоря за бъдещия човек, за човека на шестата раса, това не значи, че трябва да отложите работата си за някакво далечно бъдеще. Още днес трябва да работите. Остане ли да работите в бъдеще, вие ще закъснеете. За да придобие нещо в бъдеще, човек още сега трябва да си постави основа. Ще кажете, че косата ви е побеляла вече, че няма защо да работите. Сега, именно, можете да работите. Бялата коса е признак на мъдрост, на поумняване. Черната коса пък говори за горещи чувства, за силата на човека в астралния свят. Този човек удря с чук върху наковалнята, вследствие на което понякога удря, дето не трябва. Значи, той не е научил добре изкуството да кове. Хора, които имат руси коси, заемат средно място между тия с белите и с черните коси. Бъдещият човек ще има особен цвят коса. Той ще се отличава не само по цвета на косата си, но и по устройството на тялото си, както и на всички удове, външни и вътрешни. За да се приготвите за бъдещия човек, вие трябва да работите усилено върху себе си, и теоретически, и практически. Като се домогне до известни теоретически познания, ученикът ще бъде поставен пред задачи, които трябва да реши на практика. Например, когато някой пожелае да влезе във вътрешната школа, веднага му дават задача да измени температурата: ако вън е студено, температурата е -15 градуса, той трябва да я подигне на +15 градуса. Успее ли да направи това, веднага ще го приемат във вътрешната школа. Засега вие сте ученици на външната школа, но не и на вътрешната. За да мине от външната във вътрешната школа, ученикът трябва да отговаря на известни условия, да има известен ценз. Тъй щото, иска ли някой ученик да влезе във вътрешната школа, той трябва да отговаря поне на това условие, с мисълта си да подигне температурата от -15 градуса до +15. Божията Любов носи пълния живот. * 25. Лекция от Учителя, държана на 12 февруари, 1930 г. София – Изгрев.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новитѣ вѣяния Ще прочета втората глава отъ Посланието на апостолъ Павла къмъ Солунянитѣ. Като четете тази глава, виждате, че, отъ времето на Павла досега, свѣтътъ не се е измѣнилъ много. Въ живота се забелязватъ явления, подобни на тия въ природата. Запримѣръ, както топенето на снѣга, изпаряването на водата сѫ преходни явления, такива явления сжществуватъ и въ живота. Въпрѣки това, както въ природата, така и въ живота, има явления, които непрестанно се развиватъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да развиватъ съзнанието си, да дойдатъ до правилно разбиране на Божиитѣ пѫтища. Мнозина разглеждатъ нѣщата по механически начинъ : едни казватъ, че човѣкъ може да се спаси чрезъ вѣра; други казватъ, че спасението иде чрезъ усилията на духа, чрезъ еволюция. И едното, и другото твърдение сѫ теории. Чрезъ еволюция нѣщата не се постигатъ лесно. Чрезъ усилия сѫщо нѣма голѣми постижения. За примѣръ, нѣкой казва, че прави усилия да бѫде добъръ. По естество човѣкъ е добъръ, нѣма защо да прави усилия да бѫде добъръ. Какви усилия може да прави изворътъ, който непрестанно тече? Какви усилия трѣбва да прави здравиятъ, за да ходи? Болниятъ прави усилия. За да стане отъ леглото си, той трѣбва да прави усилия. Праведниятъ прави ли усилия да живѣе добре ? Грѣшникътъ прави усилия да подобри живота си, а не праведниятъ. Доброто въ праведния тече непреривно, както водата — въ планинския изворъ. И тъй, искате ли да дойдете до правилно разбиране на великитѣ закони въ Битието, разглеждайте явленията въ живота въ тѣхнитѣ естествени прояви. За примѣръ, естествена проява на човѣка е да бѫде добъръ. Не е ли добъръ, това е неестествена проява, която натъква човѣка на противоречие. А всѣко противоречие се ражда като резултатъ на неестественитѣ прояви въ човѣшкия животъ. Ако двама души не се разбиратъ, причината за това неразбиране се крие въ тѣхнитѣ прояви, въ тѣхнитѣ неестествени действия. Ако членоветѣ на дадено общество не се разбиратъ, причината за това се крие въ семейния животъ. Ако майката и бащата не се разбиратъ помежду си, не можете да очаквате разбиране и между членоветѣ на обществата. Сегашнитѣ общества сѫ построени върху началата на семейството. Всѣки членъ на обществото е преди всичко членъ на семейството, по-малката единица отъ обществото. Следователно, ако той въ семейството не живѣе добре, въ обществото още повече не може да се прояви добре. Невъзможно е да има съгласие между децата на едно семейство, ако между родителитѣ отсѫтствува съгласие и разбирателство. Какво виждаме днесъ? Майката и бащата спорятъ за нищо и никакво. Този споръ се предава и на децата. При това положение не може да става въпросъ за възпитание на децата. Ако се вгледате въ живота на птицитѣ, ще видите, че когато мѫтятъ яйцата си, тѣ живѣятъ въ пълна хармония. Докато наредятъ гнѣздата си, докато избератъ мѣсто за жилището си, може да се яви нѣкакъвъ споръ помежду имъ. Започнатъ ли да мѫтятъ, всѣкакъвъ споръ изчезва. Когато мѫтятъ яйцата си, тѣ непрекъснато пѣятъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е построенъ върху семейството. Ако основата на семейството е добра, цѣлиятъ човѣшки животъ ще бъде добъръ. Ако майката и бащата нѣматъ високо съзнание за своята роль въ живота, и децата, които родятъ, ще приличатъ на тѣхъ. Обикновено децата приличатъ на родителитѣ си. Въ рѣдки случаи тѣ не приличатъ на тѣхъ. Запримѣръ, Каинъ не приличаше на баща си. Адамъ бѣше кротъкъ, добъръ човѣкъ. Той бѣше вегетарианецъ, не ядѣше месо. Синоветѣ му, особено Каинъ, бѣше жестокъ, грубъ човѣкъ. За нищо и никакво той уби брата си. Отъ зависть къмъ него той го уби. Какво е виновенъ Авелъ, че димътъ на Каиновата жертва не възлизалъ нагоре, а пълзѣлъ по земята? Същата причина внася раздори и въ семействата, между мъжа и жената. И тѣ спорятъ, негодуватъ, сърдятъ се, защо димътъ отъ жертвеника на едното отъ тѣхъ отива нагоре, а на другия — надолу. Този споръ не разрешава въпроситѣ. Майката и бащата трѣбва да родятъ такива деца, които да бѫдатъ въ услуга на семейството си, на обществото, както и на цѣлото човѣчество. Свѣтътъ се нуждае отъ благородни и възвишени души. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ готовановци, които очакватъ да дойде Царството Божие на земята, да ядатъ и пиятъ, да се удоволствуватъ. Земята е училище, а не мѣсто за удоволствия. Не съзнава ли това, човѣкъ е изложенъ на редъ страдания и противоречия. Всѣко удоволствие води следъ себе си наказание. — Нали трѣбва да се живѣе? — Животъ и удоволствие сѫ две различни нѣща. Не може да кажемъ, че човѣкъ живѣе, ако мисли само за удоволствия. Сѫщо така не можемъ да наречемъ майка онази, която ражда престѫпници. Жена, която ражда престѫпници, ние наричаме кърмилница на злото и престѫплението, а не майка. Жената трѣбва да бѫде майка, да ражда добри синове и дъщери. Майката трѣбва да ражда възвишени души, които да оправдаятъ идването си на земята. Само такива жени наричаме майки. Можете ли да наречете изворъ онзи източникъ на вода, отъ който извира мѫтна, нечиста течность? Изворъ наричаме онова, отъ което извира чиста, кристална вода. Бѫдещето семейство ще се различава коренно отъ днешното. Майката ще бѫде на лице, а бащата ще бѫде далечъ отъ семейството си. Той ще се явява по единъ пѫть въ месеца,, като гостъ, като приятель. Децата ще гледатъ на него като на тѣхенъ приятель. Като дохожда между тѣхъ, той ще имъ носи нѣщо ново. Тѣ ще го очакватъ съ радость и нетърпение. Стане ли въпросъ за баща имъ, тѣ ще иматъ въ душата си свещенъ образъ за него, безъ да го познаватъ. Като не го познаватъ, тѣ ще се стремятъ къмъ него, ще чувствуватъ желание да го видятъ, но и като го видятъ, пакъ нѣма да знаятъ, че този, когото наричатъ свой приятель, е тѣхенъ баща. Това, именно, създава въ тѣхъ импулсъ въ живота. Майката пъкъ, която е въ постояненъ контактъ съ децата си, ще се ползува съ голѣмъ авторитетъ между тѣхъ. Майката трѣбва да роди най-много две деца, съ високи качества и способности, а не да роди нѣколко деца, между които да излѣзе Каинъ, престѫпникъсинъ. Роди ли синъкато Каина, майката не само, че не може да се подигне, но ще остане назадъ въ развитието си. Бѫдещитѣ синове и дъщери ще почитатъ майка си, нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Много отъ съвременнитѣ синове и дъщери казватъ на родителитѣ си : Щомъ сте ни родили, вие сте длъжни да ни подържате. Бѫдещитѣ синове и дъщери, като сѫщества отъ високо развитие, малко ще учатъ и много ще знаятъ. Тѣ ще помагатъ на родителитѣ си, ще работятъ заедно съ тѣхъ. Днесъ всички хора изучаватъ числата, но не влизатъ въ тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, както ще ги изучаватъ въ бѫдеще. Днесъ всѣки работи съ числата, извършва различни действия съ тѣхъ, но какво е значението на тия числа, не знае. Запримѣръ, единицата представя личностьта, т. е. човѣкъ, който живѣе въ личния си животъ. Като прибавите къмъ първата единица още една, получавате числото две, което представя женски принципъ. Влѣзете ли въ това число, вие се натъквате на известно противоречие, на борба, която се разрешава само съ числото четири. Въ своята школа Питагоръ е дошълъ до числото четири. По-горе отъ числото четири той не е отишълъ. Докато е самъ, човѣкъ лесно изпада въ противоречия, но щомъ го посети нѣкой приятель, противоречието му постепенно изчезва. Това се забелязва, както въ децата, така и между възрастнитѣ. Докато е само, детето се инати, не иска да работи, нито да учи. Щомъ му дойде нѣкое другарче, въ него се заражда желание за работа. И дветѣ заедно започватъ да работятъ. Такива приятели човѣкъ може да намѣри вънъ и вѫтре въ себе си. Всѣка клетка въ човѣка е неговъ добъръ другарь. Клеткитѣ сѫ микроскопически, но разумни сѫщества. Човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, като съ разумни хора. Не постѫпва ли съ тѣхъ, както трѣбва, той ги излага на голѣми опасности. За да не пострадатъ, тѣ се обявяватъ противъ него, докато единъ день го напуснатъ. Обаче, това е неестественъ процесъ. Като познава естеството на клеткитѣ, човѣкъ трѣбва да си създава приятели отъ тѣхъ, за да избѣгне противоречията, на които се натъква. Като изучавате човѣка и неговитѣ прояви, вие дохождате до разбиране на това, че азътъ не е изразъ на човѣшката мисъль, нито съзнанието му е изразъ на неговитѣ чувства. Значи, нито Азътъ създава мисъльта, нито съзнанието създава чувствата. Мислитѣ и чувствата на човѣка иматъ свой специфиченъ произходъ. Запримѣръ, единъ старъ човѣкъ върви по улицата, подпира се съ тояжка и мисли за онзи свѣтъ. Срещу него иде млада, красива мома. Изведнъжъ сърдцето му трепва, и той я поглежда крадливо. Като почувствува трепването на сърдцето си, той веднага започва да се осѫжда, какъ е посмѣлъ да погледне красивата мома. Нѣма нищо лошо въ поглеждането на красивата мома, но той намира несъответствие между възрастьта си и чувството, което е трепнало въ сърдцето му. Старецътъ не трѣбва да се сади, но трѣбва да учи, да разбере, отде иде това чувство въ него. Като започне да мисли, да изучава себе си, той ще разбере, че това чувство иде отъ самата природа, която изпраща къмъ него особенъ родъ космическа енергия. Тази енергия сѫществува въ природата и отъ време на време обхваща всѣки човѣкъ, всѣко живо същество, независимо отъ това, каква е възрастьта му. Колкотода се вглежда въ себе си, най-после човѣкъ дохожда до убеждението, че чувствата и мислитѣ сѫществуватъ вънъ отъ него. Ако ги търси въ себе си, той ще мяза на пѣтелъ, на когото подхвърлятъ житни зрънца да яде. Щомъ ги види, пѣтелътъ започва да рови съ краката си, като мисли, че той самъ ги е изровилъ. Той не подозира, че земята е доста твърда, и съ ровенето си нищо нѣма да извади отъ нея. Следователно, не ровете въ вашата земя, въ която нѣма нищо. — Ама искамъ да изровя нѣщо. — Нѣма какво да ровишъ! Това, което търсишъ, не е заровено въ земята. То се намира въ пространството. Отъ тебе се иска само едно : да отворишъ ума и сърдцето си, да възприемашъ правилно. Като нѣматъ работа, мнозина започватъ да ровятъ върху въпроса : съществува ли Богъ, или не. Този въпросъ не се разрешава външно, но по вѫтрешенъ пѫть. За да си отговорите на този въпросъ, първо си задайте въпроса, съществува ли слънце, или не. За да се разреши този въпросъ, трѣбва да започнете отъ видимото къмъ невидимото. Какво забелязваме въ природата ? Сутринь слънцето изгрѣва, а вечерь залѣзва. Като залѣзе, слънцето пакъ съществува, само че на другия край на земята, т. е. въ другото полушарие. Ако имаме лѣто, това слънце, което е залѣзло, рано сутриньта, въ четири часа, отново ще изгрѣе. Вечерьта пакъ ще залѣзе, а на другия день пакъ ще изгрѣе.— Докажи това! — Отвори часовника си и чакай да изгрѣе. Като мине опредѣленото време, слънцето отново ще се покаже на хоризонта, съ нова свѣтлина. Които не разбиратъ, какво става съ слънцето, защо изгрѣва и защо залѣзва, питатъ, къде отива, отде иде и т. н. Каквито отговори да се дадатъ, това сѫ философски разсъждения. Важенъ е фактътъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Този фактъ е интересенъ за всѣки, който пита, съществува ли Богъ, или не ; чрезъ него той може да си обясни, защо едни хора вѣрватъ въ съществуването на Бога, а други не вѣрватъ. Ония, които вѣрватъ, живѣятъ въ фазата, когато слънцето изгрѣва. Които не вѣрватъ, тѣ живѣятъ въ залѣза на слънцето, т. е. въ нощьта. Щомъ слънцето изгрѣе, тѣ иматъ вече представа за него. Мнозина си представятъ Бога като човѣкъ. Богъ не е въ човѣшка форма. Той не може да прилича на своитѣ създания. Грънчарьтъ прилича ли на гърнето? Коларьтъ прилича ли на колата си? Жената, която тъче, прилича ли на платното ? Следователно, говоримъ ли за Бога, ние ще имаме за Него неограничена идея, вънъ отъ всѣкаква позната за насъ форма. Какво е въ същность Богъ, това ще остане за винаги една отъ великитѣ тайни на Битието. Да искате да опредѣлите, какво нѣщо е Богъ, това значи, да бъдете по-голѣми отъ Него. Това е невъзможно. Богъ всѣкога ще остане една неопредѣлена величина за насъ, следователно, и по-голѣма и неограничена. Като не могатъ да си отговорятъ на въпроса, какво представя Богъ, хората отправятъ вниманието си къмъ въпроса за бѫдещето общество, за неговия строй. Бѫдещето общество ще следва строя на онова общество, което сѫществува вече. То е обществото на светиитѣ, на напредналитѣ сѫщества, на ангелитѣ и арахангелитѣ. Обществото на тия сѫщества почива на пълна хармония. Тѣ живѣятъ въ взаимно разбирателство помежду си. Като искатъ да се освободятъ отъ противоречията, хората на новитѣ вѣрвания работятъ за създаване на нова религия. Добре е да се създаде нова релгия, но тя не трѣбва да внася споръ между членоветѣ. Започнатъ ли да спорятъ помежду си, кѫде е истината, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Истината е неограничена. Никаква религия, никаква форма не може да я включи. Днесъ православнитѣ, католицитѣ, протестантитѣ спорятъ, кои сѫ на правата страна. Който счита себе си за правъ, той трѣбва да живѣе като светия. Ако православнитѣ сѫ на правата страна, тѣ би трѣбвало да живѣятъ като светни, но не е така. Днесъ и православни, и католици, и протестанти спорятъ за нищо и никакво : кой седналъ на първо мѣсто, кой билъ повече почитанъ и уважаванъ. Ако членоветѣ на едно общество, или на една религия сѫ прави въ разбиранията си, тѣ биха могли да се смалятъ толкова, че всички да седнатъ на единъ столъ. Религиознитѣ, хората на различнитѣ общества спорятъ още и за яденето, кой ялъ повече и кой — по-малко. Природата дава изобилно храна. Тя може да отгледа не само тия сѫщества, които днесъ живѣятъ, но и още толкова. Злото не е въ недоимъка на храната, но въ неправилното и разпределяне. Когато спороветѣ между хората престанатъ, когато благата на природата се разпредѣлятъ равномѣрно между тѣхъ, тогава ще настѫпи истинско приятелство между слуга и господарь, между последния служитель и патриарха. Когато отношенията на хората се поставятъ на база на приятелство, свѣтътъ ще се оправи. Защо иде смъртьта между хората ? Защото не разбиратъ Великия Божи законъ и не Му се подчиняватъ. Каквито блага да получаватъ, тѣ все сѫ недоволни, все повече искатъ. Но вмѣсто да получатъ това, което искатъ, смъртьта дохожда да ги вземе. И следъ това хората се утешаватъ, че туй, което не сѫ получили на земята, ще го получатъ на небето. Тѣ сѫ на кривъ пжть. Невъзможно е да се отдаде почитание и уважение на човѣкъ, който на земята не е билъ почитанъ. Невъзможно е да благува на небето онзи човѣкъ, който на земята е разплаквалъ бедни вдовици и сирачета, който е онеправдалъ брата си. Видятъ ли на небето, че такъвъ човѣкъ иде, тѣ веднага взиматъ мѣрки, да не го допуснатъ между възвишенитѣ сѫщества. Невъзможно е човѣкъ да е живѣлъ зле на земята, а на онзи свѣтъ да бѫде добре. Мѣстото не измѣня условията на живота. Положението, което човѣкъ заема, се опредѣля до известна степень отъ съзнанието. Кога ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ ще се оправи, когато хората научатъ закона на смаляването. Този законъ е основа на приятелството. Смаляването подразбира раздробяване. При този законъ цѣлото, т. е. единицата се раздробява на малки части, наречени дроби. Ако единицата не би могла да се раздробява, нещастието щѣше да остане за винаги въ свѣта. Значи, дробитѣ представятъ методъ за изправяне на погрѣшкитѣ, за спасяване отъ нещастия. Представете си, че на гърба на единъ човѣкъ сѫ закачени 50 куки, на всѣка отъ които виси по единъ килограмъ злато. Този човѣкъ е доволенъ, че е осигурилъ животътъ си. По едно време той пада въ морето, дето е осѫденъ на потъване. Докато цѣлото тегло е на гърба му, той ще види дъното на морето. Какво трѣбва да прави, за да се спаси? Той трѣбва да приложи закона на смаляването, на раздробяването : цѣлата единица да я раздроби. Той трѣбва бързо да откачва кука следъ кука отъ гърба си и да ги хвърля въ водата, докато дойде до уравновесяване на стоето тегло съ това на водата. Щомъ дойде до това тегло, той ще се задържи надъ водата и ще се спаси. Следователно, искате ли да излѣзете отъ относителното разбиране на живота и да влѣзете въ абсолютното, вие трѣбва да изхвърлите всичко излишно отъ себе си. Остане ли излишното въ душата ви, то произвежда споръ и противоречия. Който спори за правата си, той воюва. Който воюва, той не е на правата страна. Като воюва, той ще излѣзе съ счупенъ кракъ, съ счупена ръка или глава, и въпроситѣ пакъ оставатъ неразрешени. Природата е дала право на човѣка да разрешава най-малкитѣ мъчнотии. Тѣ се разрешаватъ безъ война и съ най-малко разходи. За голѣмитѣ въпроси тя има грижата. Човѣкъ трѣбва да си зададе въпроса : майка ли е, баща ли е, или синъ. Ако е майка, тя ще бъде господарка въ дома. Като разумна и добра господарка, синътъ и дъщерята ще изпълняватъ съветитѣ и безъ никакво противоречие. А бащата ще бъде настрана и ще дохожда само по единъ пъть въ месеца, като приятель на дома, който ще носи нѣщо ново съ себе си. Не пренебрегвайте малкитѣ величини, защото въ тѣхъ се крие такова богатство, каквото и въ голѣмитѣ. Представете си, че нѣщо отвътре ви казва да станете въ четири часа сутриньта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се подавате на този гласъ. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано да мръзнете. Обаче, като не изпълните това, което ви се подшушва, цѣлиятъ день сте недоволни отъ себе си. Каже ли ви нѣкой да станете рано, не отлагайте, веднага станете. Отде знаете, може би въ този часъ да дойде нѣкой отвънъ и да ви донесе една голѣма сума. — Ама защо трѣбва да стана толкова рано? — Стани и после разсъждавай. Стани, вземи торбата съ паритѣ и после мисли, какъ ще ги разпредѣлишъ. Всѣко послушание отъ страна на ученика носи въ себе си малка или голѣма торба съ нѣкакво благо. Не се отказвайте отъ благото, което ви се предлага. Като ученици, вие трѣбва да съградите въ себе си истинска представа за семейството. Ако майката и бащата не внесатъ въ душата на детето свещенъ образъ за Бога, тѣ не сѫ изпълнили своето предназначение, както трѣбва. Децата трѣбва да запазятъ въ душата си свещенъ образъ за майка си и за баща си, като замѣстници на Бога. Въ сѫщность така ли е? Много синове и дъщери очакватъ родителитѣ имъ по-скоро да си заминатъ за онзи свѣтъ, да ги наследятъ. Слушате нѣкой синъ или нѣкоя дъщеря да казватъ : Време е вече старитѣ да си отидатъ на онзи свѣтъ. Казватъ ли така за майка си и за баща си, тѣ не сѫ истински майка и баща. Първото нѣщо, къмъ което трѣбва да се стремите, е да подигнете чувството къмъ майката и бащата на онзи уровенъ, на който сѫ били нѣкога. Каквото да правите, както да се отнасяте къмъ майка си и баща си, тѣ сѫществуватъ въ васъ на всѣко време. Каквото да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ майка си и отъ баща си. Тѣ сѫществуватъ въ самия него. Майката символизира любовьта, а бащата — мѫдростьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да има свещенъ образъ за любовьта и за мѫдростьта. Спомни ли си за майка си и за баща си, той трѣбва да забрави всички неволи и страдания, да се освободи отъ всички скърби и недоволства. Ако не може да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си и да се зарадва, или баща му и майка му не сѫ това, което трѣбва да бѫдатъ, или той не ги е разбралъ. Това сѫ новитѣ вѣяния, къмъ реализирането на които човѣкъ трѣбва да се стреми. Сегашниятъ животъ на хората е преходна фаза къмъ съвършения животъ, който постепенно настѫпва. Ако и въ бѫдеще хората прилагатъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата, ако и въ бѫдеще създаватъ семейства като сегашнитѣ, това е губене на време. Това могатъ да правятъ и невежитѣ, но разумнитѣ хора на бѫдещата раса, на новитѣ течения се отказватъ да раждатъ деца като Каина. Децата на новитѣ хора трѣбва да се отличаватъ съ чистота и светость. Дойде ли едно такова дете въ нѣкой домъ, то трѣбва да носи благословение, както за дома си, така и за своитѣ ближни. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Христа. Бащата на Исуса билъ добъръ дърводелецъ. Отъ царския дворъ му биш ла дадена една доста мѫчна работа, която трѣбвало въ скоро време да свърши. Макаръ и опитенъ, той се натъкналъ на известна мѫчнотия, съ която не могълъ да се справи за времето, което му било дадено. Като минавалъ покрай баща си и видѣлъ затруднението му, Исусъ се приближилъ и започналъ да работи. Въ кратко време той направилъ това, което бащата за повече време не могълъ да направи. Отъ този моментъ бащата започналъ да гледа на сина си съ по-голѣмо уважение. Той разбралъ, че синътъ му носи въ себе си особени дарби и способности. Наистина, щомъ слиза отъ свѣта на любовьта, човѣкъ носи благословение за човѣчеството. И тъй, искате ли да придобиете знание, не го очаквайте отъ обикновенитѣ хора, нито отъ окръжаващата срѣда. Ако може нѣкой да ви даде знание, т. е. да отвори пѫтя на знанието къмъ васъ, това сѫ съществата отъ възвишения свѣтъ. Затова е казано, че знанието иде отгоре — отъ слънцето и отъ звездитѣ. Казано е въ Битието : „И създаде Богъ небето и земята ; земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. Материалитѣ, които бѣха нужни за съграждане на земята, се носѣха отдалечъ нѣкѫде. И до днесъ още земята не е свършена ; всѣки день се прибавя къмъ нея по нѣщо ново. Всѣка епоха носи съ себе си нѣщо ново, което преустройва земята, дава й новъ видъ, ново направление. Новъ животъ трѣбва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи, животътъ ще си остане такъвъ, какъвто е билъ досега. Новиятъ животъ, обаче, ще измѣни формитѣ, като внесе въ тѣхъ Божествена красота и сила. Помнете следното : прилагате ли Великия Божи законъ въ живота си доброволно, безъ никакво насилие, вие първи ще се ползувате. Вие трѣбва да приложите този законъ доброволно, безъ никакво насилие. Приложите ли го така, вие ще изразходвате малко енергия. Защо? Понеже съпротивлението е малко. Колкото по-малко е съпротивлението, толкова по-малко енергия се изразходва. Като знаете това, вие можете да си обясните, защо е допуснатъ грѣхътъ. Ако направи опитъ да ограничи грѣха и злото, невидимиятъ свѣтъ ще изразходва повече енергия, отколкото като ги остави да се проявятъ. Като допущатъ злото и грѣха въ живота, разумнитѣ сѫщества използуватъ тѣхнитѣ енергии за добро. Ако се противи на злото и на грѣха, човѣкъ непременно ще се зарази отъ него. За да не се зарази, той трѣбва да се справя съ него по пѫтя на най-малкото съпротивление. Срещнете ли злото, проявено въ нѣкаква форма, не говорете лошо за него. Поздравете го и продължете пѫтя си. Чуе ли ви, че говорите лошо за него, то ще се раздразни и ще търси начинъ да ви отмъсти. Единъ день, когато съветътъ на боговетѣ се събралъ на съвещание, поканили и дяволътъ да даде мнението си по различнитѣ въпроси, които били поставени на разискване. Богъ се обърналъ къмъ дявола съ думитѣ : „Познавашъ ли моя рабъ Иовъ? Като него нѣма подобенъ на земята.“ — Вѣрни сѫ думитѣ Ти, отговорилъ дяволътъ. Иовъ е добъръ, праведенъ, понеже е поставенъ при добри условия. Той има на разположение камили, говеда, овце, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Който да би билъ на негово мѣсто, нѣмаше да бѫде по-лошъ отъ него. Опитай се да му отнемешъ всичко това и тогава ще го познаешъ. Остави на мене, азъ да го изпитамъ. Богъ предостави тази работа на дявола. Наистина, Иовъ бѣше поставенъ на голѣми изпитания. Той изгуби всичко, което имаше. Като издържа изпита си, всичко му се върна отново. Какво представя дяволътъ? Той е единъ отъ главнитѣ членове на изпитната комисия, предъ която се явяватъ всички хора. Помнете, че всѣки моментъ и вие се намирате предъ тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адресъ на дявола. Какви сѫ неговитѣ качества, това не е ваша работа. Негова задача е да ви изпита, да ви прекара презъ сериозни изпити и тогава да ви пусне готови въ живота. Каквито максими да има, човѣкъ трѣбва да ги приложи въ живота си. Щомъ ги приложи, той пръвъ ще се ползува отъ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да прилага, а не само да събира знания, които могатъ да се наслоятъ въ съзнанието му и да го обременятъ. Малкото, което ви се дава, трѣбва разумно да го използувате и да бѫдете благодарни отъ него. Можете ли да използувате малкото, което ви се дава, ще използувате и голѣмитѣ опитности и знания. Когато бѫдете готови, ще ви дадатъ свободенъ билетъ да се разходите по всички планети. Това става по особенъ начинъ, съ специална колесница. Като се върнете отново на земята, хората ще ви посрещнатъ съ голѣми почести. Вие ще носите нѣкѫде на главата, или на лицето си особенъ белегъ, по който ще се познава, че сте ходили по другитѣ планети, като Мойсей, който слизаше отъ планината и носѣше нѣщо съ себе си. Когато слѣзе отъ планината, т. е. отъ небето, Мойсей носѣше нѣщо особено съ себе си — белегъ за отиването му на небето. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 5 февруарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Махалото Размишление. Когато изучавате природата, вие се натъквате на различни сили въ нея, положител- ни и отрицателни. Съ помощьта на специални уреди вие можете да измѣрвате тия сили, да ги различавате, и по този начинъ да избѣгвате ония, които действуватъ вредно. Сѫщитѣ сили действуватъ и въ човѣка. Съ помощьта на специаленъ уредъ, въ който има махало, въ видъ на стрелка, можете да познавате, какъвъ е човѣкътъ: нервенъ или спокоенъ, песимистъ или оптимистъ, гордъ или смиренъ. Махалото се движи по единъ циферблатъ, раздѣленъ на градуси. По градуситѣ познавате състоянието на човѣка. Както по израза и позата познавате, дали даденъ човѣкъ е гордъ или смиренъ, така и по силното и слабо отклоняване на махалото познавате характера и състоянието му. Отъ позата на ученика къмъ учителя познавате неговия характеръ ; отъ позата на войника къмъ офицера сѫщо познавате неговия характеръ. Следователно, достатъчно е човѣкъ да стисне уреда въ рѫката си, за да се опредѣли състоянието му въ дадения моментъ. Въ живота на човѣка има преходни нѣща, които се отразяватъ върху неговитѣ вѫтрешни състояния. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се изучава, да различава състоянията си, да знае, кои сѫ сѫществени, кои не сѫ сѫществени; кои сѫ негови, кои идатъ отвънъ, по отражение. Каже ли човѣкъ, че е разположенъ или неразположенъ, че е радостенъ или скърбенъ, той трѣбва да знае, отде идатъ тия състояния, негови ли сѫ, или ги получава чрезъ отражение. Ако състоянията, които човѣкъ преживява, не сѫ негови, той прилича на стъкло, покрито съ калаена амалгама. Най-малкото търкане на тази амалгама е въ състояние да открие отново стъклото. Човѣкъ започва да се чуди, какво е станало съ него, какъ се е освободилъ отъ неразположението си. Неразположението не е било негово, нито е било нѣщо сѫществено. Сега, като изучавате закона на махалото, ще видите, че две еднакви състояния, но съ различна интенсивность, произвеждатъ обратенъ резултатъ. Запримѣръ, ако единъ скърбенъ човѣкъ се приближи при другъ, който е по-скърбенъ отъ него, той става радостенъ. Или, ако двама радостни се срещнатъ, по-малко радостниятъ ще стане скърбенъ. Съ помощьта на махалото, или на стрелката въ специалния уредъ може да се познае, кои сили преобладаватъ въ човѣка : силитѣ на ума, на сърдцето или на волята. Ако турите апарата върху дланьта на рѫката, ще забележите, че махалото се отклонява къмъ тази посока, въ която силитѣ сѫ най-интензивни. Ако въ човѣка преобладаватъ умственитѣ енергии, махалото ще се отклони въ посоката на умствената линия на човѣка. Всѣки човѣкъ има такова махало въ себе си, съ помощьта на което може да опредѣля състоянията си. Щомъ стане отъ сънь, добре е да провѣри, накѫде се отклонява махалото му, да знае, какъ да се справи. Всѣки човѣкъ трѣбва да се познава, да знае, съ какъвъ капиталъ разполага въ живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, нѣма защо да го подлага на изпитания. Днесъ хората не се познаватъ, вследствие на което се изпитватъ. Срѣщатеедного, който ви пита: Колко пари имашъ въ джоба си ? Защо се интересува отъ вашия джобъ? Той се интересува отъ състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нѣщо на заемъ. Нѣкой влиза въ едно общество и веднага пита, кой е най-почтениятъ членъ въ обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтениятъ членъ? Защото има нѣкакъвъ интересъ, да използува това общество. Другънѣкой дойде въ това общество и веднага пита, кой е най-силниятъ членъ на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме нѣкаква работа. Всѣки човѣкъ въ свѣта търси това, което отговаря на него. Вълрѣки това, тѣ често попадатъ на нѣща, които не отговарятъ на тѣхнитѣ желания и разбирания, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Сега, вие сте дошли на земята да работите, да учите и да съзнавате, че нищо не можете да получите даромъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ може да създаде мощна мисъль, мощни чувства, които да потекатъ презъ ума и сърдцето му, да го превърнатъ въ изворъ. Значи, човѣкъ лесно може да превърне сухитѣ извори на своя животъ въ живи, течащи извори, около които растенията цъвтятъ, а птичкитѣ пѣятъ, изливатъ своята радость. Като погледнете човѣка, вие можете да се произнесете, способенъ ли е той да направи това превръщане въ себе си. Какъ ще познаете това ? Достатъчно е да приложите върху лицето му линията на природата. Природата има една линия, съ която мѣри нѣщата. Тази линия е нормата на правилния животъ. Ако чертитѣ на човѣшкото лице падатъ подъ линията, или излизатъ надъ нея, този човѣкъ не е дошълъ още до нормалната мѣрка. Той или се е разширилъ много, или се е свилъ. Той трѣбва да работи още върху себе си, докато дойде до нормата, съ която природата си служи. Линията на природата е пророческа линия, която може да предскаже, дали даденъ човѣкъ ще успѣе въ своитѣ предприятия, или нѣма да успѣе. Нѣкой човѣкъ взелъ едно предприятие и иска да знае, ще успѣе ли въ него, или нѣма да успѣе. Турямъ линията на природата върху лицето му и мѣря. Виждамъ, че силитѣ на ума и на сърдцето му оставатъ подъ линията, не сѫ още добре развити. Следователно, каквото да прави, какъвто вѫтрешенъ потикъ да изпитва, каквато радость да го движи, човѣкъ нѣма да успѣе въ предприятието си. Защо? Защото силитѣ, съ които разполага, не отговарятъ на изискванията на предприятието. Той ще направи едно движение напредъ и едно назадъ. Каквото спечели, той ще го изгуби. И тъй, докато човѣкъ се раздвоява, всичкитѣ му работи ще бѫдатъ наполовина вѣрни и резултатни. Ако спечели две, ще изгуби две. Въ края на краищата, както е влѣзълъ, така ще излѣзе. Съ нула е влѣзълъ, съ нула ще излѣзе. Нулата въ живота на човѣка показва, че той трѣбва да подобри лошитѣ условия. Какъ ще ги подобри? Чрезъ подкупъ. Подкупътъ е методъ, чрезъ който и природата си служи. Въ широкъ смисълъ на думата „подкупътъ“ разбира внасяне въ човѣка такива елементи, които отѫтствуватъ въ неговия организъмъ. Значи, думата „подкупъ“ може да се замѣсти съ думитѣ „внасяне, даване, смекчаване, разтопяване“ и т. н. Какъ ще стане подкупа, това зависи отъ материята и силата, съ която ще се справяте. Ледътъ се подкупва чрезъ топлината, твърдото вещество — чрезъ водата, въздухообразното — чрезъ налѣгане, течното — чрезъ изстудяване. Като ученици, вие трѣбва да изучавате вѫтрешната страна на химията, да знаете, какъ да се справяте съ различнитѣ видове материя и съ различнитѣ сили въ природата. Както можете отъ безопасното вещество глицеринъ да получите взривно вещество динамитъ, така можете да превръщате опаснитѣ вещества въ безопасни. Природата постоянно изпитва ученика, да види, доколко е разуменъ. Тя му дава на разположение елементитѣ на любовьта и отдалечъ следи, какви реакции ще образува отъ тѣхъ. Каквито съединения образува, такива ще бѫдатъ и последствията. Като говоримъ за природата, ние имаме предъ видъ химията, съ която тя работи. Тя прави различни реакции, образува различни съединения, които се отличаватъ по това, че не експлодиратъ. Въ любовьта на човѣка често ставатъ експлозии; въ любовьта на природата, обаче, експлозии не сѫществуватъ. Тамъ може да се говори за активна и пасивна любовь, но не и за любовь съ експлозии. Когато люби, човѣкъ има предъ видъ своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свѣтъ човѣшката любовь започва съ плюсъ, който скоро се превръща въ минусъ. Божествената Любовь започва съ минусъ, който скоро се превръща въ плюсъ. Божията Любовь внася въ човѣка разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човѣшката — точно обратно. Въ първо време човѣшката любовь подига, разширява човѣка, а на края той свършва съ разочарование. Който е живѣлъ по закона на човѣшката любовь, въ края на живота си той започва да съжалява, че не си е поживѣлъ, както трѣбва. Ако е билъ вегетарианецъ, той съжалява, че не е ялъ месце. Ако е живѣлъ добъръ животъ, съжалява, че не се е отпусналъ да поживѣе, както хората живѣятъ. Не, и въ младини, и въ старини човѣкъ трѣбва да живѣе така, че никога да не съжалява. Като се натъкватъ на противоречия и страдания, мнозина се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, че хората трѣбва да страдатъ. Свѣтътъ, който виждате отвънъ, не е този, въ който Богъ живѣе и който нѣкога ще видите. Сегашниятъ свѣтъ още не е завършенъ. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви къмъ реализиране на Неговата идея. Като е дошълъ на земята, човѣкъ е внесълъ нѣкои свои елементи, които не сѫ присѫщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртътъ е присѫщъ елементъ на гроздовия сокъ? Гроздето се състои отъ гроздена и овощна захарь, соли, вода и други примѣси, но спиртъ нѣма. Когато влѣзатъ въ него ферменти, тогава гроздената и овощна захарь се разлагатъ на спиртъ и вѫгледвуокисъ. Единъ турчинъ отишълъ въ дома на единъ български чорбаджия. Чорбаджията го угостилъ добре, почерпилъ го съ старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселилъ, започналъ да пѣе. — Чорбаджи, пѣе ми се. — Пѣй, ефенди, свободенъ бѫди! — Чорбаджи, играе ми се. — Поиграй си! — Чорбаджи, дай още една чашка отъ червеното. Отначало турчинътъ билъ сериозенъ, но щомъ пилъ отъ старото вино, изгубилъ сериозностьта си и започналъ да пѣе и да играе. Кой внесе това разположение въ него ? — Виното. Следователно, човѣкъ е внесълъ много нѣща въ свѣта, които Богъ не е предвидилъ. Всѣко нѣщо, което човѣкъ приема отвънъ, като елементъ, който не е присѫщъ на неговото естество, създава редъ реакции въ него. Мнозина приематъ нѣкои нови идеи, нови учения, но ако между тѣхъ и идеитѣ имъ нѣма нищо общо, тѣ скоро се разочароватъ. Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ на църквата, се оженилъ, но на третия день следъ сватбата си казалъ на единъ свой приятель : Не струва човѣкъ да се жени. По-късно дошълъ при него единъ младъ момъкъ, членъ на неговата църква, и му казалъ, че харесалъ една млада мома, добра последователка на Христа, и желае да се ожени за нея. Младиятъ момъкъ дошълъ за съветъ, но Иоанъ Веслей веднага му казалъ да не предприема тази работа. — Момата е много добра, ще живѣя съ нея споредъ любовьта на Христа. — Момата е добра, съ Христа може да живѣе, но не и съ тебе. По характеръ вие не си подхождате. — Ще се нагодимъ, ще правимъ взаимни отстѫпки. Хората мислятъ, че като правятъ усилия да се нагаждатъ едни къмъ други, ще постигнатъ нѣщо. Докато привикнатъ едни на други, тѣ ще минатъ презъ голѣми страдания, които ще ги заведатъ на онзи свѣтъ. Нѣма защо човѣкъ да се излага на ненужни и непосилни страдания. И въ страданията има граница. Това, което хората наричатъ страдания, не сѫ още истински страдания. Има страдания, които не сѫ на мѣсто. Истински страдания сѫ ония, отъ които човѣкъ расте, подига се и изправя живота си. Какъ може да се изправи животътъ? Каквото да правите, животътъ не може да се изправи. Защо ? Защото животътъ е изправенъ, нѣма какво да се изправя. Единственото нѣщо, което можете да направите, това е да извадите отъ живота ония елементи, които произвеждатъ взривъ. Вие сте внесли тия елементи, вие сами трѣбва да ги извадите. Самъ по себе си глицеринътъ е безопасно вещество. Прибавите ли къмъ него азотна киселина, вие го превръщате въ динамитъ — силно експлозивно вещество. Експлозивностьта не е присѫщо свойство на глицерина, но изкуствено му го придадоха, като го превърнаха въ динамитъ. Следователно, говоримъ ли за свѣта, създаденъ отъ Бога, ние разбираме свѣтъ, въ който слънцето постоянно грѣе, птичкитѣ весело пѣятъ, цвѣтята растатъ, цъвтятъ и далечъ разнасятъ благоуханието си ; плодоветѣ зрѣятъ, изворитѣ бликатъ и напояватъ треви, цвѣтя, дървета и животни. Влѣзете ли въ свѣтъ, въ който слънцето изгрѣва и залѣзва, облацитѣ покриватъ хоризонта, изворитѣ пресъхватъ, цвѣтята се коренятъ, знайте, че въ този свѣтъ сѫ внесени чужди елементи отвънъ, съ които човѣкъ трѣбва да се справи. Като изучавате хората и отношенията си къмъ тѣхъ, вие ще разберете, кои хора сѫ Божествени, и кои не сѫ Ако въ дома ви дойде човѣкъ, изпратенъ отъ Бога, този день вие ще бѫдете въ рая. Посети ли ви човѣкъ, който не е изпратенъ отъ Бога, той непременно ще внесе въ дома ви нѣкаква сѣнка. Това се отнася не само до отношенията ви къмъ хората, но до всичкитѣ ви работи. Дали ще се жените, дали ще изучавате нѣкаква наука, дали ще ви назначаватъ на служба, следете, какво е състоянието ви отъ деня на замислянето на дадена работа до деня на свършването и. Така ще познаете, отъ Бога ли е дадена тази работа, или отъ хората. Съвременнитѣ хора говорятъ за религия, за наука, за моралъ, но сами още не сѫ се изправили. Като изучавамъ френологически човѣшката глава, както и на българина специално, разбирамъ, защо хората не успѣватъ. Като виждамъ слабоститѣ имъ, търся причинитѣ въ тѣхното далечно минало и, като ги намѣря, вадя закони, какъ могатъ да се изправятъ. Много причини има за слабоститѣ на човѣка. Едни отъ тѣхъ се криятъ въ храната, други — въ начина на живѣенето, трети — въ тѣхната мисъль и т. н. За примѣръ, една отъ характернитѣ чърти на българина е неговата твърдость. Много причини сѫ повлияли за развиване на твърдостьта му. Много причини сѫ повлияли за спиране на религиозното чувство въ българина. Знае ли причинитѣ, той лесно може да си въздействува. Мѫчно може да се превъзпита цѣлъ народъ, но отдѣлниятъ човѣкъ лесно може да излѣзе отъ влиянието на своя народъ и да се превъзпита. Обаче, затова се изисква съзнателна работа. Кръвьта, която тече въ единъ народъ, създава известни елементи, общи за всички хора отъ този народъ. При това, кръвьта на различнитѣ народи е различна. За примѣръ, кръвьта на българина се различава отъ кръвьта на всички останали народи. Като ученици на новото учение, вие ще задържите доброто, което имате като българи, и върху него ще градите. Отъ слабоститѣ на българина ще се освободите. Задачата ви, като ученици, е да създадете убеждение въ себе си. Имате ли убеждение, вие ще се освободите отъ заблужденията, които сѫществуватъ въ този и въ онзи свѣтъ. Какво убеждение се иска отъ човѣка? Човѣкъ трѣбва да има такова убеждение, което да устоява на буритѣ и вѣтроветѣ на този и на онзи свѣтъ. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще придобиятъ голѣма свѣтлина. Каква свѣтлина ще придобиятъ, това зависи отъ степеньта на тѣхното развитие. Фанатикътъ на земята остава фанатикъ и на онзи свѣтъ. Затова е казано : „Каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде и на небето ; каквото завържешъ на земята, завързано ще бѫде и на небето“. Ако отидете на онзи свѣтъ като православни, протестанти или католици, такива ще си останете. Вие ще влѣзете въ връзка съ сѫщества, които иматъ вашитѣ разбирания, и нищо нѣма да разберете отъ Божествения свѣтъ. Ще минете и заминете презъ онзи свѣтъ, безъ да придобиете нѣщо отъ него. Като се намѣрятъ въ известно затруднение, хората се питатъ, какво трѣбва да правятъ, какъ да се освободятъ отъ мъчнотията, въ която съ изпаднали. Не е тамъ въпросътъ. Важно е, кои методи трѣбва да приложатъ, за да се освободятъ отъ затруднението. Единъ отъ методитѣ, съ който и природата си служи, е пѣнието. Чрезъ пѣнието хората се тониратъ, примиряватъ, улесняватъ. Пѣнието помага за здравословното състояние на чувствата. Който пѣе, той нарежда живота си добре. Всички хора, свѣтски и духовни, пѣятъ. Безъ пѣсень животътъ нѣма смисълъ. Като говоря за необходимостьта отъ пѣние и музика, мнозина оставатъ доволни. Защо? — Защото обичатъ музиката. За тѣхъ музиката представя благодатенъ дъждъ. Каквото представя този дъждъ за нивата, такова нѣщо представя пѣнието за човѣшката душа. Обаче, падне ли върху нѣкоя книга, този дъждъ ще заличи написаното върху нея. Значи, всѣко нѣщо има смисълъ, само когато пада на своето мѣсто. Ако човѣкъ нѣма кѫде да подслони главата си, за него дъждътъ не е на мѣсто. Той се нуждае отъ свѣтла, здрава и суха къща. Къщата, въ която човѣкъ живѣе, представя неговото тѣло. Иска ли правилно да се развива, човѣкъ трѣбва да има здраво тѣло. Днесъ малка часть отъ хората иматъ здраво тѣло. Здравото тѣло подразбира здрави, положителни мисли и чувства. Положителна, свѣтла мисъль е онази, която подига човѣка не само по духъ, но и по тѣло. Наистина, хора, които иматъ силна мисъль, могатъ да се подигнатъ на нѣколко метра височина отъ земята. Колко хора могатъ днесъ да се подигнатъ на известна височина чрезъ мисъльта си? Не е лесно да се подигне човѣкъ отъ земята. Да се подигне духа на човѣка, това е лесна работа, но да се подигне тѣлото му на единъ сантиметъръ само, това е мъчна работа. Едно се иска отъ човѣка : да съзнава, че свѣтътъ, създаденъ отъ Бога, е добъръ ; да благодари за всичко, което му е дадено. Спазва ли тия две положения, той ще прояви своята доброта. Такъвъ човѣкъ наричатъ добъръ. Стремете се да запазите добротата си, а същевременно и да я проявявате. И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, че онова, което разумната природа е вложила въ васъ, е повече отъ това, което вие сте въ състояние да обработите и да оцените. Който ги е оценилъ, той работи за тѣхъ, да се проявятъ и реализиратъ. Размишление върху стиха : „Озарилъ Си ни съ любовьта Си, и ние виждаме чуднитѣ Ти дѣла“. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 29 януарий, 1930 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опитна школа Размишление, Като ученици на велика Школа, вие трѣбва да се занимавате съ дветѣ значения на числата : съ тѣхното абсолютно и съ тѣхното относително значение. По отношение на философията, вие трѣбва да се занимавате съ реалнитѣ и съ нереалнитѣ величини, да ги разграничавате. Като изучавате живота, вие трѣбва да се занимавате съ човѣшкия и съ Божествения животъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че абсолютната реалность не може да се проявява на земята. За примѣръ, човѣкъ яде, храни се добре, но не може да каже, че се е нахранилъ абсолютно. Следъ три-четири часа той отново огладнява. Щомъ усѣти гладъ, пакъ яде. После пакъ огладнява и т. н. Какво представя гладътъ? Гладътъ е дълбокъ, вѫтрешенъ стремежъ въ човѣка, чийто произходъ е неизвестенъ. Мнозина питатъ : Не може ли безъ ядене? Щомъ гладътъ съществува, безъ ядене не може. Като гладува известно време, човѣкъ има възможность да изпита Божията благость върху себе си. Когато жадува, човѣкъ също има възможность да изпита Божията благость. Въ всички свои нужди и лишения човѣкъ има възможность да опита Божията милость и благость. Докато живѣе въ изобилие, човѣкъ не познава благостьта на Бога. Той ще я познае и тогава, но ако е разуменъ. Разумниятъ, добриятъ човѣкъ изпълнява волята Божия съзнателно и доброволно. За него не съществува пръчица, тояга, законъ. Когато не слуша баща си, детето опитва неговата тояга на гърба си. Когато тоягата се сложи за пръвъ пъть на гърба на детето, противоречието веднага изпъква предъ него. То се чуди, какъ е възможно, баща му, който го обича, същевременно да го наказва. Човѣкъ представя голѣмо дете, въ ума, въ сърдцето и въ волята на когото влизатъ редъ противоречия, като задачи на неговия животъ, съ които той неизбѣжно трѣбва да се справи. Съвременнитѣ хора се питатъ, какъ да се справятъ съ противоречията. Това е най-лесната работа. Натъкне ли се на нѣкакво противоречие. човѣкъ не трѣбва да разправя на хората, какво преживява, но трѣбва да потърси начинъ, какъ да се освободи отъ него. Противоречието не е нищо друго, освенъ оцапване. Следователно, щомъ оцапа ръката си, човѣкъ трѣбва да отиде при нѣкой чистъ изворъ, да гребне отъ водата му и да полѣе съ нея рѫката си. Като полѣе ръката си нѣколко пъти съ тази чиста вода, всѣкаква нечистота ще изчезне. Така той ще опита свойствата на водата и ще благодари, че е могълъ по този начинъ поне да научи едно отъ нейнитѣ ценни свойства. Ще питате, защо трѣбва човѣкъ да се цапа. Докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно ще се цапа. Значи, докато живѣе, човѣкъ все ще грѣши. Нѣкой иска да стане светия. Ако не е грѣшилъ, човѣкъ не може да стане светия. При това, ако нѣма грѣшници въ свѣта, и светии нѣма да има. Невъзможно е въ свѣта да сѫществуватъ само светии или само грѣшници. Грѣшницитѣ и светиитѣ сѫ два полюса, две различни категории хора. Грѣшникътъ е необходимъ, за да се прояви светията. Злото е нужно, за да се прецени доброто. Казва се, че първиятъ човѣкъ, който живѣлъ въ райската градина, се изкусилъ отъ единъ плодъ и сгрѣшилъ. Преди човѣка, обаче, други сѫщества, по-напреднали отъ него, сѫ грѣшили. Въ сравнение съ тѣхъ човѣкъ е дете. Тѣ сгрѣшили поради гордостьта, която била силно развита въ тѣхъ. Какъ сгрѣшили, досега никой не знае. Сега ще прочета 12 глава отъ Деяния на Апостолитѣ, а вие ще си правите заключенията. „А отъ църквата ставаше усърдна молба къмъ Бога за Петра.“ (— 4 ст.). Ще кажете : Щомъ Богъ знае, че Петъръ е въ тъмница, защо трѣбва другитѣ да се молятъ за него? Какво знае Богъ, това е едно нѣщо, а какво хората трѣбва да правятъ, това е друго. Човѣкъ трѣбва да се моли при всички случаи на живота си, и за себе си, и за своитѣ ближни. Че учительтъ знае много нѣща, отъ това ученикътъ не се ползува — той трѣбва да учи. „Петъръ спѣше между двама войни, вързанъ съ две вериги ; и стражари предъ вратата вардѣха тъмницата.“ (— 6 ст.). Какъвъ бѣше резултатътъ на тѣхната молитва? „Ето, ангелъ Господенъ предстана, и свѣтлина осия стаята ; и ангелътъ, като побута Петра по ребрата му, разбуди го и рече му : „Ставай скоро !“ И паднаха веригитѣ отъ ржцетѣ му. И рече му ангелътъ : „ Опаши се, обуй сандалията, облѣчи дрехата си и ела следъ мене.“ И Петъръ излѣзе и отиваше следъ него и не знаеше, че е истинно това, което ставаше отъ ангела, но мислѣше си, че видение вижда. И оттамъ като излѣзоха, изминаха една улица, и тутакси ангелътъ отстѫпи отъ него. И Петъръ дойде въ себе си. И когато похлопа Петъръ на пѫтнитѣ врата, пристѫпи една слугиня да послуша кой е. И щомъ позна Петровия гласъ, извести на другитѣ, че Петъръ стои предъ вратата. А тѣ и рекоха : „Ти си луда!“ Но тя потвърждаваше, че това, що имъ казва, е така. А тѣ думаха: „Неговиятъ ангелъ е.“ Защо трѣбваше да бѫде хвърленъ Петъръ въ тъмница? Кога поставятъ човѣка въ тъмница ? Когато извърши нѣкаква голѣма пакость. Значи, като проповѣдвалъ, Петъръ причинявалъ голѣми пакости. На кого? На евреитѣ. Понеже неговитѣ проповѣди не били съгласни съ тѣхното учение, тѣ го считали опасенъ човѣкъ и го преследвали. На какво може да се уподоби ангелътъ, койго спасилъ Петра? Ангелътъ, който билъ изпратенъ отъ небето, представя Божественото начало въ човѣка. Въ каквото положение да се намѣри човѣкъ, щомъ се обърне къмъ Божественото въ себе си, то всѣкога му се притича на помощь. То освобождава, спасява, успокоява човѣка. Когато човѣкъ знае, че има нѣкой да се грижи за нето, той се успокоява. Това, което наричаме чудеса, не е нищо друго, освенъ изявление на Бога, чрезъ което Той показва своята грижа, както къмъ отдѣлния човѣкъ, така и къмъ цѣлото човѣчество. Ще кажете, че чудесата сѫ само за безвѣрницитѣ, а не за вѣрващитѣ. Безвѣрници е имало всѣкога. Въ миналото е имало безвѣрници, и днесъ има безвѣрници, но и сегашнитѣ хора не сѫ отъ силновѣрващитѣ. Ако чудесата сѫ били нужни въ миналото, нужни сѫ и сега. Слънцето, което е изгрѣвало въ миналото, изгрѣва и въ настоящето. ще изгрѣва и въ бѫдещето. Звездитѣ, които сѫ изгрѣвали въ миналото, изгрѣватъ и въ настоящето, но ще изгрѣватъ и въ бѫдещето. Невъзможно е да живѣе човѣкъ и да не вижда Божието проявление. Човѣкъ се нуждае отъ опитности, да види Божието проявление. Не е нужно всички хора да иматъ еднакви опитности. Каквито да сѫ опитноститѣ, малки или голѣми, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ известни опитности. Има извънредни опитности, които представятъ високи планински върхове. Тѣ сѫ за малцина, за ония, които могатъ да ги изкачватъ. Има и обикновени опитности, които се отнасятъ до всички. Безъ да измѣри силата си, нѣкой иска да има голѣми опитности. Да има човѣкъ една голѣма опитность, това значи, да се качи на Хималаитѣ. Колко души сѫ се качили досега на Хималаитѣ? Значи, между опитноститѣ на човѣка и височинитѣ на планинитѣ има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне нѣкой високъ връхъ, който разполага съ вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нѣщата въ природата не се повтарятъ затова, именно, и опитноститѣ на хората не се повтарятъ. Вие не можете да срещнете две еднакви планини въ природата. Всѣка планина се отличава отъ другата по нѣколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина въ свѣта е Хималай. Отъ нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нѣщо можемъ да кажемъ и за добродетелитѣ и способноститѣ на човѣка. Всички хора не могатъ да бѫдатъ еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е : „Свети бъдете", но това не значи, че всички могатъ да бѫдатъ еднакво свети, или че въ даденъ моментъ всички могатъ да бѫдатъ свети. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, каква способность, или каква дарба може да прояви. Като учи, даровитиятъ има условия да прояви своитѣ дарби. Ако не е даровитъ, човѣкъ пакъ трѣбва да учи, да придобие поне малко знание. Не пренебрегвайте малкото знание заради голѣмото. Мнозина грѣшатъ, като пренебрегватъ малкото за голѣмото. Единъ руски виртуозъ музикантъ слушалъ единъ по-виденъ виртуозъ отъ себе си и се обезсърдчилъ толкова много, че дошълъ до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубилъ. Защо трѣбва да се самоубива? Той е слушалъ по-виденъ виртуозъ отъ себе си, но и отъ него има по-слаби музиканти. Трѣбва ли ония, които стоятъ по-долу отъ него, да се самоубиватъ? Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова по-голѣми отговорности носи, толкова по-голѣмъ е неговиятъ хомотъ. Грѣшникътъ носи хомотъ на врата си, но хомотътъ на светията е несравнено по-голѣмъ отъ този на грѣшника. Светията работи много. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да работи като светията. Той работи день и нощь, почти не почива. Ако спи единъ-два часа, това му е достатъчно. Като ученици, вие трѣбва да подържате връзката си съ невидимия свѣтъ. да черпите сили отъ него. Не подържате ли тази връзка, вие въ скоро време ще се превърнете въ щерни. И като щерни, пакъ ще имате животъ въ себе си, но все ще очаквате да завали дъждъ, да напълните щерната си, за да не пресъхне до втория дъждъ. Държите ли връзката си съ невидимия свѣтъ, вие ще се превърнете на извори, които постоянно ще даватъ отъ себе си. Задачата на всѣки човѣкъ е да стане изворъ, да дава на всички. Обезсърдчи ли се човѣкъ, това показва, че водата му е подпушена нѣкѫде. Какво трѣбва да направи, като се обезсърдчи? Той трѣбва да се смири, да извика нѣколко братя и сестри да се помолятъ за него. Колективната молитва е силна. Щомъ е силна, молитвата дава добри резултати. Мѫчно е човѣкъ да се моли самъ за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е въ Писанието : „Молете се единъ за другъ.“ Знанието и молитвата въ рѫката на вѣрващия представятъ сили, съ които той може да победи всички свои мѫчнотии и страдания. Молитвата е разговоръ на човѣка съ Бога, съ възвишенитѣ сѫщества. Като се разговаря, човѣкъ се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикътъ посещава единъ, втори, трети професоръ, разговаря се съ тѣхъ. Въ разговоритѣ си съ тия учени, той се ориентира въ областьта, отъ която се интересува, и постепенно навлиза въ нея. И тъй, за да учи. човѣкъ трѣбва да дойде до положението на малкото дете, което има пълно довѣрие къмъ окрѫжаващитѣ. Казано е въ Писанието : „Станете като децата.“ Когато даватъ нѣщо на детето, то взима, безъ да пита, защо му даватъ. Така трѣбва да постѫпвате и вие. Когато Богъ ви дава нѣщо, взимайте, безъ да питате, защо ви се дава. Питате ли, ще се натъкнете на обратния процесъ, ще ви заставятъ да давате. И безъ това човѣкъ трѣбва да дава, но да се пази да не дойде този процесъ преждевременно, когато не е готовъ за него. Въ каквото положение да се намирате, презъ каквито изпитания и радости да минавате, навсѣкѫде ще опитвате Божията благость. Дали минавате презъ областьта на любовьта, на мѫдростьта или на истината, навсѣкѫде ще опитвате Божиитѣ блага. За да се ползува разумно отъ тия блага, човѣкъ трѣбва да е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си. Мѫчно се изправятъ погрѣшки, особено тия, които не се виждатъ. Има погрѣшки, които се виждатъ, но има и добродетели, които се виждатъ. Видимитѣ погрѣшки не сѫ погрѣшки. И видимитѣ добродетели не сѫ добродетели. Това е една противоречива мисъль, но въ сѫщность е така. Истински добродетели сѫ ония, които само съ микроскопъ можешъ да уловишъ. Друга противоречива мисъль е следната : отъ знайното излиза незнайното ; и отъ незнайното излиза знайното. Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка свѣтлина, ще разберете неговия дълбокъ смисълъ. Въ незнайното се криятъ малкитѣ величини, а въ знайното — голѣмитѣ. Ако не започне съ малкитѣ величини, човѣкъ никога нѣма да дойде до голѣмитѣ. И ако отъ великитѣ работи не върви къмъ малкитѣ, човѣкъ никога нѣма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза отъ великото до най-малкото и да се качва отъ най-малкото до великото. Той се движи отъ реалното къмъ относителното. Реалното е незнайното, а относителното е знайното. Съвременнитѣ хора се стремятъ да се домогнатъ до незнайното, като си служатъ съ редъ опити и наблюдения. Като изучаватъ явленията въ живота и въ природата, тѣ дохождатъ до заключение, че има нѣщо незнайно, нѣщо велико, което по физически начинъ само не може да се разбере. Като изучава законитѣ на живота, човѣкъ дохожда до познаване на физическитѣ и духовни закони и вижда, че когато губи на физическия свѣтъ, въ духовния печели. Такъвъ е законътъ и за радоститѣ и скърбитѣ. Когато страда, човѣкъ слиза надолу, въ сѣнката на живота, и видимо губи. Когато се радва, той се качва нагоре, дето слънцето грѣе най-силно. Физическиятъ свѣтъ представя долината на живота, а духовниятъ — високитѣ планински върхове. Като живѣе на земята, човѣкъ ту слиза, ту се качва, като придобива опитности и знания. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да усилвате вѣрата си. Вие имате вѣра, но тя не е дошла до онази степень на развитие, да вършите чудеса съ нея. Вѣрата на нѣкого е толкова силна, че се равнява на силата на единъ конецъ. Вѣрата на другъ нѣкой по сила се равнява на силата на два конеца. Какво може да направи човѣкъ съ такава вѣра ? Съ тази вѣра той не може да извади даже една кофа вода отъ кладенеца. Колкото по-силна е вѣрата на човѣка, толкова по-голѣми тежести може да носи съ нея. Като не знаятъ силата на своята вѣра и на своята мисъль, мнозина се наематъ съ голѣми работи и, като не могатъ да ги изпълнятъ, тѣ се разочароватъ. За да не изпада въ разочарования, човѣкъ трѣбва да познава силитѣ си. Искате ли да познаете силата на мисъльта си, направете следния опитъ : опнете единъ тънъкъ конецъ между две пръчици и опитайте се чрезъ мисъльта си да го скѫсате. Видимо този опитъ е лесенъ, но въ действителность малцина могатъ да го направятъ. Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисъльта си, където искате, като творческа сила. Вътрешнитѣ изпитания на човѣка представятъ подобенъ конецъ, обтегнатъ между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конецъ, човѣкъ ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно нѣма да го скъса. Всѣко препятствие, което човѣкъ срѣща на пътя си, не е нищо друго, освенъ конецъ, обтегнатъ между две колчета. Конецътъ трѣбва да се скъса. Ако речете да го прескочите, не може — конецътъ се подига нагоре. Да се проврете подъ него, пакъ не може — конецътъ слиза надолу. Ако искате да го развържете, много време ще отиде. Най-бързо и практично е да скъсате конеца. Опитътъ съ скъсването на конеца е опитъ за усилване на вѣрата. Вѣрата помага на човѣка да издържа въ време на обезсърдчаване. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ обезсърдчения. Въ този случай само любовьта и вѣрата могатъ да му помогнатъ. Безъ любовь нищо не се постига. Като люби и вѣрва, човѣкъ се учи, какъ да къса концитѣ, които срѣща на пътя си. Като се учи, човѣкъ постоянно се промѣня, понеже минава ту отъ човѣшкото въ Божественото, ту отъ Божественото въ човѣшкото. Когато бѣше въ пустинята, Мойсей видѣ една кѫпина, която горѣше, но въ този моментъ чу гласъ отъ небето : „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свещено.“ Когато влѣзе въ тъмницата да освободи Петра, ангелъ Господенъ му каза : „Стани, препаши се, обуй се, облѣчи дрехата си и ела следъ мене.“ Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облѣче? Мойсей влизаше отъ човѣшкия свѣтъ въ Божествения, затова трѣбваше да бѫде босъ. Петъръ, обаче, излизаше отъ Божествения свѣтъ и влизаше въ човѣшкия. За да влѣзе въ човѣшкия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да бѫде обутъ, облѣченъ и съ джобове, пълни съ пари. И тъй, когато казваме, че човѣкъ може да живѣе безъ пари, имаме предъ видъ, че той отива при Бога. Щомъ отива при Бога, нищо не му трѣбва. Той не се нуждае нито отъ дрехи, нито отъ обуща, нито отъ пари. Той ще отиде при Бога голъ и босъ, безъ петь пари въ себе си. Когато влиза въ свѣта между хората, човѣкъ ще се облѣче добре, ще се обуе добре и ще напълни джобоветѣ си съ пари. Каже ли човѣкъ, че не може да живѣе безъ пари, това показва, че той се движи въ човѣшкия свѣтъ. Каже ли, че и безъ пари може да живѣе, той се движи въ Божествения свѣтъ. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете разумни, да не постѫпвате като онзи турски дервишъ, който отишълъ на баня безъ петь пари въ джоба си. Той мислѣлъ, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислѣлъ така. Той направилъ банята, за да се прехранва съ нея. Той набилъ дервиша и му далъ добъръ урокъ, да се научи да мисли право. Какво показва това ? Това показва, че условията за животъ при Бога сѫ едни, а при хората — други Богъ дава благата си даромъ, но човѣкъ иска за всичко да му се плаща. Когато се намирате предъ доброто, ще постѫпвате по единъ начинъ; когато сте предъ злото, ще постѫпвате по другъ начинъ. Ако сте въ затворъ, трѣбва ли да се карате съ стражара и съ началника на затвора? Щомъ сте зависими отъ тѣхъ, вие ще приложите закона на любовьта. Ако не приложите този законъ, положението ви ще се влоши още повече. Само любовьта е въ състояние да скѫса веригата на злото. Любовьта е вложена въ душата на човѣка като сила. Човѣкъ трѣбва да прилага тази сила разумно въ живота си, да се ползува отъ нея. За да развива своитѣ сили и способности, човѣкъ трѣбва да прави опити да скѫса малкия конецъ, който е изпрѣченъ на пѫтя му и му препятствува да върви напредъ. Той трѣбва да прави опитъ всѣки день, да не очаква на хората, тѣ да кѫсатъ конеца, нито пъкъ постоянно да се оплаква. Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ нѣщо ново, което всѣки день да се влива въ душата му като струя. Живѣе ли съ едни и сѫщи нѣща, човѣкъ е изложенъ на страдания, обезсърдчения и противоречия. Всѣко нѣщо, което не се подновява, постепенно отслабва. Ето защо, човѣкъ трѣбва всѣки день да внася по една нова мисъль въ ума си и по едно ново чувство въ сърдцето си. Колкото малки да сѫ новата мисъль и новото чувство, тѣ ще произведатъ известенъ резултатъ. Не е ли внесълъ нѣщо ново въ ума или въ сърдцето си, човѣкъ не трѣбва да излиза вънъ отъ кѫщата си. Излѣзе ли безъ нѣщо ново въ себе си, работитѣ му презъ цѣлия день ще вървятъ наопаки. Старото убива човѣка, а новото дава духъ, подемъ, разположение. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѣра въ положителното, въ новото. Има ли тази вѣра въ себе си. човѣкъ може да говори красиво и убедително. Надеждата стимулира човѣка, вѣрата проправя пѫтя му, а любовьта реализира нѣщата. Влѣзете ли въ опитната школа на живота, вие трѣбва да бѫдете готови, да правите, каквото ви кажатъ. Започнете ли да питате, защо трѣбва да правите този или онзи опитъ, вие не сте готови още за школата. Който влиза съзнателно въ школата, той знае, че всички задачи, които се даватъ тамъ, сѫ разумни. Ако учителитѣ на тази школа могатъ да поставятъ ученика въ положения, които да го унижатъ, тѣ не сѫ разумни. Ако задачитѣ, които учителитѣ даватъ, иматъ за цель да подигнатъ ученика, тия учители сѫ разумни. Разумнитѣ сѫщества всѣкога иматъ предъ видъ подигането на човѣчеството. Ако княжески синъ влѣзе въ опитната школа на живота, първата работа, която ще му дадатъ, е да мие чинии. Той ще бѫде поставенъ на сѫщитѣ условия, на каквито и най-бедниятъ ученикъ. Отъ това, какъ ще измие чиниитѣ, ще се опредѣли неговото бѫдеще. Пособията, съ които ученикътъ прави своитѣ опити, трѣбва да бѫдатъ чисти. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ и чувствата на човѣка. Всѣка мисъль и всѣко чувство, съ които ученикътъ оперира, трѣбва да бѫдатъ чисти. Въ чистотата се крие тѣхната сила. Сега, дръжте въ ума си мисъльта, че единъ день, когато сте въ затворъ, ангелъ Господенъ ще дойде при васъ, ще ви бутне по ребрата, ще разкѫса оковитѣ ви и ще каже : Ела следъ мене! Той ще ви остави на нѣкоя улица, но свободенъ. Оттамъ вие сами ще намѣрите дома на вашитѣ близки и, когато не се надѣватъ, ще имъ се представите, ще имъ разправите своята опитность. Изпѣйте сега пѣсеньта: „Зора се свѣтла зазорява.“ Помнете следнитѣ правила : Никога не се ровете въ миналото си. Никога не чоплете раната си. Превържете ли я веднъжъ, оставете я свободно да зараства. Като я превързвате по единъ пѫть на день, това е достатъчно. — Ама не съмъ способенъ човѣкъ, грѣшенъ съмъ. — Не мисли за това. Благодари, че си грѣшенъ, че си неспособенъ човѣкъ. Ти си дошълъ на земята да познаешъ Божията благость. Като я познаешъ, тогава ще познаешъ и себе си. Докато не познае Бога, човѣкъ нищо не може да направи. Познае ли Го веднъжъ, той ще стане великъ човѣкъ. Докато дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да благодари за всичко, безъ разлика на това, дали е слабъ или силенъ, ученъ или невежа, богатъ или сиромахъ. Всѣко положение, въ което човѣкъ се намира въ даденъ моментъ, е на мѣсто. Като знае това, той трѣбва да се радва на ония, които сѫ силни, богати, учени. Тѣ сѫ работили на времето си, за да придобиятъ тѣзи качества. Ще дойде день, когато и вие ще ги придобиете. Ония пъкъ, които сѫ придобили тия качества, трѣбва да се отнасятъ съ внимание къмъ слабитѣ, невежитѣ и сиромаситѣ, защото тѣ сѫ причина за тѣхното проявление. Ако нѣма слаби, невежи и сиромаси, нѣма да има и богати, силни и учени. Ако всѣки моментъ се упреквате, че сте грѣшни, неспособни, вие ще приличате на мухитѣ, които по- стоянно се блъскатъ въ затворенитѣ прозорци. Като се блъска въ прозорцитѣ, мухата ще се осакати, но по никой начинъ не може да счупи прозореца и да излѣзе навънъ. Следователно, и на васъ казвамъ : Не мислете, че и вие ще можете да счупите прозорцитѣ съ главата си, да излѣзете вънъ. Прозорцитѣ сѫ по-здрави отъ вашата глава. Щомъ се намѣрите въ затворъ, не се блъскайте въ прозорцитѣ, но наблюдавайте, какво прави господарьтъ на затвора. Щомъ видите, че отваря прозорцитѣ на затвора, не се бавете много, но приближете се спокойно къмъ прозореца и излѣзте вънъ, на свобода. Разумность се иска отъ човѣка. Не съжалявайте, че сте невежа, или че нѣкога не ви дохожда на умъ, какво да кажете на онзи, който ви е обидилъ, Може би, ако и вие му кажете нѣкоя обидна дума, вмѣсто да се успокоите, да произлѣзе по-голѣма разправия. Добре е понѣкога човѣкъ да не знае, какво да каже, за да се избѣгнатъ лошитѣ последствия. Докато Божественото не посети човѣка, той всѣкога ще живѣе въ оскѫдность и лишения. Щомъ Божественото го посети, той ще живѣе въ вѣчно изобилие. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да придобивате знание и сила. Имате ли онова вътрешно, положително знание, вие ще превръщате енергията, която събирате отъ природата, въ валута, съ която работите на земята, и всѣкога ще бѫдете богати. Днесъ много хора се оплакватъ отъ лишения, защото се намиратъ въ положението на пѣтела, който изровилъ на бунището единъ скѫпоцененъ камъкъ, но го подхвърлилъ настрана и казалъ : Да бѣше поне едно житно зрънце вмѣсто този лъскавъ камъкъ! Той не знае, че ако продаде скѫпоценния камъкъ, съ него ще се нахранятъ не единъ пѣтелъ, а хиляди. Мнозина се занимаватъ съ дребни зрънца, съ дребни идеи, и като се натъкнатъ на скъпоценни камъни, т.е. на велики идеи, подритватъ ги, като непотрѣбни вещи. Неуспѣхитѣ на хората се дължатъ, именно, на това, че подритватъ най-красивитѣ и свѣтли идеи, които достигатъ до тѣхнитѣ умове. Всѣки день носи за човѣка известно благо, чрезъ което може да се подигне, но, като не разбира това, той го подритва. Бѫди благодаренъ на малкото, което ти се дава, и разумно го използувай. Въ него се крие велико благо. Хвани най-малкия клупъ. Хванешъ ли го, всичко друго ще върви напредъ. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 22. Лекция отъ Учителя, държана на 22 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свѣтли и тъмни действия Размишление върху Божия Промисълъ. Чете се темата: „Отличителнитѣ чърти на ученика.“ Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания. Нѣматъ ли прави разбирания, тѣ сѫ осѫдени на страдания. Като говоря за страданията, нѣмамъ предъ видъ великитѣ, разумни страдания. Колкото по-неправилни сѫ разбиранията на човѣка, толкова по-неразумни сѫ и страданията му. Когато тия страдания се намаляватъ, това показва, че разбиранията на човѣка се подобряватъ. Колкото по-мждъръ става човѣкъ, толкова по-малко страда. Въ този смисълъ ние можемъ да кажемъ, че мѫдрецътъ не страда. Той разбира причинитѣ и последствията на нѣщата, вследствие на което не може да се натъква на такива страдания, на каквито се натъкватъ обикновенитѣ хора. Философията на мѫдреца се различава коренно отъ философията на обикновения човѣкъ. Каквато да е философията на човѣка, той трѣбва да дойде до нейнитѣ основни положения, които да изучава и практически, и теоретически. Приложи ли своята философия въ живота си, той все ще се натъкне на доброто или на злото, но трѣбва да ги разглежда като сили вънъ отъ себе си. Колкото да се стреми да ги избѣгне, тѣ все ще укажатъ известно влияние върху него. Доброто внася разширяване на чувствата и на мислитѣ на човѣка, а злото внася свиване. При злото човѣкъ се ограничава, т. е. лишава се отъ условията да се прояви. Ако човѣкъ върви съзнателно въ пѫтя на злото, каквото спечели, въ скоро време ще го изгуби. Какво се ползува вълкътъ, който напада овцетѣ ? Днесъ ще изяде една две овце, но на другия день ще плати съ живота си. Пѫтьтъ на злото води къмъ смърть. Ето защо, дойде ли до злото, човѣкъ трѣбва да вземе обратния пѫть — пѫтьтъ на доброто. Пѫтьтъ на злото е покритъ съ снѣгъ и ледъ. Каквото да прави, щомъ попадне въ този пѫть, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии. Опасно е да не замръзне, да не изгуби условията за животъ. Като ученици, вие трѣбва да знаете, какъ да се справяте съ злото. Ако питате религиозния, какъ се справя съ злото, той ще каже, че молитвата е единъ отъ методитѣ за справяне съ злото. Какво въ сѫщность представя молитвата ? Да се молишъ, това значи, правилно да мислишъ, да дишашъ и да се хранишъ. Каква храна трѣбва да употрѣбява човѣкъ? Нѣкои подържатъ, че човѣкъ трѣбва да се храни съ месо, а други — съ растителна храна. Едни подържатъ, че, да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да пие вино, а други отричатъ виното. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да пие само вода. Следъ това се явява въпросъ. каква. вода да пиятъ, гореща или студена, и въ какво количество. Нѣкои хора пиятъ вода повече, отколкото трѣбва; други пъкъ пиятъ малко вода. Първитѣ употрѣбяватъ повече солени или сладки храни, вследствие на което пиятъ много вода. Нѣкои пъкъ казватъ, че човѣкъ трѣбва да пие малко вода. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да употрѣбява опредѣлено количество вода, която, отъ една страна е нужна за смекчаване на храната, а отъ друга — за промиване на вѫтрешнитѣ органи. Каквото е значението на водата въ природата, такова е значението и за организъма. Никаква реакция не може да стане безъ вода. За всѣки организъмъ е точно опредѣлено, колко вода трѣбва да употрѣбява всѣки день. При това, водата, която употрѣбява, трѣбва да бѫде доброкачествена. Ако наблизо нѣма хубава вода, човѣкъ трѣбва да отиде на два-три километра разстояние отъ дома си, но непременно да намѣри чиста, доброкачествена вода. Като не може да си достави доброкачествена вода, човѣкъ се оправдава съ нѣмане на време. Нищо не е въ състояние да оправдае човѣка. Има ли желание човѣкъ да направи нѣкакво добро за себе си, или за ближнитѣ си, времето за него се продължава. Не желае ли да направи нѣкакво добро, времето му се скѫсява. Отъ човѣка зависи да продължи, или да скѫси времето си. Човѣкъ има възможность и условия, каквото каже, да го направи. Що се отнася до доброто, въ това отношение човѣкъ е магъ. Каквото пожелае, той може да го направи. Доброто въ свѣта е законъ на свѣтлината, а злото — законъ на тъмнината. Докато е въ свѣтлината на живота, човѣкъ всѣкога ще различава доброто отъ злото. Изпадне ли въ тъмнината на живота, човѣкъ загубва мѣрка за нѣщата и престава да различава доброто отъ злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. Въ живота доброто и злото се преплитатъ така тънко, че мъчно се различаватъ границитѣ имъ. Запримѣръ, ако влѣзете въ дюкяна на човѣкъ, който си служи съ закона на тъмнината, вие трѣбва да познавате похватитѣ му. Не разбирате ли похватитѣ му, вие всѣкога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. Видите ли, че постъпва по този начинъ, вземете, именно, отъ стоката. която той ви представя за долнокаче- ствена. Щомъ хванете лъжата му вие ще си излѣзете доволенъ, че не сѫ ви излъгали. Този бакалинъ скоро ще фалира. Изобщо, водете се отъ правилото: срещнете ли човѣкъ, който много говори за моралъ, за своитѣ добри качества, той е търговецъ, който иска скъпо да продаде долнокачествената си стока. Влѣзете ли въ дюкяна на търговецъ, който служи на закона на свѣтлината, знайте, че той никога не лъже. Каквото каже, вѣрвайте го. Той всѣкога говори истината. Каквато стока ви препорѫча, вземете отъ нея. Следователно, вѣрвайте на думитѣ на човѣка, който живѣе споредъ закона на свѣтлината. Обикновено той не говори за своитѣ добри качества, но каже ли нѣщо за себе си, думитѣ му сѫ истинни. Той е готовъ по-скоро неговитѣ интереси да пострадатъ, отколкото да ощети нѣкого. И тъй, щомъ е слѣзълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да знае, въ каква бакалница влиза и съ какъвъ човѣкъ има взиманедаване. Ако влиза въ бакалница на тъмнината, той трѣбва да отваря очитѣ си, самъ да си избира продукти. Влиза ли въ бакалница на свѣтлината, той трѣбва да вложи всичкото си довѣрие въ търговеца, да се остави на него да му избере отъ най-доброкачественитѣ си продукти. Дете ли ще се ражда, човѣкъ пакъ трѣбва да избира благоприятенъ моментъ на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене въ моментъ на свѣтлината, то ще носи въ себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се въ моментъ на тъмнината, това дете ще носи въ себе си неблагоприятни условия и възможности. Сѫщо така отъ значение е и моментътъ на раждането. Човѣкъ, който се е родилъ вечерь, се различава коренно отъ този, който се е родилъ сутринь, по обѣдъ или презъ деня. Който се е родилъ вечерь, той има въ себе си известно количество стока отъ бакалина на тъмнината, която трѣбва да обработи въ себе си. Натъкне ли се на търговецъ на тъмнината, човѣкъ самъ трѣбва да избира. стоката. Съ бакалина на тъмнината човѣкъ трѣбва веднага да урежда работитѣ си. Тамъ никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на свѣтлината, тамъ човѣкъ е свободенъ. Ако не може веднага да уреди смѣткитѣ си, ще ги отложи за година, две, три и повече. Въ широкъ смисълъ на думата, уреждането на смѣткитѣ подразбира изправяне на погрѣшкитѣ. Следователно, ако човѣкъ не изправя погрѣшкитѣ си веднага, тѣ ставатъ навикъ, отъ който мѫчно се освобождава. Вземете, запримѣръ, навика на човѣка да плюва навсѣкѫде, дето минава. Ако отидете въ Англия и плювате, дето попадне, веднага ще ви глобятъ. Какво ще придобиете, ако плювате безразборно дето минавате ? Не само, че нищо нѣма да спечелите, но отгоре на това всичко ще изгубите. Ако плювате десеть пѫти на день, ще ви глобятъ десеть пѫти. Англичанитѣ казватъ : Законитѣ на Англия сѫ закони на природата. Знаете ли, какво нѣщо сѫ законитѣ на природата ? Тѣ глобяватъ човѣка безпощадно. Ако си позволи да плюва навсѣкѫде, дето минава, той нѣма да се освободи отъ глобитѣ на природата, вследствие на което ще остане нейнъ вѣченъ длъжникъ. Не е лесно да бѫде човѣкъ длъжникъ на природата. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. Колкото да се запитватъ, отговоръ нѣма да получатъ. Човѣкъ може да си отговори на този въпросъ, само следъ като живѣе съобразно разумнитѣ природни закони. Като прилага тия закони въ живота си, той ще се учи отъ тѣхъ и постепенно ще дойде до разрешаване на великитѣ житейски проблеми. Като живѣе разумно, човѣкъ ще различава всички свои положителни и отрицателни прояви, ще знае, кои отде идатъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна проява, той ще знае, че тя е остатъкъ отъ неговото далечно минало и ще намѣри начинъ да се освободи отъ нея. Отрицателнитѣ прояви на човѣка сѫ утайки, наслоявания отъ миналото му, които лесно могатъ да се отстранятъ. Достатъчно е да приложи къмъ тѣхъ филтъра на своя умъ, за да ги тури далечъ отъ себе си като непотрѣбни. Както земедѣлецътъ обработва почвата на своята градина, така и човѣкъ трѣбва да обработва почвата на своето сърдце и на своя умъ, за да се освободи отъ непотрѣбнитѣ въ тѣхъ елементи. Като обработи почвата, т. е. твърдата материя на своя умъ и на своето сърдце, човѣкъ ще се домогне до изучаване силитѣ и законитѣ на течната и въздухообразна материя. Най-после той ще дойде до изучаване законитѣ на свѣтлината и на топлината. Това сѫ четири области, при които животътъ се проявява. Който не познава законитѣ на тия области, животътъ му не може правилно да се прояви. Разумниятъ животъ не се дава по наследство, но се придобива. Като не разбиратъ това, нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ добри. Човѣкъ се ражда съ възможности да бѫде добъръ, но да прояви добротата си, това е задача на живота. Човѣкъ се ражда съ възможностьта да мисли, но мждрецъ не се ражда. За да стане мѫдрецъ, той трѣбва да е роботилъ, да придобие мѫдростьта. Следователно, човѣкъ може само да се ползува отъ добродетелитѣ и силитѣ на своитѣ ближни, но не може да ги наследи. Добродетелитѣ на майка ти и на баща ти сѫ тѣхни добродетели. Ти можешъ да се ползувашъ, да се учишъ отъ тѣхъ, но не можешъ да ги присвоишъ. Можешъ ли да присвоишъ книгитѣ на една библиотека ? Отъ книгитѣ на библиотеката можешъ само да се ползувашъ, но по никой начинъ нѣмашъ право да ги задържишъ за себе си. Каквото човѣкъ самъ придобие, това остава негова собственость, отъ която може да се ползува. Работитѣ на човѣка се оправятъ отъ онова, което той самъ е придобилъ чрезъ ума сърдцето и волята си. И тъй, който не изпълнява Божиитѣ закони, той носи последствията на своето непослушание. Мнозина мислятъ, че могатъ да живѣятъ както искатъ, да нарушаватъ Божиитѣ закони, безъ да носятъ нѣкаква отговорность. Ако това е вѣрно, какъ ще си обяснимъ страданията ? Страданията сѫ резултатъ на нарушаване на великитѣ Божии закони. Нѣкой се качилъ на една скала, отдето иска да се хвърли. Той запитва хората около себе си, ще бѫде ли наказанъ въ другия свѣтъ, ако си позволи да се хвърли отъ канарата. Нѣма защо да чака наказание въ другия свѣтъ. Той още сега ще бѫде наказанъ. Като скочи отъ канарата, той ще плати или съ главата, или съ краката си. Всѣко възмездие иде точно на време. Отъ човѣка зависи да си създаде карма, или да я избѣгне. Разумно разбиране трѣбва да има човѣкъ. Щомъ разбира правилно живота, човѣкъ е въ състояние да примири всички противоречия въ себе си. — Ама защо хората сѫ лоши? Защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ? Да мислишъ право, да имашъ прави разбирания, това значи, да гледашъ на свѣта отъ свѣтлата страна. Богъ е създалъ свѣта. Всичко, което Богъ е създалъ, е добро. Хората сѫ създадени отъ Бога. Следователно, хората сѫ добри. Дойдешъ ли до себе си, приеми, че ти си последниятъ, на когото предстои да изправишъ живота си. Щомъ изправишъ живота си, веднага ще видишъ. че свѣтътъ е добъръ. Докато мисли, че свѣтътъ не е създаденъ добре, че хората сѫ лоши, човѣкъ е на кривъ пжть. Той живѣе съ мисъльта на миналото. Миналото трѣбва да се изправи. Казвате за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Защо е лошъ ? Защото не ви далъ пари на заемъ. Преди да бѣше отказалъ да ви даде пари, той минаваше за добъръ човѣкъ. Така не се разсѫждава. Съвременнитѣ хора грѣшатъ като изискватъ отъ ближнитѣ си повече отъ това, което тѣ сами могатъ да направятъ за себе си. Човѣкъ не е услужилъ правилно на своитѣ близки, които живѣятъ въ него, а иска чуждитѣ хора да му се притичатъ всѣкога на помощь. Кой човѣкъ е далъ на своето сърдце, на своитѣ дробове, на своя стомахъ, на своя мозъкъ точно такава храна, която е необходима за тѣхното здравословно състояние? Когато човѣкъ се научи да задоволява своитѣ вѫтрешни органи — своитѣ близки, както трѣбва, тогава той ще получи и отъ хората това, което му е нужно. За да дойде до положение да познава истинскитѣ нужди на своитѣ органи, човѣкъ трѣбва да вземе нова посока въ живота си. Новата посока подразбира права мисъль, прави чувства и прави действия. Ще кажете : Не сме ли мислили, чувствували и действували досега? Човѣкъ всѣкога е мислилъ, чувствувалъ и действувалъ, но сега се иска отъ него права мисъль, право чувство и действие. Правитѣ нѣща подразбиратъ Божественото въ свѣта. Поеме ли Божествения пѫть, човѣкъ е придобилъ това, което душата му желае. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде добъръ, и всички хора да го признаватъ за такъвъ. Ако е богатъ, той раздава голѣми суми на бедни, съ цель да пишатъ въ вестницитѣ за него, че е благодетеленъ човѣкъ. Вестницитѣ пишатъ за неговитѣ благодеяния, но съ това той не става по-добъръ, отколкото е въ действителность. Добротата е Божествено качество, което почива на разумностьта въ човѣка. Разумниятъ може да бѫде добъръ, но неразумниятъ не може. Нѣкой иска да прояви добротата си, но когато го помолятъ да направи нѣкаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава съ това, че ималъ работа и не може да я прекѫсне. Този човѣкъ не може да направи разлика, коя отъ дветѣ работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа. Ако той би услужилъ на страдащия, и неговата работа щѣше да се нареди добре. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да различава нѣщата. Когато срещне бакалина на тъмнината, той трѣбва да различава, кои нѣща сѫ за правене и кои не сѫ Когато срещне бакалина на свѣтлината, тамъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквото му каже този бакалинъ да направи, всичко е на мѣсто. Съвременнитѣ хора сѫ се объркали въ съзнанието си по единствената причина, че не могатъ да употрѣбяватъ на мѣсто знацитѣ плюсъ и минусъ. Ако предъ известни величини, съ които работите, имате знака минусъ, това показва, че дължите на нѣкого. Щомъ дължите, вие сте въ пѫтя на загубитѣ. Ако знакътъ предъ тия величини е плюсъ, това показва, че имате да взимате, или въ дадения моментъ разполагате съ известни суми. Следователно, благосъстоянието на човѣка се опредѣля отъ знаковетѣ плюсъ и минусъ, които стоятъ предъ величинитѣ, съ които той работи. Какво се ползува човѣкъ, ако има кѫща, ниви, лозя на разположение, а предъ тѣхъ стои знакътъ минусъ? Всичкото богатство на този човѣкъ ще се изпари. Ще кажете, че кѫщата, нивитѣ, лозята сѫ твърди вещества, не могатъ да се изпаряватъ. Ние казваме, че твърдитѣ вещества извѣтряватъ. Значи, имотътъ на богатия човѣкъ може да извѣтрѣе, да се стопи, както снѣгътъ се топи пролѣть. Въ природата всѣки знакъ, плюсъ или минусъ, означава мисъль. Минусътъ означава разтопяване, извѣтряване на едно вещество. Минусътъ представя механически процесъ. Плюсътъ означава събиране, растене и узрѣване на плодоветѣ. Плюсътъ, като знакъ при събирането, представя знакъ за извършване на органически процеси. Който работи съ механическитѣ процеси, той има единъ видъ резултати. Който работи съ органическитѣ процеси, той има другъ видъ резултати. Безъ да знае това, човѣкъ едновременно работи съ двата метода : съ механическия и съ органическия. При първия методъ работитѣ ставатъ бързо, но и бързо изчезватъ. При органическия методъ, обаче, работитѣ ставатъ бавно, но сѫ трайни. Механическитѣ методи сѫ стари, отживѣли времето си, затова тѣ трѣбва да се изоставятъ. Служете си съ новитѣ методи, т. е. съ органическитѣ. Тѣ сѫществуватъ отъ памтивѣка, но хората търсятъ бързи резултати, затова ги избѣгватъ. Който си служи съ органическитѣ методи, той е мѫдъръ и добъръ. Истински стариятъ наричаме мѫдъръ човѣкъ, а истински младиятъ — добъръ. Затова на мѫдритѣ препорѫчваме да добруватъ. а на добритѣ, т. е. на младитѣ — да благуватъ. Подъ думитѣ „мѫдритѣ да благуватъ“, разбирамъ, че тѣ трѣбва да почиватъ. Почивката е необходима за всички живи сѫщества като обновителенъ процесъ. Щомъ се наспи, човѣкъ се обновява въ мисли и чувства и е готовъ за работа. Чрезъ съня човѣкъ влиза въ връзка съ силитѣ на живата природа, които го обновяватъ. Като ученици, отъ васъ се иска известно почитание и уважение единъ къмъ другъ, да не корегирате Божественото въ себе си, нито въ своитѣ близки. Всѣки човѣкъ е предметно учение, отъ което може да се поучавате. Следователно, дали ви се харесва, или не ви се харесва, не го сѫдете, нито го хвалете, но учете се отъ него. Първо вижте, какви знаци е поставилъ той предъ величинитѣ съ които работи. Следъ това вижте, какъ е извършилъ действията, има ли нѣкаква погрѣшка и каква е погрѣшката му. Гледайте на тия нѣща, както математикътъ гледа, а не като обикновенъ човѣкъ. Математикътъ преглежда работитѣ си и търси резултата имъ. Ако резултатътъ е невѣренъ, той гледа, кѫде е погрѣшката : въ реда на единицитѣ, на десетицитѣ, на стотицитѣ, на хилядитѣ и т. н. Колкото по-налѣво е погрѣшката му, толкова е по-голѣма. Така постѫпва и разумната природа. Тя всѣки моментъ следи човѣка, да види, прави ли погрѣшки, или не. Ако прави погрѣшки, тя иска да знае, въ коя редица сѫ неговитѣ погрѣшки. Ако човѣкъ е готовъ да изправи погрѣшкитѣ си, природата веднага му се притича на помощь. Тъй щото, като ученици, вие трѣбва да изучавате математиката и да я прилагате въ живота си. Безъ математика работитѣ на човѣка всѣкога ще бѫдатъ неуспѣшни. Следователно, не се критикувайте, но вглеждайте се въ доброто, което всѣки човѣкъ има, и него дръжте въ ума си. Лошитѣ работи сѫ временни, преходни. Тѣ представятъ външна страна на живота, т. е. опаковка на нѣщата. Добритѣ работи сѫ съдържанието на живота. Тѣ представятъ капиталъ, безъ който човѣкъ не може да живѣе. Ако външнитѣ условия, при които живѣете, не сѫ добри, потърсете начинъ да ги смекчите. Какво прави желѣзарьтъ, когато иска да смекчи желѣзото? Той запалва огънь и поставя желѣзото вѫтре, докато се стопи и омекне. Когато домакинята иска да изчисти кѫщата си, тя знае, какъ да постѫпи. Защо вие не знаете, какъ да по-добрите условията на своя животъ? За да по-добри условията на живота си, човѣкъ трѣбва да знае законитѣ за това подобряване. Ако не ги знае, той трѣбва да учи. Съвременнитѣ хора не сѫ готови още сами да измѣнятъ условията си. Заематъ ли се преждевременно да ги измѣнятъ, тѣ сами ще си напакостятъ. Едно време Буда решилъ да помага на хората, заради което преждевременно напусналъ Школата. Като влѣзълъ въ свѣта, той забравилъ много нѣща отъ това, което училъ, и изнесълъ малка часть отъ знанията си. Следъ това той отново се върналъ въ Школата, да придобие още знания. Свѣтътъ не е готовъ нито да му се проповѣдва, нито самъ той да проповѣдва. Който не разбира законитѣ на природата и не работи съобразно съ тѣхъ, той всѣкога губи. За примѣръ, десеть души искатъ да помогнатъ на единъ беденъ човѣкъ. Всѣки отъ тѣхъ обещава да даде една сума. Ако обещанието имъ е искрено, така ще се нареди, че тѣ ще спечелятъ отнѣкѫде — било отъ работата си, било отъ нѣкакво наследство. Ако при това положение не изпълнятъ обещанието си, тѣ ще изгубятъ това, което сѫ придобили. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ и изпълнителенъ въ обещанията си. Единъ отъ великитѣ закони на природата гласи : човѣкъ успѣва, ако работи разумно и съ постоянство.— Ама нали е казано, че човѣкъ трѣбва да хлопа, да търси и да проси? — Хлопането, търсенето и просенето сѫ вѫтрешни процеси. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да спре предъ вратата на ближния си и съ часове да хлопа. Добриятъ ученикъ не хлопа на вратата на учителя си, но учи. Хлопа ли на вратата му, това показва, че е празенъ, нищо нѣма въ главата си. Той постоянно ще пита, кое е вѣрно и кое не е. За да разбере, кое е вѣрно и кое не е вѣрно, ученикътъ трѣбва да учи, да има разумна вѣра, да изпитва нѣщата. Той трѣбва да вѣрва абсолютно въ това, което природата е вложила въ него. Ако не може да постигне едно свое желание по единъ начинъ, човѣкъ трѣбва да приложи втори, трети методъ. Въ постигане на своитѣ желания, човѣкъ има възможность да приложи много методи. Доброто желание на човѣка трѣбва да бѫде неизмѣнно ; методитѣ, обаче, могатъ да се мѣнятъ. Това е красивото въ човѣшкия животъ. За примѣръ, желанието на човѣка да яде е неизмѣнно, а какво ще яде, какъ и кѫде ще се нахрани, това сѫ нѣща, които постоянно се измѣнятъ. Изпѣйте сега новата пѣсень на зората. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 15 януарий, 1930 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Проява на любовьта Размишление върху пѫтя на свѣтлината. Пишете върху темитѣ : „Отличителната чърта на ученика“ и „Отличителнитѣ чърти на умрѣлия и на живия човѣкъ“. Защо умира човѣкъ? — За да възкръсне. Който никога не е умиралъ, той не може да възкръсне. Който не е умиралъ, той не може да се роди. Една характерна чърта на умрѣлия е тази, че колкото да го хвалятъ или корятъ, той не се смущава, нито се радва. На живия, обаче, не е безразлично, дали ще го хвалятъ или укоряватъ. Умрѣлиятъ е заетъ съ важна работа, вследствие на което не се интересува, дали нѣкой ще го хвали, или укорява. Умрѣлиятъ е глухъ за всичко, което става вънъ отъ него, но буденъ за всичко, което става вѫтре въ него. За живия не е така. За него е важно, дали ще му кажете нѣколко сладки думи. Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга отъ Стария Заветъ минава за най-важна. Споредъ мнозина, най-важна книга отъ Стария Заветъ е „Пѣсень на пѣснитѣ“ — философията на Соломона. Следъ като училъ и живѣлъ известно време, Соломонъ написалъ тази книга, въ която възпѣлъ любовьта. Тази книга е минала презъ строга цензура и едва била допусната. И до днесъ още тя не е приета, както трѣбва. Като я четатъ, мнозина се произнасятъ за нея, че не е подходяща за млади хора. Тѣ намиратъ, че моралътъ на тази книга не е съобразенъ съ днешното разбиране на хората. Книгата „Пѣсень на пѣснитѣ“ не е каноническа. Днесъ срѣщате и религиозни, и свѣтски хора, които мислятъ, че само стариятъ може да чете книгата на Соломона. Чете ли я нѣкой младъ, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човѣкъ, или не, това се опредѣля отъ идеала, който го рѫководи въ живота. Само онзи човѣкъ се съблазнява, който нѣма високъ идеалъ. Само онзи пѫтникъ се заблуждава въ гората, който нѣма свѣтлина, която да го ориентира. Само онзи параходъ обърква пѫтя си въ морето, чийто фаръ на брѣга е загасналъ. Следователно, докато човѣкъ има фаръ въ живота си, т. е. докато има високъ идеалъ, който освѣтява пѫтя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазъньта не е нищо друго, освенъ отклоняване отъ правия пѫть на живота. Съблазъньта иде всѣкога, когато между идеитѣ на човѣка нѣма съответствие. Кои хора се съблазняватъ? Съблазняватъ се обикновено слабитѣ, болнитѣ, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го постявя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка въ гърнето съ сладко и т. н. Значи, всички хора, които се съблазняватъ лесно, живѣятъ подъ строги правила и закони. Докато детето е малко, много нѣща му забраняватъ. Щомъ човѣкъ се закрепи, щомъ придобие устойчивость, забраната се дига отъ него, и той се чувствува свободенъ, да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати въ храносмилателната система, така и криворазбранитѣ или недоразбрани идеи внасятъ съблазънь или противоречия въ живота. Идеитѣ сѫ живи нѣща. Следователно, човѣкъ не може да глътне нѣщо живо, безъ да го е раздробилъ и асимилиралъ предварително. Всѣко същество, което влиза въ стомаха на човѣка, трѣбва да умре. Ако остане живо, човѣкъ умира. Съ други думи казано : всѣко същество, което влиза въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да се подчини на реда и порядъка, който намира тамъ. Не се ли съгласи съ този редъ и порядъкъ, въ организъма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотрѣбното ще се изхвърли навънъ. Всѣка идея, която прониква въ човѣшкия умъ, трѣбва да е въ съгласие съ основнитѣ идеи на човѣка. Не е ли въ съгласие съ тѣхъ, тя произвежда обратенъ резултатъ. Същиятъ законъ се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влѣзе въ сърдцето на човѣка и не се подчини на основния редъ и порядъкъ, който съществува между останалитѣ чувства, сърдцето непременно ще го изхвърли навънъ. Хората наричатъ любовь много отъ чувствата, които влизатъ въ сърдцето на човѣка като неканени гости. Това не е любовь. Това сѫ особенъ родъ чувства, които минаватъ презъ сърдцето и заминаватъ, като оставатъ следи отъ себе си. Любовьта, обаче, не е преходна. Тя е нѣщо постоянно. Малцина сѫ готови за любовьта. Днесъ повечето хора заминаватъ отъ този свѣтъ, безъ да се пробудятъ за любовьта. Както сѫ дошли, така си отиватъ. Като не разбиратъ любовьта, като не сѫ я опитали, тѣ наричатъ любовь всѣко временно чувство, всѣко разположение, което изпитватъ. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не познава злото. Любовьта никога не прави зло. Дето любовьта присѫтствува, тамъ всѣкакво зло и престѫпление отсѫтствуватъ. Животътъ на любещия е подведенъ подъ особена гама. Каквото да му се говори, какви го нѣща да гледа, той навсѣкжде чува и вижда красивото. На всички нѣща той гледа особено, не както обикновенитѣ хора. Той има особени очи, особено вижда нѣщата. На пръвъ погледъ изглежда, че този човѣкъ не прави разлика между добро и зло. Тъкмо тамъ е особеното въ него, че той всичко вижда. но си обяснява нѣщата отъ гледището на любовьта. Какъ може този човѣкъ да вижда отрицателното въ свѣта, когато нѣма достѫпъ до него? Предъ любовьта злото и престѫплението се стопяватъ. Като види нѣкой умрѣлъ, тя казва: Нѣма нищо, този човѣкъ ще възкръсне. — Еди-кой си билъ раненъ, кръвьта му изтекла. — Нѣма нищо, кръвьта ще потече известно време и ще спре. Живата кръвь никога не изтича. Кръвь, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръвь въ човѣка, тя има възможность постоянно да се възстановява. Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, хората се плашатъ, да не се случи нѣщо лошо съ тѣхъ. Нѣма защо да се плаши човѣкъ. Като живѣе, той има една задача въ живота си : да събуди чувството на любовьта въ себе си. Събуди ли това чувство, всѣкакъвъ страхъ въ живота му изчезва. Любовь и страхъ сѫ две несъвмѣстими нѣща. Едно се иска отъ човѣка : да не пропусне времето, когато се събужда чувството на любовьта. За всѣки човѣкъ това време е различно — нѣма опредѣлена възрасть. Събуждането на това чувство се съвпада съ момента на новораждането въ човѣка. Когато чувството на любовьта се пробуди въ човѣка, животътъ му вече не изгасва. Той влиза въ по-висока гама на живота, отдето разглежда нѣщата. Свѣтлината на това мѣсто е голѣма, вследствие на което той вижда нѣщата ясно. Следователно, свѣтлината на любовьта осмисля, както физическиятъ свѣтъ, така и духовниятъ, и умствениятъ. Докато свѣтлината на любовьта не огрѣе сърдцето и ума, т. е. върха и долината, човѣкъ не може да бѫде буденъ, вследствие на което не вижда ясно. Съвременнитѣ хора гледатъ особено на любовьта. Тѣ считатъ, че любовьта е достояние само на младитѣ. Ако чуятъ, че нѣкой възрастенъ или старъ човѣкъ люби, тѣ го взиматъ за посмѣшище. Тѣ не правятъ разлика между любовь и влюбване. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да люби. Стане ли въпросъ за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нѣщо общо. Чувате, че нѣкой се влюбилъ, запалилъ се отъ четири страни, но следъ известно време изтрезнѣлъ. Любовь, която запалва сърдцето на човѣка и въ скоро време този огънь изгасва, не е истинска. Запали ли се огъньтъ на човѣка, той трѣбва вѣчно да гори. Срѣщате единъ ученъ, на преклонна възрасть вече, но виждате, че огъньтъ на любовьта въ него продължава още да гори. Той живо се интересува отъ науката, работи, прави научни изследвания. Каквото да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбенъ въ науката. Свѣтътъ се нуждае отъ влюбени хора, т. е. отъ хора на любовьта. Въ обикновения животъ хората на любовьта минаватъ за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човѣкъ онзи, който люби. Сегашниятъ животъ изисква отъ всички хора дълбока, вѫтрешна мисъль, която да служи като филтъръ на обикновенитѣ му мисли. Безъ филтъръ на мисъльта и на чувствата, животътъ е пъленъ съ опасности. Като живѣе, човѣкъ постоянно трѣбва да филтрира мислитѣ и чувствата си, да знае, кое е ценно и кое не е ценно. Човѣкътъ на любовьта се отличава отъ обикновенитѣ хора, именно, по това, че той филтрира нѣщата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецътъ никога не се заблуждава, така и любещиятъ никога не се разочарова. И двамата виждатъ ясно. Дето да отидатъ, тѣ сѫ добре приети. На тѣхъ гледатъ съ разположение, както обикновенитѣ, така и напредналитѣ сжщества. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ всѣки човѣкъ, въ когото чувството на любовьта се е пробудило. Възвишенитѣ сѫщества полагатъ особени грижи за него. Тѣ го поливатъ, освѣтяватъ, както вие постѫпвате съ цвѣтя, които обичате. Кой градинарь не се грижи за своитѣ красиви цвѣтя? Кой бижутеръ не се грижи за своитѣ скѫпоценни камъни? Кои родители не се грижатъ за своитѣ добри деца? Родителитѣ трептятъ за добритѣ си деца, като за скѫпоцененъ камъкъ, защото отъ тѣхъ зависи семейниятъ имъ животъ. Когато децата сѫ добри, и родителитѣ живѣятъ добре. Лоши ли сѫ децата, семейниятъ животъ на родителитѣ се разваля. Родителитѣ и децата трѣбва да иматъ общъ идеалъ, къмъ който да се стремятъ. Следователно, докато въ индивидуалния, въ семейния, въ обществения животъ сѫще- ствува общъ идеалъ, животътъ на всички хора ще бѫде хармониченъ. Внесе ли се раздвояване въ идеала на човѣка, животътъ му се обезсмисля. Щомъ животътъ на хората се обезсмисли, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ помежду си, вследствие на което идатъ страданията. Затова е казано въ Писанието: „Всѣки домъ или общество, раздѣ- лено противъ себе си, не може да устои“. Идеалътъ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество, трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога. Тази любовь включва въ себе си и любовь къмъ ближния. Мнозина казватъ, че могатъ да обичатъ ближния си, но какъ ще обичатъ Господа, Когото никога не сѫ вижда- ли? Споредъ мене по-лесно е Бога да обичашъ, отколкото хората. Защо? Защото единственото сѫщество, което виждате въ свѣта, това е Богъ. Що се отнася до човѣка, вие виждате само външната му страна. Какво въ сѫщность представя човѣка, вие не знаете. Днесъ познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, високъ ръстъ. Какъ ще познаете баща си, когато замине за другия свѣтъ? Отиде ли на онзи свѣтъ, веднага ще хвърлятъ брадата и мустацитѣ му. Тѣ ще кажатъ: Щомъ си дошълъ между насъ, ние веднага ще те преобразимъ. Тукъ не се приематъ дегизирани хора. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсемъ преобразенъ. Като знаете това, какъ ще се познавате въ онзи свѣтъ? Като говоримъ за познаване на Бога, ние имаме предъ видъ познаването на любовьта. Който познава любовьта, той познава и Бога. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да развие въ себе си чувството на любовьта. Ще кажете, че има време, нѣма защо да бързате. Не е въпросъ да бърза човѣкъ. Въпросътъ е да не пропуснете времето, т. е. момента, който благоприятствува за развитието на това чувство. Всѣки може да плати дълга си, но важно е, че има срокъ, въ който трѣбва да го изплати. Дойде ли срокътъ за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взималъ, той трѣбва да плаща. — Ама азъ мислѣхъ, че много време има до срока. — Така мислишъ, защото не виждашъ правилно. За да виждашъ правилно, трѣбва да застанешъ на страната, отдето твоятъ кредиторъ гледа. Ти гледашъ отъ друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интересъ не се съвпада. Отъ мѣстото, дето ти гледашъ, линията се продължава. Отъ мѣстото, дето кредиторътъ гледа, линията се скѫсява. Въ сѫщность линията нито се скѫсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скѫсява. Длъжникътъ има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторътъ, обаче, има желание, ако не получи по-скоро паритѣ си, поне въ опредѣления срокъ. Този е естествениятъ процесъ въ живота. Когато единъ бърза, другъ трѣбва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човѣкъ не трѣбва да бърза, но да се стреми, да върши всичко съ импулса на любовьта. Работи ли всѣкога и навсѣкжде съ любовь, човѣкъ може да очаква добри резултати. И тъй, докато чувството на любовьта не е развито въ човѣка, той не може да разбере проявитѣ на любовьта. Който е развилъ това чувство въ себе си, той го познава и въ другитѣ хора. Какъ го познава? Достатъчно е да се докосне до рѫката на човѣка, за да познае, дали той има любовь, или нѣма. Като хващате рѫката на своитѣ познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятното чувство се предизвиква отъ това, че рѫката на нѣкой човѣкъ е много суха или много влажна. Рѫката на човѣка трѣбва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голѣмата влага на рѫката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голѣма влага, земедѣлецътъ е недоволенъ. Той е недоволенъ и отъ голѣмата суша. Следователно, ако рѫката на човѣка е много суха, това показва, че растителностьта въ него е изложена на загиване. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на рѫката. Има една хладина на рѫката, която е естествена. Това показва, че теченията на силитѣ въ организъма ставатъ правилно. Такъвъ човѣкъ обикновено е здравъ. Нормалното състояние на организъма се нарушава, когато въ човѣка се събудятъ много желания, или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства въ себе си. Освободи ли се отъ нѣкои желания, внесе ли хармония въ мислитѣ и чувствата си, и състоянието му се подобрява. Кои мисли и чувства сѫ естествени? Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не причиняватъ дисхармония въ човѣка, сѫ правилни. Тѣ сѫ съгласни съ законитѣ на природадата. Сжщото се отнася и до музиката. Два тона сѫ хармонични, ако спазватъ законитѣ на музиката. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ основния тонъ. Основниятъ тонъ не се опредѣля отъ камертона. Въ човѣка има едно вѫтрешно чувство, съ което може да схваща основния тонъ. За да развие това чувство въ себе си, той трѣбва да се упражнява. При това, ако пѣвецътъ пѣе сутринь, по-лесно може да схваща основния тонъ. Пѣе ли на обѣдъ или вечерь, условията за музика сѫ по-трудни. Който иска да стане добъръ пѣвецъ, той трѣбва да пѣе сутринь. Следъ това може да пѣе и преди обѣдъ, и преди вечеря. Той трѣбва да пѣе най-малко по три часа на день : сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря. Каквито сѫ законитѣ за музиката, такива сѫ и за мисъльта. За да бѫде мисъльта правилна, хармонична, човѣкъ трѣбва да се упражнява, да мисли право. Мисъльта трѣбва да се излива гладко, плавно, безъ напрежение. Нѣкой се мѫчи, напрѣга, не може да реши известенъ въпросъ. Нѣма защо да се напрѣга човѣкъ. Достатъчно е да запѣе, да отклони мисъльта си отъ своята мѫчнотия, и разрешението на въпроса ще дойде. Който има музика въ себе си, той лесно разрешава въпроситѣ си. Новото възпитание и самовъзпитание трѣбва да започне съ музика. Съвременнитѣ педагози, майки и учители, си служатъ съ редъ правила и закони, чрезъ които опредѣлятъ, дали дадена постѫпка е добра, или лоша. Коя е мѣрката за преценката на добритѣ и лоши постѫпки? Трѣбва да сѫществува една мѣрка, която да бѫде обща за всички хора. Природата има една правилна мѣрка, чрезъ която опредѣля правитѣ и криви постѫпки. Домогне ли се до тази мѣрка, човѣкъ става господарь на себе си. Не е ли придобилъ още тази мѣрка, той постоянно грѣши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вѫтрешенъ животъ. Дисхармоничното състояние въ човѣка показва, че той е изправенъ предъ своитѣ криви постѫпки, за които трѣбва да плаща. Природата е строга и взискателна къмъ всѣки, който нарушава нейния редъ и порядъкъ. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си. И тъй, иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си мѣрката, съ която природата си служи. За да знае, дали правилно прилага мѣрката на природата въ постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се изучава вѫтрешно. При всѣка своя постѫпка той трѣбва да следи, какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко въ човѣка, показва, че той е нарушилъ тази мѣрка, като я продължилъ, или скѫсилъ. Въ това отношение човѣкъ самъ може да преценява постѫпкитѣ си. Ако той самъ не е доволенъ отъ себе си, и хората нѣма да бѫдатъ доволни отъ него. Ако музикантътъ е доволенъ отъ свиренето си, и слушателитѣ му ще бѫдатъ доволни. Невъзможно е човѣкъ да е доволенъ отъ себе си, а хората да сѫ недоволни отъ него. Невъзможно е сѫщо, той да е недоволенъ отъ себе си, а хората да сѫ доволни. Като казвамъ това, имамъ предъ видъ онзи човѣкъ, който прилага мѣрката на природата къмъ себе си. Този човѣкъ има вѣрна преценка за нѣщата и не се лъже нито въ себе си, нито въ другитѣ хора. Съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, искатъ да се освободятъ отъ противоречията на живота си. Докато мислятъ по старъ начинъ, тѣ всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Какво се иска отъ човѣка? Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере, отде иде, самъ ли е дошълъ, какво трѣбва да прави и т. н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошълъ да изпълни волята Божия, т. е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпросъ, той ще разбере, че не е самъ на земята и не живѣе само за себе си. Той е обиколенъ отъ своитѣ братя и сестри. Всички хора сѫ братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпросъ въ себе си, човѣкъ трѣбва да се опредѣли въ отношенията си къмъ хората като тѣхенъ братъ. Почувствува ли се братъ на човѣчеството, всички противоречия въ живота му ще изчезнатъ. Сегашнитѣ хора сѫ забравили своя произходъ, забравили сѫ, че сѫ братя и сестри, вследствие на което сѫ се отдалечили единъ отъ другъ Днесь всѣки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближенъ, той го счита за чуждъ, а често гледа на него като на свой врагъ. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човѣкъ не може да му причини зло. Време е вече хората да започнатъ да гледатъ на себе си като на братя, родени отъ единъ Баща. Когато братътъ срещне сестра си, той ще я пригърне и цѣлуне съ свещенъ трепетъ на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството иматъ смисълъ. Истински братъ и сестра сѫ ония, които отивать заедно при своя Баща и получаватъ Неговото благословение. Мнозина се запитвать, какъ трѣбва да разрешатъ въпроса за женитбата. Този въпросъ е разрешенъ още съ идването на човѣка на земята. Човѣкъ е свързанъ съ материята. Щомъ е слѣзъль на земята, той се е вѣнчалъ за материята. Той е билъ духъ, а се е свързалъ съ материята. Ако при това положение не е доволенъ, отвънъ нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мѫже и жени, не е нищо друго, освенъ сдружаване между хората, съ цель да свършатъ заедно дадена работа. Търси ли щастие въ женитбата, човѣкъ е на кривъ пѫть. Женитбата е учредителенъ актъ за свършване на опредѣлена работа. Че е така, вие провѣрявате това въ самия животъ. Женятъ се млади, красиви, богати хора, но все сѫ недоволни, липсва имъ нѣщо. Какво липсва на човѣка? — Божественото. Докато даде пжть на Божественото, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ, всѣкога ще му липсва нѣщо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човѣкъ всѣкога трѣбва да съзнава, че живѣе, за да реализира Божия планъ, да се пробуди въ него любовьта, да даде предимство на Божественото въ себе си. Като ученици, вие трѣбва да синтезирате явленията въ живота и вь природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днесъ преживявате, е резултатъ на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия безъ причини. Следователно, искате ли да се освободите отъ болести или недѫзи, обърнете се къмъ миналото си, дето се криятъ причинитѣ на нѣщата. Като намѣрите причината и я премахнете, ще се освободите и отъ последствията и. Дойде ли до това разбиране, човѣкъ започва да живѣе съзнателно, защото знае, че сегашниятъ му животъ опредѣля бѫдещия. Нѣкои очакватъ още днесъ да бѫдатъ щастливи Човѣкъ може да бжде щастливъ дотолкова, доколкото е приготвилъ условия за щастието. Причинитѣ на ceгашнотo му щастие или нещастие се криятъ въ неговото минало. Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, ако не е приготвилъ условия въ себе си за богатство. Не е ли приготвилъ условия за богатство въ себе си, и да стане богатъ, въ скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богатъ, човѣкъ трѣбва да е билъ господарь на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнемъ къмъ главния въпросъ — проява на любовьта. Кѫде се проявява любовьта?— Въ живота. Животътъ представя сцената, на която любовьта се проявява. Не е ли приготвилъ тази сцена, човѣкъ не може да очаква никакво проявление на любовьта. Любовьта се проявява въ живота, но извънъ времето и пространството. Моментътъ, презъ който любовьта се проявява, е кратковремененъ, но внася пълно единство въ живота. Любовьта примирява всички противоречия. Излѣзе ли вънъ отъ нея, човѣкъ отново се разгласява. Любовьта внася единство, а безлюбието — разногласие. Докато влѣзе въ областьта на абсолютната хармония, човѣкт ще пада и става, непрекъснато ще се движи .между любовьта и безлюбието. Като се движи отъ единъ полюсъ на другъ, човѣкъ ту се разширява, ту се свива. Това сѫ процеси, презъ които той неизбѣжно трѣбва да мине, за да излѣзе отъ своето тѣсногръдие. Физическиятъ животъ представя движение между полюси, между крайности. Обаче, самиятъ животъ не е въ крайноститѣ, т. е. въ полюситѣ Ако единиятъ полюсъ представя А — начало на нѣщата, другиятъ полюсъ е В — край на нѣщата. Животътъ пъкъ се движи между А и В. Тъй щото, ако кажемъ, че богатството и сиромашията сѫ полюси, ще знаемъ, че животътъ не е въ тѣхъ. Тѣ представятъ само възможности за човѣка да живѣе. Ако въ ума на даденъ човѣкъ влѣзе само една идея, запримѣръ, или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли въ ума си едновременно и дветѣ идеи, той непременно ще живѣе. Следователно, докато човѣкъ държи въ себе си идеята, че ще живѣе, той непременно ще умре. Подържа ли само идеята, че ще умре, той пакъ ще умре. Подържа ли едновременно идеитѣ, че ще живѣе и ще умре, той ще живѣе. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човѣкъ минава въ по-висока фаза на живота, отдето разбира нѣщата съ по-голѣма яснота. Сама по себе си смъртьта не е страшна. Страшно е, когато човѣкъ умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живѣйте съзнателно, да заминете отъ този свѣтъ на време, за да можете да възкръснете. Не живѣете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щомъ умрете преждевременно, и възкресението нѣма да дойде. Когато земедѣлецътъ не сѣе на време, и плодътъ не узрѣва на време. Сѫщиятъ законъ се отнася и до желанията на човѣка. Сѣй на време, за да пожънешъ плодоветѣ си на време. Мнозина не успѣватъ въ живота си, понеже отлагатъ реализирането на своитѣ желания за благоприятни времена. Вземете примѣръ отъ Орфей, безсмъртниятъ пѣвецъ на вълшебната пѣсень, който съ свирката си превръщаше цѣлата природа въ слухъ. Той не тьрсѣше благоприятни моменти за свирене, но свирѣше между овцетѣ. Той пасѣше овце и свирѣше. Овцетѣ му се спираха да го слушатъ съ благоговение. Следователно, ако съ своя животъ човѣкъ не може да застави овцетѣ да престанатъ да пасатъ, лошитѣ хора да се откажатъ отъ престъпленията си, а добритѣ да го последватъ, той не живѣе добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да извади тази свирка вънъ отъ себе си и да започне да свири съ нея. Засвири ли веднъжъ, всички, които чуятъ това свирене, ще се събератъ около него : ще пѣятъ, ще скачатъ, ще играятъ. Който гледа, какъ скачатъ, ще ги нарече луди. Не сѫ луди тия хора, но Божественото въ тѣхъ се пробужда. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да се пробуди Божественото начало въ него, да го посети любовьта. Следователно, когато Божественото въ човѣка започне да свири, добритѣ хора ще се спратъ да слушатъ, а лошитѣ - ще започнатъ да играятъ. Това, което става вънъ отъ човѣка, става и въ самия него. Доброто естество въ човѣка съзерцава тихо и спокойно, а лошото — скача, играе. Лошото естество е въ постоянно движение, а доброто — съзерцава, размишлява, внася красиви потици въ човѣка. Значи, докато човѣкъ живѣе, едното естество въ него трѣбва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трѣбва да бѫдатъ въ покой, а други — въ движение, въ непрекъсната работа. За да подържа хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да смѣня състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време въ покой, трѣбва да работи, а онова, което е било въ движение, да почива. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да мълчи и кога да говори. Той трѣбва да знае, кога да отваря и кога да затваря очитѣ си. Дойде ли до красивото и доброто въ свѣта, той трѣбва да отваря очитѣ си. Дойде ли до злото, до грозното въ свѣта, той трѣбва да затваря очитѣ си. Който отваря очитѣ си за злото, а ги затваря за доброто, той е на кривъ пѫть. Мнозина се запитватъ, какво нѣщо е доброто. Ако човѣкъ отсега нататъкъ иска да разбере, какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днесъ и децата знаятъ, какво нѣщо е доброто. Човѣкъ трѣбва да знае, какво представятъ любовьта, мѫдростьта, истината, добродетельта и правдата. Това сѫ петтѣстълба, върху които е поставенъ човѣшкиятъ животъ. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Безъ мждрость никакво знание, никаква свѣтлина не може да се прояви. Безъ. истина никаква свобода не сѫществува. Безъ правда кръвообръщението не може да става правилно. Безъ добродетель никаква кѫща не може да се съгради. Значи, доброто влиза, въ строежа на живота. Човѣкъ е потопенъ въ срѣдата на добродетелитѣ, но въпрѣки това не ги разбира. Какво нѣщо е любовьта. той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нѣщо е истината, човѣкъ не може да опредѣли, но се стреми къмъ свободата. Истината е онази сила, която освобождава човѣка отъ всички окови и ограничения, били тѣ физически, сърдечни или умствени. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ мѫчнотии и страдания, безъ да търсятъ причината за това. Една отъ причинитѣ за страданията имъ е пресилването. Тѣ пресилватъ нѣщата, вследствие на което става изгаряне на жицитѣ въ тѣхната инсталация. За примѣръ, двама души се обичатъ, иматъ хармонични отношения помежду си. По едно време единиятъ взима една голѣма сума на заемъ отъ другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичатъ, може да мине безъ плащане, но остава излъганъ. Той не разбира любовьта. Наистина, любовьта изисква жертви, но доброволно. Най- малкото насилие въ любовьта разваля отношенията, т. е. прекѫсва инсталацията на любовьта. Любовьта се храни съ жертви, но дадени безъ насилие. Значи, заслужава човѣкъ да пожертвува живота си, за да познае любовьта. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всичко, което преживявате. Не се оплаквайте отъ мѫчнотиитѣ си, но вижте, какво богатство се крие въ тѣхъ и го използувайте. Ще кажете, че еди-кой ви обралъ. Не сте само вие, които страдате. И добритѣ хора, и светиитѣ ги обиратъ. Кражбата е социално зло, което сѫществува навсѣкѫде въ живота. Има два вида кражби : материална и духовна. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ крадци и разбойници, които погубватъ душата му. Що се отнася до материалната кражба, тамъ човѣкъ ще бѫде изпитванъ, да познае себе си, да види, кое е неизмѣнното въ него. Добриятъ човѣкъ има нѣщо опредѣлено, устойчиво въ характера си, на което всѣкога може да разчита. И той е изложенъ на противоречия, но издържа. Той знае, че като излѣзе вънъ, когато температурата е десеть градуса подъ нулата, непременно ще усѣти студъ, но сѫщевременно знае, какъ да посрещне студа. Студътъ е противодействуваща сила, която регулира енергиитѣ на човѣка. Отъ студа и най-лошиятъ човѣкъ става мекъ, снизходителенъ къмъ ближнитѣ си. Той е готовъ на всѣкакви отстѫпки. Ако искате да не ви хапе змия, турете я на студено. Следователно, студътъ е за лошитѣ хора, а топлината — за добритѣ. Сиромашията е за лошитѣ хора, а богатството — за добритѣ. Всѣки човѣкъ има две страни : тъмна и свѣтла. Тъмната страна ще възпитавате по единъ начинъ, а свѣтлата — по другъ начинъ. Тъмната страна е лошото естество въ човѣка, а свѣтлата — доброто. Въ пѫтя на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да разбира, какво представя сиромашията и какво — богатството. Той трѣбва да осиромашее за старото, а да забогатѣе за новото. Стариятъ животъ представя книжни пари, които се кѫсатъ, горятъ, губятъ цената си. Новиятъ животъ, обаче, представя златни пари, които въ всички времена и епохи запазватъ своята цена. Коя е онази идея въ човѣка, която при всички условия запазва своята цена ? Това е идеята за Бога. Докато носи въ себе си идеята за Бога като нѣщо свещено, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ и богатъ. Да носи човѣкъ тази идея въ себе си, това значи, да живѣе като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свѣтъ Богъ се изявява чрезъ даване. Следователно, бѫдете и вие щедри, като Бога. Доколко човѣкъ трѣбва да дава ? Има единъ вѫтрешенъ законъ, който опредѣля степеньта на даването. Едно трѣбва да знаете : човѣкъ не може да бѫде богатъ, ако не е щедъръ. Щедростьта подразбира отношение къмъ всички: къмъ себе си, къмъ ближния си и къмъ Бога. Не е ли щедъръ, човѣкъ самъ затваря крановетѣ си за богатството, за източницитѣ на живота. Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота, вследствие на което търсятъ начинъ за оправяне на свѣта. За да се оправи свѣтътъ, всѣки човѣкъ трѣбва да обича работата си. Днесъ повечето хора заематъ разни служби не отъ любовь, а отъ желание да получаватъ голѣми заплати. За да се опитатъ, кои сѫ истинскитѣ работници, нека се направи следниятъ опитъ : на разсилния да дадатъ голѣма заплата, а на директора на нѣкое учреждение — малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, безъ да се стреми къмъ положението на разсилния. Обаче, които работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсиленъ, за да получава голѣма заплата. Но по този начинъ свѣтътъ не се оправя. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които обичатъ работата си и живѣятъ съ нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това сѫ две възможности, отъ които човѣкъ се учи. Знанието и невежеството сѫщо криятъ известни възможности въ себе си. Сиромахътъ може да стане богатъ, и богатиятъ може да стане сиромахъ. Учениятъ може да стане невежа, и невежата може да стане ученъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко. На каквото положение да се намира, той трѣбва да съзнава, че е ученикъ, дошълъ на земята да учи. Мнозина бързатъ, искатъ веднага да станатъ светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човѣкъ трѣбва да мине презъ редъ изпитания и мѫчнотии. Това е въпросъ на време. Светията е човѣкъ, който разполага съ силитѣ на природата. Всѣки човѣкъ може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпросъ човѣкъ да се стреми къмъ светийство. Достатъчно е при положението, въ което се намира, да обработи онзи материалъ, който му е даденъ. Сега ще ви дамъ едно упражнение за 40 деня. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекѫснете, не е добре, нито за васъ, нито за ония, които сѫ го започнали. Не искате ли да постоянствувате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното : въ продължение на 40 деня, всѣка сутринь. преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, безъ да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, които иматъ стегнатъ стомахъ, ще почувствуватъ голѣмо облекчение — стомахътъ имъ ще се регулира. Ония пъкъ, които иматъ редовенъ, здравъ стомахъ, и тѣ ще лридобиятъ нѣщо. Това упражнение има значение и за каляване на волята. Не може човѣкъ да се моли добре, ако не е калилъ волята си. Молитвата подразбира концентриране на ми съльта. Като се моли, човѣкъ се свързва съ всички, които се молятъ. По този начинъ той влиза въ тѣхнитѣ нужди, въ тѣхната радость и благодарность, отправена къмъ Бога. Той се свързва съ радостьта и благодарностьта на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва съ радостьта на болния, който става отъ леглото си на което е прекаралъ тежка болесть ; той се свързва съ радостьта на сиромаха, който, следъ нѣколкодневенъ гладъ, е получилъ единъ добъръ обѣдъ. Като се моли по този начинъ, човѣкъ разбира, какво значи молитва, каква е Божията милость и благость, отправена къмъ всички живи сѫщества, малки и голѣми, въ момента на тѣхнитѣ нужди и затруднения. — Божията Любовь носи пълния животъ. * 20. Лекция отъ Учителя, държана на 8 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Личность и душа Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, лесно да се справятъ съ мжчнотиитѣ си. Обаче, силата на човѣка не се крие въ външнитѣ условия, но въ условията на неговата душа. Силата на душата пъкъ не е въ човѣшката личность. Личностьта е нѣщо промѣнчиво, преходно, временно. Въ това отношение тя представя живота на физическия свѣтъ. Физическиятъ животъ е най-малката, най-oграничена проява на цѣлокупния животъ. Следователно, малкитѣ нѣща не разрешаватъ въпроситѣ. Тѣ сѫ условия само за проявяване на живота, началото на който не трѣбва да се търси въ миналото, но въ настоящето. Съвременнитѣ хора още въ настоящия моментъ трѣбва да си отговорятъ, дали сѫ личности, азове или души. Животътъ на личностьта се отличава по това, че въ него има радость и скръбь, умраза и любовь, зависть и съревнование. Този животъ е изтъканъ отъ контрасти. Дойде ли до проявитѣ на личностьта, човѣкъ трѣбва да знае, че се намира на най-низкото стѫпало на живота. Произходътъ на личностьта се крие въ съзнанието. То е майка на личностьта. Азътъ пъкъ е баща на личностьта. Значи, съзнанието — низшето себе и Азътъ — висшето себе, представятъ двойката, която е родила личностьта. Надъ тази двойка стои Божествената монада. Надъ Божествената монада — Божествената душа, а надъ Божествената душа — Божествениятъ Духъ. Окултната наука, въ своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявитѣ на Божествения Духъ. Надъ тѣзи прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбиратъ себе си даже като личность. Да разбира и да познава човѣкъ себе си, въ пълния смисълъ на думата, това значи, да се владѣе. Ако не е господарь на своята личность и не може да се владѣе, човѣкъ още не владѣе себе си. Да се сърди, това е проява на личностьта. Въ сърденето, като проява на личностьта, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби, личностьта ще умре; ако не се радва, тя пакъ ще умре. Следователно, личностьта живѣе, само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото, това, което е добро за личния животъ, не е добро за съзнателния. Други сѫ положенията за съзнателния животъ. Значи, качествата на сина се опредѣлятъ отъ майката и отъ бащата, а не отъ сина. Синътъ не опредѣля качествата на своитѣ родители. Понеже се е родила отъ съзнанието, личностьта се е заблудила въ своя пѫть, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личностьта не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т. н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче, сърденето показва, че липсва нѣщо на човѣка Детето се сърди на майка си. Защо? То иска отъ нея петь орѣха, а тя му дава четири. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: Дай ми петь орѣха! Защо детето иска непременно петь орѣха? Защото сѫ малки. Ако орѣхитѣ бѣха голѣми, то щѣше да иска отъ майка си само единъ, но понеже сѫ малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметитѣ се намаляватъ, толкова по-голѣмъ брой ще иска детето. И обратно : колкото повече предметитѣ се увеличаватъ, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня отъ майка си, то ще иска само една, а не петь; то знае, че динитѣ сѫ голѣми и не може да се справи съ петь дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния животъ сѫ малки деца. Желанията имъ сж подобни на орѣхи, на лешници и т. н. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да прави анализа на живота си. да види, колко е извървѣлъ досега отъ своя дълъгъ пѫть и какъ го е извървѣлъ. Той трѣбва да види, до кой класъ е достигналъ. Първиятъ класъ на великата житейска школа е животътъ на личностьта. Той е подготовителниятъ класъ за училището. Следъ него иде втори, трети, четвърти, пети класъ и т. н. Какъ се учи, какъ разбира живота, учительтъ има думата по този въпросъ. Всѣки човѣкъ има свой вжтрешенъ учитель, който го напжтва и корегира въ живота. Анализътъ и самоанализътъ сѫ два метода, които се прилагатъ въ училицето. Когато започне да яде, едновременно съ това човѣкъ прилага методата на анализата : той анализира, отъ какви елементи сѫ съставени оризъть, житото, маслинитѣ, хлѣбътъ, ябълкитѣ. Следъ това проучава, на какви мѣста сж расли всички тия продукти, кой ги е сѣлъ, отде сѫ купени, кой ги е варилъ, на какъвъ горителснъ материалъ — вѫглища или дърва и т. н. Тия нѣща указватъ влияние върху хранитѣ и даватъ своитѣ добри или лоши резултати. Това е една отъ великитѣ задачи на съвременния човѣкъ. Въпросътъ за храненето, въ физическо и въ духовно отношение, е интересувалъ човѣчеството още въ миналото, интересува го и днесъ. Въпрѣки това, този въпросъ не е напълно разрешенъ. Днесъ всички хора се намиратъ предъ изтичане на старата година и влизане въ новата. Какво правятъ търговецътъ и банкерътъ предъ настжпване на новата година? — Балансъ. Тѣ преглеждатъ своитѣ приходи и разходи, провѣряватъ състоянието на своитѣ капитали. По сѫщия начинъ всѣки човѣкъ трѣбва да направи балансъ на своя животъ, да направи вѫтрешенъ отчетъ на всичко, което е спечелилъ и изгубилъ презъ изтеклата година. За да направи равносмѣтка на своя животъ, човѣкъ трѣбва да е живѣлъ на земята, да ималъ взимания и давания съ хората, да е преживѣлъ радости и страдания. Като прави балансъ на своя животъ, той вижда, че добритѣ смѣтки се обуславятъ отъ знанията му. Колкото повече знания е ималъ, и колкото по-умѣло ги е приложилъ, толкова по-добри сѫ резултатитѣ на неговия животъ. Който има знания, той самъ оправя смѣткитѣ си, самъ се лѣкува. Ако рѫката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излѣкува. Нѣма ли знания, той ще се принуди да търси външна помошь; ако нѣма такава, ще се намира подъ влиянието на болната рѫка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощь. Той не е свободенъ човѣкъ. Свободенъ човѣкъ е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Нѣкой минава за ученъ, за човѣкъ съ голѣми знания, а като се намѣри предъ известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човѣка отъ страдания и мѫчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага съ положителната наука, гой трѣбва да се лѣкува съ нея и самъ да плаща дълговетѣ си. Истинско знание е онова, което човѣкъ всѣкога носи съ себе си и прилага на всѣко време. Новороденото дете носи известни знания съ себе си и щомъ отвори устата си, то знае вече, какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи отъ майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на знания, които ще му послужатъ презъ всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите пѫть на Божественото въ себе си, да приемете Божествения животъ. Този животъ е на степени, вследствие на което се проявява по различенъ начинъ. Въ личностьта той се проявява по единъ начинъ, въ съзнанието — по другъ, въ душата — по трети начинъ, въ духа — по четвърти начинъ и т. н. Въ това, именно, седи разнообразието на Божествения животъ, който се проявява въ различни форми и по различни начини. Божественото живѣе въ всички форми, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Докато една форма живѣе по начинъ, специфиченъ за нея, и изпълнява законитѣ, по които е създадена, тя всѣкога е жива. И като умре, тя пакъ продължава да живѣе. Наруши ли законитѣ, по които е създадена, тя умира. Въ това се заключава философията на живота. Отъ гледището на тази философия човѣкъ казва: Докато Богъ живѣе въ мене, и азъ живѣя. Престане ли Богъ да живѣе въ мене, и азъ умирамъ. Дръжте въ ума си мисъльта: Богъ живѣе навсѣкѫде, и Неговата воля трѣбва да се слуша. Щомъ Богъ е създалъ свѣта, трѣбва ли да оставимъ малкитѣ сѫщества да го управляватъ? — Защо е създаденъ свѣтътъ?—Това е Божия работа. Щомъ е създалъ свѣта, Богъ е ималъ нѣкаква велика цель. Нашата задача не се заключава въ разрешението на въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ, но да разберемъ, защо сме дошли на земята. Хората задаватъ този въпросъ и различно си отговарятъ. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да яде и да пие. Отчасти този отговоръ е правъ, но яденето и пиенето не сѫ единствената цель на човѣшкия животъ. Ако нѣмаше ядене, малцина биха дошли на земята. Безъ ядене животътъ на земята е невъзможенъ. Едно отъ великитѣ нѣща на земята е яденето. Чрезъ ядене хората се примиряватъ. Чрезъ ядене тѣ разрешаватъ противоречията въ живота си. Значи, яденето опредѣля смисъла на живота. Въпросътъ за яденето, за осигуряване на храната е единъ отъ важнитѣ социални въпроси на днешния вѣкъ. Той стои на масата на съвременния човѣкъ като пръвъ и най-важенъ за разререшаване. Като се разрешава този въпросъ, трѣбва да се има предъ видъ неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да направи балансъ на своитѣ капитали, да знае, съ какво разполага презъ всѣка нова година. Като има предъ видъ крайния резултатъ на своитѣ смѣтки, той ще знае причинитѣ на този резултатъ, ще знае, защо печели и защо губи. Въ този случай човѣкъ не се интересува толкова отъ резултата, колкото отъ причината, която го произвежда. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на правилната или неправилна деятелность на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Не е достатъчно само човѣкъ да бѫде богатъ, но богатството трѣбва да бжде за него благо, да се чувствува доволенъ отъ него. Ако богатството е правилно разпредѣлено между хората, богатиятъ би се чувствувалъ доволенъ. Днесъ богатитѣ хора не сѫ доволни отъ положението си. Защо? Има нѣщо неправилно въ тѣхното забогатяване. Тѣ ставатъ богати за смѣтка на много хора, вследствие на което носятъ тѣхното неразположение. Богатството трѣбва да бѫде така разпредѣлено между хората, че едновременно да бѫде благо за всички. Злото въ свѣта се ражда по причина на това, че благата на живота не сѫ еднакво разпредѣлени между всички хора. Всѣки човѣкъ има право да се ползува отъ благата на живота. Обаче, ако има злато, а нѣма хлѣбъ, той пакъ ще бѫде недоволенъ. Значи, златото е нужно на човѣка само като срѣдство за доставяне на хлѣбъ. Нѣма ли хлѣбъ, противоречията неизбѣжно го следватъ. Кѫде има най-много противоречия? Въ живота на личностьта. Тя заема най-високото мѣсто въ човѣка. По-горе отъ човѣка тя не може да отиде. Засега господарка на човѣка е личностьта. Видите ли, че нѣкой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личность. Съзнателенъ ли е, човѣкъ трѣбва да се качи по-високо отъ своята личность, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорѣлия се огънь, като му сипете нѣколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите отъ него вода? Можете ли да обидите съ нѣщо Хималаитѣ? Човѣкъ се обижда, когато не е зачетена неговата личность, когато сѫ пренебрегнати нѣкои нейни права. За да бѫде почитанъ, човѣкъ трѣбва да почита другитѣ. Докато човѣкъ прави разлика между хората, докато поставя своята личность надъ личностьта на всички хора, той никога нѣма да бѫде почитанъ. Съвременнитѣ хора не признаватъ личния елементъ на животнитѣ, вследствие на което не имъ отдаватъ нужното внимание и ги третиратъ като безлични сѫщества. И животнитѣ иматъ личенъ елементъ, само че личностьта на човѣка седи най-високо, като царь на всички личности. Мнозина предаватъ на личностьта Божественъ произходъ. Ако, наистина, Божественото начало е въ човѣшката личность, никаква дисхармония не би трѣбвало да сѫществува въ свѣта. Докато въ човѣшкия животъ сѫществуватъ редъ отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още въ личностьта. Човѣкъ не познава още своята личность. Разбере ли я веднъжъ, той ще и даде нужното мѣсто и ще се освободи отъ противоречия- та и страданията въ живота. Двама души се сдружили и тръгнали заедно на пѫть. Единиятъ отъ тѣхъ билъ дребенъ, низъкъ по ръстъ, а вториятъ — едъръ, здравъ, силенъ човѣкъ. Първиятъ взелъ за пѫть нѣколко хлѣба, а вториятъ, понеже не обичалъ да носи много товаръ, взелъ само единъ хлѣбъ. Той турилъ хлѣба си въ торбата на първия. За колко време ще имъ стигне този хлѣбъ? Вториятъ, като едъръ, силенъ човѣкъ, още въ началото на пѫтуването изялъ своя хлѣбъ и започналъ да яде отъ хлѣба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство въ първия. Пѫтьтъ имъ билъ дълъгъ, вследствие на което хлѣбътъ щѣлъ скоро да се свърши. За да запазятъ добри отношения, вториятъ пѫтникъ трѣбвало да вземе два пѫти повече хлѣбъ отъ. първия. Какво представятъ двамата пѫтници? Първиятъ пѫтникъ представя Божественото въ човѣка, а вториятъ — човѣшката личность, която живѣе за смѣтка на Божественото, което предвижда нѣщата. Дребниятъ, малкиятъ човѣкъ знае, че му предстои дълъгъ пжть и взима повече хлѣбъ въ торбата си. Грѣшката е тамъ, че този човѣкъ се е сдружилъ съ голѣмъ и физически силенъ. Божественото може да върви паралелно съ личностьта, но да не се сдружава съ нея. Ама личностьта била голѣма, богата, разполагала съ много знания. Който много знае, той много трѣбва да прилага. Богатиятъ трѣбва да дава повече, а сиромахътъ — по-малко. Малката цевь пуща малко вода, голѣмата цевь пуща много вода. Такива сѫ законитѣ на физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, законътъ е обратенъ: малкото ражда голѣмото. Отъ малкото житно зърно се раждатъ великитѣ нѣща въ свѣта. Житното зърно ражда великитѣ хора: таланти, гении, светни. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И презъ воденица да мине, и въ пещь да се пече, житното зърно всѣкога остава живо. Божиятъ Духъ живѣе въ житното зърно и показва на хората, че роденото отъ Духа духъ е и никога не умира. Дойдете ли до живитѣ нѣща, използувайте ги; дойдете ли до мъртвитѣ, тѣхъ погребвайте въ земята. Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. Личностьта въ човѣка представя живота на плътьта, а Божественото — живота на духа. Когато духътъ вземе първо мѣсто въ човѣка, плътьта трѣбва да остане на последно. Вземе ли плътьта първо мѣсто, духътъ отстѫпва. Дето духътъ живѣе, плътьта умира; дето плътьта живѣе, духътъ умира. Защо? Храната имъ не е еднаква. Духътъ не може да подържа живота си съ храната на плътьта. И плътьта не може да живѣе съ храната на духа. Ако плътьта живѣе при духа и не умира, това показва, че тя живѣе по свой начинъ, независимъ отъ този на духа. Ако и духътъ живѣе при плътьта. безъ да умира, това показва, че той живѣе свой собственъ животъ. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота въ единъ и сѫщъ човѣкъ. Тѣзи два живота, именно, създаватъ борбитѣ и противоречията въ човѣка. Човѣкъ ще се справи съ противоречията си, само когато животътъ на плътьта се подчини на живота на духа, т. е. когато личностьта се подчини на Божественото начало въ човѣка. Днесъ хората мислятъ върху въпроса, защо духътъ не живѣе въ съгласие съ плътьта, и защо плътьта не живѣе въ съгласие съ духа. Много естествено. Тѣ сѫ размѣнили мѣстата си. Единъ день, когато всѣки отиде на мѣстото си, плътьта и духътъ ще бѫдатъ въ пълнa хармония и единство. Често хората иматъ крива представа за себе си, вследствие на което се мислятъ по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото сѫ въ действителность. Обаче, когато изпитанията дойдатъ въ живота имъ, тѣ виждатъ истинската си стойность. Може ли да се нарече силенъ човѣкъ този, който отъ една дума се обижда? Може ли да се нарече дъл бокъ изворъ този, който отъ най-малкия дъждъ се размѫтва? Ако отъ най-слабото земетресение водата на извора се губи, това по- казва, че той нѣма голѣма дълбочина. Следователно, въ пълния смисълъ на думата, духовенъ човѣкъ е онзи, който остава неизмѣненъ при всички изпитания. Каквито бури и вѣтро- ве да срещне на пѫтя си, каквито сътресения да го сполетятъ, той всѣкога остава тихъ и спокоенъ. При обикновенитѣ земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5—10 клм. При голѣми земетресения, които рѣдко се случаватъ, земята се разтърсва на по-голѣма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбенъ — слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно мѣсто, безъ да тропне на хорце, земята започва да остарява : отъ млада мома тя постепенно отива къмъ стара баба. Има страни, въ които не ставатъ никакви земетресения. Тѣ се намиратъ въ положението на баби, които си почиватъ. Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искатъ да се докаже това по наученъ начинъ. И да се докаже, ако не е истина, пакъ недоказано остава. Въ сегашната наука много нѣща сѫ доказани, но всички не сж истинни. Изучавате единъ, втори, трети фактъ, виждате, че сѫ доказани, но между тѣхъ пакъ нѣма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти въ едно неразривно цѣло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не сѫществува никаква зависимость? Единъ наученъ фактъ е добре обоснованъ, когато между него и близкитѣ факти около него сѫществува известна зависимость, както между живачния термометъръ, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Запримѣръ, видите ли, че живакътъ въ термометъра се подига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакътъ въ термометъра слиза, температурата се понижава. Въ зависимость отъ подигането и падането на температурата се опредѣля времето, дали ще бѫде топло, или студено. Зависимостьта между тия факти е не само външна, но и вѫтрешна, т. е. психическа. Тѣзи факти указватъ влияние върху характера и темперамента на човѣка. Запримѣръ, ако едно дете е заченато въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра се е изкачвалъ, въ характера на това дете ще има възходъ. То ще е любвеобилно, съ открита душа. Ако пъкъ е заченато въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра е спадалъ, то ще бѫде студено, затворено, хладнокръвно — ще минава за философъ. Това е паученъ фактъ, за доказването на който се изискватъ редъ наблюдения. Какъ ще се докаже факта, че баща и синъ, които сж родени въ единъ и сѫщъ градъ, иматъ нѣщо общо въ характера си? За да се докаже този фактъ, вие трѣбва да изучавате характеритѣ на бащата и на сина и да видите, дали си приличатъ. Ако си приличатъ, да разберете, на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синътъ сѫ заченати въ моментъ, когато живакътъ въ термометъра се е изкачвалъ, и двамата ще иматъ едно и сѫщо количество калории топлина и еднакъвъ родъ енергии. Сега, като изучавате зависимостьта между характера на човѣка и външнитѣ условия, вие си задавате въпросъ, съвпадение ли е това, или действителности Ако е действителност, вие искате да знаете, външнитѣ условия ли създаватъ характера, или характерътъ указва влияние на външнитѣ условия. Когато посетите приятеля си презъ нѣкой студенъ, зименъ день и намѣрите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятельтъ ви има добро разположение къмъ васъ. Той ви очаква, затова е изчистилъ стаята си добре, отоплилъ я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този день, именно, приятельтъ ви не е добре разположенъ къмъ васъ, той нарочно остава стаята си нечиста, неотоплена. Този день той не иска да ви приеме, затова, не ви е създалъ добри условия. Следователно, заварите ли стаята на приятеля си, или на вашия познатъ нечиста, неотоплена, не влизайте вѫтре. Студътъ показва, че този день не ви приематъ на гости, и вие трѣбва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбиратъ този законъ и разумно го прилагатъ. Щомъ вънъ е студено, тѣ не излизатъ никѫде. Тѣ не подаватъ главата си вънъ отъ своята стая. Нищо въ свѣта, както и въ цѣлата природа, не е случайно. Следователно, не е случайна и зависимостьта между външнитѣ условия и човѣшкия характеръ. Представете си, че отъ върха на една планина, като връхъ на триѫгълникъ, извиратъ две рѣки, които текатъ въ две различни посоки и образуватъ дветѣ страни на триѫгълника. Едната рѣка тече къмъ югъ, другата — къмъ северъ, вследствие на което произвеждатъ два различни резултата. Първата рѣка е по-топла и производителна, втората — по-студена и по-малко производителна. Ако дветѣ рѣки представятъ краката на човѣка, и, ако при движението си съ лѣвия кракъ, той възприема нѣкаква отрицателна мисъль, въ скоро време сърдцето му ще истине. Какво трѣбва да направи въ този случай? Единственото спасение се заключава въ това, да продължава движението си. Втория моментъ той ще дигне дѣсния си кракъ. Ако съзнанието му е будно, той трѣбва да образува повече топлина въ организъма си, съ която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, въ него ще се яви желание да се върне назадъ. Този законъ сѫществува и въ природата. Следователно, човѣкъ не може да направи една следъ друга две стѫпки, при които да става подигане или спадане на живака въ термометъра. Ако при първата стѫпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стѫпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако нѣкѫде въ природата или въ живота става подигане на температурата съ единица, на противоположния полюсъ нѣкѫде става понижаване на температурата съ единица. Това наричаме законъ на смѣни въ природата. Който разбира този законъ, той разбира и своитѣ състояния. Като преживѣе нѣкакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбѣжно предстои понижаване на състоя- нието му. Като ученици, вие трѣбва да наблюдавате проявитѣ на човѣшкия животъ и да ги изучавате. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ се гнѣви. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трѣбва да се гнѣви. Това е неразбиране на живота. Оставете човѣка на свобода. Докато живѣе въ личностьта си, той не може да не се гнѣви. Ако не се гнѣви, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пакъ ще умре. Човѣкътъ на личностьта може да живѣе само при правилна смѣна на състоянията, т. е. когато ту се радва, ту скърби. За да живѣе този човѣкъ, причината на това се дължи на факта, че при минусъ единъ градусъ той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюсъ единъ градусъ — кинетична или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговитѣ енергии. Следователно, ако въ дѣсния си кракъ не даде ходъ на своята положителна или кинетична енергия, а въ лѣвията отрицателната или потенциална енергия, човѣкъ е осѫденъ на страдания и болести, на смърть. Това показва, че енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ трѣбва правилно да се смѣнятъ, да се движатъ отъ дѣсния кракъ въ лѣвия и отъ лѣвия въ дѣсния. Ако искате да знаете, дали този фактъ е наученъ, направете следния опитъ: раздѣлете нивата си на три части. Въ едната часть посѣйте жито въ пълнолуние, въ втората часть — въ време, когато луната се празни, а въ третата — когато слънцето е въ своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възходъ, подигане на температурата; при изпразване на луната понижаване на температурата. Проследете, какви резултати ще имате при тритѣ случая. Направете още единъ опитъ, съзнателно да вложите положителна енергия въ дѣсния си кракъ, отрицателна — въ лѣвия, и съ тази мисъль обиколете нивата си и сѣйте. Резултатътъ на този опитъ ще бѫде раз- личенъ отъ резултата на първитѣ опити. Всички промѣни въ природата, въ нейнитѣ външни и вѫтрешни условия, говорятъ за деятелностьта на висши, разумни сѫщества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човѣшката деятелность. Подигането на температурата, топлото време показватъ, че разумнитѣ сѫщества иматъ добро разположение къмъ хората и по този начинъ имъ помагатъ. Рѣзкото и ненавременно понижаване на температуртта показва, че хората сѫ нарушили нѣкакви природни закони. Благоприятнитѣ условия въ живота сѫ изразъ на любовьта и разположението на разумнитѣ сѫщества къмъ човѣка; неблагоприятнитѣ условия сѫ изразъ на неразположението имъ къмъ човѣка, по поводъ на нѣкаква негова погрѣшка. Значи, погрѣшката на човѣка е била отъ такъвъ характеръ, че води къмъ нарушаване на нѣкой природенъ законъ. Често религиознитѣ хора изпадатъ въ заблуждение, като мислятъ, че щомъ е благъ, Богъ трѣбва да бѫде снизходителенъ къмъ човѣка, независимо отъ това, дали живѣе правилно, или не. Ако е вѣрно, че Богъ всѣкога трѣбва да бѫде благъ, защо човѣкъ умира? При това, казано е въ Писанието, че Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника. Не е въпросъ, защо грѣшниятъ или праведниятъ умира, но защо човѣкъ умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човѣкъ самъ предизвиква смъртьта си, самъ се лишава отъ ония условия, при които животътъ му може правилно да се развива. Всѣка преждевременна смърть е равна на самоубийство. Момента, вь който личностьта помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртьта настѫпва за нея. Човѣкъ живѣе, докато мисли, чувствува и постѫпва правилно. Личностьта трѣбва да има предъ видъ, че не живѣе за себе си. Тя е свързана съ съзнанието, а то — съ висшето азъ. Значи, между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието сѫществува непреривна връзка. Самосъзнанието е животъ на личностьта, свръхсъзнанието животъ на душата. Следователно, личностьта може да живѣе повече или по-малко, въ зависимость отъ това, доколко е въ услуга на душата. Душата се нуждае отъ други източници, а не отъ тия, отъ които личностьта черпи своя животъ. Продължителностьта на земния животъ на човѣка зависи отъ отношенията, които той е създалъ съ душата си: ако обича душата си, животътъ му се продължава; не я ли обича, животътъ му се съкращава. Невъзможно е човѣкъ да живѣе изключително за личностьта си и да стигне до дълбока старость. Дългиятъ животъ е въ зависимость отъ любовьта на човѣка къмъ душата. Колко го повече душата изявява своя животъ, толкова по-издържливъ е човѣшкиятъ организъмъ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да потърси лѣкарь и лѣкарства вь душата си. Тя лѣкува по вѫтрешенъ пѫть. Обаче, нс може човѣкъ да се лѣкува, ако не обича душата си. Който обича личностьта повече отъ душата си, той е осѫденъ на смърть. Защо? Защото качествата на личностьта сѫ страхъ, умраза, ревность и т. н. Казано е въ Писанието: „Който мрази, той е осжденъ на смърть“. Сѫщото се отнася и до останалитѣ отрицателни качества. Кой човѣкъ мрази? Който нѣма любовь къмъ Бога. Има ли любовь къмъ Бога, човѣкъ е придобилъ вѣчния животъ. Какво разбирате подъ думитѣ „любовь къмъ Бога?“ Да обичате Бога, това значи, да бждете извори, да давате изобилно. И чешмата дава на хората, и тя носи благо, но въ края на краищата за това благо ще се счупятъ много глави. Докато посетителитѣ на чешмата сѫ малко, водата е благо за тѣхъ. Увеличи ли се броять на посетителитѣ, около чешмата започва споръ, блъскане, бой, кой пръвъ дошълъ, докато най-после борбата свършва съ пукнати глави. Отъ благо за хората чешмата се превръща въ зло. За да се избѣгне това зло, количеството на водата трѣбва да се увеличи, да се хване по-голѣма часть вода отъ планинския изворъ. Оттукъ вадимъ следния законъ: когато броятъ на хората се увеличава, и количеството на благата, т. е. производителностьта трѣбва да се увеличи. Не се ли спазва този законъ, въ живота се явява известна дисхармония. Израсте ли повече, отколкото сѫ срѣдствата за подържане на организъма, човѣкъ е осѫденъ на страдания. Колкото повече човѣкъ расте и се развива, толкова повече трѣбва да увеличава своята дажба. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ желания. Нѣкой иска да стане ученъ, силенъ, виденъ човѣкъ. Преди да очаква това, той трѣбва да се опита и провѣри, има ли условия за постигане на тия желания. Може ли при сегашнитѣ условия всички хора да станатъ учени? На всички хора се проповѣдва да станатъ силни, учени, богати, но малцина могатъ да постигнатъ това. За да живѣе човѣкъ дълго време на земята, все трѣбва да има нѣкой, който да подържа този животъ. Ако бащата носи въ себе си условия за дълъгъ животъ, и синътъ може да живѣе дълго. За всѣки човѣкъ може да се опредѣли, има ли условия за дълъгъ животъ, или нѣма. Онѣзи хора, на които е опредѣленъ дълъгъ животъ, се намиратъ подъ влиянието на особени планетни съчетания. За тѣзи хора сѫ отворени и 12-тѣ извори на живота. Онѣзи пъкъ, за които сѫ отворени само петь извора на живота, ще живѣятъ малко време на земята. Това, именно, показва, че въ свѣта нищо не е произволно. Мнозина искатъ да имъ се дадатъ дарби, да се проявятъ. Ако отсега нататъкъ човѣкъ иска дарби, неговата работа е свършена. Човѣкъ се ражда съ дарби, които постоянно трѣбва да развива. Ще възразите, че въ времето на Апостолитѣ Духъ Божи ги осѣнилъ, и тѣ започнали да говорятъ на 12 различни езици. Ако това е станало въ миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление За да ги осѣни Духътъ, това показва, че въ тѣхъ сѫ били отворени всичкитѣ извори на живота. Следователно, за да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да се е родилъ ученъ. Само онзи може да се роди ученъ, който е работилъ въ миналото. Той има добре развити умъ и сърдце. Днесъ човѣкъ се нуждае отъ условия, които да му съдействуватъ да се прояви. Тъй щото, за да бѫде ученъ, силенъ, човѣкъ се нуждае отъ здравъ opганизъмъ, отъ добре разработени умъ и сърдце, да устоява на външнитѣ и вътрешни условия. Такъвъ човѣкъ се отличава съ голѣма устойчивость. Не е ли придобилъ тия нѣща, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, за да си осигури сносенъ животъ. Каквото днесъ придобие, той ще го складира като капиталъ за будещия си животъ. Казватъ за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, че е светия. Той може да е добъръ, светъ човѣкъ, но за хората. По отношение на Бога, обаче, не е толкова добъръ. За Бога е добъръ човѣкъ този, който изпълнява Неговата воля. Той може да се колебае за много нѣща въ живота си, но стане ли въпросъ за волята Божия, тамъ всѣкакво колебание изчезва. Когато върши волята Божия. дълбоко въ душата си той чувствува правотата на своитѣ действия и не се подава на мнението на хората. Какво хората говорятъ за него, това не го смущава. Той се държи за волята Божия и съ огледъ на нея изправя постѫпкитѣ си. Той не се спира върху външния изгледъ на нѣщата, но ги разглежда вжтрешно. Понѣкога външно човѣкъ може да бѫде праведенъ, а вѫтрешно — не. И обратно: вѫтрешно може да е праведенъ, а външно — не. Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да разбира и най-скрититѣ си мисли и желания и да си дава отчетъ за тѣхъ. Има мисли въ човѣка, които сѫ въ състояние да го умъртвятъ; има и такива мисли, които могатъ да го възкресятъ. Ако една ваша мисъль не може да изправи едно ваше чувство или желание, или, ако едно чувство не може да изправи една мисъль, вие сте осѫдени на голѣми страдания. На какво се дължатъ страданията? На вѫтрешна дисхармония между ума и сърдцето, между мислитѣ и чувствата на човѣка. Това разногласие между мислитѣ и чувствата на човѣка се дължи на факта, че той иска да вземе повече нѣща. отколкото може да носи. Запримѣръ, щеславниятъ иска всички хора да го хвалятъ. Могатъ да го хвалятъ нѣколко души, но невъзможно е всички хора да го хвалятъ. Защо трѣбва да го хвалятъ всички хора? Христосъ казва: „Търсете слава отъ Бога, а не отъ човѣци“. Може ли бедниятъ, невежиятъ да ви даде това, което искате? Може ли престѫпникътъ да отговори на това, което душата ви желае? Какво може да даде престѫпникътъ, освенъ своето престъпление? Какво може да даде болниятъ, освенъ своята болесть? Какво може да даде слабиятъ, освенъ своята слабость? Какво може да даде невежиятъ, освенъ своето невежество? Като ученици, вие трѣбва съзвателно да работите върху себе си, да придобивате знания. Като ги придобиете, трѣбва да ги приложите. Каже ли ви нѣкой, че изведнъжъ можете да станете ученъ, и повѣрвате на думитѣ му, вие сте на кривъ пѫть. Човѣкъ постепенно придобива знания. Придобититѣ знания трѣбва да се приложатъ. Не се ли приложатъ. тѣ могатъ да уморятъ човѣка. Необзнание представя ледъ или снѣгъ, който, приеме ли го човѣкъ въ стомаха си, може да го умори. Който е пилъ студена, ледена вода отъ планински изворъ, когато е билъ изпотенъ, той знае, какви сѫ нейнитѣ последствия. Ще кажете, че водата е чиста, слиза отъ планински изворъ и не може да причини никаква вреда. Ако температурата на водата е низка, преди да се пие, тя трѣбва да се стопли. Следователно, отдето и да иде знанието, за да се ползува отъ него, човѣкъ трѣбва да го асимилира и приложи. Всѣко необработено и неприложено знание не ползува човѣка. Каквито усилия да прави, съ такова знание, човѣкъ не може да стане философъ. За да стане философъ, той трѣбва да има добре развитъ умъ, да прониква въ дълбочината на нѣщата. Споредъ окултната наука, философътъ трѣбва да е развилъ своето причинно тѣло, да вижда и разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Поетъ може да стане онзи, който е влѣзълъ въ областьта на Нирвана. Значи, философътъ трѣбва да има философски умъ, поетътъ — въображение, добриятъ човѣкъ - любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да прави добро. За да направи добро, човѣкъ трѣбва да вложи въ доброто часть отъ себе си. Доброто има смисълъ само тогава, когато може да пресъздаде човѣшкия характеръ. За това, именно, човѣкъ трѣбва да върши волята Божия. Като върши волява Божия, той се свързва съ Неговата Любовь. Тогава Божието дѣло ще бѫде и негово. Това означаватъ думитѣ: „Богъ да живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога“. Нѣкои мислятъ, че като живѣе въ Бога, човѣкъ се изгубва. Той се изгубва толкова, колкото детето, което следъ години става старъ дѣдо. Губи ли се детето, изобщо? Детето не се губи нито въ юношата, нито въ възрастния човѣкъ, нито въ стареца. Това сѫ фази на живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Старецътъ често си спомня за своето детинство. На кое мѣсто въ стареца живѣе детето, не може да се опредѣли. Слушаме, обаче, дѣдото да казва: Едно време, като бѣхъ дете, направихъ това и това. Детето не се вижда въ образа на дѣдото, но то сжществува въ неговия умъ. И дѣдото сѫществува въ ума на детето. Играе ли, приказва ли, детето си представя. че ще израсте, ще стане момъкъ, възрастенъ човѣкъ и най-после старецъ, съ побѣлѣла глава, съ бѣла брада и мустаци. Детето символизира любовьта, а стариятъ човѣкъ — мѫдростьта. Стариятъ отъ време на време хваща космитѣ си, съ което иска да каже: Виждате ли тия бѣли косми на брадата ми? Това сѫ закони, по които човѣкъ трѣбва да живѣе. Ангелитѣ нѣматъ бради и мустаци, което показва, че тѣ живѣятъ безъ правила и закони. Тѣ не се нуждаятъ отъ правила и закони, като хората, защото живѣятъ въ свѣтлина. Като срещнете единъ ангелъ, ще видите, че отъ цѣлото му тѣло излиза свѣтлина въ видъ на лѫчи. Тѣ свѣтятъ като слънце. Космитѣ на главата, брадата и мустацитѣ въ човѣка представятъ растителното царство. Като знае това, човѣкъ трѣбва да пази главата си отъ осоляване. Космитѣ служатъ за урегулиране на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ, а оттамъ и при кръвообръщението. Всѣки косъмъ е центъръ на динамическа сила, която помага за разпространение на кръвьта по повърхностьта на тѣлото. Ако всички косми по тѣлото на човѣка се отнематъ, той ще се натъкне на голѣми нещастия. Космитѣ сѫ толкова необходими за човѣка, колкото растенията за земята. Ако растенията изчезнатъ, земята ще се превърне въ суха и безжизнена пустиня. Коренитѣ на растенията и на дърветата играятъ роля на помпи за извличане на вода отъ дълбочината на земята. Когато водата потъне дълбоко въ земята, коренитѣ на дърветата, съ своята магическа сила, я извличатъ на повърхностьта на земята. Поради това, че сѣкатъ горитѣ, почти въ цѣла Европа се забелязва намаляване на водата. И въ България изсичатъ горитѣ. Ако и въ бѫдеще продължаващ, да ги сѣкатъ, много отъ сегашнитѣ извори ще изчезнатъ. За да не става това, на мѣстото на изсѣченитѣ гори трѣбва да посаждатъ нови. Следователно, за да не пресъхватъ изворитѣ на човѣшкия животъ, всѣки день човѣкъ трѣбва да посажда по една добра мисъль и по едно добро чувство въ своята почва. Само по този начинъ мисъльта на човѣка ще се засили, а чувствата му — ще се облагородятъ. Преди всичко човѣкъ трѣбва да развива самообладанието си, при всички условия на живота да бѫде тихъ и спокоенъ. За да развива самообладанието си, човѣкъ трѣбва да знае, че единъ Богъ съществува въ свѣта и къмъ Него да опредѣли отношенията си — отношения на любовь и самоотричане. Законътъ на себеотричането не подразбира загуба. Да се отречешъ отъ себе си, отъ своя животъ, това значи, да придобиешъ Вѣчния животъ. Затова е казано, че отъ онзи, на когото е много дадено, много се иска. Много е дадено на праведния, но ако той падне, голѣмо е падението му. Ако грѣшникътъ се подигне, голѣмо е въздигането му. Съ други думи казано: голѣми сѫ спънкитѣ на добрата мисъль, когато попадне при лоши, неблагоприятни условия за реализирането и. И обратно: всичко разумно се притича на помощь на слабото, да го превърне въ силно, а лошото — въ добро. Да се говори на човѣка за доброто и красивото въ свѣта, за наука и култура, това значи, да му се даде потикъ къмъ тия нѣща. Като се стреми къмъ наука, човѣкъ вижда, какво поле се открива предъ него. Съвременната наука е още въ детинството на своето развитие, но въпрѣки това има области, които сѫ добре разработени. Такава область е, запримѣръ, анатомията. Въ физиологията има много въпроси, които впоследствие ще се изяснятъ. Теоретически много въпроси сѫ обяснени, но дойде ли до практиката, тѣ не се съвпадатъ. Истинско знание е това, въ което има пълно единство между практика и теория. Истинско наследство е това, което едновременно съ съобщението за него, даватъ паритѣ на наследника. Той веднага го пуща въ обръщение. Който разполага съ положително знание, той може да го приложи въ всички области на живота. Това знание става плъть и кръвь за човѣка. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се домогне до положителната наука? Отъ човѣка се иска само едно: да разработва своята почва и да знае, какви растения могатъ да вирѣятъ въ нея. Що се отнася до останалитѣ условия, това не е негова работа. Запримѣръ, знаете, че житото вирѣе въ умѣрения поясъ. Какво ще правите, ако попаднете въ студенъ климатъ? Колкото да разработвате и подобрявате почвата, при студения климатъ житото може само да покълне, но не и да израсте, да цъвне и плодъ да даде. Ще кажете, че можете да отглеждате житото подъ стъкла, при изкуствено отопление. Това е невъзможно. Щомъ знаете, че житото не вирѣе въ студенъ климатъ, ще се заемете съ обработването на други култури, за които даденитѣ условия благоприятствуватъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Хранете въ себе си такива мисли и чувства, за развитието на които вашата температура и почва благоприятствуватъ. Оттукъ вадимъ следнитѣ правила за живота : отглеждай само такива семена, които могать да вирѣятъ въ твоята почва. Не отглеждай въ почвата си такива семена, за развитието на които трѣбва да употрѣбишъ всичката си енергия, всичкитѣ си срѣдства и време. За нѣкои това сѫ противоречиви мисли, но способниятъ ученикъ намира правия пѫть чрезъ противоречията въ живота. Витлото, което движи аероплана, прави хиляда обръщания въ минута, но въпрѣки това, картечницата въ аероплана е така наюдена, че когато действува, куршумитѣ и минаватъ презъ междинитѣ на витлото, безъ да го засѣгатъ. Следователно, искате ли да реализирате една мисъль, тя трѣбва да се движи съ такава бързина, че да излиза презъ междинитѣ на ограничителнитѣ условия, безъ да ги засѣга. Въ този случай, ограничителнитѣ условия могатъ да се уподобятъ на витлото въ аероплана. Може ли да се нарече човѣкъ онзи, който не е въ състояние да излѣзе отъ ограничителнитѣ условия на гнѣва, умразата, съмнението, малодушието и да ги превърне въ благотворна енергия? Малодушниятъ е ленивъ човѣкъ. Той не вѣрва на силитѣ си, затова очаква на помощьта на хората. Каквато работа да започне, преди всичко човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а после на другитѣ. Каквото предприемешъ, върши го за себе си, а после за другитѣ. Учишъ ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живѣешъ добре, живѣй за себе си, а не за това, какво хората мислятъ за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалитѣ на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, отъ любовь къмъ нея. къмъ ползата, която тя допринася, а не отъ щеславие да покажешъ предъ хората, че си силенъ. Важно е желанието на човѣка да постигне нѣщо красивовъ живота си. Има ли това желание, той трѣбва да употрѣби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощь. Обаче, не прави ли човѣкъ усилия, никаква помощь нѣма да му дойде отвънъ. Като ученици, прилагайте тази година закона за превръщане на енергиитѣ. Мине ли нѣкаква лоша мисъль презъ ума ви и лошо чувство презъ сърдцето ви веднага ги превърнете въ добри. Ако видите нѣкой боленъ, не казвайте въ себе си, че нищо нѣма да излѣзе отъ него, по го насърдчете, кажете му нѣколко утешителни думи. Ако мислите да се скарате съ нѣкой вашъ близъкъ. да му кажете нѣколко строги думи, откажете се отъ намѣрението си и помислете, че и този човѣкъ е толкова добъръ и благороденъ, колкото сте и вие. Какво сте направили за него, за да имате право да го сѫдите? Мислите ли, че като сѫдите човѣка, служите на Бога? Който иска да служи на Бога правилно, той трѣбва да се откаже отъ своитѣ стари навици, отъ критика и одумване. Не мислете, че ако се откажете отъ старитѣ навици, отъ слабоститѣ си, вие изведнъжъ ще станете светли, ангели. Усилена работа се иска отъ човѣка, за да постигне онова. което душата му желае. Думата „ангелъ“ подразбира Божи служитель. Не служи ли на Бога, човѣкъ служи на себе си. Който служи на себе си само, той е ангелъ безъ крила. Да не мисли човѣкъ за себе си, това не значи да престане абсолютно да се интересува отъ своя животъ, но като знае, че сѫществува великъ Промисълъ, той знае, че каквото да прави, има Единъ, Който се грижи и за него. Щомъ има предъ видъ тази мисъль, човѣкъ ще излѣзе отъ положението на своята личность, която мисли само за себе си, и ще започне да се грижи и за ближния си. Щомъ мисли за ближния си, човѣкъ се подига по-високо и се свързва съ Първата Причина на нѣщата. Промисълъ сѫществува за всѣки, който изпълнява волята Божия. Който не я изпълнява, той не се намира подъ защитата на великия Промисълъ. Той трѣбва да се мѫчи, да се труди и да работи. По този начинъ само той може да се спаси, да забогатѣе. Всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, да се осигурятъ. Многото знания не спасяватъ човѣка. Колкото повече знания придобива човѣкъ, толкова повече неприятели печели Въ този случай знанието е подобно на голѣмъ капиталъ, който човѣкъ не може правилно да разпредѣли. Щомъ не може правилно да го разпредѣли, той ще му създаде много неприятели. Знанието е енергия, която, щомъ се събере въ голѣмо количество въ мозъка, трѣбва да се впрегне на работа: за доброто на човѣчеството и за слава Божия. Не е достатъчно само да се търкатъ две тѣла, за да произведатъ топлина и свѣтлина, но тази енергия трѣбва да се впрегне на работа. Не е достатъчно човѣкъ да придобива само знания, но той трѣбва да впрегне тия знания на работа. Човѣкъ може да се занимава съ всички отрасли на науката и изкуствата, но преди всичко, той трѣбва да използува тия придобивки за самата природа, която му е дала всички благоприятни условия за работа. Музикантътъ, поетътъ, художникътъ, трѣбва да работятъ поне по единъ часъ на день само за себе си. Какъ ще познае поетътъ, запримѣръ, че работата му е добра? Като напише едно свое произведение, той трѣбва да го остави настрана, поне единъ месецъ да не го пипа. Следъ това да го прочете и корегира. Следъ единъ месецъ пакъ да го прочете, и ако не намѣри никаква погрѣшка, това показва, че работата му е добра и ще задоволи всички хора. Човѣкъ не трѣбва да изнася изведнъжъ всички свои работи предъ свѣта. Ако изнесе предъ свѣта всичко, което знае, даже и най-силниятъ човѣкъ ще се обезсили. Искате ли да помогнете на нѣкого, дайте му нѣщо отъ себе си, но само тогава, когато знаете, че той ще го употрѣби за добро. Не може ли да го употрѣби за добро, той нищо не печели, а вие губите. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи така, че всѣкога да има поне микроскопическа придобивка. За да работи по този начинъ, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на самообладанието. Той трѣбва да прилага този законъ въ погледа, въ движенията, въ чувствата, въ постжпкитѣ си. За такъвъ човѣкъ казваме, че има установенъ погледъ. Като гледа нѣкого, той гледа спокойно, безъ никакво трепване или колебание на очитѣ. Чрезъ такъвъ погледъ Божествената свѣтлина се предава отъ единъ човѣкъ на другъ. Когато казватъ за нѣкого. че лицето му е озарено, това показва, че той е приелъ Божествената свѣтлина отъ ближния си. Не можете ли чрезъ очитѣ си да предадете тази свѣтлина на своя ближенъ, това показва, че не сте го погледнали правилно. Какъ трѣбва да погледнете човѣка? Тихо и спокойно. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, че очитѣ, ушитѣ, устата не сѫ само негови удове и не може да разполага съ тѣхъ, както пожелае. Тѣ му сѫ дадени да работи съ тѣхъ, не само за свое благо, но и за благото на своитѣ ближни, на цѣлото човѣчество. Когато иска да свърши нѣкоя работа съ единъ отъ своитѣ удове, човѣкътъ на самообладанието се отправя за позволение тамъ, отдето му сж дадени удоветѣ. Щомъ получи позволение, той пристѫпва къмъ работата си, която свършва съ пъленъ резултатъ. Този е пѫтьтъ, по който следъ време и обикновениятъ човѣкъ може да стане гениаленъ. Мнозина се стремятъ къмъ придобиване на дарби по механически пѫть. Каквито усилия да правятъ, тѣ трѣбва да знаятъ че чрезъ външни, физически усилия, никакви дарби не могатъ да се развиятъ. Запримѣръ, колкото поклони да прави човѣкъ, колкото молитви да чете, щомъ нѣма съдържание въ тѣхъ, тѣ не даватъ никакви резултати. Иска ли да постигне нѣщо възвишено и благородно, човѣкъ трѣбва да приложи самобладание. Физическитѣ усилия не развиватъ дарбитѣ. За развиване на ясновидството, запримѣръ, се изисква голѣмо самообладание и усилена работа върху ума, сърдцето и волята. Ясновидецътъ трѣбва да има буденъ, развитъ умъ и чисто сърдце, да тълкува правилно образитѣ, които невидимиятъ свѣтъ му представя въ будно и въ сънно състояние. Ако човѣкъ види на сънь вълкъ, змия, лисица, ще знае че скоро ще срещне човѣкъ съ характеръ на вълкъ, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влѣзе въ дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това сѫ символи, чрезъ които невидимиятъ свѣтъ си служи. Това е неговиятъ езикъ. Вмѣсто да говорятъ съ часове, разумнитѣ сѫщества си служатъ съ образи, които съдържатъ въ себе си нѣкакви идеи. Вълкътъ има нѣщо добро въ характера си. Той се привързва като куче. Привърже ли се веднъжъ, нищо не може да го застави да се отдѣли отъ човѣка. Лошата чърта на вълка е, че дави овцетѣ. Влѣзе ли въ една кошара, той може да одуши всички овце. Като изучаватъ проявитѣ и характера на вълка, хората намиратъ, че е свирепо, жестоко същество. Наистина, жестоко същество е вълкътъ. но не прави ли същото и престъпникътъ? Като влѣзе въ нѣкой домъ, той убива всички, които му попаднатъ на пътя, обере, каквото намѣри. а отгоре на това запали къщата и бѣга. Не е ли жестока постъпката на нѣкои ученъ човѣкъ, който, за една обидна дума, търси начинъ на отмъщение? Като се вземе предъ видъ степеньта на развитието му и знанието, което има, постъпката на този човѣкъ е равна на тази на вълка къмъ овцетѣ. Въ бъдеще постъпката на този ученъ човѣкъ ще има такива последствия, каквито и тази на вълка. Причината, която кара вълка да дави овцетѣ, е желанието му да се нахрани. Че е одушилъ една овца, престъплението му не е толкова голѣмо. Той е гладенъ и трѣбва да се нахрани. Голѣмо е престъплението му, когато изведнъжъ удавя цѣло стадо. Престъпна е лакомията, която той проявява. Като иска да се осигури, той напада цѣлото стадо. Въ същность, за момента му е нужна само една овца. Лакомията е присъщо качество на много животни. Тѣ искатъ да се осигурятъ, но какво придобиватъ съ това желание? Какво съ придобили вълкътъ и лисицата съ своето лакомство? Съ лакомството си тѣ сѫ намѣрили капана — нищо повече. Следъ това плащатъ съ кожата си. Особено много се цени кожата на лисицата. Не само лакомията на животнитѣ води къмъ капана, но всѣка лоша постѫпка на човѣка води къмъ капанъ. Дойде ли до човѣка, законътъ е по-строгъ. Това показва, че не е позволено на човѣка да допуща въ себе си лоши мисли и чувства, да проявява лоши постѫпки. И тъй, който иска да живѣе добре на физическия свѣтъ, той трѣбва да води добъръ, разуменъ, трезвъ животъ. Първоначално той ще има голѣми спънки и мѫчнотии, но съ усилие на волята всичко ще преодолѣе. Разколебае ли се въ Божиитѣ закони той нищо нѣма да придобие. Може ли да живѣе вълкътъ безъ овца? Не може. Всѣка овца, изядена отъ вълка, поумнява, а вълкътъ скѫсява живота си. Вълци, които нападатъ овце, не живѣятъ дълго време. Овцата, изобщо, има довѣрие на вълка, но когато я нападне, тя изпитва голѣмъ страхъ и умраза противъ него. Тѣзи чувства внасятъ отрова въ организъма на вълка, вследствие на което животътъ му се съкращава. На сѫщото основание, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постѫпка внасятъ отрова въ човѣшкия организъмъ и намаляватъ деятелностьта на неговия духъ. Сега, като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, отъ една страна да пазите своята вѫтрешна чистота, а отъ друга — да се чистите отъ наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само съ физически постъ. както мнозина мислятъ. Истинскиятъ постъ подразбира умѣрено ядене и спане, умѣренъ животъ и т. н. Чистиятъ животъ изключва всичко онова, което скѫсява живота. Има блага въ живота, които, придобие ли човѣкъ преждевременно, ставатъ причина да изгуби много ценни нѣща. Запримѣръ, богатство придобито не на време, става причина човѣкъ да изгуби чистотата, добротата, знанието си и др Защо му е това богатство? Богатството крие въ себе си сили, които могатъ да провалятъ всѣси слабъ, неустойчивъ човѣкъ. Значи, въ всѣки човѣкъ има една тъмна зона, въ която се криятъ всички отрицателни качества, които могатъ да го унищожатъ. Не работи ли съзнателно върху себе си, човѣкъ всѣкога ще бѫде робъ на тази тъмна зона. Който е силенъ. който има мораленъ устой, той може да бѫде господарь на тази зона. Слабиятъ, обаче, докато се засили, трѣбва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттамъ. Минава ли презъ тази зона, той трѣбва да бѫде глухъ и слѣпъ, да не чува и да не вижда. Особено силно се проявява тази зона въ човѣка, когато той се стреми къмъ чистъ, възвишенъ животъ, къмъ нови, свѣтли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искатъ да работятъ, да се справятъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията си. Ония пъкъ, които се чувствуватъ слаби, които не сѫ си отживѣли, нека си поживѣятъ, докато придобиятъ опитности. които ще имъ помогнатъ въ бѫдещия животъ. — Ама трѣбва да живѣемъ добре. да си помагаме. — Какъ? Като проповѣдвате? Не учете човѣка. какъ трѣбва да готви, но сгответе добре и го поканете у дома си да хапне. Като опита яденето, той самъ ще разбере какъ се готви и какво значи добре приготвено ядене. Сега, като ви наблюдавамъ, виждамъ, че като ученици, имате добри качества, но сте особено слаби въ самообладанието. На най-силнитѣ по самообладание може да се постави тройка. Изобщо, самообладанието е слабо развито въ българина. Липсата на самообладание въ българина може да се вземе като дефектъ на цѣлия народъ. Самообладанието е необходимо за всѣки човѣкъ, а особено много за окултния ученикъ. Безъ самообладание ученикътъ не може да се развива правилно. Като работи върху себе си, ученикътъ трѣбва да се пази отъ слабостьта да преувеличава или да намалява нѣщата. Разказва ли нѣщо, той трѣбва да го предаде, както е станало, безъ никакво преувеличаване или намаляване на фактитѣ. Българинътъ обича да преувеличава нѣщата, затова, като разказва нѣщо, после се извинява, да не би да е преувеличилъ нѣкой фактъ. Преувеличаването на фактитѣ не е грѣхъ, но не е условие за точности. Точенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Преувеличаването се дължи на желанието въ човѣка да усилва ефекта. Запримѣръ, нѣкой казва, че видѣлъ нѣкѫде чешма, която текла много силно, воденица могла да кара. Като отиде човѣкъ на сѫщата чешма, какво ще види? Обикновена чешма, която тече, като всички чешми, но далечъ отъ възможностьта да кара воденица. Изкуство е човѣкъ да предава фактитѣ, както сѫ. Това значи, да говори човѣкъ истината. Нѣкой се укорява, съ цель да получи нѣкаква похвала; другъ се хвали, за да получи потвърждение на думитѣ си. И единиятъ, и другиятъ не говорятъ истината. Изкуство е. и като се укорява човѣкъ, и като се хвали, да говори истината. Като ученици, вие трѣбва да развивате въ себе си чувство на благоговение, което се изразява въ взаимна почить и уважение помежду ви. Който е развилъ въ себе си любовь къмъ Бога, той има силно развито чувство на благоговѣние. Въ това отношение българинътъ не може да се вземе за образецъ. Той не е развилъ въ себе си любовь къмъ Бога. Въ българина това поле е кораво, твърдо, мѫчно се подава на обработване. Мжчно се възприематъ семената на Божественото учение отъ българската почва. Неблагоприятни сѫ условията за новитѣ. Божествени идеи въ България. Като знае това, българинътъ трѣбва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество — любовь къмъ Бога, за да даде пѫть на Божественото начало въ своя животъ. Той трѣбва да развие въ себе си любовь къмъ истината. Този е единствениятъ пѫть за неговото спасение и самоусъвършенствуване. Съвременниятъ човѣкъ. билъ той българинъ, или каква да е друга нация, се намира въ свѣтъ, поставенъ между доброто и злото. За да се справи съ този свѣтъ. той трѣбва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представятъ два вида енергии, необходими за живота на личностьта. Като енергия, доброто слиза отъ слънцето, а злото излиза отъ земята. Човѣкъ живѣе, докато е свързанъ съ доброто; прекѫсне ли тази връзка, той умира. Прекѫсне ли връзката си съ злото, животътъ отново дохожда. Значи, животътъ се крие въ доброто, а смъртьта — въ злото. Като знаете това, не се стремете да премахнете злото отъ пѫтя си, но увеличавайте доброто въ себе си, като му давате широкъ просторъ. Доброто не се изявява чрезъ добри постѫпки, но чрезъ любовьта. Доброто е резултатъ на любовьта. Човѣкъ не може да прави добро, докато не обича. Любовьта пъкъ произтича отъ благостьта. Който е благъ, той има любовь въ себе си; който не е благъ, той нѣма любовь. Следователно, изучавайте любовьта като мирова, козмическа сила, която ражда цѣлокупния животъ. Дайте пѫть на любовьта въ себе си, а това, какво представятъ доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатъкъ отъ вашия миналъ животъ, а доброто — продължение отъ миналия ви животъ. Злото има начало, а доброто е безъ начало и безъ край. То е съществувало въ миналото, съществува днесъ, ще съществува и въ бъдеще. Съвременнитѣ хора говорятъ, четатъ, пишатъ, работятъ много, но за да се ползуватъ отъ всичко това, тѣ трѣбва да придобиятъ нѣщо, което да остане съ тѣхъ презъ вѣковетѣ. Тѣ трѣбва да придобиятъ такова знание, което да ги ползува въ живота. Колкото малко да е семето, което се посажда въ земята, все трѣбва да знае нѣщо. Запримѣръ, то трѣбва да знае, на каква дълбочина да пусне коренчетата си и на каква височина да се издигне надъ земята. Какво трѣбва да знае рѣката? Рѣката трѣбва да знае посоката, къмъ която тече, и дали ще отиде въ морето, или нѣма да отиде. Какво трѣбва да знае свѣтлината? Свѣтлината трѣбва да знае пътя и за най-малката дупчица, да влѣзе тамъ и да освѣти всичко, каквото срещне на пътя си. Въ действията на водата и на свѣтлината има нѣщо противоположно: тия мѣста, които свѣтлината първи огрѣва, водата последни залива; тия мѣста, които свѣтлината последни огрѣва, водата първи залива. Значи, водата слиза първо въ низкитѣ мѣста, а въ голѣми дъждове само залива и високитѣ мѣста. При свѣтлината е обратно: тя огрѣва първо високитѣ планински върхове, а при залѣзъ слънце огрѣва низкитѣ мѣста — долинитѣ. Следователно, ако човѣшкиятъ умъ не се стреми да слиза и въ долинитѣ, да ги огрѣва, човѣкъ нищо не може да свърши. И ако човѣшкото сърдце не се стреми да се качва и по високитѣ планински върхове и оттамъ да се стича надолу, човѣкъ нищо нѣма да свърши. Днесъ всички хора говорятъ за култура, за наука, за изкуства и т. н. Какво означава думата „култура“? Въ широкъ смисълъ културата подразбира обработване на нѣщо. Запримѣръ, говори се за житна култура, за култура на лозови прѫчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т. н. Следователно, всичко онова, което човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце могатъ да посадятъ въ своята почва, да му дадатъ условия да израсте, да цъвне, да даде плодъ, и този плодъ да узрѣе, представя култура на човѣка. Той култивира, т. е. обработва нѣщата въ себе си, съ цель да види единъ день тѣхниятъ плодъ. За да дойде до известна култура, човѣкъ се нуждае отъ импулсъ въ себе си. Този импулсъ е вложенъ въ човѣшката душа. Всички дарби и способности на човѣка сѫ вложени въ неговота душа, въ видъ на семена, които чакатъ своето време за посѣването имъ. Щомъ се посѣятъ, тѣ се нуждаятъ отъ специфична енергия, която слиза отъ високитѣ свѣтове. За да се домогне до тази енергия, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ възвишени сѫщества, които да му дадатъ начинъ за работа. Казано е въ Писанието: „Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи, какво да правите!“ Като знаете това, вие трѣбва да работите така, че да предизвикате Духа да дойде въ васъ, да отвори сърдцата и умоветѣ ви. Духътъ постоянно слиза и възлиза, но се спира само при ония хора, които сѫ отворили сърдцата и умоветѣ си за Него. Свѣтлината се спира само при ония пѫпки, които се готвятъ да цъвнатъ. Свѣтлината обича ония пѫпки, които криятъ въ себе си условия за разцъвтяване. Учительтъ обича ония ученици, които учатъ, които се трудятъ и работятъ. Човѣкъ се обича не само за външнитѣ си чърти, но и за вжтрешнитѣ. Вжтрешнитѣ качества го опредѣлятъ като човѣкъ. Тѣ се отразяватъ и върху външностьта му. Запримѣръ, ако устата на човѣка е красива, това показва устойчивость на чувствата му. Ако на челото на човѣка има две успоредни, напрѣчни линии, тѣ показватъ добре развита съвесть. Този човѣкъ никога не лъже. Следователно, човѣкъ се обича само за нѣщо красиво. Само красивото въ човѣка се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Богъ обича и грѣшния, Той обича доброто, което е вложено въ него. Чрезъ своята любовь Богъ въздига грѣшния. Чрезъ любовьта си Той корени злото въ него. Злото е потрѣбно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връхъ надъ доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртьта. Богъ забрани на първитѣ човѣци да ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, за да не допуснатъ злото, отридателното въ свѣта. Допуснатъ ли злото въ себе си, тѣ никога нѣма да се домогнатъ до Вѣчния животъ. За да придобие живота, изобщо, човѣкъ трѣбва да работи въ съгласие съ доброто, съ положителното въ свѣта. Животътъ изисква отъ човѣка будно съзнание, отговорность за всички негови постѫпки. Като живѣе, човѣкъ не трѣбва да търси лесния пѫть. Съзнателниятъ човѣкъ не се страхува отъ работа. Колкото по-трудна е работата му, толкова повече го задоволява. Човѣкъ се изпитва въ мѫчнитѣ работи, а не въ лекитѣ. Ако посетите нѣкой американски пансионъ, ще видите, че всичката работа се върши отъ бедни ученици и студенти. Срещу труда си, тѣ получаватъ храна, квартира и по този начинъ сами се издържатъ. Човѣкъ трѣбва да работи, да преодолява инертната материя въ себе си. Не прави ли усилия, той дава пѫть на мързела въ себе си. Отидете ли на гости въ нѣкое американско семейство, ще ви отдадатъ внимание като на гостъ, но само за три деня. Останете ли и четвъртия день въ дома имъ, тѣ ще ви дадатъ нѣкаква работа. Единъ младъ американецъ отишълъ на гости при баща си, дето прекаралъ единъ месецъ. На заминаване отъ бащиния си домъ, бащата казалъ: Синко, вземи тази бележка, споредъ която ще заплатишъ сумата за едномесечното си прекарване въ моя домъ.— Добре, татко, но ще извадя отъ тази сума това, което се пада за два деня, които съмъ отсътствувалъ отъ дома ти. И бащата, и синътъ постъпили по американски. Въ този случай славянинътъ постъпва другояче. Той никога нѣма да каже на госта си, че е прекалилъ съ гостуването си и трѣбва да плати. Той остава този въпросъ на госта, самъ да се сѣти, трѣбва ли да плати, или не. И тъй, който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да спазаа следнитѣ нѣща: да не се произнася върху работи, които самъ не е чулъ и видѣлъ; да не разгласява нѣща, достовѣрностьта на които самъ не е провѣрилъ; първо да анализира нѣщата, а после да действува. Който прилага тия правила въ живота си, той всѣкога печели. Отъ правилното имъ приложение зависи, колко свѣтлина може да приеме човѣкъ. Свѣтлината, обаче, не измѣня естеството нито на човѣка, нито на растението. Всички растения се освѣтяватъ, всички приематъ свѣтлина, но пелинътъ си остава пелинъ, трънътъ — трънъ, ябълката — ябълка и т. н. Когато обвиняватъ тръна за бодилитѣ му, той казва: Азъ не съмъ виновенъ, че бодя. Такова е моето естество. Вие, които сте разумни, трѣбва да се пазите отъ мене. Щомъ съществува въ природата, и трънътъ е потрѣбенъ. Той научи хората да си правятъ игли за шиене. Ако трънътъ не съществуваше, игли нѣмаше да има. Ако лютитѣ чушки не съществуваха, и гнѣвътъ нѣмаше да съществува. Хора, които ядатъ лютиви храни, лесно се гнѣвятъ. Съвременните хора апелиратъ къмъ доброто въ свѣта, къмъ правене на добро, изобщо. Тѣ не знаятъ, че условията за правене на добро на нѣкой човѣкъ не сѫ всѣкога благоприятни. За всѣки даденъ човѣкъ природата е опредѣлила специфично време за правене на добро. Не само това, но опредѣлено е и времето, кога можете да посетите известенъ човѣкъ. Отидете ли при него на опредѣленото отъ природата време, той ще ви приеме, както трѣбва. Не спазите ли това време, той нѣма да ви приеме, както трѣбва. Като знаете това, вие трѣбва да бъдете внимателни, да пазите законитѣ на природата и правилно да ги прилагате. Човѣкъ трѣбва да знае, дали на време започва една работа, на време ли отива нѣкѫде, или не. За да познаете, кога постъпвате споредъ законитѣ на природата, наблюдавайте състоянията си, следете, какво става съ васъ. Ако решите да започнете нѣкаква работа, наблюдавайте състоянията на ума и на сърдцето си. Щомъ останете тихи и спокойни въ себе си, и състоянието на вашия умъ и на вашето сърдце не се измѣни, започнете замислената работа. Вие сте попаднали въ благоприятни условия, т. е. въ времето, което природата е опредѣлила за тази работа. Стане ли нѣкаква промѣна въ състоянието ви, не започвайте тази работа. Отложете я за известенъ срокъ, докато попаднете въ опредѣленото за нея време. Този законъ работи навсѣкъде въ живота: при учене, при женитби, при пътуване и т. н. Запримѣръ, искате да пътувате за Америка но вѫтрешно сте раздвоенъ. Имате ли нѣкакво раздвояване, това показва, че трѣбва да отложите пътуването си. Ако въпрѣки това тръгнете на пѫть, непременно ще ви сполети нѣкакво нещастие. Всичко въ свѣта става по известни закони, т. е. нищо не е произволно. Като знаете това, изучавайте живота, изучавайте себе си, природата и живѣйте споредъ нейнитѣ закони. Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ своитѣ опитности, но безъ да пренебрегвате опитноститѣ и на другитѣ хора. Ако не се ползувате отъ опитноститѣ на хората, живѣли преди васъ. защо ви е науката тогава? Свѣтътъ се нуждае отъ разумни хора, отъ добри работници. Всѣки народъ, всѣка държава се нуждае отъ добри граждани, проводници на Божественото, носители на новата култура. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се кали, да стане твърдъ като диаманта. Има ли свойството на диаманта, каквито мъчнотии да срѣща въ живота си, той ще запази своя вътрешенъ миръ. Температурата на ума и на сърдцето му ще оставатъ постоянни. Така съ живѣли великитѣ хора. Не живѣе ли по този начинъ, човѣкъ не може да приложи своитѣ идеи, нито може да очаква нѣкакво постижение. Новото подразбира новъ начинъ на хранене, на мислене, на чувствуване. Не се ли храни по новъ начинъ, външно и вътрешно, човѣкъ не може да очаква голѣми постижения. Ще кажете, че храненето не прѣчи на човѣка да бѫде новъ, съ нови идеи и разбирания. Той може да яде месо и пакъ да бѫде новъ човѣкъ, съ стремежъ къмъ великъ моралъ. Не, покрай другото, месоядецътъ внася злото въ себе си и съ месната храна. Който не може да се откаже отъ месната храна, той не може да се освободи и отъ злото. Който не е влѣзълъ въ причинния свѣтъ, той не е истински вегетарианецъ. Нѣкои вегетарианци се отказватъ отъ употрѣбата на всѣкакви масла, съ цель да пречистятъ кръвьта си. Кръвьта не се пречиства само чрезъ храната. За да пречисти кръвьта си, човѣкъ трѣбва да има чисти мисли и чувства, широки разбирания, да може лесно да трансформира нѣщата. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ храна, съответна на неговото развитие. Следователно, ако месото не е вредно за нѣкого, той може да го яде. Вреди ли му, той трѣбва да се откаже отъ него. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ доброволно се откаже отъ месото, безъ да му вреди, по високо морални съображения. Пъленъ вегетарианецъ може да бѫде онзи, чийто дѣди и прадѣди отъ четирипеть поколѣния насамъ сѫ били вегетарианци. Съвременното човѣчество се намира предъ задачата да развие своето причинно и будическо тѣло. Който е развилъ своето причинно тѣло, той е станалъ вече господарь на себе си, той владѣе силитѣ на доброто и на злото. Който живѣе въ причинния свѣтъ, той може да се нарече Божественъ човѣкъ — човѣкъ на новото въ свѣта. Когато на съвременнитѣ хора се говорятъ нѣща по-високи отъ тѣхнитѣ разбирания, тѣ се запитватъ, реално ли е всичко това. Питамъ: Реално ли е всичко, което ясновидецътъ разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено съ различни цвѣтя, но, докато говори още, картината изчезва предъ него. Той вижда красиви, величествени планини предъ очитѣ си, каквито никога въ живота си не е виждалъ, но скоро и тѣ изчезватъ. И той самъ се чуди, реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецътъ вижда само картини, безъ да може да стѫпи на тия мѣста, той се намира предъ символи, които трѣбва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тѣхъ, той се намира въ реалностьта на живота. Ако ясновидецътъ види презъ деня звезда, която внася въ ума му една свѣтла идея, тя е реална. Той се свързва съ свѣтлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици, вие трѣбва да изучавате себе си, да проявявате нѣщата, за да се домогнете до реалностьта на живота. Запримѣръ, нѣкой ученикъ се явява на изпитъ, очаква да получи шесторка, а въ сѫщность свършва изпита си едва удовлетворително. Другъ пѫть се колебае въ себе си, а свършва добре. Той трѣбва да се вслушва въ себе си, да не изпада въ противоречия. Реалностьта изключва всѣкакви противоречия. Като развива своята интуиция, човѣкъ постепенно навлиза въ реалния животъ. Изучавайте природата, за да разбирате езика и. Като наблюдавате изгрѣва и залѣза на слънцето, вие ще знаете, какъвъ ще бѫде утрешниятъ день: дали ще вали, ще има ли вѣтъръ и т. н. Природата учи човѣка чрезъ символи. Тѣ сѫ нейниятъ езикъ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да развива и своя вжтрешенъ барометъръ, споредъ който да опредѣля, както външнитѣ, така и своитѣ вѫтрешни промѣни. Всѣко вѫтрешно неразположение въ човѣка говори за известна дисхармония въ неговитѣ мисли и чувства. Щомъ ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господарь на своитѣ мисли и чувства. Свѣтътъ, който е въ самия човѣкъ, действува върху парахода му, т. е. неювото тѣло, съ което той пѫтува. Не е ли добре построенъ, параходътъ му ще се разбие отъ вълнитѣ на неговия вѫтрешенъ свѣтъ. Следователно, искате ли да стабилизирате знанието си, вие трѣбва да правите редъ опити. Не прави ли човѣкъ опити, знанието му ще остане само теория. А всички знаете, че теория безъ практика не ползува човѣка. Дългиятъ пѫть, презъ който човѣкъ минава, му създава семейни и обществени опитности, които трѣбва да използува като знание. По този начинъ ще се предпазите отъ излишни страдания. Човѣкъ не е дошълъ на земята да се мѫчи и да страда, но да изпълни волята Божия и да развие въ себе си любовь къмъ Бога. Ако мѫжътъ и жената не обичатъ преди всичко Бога, тѣ не могатъ да иматъ любовь и помежду си. Щомъ майката и бащата нѣматъ любовь помежду си, и децата имъ не могатъ да ги обичатъ и почитатъ. Детето е плодъ на любовьта на родителитѣ си и на почитьта на майката къмъ бащата. Какви ще бѫдатъ умътъ и сърдцето на човѣка, ако духътъ не обича душата, и ако душата не почита духа? Отношенията между ума и сърдцето се опредѣлятъ оть отношенията между духа и душата. Трѣбва ли човѣкъ да се съмнява въ духа и въ душата си? Ако се съмнява въ духа и въ душата си, човѣкъ се съмнява въ Божественото. Казано е въ Писанието, обаче, че никой не е видѣлъ Бога. Пророцитѣ пъкъ казватъ, че виждатъ Бога. Христосъ казва: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Него“. Какъ ще примирите тѣзи противоречиви на гледъ мисли? Какъ ще познаете Бога? Човѣкъ може да познае Бога само тогава, когато върви по Неговитѣ стѫпки. Стѫпи ли човѣкъ тамъ, дето Богъ е миналъ, умътъ му ще се просвѣти, сърдцето ще се облагороди, душата ще се разшири, духътъ ще укрепне — ще настане коренна промѣна въ него. Богъ постоянно подобрява сѫдбата на човѣка. Ето защо, за да излѣзе отъ своята лоша сѫдба, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да очаква нѣкакво щастливо бѫдеще. Да очаква човѣкъ на бѫдещето, това значи, да очаква момента на своето пробуждане. Пробуди ли се Божественото съзнание въ човѣка, работитѣ му моментално се оправятъ. Това пробуждане не става изведнъжъ. Време, усилена работа се иска отъ човѣка, докато дойде до своето пробуждане. Нѣма по-великъ моментъ въ живота на човѣка отъ този, да почувствува Божието присѫтствие въ себе си. Богъ посещава само тия души, които Го търсятъ, които сѫ готови да Го видятъ. Почувствуватъ ли Божието присѫтствие въ себе си, животътъ имъ коренно се измѣня. Ако ангелъ посети човѣка, последниятъ ще се уплаши. Обаче, отъ Бога никой не се плаши. Защо? Защото Той се изявява на човѣка споредъ степеньта на неговото развитие. Който е почувствувалъ Божието присѫтствие въ себе си, той е разбралъ своето предназначение на земята. Той казва : Азъ дойдохъ на земята да изпълня волята Божия. Казано е въ Писанието : „Молете се единъ за другъ“. И азъ казвамъ: Когато забележите, че нѣкой вашъ братъ. или ваша сестра се обезсърдчатъ, или заболѣятъ, съберете се на едно мѣсто и се помолете за тѣхъ. Колективната молитва е силна. Общата работа не изключва свободата на човѣка. Ако нѣкой мисли, че въ общата работа губи свободата си, той е на кривъ пѫть. Докато е въ плъть, човѣкъ не може да живѣе безъ хлѣбъ и ядене. Докато е въ плъть, той не може да бѫде свободенъ отъ хлѣбаря и отъ гостилничаря. Докато е слуга, човѣкъ не може да бѫде свободенъ отъ господаря си. И докато е господарь, той не може да бѫде свободенъ отъ слугата си. Господарьтъ е длъженъ да храни и да облича слугата си, както и редовно да му плаща. Свободенъ, силенъ човѣкъ е този, който върши волята Божия. Докато любовьта не цари въ сърдцето на човѣка, той не може да бѫде свободенъ. Любовьта изисква издържливо сърдце, свѣтъль умъ и силна воля, съ които да се устоява на всички мѫчнотии и препятствия. Човѣкъ трѣбва да координира силитѣ си, да има свѣтли мисли, като на ангелитѣ; чисти чувства, като на херувимитѣ и силна воля, като тази на светията. И тъй, новата година изисква отъ всѣки човѣкъ известно постижение. За тази цель тя носи за човѣка благоприятни условия. Отъ човѣка зависи да използува тия условия, или да не ги използува. Използува ли разумно условията, човѣкъ може да реализира своитѣ планове и добри желания. Той може да разплете обърканитѣ си работи. Богъ е изпратилъ въ свѣта велики и силни хора, да очистятъ пѫтищата ви. Стѫпите ли на чисти пѫтища, вие трѣбва да подържате чистотата имъ. Това се изисква отъ васъ. Въ духовно отношение 1930 година е добра. Тя носи добри условия, но отъ васъ се иска работа. Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще се ползувате отъ плодоветѣ на своитѣ усилия. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 1 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Степени на съзнанието" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Степени на съзнанието Т. м. Коринтяномъ 14:1 — 26 Единъ важенъ социаленъ въпросъ е въпросътъ за придобиване на храната. Всички хора казватъ, че като живѣе, човѣкъ трѣбва да яде. Явява се въпросъ, колко трѣбва да яде, много или малко. При това, трѣбва да се знае, ако яде много или малко, какво ще придобие въ единия и въ другия случай. Дали нѣкой е ялъ много, малко или никакъ, това зависи отъ работата, която той върши, отъ здравословното му състояние, както и отъ условията, при които се намира. Здравиятъ и работещъ човѣкъ яде повече отъ онзи, който не работи, или не е здравъ. Обаче, ако нѣкой човѣкъ вънъ отъ васъ опредѣля, колко храна да ви се дава, той ще вземе въ внимание взаимнитѣ отношения, които имате помежду си. Запримѣръ, ако сте въ неприятелски отношения, той ще ви дава по възможность по-малко храна, да отслабнете, да нѣмате сила да го преследвате. Ако отношенията ви сѫ приятелски, той ще ви дава повече храна, да имате сила за работа. Сѫщото прави и разумниятъ свѣтъ. Когато иска да помогне на нѣкой човѣкъ, той му дава благоприятни физически и духовни условия. Иска ли да възпитава нѣкого, да не дава възможность на злото въ не го да се развива, той го ограничава и физически, и духовно. Следователно, видите ли, че човѣкъ или животно не яде, вие се безпокоите. Защо? Вие мислите, че като не яде, той не може да работи. Когато слугата е боленъ и не яде, господарьтъ му веднага взима мѣрки да му помогне, по-скоро да оздравѣе. Когато волътъ не яде, господарьтъ му сѫщо се безпокои, да не се разболѣе и да не може да му служи. Ако волътъ не работи, нивата на земедѣлеца остава неразорана. За да подържа здравето и силата си, човѣкъ трѣбва да се чисти, външно и вжтрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човѣка, на всички живи сѫщества. Чистота е необходима и въ науката. Запримѣръ, преди да се произнесете за свойствотона дадено съединение, вие трѣбва да го освободите отъ всички странични примѣси, които нарушаватъ неговата чистота. За да опредѣлите свойствата му, то трѣбва да бѫде абсолютно чисто. Както животътъ е непреривенъ процесъ, така и всички негови прояви сѫ непреривни процеси. Говори ли се за чистота, ние я разбираме като непреривенъ процесъ. Не може днесъ да бѫдешъ чистъ, а утре — нечистъ. Говори ли се за горение, ние пакъ разбираме непреривенъ процесъ. Ако огъньтъ на живота ту изгасва, ту се запалва, и проявитѣ му ще се прекѫсватъ, а това е невъзможно. Като се говори за закони и за прояви на живота, нѣкои мислятъ, че познаватъ живота, знаятъ законитѣ му и могатъ да ги прилагатъ. Истинско знание е това, съ което човѣкъ може да си служи при всички случаи на живота. Истинска добродетель е тази, съ която човѣкъ може да си служи всѣкога. Който разполага съ такова знание, той владѣе магическата пржчица. Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае, кѫде и какъ да помогне. Трѣбватъ ли му пари, и въ празенъ джобъ да бръкне, все ще намѣри нѣщо да даде. Който не е милосърденъ, и въ пъленъ джобъ да бръкне, той нищо не може да даде. Запримѣръ, срѣщате единъ богатъ човѣкъ, който се спира предъ нѣкой беденъ, съ намѣрение да му даде нѣщо. Бръкне единъ-два пѫти въ джоба си, извади нѣщо, пакъ го върне назадъ. Защо? Намира, че нѣма дребни пари въ джоба си, които би могълъ да даде на бедния. Най-после той продължава пѫтя си, а бедниятъ, съ празни рѫце, остава на пѫтя да чака, дано мине другъ нѣкой да му даде нѣщо. Ще кажете, че този човѣкъ е скѫперникъ. Възможно е, но може би въ джоба му нѣма това нѣщо, което е специално за васъ. Когато носи писма, пощаджията влиза отъ кѫща въ кѫща, а нѣкои кѫщи прескача. Защо? Въ чантата му не е турено това писмо, което е специфично за васъ. Много писма носи той въ чантата си, но нито едно отъ тѣхъ не е за васъ. Мислите ли, че паритѣ въ касата на банкера сѫ за васъ? Тѣ могатъ да бѫдатъ за мнозина, но не и за васъ. Ще дойде день, когато въ касата на банкера ще има нѣщо и за васъ. Ако днесъ нищо не ви се дава, това показва, че вашиятъ редъ още не е дошълъ. Следователно, когато се произнасяте за човѣка, вие трѣбва да имате знание, разбиране на нѣщата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой човѣкъ трѣбва да ви даде нѣщо. Този човѣкъ е пощаджия. Ако има писмо въ чантата си на ваше име, той непременно трѣбва да ви го даде. Нѣма ли нища за васъ, той ще замине кѫщата ви, безъ да чувствува нѣкаква отговорность, че не е влѣзълъ вжтре и нищо не ви е далъ. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да мислите право, да не се отклонявате отъ законитѣ на истинската мисъль. За да разсѫждава правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. Здравето може да бѫде човѣшко, ангелско и Божествено. Човѣкъ може да бжде физически здравъ, да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здравъ, да нѣма разположение да направи нѣкакво добро. Като прави добро, човѣкъ се храни духовно. Ако нѣма разположение да прави добро, това показва, че е духовно боленъ, т. е. въ духовно отношение сърдцето му не е здраво. Да бѫде човѣкъ духовно здравъ, това подразбира здрави и устойчиви чувства. Когато не е здравъ физически, човѣкъ взима очистително, и неразположението му минава. Когато не е здравъ духовно, той пакъ може да си послужи съ специално очистително, за освобождаване на сърдцето отъ лоши и горчиви чувства, които внасятъ неразположение на духа му. И праведни, и свети хора изпадатъ въ неразположение на духа. Не е лесно човѣкъ да се справи съ живота на сърдцето. Единъ день гръцкиятъ философъ Диогенъ излѣзълъ да се разходи изъ града, да си почине отъ честитѣ посещения на хората, които отивали при него за съветъ. Този день той решилъ да се отделечи отъ тѣхъ, да не приема никого. На края на рада той видѣлъ една круша и се излегналъ подъ сѣнката и да си почине. Въ това време единъ селянинъ се приближилъ къмъ него и го помолилъ да му даде нѣкакъвъ съветъ. Диогенъ се ядосалъ на селянина, че и тукъ не го оставилъ на покой, но му далъ съветъ. Като си отишълъ селянинътъ, Диогенъ започналъ да размишлява: Защо, наистина, изгубихъ разположението си? Трѣбваше ли за нищо и никакво да се гнѣвя? Виновенъ ли е съ нѣщо селянинътъ? Той има нужда огъ съветъ, намѣрилъ ме е свободенъ и дохожда при мене. Трѣбва ли да губя разположението си? Мѫчно е човѣкъ да запази разположението си. Има случаи, когато човѣкъ изпитва вѫтрешно неразположение и спрѣмо себе си. За да може въ всички случаи да запази своето вжтрешно равновесие, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, т. е. да бѫде абсолютно здравъ физически, духовно и умствено. Това значи, да разполага човѣкъ съ Божествено здраве. Като изучавате проявитѣ на човѣка, виждате, че той е двойно сѫщество, вследствие на което понѣкога самъ се хвали, нѣкога самъ се кори. Може ли единъ и сѫщъ човѣкъ едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрѣшкитѣ. Който вижда погрѣшкитѣ на човѣка, той не е сѫщиятъ, който обича. Ще кажете, че пророкътъ изобличава хората. Пророкътъ изобличава грѣшнитѣ, а не праведнитѣ хора. Следователно, този пророкъ, който говори на грѣшнитѣ, е единъ; този, който говори на праведнитѣ, е другъ. Той не е единъ и сѫщъ пророкъ. Това сѫ два различни пророка, които изпълняватъ две различни мисии. Следователно, и въ човѣка има две различни сѫщества, които изпълняватъ различни служби. Ако единъ день виждате едни прояви въ човѣка, а другъ день — други, съвършено различни на първитѣ, ще знаете, че това сѫ две различни състояния въ него, предизвикани отъ две различни сѫщества. Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята подъ чуждо име. Той не носи своето истинско име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, толкова повече човѣкъ проявява своето неизмѣнно, първично естество. Не проявява ли това естество въ себе си, вие се натъквате на неговия псевдонимъ. Докато съзнанието на човѣка се раздвоява, той представя пукната стомна. Като наблюдаватъ промѣнчивитѣ прояви на човѣка, мнозина мислятъ, че това е естественъ пѫть въ развитието му. Не, счупването на стомната не е естественъ процесъ въ развитието на живота. Щомъ стомната на човѣка се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило. Дето става раздвояване, т. е. пропукване на съзнанието, тамъ никакъвъ прогресъ не може да се очаква. Скѫса ли се веднъжъ конецътъ, работата е свършена. Ама конецътъ щѣль да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човѣка. Утре вѫзелътъ пакъ ще се скѫса. Човѣкъ се развива правилно, докато концитѣ му нѣматъ вѫзли. Щомъ иматъ вѫзли. енергиитѣ въ неговия организъмъ не текатъ правилно. При всѣки вѫзелъ става спиране и изтичане на часть отъ енергията. Сѫщото се забелязва и съ електрическата енергия. Когато жицитѣ сѫ здрави, електрическата енергия тече правилно. Щомъ се яви прекѫсване на жицитѣ, и енергията се прекѫсва. И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да примири онѣзи две сѫщества въ себе си, които живѣятъ два противоположни живота. Докато не се примирятъ. тѣ всѣкога ще внасятъ раздвояване на човѣшкото съзнание и на човѣшката мисъль. Тѣ ще се примирятъ, само когато се подчинятъ на Божественото начало въ човѣка. Примирятъ ли се, интереситѣ имъ ставатъ едни и сѫщи. Тѣ ставатъ едно цѣло съ Божественото. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ се стреми къмъ придобиване на вѫтрешенъ миръ, на вътрешно равновесие въ себе си. Това е задачата на алхимицитѣ. Тѣ сѫ търсѣли методъ, чрезъ който да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни. Ученитѣ отричаха този процесъ, но днесъ отново се връщатъ къмъ идеята на алхимицитѣ. Тѣ се убедиха, че това превръщане е възможно. Всичко, което става вѫтре въ човѣка, става и вънъ отъ него. Доколкото е възможно облагородяването на човѣка, дотолкова е възможно облагородяването и на металитѣ. Алхимицитѣ сѫ търсѣли нѣкакъвъ философски камъкъ, съ помощьта на който да става това превръщане. Този камъкъ е съществували нѣкога, съществува и днесъ. Той е Божественото начало въ човѣка. Той е любовьта. Само любовьта е въ състояние да превръща нѣщата, да ги облагородява. Дето любовьта действува, тамъ проявитѣ сж едни и същи. Когато изявява любовьта си, и животното, и човѣкътъ иматъ едни и сѫщи прояви. И животното става нѣжно, внимателно къмъ възлюбената си, както и човѣкътъ. Колкото жестоко и свирепо да е едно животно, къмъ възлюбената си то има особено поведение. Ще каже нѣкой, че любовьта му стои по-високо отъ тази на животнитѣ Въ какво отношение е по-висока? Сърдцето му горѣло отъ любовь. Изгарянето на сърдцето не е качество на любовьта. Сърдцето на човѣка изгаря, само когато срѣща противодействие на пѫтя си. Не срѣща ли никакво противодействие, енергиитѣ на любовьта текатъ правилно. Любовь, въ която става изгаряне на сърдцето, е неестествена. Въ тази любовь се извършватъ неестествени процеси. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ любовьта. Заговори ли се нѣкѫде за любовь, всѣки казва : Не ми говорете за любовь, не искамъ да чуя за нея, сърдцето ми изгорѣ отъ любовь. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква отъ изгаряне на сърдцето. Господарьтъ се оплаква отъ слугата си, че изгорилъ сърдцето му; бащата — отъ сина си; майката — отъ дъщеря си. Всички хора се страхуватъ отъ огъня на любовьта. Не, огънь, който гори и изгаря, не е истинскиятъ огънь на любовьта. Огъньтъ на любовьта е свещенъ. Той вѣчно гори, безъ да изгаря, безъ да загасва. Той вѣчно свѣти, безъ да потъмнява. Една майка разправяше една отъ своитѣ горчиви опитности въ живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица. На нея предстоялъ тежкия товаръ да ги отгледа и изучи. Понеже на времето си нѣмала възможность да учи, тя останала неграмотна и решила да изучи дъщеритѣ си, да имъ даде това, което на нея липсвало. Тя ходила по чужди кѫщи да пере, да чисти, да тъче, само да даде образование на дъщеритѣ си. Съ трудъ, съ усилия, тя постигнала цельта си : дъщеритѣ и свършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че могла да изпълни желанието си. Но каква била изненадата й, когато день следъ день дъщеритѣ й започнали да ставатъ груби къмъ нея, да й казватъ, че била проста жена, че нищо не знаела и т. н. Силно огорчена отъ тѣхъ, тя казваше : Втори пѫтъ да се оженя, зная, какво да правя. Имамъ ли дъщери, ще имъ дамъ мотика вь рѫце и, хайде на нивата! Никакво образование нѣма да имъ дамъ. Толкова трудъ и грижи употрѣбихъ за тѣхъ, за да ме нарекатъ проста. Това не е човѣщина! Като наблюдавахъ тази жена, видѣхъ проявата на дветѣ естества въ човѣка. Едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщеритѣ си. Второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начинъ да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отнасяне на дъщеритѣ къмъ нея, коравото й естество би се смекчило. Днесъ и майката, и дъщеритѣ й сѫ пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си отъ любовь. Невъзможно е истинската дъщеря да отговаря съ неблагодарность за това, което майка й направила за нея отъ любовь. Щомъ и едната, и другата постѫпватъ неправилно, между тѣхъ се е вмъкналъ нѣкакъвъ чуждъ, страниченъ елементъ, отъ който трѣбва да се освободятъ. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно съ нѣкоя вдовица, и тази и постъпка се възприела отъ детето, което било въ утробата и. Като знаете това, пазете се отъ лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразятъ върху вашия плодъ. Всѣки човѣкъ минава презъ бременността. Когато нѣкой се мъчи да реализира една своя идея, но срѣща мъчнотии и препятствия на пътя си, казватъ, че този човѣкъ е бремененъ. Единство се иска отъ човѣка : единство между животинското, човѣшкото и Божественото начало. Човѣкъ се стреми, именно, къмъ това : да подчини животинското на човѣшкото, а човѣшкото — на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиитѣ пътища. Да разбере човѣкъ Божиитѣ пътища и да имъ се подчини, това значи, да има будно съзнание, да бъде носитель на велики идеи. Като слушатъ да се говори така, нѣкои мислятъ, че трѣбва да бѫдатъ въздържатели отъ всичко, да не смѣятъ да се проявятъ. Човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ неестествени нѣща, които предизвикватъ пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вѫтрешенъ процесъ. Това въздържание наричаме самообладание. Да се владѣе човѣкъ, това значи, да е разбралъ смисъла на живота, да е позналъ Божиитѣ пътища, да е позналъ проявитѣ на любовьта. Който е развилъ самообладание, той гледа на всички прояви на любовьта съ уважение, независимо това, дали се отнася до любовьта на бръмбара или до любовьта на човѣка. Въ всѣка проява на любовьта той вижда Божественото, проявено въ малка или голѣма степень. Различието се заключава само въ степеньта на съзнанието. Който разбира езика на животнитѣ. той придобива голѣми знания. Съвременниятъ човѣкъ не разбира езика на подобния си, а още по-малко на по-низко стоещитѣ отъ него. Че наистина днесъ хората не разбиратъ своя езикъ, виждаме отъ последствията на тѣхнитѣ отношения. Тѣ се разговарятъ на непознатъ езикъ, вследствие на което не се разбиратъ. Външно хората си говорятъ, като че се разбиратъ, въпрѣки това едни други си създаватъ противоречия. Много отъ противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че често попадатъ въ по-високо или по-низко състояние отъ това, въ което обикновено живѣятъ и, като се върнатъ между подобнитѣ си, не могатъ да се примирятъ съ това, което виждатъ. Изкуство е, като се върне човѣкъ между своитѣ си, да се нагоди споредъ тѣхния животъ, да не влиза като клинъ помежду имъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона за превръщане на нѣщата, за да се справяте съ условията на живота. Този законъ има приложение и въ любовьта. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ превръщане на любовьта, отъ низша къмъ висша. Едно отъ качествата на любовьта е мекотата. Да бѫде човѣкъ мекъ, но не мекушавъ, това значи, да е далъ пѫть на любовьта въ себе си. Който може да прецени любовьта на ближния си, той ще се ползува отъ нея. Не може ли да я прецени, тя не го ползува. Дето да се обърне този човѣкъ, навсѣкѫде намира затворени пѫтища. Казано е, че любовьта отваря пѫтищата на човѣка. Наистина, когато любовьта посети нѣкой домъ, всички блага идатъ следъ нея. Горко на онзи, който не е обичанъ ! Поне единъ човѣкъ трѣбва да ви обича, да се намирате подъ крилата на любовьта. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което да не е дадено любовь. Колкото малка да е, тази любовь трѣбва да се цени. Отдето да иде, тя крие въ себе си алхимически свойства. Отъ човѣка се иска умѣние да цени любовьта. Цени ли я, той има условия да се развива. Не цени ли любовьта, която му се дава, той завинаги остава невежа. Като не съзнава това, човѣкъ самъ се лишава отъ благата, които любовьта носи. Любовьта представя богата трапеза, на която сѫ сложени всѣкакви блага. Обича ли те нѣкой, т. е. покани ли те на тази трапеза, не се отказвай. Седни и яжъ! Ама щѣлъ си да ощетишъ нѣкого — не мисли за това. Трапезата на любовьта никога не осиромашава. — Достоенъ ли съмъ да се пол- зувамъ отъ благата и? — Щомъ минавашъ край нея, имашъ право да се ползувашъ отъ благата й. Любовьта не прави разлика между сѫществата. Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено сѫщество, човѣкъ не гледа еднакво на всички хора. Къмъ по-долностоещитѣ отъ него той поглежда съ презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, той трѣбва да гледа и по-долу, и по-горе отъ себе си. На тия, които стоятъ по-долу отъ него, той трѣбва да помага, а отъ по-горностоещитѣ — да се учи. — Докога ще се учи човѣкъ? Нѣма ли учението предѣлъ? — Въ природата процеситѣ сѫ безпредѣлни. Ако прилага разумнитѣ природни закони въ живота си, човѣкъ никога не може да бѫде нещастенъ. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Нѣкой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щомъ се обърне къмъ природата, тя веднага ще му върне благото, което сѫ му отнели. Вмѣсто първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, съ повече материални срѣдства за добъръ животъ. Изобщо, който живѣе въ любовьта, той не може да се оплаква отъ сиромашия, отъ лишения, отъ страдания. Любовьта носи всички блага и богатства въ живота. И тъй, за да бѫде доволенъ отъ живота си, човѣкъ трѣбва да придобие онова, което му липсва. Колкото да е напредналъ въ духовно отношение, човѣкъ все се нуждае отъ нѣщо ново. Той трѣбва всѣки день да придобива по нѣщо ново, което да се влива като струя въ неговия животъ, да го освежава. Кое е онова, което освежава и подмладява човѣка? Любовьта. И днесъ хората любятъ, но вмѣсто да ставатъ по-млади тѣ остаряватъ. Защо? Защото методитѣ и проявитѣ на тѣхната любовь сѫ стари. Старитѣ прояви на любовьта предизвикватъ пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любовь, човѣкъ трѣбва да измѣни мисъльта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човѣкъ да помисли за Бога, за да се разшири сърдцето му, да се просвѣти ума му. А какво би било, ако би могълъ да види Бога? Ако веднъжъ само види Бога, човѣкъ запазва този образъ за цѣлата вѣчность. Всички страдания и противоречия ще изчезнатъ отъ неговия животъ. Той ще се примири съ всички сѫщества. Дойдатъ ли сиромашията, болестьта, страданието, злото при него, той ще имъ каже: Елате следъ мене! Дето отивамъ азъ, елате и вие. Той ще ги заведе при Бога, всѣки да придобие това, което му е нужно. Задоволятъ ли се, тѣ ще го напуснатъ. Кой не би желалъ да отиде при Бога? Всѣки търси Бога, всѣки търси любовьта. Нѣкой иска да бѫде силенъ. Той мисли, че съ сила всичко се придобива. Не, съ любовьта всичко се придобива. Любовьта съдържа сила въ себе си. Любовьта закриля човѣка. Има ли любовь, никой не може да го нападне. Който се е опитвалъ па се бори съ любовьта, той всѣкога е бивалъ победенъ. — Едно време сърдцето ми горѣше отъ любовь, но сега я изгубихъ. — Любовьта не се губи. Не е било време и нѣма да бѫде, ко гато любовьта да се изгуби. Кѫде може да отиде любовьта? Казано е, че любовьта е вѣчна и неизмѣнна. Ако човѣкъ самъ се оттегли отъ нея, това е другъ въпросъ. Обаче, любовьта е постоянна. Тя не се мѣни, нито се губи. Лю- бовьта не може да напусне човѣка. но човѣкъ, поради своето непослушание, поради неразби- ране на законитѣ и, може да се отдалечи отъ нея и да отиде въ широкия свѣтъ. Следъ дълго лутане изъ свѣта, той пакъ ще се върне при любовьта, но вече съ опитности. Той знае, че Божиитѣ пѫтища сѫ съвършени, и всѣко отклонение отъ тѣхъ води къмъ погибель. Единъ отъ въпроситѣ, който занимава всички хора, е въпросътъ за единството на съзнанието. Дето има единство на съзнанието, тамъ сѫществува opганическа, неразривна връз- ка. Днесъ хората се сближаватъ и раздѣлятъ лесно, поради това, че връзката между тѣхъ е механическа. Ще кажете, че връзката между братята и сестритѣ е кръвна и, като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме, обаче, въ свѣта? Братя и сестри не искатъ да се видятъ, каратъ се, раздѣлятъ се. Каква връзка е тази, която може да доведе до такива резултати? За да образува здрави връзки съ хората, преди всичко човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ Бога. Щомъ е свързанъ съ Бога, и любовьта Му ще потече въ него. — Дали наистина Богъ ме обича? — Щомъ слънцето те огрѣва, и Божията любовь е съ тебе. Не- възможно е да имашъ връзка съ Първата При- чина на нѣщата, безъ да имашъ нейната любовь. При това положение, когото срещнешъ, ще те спре, ще се разговаря съ тебе, като истински братъ. и ще бѫде готовъ да те последва. Ако си учитель или професоръ нѣкѫде, той ще тръгне следъ тебе, да чуе, какъ преподавашъ. Ако остане доволенъ, той ще разбере, че за да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да се упражнява. Пѣвецътъ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ, трѣбва да работятъ най-малко по три-четири часа на день въ своята область, за да придобиятъ техника, чистота, сржчность въ изкуството си. Ако сѫ нужни упражнения въ науката и въ изкуствата колко повече тѣ сѫ необходими за изучаване изку- ството да живѣе човѣкъ и да люби. Велика наука е животътъ. Велика наука е любовьта. Мнозина се занимаватъ съ окултни науки, но всички не успѣватъ. Защо? Тѣ бързатъ много, искатъ по външенъ. по механически начинъ да придобиятъ всичко. Това е невъзможно. Нѣкой прочелъ нѣщо по алхимия и веднага иска да превръща неблагороднитѣ метали въ благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвънъ, трѣбва да го е придобилъ въ себе си. Преди да борави съ външни методи, той трѣбва да е придобилъ любовьта, т. е. онзи философски камъкъ, който превръща неблагородното въ благородно. Всички хора правятъ опити, но опититѣ на всички не сѫ сполучливи. Всички домакини готвятъ, но яденето на всички не е еднакво вкусно. Вѫтрешна алхимия е нужна на човѣка. Тя раз- полага съ методи и правила, които не сѫ писани въ никоя книга. Тѣ сѫ писани въ самия човѣкъ, както и въ великата природа. Който знае този езикъ, само той може да чете и да се ползува отъ тѣхъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата и да правите това, което тя прави. Великитѣ хора сѫ станали велики, защото сѫ прилагали законитѣ на природата. Вървите ли по човѣшкитѣ закони, вие преждевременно ще остарѣете. Стариятъ се отличава по своитѣ уста- новени възгледи. Той има толкова стари, устано- вени възгледи, че трѣбва да ги кърти съ длето. Старитѣ възгледи правятъ човѣка старъ, а не годинитѣ. Не е въпросъ да къртите възгледитѣ на човѣка. Тѣ трѣбва да се стопятъ естествено. Когато слънцето изгрѣва, старитѣ възгледи се стопяватъ като ледъ. Когато детското въ човѣка вземе надмощие, старото ще си замине. Въ пѫтя на човѣшкото развитие ставатъ редъ вѫтрешни процеси, които самъ човѣкъ не забелязва. Тѣзи процеси сѫ тайни, скрити отъ окото на външнитѣ хора. Така и скулпторътъ работи своитѣ статуи. Докато вае статуята си, той я закрива съ платно. По цѣли часове той чука, кърти, никой не вижда, какво прави. Когато статуята се завърши, той дига платното и показва работата си на всички, които се интересуватъ отъ нея. Следователно, видите ли, че нѣкой се е скрилъ задъ платнато и работи, не дигайте платното да гледате, какво прави. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на своитѣ ближни. Иска ли да има успѣхъ въ работата си, човѣкъ трѣбва да се огради, никой да не го смущава. Докато работи, човѣкъ трѣбва да бжде на затворено. — Какво работишъ? — Това е моя работа. — Кога ще свършишъ картината си? — Това е моя работа. — Не работишъ, както трѣбва. — Това е моя работа. — Какъ ще познаемъ, че си свършилъ работата си? — Когато дигна платното. Днесъ всички хора се намиратъ въ процесъ на сериозна вѫтрешна работа. Докато свършатъ работата си, тѣ минаватъ презъ постоянно обезсърдчаване и насърдчаване: ту се обезсърдчаватъ, че нищо не могатъ да направятъ, ту се насърдчаватъ, че ще излѣзе нѣщо отъ тѣхъ; ту се считатъ грѣшници, ту се мислятъ праведни. Обаче, единъ вѫтрешенъ гласъ ги насърдчава, потиква ги да вървятъ напредъ. При всички случаи на живота, като богатъ и сиромахъ, като способенъ и неспособенъ, като праведенъ и грѣшенъ, този гласъ постоянно нашепва на човѣка: Гледай си работата! Дали го хвалятъ или корятъ, този гласъ казва: Гледай си работата! Сега, като говоря върху гласа на Боже- ственото въ човѣка, това не значи, че трѣбва да се намирате подъ нѣкакъвъ страхъ. И като ви говори Божественото, вие пакъ живѣете, както разбирате. Бръмбарътъ живѣе като бръмбаръ, рибата — като риба, птицата — като птица, млѣкопитаещото — като млѣкопитаещо, човѣкътъ - като човѣкъ. Следъ време всѣко живо същество ще мине въ по-високъ животъ по естественъ начинъ, а не чрезъ насилие. И човѣкъ ще мине въ по-висока фаза на животъ. отъ тази, въ която днесъ се намира. Когато е на мѣстото си, всѣко живо същество представя нѣкаква сила. Лесно е да кажете, че бръмбарътъ е нищожно, дребно същество, но той. може да върне престъпника отъ пътя му и да го предпази отъ известно зло. Ако единъ човѣкъ отива да убие нѣкого, много бръмбари могатъ да го нападнатъ и да го върнатъ отъ пътя на престъплението. Той ще хвърли пушката и ще бѣга у дома си да се скрие. Милиони бръмбари мог тъ да обсадятъ цѣлъ градъ. Следователно, когато се съединява съ по- добния си, слабиятъ увеличава силата си. Това, което единицата не може да направи, колективи- тетътъ ще го направи. Който не може да изпол- зува малката сила въ природата, той не може да използува и голѣмата. Ако човѣкъ не може да се справи съ малката мъчнотия, какъ ще се справи съ голѣмата? Ако не може да изправи малката погрѣшка, какъ ще изправи голѣмата? Ако не може да се справи съ малката скръбь, какъ ще се справи съ голѣмата? Всѣка мъчнотия, всѣка погрѣшка, всѣка скръбь съдържатъ въ себе си известни блага, известни богатства, които трѣбва да се използуватъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва съзнателно да ги търси, но като дойдатъ, той трѣбва да бѫде разуменъ, съзнателно да ги използува. И тъй, работете върху себе си да придо- биете онази любовь, която разширява съзна- нието, която дава потикъ и импулсъ на човѣка да работи, да върви напредъ. Каквото правите, имайте предъ видъ тази любовь. Въ каква форма ще се яви, не е важно. Формата се мѣни, но съдържанието остава вѣчно и неизмѣнно. Тази любовь, именно, помага на човѣка при всички случаи на неговия животъ. Тя е изворъ, който постоянно тече. Мине ли пѫтникъ край този изворъ, той непременно ще спре да си начерпи вода. Иворътъ дава на всички и то преизобилно. Въ любовьта, т. е. въ живота на извора нѣма никакво лицеприятие. Тя дава на всички споредъ нуждитѣ и споредъ възможноститѣ имъ да възприематъ и обработватъ приетото. Едно се иска отъ човѣка: да приема и прилага. Ако приема, безъ да прилага, той се натъква на голѣма опасность. Въ него се образуватъ наслоявания, които причиняватъ редъ болезнени състояния. Каквото възприеме, човѣкъ трѣбва да го обработи и приложи. Прилагайте любовьта въ живота си, да укрепнете и придобиете повече вѣра. Т. м. Божията Любовь да бѫде съ васъ! * 18. Лекция отъ Учителя, държана на 25 декемврий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наука за езика Т. м. Псаломъ 119, алефъ. Какво става съ снѣга и съ леда, когато се топятъ? Тѣ губятъ своята красота и цвѣтъ. Подъ думата снѣгъ и ледъ разбираме илюзиитѣ, съ които човѣкъ живѣе на земята. Както снѣгътъ и ледътъ се топятъ и нищо не остава отъ тѣхната форма, красота и цвѣтъ. така и илюзиитѣ се топятъ и изчезватъ. Като се намѣри предъ такова положение, човѣкъ казва: Животътъ нѣма смисълъ, не струва да се живѣе. Защо животътъ нѣма смисълъ? Защото илюзиитѣ на човѣка изчезватъ. Снѣгътъ изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие въ неговия цвѣтъ, остава вѣчна. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Тѣ носятъ и долни, и горни дрехи бѣли, особено лѣтно време. Съвременнитѣ хора иматъ задача да изучаватъ цѣлокупния животъ, а не само неговитѣ частични прояви. Тѣ иматъ предъ видъ изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освенъ обличане съ свѣтли, съ бѣли, празнични дрехи. Раждането, младостьта е обличане на душата съ бѣли, празнични дрехи. Остаряването и смъртьта представятъ събличане на бѣлитѣ, свѣтли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне въ такива дрехи, човѣкъ казва, че е остарѣлъ и тръгва по магазинитѣ да търси нови, свѣтли дрехи, съ които отново да се облѣче. Не е лесно човѣкъ да съблѣче старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови. Колкого да е недоволенъ отъ старитѣ си дрехи, човѣкъ мѫчно се отдѣля отъ тѣхъ. Той е привикналъ на тѣхъ, не му се иска да ги свали отъ гърба си. Ценни сѫ старитѣ дрехи на човѣка, защото върху тѣхъ е написанъ цѣлиягъ му животъ. Тѣ сѫ пълни съ спомепи и преживявания. За да облѣче нови дрехи, човѣкъ трѣбва да препише на тѣхь всички свои опитности, които е придобилъ на земята. Това, което ученитѣ наричатъ предаване на наследствени чърти отъ едно поколѣние на друго, не е нищо друго, освенъ преписване на новитѣ дрехи всичко онова, което е било написано на старитѣ. Въ това отношение човѣкъ мяза на списъкъ, на който сѫ написани книгитѣ на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържатъ около единъ милионъ и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, какъ се справя съ нея. Не е лесно да чисти човѣкъ праха на тия книги. Въ всички времена и епохи хората сѫ се стремѣли да се домогнатъ до положително обяснение на живота. И днесъ още се стремятъ къмъ правилно изясняване на живота. Като не разбиратъ благата и привилегиитѣ, които иматъ надъ всички животни, хората казватъ за нѣкого, че се е родилъ въ щастливъ моментъ на земята. Всички хора сѫ родени въ щастливъ моментъ. Какво по-голѣмо щастие може да търси човѣкъ отъ това, че се е родилъ човѣкъ, изправенъ на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетельта и на нея да стѫпва, това е една привилегия за човѣка. Да бѫдатъ рѫцетѣ му свободни, това е друга привилегия за човѣка. Животнитѣ сѫ лишени отъ тѣзи привилегии. Рѫцетѣ имъ, които символизиратъ закона на правдата, сѫ превърнати въ крака. Правдата у тѣхъ не е застѫпена. Мозъкътъ на човѣка е поставенъ въ съвсемъ различно положение отъ това, въ което е поставенъ животинскиятъ. Засега човѣкъ представя най-усъвършенствуваната машина на земята, снабдена съ своето вѫтрешно радио, да схваща вълнитѣ, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието вънъ отъ себе си, безъ да подозиратъ, че то се крие въ върха на тѣхния езикъ. Каквото езикътъ каже, всичко става. Чудеса може да прави езикътъ! Езикътъ подига човѣка, но той може и да го събори. Това зависи отъ огъня, съ който е запаленъ. Ако езикътъ е запаленъ отъ огъня на ада, човѣкъ се намира въ голѣма опасность. Запали ли се съ този огънь, човѣкъ се излага на голѣми страдания. Ако не знае, какъ да се справя съ езика си, той ще се намѣри въ голѣми мѫчнотии. За да избѣгне тия мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да познава науката за контролиране на езика. Езикътъ на човѣка е единъ отъ органитѣ, свързанъ съ висшия свѣтъ. Интелигентно сѫщество е езикътъ. Милиони клетки работятъ въ него, за да подържатъ живота му. Съ езика си човѣкъ яде, опитва вкуса на хранитѣ, говори, пише, като писатель. Една лоша дума, казана съ езика, съ години не може да се забрави. Човѣкъ носи последствията на тази дума дълго време. Думитѣ, изказани чрезъ езика. криятъ голѣма динамическа сила въ себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географътъ изучава земята, както астрономътъ — небето. Не мислете, че езикътъ е единъ безотговоренъ мускулъ въ човѣшкия организъмъ. Всѣки органъ въ човѣшкия организъмъ крие въ себе си велики тайни. Езикътъ, затворенъ въ устата на човѣка, сѫщо крие въ себе си велики тайни, които трѣбва да се изучаватъ. Сега на васъ предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е магъ, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко може да направи. Хората говорятъ за възпитание и самовъзпитание, а не знаятъ, отде да започнатъ. Тѣ изучаватъ френология, физиогномия, хиромантия и редъ още науки, но не се спиратъ върху езика. Тѣ не подозиратъ, че трѣбва да започнатъ отъ езика — отъ най-малкия удъ въ своя организъмъ. Доброто и злото е написано на езика. При всѣка добра или лоша проява на човѣка, езикътъ започва да се движи. При доброто се движи по единъ начинъ, при злото — по другъ начинъ. Отъ човѣка зависи, какъ да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трѣбва да изучава неговитѣ движения. Голѣмъ магъ е човѣшкиятъ езикъ. Езикътъ е изразъ на разумностьта въ човѣка. Окото е наблюдатель, отдалечъ вижда нѣщата, а езикътъ прави познанства, посрѣща и изпраша хората. Въ това отношение той е голѣмъ дипломатъ. Като говоря за езика, азъ нѣмамъ предъ видъ неговата външна форма. т. е. мускула, отъ който е направенъ. Азъ имамъ предъ видъ силата, която се крие въ него. Езикътъ е свързанъ съ словото, а силата на човѣка е въ словото. Като мисли за езика си, човѣкъ се свързва съ словото. Като мисли за словото, той се свързва съ истината. Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човѣкъ се свързва съ свободата. Като мисли за свободата, човѣкъ се свързва съ живота, защото животътъ се проявява само вь свободата. Човѣкъ е дошълъ на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, въ които е потопенъ. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-голѣмитѣ си нещастия пакъ е щастливъ. Който е дошълъ до това познание, той и въ ада може да се чувствува като на курортъ. За разумния и мѫчнотиитѣ сѫ благословение; за неразумния мѫчнотиитѣ сѫ адъ. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Нѣкой гледа линиитѣ на рѫката си и казва, че линиитѣ на сърдцето, на ума, на живота, на сѫдбата му сѫ добре развити. Въ сѫщность той не проявява нито ума, нито сърдцето, нито живота си. Добре развити линии сѫ ония, които иматъ живо проявление. Какво се ползува човѣкъ отъ красивитѣ си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливость, разумность, съобразителность? Човѣкъ се нуждае отъ живи линии, а не отъ мъртви. Когато Словото влѣзе въ човѣка, тѣзи линии напълно оживяватъ. Казано е въ Битието, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, после му вдъхналъ живо дихание, и той станалъ жива душа. Значи, докато Богъ не бѣше вдъхналъ живо дихание, човѣкъ билъ безжизнено сѫщество. Щомъ вдъхналъ живо дихание въ него, т. е. щомъ вложилъ Словото си, човѣкъ станалъ жива душа. Великъ моментъ представя създаването на първия човѣкъ! Едва ли има по-великъ моментъ отъ този за човѣка, както и за всички живи сѫщества. Първиятъ човѣкъ, като моделъ, и до днесъ още е изложенъ на показъ, да го гледатъ всички живи сѫщества, всички ангели. Първиятъ човѣкъ, т. е. оригиналътъ е на небето, а останалитѣ хора, които сѫществуватъ по лицето на земята, сѫ копия на този оригиналъ, по-далечъ или по-близо до него. Който иска да види, какво представя оригиналътъ на човѣка, той трѣбва да отиде на небето. Тамъ ще види, какво значи изкуство. Който е видѣлъ този образъ, той никога не може да го забрави. Откакъ е създаденъ до днесъ той е живъ и продължава да живѣе. Иска ли да го следва, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, всѣки день да изправя линиитѣ си, да ги съживява. Ако човѣкъ не може да прави добро, рѫцетѣ му сѫ мъртви. Ако не може да мисли добре, умътъ му е мъртавъ. Ако не може да люби, сърдцето му е мъргво. Ако не може да движи очитѣ си правилно и да вижда красотата на нѣщата, той е мъртавъ за истината. Ще кажете, че всички хора движатъ очитѣ си. Всички движения не сѫ правилни. Въ движенията на хората има разлика: едни сѫ механически, а други — живи, съзнателни. Съвременнитѣ хора трѣбва да приложатъ мисъльта си, да се освободятъ отъ механическия животъ. Запримѣръ, като се натъкватъ на неблагоприятни условия, тѣ търсятъ механически начини, да се справятъ съ тѣхъ. Ако е студено на рѫцетѣ имъ, тѣ турятъ рѫкавици, да се стоплятъ. Понѣкога и рѫкавицитѣ не помагатъ, рѫцетѣ имъ пакъ сѫ студени. Тѣ не подозиратъ, че съ мисъльта си могатъ да се изолиратъ отъ студа. Мощно нѣщо е човѣшката мисъль. Ще кажете, че не е правилно човѣкъ да се бори съ студа чрезъ мисъльта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисъльта си напразно. Не, щомъ има мисъль, човѣкъ трѣбва да я прилага навсѣкѫде. Човѣшкиятъ организъмъ разполага съ такава топлина, която може да му помогне да преодолѣе всички външни условия. Топлината на човѣшкия организъмъ и неговата мисъль сѫ въ състояние да преодолѣятъ всички неблагоприятни условия въ живота. Освенъ външния студъ, въ човѣка се явява и вѫтрешенъ студъ, предизвиканъ отъ голѣма скръбь. За да се справи съ този студъ, човѣкъ трѣбва да увеличи своята вѫтрешна топлина. Това сѫ процеси, които ставатъ постянно въ човѣка. Когато живѣе правилно, човѣкъ запазва нормалната топлина на сърдцето си и нормалната свѣтлина и сила на ума си. Не живѣе ли правилно, той постепенно ги губи, вследствие на което прибѣгва къмъ външни, спомагателни срѣдства. Когато желанията на човѣка станатъ повече отъ възможноститѣ за тѣхното реализиране, той нарушава своя естественъ животъ, вследствие на което се натъква на голѣми мѫчнотии и противоречия. Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство въ човѣка трѣбва да се хранятъ. Тѣ сѫ живи сѫщества, и животътъ имъ трѣбва постоянно да се подържа. Нѣма ли достатъчна храна, съ която човѣкъ да задоволи желанията си, едно следъ друго тѣ умиратъ и му създаватъ ненужни страдания. Лѣтно време и бедниятъ овчарь може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които тѣ ще се хранятъ. Зимно време, обаче, условията сѫ други. Пасбищата сѫ покрити съ снѣгъ, никѫде нѣма трева. Овчарьтъ е длъженъ да ги храни самъ, да имъ купува храна. За неговитѣ срѣдства това струва скѫпо. Като не може да ги изхрани, една следъ друга овцетѣ измиратъ. И тѣ страдатъ, и той страда. Следователно, не раждайте повече желания, отколкото сѫ възможноститѣ ви за тѣхното отглеждане. Нѣма ли възможность да храни много мисли и желания, човѣкъ трѣбва да се ограничи съ една мисъль, съ едно желание, но да ги изхрани добре, да станатъ самостоятелни, сами да подържатъ живота си. Следователно, дойде ли човѣкъ до положение, неговитѣ мисли, желания и постѫпки да станатъ самостоятелни, да му помагатъ, това значи, да бѫде той магъ, да разполага съ магическата прѫчица на всѣко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне съ прѫчицата, и яденето ще бѫде предъ него. Нахрани ли се, пакъ ще тропне съ прѫчицата, и яденето ще се дигне. Докато дойде до положението, да бѫде господарь на своитѣ мисли и желания, човѣкъ първо ще имъ бѫде слуга. Тѣ ще заповѣдватъ, а той ще изпълнява. Въ пѫтя на човѣшкото развитие това е неизбѣженъ процесъ. За да бѫде господарь, първо човѣкъ трѣбва да бѫде слуга. За да бѫде учитель, първо трѣбва да бѫде ученикъ. Като говоря за хора, които владѣятъ магическата прѫчица, мнозина се съмняватъ въ това. Тѣ казватъ, че не сѫ виждали такива хора и не вѣрватъ въ сѫществуването имъ. Ако човѣкъ не вижда нѣщо, това не значи, че то не сѫществува. Ако пъкъ вижда нѣщо, това не значи, че е видѣлъ реалностьта на нѣщата. Човѣкъ слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пѣятъ и говорятъ, сѫществуватъ нѣкѫде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалностьта, т. е. сѣнки, а не действителность. Съ тия хора, които говорятъ и пѣятъ по радиото, както и съ тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Тѣ минаватъ като нереални величини; въ сѫщность едни отъ тѣхъ сѫ реални, а други — нереални. Ще дойде день, когато ще виждате хората, които говорятъ по радиото, ще се разговаряте съ тѣхъ и ще разберете, кои сѫ действителни лица и кои — недействителни. Да се върнемъ къмъ науката за езика. Като не познаватъ тази наука, хората се чудятъ, защо страдатъ. Ако я познаваха, тѣ щѣха да разбератъ, че много отъ страданията имъ се дължатъ, именно, на непознаването й, на неспазване на нейнитѣ закони. Нѣкой казва, че обича нѣкого, но следъ известно време престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно законитѣ на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вследствие на което казалъ много думи на възлюбения си. И възлюбениятъ му, отъ своя страна, отговорилъ по сѫщия начинъ. И двамата се обидили единъ другъ и не искатъ повече да се видятъ. Като изучавате науката за езика, приложете я първо къмъ Бога. Обикнете Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила и се учете отъ Него. Той ще ви учи, какъ да говорите, какви думи да избирате, какъ да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постѫпите ли обратно, постоянно ще губите любовьта си. Ако Богъ не е взималъ участие въ живота на човѣка, ако и до днесъ не продължава да се интересува отъ неговия животъ, нищо не би излѣзло отъ него. Богъ каза: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое“. Той вложи въ човѣка особена способность — да говори. Говорътъ е присѫщъ само на човѣка. Никое друго животно не може да говори. Само на човѣка е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано въ Писанието: „По думитѣ си ще се оправдаешъ и по думитѣ си ще бѫдешъ сѫденъ“. Отъ езика на човѣка зависи неговото щастие или нещастие. Следователно, иска ли да говори съ нѣкого, човѣкъ първо трѣбва да очисти езика си. Ако при разговора си съ своя ближенъ, човѣкъ трѣбва да чисти езика си, колко повече трѣбва да бѫде езикътъ му чистъ, когато отправя молитвата си къмъ Бога. Ще каже нѣкой, че при Бога човѣкъ може да се яви такъвъ, какъвто е. Не, човѣкъ ще застане на молитва само тогава, когато е изчистилъ и измилъ езика си добре. Трѣбва ли синътъ да се яви при баща си такъвъ, какъвто се е върналъ отъ веселбитѣ си съ своитѣ приятели? Той ялъ, пилъ, цѣла нощь не спалъ и мисли, че като се яви при баща си, последниятъ ще му се зарадва. Не, той първо трѣбва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Трѣбва ли войникътъ да се яви при своя генералъ раненъ, съ отрѣзани рѫце, да му засвидетелствува своята обичь? Види ли го въ това положение, генералътъ първо ще го изпрати да се лѣкува, и после, като оздравѣе, ще го приеме на разговоръ. Истинска молитва е онази, която човѣкъ отправя къмъ Бога следъ като се е изчистилъ, преоблѣкълъ, т. е. следъ като се е върналъ въ състоянието, въ което първоначално е билъ. Човѣкъ трѣбва да се върне въ първото си положение, както е билъ създаденъ, и оттамъ да започне живота си. Човѣкъ трѣбва да се яви при своя Създатель въ първоначалната си красота и чистота. Въ това седи достоинството на човѣка. Всѣка домакиня, която сама чисти и нарежда кѫщата си, има достойнство за себе си, за своя домъ. Оставя ли всичко на слугитѣ си и мисли само за обличане, за разходки, тя нѣма достойнство за себе си. Достойнството на човѣка се заключава въ владѣене науката за езика. Владѣе ли тази наука, той знае, какъ да говори. Той никога нѣма да се оплаква отъ живота си, отъ положението, което заема въ обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя съ него. Високото положение на човѣка се опредѣля отъ умѣнието му да го изпълни, както трѣбва. Ето, князътъ на свѣта имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слѣзе на земята да изправи погрѣшката си. Отъ князъ на небето той слѣзе на земята като обикновенъ човѣкъ, лишенъ отъ всѣкаква власть и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този старъ князъ, който намира, че животътъ нѣма смисълъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. Каквото казва този князъ, това повтарятъ всички хора следъ него, като папагали. Не се подавайте на лъжитѣ на този князъ. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия пѫть. Борете се съ всички сили срещу това, което той ви говори, безъ да се подавате на неговото влияние. Ако нѣкой пѫть ви повали на земята, пакъ не се подавайте на влиянието му. Знайте, че краятъ решава борбата. Не мислете, че всѣкога ще бѫдете надъ мѫчнотиитѣ. Ще падате, ще ставате, но нѣма да отстѫпвате отъ принципитѣ на Божественото. Дойде ли страхъ, безвѣрие, малодушие, обезсърдчение, пакъ не се подавайте. Знайте, че това сѫ противодействия, които не сѫ ваши. Дръжте въ ума си мисъльта, че ви е дадена сила, разумность, свѣтлина, да виждате нѣщата, да ги разбирате и да се справяте съ мѫчнотиитѣ. Богъ е на страната на ония, които се борятъ за славата, за името Му. Той никого нѣма да изостави, но трѣбва да минете презъ борби, презъ мѫчнотии и изпитания. Каквито противодействия да срѣщате, знайте, че тѣ се дължатъ на вашитѣ неприятели, които искатъ да ви спъватъ въ великата цель на животв ви. Въ какво седи великата цель на човѣшкия животъ? Да бѫде свободенъ човѣкъ и да служи на любовьта, това е великата цель на човѣшкия животъ. Всички хора говорятъ за свобода, но не сѫ свободни. Свободенъ е само онзи, който, каквото каже, става. Свободниятъ познава езика на природата и се разговаря съ нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животътъ и природата му изпратятъ, той всичко приема съ радость и безъ страхъ. Той не се плаши отъ сиромашия, отъ болести и страдания. Той ги приема съ радость, защото знае, че ще научи нѣщо отъ тѣхъ. Тѣ криятъ въ себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползува отъ тия блага; който не ги разбира, тѣ минаватъ край него, безъ да му дадатъ нѣщо отъ своитѣ блага. Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои казватъ, че безъ да учатъ, Духътъ ще имъ каже, какво да правятъ. Не е достатъчно само да ви говори Духътъ, но вие трѣбва да бѫдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нѣщо, което не ще можемъ да направимъ? — Каквото Духътъ казва на човѣка, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нѣщо, което не можете да направите, ще знаете, че това не сѫ думи на Духа. Духътъ спусна отъ небето плащаница, пълна съ различни животни и каза на Петра: „Вземи и яжъ!“ Той отговори: Господи, не съмъ ялъ нищо нечисто, не мога да ямъ и сега. — Това, което Богъ е осветилъ, е чисто. Апостолъ Петъръ не разбра символа, който бѣше скритъ въ това видение. Ако на религиозния човѣкъ кажатъ, че трѣбва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува отъ други науки, освенъ отъ Божествената. Това е неразбиране. За да стане силенъ, човѣкъ трѣбва да изучава всички науки. Не само да учи, но той трѣбва да тури въ действие своя умъ, своето сърдце и своята воля, като започне отъ най-малкитѣ работи. Коя е най-малката работа, която човѣкъ може да свърши? Това е единъ отъ труднитѣ въпроси. Като стане сутринь, човѣкъ трѣбва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. Следъ това ще наблюдава, каква е първата мисъль, първото чувство и първата дума, които сѫ минали презъ него, и да следи, какъ ще прекара цѣлия день. Тѣ опредѣлятъ посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото въ свѣта, а не за неприятнитѣ работи, които сѫ временни, преходни положения въ човѣшкия животъ. Станешъ ли сутринь, отправи една свѣтла мисъль, едно красиво чувство и една сладка дума къмъ Господа. Постѫпишъ ли така, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добре. Хората не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ щастието си по начинъ, какъвто тѣ разбиратъ. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мѫдреци, ще видите, че и тѣ даже не действуватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ могатъ да иматъ еднакви цели и стремежи. но методитѣ имъ сѫ различни. Двама души, въ единъ и сѫщъ моментъ, не могатъ да произведатъ едно и сѫщо явление, Коя е първата дума, която човѣкъ трѣбва да произнася всѣка сутринь, като стане отъ сънь? Ще кажете, че тя е думата „любовь“. Наблюдавайте се и вижте, кой каква дума произнася. Първата дума, която човѣкъ произнася е различна за всѣки човѣкъ. При това, всѣки день той произнася различни думи. Отъ начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човѣкъ е вложилъ. Запримѣръ, нѣкой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди въ обичьта си. Силата на обичьта, на любовьта на човѣка се опредѣля отъ интонацията, съ която тия думи се произнасятъ. Любовьта е колективенъ, а не единиченъ актъ. Когато нѣкой люби, цѣлото небе и цѣлата земя взиматъ участие. Нѣкой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовьта му. Това не може да се избѣгне. Богъ е Любовь. Следователно, любишъ ли, всички знаятъ за твоята любовь. Не е въпросъ да криете любовьта си отъ хората, но вие трѣбва да любите по всички правила на Великата Любовь. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а после съжалява. че не е разбранъ, че не се е изказалъ право. Божествената любовь не мисли за последствията. Тя има предъ видъ принципа. Щомъ принципътъ е правъ, и последствията ще бѫдатъ добри. Приложи ли човѣкъ закона на любовьта правилно, този законъ ще произведе въ цѣлия козмосъ малъкъ потикъ. Когато двама души се обичатъ, тѣ внасятъ импулсъ къмъ нѣщо велико въ цѣлото човѣчество. Това прави и любовьта на майката къмъ детето, на богатия къмъ сиромаха, на сиромаха къмъ богатия и т. н. Всѣки актъ на любовьта, колкото малъкъ да е, той е актъ на цѣлия козмосъ. Въ любовьта взиматъ участие всички живи сѫщества, отъ най-малкото до най-голѣмото. Често хората говорятъ, че този или онзи не заслужва да бѫде обичанъ. Това е неразбиране на любовьта. Любовьта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другитѣ животни обикалятъ около човѣка, причината за това е любовьта. Тя ги заставя да отидатъ при него да ги нахрани. Той ги храни отъ любовь. Ще каже нѣкой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, пѣтелътъ кукурига, птичката пѣе, кучето лае, животътъ се изявява. Престане ли животното или човѣкъ да се изявяватъ по свой специфиченъ начинъ, и животътъ въ тѣхъ престава. Радвайте се на всичко живо, докато има животъ въ него. Животътъ на всички сѫщества е цененъ. Той крие въ себе си известни тайни, които трѣбва да се изучаватъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате науката за езика, да облагородите своя характеръ. Много отъ страданията на хората се дължатъ на чрезмѣрното движение на езика имъ. Обаче, не е достатъчно човѣкъ само външно да мълчи. Мълчанието е вѫтрешенъ процесъ. Той е въ зависимость отъ самообладанието. Само онзи човѣкъ може да прилага самообладанието, който обича своитѣ прояви, своитѣ мисли, чувства и постѫпки, своя езикъ и словото, което излиза отъ него. Като обича себе си и е въ хармония съ всичко, което излиза отъ него, той ще обича и окрѫжаващитѣ — растения, животни и хора — своитѣ ближни. Като обича себе си и ближнитѣ си, той ще обича и Бога, ще обича сѫществата въ цѣлото небе. Само при това положение той може да си служи съ магическата прѫчица. Като тропне съ нея, каквото пожелае, всичко става. Той разбира дълбокия смисълъ на стиха: „Азъ съмъ алфа и омега на нѣщата“. Богъ е алфа, начало на нѣщата, а човѣкъ — омега, т. е край на нѣщата. Днесъ всички хора трѣбва да разбиратъ смисъла на мъркането, на пѣнието, на мисъльта. Думата „мъркане“, започва съ буквата „М“ — законъ на абсолютна жертва. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ закона на жертвата, презъ пѣнието — като законъ за реализиране на нѣщата, презъ мисъльта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ и въ страданията, и въ радоститѣ си. Той трѣбва да стане магъ, да понася всичко съ радость и всѣкога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човѣкъ съ Първата Причина на нѣщата. Който е свързанъ съ Първата Причина, той е човѣкъ на истината. Той изнася фактитѣ, както сѫ въ действителность, безъ никакво преувеличаване или намаляване. Човѣкътъ на истината е свободенъ. Той владѣе науката за езика. Тази наука е свързана съ чистотата, съ бѣлия цвѣтъ. Когато се говори за тази наука, и природата взима участие. Ето, вънъ вали вече снѣгъ, който показва, че науката за езика е въ зависимость отъ чистотата, отъ бѣлия цвѣтъ. Снѣгътъ, съ своя бѣлъ цвѣтъ, внася освежаване въ човѣшкитѣ умове и разположение на духа имъ. Върху тази наука може да се говори само въ снѣжно време, за да стане проясняване въ умоветѣ ви. За да приемете тази мисъль, вие трѣбва да имате вѣра, която отъ нищо да не се разколебава, вѣра безъ съмнения, безъ страхъ. Мнозина допущатъ теорията за прераждането и се успокояватъ, че ако този животъ не реализиратъ желанията си, въ другъ животъ ще ги реализиратъ, Мислятъ ли така, тѣ изпадатъ въ заблуждение. Програмата за сегашния животъ сега трѣбва да се изпълни. Тя не може да се отлага за другъ животъ. Всѣки день, всѣки часъ, всѣка година има своя програма, която трѣбва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правятъ мързеливитѣ и неспособни ученици. Никой не може да влѣзе въ небето, ако не е изпълнилъ програмата на живота си правилно. Въ човѣшкия мозъкъ сѫ вложени много сили, които още не сѫ събудени. Нѣкои отъ тѣхъ трѣбва сега да се събудятъ и приложатъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва съзнателно да работи за своето пробуждане, за да използува силитѣ, скрити въ неговия организъмъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате действителния животъ, който включва мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Всички заедно представятъ наука за езика. Велика наука представятъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Тѣ сѫ динамика на живота. Тази динамика се регулира отъ човѣшкия езикъ. Може ли да си служи правилно съ този регулаторъ. човѣкъ лесно се справя съ противоречията на живота. Той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостьта и силата сѫ условия за растене на човѣка. Чрезъ богатството си човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ сиромаха, да му помогне и да се обмѣни съ него. Чрезъ знанието си човѣкъ се свързва съ невежия. Чрезъ силата си той се свързва съ слабия. Това не сѫ външни връзки, но връзки на души. които се пренасятъ и на онзи свѣтъ, Какво по-голѣмо благо може да очаква човѣкъ отъ това, да го посрещнатъ приятелитѣ му на онзи свѣтъ? Страшно е да бѫде човѣкъ самотенъ било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други, Защото, казано е въ Писанието: „Достатъчно е злото на деня“. Мнозина се запитватъ: защо сѫществува злото. Това е наука, достѫпна само за боговетѣ. Ако обикновениятъ човѣкъ бутне тази наука, той ще се види въ чудо. Срещнете ли злото на пѫтя си, не го сѫдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана. Единъ селянинъ се връщалъ съ кола въ селото си. Въ колата била и жена му. Тѣ се разговаряли нѣщо. Недоволна отъ мѫжа си, жената скочила отъ мѣстото си и го набила добре. Единъ отъ съседитѣ имъ ги настигналъ и, като видѣлъ, какъ жената бие мѫжа си, казалъ: Ако имамъ такава жена, щѣхъ да я смажа отъ бой, нѣмаше да се оставя да ме бие. Жената чула тѣзи думи, но замълчала. Следъ това, безъ да я види съседътъ, тя слѣзла отъ колата си и се прехвърлила на негота. Като се обърналъ назадъ, той останалъ очуденъ, какъ и защо тази жена е влѣзла въ колата му. — Какво искашъ отъ мене? — Нищо не искамъ, азъ съмъ твоя жена и ще ме водишъ у дома си. — Слизай скоро отъ колата! Не те признавамъ за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водишъ у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, слѣзъ долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започналъ да се моли, тя му казала: Ще говоришъ ли другъ пѫть лошо по мой адресъ? Ще се заканвашъ ли да ме биешъ? — Моля ти се, остави ме свободенъ. Втори пѫть нѣма да говоря противъ тебе. Тя слѣзла отъ колата на съседа си и стигнала своята кола, съ която продължила пѫтя си до селото. Тя дала добъръ урокъ на съседа си, да не предизвиква злото. Сега и на васъ казвамъ: Срещнете ли злото, поздравете го, безъ да се разговаряте съ него, безъ да се борите. Злото е сила, съ която могатъ да се борятъ само велики, напреднали сѫщества. Т. м. * 17. Лекция отъ Учителя, държана на 18 декемврий, 1929 г. София, — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обхода и проява Т. м. Чете се резюме върху темата: „Смѣни въ природата“. Днесъ всички хора говорятъ за „обхода и проява“. Между тѣзи понятия има известно съотношепие, известна връзка Всѣки си служи съ тѣзи понятия, но малцина разбиратъ тѣхното съдържание и вѫтрешенъ смисълъ. Сѫщо така всѣки ученикъ знае, какво нѣщо е крѫгътъ, но запитать ли го, какво представя крѫгътъ въ живота, нищо не може да каже. Представсте си, че хиляди души живѣятъ въ единъ крѫгъ и всички иматъ еднакво отношение къмъ центъра. Какво ще постигнатъ при тия отпошения? Като живѣятъ заедно, всички искатъ да пиятъ вода, да ядатъ, да спять, да се разговарятъ помежду си и т. н. Какъвъ смисълъ иматъ тия прояви на хората? Ще кажете, че животътъ изисква отъ човѣка да пие вода, да яде, да спи, да става, да се разговаря. Какво се придобива следъ всичко това? Така изявенъ, живогътъ на тия хора е механически. Това показва. че животътъ въ крѫга не е още съвършенъ. Ако животътъ въ топката, въ крѫга, въ сферата е идеаленъ, завършенъ, човѣкъ би трѣбвало да има сферична форма. Въ сѫщность. човѣкъ не е сфериченъ. Да допуснемъ, че два крѫга А и В (фиг. 1) иматъ такова отношение помежду си, че всѣки единъ отъ тѣхъ минава презъ центъра на другия. При това положение, животътъ въ крѫга се измѣня, понеже се образува елипса. Колкото разстоянието АВ става по-голѣмо, толкова повече крѫговетѣ се сплескватъ, а елипсата — удължава. Сплескването на крѫговетѣ може да се продължи дотогава, докато се превърнатъ въ права линия. Промѣнитѣ, които ставатъ съ крѫговетѣ, сѫ прояви, които ставатъ въ самата природа. За да бѫдатъ разбрани, тия прояви трѣбва да се преведатъ къмъ общъ знаменатель на разумностьта. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, че между всички прояви на природата сѫществува вѫтрешна зависимость. Човѣкъ може да се ползува отъ тази връзка на проявитѣ въ природата дотолкова, доколкото неговото съзнание е свързано съ съзнанието на природата. Въ този смисълъ, човѣкъ може да се ползува отъ промѣнитѣ въ атмосферата дотолкова, доколкото съзнава тия промѣни. Той може да се ползува отъ годишнитѣ времена дотолкова, доколкото ги съзнава и се свързва съ тѣхъ. — Какво представя пролѣтьта? — Животъ на детинството, на веселието и на радостьта. — Лѣтото? — Животъ на възрастния, на работата. — Есеньта? — Животъ на човѣкъ, който е оралъ, сѣлъ, жъналъ и събралъ вече плодоветѣ си. — Зимата? — Животъ на човѣкъ, който почива. Зимата представя още животъ на банкеръ, който е събралъ стоката си, приготвилъ я за продань и почива вече, чака клиенти да я продава. Презъ тритѣ месеца на почивка, които правятъ срѣдно 3х28=84 дни, месеци, или години, човѣкъ свършва известна работа и си почива. Значи, следъ всѣка усилена работа, човѣкъ има право да почива. И тъй, колкото повече центроветѣ А и В въ двата крѫга се отдалечаватъ, толкова повече елипсата губи своето равновесие. Изгуби ли равновесието си, отношението между сѫществата, които живѣятъ на периферията на крѫга, и тия, които живѣятъ въ центъра, не може да бѫде вече еднакво, вследствие на което става нужда, разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на полюситѣ, да прехвърлятъ своята деятелность отъ единъ полюсъ на другъ. Когато се чувствува затворенъ, ограниченъ, човѣкъ не може да се прояви. Това показва, че той е влѣзълъ въ крѫга. Силитѣ на полето, въ което се намира, се уравновесяватъ помежду си, вследствие на което той не може да мръдне. За да излѣзе човѣкъ отъ това положение, въ неговия центъръ трѣбва да стане известна промѣна. Не стане ли никаква промѣна, той ще се намѣри въ положението на стълбъ. За зданието стълбътъ е на мѣсто, но човѣкъ да се превърне на стълбъ, това е голѣмо нещастие. Като стълбъ, той нищо не може да постигне. Какво означава думата обхода? Да имашь обхода, това значи, да обхождашъ, да обикаляшъ нѣщата, да ги наблюдавашъ и изучавашъ. Като обходишъ нѣщата, трѣбва да си взимашъ бележка, да ги чъртаешь Най-после трѣбва да се проявишъ. Какво представя човѣкъ, ако не обхожда нѣщата, ако не си взима бележка за тѣхь и ако не се проявява? Ще кажете, че сте млади, възрастни, или стари, че сте богати, учени или силни. Каква младость е тази, която не ви е дала сила и потикъ да работите и да се развивате? Каква старость е тази, отъ знанията на която не можете да се ползувате? Какво богатство е това, съ което не знаете, какъ да се справите? Човѣкъ може да умре и като младъ, и като възрастенъ, и като старъ. Той може да умре и като богатъ. и като сиромахъ. Каква е разликата между младия и стария човѣкъ? Споредъ нѣкои, младъ човѣкъ е онзи, който има възможность да расте, да се развива, да живѣе. Старъ е онзи, който е миналъ презъ тѣзи положения и отива къмъ загасване на живота, къмъ смъртьта. Да умре човѣкъ, това значи, да държи матура. Ако издържи матурата, ще му дадатъ свидетелство за свършенъ курсъ. Ако не издържи, ще повтори класа, ще го върнатъ отново да учи. Египтянитѣ сѫ употрѣбявали за понятието „човѣкъ“ знака „У“. съ който започва думата „умира“. Казваме, че смъртьта, умирането означава държане на матура. Оттукъ вадимъ заключение, че само стариятъ, който държи матура, е човѣкъ. Младиятъ, който не е дошълъ до това положение, само расте и се развива. Значи, младиятъ е въ положението на животно, т. е. не е дошълъ още до фазата на истинския човѣкъ. Докато младиятъ не се е проявилъ, той е въ крѫга на живота, дето всички сили сѫ уравновесени. Пожелае ли да излѣзе отъ този крѫгъ, да си поживѣе, както разбира, той нарушава равновесието, въ което се е намиралъ и, дето отиде, каквото направи, веднага го заставятъ да плаща. Той се намира въ противоречие, не може да си обясни, защо трѣбва да плаща. Много естествено. Щомъ влиза въ отношения съ хората, плащането се явява като неизбѣженъ процесъ. Дето има отношения, тамъ сѫществува плащане. Може ли човѣкъ да влѣзе въ гостилница, да се нахрани и да излѣзе вънъ, безъ да плати? Гостилничарьтъ ще го посрещне на вратата и ще му каже: Плащай сега! Ще започне той да се извинява, че сега нѣмалъ пари. Кога ще има пари? Когато спечели. Този човѣкъ мисли, че като работи известно време и остарѣе, ще спечели пари да плаща дълговетѣ си. Не, дълговетѣ, задълженията се плащатъ своевременно. Днесъ съмъ ялъ, днесъ ще платя. Природата не позволява никакво отлагане. Като разсѫждаватъ по старъ начинъ, хората дохождатъ до криво разбиране на духовнитѣ въпроси. Слушате, запримѣръ, мнозина да казвать, че докато е младъ, човѣкъ трѣбва да си поживѣе, а като остарѣе, тогава може да служи на Бога. Преведена на обикновенъ езикъ, тази мисъль подразбира: докато е младъ, човѣкъ може да яде и да пие, да не мисли за нищо. Като остарѣе, тогава ще мисли за работа, за плащане, за служене на велики задачи и цели. Така мисли младиятъ и така живѣе, но не излиза така. Природата, главниятъ гостилничарь въ живота, държи смѣтка за всичко. На всѣка негова стѫпка тя му представя полицитѣ, които е подписвалъ, и насила го заставя да плаща. Този младъ човѣкъ се чуди, защо му идатъ нещастия, болести, страдания. Не, природата не се лъже. Мисли ли човѣкъ, че като отиде на черква и се прекръсти нѣколко пѫти, е служилъ на Бога? Истинското служене не се изразява въ кръстене, въ палене на свѣщи и въ правене на поклони. Всѣко движение въ природата има свой дълбокъ смисълъ. Тя изисква сѫщото и отъ човѣка. Дигне ли рѫцетѣ си нагоре и се изправи предъ Бога, човѣкъ трѣбва да е готовъ да измѣни живота си, да тръгне въ правия пѫть и да изпълнява волята Божия. Каквито блага получи отъ природата, той трѣбва разумно да ги разпредѣля. Колѣничи ли, човѣкъ трѣбва да е готовъ да тури всѣка енергия въ себе си на работа. Следователно, каквито да сѫ външнитѣ прояви на човѣка, тѣ трѣбва да се осмислятъ. Моли ли се, молитвата му трѣбва да е осмислена. Да се моли човѣкъ външно само и да мисли, че молитвата му е приета, това е детинско схващане за молитвата. Всѣко нѣщо има свой външенъ и вѫтрешенъ смисълъ. Ако начъртаете крѫгъ, елипса, като фигури, тѣ външно иматъ единъ смисълъ, но вѫтрешно иматъ другъ смисълъ. Тѣ иматъ живо отношение къмъ човѣка. Когато се намѣри въ областьта на една отъ тия фигури, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да разрешава въпроситѣ си отъ гледището на силитѣ, които тѣ съдържатъ. Съвременнитѣ хора изучаватъ различни науки, но дойдатъ ли до вѫтрешния смисълъ на явленията въ тия науки, тѣ минаватъ край тѣхъ, безъ да се спиратъ. Обаче, тѣ се интересуватъ отъ въпроси, разрешението на които се крие въ далечното бѫдеще. Запримѣръ, такъвъ единъ въпросъ е този за създаване на вселената. Тѣ искатъ да знаятъ, кои е създалъ вселената. За да си отговорятъ на този въпросъ, тѣ трѣбва да обходятъ цѣлата вселена, т. е. да посетятъ всички слънца и планети, всички системи. Въ края на краищата тѣ могатъ да иматъ задоволителенъ отговоръ на въпроса, но не абсолютенъ. Такива въпроси не се решаватъ изведнъжъ. За да дойде до известна свѣтлина по въпроса, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички научни теории, презъ всички хипотези и пакъ нѣма да му се открие абсолютната истина. Има смисълъ човѣкъ да дойде до разрешението на нѣкой въпросъ, но ако съ това придобие нѣщо особено. Не придобие ли това, което е очаквалъ, всички усилия сѫ отишли напразно. Нѣкой казва, че обичалъ нѣкого, а въпрѣки това любовта му не е произвела никаква промѣна въ него. Каква любовь е тази, която не може да произведе никаква промѣна въ човѣка? Това, което съвременнитѣ хора наричатъ любовь, не е нищо друго, освенъ трошици на любовьта. Любовьта на съвременнитѣ хора представя частици отъ Великата любовь. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ носи парченце отъ кръста, на който Христосъ билъ разпнатъ. Той мисли. че е придобилъ светия, честния кръсть, а самъ не е светъ. Каква полза допринася това парченце отъ кръста на Христа? Има смисълъ човѣкъ да носи въ себе си по едно отъ качествата на Христа, но не и по едно парченце отъ светия кръстъ. Понеже всички хора търсятъ парченца отъ дървото, на което Христосъ е билъ разпнатъ, считатъ го щастливо дърво. Обаче, сѫщото дърво стана причина за страданията на Христа, вследствие на което го считаме нещастно. Ако дървото не сѫществуваше, Христосъ нѣмаше да бѫде разпнатъ. Ще кажете, че ако Христосъ не бѣше разпнатъ, човѣчеството нѣмаше да се спаси. Дървото трѣбваше да знае изкуството да се превръща въ вода, въ въздухъ, въ свѣтлина, за да не става причина за страданията на Христа. Що се отнася до спасението на човѣчеството, щѣше да се намѣри другъ начинъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да измѣнять своитѣ разбирания, да застанатъ на здрава основа. Когато видятъ, че нѣкой човѣкъ обича много да философствува, хората го наричатъ дървенъ философь. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че философията му мяза на отсѣчено дърво, отъ което нищо не може да излѣзе. То не може да расте, не може да цъвти, да вързва плодъ. Отъ такова дърво бѣше направенъ кръстътъ, на който разпнаха Христа. Този кръстъ представя противоречията на живота. Наистина, когато се намѣри въ голѣми противоречия, човѣкъ казва: Голѣмъ кръстъ нося. Днесъ, положението почти на всички хора е едно и сѫщо: биятъ ги, затварятъ ги, безъ тѣ да знаятъ, защо става това. Тѣ се раждатъ, учатъ, умиратъ, безъ да знаятъ, защо става това. Тѣ ядатъ, пиятъ, лѣгатъ, ставатъ, безъ да знаятъ, защо става това. Като не знаятъ, какво е предназначението имъ, хората казватъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да поживѣе малко и да умре. Чудно нѣщо! Може ли човѣкъ да държи матура безъ да е училъ? Да умре човѣкъ, това значи, да държи матура. Ще каже нѣкой, че ще се яви на матура само да запази мѣстото си, да не пропусне срока, макаръ че нищо не е училъ. Обаче, природата е строга къмъ ученика. Види ли, че нѣкой е подалъ заявление за матура, безъ да е училъ, тя започва да го следи. Тя ще му създаде редъ изпитания, докато най-после го застави да учи. Ако учи, това още не значи, че веднага може да издържи матура. Тя му дава право да се явява хиляди пѫти на матура, но докато не се приготви въ съвъшенство, не го пуща напредъ. Матура може да издържи само онзи ученикъ, който е развилъ въ себе си всички добродетели, всички дарби и способности, които природата е вложила въ него. Когато човѣкъ развива известна добродетель, разумнитѣ сѫщества му помагатъ да постигне желанието си. Не се ли вслушва въ тѣхния съветъ, той нѣма да постигне това, което желае. Запримѣръ, нѣкой иска да развие милосърдието си. Той търси случаи, кѫде да прояви милосърдието си, но не намира. Обаче, нѣщо вѫтре въ него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса й. Тази вдовица се е молила на Бога да й помогне по нѣкакъвъ начинъ, да се справи съ материалното си положение. Едно отъ разумнитѣ сѫщества нашепва на този човѣкъ да й се притече на помощь, но той не е готовъ да изпълни този съветъ. Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богатъ отъ мене. Разумното сѫщество се отправя до съседа на този човѣкъ съ сѫщата задача, но и той се отказва, намира, че приятельтъ му е по-богатъ. При това той не е жененъ, нѣма деца. Въ нежеланието си да помогнатъ, да проявятъ милосърдието си, хората се отказватъ да изпълнятъ волята Божия, а въпрѣки това искатъ да придобиятъ добродетели. Иска ли да развие известна добродетель, човѣкъ трѣбва да работи, да се проявява въ това направление. Съ рискъ да остане безъ пара въ джоба си, той трѣбва да слуша вѫтрешния си гласъ. Има случаи, когато работитѣ на човѣка се уреждатъ, не когато не смѣе да даде нѣщо отъ джоба си, но когато прояви своята щедрость. Понѣкога богатството повече спъва човѣка, отколкото го въздига. Давайте щедро тамъ, дето Божиятъ гласъ ви съветва. Изпълнявате ли волята на този гласъ, и вашитѣ работи ще се наредятъ добре. Следователно, когато природата иска да освободи човѣка отъ нѣщо, което не му е потрѣбно, тя го заставя да го даде на други, които се нуждаятъ отъ него. Не го ли даде доброволно, тя ще го застави насила да го даде. Ако поетътъ има въ рѫката си перо, което скърца, природата ще му го вземе. Поетътъ трѣбва да пише съ златно перо, което никога не се хаби. Природата е крайно взискателна къмъ всѣки, който има отношение къмъ нея. Ако нѣкой напише едно писмо на природата, то трѣбва да бѫде съвършено. Най-малката погрѣшка въ писмото кара природата да се затвори за този човѣкъ. Докато не изправи погрѣшката си. природата ще бѫде затворена за него. — Нѣма ли милость въ нея? — Колкото е милостива природата, толкова е и строга. Тя не обича подаянията. Къмъ способния и разуменъ човѣкъ природата е строга и взискателна. Тя изисква отъ човѣка да прилага своето милосърдие. Богъ е милостивъ, природата е милостпва, и човѣкъ трѣбва да бѫде милостивъ, за да не спъва проявитѣ на Божественото въ себе си. Иначе, всички негови усилия оставатъ безпредметни. Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че въпрѣки голѣмитѣ усилия, които правятъ, нищо непостигатъ. — Защо не постигатъ нищо? — Защото правятъ неразумни усилия. Какво ще допринесе усилието на мухата, която цѣлъ день се блъска въ затворения прозорецъ? Какво ще допринесе и вашето усчлие да гоните мухитѣ, които влизатъ въ стаята ви? Ако отъ вратата влизатъ десетки мухи, а отъ прозореца излизатъ по две-три, какво ще постигнете съ това усилие? Вие постоянно ще отваряте и затваряте прозореца си за да излѣзатъ две-три мухи, и ще губите времето си напразно. Такъвъ родъ усикия сѫ безполезни. Има смисълъ да прави човѣкъ усилия, но за нѣщо, което ще му принесе нѣкаква полза. Да се занимава съ мухитѣ, обаче, това не може да го ползува. Мухата е своенравно сѫщество. Отъ едно мѣсто я изгонишъ, на друго отива. Животътъ на мухата е животъ на своенравнитѣ сѫщества въ природата. Мнозина ще кажатъ, че знаятъ тия нѣща, но искатъ да имъ се даде нѣщо ново. Кое е най-новото и важно за човѣка? Да изпълнява волята Божия въ всички свѣтове: физически, духовенъ и умственъ. Изпълнява ли този законъ, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Ако е слуга, господарьтъ му ще бѫде внимателенъ къмъ него, ще влиза въ положението му. Ако е ученикъ, учителитѣ ще му помагатъ, ще се отнасятъ добре съ него. Не изпълнява ли този законъ всичкитѣ му работи ще останатъ назадъ. Като изучавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, че на всѣки липсва нѣщо. Ако челото му е красиво, съ дорбе развити центрове, носътъ му не е правиленъ; ако челото и носътъ сѫ добре развити. брадата не е красива, липсва й нѣщо. Ако челото, носътъ и брадата сѫ правилни, ушитѣ не сѫ красиви. Нѣма човѣкъ въ свѣта, въ когото всички чърти на лицето, всички удове да сѫ добре развити. Това показва, че всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се усъвършенствува. Започне ли да се извинява съ лошитѣ условия, съ майка си и съ баща си, съ лошо наследство човѣкъ е на кривъ пѫть. Никой не е виновенъ за неуспѣхитѣ на човѣка, освенъ той самъ. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ съзнава, че виновникъ за неуспѣхитѣ въ живота си е той самъ, а не условията и родителитѣ му. Всѣки човѣкъ е роденъ при условия да се развива, но той не ги е използувалъ, както трѣбва. Въ всѣки човѣкъ сѫ вложени дарби и способности, които той не е развилъ. За да използува условията на живота си разумно, човѣкъ трѣбва да търси причината за неуспѣхитѣ си въ себе си и да работи, за да се изправи. Ако причината за спънкитѣ на човѣка е вънъ отъ него, какъ е възможно тогава, единъ съвършенъ и безгрѣшенъ човѣкъ да се спъва? Човѣкъ трѣбва да мисли право, самъ да не се спъва. Кривата мисъль спъва човѣка и го прави неспособенъ за работа. Ще кажете, че отъ години насамъ четете Свещената книга, работите върху себе си, прилагате, но злото, лошитѣ хора ви препятствуватъ. Ако мислите така, човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ отговорность. Казано е, обаче, въ Писанието: „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, той има животъ въ себе си“. Ако вие сте яли плътьта Христова и пили кръвьта Му, защо не сте придобили Неговия животъ? Значи, вие сте яли плътьта Христова и пили кръвьта Му, безъ да сте ги използували, както трѣбва. Следователно, иска ли да изправи живота си, човѣкъ трѣбва да съзнава, че причина за неуспѣхитѣ въ живота си е той самъ, и да започне съзнателно да работи. Какви условия сѫ нужни за съзнателна работа? За да работи съзнателно, човѣкъ първо се нуждае отъ материалъ, който да обработва, т. е. да го използува. При това, материалътъ трѣбва да бѫде доброкачественъ. Сѫщевременно и външнитѣ условия трѣбва да бѫдатъ благоприятни. Представете си, че имате свѣщь, направена отъ доброкачественъ материалъ. Искате да запалите свѣщьта, но не можете. — Защо? — Защото външнитѣ условия сѫ неблагоприятни: дъждъ вали, или силенъ вѣтъръ духа. За да запалите тази свѣщь, вие трѣбва да търсите сухо мѣсто, или заветъ нѣкѫде. Обаче, има свѣщи направени отъ доброкачественъ материалъ, които се палятъ и въ влажно, и въ вѣтровито време. Тѣзи свѣщи сѫ за предпочитане предъ първитѣ, които минаватъ за много известни. Следователно, за предпочитане е човѣкъ да следва такова учение, което дава свѣтлина на неговия умъ при всички условия на живота. Ама това учение не било известно на хората, или не го признавали — туй не е важно. Какво допринася на човѣка едно учение, облѣчено въ красиви форми, направено отъ добъръ материалъ, а не свѣти? Мнозина се хвалятъ съ своитѣ убеждения, съ своето вѣрую, но като се намѣрятъ въ нещастие, не могатъ да си светнатъ съ тѣхъ. Това е все едно да носишъ свѣщь въ рѫка и да не можешъ да си послужишъ съ нея, когато изпаднешъ въ тъмнина. Или да носишъ орѫжие въ рѫката си, а когато те нападнатъ разбойници, да не можешъ да се защитишъ. Ако една идея е Божествена, тя трѣбва да свѣти на човѣка въ тъмната нощь на живота му; тя трѣбва да го защищава отъ неприятелитѣ му. Сѫщото се отнася и до постѫпкитѣ на човѣка. Който живѣе въ Божествения свѣтъ, той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и съ грѣха. Мине ли презъ ума му нъкаква грѣшна, нечиста мисъль, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. Който не живѣе споредъ Божественитѣ закони, той често грѣши и после съжалява, че е изгубилъ всичко. Грѣхътъ е бирникъ, който взима всичко, каквото човѣкъ е спечелилъ, и си отива. Той примамва човѣка, като му представя фалшивитѣ работи за истински. Като не разбира кои нѣща сѫ истински и кои — фалшиви, човѣкъ лесно се подава на грѣха. За да не грѣши, той трѣбва да има пробенъ камъкъ, съ който да изпитва чистотата на нѣщата. Златарьтъ изпитва чистотата на златото съ известни киселини, а праведниятъ трѣбва да си служи съ Божественото, като пробенъ камъкъ въ своя животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за самообладание. Какво представя самообладанието? То е подобно на ония борци, които излизатъ на арената да се състезватъ съ противника си. — Кой е най-голѣмиятъ противникъ на човѣка? — Смъртьта. Следователно. иска ли да се справи съ противника си, човѣкъ трѣбва да е развилъ въ себе си самообладанието, да се бори съ него по всички правила на изкуството. Виждали ли сте, какъ се борятъ пехливани? Тѣ намазватъ тѣлото си съ масло и започватъ борбата, като прилагатъ всички правила и методи на изкуството. Не се ли придържатъ къмъ установенитѣ правила, тѣ изгубватъ борбата. Изучавайте правилата и методитѣ на самообладанието, за да се справяте съ всички мѫчнотии и страдания, съ всички изненади въ живота си. Като се намѣри предъ известна мѫчнотия, човѣкъ се уплашва и се отказва да се бори. Не, човѣкъ трѣбва да приложи всичкитѣ си сили въ действие, да победи мѫчнотията си. — Ама азъ съмъ човѣкъ отъ новото учение, отъ учението на любовьта, не трѣбва да се боря. — Ти нѣма да се боришъ по старъ начинъ, но въ борбата си ще приложишъ всичко, което си научилъ отъ любовьта отъ мѫдростьта и отъ истината. Нѣкой се мисли за юнакъ, за човѣкъ съ голѣмо самообладание защото може да победи една малка мѫчнотия. Малкитѣ мѫчнотии сѫ деца. които срѣщате на пѫтя си, и ви причиняватъ малки пакости. Човѣкътъ на новото учение се бори съ голѣми пехливани, които сѫ признати за свѣтовни величнни. Ако успѣе да се справи съ тѣхъ, само тогава могатъ да го признаятъ за силенъ човѣкъ. — Ама могатъ да ме убиятъ. — И да те убиятъ, пакъ да не те е страхъ. Силниятъ човѣкъ казва: И да умра, пакъ ще живѣя; и да осиромашея, пакъ богатъ ще стана; и знанието си да изгубя, пакъ ще го придобия. Той не се страхува отъ нищо. Той знае, че въ всички противоречия се крие възможность за придобиване на нѣщо. Той знае, че само невежиятъ има възможность да стане ученъ; само сиромахътъ има възможность да стане богатъ; само умрѣлиятъ има възможность да оживѣе. Мѫдрецътъ показва на невежеството, че и въ него може да живѣе щастливо. Безсмъртниять показва на смъртьта, че и въ нейнитѣ обятия има животъ. Знание и невежество, смърть и животъ, сила и слабость, това сѫ контрасти въ живота, отъ които човѣкъ трѣбва да се учи. Като не могатъ да придобиятъ онова, което търсятъ, мнозина казватъ: Науката не е за насъ. Тѣ сѫ отчасти прави, но не изцѣло. Булскитѣ дрехи не сѫ за всички, но тѣ не сѫ смисълътъ на живота. Музиката не е за всички, но и тя още не е смисълътъ на живота. Учението не е за всички, но и въ него не е смисълътъ на живота. Учението е само за трудещия. За да може да учи, човѣкъ трѣбва да има специфиченъ стремежъ къмъ учението, за да събуди въ себе си съответна мозъчна енергия. За да придобие известна добродетель, човѣкъ трѣбва да е събудилъ въ себе си съответна енергия, чрѣзъ която може да я придобие. Има ли тази енергия, никаква сила въ свѣта не е въ състояние да му противодействува. Ще кажете, че човѣкъ може да учи до известна възрасть. Не, човѣкъ може да учи на всѣкаква възрасть: и като младъ. и като възрастенъ, и като старъ. На младия сѫ дадени условия за придобиване на блага; на стария сѫ дадени условия да използува вложеното въ тия блага. Младиятъ се готви за придобиване на плодове; стариятъ се ползува отъ съдържанието на тия плодове. Като говоря по този начинъ, нѣкои отъ васъ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ тѣхъ. Защо се обезсърдчавате? Защото се оглеждате въ огледалото и намирате, че не сте добре облѣчени, че дрехитѣ ви сѫ нечисти, скѫсани. Какво тръбва да направите следъ всѣка лекция? Идете на баня да се окѫпете. Следъ това облѣчете нови чисти дрехи. Така изчистени и облѣчени въ нови дрехи, вие можете да се оглеждате въ всѣко огледало. Щомъ се видите чисти и съ нови дрехи, вие ще се харесате. Харесате ли се, обезсърдчението ви ще изчезне. Който разбира законитѣ на живота и на природата, той не се страхува. Той знае, че въ природата нѣма страшни работи. Казвате, че въ живота има комедия, драма и трагедия. Комедията се създава отъ неразбиране на нѣщата, драмата — отъ крива представа за тѣхъ, а трагедията — отъ непостигнати желания, или отъ разрушаване на нѣщо постигнато. Като се намѣри въ трагично положение на живота си, човѣкъ се отчайва, хвърля всичко отъ себе си, не иска да живѣе. Той не подозира. че трагедията му е причинена отъ нѣкаква илюзия. Младъ момъкъ обичалъ една мома толкова много, че билъ готовъ да пожертвува живота си за нея. Една вечерь сънувалъ, че получилъ отъ възлюбената си писмо, въ което му писала, че е нехранимайко. че не иска да продължава познанството си съ него и т. н. Силно отчаянъ, той дигналъ рѫце отъ нея, отказалъ се и въ голѣмата си мѫка, ритналъ близкостоещата маса до него и разпръсналъ всичкитѣ писма на възлюбсната си. Като се събудилъ отъ тежкия сънь, той видѣлъ масата обърната, и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро следъ това той получилъ отлично писмо отъ възлюбената си. Значи. когато той ималъ тежъкъ кошмаръ, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превърнала въ илюзия, и той се намѣрилъ предъ красивата действителность на живота — предъ едно отъ най-хубавитѣ писма на своята възлюбена. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 16. Лекция отъ Учитсля, държана на 11 декемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Което става Размишление. Като ученици, вие трѣбва да имате предъ видъ известни положения, които ще ви освободятъ отъ редъ заблуждения. Запримѣръ, можете ли да наречете младъ онзи, който преждевременно остарява? Можете ли да наречете силенъ онзи, който преждевременно отслабва? Следователно, младиятъ, койго остарява, не е младъ. Силниятъ, който отслабва, не е силенъ. Умниятъ, който оглупява, не е уменъ. Добриятъ, който губи своитѣ добродетели, не е добъръ. Значи, човѣкъ не трѣбва да губи онова, което е придобилъ. Изгуби ли го, отново трѣбва да го придобие. Това сѫ общи положения, които трѣбва да държите въ ума си, за да се ориентирате въ живота. За да бѫде ориентиранъ, човѣкъ трѣбва да се придържа къмъ положенията на абсолютната философия, а не къмъ тия на относителната. Философията на съвременнитѣ хора е относителна. Тя се опредѣля отъ условията, въ които живѣятъ. Когато се качватъ нагоре, възгледитѣ на нѣкои хора сѫ правилни. Започнатъ ли да слизатъ надолу, възгледитѣ имъ за живота коренно се измѣнятъ. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза отъ планина, човѣкъ е внимателенъ, предпазливъ, мисли, че се намира предъ голѣма мѫчнотия. Като слѣзе отъ наклона, той е доволенъ, че се е справилъ съ мѫчнотията си и е разрешилъ задачитѣ на своя животъ. Той се самоизлъгва. Нѣма да мине много време, и той трѣбва пакъ да се качва, да стигне известенъ връхъ, дето го очакватъ по-голѣми мѫчнотии отъ тия въ долината. И заекътъ, когаго се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешаватъ задачитѣ му. Ние разглеждаме думитѣ „качване и слизане“ въ широкъ смисълъ. Богатиятъ се качва, защото има всичко на разположение: кѫща, пари, храна, дрехи. Сиромахътъ слиза, пада и става по пѫтя, страда, мѫчи се, защото се намира въ голѣми лишения. И богатиятъ понѣкога пъшка подъ тежестьта на товара, който носи, но знае поне, че има всичко, каквото му е нужно. И сиромахътъ пъшка, но не отъ тежестьта на товаръ, а отъ лишения. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на нѣщо. Тѣ не сѫ произволни явления. За да сѫществуватъ, тѣ иматъ своитѣ дълбоки причини. Да бѫде човѣкъ богатъ, това не подразбира само материално богатство. Умниятъ, добриятъ, способниятъ човѣкъ сѫщо сѫ богати. Невежиятъ, лошиятъ, неспособниятъ пъкъ сѫ сиромаси. Следователно, богатиятъ се намира при по-добри условия отъ сиромаха. Обаче, и единиятъ, и другиятъ правятъ усилия. Богатиятъ прави усилия да се качи на върха, да постигне нѣщо; сиромахътъ прави усилия да не падне, да не се удари нѣкѫде. Богатиятъ употрѣбява повече време, за да постигне цельта си; сиромахътъ изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива. Богатството и сиромашията въ природата сѫ две състояния, презъ които човѣшкото съзнание непременно трѣбва да мине. Разумниятъ човѣкъ еднакво се учи и отъ дветѣ състояния. Като забогатява, той събира капитали — материални и духовни. Като осиромашава, той раздава отъ това, което е придобилъ на високия връхъ. Ако не гледа на този въпросъ така, човѣкъ ще се измѫчва, ще протестира и роптае. Докато дойде до дълбоко, философско разглеждане на въпроса за богатството и сиромашията, учениятъ дава едно обяснение, обикновениятъ — друго обяснение, но въ края на краищата въпросътъ пакъ остава неразрешенъ. И тъй, богатиятъ се движи по-бавно, сиромахътъ — по-бързо. Когато една планета се приближава до слънцето, тя се движи по-бързо; когато се отдалечава отъ слънцето, тя се движи по-бавно. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението, че богатиятъ се отдалечава отъ слънцето, а сиромахътъ се приближава. Понеже всичко въ природата е подложено на постоянни промѣни, дохожда день, когато богатиятъ става сиромахъ, а сиромахътъ — богатъ. Всѣка смѣна въ природата, въ състоянията на човѣка се придружава съ радость или съ скръбь. Като започне да осиромашава, човѣкъ скърби; като забогатява, той се радва. Който разбира законитѣ на природата, той приема съзнателно и радоститѣ, и скърбитѣ и се учи отъ тѣхъ. Той знае, че се е уморилъ, защото е работилъ. Той знае, че е станалъ ученъ, защото е училъ. Той знае, че е осиромашалъ, защото е давалъ на ближнитѣ си. Който не разбира законитѣ на природата и живота, той обяснява нѣщата по кривъ пѫть. Той казва, че се е уморилъ, защото пѫтьтъ му е билъ лошъ, товарътъ — тежъкъ, хората — жестоки и т. н. Той казва, че е осиромашалъ, защото крадци и апаши го ограбили, че болести и нещастия го сполетѣли. Този човѣкъ не познава закона за причини и по-следствия на нѣщата, а се спира само върху последствията и търси виновници вънъ отъ себе си. Следъ това ще почне да се моли на Бога да му помогне, да придобие всичко, което е изгубилъ. Разумниятъ човѣкъ се моли на Бога преди да заболѣе, преди да осиромашее, преди да го сполети нѣкакво нещастие. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се моли и въ нещастието си. Като ранятъ нѣкого, той пакъ трѣбва да се моли, да му дойде помощь отвънъ. Обаче, ако съзнанието на човѣка е будно, той може да избѣгне известни нещастия и злини, които могатъ да му се случатъ. Не е ли будно съзнанието му, положението може да се влоши, вмѣсто да се подобри. Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла и значениего на молитвата, вследствие на което често се запитватъ, кога трѣбва да се моли човѣкъ. Моли се преди да е дошло злото, преди да сѫ те нападнали разбойници. преди да си заболѣлъ. Молишъ ли се преди нещастието, молитвата ти ще бѫде отправена къмъ Бога. Молишъ ли се въ време на нещастие, молитвата ти ще бѫде отправена къмь хората. Когато разбойници влѣзатъ въ дома ти, завържатъ жена ти, децата ти и започнатъ да грабятъ, да рушатъ, ти нѣмашъ време да мислишъ за Бога, но ще се молишъ на разбойницитѣ, дано се смилятъ и пощадять живота ти. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е молилъ на разбойници. Тѣ се явяватъ въ различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т. н. Болестьта, въ видъ на разбойникъ, напада човѣка, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време и като го обере, заминава. Болниятъ казва: Слава Богу, че се освободихъ отъ болестьта. Богъ чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникътъ те освободи. — Защо? — Защото взе отъ тебе, каквото му трѣбваше, и си отиде доволенъ. Тъй щото, искате ли да не срѣщате злото, молете се преди да е дошло. Дойде ли, гответе се да му дадете всичко, каквото иска. Като го задоволите, то ще си отиде само. Разумниятъ е предвидливъ въ всичкитѣ си пѫтища. Той се учи отъ опитноститѣ на другитѣ хора. Неразумниятъ се учи отъ своитѣ опитности. Следователно, когато се намѣри предъ злото, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да му даде всичко, каквото има въ себе си, да го задоволи. Единъ американски мисионеръ путувалъ презъ Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичкитѣ му пари. На тръгване тѣ го запитали: Имашъ ли още нѣщо въ себе си? — Нищо нѣмамъ вече. Като се отдалечилъ на известно разстояние отъ тѣхъ, той бръкналъ въ единъ отъ джобоветѣ си и намѣрилъ часовника си. Веднага се върналъ при разбойницитѣ и казалъ: Ще ме извините, безъ да искамъ, азъ ви излъгахъ. Казахъ ви, че нищо нѣмамъ, забравилъ съмъ да ви дамъ часовника си. Ето, вземете и него. Сега, и на васъ казвамъ: Дойде ли злото въ дома ви, бѫдете щедри къмъ него. Каквото иска да вземе отъ васъ, не му забранявайте. Ако сте забравили да му дадете часовника си, върнете се отъ пѫтя си, за да му дадете и него. Нека вземе, каквото иска, да се задоволи. Щомъ го задоволите и постѫпите честно съ него, втори пѫть нѣма да ви посети. Въ този смисълъ злото е бирникъ, който взима отъ човѣка всичко онова, което е придобилъ по нечестенъ пѫть. Богатство, знание, сила, придобити по нечестенъ начинъ, чрезъ лъжа и насилие, ще ви се отнематъ. Като ви обере злото, вие ставате тихи, кротки, каквито сте били първоначално. Докато човѣкъ не започне да гледа на живота философски, съ спокойствие и вѫтрешенъ миръ, злото всѣкога ще го напада. Въ всичкитѣ си прояви човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Дойде ли до своитѣ удове, той трѣбва да се отнася съ тѣхъ внимателно, да не ги пресилва. Запримѣръ, той трѣбва да се отнася внимателно и грижливо съ краката и съ рѫцетѣ си. Вършатъ ли добре службата си, той не трѣбва да ги насилва, но да се вслушва въ гласа имъ, да знае, кога да ги остави да си починатъ. И тъй, свърже ли се съ своитѣ мозъчни центрове, човѣкъ е въ състояние да разбира своитѣ удове, да се разговаря съ тѣхъ. Опасно е, когато човѣкъ се подава на злото и го възприема въ себе си, както радиото възприема и предава вълнитѣ въ пространството. Опасно е, когато човѣкъ стане приемникъ или предаватель на злото. Като сила, която сѫществува въ природата, злото трѣбва да минава презъ човѣка, безъ той да се подава на неговото влияние. Подаде ли му се веднъжъ, той неизбѣжно ше носи последствията му. Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си, да не го чувашъ. Злото си служи съ дипломатически езикъ. То се разговаря и съ хората, и съ Бога. На Бога говори по единъ начинъ, а на човѣка — по другъ. Мнозина питатъ, защо е допуснато злото въ свѣта. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човѣка. Когато човѣкъ се качва на лудъ конь, злото веднага хваща юздитѣ на коня и го управлява. Започне ли човѣкъ да борави съ експлозиви, злото веднага ще излѣзе на пръвъ планъ. Употрѣби ли човѣкъ насилие нѣкѫде, злото веднага ще дойде при него. Като пострада известно време, човѣкъ научава урока си и знае вече, какъ да се справя съ злото, т. е. знае, какъ да живѣе. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ всѣкога намира начинъ да се справя съ злото. Когато не може да се справи съ известни природни сили, човѣкъ е въ областьта на злото. Нѣкой се оплаква, че една лоша мисъль минала презъ ума му. Този човѣкъ не подозира, че задъ тази нечиста, лоша мисъль се крие нѣкаква мощна сила. Всѣка лоша мисъль събужда въ човѣка потикъ да се бори съ нея, а това укрепва неговитѣ сили. Той започва да работи върху себе си, съ желание да се подигне, да се освободи отъ лошитѣ последствия на отрицателното въ свѣта. Отъ хиляди години насамъ хората се борятъ съ отрицателното въ себе си, съ злото, но въпрѣки това не сѫ го победили. Като се борятъ известно време съ злото, най-после тѣ отстѫпватъ, понеже намиратъ, че може да се живѣе по-леко, безъ борба и усилия. Като се провали въ борбата, човѣкъ казва, че условията били тежки, че животътъ билъ труденъ и т. н. Запримѣръ, срѣщате младъ, идеалистъ човѣкъ, който започва търговия. Той казва; Азъ нѣма да бѫда като другитѣ търговци, ще работя честно, всѣкога ще говоря истината. Като започне работата си, една-две години се проявява, както е казалъ, но щомъ навлѣзе по дълбоко въ търговията, полицитѣ и задълженията му се увеличаватъ, и той неусѣтно измѣня на себе си: започва да полъгва, да си служи съ интриги. Не, при каквито условия да изпадне, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, да говори истината. Нѣкои се страхуватъ да говорятъ истината, да не се изложатъ предъ хората. Тѣ сѫ прави за себе си. Ако говори човѣкъ истината, ще се изложи предъ хората, но ако си служи съ лъжата, ще се изложи предъ Бога. Кое отъ дветѣ е за предпочитане? За предпочитане е човѣкъ всѣкога да говори истината. Съвременниятъ човѣкъ иска да бѫде ученъ, богатъ, силенъ. Добро е това желание, но човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ, защо иска да бѫде богатъ, ученъ, силенъ. Ако подържа това желание въ себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на кривъ пѫть. Стане ли богатъ, ученъ, силенъ при това положение, той скоро ще изгуби тия нѣща. Тѣ не сѫ поставени на здрава основа. Нѣкой обралъ единъ богатъ човѣкъ и съ паритѣ, които взелъ отъ него, прави добро на белнитѣ. Какъ мислите, прието ли е доброто на този човѣкъ? Тази проява може ла се нарече добра дотолкова, доколкото трѫбитѣ, презъ които водата минава, могатъ да кажатъ, че сѫ придобили нѣкакво благо отъ нея, Водата минава и заминава презъ трѫбитѣ, безъ да имъ даде нѣщо отъ себе си. Единственото нѣщо, което водата прави за трѫбитѣ, е това, че ги чисти. Следователно и апашътъ, като раздава ограбеното богатство на сиромаситѣ, остава чистъ. Ако го хванатъ, не могатъ да го обвинятъ въ кражба — нищо не намиратъ въ него. Той самъ нищо не е придобилъ отъ богатството си. Истинско добро е това, когато човѣкъ може да отдѣли нѣщо отъ себе си — отъ своя умъ, отъ своето сърдце, отъ своя собственъ трудъ. Дава ли отъ това, което е взелъ отъ другитѣ, чрезъ насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могатъ да подигнатъ човѣка, до които той се е домогналъ чрезъ усилие на своята воля и чрезъ приложение на своитѣ дарби и способности. Като се натъкватъ на погрѣшкитѣ си, хората се запитватъ, какво нѣщо е доброто, т. е. правиятъ пѫть и какво — злото, т. е. кривиятъ пѫть. Вие знаете отъ геометрията, че голѣмината на крѫга се опредѣля отъ голѣмината на радиуситѣ, т. е. на правитѣ линии въ него. Отъ това гледище, ние казваме: Когато голѣмината на крѫга се опредѣля отъ дължината на неговитѣ радиуси, човѣкъ се намира въ закона на доброто и се движи въ правия пѫть, който му дава възможность да расте и да се развива. Когато дължината на правитѣ линии се опредѣля отъ голѣмината на крѫга, човѣкъ се намира въ закона на злото, т. е. въ ограничителнитѣ условия на живота. Следователно, не може ли човѣкъ да издържа на външнитѣ условия, при които се намира, това показва, че неговитѣ прави линии, т. е. неговитѣ мисли, принципи се ограничаватъ отъ крѫга. Външнитѣ условия не се измѣрватъ съ правитѣ линии, по които човѣкъ се движи. Човѣкъ самъ съзлава тѣзи линии, а външнитѣ условия не зависятъ отъ тѣхъ. Значи, абсолютното право не се опрелѣля отъ никакви криви линии, отъ никаква окрѫжность. Нѣкой казва. че живѣе по закона на любовьта. а въ сѫщность не изпълнява волята Божия. Можете ли да кажете, че този човѣкъ се движи по прави линии? Както живѣе човѣкъ, такива линии чъртае. Ако живѣе добре, той чъртае прави линии. Ако не живѣе добре, той чъртае криви линии. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ постѫпкитѣ си защото всѣка постѫпка, добра или лоша, има своитѣ последствия. Лошитѣ последствия внасятъ известно изопачаване на човѣшкия характеръ, вследствие на което човѣкъ грѣши. За разумнитѣ сѫщества погрѣшкитѣ на хората сѫ подобни на сѣнки, които художникът туря на картинитѣ си. Когато сѣнкитѣ не сѫ добре поставени, картината има нѣкакъвъ дефектъ. Кой какъ мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малъкъ дефектъ, който трѣбва да се изправи. Разумнитѣ сѫщества не се интересуватъ толкова отъ художника, колкото отъ картината и, ако той самъ не може да я изправи, тѣ му се притичатъ на помощь. — Не може ли картината да бѫде безъ поорѣшки? — Докато е на земята, човѣкъ не може да бѫде съвършенъ, по простата причина, че земята не може да се освѣтява едновременно отъ всички страни. Задачата на земята е да се върти около слънцето и около себе си. Какви сѫ последствията отъ нейното движение за живота на сѫществата, които живѣятъ на нея, тя не се интересува. Ако земята измѣни пѫтя на своето движение, културата на съвременнитѣ хора съвършено ще изчезне. Измѣни ли разстоянието си отъ слънцето, животътъ на земята сѫщо ще изчезне. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Ако човѣкъ се отдалечи отъ Бога, т. е. ако измѣни положението и разстояннето, на което е поставенъ, животътъ му ще се разруши. Значи, каквото е отношението на земяга къмъ слънцето, такова е отношението на човѣка къмъ Бога. Ако земята се отдалечава отъ слънцето, и човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Ако земята се приближава къмъ слънцето, и човѣкъ се приближава къмъ Бога. Вѣрата въ човѣка е едно отъ условията да се приближи къмъ слънцето на живота. Близостьта на човѣка до слънцето не се опредѣля отъ физическото разстояние, но отъ възможностьта му да възприема повече слънчева енергия въ себе си и правилно да я обработва. Човѣкъ може да се излага съ часове на действието на слънчевата енергии, безъ да е придобилъ нѣщо. Този човѣкъ е подобенъ на счупена стомна. Каквото налѣете въ него, всичко изтича навънъ. За да се ползува отъ слънчевата енергия, човѣкъ трѣбва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човѣшкиятъ мозъкъ представя плоскость, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиитѣ на своя мозъкъ, той не може да бѫде здравъ, нито може да се развива правилно. Този законъ се отнася не само до индивида, но и до семейството, до обществото и до народа. И тъй, за да се приближи до слънцето, т. е. да възприеме неговитѣ енергии, неговитѣ блага, човѣкъ трѣбва да стане духовенъ, да даде пѫть на Божественото начало въ себе си. Това се отнася до отдѣлния индивидъ, до обществата и до народитѣ. Да бѫде човѣкъ духовенъ, това значи, да е свързанъ съ Бога. Свързанъ ли е съ Бога, молитвата му всѣкога ще бѫде чута. Сѫщото се отнася и до народитѣ. Запримѣръ, когато България се нуждае отъ пари, тя влиза въ връзка съ нѣкоя богата държава, като Англия. Въ този случай връзката на България съ Англия не е нищо друго, освенъ молитва. България влиза въ преговори съ Англия, т. е. моли се да й отпусне нѣколко милионенъ заемъ. Англия пъкъ представя ухото на Бога. Той чува молитвата на България и казва на Англия да й отпусне нѣколко милионенъ кредитъ. Нѣкои религиозни казватъ, че човѣкъ не трѣбва да се моли на хората. Не, ще се молишъ на хората, и на добритѣ, и на лошитѣ. Тѣ сѫ слуховиятъ апаратъ, чрезъ който вашата молитва се предава. Като стигне молитвата ви до разумнитѣ сѫщества, тѣ веднага запитватъ Бога, да отговорятъ ли на дадената молитва, или не. Понѣкога ви се отговаря, както сте желали; нѣкога отговорътъ е отрицателенъ, а често не получавате никакъвъ отговоръ. Като не знаете, че отговорътъ на молитвата ви, отправена къмъ нѣкои хора, е продиктуванъ отъ свѣтли, разумни сѫщества, вие се сърдите, наричате ги лоши, жестоки хора. Има случаи, когато вие отправяте молитвата си къмъ нѣкои човѣкъ въ неблагоприятенъ моментъ, когато или инсталацията му за възприемане е повредена, или нѣма нищо въ себе си, което може да ви даде. Вие трѣбва да бѫдете прозорливи, да знаете всѣки даденъ моментъ, какво е положението на възприемателя и на предавателя. Представете си, че двама души отварятъ бакалници на две различни улици. Единиятъ е напълнилъ бакалницата си съ различни стоки. Каквото пожелаете, всичко ще намѣрите въ неговата бакалница. Вториятъ купилъ само два-три артикула. Той иска да влага малко, а да печели много. Кой какъ мине край бакалницата му, отбие се за малко, но както влиза, така излиза, не намира това, което търси. Отбие ли се, обаче, въ другата бакалница, всичко намира. Трѣбва ли вториять бакалинъ да се сърди на хората, че не го посещаватъ, не отговарятъ на молитвата му да забогатѣе по-скоро? За да обърне вниманието на Господа, човѣкъ трѣбва да е напълнилъ дюкяна си съ стока. Само онзи може да напълни дюкяна си съ стока, които живѣе добре, които прилага Божественитѣ закони въ живота си. Каквато стока има въ себе си — красота, здраве, сила, знание, богатство, човѣкъ трѣбва да я изложи въ дюкяна си за продань. Който иска да купи една отъ тия стоки, той веднага отива въ бакалницата, дето сѫ изложени, и започва да прави изборъ, коя първо да купи. Обаче, влѣзе ли при втория бакалинъ, дето стоката е стара, вгорчена, той веднага ще излѣзе навънъ и втори пѫть нѣма да помисли да го посети. Чистота, искреность се иска отъ всѣки човѣкъ. Когато става въпросъ за проява на човѣка, всѣки трѣбва да се прояви така, както е създаденъ, безъ никакви преувеличения. Говори ли нѣщо, той трѣбва да говори истината, т. е. онова, което самъ е видѣлъ и чулъ и което разбира. Не постѫпва ли така, той заблуждава и себе си, и окрѫжаващитѣ. Ако ученикътъ излѣзе на изпитъ и не говори върху това, което е училъ, непременно ще бѫде скѫсанъ. Учительтъ не се интересува отъ произхода и положението, което ученикътъ заема въ обществото. Учительтъ иска да знае, доколко ученикътъ е училъ и какъ е асимилиралъ материала. — Ама азъ вѣрвамъ въ Христа, въ Бога. — Това не е важно. Всѣки човѣкъ вѣрва въ нѣщо, но важно е, доколко неговата вѣра се проявява въ живота му. Важно е, можешъ ли съ вѣрата си да мѣстишъ гори. — Едно време имахъ силна вѣра, бѣхъ силенъ, ученъ човѣкъ. — Важно е, какво си днесъ. Вѣра, която се губи, не е истинска. Това, което е ставало въ миналото, а днесъ не става, наричаме илюзии на живота. Това, което нѣкога е ставало, трѣбва да става и днесъ. То представя реалностьта на нѣщата. — Едно време бѣхъ добъръ, сега не съмъ добъръ. Едно време не правѣхъ погрѣшки, сега правя. Споредъ мене, човѣкъ има възможность да грѣши, но има възможность да живѣе добре, да не грѣши. Това зависи отъ усилията, които той прави, както и отъ будностьта на неговото съзнание. Като ученици, вие трѣбва да правите усилия, да преодолявате спънкитѣ, които се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Безъ усилия нищо не можете да постигнете. — Ама Богъ е милостивь, ще ни помогне. — Ученикътъ не трѣбва да очаква на Божията милость. Той не трѣбва да злоупотрѣбява съ милостьта на Бога. Щомъ е ученикъ, човѣкъ трѣбва самъ да работи, да разчита на своитѣ сили. Какъ ще му се помогне отвънъ, това е другъ въпросъ. Ако разчита на външна помощь, човѣкъ ще остане невежа. Ако разчита на това, че грѣховетѣ му ще се простятъ, той ще остане завинаги грѣшникъ. Който иска да бѫде ученикъ, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. За да постигне желанията на своята душа, ученикътъ трѣбва да прави това, което не иска. Да прави това, което не иска, и да не прави това, което иска, подразбира изпълнение волята Божия. Който постѫпва така, той е поставилъ своята воля на заденъ планъ, а волята Божия — на първо мѣсто. Когато човѣкъ се откаже отъ своята воля и изпълнява волята Божия, Богъ пъкъ изпьлнява неговата воля. Мнозина се стремятъ къмъ Христа, искатъ да живѣятъ като Него. Тѣ се спиратъ върху силата, която Христосъ е ималъ, но не се запитватъ, какъ е живѣлъ Той, какъ се е справялъ съ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. По цѣли нощи Христосъ се е молилъ, размишлявалъ. Той отивалъ на планината, дето прекарвалъ въ уединение, въ постъ и молитва. Малцина могатъ да следватъ пѫтя на Христа. Усилия, любовь се иска отъ човѣка, за да върви въ правия пѫть. Право разбиране се иска отъ човѣка. Има ли право разбиране за законитѣ на живота и на природата, човѣкъ вижда, че между външнитѣ, механически закони и вѫтрешнитѣ, т. е. психически, има пълна аналогия. Този човѣкъ чете отъ книгата на природата и се учи отъ нея. Като пѫтува всрѣдъ природата и наблюдава, какъ канаритѣ издържатъ на голѣми бури и вѣтрове, безъ да се рушатъ и събарятъ, той си казва: Ако канарата може да издържа на бури и вѣтрове, не мога ли и азъ, като нея, да устоявамъ на противоречия и мѫчнотии? Види ли, че нѣкоя канара се е напукала, той си казва: И азъ мога да се напукамъ като нея. Този човѣкъ се учи отъ дърветата, които растатъ на високо, както и отъ тия, които изсъхватъ. Той намира пълна аналогия между външния, обективенъ свѣтъ, и своя субективенъ свѣтъ и се поучава. Следователно, човѣкъ трѣбва да се учи отъ минералитѣ, отъ растенията, отъ животнитѣ, отъ хората. Защо едно дърво се развива добре, а друго изсъхва, има причини за това. Ето защо, иска ли да стане ученъ, богатъ, силенъ, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие това, което желае, и да го приложи, както за свое добро, така и за доброто на своитѣ ближни. Има смисълъ човѣкъ да бѫде ученъ, но да внася свѣтлина въ умоветѣ на хората, а не да ги заблуждава. Има смисълъ човѣкъ да бѫде богатъ и силенъ, но да подига ближнитѣ си, а не да ги събаря. Съвременнитѣ религиозни казватъ: Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, силенъ, богатъ, но той трѣбва да признава Бога, да обича хората. Какво нѣщо е обичьта? Така, както съвременнитѣ хора разбиратъ обичьта, тя е особенъ родъ търговска сдѣлка: ако давашъ нѣщо, ще получишъ; ако нищо не давашъ, нищо нѣма да получишъ. Значи, обичьта подразбира плащане за свършване на нѣкаква работа. Въ българския животъ има обичай, когато момата се жени, цѣлува рѫка на свекъра и мѣта на рамото му нова риза. Той я цѣлува по челото и дава въ рѫката й златна монета. Това е особенъ родъ обичь, въ която цѣлувката представя заплата за нѣщо дадено. Такива сѫ отношенията на бакалина и неговитѣ клиенти. Като отиде на бакалницата, клиентътъ взима стока и плаща. Докато плащането е редовно, отношенията между търговеца и клиента сѫ правилни. Щомъ престане плащането, отношенията се развалятъ, т. е. обичьта изчезва. Най-малката лъжа въ отношенията на хората е въ състояние да ги отдалечи едни отъ други, да намали обичьта имъ. Така гледатъ на човѣка и въ невидимия свѣтъ. Разумнитѣ сѫщества измѣнятъ отношенията си къмъ човѣка за най-малката лъжа, съ която той може да си послужи. Казано е въ Писанието, че ако праведниятъ се върне въ свѣта и сгрѣши, правдата му нѣма да се вмѣни, т. е. нѣма да се спомене. Ако грѣшникътъ измѣни живота си и влѣзе въ правия пѫть, грѣхътъ му ще се заличи. Това показва, че животътъ на човѣка се опредѣля отъ началото и отъ края. Като се говори за религиозенъ, за духовенъ, за ученъ човѣкъ, намирамъ, че такива хора не сѫществуватъ, но сѫществува религиозно, духовно чувство. Сѫществува разбиране на ученъ човѣкъ, а не ученъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде нито религиозенъ, нито духовенъ, нито ученъ, нито добродетеленъ, но той се ражда съ възможности да бѫде такъвъ. Впоследствие той става духовенъ, ученъ или добродетеленъ човѣкъ. Нѣкой човѣкъ е добъръ, защото е правилъ усилия да бѫде добъръ. Другъ е ученъ, защото е правилъ усилия да бѫде ученъ. Обаче, нито духовностьта, нито ученостьта, нито добродетельта сѫ присѫщи качества на човѣка. Нѣкой челъ единъ авторъ, втори, трети, възприелъ тѣхнитѣ теории и възгледи и после минава за ученъ. Това не е ученъ човѣкъ. Ще дойде день, когато авторитѣ ще си взематъ своитѣ теории. Какво ще остане отъ ученитѣ хора? За да не изгуби това, което е придобилъ, човѣкъ трѣбва да плаща. За всичко, което сте придобили, трѣбва да платите, съ лихвитѣ даже. Сега, като ученици, вие се нуждаете отъ положителна наука, която може да организира мислитѣ и чувствата ви. Дойдете ли до тази наука, вие ще имате абсолютна мѣрка за нѣщата. Ако още не сте придобили тази наука, това не трѣбва да ви обезсърдчава. Достатъчно е да имате образецъ, какъ да работите. Щомъ искрено се стремите къмъ нея, единъ день ще я придобиете. Трѣбва ли ученикътъ отъ първо отдѣление да се обезсърдчава, че не е въ осми класъ? Той ще минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, докато дойде до университета. Щомъ свърши университетъ, ученикътъ има още да учи и да прилага, докато се усъвършенствува. Животътъ изисква съвършени хора. Мислите ли, че ако отидете на небето съ сегашнитѣ си знания, ще ви приематъ? Влѣзе ли човѣкъ неподготвенъ въ небето, веднага ще му дадагъ нѣкоя долна служба, която скоро ще го отегчи. Една баба се молила дълго време да отиде на небето, да поживѣе малко между възвишенитѣ сѫщества, да си почине отъ тежкия животъ на земята. Една вечерь тя сънувала, че отишла па небето. Като влѣзла вѫтре, първото нѣщо, коего видѣла, било една голѣма маса, предъ която седѣли 24 старци, съ бѣли, свѣтли дрехи; предъ всѣки старецъ имало по една отворена книга. Като я видѣли, единъ отъ тѣхъ я запиталъ: Бабо, защо си дошла тукъ? — Дойдохъ да си почина малко, да си поживѣя свободно, да не мисля за тежкия земенъ животъ. — Знаешь ли да четешъ? — Не зная нито да чета, нито да пиша. Когато бѣхъ на земята, не искахъ да уча, виждаше ми се мѫчна работа. — Щомъ е така, ние ще те назначимъ на служба, да носишъ вода. Който дойде между насъ, той непременно трѣбва да работи. Тукъ не се приематъ хора безъ работа. Като поседѣла малко, бабата си казала: По-добре да се върна на земята да уча, че като дойда втори пѫть на небето, да ме назначатъ на по-висока служба. Казвамъ: Много хора, учени и прости, като отидатъ на небето, ще бѫдатъ назначени на служба, да носятъ вода. Не е лошо да носи човѣкъ вода, но година-две; остане ли съ десетки години да носи вода, той ще се отегчи. Ако човѣкъ носи вода механически, безъ да разбира дълбокия смисълъ на тази работа, той скоро ще се отегчи. Обаче, разбере ли носенето на вода като символъ. той ще се насърдчи. Водата е символъ на живота. Като носи вода, човѣкъ изучава законитѣ на живота. Истинскиятъ животъ чисти, мие, разтваря утайки. Следователно, пуснете ли този животъ въ себе си, той, като водата, ще разтвори утайкитѣ, нечистотиитѣ останали отъ миналото и ще ви въведе въ новия животъ. Утайкитѣ въ живота представятъ старитѣ мисли, чувства и възгледи, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Това значи, да носи човѣкъ вода. Това значи, да изучава човѣкъ законитѣ на великия животъ и да ги прилага. Сега, пазете се отъ онѣзи нѣща, които постоянно ви спъватъ. Запримѣръ, често вие говорите много, но не на мѣсто; мислите много, но не на мѣсто; тревожите се много, но не на мѣсто; почивате много, безъ да имате нужда; спите много, но не лѣгате на време и не ставате на време; търсите лесния пѫть, но безъ време; очаквате да станатъ чудеса въ живота ви, безъ да разбирате законитѣ на природата. Въ природата чудеса не сѫществуватъ. Всѣко неразбрано нѣщо е чудо, а всѣко разбрано нѣщо е естествено. То е постигнато по естественитѣ закони. Непостигнатитѣ нѣща сѫ чудеса, а постигнатитѣ — естествени резултати, които почиватъ на разумни природни закони. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, мощна мисъль. Силната мисъль не се заключава въ многото говорене, въ тревогитѣ, въ отричане на нѣщата. Каква мисъль има въ отричане на живота, на любовьта? Не е въпросъ човѣкъ да отрича нѣщата, но той трѣбва да прояви живота, любовьта и доброто въ себе си. Какъ трѣбва да прояви човѣкъ доброто и любовьта си? Като дойде въ дома му нѣкой гладенъ, уморенъ пѫтникъ, той трѣбва да стопли вода да измие краката му. После да му сготви чорбица, да си хапне добре. Най-после да му предложи чисто легло да си почине. Ако не е доволенъ отъ приема, пѫтникътъ не е разбралъ и оценилъ доброто. Нѣма да мине много време, ще го заставятъ да плати за всичко, което му е дадено. Ако е благодаренъ, ще го поканятъ и втори пѫть да ви посети. Неблагодарниятъ е лошъ човѣкъ. Той иска съ лъжа да си пробие пѫть въ живота. Благодарниятъ е добъръ човѣкъ. Дето отиде, той е добре дошълъ. Който лъже, той е длъженъ да плати за всичко, което му е дадено. Който говори истината, той получава всичко даромъ. Следователно, приематъ ли ви добре въ единъ домъ, благодарете, че сте срещнали добри хора, които изпълняватъ волята на своя Господарь. Никога не пожелавайте да лежите на гърба на добрия човѣкъ, да ви носи постоянно съ себе си. Благородство се иска отъ човѣка. Днесъ отъ всички хора се изисква знание, свѣтлина и свобода, да пазятъ благата, които имъ се даватъ, а сѫщевременно правилно и разумно да ги разпредѣлятъ. Това може да постигне човѣкъ чрезъ Божествсната наука, която наричаме „наука на вѣчно движение“. Тъй щото, когато иска да бѫде господарь, човѣкъ трѣбва да разполага съ знание, да се справя съ труднигѣ условия на живота. Нѣма ли знания и свѣтлина да се ориентира въ живота, той ще бѫде играчка на условията. Представете си, че единъ неподготвенъ човѣкъ стане господарь на десеть умни слуги. Знаете ли, какво ще бѫде неговото положение? Той ще се намѣри въ положението на единъ листъ, подхвърлянъ отъ вѣтъра на всички страни. Този господарь трѣбва да бѫде съобразителенъ, да отдаде правото на своитѣ слуги, да ги признае за свои професори, отъ които да се учи. Тѣ ще нареждатъ работитѣ, а той ще се подписва. Като ученици на Велика Школа, всѣки отъ васъ ще бѫде поставенъ въ това положение, именно, да управлява десеть умни слуги. Ако се справи съ положението си, той оправдава службата си — господарь. Не може ли да се справи, той ще се натъква на голѣми противоречия и мѫчнотии. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ живота. Не, човѣкъ трѣбва да преобрази живота си, както растенията превръщатъ нечистата материя въ елементи, необходими за тѣхното развитие, както земнитѣ пластове филтриратъ водата, и както огъньтъ изгаря всичко нечисто, като остава само чистото, вѣчното. Божественитѣ енергии — вода, въздухъ, свѣтлина и огънь, ще минатъ презъ човѣшкия умъ, презъ човѣшкото сърдце и презъ човѣшката воля, да премахнатъ всичко непотрѣбпо и нечисто и да остане само вѣчното, чистото. като основа на бѫдещия му животъ. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 15. Лекция отъ Учигеля, държана на 4 декемврий, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ново разбиране Размишление върху Божията Правда. Чете се темата: „Смѣни въ природата“. Като се говори за смѣни въ природата, вие можете да разглеждате този процесъ навсѣкѫде въ живота. Ако отидете на театъръ, тамъ сценитѣ се смѣнятъ. Ако отидете въ нѣкое училище, ще видите, че тамъ предметитѣ се смѣнятъ. Пъкъ и въ всѣки отдѣленъ предметъ има смѣни. Днесъ се преподава събиране, следъ нѣколко деня — изваждане, после — умножение, дѣление — действията се смѣнятъ. Понѣкога смѣнитѣ въ природата или въ живота ставатъ толкова бързо и лесно, че като гледа, човѣкъ мисли. че и той може да ги извърши. Запримѣръ, нѣкой наблюдава, какъ борци се борятъ и, като се върне дома си, казва: И азъ мога да надвивамъ, да се боря съ юнаци. Човѣкъ трѣбва да се опита, да има ясна представа за своята сила. Сега, като ученици, вие се интересувате отъ знанието. Дойдете ли до знанието, и тукъ има процеси на смѣни, преминаване отъ една область въ друга. Това сѫ степени на знанието. Най-важниятъ моментъ въ знанието е първиятъ, когато човѣшкиятъ умъ се запали отъ свѣтлината на това знание. Следващитѣ моменти сѫ дотолкова важни, доколкото горението продължава. Запали ли се веднъжъ огъньтъ, горението трѣбва да се подържа. Огъньтъ може да се подържа, но презъ всичкото време, докато гори, не може да бѫде еднакво силенъ, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва. Сѫщитѣ процеси се забелязватъ въ доброто, въ злото. въ любовьта и т. н. И въ тия процеси има редъ смѣни: усилване, отслабване, индиферентность и ново повторение на сѫщитѣ процеси. При всѣко повторение се забелязва повишаване на тия процеси. Това показва, че каквито усилия да прави, човѣкъ не може изведнъжъ да бѫде добъръ, любещъ и т. н. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Мнозина се стремятъ къмъ любовьта, безъ да се запитватъ, какъ могатъ да я придобиятъ. Любовьта е въ връзка съ живота. Значи, човѣкъ трѣбва съзнателно да проявява любовьта си, за да придобие животъ. Любовьта носи животъ, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби. и когото любятъ, трѣбва да бѫдатъ здрави. Ако болниятъ оздравѣе отъ любовьта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравѣе ли, не сте го обичали истински. Любовьга облагородява човѣшкото сърдце. Любовь, която кара човѣка да плаче, не е истинска. Сама по себе си любовьта не произвежда нито радость нито скръбь. Радостьта произлиза отъ придобивкитѣ въ живота. Изгуби ли човѣкъ тия придобивки, скръбьта иде. Любовьта не произвежда противоположни процеси. Любовьта е вѣченъ и неизмѣненъ процесъ, който носи животъ въ себе си. Следователно, който иска да люби, той трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да любя! — Кого ще любишъ? — Това не е важно. Важното е, че трѣбва да любя. Каже ли нѣкой, че не трѣбва да люби, той самъ си създава условия за болести. Не, щомъ искашъ да бѫдешъ здравъ, непременно трѣбва да обичашъ. Не можешъ ли да обичашъ нѣкой човѣкъ, ще обичашъ себе си. Ако човѣкъ себе си не обича, никого не може да обича. Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо идатъ болеститѣ и страданията. Болеститѣ и страданията, както и отрицателнитѣ прояви въ живота, се дължатъ все на безлюбие. Като знае това, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да премахне ония вѫтрешни причини, които създаватъ безлюбието. Като се изучаватъ, хората търсятъ погрѣшкитѣ си и казватъ: Този е лошъ, грѣшенъ човѣкъ. — Какво отъ това, че нѣкой е лошъ или грѣшникъ? И като праведенъ и грѣшникъ, и като добъръ и лошъ, човѣкъ се ползува отъ Божията Любовь. Богъ не се спира върху погрѣшкитѣ на хората, нито върху тѣхното добро. Той обича всички хора и имъ помага. Той влиза въ положението иа всички живи сѫщества и имъ се притича на помощь. Казано е, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора. Ще кажете, че нѣкой човѣкъ е билъ добъръ, но после станалъ лошъ. Това е невъзможно. Нѣма сила въ свѣта, която може да измѣни доброто въ човѣка, да го направи лошъ, нито лошиятъ да направи добъръ. Отъ човѣка зависи да проявява доброто или злото въ себе си. Отъ човѣка зависи да проявява любовьта си, или не. — Защо човѣкъ трѣбва да люби? — За да има животъ въ себе си, да бѫде здравъ, силенъ, щастливъ, да има успѣхъ въ работитѣ си. Като люби, човѣкъ ще носи щастие и на окрѫжаващитѣ, и на себе си. Като говоря за любовьта, азъ имамъ предъ видъ онази любовь, която е свързана съ здрава, съ положителна мисъль. Любовьта е вѫтрешна необходимость за човѣка, както въздухътъ е необходимъ за дробоветѣ, свѣтлината — за очитѣ, водата — за цѣлия организъмъ. Запитва ли се човѣкъ, защо диша, защо пие вода, защо му е свѣтлина, защо живѣе? Когото да запита по тия въпроси, никой нищо не може да му отговори. Защо човѣкъ трѣбва да люби? Или защо трѣбва да живѣе? Много естествено. Понеже животътъ произтича отъ любовьта, човѣкъ трѣбва да люби. Като люби, той живѣе. Кой не иска да живѣе? — Какъ ще живѣе човѣкъ: добре или зле? — Щомъ люби, човѣкъ непременно ще живѣе добре. Животътъ, който произтича отъ любовьта, непременпо ще бѫде добъръ, хармониченъ и красивъ. Този животъ е подобенъ на рѣка. която лѫкатуши въ пѫтя си, като се стреми направо къмъ морето. Презъ каквито мѣста да минава, каквито утайки да я размѫтватъ, въ края на краищата тя ще се пречисти и ще бѫде еднакво чиста, какъвто е изворътъ, отъ който е излѣзла. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да разбирате любовьта по новъ начинъ, т. е. да живѣете по новъ начинъ. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каже ли нѣкой, че живѣе, а не люби, той се самоизлъгва. Дето е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ сѫ всички постижения. Животъ, който не произлиза отъ любовьта, е животъ на мѫчения и страдания. Какъвто е животътъ, такъвъ ще бѫде и неговиятъ плодъ. Кравата може да роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче. Обаче, животътъ на кравата и на вълчицата е ограниченъ. Човѣкъ, обаче, ще роди човѣкъ, който има по-голѣми възможности и условия за свобода, за постижения отъ тия на кравата и вълчицата. Следователно. искате ли да постигнете нѣщо, мислете право върху живота върху любовьта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо нѣма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато единъ день заминете за другия свѣтъ. Нѣкои заминаватъ преждевременно, на 10 20. 30, 40 годишна възрасть; други пъкъ живѣятъ повече, до 70—80—100—120 годишна възрасть, но и еднитѣ, и другитѣ свършватъ съ разочарование. — Защо? — Защото сѫ живѣли безъ любовь. — Кого трѣбва да любятъ? — Онзи, Който ги е създалъ. Щомъ любятъ Бога, тѣ могатъ да любятъ всички. Обаче, любовьта не подразбира животъ на удоволствия и развлѣчения. Докато търси удоволствия въ любовьта, човѣкъ се нуждае отъ кредита на хората, да има, съ какво да живѣе. Който люби истински, който живѣе въ Божественага любовь, той самъ е запаленъ огънь, не се нуждае отъ любовьта на хората, всѣки день да го палятъ, да подържать неговия животъ. Каже ли човѣкъ, че никой не го обича, той е свѣщь, която се нуждае отъ хора, да я палятъ и гасятъ. Човѣкътъ на любовьта е свѣщь, която, веднъжъ запалена, никога не гасне. Той е изворъ, който, колкото да го черпятъ, никога не пресъхва. Христосъ казва: „Овцетѣ, които Отецъ ми даде, никой не може да ми ги отнеме. Тѣзи овце слушатъ гласа ми и ме познаватъ“. Овцетѣ, за които Христосъ говорилъ, представятъ ония, които Го следватъ, слушатъ Словото Му, мислятъ. живѣятъ и любятъ като Него. За тия овце, именно, Христосъ дойде на земята. Той не се запитваше, колко души ще повѣрватъ въ Него. Той дойде да покаже на хората новъ начинъ на животъ, новъ пѫть къмь любовьта. Който поеме този пѫть, той ще има всичко, каквого желае: музика, поезия, изкуство, любовь. Не влѣзе ли въ пѫтя на любовьта, човѣкъ ще се превърне въ суха прѫчка, за която Христосъ е казалъ: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, ще се отрѣже и въ огъня ще се хвърли“. Свърже ли се съ любовьта, човѣкъ се свързва съ Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда. Сега, като се говори за любовьта, мнозина правятъ сравнение помежду си и казватъ, че единъ обича повече, а другъ — по-малко. Любовьта не може да се измѣрва по количество. Едно може да се каже за любовьта, а именно, дали човѣкъ обича по Божественъ начинъ, или по човѣшки. Да обича човѣкъ по Божественъ начинъ, това значи, да бѫде изцѣло погълнатъ отъ любовь къмъ Бога, да е готовъ всѣки моментъ да изпълни волята Му. Като изпълнява волята Божия, той ще бѫде запаленъ огънь, който вѣчно ще гори. По качество неговиять огънь ще бѫде подобенъ на Божествения. Разликата ще се заключава само въ голѣмината му, но не и въ качествата. Колкото да е малъкъ огъньтъ на вашата любовь, щомъ е запаленъ отъ Божествения, единъ день той ще се увеличи, ще свѣти и грѣе надалечъ. Увеличаването на този огънь не е механически процесъ, но органически и се извършва въ самия човѣкъ. Докато не разбира любовьта, човѣкъ се намира въ положението на своенравно дете. Като слушатъ да се говори така, нѣкои се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ направили, че нѣматъ никакви постижения. Не, всѣки човѣкъ, който е работилъ съзнателно върху себе си, е придобилъ нѣщо, но той трѣбва да превърне спечеленото въ златни пари, въ ефективъ. Въ турско време още, единъ старъ човѣкъ успѣлъ да спести, съ трудъ и съ голѣми усилия, 20 хиляди лева книжни пари. По едно време цената на книжнитѣ пари спаднала толкова много, че 20-тѣ хиляди лева на стареца нищо не стрували. Той горчиво съжалявалъ, че трудътъ му се обезценилъ толкова много. Едва при това положение той съзналъ, че е трѣбвало да превърне събранитѣ си пари въ злато, което никога не губи своята стойность. Много отъ стремежитѣ, разбиранията и знанията на съвременнитѣ хора иматъ стойностьта на книжнитѣ пари. Днесъ иматъ цена, но утре вече се обезценяватъ. Истинско знание е това, което има стойностьта на златото. Запримѣрь, слушате нѣкой да казва, че чрезъ внушение човѣкъ може всичко да придобие. Като си внуши, че трѣбва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Питамъ: на кого можете да внушавате? Ако внушавате на болния, че може да работи, да учи, да люби, вие сте на кривъ пѫть. Болниятъ не може да работи, да учи, да люби, преди да се е излѣкувалъ. На болния ще внушите първо, че трѣбва да оздравѣе. Като оздравѣе напълно, тогава можете да му внушавате да работи и да учи. На здравия, обаче, нѣма защо да му внушавате, какво да прави. Той самъ може да си внущи, че трѣбва да работи и да учи. Като си внуши това, не трѣбва да чака резултатъ, но да се впрегне на работа. Истинско внушение е онова, при което, каже ли си човѣкъ нѣщо, веднага да пристѫпи къмъ неговото реализиране. Какво внушение е това, да кажешъ, че трѣбва да любишъ, а сѫщевременно държишъ въ ума си лоши, отрицателни мисли, въ сърдцето си — лоши чувства? За да възприемешъ и приложишъ любовьта, ти трѣбва да си приготвилъ ума и сърдцето си за нея. Любовьта търси хора съ силна мисъль. Силна мисъль има онзи човѣкъ, който, следъ като изгуби всичкото си богатство, не наруши своето равновесие. Силна мисъль има онзи, който, следъ десетгодишно боледуване, не се разколебае въ живота. Силниятъ знае, че никой не е въ състояние да му отнеме богатството, знанието и живота. Той знае, че богатството, знанието, животътъ сѫ нѣща, които, дадатъ ли се веднъжъ на човѣка, който живѣе споредъ великитѣ Божии закони, не се губятъ. Привидно могатъ да се загубятъ, но вѫтрешно тѣ оставатъ съ него. Този човѣкъ не се залъгва отъ думитѣ на нѣкои проповѣдници, че като умре ще отиде въ рая или въ ада. За него раятъ и адътъ сѫ тукъ, нѣма защо да ги търси вънъ отъ себе си, вънъ отъ своя животъ. Какво представя раятъ? Раятъ е мѣсто на абсолютна чистота. Раятъ е мѣсто, дето слънцето никога не залѣзва. Раятъ е мѣсто на работа, учене, любовь. Който влѣзе въ рая, той трѣбва да бѫде подготвенъ. Не е ли готовъ, скоро ще се отегчи, ще започне да се мѫчи. Тамъ искатъ хора за работа. Видятъ ли, че нѣкой е недоволенъ, сърдитъ, веднага го пращатъ на земята. Който иска да живѣе въ рая, той трѣбва да бѫде отворена книга, всички да четатъ по нея, да нѣма нищо скрито-покрито въ него. Намѣрятъ ли най-малкото петно въ неговата книга, веднага ще го изпратятъ на земята да се чисти. Въ този смисълъ земята представя мѣсто за чистене. Тя е тъй нареченото чистилище. Като не мисли по това, човѣкъ казва, че е дошълъ на земята да си поживѣе. Той е дошьлъ на земята да си поживѣе, но свършва живота си като инвалидъ. Това не е животъ. Това не е право разбиране на живота. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ свобода, безъ да подозиратъ, че свободата се опредѣля отъ истината, отъ любовьта. Истината, любовьта изключватъ всѣкакво насилие. Най-малкото насилие отъ страна на кого да е, е въ състояние да прогони любовьта и истината. Най-малката нередовность отъ страна на всѣки човѣкъ е въ състояние да прекѫсне връзката му съ Божественото. Любовьта е царска дъщеря, която не търпи никакъвъ безпорядъкъ около себе си. Поканите ли я на гости и не я приемете, както трѣбва, тя веднага ще напусне дома ви. Нищо не е въ състояние да я задържи при васъ. Който се свърже съ нея, той трѣбва да има срѣдства, да я разхожда не само по земята, но и по останалитѣ планети. Той ще я заведе на Венера, на Юпитеръ, на Слънцето, ще й покаже всички свѣтове въ вселената. Както постѫпва човѣкъ съ любовьта, така трѣбва да постѫпва и съ Христа. Домогне ли се до Христа, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, да отвори всичкитѣ си врати за Него, всичкитѣ си скривалища, да Му даде възможность да се разхожда навсѣкѫде въ неговата държава. Мнозина се страхуватъ да отворятъ широко сърдцето и душата си за Христа, да не изгубятъ живота си. Подъ думата „животъ“ тѣ разбиратъ стария животъ. Самъ по себе си животътъ не може да се изгуби, а що се отнася до стария животъ, и да иска, човѣкъ не може изведнъжъ да се откаже отъ него. Той едновременно ще живѣе два живота: старъ и новъ. Чрезъ стария животъ ще бѫде свързанъ съ хората, между които е билъ, а чрезъ новия ще бѫде свързанъ съ възвишенитѣ и разумни сѫщества, които му помагатъ. — Ама отъ мене човѣкъ не може да стане. — Това не е ваша работа. Този, Който е създалъ свѣта, Той е предвидѣлъ всичко. Той знае, отъ кого, какво може да излѣзе. Като ученици, отъ васъ се иска да мислите по новъ начинъ, да възприемате и прилагате любовьта по новъ начинъ. Що се отнася за спасението на хората, на цѣлото човѣчество, това не е ваша работа. Новото учение изисква хора за работа, а не само да философствуватъ. Ще се събератъ нѣколко души, ще философствуватъ и ще си отидатъ. После ще кажатъ, че сѫ извършили нѣкаква работа. Какъ сѫ свършили работата, и тѣ не знаятъ. Като работи, човѣкъ трѣбва да знае, какъ е започналъ работата и какъ ще я свърши. Ако не знае, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на известна работа, по-добре да не я започва. Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трѣбва да знае. И тъй, човѣкъ трѣбва да знае резултата на всѣка своя работа. Ако резултатътъ е добъръ, той трѣбва да предприеме тази работа. Всѣка работа, започната съ любовь, внася животъ въ човѣка. Дето е любовьта, дето е животътъ, тамъ е постижението. Безъ любовь, безъ животъ, никакво постижение не може да има. Когато влѣзе въ живота, любовьта примирява старото съ новото. Ще кажете, че искате изведнъжъ да се освободите отъ стария животъ. Това е невъзможно. Отъ една страна човѣкъ ще гради, отъ друга ще създава. Отъ една страна ще се освобождава отъ стария животъ, отъ друга ще навлиза въ новия. Като иска да се освободи отъ стария животъ, едновременно съ това иска да се освободи отъ противоречията. И противоречията иматъ добра страна. Чрезъ тѣхъ човѣшката воля се усилва. Силата на човѣка се познава по това, какъ понася мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота. Срещнете ли човѣкъ, който не може да издържи най-малката мѫчнотия, той е слабъ. Мѫчнотитѣ и противоречията сѫ атлети, борци, съ които всѣки човѣкъ трѣбва да се справя. Днесъ отъ всички хора се иска самообладание, да знаятъ, какъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Докато придобие самообладание, човѣкъ постоянно ще се натъква на редъ мѫчнотии и изненади. Може ли да се справя разумно съ тѣхъ, той всѣки день ще прибавя нѣщо къмъ самообладанието си, докато го развие до такава степень, че нищо да не нарушава неговото равновесие Това значи, да владѣе човѣкъ магическата прѫчица, съ която може да разрешава всички трудни задачи въ своя животъ. Тази магическа прѫчица ще видите въ рѫката, на очитѣ, на ушитѣ, на устата на човѣка. Този човѣкъ знае, кога и какъ да пипа, да гледа, да слуша, да говори. Следователно, искате ли да придобиете магическата пржчица, стремете се къмъ ново разбиране и прилагане на любовьта. Изобщо, новото нѣма нищо общо съ старото. Разликата между новото и старото е такава, каквато между доброто и злото. Има нѣщо общо между добритѣ и лошитѣ хора, а именно, че и еднитѣ, и другитѣ страдатъ. Често добритѣ хора страдатъ повече отъ лошитѣ, но тѣ проявяватъ голѣмо самообладание, чрезъ което лесно понасятъ страданията. Добриятъ човѣкъ дава ходъ на Божественото въ себе си и чрезъ Него разрешава и най-мѫчнитѣ задачи. Божественото е лостъ, чрезъ който човѣкъ дига тежеститѣ. Той пъкъ представя опорната точка, на която се поставя тежестьта. Когато даде ходъ на Божественото въ себе си, човѣкъ придобива любовьта. Тя влиза въ него като нѣщо ново, като малко дете, което той трѣбва да отхрани. Отхрани ли любовьта въ себе си, човѣкъ става силенъ и младъ. Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силитѣ си. Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовьта въ себе си, за да станете силни, млади и разумни. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость, Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 14. Лекция отъ Учителя, държана на 27 септемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Паралелизъмъ въ природата Размишление върху правия пѫть. Тема: „Смѣни въ природата“. Често хората говорятъ за конкретна мисъль. Какво означава думата „конкретно“? Да имашъ конкретна мисъль, това значи, да изнасяшъ фактитѣ ясно, точно, опредѣлено. Конкретна мисъль е тази, на която човѣкъ може да се опре. Нѣкои казва, че вѣрата му въ Бога е нѣщо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вѣра може човѣкъ да уповава: на вѣрата, останала отъ дѣди и прадѣди ли? Това не е достатъчно. Това е вѣрване, но не е истинска вѣра. Така мнозина вѣрватъ, мнозина мислятъ, но нито вѣрата имъ, нито мисъльта имъ сѫ истински. За да мисли право, човѣкъ трѣбва да се занимава съ геометрия. Тя разкрива предъ него реалностьта на нѣщата. Безъ геометрия човѣкъ не може да има ясна представа за реалностьта. Геомегрията разглежда правитѣ и криви линии, фигуритѣ, тѣлата не само въ външния, но и въ вѫтрешния, психически животъ. Какво представя правата линия? Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Когато въ ума на човѣка се проектира една права линия, едновременно съ нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима. а втората — невидима. И тъй, всѣка права линия АВ (фиг. 1), представя движение на тѣлото А къмъ В. За да се движи тѣлото А само въ посока АВ, това показва, че навсѣкѫде срѣща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назадъ. Рече ли да се върне назадъ, веднага следъ него идатъ много прѣчки, които не му позволяватъ. Тѣлото е принудено да върви само напредъ. За да измѣни посоката на своею движение, като сгигне точка В, тѣлото прави едно пречупване и поема посока нагоре, къмъ точка D. Въ точка В тѣлото може да направи още едно пречупване, да отиде въ посоката на точка С, отдето може да слѣзе надолу, въ точка А и да поеме отново сѫщия пѫть АВ. Следователно, когато човѣкъ се движи по права линия и измѣни посоката на движението си чрезъ три пречупвания, той образува плоскость. Като се движи по границитѣ на тази плоскость, той ще се върне на сѫщото мѣсто, отдето е излѣзълъ. Докато се движи по правата АВ, човѣкъ има една опитность. Мине ли по правата DС, дето пѫтьтъ се пречупва, той има вече друга опитность. Той е позналъ движението по плоскость. Тукъ хората мислятъ, вѣрватъ, работятъ по другъ начинъ, различенъ отъ този, по който сѫ били въ АВ. Наистина, да се движи човѣкъ по права линия или по плоскость, това сѫ два различни свѣта, отъ които той придобива различни опитности. За да излѣзе отъ свѣта на правата линия и да влѣзе въ свѣта на плоскостьта, човѣкъ минава презъ три пречупвания, докато отново се върне въ точка А, отдето е тръгналъ. Като се върне въ свѣта, отъ който е излѣзълъ, човѣкъ започва да се съмнява, дали това, което е преживѣлъ, е реално или не. Докато се движи по права линия, човѣкъ вѣрва само въ себе си. Изгуби ли вѣра въ себе си, той се намира въ нѣкаква опасность и нѣщо вънъ отъ него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи къмъ точка D. Дойде ли въ тази точка, той е готовъ да се огъне още единъ пѫть, да тръгне по направление на правата DС, дето новъ свѣтъ се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитность, той се отъва още единъ пѫть и слиза надолу, къмъ точка А, отдето първоначално е тръгналъ. Като слѣзе въ тази точка,. той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сънь ли е видѣлъ, или се е намиралъ предъ нѣкаква действителность. Това показва, че въ пѫтя на човѣшкото развитие, мислитѣ чувствата и желанията на човѣка минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ и следъ време пакъ се връщатъ при него, но съ нѣкаква придобивка. Това означаватъ думитѣ, че животътъ на човѣка се повтаря следъ всѣки четири поколѣния. Мислитѣ и чувствата на човѣка претърпяватъ три пречупвания и, като дойдатъ до четвъртото, тѣ се намиратъ въ сѫщата точка, отъ която сѫ излѣзли. Казваме, че на всѣка права мисъль съответствува друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и въ квадрата АВDС (фиг. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тѣзи прави, именно, образуватъ плоскостьта. Когато мине отъ правата въ плоскостьта, човѣкъ чувствува нѣкаква разсѣяность. Това показва, че мисъльта му още не е нагодена за новия свѣтъ, дето има по-голѣмо разширение. Той не е готовъ още за новитѣ условия. Щомъ се нагоди къмъ тѣхъ, разсѣяностьта изчезва. Колкото по-голѣмо е пространството, въ което мисъльта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да схване ясно идеитѣ, какво нѣщо е Богъ, душа, духъ, умъ, сърдце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една отъ тия идеи, той казва: Отвлѣчена е тази идея, не е за моя умъ. Запримѣръ, всѣки възприема свѣтлината, разбира я отчасти, ползува се отъ нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и въ съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нѣщата могатъ да се разбиратъ до известна степень само, но по никой начинъ не могатъ да се обхванатъ изцѣло. Обхванатъ ли се, значи, да се ограничатъ, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникватъ въ ума на човѣка, се дължать на това, че тѣ сѫществуватъ като прави линии нѣкѫде въ природата и въ живота. Дойде ли една идея до вашия умъ, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъль е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запримѣръ, свѣтлината е правата АВ, а вашата мисъль върху свѣтлината е правата DС, паралелна на АВ. Законъ е: когато човѣкъ прекара една права линия въ природата или въ живота нѣкѫде, нѣкое разумно сѫщество чъртае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запримѣръ, пѫтникъ отива вь една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъль. Той си порѫчва едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарьтъ си прави смѣтка, колко струва яденето. По този начинъ той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентътъ е направилъ. Клиентътъ не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарьтъ се занимава съ него. Обаче, като дойде редъ да плаща, гостилничарьтъ веднага се явява предъ него, готовъ съ смѣтката си. Значи, единиятъ яде, чъртае права линия; другиятъ смѣта, чъртае друга права линия, успоредна на първата. Този законъ ученитѣ наричатъ „законъ за причини и последствия“. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия и се питатъ, отде идатъ тия противоречия. Тѣ не подозиратъ, че противоречията въ живота имъ сѫ последствие на известни причини. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които човѣкъ проектира въ пространството, иматъ свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи отъ нѣкакво последствие, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ мисъльта си, да намѣри причината, която го е създала. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, че на всѣка негова мисъль, или на всѣко негово чувство отговаря друга мисъль или друго чувство, паралелни на неговитѣ, но излѣзли отъ друго нѣкое разумно сѫщество. Кѫде е това сѫщество, не е важно. То може да е на земята, а може да е въ невидимия свѣтъ. Важно е, че на всѣка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човѣкъ въ нѣщо, и друго нѣкое сѫщество ще се усъмни заедно съ него. Рече ли човѣкъ, че не иска да работи, и другото сѫщество ще се откаже отъ работата си. Ако човѣкъ пожелае да направи едно добро, и това сѫщество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ, има известно съответствие. Съ колкото повече сѫщества е свързанъ човѣкъ, толкова повече паралелни линии ще се прокаратъ на неговата права. Като знае отговорностьта, която носи въ живота си, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва право. Отъ този законъ излиза поговорката: „Каквото си постелешъ, на това ще легнешь“. Ще знаете, че както вие работите за другитѣ, така и тѣ работятъ за васъ. За всѣко добро дѣло, което представя права линия въ живота, се отговаря съ друга права, успоредна на първата. За всѣко нѣщо се държи смѣтка и се отговаря съ добро или съ лошо, съответно на направеното. Това показва, че въ природата сѫществува законъ за правилна обмѣна: колкото ядешъ, толкова плащашъ. Колкото храна си приелъ, толкова сила си придобилъ и съответно на това си платилъ. Колкото по-правилна е обмѣната между нѣщата, толкова по-добъръ е животътъ на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ“. Когато двама души, съ една и сѫща мисъль, съ еднакви чувства и желания започнатъ да работятъ заедно, други двама, било въ невидимия или видимия свѣтъ, ще се свържатъ съ първитѣ двама и ще работятъ съответно съ тѣхъ. Тъй щото, каже ли човѣкъ, че се интересува отъ въпроса за Бога, той трѣбва да знае, че тази мисъль не е единствено негова. Други сѫщества, по-напреднали отъ него, сѫ мислили вече по този въпросъ. Следователно, за да бѫде една мисъль или едно вѣрую реално, тѣ трѣбва да се подкрепватъ отнѣкѫде. Не се ли подкрепватъ, тѣ не сѫ реални. Не само това, но човѣкъ трѣбва да знае, отде иде известна мисъль въ неговия умъ. Ще каже нѣкой, запримѣръ, че мисли за Бога. Преди да е помислилъ човѣкъ за Бога, Богъ първо е помислилъ за него. Значи, човѣшката мисъль е отражение на Божествената. Вие питате, защо нѣкои хора не вѣрватъ въ Бога. Споредъ мене нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва, само че различнитѣ хора вѣрватъ по различни начини. Когато казваме, че единъ човѣкъ е вѣрващъ, а другъ безвѣрникъ, ние имаме предъ видъ различнитѣ пѫтища, по които тѣ се движатъ. Вѣрващиятъ се движи по права линия, а безвѣрникътъ — по крива линия. Безвѣрникътъ е безвѣрникъ по отношение на вѣрващия, но и той вѣрва въ нѣщо. Ония, които се движатъ по права линия, вървятъ по радиуситѣ на окрѫжностьта. Тѣзи, които се движатъ по крива линия, се намиратъ по окрѫжностьта. Като се движи по права линия, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ ближния си, нито тия къмъ Първата Причина на нѣщата. Щомъ отношенията къмъ ближния му не сѫ прави, и отношенията му къмъ Бога не сѫ прави. Обратно: ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Бога, заедно съ това той измѣня отношенията си и къмъ своя ближенъ. Изобщо, докато спазва вѫтрешнитѣ отношения къмъ всички сѫщества, човѣкъ се намира подъ влиянието на закона за паралелизъма въ природата. Той знае, че никой не живѣе за себе си. Докато двама души мислятъ едновременно и еднакво, тѣхната мисъль е права. Нѣкой казва, че като него нѣма другъ човѣкъ въ свѣта. Тамъ е погрѣшката. Има поне единъ точно като него. Какъвто е единиятъ, такъвъ е и другиятъ. Тѣ си приличатъ много. Отъ двамата зависи, какво ще бѫде отношението между тѣхъ, както и отношението имъ къмъ окрѫжаващитѣ. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човѣкъ трѣбва първо да утихне въ себе си, т. е. да придобие такъвъ вѫтрешенъ миръ, който отъ нищо да не се разколебава. Докато човѣкъ е вѫтрешно недоволенъ отъ себе си, докато се бори, той не може да бѫде въ съгласие нито съ себе си, нито съ ближнитѣ си. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде това, което желае. Той носи въ себе си дарби и способности, които трѣбва да развива. Като не е работилъ, той е дошълъ до объркване на работитѣ си и не знае, какъ да излѣзе отъ това положение. Въ това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттукъ да кѫса, оттамъ да кѫса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си въ огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободихъ се отъ обърканитѣ си конци. Не, това не е никакво освобождаване. И тъй, човѣкъ не може лесно да се освободи отъ живота. Колкото пѫти да гори концитѣ, въ края на краищата животътъ пакъ ще похлопа на вратата му. Колкото да пѫдите своя кредиторъ, той пакъ ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите отъ него, трѣбва да плащате. Човѣкъ трѣбва да отговаря за всичко, което е правилъ. Като знае това, той трѣбва добре да обмисля онова, което е решилъ да прави. Той не е самъ въ живота си. Каквото върши, той трѣбва да знае, че има едно сѫщество, което върви паралелно съ него и прави това, което и той върши. Кѫде е това сѫщество? Или на небето, или на земята. Въ всѣки случай, това сѫщество е нѣкѫде на противоположния полюсъ. Следователно, каквото прави, човѣкъ трѣбва да знае, че е въ зависимость отъ друго сѫщество. Не върви ли паралелно съ него, той се излага на голѣми страдания. За да се справи съ страданията си, човѣкъ трѣбва постепенно да се разширява, да излѣзе отъ свѣта на правата линия и да влѣзе въ свѣта на плоскостьта, да придобие опитности, На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуватъ едно цѣло. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да проникне въ неговата дълбочина, въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Докато се безпокои, какъ ще прекара живота си, човѣкъ има механическо разбиране за проявитѣ му. При това положение той ще живѣе или като младъ, или като старъ. Младиятъ мисли, колко повече да си поживѣе, да се повесели. Стариятъ пъкъ съжалява за младинитѣ си. Не, младъ човѣкъ е онзи, който въ младинитѣ си мисли за своитѣ старини. Той живѣе съ огледъ на своето бѫдеще. Старъ човѣкъ е онзи, който въ старинитѣ си мисли за своята младость. Младиятъ трѣбва да бѫде силенъ и готовъ за всѣкаква работа, а стариятъ — мѫдъръ и разуменъ. Животътъ на младия трѣбва да върви паралелно съ живота на стария, за да могатъ взаимно да си помагатъ. Тѣ черпятъ сили единъ отъ другъ. Ако младиятъ не е използувалъ младинитѣ си, както трѣбва, той мяза на пѫтникъ, който е гладувалъ три деня и търси хлѣбъ, ядене, да се подкрепи. Ако стариятъ не е използувалъ старинитѣ си, както трѣбва, той е гостилничарь, обранъ отъ разбойници, които му взели паритѣ, сѫдоветѣ, припаситѣ и го оставили въ положението на последенъ сиромахъ. Какво ще получи младиятъ отъ този гостилничарь? Той ще влѣзе въ гостилницата, ще разправя, че е гладенъ, уморенъ, три деня не е ялъ, но гостилничарьтъ не може да му даде храна, не може да подкрепи силитѣ му. Тия двама души представятъ двама грѣшници. Като се събератъ на едно мѣсто, какво могатъ да налравятъ? Тѣ ще говорятъ за своитѣ разочарования и неуспѣхи въ живота. Обаче, ако младиятъ и стариятъ сѫ използували живота си разумно, тѣ представятъ двама праведни хора. Единиять отъ тѣхъ, младиятъ е пѫтувалъ, ходилъ въ странство да учи. Стариятъ пъкъ е гостилничарь, който отворилъ гостилница за добри, праведни хора, които сѫ работили, учили и помагали на ближнитѣ си. Когато младиятъ, уморенъ и огладнѣлъ, влѣзе въ тази гостилница, стариятъ ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силитѣ си. Тѣ ще се разговарятъ помежду си, но не за неуспѣхи, а за успѣхитѣ и за придобивкитѣ си. Следователно, пита ли нѣкой, защо трѣбва да живѣе добре, нека си представи картината на пѫтникъ, който се връща отъ учение и работа и влиза въ гостилница, пълна съ вкусно и доброкачествено ядене. Не живѣе ли добре, нека си представи картината на пѫтникъ, който едва се спасилъ отъ нѣкаква житейска катастрофа и се отбива въ гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира — Защо? — И гостилничарьтъ е претърпѣлъ катастрофа. И тъй, дръжте въ ума си конкретната идея, че човѣкъ има отношение къмъ Бога, т. е къмъ Първата Причина на нѣщата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живѣе, човѣкъ мисли за Бога, и Богъ мисли за човѣка. Ако не е така, отъ човѣка нищо не може да излѣзе. Човѣкъ е отражение на Бога, излѣзълъ отъ Него и се връща при Него. — Ама сѫществува ли Богъ, или не? — Това е въпросъ, самъ по себе си разрешенъ. Като е излѣзълъ отъ точка А, човѣкъ е претърпѣлъ три огъвания и на четвъртото се е върналъ пакъ въ А, отдето е тръгналь. Следователно, презъ всѣки четири поколѣния човѣк се връща тамъ, отдето е тръгналъ, но обогатенъ, съ голѣми придобивки и опитности. Земята може да се измѣни, да изчезне, но човѣкъ ще се върне при Бога, отъ Когото нѣкога е излѣзълъ. Че ще се върне тамъ, отдето е излѣзълъ, това е абсолютна истина. Въпросъ е, обаче, какъ ще се върне: като грѣшникъ, който е странствувалъ и не може да намѣри храна да подкрепи силитѣ си, или като праведенъ, който, следъ дълго странствуване, се връща съ знания, съ опитности и, дето влѣзе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силитѣ си. Положението на грѣшника и на праведния се различаватъ коренно, защото първиятъ не мисли за Бога и не Го обича, а вториятъ мисли за Него и Го обича. — Какъ ще обичаме Бога като не Го виждаме? — Тамъ е въпросътъ. Изкуство е да обичашъ онова, което не виждашъ, а не това, което виждашъ. Да се свързва човѣкъ съ Божията мисъль, това е на мѣсто, но да се свързва съ човѣшката мисъль, която всѣки моментъ може да го отклони отъ пѫтя му, това е нещастие. Защо да не върви човѣкъ паралелно на онази невидима права, която се проектира въ неговия животъ? Щомъ съгласува живота си съ тази права, човѣкъ може да съгласува живота си и съ своитѣ ближни. Не съгласува ли своя животъ съ Божествения, човѣкъ не може да има правилни отношения и къмъ своя ближенъ. Каквито сѫ отношенията на Бога къмъ човѣка, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всѣки човѣкъ къмъ неговитѣ ближни. Това изисква законътъ на паралелизъма въ природата. Да спазишь този законъ, това не значи, да направишъ ближния си щастливъ. На всѣки човѣкъ сѫ дадени условия и възможности да бѫде щастливъ, а ти трѣбва само да го поощрявашъ да работи. Видишъ ли, че нѣкой работи, не го спирай, не казвай, че трѣбва да работи малко, да пази силитѣ си. Видишъ ли, че нѣкой се моли, не казвай, че е заблуденъ. Поощрявайте се взаимно въ работата, въ доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на нѣкого, вземете ралото си и идете заедно съ него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрось за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяватъ, но подигатъ и облагородяватъ човѣка. Съвременнитѣ хора едни други се спъватъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ страдатъ по единствената причина, че не разбиратъ любовьта, не разбиратъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Първата Причина, къмъ ближния имъ и къмь себе си. Дето има неразбиране на нѣщата, тамъ спънкитѣ и противоречията сѫ голѣми. На човѣка се даватъ всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, какъ ще прекара живота си. Той казва, че трѣбва да мисли, да се осигури по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, безпокойствого още не означава мисъль. Всѣка мисъль, която е свободна отъ смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъль и човѣшката трѣбва да има известно съответствие, известенъ паралелизъмъ. Докато този паралелизъмъ сѫществува, човѣкъ е на правъ пѫть. Законътъ на паралелизъма сѫщесгвува навсѣкѫде въ живота. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде обичанъ, ако той самъ не обича. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той самъ не дава свобода на другитѣ. Не могатъ да вѣрватъ въ тебе ако и ти не вѣрвашъ въ хората. Не могатъ да ти направятъ добро, ако и ти не правишъ добро на другитѣ. Вие можете да провѣрите този законъ навсѣкѫде въ живота. Провѣрите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение. Мнозина се страхуватъ отъ живота, безпокоятъ се, дали могатъ да теглятъ права линия въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да се убедятъ въ това, тѣ трѣбва да правятъ опити. Ако не могатъ да теглятъ права линия, ще теглятъ крива. — Коя линия е крива? — Тази, на кояго двата края сѫ съединени, и всичкитѣ й точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна, наречена центъръ. Който иска да тегли свободно прави линии, той трѣбва да бѫде спокоенъ, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човѣкъ не трѣбва да бърза, да взима известно решение. Докато мисъльта му не стане ясна, той не трѣбва да предприема никаква работа. Човѣкъ не може да се лѣкува, докато не намѣри причината на своето заболяване. Щомъ намѣри причината и я отстрани, болестьта му ще изчезне. Всѣко последствие се дължи на известна причина. Щомъ махнете причината, и последствието ще изчезне. И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате въ живота си. Между последствията и тѣхнитѣ причини има известенъ паралелизъмъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, добри или лоши, иматъ своитѣ последствия. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да поставя въ хармония своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Каквото прави човѣкъ, всичко трѣбва да бѫде въ хармония съ Великото. Дали човѣкъ свири, пѣе, рисува, шие, прави добро, всичко трѣбва да бѫде хармонично. Каквото знае човѣкъ, трѣбва да бѫде съвършено. Срѣдни, посрѣдствени положения не се търпятъ. Тѣ сѫществуватъ, но природата ги разваля и заставя човѣка отново да започне. Какво прави грънчарьтъ, когато грънцитѣ му се пукатъ? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да сс стопятъ и следъ това излива нови форми, по-съвършени отъ първитѣ. Кой каквото прави, трѣбва да подражава на Великото, което се е проявило въ природата чрезъ множество красиви и съвършени форми. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на пералелизъма и да видите, какъвъ е крайииятъ резултатъ при движението на паралелнитѣ линии. Когато сжшеството А се движи по посока къмъ В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DС е противоположна на движението на сѫществото А. Въ движението си тѣ ще се срещнатъ и ще образуватъ крѫгъ. Безъ да подозиратъ, тия сѫщества се движатъ по крива линия и образуватъ крѫгъ — завършенъ процесъ. Следователно, две сѫщества могатъ да свършатъ една работа, когато се движатъ въ две различни, но паралелни посоки. При срѣщата си тѣ образуватъ крѫгъ — завършенъ цикълъ, завършенъ плодъ. Завършенъ процесъ имаме, когато мисъльта на човѣка е въ съгласие съ Божията мисъль. Всѣки човѣкъ трѣбва да каже въ себе си: Азъ ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждалъ ли си Бога? — Не е нужно да Го виждамъ. Мисъльта е по-силна отъ виждането. Щомъ мисъльта сѫществува, и виждането е възможно. Ако мисъльта не сѫществува, и виждането не би сѫществувало. Виждането не е нищо друго, освенъ проектиране на дадена мисъль. Човѣкъ мисли известно време върху даденъ предметъ, лице или въпросъ, докато най-после мисъльта му се конкретизизира. Следователно, отъ силата на мисъльта зависи реализирането на нѣщата. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 20 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Два центъра Т. м. Чете се резюме на темитѣ: „Качества на милосърдието, качества на вкисването.“ Мнозина разглеждатъ вкисването като отрицателенъ и вреденъ процесъ въ природата. Не, вкисването има и добри страни. Когато става безъ участието на разумностьта, вкисването е вредно. Обаче, взима ли разумностьта участие, вкисването допринася голѣма полза въ живота. Прѣсното млѣко трѣбва да се вкисне, за да се превърне въ кисело. За да бѫде вкусенъ, хлѣбътъ трѣбва да съдържа мая, квасъ. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху добрата и върху лошата му страна. Разглеждате ли го само отъ една страна, вие ще дойдете до криви заключения. Отъ това, че огъньтъ изгаря, можете ли да кажете, че е вреденъ? За да разберете смисъла и значението на нѣщата, вие трѣбва да ги разглеждате отъ две страни. Всѣко нѣщо въ природата е двуцентрово. Човѣкъ не може да живѣе съ единъ центъръ. Той трѣбва да се стреми къмъ единъ центъръ, но самъ по себе си той е двуцентрово сѫщество. Той има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две рѫце. Ще кажете, че човѣкъ може да гледа и съ едно око. Това е дефектъ. Той може да гледа съ едно око само затова, защото е привикналъ да гледа съ две очи. И тъй, когато говоримъ за човѣка, ние разбираме сѫщество съ два центъра: единиятъ центъръ се е проявилъ навънъ, въ форма на жена, а другиятъ — въ форма на мѫжъ. Когато тия два центъра се стремятъ единъ къмъ другъ, тѣ образуватъ права линия. Всѣко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не прелставя злото въ свѣта. Кривата линия показва възможноститѣ, които се криятъ въ сѫществата. Единиятъ крѫгъ показва възможноститѣ на човѣка А, а другиятъ — възможноститѣ на човѣка В. — фиг. 1. Възможноститѣ на тия двама души се пресичатъ въ точкитѣ С и Д. Отъ тия два крѫга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелность, тамъ всѣкога се образува елипса. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза отъ материята, толкова по-крѫгла става елипсата. Този законъ се отразява върху лицето на човѣка. Хора, които сѫ по-активни, които иматъ по-голѣми мѫчнотии, лицата имъ сѫ продълговати. Тия, които иматъ по-малко мѫчнотии, които живѣятъ охолно, лицата имъ сѫ валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушатъ, т. е. когато отношенията между двама души се развалятъ. веднага се явява злото. Когато две сѫщества се разбиратъ, между тѣхъ се явява доброто. Значи, всѣко сѫщество може да стане причина за проява на доброто или на злото. Злото и доброто сѫществуватъ въ природата като два противоположни принципа. Смъртьта и животътъ сѫщо представятъ два противоположни процеса. Както злото черпи сила отъ доброто и създава нѣщо ново, така и смъртьта взима материя отъ живота и създава нѣщо ново. Смъртьта се отличава отъ живота по това, че се придружава съ вкисване, т. е. съ разлагане. Когато човѣкъ расте и се развива правилно, вкисването е на мѣсто. Това вкисване е приятно. Казватъ, че гнѣвътъ е вкисване. Обаче, който се гнѣви, той работи. Престане ли да работи и да се развива, човѣкъ започва да се разлага. Това разлагане наричаме неправилно вкисване. При това вкисване настѫпва смърть. Следователно, работете, учете, да не дойдете до положение да превърнете естественото вкисване въ неестествено. Мнозина казватъ: Човѣкъ не трѣбва да се вкисва. Не, правилното естествено вкисване е неизбѣженъ процесъ въ природата. Такова вкисване става и съ светията и съ праведния, и съ учения, и съ философа. Опасно е, когато вкисването се превърне въ разлагане. Тогава се явява злото. Доброто е зло за лошия човѣкъ, и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следователно зло е всѣко нѣщо. което не отговаря на естеството на човѣка. Всичко. което човѣкъ върши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно съ естеството на човѣка. е зло. Правата СД (фиг. 1) показва посоката, по която се движи духовниятъ човѣкъ. Правата АВ е посоката, по която се движи физическиятъ човѣкъ. Въ човѣка-животно гръбначниятъ стълбъ е успоредно на земята. Когато човѣкъ се изправилъ на краката си, гръбначниятъ стълбъ заелъ перпендикулярно положение къмъ земята. Отъ този моментъ лицето на човѣка започнало да се открива, да се освобождава отъ космитѣ. Въ човѣка-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло съ косми, което показва по-голѣма интелигентность. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голѣмо поле. Лицето на човѣка-мѫжъ, което е повече обрасло съ косми, показва по-малко обработена площь. Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавецъ. Мѫжътъ нѣма много земя, вследствие на което отива като слуга при жената. Понеже мѫжътъ копае, обработва земята на жената, той си е присвоилъ правото да бѫде господарь. Днесъ мѫжътъ работи отвънъ и заповѣдва, а жената работи отвѫтре. Въ сѫщность истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принципъ. Като ученици. вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да разбирате вѫтрешния имъ смисълъ. Човѣкъ може да разбере външния животъ дотолкова, доколкото разбира вѫтрешния. Човѣкъ може да разбере физическия свѣтъ дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения. При това положение само човѣкъ може да бѫде щастливъ. При това положение само отношенията на хората могатъ да бѫдатъ правилни. Ако нѣкой мисли, че може да владѣе едно сѫщество, той е на кривъ пѫть. Никой никого не може да владѣе. Преди всичко невъзможно е въ единъ и сѫщъ моментъ две лица да се намиратъ на едно и сѫщо мѣсто. Следователно, ако отъ центъра А опишете една окрѫжность, сѫществото В ще се намира на периферията на окрѫжностьта. Ако отъ точка В, като центъръ, опишете окрѫжность, сѫществото А ще се намира на периферията. Между сѫществата А и В въ единъ и сѫщъ моментъ само едното сѫщество има възможность да бѫде центъръ. Излѣзе ли това сѫщество отъ центъра, другото става центъръ. Като се движи отъ центъра къмъ периферията и обратно — отъ периферията къмъ центъра, човѣкъ има възможность да работи. Правата АВ опредѣля възможноститѣ на жената. Правата ВА опредѣля възможноститѣ на мѫжа. Изобщо правата линия показва, че имаме отношение между две сѫщества. Влѣзе ли трето сѫщество между тѣхъ, линията става крива. Колко то повече сѫщества влизатъ въ отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения сѫществата трѣбва да иматъ общъ центъръ, отъ който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всѣка точка отъ окрѫжностьта къмъ центъра на крѫга е право. Това отношение наричаме отношение къмъ Бога. Обаче, отношението на всѣка точка отъ окрѫжностьта къмъ другитѣ нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението къмъ ближния. Следователно, кажемъ ли, че между две сѫщества се образува права линия разбираме отношение на тия сѫщества къмъ Божествения принципъ, който ги свързва. Въ този смисълъ мѫжътъ и жената представятъ едно цѣло. а не отдѣлни сжгцества. Докато мѫжътъ и жената мислятъ, че сѫ отдѣлни. самостоятелни единици тѣ се самоизлъгватъ. Мѫжътъ и жената представятъ две страни на едно цѣло. Нито мѫжътъ може безъ жената, нито жената безъ мѫжа. Въпрѣки това тѣ не могатъ нито да се събиратъ, нито да се дѣлятъ. Сѫщото отношение виждаме и между Бога и човѣка. Вънъ отъ Бога човѣкъ не може да сѫществува. Богъ е цѣло, което включва всичко въ себе си. Той обединява нѣщата. Мѫчнотиитѣ и страданията на хората се дължатъ на факта, че тѣ търсятъ щастието си вънъ отъ себе си, вънъ отъ своитѣ ближни, вънъ отъ Бога. Това е невъзможно. При това положение тѣ се движатъ въ сѣнката на щастието, но не и въ истинското щастие. Разбере ли човѣкъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ себе си, къмъ своя ближенъ и къмъ Бога, той се развива правилно. Енергиитѣ на неговия организъмъ текатъ правилно, както водата на планинския изворъ. Докато водата тече. безъ да изтича, безъ да се намалява, изворътъ е въ връзка съ източника на живота. Намали ли се водата му, изворътъ е прекѫсналъ връзката си съ източника на живота. Докато живѣе, силитѣ на човѣка трѣбва непрекѫснато да извиратъ. Това значи добъръ човѣкъ. Спре ли потока на своитѣ сили, човѣкъ се натъква на вѫтрешно напрежение въ себе си, което му причинява редъ пакости. Не даде ли възможность на Божественото въ себе си да се прояви, човѣкъ може да се пръсне като бомба. Не е лошо да се пръсне човѣкъ, но само ако е яйце, турено подъ квачка. Като се пръсне това яйце пиле ще излѣзе отъ него. Ако яйцето се пръсне вънъ отъ квачката, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Да се пръсне човѣкъ. това значи. да умре. Въ този случай умирането е на мѣсто. защото отъ човѣка излиза нѣщо ново. Не излѣзе ли нѣщо ново отъ него умирането е безпредметно. Днесъ отъ всички хора се иска разумность. Дали ще живѣе или ще умира, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. При това, той трѣбва да се ползува отъ външния свѣтъ, защото има отношение къмъ него. Запримѣръ иска ли да придобие сила, човѣкъ трѣбва да изучава живота на млѣкопитаещитѣ. Иска ли да придобие хладнокръвие, той трѣбва да изучава живота на рибитѣ. Ако човѣкъ не изучава живата природа и не прилага нейнитѣ закони, животътъ му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава, именно въ това, да застави човѣка да изучава природата и да прилага нейнитѣ закони. Това сѫ проповѣдвали и Великитѣ Учители на човѣчеството. Но ония отъ ученицитѣ имъ, които не сѫ разбрали учението имъ, сѫ внесли въ него известно изопачаване. Ако днесъ дойде Христосъ на земята, самъ ще се чуди какъ сѫ могли хората да изопачатъ учението Му. Какво вѣрую е онова, което се проповѣдва външно само? Едно вѣрую или едно учение има смисълъ. когато се изнесе вѫтрешната му страна. Едно учение има смисълъ, когато може да се приложи. Спрете ли се само върху външната му страна, това учение не ползува човѣка. Човѣкъ е цененъ не по своята външна красота, но по своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Следователно, външната страна на живота е дотолкова ценна, доколкото е въ съгласие съ вѫтрешната. Ако се възхищавате отъ това, че нѣкой човѣкъ е добъръ, безъ да искате да вземете нѣщо отъ неговата доброта, възхищението ви е на мѣсто. Искате ли обаче да вземете нѣщо отъ добротата му, вашето възхищение не е на мѣсто. Като разглеждате човѣка, вие трѣбва да сте убедени въ неговата вѫтрешна доброта. Ако външно само е добъръ, тази доброта нѣма да го ползува, но и окрѫжаващитѣ нѣма да се ползуватъ отъ нея. Външнитѣ отношения сѫ ценни тогава, когато въ тѣхъ липсва користолюбието. Освободи ли се отъ користолюбието си, грѣшникътъ може да се учи отъ светията. Не се ли освободи отъ користолюбието си, той не може да бѫде ученикъ на светията. Ако грѣшникътъ мисли че съ усилията, които прави, може да стане като учителя си, той се самоизлъгва. За да следва добре пѫтя на своя учитель, грѣшникътъ трѣбва да е запазилъ нѣщо отъ своята праведность. Който не носи правдата въ себе си, той никога не може да бѫде праведенъ. Който не носи условия за гениалность въ себе си, той никога не може да стане гений. Талантливиятъ трѣбва да бѫде роденъ за талантливъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивитѣ, великитѣ нѣща не се купуватъ наготово. Тѣ трѣбва да се придобиятъ, да се работи за тѣхното постижение. Каже ли нѣкой, че иска да бѫде светъ, добъръ или щедъръ, той не е придобилъ нѣщо много. Истинската светость, доброта, щедрость сѫ вѫтрешни качества. Нѣкой носи на гърба си сто килограма товаръ и пъшка подъ неговата тежесть. По пѫтя го срѣщатъ бедни хора, които искатъ да имъ даде нѣщо. Той се спира, сваля товара отъ гърба си и започва да раздава на този десеть килограма, на онзи десеть килограма, докато останатъ на гърба му само 40 кгр. Всички го считатъ добъръ, щедъръ човѣкъ, безъ да се спиратъ върху мотивитѣ, които го заставятъ да бѫде такъвъ. Той се е натоварилъ съ багажъ, който не може да носи. Ако не даде часть отъ него на другитѣ, товарътъ ще го смачка. Когато се произнасяте за качествата на нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да знаете, кои сѫ дълбокитѣ мотиви, да се проявява той по единъ или по другъ начинъ. Подъ думата добро ние разбираме първичното добро въ човѣка. т. е. изразъ на Божественото въ него. Човѣкъ е добъръ, когато може да даде изразъ на Божественото въ себе си. Съ други думи казано: доброто въ човѣка не е нищо друго, освенъ желанието на Бога да се прояви въ него. Даде ли ходъ на това желание, човѣкъ е проявилъ доброто въ себе си. Доброто изтича отъ човѣка, както водата отъ извора. Значи, всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко чувство въ човѣка, които го заставятъ да се прояви, се дължатъ на Божественото, на онзи първиченъ импулсъ, който нѣкога му е даденъ. Не се ли подаде на този импулсъ въ себе си, и да пожелае да направи нѣкакво добро, човѣкъ нѣма да знае, какъ да го реализира. Той ще мисли какъ да го направи: по Божественъ или по човѣшки начинъ. Колкото малко да е доброто, което сте решили да направите, не трѣбва да се спъвате. Малкото добро е малка дупчица, направена въ вашето сърдце. День следъ день тя ще се разширява, докато единъ день отъ нея започне да тече изобилно. — Ама богатъ билъ този човѣкъ, трѣбвало много да дава. — Колкото малко да дава, и това е добро. Страшно е, когато дупчицата се запуши. Като ученици, вие трѣбва да намѣрите първичнитѣ импулси въ себе си и да имъ дадете ходъ да се проявятъ. Като даде възможность на Божественото въ себе си да се прояви, по този начинъ човѣкъ изучава, както себе си, така и своя ближенъ. За да се изучава, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Нѣкой погледне носа на нѣкого и казва: Този човѣкъ е интелигентенъ. Носътъ опредѣля, наистина. възможноститѣ на човѣшката интелигентность, но тя не зависи изключително отъ човѣшкия носъ. Чрезъ окото се проявява истината, но ако не знае, какъ да движи окото си, какъ да гледа, човѣкъ ни най-малко не се е домогналъ до истината. Много болести се дължатъ на неправилно гледане, на неправилно ходене, на неправилно слушане и т. н. Изобщо. всички аномалии, всички неправилности въ физическия и психическия животъ на човѣка причиняватъ редъ болести и страдания. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да знае какъ да гледа. Отъ ѫгъла на неговото зрение зависи посоката на неговия животъ. Срещнете ли единъ човѣкъ, вие трѣбва да знаете, отгде да започнете да го гледате: отъ главата къмъ краката, или отъ краката къмъ главата. Въ двата случая ще имате два различни резултата. Доброто свирене на цигуларя зависи отъ умѣенето му да управлява лѫка и да туря пръститѣ си на съответнитѣ имъ мѣста. Всѣки човѣкъ има цигулка и лѫкъ съ които може да даде изразъ и направление на своя животъ. Сърдцето представя цигулката, умътъ - лѫкътъ. съ който свири. а волята. това е участието на човѣка въ свиренето, чрезъ което опредѣля посоката на своя животь. Публиката. е самиятъ човѣкъ. Безъ публика никой не може да свири. Поне единъ човѣкъ, но все трѣбва да има нѣкой да го слуша. Ако човѣкъ самъ не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири човѣкъ може да се допитва до мнението на другитѣ, но първо той трѣбва да чуе своето мнение. Божествениятъ законъ изисква всѣки самъ да се въодушевява, самъ да има мнение за своитѣ постѫпки, а после другитѣ. Нѣкой си купилъ нови обуща, които го стѣгатъ. Той пита приятелитѣ си, харесватъ ли обущата му. Отвънъ обущата сѫ хубави, но отвѫтре не сѫ. Едно отъ качествата на обущата е да прилѣгатъ добре на краката. Стѣгатъ ли нѣкѫде, тѣ не сѫ добри. Обущата сѫ добри тогава, когато при сто километровъ пѫть, извървянъ съ тѣхъ, не причиняватъ никакви пришки. Сѫщата преценка се отнася и въ правенето на добро. Истинско добро е това. което не причинява никакви пришки на рѫцетѣ и на краката на онзи. който го е направилъ. Каквито дрехи и обуща носи човѣкъ, тѣ трѣбва да прилѣгатъ добре на тѣлото му, да не го ограничаватъ. Каквото човѣкъ върши, дѣлата му не трѣбва да го ограничаватъ. Всѣко ограничаване, всѣко нарушаване на свободата показва, че нѣщата не ставатъ правилно. Съвременнитѣ хора сами се ограничаватъ, а после говорятъ за свобода. Слушате да казватъ на младия момъкъ да не гледа женитѣ, а на младата мома — да не гледа мѫжетѣ. Да гледа човѣкъ мѫжа или жената не е лошо. Въ това нѣма нищо престѫпно. Лошото е, когато човѣкъ не знае, какъ и откѫде да гледа. Искашъ ли да гледашъ мѫжа или жената, качи се на високо и оттамъ гледай. Поставете всѣки човѣкъ на мѣстото му и оттамъ гледайте. Не го ли поставите на опредѣленото му мѣсто, вие ще гледате криво. Колкото да ограничавате човѣка, ако той нѣма разбиране, вие ще го наплашите но нѣма да го изправите. Когото срещнете днесъ, всѣки е наплашенъ: той се страхува да не би мисъльта му да е крива, или желанието нечисто и не смѣе да се прояви. Всички мисли, чувства и желания, които минаватъ презъ човѣка, сѫ добри. чисти. Тѣ се изопачаватъ, когато се приложатъ. Значи слабата страна на човѣка е въ приложението. Докато сѫ на дървото, ябълкитѣ сѫ красиви, здрави. Щомъ започнатъ да ги бератъ, за да ги продаватъ. тѣ тукъ-тамъ се натъртватъ и започватъ да гниятъ. За да се научи да мисли и да разсѫждава право, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ стария животъ и да влѣзе въ новия. Стариятъ животъ е статически, а новиятъ — динамически. Новиятъ животъ изисква приложение, динамика. Старото трѣбва да отстѫпи мѣстото си и въ живота, и въ науката, и въ изкуствата. Нѣкой се моли, сѣда на колѣне, кръсти се и се чуди. защо не получава отговоръ на молитвата си. Той се моли по старъ начинъ, и при това външно само. Въ молитвата трѣбва да вземе участие и сърдцето и умътъ, и душата, и духътъ. Като се моли така, човѣкъ се тонира. Въ този смисълъ молитвата подразбира тониране. За да се моли, човѣкъ трѣбва да има камертонъ, да нагласи четиритѣ струни на цигулката си и да започне да свири, да взима чисти тонове, чисти акорди. Молитвата подразбира тониране, нагласяване, свързване съ Бога Молите ли се на Бога, ще говорите ясно, разбрано, чисто. искрено, безъ никакъвъ фалшъ. Ще говорите това, което мислите. Когато синътъ говори съ баща си, а дъщерята — съ майка си, тѣ трѣбва така да говорятъ, че да ги задоволятъ. Като се моли на Бога, човѣкъ трѣбва да се подмладява. Не се ли подмладява всѣки день, човѣкъ не знае да се моли, нѣма религия въ себе си. Казва ли човѣкъ, какво е билъ едно време и какво е станалъ сега. той нито знае да се моли, нито има религия въ себе си. — Едно време правѣхме голѣми усилия, едно време обичахме Бога. — Кой е виновенъ за вашето минало? Отъ гледището на Божествения свѣтъ, каквото е било въ миналото, това е и сега. Едно време имахте жена и деца, грижехте се за тѣхъ, но сега нѣмате жена и деца, тѣ сѫ заминали за онзи свѣтъ, и като нѣма кого да обичате и за кого да се грижите, вие губите своята набожность. Казвате тогава, че Богъ ви е забравилъ. Не, това е криво разбиране. Всѣко криво разбиране води къмъ вкисване. За да се освободи отъ това вкисване, човѣкъ трѣбва да оправи първо отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Когато сс говори за работа върху себе си човѣкъ често се обезсърдчава намира, че много години трѣбва да работи. Нѣкой казва, че е работилъ 15-20 години върху себе си и нищо не е постигналъ. — Защо не е постигналъ нѣщо особено? — Не е работилъ, както трѣбва. Всѣко число крие въ себе си особени сили, които трѣбва да се разбиратъ. За мѫжа щастливи числа сѫ 1 и 2, а за жената — 1 и 9. Значи. щастливо число за мѫжа е числото 12, а за жената — 19. Като съберете 1 и 2, получавате числото 3. Тройката представя разпукване на житното зърно. Като поникне, то образува котва. Котвата означава процесъ на растене. Дойдете ли до числото три, ще знаете, че ви се даватъ условия да се развивате, да се размножавате, да приемете Божествената енергия въ себе си. Числото две представя нивата на която човѣкъ трѣбва да посажда своитѣ мисли и чувства. Единицата пъкъ е семето, което той сади, т. е. неговитѣ мисли и чувства. За да расте. човѣкъ трѣбва да има на разположение нива и семе, т. е. числата едно и две. Следъ това иде действието и на другитѣ числа върху човѣка, а именно числата 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. За да действуватъ тия числа върху човѣка, Първата Причина се явява като обединяващъ принципъ. Тя ги обединява въ едно, за да могатъ силитѣ имъ да действуватъ едновременно и целесъобразно. Като се движи отъ едно мѣсто на друго, човѣкъ трѣбва да прави връзка между нѣщата. Рече ли да измѣни пѫтя на своето движение, той непременно трѣбва да го огледа, да види, какви спънки ще срещне. Преди да е тръгналъ по този пѫть, той трѣбва да отстрани всички спънки. Ако по конеца детето знае, докѫде най-високо може да стигне неговото хвърчило, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, докѫде се простиратъ възможноститѣ на неговото движение. Ако той мисли само за ядене и пиене, конецътъ, за който е вързанъ, е много кѫсъ. Този човѣкъ е хвърчило, което сутринь пущатъ въ движение, а вечерь прибиратъ. Когато нѣкой се оплаква, че е сгрѣшилъ, или че се е оплелъ нѣкѫде, това показва, че сѫ взели хвърчилото му. За да не взиматъ хвърчилото ви, трѣбва да стоите на известно разстояние отъ хората. Като ученици, вие трѣбва да дадете пѫть на Божественого въ себе си. Дойдете ли до това положение, не трѣбва да критикувате Божественото, да се произнасяте за неговитѣ прояви. Рѣката трѣбва да следва пѫтя къмъ морето, да не се отклонява, да не се занимава съ други рѣки. Ако се спира тукъ-тамъ по пѫтя си, ще я впрегнатъ на работа: градини и бостани да полива, воденици да кара. Въ края на краищата тя ще каже, че е свършила много работа. Свършила е много работа, но не по нейна воля. Други сѫ я заставили да работи. Следователно, като сте дошли на земята да учите, не отвличайте ума си, да мислите, че можете да вървите въ пѫтя на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ пѫть. Всѣки трѣбва да изправи отношенията си къмъ Бога — никаква друга философия не му трѣбва. Ще кажете, че трѣбва да учите. Всѣки човѣкъ трѣбва да учи, но той трѣбва да намѣри онзи учитель, който е опредѣленъ специално за него. Намѣри ли своя учитель, работата му тръгва напредъ. Този учитель не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква отъ ученика си, каквото спечели, да го внесе въ Божествената банка. Истински учитель е онзи, който не работи за пари. Този учитель трѣбва да учи ученика си съ любовь, да го научи, какво представя ума и сърдцето, да знае, какво нѣщо е човѣкътъ-мѫжъ и човѣкътъ-жена, да разбира душата и духа си. Ученикътъ трѣбва да разбира функциитѣ на тѣлото си, да знае какъ да се справя съ него. Какъвъ ученикъ е този. който не разбира сърдцето си? Какъвъ ученикъ е този, който не знае, какво нѣщо е любовь, свѣтлина и свобода? Нѣкой ще каже, че иска да разбере необятната любовь. За да разберете нѣщата отъ гледището на любовьта, вие трѣбва да я изучавате въ най-малкитѣ й и слаби прояви. Представете си, че сте вървѣли дълго време въ гората и сте замръзнали отъ студъ. Въ това време единъ непознатъ човѣкъ ви срѣща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. Следъ това вие се разширявате и казвате, че любовьта ви е посетила. Това е една отъ малкитѣ прояви на любовьта. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума, и всѣко чувство, което внася топлина въ сърдцето колкото малки да сѫ, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства въ себе си, човѣкъ постепенно се разширява, докато стане готовъ да приеме Божественото въ по-голѣмъ мащабъ, да приложи новия животъ. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ това че отричатъ Божествения животъ въ себе си. Мнозина отричатъ ученитѣ, философитѣ, като не признаватъ това, което сѫ писали. Наистина, ученитѣ и философитѣ пишатъ това, което знаятъ, но и въ него има наука, и въ него има истина. Математицитѣ решаватъ задачи съ неизвестни, отъ които намиратъ, че х е равенъ на 0, на 1, на 2, на 3 и т. н. После изчисляватъ у. Когато х=0, това показва. че ученитѣ сѫ намѣрили семето, което посаждатъ въ нивата у. Следъ това намиратъ 2, т. е. условията, при които семето може да израсте и да се развие. Това сѫ тритѣ неизвестни въ задачата. И при това положение задачата още не е решена. Всички очакватъ жетвата, да видятъ какви резултати ще иматъ. Следователно, разрешението на задачата се заключава въ плода, който човѣкъ придобива въ живота си. Сега. като знаете това, не си правете илюзии да мислите, че който е намѣрилъ правия пѫть, той е разрешилъ всички въпроси. Този пѫть трѣбва да се извърви. Човѣкъ вижда резултатитѣ на своя животъ, само когато извърви пѫтя, въ който е влѣзълъ. Ако не достигне крайния предѣлъ на своитѣ възможности, човѣкъ не може да мине въ новия животъ. Задъ този животъ, въ който сега живѣемъ има другъ, по-широкъ, съ по-голѣми възможности. Ако не можете да разчупите черупката на сегашния си животъ, вие всѣкога ще бѫдете затворени въ него. За да счупите черупката на сегашния си животъ, вие трѣбва да имате високо съзнание за нѣщата, високъ идеалъ къмъ който да се стремите. Като разчупите първата черупка, ще се намѣрите предъ втора, трета и т. н. Много черупки трѣбва да разчупите, докато влѣзете въ свѣта на истината, която ще ви направи свободни. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно. Ще падате, ще ставате, ще работите, докато единъ день постигнете стремежитѣ на вашата душа. Дръжте въ ума си мисъльта, че човѣкъ е двуцентрово сѫщество. Като се движите отъ единия до другия центъръ, вие ще разрешавате задачитѣ си правилно и ще вървите напредъ. — Ами Богъ кѫде е? — Това не е важно. За човѣка е важно да се движи въ свѣтлината и топлината на Бога, да чувствува потика, който иде отъ Него, и да върви напредъ. Като се свърже съ Първата Причина, той е готовъ да възприема благото на живота отъ всѣки човѣкъ. Дойде ли нѣкой да почука на вратата ви, да носи Божественото благо, станете веднага на кракъ и му отворете. Дали сте боленъ или здравъ, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отвврете на Божия пратеникъ. Посрещнете посланика отъ Божествения свѣтъ и тогава умирайте, ако сте дошли вече до този чась. Кажете на смъртьта да ви почака малко. Предъ Божественото и смъртьта отстѫпва. Като чуе гласа Му, тя веднага си заминава. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 12. Лекция отъ Учителя, държана на 13 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вкисване Т. м. Съвременнитѣ хора преживяватъ неприятни състояния, съ които мѫчно се справятъ. Запримѣръ, какъ ще се справите съ глада? Представете си, че сте гладенъ, и отивате на единствената гостилница въ вашия градъ, но гостилничарьтъ още не е сготвилъ. Вие виждате на готварската машина нѣколко тенджери, въ които яденето ври, но още не е готово. Вие обикаляте около тенджеритѣ, търсите гостилничаря да изкажете недоволството си отъ него. Представете си друго положение. Вие сте ученикъ, отивате на училище, но не сте приготвили единъ отъ уроцитѣ си. Вие разчитате на времето, докато учительтъ влѣзе въ класъ. Обаче, този день, именно, учительтъ влиза нѣколко минути по-рано. Вие сте недоволни, разтревожени. Въ първия случай причината за вашето недоволство се крие въ гостилничаря, че е закъснѣлъ съ яденето. Въ втория случай причината е въ учителя, който влѣзълъ въ класъ нѣколко минути по-рано. Въ живота има много случаи, които изкарватъ човѣка отъ релситѣ на неговото равновесие, и въпрѣки това той мисли, че е свободенъ. Каква свобода е тази, при която човѣкъ всѣки моментъ губи своя вѫтрешенъ миръ? Най-малката причина може да изкара човѣка отъ равновесието му и да го застави да се вкисне. Кога нѣщата се вкисватъ? Когато презрѣятъ. Запримѣръ, докато зрѣе, плодътъ никога не вкисва. Презрѣе ли, той има условия да вкисне. И неузрѣлиятъ плодъ може да вкисне. — Кога? — Когато се спре процеса на узрѣването. Изобщо, вкисване става. когато единъ процесъ спре развитието си. Животътъ започва съ вкисване. Какво става съ семето, което се посажда въ земята? То се разпуква, започва да гние и отъ зародиша му излиза новъ животъ. Защо семето първо се вкисва, т. е. разлага, а после започва да расте? Защото въ първо време процеситѣ на неговото развитие спиратъ. Известно е, че когато процеситѣ въ органическия свѣтъ спиратъ, въ резултатъ на това става вкисване. Сѫщиятъ законъ се отнася и до психическия животъ на човѣка. Когато противодействувате на желанията на човѣка, той непременно ще се вкисне. Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че всички си приличатъ. Дали сѫ вѣрващи или безвѣрници, всички хора се дразнятъ. смущаватъ, вкисватъ. Ще каже нѣкой, че се безпокои по-малко отъ другъ. По-малко или повече, това сѫ относителни нѣща. Изкуство е човѣкъ да не се гнѣви, да не вкисва. Дали яденето е готово или не е, това не трѣбва да го смущава. Кибритената клечка може да седи въ кутията и да не й се дава възможность да се запали; тя може да се запали, безъ да причини нѣкаква ппакость; най-после, тя може да се тури при сухитѣ дърва на огъня и да произведе голѣмъ пожаръ. Отъ човѣка зависи, дали ще даде пѫть на експлозивитѣ въ себе си да избухнатъ, или нѣма да даде. Следователно ако дадете условия на кибритената клечка да се прояви, съ това заедно се увеличава нейната сила въ добъръ или лошъ смисълъ, т. е. за добро или за зло. И тъй, доброто и злото въ човѣка сѫ резултатъ на взаимното отношение на силитѣ въ неговия организъмъ. Колкото е по-голѣмо разстоянието на тия сили отъ човѣка, толкова по-благотворно се отразяватъ върху организъма му. Колкото сѫ по-близо, толкова по-зле се отразяватъ върху него. Отъ кого зависи разстоянието на силитѣ? Отъ външнитѣ условия. Външнитѣ условия ставатъ причина да се събудятъ единъ или другъ родъ сили въ човѣка и да се приближатъ къмъ него. Щомъ една сила се събуди, тя оживява и започва да се движи. Съ кибритена клечка може да се запали огънь и да се сготви на него. Съ кибритена клечка може да се запали плѣвнята на вашия съседъ и да произведе голѣмъ пожаръ. Кой е виновенъ за това? Виновенъ е онзи, който пали клечката. Виновенъ е и онзи, който е направилъ кибритената клечка. Той трѣбваше да бѫде магъ, да направи такъвъ кибритъ, който да се запалва само отъ рѫката на разумния и добрия човѣкъ. Въ заключение на това казвамъ: Дето ставатъ престѫпления, тамъ Богъ не взима никакво участие. Въ кой свѣтъ ставатъ престѫпленията, въ животинския, въ човѣшкия или между духоветѣ, не е важно; важно е, че тамъ Богъ не присѫтствува. Той не е взелъ никакво участие въ предприятието за направата на кибрита. Ако е въпросъ за свѣтлина, за огънь, Богъ е поставилъ много свѣтила на небето. Който има нужда отъ свѣтлина, той може да се ползува отъ небеснитѣ свѣтила. Ако има нужда отъ огънь, той може да впрегне природната енергия, самъ да си произведе огънь. Ще кажете, че Богъ е далъ ума на човѣка, следователно, Той взима косвено участие въ неговитѣ предприятия. Това е криво разбиране на нѣщата. Богъ не взима никакво участие въ свѣта на противоречията. Човѣшкиятъ свѣтъ е пъленъ съ противоречия. Щомъ е така, Божественото нѣма нищо общо съ противоречията на хората. Разгнѣви ли се човѣкъ, причината е въ него. Той е запалилъ една отъ кибритенитѣ си клечки. Разумниятъ човѣкъ запалва своитѣ кибритени клечки, само когато е спокоенъ. Тогава клечкитѣ се запалватъ, изгарятъ, безъ да причиняватъ пакости. И тъй, кибритената клечка може да запали огънь, на който да се грѣемъ, но сѫщевременно може да произведе и пожаръ. Значи, едно и сѫщо нѣщо може да донесе щастие и нещастие на човѣка. Запримѣръ, словото носи за човѣка и щастие, и нещастие. Божието Слово прави човѣка щастливъ, а човѣшкото често му носи нещастие. Божието Слово образува сладкитѣ, благитѣ нѣща, а човѣшкото — киселитѣ и горчивитѣ. Като нѣма работа, като се отегчи, човѣкъ се вкисва. Вкисването е присѫщо свойство на човѣшкия животъ. Въ който домъ влѣзете, ще видите, че всички се оплакватъ отъ нѣмане: единъ казва, че обуща нѣма, другъ — дрехи, трети — книги и т. н. Нѣмането е соль, която трѣбва да се достави отнѣкѫде. Само Божественото е въ състояние да достави на хората онази соль, която имъ липсва. Обаче, хора, които употрѣбяватъ много соль, пиятъ много вода. Сольта, която Божественото доставя на човѣка, не е сѫща, каквато и материалната соль. Който е набавилъ въ себе си необходимото количество духовна соль, той нито жадува, нито гладува. Сега, като четете темитѣ си, вие сте дали интересни опредѣления за качествата на благоденствието. Единъ отъ васъ е писалъ: Качество на благоденствието е да върши човѣкъ волята на живия Богъ. — Това е едно опредѣление, което само по себе си е неопредѣлено. Другъ е писалъ: Да благоденствувашъ, това значи, да имашъ сърдце чисто като кристалъ, умъ свѣтълъ като слънцето, душа обширна като вселената и духъ мощенъ като Бога. — Това сѫ качества на мѫдреца, но не и на обикновения човѣкъ. Трети е писалъ: Само разумниятъ и търпеливъ човѣкъ благоденствува. — Това сѫ теми, които не отговарятъ на реалностьта. Когато пишете нѣкаква тема, трѣбва да мислите, да съпоставяте нѣщата, да отговарятъ на реалностьта, на действителния животъ. Човѣкъ предполага много нѣща, но тѣ не сѫ реални. Нѣкой казва, че ще стане ученъ човѣкъ. Това е предположение. Другъ казва, че ще стане богатъ. И това е предположение. Ако подъ думитѣ ученость и богатство разбирате онова знание и онова богатство, които обикновенитѣ хора иматъ, тѣ не заслужаватъ усилия, за да ги придобивате. Това знание и това богатство трае нѣколко години. Днесъ го имате, утре го нѣмате. Има смисълъ човѣкъ да работи, да прави усилия, но да постигне такова знание и такова богатство, които може да занесе съ себе си и на другия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да работи, за да придобива реални нѣща. Реални нѣща сѫ ония, които следватъ човѣка въ всичкитѣ му пѫтища. Тѣ не се губятъ отъ съзнанието му. Въ реалнитѣ нѣща има последователность. Всички нѣща, които изчезватъ отъ съзнанието на човѣка, сѫ относителни. Искате ли да знаете, дали даденъ човѣкъ ви обича, спрете се въ съзнанието си. Ако мисъльта за този човѣкъ никога не изчезва отъ съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Изчезва ли отъ съзнанието ви, той не ви обича. Сѫщото се отнася и до неговото съзнание. Ако и вие никога не изчезвате отъ съзнанието му, и двамата се обичате. Въ любовьта ви има взаимность. Сѫщиятъ законъ се отнася до мислитѣ и до чувствата на човѣка. Една мисъль е интенсивна, когато постоянно пребѫдва вѣ човѣшкия умъ. При това, силата й постепенно трѣбва да се увеличава. Тази мисъль ние наричаме реална. Не се ли увеличава силата на една мисъль, тя непременно ще изчезне отъ човѣшкия умъ. Държите ли въ ума си мисъльта за нѣкой човѣкъ, вие го обичате. Изчезне ли този човѣкъ отъ мисъльта ви. вие преставате да го обичате. Човѣкъ може да обича само онова, което има форма, съдържание и смисълъ. — Защо? — Защото има предъ себе си нѣщо реално. Всѣко нѣщо, което губи формата, съдържанието и смисъла си, не е реално. Единственото реално нѣщо въ свѣта е Божията Любовъ. Тя е вѣчна, никога не се губи, човѣкъ всѣкога може да разчита на нея. Никой не може да се противопостави на Божията любовь и мисъль. Нѣкой се отчаялъ отъ живота си, че нѣмалъ обуща, шапка, дрехи и решилъ да се самоубие. Това е глупость. Богъ спира вниманието на този човѣкъ къмъ по-долностоещитѣ отъ него, птици и животни, да види, какъ тѣ живѣятъ. Тѣ сѫ боси, гологлави, но не страдатъ, не се самоубиватъ. Човѣкъ самъ е измислилъ обущата, дрехитѣ. шапкитѣ и страда за това, което самъ е изобретилъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, да разсѫждава право. Това не значи, че той трѣбва да ходи босъ и голъ въ голѣмитѣ студове, но трѣбва да мисли има ли право да се отчайва и да туря край на живота си за временни, преходни нѣща. Има право човѣкъ да се отчайва, когато е лишенъ отъ нѣщо реално: отъ здравето си, отъ мисъльта, отъ чувствата си. Шапкитѣ, дрехитѣ, обущата сѫ елементи, които не влизатъ въ човѣшкото съзнание. Тѣ се отнасятъ къмъ нереалния свѣтъ, къмъ свѣта на сѣнкитѣ. Да изгуби човѣкъ любовьта си, това значи, че е изгубилъ нѣщо реално. Но любовьта не се губи. Който ви обича, той всѣкога ще ви помага. Богъ е Този, Който обича. За да изяви любовьта си, Той се проявява чрезъ различни лица. Щомъ се намѣрите въ нѣкаква мѫчнотия, въ нѣкакво ограничение и дойде нѣкой да ви освободи, знайте. че този човѣкъ ви обича. Който истински обича, той всѣкога освобождава. Който не обича, той заробва. Едно трѣбва да знаете: каквито противоречия да преживявате, не ги приписвайте на Бога. Богъ не взима участие въ човѣшкитѣ противоречия. — Ама защо едни хора сѫ богати, а други — бедни? Защо е допуснато това неравенство? Преди всичко, трѣбва да знаете, че богатството и сиромашията сѫ условия за работа. Който разумно използува тия условия, той ще придобие нѣщо ценно. Ако сиромахътъ се справи разумно съ положението си, сиромашията ще го напусне. Единъ баща има двама сина: единия праща на нивата, да оре и да копае, а другия остава свободенъ, да прави, каквото желае. Щомъ е свободенъ, той излиза въ града, купува си билетъ, отива на театъръ, и вечерьта се връща у дома си. И двамата разказватъ, какъ сѫ прекарали деня. Ако този, който е работилъ на нивата, се оплаче отъ положението си, баща му и на другия день ще го изпрати на сѫщата работа. Обаче, ако той бѫде доволенъ отъ работата си и е оралъ и копалъ съ любовь, на другия день бащата ще изпрати другия си синъ на нивата, а него ще освободи, да прави, каквото иска. Така постѫпва и Богъ. Когато човѣкъ научи урока си, Богъ промѣня положението му, дава му други уроци. Ако е въпросъ за театри, и безъ това животътъ е пъленъ съ актьори. Всѣки актьоръ въ живота играе ролята си по-добре отъ тази, която актьоритѣ играятъ на сцената. Мнозина гледатъ страданията на своитѣ ближни въ живота, но не се трогватъ отъ тѣхъ, не плачатъ. Като отидатъ на театъръ, дето се представя нѣкаква тежка пиеса, тамъ плачатъ. Плачете за истинскитѣ актьори, а не за фиктивнитѣ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще мине презъ различни драми, трагедии и комедии, но той трѣбва да бѫде силенъ, да издържа. Щомъ е свързанъ съ Първата Причина, презъ каквито мѫчнотии и изпитания да минава, въ края на краищата той ще излѣзе на спасителния брѣгъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота и на любовьта. хората сами си създаватъ редъ страдания и изпитания. Нѣкой мѫжъ погледналъ жената на своя приятель, и последниятъ веднага подозира жева си въ нѣкакво изневѣрване. Какво лошо има въ поглеждането? Турцитѣ казватъ: Благословение е човѣкъ да гледа красивото. Престѫплението не се заключава въ гледането, но въ желанието на човѣка да обсебва красивитѣ нѣща. Гледането, обсебването не е любовь. Истинска любовь е тази, която внася нѣщо красиво въ човѣщката душа. Престане ли да внася нѣщо красиво въ човѣшката душа, любовьта напуща човѣка, вследствие на което въ неговитѣ мисли и чувства настава пъленъ застой. Дето има застой, тамъ се извършва вкисване. Всѣко вкисване води къмъ престѫпление. Щомъ любовьта напусне човѣка, и животътъ го напуща. Да обичашъ нѣкого, това значи, всѣки моментъ да внасяшъ нѣшо ново въ съзнанието му. Не е истинска любовь онази която не внася нищо ново въ човѣшкото съзнание, нито въ човѣшката душа. Ако свѣтлината не може да прониква презъ прозорцитѣ на вашата кѫща, кѫде е вината: въ слънцето, или въ васъ? Вината е въ самитѣ васъ. Прозорцитѣ ви сѫ наслоени съ прахъ и утайки отъ миналото, вследствие на което свѣтлината мѫчно си пробива пѫть презъ тѣхъ. Въ живота има два вида оцапвания: външни и вѫтрешни. Всѣки човѣкъ отвънъ може да помогне на външното оцапване. Затова, именно, се женятъ хората: жената може да чисти окото на мѫжа отвънъ, но вѫтрешно, обаче, човѣкъ самъ трѣбва да чисти окото си. Докато едно сѫщество ви помага, трѣбва да знаете, че то ви обича. Безъ да мисли, човѣкъ казва за себе си, че Богъ го е забравилъ, че цѣли три деня не е турилъ хапка хлѣбъ въ устата си. Не, Богъ не се занимава съ последствията и възмездието на хората. Съ това се занимава кармата му. Чрезъ житото Господъ казва на хората защо гладуватъ. Тѣ гладуватъ, защото още не сѫ готови да приложатъ закона на жертвата, както житото го прилага. Твърда. корава е черупката на човѣка. Много време трѣбва да се вари тази черупка, докато омекне. Като вари и яде бобъ, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ него. Човѣшкиятъ егоизъмъ не е нищо друго, освенъ твърдата черупка на боба. Човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да стопи своя егоизъмъ. Не е нужно да минава презъ огънь, за да стопи егоизъма си. Достатъчно е да се излага на благотворнитѣ слънчеви лѫчи, за да се смекчи, да превърне егоизъма си въ алтруизъмъ. Въ това отношение той трѣбва да взима примѣръ отъ плодоветѣ, които зрѣятъ и омекватъ на слънчевитѣ лѫчи, а не отъ боба и отъ лещата, които омекватъ само на огъня. Днесъ всички говорятъ за разумность. Наистина, разумность се иска отъ човѣка. Разуменъ човѣкъ е онзи, който изучава явленията въ природата като предметни учения. Той съпоставя тия явления въ своя личенъ животъ и се учи отъ тѣхъ. Като живѣе и се учи, по този начинъ човѣкъ се домогва до новото въ свѣта. Очаква ли на децата си, на жена си, на мѫжа си, на външната, материална наука, човѣкъ нищо не може да придобие. Добре е да се занимава човѣкъ и съ материалната наука, но вънъ отъ нея има друга една наука — Божествената. Тя обхваща четиритѣ главни факултета: факултетитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на истината и на правдата. Свърши ли тия четири факултета успѣшно. човѣкъ се назначава на служба метачъ на улицитѣ на небето. Има нѣкакъвъ прахъ по улицитѣ на небето, който пренесенъ на земята, прави чудеса. Съ този прахъ човѣкъ може да лѣкува различни болести, да строи кѫщи, училища и т. н. Когато се казва на хората, че трѣбва да изучаватъ Божествената наука, тѣ намиратъ, че не е дошло още време за нея и отлагатъ изучаването й. Когато дойде времето, тѣ отлагатъ, а когато се заематъ да я изучаватъ, виждатъ. че сѫ закъснѣли. Трѣбва ли да чакатъ насила да имъ се наложи? Ако отидете при нѣкой богаташъ да искате известна сума за Бога, той отказва. Какво виждаме днесъ? Въ време на общоевропейската война много американски милионери и милиардери изгубиха всичко. Отъ голѣми богаташи тѣ станаха последни сиромаси. Тѣ насила дадоха много повече отъ това. което доброволно не можаха да пожертвуватъ. Следъ всичко това нѣкои казватъ: Богъ не вижда ли, какви страдания, мѫчнотии и противоречия преживяваме? Богъ всичко вижда, но за Него и сиромашията. и богатството сѫ едно и сѫщо нѣщо. Като види нѣкой богатъ, който пъшка подъ тежестьта на товара си, Господъ казва: Много е натоварено това дете, но ще научи урока си. Като види нѣкой беденъ, изпосталѣлъ човѣкъ. Той казва: Много е олекнало това дете, но трѣбва повече да работи, да се уякчи. Богъ еднакво гледа и на плача, и на радостьта на хората. Той знае, каква е крайната цель на човѣшкия животъ, заради което води човѣка, именно, къмъ тази цель. По какъвъ начинъ ще дойде до цельта на своя животъ, това не е важно. Задачата на човѣка е да се домогне до цельта на живота. Като ученици, вие трѣбва да правите разлика между човѣшкото и Божественото. Различавате ли тия два вида прояви въ себе си, вие ще се развивате правилно и ще се освободите отъ вкисването. Щомъ се подаде на нѣкое отрицателно чувство, човѣкъ непременно ще се вкисне. Пишете върху темата: „Признаци на физическото и психическо вкисване.“ Всѣки може да развие тази тема. защото нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е вкисвалъ. За да не се вкисва храната, човѣкъ трѣбва да я раздава. Значи, даването е едно отъ условията, което предпазва човѣка отъ вкисване. Какъ трѣбва да давате? Разумность се изисква въ даването. Ако има две круши, едната ще даде на ближния си, а другата ще задържи за себе си. Даде ли и дветѣ круши, той не е постѫпилъ правилно. Човѣкъ не може да обича другитѣ повече отъ себе си. Законътъ на даването се отнася не само до физическия, но и до психическия животъ. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да дава своитѣ чувства и мисли. Въ това отношение даването е вѫтрешенъ процесъ. Давате ли правилно, това даване остава неизгладимъ споменъ въ съзнанието на човѣка. Това даване е Божествено. Може ли да се изглади отъ съзнанието, то не е Божествено. Това, което Богъ е далъ на човѣка, остава всѣкога живо. Богъ желае доброто на всички хора. Той желае всички хора да живѣятъ. Богъ не благоволява въ смъртьта, въ страданията, въ злото и въ противоречията на хората. Дойде ли нѣщо подобно въ живота имъ, то не е отъ Бога. Причината на това се крие другаде нѣкѫде. Като не разбиратъ тия нѣща, хората търсятъ причинитѣ за своитѣ нещастия и страдания вънъ отъ себе си и ги отдаватъ на условията, на времената, които преживяватъ. Има два вида времена: човѣшко и Божествено. Подъ думата „време“ разбираме отношения на нѣщата въ обективния свѣтъ. За извършване на нѣкои нѣща се изисква единъ периодъ отъ човѣшко време, а за други — периодъ отъ Божествено време. Следователно, дойдете ли до великитѣ работи на живота, не желайте да ставатъ нито по ваше време, нито по вашъ часовникъ. Божественото време се опредѣля по вѫтрешния часовникъ въ човѣка. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да усъвършенствува този часовникъ. Попадне ли човѣкъ въ Божественото време, нѣщата ставатъ добре. Не попадне ли въ това време, нѣщата не ставатъ, както той ги е очаквалъ. Хората се чувствуватъ нещастни, защото нѣщата не ставатъ по тѣхното разбиране и на опредѣленото отъ тѣхъ време. Какво иска човѣкъ? Човѣкъ иска да нареди живота си, да се ожени. После? Да му се родятъ три-четири деца. После? И децата му да се наредятъ, да се оженятъ, да иматъ по нѣколко деца. Така се женятъ и раждатъ хората, докато дойдатъ до четвърто, пето, шесто поколѣние. Тѣ се размножаватъ, но благата имъ се намаляватъ. понеже се разпредѣлятъ на по-голѣмъ брой хора. Колкото повоче се увеличава броя на децата, толкова повече осиромашаватъ. Очаква ли човѣкъ на децата си, тѣ да го гледатъ, той не е отъ първото поколѣние. Който е отъ първото поколѣние, той самъ печели, той е богатъ човѣкъ. Сега ще преведа тази мисъль въ следната форма. Нѣкой човѣкъ се отказва да работи върху себе си и разчита на добродетелитѣ, които е развилъ въ миналото си. Той казва: Едно време живѣхъ добре и правѣхъ голѣми добрини. Този човѣкъ върви по закона на размножаването, вследствие на което ще дойде до положение, когато благата му ще се намалятъ значително. За да не намали благата си, човѣкъ не трѣбва да разчита на своитѣ четири сина, нито на своитѣ четири внучета. Ако синътъ се размножава, това е за негова смѣтка. Защо? Колкото вода да се излива отъ една чешма, това е въ нейна полза. но не и въ полза на трѫбитѣ, презъ които водата минава. Трѫбитѣ могатъ да се изтриятъ само, безъ да придобиятъ нѣщо сѫществено. Нѣкой казва, че иска да стане много добъръ. Стане ли много добъръ, той ще се изтърка. Да бѫде човѣкъ деликатенъ, нѣженъ, добъръ въ груба срѣда, това значи, да се изхаби преждевременно. Мекитѣ, нѣжни рѫце не сѫ за груба работа. Ангелътъ може да живѣе на земята, благодарение на знанието съ което разполага. Съ това знание той може да смекчи грубата материя, да я превърне въ мека, благоприятна срѣда. Като не разбиратъ мекотата, хората казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ, да устоява. Да бѫде човѣкъ твърдъ, това значи, да бѫде гъвкавъ, като живитѣ клонове, да се огъва навсѣкѫде, безъ да се чупи. Когато чукатъ, мачкатъ, огъватъ твърдия човѣкъ, той пакъ се изправя като клонъ на дървото и продължава живота си. Уплаши ли се, счупи ли се, той не е твърдъ. Твърдиятъ човѣкъ има убеждение. Той знае, че животътъ излиза отъ Бога. Следователно. свърже ли се човѣкъ съ Бога, никой не може да отнеме живота му. Кой може да изчерпи водата на извора? Кой какъ мине край извора, ще пие отъ него. но следъ време благото ще се върне пакъ тамъ, отдето е излѣзло. Време е вече човѣкъ да съблѣче старитѣ си дрехи. Днесъ повечето хора сѫ облѣчени отгоре съ модерни дрехи, а отдолу— съ своитѣ стари, селски ризи: отгоре сѫ християни, отдолу — езичници. Хвърлете долнитѣ си дрехи и останете само съ горнитѣ. Ще кажете, че нѣмате срѣдства да си купите нови вѫтрешни дрехи. Щомъ нѣмате срѣдства, трѣбва да знаете истината, да не се самоизлъгвате. Ще знаете, че само отвънъ сте християни, а отвѫтре — езичници. Не е въпросътъ въ бързата смѣна на нѣщата, но въ тѣхното познаване. Човѣкъ трѣбва да знае истината, да не се самоизлъгва. Човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ къмъ себе си, каквото говори предъ хората, това да е и въ самия него. Въ каквото положение да се намѣри, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Нѣкой момъкъ или нѣкоя мома бързатъ да се оженятъ, а после съжаляватъ. Нѣма защо да съжаляватъ. Нека спокойно, съзнателно извървятъ своя пѫть, да придобиятъ известна опитность. Добре е човѣкъ да се е оженилъ по волята на Бога, да му се родятъ деца по Бога, но ако не е станало това, нищо друго не му предстои освенъ да върви напредъ и да изправя живота си. Послушание се иска отъ човѣка, да не бърза въ своитѣ работи. Ако не бърза, той ще се роди на време и подъ влиянието на такива планети, които отговарятъ на неговото желание. Нѣкой иска да стане музикантъ. За да бѫде добъръ музикантъ, той трѣбва да се роди при онова планетно съчетание, което съвпада съ зодията на музиката. Сѫщото може да се каже и за поета, за учения, за философа. За идването на всѣки човѣкъ на земята е опредѣленъ часъ, кога трѣбва да слѣзе. Чуе ли своя звънецъ, той не трѣбва да чака нито секунда. Изгуби ли десеть минути само, той никога вече не може да стигне своя часъ и мѣсто. Десеть минути, умножени на 300,000 клм. въ секунда, се равнява на 180,000,000 клм.. Може ли да стигне човѣкъ щастието си, което се е отдалечило на 180 милиона километра разстояние отъ него? Иска ли да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да върви съ бързината на щастието. Американцитѣ се отличаватъ съ една специфична чърта. Тѣ ценятъ времето, вследствие на което сѫ измислили особено приспособление къмъ треноветѣ за събиране на писма. За да не спира тренътъ на една и на друга станция да събира писма, тѣ сѫ поставили особени стълбове, на които закачватъ торбитѣ съ писма. Като мине тренътъ край тия постове, съ особени куки, хващатъ торбитѣ, безъ да спиратъ движението си. Тъй щото, дойдете ли до трена на щастието, не чакайте той да спре, за да се качите, но веднага скочете въ него. Тренътъ на щастието върви непрекѫснато. Той никога не спира. Който има сѫщата бързина, съ каквато се движи тренътъ на щастието, само той може да се качи въ него. Чакате ли този тренъ да спре предъ васъ и да ви разпитватъ, кой си, откѫде си, щастието е отлетѣло, безъ да ви вземе съ себе си. Да имате бързината на щастието, това значи, въ всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живѣете споредъ великия законъ на любовьта. Да имате будно съзнание, това значи, да отворите новъ листъ на вашия животъ. Не можете ли да отворите новъ листъ на вашия животъ, вие нищо не можете да постигнете. Вие ще останете въ сѫщото положение, въ което сте били и въ миналото. Въ края на краищата ще кажете: Много чухме, много ни се даде, но нищо не приложихме. Остарѣхме вече, за нищо не сме способни. Използувайте сегашния моментъ. И днесъ не е късно. Снемете старитѣ си дрехи — дрехитѣ на езичеството, и ги замѣстете съ нови — дрехи на християнството. Тогава ще станете християни и отвънъ, и отвѫтре. — Време ли е да снемемъ старитѣ си дрехи? — За Божественитѣ работи опредѣлено време нѣма. Тѣ ставатъ всѣкога. Добритѣ, красивитѣ, разумнитѣ работи ставатъ безъ време и мѣсто. Тѣ сѫ извънъ времето и пространството. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 11. Лекция отъ Учителя, държана на 6 ноемврий, 1929 г. София.— Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Източници на живота Размишление върху вѣрата. Четоха се темитѣ: „Качествата милосърдието и причини за обществената криза“. Като слушамъ темитѣ ви, забелязвамъ, че въ тѣхъ отсѫтствува онова вдъхновение, което по-рано сѫществуваше. Сега пишете по-малко. Въ това отношение вие приличате на онзи германски проповѣдникъ, който въ първитѣ години на своята работа проповѣдвалъ много добре, но следъ време изгубилъ вдъхновението си. Защо? Единъ день германскиятъ императоръ присѫтствувалъ на една отъ неговитѣ проповѣди и останалъ възхитенъ отъ нея. На излизане отъ събранието, той казалъ на своя пръвъ министъръ, който го придружавалъ: Този младъ, даровитъ проповѣдникъ трѣбва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живѣе въ лишения. Следъ две-три години гласътъ на този проповѣдникъ не се чувалъ вече. Той отъ време на време само държалъ нѣкоя проповѣдь. Това дошло до ушитѣ на императора, и той запиталъ министъра си, коя е причината, че проповѣдникътъ престаналъ да държи своитѣ хубави проповѣди. — Много естествено! — отговорилъ министърътъ. Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе. Сега. като писахте върху кризата, каква дума е тя? — Гръцка. Криза сѫществува не само въ обществения, но и въ личния животъ на човѣка. Казватъ, запримѣръ, за болния, че се намира въ кризата на своята болесть. Това значи, че болестьта е дошла до положение, което опредѣля, ще живѣе ли болниятъ или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимъкъ на нѣщо. Кризата на болния се дължи на недоимъкъ на животъ. Въ широкъ смисълъ на думата, недоимъкътъ на животъ изопачава човѣшкия характеръ, вследствие на което внася известна дисхармония въ всички негови прояви. Казватъ за нѣкого, че станалъ безвѣрникъ. Защо станалъ безвѣрникъ? Защото има много да дава, не му достига нѣщо. Той изгубва довѣрие къмъ кредитора си и търси начинъ да избѣга, да се освободи отъ дълговетѣ си. Като не разбиратъ проявитѣ на живота. мнозина мислятъ, че вѣрванията сѫ причина за критичното състояние на човѣка. Не, дълговетѣ сѫ причина за състоянието, което човѣкъ преживява. Недоимъкътъ на срѣдства за животъ изопачава характера на даденъ човѣкъ. Ние наричаме безвѣрникъ всѣки човѣкъ, който не иска да плаща дълговетѣ си. Вѣрващъ пъкъ е онзи, който е готовъ да плаща дълговетѣ си. Какво представя новото учение? Всѣки който вѣрва, може ли да следва новото учение? Новото учение седи въ новото разбиране и приложение на любовьта. Новъ елементъ влиза сега въ свѣта. Този елементъ, именно, опредѣля посоката на човѣшкото движение. Ако нѣма новъ елементъ въ живота, нѣма да има нищо ново въ свѣта. Ново има въ мислитѣ, въ чувствдта и въ постѫпкитѣ на хората. И въ Писанието е казано: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново“. За новото сърдце говорятъ днесъ всички хора. И тъй, като говоримъ за обществена криза, ние разбираме криза въ живота на хората: парична криза, хлѣбна криза и т. н. Като настане хлѣбна криза, всѣки започва да търси хлѣбъ. Ако срещнете човѣкъ, който не е ялъ десетина деня, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори. Нахрани ли се, силитѣ му се възстановяватъ, и той върви смѣло, решително, съ дигната глава. Отъ недоимъкъ въ храната се явяватъ различни болести. Но болести се явяватъ и отъ пресищане. Ще кажете, че богатитѣ ядатъ най-хубава храна. И това се случва, но срѣщате богати, на които вкусътъ е много изопаченъ, вследствие на което често употрѣбяватъ нехигиенична храна. Ако отидете всрѣдъ културни народи, каквито сѫ германцитѣ, французитѣ, американцитѣ, ще видите, колко неестествено се хранятъ. Понѣкога германцитѣ употрѣбяватъ месо, което е преседѣло нѣколко деня. Тѣ не се замислятъ, какви пакости може да имъ причини това месо. Американцитѣ пъкъ обичатъ въ голѣмитѣ горещини да пиятъ студени сиропи. Тѣ простудяватъ гърлото си и сами си причиняватъ нещастия. Културни народи сѫ и германцитѣ, и американцитѣ, но въ тѣхната култура липсва нѣщо сѫществено. Въ културата на всички съвременни народи липсва нѣщо сѫществено вследствие на което преживяватъ редъ кризи, външни и вѫтрешни. Подъ думата „култура“, въ тѣсенъ смисълъ, разбираме обработване на семена, на растения, на плодни дървета. Въ широкъ смисълъ тази дума подразбира развитие на индивида, на семейството, на обществото, на народитѣ, на цѣлото човѣчество. Днесъ всички говорятъ за новия елементъ, който е влѣзълъ въ културата. Кои е този новъ елементъ? Любовьта. Значи, любовьта влиза въ културата, съ целъ да я подобри, да я подигне и обнови. Влѣзе ли този елеменъ въ културата, той ще внесе обратъ въ всички области на живота. Влѣзе ли въ домъ, дето има болести, той ще изгони болеститѣ навънъ. Влѣзе ли въ човѣка, той ще го преобрази, ще го превърне въ новъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора преживяватъ различни кризи: сърдечна, умствена и материална. Поради отрицателни чувства, обиди и огорчения, тѣ сѫ подпушили естественитѣ си чувства, Внесли сѫ известно наслояване въ своето сърдце. Поради редъ умствени противоречия и съмнения, тѣ сѫ внесли голѣми наслоявания въ умствения си животъ. И най-после, поради неразбиране великитѣ закони на природата, тѣ сѫ изопачили своя материаленъ животъ. Днесъ тѣ се нуждаятъ отъ нови енергии, отъ нови течения въ организъма си, да изчистятъ всички наслоявания, всички утайки на миналото, които сѫ подпушили тѣхния животъ. Само любовьта е въ състояние да внесе тѣзи нови енергии въ живота, да освободи човѣчеството отъ чуждитѣ вещества, останали въ него отъ далечното минало. Както болеститѣ се дължатъ на натрупване на чужди вещества въ организъма, така и кризитѣ въ обществения животъ на човѣка се предизвикватъ отъ чужди, отрицателни мисли, чувства и постѫпки. Любовьта е единствената сила, която е въ състояние да освободи отъ тия чужди вещества и наслоявания, както отдѣлния индивидъ, така и цѣлото човѣчество. Като се намѣрятъ въ затруднения, въ лишения, хората започватъ да се оплакватъ, че гладни ще умратъ, че децата имъ ще останатъ невежи и т. н. Да придобива човѣкъ знания, да стане ученъ, това не зависи отъ неговото материално състояние. Много богатски синове сѫ останали невежи. Защо? Не сѫ били способни, не сѫ имали желание да учатъ. Ученостьта се опредѣля първо отъ вложенитѣ дарби и способности въ човѣка. Следъ това вече идатъ материалнитѣ условия. На способния, тѣ даватъ възможность да развие онова, което природата е вложила въ него. На неспособния тѣ могатъ да причинятъ по-голѣма вреда, отколкото полза. За да се развива човѣкъ правилно, въ ума и въ сърдцето му трѣбва да има постояненъ приливъ на енергии. Прекрати ли се прииждането на тия енергии, човѣкъ започва да остарява. Всѣко остаряване води къмъ втвърдяване. Както градинарьтъ полива всички зеленчуци въ градината, така и човѣкъ трѣбва да насочи мисъльта си къмъ всички центрове на мозъка си, да приижда къмъ тѣхъ енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората сѫ нещастни поради това, че сѫ едностранчиво развити. Казватъ за едного, че е отличенъ музикантъ; за другъ казватъ, че е отличенъ поетъ. Ако музикантътъ и поетътъ се проявяватъ само въ своята область, въ музиката или въ поезията, тѣ не сѫ истински майстори. Гениалниятъ музикантъ е всестранно развитъ. Гениалниятъ поетъ — сѫщо. Всѣки обикновенъ музикантъ, поетъ, ученъ или художникъ е едностранчивъ. За обикновения музикантъ музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество. За обикновения поетъ поезията е забава. а не творчество. Въ обикновенъ смисълъ на думата и поезията е музика, защото въ нея има ритъмъ, тактъ, стѫпка, но това е външна страна на музиката. Истинска музика, истинска поезия е онази, която засѣга цѣлия душевенъ животъ на човѣка. Срѣщате единъ музикантъ, който е майсторъ-изпълнитель. Другъ музикантъ е майсторъ въ творчество. Трети — въ импровизация. Истинскиятъ музикантъ, или пѣвецъ е силенъ въ всички области. Той има всестранно развитие. Музикантъ, който има строго опредѣленъ ритмусъ, се отличава съ голѣма съобразителность. Той поставя нѣщата точно на време и на мѣсто. Тактътъ пъкъ е особена музикална способность. Когато истинската музика, поезия и наука дойдатъ на земята, животътъ на съвременнитѣ хора ще се оправи. Преди две хиляди години още е казано, че е наближило Царството Божие на земята. Сега и азъ казвамъ, че е наближило времето да дойде Царството Божие на земята. — Кога ще дойде това време? — Когато хората се домогнатъ до великата музика, поезия и наука, когато приложатъ великото изкуство за живѣене въ своитѣ лични и обществени отношения. Днесъ всички се запитватъ, кога ще изчезне злото въ свѣта. Казвамъ: Злото ще изчезне, когато хората престанатъ да хранятъ свинетѣ си. Отворете своитѣ кочини и пуснете свинетѣ въ гората на свобода. Докато коритата на свинетѣ сѫ пълни съ каша, и дворътъ ще бѫде пъленъ съ свине. Съ други думи казано: Докато храните грѣха въ себе си, той всѣкога ще има условия за животъ въ васъ. Престанете ли да го храните, изпразните ли коритата, въ които сте му туряли храна, той самъ ще ви напусне. — Кѫде ще отиде? — Въ гората. — Съ какво ще се храни? — Съ корени. Ленивитѣ хора създадоха грѣха и престѫпленията въ свѣта. Българитѣ често употрѣбяватъ поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде умъ“. Наистина, ако накарашъ мързеливия на работа, той ще обикаля оттукъ - оттамъ, ще започне да те учи какъ по-лесно да изкарашъ прехраната си, безъ да губишъ сила и време. Той ще ти преподава различни теории за бедни и за богати, за неправдата въ свѣта, но никаква работа нѣма да свърши. Следователно, за да стане господарь на злото, на грѣха въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи къмъ всѣки. който не работи. Тя възпитава мързеливия чрезъ страдания, чрезъ болести, чрезъ сиромашия. Като му изпрати нѣкаква болесть, тя го заставя да се върти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здравъ, той не е правилъ упражнения, не се е движилъ, не е работилъ, но сега. като боленъ, прави всичко, каквото болестьта го кара, а сѫщевременно изпълнява и съветитѣ на лѣкаря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързелъ, лъжа, измама, залъгвания. Единъ младъ поетъ изпадналъ материално и отишълъ при единъ банкеръ да иска една сума на заемъ. Банкерътъ не го приелъ лично, но като разбралъ нуждата на поета, казалъ на слугата си: Кажи, че не съмъ въ кѫщи. Нѣколко години следъ това банкерътъ ималъ нужда отъ поета и отишълъ въ дома му. Поетътъ подалъ главата си отъ вратата и казалъ на банкера: Поетътъ не е у дома си. — Какъ тъй? Азъ чувамъ неговия гласъ. — Чудно нѣщо, отговорилъ поетътъ. Азъ повѣрвахъ на твоя слуга, а ти на мене не трѣбва ли да вѣрвашъ още повече? Като ученици, вие трѣбва да внимавате въ своитѣ прояви, да чистите мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си отъ всички чужди вещества, които сѫ причина за редъ болезнени състояния въ вашия животъ. Запримѣръ, нѣкой казва, че не му се работи. Това е болезнено състояние. — Не ми се мисли. — Това е болезнено състояние. — Тревожно, тежко ми е на сърдцето. — И това е болезнено състояние. За да се освободи отъ болезненитѣ състояння, човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Когато искатъ да заставятъ нѣкого да каже истината, подлагатъ го на голѣми страдания. Въ турско време, когато сѫ искали да заставятъ богатия български чорбаджия да каже, кѫде е скрилъ паритѣ си, туряли на шията му нажежена желѣзна верига. Докато не е виждалъ нажежената верига. той не казвалъ, кѫде сѫ паритѣ му, и се представялъ за сиромахъ. Щомъ виждалъ нажежената верига, веднага казвалъ кѫде е скрилъ паритѣ си. Сега, като знаете, че енергиитѣ на любовьта сѫ въ състояние да освободятъ човѣка отъ всички наслоявания на миналото, не имъ туряйте бентъ. Колкото слаби да сѫ тия течения, не прекѫсвайте тѣхното прииждане. Този приливъ на енергии опредѣля вашето сѫществуване на земята. Всѣка Божествена вълна не е нищо друго, освенъ новъ притокъ отъ енергии на любовьта, който се втича въ човѣшкия животъ. Споредъ Божествената наука, сѫществуватъ 12 източници или притоци на живота, но днесъ функциониратъ главно седемь. Астролозитѣ наричатъ тия притоци зодии. Всѣка зодия представя творческо течение въ природата. Отъ 12-тѣ творчески течения петь сѫ запушени, оставатъ само седемь. Астролозитѣ сѫ свързали тия седемь течения съ седемтѣ планети. Меркурий е свързанъ съ творческия принципъ на конкретния умъ. Венера — съ любовьта. Земята — съ крайния материализъмъ. Луната — съ въображението. Тя представя утробата, въ която идеитѣ се зараждатъ. Марсъ — съ ония войнствени сили, чрезъ които човѣкъ си пробива пѫть. Юпитеръ — съ благородството. Сатурнъ — съ разумностьта, съ философията на живота. Свърже ли се съ творческитѣ енергии на тия седемь източника, човѣкъ може да живѣе. Запушатъ ли се тѣ, той е осѫденъ на смърть. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не запушва нито единъ отъ тия притоци. Не само че не трѣбва да ги запушва, но той трѣбва да се стреми постепенно да отпушва по единъ отъ останалитѣ петь. Като се отпушатъ и последнитѣ петь, човѣшката душа ще дойде въ своето първично състояние, както нѣкога е излѣзла отъ Бога. Когато всичкитѣ 12 източници въ човѣка сѫ отпушени, той се намира въ положение на безсмъртие. Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да бѫде смѣлъ. Не, смѣлъ ще бѫде, убеждение ще има. — Съ наука, съ философия не трѣбва да се занимава. — Не, ще се занимава и съ наука, и съ философия. Нѣкои казватъ, че любовьта била празна работа. — Любовьта е велика, мощна, творческа сила. Ако сърдцето не трепти отъ свещенитѣ чувства на любовьта, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Ако умътъ не възприема свѣтлината на мислитѣ, човѣкъ е осѫденъ на смърть. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характеръ, да разсѫждава дълбоко философски, човѣкъ не може да се развива. Той не трѣбва да бѫде повърхностенъ въ своитѣ заключения. Разсѫждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрѣлъ. Истинскиятъ философъ не умира. За него смъртьта е трансформиране, т. е. минанане отъ едно състояние въ друго. Апостолъ Павелъ казва: „Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушенитѣ притоци на живота, вие трѣбва да имате прави разбирания. Тогава само ще излѣзете отъ хамбаритѣ си и ще се посадите въ земята, да изгниете и следъ време отново да изникнете. Това подразбира излизане отъ стария животъ и влизане въ новия. Това значи: ако при мѫчнотиитѣ, въ които се намирате, не можете да приложите единъ отъ 12-тѣ творчески принципи, да се посадите въ него и отново да изникнете, вие нѣмате никаква сила. Кѫде е силата на новото учение? Да живѣе човѣкъ въ новото учение, това значи, да е отворилъ пѫть въ себе си за възприемане на Божествения животъ. Това не подразбира, че човѣкъ ще стане светия. Безъ да е светия, човѣкъ може да бѫде образецъ на Божествения животъ. Светията, гениятъ, Учительтъ сѫ завършили своето развитие. Тѣ слизатъ на земята между хората, да държатъ матура. И Христосъ дойде на земята да държи матура. Кървавъ потъ излѣзе отъ поритѣ на челото му, докато свърши матурата си. — Въ какво се състоеше Неговата матура? — Да отвори единъ отъ запушенитѣ източници. Той самъ трѣбваше да намѣри този източникъ, самъ да копае, да го отпуши и следъ това да покаже на хората новъ пѫть за спасение. Така постѫпи и Мойсей. Съ тоягата си той удари канарата и вода потече отъ нея. Следъ това той каза на хората: Оттукъ ще пиете вода. И Мойсей отпуши единъ изворъ. — Кой запушва изворитѣ на живота? — Човѣшкиятъ егоизъмъ. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се отъ вашия егоизъмъ и престанете да живѣете само за себе си. Приложете новото, което иде въ свѣта. Новото се заключава въ отхвърляне на егоизъма и въ прилагане на общия животъ. Не задържай благата само за себе си, но ги сподѣляй съ ближнитѣ си, като имъ покажешъ, какъ трѣбва да обичатъ Бога. Труденъ е този въпросъ, но е приложимъ. Казано е въ Писанието: „Ако не обичашъ брата си, когото си видѣлъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не си видѣлъ?“ Наистина, да обичашъ Бога, Когото не си видѣлъ, е мѫчна задача. Щомъ възлюбишъ Бога съ всичкото си сърдце, ти ще Го видишъ. Правило е: Докато не възлюбишъ Бога, ти не можешъ да Го видишъ. Въ човѣшкия животъ е точно обратно: първо трѣбва да видишъ нѣкого и после да го възлюбишъ. Мнозина запитватъ, какъ трѣбва да възлюбимъ Бога. Това е тѣхна работа. Когато момата залюби нѣкой момъкъ, пита ли, какъ трѣбва да го люби? Както свѣтскитѣ хора знаятъ, какъ да любятъ, така и вие трѣбва да знаете, какъ да възлюбите Бога. Като възлюби Бога, човѣкъ става смѣлъ и решителенъ, жизнерадостенъ, готовъ за работа. Докато не е възлюбилъ Бога, човѣкъ се стреми къмъ външно богатство. Обаче, всѣки може да отнеме външното богатство. За човѣка е важно вѫтрешното богатство, което никой не може да отнеме. Когато се говори на учени хора, мисъльта, че човѣкъ трѣбва да възлюби Бога, може да се изрази съ отношението А:Б. Въ това отношение А представя човѣка, който трѣбва да възлюби Бога — Б. Щомъ възлюби Бога и се свърже съ Него, човѣкъ се изпълва съ сили и мощь, може да разреши всички мѫчнотии въ живота си. Той ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия. Това сѫ задачи за разрешаване. Религиознитѣ лесно разрешаватъ мѫчнотиитѣ си, но на теория. Като видятъ нѣкой човѣкъ въ затрудение, тѣ казватъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и работитѣ ти ще се оправятъ“. Азъ казвамъ: Не запушвай източницитѣ на живота си. Бѫди внимателенъ, докато не си ги запушилъ. Запушишъ ли ги веднъжъ, колкото и да вѣрвашъ, вѣрата нѣма да ти помогне. Отпушени ли сѫ източницитѣ на живота, ти можешъ да не вѣрвашъ, но животътъ въ тебе ще тече. Въ всѣки човѣкъ има вѫтрешна вѣра, която въ нищо не се разколебава. Докато тази вѣра живѣе въ него, източницитѣ на живота му никога нѣма да се запушватъ. Опасно е тази вѣра да не се изгуби. Ако нѣкой казва за себе си, че вѣрва, а не е изпиталъ вѣрата си, тази вѣра нищо не струва. Ако казва, че не вѣрва, но не е провѣрилъ невѣрието си, и това невѣрие не е валидно. Каквото говори, човѣкъ трѣбва да го е опиталъ. Последенъ има думата опитътъ. Единъ англичанинъ работилъ усилено цѣли 20 години върху една хвърчаща машина. Той постоянно въвеждалъ нови приспособления къмъ машината, но презъ всичкото време не направилъ нито единъ опитъ, да види, какъ хвърчи. Следъ 20 годишна усилена работа, той оповестилъ въ вестницитѣ за своето откритие и опредѣлилъ деня и мѣстото, дето ще произведе своя опитъ. Въ опредѣления день и на опредѣленото мѣсто се събрали голѣмо множество хора, да видятъ новото изобретение. Изобретательтъ погледналъ самодоволно къмъ публиката, съ което подчъртавалъ своето превъзходство надъ нея, Машината чакала своя изобретатель. Той разказалъ принципитѣ върху които била построена. Обаче, трѣбвало да се направи опитъ, да видятъ, какъ ще лети. Машината започнала да пръхти, да дига шумъ, но не се дигнала отъ мѣстото си. Всички присѫтствуващи започнали да се смѣятъ. а изобретательтъ, силно засраменъ, дигналъ машината си и напусналъ залата. Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение предъ публиката, първо направете опита си самъ, да видите, ще хвърчи ли, или не. Не направите ли опита предварително, вие ще се изложите на подигравкитѣ на хората. Ама той билъ увѣренъ въ добрия резултатъ на работата си. Такава увѣреность е крайность. Имашъ ли нѣкаква идея, първо самъ ще я изпиташъ, и после ще я изнасяшъ предъ хората. Като видятъ, че машината ти хвърчи, тѣ ще кажатъ: Работилъ е този човѣкъ, машината хвърчи. За човѣка е важно да има такива идеи, които да го подигатъ въ въздуха, надъ обикновенитѣ условия на живота. Не може ли идеята му да го подигне, той не е свършилъ работата си, както трѣбва. Истинската наука има за цель да подигне човѣка въ въздуха, да му открие широкия свѣтъ, да види. какво се крие въ него. Не може ли да постигне тази наука, всичката му деятелность се свежда до нула. Следователно, дойдете ли до нѣкакво постижение, задайте си въпроса: Мога ли да хвръкна съ своето постижение? Ако можете да хвърчите, всички ще ви рѫкоплѣскатъ. Не можете ли да хвърчите, ще бѫдете изложени на смѣхъ и на подигравки. Съвременнитѣ хора сѫ решили много отъ своитѣ задачи, но сѫществената не сѫ решили. Когато реши своята сѫществена задача и направи десетки сполучливи опити, човѣкъ може свободно да излѣзе предъ свѣта, да патентова своето изобретение. Когато принципитѣ, върху които почива неговото изобретение, сѫ изпитани и на практика, т. е. въ самия животъ, той ще се ползува отъ Божието благословение. За да придобие това благословение, човѣкъ трѣбва да се държи за великитѣ, положителни мисли, а не за чужди, преходни мисли. Запримѣръ, мисъльта „азъ живѣя“ е положителна. При каквито мѫчнотии да се намѣрите, кажете си: Азъ живѣя. За предпочитане е да страдамъ, да съмъ беденъ, невежа, но да живѣя, отколкото да съмъ въ положението на най-голѣмия милионеръ, но мъртавъ. Какво струватъ почеститѣ, съ които изпращатъ милионера за онзи свѣтъ? Животътъ е за предпочитане предъ всички материални блага въ свѣта. Всѣки философъ, който не може да приложи философията си въ живота, е мъртавъ. Всѣки музикантъ, поетъ, художникъ, който не може да приложи своето изкуство самъ да се подигне, е мъртавъ. Той има да работи още много върху себе си, върху изкуството си, да го съживи, да го направи приложимо. Нѣкой музикантъ казва, че хората не могатъ да го оценятъ. Това е невъзможно. Когато великото се изявява въ свѣта, непременно има и ценители. Иначе, великото не би дошло. То чака своето време да се изяви. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да премахнете всички условия за обществена криза. Дето има лъжа, кражба, мързелъ, безвѣрие, суша, тамъ всѣкога се явяватъ кризи. Махнете причинитѣ за кризитѣ, и кризитѣ ще престанатъ. Намѣрите ли се предъ нѣкаква криза. не казвайте, че Господъ ви е забравилъ, но възстановете свещения образъ на Бога въ себе си. Постигнете ли това, всички кризи ще се разрешатъ благополучно. Желая ви сега да възстановите свещения образъ на Бога въ душата си. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 10. Лекция отъ Учителя, държана на 30 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Центъръ на живота Размишление върху свѣтлината. Два основни елемента опредѣлятъ посоката на човѣшкия животъ: мислитѣ и желанията му. Следователно, за да разберемъ посоката на движението на даденъ човѣкъ, ние трѣбва да познаваме неговитѣ мисли и желания. Не познаваме ли неговитѣ мисли и желания, ние никога нѣма да разберемъ посоката, въ която се движи този човѣкъ. Представете си, че имате две точки вънъ отъ окрѫжностьта, точкитѣ 1 и 2. За да се съединятъ, тѣзи две точки трѣбва непременно да минатъ презъ една трета точка, вѫтре въ крѫга, напримѣръ, презъ точката А — центъръ на крѫга. За да се реализира една мисъль, т. е. за да стане факторъ въ живота на човѣка, тя непременно трѣбва да има едно желание задъ себе си. Нѣма ли едно желание задъ себе си, тя представя празно шише. Какво се ползува човѣкъ отъ едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щомъ е празно, човѣкъ не се интересува отъ него. За човѣка е важно съдържанието на шишето, а не формата. Сѫщото се отнася и до кѫщата. Всѣка кѫща е важна дотолкова, доколкото има животъ въ нея. Колкото красива да е кѫщата, щомъ е празна, тя не представя особена ценность. Каква ще бѫде една кѫща, какъ ще живѣятъ хората въ нея, това зависи отъ тѣхната интелигентность. Ако собственикътъ на кѫщата пожелае да я направи съ малки прозорци. обърнати на северъ, следъ известно време и той, и жена му, и децата му ще усѣтятъ физическо неразположение, а могатъ и сериозно да заболѣятъ. Коя е причината за това неразположение? Малкото свѣтлина, която влиза въ кѫщата. Всѣка кѫща се нуждае отъ голѣми и широки прозорци, обърнати на изтокъ и на югъ. Сега, като разглеждате чъртежа на фигура 1, вие можете да се запитате, защо липсватъ числата 3, 6 и 9. Тѣзи числа сѫ резултати. Числата 1 и 2 сѫ творчески, тѣ иматъ отношение помежду си. Числото 3 е резултатъ, полученъ отъ съединяването на 1 и 2. Шесть е получено отъ съединяването на 2 и 4, а деветь — отъ съединяването на 4 и 5. Числата 2 и 4, 4 и 5 сѫ сѫщо творчески. Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъль къмъ дадено желание. Това отношение може да се напише обратно — 2:1. Въ първия случай мисъльта бѣше по-силна отъ желанието, вследствие на което постѫпката, т. е. числото 3, което е резултатъ отъ съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисъльта. Въ втория случай имаме отношението 2:1, т. е. едно силно желание къмъ една мисъль. Въ случая желанието взима надмощие надъ мисъльта. и резултатътъ 3 ще има качествата на желанието. Съ отношенията на живитѣ числа едно къмъ друго се обяснява, защо въ едно семейство нѣкога се раждатъ повече момичета, а нѣкога — повече момчета. Когато майката е по-силна, раждатъ се повече момичета; когато бащата е по-силенъ, раждатъ се повече момчета. Съвременнитѣ хора се стремятъ да измѣнятъ посоката на своя животъ, да внесатъ известно подобрение. Човѣкъ не може да измѣни посоката на своя животъ, ако не разбира законитѣ на своитѣ мисли и желания. Човѣкъ не може да трансформира една своя мисъль въ едно благородно желание, или едно свое желание въ една свѣтла мисъль, ако нѣма единъ центъръ, или една свещена идея, къмъ които да се стреми. Вѣрата въ Бога е центъръ, който трансформира човѣшкитѣ мисли и желания. Значи, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога, за да измѣни посоката на своя животъ, да му даде права посока, която да отговаря на неговия стремежъ къмъ добъръ животъ. Ако не се стреми къмъ този центъръ, човѣкъ не може да живѣе добре. Ако нѣма добри мисли и желания човѣкъ никога не може да бѫде щастливъ. Добритѣ мисли и желания не сѫществуватъ вънъ отъ човѣка, като нѣщо отвлѣчено, непостижимо. Тѣ сѫ въ самия него и произвеждатъ радость първо за него, а после и за окрѫжаващитѣ. Първата задача на човѣка е да опредѣли посоката на своитѣ мисли, желания и постѫпки. Щомъ опредѣли посоката имъ, той ще опредѣли и посоката на своя животъ. Като опредѣли тия нѣща, тогава само човѣкъ може да се занимава съ въпроса за човѣшката душа. Преди да пристѫпи къмъ отвлѣченитѣ въпроси, човѣкъ трѣбва да реши близкитѣ. Какво представя човѣкътъ? Човѣкъ е това, което разбира посоката на своитѣ мисли, желания и постѫпки. Човѣкъ е това, което разбира посоката на своя животъ. Казватъ за човѣка, че е единица. Какво представя човѣкъ като единица? Сѫщество, пълно съ чувства. Че е пъленъ съ чувства, това още не значи, че е пъленъ съ любовь. Чувствата не подразбиратъ любовь. Любовьта е мощна сила, която споява всичко въ едно цѣло. Любовьта е извънъ човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Тя се движи извънъ посоката на човѣшкия животъ. Човѣкъ ще разбере любовьта, само когато разбере своитѣ мисли, чувства и действия, когато разбере посоката на своя животъ. Като отдѣлна единица, човѣкъ е резултатъ на посоката на своя животъ, на своитѣ мисли и желания, които представятъ отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човѣкъ остава само съ отношението 1:2, или 2:1, но безъ центъръ, презъ който да прекара своитѣ мисли и желания, съ цель да ги трансформира. Какво представя центърътъ? Въ широкъ смисълъ на думата, центъръ е онази точка, въ която човѣкъ реализира своитѣ мисли и желания. Запримѣръ, лицето А има мисъль и желание, 1 и 2, т. е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но нѣма петь пари въ джоба си. Той се стреми къмъ нѣкакъвъ центъръ. Въ случая банкерътъ е центърътъ, който ще му даде възможность да реализира желанието си. Следователно, има ли центъръ, къмъ който се стреми, човѣкъ може да извади отъ него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисъльта да си купите дрехи. После минавате презъ центъра, който ви помага да реализирате мисъльта си и продължавате къмъ 2, точка на реализираното желание. Сѫщото може да се каже и за точкитѣ 4 и 5. При точка 4 се явява мисъльта, която трѣбва да мине презъ известенъ центъръ и да се отправи къмъ точка 5, дето е реализираното желание. Сѫщото нѣщо става и въ точкитѣ 7 и 8. Като се движи отъ 1 — 8, човѣкъ образува единъ крѫгъ на движение, въ който мислитѣ и желанията му се редуватъ последователно. Ако мислитѣ и желанията на човѣка не се реализиратъ, тѣ оставатъ безплодни. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се стреми да реализира своитѣ мисли и желания. Не ги ли реализира, нѣма ли никакви постижения, тѣ мязатъ на окапали, но неоплодени цвѣтове. За да има постижения, мислитѣ и желанията на човѣка трѣбва да бѫдатъ сѫществени, да му даватъ импулсъ за реализиране. Кой може да бѫде центъръ на човѣшкитѣ мисли и желания? — Христосъ. Ако мислитѣ и желанията на човѣка не минатъ презъ Христа, като презъ вѫтрешенъ центъръ на човѣшкия животъ, тѣ никога не могатъ да се реализиратъ. Стремете се къмъ Христа като къмъ центъръ, къмъ който да насочвате мисъльта си, за да се трансформира въ благородно желание. Втория моментъ вие ще насочите желанието си къмъ сѫщия центъръ — Христа, за да трансформирате посоката на своя животъ. Следователно, каквото да прави, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине презъ центъра на Христовия животъ. Само по този начинъ неговитѣ мисли, чувства и действия ще взематъ права посока на движение. Като се движи около центъра А, човѣкъ образува единъ крѫгъ, който постепенно се увеличава. Като мине презъ центъра на Христовия животъ, човѣкъ започва да възприема Неговитѣ мисли и желания, да се вглежда въ страданията и мѫчнотиитѣ на хората. Макаръ и да не е по силитѣ му, но въ него се явява желание да спаси свѣта. Това сѫ мисли и желания на Христа. Тази задача е лесна за Христа, но за обикновения човѣкъ е невъзможна. Като ученици, вие трѣбва да си дадете отчетъ, кои мисли и желания сѫ ваши и кои — чужди. Ваша мисъль, ваше желание сѫ тѣзи, които въ даденъ моментъ можете да приложите. Мислите ли, че цѣлиятъ кошъ съ хлѣбъ, който носите на гърба си, е вашъ? Само единъ килограмъ хлѣбъ е вашъ, а останалитѣ хлѣбове сѫ чужди. Още по пѫтя ще ви срещнатъ бедни, гладни хора, които ще разграбятъ хлѣба и ще ви оставятъ съ празенъ кошъ на гърба. Съ чуждото човѣкъ не може да се осигурява. Каква радость е тази, която днесъ преживявате, а утре изчезва? Радость, която ту се явява, ту изчезва, не е ваша. Следователно, Христовиятъ животъ може да бѫде центъръ само за онзи, въ когото този животъ се е проявилъ. Не се ли е проявилъ Христосъ въ човѣка, и животътъ на Христа не може да бѫде неговъ центъръ. Днесъ хората иматъ отношение къмъ Христа, понеже Той се е явилъ веднъжъ на земята. Ако никакъ не бѣше се явявалъ между хората, тѣ нѣмаше да иматъ отношение къмъ Него. Може ли да се молите на сѫщество, което не познавате и което не ви познава? Детето вика майка си, и тя се обръща къмъ него, защото детето познава майка си, и майката — детето. Много хора се обръщатъ къмъ Бога, молятъ, се искатъ нѣщо отъ Него, безъ да Го познаватъ. Молитвитѣ имъ, обаче, оставатъ безъ отговоръ. — Защо? — Нито тѣ познаватъ Бога, нито Той ги познава. Други нѣкои не се молятъ, но оратъ и сѣятъ, вследствие на което нивитѣ имъ раждатъ изобилно. Тѣ работятъ и се трудятъ. Тѣхната работа е молитва. Тѣ познаватъ Бога чрезъ житното зърно, създадено отъ Него и, като го обработватъ, свързватъ се съ Неговия създатель. Така и тѣ познаватъ Бога, и Богъ ги познава. Ако двама приятели искатъ да запазятъ отношенията си, да не се раздѣлятъ, отъ каквато посока на мислитѣ и на желанията си да изхождатъ, тѣ всѣкога трѣбва да се срѣщатъ въ центъра А, въ реалностьта на живота. Когато се говори за Христа, мнозина Го считатъ за голѣмъ философъ, както много отъ философитѣ на миналитѣ вѣкове. Грамадна е разликата между Христа и философитѣ. Христосъ си е поставиль задача да спаси човѣчеството, а философитѣ — да го облекчатъ. Когато спасява хората, Христосъ ги вади отъ тѣхния свѣтъ и ги завежда въ своя свѣтъ. Когато облекчаватъ хората, философитѣ имъ донасятъ хлѣбъ, ако сѫ гладни, но ги оставятъ да живѣятъ въ старата си кѫща. При това, този хлѣбъ ще имъ послужи само за единъ день, на другия день ще се намѣрятъ пакъ при сѫщитѣ условия — гладни и нещастни. Христосъ въвежда човѣка въ реалностьта на живота — въ изобилието, дето водата постоянно извира. Христосъ води човѣка при извора, отдето самъ може да пие, когато иска и колкото иска. Той е осигуренъ на цѣлъ животъ. Остави ли се хората да го облекчаватъ, днесъ ще му донесатъ една чаша вода, но утре пакъ ще жадува. Приложете философията на Христа, за да получите истински постижения. И безъ тази философия ще имате постижения, но постиженията на болния, на невежия, на слабия. Въ тия постижения човѣкъ е изпълнявалъ все чужди желания. Чуждитѣ желания не водятъ къмъ добъръ край. Нѣкой се заеме да прави кѫщи. Той си направи две-три кѫщи, даде ги подъ наемъ, и всѣки месецъ ходи да събира наеми отъ кираджиитѣ си. Той направилъ тия кѫщи подъ чуждо влияние, а не по свое собствено желание и после съжалява, че му създали голѣми неприятности. И критикътъ е подобно нѣщо. И той ходи отъ човѣкъ на човѣкъ да критикува, т. е. да събира наеми. Една кѫща е достатъчна на човѣка. Тази кѫща е неговото тѣло, въ което той живѣе. Ако може да стане господарь на своето тѣло, той е изпълнилъ задачата на своя животъ. И тъй, иска ли да стане господарь на себе си, човѣкъ трѣбва да приеме новитѣ идеи и да ги приложи. Щомъ приеме новитѣ идеи, той трѣбва да се откаже отъ старитѣ. Старитѣ и новитѣ идеи не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Срещнатъ ли се нѣкѫде, тѣ непременно ще се стълкновятъ. Докато не напуснете старитѣ си кѫщи, вие никога нѣма да влѣзете въ новитѣ. Напуснете старитѣ, нехигиеничнитѣ си кѫщи и влѣзте въ новитѣ, които сѫ свѣтли, просторни, хигиенични. За да стане това премѣстване, вие трѣбва да прилагате. Безъ приложение нѣма постижение. Човѣкъ е недоволенъ, защото не прилага. Недоволството показва още отсѫтствие на центъръ. — Не мога да се моля. — Нѣмашъ центъръ, — Не мога да мисля. — Нѣмашъ центъръ. — Не съмъ разположенъ. — Нѣмашъ центъръ. — Какво да направя? — Начъртай една окрѫжность, прекарай тритѣ линии въ крѫга, мисли върху тѣхъ, върху центъра, докато тази идея оживѣе въ тебе. — Защо не получавамъ отговоръ на молитвата си? — Защото не си готовъ на жертва за Господа. Когато човѣкъ пожертвува всичко за Господа, молитвата му ще се приеме. Щомъ се отрече отъ себе си и пожертвува всичко за Бога, човѣкъ отново получава онова, което е изгубилъ. Така стана и съ праведния Иовъ. Той страда, изгуби всичкото си имане, синове и дъщери, но щомъ се отрече отъ себе си, отъ своя животъ заради Господа, всичко отново му се върна, но по-хубаво, по-изобилно. Единъ американски проповѣдникъ, добъръ и благочестивъ човѣкъ, пропрвѣдвалъ Христовото учение цѣли 20 години между езичницитѣ на островъ Цейлонъ. Единъ день, като си далъ отчетъ за своята работа, изпадналъ въ голѣмо противоречие съ себе си. Той си казалъ: Цѣли 20 години работихъ, но нищо не постигнахъ, не можахъ да обърна кѫмъ Христа нито единъ езичникъ. Той търсилъ причината за неуспѣха си ту вънъ отъ себе си, ту вѫтре въ себе си. Недоволенъ отъ работата си, единъ день той изгорилъ диплома си, свикалъ всички езичници на събрание и имъ казалъ: Много време ви проповѣдвахъ, но има нѣщо, което не изпълнихъ, не приложихъ учението на Христа, както трѣбва. Ето, Христосъ е казалъ, че който има две ризи, той трѣбва да даде едната на своя ближенъ, който нѣма нищо. Сега, вземете отъ дома ми, кой каквото иска. Оставямъ всичко на ваше разположение. Езичницитѣ веднага отишли въ дома му, и всѣки взелъ, каквото му трѣбва: маса, столъ, дрехи. Като се върналъ въ кѫщата си, проповѣдникътъ не намѣрилъ нищо. Кѫщата му била съвършено празна. Въпрѣки това, той почувствувалъ голѣмо успокояване, че изпълнилъ нѣщо отъ учението, което проповѣдвалъ. Въ този моментъ двама езичници се обърнали къмъ Христа и станали истински Христови последователи. Останалитѣ езичници започнали да мислятъ върху това, което направили, и единъ следъ другъ връщали, това, което взели отъ дома на проповѣдника. Тѣ разбрали, че не постѫпили добре. Тѣ обикнали своя проповѣдникъ и започнали редовно да посещаватъ проповѣдитѣ му и да изпълняватъ, каквото имъ се говорило. — Какво показва това? — Човѣкъ трѣбва да се изпита. Ще кажете: Добре е, ако всичко, което човѣкъ е изгубилъ, се върне. Ами ако не се върне? — Дали ще се върне, или не, придобивката седи въ обръщането на двамата езичници къмъ Бога. Като души, тѣ струватъ повече отъ всѣкакви материални блага. Следователно, като се натъкне на известно противоречие, човѣкъ трѣбва да мине презъ центъра и следъ това да търси причината на противоречието. Когато мине по пѫтя на напредналитѣ, на разумнитѣ сѫщества, тогава само човѣкъ ще придобие истинско познаване на свѣта. Съ други думи казано: нѣщата ставатъ ясни за човѣка, когато Божественото начало се пробуди въ него. Това значи: невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможнитѣ нѣща въ периферията ставатъ възможни въ центъра. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да регулирате мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си. Това можете да постигнете въ единъ момент, но само когато човѣкъ живѣе въ центъра. И тогава, ако не впрегне своето богатство, знание, своитѣ мисли, чувства и способности въ нѣкаква велика работа, човѣкъ напразно живѣе при добри условия. Ако оборътъ на човѣка е пъленъ съ коне, които само храни, а не впрѣга на работа, тѣ сѫ безпредметни. Щомъ храни коне, човѣкъ трѣбва да ги използува. Не може ли да ги използува, по-добре да ги пусне на свобода въ гората Безсмислено е да има човѣкъ коне, да разправя за тѣхната порода, да ги показва на хората, а да не ги използува. За да осмисли живота си, човѣкъ трѣбва да има центъръ. Безъ центъръ той ще пада, ще става и нищо нѣма да разбере. Всички талантливи, гениални хора, всички светии иматъ центъръ въ своя животъ, вследствие на което тѣ сьздаватъ наука, музика, поезия, изкуство и помагатъ на човѣчеството. Тѣхниятъ животъ е осмисленъ отвънъ и отвѫтре. Днесъ всички хора се намиратъ предъ този центъръ и се страхуватъ да минатъ презъ него. — Защо? — Нагорещенъ е този центъръ. Минатъ ли презь него, тѣ ще се стопятъ. Какво зло има въ стопяването? Ако сте ледъ, ще се стопите и ще се превърнете въ вода. Като ледъ вие сте били инертни, мислили сте само за себе си, а като вода започвате да поите, каквото срещнете на пѫтя си: растения, дървета, животни и хора. Всички ви поздравяватъ и пожелаватъ добъръ пѫть къмъ морето. Кое е по-добро за човѣка: да седи на едно мѣсто или постоянно да се движи? Животътъ на съзнанието е движение къмъ великия центъръ. Спре ли се движението на съзнанието, човѣкъ се превръща въ ледъ и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Щомъ животътъ на човѣка се обезсмисли, спасението му е въ центъра. Тамъ той ще се изпита и разбере, дали неговитѣ мисли и желания сѫ устойчиви, каква е тѣхната посока на движение и т. н. Мнозина говорятъ за своето минало. Миналото е отживѣло времето си. Настоящето трѣбва да се реализира. Ако не се реализира, то ще се обезсмисли тъй, както езерото се изпарява, когато въ него не приижда вода да го опрѣснява. Ако нѣма притоци, езерото непременно ще се изпари. Следователно, докато човѣкъ живѣе съ старитѣ си разбирания, и постоянно говори върху страданията на Христа, върху Неговия животъ, безъ да прилага Словото Му, въ скоро време ще се изпари, ще замяза на пресъхнало езеро. За да не дойде до това положение, всѣки день човѣкъ трѣбва да реализира по една красива мисъль и по едно възвишено желание. Това струва повече отъ цѣлата философия на свѣта. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да не бѫдете едностранчиви. Като методъ за работа, стремете се къмъ центъра на Христовия животъ, да се свържете съ Него. Свържете ли се съ Него, вие ще урегулирате вашитѣ мисли и желания, ще добиете самообладание. Всичко това ще осмисли живота ви. Всѣка вечерь мислете за цельта на своя животъ, а презъ деня работете за реализиране на тази цель. — Само Божията Любовь носи пълния животъ. * 9. Лекция отъ Учителя, държана на 23 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Законъ за благоприличие Пишете върху темитѣ: „Качества на милосърдието. Причини за обществената криза. Качества на благоденствието.“ Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпросъ е общъ, защото въ всѣки даденъ моментъ човѣкъ се интересува отъ различни нѣща. Има случаи. когато човѣкъ не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поелъ една опредѣлена посока на движение, ако има една мисъль или едно желание, което взима надмощие надъ всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува въ живота. Но когато нѣма опредѣлена посока на движение, човѣкъ е въ положението на едно оформяващо се тѣло, безъ никакъвъ интересъ. Този човѣкъ все има нѣкакви интереси, но тѣ сѫ временни и преходни. Когато мисли върху известенъ въпросъ и не може да си отговори, най-после човѣкъ казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постѫпва и обикновениятъ човѣкъ, и философътъ.. Щомъ става сутринь отъ сънь, първата работа на човѣка е да се нахрани. Той мисли за ядене. Въ този смисълъ храненето представя първата станция, на която човѣкъ слиза за известно време. Първата почивка опредѣля посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранилъ правилно и ако е приелъ храна съответна на неговото вѫтрешно състояние, той ще се чувствува разположенъ, съ подигнато настроение и способенъ за работа. Не е ли постѫпилъ споредъ тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения въ стомаха и въ корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждалъ. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човѣшкия животъ, има известни правила на благоприличие, които трѣбва да се спазватъ. Какво разбирате подъ думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човѣка. То подразбира добра, външна обхода. Една отъ спънкитѣ на съвременния човѣкъ е тази, че той обръща внимание на външнитѣ нѣща въ живота. На ония хора, които външно сѫ по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тѣхъ той отдава по-голѣмо внимание, отколкото на по-низкостоещитѣ и грозни. Запримѣръ, ако срещнете единъ богатъ и единъ беденъ, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите съ него повече, отколкото съ бедния. Когато богатиатъ говори, той често употрѣбява личното мѣстоимение „азъ“. Това значи: азъ имамъ възможности, сили, срѣдства да направя, каквото пожелая. Бедниятъ не се решава да употрѣбява това мѣстоимение. Думата „азъ“ е съставена отъ три букви. Крайната буква е „ъ“ — знакъ на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършилъ работата си, човѣкъ трѣбва да мълчи. Ако яде и сѫщевременно говори, човѣкъ се раздвоява, т. е. движи се въ две различни посоки. Ако едновременно човѣкъ се движи въ две различни посоки, работитѣ му оставатъ назадъ. Законътъ за благоприличието не е законъ за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този законъ, и хората, и възвишенитѣ сѫщества отъ небето се огорчаватъ. Благоприличието е една отъ основнитѣ чърти на възвишенитѣ сѫщества. Светии, ангели спазватъ благоприличие въ всички свои прояви. То е едно отъ ценнитѣ качества на ученика. Ученикътъ трѣбва да се държи благоприлично. Излѣзе ли предъ учителя си, той трѣбва да застане благоприлично. Нѣкои ученици турятъ рѫцетѣ си отзадъ. Това е една лоша стойка. Когато човѣкъ държи рѫцетѣ си отзадъ, това показва, че е вързанъ, че не разбира, какво му се говори. Само вързаниятъ човѣкъ държи рѫцетѣ си отзадъ. Когато човѣкъ застане съ рѫце отпредъ, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човѣкъ тури рѫцетѣ си настрана, до тѣлото, а дѣсниятъ кракъ изнесе напредъ, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено въ вода. Само единиятъ край на това буре се подава надъ водата. Слугата пъкъ представя празно буре, безъ съдържание. Той отива на работа, да се напълни съ нѣщо. Докато е празно, бурето седи на повърхностьта на водата, цѣло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на свѣтски човѣкъ, на голѣмъ материалистъ, който е потъналъ въ водата до шия. Празното буре е подобно на духовенъ човѣкъ, който се движи по повърхностьта на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, въ живота пълното буре има по-голѣмо уважение отъ празното. Кой какъ мине покрай празното буре, бутне го оттукъ-оттамъ и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нѣщо, а пълното — дава. Когато получи нѣщо отъ пълното буре, празното казва: Добъръ човѣкъ е този. Защо е добъръ? Защото има нѣкакво съдържание въ себе си. Следователно, когато имате добро мнение за нѣкой човѣкъ, вие казвате, че той е човѣкъ съ съдържание. Сега азъ разглеждамъ вѫтрешния смисълъ на нѣщата и казвамъ: Какво печели човѣкъ, ако придобива богатство, слава, знание и сила. а губи своето благочестие? Какъвь смисълъ иматъ тия придобивки за човѣкъ, който не може разумно да ги използува? Докато е сиромахъ, този човѣкъ се отнася внимателно къмъ всички хора. Обаче. щомъ забогатѣе, той се възгордява и се отнася съ пренебрежение къмъ всички ония, които стоятъ по-низко отъ него. Той казва: Не ме интересуватъ хората. — Защо не се интересува отъ хората? — Защото е изгубилъ своето благоприличие. Той е изгубилъ сѫщественото. Той не знае, че богатството, което днесъ има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, безъ никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човѣкъ пакъ се лишава отъ сѫщественото въ живота. Като е здравъ, човѣкъ всѣки день придобива нѣщо ново; като е боленъ, той външно губи, а вѫтрешно печели. Здравето носи радость, а болестьта — скръбь и страдание. Обаче, и въ едното, и въ другото човѣкъ има условия да учи. Следователно, като ученици, отъ васъ се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личность, който има достоинство, който съзнава отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Каже ли „азъ“, този човѣкъ е опредѣлилъ вече отношенията си къмъ всички живи сѫщества. Казватъ, че човѣкъ, който употрѣбява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личность. Да употрѣбишъ думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личность, но съзнание за себе си като душа, която е излѣзла отъ Бога, която има отношение къмъ всички живи сѫщества. Азъ-тъ опредѣля човѣшкия характеръ. Характерътъ на човѣка пъкъ очъртава линиитѣ на неговото. лице. Като живѣе, човѣкъ е изложенъ на скърби и на радости, които оформяватъ неговия характеръ. Като страда, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога. Като се радва, той се свързва съ хората и благодари за всички блага, които е получилъ въ живота си. И тъй, искате ли да си съставите понятие за личностьта на човѣка, измѣрете дължината и широчината на неговото лице. По тѣзи две мѣрки се опредѣля интелигентностьта на човѣшкия умъ и устойчивостьта на чувствата. Колкото по-устойчиви сѫ чувствата, толкова повече може да се разчита на човѣка. Широчината на лицето трѣбва да бѫде нормална. Тя е толкова необходима за човѣка, колкото е необходима и за основитѣ на кѫщитѣ. Тя е база, върху която се градятъ нѣщата. Ако имате три кѫщи, построени на три различно широки основи, онази отъ тѣхъ ще бѫде най-устойчива, която има най-голѣма широчина. Обаче, широчината се опредѣля отъ височината на кѫщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една кѫща, трѣбва да има известно съотношение. Нѣкой строи кѫща и казва: Азъ се задоволявамъ съ малко. Достатъчна ми е една колибка, да има кѫде да се подслоня. Не е въпросъ човѣкъ да се задоволи съ малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човѣкъ, следъ време малкото се увеличава, става голѣмо. Човѣкъ трѣбва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето опредѣля развитието на човѣка и посоката, къмъ която се стреми. Кѫде е фокусътъ на човѣшкото лице? — При устата. Това показва, че съвременнитѣ хора живѣятъ подъ носа си, т. е. въ подножието на планинитѣ. Носътъ е висока планина. Надъ носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия нѣща, човѣкъ трѣбва да има голѣмо въображение. Иначе, той не би могълъ да разбере, какво отношение има устата къмъ живота. Отъ устата зависи физическия животъ. Тя опредѣля условията на физическия животъ. Да живѣе човѣкъ около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателниятъ човѣкъ се интересува еднакво и отъ материалнитѣ, и отъ духовнитѣ работи. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва еднакво да се интересува и отъ пълното, и отъ празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно надъ водата. Потъне ли подъ водата, всѣкакъвъ интересъ се изгубва. Празното буре пъкъ го интересува дотолкова, доколкото има възможность да се напълни. Следователно, когато богатиитъ потъне въ свѣта, поне очитѣ му да останатъ на повърхностьта, да вижда, какво става, какъ се уреждатъ работитѣ. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казватъ, че човѣкъ не трѣбва да вижда много. Не, човѣкъ трѣбва да вижда, за да мисли. Да се върнемъ къмъ Закона за благоприличието. Този законъ има отношение къмъ всички живи сѫщества. Който нѣма благоприличие, той се отнася къмъ всички съ пренебрежение. Той тури рѫцетѣ си отзадъ, изправи се, дигне глава и казва. че отъ никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излѣзе той предъ слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останатъ ли рѫцетѣ му задъ гърба. Той самъ нѣма да забележи, какъ ще тури рѫцетѣ си отстрана на тѣлото и ще се стопи, както металитѣ се топятъ отъ огъня. Това стопяване. това смаляване наричаме смирение. Излѣзе ли предъ Бога, предъ слънцето на живота, всѣки човѣкъ ще се смири. Да се смири човѣкъ, това значи, да мине презъ огъня на любовьта. Голѣма е температурата на този огънь, но тя се изявява различно — споредъ сѫществата, които сѫ поставени на него. Каквато да е тази топлина. тя е непоносима. Всѣки бѣга отъ нея. Влѣзе ли съзнателно, доброволно въ този огънь, човѣкъ се пречиства, и свѣтълъ става. Затова, именно, се казва за Бога, че е великъ и страшенъ. За онзи, който не разбира, Богъ е страшенъ. За онзи, който разбира, Богъ е любовь, Богъ е великъ и благъ. Ако човѣкъ не е готовъ за духовния свѣтъ и види Бога, той ще преживѣе такъвъ страхъ, че презъ цѣлъ животъ нѣма да Го забрави. Този страхъ показва, че той е видѣлъ нѣщо извънъ своето разбиране. На какво се дължи страхътъ? На неразбиране на законитѣ на Битието. Страхливиятъ, болниятъ, слабиятъ сѫ лишени отъ благоприличие. Рѣдко ще срещнете боленъ, който да има благоприличие. Влѣзте въ нѣкоя болница и наблюдавайте болнитѣ. Всѣки боленъ вика, сърди се, говори за болестьта си. Срещнете ли боленъ, който спокойно. съ усмивка на уста носи болестьта си, знайте, че този човѣкъ има благоприличие. Той казва: Всичко е отъ Бога. Той ще превърне страданията ми въ радость. Чрезъ болеститѣ се изпитва характера на човѣка. Докато е здравъ, човѣкъ проповѣдва, съветва хората, учи ги, но щомъ се разболѣе, той изгубва опората на своя животъ. Този човѣкъ нѣма никакво благоприличие въ себе си. — Ама не се търпятъ болкитѣ. Благоприличието трѣбва да противодействува на болестьта. Чрезъ болеститѣ се изпитва степеньта на човѣшкото развитие. Който има „азъ-тъ“ въ себе си, той разполага съ различни методи да се освободи отъ непосилния товаръ на живота. Законътъ за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига въ обществото, човѣкъ придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, какъ да се справя. Прояви ли отвънъ благоприличие, а отвѫтре самообладание, той е разрешилъ въпроса. Не може ли да се справи съ това положение, човѣкъ казва, че е нещастенъ, че природата го наказва. Това е преувеличение на нѣщата. Природата има за цель да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошълъ на земята, човѣкъ неизбѣжно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-голѣми страдания ще има. Въ стремлението на човѣка да се разшири и подигне, силитѣ въ неговия организъмъ указватъ известно вѫтрешно напреженне. Това вѫтрешно напрежение се чувствува като страдание. Това напрежение на силитѣ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце е неизбѣжно. Безъ него формата, въ която човѣкъ е поставенъ да живѣе, не би могла да се разшири. Въ тази работа на човѣка, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голѣмъ просторъ. Който разбира този законъ, той се радва; който не го разбира, той страда. Сега, като обяснявамъ тия нѣща, това ни най-малко не значи, че нѣма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията сѫ неизбѣжни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човѣка сигуренъ. Сигуренъ трѣбва да бѫде човѣкъ по отношение законитѣ на природата. Подъ думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Богъ къмъ всички живи сѫщества на земята. Ако въ известни случаи тия отношения не съвпадатъ съ личнитѣ разбирания на човѣка, той трѣбва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да сѫ страданията на човѣка, тѣ иматъ предъ видъ нѣкаква разумна цель. Това трѣбва да бѫде като постулатъ въ вашия животъ. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трѣбва да го приемете въ неговата абсолютность. Вѣрвайте въ разумностьта на природата. Безъ вѣра нѣма никакво развитие. Вѣрата се отнася до нѣща, които не знаемъ, но сѫ вѣрни по сѫщина. Има много нѣща въ живота на човѣка, които не могатъ да се докажатъ, но сѫ абсолютно реални. Какъ ще докажете, какво нѣщо е любовьта? Какъ ще опредѣлите, отде иде тя, защо нѣкога е по-силна, а нѣкога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовьта. а не механическа проява. Въпрѣки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голѣма силата на любовьта, толкова и разумностьта става по-голѣма. Любовьта изисква отъ човѣка външна обхода, благоприличие. Влюбениятъ винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човѣкъ е отворенъ къмъ хората, внимателенъ, предвидливъ, готовъ на всѣкакви услуги. Напусне ли го любовьта, свѣтътъ предъ него потъмнява. И тъй, първото нѣщо въ духовния животъ на човѣка е любовьта. Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовьта си, съ нея заедно губи и благоприличието. Когато любовьта посети човѣка, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушилъ единъ отъ великитѣ закони на Битието. Всѣко нарушаване на тия закони осакатява човѣшкото съзнание. Съзнанието на човѣка може да се осакати, както майката може да осакати детето въ утробата си, а може и да го пометне. Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да пазите съзнанието си будно, да бѫдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е въ Писанието: „Богъ ще ви бѫде задна стража“. Това значи: като гледа човѣкъ напредъ, Богъ ще бѫде задъ него, ще го пази. Потъва ли надолу, подъ тежестьта на изпитанията, той знае. че Богъ е надъ него, ще го изтегли нагоре. Питамъ: ако Богъ е задъ насъ, надъ насъ и предъ насъ, да ни предвожда, трѣбва ли да губимъ присѫтствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ, съ детска вѣра къмъ окрѫжаващитѣ, да запази своето външно благоприличие и вѫтрешенъ миръ. Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човѣка да поставя хората на онова ниво, на което той самъ стои: ни по-високо, ни по-низко отъ себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човѣка да обича ближния си като себе си. Срещнете ли единъ човѣкъ, отдайте му нужното мѣсто и съответната цена. Изкуство е човѣкъ да цени нѣщата. Той трѣбва да работи въ това направление. Мѫчно се постигатъ нѣщата, но чрезъ работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигуларь всичко е постижимо, но той е миналъ презъ изпитания, презъ усилия и работа, докато дойде до положението, въ което днесъ се намира. Нѣма мѫчнотия, която той не може да преодолѣе. Ако изучавате живота отъ музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искашъ ли да живѣешъ правилно, ти трѣбва да свиришъ. Умътъ, сърдцето и волята ти трѣбва да бѫдатъ будни, да съзнаватъ, че сѫ необходими музикални пособия въ великата пиеса. Какво хората мислятъ за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото въ себе си, а после за хората. Какво прави овчарьтъ, който по цѣли дни пасе овцетѣ? Той взима кавала си, надува го и ходи следъ овцетѣ. Той свири, радва се на своята пѣсень и вѣрва, че отъ него човѣкъ ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овцетѣ. Това е човѣкъ, който има благоприличие. Защо се препорѫчва благоприличието? Защото дава стабилность на човѣшкия характеръ. Дръжте тѣлото си винаги изправено. Гръбначниятъ стълбъ трѣбва да бѫде всѣкога въ посока перпендикулярна къмъ центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бѫдете здрави, дръжте въ ума си мисъльта за Бога като центъръ на животворното слънце, а мисъльта за ближнитѣ си като условие за вашето растене и развитие. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да се движи между две точки: една подъ краката му и една надъ главата. Остане ли само съ една точка, той ще увисне въ въздуха. Само Богъ може да седи на една точка. Въ заключение казвамъ: Благоприличието е законъ за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. Съ благоприличието, като качество на човѣка, всичко може да се преодолѣе: болести. мѫчнотии и страдания. Дойде ли болестьта, човѣкъ първо ще потърси нѣкакъвъ физически начинъ за освобождаване отъ нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка подъ краката си. Не може ли да се освободи по този начинъ, той ще обърне погледа си нагоре, къмъ горната опорна точка — къмъ духовния свѣтъ. Ако при двата случая болестьта не го напуща това показва, че е дошло време да замине отъ този свѣтъ. Какво лошо има въ това, че ще замине отъ единъ свѣтъ въ другъ? Сега, онѣзи отъ васъ, които не сѫ развили благоприличие, трѣбва да работятъ, да го придобиятъ. Които го иматъ, а не сѫ го проявили още, да го проявятъ. Това не се постига лесно. Работете върху него, за да бѫдете всѣкога здрави и устойчиви, да придобиете образъ на истински човѣкъ, — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 8. Лекция отъ Учителя, държана на 16 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новото въ живота Размишление за цѣлия день върху изречението: Правиятъ пѫть на душата. Кое е новото въ природата? — Изгрѣването на слънцето. Кое е новото въ човѣшкия животъ? — Събуждането на човѣка. Като се събуди, човѣкъ започва да мисли за ядене. Защо яде човѣкъ? Детето яде, за да порасне. Възрастниятъ яде, за да подържа живота си. Чрезъ храната животътъ влиза въ човѣка и започва да се проявява. Значи, и храненето е ново вь живота. Следъ всѣки изгрѣвъ на слънцето човѣкъ мисли за ядене, т. е. за своето растене. Докога слънцето изгрѣва най-високо за човѣка? — Срѣдно до 21 годишна възрасть. До тази възрасть растенето на човѣка е най-голѣмо. Презъ всичкото време, когато човѣкъ расте, слънцето му дава, но сѫщевременно взима нѣщо отъ него. День следъ день линиитѣ на човѣшкото лице се измѣнятъ, докато най-после се вижда принуденъ да заложи всичко. за да се отплати за това, което е получилъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ казва, че старостьта го е налегнала вече. Съвременнитѣ хора се питатъ, какъвъ е смисълъть на живота и си огговарятъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да живѣе. Лесно е да се каже това, но изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. Като е дошълъ да живѣе, въ сѫщность живѣе ли, както трѣбва? Като изгрѣва и залѣзва слънцето, за човѣка ли прави това? Като изгрѣва, слънцето дава нѣщо на човѣка, но даромъ ли дава, или на заемъ? Фактътъ, че човѣкъ почернява отъ слънцето, показва, че то взима нѣщо отъ него. Значи, отъ една страна слънцето дава, а отъ друга взима. Българскиятъ чорбаджия казва на дьщеря си: Дъще, не ходи денемъ по слънце, защото ще почернѣешъ, и хубостьта си ще изгубишъ. Разумность се иска отъ човѣка, да знае, кога и по колко време на день да се грѣе на слънце. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да изучава физическия свѣтъ, да знае, какви трѣбва да бѫдать отношенията му къмъ всички живи сѫщества. Какво представя физическиятъ животъ? Животътъ на земята не е нищо друго, освенъ животъ на сцената, на която се даватъ различни пиеси: комедии, драми и трагедии. Вие огивате на театъръ по единъ пѫть на месеца или на седмицата. Какво сте разбрали отъ пиесата, която представятъ? — Нищо особено. Отивате единъ день на театъръ, да гледате пиесата „Хамлетъ“ отъ Шекспира. Съ какво се характеризира Хамлетъ? Хамлетъ разсѫждава върху въпроса „да съмъ, или да не съмъ“. Какво означаватъ тия думи? Да съмъ богатъ, или да не съмъ богатъ? Добре е да бѫде човѣкъ богатъ, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бѫде богатъ. Богатството се управлява отъ богатитѣ, но се крепи на гърба на сиромаситѣ. Сиромашията пъкъ се дължи на богатитѣ, но сиромаситѣ я управляватъ. Знаете ли, какво значи, да управлявате сиромашията? Всички знаятъ, какво значи, да управляватъ богатството, но като дойде до сиромашията, не знаятъ, какъ да я управляватъ. Богатиятъ, който се е научилъ да управлява, бѣга отъ сиромашията. Той казва: Страшно нѣщо е сиромашията! Сиромашия — гладурия. Наистина, сиромахътъ страда отъ гладъ. — Отъ какво страда богатиятъ? — Отъ пресищане. Като гладува, сиромахътъ става слабъ, тънъкъ, пожълтява; гласътъ му става мекъ, кротичъкъ, като Божа кравица. Богатиятъ надебелява, зачервява се, едва се движи. Богатия наричатъ свѣтски човѣкъ, а сиромаха — духовенъ. И двамата разрешаватъ единъ важенъ въпросъ. Богатиятъ разрешава въпроса за богатството. Всѣки день той изчислява, съ колко единици се е увеличилъ капиталътъ му. Единицата е мѣрка, която опредѣля силата на човѣка. Колкото да е малко, растенето е процесъ, чрезъ който природата измѣрва, колко капиталъ е вложила въ човѣка, и съ колко единици се увеличава този капиталъ. Който може да работи правилно съ този капиталъ, и растенето му ще върви добре. Който не може да се справя съ него, и растенето му спира. Стреми ли се човѣкъ къмъ голѣми работи, къмъ бързо нарастване на капитала му, той влиза въ механическитѣ процеси. Животъ, въ който процеситѣ ставатъ механически, е животъ на актьора, който всѣка вечерь играе различни роли: царь, ученъ, простъ, богатъ или беденъ и т. н. Това сѫ все чужди роли, въ които той не влага свое съдържание. Външно актьорътъ е като всички хора, но кѫде е истинскиятъ човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ се крие въ очитѣ. Казвате, че по очитѣ познавате човѣка. Наистина, очитѣ никога не лъжатъ. Когато гледате нѣкоя кѫща, по голѣмината и направата на прозорцитѣ сѫдите за хората, които живѣятъ въ нея. Ако измѣрвате голѣмината на прозорцитѣ, все ще намѣрите разлика между единия и другия. Невъзможно е всичкитѣ прозорци да бѫдатъ еднакво голѣми. Ако не повече, поне по единъ милиметъръ ще има разлика между тѣхъ. За човѣка единъ милиметъръ разлика не е много, но за природата единъ милиметъръ е голѣма величина. Тя си служи даже съ мѣрка, равна на една хилядна отъ милиметъра. Следователно, както по прозорцитѣ на кѫщата сѫдите за хората, които живѣятъ въ нея, така и по очитѣ сѫдите за човѣка. И очитѣ на човѣка не сѫ еднакво голѣми. Ако лѣвото око е по-голѣмо, това показва, че чувствата въ човѣка взиматъ надмощие. Ако умътъ му не е силно развитъ, човѣкъ мѫчно се справя съ изобилието на своитѣ чувства. Той нѣма достатъчно храна за своитѣ чувства и желания, вследствие на което тѣ сѫ осѫдени на смърть. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да расте, т. е. всѣки день да прибавя по нѣщо ново къмъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Престане ли да расте, човѣкъ започва да остарява, вследствие на което линията на изгрѣващото слънце не се удължава. но постепенно се съкращава. Въ залѣза на слънцето човѣкъ се лишава отъ онази възвишена мисъль и отъ благата, която тя носи съ себе си. Остаряването не е нищо друго, освенъ лишаване на човѣка отъ благоприятнитѣ условия, които изгрѣващото слънце носи. Стариятъ човѣкъ иска да направи нѣщо, да реализира нѣкое свое желание, но вижда, че условия нѣма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава къмъ смъртьта. Какво представя смъртьта? Какъвъ е нейниятъ вѫтрешенъ смисълъ? Загуби ли носи, или печалби? Загуби. Първото нѣщо, което човѣкъ губи съ смъртьта, е животътъ. Съ тази загуба той се лишава отъ благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина мислятъ, че като умратъ, ще се освободятъ. Отъ какво ще се освободятъ? Отъ дълговетѣ си къмъ слънцето. Значи, тѣ бѣгатъ отъ слънцето. Докато живѣе, човѣкъ се радва на слънцето, работи, печели, но сѫщевременчо плаща дълговетѣ си. Изгуби ли този животъ, той се лишава отъ условията, които слънцето му дава. При това положение човѣкъ изпада въ голѣми разочарования. За да не се разочарова, човѣкъ трѣбва да живѣе идейно, да гледа на живота като нѣщо цѣло, нераздѣлно. За идейния човѣкъ е все едно, кѫде ще живѣе. Дали е на земята, или на небето, той все живѣе, но при различни условия. И въ богатството, и въ сиромашията той вижда условия за животъ, за работа и за развитие. Идейниятъ човѣкъ носи въ себе си Духа. Кѫдето отиде, той се чувствува пъленъ съ радость и готовъ за работа. Неидейниятъ човѣкъ очаква Духа да дойде отвънъ, да го импулсира, да му даде потикъ за работа. Днесъ вие носите въ себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живѣете идейно, тази идея ще остане наразбрана. Нѣкой казва: Едно време много се въодушевявахъ, но сега вече отъ нищо не се въодушевявамъ. Защо? Защото остарѣхъ. Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевението си, той не е идеенъ човѣкъ. Истински идеенъ човѣкъ е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейниятъ човѣкъ никога не остарява, той винаги е младъ. Който разбира сѫщината на живота, той гледа съзнателно и на изгрѣването, и на залѣзването на слънцето. Като изгрѣе слънцето, той знае, че то носи безброй блага за живота. Ама щѣлъ да почернѣе отъ слънцето — той не се смущава отъ това. За него слънцето представя сборъ отъ милиарди разумни сѫщества, които идатъ на експедиция на земята. Всѣко разумно сѫщество оставя своя подписъ върху лицето на хората, да знаятъ, кой ги е посрещналъ. Тѣзи подписи, именно, хората наричатъ почерняване. Ние пъкъ казваме, че здравъ човѣкъ е онзи, който почернява. Слънцето извлича отъ него нечистотиитѣ и го лѣкува. Който не почернява, той не може да се лѣкува отъ слънцето. Въ това отношение слънцето носи голѣми блага за човѣка. То събужда въ него желание за животъ, за работа, за печалби. Вечерь, когато слънцето залѣзва, човѣкъ трѣбва да се проникне отъ идеята да плаща за онова, което е получилъ. Денемъ той придобива, вечерь дава. Човѣкъ трѣбва да реформира своитѣ разбирания за печалби и загуби, за животъ и смърть, да не се плаши отъ тѣхъ. И тъй, смъртьта не е нищо друго, освенъ заминаване на човѣка за другъ свѣтъ, да учи това, което на времето си не е могълъ да научи. Много пѫти човѣкъ е отивалъ въ онзи свѣтъ, но не е научилъ всичко, каквото трѣбва. И на земята е живѣлъ много пѫти, но и тукъ не е научилъ всичко. Ето защо, той постоянно ще заминава за другия свѣтъ и отново ще се връща, докато придобие положително знание за живота. Когато бащата заминава за другия свѣтъ, синоветѣ и дъщеритѣ му ще го изпратятъ и ще очакватъ отъ него писма. Той трѣбва да имъ пише поне веднъжъ въ годината. — Кой пренася тия писма? — Специални пощаджии. Много отъ тия писма и до днесъ още седатъ въ пощенскитѣ кутии, защото адресътъ имъ не е точенъ. Който пише, той трѣбва да знае точния адресъ на онзи, на когото праща писмо. Колкото повече и по-положителни знания придобива човѣкъ отъ живота си на земята и въ онзи свѣтъ, толкова по-голѣми сѫ условията за неговото растене. Следователно, като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволенъ отъ живота. Недоволниятъ гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото въ свѣта. Наистина, има зло въ свѣта, но не е достатъчно само да се вижда. Човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ коренитѣ на злото и да го избѣгва. Една отъ причинитѣ на злото се крие въ желанието на човѣка да владѣе чуждото благо. Законътъ на злото се изразява чрезъ стиха: „Раздѣляй и владѣй!“ Може ли смъртниятъ да владѣе единъ човѣкъ? Ще каже нѣкой, че иска хората да го слушатъ. Щомъ е смъртенъ, хората не могатъ да му се подчиняватъ, нито да го слушатъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да изпълнява това, което Богъ изисква отъ него. Щомъ изпълнява волята Божия, всички ще го слушатъ и ще му се подчиняватъ. Само онзи може да изправя хората, който себе си е изправилъ. Какъ ще проповѣдвате на хората, ако вие сами не сте убедени въ това, което проповѣдвате? Въ който день човѣкъ пожелае благото на брата си за себе си, той е внесълъ злото въ своя животъ. Въ който день реши да пожертвува своето благо за ближнитѣ си, той е внесълъ доброто въ живота си. Искате ли да дадете пѫть на доброто въ себе си, то, като пожелавате известно благо за себе си, пожелавайте сѫщото благо и за своя ближенъ. Нека вашето благо бѫде благо и на вашия ближенъ. Дадете ли първо мѣсто на доброто въ живота си, вие ще се вглеждате въ положението на ближнитѣ си, ще взимате участие въ тѣхнитѣ радости и скърби. — Ама защо страда човѣкъ? — За изкупление на своитѣ минали грѣхове. — Защо се радва човѣкъ? — За добринитѣ, които е правилъ въ миналото. Не е достатъчно само това да знае човѣкъ, но сѫщевременно той трѣбва да знае, кѫде и по какъвъ начинъ е грѣшилъ. Сѫщевременно той трѣбва да знае и добринитѣ, които е правилъ. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи, както на добродетелитѣ си, така и на своитѣ погрѣшки. Човѣкъ трѣбва да бѫде безпристрастенъ къмъ себе си. Направи ли нѣкаква погрѣшка, той трѣбва да я признае и да е готовъ да я изправи. Не признае ли погрѣшката си, той ще бѫде поставенъ на изпитъ, и втори пѫть да направи сѫщата погрѣшка, за да я признае. Лесно е да се отрече човѣкъ отъ погрѣшкитѣ си, но мѫчно е да се освободи отъ тѣхнитѣ последствия. Лесно е да каже човѣкъ, че не пуши, или че нѣма да пуши, но когато се опита да се откаже отъ тютюна, той вижда, колко мѫчно може да направи гова. Отъ дълго пушене, той е развилъ въ себе си една слабость, която мѫчно може да преодолѣе. Като работи върху себе си, човѣкъ постепенно се усилва и става господарь на своитѣ слабости. Следователно, силенъ човѣкъ е онзи, който не прави това, което желае, а прави това, което не желае. Обаче, и въ едното, и въ другото има две страни: положителна и отрицателна. Въ този смисълъ, човѣкъ трѣбва да различава желанията си и да знае, кое трѣбва да прави и кое да не прави. Като желае или не желае нѣщо, човѣкъ положително трѣбва да знае къмъ коя категория се отнася неговото желание или нежелание. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ отъ нежеланията и желанията на човѣка, това всѣкога трѣбва да се има предъ видъ. Не взима ли въ внимание резултатитѣ на своята работа, човѣкъ постоянно се намира предъ изненади и противоречия. За да не се изненадва, между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да има пълна хармония. Затова е казано, че истински човѣкъ е онзи, на когото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ сѫ въ пълна хармония. Наруши ли се тази хармония, човѣкъ се намира въ преходно съсгояние, изгубва онова вѫтрешно равновесие, което го характеризира като човѣкъ. Следователно, истински човѣкъ е този, който е поставилъ ума, сърдцето и волята си на своята висота. Измѣни ли мѣстото на едно отъ тѣхъ, той губи вече образа на човѣкъ, огрубява, ожесточава се и се проявява вь нѣкои отношения като животно. Запази ли своето вѫтрешно равновесие, човѣкъ остава винаги младъ. Когато нѣкой се оплаква, че е започналъ да остарява, това показва, че е изгубилъ своето вѫтрешно равновесие, измѣнилъ е отношенията си къмъ Първата Причина. Каже ли нѣкой, че въ младини е билъ добъръ, чистосърдеченъ, а въ старини се е измѣнилъ, той не говори истината. Какъвто е билъ на младини, такъвъ е и на старини. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро, красиво, но благодарение на неговия неустойчивъ характеръ доброто и красивото се е засѣнчило отъ преходни, отъ странични нѣща въ живота. За да запазите доброто, което е вложено вь васъ, трѣбва да бѫдете будни къмъ всички свои прояви. Направите ли нѣкаква погрѣшка, веднага я изправете. Гледайте да не прекарате нощьта съ погрѣшката си. Изправете погрѣшката си, преди да е залѣзло слънцето. И тъй, знайте, че при всѣко изгрѣване на слънцето, ви предстои растене въ три посоки едновременно: умствено, сърдечно и волево. Всѣки день умътъ трѣбва да се просвѣщава, да придобивате повече свѣтлина; сърдцето трѣбва да се разширява, а волята — да се усилва, да ставате смѣли и решителни въ доброто. Деньтъ е завърщенъ добре, когато въ ума, въ сърдцето и въ волята на човѣка се прибави по нѣщо ново. Това означава правилно растене. При това положение човѣкъ трѣбва да благодари за изгрѣването и залѣзването на слънцето. Не благодари ли, не признава ли благата, които слънцето му носи, на лицето на човѣка се поставя белегъ, който показва. че старостьта е турила първия отпечатъкъ върху него. Ако това не е вѣрно, какъ ще си обясните явяването на бръчки по човѣшкото лице, които говорятъ за вѫтрешенъ безпорядъкъ въ човѣка? Има бръчки по лицето на човѣка, които показватъ неговата доброта, разумность привързаность, но тѣ се отлпчаватъ отъ тия които показватъ вѫтрешния безпорядъкъ на човѣка. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ новото въ живота. Въ какво се заключава новото? — Въ посрѣщане и изпращане на слънцето. Като го посрѣща, човѣкъ приема благата, които носи то въ себе си. Като го изпраща, той благодари за полученитѣ отъ него блага и се прибира дома си да ги обработва, да си почине и да стане на другия день бодъръ и разположенъ пакъ да посрещне слънцето и да получи нови блага. Като направи равносмѣтка на полученото и обработеното въ себе си, човѣкъ се проявява правилно. Той се съзнава като слуга, помощникъ на слабитѣ. Разбере ли своето предназначение въ живота, човѣкъ е приелъ правилно благата, които Богъ му е далъ, и може вече правилно да расте и да се развива. Само смирениятъ дохожда до това съзнание. Да се смири човѣкъ. това значи да разбере своето предназначение като слуга въ живота, да бѫде готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Като ги изправи, да имъ тури кръстъ, да ги остави въ свѣта на забравата. Смирениятъ човѣкъ върви къмъ вѣчно подмладяване, а не къмъ старость. Линиитѣ на неговото лице сѫ осмислени. Той всѣки день ликвидира съ старото съ линиитѣ на безпорядъчния животъ. Той всѣки моментъ провѣрява състоянието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Забележи ли нѣкѫде най-малката дисхармония, веднага я изправя. Иска ли постоянно да расте, човѣкъ трѣбва да спазва правилата на новия жнвотъ. Не ги ли спазва, още на 21 година растенето му ще спре. День следъ день старостьта ще хвърля своя отпечатъкъ върху лицето му, докато най-после го предаде въ рѫцетѣ на смъртьта. Понеже не могатъ да се справятъ съ смъртьта, старитѣ казватъ: Нашата работа е свършена вече, но поне децата да сѫ живи и здрави. Така не се разсѫждава. Всѣки баща, всѣки старъ човѣкъ трѣбва да каже: Азъ трѣбва да бѫда живъ, за да бѫдатъ живи и децата ми. Щомъ азъ живѣя, и тѣ ще живѣятъ. Ако азъ умра, и тѣ ще умратъ. Нѣкой казва: Нека да има богати хора, че да даватъ. Не, всѣки трѣбва да живѣе, да бѫде богатъ, че той да дава. Той пръвъ трѣбва да направи този опитъ, да покаже, какъ се дава, за да знае, какъ да иска. Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде или богатъ, или беденъ. Това сѫ две крайности, отъ които ще се учи. Божественото въ живота примирява тия крайни положения. Като изхожда отъ гледището на великитѣ закони, човѣкъ знае, че ако използува добре условията на сиромашията, въ бѫдеще ще стане богатъ. Ако не използува разумно условията на богатството, човѣкъ въ скоро време ще стане сиромахъ. Въ каквото положение да се намѣрите, вие трѣбва да учите, да придобивате знания и опитности, които да отнесете съ себе си. Само така ще изградите вашето духовно тѣло, съ което можете да живѣете въ духовния свѣтъ. Радвайте се на това. което сте изработили и което можете всѣкога да носите съ себе си. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ въ насъ. * 7. Лекция отъ Учителя, държана на 9 октомврий. 1929 г. София. — Изгрѣвъ.